Класация

43. ЧАСТНА МОЛИТВА Господи Исусе Христе, Йехова, Елохим, Утешителю, Дух Святий, Аоум. Моля ти се: Дай ми Сила, да мога да извърша всичко, което е за успеха на Царството Ти на Земята. Укрепи духа ми, да мога да победя всички страсти и да мога да се боря срещу всички пакости и изкушения. Изпрати ми Твоята Благодат, да мога с търпение да понасям всичко отредено от Твоята ръка. Вдъхни ми Любов и ме озари с Твоята Правда, да мога да успявам в живота си и да бъда полезен за себе си, за ближните си, за окръжающите ме, за обществото, за славянството и за цялото човечество. За веригата, за тези, които съдействуват за Царството Божие, за българския народ, за духовенството, за учителите, за учениците, които посещават училищата, за всички държавни служители да ги вразуми Бог. За всичките земеделци, за всичките бащи и майки, за всички стари и млади. За цялото човечество, за всичките народи. Защото, Господи, в идването на Твоето Царство е нашата радост и в осветяването на Твоето Име е нашата слава, в изпълнението на Твоята Воля е нашата Любов. 17. 08.1907 г., събота, Варна

44. СЪКРАТЕНА ЧАСТНА МОЛИТВА Господи Исусе Христе, Йехова, Елохим, Утешителю, Дух Святий, Аоум, Учителю благи Беинса Дуно, бъдете в мен и с мен сега, всякога и през всичките векове на живота ми. Амин

47. МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРИЯ Господи Боже наш, Ти, Който бдиш над света, чуй нашата утринна молитва. Озари ни с лъчите на могъщия Си Дух и разпали в сърцата ни искрата, която Си вложил в нас. Укрепи в гърдите ни пламъка на свободата и правдата. Просвети ни да бъдем смели и доблестни българи, достойни за своя славен род, за Твоята велика Милост. Ти, Който Си вдъхновявал за светли дела нашите духовни първенци. Ти, Който Си благословил меча на нашия воин и Си Го водил към подвизи и величие, Господи, Ти няма да забравиш и нас. Простри десницата Си над нас, да вървим по Твоя Път с нашия избран народ и нашите братя - Твои верни, заседнали в своята земя по Твоята Воля. Дай ни сила да живеем, да работим за благото и величието на Отечеството ни. Дай на нашата скъпа Родина твърдост в изпитанията, воля за живот и вяра в нейния устрем, за да летим през вековете, водени от своя мъдър Баща към победа и възход, към могъщество и вечност за Твоя слава. Амин Молитвата е дадена в 1925 г.

49. Да имаш вяра музика: Учителя текст: Учителя Да имаш вяра, вяра, да имаш вяра, вяра. Да имаш вяра, вяра, да имаш вяра, вяра, вяра. (2) Дадена на 09.10.1936 г. за сестра Катя Грива.

Трябва да бъда такъв, какъвто Бог ме иска Аз трябва да бъда здрав, както Бог иска. Аз трябва да бъда добър, както Бог иска. Аз трябва да бъда силен, както Бог иска. Аз трябва да бъда такъв, какъвто Бог ме иска. Амин.

98. Мисли, право мисли музика: Учителя текст: Учителя Мисли, право мисли! (2) Свещени мисли за живота ти крепи, свещени мисли за живота ти крепи. Свещени мисли за живота ти крепи, свещени мисли за живота ти крепи. Крепи, крепи, крепи, свещени мисли за живота ти крепи. Крепи, крепи, крепи, свещени мисли за живота ти крепи. Дадена на 06. 06.1926 г.

ВСЕМИРНА МОЛИТВА Отче на всички! През всички времена и от всекиго почитан: от светията, от дивака и от мъдреца - Йехова Йова или Господ! Ти, Велика Първопричина! Разбрах кой ограничава всички мои чувства, за да зная, че Ти Си Благ и че аз съм сляп. Свързвайки природата със съдбата, Ти ми даде да видя Доброто във всичко. Ти остави свободна човешката воля. Научи ме да правя това, което съвестта ми диктува, вместо да избягвам ада или да гоня Небесата. Не ме оставяй да захвърля Благословението, което Твоята щедрост ми дарява - да се ползуваме от Твоите блага значи да бъдем послушни. Не ме оставяй да поставям предел на Твоята добрина, събрана на земната шир, или да мисля че Ти Си Господ само на човека, когато наоколо съществуват хиляди светове. Не оставяй тази слаба и незнаеща ръка надменно да хвърля Твоите стрели и да изпраща проклятия на всекиго, когото осъдя като свой враг. Ако съм прав, изпрати ми Благодатта Си, за да стоя спокоен в Правдата. Ако греша, научи сърцето ми да намери по-добрия път! Но избави ме от глупавата гордост и от нечестивото недоволство да се противя на онова, което Твоята благост не ми позволява. Научи ме да чувствувам скръбта на другите, да крия грешките и недостатъците които виждам. Научи ме да бъда милостив към другите макар и да съм малък, но не съвсем, понеже се оживотворих от Твоето дихание. Води ме, където и да вървя през този ден - през живота или през смъртта! Нека през този ден хлябът и мирът да бъдат моят дял! Да бъде Твоята Воля! Цялото Битие да слави Тебе, чийто храм е пространството и чийто олтар са земята, морето и небесата. На Тебе да се поклони цялата Природа! Тази молитва е дадена от Учителя на английски език.

Молитва при пост Да премахне и разсипе Бог всички ония врагове и всички лоши мисли, които пречат и спъват Божието дело. Да се прослави името Му, да дойде царството Му както горе на небето, така и долу на земята. Амин.

Молитва за здраве Животворна струя О, Господи, направи молитвата ми животворна струя, чрез която скудостта* на моето „Аз" да може да продължи съществуванието ми. Чрез Твоето господство да мога да Те споменувам и да Те славословя във всеки свят от Твоите светове. Амин. ________________________________ *скудост (остар.) - оскъдност, недостатъчност, бедност

XI ПСАЛМИ. А. ПСАЛОМ 91 Отец чрез ангела към Давида и човека: 1. Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогущаго. Обещание на човека към Духа: 2. Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя, Бог мой, на Него ще се надея. Ангелът към обещалия се човек: 3. Защото Той ще те избави от сетта на ловеца и от губителен мор. 4. С перата Си ще те покрива; и под крилата Му ще имаш прибежище. Неговата Истина е щит и всеоръжие. 5. Няма да се боиш от нощен страх, от стрелата, която лети дене. 6. От мор, който ходи в тъмнина, от погибел, която запустява всред пладнина. 7. Тисяща ще падат от страната ти и десет тисящи от дясно ти; Но при тебе няма да се приближи. 8. Само с очите си ще гледаш и ще видиш въздаянието на нечестивите. Ангелът към обещалия се човек: 9. Понеже ти си направил Господа, моето упование, Вишнаго свое прибежище. 10. Няма да ти се случи никакво зло, и язва няма да се приближи при жилището ти. 11. Защото ще заповяда на ангелите Си за тебе да те пазят във вейте твои пътища. 12. На ръце ще те подигат да не би да препънеш о камик ногата си. 13. Ще настъпиш лъв и аспид, ще стъпчеш млад лъв и ламя. Отец чрез ангела към Давида и всички хора: 14. Понеже положи в мене Любовта Си, за то ще го избавя. Ще го туря в безопасност, защото позна името Ми. 15. Ще ме призове и ще го послушам, с него ще съм, когато е в скръб, ще го избавя и ще го прославя. 16. Ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението си. Амин София, 1.10.1943 г. * * * Учителя препоръчва всеки ден да се казват 91-и и 23-и псалом. „Да се четат двата псалома - 91-и и 23-и. Ще видите, че каквото и да ви се случи, всичко ще се обърне на добро. “ („Мисли за всеки ден", 1990-1991, с. 102)

ГОСПОДНЯТА МОЛИТВА Отче наш, Който си на Небесата, да се свети името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде Волята Твоя, както на Небето, така и на Земята. Хляба наш насушний дай го нам днес и прости дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници. И не веди нас в изкушение*, но избави нас от лукаваго. защото е Твое Царството и Силата, и Сла­вата завинаги. Амин. Когато казвате Господната молитва, влагайте следния смисъл в думите: Отче наш, Който си горе в нашия ум, да дойде Твоята Светлина в ума ми, за да възприема. Да бъде Волята Ти във всяка моя работа и в мисълта ми, в чувствата ми, във всичките ми постъпки. Нека Твоята Воля присъствува в дишането и в кръвообращението ми, за да Ти служа с радост и любов. * И не веди нас в изкушение - това значи: Давай ни, Господи, знание и мъдрост, за да не би ние с нашето невежество да паднем в изкушение. (Свещени думи на Учителя, с. 65)

I. МОЛИТВА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК Мъдрост прося, о, Боже мой! Ти подкрепи ме. дай ми Любов. Аз вечно Тебе ще любя. Аз вечно Тебе ще служа. Амин. II. МОЛИТВА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК Господи, бъди Винаги с нас. Учи ни на Твоите пътища. Закриляй ни според Твоята милост. Пази ни за Твоето дело. Божият Мир да бъде над всички ни. Амин.

МОЛИТВА АГНЕЦ БОЖИЙ Господи Иисусе, Агнец Божий, нека Твоята благо­дат да бъде над мен ден и нощ. Господи, Ти си моята пълнота. В Теб моята душа намира сила да се крепи. Без Теб животът чезне, духът се губи. Господи, на­дежда моя на всяко време, в тая безводна и пуста Земя, в която духът ми се угнетява, казал си, че надеющите се на Тебе за тях и в пустинята ще проте­че вода на живот. Господи, да видя Лицето Ти в тая Земя и да се възрадва духът ми за Твоята благост. Облечи душата ми в Твоята сила и в Твоето присъс­твие. Господи, Ти всякога си ми помагал и всякога си изливал Твоята благост върху ми и всякога си ме кре­пил с присъствието на Твоя Дух. Ти ще ме послушаш и пак ще ми отговориш, за да познаят, че Ти си Бог мой. Който си ме проводил да върша Волята Ти. Амин. Молитвата е от черно-бяло пепитено тефтерче на Учителя, в което е записвал Свои размишления от 3.III. 1899 до 16.X. 1900 г.

МОЛИТВА ХВАЛА Господи, Боже наш! Душата ни има тихо упование на Теб. Открил си ни Пътя Си и виждаме Твоята бла­гост; изявил си ни Милостта Си и виждаме Дълготърпението Ти; показал си ни Любовта Си и виждаме Твоята Доброта; посочил си ни Истината и виждаме Твоята Святост; изявил си ни Името Си и виждаме Твоята Правда; научил си ни на всяка мъдрост и знание и виждаме Твоите велики дела; обърнал си сърцата ни и виждаме Твоето присъствие навсякъде; просветил си ума ни и виждаме Твоите творения, че всички са добри; опасал си ни в Силата Си и гледаме Твоето могъщество. И след всичките добрини и благости, които си излял отгоре ни, според Твоята вътрешна пълнота, нашето желание е винаги да гледаме Твоето лице и да се радваме и веселим в пълнотата на Твоята Любов. Ние Ти благодарим за Твоята милост и грижливост, с която си ни заобиколил. Нашата душа винаги се радва, че милостта Ти ни следва. Ти всякога ни слушаш и си готов винаги да ни крепиш и да ни даваш помощ, когато сме в нужда. Благий Господи, Великий Отче на Небето! Избавяй ни от ухищренията на лукаваго. Ето, Ти си говорил и ние вярваме, че Ти ще ни утвърдиш във веки да Те славим. Господи, Ти, Който си неизменен, закрепи нашите слаби братя и сестри, за да пребъдем всички в Тебе и да пребъдеш в нас, за да сме в едно както Ти и Отец, и за да Те прославим с плодовете на Живота си пред человеците. Благий Боже, Който си ни дал живот и здраве, Който ни насищаш с хляб и вода и ни задоволяваш с хилядите Си благословения всякой ден! Твоето Слънце изгрява всяка заран като младоженец и тича в пътя си, който си му начертал. То ни донася и раз­пръсква Твоите благословения повседневно. В Твоето име оживотворява всичката Земя, задига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага и изважда всеки стрък изпод нейната обвивка, украсява полс­ките цветя с всичката им хубост, която отначало си им дал. Развеселява всички живи същества и человека, когото си направил според подобието Си. Вдъх­ва в неговите жили вяра и надежда да се труди и ра­боти, като му казва, че Ти ще благословиш труда му. Велики са Твоите наредби! Всички ние, Твои чеда, днес идем да Ти поднесем своята благодарност. Облякъл си ни в дрехите на Живота и колко са хубави тия облекла, в които си ни обгърнал! Благословений Господи от всичките векове, прие­ми нашата благодарност, която Ти поднасяме от душа. Амин. Молитвата "Хвала" Учителя продиктува пред Веригата след сложената закуска в 6 ч. на 19 август, понеделник, 1907г., Варна. Той призовава присъстващите да прочитат това хваление след всеки петък, определен за абсолютен пост, т.е. само веднъж в месеца.

Молитва на Братството Господи, благослови Всемирното Бяло братство, което сега присъства между българите и славянството. Укрепи духа му. Дай вяра, упование и надежда в Теб на тия, които следват Твоя път, да се съвземат и да Те славят през всичките векове на бъдещето. Стори, Господи, Боже наш, това заради великото Си име, с което си знаен през всичките векове горе на небето и долу на земята. Направи да се освети името Ти пред всички ония, които спъват Твоето свято дело и да знаят, че Ти си само Един, в когото няма измяна и който си всякога силен да помагаш и да избавяш. Разпръсни враговете на Твоето царство, Господи, отпред лицето Си и ние ще Те славим с чисто сърце, когато ни помогнеш да превъзмогнем и прогоним лукавите духове на ада, които искат да развалят Твоето свято дело. Ти, Господи, сам действай сега с крепката Си ръка. Стори това заради Господа нашего Исуса Христа, чрез което име Ти си благоволил да Те призоваваме. Нека управляващите в тоя народ да познаят, че няма друг Господ и Бог освен Тебе. Ти си само Един. Амин.

Молитвена хранилница ОБЕЩАНИЕТО ГОСПОДНЕ Така говори Духът Святи: на трети стана възвание, на чет­върти - освещение, а в целостта на три и четири, числото седем - служение. Всякога, кога ме призоваваш, ще те слушам, защото съм Бог Свети, Дух силен, бързам да помагам. Правда, Чистота, Вяра, Надежда и Любов не търпи никое двоумение, нито двуеличие. Вън всяка гневли вост! Бог не е Бог на гнева, но на бла­гостта. Той не приема одумването и неблагодарността. Имай пълно упование на Господа, който е неизменен и постоянен на своите обещания, и Бог ще ти пра­ти благословения, защото знае защо те е пратил и неговите пътища и възнамерения никой не може да въз­пре и осуети. Господ е крепък във всичко. Избраният Господен цар и свещеник Иисус Христос, Господ на Господарите.

МОЛИТВА ЗА ВСЕКИ ДЕН I. Господи, просвети ума ми, благослови сърцето ми, усили волята ми, паметта ми, вярата ми, да оправдая своето съществувание и реша задачата, за която съм дошъл. II. Господи, моля Ти се, изпрати ми Твоя Дух да внесе в моето сърце, в моя ум, в моята душа плода на Любовта, благото на Радостта и Мира - основата на Твоето търпение и милосърдие. III. Господи, малко знание имам. Просвети ума ми да възприема и изпълня Твоята Воля. Дай ми начин да реализирам Твоите желания, както Ти си ми определил. Господи, бъди с мен през целия ден. Аз ще ходя в Божията светлина, в Която царува пълна свобода. Не ще се боя от нищо, защото зная, че Бог Христос е в мен и аз ще победя. Амин. (три пъти)

39. Вътрешният глас на Бога (тема №45) музика: Учителя текст: Учителя Вену Бахар, сали мусенет, Туси Бахар, Вену сенет. Туси Бахар, Вену Бахар Сали мусенет. Вену ил биют. Биют, Биют, Биют. Дадена на 24. 02.1922 г.

102. Молитва музика: Учителя текст: Учителя Чуй, Господи! Към Тебе аз отправям мойта молитва. Да се освободи моето тяло от всичките неправди, които нося в света. Господи, Господи, Господи! Да дойде Твоята Милост над мене, над мене! Аз, който не зная как да живея още, Господи! Дадена през 1943 г.

21. МОЛИТВА ЗА УЧИТЕЛЯ Господи, благослови Учителя ни, Който ни води в тоя свят път. Укрепи го със Здраве, Мощ, Сила и Дух Твой неизчерпаем. Благослови святото дело, което вършиш чрез Него между тоя народ. Благослови Неговата мисия и я увенчай с успех. Изпрати повече избраници, които да могат да го разберат и да се вглеждат в Неговата душа. Ние ще Те хвалим, когато ни помогнеш и превъзмогнеш лукавите духове на ада, които искат да развалят Неговото Свято дело. Стори, Господи Боже мой, това заради Господа Исуса Христа, чрез Което Име Ти Си благоволил да Те призоваваме. Амин

58. МОЛИТВА НА УЧЕНИКА ЗА ПРИЛОЖЕНИЕТО НА СЛОВОТО Господи, дай ми сила, способности и възможности да работя за Твоите Дела. Научи ме, Господи, да любя, както Ти любиш, и да работя, както Ти работиш. Ти люби чрез мене! Помогни ми да намеря всички готови души и ме научи какво да им говоря. Ти, Господи, им говори чрез мене, чрез Словото Си. Ти ме прати при тях и тях прати при мене, за да оповестя Словото и Славата Ти. Научи ме да вървя по пътя на Великата жертва. Амин

Моля, направете редакция на текста. Правилно е да бъде " Ако въ него нѣма правилни чувства". Това е 8-мо изречение в 7-мия абзац.

Благодарю! Таких слов проникновенных я не читала нигде до этого. Таких, что постичь их всей своей глубиной - жизнь положить на алтарь Ему. Пусть только сына моего сбережет и научит.

Благодарю, Ани! Это ценная информация.

11.11.23 Суббота

8. Бершид Ба музика: Учителя текст: Учителя Бе някога, бе някога, когато бе всичко тъмнина, и в нея се появи светлина. И светлината очерта красотата на Божествения живот, който се всели и повдигна моята душа. (на Божествения живот, който се всели и повдигна моята душа.) Дадена на 04.12.1932 г. http://simeonsimeonov-tenor.org/Imashe_Chelovek/03_Bershid_Ba.mp3

изумительно вдохновенно, поэтично, благословенно

От томчето "Божиятъ гласъ" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. I (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Опредѣлено време и мѣсто Размишление. Чете се темата: „При какви условия се явяватъ скърбитѣ и страданията“? Тема за следната лекция: „Пѫть за добиване на истинско щастие“. Ако вземете, запримѣръ, една дюля въ рѫката си, какви мисли ще ви дойдатъ? Първата мисъль, която дойде въ главата ви, ще бѫде, че можете да изядете тази дюля, или да я сготвите, да направите отъ нея нѣкакво ядене. Като разглеждате внимателно дюлята, ще видите, че тя не е еднакво гладка навсѣкѫде. Който може да чете по линиитѣ, ще види, че една дюля, отъ редъ поколѣния, е расла при неблагоприятни физически условия, а друга се е развивала при благоприятни условия. Всички благоприятни и неблагоприятни физически условия се отразяватъ не само върху развитието на човѣка, но и върху развитието на растенията и животнитѣ. Най-малката аномалия въ условията хвърля отпечатъкъ върху индивида. Тѣзи отпечатъци могатъ да се изправятъ. Като изучавате човѣшката глава, виждате, че и тя е подобна на плодъ по който можете да четете неговия миналъ животъ. Въ процеса на своето оформяване, този плодъ създава семето — сѫщината, чрезъ която животътъ се проявява. Растенето и развиването на човѣка сѫ велики, Божествени процеси безъ които животътъ нѣма смисълъ. Ето защо, въ всѣки човѣкъ е важенъ онзи моментъ, който осмисля неговия животъ. Онова, което осмисля живота, не се крие въ нѣщо грандиозно. То не е въ голѣмото богатство, нито въ голѣмото знание, нито въ голѣмата сила. Това, което осмисля живота, се крие въ микроскопическитѣ, едва видими и уловими нѣща. Малкото, невидимото, микроскопическото не е нищо друго, освень връзката на човѣка съ Бога, съ Първата Причина, съ Великия създатель на вселената. Тази връзка е малка, нищожна по външенъ видъ, затова хората философствуватъ, разискватъ върху нея, търсятъ я, дано я намѣрятъ. Ако не успѣятъ да я постигнатъ, причината седи въ това, че тѣ я търсятъ по външенъ пѫть. Какво значи, да направите връзка съ Бога? Какъ можете да направите тази връзка? Представете си, че вие искате да се свържете съ единъ ученъ човѣкъ, но сте отъ княжески родъ, не знаете, какъ да пристѫпите. Ако отидете при учения съ всичкото си величие и съзнание за своя високъ произходъ, той ще ви приеме, ще ви разгледа като плодъ, който носи линиитѣ на своя миналъ и сегашенъ животъ и ще ви тури далечъ отъ съзнанието си. При това положение вие не сте направили връзка съ него. Ако искате да направите съзнателна връзка съ учения човѣкъ, вие трѣбва да отидете при него съ всичкото си смирение, да забравите своя високъ произходъ и да се заинтересувате отъ това, което учениятъ изследва. И това не е достатъчно. Трѣбва да започнете да изучавате неговия предметъ, да го разпространявате между ония, които се интересуватъ. Като го разпространявате, сѫщевременно трѣбва самъ да допълвате онова, което на другитѣ не е ясно. Следователно, вие можете да направите връзка съ Бога, само когато се интересувате отъ Неговитѣ мисли, чувства, постъпки и се заемете да ги изучавате, прилагате и обяснявате на ония, които се интересуватъ отъ тѣхъ.Когато Божествената любовь, Божественото знание и Божествената истина станать идеалъ въ живота на човѣка, тогава той ще разбере, какво значи връзка съ Бога. Слушате нѣкой да казва: Азъ търся истината, обичамъ я, искамъ да я приложа. Защо този човѣкъ обича истината? Защото той е разбралъ, че безъ истина нѣма растене; безъ истина животътъ не може да се прояви; безъ истина душата не може да живѣе. Само онзи търси истината, който иска да се прояви, да даде изразъ на онова, което е вътре въ него. Да се прояви човѣкъ, това значи, да стане видимъ.Въ този смисълъ, истински старъ човѣкъ наричаме онзи, който се е проявилъ вече, а младъ — онзи, който едва е започналъ да се проявява. Ако начъртаете една крива линия полуокрѫжность (фиг. 1) и съедините крайнитѣ точки А и В съ права линия, тя ще бѫде диаметъръ. Тѣзи две линии съдържатъ въ себе си известенъ родъ сили, които човѣкъ трѣбва да познава. Кривата линия представя стария човѣкъ, а диаметърътъ — младия. Ако стариятъ и младиятъ не познаватъ силитѣ които носятъ въ себе си, тѣ нѣматъ отношение нито къмъ старостьта, нито къмъ младостьта. Тогава човѣкъ минава презъ младостьта и старостьта, безъ да е научилъ нѣщо отъ тѣхъ. Всѣко нѣщо има смисълъ за човѣка дотолкова, доколкото той има отношение къмъ него. Истината се интересува отъ човѣка дотолкова, доколкото той има отношение къмъ нея. И човѣкъ се интересува отъ истината дотолкова, доколкото тя има отношение къмъ него. Сѫщото се отнася и за отношенията на човѣка къмъ Бога и на Бога къмъ човѣка. Казвате: Какъ е възможно Богъ да не се интересува отъ насъ, щомъ ни е създалъ? Ако разглеждате създаването на човѣка като механически процесъ, вие сте на кривъ пѫть. Така всѣки човѣкъ си създава кѫща, създава си удобства за живѣене. Обаче, той се интересува отъ кѫщата си дотолкова, доколкото тя отговаря на неговитѣ нужди. Престане ли да задоволява неговитѣ нужди, и човѣкъ престава да се интересува отъ нея. Сѫщото отношение виждаме между Бога и човѣка. Човѣкъ е кѫща, направена отъ Бога, съ цель Той да живѣе въ нея и да се проявява. Не изпълни ли човѣкъ предназначението си, Богъ не се интересува отъ него. Този човѣкъ представя стара, бракувана кѫща, за която и собственикътъ й не се интересува. Всѣки собственикъ се интересува отъ своята красива, удобна и здрава кѫща. Представете си, че искате да видите нѣщо по кривата линия (фиг. 1). Каквито усилия и да правите, не можете да го видите. Обаче, ако гледате този предметъ по правата АВ, т. е. отъ коя и да е точка на правата линия, той ще стане видимъ за васъ. Ако отъ срѣдата на правата АВ издигнете перпендикуляръ до точка С, въ най-високата точка, наречена зенитъ, ще видите предмета, който ви интересува. Значи, подъ думата „зенитъ“ разбираме тази точка, въ която известенъ предметъ се вижда най-ясно. Кривата линия пъкъ представя пѫтя на човѣшкото развитие. Който не разбира правата линия, той не може да разбере и кривата; който не разбира правата постѫпка, не може да разбере и кривата. Кривитѣ постѫпки сѫ свързани съ много усложнения. Кога се изкривява човѣкъ? Когато приема голѣми задължения, когато се нагърбва съ голѣми богатства, съ голѣми тежести. Ако има малки задължения, малки тежести, малко богатство, човѣкъ не може да се изкриви. Ако на пода на вашата стая турите единъ килограмъ хлѣбъ, подътъ нѣма да усѣти никаква тежесть. Турите ли, обаче, хиляда килограма хлѣбъ, подътъ ще се изкриви малко. Коя е причината за изкривяванета на пода? Голѣмата тежесть. Има ли нѣщо лошо въ огъването, или въ изкривяването на човѣка? Щомъ натоварятъ човѣка повече, отколкото може да носи, естествено е той да се огъне. Съ огъването той си помага. Като пренесе тежестьта отъ едно мѣсто на друго, той пакъ ще се изправи. Когато види, че го замѣрватъ съ камъни, човѣкъ пакъ се огъва. Защо се огъва? За да намали силата на удара. Отъ тежестьта на товара подътъ се огъва, но не може вече да се върне въ първото си положение. Отъ тежестьта на известенъ товаръ, торбата и чувалътъ се скѫсватъ. Часть отъ товара пада на земята, и тѣ се облекчаватъ. Продънването на пода, както и скѫсването на чувала сѫ механически начини за освобождаване отъ тежеститѣ на живота. Разумнитѣ сѫщества, обаче, не трѣбва да разрешаватъ този въпросъ механически. Колкото по-разумно е едно сѫщество, толкова по-разумно разрешава мѫчнотиитѣ въ живота. Мѫчнотиитѣ не сѫ нищо друго, освенъ тежести, съ които човѣкъ трѣбва да знае, какъ да се справя. Дойде ли ти нѣкаква голѣма тежесть, огъни се, безъ да се пречупишъ. Щомъ мине тежестьта, веднага се изправи и продължи пѫтя си. Ще кажете, че не е морално да се огъва човѣкъ. Кое е за предпочитане: да се огъне човѣкъ и да запази живота си, или да не се огъне, да изгуби живота си, а да запази доброто мнение на хората? Разуменъ трѣбва да бѫде човѣкъ. Огъването означава промѣна въ състоянията. Става ли въпросъ за промѣнитѣ въ живота или въ природата, знайте, че тѣ сѫ въ реда на нѣщата. Това, именно, трѣбва да интересува човѣка. Не питайте, защо сѫществуватъ промѣнитѣ, но ги изучавайте. Като видите, че нѣкѫде се извършва нѣкаква промѣна, задайте си първо въпроса: разумна ли е тази промѣна, или неразумна? После се запитайте, въ кой свѣтъ става промѣната: въ физическия, духовния или Божествения? Нѣкой човѣкъ става отъ сънь, но се чувствува крайно неразположенъ, готовъ е да се кара съ всички хора. Защо е неразположенъ? Станала е нѣкаква промѣна въ него. Какво трѣбва да направи, за да се освободи отъ неразположението си? Нищо друго не му остава, освенъ да се съсрѣдоточи въ себе си, да потърси причината за неразположението, т. е. за промѣната, която е станала въ него, и да види, разумна ли е, или не. После, той трѣбва да види, въ кой свѣтъ е станала промѣната, и да я изправи. Единъ день виждамъ, че единъ познатъ носи голѣма тиква, съ голѣма дупка въ срѣдата. Поглеждамъ въ дупката, една мишка се скрила вѫтре и не може да излѣзе. Познатиятъ разправя, че въ дупката имало седемь мишки, шесттѣ изкочили навънъ, а седмата се объркала, не може да излѣзе. Мишкитѣ обичатъ тиквено семе, затова прегризали кората на тиквата и влѣзли вѫтре. Чуди се познатиятъ, какво да прави съ тиквата, какъ да застави мишката да излѣзе навънъ и да я накаже, задето влѣзла вѫтре безъ позволение. Вината на мишката седи само въ това, че не е искала позволение да влѣзе. Иначе, тиквата и безъ това е осѫдена на разрушение: човѣкъ ще я счупи, ще я свари, или опече, и ще я изяде. Мишката пъкъ ще я прегризе и ще си хапне отъ нея. Най-после ударихме тиквата въ земята, тя се разчупи, а мишката успѣ да се провре между краката ми и избѣга. Между краката ми тя намѣри спасителенъ ѫгълъ. Значи, при всички изпитания въ живота си, човѣкъ все ще намѣри единъ спасителенъ ѫгълъ, да се провре и да излѣзе благополучно отъ изпитанието. Този ѫгълъ се крие нѣкѫде въ човѣшкитѣ добродетели. Всѣка добродетель спасява човѣка. Минешъ ли презъ ѫгъла на известна добродетель, дето и да се намира тя, ти непремѣнно ще бѫдешъ спасенъ. Направи ли нѣкаква погрѣшка, човѣкъ трѣбва да мине презъ ѫгъла на доброто, за да бѫде спасенъ. Съ други думи казано: За да се освободи отъ нѣкое нещастие, човѣкъ трѣбва да мине презъ ѫгъла на доброто, т. е. презъ благоприятнитѣ условия на живота. Да се върнемъ къмъ чъртежа. Правата линия АВ представя разумностьта. Когато нѣщата се извършватъ по права линия, тѣ сѫ разумни. Следователно, ако искашъ да видишъ, дали дадена постѫпка е права, проследи какъвъ пѫть на движение образува тя. Ако при движението й се образува крива линия, по-стѫпката не е права. Въ нея има известно отклоняване, по-голѣмо или по-малко. Правитѣ и кривитѣ линии показватъ, че човѣкъ върви и въ правъ, и въ кривъ пѫть. Той се учи и отъ едното, и отъ другото положение; обаче, като се отклонява отъ правата линия, той си създава свой собственъ центъръ на движение. За да следва пѫтя на правата линия въ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си, човѣкъ трѣбва да пази между тѣхъ известно математическо отношение. Това значи, че между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка трѣбва да сѫществува не само числена, но и геометрическа връзка. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка ставатъ реални, когато приематъ известна геометрическа форма. Запримѣръ, тѣлото на човѣка е съвокупность отъ идеи. То става реално, когато приеме нѣкакъвъ геометрически образъ, или геометрическа форма. Който разбира езика на формитѣ, по тѣхъ може да чете идеитѣ, които сѫ вложени въ него. Следователно, видите ли една права линия, ще знаете, че тя представя отношението на човѣка къмъ Божествения свѣтъ. Счупената линия, съставена отъ нѣколко прави, представя отношението на човѣка къмъ органическия свѣтъ, т. е. къмъ свѣта на външнитѣ промѣни, къмъ свѣта на голѣмото външно разнообразие. Ѫгълътъ пъкъ представя законъ на възприемане. Колкото по-голѣмъ е ѫгълътъ, толкова по-голѣмо е възприемането. И обратно: колкото по-малъкъ е ѫгълътъ, толкова по-слаба е възприемателната способность на човѣка. Човѣкъ възприема чрезъ окото и устата. Ако възприема много впечатления, но не ги използува разумно, човѣкъ става лошъ и глупавъ. Значи, възприемането има две страни: добра и лоша. Когато човѣкъ възприема чрезъ устата си, ние дохождаме до закона на храненето. Ако е гладенъ, човѣкъ може да се спаси само чрезъ устата. Каквото и колкото да философствувате предъ него, той знае само едно нѣщо - гладенъ е. Той казва: Хлѣбъ искамъ! — Можешъ ли да почакашъ малко? — Ще чакамъ, но съ условие, че ще получа хлѣбъ. Въ дадения случай устата разрешава единъ важенъ економически въпросъ. Тя е пѫтьтъ, презъ който хлѣбътъ ще мине и ще помогне за разрешаване на единъ отъ важнитѣ економически въпроси. Отъ по-голѣмото или по-малко разтваряне на ѫгъла се опредѣля правилното или неправилно разрешение на въпроса. Когато заеме статическо положение, ѫгълътъ нито се увеличава, нито се намалява. Това показва, че имаме очаквателенъ процесъ. Нѣкой хора държатъ устата си повече отворена. Ще кажете, че тѣ сѫ глупави. Не сѫ глупави, но тѣ очакватъ да получатъ нѣщо, отъ което зависи цѣлиятъ имъ животъ. — Какво очакватъ? — Хлѣбъ! Наистина, отъ хлѣба зависи бѫдещето на човѣка, а отъ очитѣ и устата — неговата възприемателна способность. Следователно, човѣкъ трѣбва да използува своитѣ удове за възприемане — да учи, да придобива знания. Той трѣбва да възприема не само чрезъ очитѣ и устата си, но и чрезъ челото и чрезъ носа си. Лицето му трѣбва да бѫде живо, пластично и възприемчиво. Видите ли човѣкъ, на когото челото е низко, ще знаете, че деятелностьта на неговия животъ е съсрѣдоточена повече въ личнитѣ му чувства. Ако устнитѣ му сѫ свити подъ известенъ ѫгълъ надолу, това показва, че той е недоволенъ отъ живота. Той е недоволенъ, че не е могълъ да постигне своитѣ желания. Ако му се даде повечко ядене, той веднага ще се задоволи. Изобщо, щомъ задоволите желанията на човѣка, той става доволенъ. Дадете ли на човѣка онова, отъ което се нуждае, той става доволенъ. Има нѣщо специфично, отъ което всѣки човѣкъ се нуждае. Религиозниятъ се моли за едно, свѣтскиятъ — за друго, но ако това, за което и двамата се молятъ, не е сѫществено, молитвата имъ нѣма да се чуе. Религиозниятъ иска да служи на Бога, а същевременно се моли за кѫща, за дрехи, за обуща, за шапка и т. н. Това сѫ несѫществени нѣща. И свѣтскиятъ човѣкъ се моли за същото. Човѣкъ има право да се моли само за хлѣбъ. Така е казано и въ Господнята молитва: „Хлѣбъ нашъ насѫщни, дай ни го намъ днесъ“. Естествено е да се моли човѣкъ за хлѣбъ, защото, ако е работникъ, безъ хлѣбъ не може да свърши работата си; ако е ученикъ, не може да научи уроцитѣ си. При това положение работникътъ ще развали отношенията си съ своя господарь, ученикътъ — съ своя учитель. Като ученици, вие трѣбва да различавате сѫщественото отъ несѫщественото. Не мислете, че сѫщественитѣ нѣща съ великитѣ, а несъщественитѣ — малкитѣ. Животътъ се проявява и въ малкото, и въ голѣмото. Всѣко нѣщо, въ което има животъ, е сѫществено. Така трѣбва да гледате на нѣщата, за да имате ясна представа и за самия животъ. Цѣлокупниятъ животъ представя вѫтрешна непреривность. Въ този смисълъ, ако човѣкъ се свърже съ единъ слънчевъ лъчъ, той се свързва едновременно съ всички лъчи; ако се свърже съ единъ звукъ, той се свързва съ всички звуци. Какъвъ трѣбва да бъде звукътъ, който произвеждате: слабъ, или силенъ? Това зависи отъ хората, които сѫ предъ васъ. На разумнитѣ и разбрани хора се говори тихо и спокойно; на неразумнитѣ се говори силно, натъртено, да разбератъ какво искате да имъ кажете. Тогава, какъ трѣбва да се молите на Бога? Трѣбва ли да викате, да плачете, да се вайкате? Христосъ е далъ една молитва на ученицитѣ си, съ която трѣбвало да се молятъ. Тя е тъй наречената „Господня молитва". Като четете тази молитва, вие трѣбва да бѫдете напълно съсрѣдоточени и свързани съ Бога. Само при това положение молитвата ви ще се осмисли. Какъ започвате молитвата? Казвате: "Отче нашъ, Който си на небето, да се свети името Ти, да дойде Царството Ти, да бѫде волята Ти, както на небето, така и на земята“. Това значи: Отче нашъ, Който си горе въ моя умъ, да дойде Твоята свѣтлина въ ума ми, за да я възприема. Да бѫде волята Ти въ всѣка моя работа: въ мисъльта ми, въ чувствуването, въ всичкитѣ ми постѫпки. Нека Твоята воля присѫтствува въ дишането, въ кръвообръщението ми, да изпращамъ кръвьта по цѣлото си тѣло, да се храни, за да Ти служа съ радость и любовь. „Хлѣбътъ нашъ насѫщни, дай ни го намъ днесъ“. — Всѣки трѣбва да се моли за хлѣбъ, като едно отъ сѫщественитѣ нѣща, съ които да подържа живота си и да бѫде годенъ за работа. Казано е въ Писанието, че ако не станете, като децата, нѣма да влѣзете въ Царството Божие. Сега и на васъ казвамъ: Станете малки, но разумни деца, да трансформирате състоянията си, да не се спъвате отъ външнитѣ условия. Неразумниятъ се спъва отъ всичко. Ако е религиозенъ, той не знае, какъ да се моли. Той постоянно пита, какъ да държи рѫцетѣ си въ време на молитва: нагоре, надолу, или скръстени? Ще се молишъ по различенъ начинъ. Ако те биятъ и прострятъ на земята, ще се молишъ въ това положение; ако те бесятъ, ще се молишъ и съ увиснали крака. Ще се молишъ по всички начини, но разумно. Може ли човѣкъ да се моли, когато го биятъ? Човѣкъ може да се моли при всички условия. Защо биятъ човѣка? Да му предадатъ нѣщо. Както съ биенето или разсичането на земята посаждатъ нѣщо добро въ нея, така и съ биенето на човѣка внасятъ нѣщо добро въ съзнанието му. Разумниятъ човѣкъ се учи отъ всичко. Колко пѫти биха апостолъ Павла? Апостолъ Павелъ получи три пѫти по 39 тояги. Мнозина се питатъ, правилно ли е да се бие човѣкъ? Трѣбва ли боятъ да се допуща? По този въпросъ има различни мнения. Нѣкой пъкъ разглеждатъ постѫпкитѣ на своитѣ ближни и казватъ, че еди-кой си не е постѫпилъ добре. Само онзи може да се произнася за постѫпкитѣ на хората, който стои по-високо отъ тѣхъ, и всѣки моментъ е готовъ да направи това, което тѣ не могатъ да направятъ. Кажешъ ли на нѣкого, че не е постѫпилъ добре, още въ момента трѣбва да му посочишъ, какъ да постѫпи. Осѫдишъ ли нѣкого, че не е готовъ да направи добро, ти бѫди готовъ да направишъ доброто вмѣсто него. Бѫдете готови всѣки моментъ да правите добро и услуги на ближнитѣ си, за да ви отговорятъ единъ день и тѣ съ сѫщото. Мнозина гледатъ на доброто като на механически процесъ. Не, доброто е съзнателенъ, разуменъ процесъ. Доброто е въ Бога. Следователно, само онзи може да прави добро, който е свързанъ съ Бога. Всѣка разумна услуга, която човѣкъ прави, носи въ себе си доброто. Тъй щото, вие не се интересувате толкова отъ услугата, колкото отъ доброто, което се крие въ нея.Пощаджията носи писма, прави услуга на хората. Ако той мине край дома ви, каже ви нѣколко думи, безъ да ви остави писмо, вие не сте доволни отъ него. Вие имате отношение повече къмъ писмата, които той носи, отколкото къмъ самия него. Ако не носи писмо въ рѫката си, вие нѣмате време да се спирате и разговаряте съ него. Щомъ ви носи писмо, вие ще намѣрите време да се разговаряте съ него. Въ този смисълъ, писмото, въ рѫката на пощаджията, представя доброто въ сърдцето на всѣки човѣкъ. Следователно, за доброто човѣкъ трѣбва всѣкога да има време. Значи, времето е дадено за доброто, а не за злото. Понеже за злото не е предвидено време, когато прави зло, човѣкъ взима отъ времето на доброто. Това е престѫпление. Когато сѫдятъ човѣка, че е направили нѣкакво зло, не го сѫдятъ за злото, но за кражбата, която е направилъ. Безъ разрешение на нѣкого, той е отнелъ часть отъ времето, опредѣлено изключително за доброто. За злото не е предвидено нито време, нито мѣсто. Като знаете това, не измѣняйте Божествения редъ на нѣщата. Дойдете ли до злото, кажете си: Нѣмамъ на разположение нито време, нито мѣсто, за да му дамъ ходъ. Не искамъ да правя чрезмѣрни усилия да търся мѣсто и време, да правя зло. Предпочитамъ да направя добро, което е по-лесно и приятно, защото отъ самото Провидение му е дадено и мѣсто, и време. Който прави добро, той осмисля живота си и си отваря пѫть къмъ щастието. Който прави зло, той обезсмисля живота си и си отваря пѫть къмъ нещастието. За предпочитане е човѣкъ да върви въ пѫтя на щастието, отколкото въ пѫтя на нещастието. И тъй, за да се освободите отъ злото, дайте пѫть на доброто въ себе си. Не чакайте да получите нѣкакво откровение, както сѫ получили на времето си Исаия, Иеремия, апостолъ Павелъ и др. Това не може да стане днесъ, защото нѣщата никога не се повтарятъ. На всѣки човѣкъ се дава нѣщо специфично съвършено различно отъ това, което е дадено на другитѣ преди него. Ако апостолъ Павелъ дойде днесъ на земята, Богъ може пакъ да му се открие, но по другъ начинъ, а не както въ миналото. Значи, възможно е Богъ да се открие на всѣки човѣкъ, но по различенъ начинъ. Следователно, не се обезсърдчавайте. Знайте, че кога и да е, Богъ все ще ви се открие по нѣкакъвъ начинъ. Той може да ви се открие, както на пророкъ Йона, на тритѣ момци въ огнената пещь, или на Данаила въ рова между лъвоветѣ. Богъ може да се открие на човѣка като гласъ отъ небето. Какъ ще ви се открие Богъ, не е важно; важно е да Го познаете. Колкото по-смиренъ е човѣкъ, толкова повече нѣща може да научи. Ако си въобразява, че много знае, той лесно ще се обезсърдчи. Достатъчно е да се намѣрите предъ нѣкой великъ ученъ, музикантъ или художникъ, за да разберете, че вашето знание е едва въ началото си. Колкото по-слабъ сте въ науката и изкуствата, толкова по-голѣми възможности имате. Слабиятъ има повече възможности отъ силния. Силниятъ човѣкъ е завършенъ процесъ. Той носи въ себе си богатства, които трѣбва да раздава на слабитѣ и нуждаещитѣ се. Силниятъ дава, а слабиятъ получава. Положението, въ което сегашнитѣ хора се намиратъ, може да се уподоби на богатъ земедѣлецъ, който е напълнилъ хамбаритѣ си съ жито, обора си — съ добитъкъ, склада си — съ рала. Той има всичко на разположение, но чака онзи моментъ, когато ще приложи силитѣ си на работа. Дойде ли този день, той изважда житото отъ хамбара, впрѣга воловетѣ на работа, взима ралото на колата и тръгва на нивата. Пропусне ли този моментъ и очаква да придобие още жито, работата му ще пропадне. Щомъ имашъ пъленъ хамбаръ жито, повече не очаквай. Впрегни воловетѣ, иди на нивата и сѣй. Какво ще излѣзе отъ твоята работа, не питай. Като ходишъ често на нивата, ще видишъ, какво ще излѣзе. Каквото си посѣлъ, това ще пожънешъ. Ако можешъ да се разговаряшъ съ житото, щастливъ ще бѫдешъ;ако не можешъ да се разговаряшъ, нещастенъ ще бѫдешъ. Следователно, отъ човѣка зависи, да бѫде щастливъ, или нещастенъ. За да бѫде отчасти щастливъ, той трѣбва да гледа разумно на живота, да е доволенъ отъ всички условия, въ които се намира. За да бъде доволенъ поне въ даденъ моментъ, човѣкъ трѣбва да вижда въ страданията нѣкакво благо. Той знае, че страданието прави човѣка силенъ, заставя го да мисли право. Като страда, човѣкъ помага на своитѣ близки, а сѫщевременно и на себе си: на своя духъ, на своята душа, на своя умъ и на своето сърдце. Затова и Христосъ казва, че човѣкъ трѣбва да е доволенъ отъ страданията си, защото страданията се превръщатъ въ радость. Не може ли човѣкъ да трансформира състоянията си, да превръща скърбитѣ въ радости, той остава въ положението на обикновенитѣ хора. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да прояви поне една отъ своитѣ добродетели, която да го издигне надъ уровена на обикновенитѣ хора. Какъ познавате, че известенъ човѣкъ е добродетеленъ? Каквато добродетель и да има човѣкъ, тя е написана на лицето му. Въ това отношение лицето е изразъ на Божествения животъ на човѣка. Като изучавате ѫглитѣ на човѣшкото лице, вие виждате, доколко всѣки човѣкъ е осмислилъ живота си. Всѣки удъ на човѣшкото лице, въ едно отношение може да спъне човѣка, а въ друго — да го спаси. Носътъ, отъ една страна, спъва човѣка, а отъ друга го спасява. Сѫщото може да се каже за челото, за устата, за брадата, за ушитѣ му и т. н. За да се спаси отъ нѣкое нещастие, нѣкога човѣкъ може да намѣри спасение въ челото си, нѣкога — въ носа, нѣкога — въ устата, въ веждитѣ и т. н. Човѣкъ трѣбва да знае, за всѣки даденъ случай, кѫде да търси спасение. Всѣки удъ отъ човѣшкото лице представя область, въ която разумнитѣ сѫщества сѫ вложили по една своя идея. За да си помогне при известна мѫчнотия, човѣкъ трѣбва да знае, коя область отъ лицето си да бутне и подъ какъвъ ѫгълъ.Не знае ли точно ѫгъла, подъ който една идея се проявява, човѣкъ не може да се ползува отъ енергията и свѣтлината на тази идея. Днешниятъ день е облаченъ. Облацитѣ показватъ, че на физическия свѣтъ имате препятствия. За да се справите съ препятствията, вие трѣбва да се качите въ Божествения свѣтъ, надъ облацитѣ, да стане провѣтряване въ умоветѣ ви. Само онзи може да живѣе въ Божествения свѣтъ, който държи въ ума си мисъльта, че Богъ е неизмѣненъ, че въ Него всичко е добро и красиво. Въ Божествения свѣтъ не сѫществува никакво зло. Това, което хората наричатъ зло, е нѣщо относително. То се опредѣля като зло споредъ тѣхнитѣ разбирания. Злото е влѣзло въ човѣшкия животъ заедно съ ограничението. Значи, човѣкъ е внесълъ злото въ свѣта чрезъ ограничението. Когато Богъ ограничава, доброто се явява въ свѣта. Ето защо, който иска да се освободи отъ човѣшкото ограничение, трѣбва да влѣзе въ Божественото. Иска ли да бѫде свободенъ, човѣкъ трѣбва да влѣзе въ Божественото ограничение. Значи, човѣшкото ограничение заробва човѣка, а Божественото го освобождава. Ако не минешъ отъ човѣшкото ограничение въ Божественото, ти никога не можешъ да бѫдешъ свободенъ. Дойдешь ли до Божественото ограничение, знай, че се намирашъ предъ прага на освобождението си. Щомъ се намѣришъ предъ прага на освобождението, ти си разбралъ вѫтрешния смисълъ на живота. И тъй, дръжте въ ума си основната мисъль на лекцията, че за злото нѣма време, нито мѣсто, нито условия. Изхвърлете злото отъ ума си и съсрѣдоточете се къмъ доброто, за което сѫ дадени време, мѣсто и условия. За доброто е дадено всичко. Отъ човѣка се иска желание само, да прави добро. Желанието е отъ човѣка, а времето, условията и мѣстото сѫ дадени отъ Бога. Като живѣе съ доброто и го прилага, човѣкъ може да се справи съ съдбата си, т. е. да подобри лошитѣ условия на своя животъ. Отъ всички се изисква разумность и будно съзнание, да не отнимате времето и мѣстото, опредѣлено за доброто, съ цель да направите нѣкакво зло. Това е методъ за придобиване на добри условия. Пазете свещенно мѣстото и времето, които Богъ е опредѣлилъ на човѣка за правене на добро. — Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. * 8. Лекция отъ Учителя, държана на 15. октомврий, 1930 г. София.— Изгрѣвъ.

29. МОЛИТВА НА СИЛИТЕ (за разпръскване на вразите сили) 1. Господи на Силите, разпръсни всички лоши помисли на враговете ни на всичкото съдружие, което е с тях и на всички други тъмни сили, които искат да спрат Твоето Свято Дело на земята. 2. Разбий козните им! 3. Да бъде Господи както си казал: „Мое е отмъщението и мъздовъзданието". 4. Да се прослави името Ти Господи на земята и да Те познаем всички, че Ти си Единният, Истинният Бог - Спасител на Мира - Христос. 5. Благослови всички, които Те познават и Ти служат с Дух и Истина. 6. Твоята Бащинска десница на охрана и покровителство да бъдат върху ония, които се подвизават в Твоето Име. 7. Да се изпълни Господи Волята Ти на земята и да се въдвори Царството Ти на земята, сега и през всичките векове. Амин.

28. МОЛИТВА НА СИЛИТЕ 1. Господи Боже на Силите, моля Ти се прости всичките ми грехове и беззакония 2. И изпълни ме с Духа Святого и Неговата благодат 3. Защото Ти се моля в името на Господа Исуса Христа. 4. Моля Ти се Боже, подари ми жива вяра и молитвен дух, и ще Ти се моля постоянно, докато не ме благословиш. 5. Открий ми всичките грехове и беззакония, подари ми дух на разкаяние и ще се вразумя за греховете си, и ще ги изповедам пред Тебе. 6. Моля Ти се Отче Наш Небесни, подари ми дух на очакуване за отговор на молитвата. 7. И няма да закъснееш и ще ми отговориш, защото Ти се моля в Името на Господа Исуса Христа. Амин.

https://petardanov.com/prichini%20za%20bolestite%20i%20metodi%20%20za%20tiahnoto%20lekuvane.pdf ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО * * * ПРИЧИНИ ЗА БОЛЕСТИТЕ И МЕТОДИ ЗА ТЯХНОТО ЛЕКУВАНЕ Съставители: Трендафила Балдевска Ангел Кермедчиев * Предпечатна подготовка: Веселина Маркова Наталия Ангелова * Корица: Артифекс4 ЕООД ИК ЕДИКТА ISBN 978-954-91068-8-6

45. КАК И КОМУ СЕ ПИШЕ ПОЕЗИЯ 1 .XII. Днес минах край Учителя, видя ме и ме извика. "Това стихотворение не бива да го изпращате! То е лично стихотворение. Не бива да се пише тъй поезия. Когато искаш да кажеш нещо, ще го пишеш, че до други се отнася. Аз ще ти кажа, как ще пишеш. Ще пишеш за едно цвете. В миналото ти си била един мъж. Мъчила си толкова хора, сега тези същите са станали мъже и те те мъчат. В миналото Асен е бил жена. "Тя" те е обичала, сега ти обичаш. Тогава ти си мъчила. Днес той те мъчи. Ако той разбира, той ще се отнася по-друго и ще се освободи от кармата, която има между двама ви." Приближи Савка. Разговорът прекъсна. През цялото време Учителят се смееше, а аз се усмихвах, но няколко сълзи паднаха от очите ми. "Да, зная, казвах аз. Зная, зная." Зная, какво зная аз? Учителят продължава: "Това е черната мантия на любовта, личното чувство. След обед вие ще дойдете и аз ще ви кажа как трябва да пишете стихотворението." Отидох. Приказвахме пак навън. Той проговори: "Едно цвете расте край един извор. Един пътник минава. Пътникът се радва на цветето. И двамата: и пътникът, и цветето се радват, че пият от един и същи извор". "О, това е много хубаво, Учителю!" Той се усмихва, много доволен и много радостен. "Тъй ще го напишеш. Не, скръбта трябва да се изразява по друг начин. Не личната скръб. И често това, което преживява човек, не е негово. То е също, както един вагон когато се удари, а другите усещат сътресението. Всичко е в любовта. Безлюбието е ад. Където има любов, няма мъка... Към любовта на Бога трябва да се обърнете." "Ами ако напиша такова стихотворение, да му го изпратя ли?" "Може". Учителят се усмихва.

12. ПОЕЗИЯТА Беше Великден. Изгревът е изпъстрен с белота и усмихнати лица на братя и сестри. Паневритмията е приключила и около Учителя са се събрали братя и сестри да Му целуват ръка. Аз съм също там на полянката, чакам реда си, но съм малко назад. Поглеждам към небето. Виждам облак във вид на особена фигура. Необикновена фигура. Същество ли беше? Отдалечих се, взех молива и започнах да пиша. "Като капчица роса". Стиховете слизаха отгоре, от небето, чрез облака, преминаваха през мен и аз написах цяло стихотворение. Когато приключих Учителят се беше прибрал в приемната. Запътвам се натам. Братя и сестри влизат, излизат, поздравяват Го. Приближих се и аз. "Учителю, аз нямам какво да ви поднеса. Но имам това. Написах го сега." И го прочитам в антренцето на приемната. Той го изслуша със спуснати клепачи. Лицето Му придоби чуден израз и накрая каза: "Пазете тези работи, които Ви се дават, те са скъпоценности!" Така аз започнах да събирам онези листове, чрез които се изливаше поезията ми идваща от Невидимия свят.

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976) "Чужди по дух хармонизации" Може би най-интензивен в Школата на Учителя бе животът на музикантите. Всички ние, които минавахме за музиканти, бяхме онези, школуваните, минали през музикалната образователна система тогава в България, а това бе Консерваторията в София. За да влезне в нея, всеки кандидат-студент трябваше да владее някакъв инструмент, да има специална теоретична подготовка, която да му даде възможност да си издържи приемния изпит. Навярно се досещате, че един музикант не се сътворява за три-четири-пет години, а за цяло десетилетие, дори за две. Онези, които бяхме завършили консерваторията, се считахме за музиканти. При нас дойдоха през следващите години и младежи, които свиреха на различни инструменти, бяха музикални дарования, но не бяха школувани. И те се причислиха към групата на музикантите. Още от самото начало Учителят бе наредил всеки един от Школата да се научи да свири на някакъв инструмент. Ако не се научи да свири, то поне да се научи да пее. Това не бе малко, а голямо постижение за всекиго от нас. И накрая се дойде дотам, че всички разбираха от ноти, от нотен запис, от музика, и изведнъж се оказа, че сме най-музикалните хора в България и освен нас никой нищо не разбира от музика. Та това бе един музикално-инструментален и вокален взрив на "Изгрева" - всеки свиреше, всеки пееше, а това стигаше до ушите на гражданите в града. "Изгревът" тогава бе извън чертите на София. Е, онези приятели с по-скромните възможности се свиваха, но и те пригласяха в този хор, че само ние разбираме от окултна музика. Това накара Учителя накрая пред всички да заяви: "На "Изгрева", никой нищо не разбира от музика!" Мнението му бе категорично и то си остана в сила и до днес. Музикалната група бе най-силната и най-многолюдната, най-ревнивата, най-болезнено преживяваше всичко, там борбите бяха най-жестоки и без да искам и аз бях въвлечена в тях. Школата на Учителя, Словото на Учителя, Музиката на Учителя са съвсем строго определени принципи, но нашето присъствие в Школата бе нещо съвсем различно и нашето несъвършенство не е критерий за Школата на Всемировия Учител. Но всички без изключение пееха, можеха да пеят и имаше моменти, когато виждахме, че Сила и Живот се излъчваше от нашите песни. Така постепенно се дойде до идеята да се направи братски хор и да се разучат песните на Учителя на няколко гласа, защото при нашето общо пеене някои сестри пееха първи глас, други - втори и понякога излизаха сполучливи импровизирани хармонизации на песните. Но сестрите и братята решиха, че тези хармонизации трябва да се направят от човек, който си разбира от работата, от музикант и то - всепризнат музикант. Такъв по това време беше големият български композитор Добри Христов, който имаше написана църковно-религиозна музика и приятелите смятаха, че той е точно подходящ за разработка на песни от Учителя. Учителят не бе питан, защото смятаха, че не трябва да Го безпокоят за такова дребно нещо. Без Негово съгласие взеха и дадоха на композитора песента: "В начало бе Словото". Добри Христов я направи, и то - хармонизация на четири гласа. Най- възторжено хорът я разучи на четири гласа, всички бяха възторжени от изпълнението си, но когато я изпяха пред Учителя, Той не я хареса и каза: "Не! Не! Не!" Три пъти повтори "Не!" и три пъти отрицателно поклати глава. После добави: "Чужди по дух хармонизации!" Не се прие от Учителя. В нея нямаше духовен елемент. Всичко, което имаше в песента на четири гласа, бе изчезнало в четирите посоки на света. Защо ли? Той - Добри Христов - бе голям композитор, но бе от други среди, той бе от друго поле, не бе от полето на Школата, неговото съзнание боравеше с друго поле, с друг егрегор, витаеше в други сфери. Освен това той бе композирал сполучливо песни на българската православна църква, беше потопен в нейното поле. А тя, като институция, в тези времена воюваше срещу Учителя с позволени и непозволени средства, на което ние бяхме свидетели и мнозина от нас понесоха ударите, като по нейно внушение много приятели от нашите среди бяха уволнявани от учителската професия, която бе една основна професия, особено за сестрите от Школата. Тези неща не се разбираха и не се схващаха от приятелите и затова му дадоха да хармонизира песента и то, за най-голямо учудване - "В начало бе Словото" и то - тогава, когато свещениците сипеха огън и жупел срещу Словото на Учителя. Добри Христов бе чужд на идеите на Школата, беше чужд на духовното поле на Школата, той бе чужд на сферите, откъдето излизаше тази песен, той бе чужд на всичко, което идваше отгоре от Божествения Дух, преминаващ през Учителя и което се изливаше във вид на Слово или на музика. Творческият акт на Божествения Дух е музиката. И музиката на Учителя е именно този творчески акт на Божествения Дух. Щом един композитор е чужд на това поле и тези сфери, как може да хармонизира такава песен и то песента "В начало бе Словото"? Невъзможно е, дори да е добър музикант и професионалист и дори да го направи с усърдие. Не може да се направи. Има закони: нашите са наши - вашите са ваши. Онзи, който признава Словото на Учителя и живее по него е наш, той е ученик на Школата. И така, Учителят не одобри хармонизацията, защото бе чужда по дух, макар че бе направена изкусно по всички правила на това изкуство от Добри Христов. Правеха се после други опити, но те също бяха несполучливи. Освен това, Учителят много пъти беше недоволен от разните хармонизации на нашите приятели и то вече не от "чуждите", а от "нашите" в Школата, които вкарваха други елементи в песните, навлизаха в други мотиви, навлизаха в други духовни полета и оттам сваляха, без да знаят, други сили и обвързваха мелодията на песента с други полета от музикалния свят. От този музикален океан, който беше над нас и този, който бе под нас, те правеха някаква връзка и по нея протичаха сили, облечени в мелодии - правейки хармонизации, те без да искат и без да знаят, коригираха песента и я отклоняваха от нейния първоизточник. Много от тези хармонизации бяха показвани на Учителя и нашите приятели получаваха одобрението Му, като получаваха и напътствия. При други случаи, те не биваха одобрени. За тези случаи Учителят предупреди, че ще доведат до дисхармония в музикалния свят, откъдето са свалени, а това от своя страна ще доведе до санкции, до съответни санкции от Невидимия свят и затова могат да пострадат някои приятели. Ние бяхме свидетели и на такива примери. Не бяха малко онези, които пострадаха и платиха жестоко за това. Но - ще кажете, къде е Учението на Любовта? Нали Всемировият Учител слезе на земята да донесе Любовта? Отговорът се намира в следните думи на Учителя: "Материята е кондензирана енергия. Енергията е кондензирана светлина. Светлината е кондензирана мисъл на ангелите. Мисълта на ангелите е кондензирана Любов. Любовта е плод на Духа." А творческият акт на Духа е музиката. Това е движението на Духа в света на Мъдростта, където се създава светът на формите и на хармонията в живата природа. За това Хармонията е материализирано движение на Духа. А музиката е средата, в която Божествения Дух твори. Тук се творят законите на Мирозданието.

https://petardanov.com/files/file/541-%7B?%7D/ Аудио - чете Милен Колев От книгата „Високият идеал“, Общ окултен клас - трета година, (1923 г. - 1924 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2009 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От Общ окултен клас - трета година, (1923 г. - 1924 г.), 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Единичните беседи са събрани в едно книжно тяло през 1926 г. с цел удобство при четенето им. За теглене на PDF Съдържание МОЛИТВАТА Мълчание За в бъдеще, като се събирате тук, половин час ще прекарвате в мълчание. Най-хубавото упражнение в живота на човека е молитвата. Засега в света по-хубаво упражнение от молитвата няма. Молитвата е общение с Бога. Думата молитва в български език е малко несполучлива. На френски език молитва значи lа рriеrе. Буквата М в думата молитва и буквата P в думата рriеrе показват за какво се моли българинът и за какво се моли французинът. Всеки народ си има свой стремеж. У англичанина и американеца молитвата почива на волята. Българинът пък казва: „Като пусна кофата си в кладенеца, иска не иска, все ще ми даде нещо.“ Той се отличава по това, че обича повторението на едно и също нещо. Повторението – това са двата бряга на едно течение. Това означава буквата М. Стремежът във всички славянски народи е навътре. Буквата М е подобна на еврейската W, но българите са малко по-добри от евреите. Тия две букви в българския и в еврейския език означават крайния материализъм. Българинът се моли само когато е натясно или когато няма пари, или когато е болен, или когато се запали къщата му. Няма ли болен в къщата му, здрави ли са всички, богат ли е, той си накривява калпака и казва: „Не струва да се моли човек.“ Често, когато плодовете на дърветата падат, децата държат калпаците си под дърветата отдолу, та плодовете да падат вътре. Едно от децата разтърсва дървото, а другите държат калпаците си отдолу и събират плодовете. И българинът представлява една такава захлупена шапка. Това обаче са останки от миналото. Всеки народ си има своите етнически останки, навици от миналите векове, които трябва да преобразува. Вземете например твърдението, което съществува у българина, па и у всички народи почти, че човек трябва да се моли само когато има разположение. Защо човек трябва да се моли само когато има разположение? Ако туй е правило, тогава човек трябва да говори пак само когато е разположен. В такъв случай защо, когато бият някого, той говори най-много? Нека мълчи в това време. Защо тогава именно най-много говори? Тази философия, че човек трябва да говори и да се моли само когато е разположен, отчасти е вярна. Човек трябва да се моли всякога. Под думата молитва се разбира общение с Бога. Значи такова общение човек всякога трябва да има. Защо? Защото Божественият живот у нас е непреривен и тогава не само на думи, но и във всички положения в живота си, ние трябва да сме постоянно в общение с Бога. Ти можеш да се молиш умствено, можеш да се молиш философски – има хиляди начини, по които можеш да се молиш. При това не само за едно нещо можеш да се молиш, но има хиляди работи, за които можеш да влезеш в общение с Бога, да ти се разкрият тия неща. Молитвата е един от най-хубавите методи за избистряне на ума и на чувствата. Значи молитвата е метод, който може да се прилага в различни случаи. Някой път обаче хората свързват молитвата с чувствата, а някой път я свързват с мислите. Не, в молитвата влиза методът и на мисълта, и на чувствата, и на волята, но самата молитва – туй разположение на човека да се моли, то е вложено някъде по-дълбоко в душата, отколкото в самата мисъл или чувство. И тъй, най-главното е това: когато се моли човек, когато се приближава към Бога, едно от най-разумните същества, той всякога трябва да бъде готов да възприема! А сега, когато отивате при Господа, вие Му разправяте, разправяте... Представете си какво е положението на Господа! Той трябва да слуша какво му разправят всички. Като Му кажеш: „Гладен съм“, Той те е разбрал, разбрал е от какво имаш нужда. А ти ще Му разправяш половин час за глада си, ще се молиш, ще разправяш... След тебе дойде втори, трети. Всички се молят, разправят, оплакват се и все очакват молитвата им да бъде послушана. Това са неразумните молитви. Молитвата действително включва ония необходими неща, туй, от което човек има нужда, но трябва да се знае как то да се изрази. Ако в човека има една вътрешна дисхармония, която прекъсва общението му с Бога, молитвата е необходима пак. Молитвата трябва да е насочена към това: да свързва човека с Бога. Молитвата е необходима за възстановяване на прекъснатите общения с Бога, в които хората изпадат. Молитвата е най-силното действие в живота на човека. Човек трябва всякога да се моли, за да бъде всякога в общение с Бога. И някога, като се молим, трябва да си вдигнем ръцете нагоре, което значи: „Дай, Господи!“, или още означава приемане на нещо отгоре. Това издигане на ръцете е знакът W, но същевременно този знак ε на гръцки език е знак за размножение. Някой казва: „Ще си спусна ръцете надолу.“ То е буквата М. Това означава: „Господи, аз страдам!“ Ти казваш, че страдаш, но не казваш причината за това защо страдаш – скрил си крушата под шапката си. В молитвата душата ти трябва да бъде чиста и празна, за да ти сипе Господ нещо. Ако ти си пълен с философски теории и възгледи, Господ трябва да изпрати някой ангел да те изпразни, че тогава да ти сипе нещо. Той ще каже: „Изпразнете туй шише!“ С какво ще идем ние при Бога? Кое е това, което има тежест пред Него? Всички положения, които съществуват сега на Земята, са все глупави положения, те са детински работи. Кое е онова положение, с което ние трябва да идем при Бога? – Когато идем при Бога, не трябва да имаме никакви образи в душата си – само Един образ трябва да имаме. Понеже човек е създаден по образ и подобие Божие, той трябва да изхвърли всички други образи от душата си и да остави само един свещен образ – образа за Бога. Останат ли и другите образи в душата му, човек не може да се моли. Ще изчистите вашата Светая Святих от многото образи, за да остане в нея само първоначалният Божествен образ. Само Той е в състояние да даде велик импулс на душата ви. Многото образи, многото идеи, многото желания довеждат до заспиване. Вземете например един богат човек, който има да взема пари от сто полици. Ти му говориш за Бога, а той си мисли какво има да взема: че едната полица е от 1000 лева, другата – от 500 лева и т. н. Ама Христос дошъл!... Чакай, третата полица е от 1500 лева. Сто полици са всичко. Ако има да дава, пак е същото положение. Хубаво, ако срещнеш някой учен, философ, и му говориш за Бога, за значението на молитвата, той си мисли за Кантовата теория на чистия разум. Е, хубаво, откъде са взели Кант и Лаплас своите теории? Чудни са хората! Говорят за Кант, за Лаплас, но какво са те? Лаплас е едно малко дете, той нищо не знае за света. Я потвърдете вие неговата теория? Откъде е взел той тази теория? Казвате: „Аз имам понятие за света.“ Откъде го разбра? – „От Бога.“ – А, от Бога си го разбрал! Не казвай, че си го разбрал от Бога. След като някой проповедник е проповядвал за Бога, хората излизат и казват: „Разбрах какво казва Бог.“ – Нищо не сте разбрали. Туй още не е разбиране. За да разбереш Бога, ще направиш един малък опит. „Ама аз издържах една критика.“ Това не е опит: деветдесет и девет пъти трябва да издържиш критика, че тогава ще имаш един малък опит. Някой казва: „Аз се помолих на Бога и Той ме послуша.“ Ти проверил ли си колко пъти Господ те е послушал? Ако на сто пъти десет пъти те слуша, а деветдесет пъти – не, мислиш ли, че си от много праведните? Ако Господ на сто молитви деветдесет и девет пъти те послуша, а само един път направи изключение, не те послуша, тогава ти си човек. Истинското, действителното знание в света почива на един вътрешен опит; и всички теории в света почиват на един вътрешен опит. В Кантовата теория обаче има едно изопачаване на фактите. Защо? Защото той иска да угоди на света. И всички съвременни учени хора изопачават теориите си, понеже искат да угодят на света. Те нагаждат своите теории съобразно времето и хората. Вземете например учените хора: те не могат да кажат, че човек е съществувал преди един милион години. Някой може да каже, че човек е съществувал отпреди еди-колко си хиляди години, но той не говори Истината. Ако някой учен каже така: „Аз съм направил изследвания и смятам, че откакто човек съществува, има 20 милиона години, без оглед на това, дали вие вярвате, или не“, ще го направят луд. Някои учени казват: „За да определим от колко години човек съществува на Земята, ще вземем едно число – ще вземем приблизително числото, което Мойсей дава.“ Добре, знаят ли тия учени на каква база разчиташе Мойсей, когато правеше своите изчисления? Цялото леточисление на Мойсей е окултно, а съвременните учени имат съвсем друго изчисление. Та като се молите, вие трябва да имате такова вътрешно преживяване. Молитвата – това е едно вътрешно преживяване, вътрешна връзка с Бога. Молете се и вие, за да бъдете в общение с Бога! Ако през целия си живот дойдете в съприкосновение с Бога само няколко пъти, тия няколко момента ще ви донесат неизчислими богатства. Този момент е най-великият, най-радостният и най-приятният в живота ви. Най-великото събитие в живота на всеки човек е, когато той има общение с Бога, с тази Велика разумност! Затуй всички трябва да се молите вътрешно. Без молитва човек не може да прогресира. Той може да има много знания, но без молитва не може да бъде циментиран – всичко в него бързо изчезва. Молитвата влиза в човека като един вътрешен импулс, като едно велико благо. Само Христос се молеше. Той имаше много знания, но всяка вечер се уединяваше за молитва и размишление. Ако Той имаше нужда да се моли, колко повече имате нужда вие! Вие казвате: „Аз не трябва да се моля.“ – Не, ще се молите поне колкото Христа. Значи вие сте по-горе от Христа? Вие казвате: „Тази вечер не съм разположен да се моля, но утре ще бъда разположен, тогава ще се моля.“ Господ не иска хората да Му се молят при разположение. Господ обича молитви, които са направени без разположение. За молитвата се изисква едно детинско състояние, но на най-разумното дете в света. Такива състояния на Небето ги наричат състояния на най-разумното дете. И когато Христос казва да бъдем като малките деца, Той не разбира тия малките, глупавите деца в света, а разумните деца. Той взема децата само като образец, но подразбира друго нещо. И на Небето има деца, но какви деца? – Отлични деца са те! „Бъдете като малките деца!“ Затова трябва да се молите – за да станете като малките деца. Само молитвата е в сила да отмахне онази грубост, която съществува между вас. Голяма грубост съществува между хората. Има и естествена грубост в нас, която се дължи на естеството на нашата материя. Всеки от вас нека направи един опит, за да види колко груб е човекът. Например ти си богат: дойде един, иска ти да му дадеш 100 лева. След като помогнеш на един, на втори, на трети, на двайсет, на трийсет души, най-после ти почваш да се дразниш вече и, кой как дойде, усещаш, като че нещо те ухапва. И като дойде най-последният, ще го изхукаш, ще кажеш: „Е, стига ме безпокой!“ Ето где е грубостта на човека. Кажи му: „Аз съм уморен сега, ще бъдеш ли тъй добър да дойдеш друг път.“ Защо си служиш с другия начин и казваш: „Махни се оттук!“ Защо не постъпиш по мекия начин. Вие никога не сте си давали за това нещо психологически отчет. Туй у всинца ви съществува. Вие сте добри, но кога? – С първия сте добри. Като дойде вашият приятел, пак сте много добри. Ако аз дойда при вас и ви донеса един подарък, вие веднага ще приготвите хубаво ядене и ще разправяте на всички за мен. Тогава вие сте изправни, радвате се. Пък като ви дойде някой беден, окъсан роднина, който се свива, няма какво да ви даде, и вие се свивате. Защо е туй положение сега? Ако вие сте богат, защо според закона на Любовта не пуснете в джоба на този ваш беден роднина 50 – 100 000 лева, та и той да се радва, да казва: „Моят роднина е богат и благороден!“ А вие, напротив, дойде ли ви беден роднина на гости, казвате си: „Дано да си върви!“ Защо? – Това са навици на миналото. Всички тия навици трябва да се изправят. И ние сега виждаме тези навици. Аз съм ги опитвал, опитвал, и търся начини и методи, чрез които човек да изправи своите лоши навици и действия. Най-трудното нещо на света е човек да си създаде хубави, съзнателни навици, та който и да дойде при него, винаги да се радва. Съзнанието на хората още не е толкова будно, че да могат веднага да се въздържат. Щом съзнанието в някой човек не е много будно, той не може да се възпре от някаква лоша проява, но след като излезе из релсите си, тогава се спира. Е, защо ти е спирачката тогава? Аз мисля, че всичките причини за нещастията в света се дължат на това, че не се молите усърдно. Рядко съм срещал хора в света да се молят. Да се молиш – това е най-красивото състояние! Човек навсякъде може да се моли. Може да си на банкет, между приятели, и пак да си на молитва: все ще има един малък промеждутък, през който ще можеш да се молиш. Онзи, който знае, ще намери този промеждутък, в който да изпрати своята молитва. Туй значи да използваме времето съзнателно! Бих желал постоянно да се молите, т. е. в тия промеждутъци да сте във връзка с Бога. Само така ще дойде върху вас онова въздействие отгоре. Тогава вие ще усетите онова Божествено облагородяване и закрепване. Само когато човек се моли, тялото му укрепва, чувствата и мислите му също укрепват. Онзи човек, който се моли, не може да има жестоко сърце. По конструкция той може да е деликатен, но тялото му е здраво, мислите му – устойчиви, и чувствата му – силни. Не е възможно да сме в общение с Бога и да сме хилави! Казва се в Писанието: „Бъдете постоянно в молитва!“ Защо? – Тази Светлина, тази топлина, която иде от Бога, е толкова мека и приятна, че тя съгражда. Тя е топлина и Светлина на безсмъртието! Някой път аз ще се спра да ви поговоря върху тази Светлина. Тя е тази именно Светлина в света, с която не можеш да направиш никаква пакост. Нашите свещи могат да направят голяма пакост в някой хамбар със сено или слама, цял пожар могат да създадат, но със Светлината, която иде от Бога, нищо не можеш да запалиш. С нея можеш да четеш книга, с нея само Добро може да се прави. Аз я наричам безвредната светлина. Тази Светлина се добива в молитвата. При тази Светлина човек добива едно успокояване, един вътрешен мир. Дето и да насочим тази Светлина, от нея нищо не се запалва, не изгаря, но всичко се осветлява. В придобиването на тази Светлина седи силата на молитвата. Няма друг начин за добиване на тази Светлина! Всички окултни ученици имат много начини за придобиване на Знанието, но дойде ли се до Светлината на безсмъртието, всички употребяват молитвата – и Учители, и ученици. За добиване на Мъдростта също има много методи, но дойде ли се до тази Светлина, има само един метод – молитвата. Тази Светлина засега е необходима за всички. Нашият земен живот трябва да се осмисли. Например имаш да разрешиш някой мъчен въпрос в живота си. Как ще го разрешиш? – Само чрез тази Светлина. Всеки от вас има мъчни въпроси, които трябва да разреши. Има семейни, обществени, морални и какви ли не въпроси, при разрешаването на които човешката душа се развива. Разрешаването им обаче става при тази Светлина. Когато дойде тази Светлина в света, спор между хората вече не може да има, обмяната става правилно и всички противоречия, които се повдигат между хората, изчезват – навсякъде настава пълна хармония. И тъй, ще помните правилото: ще се молите всякога! „Ама кога?“ – През целия ден ще се молиш! Разбираш ли какво значи това? И като си буден, и като спиш – през целия ден ще се молиш. Като станеш от сън – ще се молиш, като си лягаш – пак ще се молиш, ще кажеш: „Отивам да се моля пак.“ Молитвата е най-красивото нещо в живота! Тъй че да не питате: „Кога да се молим?“ – През целия ден ще се молите. И ще ви научат да се молите. Всякога ще се молите! Сега разбрахте, нали? Може би цяла година ще трябва да правим опити, докато се домогнем чрез молитвата до микроскопически резултати. Тези микроскопически резултати са ценни за нас. Размишление Тридесет и шеста лекция от Учителя 23 юли 1924 г., София