Jump to content

Albena

Потребител
  • Мнения

    1083
  • Регистрация

  • Последно посещение

  • Печеливши дни

    46

Мнения публикувано от Albena

  1. №38 (отворена карта)

    Нови пазар, 3 юний 1900 г.

     

     

    Л. Б. Киров,

     

    Надявам се да сте добре и да сте приели мо­ето предишно писмо. При това да сте разбрали и духа на съдържанието. Винаги буквата на едно нещо убива, а духът съживява. Условията, под ко­ито съществуваме понастоящем в тоя живот, са такива, че изискват големи усилия и вътрешни страдания, докато Духът ни победи и вземе връх над всички мъчнотии.

     

    Павел на едно място в 7 гл. [Рим. 7:24] се оплаква от теглото на плътта и кой ще го из­бави от нейните вериги. Но пак се провиква в 8 гл. [Рим. 8:1-3] — благодарение Богу Нашему чрез Господа Исуса Христа има избавление.

     

    Трябва още да помним, че не всички звани ще влязат в Царството Божие, но всички само из­брани [Мат. 20:16], които от самото начало Бог е избрал в своето вечно предначертание.

     

    И още друго — да ни не смущават тия думи на Писанието, понеже има дълбоко съдържание в тях. Понеже ако Бог ни е избрал да наследим Не­говото Царство, за това има добри и справедливи причини, които ще проумеем само тогава, когато стигнем съвършенството.

     

    Желая да зная Вашето състояние. Пишете ми как се поминувате. Ний ще се разберем само тогава, когато идем в Небето. Тук е цяла бърко­тия на мнения и мисли.

     

     

    Ваш верен: П. К. Дънов

  2. №35

    гр. Бургас, 30 май 1900 г.

     

     

    Любез. ми бр. Дънов,

     

    Писмото ти от 10 май получих. Писаното Ви разбрах и силата на Духа, Който действа в тебе.

     

    Ний засега сме добре, едно променение става в нас, една крачка вземаме напред. Бог чрез бла­гия Си Дух ни пречиства, което аз много добре чувствам. Ний влизаме в нов живот, затова че сега сме по-свободни, отколкото преди, нашето вервание има сега основа. Добро е, радост е да бъде някой с Господа.

     

    На 18 май, като бяхме на молебствието за княза120, видях един дрипав человек, бос, вместо обувки едни мушамяни парчета вързал на краката си, невчесан, неумит, гад го напълнила. Но в лицето не можах да го видя и реших в сърцето си да му взема едни цървули. Но преди да свърши службата, той се изгуби от помежду хората. Най-много не­говата набожност ме караше да му услужа.

     

    Отидох си аз, четох или що правих, не зная, молих се Богу, дано намеря този человек. Излизам, дирих го в града, няма го. Отивам на булеварда, като се разхождам, гледам — той иде насреща ми и ме отмина. Отидох подире му и го извиках подире ми да върви. Заведох го [в] дома, седна от­вън вратата и аз влязох и му изнесох едни ветхи обуща и чорапи. Гледам има около 35-40 години, ръст среден, здравеняк, очи сини, проницателно-пламенни, черна коса и брада небръсната от­давна. Питам го: „Отгде си?". „От севлиевските села" — каза той. „Ами що ходиш?" „Искам — каза — да ида на Света гора в някой манастир." „Ами тука няма ли — казвам — манастири?" „Има — казва — и аз почти всичките обиколих, но техните калугери и попове все са безнравственици, лоши хора. А аз дойдох до руския консул121, дано той ми съдейства, за да ме пуснат без паспорт през гра­ницата." Казвам му: „По-добре е да не ходиш, ти и тук можеш да слугуваш Богу".

     

    Питах го: „Ти женен ли си и каква работа вър­шиш?". „Аз — каза — се жених, но жена ми след малко водене ме напусна", защото се оплаквала, че той не можел да направи нужното към жените обхождение. „И аз — казва — занимавах [се с] гра­динарство и двете години Бог все ми убива бахчата. Отидох да се уча на железарство, за шест месеца калфа излязох — каза, — но когато ми дойде времето да ме прехваща една сила, мен ми се вдървиха ръцете и аз напуснах." „Каква сила е тя?" „Аз — каза, — Бог ми даде една икона от небето, златна. От едната страна Исус Хрис­тос, от другата — майката Исусова", (не зная как наричаше този дар, „Руджо" ли му паднало вече, такваз една дума), с която икона много места обиколил той из България и после му я взели, че не разбрах кой.

     

    И че една сила го обличала, та не му давала да върши работа и имота му го взели роднините му. Питам го: „От колко време тъй се появи в тебе желание да служиш Богу?". „Аз от малък съм все тъй, но от 2-3 години — каза — не ме оставя тази сила. И аз — каза — гоня сега злото от България." Със Сатана е имал много пъти борба и той не можел да дойде при него. „Аз имам да извърша големи работи" — каза. „Сега туй лято аз ще се облека в сила, важно нещо има да стане сега." Пи­там го: „Знаеш ли да четеш?". „Не зная" — каза.

     

    Той знае само да се кръсти — много голяма простота, но с жива вяра. Думи казва такива, ко­ито най-големите пророци са говорили. Питам го: „Вярваш ли, че ще извършиш всичко, що имаш да извършиш, ще ли можеш да живееш дотогаз?". „Аз — каза — вечно ще живея." Той имаше важни неща да ми съобщава, но домашните ми се върнаха от разходка и от отношенията им122 той си отиде, като казахме да се срещнем утре по вечер, за да разговорим още за много други неща. Каза ми още, че: „Аз, като ми дойде тази сила, познавам хората кой какъв е".

     

    На утрето дирих този приятел, няма го. На другия ден също не го намерих вече. Наскърбен ос­танах. Питаме с бр. Стоянов, в едно съобщение каза ни се, че името му било Доне123 и че той бил любезен Богу и че Духът не го оставял да стои на едно място. Ще го видите, но не сега. Ами къде е отишъл яви ни се, че не може да ни се каже. Този человек има голяма смиреност и голяма кротост и като разговаряш с него, усещаш, че една пла­менна небесна тиха радост те обхваща.

     

    Докторът тези дни пак е дошъл, срещнахме се и се разговаряхме. Той пак се сърди, че не се събираме, за да заседаваме, и че като няма това, то ний сме правили да се разделяме. Обаче от съобщението ни на 28 май, ето що ни се каза за него, и което и той изповяда.

     

    За Доктора: „Имайте радост, защото в него сила Божия действа". В това съобщение ни се каза и следващите неща: „Бдете и молете се, защото Духът Господен иде и наскоро ще стане Божест­вено изявление. Бъдете готови". Питахме нещо особено има ли заръчано за нас от Бога. Каза се, че има, но че него Дънов ще ви съобщи, и то нас­коро.

     

    Понякога ми се случва вътрешно да ми се го­вори и аз пиша, и много духовни работи ми се явя­ват, по цели листове. А понякогаж при славение на Бога — във вид като псалми. Това ми се случва няколко пъти и аз като не се уверявам, скъсах ги, за което Стоянов и Докторът ми се сърдеха.

     

    Онзи поп, що не му целувах кръста, ми със­тави акт, за да ме даде в съда.

     

    По въпроса за закон и повеление. Така щото ний като живеем под благодат, Любовта за нас е изпълнение на закона, Римляном 13:8-10. А като живеем под благодат и в любов, то вече не е това по закон, защото законът не се изпълнява по добра воля, но [от] страх от наказание и груба сила. В Мойсеевия закон се казва, че ако някой каже да оставят Бога живаго и да служат на други богове, то ръката ти първа да бъде на него за живота му. Сега да видим защо ще каже человек тъй, т.е. да се отрича. Защото при всичко че по закон е сътво­рен светът, то пак със закона няма това, което е нужно да възкреси вътрешния человек, т.е. няма я вярата. А в нея, вярата, има любовта и закона, така щото този двигател (вярата) на нашите души прави ни не със сила да любим Бога и да па­зим закона, който сега е не закон, а повеление, но от добра воля, изхождаща от разбирание.

     

    И още, не казва ли и Словото, че законът и пророците до Йоана [Кръстител] бяха, а оттогаз насетне Царството Небесно се благовества и че ний работим по новия дух, а не по ветхата буква, Римляни 7:6. Сега като е тъй, т.е. като знаем, че всяко нещо, извършено със сила на[д] человека, то е закон, [за]щото неговата воля е била ограничена, както е случаят с кръщението в православната и др. църкви.

     

    Оттук излиза, че законът се изпълнява само на лице, а не от добра воля и сърце. И затова кръ­щението, тази дреха, с която се обличаме в Хри­ста, като не става от вяра, с добра воля и сърце, а само на лице, тя не може и да ни се вмени сега. Но да кажем, че ни е [сложена], но никой разум не може да се съгласи с това. Защото след като сме я облекли веднъж насилствено, ний защо да лъжем Христа Господа, че сме в дрехата Му, когато напротив — сме вършили делата на Сатана, така щото сме били и от самите дяволи по-лоши. По­неже ако сме открито лоши, поне всеки ще ни знае за такива. Но ний, скрити под Неговата дреха, сме лъгали мнението на хората за нас, тъй като те ни имат за християни. И това зло е по-голямо от първото.

     

    Друг е въпросът обаче за тез православни или други християни, които се пазят от всеки грях, но следват, както ги водят [пастирите]. Тях Бог ще придири защо [са] се заблудили. От пастирите ще ги подири, понеже мнозина падат безвъзвратно. Обаче таквиз не могат да вършат волята Божия, и то е равно на едно мъртво християнство.

     

    И затова Сатана, като се е вмъкнал тук, ний виждаме голотата на хората, при всичко че те се считат, че са облечени в Христа. Друго [е], ако някои, както ний, събудени от Духа Божий, трудим се да вършим Волята Му. А ако вършим волята Му от вяра, няма ли да видим къде още остава да не сме извършили благата Му Воля. И тъй, туй, което аз чувствам в дъното на душата и сърцето си, тази радост, която с думи не мога да раз­правя, ме задължава да изпълня и тази блага Воля на Спасителя ни — тя е кръщението. Размисли и яви ми.

     

    Ний тук сега прекарваме с Д-ра, затова при­еми поздравления и от трима ни.

     

     

    Твой верен в Христа Господа: П. Киров

     

    Докторът ще постои няколко дни. Поздрав на­рочен и от Николая.

    ...................

    120. Става дума за Фердинанд I Сакскобургготски, станал княз на България на 7 юли 1887 г. (П.К., № 35, 30.05.1900 г.)

    121. След 2 февруари 1896 г., когато княз Фердинанд е признат и дипломатическите отношения между България и Русия се въз­становяват, се назначава генерален руски консул в София и ви­цеконсули в по-големите градове на България - Пловдив, Русе, Варна, Бургас, чрез които се развива търговския обмен между двете страни. (П.К., №35, 30.05.1900 г.)

    122. В протоколите на Веригата от 13.08.1914 г. П. Дънов казва: „На Пеню баба му [тъщата] била крива, за да не може да услужи на този човек". П. Киров отговаря: „Не можех да се противопос­тавя на волята на баба ми, защото тя има право да изпъди и мен, тъй като съм отишъл в нейната къща като зет". (вж. Дънов, Петър (Учителя). Веригата на Божествената любов. София, 2007, с. 359). (П.К., № 35, 30.05.1900 г.)

    123. Пак там. П. Киров казва: „... аз не можах да сторя за него онова, което бях турил в ума си". (П.К., № 35, 30.05.1900 г.)

  3. №37

    Нови пазар, 10 май 1900 г.

     

     

    Люб. бр. Киров,

     

    Писмото ти от 2 того приех. Питате ме за­кон и повеление едно ли е и каква сила имат те.

     

    I. Закон и повеление не са едно и също нещо. Законът има по-дълбоко и широко значение, той е нещо отдавна обмислено и постановено да спазва установен порядък в света, както във веществения свят119, тъй и в духовния. Законът е външното изя­вление на Божията Воля.

     

    II. Повелението винаги следва, кога се наруши закона или пък кога се прилага, да се изпълни. По­велението има предвид изпълнението на закона. За обяснение ще ви приведа от Деян. 17:30, гдето Павел употребява думата повеление, като казва: „Сега повелява на всичките человеци...". Повелява какво — да се покаже да изпълнят закона на Божи­ята благодат, която се беше открила в Христа. Там, гдето няма закон, няма и повеление. Пове­лението има сила само тогава там, гдето има закон. Другояче то е без съдържание.

     

    Добре [е] станало, че сте се срещнали с Д-ра. Человек трябва да има Божествено търпение, за да може да понася погрешките на другите. Д-рът не е още познал какво нещо е Божията благодат и Божията Любов. Спасението не се придобива с дела, то е дар Божий и затова Словото посто­янно ни предпазва да не изгубим това, което сме приели. Приетото е Новият Дух, Духът на осино- влението. С този Свят Дух ние сме свързани.

     

    Относително до бр. Тодора — преждевременни са вашите страхове. Онзи, Който го е призвал, е силен и да го крепи. Уповайте повече на Господа, отколкото на себе си. Невъзможните неща у че- ловеците у Бога са възможни. [Лук. 18:27] Брат Тодор, ако има недъзи в плътта си, това не са още грехове. Помежду грях и слабост има голяма разлика. Най-после, ако насила са го накарали да целува кръста, това не значи нищо. Това да са нашите най-големи грехове!

     

    Ний живеем в един свят, който е покварен от грях и порок. Накъдето и да се обърнем, [в]се нещо ще ни оплеска. Но трябва постоянно да се мием в Божията благодат и Любов. Прах и кал хората винаги ще ни хвърлят в лицето, затова Господ да ги съди. Ний не сме отговорни за нищо.

     

    Ние не живеем във времето на Мойсеевия за­кон, че да се плашим за всякой малък грях, който законът на плътта ни е нанесъл. Ний живеем в Свободата сега на Божията благодат. Спасени­ето, братко, не се намира нито в православи­ето, нито в протестантството. Която и църква да посещаваме, [в]се напразно. Следователно ни­кой да ни не съди за нищо. „Иде време и сега е — казва Господ, — когато истинните поклонници ще се покланят Богу в дух и истина." [Йоан. 4:23]

     

    Постъпвай мъдро според Волята Господня, пола­гай здрава основа на всичко, което вършиш. Имай Христа и Него разпет в душата си винаги. И ко­гато вътрешният ти духовен страх изчезне, знай, че си свободен, защото гдето е духът, там е и свободата.

     

    Има някои и други неща, които има да ви съобщя, но това ще остане за по-после, когато рече Господ. Подвизавайте се [и] имайте ра­дост, без която е мъчно да се живее. „Още една минута за живота, която иде и важна е тя в себе си." „Стойте будни, защото нещо важно има да се извърши наскоро." „Живейте, като че утре ще посрещнете Господа." „Стойте там, гдето ви е поставил Той."

     

    Бъдете увер[е]ни. Неговата милост иде и лети с лъчезарни крила, Духът Му слиза. Денят няма да зайде, докато Господ не покаже всич­ката своя слава и величие. Вие ще Го познаете духом. Той е при вази и бодърства за душите ви. Ослушвайте се вътрешно и ще чуете гласа Му. Изказвайте всичките си нужди Нему. Във всичките трудни работи призовавайте Го да ви помага. Не забравяйте да се молите, и то не само за вази, но и за всички.

     

    Надявам се, кога ви срещна пак, да имате по-голяма пълнота на Христовия Дух. И надея се страхът ви да изчезне.

     

    Поздравете брат Николай. На брат Тодора особено поздравление. Господ е добър за всички. Той ще уравни мъчните въпроси, ще изглади труд­ните работи, ще покаже как трябва да се изпъл­нява Неговата воля.

     

    Не бързайте в нищо. С братско поздравление.

     

     

    Ваш верен: П. К. Дънов

     

    Бъдете [с]низходителни и търпеливи в много неща за Христа. Четете Обещанието Господне и Неговите свидетелства

    ..................

    119. Веществен свят - физически, материален свят. (У., №37, 10.05.1900 г.)

  4. №34

    гр. Бургас, 2 май 1900 г.

     

     

    Любез. ми бр. Дънов,

     

    И аз приех отворената ви карта. Позабавих малко отговора си, но то беше за по-напълно да ви пиша.

    Който ден бях писал отворената ми карта до вас или следващия, Докторът дошъл в Бургас и чак след два дни случайно, като отивах на ра­бота, се срещнахме. И като че му се искаше да не ме види — такава студенина прояви. Аз разбрах това и рекох да направя това, което съм длъжен да направя към него. След поздравление заведохме разговор, в който той яви, че се сърди, защото ний сме оставили спиритизма117 и сме почнали протестантизма. Обещахме да се срещнем напосле и се срещнахме. И в Тодорови имахме няколко пъти съобщения, от което той остана доста до­волен и ни предупреди, че ако не работим по спиритизма, то ний съвсем ще се разделим.

     

    От духовете се яви най-напред Ферени, а в другите съобщения Ферени и Данаил. Те ни да­доха някои упътвания и съвети почти на всички ни. На мен се каза да не напущам работата си, понеже мислех да я напусна, и че моят водител бодърства върху ми, да слушам съветите му и да се не боя. При това желанието на душата ми е отсрочено за кратко време и че укреплението иде медлено.

     

    На Тодор се дадоха доста съвети, така от­части и на Доктора. Постът, било що имахме два пъти в неделята или четиритях годишни поста, казаха ни да ги оставим по Божия Воля, защото истински не се считат, като има да ни знай ня­кой. И ний ги напуснахме, но за туй пък ни напом­ниха да ставаме все рано, преди изгревание [на] Слънцето, и да благодарим и се молим.

    И за Васил ни се съобщи от Данаил или други, че бил в Египет, в гр. Кайро.

     

    Аз с помощта Божия се мъча да сгрупирам приятелите, които бях напуснал. Арменчето щеше да заминава някъде. Аз се молих за него, да се яви как да постъпи. Молбата ми беше чута и му се каза да си седи на мястото и че няма от­ворен път. Взе Бог да го укрепява и ще бъде добър, понеже е усърден.

     

    За бр. Тодор ме е страх, моли се, моля, за него и за изчезване на неговите слабости и маловерие, защото, както виждам, той и Докторът не могат да пазят дадените си обещания, нито да защитят вярата си. При една забележка за изобличение той ми отговори: „Д-рът и д-р Же­лязкова118 като са православни, защо са приети и те?". Добре, казвам му, но [на] нас чрез Обещание ни е даден Символ, за да излезем от едно вярване криво не със сила, като със синджири влачени, но съзнателно и с добра воля. Причината беше, че вчера, като ходеше да ръси попа, дойде и в на­шата канцелария. Всички се ръсиха, но аз нито и станах. Тогаз попът казва: „А ти не щеш ли?". Казвам му: „Дядо попе, аз не съм православен, ка­зал съм ти да ме оставиш на покой". Казва: „Но стани барем". Казвам: „Защо? И на кого?". „На Бога" — казва. „Где е Той?" — казвам. „На кръста ми" — казва той. „Моят Бог — му посочих с ръка — е там горе. А този е твоят Бог." И така, той почна да ме злослови и др.т. и си отиде. А наш Тодор, като работи при Секретаря, стеснил го светът и целувал [кръста]. Но съвестта го гризе и той и от болен е по-болен. Слабостта не може да изхвърли.

     

    Отговори ми на този въпрос — закон и повеле­ние едно ли е и каква сила имат тук, защото по [...]*

     

    Ето, аз ти израпортувах всичко, не зная само дали още ще имаш да се съмняваш в мене. Чув­ствата отдалеч повече работят.

     

     

    С поздрав и от двама ни. Твой брат в Хри­ста Господа: П. Киров

    ...................

    * Липсва част от текста.

    117. Д-р Миркович, който е бил запален спиритист, явно е имал раз­говори по този въпрос и с Учителя Петър Дънов. В писмо от 18 март 1900 г. той му пише: „Имайте предвид и друго - че Зе­мята не е месторождението на науката, нейното отечество е Не­бето. Тук да говорим за наука и просветителна мъдрост е нещо смешно. Та какво ли знаем? Я ми кажи, кой е онзи, който ни говори за науката, че може да гарантира своите думи, че няма да излязат погрешни след време? Нека Ви кажа, че даже и са­мият спиритизъм, който много обещава, всъщност малко дава. Какво ново той дава на света, което да са го не знаели старите мъдреци на Индия и Египет? Ний може да се занимаваме с хи­ляди години с поднебесните духове и при това да сме толкова далеч от Истинского Бога, колкото Земята от Небето. С това аз не искам да омаловажа спиритизма като наука, не. Но искам да Ви кажа, че не е този пътят, по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него. Спиритизмът може много да ни говори за духовния порядък, за вечната хармония, за прераждането на душата, за службата на духовете и пр., но и той не може нищо положително да ни каже за онзи Бог, когото нашата душа търси". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, с.56-57). (П.К., № 34, 02.05.1900 г.)

    118. Анастасия д-р Желязкова (по баща Цветкова Узунова) (1845­1931) е родена в Одрин в семейството на преселници от Коприв­щица по време на кърджалийските размирици. Тя е сестра на бележития революционер и съратник на Васил Левски Атанас Узунов. Завършва гръцко и френско училище в Цариград. През 1869 г. е учителка в Калофер, а от 1871 г. е в Пловдив. От 1890 г. живее във Варна. Става съпруга на д-р Младен Желязков от пролетта на 1892 г. Преводач от френски на спиритическа и теософска литература. Заедно с д-р Миркович членува в спиритическото дружество „Милосърдие". Дългогодишен председател на варненското женско благотворително дружество „Майка", към което основава през 1901 г. старопиталище „Милосърдие". (П.К., №34, 02.05.1900 г.)

  5. №36 (отворена карта)116

    Нови пазар, 20 април 1900 г.

     

     

    Л. Б. Киров,

     

    Отворената ти карта получих. Съобщени­ето ти ме радва. Не можеше да бъде и другояче - слабият трябваше да даде място на по-сил­ния. Всичко ще си дойде на мястото на уреченото време. Само бодърствайте. Не давайте място на лукавия. Пазете се от злите работници. Ний преминаваме тежки времена. Изпитът ще пресее всички.

     

    Аз се завърнах в дома миналия понеделник. Вътрешно имам да премахна много мъчнотии. Приготовлявам се да ги посрещна.

     

    Поздравлявам нашия приятел Тодор. Прос­тудата ще му мине. Такъв е този земен живот - пълен с трудности, скърби, разочарования. Той е живот на един пътник.

     

     

    В. верен: П. К. Дънов

     

    Което имам да ви съобщя, ще ви се съобщи.

    ......................

    116. Писмото се публикува за първи път. (У., № 36, 20.04.1900 г.)

  6. №33 (отворено писмо)

    гр. Бургас, 14 април 1900 г.

     

    До г-на Петър К. Дънов,

    гр. Нови пазар

     

     

    Любез. бр. Дънов,

     

    Пристигнахме благополучно. От страна [на] домашните всичко [е] тъй добре, както говорихме, даже и нещо като чест ми направиха. Сега искат и те да заминат за Цариград. Страх имали за моето отсъствие относително това, за което си говорихме115.

     

    Тодор малко е болнав (простуден). Работата си почнахме.

     

    Приеми братските ни поздравления.

     

     

    Твой верен в Христа Господа: П. Киров

     

    Ако има нещо ново, яви ни, моля.

    ...................

    115. Вероятно става дума за идеята П. Киров да обиколи България заедно с П. Дънов. (П.К., №33, 14.04.1900 г.)

  7. №32

    гр. Варна, 3-ий април 1900 г.

     

    [До гр.] Новий пазар

     

     

    Любез. ми бр. Дънов,

     

    Писмото Ви от дата 1 того получих едвам днес, когато бях ходил вече няколко пъти да по­срещам трена. И последния път днес, след като се върнах и като се готвех с отговор телеграма да Ви пратя, докато се обяснявах с хотелиера по това, слугата му даде ми писмото Ви, като каза, че било още от вчера получено. Нейсе, зарадвах се и се успокои духът ми.

     

    Отпуска имам 13 дни, считано от 30 март, така щото трябва да бъда на работа на 14 того, т.е. първия ден след Великден.

    За ранното ми дохождане причините като се видим ще ти разправя, но ще кажа: такава беше Волята Божия.

     

    Мисълта за Павловото чакане е мисъл и моя.

     

    Казваш ми, че ако искам, да се върна за деня и пр., но за този ден, когато ний ще се съберем, ще е денят ни, защото от много време се чака и знаем, че мъчно се постигна.

     

    Още казваш ми, че имаш някои малки спънки. Господ ги промисли. Изпращам при това си [писмо] един бон от 10 лв., така щото като раз­мислиш върху писаното ми, ако намираш за до­бре, ела по-рано. Обаче ако съзираш нещо друго и трябва [да] закъснееш с дохождането си, пиши ми как да постъпя.

     

    Приеми сърдечния ми поздрав.

     

     

    Твой верен в Христа Господа: П. Киров

  8. №35

    Нови пазар, 1-вий апр[ил] 1900 г

     

     

    Люб. бр. Киров,

     

    Отвореното писмо и телеграмата ти приех.

     

    Аз ще дойда идущата седмица във Варна. Преди всичко моля да ми съобщите бързате ли да се връщате в Бургас, защото сте пристигнали по-рано, отколкото аз мислех. Зная от опит, че е мъчно да се чака.

     

    Аз имам някои малки спънки, които чакам Господ да отмахне. Може да се огорчавате ду­хом, като ще трябва като Павла в Атина да чакате. [Деян. 17:15-16] Но Божиите пътища са особени във всичко. Обаче ако се отегчавате и имате намерение да се върнете за Великден в Бургас, то в такъв случай, ако ви е позволено от Господа, елате до Нови пазар, като си [в]земете билет до Каспичан. Стига да зная деня и с кой трен тръгвате. Но ако мислите да престо­ите във Варна, то по-добре не си правете труд, защото аз или в петък вечер, или в събота су­тринта ще тръгна.

     

    Мир вам от Господа, с братско поздравление.

     

     

    Ваш верен: П. К. Дънов

    ......................

    * Неделя, 9 април 1900 г., е Великден.

  9. №30 (отворено писмо)

    гр. Бургас, 30 март 1900 г.

     

    Господину Петър К. Дънову,

    гр. Новий пазар

     

     

    Дънов,

     

    Днес с Божията воля тръгвам за Варна. Ще ме намериш в хотел „Орел", там ще те чакам. Твоето писмо от 25 март получих, всичко раз­брах, всичко навреме и Свише се уреди.

     

     

    Твой: П. Киров

     

    Писмото от 17 март получих.

  10. №34

    Нови пазар, 25 март 1900 г.

     

    Получено на 29. III. [бел. на П. К.]

     

     

    Любез. бр. Киров,

     

    Писмото ти от 16-и того получих. Думите ти добре разбирам. Казаните слова са верни. В живота няма по-голяма спънка от маловерието и постоянната неувереност. Да живеем в Бога значи да имаме детинска вяра, че Той е вседостатъчен да направи всичко: „Невъзможното за человека — казва Христос в едно от своите Слова — е възможно за Бога". [Лук. 18:27] С една дума, за Бога няма нищо невъзможно. Да бъде благословен Господ наш. Той ще извърши всичко.

     

    Аз се моля само вашата вяра да се не поко­лебае и да ви пази Господ от лукаваго. Аз ти съ­общих и по-преди, че повидимо[му] има мъчнотии непреодолими. Но трябва да се молим Бог да ги премахне.

     

    Сега остава въпросът дали ще можем да се срещнем. Ако е волята Божия — щем. Ти ми каз­ваш в писмото си, че се приготовляваш за път и че имаш някои мъчнотии, които чакаш Бог да от­махне. Аз ще ти кажа пак: ако не ти е това, ела във Варна да се видим или пред Великден, или след Великден. Аз мисля сега, ако е угодно Богу, да тръгна за Варна на 8-и априлий сутринта рано и ще пристигна с Божията помощ около 10.30 часа. За вас остават две числа, ако не се е изменила тарифата114 — или събота, или вторник, т.е. чис­лата 8 и 11 [април].

     

    Пък ако за Вас ще бъде по-добре аз да дойда, аз съм готов да изпълня волята Господня. Да бъде във всичко волята Господня. Види се, Господ ще трябва да ни изпитва още. Аз на д-р Миркович му писах и му казах, че той е свободен, нашата среща не е нещо насилствено. От моя страна сега аз ви препоръчвам на Бога. Сторете всичко, което благият Дух Господен ви научи и ви заповяда.

     

    Пазете, бр., бодростта на духа си, имайте мир и радост в Господа. Всичко е за добро. Макар враговете ни и да са много, обаче Господ е с нас. Така са страдали всички святи мъже, които са слугували Господу. С много скърби трябва да вле­зем в Царството Божие.

     

    Господ Бог мой да ви укрепи и благослови спо­ред своята милост и благост. Моето желание и вътрешна радост е вие да растете във всяка благодат и познание в Господа. Да познавате от опит що е Неговата блага и свята воля и да Му се доверявате с всичкото си сърце. Аз съм уверен за вази и зная, че ще устоите верен до край.

     

    Поздравлявам ви всички в Господа. Поздрави бр. Тодора и Николая. Дано Господ да възкръсне в сърцата на всички.

     

     

    Ваш верен: П. К. Дънов

     

    Ще чакам вашия отговор.

    ...................

    114. Става дума за разписанието на корабите, пътуващи до Варна. (У., №34, 25.03.1900 г.)

  11. №33112

    [Нови пазар, 17 март 1900 г. ]113

     

    Получено на 21. III. [бел. на П. К.]

     

     

    Любез. бр. Киров,

     

    По някои и други причини намирам за по-добре да ви посетя аз в Бургас, защото по този начин ще избегнем излишните разноски. Д-р Миркович ми писа и ме моли, ако е възможно, да отложим нашата среща за по-нататък, към Гергьовден, до­като се постопли времето, да може и той да присъства. Аз желая да зная готови ли сте да ви посетя.

     

    Миналата неделя бях във Варна по особна ра­бота. Срещнах брат Николай и той ми загатна не ще ли бъде добре от моя страна да дойда да посетя Бургас. Мисълта дойде в ума ми.

     

    Аз съм готов да сторя всичко, което е Богу благоугодно. Не буквата, но духът на всички неща е важното. Аз зная, че Господ ще промисли. Кол­кото денят Господен наближава, толкова повече силите на тъмнината се съпротивят. „Но дерзайте, Аз победих света", казва Господ Бог наш.

     

     

    С поздрав, ваш верен: П. К Дънов

    .................

    112. В горния край на писмото П. Киров е написал: „Изпратено на 17/ III. 1900 г., получено на 21/ Ш.1900 г.". (У., №33, 17.03.1900 г.)

    113. Учителя Петър Дънов трябва да е бил на 17 март в Нови пазар, защото на следващия ден, 18 март, пише писмо на д-р Миркович от Нови пазар. (вж. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович, 1898-1902", София, 1999, с. 48.). (У., №33, 17.03.1900 г.)

  12. №29

    гр. Бургас, 16 март 1900 г.

     

     

    Любез. ми бр. Дънов,

     

    Писмото ти от дата 8 того получих, благо­даря Богу, че ни радва с определеното време за почвание святото Му дело.

     

    Молих се на Бога да ми даде откровение по който начин и да е и ето, на 16-и заранта около 2 5 и нещо часа след полунощ се събудих и размиш­лявах в себе си, [в] сърцето си. В това време ми минаха с дълбока разбраност следующите мисли: „Вяра, вяра, вяра", „Ще се съберете, за да ви раз­деля да Ми служите", „Времето, часът ви е оп­ределен", „Невъзможно е без помощта Ми да на­предне делото, чакайте да се облечете в силата Ми". Аз станах и писах.

     

    Докато аз се каех, защо да забравя една от казаните ми най-радостни мисли, понеже тя ми се взе, даде ми се друга, приблизително в този смисъл: „За истинността на казаните мисли, че не са твои, вземах едната, за потвърждение да ти служи". Повторно станах и писах. В побивание на тръпки ми се съобщиха тези мисли и при чувстване [на] една силна приятност. Не зная, нищо не мога да кажа, защото в Бога всичко е възможно. Със своя си ум обаче аз съм съгласен с твоето казано в писмото ти до мен. Но ще кажа и нещо повече — че аз искам да служа за Името и Славата Божия.

     

    Аз разбрах, че имаш големи неприятности и търпиш за много неща, но светът това не може [да го] оцени.

     

    Не зная писал ли си на бр. Доктора. Аз въоду­шевявам с помощта Божия бр. Тодор. Приготов­лявам се за път. Има малко неприятности, но се моля Богу да ги уравни.

     

     

    Целувам те братски. Твой верен в Христа Господа: П. Киров

     

    П.П. Нарочен поздрав и от бр. Тодор. Н. Вел­чев си дойде.

  13. №32

    Нови пазар, 8 март 1900 г.

     

    Получено на 13.III. [бел. на П. К.]

     

     

    Люб. бр. Киров,

     

    Според Божията Милост и благост ще се ви­дим в град Варна на 6-ий априлий.

     

    Аз желая да се срещнем всички тогава: ти, бр. Тодор и д-р Миркович, и да дойдем до едно пълно споразумение, което Господ иска. Ний тряб[в]а да махнем от помежду си всичките пречки и да се убедим кой ще слугува на Господа, кой не. Делото, в което сме призвани, е дело на Господа Бога Нашего Исуса Христа и докато не се облечем в силата на Светия Дух Божий, невъзможно е да предприемем никаква стъпка. Както учениците Христови трябваше да чакат в Ерусалим след възкресението, така и ний.

     

    Това е Словото Господне. Духът Господен е представил за размишление на моето сърце тия думи от Лука 14:26-28. Непреодолимите труд­ности в тоя живот само Господ може да от­страни. Единствената наша опора е вярата, на­шата молитва към Господа и Неговата благост и милост.

     

    Сега аз желая и ти да си дадеш мнението според твоето вътрешно убеждение. Попитай и ти Господа и виж какъв отговор ще ти даде, и ми отговори. Аз желая всичко да стане не според моята воля, но според волята на Господа Бога нашего.

     

    В нищо не бързай, но с тихо упование искай от Господа отговор. Божиите думи трябва да се проверят от устата на двама и трима. След като ми отговориш, ще предадем всичко в Божи­ите ръце и нека Той да стори всичко, което Му е угодно. Дано Господ Бог Мой да превъзмогне в сърцата ни.

     

    Поздрави нарочно бр. Тодора. Господ да ук­репи сърцето му и душата му, а тъй също и нашия закъснял бр. д-р Мирковича. Имайте и него в мо­литвите си. Кой знае какво Господ мисли. Може Бог наш, Господ Исус Христос, да изкара добро от всичко. 3ная, че грехът ни спъва в тоя свят, но Онзи, Който е в нашата душа, Нашият Небесен Баща, е по-силен от всички.

     

    Господ Бог наш на Господа Нашего Исуса Христа да благослови делото Си помежду ни. Амин.

     

    За четение през този месец аз чета 20-а глава от Йоана и 55-и Псал. Най-важният стих е 22-ият.

     

     

    Оставам ваш верен в Господа: П. К. Дънов

  14. №28

    гр. Бургас, 17 февруарий 1900 г.

     

     

    Любез. ми бр. Дънов,

     

    Писмата ти от 20 януарий и 10 того получих, благодаря [на] Бога за това. Изобщо да кажа за нас не сме добре [зачеркнато от П.К.].

     

    Не ти отговорих досега, защото обдирвах себе си и мислех да ти отговоря през м. март, но второто ти писмо ме стресна. И задължен се видях да ти отговоря и да ти кажа, че аз съм го­тов да жертвам всичко мило и драго, личното си спокойствие и всички земни блага, защото всич­ките тези са суетни и не [носят] спокойствие, но строптеливост и лъжа без Бога. Аз вече вземам сбогом от тях, защото душата ми е прилепнала при Господа. Само милият Бог дано ми отвори път.

     

    Ще чакам отговор за това време. Душата ми е радостна, че малко време остава. Нашите желания са едни и същи, Бог отсега ни възнаграж­дава и ще ни възнагради.

     

    Дънов, ний ще бъдем двама и ако е волята Бо­жия, ще обиколим България [зачеркнато от П.К.]; с риск и на самия ни живот ний трябва да просла­вим Бога. Има ли нещо добро, чул ли си нещо по- хубаво от това да бъде человек служител Божий!

    Николай замина за 3-4 месеца във Варна да живее.

     

    Д-р Миркович преди 15 дни време беше ми пи­сал една отворена карта, в която казва, че „ний вместо да се съберем, ний се разделяме". Но аз казвам, че той аслъ и това желае, защото не знае на кого служи.

    Повече не ща да продължавам. Ей, казвам ти самата истина — че аз всяка минута съм готов. Ако имаш нещо да ми кажеш, пиши ми, за да се приготвя за път.

     

    Засега останал съм сам, сам с мислите и идеите си, а [и] заедно със силата Божия; при­ятелите ми слаби са за моите идеи, страх ги е от тях.

     

     

    С поздрав. Твой верен в Христа Господа: П. Киров

     

    Нарочно поздрав и от бр. Тодор.

  15. №31

    Нови пазар, 10 фев[руарий] 1900 г.

     

     

    Люб. бр. Киров,

     

    Нашата вяра в Господа и постоянната мо­литва към Него е, която ще победи всичко и ще ни придаде сила и ще ни отвори пътя, за да извършим онова, което Господ ни е определил да сторим в Неговото име (Мат. 21: 21, 22). На друго място Господ казва: „Жетвата е голяма, а работни­ците малко, молете се на Господаря на жетвата да изпроводи повече работници" [Мат. 9: 37, 38]. „Време е вече, малко остава. Хлопайте и ще ви се отвори, просете и ще ви се даде, търсете и ще намерите" [Мат. 7:7].

     

    Тия са Божиите думи и в Бога няма разкая­ние. Това, което е казал Той, и ще бъде. Господ вече предходи пред нас и нека се приготвим в Духа на истината като новородени деца да Го след­ваме. Словото Божие няма да се върне празно (Ис. 55:10-11). Господ е записал имената ни в книгата на живота (Ис. 49:15). Господ обитава на високо и свято място и още със съкрушените в сърце (Ис. 57:15).

     

    Моля ви, братя от Господня страна, поч­нете да четете всяка сутрин и вечер 118 Псалом и то ще бъде вашата молитва към Бога до свършека на този месец, а в идущия ще почнем с друг заедно. Няма връщание вече, напред брате, до­като победим с Господа. Ако страдаме отсега нататъ[к], нека страдаме за Него и Той е ве­рен да ни възнагради с живот вечен, гдето да гле­даме Неговата слава и благост винаги. Господ ни е избрал да бъдем съграждани на небесното Свое царство, ний ще се потрудим да разпространим Неговото царство. Бъде[те] верни, Господ ще ни е крепост, сила и държава. Да оставим вече мина­лото и да се стремим към бъдещето. Господ ще ни приготви всичко, от което имаме нужда. Той ще ни даде живот и здраве и всяка друга благодат заради името Си.

     

    Аз ще ви моля да не ви е мъчно и да се не от­егчавате. Ако Господ ни събере в Неговото име, ний ще бъдем благословени. Аз се готвя и Господ ми каза, че Той ще бъде благ и милостив. Той ми изяви, че пътят скоро ще бъде отворен от Него. Ето, казва Господ: „Аз съм с вази, дерзайте".

     

    Времето, което ви определих, нека го упо­требим за Господа в молитва, да ни избави от всичките делатели на беззаконието, от всичките наши тайни и явни врагове. 3ащото Словото Бо­жие казва: „Непрестанно се молете, за всичко благодарете, защото това е волята Божия за вас в Христа Исуса. Духа не угасяйте, пророчест­вата не имайте за нищожни. Всичко изпитвайте, доброто дръжте ". (I Сол. 5:17-21)

     

    И на друго място Господ казва чрез устата на Павла: „Не бивайте несмислени, но разумявайте що е волята Господня. Разговаряйте се с псалми и пения и песни духовни, пейте и възпявайте (в душата си) Господу в сърцето си. Винаги благода­рете за всичко [на] Бога и Отца в името на Гос­пода нашего Исуса Христа". (Еф. 5:17, 19-20)

     

    Аз вярвам, вий се подвизавате добре в Гос­пода и искате да струвате Неговата воля, за­това ви и пиша — да Ви предам нещо, което да ви е в помощ в пътя на спасението.

     

    При това, братя мои, моля ви да четете 15 гл. от Йоана постоянно. А Господ на мира, Който е пълен с благодат и всяка добрина, да отвори пътя пред нас да се видим и споделим Неговата любов.

     

    Пак ви казвам, молете се усърдно за делото Божие. Една мисъл трябва да изпълня сърцето ни — прославлението на нашия Небесен Баща.

     

     

    Ваш верен бр.: П. К. Дънов

     

    С поздрав към всички.

  16. №30

    Нови пазар, 20 яну[арий] 1900 г.

     

     

    Люб. бр. Киров,

     

    Писмото ви, заедно с подаръка, приех и се моля Господ да умножи плода на вярата ви. Аз вярвам, както се уча от писмото ви, че вие с нетърпение очаквате да ви пиша. Вие знаете от опит и както казва Словото Божие, че Неговите пътища не са като человеческите. Ръководени от Негова Дух, ние трябва да се съобразяваме с Не­говите изисквания.

     

    Работата, за която има да се срещнем и гово­рим, е работа важна и преди да я почнем, трябва добре да се допитаме от Господа и да обмислим делото съобразно с волята на Христа. Ако сте готови и ако пътят ви се оправи от Господа Ис­уса, аз мисля да се срещнем в месец март къде края, това [е], което Духът Господен ми е вну­шил. Колкото къде да се срещнем, то е лесна ра­бота. Ний можем да изберем мястото или в Н. Пазар, или пък във Варна — гдето е угодно Господу Нашему. Нека да пазим думите на Исуса: „Бъ­дете хитри като змии и незлобиви като гълъби". [Мат. 10:16]

     

    Христос е говорил много неща, на които трябва да разбираме Духа, а не буквата, защото Духът е, който дава живота. „Думите, които аз ви говоря, Дух са и живот са", казва Спасителят ни. (Йоан 6:63) „И когато дойде Утешителят, Дух Святий, Който Аз ще ви изпратя от Отца, Той ще ви научи всичко. Той ще свидетелства за Мен." (Йоан. 15:26)

     

    Щ,е ни научи всичко, което Бог ни открива. И пак повтаря Господ: „Ако държите Моите запо­веди, ще пребъдете в любовта Ми, както съм аз държал заповедите на Отца Си и пребъдвам в Не­говата любов'. (Йоан 15:10) И като познава духа ни и нуждата ни, Господ казва: „Освети ги чрез Твоята истина, Твоето слово е истина". (Йоан. 17:17)

     

    Да освети кого? Всички онези, които вярват и Го любят от всичкото си сърце, душа, ум и сила. И после Христос, Господ наш, продължава да ни разправя и обяснява в що се състои силата Божия и как се придобива от всякой, който вярва. И за­бележи вътрешния смисъл на тия думи, които ще Ви приведа: „Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдват във вас, каквото щете ще просите и ще ви бъде". (Йоан. 15:7)

     

    Сега, где се крие слабостта на християнския живот на мнозина? Тя се крие в това, че те раз­бират буквата на думите Христови, т.е. те пре­бъдват в Него както лозената пръчка на лозата; ползват се от всичките благодатни средства и с това мислят, че се свършва всичко.

     

    Но какво казва Христос? „Ако думите Ми пребъдват във вас", т.е. жизненият сок на лозата трябва постоянно да се възприема от пръчката и да прониква по всичките и стави. По същия начин Словото Божие като пребъдва в нас, думите Хри­стови постоянно ще се оживотворяват от Божия Дух. Една пръчка може за десет години да пребъде на една лоза, без да принесе плод. Мнозина не са готови да сторят всичко за Исуса. Ето застоя, ето причината на лишението от Божията благо­дат. Плътта в нас трябва да умре, духът да въз­кръсне. Трябва да се съблечем от ветхия человек и да се облечем в Господа Исуса. [Еф. 4:22-25]

     

    Себелюбието от ума трябва да се вземе, животинството и гордостта на сърцето да се от­страни, своеволието на волята да се изправи. [За] да отмахнем себелюбието от ума — трябва да имаме Христовия ум; [за] да отстраним животинството и гордостта от сърцето — трябва да имаме Христовия Дух, а [за] да поправим свое­волието на волята — трябва да имаме пълната Божия благодат и любов.

     

    Защото и след нашето обръщение и покаяние111 към Господа трябва още много неща да се извър­шат вътре в душата ни. И след нашето новорождение много неща трябва да са насадени и оплодотворени от любовта Божия; защото не е само нужно да се покае или новороди едно чадо Божие, но трябва и да расте от сила в сила. Силата е в живота, а животът е в плода. Така да просвет­нат делата ви, щото като ги видят человеците, да прославят Отца вашего, Който е на Небеса. Който разбира Словото Божие, няма защо да се бои: „Не бой се, мало стадо, Отец ви е благоволил да ви даде царство". [Лук. 12:32]

     

    Моето желание [е] вие да растете всички в сила и благодат, като имате всичките плодове на Духа, които знаете от Писанието. Божиите благословения постепенно всички ще дойдат на своето време. Неговите обещания ще се изпълнят с време, само ако сме верни на своето [при]звание, което вярвам, че е.

     

    И тъй, старайте се всички да имате Хрис­товия ум и да ходите в мир и любов. Мъчните въпроси постепенно ще ни се разяснят; знанието, което ще придобием, ще ни е светилник, свят на всяка радост, в който ще съзерцаваме хубостите на Божия Дух и сладостта на Неговата любов, гдето царуват всичките добродетели, гдето е свят на радост и веселие.

     

    Трябва да хвалим Господа всякога, да Му пеем и да се веселим пред Неговото лице. И тъй, пазете бодростта и веселието си на духа; гле­дайте на бъдещата слава, на бъдещите Божии до­брини.

     

     

    Ваш верен в Христа: П. К. Дънов

     

    Предай моя поздрав на бр. Тодора. Писах ви на вази, за да имате мир и да сте весели и да пеете.

    ..................

    111. Човешката душа има седем стъпки на развитие:

    Първата фаза - Обръщение, е от Бога. Човек в известна фаза от своето развитие преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вътрешна буря. Дотогава човек е живял несъзнателно, без да се запитва за целта и смисъла на живота, но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без посока. И във времето на най-големите вътрешни бури проблясва в него една малка светлинка, която започва да расте и която го изпълва с мир и радост. Тази светлинка е идеята за Бога, за Разумното начало, което работи в целия всемир. Това именно е първата степен на човешкото пробуждане - Обръщението. Дотогава човек е бил с гръб към Бога, към Великия център на живота, и при тази първа стъпка се обръща с лице към Него. Тази фаза е дълбок вътрешен, мистичен процес. Това е озарение на човешката душа от един лъч, който иде от Великото разумно начало. Ето защо Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го призове Отец ми!". (Йоан. 6:65).

    Втората фаза е Покаяние. То иде от човека. Човекът, който се е обърнал към Бога, прави равносметка на досегашния си живот с нов критерий, с нова мярка. У него е вече родено съзнанието за един светъл, чист живот и дълбоко се разкайва за стореното в миналото.

    Третата фаза е Спасението. То е от Бога. Човек, който е минал през фазите на Обръщение и Покаяние, има желание да върши Волята Божия, да служи на Бога, да живее за Истината. Какво значи Спасение на мистичен език? Трябва да се знае, че в днешната епоха на човешкото развитие идва една нова духовна вълна и който я приеме, влиза в нови условия на живота, в една нова култура. Спасение значи, че човек е е записан между тези, които ще се повдигнат в нова културна степен, при новите условия на живота. А които не приемат тази духовна вълна, те остават в стария живот и ще чакат в бъдеще да ги подеме нова духовна вълна.

    Четвъртата фаза е Възраждането. То е от човека. Божественото в него се проявява в по-голяма степен. При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога.

    Петата фаза е Новораждането. То е от Бога. Новораждането се предшества от голяма скръб, от голямо страдание. Това се нарича ускорена ликвидация на кармата, родилните мъки на новия човек. Защото всеки човек, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата, т.е. чрез страдания. Когато един ученик на Божествената школа преминава през големи страдания, той трябва да знае, че е пред Новораждане. У него се пробужда Космическото съзнание, той чувства единството на живота и има любов към всичко. Той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта. Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън. Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина человечески, ще оживеят!". (Йоан. 5:25). Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание.

    Шестата фаза е Посвещението, онова, което се предшества от Новораждането. Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е. съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях.

    Седмата фаза е Възкресението. По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждането и Посвещението. Човек се чувства сам, привидно изоставен от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е изоставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението. При Възкресението човек завършва своята еволюция на Земята, в него се събужда Божественото в пълнота. Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма страдания. Вече завинаги са из¬трити сълзите от лицето му. Както е казано в Откровението: „И ще изтрия завинаги сълзите от лицето ви". Тогава той и да търси страдание, няма да има и ще отиде да показва на своите братя пътя към Светлината, в която живее (П. Дънов говори за тези степени в едно по-късно писмо до П. Киров от 14 януари 1904 г.). (У., № 30, 20.01.1900 г.)

  17. №29109

    Нови пазар 1 януарий 1900 г.

     

     

    [До] Киров и Тодор

     

    Честитя ви Новата година.

     

    „The steps of a good man ate ordered by the Lord: and he delighteth in his way"110 Пс. XXXVII: 23.

     

     

    Дънов

    .......................

    109. Писмото се публикува за първи път. (У., № 29, 01.01.1900 г.)

    110. „Стъпките на добрия човек се направляват от Господа и Той ос­ветява неговия път." (У., № 29, 01.01.1900 г.)

  18. №28 (отворена карта)*

    Нови пазар, 29 декемврий 1899 г.

     

     

    Л. Б. Киров,

     

    Бъдете спокойни, аз ще ви отговоря. Има ня­кои неща, които ме спират засега да Ви пиша. Аз зная, че се умъчнявате като чакате, но всяко нещо на времето си ще дойде. Аз ще Ви пиша повечко в идущето си писмо, което наскоро ще почна с по­мощта Господня. Аз ще пиша и на Николая.

     

    Ще ви дам някои неща да размишлявате:

     

    Пс. 91:1, 9, 10-16;

    Пс. 119:105;

    Притч. 30:5; Притч. 29:25, 26; Притч. 18:15;

    Гал. 5:9; Еф. 2:13, 22; Кол. 3:14, 17(18); I Петр. 4:1, 19; 3:12, 22; I Йоан 5:1, 21

    ................

    * Писмото е без подпис.

  19. №27

    гр. Бургас, 23 декемврий 1899 г.

     

     

    Любез. ми бр. Дънов,

     

    Вярвам, че сте получили отвореното ми писмо, за отговора на което чакам. Мен ми е доста мъчно за Вас, т.е. за да се видя с Вас, но оставям всичко да бъде според благата Воля на Небесния ни Баща.

     

    Относително нашето състояние. Сатана на­последък доста се помъчи да ни раздели с прия­телите в Господа, за които съм Ви писал. Но Бог не остави да може да се пъхне той съвсем помежду ни. Там, гдето се разделяхме, и там пак се съгласихме. Сатана сам нищо не може да стори лесно, ако не намери оръдие. Нашият при­ятел, арменецът Мелкон, имаше преследвание, гонение от сънародниците му, които и сполучиха да го подведат, т.е. да го отделят от здравото учение Господне. И той почна пак да служи в църквата106 си, където от по-рано беше подпомагач на свещеника им. Разбирания някои от Словото, които лесно не могат да се разберат, ако Бог не е дал на человека Божествено вразумление, бяха причината. Разбирание благата Воля на Господа Нашего.

    Ний сме призвани на спасение чрез вяра, по­слушание и изпълнение и на служене в жертва жива вместо служение на старозаветния ред, къ­дето и апостолът сам говори в Посланието към евреите, 8-а гл., последния стих. Обаче след дълги обяснения той прие изново Истината, защото не можеше да противостои на Божията сила чрез Словото, макар и още да е в състояние на изпитвание [на] себе си.

     

    По отношение само за нас, ний с бр. Тодор и другия приятел107 сме добре; за славата Божия и бр. Тодор нараства във всяка Божия благодат, макар и постепенно.

     

    Аз съм притеснен духом, защото желая за по­вече познание и повече служение с Дух и Истина.

     

    Сега понеже се намирам в час на работа, съ­кращавам писмото си. И при това прилагам един бон от (10) десет лева от мен и приятеля Ни­колай Велчев, които моля да приемеш като дар нищожен от нас заради Господа.

     

    Последно пак ще кажа, че много желая да те вида.

     

    От Васил не съм получавал писмо, също и от Доктора не съм.

     

    Приеми сърдечното ни поздравление както от мен, тъй и от бр. Тодор, от приятеля Н. Велчев и Камен108.

     

     

    Твой верен в Христа Господа: П. Киров

     

    Ний имаме и една приятелка в Господа — една стара баба.

     

    Честитя Ви деня Рождество Господне. Целу­вам те.

    Същий

    .....................

    106. Арменската църква в Бургас, която е построена през средата на Х1Х в. (П.К., № 27, 23.12.1899 г.)

    107. Вероятно М. Партомян. (П.К., № 27, 23.12.1899 г.)

    108. Засега липсват данни за това лице. (П.К., № 27, 23.12.1899 г.)

  20. №26 (отворено писмо)

    гр. Бургас, 23 ноемврий [18]99 г.

     

     

    До Г-на П. К. Дънов в гр. Новий пазар

     

    Г-н Дънов,

     

    Писмото Ви получих, благодаря Богу, че вярно ми отговорихте.

     

    Сега моля, яви ми кога приблизително да дойда и къде да се срещнем. Във всичко съм строго уверен. То всичко ми се даде. Аз истина, че много време го разисквах с приятелите, но не можех да го приема с всичката си сила, но от милост ми се даде. И така че сега не мога по никой начин да признавам старото и се чудя — толкова време аз защо съм бил в такъв летаргически сън и при това че много пъти сме разисквали върху тази истина.

     

    Животът ни е стремление върху [към] Исти­ната. Моля се дано и другият ни брат104 се обърне и да изхвърли страха. Ний тук тримата105 вече дохождаме до една хармония на едно вярвание.

     

    Приеми поздравление от всички ни, а особено от приятеля Николай Велчев.

     

     

    Твой верен: П. Киров

     

    гр. Бургас, 23. XI. [18]99 г.

    ....................

    104. Вероятно става дума за Мелкон Партомиян. (П.К., № 26, 23.11.1899 г.)

    105. П. Киров, Т. Стоименов и вероятно Н. Велчев. (П.К., № 26, 23.11.1899 г.)

  21. №25

    гр. Бургас, 12 ноемврий 1899 г.

     

     

    Любезний ми бр. Дънов,

     

    Отвореното Ви писмо получих, благодаря Ви за него.

     

    Относително за по-добре да се осветля по въпроса, ето що ще Ви кажа. Ще Ви изложа тук много кратко моята вяра.

     

    Аз вярвам в Бога Отца и вярвам, че Той проводи първородния Си Син да примири человека от земята с Него (но само който вярва в Него и пази заповедите Му). И така като вярвам, при­знавам, че сме длъжни да изпълним поученията на този Спасител. Писано е, че Той каза на учени­ците си: „Идете и благовествувайте Царството Небесно и който повярва, да се кръсти в Името на Отца и Сина и Св. Дух" [Мат. 28:19]. И во­дим от Духа на Истината, намирам, че трябва да пребъдваме във възпоменанието (преломвание хлябът и виното). И като нарастваме във всяка благодат Божия, длъжни сме да изпълним още едно нещо — именно думите, казани от Господа Исуса Христа на младежа, който питаше: „Що да направя, за да наследя живот вечен?" [Мат. 19:16], освен особените думи към него: „Раздай си богатството на сиромасите!", но и думите „Ела и ме последвай" [Мат. 19:21]. Как трябва да се последва Христос, освен да вършим това, което той вършеше, т.е. да влезем всецяло в характера Му и последно казано, да благовествуваме Цар­ството Божие, като казваме: „Покайте се, Цар­ството Небесно приближи!" [Мат. 3:2] и да про­повядваме евангелската истина.

     

    Няма нужда от жертви, няма нужда от све­щеник, защото свещеник и ходатай е сам Господ Исус пред Бога Отца и жертва за спасението ни пак е Той. А ний трябва сами да станем жертви живи за Божията слава и славата на Неговото дело.

     

    Сега по въпроса в първото ми писмо, с който дойдох да Ви взема мнението. Аз според Еван­гелието разбирам, че който повярва, трябва да се кръсти, а пък тъй казано, излиза, че едно дете, което не знае нищо, защо да се кръщава. Отгде знаеш, че то ще стане християнин на дело? От­тук и отпадането на Църквата Христова от пър­вите времена. И че сега е останало само името „ християнин", под което незаслужено име действа Сатана.

     

    Детето, невъзпитано в християнски нрав, не знае защо е християнин. Прави просто тези ези­чески обряди, които ги има, и в тях става мъж или майка, които същото дават на децата си. И така като следват, подиграват се с тайнствата на истинската християнска религия, без това да съзират.

    Попиташ някого: „Защо си християнин?". Или нищо не може да отговори, или отговаря: „Защото се кръщавам, причестявам, литургисвам, ходя в черква, паля свещ, целувам икони, кръст" и др. т., които и аз правих. А пък от друга страна, гледаш го, посещава шантани, съмнителни места, кръч- мар е, проповядва неразбран безбожен социали­зъм, лъже, краде, прави разни мизерии, убийства и др. т.

     

    Наистина че има родители, има человеци, ко­ито са набожни, но защо да се експлоатира тях­ната набожност без полза.

     

    Право казва Иезекил, че ще придири Бог, за­щото се заблудили овцете Му и ще ги придири от пастирите им. [Иез. 34:11] Законът откъдето се наруши, нарушен е.

     

    Всички тези неща много време разисквах и изучавах и дойдох до убеждение, че не са истински Христови църкви, защото Негова Дух не диктува туй на тез, които истински Го дирят и следват.

     

    И аз, водим от благия Дух на Отца, чрез за­слугите на Господа Христа днес отхвърлям за­кона на този свят и казвам: аз съм свободен вече от закони. Амин.

     

    Нямам повече място да ти пиша, но вярвам, че от малко казаното ми разбираш много.

     

     

    Като те поздравявам най-сърдечно, оставам твой в Христа Господа: П. Киров

     

    Поздрав нарочно и от бр. Тодор.

    Същий

  22. №27

    Нови пазар, 10 ноем[врий] 1899 г.

     

     

    Люб. бр. Киров,

     

    Според моето вътрешно убеждение Вие трябва да изпълните изискванията на Духа Святаго. „Ис­тина, Истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие. Роденото от плът плът е, а роденото от Духа дух е." [Йоан 3:5, 6] Една плътска църква според моето вътрешно убеждение не може да ни даде Духа при кръщението, защото е плътска. Но тая от Духа може, защото Духът в нея пребъдва.

     

    Ако това, което сте решили да сторите, струвате за Духа Святаго, не бойте се. Изпъл­нете заповедта на Господа, Нашия Спасител, и Бог Господ ще ви благослови. Всичко, което вър­шите, вършете го като пред Бога. Трябва всинца да се съблечем от света, греха и плътта. И да се облечем в Господа Исуса и в Неговата правда и любов. [Еф. 4:22-25]

     

    Сега нека да зная до какво вътрешно убежде­ние сте дошли и как Дух Святий ви е научил. Ако е волята Господня да се видим, аз лично има да ви разправя много неща, които на книга не обичам да полагам.

     

    Нека пътя Ви да е знае[н] само Господу, ко­ето ще вършите, да не би като узнае дяволът, да ви попречи и изкуси да паднете в някоя негова примка. „И не веди нас в изкушение, но избави нас от лукаваго, защото е Твое царството, силата и славата во веки. Амин." [Мат. 6:13]103

     

    Поздрави всички други приятели в Господа, а особено бр. Тодорова и Николай Велчева.

     

    „Господ Бог мой да ви благослови и изпълни с всяко знание и мъдрост на Неговото Слово."

     

     

    С братски поздравления оставам ваш верен: П. К. Дънов

    ..................

    103. Цялата молитва „Отче наш" се намира в Евангелие от Матея, гл.6, стих 6 до 13 вкл. (У., №27, 10.11.1899 г.)

  23. №26*

    Нови пазар, 7 ноемврий 1899 г.

     

     

    Писмото ви приех. Аз ще ви отговоря на въ­проса, само ще трябва да почакате още малко време. Аз ще ви кажа с думите на Исуса: „Не сте далеч от Царството Божие" [Марк. 12:34]. Ду­хът Господен ви ръководи към пълната Истина.

     

    Христовият закон трябва да се изпълни, и то чистосърдечно и с пълна вяра. Всичко, което Гос­под изисква в Своето Слово, ний трябва да сто­рим. Послушанието на Негова благ Дух е велика добродетел. Послушанието на Негова глас е сила необорима. Освен това Павел казва, че трябва да се съблечем от стария человек с неговите дела и да се облечем в Господа Исуса и да не промишляваме за плътта. [Еф. 4:22-25]

     

    Аз желая вие да се добре осветлите върху такава важна постъпка, преди да постъпите към нейното изпълнение. Трябва да се въоружим пър­вом с Господнята Мъдрост. Знайте, брате, че имаме враг, на когото главата трябва добре да се смаже.

     

    Исая 57. В друго едно писмо ще изпълня ва­шето желание.

     

     

    Ваш верен: П. К. Дънов

    .....................

    * Писмото е без обръщение.

  24. №25*

    Нови пазар101, 30 ок[томврий] [18]99 г.

     

     

    Вчера приех писмо от г-н д-р Миркович, в ко­ето ме питаше за Козлова, а тъй също и за вази. Аз не съм приемал, стана отдавна, писмо от Козлова. Ако вие сте получили, моля съобщете ми къде е сега той.

     

    Желая да зная тъй също как се вие поминувате всинца. Растете ли в познанието и благода­тта Господня?

     

    Поздравете от мен Николая Велчев102. Вярвам той да е почнал да работи. Съобщете ми всичко под ръка.

     

    Аз ви поздравлявам сърдечно. Делото на­предва, Духът работи, Истината се въдворява, Добродетелта възкръсва, Правдата иде, Любо­вта се възцарява. Словото на Господа няма [да] се върне празно, докато не стори Неговата добра воля.

     

    Моят адрес е тоя засега.

     

    12 глава Римляном ви пращам като поздрав и подарък.

     

     

    Ваш верен: П. К. Дънов

    .......................

    * Писмото е без обръщение.

    101. В Нови пазар П. Дънов пребивава със сигурност от началото на м. октомври 1899 г. За това съдим от писмото му до д-р Мирко­вич, изпратено от Нови пазар с дата 7 октомври 1899 г. В града той престоява почти до края на м. февруари 1901 г. През това време баща му отец Константин А. Дъновски работи в Нови пазар в храм „Св. Параскева" (сега „Св. Петка" на ул. „Добру­джа" №11) като свещеник по заместване след пенсионирането си. (У., №25, 30.10.1899 г.)

    102. Николай Вълов Велчев (1875/6 - 29.02.1968) е роден в с. Жеравна. Начално образование получава в Жеравна (1880-1886), след ко­ето заминава за Варна при най-големия си брат Атанас В. Вел­чев - издател на книги и притежател на книжарница. Във Варна изучава печатарския занаят и през 1899 г. се премества в Бургас при другите си двама братя - Христо и Димитър. На 14. 04. 1903 г. в Самоков Николай се оженва за евангелистката Люба Хаджиниколова, сестра на Йорданка Пачеджиева. Семейството на Н. Велчев има пет деца. Той е автор на шест брошури на еван­гелска тематика, издадени в периода 1904-1930 г., като 5 от тях са отпечатани в неговата печатница. През 1901 г. застава зад от­печатването на едно „Отворено писмо до Бургаския архиерей­ски наместник - протоерея К. Христов". Това писмо се раздава безплатно на Великден пред черквата „Св. Кирил и Методий" и предизвиква гнева на Православната църква в Бургас. К. Хри­стов се принуждава на свой ред да издаде брошурата „Идолопоклонство ли е?", с която авторът обвинява протестантската общност, че отлъчва хората от православната вяра. Този спор продължава и през 1904 г., когато излиза брошурата „Ти по­беди", без посочен автор. К. Христов отговаря също с брошура - „Грях ли е да се молим на Бога за ближния?", в която обви­нява Тодор Стоименов като предполагаем неин автор и иска уволнението му като служител в Бургаския окръжен съд. Ответ­ният удар идва с брошурата „Разпнете ги, разпнете ги", в която са включени „Ти победи", тази на К. Христов „Грях ли е да се молим на Бога за ближния?" и „Предизвикан отговор" с дата 01.06.1904 г. и подпис Н. В. Велчев. В нея той признава автор­ството си на „Ти победи". През 1906 г. Н. Велчев започва да строи къща, на първия етаж на която през юли 1908 г. открива собст­вена модерна печатница с оборудване от Виена. В дома на брат му Димитър (днес на мястото на хотел „България") двамата от­криват книжарница „Пеликан", в която всичко потребно може да се намери на най-добро вносно качество. До края на живота си Н. В. Велчев, съпругата му Люба и децата му остават предани членове на евангелската черква в Бургас. (У., № 25, 30.10.1899 г.)

×
×
  • Създай нов...