Albena

 

* Ако ви кажа, че някой лекар лекува, ще ви заблудя. Лекарят не може да лекува, той само може да ви облекчи, да снеме товара ви, да ви постави в по-хигиенични условия. Природата лекува. Господ лекува.

 

* Ако ти храниш една отрицателна мисъл или каквато и да е омраза към когото и да е - все ще си болен и мъчно ще можеш да се лекуваш. Отрицателните мисли са лоши проводници на силите на човека.

 

* Заразата се явява там, дето има тъмни места. Болестите се дължат на нечистота и тъмнота.

 

* Болен си, защото си излязъл от Господа навън, защото не си спазил Божиите закони и природните закони. Ще отидеш при Господа и ще кажеш: “Господи, понеже не изпълнявам Твоята воля, затова се разболях. Сега ще я изпълнявам, за да оздравея.”

 

* Един ден, когато учените изучат законите на светлината и топлината, ще лекуват всички болести със светлинна и топлинна енергия. Няма да остане болест неизлечима.

 

* Във въздуха има един нов елемент, който сега (1931 г.) навлиза. Той е толкова лек, че навсякъде влиза и никъде не остава. С новото дишане ние ще възприемем този елемент. Чрез новото дишане алхимиците са търсили начин да удължат живота. При него трябва дълго време да задържаш въздуха и дълго да го издишваш.

 

* Всичко да се върши с любов и мярка, без пресилване - това е здраве.

 

* Вярата, смирението, любовта повдигат нисшите вибрации, бавните трептения на организма и са в състояние да излекуват и най-лошата болест.

 

* Човешката мисъл е в състояние да изпъди всякаква болка вън от тялото. Има сили в човешкия ум, които са в състояние да изхвърлят вън от организма всякаква зараза и всякаква болест.

 

* Тщеславният е болен, неизлечимо болен. Гневливият, завистливият, подозрителният, докачливият - също.

 

* По-добър масажист от ранните слънчеви лъчи няма. Когато се лекуваш със слънчевата светлина, ще мислиш само за Светлината. Че търговията ти не върви, че някой е болен, че друг казал нещо по твой адрес, това да е далеч, за да се ползуваш както трябва от лечебните й свойства.

 

* Всички болести, от които страдаме, са обвинителен акт срещу нас.

 

Болката с морфина изчезва, но не се лекува. Причината за нея идва от друго място, но лекарите не я знаят и затова не лекуват. Те успяват само да запушат болката.

 

* Божествени сили се крият в житото. Не може химикът да открие тези сили чрез анализ. Всички други храни са като допълнение на житото. Житото и ориза ще ядете без притурки. Животните не страдат от диабет, защото ядат просото естествено, без примеси.

 

* Гордостта е причина за много от заболяванията. Всички болести се лекуват чрез смирението. Човек се освобождава от болезнените състояния чрез смирение.

 

* Правилните постъпки увеличават кислорода в тялото.

 

Правилните чувства увеличават кислорода в сърцето.

 

Правилните мисли увеличават кислорода в мозъка.

 

* Вирусът не е клетка, той използва апарата на клетката, за да се храни и размножава, става й господар, и тя умира. Тогава той отива в друга клетка. Спокойствието, вярата, веселието, любовта гонят вирусите, гонят злото.

 

* Има мисли отровни, но има и чувства отровни. Има мисли, от които най-малката доза може да измени целия ви живот. Има отровни чувства, които, влезли веднъж във вас, цял живот ще са ви препятствие. Има отрови в мисловния свят, в духовния свят и най-много в човешкия свят. Нервни сте - това е отрова. Тревогата и страхът също са отрови. Ето откъде идват разни заболявания - душевни, сърдечни, умствени, телесни.

 

* Ще си избирате такава храна, която е най-чиста. Пазете се от пищната храна, но и от прекаленото гладуване.

 

* В мозъка намалява фосфорът, защото любовта е намаляла. Всичките елементи, които съществуват на физическото поле, които трябва да ги има в тялото, се подчиняват на любовта. Също и тези елементи, от които е създаден духовният и умствен свят.

 

* Ние пазим физическото си тяло - външното облекло, но не пазим другите тела, с които сме “облечени”. Сърцето също има тяло, както и душата. Човек не живее само с това тяло, което виждаме.

 

* Никога не яжте храна, която не обичате. Плодът, който обичате, действа лечебно.

 

Многото ядене спъва духовния живот. Човек, колкото повече напредва, толкова по-малко се храни. Малкото ядене действа лечебно.

 

* Потребни са три фактора, за да оздравее човек: Природата, Бог и самият човек. Лекарят е последният, който може да те излекува. След това идва обкръжаващата среда. Ако тия фактори са във вътрешна хармония, всяка болест може да се лекува. За да оздравееш, трябва много същества, видими и невидими, да вземат участие в твоето лекуване.

 

* Кажете на болестта: “В името на Господа, в Когото вярвам, заповядвам ти (на болестта) да излезеш от мен!”

 

* Всичко, което ферментира, живот не дава. Божествените неща винаги носят сила в себе си. Ще ядеш и пиеш неща, които Бог е създал.

 

* Лекувате се с лекарства - това не е лекуване. Това е упражнение. Лекуване е Христовото “Стани и ходи!”

 

* Щом човек се зарази, това показва, че неговата светлина не е толкова силна или неговата кръв не е толкова чиста. Заразата се явява там, дето има тъмни места. Здравето на човека във физическо, духовно и умствено отношение зависи от светлината, която свети в него, от неговия светилник. Умът може да се помрачи, а тялото боледува. Всеки човек, който е алчен за богатства, който е користолюбив, който завижда, който се страхува, има помрачен ум. Ако душата е пълна с Божествената, разумна любов, човек не може да изгуби светлината на своя ум.

 

* Няма по-хубаво лекарство от топлата вода, но трябва да знаете как да я възварявате, в какъв съд, по кое време. Водата е първият елемент на живота и е най-добрият негов проводник, еликсирът на живота. Лекарствата само подпушват болестта, водата лекува. Тя и всичките течности трябва да се пият на глътки. Водата да се сваля от огъня в момента на завирането - тогава, когато се отделя най-голямата й сила.

 

* Планинските слънчеви бани са за предпочитане, понеже ритъмът на Слънцето не е нарушен от астралния мисловен облак, който обгръща града.

 

* Чистотата (външна и вътрешна) е най-хубавото лекарство срещу всички болести. Основният тон на живота се добива чрез чистотата. Тя е проводник на червения цвят. А той пък носи онзи материал, от който се съгражда живот. Този червен цвят, който виждаме, е само сянка на истинския. Червеният цвят ще внесе у вас радост, топлина, светлина и сила.

 

* Колкото повече сребро има в кръвта си човек, толкова повече ще се ползва от енергиите на Луната. Среброто е най-добрият техен проводник. Тези енергии чистят организма. Каквито са отношенията между среброто и Луната, такива са между златото и Слънцето. Ако човек има злато в кръвта си, Слънцето ще може да му действа и да го лекува.

 

* Ако един човек е здрав, ако има свежи чувства, ако има светли мисли, има злато в себе си. Слънчевата енергия създава златото в човека.

 

* Всичко, което може да се вземе и което може да се ползва, е преди изгрева и около изгрева на слънцето. През деня каквото се вземе, са трици.

 

* Хляб и вода, мир, любов, добро разположение - това е основата, за да се живее добре.

 

* Когато си изтощен и отпаднал, кажи: “Господи, грешил съм в миналото и сега много грешки направих, но ти си милостив, помогни ми да изляза от тази мъчнотия.”

 

* Човешкото сърце се лекува с обич, с любов, с доброта, с кротост, с въздържание, със специфична храна.

 

* Онова, в което ти дълбоко вярваш и което дълбоко чувстваш в душата си, определя целия ти живот.

 

* Умът продължава живота. Ако човек мисли правилно, удължава живота си.

 

* Когато Словото стане плът, то видоизменя и самата плът. Истинският живот е този, в който Слънцето става плът.

 

* Животът се поддържа от Слънцето, но се пречиства от Луната.

 

* В животните се отразява човешкият живот и животинският живот се отразява върху нас. Хубавото, което имаме, го дължим на животните. А пък лошото, което те имат, го дължат на нас.

 

* Пропиляното време разваля живота.

 

* Вие можете да разберете смисъла на живота само след като сте се прераждали 777 пъти на Земята, и това са били епохални прераждания, в които сте извършили нещо велико. Знаете ли колко кардинални и колко обикновени прераждания трябва да мине човек на Земята?

 

* Относно водата аз зная, че тя се е образувала по Закона на присаждането. Както върху един глог може да се присади една хубава ябълка - ябълката не е произлязла от глога, но само е присадена на него. И когато химиците говорят за елементите и взаимодействието между тях, подразбирам Закона на присаждането. Всички елементи са присадки към известни сили на целокупния живот. Скършите ли тези присадки, вие ще имате истинските елементи или силите на великия живот, скрити в тях.

 

* Идеите дават вътрешния смисъл и красотата на живота.

 

* Хората не могат да разберат, че животът се продължава, като дават. Постоянно трябва да дават. И страданието продължава живота. Щом се жертват, от тази жертва се продължава животът.

 

* Който живее по Божествените принципи, ще бъде в мир и любов със себе си, с ближните си и с враговете си. Който люби врага си, е човек на бъдещата култура.

 

* Бог ме създаде добър. Петната, които имам, са мои. Ще изчистя петната.

 

* Къде е Небето? Небето е на Земята. От вас зависи да живеете едновременно на Небето и на Земята.

 

* Човек, който се жертва за една велика идея, вече живее в душите, в сърцата на хората - това е истинският живот.

 

* Кислородът на мисълта, сърцето и волята прави кръвта чиста. Кръвта ни е живот. С мисълта си ние създаваме една хубава течност - Еликсира на живота.

 

* Мисълта, идеята е важна в размишленията, но за живота е важно приложението на търпението, на послушанието, на доброто. А мисълта и идеите идват от Бога.

 

* Какво може да постигне човек в един живот? Има същества, на които им стига само една минута, за да преживеят целия ваш живот от 120 години.

 

* Когато никой не може да ви помогне - можете сам да си помогнете. Това е философията на живота.

 

* Човек иска да си поживее, да си има жена, деца, парици. Това е живот за себе си. Като дойде време да остане без никакъв апартамент, без никакви дечица, без женица и да е сам, тогава ще намери истинския път - да няма нищо. Само любовта да го крепи.

 

* Ако един ден ние успеем да разложим живота на неговите първоначални елементи, какво ще остане от него самия? Ще остане една възвишена, фина материя, хиляди пъти по-рядка от най-рядката физическа материя, каквато науката познава. Тази материя няма да съдържа вече никакви елементи в себе си, на вид тя ще бъде еднородна, проста, но силите, които ще действат в нея, ще бъдат разнородни. В такава среда именно живеят всички напреднали същества.

 

* По кой път да тръгнем? Пътят е един: този на Природата.

 

* Онзи, който търси късия и лесен път в живота, търси безсмисления път. Смисленият път е дългият път. Живият човек в природата има дълъг, дори безграничен път. И да бързате да стигнете до края бързо, не забравяйте, че той е начало на друг път, който е идеен. Роди ли се у вас мисълта, че ще дойдете до край, то е все едно да стигнете до една височина и оттам да се върнете към хората и да покажете колко много знаете.

 

* Смъртта не е нищо друго, освен излизане от един стар порядък на нещата. Непременно трябва да напуснем старото, понеже в една нехигиенична къща не може да се живее. Само че, когато влезем в новото си жилище, нашият ум, нашето сърце и воля трябва да бъдат подготвени, за да не го развалим.

 

* Умрял е някой и ние плачем за него. Какво е умирането? Ако на някой човек съблекат старите дрехи и го пратят на баня да се очисти, трябва ли да плачем, че е изгубил старите си дрехи и се е облякъл в нови?

 

* В Шестата раса хората няма да умират. При заминаване те ще се дематериализират.

 

* За да турим ред и порядък в нашия ум, в нашата душа, в нашето сърце, необходимо е да имаме Един, Който е път за всички.

 

* Хората умират не от бацили, а умират от безлюбие.

 

* Тръгнете по Божествения път. Обичайте Господа. Но как? - След като се нахраните, кажете: “Благодаря Ти, Господи, за хляба, който ми даде!” След като пиете вода, кажете: “Благодаря Ти, Господи, за водата, която ми даде!” След като изгрее слънцето, кажете: “Благодаря Ти, Господи, за светлината, с която ме озаряваш!” Чувате песен, музика, виждате художник да рисува, кажете: “Благодаря Ти, Господи, че ми даваш възможност да виждам всичко, което ме заобикаля.” Срещнете ли лош човек, кажете: “Благодаря Ти, Господи, че разбрах какъв не трябва да бъда!” Един ден вие много ще благодарите за лошите хора.

 

* Формата на сегашните хора не е нищо друго освен “прана в движение”. Когато праната не е еднакво разпределена в човешкото тяло, се раждат болестите; когато праната не е еднакво разпределена в чувствата, ражда се недоволството; когато праната не е еднакво разпределена в мислите, ражда се безсмислието.

 

* Живата енергия, която трябва да освежи организма ви, идва от гръбначния стълб. Мозъкът на гръбначния стълб има свойството да поглъща праната от въздуха и да я предава на целия организъм. Яви ли се някакво подпушване в малкия мозък, праната не може да продължи пътя си към главния мозък, а това се отразява зле на целия организъм.

 

* Задачата на човека се заключава в хармонизиране на силите на организма и в създаване на правилни отношения с всички звезди. Сегашният човек не възприема правилно енергиите на Космоса, вследствие на което на някои места в организма са натрупани повече енергии, отколкото трябва, а на други места - по-малко. Това неправилно разпределение създава доста страдания. И най-възвишените енергии, натрупани на едно място, създават тягостни състояния.

 

* Ранните слънчеви лъчи са най-благоприятни за човека. В Слънцето има един голям трансформатор, който изпраща енергия по цялата Земя; има и специален трансформатор за всеки човек на Земята. Всеки човек има трансформатор, който приема специално изпратените за него светлина и енергия.

 

* Енергията постоянно еволюира във Вечността.

 

* Праната идва от Слънцето, от планетите, от звездите. С мозъка си, с мислите си ти акумулираш праната от Слънцето и от там изпращаш по цялото тяло. Ако те боли някой орган, можеш да извадиш част от събраната прана в мозъка и да я отправиш към него, да го лекуваш.

 

* За да се пригоди към умовете на хората мисловната енергия, специални същества слизат от особено високи светове и я обработват. Не мислете, че човешкият мозък се нуждае от същата енергия, която е нужна на стомаха. Една е енергията, при която стомахът функционира, друга е, при която белите дробове функционират, различна е и тази на мозъка. За да се образува формата на една благородна, възвишена идея в мозъка, се изисква специфична енергия, която обхваща само горната част на челото. Долната част на челото може да схване друга идея.

 

* Мъгливите и влажни дни са по-добри проводници на Божествените енергии, които идват отвън. Влажните дни са магнетични. Има организми, които определено се нуждаят от влага.

 

* Човек не може да бъде здрав, ако не разбира законите на праната. В този смисъл дишането не е нищо друго, освен метод за акумулиране на прана. Човек трябва да постъпва правилно, за да може да събере праната и да я употреби правилно. Ако умът, сърцето и волята ти не работят правилно, ти ще се лишиш от праната, която ти е необходима. Ако не мислиш, чувстваш и постъпваш правилно, нервната, дихателната и стомашната система ще се лишат от нея и няма да могат да извършват правилно своите функции.

 

* Всеки отделен ден има различна енергия. Във всеки ден различни разумни същества функционират. Дните се различават един от друг, месеците - също, годините - също.

 

* Грамадна енергия е заключена в камъните, моретата, Космоса. Човекът не е използвал докрай възможностите на своя мозък, нито се ползва от тези необикновени източници на енергия.

 

* Дишането е прослава на Господа. Онзи, който не може да диша, нито себе си хвали, нито Господа хвали. Ако дишате правилно, вие сте оградени с Божието благословение.

 

* Духът Божи дава енергията на Слънцето, то пък я внася в главния мозък, в ларинкса, в сърцето и в душата. Хилядолистникът (коронната чакра) черпи някои от цветовете си от Сириус и Орион.

 

* Високите планини са приемници на най-хубавата част от слънчевата енергия. Те са складовете на Божествената енергия, място за разумна работа.

 

* Отклони ли се човек от естествените движения, от естествения живот, губи красотата и пластичността си. Чрез движенията си регулира енергиите на своя организъм. Колкото по-съзнателни са движенията му, толкова по-правилно се регулират тези енергии. Движенията разтърсват въздуха, чиито трептения се предават на физическото тяло чрез двойника. Той е антена, чрез която човек възприема впечатления от външния свят. Поради това двойникът обвива тялото и го предпазва от нещастия. Колкото по-добре човек регулира двойника си, толкова по-правилно ще приема впечатления от външния свят.

 

* Скъпоценните камъни са носители на възходящи творчески енергии и служат като естествени трансформатори, затова се препоръчва да се носят като предпазно средство от зловредни влияния и като трансформатори на низши желания.

 

* Живата енергия, която трябва да освежи организма, идва чрез гръбначния стълб. Мозъкът на гръбначния стълб има свойството да поглъща праната от въздуха и да я предава на целия организъм.

 

Малко прана - слаба памет.

 

* Всички болести и неразположения се лекуват с дълбоко, пълно и съзнателно дишане. Онези хора, които не дишат дълбоко, с любов, не могат да възприемат праната от въздуха.

 

* Физическото тяло ни дава грубия материал и служи за скеле, за съзидание на духовното тяло, с което ще се материализираме и дематериализираме, когато минем в духовния мир. Ако душата във физическото тяло не е успяла да си съгради духовно тяло, след смъртта на физическото тяло тя остава като сираче бедна и не може да се проявява, понеже няма откъде да черпи сила.

 

* В света има една разумна материя, която прониква във всичките клетки на цялото тяло, за която ние дори не подозираме. Около тази материя, която е разумна, има разумна сила, която я обгръща. Двете обгръщат външно всички клетки и проникват през всички най-малки частици на нашия организъм.

 

* Ако човек има идеалистичен подтик в живота си, той ходи изправен. Щом стане материалист, почва да се навежда към земята. Когато изгуби вяра в себе си и в своите близки, започва да се прегърбва. Прегърби ли се един човек, това всякога говори за дефект на ума. Гръбначният стълб е перпендикуляр, всяко негово отклонение показва кривина в характера.

 

* Живота и духа не можеш да ги сложиш в гроба. Духът не е нещо материално. Тялото може да се зарови в гроб, но душата и духът - никога!

 

* Духовният живот е сила, с която човек може да обнови своето тяло, както и своята кръвоносна и нервна система. Всеки ден можете да се обновявате. Ако вашата вяра, вашето учение, вашата наука нямат тази обновяваща сила, за какво са ви?

 

* Божественият дух е, който носи дарбите и благата. Божественият дух никога няма да ви даде едно благо, ако не сте готови за него. Готови ли сте, благото ще дойде при вас точно навреме.

 

* Условията за изправяне на човека са външни, а силите и възможностите за това изправяне са в самия него, защото духът Божий работи отвътре навън. Щом духът започне да работи отвътре, той заставя и външните условия да бъдат в хармония с вътрешните. Духът е господар и на външните, и на вътрешните условия в живота.

 

* Когато Духът надвие плътта, тогава започва истинският живот.

 

* Материята в първоначалното си състояние е била от Божествена субстанция, но след като се е отделила, тя вече днес не е такава, каквато е била някога. Един ден ние ще се върнем към този физически свят, който е бил чист и кристален. И в това тяло няма да има вече излишъци, няма да мирише, в него смъртта и животът постоянно ще се уравновесяват. Затова трябва всичко възможно да направим, за да си създадем чисто тяло, в което да живее духът.

 

* Причинното, умственото, астралното и физическото тяло функционират заедно, в тях действа сегашното съзнание. Има още три други тела, които са в застой, те са подобни на четирите, а великите Учители имат по дванадесет тела. Някои органи на физическото тяло съответстват на тези на другите тела. Например мозъкът съответства на умственото тяло. Симпатикусовата нервна система - на духовното тяло. Черният дроб, далакът, стомахът съответстват на нисшите полета на астралното тяло.

 

* Няма мъртва материя в света.

 

* Мозъкът е направен от най-фина материя. В него циркулират висши енергии, които са причина за проява на мислите. Духът е, който дава условия за проява на мислите.

 

* Хиляди светли, напреднали, разумни, интелигентни духове са работили върху нас милиони години. Те ни обичат и продължават да работят и сега върху нас.

 

* Ако материята произвежда живот, тя не е мъртва. Мъртвото не може да произвежда живо. Светлината излиза от светлина. Силата излиза от сила. Ако животът е складиран вътре в материята, тогава материята е една обвивка. Материята е външната страна на живота. Една майка ражда, но тя не е създала детето. Зародишът на това дете е съществувал милиони години, преди майката да го е родила. Когато някой човек пусне една семка в нивата, той ли е създал тази семка? Човекът е само едно условие да се посади тази семка, земята е само условие за нейното поникване.

 

* Материята е отражение на духа.

Физическият свят е създаден по подобие на духовния.

 

* Науката нищо не казва. Човешкият дух е, който казва.

 

* “Духът е това, което дава живот.” Духът е същината, която съществува в природата, и вие с него трябва да се свържете. Всичко, което е чисто и неопетнено и което свързва хората, това е духът.

 

* Божественият морал означава, че доброто, което правя, трябва да засегне цялото човечество, да внесе нещо ново, всички да се ползуват от него.

 

* Доброто се помни само когато се прави. Доброто, което сега не се прави, не е добро. Минало добро няма.

 

Докато обичаш, си добър. Щом престанеш да обичаш, ти вече си човек на миналото.

 

Доброто е вътрешен непреривен процес.

 

* Доброто е магия, с която човек превръща отрицателните сили в положителни. Един закон гласи: “Когато имаш препятствия, мъчнотии, тежка болест, направи една жертва - и те ще се отстранят.”

 

* Да желаеш доброто на другите хора, както на себе си; да желаеш успеха на ближните си, както на себе си - това значи да съществува между хората вътрешна разумна връзка.

 

* Всичко в живота е определено и е за добро. Добрите хора не че не виждат лошото, но доброто ги изпълва, те са богати, изпълнени с него така, че лошото за тях не е лошо.

 

* Растението, като пусне корени в земята, взема само онази храна, от която има нужда. Доброто, което правиш, то остава, върху него ще градиш в бъдеще.

 

* Лошото не можеш да го изпъдиш с лошо. Тогава то става по-силно. Ти замести лошото с добро. На лошата мисъл противопостави веднага една по-хубава.

 

* Злото няма сила, то използва вашата сила. Не се докосвайте до злото. Стойте настрана! Няма някой, който да се е борил със злото - и да е прокопсал. Не ви трябва да знаете какво нещо е лошият човек.

 

* Всякога, когато направиш едно хубаво дело в света, един хор от светли същества в небето запява: “Слава на Господа, че един човек е направил едно добро дело.”

 

* В послушанието е силата. Послушанието е плод, резултат, изявление на любовта. Злото седи в непослушанието. А непослушен е нетърпеливият и този, който не мисли.

 

* Доброто държи човека в свежо състояние. Ако не, той ще се разложи на своите части.

 

* Ако търсиш злото, ще бъдеш съучастник в него. Ако му реагираш със зло, ще станеш негов слуга и роб. Ако действаш срещу него с принципа на любовта, злото ще стане слуга на доброто.

 

* Ако не признаваш, че злото е космическа сила в битието, няма да имаш мир в душата си.

 

* Злото разкрива престъпленията на хората, а доброто ги изправя.

 

* Щом желаеш повече, отколкото ти трябва, ти създаваш злото в себе си.

 

* Когато гордостта стане господар на всички други състояния, това е злото. Без смирение нагоре не можеш да се движиш.

 

* Доброто е в сила да преобрази злото и да го организира. Инертната материя, макар и мъртва, може да се преобрази.

 

* Всяко нещо, което отдалечава човека от Бога, е зло. Всяко нещо, което съкращава живота му, разбърква мислите и чувствата му, огрубява го, прави го болен, нервен, недоволен, е зло.

 

Злото е чуждото съзнание в човека.

 

* Туй, за което не ни се плаща, то е истинското добро.

 

* Правили ли сте такова добро, което да се отнася до всички хора едновременно? От вашето добро колко хора са доволни?

 

* Злото създава видимите форми, а доброто ги организира и облагородява.

 

* Зло има за този, който не разбира законите. За онзи, който ги разбира и изпълнява, злото се превръща в добро.

 

* Злото парализира волята, ума и сърцето, както и цялата вътрешна сила на човека.

 

* Не трябва да правя всичко, каквото искам, а всичко, което правя, да е добро и красиво.

 

* Лошото е, когато трябва да дам, пък искам да взема. Когато трябва да давам - нека дам без друга мисъл. И след като съм дал, ще дойде все нещо, което трябва да взема. Това е закон.

 

* Страхувате се от това, което ще мисли светът за вас. Не искате да знаете какво мисли Господ за вас, но се спирате и спъвате от това, което хората мислят за вас.

 

* Когато слънце грее - да не спите. Когато Господ говори - да не спите. Когато Учителят говори - да не спите. Причините, които ви заставят да спите, са вън от вас. Има около вас ред същества, които ви отвличат вниманието, за да вземат нещо от вас. Гневът, омразата, съмнението, недоверието - това са все отклонения от правия път, за да ви оберат.

 

* Когато човешката мисъл се претоварва, тя се изкривява. Щом се намали надеждата у човека, идват болести. Щом се намали вярата, идват други болести. Щом се намали любовта, идват най-лошите болести. Когато ги усилите, болестите ще си отидат.

 

* Идеята за частната собственост може да задуши човека. Умът, сърцето, душата и духът са притежание и нищо друго.

 

* Един от големите недъзи на хората е, че се занимават с чуждите погрешки. Това е опасен път, но да не виждате погрешките също е опасно.

 

Хората виждат погрешките на другите и ги обвиняват, а когато самите те грешат, мълчат или отричат вината си. Ако си сгрешил, признай грешката си.

 

* Човек, който търси похвалата от хората, не знае абсолютно нищо.

 

* Бедни сте - страдате. Болни сте - страдате. Нямате жилище - страдате. Според мен, ако нямате ум и разум, тогава трябва да страдате. Ако нямате ръце, крака, уши, нос, очи - тогава трябва да страдате. Ушите, главата, стомахът, дробовете ви са намясто, всичко имате, но при това сте недоволни, защото нямате представа за неоценимите богатства, които са вложени във вас.

 

* Хората не могат да изправят погрешките си, защото се страхуват от обкръжаващите ги - да не би те да разберат, че са сгрешили. Важното е човек да изправи погрешката си, а не да я прикрива. Всяка изправена погрешка внася нещо ново, добро, красиво в характера на човека.

 

* Съвременната култура страда от излишък. Тя има консерви, брашна, риби и тенекии... Всичко това е излишък, за който бялата раса ще плати скъпо. Консервираната храна е бич за човечеството. В Природата не се позволяват никакви консерви.

 

* Често се обиждате, защото не мислите. Казал ви някой нещо. Човек трябва да бъде толкова умен, че да не се огорчава никога.

 

* Има едно състояние, което вие не съзнавате - то е, че само вземате. Искате само доброто, а нищо не давате. При това положение злото се явява като процес, който да отнеме това, което вземате.

 

* Някой се безпокои, че е на ръст малък, друг - че е висок, трети - че е дебеличък, четвърти - че е сух, и т.н. За какво ли не се безпокои човек! Като се постави доброто за основа, всичките безпокойства ще изчезнат.

 

* По-голяма сила ще придобиете, ако не предприемете опити (самоцелни). Има такива неща, които ще е по-добре да не опитвате.

 

* Ние бихме били нещастни, ако се реализират всичките ни желания.

 

* Светлината влиза чрез милионите пори в организма, тя ги прониква и оживява тялото. Човек диша през порите. Диша и чрез своето сърце - така се възприема Божествената топлина. Ако не я възприеме, става засичане в живота. Ако човек няма сила, няма да има прилежание. Ако е лишен от светлина, от топлина и от сила, ще има три засечки. Засечка има в светлината - не виждаш. Засечка има в топлината - малко топлина имаш, замръзваш, ставаш инертен, всичко ти е безразлично. Засечка има в силата - нямаш воля, не ти се прави нищо. Отчаяние, безволие, мрак те обземат.

 

* Всяко същество, което иска да придобие нещо (материално), има възможност вече да греши.

 

* Човек, който може да загуби свободата си, не е умен. Човек, който може да загуби ума си, парите си, уважението на хората, не е умен.

 

* Щом пожелаеш нещо, ти си обвързан. Щом отхвърлиш едно желание, ти си свободен.

 

Има желания, които не трябва да се постигат.

 

* Вие много здраво се държите за всички отживели работи: панихиди, помени, стари вярвания, стари идоли, жени, къщи. Не можах да ви измъкна от суеверията, от пелените ви, от старите възгледи. С девет чифта биволи човек не може да ви измъкне от блатото, в което сте затънали. Има неща, които трябва да оставите завинаги в гардероба и да се облечете с нови дрехи, необикновени, красиви, светли, празнични.

 

* Който живее разкошно на Земята и тъне в удоволствия, той изцяло разпилява своята духовна енергия.

 

* От страха и тщеславието не търсете никакъв съвет.

 

* Всеки, който прави погрешки, ги прави от незнание. Ако знае какви ще бъдат резултатите, няма да ги прави.

 

* Хората искат, като умрат, да им се извае лицето от камък и да го сложат на видно място, а не знаят, че с това се излагат на едно вековно страдание. Ето едно велико заблуждение, защото безсмъртието и достойнството са в други неща, а не в бюстовете. Каменният бюст е една спънка за човека, когото обществото иска да обезсмърти. Природата не обича да се фотографират нейните образи, особено пък “за вечни времена”. Човек се изменя и не може да има един и същ образ винаги.

 

* Вие не цените времето - нито своето, нито чуждото. Какво е една секунда? В една секунда ти можеш да станеш човек. В една секунда, ако бодърствуваш, може да схванеш една идея.

 

* Който е страхлив, който се съмнява, който мрази, който мисли зле за другите, не може по никакъв начин да постигне това, което желае.

 

* Материализмът няма да даде нищо на света. Когато една култура загуби своя идеализъм и стане материалистична, тя е осъдена на смърт. Когато едно учение или една религия станат материалистични и изгубят своя идеализъм, те са осъдени на смърт.

 

* И хваленето, и хуленето са зло. Не хвали доброто и не кори злото. Глух за укорите и похвалите - това е мъдрото.

 

* Глупавият човек не може да бъде смирен.

 

* Не търсете своето право. От кого ще го търсите? От Пилат ли?

 

* Колкото по-често се вслушвате в обещанията и ласкателствата на хората, толкова по-често ще се подхлъзвате.

 

* Единственото нещо, което спъва сегашната раса, е голямата лакомия във всяко отношение.

 

* Нашите погрешки са поука за напредналите същества. Всяка наша погрешка е възможност за тях да направят от нея нещо хубаво.

 

* Роптаеш против живота, против света. Но ти какво си дал на света? Може ли да каже някой: “Аз това съм дал безкористно, без да ми се плати. С любов и от любов. За Бога работих.”

 

* В невежеството не може да има блаженство.

 

* Човек, който е мързелив и не работи, всякога е изложен на несрети в живота. На мързеливия и на глупавия всички са виновни, всеки строй не е хубав за тях. А има и такива, които чакат Господ да им оправи работите. Хората трябва сами да си оправят работите, а не да чакат нов строй, или Господа, или друго прераждане. Когато Господ дойде при вас, работите ви трябва да са оправени, за да има какво друго да ви даде.

 

* Виждал съм хора, у които духът живее, как са останали такива, каквито са били по-рано: сприхави, гневливи, кисели, недоволни. Духът, като дойде в стиснатия, в сприхавия, в щедрия, не го променя, а дава условия, изпитва човека какъв е. Всеки остава такъв, какъвто е. Трябва да работи над себе си непрестанно, за да се измени. Ще се измени, ако иска. Изменението е абсолютно свободен процес.

 

* Силата на човека е във вярата му и в разбиранията му. Що се отнася до уреждане на живота му, други вършат това.

 

* Изгуби ли човек вярата си, губи и равновесието си.

 

* Вярвам в Бога, ще живея по Бога и няма да правя на никого лошо (молитвена формула).

 

* Според мене вярата е най-великият закон на човешкия ум. Когато човек работи с вяра, в него е заражда голяма светлина. Тогава е във връзка с всички светове, в които живеят разумни същества. Ако хората имаха развити до съвършенство сетива и интуиция, те биха могли да влязат в пряка връзка с тия светове и същества.

 

* За безумния няма Господ, за умния - има. За силните, здравите, праведните, зрящите - има Господ, а за слабите, болните, грешните, слепите - няма.

 

* Велико нещо е да кажеш някому една сладка дума! Велико нещо е да насърчиш някого, да му вдъхнеш вяра!

 

* Онзи, който има вяра и любов, той никога не поставя своя приятел на изпитание. Един разбойник може да ви обере, но един приятел - никога, защото ви обича.

 

* Океаните са кръвта на Земята, планините - гръбначният стълб; металите и рудите са нейните нерви; скъпоценните камъни са ендокринните жлези. Реките са вените и артериите. А водата е етерното тяло на Земята.

 

* Днес планетите се разглеждат като символи, но в бъдеще човек ще достигне високо развитие, ще проникне в тяхната същина, ще разбере какви тайни се крият в тях. Планетите са живи, разумни същества.

 

* Земята има душа, която живее. Материалната земя е нейното тяло. Земята е магнетически свързана със Слънцето и между тях има голяма любов. В Слънцето живее един велик дух, който е разумното му начало. Той изпраща всичко на Земята.

 

* Тежестта на Земята е числото 6 с 21 нули, а на Луната е числото 74 с 18 нули. Тежестта на Вселената е числото 9 с 90 нули. А размерите на Вселената представляват засега числото 10 с 28 нули.

 

* Бързината на движението на което и да е тяло зависи от неговата интелигентност. Колкото по-бързо се движи, толкова по-интелигентно е това тяло.

 

* От звездите най-хармоничен диск има Сириус, после са всички звезди от първа величина - и те са хармонични. Ако ги изучавате, ще придобиете хубави неща.

 

* Въздухът е един акумулатор на складирана слънчева светлина и топлина, а пък те са акумулатори на складирана животворна енергия.

 

* Звездите в нашата галактика са 150 милиарда.

 

* Ако не са светиите и добрите хора на Земята, тя ще замръзне.

 

* Мястото, в което се движи Земята, не е празно пространство, а е изпълнено с една мощна сила, разумна сила, която крепи не само нашата Земя, но и всички светове.

 

* Всички форми и видове материя, които съществуват на Земята, са кондензирана духовна енергия. Тази духовна енергия изтича от великите същества на Космоса. Различните родове енергия произтичат от различните йерархии на духовните същества.

 

* Цялата Вселена е един жив и съзнателен организъм, жива и съзнателна душа, в която царува един мощен и жизнен дух.

 

* Скъпоценните камъни като висша духовна енергия и според естеството си произлизат от различните йерархии на Космоса.

 

* Дейността на Слънцето и на Луната, на планетите, на звездите, както и на всички небесни тела, упражнява грамадно влияние върху душевния живот на човека, независимо дали той го съзнава, или не.

 

* Целият Космос се движи в една нова посока. Човек не умира, но стига до такива условия, където съзнанието му се пробужда. Земята влиза в нови Божествени условия. Целият свят се пробужда.

 

* Земята е стояла в 13-та сфера милиони години. Сега излиза от нея и се изкачва нагоре. Тъмната епоха (Кали-юга) изтича. От няколко години сме в епохата на Водолея, мистична епоха, в която всички снегове и ледове започват да се топят. Водолей чисти. Който е попаднал в тази област, непременно ще бъде пречистен. Потребни са 2100 години, за да изтече епохата на Водолея. През това време ще станат огромни промени, всичко старо ще се разглежда като архаично. Нови листа ще поникнат на мястото на старите. Старото няма да задоволи никого. Мощна духовна вълна ще залее света, тъмните сили ще се стопят, Земята ще се очисти, Божието слово ще се носи из въздуха.

 

* Човекът е на Земята отпреди 18 милиона години и още много години ще бъде тук. През епохата на Шестата раса свободно ще се пътува до Луната и до другите планети, със Слънцето и с другите планети ще има съобщения, които ще стават с езика на светлината. Един ден хората от Земята ще са във връзка със съществата, обитаващи Слънцето и другите планети. Това е реалност, а не утопия.

 

* Учете се от вашите приятели. Благодарете на добрите приятели, видими и невидими, които ви помагат, когато ги призовете. Където е разумността, там са вашите приятели. От правилната връзка с тях зависи вашето бъдеще.

 

* Сегашната цивилизация е цивилизация на лъжа, на лицемерие и жестокост. От нея един ден няма да остане и помен. Хубавото ще дойде след това.

 

* Никога не си определяйте как да премине вашият живот. Да бъде както е определил Господ. Дал ви е златна уста, за да не излиза нито една горчива дума от нея. Дал ви е скъпоценни очи като диаманти, да излиза от тях най-хубавата светлина.

 

* Бъдещите хора ще се наричат Синове на Светлината. Те ще бъдат прозрачни - Божествените подтици, светлината, топлината и силата ще минават през човека свободно.

 

* Земята един ден ще бъде освободена от всички лоши хора и от всички хищници. Вие мислите, че лошите хора са по-щастливи, че живеят по-добре, че благуват? - Много се лъжете. По-нещастни от грешните и лоши хора няма.

 

* Сега влизаме в епохата на архангел Михаил. Той е свързан със слънчевите сили. Идва слънчевата култура на Земята. Христос е виделината на света - нечистите духове бягат от виделината.

 

* След няколко хиляди години ние ще можем да пътуваме когато пожелаем до Слънцето и другите планети. И днес има хора, които отиват до Луната, Слънцето и планетите, но те не дават гласност на тези свои излети. Отиват инкогнито.

 

* Да желаете малко, да вършите много - това е посоката на Четвъртото измерение.

 

* В бъдеще при вас ще остане само това, което сте обичали и което ви е обичало. Всичко, което се е въртяло около вас без любов, ще си отиде, както течащата вода си отива.

 

* Всичко, което пожелае човек, може да го постигне само в даден момент, защото часът, денят, седмицата, месецът, годината са външната обстановка на нещата. Едно растение по естествен, обикновен, начин ще даде плод след четири-пет години, а има и един начин в природата, когато плодът може да стане за четири-пет часа. Тези неща само мимоходом ви ги казвам, те са за бъдещето. Знания се изискват, за да поискаш плод и той да бъде пред тебе след няколко часа.

 

* Когато всички планети, звезди и съзвездия светнат в човешката Вселена, тогава човек няма да стои вързан за Земята, той ще може всичко. Всяко тяло, пречистено и обновено, образува една великолепна планета.

 

* Хората на Шестата раса ще отопляват и осветяват жилищата си по съвсем друг начин. Тяхното идване ще е съпроводено с особено лазурно сияние на небето, после ще настанат промени в атмосферата и в психиката на хората. Всички разумни същества усилено работят и пречистват както физическата, така и духовната атмосфера на Земята.

 

* Щом възприемем Божественото знание в себе си, ще създадем една нова култура. Старата култура може да служи още дълго време, но новата култура, културата на Син Человечески ще я замести.

 

* Славянството ще има велико бъдеще. Седем хиляди напреднали същества, адепти, ще бъдат вселени в славянските народи до края на двадесети век и те ще образуват една вълна на подем. Най-умните, най-добрите ще се родят в славянството и девизът ще бъде: “Братство и любов.”

 

* Когато човек е на Земята, душата обитава от време на време тялото. В бъдеще тялото ще е по-съвършено. Когато пожелае, човек ще става невидим, ще става воден, въздухообразен, ще отива на Слънцето. Новата култура, която идва на Земята, ще измени коренно хората. Ще имат знания, ще могат да превръщат материята от едно състояние в друго.

 

* Скоростта на светлината не е нещо статично и граница на всички скорости. Има излъчвания много по-бързи от скоростта на светлината, пък ще дойде ден, когато човек само за един миг ще може да отиде до някоя планета или до друга галактика.

 

* В бъдеще хората ще приемат храната направо от Природата, както днес приемат въздуха. Тогава храната няма да се мели, да се пази в хамбари, изби и кутии, да се кълца.

 

* Един ден, когато човек научи законите да владее клетките си, да разширява и смалява тялото си, да го разкъсва из пространството и пак да го събира, ще минава през всички препятствия, пропасти, прегради, без да го засегне нещо. Чрез силата на волята си той ще може да лети във въздуха като птица, да пътува от Земята до Слънцето. Има адепти, които и сега го правят.

 

* Ако днес някой каже, че вярва в Господа или че е говорил с умрелия си дядо, всички ще го считат за умопобъркан. Не вярва ли, не говори ли със заминалите на Онзи свят, той минава за здравомислещ. В бъдеще хората ще мислят по друг начин и ще живеят по друг начин.

 

* Земята под Тихия океан е скрита. Тя ще излезе над водата, това ще е Шестият континент, по-голям и по-чист от сегашните пет. Ще настъпят големи промени - духовни, умствени и физически. На Слънцето и Луната също ще настъпят промени. Този живот си отива, за да стори път на новия. Материята ще се измени. От Слънцето идват грамадни магнетични течения, които повдигат континента и го озонират. Част от Франция, Белгия, Гърция, Азия ще потъват по малко. Сахара ще се наводни и ще се създаде нова култура и климат. Европа ще стане един остров на белите.

 

* Като има любов и мъдрост в себе си, човек има условия за придобиване на безсмъртието. Ще дойде време, когато всички хора ще преобразят съзнанието си. Това ще се наложи, защото ще станат такива промени с нашата атмосфера, че нито един човек не би могъл да остане при новите условия. Новите условия изискват нови съзнания.

 

* В бъдеще електричеството ще се пренася без жици. Тогава всеки човек ще има собствена лампа, когато мисли, главата му ще свети. Когато иска, ще я запали, когато иска, ще я загаси. Ще дойде ден, когато хората ще се осветяват от енергията на своята мисъл. Това ще стане, когато се извърши коренно преустройство на нашата Земя.

 

* Когато се разтопи ледът и водата залее Земята, от нейната кал ще израснат най-хубавите цветя и плодни дръвчета. Доброто ще дойде от най-лошите хора. Дали вярвате в това, или не, е друг въпрос. Най-лошите хора, когато Слънцето пекне, ще бъдат най-самоотвержените, най-изпълнителните, те ще бъдат носителите на новите идеи.

 

* В бъдеще ще се възстановят съобщенията между видимия и невидимия свят. Някои от вас ще бъдат свидетели на това.

 

* Няма да мине много време и от сегашната култура и наука няма да остане помен, нито прашинка.

 

* Един ден, когато човешката любов се увеличи, и планетата Венера ще стане по-голяма. Слънцето днес е толкова голямо, колкото е широко човешкото съзнание и колкото е голяма разумността. Един ден, когато хората се повдигнат духовно, Слънцето ще стане по-голямо, сто пъти по-голямо. В тази епоха Слънцето ще влезе в нова фаза.

 

* Някои от елементите на Природата носят безсмъртието, което се дава на хората периодически. Жизненият еликсир идва отдалече, минава през Слънцето и слиза на Земята по една вълна на безсмъртието. Тази вълна носи нов живот, нова култура, нова епоха.

 

* Човек ще се ражда и умира, докато придобие съвършенство, докато придобие живота на безсмъртието. Ще дойде ден, когато няма да се ражда и умира, но ще се вселява.

 

* Един ден ще дойдем до положение да виждаме какво се върши не само на Този свят, но и на Онзи. Ще имаме поща, съобщения от Онзи свят и ще можем да се разбираме със своите близки, заминали за там.

 

* Съвременната култура трябва да се освободи от употребата на каменните въглища, в бъдеще учените трябва да впрегнат слънчевата енергия за гориво, за отопление и осветление.

 

* Великият Океан сега се приготовлява за една бъдеща култура. Новият континент ще се издигне във Великия океан. Някои земи ще потънат. Земята ще се измени климатически и органически. Наближава тя да дойде в съприкосновение с една друга слънчева система, която ще окаже грамадно влияние върху нашата.

 

* В бъдеще хлябът, плодовете, всички храни изобщо ще бъдат в самия човек. Достатъчно е да си помисли за крушата - и тя веднага ще дойде при него. Достатъчно е в планината да си помисли за извор - и той веднага ще бликне пред него.

 

* Веществото на Земята се преустройва. Изменят се и човешките мозъци. Един ден вие ще се събудите и ще разберете, че вашите мозъци са изменени.

 

* Ще дойде ден, когато по радиото ще слушате какво говорят на Слънцето.

 

* Човек още не е възприел онази първична материя, от която може да съгради своето ново тяло. В новата материя ще влезе да живее някой ден. Сега не разбира как може да се създаде тя без мъж и жена. Но за тази материя не са нужни нито мъж, нито жена. Човек сам ще се роди един ден, няма да има нужда от майка и баща, едновременно ще бъде мъж и жена.

 

* Ще дойде ден, когато хората така ще се обединят в мисли и чувства, ще бъдат толкова разумни, че сякаш един човек мисли. Ще има външно разнообразие, а вътрешно еднообразие. Сега се приготвяме за този порядък. Този ден няма да бъде много далече. Даже и в този век хората ще бъдат свидетели на нов порядък.

 

* В бъдеще лекарите няма да режат тялото, за да го изучават, всички те ще бъдат ясновидци. Като дойде болният, лекарят ще го прегледа отвън и отвътре, без да го пипа, понеже материята за него ще бъде прозрачна, тялото ще бъде осветено. Природата, за да скрие нещо, го оцветява. А при безцветното тяло се вижда всичко.

 

* В бъдеще няма да дойдат лоши хора на Земята. Условия няма да има за тях. Те ще изчезнат така, както са изчезнали големите допотопни животни. Вълците ще бъдат изтребени от лицето на Земята. Всички месоядни животни ще бъдат унищожени. След това и лошите хора ще изчезнат.

 

* Един ден човешките мисли ще могат да се фотографират, както днес се снимат изображения на предмети върху светлочувствителни стъкла. Тогава всичките престъпления на хората ще бъдат откривани.

 

* Причината за студа е човешкият егоизъм. Един ден, когато хората се хармонизират по мисъл и по чувства, Земята ще се обвие в топла дреха - обвивка. Тогава от Слънцето ще дойдат такива енергии, че даже и Северният полюс ще бъде обитаем.

 

* В бъдеще, когато съзнанието на хората се развие, те ще разберат, че Земята, на която живеят, е много по-голяма от тази, която те днес познават.

 

* Хората засега нямат понятие за съществата, които населяват пространството, но един ден ще имат. Мравките живеят в нашия свят, но нямат понятие за нас.

 

* Магическа сила е молитвата. Новата материя, от която ще бъде изтъкано тялото на човека на бъдещето, ще се осъществи чрез огнени страдания, молитва, съзерцания, размишления, опити и наблюдения.

 

 

* Ако работите за Бога - и дърветата, и водите, и хората, всичко ще работи за вас.

 

* Въздържанието не означава мълчание. Външното мълчание не е и вътрешно. Когато иска да говори, човек трябва да пита Бога в себе си - да говори или не. На кого трябва да говори? - Първо на себе си, после на ангелите, за да се научи да разсъждава, и най-после на Господа, за да се научи да се моли и да върши само онова, което Бог му е казал. Щом знае да говори на себе си, на ангелите и на Бога, той ще може да говори и на ближните си и ще им бъде полезен.

 

* Вие по колко пъти на ден се обръщате към Бога за съвет? Едва ли някого питате. В невидимия свят има разумни същества, които всеки момент са готови да услужват на хората. За онзи, който се обръща за съвет към тях, всяка дума е благословение. Всяка тяхна дума може да се използва за градеж.

 

* От атома до Слънцето - всичко е Бог. Във всяко нещо е скрит Бог, във всичко има условия за напредък и подобрение.

 

* Душата е свързана с различни йерархии, а човешкият дух - с Бога.

 

* Когато прощаваш на някой човек, ще му простиш заради Бога, който живее у него. Когато залюбиш някой човек, ще го залюбиш заради Бога, който живее у него.

 

* Който има постоянна връзка с Бога, той се приближава до Великия център на живота и затова се изпълва с мир, със светлина, с радост, а който няма такава връзка, той се отдалечава от този център и живее със съмнения, в мъгла, в обезсърчения, в тъмнина.

 

* Бог чрез Словото създаде света. Човек отпосле бе създаден по образ и подобие на Словото. Човек се храни със Словото и още хиляди години ще се храни с него.

 

* Избраният е свързан с Бога, в него умствените и сърдечните сили са в хармония.

 

* Божието присъствие е навред. Ние сме в непрекъсната зависимост от това присъствие, от Великото, Разумното начало.

 

* Там, където няма Бог, работите винаги са оплетени.

Връзката ви с Бога - там е силата.

 

* Няма същество, което да е по-близо до вас от Бога, и няма нищо на света, зад което да не е Бог.

 

* Определено е какво нещо е познанието: “Това е живот вечен да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго Бога, и Христа, когото Си изпратил.”

 

* Веднъж завинаги забравете старото и не го споменавайте. Кажете в себе си : “Аз трябва да бъда добър, здрав, умен и силен, както Бог иска.” Всеки ден прибавяйте нещо към здравето, добротата, разумността и силата си.

 

* Човек нищо не знае за сърцето си, нито за сърцето на Природата, нищо не знае за ума си, нито за ума на Слънцето, нищо не знае за душата си, нито за душата на Вселената, нищо не знае за духа си, нито за духа на Вечността, а пита за Бога, към когото няма никакво отношение.

 

* Достойнството на един човек е в изпълнението на волята на Бога, в приложението на най-малките добродетели. Ти може да си спечелил едно от най-големите сражения, може цял народ да си повдигнал, но ако един ден сърцето ти нашепне да завържеш връзката на обувката на някой старец, а ти не направиш това, всичко сторено пропада.

 

* “Аз дойдох, за да ви дам живот и да го имате преизобилно” - казва Христос. Духовните учители, гениите, големите учени, добрите хора са все пратеници на Бога.

 

* “Бог е виделината на света.” Светлината е първото лице на Бога, а топлината е Неговото подобие.

 

* Ако нямаш сърце, ти не можеш да видиш Господа.

 

* Защо някои хора са по-щастливи? Те мислят по-добре, чувстват по-добре и постъпват по-добре. Но вие не виждате, че е така. Вие не сте меродавната мярка. Бог е, който оценява и дава.

 

* Ако тебе може да те съблазни една жена, как може да служиш на Бога? Ако тебе може да те съблазни една кесия, пълна със злато, как може да служиш на Бога? Ако тебе може да те съблазни един висок пост, едно обществено положение, как може да служиш на Бога?

 

* Посред нощ в 24 часа се придобива Божията мъдрост. Когато всички спят, тогава ще повдигнеш очите си към Онзи, който те е създал, ще излееш душата си, ще благодариш на Господа, че те е създал и поставил на този красив свят.

 

* И простият, и знаещият са едно пред Бога.

 

* Възкресението е пробуждане на Космическото съзнание, то е свързано с Бога, то е познание за Бога. Да познаеш Бога, това значи да възкръснеш за нов живот.

 

* Верен и истинен е този, който винаги постъпва по един начин, а не по различни начини. Човек, който обича, никога не може да каже от сърцето си лоша дума, понеже Бог е там.

 

* Ще дойде ден, когато никой няма да може да ви помогне, въпреки всичките ви приятели. Единственият, който може да ви помогне, е само Духът Божий.

 

* На Господа можем да се помолим с три думи: “Господи, искам да помагам.” Или: “Господи, гладен съм.”

 

* Бог е в мене и аз в Бога всичко мога (молитвена формула).

 

* Каже ви някой: “Не те обичам. Мразя те!” Това ви действа като удар и на мястото на удареното се получава рана. Защо това толкова ви наранява, наскърбява, обезсърчава? Ако един не ви обича, друг ще ви обича. Друг ще дойде, ще ви направи компрес на раната и ще ви мине. Ще ви излекува. После може да си кажете: Има един, който ме обича. Бог ме обича. Той е повече от всичките.

 

* Във всички плодове е скрита Божията любов. Хлябът, въздухът, светлината, храната - това е Божията любов.

 

* Докато Божията любов и Духът Божий не изпълнят човека, той е странник, той е като чужденец на Земята.

 

* Щом си в хармония с Бога, ти ще си в хармония с цялото битие. Това е Космично съзнание.

 

* Формула за ограждане: “В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа.”

 

* Земята се върти около Слънцето за една година, а Слънцето и цялата Слънчева система се въртят около централното Слънце (Алфиола) за двеста милиона години. Пресметнете тогава колко години са ви нужни, за да обиколите и проучите само нашата Слънчева система, и тогава да питате има ли Господ или не, има ли други същества, други йерархии, или не.

 

* Единственият, който може да ви избави от смъртта, е самият Бог. Нито ангелите, нито светиите, никой не може да ви спаси. Само Бог е, който спасява хората.

 

* Ако Бог е с мене, кой ще бъде против мене?

 

* Бог ви дава Своята благодат, всичко ви дава. А възможностите да се ползувате повече или по-малко от благодатта напълно зависят от вас.

 

* Онзи, в когото Бог живее, е запалена свещ, която всички виждат - гори и свети. Божествената свещ не е като попските, тя е свещ без пушек и гори, без да изгаря.

 

* Бог е светлина, възвишен светъл цвят, който включва всички цветове. А всички други цветове са видоизменение на Божествената светлина. Всички цветове са Космически сили, които проникват в целия Космос.

 

* Падналият няма приятели освен Бога. При най-големите изпитания мисли, че не си сам и изоставен. Бог е вдигнал хиляди паднали души, които са се уповавали в него.

 

* Умът, душата и житното зърно са трите принципа, в които Бог развива своята Велика мъдрост. Божествени сили са скрити в житното зърно. То е пренесено от Слънцето на Земята.

 

* Бог, който ни обича, най-напред ни прекарва през едно пречистване, през огън. И естествено при това пречистване ние страдаме. А като ни пречисти, той ще вложи в нас най-хубавото, което има в себе си. Ще вложи Истината в нас. Никога Бог няма да вложи Истината в едно омърсено същество.

 

* Само Бог е любов, и когото тази светлина озарява, само той я познава.

 

* Да почиташ хората - това е служене на Бога.

 

* Господ чрез страданието ти предава един урок. Чрез радостта ти предава друг урок.

 

* Когато човек работи за Бога, той никога не е сам. С него ще върви друг някой, който всякога ще го пази.

 

* Когато говорим за Господа, трябва да разбираме колективност от светли умове, Природата, цялата Вселена. А когато говорим за Бога, трябва да разбираме единствено число - Един.

 

* Онова, което Бог желае и ние желаем, то става.

 

* Във всяка душа Бог се проектира индивидуално, затова няма две души еднакви. В това разнообразие е красотата и величието на Всемира.

 

* Преди създаването на света, когато всички същества са били вътре в Бога, са съществували първичните връзки на любов. Всяка човешка душа е обичала всички същества, само че всяко същество по особен начин. Имало е голямо разнообразие в това отношение, защото има милиони и милиони форми. След като душата е прекарала милиони години вътре в Бога, при създаването на света тя се е облякла в плътно материално тяло, слязла е във физическия свят и е заспала духовно, забравяйки своя небесен произход. Изгубила небесното си състояние, забравила и връзката, която е имала с всяко същество преди създаването на света. С постепенното събуждане на духовното й естество, заедно с духовното си повдигане, тя ще си възвърне непременно първоначалното небесно състояние. Ще си възстанови първичните връзки с всички души. Ще преживее любовта, която е имала към тях, когато всички са били в Бога. Възстановяването на тия първични връзки - това е великата цел, към която се стреми Небето.

 

* Бог е една среда за мене, която ме обгражда отвън и отвътре.

 

* В Природата съществува само едно право. Когато ти съзнаваш, че си част от Цялото, и работиш за Цялото, и Цялото работи за тебе - това е твоето право, и то е единствено и мощно.

Който работи за себе си, ще получи еднократно, а който работи за Бога, ще получи стократно.

 

* Господи, обичам Те за всички добрини, които Си направил за мене от хиляди и милиони години. Благодаря Ти за всички милости, за всички блага, с които Си ме ограждал. За Твоята безпределна любов, с която Си ме ограждал, аз ще направя на този човек едно добро. За Твоята милост, аз ще пожелая на всички хора по лицето на Земята да живеят в мир, любов и радост.

 

* Всички хора и народи, които са отричали Бога, са свършвали зле.

 

* Няма сила в света, която да може да ви помръдне от мястото, на което Бог ви е поставил.

 

* Винаги, когато човек се обърне към Бога, лошите условия се смекчават.

 

* Бог е върховната сила, която почива върху неизменната мъдрост и интелигентността. В Него са истината и справедливостта, които са образ на красотата, в Него са добродетелта и спокойствието. Бог е любов, която е над всичко, над всяко живо същество. Тайна, която е над всяка наука. Промисъл, който превишава всеки разум. Съвършенство, което надминава всяко понятие.

 

* Отношението ви към Бога - това е вътрешният живот, истинският живот, който е живот на уединение, на самота.

 

* Всички форми, които Бог е създал, са свети. Във всяка форма живее Божият дух.

 

* Бог е същината на нещата. Реалност е само Бог.

 

* Както една мравка не може да види човека, така и човек не може да види Бога. Един комар вижда микроскопична част от човека. Човек вижда микроскопично проявление на Бога. Камъкът е камък, но онзи, който разбира, знае, че той е част от Бога. В него е затворен някой спящ дух.

 

* Светлината на Слънцето идва не от самото Слънце, а от Божествения дух. Светлината е израз на онази Мисъл, която Великият отправя към всички живи същества. Тази Светлина ни възраства и подкрепя. Без нея няма живот, няма мисъл, няма знание. Онова, което Слънцето дава, трябва да се приеме и обработи. Всяка сутрин то раздава обилно блага и енергия за мозъка, дробовете, стомаха и цялото тяло. Тази енергия е Бог.

 

* Виждал съм много мъже и жени да плачат за своите близки, заминали за другия свят. Но не съм виждал никой да плаче, че е скъсал връзката си с Бога. Човек трябва да плаче за това, че е скъсал връзката си с Бога, със своя ближен.

 

* Бог не е една същина, която може да се докаже. Той е извън нашето съзнание и затова не може да се докаже.

 

* Доброто и истината са двете релси, по които човешкият живот върви. Истината - това е пътят към Бога, и доброто също. Те са вложени в човешката душа.

 

* Избраният е свързан с Бога. В него умствените и сърдечните сили са в хармония.

 

* Топлината е обратен процес на светлината. Светлината излиза от Бога, а топлината се връща към Бога.

 

* Ако не можеш да намериш Бога отвътре в себе си, отвън никога няма да го намериш. Когато го намериш в себе си, тогава ще го намериш навсякъде в Природата.

 

* Казано е: “Бог толкова възлюби света, че даде в жертва Сина своего единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в него.” И ти кажи: “Аз толкова възлюбих Бога, че давам всичко в жертва, за да Го позная.”

 

* Обръщането на човека към Бога е подобно на обръщането на цветята към Слънцето. Достатъчно е само да помислим за Бога, за да се отдели от него един лъч и да проникне в душите ни. Този лъч е тъй необходим за нас, както слънчевата светлина за цветята. Хората се опитват да създадат някаква форма за Бога, но каква форма може да се даде на светлината? Светлината сама създава формите.

 

* Навсякъде духът на проявения Бог говори.

 

* Вие гледате на Бога като на външна необходимост, като на същество, което наказва и преследва, поради което се страхувате от него, вместо да го обичате. За вас Бог е в бурята, земетресенията, страданията. Търсите Го само отвън, а не вътре в себе си. Докато гледате така на Бога, всякога ще останете далече от Него. Приемете Го първо в себе си, в своята душа, в своето сърце, в своя ум, като израз на велики мисли и чувства, като подтик към добри и възвишени дела. Оттам погледнете небето, звездите, спрете се пред изворите, пред цветята, вижте планините и долините, оставете се да ви лъхне тихият ветрец - навсякъе е Бог, вън и вътре в нас. Всичко е изпълнено с Божието присъствие.

 

* Когато всички млъкнат и те изоставят, тогава Бог проговаря.

 

* Преди ядене се помолете: “Благославяш ни, Господи, и ние приемаме изобилието на Твоята благост!”

 

* Всеки човек е проекция на Бога.

 

* Цялото небе не може да побере Господа, а хората мислят, че Той може да е в някоя църква, и там отиват да Го търсят, да Му се молят. Бог говори не в църкви, а в човешките сърца и души.

 

* Когато няма човещина, Бог е отвън. Съвременните хора търсят Бога отвън.

 

* Няма нещо, което човек да е поискал от Бога искрено, точно, конкретно, и Той да не изпълни желанието му. И то точно когато трябва.

 

* Любовта към Бога не трябва да бъде примесена с любовта към друг обект. Любовта към Бога - това е моралът. Има ли друга любов, моралът е опетнен отвътре, в съзнанието. Истинският човек трябва да се стреми с всичката си чистота и святост да прояви в живота си любов към Бога. Това е жичката, която ще извади човека от всички мъчнотии и от най-лошите условия. Тая ще бъде светлата звезда в неговия път. За да има чистота, човек трябва да бъде много интелигентен. Докато не изглади напълно своите отношения към всички, докато не заживее в хармония, съгласие и любов, той все ще бъде в тресавището на живота.

 

* Душата е най-красивата дъщеря на Бога. В нейното дихание ние живеем.

 

* Който вижда, разбира великото Божествено начало, което свързва всички същества от най-възвишеното до най-нисшето. Има една връзка, с която Бог свързва в едно всички. Всички пред Него имат еднаква стойност, еднакво са важни. Бог знае, че и най-мъничките същества един ден ще станат велики.

 

* Бог не ни налага това, което не искаме.

 

* На Божествените идеи, които проникват в нашата душа, трябва да отдадем сили и време, и всичко, докато ги реализираме.

 

* Отворете сърцето си за Божественото и не мислете какво ще стане с вас. Отворете ума си за възвишените и светли мисли и не се грижете за утрешния ден. Имайте вяра, че Божественото е в сила да разработи своите пътища. Чрез Божественото ще се свържете с добрите хора, със светиите, със светлите духове и с Бога.

 

* Ако не ме обича Господ, аз няма да бъда жив. Щом живея, Господ ме обича. Как може другите да обича, а мен да не обича? Аз не виждам никакво различие между мен и другите.

 

* Там, където е Божественото, винаги има успех.

 

* Любовта към Бога е един процес на обновление. Обновлението става и с правилно дишане, с хранене с плодове, жито, ориз, царевица.

 

* Много силен трябва да е човек, за да е сам с Бога и да върви по права линия.

 

* Когато Бог и Синът дойдат да живеят в нас, те ще ни научат на нещо много по-високо от това, което ние можем сами да научим. Бог ще ни научи на нещо по-красиво от това, което ние сами можем да създадем.

 

* Един ден хората ще видят, че около тялото на човека има една обвивка. Докато тя съществува, човек е здрав, защото тя регулира топлината на организма. Под влияние на лошия живот тази обвивка се разкъсва и външните влияния причиняват болести. Тази магнетична обвивка обвива всички вътрешни органи и клетки на човека.

 

* Аурата - това е кожата на духовното тяло. Човек трябва да има здравословна аура, за да постигне нещо.

 

* Аурата зависи напълно от човешкия ум. При каквито и условия да сте, не допускайте да ви измъчват. Това, което ви мъчи, е по-силно от вас. А щом станете вие по-силни, то не може да ви измъчва. Една мисъл ви мъчи, докато не я разберете, едно желание и една постъпка ви мъчат, докато не ги разбирате, щом ги разберете, мъчнотиите изчезват. А неразбирането наврежда на аурата.

 

* Доброто е храна за човешката аура.

 

* Концентрираната мисъл и съзнателната молитва са условия за ограждане на човека, за да се запази от лоши външни влияния. Щом е ограден, той не се простудява и заразни болести не го нападат.

 

* В душата си не бива да унижавате никого, никога! Ще почитате всички и няма да се месите в аурата на когото и да било.

 

* Плашите ли се постоянно, вие разстройвате аурата си, тогава и силата ви не може да се прояви. Няма да допускате страх в душата си! Няма да допускате да ви се обели кората!

Някой може да размъти аурата ви. Размъти ли се тя, човешката сила е вече парализирана. Този, който иска да работи, трябва да е спокоен.

 

* Човек е същество, което трябва да се гледа отдалече, от хиляди километри. Щом се приближите много до него, не можете да го видите. Тогава аурите се преплитат. И вместо да си помагате, само ще се спъвате един друг. Затова, когато сядате, поне един метър да има между вас.

 

* Който елемент обичаш, ти го привличаш.

 

* Ако умът е отправен към външния свят, аурата се размътва.

 

* Неуязвим за външните нападки, низшите желания и влияния ще бъдеш само чрез ограждане и молитва. Като повишиш вибрациите на своята аура, никакво зло не може да те нападне. Молитвата е мощен метод за запазване.

 

* Астрологията произлиза от първата култура, зачената е с първата раса, която е съществувала на Земята в предисторически времена. Тя е физиология на човешката душа. Всеки човек има едно слънце, което определя щастливите години в живота му. Теченията, които идват от Слънцето, проникват и в цялата слънчева система. Разумният човек използва само тези часове, дни и месеци, които са полезни за него, а онези, които му носят нещастия, ги прекарва в пост и молитва.

 

* Зодиакалният кръг е разделен на 12 равни части, наречени домове. Всеки дом е свързан с определено зодиакално съзвездие и служи като резервоар, в който се влива, ако не цялата, то поне част от енергията на звездите от съзвездието, с което е свързан. Човек се намира под влиянието на дома, в който е роден. На всеки 25 хиляди години зодиакалният кръг прави пълно обръщане. А всяка слънчева година се равнява на 25 хиляди наши години. Според слънчевите зодии, ние сме в последната.

 

* По качествата, които имат различните същества, може да се разбере от коя планета идват те. В бъдеще всички същества ще се събират на Слънцето, за да образуват нов тип. Слънцето е центърът, в който се събират всички същества, носители на доброто и на светлината. Това е обикновено твърдение, което, за да стане научно, трябва да се обоснове и докаже.

 

* Формите и организирането им в човека се определят от влиянието на Слънцето върху него. Луната пък оказва влияние върху идеите и религията му. А материята, с която са облечени формите, е взета от Земята. Слънцето се занимава с ума, Луната - със сърцето, Земята - с тялото. Луната ражда идеите, но не им дава насока. Слънцето дава насоката. Земята пък е подобна на бирник - тя държи точна сметка колко е дала и колко трябва да получи.

 

* Пространството, през което нашата Земя минава, е пълно с остътъци от разрушени светове, с психически утайки, останали отпреди милиони години.

 

Небето - това е съвкупност от живи същества и светове, в които се проявява Божественото. Който се е обезнадеждил, да излиза вечерно време да наблюдава звездите.

 

* Всички събития, които стават на Луната, се съобщават. Вечерно време нагласете “радиото” си на тази вълна, за да слушате новини. Около 100-150 хиляди души има на Луната, и то все учени хора. Но и чистилището е там. Ако трябва да се чистите, там ще ви пратят. Праведните са чисти, но и те като умрат, пак там ги пращат. И като ги пречистят напълно, отиват на Меркурий, на Венера и после ги връщат на Земята.

 

Луната не е мъртва - там има градини, но не са на повърхността, а под кората й. Жителите дишат етер, облечени са в етерни тела и плодовете са етерни. Портокалите се топят в устата ти, а не както тук на Земята - да ги дъвчеш, че след това да ги плюеш.

 

* Щом сте неразположени, ще обичате Луната, за да оздравеете бързо.

Ако се разболеете при празненето й, болестта лесно ще мине. Среброто е емблема на Луната и действа лечебно.

 

Човек, който те посещава в дома ти в новолуние, носи щастие. Дойде ли при пълнолуние, носи ти злощастие - нещо ще ти се случи, нещо няма да ти върви, ще се оплита.

 

Луната поглъща нечистотиите на Земята. Тя поглъща 75 на сто от престъпленията на хората, а остават само 25 на сто на Земята. Като се създаде втората Луна, няма да има никакви престъпления, хората ще бъдат без престъпни наклонности.

 

* Всички трябва да се интересувате от Луната, защото тя оказва влияние върху нервната система, върху ума на човека. Щом мисленето, дишането и храносмилането не функционират в човека правилно, и в обществата не стават правилно. За да се изправят семействата, обществата и народите, първо трябва да се изправи отделният човек, да си създаде здрав организъм с правилни мисли, чувства и постъпки.

Когато се празни Луната, оказва един род влияния върху явленията в природата, когато се пълни - съвсем други, противоположни. Когато садите боб, царевица, дини или други растения, добре е това да става в периода на пълнене на Луната.

 

* Астрологичните знаци са не само извън човека, но и вътре в него, в мозъка му. В мозъка на човека има слънце, около което се движат всички планети. Каквото виждаме на небето, това го има в мозъка.

 

Силите на Слънцето организират сърцето и белите дробове.

 

Силите на Сатурн - черния дроб и костите.

 

Силите на Юпитер - стомаха и слънчевия сплит.

 

Силите на Марс - жлъчния мехур и половата система.

 

Силите на Венера - бъбреците.

 

Силите на Меркурий и Луната - централната нервна система.

 

Далакът е проводник на слънчевата енергия и се намира под влиянието на Слънцето.

 

Юпитер управлява тимусната жлеза. Меркурий - щитовидната жлеза, а Сатурн и Уран - хипофизата. Нептун пък - епифизата.

 

* Числата и тоновете на музикалната гама се влияят от планетите. До - Слънце - 1. Ре - Меркурий - 2. Ми - Венера - 3. Фа - Луна и Земя - 4 (този тон влияе на България). Сол - Марс - 5. Ла - Юпитер - 6. Си - Сатурн - 7.

 

Плодовете също се намират под въздействието на небесните светила. Черешата е под влияние на Венера, затова е кръгла. Ябълката е под влиянието на Венера и Скорпион. Растенията и плодовете съдръжат енергия от планетите, с които са свързани. Искате ли да въздействате по някакъв начин върху характера си, трябва да употребявате такава храна, която да ви даде съответните енергии.

 

Сладките храни се отнасят към Венера, киселите - към Меркурий, лютите - към Марс. Понеже българинът е сатурнов тип, обича солено, кисело, обича плодовете, които са скрити в черупки.

 

* Всяка планета си има свои елементи на Земята. Ако разбирате Марс като принцип, ще разберете какво влияние оказва той върху Земята чрез желязото. Златото има отношение към Слънцето, медта - към Венера, среброто - към Луната, калаят - към Юпитер, оловото - към Сатурн, платината - към Уран.

 

* Ръцете се намират под влиянието на Близнаци и Меркурий. Краката - на Риби и Юпитер. Дробовете - на Рака, главата - на Овен. И в зависимост от това, в кой знак се намира Луната в определен ден от годината, може да се прецени дали планираната хирургична интервенция ще бъде успешна, или не. Операции не се правят, ако Луната се намира в съответния знак, който управлява дадения орган от човешкото тяло.

 

* Когато една душа напусне Земята, тя прекарва около 45 години в невидимия свят, където й се правят подробни изчисления, т.е. определят нейния хороскоп. Като решат тази задача, те я пращат на Земята да реализира своя хороскоп.

 

* Човек не се ражда нито щастлив, нито нещастен, обаче се ражда с условия да бъде щастлив или нещастен. Моментът на раждането определя условията на неговото щастие или нещастие.

 

Човек не е господар на планетните влияния, но може да използва разумно това, което му носят те. Днес 75 % от учените, художниците и философите се раждат под влиянието на един от петте знака: Близнаци, Везни, Овен, Скорпион и Дева.

 

* Когато изучавате характера и способностите на човека, виждате, че върху тях са оказали влияния условията, при които даден човек се е родил. Идеите му растат и се развиват в периода на празнене на Луната, а добродетелите - в периода на нейното пълнене. Пълненето на Луната се отразява благотворно върху онези хора, които искат да се развиват духовно. Онези, които се раждат от 22 март нататък, са повече идеалисти, умът в тях работи повече от сърцето и страдат главно от главоболие. Ако някое дете се роди през декември при пълнене на Луната, то ще бъде заставено да мисли. Умът ще работи в него повече от чувствата. Студът заставя човека да мисли. А чрез мисълта разрешава и най-трудните задачи.

 

* Работите на българите не се уреждат добре, понеже Сатурн ги управлява, а това означава, че успехите ще закъсняват, всичко е много затегнато, трудно ще се осъществява. Българинът обича да разсъждава, да подозира, да философства. Той е и марсианец, пълен е с енергия, най-често разрушителна. Сатурн често му разваля всичките работи. През ХХII век ще се промени съдбата на България.

 

* Всички планети имат свое предназначение. В тях живеят напреднали същества. По-напреднали по възраст и мъдрост от нас, понеже са излезли много по-рано от Бога.

 

* Когато човек остане сам със себе си, когато няма никого покрай него - той е в реалното, има ли около него хора - той вече е в сенките на живота.

 

* Идеите, с които хората се занимават, са свещени. Не ги питайте с какво се занимават, какви мисли ги вълнуват. Това е тяхна работа. От вас се изисква да минете покрай тях, без да ги смущавате с мисълта си.

 

* Един човек, на когото всякога мога да разчитам, това е разумен, добър човек и приятел.

 

* Някой казва: “Тежка дума ми казаха.” Колко тежи тази дума? Как я измери? Нарекли те “простак”. Защо е тежка тази дума? - Защото трептенията й са дисхармонични. Като знаеш това, никога не казвай на човека дума, която има дисхармонични трептения. Всяка дума, която искаш да кажеш някому, първо опитай върху себе си. Ако не ти се отрази добре, въздържай се да я употребяваш.

 

* Има някои думи, има някои шеги също, които, ако ги изговаря човек, целият се оплесква. Ако слуша такива думи и шеги, също се оплесква. Те са като експлозиви, затова е хубаво да не си служи с тях, нито да ги слуша.

 

* Откажеш ли се да извършиш услугата, която някой човек иска от тебе, под предлог, че не искаш или нямаш време да я направиш, ти се свързваш с един отрицателен закон в Природата. Против тебе се опълчва верига от отрицателни сили, които след време развалят хубавите ти планове. Те са като подпочвената вода, която бавно, но сигурно, разрушава основите на твоя живот.

 

* Някой има да дава някому пари, но не е в състояние да си плати дълга. Аз имам, изваждам и плащам вместо него. Някой е сгрешил. Няма да го обвинявам, а ще му помогна, както се помага на болен човек.

 

* Безогледно благата си няма да давате. Ако ще трябва да раздавате богатствата си, ще ги дадете на най-добрите, на най-умните, на най-разумните.

 

* Всички искате светът вън от вас да се оправи. Светът вътре у вас трябва да се оправи.

 

* Ако някой не може да ти отправи мил, хубав поглед, ти го погледни така. Пожелавай добро на всекиго.

 

* Кажи на човека една хубава дума и повече не мисли. Как ще постъпи той, дали заслужава - това да не те интересува. Този човек не се е родил, за да те разбира тебе. Важното е ти да разбираш Бога и да помогнеш. В това е смисълът и красотата на живота.

 

* Бъдете приветливи и любезни един към друг. Надпреварвайте се да отдавате почит един на друг. Като се срещнете, кажете си по една-две добри думи.

 

* Човек е точен по отношение на тези, които обича. Честният човек е точен спрямо всички.

 

* Един човек, който може да се жертва за другите, е Господ.

 

* Всички хора страдат от прекомерно приближаване. В приближаването няма никаква красота. Колкото повече се приближавате, толкова обмяната става по-неправилна. Колкото хората са по-дистанцирани, толкова по-добре - движат се по-бързо, по-свободно. Когато живеят близко един до друг, трябва да са много добри, много разумни, умни, справедливи, деликатни, съвестни. Щом искат физическа близост, трябва да са безупречни по ум, по сърце и по тяло. Щом не са такива, далеч от тях на хиляди километри.

 

* Минавате покрай ваш познат и си казвате: този не заслужава дори “Добър ден” да му кажа. На опасно място се поставяте така. Кажете му: “На добър път. Желая ти успех! Каквото мислиш, да сполучиш!”

 

* На кого Бог е дал, не е ваша работа. Не се произнасяйте върху неща, които не знаете. Каквото и да видите в света, знайте, че щом е дадено от Бога, то е добро и на място дадено.

 

* Чули сте нещо - не го разпространявайте. Обидил ви някой - не го разправяйте.

 

* Някой казал нещо лошо по ваш адрес - не се тревожете, вашият мир струва много повече от това, което е казал някой. Изреченото от него е за негова сметка.

 

* Понякога правите нещо, за да угодите някому, но дали някой някому е успял да угоди? За да угодите, са ви потребни милиарди, и пак не се знае дали ще са доволни от вас.

 

* Не отивайте в един дом, когато сте болен. Не отивайте при ваш приятел, когато сте озлобен. Стойте в гората, ходете между дърветата и на тях се оплаквайте. Когато умът ви е спокоен и сърцето свободно, посетете приятеля си, отдайте му почит и обич.

 

* Казвате: “Господи, махни го този човек оттук, да не ми пречи.” Или: “Господи, тежи ми този човек, не мога да го понасям. Искам да се махне.” Къде да го сложи Господ? Ако не е тук, ще е на друго място - и там ще пречи, и там ще искат Господ да го махне. А на Господ му е приятно да каже някой: “Остави го при нас.” Когато неприятен за вас човек дойде, изтърпете го, та да олекне малко и на Господа.

 

* Да пазим чистотата и свободата на другите хора.

 

* Всеки човек, добър или лош, който ви е посетил, всякога оставя своето влияние върху вас. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите, че от всеки човек се отделя една тънка материя, която пада като светлина или сянка върху онзи, с когото се среща. Ако е сянка, този човек изпитва известно неразположение на духа. Добрият и чист човек оставя само светлина върху хората.

 

* Нещо те съблазнява, искаш на всяка цена да го имаш. Веднага си помисли, могат ли всички хора да го имат. И ако си отговориш, че не могат, тогава и ти се откажи. Това е благородно.

 

* Някой казва: “Не мога да го понасям този човек.” И не подозира, че разрушава този, когото мрази, но разрушава и себе си едновременно.

 

* Искате хората да ви обичат. Дали ли сте нещо от себе си за тях? Жертвали ли сте нещо?

 

* Всички, които са ви обичали досега, оценихте ли ги? На всички, които са ви направили някаква услуга, благодарихте ли им?

 

* Никога не искайте един човек да ви плати повече, отколкото струва предметът. Щом не иска да ви плати, тогава нека мине от вас даром.

 

* Някой казва: “Аз нямам условия да правя добро.” - За доброто всякога имате условия.

 

* Мислите ли, че се иска много голямо знание да разберете един човек добър ли е или лош? Добрият човек гори и свети. Лошият човек нито гори, нито свети.

 

* Ако дадеш пари някому, имаш ли право да си ги вземеш? - От човешко гледище - да! От Божествено гледище - не! Говоря за истинските отношения.

 

* Ако ти обичаш някого, каква нужда има той да те обича? Това е едно неразбиране. Ако аз съм изработил една стока, продавам я и всякога искам да получа нещо в замяна на стоката, та това не е никаква любов.

 

* Когато правиш добро, скрий го, никой да не знае. Нека само Бог да те знае. Когато правиш зло - открий го. Нека те знаят всичките хора, за да се изправиш.

 

* Казваш на някой приятел: “Съжалявам, че съм те обичал.” Какво означава този израз? Значи, че не си в състояние пак да обичаш. И отминаваш. Върни се и поправи погрешката си. Как? - Кажи: “Радвам се, че те обичам.” В противен случай Господ ще съжалява, че и той те обича. “Понеже Бог те обича, и аз те обичам.” - Това ще трябва да бъде мярката.

 

* Някой казва за някого: “Не мога да го обичам този човек.” Щом ми каже това, аз зная, че той не обича Бога. Любовта превъзмогва всички мъчнотии. Когато човек обича, за него няма лоши хора.

 

* Когато видите, че един човек прави погрешка, използвайте я, за да се учите. Защото трябва да знаете, че всяко нещо, което става на Земята, е колективен акт. Вие не знаете защо един човек се е подхлъзнал някъде и е направил погрешка.

 

* Когато някой каже, че обича, той трябва да даде, без да очаква да вземе нещо. Когато някой дава, а другият взема, и двамата трябва да изпитват свещено чувство. Обичта е свещено чувство.

 

* Хората страдат от безлюбие и умират пак от безлюбие. Те имат голяма любов, но главно към себе си. Ако хората имаха към ближните си такава любов, каквато имат към себе си, светът не би очаквал никакво друго спасение отникъде. Той би бил спасен.

 

* Срещате един човек, облечен с прости дрехи, но в него има една душа, един дух, сърце, ум. Всичко това вие трябва да намерите в човека. Ако обърнете внимание само на външността му, на новата и хубава дреха, а пренебрегнете всичко друго, което се крие под тази дреха, няма да видите Божественото.

 

* Щом одумваш един човек, ти се свързваш с него и се демагнетизираш. Ти му правиш услуга, като говориш лошо за него - него го чистиш, а себе си мърсиш.

 

* Ти си точно такъв, какъвто е този, когото укоряваш или одумваш. Преди да кажеш за някого лошо, спри се, помисли, не хвърляй кал върху никого. Извади тресчица от окото си и от окото на неприятеля си - другото ще се нареди.

 

* Груби сте, защото нямате вътрешна светлина. Вечер камъните са студени. Когато има вътрешна светлина, човек е мек, топъл, нежен. Щом загуби тази светлина, става студен и груб.

 

* Всеки, който нищо не ви дава и нищо не взема от вас, не ви обича. Този, който само дава, без да взема, също не ви обича. Този, който само взема, той не само вас, но никого не обича.

 

* Ако знаете какво нещо е злото, вие никога никого не бихте осъдили за нищо.

 

* Не изнасяйте лошата страна на човека. По-добре е да кажете доброто, отколкото лошото. Изнасяйте винаги добрата страна на когото и да е.

 

* Обидили сте някого. Не се извинявайте, но когато го намерите в някакво затруднение, притечете му се на помощ, помогнете му.

 

* Идеята за частна собственост задушава човека. Идеята да бъдеш пръв в света, да бъдеш най-силен, най-учен, също задушава и е подобна на идеята за частната собственост.

 

* Който дава, той се благославя. От това, което ви е дал Бог, давайте. Силният всякога дава.

 

* Обича го Господ, и аз го обичам. Нищо повече! Не се занимавам с неговия характер. Щом мисля за някого, че е добър, той става добър, щом мисля, че е лош, става лош. Ние сами правим вътре в нас хората да стават добри или лоши. Помислим лошо за един човек, и той мисли лошо. Помислим добро за един човек, и той мисли добро. Не мислете, че ще предизвикате любов без любов.

 

* В Природата има закон, според който, щом като пожелаете нещо, Господ ще ви създаде условия да го направите. Ако е зло, после ще съжалявате хиляди години, че сте го постигнали. Даже ако накарате другите да го извършат, престъплението е пак ваше. Понякога мислите, че може да накарате другите да извършат добро, но и това не е лесна работа.

 

* Не вземайте повече, отколкото ви трябва. Не давайте повече, отколкото е нужно.

 

* Никога не казвайте всичко, което знаете. Не продавайте, не давайте всичко, което имате. Оставете нещо за себе си.

 

* Ако човек не иска да ми услужи, то е, защото има едно болезнено състояние в него. Ако не ме обича - също.

 

* Никога на никого не казвай, че го обичаш, и никога на никого не казвай, че не го обичаш.

 

* Да се занимаваш с недъзите на хората, е опасна зараза. Пиянството е нечистота. Одумването, критикуването, съмнението, подозрението, лакомията, завистта, лъжата и ред още пороци са нечистота.

Всеки да коригира себе си, да не обръща внимание на другите. Човек, който се занимава с чуждите погрешки, ще направи същите. Който вижда добродетелите на другите, той ще ги прояви сам.

 

* Не искай за себе си или за други това, което не знаеш дали е полезно, или вредно.

 

* Трябва да се научите как, къде и кога да давате: някъде всичко, някъде нищо.

Това, което Бог ти е дал даром, даром ще го дадеш, не го задържай за себе си. От изобилието на твоя живот ще дадеш - всичко да тече. Хората, които не дават, приличат на затворени езера, които са мъртви, в които нищо не живее.

 

* Никое правителство няма да ви освободи. Свободата е не външен, а вътрешен процес.

 

* Не се интересувайте дали другите хора ви обичат, или не. Интересувайте се само от това, дали вие обичате.

 

* Добрият човек дава и не мисли какво е дал, кому е дал, защо е дал, заслужено ли е дал.

 

* Аз не плача, когато хората умират, но плача, когато не се обичат и когато живеят в безправие. Умирането е преструвка, лъжа.

 

* Кой човек е пратен от Бога? Този, който ви изважда от водата, когато се давите. Може да ви е роден брат, но ако не ви изважда от водата, не е пратен от Бога и не ви е истински брат. Онзи, който ви помага, когато сте в нужда, той е от Бога пратен.

 

* Когато слушаш грубите думи на мъжа си или на жена си, кажи: “Колко са хубави тези думи! Има нещо съдържателно и ценно в тях, което трябва да извадя и проуча. Те крият богатство в себе си.”

 

* Свободен човек е само този, който се е освободил от всички видове престъпления: умствени, духовни, физически.

 

* Задръжте малкото за себе си, а многото - навън. В малкото е силата.

 

* Някой ми казал лоша дума - виновен съм, че съм я възприел. Той е виновен, че ми е “продал” лоша стока, аз съм виновен, че съм я “купил”. Който обижда и който е обиден - и двамата имат вина.

 

* Когато правиш добро - тъй го прави, както никой друг не би го направил - красиво, неповторимо. И пари не искай. Нито лев. В доброто, което правиш, да няма никакъв елемент на користолюбие.

 

* Човек може да обединява хората, без да бъде с тях. Може също да сме събрани на едно място, без да сме обединени.

 

* Всеки трябва да се почита за това, което е, а не за това, което не е.

 

* Правилната стойка говори, че ти си уравновесен, че ти си добър. Красивите и плавните движения - също.

 

* Ако във всеки човек виждате присъствието на Бога и му отдавате нужното внимание, вие сте на прав път. Обаче ако от човека очаквате своето щастие, вие сте на крив път. На Земята и в хората щастие няма да намерим.

 

* Три вида робство има: когато се страхувате от някого или нещо, когато мразите и когато обичате.

 

* Колкото повече любов даваш на лошия човек, толкова по-лош става той. Не давай условия на злото да се развива.

 

* Със ситно сито приятелство не се прави. При хората ще отивате с едри сита и широки сърца.

 

* Всеки, който не може да се примири със своя неприятел, е глупав, а който знае и как може да се примири, е умен.

 

* Отношението между двама души не е връзка. Отношението образува връзка, но връзката не е отношение.

 

* Някой казва, че не може да обича. Защо? Защото спи. Друг казва, че няма знания. Защо? Защото спи. Не е лошо, оставете го да спи. Не го събуждайте, не го разстройвайте, освен ако видите, че къщата му гори.

 

* Никога не допускайте някой да се меси във вашата работа. Нито вие се месете в работата и свободата на другите.

 

* Душата е невероятно красива. Добре е да се сближавате с душите си, а не с телата си.

 

* Вашите ближни са всички напреднали души, които са завършили своята еволюция и от време на време слизат да живеят между вас.

 

* Някой може да направи една жертва, да те извади от водата, в която се давиш, но той не те спасява - ти пак можеш да се удавиш някъде.

 

* Всички хора са необходими с нещо на Природата и на нас. Когато един човек умира отвън, умира нещо в нас. Когато един човек се ражда, нещо се ражда и в нас.

 

* Ако искате някому да услужите, сложете му в джоба една сума, без той да знае за това. Вие сега правите обратното - ще дадете, но искате колкото се може повече хора да знаят, че сте помогнали. Новият морал е да дадеш и да забравиш.

 

* Защо не трябва да се лъже? Защото при лъжата човек скъсва връзките си с Бога, с Христа, с напредналите същества и с това поставя пречка за своето духовно издигане. При лъжата се образува една астрална експлозия, понеже мисъл-формата на лъжата е в противоречие с истинския факт. И тази експлозия действа разрушително върху този, който е излъгал. При лъжата се изменя химическият състав на кръвта.

 

* Човек сам приготовлява условията, при които ще живее. Душите, с които е свързан, представляват условията, при които ще живее.

 

* Ако има дори само един човек, с когото да не сте се примирили, той ще ви бъде спънка да вървите в духовния свят.

 

* Само онзи може да ви бъде приятел, който си е отворил душата и сърцето за вас.

Истински приятел е онзи, в чието присъствие сълзите пресъхват, скърбите, страданията и смущенията изчезват.

 

* Ако живее човек само за себе си, какво ще спечели? В някои моменти ще живее по-щастливо, но ще дойдат други, когато щастието ще се обърне в нещастие.

 

* Казвате на някого, че е мръсен. Ако го измиете, ще видите, че отвътре е чист. Окаляната златна монета ще блесне отново, като я измиете.

 

* Човек трябва да цени както своето време, така и времето на своите ближни. Учтивият е не само внимателен и търпелив, той не само изслушва другите, но и не губи времето никому.

 

* Приятел за приятеля никога не може лоша дума да каже. Онзи, който те приема в дома си и споделя с тебе всичко, каквото има, той ти е приятел.

Велико е да имаш приятел. Приятел за приятеля е като Бог.

 

* Всякога ви обича онзи, който ви дава условия да живеете.

 

* Молете се за всеки, особено за този, когото не обичате или не можете да търпите. Помагайте чрез молитвата си да се повдигне душата, да се повдигне духът на този човек, когото не можете да понасяте.

 

* В света съществува закон на периодичността, според който това, което човек прави по отношение на другите, след известен период от време ще се върне към него.

 

* Като те лъжат и като знаеш, че те лъжат, пак трябва да приличаш на извора, който на всички дава. Изворът дава и не се смущава, че от него е пил вълк, мечка, подлец, змия, паяк. Или че водата му отишла до някой трън или до някоя нечистотия. Ако водата мислеше като вас, ако се откажеше да помага на хората, тогава какво щеше да стане с вас? Размътете извора и вижте след десетина минути какво ще направи - от центъра ще вземе да се чисти и ще изхвърли всичката мътилка.

 

* Щом правиш различие между един човек и друг, вече си сгрешил. Всички хора са еднакво добри, но всички не са се проявили еднакво.

 

* Под ближен се разбира онзи човек, у когото Божественото начало е пробудено.

 

* Нито обиждай, нито се обиждай! Умният не се обижда.

 

* Каква ще бъде мисълта на човека и каква светлина ще издава - това зависи от разположението му към братята на любовта, които идват отгоре.

 

* Никой човек не трябва да държите много близо до себе си. Обичайте, без да се привързвате. В голямата близост няма никаква красота.

 

* Любовта е хармония на духа. Ако хората не те обичат, ти ще ги обичаш.

 

 

 

В една от неиздадените беседи Учителя казва: “Бих се радвал много, ако някой от вас вземе и извади мисли от всички беседи, които да са с универсално значение, за всяка душа, и с тези мисли опаше света.”

 

Седнах веднага на машината. Идеята ми беше да извадя 9000 мисли, после, като написах около стотина, разбрах, че ще излезе много дебел том, задрасках мислено от 9000 едната нула и така станаха 900. Тази книга изпратих на Роналд Рейгън, на Джоржд Буш, на Маргарет Тачър, на папа Йоан Павел II, на Симеон II и на няколко приятелки в чужбина, в различни страни. Само Маргарет Тачър ми отговори с много ласкаво писмо.

 

Дано тези семенца попаднат в добра почва и дадат плод стократно.

Лалка Кръстева (1927-1998)

 

 

(*Настоящата библиография е обща и за двете части на лекционния

курс "Учението на Бялото братство".)

 

 

1. БИБЛИЯ, сиреч книгите на Свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет, С., 1982.

 

2. БИБЛИЯ, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет, С., 2002.

 

3. Учителят, С., 1948.

 

4. Учителят говори, Варна, 1992.

 

5. Разговори при Седемте Рилски езера, С., 1948.

 

6. Дънов, П., Наука и възпитание, С., 1949.

 

7. Дънов, П., Изгрев и залез, С., 1922.

 

8. Учителя Петър Дънов, Допирните точки в природата (Младежки окултен клас, год. II - 1922-1923), том II (3), С., 1994.

 

9. Учителя Петър Дънов, Добри навици (Младежки окултен клас, год. II - 1922-1923), том II (4), С.,1994.

 

10. Учителят Петър Дънов, Изново (неделни беседи, XV серия, I том, 1931-1932), ИК "Сила и Живот", Бургас, 1992.

 

11. Учителя Беинса Дуно, Ще управлява всички народи (неделни беседи, 1920-1922), Шумен, 2005.

 

12. Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), Той иде (начално Слово, 1896-1904), С., 2004.

 

13. Философски речник, С., 1985.

 

14. Философский енциклопедический словарь, Москва, 1983.

 

15. Томов, А., Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов, сп. "Философски преглед", 1930, кн.1.

 

16. Георгиева, А., Дъновизмът и българската култура (дипломна работа - СУ "Св. Климент Охридски", Център по културология, София, 1989).

 

17. Ватев, Й., Теософската концепция на Петър Дънов (публична лекция, С., 14.11.1989, ръкопис).

 

18. Ватев, Й., Философските идеи на Петър Дънов, С., 1990, ръкопис.

 

19. Православен катехизис, С., 1985.

 

20. Дюлгеров, Д., Ил. Цоневски, Православно догматическо бого­словие, С., 1947.

 

21. Дюлгеров, Д., Ил. Цоневски, Учебник по мисионерство, С., 1937.

 

22. Коев, Т., Д. Киров, Кратка богословска енциклопедия, С., 1993.

 

23. Цанков, Ст., Българската православна църква от Освобожде­нието до настоящи дни, ГСУ БФ, 1938-39, т. XVI.

 

24. Тулешков, Н., Сектите в България, С., 1935.

 

25. Безант, А. Езотерическо християнство (скритата страна на християнството), С., 1919.

 

26. Безант, А., Мъдростта на боговете, С., 1921.

 

27. Бо Йин Ра, Книга за Живия Бог, С., 1991.

 

28. Пашов, В., Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов (свидетелства на очевидци), С., 1992.

 

29. Граблашев, В., Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов, С., 1922.

 

30. Данчов, Н., Българска енциклопедия, С., 1936.

 

31. Истинолюбиви, Й., Учението на Учителя Дънов, С., 1922.

 

32. Стратев, Ил., Учителят Петър Дънов и Божественото учение, Варна, 1993.

 

33. Ватралски, Ст., Кои и какви са белите братя, С., 1926.

 

34. Томалевски, Г., Учителят на Бялото братство в България, С., 1972, ръкопис.

 

35. Дойнов, Н., История на Бялото братство в България, ръкопис.

 

36. Сп. "Житно зърно", кн. 1 и кн. 4/1924; кн. 5-6/1925.

 

37. Пътят на ученика, С., 1992.

 

38. Заветът на Любовта, С., 1944.

 

39. Дънов, П., Енциклопедичен речник: кн. I (А-Е), С., 1997; кн. II (Ж-Н), С., 1997; кн. III (О-С), С., 1998; кн. IV, част 1 (Т-Ф), С., 1998; кн. IV, част 2 (Х-Я), С., 1998; изд. "Астрала".

 

40. Дънов, П., Свещени думи на Учителя: т. I, С., 1992; т. II, С., 1994; т. III, С., 1994.

 

41. Дочев, Хр., В какво ние вярваме (Истината за Новото учение на Петър Дънов), С., 1998.

 

42. Дочев, Хр., Хранене и здраве (съобразно природата и учението на Петър Дънов), С., 1996.

 

43. Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново (докумен­тална хроника): т. I, Варна 1995; т. II, Варна, 1996; изд. "Алфиола".

 

44. Андреев, Д., Роза мира, Москва, 1993.

 

45. Асенов, Б., Религиите и сектите в България, С., 1998.

 

46. Библейски речник, С., 1994, изд. "Нов човек".

 

47. Брахма-сутра, С., 1992.

 

48. Камбуров, И., Д. Попмаринов, К. Златев, Й. Пеев, Религиите (Кратък речник), С., 1994.

 

49. Кернс, Ъ., Хр. Стоянов, К. Златев, Християнството през вековете, С., 1998.

 

50. Мачканов, Т., Библията, Израел и краят на света, С., 1993.

 

51. Мекелбург, Е., Всички сме безсмъртни, С., 1999.

 

52. Мифь народов мира, Москва, 1987.

 

53. Москона, Л., Второто пришествие, С., 1998.

 

54. Ненов, З., П. в. Кампен, Сектите (И как да ги разпознаваме), С., 1994.

 

55. Панчовски, И., Модерният човек пред живота, смъртта и без­смъртието, С., 1944.

 

56. Панчовски, И., Д. Киров, Християнска етика - Том I: Философия на морала, С., 1996.

 

57. Паскал, Б., Мисли, С., 1987.

 

58. Пеев, В., Бог, Вселената, човекът, С., 1992.

 

59. Пенов, Ст., Философия на Духа (Душа, тяло, Бог и свят), С., 1996.

 

60. Портативна визуална енциклопедия, С., 1997, изд. "Кибеа".

 

61. Пътеводител за духовните общности в България, С., 1998.

 

62. Тома Кемпийски, Подражание на Христа, С., 1997.

 

63. Хокинг, Ст., Кратка история на времето, С., 1993.

 

64. Шелер, М., Мястото на човека в Космоса, С., 1991.

 

65. Шри Юктешвар Гири, Святая наука, Москва, 1991.

 

66. Щайнер, Р., От Исус към Христос, Ст. Загора, 1999.

 

67. Уилбър, К., Кратка история на всичко, С., 2000.

 

68. Кралева, М., Учителят Петър Дънов - живот и учение, С., 2001, изд. "Кибеа"

 

69. Стратев, Ил., Философия на здравето (по Учителя Дънов), С., 1994.

 

70. Висша мистика (Из словото на Учителя Петър Дънов), кн. I, Варна, 1997.

 

71. Учителят като съкровена мистерия (Из Словото на Учителя Беинса Дуно), Варна, 2001 (съставител: Елеазар Хараш).

 

72. Константинов, М., Хр. Маджаров, Новата култура през епохата на Водолея: т. I, Варна, 1991; т. II, Варна, 1992; т. Ш, Варна, 1994.

 

73. Славов, Ат., Пътят и времето (Светска биография на Петър Дъ­нов), т. I - Началото, С., 1998.

 

74. Табакова, Цв.-Л., Съзвучия от бъдещето, Варна, 1992.

 

75. Стойчев, Г., Паневритмия (Мъдрост, философия, откровение), С., 1997.

 

76. Богомилство, славянство, възраждане, С., 1995, изд. "Хелиопол".

 

77. Пашов, В., Новото учение, в. "Братство", бр. 4-5/1990.

 

78. Паневритмия (по Учителя Петър Дънов), С., 1996, изд. "Хели­опол".

 

79. Дънов, П., Изворът на Доброто, Варна, 1992.

 

80. Дънов, П., Сила и живот (Неделни беседи): I серия - С., 1998; II серия - С., 1998; III серия - С., 1996; IV серия - С., 1922; V серия - С., 1922.

 

81. Учителят за Христа, С., 1994, изд. "Хелиопол".

 

82. Учителя Беинса Дуно, Пред Новата епоха (съставител: д-р В. Велев), С., 1999, изд. "Бяло братство".

 

83. Тайната на съзнанието (Из Словото на Учителя Беинса Дуно), Шумен, 2003.

 

84. Обретенов, Б., Духовни водачи на България (духовници, учи­тели, будители), Серия "Наследство", ИК "Кибеа", С., 1997.

 

85. Пантев, А., Б. Гаврилов, 100 най-влиятелни българи в нашата история, изд. "Репортер", С., 1997.

 

86. Салман, Х., Българската мисия (Значението на българите за Европа), изд. "Хелиопол", С., 2003.

 

87. Няголов, С., Пентаграмът и развитието на Петата човешка раса, ИК "Виделина", С., 2000.

 

88. Духовните учения и българите, Троян, 1999.

 

89. Корсети, Жан-Пол, История на езотеризма и окултните науки, С., 1997.

 

90. Златев, К., Личността и учението на Петър Дънов (Богословски анализ), С., 1994, изд. "Верен".

 

91. Златев, К., Петър Дънов - живот и дело (публична лекция, из­несена на 01.07.1999 г. в Пловдив при откриването на Евро­пейския месец на културата), ръкопис.

 

92. Златев, К., Учението на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) и Бялото братство в България днес, С., 1990, ръкопис.

 

93. Златев, К., Музика и духовност, С., 1991, ръкопис.

 

94. Златев, К., 100 години незаглъхващ зов за планетарно обновле­ние (публична лекция върху "Призвание към народа ми - бъл­гарски синове на семейството славянско", изнесено от Учителя Петър Дънов на 08.10.1898 г. в гр. Варна), С., 1998, ръкопис.

 

95. Златев, К., Толерантност или конфронтация?, сп. "Всичко за книгата", бр. 6/октомври-ноември 1994.

 

96. Златев, К., Философски виждания за Паневритмията (доклад пред I национална научна конференция "Паневритмията като система за хармонично развитие на човека и обществото", С., 10.10.2001).

 

 

"Моята задача е да ви дам Божественото учение. Вашата задача като ученици е да го предадете на българския народ. За­дачата на българския народ е да го предаде на всички народи.

Аз отговарям пред Бога, ако не изпълня задачата си. Вие от - говаряте (пред Бога), ако не предадете на българския народ то­ва учение. И българският народ отговаря пред Бога, ако не пре­даде учението на другите народи."

(Учителят П. Дънов)

 

 

 

Откакто човекът осъзнава себе си като разумно същество, той неизменно търси отговор на въпроса за смисъла на своето присъс­твие в света на материята. Този най-велик онтологически проблем на нашето битие крие в себе си цялата гама от възможности за офор­мянето на определен мироглед. Всеки точен и осмислен отговор на така поставения въпрос предопределя до най-висока степен жизне­ния път на този, който е съзрял за него.

 

За да вникнем в същността на Божественото проявление на бъл­гарския духовен Учител Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно), е необходимо да почерпим жива вода от изворите на вселенската Мъдрост, да синтезираме целия хилядолетен опит, концентриран във философията, историята и духовното познание на човешкия род. Само тогава бихме придобили смелостта да разкрием поне край- чеца от завесата на всемирната драма, в която изпълнител на глав­ната роля е поредният пълномощен Пратеник на Всевишния, а ние, простосмъртните, сме зрители или участници според възможнос­тите си и в съответствие със степента, в която успяваме да проник­нем в мистериите на Духа. А колко още остава неразкрито за наши­те очи - физически и нетленни... Цяла бездна от познанието за Ис­тината, която отвека променя света към добро. Ала дори и в шепа да гребнем от нея, би ни стигнало за цял един живот.

 

По наше мнение крайната цел на човешкото съществувание е Божественото съвършенство, така както е формулирана от Учи­теля на Учителите, Христос, в Неговата Проповед на планината (Мат. 5:48). Смисълът на нашия живот е в непрекъснатото духов- но-нравствено развитие и усъвършенстване, наречено богоупо- добяване в християнството. А съдържанието на земната ни жи­тейска изява е в неуморното, непрестанно и всеотдайно отдаване и приемане на Любов. Любовта е и свързващата нишка между сми­съла и целта на живота. Тя е най-скъпата и най-достойната награ­да пред олтара на безсмъртието.

 

Докосването до жизнения подвиг на един истински духовен Учи­тел - какъвто е този, на когото е посветен настоящият лекционен курс - понякога е достатъчно дори само за миг да проумеем всичко това. А най-сигурният начин да се съединим с него във Вечността е да го последваме по неговите стъпки.

 

 

 

"Може ли човек да блесне повече от Слънцето ? Кой гениален човек е успял да завладее и огрее целия свят? Даже и най-великите хора като Буда, Кришна, а дори и Христос, не са огрели целия свят така, както Слънцето го огрява. Те не са имали друга задача, а са проповядвали Любов към Бога (курсивът мой - К. З.)."

(Учителят П. Дънов)

 

Съвсем наскоро се разделихме с ХХ век. Едва ли друго столетие от човешката история е било такава бурна арена на сблъсък на тол­кова ярки и същевременно разнопосочни духовни учения и школи, социално-политически доктрини, религиозно-философски и мис­тични концепции, културни феномени и течения в областта на из­куството. Научно-техническият прогрес прерасна по степен на ин­тензивност в революция и значително допринесе за утвърждаване на рационално-потребителски мироглед сред мнозина наши съвре­менници. Върху фона на този така пъстър конгломерат от противо­речиви тенденции и насоки на глобално и индивидуално развитие все по-актуални стават вечните въпроси, пред които от зората на своето сътворение стои разумното същество човек: "Кой съм аз?", "Какво е моето място в света?", "Какъв е смисълът на присъствие­то ми тук и сега?", "Накъде води моят път през хилядолетията?" Като възвишен резултат от творческата дейност на една всеобхватна, вселюбяща и всемогъща Същност човекът винаги е получавал ре­шаваща подкрепа за отговора на тези съдбоносни въпроси от своя Създател - Небесния Отец, Бога, посредством великите духовни Учители на човешкия род.

 

Всяка човешка култура и цивилизация биват изграждани с мо­щен тласък напред, предизвикан от едно Божествено присъствие. Старото бива безмилостно разрушено. От него се съхранява само онова, което може да послужи при съграждането на основите на Новото. Именно духовният Учител - Пратеник на Небето, е онзи, който въплъщава в действителността импулса за разграждане на ненужното, загнилото, обречено на изтление и за съзиждане на пред­начертаното в Божия план.

 

При определена периодичност от време - обикновено не по-мал­ко от няколко столетия - на нашата планета идва в плът велик Учи­тел, чиято основна задача е да предаде на хората последната редак­ция на Божественото учение, най-актуалната за съответния косми­чески и исторически момент, както и да посочи пътя към Истината на пробудените и пробуждащите се души, искрено търсещите в Духа. Той открива своите ученици, избрани предварително при начертаването на мисията му в духовния свят, и започва активна работа с тях, както и сред народа, в чиято социална и културна среда се е въплътил.

 

Учителят на ББ в България - Петър Дънов (Беинса Дуно) - е един от тези Небесни Пратеници, който недвусмислено и катего­рично заяви Божествената Истина пред своите съвременници и яс­но посочи пътя за преодоляването на кризата, назрявала сред чове­чеството векове наред, както и за изграждането на Новата Култура на VI коренна раса - Културата на Любовта.

 

Освен всичко останало един подобен Миров (Световен) Учител представлява в съответствие с духовния си потенциал грандиозен трансформатор, който превръща негативните мисли и чувства, зат­лачили земната аура, в позитивни, изтъкани от светлината и на­деждата на едно космическо прозрение и Мъдрост, нямащи равни на себе си. При това той осъществява този извънредно тежък про­цес на космическа алхимия мълчаливо, незримо и с непобедима, състрадателна обич към своите по-малки братя и сестри. В проти­вен случай могъщата енергия на пресътворението би могла да из­пепели неподготвените да възприемат възродителните й излъчвания. В така пречистената от великия Учител духовна атмосфера се про­явяват градивните, възходящи в творческо отношение сили на не­говия народ, както и на всички останали синове и дъщери на чове­чеството, узрели за полъха на Новото и готови да го оделотворят в живота си. Именно по тази причина идването на подобен Учител ознаменува зората на една нова планетарна култура.

 

Рангът на един духовен Учител се определя от величината на неговата мисия, от мащабите на Промяната, която той е призван да реализира. Когато кълновете на обновлението, което той носи със себе си, поникват навред по планетата и засягат духовната еволю­ция на цялото човечество, тогава говорим за Миров (Световен) Учител. Той винаги е въплъщение на Христовия Космически Прин­цип - Словото, което от възникването на човешкия род се излива изобилно върху умове, сърца и души, за да ги просветли и да им вдъхне живеца на силата за пресътворение. Той неизменно съчета­ва в себе си по неповторим начин Божествената Мъдрост и Любов и е готов да ги раздава безвъзмездно на всички, съзрели да ги при­емат в съзнанието си. Учителят е Сеячът (ср. притчата на Христос за сеяча - Мат. 13:3-9), а учениците му са тружениците на Божията нива, чиито дълг е да отгледат плодовете от посятото и да ги разда­дат на устремените по духовния Път. Поради тази причина Учителят винаги създава своя Школа, в която предава драгоценния бисер на знанието на определен кръг последователи. Те са живата връзка между него и обществото, проводниците на величавите му идеи - вестители на Новото Учение, апостоли (а нерядко и мъченици) на прехода от по-ниското към по-високото стъпало на мировата ево­люция.

 

Световните Учители идват периодически на планетата Земя ка­то Пратеници на една висша Общност, която съществува и функци­онира в духовната вселена, имайки проекции във всички матери­ални светове (галактики, звездни системи, отделни планети). Едно от имената, с които е известна тази Общност, е Великото Всемирно Братство (Всемирна Ложа). Както подчертава и българският духо­вен Учител П. Дънов, това е Йерархия от разумни Същества, завър­шили преди милиони или милиарди години земния (материалния) етап от своята духовна еволюция. Те изпълняват задача, която са получили непосредствено от своя върховен Повелител - Твореца на видимия и невидимия свят: да ръководят и насочват развитието на Космоса като цяло, т. е. на всичко съществуващо.

 

Самият Петър Дънов изяснява същността и съдържанието на поня­тието "Учител" в контакта със своите последователи: "Искам при това да дам на хората едно правилно разбиране на думата "Учи­тел". Учителят е толкова видим, колкото и невидим. Той е на­всякъде: в светлината, във водата, във въздуха, в слънцето, в ка­мъните, растенията, животните и хората. Той е на Земята, а съ­щевременно и в други светове." За връзката между Бога и духовния Учител той споделя: "Ако мислите, че можете да отделите Бога от Учителя и Учителя от Бога, вие не разбирате законите. Ако Учителят мисли, че може да направи нещо вън от Бога, той е на крив път. Единственият Учител, Който учи хората, е Бог. За да ги учи, Той взема една или друга форма. По такъв начин Бог няко­га е видим, а някога невидим (курсивът мой - К. З.)." В същия дух са и следните негови пояснения: "Онзи, Който говори през вековете, е Един и Същ. Във всички времена Бог е, Който се изявява на хората. Той е Един. Образите, с които се изявява, са различни."

 

На друго място в Словото си българският духовен Учител внася допълнителна яснота при трактовката на тези въпроси: "В света има само един Учител. Това е Бог! Когато говорим за Учителя, разбираме Великата безпределна Любов, която се изразява в да­ване на знание, на мъдрост, на щастие, на блаженство на всич­ки същества." Пътят на окултния ученик преминава постепенно от външното към вътрешното, от откриването на Бога в природата към разкриване на присъствието Му в човешкото духовно естество. От този момент нататък постиженията на познанието извират от оживелия вътрешен първоизточник на безсмъртието у личността. В тази насока заслужават внимание и следните разсъждения на Учи­теля П. Дънов: "Ако не познавате Учителя вътре във вас, не мо­жете да познавате и външните Учители. Ако не познавате Бога, Който е във вас, не можете да разберете окръжаващите неща. ...Какво е званието "Учител"? Ти трябва да познаваш Бога и Бог да те познава. Не можеш да бъдеш Учител, докато не познаваш Бога и Бог не те познава. Моята мисъл е мисълта на Бога." Учи­телят като същност е етап и цел от бъдещото духовно развитие на всеки ученик от великата Школа на Божественото: "Човек, който вече е научил всичко на Земята, Бог го праща да учи другите. Като им преподава своето знание, те изпитват радост, но и онзи, кой­то е пратен, се радва на тяхната радост."

 

Учителят П. Дънов рисува и градацията в контакта между зем­ното и небесното, използвайки понятия с вече изяснено съдържание: "Учителят е среда между Бога и ученика. А ученикът е среда между Учителя и народа, света."

 

Поставяйки Любовта като фундамент и най-важен принцип в сво­ята теоретична схема, Учителят П. Дънов дава собствената си прецен­ка за предназначението на предлаганото от него учение: "Аз съм длъ­жен това Божествено учение - учението на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта - да го предам с живот и дело на вас - учениците на Всемирното Бяло братство в България. Вие, учениците, сте длъжни да го предадете на българския народ. Българският народ е длъжен да го предаде на останалите народи по лицето на Земята. Ако аз не изпълня своята мисия както трябва, ще давам отчет пред Бога. Ако вие, моите ученици, не изпълните своята мисия както трябва, ще давате отчет пред Бога. Ако българският народ не изпълни своята мисия, той ще дава отчет пред Бога."

 

 

 

"Мнозина ме питат каква е моята цел, когато проповядвам на хората. Ако аз съм дошъл да говоря това, което проповядват други, нямаше нужда да идвам. Аз проповядвам Христовото учение, което трябва да се приложи в живота поне в малък размер, а именно - в отношенията между бащи и майки, синове и дъщери, слуги и господари. Да се приложи между всички хора на Земята това Учение е моята задача. Нека всички свещеници и пропо­ведници да се съберат и да се помолят на Бога да им помогне в прилагането на Христовото учение, защото само то е в състо­яние да примири всички хора. Учението, което проповядвам, е Учение за Живата Природа, с която се занимава и науката. То е Учение за Живота, наука за Разумното в света, наука за Бога и Любовта."

"За Учението, което проповядвам, не казвайте, че го е из­мислил някой си Дънов, а казвайте, че това е Учението на Бялото братство. Утре може да дойде някой друг с друго име. Величието на всички, които са идвали в света, е в това, че те са предали Истината така, както Бог я е предал."

"Нас ни наричат "дъновисти". Това е заблуждение. Ето, аз самият не съм дъновист. Аз проповядвам Божията Любов."

(Учителят П. Дънов)

 

Отново се връщаме към въпроса, който зададохме в Х1, т. 2. То­зи път ще се опитаме да го разгледаме пречупен през повече ъгли на изследване. Ще дадем думата и на самия Петър Дънов, за да чуем собственото му мнение в тази насока, което без съмнение представ­лява интерес както за хилядите му последователи по цялата пла­нета, така и за множество хора извън системата на ББ.

 

По принцип стремежът за проникване в дълбините на личността на един духовен Учител се сблъсква със сериозни, често непрео­долими затруднения. Мащабите на това Същество са толкова ог­ромни, ръстът му дотолкова надвишава средните човешки мащаби, че пълната обективност на оценката остава на практика непости­жима. Най-сигурният път към този род познание е концентриран в проучването на духовно-културното наследство и прилагането на Учението, оставено от всеки подобен Пратеник на Небето. В нашия случай това предполага опознаването, осмислянето и въвеждането в ежедневния живот на Словото, Паневритмията и музиката на Учи­теля П. Дънов.

 

Това, което прави неизгладимо впечатление при характеризира­нето на личността на българския Учител на Любовта, е неговата безспорна универсалност. Едва ли има област на науката и изкус­твото, в която той да не се е проявил като вещ познавач и ценител. Нещо повече, безброй са примерите, свидетелстващи за приносното естество на новото по качество познание, добавено от него към вече известни сфери и параметри на съвременната система от въз­гледи на човечеството. Самият той се изявява като великолепен му­зикант - майстор на цигулката и пианото, ненадминат специалист и интерпретатор на редица езотерични науки: астрология, френология и физиогномика, графология, хиромантия, ясновидец от най-висока класа, лечител от ранга на Христос, владеещ до съвършенс­тво телепатията, бялата магия и телепортацията, пророческата дар­ба и способността да въздейства върху природните стихии. Личният му живот е образец на безкомпромисна нравственост и безупречно служение за благото на земните хора. Нямат чет обстоятелствата, при които той е проявил завидно търпение, ненадмината духовна сила, велика по съдържание и действеност Любов и доброта, Бо­жествена Мъдрост и разумност, стоманена воля и чувство за собст­вено достойнство. Заслугата за спасяването на българските евреи от хитлеристките лагери на смъртта, която бива приписвана на мно­зина - от цар Борис III, през депутата Димитър Пешев, до архие­реите на Българската православна църква, принадлежи именно нему. Само че той никога и по никакъв повод не я е изтъквал. Понеже великият в Духа неизменно е велик и в скромността си.

 

Неведнъж са сравнявали Учителя П. Дънов с Христос. По този повод той заявява: "Ще тръгнат за мене да говорят: Христос съм бил. Дръж го за себе си. Аз съм това, което съм, а ти си това, което си. Тъй седи великата философия. ...Христос не съм, но Христос е в мене (курсивът мой - К. З.)." Осъзнавайки невъзмож­ността да представи пред съвременниците си действителната си същност, той споделя: "Аз не се боря да оставя име между хората. Какво ме интересува това име ? Хората и без това не знаят ис­тинското ми име."

 

Немаловажно за целите на настоящото изследване е да се опита­ме да узнаем за какъв са смятали Учителя П. Дънов неговите уче­ници и последователи. В своето съчинение "Окултизъм, мистици­зъм и учението на Дънов" (София, 1922, с. 87-88) неговият съвре­менник В. Граблашев пише: "Едни гледат на Дънов като на обикно­вен проповедник; други - като (на) човек, много напреднал духовно; трети - като на един Адепт; четвърти - като на един велик Учител, който е дошъл да помогне на човечеството; а има и такива, които отдават на Дънов и по-голямо значение и които считат българския народ много щастлив, загдето се е родил в България и от нашето племе Дънов, защото чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, която никой друг народ не притежава и за ко­ято много други народи биха дали мило и драго. Така че от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов (курсивът мой - К. З.). Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя." Изразената в този цитат обективност на автора заслужава искрени адмирации. Освен несъмнената си стойност в това направление разсъжденията на В. Граблашев притежават и достойнството да отразяват адекват­но цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството относно същността и личността на Учителя П. Дънов. И като раз­бираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, ува­жението и най-вече - любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри като правило са защитавали своя светъл Учител и Божественото му Слово. Тази кон­статация е в сила както за преките или писмени дискусии с Право­славната църква, така и за множество други случаи на подобно про­тивостоене, включително за периода на тоталитарния комунисти­чески режим на безбожие и мракобесие, та до наши дни - в епохата на демократично преобразуващата се България.

 

Учителят П. Дънов е достатъчно откровен към своите ученици и последователи, за да им заяви право в очите: "Аз обичам хората, както обичам Божественото в себе си. Не е въпросът да ги нап­равя щастливи. Земята е училище, а не място за щастие (курси­вът мой - К. З.). Искам да оставя у вас мисълта да бъдете свобод­ни по ум, сърце и душа. Единственото, което не обичам, е измама­та. " Както подчертава многократно и Спасителят Иисус Христос - който има уши да слуша, нека слуша. И не само да слуша, но и да осмисля казаното. И не на последно място - да го прилага.

 

Слушане - осмисляне - прилагане. Това е вълшебната стъл­бица на успеха по духовния Път. Към осмислянето със сигурност спада и осъзнаването на факта, че Словото на Учителя П. Дънов е предназначено на само за земните хора, а прониква във всички сфери и области на Битието - до съзнанието на всички същества във Все­лената. И няма как да е другояче, тъй като това Послание извира от най-извисените зони на Божествения свят. По този повод самият той отбелязва: "Аз не говоря само за вас. Моята мисъл е за всички разумни същества. Тя се предава като по радио в целия свят. Тя не е и моя мисъл, а Божествена. Родена е тя преди вековете - още преди създаването на света. Тя е проява на Бога, Който живее в нас и ни говори отвътре. И най-малкият подтик към добро е език на Бога (курсивът мой - К. З.)."

 

Размишлявайки на глас пред група свои последователи, велики­ят духовен Учител преценява параметрите на евентуална своя бъ­деща изява сред земните хора: "У мене има един стремеж да се приближавам повече към слабите, безразлично дали са бедни или богати. Имам съчувствие към слабите и искам да им помогна. И Христос не дойде за праведните, а за страдащите, за болните, слабите и бедните. При болните ще ида с аптеката си, а при дру­гите ще нося своята цигулка. Ако с цигулката не ще мога да опра­вя света, ще взема перото и ще стана поет. До такъв извод съм дошъл. Ако още веднъж дойда на този свят, ще дойда или като музикант, или като поет. Това са двете неща, които ще опра­вят света (курсивът мой - К. З.). Аз искам да изчезне вашият про­заичен живот, защото само музиката и поезията остават чисти на този свят. Всичко друго е оцапано." При друг случай той разг­ръща и разяснява смисъла на окултната истина, предадена от Хрис­тос - че ученикът никога не може да бъде по-издигнат от своя Учител: "След време ще бъдете там, където съм аз днес. Важно е да се извърви този път. Светът се изменя и аз се уча. Това, което науча, остава за мен, а това, което вие научите, остава за вас. Един ден, като се върнем при Бога, ще се съберем заедно и всеки ще донесе своята опитност. Аз не мога да имам вашата опитност, нито вие - моята. Всеки ще избере Любовта по специфичен начин. Вие сте остарели от безлюбие. Аз дойдох да ви подмладя, защото Любовта осмисля живота и подмладява (курсивът мой - К. З.)."

 

Не бихме могли да се докоснем до същността на един Миров (Световен) Учител, какъвто безспорно е Петър Дънов (Беинса Дуно), ако не проумеем пълната, тотална безкористност на неговата изява в плът. Може би затова и той самият се чувства мотивиран да спо­дели: "Някои мислят, че аз искам да използвам някого за себе си. В момента, когато аз ще пожелая да използвам дори една мушичка за свое благо, с мене всичко е свършено. Аз ще бъда разрушен. Ще се превърна в пигмей. Разбирате ли това? Аз не съм отстъпил пред Божията Воля, никога не съм отказал да изпълня свещените Му Мисли. Аз познавам Бога като Абсолютна Любов, като Абсо­лютна Мъдрост, като Абсолютна Истина и като Абсолютна Прав­да и Доброта. Не искам да наруша и най-малката заповед, защо­то няма по-велико страдание от това - да се отчуждиш от Бога (курсивът мой - К. З.)." И още, на друго място в Словото му: "Необходими са безкористни хора, които са готови безкористно да служат на Бога." Силни думи, изречени от един могъщ Дух, въплътил без остатък Божията свята Воля в своя живот.

 

Той е преминал отдавна по пътя, който днес изминават неговите следовници. Познава всички негови завои, стръмнини, хлъзгави участъци, свлачища и усойни места. Преди да стане Учител е бил ученик. Целият човешки опит е събран като на длан в душата му. Затова е способен да разбере всеки и да помогне на всеки. И не се притеснява да заяви: "Няма грешка, която да не съм опознал. Най- различни мисли, желания и чувства минават през мене, защото съм ви изслушвал, а след това е трябвало да се чистя - да не оста­не нито помен у мене от човешката нечистота. Всичко от света се отразява и у мене. Затова не говоря за себе си, че съм голямо величие." Естествено е действително великият да е и безподобно скромен... Но величието в Духа не означава да спестяваш на по- малките си братя и сестри някои горчиви истини. Това е и причи­ната той нерядко да предпочита да бъде безпощадно прям, вместо да премълчи неудобни за слушателите му разсъждения: "Аз още не съм започнал да говоря. За да говоря, трябва да ме разбирате, а вие едва сте научили азбуката. Още много има да ви уча - да ви уча на сричките, думите, изреченията."

 

За опита на православните владици от Св. Синод да отлъчат Учителя на ББ от християнската Църква той споделя: "Едно време гръцките владици с един замах обявиха българите за схизматици и ги изключиха от Църквата. Сега 16 синодални старци разискват за изключването ми от Църквата. Лошото е там, че никой не може да ме изключи. Този, Който ми е дал живот, Той ме изпрати на работа. Онзи, който може да ме изключи, това съм аз. Как ще се изключа? Само ако наруша Божия закон. Но ако аз изпълнявам Божията Воля, кой ще ме изключи?" Не бива да се заблуждаваме, че този последен въпрос притежава само риторичен характер. Той е насочен в определено направление, но - естествено - остава без отговор. Така както никой обективно мислещ човек не би бил в състояние да възрази на следното изявление: "Питат ни: "Кои сте вие ? " Ние сме едно велико Братство, което има клонове на Небето и на Земята, и в цялата Вселена. Този, който служи с цялата си душа на Бога, е гражданин на това велико Братство на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина. Аз ви казвам: Станете ученици на това Братство!" Като отговор на обвинени­ята в сектантство той казва простичко, но с изумителна сила на въздействието: "Ние не сме секта. Ние сме Цялото, в което жи­веят всички секти."

 

Пропускът за достъп до великия Учител на ББ е степента, в коя­то хората изразяват Божията Любов: "Който няма Любов и идва при мене, той ми отнема времето, а за този, който има Любов, за него имам винаги време."

 

За начина, по който хармонизира своята воля с тази на Бога, той свидетелства: "Христос казва: "Говори!" И аз говоря. Аз не правя, каквото искам. Каквото ми каже Господ, това правя, там отивам. И Господ прави за мене всичко, каквото аз искам. Бог ми казва да посетя някого, да повдигна някого. . Аз съм ви събрал тук за кого? За Господа. Бог ми е казал да ви събера. Той ми казва: "Това ще им разправиш." Вие казвате: "Така си помислил Учителят да ни говори." Не, аз ви говоря, каквото Бог ми каже. Каквото ми каже Господ, ще го кажа на вас." Той не крие нищо за себе си - битието му е открито за всекиго, Словото му - също. Ала в същото време не си прави илюзии, че някой - дори и най-прозорливият - би успял да проникне в дълбините на същността му. Затова споделя: "Никой от вас не ме познава кой съм. И Христа никой досега не Го е познал. Ако бяхте Го познавали, щяхте да имате Неговата Лю­бов!" Нито за Бога, нито за него самия е от значение да бъде познат изцяло в същността си. Това не е актуална задача за неговата мисия.

 

Изпитанието му е концентрирано в начина, по който ще я изпълни, а не във външния блясък, който като правило никога не съпровож­да изявата на един автентичен духовен Учител: "Кой съм - аз знам! Обаче това не е важно. За мене е важно какво да правя, за да изпълня мисията, задачата, която имам тук. Мога само да работя, да изпълня това, което имам за задача." Той прави всичко въз­можно да изясни целта на присъствието си в плът на тази планета. Малцина го разбират. Повечето - не. Но това не може да го отчае. Той няма време да се жалва поради невежеството на човеците. Пък и няма на кого. Сам е. Безмилостно, безнадеждно сам. И независи­мо от всички колосални трудности през цялото време се стреми да се постави на мястото на слушателите си. Все някой от тях би тряб­вало да прозре смисъла на Божия план, изразен чрез Учителя П. Дънов: "Вие казвате: "Какво мисли нашият Учител?" Аз мисля да ви предам Божията Любов! Аз трябва да я пусна да върви! Земята ме интересува толкова, колкото ме интересува и небето! Вие някой път трептите за небето, а пък аз се интересувам и за земята. За мене раят и адът са тук! Като видя ад някъде, внеса светлина и го направя на рай. Когато купувате златен съд, очист­вате го внимателно. Аз правя същото с вас."

 

Понякога си позволява да въздъхне: "Ако има някой, който да има най-големите противоречия и мъчнотии в света, това съм аз." С което категорично опровергава помислите на онези негови последователи, които си въобразяват, че външното му спокойствие и невъзмутимост са огледално отражение на вътрешния му душе­вен живот. Един от най-кратките и съдържателни негови завети към тях е: "Ако искате да живеете, трябва да живеете, както аз живея." Защото: "Това, което с мен ще научите за десет години, без мен ще го научите за хиляди години."

 

Той не заобикаля въпроса за изконната си същност. Но го интер­претира така, че отговорът му да стане достояние само на зрящите: "Кой е Учителят? Кой е Христос? Това са въпроси на невидимия свят. Невидимият свят - светът на Истината горе - той ще раз­крие отвътре Истината на човека." Именно в невидимия свят се крият критериите за потвърждаване истинността на Учителевото Слово. И тъй като Царството Божие е вътре в самия човек (ср. Лука 17:21), то всеки негов ученик е длъжен да потърси това потвържде­ние дълбоко в духовната си природа: "Не е въпрос какво ще кажа аз по това, кой съм, а какво ще кажат от невидимия свят. Важно е дали от невидимия свят поддържат това, което аз изнасям. За­щото Христос казва: "Ако Аз търся Своята слава, то нищо не съм, но има кой да я търси." Новото, което говоря, ще се завери от друго място." А последната дума има, разбира се, личната опит­ност на търсещия по духовния Път. Приложеното в живота, в ежед­невието езотерично знание поражда най-непоклатимата увереност в достоверността на изнесеното от Учителя на ББ словесно богатс­тво: "Аз ви давам жито. Вие казвате: "Дали е хубаво?" Посейте го и ще видите." А той самият нито за миг не се отклонява от убе­деността, че мисията, с която Бог го е пратил в света, е да предаде на всички Неговото вечно, обновително и възраждащо Слово. За­рядът на това свято Дело го издига над всички условности на сре­дата, над всички спънки и препятствия, изникващи на всяка крач­ка по пътя на Великия Посветен: "Божественото Слово има сила да расте при всички условия. По това се познава: ако има сила да расте при всички условия. Разбира се, онзи, който ще го сее, трябва да е вещ и трябва да е добър земеделец, но и житото трябва да е доброкачествено. Но умният никога няма да сее недоброка­чествено жито."

 

 

 

Една личност от ранга на Учителя Петър Дънов не може да ос­тане незабелязана за своите съвременници. Разбира се, не бива да се очаква всички вкупом да разпознаят поредната изява на Мировия Учител, да му се поклонят в знак на смирена почит и да го послед­ват по трънливите друми на живота. Ала благословена е онази душа, която го стори! Вековете и хилядолетията се сменят в ритъма на Вечността, прецеждат безпощадно дребното, делничното и тленно­то и остава да блести със сияйна красота само скъпоценният образ на непреходното.

 

Всеки духовен Учител предлага безвъзмездно на съвременници­те си скъпоценния бисер на Божествените Истини. Ала измежду човеците само пробудените и пробуждащите се души са способни да го възприемат и оценят по достойнство. Измежду тях именно се формира онзи кръг от последователи, които впоследствие съзряват за готовността да разнесат факела на Божественото учение навред по света. Някои от тях израстват в Духа по-бързо, друго - по-бавно. Но това, което ги обединява, е безпримерната преданост към све­щеното наследство на техния Учител. И той, и те рано или късно получават справедливата, безпристрастна оценка на безсмъртния съдник - Времето. Ала не за нея се борят те, а за тържеството на Светлината над Мрака.

 

Може би най-достоверно звучат оценките на свидетелите. Затова и в следващите редове предлагаме спомени на съвременници на Учителя П. Дънов, които са имали възможността да общуват лично с него. Не споменаваме имена, тъй като не е нужно.

 

Един от неговите ученици разказва: "Познавам го от 1930 година, но преди това съм слушал много за него - и не от други, но от хора на моето семейство. Всички говореха с уважение за него. .Обект на изследвания и проучвания от страна на Учителя е бил и баща ми. Той помнеше и знаеше много неща за работата на Учителя. Неговото здраво оформено мнение беше, че Учителят е оригинален, задълбочен, независим, недогматичен и обширен ум." Особено све­жи и неподправени са впечатленията на хора, които са го видели за първи път. Един от тях, с инициали Д. К., пише: "През един дъждо­вен ден на 1930 година се отправих с един мой приятел към края на големия парк, при най-високото място, което наричат "Изгрева". Щом влязохме през широката дървена врата в двора пред салона, ние видяхме Учителя, който имаше светло плетено кепе на главата си. Той даваше указания на дюлгерите, които преправяха един на­вес до салона. Погледът и вниманието му бяха все към работниците. Когато приближихме към него, той ни посрещна много любезно.

 

Но при тази среща разменихме с него малко думи, защото един чер­вендалест посетител бързо и енергично говореше с него и като ръ­комахаше темпераментно, искаше да го убеждава за нещо и така отнемаше възможността на другите да поведат разговор с Учителя, който можа цял час при ръмещия дъжд, без ни най-малък жест на отегчение, да изслуша жаркия събеседник. От тази първа и важна за мене среща аз запазих и до днес учудването си от изключително­то търпение на Учителя (курсивът мой - К. З.). У мен се запечата един образ за него, който остана завинаги с релефна яснота в съз­нанието ми." По-нататък същият автор добавя: "При първия ни раз­говор Учителят обърна вниманието ни към това, че за разбирането на духовната наука са необходими много задълбочени знания. Аз разбрах от това загатване, че той отправя учениците си към знание, основано на здрав, личен опит и добито чрез целесъобразни, ра­зумни методи. Той никога не е одобрявал, нито насърчавал някои от учениците си към повърхностно, суеверно или каквото и да е мъгляво вярване. .Повечето негови беседи засягат актуални теми (курсивът мой - К. З.). Словото му винаги е свързано с онова, което интересува широк кръг хора. Той взема винаги отношение към близ­ките събития в живота както на отделната личност, така и в общес­твото и прави дълбоки, мъдри и оригинални преценки. Той не го­вори само сухи теоретични напътствия, а интерпретира актуалното, животрептящото и същественото за развитието на човека. Учителят говори за това, което утолява духовния глад и стимулира развитие­то на човека, което развитие - особено в духовно отношение - със­тавлява и смисъла на човешкото съществуване. От тази позиция, от която той наблюдава живота, са изключени елементарните и дреб­навите неща. Даже когато се спира върху наглед обикновени въп­роси, той успява да ни покаже от тях онова, което е красиво и до­стойно. Аз не бях срещал дотогава такава магическа сила - да се преведат в сублимация всички неща, всички чувства и мисли. Ако е възможен някакъв паралел, някакво сравнение, редно е да споме­на някои от Христовите проповеди в Евангелието, особено Пропо­ведта на планината." Изводът на свидетеля е, че: "Словото на Учи­теля завладява с изключителната си оригиналност. .Не съм сре­щал по-забележителен човек от него."

 

Друг последовател и съвременник на Учителя П. Дънов отбеляз­ва следното: "Ако Освалд Шпенглер има дързостта да пише, че "бъ­дещото хилядолетие принадлежи на Достоевското християнство", ние пък имаме не по-малко основание да очакваме, че съществени елементи от бъдещата духовна сграда на човечеството ще бъдат идей­ни и нравствени ценности, взети от съкровищницата на Учителя Беинса Дуно, изявени за пръв път в България. . Учителят на Бялото братство не остави конспектно и конкретно формулирана философ­ска система, но остави едно грамадно идейно богатство. Опитите да се обхване и подчини безбрежният свят на каква да е система, на един или на много основни принципи са усилия от съмнителна полезност. Такова систематизиране най-често се изражда в доктринерство. Завършените, затворени и само умозрително издържани доктрини често предлагат илюзорни изводи. Те са само от полза да развиват логичното методично мислене. Когато една философска доктрина не е затворена в рамки, а само сочи пътищата на мисълта, тя стои над сферата на интелектуалната акробатика. Към нея се приобщават търпеливите - онези, които могат да чакат плода на едно семе, посадено в твърда почва. Ограниченото доктринерство и широкият духовен размах на свободната мисъл се отнасят по­между си, както механиката към органичната природа или както се отнася логиката към интуицията. Голям брой философи предлагат картината на действителността или като механическа схема, или с щрихите, които се долавят в един съзерцателен унес. Учителят не показа предпочитание към някой от тези методи. Той си служи вир­туозно с тях, употребява ги където е потребно, но в края на краища­та той сочи опита като последна проверка на тази теза. В този сми­съл Словото на Учителя Беинса Дуно има белега на една филосо­фия - наука (курсивът мой - К. З.)."

 

Същият автор предлага своята гледна точка спрямо научния ха­рактер на предлаганото от Учителя П. Дънов теоретично богатство: "Всеки въпрос, разглеждан от Учителя, носи ярко и недвусмислено характера на философия и паралелно с нея - на научна методика. Отношението на Учителя към науката - според това, което говори той - е положително. Той неведнъж е приказвал за похвалното уси­лие на учените хора да откриват закономерностите на природата. Той, обаче, говори за една наука, за едно знание, което нарича "Бо­жествена наука". Тя не е онази наука, която хората на нашата съв­ременност натрупват в главата си като в библиотечен рафт. Тази наука, за която говори той, е такава, че с нея човек може да сменя отрицателните си състояния с положителни." И завършва разсъж­денията си със следното заключение: "Не се колебая да заявя, че в духовната история на българския народ няма по-значително по обем, дълбочина и оригиналност, както и по смел полет (на мисълта) творчество от това на Учителя на Бялото братство (курсивът мой - К. З.). На някои то изглежда сектантско, а на други - прекомерно смело, защото руши известни прегради. Твърдя при това, че чрез възхваляване не се налагат идеи. Каквито и да са идеите, те бива възприети от тия, които са дорасли до тях. Обемът и нап­равлението на проблематиката в Учението на Бялото братство на­помнят космогония, а решенията на самите проблеми, които пред­лага то, го характеризират като наука и метафизика, колкото и стран­но да звучи това съчетание."

 

* * *

 

Отминават векове и хилядолетия. Стопяват се образите на безб­рой човешки същества, преброждали пътеките на нашата планета. Измежду тях оставят светла диря само онези, които са носили сме­ло над главите си факела на Божествената Истина, огрявайки с без­смъртното му зарево пътя към съвършенството. Кохортата на вели­ките духовни Учители на човечеството...

 

Един от тях е българинът Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно).

 

Поклон пред святото му Дело!И нека за финал на настоящата последна тема от лекционния курс "Учението на Бялото братство" използваме още една редакция на

 

 

"Моята задача е да предам Божественото учение с живот и дело на вас, моите ученици. Ако аз не направя това, Небето ще ме държи отговорен!

 

Вашата задача като ученици е да предадете Божественото учение с живот и дело на българския народ. Ако не направите това, Небето ще ви държи отговорни!

 

Задачата на българския народ е да предаде Божественото учение с живот и дело на другите народи. Ако не направи това, Небето ще го държи отговорен!"

 

След установяването на комунистическата диктатура в България на 09.09.1944 г. (маскирана под благовидното прикритие на т. нар. Отечествен фронт) Духовното общество "Всемирно Бяло братство" твърде бързо изпада в немилост. Стремежът на новите властници, чиято идеология включва безпардонен и безкомпромисен атеизъм, да подчинят всички религиозни и духовни общности у нас не отми­нава и последователите на Учителя П. Дънов. Почти всички имоти и недвижими имущества на създаденото от него ББ са отнети върху основата на глобални правителствени актове, целящи "експроприа­ция на експроприаторите", или просто са присвоени, без управлява­щите безбожници да си дават труда да се аргументират юридически. По този начин е изличено от лицето на земята братското селище "Изгрева" в столицата, на чието място днес се издигат руското по­солство и прилежащият му комплекс от сгради (срещу парк-хотел "Москва"). Множество бели братя и сестри са подложени на гонения, обиски, арести, конфискация на литература от и за Петър Дънов и пр. Някои от тях губят работата си, други дори са изселени или зато­чени в комунистическите лагери на смъртта. От "Изгрева" по запо­вед на "народната" милиция са извозени камиони с издадена от ББ книжнина и са откарани в неизвестна посока. Според сведения на съвременници на онези трагични събития огромната част от това безценно словесно богатство е унищожена, а несравнимо по-малка част е препратена към държавния архив. Организирани са и съдебни процеси срещу последователи на Учителя П. Дънов. Въз основа на измислени обвинения редица подсъдими са изпратени за различни срокове в затвора, а съдебната саморазправа бива използвана от то­талитарната власт за конфискация на имуществото им.

 

В последните декемврийски дни на 1944 г. един джип спира пред салона на "Изгрева" и от него слизат двама цивилни агенти на оте­чественофронтовското правителство. Пристигнали са с единствена­та задача да арестуват "опасния" за "народната" власт духовен Учи­тел Петър Дънов. Запитват някои от наобиколилите ги бели братя и сестри къде е техният водач. Те мълчаливо им посочват залата на малката сграда, на чийто горен етаж, в малката стаичка е прекарал последните шестнадесет години от земния си живот Учителят на Лю­бовта, Предвестникът на Новата Култура на VI раса. Ченгетата нах­луват в помещението и откриват ... тленните останки на Петър Дъ­нов, положени там за поклонение. Малко са закъснели. Така и не успяват да осъществяват мисията си. За щастие! Понеже жестока и страшна би била кармата на българския народ, ако неговият велик духовен Учител бе попаднал в ръцете на яростните безбожници и бе претърпял мъчения в техните мрачни подземия, предназначени за изтръгване на "признания" от устата на хиляди невинни сънародници. Прозрял навреме пъклените планове на болшевишката измет, той се оттегля с достойнство обратно в света, от който е дошъл тук в плът. След като е свършил "една малка работа за Бога". И след като е посял семена, които ще дават пребогата реколта година след година и чи­ито плодове ще споходят четирите краища на планетата.

 

Това положение на нещата продължава през целия период на антихуманното управление на българските следовници на болше­визма до 10.11.1989 г., като през цялото време методите им на дейс­твие не претърпяват почти никаква промяна.

 

На 11.06.1948 г. с удостоверение № 27526-40-V на Министерст­вото на външните работи Духовното общество "Всемирно Бяло брат­ство" е регистрирано като верска общност без статут на юридичес­ко лице. Този дискриминационен акт го поставя в съвсем неравно­правно положение в сравнение с другите религиозни и духовни об­щности в страната. Съществуването на Братството между 1948 и 1990 г. на практика е полулегално именно поради неизяснения му статут и недвусмислената враждебност от страна на държавата, в която се разпорежда една-единствена политическа сила - БКП (в прегръдка с казионния БЗНС).

 

Като илюстрация - всички летни събори на ББ в района на Се­демте Рилски езера през август протичат при негласното, но извес­тно на всички и неумолимо присъствие на Държавна сигурност (представена от агенти на печално известния VI отдел, т. е. полити­ческата структура на тайните служби, ангажирана с интелектуал­ците в България и съответно - църковните и духовни общности).

 

За споменатия 42-годишен период не е отпечатана нито една бесе­да на Учителя П. Дънов, печатницата на движението е закрита и пр.

 

 

 

На 10.11.1989 г. очевидно вече неудобният за комунистическата върхушка в България Тодор Живков (особено на фона на перест­ройката в тогавашния СССР, осъществявана със замах от Михаил Горбачов) бе отстранен от поста на държавен глава и бе заменен от по-приемливия Петър Младенов. На обществеността бе последова­телно внушавано, че триото "реформатори" - Андрей Луканов, Пе­тър Младенов и Добри Джуров (понастоящем и тримата покойници), е в основата на радикално обновление на БКП, в частност, и на обществото, като цяло. В същност случилото се на горепосочената дата бе охарактеризирано твърде сполучливо от по-трезво мисле­щите и с подчертана демократична настройка на съзнанието наблюдатели като дворцов преврат на върха, който твърде несполуч­ливо имитира цялостна демократична промяна в България. Неза­висимо от доста умело разиграния от властимащите сценарий хо­дът на неизбежните в исторически план преобразувания не може­ше да бъде спрян. Наред с установения в страната политически плу­рализъм рязко нахлу и струята на промяната в областта на религи­ята и духовните общности - резултат от естествено наложилия се религиозен плурализъм.

 

В тази благоприятна за възстановяване на статуквото ситуация активна група от последователи на Учителя П. Дънов се зае да въз­върне изгубените през периода на тоталитарния режим позиции на движението. И на 13.11.1990 г. с писмо № Ц-03-00-19 на тогавашния Комитет по въпросите на Българската православна църква и на ре­лигиозните култове към Министерството на външните работи бе из­вършена пререгистрация на Духовното общество "Всемирно Бяло братство", но вече със статут на юридическо лице и всички произти­чащи от това права: конституционни, законови и подзаконови. Този акт бе осъществен върху основата на писмо № 04.02-172/07.11.1990 г. на Министерския съвет до Министерството на външните работи, с което последното бе уведомено официално, че на основание член 6 от Закона за вероизповеданията Министерският съвет утвърждава Устава на Духовно общество "Всемирно Бяло братство".

 

И ето че вече петнадесет години ББ у нас води нормален вътре­шен и външен живот на територията на България и отвъд граници­те на страната.

 

Ето някои от конкретните цели на обществото, извлечени от не­говия Устав:

- да спомага за изучаването на християнското учение така, как­то то е проповядвано от Учителя Петър Дънов;

 

- да подпомага духовното и нравственото развитие на членовете си със средствата на науката, изкуствата и знанията на прогресив­ните философски идеи, насочени към:

 

1) обединяване на хората върху (основата на) принципите на Любовта, Мъдростта и Истината;

2) възпитаване на личността в здрав личен и обществен морал;

3) укрепване на идеите за здраво и хармонично семейство, за отглеждане на физически здрави и нравствено изградени деца;

4) подпомагане развитието на духовните сили и заложби чрез се- беконтрол, трезвеност и природосъобразен живот на членовете си;

5) съдействие за утвърждаване идеите на ББ за братство и сво­бода на личността - без оглед на пол, расова и политическа при­надлежност, обществено и социално положение и имотно състояние;

 

- в рамките на дейността на ББ не могат да се развиват и пропа­гандират политически дейности и идеи и други подобни.

 

Към настоящия момент (м. май 2005 г.) членовете на ББ в Бълга­рия наброяват няколко десетки хиляди. Не е възможно да се посочи точната цифра поради липсата на утвърден списъчен състав, както и на формални актове и процедури за членство в движението. По­казателно е, че централното в живота и дейността на ББ събитие - летният лагер в района на Седемте Рилски езера (особено за праз­ника на Братството, отбелязван на 19 август) - като правило съби­ра около 2 000 членове и симпатизанти от цялата страна и чужбина.

 

Според Устава Братството представлява сбор от членовете му, организирани в братски групи.

 

Ръководството на ББ се осъществява от:

 

1. Върховен съвет (Общо събрание) - състои се от ръководите­лите на братските групи в страната и Братския съвет на ББ.

2. Братски съвет (Управителен съвет) - изпълнителен орган с председател, заместник-председател, касиер и членове.

- Контролно-финансова комисия - в състав от председател и два­ма членове; следи за законността при управлението, стопанисване­то и изразходването на братското имущество.

 

Центровете на общение на ББ за вътрешен организационен жи­вот и за външни изяви и контакти с обществеността са:

 

- Братският дом (София, ул. "Генерал Щерю Атанасов" №6), където се провеждат по график лекции, сказки, беседи, курсове по езотерични науки, концерти, четене Словото на Учителя П. Дънов и др. Всички братски групи по места - най-вече в по-големите гра­дове на страната - имат своите центрове (седалища), където е кон­центрирана дейността им и където предимно общуват с външни за Братството лица.

- Местата за изпълнение (игра) на Паневритмия - аналогично всяка братска група е избрала подобно място на територията на съответното населено място или в непосредствена близост до него.

- Духовни концерти - с участието на музиканти от ББ, както и на симпатизанти, в много от случаите професионални музиканти; входът за тези прояви като правило е свободен. Изпълняват се му­зикалните творби на Учителя П. Дънов (солово, групово, оркестрово, хорово и пр.) - в подходящ аранжимент, както и произведения на членове на Братството и класически творби.

- Симпозиуми, конференции, семинари - тематични и свобод­ни (най-вече за изучаване духовно-културното наследство на Учи­теля П. Дънов); на местно равнище, национални или междуна­родни.

- Братски срещи във връзка с важни дати от живота на ББ.

- Вече нееднократно споменаваният летен събор на Рила (всяка година между 19 и 25 август).

- Други (местни) събори.

- Творчески форуми с предварително обявена тематична насо­ченост.

- Общи събрания.

- Духовни групи (изучаващи Словото на Учителя П. Дънов и следващи неговите принципи и методи за природосъобразен живот).

 

Съвременната дейност на ББ в нашата страна протича в следни­те основни насоки:

- организиране на събрания, събори, срещи, на които се изнасят беседи, сказки, лекции, концерти и пр.;

- организиране на изложби, курсове, школи за самовъзпитание, здравословен начин на живот, езотерични науки и др.;

- уреждане на излети, екскурзии, лекувания, паневритмични и музикални упражнения;

- издаване на книги и други печатни издания, на кино- и видео­филми, грамофонни или касетофонни записи, компакт-дискове и DVD на теми, свързани с дейността и целите на Братството;

- провеждане на начинания за братска взаимопомощ.

 

 

Възрастовата характеристика на членовете на ББ свидетелства за наличието на три основни поколения (генерации) в движението:

 

а) най-възрастните братя и сестри - една малка част от тях са съвременници на Учителя П. Дънов и са имали личен контакт с него (последните са навярно не повече от 20 души).

В момента това е най-малката по численост възрастова група в ББ.

 

б) средно поколение - 35-40 до 50-60 г.

Голяма част от тях са синове и дъщери на живи или починали съвременници и последователи на Учителя П. Дънов.

Първа по численост възрастова група в ББ.

 

в) младежи - 15-20 до 30 г.

Прогресивно нарастваща по брой и относителен дял група. Една част от тях са второ или трето поколение от семейства на съвремен­ници и последователи на Учителя П. Дънов (т. нар. "потомствени последователи на Учителя"). Но значителен процент са ново по­пълнение младежи и девойки, завладени от идеите на Братството, намиращи в това учение духовно удовлетворение и път за самоусъ- вършенстване. Мнозина измежду тях идват в ББ, след като вече са минали през други духовни школи, течения и организации, както и през християнски църкви. Не липсват и млади хора, които са разо­чаровани от дългата и мъчителна криза в БПЦ и търсят друг път към Бога.

Понастоящем тази възрастова група е втора по численост, с тен­денции за бързо нарастване.

 

Социалната характеристика на членовете на ББ показва, че сред движението преобладават хора в зряла, творческа възраст: интелек­туалци, представители на свободните професии - музиканти, ху­дожници, скулптори, писатели, поети, кинематографисти, артисти, композитори, юристи и пр.; служещи, пенсионери, студенти, уче­ници и военнослужещи; минимален процент работници и селски стопани (което съвсем не означава, че ББ е елитарна организация). Най-висок е делът на хората на интелектуалния труд (свободни про­фесии и служещи).

 

Като цяло ББ събира представители на всички типове и равни­ща на интелигентност и интелектуално развитие и се изявява чрез всички тях. Не съществуват никакви ограничения, които да бъдат предявявани към членовете на ББ в това отношение.

 

Що се отнася до специалните школи на Братството, които са би­ли изградени след откриването на Окултната школа от Учителя П. Дънов през 1922 г., то там се наблюдават специфични ограничения при подбора за Общия и Младежкия (Специалния) окултни класове. Подборът в този случай е бил извършван върху базата на възрасто­вия признак, семейно положение (в Младежкия клас - само неже­нени/неомъжени членове на ББ), личностните характеристики на кандидатите и съответната степен на тяхното духовно развитие.

 

Образователната характеристика на членовете на ББ разкрива, че най-големият процент са висшисти, вкл. хабилитирани, научни работници, преподаватели, хора на изкуството и културата. На вто­ро място по численост са среднистите, между тях и студенти (по­тенциални висшисти). Най-малко на брой са членовете с основно и начално образование, вкл. ученици и военнослужещи (потенциал­ни среднисти и висшисти).

 

 

Най-важните направления в своето настоящо и бъдещо разви­тие ББ вижда в:

 

- най-важната задача - разпространение и популяризиране на учението на Учителя П. Дънов у нас и зад граница;

Най-характерното е, че учението на ББ в съвременните условия (според свидетелството на българския духовен Учител) няма да се разпространява само и толкова по пътя на проповядването и афи­ширането (традиционни методи от най-древни времена), а преди всичко чрез живия личен пример на тези, които са го приели в сърцето си и го осъществяват в живота си.

- изясняване на обществеността същността, целите и задачите на ББ;

- масовизиране на Братството, привличане на все повече нови членове (но не по пътя на агитацията и рекламата, а чрез личен пример и осмислено убеждение);

- търсене на нови форми за общуване с хората - диференцирано според възрастта, интелекта, професията и другите социални харак­теристики;

- разширяване на издателската дейност;

- решителен ръст в превеждането на Словото на Учителя П. Дъ­нов на най-важните чужди езици и разпространението му в чужбина;

- масови прояви на членовете на ББ, вкл. и симпатизанти;

- усъвършенстване на традиционните форми - семинари, кон­ференции, концерти, братски срещи и т. н.;

- разширяване кръга на ангажираните при организиране на кон­цертите, Паневритмията, беседите и лекциите на ББ;

- разгръщане на всички тези прояви за максимално широка пуб­лика (аудитория);

- разширяване на музикалната дейност чрез братските хорове, концертите, индивидуалните и групови прояви на вокалисти и ин­струменталисти към ББ, вкл. турнета зад граница;

- извеждане и обосноваване идеите на Браството сред световна­та общественост, вкл. чрез изявите на музиканти, компетентни лек­тори и др.;

- по-тесни връзки с чуждестранните структури на ББ.

 

Основен принцип в дейността на ББ: Учението на Учителя Петър Дънов да се излага достъпно за всички!

 

В рамките на издателската дейност на ББ от м. март 1990 г. бе възстановено издаването на вестник "Братство" (излизал в периода 1928-1944 г. под редакцията на Сава Калименов). Друго възстано­вено издание - особено важно и представително за ББ у нас - е списание "Житно зърно", излизало по времето на земната изява на Учителя П. Дънов (от 1924 до 1943 г.); тримесечно издание. От 1992 г. нататък бяха издадени и няколко броя на списание "Сила и Живот" от страна на едноименното издателство в Бургас. В начало­то на настоящата 2005 година бе решено да бъде възстановено и издаването на вестник "Братски живот". За целия период от същес­твуването на ББ в България (от 1900 г. насам) са излезли от печат над 500 тома книги, вкл. редица повторни издания. Това са преди всичко беседи и лекции на Учителя П. Дънов, а по-малко - комен­тари, тематични сборници, разработки и спомени от членове на Брат­ството.

 

Финансирането на дейността на ББ у нас се извършва по след­ните основни канали:

- дарения от членове на ББ в страната и от хора, външни за ББ, но имащи положително отношение към дейността му;

- десятък (според традицията, обоснована на страниците на Ста­рия Завет в Библията) - изцяло върху доброволни начала, без орга­низирано събиране на средства;

- дарения от чужбина - най-вече от задгранични структури на ББ, изградени повече или по-малко с участието на български бели братя и сестри.

 

* * *

 

След кончината ("заминаването" от този свят - както се изразяват членовете на земното ББ) на всеки духовен Учител в създадената от него духовна общност започват да протичат два негативни, разруши­телни процеса: 1) догматизация на предаденото от него учение (закостеняване, съсухряне, "втвърдяване" на живото Слово, ограни­чаването му в рамки, удобни за възприемане и интерпретиране от масата средно и ниско еволюирали индивидуалности в тази духовна общност); никой велик духовен Учител, слизайки в плът на Земята, не си е поставял за цел да поставя началото на религия; единствена­та му задача е била да предаде Божественото учение в най-актуална­та за историческия и космически момент редакция; несъвършенст­вото на човешкото мислене и обичайната тенденция да вървим по пътя на най-малкото съпротивление свиват необятното Слово Божие до мащабите на религиозна система със своя вероизповедна, нравст­вена и култова основа - това е клетка (може би луксозна, но все пак клетка), в която предпочитат да пребивават огромното мнозинство от вярващите в Бога хора; 2) стремеж за обожествяване на личността му (както се е случило с Рама, Кришна, Буда, Христос, Заратустра и много други, включително и с Учителя Петър Дънов - ср. I том от поредицата "Изгревът на Бялото братство", под редакцията на Вергилий Кръстев); никой от изброените по-горе титани на Духа, както и впрочем всеки истински Пратеник на Небето, не си е поста­вял подобна цел в своята земна изява; те са се възприемали единстве­но като достойни, ала скромни пълномощници на Висшата Сила във Вселената; както и в първия случай, техните последователи, търсей­ки опора за своята духовна немощ, се стремят да възвеличат до въз­можния връх своите водачи и наставници, за да подчертаят неповто­римостта на съответната редакция на Божествената Истина, преда­дена чрез тях, както и да се откроят измежду всички останали, позна­ли Бога по свой собствен, различен и специфичен начин.

 

Описаните тук два негативни (понякога до степен на разрушителност) процеса понастоящем в някаква степен протичат и в съв­ременното Духовно общество "Бяло братство" в България. След ка­то Учителят П. Дънов напуска този свят на гъстата материя (на 27.12.1944 г.) и се завръща в царството на Духа, при условията на зловещия комунистически тоталитаризъм е трудно да се говори, че кълновете на тези процеси са изникнали в средата на белите братя и сестри у нас. Твърде много ангажирани са били те с опазването на завещаното им от техния Учител, както и със съхраняването на създадената от него общност, за да могат да простират мисълта си в други направления. Ала след 10.11.1989 г., след утвърждаването на религиозния плурализъм в страната и при свободно изповядване на религиозните и всякакви други убеждения в изграждащото се гражданско общество, част от тях започват да залитат в подобни уклони. Това може да бъде усетено в някои от издаваните за Учителя П. Дънов и Братството книги, в изказванията на отделни негови последователи, както и на някои от форумите, провеждани от тази духовна общност периодично или посветени на конкретни случаи. Не мисля, че тези тенденции са особено силно застъпени, но така или иначе те в определена степен влияят върху облика на ББ у нас. Дали с течение на времето те ще отбележат ръст или ще отслабнат под влиянието на обективни фактори - бъдещето ще покаже.

 

 

 

Учителят П. Дънов е избрал за своето въплъщение през втората половина на XIX век България, но ББ като същност, цели и прояв­ление не е и не може да бъде ограничено в пределите на отделна държава или народ. То е планетарно и дори космическо по мащаби­те си духовно движение, което обаче през различните епохи от чо­вешката история бележи доминанта (връх на изявата) в определен район от нашата Земя. Затова когато някъде по нейната снага въз­никне материална проекция на космическото ББ (какъвто е случаят с основаната през 1900 г. у нас от Учителя П. Дънов духовна общ­ност), то рано или късно посетите там семена поникват, дават плод и се понасят във всички посоки, за да дарят и други племена и народи с изобилието на Божията Любов, Мъдрост и Истина.

За Новото учение на българския духовен Учител се заговаря по- интензивно зад граница след 1925 г. Посредници за разпространя­ването на неговите идеи по света стават главно две групи хора: 1) чужденци, посетили ББ у нас и отнесли със себе си спомена и впе­чатленията от живота и дейността на движението; 2) българи, пъ­тували извън родината и споделили истината за Учителя П. Дънов и създаденото от него духовно общество в различни точки на петте континента. Трети основен канал за проникване идеите на Учителя П. Дънов в чужбина са издаваните книги, вестници и списания, отпечатани у нас от членове или симпатизанти на ББ и разпростра­нявани в чужбина.

 

Ето и някои конкретни епизоди в тази насока.

 

Изследователи на живота на Лев Н. Толстой свидетелстват, че през 1910 г. той потеглил на път за България. Не достигнал целта си, понеже по пътя се разболял и починал (според биографията му от Бирюков). Не са малко онези, които смятат, че мотивът му да предприеме това пътуване е било желанието му да се срещне с П. Дънов, в чието лице той разпознал Мировия Учител.

 

През същата 1910 г. един от бъдещите най-изявени ученици на П. Дънов - Боян Боев, е студент на д-р Рудолф Щайнер. При една лична среща между двамата Щайнер му заявил: "На славянството е отредена велика мисия. То, и в частност България, ще допринесе много за духовното повдигане на човечеството. Аз нямам какво да Ви науча. Върнете се в България, където работи вече Мировият Учи­тел."

 

През 1926 г. в Япония популярното с прогресивния си обедини­телен дух идейно-религиозно движение "Оомото" обявява офици­ално българското ББ за едно от идейно сродните му духовни движе­ния. "Аз съм един мъдрец, Учителят е в България!" - признава Онисабуро Дегучи, водач на движението.

 

По същото време и в Чехословакия възниква интерес към идеите на Учителя П. Дънов. В сп. "Die Gloke" бива отпечатана биографи­ята на П. Дънов, а философът Рудолф Буркерт в книгата си "Das Reich Gottes auf Erden" (от нем. - "Царството Божие на Земята") го назовава "Пророк на Бялата раса".

 

През 1927 г. в Италия Алдо Лавини публикува в сп. "Il Messagero della salute" обширна биография на П. Дънов, придружена от въз­торжен отзив за неговата дейност.

 

В 1928 г. Агнеса Хофман от Католическата либерална църква в Холандия посещава България и се среща с П. Дънов, за когото е чула, че е един от великите духовни Учители на човечеството. Тя споделя впоследствие: "Аз дойдох да се срещна с Учителя Петър Дънов. Малко са Учителите на човечеството!"

 

През 1929 г. излизащият в Германия вестник "Reformblatt" отпе­чатва статия под заглавие "Предвестници на новата култура". В нея е отделено място и за българското ББ, за което се казва: "Истинската стойност на това движение не е само в неговите идеи, но и в непоко­лебимата му сила да се реализират тези идеи в живота." Учителят П. Дънов е представен в тази публикация като "красива фигура, диша­ща доброта". И други немски вестници - "Das Wort" и "Das Neue Licht" - предлагат на читателите си информация и коментари за бъл­гарския духовен Учител и основаното от него духовно общество ББ.

 

Извънредно благоприятна почва намират идеите на Учителя П. Дънов и в Италия. Излизащият в Палермо вестник "Алфа", орган на сдружението за психически експериментални науки, нарича П. Дънов "мистичен апостол на християнството, в своята пълнота, си­ла и величие". В друг италиански град - Локарно, издателство "Йога" подготвя и отпечатва девет избрани беседи на П. Дънов в превод на известната поетеса Мара Белчева и уводни думи на проф. Джино Сордели. Италианският учен изразява убеждението си, че издадените беседи показват "пътя към онова благо, което е цел на живота и идеал за всеки човек". Във Венеция на 24.10.1929 г. бива открита "Италианска академия за наука, литература и изкуство". В приветствените думи при откриването й нейният директор Луиджи Белоти провъзгласява П. Дънов за върховен ръководител на Акаде­мията.

 

В Румъния писателят-пацифист Релжис организира междуна­родна анкета по въпроси, свързани с мира на планетата. Той търси мнението на прочути светски и духовни личности като Ромен Ролан, Рабиндранат Тагор и Алберт Айнщайн. Обръща се за отговор и към Учителя П. Дънов, който му пише следното: "Любовта е осно­вен закон в Божествения свят, а народите са органите, чрез които тя се проявява на Земята. Органите в един организъм нямат право да воюват помежду си. По тази логика всеки народ, който воюва про­тив друг народ, се изключва от общия организъм. Войната е един анахронизъм, тя е анормално състояние."

 

В Аржентина българският емигрант Рашо Тодоров основава клон на движението ББ. В него биват изучавани беседите на българския духовен Учител и се пеят песните му - при това на български език. В същата държава Магдалина де Пита също развива дейност по разпространение идеите на Новото учение, като сътрудничи на ре­дица вестници и отпечатва мъдри мисли и афоризми на П. Дънов. Тя отбелязва: "Учението на Петър Дънов е основано на любовта, то има отношение към един нов живот." През 1932 г. М. де Пита пре­вежда и публикува беседата на Учителя П. Дънов "Новата Ева". Бе седите на П. Дънов биват превеждани на испански език и раз­пространявани от Аржентина в други латиноамерикански страни: Чили, Парагвай, Мексико, Перу.

 

През 1930 г. Словото на Учителя П. Дънов прониква и в САЩ, Великобритания и Унгария. В САЩ биват издадени на английски език 19 беседи, които незабавно получават възторжен отклик в пре­сата. Обществото на розенкройцерите от гр. Оушънсайд, Калифор­ния, изразява по следния начин впечатленията си от беседата на Учителя П. Дънов "Великият закон": "Този, който е писал тези прек­расни и възвишени мисли, познава дълбоко тайните на живота." В унгарския вестник "Gyori Hirlap" е поместена статия на журналист, посетил Учителя П. Дънов на "Изгрева". В нея между другото се казва: "Петър Дънов е съвсем скромен. Той напътства хората по най-естествен начин, учи ги чрез своя личен пример. Със своя жи­вот той осветява пътя на човечеството, за да го издигне до нивото на един духовен живот, който ще му донесе здраве, сила и жизненост. Той иска да освободи човека, преди да бъде осъден. Основите на учението му са в духа на Христовото учение."

 

Един от последователите на Учителя П. Дънов у нас - известни­ят есперантист Петър Пампоров, предприема пътуване из Европа с цел пропагандиране на международния език есперанто и разпрост­раняване идеите на Новото учение на П Дънов. По време на посе­щението си в Англия той изнася сказки за българския духовен Учи­тел в Лондон, Оксфорд и Манчестър. Вестник "The Manchester Guardian" посвещава обширен материал на неговата апостолска дей­ност. Освен на Острова П. Пампоров пребивава и във Франция, Германия, Италия, Швеция, Полша, Чехословакия и Латвия и нав­сякъде изнася лекции в духа на Новото учение.

 

1931 г. бележи ново увеличаване броя на преведените и издадени зад граница беседи на Учителя П. Дънов. Продължава да нараства и броят на групите в чужбина, които редовно изучават неговото Слово.

 

На американския континент, в Канада, органът на Канадското астрологическо общество "The Torch" публикува на страниците си следния коментар за беседата на Учителя П. Дънов "Великият за­кон": "По своите достойнства тази малка книжка няма равна на себе си в цялата американска ораторска литература. Авторът е про­никнал дълбоко в работата на духовната алхимия на Вселената, показвайки как всяка добродетел спомага за изграждане на инди­видуалното и общото благо на човечеството."

 

През този период от време в Латвия излиза от печат книгата "Три основи жизни", в която са поместени три беседи от българския ду­ховен Учител.

 

В Югославия пък Живоин Костич издава книга, препоръчваща вегетарианството като начин на хранене, като в нея отделя особено внимание на нашето движение ББ в качеството му на проводник и реализатор на тази идея.

 

В Япония сп. "Оомото" - орган на споменатото вече духовно течение - предлага на читателите си следния отзив: "Движението "Бяло братство" е нещо ново и оригинално, което българският на­род дава на света. То е окултно движение, основано на принципите на реалното християнство." Същевременно "Оомото" организира изложба за представяне на духовните школи и движения по света. Централно място в нея заема експозицията за ББ в България.

 

В Италия към градовете, запознати с дейността на Учителя П. Дънов и изброени по-горе, се присъединява и Удине. Там бива съз­дадена духовна общност под название "Синове на Светлината", чи­ито членове споделят, че са вдъхновени от примера на българския Учител П. Дънов, когото обявяват за "душа на движението, най- висок морален синтез" на всяка тяхна инициатива.

 

В същото време в Бразилия сп. "Reformator", орган на Бразилс­кото спиритическо общество в Рио де Жанейро, помества статия за дейността на ББ в България, чийто автор е Габриел Гоброн.

 

През 1932 г. на теософския конгрес в Холандия индиецът Джиду Кришнамурти (обявен за Миров Учител от Ани Безант - заместила на председателското място в Теософското общество Елена Блаватска) разпуска "Ордена на звездата" и официално се отказва от титлата си на Миров (Световен) Учител. Според някои източници в частен разговор с участници в конгреса той е споделил: "Мировият Учител е в България."

 

През същата година в Германия движението "Menschheitspartei" (от нем. - "Партия на човечеството") също обявява своята идейна принадлежност към ББ в България и уважението си към Учителя П. Дънов като негов създател.

 

Във Франция в сп. "Mercure universe^ отпечатана статия под заглавие "Българска алхимия", която съдържа биографични данни за П. Дънов.

 

През периода 1933-1934 г. разпространението на Новото учение, предадено на света от Учителя П. Дънов, непрекъснато се разширява. Все повече духовни движения от всички краища на планетата въз­приемат ББ у нас като висш изразител на идеи, които са били обект на търсене и очакване от десетилетия и дори векове. Така например, Швеция, Швейцария и Естония попълват списъка от държави, къ­дето вече съществува интерес към Учителя П. Дънов и неговото Слово.

 

В Югославия С. Паунович, който лично е посетил "Изгрева", нарича П. Дънов "професор", а Школата му на "Изгрева" - "Свобо­ден университет на Всемирното Бяло братство".

 

През същия период от време множество уводни статии от сп. "Житно зърно", издавано от последователи на българския духовен Учител, биват преведени и отпечатани в редица страни по земното кълбо.

В Полша Агни Пилшова пише в сп. "Hejnal": "Има много окул­тни школи по света, но тази в България се отличава с нещо специ­фично. Тя се старае да упражни възпитателно въздействие върху обществото чрез добрия си пример."

 

В Швейцария пресата помества отзив за книгата "Учителят го­вори" (съставител: Георги Радев), където четем: "Никога досега не сме срещали толкова истини, изнесени в такава сбита форма, така живо и красиво!"

 

Великият йога Парамаханса Йогананда - разпространител на практиката Крия-йога и Учител от веригата на приемственост Шри Бабаджи - Лахири Махасая - Шри Юктешвар - посещава Гърция през 1936 г. във връзка с основаването на ашрами за негови после­дователи. Наближавайки границата с България, един от учениците му го запитва: "Не бихте ли основали ашрам и в България? Тя има хубава природа, високи планини..." Йогананда отговаря: "Аз съм дотук. Там действа Духът на Истината."

 

През 1937 г. Учителят П. Дънов изпраща във Франция с мисия да пренесе там идеите на Новото учение своя последовател Михаил Иванов. Последният изгражда общност, подобна на ашрам, чиято цел е да бъдат практикувани ежедневно правилата за здравословен начин на живот, почерпани от Словото на П. Дънов. Постепенно Севр и Бонфен се очертават като двата основни центъра за духовна работа на нововъзникналото движение. След пътуването си до Индия през 1959-1960 г. М. Иванов получава титлата "омраам" . Дейността му впоследствие се разраства значително и така са създадени кло­нове на ББ и в Швейцария и други държави от Западна Европа, както и в Северна и Южна Америка, Африка и Близкия Изток, Ав­стралия, чийто основател е той.

 

В навечерието на II световна война в Латвия са отпечатани ня­колко сборника с беседи на българския духовен Учител.

 

След 1940 г. в Швеция, Румъния и Югославия постепенно биват образувани групи от хора, които организирано изучават беседите на Учителя П. Дънов и практикуват Паневритмия.

 

След 1944 г. в чужбина продължават публикациите за Учителя П. Дънов и създаденото от него Духовно общество "Бяло братст­во", но връзката с България е прекъсната поради цензурата на тота­литарния режим, наложила възбрана върху издания с духовно-иде- алистическо съдържание, чуждо на атеистичния мироглед. Незави­симо от това редица българи в емиграция, които изповядват идеите на Новото учение, продължават да работят за популяризирането и разпространението им. Такива личности са, например, Виола Бауман и Ернестина Сталева в САЩ, Георги Куртев в Аржентина, д-р М. Христов във Франция. През същия период от време бележи чув­ствителен ръст и дейността на Михаил Иванов във Франция, който създава над 30 клона на ББ в различни градове на страната, както и подобни структури в над 30 страни по света: Австрия, Белгия, Бо­ливия, Канада, Колумбия, Конго, Испания, Австралия, Швейцария, Германия, Великобритания, Гърция, САЩ, Русия, Норвегия.

 

През 70-те години на ХХ век за първи път в комунистическа България пристигат група англичани, които проявяват интерес към личността на Учителя П. Дънов и проповядваното от него учение. Те се срещат с някои от учениците му и прекарват известно време в Рила по местата, посещавани от българския духовен Учител и не­говите последователи. Впечатленията, които те отнасят от България, са силни и ярки и така чрез тези ентусиасти на Новото учение връз­ката между ББ у нас и външния свят бива възстановена. В резултат от това е възроден и интересът към идеите на П. Дънов в чужбина.

 

Понастоящем - в началото на ХХ1-то столетие и третото хилядо­летие - структури на ББ и последователи на Учителя П. Дънов има във: Франция, Великобритания, Швейцария, Норвегия, Швеция, Да­ния, Русия, страните в състава на бившата Югославия, Германия, Холандия, Литва, Латвия, Естония, Гърция (в Европа), САЩ, Ка­нада, Япония, Индия, Нова Зеландия, Австралия, някои държави от Латинска Америка и много други.

 

В етапа на преход към истинско демократично общество у нас, в условията на политически и религиозно-духовен плурализъм всич­ки хора зад граница, интересуващи се от духовно-културното нас­ледство на Учителя П. Дънов, са свободни при реализирането на тези свои интереси. Мнозина от тях посещават България, за да се запознаят на място с корените на движението, чиито идеи са прида­ли смисъл и насока на живота им. Някои от тях, изучили в детайли свещения танц Паневритмия, вече се проявяват като инструктори и преподаватели по него в своите страни: Алисън Браун в Шотландия, Ардела Натаниел в САЩ, Жан-Луи Гобо във Франция, които вече са създали центрове за практикуването на Паневритмията на мест­на почва.

 

Не бива да отминем без внимание и езотеричния факт, че за раз­пространение на Новото учение, родено в България, движеща сила са не само личностите и организациите, ангажирани с неговото съ­държание и насоченост. Идеите на Учителя Петър Дънов сами по себе си притежават могъща сила, духовен заряд и енергия, които ги правят достъпни за възприемане от всяка пробудена или пробужда­ща се душа. В резултат на това редица светли умове от Изтока и Запада са възприели по вътрешен път вибрациите на това Божест­вено Слово и учение, съчетано с окултни музикални произведения и Паневритмия, в качеството им на неотменим и особено важен елемент от планетарното духовно движение New Age (Нова епоха).

 

Българинът е известен със своя скептицизъм, възприеман от мно­зина като национална черта. Тази му особеност му помага да не проявява неоправдано доверие към всякакви видове измамници. Но тя има и своите не дотам положителни страни, включително и не­уважението към някои от плодовете на собствения му труд. "Хубава работа, ама българска!" или просто "Българска работа!" са реплики, изричани с подчертано саркастичен тон, издаващ наченките на опа­сен национален нихилизъм.

 

Подобно е и отношението му към великите хора от нашия народ. Българинът винаги или почти винаги изпитва удоволствие да им открие някой недостатък, вероятно за да ги принизи до собственото си равнище. Естествено - никой не печели от това. Губи целият народ. Излиняват немалкото ярки светлини в родната ни история. Отричайки самите себе си и стойностното, създадено от нас, ние неизменно се разделяме с частица от самочувствието, което сме за­служили, понеже "и ний сме дали нещо на света...". И така някак неусетно отстъпваме от завоювани вече духовни територии и ги предоставяме без бой, с готовност, граничеща с предателство, на други народи, които с нищо не са доказали превъзходството си над нас. Понякога залитаме и към друга крайност - чуждопоклонничеството. И нейната поява е напълно логична - когато не уважаваш самия себе си, си далеч по-склонен да се поклониш на другия, ма­кар и той да не те надвишава по ръст.

 

Тази последна слабост обаче крие и едно малко неочаквано, но полезно следствие. Ние, българите, може и да не сме оценили в достатъчна степен някого от своите или нещо свое. Но ако някой в чужбина се провикне на висок глас, че той или това е величина с планетарно измерение, че това е истинско богатство и принос към духовно-културната съкровищница на човечеството, ние сякаш миг­новено отрезвяваме. И също в един глас започваме да хвалим и превъзнасяме човека или продукта на собствената си творческа ге­ниалност. Излиза, че освен стоки с всякакво предназначение ние внасяме отвън и градивните частици на собствения си национален авторитет. И това ако не е парадокс, здраве му кажи!

 

И така както никой пророк не е чут в отечеството си, както с болка въздъхва Спасителят Иисус Христос, така и великият бъл­гарски духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) все още не е получил заслужено признание в собствената си родина. Затова не­ка се вслушаме в отзивите за него от бележити личности зад граница, някои от които не се нуждаят от представяне.

 

Забележителният реформатор на Римо-католическата църква па­па Йоан XXIII (свиква II Ватикански събор - 1960-1965 г., който радикално променя облика на католицизма и прогласява инициа­тивата за обединение на християнските църкви) преди да бъде изб­ран на папския престол през 1958 г. е бил представител (папски нунций, т. е. посланик) на Ватикана в България. Тогава, преди Вто­рата световна война, той е още кардинал Анджело Ронкалий. У нас се запознава основно с беседите на Учителя П. Дънов. Във встъпи­телната си реч след избора му за папа той излага на църковен език множество от идеите, прогласени от българския духовен Учител. На него принадлежат думите: "В днешната епоха най-големият фи­лософ, който живее на земята, е Петър Дънов."

 

Един друг съвременник на Учителя П. Дънов, най-високопоста­веният духовник на Англиканската църква, Кентърберийският ар­хиепископ Хюлет Джонсън, след посещението си в България с цел запознаване с всички църкви, религиозни и духовни общности и течения у нас (включително ББ), заявява пред група бели братя и сестри в квартал "Изгрева": "Живот намерих само тук!" На тръгва­не той взема със себе си значително количество литература на ББ, преведена на английски и френски език, изпълнен с намерение в Англия да надминат французите по отношение масовото разпрост­ранение Словото на Учителя П. Дънов.

 

През същия период от време главен еврейски равин в България е Даниел Цион. Известно е, че той е бил един от най-преданите и ревностни ученици на българския духовен Учител. Петър Дънов в лични разговори неведнъж го е насочвал на мисълта, че еврейската общност следва да приеме Христос като истински Месия и Спасител на човешкия род и че трябва усилено да се работи в тази насока. Като резултат от идейното въздействие на Учителя П. Дънов равин Д. Цион действително приема Христос по дух, при това напълно и безрезервно. В една от своите книги духовникът дори издига рево­люционната от гледна точка на традиционния юдаизъм теза: "Един Бог, една религия, един народ!" Разбира се, той има пред вид не богоизбрания през старозаветната епоха израилски народ, а една планетарна общочовешка общност, обединена под знамето на едни и същи духовни принципи, на една общосветовна религия, съчета­ваща хармонично вяра и знание, наука и мистицизъм. В тази своя книга авторът препоръчва на читателите вегетарианството и се ста­рае да ги приобщи към новото, към идеите на Новата Култура на VI раса, прогласени от Учителя на ББ в нашата страна.

 

През май 1939 г. един френски професор - Алфред Ломони от Тулузкия университет, изнася лекция пред двадесет свои колеги про­фесори, на която представя идеите на Учителя П. Дънов. Той ги определя като "необходими за възраждането на културата и за отк­риване на нови хоризонти пред човечеството".

 

Холандският философ Врееде посещава "Изгрева" на ББ през съ­щата 1939 г. След завръщането си в Холандия той излага впечатле­нията си в списанието "St. Michael's News". Авторът описва Учителя П. Дънов като "скромен, но мощен, съсредоточен в себе си, с бърз, проницателен ум". За външния му вид предлага следната оценка: "... с фино одухотворено лице, със скромно облекло, добър, силен, решителен човек, естествен и с достойнство".

 

Като истинско откровение звучат думите на друг бележит фран­цузин, безспорен авторитет в областта на човешката духовност през миналото столетие - Рене Генон, произнесени през 1947 г.: "Учителят (Петър Дънов) е истински пратеник на Небето. Той е най-големият магнит, който е слизал някога на Земята."

 

През 1955 г. завършва жизнения си път един от най-блестящите гении не само на XX век, но и въобще на нашата цивилизация - Алберт Айнщайн. След кончината му по френското национално ра­дио е излъчено обширно предаване, посветено на него. Цитирани са множество негови изказвания по различни поводи и проблеми, между които и следното: "Целият свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България!"

 

През 1974 г. в Англия излиза от печат авторитетната "Енцикло­педия на необясненото" под редакцията на Ричард Кавендиш (из­дателство "Пенгуин"). В нея фигурира и името на Учителя П. Дънов, който е представен по следния начин: "Български пророк, който твърди, че е слязъл на Земята от "Алфеола, Звездата на звездите", за да проправи пътищата за идната "епоха на славянството". През 1914 г. Дънов обявява на света, че е настъпила "Епохата на Водо­лея"."

 

По-късно изключителен принос за популяризирането на духов- но-културното наследство на Учителя П. Дънов в англоезичните държави имат и трите книги, издадени от видния британски учен и мислител Дейвид Лоримър в Англия през 90-те години на XX век: "Пророк на нашето време" ("Prophet for Our Times"), "Кръгът на свещения танц" ("The Circle of Sacred Dance") и "Бисери на любов­та" ("Gems of Love"). И трите произведения са посветени изцяло на българския духовен Учител и разкриват неговата мисия на нашата планета. За отбелязване е, че Д. Лоримър - след като за първи път посещава събора на ББ при Седемте Рилски езера през 1989 г. - се заема да изучава български език, за да може да чете Словото на Учителя П. Дънов в оригинал. Той признава: "Творчеството му ме привлече неустоимо. Имах усещането, че съм открил така търсено­то западно езотерично учение, не само коренящо се в платонизма, но и пропито с автентичния дух на християнството." Д. Лоримър дефинира П. Дънов като "... най-универсалния духовен Учител на двадесети век - това, което Хегел нарича световна историческа фи­гура, чиято значимост ще бъде осъзнавана постепенно през следва­щите векове".

 

През юни 1996 г. при първото си посещение в България един от световно утвърдените лидери на модата Пако Рабан се поклони пред гроба на своя духовен Учител П. Дънов. В тази връзка той сподели с журналисти мотивите за този израз на преклонение: "Петър Дънов е един от най-великите философи на епохата на Водолея. Учението на Дънов ще бъде основа на духовната култура на новото столетие." Стана известно, че Пако Рабан се натъкнал на сборник с беседи на Учителя П. Дънов в една парижка книжарница. До 1960 г. успял да си набави всички негови книги. Пред представителите на българс­ките средства за масова информация той изтъкна още: "Петър Дънов бе първият философ, който пишеше на достъпен език с изключи­телно прозрение." От Словото на нашия духовен Учител Пако Рабан разбрал, че в материята нищо не съществува без значение. Не е тайна, че символиката на неговите модели облекло е вдъхновена от учени­ето на П. Дънов.

 

През 1998 г. излиза книгата на видния холандски философ Хари Салман "Изцелението на Европа" (преведена и на български език и издадена от ИК "Кибеа" през 2001 г.), в която авторът отбелязва: "Антропософията е преди всичко един път на познанието за раз­ширяване на съзнанието. През ХХ век от изворите на езотеричното християнство бяха открити и други пътища за душевно и духовно развитие на човека. Един от тях е Бялото братство на българския духовен Учител Петър Дънов (1864-1944), което прави връзка с пътя на българските богомили и гностическата школа на "Златния кръст с рози" на холандците Ян ван Райкенборг (1896-1968) и Катароз дьо Петри (1902-1990)." На 23.08.2003 г. на традиционния семинар, провеждан всяко лято през август - периода на ежегодния Рилски събор на ББ - на хижа "Рилски езера" Хари Салман изнесе лекция под заглавие "Значението на българската духовност за бъ­дещето на европейската култура". Проследявайки духовната исто­рия на България, той достига до извода, че страната ни "може да играе важна роля в създаването на нова Обединена Европа". Под­чертавайки идейната приемственост в школите на Орфей, на бого­милите и на ББ (основано от Учителя П. Дънов), авторът изтъква тяхната обща насоченост, отправена към изграждането на изгрява­щата Нова Култура на славянството - предтеча на Културата на VI коренна земна раса. В заключение X. Салман споделя: "Бъдещето на европейската култура трябва да бъде защитено и се нуждае от хармонизиращия принос на народа на Петър Дънов."

 

 

 

"Единственият Учител, Който учи хората, е Бог. За да ги учи, той взема една или друга форма. Някога Бог е видим, а някога - невидим..."

(Учителят П. Дънов)

 

"Обичай съвършения път на Истината и Живота. Постави Доброто за основа на дома си, Правдата - за мерило, Любовта - за украшение, Мъдростта - за ограда, и Истината - за свети­ло. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя."

(Заветът на Учителя Петър Дънов)

 

Учението на ББ представлява по същността си автентична ре­дакция на извечното Божествено учение. Учителят П. Дънов му при­дава собствена специфика въз основа на потребността от актуали­зацията му в съвременната историческа епоха на велик преход на земното човечество от една планетарна култура към друга. Учителят на ББ у нас положи основите на едно проникновено знание за Бога, света, живота и човека, като използва за непоклатим фундамент водещото начало в Христовото благовестие - Любовта. Божестве­ният принцип на Любовта, прогласен от Спасителя в качеството си на ръководно духовно-нравствено начало в зората на глобалната трансформация от инволюция към еволюция, заменя на множество места във философията на египетския велик Посветен Хермес Трисмегист понятието "ум". Теоретичната схема на Триждимогъщия Хермес е послужила в древността като изходна точка за възникването на други значими течения на мисълта, духовни школи и религии: питагорейството, юдаизма (утвърждаващ монотеизма), арийските учения на Изтока, включително древноиндийската философия. Се­демте главни херметически принципа намират своето място и в гръб­нака на Словото на Учителя П. Дънов.

 

Окултната наука се опира на три основни постулата или закона, с чието осмисляне и прилагане биват разрешени всички противо­речия в кардиналното направление на човешкото съществуване. Те са, както следва:

 

1) Закон за развитието.

2) Закон за причината и следствието (кармичен закон - след­ствие от VI принцип на херметизма, за причинността).

3) Закон за прераждането (превъплъщението) на душата (следствие от V принцип на херметизма - за ритъма).

 

В свободен разговор със свои последователи на "Изгрева" Учи­телят П. Дънов споделил: "Ако живеете по Божествения закон, пътищата ви ще бъдат отворени, но ако грешите, естествено ще дойдат затруднения. В света съществуват два вида порядък: единият е старият, човешкият порядък, а другият е Божестве­ният. " Един от присъстващите го запитал: "Как ще постигнем ка­чествата, които са потребни, за да живеем в Божествения порядък?" И получил следния отговор: "Както цигуларят постига своето май­сторство - с упражнения и с постепенно приближаване към онова, което е поставено като идеал. "Съвременниците на Учителя Петър Дънов го описват като човек със среден ръст и благородна осанка, която на моменти до такава степен доминирала над окръжаващите го, че той изглеждал по-ви­сок и по-едър от всички наоколо му. Както забелязваме на фотогра­фиите, съхранени от онова време, той е носел дълга коса, спускаща се почти до раменете му. Естетите определят лицето му като краси­во и одухотворено. В него намира израз дълбоката му вътрешна сила, неизменният му душевен мир. Челото му е голямо, право и гладко. Очите са леко скосени, носът - с правилна форма, а скулите широки. Брадичката - с приятен контур. От цялостното му излъч­ване лъха духовна мощ, устойчивост, непоколебимост. Погледът му чист, благ, дълбок и предразполагащ - му придава бащинско изражение. Никой не е в състояние да открие в този поглед каквото и да било раздвоение. В очите можем да разчетем единствено лю­бов и пълна безкористност. Те предлагат ярката картина на реали­зираната душа, открила Божественото у себе си и разкриваща го щедро навсякъде и във всичко. В погледа му е стаена като постоян­но присъствие Истината за всичко съществуващо, както и Мъдростта на Свръхчовека. И мекотата, тъй характерна за най-извисените духом.

 

На моменти от Учителя на ББ струи светлата радост на възви­шеното небесно присъствие. В други случаи от него се излъчва раз­диращо страдание, събрало в себе си като фокус болките и скърби­те на целия човешки род. Каквото и да е моментното му психическо състояние, той никога не изрича упрек или осъждане, никога не упражнява насилие по какъвто и да е повод. В същото време всеки около него изпитва силен копнеж да му разкрие душата си, да се докосне до тази тиха, но бликаща като извор Божественост и да поеме от нея толкова, колкото успее.

 

Походката на Учителя е лека, ефирна, динамична до края на дните му. Като правило проявява смайваща подвижност, особено будеща из­ненадата на околните пред вид напредналата му възраст. Стъпката му е сигурна, лека; способен е да изминава дълги разстояния без видими признаци на умора. Понякога скоростта му на движение е толкова висока, че учениците му едва смогват да го следват. Главата му е неиз­менно изправена - никоя житейска буря не би могла да я приведе под тежестта си. От всяко негово действие и движение блика будно съзна­ние и пълна концентрация. Цялата му фигура пленява със своята хар­мония и естественост. Те се проектират във всичките му постъпки и им придават искреност и прелест. Самият той отбелязва по този повод: "Естествеността дава условия за проява на Любовта."

 

Облеклото му винаги е чисто, спретнато, естетично. Той отдава предпочитание към свободните и широки дрехи, които предлагат простор за телесните действия. Повечето му дрехи са в светли тонове. Той заявява: "Не дрехата, но лицето трябва да изпъква. И не ли­цето, а душата."

 

Гласът му е нисък, но твърде мек и приятен. Той говори тихо и като правило речта му не е придружена от риторични ефекти, но тя се разпростира надалеч като могъщо ехо от ангелски хор. Говорът му е съчетан със спокойни, плавни и хармонични движения. Те придават на Словото му яснота и изразителност, на които биха за­видели и най-прочутите оратори.

 

Обича да пее. Прави го с вдъхновение и вникване в песента. В тази му разновидност гласът му е дълбок, вълнуващ, богат на дра­матично съдържание. Когато предава нова песен на учениците си, обикновено сам я изпява. В някои случаи изсвирва мелодията на своята цигулка и дава пояснения за изпълнението й. Дори и музи­калните упражнения да са прости, той ги предлага така изразително, с такова съпреживяване, че те мигом израстват пред духовния взор на аудиторията и се изпълват с неповторим смисъл и съдържание.

 

Целият живот на Учителя Петър Дънов може да бъде сравнен с музика - със собствени ритъм, мелодия и хармония.

 

Как съвременници на българския духовен Учител и най-вече не­гови последователи рисуват духовния образ на този велик българин?

 

Всички те подчертават, че той ратува неизменно за естествен жи­вот, без поза и ексцентричност. Отношенията му с хората са прости, искрени, напълно естествени. Проявява учтивост, внимание и ог­ромно търпение към всички, без изключение. Обича чистите, висо­ки места в планините. Издирва ги със завидно постоянство и ги посещава често - сам или с последователи. За тези благословени кътчета от майката-природа той казва: "Свещени неща е постави­ла там природата."

 

Учителят на ББ в България се храни съвсем скромно. Няма сла­бост към богати, пищни трапези. Любимата му храна са плодовете. Изпитва радост при вида на едри, с правилна форма и красив вън­шен вид плодове. На учениците си казва, че те са пратеници от един извисен духовен свят. Подчертава, че плодовете са проводни­ци на благородни идеи, мисли и чувства, и предлага методи за из­ползване на силите, съдържащи се в тях. Смята, че именно плодо­вете са идеалната храна за човека. За тях той свидетелства: "Пло­довете чистят както тялото, тъй също мислите и чувствата."

 

Учителят П. Дънов обича слънцето и всички моменти от деня, свър­зани с него. За него той казва: "Когато слънцето грее, всичко добро може да се случи. ...Както се греем на слънцето, тъй трябва да живе­ем в Божествената Любов." Учителят на ББ обича и обилната светлина, която се лее неустоимо над земята. Последователите му твърдят, че око­ло него винаги има светлина - и в прекия, и в преносния смисъл.

 

Обстановката, в която живее и работи той, е пределно скромна, до­ри по спартански мизерна. Той отхвърля всяка разточителност в об­ластта на материалната осигуреност, всяка небрежност и излишество. Когато е нужно, обаче, проявява забележителна щедрост. Той знае кога, на кого и как да дава. Материалните блага за него са само предметно средство, с чиято помощ предава ценни уроци на своите ученици. Като притежание или обект на стремеж те нямат никаква стойност за него.

 

Той никога и за нищо не претендира, че е негово. Казва: "Ис­тинският дом на човека е в душата му. Той няма дом отвън." Около него винаги царува атмосфера на чистота и святост, която всеки може да усети.

 

Учителят П. Дънов е известен като отличен събеседник. Където и да отиде, той се превръща някак неусетно в център на вниманието. Около него винаги се събират множество хора, жадуващи да чуят Словото му. Разговорите с него протичат естествено, непринудено и при всякакви външни условия: по време на екскурзии и отдих, след беседите или след братските трапези. Той непрекъснато бива затрупван със спонтанно възникнали въпроси, сякаш извиращи от душите на присъстващите. Темите са безчет и обхващат живота във всичките му проявления. Все пак преобладава търсенето на път за човешката душа към Божественото.

 

Учителят П. Дънов говори с ярки образи, убедително; умее да изказва с подкупваща простота и достъпност дори и най-трудните за разбиране неща. Това е стилът на изразяване на човек, който дълбоко е навлязъл в същността на проблемите. Той ги вижда с вътрешния си поглед, проникнал е до самата им дълбина, а не просто ги описва на слушателите. Така винаги печели тяхното доверие, готовността да го последват по пътищата, които им чертае. Той го­вори и на ума, и на сърцето, ала най-вече на душата. Нея призовава към пробуждане, за изпълнение на мисията й сред Божието творение. Словото му е изпъстрено с множество примери, легенди, приказки, анекдоти, които илюстрират изложението и го довеждат до съзна­нието на аудиторията в най-лесно достъпен вид. Често си служи с езика на символите, подвластен единствено на мъдреците.

 

Настроението на Учителя на ББ почти винаги е бодро, жизнера­достно, оптимистично. Той притежава ярко и фино чувство за хумор. Нерядко предизвиква смеха на аудиторията, а и сам той се смее от сърце. Всички житейски изпитания и неволи не са в състояние да нарушат вътрешния му мир, чувството на дълбока удовлетвореност и доволство. И в най-тежките проблеми, и в най-горестната сърдеч­на болка той открива нещо хубаво, осмисля ги и ги използва за целите на великата Разумност. Никой, никога и при никаква ситуа­ция не е способен да го извади от равновесие.

 

В някои редки моменти той се затваря в себе си, става мълчалив, непроницаем. Тогава не се среща с никого, никого не приема. И всички разбират, че трябва засега да останат на разстояние.

 

Учителят П. Дънов неизменно е безупречно точен и изисква от своите последователи същото. Когато определи час за някакво на­чинание, бива съвършено точен. Чувството за дълг и отговорност е издигнато от него в ранг на духовен закон. Той изповядва правилото: "Малко обещавай, но всякога изпълнявай." Не обича да отлага нищо.

 

След като е планирал за изпълнение нещо и настъпи времето за осъществяването му, той веднага пристъпва към дело. Всяко начи­нание, подето от него, постепенно се превръща в елемент от изг­раждането на Новото - Културата на Любовта. Цялата жизнена изява на Учителя на ББ у нас е посветена на идването на Царството Божие на Земята. Всяка негова мисъл, чувство и действие са форма на служение на Бога. Всичко той извършва с максимално внимание, грижливост, по възможно най-добрия начин. Девизът му е: "Как­вото работите, работете го заради Господа." Всичките му дви­жения излъчват красота, всичките му постъпки - достойнство и целеустременост. Един от заветите му към учениците е: "Помни, че ти всякога предстоиш пред Великото Разумно Начало."

 

Той не знае почивка. Работи през всички часове на денонощието. Дори и в нощна доба или в най-ранна утрин той често е буден и използва времето за неспирен духовен труд. Малката му стаичка на "Изгрева" нерядко е огряна от бледата електрическа светлина в ми­гове, когато всички останали бродят из царството на съня. Учени­ците си наставлява по следния начин: " Човек разрешава най-мъч­ните си въпроси в абсолютна тишина, когато всички спят, а само Бог е буден." Извършената от него работа е титанична по своя обем и значимост. Неговото жизнено дело промени света и резултатите от него тепърва ще бъдат осъзнавани от земните хора. Да работиш с Любов, значи да служиш на Божия План за света: "Най-голямото благо, което човек има от Бога, е животът. И най-голямата бла­годарност на човека заради живота е работата."

 

Учителят П. Дънов е носител на духовно знание, обладаващо заряда на възраждане и обновление на всички равнища в действи­телността. Той го раздава с неподражаема щедрост, ала за да го получиш, трябва да поискаш.

 

В редките мигове на отдих той му се отдава с благодарност и в пълнота.

 

Пратеници от невидимия свят твърде често спохождат Учителя на ББ. Той умее да общува с тях, умее и да запали искрата на свеще­ното отношение към тях в сърцата на своите последователи.

 

Всяка работа начева с молитва. И след приключването й също отправя благодарност чрез молитва. Той обяснява това правило: "Ра­зумният, невидимият свят участва във всичките ни дела тук, на Земята. С молитвата ние призоваваме неговата помощ. Благо­дарността пък е израз на това, че ние оценяваме тази помощ. Тя е израз на нашите хубави чувства."

 

Не липсват моменти, когато духовният Учител се оттегля в уса­мотение и в тишината на вътрешното си вглъбение се отдава на размисъл, концентрация, съзерцание и медитация. След подобна работа с Духа той се завръща сред последователите си озарен от нова светлина, изпълнен с нова вътрешна сила, с нови планове и идеи. За тези мигове на контакт с най-фините зони на Битието той споделя: "Тихото езеро отразява планинските върхове, небето, слънцето и звездите. ...В душата си ученикът винаги слуша гово­ра на Бога. Тогава страхът изчезва и у него настъпва дълбок мир. Той е свободен."

 

Според него молитвата, размишлението, концентрацията, съзер­цанието и медитацията са важни методи за духовно израстване и общуване със селенията на Божественото. Най-краткият път към Бога е обаче без съмнение Любовта - първата и най-великата запо­вед в Христовото благовестие. Свещени са миговете, в които Учи­телят П. Дънов говори за Бога - Великото Разумно Начало във Все­лената. Словото му става особено проникновено, той бива озарен от бликаща вътрешна светлина: "Господ, за Когото ви говоря, е жив в цялата природа, Той я прониква и организира и действа във всички същества. Той говори във всяка душа, във всяко сърце. Говоря ви за Него, с Когото съм всякога в общение - познавам Гласа Му, държа Учението Му, върша Волята Му и служа на Духа Му, а ра­достта ми е в Неговото Живо Слово."

 

За своята земна мисия като Пратеник на Небето той казва: " Учи­телят слиза, за да изяви Любовта. Това не е външен процес. През него минават чистите струи на Любовта към всичко живо. И в какво се изразява Любовта на Учителя? Той иска да приближи душите към светлината и радостта, в които живее....Дошъл съм, за да изявя Любовта, да я донеса на Земята. Това е моята мисия." На друго място допълва: "Някой пита кой съм аз. Аз съм пратен от Божествения свят да изявя Любовта, да внеса в живота нейна­та сила, нейната мощ. Всеки, който проповядва Божественото учение, е неуязвим. Божественото учение е неделимо. То е било в миналото, е сега, ще бъде утре. Следователно кой го е проповядвал, кой днес го проповядва, кой ще го проповядва утре, не е важно. Божият Дух е един и същ във всички времена и епохи. Следователно никоя сила в света не е в състояние да го победи." Поантата на самоосъзнаването в ролята на Божий Посланик сред човешкия род е съсредоточена в думите: "Аз съм дошъл да кажа на хората, че Бог е решил да създаде нов свят, ново небе, нова земя и да промени всички хора. Това ще стане. . Това, което говоря, е Божествено. Моята проповед ще я чуят всички. Не могат да не я чуят, понеже Бог е, Който говори в света. А Той е навсякъде." Целта на своето присъствие сред по-малките си братя и сестри от човешкия род той съзира в следното: "Пратен съм от Всемирния Извор за въдворя­ване на Царството Божие на Земята."

 

За мисията на Словото Божие той свидетелства: "Онова, което аз говорих четиридесет години, то вече изпълни света. От него той не може да се освободи. То не е мое, то е Божествено. Един ден хората отвътре ще го приемат." Той подчертава: "Словото, което ви говоря, не е мое. То е мисълта на Разумните Същества, които стоят зад мене. Те не са едно и две, те са хиляди, милиони. Това са идеите на Вечния Дух, които минават през цялата веч­ност."

 

Присъствието на велик духовен Учител между людете е жив при­мер за връзка между земното и небесното. Само чрез небесната Мъд­рост могат да бъдат разрешени противоречията в света на материята. Само градивната мощ на Небето изцелява недъзите и язвите на зем­ния живот. Само чрез Божествената Любов биват трансформирани силите на злото в служители на Доброто. Магията на това превръ- щение като висше изкуство на Духа се владее от Учителя П. Дънов до съвършенство. Във всички негови беседи, лекции и разговори тази грандиозна по съдържание и мащаби опитност е предадена в пълнота.

 

В близост до своя Учител всеки член на създадената от него ду­ховна общност става по-добър. Пред него всички изпитват свещен трепет, искрено преклонение. За тях Учителят е въплъщение, жив образ на прогласените от него Божествени принципи на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Той е Служител на Бога и всеки, който се доближи до него, също изпитва желание за служи на Великото в света.

 

Учителят на ББ обгръща всеки и всичко с Любов и Светлина. В неговото присъствие всички се чувстват прекрасно - и растенията, и животните, и хората. Той служи на Любовта, следователно на Бога. Принципът на Божествената Любов - вечна и неизменна - е поставен от него за основа на новия живот, който иде. Тази именно Любов е и най-ярката черта в неговия собствен характер. Затова и с основание бива наречен от своите ученици "Учител на Любовта". За нея той изтъква: "Спасението на човечеството се крие в онази велика религия, която обединява всички религии като удове на едно Цяло. Тази религия е Любовта. Тя обединява всички хора. Примирява и разрешава противоречията им и внася в тях радост и веселие."

 

Учителят П. Дънов е отзивчив и внимателен към всички, без да отчита мястото им в обществото, имотното състояние, богатството или каквито и да било други отлики в материален аспект. За него това са външни форми без значение. Те нито придават нещо на чо­века, нито му отнемат нещо. Ала чистотата и честността са издиг­нати на пиедестал в скалата на неговите ценности. Той обича и уважава искрените и честни хора. На тях винаги оказва безкорист­на подкрепа. А спрямо неискрените изгражда невидима стена и ос­тава вътрешно недостъпен.

 

Като всеки истински духовен човек, който живее съгласно свои­те убеждения, а не само ги изповядва на думи, той се отличава с изключителна скромност. Пред последователите си разкрива само малка част от могъщия си вътрешен потенциал и предоставя въз­можността на всеки да го познае според степента на духовната си зрелост. Никога и в нищо не изтъква себе си - знанията, силата, Мъдростта, всемогъществото си. Така предоставя пълна свобода на избора на онези, които го следват. Животът му е незабравима илюстрация на собственото му напътствие: "За всичко, което на­правите, отдавайте слава на Бога." Дори и когато твори чудеса, той не придава особено значение на действията си. Великият в Духа е велик най-вече поради смирението си. За Учителя П. Дънов "... смирението е израз на любовта към Великия." Затова и той ни­кога не говори от свое име. Не поставя печата на собственост върху никой от продуктите на своя творчески труд: Слово, музикални твор­би, Паневритмия. Винаги и във всичко остава само смирен служи­тел на Всевишния.

 

Учителят на ББ се отличава и с непостижимо търпение. Той знае, че за всяко нещо под слънцето има подходящото време. Умее да изчака това време, без да прибързва, но и без да забавя хода на естествените процеси в живота. Споделя с учениците си: "Търпе­нието е едно от великите качества на Бога. Търпението е велика наука. Търпение с любов. Търпение с мир. Търпение с радост. Само любещият е търпелив. Само човекът с мир е търпелив. Само ра­достният е търпелив. Само разумният е търпелив."

 

Засипван от четири страни с безобразни хули и клевети, той ос­тава неизменно тих и спокоен. Никога не се защитава, никога не влиза в спор, никога не удостоява с отговор хулителите. Така не предоставя енергия на техните домогвания и те отмират бързо и от само себе си. "Истината свети със собствена светлина!" е една от неговите максими, понеже той знае, че рано или късно светлина­та на Истината разпръсква даже и най-зловещия мрак на лъжата и злотворството.

 

Към растенията и животните - по-малките братя на човека - българският духовен Учител се отнася с подчертана обич. Винаги зачита тяхната свобода и правото им на съществуване, предоставе­ни им от майката-природа. Тяхното битие според него е плод на всеобхватната космическа Разумност: "Всичкото ваше щастие в света почива върху страданията на тези малки същества, които ви служат. Всички растения, цветя, бубулечици, млекопитаещи, всички да чувстват, че Бог живее във вас, че всичко ви е мило, на всичко давате неговата цена. Само така можете да разберете великия закон на Любовта."

 

Учителят П. Дънов е досетлив спрямо нуждите на всички. Нерядко долавя съкровената потребност на някой притеснителен човек, който не смее да я изкаже, и му се притичва на помощ - видима и невидима. Той следва като неотклоним повик на Духа следното свещено правило: "Бъди досетлив като Разумната Природа, която се прислушва в зова и на най-малките бубулечици и цветенца за дъжд и ги снабдява с влага. Бъди досетлив какво иска Божият Дух ти да направиш. Това е досетливост: да знаеш да угодиш на Бога в себе си и в другите." И така той влиза в положението на всяко живо същество, отнася се към него с разбиране и му помага безрезервно, с любов и всеотдайност, на които е способен само съвършеният. Подходът му към всекиго е специфичен, индивидуален. Никому обаче не отдава предпочитание, никого не хвали или изтъква пред другите. Най-рядко от устата му може да бъде чута похвала. Но независимо от това всеки е наясно кога е постъпил правилно и кога - не. Когато реши да насърчи някого, пра­ви го деликатно, незабележимо. Когато някой е отхвърлен от останалите, самотен и отчаян, ако достигне искрено вътрешно покаяние, Учителят на ББ намира начин с един незначителен на пръв поглед жест да го утеши и да го върне отново към пътя му.

 

Той неизменно обръща внимание върху положителното в живота и с него работи. Когато неизбежно се сблъска с отрицателното, той не го осъжда, а го използва като фон за изява на позитивното. По непов­торим начин умее да трансформира негативното в неговата противо­положност и така да го утвърди. По този начин енергията на личнос­тта се съхранява и самият човек остава недостъпен за стрелите на злото: "Не търсете недостатъците на другите. Не се спирайте на погрешките им. Човекът - това е вложеното от Бога в него."

 

Учителят П. Дънов разкрива в Словото си и хоризонтите на бъ­дещата наука: "Ще дойде време, когато учените хора ще пропо­вядват нови учения, нови теории. Те ще бъдат на новата, положи­телна, Божествена наука. Бъдещата наука ще бъде жива, ще ра­боти с живи величини, ще проучва жива материя." Той не пренеб­регва и важността на физическия живот в царството на материята: "Първо трябва да се разбере физическият живот и постепенно да се отива към духовния и Божествения живот."

 

Всичко, до което се докосне великият духовен Учител, бива оду­хотворено, изпълнено с нов живот, с ново значение и смисъл. Когато той възлюби нещо, всички го обикват. И сякаш го откриват за пър­ви път чрез вътрешния си взор. Както никой друг, той владее Бо­жественото изкуство да говори на душата, да я гали със Словото си: "В света има разумни души, които искат да се повдигнат, да жи­веят съзнателно. За тях слизат на Земята великите Учители. На тях помагат всички любещи и светещи Души, които работят в света." Той винаги знае на кого говори. И се обръща не към телес­ната му обвивка, а именно към душата му. Така пробужда вътреш­ните му сили и го мотивира да дава най-доброто от себе си.

 

В неговите беседи, лекции и свободни разговори са засегнати на практика всички най-важни въпроси на Битието. И на всички тях той е предложил достоен, изчерпателен, всеобхватен отговор.

 

Жизненото му кредо може да бъде изразено в светлината на три­те велики космически принципа със собствените му думи: "В Лю­бовта човек се ражда, в Мъдростта се облича, а в Истината има жилище, в което живее."

 

Учителят П. Дънов се придържа стриктно към едно свещено пра­вило: "Никога не коригирай Божественото. То е абсолютно. При Божественото няма друго мнение." Словото и животът му се до­пълват в едно хармонично цяло. Жизнената му пътека е приложе­ние на собственото му учение, нагледен пример за учениците. Той предоставя на всички пълна свобода на избора. Но същевременно ги подготвя да посрещнат последствията от този избор. Никога и при никакъв случай не си служи с принуждение. Цени красотата и я търси навред около себе си: "Красотата е дреха на Истината." Не понася лъжата и отхвърля категорично всичките й разновид­ности. В живота му диша могъщ космически ритъм. Общуването с него създава усещането за едно светло и радостно бъдеще, което обаче няма да дойде от само себе си, а за него трябва здраво да се потрудим.

 

Всеки, който се доближава до него, разбира доколко може да скъси разстоянието. Има една неизменна свещена дистанция, която никой не би могъл да преодолее. За всекиго нейният размер е раз­личен. Така, макар и заобиколен винаги от свои последователи, Учи­телят на ББ в България остава самотник. Една от най-мистичните и разтърсващи песни, създадени от него, е посветена на това вътреш­но усещане за самота сред суетата на земната действителност:

 

"Странник съм на този свят. Никого не познавам освен Тебе. Ти, Господи, Боже мой, си създал всичко за мене. Аз възнасям своята благодарност към Тебе. На Тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към Тебе."

 

 

В периода от 25 юни до 9 юли 1900 г. Учителят Петър Дънов получава седем послания от Божия Дух, които съдържат съвети и наставления за предстоящата му мисия сред хората. Той ги назова­ва "Седем разговора с Духа".

 

Ето какво го напътства Небесният Източник във втория разговор: "Ето, Аз ще подействам за теб с Духа Си, Който е непонятен за света. Силата Му ще е в Словото Ми и благодатта Ми в милостта. И сега - постави тия Мои думи в сърцето си и не преговаряй за бъдещето. Постави ги и гледай на тях, докато оживеят, защото не само с хляб ще бъде жив човек, но с всяка дума, която излиза от Божиите уста." Инициаторът на диалозите разкрива Себе Си в тре­тия разговор: "Ето, Аз съм, Който оживявам Словото Божие и всяко сърце, което го приема. Този, Истий, Който ти говоря и диктувам тайните на Царството Божие да ги проумяваш. Аз те следя навсякъ­де и те пазя във всичко, и ти давам Своята благодат да растеш и да се усъвършенстваш в познанието на Моето Слово." В четвъртия разговор на Петър Дънов бива разкрит коренът на импулса, с чиято помощ той е призван да изпълни назначението си на планетата Земя: "Това служение ще бъде под въздействието на Духа, Който ти гово­ри чрез Мен и Който сам действа в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплъщение вътре в тебе." В заключител­ния седми разговор Духът рисува ярка картина на трансформациите, които следва да настъпят в общественото съзнание на българския народ под въздействието на мисията на Божия Пратеник - Учителя Петър Дънов: "Тоя народ има да претърпи едно вътрешно изменение. Има да станат промени в управлението, което Бог ще извърши на­скоро. Има да мине една известна сила през тази страна, един чело- век от Бога ще излезе и ще провъзгласи Истината. В неговите думи ще има Сила и Мощ. Той ще е человек, на когото лицето ще свети като на ангел, в очите му ще има запален Божествен огън. Днешните времена предизвестяват бъдещите дни. До Моето завръщане има да произлязат велики събития в тоя свят, но Аз ще съм пак тук, долу, до уреченото време."

 

* * *

 

За Учителя П.Дънов смисълът на живота е в това, човек да осъзнае себе си като част от Цялото. Това е единственият път към щастието във владенията на материята. Към такова духовно пости­жение той повежда и своите последователи. Ето как обосновава та­зи жизнена мотивация в Словото си: "Животът има смисъл, до­колкото човек принася плод в Цялото. Пътят, по който искам да ви въведа, е един от най-лесните пътища. Това е път, по който всеки един от вас може да съгради живота си. Така той ще изжи­вее един добър живот и ще има всички добри условия. Като рабо­ти за Цялото, човек приема енергиите на Цялото в себе си. Ако човек не схваща дълбокия смисъл на живота, той губи кредита на разумните същества, които носят Божествения живот и му да­ват знания. Човек трябва да знае какъв е смисълът на живота. Той е много по-висш, отколкото си го представя. Смисълът на живота е в усъвършенстването на човешката душа (курсивът мой - К. З.). Във Вселената има около сто милиона слънца. Около всяко слънце има 12 планети. Човек трябва да обиколи всички те­зи слънца и планети и да живее във всяко едно от тези слънца и планети по сто милиона години. Едва тогава той ще се научи ка­къв е смисълът на живота в неговата дълбочина. От безлюбие към любов, от смърт към живот, от зло към добро, от безверие към вяра. В това е смисълът на живота."

 

* * *

 

След всичко изнесено дотук изниква законният въпрос: Кой е Учителят Петър Дънов? - Едва ли някога ще узнаем точния отго­вор. Можем само да предполагаме. Използвайки езика на езотеричното познание, следва да изтъкнем, че ние, земните хора, в най- високата си Божествена същност произхождаме от Слънцето - цен­търа и животодателя на нашата звездна система. Разбира се, не от физическото Слънце, което е само най-нисшият проводник и най- грубото проявление на онова велико Същество, което Посветените наричат Слънчев Логос, а от неговата духовна еманация. Нашите човешки монади - искрите вечен Живот, излъчени от Божеството, са слънчеви ангели (деви). Това положение на нещата не е дадено веднъж завинаги. Както и всичко останало във Вселената, то под­лежи на възходящо развитие, на еволюция.

 

Какво бихме могли да кажем тогава за действителния произход на един Миров (Световен) Учител, какъвто безспорно е Петър Дъ­нов? Извън всякакво съмнение той също е звезден дух. Ако произ­лиза от нашето духовно Слънце, то тогава би трябвало да принад­лежи към някоя от висшите му йерархии. Някои изследователи свър­зват произхода на българския духовен Учител със Сириус - двойна или тройна звезда в астрономията, която в космически аспект е по- древна и по-развита от Слънчевата система, изпраща мощни енер­гии към нея, в някаква степен направлява нашата еволюция и е отправна точка за продължаване на духовното усъвършенстване на някои от човешките същества, приключили със земния стадий от своето индивидуално израстване. Не липсват и мнения, че Учителят Петър Дънов е Пратеник от самото Централно Слънце на нашата галактика - Млечния път, назовано в някои литературни източни­ци Алфиола. Негови съвременници пък твърдят, че в отговор на въпроса за произхода си той самият е заявил, че идва от съзвездие­то Плеяди. Може би най-съществено от гледна точка на духовното познание е да подчертаем, че без всякакво съмнение Петър Дънов е един от най-великите Учители на Христовия импулс, който е еволюционен по своята същност и насоченост.

 

Но, както вече подчертахме, истинският, най-точният и най-про­никновен отговор на този въпрос остава (и може би завинаги ще остане) дълбока мистична тайна, загадка на Божествения свят, коя­то висшите Сили в Проявеното Битие не бързат да разкриват. Така е и с произхода на всички останали велики духовни Учители на земното човечество, независимо от това какви определения и разк­рития за тях можем да срещнем в специализираната книжнина. Най- сигурният начин да разчетем неясния рисунък на един такъв кос­мически ребус е самите ние да се извисим достатъчно в духовно- нравствено отношение. Пътищата за това са известни. Дали са ги същите тези Световни Учители на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Един от Тях е българинът Петър Дънов. И неговото място в кохортата на Божиите Избраници е особено важ­но по простата причина, че той е наш съвременник. Именно той ни е разкрил най-актуалния за настоящата епоха Път към утрешния ден на планетата Земя, към бъдещето на нашата цивилизация и на нашето индивидуално "аз". А най-същественото, най-отговорното за всички нас изпитание е точно тук и сега да бъдем такива, какви­то Бог очаква от нас да сме. За да можем със задружни усилия да реализираме Неговия грандиозен План за света. Ако не го сторим, Мировите Учители ще останат самотници върху сцената на все­ленския живот. Премъдри, всеопрощаващи и вселюбещи Бащи на капризни, немощни, егоистични и безпросветни деца. А ние прос­то не бива да бъдем такива! У нас е заложен потенциалът на Божес­твеното (ср. Псалом 81:6) и наш свещен дълг е да го развием, да го изявим в цялата му сияйна пълнота. За да можем да бъдем полезни - всеки по своему, всеки според моментните си възможности - и да поднесем своя личен и неповторим принос пред вечния огън на олтара на Общото благо.

 

Затова и не е толкова от значение кои са били Мировите Учители на земните хора: кой е техният истински произход, откъде са дошли, къде са се отправили след проявата си в плът и т. н. Всички Те са изпълнили с чест своята основна задача - да провъзгласят Единст­вото на Живота.

 

Най-важното е кои сме ние и какво трябва да извършим тук и сега. За да се изправим с гордо вдигнати чела, с чувство за достой­но изпълнено предназначение пред прага на Вечността, където ни очаква с безкрайно търпение и любов нашият Създател - Творецът на всичко съществуващо.

 

В рамките на своята близо петдесетгодишна дейност на пропо­ведник, мислител и Учител на ББ в България Петър Дънов изнася между 7000 и 8000 беседи, лекции и сказки. До момента те са изда­дени в над 400 тома, без да броим тематичните книги, представля­ващи сбирки с цитати от Словото на българския духовен Учител с определена конкретна насоченост.

 

Едва ли съществува важен проблем в областта на науката и из­куството, по отношение на който Учителят П. Дънов да не се е из­казвал и/или да не е предоставил в общодостъпна форма фунда­ментални жалони и напътствия за неговото изясняване. Ако изсле­дователите и квалифицираните кадри във все по-стесняващите се сфери на човешката специализация се заемат със задълбочено изу­чаване на стотиците томове беседи, със сигурност всеки от тях ще открие за себе си ценни, оригинални и неповторими указания. Ре­дица от тях проправят радикално нови пътища за решаването на кардиналните въпроси не само за научното познание - рационално по своя характер, но и се вписват по удивително хармоничен начин в безкрайно богатата палитра на живия живот.

 

Всичко изнесено дотук в настоящия лекционен курс по повод личността на Учителя Петър Дънов и създаденото от него духовно общество "Бяло братство" ни дават предостатъчно основания да констатираме, че учението му е явление с изключителна стойност в нашата социална и културна действителност.

 

Философите определят това учение като еклектично, теософско и мистично. Християнските богослови - като нехристиянско и анти- църковно. Рационалистите обръщат внимание на неговата подчер­тана ориентация към непосредствената практика. А ето как самият П. Дънов отговаря на шест въпроса, предявени му официално от държавната власт на 02.10.1937 г. и засягащи отношението на про­повядваното от него учение спрямо най-важните елементи от база­та и надстройката на обществото. Въпросите са следните:

 

1. Относно официалното вероизповедание на държавата и Цър­квата.

2. Относно държавата, организацията, властите и законите в стра­ната.

3. Относно правораздаването и съдийската колегия.

4. Относно обществения строй в страната.

5. Относно народната българска армия.

6. Относно брака, семейството и морала на страната.

 

 

Ето и подробния отговор на Учителя П. Дънов, който привежда­ме без всякакви изменения:

 

"В природата съществуват три порядъка: идеален, реален и материален. Към първия спада Бог, природа и човек. Към втория спада народ, държава и личност. Към третия - мозъчна, симпа­тична нервна система, дихателна и храносмилателна системи.

Религията е един институт, който има за задача и цел да възпи­тава човешката личност, нейните чувства, постъпки, да го държи във връзка с Божественото. Човек трябва да обича Бога, ближния си и народа си, да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал. Към тази българска религия и Църква, която служи на своя народ за неговото повдигане и облагородяване, моята любов е към тях.

Българската държава е външната страна на българския народ. Тя съдържа всички възможности, в които той може да се прояви.

Държавата е един отличен институт, който спомага на българс­кия народ да подобри отношенията си с всички други държави и народи. Българската държава е едно благо за народа. И всички ония, които й служат, за да поставят ред и порядък, да извоюват свободата на своя народ, вършат една благородна работа. Ние не поддържаме революцията. Ние поддържаме еволюцията, онзи Бо­жествен процес, който постоянно повдига и подобрява живота на човечеството.

За съдийската колегия и органите на правосъдието ние имаме почитание, понеже такъв институт съществува и в природата, и в човека - като съвест. Всички примери, които ние сме привеж­дали в своите лекции, имат за цел да уяснят какъв трябва да бъде човек и изобщо какви да бъдат хората, на които говорим. Ние сме привеждали много похвални примери за дълбокото съзнание на съ­диите.

Ние в нашите речи не сме имали никаква умисъл да обидим това, което е добро, разумно, честно и справедливо в съдийската колегия.

Относно обществения строй в страната нашето желание е било винаги да се подобрява, без ненужни сътресения и всичко да става разумно.

Относно Народната българска армия, тя е орган на държава­та за запазване реда и порядъка в нея. Каквото казахме за държа­вата, това включва армията. За военните сме включвали много добри примери.

Относно брака - той е най-старият институт в природата.

Ние поддържаме еднобрачието и пълна семейна чистота.

Поддържаме също, че във всяко семейство трябва да има две деца, брат и сестра. Семейството е образ каква трябва да бъде държавата, религията и народът. В семейството бащата предс­тавлява онзи, който царува, майката - онази, която отхранва и възпитава. Бащата и майката са образ на ония, които в бъдеще ще управляват.

Затова сме обръщали внимание на добрите майки и бащи, кои­то стават основа и строители на бъдещето.

Никога не сме подбуждали никого към вражда или омраза към когото и да е. Всякога сме говорили за любовта и за взаимното уважение и почит.

 

4 октомври 1937. Дънов "

 

 

Както е видно, основният акцент в теоретичната концепция на Учителя на ББ у нас е поставен върху човека - неговото място в този свят и неговото бъдеще. Върху фона на този логически и смислов център гравитират идеите за Бога, света, живота, познанието и мо­рала, но без да губят собствената си значимост. Създателят на учени­ето твърди, че изхожда от една неизменна основа - християнството, влизайки по този въпрос в антагонистично противоречие с Църквата.

 

Около идеите на Учителя П. Дънов се формира общност от идей­ни последователи, независимо от десетките хиляди "редови" чле­нове на Братството. Това е онази група от няколко десетки личнос­ти с университетско образование, които се занимават активно с из­ложението, разпространението и доразвиването на учението. Този феномен най-малкото по формален признак би могъл да бъде опри­личен на философска школа.

 

Като цяло Учителят на ББ в България разгръща своята дейност сред условия, които не са особено благоприятни за успеха на дело­то му. Преди всичко обществената среда се отличава с ниска степен на зрелост в културно отношение. Недвусмислени признаци на та­зи й характеристика са тесногръдата нетърпимост към чуждото мне­ние и отсъствието на истинска веротърпимост. Социалната атмос­фера не предлага подходящи предпоставки за проявата на ярки ха­рактери и мащабно новаторство. Родното, българското бива откро­вено подценявано - за сметка на бързо прогресиращото чуждопоклонничество (специфика на нашия национален манталитет, с която можем спокойно да се "похвалим" и днес, в зората на XXI век и третото хилядолетие). Обществените процеси са белязани със зна­ка на грубостта, безпардонността и откритото насилие, с ниска проба интригантство и публично оклеветяване. Особено последното не­веднъж е било отправяно с размаха на мътен лавинообразен поток срещу Учителя П. Дънов. Освен всичко останало той работи сред една порядъчно обезверена интелигенция, сред общество, лишено от идеализъм и дългосрочни цели на развитието си.

 

Пред вид всичко горепосочено резултатите от духовно-културната дейност на Учителя Петър Дънов биха могли да бъдат окачес­твени без преувеличение като значителни. Безспорните му успехи - в съответствие с оценката на негови съвременници и нашата соб­ствена - се дължат преди всичко на духовно издигнатата му личност, на забележителната му нравственост и извисен интелект, както и на огромното непосредствено въздействие, което той упражнява спрямо своите последователи. Неговият личен живот е в пълна хармония с проповядваното от него учение. Този факт не може да бъде отречен дори и от най-отявлените му опоненти. Даже и фи­зическото му състояние говори несъмнено в полза на защитаваните от него идеи и принципи. Достигнал преклонната възраст 80 години, той винаги, без изключение, се е отличавал с цветущо здраве, неизтощима енергия и динамичност на личността. Изобщо следовни­ците му съзират в негово лице олицетворен онзи жив идеален образ, който той изгражда в съзнанието им като цел на техните постиже­ния в далечното бъдеще. Той никога никого не цитира - освен Еван­гелието. Винаги говори с вътрешната увереност на човек, който е изпитал сам и е напълно сигурен във валидността на тезата, която отстоява. В беседите и личните си разговори той никога не влага изкуствен патос. От тях като правило струи топлотата и съзидаващата мощ на вдъхновената мисъл и чувство, бликащи от чистите дълбини на една велика душа. На тази му характеристика очевидно се дължи способността му да докосва и най-нежните струни на чо­вешката психика и да завладява сърцата на своите слушатели. Всич­ки негови най-приближени последователи са били дарени от него и със съвет в най-мъчителните мигове на своя живот, при тежки из­питания и болести на тялото или душата, с премъдрите му настав­ления на духовен Пастир и Учител. За всички тях той е - без коле­бание в преценката - истински духовен баща, към когото те питаят чувство на трогателно благоговение и най-искрена признателност.

 

Безпогрешният съдник - Времето, тепърва ще се произнесе окон­чателно за грандиозното Дело на Учителя Петър Дънов и за пос­тигнатите от него резултати. Едно, обаче, е вече ясно днес - шест десетилетия след заминаването му от този свят на преходността: неговото Дело притежава общочовешки духовен и културен ха­рактер. То ни най-малко не би могло да бъде оценено и измерено с недозрелия аршин на тесни партийни, групови или дори национални интереси. То отдавна е събудило постоянно нарастващ интерес от­въд границите на България и обикаля победоносно и триумфално петте континента на планетата Земя.

 

Понастоящем, когато страната ни все още преминава през бо­лезнено продължителния и труден процес на демократизация, зна­чимостта на това свещено Дело нараства неимоверно много. В со­циална обстановка, белязана от циреите на корупцията и рекетьорството, на безогледната алчност и кариеризъм, на зле разбраните пазарни принципи и частнособственически интереси, на лавино­образно прогресираща бездуховност и вездесъща кичозност - епо­ха на чалга, мутри и мафиоти без скрупули, безлични, ала всемогъ­щи, - точно в тези тъй смутни и превратни времена учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, представлява магическо разков­ниче за извоюване баланса на обществените везни. И това е така, понеже то носи еволюционния импулс на живота и напредъка: ли­чен, национален, планетарен. Гаранциите за положителните резул­тати от прилагането на това безсмъртно Слово са заложени в него­вия чист духовен идеализъм, изпълнен със заряда на могъщото въз­питателно въздействие както върху отделния човек, така и върху социалната среда като цяло. И подобно на все още недостатъчно познатото и признато богомилство отпреди единадесет столетия, от­хранено също от мистичната и свободолюбива душа на българина - дало първия съществен тласък на Ренесанса и Реформацията в уж по-цивилизованата част на Стария континент, наследството на великия български духовен Учител Петър Дънов несъмнено предс­тавлява безценен принос към съкровищницата на общочовешката духовност и култура.

 

 

 

В началото на разглеждането на тази подтема бихме искали да поставим един твърде важен за нейното съдържание въпрос и да се опитаме да му отговорим в светлината на целите, които сме си пос­тавили с настоящото изложение. Въпросът е: "Що е духовно-културен феномен и как той се вписва в обществената действителност?"

 

Без съмнение под духовно-културен феномен (от лат. феномен = явление) би следвало да разбираме такова явление в панорамата на една обществена среда - национална, регионална, континентална, планетарна, - което внася качествено нови елементи в нея, ражда нови критерии за оценка на реалностите, отговаря на водещите им­пулси на епохата и полага основите за конструктивен градеж, насо­чен към бъдещето. Връзката между духовността и културата също е безспорна, понеже първата създава вътрешните предпоставки за осъ­ществяването ръста на втората, а културата на свой ред изгражда формите, в които се излива и изразява духовността на времето. Без ни най-малко да претендираме за изчерпателност на тези дефини­ции, ще си позволим да ги използваме като база за по-нататъшните ни разсъждения.

 

Явленията в духовно-културния живот на обществото са жалони, бележещи неговата зрелост, автентичността на постигнатото към конкретния исторически момент, степента на неговото развитие ка­то самостоятелна, самоподдържаща се система от обекти и субекти на социума. И двете реалии - духовността и културата (независимо дали ги разглеждаме като обособени същности на обществения жи­вот или в тяхната жива взаимовръзка), принадлежат към надстрой­ката на обществения организъм. На пръв поглед те нямат пряк кон­такт с базата му - съвкупността от производителни сили и произ­водствени отношения. Но това е вярно, само ако разглеждаме об­ществената структура в тесните рамки на материалната обуслове­ност. Идеална по своя характер, надстройката в най-висока степен предопределя вътрешните процеси в базата, създавайки предобразите, идеите и платформите, върху основата на които се трансфор­мират и компонентите на базата. А с това настъпват и радикалните изменения в социалната среда като цяло.

 

И тъй като този лекционен курс е предназначен да изследва духовно-културния феномен "учението на Бялото братство" и място­то на духовно общество "Бяло братство" в българската обществена действителност, наложително е да потърсим приложението на гор­ните теоретически разсъждения към спецификата на тези конкрет­ни реалности. А това би било невъзможно, ако не сверим часовни­ците си с историческите факти (част от които вече изнесохме в т. 1) и не потърсим резултатите от обратната връзка в посока от общес­твената среда към субектите на разглежданите духовно-културни явления.

 

По време на земната изява на Съществото, известно с истори­ческото име Петър Константинов Дънов, отделните кръгове и прос­лойки на българската общественост са реагирали по различен на­чин спрямо организираното от него духовно движение "Бяло братс­тво". Пред вид заглавието на настоящата тема от особено значение за разкриване търсените измерения на разглеждания духовно-културен феномен е да проследим резонанса, който предизвикват дви­жението и неговите идеи сред определени сфери на родната инте­лигенция. Установено е, че двама от най-видните интелектуалци на епохата у нас - Иван Вазов и Стоян Михайловски, са посетили бе­седа на Учителя П. Дънов по времето, когато те са се провеждали в клуба на радикалите (в."Български бранител", бр.108/Х.1939 г., "В стана Изгрева край София"). Патриархът на българската литерату­ра Иван Вазов очевидно се е отнасял с уважение към личността на Петър Дънов, наричайки последователите му "добри хора" (свиде­телство на поетесата Олга Славчева). В същия период - 1919-1920 г., Константин Величков отишъл на беседа на Учителя на ББ у нас и след това публично заявил за него: "Ние имаме достоен човек - човек, който е проявил характер и достойнство (става въпрос за времето на войната - бел. К. З.). Тоя човек е Петър Дънов" ("Наши видни хора за Учителя" - ръкопис от архива на д-р Ст. Кадиев, с. 2). За Стоян Михайловски се смята, че е бил противник на Учителя П. Дънов, но след първата си среща с него се е изказал, че: . .Нам са нужни човеци като Дънова, за да насочат правилно развитието във всички отрасли на новата ни държава" (в. "Български брани­тел", бр.109/XI-XII. 1939 г.).

 

Известният драматург Ст. Л. Костов пък написва остра сатира срещу движението - пиесата "Пред изгрев слънце", която се играе в Свободния театър в София през сезона 1921-1922 г. Същата пиеса, под ново заглавие - "Учителят", бе представена от Телевизионния театър на 01.01.1990 г. по тогавашната Първа програма на Българ­ската национална телевизия (от 20,30 ч.). Излъчването на поста­новката бе посрещнато с остър протест от страна на духовното об­щество "Бяло братство", което изпрати протестно обръщение до то­гавашния председател на Комитета за телевизия Филип Боков. Тек­стът на обръщението бе излъчен и по радио "Свободна Европа" в първите дни на м. януари 1990 г. Акцията на ББ обаче остана без последствия.

 

Специално внимание на Братството бива отделено в представи­телното издание на Съюза на столичните журналисти - "Общ го­дишник на България" (1923-1925 г., с. 229), където се посочва, че те, белите братя и сестри, ". са най-значителното и най-силното духов­но религиозно общество". Разбира се, трактовката на ББ като "рели­гиозно общество" е твърде спорна, но не това е най-важното в слу­чая. Показателен е и фактът, че в "Българска енциклопедия" на Н. Данчов (1936 г.) са посветени специални статии на Петър Дънов и Бялото братство. Учителят П. Дънов е наречен "основател на българ­ското духовно движение "Бяло братство" и е оценен като "вдъхновен и увлекателен проповедник". Същността на самото движение е разк­рита по следния начин: "Като стои върху учението на теософията, пригодено към християнството, това движение ратува за нова духов­на култура, която да пресъздаде и обнови народите и цялото човечес­тво, да ги подготви за по-възвишен живот на земята и да им обясни тайните закони, които управляват невидимите светове." В това един­ствено за този период представително издание включването на ста­тии за ББ, и то с подобна оценка, означава реалното му признание като факт и явление на обществено-културния живот.

 

През 1926 г. видният евангелистки деец, писател и публицист Стоян Ватралски присъства на събора на Братството и публикува впечатленията си в очерк под заглавие "Кои и какви са белите бра­тя". Той смята Учителя П. Дънов за фактор от общобългарско зна­чение, който може да бъде сравнен само с Махатма Ганди, и посоч­ва за това две основни причини: 1) неговото силно прихватливо учение; и 2) неговите добри, предани ученици, т. е. характера, кой­то той е възпитал у тях (Ст. Ватралски, "Кои и какви са белите братя", С. 1926, с. 25-26).

 

По време на тоталитарния период в България (1944-1989 г.) те­мата за личността и учението на Петър Дънов, както и за създаде­ната от него духовно общество "Бяло братство", бе откровено табу. Атеистическата идеология на управляващата БКП не допускаше от­клонения от "марксистко-ленинската философия" и "научния ко­мунизъм". Всички духовни и религиозни общности и църкви бяха поставени под строго наблюдение и контрол, свободата на словото и вероизповеданието фигурираше само в конституцията на държа­вата, но в житейската практика крееше под оловен похлупак. След като ББ у нас години наред бе поставено извън закона и бе иззето цялото му имущество, во главе с десетките хиляди томове издадени сборници с беседи на неговия Учител, то получи регистрация като религиозна общност в съответствие със Закона за вероизповедани­ята. Разбира се, дейността му бе сведена до минимум, а организа­ционната работа вътре в него бе осъществявана в полулегални ус­ловия. Така то посрещна зората на демократичните преобразува­ния в България през 1989 г. - лишено от всякаква материална база и поддръжка от страна на държавните органи, ала със съхранена структура и опазено духовно-културно наследство от своя Учител и основател. (По-подробно на тези проблеми ще се спрем по-нататък в рамките на обособена тема от този лекционен курс.)

 

От 1990 г. насам книжният пазар у нас не би могъл да се оплаче от липса на публикации от и за Учителя П. Дънов и ББ. Напротив, неговият духовно-езотеричен раздел буквално е наводнен с този род литература. Издателствата, които отпечатват книги и периодични издания с такова съдържание, отдавна надхвърлят първата десети­ца от числовия ред. Ала от гледна точка на изследваната тук тема по-важно е какво казват другите, т. е. външните за ББ личности и организации, за белите братя и сестри и техния духовен Учител Петър Дънов.

 

Тъжната истина е, че българската общественост все още не е достатъчно запозната с истината за Учителя на ББ у нас и за създа­дената от него духовна общност. Все още битуват схващания и оцен­ки, натрапени през тоталитарната епоха, а и отпреди нея - когато Православната църква в България е воювала открито срещу движе­нието и неговия водач. Все още мнозина възприемат духовното об­щество "Бяло братство" като секта - тоест като организация извън християнската Църква, едва ли не с антицърковна идеология и прак­тика.

 

Но, слава Богу, има и изключения. Ето и две от тях.

 

1) Издателска къща "Кибеа" (едно от най-авторитетните и попу­лярни издателства в страната, с подчертан вкус към духовната проб­лематика и с публикувани до момента десетки бестселъри в тази област) пусна през 1997 г. на книжния пазар луксозното издание "Духовни водачи на България (духовници, учители, будители)", от серията "Наследство". Авторът Боян Обретенов е включил в сбор­ника и очерк за Учителя Петър Дънов и духовното общество "Бяло братство" под заглавие "Училище по човещина" (с.63-65). Той оп­ределя облика на Учителя на ББ у нас по следния начин: "Богослов и лекар, изградил върху основата на християнството свое учение с приложение в ежедневния живот за лично физическо, духовно и морално усъвършенстване и за установяване на нови, по-съвърше­ни контакти с природата и Бога, което се разпространява бързо в България и намира съмишленици в много страни из Европа и в Америка." Относно дейността на българския духовен Учител авто­рът отбелязва: "Чете и публикува множество беседи, открива шко­ли за младежи и за възрастни, ръководи живота и заниманията на Бялото братство, образувано от последователи на учението му. Ос­тавя значимо теоретично творчество, както и музикални творби, свързани с цялостния му светоглед. Смятан от официалната право­славна българска църква за сектант."

 

В самото начало на посочената статия Б. Обретенов привежда една мисъл на Учителя П. Дънов, достойна да послужи като мото на цялата му житейска изява: "Ако аз съм дошъл да говоря това, което проповядват други, нямаше нужда да идвам. Аз проповяд­вам Христовото учение, което трябва да се приложи в живота поне в малък размер, а именно - в отношенията между бащи и майки, синове и дъщери, слуги и господари." В рамките на изложе­нието е предложена и кратка, но извънредно съдържателна - нелишена и от поетичност - дефиниция на духовната общност "Бяло братство" като духовно-културен феномен, присъщ за българската действителност: "цялостно и пълноводно духовно движение" (курсивът мой - К. З.). Б. Обретенов е успял да съзре и мистичната връзка между богомилството и организираното от Учителя на ББ в България движение: "Превръщането на религията във вяра Петър Дънов започва оттам, където бяха стигнали и спрели богомилите." И в една подобна приемственост няма нищо еретично - независи­мо от опитите на БПЦ да постави под общ сектантски знаменател и двете забележителни явления в многовековната българска история: "Д-р Дънов не е еретик. Той не воюва с никого. Не подлага на съм­нение християнството - такова, каквото го е утвърдила църквата. Той само се съмнява в ефективността на действията на църковниците, превърнали вярата в професия, в тяхната способност да нап­равят от Христовото учение "практика за всекидневния живот " и да помогнат чрез него на българите, "остарели от безлюбие"."

 

Авторът на очерка, черпейки сведения от спомени на ученици на Учителя П. Дънов, подчертава "пълната безкористност на под­будите и мотивите, с които е поел пътя на Учител". И подкрепя твърдението си с едно справедливо наблюдение, доказано несъмне­но с фактите от жизнения път на Петър Дънов: "Той не заема поза­та на мистичен пророк или на вожд, жаден за фанатични привър­женици, ласкаещи самолюбието му. Не извлича и никаква матери­ална изгода от мисията си. Като изключим библейската брада, ще видим един "спретнат и изящен мъж, с елегантна походка и хармо­нични движения", почитател на математиката и познавач на естес­твените науки, влюбен в музиката и в природата, школуван цигу­лар и страстен турист, намерил ключ към природосъобразния и ес­тетически наситения живот." Според Б. Обретенов речта на Учителя П. Дънов е "проста и разбрана, без външни ефекти". Единствените амбиции и цели, които основателят на ББ влага в своята дейност, "могат да се сведат до едно полезно и приложимо "ръководство по всекидневие": "Да се научиш да мислиш, да се научиш да превъз­могваш себе си и да превръщаш отрицателните мисли в положи­телни, да работиш за прогонване от себе си на себичността, его­изма, страха и суеверието." Или, както самият духовен Учител синтезира: "Това е Учение на Живота, а не на буквата." Авторът на статията стига до извода, че "вярата, която (Учителят П. Дънов) иска да възстанови у българите, в ръцете му приема образа на "хля­ба, с който се храним, без да правим химически анализ на съдър­жанието му".

 

Б. Обретенов в своето кратко изследване изнася и обстоятелство от периода на следването на П. Дънов в САЩ - 1888-1895 г.: полу­чаването на докторска титла по богословие с дисертационния труд "Науката и възпитанието" (неговата първа авторска публикация). Дванадесетте години, които Учителят на ББ прекарва в обиколки из България, посветени на изнасяне на лекции и сказки и изучава­не психологическия портрет на неговите сънародници, дават осно­вание на автора да го определи като "един от най-верните и точни народопсихолози". И да достигне до безспорно вярната констатация: "Той (Учителят П. Дънов) усеща, че загубената вяра не е просто вид атеизъм, а липса на обединяваща ръководна идея, която дава смисъл на живота на народа, на нацията. Вижда безсилието и кра­ха на националните идеали, рисковете и опасностите, които крият социалните движения и идеи. И избира посока за дейността си, която е най-подходяща за народ с такава психологическа нагласа - издигане, усъвършенстване и промяна на всяка отделна индивиду­алност, уреждане на личното житейско и морално стопанство на всеки и превръщане на голямата идея в идея на всеки малък живот."

 

Визирайки широката "социална, професионална и географска пъстрота на ББ", авторът на статията установява, че Учителят П. Дънов "е намерил онзи общ език и общ път, от които българите са се нуждаели и се нуждаят". По този път на разсъждения изкриста­лизира и изключително стойностното заключение: "Братството не е съзаклятие или тайна ложа, то е морална общност." И на финала на очерка е поставена поантата в Делото на Учителя на ББ у нас - изграждането на човещината в съзнанието на всекиго от нас, духовно-нравственото извисяване на всяка човешка индивидуалност, издигането в ранга на обществен идеал живота за Цялото. Сиреч събирането на "плодовете на една вяра, която може да промени живота". За българския народ, живял векове в условията на робс­тво, Учителят П. Дънов формулира тази вяра "ясно, разбираемо и привлекателно": "Искам да оставя у вас мисълта да бъдете вина­ги свободни по ум, сърце и душа."

 

2) През същата 1997 г. издателство "Репортер" пуска от печат друга книга с подобно съдържание. Заглавието й е "100 най-влия­телни българи в нашата история". Нейни автори са известният наш историк проф. д-р Андрей Пантев и Борислав Гаврилов. Както и в по-горе разгледаното издание, в текста фигурира статия за Учителя Петър Дънов (с. 132-134), представен под номер 37 в списъка от стоте българи, оказали с живота и дейността си най-забележително въздействие върху хода на родната история.

 

Автор на очерка за Учителя П. Дънов е Андрей Пантев. За мото на това свое изложение видният представител на българската исто­рическа наука е избрал следните думи на Учителя на ББ в нашата страна: "Един ден българите ще разберат, че аз съм им бил голям приятел. Но когато си замина, не искам никакви паметници и ако ми направят, ще ги разруша." Очевидно А. Пантев е прозрял дъл­боката истина, че всеки автентичен Пратеник на Божествения свят притежава преди всичко огромна, необяснима за обикновеното дел­нично съзнание скромност. В стремежа си към пълна научна и ака­демична обективност той определя личността на българския духо­вен Учител по такъв начин: "Не са чак толкова много българите, поставили началото на ново религиозно учение или духовна школа, която и днес продължава да има последователи и чиито постановки и дълбок философски смисъл все още чакат своята реална прецен­ка и място в нашия духовен живот." След което нарежда Петър Дънов до такива колоси в българската духовност и култура като св. Климент Охридски и "легендарния" поп Богомил. Според А. Пантев: "Цялото огромно наследство на този забележителен българин би могло да се сведе до три основни начала: "Любов, която носи изобилния и пълен Живот; Мъдрост, която носи пълното знание и Светли­на; Истина, която дава пълната и безгранична Свобода" (кур­сивът е на А. Пантев - бел. К. З.).

 

Авторът на текста потвърждава изнесеното и от Б. Обретенов в по-горе разгледаното издание твърдение, че издадената през 1896 г. книга на Учителя П. Дънов "Науката и възпитанието" представля­ва негова докторска дисертация, защитена успешно по време на прес­тоя и следването му в САЩ (1888-1895 г.). А. Пантев вижда насо­ката на този жалонен писмен труд на българския духовен Учител в разгръщането на "идеята за търсене на скрития смисъл в Свещените писания". Изследвайки гносеологията в учението на ББ, предста­вено от Учителя П. Дънов, историкът отделя специално внимание на "разсъжденията на Петър Дънов за същината и перспективите на съвременното познание", като цитира негова мисъл по този въп­рос: "Сянката е следствие на светлината. Да отричаш Великото, значи да отричаш причината, а да приемаш следствието - сянка­та. Сегашната човешка наука е наука на последствията, наука на сянката. Има светлина без сенки, но не съществува сянка без свет­лина. "

 

По-нататък на читателите е предложена позиция на автора от­носно същността на теоретичната схема на Учителя П. Дънов и създадената от него духовна общност "Бяло братство" - позиция, която му прави чест със своята обективност и безпристрастност: "Учението на Бялото братство, както се наричат последователите му в България, не е нито църква, нито секта. То повече наподобява школа, която освен своята философска страна има и практическа насоченост." Доловил съвършено вярно ярко изразения практичес­ки характер на Учителевото Слово, А. Пантев отива и значително по-далеч - той отхвърля погрешните схващания на редица автори­тети от времето на П. Дънов до наши дни, дефиниращи изградено­то от него духовно движение "Бяло братство" като секта, т. е. противоцърковно общество. Този тъжен рецидив на ограниченото мис­лене за жалост дори и днес още не е преодолян от йерарсите на Българската православна църква и от повечето православни богос­лови у нас.

 

Готови сме безрезервно да подкрепим автора на статията и в друго негово твърдение: "Дънов е сред първите, които заговарят за Новата епоха (ерата Водолей) и може да бъде възприет като един от предте­чите на типичното за западното постиндустриално общество инте­лектуално и социално течение, наречено Ню Ейдж - обобщено като "движение за придаване свещен смисъл на живота"." Нещо повече - посочената от Учителя на ББ в България за първа година от пре­ходния период към ерата на Водолея, 1914-та, предлага точен ори­ентир на изследователите и специалистите в областта на астроло­гията, в частност, и на езотеричното познание, като цяло.

 

Достоен за уважение е и финалът на А. Пантев с подчертания му стремеж към конструктивно обобщение, изградено върху здра­вата основа на фактите и изкристализиралата лична преценка: "Пря­ко или косвено Петър Дънов участва в съдбата и живота на българ­ския народ. Неговият позив за добродетели, разумни отношения, целесъобразен живот, здраво семейство и стремеж към знания е при­ет от хиляди негови последователи както в България, така и по све­та."

 

Единствената теза на автора, която - по наше мнение - е непри­емлива от гледна точка на историческата истина и духовното съ­държание на събитието, е концентрирана в думите му: "Около смър­тта на Петър Дънов съществуват някои неясни моменти - дали е самоубийство, убийство или естествена смърт." Макар че А. Пантев не се ангажира с категорично становище, самото споменаване от негова страна на вариантите "самоубийство" и "убийство" вече го отдалечава чувствително от действителната стойност на разглеж­дания факт. За един учен с толкова широка ерудиция и висока обща култура, но непритежаващ нужните езотерични познания, подобен пропуск все пак е напълно извиним. Той не е могъл да знае споде­леното от Учителя П. Дънов сред съвсем тесен кръг най-приближе- ни ученици, че първоначално е било предвидено Учителят на ББ у нас да пребивава 120 години във физическо тяло. Ала идването на власт в България на комунистите-безбожници и началото на техни­те репресии срещу религиозните и духовни общности у нас, които не подминават и ББ, предизвиква необходимостта от промяна в та­зи програма. Истината за кончината на Учителя Петър Дънов е, че той е допуснал едно сериозно заболяване да сложи край на зем­ния му живот. Не може и дума да става за самоубийство или убий­ство! Давайки си ясна сметка, че ако позволи на управляващата комунистическа сган да го подложи на репресии и дори да отнеме чрез насилие живота му, това неминуемо би довело до страшни кармически последствия за България и нейния народ (по примера на хилядолетното изгнание на евреите след разпъването на Иисус Хрис­тос), великият духовен Учител взема решение по естествен път да приключи мисията си на тази планета. За духовно просветения чо­век такава развръзка почива върху желязна логика. За невежите тя предлага пребогат материал за спекулации и словоблудство. Всеки отговаря за себе си!

 

Разгледаните две заглавия от последните години - в периода на демократични преобразувания в България, на границата между две столетия и хилядолетия - изпълват с оправдан оптимизъм искрено търсещите в Духа. Двата изследвани по-горе очерка за Учителя П. Дънов биха могли да бъдат определени като бели лястовички върху изпъстрения с най-разнообразна палитра цветове небосклон на бъл­гарската духовност и култура. Небосклон, все още нелишен и от тъмните облаци на скудоумието, откровената посредственост и добре премерената, егоистично обоснована враждебност към инакомислието. Обстоятелството, че този титан на Божествената Любов, Мъд­рост и Истина вече получава признание на най-високо научно, ака­демично и историко-културно равнище, не може да бъде отминато без съответната доза надежда за бъдещето. Надежда, че колосално­то му Дело рано или късно ще бъде оценено по достойнство и в собствената му родина, а не само от страна на милионите му после­дователи навред по планетата.

 

В заключение - анализът на резонанса от учението на Учителя П. Дънов и дейността на организираното от него духовно общество "Бяло братство" в различни среди у нас разкрива неговото място в обществено-културния ни живот като непривично и странно за не­го явление, което оставя противоречиви впечатления - в зависи­мост от точката на наблюдение. Показателно за цялостното състоя­ние на нашата култура е доминиращото отношение на охулване, анатемосване и отричане на движението. В по-общ план то е приз­нак на една патриархална консервативност, на страх от "различно­то", което е насочено към разкрепостяване на традиционното мис­лене, породено от тежненията на българската култура и непроменяния с векове народностен стереотип.

 

Опасенията от разрушаването на изконните стълбове на култу­рата - семейство, бит, вяра; от друга страна - провокираното любо­питство към новото и необичайното, в крайна сметка довеждат до примирение и негласно приемане на движението ББ като факт от нашата действителност. Но така и не се стига - и все още не се е стигнало - до разбиране и положително отношение в голям, наци­онален мащаб, до оценяването му като оригинална и по своему по­лезна изява на културата ни в разглеждания период, както и в на­шата съвременност. Подобна обществена позиция спрямо ББ и не­говия основател, вече превърнала се в традиционна, го огражда с високи стени на неразбиране и изисква най-активни усилия за про­мяна на статуквото от страна на белите братя и сестри. Този резул­тат по косвен път свидетелства още веднъж за неустойчивостта на модерния културен модел на България - неустойчивост, породена от непреодоляното люшкане в ориентацията към национално или чуждо, плод на цялостното ни лъкатушно и скокообразно истори­ческо развитие.

 

По размаха на дейността си и броя на последователите си духов­ното общество "Бяло братство", създадено от Учителя П. Дънов, безспорно се очертава като най-мощното от сходните нему дви­жения и школи - теософи, толстоисти, спиритисти, антропософи и т. н. Неговата отличителна черта е наблягането върху практи­ката - личното самоусъвършенстване на всеки по отделно и братс­ките взаимоотношения в общността.

 

Без съмнение от особена важност е и огромният авторитет на самия Петър Дънов, който привлича хората с това, че реализира идеите си на дело. По този начин Бялото братство успява да запъл­ни онази празнота в общественото съзнание, която останалите ре­лигиозни и духовни общности - и преди всичко Българската пра­вославна църква - не съумяват да оползотворят. Като резултат от този процес на самоизява движението на Учителя П. Дънов създа­ва и осъществява един алтернативен социално-културен и духо­вен модел.

IX.

 

Мястото на разглеждана тук тема в лекционния курс "Учението на ББ" се обуславя от нейното значение в исторически, фактологически и идеен план. Тя хвърля важна светлина върху историческата обстанов­ка и състоянието на духовно-културната среда в България за един зна­чителен отрязък от време през първата половина на ХХ век.

 

За да вникнем в същността на взаимоотношенията между БПЦ и духовно общество "Бяло братство" за периода от земната изява на Учителя П. Дънов, следва да проследим хронологически пози­цията на тази Църква - представител и стожер на официалната дър­жавна религия (според действащата тогава Търновска конституция това е източно-право славното вероизповедание), спрямо личност­та на българския духовен Учител и неговото учение. Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковните канони, от ед­на страна, и цялостната идейна система, излагана не последовател­но, а събирателно в беседите на Учителя П. Дънов. Система, която - разбира се - се е оформяла, обогатявала и доизграждала до само­то му заминаване от този свят на 27.12.1944 г.

 

Още в самото начало на своята мисия на планетата Земя Учителят П. Дънов се дистанцира категорично от структурите на християнска­та Църква, превърнала се през вековете в тромава бюрократична ин­ституция и в духовен аспект отклонила се твърде далеч от първична­та чистота и насока на Христовото благовестие. Но когато около Учителя на ББ започват да се събират последователи, той въобще не ги ограничава да водят обичайния си начин на религиозен живот. Целта му не е да се конфронтира с Църквата, а да помогне на съмиш­лениците си, които смятат, че са намерили мястото си в нея, да ос­мислят целта на присъствието си в църковната среда и да придобият нови, ценни знания за общуването в Духа. Всеки е в правото си да направи своя свободен избор. Никой не бива привличан насила в ББ, нито пък някой бива ограничаван да посещава избрана от него хрис­тиянска Църква. Когато, обаче, говори за Църквата изобщо и за БПЦ, в частност, Учителят П. Дънов не й спестява критичните си бележки, насочени най-вече към недъзите на отделни нейни свещенослужители, към лошото изпълняване от тяхна страна на духовния им дълг и пас­тирските им задължения спрямо вярващите християни.

 

След като започва да съзира в лицето на нарастващата по числе­ност и обществено влияние духовна общност "Бяло братство" нелоял­на (от църковна гледна точка) конкуренция, БПЦ - в лицето на нейни­те висши представители - отрано поема подчертано враждебен курс към Учителя П. Дънов и неговото учение. Нападките и преследвани­ята на Църквата срещу Учителя на ББ и неговите последователи се засилват особено след I св. война. Така се стига и до безпрецедентното по своята същност решение на Св. Синод (което ще разгледаме по- подробно впоследствие) за отлъчване на П. Дънов от БПЦ. Формулировката е, че "Петър Дънов се е самоотлъчил от Църквата". Паралелно с отлъчването бива подета страшна клеветническа кампа­ния - чрез жълтата преса, чрез подкупени автори на пасквили, от цър­ковните амвони. Като резултат идва разтурянето на събора на ББ в София през 1926 г. За съжаление немалка част от българското населе­ние възприема безкритично клеветите и хулите срещу Учителя П. Дънов и ББ. Екзарх Стефан - тогавашният духовен глава на БПЦ - проявява двуличие по отношение на П. Дънов. Пред близки на Учителя на ББ хора изразява интерес към учението му и уважение към личността му. В други случаи, сред други обществени слоеве, се изказва отрица­телно и дава нареждания за борба срещу него и Братството. Но ко­гато ВМРО осъжда на смърт екзарх Стефан, той изпада в ужас и решава, че единственият, който може да му помогне, е именно Учителят П. Дънов. Екзархът изпраща свое доверено лице при него с молба за закрила. Изпълнявайки заповедта на Христос да обича­ме дори и враговете си, Учителят П. Дънов - чрез Любомир Лулчев - постига застъпничеството на цар Борис III, който се намесва пря­ко и ВМРО отменя присъдата си над духовния водач на БПЦ.

 

Другото, което БПЦ не е в състояние да прости на П. Дънов - освен изобличенията му спрямо нея и недостойните й свещенослу­жители, - са някои съществени различия между теоретичния фун­дамент на официалното църковно и богословско учение и концеп­циите на Учителя П. Дънов за кармата, прераждането и други него­ви окултни схващания (проблематиката е разгледана подробно в отделна тема към настоящия лекционен курс).

 

Тук е нужно да се отбележи, че не всички православни свещено­служители вземат участие в похода на клеветата срещу П. Дънов. Някои от тях, макар и малцина, които разбират и оценяват учение­то на ББ, не се поддават на инсинуациите. Те не проявяват страх да ходят за съвет при Учителя на ББ, да четат беседите му и другата литература на Братството.

 

Когато през разглеждания период от време БПЦ установява чув­ствителен отлив от редовете на паството си за сметка на увеличава­не броя на последователите на Учителя П. Дънов (обратно пропор­ционално), нейният върховен административен орган - Светият Си­нод, решава да вземе мерки за спиране на този неблагоприятен за нейните позиции в обществената среда процес. Започва трескаво търсене на различни форми за борба срещу ББ и нарастващото му влияние в страната. Особено внимание бива отделено на издателс­ката дейност на БПЦ като мощно средство за пропаганда на собст­вените идеи и критика и засенчване на чуждите, обявени за еретични. В словесната атака вземат участие официалните печатни издания на Православната църква - "Църковен вестник" и сп. "Духовна кул­тура", които периодично дават простор на изследвания, критичен анализ и мнения на клирици, богослови и миряни относно ББ. Ус­поредно с това биват отпечатвани поредица книги, студии, моно­графии, статии и пр. със същата насоченост, но с различна факто- логическа и изследователска стойност. Специално внимание във всички тези писания се обръща на личността на Петър Дънов. На всяка крачка върху редовете на тези издания се появяват спекула­ции и измислици, целящи да злепоставят основателя на ББ у нас, да представят изкривен, гротесков образ на моралната му същност. В някои случаи авторите стигат до самозабравяне и клевети, няма­щи никакви допирни точки с реалността. Учителят П. Дънов от своя страна приема със съвършено спокойствие и хладнокръвие мръсната вълна от злоба и неприкрито охулване, която се отразява в него като в непоклатима скала и се завръща с утроена сила срещу собствените си създатели и подбудители.

 

Друга форма на борба, използвана от БПЦ, е издаването на си­нодални разпореждания и послания, които си поставят за цел да инструктират православните духовници по места за конкретни мер­ки за понижаване влиянието на ББ, както и за предпазване на редо­вите богомолци от "заблудите" на нововъзникналата така опасна "ерес". Давайки си ясна сметка за собствената си идейна слабост и пропуски в пастирската си изява, Църквата упорито търси подкре­пата и на държавната власт. Въз основа на Търновската конститу­ция и произтичащите от нея специални права и привилегии на офи­циалната религия БПЦ нееднократно призовава висшите държав­ни органи да забранят по законов ред ББ. Цялата гама от изброени начинания, предприети от Православната църква за изненадващо кратко време, не дават особени резултати. Все пак те създават из­вестна негативна настройка спрямо ББ в някои обществени кръгове, най-вече в тези среди, които не са достатъчно добре информирани за идеите на Учителя П. Дънов или пък са пряко засегнати от него­вата дейност. Във всеки случай до правителствена забрана на ББ не се стига, понеже дори и в онези смутни времена понятието "демок­рация" и човешките права са означавали нещо в България.

 

Паралелно с гореизброените мерки БПЦ възлага и лична отго­ворност на някои свои служители с оглед придаване на научно-бо- гословски и теоретичен облик на кампанията срещу ББ. Специална роля в идеологическата битка бива възложена на:

 

Проф. архимандрит Евтимий Сапунджиев - ректор на Пловдив­ската духовна семинария, по-късно професор в Богословския фа­култет към СУ "Св. Кл. Охридски". Своя критичен анализ на уче­нието на П. Дънов той излага в няколко съчинения, най-значими измежду които са "Писма против дъновизма" (София, 1923) и "Кра­тък наръчник по християнска апологетика" (София, 1942).

 

Даниил Ласков - завеждащ културно-просветния отдел към Св. Синод и редактор на "Църковен вестник". Неговите писания нами­рат място в официозите на БПЦ - сп. "Духовна култура" и "Църковен вестник" (ср. сп. "Духовна култура", 1922, кн. XI-XII).

 

Димитър Дюлгеров и Илия Цоневски - професори в Богословския факултет към СУ "Св. Кл. Охридски", едни от най-видните богос­лови на своето поколение, ерудирани, компетентни, амбициозни. Те съвместно подготвят учебни пособия за студентите-богослови, в които отделят място и за ученията, чужди на православното хрис­тиянство (преди всичко - "Учебник по мисионерство", София, 1937). Върху основата на богословска аргументация те правят опит да де­финират ББ като "секта" и разглеждат в критичен план някои от най-важните постановки в учението на Учителя П. Дънов.

 

БПЦ проявява завидна инициативност в своята кампания срещу ББ и дори привлича подкрепления от чужбина. Спешно е призован от Русия специалистът в идеологическата борба срещу толстоизма и духоборството Михаил Калнев. Пратеникът на Руската православна църква (Московската патриаршия) идва у нас с официално форму­лирана мисия за подкрепа на единството на Православната ни църква. Но веднага му се възлагат съвсем конкретни задачи в словесната по­лемика с ББ, прераснала до мащабите на истинска война. Разбира се, откъдето и да се погледне на ситуацията, в тази "война" има само един агресор - БПЦ, войнствено настроена, засегната в най-деликат­ните и болезнени места на своя вековен приоритет - неоспоримото, абсолютно обществено влияние и авторитет и водеща духовна роля. Има и "справедливо отбраняващ се" - ББ, което в лицето на своя духовен водач Петър Дънов и на неговото живо Слово защитава една благородна, общочовешка мисия за пречистване, обновление и акту­ализиране на християнството. Защото то не е това, което трябва да бъде. Изневерило е на импулса, вложен в него от Първообраза и Родоначалника му - Спасителя Иисус Христос, и е поело пътя на социална изява, преследваща власт, материално благоденствие и пре­ходна мирска слава. А цената, която е заплатена за всички тези "при­добивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувство на непогрешимост и вяра само в една истина - собствената, занемареният контакт с редовите християни, фалшиви­ят морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действи­телното вътрешно състояние на Църквата, и пр., и пр.

 

И така, М. Калнев на свой ред се впуска в сражението с пореди­ца залпове на плодовитото си перо. За сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св. Синод няколко съчи­нения, подведени под общ знаменател - унищожителна критика на Словото и личността на П. Дънов ("Теософията, окултизмът, лъже- учението на дъновистите и спиритизмът пред съда на науката, об­ществото и християнството" - София, 1921; "Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" - София, 1923; "Вероучението на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" - София, 1927; "Кои са дъновистите и какво те искат" - София, 1928).

 

От това време са известни и редица други, второстепенни автори, придали на кампанията срещу Учителя П. Дънов и ББ илюзията за масов, обществен характер. Между тях следва да споменем:

 

Видински митрополит Неофит, обявяващ привързаността към идеите на П. Дънов за предателство спрямо Църквата и българския народ ("Към напредък или пропаст" - 1922).

 

Проф. протопрезвитер Стефан Цанков, развил темата за ББ като секта и поставил основаната от Учителя П. Дънов духовна общ­ност извън християнството ("Българската православна църква от Освобождението до настоящи дни" - Годишник на Софийския уни­верситет, Богословски факултет, 1938-39).

 

Свещеник Н. Тулешков, твърдящ, че учението на П. Дънов не е християнство и че то отрича народната вяра и традиции ("Сектите в България" - 1935).

 

Дякон Иван Войнов, представящ учението на ББ като механич­на смесица от древноиндийска и антична философия, несъвмести­мо с християнската вероизповед ("Критика на Дъновото окултно- теософско учение" - Варна, 1925).

 

Н. Православов (очевидно фамилията е литературен псевдоним), опитал се да разгледа учението на П. Дънов за свободата като опас­но за обществото ("Дъновизмът от социално гледище", сп. "Духовна култура" - 1922, кн. XIII, XIV, XV).

 

Наред с пропагандирането на чисто идейна несъвместимост меж­ду православното християнство и учението на П. Дънов БПЦ се старае да отправи и друг род обвинения срещу личността на бъл­гарския духовен Учител. На бърза ръка и със съмнителни доводи биват скалъпени версии за това, че той плащал скъп данък на окул­тни уклони, и дори за неморални прояви. За пристрастия към окул- тизма е, меко казано, нелепо да бъде обвиняван Учителят на ББ у нас, понеже той пределно ясно е разкрил на много места в Словото си същността на своето учение. То е християнство в чиста форма и следователно съдържа и онзи езотеричен елемент, изваден изкуст­вено от църковните канони и теоретични схеми още през първите векове на Xристовата Църква със специални решения на Вселенс­ките събори. А що се отнася до намеците или по-грубите твърдения за неморалност, те се разбиват мигновено като в стоманена прегра­да в кристално чистия личен живот на Учителя П. Дънов. По-точно - той не е имал личен живот. Въплътен от един най-висок духовен свят, този брилянтно красив и всеотдаен Слънчев Дух отдаде цяла­та Божествена енергия и целенасоченост на Съществото си на ми­сията за прокарване на светла пътека към един нов свят - света на Новата Култура на Шестата раса. Той изпълняваше стриктно всич­ко онова, на което учеше. Кой от православните владици можеше да се похвали със същото (констатацията важи с пълна сила и за днешния ден)?!

 

Независимо от скандалните и недостойни демонстрации, под­купените подставени лица и необоснованите клевети агентите на БПЦ не сполучиха и в тази част от кампанията си. Нещо повече - върху фона на лъжата истинската същност на Учителя П. Дънов и неговите идеи заблестя с удесеторена сила, красота и мощ. Понеже той "... не само проповядва Евангелието и истината, но го прилага в своя живот" (В. Граблашев, "Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов" - София, 1922, с. 84). Тук се крият корените на огромна­та нравствена сила и невъзмутимост на духа, в които се пречупиха стрелите на всички зложелатели и необективни критици на ББ.

 

Кампанията на БПЦ срещу Учителя П. Дънов и ББ си бе поста­вила три основни цели в идеологическо и чисто практическо от­ношение.

 

На първо място - налице бе явен стремеж за дискредитиране на Учителя П. Дънов и неговата идейна платформа. В тази насока бя­ха използвани всички възможни средства, описани по-горе. Но до­колкото чистотата и непорочният живот на П. Дънов бяха открити за всички и съвършено лесно доказуеми, този род домогвания пре­търпяха пълен провал. А що се отнася до идейните различия, тях­ната същност и място в Словото на българския духовен Учител бя­ха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в целесъобразността си. Това на свой ред предизвикваше подронване авторитета на БПЦ в самата основа на нейната много­вековна утвърдена доктрина - факт, от който духовенството й се боеше най-много.

 

На второ място - БПЦ започна да полага максимални усилия за спиране потока на непрекъснато увеличаващите се последователи на Учителя П. Дънов и евентуално да ги възвърне в лоното на Цър­квата. Т. е. това беше борба за обществено влияние, за социален и духовен приоритет, за отстояване на вече завоювани и на пръв пог­лед ненакърними позиции в общественото пространство. Както е известно, освен непосредствено идейните последствия от владеене­то на подобни позиции те са свързани неминуемо и с определен род привилегии и светско измерение. Веднъж постигнала такава соци­ална роля, БПЦ ни най-малко нямаше намерение да се разделя с нея или дори да я споделя с някакво ново, "еретично" движение, каквото бе ББ.

 

На трето място - архиереите на Православната църква в България полагаха неимоверни усилия да предотвратят възникването в об­ществен план на тази т.нар. ерес - учението на ББ. Непрестанно нарастващото влияние на новата духовна общност вещаеше точно такава перспектива. В нашата страна след Първата световна война вътрешната обстановка предлагаше множество благоприятни въз­можности за навлизане на непознати до момента идейни течения, школи и религиозно-философски концепции. Между тях съществе­на роля в новата история на България изиграха теософското общество, спиритизмът, толстоизмът и други. Ала безспорният ли­дер по значение и престиж бе и си остана ББ. За илюстрация: спо­ред сведения на съвременници тогавашният брой на членовете на ББ е бил няколко десетки хиляди, докато дружеството на теософите е наброявало едва 121 души! Цялата налична информация и произ­тичащите от нея обективни изводи дават основание на сериозните изследователи на феномена "Бяло братство" да го дефинират като "най-силното духовно течение в България" (курсивът мой - К. З.) за онова време (А. Георгиева, "Дъновизмът и българската култу­ра", Център по културология към СУ "Св. Кл. Охридски" - София, 1989, с. 36).

 

И като цяло, и в детайли БПЦ не успя да реализира нито една от така поставените цели на своята кампания против ББ. Напротив, с безпощадната точност на рязко запратения бумеранг "инициатива­та" на църковните отци се завъртя обратно и се стовари върху тях самите със съкрушителна сила. Защо? Защото Учителят Петър Дъ­нов не можеше да бъде дискредитиран поради святия си живот. За­щото интересът на обществото към ББ се повишаваше все повече, а успоредно с това - и броят на последователите на Новото учение. Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в нацио­нален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-рев­ностните бели братя и сестри.

Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъ­дат осветлени в това кратко изследване поради невъзможността от навлизане в подробности или поради плътно спуснатата вече заве­са на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да ха­рактеризираме единствено като крайни. Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро - като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да при­добие хроничен и неизлечим характер.

 

На свой Архиерейски събор през м. юли 1922 г., в пета точка от дневния ред, БПЦ поставя за разглеждане въпроса за сектите в стра­ната и основно за ББ и учението на П. Дънов. В това отношение съборът взема решение, както следва: "Да се изучат и следят разме­рите и насоките на тия секти за установяване целесъобразно и по­лезно противодействие спрямо тях; да се осветлява със слово и под­ходяща книжнина българското паство и особено невинно увлече­ните..., а спрямо упоритите от тях и особено спрямо непоправими­те им водители да се вземат надлежните църковни мерки" ("Църко­вен вестник", бр.19-20, 1922). Във връзка с това е взето безпреце­дентно дотогава решение срещу Учителя Петър Дънов, формулира­но в определение от 07.07.1922 г.: "В своите лъжеучения, ревностно разпространявани - и публично, и в потайни пътища - в цялото ни отечество, реченият лъжеучител, използвайки настаналия подир пос­ледните войни смут в душите на православните българи, руши в тях вярата в живия личен Бог, Твореца, Промислителя, Осветителя и Миро създателя, в извършеното от Него дело за спасението на чо­вешкия род; вярата в Богоучредеността на църковната йерархия... , която той презрително злохули и нарича църква на лъжците и от която той в богослужебно време отвлича заблудените й чеда на свои богослужебни събрания и противоцърковни беседи ... самодоволно и кощунствено със смътни изрази да се разбере, че приема истинно и вярно прогласяването му от неговите заслепени почитатели не само за учител, но и за "прероден Христос", той разпространява между тези си почитатели своите от съмнителна морална стойност принципи за безогледно пълна свобода в личния живот на човека, за свободни и достоосъдителни отношения между половете, за мо­рално недоволство срещу обществените класи" ("Църковен вест­ник", бр. 30, 1922).

 

Въз основа на този текст Петър Дънов е обявен за самоотлъ- чил се от Църквата Христова. От момента на прогласяването на това решение в българския печат пламва остра полемика, придоби­ла скоро размерите и силата на истинска словесна битка. Формули­ровката на Архиерейския събор е подложена на анализ и критика в излязлата непосредствено след него книга "Учението на Учителя Дънов" (Й. Истинолюбиви - също литературен псевдоним, 1922). Решението на архиереите е характеризирано като незаконно от ав­тора с аргумента, че те нямат право да говорят от името на П. Дънов. Т. е. те не са в състояние да го обявят за самоотлъчил се, понеже това е акт на свободната воля на всеки човек, на неговото нравстве­но и религиозно самоопределение. Св. Синод не остава длъжен на хвърлената ръкавица и реагира с поредица от четири статии върху страниците на своя официоз "Църковен вестник" ("Църковен вест­ник", бр. 22, 23, 1922). Симптоматично е, че писанията са аноним­ни и прокарват тезата, че БПЦ не може да отлъчи някого, тъй като уважава свободата на съвестта, но по този начин го "белязва", за да предпази хората от "заблудата".

 

Заслужава да се отбележи, че Архиерейският събор определя и специална формула, която да послужи на енорийските свещеници да получат признание от заподозрените си миряни, че не са после­дователи на Петър Дънов (ср. "Църковен вестник", бр. 33, 1922).

 

Крайният резултат от "отлъчването" (или "самоотлъчването") е оглушителен провал за БПЦ. Цялата акция, предприета на Архие­рейския събор, в крайна сметка се превръща в горчиво поражение за най-консервативните кръгове на Православната ни църква. Оказва се (както безброй пъти преди и след това в историята), че идейните убеждения не могат да бъдат изличени с административни или на­казателни мерки, колкото и строги да са те. Нещо повече - подложе­ният на репресии (в случая Учителят П. Дънов и ББ) след достойното им преодоляване със спокойствие, търпение и вяра в собственото кредо придобива в очите на обществото ореол на мъченик или светец.

 

Любопитно е, че покрай борбата срещу учението на П. Дънов и ББ Църквата постига благоприятни резултати в една единствена насока. При търсенето на методи и средства за успешна идейна и практическа полемика - антитеза на ББ, БПЦ култивира ред полез­ни мнения, забележки и предложения за усъвършенстване на собс­твената си благовестническа и пастирска дейност. По-важните нап­равления на промяната стават видни в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбоче­ни и въздействащи проповеди от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, включително и на публични места, отстра­няване на редица прегради в общуването между миряните и свеще­нослужителите и други. Дали и доколко тези нововъведения са внед­рени реално в църковния живот - това е проблем извън обсега на настоящото изложение.

 

Както вече бе изтъкнато, практика на Учителя П. Дънов е да не взема никакви специални мерки за защита на собствената си лич­ност и Словото си от нелепите хули, клевети и измислици. Той оче­видно е много над тези неща - над дребнавите човешки боричкания, които нямат силата да накърнят облика на Небесния Пратеник и неговото учение. Затова пък редица последователи на българския духовен Учител вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значи­телно за изясняване същността и позициите на ББ в обществената среда.

 

Като цяло отношението на БПЦ към движението, организирано от Учителя П. Дънов, е напълно логично и обусловено от реалности­те на момента. Независимо от крайния негативизъм, който демонст­рира Православната ни църква, нейната инициативност в случая по своята сила и размах говори преди всичко за действителното влия­ние на ББ в страната. Не на шега е заплашен авторитетът на църков­ната институция, граден векове и дотогава непоклатим в национал­ното съзнание. Популярността на ББ обаче представлява един естес­твен резонанс на потребности у определени хора и социални прос­лойки - потребности, които БПЦ не е удовлетворила. Основно значе­ние и въздействие има личността на Учителя Петър Дънов, който - за разлика от някои православни духовници - доказва със собстве­ния си начин на живот стойността на онова, което прокламира във възгледите си. Т. е. неговото учение е извървяло най-дългия път - от теорията до практиката, и непосредственото му прилагане в дейст­вителността определя и степента на правото му на съществуване.

 

 

 

В своето вече цитирано съчинение "Учебник по мисионерство", на страница 344, православните богослови, професори в Богослов­ския факултет към СУ "Св. Кл. Охридски", Д. Дюлгеров и Ил. Цо- невски дават следното определение на духовното общество "Все­мирно Бяло братство", основано от Учителя П. Дънов в България: "Дънов е организирал противоцърковно сектантско общество." По­ражда се въпросът: наистина ли тази духовна общност е "противо- църковна" и следва ли да я третираме като секта, като "сектантско общество"? Нека се опитаме да отговорим на този двусъставен въп­рос, като започнем от втората му част.

 

Ако се възползваме отново от труда на двамата горепосочени авто­ри (отдел II, "Секти в България", 45. Що е секта), като не пропуснем да отбележим огромните усилия, които са вложили те при написването му, и грамадния обхват на съдържанието му, ще бъдем в състояние да изведем една пълна и задълбочена дефиниция на понятието "секта" от православно християнско гледище. А именно: по своята същност сек­тата представлява религиозна общност от хора, която в определен момент от времето, под чуждо влияние, се е отделила от Христовата

 

Църква, нарушила е единството на Църквата и е формирала свои собствени възгледи и идеали за святост и спасение (ср. "Учебник по мисионерство", с. 245). От тази така дълга и обстойна дефиниция можем да извлечем и конкретни заключения, които да ни помогнат да си отговорим на по-горе поставения въпрос.

 

Сектата е религиозна общност от хора, която се е отделила от християнската Църква - гласи централната част на определението. Щом като се е отделила от Църквата, значи преди това тази общ­ност е принадлежала към Църквата. И в някакъв момент, "под чуждо влияние" (което може да бъде всякакъв вид въздействие из­вън християнската теория и практика), тази група от хора напуска Църквата и поема по свой път към светостта и спасението - водещи категории на християнското вероучение.

 

Да, но духовното общество "Всемирно Бяло братство", съз­дадено от Учителя Петър Дънов у нас, никога не е принадле­жало към християнската Църква - нито формално, нито нефор­мално; нито в широк, нито в тесен смисъл; нито юридически, нито практически. И това означава - в смисъла на горната дефиниция, която изразява официалното гледище на Православната църква, - че духовното общество "Всемирно Бяло братство" не може да бъде дефинирано като секта. Голяма част от последователите на Учителя П. Дънов - членове на ББ, са приели християнско кръще­ние (в основната си част - в Православната църква), но те като общност, като идейно обособена група от хора не принадлежат фор­мално към БПЦ. Следователно и никога не са я напускали - в сми­съла на горепосочената дефиниция за секта.

 

По този начин отговорихме аргументирано и категорично на вто­рата част от въпроса, формулиран в началото на изложението по т. 2. Нека сега се постараем да дадем също така аргументиран отго­вор и на първата му част: наистина ли духовното общество "Все­мирно Бяло братство" е "противоцърковно"?

 

Ще приведем четири цитата от беседи на Учителя П. Дънов:

 

1) "... и да се облечете в новия човек, създаден по Бога в правда и светост на истината" (Еф. 4:24, според Синодалния превод на

Библията, използван от БПЦ - бел. К. З.) Истината е обект на любовта. Не можеш да говориш за истинската любов, докато не възлюбиш истината. Сега аз говоря на всички. Казват за някого: Той е православен, евангелист или човек от новото учение. Спо­ред мене безразлично е какъв си; важно е дали веруюто, което изповядваш, оправя или изкривява ума и сърцето ти. Какво те ползва твоята философия или твоето верую, ако след като си обиколил с него всички светове, се върнеш нещастен?" (курси­вът мой - К. З.; "Новият човек", София, 1921).

 

2) "В проявите на човешкия живот има нещо незавършено или във формата, или в съдържанието, или в неговия смисъл. Човек трябва да работи в три посоки: да усъвършенства формата, да допълва съдържанието и да прилага смисъла. С други думи казано, той трябва да работи едновременно във физическия, в духовния и в Божествения свят и като греши, да знае къде е погрешката му - в света на чувствата, на мислите или на постъпките. Формата е свързана с движението, съдържанието е свързано с интензив­ността, а смисълът - с разширението" ("Трите посоки", XII го­дина, III том, София, 1933).

 

3) "Има три вида живот. Единия наричаме материален. В този живот човек мисли само за осигуряване. Материалистът се стреми към натрупване на богатства. От материалния жи­вот човек минава във втория - в духовния живот, в който започ­ва да мисли за осигуряване на душата си. Осигурен материално, той мисли, че може да се отдаде свободно на работа върху себе си, и започва да се съсредоточава, да размишлява върху отвлече­ни въпроси. Докато е в материалния и духовния живот, човек не е ликвидирал с егоизма. Третия, същинския живот наричам Бо­жествен. Тук вече се свършва с егоизма. Това е живот на съ­вършената Божия Любов, дето човешкият ум и човешкото сър­це се развиват правилно" ("Трите живота", I година, София, 1922).

 

4) " Човек, който е разбрал Любовта, става безсмъртен.

Човек, който е разбрал Мъдростта, става съвършен.

Човек, който е разбрал Истината, става свободен" ("Заветът на Любовта", Мърчаево, Витоша, 1944).

 

Нека ни бъде позволено да мислим, че човек, който изповядва такива идеи като изложените по-горе, не може да създаде "противо-църковно" общество.

 

 

Съвременната българска философска мисъл дефинира учението на Учителя П. Дънов и основаното от него духовно общество "Бяло братство" като "специфично българско теософско движение, полу­чило названието "дъновизъм" (Философски речник, София, 1985, с. 164).

 

Тук е мястото да отбележим, че понятието "дъновизъм" бива из­ползвано само от източници, външни спрямо ББ - недостатъчно добре информирани такива или откровени негови противници. За доброжелателно настроените към Учителя на ББ и създадената от него духовна общност има редица други понятия и изрази, които - според нас - по-добре изразяват същността на явлението: "после­дователи на Учителя Петър Дънов", "ученици/членове на ББ", "бе­ли братя и сестри" и други. Самият Петър Дънов заявява многок­ратно и достатъчно категорично, че предлаганото от него учение не може да носи името му, тъй като то не е плод на собствените му прозрения, а е актуализация на чистото, езотеричното християнство.

 

Вероятно най-добрият познавач на тематиката измежду днеш­ните български философи д.ф.н. Йордан Ватев предлага собствена интерпретация на това учение: "Това е една практическа философия, която тръгва от убеждението, че учението на Христос в неговата първична истинност и простота трябва да стане основа за идването на един нов човек - човека на новата раса, човека, който ще живее с повелята на Божия закон" ("Теософската концепция на Петър Дъ­нов" - публична лекция, изнесена на 14.11.1989 г. в Института по философия към БАН, с. 2-3).

 

От друга страна, споменатите двама авторитетни православни богослови от старата генерация - Д. Дюлгеров и Ил. Цоневски, в цитирания си учебник по мисионерство дават следното определе­ние на същия феномен: "Дъновизмът е окултно и мистическо учение, оформявано от Петър Дънов. В него има смесица от християнство, гностицизъм, окултизъм, мистицизъм, теософия, пантеизъм и ... най- вече лични ясновидски домогвания на учителя (курсивът е на ав­торите - бел. К. З.) Петър Дънов" (Учебник по мисионерство, София, 1937, с. 343).

 

Нека сега се върнем назад във времето и се опитаме да просле­дим - освен вече посочените в т. 1 - отзивите на съвременниците на Учителя П. Дънов за него и неговото учение.

 

Анализът, правен от позициите на православното богословие, изтъква на преден план сериозните теоретически различия между двете концепции, за което вече стана дума в досегашното изложение. Както бе посочено, те са концентрирани в проповядваните от Учи­теля П. Дънов основни закони на Космоса - за кармата и преражда­нето, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената - Великото Всемирно Брат­ство, и двата му клона: Бялото братство (ложа) и Черното братство (ложа), във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество - епохата на Шестата коренна (окултна ) раса, и други.

 

За посочените в т. 1 отзиви и анализи относно личността на Учи­теля П. Дънов и неговото учение е характерно, че за изграждане на тезите си изброените по-горе автори черпят информация от съвсем ограничен кръг беседи на българския духовен Учител. Като прави­ло привеждат цитати от тях и ги сравняват с текстовете на Библията. Въз основа на сравнението правят своите заключения, организи­райки изложението си по теми в рамките на фундаменталните проб­леми на християнското богословие. Очевиден е недостатъкът в под­хода им, стремящ се да представи учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов като застинала схема, удобна за критичен ана­лиз и унищожително отрицание с познати средства. Въобще не би­ва отчитано обстоятелството, че П. Дънов не представя Словото си във вид на учебно пособие или христоматия, а го излага винаги според конкретния случай и в последователност, достъпна и подчи­няваща се единствено на неговото просветлено космическо съзнание. Оттук произтича и оскъдната аргументация на православните бо­гослови и техните поддръжници, довеждаща ги нерядко до крайно неточни изводи и дори до смехотворни обобщения.

 

Особен интерес за настоящото изследване представлява еволю­цията във възгледите на проф. (по-късно академик) Димитър Ми- халчев - един от най-бележитите български философи не само на своето време, но и в цялата нова история на страната. Първоначално той подлага на сурова критика Словото на Учителя П. Дънов, из­хождайки от позициите на своето научно и философско верую ("Против дъновизма като теософско учение" - сп. "Философски преглед", 1931, кн. II). Разработката му се влива в мътния поток на отрицание, залял Учителя П. Дънов и ББ в онази епоха. Но с тече­ние на времето настъпва радикална промяна в отношението на Д. Михалчев и според достоверни източници към края на живота си той възприел искрено идеите на Новото учение, пречупвайки ги през своя мироглед. Ето кратък обобщителен преглед на неговите разсъждения, намерили място върху страниците на сп. "Философски преглед".

 

В самото начало на своята критична студия (значителният обем на текста ни дава основание да го дефинираме по този начин) Д. Михалчев назовава духовното общество "Бяло братство" "особено мистично движение" и се опитва да обясни неговото възникване и възход със ситуацията в България след Първата световно война: "...Войните и необикновено големите нещастия, които ги съпроводи­ха, раздрусаха душите на хиляди люде и семейства и създадоха бла­гоприятна почва за разширението на окултизма и мистиката." По- нататък той добавя, че в редиците на ББ са намерили своята духовна среда значителен брой "интелигентни хора: адвокати, писатели, философи, естественици, гимназиални учители, видни офицери, ли­ца от най-разнообразен калибър". Д. Михалчев се спира и на публи­кацията на друг виден философ от онова време - Ангел Томов, пос­ветена на същата тема (анализа на А. Томов ще разгледаме по-късно) и публикувана в същото философско издание. Според Д. Михалчев разработката на А. Томов довежда читателя до заключението, че "дъ- новизмът може да бъде разбран само като съставка на голямата мис­тична вълна на новото време, която се характеризирала чрез растя­щия интерес към спиритизма и чрез настъпателното движение на теософията и на различните окултни школи и мистични общества в разните страни". Учението на П. Дънов било окачествено от А. То­мов като завършен "философско-религиозен мироглед".

 

Вземайки повод от това определение, Д. Михалчев разполага ос­новните идеи на мирогледа, изповядван от Учителя П. Дънов и ос­ветлен обстойно от А. Томов, в седем направления:

 

1. Разглеждане на Бога като "първопричината на всички неща", "единството на всички души".

2. Кармата и прераждането ("превъплътяването на душите") са "опитани и несъмнени" "истини на живота" (в съответствие с твър­денията на А. Томов).

3. "Битието не се изчерпва с т.нар. материален свят на триизмер­ното пространство." То се проявява и на всички останали планове, "по-висши светове: астрален, ментален и пр." Те се проникват вза­имно и "съставят едно единно битие, единния живот на всемирния дух". Физическият човек е частица от материалния свят, но посред­ством своята духовна природа "той е свързан с по-висшите свето­ве". Неговото пълно проявление тепърва предстои.

4. Смисълът на земния живот на човека, преминаващ през "мно­жество превъплътявания", е постигането на "все по-висша разум­ност" и "все по-пълно съвършенство", освобождаване от животин­ското у себе си и подчиняване на нисшия му живот на висшия.

5. В историята на човечеството до днес са съществували редица "по-нисши раси и цивилизации". Нашата епоха се отличава с под­готвянето на условията за появата на "т.нар. шеста раса: едно чове­чество с много по-съвършена физическа организация, с много по- развити духовни сили и способности".

6. Само истинският духовен живот позволява на човека да пос­тигне "висшата истина", "главно чрез интуиция, чрез вътрешно про­зрение, чрез едно приобщаване на личността с божественото съзна­ние". В основата на това постижение е "да оставим да се прояви Божествената любов в нас и чрез нас, защото Бог е любов".

7. Учениците на ББ са изпълнени със съзнанието, че са дошли на Земята "да научат най-великото изкуство на разумния живот" (цитат по А. Томов), да бъдат в състояние да направят всички жер­тви и усилия, "за да придобият и усъвършенстват постепенно това изкуство". Единственият истински учител в света е "живият Бог, космическият Христос". Животът на ученика - опростен и освобо­ден от "излишни нужди", е "в пълно съгласие с природата", подчи­нен на "развиването на висшите душевни способности и на първо място на интуицията". Крайната цел на ученика е "непосредствено съединяване с висшите духовни сили".

 

Използвайки статията на А. Томов за фомулирането на тези се­дем обобщителни положения, разкриващи - според Д. Михалчев - мирогледа на Учителя П. Дънов и на представяното от него учение, Д. Михалчев предлага и свои собствени заключения. Той твърди, че за познавачите на съвременната нему теософия "не може да има никакво съмнение, че теоретичните елементи в мирогледа на Петър Дънов са в своите девет десети едно теософско учение". И ако ня­кой си постави за задача да систематизира тези седем "основни теоретични идеи на дъновизма", той ще открие в тях "една особена теория на развитието", "една философия на световната история (главно точка 4 и 5)", "една мътна пантеистична метафизика (точка 1 и 3)", "една своеобразна теория на познанието (точка 6) и една етика (точка 2 и 7)".

 

От своя страна Ангел Томов - философ с подчертан обществен авторитет и съвременник на Д. Михалчев - предлага на широката аудитория своята студия "Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (сп. "Философски преглед", 1930, кн. I), която имен­но предоставя материал на Д. Михалчев за неговия критичен ана­лиз на учението на ББ. За разлика от подчертано негативния тон на своя колега А. Томов възприема позитивна нагласа и достига до задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на българс­кия духовен Учител. В изложението си той изхожда от позициите на обективното философско проучване и разглежда добронамерено глобалните космологически и идейни постановки в учението на ББ. Съчинението на А. Томов може да бъде възприето като ценен на­учен принос към философското, антропологическо и етическо ос­мисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес.

 

В желанието си да допълним картината на научно-богословски- те и философски отзиви и анализи на учението, представено от Учи­теля П. Дънов, бихме искали да споменем и следните автори, писа­ли по темата:

 

Waniel - също литературен псевдоним на автор, пожелал да ос­тане анонимен (но не от страх, а от скромност). Книгата му "Съв­ременният обществен морал и Дънов" (София, 1922) е вдъхновен очерк, предизвикан от докосването на автора до красотата и про­никновението на Словото на Учителя П. Дънов. Изследването при­тежава безспорни литературни достойнства и магнетична сила на убеждението.

 

В. Благодумов - още една фамилия, която подсказва вероятното наличие на псевдоним. Негова е поредицата от брошури под общ наслов "Великото учение" (София, печатница "Задруга"). Направен е сполучлив опит за разглеждане и изясняване на някои от основ­ните положения в теоретичната схема на Учителя П. Дънов.

 

Групата на ББ в Казанлък изпраща "Отворено писмо" до архи­мандрит Евтимий Сапунджиев - тогава ректор на Пловдивската духовна семинария (София, 1922). В краткия текст (общо 11 стра­ници), подписан "От учениците на Бялото братство в гр. Казанлък - септември 1922", е отговорено подробно на нападките, отправени от архим. Евтимий в речта му, произнесена на 27.08.1922 г. в Ка­занлък, непосредствено след завършването на събора на Братството във В. Търново. На свой ред белите братя и сестри преминават в атака, когато архим. Евтимий е заменял обективната критика с кле­вети и безпочвени измислици. Един от най-вълнуващите моментни в изложението е призивът към православния духовник, в който че­тем: "По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за борба и се борите не с думи, а с дела. Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българ­ското духовенство. Приложете Христовото учение в живота и ще имате подкрепата на интелигенцията" (пос. съч., с. 13).

 

"Учението за любовта и братството (неговата същност - проце­сът на развитието)" е статия с продължение от кн. VIII-IX на сп. "Всемирна летопис", 1922 г. Името на автора не е посочено. Про­следена е органическата връзка между християнството от първите векове на Църквата, все още незамърсено от човешки намеси, и Словото на Учителя П. Дънов, подкрепено с цитати от Библията. Заключението на автора е, че "... учението за любовта и братството, проповядвано от великите Учители на човечеството, ще се прило­жи най-сетне, за обща радост и щастие на всички" (пос. съч., с. 16).

 

Проследявайки тази поредица от съчинения - непринудена и от­кровена апология на Новото учение, представено от Учителя на ББ в България, не бихме могли да отминем и още един автор. Става дума за протестантския проповедник и виден обществен деец от онази епоха Стоян Ватралски, който предлага на читателската пуб­лика у нас изненадващо обективно и доброжелателно описание на лагера на ББ в София ("Кои и какви са белите братя", 1926). При­стъпил с непредубеденост и чист изследователски интерес в оби­телта на Братството, Ст. Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където "цари идеален ред и чистота" (пос. съч., с. 4-5) и при "общите братски трапези... Петър Дънов - облечен целият в бяло" е "заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16).

 

Какви основни изводи бихме могли да направим от изложените по-горе отзиви и анализи на личността на П. Дънов и неговото Сло­во? Най-важното според нас е вече изтъкнатото дотук утвърждава­не влиянието на българския духовен Учител и ББ на родна почва, както и постепенното разпространяване на Новото учение зад гра­ница - до мащабите на обхвата на цялата планета. Създаването на една неформална духовна общност в нашата страна, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо криза­та на идейна, нравствена и културна безпътица.

 

И на финала нека си припомним как преди близо две хилядоле­тия мъдрият законоучител Гамалиил (духовен наставник и учител на ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Божествен Учител от Назарет: "... Ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деяния Апо­столски 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за Делото на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Иисус Христос, тя е непреклонно действе­на и могъща днес, когато вече десетилетия наред последователите на българския Небесен Пратеник вървят по небесния лъч, прока­ран от него към изгрева на Шестата раса, към общочовешкото братс­тво на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството. Пре­мъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на свет­лина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме ще пребъдва във вековете, докато чове­кът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство.

 

 

"Паневритмията е велика сила, която ще даде нов подем на света. Великите души, които направляват света, ще ви чуят, като пеете и свирите. Паневритмията е, с която вие ще им поднесете ключа на това Учение, което носи мир в човешките души. Този ключ Великите души трябва да получат от вас и вие сте длъжни да им го дадете. С него те ще отключват и подават ръка на човешките души, потънали в света на голяма­та заблуда. Тогава ще блесне светлината в тяхното съзнание и те ще разберат смисъла на своя живот. С други думи, Великите души ще присадят дивия свят с калема на Любовта. Присаде­ният свят отвътре ще добие нова светлина и нов подем със съвършено други стремежи: от инволюция към еволюция, от непрестанни войни към вечен мир, от човешка омраза към Бо­жествена Любов, от егоизъм към самопожертвувание. Силата на скоростта ще бъде същата, каквато е била при слизането надолу - такава ще бъде и при възлизането нагоре според върте­нето на Земята."

"Ако българският народ приеме и прилага Паневритмията, ще бъде спасен."

(Учителят П. Дънов)

 

Паневритмията е основен компонент в духовно-културното нас­ледство на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) наред с неговото Слово и музикалните му творби. Нещо повече - бихме могли да я определим като украшение и венец на цялото Учение. Тя предс­тавлява система от специфични физически упражнения с музика­лен съпровод, предназначени да хармонизират енергиите на човека с тези на природата. Самото понятие "Паневритмия" може да се преведе на езотеричен език като "Висш (всеобщ), пораждащ всич­ко космичен ритъм" (този проблем ще бъде разгледан по-подроб­но по-нататък в настоящото изложение). Тя е стройна, методично изградена съвкупност от упражнения, целящи развитието на физи­ческото тяло, пробуждане и разширение на съзнанието, разцъфтя­ване на добродетелите, вложени в човешката душа, нравственото укрепване и израстване на личността. Паневритмията се изпълня­ва на открито сред природата, в естествена среда, където човешкото същество общува най-пълноценно със силите и на видимия, и на невидимия свят. Движенията са плавни, отмерени, в тях вземат учас­тие всички части на тялото. Паневритмията се играе рано сутрин, след изгрева на слънцето, когато неговите лъчи са най-благотворни за организма. Този своеобразен космически танц е полезен за всич­ки възрастови групи. Въздействието му е комплексно - заздравява тялото, пречиства и обновява душата. Освен това Паневритмията притежава и естетическа стойност. Тя развива усет за ритъм и му­зикално чувство.

 

Учителят П. Дънов работи върху Паневритмията в периода от 1934 до 1942 година. Това означава, че изкристализирането и окон­чателното оформяне на ритъма, мелодията, движенията и текстовете, както и тяхното прилагане на практика, се оказва продължителен и сложен процес. Паневритмията е предадена от Учителя на ББ у нас като висок идеал на българската душевност. Тя е съзвучна с народ­ните ни песни и хороводните стъпки, със спецификата на българс­кия бит и социална среда. Паневритмията е споена от вътрешна хармония и общи закони, които по-долу ще разгледаме подробно. При изпълнението й се осъществява пълноценен обмен между си­лите на човека и Живата Разумна Природа.

 

Отначало Учителят П. Дънов създава упражнения с мелодия, движения и текстове. По-късно разработва "Пентаграма", а впос­ледствие - и "Слънчеви лъчи". От особена важност за изпълните­лите на Паневритмията е да бъдат спазвани автентичните указания на Учителя П. Дънов, както и да бъде осъзнат вътрешният, духовен смисъл на упражненията.

 

Поднесените дотук факти и разсъждения ни дават право да се опитаме да изведем и кратка дефиниция на Паневритмията: Пан­евритмията е висш синтез на духовните принципи и методи на работа в Школата на Учителя П. Дънов, на тяхното приложе­ние и развитие. Тя е такава игра или космичен танц, чиито форми са пригодени да изразят чрез музика, движение и думи новите идеи на живота, които съставляват Учението на Учите­ля на ББ в България, и да ги предадат както на отделния чо­век, така и на живота за Цялото.

 

 

 

Философско-езотеричните основи на Паневритмията са нераз­делна част от теоретическия фундамент и неизчерпаемото богатст­во от Мъдрост и познание в Словото на Учителя П. Дънов. В този смисъл те представляват твърде важен елемент от цялостната фи- лософско-езотерична концепция на Новото учение - онази актуал­на редакция на учението на ББ, предадена на българския народ от Учителя П. Дънов през първата половина на ХХ век.

 

 

а) наименование

 

Етимологическият анализ на понятието "Паневритмия" води до следните заключения:

 

Понятието е трисъставно: Пан - ев - ритъм, където отделните съставни части притежават значение, както следва:

 

1) "Пан" - все, всичко, всеобщ, космически ("пан" в случая означава, че ритъмът и изпълнението на Паневритмията стои в основата на цялата Жива Разумна Природа, на цялото Проявено Битие);

2) "ев" (от лат. "еу" - "eu") - истински, висш ("ев" е това, от което произлиза всичко; то означава същината, реалното, същест­веното в света);

3) "ритъм" - правилност, периодичност, отмереност при реду­ването на движенията (ритъмът означава правилност, отмерена пе­риодичност в движенията или във всеки друг външен израз на изоб­разяваната форма).

 

Както вече бе изтъкнато по-горе, цялостният "превод" на поня­тието "Паневритмия" гласи: "Висш (всеобщ), пораждащ всичко космичен ритъм".

 

Наименованието на Паневритмията, както и съдържанието на отделните компоненти, изграждащи това наименование, ни предос­тавя достатъчно основания да я характеризираме като Велика Все­мирна Хармония на движението. В духа на Словото на Учителя П. Дънов и изхождайки от неговите собствени разсъждения относ­но същността на Паневритмията, можем да я разглеждаме също така и като хармонично творческо изявление на Божественото Начало във Вселената. В същност целият живот е Паневрит­мия! И още: тя е съчетание между тон, форма, движение, цвят, чис­ло и идея.

 

Върху основата на това хармонично съчетание, и най-вече - върху връзката и взаимообусловеността между идеята и нейното творчес­ко пресъздаване в света на материята, извеждаме още едно опреде­ление на Паневритмията - като визуален образ на Словото. По този повод Учителят П. Дънов казва: "Най-напред човек схваща формата. Тя е във времето и пространството. После схваща дви­жението. То е във времето. И най-после схваща Словото. То е вън от времето и пространството." По своята същност и съдържа­ние Паневритмията би могла да бъде дефинирана още и като Мис­терия от тонове, багри и движения или своеобразен Танц на свет­лината. В упражненията на Паневритмията има едно скрито дви­жение, което - успоредно с тяхното изпълняване - се извършва и в човешкото съзнание, в душата. То е свързано със стремежа на ду­шата да се издигне нагоре, към нова, по-висока степен на духовно осъзнаване, да премине през всички етапи на своето посвещение. Тези етапи (или стъпки на духовното израстване) са назовани от Учителя П. Дънов по следния начин: Обръщане към Бога; Пока­яние; Спасение; Възраждане; Новораждане; Посвещение и Въз­кресение. Всичките седем етапа или степени на посвещение са впле­тени в структурата на Паневритмията. Те са свързани с космичес­ката реалност, в която пулсира животът на Цялото. Логиката на та­зи стълбица на посвещенията - т. е. на издигането на душата към Божественото - се опира върху езотеричните факти, че: човешкото тяло представлява енергийна система, зад която стои светлината; зад светлината е мисълта; зад мисълта - Любовта, зад Любовта - Духът, а зад Духа - Бог. Това в същност е категорийната скала на Битието, дадена от Учителя П. Дънов:

 

Бог

Дух

Любов

Мисъл

Светлина

Енергия

Материя

 

Учителят на ББ в нашата страна остави след себе си универсал­ни идеи и методи, с които да работят неговите последователи. Нещо повече, тяхната универсалност се разпростира и върху невидимия свят. Един подобен метод е именно Паневритмията. След всичко казано дотук за нея бихме могли да добавим и още едно определе­ние - "танц, изпълнен със светлината на Всемира, в който се долавя ехото от Сътворението на света" (Георги Стойчев, "Пан­евритмия - мъдрост, философия, откровение", С., 1997, с. 8). Не­повторимото съчетание на текст, музика и движения в Паневрит­мията разкрива нейната непостижима красота. Това съчетание е в пълен унисон със силите, които изграждат формите в Проявеното Битие. Следователно текстът, музиката и движенията на Паневрит­мията могат да бъдат разглеждани и като кодиран образ на езика на вселенския Живот.

 

 

б) структура

 

Паневритмията се изпълнява в утринните часове в периода между 22 март (деня на пролетното равноденствие) и 22 септември (съот­ветно деня на есенното равноденствие). Структурата й е трисъставна: Паневритмия (в тесния смисъл на понятието), Слънчеви лъчи и Пентаграм.

 

Трите малки цикъла - трите съставни части, които посочихме по-горе - в своята цялост съставляват големия цикъл, Паневрит- мията (в широкия смисъл на понятието). Изпълнението им е непо­средствено един след друг, с малки паузи.

 

Паневритмията (в тесен смисъл) е система от 28 упражнения. Представлява танц в кръг по двойки - обикновено от двата пола. Движенията са съпроводени с музика и текст.

 

Първите десет упражнения са: 1) "Пробуждане" (разтваряща се пъпка на цвят); 2) "Примирение" (опасност и примирение); 3) "Да­ване" (поднасяне отвътре на съкровеното); 4) "Възлизане" (слиза­не и възкачване); 5) "Издигане" (гребане с посока нагоре); 6) "От­варяне" (проправяне на път); 7) "Освобождение" (раздиране на завесата); 8) "Пляскане" (радост от освобождението); 9) "Чистене" (подготвяне на почвата); 10) "Летене" (посяване на семена и възрастване). В своята съвкупност те образуват малък цикъл, наречен "Пролет". Тези първи упражнения се изпълняват едно след друго без спиране, като едно цяло. Те са свързани с физическото поле, с материалната действителност. Чрез тях бива преодоляна инертност­та на материята в нашия свят, постига се излаз от съществуването в реалността от три измерения, за да навлезем в онази с четири изме­рения - на гъвкавата и вечно подвижна астрална субстанция. По­средством десетте упражнения човек изминава първите две стъпки (степени) от своето духовно развитие и усъвършенстване (спомена­ти по-горе) - Обръщане към Бога и Покаяние.

 

Следващите десет упражнения са: 11) "Евера ; 12) "Скачане"; 13) "Тъкане"; 14) "Мисли"; 15) "Аум"; 16) "Изгрява Слънцето"; 17) "Квадрат"; 18)"Красота"; 19) "Подвижност"; 20) "Побеждаване". Техният малък цикъл носи наименованието "Лято". Посред­ством тази втора група упражнения човекът по духовния Път из­минава следващите две стъпки от личната си еволюция - Спасение и Възраждане. Резултатът е окончателното напускане на низшите зони от астралното поле, където е изворът на съблазните в нашия живот.

 

Третата група се състои от осем упражнения: 21) "Радостта на Земята"; 22) "Запознаване"; 23) "Хубав ден"; 24) "Колко сме до­волни"; 25) "Стъпка по стъпка"; 26) "На ранина"; 27) "Дишане"; 28) "Промисъл". Те обединяват два малки цикъла - "Есен" и "Зи­ма". Тези осем упражнения символизират възраждането на човеш­ката душа и са свързани с петата степен от духовното развитие, назована от Учителя П. Дънов Новораждане. От този момент на­татък окултният ученик, последователят на учението на ББ подчи­нява изцяло своя личен живот в служение на ближния, на човечес­твото, на Цялото.

 

Слънчевите лъчи се изпълняват след първите 28 упражнения на Паневритмията (в тесния смисъл). Играят се също от двойки, наре­дени в по шест редици с лице към центъра на кръга. Музикалният съпровод е в такт 7/16, характерен за българската ръченица. Малко преди края на този цикъл присъства една възвишена и твърде мело­дична песен, притежаваща достойнствата на химн - т. нар. "Бъл­гарска идилия".

 

Пентаграмът е последният от трите малки цикъла. Участниците в него са разположени в прави радиални (също с посока към центъ­ра на кръга) редици от по пет двойки. Пентаграмът е символ на Космическия човек и на безкрайността. Той представлява тържест­вен, приповдигнат финал на възторга, хармонията, движенията, из­тъкани от разумност, и възвисяващата музика.

 

 

в) принципи

 

Принципите, върху които се изгражда Паневритмията, произ­тичат от вложените в нея идеи, от първообразите на основните ви­дове движения, както и от главните изобразителни форми.

 

Паневритмията има за своя основа:

 

1) Взаимодействието между човешкото същество и Живата Ра­зумна Природа.

2) Взаимозависимостта и обвързаността между физиологичес­ките и психическите процеси в човешката личност.

3) Съответствието между идея, мисъл и движение, което прида­ва на всяко упражнение определен и ясен вътрешен смисъл.

4) Стремежа на съзнателния човек към съвършенство, който на­мира опора и подкрепа в плавния, последователен процес на из­пълнение на паневритмичните упражнения.

5) Идеята за Бога - т. е. за Великия Първоизточник на космичес­кия Живот, Висшата Разумност, Вечната Любов, - която изпълва съзнанието на участниците в завладяващия танц на Паневритмията.

6) Три опорни точки: Природата, животворните лъчи на Слън­цето, пробуждането на душата. Принципите на Паневритмията могат да бъдат разделени услов­но на две групи: херметически (фундаментални) и собствени.

 

 

А. Херметически (фундаментални) принципи

 

I. Принцип на ума (разумността)

 

Формулировката на този принцип е: "Всичко е ум, разум." Божес­твеното у човека, както и в целия Космос, се проявява чрез ума, чрез разумността. Затова и Учителят П. Дънов въвежда фундаменталното понятие "Живата Разумна Природа", което на практика обхваща всич­ко съществуващо. От друга страна, цялата Вселена, както и нейните съставни елементи, съществуват в ума на Цялото, което наричаме Бог. За Него в Библията е казано: "В Него живеем и се движим, и същес­твуваме" (Деян. 17:28). Разумността в проявленията на Цялото, т. е. на Бога, са свързани с Неговата природа на Дух ("Бог е Дух" - казва Иисус Христос на самарянката в разговора Си с нея до извора; Йоан 4:24). Следователно, ако сме в непосредствен контакт с ума на Цялото - с Духа, - ще вникваме и осъзнаваме мотивите и същността на Него­вите изяви. В този смисъл Паневритмията би могла да бъде определе­на като метод за връзка с Духа (универсалния, вездесъщ Божий Дух).

 

До нас са достигнали думите на Учителя на ББ у нас относно упражнението от Паневритмията "Аум": "Аум е дума на Духа." По­нятието "аум" е съставено от две срички: 1) "А" - това е първата буква във всички азбуки навред по земното кълбо; тя е символ на Бога в ролята Му на Творец, Носител и Създател на всемирния жи­вот; буквата "а" изразява и самосъзнанието като степен от еволю­цията на съзнанието; 2) "ум" - втората сричка от думата "Аум" разкрива универсалната истина, която осветляваме в момента - че първият принцип, стоящ в основата на всяка творческа или разум­на дейност, е именно умът; включително и вече подчертания езотеричен факт, че Бог се проявява чрез ума.

 

II. Принцип на съответствието (аналогията)

 

Херметическата философия изразява този принцип по следния начин: "Каквото е горе, това е и долу." Съдържанието на принци­па е свързано с друга универсална истина - между всички неща в света, между всички обективни реалности в Битието има подобие, съответствие, аналогия. Това, което възниква в духовния свят, рано или късно се проектира във владенията на материалното. И обрат­ното - създаденото в нашата преходна, тленна реалност също оказ­ва влияние върху субектите и взаимоотношенията във фините об­ласти на Вселената.

 

Принципът има всеобхватно действие във всички сфери и зони на Космоса - видимия и невидимия. Главният урок от осмислянето и прилагането на този принцип в практиката е разкриването на ло­гическите връзки между обектите и явленията на действителността, разпознаването на подобията и съответствията между силите, енер­гиите и техните трансформации в полетата и световете на косми­ческата необятност, обикновено тръгвайки от вече известното с по­сока към неизвестното.

 

Конкретно за Паневритмията от особено значение е съответствието между идея, тон, форма, движение, цвят и число. Тяхното хармонично съчетание извайва външната прелест на паневритмичните движения и същевременно обуславя дълбочината на вътрешното им въздействие.

 

III. Принцип на трептенията (вибрациите)

 

Този принцип гласи: "Всичко е в движение, всичко трепти (виб­рира)." Нищо в Космоса не е в покой. Следователно - движението е абсолютно, покоят е относителен. Трептенията или вибрациите са с толкова по-висока честота, колкото по-високо "се изкачваме" (фигу­ративно казано) от материалния свят към другите, по-извисени, по-фини сфери на Битието. Всичко трепти/вибрира: от елементарните частици до Божия Дух. Това означава, че има безброй видове и сте­пени на трептения/вибрации в зависимост от тяхната честота.

 

Именно въз основа на този принцип биват обособявани толкова добре познати явления като звук, топлина, светлина, рентгенови и радиоактивни излъчвания и пр. Вибрациите на звука дават повод още на древните мъдреци да дефинират т.нар. хармония на сферите. Зад това мистично по звученето си понятие се крие езотеричният факт, че сферите (сиреч различните равнища на организация на кос­мическата субстанция) звучат или вибрират с различни честоти. Вибрациите по посока от материята към Духа стават все по-интен­зивни. От позициите на полярния, двуполюсен свят, в който живеем, доброто и злото също се отличават по степента на своите вибрации.

 

Какво е значението на този принцип по отношение на Паневритмията? Основен компонент в този Божествен танц на ББ е музиката. Според редица сериозни автори-окултисти тя се ражда в умственото (менталното) поле. Оттам музиката слиза на физическото поле, съ­държайки в същността си, в най-дълбоките си недра идеята на из­пълняваните движения. В случая музикалната вибрация е тази, ко­ято обуславя тоналността на всяко упражнение в Паневритмията. От своя страна тоналността определя неговата багра или цвят. За погле­да на ясновиждащия всяко паневритмично упражнение излъчва раз­лична светлина. Това е причината и за различните тоналности, от които произтичат и съответните цветови съотношения.

 

IV. Принцип на полярността (двойнствеността)

 

Прастарото херметическо познание представя този принцип, как­то следва: "Всичко в Природата е поляризирано, двойнствено."

И действително, полярността или двойнствеността е основен закон на Космоса. Най-простият пример е свързан с наличието на поло­жително (+) и отрицателно (-) - като абстрактни категории, които обаче придобиват съвсем конкретно значение във всеки отделен слу­чай на изследване. Електричеството и магнетизмът, например, би­ват положителни и отрицателни. Двата велики градивни полюса в Битието - Мъжкият (творчески) и Женският (съхранителен) прин­цип, са особено ярка илюстрация на разглежданата закономерност. Не на последно място: полюсите на планетата Земя и на всички останали небесни тела, структурата на човешкия организъм, на рас­тенията, на кристалите и т. н. Същността на принципа на поляр­ността е в пряка връзка с първия закон на диалектиката, изведен от Г. В. Ф. Хегел - единство и борба на противоположностите. Приро­дата на обективните реалности, дефинирани като полюси - т. е. като противоположности, - е една и съща; разликата помежду им е само в честотата на вибрациите, с които трептят. Това се отнася за светлината и мрака, доброто и злото, деня и нощта и пр. Следова­телно полюсите като такива са елемент от мировата илюзия - Майя. Те съществуват само като декор върху сцената на мировата драма. Наличието и действието им са необходими за проявлението на жи­вота в неговата цялост и пълнота.

 

В частност, в упражненията на Паневритмията почти всички му­зикални колена (фрази) са повтаряеми. Това обстоятелство е продик­тувано от потребността за съхраняване на равновесието между по­лярните сили, проявяващи се във Висшия космически танц. Реду­ването на десен и ляв крак или дясна и лява ръка е израз на същата необходимост. Учителят П. Дънов е установил хармоничен баланс между полюсите във всяко едно паневритмично упражнение. Освен това в самото им редуване се наблюдава определена цикличност.

 

V. Принцип на ритъма

 

Принципът гласи: "Всичко в Природата е ритмично и перио­дично." Космическият закон за ритъма и периодичността също е универсален, т. е. всеобщо валиден. Всички явления във Вселената, всички процеси са подчинени на проявата на определен ритъм, пе­риодичност или цикличност. Примерите са толкова много и така очевидни, че не се нуждаят от специално осветляване: редуването на деня и нощта, на лунните фази, на океанските и морските при­ливи и отливи, на годишните времена, на ударите и почивките на сърцето и пр. Сравнително наскоро официалната наука разкри съ­ществуването и на три цикъла, характеризиращи изявите на чо­вешката личност: биологически, емоционален и интелектуален. Свързаните с тях т.нар. "биоритми" представляват интересно поле за изследване взаимодействието между човека и околната среда, меж­ду неговата вътрешна същност и условията на действителността.

 

Ритъмът е външен израз на всемирния закон за равновесието и хармонията. Що се отнася конкретно до Паневритмията, неговото действие се изразява в езотеричния факт, че всяко упражнение, при което двата полюса (обуславящи амплитудата на цикличността) са равнопоставени, е изпълнено с невидимото присъствие, със съвър­шения живот на Духа.

 

VI. Принцип на причината и последствието

 

Формулировката на принципа е: "Всичко в света има разумна причина." Всички процеси и явления в Космоса, всяка обективна реалност е предизвикана от някаква причина - както на материално, така и на надматериално, духовно равнище - и води до определени последствия. Причината, както е посочено в текстовото съдържа­ние на принципа, неизменно е разумна. Източната мъдрост - и пре­ди всичко индийската - извежда от този принцип универсалния закон за Кармата.

 

Действието на принципа в рамките на Паневритмията е свърза­но с вътрешното единство на всички нейни упражнения. Обвърза­ността между тях - идейна, логическа и духовно-мистична - е имен­но от причинно-следствен характер. Разгръщането на паневритмичните упражнения в тяхната плавна, отмерена последователност от своя страна кореспондира с и отразява етапите в еволюционното израстване на човешката душа. По-горе вече нарекохме тези етапи "посвещения", на брой седем. В Новия Завет ап. Павел изразява същността на шестия херметически принцип с фразата: "Каквото посее човек, това и ще пожъне" (Гал. 6:7).

 

VII. Принцип на единството и сродството

 

Всички обективни реалности във Вселената, всички обособени единици живот, всички индивидуалности на съществуващото са срод­ни, от един род. (Gens una sumus - "Всички сме от един род"; латин­ска сентенция). И това е така, понеже всички те произлизат от един и същи Източник - Великото Разумно Начало на Битието, Бога. Той именно е онази първична, изначална Единица, от Която се раждат всички малки единици, индивидуализирани същности, които разг­леждаме като отделности. Той е върхът на Пирамидата на Живота. Всички останали нейни пластове, намиращи се под Него, са свърза­ни с този връх, а следователно - и помежду си. Като червена нишка в проповедта на всеки един от духовните Учители на човечеството би­ва застъпвана тезата за единството на Живота. Този извънредно ва­жен елемент от земната изява на Великите Посветени е свързан със стремежа им да отворят очите на своите по-малки братя и сестри за тази грандиозна истина. Когато земните хора като цяло я осъзнаят, осмислят и усвоят като действено знание, тогава и ще настъпи епо­хата на глобалното им обединение. Тогава ще изчезнат не само наци­оналните/държавните граници, ала и границите в мисленето и убежденията. Ще възтържествува царството на толерантността, сът­рудничеството и планетарната хармония. Защото братството между хората е следствие именно от действието на принципа за единството и сродството. Прозрението, че всички ние сме неотделимо свързани помежду си, неизбежно ще доведе до заключението, че твоето стра­дание или щастие е болка или радост и за твоя ближен, и за всички останали. И обратното, разбира се. Подобно осъзнаване коренно ще промени мотивацията на човешката мисловна и физическа деятелност.

 

Езотеричното учение - каквото е и учението на ББ - утвърждава, че седмият херметически принцип съдържа в себе си всички оста­нали. В него и чрез него животът постига своя висш израз на изява.

 

 

Б. Собствени принципи

 

"Паневритмията се основава на законите на съответствието между идея, дума, музика, движение. Целият Космос е проникнат от музика и движение, съчетани в едно Цяло. Това е именно Пан­евритмията. " "В Паневритмията всяка линия на движение стро­го съответства на известни сили в човешкия организъм и на чо­вешкото съзнание и ги събужда към дейност, към активност." "В Паневритмията се турят в движение всички видове геомет­рични линии: прави, криви, вълнообразни и смесени. Има движения силни, меки, светли. В меките движения преобладават кривите линии, в силните движения - правите линии, а пък светлите дви­жения са съчетание на прави и криви линии. Има движения на електричеството и магнетизма, има студени и топли движения." "За проучване на Паневритмията трябват школи, ред лекции, курсове. В тези курсове, които трябва да се открият във всички градове и села, тя ще трябва да се обоснове научно, ще трябва да се изучават нейните основни принципи и закони, същевременно да се изучи тя практически. Отварянето на тези курсове в училище­то и обществото днес е една необходимост, за да се влеят нови свежи струи в днешната култура."

(Учителят П. Дънов)

 

I. Физическа (пространствена) и духовна обусловеност на паневритмичните движения

 

Всички паневритмични движения са разположени в пространс­твото. Те биват извършвани - условно погледнато - в рамките на една въображаема елипса, която очертаваме с ръце около тялото си. От гледна точка на езотеричното познание тази елипса съвпада с аурата на човешкото същество. Тази е причината за констатацията, че движенията в Паневритмията притежават не само физически (пространствен, материален), но и духовен смисъл. По своята същ­ност те са многоцелеви, многоизмерни. Ако осъзнаваме тяхната на­соченост, ще бъдем в състояние да влезем във връзка с богата гама енергии, както и със зоните на Битието, от които те се излъчват. В долната част на така очертаната елипса действат физическите енер­гии, които възприемаме предимно с краката. От диагфрагмата на­горе в белите дробове и гръдния кош се проявяват енергиите на душевния свят, а в главата - енергиите на духовния свят. Когато ръцете се движат под равнището на диафрагмата, те осъществяват контакт с полето на физическите енергии; когато се движат над диа­фрагмата - с енергиите, действащи в душевния свят; а когато ръце­те се издигат на височината на главата и над главата, тогава кон­тактът е с енергиите на духовния свят. По този повод Учителят П. Дънов казва: "От главата до началото на гърдите човек е пълен с мисли, а до кръста е пълен с чувства. Оттам надолу до коленете са физическите енергии. Трябва тези енергии да се регулират. То е цяла наука." Един от най-действените и ефективни методи за по­добно регулиране е именно Паневритмията.

 

В теоретичната система на Учителя П. Дънов се обръща особе­но внимание на проблема за формите и силите, които действат чрез тях. Цялото това безценно познание е по характера си езотерично. Можем да го сравним със стройно изградена и логически обосно­вана наука за връзките и взаимоотношенията между материалното и нематериалното и как второто се изразява посредством първото. Точно тази езотерична концепция, залегнала в учението на ББ, пред­ставено от Учителя П. Дънов, представлява фундаментът за изс­ледването и осветляването на Космическата структура на Панев­ритмията. А този фундамент от своя страна придобива вербален вид във формулировката: между разумните сили и формите има съответствие (ср. II херметически принцип за съответствието/ана­логията). Отнесено към Паневритмията, това означава, че между паневритмичните упражнения, които очертават определени фигури, и силите, които стоят зад тях, също има съответствие.

 

Тези движения се разпростират във всички възможни посоки: нагоре, надолу, надясно, наляво, напред, назад, навътре, навън. От позициите на разглеждания тук принцип тези движения следва да бъдат осмислени не просто като физически премествания в про­странството, а като духовни проекции - посоки на разгръщане на сили от духовния свят. В тази връзка - като допълнение - нека ци­тираме Словото на Учителя на ББ у нас: "Височината, това е дви­жение към центъра, движение навътре. Нагоре или навътре е ед­но и също нещо. Надолу или навън, и то е едно и също нещо." Очевидно, когато трансформираме сферата на изследване от мате­риалната действителност към нематериалната, представите за пространственост и пространствени взаимоотношения коренно се про­менят. Без да осъзнаем това радикално изменение на критериите за ориентация, не бихме могли да проникнем в същността на казано­то от Учителя П. Дънов по този въпрос.

 

II. Геометрични и числови съответствия

 

"Един ден вие ще разберете Живата геометрия, живите линии в Природата, които се кръстосват и образуват триъгълници, пра­воъгълници, петоъгълници, допирателни." "Геометрията е наука за материята, от която всичко се създава. Математиката е нау­ка за разумните сили, които функционират във времето. Геомет­рията се занимава с материята, математиката - със силите. Ка­то ученици изучавайте геометрията. Без геометрия няма пости­жения. Тя разполага с различни форми, с различни методи, чрез които желанията се реализират. В нея са елементите на езика на Природата."

(Учителят П. Дънов)

 

Участието в Танца на светлината - едно от най-сполучливите оп­ределения за Паневритмията, - влизането в този кръг на вълшебна трансформация, само по себе си представлява трансцендентално преживяване, т. е. своеобразен мистичен досег до сфери на Битието, недостъпни за обикновеното будно съзнание. Последното става възможно, ако е изпълнено условието, разгледано в предишния прин­цип - осмисляне, проникване във взаимовръзката между формите и силите, които се изразяват чрез тях. Казано по друг начин: ние успя­ваме да съединим земното с небесното, когато сме познали вътрешния, духовния смисъл на паневритмичните движения. Тогава, изпълня­вайки дадени фигури в пространството, се свързваме със съответни сили и идеи, чиито посредници в материалната вселена сме станали. Така се осъществява връзката между пространствеността на позна­тия ни свят и мощната мисъл на съществата, направляващи еволю­цията на нашата разумна планетарна общност. А това е по същност­та си връзка между измеримото и неизмеримото. В този смисъл са и следните думи на Учителя П. Дънов: "Сега, когато говоря за точката, за правата линия, за плоскостите, за телата, това показва, че някои проблеми се решават с неизмерими величини, дру­ги - с прави линии, но не с геометричните, а с живите линии в природата." Освен всичко останало Учителят на ББ в България има пред вид една проста, но дълбока истина - линиите оживяват, когато се движат. От тази гледна точка можем да прибавим още една дефи­ниция за Паневритмията - като подвижна геометрична структура.

 

Нормално е изследването на числовите съответствия да започне с нулата. Нейният геометричен еквивалент е окръжността. В тази насока предлагаме следните разсъждения на Учителя П. Дънов: "Ну­лата е нищо, но същевременно тя е граница на безграничния реа­лен свят, защото и зад нулата има някакъв свят." "Светът най- напред е започнал от един кръг без център или Първичната Причина е направила едно кръгообразно движение и се е спряла. След време в центъра на този кръг се явила една малка точка. Така че тази сила, след като е определила своите граници, до които ще работи, влиза в центъра, за да образува Вселената." В случая е налице процес на метаморфоза, при това и качествена, и количествена - нулата, числото без собствена стойност в математиката, се превръ­ща в единица; нищото се превръща в нещо - кръг с точка в центъра. А същият този кръг с точка в центъра, така добре познат на после­дователите на ББ, е именно кръгът на Паневритмията. Следователно изпълнението на паневритмичните упражнения може да бъде разг­леждано и като творчески процес на съработничество с Бога - осъ­ществяване на висшето предназначение на човешкото същество. От­тук до извода, че Паневритмията принадлежи към най-грандиоз­ните идеи, въплъщавани някога в света на материята в конкретна форма, в материално изображение, има само една крачка.

 

Точката (числото 1) не притежава никакво измерение. Но когато тя се движи, се образува права линия (числото 2). "Числото две е пътят на единицата, то е утробата на числото едно. За да може силата на единицата да се раздвои, тя трябва да мине през число­то две... Единицата е човешкият ум, а двойката е човешкото сър­це. Числата едно и две в пространството са понятия само за Бога " (Учителят П. Дънов). По отношение на правата линия той отбелязва: "Ние определяме правата линия като първата съзнателна връзка между две разумни същества. Който не може да направи тази връзка, той се намира в един въображаем свят, следствие на кое­то всичките му идеи претърпяват морален крах." Как да разпоз­наем тези две разумни същества? Отговорът е: горе е Бог, а долу - човешката душа, човекът, стъпил върху пътеката на духовното раз­витие и усъвършенстване. И когато в Паневритмията извършваме движения по права линия, тогава пулсира живата връзка между душата и Бога. Стига да успеем да я почувстваме... В това е съсре­доточен смисълът на движението по вертикалната права. Това е мо­ментът, в който - според думите на Учителя П. Дънов - тя би могла да се превърне в жива линия. От своя страна при движението на правата линия възниква плоскостта. Тя има две измерения - число­то 22=4. За този процес Учителят на ББ у нас подчертава: "Четири­ъгълникът е основа на Битието. Целият Космос е създаден по за­кона на четириъгълника." Според него квадратът е закон на твор­чеството и "който е разбрал законите на квадрата, той ще може да разреши най-трудните задачи в живота си". При движението на плоскостта се образува тяло - представител на системата от три измерения (числото 23=8). Аналогично - при движението на квад­рата се образува куб. А когато се движи кубът, тогава възниква те- саракт - тяло извън нашите представи, обективна реалност от све­та на четирите измерения. Духовното съдържание на тесаракта е свързано с излизане от живота на земното, ограничено в материята човешко "аз" и проникване в естеството на духовната същност на човека. Учителят П. Дънов илюстрира тази идея с разгръщането на куба и нарича този процес разцъфтяване на човешката душа. При разтварянето на куба се появява кръст. Шестте куба на тесаракта се проектират в шестте квадрата на кръста. За всичко това Учителят на ББ у нас изтъква: "В първото, второто и третото измерение не съществува време и пространство, понеже съзнанието на жи­вите същества в тях не е пробудено и те не могат да го възприе­мат. Обаче в четвъртото измерение, когато се прояви съзнание­то на човека, съществува време и пространство. Който влезе в четвъртото измерение, той непременно ще го почувства. - Как? - Чрез кръста, т. е. чрез страданията." На кръста човешките край­ници са приковани. Той означава липса на свобода. Но, от друга страна, бледият светлик на утринното зазоряване вече започва да обгръща хоризонта с нежна светлина. Числото на света с четири измерения е 24=16, а шестнадесетото упражнение на Паневритмията е съответно "Изгрява слънцето". И това не е съвпадение.

 

На последно място, при движението на тесаракта възниква фигу­ра, чийто символ е петоъгълникът или пентаграмната звезда (число­то тук е 25=32). Пентаграмът е звезда на свободата, символ на човека, който се е освободил от закона на необходимостта. Пентаграмът има свойството да насочва силите на душата в правилната посока. Той разкрива изминатия от съзнанието път в миналото, както и пътя, който му предстои да извърви в бъдещето. В Големия цикъл на Паневритмията бива изпълняван Пентаграмът на символите.

 

От гледна точка на геометричните линии, които движенията очер­тават, Учителят П. Дънов ги разделя на четири вида:

 

1) По права линия движенията са мъжки, електрични, студени, твърди.

2) По крива линия движенията са женски, магнетични, топли, меки.

3) По вълнообразна линия движенията са светлинни.

4) Смесени - това са движения, които представляват комбина­ция от посочените по-горе основни три вида. Те са също светлинни движения.

 

III. Астрологически (космически) въздействия и съотношения

 

Космическите влияния заемат достойно място в системата от фактори, оказващи въздействие при изпълнението на паневрит- мичните упражнения. Както е известно, езотеричната наука, изс­ледваща този род въздействия в цялото им многообразие и богатс­тво от взаимоотношения, е астрологията, родителката на модер­ната астрономия. Отчитането на влиянията от сфери и обекти, външни за планетата Земя, както и връзката им с движенията и формите в танца на Паневритмията, е от принципно значение в изследователския процес, разкриващ дълбините на философско- езотеричното й съдържание. Тук ще приведем един цитат от уче­нието на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов, където са разкри­ти някои от общите положения, кореспондиращи по съдържание с разглеждания тук принцип: "Като играете Паневритмията, дви­женията трябва да бъдат нито много бързи, нито много бавни. Прекарвайте мисълта си в предната ръка, която е насочена на­горе, и в задната лява ръка, която е насочена надолу. И като снемате ръцете си надолу, прекарвайте мисълта си към ръцете, тогава енергията ще мине през центъра на Земята. А когато ръцете са насочени нагоре, тя ще мине през центъра на Слънце­то. "

 

Естествено е да концентрираме интереса си върху Слънчевата система. Да започнем с планетата Венера. Ако наблюдаваме дви­жението й за период от 3 години и 9 месеца, ще установим, че чрез съвпадите си със Слънцето за това време тя очертава небесен Пен- таграм. Очевидна е, следователно, връзката между този езотеричен символ - водещ за учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов - и Венера. Тази планета може да бъде определена като космическа матрица на Пентаграма. Венера съдейства за успеха на човешките начинания. Когато си служим с Пентаграма, по невидим път се об­ръщаме към съществата от тази планета и те откликват на призива ни. Живият Пентаграм има за свой първообраз човека, който е сът­ворен от Бога в шестия ден (творчески период) от Сътворението на света (Бит. 1 гл.). Ако неделята бъде приета за първи ден от седми­цата и за начало на Божието творческо Дело, това означава, че чо­векът е създаден в петък - деня на Венера от астрологическа гледна точка. От друга страна, отрязъкът от време между два съвпада на Слънцето и Венера е девет месеца - съответства на периода на чо­вешката бременност, последвана от раждане на физическия човек. Обвързаността на дадена форма с конкретно космическо събитие подсказва за това, че в изграждането на структурата на тази форма вземат участие същества от духовните йерархии.

 

А сега нека проследим съвпадите на двете най-големи и най- тежки планети в Слънчевата система - Юпитер и Сатурн. Те се реализират приблизително на всеки 20 години. За период от 60 го­дини двете планети очертават върху небесната сфера равностранен триъгълник. Върховете му разделят окръжността на три дъги от по 120 градуса. Този ъгъл - 120 градуса - е, според астрологията, най- хармоничният аспект на небето. Сатурн и Юпитер символично от­говарят на Бащата и Сина. И така, на всеки 20 години старото и новото се срещат, за да се хармонизират и да набележат насоките за бъдещето. Осъществената последна подобна среща бе през 2000 г. в знака Овен, което свидетелства, че през третото хилядолетие ще бъ­де дадена зелена улица на новото в света.

 

От своя страна Меркурий в рамките на една земна година очер­тава на звездното небе чрез съвпадите си със Слънцето шестоъгъл­ник. Ъглите на хексаграма разделят окръжността на шест дъги от по 60 градуса. Ъгълът 60 градуса в астрологията говори за конст­руктивен, хармоничен аспект.

 

Интерес представляват и циклите на планетата Марс, понеже притежават тясна връзка с Паневритмията. В продължение на пе­риод от около 16 години Марс преминава през 8 съвпада и 8 опози­ции със Слънцето, които рисуват осмоъгълник върху небесния свод. Осмоъгълникът разделя окръжността на осем дъги от по 45 градуса. Числото осем (23=8) има отношение към системата от три измере­ния, която свързваме с куба като геометрично тяло. Марс има свой­ството да структурира материята, да я изгражда в разнообразни форми. Неслучайно първата половина от Земния период в еволю­цията на планетата ни преминава именно под знака на Марс. Ос­вен това Марс кристализира духовната енергия. Символ на тази кристализация е химическият елемент желязо. През Марсовата по­ловина на Земния период е сформирана окончателно структурата на човешкото същество с неговите четири тела: умствено (ментално), астрално, етерно и физическо (материално). Езотеричното позна­ние нарича тези четири тела "смъртни", понеже те биват изгражда­ни последователно преди всяко конкретно въплъщение на човешка­та духовна същност и съответно се разграждат последователно след физическата смърт на въплътения човек. Ъгълът от 45 градуса ни помага да придобием ясна представа за същността на дадена лич­ност, за нейния произход и бъдещото й развитие.

 

IV. Универсален характер на въздействието, оказвано от паневритмичните движения

 

"Аз ви казвам само общите принципи. Във време на упражнени­ята ще ви оставим свободни, сами да се научите и да свикнете. Прекарайте мисълта си през ръцете и през краката си. Трябва да знаете, че Вселената се проявява чрез вас."

(Учителят П. Дънов)

 

Кръгът на Паневритмията представлява умален образ на вселе­ната на великия Космически Човек. Тя е обективна реалност, съиз­мерима единствено с Вечността. Субективната реалност е съсредо­точена в личния живот на всеки човек. Този личен живот може да бъде открит във всяка точка от окръжността, заграждаща кръга на паневритмичния танц. Движенията на подобна точка са ограниче­ни от аурата на участника в Паневритмията. Неговите ръце, крака и тяло описват различни фигури, дъги, ъгли, геометрични и стерео- метрични съотношения. Всички движения притежават определено значение и смисъл. По този повод Учителят П. Дънов подчертава: "В третото измерение всичко е статично. Движението, растенето, времето са четвъртото измерение."

 

Аурата на отделната личност - това е малкият кръг на живота. Можем да си го представим проектиран в две равнини: вертикална - защото това е положението на тялото по време на игра, и хоризон­тална. При хоризонталния кръг следва да се съобразяваме с пред­ставата, че сме стъпили в неговия център, което означава, че се на­мираме вътре в собствената си душа. Там именно паневритмични- те движения откриват своя истински смисъл. Движенията, извърш­вани от участниците в малкия кръг, се проектират и в големия. По този начин всички изпълнители на Паневримията осъществяват кон­такт помежду си.

 

Участниците в Паневритмията изпълняват няколко основни ви­дове движения: по окръжността, около центъра на кръга, както и движения, свързани със завъртане на тялото около собствената му ос. Тъй като всички движения са обвързани с Големия или Малкия кръг, именно те двата - и по отделно, и в своята взаимовръзка - се явяват ключ за проникване в същността на Паневритмията. За вза­имодействието между двата кръга е в сила вторият херметически принцип - за съответствието (аналогията). И по-точно: процесите, които се извършват в големия кръг на живота, се проектират и се осъществяват и в малкия. Казано с други думи: онова, което става в макрокосмоса, става и в микрокосмоса.

 

В астрологията изчисленията и творческата преценка на обек­тивните сведения и факти се реализират също въз основа на кръго­ва диаграма. Астрологическият кръг представя в геометрична фор­ма начина, по който известни обекти или сфери от видимия и неви­димия свят са отразяват върху живота на човека във владенията на материята. Ако адресираме всички движения към конкретна личност, ще установим, че те са насочени към определени точки и образуват ъгли с точна стойност в ъглови градуси. Когато говорим за точки от кръга, следва да имаме пред вид начина, по който силите и енерги­ите от духовните зони на Битието се проектират в човешката аура. Оттам те проникват в съзнанието, където оказват своето същинско въздействие. А когато изследваме движения, образуващи точни ъгли, имаме пред вид влиянието на планетните съчетания, аспектите и начина, по който те вземат участие в изграждането на духовната реалност на човешкото същество - именно посредством динамизиране и катализиране на психическите процеси.

 

V. Позиции на участниците и партньорите при изпълнението на Паневритмията и взаимодействия със зоните и йерархиите на не­видимия свят

 

При изпълнението на паневритмичните упражнения космичес­ките течения въздействат оптимално при наличието на две важни условия: 1) съзнанието на човека-проводник трябва да бъде събудено; 2) неговият инструмент в лицето на тялото следва да е заел опти­малната позиция, за да могат теченията да текат свободно; така се създават максимално добри предпоставки за приемане и предаване на космическите енергии.

 

В Паневритмията (в тесния смисъл на понятието или т.нар. Малък цикъл от 28 упражнения), както и при изпълнението на Слънчевите лъчи, двамата партньори се движат паралелно, раз­положени един спрямо друг по хоризонталната ос. Това взаимно разположение свидетелства, че в посочените два цикъла от ця­лостната Паневритмия (Големия цикъл) участниците оперират пре­ди всичко със силите и енергиите на физическото, етерното и астралното поле.

 

В Пентаграма двойките са разположени по меридиана или по линията на вертикалната ос - т. е. връзката подсъзнание-свръхсъз- нание. Партньорите в двойките играят и се движат един зад друг. Чрез изпълняването на Пентаграма участниците влизат в контакт с по-извисени космически области - свързват се с импулсите на Божия Дух, с енергиите на Божествения свят. В тази насока Учителят П. Дънов споделя: "Когато дойдем до великите духовни въпроси и до световните тайни, не можем да ги разрешим с нашето съзнание и самосъзнание. Те са извън тях, те са достояние на свръхсъзнанието, в което човек се издига над условията."

 

Нека сега разгледаме символиката на кръга, вписан в квадрат и разделен на четири равни сектора (вж. фиг. 1):

 

Огън

Земя

Въздух

Вода

 

Фиг. 1. Схема на проявленията на живота в полетата (световете) на изява на съвременния човек и на инволюционния период от развитие­то на Духа.

 

I четвърт от кръга е свързана с живота на физическото поле, в материалния свят;

II четвърт - с живота на астралното поле;

III четвърт - с живота на умственото (менталното) поле;

IV четвърт - с живота на причинното (каузалното) поле.

 

Кръгът с две пресичащи се под прав ъгъл оси е символ на чо­вешката душа, разпъната върху кръста на материята. Когато мате­рията - посредством четирите си елемента: земя, вода, въздух и огън - господства над духовното начало, кръгът е вписан в квадрата. Това е илюстрация за слизането на Духа в материята. Както е из­вестно от езотеричното познание, това е периодът на инволюция.

 

Когато духовното начало има превес над материалното, кръгът е описан около квадрата (вж. фиг. 2). Душата постепенно се осво­бождава от ограниченията на материалната обусловеност. Нейната крайна цел е завръщането в Първоизточника и пълното сливане с Него при съхранена неповторима индивидуалност на живото съ­щество. Това - от своя страна - е периодът на еволюция.

 

Фиг. 2. Схема на еволюционния период от развитието на Духа.

 

При разглеждането на квадрата, вписан в кръга, наблюдаваме че­тири пресечни точки между двете геометрични фигури. Можем да ги наречем условно A, B, C и D. Именно през тези четири точки протичат съграждащите сили и енергии на духовните йерархии и се вливат в невидимата структура на човека, изпълват със светлина и мощ негови­те духовни тела. Всеки от участниците в Паневритмията съхранява част от благодатните енергии за себе си - за целите на личното си духовно развитие и израстване. Останалата част предава на другите живи същества, с които влиза в общение. За този вид взаимодействие с великата Разумност на Всемира Учителят П. Дънов отбелязва: "Сила има в движенията. Защото чрез тях вие ще дойдете в хармония с всички разумни същества, които се движат. В тази хармония седи силата. Ако не влезете във връзка с тези същества, вие сте неорга­низирани и тогава ще живеете в света на стълкновенията."

 

VI. Пълна концентрация при изпълнението на отделните паневритмични упражнения

 

Сама по себе си формулировката на принципа свидетелства дос­татъчно ясно за същността и съдържанието му. И все пак си заслу­жава да бъдат повторени правила и норми, които изглеждат оче­видни и без специално тълкувание.

 

На всяка крачка в своето Слово Учителят П. Дънов набляга на изис­кването: "Будни бъдете!" Будността в случая означава точно това - пълна концентрация на съзнанието при осъществяването на всички видове дейности в живота на човека и, в частност, при изпълнението на упражненията на Паневритмията. Тази вътрешна настройка на съз­нанието осигурява възможния най-пълноценен контакт с духовния свят и съответно - оптималното протичане, усвояване и разпределяне на енергиите, постъпващи от него. Разбира се, следва да се има пред вид и степента на индивидуалната духовна еволюция на всеки участник в паневритмичния танц. Колкото по-напреднал е той по Пътя към Божественото, толкова по-изявени са и способностите му да възпри­ема и използва силите и енергиите, получавани вследствие на изпъл­нението на Паневритмията. Ала независимо от това, на какво стъпало в тази космическа стълбица се намира участникът, той при всички случаи би трябвало да влага най-доброто от себе си, сиреч да бъде максимално концентриран в това, което извършва в момента. Това е единственият начин да получи всичко, което е в състояние да приеме от невидимия свят. А също - и да бъде максимално полезен както на себе си, така и на всички останали. И не на последно място - да допри­несе според възможностите си и за повдигането на човечеството като цяло. Защото ролята на Паневритмията - както вече неведнъж бе из­рично подчертано - далеч не се изчерпва с конюнктурно и/или локално, местно влияние. Тя има всемирно, планетарно въздействие. Именно поради него (посочвано многократно от Учителя П. Дънов при изяс­няване от негова страна на същността и резултатите от паневритмичните упражнения) произтича и огромната отговорност за начина, по който изпълняваме както Паневритмията като цяло, така и всяко от­делно движение. За да избегнем механичното възпроизвеждане на упражненията, би било от полза да събудим у себе си интерес и обич към тях. Вниманието ни трябва да бъде съсредоточено не само върху правилното изпълнение на конкретното упражнение, но и върху мус­кулните усещания и чувствата, които го придружават.

 

Затова нека се вслушаме в напътствията на великия духовен Учи­тел: "Ако държите ръцете си хлабаво във време на упражненията, тогава няма никакъв контакт със силите на природата. Ръцете трябва да се държат обтегнати. Тогава чрез упражненията вли­зате в досег със силите на природата. После, когато правите уп­ражненията, вие мислите за обикновените си работи: за къща, за сметки и пр. Когато правите упражненията, мисълта ви да бъ­де концентрирана (курсивът мой - К. З.). Движението е живот. Без движение животът не може да се прояви. Движението тряб­ва да бъде разумно. И един сантиметър да се подвижиш, трябва да имаш някаква цел, някакво постижение." На друго място в Сло­вото си Учителят П. Дънов отново подчертава значението на будността при изпълнението на паневритмичните упражнения: "В дви­женията вие бързате - изведнъж искате да свършите упражне­нията. Може някой път да направим само три упражнения, но внимателно."

 

 

г) философско-езотерично съдържание

 

Част от съдържанието на изнесените дотук подтеми, както и на тези, които предстои да бъдат разработени оттук нататък, се при­покрива. И това е неизбежно пред вид характера на третираната проблематика. Основната цел на това изследване не е толкова под­чертаването на обособеността и различията между подтемите за Паневритмията, колкото стремежът към по-задълбочено проучване и излагане на съдържанието на толкова богатата в смислово и кон­цептуално отношение главна тема.

 

"Паневритмията е наука за приемане разумните движения на природата. При Паневритмията човек посреща и възприема Бо­жественото, мощното, което гради Вселената, и отива да рабо­ти за великата идея на живота. Паневритмията е хармонично­то творческо изявление на Божественото Начало във Вселената (курсивът мой - К. З.). Паневритмията внася живот, сила, ра­дост и красота в човешката душа."

 

"Трябва да се запознаете с научната страна на Паневритмия­та. Природата обича с най-малки усилия да добие големи пости­жения. В Паневритмията са впрегнати силите на ума, сърцето и волята да работят в хармония. Чрез Паневритмията ще се пока­же на хората как могат да приемат силите на природата. Ние правим тия упражнения сутрин, понеже тогава има най-благоп­риятни условия. Те трябва да се правят от 22 март до 22 септем­ври. Според закона за еволюцията ние започваме с тялото."

(Учителят П. Дънов)

 

Всичко изнесено дотук в рамките на настоящата тема има пряко или косвено отношение към философско-езотеричното съдържание на Паневритмията. Не бихме могли да отделим от него нито наиме­нованието, нито структурата й, нито - още по-малко - принципите, според които тя би трябвало да бъде изпълнявана. Обособяването на разглежданата тук подтема има за основна цел добавянето на допълнителна и съществена по значението си информация, както и по-задълбоченото изследване на проблеми от принципно естество.

 

Философско-езотеричният ракурс на наблюдение и проучване не може да не бъде свързан с вечния въпрос за смисъла. Според Учителя П. Дънов формата е свързана с физическия (материалния) свят, съдър­жанието - с духовния, а смисълът - с Божествения. Следователно с обединените усилия на философското и езотеричното познание наша­та цел е да надникнем отвъд завесата на заобикалящата ни матери­алност (в случая - формата, външният израз на Паневритмията във времето и пространството) и да се устремим към духовното съдър­жание и Божествения смисъл на паневритмичните упражнения.

 

Ако решим да навлезем в дълбините на човешкия (микрокосмоса) и всемирния (макрокосмоса) живот, ще достигнем до извода, че всяка проява на микрокосмичното битие представлява отражение или ре­зонанс на глобалния вселенски живот, който блика навред в Космоса. В един съдбовен момент от своето еволюционно израстване хомо сапиенс - мислещият, разумен човек - надмогва инстинктите и по­ривите на своята биологическа природа и в душата му се заражда стремлението да даде израз на висшия живот на Духа. Един от най- фините методи за изпълване на този стремеж със съдържание е до­сегът с изкуството, творческата дейност на човека в тази необятна област на себеизразяването. Музика, изобразително изкуство (жи­вопис, графика, скулптура), танцово изкуство, архитектура, опера, театър, драма и колко още красиви нюанси и варианти в храма на безсмъртните музи на негово величество Изкуството... Сред тях дос­тойно място заема и хореографията. Тя демонстрира по безспорен начин ролята на движенията в нашето съществуване. Дори и в ежед­невния ни живот всяко движение изразява някаква идея. В полето на изкуството движенията най-често се явяват синтезиран израз на дълбоки естетически и духовни идеи и преживявания.

 

Главната закономерност в случая е, че всяко движение предс­тавлява въплъщение на определена мисъл. В конкретния случай с хореографията като вид изкуство нейната изразност би трябвало да преследва такова съвършенство, че зрителят да улови, да разгадае в движенията мисълта, идеята, заложени в тях и предназначени да ни внушат замисъла на автора. Идеалното постижение е, когато дос­тигаме като наблюдатели до пълнотата на авторовата идея и се сли­ваме с мисъл-формата, която той е изпълнил със съдържание - с помощта на изпълнителите, разбира се. Изводът е, че и танцът (в балета, операта и оперетата), както и играта (в драмата, комедията и трагедията), биха могли да станат изразители на духовната същ­ност на човека. И едно далеч по-глобално обобщение: ритмиката на телесните движения ни отвежда до идеята за ритмиката на Космоса.

 

Всички упражнения от Големия цикъл на Паневритмията - за­имствани от Живата Разумна Природа - са по своята същност и съдържание израз на съответстващи им възходящи състояния на човешката душевност. Отличителен техен белег са спокойствието, липсата на стихийност и необуздана емоционалност, величествена простота и гениално прозрение за извечната връзка между земното и небесното. Играят се на ранина, в часовете на пробуждащия се живот, когато от недрата на световното сърце се изливат с пълни шепи най-ценните дарове на Божията Любов.

 

Кръгът на Паневритмията е малка, но изящна проекция на ог­ромния кръг на вселенския кръговрат, по който протичат силите и енергиите на макрокосмическия живот. В отделните упражнения са вложени и стаени всички положителни състояния, през които преминава човешкият живот. Играейки Паневритмия в ранните ут­ринни часове, участникът придобива златния шанс да постигне ре­зонанс с протичащите в тези свещени мигове благодатни сили на Живата Природа. Те от своя страна му съдействат, за да покълнат и да дадат обилни плодове заложените в неговата духовна природа семена на Божественото. За ролята на неангажиращите наглед паневритмични упражнения по отношение на планетарната действи­телност, за мащабите на тяхното въздействие най-ясно и вдъхнове­но звучат думите на Учителя на ББ в България: "Велико оръжие е Паневритмията, която ви давам. От вас зависи къде и към ко­го ще го насочите и от това зависи мирът и хармонията не само между нас, но и в света."

 

Паневритмията е творчески процес на пре сътворяване на чове­ка според изначалния Божествен План за предназначението на чо­вешкото същество. От своя страна творчеството - само по себе си - представлява процес на създаване на ново качество. Тези две из­ходни предпоставки и логическата връзка между тях ни дават ос­нование да заключим, че във вселенския ритъм на Паневритмията човек пресъздава самия себе си като личност с нов облик - подобие на идеалния първообраз, роден предвечно в свръхсъзнанието на Тво­реца. Не на последно място - Паневритмията допринася за устано­вяване на хармония в психо-физическото единство на индивида, както и между самия човек и природната среда. А хармонията е последната крачка преди постигането на жизнената цел на нашия живот в материалното битие - съвършенството (Мат. 5:48), така както тази цел е формулирана от самия Господ Иисус Христос, най- великия Космически Дух, слизал някога в плът на нашата планета.

 

Именно Паневритмията като творчески процес свързва недели­мо висшата с нисшата природа у човека, неговото духовно и мате­риално естество. И по-точно - движенията на този уникален все­ленски танц на пресътворението притежават чудодейното свойство да трансформират видимото в невидимо, земното в небесно. Затова Учителят П. Дънов е в правото си да подчертае: "Движенията на Паневритмията са едновременно механични, органични и пси­хични. ...Те имат голямо влияние върху човешкото съзнание. Тези движения се превръщат във вътрешни, психически процеси." Ме­ханични движения са тези, при които разумността действа отвън, а не отвътре. Органични са онези, при които взема участие вътреш­ният живот, но не като ясна, съзнателна мисъл. А психични са дви­женията, свързани с определена мисъл. Мащабът на въздействието на паневритмичните упражнения далеч надхвърля отделната чо­вешка личност или дори кръга на конкретните изпълнители. Той бележи разширение до пределите на цялото човечество, на цялата планета.

 

В случая лаиците - незапознати със скритите за физическото зрение обекти и явления на целокупния Живот - биха запитали: какво значение може да има една такава игра за съществуването на Цялото? И би следвало да им простим невежеството, понеже те все още живеят с погрешното убеждение за реалност на отделността, на разделението между частите и Цялото. Те все още не знаят, че всяко събитие в битието на частите неминуемо се отразява върху общия живот, че мислите, чувствата и действията на човека се про­ектират по невидим начин в духовните зони на Космоса и оставят своите следи върху фината тъкан на тяхната субстанциалност. Ако средният гражданин на планетата притежаваше ясновидски спо­собности, той със сигурност би се ужасил, след като надникне в тези полета на ноосферата. До такава степен са затрупани те с на­шите ежедневни негативни излъчвания на мисловен и емоциона­лен план. За погледа на ясновиждащия Земята е заобиколена от плътна мрачна аура с мръсно кафяви, сиви, отровно зелени и черни оттенъци. Само тук-там проблясват отделни снежно бели и златис­ти искрици на чисти духовни стремления, на дела, изтъкани от чес­тност, благородство и всеотдайност. Проблясват и скоро угасват, потопени в общия фон на посредственост, злонамереност, егоизъм, тщеславие, алчност и корист. Не бива да се борим със злото, много­кратно ни поучава Учителят на ББ в България, а трябва да творим добро. Едно от най-могъщите оръжия в тази битка за съдбата на човечеството е Паневритмията.

 

И затова, когато разглеждаме нейното философско-езотерично съдържание, за пореден - и далеч не последен - път сме длъжни да изтъкнем: всяка идея, всяко качество на човешката душевност съ­ответства на определено движение. И обратното - всяко движение, включително при изпълнение на паневритмичния танц, отразява съответна настройка на психиката, нейното вътрешно съдържание. В този ред на мисли можем да говорим за движения на Любовта, на красотата, на Доброто, на милосърдието, на справедливостта (въ­обще на всички добродетели) и т. н. Именно върху подобна здрава основа е изградена и Паневритмията. Хората, които не спазват нрав­ствените закони в своя живот, погрозняват (погледнете, например, лицата на жените, които търгуват с плътта си, или на онези, които редовно угаждат на тялото си във всяко отношение). Движенията им също стават неестетични, недодялани, грозни. И, от друга страна, когато човек върви неотклонно по духовния Път и животът му пре­минава в съзвучие с Божиите нравствени повели, самият той се разхубавява и движенията му започват да се отличават с все по- голяма плавност, мекота, грация и красота. Ето защо трябва да приз­наем необходимостта от внасяне на съзнателни елементи в подсъз­нателния живот.

 

Изложената по-горе обвързаност между форма (движение) и съ­държание (духовния облик на човека) би могла да бъде разглежда­на като следствие от проявлението на вече разгледания втори хер­метически принцип - за съответствието (аналогията). Както е из­вестно, той формулира глобалното съответствие между всички обек­тивни реалности в Битието, между всички неща във Вселената. А това съответствие от своя страна е основано върху всеобщото Един­ство, лежащо в корените на всичко съществуващо, на целия Космос. Осмисляйки тази взаимообусловеност между всички компоненти на мировата Реалност, по-бързо и по-резултатно бихме могли да достигнем до значението на Паневритмията за живота на Цялото - на глобалната планетарна общност на Разума. Не на последно мяс­то - отчитайки действието на петия херметически принцип (за ри­тъма), следва да допълним, че формите на паневритмичните дви­жения, които са съобразени с някои периоди от ритъма на всемир­ния Космичен Живот, оказват силно и благотворно въздействие вър­ху организма и психиката на човека.

 

Действието на движенията в Паневритмията може да бъде раз­глеждано в три насоки:

 

1) Те са проводници и акумулатори, посредством които участни­кът в Паневритмията се свързва с творческите и съзидателните си­ли на Живата Разумна Природа, приема ги и ги оползотворява за целите на своето духовно-нравствено развитие и израстване. В то­зи смисъл посочените сили притежават качеството животворност.

2) Като следствие от обстоятелството, че паневритмичните дви­жения са в хармония с глобалния космичен ритъм на Битието, който привежда в активност целокупния вселенски живот, те съдействат за активизирането на всички латентни, непроявени сили на човешката духовна природа, привеждат ги в действие в името на съзиданието.

3) Упражненията на Паневритмията обладават такъв характер, който позволява на изпълняващия ги да изпраща чрез тях благот­ворни енергии, мисли и идеи в ефира и оттам те продължават сво­ето позитивно въздействие спрямо света и неговата промяна към по-добро.

 

От друга страна, не бива да смесваме паневритмичните движе­ния с физкултурата (в широкия смисъл на понятието), гимнастика­та или балета. Те са основани като същност, форма, съдържание и въздействие върху дълбоки закони на духовния свят, чието дейст­вие служи на човека за влизане в контакт с енергиите на природата и тяхното прилагане за неговата индивидуална еволюция. Panta rei ("Всичко тече, всичко се променя!") - възкликва Хераклит преди около две хилядолетия и половина. Движението е всемирен закон, се произнасяме важно и сериозно ние, придавайки нюанс на науч- ност на това твърдение. Да, всичко се движи и подлежи на промяна.

Такива са законите на творението, вложени в него от Твореца. Ала когато в тези движения влагаме разумност, тогава получаваме при­добивка. И тя може да бъде изразена по следния начин: при изпъл­нението на паневритмичните упражнения влизаме в активен и вза­имно полезен обмен с живите сили на Природата.

 

Тези живи сили и енергии са поляризирани, както и всички ос­танали обективни реалности в природната среда. Така гласи и тре­тият херметически принцип, залегнал в основите на философско- езотеричното съдържание на Паневритмията - принципът на по­лярността (двойнствеността, пола). Излъчванията на човешкия ор­ганизъм не правят изключение от действието на този принцип - те също са поляризирани. В този смисъл дясната страна на човека (десният му крак, дясната ръка и т. н.) е израз на творческите сили в природата, а лявата му страна (левият крак, лявата ръка и т. н.) - съответно на съграждащите сили. Затова при паневритмичните уп­ражнения е от значение коя страна взима участие в движенията. Движенията на десните крайници или самото обръщане надясно изразява свързване на изпълнителя с творческите сили в Космоса, а движението на левите крайници или обръщане наляво - със съг­раждащите сили. Това е причината Паневритмията винаги да за­почва с десния крак. Понеже творческите сили влизат в действие първи. Те именно творят, създават онези елементи, върху които впос­ледствие работят и ги доразвиват съграждащите сили. Когато стъп­ваме ту с левия, ту с десния крак при будно съзнание и пълна кон­центрация, се осъществява смяна на теченията, на положителните и отрицателните течения, на творческите и съграждащите течения.

 

От изложеното дотук имаме основания да изведем още три соб­ствени принципа на Паневритмията:

 

1. Ритъмът на паневритмичните упражнения сам по себе си независимо от влиянията на околната среда - оказва обновително въздействие върху човешкия организъм.

 

Както вече бе изтъквано неколкократно, всичко във Вселената почива върху законите на ритъма (пети херметически принцип).

Спазването на тези закони облекчава труда на човека и повишава качеството на постиженията му.

 

2. Движенията в Паневритмията отговарят на известни космични закони.

 

Освен чисто механичния си характер движенията на тялото свър­зват човека с известни природни сили. Ако познаваме законите на Живата Разумна Природа, бихме могли да усвоим тези сили и да ги използваме за конструктивни цели. От друга страна, има движения, които имат значение само за този, които ги изпълнява (движения от частен характер), както и такива, които свързват човека с Всемира, с Цялото (движения с универсален характер). Вторите са израз на космични движения и ритъм. Ако движенията на човека са в хар­мония с Космоса - с неговото огромно пулсиращо сърце, изпълни­телят се свързва със силите на природата и ги приема в себе си. Именно от подобно естество са паневритмичните движения. Те са в хармония с космичните движения и ритъм, които творят, градят и организират всичко във Вселената и затова оказват мощно пози­тивно въздействие върху човека.

 

Чрез някои паневритмични упражнения ние приемаме запаси от земния магнетизъм. Необходимо е периодично да се свързваме със земните и слънчевите енергии. При будно съзнание, когато ръката е насочена нагоре, човек се свързва със слънчевите сили, а когато тя е насочена надолу - със земните сили. Тогава приемаме положи­телните, градивните енергии от Земята, а непотребните, дисхармонични енергии предаваме на нея. При изпълняване на паневритмичните движения е нужно да знаем какви енергии излизат от ця­лата ръка и какви, в частност, от всеки пръст. Това познание е пот­ребно заради отклика, който очакваме да получим от Всемира.

 

3. Налице е връзка, съответствие между тон, форма, движение, цвят, число и идея в Паневритмията. Казано с други думи, Паневритмията е съчетание между тон, форма, движение, цвят, число и идея.

 

Известно е от какво огромно значение за Паневритмията е му­зиката. Тя оказва влияние както върху физическата същност на чо­века - неговото тяло, така и върху душевността му, върху мисловна­та му дейност. По своето естество музиката представлява материали­зирано движение на Духа. Тя е правилният начин за организиране на материята в човешкото същество и на неговите мисли, чувства и постъпки. Колкото една мисъл е по-правилна, по-възвишена, по-определена и ясна, толкова тя е по-музикална. Ето защо чрез музиката се изграждат не само нашите физически органи, но и психическата надстройка на личността; чрез нея се влива живителна струя в чо­вешкия душевен и духовен мир. Затова музиката може да бъде дефи­нирана като проводник на истинския живот. Тя е началото на всяка култура. Тя е в основата на всяка позитивна реализация. Творецът е вложил в Космоса закон за връзката между музиката и движението. Именно тази връзка лежи в основата на Паневритмията. Действието на този закон обуславя съответствието между тон, движение и идея, за което вече неведнъж ставаше дума в това изложение. В този сми­съл е и репликата на Учителя П. Дънов: "Всяка дума, изразена музи­кално и с движения, внася нещо ново в човешката душа. Когато се съчетае музиката с движения и идеи, това е една велика сила, с дълбоко психо-физично действие върху човека. Във всички гимнас­тически упражнения трябва да влезе музиката, за да ги облагороди."

 

От особено значение е, че при Паневритмията самата музика не е в духа на съвременните музикални стилове, а тя притежава нещо ново в себе си. Тя е в съзвучие с по-дълбоки закони на Битието и по тази причина говори директно на възвишеното у човека, събужда го и го развива. Музиката на Паневритмията има свойството да издигне човека в онези възвишени сфери, за които той извечно е копнял. Тя го свързва със света на Висшата Реалност. Тази музика не е произволна, а съответства строго на движенията и на идеите, вложени в тях. И само при наличието на това съответствие панев- ритмичните движения придобиват мощно, магическо въздействие, бивайки носители на породилите ги идеи. Нещо повече - движени­ята се превръщат във въплътена идея!

 

Ако обърнем внимание върху тоналността, в която звучи всяко паневритмично упражнение, ще достигнем до определени изводи в две направления: според името на тоналността и според нейния вид (мажор или минор). Името й обуславя цвета, в който свети всяко уп­ражнение. По този повод Учителят П. Дънов казва: "Силата на пе­сента зависи от цвета, който се получава след нея." И на друго място в Словото му: "Движението на етерните светлинни вълни е Паневритмия. Червените, портокаловите, жълтите и прочие лъчи на светлината имат свои движения, своя музика." Специално във връзка с двата вида тоналности - мажор и минор, Учителят на ББ изтъква следното: "Духовните мотиви обикновено са в мажорни гами. В природната музика няма минорни гами. Тях ги е създал човекът, като резултат на своите болезнени и тъжни състояния. Минорните гами са на физическия свят, а мажорните гами са на духовния свят." Всяко упражнение в Паневритмията, което звучи в мажорна тоналност, ни свързва със светлината на духовния свят, с възходя­щия полюс на мисълта и чувството, с радостта, а като процес - с еволюцията. Всяко упражнение, което звучи в минорна тоналност, ни свързва с физическото поле, като сила - с низходящия полюс на мисълта и чувството, със скръбта, като процес - с инволюцията.

 

При изпълнението на паневритмичните упражнения следва да извикаме в съзнанието си тъкмо онези идеи, които съответстват на движенията. Така именно движенията се превръщат във външен израз на идеите, на които са рожба. По този начин достигаме до още едно, донякъде поетично определение на Паневритмията - ми­съл, изразена чрез движения. Всяко упражнение е свързано с един процес на съзнанието. И затова всяко упражнение оказва въздейст­вие върху определени сили на човешкото духовно начало. Ето защо Паневритмията е в пряка връзка с пробуждането, освобождението и творчеството на човешката душа. За да се улеснят двата процеса - вземане и даване, - които се извършват при паневритмичните упражнения, при тях трябва да участва пълноценно и активно съз­нанието. Това е условието за целесъобразен обмен между човека и околната среда. Понеже характерът на енергиите, които изпраща и приема участникът в паневритмичния танц, зависи от будността на съзнанието, от идеята, която е завладяла изпълнителя на съот­ветното движение. Тази е причината да нямаме право да отъждест­вяваме паневритмичните движения с механичното изпълняване на гимнастическите упражнения. За разлика от вторите първите се явя­ват дейност, в която вземат участие всички сили на човешкото ес­тество: физически, духовни, умствени и Божествени. Всички тези сили при Паневритмията са в състояние на будност, творчество, активност и възприемчивост. Ето защо при паневритмичните уп­ражнения трябва да се мисли. Всяко движение тук без мисъл няма смисъл. Нужна е пълна вътрешна концентрация, която необходи­мост обособихме като шести собствен принцип на Паневритмията.

 

Ръцете на човека са силови линии, по които протича жива енер­гия. Щом сме в будно съзнание, възниква връзка между ръката и Живата Природа и по всеки пръст протича тази жива енергия - праната. Ако сме свързани с Божественото начало у себе си, то ще осигури протичането на тази енергия в цялостната ни същност.

 

Една от целите на Паневритмията е да се събудят спящите духов­ни сили и заложби на човешката същност. Редовното и правилно изпълняване на паневритмичните упражнения допринася за пости­гане на духовен подем, култивиране на възвишени мисли и чувства, облагородяване на характера, вливане на живот, здраве и сила във всички телесни органи. Казано с други думи: Паневритмията подмладява и възвисява! Освен всичко изброено тя е и мощен ме­тод за трансформиране на човешките състояния. Когато ни налегнат тревога, обезверяване, чувство за безнадеждност, печал, отчаяние (а това се случва по-често, отколкото бихме искали, поради естеството на нашето съществуване в царството на относителността - този ма­териален свят на болката и страданието), тези състояния подлежат на положителна трансформация с помощта именно на Паневритми- ята. Всеки, който е участвал в космичния й танц, може да го потвърди!

 

Не на последно място - Паневритмията спомага за развиване на естетическо чувство, както и на усет за ритъм и музикално чувство. Посредством Паневритмията се подхранва и развива и социалното чувство у личността, понеже тя се изпълнява групово от много хора, обединени от обща идея и слети в единство на мисъл и движение. Именно това чувство на единение възпитава човека, събужда него­вото колективно съзнание. Според най-глъбинната си същност пан- евритмичните упражнения представляват молитвен зов на душата - зов към Светлината, към вечното Добро, към Любовта, към из- вечната Реалност, която ние - вярващите хора - назоваваме Бог. Те са и свещенодействие, чрез което човек осъзнава, че същината на естеството му е музика, чистота, любов... В миговете на тяхното изпълнение усещаме в пълнота безбройните нишки, които ни свърз­ват с Всемира. Затова и тези мигове ни носят чувство на благогове­ние и свещен трепет. Те внасят поезия, нежна лиричност в суровия, безпощаден ритъм на нашия така динамичен и объркан живот. Така Паневритмията съдейства за създаването на новия тип човек - чо­века на дейната любов.

 

Ала Паневритмията оказва подобно благотворно въздействие не само върху участниците в нея, но и върху външния свят. Когато постигаме съответствие и хармония между движение и идея, то чрез движенията предаваме тези идеи на цялото човечество. Така изп­ращаме в света нови творчески сили и импулси, които съдействат за неговото обновление и прогресивно преобразувание. Всички но­ви идеи, подлежащи на вграждане в планетарната култура, всички животворни принципи, притежаващи силата да я обновят, да из­дигнат човешката общност до висотите на Новата Култура, са вът­решно присъщи на паневритмичните движения. Затова Паневрит­мията е такава форма, която е пригодна да изрази новите идеи и да ги предаде чрез музика, движение и слово на човешкото естество и на целокупния живот. Следователно в нейните движения са въплъ­тени идеите, които строят и градят Новата Култура. В тези движе­ния са стаени пружини с магическа мощ, чрез които ще се пробудят новите творчески сили на човешката душа - сили, които чакат два­надесетия час на своето проявление!

 

Както вече бе отбелязано по-горе, Големият цикъл на Паневрит­мията се състои от упражненията на Паневритмията (в тесния сми­съл на понятието; 28-те упражнения), Слънчеви лъчи и Пентаграм. В този ред те биват изпълнявани с малка пауза, непосредствено едно след друго. Големият цикъл е Цялото, а когато говорим за Ця­лото, имаме пред вид кръга - символ на Вечността, на вечното, нестихващо Развитие. Изводът е, че Големият цикъл обхваща це­лия кръг, а трите по-малки цикъла - определени части от него. Оттук произтича и необходимостта да разполагаме упражненията в кръга. Цялото и кръгът са идентични. Цялото не бива да бъде разглеждано като механичен сбор от величини. То е изпълнено с живота на сво­ите съставни части. Кръгът е жив, в неговите сектори пулсират раз­лични сили и енергии. Казано по друг начин: чрез кръга всемирни­ят живот се проявява в многобройните измерения на времето и про­странството.

 

Хоризонталната ос разделя кръга на две половини. Долната по­ловина, под хоризонта, е свързана с изявата на живота в най-нис­шите в субстанциално отношение полета (светове) - физическо и астрално. Горната половина е Небето, светът на Духа. Под хори­зонта, в сферите на най-ниска субстанциалност - физическа (мате­риална) и астрална, поставяме упражненията на Паневритмията (в тесния смисъл). Над хоризонта, във владенията, зоните на Духа - ментална (умствена) и каузална (причинна), поставяме упражне­нията на Слънчеви лъчи и Пентаграм.

 

Вертикалната ос внася още едно разделение (диференциация) на паневриттмичните упражнения. Първата четвърт от кръга свър­зваме с първите 10 упражнения, втората четвърт - с останалите 18 (с което приключва първият малък цикъл - Паневритмията в тесен смисъл на думата), третата четвърт - с упражненията на Слънчевите лъчи, и четвъртата четвърт - с Пентаграма.

 

Към първата четвърт на кръга отнасяме проявите на физическо­то поле (материалния свят). Тук действат силите, свързани със ста- розаветния живот на човека. В първата четвърт поставяме начал­ните 10 упражнения. Към втората четвърт на кръга отнасяме проя­вите на астралното поле. Тук действат силите, свързани с новозаветния живот на човека. Във втората четвърт поставяме останали­те 18 упражнения от Паневритмията (в тесния смисъл). Към трета­та четвърт на кръга отнасяме проявите на умственото поле. Тук дейс­тват силите, свързани с живота на праведния. В третата четвърт поставяме упражненията "Слънчеви лъчи". И на последно място, четвъртата четвърт на кръга е свързана с причинното поле. Тук се проявява животът на ученика. В четвъртата четвърт поставяме уп­ражнението "Пентаграм".

 

Някой би могъл да запита дали това разделение не е твърде ус­ловно и самоцелно. Нека цитираме отново Учителя П. Дънов: "Уп­ражненията на Паневритмията са като преддверие за Божест­вения свят. Някои от движенията на Паневритмията влизат в Божествения свят, други - в духовния, трети - във физическия. Научете се да ги играете правилно." Следователно Учителят на ББ в България е разграничавал упражненията. Насоката на всичко изнесено дотук ни дава право да търсим строгата логика на Божес­твения закон, според който нищо не е случайно, а се подчинява на Принципа на причини и последствия. В Големия цикъл на Паневритмията се наблюдава една последователност на развитието, коя­то започва с упражнението "Пробуждане" и завършва с "Пентаграм". Това развитие свързваме с пътя на душата през четирите полета на Космоса: физическото, астралното, умственото и причинното. И от­ново може да възникне въпрос: какъв смисъл има днес да се играят упражненията, за които подчертахме, че имат връзка с живота на старозаветния тип човек, при положение че човешкото съзнание вече е излязло от периода на инволюцията? На подобно запитване - макар и хипотетично - Учителят П. Дънов отговаря: "Староза- ветният живот тече във вашите жили, в дебелото черво. Вие не можете да се избавите от старозаветния живот. Следователно той носи ред противоречия в себе си, от които вие не можете да избягате." У всекиго от нас дремят като потенциал силите на този живот - неизбежна наследственост от миналото. Независимо че при­съствието им не е от определящ характер (поне така би трябвало да бъде от еволюционна гледна точка), необходимо е силите и енерги­ите на старозаветния живот да се раздвижат, да се трансформират и да преминат в по-висока октава на развитие. За този процес на позитивна трансформация Учителят на ББ у нас изтъква: "В ста- розаветния живот вие ще изкупите греховете си и ще се мъчите. В новозаветния живот вие ще се усъвършенствате. В живота на праведния ще помагате на другите. А когато дойдете на Земята като ученици, ще изучавате първото правило, чрез което Любовта може да се прояви в нашия живот. Вие ще бъдете тъй снизходи­телни към другите, както и към себе си."

 

Старозаветните са хора на завистта и отмъщението, затова на Земята те се мъчат. Преминавайки през изпитанията на живота в гъстата материя, те се изпълват със злоба и ожесточение. Новозаветните са душите, все още неовладели емоционалната си природа, затова на Земята те страдат. Житейските изпитания им но­сят разколебаване, съблазняване, съмнение. Праведните са надарените, талантливите, гениалните, които идват да служат на по- високи нравствени идеали. Техният живот е изпълнен с разочарования. Изпитанията ги натъжават и наскърбяват. А учени­ците (разбира се, имаме пред вид окултните ученици) са онази общ­ност от пробудени, напреднали по духовния Път индивидуалности, които следват своя Учител и работят за осъществяване на неговата мисия на планетата. Те са тружениците, работниците на Божията нива. Изпитанията в живота ги изпълват с радост и им помагат да продължават да се учат. А защо именно се радват, вместо да страдат при сблъсъка с горнилото на земното битие? Понеже придобиват ново знание, нова поука, нова сила. Затова ги назоваваме "ученици" и свър­зваме житейската им проява с Школата на великия Разумен Живот.

 

Силите на четирите вида живот се проявяват във всекиго от нас. Желателно е, когато играем Паневритмия, да преминаваме съзна­телно от един вид живот в друг, в съответствие със закона на проти­чащите енергии, защото те си взаимодействат по определен начин. Животът на ученика слиза в живота на новозаветния, а животът на праведния слиза в живота на старозаветния. Животът на новозаветния се стреми към живота на ученика, а животът на старозаветния - към живота на праведния.

 

 

 

а) смисъл

 

"Всемирното хармонично движение на цялото Битие е Паневритмия (курсивът мой - К. З.). Когато човек прави тези движе­ния, той е в хармония с цялото Битие. Тогава възприема Божието благословение, понеже всичко е Божие. Когато при паневритмичните движения стъпваме на единия или другия крак, това стимули­ра чакрите, става смяна на положителните и отрицателни тече­ния, на творческите и съграждащи течения. При Паневритмията мисълта се свързва с музиката и с движението. Трябва да играете, за да се подмладите. С Паневритмията човек постепенно придоби­ва мекота. Тези движения на Паневритмията са разумни. Те са под­готвителни движения. Те имат магическа мощ и влияят върху це­лия свят, а не само върху нас. Тези движения са взети от природата, от целия всемир и са в хармония с космичния ритъм."

"Целта на Паневритмията - тя може да даде големи резулта­ти. Ако всички българи биха играли всяка сутрин Паневритмия съзнателно, никакво зло не би постигнало държавата им и никога не биха боледували. Ние играем Паневритмия, за да се свържем с невидимите помагачи от всички светове и по този начин да улес­ним пътя на българския народ."

"Бог изпрати Великия Си Дух на Земята, а вие сте назначени на служба при Него като стрелци и телохранители. Дадено ви е оръ­жие в ръцете, с което строго да пазите изпълнението на Великия Закон, т. е. да пазите мира и хармонията в човешките души, а не да насочвате даденото ви оръжие против Великия, всявайки раздори и разногласия помежду си. ...Внимавайте! Оръжието ви е дадено. Зависи от вас къде ще го насочите - дали против нисшите души (прояви), или против оная Велика Огромна Божествена Сила, ко­ято само с мисълта си може да ви заличи от лицето на земята."

(Учителят П. Дънов)

 

Учителят П. Дънов е изяснил същинския смисъл на понятието "Паневритмия" от духовна гледна точка посредством следното из­черпателно и изпълнено с дълбок смисъл изречение (което същев­ременно се явява и поредната дефиниция на понятието): "Панев­ритмията е разумна обмяна със силите на Живата Природа." На друго място в своето Слово той допълва картината на това кос­мическо по мащабите си взаимодействие, конкретизирайки форми­те и амплитудата му, както и проявлението на вселенския принцип за съответствието (аналогията) при изпълнението на паневритмич- ните упражнения: "Ние правим тези упражнения, както ги пра­вят в другия свят. Те не са измислени, те са снети отгоре. Може да се правят и други упражнения, но ще видите разликата. Защото в тези упражнения са свързани физическият, духовният и Бо­жественият свят (курсивът мой - К. З.). Има преливане от един свят в друг. Във физическо отношение светът е виртуоз, а в ду­ховно отношение - не. Трябва да се уравновесят физическите дви­жения с движенията на чувствата и мислите. Те трябва да се хармонизират. Тогава тези противоречия, които сега съществу­ват, ще се изгладят."

 

Паневритмията поставя участника в нея във връзка със същест­вата, които са по-напреднали в еволюционно отношение от човеш­кия род. Тя събужда и развива вложените в личността заложби, неговия духовен потенциал. Чрез Паневритмията изпълнителят при­добива възприемчивост към животворните сили и енергии, про­низващи целия Космос. Тя допринася за постигане на резонанс с тях. Кои са най-важните измежду тези сили? Учителят на ББ в на­шата страна отговаря: Доброто, Справедливостта, Разумността, Хар­монията, Братството, Свободата, както и докосването до Космичната Любов.

 

Мнозина сигурно се питат: защо паневритмичните упражнения започват всяка година на 22 март и защо се играят рано сутринта? Смисълът на тази съществена подробност е съсредоточен в обстоя­телството, че сутрин, при изгрев слънце, Земята притежава отрица­телна полярност. Тогава именно тя приема най-голямо количество енергия от Космоса. Този факт е от извънредна важност, за да бъде оценено значението на изгрева. По тази причина при изгрев слънце човешкият организъм е най-възприемчив към слънчевата енергия. Винаги сутрин има повече прана или жизнена енергия в атмосфе­рата и в природата като цяло, отколкото през другите фази на дено­нощието. Точно в ранната утрин организмът поглъща най-много положителна енергия, така да се каже - зарежда се с нея за свое и за всеобщо благо. От друга страна, планетата Земя в началото на про­летта е повече отрицателна в енергийно отношение, отколкото през другите годишни времена, и именно тогава приема най-крупно ко­личество съзидателна енергия. Тази е причината слънчевите лъчи през пролетта да оказват най-мощно лечебно въздействие. Най-под­ходящите за жизнено обновление месеци (период от годината) са между 22 март и 22 юни. В този отрязък от време - три месеца - човек следва да разтвори съзнанието си, цялата си същност и с Лю­бов да възприеме животворната сила, в която така благодатно е по­топен.

 

Както вече нееднократно бе изтъкнато, действието на Паневрит- мията върху човека е всестранно, мащабно и с могъща трансфор­мационна сила. То е от значение преди всичко за развитието и об­новата на организма (тялото) и психиката (душата, безсмъртното духовно начало). Движенията на Паневритмията не са изморителни, а представляват плод на познаването на живите сили в Разумната Природа, които се пробуждат и в човешкия организъм и дават въз­хитителни резултати. Тъй като паневритмичните движения са прид­ружени от специална музика, специфична за всяко упражнение, съ­четанието на играта с музиката изгражда у човека паневритмична и естетическа наслада, която повдига тонуса и създава възвишено настроение. Изпълнението на Паневритмията предлага най-висок ефект, когато е масово. Тогава участникът в нея се чувства включен в един ритмичен процес, който е сякаш продължение от ритмиката на Природата и Космоса.

 

Пътят на човешката душа е свързан с процеса на одухотворява- не на материята. В своето безсмъртно произведение "Алексис Зорбас" великият гръцки писател Никос Казандзакис (предлаган чети­ри пъти за Нобелова награда за литература; и четирите пъти удос­тояването му с това най-високо признание е осуетено от управлява­щата по онова време в Гърция военна хунта) обобщава философско-езотеричното предназначение на физическия свят в рамките на едно кратко изречение: "Материята съществува, за да се превър­не в дух!" Само геният би могъл да бъде толкова лаконичен и точен...

 

Ако се върнем към темата за Паневритмията, трябва да отбеле­жим, че тя има своето достойно място в грандиозния процес на трансформация на материалното в духовно. Двуизмерната форма на паневритмичния кръг е уникална, понеже в нея е проектирана спиралата на Развитието - вечния процес на пресътворение на кос- мичната необятност. В същност целият свят може да бъде сравнен с една гигантска спирала, в която се вместват като градивни елемен­ти и се развиват безброй други, по-малки спирали. Те отразяват съществуванието на всяка обективна реалност в Битието - като за­почнем от най-мащабните: галактики, звездни купове, мъглявини, слънца и планети, и стигнем до всяка обособена индивидуалност, включително човешката. Ако изолираме един сектор от тази спирала, ставаме наблюдатели на жизнения цикъл в определено пространс­тво и време - една обособена система от измерения, характеризира­ща се с проявлението на специфичен тип съзнание (независимо да­ли отговаря на представите ни за "жива" или "нежива" материя - пред вид относителността на този възглед, който не отчита вездесъ­щото присъствие на Божия Дух във всяка точка от Всемира). На друго място, в друг сектор - "нагоре" или "надолу" по спиралата - откриваме друга форма на изява на пространствено-времевия кон- тинуум, както и друг тип проекция на космическото всеобхватно съзнание. За първичната, великата Спирала това са само незна­чителни фрагменти, епизоди от нескончаемата в дълбина и шири­на всемирна драма на Живота. А той има своето начало единстве­но и само у Бога. И единствено и само Той предопределя края му. За да бъде положено едно ново начало... И така - до края на Веч­ността...

 

Цялото вселенско пространство е проникнато от всеобщ космичен ритъм, на който е подчинен животът. Можем да го наречем пан-ритъм. Същевременно пространството е изпълнено повсеместно и от силата и творческата мощ на Божественото Слово, чрез което Великият Космически Разум е сътворил основите на явлението "жи­вот". Отражение на това Слово именно е Паневритмията. В този смисъл тя би могла да бъде дефинирана и като визуален образ на Словото. В тази си роля Паневритмията изпълнява функциите на обмен и връзка между световете на Проявеното Битие. Основопо­лагащите принципи на нейните движения са еднакви за цялото жиз­нено космично пространство, за цялата Вселена. Тази е причината мястото на паневритмичните упражнения да бъде строго определе­но в общия план, в глобалния аспект на Промисъла на Твореца. В подобен контекст са и разсъжденията на Учителя П. Дънов: "Коле­лото на Паневритмията е едно малко повторение на огромното световно колело, по което протичат силите на макрокосмичния живот. То крие в себе си идеята за Божественото пробуждане на живота, за четирите годишни времена, радостта на даване­то и на всички ония състояния, през които минава човек в своя живот." Затова е от такава подчертана важност да вникнем в сми­съла на всяко упражнение, във връзката му с Цялото, в значението на всяко движение и в неговото духовно съответствие спрямо вът­решния свят на човешкото същество. Правилното изпълнение на Паневритмията крие за участника в нея най-примамливата възмож­на награда: " Упражненията от Паневритмията са като преддве­рие за Божествения свят. Някои от упражненията от Паневрит­мията влизат в Божествения свят, други - в духовния, трети - във физическия. Научете се да ги играете правилно" (Учителят П. Дънов).

 

Като червена нишка в смисъла на Паневритмията е втъкана връз­ката между земното и небесното, между Духа и материята, между душата и тялото на изпълнителя. Упражненията въздействат еднов­ременно и върху телесното, и върху психическото естество на участ­ника. Посоката на въздействие е отгоре надолу. Това е посоката на протичане на фините енергии от духовната вселена към физичес­ката. А посоката на иницииране протичането на тези енергии е отдо­лу нагоре. По-точно - чрез правилното изпълнение на отделните паневритмични упражнения. В този ред на разсъждения нека отново цитираме Словото на Учителя П. Дънов: "Всяко упражнение е един психо-физиологически акт. Всяка мисъл, всяка енергия трябва да се въплъти, за да има израз. Ако вие може да владеете вашата ръка във всички направления, това показва, че вашата воля е нормална. Иначе имате дефект умствен, сърдечен или волев(и). Затова ще правите упражненията ден след ден, за да изправите дефектите." Не на последно място - правилното изпълняване на всички движения притежава стойността на коректив по отношение умствения и емоционалния живот на личността: "С тези упражне­ния ще коригирате вашите мисли и чувства" (Учителят П. Дънов).

 

Когато е предавал Паневритмията на своите последователи - а чрез тях и на българския народ и цялото човечество, - Учителят П. Дънов е разчитал на духовната зрелост на пробудените души. Разчи­тал е на това, че те ще проумеят дълбокия смисъл на тази система за психическо и физиологическо израстване и усъвършенстване и ще бъдат годни да я разпространяват за лично и обществено благо. Ос­вен по този начин - преподаването на Паневритмията в основаната от него Школа, той е направил опит да я популяризира, насочвайки вниманието си и към върха на държавната пирамида. Посредством своя предан ученик Любомир Лулчев (който, както е известно, е имал трайни контакти в дворцовите среди и лично с цар Борис III) Учителят на ББ в България многократно е настоявал да бъде съобщено на царя, че за спасението на страната и на народа е необходимо да бъде възп­риета и разпространена Паневритмията. Дори само този факт (зас­видетелстван в спомените на последователи - съвременници на Учителя П. Дънов, например Милка Переклиева) показва огромното значение, което Учителят П. Дънов е придавал на Паневритмията като същност и практическо приложение.

 

Той, освен всичко останало, се е постарал да изясни на учени­ците си колко многостранно е благотворното въздействие на панев- ритмичните упражнения върху човешкото същество. А именно - Паневритмията действа градивно върху човека по следните канали:

 

1. Тя осигурява контакт на участниците в нея със същества от духовния свят, притежаващи висша интелигентност и значително по-напреднала от човека еволюционна степен.

3. Събужда и разгръща силите, заложбите, качествата и дарбите, вложени в човешката личност. Казано с други думи: Паневритмията съживява за проявление Божествената природа на човека.

4. Идеите, музиката и движенията на Паневритмията проникват в телесната същност на човека - неговия организъм, и го правят възприемчив за съзидателните сили, изпълващи Космоса.

 

Опитът от изпълнението на упражненията е необоримото дока­зателство за истинността на тези твърдения. Понеже Паневритмията е външен, материализиран израз на една Велика Реалност, с която влизаме в досег посредством Големия паневритмичен цикъл. И тъй като днес полагаме основите на бъдещата VI (окултна) раса, поста­вя се и нова основа на Паневритмията. Тя е отражение на Новата Култура, която изгрява на планетарния хоризонт. Идеите на VI раса са включени като неотменна част от паневритмичната музика и дви­жения. По този начин чрез тях човек гради и твори нови ценности и в самия себе си, и в заобикалящата го действителност. Нещо по­вече - съграждащата се вече VI раса ще бъде изразителка в пълнота на Паневритмията. V раса е на обективното знание, на рационал­ното, на външното изучаване на Природата - раса на ума. VI раса е и ще бъде на Любовта. Числото шест (поредният номер на расата, която разглеждаме) от номерологическа гледна точка е свързано с Любовта. Силите и идеите, вложени в Паневритмията, ще се пре­върнат в действителност именно в VI раса. Учителят П. Дънов е загатнал, че има и по-извисени форми на Паневритмията, които ще бъдат дадени на човечеството в следващите етапи от неговото ево­люционно израстване.

 

И в заключение - по няколко думи за конкретизация на смисъла на втория и третия от малките цикли на Паневритмията, съответно "Слънчеви лъчи" и "Пентаграм".

 

Учителят П. Дънов казва: "Съществата от Божествения свят имат формата на кръг и живеят в центъра на този кръг." Следо­вателно кръгът е проекция или проява на космическия Разум в оп­ределена форма. Всеки кръг - независимо каква степен на разум­ност отразява - е ориентиран в пространството чрез момента на своето проявление, има четири опорни точки, свързани с четирите посоки на света. Те визират четирите свята на мировата еволюция. Всеки свят от своя страна се разделя на три сектора, свързани с трите Божествени принципа: Истина, Любов, Мъдрост - съответно воля, сърце, ум (триадата на човешката духовност). Именно върху тези три универсални принципа се основават движенията на "Слън­чеви лъчи". Движението напред извършваме винаги при третата стъпка - Мъдростта, първите две са на място. Всеки лъч три пъти се движи по посока от периферията към центъра и обратно. Учителят на ББ у нас коментира: "С числото три може да работи само Бог." Когато говорим за три повторения, за три движения на един и същ музикален съпровод, винаги имаме пред вид изява на същест­ва от напредналите духовни йерархии в трите свята.

 

Всяка четвърт от кръга се разделя на три сектора. Целият кръг има, следователно, 12 сектора. Това са 12 потока от сили и енергии, притежаващи центрове в пространството и вътре в човека. 12-те сектора в пространството наричаме зодиакални знаци, а на Земята - слънчеви домове. Те имат собствена характеристика, обуславяща значението им. Всеки лъч е свързан с един зодиакален знак, съот­ветно - слънчев дом. В този смисъл "Слънчевите лъчи" са израз на въздействието на 12-те силови полета върху Слънчевата система, а оттам - и върху живота на Земята и на всяко живо същество върху планетата. Нашата звезда - Слънцето, възприема енергия от Космоса и я разпраща до всички планети. Навлизайки в по-гъстите от субстанциално гледище планетни сфери, вибрацията й намалява своя­та интензивност. От планетите тази енергия - претърпяла метамор­фоза - се връща обратно към Слънцето, което я препраща в откри­тия Космос. В този енергиен кръговрат Слънцето и Земята предс­тавляват два мощни трансформатора. По този въпрос Учителят П. Дънов изтъква: "В организма стават процеси, аналогични на про­цесите в Слънчевата система. Слънчевата енергия, като дойде в мозъка, претърпява такива видоизменения, каквито претърпява, като дойде на Слънцето от централното Слънце" (Учителят П. Дънов има пред вид централното Слънце на нашата галактика - Млечния път, известно в езотеричната литература с името Алфиола; бел. К. З.). Тази енергия се движи радиално през космическото про­странство, като пулсира между точките на своята трансформация и по линията на кръга - окръжността на еволюционната спирала. Ангелските йерархии работят върху човешкото съзнание чрез ра­диуса на кръга. Чрез радиусите на 12-те силови полета те проник­ват в дълбочина цялата Вселена. Така достигат до центъра на на­шата звездна система, до центъра на Земята, до душата на всяко живо същество. Движението на 12-те лъча три пъти към центъра и след това към периферията на паневритмичния кръг е проекция на тази животворяща пулсация. Смисълът на нашия живот тук, в цар­ството на материята, е съсредоточен в опита да се влеем в нейния ритъм.

 

От своя страна "Пентаграмът" синтезира в образи и картини човешката еволюция, включвайки всички нейни етапи. Външният кръг със символите: сабя, чаша, книга, свещ и жезъл, е свързан с живота на старозаветния човек. Животът на старозаветния в Пан­евритмията е представен от първите 10 упражнения. Те кореспон­дират с нравствената криза, която той преживява и чрез която обръ­ща живота си към една по-извисена реалност. В първите 10 упраж­нения, динамизирайки силите и енергиите на старозаветния живот, разрушаваме първия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като стремеж на физическото поле. Животът на новозаветния е представен в Пентаграма от лъча на Истината, а в Паневритмията - с упражненията от № 11 до № 28. Животът на новозаветния се движи между полюсите на добро и зло, вяра и без­верие. Чрез тези упражнения, динамизирайки силите и енергиите на новозаветния живот, разрушаваме втория психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като чувство в астрал- ния свят. Животът на праведния е представен в Пентаграма от лъча на Правдата, а в Големия цикъл - от "Слънчеви лъчи". Душата на този етап от развитието си започва да осмисля великия План на Бога-Творец, живота - като единство, и своето място в него. Чрез десетте движения на "Слънчеви лъчи", динамизирайки силите и енергиите на живота на праведния, разрушаваме третия психичес­ки блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като сила в света на мисълта (умственото или ментално поле на Космоса).

 

Животът на окултния ученик започва по лъча на Любовта в Пентаграма. Тук следовникът на ББ преминава през един от най-труд­ните изпити - този на Йов. От този момент нататък Йов - образ на човешката душа - не е вече праведен, а става ученик по духовния Път. Човек навлиза в шестия стадий на своето еволюционно разви­тие - Посвещение. По лъча на Любовта ученикът се свързва с пър­вия период (декада) от епохата на Водолея, която настъпва с идва­нето на Земята на слънчевите деви (ангели) от планетата Нептун - носители на универсалната Любов. Те съдействат на ученика да развие смирение и кротост. Движейки се по лъча на Мъдростта, ученикът се свързва със силите на втория период (декада) от епоха­та на Водолея, със синовете на Мъдростта, които ще дойдат от пла­нетата Уран и ще поставят основите на новата духовна наука. По лъча на Мъдростта всеки пилигрим развива права, светла и логич­на мисъл. Движейки се по лъча на Добродетелта, ученикът се свър­зва със силите на третия период (декада) от епохата на Водолея, със синовете на волята, които ще дойдат от планетата Плутон и ще по­могнат на човека да уравновеси в пълна степен силите на ума и сърцето.

 

Когато говорим за степента Посвещение, която съответства на преминаването по лъчите на Любовта, Мъдростта и Добродетелта, както и на трите декади от епохата на Водолея, нямаме пред вид върховните прояви на тези Божествени принципи, а проекцията им в човешкото съзнание, свързването по време на изпълнението на Паневритмията с техните сили, които следва да изградят новата енергийна структура на човека, за да може той да сформира тялото, което ще му е необходимо за живота през времето на VI раса. Нужно е всеки ученик да преминава съзнателно по петте лъча на Пентаграма, за да може в момента на игра да усети единството на минало, настояще и бъдеще във всемирния Живот. Двойките във всеки лъч на Пентаграма са пет. Петицата е число на човека. Истинският чо­век начева да се проявява, едва когато влезе в стъпката Посвещение, в пътя на окултното ученичество - стъпка, която е свързана именно с Пентаграма. Само пред очите на ученика може постепенно да се разкрие великата Мъдрост на Твореца. Този истински човек вече е развил петте основни добродетели (в широкия смисъл на понятието): Истина, Правда, Любов, Мъдрост, Добродетел. Мъжът, който в лъ­ча заема предна позиция спрямо своята партньорка, е носителят на тези пет принципа, а жената - на тяхната трансформация, като про­ява в световете на гъстата материя.

Пентаграмът се състои от 12 лъча. Броят на участниците в кръга е 120. Числото 120 представя проявената Мъдрост във всички све­тове на материалната вселена. Във всеки лъч участват пет двойки или 10 души. Числото 10 представя от своя страна проявения жи­вот на Бога. Участвайки в един от 12-те лъча, ние ставаме активни строители във вечно обновяващия се Космос, който Бог продължа­ва да твори посредством Своя вечен Дух. 10 е число на абсолютно­то съвършенство. Затова, заставайки в лъча, ние трябва да станем съвършени проводници на посланията, които Бог непрестанно ни изпраща.

 

 

б) енергийни взаимодействия

 

"Каквито и да са упражненията (на Паневритмията - бел. К. З.) щом те могат да координират в човека енергиите на Зе­мята и Слънцето, те са добри. А упражненията, които не мо­гат да направят това, са ненужни. Когато срещнете човек, кой­то е координиран със слънчевите и земни енергии, той прилича на цъфнал цвят, на узрял плод."

(Учителят П. Дънов)

 

Когато играем Паневритмия, е необходимо да насочим сетивата си към душата, за да открием там съвършената форма и смисъл на всяко движение. По този начин светлината в съзнанието ни ще на­расне и ще се превърне в мека, пулсираща виделина (по-високата октава на светлината в духовната вселена). За да постигнем подоб­на трансформация, е нужно цялото ни внимание, мислите и чувст­вата ни да бъдат концентрирани. Тогава именно ще успеем да осъ­ществим връзка с онази зона на Битието, от която Паневритмията слиза сред нас. Телата ни ще се превърнат в проводници на мощни­те и съзидателни природни енергии и космически сили, които са закодирани с паневритмичната трансцендентна същност. Тази пер­спектива дава основание на Учителя П. Дънов да бъде твърде прям в препоръката си: "Упражненията се играят съсредоточено. Ко­гато правите упражненията, няма да гледате и да мислите кой как играе, но бъдете вглъбени в това, как вие играете. Вашата мисъл трябва да влиза и в ръцете, и в краката, навсякъде, във вся­ка клетка да участва. Мисълта, чувството и движението са важни неща. Мисълта дава форма, направление на нещата, чувството дава съдържанието, а движението - облеклото, без което не мо­же те да се изразят. Мисъл и чувство да участват във всяко дви­жение и да проникват всяка клетка." Всичко изнесено по-горе ри­сува пред нашия духовен взор Паневритмията като танц на новото човечество - човечеството на възтържествувалата Нова Култура на VI раса.

 

Освен всички предложени дотук дефиниции за Паневритмията разглежданата в тази подточка тематика изкристализира още една: динамична медитация. Тъй както последователите на школата Йо­га от Изтока познават смисъла на всяка поза от Хатха-йога - асаните, така и всеки участник в паневритмичните упражнения е длъжен да знае с какви сили и енергии са свързани различните движения. Само тогава колективната медитация (каквато в същност е нашето учас­тие в упражненията от Големия цикъл) би могла да събуди латент­ните (непроявените) ни духовни способности. Както е известно, ко­лективната динамична медитация представлява съвместно прежи­вяване. Участниците в него обединяват духовните си стремления и усилия, за да може всеки от тях да проникне в царството на Живата Разумна Природа, което е царство на Духа. Този процес адекватно отразява действието на Божия Промисъл в нашата епоха, характе­ризираща се с победоносното настъпление на новия тип човек от VI раса. Понеже Духът на Времето винаги и неизменно е проява на Божия Дух във всеки исторически отрязък на еволюцията, във все­ки космически момент от вездесъщото, неспирно Развитие...

 

Паневритмията играем рано сутрин, след изгрева на Слънцето. Тогава енергиите на Земята, както вече бе посочено по-горе, са от­рицателни. В тази връзка Учителят на ББ в България изтъква: "В красивия свещен час, когато цялата природа тръпне от радост, при изгрев слънце се образува живият кръг на Паневритмията." Както всеки човек се пробужда сутрин при изгрева на Слънцето, така и нашата космическа люлка и пътешественица - Земята, се пробужда всяка година, когато нашата звезда - Слънцето, преми­нава екватора и поема пътя си към полюсите. За северното полу­кълбо това пробуждане става на 22 март. За тази природна мета­морфоза Учителят П. Дънов казва: "Дните растат, светлината се увеличава, защото Истината се изявява навън." Това е времето, когато се начева космическият прилив на енергия и всяко живо съ­щество се стреми да почерпи тази енергия от природата. Докато играем Паневритмия, ние улавяме прилива на тези космически те­чения, които като могъщ живителен поток обгръщат Земята. Учи­телят на ББ у нас подчертава, че напредналите по духовния Път ученици изпълняват такива упражнения освен сутрин, също и на обед, вечер и в полунощ. В периода от 22 март до 22 септември Духът на Вселената излиза от анонимност. Тогава човешкото съз­нание се разделя с фазата на семето, събрало уроците и опитностите на предходната пролет. Символ на новото проявление на вели­кия Дух на Живота са зелените листа, цветовете и плодовете. През пролетта и лятото и ние играем Паневритмия, за да се разлистят, да разцъфнат и да дадат плод духовните ни качества, сили и способ­ности.

 

Във всяка епоха от мировата еволюция действат залязващи и изгряващи сили. Вторите от тях можем да сравним с младенец, който още е съвсем слаб и безпомощен, но бъдещето е негово. В нашата съвременност от особено значение е да доловим пулса на изгрява­щите сили, да установим методите и средствата, чрез които да под­помогнем действието им в нас самите и в окръжаващата действи­телност. Казваме всичко това, за да изведем на преден план факта, че Паневритмията е в хармония с изгряващите сили в човека и в живота. Те са вложени в нея. Тя ги събужда и ги подтиква към изява, към съзидателна дейност. А кои в същност са тези изгрява­щи сили? Отговора откриваме в учението на ББ:

 

1. Доброто. То е непоклатимата канара, здравата основа, върху която се изгражда всеки разумен живот.

2. Справедливостта. Тя се изразява в правилното, равномерно разпределение на всички природни блага за всички живи същества.

3. Разумността. Същността й е съсредоточена в целесъобразна­та употреба на всички блага, дарявани от Живата Разумна Природа.

4. Хармонията. Тя е изява на разумните, целесъобразни и конс­труктивни взаимоотношения между частите на Цялото, тя е музи­ката на разумния Живот.

5. Братството. То означава не само равенство, но и взаимопо­мощ - по-силният помага на по-слабия. То е израз на хармонията в отношенията между хората и народите.

6. Свободата. Тя е светлият дар за позналите Истината. Премахва всички прегради, ограничения и препятствия, които спъват Божес­твеното естество на човека да се изяви в света в цялата си красота, блясък и размах.

7. Космичната Любов. Тя е синтезът на всички изброени дотук сили. Те всички са частици от нейната същност. В своето развитие човешкото съзнание рано или късно достига тази всеобхватна, Бо­жествена проява на Любовта.

 

Паневритмията е музикален и пластичен израз на всичките се­дем изгряващи сили. Тя съдейства за тяхното възрастване в човеш­ките души и в живота.

 

Действието на Паневритмията върху човека е многостранно и с подчертан положителен ефект. Преди всичко паневритмичните упраж­нения са благотворни за физическото развитие на личността. Те раз­виват всестранно организма, понеже се отличават с голямо мно­гообразие. Движенията при изпълнението на паневритмичния танц са плавни и красиви. При тях вземат участие на практика всички части на тялото: глава, шия, гърди, кръст, крайници и пр. Мускулатурата се активира, дишането и кръвообращението - също. Нервната система укрепва, понеже ранните слънчеви лъчи в своето енергийно съдър­жание преди изгрев слънце и до един час след изгрева притежават специално укрепително въздействие върху нервната система. Описаното влияние на Паневритмията има и своята по-дълбока страна. Движенията при нея не са произволни (както вече многократно бе посочвано), а са плод на познанието за живите сили в природата и на силите, работещи и спящи (латентни) в човешкия организъм. Ето при­чината в тези упражнения да наблюдаваме нещо завладяващо, нещо, което събужда възвишеното в човешкото същество.

 

И още нещо: под ритъма на красивите музикални движения на Паневритмията се изменя, макар и бавно и постепенно, самата фор­ма на тялото. То става по-здраво, по-стройно и по-красиво. Когато човек свири, пее или слуша музика, тя - възприета в дълбочина от него - навлиза в него и организира вътрешната му същност, внася хармония в органите на тялото. А тази хармония има своето точно наименование - здраве! Ето защо буквално е вярно, че музиката внася живот у нас. На това се основава и нейното лечебно въздейс­твие. Музиката лекува и сама по себе си, без движения. Но целеб­ната й сила нараства още повече, когато е придружена с подходящи движения. Тогава тя прониква по-лесно в тялото, във всички клетки, във всички органи. Ето защо Паневритмията обладава мощно ле­чебно действие. Който изпълнява нейните упражнения точно и про­никновено, с мисъл и пълна концентрация, редовно, систематично - той може да се излекува от всички болести! По този начин Панев­ритмията изпъква като могъщо средство за поддържане и подобря­ване здравословното състояние на организма.

 

При изпълнение на паневритмичните упражнения - когато ъгъ­лът на ръцете е 45 градуса, налице е кръгообразно движение на електромагнитните енергии. Около участника в космичния танц се оформя енергийна сфера. За специфичното значение на този геомет­ричен (и същевременно природен) ъгъл Учителят П. Дънов казва следното: "Като вдигнете ръката си нагоре, тя да образува 45 градуса ъгъл. Този ъгъл не трябва да бъде по-малък или по-голям. При този ъгъл положението е най-хармонично (курсивът мой - К. З.). Също така и ръката, когато е назад, наклонът трябва да бъде 45 градуса. Когато ъгълът на ръцете е 45 градуса напред и назад, имаме правилно движение, има кръгообразно движение на електромагнитните енергии. Този кръг обхваща цялото тяло - от­пред, отзад, отгоре и отдолу. Когато той се образува добре, чо­век има хубаво разположение."

 

Гръбначният стълб на човека - това е главната ос на тялото, която анатомически представлява естествената и органическа връзка на три­те части на тялото (глава, торс и крайници). При голяма част от гръб­начните животни тази ос е гъвкава и в нея се помества гръбначният мозък. Извънредно мощната първоначална формираща сила, т. нар. "Кундалини" (почиваща в първата чакра - "Муладхара", готова за действие), се развива като змия и се изкачва нагоре по продължение на гръбначния стълб в хода на еволюционното израстване на личността. Това е по естеството си регенерираща енергия - извор, помещаващ се у човека, който го пречиства и сам укрепва в хода на духовното му развитие. От друга страна, гръбначният стълб е сим­вол на връзката между духа и материята, между това, което е горе, и онова, материалното, което е долу. Учителят на ББ в нашата страна подчертава важността на положението на гръбначния стълб при па- невритмичните движения: "Изпълнявайте всички упражнения, ка­то поддържате изправен гръбначен стълб." И на друго място в Словото му: "Тялото да бъде изправено. Навеждането показва, че имате два центъра, единият - към Земята, а другият - към Слънцето. Навеждаш ли се, в съюз си със Земята. Центърът на Земята има надмощие, затова се образува крива линия. Работата не върви добре. Ще се изправиш като свещ, центърът да е Слънце­то. " Той дава и конкретен съвет как да поддържаме изправена стойка­та си по време на паневритмичния танц. Придобиването на този по­лезен навик помага след това и в ежедневния живот: "Научете се първо да стъпвате на пръстите, а после - на петите. Така ще из­бегнете сътресенията на гръбначния стълб." От позициите на те­орията за тройната полярност в човешкото тяло ръцете и краката служат като рецептори и трансмитери (антени) на силите, които пре­минават през тялото. Движенията на крайниците описват фигури и линии пред тялото - активната му предна част. Тези енергии се фор­мират и уравновесяват в рамките на паневритмичния цикъл. След това енергиите, които са в повече, се насочват към задната част на тялото (която е отрицателна, пасивна), откъдето те се отправят към Земята. В такава насока са и напътствията на Учителя на ББ: "Щом урегулираш енергиите на краката си, ще се възстанови съотноше­нието между Земята и тебе, защото енергиите на краката са свър­зани с центъра на Земята. Преди това не е имало правилно съотно­шение между твоите енергии и тези на Земята. Има съотношение между Земята и Слънцето. И това съотношение е разумно. Ти тряб­ва да възстановиш правилното отношение между тебе и Земята. При движение на краката си ще съсредоточите ума си върху тях и ще ви стане приятно." На друго място той внася допълнителна яс­нота относно взаимодействието между трите полюса в тялото и тях­ната взаимообвързаност с природните царства: "Ръцете и краката са два противоположни полюса и играят много важна роля. Човек, който не знае как да управлява ръцете и краката, малки постиже­ния ще има. Между двата полюса е поставена главата. Тя е център. Ако движите правилно ръцете, ще се справите разумно с човешкия свят. Ако движите правилно краката, ще се справите добре с жи­вотинския свят. Ако хубаво и правилно движите гръбнака и мускулите, свързани с гръбнака, ще знаете как да се справите с растителното царство, да черпите сокове оттам."

 

Не е без значение и с кои крайници започваме и завършваме паневритмичните упражнения. Тяхната роля в Паневритмията при­тежава определено енергийно значение. За него Учителят П. Дънов споделя: "Когато човек изнесе напред десния крак или дясната ръка, извиква в действие известни сили в природата. А когато изнесе левия крак или лявата ръка, извиква в действие други нейни сили." Вече неведнъж посочвахме и значението на ритмичността - спазва­нето на правилен и хармоничен ритъм при изпълнението на Паневритмията. Това изискване от своя страна също обладава съответна енергийна стойност: "Ритъмът трябва да е правилен. Ще стъпва­те на пръсти, а не на петите. Най-първо на пръсти и после на петите. Ако стъпвате на петите си, става сътресение на гръб­начния мозък. Когато изправяте ръката си нагоре, най-първо дви­жението на ръката да бъде напред хоризонтално и после ще я вдигнете нагоре" (Учителят П. Дънов). Налице е и правило за из­пълняване на паневритмичните движения с обтегнати крайници: " Упражненията се играят стегнато, с обтегнати крайници, плав­но, но не да играете балет, да танцувате" (Учителят П. Дънов). Положението на крайниците и концентрацията върху движенията им по време на Паневритмията е от решаващо значение за връзка­та с космическите сили и енергии. Затова Учителят на ББ у нас препоръчва: "Ако държите крака си разслабен, няма да имате никакъв контакт със силите на природата. Ето защо кракът винаги трябва да бъде опънат, с израз на воля. Ако издигнете ръката си нагоре и не я изопнете, вие няма да имате контакт със Слънцето. Ще стъпвате стройно, за да бъдете във връзка с теченията, които идват отляво и отдясно на вас. Всяко упраж­нение е добре използвано само тогава, когато имате контакт с живите сили на природата: със силите на Земята и със силите на Слънцето."

 

Движенията при паневритмичния космичен танц следва да бъ­дат плавни и красиви, което също крие енергиен подтекст: "Разуча­вайте упражненията стъпка по стъпка, капка по капка, да ги ус­воите добре, да играете пластично, в никакъв случай отсечено, остро. В резките движения се губи много енергия, те имат съвсем друг характер" (Учителят П. Дънов). Важен елемент от концент­рираното изпълнение на Паневритмията е осъзнаването на ролята на движенията й за духовно-нравственото повдигане на участника: "Като правите упражненията, трябва да имате съзнанието, че те са за ваша полза." И, както вече бе отбелязано, правилното им изпълнение крие магическия ефект да се отблагодарява на човека, като подмладява тялото му и го изпълва с бодрост и жизнерадост: " Упражненията играят важна роля в подмладяването на човека. Ако ги правите добре, правилно, бръчките по лицето си поне ще премахнете."

 

А какво точно би трябвало да осъзнаваме, когато играем Панев­ритмия? Главно три фактора: 1) идеята - като принцип на Панев­ритмията изобщо; 2) енергията - енергийния поток, който преми­нава и тече през физическото тяло; тук осъзнаването следва да бъде осъществено и на равнище етерно (енергийно-витално) тяло; 3) себеконтролът - себеосъзнаването във всяка дейност, във всяка мисъл, чувство и възприятие.

 

 

3. Заключение

 

"Велико оръжие е Паневритмията, която ви дадох. От вас зависи къде и към кого ще го насочите и от това зависи мирът и хармонията не само между вас, но и в света."

"Ако правилно изпълнявате упражненията на Паневритми- ята, положителните сили в Природата ще текат през вас и Божествената Любов ще ви свърже един за друг в безкрайния кръг на Всемира. Обаче правите ли грешки в паневритмичните упражнения, вие насочвате оръжието си против Великото, към Бога, и съответно спъвате собственото си развитие. И казва­те после, че този или онзи е крив за сегашното ви положение в света. Никой не ви е крив, а само вие самите, защото погреш­ното изпълнение на паневритмичните упражнения предизвик­ва отрицателно отношение на силите в Природата и те имен­но разбъркват кашата в света. А виновни за нея сте вие."

(Учителят П. Дънов)

 

Паневритмията бива изпълнявана сред природата, където мо­жем да доловим с цялото си тяло жизнения ритъм на заобикалящи­те ни извори, езера, скали, шепота на тихия ветрец, на слънчевата светлина. Зад този проявен живот пулсира съществуването на един друг, скрит, невидим разумен свят - животът на същества от по- високите йерархии на вездесъщия Божий Дух. За него Учителят на ББ в България ни осведомява: "Независимо от това дали ние съз­наваме или не, съществува около нас един свят на същества с ви­сока интелигентност. При тези хармонични движения (на Панев­ритмията - бел. К. З.) ние ставаме способни да доловим мислите на тези напреднали братя по разум, да влезем в един свят на вис­ша хармония и мъдрост." Движението на светлината също е Пан­евритмия; и песента на пенливите планински потоци е Паневритмия; полъхът на вятъра е Паневритмия. Братята и сестрите от ББ - по време на техния ежегоден събор в района на Седемте Рилски езера - играят Паневритмия на Рила (или на поляната до петото езеро, "Бъбрека", или до Езерото на чистотата). Паневритмия играят и съществата в надпланинските зони на Космоса, жителите на Слън­цето, ангелските йерархии във Вселената...

 

Учителят Петър Дънов - в лицето на всеобщия космичен танц, наречен от самия него "Паневритмия" - остави на своите последо­ватели и на всички хора по планетата едно неоценимо богатство. Освен външната си форма - физическия израз на замисъла му, то е неизчерпаем конгломерат от идеи, проникновения, енергийни вза­имодействия и духовни извисявания. Тепърва предстои това скъ­поценно наследство да бъде в пълнота изследвано, проучено и на­учнообосновано. Практическият опит вече несъмнено е доказал не­говата стойност. За съвременниците ни остава главната задача - да разпространят Паневритмията, наред със Словото и музиката на Учителя П. Дънов, по всички краища на планетата Земя, за да могат всички желаещи да се докоснат до този бисер на българската ду­ховност.

 

Прекрачили прага на една нова, съдбоносна за човечеството епо­ха, ние имаме дълбокото основание да отбележим: Паневритмията - това е новото, което трябва да бъде внесено в българската и световната култура! Понеже тя е и ще бъде неотделим компонент от реалността на Новата Култура на изгряващата VI раса - Културата на любовта.

 

Паневритмията притежава потенциала да играе важна образо­вателна и възпитателна роля в училището. Иска ни се да вярваме, че наченките на този процес - на които сме свидетели в последните години след 10.XI.1989 г. - ще се разраснат и ще започнат да дават добри плодове. Чрез паневритмичния магичен танц учащата се мла­деж преди всичко ще се кали физически и, от друга страна, ще бъде мотивирана към идеен живот, творчество, идеализъм. Всички идеи, вложени в Паневритмията, ще оживеят у подрастващото поколение. Въвеждането й в училищата и сред възрастните несъмнено ще даде мощен тласък за вливане на нови културни ценности в днешното общество. За всички възрасти тя ще открие нови подтици, нови възможности, нови хоризонти за личностно и колективно духовно-нравствено развитие и усъвършенстване. По този начин ще бъде направена важна крачка напред към осъзнаване на новото, което сега се събужда в планетарния и космическия живот като красиво зазоряване на душите. Учителят на ББ у нас рисува в тази насока следната обнадеждаваща картина: "Принципите (на Паневритмията - бел. К. З.) трябва да проникнат в обществото. Чрез внасянето на Паневритмията в училището и обществото ще се създаде ед­но съвсем ново поколение - здраво физически и духовно, годно за работа." Паневритмията е призвана да проникне във всички гра­дове и села, да стане достояние на всички хора - в нашата родина и навред по света. Пробудените души са тези, които трябва да рабо­тят най-активно за нейното внедряване в живота на обществото. От първостепенна важност е Паневритмията да бъде въведена в учи­лищата и преди всичко в гимназиите.

 

През 1941 г. Учителят П. Дънов създаде нов комплекс от рит­мични упражнения - "Слънчеви лъчи", които са естествено про­дължение на Паневритмията от Големия цикъл и притежават ана­логично обновително въздействие. Те са изградени в духа на бъл­гарската народна музика (чиято космическа мощ и проникновение вече са спечелили световно признание) и по същността си са също важен фактор за пробуждането на възвишеното в човешкото естество.

 

Като цяло - от изключителна важност е въвеждането на Панев­ритмията във всички училища, на всички равнища на образовател­ната система. Първо в България, а после - и зад граница, където структурите на ББ вече са заели достойно място в духовния, култу­рен и обществен живот. Паневритмичните упражнения следва да започват в училищата от 22 март - началото на пролетта, понеже тогава всички творчески сили на природата са в своя възход. И да се изпълняват, разбира се, сутрин, когато всичко в природната сре­да е в подем и предлага най-благоприятни условия за почерпване и усвояване на животворни енергии. Ето какво е казал Учителят на ББ в нашата страна по този повод пред група учители: "В съвре­менното възпитание трябва да се въведат тия ритмични упраж­нения. Има движения разумни. Много движения са неразумни. Има движения, които подобряват мозъка. Има движения, които по­добряват чувствата. Има движения, които подобряват волята. Ако се въведат тия музикални ритмични упражнения, децата ще напредват много повече. Тия неща сме ги опитали вече 15-20 годи­ни върху деца и възрастни."

 

Цялото развитие на съвременната физическа култура, гимнас­тическите упражнения и хореографията следва да бъде разглежда­но като подготовка за Паневритмията. Разбира се, тя не може да бъде изучавана само чрез четене на литература по въпроса. За нейно­то проучване и усвояване са нужни школи, курсове, лекции, отлич­но подготвени преподаватели. Провеждането на подобни курсове навред, където има желаещи, следва да бъде свързано с научна обос­новка на Паневритмията, изучаване на нейните основни принципи и закони, както и с практическото й овладяване. Систематичното й изучаване под формата на курсове, школи, семинари, научно-практически конференции и др. е от особено значение пред вид необхо­димостта Паневритмията да бъде осмислена в дълбочина, да се из­пълнява с будно съзнание, с проникване в идейната й основа.

 

Изпълнението на Паневритмията би трябвало да събужда све­щено чувство в участниците. Съзнанието им да бъде напълно със­редоточено, за да може живият паневритмичен вселенски кръг да функционира като приемател и предавател на велики, животворни сили от Космоса. Чрез комплекса от хармонични движения, под ритъма на красивата, завладяваща музика участниците влизат в кон­такт със свещените, кристално чисти и мощни извори на Живата Разумна Природа. И така те творят и съграждат онова светло, бляс­каво и справедливо утре, което вече иде в света! И не на последно място - Паневритмията несъмнено ще съдейства за създаване на новия българин. Такъв, какъвто го очакваме отдавна да се изяви; такъв, какъвто трябва да бъде: с крепък дух, широка душа, чисто сърце и светъл ум, устремен с цялото си същество към доброто, истинното, красивото, Божественото.

 

 

"Музиката е дреха на доброто."

 

"Пътят, Истината и Животът - това са трите основни то­на на идеалната хармония, която съществува във Всемира. Върху нея се гради разумният живот. Божествената хармония създаде красотата в цялата природа. От нея черпи вдъхновение и сила всяко живо същество. Светлите мисли, благородните стремежи, добрите постъпки са израз на тази хармония в човека. Върху нея почива неговият живот, здраве и щастие. В новата раса, която иде, музиката ще дойде до своя разцвет.

Хармония, в която Любовта внася живот. Хармония, в която Мъдростта внася светлина. Хармония, в която Истината внася сила - това са най-желаните неща за човешката душа. Това е бъде­щото благо, което чрез идващата нова раса ще се внесе в света."

 

"Без музика и хармония човек не може да мисли. Щом не може да мисли правилно, не може да има никакви постижения. Музиката е необходима за съзнанието и душата на човека. Тя разширява съзнанието, повдига духа, облагородява душата и помага на мисълта."

 

"Да чувстваш - това е музика. Да постъпваш - това е музика. Да мислиш - това е музика."

(Учителят П. Дънов)

 

Музиката заема особено място в живота и дейността на Учителя Петър Дънов. Той я нарича "съединително звено между ангелски­те и човешките светове". Тя е може би най-голямата му детска и юношеска любов. Тя е негова спътница в светли и мрачни дни, в мигове на мимолетни радости и върховни изпитания. Тя е и едно от средствата, чрез които предава на своите ученици и последователи посланията на духовния свят. Затова и самият П. Дънов не дава на своите музикални творби обичайните наименования, известни от теорията на музиката. Той ги нарича "окултни упражнения". Ето как Учителят на ББ у нас определя сам съдържанието на сътворе­ните от него музикални произведения, които като правило са пре­дадени под формата на дълбоко мистични песни: "Всички стари мантри от най-дълбока древност са вложени в песните, които съм ви дал. Ако ги пеете, както трябва, ще се ползвате. Тези песни са създадени по законите на бъдещата музика. Това са песни, кои­то не умират." Сред неизразимото богатство на неговото духовно-културно наследство достойно място заемат редица негови теорети­чески разсъждения и становища и практически съвети в областта на музиката. Известно е, че е оставил след себе си около 200 песни и мелодии, почти всичките предадени с помощта на собствената му цигулка. Част от тях създават молитвено настроение, други - жиз­нерадост, позитивна настройка към живота. Нотирани са от негови ученици - професионални музиканти. Някои от творбите са аран­жирани и днес се изпълняват от камерни състави и дори от големи оркестри. В някои от случаите Учителят П. Дънов просто е изпявал мелодията - така както е долетяла в съзнанието му от незнайни предели на Божествения свят. Винаги се е налагало да изсвирва или изпява многократно песните и мотивите, за да даде възмож­ност да бъдат пренесени в нотен запис от компетентни ученици. А и за да съумее аудиторията да ги научи и възпроизвежда със или без негова помощ. Така са възникнали и сборниците с песенното творчество на Учителя на ББ у нас, назовани песнярки. Те съхра­няват откровенията на един велик дух, изразил красотата на Вселе­ната и нейните истини в дълбоко мистична звукова картина. "Ко­гато природата се подновява, птичките пеят. В началото на вся­ка Божествена култура човеците пеят. Когато светът се пресъз­дава, ангелите пеят" (Учителят П. Дънов).

 

За жалост някои от музикалните творби на Учителя П. Дънов не са били нотирани (поради огромната им трудност за пресъздаване върху нотния лист или по други причини) и така са останали наве­ки изгубени за поколенията.

 

Музиката и формирането на музикална култура играят огромна роля в учението на ББ в неговата редакция от първата половина на ХХ век. На множество места в своите беседи и при свободни разго­вори Учителят П. Дънов е споделял своите виждания за значението на музиката в пътя на окултния ученик, както и за издигането на човешкото съзнание въобще. Според него не може да има музика там, където няма разумност. Влиянието на всеки тон трябва да се изучи из основи - така както се изследва въздействието на седемте основни цвята в изобразителното изкуство. Човек не е в състояние да стъпи върху пътеката на окултното ученичество, ако не си е из­работил определено отношение към музиката, ако не я чувства и изпълнява от дълбините на съществото си. Според Учителя на ББ в България: "Музиката принадлежи на умствения свят. В твоите разумни чувства също има музика, и в постъпките, и във волята ти. Във всичко, което направиш, има музика. Вие не можете да бъдете музикални, ако не мислите, не чувствате и не постъпвате добре. Ако не мислите, ако не чувствате и ако не постъпвате добре, учете музика. Чрез музиката ще се научите как да постъпвате добре. Туй, което наричаме "добро", е отмерено музикално. Всеки един тон е мярка, съчетание. Човек сам по себе си е арфа с някол­ко милиона струни - ключове. И вие сте все музиканти, които не знаете как да свирите. Човек мисли, когато докосне струната на една правилна мисъл. Не постъпва добре, значи не знае да свири. Чувствата му не са в ред - не знае как да нагласи арфата си."

 

Човешката мисъл е построена по законите на музиката. Учителят на ББ у нас свързва една от поредицата си дефиниции за Любовта с нейното музикално измерение: "Любовта е най-великата музикал­на симфония." И добавя: "Достатъчно е да изпеете на умрелия един тон, който носи живот, за да възкръсне. В музиката има тонове, които могат да спрат бурята." В учението на ББ е залег­нал принципът, че посредством пеенето и музикалното усъвършен­стване човек може да придобие своята свобода. Преведено на езотеричен език, това означава - да стане свободен дух, разкъсал окови­те на кармата и веригата на превъплъщенията. Налице е тясна връзка между пеенето и човешкото мислене. Когато човек пее, неговите мисли и чувства еволюират ускорено във възходяща насока. От спо­собностите ни да пеем зависят качеството на нашата мисъл и съ­вършенството на нашата Любов в нейното Божествено измерение.

 

Не само мислите, но и човешките действия са пряко свързани с музиката. В тази насока Учителят П. Дънов отбелязва: "Всяко дви­жение е резултат на един основен музикален тон." Целият човеш­ки живот е тясно обвързан с музиката и нейните закони: "Вие мис­лите за много работи, но за същественото, за музиката не мисли­те, а вашият живот зависи от музиката (курсивът мой - К. З.). Човек щом умира, не е достатъчно музикален, а само е напръскан с музика." Като цяло самочувствието на човешката личност, нейна­та жизненост в определена степен зависят от нейната музикалност, от отношението й към музиката: "Музиката е изкуство за транс­формиране на жизнената енергия в човека." Не е достатъчно да гледаме на музиката само като на изкуство. Нужно е да оценим по достойнство нейната комплексна роля в нашето земно съществува­ние: "Приемате ли музиката като изкуство, не можете да пеете. Ако вземете музиката като необходимост, човек да станете - тогава има смисъл." В учението на ББ музиката бива оценена като незаменим помощник на човека във всичките му изяви: "Човек, колкото и да иска, каквото и да прави, без музика не може да се подмлади. И всяка работа, която се захваща без музика, няма да има успех. Музиката е нещо Божествено. Светът е създаден по законите на музиката. " Оттук и огромната роля на музикалното чувство за жизнената изява на личността, както и при оценката на степента на личностната духовна еволюция: "Музикалното чув­ство е на границата между творческия и Божествения ум на човека."

 

Горният, най-висок предел на музиката е молитвата.

 

Тихото пеене означава, че нещата идат от далеч, от Божествения свят. А високото (силното) пеене означава, че нещата идат от близо, от физическия свят.

 

Според Учителя П. Дънов в нашата епоха в музиката се внася нов ритъм, нова тенденция - обединяване характеристиките на за­падната и източната музика. В Египет, в Халдея, изобщо в древ­ността музиката е била инволюционна. А сега настъпва периодът на еволюционната музика. Новото - Новата Култура на VI раса - ще победи чрез музиката. От невидимия свят на Земята са изпра­тени (т. е. въплътени) изявени музиканти, които ще участват най-активно и пълноценно в организирането на Новия свят. Тези идеи са изразени максимално сбито и с порива на просветления дух в едно писмо на Учителя П. Дънов до негов съвременник музикант (изпратено от района на Седемте Рилски езера): "Използвайте му­зиката като велико благо от Бога за доброто на сегашното чо­вечество. Всичко в бъдещата култура ще дойде по пътя на му­зикалната хармония! Божият Дух чрез нея ще даде на човечес­твото своите най-красиви форми за постиженията на доброто, справедливостта и разумността."

 

Според Учителя на ББ в нашата страна българските народни песни първоначално са възникнали с функциите на религиозни тан­ци, а по-късно са станали хороводни. Бъдещето ще донесе подчер­тан подем на музиката и музикалната култура сред цялото славянс­тво. Изключително интересни и дълбоки са оценките на Учителя за някои от гениалните композитори на човечеството: "Музиката на Бетховен изразява борбата на човешкия дух със средата. Музиката на Бах изразява: движение в природата, извори, вятър, растеж на цветята и прочие. Който иска да се подмлади, да стане като децата, да свири Моцарт. Който иска да се усили волята му, да бъде смел, да свири Бетховен. Който иска да се запознае с приро­дата, да свири Бах. Който иска да познава сърцето на мъжа и жената, да свири Шопен. Вагнеровата музика е музика на слава­та - не на обикновената слава, а на тази слава, за която се говори в стиха: "Търсете слава не от човеци, а от Бога." На друго място в Словото си той допълва: "Който е твърд и груб по характер, да свири или да слуша Шопен; който е изгубил смисъла на живота, да слуша Бах; който не чете и не обича да мисли, да слуша Бетховен; който не обича поезията, да слуша Моцарт."

 

Нееднократно Учителят П. Дънов изтъква ролята на музиката като възпитателно средство. Той свързва характеристиките на нат­рупания житейски опит с качеството на музикалното чувство: "Онзи, който не е минал през скръбта, не може да пее хубаво. Онзи, кой­то е минал през скръбта, добива дълбочина." На тази основа той прави и друг важен извод: "Когато някой пее по обикновен начин, той прилича на гримиран човек. Той не чувства дълбоко нещата. Когато човек пее духовни песни, трябва да отвори душата си към Божествения свят като цвят и да има разположението на невинно, разумно дете."

 

Особено място в Словото на българския духовен Учител е отде­лено на съпоставката между обикновената и окултната музика. По този повод той подчертава: "Обикновената музика - тъй както се е развила технически, е подготвителна степен към окултната му­зика. В обикновената музика има два момента - един момент на радост, а вторият на скръб. Единият момент представя съграж­дане, другият - рушение. Обаче в това съграждане и разрушение няма нищо определено, няма идея, няма път. Затова тази музика винаги остава незавършена. ...В музиката има творчество. Ис­тинската музика не е нито в скръбта, нито в радостта. Тя уравновесява силите, които създават тези състояния в човешката ду­ша. Музиката е изкуство, което гради." Според Учителя П. Дънов окултната музика се различава от обикновената по две качества: 1) "В окултната музика се дават най-първо основните черти. Тя е нещо като художеството: един художник ще сложи най-първо носа, веждите, очите, устата, ушите - главните линии, и посте­пенно картината ще се развива. Ние ще вървим по същия начин, да видите как постепенно се развива музиката, защото в приро­дата нищо не е израснало изведнъж."; 2) "В окултната музика никога не се допускат думи или тонове с две значения. Там всяка една дума трябва да има едно значение. Като пееш една дума с известни вибрации, ти може да имаш една добра идея, но като я произнасяш, в подсъзнанието ти ще влезе идеята, която се съдър­жа в тия звукове." Учителят на ББ оценява окултната музика, как­то бе посочено по-горе, като начин, метод за духовно освобождение. Той набляга на необходимостта, когато изучаваме окултна музика, да придружаваме процеса на обучение с пеене. Освен чисто позна­вателния ефект това е и средство за подмладяване. Учителят П. Дъ­нов нарича окултната музика още и "органическа" или "музика на Природата". Той съветва: "Изучавайте музиката като наука и из­куство, условие за съграждане на човешкия характер." Мотивите в неговите окултни упражнения, както и образите и ритмичните стъпки, са взети от Природата. Затова можем справедливо да ги определим като песни на Природата.

 

Под "музика" въобще Учителят П. Дънов разбира музика и в мислите, и в желанията - сиреч в цялостната човешка жизнена изява. За него музиката е "една дълбока сфера на Битието". Той призо­вава последователите си да внесат тази хармония вътре в себе си и да чувстват, че в сърцето и ума им звучи нейният тих глас. На друго място в Словото си той подчертава, че окултната музика трябва да се изпълнява (вокално и инструментално) с чувство. И това изиск­ване е в сила, понеже "музиката се изразява според чувствата". Като цяло "окултната музика има за цел облагородяване и възпи­тание на човека". Неговото заключение е, че "музиката е едно от великите средства в света, с което можете да се тонирате", т. е. да повишаваме жизнеността на организма си и да извисяваме ду­шата си към върховете на Божественото.

 

Учителят П. Дънов излага и тезата, че най-добрата песен от обик­новената музика може да се превърне в окултно упражнение, но тя никога не би могла да прерасне в истинска окултна песен. Едно окултно упражнение може да стане превъзходна песен, но една окул­тна песен не може да бъде преведена в обикновена песен. Трепте­нията на окултната музика се по-силни, по-мощни, те проникват по-дълбоко. Някои от великите музиканти на човешкия род са се доближили до границите на окултната музика, ала те са малцина. Окултната музика се отличава със своята крайна мекота, яснота, картинност и природни образи, тя е музика на Природата. В нея се допускат дисонанси, за да се съхрани равновесието. Злото от музикално гледище е един дисонанс в живота. Той е необходим; след него идва хармонията.

 

Между всички процеси и явления в заобикалящата ни действи­телност съществуват тесни връзки - така както между тоновете на музикалните гами. "Музиката е езикът на Природата, навсякъде има музика. Когато вятърът вее, когато дърветата цъфтят, ко­гато реките текат, в бурите, в облаците - всичко е по закона на музиката" (Учителят П. Дънов). Явленията в Природата са систе­матизирани по законите за образуване на гамите. Тази последова­телност на явленията се нарича природни гами. По този повод Учителят на ББ у нас отбелязва: "Между всички явления в Приро­дата има тясна, неразривна връзка, както между тоновете на музикалните гами. Значи, явленията в Природата са наредени по законите за образуване на гамите. Тази последователност между явленията наричаме "природни гами". Попадне ли в една от тия гами, човек се повдига, както от музиката. Кога може да попадне човек в една от гамите на Природата? Когато хармонизира сили­те на своя организъм." И нещо повече - за определящата роля на музиката в придаването на организиран характер в хаотичните дви­жения на материалните обекти и явления: "Музиката във физичес­кия свят е потребна, за да организира дезорганизираната материя. Физическият свят е дезорганизиран. Чрез музиката материята ще трепти хармонично." В светлината на изнесената от Учителя П. Дънов редакция на учението на ББ се оказва, че музиката има аналогично въздействие и върху психо-физическото единство на човешката личност: "Музиката организира тялото, а оттам и ми­сълта; организира мисълта, а оттам и всички клетки. Музиката повдига вибрациите на организма." Твърде популярното в езотеричните среди понятие "трансформация" също е непосредствено свързано с влиянието на музиката върху човека и неговия вътре­шен живот: "Музиката е метод за трансформиране на човешките състояния. Има състояния, които без музика по никой начин не могат да се сменят."

 

Учението на ББ защитава становището, че няма по-велико из­куство и по-възвишена музика от изкуството и музиката на Приро­дата. Всички велики личности в човешката история са превеждали от тази музика на Природата. Те са я долавяли и изразявали в слово, песен, мисъл, дело, във всичките си жизнени изяви. Това е смисъ­лът на съвършенството - да се хармонизира човек със силите на Великата Разумна Природа, да чува музиката на Всемира. В този ракурс са и разсъжденията на великия духовен Учител: "До­статъчно е човек да се хармонизира с мисълта на Природата и пулса на нейното сърце, за да й приглася. Това значи да бъде човек в хармония с Божественото в Природата. ...За да се развивате правилно, влезте във връзка със силите на Природата, да се хар­монизирате. Щом се хармонизирате, вие ще попаднете в музикал­ните гами на Природата."

 

При окултното пеене от извънредна важност е резултатът. Това, което пеем, трябва да го преживеем с ума, сърцето и душата си. Тогава цялото Битие пее и взема участие заедно с нас в този акт на духовно извисяване, а в ума и сърцето ни се вливат нови космичес­ки сили и енергии. В тази връзка Учителят П. Дънов казва: "Ако твоето пеене може да подейства на скъперника и той отвори ке­сията си, то е окултно пеене. Ако твоята музика оздравява болния, тя е окултна, Божествена. С нея ти можеш да работиш. Музи­ката е сила." Окултните упражнения, включително и пеенето, хар­монизират човешкия организъм, внасят спокойствие и добро раз­положение в психиката на човека. Тези упражнения са песни на Природата. Техният ритъм носи душевно и физическо здраве. В разговор със своя последователка, оперната певица-примадона Цветана-Лиляна Табакова, българският духовен Учител изтъква: "Гла­совата функция е най-сложното проявление на Битието. Певците, педагозите и лекарите опростяват тази функция, защото те не могат да я изразят. В тази функция участва подсъзнанието, съз­нанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието на певеца. Участ­ват духът и душата. Певецът, окултният певец, трябва да има една определена представа за тона, който той ще изпее. Той тряб­ва да има един "модел" вътре в себе си. Тази представа се опреде­ля от духовното и музикалното развитие на певеца и от богатст­вото, което той носи от миналото си. Пеенето не може да се изрази нито с думи, нито с някакви представи и сравнения. Пеенето е най-сложното изкуство на ангелите (курсивът мой - К. З.). В него има много "тайни". Окултният певец трябва да се изкачи в духовния и Божествения свят, за да му се открият тези "тайни". Някои певци чрез интуицията се домогват до някои от тези "тай­ни", но това е невъзможно за обикновените певци."

 

Окултната музика е чудесно спомагателно средство за развиване на ума и сърцето, на техните способности, потенциал и сили. По своята същност - в съответствие с учението на ББ - музиката пред­ставлява изразителен и ясен говор на човешката духовност. Спо­ред Учителя П. Дънов тихото пеене облагородява, а силното пеене е израз повече на волята. Той уточнява: "Когато искате да предаде­те нещо възвишено, благородно на вашата мисъл, на вашите чув­ства, трябва да пеете тихо." Когато Учителят на ББ в нашата страна говори за музика и пеене, той разбира преди всичко живота и неговото проявление: "Когато говоря за музиката и пеенето, аз ги разглеждам в широк смисъл. Всяка права мисъл, всяко право чувство, всяка права постъпка представляват правилно съчета­ване на тонове (курсивът мой - К. З.). Да бъдеш добър, да бъдеш учен, това е музика. Изучавайте живота на философите и учени­те и ще видите, че те са били музикални хора. Докато човек има музика в себе си, той мисли. Щом музиката изчезне, и мисълта престава." Окултните ученици той съветва по следния начин: "Жи­вейте разумно. Работете върху музиката, за да развиете ухото си, правилно да възприемате. Музикалното ухо схваща не само це­лите тонове и полутоновете, но и една четвърт и осминка от тона. Всеки човек има инструмент - сърцето, на което свири. Сърцето е Божествен инструмент на човека. Струните са мис­лите. Нагласете струните, нагласете мислите си добре с Разум­ната воля - свирете и пейте. Всеки обича добрия музикант."

 

Природата е построена върху тоновете на музиката.

 

Когато говори за тон, Учителят П. Дънов разбира не само сте­пен в гамата, а има пред вид едно състояние в живота, една степен в пробуждането на съзнанието, едно постижение по пътя на окулт­ния ученик: "Музикалният тон има три качества: първото качес­тво на музикалния тон е светлата мисъл, второто качество - възвишеното, благородното чувство, третото качество - добра­та постъпка." На друго място в Словото си духовният Учител под­чертава, че степените в гамата отговарят на следните състояния:

 

До - начало, напрежение, едно малко семе, което е посято в поч­вата.

 

Ре - движение, определена посока, покълване.

 

Ми - първата стъпка, постижение и израстване. Това е първата терца - човек се самоопределя.

 

Фа - укрепване, хармонизиране силите на ума, сърцето и волята; готовност за работа в съзнателния живот.

 

Сол - животът на сърцето, разцъфтяване, проява на красивите чувства, красотата.

 

Ла - развитие, зреене, приемане благата на живота.

 

Си - един узрял плод, един завършен резултат, добрият живот, благодарност.

 

Това са степени на съзнателния живот, през които човек мина­ва в своя възходящ път. И на края Учителят П. Дънов обобщава: "Музиката, пеенето е събуждане, проявление на Любовта във ва­шата душа."

 

Така разгледани, тоновете добиват нов смисъл, изпълват се с непознато до днес съдържание. Този закон е спазен в песните, ком­позирани от Учителя на ББ в България. Всяка от тях започва с тон, който отговаря на нейното съдържание. Езикът на седемте тона е говорът на Вечния, Който зове човешката душа, издига я към Себе Си. "Музика" Учителят П. Дънов нарича съзнателния живот. Спо­ред него музиката не е външен, механичен процес. Тя е преди всич­ко дълбоко, вътрешно преживяване, дълбок вътрешен живот. Тоно­вете са средство за изразяване живота на духа, те не са само глас, височина и сила - те притежават собствено съдържание и смисъл.

 

Учителят П. Дънов разкрива и обвързаността на музикалните то­нове с Космоса - както в неговото непосредствено присъствие в ли­цето на Слънчевата система, така и с по-далечни космически обекти: "Тоновете са свързани с планетите, с всички небесни тела. Целият свят е една музикална композиция. Всички планети имат особен тон. Всички безбройни светове пеят на разни гами. Възвишените същес­тва и всички йерархии пеят. Без музика е изключено да бъдете щастливи. Без музика не можете да разберете християнството."

 

Всяка степен в тоновата редица (стълбица) отговаря на една доб­родетел, на едно качество на душата, на една способност на ума, на едно чувство на сърцето. Да вземем верен тон, значи да проявим правилно тази добродетел. Да пеем добре, означава да живеем добре, да мислим, чувстваме и постъпваме правилно. Когато Учителят на ББ говори за преминаване от една гама в друга, той подразбира преминаването от едно състояние на съзнанието в друго, от един свят в друг. Музикалност значи хармонична проява на всички спо­собности на ума, на всички благородни чувства на сърцето, на всич­ки възвишени идеи на душата: "Музиката е дреха на доброто."

 

Разумният живот се изявява по законите на музиката. Това е но­вата философия на музиката, която българският духовен Учител преподава в създадените от него езотерични Школи. Това, което хо­рата наричат музика, поезия и наука, представлява външно отра­жение на Божествената музика, поезия и наука, които се долавят от човешкия ум и сърце и се изнасят навън.

 

Според Учителя П. Дънов истинското пеене трябва да включва три елемента:

 

1) Трябва да произтича от Разумната Любов.

2) Трябва да се придобива с вяра, която дава широта и простор на гласа.

3) В пеенето трябва да има надежда, че това, което се пее, може да се реализира.

 

Задачата на музиката е поставена ясно от Учителя на ББ у нас: "Пеенето и музиката имат смисъл само тогава, когато служат за облагородяване на човека. За характера на човека се съди по неговата музикалност. Колкото по-музикален е той, толкова ха­рактерът му е по-издържан. Да бъде човек музикален, не значи да знае да свири и да пее, но да има дълбок вътрешен усет към музи­ката. Музиката внася в душата на човека разширение, в духа - сила и мощ, в сърцето - мекота и топлина, а в ума - светлина и свобода. ...Ние се интересуваме от музиката главно от възпита­телно гледище. Възпитателната страна на музиката представ­лява нейната научна страна."

 

Учителят П. Дънов подчертава обективно и изключителните ка­чества на класическата музика. Той я препоръчва настоятелно на своите последователи, като изтъква и нейните целебни достойнст­ва за тялото и душата на човека: "Класическата музика има ле­чебни свойства. Трябва да слушате класическа музика (курси­вът мой - К. З.). Някой казва: "Не я разбирам." Няма какво да я разбираш. Като пиеш едно лекарство, разбираш ли го? Важното е да се излекуваш. Щом принася полза, добро е." От друга страна, духовната музика като цяло - независимо от нейния произход и конкретно предназначение - изпълнява мистичните функции на пос­редник между сферите на Космоса, обновява и възражда човешко­то физическо и психическо естество: "Класическите песни, духов­ните песни, мантрите, които индусите имат, еврейските псалми - те са връзка за минаване от един свят в друг. С песента ще се подмладите."

 

В хубавото пеене има чувство и мисъл, светлина и топлина. В този аспект пеенето е съвършено необходим предмет във всяка окулт­на Школа. Който не знае да пее, не може да бъде окултен ученик!

 

За ученика по духовния Път музиката е като броня. Тя го предпазва от външни и вътрешни неблагоприятни условия и атаки. Редица от правилата за окултния ученик са облечени от Учителя П. Дънов в прелестната дреха на музиката. Прониквайки в тяхната мелодия и ритъм, откриваме, че това са правила на самия живот. Музиката съдейства за деликатното равновесие на човешката душевност, пред­пазва личността от множеството увлечения и изкушения на пъст­рия свят около нас. Между музикалното чувство и разсъдливостта, интелекта на човека съществува определена зависимост. Колкото по-музикален е човек, толкова неговите способности на разума са по-силно развити.

 

Най-възвишеният израз на Любовта е музиката. Без музика Лю­бовта не може да се прояви в материалния свят.

 

Правилното пеене подразбира да схващаш нещата правилно. Доб­рото пеене означава да ги изразиш правилно.

 

Учителят П. Дънов работи продължително и упорито върху бъл­гарската народна песен. Можем спокойно да го определим като от­личен неин познавач поради многократните му обиколки из цялата страна. Известно е, че е бил събрал голямо количество ценни и ред­ки народни песни. Често ги е изпълнявал и тълкувал пред своите последователи. Според музикалното творчество на българина е пре­ценявал как и доколко той се е отклонил от правия път в живота. Най-забележителният резултат от дългогодишните усилия на Учи­теля на ББ в тази насока е възстановяването на първичната чистота на българската народна песен и създаването на няколко нейни чис­ти образци.

 

Цялото музикално творчество на Учителя П. Дънов има своята поанта във възхвалата на Всевишния. Може би точно затова си зас­лужава да завършим това кратко изследване с още две крилати мисли на великия български духовен Учител относно музиката, разкрива­щи нейното благодатно присъствие в света на Духа и материята: "Музиката на Земята е единственото условие, което помага на човека да се развива, затова приложете музиката навсякъде в жи­вота си." "Музиката... е огън, който не разрушава. Мисъл без му­зика руши - това са страстите; любов без музика разрушава."