Albena

Бургас, 27 октомврий и 1 ноемврий 1899 г.

Любезний ми бр. Дънов,

С това си [писмо] ида за един важен въпрос за състоянието на душата ми. На 23 того през целия ден бях в размишления, както почти правя постоянно. Размишлението ми беше върху Църк­вите и оформяването им. Вечерта ми се разясни всичко. Разбрах, че православните, западните (ка­толическите), грегорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но: кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч — всичките пороци за грях, какъвто бях и аз, един от тях. А ако има някои техни членове, че са добри, то те са добри толкоз, колкото кой и да е предмет, който стои на едно място, но никого нищо не ползва и като така неща, които не ползват, заслужават да се унищожат. Аз прочее, който до него ден бях член на Пра­вославната църква⁹⁹, намерих се виновен в съучастничество, защото с моето си посещаване [на] тази църква давам пример и на другите да я посещават и да я поддържаме заедно с формите и, за да не падне. И при това насърчаваме ней­ните слепци постоянно да водят слепци и слепци да раждат. И така още нея вечер аз дадох обеща­ние на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Еван­гелието на Господа Исуса Христа, където нами­раме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя.

Сега ще те попитам: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се кръсти наново, тъй както ни учи Евангелието, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви? Ако не трябва — пиши ми. Ако трябва, аз ще дойда да се кръстя¹⁰⁰ и после и аз, ако Богу е угодно, да кръстя тук трима приятели, от които един в Истината, а двамата са в признаване на Истината. От тях единият е бр. Тодор. Така щото дотук аз изло­жих нашия кружок от няколко человека [зачерк­нато от П.К.].

И тъй, от всичко изложено дотук уверен съм, че ме разбираш.

Сега моли се за мен и бр. Тодор и другите приятели в Христа; за мен се моли, да мога съ­вършено да се отрека от себе си, защото туй се моля и аз, и нека Бог да ни даде живата вяра и Любовта Си Божествена.

От изпратеното ти писмо през началото на м. септемврий напосле друго не сме получавали и не зная получил ли си писмото ми от 9 същий.

Приеми сърдечния ми бр. поздрав.

Твой верен в Христа Господа: П. Киров

Нарочно поздравление имай и от бр. Тодор. Д-рът не ми е писал, а само ми изпрати една книга за прочит.

Същий

Оригиналното писмо от този препис изпра­тих до Варна и с. Гюле кьой, когато вчера се на­учих от г-н Н. Велчев, че сте в гр. Н. пазар. И аз бързам да Ви изпратя и тука това си [писмо], за да ме наставите какво трябва да правя, за­щото ще изгубя тези тука, като няма утвържде­ние. Жал ме е за някои от тях, като дохождат и казват: „Това всичко дотук добре, но занапред какво да направим?" [и] чакат с въпросителни очи към мене.

Искам в Името Божие наставленията Ви.

Работа много, но ...Бог да ни е на помощ.

Същий

1. XI. 1899 г.

.......................

99. Тук вероятно се има предвид, че всички българи тогава са кръ­щавани в Православната църква. (П.К., № 24, 27.10.1899 г.)

100. Кръщението на П. Киров от Петър Дънов се осъществява през 1900 г., на 23 юли в 5 ч. сутринта на р. Девня при моста на жп линията край Варна. Тогава той е освободен от греха и се е „спогребал в Христа Господа". (П.К., № 24, 27.10.1899 г.)

гр. Бургас, 9 септемврий 1899 г.

Любез. ми бр. Дънов,

Писмото ти на 5 того получих и разбрах всичко. Радвам се, че ме имаш за доверен. Радвам се в Господа Бога, че има в тебе живата вяра. И радвам се и благодаря [на] Бога, че сега ми даде по-добро понятие да Го разбирам и приемам в сърцето си с вяра разбрана. И вярвам, че и зана­пред няма да ме остави, докато не ми даде съвър­шено живата вяра, такваз, с каквато Петър ходи по морето, защото Господ му рече.

Аз сега-засега диря извора на съветите от самото ми сърце и виждам, че както и казваш, тъй е — т.е., че Бог изработва спасението ни чрез Святия си Дух. На туй именно се чудех и каквото с мисли решавахме с бр. Тодор, ти дойде с многоочакваното ти писъмце да ни потвърдиш.Що ми разправяш за славата Божия — стъл­бът, аз още през 1891 г. видях подобен стълб. Бях надзирател на работници по една жп линия и една заран около седем часа и нещо виждам един стълб от бял светликав облак, подобен на светликовата красота на дъгата. Идеше от североизток и застана неподвижен на около 50 крачки от мен. Единият му край беше на земята, а другият — в небесата и ми даде силно внушение, за да го след­вам. Стълбът стоя в неподвижност от час повече време и после потегли към югозапад, докато се изгуби. Сега не зная аз дали е било славата Гос­подня, но тогава още разбирах, че е както стъл­бът, който е водил израилтяните в пустинята. Питах тогава за това баща си, но той не можа да ми отговори нищо. Този стълб се явява още две и повече зарани. Единият път беше към източ­ната страна и все ме привличаше.

Не ни яви бр. Тихчев още при тебе ли е. Раз­прави ни, моля, нещо за него. Аз чух добри неща за него и искам да ги потвърдиш и ти, ако ти са известни.

По нас тук нищо ново няма, освен гдето ни изгоря Ок[ръжният] съд на 17 август, та по тази причина се поскитахме малко, докато условиха друго здание.

Бр. Тодор таз заран замина за гр. Ямбол в отпуска. Искаше да дойде при теб, но не било уг­одно Богу. Обстоятелствата не му позволяват, защото не сме получавали жалванията си — този [е] трети месец.

Аз сега прося от Бога да ми даде жива вяра в Него и Любов Божествена с разум и радост Бо­жествени. И като заменявам многото молитви с малко и кратки и разумни молитви, вдавам се на размишление в сърцето си, където намирам извора на живата вяра и истинската радост Бо­жествена, придружена с разум. И тъй человек бива щастлив, като е близо със сърцето си при Бога и когато надеждите си остави на Него. Тъй вде­тинен человек се има за свободен от световните грижи, но трябва само строго да изпълнява запо­ведите на този си Небесен Баща.

Тягостите ти усещам, че са големи. Немалко са и нашите — неприятности от света, неприят­ности от домашните, което речи неприятности отвсякъде. Но се утешаваме, че сме за това приз­вани и че сам Господ е казал, че който Го следва, тези гонения трябва да го последват. Те са кръ­стът, с който трябва да Го следваме.

Пиши ни, моля, по-начестичко, ако имаш време, разбира се, защото твоите писма ни са подпора.

И ний сега тъй отиваме, както ти ни съвет­ваш — Духът на Истината ни води и Словото Бо­жие ни поучава.

С поздрав твой бр. в Христа Господа: П. Киров

с. Гюле кьой, 1 септемврий 1899 г.⁹⁸

Люб. бр. Киров,

Днеска писах на д-р Миркович, а същевременно пиша и на вази. Успехът на вашия духовен живот ме интересува много. В моята душа радост про­никва, когато виждам вашето нарастване във всяка благодат и познание на Господа. Аз се моля вий да преуспявате в познанието на Истината, която е скрита в Господа Исуса Спасителя ни. Уверен съм, че мирът Божий е в сърцето ви и утешителят, Дух Святий, работи за вашето просвеще­ние. „А той, Дух[ът] на Истината, кога дойде, ще ви научи на всичко." [Йоан. 16:13] Каква радост е в душата ни, когато Духът Святий е с нази. Колко е благ този Дух, който изработва нашето спасение и с когото сме запечатани да служим Богу и Господу Нашему. С какво чудно търпение, с каква велика милост Той носи нашите теготи и търпи нашите слабости. Там, в дълбочините на душата ни, Той постоянно ни говори и упътва в пътя Божи, като ни указва добрите и благи неща на Царството Господне.

Види се, бр., дяволът тук се е завзел да раз­руши делото, което Господ съгражда. Ний сме били подложени на горчив изпит. Но Господ е бил винаги верен към мене. Моята радост и моят мир почиват в Неговата любов. Небето е отво­рено за нази: то е дом наш.

Аз съм още вън от Варна. Тук излизам рано всяка сутрин да посрещам Слънцето и да гледам дали Славата Господня се е явила на небето. Славата Господня е онзи стълб, който предвож­даше израил[т]яните в пустинята. Той става ми се явява на небето няколко пъти. Той е пълен с такава светлина небесна, която въодушевява ду­шата ми. Аз го познавам и с каква радост го оч­аквам да се яви сутрин! Той се явява на различни места. На 20 август тази Слава Господня дойде от запад помежду ясното небе, макар че духаше силен вятър от изток. Този стълб Господен, като наближи към центъра на небето, се раздели на две части; по-голямата част мина откъм юг и закачи Слънцето, в което се явиха различни краски. По­сле се образува един хубав кръст, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ.

Северната част образува един светилник с три свещи и далеч към североизток буквата „Л" и „И" и отдолу две метли. В живота си никога не съм виждал такава красива буква. Това стана по 10 часа сутринта и трая цели два часа. Аз се потрудих да снема снимка на всичко, което видях, и имам две рисунки. За мое учудване след като нарисувах всичко и почнах да разглеждам този ре­бус, видях буквите Б. Р. Я. А да се преплитат една в друга, и при това още много.

Аз четох и разбрах, че най-после Истината и Любовта ще възтържествува[т] и Господ Наш ще се възцари.

Има и други неща, които трябва да замълча, да не би да дадем повод на дявола да се вмъкне да стори зло. Казано е, че България ще пострада. Трябва да се молим за спасението на тия наши бед[ни] братя, които не съзират опасността, ко­ято Господ ще навлече на тоя народ, за да се свести.

Това, което ти съобщавам, пази в тайна. Всички още не са готови за Божиите работи. Има хора, които всичко [в]земат на подигравка. Има даже и наши братя, които биха ни казали: „Полу­дял си, Павле, многото ти учение те е изумило". [Деян. 26:24] Но ако сме се изумили, то е за Бога; ако право мислим, то е за вас.

Аз се моля Отец Наш Небесни да ни избави от всяко зло и да ни съхрани и спази чрез името Си.

Поздрави бр. Тодора. Мир вам.

Ваш верен: П. К. Дънов

................

98. Върху писмо № 24 на Учителя П. Дънов не се вижда дата на изпращане и местописане. П.Киров е записал: „Получих на 5 септ. [18]99". Следователно писмото е писано няколко дни преди тази дата. То започва с израза: „Днеска писах на д-р Миркович". Писмо до д-р Миркович в този интервал от време намираме в книгата „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, на с. 29, където в края на оригиналното писмо на П. Дънов се чете: „Село Гюлекьой, Николаевска общ., Варна, I-и септ. 1899". Следователно датата и на настоящото писмо е 1 септември 1899 г. и местописането е също с. Гюле кьой. (У., №24, 01.09.1899 г.)

с. Николаевка⁹⁴, 3 ав[густ] 1899 г.

Писмата ви съм приел от 8, 15, 28 того. Бла­годаря ви за всичко. Радвам се на подобрението ви. Дай Бог да успявате по-добре във всяко отно­шение. Положението, както днес стои, е твърде сериозно, което е съвпрегнато с много трудности и мъчнотии, които се изпречват на пътя ни. Но, разбира се, всичко в света си има своето място и служба. Животът е борба. И песента казва: „Борба непрестанна е този наш живот"⁹⁵, но тази борба има известна цел, която като се постигне, ще се добие нашата вътрешна свобода.

Всичко, което вие ми съобщавате, добре схва­щам. Има някои неща, върху които ще трябва да ви хвърля повече светлина върху общия предмет.

Д-р Миркович вярвам да е минал вече през Бургас⁹⁶ и да ви е съобщил някои неща. При все това всичко, което се върши, е за общо добро. Про­видението разбира нещата по-добре, отколкото онези, които са непросветени върху тайните на вътрешния живот, който се върши незабелязано, защото крайните неща в живота и големите не­щастия в него са действителните предпазителни мерки и благословения за общото добро.

Писмото е без обръщение.

Имам други работи, които ще ви съобщя в другото си писмо.

Днес приех един мой приятел⁹⁷, който ви е вече, надявам се, писал. Приемете искрения ни поздрав.

Ваш: П. К. Дънов

.....................

* Писмото е без обръщение.

94. Село Николаевка се намира на 30 км северозападно от град Ва­рна. Разположено е на 350 м над морското равнище от двете страни на Николаевска река. Първото име на селото е Хадърча (Хадърджа). Основано е през 1823 г. от Атанас Георгиев Хадърчалията (дядо на Петър Дънов, баща на майка му Добра). Когато османлиите вилнеели по тези краища, Хадърчалията плащал откуп и османските войски го заобикаляли. Тук през 1847 г. ро­долюбивият селски чорбаджия Атанас на свои разноски отваря и първото българско училище във Варненска околия. Констан­тин А. Дъновски (бащата на Петър Дънов ) е първият учител там. Около 1857 г. се жени за дъщерята на чорбаджи Атанас. През 1864 г. в Хадърча се ражда Петър Дънов. Селото се преиме­нува през 1878 година в чест на по-малкия брат на руския цар Александър, княз Николай Николаевич - главнокомандващ ру­ските войски по време на Руско-турската освободителна война. (У., № 23, 03.08.1899 г.)

95. Същият цитат е използван и в книгата „Науката и възпитани­ето" (С: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски", 2007, с.100). (У., № 23, 03.08.1899 г.)

96. Д-р Миркович се прибира в Сливен около тази дата. Писмото на П. Дънов до Миркович от 1 септември 1899 г. е адресирано до Сливен (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 24 ). (У., № 23, 03.08.1899 г.)

97. Става дума за П. Тихчев. (У., № 23, 03.08.1899 г.)

гр. Бургас, 28 юлий 1899 г.

Любез. ми бр. Дънов,

Писмото ти от 12 юлий того получихме на 19 същий, всичко разбрахме и се много зарадвахме. Вярвам да си получил и моите отворени писма от 28 май и 2 того, и от 15 същий — затворено.

За нашето душевно положение ето как се на­мираме: сега Сатана като не може да действа в нас, той се труди да направи това чрез окръжа­ващия ни свят и пречи в молитвите ни и другия ни живот. При това напрежния пламенен молитвен дух нямаме дотолкоз, но Бог не ни забравя и в та­кова положение на молитвите, а ни дава това, що искаме, при всичко че полека, но всичко навреме дохожда.

Казваш, че делото Божие е готово (това и на нас оттук се каза) и че ние не сме. Казвам, бра­тко, че и аз съм готов, и то от доста време, но само Бог дали ме счита за такъв. Но може би всички избраници Божии да не са готови и може и на мене да липсват немалко Божии дарове, от които имам нужда, та затова и делото Божие да ни чака. Но пак казвам, че съм готов посред разни мъчнотии и страдания да върша Божието дело и не мога друго да изменя да кажа, защото вътреш­ният глас в мен говори това и всеки час съм готов да предам себе си в предстоящото служене на Бо­жието дело.

За рано да ставаме и да възнесеме сърцата си на Създателя ни, аз това още от даване [на] Обещанието ни правя⁹³. Също и бр. Тодор се труди да [го] изпълнява, колкото му допущат физиче­ските сили. А по-рано от това време, бях прочел в псалмите и др., че някои раби Божии в ранина, преди Слънце да изгрее, са призовавали името Господне, та и в нас това, след като ни беше пратил Символа, се взе като задължение да го вършим и аз съм навикнал оттогава и виждам се длъжен да върша това.

Няколко пъти става ми се случват необикно­вени работи, също и през нощта. На 25 того в пър­вия ми сън, към 11 ч. и нещо, повече преди полунощ, бях събуден от една чудесна сила и след събужда­нето ми чух силен удар в стаята. След минута страх ме обхвана една сила, която силно раз­клати главата ми, видях се силно обладан от нея и едно внушение ми каза, че Господ Исус Христос е при тебе. Моите уста почнаха неволно да сла­вят Бога и духът ми, без да зная аз, се моли най-предано и пламенно, щото ако постоянно имаме ний това, то е едно блаженство. И това продължи около 20 минути. В това време чух глас, като глас от пчела, който говореше, но не разбрах що.

Приеми сърдечните ни бр. поздравления, както от мен, тъй и от бр. Тодор. Твой верен в Христа Господа: П. Киров

Нарочно поздрави и на бр. Д-ра от двама ни.

Същий

................

93. Т.е. още от деня на подписването на Обещанието на 28 февр. 1899 г. (П.К., №22, 28.07.1899 г.)

гр. Бургас, 15 юлий 1899 г.

Любез. ми бр. Дънов,

Вярвам, че си приел отвореното ми писмо от 2 того. Аз забавих да ти пиша, но прощавай ми за това, братко, работите, или все едно да кажа световните тягости, ме отвлякоха малко (но да не помислиш, че от правия път), а Бог с течени­ето на времето ни лекува.

Знай, че Бог ни дава сила, за да претърпя­ваме всичко, що ни се срещне в света, и ни учи в Неговата Воля непрекъснато. От голямата Си любов Той ни даде изново от 27 юний т. год. съ­общения. Пратениците, с които се съобщавахме, бяха двама — пророк Данаил, пратеник Божий, и Уфестет⁹⁰ — княз на Юдея от небесните духове на Юдиното коляно. Той каза, че е вождът Госпо­ден и че е по-горна степен от Архангел Михаила. И той ни донесе сега напоследък милостта Божия — радостната вест, с която ни съобщава, че ни освобождават от Гедеон⁹¹ и той е отстранен от нас завинаги, което нещо ний вече го чувстваме. При това и вяра непоколебима ни се даде от Бога живаго. А за тебе каза така: Дънов е сила Божия, Мирът му е мир Божий.

За нас, ако питаш, ний с бр. Тодор сме добре в пътя Господен и както ти казах, Бог ни дава всичко и за всичко ни учи, и за най-малки работи даже не забравя да ни учи. И ний сега смеем да се радваме, загдето и при най-големите неволи ни прави радостни.

В заключение ще кажа, че ний, гдето мислехме, че сме помирени със света и себе си, то това по­степенно дохождало. Сегашното ни помирение със себе си изглежда като цар при първото и така в тази минута съм със скрита радост.

Тази нощ те сънувах и ти ми каза, че имаш много съобщения сега нови и че само на мен и още [на] един имаше позволение да ги кажеш. Но още не бяха преписани и при това като че за мен имаше нещо важно да ми кажеш.

Ний тук придобихме от Господа едно момче — арменче на име Мелкон⁹², което е доста духо­вито и за него Уфестет ни даде наставления, за да го ръководим, но не се позволи да го приемаме в нашите съобщения, освен само в молитвите. То, горкото, за туй му постъпвание доста гонение търпи от сънародниците си и домашните си, та и нас не оставиха на покой заради него. А малко остана, освен хулите, които претърпяхме, че и дърво щяхме да ядем. Напоследък, като не мо­жаха нищо да направят, обявиха го за лудо и све­тът отива да му досажда, и то не за друго, но защото не иска да живее световния живот както тях. Веднъж зет му беше дошъл при мене да ми се кара и искаше да ме бие. Та ми казва така: „По- добре на публичните [домове] да ходи, кръвник да е, пияница да е и не знам що си, но това вервание ваше да остави". И колко не хули изригна върху Господа Исуса Христа.

Приеми сърдечните ни поздравления и на двама ни с бр. Тодор.

Твой любящ те верен в Христа Господа: П. Киров

Моля Бога нека ти даде най-голяма радост, за която ти е желанието, и дано часът да е уда­рил вече, както това се нам благовества, за да се изпълнят сърцата ни с Божествената радост, както са сега изпълнени с мира Му.

Целувам те.

Същий

..................

90. Името Уфестет не се среща другаде, освен в това писмо. (П.К., №21, 15.07.1899 г.)

91. Гедеон (букв. „дървар", „поразяващ") - храбър и добросъвестен съдия в Офра (около 1210 г. пр.Хр.), който повежда Израил към победа над мадиамците (Съд. 6-8 гл.). Поставя „ефод" в Офра. (Съд. 8:27). (П.К., №21, 15.07.1899 г.)

92. Мелкон Партомян - роден около 1873 г. в гр. Айтос, арменец по народност. Живее в Бургас и работи в местната арменска право­славна църква като помощник на свещеника. След срещата си с П. Киров през 1899 г. започва да участва в сбирките им и на­пуска арменската църква, което не е добре прието от неговите близки и арменската общност в Бургас. Това го прави колеблив и неуверен, поради което търси връзка с Петър Дънов във Варна през 1900 г., но тогава не успяват да се видят. Там се среща със съученика на П. Дънов от Свищов, пастор Ив. Тодоров, който не говори положително за спиритизма (вж. П.К. №43, 26.09.1900 г.). Първата среща на Мелкон с П. Дънов вероятно е през 1901 г., когато съборът е в Бургас, но продължава и контактите си с протестантите в града. Колебанието и непостоянството на М. Партомян са причина да не бъде поканен на съборите от 1904 до 1908 г. Едва през 1909 г. участва в събора в Търново. През 1910 г. заминава за Цариград, където започва работа като шивач. От­тогава следите му се губят. (П.К., №21, 15.07.1899 г.)

[с. Гюле кьой]⁸⁷, 12 юлий 1899 г.

Щемпел от Варна 15.V11. 99 г.,

получено на 19.V11. 99 г. [бел. на П. К.]

„А ний сме длъжни винаги да благодарим на Бога, че Бог отначало е избрал вас в спасение чрез освещението на Духа и вярванието в Истината." (II Сол. 2:13)

Люб. бр. Киров,

Надявам се да ви намери моето писмо здрави и весели в Господа. Да, брате мой, чудна и велика е Неговата любов, с която ни е възлюбил още от­давна. Трябва да Му благодарим в душата си и сърцето си, че е близо при нази всеки ден, да ни укрепява и учи на святите си пътища с благия Си и Свят Дух.

Аз Ви моля добре да изучавате Словото Бо­жие и Негова Дух и по Неговите упътвания да ръ­ководите всичките си постъпки словом и делом. От Името на Господа Ви казвам, любезни брате мой, че нам предстои свята работа да извършим за Господа и за която много да пострадаме, като понесем всичко с търпение и надежда, че Той ще стори все, що е обещал. Ний трябва да пожерт­ваме всичко за славата на Неговото свято име и да принесем живота си в жертва жива и свята, Богу дар избран. Делото Божие ни вече чака, а ние не сме още готови.

О, имайте вяра, вяра, и то непоколебима. Гос­под иска да ни прати да работим в лозето Му. Да обиколим България от единия край до другия и да провъзгласим: „Така рече Господ, покайте се, защото Царството Му иде ". Готов ли си посред мъчнотии, страдания да сториш това? Господ ми каза — помощ само от горе ще ни се даде. Ни­кому не трябва да се надеем, освен Нему. Той ще промисли по своя си път. Аз имам вече благата вест, но ще Ви я съобщя само кога се лично видим, ако е рекъл Господ.

Молете се дано е скоро. Аз вас чакам. При­зовете Господа и Му предайте всичкия си живот и бъдете готови за Словото Му, което ще Ви съ­общя. Вие трябва да се новородите от Духа Бо­жий. Нови сърца трябва да приемете от Господа, преди да приемете силата на Неговото Слово. Това се гответе, защото ще приемете Духа Святаго от горе, кога ви посетя лично и ви благо­словя от името на Господа. Ставайте сутрин рано, преди да изгрее Слънцето, и въздавайте благодарителни молитви. Рано ви казвам, нека да ви завари Слънцето, Царят на деня, че славите Господа Бога Нашего. И вечер късно пак Му бла­годарете. Пак ви казвам, вие трябва да станете нови създания в Господа Исуса. Победата ще се извърши само в Неговото име. Той ще предиде пред нас и ще ни упътва в пътя на живота, по който ще вървим постоянно. Аз ви оставям в ръцете на Господа Исуса, да Ви пази в Името Си и да ви благославя.

Аз съм сега в село при брата си по плът⁸⁸ и мисля да стоя до края на този месец и ще видя после що ще ми каже Господ да върша. Казвам ви, не бързайте.

Аз съм в това място и се подвизавам духом за Господа. Упражнявам се в търпението, на по­мощ му викам добрия нрав и благостта. Давам място на великодушието и го уякчавам с безкористието и смирението. И викам искреността на помощ, и украсявам челото с учтивостта и до­брото, и незлобието. И като свърша тази трудна работа, ще принеса в жертва Господу Богу дар избран и ще Му благодаря за милостта, с която ме е подкрепил да извърша и победя в Негово име, и че ме е турил в безопасно място да стоя в Не­говия дом. Радвайте се, брате мой, че спасението Ви е извършено и че Небето отсега е дом ваш. „Отивам място да ви приготвя, място — казва Господ, — и кога го приготвя, ще дойда и ще ви взема при себе си, щото дето съм Аз, да бъдете и вие." [Йоан. 14:2, 3] Мир вам, от Господа прие­мете Неговото благословение, което ви пращам.

Поздравете д-р Миркович, ако е още в Бур­гас.

Нарочно поздравление на брат Тодоров от мен. Господ Исус да го уякчи и благослови.

Днеска писах на бр. Тихчев. Молете се за по-голяма светлина, да ви се просветят умо­вете, сърцата и душите. Аз присъствам духом при вази и много пъти съм имал стълкновение със Сатана и неговите слуги, които ви заобикалят и се стараят да посеят семето на съмнението и да разхлабят умовете ви в живата вяра. Но аз ви крепя чрез силата Господня и чрез Неговото свято име.

Мир вам пак Ви казвам, любезни мой брате, радост на душата ми. „Благ е Господ на онези, които Го чакат, на душата, която Го търси. До­бро е и да се надее някой, и тихо да очаква спасе­нието Господне. " (Плач Иеремиев 3:25-26)

Ваш верен: П. К. Дънов

Моят адрес: село Гюлекю, Николаевска об­щина⁸⁹ — Варна.

..................

87. Местописането е цитирано от П. Дънов в края на писмото - с. Гюле кьой (дн. с. Засмяно, Варненско, на около 6-7 км. от с. Николаевка). На първия лист на писмото, най-отгоре вляво, П.Киров е написал: щ[емпел] от с[ело] - 12.07.[18]99 г.; щемпел гр. Варна - 15.07.[18]99 г.; получено на 19.07.[18]99 г. (У., №22, 12.07.1899 г.)

88. Братът по плът е Атанас Константинов Попов (т.е. синът на попа) - роден през 1862 в с. Хадърча (дн. Николаевка). Той е вто­рото дете на свещеник Константин Дъновски и Добра Георгиева, след дъщерята Мария (по мъж Пенко Стамова). Третото дете е Петър Дънов. След като се задомява, Атанас живее в съседното село Гюле кьой (Гюле кю) със съпругата си Ласка, където прите­жава воденица. Има две дъщери - Добра (починала на 26 г. през 1919 г). и Димитричка (04.12.1899-14.11.1981). Атанас е майстор строител на воденици. Заминава си от този свят през 1912 г. Съ­пругата му Ласка е починала около 1915 г. (У., № 22, 12.07.1899 г.)

89. Село Гюле кьой се е числяло тогава към община Николаевка (вж. бел. 96). (У., № 22, 12.07.1899 г.)

гр. Бургас, 2 юлий 1899 г.

Любез. ми бр. Дънов,

Писмото Ви чрез бр. Миркович получих, но [се] забавих с отговора си.

Ний сега сме добре и от 27 юний Бог ни даде съобщение, с което ни ободрява. Снощи, на 1 юлий вечерта, имахме друго съобщение, в което между другото се казва, че чрез теб ще ни се съобщят важни работи. Съобщение имахме с Данаил — Бо­жий пратеник. Прочее, чакаме твоите съобщения, ако е Волята Божия.

Днес получих първо писмо от бр. П. Тихчев от гр. Русе. На Хараламби писах, но още нямам от­говор. Приеми сърдечните ни бр. поздрави.

Твой верен в Господа: П. Киров

С друго [писмо] ще ти пиша по-надълго.

8 юний 1899 г.

Видяно в облаците написано [бел. на П. К.] Исус Христос от Назарет

П. е цар и Господар на света, Той ви крепи с ръката си, Той ви иде на помощ и ще ви по[в] дигне. Той е ваш приятел, страдащ за страда­щите.

....................

86. Този текст вероятно не е изпратен като писмо до Учителя Петър Дънов, но присъства в архива на П. Киров. (П.К., № 19, 08.06.1899 г.)

[...] 8? юний⁸⁴ 1899 г.

Люб. Пр. Киров,

Вашето писмо приех. Д-р Миркович⁸⁵ ще Ви предаде моя поздрав и някои неща, които съм го натоварил лично да Ви съобщи. Не се притесня­вайте духом. Господ иска да чакаме още малко, докато се облечете в Неговата сила. Нещата трябва да се извършат както е Нему угодно. Тър­пение, приятели мои. Господ ще ви посети, и то скоро. Разбирайте добре Неговите пътища. Виж­дам, че вашите сърца се утесняват. Но кажете ми, имате ли вяра поне колкото едно синапово зърно? Ако сте я придобили, тя е достатъчна, защото такава вяра, казва Господ, е в сила да мести и горите. [Мат. 17:20] Не мислете, че искам да ви осъждам, не.

Ето що ми казва Господ на мене лично: „Вяра, вяра в Мене непоколебима — това желая. Любов непрестанна — това искам, оправдание не ис­кам, от това няма нужда, покаяние на всинца ви трябва. От Мене, от Моя Дух да се родите — това е надлежаще".

Дано Господ Исус ви даде право и истинско разумение на Неговото Слово чрез Своя Дух. Аз се моля за вас Господ да ви даде изобилна благо­дат, да сте напълно приети и одобрени от Него. Да ви пази от ухищренията на лукавия, който по­стоянно се старае да ви съблазни и отстрани от Любовта Христова. Но верен е Господ, Който ви люби, и колко е сладка Неговата любов.

Радвайте се, братя мои, че имената ви са написани на небесата в книгите на живота. Ние трябва да се радваме, че Господ ни е призовал да сме свидетели на Неговата истина. Работете чрез Духа на молитвата.

Пишете от моя страна на Х[а]раламби и го поздравете нарочно. Господ иска неговото сърце, тъй му кажете. Гола вяра не струва. Господ го призовава лично и той не трябва да се двоуми. Нека слуша гласа Му. Аз ще му пиша, само кога видя за благовременно да сторя това.

Козлов ми писа и писмото ми се [х]аресва. Види се, той страда духовно, но [в]се таки трябва да се опита. Той ми благодари за писмото, че [е] дошло навреме да го подкрепи. Той не ми съобща[ва] нищо относително неговото отиване в Америка.

Господ вече има Своите избрани. И които чуят гласа Му, нека внимават. Ще бъдат научени, казва Той, всички от Него. И ще напише закона Си в сърцата им и даже глупавите няма да [се] заблуждават.

Приемете моя искрен поздрав и двама[та]. Аз ви изпращам своите благословения от Гос­пода. Мир вам. Работете с духа на молитвата за Неговата слава. Искайте и хлопайте и ще ви се даде.

Ваш верен: П. К. Дънов

Имате поздрав от бр. Тихчев от Русе. Ад­ресът му, ако искате да пишете, е следующият: Петър Тихчев, Ев[ангелски] проповед[ник], Русе.

..................

84. Липсва местописането, но по всяка вероятност е Варна. Върху писмото се вижда само датата 8 юни, написана от П. Киров при получаване на писмото в Бургас. Друго не е отбелязано от него, но от текста в началото на писмото се подразбира, че то ще бъде пре­несено на ръка от д-р Миркович до него.(У., № 21, 08.06.1899 г.)

85. Докторът отпътува от Варна около 8 юни, като вероятно прес­тоява в Бургас известно време, след което се връща отново във Варна. През юли те пак се срещат (макар че през този период Учителя П. Дънов е отсъствал от града) и д-р Миркович полу­чава наставления за братята в Бургас, за които става дума в писмо №23 на П. Дънов от 3 август 1899 г. (У., №21, 08.06.1899 г.)

гр. Бургас, 28 май 1899 г.

Любез. ми бр. Дънов,

Вярвам, че сте получили писмото ми от 4 май т. год.

Ний сме добре с брата Тодор във вярата, с нетърпение само очакваме повикването. При това твърде ни се притесняват духовете, тъй като не сме получили известие от Вас още от 6 того.

От Хараламби получих едно късо писмо, с ко­ето между другото казва, че не можел да разбере защо му сме искали подписано от него съдържа­нието на 10-тях свидетелства. На което аз му отговорих, че [на] него се опитва вярата му. И ми явява, че Васил му писал, че в Америка щял да заминава.

Яви на бр. Д-ра, че баща ми на 11 того се по­мина и нарочно го поздрави от двама ни. Имай поздравление братско и от двама ни.

Твой верен: П. Киров

Прибавям, че Х[араламби] желае да му пи­шете. А аз моля, молете се за баща ми, за упокоението му.

Същий

гр. Бургас, 4, 5 и 7 май 1899 г.

Любезний ми братко Дънов,

Писмото ти получих и разбрах, че вече духът ти е в нетърпение за многоочакваното свято дело. Хвала на Бога и Нему слава, загдето ни дава Бо­жествения си разум, за да разбираме отчасти волята Му. Твоето желание за да се проповядва Словото немалко го желая и аз. Но и аз същото желая, т.е. не с человеческа мъдрост да се пропо­вядва Словото, но с Божията сила облечени да го проповядваме.

От 20 дни време имам един много добър знак и вярвам, че е дар от прелюбезния ни Спасител. И по-преди ми се даваше този знак, но много на­рядко и при това за малко време. А сега през по­вечето време от денонощието ме посещава и ме укрепява. Аз смея да се похваля и радвам за това, защото не че го виждам или друго, но го чувствам. Този знак е подобен на вятър, който дохожда и ми духа лицето и цялата глава, и то много приятно и осезаемо. И така като ме духа, от хладен става и като огън, тогава пък гори. Това магнетизирване направи и главата ми отгоре, ка[к]то беше равна, да произлязат издигнатини. И още друго — че и в мозъка ми силно действа, понякога даже ме и заболява главата, но слабо и при това като че удря нещо отвътре в главата ми. Сега, като ти пиша това, пак съм посетен от този знак. Когато имам щастието да ме посещава, бивам много добре настроен в духовното. Постоянното място, където се спира, е средата на челото ми. За този знак, ако обичаш, кажи ми що е!

5.V.[18]99 г.

Ний с брата Тодора сега-засега сме добре и уверен съм, че Господ Исус няма никога да ни остави, защото ще се трудим и ний да правим всичко добро пред Неговото лице. Няма вече нищо в света да ни смущава, няма нищо, което да оби­чаме толкова, колкото нашия Спасител. Да, аз и като се моля, понякога като че Го виждам на кръста, а понякога кротък и иде [на]среща ми и виждам с духовните си очи, че нашият Небе­сен Баща постоянно с разтворени ръце ни чака. И така като сме, не остава друго, освен да пребъд­ваме във вярата и в чакане за започване святото дело. Ний силно взехме да скърбим вече за света, като виждаме, че много [хора] са се отклонили — с уста се молят, а в сърцата си противното вър­шат. И искат Бог да им даде каквото искат. Но няма да им даде, защото [само] желаят, а една точка от Неговата Любов не изпълняват.

О, мъртво, мъртво християнство, докога това?!

О, Боже, дай, моля ти се, да разберат, че не е тази Волята Ти, която те вършат!

Свещеници, свещеници, вий сами сте тъмнина, затова и тъмнината е много.

Няма, братко Дънов, няма вяра в света. Мал­цина са верните в света в Христа. Това знай, с плач ти разправям, защото много ужасни неща има да се вършат в света и человеците не са вече человеци, но въплътени дяволи.

Усещам, че душите ни желаят да се видим и да [си] поразправим това, що чувстваме в света.

Поздрави Д-ра нарочно от мен и му кажи, че от бележката за книжките, която ми е оставил, не съм събрал още нищо. И според както ми каза, да дам от книжките на Велчева⁸² и Малакова⁸³, дадох им по 10 тела за негова сметка и остават сега само 12 в мен, другите са разправени.

Приеми сърдечното ми поздравление.

Твой верен брат в Христа Господа: П. Киров

7. V. [18]99 г.

....................

82. Вероятно Христо или Димитър Велчев. По това време Николай може би е в Бургас, но едва ли става дума за него, а по-скоро за тяхната книжарница. (П.К., № 17, 04(5 и 7).05.1899 г.)

83. Георги Малаков от Анхиало. През 1894 г. е помощник-съдебен пристав в Бургас. В Анхиало притежава книжарница, по-късно наследена от Калиопи Г. Малакова. Освен това е комисионер и търговец на галантерийни и стъкларски стоки (сведения из „Български Алманах" за 1894, 1896 и 1911г.). През 1894 г. името му се среща като абонат на сп. „Нова светлина" на д-р Мирко­вич. (П.К., № 17, 04(5 и 7).05.1899 г.)

Варна, 6 май 1899 г.

Д-р Миркович с днешния параход по един наш приятел⁷⁹ Ви изпраща една връзка от 100 книжки⁸⁰ до тяхната кантора⁸¹. Д-рът мисли, че ще мо­жете да се разправите с тях.

Надявам се да сте добре и да сте приели мо­ето писмо. При това надявам се да сте приели и някоя благодат от горе.

Днешният ден е забележителен във всяко от­ношение, особено в неговото духовно съдържание.

Аз съм много добре. Бодър и як духом. Готов за всяка работа. Бог се вече прославлява и ние не сме далече от вратата на Неговото царство. Приемете нашите поздравления.

Ваш верен: П. К. Дънов

....................

* Писмото е без обръщение.

78. Писмото се публикува за първи път. (У., №20, 06.05.1899 г.)

79. Не става ясно кой е този приятел. (У., №20, 06.05.1899 г.)

80. По всяка вероятност става дума за най-новата издадена от д-р Миркович книга „Вечните истини от духа на Виктор Хюго. Дик­тувани и приети буквално от Казимир Моте". (Казимир Моте, Сливен, д-во Милосърдие: Друж. Печ. Труд, 1899. 128, IX с. 80 ст.) Книгата предизвиква изключителен обществен дебат. (У., №20, 6 май 1899 г.)

81. Кантората е на дружеството „Русчо Вълков Миркович и Сие", където акционери са Русчо Вълков Миркович, брат на д-р Миркович, самият д-р Георги Вълков Миркович и наследниците на Русчо. Тя е създадена в Бургас през 1888 г. като клон на основ­ното дружество с централа в Цариград. Предметът на дейност е търговия с български и европейски стоки. Управител е Георги Д. Жечков, чийто син Димитър Жечков е един от ентусиастите, участвали в организирането на толстоистката комуна в с. Айлан Кайряк (дн. с. Ясна поляна), Бургаско през 1907 г. (У., №20, 06. 05.1899 г.)

Варна, 29 април 1899 г.

Притчи 2:1, 9;

Ев. Матея 21:21, 23

от Господа

Люб. бр. Киров,

Писмото Ви от 21-ви того получих. Аз се много радвам за вашия духовен успех в Господа, нашия Спасител. Този, Когото ви[е] любите и в Когото полагате всичката си надежда, е верен и истинен.

Господ ми се яви духом и ми съобщи следующите благи неща от Нашия Небесен Баща, Който ни люби с вечна и неизмерима любов"⁷⁶.

„Аз съм Господ твой, Който ти говоря сега. Кажи на моите братя волята Ми. Кажи им, Аз съм техен Спасител, Който ги водя с крепката си ръка. Кажи им, Аз съм, Който ги уча и упът­вам повседневно в пътя на живота. Всичко, което имат, Аз съм им дал. Благослови ги в Моето име, за да приемат изобилието на Моя Дух.Ето, Аз съм с вас постоянно и ви ръководя всинца ви усърдно. Прославете Името Ми. Отво­рете сърцата си, за да работя в тях за вашето възобновление. Ето, Аз всяка заран и вечер идвам и ви посещавам чрез благия Си Дух да ви ободрявам и да споделям вашите скърби и вашите радости. Моят Дух гори, Моето сърце ви люби. Аз желая да Ме познаете тъй, както Аз ви познавам, и да Ме приемете в сърцето си, да вляза в душата ви, да запаля и просветя ума ви, да въздигна отпад­налия ви дух.

Братя мои, Аз съм ваш Господ, Този, Който е излязъл победител из мъртвите, Който ви отва­рям пътя на вечното спасение, да влезете в дома на Отца Моего и Бога Моего. Приемете думите Ми чистосърдечно и с пълна вяра за всичко, що съм ви говорил отначало.

Търсете Моето царство и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи стократно сега и в бъдеще. Аз ви чакам и ще ви приема в Моята блага кошарина, ще ви заведа при изворите на жи­вота, ще ви напоя и нахраня с изобилието на Моя вечен Дух.

Аз съм близо всякога, всякога, кога ме тър­сите, готов винаги да ви помагам. Вашите скърби, вашите нужди Аз ги чувствам. Вашите радости, вашите сполуки Аз ги споделям. Вие сте Ми близки на сърцето. Станете, елате по-близо до Моя Дух, прикоснете се до Мене и ще изцелеете духом. Станете и идете при всички, при които ви пращам. Сторете за тях това, което Аз съм сторил за вас.

Ето, трудът ви няма да остане, без да при­несе своя плод, и то изобилно. Ето, Моят Дух вече ще се излее на[д] всяка Моя твар и коитоГо приемат, ще оживеят и вечно ще Ме следват, и ще бъдат Мои синове и дъщери и Аз — техен Господ.

Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отегчени духом, на които сърцата са съкрушени, на които душата е наранена от света. Елате при мене и ще изцелеете, и ще ви дам Мо­ята радост, Моя мир, които никой няма да ви отнеме; защото Аз съм Истий днес и утре. Аз съм от начало и всякога ще бъда."

Това ми се вдъхна от Господа през тоя ме­сец. Имам много други неща още дадени, но те са толкова дълбоко проникнати с духовна съдържа­телност, щото ще стане и нужда да ви ги съобщя по-после. Ако е рекъл Господ, както чакаме Него­вото обещание да се видим, има много неща да ви съобщя и разясня.

Сегиз-тогиз ми минава една мисъл — да тръгна да посетя България и да разглася живото Слово и великото спасение на всички, тъй щото да чуят и мали, и големи що е Неговата блага Воля. Но чакам още да приема Обещанието. И не ми е известно още дали сам ще ме прати Бог да върша тази работа, или другиго някого може да прати с мене наедно за подкрепа. Аз напълно вярвам, че Бог има Своите избраници вече приготвени и може би те скоро ще приемат Неговото повеление да сторят Неговата воля. Делото по всяка вероят­ност е трудно, съвпрегнато с много мъчнотии и страдания, но [в]се таки някой ще трябва да по­жертва живота си за Славата Божия и доброто на другите. И ако многомилостивий и благоутробний Бог благоволи да ни натовари да изнесем Неговото вечно Слово и да станем съпричастници на всичката Негова любов, ние ще сме благодарни за Милостта Му. Затова имаме нужда да се ук­репяваме във вярата. Няма за Бога невъзможни неща. Само да сме верни на делото Му и Той ще промисли за своята работа.

Моята молба и горещо желание е делото да произлезе от по[д]буждението на Духа Божий. Той да ни научи как да постъпим във всичко не според человеческа мъдрост, но според Бога; не според человеческа сила, но според Божията. Ние ще възложим всичко на Него, защото е казано: възложете товара си на Господа. Благословен е Този наш Господ, Който ни обича и милва с Го­реща любов.

Аз се моля за вази Бог да ви укрепява в Дух и сила, да растете във всяка благодат и мъдрост Божия. Моля се щото Бог да осуети всичките лу­кави замисли на Дявола, който постоянно като лъв рикае да намери някого, за да го разкъса и по­гълне. Но неговото време се е свършило, неговият час е дошъл да бъде хвърлен в бездната, за да не изкушава вече чадата Божии (Откр. 20).

На 19 март мен ми се представи една вечер едно видение, в което ние заедно с Господа Исуса, нашия Спасител, поразихме една огромна и ве­лика змия, цяло страшилище. Това е един от най- добрите знаци, които Бог ми е подарил — да видя, че Неговата сила е непобедима. Да, любезни мои

братя, нашият главен враг е победен вече. Господ Исус му е смазал вече главата.

Аз се радвам, като виждам, че Господ ви благославя изобилно. Колко други неща имам на сърцето си да ви кажа, но боя се да не би да ви обременя духом, да ви дам нещо, което не е сво­евременно за вас. Всичко ми е позволено, казва а[постол] Павел на едно място, но не и всичко за назидание. [i Кор. 6:12]

Нашият брат от село Хотанца се вика Пе­тър Тихчев⁷⁷. На Козлова аз му писах и му съоб­щих, което му беше нужно. Вярвам да е получил вече отдавна моето писмо. Поздравете го от мене пак. Господ е верен, няма неща невъзможни за Него. Нашият пр[иятел] Козлов ще се научи, но може би малко късно, но не вреди. По-добре ня­кога, отколкото никога.

Бъдете благословени, мои любезни братя, поздравете се с братско целувание. Господ Исус и Негова Дух да ви ръководи във всичко добро и благоугодно Богу Нашему.

Ваш верен: П. К. Дънов

....................

76. Почти същият текст по-долу, но с по ранна дата - 30 март 1899 г., е публикуван в книгата „Дневник на Учителя Беинса Дуно (Пе­тър Дънов)", София: Дар-Логос, 1999, с. 17. (У., №19, 29.04.1899 г.)

77. Петър Тихчев е роден в с. Беброво, Еленско. Живее в Свищов, Си­листра, Русе и София. Преди обръщането си към евангелизма (методизма) до Освобождението той е православен свещеник. В духовната си работа се убеждава в предимствата на евангел­ския начин на богослужение. Започва да ползва преведената на български език Библия от 1871 г. и искрено се радва, че хората могат да четат и разбират Словото Божие на роден език. Така постепенно зрее мисълта да преминат заедно с брат си Сава Ти­хчев към евангелистите методисти. Това се случва през м. август на 1881 г., когато двамата обявяват пред съселяните си, че пое­мат по пътя на протестантското богослужение - без ритуали, а с проповед. Реакцията на Русенския митрополит е яростна, като се стига дотам, че той насъсква съселяните на братя Тихчеви да ги прогонят от селото. Така те напускат родното си място, като Сава Тихчев отваря бакалия в Русе, а Петър Тихчев става еван­гелски проповедник. Активната си благовестителска работа извършва: 1882-1889 г. - в Русе и Русенско; 1890-1894 г. - в Си­листра; 1895-1898 г. - в Хотанца (Русенско); 1899-1900 - помощ­ник в Русе и Хотанца; 1901-1902 г. - Орхание (Ботевград); 1903 г. - Инджекьой (с. Тополи, Варненско); 1904 г. - Силистра и Тутра­кан; 1905 г. - помощник в Русе и Косуй (Пожарево, Разградско); 1906-1908 г. - в Хотанца. В неговия дом в Свищов живее младият Петър Дънов, докато учи в местното методистко Американско научно-богословско училище (януари 1885-24.06.1887 г.). През месец май на 1909 г. пастор П. Тихчев прекратя членството си в Методистката църква. Така П. Тихчев, заедно със семейството на зет си Илия Стойчев и някои други близки, се присъединяват към Бялото Братство. От 1909 г. П. Тихчев неизменно присъства на съборите на Веригата. Завършва земния си път на 28.11.1918 г. (У., №19, 29.04.1899 г.)

гр. Бургас, 21 април 1899 г.

Любезний ми бр. Дънов,

Отворените Ви картички приех. Благодаря Богу и теб, защото те ни са за радост.

Относително Хараламби, писах [му], но още нямам отговор. От Васил писмо получих, но бр., много скърбя за него. Духът ми като че [ли] го видя и оплака, защото той като се хвали в пис­мото си, че е добре, не съзира, че духът на пис­мото му го напълно представлява, какъвто си е бил в него час и време — Духът на Истината дири ли световното, или не знаем, че ни е казано така: „Ако Любовта на Небесния ни Баща пребъдва в нас, ний ще бъдем свободни от световните грижи". В това писмо поменува, че Ви пратил първом ми­налата година, през декемврий, ако се не лъжа, писмо, но и досега нямал отговора Ви и че до един месец време щял да заминава другаде. За друго и не питай що е писал. Аз се моля на Бога да ме научи що да му пиша, та дано да се трогне и с Бо­жията помощ да подири Светата Истина и [да] пребъдва в нея.

Копнеят ни вече душите в чакане, това ще кажа за нас, Бог ни пази за името си. Амин.

Ако е Волята Му, пиши ни.

Поздрав на теб и на брат Миркович и на дру­гите братя, честитя Ви Възкресението Христово. Твои верни в Христа: [лични подписи] П. Киров и Т. Стоянов [зачеркнато от П.К.].

Още с миналата поща щях да Ви отговоря, но не бях приготвил писмото си и при това една ра­бота ме отвлече, та пропуснах времето. Не ми се сърди за това. Днес получих втората Ви кар­тичка и се полюбувахме с бр. Тодор на доброто ти слово. Благодарим Бога и теб. За нас как сме, ще кажа, че много ни сатана преследва, но Бог ни крепи заради името си [зачеркнато от П.К.]. За другите братя, яви имената ни, но и техните на нас яви.

Приеми сърдечний ми поздрав. Твой: П. Киров [зачеркнато от П.К.]

Ний все наедно си правихме молитвите всяка неделя, с изключение на по-предишната, и то за­щото аз като отида в Тодорови, изгубвам си мо­литвения дух, понеже нямам пълна свобода. И по тези причини решихме аз у дома да си правя мо­литвите, а той — в тях. Но понякога, когато сме навън по разходка, правим ги заедно.

Приемете сърдечните ни братски поздравле­ния и от двама ни.

Твой верен в Христа Господа: бр. П. Киров

Поздрав и на бр. Миркович, също от двама ни. Поздрав и на другите братя.

Варна, 17 апр[ил] 1899 г.

Люб. пр. Киров и Тодоров,

Надявам се да сте приели моята по-предишна пощенска [карта]. Аз щях да ви пиша затворено [писмо] сега, но пак отложих по известна при­чина. Види се [в]се за добро. Господ ни е съобщил много неща, и то все добри. Ние очакваме сега Неговото Слово, Което, кога дойде, ще разбуди всички.

Желая да зная как сте? Бодри ли сте духом, а и пламенни в молитва? През седмицата имате ли молитва? Мен ми писа един приятел⁷⁵ от село Хотанца, който желае да се запознае с вази и да знае имената ви. Аз му се обещах по-после да му сторя тази услуга. Така се казва: „Времената са зрели, положението е сериозно". Словото Божие иде с голяма сила; кога пристигне, ще има чудно движение навред. Няма да стоим вече за дълго време в тоя свят, ще трябва да се освободим от неговото робство. Промените, които идат да з[а]емат място в живота, ще бъдат чудни във всяко отношение. Ние всички ще се променим и ще придобием онова, за което сърцето ни ламти и душата ни жадува.

Благодатта Божия ще ни осени и Негова Дух ще ни изпълни със Своето присъствие и Господ Сам ще ни е ръководител. Този народ ще трябва да чуе Словото Господне и като Го чуе, да се стресне. България ще трябва да се посети лично.

Ваш верен: П. К. Дънов

................

75. Петър Тихчев, както ще стане дума в следващото писмо на П. Дънов. (У., №18, 17.04.1899 г.)

Варна, 4 април 1899 г.

Пр. Киров,

Писмото Ви чрез г-н Д-ра приех⁷³, и ви благо­даря за братските чувства, които показвате. Аз се радвам за вашия успех в Господа и благодаря на Бога за Неговата милост, която ви поддържа постоянно и ви пази от всичките лукави ухищрения на Дявола. Господ е вече възтържествувал. Гла­вата на тая ст[а]ровременна змия е смазана, а с това ние добиваме една от великите победи. Аз имам много неща да ви кажа и пиша, но имам заповед да чакам още. На 19-и миналия [месец] аз видях нашия Господар. Ние двама смазахме главата на една голяма змия. Един от нашите големи врагове е премахнат. Вие имате поздрав от „Вожда"⁷⁴. Той ми съобщи, че Ви е посещавал и укрепял в благодатта Господня. Той действа в името на Господа Исуса Христа за вази.

Пишете на Х[а]раламби и го питайте коя е причината за неговото мълчание. Да се не двоуми. Аз му казвам това. Пишете му и му съобщете това, което Ви казвам. Нека да не изгуби най-добрия случай за своето бъ[де]ще. Сега е време. Двоумения, немарения не са благоугодни Томува, Който го зове. Нека да знае, че той скоро ще бъде посетен от своя Ангел хранител. Защото иде време, когато ние няма да се церемоним с ад­ското зло, нито ще правим почит на греха. Кога ви пиша втори път, ще ви кажа нещо повече.

Поздрави Тодора, нашия любезен приятел. Поздравяват Ви и всички други тук.

П[осл.]* Тим. 2 гл.

Ваш верен: П. К Дънов

...............

* Не е посочено точно посланието – І или ІІ.

73. Д-р Миркович е престоял около 2 седмици в Бургас (от 18 март до края на месеца). (У., №17, 04.04.1899 г.)

74. П. Дънов не споменава името на „Вожда" и не става ясно дали е Архангел Михаил или някой друг. В писмото си от 15. 07. 1899 г. П. Киров казва : „Пратениците, с които се съобщавахме, бяха двама - пророк Данаил, пратеник Божий, и Уфестет - княз на Юдея от небесните духове на Юдиното коляно. Той каза, че е Вождът господен и че е по-горна степен от Архангел Михаил". (У., №17, 04.03.1899 г.)

гр. Бургас, 28 март 1899 г.

Любез. бр. Дънов,

Отвореното писмо и писмото ти чрез брата Миркович получих. Благодаря ти братски, загдето от време на време дохождаш с писмата си да ни радваш в Господа. Истина говоря, не лъжа, че тво­ите писма ни носят всякога радост и ний всякога с нетърпение очакваме такивата от теб.

О, Господи, вместо нашата радост, отдай радост жива на бр. Дънов за плодовете му!

Ний сега-засега с Божията воля следваме де­лото, но виждаме, че любезният ни Небесен Баща изработва нашето спасение. Това освен гдето го разбираме, но и го чувстваме. Ний с бр. Тодор вече чувстваме как Светият Дух ни изолира ума и мозъците и друго вече не мислим, освен нашето дело и никакви лоши мисли не са в сила да ни сму­щават. Понякога чувствам в главата си като че работи нещо, необикновена сила. Днес даже на три-четири пъти, като бях в католическата църква⁷², почувствах една много лека и приятна сила, която разклащаше косата ми, и усещах едно много приятно духание, но с думи не мога да ти го обясня. И в това време ме обхващаше една радост, едно пренасяние.

Братът Миркович е много назаде в Словото Божие, затова [в]се има нужда да му се попрочита, за да узнай, че само чрез Господа, нашия Спасител, има спасение, защото той това го не знае. Ний тук се молим Бог да му даде вразумление, за да остави разните световни философии, които не са всички съгласни със Словото Божие, и да подири истинското Слово на Небесния ни Баща. Други никакви новини нямаме. Със стоическо търпение чакаме обещ[аното].

Ако имаш нещо, съобщи ни, и то ако ни нами­раш за готови да ни се каже. Аз духом съм уверен, че имаш казани много неща, и ако се може, съобщи ни да се радваме в Господа. Много желая за но­вини от горе, но какво да направя, когато Дяволът е в пътя ни — нямаме съобщения.

Приеми сърдечните ни поздравления както от мен, тъй и от бр. Тодор.

Твой верен в Христа Господа: П. Киров

Дано е близко, братко, този последен за нас час. Нарочно поздрав и на другите двама наши братя.

Същий

.................

72. Основите на католицизма в Бургас са поставени около 1850 г. От края на 1857 г. отец Флорентин Кампонетти е първият ка­толически свещеник с постоянно местопребиваване в Бургас. Първата католическа църква, за която се споменава в писмото, е завършена около 1870 г. От 1895 г. до 1905 г. в църквата служи отец Луиджи от Триест (П.К., №15, 28.03.1899 г.).

Варна, 14 мар[т] 1899 г.

Люб. бр. Киров,

Желая да Ви съобщя да бъдете готов за всяка минута. Обещанието е вярно, Господ ще извърши все, що е говорил от начало и до сега. Кога прис­тигне Словото Божие, ще има смущение нався­къде и Вие ще се намерите с мен заедно във Варна и нашите духове ще бъдат обединени в едно.

Аз имам да бдя още за малко, докат[о] до­върша умилостивителното дело, и след това всичко ще предам в ръцете на Тогова, Комуто съм длъжен всичко. „Той е Отец", Благият ни Баща. Колко са сладки Неговите думи и пове­ления! „Онзи, Когото сте видели, Той е вождът Господен.'"⁶⁹ Името Му знаете.

Приемете Д-ра като брат в Господа, аз ви го препоръчвам. Той е участник. Господ го прие и приема неговото служение. Той е един с нас в Господа. Той даде тържествено своето Обеща­ние и Бог е силен да го пази в Името Си.

Имате поздравление и от други двама братя:⁷⁰ от село Хотанца⁷¹, които Господ е призовал в де­лото. 3а другите неща сам д-р М[иркович] ще ви разправи подробно. Радвайте се и веселете се, за­щото е приятно да сте весели и бодри и пламенни духом.Чет[ете] Псал[ом] 98,27,93; Второ Петрово Послание 1:20-21;

„Мир ви давам, Моя мир ви оставям." [Йоан 14:27] „Всяка пръчка в Мен, която принася плод, очистя се, за да даде повече." [Йоан 15:2]

Поздрави нарочно бр. Тодора. С търпение ще очакваме Обещанието и когато Бог Благий благо­воли, ще сторим всичко, което ни е определено да извършим за Него. Амин.

Ваш верен: П. К Дънов

...................

69. Не се разбира дали става дума за видението на П. Киров или е цитат отнякъде. (У., №16, 14.03.1899 г.)

70. Виж бел. №68 към писмо №15 на П. Дънов. (У., №16, 14.03. 1899 г.)

71. Хотанца - село в Русенско. Там след завършване на Американ­ското научно-богословско училище в Свищов през 1887 г. мла­дият Петър Дънов учителства една учебна година (1887/1888). (У., №16, 14.03.1899 г.)

Варна, 11 мар[т] 1899 г.

Киров и Тодоров,

Писмото ви приех — радвам се за вашето ре­шение. Идущият четвъртък ще ви пиша и д-р Миркович ще ви връчи моето писмо, понеже той ще дойде на 18-и по работа в Бургас⁶⁶. Можете да изпратите онова на вашия приятел⁶⁷. Само му дайте всичките упътвания нужни, по които да се ръководи.

Часът седем (в) сутрин е определен за на­шето дело „в неделя". Имате нарочно поздравле­ние от двама наши братя и приятели⁶⁸ от Русен­ско, които наскоро ми писаха по същата работа. Делото върви успешно засега.

Името на онзи приятел, който ви е говорил, ще ви го съобщя, ако само желае да стори това. Той е М.*

Нарочни поздравления от Д-ра.

Ваш верен: П. К. Дънов

27 Пс.

....................

* М – Архангел Михаил.

65. Писмото се публикува за първи път. (У., №15, 11.03.1899 г.)

66. По това време от 10 февруари до 17 март 1899 г. д-р Миркович е бил във Варна. (У., №15, 11.03.1899 г.)

67. Вж. предното писмо и бел. №44 (У., №15, 11.03.1899 г.)

68. Единият е Петър Тихчев, както става ясно по-нататък в писмата, а другият не е известен. (У., №15, 11.03.1899 г.)

гр. Бургас, 1 март 1899 г.

Любез. бр. Дънов,

Писмото ти заедно със заповедта с десеттях свидетелства приехме и се много зарадва­хме. И бързам да Ви отговоря и изпратя с това си [писмо] написани приетите и потвърдените с подписите ни и със сърцата и душите ни 10 свиде­телства.

Едно-две кратки съобщения имахме от Ар­хангел Михаил, но се усъмнихме в тях, понеже се намеси и Сатана, та затова ги и унищожихме. За Д-ра в тях нищо не се казваше, казваше се само за мен: „За Бога, да заминеш за Варна на 5 март. Грях, рабче, ще направиш, ако отидеш по-рано". И то защото исках да изляза някъде да си диря работа. А аз като се усъмних и като постъпих засега в работа, ще чакам да ни се даде чрез теб заповед.

Вместо такива съобщения аз имах едно друго насън. На 17 февруари т[ази] година към 5 ч. су­тринта в съня си виждам человек младолик, едър, висок, на около 35 години, с валчесто голямо лице — язди ту с блед, ту с кестеняв косъм отлични коне и понякога като че той е вместо глава на коня. Дойде при мене и аз го помолих, като му казах: „Любез. господине, поноси поне бр. Тодор на един от конете", защото за мен ме беше срам да помоля, при всичко че за мен желаех това. [Той] каза: „Добре" и после се вгледа в мен и ми каза: „Ти имаш очи от горе, ти си от горе, ти сне миро от горе" и че не зная какъв ще бъда во веки веков, и че ще направя чудо на света. При това аз пак взех да го моля поне Теодоси⁶³ да вземе да качи на един от конете, но той продължаваше да ми говори. После се наведе и ме прегърна и целуна по устата. И аз го целунах и пак взе да говори и аз го запитвах. В това време се събудих с отворена уста, изговарящ думи, и като се осъзнах, че и още задавам въпроси като: кога ще се удостоим със Светия Дух и др., но без да покажа знак, че съм се събудил, и той още около 3 и повече минути про­дължава да ми говори на лявото ухо.

Как да ти го разправя, то беше много чудесно и той продължи още да ми говори, при всичко че разбра, че съм буден, но малко ми даде да дочуя и запомня от отговореното ми и това, което за­помних, и него си взе от ума ми. Тези [спомени] останаха, и то не цели и не свързани. Имаше много тайни съобщения, но си ги взе от ума ми, като в замяна на това си ми остави само една радост.

Това нарочно ти явявам, за да ми кажеш кой е този. Защото в едно от съобщенията аз попитах [и] каза се, че е Михаил, но понеже заради съм­нението ни унищожихме съобщението и се обори това ни вярване, то яви ни, ако е възможно, кой е, що ме удостои да ми говори?

От Васил нямаме още писмо.

Аз от 21 февруари т.г. постъпих на работа в тукашния Окр[ъжен] съд, с 85 лв. м. заплата [зачеркнато от П.К.]. Не беше ми по волята да почвам работа, но какво да правя, може Волята Божия да е такваз, и при това в много отруднено положение бях останал.

Ако е Волята Божия, яви ни да пратим ли от Божията заповед и на бр. в Христа Господа Хараламби Джамбазов⁶⁴, находящ се в гр. Дряново?

Относително кой час да се молим, ний из­брахме св[етата] неделя заран от 5-6 часа.

Поздрави Д-ра от нас и моля да яви да упо­требява ли баща ми още лековете, които му [е] дал, понеже както преди нямал кашлица, а само сутрин, и то когато времето бивало студено, то­гава и храчките му изобилстват.

Приеми сърдечните ни братски поздравления от мен и от Тодор.

Твой в Христа Господа брат: П. Киров

Ето нашето обещание пред Бога, Небето и теб, нашия брат в Христа Господа, което под­писваме в следующите десет свидетелства, ко­ито Духът на Истината ни дава.

Вярвам от сърце и душа в Единия вечен и ис­тинен и благ Бог на живота, Който е говорил. [подпис П. Киров и Т. Стоянов]

Вярвам в моя Господ и Спасител, Който ми говори сега. [подпис П. Киров и Т. Стоянов]

Вярвам в Божия вечен и благ Дух, Който из­работва моето спасение. [подпис П. Киров и Т. Стоянов]

Вярвам в моя приятел — Господа Исуса Хри­ста, и във всичките мои братя — раби на Бога живаго. [подпис П. Киров и Т. Стоянов]

Приемам да изпълня волята на един истинен и праведен Бог без колебание. [подпис П. Киров и Т. Стоянов]

Отричам се от себе си и от всичко световно за Божията любов. [подпис П. Киров и Т. Стоя­нов]

Ще посветя живот и здраве и всичко друго за Божията слава и славата на Неговото дело. [подпис П. Киров и Т. Стоянов]

Ще слушам, Господи, гласа Ти и съветите Ти, кога ми говориш. [подпис П. Киров и Т. Сто­янов]

Готов съм, Господи, да изпълня заповедите Ти без всяко съмнение. [подпис П. Киров и Т. Сто­янов]

Ще се трудя, Господи, винаги да ходя пред лицето Ти с всичкото незлобие на сърцето си и ще се трудя да Те никога не огорчавам. [подпис П. Киров и Т. Стоянов]

Амин

Гр. Бургас, 28-и февруарий 1899 година

.....................

63. Има предвид Тодор Стоименов. (П.К., №14, 01.03.1899 г.)

64. Същият от бел. 44 (П.К., №14, 01.03.1899 г.)

Варна, 24 фев[руарий] 1899 г.

Любез. бр. Киров,

На 13 фев[руарий] приех една заповед⁵⁹ от Господа, която ви и пращам да знаете. Тя е лично до всеки едного от нас. След като се помолите, дайте ми вашето решение писмено и двама; ко­ето Духът на Истината ще ви даде, това ще бъде нашият Символ⁶⁰ спрямо Нашия Господ.

Всичко това ще пазите в тайна. Трябва да се готвим вече усърдно за делото. Ще определим един час в седмицата, когато ще се събираме, вие там и ние тука⁶¹, и ще се молим заедно и същевре­менно. Доктор Миркович е малко болен. Той ви моли да се помолите за него да оздравее и да му се даде благодат. Имам и други неща да ви кажа, но за друг път.

Поздрави брат Тодор. Мирът Господен да бъде с вас!

Имате ли писмо от Козлов? Имате поздрав от д-р Миркович. Ако имате някои съобщения за него, съобщете ми ги.

Ваш верен: П. К. Дънов

ТАКА ГОВОРИ ГОСПОД: „Изпълнете Мо­ите заповеди и повеления!

Ето, Моето Слово пристига, заповед ви носи, да заверите свидетелството на Духа Ми. Заве­рете Истината на завета Ми чрез живота си. Дайте свидетелство на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог на вашата вярност към Него. Засвидетелствайте Истината на Бога чрез изповед пред негова свидетел. Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си без всяко стеснение и Бог, Който вижда и знае всичко, ще ви даде според Своята неизмерима благост и вечна Милост. Изповядайте пред Бога и Неговото лице истината, засвидетелствайте я пред Небето.

Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия вечен и истинен, и благ Бог на Жи­вота, Който е говорил?

Второ свидетелство: Вярваш ли в Мене, Твоя Господ и спасител, Който ти говоря сега?

Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя вечен и благ Дух, Който изработва твоето спасение?

Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя приятел (Ев. Йоан 15:14) и във всички твои братя?

Пето свидетелство: Ще ли изпълниш волята на единия истинен и праведен Бог без колебание?

Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов?

Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здравие и всичко друго за Неговата слава и сла­вата на Неговото дело?

Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети, кога ти говоря?

Девето свидетелство: Ще ли си готов да из­пълниш Моите заповеди без всяко съмнение?

Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето Лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш?

И тъй, във всичко, което обещаваш пред Мене, гледай да не кажеш някоя измама, защото ще бъ­деш повинен на смърт. Знай, че стоиш пред Мене, Твоя Господ, Който знае твоето лукаво и непо­стоянно сърце, което е пълно с всичките пороци. Затова то трябва да се обърне към Мен и да се възобнови чрез Моя Дух, и да се обработи и въз­пита чрез Моето Слово.

Ти, който отсега ставаш мой, поверяваш всичко в Моите ръце. Отсега Аз Сам ще те ръко­водя, сам ще промишлявам и уреждам всичко за теб. Аз ще те уча все, що трябва да вършиш; ще лягаш и ще ставаш под Моите крила. Аз ще бъда страж над тебе и окото Ми ще бди за съдбините на твоето сърце; ще Ме призовеш рано и ще ти отговарям в утрените зари на зората. Преди да повикаш, ще ти отговарям, и преди да пожелаеш, ще ти давам Своите Божествени дарования. Ще бодърствам за всичките ти нужди.

Гледай да не оскверняваш Името Ми и да не опетняваш благодатта Ми. Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, от жестокосърдечието се огорчавам.

След всичко бъди винаги готов да изпълниш всяка заповед, която ще ти дам. Правило на жи­вота ти ще бъде всичко да изпълняваш, за всичко да благодариш. Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш — за всичко трябва да благодариш в сърцето си. А сам Аз, Бог един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утреното Слънце на живота."

...................

59. Прочитайки всички налични писма на П. Дънов от този пе­риод, оставаме с впечатление, че той е приготвил повече на брой преписи на „Така говори Господ" и „Божието Обещание". Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази. Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас". (У., № 14, 24.02.1899 г.)

60. Става дума за „Символ на вярата". От най-ранните години на Църквата символите на вярата са били живи изповеди на хрис­тиянската вяра, а не просто схоластични формулировки. Такива изповеди на вярата се появяват още в Новия Завет, където на­пример ап. Павел рецитира символ, за да напомни на Тимотей, че „Бог се яви в слава...". (I Тим, 3:16). (У., № 14, 24.02.1899 г.)

61. „Ние тука" - има предвид себе си и д-р Миркович. (У., № 14, 24.02.1899 г.)

62. За вярата в „Божието обещание" се говори в библейските тек­стове - Рим. 4: 13-21: „Обещанието [Божие] към Авраама ... се даде ... чрез вярата. Авраам повярва... без да слабне във вярата... а в обещанието Божие не се усъмни, но остана твърд във вярата... напълно уверен, че Той е силен да изпълни това, що е обещал". (У., № 14, 24.02.1899 г.)

гр. Бургас, 9 февруарий 1899 г.

Любезний ми братко Дънов,

Отвореното ти писмо приех, що питаш как се ръководим сега. Ще кажа, че се ръководим от съобщеното ни от по-преди и освен него и от са­мото Слово Божие.

След пращане писмото ми до теб оня ден, оттогава Бог ни усили вярата в Него и на двама [ни] даде добър молитвен дух. В мен дотолкоз се проявява молитвеният дух, щото не ми се иска да оставям молитвата си. И направил би[х] това, ако бих имал къде да се уединя, за да си предавам сърцето и душата на благия ни Небесен Баща. Дотолкова да се прояви молитвеният дух в мене, щото щом почна, в тръпки се намирам цял и като че друг говори чрез сърцето ми. От два и повече дни въздишки и все въздишки, но не за световното, но така е — духът си въздиша.

Знаеш още, братко Дънов, че ний от отдавна нищо световно не ни интересува, но като почна това духовно чувство в нас да се пробужда, то и сатана тогава се намеси, обаче Бог се скоро смили за нас и иде да ни избави навреме.

И засега само чакаме да почнем делото Бо­жие и сега-засега за него мислим и за него се мо­лим. Но какво говоря, Бог най-добре знай сърцата ни. Не зная как да ти се изповядам, [та] да видиш, че всичко в мен е пламнало за Бога. Предчувствам, че за нас времето е наближило.

Докторът оня ден дойде⁵⁸, днес замина, ако се не лъжа в Карнобат по свои работи, утре ще тръгне за Варна.

Снощи имахме едно много кратко съобщение от Архангел Рафаил, в което се казва Докторът непременно да замине във вторник за Варна, т.е. утре. Грях велик ще вземе, ако не отиде по-скоро. За нас ни се казва клетвата си да пазим. Така щото едвам на 8-и февруарий ни се даде съобще­ние, и то Д-рът стана причина. Духът ни каза, че бърза, и си отиде, след като ни даде благословението Божие [зачеркнато от П. К.].

Като чакаме за твоя радостен отговор, ос­таваме твои верни в Христа Господа Тодор и Пеню.

Приеми сърдечното ми целувание: П. Киров

..................

58. Д-р Миркович е бил в Бургас от 7 до 9 февруари 1899 г.(П.К., № 13, 09.02.1899 г.)

Варна, 7 февр[уарий] 1899 г.

Приех вашето писмо. Влизам в положени­ето на мъчнотиите ви. Но тоя свят е едно учи­лище, гдето трябва да изучим пътищата на Този, Който ни е пратил. С търпение трябва да изра­ботваме нашето спасение. Лукав е дяволът, но Този, Който ви води, е по-силен.

Желая да зная по какъв начин се ръководите. Имайте радост, спасението е близо. Времето приближава бързо, денят иде. Не се утеснявайте. Не бързайте, всичко ще дойде на своето време. Господ ще промисли.

Имам много неща да ви съобщя, но не сте готови още да ги проумеете. Нищо да ви не сму­щава, вярвайте в името на Господа. Вяра непоко­лебима се изисква и любов непрестанна. Знайте, че Господ е неизменяем.

Надявам се да ви видя наскоро, ако не попречи дяволът. Пазете всичко в тайна. Защото сме за­обиколени с безбройно число лукави духове, които постоянно сноват наляво и надясно. Но знае Гос­под Своите избрани. Ето има наскоро да стане едно чудно нещо. Щ,е видите.

Вяра в Господа, вяра в името Му, вяра в Духа Му.

Ваш верен: П. К. [Дънов]

Исаия 63:9; Пс.58; Откр. 16:9—до края; Рим. 8 гл.

..................

* Писмото е без обръщение.

Аудио - чете Цвета Коцева

От брошурата "Учителю, да прогледам!", Книжката съдържа една неделна беседа, държана на 21 юни, 1931 г.

изд. София, 1931 г., Стар правопис.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Може да се прочете още на този адрес:

оригинален текст

Отговори Исус и му рече: „Що искаш да ти сторя?” И слепият му рече: „Учителю, да прогледам!” (Марка 10:51)

„Учителю, да прогледам!” Аз ще взема само следните три думи от прочетения стих „Учителю, да прогледам!” и ще им направя превод. Ако тия думи се вземат в буквален смисъл, те са обикновени думи. Обаче, разглеждат ли се в преносен смисъл, те имат дълбоко значение. Този слепец искал да каже: Учителю, освободи ме от ограниченията на мрака, дай ми свобода, защото условията, при които се намирам, правят живота ми несносен. Следователно, нещата могат да се разглеждат от много становища, но в дадения случай има едно становище, което е ясно и разбрано за хората, но не за всички едновременно. Това, което за едни хора е ясно, за други е тъмно. Това произтича от една вътрешна причина, която създава една или друга обстановка на нещата. Запример, всички хора знаят, че светлината на земята не е еднакво разпределена навсякъде: когато на едно място е светло, на друго място е тъмно. Това се обяснява с формата на земята. Земята е валчеста, във форма на кълбо, вследствие на което тя не може да се огрява едновременно във всичките си части.

Някои учени хора си задават въпроса, защо земята се върти. Същият въпрос може да се зададе и по отношение на колелото: защо колелото на воденицата, например, се върти? Воденицата сама по себе си не се върти, но колелото, келевото на воденицата, се върти. Защо? Някаква сила вън от него го заставя да се върти. Колелото само дори не подозира, че се върти. Както въртенето на земята има известно отношение към съзнанието на хората, така и въртенето на воденичното колело има отношение към всички онези, които взимат участие в меленето на житото. Защо? – Защото, ако колелото престане да се върти, и житото ще остане несмляно. Тогава всички хора ще съжаляват, че колелото не се върти.

И тъй, във великата наука на живота, човек трябва да разглежда нещата всестранно, според степента на своето развитие. Ето защо, един говорител не може да говори на всички хора еднакво. Нито природата може да постъпва към всички хора еднакво. Вземете, например, въпроса за храненето. Природата има най-разнообразни методи, чрез които храни различните същества, като им слага различни трапези. В хиляди тенджери приготвя ядене, и всеки ще вземе от което ядене иска. Кой как дойде на нейните трапези, тя ще му сипе от това ядене, което той пожелае. И по отношение на модата, природата е също така разнообразна, както и по отношение методите за хранене. Съвременната парижка мода нищо не струва в сравнение с модите в природата. Какво може да каже парижката мода за облеклото на райската птица? Облеклото на райската птица струва милиони. Когато природата облича някого, тя го облича, както трябва; когато го съблича, пак го съблича по всички правила. Когато го учи, тя ще го научи, както трябва; кога го те прави невежа, пак ще постъпи, както трябва – по всички правила. И в двете неща тя е майсторка. Някой казва: сила е нужна на човека! Казвам: да се даде сила на добрия човек, разбирам; да се даде знание на добрия човек, има смисъл. Обаче, да се даде сила и знание на лошия човек, или на онзи, който не може да ги употреби на място, няма смисъл. Даде ли се на такъв човек сила и знание, той ще ги употреби за извършване на някое престъпление.

И тъй, когато природата работи върху хората, с цел да ги възпита, тя се заема мъжки, при което едни хора въоръжава, а други разоръжава. На първите дава оръжие, а на вторите казва: долу оръжието! На едни хора дава богатства, на други – сиромашия; на едни дава здраве, на други – болести; едни разтоварва, други натоварва. Вследствие на това, като не разбират нейните замисли, нейните, методи, хората се намират в противоречия и казват: защо светът е създаден така? Светът не е създаден, както хората мислят. Как е създаден светът, за това има разни мнения и възгледи, според развитието на човешкото съзнание. В природата не съществуват такива процеси, каквито ние й приписваме. Ние виждаме нещата наопаки, в техния обратен вид. Ако вземете една лупа и я насочите към слънцето така, щото слънчевите лъчи да минават през фокуса й, а после отправите този сноп лъчи към някой мравуняк, вие ще създадете цяла тревога между мравките. От тези лъчи мравунякът може да се запали. Съвременните хора са се научили само да пречупват лъчите. Те са големи майстори за пречупването на слънчевите лъчи.

Често хората говорят за организация, за образуване на общества. Казвам: най-опасното нещо днес е организирането на обществата. Когато някоя армия се организира с всички свои картечници, топове, пушки, с най-модерни аероплани, с милиони войници и ред още приспособления, питам: какво може да се очаква от такава организация? Ако една държава е така организирана, че не можеш да мръднеш от едно място на друго без паспорт, един на друг нямат доверие, каква държава е тази? Ако вестниците в една държава са така организирани, че никой не може да каже Истината, каква държава е тази? Ние благодарим за такава организация, от която всички хора патят. От такива организации ние не се нуждаем. Всички нещастия на съвременните хора произтичат от факта, че те искат съвършено да изменят реда на нещата и да създадат нов организъм, какъвто не може да съществува. Защо? – Защото светът е организиран вече. Сам по себе си човек е организиран. Той трябва само да даде ход на онова, което е в него. Хората се стремят тепърва да се организират. Tе искат тепърва да създават ново учение и нова религия. В какво седи новото учение или новата религия? Каква нужда има това същество, което е създало цялата вселена, да му се молят хората? Това същество изисква от всички хора, които са членове на великото общество, да живеят според законите, които съществуват във вселената. Веднъж създаден човек, той трябва да диша по всички правила на дишането; веднъж създаден човек, той трябва да яде по всички правила на яденето. Дишането, яденето са процеси, които хората трябва да разбират.

Съвременните хора, например, не разбират, какво нещо е яденето. Яденето доставя онези елементи, от които организмът на човека е лишен. И ако човек не знае правилно да яде, той ще си създаде най-големите нещастия. Гледането също така е важен процес. То представя събиране, възприемане на светлина чрез очите. Тъй щото, ако не знаете, как да гледате, няма да можете и правилно да мислите. Знаете ли как да гледате, ще можете и правилно да мислите. Правата мисъл има израз, както художникът копира това, което иска да рисува. По същия начин човек трябва да даде израз и на своя вътрешен живот.

Често хората говорят за доброто в света. Питам: какво нещо е доброто? Доброто е основа на Битието. Без добро животът не може да се прояви. После се задава друг въпрос: що е злото? Без зло животът не може да се движи. Следователно, злото се явява, за да даде подтик на живота. И, след като даде подтик на живота, хората искат да го използуват. Няма защо да се използува злото, но то трябва да се остави, като сила, която да движи, да потиква живота напред. Злото е подобно на бутало, което влиза в живота и движи колелото напред. Щом свърши работата си, то трябва да млъкне, да кротува.

Някои казват: какъв е произходът на злото? – Аз не виждам никакъв произход на злото. Други казват: какъв е смисълът на доброто? – Аз не виждам никакъв смисъл на доброто. Доброто е основа на живота, за да може той да се прояви. Смисълът пък е самият живот. Като живееш добре, ще разбереш и смисъла на доброто. Ако животът ти е осмислен, и доброто има смисъл; ако животът ти не е осмислен, и доброто няма смисъл. Мнозина запитват: какъв е произходът на доброто? Казвам: произходът на доброто е Любовта. И доброто без Любовта не може да се прояви. Следователно, и доброто има отношение към живота, който ние живеем. Всеки човек иска да бъде добър, да има вътрешно разположение, да бъде щастлив. Обаче, на първо място, на физическия свят е необходимо да бъде човек здрав. Здраве, щастие и разумност вървят в един и същ път. Здравият човек може да бъде щастлив, и щастливият може да бъде разумен. И обратният процес е верен: разумният човек може да бъде щастлив, и щастливият може да бъде здрав. Здравето не е произволен процес.Като се говори за щастие, питам: де седи щастието на съвременните хора? От обикновено гледище, де седи животът, как се проявява той? Щастието на съвременните хора седи в главата им. От това, как е устроен човешкият мозък, човешкият череп, зависи всичкото щастие на човека. Както е устроена главата на човека, такъв ще бъде и неговият живот. Това е конкретното, реалното в живота. Ще кажете, че има някаква невидима сила вън от човешкия мозък. Да, има някаква невидима сила вън от мозъка, но това, което става в мозъка, неговите прояви, са видими. Тялото на човека не е нищо друго, освен продукт на неговия мозък. Мозъкът от своя страна е единственото нещо в човека, което не се мени. Аз говоря за положението, до което сегашният човек е достигнал. Единственото вещество, единствената организация в човека, която не се променя, това е човешкият мозък. При някаква болест човек може да изгуби от теглото на тялото си и до 40–50 кг, когато от теглото на веществото на мозъка си едва ли може да изгуби десетина грама. И съвременните учени, както и мъдреците на древността, съзнават и са съзнавали това. Тъй щото, когато са казвали „познай себе си”, те са имали предвид необходимостта за човека да познава устройството на своя мозък, за да не го смущава с непотребни работи. Не смущавайте главата си! Смущавате ли главата си, вие ще нарушите хода на вашия живот, понеже главата е център, който е в съобщение с цялата природа. Смутиш ли главата си, ти трябва да оставиш външния разумен свят да реагира върху тебе правилно. Следователно, прекъснат ли се съобщенията с външния, с обективния свят на природата, веднага нещастията идат върху човека.

Сега, хората са допуснали съществуването на дявола в света. Всички хора вярват в дявола, проявен в различни форми: религиозните хора вярват в дявола) материалистите вярват в лошите условия; търговците вярват в безпаричието; военните вярват в силата на оръжието – всеки човек все вярва в нещо. Военните, например, казват: ако ние бяхме добре въоръжени, щяхме да спечелим войната. – Това е въпрос. Възможно, е да се спечели войната, но възможно е и да се изгуби. Големият чук в ръката на един юнак е добро нещо, но същият чук в ръката на детето е нещастие за него. Парите в ръката на добрия човек са на местото си, но в ръцете на неразумния човек, те са неговото нещастие. Знанието, светлината, както и благата, които ни се дават в живота, още не са изучени. Съвременните хора тепърва трябва да изучават силата на светлината. И когато Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът”, Той подразбирал светлината на света. Ако Христос би дошъл в съвременния свят да говори на хората за светлината. Той би говорил на научен език, би определил точно, какво нещо е светлината. Има известен род слънчеви; лъчи, свойствата на които учените тепърва започват да изучават. Ако човек би могъл да се свърже с този род лъчи, той щеше да използува тяхното лечебно действие. Запример, ако някой човек заболее от някаква неизлечима болест, като проказа, туберкулоза, разстройство на гръбначния стълб, или друга тежка болест, и успее да се свърже с тези лековити лъчи на слънцето, тогава всякаква болест, всякакъв недъг на тялото ще изчезне моментално. Като ме слушате, някой лекар може да каже: покажи ни един от тези методи, чрез които можем да използуваме, именно, тези лъчи на слънцето. – Защо му е този метод? – Защото парички ще дойдат чрез него. Не, хубавите работи с пари не се купуват, нито за пари се продават. Докато хората ценят нещата с пари, те са на крив път. Парите не са нито цел, нито смисъл на живота, те са само условие в живота на хората. Не е богатството, което повдига човека и което може да му покаже, доколко той е благороден. Богатството е само условие, с което може да се провери, доколко човек е благороден. Когато се плаща на професора за лекциите, които чете, това не е лошо, но когато този професор се стреми да добие все повече и повече знания с цел да печели пари, той не е разбрал смисъла на знанието, а още повече и смисъла на живота. Ако един професор прекара цели 20–30 години в университета с цел да печели годишно по 100 000 германски марки или по 50 долари на ден, каквито професори рядко се срещат в Америка, този професор не е разбрал, защо живее. В Америка най-видните професори едва получават по 50 долари на ден, когато ще срещнете хора на изкуството, които получават 4–5 пъти повече от най-видните професори. Те нямат толкова знания, но изкуство имат.

“Казвам: понеже при съвременното възпитание хората се движат повече в обективния свят, те имат повече желания, отколкото им са нужни. Запример, те мислят, че като придобият големи богатства, ще могат да направят много нещо. Ако е вярно това, че богатите хора ще оправят света, американските милиардери трябваше да го оправят досега. Действително, има едно богатство, което може да оправи свата, но то не е богатството, на което съвременните хора разчитат. Истинското богатство, което може да оправи свата, е Любовта. Когато Любовта влезе в света, ще дойде и изобилието. Освен Любовта, никоя друга сила не е в състояние да оправи света. Знанието може да подобри света, но не и да го оправи. Истината може да освободи хората, но не и да оправи света. Тъй щото, единствената сила, която се е заела да оправи света, тя е Любовта. И тя, наистина, ще оправи света. На това всички хора ще бъдат свидетели. След като оправи света, тогава Любовта ще даде място на Мъдростта и Истината, и те да царуват в света. Мъдростта и Истината ще бъдат царят и царицата в света.

Сега, аз не искам да се афектирате от моите думи, но казвам, че тия неща ще се проверят за в бъдеще от самите вас. За мене всичко това е абсолютна Истина, без никакви противоречия. Един ден, когато и вие дойдете до тези въпроси, ще извадите същите заключения. Като говоря върху тия въпроси, искам да разбирате правилно, защото аз ги разглеждам от друго становище, не тъй, както вие ги знаете и разбирате. Ако оставите един човек да живее в стая със съвършено нечист въздух, а друг – в стая с чист, свеж въздух, в двата случая ще имате два различни резултата. Онзи, който диша в нечист въздух, ще има жълт цвят на лицето, очи мътни, уморени, тяло слабо, хилаво; вторият, който диша чист въздух, ще бъде постоянно свеж и бодър, жизнерадостен, ще има желание да учи и да се повдига. Това, обаче, дали човек ще попадне в едното, или в другото условие, зависи напълно от него, от неговото вътрешно устройство. Това определя, дали човек ще се движи в по-гъста, или в по-рядка среда. И сега, за да се подобри положението на съвременната култура, хората трябва да се заемат основно с изучаването на човешката глава.

Съвременната наука изучава главно човешкия череп. Например, Ломброзо е изучавал черепа на човека и по него съдел за престъпността, дали даден човек проявява престъпни наклонности, или не. Американски френолози пък са изучили хиляди черепи, но главно от френологическо гледище. Много германски и други учени антрополози са изучили хиляди човешки черепи, но от антропологическа гледна точка. Всичко това не е достатъчно. Важно е да се проучи устройството на човешката глава външно и вътрешно, да се види; за какво може да се използува дадена човешка глава; съвременните учени трябва да се ползват от главите на гениалните хора, да измерят дебелината на техните черепи, както и устройството им; после, да ги съпоставят с черепите на обикновените хора и да правят сравнения. Черепът има известно съотношение към мозъка, а мозъкът, сам по себе си, има съотношение към цялото тяло. За да се развива правилно за всеки даден случай, човек трябва да вярва в нещо, което осмисля живота му, което го повдига. Например, някой човек не вярва в Бога, не вярва в природата, но вярва в парите. Питам: какъв живот има в парите? Ще кажете, че хората се почитат и уважават за парите, за техните външни богатства. Обаче, щастието в парите е проблематично. Ако вземат парите на някого, дe остава неговата сила? Няма ли пари, той няма на какво да се опре в живота си. Уповава ли човек на парите си, той още на другия ден може да ги изгуби, и тогава остава без основа. Рече ли човек да постави щастието върху силата на тялото си, и това щастие може да се изгуби. Достатъчно е да заболее от някаква тежка болест, и всичкото му щастие ще изчезне. Питам: ти, който разчиташе на силата на своето тяло, на кое място, именно, локализира тази сила?

Следователно, много от съвременните хора поставят нещата там, дето не трябва. Щастието на държавата зависи от нейния глава. Щастието на дома зависи от майката и бащата. Ако майката и бащата са разумни и здрави, и децата ще носят техните качества. Тогава в целия дом ще има щастие. Ако майката и бащата не са здрави и разумни, ако не знаят законите на великата природа и не постъпват съобразно тях, и децата им ще бъдат подобни на тях. Ако разгледаме цялата еволюция, от създаването на света до днес, ще видим пътя, по който са минали майката и бащата, както и опитите, които са правени с тях. Ако разгледаме всичките форми, през които са преминали растенията, там, например, майката и бащата са поставени на сто или двеста километра разстояние един от друг. И на такова разстояние, те пак мислят един за друг, и без да им пее някой, без да ги венчават, те се съобщават, сами се венчават, деца раждат – изобщо, развиват се и растат. Сега, хората казват: да съединим тези млади хора, да ги венчаем, да заживеят заедно. Значи, хората трябва да се венчават, за да се грижат едни за други, а растенията, без да ги венчават, грижат се и мислят едни за други. Питам: кой научи растенията на този закон? Кой ги организира в общества? Това показва, че има един вътрешен закон, който регулира отношенията между всички живи същества. Съвременните хора не разбират този закон, който ги свързва. Значи, не са външните форми, които свързват човека.

„Учителю, да прогледам!” Аз ще извадя от този стих такива изводи, за които този слепец даже и не е помислял. Моите изводи ще бъдат като изводите на някой геолог по отношение на земните пластове. Като разглежда положението на земните пластове, геологът ги съпоставя винаги едни към други, изяснява причините на техните отклонения, на техните набраздявания и т. н. Обаче, самите пластове не знаят нищо по това, нито пък мислят нещо. Геологът продължава своите изследвания по-нататък: от положението на земните пластове той съди за животните и растенията, които са живели през тази епоха, но и от това пластовете нищо не знаят. Тъй щото, от съчетаване на фактите, геологът дохожда до съзнателните процеси в природата. И тогава ние казваме, че съзнателните процеси съществуват само у съзнателните, разумните същества. Запример, свещената книга, от която аз чета сега, сама по себе си, е несъзнателна, но ако вие я четете по такъв начин, че се свържете с тези, които са я писали, ще видите, че тя е жива книга и можете с нея да се разговаряте. Мнозина може да оспорват това, но всичко, което се оспорва, не е действителен факт. Това, което е факт за едного, не е факт за мене. Ако един факт ме ограничава, той не е факт за мене. За мене е факт само това, което ме освобождава. За мене сиромашията може да е факт, за вас богатството може да е факт. Питам: ако фактът на сиромашията ме освобождава, а фактът на богатството ме ограничава, кой факт е действителен? Казвате: науката доказва това. – Какво доказва науката? – Науката доказва, че животът е произлязъл от клетката. Животът всъщност не е произлязъл от клетката, но е минал през клетката. Невъзможно е целият живот да се прояви чрез клетката. Той съществува извън всички форми в света. Хиляди и милиони са формите, в които животът досега се е проявил, но има и друг живот, непроявен, който ще се прояви в бъдеще. Този живот ще създаде хиляди и милиони нови форми. В новите форми се заключава бъдещето. Следователно, и ние няма да останем в тази форма, в която сме сега! Тъй щото, ако дойдете след 1000 години на земята, според индуското учение, вие сами ще проверите този факт.

Мнозина оспорват въпроса за прераждането и казват: възможно ли е човек да дойде втори път на земята? Този е един неразбран, но научен въпрос. Човек може да дойде на земята, колкото пъти иска. Как? – Ако има пари. Ако срещнете един милионер американец и ви каже, че може да дойде в България, когато пожелае и колкото пъти пожелае, ще повярвате ли? Ще повярвате, защото този човек е богат, има пари. Затова, когато някой каже, че веднъж да замине от земята, втори път няма да се върне, аз тълкувам неговите думи по следния начин: този човек е от бедните американци, който не разполага с пари. Друг казва: аз мога да дойда и втори, и трети път на земята, колкото пъти искам. Аз тълкувам: този е от богатите американци, който разполага с пари. И първият, и вторият говорят истината. Следователно, онези, които отричат закона на превъплътяването, те са слепи хора; онези пък, които поддържат този закон, те са хора, които виждат нещата. Слепият човек всичко отрича. Той казва: нищо не съществува. Прав е този човек. Когато някои казват, че нещата съществуват, това не подразбира, че те ги създават в дадения случай. И като отричаме нещата, и като ги поддържаме, те пак съществуват. С това ние нищо не можем да допринесем или да отнемем от природата. Истината нито може да се установи, нито може да се отрече. Обаче, ние можем да скъсаме отношенията си с Истината. Какъв живот ще имаме тогава? Живот на заробване. Ако направим връзка с Истината, животът ни ще бъде свободен; ако скъсаме връзката си с Истината, ние ще се заробим. Ако скъсаме връзката си с Мъдростта, веднага невежеството и глупостта ще дойдат; възстановим ли връзката си с Мъдростта, знанието и светлината ще дойдат. Скъсаме ли връзката си с Любовта, и животът си ще изгубим; възстановим ли връзката си с Любовта, веднага животът ще дойде.

И тъй, какво нещо е Любовта? – Връзка с живота. Който има връзка с живота, той има и Любовта в себе си. Скъса ли връзката си с живота, той изгубва Любовта, и смъртта дохожда. Какво нещо е Истината? Истината е освобождение от ограниченията на живота. Докато човек е свързан с Истината, той е свободен. Скъса ли връзката си с Истината, той се заробва, ограничава. В това отношение Истината, сама за себе си, няма защо да се обяснява. Тя представя реалност вън от сегашните разбирания на хората. Мъдростта, сама за себе си, представя реалност вън от сегашните разбирания на хората. И Любовта също така представя реалност вън от сегашните разбирания на хората. Сега, като говоря за Любовта, под думата любов хората разбират тъкмо това, което не е любов. Това, което съвременните хора наричат любов, ражда всички нещастия в света. Когато човек залюби кокошката, тя влиза в тенджерата; ако залюби агнето, и то влиза в тенджерата. Каквото залюби човек днес, все в тенджерата го туря. Мъж залюби жена, или жена залюби мъж, пак настава страшно положение: на всяка стъпка ще има стражари и детективи.

Като говоря тия неща, аз нямам предвид някого от вас. Ако трябва да се каже нещо за присъстващите, то ще бъде само нещо похвално, нещо много хубаво, но хората обикновено не вярват. Те и в такъв случай са наклонни да мислят, че се подиграват с тях. Много от съвременните хора са дошли до положение да съзнават злото и да не го желаят, но въпреки това, злото върви подир тях така, както сянката на колелото след самото колело. Запример, някой не иска да ревнува, а въпреки това е ревнив. Някоя жена има добър мъж, благороден, професор в университета, преподава лекциите си на много студенти и студентки. Жена му го ревнува, но се бори в себе си, не иска да се интересува, какво прави той в университета, с кого се разговаря. Тя намира, че не е достойно, не е благородно да се съмнява в него и да го следи, но веднага ревността иде като сянка в нейния живот, помрачава съзнанието й, и тя започва да се интересува за него, да следи живота му в университета. Питам: какво лошо има в това, че някой млад професор се разговаря с една красива студентка? Той е в красиви, благородни отношения с нея, преподава й нещо от своите знания. Не мислете, че професорите се занимават само с красивите студентки. Те могат да се занимават и с котките си, да ги милват, да ги гладят. Има богати американци, които завещават имането си на котките. Човешкото сърце може да се привърже не само към някоя външно красива форма. Често красотата, която може да събуди известни чувства у човека, се крие някъде вътре в дадено живо същество. Човек може да обикне и някой кон. И тогава, докато този кон е с него, той е свободен, разположен. Отдели ли се конят от него, той губи вече своята свобода.

Казвам: един от важните въпроси, който заслужава нашето внимание, е въпросът за мозъка. Природата не обича дисхармония в нещата. Тя не обича да коригират нейните работи. Който се опита да я коригира, той ще понесе последствията от своята намеса. Аз не разглеждам природата в този смисъл, както хората я разбират. Днес много от учените хора, много от окултистите, както и някой от обикновените хора, гледат на природата от друго становище, не както ние я разглеждаме. Ние разглеждаме природата като израз на най-възвишеното, най-разумното и най-благородното, което съществува в света. Така определяме природата, защото, ако заменим думата природа с думата Бог, тази дума за съвременните хора е изгубила смисъл. Думата природа днес е още във възходяща степен. В понятието природа ние включваме всичко, което ни заобикаля: слънце, луна, звезди, въздух, вода, хора, животни, растения. Затова, именно, и думата природа има за нас дълбок смисъл. Тъй щото, висшето съзнание, което функционира в целокупната природа, не обича да го коригират. Който се осмели да коригира природата, той ще се натъкне на големи нещастия. Запример, докато природата създала човешката глава и мозък в нея, тя е употребила милиони години. С ред щателни изчисления тя е предвидила всички благоприятни и неблагоприятни условия за нейното създаване, като се старала едни да избегне, други да използва. И след всичко това, има ли право човек, само с един замах да измени тези условия? Измените ли условията, които природата е наредила, вие ще си създадете най-големите нещастия. В този смисъл природата не търпи никакви криви мисли, криви заключения. Запример, някой си внуши мисълта, че го преследват, че искат да го убият. Такива мисли в природата не съществуват, и тя не позволява никому да ги подхранва в своя мозък. Друг казва: дали моята жена ме обича? Природата казва: тази жена не е създадена да те обича. Нито жената е създадена за мъжа, нито мъжът е създаден за жената. Вие трябва право да разбирате.

Казвам: истинските отношения са отношения на работа. Това е закон на свободата. Любовта пък отпосле ще дойде. За да могат двама души да се обичат, те трябва да бъдат абсолютно свободни. И като дойдат свободните хора, те ще бъдат в сила да извършат нещо за самата природа. Свободният човек няма да търси щастието в света, защото той и без това е щастлив. Търси ли щастието, той ще изгуби и това, което има. Ние виждаме пример в това отношение от Адама. Когато Бог постави Адама в райската градина, в първо време той беше щастлив. Бог му даде работа, да изучава животните. Той беше добър естественик. Един ден Бог прекара всички животни пред него, като го застави да им тури съответни имена. Когато животните минаваха покрай Адама той видя, че всички бяха по две заедно, мъжко и женско беше създал Бог. Тогава Адам си каза: Господи, на всички животни си дал другар, само аз нямам другарка. Колкото и да съм учен, и аз имам нужда от другарка. Какво ще правя сам в райската градина? Значи, въз основа на зрението, на това, което видя, у него преждевременно се роди едно неестествено желание. Адам организира една работа преждевременно, вследствие на което Бог каза: Не е добре човек да бъде сам. Така е от гледището на човека, разбира се. Затова Той го постави в дълбок магнетичен сън и му извади едно ребро, от което направи жената, другарка на Адама. Тогава Адам рече: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми.” Питам: какво разумно същество може да бъде това, което е плът от плътта му и кост от костта му? Адам не каза, че другарката му е есенция от неговата душа, или от неговия ум, или от неговото сърце, но каза, че тя е плът от плътта му и кост от костта му. Така е разбирал той, затова и така се е изказал.

Слепият се обърна към Христа с думите: „Учителю, да прогледам!” Христос му отговори: „Да бъде според вярата ти!” Той искаше светлина, която да го освободи от ограниченията в живота му. Някой може да проповядва някому и да му каже: вярвай в Господа! – Това са много обикновени думи. Днес всеки се стреми към реалните работи. Дойде при мене някой сиромах, иска да му се помогне с нещо. Аз му давам 100 семенца от хубави плодни дървета и му казвам: ти имаш десет декара земя. Посей тези семенца и ще видиш, какво богатство ще имаш след десет години. В почвата се крие неговото щастие. В това отношение всеки трябва да разбира устройството на своя мозък, да знае, че в него се крие някакво реално богатство. Който разбира устройството на своята глава, той ще бъде щастлив човек, в широк смисъл на думата.

Днес всички учени започват да изучават човешката глава и човешкия мозък. Който разбира законите на човешкия мозък, ще може в бъдеще да помогне за развитието на хора, които не са даровити. От едно дете, което не е даровито, в продължение на няколко години, той ще може да изкара даровито дете. И обратното може да стане: той може да спъне даровитото дете в неговото развитие. При сегашното самовъзпитание се търси изходен път, чрез който хората да подобрят живота, както индивидуално, тъй и колективно за отделните народи и за цялото човечество.

Съвременните хора съзнават нуждата от възпитание и казват: трябва да се започне от възпитанието на младото поколение. Вярно е, че трябва да се започне от децата, но трябва да се знае, как да се започне. Френолозите, например, казват, че религиозното чувство у човека не е еднакво развито. Също така и интелигентността не е еднаква у всички хора. Френолозите измерват горната част на главата, после измерват челото и от големината на ъглите, които се образуват от носа до ухото и нагоре към главата, съдят за интелигентността на човека. Колкото по-голям, е ъгълът, толкова и човек е по-интелигентен. Следователно, има условия в живота на човека, при които този ъгъл може да се увеличава или намалява. Интелигентността зависи още и от моралния устой, както и от добродетелите на човека. Развитието на добродетелите зависи от устройството на задната част на мозъка. Запример, някой човек може да има добре развито религиозно чувство, но ако задната част на мозъка му не е добре устроена, тогава интелигентността и моралните му чувства не са добре развити. Учените са забелязали, че нишките, които излизат от мозъка, са в известно съотношение със сивото вещество на мозъка. Енергията, която излиза от мозъка, се намира навсякъде по земята. Обаче, висшата интелигентност, на която ние се подчиняваме, не се намира на същото равнище, на което ние живеем. Тя е над нас. За да влезем във връзка с тази интелигентност, зависи от височината, на която заставаме, както и от ъгъла, по който възприемаме енергиите на тази интелигентност. Ако отидете в един град, вие веднага ще се ориентирате, отде иде интелигентността. Ще влезете в университетите, ще се запознаете с професори, поети, философи, музиканти, художници и от отношенията, в които ще бъдете с тях, ще можете, от разумните им центрове, да възприемате техните мисли. Онези, които знаят този закон на възприемане, са забелязали, че интелигентността от висшите към низшите същества се предава под ъгъл 45°. Това е забелязано и в самата природа. Значи, разумната енергия на човека се възприема и предава под ъгъл 45°. Забележете, когато човек се вслушва да чуе, да възприеме нещо, той поставя ухото си под наклон на ъгъл от 45°.

И тъй, когато човек постави мозъка си във връзка със своя личен живот, той ще се натъкне на ред смущения, на ред фиктивни работи, които само ще го обременят и спънат в развитието му. Който иска разумно да прогресира, той трябва да освободи мозъка си от всички тежести, от всички спънки на личния живот. Трябва ли синът, който е отишъл в странство да се учи, да се смущава от това, дали баща му ще изпрати пари, или не? Той не трябва да се смущава, но смущенията ще дойдат в ума му поради невежеството, в което се намира.

Сега ще ви приведа един пример за невежеството на хората. Синът на един от древните египетски царе, Соломон-Ра, се влюбил в една от най-красивите египтянки, наречена Елтамар. Тя била от много бедно произхождение. Царският син решил да се ожени за нея. В деня, когато трябвало да се венчаят, разболял се египетският апис. Предвид на това нещастно съвпадение, всички египтяни решили да се развали този брак. Те считали за несъвместимо венчаването на младата двойка да стане в този ден, когато свещеният апис се разболял, и затова развалили брака. От този ден, обаче, започнало падането на Египет. Какво представя този апис, че трябва да се къса връзката с възвишеното и красивото? И съвременните хора, като египтяните, се страхуват да се свържат с красивото, с възвишеното в живота. Аписът представя низшето начало у човека. Египтяните зачитаха аписа повече, отколкото възвишеното и благородното в живота. Питам: какво може да излезе от един народ, който се допитва до един апис? Тъй щото, египтяните пропаднаха, защото вярваха повече в аписа, отколкото в Божествената Истина, която освобождава човека. Не е лошо да бъде човек снизходителен към животните, но египтяните прекалиха със снизхождението си към аписа и към други животни, които считаха свещени.

Казвам: съвременните хора не вярват в аписа и в котките, но имат друга слабост, те вярват в парите. Американците вярват в долара и го наричат „всесилният долар”. Един от българските поети е казал: „Парице, парице, всесилна царице!” Наполеон е казал: пари, пари трябват на Франция! Мнозина му казвали, че Франция се нуждае от добри и разумни майки и бащи, но той настоявал, че Франция се нуждае от пари. Вярно е, че парите са сила, но хората вярват в тях повече, отколкото трябва. Там е тяхното заблуждение. Синът вярва повече в парите, които баща му праща, отколкото в баща си. Дъщерята вярва повече в парите, които майка й праща, отколкото в майка си.

Сега, като разглеждам този въпрос, не казвам, че хората са виновни за аномалиите в живота. Всички тия неща са последици от хиляди поколения; те са причина за отклоненията в съвременното човечество. Днес всички трябва съзнателно да работят, да се освободят от последствията на миналото, но не чрез закона на необходимостта, а чрез закона на Любовта. В природата съществува идеален ред на нещата, който всеки сам може да опита. И към този ред, именно, трябва да се стремим. Ако се съобразявате с реда на нещата, вие може да се намирате при най-неблагоприятни условия на живота, но в един ден ще можете да подобрите тези условия. Не се ли съобразявате с реда, който съществува в природата, и при най-благоприятни условия да се намирате, и в най-добре уредена държава да живеете, в един ден само можете да изгубите тези условия. Нима царят, който има всички външни благоприятни условия, не умира? Нима видният професор, който е свършил 2–3 факултета и разполага с много знания, не умира? Значи, причините, поради които хората изгубват добрите условия, щастието си, дори и самия живот, се дължат на неестественото положение, което те заемат по отношение на своя мозък. Вследствие на тази анормалност, днес умират повече хора, отколкото трябва. Умират повече, но и повече се раждат. Правилно е да не умират много хора, но и да не се раждат много. Ако хората живееха по 120 години, те щяха да бъдат по-добри, щяха да имат опитности. Днес какво става? Роди се едно дете, умре; роди се второ дете, умре; роди се трето, умре. Най-после се роди едно хилаво дете, за което майката цял живот плаче и се пита: защо Господ ми даде това хилаво дете? Преди всичко майката трябваше да разбира устройството на своя мозък. Тя трябваше да знае, кога да зачене това дете. Не само това, но ако човек разбира устройството на своя мозък, той ще знае, кога трябва да постъпи на училище. Човек не може да учи, когато иска, но ще учи, когато му е определено. Той не може да вярва в това, което иска, но ще вярва в това, което му е определено; той ще вярва в това, което съдържа в себе си Любов, Мъдрост и Истина. Ако това, в което вярва, не съдържа в себе си Любовта, Мъдростта и Истината, това верую ще внесе отрова в неговия организъм. И тогава, колкото по-скоро се освободи човек от това верую, толкова по-добре за него.

Сега, аз не казвам, че съвременните хора са потънали в заблуждения, но обръщам внимание на това, че най-малкото съмнение, което може да се роди в ума им, води след себе си хиляди още съмнения, които са в състояние да разстроят организма на човека. Англичаните, например, които минаваха за трезв народ, и те изгубиха своето равновесие. Ако отидете днес в английския парламент, ще видите, че столовете там са завинтени с бурми. И в техния парламент ще видите стражари, които следят за реда, да не би депутатите да се сбият. Парламентът, който минава за свещено място, дето заседават най-отбрани хора, които създават закони, и той днес изгуби своята святост. Тези хора там не могат вече да служат за пример на своя народ.

Моята задача не е само да изнасям факти, какво вършат управляващите, учените и т. н. Всички могат да ми възразят: наша работа е, какво ние вършим. Вярно, тяхна работа е, но питам: как ще се възпита младото поколение, отде ще дойде доброто в света? Може ли доброто да дойде от въздуха някъде? Едно нещо трябва да се има предвид: никой не може да предизвика или да събуди някакво чувство, някаква дарба или способност у човека, ако той я няма в себе си. Вие можете да предизвикате дадена добродетел у човека, само ако той я има в себе си; вие можете да предизвикате религиозното чувство у човека, ако той го има; вие можете да предизвикате музикалното чувство у човека, ако той го има; ако човек е честен, вие можете да събудите неговата честност. Обаче, невъзможно е да се предизвика у човека известно чувство, известна дарба или способност, ако те не са вложени в него. Мнозина казват за някого: виж, какви работи насажда този човек в главите на хората! Как ги заблуждава! Казвам: никой никого не може да заблуди. Всеки сам си носи заблужденията. Отвън могат само да се подхранят заблужденията на човека, но не и да се насадят. Всеки сам носи заблужденията в себе си. Нима онзи човек, който взима лотарийни билети и вярва, че ще спечели, не е заблуден? Кой го е заблудил? Никой не го е заблудил. Той носи заблуждението в себе си. Този човек в Бога не вярва, в лотарийните билети вярва. Чудно е, какъв е този закон, който действа върху хората така, че ги кара да вярват, че ще спечелят най-голямата печалба!

Сега, на всички присъстващи тук казвам: всеки трябва да се проявява свободно. Духовният трябва да проявява духовното в себе си; професорът трябва да проявява своята наука; военният трябва да проявява военщината си и т. н. Обаче, същевременно всеки човек има специфична работа в живота, която той сам трябва да свърши. Аз говоря за специфичната работа, за която всеки е предназначен. Тя е най-важната работа. България, като държава, след хиляди години може да не съществува, тя може да се преобрази, но всеки човек, като душа ще преживее всички държави. Всички съвременни държави, както и много от миналите, са изчезнали и ще изчезнат един ден, но човек, като душа, няма да изчезне; той ще преживее всички времена и епохи”. Държавата е форма, в която човешкото съзнание се проявява. Тя е създадена от разумните хора. Докато има разумни хора, ще съществуват и държави, но сами по себе си държавите не съществуват. Държавата е актив на човешкото съзнание. Докато човек съществува, и държавата ще съществува, но не може да се каже обратното, т. е. че докато държавата съществува, И човек ще съществува.

Ако ние сме хора на Любовта, на Мъдростта и хора, които обичат Истината, такава ще бъде и самата държава. Какъвто е човекът, такава е и държавата, такива са и съдиите, такива са майките, такива са бащите, такива са свещениците, такива са учените й т. н. Така трябва да се говори Истината.

Някой казва: ти какво мислиш? Мисля точно това, каквото и ти мислиш. – Ти вярваш ли в Бога? – Вярвам в тебе. Тебе виждам, в тебе вярвам. Няма какво да ме питаш, в какво вярвам. То е моя работа. Смешно е, като вървя с приятеля си, да ме пита, виждам ли, или не. Като вървя с него, нека ме гледа в краката. Ако вървя и изминавам 100–200 километра без да се спъна някъде, разбира се, че виждам. Ако мога да пиша и чета свободно, разбира се, че виждам. Ако отида в един дом, дето има слепи и хроми, и слепите проглеждат, и хромите проходват, има ли смисъл да ме питат, вярвам ли в Бога? Така могат да питат само слепите хора, но онези, които виждат, няма защо да питат. Който вижда, той е свободен. Засега н£ма нищо по-хубаво от свободата. Който има Истината в себе си, той е свободен.

„Учителю, да прогледам!” Това значи: Господи, освободи ме от всички заблуждения и ограничения, в които съм сега. Христос отговори: „Да бъде според вярата ти!” Питам: какво са постигнали съвременните хора със своята вяра? Слепият със своята вяра прогледа. Ями съвременните хора прогледаха ли със своята вяра? Преди години дохожда при мене един мой познат и ми се оплаква, че силно се простудил, опасява се да не заболее от пневмония. Казвам му: ще пиеш гореща вода! – Пих гореща вода, но не ми помогна. – Как пи горещата вода? – В продължение на два часа изпих две три чаши. – Не, така не се пие гореща вода. Ето, аз ще ти покажа, как, трябва да пиеш гореща вода. Накарах го да донесе един самовар с вряла вода и после започнах да му давам да пие вода: в продължение на половин час той изпи пет-шест чаши гореща вода, след което се изпоти изобилно. От изпотяването настана бърза реакция в организъма, и той веднага се почувства добре. Тъй щото, който иска да пие гореща вода, за да се лекува, ще пие, както трябва. Някой се заеме да пие гореща вода, но едва я пие. Два начина има за лекуване с вода. Първият начин е чрез изпотяване, като се пие много гореща вода, по няколко чаши една след друга. Вторият начин е чрез абсолютно отказване от вода за няколко дни. През това време болният или простуденият ще пости пет-шест дни, без да приема абсолютно никак вода и храна. Тогава порите на организма силно се отварят и възприемат водата, която се намира в пространството, във въздуха.

Съвременните учени могат да оспорват тези методи на лечение, но що се отнася до мене, аз нямам никакво съмнение в тях. Това, което казвам, съм проверил и опитал не веднъж, но много пъти. Тъй щото, тези методи са абсолютно проверени. За мене вече не става въпрос, как да се лекуват хората, но аз повдигам въпроса за правилното мислене. Правата мисъл помага за преустройване на човешкия организъм. Запример, някой забелязва на лицето си известна несиметрия: устата, носът или друг някакъв орган е изкривен. Той трябва да работи за неговото изправяне. Друг се поглежда в огледалото и вижда, че е доста остарял, има бръчки на лицето си. Същевременно този човек минава за много учен, познава философията и ред още науки. Щом е така, нека премахне бръчките от лицето си. Това поне е лесна работа. Казвате: как може да премахнем бръчките си? Представете си, че сте малко дете, баща ви е княз, и вие разполагаме с всичко, каквото пожелаете. Имате хубави дрехи, хубави къщи, всички ви обичат, донасят ви разни плодове, прислужват ви ред слуги и т. н. При това положение вие ще се чувствате тих и спокоен. Няма да минат и десет години, ще видите, че бръчките на лицето ви се премахнали.” Казвате: възможно ли е по този начин да се премахнат бръчките? – За онзи, който иска, възможно е; за онзи, който не иска, нищо не е възможно.

Казвам: това не са само думи, но има плеяда учени хора, и във Франция, и в Англия, и в Германия, по целия свят; които вече прилагат тия методи за лекуване. Обаче, както днес се прилагат тия методи, в тях има нещо търговско, вследствие на което болестта пак се връща. В лекуването се изисква пълно безкористие. Значи, за да се излекува човек, има и друг начин. Той се заключава в следното: човек трябва да освободи мозъка си от всички странични смущения и да се свърже с разумната природа. Само по този начин той може да бъде радостен и весел. И тогава, човек ще дойде до положението, щото успехът на другите хора да бъде и негов успех; щастието на другите хора да бъде и негово щастие. Този е начинът, по който човек може да пресъздаде лицето си, и ако е почнал да остарява, той може да се подмлади. А сега, колкото по-кисел става човек, толкова и лицето му става по-кисело. Ако устните на човека станат съвсем тънки, какво показва това? – Този човек Изгубил своята чувствителност. Ако пък устните станат съвършено дебели, това показва, че чувствата взимат надмощие в човека. Това, което съсипа черната раса; са техните дебели устни; това, което съсипа културата на жълтата раса, са техните скули и най-после, това, което съсипа бялата раса, е тяхното чело. Творчеството на бялата раса достига само дотам, да измислят неща, които водят след себе си големи разрушения. Техният стремеж се отнася главно до развитието на мозъка около слепите очи. Съвременната химия и физика свеждат своите изобретения само към една област, а всички други области на мозъка остават незасегнати. При такъв развой, каква култура може да се очаква? И при това съвременните държави защищават такъв род изобретения, като плащат скъпо на изобретателя им. Ако с откритието на задушливите тазове може да се допринесе нещо за благото на човечеството, тяхното откритие има смисъл, но ако те носят разрушение, какво може да се очаква от такава култура? Светлина е нужна на съвременните хора!

Сега, като говоря на хората така, аз не подразбирам, че ние ще оправим света. Преди всичко аз вярвам, че светът е оправен. Онези, които ритат против светлината, те са хора, впрегнати в талига, които търсят начин да се освободят от талигата. Учените хора са турили такива здрави хомоти на конете, че и краката да си счупят, те пак няма да се освободят от талигата. Великият план, който Бог е предвидил, ще се реализира, и светът ще се оправи. Аномалията, която сега съществува в света, ще изчезне. Иде една велика вълна, която ще залее умовете на хората, и те ще се събудят. Кога ще стане това, не може да се каже, но скоро ще дойде тази вълна и ще подеме всички хора нагоре. Тогава хората ще си подадат едни други ръка, ще отрезвеят, ще хвърлят оръжията настрана и в света ще се въведе ред и порядък. Сeгa не ви казвам, че трябва да вярвате. Когато дойде това време, ще проверите и ще повярвате. И тогава не само един човек, но целият свят ще прогледне.

И тъй, всички трябва да, имаме онази абсолютна вяра. да знаем, че в света съществува великата Любов, която може да оправи света; в света съществува великата Мъдрост, която може да въздигне всички хора. И най-после, всички трябва да вярваме, че в света съществува живата Истина, която е в състояние да преобрази хората, да възкреси мъртвите. Онези, които не могат да изпълнят своите задължения към Бога и към своите ближни, те са мъртви. Живи хора са онези, които могат да изпълнят волята Божия.

Това е, което слепият човек искаше от Христа. Днес целият християнски свят има нужда да отвори очите си, да благодари на Господа за главата, за мозъка, който им е дал. Бог им е дал такъв мозък, какъвто нито черната, нито жълтата, нито червената раса имаха. И ако съвременните хора днес не прогледате, ще дойде друга раса, с други глави, но светът пак ще се поправи.

42 неделна беседа от Учителя, държана на 21 юни 1931 г. София – Изгрев.