Albena

 

 

"Що е душата? То е човекът в своята същина, която не мо­же да умре."

"По тяло всички ще умрем, ще се стопим. Безсмъртието е качество на човешката душа, а не на човешкото тяло."

(Учителят П. Дънов)

 

 

 

Една от водещите идеи в учението на ББ е тази за безсмъртието на човешката духовна същност, на индивидуализираното живо съ­щество, на душата. Достатъчно важна сама по себе си, тя е нераз­ривно свързана и с тезата за вечния живот, кореспондираща с ана­логичното гледище на традиционното църковно християнство. Връз­ката между двете фундаментални по значението си категории (без­смъртие и вечен живот) е, както би могло да се предполага, от нет­ленно естество и протича по руслото на пълноводната река на Бо­жествената Любов. Обобщителен образ на това взаимодействие, обу­славящо като даденост и степента на духовното развитие на човека, откриваме в Словото на Учителя П. Дънов: "Който иска да намери вечния живот, живота, който произтича от Любовта, той тряб­ва отново да се върне към Дървото на Живота. Той трябва да напусне пътя на старозаветния, на новозаветния и на праведния и да поеме пътя на ученика. Знаете думите на Христа: "Иди, про­дай всичко, раздай го на сиромасите и ела Ме последвай." Аз ви казвам сега: Идете и раздайте живота на старозаветните, раз­дайте живота на новозаветните, раздайте живота на праведни­те и тогава идете при вашия Учител. И той ще ви посрещне."

 

Безсмъртието на душата не би могло да бъде осмислено в цялост, без да сме наясно с нейния произход. За последователите на учени­ето на ББ - също както и за всички християни (както и за вярващи­те от другите монотеистични световни религии: юдаизъм и ислям) - човешката душа произлиза от Върховното Божество, Небесния Отец на всичко съществуващо. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: "Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в Битието. Туй отделяне е известно в ангелския свят под названието "зазоряване на човешката душа"." Приведеният тук цитат недвусмислено отправя произхода на душа­та - както вече бе посочено - от Бога. Казано с други думи: душата има Божествен произход, тя е родена от Първоизточника на живота, Всемирния Дух, и от Него е изпратена в света, за да трупа опит, да се индивидуализира и да върви по Пътя на съвършенството.

 

В езотеричното познание Бог е абсолютна Същност, Причина сам за Себе Си (cauza sui). Отделянето на безчетните количества души от Него по никакъв начин не накърнява Неговата абсолютност. Изразът "зазоряване на човешката душа" би могъл да бъде разтъл­куван като начало на пътя на душата в Космоса, в Проявеното Битие - начало на онова безкрайно любопитно приключение, което тър­сещите в Духа назовават еволюционно развитие на душата. То би трябвало рано или късно да я възвърне към нейната Първооснова - Бога, ала след като тя, вселенската скитница, е придобила собствен, неповторим облик и се е издигнала на такава висота, която я прави достойна да се съедини отново с Цялото, от което някога е излязла на космическото си пътешествие - съединяване, при което душата не губи своята вече утвърдена самоличност. Тези разсъждения са подкрепени и от друго подобно твърдение на Учителя на ББ у нас, разгръщащо и конкретизиращо темата: "Душата излиза от своя първоизточник като Божествен лъч (курсивът мой - К. З.) и вли­за в необятната Вселена, за да извърши работата, която й пред­стои. " Тези думи крият два особено важни момента: 1) характери­зирането на душата като "Божествен лъч" означава, че тя притежа­ва като потенциал цялата пълнота на Божието съвършенство; как и в какви срокове ще разгърне този потенциал зависи изцяло от свободната воля на живото същество; 2) раждането на душата от Бога не е и не би могло да бъде самоцелно; тя има своя собствена мисия в Космоса (наречена тук "работата, която й предстои"), коя­то не може да бъде осъществена от никой друг освен от самата нея, във форма и по начини, избрани лично от нея; формата и начините на самореализацията - плод на свободния избор на въплътената душа - обуславят именно нейната индивидуализация (т. е. изг­раждането на вече посочения неин неповторим облик).

 

Основна характеристика на душата от позициите на учението на ББ е нейната вечност. Това й качество кореспондира пряко и с изс­ледваното тук нейно безсмъртие. Тъй като вечността е водещо качес­тво на Бога, би било интересно да проследим взаимовръзката между частта (душата) и Цялото (Бога) в това направление. Разглеждайки корелацията между Твореца и творението в тази му плоскост, Учителят П. Дънов изтъква: "Душата е вечна. Тя е така вечна, както Бог е вечен. Но докато Бог е абсолютно неизменен, душата непрекъсна­то се изменя, като по такъв начин се развива и добива нови качества." В субстанциално отношение, пред вид на факта, че е ро­дена от Божия Дух и представлява частица, лъч, еманация (= из­лъчване, проявление) от Него, душата е също така неизменна и веч­на, както е и самият Бог. Ала върху съвършената тъкан на нейната субстанция се отпечатват незримо и незаличимо всички култивира­ни от нея опитности, придобити по пътя на безбройните й въплъще­ния в световете на Проявеното Битие. Както вече бе посочено, това е начинът тя да изгради своя неповторим облик, чрез който да стане достойна за завръщането си в бащиното огнище - лоното на Бога- Отца. Тези размисли намират заключителната си форма в Словото на великия духовен Учител: "Човешките души живеят и се дви­жат в Бога. Те съществуват у Него във вечността, макар и да са се проявили в различни моменти. Те съществуват заедно, макар и да не са излезли едновременно от Бога; живеят един и същ живот, макар и да се различават. А се различават, защото всяка душа пред­ставя едно състояние на Божественото съзнание (курсивът мой - К. З.). Душите - това са различни състояния, в които Бо­жественото съзнание се е проявило във времето и пространство­то. Затова ние казваме: Има само една велика Божествена Душа, а всички други души са само нейни прояви (курсивът мой - К. З.)." Освен всичко останало тези думи на Учителя П. Дънов ни разкриват и една извънредно важна черта на Божията творческа дейност - нейна­та непрекъснатост и логическа последователност. Така както твор­ческият процес на пресътворяване във Вселената не спира нито за миг, така и от недрата на Всевишния непрестанно излизат за живот нови лъчи на проявлението Му - душите. И те са също толкова не- подвластни на закона на преходността, колкото и техният Небесен Родител: "Всичко може да изчезне в света, но душите - никога. Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената Душа, Божественото Съзнание" (Учителят П. Дънов).

 

Както вече подчертахме в предидущото изложение, тезата в уче­нието на ББ, засягаща вечността на душата, е свързана пряко с мо­же би най-важното нейно качество - безсмъртието. В същност да си вечен означава точно това - да притежаваш безсмъртие. Доказа­телства за тази водеща концепция откриваме и в беседите на Учителя П. Дънов: "Под думата "душа" аз разбирам онова, което си ти, човекът - казва той. - Що е душата? То е човекът в своята същина, която не може да умре." На друго място в теоретичната си схема той предлага и косвено свидетелство за безсмъртието на душата: "... Душата ти е всякога млада." Тоест - тя няма възраст, понеже е безсмъртна и вечна!

 

Душата изразява себе си чрез формата - в случая човешкото тяло. Преходността и тленността на материалната форма нямат отноше­ние към вечността на душата, не са в състояние да я накърнят или да я подложат на съмнение. Душата в качеството си на носител на съзнанието не познава смъртта. Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да заключи: "Да знаем, че смърт няма. Човешката душа, човешкото съзнание не умира. Промяна на човешкото тяло става. Формата се променя, но това не е съществено. Това е един факт, в който няма никакво изключение." И допълва на друго място в учението си: "По тяло всички ще умрем, ще се стопим. Безсмър­тието е качество на човешката душа, а не на човешкото тяло."

 

Безсмъртието е заложено като потенциал в човешкото същество още от мига на неговото сътворяване от Бога. В морално-етически план то обладава своя специфична обагреност, своя насоченост към идеал, единствено достоен за това, на него да бъде посветен вечни­ят път на душата. Този идеал, разбира се, е Бог. "Безсмъртието, това е стремежът на човешката душа, идеал, към който тя се стреми и желае всякога да го осъществи" (Учителят П. Дънов).

 

Поради Божествения произход на душата в нея е вложена цяла­та Вечност - не само собствената й история на съществуване и про­явление, но и миналото, настоящето и дори бъдещето на цялата Вселена. Логиката на това заявление произтича от холографския принцип - частта от Цялото го съдържа в себе си латентно (не- проявено). При определени обстоятелства то, Цялото, би могло да се изяви чрез частта. След това важно уточнение вече сме в състоя­ние да осмислим следните думи на Учителя на ББ в България: "... В нея (душата - бел. К. З.) са записани всички прояви на Бога, ... в нея е вложено всичко онова, което е станало преди, което става сега и което ще стане в бъдеще... Човешката душа е една свещена книга, в която Бог по един особен, непознат начин е написал разви­тието на цялото Битие." Духовното родство на душата с Всевиш­ния обуславя и блясъка на нейната прелест - ярък лъч от Вечната Светлина на Космоса. И не би могло да бъде другояче, след като именно в нея Творецът е вложил целия заряд на Божественото съ­вършенство. Процеса на разгръщане на Божествения потенциал в душата Учителят П. Дънов назовава "разцъфтяване на човешката душа". Благодатното следствие от това възходящо развитие разкри­ва истинската красота на безсмъртната душа: "А в човешката ду­ша има такава красота, както в никое друго същество на света.

Тази красота с нищо не може да се сравни. Дори когато Бог пог­ледне формата на човешката душа, и Той се весели. Щом се раз­цъфти човешката душа, тогава всички ангели, всички служители на Бога ще дойдат. Те от незапомнени времена очакват разцъф­тяването й, за да вкусят от нейния нектар. А със своето идване те ще донесат новата култура, която аз наричам "култура на Любовта" (Учителят П. Дънов).

 

 

 

"За ученика еволюция значи да се повдигне нагоре при услови­ята, дето душата му може да расте и се развива правилно. Това е непреривен процес на пробуждане и освобождение. Ученик е онзи, който съзнателно работи в това направление. Той участва в ко­лективния ход на еволюцията." (Учителят П. Дънов)

 

Еволюцията като процес на израстване и усъвършенстване на всички равнища в Битието може да бъде разглеждана в два основ­ни аспекта от позициите на материалния свят: еволюция на фор­мите (материална, биологическа и пр.) и еволюция на съзнание­то (духовна). Тези две главни течения и направления на всемирна­та еволюция протичат успоредно и са взаимно свързани и обусло­вени. В пределите на Живата Разумна Природа между еволюцията на формите и еволюцията на съзнанието е налице ярко изразен па- ралелизъм, движен и насочван от разумни космически сили и същ­ности. Както е известно, на нашата планета Земя съществуват че­тири природни царства: минерално, растително, животинско и чо­вешко. Еволюцията на всяко едно от тях е в съответствие с проявле­нието на посочения по-горе паралелизъм. Той от своя страна е из­раз на висшата телеология във Вселената - целесъобразността на всичко съществуващо, която пък е функция от Единството на Живота в Цялото, което наричаме Космос или Божие творение. Напредъкът по еволюционния път се реализира в две направления: 1) развитие и усъвършенстване на формите в съответствие със степента на съз­нанието, което се проявява чрез тях; 2) развитие, издигане и разши­ряване на самото индивидуално съзнание като изява на вездесъщото, абсолютно Божествено Свръхсъзнание. Формите - вместилищата за изява на съзнанието - биват изграждани въз основа на Божия план за всяка конкретна индивидуалност или общност от същества, отчитайки редица фактори: първоначалния замисъл на Твореца; да­дения еволюционен момент; кармичните обвързаности и задачи на съществото или групата същества; степента на напредък на съзна­нието по пътя на индивидуализацията и усъвършенстването и т. н.

 

Тъй като в тази подтема предстои да бъде разгледана еволюция­та на съзнанието в светлината на Словото на Учителя П. Дънов, логично е да допълним характеристиките на душата (на чието без­смъртие се спряхме в т. 1) с още една теза, имаща пряко отношение към изследваната тук проблематика. А именно - по своята същност душата, безсмъртната човешка природа не притежава пол. В така дългата поредица от своите изяви в материалния свят тя се превъп- лъщава ту в мъжка, ту в женска форма, изхождайки от личния из­бор на живото същество, от неговите кармични задачи и обуслове- ности, както и от програмата за всеки отделен живот в плът. Учите­лят на ББ в България дефинира душата като лъч, притежаващ свой собствен, неповторим тон, чието специфично звучене го разграни­чава от всички себеподобни в периода на преражданията, докато съществува звездната система, в чиито рамки е родена съответната монада. Този основен тон на душата не подлежи на изменение и не е подвластен на никакви външни въздействия.

 

Еволюцията на душата представлява по същността си процес на пробуждане и усъвършенстване на човешката личност. Всяка една обо­собена индивидуалност в Проявеното Битие - независимо към кое кос­мическо царство (област, сфера, свят) принадлежи - се намира на раз­лично стъпало в своето развитие. Няма две души, монади или живи същества, които да се намират на абсолютно същото равнище на лич­ностно развитие! Това се отнася както към индивидуалностите, при­надлежащи към едно и също царство (област, сфера, свят) във Вселената, така и за онези, които принадлежат към различни царства.

 

 

а) степени на съзнанието

 

"И съзнанието има свои степени на развитие, както умът и сърцето. Засега ние знаем само четири съзнания: самосъзнание, съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Освен тези четири същес­твуват още шест степени на съзнанието, които обясняват не­разрешените въпроси в живота."

 

"Подсъзнанието - това е душата, съзнанието - това е сърцето, самосъзнанието - това е умът, свръхсъзнанието - това е човеш­кият дух."

(Учителят П. Дънов)

 

В своето постепенно израстване и еволюционно издигане душа­та преминава през различни, възходящи форми на съзнанието. Учи­телят П. Дънов ги нарича условно "религии", изхождайки и от об­вързаността им със стремежа на душата към богопознание, и разк­рива тяхното естество по следния начин: "В съвременния свят, от памтивека, съществуват четири вида религии, на които хората и до днес се кланят. Тези четири вида религии са били известни от най-стари времена, на всички стари народи. Първата форма на религията наричаме клерикализъм, т. е. обрядна форма: палене на свещи, на кандила, кланяне на икони, зачитане на разни образи, като триъгълник, кръг с точка в средата, пентаграм, шестограм, на някакви муски, като парченца от дрехата на някой светия, и т. н. Към тази религия и до днес още принадлежат маса хора. Втората форма религия наричаме милитаризъм - религия на ножа, на револвера, на насилието. Когото срещнете от тази религия, той ще ви каже: "Този свят със сила само може да се оправи." Третият вид религия е капитализмът. Тази религия е мека, нежна, прилича на жена, която, дето ходи, навсякъде се обръща. В нея няма никакъв морал. Четвъртият вид религия е социализмът. Пър­вите три форми религия представляват семейството: клерика- лизмът е майката, милитаризмът е бащата, а капитализмът - децата, социализмът представя слугите на това семейство. Слу­гите работят за своите права пред господарите си." Продължа­вайки разсъжденията си за същността на тези форми на съзнанието, Учителят на ББ у нас свързва техните прояви с характеристиките на действителните световни религии. Подобна взаимна обуслове­ност допълва по твърде сполучлив начин картината за еволюцион­ното равнище на човека, придържащ се към съответен мироглед: "Всяка от тия четири форми на религията съответства на една от проявите на истинските религии. Клерикализмът съответст­ва на Любовта, милитаризмът - на Мъдростта, капитализмът - на Истината, а социализмът - на Правдата. Клерикалите имат грехове, молят се на Бога, палят свещи и кандила. Те се занимават с въздуха. Милитаристите палят огън, навсякъде стрелят, те се занимават с огъня. Капиталистите се занимават с водата, а со­циалистите - с почвата, със земята. Обаче светът няма да се изправи нито по един от тези начини. Следователно религията е изопачена форма на Любовта; военщината е изопачена форма на Мъдростта; капитализмът, който представлява кръвообращение­то в човека, е изопачена форма на Истината; социализмът е изопа­чена форма на Правдата. Всички тия форми на религията искат свобода, а въпреки това си служат със закона на насилието. Това са учения, които не могат да оправят света. Убийството, насилието трябва да се изхвърли вече навън. То е външна, а не вътрешна идея. Има закон, който може да оправи света, но хората още не са дош­ли до този закон. Тези учения трябва да се заместят с единствения велик закон в живота - Любовта, която е в сила да оправи света. Този закон трябва да се приложи в живота. Следователно новият морал в света трябва да бъде морал на Любовта."

 

В заключение на тези свои размисли, илюстриращи степента на еволюционно израстване на човешкото съзнание, Учителят П. Дънов посочва и контурите, облика на зрялата духовност. Нейна особено важна черта е максималната широта, изхождаща от въплъщаване- то в живота на основните Божествени принципи - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел: "Истинският човек трябва да бъде човек на Любовта, която ражда живота; на Мъдростта, която ражда знанието; на Истината, която ражда свободата и опре­деля посоката, към която първите два принципа се движат. И най-после, истинският човек трябва да бъде човек на Правдата, която показва какво може да се реализира на физическия свят. Правдата показва крайния предел на това, което можем да реа­лизираме."

 

В актуалната редакция на учението на ББ, предадена на българс­кия народ, Учителят П. Дънов говори за четири степени на съзна­нието: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Той обобщава взаимодействието, съществуващо между тях, както следва: "Подсъзнанието е животът на инволюцията, а свръхсъзна- нието е животът на еволюцията. Съзнанието и себесъзнанието (самосъзнанието) са полета, които се формират между слизането и възлизането, съединяващи двата главни процеса на инволюцията и еволюцията" И още: "Човечеството е минало през подсъзнател­ния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнателния живот. Свръхсъзнателният процес обединява в себе си подсъзнанието, съз­нанието и самосъзнанието." Нека си представим една окръжност с обозначения на степените на съзнанието, отговарящи на следните градуси: 0 градуса - съзнание; 90 градуса - свръхсъзнание; 180 гра­дуса - самосъзнание; 270 градуса - подсъзнание. Ако съединим с отсечки-диаметри съзнанието и самосъзнанието, от една страна, и свръхсъзнанието и подсъзнанието, от друга страна, ще получим хо­ризонтална и вертикална оси, пресичащи се под прав ъгъл. Според Словото на Учителя П. Дънов хоризонталната ос, свързваща съзна­нието и самосъзнанието, има отношение към инертните сили, които кристализират духовната енергия у човека. А вертикалната ос, свър­зваща свръхсъзнанието и подсъзнанието, има отношение към света на идеите, който е свят на Духа. С пределна краткост и яснота Учителят на ББ в нашата страна характеризира връзката между раз­личните степени на съзнанието и техните носители, отчитайки стъ­палото на индивидуалната еволюция на човешкото същество: "Подсъзнание, съзнание и самосъзнание има детето, което учи на училище. Свръхсъзнание има онзи, който служи на Цялото."

 

Учителят П. Дънов не се притеснява да свери часовника на днеш­ното научно познание с постиженията на езотериката. Откривайки и признавайки положителното в рационалната по своята природа наука, той допълва изнесеното от нея по въпроса с тезите в учение­то на ББ: "Съвременната наука започва да говори вече за съзнани­ето на човека, което тя разделя на три вида: обикновено съзнание, което съществува у животните; самосъзнание, което съществу­ва у хората; и Космическо или Божествено съзнание, което се явя­ва у високо напредналите в духовно отношение хора. Ние разделя­ме съзнанието по следния начин: подсъзнание, съзнание, самосъз­нание и свръхсъзнание. Подсъзнанието и свръхсъзнанието предс­тавляват двата полюса на духовния и Божествения свят; съзна­нието и самосъзнанието пък представляват двата полюса на жи­вотинския и човешкия свят. Като казваме, че самосъзнанието трябва да се замести, това не значи, че трябва да изчезне, но тряб­ва да отстъпи своето място на Космическото, на Божественото съзнание, т. е. трябва да премине в по-висока фаза. Настане ли това време, и Царството Божие ще дойде на земята. Тъй както живее сега човечеството, в своето самосъзнание, Царството Бо­жие няма да дойде скоро."

 

На друго място в учението си Учителят П. Дънов предлага още една класификационна схема на съзнанието, основана върху разде­лянето от негова страна на Космоса на три свята: физически (мате­риален), духовен и Божествен: "... Съществуват три форми на съз­нанието: физическо съзнание, което функционира във физическия свят; духовно - в духовния свят, и Божествено - в Божествения свят. Физическото съзнание представя малък прозорец, през кой­то минава малка част от слънчевите лъчи. Божественото съзна­ние е неограничено пространство, през което минават всички лъ­чи на слънцето. Когато се казва, че невъзможното за човека е възможно за Бога, имаме пред вид ограниченото, човешко или фи­зическо съзнание и неограниченото - Божественото съзнание." От друга страна, разглеждайки силите, които се проявяват в чети­рите природни царства, Учителят на ББ в България свързва тяхна­та систематизация с три от вече посочените по-горе четири степени на съзнанието: "Живите сили в природата могат да се разделят на четири категории: несъзнателни - в минералите, подсъзнател­ни - в растенията, съзнателни - в животните, и самосъзнателни - в човека... Поради несъзнателните сили, които действат в ми­нералите, последните нямат пряко отношение към човешкия жи­вот. Значи, между съзнанието на човека и минералите няма тяс­на връзка. Обаче природата се стреми да направи тази връзка, т. е. да даде възможност на човека да се ползва съзнателно от силите, които се крият в минералите."

 

Нека разгледаме накратко характеристиките на четирите степе­ни на съзнанието така, както са изложени от българския духовен Учител:

 

- Подсъзнание: За тази първа степен на съзнанието Учителят П. Дънов казва: " "Подсъзнание " означава нещо скрито под живо­та. В този смисъл подсъзнанието представлява склад, в който се събират всички неща. Движението в подсъзнанието е кръгообраз­но, което показва, че нещата не излизат вън от него. Но когато пожелае, човек може да извади нещо от този склад, от подсъзна­нието си, както вади вода от кладенец: спуща кофата в кладенеца, нагребва вода и я изважда навън. В подсъзнанието се крият извес­тни добродетели, но в подсъзнанието се крият и много погрешки от миналото. Когато човек не очаква, тогава ще излезе някоя доб­родетел или някоя погрешка от подсъзнанието и той се чуди къде са се скрили тези неща в него." Както вече бе отбелязано в предиш­ния цитат, Учителят на ББ у нас свързва силите на подсъзнанието с растителния свят. Изхождайки от тази основна теза, той достига до извода за естеството на контакта между човека и растенията на на­шата планета: "Подсъзнателните сили действат в растителното царство. Те са свързани с растенията, отдето започва оформява­нето и развиването на човешкото тяло. Тази е причината, дето растенията, горите оказват голямо влияние върху физическия жи­вот на човека." Имайки на разположение "склада" на подсъзнани­ето, всеки от нас би могъл да извади от него в подходящия момент оставеното на съхранение там качество. Ако, разбира се, е получил съзнателен достъп до тази невидима съкровищница на личността. А може да има и случаи, когато ситуацията да провокира човека да изнесе от подсъзнанието свои негативни страни, за които преди до­ри и не е подозирал. Затова Учителят П. Дънов ни предупреждава: "В подсъзнанието на човека е вложено доброто и злото."

 

- Съзнание: Съзнанието само по себе си се явява грандиозна тайна на съществуването. Ние, хората, го възприемаме като неотде­лима част от нашата същност. И сякаш понякога забравяме, че то е дар от Онзи, Който го обладава в цялата му възможна пълнота. Както и всичко останало на този свят, съзнанието води началото си от Бога. По този повод Учителят П. Дънов споделя: "Съзнателният живот - това е една велика загадка в природата... А само в загад­ките има учение, знание и мъдрост." Всички човешки действия, плод на разумна цел и предварително намерение, имат корените си в съзнанието: "Всяка постъпка зависи от човешкото съзнание, ко­ето е скрито вътре." Учениците по духовния път - според Учителя на ББ в България - следва да притежават във всеки един момент от своя живот будно съзнание. Отклоненията от това правило биват приемани като сериозни нарушения, забавящи духовното развитие на пилигрима: "В окултната Школа не се позволяват несъзнател­ни движения."

 

- Самосъзнание: Както бе изтъкнато по-горе, самосъзнанието характеризира именно човешкото царство в пределите на Живата Разумна Природа. В своето теоретично наследство Учителят П. Дъ- нов поставя знак за равенство между самосъзнанието и личността. Последната - поради нейната преходност - той разграничава ка­чествено от човешката индивидуалност, която бива отъждествена от него с безсмъртното духовно естество на човека. Любопитен е анализът му за взаимоотношенията между личност и индивидуал­ност в светлината на земния живот: "Личността (т. е. самосъзна­нието - бел. К. З.) представя външната страна на човека, негови­те листа и цветове, с които всяка пролет се облича и след време се освобождава от тях. Индивидуалността е вътрешната страна на човека, която остава с него. Тази страна наричаме духовно, Божествено начало в човека. В личността влизат страсти, же­лания, униние, тщеславие, стремеж към богатство, към ядене, пиене и т. н. Значи, личността се стреми към външни, преходни неща, а индивидуалността - към вечни, трайни неща... Личността може да се жертва за индивидуалността, но никога не става об­ратното. Личността се безпокои, смущава се да не пропадне, да не изгуби нещо, а индивидуалното в човека се проявява тихо, спо­койно, с вяра, че всички работи ще се наредят добре. Личността умира, а индивидуалното в човека страда. То служи като съеди­нителна връзка между човека и душата." Както става ясно, отп­равната точка на самосъзнанието е тук, в света на материята. То е ангажирано предимно с решаването на земните проблеми на човека. В този смисъл следва да го разглеждаме като стъпало към една по- извисена степен на съзнанието, както постъпва и българският ду­ховен Учител: "Самосъзнанието разрешава въпросите за прехра­ната. А Космическото съзнание разрешава въпроса за любовта към Бога."

 

- Свръхсъзнание: Свръхсъзнанието е проява на висшето естес­тво на човека, на неговата потенциално заложена Божественост, раз­гърната в целия блясък на съвършенството си. Затова и Учителят П. Дънов го назовава още "Божествено съзнание". За неговата същ­ност и изява той казва: "Божественото съзнание всякога ни на­шепва какво трябва да правим... То работи моментално и се про­явява чрез ума и сърцето на човека." Когато личността изявява именно този вид съзнание, това не би могло да остане скрито от никого - толкова красиви са плодовете на неговото проявление: "Когато Божественото съзнание работи в нас, ние ставаме ме­ки, внимателни и хората започват да ни обичат; когато напра­вим някаква погрешка, Божественото съзнание се отдалечава от нас и хората престават да ни обичат. Обичта на хората към нас се дължи на Божественото съзнание, което работи в душите ни." Да притежаваш свръхсъзнание в същност означава да си съединил своето съзнание с това на Бога. За повечето хора това са мигове в живота, които обаче оставят незаличима следа в паметта им. Само великите Посветени са постигнали толкова висо­ка степен на индивидуално духовно развитие, че да пребивават постоянно в състоянието на свръхсъзнание. Окултните ученици са на път към това постижение. Свръхсъзнанието може да бъде дефинирано още и като съзнание на Цялото. За взаимоотноше­нията между него и останалите единици съзнание в Космоса Учи­телят на ББ у нас подчертава: "В света на пръв план стои Божес­твеното съзнание, на което всички съзнания се подчиняват. Те са отзвук на Великото съзнание. То представя цялата нота, а вие - нейните части. Цялото звучи най-силно, а частите допъл­нят общата хармония. Факторът е Цялото, а частите - отглас и допълнение на Цялото. Стремете се да бъдете в съгласие и хармония с Цялото, да изпълните правилно своето предназначе­ние. Всяка част трябва да работи съзнателно върху себе си, да се усъвършенства."

 

 

б) посвещения

 

По своя еволюционен път душата, човешката индивидуалност, преминава през различни степени на развитие, на духовно израст­ване. Езотеричното познание ги нарича посвещения. По своята същ­ност посвещението е акт на разширяване на съзнанието, при който то (съзнанието) придобива по-дълбока степен на осмисляне и по- мащабен обхват на Истината за Бога, света, живота и човека - Ис­тината за Битието във и извън индивидуалното "аз", както и на Истината за целите на еволюционното развитие на всички равнища.

Повечето автентични духовни школи в миналото и настоящето утвърждават наличието на седем степени в еволюционното изди­гане на съзнанието или седем посвещения. Учението на ББ, пред­ставено от Учителя П. Дънов, не прави изключение в това отноше­ние. Учителят на ББ в нашата страна говори за следните седем пос­вещения в хронологичен и възходящ ред: Обръщане към Бога; Покаяние; Спасение; Възраждане; Новораждане; Посвещение (в тесния смисъл на понятието); Възкресение.

 

Преди търсещият в Духа човек да стъпи върху пътеката на по­свещенията, обаче, той преживява вътрешна трансформация, която на езотеричен език се нарича пробуждане на душата. Това предва­рително стъпало към стълбицата на еволюционното развитие на личността бива характеризирано от Учителя П. Дънов по следния начин: "Пробуждането на човешката душа подразбира запозна­ването й с Божията Любов. Само пробудената душа познава Бога. Туй е изразил Христос със стиха: "Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога" (Йоан 17:3 - бел. К. З.)." И на друго място в Словото му: "Пробуждането на човешката душа не подразбира обръщане на грешника към Бога, но освобождаване на Божественото в човека от всички криви разбирания, от всич­ки заблуждения (курсивът мой - К. З.), в които е бил потопен през вечността." Макар и условно, бихме могли да сравним пробужда­нето на човешката душевност с прехода от инволюционно към ево­люционно развитие. Подобна промяна в основното направление на живота не може да мине без сътресения. В същото време, обаче, тя притежава и неповторимата красота на изгрева, разпръскващ обил­ната светлина на новия ден след дългата нощ на невежеството. За­това и Учителят на ББ в България отбелязва: "Най-красивият мо­мент в живота на човека е пробуждането на неговото съзнание или зазоряването на неговата душа. Който е дошъл до този мо­мент, той е намерил магическата пръчица в своя живот." И съв­сем не е важно къде и как те е заварил вятърът на промяната. Тя с еднаква сила и обновителна мощ докосва сърцето на всеки, досто­ен да я приеме човек: "Като дойде моментът за пробуждане на съзнанието, не е важно кой на каква служба е бил. Вие може да сте или метач, или просяк, или учител, или министър - не е важно това. Божественото ще дойде и ще огрее съзнанието ви като слънце. И тогава вие ще се срещнете с ония хора, които съзнават, че пред лицето на Бога всички са еднакви."

 

И ето че пробудената вече душа по своя тъй дълъг път към съ­вършенството пристъпва към първата велика стъпка на възлизане, своето първо посвещение.

 

 

1) Обръщане към Бога

 

Постигането на тази степен на съзнанието не зависи от човека, тя е дар от Бога. Затова именно Учителят П. Дънов казва: "Обръща­нето е от Бога", и изяснява същността му по следния начин: "Обръщането означава, че трябва да очистиш ума и сърцето си от всякакъв страх, който се е наслоил върху теб от миналото." Пре­чистването само по себе си е свързано не само с отхвърлянето на излишното бреме на собствените слабости, недостатъци и пороци, ко­ито влачим със себе си от предишните превъплъщения, както и "при­добити" в настоящото. Пречистването предполага и това, човек да си постави за изпълнение високи цели пред своето духовно израстване.

 

Обръщането към Бога не може да бъде осъществено, ако личността не премине през кризата на катарзиса. Тя съдържа в себе си преосмис­лянето на целия жизнен път - категоричното отхвърляне на остаряла­та ценностна система (характерна за инволюционния път на душата) и възприемането на нова, възходяща, еволюционна. И в пречистващия огън на тази вътрешна трансформация неизбежно се ражда образът на Всевишния. В Неговото лице трескаво променящият се човек открива своя Небесен Родител, Първата Причина на всичко съществуващо, Извора на вечната Космическа Любов. Според християнския писател Тертулиан от периода на ранната Църква: "Душата на човека по при­рода е християнка", сиреч вярата в Бога е заложена дълбоко в недрата на нашата безсмъртна същност. От лоното на Твореца се спуска ярък животворящ лъч, докосва човешкото сърце и в него лумва със златист блясък пламъкът на пресътворението. За резултатите от това знамена­телно мистично събитие Учителят на ББ у нас свидетелства: "Който има връзка с Бога, той се приближава към Великия Център на живо­та и затова се изпълня с Мир, със Светлина и Радост, а който няма такава връзка, той се отдалечава от този Център и живее в съмнение, в тъмнина, в обезсърчение, разочарование и т. н."

 

2) Покаяние

 

Покаянието зависи от самия човек. За него Учителят П. Дънов казва: "Покаяние значи преглеждане и ликвидиране на старите сметки. Чрез покаянието ти молиш Бога за нов кредит и нови възможности." Извършвайки цялостна равносметка на досегаш­ния си живот, личността изповядва прегрешенията си пред олтара на Божественото и се зарежда с нова, обновителна жизнена енергия. В него започват да израстват кълновете на нов начин на мислене и поведение. Древните мъдреци са свързвали изповедта и покаяние­то със своеобразно завръщане към началото, към произхода на вся­ка индивидуалност. По този повод Учителят на ББ в България отбе­лязва: "Има болести, които могат да се излекуват само чрез изпо­вед. " От езотерична гледна точка покаянието е свързано с отстра­няване на всички непотребни елементи от душевността на човека. Именно по тази причина то бива разглеждано като хигиенизиране или почистване на душата.

 

Налице е пряка връзка между покаянието и смирението. Онзи, който не е в състояние да преодолее гордостта си, не би могъл и да се покае. Освен всичко изброено покаянието е доброволен процес. То не изисква външен посредник. Достатъчно е да отключим тайните двери на душата си и да я разкрием гола и разтворена пред всевиж- дащия взор на Небесния Отец. Той от Своя страна не би оставил без отклик нашето искрено разкаяние и заявената твърда готовност за поправление. С едно твърде съществено условие - обетът за вяр­ност към Него да включва и неповтаряне на извършените до мо­мента грешки!

 

3) Спасение

 

Спасението (както и обръщането) е от Бога. Съдържанието му е съсредоточено в мистичния факт, че човешкото същество получава нов кредит от Небето и Бог го изпраща на обучение в света. Харак­терът на спасението е разкрит от Учителя П. Дънов, както следва: "Спасението на човека е вътре в него, да развие вътрешните си сили. Щом се спаси един човек, веднага идва отзвук и у всички ду­ши. " При тази трета степен на развитие на съзнанието бива пос­тигната хармония между ума и сърцето на личността. Човек вече се носи успешно върху гребена на вълната, разгръщаща обновление­то във всички сфери на обществения и духовния живот. От канди­дат за новата култура той вече се е превърнал в пълноценен участ­ник в нея.

 

Спасението е невъзможно без дълбока и искрена вяра. Относно нейната сила и въздейственост нека отново се вслушаме в Словото на великия духовен Учител: "Едно може да ви спаси - да произне­сете Името Божие. Само при това положение (Той) ще покаже светлото Си лице." Абсолютната вяра е непосредствено свързана с приемането на Христос в себе си. Плодът на това вътрешно еди­нение с Бога-Слово е окончателното ликвидиране с личната карма.

 

4) Възраждане

 

Четвъртата степен в еволюцията на съзнанието - Възраждането, е от човека. Тя бележи едно по-интензивно проявление на Божест­веното у личността. За този процес Учителят П. Дънов изтъква: "При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога."

 

От езотерични позиции Възраждането би могло да бъде дефини­рано като процес на оплодяване и връзване на плодовете на Духа. Тази фаза на вътрешната трансформация е обяснена от Учителя на ББ по следния начин: "След като е спасен, човек е посаден като семе в земята, за да се разцъфти и да даде плод. Като плод той се възражда за нов живот. Първо трябва да станеш плод и само тогава можеш да съграждаш новия живот в себе си." Някак не­усетно пилигримът по духовния Път се превръща в доброволен слу­жител на Божията нива. Той започва да работи върху нея с безкрай­на Любов и търпение, систематично, плодоносно и без всякаква показност. Окултният ученик придружава работата за Божественото и с по-интензивна практика на медитация. Възраждането предпо­лага повече работа с езотеричните формули и с молитвата. За този вид духовна изява Учителят П Дънов споделя: "Молитвата е най- великата дейност на земята." Особено важно условие е усърдие­то и постоянството на ученика. Неговият молитвен подвиг може да му предостави дори власт над тъмните сили. Но макар и толкова важна, молитвата не е достатъчна сама по себе си. Нужна е и упо­рита работа над самия себе си, за окончателно изкореняване на всич­ки слабости и духовни недъзи.

 

5) Новораждане

 

Петата степен в еволюционното издигане на душата - Новораж- дането, е от Бога. На този етап от личностното си развитие човек се освобождава от действието на кармичния закон и се превръща в свободен дух, господар на своето съществуване. Вече никой няма и не може да има власт над него. Разбира се, не е лесно да се стигне дотук! "Новораждането се предшества от голяма скръб, голямо страдание. Това се нарича ускорена ликвидация на кармата и са родилните мъки на новия човек. Защото всеки човек, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата - чрез страдания. Това, което трябва да плати, останало от мно­гото прераждания, в този случай се плаща в много по-скоро време, за да стане и по-скоро свободен гражданин на Новия живот. Ето защо когато един ученик на Божествената школа минава през го­леми страдания, той трябва да знае, че е пред новораждане" (Учи­телят П. Дънов).

 

Навлизането в степента на Новораждането обуславя способнос­тта на окултния ученик да владее нисшите духове. Той се превръща в истински ученик на Христос, т. е. на Словото. Новороденият вече не е подвластен на никакви негативни влияния от страна на външ­ния свят, никакви безпокойства, смутове и тревоги не могат да за­сегнат невъзмутимия му вътрешен мир. Той обладава абсолютна вяра и стои твърдо над всички условия на средата.

 

Новораждането носи със себе си и възникването на нови, свеще­ни отношения с нови хора. За обикновените вече няма място в ду­шата на новородения. Новите отношения не подлежат на прекра­тяване, а само на видоизменение.Новороденият излиза от ограниченията на своето земно тяло и влиза цялостно в Духа. Така започва неговият нов живот. Той раз­полага вече и с ясна и чиста връзка с невидимия свят, с висшите полета на духовната вселена. Погребал завинаги стария живот и индивидуалната си карма, той се изпълва с кристална будност, над­раства полюсите на доброто и злото и навсякъде и във всичко съзи­ра само и единствено проявите на вездесъщия Дух. Според Словото на Учителя П. Дънов от петата степен на еволюцията нататък чо­век се намира вече в Царството Божие.

 

6) Посвещение

 

Посвещението (в тесния смисъл на думата) е от човека. То бива постигнато като резултат от личностните усилия, от непреклонната воля на ученика по духовния Път. От този момент нататък той се превръща в служител на Бога. За естеството на Посвещението гово­ри и Учителят П. Дънов: "Велико нещо е посвещението, защото тук на ученика се разкриват ключови тайни на природата и той става Посветен." В тази шеста фаза от своята еволюция човешко­то същество познава истинската Божествена Любов и събира пло­довете на абсолютната вяра. Нещо повече - човек напълно познава и самия себе си.

За изпитанията, предшестващи Посвещението, Учителят на ББ у нас свидетелства: "Когато наближи да дойде Посвещение, човек пак минава през ново изпитание, което е по-голямо от онова, ко­ето предшества Новораждането. Защото колкото човек е по- напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т. е. съзнанието му влиза в по- горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек започва да общува с Напредналите същества, влиза в тяхно­то общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите на Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях." Налице е тотална трансформация на съзнанието - ученикът, вече Посветен, навлиза в областта на свръхсъзнанието. Смисълът на изпитанията, за които говори Учителят П. Дънов - при положе­ние че посветеният вече е надмогнал индивидуалната си карма, - е, че ученикът поема част от планетарната карма. Обладаващ истин­ската Божествена Любов, той прекрачва сигурно и победоносно пра­га на Вечния Живот.

 

До фазата на Посвещението достигат само онези търсещи по духовния Път, чиито действия са абсолютно безкористни, чиято мо­тивация е продиктувана пряко от Духа. Те са се превърнали в Негови чисти проводници. Затова и само на тях бива разкрит действител­ният смисъл на самото Посвещение.

 

7) Възкресение

 

Възкресението е дар от Бога. За него Учителят П. Дънов казва: "Възкресението - това е последната степен в развитието на чо­века. Тук се завършва човешката еволюция. Тук човек става рав- ноангелен." При тази степен от издигането на съзнанието то при­добива космическа всеобхватност. По думите на Учителя на ББ в нашата страна човек се превръща в "съработник на Природата и служител на Бога в най-висшия смисъл на думата". Едно от най- съществените следствия от Възкресението е свързването на долни­те тела на личността - физическо, етерно, астрално, ментално и причинно, с Духа. Човек навлиза като цялост в най-извисените се­ления на Божествения свят и всички негови тела (принципи или носители на съзнанието) започват да функционират в пълна хармо­ния, т. е. в единство. По своята същност Възкресението представля­ва напускане веднъж завинаги владенията на смъртта и овладяване на закона на будността.

 

Премеждията, през които преминава устременият към Възкре­сението окултен ученик, надминават по своята интензивност и дъл­бочина всичко, преживяно от него до момента. Той се чувства изос­тавен дори и от Бога, за Когото знае с пълна увереност, че винаги е до него. Бивайки обаче Посветен в тайните на Битието, изпълнен с абсолютна вяра в Промисъла и висшата справедливост на Създателя, ученикът прекрачва с чест и тази последна преграда по пътя към съвършенството и пълната свобода. "По едно време слънчевото не­бе се покрива с нови облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този из­пит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждане и Посвещение. Човек се чувства сам, изоставен привидно от Неви­димия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е оставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението. Тази фаза се нарича "Възкресение" и при нея човек завършва своята еволюция на Земята, у него се събужда Бо­жественото в голяма пълнота. Той вече не е човек, но се е издиг­нал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма страдания. Вече завинаги са изтрити сълзите от лицето му. Както е казано в Откровението: "И ще изтрия завинаги сълзите от очите ви." То­гава и да търси страдание, няма да има и ще отиде да показва на своите братя пътя към освобождение, пътя към Светлината, в която живее" (Учителят П. Дънов).

 

В съответствие с изнесеното в учението на ББ на този финален етап от индивидуалното си развитие ученикът по духовния Път пос­тига пълна и безпрекословна свобода. Той поема изцяло съдбата си в собствените си ръце и се поставя с целия си потенциал безрезер­вно в служение на Бога. При напълно пречистени ум и сърце у него се проявяват нови духовни органи и сетива, посредством които той непрекъснато е под прякото ръководство на невидимия свят. Застанал високо над всичко земно, материално и преходно, навсякъде около себе си и в самия себе си той съзира действията на Божия Дух: "Да оживее човек, това значи да възкръсне. Възкресението пък под­разбира пробуждане на човешкото съзнание. Щом се пробуди съз­нанието на човека, той се разширява и на всичко около себе си гледа като на нещо близко до сърцето си. Дали е на небето или на земята, в ада или в рая, за него е безразлично. Той вижда навсякъ­де Божието лице и се радва."

 

От гледна точка на езотеричното познание във Възкресението духовната природа на човека открива и обладава наново своето пър­воначално състояние. Само че сега тя е извървяла един пълен кръг на спиралата на безкрайното всемирно Развитие и се завръща към корените си индивидуализирана, напълно пречистена, искряща от Любов, Мъдрост и Истина, притежаваща неповторим облик. Всичко това е описано като постижение от Учителя П. Дънов само с някол­ко точни думи: "Възкресението е състояние - минаване на душа­та в онова същинско състояние, в което е съществувала преди да е била въплътена в материята."

 

 

 

"Иде нова епоха. Преобразуванието на света ще стане от Бо­жествения свят. Иде нещо ново от Божествения свят. Скоро ще дойде. Промяната ще настъпи във всяко отношение: социално, ико­номическо, политическо, просветно. Великите хора са пратени от другия сват, за да ръководят хората. В Шестата раса на всеки човек ще се даде възможност да прояви своите способности. Пред­ставители от Шестата раса има вече у разни народи. Те ще бъ­дат господари на смъртта. Всички добри хора трябва да се орга­низират. Славяните са дойката на Шестата раса."

 

"Бялата раса е на интелекта, а Шестата ще се нарече расата на Любовта. Това е бъдещата култура, която иде. Новите хора наричам "братя на човечеството" или "синове на Любовта". Хо­рата на Шестата раса ще бъдат камъкът, който ще завладее всичко. Те ще бъдат устойчиви като диамант. И в миналото са живели на земята напреднали същества. Ако сравним общото ни­во на съвременното човечество и това на миналото, ще видим, че сегашното е на по-висока степен. И в миналото е бил реализи­ран идеалът за Царството Божие, само че в по-малък кръг хора. Сега се очаква това да обхване цялата Земя. В този кръг ще влязат пробудените души, излюпените пилета, а неизлюпени- те ще останат за в бъдеще."

 

"Новата Култура съдържа ново отношение към вечните не­бесни принципи - Любовта, Мъдростта и Истината."

(Учителят П. Дънов)

 

Настоящият текст се явява естествено продължение и допълне­ние към изнесеното в ч. I, гл. VII, т. 2 под заглавие "Културата на Любовта". Изключителната важност на темата и нейното опреде­лящо значение в рамките на учението на ББ, представено от Учителя Петър Дънов, предлага достатъчно сериозни основания тя да бъде разгледана в по-широк обхват.

 

В своето досегашно развитие земното човечество е преминало през редица раси, цивилизации и култури. В настоящия историчес­ки и космически момент се полагат основите на VI (окултна) раса. Според визията на великите Посветени тя ще се характеризира с далеч по-съвършен физически и духовен облик на човека, който ще прояви в по-голяма пълнота заложения извечно у него Божествен живот и духовни сили и качества. И най-важното - той ще въплъти на материален план в самия себе си, в отношенията със себеподоб­ните и към природата принципа на истинската Божествена Любов. Потенциалът на настоящата V раса е вече на изчерпване. Законо­мерният преход от по-ниско към по-високо равнище на обществено съзнание изисква и нови форми за проявление. От старото ще оста­не само най-доброто, трайното, непреходното. То ще послужи - за­едно с първите повеи на Новото - като фундамент за изграждането на Културата на Любовта. Все повече земни хора ще се устремят към осъществяването на един действително извисен идеал в своя живот. Нов морал, ново светоусещане, нов модел на мислене и по­ведение ще бъде утвърден успоредно със съзряването на човека на Новото време - човека на VI раса.

 

За това настъпващо победоносно Ново време Учителят П. Дънов споделя: "Трябва да се радвате, че живеете в една от най-важни­те епохи. Радвайте се, че сте се родили в добри времена. Сега е единадесетият час - краят на века." Преходният период, в който сега живеем, се отличава с особено силна вълна на социални и при­родни катаклизми. Те са характерният белег на Промяната. Не бих­ме могли да изградим нещо качествено ново, ако не разчистим мяс­то за него. Тази максима е в сила както за човешкото съзнание, така и за природната среда. Тъй както няма раждане без болка, така и новият свят не може да се роди, без да го изстрадаме. Именно огъ­нят на страданията стопява в своята бушуваща стихия всичко не­нужно, остаряло, отживяло времето си. Колосалната температура на неговото благотворно, пречистващо и обновяващо въздействие кристализира в недрата си бисерите на новата душевност, на ново­то отношение към живота. За всичко това Учителят на ББ в България казва: "Днешните страдания са родилните мъки на новия човек. С тихи стъпки новото пристъпва към земята, както утринната зора, която показва идването на новия ден в света." Естествено, пътят на страданията не е задължителен. Но тъй като ние, човеците, все още не сме съзрели да възприемаме новото без борба, без съ­протива, с разбиране и съпричастие, страданията са просто неиз­бежни. С дебели, все още неуврели глави, ние изпиваме до дъно горчивата чаша на мъката да бъдем такива, каквито Бог очаква от нас да бъдем. И едва тогава схващаме, че - независимо от всичките ни слабости, инертност и непокорство пред действието на косми­ческите закони - Новото неминуемо побеждава. Така е и с Новата Култура. Тя ще изгрее и ще се утвърди, дори и да не й помагаме, дори й да я спъваме с невежеството и безучастието си. Но ако не поемем на дългия път към Светлината заедно с нея, тогава ще се наложи да чакаме нов подходящ момент. Това може да ни коства милиони или милиарди години застой в индивидуалната еволюция. Както обикновено, собственото ни щастие е в собствените ни ръце. Дали ще го изградим с постоянство и добра воля, или ще се оста­вим на течението да ни влачи в избрана от него, а не от нас посока - зависи изцяло от нас. Никой не може да свърши вместо нас рабо­тата, която Божият Промисъл е възложил на всеки конкретно!

 

И както винаги, Промяната започва отгоре надолу. Тя съзрява в света на Духа и след това се проектира на физически план. Затова и Новата епоха предполага преди всичко разширяване на човешкото съзнание, придобиване и утвърждаване на един нов морал, което в съвкупност ще доведе и да усъвършенстване на социалните усло­вия на живота. "В света влиза една нова сила, която действа. Става една вътрешна промяна в човешката душа", твърди и Учителят П. Дънов. Организиращата сила при изграждането на Новата култура е Любовта. Индивидуалното човешко съзнание постепенно дости­га характеристики, осигуряващи преминаването към колективно съз­нание. Последното от своя страна е израз именно на Любовта. Духът на Времето, Който е вечният и всеприсъстващ Божий Дух, обгръща с пре сътворяващата си ласка човешките сърца и извайва в тях об­раза на новия човек. Вълната на обновлението залива целия свят и гради Новото навсякъде и във всичко: "Божественият Дух слиза! Когато Той ви дойде на гости, вие ще почувствате един вътрешен мир, една умствена стабилност, каквато никога не сте чувствали. При това у вас ще се зародят нови мисли, нови желания. От въл­ната, която иде сега, всеки да вземе това, което му трябва. Тази вълна втори път няма да дойде. Ще дойде друга вълна. Когато говорим за една нова вълна, разбираме, че в света иде нещо велико, което не е идвало досега. Трябва да схванем Божественото, кое­то иде!" В началото на всяка човешка култура лежи Божествен им­пулс, който завладява съзнанието на хората и ги стимулира да скъ­сат веднъж завинаги със старото и да поемат пътя на Новото. Про­мяната засяга и умовете, и чувствата, и волята на разумните същес­тва. Тя винаги е комплексна. И не може да бъде другояче, понеже предстои нещо различно, каквото светът до този момент не е виждал! Процесите на интеграция и създаването на предпоставки за побра­тимяване между народите, изграждането пред очите ни на обедине­на Европа, стремежът към постигане на пълна свобода на индиви­дуално и колективно равнище, взаимопомощта между хората, за­щитата правата на човека и, в частност, тези на жената - всичко това са белите лястовички на Новата Култура. По своята същност тя представлява хармоничен комплекс от нови, по-извисени отно­шения както между хората, така и от тяхна страна - към Майката Природа, към всички Божии творения. Ето как великият духовен Учител на България очертава жалоните на настъпващото победо­носно Ново време: "Новата Култура носи светлина в съзнанието на младите. Новият живот трябва да създаде новите форми, чрез които да се изрази. Настъпващата култура седи в това: правото за свобода да бъде достояние на всички хора. Всички народи в света са органи на Божествения организъм. И всеки орган има своето предназначение. Славяните имат предназначението да бъ­дат носители на новата култура на братството."

 

През Новата епоха под знака на Водолея в глъбините на човеш­ката душа ще се пробудят нови, непознати досега сили и качества, чрез които ще можем да установим контакт с по-фини светове и зони на Проявеното Битие. Хомо сапиенс, мислещият човек, ще раз­бере, че смяната на културите е само обикновена замяна на декори­те във вечната житейска драма. Според Учителя П. Дънов Новата Култура ще бъде реализирана главно в следните три направления: 1) издигане ролята на жената в обществения живот, постигане на пълното й равноправие с мъжа; 2) решително отстояване на човеш­ките права на лично и групово равнище, включително правата на малките народи и малцинствата; 3) повдигане на социално слабите обществени слоеве. Новата Култура ще донесе свобода без всякак­ви ограничения. Тя ще се опре върху духовния опит на Изтока, ще използва интелектуалните постижения на Запада и ще роди качест­вено ново интегрално познание и мироглед, една нова картина на света - универсална и изчерпателна.

 

Навлизането на новата епоха в познатата ни действителност би­ва направлявано от Разумния Център на Битието, от онази общност Напреднали Същества, които открай време наблюдават човешката еволюция и я насочват планомерно към целта, набелязана за нея във великия Божий план за Вселената. Съзидателният импулс от Божествения свят посещава Земята периодически - в съответствие с космическия принцип на Ритъма. Този принцип, формулиран още от египетския велик Посветен Хермес Трисмегист, гласи, че всички процеси и явления в Космоса се проявяват въз основа на определе­на цикличност. Действието му в пределите на земното човечество, в настоящата епоха, бива разкрито от Учителя П. Дънов, както след­ва: "Сега иде една голяма вълна. Бих желал да бъдете готови, ка­то дойде, да засегне не само вашето тяло, но да засегне сърцата ви, умовете ви и душите ви. Тя ще внесе една нова струя, ще внесе обновление. Тази вълна е като слънцето. Ние трябва да я посрещ­нем, да се ползваме от нея. Трябва да се приготвим. В природата трябва да знаем времето на всички неща. Бог е готов да благосло­ви когото и да е, стига да спазва неговите закони. Тези жизнени вълни идват периодически. Те събуждат човечеството. Когато има една хармонична среда, тази вълна може да се използва."

 

Новата Култура на Любовта не е нищо друго освен разширяване присъствието и ролята на Божественото начало у човека. Хората, които му предоставят простор за действие у себе си, са именно пред­ставителите на тази култура, предвестниците на изгряващата VI раса. За тях Учителят на ББ в България свидетелства: "Тези, в кои­то Божият Дух живее, представят истинската култура." И на друго място в Словото му: "Нека човешкият дух се съедини с Бога. Само тогава ще имаме една възвишена култура. Тогава в живота ще влязат мирът и радостта, които очакваме." Братството меж­ду човеците е един от най-характерните белези на Новото време: "Когато хората се съединят в името на Бога, ще дойде истинска­та култура." От малкото към голямото, от незначителното към ве­ликото - такава е неизменната логика на космическата еволюция. Не можем да променим света, ако преди това не сме променили самите себе си. Нека отново се вслушаме в съветите на българския духовен Учител: "Сега се твори нов свят. За да го намери, човек трябва да разбере малките величини. Всяка хубава мисъл, всяко благородно чувство и всяка благородна постъпка, които идват в човека, са малки величини. Те идат от далечните пространства. Донесени са от Светлите Същества, които обичат хората. Те са подаръци за хората. Човек трябва да ги обработва. И ако ги обра­ботва, те произвеждат коренна промяна в човека. Който ги раз­бере, става велик човек. На всеки човек е възложено в света специ­ална мисия. Коя е тя? Тя е именно следната: прилагане на тези мисли, чувства и постъпки, които му идат отвътре. Чрез тях чо­век ще разбере характера на новия свят, който иде!"

 

Учението на ББ, в редакцията му, предадена на нашия народ от Учителя П. Дънов, има за главна задача в съвременната епоха да подготви човешкото съзнание за настъпващата Нова Култура. Ус­поредно с това разумните сили в Природата подготвят и външните условия за грандиозната Промяна. За навлизането на цялата Слън­чева система в нова зона на Космоса, с различна вибрационна среда, значително по-благоприятна от настоящата, Учителят на ББ изтъква: "Сега почва възходящият път на Слънчевата система. Тя почва да се издига към по-редки сфери, в нови космични пространства, в които има по-възвишени духовни сили. Слънчевата система сега влиза в една нова зона на Духа. Онези хора, които са готови, ще възприемат тази вълна." И на друго място в Словото му: "Нашата Слънчева система е потопена в едно течение от по-гъста материя. Ние сме в тъй наречената тринадесета сфера, която е от по- гъста материя. Земята сега наполовина е излязла от тринаде­сетата сфера. Когато излезе напълно от нея, тогава ще дойде Шестата раса. ...Цялата Слънчева система е навлязла в една нова област на Духа. Това навлизане е почнало от 1914 година. По този начин и Земята е навлязла в тази зона. Или, с други думи, ние сме влезли във връзка с една девствена материя. Затова очак­ваме възкресение. Ето защо онези, които са готови за това време, ще възприемат новата вълна. Досега Земята е слизала. Сега почва да възлиза. Новото носи Божията Любов. Които живеят в новото, са млади. Иде нещо ново, което трябва да се изучава!? Иде епоха­та на Любовта. "Физическата реалност, в която живеем, в момен­та преминава през процес на пречистване, за да може да култивира онези бъдещи условия, които да съответстват на новото, по-извисе- но равнище на човешкото планетарно съзнание. То вещае като ва­жен резултат реализирането на древния идеал за братството между всички хора: "За в бъдеще всички народи ще се побратимят, ще образуват светещата раса на Любовта. Тогава свещеният пла­мък на истинския живот ще се изяви във всичката си красота. Животът ще се изявява не в своите сенки, а в своята същина" (Учителят П. Дънов). Изгряващата VI раса ще бъде на синовете Божии. Те пристигат в плът на тази планета, не за да удовлетворя­ват своята низша човешка природа, а за да съдействат пълноценно за осъществяването на Божия план за нея. Тях можете да откриете във всички области на човешка изява: наука, култура, изкуство, до­ри и в сферата на физическия труд. Навсякъде те се проявяват като образцови работници и служители, като истински последователи на Светлината. Те винаги работят не за себе си, а за Божественото. Те са вече между нас! Наш дълг е да последваме техния модел на мислене и поведение. Учителят П. Дънов рисува техния образ по следния начин: "Да бъдете синове Божии значи да чувствате им­пулса на цялата Вселена, всичката нейна красота, всичко възви­шено и благородно в света... И сега има представители на Шес­тата раса между всички народи. След днешните събития ще има много повече представители на Шестата раса. Тогава тя ще стане по-активна и ще почне да поема ръководството. Шестата раса, която иде, ще оправи света. Тя ще вземе всичко в ръцете си и ще организира света. В Шестата раса ще бъде изключено всякакво насилие."

 

"Едно от качествата на Шестата раса е братолюбието ", каз­ва Учителят на ББ у нас. Именно върху основата на това качество предстои да бъде изградено реалното побратимяване между наро­дите, за което вече стана дума по-горе. Нещо повече: "Членовете на Шестата раса ще бъдат преход между ангели и човеци. Те ще бъдат по-близко до ангелите." Отчитайки трезво и обективно нас­тоящото духовно състояние на нашия съвременник, можем да за­ключим, че той следва да извърви още доста дълъг път към пер­спективата, рисувана от Учителя П. Дънов. Но след като подобна реализация е залегнала в Божия план за Земята, то тя неизбежно ще бъде осъществена. Наш дълг е да подпомогнем нейното оделотворяване, а не да я забавяме или осуетяваме с невежеството си.

 

Утвърждаването на VI раса ще бъде съпътствано и с извънредно важни открития в областта на науката и технологиите. Човекът ще овладее нови космически сили и енергии, ще отделя все по-малко време и усилия за физически труд, а ще се посвещава на творческа интелектуална дейност. Разпределението на материалните блага в планетарен мащаб ще бъде максимално справедливо и никой пове­че няма да страда от глад, студ и недоимък в каквато и да било форма. "Великите души ще дойдат през културата на Водолея, за да разрушат старите форми и кумири и да създадат нови форми на живота", подчертава Учителят П. Дънов. Той предвижда, че първата вълна от напреднали в еволюционно отношение същества се е вселила в земни тела през 1945 г. Втора подобна акция на ББ е осъществена през 1975 г. В епохата на Шестата раса ББ ще постиг­не окончателна победа на нашата планета. Служителите и помощ­ниците на тъмните сили вече ще се покоряват на Светлината.

 

Човекът на Културата на Любовта ще придобие и нови духовни качества. Постепенно ще започне да отпада необходимостта от из­ползването на техническите пособия, посредством които той общу­ва със себеподобните и с природната среда. Възможностите на Духа са безгранични и той, човекът на VI раса, ще осъзнае, че в Него и чрез Него може да постигне всичко: "Физическото зрение е огра­ничено, а духовното - неограничено. Духовно човек вижда на гра­мадни разстояния. Изнамерването на радиото и телевизията до­казват съществуването на ясновидството. Как става това виж­дане, не може да се обясни. Но в бъдеще голяма част от човечест­вото ще бъдат ясновидци. Чрез своето вътрешно радио човек ще схваща неща, които ще стават на хиляди километри от него" (Учителят П. Дънов). Освен всичко останало човекът на Новата Култура ще бъде удостоен с почетното звание "ученик на Живата Разумна Природа". Той ще разбира безпогрешно нейния език и ще общува с нея както никога досега: "В природата съществува един език, аз го наричам "живият език на Битието " или живият език на нещата. По своята звучност този език е един от най-красивите. Той е писмен език, но не се пише на книга, защото книгите в при­родата са живи." Трите свещени правила в поведението на новия човек на VI раса са дефинирани от Учителя на ББ у нас така: "Това за Любовта към Бога мога ли да направя? Това за доброто на мо­ята душа мога ли да направя? Това за благото на моя ближен мога ли да сторя?" Шестата раса ще стане изразител на всички ценности, събирани в недрата на Духа в течение на всички предходни раси и техните култури. В този смисъл човекът на Шестата раса ще въплъ­щава синтеза на всички добродетели, качества, способности и сили, характерни за предишните раси. Образът на човека от Новото вре­ме е очертан от Учителя П. Дънов със смели и мащабни щрихи: "Човек върви към постепенно усъвършенстване, поради което е минал през всички форми на живота като през школи. Например, той е минал през школата на минералите, на растенията, на ри­бите, на птиците, на млекопитаещите, докато е дошъл най-пос­ле до човека. И тук той не спира, продължава да се развива. От Бялата раса ще излезе Шестата, светещата, в която хората ще се различават от сегашните. Техните тела, очи, уши, нос, уста ще бъдат другояче устроени. Съвременните хора виждат само това, което става пред тях. Те не могат да предсказват бъдещето. Някои хора, в които интуицията е силно развита, предсказват бъдещето, но те са малко на брой. Хората от Шестата раса ще виждат на всички страни и посоки, ще виждат и бъдещето. Те ще виждат какво се крие в мозъка и в сърцето на човека. Стихът "няма нищо скрито-покрито в света" ще бъде напълно оправдан за тях."

 

Според езотеричното познание за всяка нова (окултна) раса Жи­вата Разумна Природа подготвя отделен континент. VI раса не ще направи изключение в това отношение. Учителят П. Дънов отбе­лязва, че новият материк ще се издигне от дълбините на Тихия океан. Определени територии от най-големия сегашен континент - Азия (по-точно Сибир и части от Северна Азия), ще бъдат съединени с новия шести континент (в същност осми, понеже Америка е разде­лена на две, а никой не брои и Антарктида). Там именно ще израс­не и ще се утвърди расата на синовете Божии. От друга страна, някои от съвременните континенти ще потънат под равнището на Тихия (Великия) океан. Главното ядро на Шестата раса, според Учи­теля на ББ в нашата страна, ще съставят именно синовете Божии, Белите Братя, разпределени на три големи общности: 1) Слънчевите Деви на Чистотата; 2) синовете на Мъдростта, Светлината и Зна­нието; 3) синовете на Истината, Волята и Свободата. Освен избро­ените Шестата раса ще бъде допълнена в количествено отношение и от постигналите нужната степен в своето духовно развитие земни хора. А всички останали, изостаналите по духовната пътека, ще трябва да се задоволят с безплодната по своя характер Седма по ред култура на Бялата раса. Учителят П. Дънов формулира най-важна­та задача на Шестата раса по следния начин: прилагане на три велики закона: а) съвършена Любов към Бога; б) разумна Любов към ближния; в) Любов към самия себе си.

 

 

"Любовта значи доближаване до Бога."

"Любовта е духовна храна."

"Велико нещо е Любовта! Тя е Великият закон, който из­пълва всякога душата на ученика."

(Учителят П. Дънов)

 

 

В ч. I, гл. IV, т. 1. разгледахме учението на ББ за Любовта (изпи­сана с главна буква, за да бъде отличена нейната духовна и Божес­твена проява от земната, материална и плътска такава) под загла­вие " Божественият принцип на Любовта". В следващите редове, обособени като отделна тема, предлагаме информация, разсъжде­ния и изводи, които - поради огромния обем на проблематиката - не са засегнати в горепосочената лекционна единица. И това не е случайно, тъй като Учителят П. Дънов е говорил най-много именно за Любовта. Тя е и принципът, лежащ в основите на Новата Култура, носеща нейното име. Култура, чийто фундамент Учителят на ББ в България изгради посредством трите водещи елемента на своето духовно-културно наследство: Слово, Паневритмия и музика.

 

Учението за Любовта е водещо по своя характер и съдържание в Новото учение. Любовта е онзи Божествен принцип, който е но­сител на живота - пълния и изобилен живот. Преди всичко тя е онтологическа характеристика на Бога - "Бог е любов" (I Йоан 4:8,16). След това - категория в етиката. Не на последно място - Любовта е пътят, по който човек може да познае Бога посредством мистична интуиция, и така понятието се превръща в категория на гносеологията. Освен всичко изброено Учителят П. Дънов разглежда и други четири проявления на Любовта, които ще бъдат обект на изясняване в настоящото изложение: като стремеж - свързана с фи­зическата природа на човека, като чувство - изразяваща емоционал­ното му естество, като сила - кореспондираща с умствената същ­ност на човека, и като принцип - произтичаща от висшата му ду­ховност.

 

В учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, Любовта изпъква като ядро на живота - негова неугасима и неотклонима светлина. Тя не е някаква литературна абстракция, а действие, ра­бота за Божия План, стремеж към съвършенство, служение в името на човечността, доброто и справедливостта. Ако Любовта бъде въз­приемана само като дума, израз или форма, то нейният плод би бил нищожен, еволюцията би пресъхнала. Реалната Любов е проявление, непрестанно развитие и разгръщане на най-чистите помисли и дела: "Любовта е любов, само когато се прави. Любовта е реална, кога­то се прави. Реално е само това, което се проявява. Ние не можем да говорим за реалното като за нещо минало, като за нещо бъдещо. Божествената реалност е всякога реалност " (Учителят П. Дънов). В този контекст българският духовен Учител достига до едно за­вършено окултно разбиране за мисията на човека като строител на новия живот, като носител на Божествената Любов, Мъдрост и Ис­тина. В светлината на живота той - ученикът по духовния Път - съзира именно действието, съзиданието, извисяването, а не фило­софските спекулативни заключения, сухата теоретичност. Той знае, че именно Любовта е стаена като най-дълбока същност на Безначалния, Непостижимия Творец на Вселената. Тя е, която ни е изва­дила от небитието и ни възвръща към разтворените обятия на Небето и преизпълненото със светлина сърце на Бога.

 

В редица окултни школи на древността пътят на посвещението е бил този на Мъдростта. Но посвещението в Любовта или, както го наричат, посвещението в Христос е най-извисеното. Затова и Шко­лата на Учителя на ББ в България може да бъде наречена Школа на Любовта. Червената нишка в дейността й утвърждава великата задача на всеки човек - да разбере Любовта, която е родила и дви­жи всичко съществуващо, да проникне в нейната същност и про­явления и да я приложи в живота си. Ако успеем да постигнем това, значи вече сме на път към единение с Небесния ни Баща, Който от памтивека ни очаква с безкрайно търпение и Любов и за Когото Христос споделя: "Аз и Отец Ми едно сме." Именно Любовта е най-краткият път към Него! Всички останали пътища в същата посока са осеяни с опасности. И най-главното: никой друг път освен този на Любовта не ни предпазва от най-страшна­та заплаха - гордостта. Затова Учителят П. Дънов е в правото си да възкликне: "Знайте, че Любовта е по-велика от всичко, което ще измислите. Понятията от вашия катадневен живот не покри­ват нито едно от нейните качества. Знайте само едно, че тя е над всичко, ражда живота и управлява световете от мравките до великите йерархии на ангелския свят." Макар и толкова дос­тъпна на пръв поглед, за мнозина Любовта си остава непристъп­на крепост за цял живот. Има едно изключително важно условие, което следва да изпълним, за да влезем като победители в тази твърдина на личностното пресътворяване. Ето как го характери­зира Учителят на ББ в нашата страна: "Всеки, който иска да придо­бие Любовта, Божествената Любов, за която говорим, трябва да извърши един вътрешен подвиг. Подвигът се състои в това - да прости на ония, които не го обичат и му причиняват пакост. Не може ли да извърши това, той трябва да знае, че още нищо не е постигнал в познаването на Любовта. Никаква наука, ни­какви формули не могат да му помогнат. Ето как любовта - най- достъпният път за възхождане на душата (курсивът мой - К. З.), идва, след като е възможно осъществяването на тази вът­решна победа."

 

В нейното човешко измерение Любовта предполага предоставя­нето на пълна свобода на нейния обект. За жалост малцина дости­гат до подобна зрелост на нейното разбиране и прилагане. На по­мощ отново им се притича мъдростта на великия духовен Учител: "Не е лошо това, че хората се влюбват един в друг. Лошото се появява тогава, когато започват да се обсебват и да се огранича­ват дори до степен на истинско робство. Остави човека, когото обичаш, сам да не пожелае да се отдели от тебе." В учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, е разкрит един безпогрешен ключ към постигането на Божествената Любов - кротостта. Про­буждането на човешката душа е немислимо без притежаването на този ключ. Кротостта - в светлината на Новото учение - представ­лява неподозирано могъща сила, която в развитие довежда до кул­тивирането на едно вече ангелско качество - милосърдието. Кро­тостта черпи своята сила именно от Любовта - в качеството й на извор на целомъдрие и чистота. Целта на нашия живот - съвър­шенството - според българския духовен Учител е съсредоточена в закона на Любовта. Той разглежда Любовта като колективен процес: "Когато човек обича, чрез него се проявява колективната Любов на много Същества. Законът е такъв: колкото повече Същества се проявяват чрез Любовта ти, толкова тя е по-силна. Когато обичаш, чрез теб се проявява Любовта на цялото Небе, на всички Напреднали Същества, на Бога! Ти не си сам."

 

В своето Слово Учителят П. Дънов формулира три закона на Любовта:

 

1) "Ако твоята Любов към едного е Божествена, ти обик­ваш всички!"

 

Като следствие от този първи закон на Любовта той изтъква: "Ако някой човек те обича, той ще обича и всички околни."

 

2) "Ако аз започна да обичам някого, всички ще започнат да го обичат."

 

Дори и най-невзрачният човечец, ако се превърне в обект на мо­ята лична Любов - в нейното Божествено измерение, рано или къс­но ще бъде обикнат и от останалите. Така аз ще помогна и на него самия, и на другите, които до момента са го отритвали: "Когато обикнат някого, в него се натрупват големи богатства и той прив­лича другите."

 

3) "Когато обичаш някого заради добрите му качества, ще обичаш и лошите му качества."

 

По повод същността и действието на този трети закон Учителят на ББ у нас допълва: "Човек е колективно същество. Трябва да намериш господаря. В един човек, като обичаш едно същество, трябва заради него да обичаш всички други същества в него."

 

На друго място в своето Слово Учителят П. Дънов предлага фор­мулировката на други три закона на Любовта, които звучат твърде сходно на горните и същевременно ги допълват:

 

1) "Когато обичаш Бога, всички същества те обичат."

 

2) "Когато Бог те обича, ти обичаш всички същества."

 

3) "Всички ние живеем в Бога, без разлика - всички същест­ва" (ср. Деян. 17:28 - бел. К. З.).

 

Като заключение българският духовен Учител подчертава: "Важ­ното е да дадем условия Бог да живее в нас (курсивът мой - К. З.)."

 

В учението на ББ Любовта е издигната в ранг на творчески прин­цип с непостижима съзидателна сила. Същевременно тя в своето про­явление в най-висока степен изпълва представата за вездесъщото Божие присъствие в Космоса: "Целият свят е резултат на Лю­бовта! ...Нашето заблуждение е, че ние търсим Любовта някъде. А няма място, където Любовта да не е. Всички същества живеят в нея и черпят от нейните източници. Навсякъде, дето има разумен живот, е Любовта. Дето няма разумен живот, и там е Любовта, но не се проявява. Бог е Любов. Той се проявява в цялото Битие. Ако търсите Любовта, ще я намерите в целия всемир. Тя се проявява чрез храната, водата, светлината и чрез всички същества. Любовта е космична сила, която движи всичко в света (курсивът мой - К. З.) - всички планети, всички слънца. От извора на Любовта мили­они години ще произлизат всички светове. ...Цялата природа е Любовта на Бога и ти живееш вътре в Любовта." Освен всичко останало Любовта е естествената среда за живот на всички същества, особено за разумните измежду тях. Нищо извън нея не притежава нейната способност да поддържа жизнения цикъл на Божиите творе­ния и да създава необходимите условия за тяхното благоприятно про­явление и възпроизвеждане. По този повод Учителят П. Дънов подчертава: "Любовта е среда, в която човек живее. Каквото е во­дата за рибата, това е Любовта за човека. Човек живее в средата на Любовта и нищо не е в състояние да го раздели от тази Любов. Щом излезете от нея, ще умрете, ще изгубите живота си. Някои хора мислят, че могат да живеят извън Любовта. Немислимо е. Излязат ли извън нея, ще се задушат... .Дължината на вашия живот, вашето щастие и култура зависят от тази среда на Любовта."

 

Всесилната и всеприсъстваща Божия Любов обгръща като не­победим щит всички същества. Единствената й цел е да подпомог­не процеса на тяхната еволюция, на духовното им израстване. Тя ги съпътства във всички премеждия на материалното битие, калява ги в огъня на безброй битки, без които те не биха постигнали бля­съка на шлифования диамант - съвършенството: "Безграничната Любов ви прекарва през всички изпитания, за да ви направи съвър­шени. Единственият, който ви обича и не вижда във вас зло, е Бог! Навсякъде виждаме Божието проявление." Първоначалната по­сока на проявление на Любовта е от Бога към съществата, в част­ния случай на нашата земна общност на Разума - от Него към хората. Всеки от нас я възприема и отразява по различен начин, съответст­ващ на степента на неговата лична духовна еволюция. Тя тече неп­рекъснато изобилно от вечния Източник към всички. Всеки се пол­зва от благодатното й присъствие според възможностите си да я получава и отдава. Формите на проявление на Любовта и интен­зивността на присъствието й са пряко свързани и със сферите и зоните на Космоса в тяхната йерархична структура. Разбира се, ка­то потенциал тя навсякъде е еднаква, но условията на съответната среда въздействат специфично върху възможностите за възприема­нето и препредаването й. "Любовта е от Бога, а начинът, по кой­то хората я проявяват, е от тях. Щом се разговаряш с Любовта, ти се разговаряш с Бога. Човек иска да го обичат всички. Но това е идея на Божествения свят. Някой иска да го обичат множество хора. Това е в ангелския свят. А когато иска да го обича един, това е в човешкия свят. Ние трябва да снемем Божествения свят тук, долу, на земята!" (Учителят П. Дънов).

 

Всяко живо същество се стреми към Любовта като към Извор на живот и блаженство. Нищо по-естествено няма от този извечен стре­меж! Самата същност на човешката душа е изтъкана от порив към Любовта, което е потвърдено и в Словото на българския духовен Учител: "Всеки човек иска да бъде обичан! Това е Божествено. Любовта е един вътрешен копнеж на човешката душа. Човек я търси навсякъде." Понеже Любовта произлиза от най-дълбоката същност на Божието Същество, тя представлява естествено съсредоточие на безсмъртното човешко начало. И, от друга страна, про­тичането й по обратната връзка - сиреч от човека към всичко около него, спомага да открием по безпогрешен начин автентичното, най-истинското собствено "аз": "Любовта е център на човешкия дух. Да любим, това значи да сме намерили онзи извор, който постоян­но извира в нас." А що се отнася до една от многобройните възмож­ни интерпретации на същността на Любовта - в ракурса на нейно­то субстанциално проявление като естествена среда за екзистенци- ята на Божественото, Учителят П. Дънов заключава: "Що е Любов? Свят, в който живее Божественият Дух. Най-великият, най-възвишеният свят е Любовта. И когато се казва: "Бог е Любов", подразбираме същината, от която е произлязло всичко."

 

Всичко изложено дотук неминуемо довежда до разкриване сми­съла на човешкия живот именно в светлината на Любовта като из­начален Божествен принцип на космичното развитие: "Смисълът на живота седи в Любовта към Бога! Истински човек наричам този, който е възлюбил Бога. И в ада да отиде, той ще бъде всяко­га радостен и весел. Моментът, в който той се е определил и е възлюбил Бога, го определя като човек. Да възлюбиш Бога, това значи да разнасяш благоуханието си надалеч."

 

Не можем да очакваме от себе си да проникнем в Любовта от­веднъж и да я проявяваме във всички направления с еднаква ин­тензивност, без оглед на обектите, към които я насочваме. Пътят към нея изисква от нас да започнем с малки стъпки, да я култиви­раме с търпение и постоянство. Отношението ни към нея, начинът, по който я разбираме и проявяваме, са между най-важните уроци в това грандиозно училище на Всемирния Живот, каквото е матери­алният свят и, в частност, планетата Земя. Затова Учителят на ББ у нас ни съветва: "Когато някой обича едного, двама или няколко души, това е школа, за да обикне всички! ...И ти ще обичаш Бога, Който се отразява във всички. Ти ще обикнеш Бога, Който се проявява чрез тях! ...Голямото правило е: да имате обич към всичко, което Бог е създал."

 

Новото учение утвърждава тезата, че Любовта в нейния чист вид е приоритет единствено и само на Твореца. Това нейно върхов­но проявление е в същото време и вечният критерий за постижени­ето на човека по пътя си към своя Създател: "Любовта е качество само на Бога. Само Бог е, Който люби. Нашата любов е отраже­ние на Божията Любов. ...Когато човек стане съвършен провод­ник на Божията Любов, тогава той е едно с Бога. Колкото си по- добър проводник на Божията Любов, толкова по-добре. От това зависи твоето достойнство." Богопознанието притежава единст­вено, ала най-сигурно средство - отново и отново Любовта! Този принцип на сближаване и единение е в сила и за общуването с всич­ки останали природни и свръхприродни царства. Нека отново ци­тираме Словото на великия духовен Учител: "Бога можем да поз­наем само чрез Любовта. Бог е достъпен само чрез Любовта. ...Любовта е път за познаване на Бога. Само чрез Любовта може да Го познаете. Дето има Любов, там има познаване."

 

За градацията на Любовта - от човешка, през ангелска, до Бо­жествена - Учителят П. Дънов казва следното: "Страстите са чувства. Те не са Божествената Любов. Човешката любов е суров, необработен материал, а Божествената любов е изработен ма­териал. Корените на Божествената Любов са в човешката. Клонищата - това е ангелската любов. А Божествената Любов са плодовете на дървото. Тя осмисля живота на всички хора." Тази йерархична подредба в проявленията на Любовта е логическо отра­жение на духовната зрелост, съответстваща на всяко стъпало в при­емането и изявяването на всемирната Любов. Относно същността на Божествената Любов, т. е. на нейното най-извисено проявление, Учителят на ББ у нас добавя крилатата фраза: "Любовта е това, което не умира!" Носителката на безсмъртие във висшите нива на своята изява сама по себе си е безсмъртна като същност. И това не може да бъде другояче поради простия факт, че истинската Любов е есенцията на самото Божие Свръхсъщество. Изразявайки най-адек­ватно и проникновено Своята същност именно чрез Любовта, Тво­рецът обгръща с нея безсмъртната същност на Своите творения: "Любовта е докосване на Бога до човешката душа."

 

В контактите между хората не бива да говорим за любовта си. Тя не може да бъде облечена в думи, не може да бъде изразена сло­весно. Безсмисленото или прекалено емоционално изразяване на наличието й събужда за действие сили с противоположен, разру­шителен характер, за което Учителят П. Дънов предупреждава: "Ко­гато обичате някого, не му говорете за любовта си. Който много говори за любовта си, той ще бъде поставен на изпитание, което едва може да издържи." В тясна връзка с това напътствие е и раз­криването от негова страна на важен духовен закон, чието въздейс­твие остава непознато за мнозинството от земните хора: "В Любовта има един велик закон: ако ти си позволиш да споменеш на някоя жива душа, че я обичаш, и с това я ограничиш, ти си изгубил вече всичката любов." Затова и напълно логично е към последова­телите на Новото учение да бъде отправен призивът: "Ще ви дам едно правило: за своята любов не говорете никога нищо. ...Прояви любовта си, без да казваш на човека, че го обичаш."

 

Колкото и дълъг път да сме изминали към вникването в същ­ността на Любовта, нейното най-дълбоко естество си остава непоз­наваемо. И това е така, понеже тя е сърцето на Бога! В това безк­райно и вълнуващо пътешествие - навън, към света извън нас, и навътре, в дълбините на собственото "аз" - е заключена в най-ви­сока степен прелестта на съществуването. То осмисля нашите зем­ни дни, поривите на душата ни, копнежите на духа, заключен в тленното материално тяло. По този повод Учителят П. Дънов въз­кликва: "Любовта ще остане неразбрана за вечни времена. В то­ва седи красотата на живота." Всяко посещение на Любовта в нашия живот е дар Божий! Единственото, за което не си заслужава да съжаляваме, е, че сме обичали! Прегръдката на истинската, Бо­жествената Любов е преживяване, което оставя своя незабравим отпечатък у нас за цялата Вечност. В този ред на мисли Учителят на ББ в нашата страна споделя: "Радвайте се, когато любовта ви посещава. Радвайте се, когато ви обичат. Някой съжалява, че го обичали или че обичал. Когото и да сте обичали или който и да ви е обичал, не съжалявайте. Малко или много, любовта всякога дава нещо от себе си (курсивът мой - К. З.). Понеже всички хора имат известни сили, дарби и способности, това показва, че някой ги е обичал. Любовта преобразява както този, който обича, така и онзи, когото обичат. Любовта лекува всички болести (курси­вът мой - К. З.). Тя не търпи слепи, глухи, неми, сакати, глупави, невежи. Каквито слабости и недостатъци види в човека, тя всич­ко изправя. Едно изисква любовта - пълно доверие. Съмнявате ли се в нея, тя се затваря за вас и нищо не дава."

 

Според учението на ББ, предадено на българския народ от Учи­теля П. Дънов, в своето проявление "...Любовта е колективен, а не единичен акт. Когато човек люби, с него заедно любят всички хора, всички ангели и архангели - цялото Небе. Той се радва, понеже е станал проводник на Любовта. Каквото благо приеме от нея, той го предава и на другите същества." Във вълшебното огледало на Любовта и най-простите неща от ежедневието се превръщат в при­казка, която гали душата и събужда най-чистите пориви на сърцето: "Кое прави обикновените неща необикновени? - Любовта. Докато не обичаш поне един човек, целият свят ще бъде чужд за тебе. Щом обикнеш някого, и тоя, и оня свят ти стават близки." Освен всичко останало Любовта в своите най-извисени проявления моти­вира човешката личност да дава най-доброто от себе си. Усещането за полет, неповторимият по красота порив да надмогнеш всичко земно и преходно в устрема си към небесното са онзи брилянт на любовното чувство, който заблестява с неустоима прелест върху че­лото на любещия: "Любовта е стимул, който кара хората да мис­лят, чувстват и действат правилно. Каквото и да прави, човек трябва да го прави с любов. Много неща върши човек без любов, но Бог търпи всичко. Той чака времето, когато малкото дете ще по­расне, ще стане голямо и ще започне да работи съзнателно и с любов. Преди да постигне това, детето се забавлява с играчките си" (Учителят П. Дънов).

 

Изключително ценни са и разсъжденията на Учителя на ББ у нас относно неразривната връзка между Божествената Любов, все­мирния живот и съзнателното присъствие на разумните същества във Вселената: "Ние говорим за Любовта като за нещо незнайно, от което произлиза нещо знайно. Кое е знайното, което произлиза от Любовта? - Животът. Тъй както днес се проявява, животът е външен израз на Любовта (курсивът мой - К. З.). В същност какво нещо е Любовта? Казано е, че Бог е Любов. Това, което под­крепва цялото Битие, мисълта, чувствата и постъпките на всички разумни същества, наричаме Любов. Това, което свързва умове­те и сърцата на всички хора и прониква в целия Космос, наричаме Любов. Каква е тази връзка, не може да се каже." Любовта е и връзката между крайното и безкрайното, между човешкото и Бо­жественото. В своето човешко измерение тя притежава естествени граници, наложени й от нашия начин на разбирането и прилагане­то й. Докато проявата й от страна на Върховния Повелител на Кос­моса разкрива в пълнота цялата й мощ и безграничност на изявата. В този дух са и размислите на Учителя П. Дънов, който освен това прави връзка между проявеността на Любовта и нейната безграничност, съответно граничност: "Безграничната Любов е непроявената още Любов; в тази Любов е Бог. Чрез нея Той се проявява. Граничната любов е проявената човешка любов. Безграничната Любов няма начало, няма и край. Граничната любов е човешка­та, която се е проявила и се проявява в живота. Тя има начало и край, затова я наричат временна, преходна. Животът има смисъл само в безграничното и непроявеното." Изписването на целия пасаж в получерен шрифт има за задача да подчертае негова­та изключителна важност и дълбочината на прозрението, демонст­рирано отново и отново от Пратеника на Небето. За да се ползваш цялостно от даровете на Любовта, би трябвало да познаваш зако­ните на нейното проявление. Повечето беди в нашия живот произ­тичат именно от тази причина - че не познаваме действието на Лю­бовта в нашия живот. Затова Учителят П. Дънов е в правото си да заяви: "За оня, който не разбира законите, любовта е наказание; за оня, който ги разбира, любовта е благословение. Страшно е, ако любовта събуди ревност между хората. Разумният намира начин да се справи и с ревността."

 

Българският език е уникален в редица отношения. Той единст­вен (поне доколкото ми е известно, без да съм филолог) съдържа две понятия-синоними относно обекта на изследваната тук тема: "любов" и "обич". Първото от тях е от славянски произход, а вто­рото - от прабългарски. Често в разговорната реч ги използваме като взаимно заменяеми. Но от езотерична гледна точка - като но­сители на определен тип енергия - те притежават съдържание с известни нюанси в проявата им като космически принцип. По този въпрос Учителят на ББ в България съобщава следното: "Думата "Любов" употребявам в смисъл на енергия, която излиза от цен­търа на Вселената и отива към периферията, а думата "обич" употребявам в смисъл на енергия, която излиза от периферията и върви към центъра на Битието. Любовта наричам творчески, съ­зидателен процес, а обичта - процес, който върви отдолу нагоре, който съгражда."

 

Когато един ден неминуемо си заминем от този свят (това е съд­бата на всички въплътени същества, дори и на великите духовни Учители), ще се изправим пред своите по-напреднали по космичес­ката стълбица на духовното израстване братя и сестри и ще трябва да отговорим на един най-важен въпрос: "Изпълни ли закона на Любовта?" От отговора му и ще зависи как да протече по-нататъш­ното ни обучение в духовния и материалния свят, условията на след­ващото или на поредицата следващи въплъщения, кармичните обусловености и задачи, стимулът да продължим напред към крайната цел - съвършенството, единението с Бога. Излишно е да споме­наваме, че тези, които ще ни зададат този въпрос, предварително отлично ще знаят и точния отговор. В невидимия свят нищо не мо­же да остане скрито! Но от нас ще се очаква да бъдем максимално обективни и самокритични, за да си помогнем сами в избора на вариантите за по-нататъшния ни път през Вечността. Ключът към тайната на решаването на тази извечно стояща пред индивидуал­ния дух задача е реализацията на вълшебната триада: Любов - служение - изпълнение на Божията Воля. Това е същевременно и ключът от портала на небесния дворец, в който е скрито най-вели­кото съкровище на Вселената - смисълът на съществуването. Нека отново се насладим на гениалната простота, с която Учителят П. Дънов излага вечните Истини на Битието: "Който служи на ближ­ния си с Любов, той е изпълнил предназначението си, а с това за­едно той е осмислил живота си. Щом изпълни Волята Божия, чо­век изпитва радост. Този човек е готов на всички страдания. Той понася страданията и изпитанията в живота си с радост и съз­нание, че изпълнява Волята Божия."

 

За окултния ученик червената нишка на неговия живот е Любовта към Бога: "Ученикът започва с Любовта. "Ако Ме любите, ще опазите Моето Слово." Обичай първо Оня, Който винаги е бил верен и неизменен в Любовта Си към теб. Обичай Този, Който ти е дал живота и всички условия" (Учителят П. Дънов). Естествено продължение на Любовта към Бога е тази към духовния наставник - Учител (т.нар. гуру в източната и по-специално в индийската езотерична лексика). Двете проявления на Любовта в този смисъл са неразделни, защото в лицето на своя духовен Учител човекът по духовния Път съзира пълномощен представител на Бога на плане­тата Земя. В тази връзка Учителят на ББ у нас отбелязва: " Ученикът има Любов към Учителя си. Тогава той има условия да възприеме онова, което Учителят му дава. Ученикът обича Учителя." Учи­телят неусетно се превръща в жив пример за своите предани учени­ци: "Когато ученикът обича Учителя си, той постъпва в живота си тъй, както би постъпил Учителят." За да може да усвои пъл­ноценно всички щедри дарове на Любовта, окултният ученик след­ва да изпълни едно предварително условие: "Ученикът е възприел правилно Любовта само тогава, когато е примирил всички проти­воречия в живота си. Иначе той не я е разбрал." За да изпълни докрай закона на Любовта в своя земен живот, ученикът е длъжен да култивира абсолютна чистота във всички свои мисли, чувства, думи и действия: "Който люби, обиква чистотата. В името на Любовта целият живот на ученика трябва да бъде чист." Чисто­тата е незаменимата и непробиваема защитна стена, която огражда ученика от всички неблагоприятни влияния на околната среда: " Уче­никът трябва да бъде чист, за да разбира и възприема Любовта. Когато той добие Чистотата, обиква целия свят. Чистотата е неговата ограда." Любовта към Бога сама по себе си подпомага процеса на пречистване. Ако тя не е осъзната и прилагана правилно, тогава окултният ученик трябва да премине през неизбежната зона на страданията: " Ученикът, като люби Бога, се чисти. А може да се изчисти и чрез страданията. Любовта е една жива сила, едно течение, което постоянно иде от Бога и трябва да минава през нашите души." Да живееш в Любовта, това означава да си надраснал всички дребнавости, суети и изкушения на ежедневието. За те­бе вече не съществуват неразрешими проблеми: "Когато ученикът живее в Любовта, лесно разрешава всички въпроси и за него не съществуват противоречия" (Учителят П. Дънов).

 

Изключителен интерес в рамките на това изследване представ­лява начинът, по който българският духовен Учител разшифрова буквения състав на думата "любов": "Л - е свързването на две души. Ю - е условията. Б - е посятото семе. О - са външните условия. В - е вечността. При буквата "О" има един кръг. При "Б" има кръг, разделен на две." В опознаването и прилагането на Любовта спо­ред него се наблюдава логическа градация: "Любовта е, която съз­дава човека, която внася живот, светлина, радост, знание, бо­гатство. Вие трябва да преминете най-първо през любовта на све­та, докато дойдете до онази Божествена Любов, до непостижи­мата Любов. Първо човек трябва да започне с малката любов, докато дойде до голямата Любов." На този свят няма по-голямо богатство от споделената Любов! Тя няма и не може да има екви­валент в света на материята. Дори и в най-нищожната си проява тя остава ненадмината по стойност и дълбочина на преживяването. Затова Учителят П. Дънов споделя с разбиране: "Една среща, ста­нала в името на Любовта, струва колкото всичкото богатство на света" (курсивът мой - К. З.). Той ни съветва да отправяме сво­бодно Любовта си към другите хора и към всички същества, без да се надяваме на ответна реакция. Истинската Любов е в безкористието, в лишеното от очаквания себеотдаване. Да очакваш справедли­ва (от твоя гледна точка) отплата за това, че любиш - това е най- сигурният начин да отпиеш от горчивата чаша на разочарованието: "Обичайте хората, без да очаквате те да ви обичат. Търсите ли човек да ви обича, в края на краищата ще се разочаровате и ще видите, че този, който ви е обичал, не е онзи, когото душата ви е очаквала." И на друго място в Словото на Учителя на ББ в България: "Противоречията произтичат от това, че искате, когато оби­чате някого, той да ви плати за любовта."

 

В крайна сметка именно Любовта е онази, която в най-висока степен осмисля нашия живот. В същност тя е навсякъде, но ние следва да разполагаме с нужните духовни сетива, с които да уста­новим присъствието й, да я посрещнем и да я направим неразделна част от нашето съществувание: "Без Любовта животът няма сми­съл. Без Любовта животът се разпада на своите части. Ако Лю­бовта не влезе в човека като плод, той ще изгуби живота си. И когато хората се разочароват от живота, това се дължи на за­блуждението, че те очакват животът да дойде по някакъв меха­нически начин, да се налее отнякъде. Не, животът не е механичес­ки процес" (Учителят П. Дънов).

 

 

 

"Щом си в Любовта, ти вярваш и всичко е светло за тебе. По това ще познаеш, че си в света на Любовта. Там съмнение няма; усъмниш ли се, това показва, че Любовта я няма."

 

"Четири са проявите на Любовта в човека: като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като прин­цип в духа. Това е целият цикъл на развитие от начало до край. Любовта като стремеж се движи към центъра на Земята. Това са корените на Любовта. Любовта като чувство се движи към Слънцето - това са клонищата. Любовта като сила се проявя­ва само у гениите и светиите. Тя се проявява у всички онези, които се жертват за една държавна кауза."

(Учителят П. Дънов)

 

Начинът, по който Учителят П. Дънов третира понятието "лю­бов", бележи множество допирни точки с традиционното христи­янско учение. И в двете теоретични системи любовта се разглежда като принцип на Битието (ср. I Йоан 4:8,16: "Бог е любов."), като основа на взаимоотношенията между хората ("Обичай ближния си като себе си..." - Мат. 19:19) и като фундамент на отношението на човека към Бога - "заповед", която "... е най-голяма в закона" ("Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце и с всичката си душа, и с всичкия си разум..." - Мат. 22:36-37). Ала в своите търсения българският духовен Учител отива по-далеч. Той разкри­ва дълбини и конкретни прояви на Божествената Любов (нейната висша октава), които представляват като разсъждения и обобще­ния безценен принос към съкровищницата на езотеричното позна­ние: "Четири са проявите на Любовта в човека. Тя действа като стремеж в сърцето. Като чувство в душата. Като сила в ума. Като принцип в духа." На тези четири степени в проявлението на всемирната Любов са посветени и следващите редове.

 

а) Любовта като стремеж

 

В това си проявление Любовта е свързана с материалния свят и с физическото тяло на човека; тя е насочена към всички същества от противоположния пол. В началния стадий от своята индивидуална духовна еволюция човекът изразява именно тази степен на Любовта. Тя демонстрира паралели с т.нар. магнетизъм в привличането между половете, за който Учителят П. Дънов споменава на много места в своите беседи и лекции. Той обяснява простичко и достъпно нейната същност по следния начин: "Горенето на сърцето не е любов. Между горенето на сърцето и любовта има грамадна разлика. Горенето на сърцето, това е една от първите фази в развитието на любовта. Любовта на съвременните хора е преходна. Днес тази любов гос­подства в света. Човешката любов е любовта на пепелта. Човешката любов може да се види само на огнището, дето гори, изгаря и се превръща на пепел. Привличането, което е резултат на магнетизма, не е любов. Това е магнетична, неустойчива и преходна любов. Магнетичната любов или любовта като стремеж е нача­ло на любовта" (курсивът мой - К. З.). Космическата Любов, изви­раща непрестанно и неуморно от сърцето на Бога, от Неговото лоно, достигайки до човешкото същество в ранния етап от духовното му съзряване, навлиза в по-гъста среда. Тя неминуемо се пречупва в съзнанието на личността, все още неизкушена да поеме по духовния Път към съвършенството, и претърпява значителни ограничения. Така именно се заражда нейното проявление като стремеж. Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов свидетелства, че Любовта като стремеж е кратковременна и неустойчива. За нея българският духо­вен Учител заявява: "Любовта като стремеж е едно направление, посока, която води към Любовта", очевидно имайки пред вид, че тя е само стъпало, предварителен стадий, подготовка за изявата на ве­ликата Божествена Любов.

 

В това свое проявление Любовта има отношение към старозаветния човек, към неговото равнище на съзнателност. Той посреща изпитанията в живота предимно с ожесточаване и озлобление. Во­дещият мотив в действията му е "борбата за живот", а заветът му е: "Око за око, зъб за зъб!" Житейската среда на старозаветния човек е ограничена в мащабите на семейството, рода или племето. Основ­ната му цел е придобиването и увеличаването на материалните блага, в името на които той е готов да употреби сила. Така че той не се спира пред използването на насилие, особено ако е засегнат лични­ят му интерес. В мислите и поведението си изхожда на първо място от потребността да удовлетвори егото си. Интересите му имат за горна граница националния шовинизъм. Преобладаващата част от нашите съвременници отговарят именно на това равнище на съзна­нието. Те се прекланят пред идола на частната собственост и разг­леждат жизнената си среда изключително като източник на блага за собствена изгода. Следващата мисъл на Учителя П. Дънов има пред вид това равнище на съзнанието: "Сега законът на физичес­кото поле е такъв: хората, които са по-близко до нас, с тях ние имаме по-близки отношения, можем да им помагаме, а на другите не можем да помагаме външно, понеже са далеч, няма възмож­ност за това."

 

 

б) Любовта като чувство

 

Както вече бе посочено по-горе, второто проявление на Любовта - като чувство, действа в душата на човека. В случая тя е свързана с астралното (емоционалното, чувственото) тяло на личността и е насочена към един единствен представител на противоположния пол. Очевидно е, че тази степен в проявата на Любовта е по-издигната от предходната. В своето разширено действие тя засяга и отно­шенията между приятели и въобще хора със сходни жизнени цели. Братството между хората - един вековен, дори хилядолетен идеал на земното човечество - е основана именно върху Любовта като чувство, проявена в душата. В тази си изява Любовта засяга духов­ното естество на личността, нейното нравствено чувство. На този етап от духовното съзряване на индивидуалността човешката чис­тота и устойчивост бележат значителен ръст. Важен щрих от моти­вацията на този тип мислене и поведение откриваме в Словото на Учителя П. Дънов: "За някого казвате, че го обичате повече. Оби­чате някого повече, но ще дойде смяна, понеже ние стоим на едно място, а Божественото се движи. Но ако ние се движим с Бо­жественото, тогава няма да има смяна."

 

Любовта като стремеж може да бъде сравнена с корените на дър­вото. Те навлизат дълбоко в земята, т. е. във физическия свят. А Любовта като чувство съответно отговаря на клоните на дървото. Те растат нагоре и отправят взор към Слънцето. Това проявление на Любовта съответства на манталитета на новозаветния човек. Жи­тейските изпитания предизвикват у него предимно реакцията на съблазняване, усъмняване и разколебаване. Възгледите му дости­гат границата на колективното съзнание, обхващайки общия му ин­терес със съмишленици и съидейници. В убежденията си се коле­бае между вярата и безверието. Разглежда света като сцена на веч­ната битка между доброто и злото. Издига в култ благотворител­ността, която може да го подпомогне в постигането на най-важната му жизнена цел - спасението на душата.

 

 

в) Любовта като сила

 

Това проявление на Любовта е свързано с умственото (менталното) тяло на човека и е насочено към група от хора, обединени въз основа на някакъв принцип. Тази нейна изява бележи на свой ред няколко степени. При първата от тях благото, което човек желае за себе си, е готов да го предостави на всички. Тоест той го желае не само за собственото си "аз". В този смисъл правдата и свободата, които са цели в неговия живот, той се стреми да придобие и за всички останали. Усилията на човека да култивира тази степен в проявле­нието на Любовта невинаги са сполучливи. При провал тя би мог­ла да деградира до нетърпимост, шовинизъм или фанатизъм с ця­лата гама разрушителни въздействия, характерни за тях. В по-ви­соката си степен Любовта като сила е отправена към цялото чове­чество. В завършения си вид тя служи като основа за реализацията на идеята за братство между всички хора. Висшата изява на Любовта като сила е дефинирана от Учителя П. Дънов, както следва: "Лю­бовта като сила в своя чист вид, в своя висш стадий се проявява само в светиите, в хората, които са готови да се пожертват за една Божествена идея. Всички онези, които са възприели Истината и искат да защитават Любовта, имат силата на Христа, силата на светиите и запечатват Любовта си в жертва."

 

Проявлението на Любовта като сила кореспондира със съзнани­ето на праведните. Изпитанията по жизнения им път предизвикват у тях преди всичко натъжаване, наскърбяване и страдание. Готови са да пожертват личното си благо в името на общото. Проявяват се като предани труженици на Божията нива, предвестници и носите­ли на нови, прогресивни идеи. Застават в първите редици на об­новлението в науката, изкуството, социалния живот. Приемат възг­ледите на новите идейни течения в областта на духовността и се стремят да ги отстояват и разпространяват. Потенциални последо­ватели са на великите духовни Учители на човечеството. Загрижени са за правовия ред в държавата, за стриктното спазване на правата и задълженията на личността. Отричат категорично употребата на насилие във всички негови разновидности. Признават правото на мнозинството и приемат като критерий за порядъчност реда, закон­ността и справедливостта на всички равнища. Те са хора на дълга.

 

 

г) Любовта като принцип

 

"Любовта е първият велик Принцип на Бога, чрез който Той се проявява. Христос е изявление на тази Велика Любов."

 

"Физическата любов се изразява чрез външни движения. На­пример, майката взема детето си, подхвърля го нагоре, милва го, целува го и прочие. Духовната Любов се изразява чрез хубави думи. А Божествената Любов - в мълчание, понеже няма думи, с ко­ито тя да се изрази на човешки език. И затова там се мълчи!"

(Учителят П. Дънов)

 

За да постигне осъществяването на тази степен в проявлението на Любовта, човек би трябвало да е преминал успешно през пред­ходните три стъпала, явяващи се подготовка за нея. Любовта като принцип обгръща всичко. За нея Учителят на ББ у нас споделя: "В Любовта като принцип няма никакви противоречия. Тя примирява всички противоречия в света. За нея няма зло, всичко е добро и възвишено. И там е безсмъртието - свят, в който няма смърт, а има възкресение. За тази Любов се казва в Писанието, че тя е "път към съвършенство"." Възкресението в този случай илюстрира пре­хода на човешкото съзнание в по-висок стадий на еволюцията си. Любовта като принцип по своята същност е мирова Любов. Тя е свързана с висшата духовна същност на човека и е насочена към всички живи същества. Тя бележи и пробуждането на свръхсъзнанието у човека. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: " Човек трябва да събуди висшето "аз", т. е. свръхсъзнанието си. Само така той ще си състави една ясна представа за Любовта и ще познае Бога. Човек може да прояви напълно Любовта, като почне да живее със съзнанието си в причинния свят, дето Един живее за всички и всички - за Един." От позицията на разглеждането стади­ите в проявлението на Любовта като дърво с корени и клони той обобщава: "Всеки, който иска да разбере смисъла на живота, не трябва да бяга от него, а трябва да премине през всичките му стадии, а именно през корените, клоните, през цвета, който е си­лата на Любовта, и да опита плода му, който е принципът на Любовта. Като минеш последователно през корените, клонищата и цвета на Любовта, ще дойдеш най-после до принципа - до плода на Любовта - и той ще ти даде смисъла." Процесът на при­добиване Божествената Любов е белязан с постепенно разгръщане и разширяване, докато тя обгърне в духа на човека всички хора, всички същества. Пилигримът по духовния Път вече добива кар­тинна представа за същността на Цялото, изградено от своите части, свързани с безсмъртната нишка на Любовта. И това съвсем не е финалът на неговото духовно израстване, а само и единствено пред­поставка за по-нататъшно издигане в посока безкрайността на Ра­звитието: "Човекът на Любовта, Мъдростта и Истината обича всичко като едно цяло. Не обича ли всичко, той не е истински човек. Като обича всички, човек постоянно расте и се развива." По този начин окултният ученик все повече се доближава до идеала да оби­ча така, както само Бог е способен да обича. Понеже изконният стремеж на Божията Любов е да бъде предоставена свобода на вся­ко живо същество да се прояви така, както Бог се проявява. В край­на сметка истинската, Божествената Любов включва в себе си благото на всички същества. В тази насока са и разсъжденията на Учителя П. Дънов: "Когато Божията Любов озари човека, той обича всички хора. Тя го свързва с техните души. В Абсолютната Реалност съществува само едно отношение: Любов към всичко жи­во!" Любовта в проявлението си като принцип представлява и жи­вата свръзка на съвършенството: "Първата връзка е от Бога към нас. Втората връзка е от нас към Бога, т. е. от създаденото към Бога. Третата връзка е от човека към човека. И четвъртата, най- възвишената, е: от Бога към Бога. При четвъртата връзка човек вижда в лицето на другите Бога така, както го вижда в своето лице."

 

Любовта в проявлението си като принцип е приоритет на окулт­ните ученици. Това са онези пробудени души, разпознали своя ду­ховен Учител и следващи го предано по пътя към съвършенството. Те са неговите помощници, съратници и сътрудници в утвържда­ването на всички нови епохи и култури. Апостоли в разпростране­нието на новите идеи, те са пожертвали всичко лично пред олтара на Божието свято дело. "Моралът на ученика е Божествената Лю­бов! " - казва Учителят П. Дънов. И на друго място в своето Слово той доразвива тази мисъл: "Когато ученикът влезе в Любовта, там има вече други закони. Любовта е нещо духовно. В Любовта няма раздяла. В Божествената Любов няма прекъсване; тя вечно расте." Ученикът по духовния Път е призван да различава изяви­те на Любовта. Това е жизнено необходимо за неговото самоопреде­ление по посока на Светлината. В случая той е длъжен да приложи придобитото от Учителя знание, за да получи желания резултат. По този повод българският духовен Учител изтъква: " Ученикът тряб­ва да различава Любовта. Тя може да бъде физическа - механи­ческа, духовна, а може да бъде и Божествена. През тези три по­ложения всички енергии се трансформират. Ученикът трябва да живее в духовната и Божествена Любов. Физическата се мени и променя; духовната се променя, без да се изменя, а Божествената

не се променя, нито изменя, а само расте!"

 

 

Любовта е единствената реалност.

В нея съществуваме.

Чрез нея живеем.

Тя е онази живителна творческа сила, копнеж и стремление, която дарява смисъл на кратките ни земни дни.

Любовта е и най-вярната пътека, която ни отвежда до Бога, Който сам е Любов.

 

"Идването на Христа на Земята е най-важното събитие в историята на човечеството."

"Христос е олицетворение на Мировата любов и Космичната обич."

"Христос, това е една абсолютна Истина в себе си."

"Най-великият Дух на Земята, на Вселената е Христос."

(Учителят П. Дънов)

 

Цялото западно езотерично познание е съсредоточено около Личността на Христос! Всички автентични езотерични школи - и на Изток, и на Запад - са единодушни по въпроса, че Христос е най-великото, най-високо еволюиралото Космическо Същество, Което се е въплъщавало на Земята за цялата история на нейното съществуване като планета. Както вече бе отбелязано, мисията на Христовото Същество (както Го нарича д-р Рудолф Щайнер - осно­вателят на антропософията и един от Великите Посветени на на­шата епоха) бележи края на инволюционното и началото на еволю­ционното (в тесен смисъл на понятието) развитие на Земята и човечеството. Животът, учението и Делото на Христос е онзи кра­йъгълен камък, който разделя на две не само летоброенето на съв­ременната цивилизация, но и пътя на човека към съвършенството, който е път към Бога. Затова и е напълно справедливо да бележим ерата преди изявата в плът на християнския Бог-Слово като време­то "преди Рождество Христово", а съответно новозаветната епоха - като времето "след Рождество Христово".

 

Изхождайки от Своята неизмерима, неизчерпаема и всеобхват­на Любов, Бог проявява Същността Си пред хората по безброй на­чини: чрез хармоничното функциониране на колосалния жив орга­низъм, който наричаме Вселена; чрез законите, който действат нав­сякъде около нас и в самите нас; чрез мащабите на Творението Си; чрез несекващия поток от дарове, с които ни удостоява всеки миг от нашия живот; чрез всичко онова, което християнските богослови назовават "Естествено Откровение", а Учителят Петър Дънов - "Жи­вата Разумна Природа". Зад цялата тази грандиозна картина на из- вечното Божествено проявление се таи една непобедима Сила, коя­то вече разкрихме - именно Неговата Любов. Живият образ на тази Любов е Христос. За да се въплъти Той сред нас в материално тяло, било е нужно Неговата върховна, непостижима Божественост да се самоограничи доброволно до размери, достъпни за мащабите на нашия свят. Подобна изява на смирение, подчинена на един везде­същ Промисъл, е подвластна единствено и само на Богоравните. Тя е образец за нас, простосмъртните. Тя е и израз на потресаваща по замисъла и осъществяването си саможертва, която е променила не­възвратимо облика на нашата действителност и хода на земната еволюция. Ето как Учителят на ББ в България рисува в едри, въл­нуващи щрихи естеството и мисията на Богочовека Христос: "Хрис­тос е първото ограничение на Бога - Неговото проявление в Битието. Този акт на Божията Любов се изявява като Дух на Христа (курсивът мой - К. З.). Христос не е във формата, понеже тя се мени. През всички векове Христос е един и същ, но тъй като съзнанието на хората е различно, затова и техните схващания за Него са различни. Като говорим за Христа, най-правилно е да раз­бираме, че Той е първата проява на Бога в Битието като Любов (курсивът мой - К. З.)."

 

За да осмислим правилно същността и плодовете на Христовата мисия, нужно е да познаваме принципите и законите на Божестве­ната наука - ядрото на езотеричното познание. Това най-древно кос­мическо Учение утвърждава тезата, че Земята е планета, на която въплътените човешки души изплащат своята карма. Нашата родна планета в същност е живо същество, физическо тяло на един из­вънредно извисен дух, който е познат сред езотериците с названи­ето "планетарен Логос". Земята е заобиколена и с невидими обвивки, духовни зони, в които протича интензивен живот. Те са населени от същества, недостъпни за нашите физически сетива. В някои от те­зи зони протича и после смъртното съществувание на човешките души, напуснали своя последен земен живот и тленното си тяло. Както всички живи същества, Земята притежава и собствена аура. По времето, когато Христос е дошъл в плът между хората, тази аура е била в катастрофално състояние - изпълнена с тъмни, мрачни и злотворни форми, характеризиращи равнището на деградация на тогавашното човечество. По този въпрос Учителят П. Дънов съоб­щава следното: "Христос донесе на Земята една нова Светлина и нова Сила, чрез която се подобри аурата на Земята и се създадоха благоприятни условия за по-нататъшното развитие на човечест­вото. Без това вливане на нова Светлина и нова Сила, донесена от Христа, човечеството нямаше сили и условия да се промени. Хрис­тос трябваше да пострада, за да се изкупят хората и да се изпла­ти част от натрупаната карма на човечеството. Идването на Христа е най-великото събитие в историята на Земята. Дру­гите религии са само подготовка, без която хората не биха мог­ли да разберат Христа (курсивът мой - К. З.)." За да бъде разбра­но и осъзнато в пълнота Христовото благовестие и още повече - за неговото прилагане в живота, е необходима радикална вътрешна промяна у човека. Без такава личностна трансформация Словото на Спасителя не би се превърнало в начин на живот за приелия го. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: "Христос е поставил три основни положения: да възлюбиш Господа, Бога твоего, с всич­кото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила; да възлюбиш ближния си като себе си; да възлюбиш и врага си. Да възлюбиш врага - това е едно от най-трудните учения, което е дадено на хората (курсивът мой - К. З.)."

 

Милиарди хора вече близо две хилядолетия очакват повторното идване (пришествие) на Христос. Почти всички измежду тях са убедени, че това трябва да стане в човешка форма, в телесен вид, както е било и първото Му идване сред нас. Учителят на ББ у нас е на съвсем различно мнение: "Христос живя веднъж между чове­ците в човешки образ. Но втори път Той няма да дойде така (курсивът мой - К. З.). Неговата кръв не може вече да тече в жи­лите на човек. Неговите мисли и чувства не могат да изпълнят обикновен човешки мозък и човешко сърце. Христовата кръв е Жи­вото Божие Слово. Христовата плът е Живият Небесен Хляб. За тях Христос е казал: "Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, няма да имате живот в себе си." По същия въпрос на друго място в Словото си Учителят П. Дънов отбелязва: "Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че Той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, Той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма... Помнете, Христос е проява на Божията Любов. И Той ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сър­цата на хората. Тази светлина ще привлече всички около Христа като около велик център. Отварянето на човешките умове и сър­ца и приемането на Христа отвътре - това ще бъде повторното идване на Христа на земята." Според Учителя П. Дънов не е необ­ходимо в съвременната епоха Христос да идва отново в плът на Земята, понеже Той се проявява непрестанно в човешката духовна природа. Пълноправният Син Божий работи без отдих в цялата Все­лена. Нашата планета, обаче, представлява особен интерес за Него пред вид съдбоносния момент от нейното еволюционно развитие. Вълнуваща и любопитна е картината на това взаимодействие меж­ду небесно и земно в пределите на нашия свят, нарисувана от Учи­теля на ББ у нас: "Христос действа в глъбините на човешката душа. Сега Христос няма да се въплътява. Въплъщението е голя­мо ограничение. Христос ще дойде в душите. Христос донесе огъ­ня на Любовта и ние сме свободни да приемем или не този огън. От Христос започна еволюцията на човечеството. Основателите на другите религии са били от човешка еволюция, а Христос не е от човешка еволюция. Той е Космично Същество. Христос е Свет­лината, която работи в цялата природа. Христос има връзка с тези, които ще образуват Шестата раса." Същевременно - спо­ред Учителя П. Дънов - пълноценният духовен живот на земните хора е немислим без прякото и конкретно съдействие на Христос, Който по незримите канали между видимия и невидимия свят неп­рекъснато разпраща светлината и обновителната енергия на Своята Божественост: "Той е великият вдъхновител на всички откровения, във всички времена. Той е невидимият двигател на целия духовен живот на човечеството."

 

Христос демонстрира по най-ярък начин Своето величие в мо­мента, когато - прикован на кръста, понасяйки най-ужасни страда­ния - Той намери у Себе Си сили да възкликне към Небесния Си Отец: "Боже, прости им! Те не знаят какво вършат!" Една от воде­щите идеи в Христовото Слово е тази за новорождението. Учителят П. Дънов обуславя изключителната важност на съдържанието на това понятие, пречупена през светогледа на Божественото учение, предадено на хората от Спасителя: "Когато преди две хиляди годи­ни Христос е говорил за Царството Божие, сиреч за онзи Разумен Космичен ред, на който се крепи светът, за онази Велика Правова Държава, в която живеят Великите Души. Той е определил и на­чина, по който човек може да влезе в туй Царство Божие, да до­бие права на гражданство. Този начин е именно Новораждането."

 

Значението на Христовото свято Дело за еволюцията на чо­вешкия род, както и смисълът на Неговата поява в точно определен исторически отрязък от време, са изяснени от Учителя П. Дънов с неподражаемо проникновение: "Идването на Христа е границата между инволюционния и еволюционния период. Христос е един тран­сформатор, без който човек не може да отиде при Бога. Той дой­де да се оправи със злото в света - да отнеме отровните му ема­нации. Който казва, че и без Христа може да се спаси, той не разбира закона. Ако не беше дошъл Христос, Земята щеше да се обезличи. Отрицателните енергии, които съществуваха тогава, щяха всичко да разрушат. И сега, след близо 2000 години, същест­вуват неверни схващания за Неговата мисия. Той е казал на учени­ците Си: "Идете и проповядвайте на света. Аз ще бъда с вас до скончание на века." Но защо ако някой каже, че Христос и днес работи в света, някои ще отхвърлят това? Излиза, че лъжата, с която хората живеят сега, минава за истина, а самата истина - за лъжа." Едно обикновено човешко същество, колкото и издигна­то да е то, не би могло да се справи със задачата, която Бог постави за решаване в лицето на Христос. Затова от най-фините сфери на Божествения свят слезе в плът на Земята самият Бог-Слово, Второто Лице на християнската Света Троица. Качествата и величието на Неговия характер го отличаваха от всички останали, доказвайки по безспорен начин произхода Му. Ето как Учителят на ББ в нашата страна рисува портрета на Богочовека Христос, наблягайки имен­но на характеристиките му, направили възможно изпълнението на неговата съдбоносна за планетата и човечеството мисия: "Забеле­жителното в характера на Христос е Неговото смирение, търпе­ние и безкористие. Той трябваше да слезе от Своето величие, да приеме човешка форма, за да покаже на хората какво значи сми­рение. В този образ Той трябваше да понесе най-големите поруга­ния и на края да изживее кръстната смърт. Без да роптае и без да се усъмни, Той понесе тези страдания. През целия Си живот Той лекуваше, поучаваше, без да очаква нищо от хората. И силата, с която понесе тези страдания, Той получи благодарение на Своето абсолютно безкористие."

 

Налице е освен това пълно единство и тъждественост между Лич­ността на Христос и Неговото благовестие: "Христос и Неговото учение са едно и също нещо." Затова "Христос е символ на Божията Любов". След грехопадението на човешките прародители Адам и Ева човечеството постепенно затъваше все по-дълбоко и по-дълбо­ко в блатото на греха. Казано на езотеричен език: то продължаваше да натрупва все по-негативна карма. Библията ни учи, че грехът отдалечава човека от Бога. Неминуемо беше това отдалечаване да се превърне в непреодолима за земните хора пропаст. Единственият, който бе в състояние да възстанови пълноценното общуване между човешкия род и Твореца, бе Христос. Затова Учителят П. Дънов има основание да заяви: "Трябва да има една нишка, която да съ­едини човешките души, потънали в материята, с Бога. Само Хрис­тос е, Който може да прокара тази нишка - да съедини човеците с Бога. Защото Той, Който слезе от Божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по та­къв начин очерта пътя, що води от временния живот към вечния." Какво е съдържанието на понятието "вечен живот"? Християнското богословие му отрежда водещо място в своята теоретична концепция. Учителят П. Дънов го интерпретира по следния начин: "А вечен живот е", казва Христос, "да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и пратения от Тебе Иисуса Христа" (Йоан 17:3 - бел. К. З.). Да познаят Бога - зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата. И Христа - разумното начало, което излиза от единия Бог, носи живот на всички същества, направлява ги и ги съхранява, като ги свързва с първичния център на всичко, което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния живот в Истината" (курсивът мой - К. З.). Освен всичко останало Христос допринесе изключително много - по мнението на Учителя на ББ у нас - за издигането самопознанието на земния човек на качествено ново равнище: познание на соб­ствената безсмъртна духовна природа. И като допълнение - връз­ката на този безценен вид познание с методите и средствата за пос­тигане на вечен живот: "Христос донесе на Земята науката за душата (курсивът мой - К. З.). Той показа пътя, по който човеш­ките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи."

 

Според Учителя П. Дънов най-значимото събитие в историята на нашата планета и на човечеството - идването и земната изява на Христос - е имало за цел да промени из основи манталитета на старозаветния човек, да го освободи от оковите на неговите ограни­чени разбирания за света и за самия себе си и да разкрие пътищата, методите и средствата за освобождението на човешката душа. Този истински Син на Бога, за да може да се въплъти в условията на физическата действителност, според Учителя на ББ в нашата страна, е трябвало да се смали 78 милиона пъти (!): "...Не е лесно един велик дух като Христа да дойде между човеците. Те трябва да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на Земята. Ала със Своето слизане на Земята Христос откри нова епоха в развитието на чо­вечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да въз­лезе човешката душа към Бога" (пътя на еволюционното развитие, който е път на духовното израстване на индивидуалността, нарече­на "човек" - бел. К. З.). Независимо от самоналоженото Си коло­сално ограничение Той сразява "Княза на този свят" и поема ръко­водството на земните съдбини в Своите ръце. В същност Христос неизменно е присъствал на Земята и между хората посредством Своя велик Дух. След приключването на земната Му мисия Неговото при­съствие става още по-интензивно - нещо, което Той е обещал както на учениците Си, така и на цялото човечество (ср. Мат. 28:20). В Неговата власт вече е цялата планетарна еволюция, включително и тъмните сили. За тази нова, поета от Христос отговорност Учителят П. Дънов свидетелства: "След възкресението Христос казва: "Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. Ще бъда с вас до сконча- нието на века." Ключовете на ада са дадени на Христос. Когато е въпрос за вашия ад, вътре във вас, ключа на този ад държи Христос и тогава отнесете се до Него." В определен смисъл всичко, изгра­дено от човечеството в областта на духовно-религиозното през ста- розаветната епоха, се явява подготовка за Христовото всеобхватно дело: "Идването на Христос е най-великото събитие в история­та на Земята. Другите предшестващи религии са само подготов­ка на съзнанието на човечеството да разбере Христос. Християн­ският свят от две хиляди години говори за страданията на Хрис­тос, обаче тези страдания са външната страна. А онова, което даде сила на Христос да изтърпи тези страдания, беше Любовта Му" (Учителят П. Дънов).

 

И до ден днешен Христовото учение не е приложено в своята пъл­нота. Очевидно ние, хората, още не сме подготвени, за да го оделотворим в нашия живот. То е приложено само от онези, които наричаме светии, мъченици, праведници, велики духовни Учители. Останалите все още сме в дълг към него. От друга страна, от деня на възкресени­ето Си до днес Христос нито за миг не е преставал да работи за бла­гото на света. След успешното приключване на Своята мисия Той се нагърби с пряко участие и надзор над еволюционното развитие на планетата Земя и човечеството. В този смисъл Той пое и функциите на Планетарен Дух, аналог на планетния Логос. И така факелът на Христовото благовестие огрява и осветява пътя на всички народи от земния глобус, на всеки отделен човек. Затова сме в правото си да отбележим, че именно Христос е най-великият от Пратениците на Бога, слизали някога на Земята; Той е най-чистият от всички хора за всички времена, най-възвишената Душа, която е посещавала този свят, и най-съвършеният Дух, Който е озарил човешката мисъл с Истината за нашия път към Божественото. Колко красота и поетич­ност има в следващите думи на Учителя П. Дънов, посредством ко­ито той добавя нови щрихи към портрета на Спасителя: "Христос бе сърцето на Бога и затова Той възкръсна. Божието сърце не мо­же да умре." Когато разсъждаваме за подвига на Христос, две от Неговите качества изпъкват с особена сила: несъкрушимата Му Любов и безкористното Му служение на Божия План и на човеците. Като образец за подражание Синът Божий остава недостижим за всички епохи от историята. За всичко това Учителят П. Дънов споделя следното: "За да стане Христос в душата ви безсмъртен и силен, трябва да дадете път на Любовта. Тогава ще поставите Христос на най-високото място във вас и ще осветите името Му в своето сърце. При това, ако някой пожелае да бъде близо до Христа, тряб­ва да е научил изкуството да се смалява. От една страна, казвате, че искате да бъдете като Христа, но, от друга страна, желаете да заповядвате. Ще познае Христа този, който е научил безкорис­тното служене и е придобил героизма да отговаря на омразата с Любов и на злото с Добро." Личният пример на Богочовека е най-яркото доказателство за стойността на благовестието Му. В каквато и житейска ситуация да изпаднем, колкото и трудна и на пръв поглед неразрешима да е тя, щом се опитаме да си представим как би постъ­пил Христос в този случай, ще бъдем в състояние да решим пробле­ма си, ръководейки се от всичко, сторено от Него в земния Му живот. Един от най-скъпоценните бисери в огърлицата на вечно живия Хрис­тов пример е смирението, издигнато в християнството на най-висо­ко място сред пантеона от добродетели: "Първото нещо, което трябва да научите от проповедите на Христа, е смирението. То е майка на истинското, положителното знание. Гордостта е майка на вре­менното, преходното знание. Може да имаш много знания, но ако си горделив, ще бъдеш в положението на един от заблудените бра­тя на Черната ложа."

 

Мнозина си задават въпроса: "Приложимо ли е Христовото уче­ние за всекиго от нас? Достъпно ли е за всяко човешко съзнание?" Макар че притежава универсален характер (т. е. предназначено е за всички хора и за всички времена), то - според уверението на Учителя П. Дънов - изисква за своето цялостно приложение съответна со­лидна основа, пробудена индивидуална душа, която да го приеме и да го осъществи на практика: "Христовото учение е дълбоко мис­тично. То може да се приложи само от такъв, който е истински мистик, защото когато започне да прилага Словото на Христа, ще бъде подложен на ред изкушения, които ще гледат да го отк­лонят и обещавайки му много блага, ще го спънат в поетия път." Съвременното човечество е призвано да доведе до край започнато­то преди две хилядолетия. Естествено, това не може да стане в рам­ките на едно или две поколения. Нашият дълг е да използваме оп­тимално мощния импулс на обновление, който обгръща Земята в наши дни и носи на крилете си прекрасните образи на сбъднати многовековни човешки мечти: "Работата на Христа не е завър­шена. Християнството в бъдеще има да преживее своя златен век" (Учителят П. Дънов).

 

На въпроса къде е сега Христос и в коя от многобройните църкви, съградени в Негово име, се намира Той Учителят на ББ в България отговаря: "Не търсете Христа тук или там. Той е вътре във вас, във вашата душа" (курсивът мой - К. З.). А когато последова­телите му го запитали защо Христос е избрал дванадесет ученици, Учителят П. Дънов обяснил: "Числото 12 е число на ангелите. То е числото на дванадесетте знаци на Зодиака. Дванадесетте апос­толи се намираха под влиянието на дванадесетте знака на зодиа­калния кръг." Той препоръчва и конкретен метод за постигане на пряка мистична връзка с Христос: "За да се свържете с Христа, четете Евангелието." Заслужава си да хвърлим поглед и от още една гледна точка върху картината на Второто Христово идване (при­шествие) на Земята, нарисувана от българския духовен Учител: "Христос ще дойде на Земята по един начин, по какъвто Бог досе­га не се е откривал. По цялата Земя ще се въдвори мир и радост. Тогава чак хората ще кажат: "Сега разбираме дълбокия смисъл на Божествената Мъдрост."

 

Християнското богословие разглежда Христос като Син Божий, въплъщение на Второто Лице на Св. Троица - Бог Син, от Светия Дух и Дева Мария. Той е Изкупител и Спасител на човешкия род, чаканият така дълго Месия. От своя страна теософите изясняват същността на Христос в четири аспекта: исторически, космически, митически и мистически. Учителят П. Дънов обобщава тези виж­дания, като внася в тях и свой собствен, оригинален елемент на проникновено тълкувание: "Днес хората делят Христа на "исто- ричен", "космичен", "мистичен" и т. н. Ала Христос сам по Себе Си е един и неделим. Има само един Христос - живият Христос, Който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос - то­ва е Бог, Който се разкрива на света. Като проява на Бога Христос не може да се отделя от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам Го не като отвле­чен принцип, а като реално въплъщение на Любовта" (курсивът мой - К. З.). На друго място в Словото си той допълва по съществен начин тези разсъждения: "Най-пълен израз на Любовта е дал на Земята Христос - все едно как Го схващат хората: като "исто- ричен", като "космичен" или "мистичен". Защото и като исто- рична личност, и като космична същина, и като мистично пре­живяване Христос е и си остава най-съвършеният израз на Лю­бовта. " Изнесеното в този абзац ни приближава към заключението, че традиционното християнско учение - в неговата официална цър­ковна, институционализирана форма - и възгледите на Учителя П. Дънов по отношение на Христос в някои от най-важните си компо­ненти демонстрират значително сходство или дори съвпадение. Ето още един пример в тази насока: "Идването на Христа на Земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие както по съдържание, така и по смисъл. С него е свързана основната идея на човешкия живот - идеята за безсмъртието, идеята за вечния живот. И усилията на цялото човешко съществувание се свеждат към това - да се постигне безсмъртието, да се влезе във вечния живот." Тоест да бъде заво­ювано спасението, казано на езика на Църквата.

 

Каноничното църковно учение утвърждава, че Иисус Христос има две естества (природи) - Божествено и човешко. И двете са съвършени и са съединени в едно лице, в една ипостас - Бог-Слово възприел човешка природа в личностно единство със Своята Бо­жествена природа. Ето как Учителят на ББ у нас интерпретира на­личието и съединението на двете естества - Божествено и човешко - в Личността на Христос, продължавайки същевременно своя кри­тичен анализ на теософското схващане относно различните аспек­ти в същността на Христос: "Как трябва да се схващат думите "историчен", "космичен" и "мистичен" Христос? Проявен на Зе­мята в даден исторически момент, като идеален Човек, като об­разец на истински Човек (т. е. човешкото естество на Христос - бел. К. З.), Той е "историчен ". ...Познат вътрешно, Той става "мис­тичен", а схващан и познаван като проявения Бог в света (т. е. Божественото Му естество - бел. К. З.), Той става "космичен"." И още едно съществено твърдение, което дообогатява така представе­ната картина на многопластовост в същността и проявленията на Христос: "Физическата страна на Христа, това е цялото чове­чество, обединено в едно тяло. Всички човешки души, в които Христос живее, обединени в едно - това е физическата страна на Христа. Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, представят духовната Му страна. А всички божества, събрани в ума на Христа, представят Божествената му страна. Това е "космичният " Хрис­тос - проявеният Бог в света." Учителят П. Дънов е обосновал и други фундаментални тезиси за Христос, които не влизат в проти­воречие с официалното християнско и църковно учение, а по-скоро го допълват. Нека да проследим два от тях, с подчертана значимост от догматическа (вероучителна) гледна точка: 1) "Една от най-го­лемите заблуди е да се мисли, че Христос е на небето, че седи и чака Второто пришествие, за да почне да съди живите и мъртви­те. Истината е, че Христос никога не е напускал Земята (с духов­ното Си присъствие след Възнесението; ср. Мат. 28:20 - бел. К. З.). Спомнете си Неговите думи: "Даде Ми се всяка власт на небето и на земята." Христос е, Който е движил, движи и ще движи и "историчния", и "космичния", и "мистичния" живот на Земята и човечеството." 2) "Със Своето слизане на Земята Христос от­кри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова Той казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът " (Йоан 14:6 - бел. К. З.). Пътят - разбран в широк смисъл на думата - това е движението на Духа в разумното прилагане законите на природата. Животът - това е хармоничното организиране на еле­ментите и развитие на силите в Божествената душа (на човека - бел. К. З.). Истината - това е проява на Единия Бог, Който съз­дава условия за развитие на всички живи същества. Излязъл от Божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свързва човешките души със света на Истината, дето се крият великите цели на всяко битие."

 

За разлика от традиционното християнско учение и църковно- богословските възгледи, според които Иисус Христос са двете име­на на една Божествена Личност, езотеричното познание прави раз­лика между същностите, които познаваме като "Иисус" и "Хрис­тос". Например, от гледна точка на теософията и антропософията Иисус е Учител от земната Йерархия, а Христос е велико космичес­ко Същество, Което е използвало тялото на Иисус за период от три години, за да осъществи Своята земна мисия. Т. е. Христос се е вселил като Дух във физическото тяло на Иисус и е "пребивавал" в него в рамките на горепосочения отрязък от време. Иисус е бил човек като всички нас и по пътя на еволюционното си развитие е достигнал до ранга на велик Учител. От своя страна Христос не е от земна еволюция, а идва на нашата планета от най-високите сфе­ри на Космоса. Нещо повече - в качеството Си на еманация (прояв­ление, излъчване) на самата Космическа Реалност Христос въобще не подлежи на развитие като човек. Учителят П. Дънов също разг­раничава двете същности (двете имена, чиито носители са две от­делни индивидуалности), но по специфичен начин: "Иисус Христос - двете думи означават две опорни точки. Иисус - това е страда­щият човек на земята, човешка душа, която страда, която изра­ботва спасение. Христос е човекът, който е победил, който слу­жи на Бога, който е готов да се жертва. ...Христос е висшият Дух, висшият принцип... За някои Той е дошъл, а за някои ще дойде тепърва." Когато твърди, че Христос "за някои е дошъл, а за някои ще дойде тепърва", Учителят на ББ в България очевидно има пред вид, че много хора (назоваващи себе си "християни") са повярвали в Христос, вникнали са в Неговото учение и живеят в съгласие с него. Но има и такива, които нито вярват в Богочовека, нито са разбрали Словото Му, нито се стараят да го прилагат в живота си. Първите са тези, за които "Той е дошъл", а вторите - за тях Той "ще дойде тепърва".

 

Интерес представлява и становището на Учителя П. Дънов от­носно идеята за спасението (централна за християнството), както и трактовката му за Христос като Син Божий: "Спасението, така както го схващат хората, също е едно частично разбиране на то­ва велико събитие (мисията на Христос - бел. К. З.). Днес обаче всички проповедници разправят, че Христос бил дошъл на земята, за да спаси хората. Ако Христос бе спасил света по оня механичен начин, както хората го разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на духа на Христовото учение. Очевидно съвсем друг смисъл има идеята за спасението. То не е там, където хората го търсят, нито идва така механи­чески, както те си мислят. Христос донесе на земята науката за душата. Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Лю­бовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи. Много велики души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчна­та задача за повдигане на човечеството. Трябваше да слезе Хрис­тос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христос Бог е пращал на Своята нива слугите Си - пророци, све­тии, - но те не можаха да свършат работата както трябва. Ко­гато Христос, Синът Божий, слезе на земята, работниците от цялото небе се съединиха в Неговото име, за да довършат започ­натото дело." Този дълъг цитат свидетелства за сериозните раз­личия между виждането на Учителя П.Дънов за спасението, съпос­тавено с официалното учение на християнската Църква по този проб­лем. В същото време става ясно, че Учителят на ББ у нас възприема Христос като Син Божий - т. е. служи си със същата формулировка, която е въведена от Църквата, отнасяйки я до Личността на Спаси­теля. Твърде далеч от обичайното църковно схващане е и твърдени­ето на Учителя П. Дънов за Христос като за колективна същност: "Христос е колективен дух. Той съществува като единица, но съ­щевременно е колективен дух. Той е сбор от всички синове Божии, чиито души и сърца бликат от живот и любов. Всички синове Бо­жии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в Бо­жествено единение, това е Христос."

 

Учителят П. Дънов отстоява тезата, че само малка част от Хрис­товото благовестие е достигнала до нас: "От онова, което Христос е говорил в течение на трите години на Своята проповед, много малко е било запазено - само откъслеци. Много и от посланията на Павла, както и на другите апостоли, са останали скрити за света. Те обаче някога ще излязат на бял свят. Те и сега се разкри­ват, но само на напредналите ученици" (по духовния Път - бел. К. З.). От казаното личи, че според Учителя на ББ в нашата страна извън каноническите свещени книги на Новия Завет съществуват и други писания, с равностойна на тях ценност и богооткровена стой­ност, които по неизвестни причини не са намерили място в Библията. Репликата му за това, че не всичко, което Христос е изрекъл, е било записано и обнародвано в евангелията, е свързана косвено с текста в Йоан 21:25.

 

Един от важните моменти в учението на П. Дънов за Христос е концентриран в изявлението му: "Мислите ли, че ако днес дойде Христос, Той ще говори така, както е говорил преди две хиляди години? Другояче ще говори днес Христос. Той ще проповядва пре­ди всичко великата наука на Любовта и методите за нейното при­лагане. Той ще проповядва пътя на ученичеството, братството и служението. Защото законът на еволюцията изисква днес то­ва. " Изводът, който можем да направим от това твърдение на Учи­теля на ББ в България, е, че непреходността на Христовото благо­вестие, неговата непресъхваща, вечна актуалност се изразява във всяка епоха от човешката история по специфичен начин, съответс­тваща на тенденциите и социалните акценти на това време. И, от друга страна, невидимото присъствие на Христос между нас след възнесението Му дава възможност Той да се изявява и чрез други проводници - освен онези, които познаваме от страниците на Биб­лията. Разбира се, в този случай от решаващо значение е обектив­ността и точността на преценката относно реалността на Неговата изява. Понеже лъжехристосовци и всякакви самозванци е имало и има в изобилие, за което Той самият ни предупреждава (ср. Мат. 24 гл.). И ако сме напълно уверени, че и днес Христос ни говори и ни напътства по пътя на съвършенството, то следва да се отнесем с доверие към Неговото настоящо послание. Каквото е и учението на българския духовен Учител Петър Дънов, който казва: "За нас е важен днешният Христос, а не Този, Който е живял пред две хи­ляди години. Ще каже някой, че това е богохулство. Сегашният Христос е по-важен за нас, защото живее между много народи, а преди две хиляди години е живял само между евреите. Тогава Той се оставил да Го разпънат, но днес никой не може да Го разпъне. И тогава Христос е бил силен, но съзнателно се е пожертвал." От значение за изследователя е и друга концепция на Учителя П. Дънов, свързана пряко с Личността на Иисус Христос и с позицията за разглеждане на плодовете от Неговата земна изява: "Дошло е време да се положат основите на една нова култура, която да бъде изг­радена не от хора, които се кланят на разпънатия Христос, а от човеци-братя, у които живее възкръсналият Христос - живият Христос на Любовта."

 

Може би е закономерно да завършим изследването на учението на Учителя на ББ в нашата страна за Христос с един призив, който Петър Дънов отправя към хората, устремили се по духовния Път. Той говори - и с пълно право! - от името на Христос, пречупвайки извечния и така дълбок смисъл на Неговото Божествено Слово през тенденциите и акцентите на нашата съвременност: "И сега, вели­кият Учител се обръща към всички пробудени души, възвестявай­ки им основите на новото благовестие: Да бъдат всички при­лежни ученици, добри братя, верни и истинни служители! За­щото само ония, които са прилежни ученици, добри братя и ис­тински служители, могат да бъдат творци на новата култура, в която Христос ще живее във всеки човек и между всички хора."

Наистина - достоен финал на величавата симфония на словес­ната изразност, посветена от българския духовен Учител П. Дънов на най-извисения Син на Бога, слизал някога в плът на Земята. Неговите стъпки все още отекват между нас и все още са живи ди­рите, оставени от безсмъртното Му Дело в нашите сърца и души.

 

"В природата съществува закон на единство, който се пот­върждава навсякъде в живота, в науката, в изкуствата. Например, ако разгледаме знанието, ще забележим, че между всички негови части пак съществува единство. В такъв случай истинското зна­ние е това, което може да бъде украшение, помощ, светлина на човека (курсивът мой - К. З.). Знание, което не е нито украшение, нито светлина, нито помощ за човека, то е бреме - нищо повече. Знанието е най-голямото благо, което Бог може да даде на чо­века (курсивът мой - К. З.). Чрез него човек трябва еднакво да оценява и големите, и малките мисли, чувства и постъпки. При голямото си знание мъдрецът еднакво цени и малките, и големите неща. Бог еднакво цени и Слънцето, и човека."

(Учителят П. Дънов)

 

Учението на ББ се характеризира със стройна и завършена сис­тема, описваща принципите, законите, методите, средствата и ре­зултатите от познавателния процес. Изследвайки Словото на Учи­теля П. Дънов от тази гледна точка, достигаме до някои важни за­ключения. Преди всичко той разглежда света и живота от две из­ходни позиции - динамична и статична, или, казано по друг начин, като сила и като форма. В езотеричното познание това са двете страни на проявяващата се реалност. Когато навлизаме в същност­та на тази реалност, изграждайки си цялостна картина за нея, след­ва да проучим както формата и силата, така и отношенията, които съществуват между тях. Освен това обект на нашето внимание тряб­ва да бъде и Разумното Начало, което направлява силите - строите­ли на формите. В крайна сметка, за да обхванем пълния мащаб на Проявеното Битие и да проникнем в дълбините на неговото естество, сме длъжни да го проучваме по форма, съдържание и смисъл.

 

Съвременното познание - според равнището на своето развитие - все още не е преодоляло стадия на статичност. Тази е основната причина то да не е в състояние да отрази в пълнота действителната картина на Реалността в неспирната динамика на нейното прояв­ление. От друга страна, динамичното знание е живо, проникновено, всеобемащо и диалектично. То все още остава недостъпно за пред­ставителите на статичната познавателна система. И това е така, по­неже тази по-издигната степен на знанието изисква и съответно по- високо равнище на съзнанието. В този си вид динамичното знание е овладяно само от най-извисените в духовно отношение хора и на първо място - от великите Учители на човечеството. Те - в качест­вото си на негови носители - се стремят да го предадат на своите по-малки братя и сестри на разбираем за тях език, служейки си с представите и понятията, които използва и нашият съвременник. Така "простосмъртните" правят крачка напред в осъзнаването и ос­мислянето на действителността, която ги заобикаля и поставя пред тях за решаване цяла поредица екзистенциални въпроси.

 

Динамичното знание е живо. То не е плод на външния механи­чен опит, а се ражда като резултат от живия вътрешен опит. Неговата лаборатория е самият човек - неговото съзнание и организмът му, тялото и душата му.

 

Теорията на познанието на Учителя П.Дънов се базира върху двойнствената природа на нещата - духовна и материална. Истин­ското познание е насочено към вникване в реалната, т. е. в духовна­та същност на обектите. Материалната форма представлява отра­жение на реалното съдържание, което е необходимо, за да изрази "вътрешния смисъл на самия живот". Със своите сетива човек може да познае само формалната, символната страна на реалността. Преди да изучи същината, човек трябва добре да познава резулта­тите й. Ако човешкото същество осъзнае себе си като проекция на Божественото Начало, то ще бъде в състояние да разбере процесите, силите и законите на целия живот. Като инструмент на познанието в този смисъл в теоретичната концепция на Учителя П. Дънов слу­жи окултизмът, сиреч системата на тайното, скрито учение, преда­вано от Учител на ученик в езотеричните школи на всички времена. Окултното знание включва богат конгломерат от непризнати от офи­циалната наука области на знанието, каквито са астрологията, ка- балата, хиромантията, френологията, физиогномиката, номероло- гията и други. Всички те по свой начин, със собствени методи и средства рисуват картината на света и мястото на човека в него. След началото на демократичните преобразувания в България (10.11.1989 г.) на книжния пазар, както и чрез други информацион­ни носители, този специфичен вид познание вече се разпространя­ва свободно за всички, които проявяват интерес към него. За жа­лост - поради липса на точни критерии за преценка на качеството и стойността, както и поради чисто икономическия и финансов сти­мул на авторите и издателите - далеч не всичко, което бива предла­гано на масовия потребител, отговаря на изискванията за автен­тичност и целесъобразност. Така наред с шедьоврите и древните и по-нови образци на езотеричното познание се появяват и полуфаб­рикати, сурогати или дори откровени фалшификати, които крият сериозни рискове за непредубедения потребител на информацията.

 

В гносеологията на Учителя П. Дънов необходимо условие за развитието на знанието е вярата като принцип на човешкия ум. Мис­тичната вяра е основана на опитности от минали векове, т. е. на преживявания, в които няма никакво съмнение, тъй като опитът е последна инстанция на знанието. Същността на вярата е концент­рирана в обстоятелството, че чрез нея се осъществява връзка между две разумни души във Вселената посредством силата на Любовта. Мистичната вяра в условията на разумността води към Истината. Истината може да бъде постигната чрез мистичната интуиция и вяра, да се "изживее" посредством вътрешно прозрение и свързва­не с висшите светове. Бог е непознаваем, а Истината е проявление на Бога. Затова тя не може да се опише и възприеме в категориите на човешкото съзнание, защото това означава да я ограничим в ней­ната безкрайност и вечност.

 

Гносеологическите моменти в учението на ББ, представено от Учителя П.Дънов, се преплитат с антропологиче ските схващания на същия. Според него опознаването на човека води до опознава­не на Космоса и обратно. Светът е единен. Каквото е горе, това е и долу (II принцип на херметизма - за съответствието /аналогията). Това познание не е плод на кабинетни занимания, на интелекту­ални конструкции - то обгръща живия живот в неговата вселенс­ка всеобхватност. Това е вид познание, постигано чрез действието, а не чрез категории. "Трябва ли музикантът да ви говори много за теорията на музиката? Той дава едно правило и веднага взи­ма цигулката и започва да свири... Отивате при някой шивач. Той ви предаде няколко теоретични познания и след това започва да шие: взима игла, напръстник, ножици и ви показва как се шие. Това е знание. Истинското знание включва и теория, и прак­тика. То изключва всякакъв спор (курсивът мой - К. З.). Трябва ли да спорите как се свири, как се рисува, как се шие? Едно време се е свирило, рисувало по един начин, сега - по друг " (Учителят П. Дънов).

 

Знанието е правене, действие, развитие. Това е същината на пъ­тя към природата. Работата, не думите, е знанието. А работата е движение, трепет, едно вечно подмладяване на духа, на сърцето.

 

Знанието съдейства за пробуждането на индивидуалното съзна­ние. А съзнанието като потенциал кореспондира с отговорността, която човек носи с идването си в сегашния живот, с работата, която той трябва да извърши, за да осигури приемственост и еволюцион­но израстване, насочено към бъдещето. Същевременно се утвърж­дава и възможността за развитие на човечеството като цяло - в ре­зултат от личните усилия на милионите съзрели за духовния Път души. Животът е велика школа, която стимулира събуждането на съзнанието, което практически се свежда до обогатяване на цен­ностите, до прилагането на един висок идеал при всички обстоя­телства на съществуването, до изпълняване на изначалните хрис­тиянски норми на поведение. Във връзка с това Учителят П. Дънов отбелязва следното: "Човек се учи едновременно в три училища. На земята се учи тялото. Всички клетки в организма вършат из­вестна служба, ала едновременно с това те се учат. В духовния свят се учи душата. В Божествения се учи духът. Ето защо иде­алът на човека е да разбере себе си, да разбере ангелите, които се проявяват у него като светла и чиста мисъл, да разбере най-пос­ле Бога, т. е. Любовта. Понеже човек е свързан с ангелите, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта - "манас" (от санскрит - ум, разум; бел. К. З.). Разумът е дар на човека от ангелите (курсивът мой - К. З.). И това, което го отли­чава от животните, което го е изправило на два крака - то е неговият разум. Но аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли."

 

Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов защитава тезата, че постигането на знанието е немислимо без богат мора­лен живот, без чистота на преживяванията, без наличност на до­бродетели. В крайна сметка истинското знание предполага пос­тавянето като жизнена цел на един висок идеал, на една индиви­дуална мярка, която да осмисли живота и да го насочи по пътя на съвършенството: "Прилагай високия идеал навсякъде в живо­та си!" (курсивът мой - К. З.). Ако търсите книги за четене, намерете книгите на най-знаменития писател, на най-красноре­чивия проповедник. Ако искате да посетите някоя художествена галерия, идете в изложбата на най-видния художник. Не трябва ли да разглеждаме и обикновени картини? Такива картини сре­щаме всеки ден в живота си... Ако правите избор на картини по високия идеал, една картина е достатъчна. Тя трябва да бъде произведение на най-великия художник, на художник с висок идеал. Когато избирате приятел, спазвате пак същия закон: ще избере­те най-умния, най-интелигентния, най-добрия. ...Който отстъпва от високия идеал, той сам става причина за нещастията и стра­данията в живота си" (Учителят П. Дънов). Знанието е открива­не на същественото, мъдрото, вечното, абсолютното. То не се придобива, но се усъвършенства. Знанието се дава. И то само на тези хора, които могат да разберат и оценят това, което им се дава, и да го приложат в живота си. Знанието се основава върху посто­янното.

 

Истинското съвършенство в знанието се постига чрез доближа­ване до висшата истина и хармонизиране с нея. Висшата истина - това е самият Дух на всемирния живот, на съвършеното знание и върховната мъдрост, който Дух е истинската реалност на Битието. Висшата истина може да бъде достояние само на онези, които са дорасли до истинския духовен живот. Тя се постига главно чрез интуицията, вътрешното прозрение, свързването с най-високата ок- тава на Божественото съзнание. Да се поставим в хармония с вис­шето битие, да го проявим - това значи преди всичко да оставим да се прояви Божествената Любов в нас и чрез нас. Защото Бог е Любов (I Йоан 4:8,16). "Разумната природа" разкрива своето лице само на ония души, които са дорасли да изявят висшата Божествена Любов. На тях тя открива своите най-дълбоки тайни и своите истински красоти.

 

Човекът - една частица от Космоса - остава свързан с приро­дата. Той с мъдро вглеждане в нещата, с творческа енергия, с въоб­ражение и дух вниква в закономерностите, които владеят в при­родната среда. Неговото познание е практическо, преживяно от него, резултат от неговия опит. Знанието му носи живот, обнов­ление, доближава го до космическата хармония. Дарява го с мла­дост, увереност, сила, духовна красота, удовлетворение, съвършенс­тво.

 

Според Учителя П. Дънов Истината (като извечен Божествен принцип на всичко съществуващо) е крайният предел на Битието, върховната му цел. Зад Истината няма нищо. Тя не може да бъде изказана. "Тя се живее."

 

Всички души, които са извървели докрай пътя на познанието и са завършили земната си еволюция, образуват Всемирното Бяло братство, начело на което стои Христос - Син Божий, непостижи­мият Божествен Логос. Те са висши същества, "невидими помагачи на хората". Измежду тях Бог - в съответствие със Своя План и Промисъл - изпраща на Земята Велики Учители, които поставят началото на всяка нова епоха и култура. Най-извисен сред тях е именно Христос, възвестил епохата на Любовта. Белите братя са помощници на Бога в осъществяването на всемирния Му План и на човека в пътя му към Бога. Под Велико Всемирно Братство Учи­телят П. Дънов разбира (както бе посочено и в първата лекция от настоящия лекционен курс) "... онази йерархия от разумни същес­тва, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди го­дини преди хората и сега направляват целия Космос. Те го направ­ляват, защото сами са взели участие в неговото създаване, под прямото ръководство на великия Божий Дух".

 

Налице е връзка на приемственост между древното и съвременното знание. Нищо не би могло да бъде изградено върху празно място. Така е и със знанието. Последователността в неговото предаване от Посветените на масата от хора, отчитането на изискванията на космическия момент и плавното съзряване на общественото съзнание изискват поддържането на жив контакт между минало и настояще. Всяка епоха в развитието на планетарната общност на разума притежава своите акценти. Но те не биха могли да бъдат реализирани като задача на днешния ден, ако човечеството като цяло - или отделна общност от хора - не стъпи върху здравата основа на вече провереното, трайното, вечното. Затова Учителят П. Дънов е в правото си да подчертае: "Едниучени обръщат внимание на знанието, което в древността е било открито. Те са прави. Други казват: "Древността ни най-малко не ни интересува, важно е какво е открито сега." И те са прави. Но има известна връзка между знанието на миналото и знанието на настоящето. Има връзка, понеже туй, което за нас е минало, с туй знание оперират други същества, които седят по-ниско от нас. Със знанието на нашето минало оперират същества, които седят малко по-долу. Туй знание, с което ние оперираме сега, е било знание на същества, малко по-напреднали от човешката раса."

 

 

Изяснявайки същността и действието на петте главни космичес­ки принципа на съществуващото - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, Учителят П. Дънов изтъква, че Мъдростта носи зна­ние и светлина. Основната идея в гносеологията на Учителя на ББ у нас е, че човек трябва, от една страна, да има знание за Божестве­ните разумни закони, а, от друга - знание за това, как да хармони­зира живота си с тях, което означава да знае как да развие у себе си всичко онова, което Творецът е вложил в него. Познанието е пътят на Мъдростта, която предоставя условията за съхраняване на жи­вота, създаден от Любовта. Условието за приемане на Мъдростта е чистотата на тялото и духа. По пътя на Мъдростта - на знанието, което носи просветление на ума, човек ще достигне до Истината, която е крайната цел на човешката еволюция. Истината - като про­ява на Бога - носи пълна хармония и свобода, изразена в примиря- ването на всички противоречия.

 

Като цяло в учението на Учителя П. Дънов се отделя най-голямо място именно на познанието, защото се приема, че човек не е прило­жил Христовото учение, тъй като трябва да знае на практика как да го направи. Наставленията, които Учителят на ББ в нашата страна дава на своите ученици и последователи, биват възприемани като уроци за усвояване. Този основен акцент, който изиграва решаваща роля при дефинирането на цялостното учение като окултно, бива обус­ловен от приведените по-горе принципи за непознаваемост на същ­ността на явленията, както и за възможността за мистично сливане с тях по пътя на интуицията, и обхваща главните етически направления.

 

По този начин гносеологията (теорията на познанието), разбра­на и осмислена като теория на познаване и прилагане на Любовта като творческа сила в Битието, е основно направление в теоретич­ната система на Учителя П. Дънов.

 

В Новото учение, както наричаме още това Слово на планетар- ното обновление, биват проучвани едновременно законите и на трите свята - физическия (който отговаря на стомашната система у човека; физическите сили и закони са създали стомашната система); ду­ховния (който отговаря на дихателната система; това е светът на силите) и Божествения (който отговаря на главата и мисълта; това е светът на светлината и хармонията). Изследвайки съвкупно тези три свята в човека и природата, с техните закони и сили, Новото учение има за задача да научи човешката личност как да живее в настоящето на тези три реалности (които тук назоваваме "свето­ве"). Казано по друг начин, първата задача на учението на ББ е да научи човека как да се храни, за да бъдат отношенията му с физи­ческия (материалния) свят правилни и той да изгради здрав орга­низъм, в който и чрез който да живее разумно и щастливо; душата му да се чувства уютно в своята телесна обвивка. На второ място, това учение се стреми да научи човека как да диша правилно. Като резултат неговата кръвоносна и нервна система ще бъдат в изправност, той ще има чиста кръв и здрави нерви. От това пък следва и наличието на нормални, здрави и чисти чувства, което от своя страна определя отношенията на индивида към неговите близ­ки и социалната среда. Това е сферата на духовния свят, където човек влиза в контакти с всички същества и затова следва да проуч­ва законите на разумните отношения. И най-накрая, на трето място Новото учение има за задача да научи човека да мисли. И причи­ната е в това, че като мисли, той влиза във връзка със съществата от Божествения свят, които го ръководят в неговото развитие. Понеже мисълта е колективен космически процес и същност, извършвайки мисловна дейност, човек се свързва с всички същества, които мислят. Следователно всеки от нас е призван да изследва законите на тази всеобхватна космическа мисъл и да й даде ход в себе си.

 

Заключението от изнесеното дотук е, че Новото учение има за задача, като проучи законите на трите свята, да ги приложи за бла­годенствието на човечеството в настоящето, за да може то да живее разумно и щастливо тук и сега. Решаващ компонент от тази задача е да бъдат внесени светлината на Божествения и силите на духов­ния свят във всекидневния живот. В храненето, ходенето, движени­ята, спането, говоренето, дишането и отношенията с всички живи същества; в мислите, чувствата и постъпките - във всички тези процеси и действия да изгрее светлината на Божествената наука, на това прастаро и вечно актуално Учение, за да започне човек да живее като действително разумно същество в хармония с целия Кос­мос. Тъй като никой не живее за себе си. В този смисъл учението на ББ има за цел да събуди в личността такава насоченост на мирогледа, че той - хомо сапиенс - да гледа на себе си като проявление на Великото Начало в живота, да се научи да се чувства като клетка или орган на Божия вселенски организъм и като съработник на Жи­вата Разумна Природа, заедно с всички останали разумни и извисе­ни духом същества.

 

От позициите на тези разсъждения Новото учение не бива да бъде оценявано като теоретична база за онези духовни движения и течения, които изучават космическите истини откъснати от настоя­щето, от физическия живот във владенията на материята. То ни показва как да внесем духовните импулси във всекидневния ни жи­вот и да го обновим по пътя на Доброто. И затова имаме всички основания да заявим, че Новото учение - учението на ББ в съвре­менната епоха - е за конкретното духовно познание и няма нищо общо с абстрактните философски системи, били те материалисти-

чески или идеалистически. То има за главна задача да обнови жи­вота, да внесе в него повече разбиране, разумност и светлина, за да предпазва хората от повтарянето на старите грешки. Така че най- важният апел, лозунгът на Новото учение - учението на ББ в редак­цията на Учителя П. Дънов - е: Мисли добре, храни се добре и работи добре.

 

Водещ тезис в това Учение е правилото, че ако знанията не се прилагат, те са безполезни и подлежат на унищожение. От друга страна, ако човек запазва възхищението си от живата природа и съвкупния живот само за себе си, ако го заключва единствено във въображението си, а не го споделя с други, той става егоист и пос­тепенно загубва духовната си енергия. Възприемането на природата, познаването на нейните тайни зависят от дълбокото равновесие в душата на човека, от това, дали той е изпълнен с радост и кротост, от смирение и веселост, от положителна настройка към битието си. Великият сюрреалист Салвадор Дали казва на едно място: "Пейза­жът - това е състояние на душата." Учителят П. Дънов изказва по­добна мисъл - че от душата на човека зависи да намерим или да не намерим път към опознаването на природата. Тук възниква и друг любопитен въпрос. Когато се стремим да получим знание за приро­дата, когато се спираме и се възхищаваме от звездите и слънцето, от цветята и дърветата, от птиците и облаците, от морето и полята, защо правим това? Какво търсим да постигнем чрез това знание? Както вече посочихме по-горе, знанието се основава върху посто­янното. Ние търсим постоянното. Това вече е метафизически проб­лем.

Къде и в какво трябва да бъде постоянното, за да го открием и да го изучим, да го скрием в себе си и в крайна сметка да го предло­жим на всички останали? И какво е точно то? В същината на зна­нието - в съответствие с учението на ББ - се намират свързани две величини: Любовта и Красотата. За да опознаем нещо, ние трябва да го обичаме. Иначе ще останем безразлични и няма да можем да го опознаем. Ако приемем, че обичаме природата, защото е изпъл­нена с живот във всичките си форми, ние ще потърсим и ще наме­рим в нея красотата, която ще ни направи по-добри и по-мъдри. За Учителя П. Дънов законът на красотата означава откриването на Божественото в природата, влизането в хармония с природната сре­да, постигането на спокойствие на духа, което отдалечава страда­нията, болестите, нравствените простъпки, гнева, отчаянието, его­изма, страха, равнодушието. Това е трепетът, който ни изпълва при проникването в действително красивото: "Гледайте красиви неща - казва Учителят на ББ в България, - мислете за красотата и съз­давайте красиви форми... Във всеки човек има поне една красива черта, поне една красива линия. Той трябва да знае тази своя чер­та и да работи за усъвършенстването й. Когато обичате някого, това се дължи на красивата черта в характера му. Тя може да бъде в обходата, в движенията, в усмивката, в говора и т. н."Реалното знание за вечността на природата, за красотата в нея се разкрива, само когато се получава вътрешна връзка между нея и нас, между това, което е пред човека и го окръжава, и това, което е у човека. Така се ражда диалектика, която не само култивира вкус към красивото, но и възвисява човешкия дух до идеала, до ценнос­тите на Божественото, до Космическия Разум: "Природата е ра­зумна. Ти цял ден се занимаваш с нея, говориш, оплакваш се, тя те наблюдава и слуша. В края на краищата ще ти даде малка част от това, което искаш, и казва: "Това ти е достатъчно!" Гледай него да обработиш. Ти си болен, гладен, бос, гол, печелиш, губиш и най-после казваш: "Животът няма смисъл." - Не. Животът има смисъл, но ти нямаш вътрешно разбиране за нещата" (Учителят П. Дънов). И така, знанието обхваща външното и вътрешното, по­върхностното и дълбокото, привидното и истинското. И едното, и другото са предмет на узнаване, на намиране, но същественото е скритото. Природата работи със скритите неща. Ние питаме за тях с езика на мълчанието. В тишината на планината (буквално и пре­носно - като връх в духовните търсения на личността) тайните се откриват най-лесно и най-точно. Ала преди да узнае тайните, човек трябва да опознае себе си...

 

"Под човек разбираме същество, което мисли."

(Учителят П. Дънов)

 

Централен обект за изследване в учението на ББ, представе­но в нашата страна от Учителя П. Дънов и което назоваваме още "Новото учение", е човекът. Сериозният изследовател при своята работа над теоретичното богатство на Учителя П. Дънов рано или късно достига до извода, че в никое друго учение човекът не е про­учен така детайлно. Обект на задълбочен анализ са неговата динамика, всички процеси, характерни за човешкото същество - физически, физиологически, психически, умствени (ментални), ду­ховни и Божествени, както и взаимоотношенията между тях и кос­мическите процеси, с които те са свързани. В Новото учение пред­мет на изучаване са законите на живота, законите на човешките мисли и чувства, законите на отношенията и взаимодействията меж­ду мислите, чувствата и постъпките. По този път на анализ и зак­лючения с висока познавателна и практическа стойност постепен­но бива изграждана една съвършено нова наука за човека - нова психология, логика и етика, нова анатомия и физиология. Изхож­дайки от видимото, конкретното и вещественото, Новото учение про­никва в тайните на човешкото битие, разкривайки методите, които са необходими за развиване на умствените и духовните сили, спо­собности и органи.

 

Какъв отговор дава учението на ББ на въпроса за произхода на човека? Ето съответен цитат от Словото на Учителя П. Дънов: "Бог, след като се е ограничил, е създал човека." Доброволното самоог­раничаване на Твореца-Бог - което не накърнява ни най-малко Не­говата абсолютна същност и съвършенство - е изходната предпос­тавка за сътворяването на живото същество "човек". Официалната наука, която по съдържанието си представлява рационален (умо- постигаем) вид познание, анализирайки фактите, свидетелствата и хипотезите от биологическата еволюция на живите същества на пла­нетата Земя, достига до заключението, че между организмите на по-високо еволюиралите животни (особено бозайниците) и орга­низма на човека има известно сходство. Това подвежда някои от учените - най-вече последователите на еволюционната теория на Чарлз Дарвин - да мислят и отстояват възгледа, че човекът е произ­лязъл от животните. В противовес на това схващане езотеричното познание, окултните науки и свещените писания на всички светов­ни религии утвърждават тезата, че човекът има Божествен про­изход. Този контраст на мненията поставя на дневен ред извънред­но важния въпрос за успоредното протичане и взаимодействие­то между биологическата и духовната еволюция. Първата е са­мо канавата, фонът, върху който се изявява втората. Духът като би- тийност предхожда материята (идеалистическият тезис на филосо­фията). Той използва нейните безчетни форми за своето проявле­ние и в името на индивидуалното развитие и израстване на всички живи същества.

 

В съответствие с учението на ББ човекът е участник в космичес­кия Живот. Както цялата мирова реалност, така и той се състои от външна - физическа, нетрайна, преходна страна, и от вътрешна - онова, което е вечно у него, неговата душа и дух, които са "искри" или "лъчи" от Лоното на Върховното Божество. По този повод Учи­телят П. Дънов отбелязва: "Има нещо у човека, което не умира - и в този, и в онзи свят. Това, което не умира, това, което не се разлага, това, което не изчезва, то е човекът (курсивът мой - К. З.). То нито остарява, нито се подмладява. Когато говорим за човека, ние разбираме душата. Ако има нещо Божествено у човека, то е светлата душа, която мисли. Отделете от човека разумната, светла душа и той става същинско животно. Той по нищо не се различава от него - яде, спи, има, с една реч, всички нужди и сла­бости на животното." Както вече посочихме, Бог, "като се огра­ничил сам в Себе Си, е създал човека". Всички същества живеят в Бога. Преди човек да се роди той е "бил в Него, както житното зрънце, преди да се посее, е било в хамбара на земеделеца". Човек не е дошъл на земята за нищо друго, освен за да учи и да твори, като "приема и проявява Божията Любов". Венецът на творението - това е човекът, когото "Божественият Дух превърнал от песъ­чинка в бисер". В този ред на мисли Учителят на ББ в България допълва: "Бог, Божествените сили създадоха човека. Майката и бащата само ремонтират тялото, а духът и душата влизат в него и го одухотворяват. Тялото нито е вечно, нито е абсолютно реално. Досега човек е живял в хиляди малки къщички, хиляди форми. Никой още не е видял същинската форма на човека."

 

Истинската същност на човека е неговата душа и духът му (ср. Бит. 2:7), затова целта на съществуването му е "човешката душа да расте, а човешкият дух да достигне познанието на благо­датта". Растенето (израстването) на човека се заключава в това, да освободи душата си от оковите на материята, като понесе всички страдания и научи всички уроци на физическото поле. Резултатът е положителна реализация на заложеното у него безсмъртие - вечен живот в Божието благодатно присъствие и сътворчество в безкрайни­те предели на Космоса наред с Небесния Отец. Ето разгърнатото обяснение в тази насока на Учителя П. Дънов: " Човек е жива душа, която има всички възможности на вечния, безсмъртен живот. Тази душа притежава всички способности, всички методи за работа вътре в себе си и тя ги влага в мозъка и въобще в цялото тяло, чрез което се проявява. Ето защо ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот. Човек съдър­жа в себе си всички възможности на един живот на Любовта. Човек съдържа в себе си всички възможности на един живот в Истината. Когато човек започне да осъществява всички тези въз­можности, той постепенно се трансформира, постепенно преми­нава от едно състояние в друго. Той постепенно се изкачва стъпа­ло след стъпало: от обикновен човек той става талантлив, пос­ле гениален, след туй светия и най-после Учител."

 

От позициите на тези разсъждения скалата на духовната еволю­ция на човека според Учителя на ББ у нас придобива вида:

 

обикновен човек

талантлив

праведник

гений

светия

духовен Учител

 

На друго място в своето Слово той хвърля допълнителна светли­на върху взаимоотношението между видимата (тленната) и неви­димата (нетленната) природа на човека: " Човек е едновременно фи­зическо и духовно същество. Душата е, която управлява това съ­щество. Тя е полудуховна и полуматериална "физическа материя" - това е светът на формите, необходими за проявата и битието на нещата. Духовен свят - това са онези сили, които работят за създаването на тези форми. Душата - това е условието, което подготвя съграждането на тези форми. Всяка душа трябва да има тяло, за да се прояви (курсивът мой - К. З.)."

 

Според учението на ББ човекът е проявление на единното Битие: в него това битие разкрива своето естество. "Искате да разберете какво нещо е човекът сам по себе си. В човека всички неща на Бити­ето се осмислят. В човека живеят и боговете" (Учителят П. Дъ­нов). Той обаче далеч не е висшето проявление на това битие. Както са учели езотериците от всички епохи, съвършеният, завършилият своята земна еволюция човек е наистина "подобие Божие", "син Божий", "микрокосмос", който крие в себе си естеството, устройст­вото и великите сили и тайни на цялото Битие. Чрез своята физи­ческа природа човек е едно с материалния свят; посредством своето астрално (емоционално, чувствено) и ментално (умствено) тяло той е свързан с по-висшите светове. Но той притежава и един още по- извисен духовен живот, който го приобщава към първичното Бо­жествено Начало. В своята глъбинна същност като дух човекът е една искра от онзи свещен огън на всемирния живот, който нарича­ме Първопричина, основно Начало, Бог. Чрез човешкото същество, както и чрез цялата еволюция на разумната природа, се проявява това първично Начало във все по-голяма пълнота и съвършенство. "Човешкото в човека - това е опаковката - казва Учителят П. Дънов, - а Божественото - това е същността на човешкото ес­тество." В сегашната си форма човек само отчасти е проявил сво­ята изконна, истинска същност; той тепърва има да се проявява. Заключението на великия духовен Учител е, че: "Животинското, човешкото и Божественото в хората са така преплетени, че об­разуват цялостния човек."

 

Разширявайки мащабите на своето проникновение до размерите на общовселенско обобщение, на друго място в учението си П. Дънов подчертава: "Човекът съществува не само на Земята, не само в Слънчевата система. Той населява цялата звездна вселена - всички слънца и планети. Планетите и слънцата са населени със същества от разни степени на интелигентност. Не е важно какви тела имат те. Те са разумни същества и принадлежат към една и съща човеш­ка раса. Тази раса постепенно се развива. Много от човешките съ­щества от другите системи са далеч по-напреднали от човека, за­щото са излезли по-рано от великия първоизвор на живота. Тяхната мъдрост е толкова велика, че културата на хората, в сравнение с тази на Сириус, например, е още в своите пелени. Съвременните хора пред съществата на Сириус не са даже и деца. (Тук може би е любопитно да отбележим, че петричката ясновидка Ванга определи духовното равнище на земната цивилизация като "детска възраст на разума" - бел. К. З.) Но човекът е вечен пътешественик. Земята не е била и няма да бъде едничко негово жилище." Тези изключително интересни сведения, предоставени от Учителя П. Дънов на всички негови съвременници, ако бъдат правилно разбрани и осмислени, биха могли да спестят редица тълкувания и спекулации с темата за извънземния живот и разум, за НЛО и посещенията на представите­ли от други цивилизации на нашата планета. Очевидно е - в духа на казаното тук от него, - че той поставя извънземните разумни същес­тва и земните хора в непосредствено духовно родство, наречено от него "една и съща човешка раса". Независимо от посоката на своята биологическа еволюция ("Не е важно какви тела имат те.") всич­ки ние - и земляни, и извънземни - сме произлезли от един и същи Първоизточник, Бога, и имаме едни и същи цели в своето еволюци­онно развитие.

 

От особено значение за нашето изследване е и категоризацията на факторите, които Учителят П. Дънов обвързва с въздействието на окръжаващата среда върху човешкото същество: "Три фактора влияят върху индивида: личността на човека, обществото и све­тът. Личността на човека не е нищо друго освен отражение на Бога, т. е. Неговата единична проява върху човека (курсивът мой - К. З.). Обществото представя отражение на ангелския живот върху човешкия. Светът, в неговата пълнота, представя отра­жение на Божествения свят върху физическия." На друго място - в пълно отрицание на официалната научна теза на геологията, ан­тропологията, археологията и историята - Учителят на ББ в наша­та страна посочва точния момент на появата на човека върху наша­та планета: "Човешката форма се е явила на Земята отпреди 18 милиона години. Всяка човешка форма представлява една област на знание, в която човешкият дух се проявява." Важно е да отбеле­жим, че това изявление получава потвърждение и в други езотерич- ни учения: в антропософията, теософията, Агни-йога и др. Има се пред вид, че преди 18 млн. г. индивидуализираният човешки дух за първи път е придобил възможността да се прояви на нашата плане­та в материална форма - човешкото тяло. Преди това милиарди години наред - с помощта на далеч по-напреднали духовни същес­тва - са били изграждани невидимите тела на човека, познати като ментално (умствено), астрално и етерно (жизнено). Според Учителя от земната Йерархия Джуал Кхул (Тибетеца) - между другото, от­ричан от някои авторитети или дори обявяван за адепт на Черната ложа - точно по същото време (18 млн.г. назад) е била създадена и Йерархията (Светоначалието) - общността от напреднали в духов­ната си еволюция индивидуалности, приключили със своя матери­ален етап от развитието си, - за да наблюдават, насочват и контро­лират (без нарушаване свободната воля на хората) глобалната ево­люция на земното човечество.

 

Учението на ББ утвърждава становището, че за всяко явление, факт, събитие, действие и същност в нашия материален свят има духовни причини. Причинно-следствената връзка в Космоса (на­речена на Изток закон за Кармата) има абсолютен характер. Всяко нещо, което съществува, проявява се или се случва в материалния свят (в нашия случай - на планетата Земя), е плод на семена, засети преди това в невидимата реалност, в духовната вселена. Аналогично - и човешкото тяло, формата, в която се изявява индивидуализира­ният човешки дух, е резултат от извършеното от него в духа в пред­ходните му съществувания. По този повод Учителят П. Дънов отбе­лязва: "Външната форма на човека е копие от миналата му рабо­та, т. е. на това, което в миналите животи е вършил. Всичко е отпечатано върху човека." Тук си позволяваме да допълним, че върху физическото тяло на човека във всяко конкретно прераждане - освен духовните натрупвания към момента на превъплъщението - въздейс­твие оказва и кармичната програма за съответния живот. Например, един слепороден човек. Според езотеричното познание духовната при­чина за неговата слепота би могла да бъде проявената от него в ми­нал живот изтънчена жестокост, включително самият той да е лишил от зрение друго или други живи същества. Кармичната му програма за прераждането, в което той се ражда сляп, изисква от него освен да заплати адекватна цена на това, което е извършил в миналото, но и в настоящия си живот да развие смирение.

 

Разглеждайки проблема за произхода на човека, Учителят П. Дънов добавя нови щрихи към вече известните факти и хипотези. За някои от последователите на езотеричната мъдрост те със сигур­ност ще прозвучат твърде изненадващо: "Ние сега философстваме. И правим една погрешка, като мислим, че над човека няма други същества. Земните хора още не са най-високите представители на човешката раса. Ние сме най-последните представители на чо­вешката раса. Най-грешните типове от Слънчевата система се изпращат на Земята за изправление. Съгрешилите на Слънцето, на Юпитер, на Сатурн, на Марс, на Венера - всички ги изпращат тук на заточение. Вие сте дошли от разни системи - не че сте най-лошите, но не сте били много напредничави там." Не звучи твърде хвалебствено като за "венеца на творението", нали? Затова пък можем да го приемем за напълно достоверно. Впрочем - не малко от нашите дела го доказват, и то съвсем убедително.

 

След като е хвърлил достатъчно светлина върху произхода на човека, Учителят на ББ у нас спира вниманието си на съществени подробности, разкриващи в дълбочина и неговата същност. По-кон­кретно - той проследява взаимодействието между човешката лич­ност и Живата Разумна Природа като съотношение между частта и Цялото: "Природата не е създала човека за играчка. Природата прави с човека един от великите опити в света. В Битието човеш­ката раса съществува, тя заема същото място, каквото белите дробове и сърцето в тялото. Какво нещо е човекът в Космоса? В Битието човекът сега е дробовете и сърцето. Такова е отноше­нието. Следователно цялата природа иска човек да мисли правилно, да чувства правилно и да действа правилно." На друго място в Словото си великият духовен Учител детайлизира смисъла от при­съствието на човека върху материална планета като Земята: "Земята е опитно училище, в което се дават трудни задачи. Каква по-труд­на задача можете да намерите от тази, да изпратят един греш­ник на Земята и да го заставят да живее добре? Той трябва да намери при какви условия да се постави, как да измени живота си външно и вътрешно, да не греши. Ако този грешник не е надарен с някаква дарба, ще се намери в чудо. Най-после, като види, че не е решил задачата си, ще си каже: "Само смъртта може да ме из­прави. " Смъртта обаче е случайно явление в живота. Да живее човек, това е в реда на нещата, това е Божествено."

 

Първостепенно по важност езотерично правило е, когато преце­няваме дадено действие на един човек, да не подлагаме на оценка личността като цяло, а само стойността и естеството на постъпката му. В противен случай рискуваме да отъждествим външното (дейст­вието) с вътрешното (характера на човека, неговата дълбока същ­ност). Дори и извършеното от него да е симптоматично за цялостна­та му природа, то все още далеч не изчерпва характеристиките на човешкото същество. Та нали човекът е микрокосмос, затаил в своя висш "Аз" могъщия потенциал на целия Космос?! В това направле­ние си заслужава да предложим някои ценни размисли на Учителя П. Дънов: "Външните проявления, това не е човекът. Някой се раз­гневил - това не е човекът. Някой се проявил зле - това не е чо­векът. Друг постъпил добре - и това не е човекът. Това са само професорски дрехи, но истинският професор не е в тях." В учени­ето на ББ, чиято интерпретация предлагаме тук, Учителят П. Дънов обяснява защо човекът е наречен "венец на творението": 1) понеже е сътворен последен (в шестия "ден" - т. е. творчески период или ци­къл - на Бога, непосредствено преди Неговата "почивка" в седмия "ден"; ср. Бит. 1 гл.); 2) понеже според Божия план има за задача да увенчае творението. И така, човекът е сътворен последен - каквото и да означава това. В същото време той е в процес на непрестанно развитие и усъвършенстване. Сиреч - сътворяването му като после­ден във фалангата на творенията не му е придало завършен вид. Как да се ориентираме в тази хронология и при отчитането на всички условности при използването на понятия, разполагащи обективните реалности във Вселената сред времето и пространството? Учителят П. Дънов отново се опитва да ни помогне: "Сегашният мислещ чо­век е създаден по особени закони. Той е едно средно звено. А човекът е крайното създание в природата. Зад човека нищо не съществува вече. Ако попитате "що е човек"? - Човек е това, зад което нищо не съществува. Той е пределът на деятелността на природата. Ако вие питате зад човешкия живот какво има - нищо няма. И ако разбираш умирането в смисъл, че търсиш зад човека нещо, нищо няма да намериш. Обаче, ако потърсиш във формата на човека, в духа на човека, в ума на човека, в сърцето на човека, в душата на човека - богат смисъл има тогава. Извън човешкия дух, извън чо­вешката душа, извън човешкия живот няма нищо." Стараейки се да проникне в тайната на своето битие, в смисъла на своето същес­твуване, човек неизменно отправя поглед освен навътре в себе си - в дълбините на своята природа, и навън, включително нагоре - към осияното от слънчевата светлина или обсипано от меката звездна синева небе. Там, отвъд пределите на неизвестното, неизбродимото, зовящото за вечен полет извечно пространство - селенията на безс­мъртния Дух, - той търси в горестен устрем отговорите на всички изгарящи като жива жарава въпроси за величественото "Какво?", "Как?" и "Защо?". Търси, откакто свят светува. И понякога открива отговори - бисери от блестящата броеница на космическата Божест­вена Премъдрост. Ето един от тях: "Човек е свързан с разумния (не­видимия - бел. К. З.) свят, със същества от висока култура - светии, ангели, архангели, херувими и други, които държат сметка за всяка негова постъпка, дума, мисъл, чувство" (Учителят П. Дънов).

 

Това, което отличава човека от всички останали, познати нам живи организми, е неговата мисъл. Каква е дълбоката окултна при­чина за тази разлика - вододел сред царствата на Живата Разумна Природа? Ето мнението на Учителя на ББ в България: " Човек мисли, защото е индивид, а не вид. Минералите, растенията, животни­те са видове, те си приличат. При човека един с друг не си приличат. Баща и син не си приличат. Всеки човек е нещо особено, специфично. Човеците са много разнообразни. При ангелите има едно външно еднообразие, а вътрешно неимоверно разнообразие." Казано с други думи: човекът е първото в йерархията на живите същества, което притежава индивидуален дух, частица обособена Божествена искра, монада. Според езотеричното познание представителите на по- нисшите царства - животни, растения и минерали, не са индиви­дуалности, като видове те биват направлявани от колективен ра­зум - групова душа. " Човек се ръководи от свой личен вътрешен дух, докато животните са ръководени от техен групов дух, който работи върху тях отвън" (Учителят П. Дънов). Такъв е първона­чалният замисъл на Твореца, в чието съдържание и проявления сме се устремили да прозрем извечния Смисъл на съществуващото.

 

 

 

Етическата система на Учителя П. Дънов се изгражда върху ос­новополагащото становище, че човекът е най-голямата ценност на единния живот. Неговият морален свят притежава редица доб­родетели: правда, скромност, истинност, чистота, любов, братство, трудолюбие. Човекът сам е господар на съдбата си, сам е ковач на своето щастие или нещастие. Той е подвластен на закона за пре­раждането и така от един живот към друг върви по пътя на духов­ното усъвършенстване. В началото на ХХ век бележитият руски писател-реалист Максим Горки възкликна: "Човек - това звучи гор­до!" В тази наглед простичка фраза учението на ББ влага определен смисъл, изразен по следния начин от Учителя П. Дънов: "За да се удостои човек с това име, той трябва да съдържа в себе си чети­ри неща: той трябва да бъде богат, той трябва да бъде силен, той трябва да бъде умен, той трябва да бъде добър. Богат човек е само оня, който има богата душа, богато сърце и силна воля. Само човек, който служи на Бога, е в пълния смисъл на думата богат. Силен е само човекът на Любовта, човекът на Истината. Силният стои над всички условия. Аз не наричам силен човек оня, който убива другите. Силен човек е оня, който може да обръща своите неприятели в приятели. Ето защо той не се защитава. Той не воюва за своите права. Само слабият воюва за своите права. И когато силният човек, човекът-герой бъде прикован на позорния стълб заради Истината, той с великодушие понася и позор, и хули, и злорадства, и обвинения." За да бъде в състояние да носи с чест своето призвание, човек е длъжен преди всичко да се освободи от въздействието на своята низша природа. Това изискване на Божия Промисъл към неговия път в живота се превръща в задължително условие за ученика на духовната Школа. И в тази насока Учителят на ББ в България предлага ценни наставления: "Вие най-първо тряб­ва да се освободите от своите животински желания. Трябва да правите разлика кое е човешко състояние и кое животинско, кое е човешко желание и кое животинско. Вземете ревността. Тя е ед­но животинско състояние. После гневът, подозрението, злобата, съмнението - всичко това са все животински състояния. Също гордостта, тщеславието и пр. А пък човек е същество на всички добродетели. Някой казва, че е религиозен, а десет пъти се гневи на ден. Той е в животинско състояние." От особено значение в този дълъг и съвсем нелек процес на пречистване е взаимопомощта между хората, съзнателното извършване на добри дела. Нерядко този положителен обмен между тях крие своите корени в миналото, в предишни въплъщения: "Някой човек ви прави добро. В минало­то вие сте му правили добро. Ти като живееш добре, в бъдеще ще ти помагат. За Господа като живееш, това, което Му поднасяш, Той ще ти го върне" (Учителят П. Дънов).

 

В съответствие с учението на ББ човешкият живот, колективен и индивидуален, е в неразделно единство с живота на цялото Битие. Той се насочва и управлява от великата Божествена разумност и Любов. Последните се изразяват както в самото естество на човека, така и в истината, че за всекиго от нас са открити възможностите за неограничено развитие и духовно израстване, за постигането на ис­тинско щастие. Смисълът на човешкия живот на земята през мно­жеството превъплъщения е реализирането на една все по-висока степен на разумност, достигането на все по-пълно съвършенство, развитието на висшите способности и скритите в човека заложби за по-извисен живот и освобождаването от ограниченията на нис­шите форми на съществуване. Залог за осъществяването на тази програма-максимум за земното битие на хомо сапиенс е вложеният у него Божествен потенциал, измеренията на духовната му същ­ност - проекция на Божието върховно естество. Разгръщането на този негов безсмъртен компонент на личността и сблъсъкът с изпи­танията на материалната действителност каляват характера на чо­века и избистрят до степен на блясък цветовете на аурата му. "Най- ценното у човека - това е неговият характер. Човек непременно трябва да мине през огъня на изпитанията и само когато мине през този огън и устои на всичко, само тогава ще придобие харак­тер ценен, устойчив, непоколебим. Само тогава ще има вечен дом, в който може да живее. Под характер, в дълбок смисъл на думата, се подразбира всичко разумно, което човешкият дух е написал, ко­ето дълбоко е внедрил в човешката душа. Характерът е едно съ­четание на добродетели" (Учителят П. Дънов). Очевидно - според това мнение на българския духовен Учител - добродетелите (кул­тивирани, укрепнали, проявяващи се във всички области на живота) са червената нишка и основният отличителен белег на човешкия характер. С тях именно той свързва петия водещ, Божествен прин­цип на Новото учение. Разбира се, изтъквайки тази тяхна решител­на роля в изграждането на характера и облика на пробудената душа, той има пред вид преди всичко ученика по духовния Път: "Едно помнете: онази естествена сила в човека, която може да го нап­рави мощен, е силата на неговите добродетели. Добродетелите - това са един велик капитал, около който започват да циркулират великите сили на Живата Природа. Ето защо под думата "човек" се разбира сбор от всички добродетели." Допълвайки своите раз­съждения по темата, Учителят П. Дънов заявява: "... Когато се говори за човека като образ и подобие Божие, подразбира се чове­кът в неговата първична проява, така нареченият Космичен Чо­век. " Тази изходна теза дава възможност за редица интересни и ценни тълкувания. В пряка връзка с нея са и размислите на Учителя на ББ у нас относно взаимообусловеността между Учителя от зем­ната Йерархия Иисус (според теософската класификация), предос­тавил доброволно за период от три години тялото си на върховното Космическо Същество Христос, за да може То да изпълни Своята мисия (според антропософското разбиране на д-р Р. Щайнер, което е в съзвучие с езотеричното).

 

За отбелязване е спецификата, която Учителят П. Дънов прида­ва на това решаващо за еволюцията на земното човечество взаимо­действие: "Исус" - това е едната опорна точка на човека. "Хрис­тос" - сиреч човекът, който е победил и възтържествувал над смъртта, който е възкръснал, който служи на Бога и е готов да положи душата си за другите - това е другата опорна точка на човека. Човекът, като "Исус", научава дълбокия смисъл на стра­данията - оня Божествен процес, чрез който той изработва своя характер."

 

Историята на човека е започнала със сътворяването му от Бога, но невинаги се е развивала при тези условия, невинаги човек е бил в земния си образ. Учителят П. Дънов подчертава, че развитието на човешката история е концентрирано в еволюцията на неговото съзнание. Механизмът на тази еволюция се състои в прераждането на душата. (На този проблем ще бъде посветена отделна тема от настоящия лекционен курс.) Съзнанието на човека, от тази гледна точка, е преминало през следните стадии: "първобитно колектив­но съзнание" (Лемурийска - III коренна раса), начало на личното съзнание (Атлантска - IV коренна раса), "индивидуално съзнание" (Бяла или Арийска - V коренна раса, в която живеем днес и на която сме представители ние, съвременните хора от биологическа­та бяла раса). Следващите етапи от еволюцията на съзнанието, ко­ито човечеството следва да преодолее, са: колективно, Космическо и Божествено съзнание.

 

Най-важният момент във философията на развитието на Учителя П. Дънов е убеждението, че сега цялата планета и човечеството нав­лизат в нова епоха. (Въпросът ще бъде разгледан по-подробно в по­нататъшното изложение, в рамките на следваща лекционна тема. Тук ще бъдат изложени някои от водещите ракурси на тематиката за Новата култура - култура на Любовта.) Тя е свързана с вълна, изпратена от "Великия Разумен център на Вселената". В новата епоха "Земята ще излезе от 13-та сфера на страданието" и ще навлезе в ерата на Водолея (от астрологическо гледище една подоб­на ера трае 2160 години). Сред хората ще дойде, по-точно - ще се утвърди, "шестата раса, която ще бъде преход между ангели и човеци; в нея всички ще бъдат ясновидци". Новата култура на VI раса е културата на Любовта, тя е "онзи нов живот, дето ще цари пълна свобода и дето любовта ще бъде общ закон за всички". Съв­сем не е случайно, че именно Любовта - Божествената, а не човеш­ката Любов - ще бъде главната отличителна черта на този период от развитието на земното човечество. Именно Любовта е онази ха­рактеристика на Бога-Творец, която може да бъде отъждествена из­цяло с Неговата същност и която Той е заложил и в ядрото, в изкон­ните дълбини на сътвореното от него разумно същество, наречено "човек": "Едно помнете: първото качество на истинския човек е любовта. Любовта е Божественото в човека. Без любов човек се превръща в животно. Без любов той е изложен само на грехове и престъпления. Който не е възлюбил Бога, той още не е истинс­ки човек. Той няма още "образ и подобие Божие" (Учителят П. Дънов). В нашия, общо взето, грешен и изменчив свят "ще настъ­пи царството на правдата, човекът ще овладее стихиите на фи­зическия свят; ще бъде свободен, разумен, ще се управлява не от страсти, а от знание". Основният принцип на новата култура ще бъде "живот за Цялото" (курсивът мой - К. З.) - "идеята, че всеки трябва да живее за Цялото - ето великата основа на новия живот, на новата култура". Новото човечество ще служи не на егоизма, а на алтруизма. В бъдещето то ще представлява от социал­на гледна точка "една огромна задруга, в която големите народи ще бъдат големите братя, а малките народи - малките братя". И именно от славяните се очаква да внесат сред хората "чувството на съзнателно побратимяване". До този космически момент зем­ните хора са наблягали най-вече върху развитието и утвържда­ването на менталния принцип - ума. Това е била главната задача на V-та коренна раса. При славяните отличителната характеристика, която ги прави най-подходящи за провеждането на Божия план в настоящата епоха - установяването на Новата култура на Лю­бовта - е съчетанието между силно развит ум и пламенно, лю­бящо сърце. На този проблем Учителят П. Дънов посвещава зна­чителен брой свои беседи и лекции, изяснява го и в лични разгово­ри с последователи: "Не е умът, който ще спаси света. Умът е само оръдие за обработване на човешкото сърце. Той е ралото, мотиката, с която можем да копаем. Ония, които не са сфор­мирали своя ум, трябва да го сформират и оттам да слязат към сърцето. Бъдещата култура ще бъде култура на сърцето или култура на обичта. От сърцето започва новата култура! Всички желания в нас, които разрушават Божественото, трябва да ги отмахнем. Те не са наши, но са остатък от една много ста­ра култура. Колкото по-скоро ги отмахнем, толкова по-скоро ще дойдем до онова вътрешно състояние, което носи подем и мир. Новото, което иде сега, ще заздрави всяка рана на душата, сърце­то и тялото." Той добавя и извънредно любопитна информация относно радикални промени в земния релеф, които ще съпътстват утвърждаването на Новата култура: "Сегашните континенти ще изчезнат. Ще се явят нови континенти. Всяка промяна, която става със Земята, става и вътре в нас. Ако успеем да създадем нови форми, ще влезем в новите условия."

 

Един от най-съществените елементи на културата на Любовта според учението на ББ ще бъде премахването на всички ограничения. Предпоставка за тази грандиозна по мащаби промяна ще бъде съз­ряването на общественото съзнание, преодоляването на предразсъ­дъци и погрешни убеждения, които хилядолетия наред са спъвали хода на човешката еволюция. Новата култура, от позициите на тези разсъждения, представлява преди всичко нов морал, нов начин на мислене и поведение. Не бихме могли да очакваме, че всички земни хора са достигнали едновременно до аналогично рав­нище на своето духовно израстване. Както винаги, има напреднали и изоставащи. За всички тези процеси на глобални изменения в човешката характерология и на съответствие (или несъответствие) спрямо реформаторската дейност на Духа на Времето Учителят П. Дънов изтъква: "Ние воюваме, за да съборим на Земята затвори­те и бесилките. Това, което светът събаря, ние градим, а това, което те градят, ние го събаряме. По това се отличава новото учение от старото. Новото учение събаря всички затвори и окови. Ние сме в ледове, които трябва да се разтопят. Без Любов не може да има единство, не може да има братство и равенство.

 

Трябва да внесем Любовта и тогава ще говорим за братство и равенство. В Божествената школа са новите принципи на бъде­щото общество. Красив е животът и колкото влизате по-навътре, толкова той става по-красив, по-уреден и по-приятен. Сега сме в епохата на пробуждането. Едни ще се пробудят по-рано, други - по-късно. Новата фаза - това е фазата на Любовта. Мъдростта ще бъде в помощ на Любовта. По-рано е било обратното." Едва в разцвета на Новата култура хората ще заживеят в отношения на пълна хармония помежду си. Тогава именно ще бъде осъществена старата мечта на великите духовни учения за пълноценна братска общност между човеците, комуната на равноправието, полезния труд за Общото благо и максимално справедливото разпределение на бла­гата. Началото бе положено в будизма с неговата сангха. Нейните мащаби останаха твърде ограничени, най-вече сред монашества- щите. Иде редът на всеобщата човешка планетарна комуна!

 

За да бъде постигнато подобно равнище на хармонично между- човешко общение, всеки един от нас следва да извърви своя собст­вен път. Както е известно, всяка значима промяна в света, в който живеем, започва от личността, от съзнателното самоизграждане на индивида. Едва след като сме събрали нещо в себе си - в сърцето и душата, - едва тогава можем да предлагаме от своето духовно сък­ровище и на другите. Безрезервно и безкористно, разбира се. Иначе остават само думите. Планини или лавини от думи без покритие, без да си го преживял, да си го изстрадал и това, за което говориш, да е станало част от самия теб. И в това отношение най-бързият, най-сигурният и най-ефективният метод е този на Любовта. Тя проп­равя с безпогрешен усет пътища навсякъде, във всичко и между всички. В този дух е и препоръката на Учителя П. Дънов: "Връзките между вас да бъдат Божествени. Господ образува сега една Бо­жествена организация, която почива на закона на Любовта. Дойде ли Любовта, тя ще ни организира! Никаква връзка не може да съществува между хората, докато не се проникнат от желание­то взаимно да си помагат. Сега на стари и млади препоръчвам Любов, която никога не престава. Тя изтича от един непрестанен извор, на който ще отворим място в сърцето си. Спасението е там. Не се старайте да обяснявате Любовта. Но всяка ваша пос­тъпка да бъде заквасена с Любов." И на друго място в Словото му: "Между всички хора трябва да има разумни отношения. А това са отношенията на онези Божествени връзки, с които душата е ода­рена. Всяко нещо, което се прави без Любов, е престъпление (курсивът мой - К. З.). Трябва да се съединим помежду си! Това съединение ще донесе благата, които чакаме. Любовта изгрява в света. Досега почти никой никого не е обичал. Това, което нари­чат хората любов, е залъгалка. Едно от качествата на Любовта е постоянството, неизменността. Който истински обича, той никога не се мени. Щом хората са изменили любовта си към вас, трябва да знаете, че те никога не са ви обичали. В живота на съвременните хора Любовта се явява само за миг и веднага след това изчезва. Вследствие на това те страдат. Това не е изгубване на Любовта, но няма условия тя да се прояви."

 

Въплътената в ежедневния живот - и в малките, и в големите неща - Любов изпълва човешкото същество с усещането за пълнота, с великата радост на Божественото самоотдаване. Тази радост ня­ма равна на себе си. Тя е последната стъпка към блаженството - онова състояние на неизменна и постоянна връзка с вечния Източник на живота, което прави преживяващия го недосегаем за никое от изкушенията и бурите на материалното битие. В същност то е еле­мент от космическото съзнание поради дълбините на своята всеоб- хватност и позитивен заряд. От спорадично, твърде рядко срещано явление състоянието на вътрешна радост и пълнота ще се превърне в повсеместна характеристика след триумфа на Новата култура в планетарен мащаб. За това време на сбъднати хилядолетни човеш­ки мечти Учителят П. Дънов казва: "Новата култура е култура на радостта! Всички ще бъдете носители на културата на радостта. Едвам сега хората почват да разбират, че светът ще се оправи само чрез Любовта. Нещастието на хората е, че те не разбират и не познават Любовта. Тя не иска нито господари, нито слуги. Светът страда от господари и слуги. Какъв е смисълът на Лю­бовта? Да научи човека правилно да живее. Изисква се време, до­като стане преврат в умовете на хората, за да разберат велики­те Божии замисли. Пътят, по който вървите, е добър, но трябва да направите още една стъпка. Любовта ще дойде от всякъде. Ще дойде от животните, от дърветата, от камъните, от свет­лината, от въздуха, от водата. Няма да остане място, отдето да не дойде и да не проговори на хората."

 

С настъпването на културата на Любовта е свързана и тезата на Учителя П. Дънов за идването на Христос на земята: "... И наисти­на, заради това дойде Христос - да ни даде живот. Той проповяд­ва и осъществи любовта към ближния..." Човечеството не е при­ложило Неговото учение и затова не е влязло "в реалността на живота, където няма смърт и нещата са непреривни". Преди да настъпи това царство на мир и хармония, човекът трябва да стане господар на материалното, което е индивидуално, преходно и нет­райно и ограничава човешкия дух в стремежа му към безсмъртие. Затова "Христос дойде на земята, за да постави хората в прилива на живота, който наричаме възкресение". Така Синът Божий да­ва израз и изпълва с неповторимо съдържание величествената жер­тва, която Бог прави за хората - Своите деца. Само Той - Творецът на Вселената и на всички живи същества - е в състояние да предло­жи висшия пример на жертвоготовност в лицето на Богочовека Иисус Христос. За да се съединят, обаче, хората с плодовете на това космическо жертвоприношение, те следва да преодолеят веднъж за­винаги низшата природа у себе си. Такава е насоката и на разсъж­денията на Учителя на ББ: "Човек на човека никога не може да даде това, което иска. Той може да стане проводник на водата, но не може да я създаде, не може да я произведе. Защото Бог е, Който дава. Когато даваш, Бог е, Който дава чрез теб. Докато момата вижда Бога в момъка, тя е на прав път. Като почне да мисли, че той за нея е всичко, тя е на погрешен път. Идете, пог­леднете гробищата. Какво показват те? Каква утеха е това? Ще погребват в гробища, докато човек живее животински живот. Истинското човешко в човека е в борба с плътта. Животинското трябва да се подчини на човешкото, на Духа, който има Божест­веното начало на безсмъртието. Под плътта се разбира не тяло­то, но животинското естество у човека." Истината за това, че Божията глъбинна Същност е Любовта, е скрита за човека с низше съзнание. Само ако следва Божия закон, той може да просветли съз­нанието си и да открие пътя към Истината. "Христовото чисто учение, учението за доброто и любовта е вратата на пътя" - казва Учителят на ББ. Да си припомним и думите на Спасителя Иисус Христос за самия Себе Си: "Аз съм Пътят и Истината, и Животът" (Йоан 14:6). Учителят П. Дънов, независимо от окултния дух на своята доктрина, не се отделя от евангелските истини и ма­кар да влиза в противоречие с църковните канони, се придържа към идеалите на християнската общност. От позициите на негови­те виждания това е общност на духовно равнище - между човешки­те души и сърца, обединени от търсенето на царството на Косми­ческия Христос. Поантата на това търсене е съсредоточена в убеж­дението, че духовното извисяване е ключът към разгадаването на природата, съчетано с прилагането на придобитото по Пътя към Бога познание.

 

Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов - при разг­леждането на проблема за Новата култура - разкрива още една твърде важна за човека истина. А тя гласи, че посредством Божествения живот, Божественото творчество, Божествената разумност се про­явява една върховна Любов: "Бог е любов" (I Йоан 4:8,16). Висшата Божествена Любов е създала света, тя го съхранява и поддържа, издига го към красота, хармония и съвършенство. Бог твори и съз­дава, за да изяви Своята Любов. Тази именно Любов се проявява чрез всички същества, и то толкова по-пълно и съвършено, колкото по-напреднали са те в своето духовно развитие. Тя съзижда и твори чрез всички същества. Тя носи Божествения живот върху крилете си. Тя разпръсква навред светлина, радост, мир, хармония и красота. Затова имаме правото да я назовем висша космична творческа сила наред с Божията мисъл.

 

Етическото учение на Учителя П. Дънов почива върху схваща­нето, че Бог - поради Своята изконна същност - е в състояние на Любов към човека, което е неизменно. Той е Благост. Това означава, че "всички живеем в Бога" - това е иманентна даденост. Нужно е, като първенстваща по степен на значимост програма в живота ни, да постигнем обратната зависимост, корелацията - "Бог да живее в нас". Това значи човек да встъпи във вечния живот на хармония и единство. Такава е и, както вече бе изтъкнато, най-съществената задача на човешкото същество - да предостави условия на Бога да живее в него, на "вечния живот" - възможност да се прояви в граничното. Създавайки света, Божеството изпраща човека в него, за да изпита характера си, да познае своя разум и сърце и в крайна сметка - своята същност; да научи и разбере пътищата, по които трябва да върви, за да достигне тази върховна цел - Бог да заживее в него. За постигането на тази цел всички жертви са достойни и навременни. И не е важно какво ще си мислят другите хора за вас. Важното е да изпълните Божията воля докрай! Затова: "Ако си до­шъл на Земята, за да те уважават хората, ти си на крив път. Ти не си дошъл на Земята да те обичат и уважават, но да изявиш Божията Любов. След това Бог ще покаже Своята Любов към тебе. И Христос е казал: "Както Отец Ми Ме възлюби, така и Аз ви възлюбих." Значи вие първо ще изразите Божията Любов към другите, а после Бог ще изрази Любовта Си към вас. Ако не може­те да разберете Божията Любов, вие не можете да разберете и Любовта на хората" (Учителят П. Дънов).

 

За да бъде напълно автентична космичната драма на Живота, тук, в нашия материален свят, съществуват два противоположни принципа - добро и зло. Доброто е израз на закона за единството, за Цялото и е плод на Любовта. Злото е израз на обратния закон - за частите, за крайното, обособеното. Човек е произлязъл от Доброто, а от човека е произлязло Злото. Тези два принципа - като същност и взаимодействие, като единство и борба на противоположности (съгласно I закон на диалектиката, формулиран от Г. В. Ф. Хегел) - са проява на Великата Разумност в света. Те съответстват, макар и условно, на етапите в закона за цикличното развитие - инволюция и еволюция. Но творчески по съдържание е принципът на Доброто, тъй като то е породено от съзидателната отнологическа сила - Лю­бовта. Вървейки по пътя на Доброто, човек достига до "живот, светлина и свобода", плодове на всемирното триединство на Бога - Любов, Мъдрост и Истина. "Любовта носи изобилния и пълен живот, Мъдростта носи знание и светлина, Истината носи сво­бода!" - казва Учителят на ББ у нас. За да върви в пътя на Доброто, човек трябва да изпълнява трите закона на Любовта - към Бога, към ближния и към себе си.

 

Коментирайки проблема за доброто и злото, Учителят П. Дънов отбелязва: "Зло и добро в живата природа са сили, с които тя еднакво оперира. Зад доброто и злото седи великата Разумност, която всичко използва. Човек не трябва да се бори със злото. Той трябва само да го избягва. Той не трябва да се бори със злото, а на злото да противопоставя добро (курсивът мой - К. З.). Оня човек, който най-много се бори със злото, най-много греши." И още: "... Съществува колективно съзнание на доброто и колек­тивно съзнание на злото. Те образуват два велики полюса на Битието." Като допълнение към изложеното Учителят на ББ в на­шата страна предлага и една оригинална теза: "Адът" е място, дето злото е и отвътре, и отвън; "небето " е място, дето добро­то е и отвътре, и отвън." Според него когато Христос препоръчва на хората да си събират съкровище на небето, Той подразбира доб­рото. Съкровището - това е доброто, което човек е извършил на земята.

 

Главният метод в етическата система на Учителя П. Дънов по отношение на Любовта като нравствен принцип е "служенето" - понятие, което обобщава всички дейности на човека, насочени към неговото усъвършенстване или "повдигане". Тази извън­редно важна стъпка към съвършенството е задължително условие, защото Любовта се придобива, когато човек завърши духовното си развитие. С други думи, Любовта - това е едновременно условие, средство и цел на човешкия път към Бога! Като условие Любовта се използва в смисъл на Божествената творческа същност; като сред­ство - Любовта е нравственият закон, чието спазване води човеш­кото същество към Небесния Отец; като цел - Любовта е вечният живот на хармония и единство, в който човек ще влезе, когато Бог- Любов заживее в него.

 

Служенето означава да се изпълнява Божията воля (върху надгробната плоча на Учителя П. Дънов в софийския квартал "Из­грев" се чете един от най-популярните му девизи: "В изпълнение­то волята на Бога е силата на човешката душа"), в смисъл да бъде постигната хармония с великите закони, които управляват Жи­вата Разумна Природа. Човек служи на себе си, на другите, на всички живи същества в света, като по такъв начин в същност служи на Бога. Служенето не е задължение към Бога, а висша изява на свободната воля на човека._В служенето на Бога са включени слу­женето на другите хора и на себе си. Негова основа, израз на добро­волността, е убеждението, че трябва да служим на Всевишния, по­неже вярваме, че "всичко сме приели от Него". Какво означава човек да служи на себе си? Това значи да работи върху себе си. Той трябва да възпита сам качествата, необходими за неговия ду- ховно-нравствен растеж: "абсолютна вътрешна искреност, голя­ма морална сила и готовност за жертва, за надделяване низшето в себе си, абсолютно послушание към Висшето, което говори в него". Култивирането на тези качества поражда в съзнанието на личността дълбоко удовлетворение, ненакърним вътрешен мир. Те нямат нищо общо със самодоволството на онзи, който е нахранил обилно егото си и се въргаля в локвата на собствената си сквернота, тъй както свиня в кочината си. Резултатът от последователните уси­лия на човека, от постоянната му работа над самия себе си е усеща­нето за пълнота и блаженство, нямащи никакъв паралел в царст­вото на материалните притежания и придобивки. За това именно усещане говори Учителят П. Дънов: "Аз искам животът ви да бъ­де красив, най-първо да сте доволни от себе си. Има едно вътрешно, морално, Божествено доволство в човека и аз желая всички да имате не външни похвали, а това дълбоко, вътрешно доволство в себе си. Когато човек има това доволство, той е силен и мощен, не отпада духом. Това доволство аз наричам "вътрешна връзка", която съществува между всички възвишени същества. Сега тази връзка не е скъсана, разслабена е, но аз желая тя да се уякчи."

 

Има един специфичен път към развиване и освобождаване на душата - пътят на страданието. Това е "първото нещо, което християнството препоръчва за пречистване на човека". Страда­нието означава, че човек излиза от Злото и влиза в Доброто. Земята е горестно място на страданията, защото човек е дошъл на нея да се учи. В страданията, изпитанията и паденията си човек изпитва се­бе си и любовта си. Преодолявайки по най-достойния начин неиз­бежните мъки и болезнени преживявания на земното битие, лич­ността развива и укрепва у себе си най-ценните добродетели - фа­ровете за нейния по-нататъшен път към съвършенството. За плодо­вете на тези, разтварящи райските двери и заслужаващи най-висо­ки адмирации, усилия Учителят на ББ споделя: "Човек трябва да бъде плътен, мощен, красив, интелигентен, разумен. Плътен на физическото поле, мощен в духовния свят, красив, интелигентен и разумен в Божествения свят."

 

За етиката на новия човек - онзи, който живее в условията на културата на Любовта и я възпроизвежда с мислите, чувствата и делата си - Учителят П. Дънов добавя още: "Истинският човек не се бори отвън да възстанови честта си. Той знае, че според вели­кия морал в света честта отвън не се възстановява. Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не са в състояние да възстано­вяват честта на човека освен той самия." Мировият Учител на ХХ век извежда и още един критерий за правилно поведение: "Ра­зумният човек има едно особено душевно разположение - той не мисли зло никому. Той мисли добро на всички хора и никога не си отмъщава" (курсивът мой - К. З.). Ето още едно солидно дока­зателство в полза на тезата, че моралното начало присъства и в закона на Любовта, който владее целокупния, многообразен и неп­рестанно променящ се живот. Справедливостта, даденото и взетото, проявяваща се във всички събития на действителността, макар и невинаги уловима от човека, космическата справедливост, лежи в сърцевината на Любовта: "Любовта почива на абсолютната справедливост на Духа. Любовта е закон, който носи всички блага за обеднелите същества" (Учителят П. Дънов). Истинската спра­ведливост в природата се намира у Бога и пътищата към нея оста­ват скрити, но нейното проявление намира винаги реални форми на изказ. Тя обгръща човека в един неочакван миг и показва силата на Божия Промисъл.

 

Според Учителя П. Дънов в настоящия етап от своето духовно развитие човек е подвластен на следните седем принципа на мис­лене и поведение: гордост, гняв, сладострастие, леност, скъпер­ничество, завист, лакомия. (Може би тук е мястото да припомним кои - според древната индийска езотерична мисъл - са трите по­рока, които личността следва да преодолее, преди да поеме изцяло по духовния Път: похот, алчност и гняв. Съвпадението с току-що изнесеното е пълно, нали?) Крайно необходимо за съвременния чо­век е да култивира нови принципи в отношението му към ближ­ния. Първият от тях изисква да не се върши насилие, защото вся­ка човешка душа трябва да бъде обичана - това е търпението. Вто­рият изисква да бъдат подтиснати гневът и яростта - това е кро­тостта. И най-накрая - заглушаване на алчността и гордостта, ко­ето е истинското смирение. По този повод Учителят на ББ в Бъл­гария подчертава: "Щом влезеш в Божествената школа, плач не се позволява. Там не се позволява скръб. Не се позволява да се гневиш. Вън ще се гневиш. Като влезеш в Школата, другояче ще мислиш; трябва да си чужд за гнева, съмнението, скръбта и пр." И нещо конкретно за смирението и реалната близост между разумните съ­щества: " Човек не трябва да се мисли за много учен, за да има към какво да се стреми. ... Физическата близост не е всякога близост. Близостта е във вътрешното разбиране" (курсивът мой - К. З.). На друго място в своето Слово той предлага още по-задълбочена интерпретация на качеството, издигнато на пиедестал не само в езо- теричното познание, но и в повечето от световните религии, особе­но в християнството - смирението: "Кой изправя погрешките си? Смиреният. Едно от качествата на жената хананейка беше сми­рението (ср. Йоан 4 гл. - бел. К. З.). Всеки човек трябва да придо­бие смирение. Без него нищо не се постига. И млади, и стари, всич­ки трябва да се смирят. Едни се смиряват доброволно, а други - насила. Умният предвижда злото и го избягва, а глупавият не мо­же да го предвиди и се натъква на него. Умният се смирява добро­волно, а глупавият - по неволя. Като го принудят да се смири, той казва: "Няма какво да се прави, трябва да се подчиня. Не може ли да се живее без смирение?" Не може. Поне един път в живота си трябва да се смириш. Смиреният търси причината за неуспе­хите и нещастията си в себе си, а не отвън (курсивът мой - К. З.). Така той усилва смирението си и става вътрешно силен и богат. Истински човек е онзи, който увеличава дарбите и способности­те си. Той работи върху себе си съзнателно и не се заблуждава. Той не си въобразява, че вярата му е голяма. Той не си въобразява, че светостта му е голяма." Има една универсална рецепта за пре­одоляване на гореизброените човешки слабости и пороци - винаги когато е възможно, да вършим добро. По този път на мислене и поведение не само се избавяме от недъзите си, ала същевременно развиваме у себе си и новия човек. Затова Учителят П. Дънов препоръчва: "В доброто не трябва да има отлагане. Щом намис­лиш да направиш едно добро, трябва да го направиш моментално, без отлагане. Отложиш ли, моментът е пропуснат." И в заклю­чение той добавя нещо изключително съществено: "Не забравяйте при това, че човек трябва да остане неизвестен в доброто, как­то се стреми да остане неизвестен в злото."

 

Животът, пред който всички се прекланят, от който никой не се отказва, освен при фатални ситуации, за Учителя на ББ в нашата страна има четири основни проявления: красота и истина, сво­бода и творчество. Ако човек придобие тези четири характеристи­ки на личността, той ще бъде в състояние да чете в книгата на веч­ната природа, да бъде щастлив и неговият път във вечността, него­вите превъплъщения ще го освободят от веригите на кармичните разплащания. Животът в този му вид е единен, пълноценен, всепо- беждаващ, независещ от случайността, от волята на отделната личност. Човекът не може да се бори с живота. Той не го управлява, както не е способен да управлява и природата, която представя жи­вота в неговата цялост. Преди да поеме по пътя на окултното учени­чество човекът е малък и безпомощен, но той може да стане силен и съзидателен, ако притежава и проявява едно качество - Любовта. Само чрез нея животът изявява истинската си същност. Това е Лю­бовта, предназначена като светлината за всичко в света, разкрива­ща действителната и вечната стойност на живота. А животът е вис­шето благо. По пътищата на историята, в събитията на индивиду­алната човешка съдба, в най-скритите гънки на природата животът се проявява като Любов, милосърдие, справедливост. Така онтоло- гиче ската проблематика в теоретичната концепция на Учителя П. Дънов придобива специфична етическа оцветеност. Понеже Любовта е позната от всяко същество и тя е тази, която движи живота, която придава смисъл на съществуването, която утвържда­ва равновесието на духа и открива силата на творчеството.

 

Основен закон на нравствения живот е законът за дълга. Него­вата същност е, че човек не се ръководи от грижата за себе си или от егоизма, а от чувството за дълг към общността, към Цялото. Спря­мо Бога човек може да се издигне до положението на Син Божий, когато постигне своя идеал: "Сърце чисто като кристал, ум све­тъл като слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога и едно с Бога!" (фундаментални качества, които следва да притежава ученикът по духовния Път). Учителят П. Дънов пред­лага и един сигурен метод за изпълнение на дълга към ближния, който задължително преминава през неговото (на ближния) безре­зервно приемане и прерастването му в искрена любов. В същност това е правило с универсални измерения, насочено към далечната, ала постижима цел - изграждането на хармонична човешка общ­ност върху планетата Земя: "Всеки човек има поне една Божествена черта. Като намериш тая черта, той ще ти стане приятел. Ако не можеш да я намериш, той никога няма да ти стане приятел. Ако и той не намери тая черта в тебе, не може да ти бъде приятел." Създаването на подобна хармония в човешките взаимо­отношения е немислимо без утвърждаването в тях на Божественото право, което изисква силният и можещият да помага на слабия и неможещия. Осъществяването на това предварително условие за по­бедата на Новата култура бива обусловено в най-висока степен от цялостна трансформация както на индивидуалния, така и на общо­човешкия мироглед. В този ред на мисли Учителят на ББ ни съветва: "В животинския свят правото е на силния. В човешкия свят пра­вото е на слабия. Който иска правото на слабия, той се смирява и човек става. Който иска всички същества да бъдат добри, той е вече между ангелите. Човек не може да разбере напълно целокуп­ния живот, ако не постави паралелно тези три положения в живота. Те рязко се различават едно от друго, но има известна връзка между тях."

 

Основните принципи и постановки в етическата система, фор­мулирана от Учителя П. Дънов, разкриват силна вяра в човека и неговия физически, нравствен и духовен потенциал, определят на личността решаваща роля в промяната на условията на собствения й живот. За това, обаче, най-важната предпоставка е целенасочена, последователна и упорита работа над самия себе си: "Като рабо­ти върху себе си, човек може да възпита своите слабости и страс­ти и да ги облагороди. Мъчно се възпитава и облагородява жи­вотното в човека. За това се иска съзнание и искреност в работа­та. Животните представляват стадии на развитие, през които човек е минал и още минава" (Учителят П. Дънов). Бъдещето на човека лежи в самоусъвършенстването на отделната индивидуал­ност, вследствие от което ще настъпи нова ера във взаимоотноше­нията между хората - братство, разбирателство, алтруизъм. Като определяща ценност на морала бива разглеждано себеотрицанието, разбирано като жертва на личния интерес, породен от егоизма, в името на Общото благо. А истинско, неподправено себеотрицание можем да срещнем само у човека, прекрачващ прага на светостта.

 

Когато веднъж запитали Учителя П. Дънов кой човек е свят, той отговорил: "Светият е онзи, който и като има пари, и като няма, пак е радостен; и като го обидят, и като го хвалят, еднакво е разположен. Светията от нищо не се смущава: и като има, и ка­то няма, и като му се даде, и като му се вземе, не губи своя мир."

 

 

 

"Здравето е качество на човешката душа, на човешкия дух."

 

"Три неща изисква Духът Божий: първото е да се храним добре; второ - да живеем добре, и трето - да мислим добре. ... Който не мисли правилно, не диша правилно, който не чувства правилно, не се храни правилно, който не постъпва правилно, не може да бъде здрав."

 

"Всяка болест е последствие на извършени погрешки в минало­то или настоящето. Болестите на нашата епоха, вместо да на­маляват, се увеличават. Докога ще продължи това? Докато чове­ците дойдат до съзнанието да търсят причините на заболявани­ята в себе си и като ги намерят, да ги отстранят."

 

"Ако човек живее разумно, той ще бъде здрав независимо от това, дали е богат или беден."

(Учителят П. Дънов)

 

Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов отдава из­вънредно голямо внимание на проблемите, свързани с физическото и душевно здраве на човека. Като правило акцентът бива поставян върху профилактиката. Основният принцип при разглеждането на областта на здравето е съсредоточен в схващането, че разреша­ването на всички здравни въпроси се обуславя от съобразяването с природните закони. Главните предпоставки за добро физическо със­тояние според Учителя на ББ в България са: чистата храна, чистата вода, слънчевата светлина и топлина, чистите мисли и благородни­те постъпки. В същност изброеното представлява и съдържанието на природосъобразния, здравословен начин на живот.

 

В своето Слово Учителят П. Дънов препоръчва на много места смените в заниманията на човека - редуване на умствен с физически труд, почивка, духовни практики, музика, изкуство, контакти с природата, ходене бос (когато е възможно), повече движение, екскур­зии сред природата и най-вече в планините, ходене пеша (във всички възможни случаи) и специални физически упражнения. Всички от­белязани тук фактори на здравословния начин на живот са разгледа­ни подробно в беседите и лекциите на Учителя П. Дънов, подкрепе­ни са и с многобройни примери, съвети и практически указания.

 

Като специфични фактори за подобряване на телесното и пси­хическото здраве той препоръчва и пеенето, свиренето на музикал­ни инструменти, слушането на музика (с високо вибрационно съ­държание - духовна или класическа), както и поддържането на добро настроение. "Правете всичко сразположение!" - казва Учителят П. Дънов в частен разговор с един от своите приближени ученици. Тази кратка фраза обаче притежава заряда на универсалност, вклю­чително и относно темата, която разглеждаме тук.

 

Начална база за успешното решаване на проблемите на здравето е преди всичко становището на Учителя на ББ у нас за естеството на човека. Според него човешкото същество представлява единство от тяло и душа. Цялостният човек е съставен от груба, фина и свръх- фина субстанция. Тези три компоненти от своя страна се намират в сложни взаимоотношения помежду си, при които доминираща е най-фината съставна част, като останалите са в подчинено положе­ние спрямо нея. И човешкото тяло, и всички организми в природа­та са резултат от творческата дейност на интелигентни сили и съ­щества в необятната и мистична лаборатория на Космоса. Ето за­що стъпалата на човешкото съзнание към опознаване на Истината наричаме възход към духовното, а стъпалата към по-ограничената и подчинена система назоваваме слизане към гъстата субстанция, чието опознаване - особено в медицината - е от огромно значение, тъй като телата на всички живи същества (включително човека) са изградени от интелигентността и чудодейните направляващи фак­тори в разумната и жива лаборатория на Разумната Природа.

 

Според Учителя П. Дънов човечеството преди всичко следва да се освободи от механическото разбиране за човешкия организъм и за Природата въобще. И това е така, понеже човек не е само физи­ческо тяло. В съгласие с редица авторитетни езотерични концепции Учителят на ББ в нашата страна приема, че човек притежава освен материално още и астрално (чувствено, емоционално), ментално (умствено) и каузално (причинно) тяло. Всяко от тези фини тела изпълнява специални функции и притежава свои специфични енер­гии. Това разбиране за човешката личност, състояща се главно от четирите разгледани по-горе основни тела, взаимно проникващи се и влияещи си едно на друго, има решаващо значение в учението на ББ за дефиниране и диагностициране на здравето, както и за въз­никването и отстраняването на болестите. От особено значение е фактът, че Учителят П. Дънов не противопоставя духовното на ма­териалното естество у човека. Той достига до заключението, че ис­тински здравият човек е здрав едновременно и във физическо, и в умствено, и в сърдечно (емоционално) отношение. Или, казано по друг начин - здрав е само онзи, чиито ум, чувства и воля са в пълна хармония.

 

Както вече бе отбелязано по-горе, в частта от Словото на Учителя П. Дънов, посветена на здравната проблематика, изключително вни­мание бива отделено на профилактиката. Методите за природосъ- образен, здравословен начин на живот в това учение притежават подчертано профилактична насоченост. Хигиената - както външна, така и вътрешна - е издигната в култ. Главни лечебни средства са основните природни фактори: слънчевата светлина, въздухът, во­дата и храната. Представени са и редица оригинални методи за ле­чение; дадени са и многобройни полезни съвети за личната и об­ществена хигиена. Учителят П. Дънов, който е бил отлично запоз­нат със съвременната нему медицина (завършил е успешно едного­дишен медицински курс в края на следването си в САЩ), е имал положително отношение към множество от лечебните средства на своето време, особено към хирургията. Но той във всички възмож­ни случаи е наблягал на природолечението. Изходно начало на тази теза е схващането, че лечебният процес не е концентриран тол­кова във външното физико-химическо въздействие на определен ме­дикамент, а преди всичко във възможностите да се стимулира орга­нът или организмът към активна, с повишена интензивност дейност, от което да последва естествено възстановяване. Учителят на ББ в България предлага на своите последователи огромно по обем бо­гатство от природолечебни методи, към които спадат водолечението, слънцелечението, лечение с дихателни и гимнастически упражнения, включително създадената от него Паневритмия. Освен това той е особено оригинален източник и на психотерапевтични методи. Като изхожда от концепцията, че големият брой смущения в тази област имат своето начало в духовния живот на личността, той е дал изне­надващо голям брой разработки на този вид лечение.

 

Учителят П. Дънов твърдо отстоява убеждението, че идеалът на бъдещото човечество ще бъде да изучава езика на Живата Разумна Природа и да живее съобразно нейните закони, понеже човекът е част от Природата и законите, които действат в нея, действат и в самия него. По този начин проблемите на здравето и болестта, на живота и смъртта биват поставени от Учителя на ББ у нас в пряка връзка и пълна зависимост от великите природни закони и спазва­нето им от човека. В контакта с различните зони на Космоса се наблюдава определена градация, която ученикът по духовния Път следва да отчита като даденост и да се съобразява с нея. По този повод Учителят П. Дънов изтъква: "Като живее, човек трябва да спазва закона на последователността и в трите свята. На физи­ческия свят той трябва да знае как да се храни, как да диша, как да пие вода и как да възприема светлината. Той трябва да има за Света на чувствата добре организирано астрално тяло. За Умс­твения свят пък трябва да има добре организирано умствено тяло. Който е развил и трите си тела, той може да се нарече разумен човек. Колкото е важно физическото тяло на човека, толкова са важни астралното и умственото му тела." Хармоничното съд­ружие и съвместно функциониране на тези обособени същности (тела) на човешкото същество осигурява неговото телесно и психи­ческо здраве: "Здрав е онзи, на когото умът, сърцето и волята са в пълна хармония. Да бъдеш здрав, това значи да си в пълна хармо­ния с Първата Причина на нещата, с ближния си и със себе си. ...Истински здравият човек е здрав във физическо, в умствено и в сърдечно отношение" И още: "Много често вие се заблуждавате от външността на хората. Казвате: колко е здрав този човек! Здравето се базира на хармонията в мислите, чувствата и силите в организма на човека. Не можем да бъдем здрави, ако няма хармо­ния в ума, в чувствата, в действията"(Учителят П. Дънов).

 

Отношението на човека към заобикалящата го реалност, както и начинът, по който той общува с нея, играят решаваща роля за него­вото здраве. Качеството на това общуване обуславя и степента на духовна извисеност на индивида: "За да бъде здрав, човек трябва да изправи отношенията си към целия органически свят. Обикно­веният човек живее във физическия свят, талантливият живее в астралния свят, гениалният - в умствения, а светията - в при­чинния. Докато боледуваш, ти си в обикновеното съзнание. Щом започнеш да изправяш грешките си, ти влизаш в самосъзнанието и твоята сила се удвоява" (Учителят П. Дънов). Интерес представ­лява и обвързаността между здравословното състояние на човека и неговата добродетелност. По този въпрос Учителят на ББ казва: "Здравето се отнася до външната страна на живота, а доброто - до вътрешната, до органическата. Здравето е създало външ­ността на тялото, неговата форма, а доброто е създало съдър­жанието на организма. Най-великият свят, най-чудното творение на Земята - това е човекът." За илюстриране мястото на здравос­ловното състояние на човека в палитрата на всемирния Живот Учите­лят П. Дънов предлага още една градация: "Съдържанието на чо­вешкия организъм е Животът; съдържанието на Живота е здраве­то, а здравето се обуславя от хармоничното съчетание между еле­ментите и силите, които действат в човешкия организъм." Той не оставя без внимание и връзката между здравето и етиката на отдел­ния човек, съсредоточена като изява в неговия разумен живот: "Здрав човек е само онзи, който оценява благата, които му са дадени, и разумно ги използва. ...Здравето на който и да е човек зависи от неговия разумен живот" (курсивът мой - К. З.).

 

Особено важен фактор за здравето на човека е начинът, по който той усвоява и употребява силите и енергиите, които получава неп­рекъснато от Космоса: "Здравият човек се отличава по това, че е организирал силите на своето тяло. Ако мисълта на човека не е организирана, и тялото му не е организирано " (Учителят П. Дънов). Не на последно място - здравето ни зависи и от това, как общуваме с околните, нашите ближни: "Здравето е резултат на правилна обмяна на енергиите в организма на човека, от една страна, как­то и на правилна обмяна между душите, от друга страна. Дойде ли някаква болест, тя е нарушение на закона за правилната обмя­на" (Учителят П. Дънов). На чисто органическо равнище от изклю­чително значение е освобождаването на организма от всякакви про­цеси и огнища на разложение: "Абсолютно здрав човек е онзи, в организма на когото няма никакви утайки. Здрав е онзи човек, в организма на когото не става абсолютно никакво разлагане, ни­какво гниене" (Учителят П. Дънов). За погледа на ясновиждащия и за слуха на яснослушащия здравото тяло се отличава с хармонична вибрационна картина: "Здрав човек наричаме този, у когото все­ки орган има свой определен тон и свои определени вибрации. Щом всички органи у човека действат правилно, от тяхната дейност се произвеждат приятни и хармонични тонове. Ако дейността на човешките органи е правилна и създава музика, може да се приеме, че човек е напълно здрав. При това всеки музикален тон има и свой определен цвят" (Учителят П. Дънов). Освен че вибрира хармо­нично в музикално отношение, здравото тяло, въобще здравият чо­век излъчва и собствен, неповторим аромат: "Какви са признаците, по които се познава здравият човек? Когато човек е здрав по тяло, по сърце и по ум, от него излизат три ухания. Здравото тяло изда­ва особено приятно ухание. Щом едно от трите ухания отсъства, човек е болен в известно отношение" (Учителят П. Дънов). И що се отнася до здравето, свободната воля на личността играе решава­ща роля - и във възходяща, и в низходяща посока. Каквото посеем в своята телесна и духовна природа, това и ще пожънем (ср. Гал. 6:7): "Какво представлява здравето? То е капитал, вложен в бан­ката. Ако всеки ден изразходваш определения за това време капи­тал, без да внасяш нещо, ти ще фалираш. Ако всеки ден внасяш по нещо, капиталът ти ще се увеличи, т. е. здравето ти ще се укрепи. Като знаеш това, не се чуди защо след като си бил здрав, заболя­ваш. Мнозина изразходват капитала си, без да внасят нещо в бан­ката, и незабелязано губят здравето си" (Учителят П. Дънов).

 

И по отношение на здравето, както на практика и за всичко оста­нало в нашия живот, всичко започва от вътрешното състояние на личността, т. е. от нейното духовно-нравствено развитие. Ако срав­ним здравословното състояние с вектор (насочена отсечка), то той би имал посока от духовната природа на човека към материалната му природа, от душата към тялото. Затова Учителят на ББ у нас е в правото си да изтъкне: "Здравето е вътрешен процес (курсивът мой - К. З.). Ако организмът не е здрав отвътре, каквито и благо­приятни външни условия да има, той не може да ги използва. Какво е нужно, за да бъде здрав? Да определи отношението си първо към Бога, после към своята душа и най-после към ближния си. Ако те­зи отношения са правилни, човек ще бъде здрав." Високият морал, добротворството, позитивната настройка към живота и хората са решаващи фактори за физическото и психическото здраве на всеки­го от нас: "Доброто е външният смисъл на живота. Ти ако не си добър, не можеш да бъдеш здрав. ...Всеки може да бъде здрав. Кога? Когато дишаш правилно, когато ядеш правилно, когато се яде хубава храна, можеш да бъдеш здрав. Щом не яде правилно, човек не може да бъде здрав. Щом не диша правилно, не може да бъде здрав. Щом не мисли правилно, не може да бъде здрав. Как се познава кога човек е здрав? Студено чело, топли ръце и топли крака, това е здраве. Топло чело и студени ръце и крака, това е болезнено състояние."

 

Всяко нарушение на нормалното здравословно състояние на чо­века довежда до някакво заболяване. Според Учителя П. Дънов за всички болести има духовни причини; човекът е нарушил някой от законите на Космоса и следва да заплати за това с разстройство на телесното си или душевно здраве: "Изобщо болестите се дължат на отклоненията, които хората са правили и правят. Щом вля­зат в Правия път, болестите постепенно ще ги напуснат" (Учи­телят П. Дънов). На друго място в своето учение П. Дънов конкре­тизира този езотеричен факт, като посочва две главни причини за отклоненията в здравето на хората: "Две причини произвеждат бо­лести и страдания: едната е физическа - неправилно дишане и хранене; втората е психическа - неправилно мислене и чувстване." И още: "Всяка болест има своя външна и вътрешна причина, коя­то всеки човек може да намери. Намери ли я, той лесно може да я отстрани." Учителят на ББ в нашата страна подчертава решава­щата, първостепенна роля на духовния живот на човека за неговото здраве. Триадата на човешката душевност - мисъл, чувство и воля - се проектира неизменно и неизбежно във всяка наша дейност, включително и в състоянието на здравето: "Причината на болес­тите се крие в човешките мисли, чувства и желания. Каквито са мислите и желанията на човека, такова става тялото му. Ако здравият човек измени пътя на своите прави мисли и чувства, с това той коренно ще измени своя организъм и в края на краищата ще заболее. И обратно: ако човек измени пътя на своите криви мисли и чувства и влезе в правия път на Живота, той ще подобри състоянието на своя организъм."

 

Всяка болест има свой духовен смисъл. Нейното предназначе­ние не е да накаже човека за грешките му в живота. Те са нераздел­на част от него и от тях следва да се учим и най-вече - да не ги повтаряме. Задачата на болестите е да ни помогнат в този процес на усвояване уроците на живота. Първият и най-важен урок е убеж­дението, че съществува Великата Разумност във Вселената, която наричаме Бог: "Болестите идват с единствената цел човек да поз­нае Бога" (Учителят П. Дънов). Той, Небесният Отец на всичко съществуващо, не е причината за болестите. Причината е единстве­но в самите нас: "Болестите не са създадени от Бога. Човек сам създава условия за болестта и сам става болен. Следователно ти, който сам създаваш болестта, можеш сам да я излекуваш. Бог никога не лекува болести, които Той не е създал" (Учителят П. Дънов). Правилното отношение на заболелия към болестта довеж­да до това, че той излиза от нея пречистен, помъдрял и по-силен. Затова именно здравословното състояние е между определящите фактори за принадлежността към общността на окултните ученици. Онзи, който върви устремно и без да се отклонява по духовния Път, винаги е физически и психически здрав. Той не познава що е болест. С едно важно изключение: ако съзнателно (в настоящето или при утвърждаването на кармичната програма за поредното въплъще­ние в невидимия свят) поеме кармата на някого, за да облекчи из­питанията му на земен план. Така постъпват, обаче, само най-нап- редналите ученици и - най-вече - истинските духовни Учители на човечеството. Всичко останало влиза като съдържание към прави­лото, формулирано от Учителя П. Дънов по следния начин: "Уче­никът не трябва да боледува (курсивът мой - К. З). Той трябва да гледа на болестите като на възпитателно средство, с които при­родата уравновесява силите на организма. Любовта изключва всяка болест. Тя е носителка на изобилния Живот. Болният, по­топен в Божията Любов, може да оздравее моментално!" Окул­тният ученик, освен посоченото по-горе, би следвало да притежава и значителни познания в областта на лечението, както и практичес­ки опит и умения в тази област. Негов най-близък помощник при решаването на здравословните проблеми е неизчерпаемото богатс­тво на Живата Разумна Природа: " Ученикът трябва да разбира от природна медицина. Лечебни фактори са: храната, водата, въздухът и светлината. Слънчевите лъчи, възприети с Любов, са най-лечебният сок за тялото. Те действат успокоително на душата, ободрително на духа. Ученикът се лекува и чрез повдига­не на мислите и чувствата си. Той се лекува и чрез молитва, а в някои случаи с пост и молитва" (Учителят П. Дънов).

 

От изключително значение за здравето на човека е неговото хра­нене. Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов отделя извънредно внимание на този процес като основен за живота и доб­рото здравословно състояние на личността. Според Учителя П. Дъ- нов човек първо - преди всичко останало - трябва да се научи как да се храни. В светлината на неговото Слово засега от всички съ­щества на планетата Земя именно човекът се храни най-неправилно. Учителят на ББ в България предлага напълно безвъзмездно безцен­ни съвети за здравословно хранене:

 

- решително предпочитание на вегетарианската храна пред мес­ната;

- храната да е чиста и прясна;

- никакви консерви;

- по-добре е да се пие вода, отколкото каквито и да е напитки;

- да не се смесват безразборно храните (т. нар. разделно хранене);

- никога да не се преяжда;

- разнообразие на храните;

- предимство за суровите пред готвените храни и т. н., и т. н.

 

Когато осъзнатият в духовно отношение човек приема храната, той изпитва благодарност към Източника на всички блага в живота - Твореца на Вселената. Затова Учителят П. Дънов съветва: "Когато ученикът яде, трябва да е изпълнен с благодарност и обич." Понеже храненето е изключително важен процес, поддържащ физическото съществуване на индивида, то изисква пълна концентрация и бла­гоговейно отношение. Човек следва да се храни, само когато е на­пълно спокоен. Препоръчително е преди всяко приемане на храна той да се помоли на Бога: за да изкаже признателността си към Него, че отново му предоставя нужните за живота му блага, и за да призове благо словението Му над храната. В тази насока са и нас­тавленията на Учителя П. Дънов: "Добре е преди ядене да се съсре­доточим и да поставим в съответна нагласа мисълта и целия си организъм. Да благодарим за благата, които природата и работ­ните хора са доставили за нас. Благодарността е разновидност на молитвата. ...Не е добре да яде човек, когато е разтревожен." Учителят на ББ дава и един съвсем конкретен съвет относно пери­ода от време, когато е най-благоприятно за нас да приемаме храна: след изгрев и преди залез слънце. Според него най-добрата въз­можна храна са плодовете: "Най-идеалната храна са плодовете. Ученикът трябва да употребява предимно тях. Те чистят както тялото, така също и мислите и чувствата му." Начинът, по кой­то се храни даден човек, съответства на равнището на личната му духовна еволюция: "Начинът, по който човек яде, определя какъв е той в умствено и в духовно развитие. Процесът на яденето пред­ставлява свещен акт, към който трябва да се пристъпва с нуж­ната сериозност."

 

В учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, връзката между приемането на хранителни вещества и духовното развитие на човека е разгледана и под друг ъгъл: "Вътрешната връзка, коя­то свързва клетките в организма в една стройна единица, е храна­та. Въз основа на този закон човек трябва да яде. Този закон се отнася не само до тялото на човека, но и до неговите чувства и мисли. Когато връзката между клетките на тялото отслабва, едновременно отслабва и тялото. Любовта е вътрешна връзка между частите на Живота. Значи Любовта усилва и поддържа Живота." Нормалното функциониране на храносмилателната сис­тема на организма се отразява благотворно и върху останалите най- важни системи на човешкото тяло: "Храносмилането се отразява върху кръвообращението, кръвообращението се отразява върху ди­хателната система, дихателната система се отразява върху нер­вната система, а тя - върху мозъка, седалището на мисълта. Ако всички процеси се извършват правилно, и мисълта ще бъда права" (Учителят П. Дънов).

 

Както вече бе отбелязано по-горе, според учението на ББ в основа­та на здравословното хранене лежи вегетарианството. Обосновка за него откриваме и върху страниците на Библията: Бог сътворява пър­вия човек именно като вегетарианец (Бит. 1:29)! В същия дух е и препоръката на ап. Павел в Рим. 14:21. Следователно вегетарианст­вото е в съгласие със Свещеното Писание на християните, независи­мо че християнските църкви от всички изповедания толерират ме- соядството. Църковните отклонения в това направление не бива да бъдат поставяни по-високо от недвусмислената Божия заповед: <4Не убивай!" (Изх. 20:13). Месоядството по същността си представлява съучастие в отнемането на живота на невинни живи същества, т. е. съучастие в убийство. Звучи драстично, но е вярно! А и съвремен­ната наука без съмнение доказва, че по природа човек е вегетарианец. Формата и разпределението на зъбите му, както и начинът на дъвчене, са доказателство за това, понеже човек дъвче като тревопасните, ко­ито преживят. Докато хищниците не дъвчат и не преживят. Те само разкъсват храната си. Не е без значение и фактът, че като правило човек не се храни с месоядни животни, хищници. Това означава, че месото на хищниците е негодно за негова храна - то е токсично. Не на последно място стои и морално-етическият момент - в правото ли си е човекът да отнема пряко или косвено живота на своите по-малки събратя, животните? Отговорът, както вече стана ясно, е: категорич­но не! От езотерична гледна точка реакцията на невинните животни преди да бъдат убити/заклани за храна на месоядните хора насища тяхното месо с отрицателни вибрации и енергии, чиито външен из­раз са и токсините: "Страхът и отвращението, което животните изпитват, когато ги колят, внасят в организма им тия отрови" (Учителят П. Дънов). Учителят на ББ у нас споделя още: "Плодоядс- твото сте го учили при ангелите, а месоядството - при падналите духове. ...Много култури и цивилизации са изчезнали благодарение на отровите, които се съдържат в месната храна. Атлантскатараса, например, е изчезнала по причина на отровите в месото на животните. Съвременната култура е осъдена да загине по съща­та причина" (курсивът мой - К. З.). За църковниците и редовите християни интерес би представлявала и следната негова мисъл: "Грехопадението започва с месоядството." Както се казва - комен­тарът е излишен.

 

Друг извънредно важен елемент от здравословния начин на жи­вот, на който учението на ББ в лицето на Учителя П. Дънов отделя специално внимание, е дишането. Както е известно от съвремен­ната наука, дишането е основен жизнен процес, чрез който бива доставян кислород за окислителните процеси в организма и, в край­на сметка, се поддържа неговото (на организма) правилно функци­ониране като завършена система. Според Новото учение, предста­вено от Учителя П. Дънов, чрез дишането - освен горепосоченото - живите същества приемат и още една жизнена сила, която в индий­ската религиозно-философска мисъл носи названието прана. Ето защо още от дълбока древност индийците са усвоили множество дихателни упражнения, посредством които постигат цялостно по­добряване на здравословното си състояние, включително и значи­телно дълголетие. Една от духовните практики, които предлагат ком­плекс от подобни упражнения с доказана стойност, е Хатха-йога.

 

Изследванията на науката са показали, че нашите съвременни­ци не дишат правилно - дълбоко и бавно, а бързо и плитко. При това темпо сърцето има по-учестен ритъм на дейност и съответно се изморява по-бързо. Същевременно възприетите кислород и пра­на са в недостатъчно количество за оптималното функциониране на организма. Затова в учението на ББ, както и в посочената систе­ма Хатха-йога, силен акцент бива поставян на т.нар. задържане на въздуха, чрез което бива осигурено отлично здраве и дълголетие.

 

Универсалният характер на благотворното въздействие, което оказва правилното дишане, включително неговото терапевтично въз­действие, са формулирани от Учителя П. Дънов по следния начин: "От каквато и болест да страдате, търсете помощ в дълбокото дишане." Той предлага и конкретен метод за подобно постижение, свързан със съзнателния характер на самонаблюдението, самокон­трола на личността и вътрешното пречистване на мисловната дейност. Само така би могъл да бъде получен желаният резултат: "Вие не може да измените дишането си, ако не измените мисъл­та си, и обратно." В същото време Учителят на ББ в България се стреми да предпази последователите си от разстройване на жизне­ния ритъм в съвременната толкова динамична епоха: "Бързото ди­шане, бързото ядене нарушават координацията на органите. Мо­литвата е един добър метод за координиране."

 

Ако въпреки всичко здравето е засегнато, учението на ББ пред­лага редица средства за възстановяването му, като изяснява и при­чините за накърняването му. Проблематиката, свързана с лечението, заема обширно място в Словото на Учителя П. Дънов. От принцип­на гледна точка той обвързва нормалното здравословно състояние на човека с правилния, ритмичен обмен на енергии между него и околната среда - природата и другите хора. "Болестите се дъл­жат на недоимък на енергия" - отбелязва Учителят на ББ у нас. Но заболяванията според него имат и по-дълбоко, духовно-нравст- вено значение: пречистване от замърсяванията, наслоени и в тялото, и в душата; освобождаване на организма от натрупани отрицател­ни енергии; проясняване на мисълта и осъзнаване на действител­ните стойности в живота - не на последно място, и на здравето като предпоставка за комплексното развитие на личността. Накратко: болестта е начин за изхвърляне на непотребното от човешкия орга­низъм. В този ред на мисли тя е истинско благо (както бива призна­то и в традиционното църковно християнство).

 

Друг важен фактор за постигане на здравословен начин на жи­вот е правилният режим на сън. В това отношение изискванията към последователите на учението на ББ са подчертано строги: "Ху­баво е ученикът да бъде буден до десет часа вечерта и след това да спи." Към чисто количествения компонент на изискването се прибавя и необходимостта от осигуряване на оптимално добри ус­ловия за сън, както и на подходяща вътрешна настройка: "При ля­гане ученикът поставя всички противоречия през деня на място­то им, възстановява пълен мир и тишина и като новородено дете в най-късо време заспива" (Учителят П. Дънов).

 

Едно от задължителните условия за комплексно здраве е чисто­тата на кръвта. Според Словото на Учителя П. Дънов осигурява­нето на подобна чистота зависи не само и не толкова от физиологи­ческото състояние на организма, а от изрядността на психическия живот на личността: "Ученикът трябва да има чиста кръв. Чис­тите мисли и желания поддържат нейната чистота." Учението на ББ предлага препоръки и относно дрехите като компонент от здравословния начин на живот: "Дрехите на ученика трябва да бъдат широки и удобни. Не дрехата, но лицето трябва да изпъква, и не лицето, а душата." Температурата на тялото също е от зна­чение за оформянето на цялостната картина: "Ръцете на ученика трябва да имат винаги умерена температура - да бъдат топли. Студените ръце показват стеснен ум. Трябва повече слънце. Топ­лината ще внесе разположение на духа" (Учителят П. Дънов).

 

От огромно значение е да осъзнаем, че е по-лесно да се предпаз­ваме от болестите, отколкото да се лекуваме, т. е. да отдаваме дъл­жимото внимание на профилактиката във всичките й направления. И както вече бе изтъкнато, главните лечебни фактори според учени­ето на ББ са благата на Живата Разумна Природа, които тя безвъз­мездно ни дарява: слънцето, въздухът, водата и храната. В този кон­текст съобразяването с природните закони и дадености, препоръч­вано на всяка крачка в Словото на Учителя П. Дънов, освен уни­версалния си характер придобива и съвсем конкретно звучене от­носно здравословния начин на живот: "Няма по-голямо щастие за човека от това, да живее съобразно законите на Живата Природа. Идеалът на новия човек - човека на Шестата раса - е изучаване езика на Природата. Това е идеалът на бъдещото човечество - носител на новата Любов, на новата Светлина и Свобода, на но­вия Мир." Ако все още не сме придобили нужните познания за ези­ка на Живата Природа, ще се наложи да ги усвоим по пътя на отри­цателния опит: "Човек трябва да живее според законите на При­родата. Не спазва ли тия закони доброволно, Природата ще го застави насила да ги прилага" (Учителят П. Дънов). Както и във всички останали случаи, най-високи са изискванията към поелите по духовния Път: "Окултният ученик разбира законите на Приро­дата и живее съобразно тях. Той разполага с ключовете на При­родата и знае как да се лекува. Той познава тревите, цветята и техните лечебни свойства."

 

В заключение предлагаме една мисъл на Учителя П. Дънов, ко­ято притежава характера на обобщение - как да постигнем оптима­лен здравословен начин на живот при общуването си с природната среда: "Силата на човека се крие в това, да бъде добър проводник на мощни сили в природата. Само тогава той може да бъде силен човек. А онзи, който не е добър проводник, е изложен на големи страдания. Какво нещо е доброто ? За да бъдеш добър, трябва да бъдеш добър проводник на силите, които функционират в приро­дата. Ти не можеш да се изолираш от тях - навсякъде ще бъдеш изложен на техните влияния. На туй се дължи остаряването, на туй се дължи и смъртта в света, която идва поради едно добро, но и неразрешимо противоречие. Защото ако тия сили, ако тия дарби, които ни е дала природата, не срещат нашата съпротива, те винаги оживяват и обновяват човека."

 

 

 

"Вие питате защо сте дошли на земята. Казвам ви: Да прояви­те Божията Любов. Да проявите Божията Мъдрост. Да прояви­те Божията Истина. Да проявите Божията Правда. Да прояви­те Божията Добродетел. Дошли сте да проявите всички тези доб­родетели, да проявите всичко онова, което е вложено във вашите души от вечността. И помнете, че велико е предназначението на човека. Човек е роден да управлява всички същества, да регулира всички елементи, да уреди земята. Той трябва да стане един до­бър господар. А може да стане такъв, само когато разбере онова, което Бог е вложил в него. Той трябва да знае какви са неговите тела, неговите облекла. Той трябва да знае каква е онази първич­на материя, в която функционира неговата мисъл. Той трябва да владее всички елементи. Да владее земята, въздуха, водата, топ­лината, светлината. Той трябва да контролира всички "лоши ду­хове". А може да ги контролира само тогава, когато превъзмогне техните слабости."

 

"Пожертвайте личния си живот за щастието на човечество­то. Това е новото учение, учението на Любовта."

(Учителят П. Дънов)

 

Що е то - екология на духа? Какво съдържание влагаме в това понятие: само за себе си и в контекста на темата за антропологичес- ките и етическите идеи в учението на ББ, предадено от Учителя П. Дънов, и конкретно в светлината на здравословния начин на живот?

 

Нека се опитаме да изведем дефиниция на понятието, за да ос­мислим по-нататъшния изследователски процес. Преди всичко, по наше мнение, екологията на духа представлява хигиена, про­филактика, поддържане и развиване на духовното начало на човека с цел преодоляване на неговата низша природа и пробужда­не на Божествената му същност, на Божия образ и подобие, заложе­ни у всекиго от нас. В този смисъл екологията на духа е и нераздел­на част от пътя към съвършенството, т. е. към Бога.

 

В специализираната (духовно-езотерична) литература, както и в научно-популярните издания, не бихме могли да открием подробно изложение на съдържанието на понятието. Тук-там само се прок­радват отделни, изолирани мисли и разсъждения по темата, като в повечето случаи бива правен паралел със "същинската" екология, сиреч отношението към природната среда.

 

В смисъла на казаното дотук следва да изтъкнем, че не можем да отделим разглеждането на екологията на духа от съдържанието на езотеричното познание (и, в частност, учението на ББ) като цяло. Това означава да приемем реалността на невидимия свят, на зако­ните, които властват в него, на нашата човешка отговорност не са­мо за поведението си, но и за мисловната и емоционалната си изява. Понеже мислите и чувствата в по-фините над материалния светове са също толкова реални, колкото и материалните обекти, предметите, веществените образувания в познатия ни физически свят. Те - на­шите мисли, чувства, емоции, страсти и желания - представляват живи сили и енергии, които притежават свойството да изграждат и да разрушават. В скалата на тяхната градация като най-извисени строителни, конструктивни сили първо място заемат проявления­та на висшето космическо или Божествено съзнание, Божествена­та мисъл и Божествената Любов. Тези висши строителни сили и енергии толкова по-цялостно се проектират във всяко живо съ­щество (особено в носителите на разум) и толкова по-пълно се проявяват чрез него, колкото то е от по-висока степен на духовна еволюция и колкото по-голямо индивидуално съвършенство то е постигнало.

 

Една от най-важните характеристики на подобна извисеност, ко­ято същевременно съгражда най-ярка и красива екологична картина на духа, е животът за Цялото. Този извънредно широк по мащабите си тематичен кръг кореспондира с редица мирогледни въпроси, вклю­чително и с дирята, която всеки човек оставя след себе си след напус­кането на този свят на изпитанията и страданието. В тази връзка Учителят П. Дънов отбелязва: "В края на краищата какво трябва да остане от човека? Само Божественото (курсивът мой - К. З.). Всички други работи, които имаме, са привременни пособия. Те са до време." И на друго място в Словото му: "Ще влезеш при Бога, както Той те е създал. Ще влезеш само с две неща: със своя запален ум и със своето запалено сърце. Каквото сърцето ти носи и как­вото умът ти носи, то е твоето богатство. Всичките други при­добивки ще останат вън." Проблематиката, свързана с живота за Цялото, беше обект на изследване и на други места в предходното изложение. Тя ще се появява и занапред при разработването и на други теми от настоящия лекционен курс. Не бива обаче да пропус­каме да визираме мястото й във формирането на този нов подход към личностното израстване, който тук наименуваме екология на духа . И за да осъзнаем ролята на всеки човек като индивидуалност в ко­лективния живот на човечеството като единен организъм, като общ­ност на разума, ще си послужим отново с идеите на великия духовен Учител на ББ у нас: "Всичките хора съставляват един колективен организъм, както едно дърво. И всеки един от вас трябва да знае де е турен. Някой клон е на изток, някой на запад, на юг или на север. После някой клон е голям, а друг - малък. И хората зависят едни от други, защото са части на един и същ космичен организъм. Всеки човек е важен за тебе, защото Божествените сокове на цялото дърво се вливат в тебе. Големите клони са важни за малките и обратно, понеже Божието благословение, което е отгоре, се пре­дава на големите клони чрез малките, а Божието благословение, което иде отдолу, се предава от големите на малките. Така че в един случай ти ще бъдеш полезен на някого, а в друг случай той ще бъде полезен на тебе. Щом се отделят клоните от дървото, те губят значение. Така че, като сте клони на дървото, трябва да си помагате." И още: "Работете за Цялото, за да приемете енерги­ите на Цялото в себе си! ...Никой не живее за себе си. Никой не се ражда за себе си. Никой не умира за себе си. Човек мисли, че живее за себе си. Няма същество, което да не служи на животаТези разсъждения са свързани с водещата теза в проповедта на всички велики Учители на човечеството, за която неведнъж споменаваме до­тук - Единството на Живота, включително единството на хората като братя по дух. Затова, когато говорим за екология на духовната същност, не бива да пропускаме обобщителните мисли на Учителя П. Дънов: "Всички хора трябва да възприемат великата истина за единството. Аз проповядвам сега вътрешното единство (имен­но в Духа - бел. К. З.). ...Започне ли човек да живее само за себе си, страданията ще го следват навсякъде. Ако той иска да бъде щаст­лив по този начин, това е невъзможно; ще мине през най-големите страдания. Защото щастието се обуславя от закона за Цялото. Не може човек да прилага закона за частите и да бъде щастлив. ...Всеки човек има право да живее за себе си, ако същевременно жи­вее и за Цялото, за Бога. ...Кога човек е свободен? Когато служи на Бога, т. е. на Цялото. ...Обичайте Цялото и живейте за него. Щом обичате Цялото, ще обичате и частите, които влизат в него."

 

За профилактиката и развитието на духовното начало у човека от особено значение е всеки да си знае мястото. Народната мъдрост свър­зва това изискване (изразено в кратка, но емоционално наситена сентенция: "Всяка жаба да си знае гьола!") с пределна точност на самооценката и в тази насока е в пълен синхрон с езотеричното поз­нание. Не по-малко лаконичен е и Учителят П. Дънов: "Определено е един клон колко голям трябва да бъде. Дървото расте и малкото клонче расте." В притчата за сеяча, разказана от Иисус Христос (Лука 8:4-18), падналите на добра почва зърна дават плод, но всяко различно (30, 60 или 100 нови зърна в клас). Потенциалът на всеки човек е различен. Той бива обусловен от комплекс разнообразни фактори, между които първото място заема равнището на личната му духовна еволюция. Отделен проблем е начинът и степента, в ко­ито личността реализира своя потенциал в реалния живот. Затова остава така актуален съветът на Учителя на ББ в нашата страна: "По-добре е едно малко клонче с плодове, отколкото голям клон без плодове. По-добре да имаш в ума си едно мощно чувство или идея, отколкото да си натоварен като някое животно." Той не отмина­ва без внимание и един съдбоносно важен проблем - как и доколко прилагаме придобитото знание: "Знанието без Любов е суета, то не носи никакви постижения" (курсивът мой - К. З.). Всеки човек във всеки свой земен живот има точно определена кармична програма, която би трябвало да следва, за да постигне онова, което му е било набелязано като конкретна цел за съответното въплъщение. Премалцина успяват да достигнат заветните 100%, включително ве­ликите духовни Учители на човешкия род. В огромния брой случаи се лутаме в амплитудата между 0 и 50 %, колкото и неутешително да звучи това. Разбира се, тези цифри са съвсем относителни, но все пак дават някаква представа за реалното положение на нещата. За това, какво Бог очаква от нас във всеки живот в плът, Учителят П. Дънов съобщава: "Вие си имате свой определен път, както слънцето, и трябва да вървите по пътя, който Бог ви е определил. Никой не трябва да се отклонява от пътя, който Бог му е определил. И тога­ва ще намерите Бога. Ако се отклоните, започват всички нещас­тия в света. Всяко нещастие се дължи на едно малко разколебаване от онзи път, който Бог ти е определил. Щом вървиш по пътя, ти си свободен. Щом се отклониш, не знаеш къде отиваш. Докато пръс­тът е на ръката, всеки го уважава. Щом е откъснат, никой няма уважение към него. Уважението и почитанието, които хората имат към вас, произтичат от това, доколко вие живеете в Бога."

 

В светлината на казаното дотук можем да изведем заключението за "екологично чистия" духом човек: "Животът има смисъл, до­колкото ние принасяме плод в Цялото" (Учителят П. Дънов).

 

Ако за жалост сме се отклонили от пътя (което става далеч по- често, отколкото бихме искали или отколкото си мислим), тогава се налага да бъдем подложени на лечение. Екологията на духа предла­га разнообразни методи и в тази насока. Един от възловите между тях е вярата. За този вид духовно лечение Учителят на ББ споделя: "Има много начини за лекуване. Един от тях е Вярата. Ако вярваш, ще оздравееш." В случая той има пред вид не само чисто духовна терапия, а и въздействието на вярата върху физическото здраве на човека. В по-общ план той отбелязва още: "Приложете Вярата в живота си, за да видите нейните резултати. Вярата усилва здра­вето. В бъдеще ще се търсят лекари за здравите хора, а не за болните." И върху развиването и нарастването на вярата можем да работим така, както и върху култивирането и укрепването на всич­ки останали качества на личността. Всяка стъпка в този благодатен процес предлага конкретни постижения: "Вярата е сила, която пос­тоянно расте и се увеличава, превръща се в Знание. С Вяра човек може да се лекува от всякакви болести" (Учителят П. Дънов). Най- мощната енергия и същевременно целебна сила си остава Любовта - в нейното Божествено проявление. Нейното могъщо действие се изявява и в профилактичен, и в терапевтичен аспект: "Закон е: Лю­бовта премахва всички слабости и недъзи. Тя е особено космическо течение, което минава през всички живи същества. Колкото по- правилно се приема и предава тази енергия, толкова по-здрав е човек." Вярата и любовта на личността намират израз и в начина, по който той общува със своя Небесен Отец, Бога. Както е известно, средството за директен контакт е молитвата. Като елемент от изг­раждането на хармонична екологична картина на духа тя си остава незаменима. Да чуем отново Словото на Учителя П. Дънов: "Каквото е дишането на физическия свят, такова нещо е молит­вата в Божествения свят. Значи молитвата е духовно дишане, т. е. зреене на Божествените блага. Като отправя сърцето си към Бога, човек диша от еликсира на Живота. ...Като заболеете, обър­нете се, първо, към Бога, после - към своята душа, и най-после - към лекаря. Вие вървите по обратен път и затова не успявате."

 

Комплексното лечение (тяло и дух) изисква и комплексни мерки. Водещата роля измежду тях принадлежи на цялостната промяна в начина на живот: "Да се лекуваш по Божествен начин, това значи да измениш живота си, да водиш чист и свят живот" (Учителят П. Дънов). А това означава, на първо място, да ликвидираш с ми­налото, с неговия тежък (понякога непосилен) товар, за да можеш да градиш на чисто, от начало. По този повод Учителят на ББ на­ставлява: "Със старото трябва да ликвидирате. Всичко онова, което измъчва човека, всичко онова, което внася смут в човешкия ум, в човешката душа, трябва да се отхвърли." И още веднъж - без пряка връзка с Бога не бихме могли да развиваме духовната си същност. Всички автентични духовни учения препоръчват всеки ден да отделяме време (препоръките варират най-общо между по­ловин и един час) за размисъл върху Божественото. Разбира се, при пълна концентрация на съзнанието. Не прави изключение и учени­ето на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов: "Докато мисли за Бога, всяко същество е добро. Престане ли да мисли, проявява се неговото низше естество. Когато не мислиш за Бога, а по естес­тво си добър, тогава Бог действа в тебе, за да бъдеш добър. А когато съсредоточаваш ума си към Бога, ти си добър, защото черпиш от Бога. Тогава си добър по своя воля. А когато не мислиш за Бога и си добър, това показва, че Божественото в тебе работи. Да сте добри, когато отправяте ума си към Бога, и да сте добри, когато не отправяте ума си към Бога. Първото положение е необ­ходимо, за да придобиете второто положение."

 

Няма и не може да има действително и ефективно духовно раз­витие - и съответно екология на духа, - ако търсещият по духовния Път не усвои Божествения принцип на Мъдростта. Но как да уста­новим нейното наличие? Как да разграничим Мъдростта от нейни­те илюзорни подобия? Действен съвет ни дава отново Учителят на ББ в България: "Мъдростта има значение, когато я сравняваме с глупостта. Извън глупостта мъдростта сама по себе си какво е ? Кои хора ние наричаме мъдри? Аз наричам мъдри всички, които знаят как да изправят своите погрешки. За мене всеки, който мо­же да изправи една своя погрешка, е мъдър човек. Човек, който не може да изправи една своя погрешка, е глупак." Наред с мъдростта като жизнен принцип и приложение "екологично чистият" духом човек притежава и още едно качество, кореспондиращо с Божестве­ността - милосърдието. То по същността си е ярко изразено Хрис­тово качество, понеже бе засвидетелствано с най-голяма мощ и най- ефективни резултати в Словото и житейската изява на пресветлия Учител на Учителите от Назарет. В учението на ББ, интерпретира­но от Учителя П. Дънов, милосърдието разкрива и свои неподози­рани терапевтични достойнства: "Само милосърдието е в състоя­ние да въздейства на човешкия егоизъм. Колкото и да е гениален, човек неизбежно ще мине през двата полюса на живота: егоизъм и милосърдие. Това е неизбежен закон за всички хора. Разликата между хората се заключава в това, че обикновеният човек трябва да прочете много книги, за да научи това, което гениалният на­учава само от една книга." И не на последно място - равномерно и постъпателно вървящият по духовния Път пилигрим се отличава с още едно водещо качество на личността, толерантността. Винаги и във всяка ситуация той е готов да приеме ближния такъв, какъвто е - с неговата истина, с неговите убеждения, с присъщите му дос-

W ТЛ W

тойнства и недостатъци. В това именно е смисълът на втората най- важна нравствена заповед, формулирана от Господ Иисус Христос: да обичаме ближния като себе си. В тази насока са и съветите на Учителя П. Дънов: "Никой няма право да изисква от човека повече от това, което може да му даде. Зачитайте правата на всеки човек (курсивът мой - К. З.). Това изисква хармонията на живота. Виждайте в лицето на всички хора себе си. Каквото благо имате, пожелайте го на всички. Нека всички да живеят в изобилие, да бъдат доволни от живота. Виждайте във всички хора душата им - Божественото, вложено в тях. Обхождайте се с тях като с души. Срещнете ли някого, дръжте в ума си ценното, което има."

 

Както вече бе изтъкнато по-горе, екологията на духа като съдър­жание притежава и профилактична насоченост. Тя разпростира ма­щабите на утвърждаването си като образец на житейско поведение и в някои чисто практически области. Една от тях е тази на парите. И в това направление не липсват ценни указания, дадени от Учителя на ББ на неговите последователи: "В отношенията си учениците трябва да спазват следното: услуга за услуга, а не за пари. Парите могат да развалят човека. Те носят друг образ, а чрез услугата ученикът ще предаде и приеме образа на Любовта. Бъдещата раз­менна монета ще бъде приятелството! Бъдещата разменна мо­нета ще бъде Любовта!" И на друго място в Словото му: "Учени­кът не трябва да прави услуга за пари; това е вън от всяко прави­ло на окултната школа. Той трябва да служи само от Любов!" Самият П. Дънов неведнъж е давал личен пример на последовате­лите си как да се отнасят към парите. Знаейки отлично, че те са едно от най-трудните изпитания в живота и в междучовешките от­ношения, той многократно е придружавал препоръките си с живи опитности. За учениците от окултната Школа той е оставил и две правила: "I. (относно себе си): Ученикът никога не бива да иска пари за помощ. Той трябва да изработи нещо и тогава да му се заплати, ако пожелае. II. (относно другите): Ученикът никога не трябва да дава пари за помощ. Той трябва да създаде известна работа на онзи, който се нуждае, и тогава вместо 25 лв. да запла­ти 100 лв. Тъй и другият да бъде свободен, че с труд си е помогнал." Картината на екологията на духа в светлината на учението на ББ не би била пълна, ако не добавим и още едно правило, формулирано от Учителя П. Дънов и засягащо ежедневието на последователите на духовния Път: "Когато ученикът ходи по улицата, трябва да е съсредоточен и да се моли, за да избегне ненужни неприятности."

 

И така, екологията на духа - така разгледана и изяснена (макар и непълно, естествено - поради ограниченията, налагани от обема на това изследване) - може да бъде възприета като важно стъпало по Пътя към съвършенството. Важно, но не и последно. За послед­ното стъпало по този вечен Път нека дадем отново думата на бъл­гарския духовен Учител: "Най-великото положение, което човек може да има по отношение на Бога, то е да бъде Син Божий. Да бъде човек Син Божий, да бъде служител на Великия, Който всич­ко е създал, ще рече да чувства пулса на цялата Вселена, да вижда всичката нейна красота, да чува нейната величествена хармония."

 

 

 

"Пазете свободата на душата си! Пазете силата на духа си! Пазете светлината на ума си! И пазете добротата на сърцето си!"

"В Божествената школа вие сте влезли да се научите как да живеете разумно."

"Пътят на ученика е като зазоряване."

(Учителят П. Дънов)

 

Истинският човек е духът, който Бог е вложил в него. Духовното начало на индивидуалността се проявява като личност в света на материята. След като настъпи моментът на осъзнаване на истинс­кото му назначение на тази земя, човек поема Път на завръщане към своята действителна родина - лоното на Отца. Това именно е онзи духовен Път, на който е посветено изследването в рамките на настоящата подтема. Неговата същинска част бива назовавана в езотеричното познание окултно ученичество. Учението на ББ в редакцията на българския духовен Учител П. Дънов се спира под­робно на тази така важна проблематика. И това е напълно естестве­но, понеже ядрото на дейността във всяка окултна Школа - незави­симо от времето, когато е била създадена, и нюансите в предаване­то на Божественото учение - е именно изясняване контурите, цели­те и същността на пътя на окултния ученик, както и средствата, които спомагат за неговото успешно извървяване.

 

Новото учение, дадено от Учителя на ББ в нашата страна, има за главен обект на проучване човека и Живата Разумна Природа в тях­ното проявление и взаимоотношение. Човешката личност в своята целокупност представлява една малка вселена - микрокосмос, кой­то съдържа в себе си като потенциал всички принципи и сили, ха­рактерни за Природата. Под въздействието на космическите сили и енергии човек има за задача да динамизира силите, вложени изна­чално у него, и същевременно да осигури възможност на Божестве­ното начало да се изяви в него. Като следствие от това постижение човешкото същество влиза във връзка с Първичната Причина - Бога, и се превръща в извор на жива вода, в активен съработник на гран­диозното творческо дело в Космоса. Ала за да достигне до подобно равнище на личната си духовна еволюция, ученикът по духовния Път следва да премине през суровите изпитания на строгата само­дисциплина и самовъзпитание, осмислени и осъществени според изискванията на закона на Любовта и Свободата. Полагайки за здра­ва основа закона на Любовта, която ще му донесе вечния живот, и стремейки се към Истината, той е длъжен да изследва великия за­кон на Мъдростта, която също е вложена изконно както у него, така и в заобикалящата го природна среда. Организмът и съзнанието на окултния ученик са лабораторията, в която той провежда своите алхимични опити с цел да получи духовното злато на живота. Зада­чата на ученика е да урегулира енергиите, които постъпват от при­родата в неговото съзнание и организъм, да трансформира нисши­те енергии във висши, за да триумфира с венеца на безсмъртието. Това в същност е великият идеал, към реализацията на който е ус­тремен ученикът на Новото учение. А най-кратката и най-достойна пътека за вдъхване живот на този идеал е Любовта.

 

Пътят на човешката душа към съвършенството, който е път на окултния ученик, не представлява - при цялата условност на срав­нението - права линия. Той се разгръща във времето и пространст­вото под формата на спирала - както е прозрял и гениалният фило­соф Георг Хегел, формулирайки своя трети закон на диалектиката. Този път се прокрадва сред различни епохи, раси, нации и култур­ни среди, които проблясват и залязват в хода на вечното всемирно Развитие. От живот към живот, от въплъщение към въплъщение душата - номад по характера на проявлението си във физическата вселена - натрупва все повече знания за себе си и за света около нея, научава все повече уроци, есенцията от които се превръща в нейна неразделна същност (вдъхвайки пълноценно съществувание на причинното тяло и ставайки част от неговата структура). Лич­ността, за която е настъпило зазоряването на нейната душа и про­буждането на космичната й същност, вече обладава потенциал от вътрешни опитности, които й разкриват съдържанието и действие­то на един окултен (т. е. таен, скрит) закон на Битието - преражда­нето (превъплъщаването на човешката духовна природа, на душата). И тъй като този твърде продължителен процес протича в света на формите, индивидуалността използва все по-съвършени форми за своето саморазкриване. И това е така, тъй като в случая е в сила правилото: колкото повече се усъвършенства материалното тяло на човека, толкова по-цялостно и пълноценно се изявява скритото ес­тество на душата.

 

Какви са различните етапи по духовния Път на човека? Как и в какви разновидности се разгръща неговото индивидуално развитие във времето? Нека предоставим думата на Учителя П. Дънов: "Аз разделям хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. Употребявам тия термини, защото липсват други, по-подходящи думи и най-вече защото будят у хората позна­ти образи и идеи. Тия думи изразяват четири големи епохи в разви­тието на човека, четири култури, четири общи, колективни тече­ния в човешкото съзнание. Какви са били възгледите на староза- ветните хора, ще намерите това в Стария Завет. Какви са възгле­дите на новозаветните, ще намерите това в Новия Завет. Какви са възгледите на праведните, можете да узнаете това, като проучи­те съвременната култура. Праведните - това са хората на един установен правов ред. Но ако търсите пътя на ученика, не ще го намерите ни в Стария, ни в Новия Завет, ни в научните и етични системи на днешния свят. Пътят на ученика - това е новото, което днес влиза в живота на човечеството." Един от съществе­ните признаци за разграничаване на тези четири основни категории хора е как и доколко те използват свещеното си право на свободна воля. Естествено е, че колкото по-извисено е едно същество в духов­но отношение, толкова по-малко ограничения съществуват да про­яви то своята свобода на избора. Ярка илюстрация на тази всемирна градация откриваме на друго място в Словото на Учителя П. Дънов: "За да ви дам една представа за положението на тия четири кате­гории хора в света, ще си послужа със следното изяснение. Първо, вие сте разумно същество, което невидимият свят изпраща на зе­мята и ви дава тяло, без да ви пита искате ли това или не искате. Такова е положението на старозаветния. Второто положение: из­пращат ви на земята, дават ви тяло, като се ползвате с една малка свобода да кажете къде искате да дойдете. Това е положението на новозаветния човек. Третото положение: изпращат ви от невиди­мия свят на земята при най-благоприятни условия да се учите, ка­то се ползвате от сравнително по-голяма свобода. Това е положе­нието на праведния. В старозаветния живот вие ще изкупвате греховете си и ще се мъчите. В новозаветния живот вие ще се самоусъвършенствате. В живота на праведния ще помагате на другите, а когато дойдете като ученик на земята, ще започнете да изучавате великата наука на Любовта (курсивът мой - К. З.). При Любовта човек вече истински се самоопределя, той определя същевременно отношенията си към хората и към съвършените същества." Категоризацията на хората според споменатите призна­ци представлява основата за естествените различия между тях. А къ­дето има различия, там съществуват и противоречия. От друга страна, налице е и интересна връзка между четирите общности от различно еволюирали човешки същества и вътрешните органи на тялото. На тези съответствия е посветена следната мисъл на Учителя на ББ у нас: "Всичките противоречия, които съществуват в света, произ­тичат от тия четири вида живот, от тия четири колективни те­чения, които действат в света. Отнесени към човешкия организъм, те показват следните съответствия: старозаветният живот те­че в стомаха и червата, новозаветният живот тече в дробовете и симпатичната нервна система, животът на праведните тече в дол­ните слоеве на мозъка, а животът на ученика тече в горните му слоеве. Последният заема най-хубавото място. Затова животът на ученика представя идеалното в човека (курсивът мой - К. З.)."

 

Градацията отдолу нагоре обуславя потребността от съвършенс­тво в жизнената изява на окултния ученик. Той е култивирал у себе си всички опитности на предходните еволюционни степени, научил е всички уроци, преминал е през всички грешки на израстването и вече не ги повтаря. Напротив, той е в състояние да помага на по- малките си братя и сестри по техния собствен път. И тази форма на подкрепа е ненатрапчива, всеотдайна, пропита от Любов. Ученикът по духовния Път е изправен пред нови задачи на своето развитие. Той умее по най-добрия начин да работи в колектив, да изгражда фундамента на онази жива реалност, която да се превърне в обоз­римо бъдеще в ежедневие за планетарното човечество. "Животът на ученика - казва Учителят П. Дънов - включва ценностите на тия четири живота. Защото сами по себе си те са фази, през които човек по необходимост преминава. Старозаветните под­готвят пътя на новозаветните, новозаветните подготвят пътя на праведните, праведните подготвят пътя на учениците, а уче­ниците подготвят пътя за идването на Царството Божие на зе­мята. На тях предстои разрешаването на тая трудна задача." От особена важност е да бъде проследено изграждането на нова система от убеждения и нравствени стойности, които характеризи­рат истинския окултен ученик. Това безспорно е дълъг, труден, на моменти дори мъчителен процес. Ала в неговата финална фаза из­кристализира един красив бисер на извисеното към Истината съз­нание. Ученикът е този, който прекрачва от тясната област на лич­ните интереси в несравнимо по-светлите и примамливи духовни пространства на усилията за Общото благо: "Влязъл в пътя на уче­ника, човек има вече други схващания и възгледи за живота, съв­сем различни от схващанията на старозаветни, новозаветни и пра­ведни. Всички тия три категории хора живеят все още в сферата на личния живот - те не живеят още за Цялото" (Учителят П. Дънов).

 

А ето как Учителят на ББ в нашата страна разкрива акцентите в мирогледите на четирите степени на съзнанието, както и реакциите на всяка група към изпитанията и несполуките в живота: "Староза­ветните търсят богатство и имот. От несгодите на живота те се озлобяват. Новозаветните търсят съчувствие и симпатия. От страданията и несгодите те се разколебават, обезсърчават и съ­блазняват. Праведните търсят почит и уважение. Противоречи­ята ги наскърбяват и накърняват тяхното достойнство. Те са се издигнали до най-високия връх на личния живот и затова така бо­лезнено чувстват всяко накърняване на тяхното лично достойнс­тво. За всичко, което вършат, те търсят признание, почит и ува­жение. Единствен ученикът не търси ни външно богатство, ни съ­чувствие и подкрепа, ни почит и уважение. Едничък ученикът не се ни озлобява, ни съблазнява, ни наскърбява. Той се радва на проти­воречията, които среща в живота си, защото знае, че те неизбеж­но произтичат от четирите колективни течения, които циркули­рат в живота. Той счита всяко противоречие за една велика задача, която трябва да разреши. Той мисли и постъпва така, защото е минал през самоотричането. Той е влязъл в пътя на ученика, след като се е отрекъл от живота на старозаветните, от живота на новозаветните и от живота на праведните. И затова ви казвам: само ученикът учи, а всички други се занимават." На всяка крач­ка в нашия живот ние сме склонни да откриваме грешките на другите, а когато условията го позволяват - и да им предлагаме съветите си. Няма нищо по-лесно от това, да бъдеш съдник и съветник на чужд гръб! И понеже сме изключително наблюдателни за недостатъците и прегрешенията на ближния, твърде често (по-точно - при всяка възможност!) сме готови да го разкритикуваме, изхождайки от изна­чално подразбиращата се собствена непогрешимост. Всичко това са белезите на едно тепърва съзряващо мислене, на едно ниско развито съзнание. Окултният ученик никога не постъпва така! Той е сляп за несъвършенствата на своите братя и сестри по дух. И поради знани­ето му за вездесъщата Разумност, господстваща на всички равнища в Космоса, той никога не прибързва в оценките си. Всичко около себе си и у самия себе си възприема с чистия поглед на дете, ала и с мъд­ростта на напредналата по Пътя към Бога душа. Затова и толкова ярък е контрастът в житейската изява между хората от първите три категории и окултния ученик: "Обикновените хора се борят помеж­ду си, критикуват се и се морализират. Ученикът абсолютно нико­го не критикува, нито морализира някого. Той съвсем не се занимава с погрешките на хората. За него те не съществуват. За него същес­твува само правилният живот - животът на Любовта. За ученика Бог не е старозаветният Йехова, Който съди и наказва хората. За него Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и Радостта. Това са качества и на ученика."

 

При подобно качествено разграничение между личностния ха­рактер на ученика по духовния Път и останалите хора естествено възниква въпросът кой е онзи висок идеал, който изпълва със съ­държание мислите, чувствата, словото и действията на ученика. И тук най-точна и мащабна е картината, която рисува проницателни­ят поглед и прозрението на великия духовен Учител: "И ако ме питате какъв е идеалът на ученика, ще ви кажа: Любов, светлина, мир и радост за душите! Това не е един идеал за вечността. Той може да се постигне още сега. Не ви говоря за Мъдростта и Ис­тината - за тях ще дойде друга епоха. Те не са за днешните вре­мена. Сега на учениците им трябва Любов, но не без светлина; светлина, но не без мир; мир, но не без радост. На тях им трябват Любов със светлина, светлина с мир, мир с радост. Всички тия неща са свързано в едно." "Любовта, светлината, мирът и радос­тта са плодове на Божествения Дух. Ученикът трябва да се хра­ни с тия плодове. Първият плод, който той вкусва, е Любовта. Ученикът трябва непременно да вкуси от тоя плод, защото той носи вечния живот." "Правило е - ученикът трябва да започне с Любовта. После ще мине към светлината, след туй към мира и най-после към радостта."

 

Понятието "ученик" (независимо дали е предхождано от опреде­лението "окултен" или не) само по себе си предполага наличието и на учител. Кой е онзи толкова напреднал и извисен дух, който пое­ма подобни функции спрямо вървящите по Пътя на окултното уче­ничество? Очевидно това би трябвало да е извънредно високо ево­люирала индивидуалност, приключила със стадия на ученичество­то и постигнала готовност да предава придобитото на съзрелите за това неофити. Отношенията окултен ученик - духовен Учител се явяват обширно и пребогато на възможности поле за предлагане на езотерични знания, както и за укрепване и усъвършенстване на ду- ховно-нравствената структура на обучаващите се. За неповторимо­то естество на този род взаимоотношения говори и Учителят П. Дънов: "Ученикът може да има само един учител в живота. Пом­нете една велика истина: В света има само един Учител и всички учители са произлезли от него. В света има само един Ученик и всички ученици са произлезли от него. Ученикът трябва да знае едно: може да го обича само оня, който го учи - неговият Учител. И ученикът може да обича само оногова, който го учи. Обича се само онова, което е безсмъртно, което не губи своята красота, своята интелигентност, своята благост, своята доброта." След като завърши фазата на своето ученичество, а това става след поре­дица от пълноценно изживени съществувания в света на материал­ните форми, окултният ученик застава пред прага на ново предиз­викателство. То надминава всичко познато до този момент. "Дип­ломираният ученик" е готов да се влее в Божествената кохорта на космическите Учители. По този повод Учителят П. Дънов споделя: "Наистина, има и по-велик път от този на ученика, но само след като човек извърви този път, пред него ще се открие великият път на Учителите. Това е пътят на Мъдростта, който е най- трудният. " Но преди да се стигне дотам, ученикът има да учи още твърде много. Неговото обучение на практика не спира никога. То съединява в единен поток будното и сънното му съзнание. Целият свят, през цялото време за него е едно предметно училище: "Като говоря за ученика, аз имам пред вид преди всичко идейния ученик. Този ученик се учи и тук, на земята, в този свят, и горе, в невиди­мия свят. Той никога не напуща шнолата - денем се учи в лабора­торията на земята, а нощем отива горе, при своя Учител, който му преподава теория. На следния ден той пак се връща на земята, за да продължи своите практически занятия в лабораторията." Една от най-важните характеристики на окултния ученик е нали­чието на постоянен контакт със света на Духа: "... Под "ученик" в истинския смисъл на думата се подразбира онзи, който има вече реален опит в духовния свят, който има съзнателна връзка с него."

 

За ученика няма самоцелни постижения по Пътя. Всичко, което постигне, веднага го впряга на работа. Той никога не отделя време за нарцистични погледи в огледалото. Винаги е на път, винаги е готов да се притече на помощ на нуждаещите се. В него израстват постепенно кълновете на съработничеството спрямо Божествения, всеобхватен План на Твореца: "Животът на ученика, след пробуж­дане на неговото съзнание, е живот на творчество, на работа - не живот на благодат. Благодатта се отнася само до пособията на ученика. От него, обаче, се изисква труд, усилия, работа. Дълго време ще изпитват и претеглят ученика, докато го пуснат в Цар­ството Божие. За най-малкия недостиг веднага ще го върнат на­зад. " А достъпът му до небесното Царство е в пряка зависимост от придобитото и приложено знание, изкристализирало в Мъдрост на всички нива от съществуванието му: "Влизането в Царството Бо­жие зависи от знанието и мъдростта на ученика, а не от негова­та любов. В Царството Божие по благодат не се влиза" (Учителят П. Дънов).

 

Удивително красив е портретът на окултния ученик, нарисуван от Учителя на ББ в България: "По какво се познава ученикът? Вие ще познаете ученика по следните качества: Той носи в себе си ед­на мека светлина, която не предизвиква никакво дразнение на очите. Той говори с толкова мек тон, че никога не дразни ухото. Той мо­же да те нахрани с такава храна, че няма да разстрои стомаха ти, нито да развали вкуса ти. Вие трябва да разбирате тия неща не по форма, но по вътрешен смисъл. Когато имате радост, коя­то изхвърля всички противоречия вън от вас, вие сте засегнали една малка част от живота на ученика. Тази радост ви показва какви трябва да бъдете като ученици." Именно радостта - такава, каквато я описва Учителят П. Дънов - се превръща в неотменна част от вътрешната настройка и поведението на ученика. Същевре­менно тя е и Божествената награда за неговото послушание и дос­тойно извървян път към съвършенството. Тя е и ключът към реша­ването на безбройните проблеми, с които ни залива на всяка крачка материалното битие: "Учениците ще носят Радостта в живота си като разрешение на своите задачи. Аз не говоря за радост, ко­ято се мени, но за Радостта на ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не отпада. Тя е най-високият връх в материалния свят. Никакъв облак не може да достигне до този връх. Никакви бури няма на този връх. Там царува Любовта, там царува Светлината, там царува Мирът, там царува и сама­та Радост."

 

От гледна точка на учението на ББ окултното ученичество е зак­лючителният етап от еволюцията на човешкия дух в земния стадий от неговото вечно развитие през измеренията и световете на Битието. Под земен стадий тук разбираме борбата на духа с материята, нейно­то овладяване, завоюването на света на формите и постепенното разчупване на веригата на материалното под могъщото влияние на импулса за завръщане към Първопричината - Бога. Следователно ученичеството в този смисъл е извънредно важна част от еволюци­онния път на духа през времето след преодоляването на инволюци- онната мотивация в неговата изява през поредицата от въплъще­ния в земен план.

 

Както е известно, земното човечество преминава границата меж­ду инволюция и еволюция с помощта на най-великия Учител от Йерархията - Христос. Това означава, че в мащабите на индивиду­алния човешки дух преходът от по-ниското към по-високото равни­ще на проявление следва да се извърши чрез усвояването на основ­ните истини в Христовото благовестие и тяхното приложение в дей­ствителността. Най-важните послания в мисията на Христос на пла­нетата ни са законите на Любовта, милосърдието и саможертвата - закони на мисълта, чувството и поведението. Те изместват староза- ветната душевна нагласа, изградена върху инстинкта за самосъх­ранение, користните подбуди за проява и утвърждаване на личното "аз", подчинението на Божиите заповеди, продиктувано от страх пред Всевишния, а не от любов към ближния и всичко сътворено. И така - на мястото на страха изгрява Любовта, користта е победена от саможертвата, а егоизмът отстъпва решително на милосърдието и състраданието. Човек, който е развил тези качества на новозавет- ното време, съзидава личността си в праведност и осмисляне на законите, господстващи не само в царството на материята, ала и в селенията на Духа. Той е готов да стъпи върху пътеката на окултно­то ученичество.

 

А какво отличава нея от всичко изброено дотук? - СЛУЖЕНИЕ- ТО. Тоест съзнателното подчиняване на личния духовен, нрав­ствен и физически потенциал на Божия план за света, целена­сочената жертва на собственото (сиреч на отделното, обособе­ното) пред олтара на Цялото, поставянето на личния интерес под колективния и общочовешкия - с перспектива на вливането му в грандиозния поток на космическото развитие. Окултният уче­ник е човек, предоставил съвършено доброволно всичко свое в името на общите цели на вселенската еволюция, отказал се от личността си заради сливането с Първоизточника - Бога, устремил се към Него, съхранявайки и дообогатявайки неповторимата си индивидуалност, избистрена и разцъфтяла в нескончаемия цикъл на раждане, смърт и прераждане. Окултният ученик е само на една крачка от разкъс­ването на този цикъл и освобождаването на духовната си природа от кармичната обусловеност. Това става след петото посвещение.

 

Вечната цел по пътя на ученика е Бог - Творецът, Вседържителят и Промислителят на Вселената. Образец за ученика, негова пъте- водна звезда, ехо на вътрешния му глас и водач през бездните на житейското поприще е неговият Учител. Ученикът следва своя Учител през всички хилядолетия на своето ученичество, но никога не успява да го настигне. Този окултен закон е формулиран най- ясно от Христос: "Никой ученик не може да бъде по-голям от своя Учител!" А Учителят П. Дънов го допълва: "Когато вие дойдете до мястото, на което съм сега аз, няма да ме откриете, защото вече ще бъда някъде много напред."

 

Учителят никога не заповядва на своя ученик, той само го съвет­ва и напътства с огромно търпение и неизчерпаема любов. Ученикът никога не се подчинява сляпо на своя Учител - той осмисля внима­телно всичките му препоръки, оцветява ги през призмата на собст­вения си разум, придава им неповторимия щрих на своята индиви­дуалност. Ученикът умее да се учи от всичко: от собствените и от чуждите грешки, от паденията и триумфите, от скритите погледи и недоизказаните думи, от безсмислените хвалебствия и премълча­ната критика, от сенките през деня и от призрачните светлини на нощта. Той знае, че никой човек не е наш приятел или враг, а всич­ки са наши учители (старо окултно правило). Най-голямата наг­рада за ученика е да се окаже достоен за своя Учител. Най-теж­кото му провинение - да измени на предназначението си: уче­ние и служение.

 

Ученикът притежава силата да се изправи след всяко препъване. Неизбежните удари на Провидението никога не го заварват непод­готвен. След като излекува раните си, той става още по-могъщ и целеустремен. Дори и в най-ужасните мигове на живота си - затъ­нал до дъно в блатото на своите човешки слабости - ученикът не губи от взора си далечния светлик на хоризонта: Слънцето на Бо­жественото съвършенство. Той знае, че няма да получи наградата си през земния живот - тъй непомерно кратък е той, тъй измамни са искрите на успеха в царството на несправедливостта, където вла­дее Князът на този свят, Лукавият. А ученикът не се и стреми към награда. Той никога не разменя убеждения срещу временни облаги, никога не продава съвестта си срещу злато, пожарът на земните изпитания го обгражда от всички страни, ала не може да го изгори. По-недосегаем от саламандър, по-бърз от сокол и по-безстрашен от лъв е ученикът, защото вярва в Бога и никога не се отклонява от стъпките на своя Учител. И в най-черния мрак на Тартара той съу­мява да открие единствено вярната светла нишка на спасението.

 

В човека срещу себе си ученикът не вижда мъж или жена, ста­рец или пеленаче, просяк или цар, а само душа - мъченица, несрет- ница, незряща, протягаща трепереща ръка за помощ. Ученикът е готов да поеме всяка ръка. Той знае, че не би могъл да пренесе на гръб всеки свой ближен до върховете на сбъдването; достатъчно е да се превърне във факел, раздиращ лепкавата мъгла на невежест­вото. Дори и да се стопи в пламъка на чуждото неразбиране, алч­ност или злоба, ученикът си тръгва с радост от този свят. Той е изпълнил дълга си. След кратък престой в отвъдното, поучен от непредотвратимите грешки на земното изпитание, поел нова мисия на скромните си плещи, ученикът се завръща при по-малките си братя и сестри. Завръща се да учи и да служи.

 

Никой и нищо не може да изплаши ученика, когато той следва неотклонно своя верен път. Странник и неудачник в очите на "нор­малните" човеци, той заблестява с неустоима, мека, брилянтна свет­лина пред вездесъщия поглед на Всевишния.

 

Ученикът няма своя религия, той служи на Истината.

 

Ученикът не може да бъде купен с никакви материални при­тежания. Колкото и висока цена да предлагат за главата му, тя не е по-висока от благословението, което Сам Бог ще му дари за достой­но извършената работа.

 

Ученикът не познава нито миг покой. Той е винаги на път, винаги устремен към малките задачи на всекидневието. В своята съвкупност те изграждат величествения, ала нетленен паметник на неговото самоосъществяване.

 

Ученикът живее с ритъма на всички проблеми на съвременност­та. Той е неизменно в първите редици на Промяната. Когато падне, покосен от залповете на синовете на мрака, на неговото място из­никват хиляди нови герои - храбри и непобедими, довчера остана­ли слепи за Правдата, а днес озарени от факела, в чийто очистите­лен огън е изгорял ученикът. Изгорял, за да освети пътеката на про­хождащите.

 

Ученикът не живее за себе си. Той няма собствено име. Ако врагът разкъса дрехата му, преди да замахне с меча, ще отстъпи в панически ужас, заслепен от написаното с огнени букви върху гръдта на ученика - "Служител на Бога"!

 

Образът на окултния ученик не би придобил завършен вид, ако не предоставим възможността на Учителя П.Дънов да го обрисува чрез своето живо Слово:

 

" Ученикът, който иска да се учи, трябва да има желязна воля, нищо да не го отчайва." "Ученикът не мисли, че другите спъват неговия ум, но че той сам се спъва. ...Никой не може да влияе на неговия ум, да го изопачи." "Ученик, който е влязъл в една окултна Школа, няма право да причинява мъчение никому." "В Шнолата се забранява всяко одумване, изтъкване, вглеждане в погрешките на другите." " Ученикът трябва да бъде искрен спрямо духа си, спря­мо душата си и спрямо себе си, спрямо всички." " Ученикът тряб­ва да мълчи, за да може да мисли." "В Школата не се позволява никой никого да поправя." "Всеки ученик, който се колебае, не мо­же да се учи. Ученикът, щом изгуби вяра в себе си, той свършва със себе си." " Ученикът не трябва нито да завижда, нито да об- лажава, нито да съжалява." "Един ученик никога не трябва да лъже себе си. Ако той излъже себе си, той сам по себе си е вън от класа." " Ученикът трябва да бъде верен на себе си. Да бъде строг съдия на постъпките си." "Величието на характера на ученика седи в това - той винаги изпълнява обещанието, което е дал пред себе си." " Ученик е само този, който е в хармония с абсолютното." " Ученик е само този, който никога, нито в клас, нито вън от класа, нагрубява някого." " Ученикът не се обижда, а винаги търси доб­рото в думите, които са му казали. Той във всичко търси любовта." " Ученикът нищо не изнася от това, което се говори в класа, навън, докато не го обработи, докато това знание не стане негово." "Уче­никът не проявява никакво любопитство. Той нито пита, нито позволява другите да го разпитват. Той е свободен да мълчи. Задо­волява се само с това, което му се казва." " Ученикът трябва да има абсолютно послушание и внимание към Учителя си. Послуша­нието трябва да идва от съзнанието." "Който се съмнява в Учи­теля си, не е ученик." "Ако не работи със закона на Любовта, ученикът нищо не може да постигне." "Постоянно будно съзна­ние и точност се иска от ученика. С тези две качества той ще може да изправи своите погрешки." "На ученика не се позволява да говори празни думи." "Ученикът не се жени, нито роб става. Той е свободен. Който не иска да учи и да служи на Бога, да се жени колкото пъти иска." "Ученикът е чист, честен, искрен." "Учениците взаимно да си помагат, един друг да не се използват." "Ученикът работи съзнателно, за да придобие съвършенството, към което се стреми непрестанно." "В Школата се учат само потребните неща, съществените за самия живот. В окултния клас не се учат излишни неща." " Ученикът е постоянен, не се влияе от мъчнотиите, той е смел и решителен. Умът му трябва да е гъвкав, подвижен, възприемчив." "В един окултен клас от лъжата и по­мен не трябва да има." "Светското знание е предисловие на окул­тната наука. Там, където висшата математика на земята спира, там започва окултната наука." "Един окултен ученик първо е ес­тествен, не е предвзет, а е скромен." "Две правила за ученика: да не губи времето си напразно и направените грешки да ги изправи веднага." "Ако ученикът няма препятствия, мъчнотии, значи стои на едно място." "Ученикът сам си помага, той не търси помощ от никого" (курсивът мой - К. З.). "От ученика се изисква търпе­ние, мълчание, разсъждение.." "Ученикът не трябва да има ника­къв недъг." "На ученика не му трябва никаква събота и никакво кръщение." "На ученика не се позволява да се обръща назад. Абсо­лютно никакво обръщане назад! - Право към целта!" "Ученикът сам разчиства своите сметки" (курсивът мой - К. З.). "Ученикът няма право да се занимава с живота на другите." "На ученика абсолютно се забранява да одумва." "Туй, което вас ще ви въздигне, то е самото учение." "Не се позволява на ученика да влиза в клас с ненаучен урок." "Каквото и да кажат на ученика, каквито и хули да сипят по негов адрес, той върви напред и винаги има пред вид Бога в себе си. Никой не може да ви оцапа. Живеете ли в светлина, никой не може да ви заблуди." "Търпение и послушание - без тези две качества не можете да вземете нито една крачка." "Първото правило: Божественото у вас за нищо и за никого не трябва да го жертвате." " Ученикът във всеки един момент трябва да знае: Волята Божия ли изпълнява или своята воля." " Ученикът обещае ли нещо, трябва да го изпълни." "Станеш ли министър или друг висок пост заемаш, ученик не можеш да бъдеш. Окултният уче­ник заема скромни длъжности. От завидни длъжности ще се пазите като от огън" (курсивът мой - К. З.). "Мълчание отгоре, работа - отдолу." " Ученикът никога да не говори за неща, за ко­ито не е сигурен дали са верни или не." "Учителят трябва да знае, а ученикът да е подготвен." " Ученикът е свободен, когато учи." "Болният не може да бъде ученик." "Ученикът има за задача да живее без закон. Той сам е закон на себе си. Няма какво друг отвън да го съди" (курсивът мой - К. З.). "Три неща са потребни на ученика: разумност, сила, доброта." "Ученикът винаги тряб­ва да е разположен."

 

Привеждането на подобни цитати може да продължи още дълго, но и изнесеното дотук създава представа за начина, по който учени­ето на ББ в редакцията на Учителя П.Дънов възприема същността, мисленето и поведението на окултния ученик. Ще прибавим само още няколко фрагмента, които опират до конкретни страни от харак­тера на окултния ученик. На първо място - будността на съзнанието, за която Учителят на ББ у нас говори на всяка крачка и я утвърждава като задължителна по духовния Път: "Ученикът е винаги в клас. Той знае и съзнава всеки миг, че е ученик." На второ място - изконният жизнен стремеж на ученика: "Ученикът на Всемирното Братство се стреми да реализира в живота си: Божествената Любов, Божествената Мъдрост, Божествената Истина." На трето мяс­то - отношението към материалните блага: "На земята всичко е преходно. Ученикът не трябва да желае нищо земно. Той ще си слу­жи с буквара и плочата, докато завърши I-во отделение; и после ще мине напред, а тях ще остави за другите. Няма защо да носи със себе си буквара и плочата в университета." И не на последно мяс­то - критериите за това, кои ученици са най-добрите: "Най-добрите ученици са тия, които вървят естествено; нито се забавят, нито прескачат; нито се спират, нито тичат. Всичко у тях върви естествено. В живота им е отразен космическият ритъм."

 

За естеството на разликата между равнищата (степените на ду­ховна еволюция) между окултния ученик и духовния Учител сякаш най-добра представа създава следната оригинална мисъл на Учителя П. Дънов: "Когато ученикът не знае, мълчи. Когато Учителят не знае, говори много. Когато ученикът знае, говори много. Ко­гато Учителят знае, мълчи."

 

В своето Слово Учителят на ББ в България разкрива и етапите, през които преминава израстването на човека по духовния Път. Езо- теричното познание ги назовава посвещения. Тези етапи или стъп­ки по вечния път към съвършенството са свързани с извечния стре­меж на душата да се издигне нагоре, към нова, по-висока кота на осъзнаване и осмисляне на космическата Реалност. Учителят П. Дъ­нов говори за седем такива посвещения, представени хронологич­но по следния начин: 1) Обръщане към Бога; 2) Покаяние; 3) Спасение; 4) Възраждане; 5) Новораждане; 6) Посвещение (в тесния смисъл на понятието - бел. К. З.); 7) Възкресение.

 

Мястото, където ученикът намира най-благоприятните условия за издигане на своята духовна природа и за завоюване на посвеще­нията, е окултната Школа.

 

Всеки истински духовен Учител основава своя Школа. Той идва на планетата скромно, без никакъв шум. И докато в горнилото на светските страсти лумват огньовете на политическите битки, вих- рят се конкуренцията в икономиката и протуберансите на социал­ното и културно развитие, Пратеникът на Небето започва тихо и незабелязано изпълнението на своята мисия. Той открива своите ученици, събира ги около себе си и търпеливо извайва от тях дос­тойни продължители на Делото. Ученик на Божествената наука мо­же да стане само онзи, чиято душа вече се е пробудила от вековния си сън; личност, преминала през богата гама опитности в минали въплъщения и в настоящия си живот; човек, който се е убедил сам, без пропаганда и външен натиск, че това е единственият път за неговото развитие и единственият мироглед, унищожаващ най-важ­ните противоречия, раждащи мъката и болката на този свят. Около естествения център - Учителя - се оформя среда, където се разре­шават най-парливите проблеми на съвременността. От мащаба на Школата те се пренасят по невидими нишки и обхващат цялото земно кълбо. Така дейността на Учителя и неговите ученици при­добива планетарни измерения. Разбира се, само той знае за всичко това, а някои от учениците интуитивно се досещат. Около Учителя можем да срещнем представители както на всички дарби и добро­детели на епохата, така и на всички пороци и недостатъци. Първите подлежат на утвърждаване и доразвиване, а вторите - на постепен­но смекчаване и изкореняване. Школата е място на всестранни из­питания за качествата на тялото, ума, сърцето и душата. Една от първите задачи тук е да бъдат възстановени каналите, по които си­лите и енергиите на Живата Разумна Природа проникват и обновя­ват човешкото същество. Това е единственият начин учениците да бъдат подготвени за новите условия, диктувани от глобалната Про­мяна. Всичко, което се извършва в този ограничен кръг от хора, се проектира сред цялото човечество. Знанието, преподавано в Шко­лата, е универсално. То е предназначено за всички. Но някой тряб­ва първи да поеме факела му и да го разнесе навред. Това е мисията на окултните ученици.

 

Ето как Учителят П. Дънов обрисува същността и задачите на Школата: "Задачата на Божествената школа е да приготви умо­вете и сърцата на хората да разбират и прилагат истината. Едно от качествата на великата школа на живота - школата на Бялото братство или така наречената Божествена школа, - това е: тя поставя всичко изучено на опит. В нея теорията и практиката вървят ръка за ръка. Тя показва на ученика не само пътя към ис­тината, но и начините за нейното приложение." Всеки път, кога­то сред човеците се появи автентичен духовен Учител с планетарна мисия, който раздава щедро и безвъзмездно даровете на вечното Слово, това е миг на пробуждане за човешките души. Това е начало на нова епоха за еволюцията на земното човечество. Затова неслу- чайно Учителят на ББ в нашата страна възкликва: "Пътят на уче­ника, това е новото, което днес влиза в живота на човечеството." Знанието за пътя на душата към Бога, за вечния път на духа към Първоизточника на всичко съществуващо, е най-великото знание на живота. То бива открито от Учителя на неговите ученици в про­цеса на тяхното общуване, в атмосфера на взаимна любов и при­вързаност, каквито светът отвън не познава. Ученикът може да поз­нае своя Учител само отвътре. Духът на Учителя прониква в същ­ността, в нетленното естество на ученика и го преобразява. При­съствието му се изразява в постепенното, постъпателно съзряване и проявление на разумността в ученика. След като приключи този етап от невидимата дейност в Школата, пилигримите вече са гото­ви да предлагат собствени плодове в нейната градина. А тя е отво­рена за всички търсещи, по всички пътища...

 

Под "окултно ученичество" Учителят П. Дънов разбира начин на живот с повишена степен на разумност и съзнателност. За него окултен ученик е онзи, който не само е разбрал, че е дошъл в плът да научи най-великото изкуство - на разумния живот, да израства в знания, в постигане на висшата Истина, в проявление на Божестве­ната Любов и истинско служение и съработничество на висшите космически сили и на Бога, но той е и в състояние да направи всич­ки усилия и да пожертва всичко в името на придобиването и усъ­вършенстването на това изкуство. Ученикът знае, че над него има само един истински Учител - Живият Бог, космическият Христос, Който изпълва цялата Вселена със Своя животворящ Дух и твори извечно навсякъде, по всички възможни начини. Всички други учи­тели са само помощници на този единствен, върховен Учител. Тях­ната роля е да напътят ученика към Него и да му помогнат да Го намери. Ученикът е преизпълнен със свещен трепет към великата майка-природа, в която живее и твори Всевишният. За него тя е най-великата жива книга, написана от премъдрия Създател и разк­риваща на подготвения, на зрящия, на всеотдайния по духовния Път своите тайни. Идеалният ученик е човекът на най-възвишена- та творческа Любов, на най-живоносната Светлина, на най-хармо­ничния мир, на най-чистата радост, която никой и нищо не може да помрачи; той е човек на съвършеното здраве, на висшия духовен живот, на приложеното знание и личната опитност; той е достойният съработник на разумните сили в Космоса и на Бога в съграждането на новото и великото в света.

 

Ето и едно от най-красноречивите напътствия на Учителя П. Дънов към окултния ученик: "Три неща изисква Духът Божий: Да се храниш добре, да живееш добре и да мислиш добре. Храненето е приемане на Божието Слово. Добрият живот е изпълнението на Божията Воля. А доброто мислене е мисъл, проникната от Божията Любов. Добре да се храниш значи: да възприемаш всичко, каквото Бог е определил за живота. Добре да живееш значи: да изпълняваш всичко, каквото Господ е наредил. Добре да мислиш значи: да гледаш и схващаш всичко това, което Бог е създал."

 

Основният символ на духовната Школа, създадена от Учителя П. Дънов в България, е Пентаграмът. Той е изключително древен по своя произход, но като правило е служел за вътрешно ползване в тайните школи на всички епохи. Учителят на ББ у нас го възроди и го издигна на заслужена висота, обяснявайки с най-дълбоко про­никновение същността, съдържанието и начините за приложение­то му от страна на окултните ученици. Той казва: "Какво предста­вя пентаграмата? - Път към истинския живот." За това, как всеки от нас е живо изображение на свещения символ, Учителят П. Дънов споделя: "Човек представя пентаграма. Като наблюдаваш човека, виждаш в него петте добродетели: правата, която води от левия крак към главата, е Истината; от главата към десния крак е Правдата; от десния крак към лявата ръка е Любовта; от лявата ръка към дясната е Мъдростта; от дясната ръка към ле­вия крак е Добродетелта."

 

Пентаграмът - петолъчна звезда, вписана в окръжност - бива рисуван от последователите на ББ в пет цвята: най-отгоре ясносин (отговаря на Божествения принцип на Истината); вляво ясночер- вен (Любовта); вдясно светложълт (Мъдростта); долу вдясно ясно- зелен (Правдата); долу вляво цвят на узряло златисто жито (Добро­детелта). Пентаграмът е обяснен като същност и съдържание от Учи­теля П. Дънов през 1910 г. От следващата 1911 г. той започнал да дава символа на някои свои ученици. В личната архива на П. Дънов са открити първите изображения на Пентаграма, имена на добро­детели и изречения, подготвени от него още през 1898 г. Както вече бе посочено по-горе, Пентаграмът от хилядолетия бива използван за целите на различни окултни школи. Цялостният му образ е изра­ботен от Учителя на ББ в България като най-подходящ за новите и конкретни условия на новото време, като универсална фигура за духовна работа в основаната от него Школа. Работата с Пентаграма може да бъде наречена "път на ученика", който посредством усво­яване на добродетели, през огъня на изпитанията и посвещенията завършва своя еволюционен цикъл.

 

Някои изследователи в областта на езотеричното познание при­емат, че Пентаграмът е емблема на християнството.

 

а) животът същност и проявления

 

"Същността на живота това е Мировата Любов."

(Учителят П. Дънов)

 

В съответствие с учението на ББ, предадено на българския на­род от Учителя П. Дънов, животът не е механичен или само биоло­гически процес, а напълно разумен процес, проява на Разумното Начало - Бога. Стремежът на официалната наука да обясни поява­та на живота със самозараждане от неодушевената материя е кате­горично необоснован, понеже мъртвото не може да роди живо. В случая в сила е крилатата фраза на знаменития френски естество­изпитател и биолог Луи Пастьор: Vivum ex vivo! (Живо от живо!) Тоест - животът може да възникне само от друг живот. И проследя­вайки по тази аналогия цялата верига на причинно-следствени връз­ки в областта на живата природа, неизменно стигаме до Първоиз­точника - Създателя на Вселената, Когото ние, вярващите в Неговото съществуване хора, наричаме Бог. Хипотезата, че животът е пре­несен на планетата Земя от Космоса (теорията за т.нар. "панспер- мия"), не обезсилва изложените по-горе разсъждения, а само ги разполага по специфичен начин върху арената на Времето и Пространството.

 

Велика е тайната на живота! Сам по себе си загадка, той е разп­ространен навред - никой в началото на третото хилядолетие сл. Р. Хр. не би се наел да оспорва неговата вездесъщност. Свещената книга на християните - Библията, свързва появата на живота с твор­ческата дейност на Всевишния и по-специално - на Неговия жи­вотворящ Дух (ср. Бит.1:1-2). От своя страна Учителят П. Дънов прави разграничение между същността на явлението "живот" и не­говите проявления в Битието: "Следователно това, което не мо­жем да определим, е животът. Това, което може да се определи, е проява на живота." И така, животът е атрибут и функция на Първото Начало - Бога. Както пораждането му, така и дълбоката му, глъбинна същност си остават (поне засега) тайна за нас, хората. Ние сме в състояние, обаче, да наблюдаваме безбройните му про­явления и да осмисляме взаимоотношенията между неговите носители. В нашите възможности е да прозрем неговата целокуп- ност и проникването му в цялата наблюдаема Вселена - от еле­ментарните частици и атома до звездите, галактиките и Метагалактиката. Наблюденията ни довеждат до съществения из­вод: животът е единен в необозримото си разнообразие и не­повторимо разнообразен в единството си.

 

Езотеричното познание, въплътено в учението на ББ, свидетелс­тва, че животът се ражда при взаимодействието между Духа и ма­терията. Като резултат от тази грандиозна космическа прегръдка възникват световете, сферите и областите на Проявеното Битие. При разглеждането на космологията на Учителя П. Дънов отбелязахме, че той утвърждава наличието на три свята в Битието: физически (материален), духовен и Божествен. Те заемат едно и също прост­ранство, но се отличават помежду си най-вече по естеството на сво­ята субстанциалност - най-груба е тя в света на материалното, а най-фина - в селенията на Божественото. Свързвайки природата на тези три свята с вечния ход на Промяната ("Всичко тече, всичко се променя!" - Хераклит), засягаща всички пластове на съществу­ващото и разтърсваща до основи дори непоклатими наглед величи­ни, Учителят П. Дънов споделя: "Физическият живот постоянно се изменя и променя. Духовният живот се променя, без да се изменя. Божественият живот нито се изменя, нито се променя."

 

В опитите си да разбули изконната тайна на живота християнс­кото богословие го дефинира като рожба на Любовта. Бог - абсо­лютният, пълновластният, самодостатъчният Суверен на Космоса - сътворил света от Любов. По същата причина дарил живот на съществата: за да Го славят и в неспирния устрем на развитието си да се приближават все повече и повече до Него. Аналогично е и становището в учението на ББ: "Извор на живота е Любовта. Лю­бовта носи пълния живот" (Учителят П. Дънов). Всяко живо съ­щество в материалната вселена е носител на частица живот - вре­менен, преходен, ала същевременно проекция и отражение на Вечния Живот. В абсолютния смисъл на понятието негов единствен владе­тел е Творецът. Но, от друга страна, Той е вложил искра от тази безсмъртна същност във всяко същество. Което означава, че всич­ки ние сме също така безсмъртни - като потенциал, който следва да развием и да използваме максимално разумно. Ето какво казва Учи­телят на ББ у нас по повод съотношението вечен - временен - цело­купен живот: "Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние, като временен живот. Временният живот, обаче, е само сянка на Живота, или най-мал­ката проекция на целокупния Живот. Вечният живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всички условия за разумно рас- тене. А под целокупен живот се разбира общата Мирова Душа, която се проявява в цялата жива природа. Нашите души са части или удове на тази велика Душа."

 

Божият Дух изпълва цялата Вселена. За да се изрази в Проявеното Битие, Той създава света на формите. Всички те - безбройните за­селници на Космоса - са носители на Негова искра. Всяка форма говори по собствен, неповторим начин за творческата Воля на Бога. Същевременно всяка форма Го отразява по определен начин, т. е. тя притежава в потенциал Божествено съдържание. Съществуването и развитието на обективните реалности в Битието съответства на творческата потребност на Всевишния да изрази Себе Си посред­ством неизчислимо количество форми. Тяхната лична и колектив­на еволюция е подчинена на всемирния Закон за качеството: Ко­личественият компонент (част, съставна част) на Вселената (ма­терията, материалната структура на Вселената) в своето не­изменно, необратимо и непрекъснато движение и развитие се стреми да се превърне в качествен компонент (част, съставна част) на Вселената (Дух, Съзнание, Висша Сила, Бог), т. е. ма­териалното има за крайна цел в своето развитие нематериал­ното, духовното (на проблема за Закона за качеството, който - спо­ред автора - е Основен закон на Вселената, предстои да бъде посве­тена отделна студия; бел. К. З.). Очевидно универсалният Закон за качеството е еманация (проявление) на универсалния Принцип на еволюционност на всичко съществуващо.

 

Многообразието на живота като въплътен извечен Промисъл на Твореца е залегнало и в основите на учението на ББ: "За да се про­яви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и движение. Стре­межът, това е разумният вътрешен подтик, а движението е фи­зическият му израз. Животът, обаче, не се проявява само в една форма, той се проявява в безкрайно много форми. Когато повече форми се съчетаят и образуват една по-голяма форма, казваме, че животът е разумно организиран. Тогава всички форми имат стре­меж да дадат израз на тази по-висока форма" (Учителят П. Дънов). Очевидно непостижимото многообразие на вселенския живот е из­раз - освен всичко останало - и на великата Разумност, присъща на Божието творение. Тази Разумност извира от вечния Източник на всесъвършения Божествен Разум и придава хармоничност, струк­турираност и балансираност на всичко съществуващо.

 

Една от най-съществените характеристики на всемирния живот е неговата вечност. Всяка една от безбройните форми е преходна и тленна по своята същност. Ала животът сам по себе си е непреходен, вечен. Непрестанната и неуморна замяна на едни форми с други, непресъхващият поток на космическото обновление са безспорните свидетелства за динамиката и еволюционността на Живота. Пре­ходността на формите само подчертава неговата нетленност. Този постулат, разкриващ проявленията на жизнения принцип във Все­лената, намира своето дефиниране и тълкувание и в Словото на Учителя П. Дънов: "Животът никога не се прекъсва, той вечно продължава. Нищо не е в състояние да го разруши - животът е по-силен от смъртта (курсивът мой - К. З.). Той е свободен, не­уловим, непреривен. Той не спира. Той непреривно се влива вътре и изтича навън. Защото ако животът не се влива вътре и не изти­ча навън, човек не може да се свърже с околната среда. Животът, който е в нас, е съвършен."

 

Според учението на ББ животът не бива да бъде разделян на добър или лош. Той сам по себе си е един и не може да бъде друг освен добър. В света на относителността, в който живеем, животът е абсолютна величина. Съществата, населяващи сферите и облас­тите на Битието, по различен начин възприемат и третират своя живот. Те внасят в него собствения си почерк на разумност, собст­веното си отношение към себеподобните и природната среда. По такъв начин те формират жизнената действителност "по свой об­раз и подобие" и й придават специфичен облик. За тези процеси и взаимодействия говори и великият духовен Учител: "Животът мо­же да бъде само добър. Лош живот няма. И когато се казва, че животът трябва да се подобри, това е погрешна идея. Сам по себе си животът не е нито добър, нито лош. В живота може да има примеси, но той нито се подобрява, нито се влошава. Животът излиза от Бога и се възвръща към Него. Затова той по същина е абсолютно чист. Измененията, обаче, които се внасят в живота, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за свет­ски живот, за духовен живот, за временен и вечен живот. Ала животът сам по себе си не е ни светски, ни духовен. Когато жи­вотинското живее в човека, животът става светски. А когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своя­та разумност. Думата "живот " в същност подразбира разумност. Дето няма разумност, няма и живот. Дето има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и живот."

 

А в какво се изразява разумният живот? Подвластен ли е той на свободната воля на човека? Има ли надежда да бъде постигнат от нас в обозримо бъдеще? Къде да го търсим - извън себе си или в собственото си "аз"? На някои от тези въпроси отговор дава отново учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов: "Разумният живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения. Този именно живот е дял на човешката душа. В него всичко се проявява на своето време. В този живот няма смущения, а посто­янна работа." Както е известно, Учителят П. Дънов свидетелства, че истинската работа бива предшествана от две нисши нейни форми: мъчение и труд. В такъв случай понятието "работа" в неговото раз­биране би следвало да се тълкува като целенасочен комплекс от дей­ствия, осмислен и подчинен на разумен стремеж и основан върху творческата същност на човека.

 

Както вече имахме повод да изтъкнем в предидущото изложение, един от най-важните компоненти в проповедта на всеки истински духовен Учител е великата истина за Единството на живота. Така както в учението на ББ Битието представлява съвкупност от три свята: физически (материален), духовен и Божествен, така и все­мирният Живот бива диференциран в три аналогични проявления, съответстващи на тези три глобални, събирателни зони на всичко съществуващо. Трите прояви на единния Живот обладават свои спе­цифични характеристики, които ги обособяват и подчертават не­повторимостта им. В същото време те се намират в тясна връзка и взаимообусловеност. И не би могло да бъде другояче, тъй като те са - както вече посочихме - три елемента от едно грандиозно, косми­ческо Цяло. Ето какво ни разкрива по въпроса учението на ББ: "Жи­вотът сам по себе си е един. Физическият живот, духовният жи­вот и Божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния Живот. Те се различават по своите начала, по своите обек­ти и по своите цели. Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. Духовният живот се променя, без да се изменя. Той е жи­вот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А Божес­твеният живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тия прояви на живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло - на целокупния, безграничен Живот. За да разбере човек живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божес­твения живот " (Учителят П. Дънов).

 

От морално-етическа гледна точка животът има абсолютна цен­ност. Сиреч - той не може да бъде заменен с нищо друго (например, с друг живот) поради своята неповторимост; никой няма право да посяга на неговата цялост поради Божествения му произход; той следва да бъде използван разумно, целенасочено и с постоянна ми­съл за Общото благо. За връзката на живота в качеството му на абсолютна нравствена ценност с великите космически принципи на Любовта, Мъдростта и Истината говори Учителят на ББ в Бъл­гария: "Животът е съкровище, което трябва да се пази. Пази го чрез Мъдростта и нека истинското знание, което произтича от нея, да му бъде охрана! Остави го да тече свободно от великия извор - Любовта. Освети го чрез Истината, света на абсолютна­та разумност. Освети го чрез Истината, която дава свобода на живота във всички направления. Защото и животът си има свое­то зазоряване, своя изгрев и своето пладне. Зазоряване на живота - това е Любовта. Изгрев на живота - това е Мъдростта. Пладне на живота - това е Истината."

 

 

б) Живата Разумна Природа

 

В учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, природата е абсолютна форма на съществуването на всемирния живот. Тя е една разумна безкрайност. Тя утвърждава закона на еволюцията, на обновлението. Природата е жива, тя не е съставена от мъртви форми. В нея съществуват сили, които осмислят и укрепват живота. Тези сили работят потопени в мълчанието на Вечността. По този повод Учителят на ББ в нашата страна посочва: "В Природата има една разумна, жива сила, която действа по разнообразен начин. Тази сила индусите наричат "татвас" - санскритска дума, кое­то означава жива енергия, която прониква цялото пространство, основа е за движението на всички небесни тела и е причина за проявата на всичкия живот във Вселената. От тази татвическа енергия - праната е едно видоизменение. И онзи научен метод да се използва тази жива енергия индусите наричат Пранаяма. Татвас е Любовта, която движи света, и всички висши желания се дъл­жат на тази енергия, на тази сила, която със струите си проник­ва през нашите тела, през всичките ни тела." Езотеричното поз­нание в лицето на древната индийска мъдрост допълва тези ценни размисли с твърдението, че има две първоначала в Битието. Инду- измът ги назовава "Акаша" и "Прана". Акаша е пространство, но не обикновено пространство, а такова, което съдържа в латентно (непроявено) състояние всички възможни форми. Прана е жизне­на сила, енергия, която изпълва всичко съществуващо (съответст­ва на Светия Дух в християнството).

 

Красотата и съвършената целенасоченост и целесъобразност, ре­дът и непреходно стта придават на Живата Разумна Природа Бо­жествена сила и неизчерпаема вътрешна енергия. Тя няма нито ми­нало, нито бъдеще - винаги е "сега". Винаги е млада и обновена. Природата - това е светът на нещата, на формите и отношенията, на мислите и вълненията на човека, една единна система от реал­ности, в скритата си същност пронизана от всемирната Любов. Това е Любовта на Бога към цялото творение, към всичко, извикано от Него към живот. Битието крие зад времето и пространството една абсолютна Мъдрост. По-нататък Учителят П. Дънов подчертава следното: "Живата Природа е сбор от мислещи същества, които представляват "атомите " на великия, големия свят. Цялото про­странство, в което живеем и се движим, е пълно със същества отразлични категории и култури." И допълва на друго място: "Жи­вата Природа в своята целокупност е проява на разумни сили, на разумни същества от разни градации, които живеят в пълна хар­мония, общение и единение. Всички те имат една висша цел, която наричаме Бог, сиреч безграничното, безначалното, в което всичко съществува, движи се и се развива." Следователно разумността на Природата се явява съчетание от първоначалния заряд на разумност, вложен в нея от Създателя, и наличието в нея на неизброими сон- мове разумни същества. Не бихме могли да разграничим първото от второто, тъй както не можем да поставим знак за категорично дистанциране между Твореца и творението. Обединяващото звено е Божията Премъдрост, изявена в Неговия величествен План за света, чийто изпълнители са именно посочените същества. В своята ево­люция те са достигнали етап, в който могат да бъдат определени като Божии съработници. За тяхната същност и роля във Вселената Учителят П. Дънов казва още и следното: "Природата е ценна в този смисъл, че в нея живеят най-разумните същества, които ня­кога сте срещали, най-разумните същества, които можете да си представите, най-добрите, най-силните, най-любещите. В света има една обща идея, на която те са носители. Зад всички явления седи нещо разумно. Тези същества съставляват едно общество, един вечен свят, и оттам всички светове водят началото си. Те строят, те градят. Всичко расте под техните грижи." Всички тези разсъждения и съпоставки му дават основанието да заключи: "Ето защо за погледа на ония, които имат космично съзнание, целият Космос с неговата природа е едно живо същество, в което всичко се обединява."

 

В Живата Природа действат принципи, сили, енергии, закони. Налице са два основни разумни принципа: на силата (актив­ността) и мекотата. Първият от тях действа за разделяне, индиви­дуализиране, разделение на Цялото. Той логично води до борба, разрушение и смърт. Другият принцип, напротив, обединява инди­видуалностите и носи мир, той е произлязъл от духовния свят. Това е доказателство, че светът е изграден върху основата на две прояви на едно и също Начало. Затова главният закон, по който се раз­вива светът, е еволюцията (усъвършенстване на материалната суб­станция и издигането й до духовната до пълно взаимно прониква­не и сливане в Духа) и обратният й процес - инволюцията, която я предхожда (низхождане на Духа в материята и изграждане на све­та на формите). Посоката на инволюцията е от Центъра към пери­ферията. А еволюцията е възкачване по обратния път, настъпващо след приключването на първия процес. Тези два принципа или нап­равления на глобално развитие на Космоса при своето действие отделят енергията, необходима за създаването на вечно променли­вите условия на живота. Като такива те са методи за осъществява­не на великия План на мирозданието, начертан от Бога. Живите същества са призвани да използват разумно предоставяната им неп­рекъснато и в изобилие енергия. Всяка злоупотреба в тази насока довежда до негативни за тях последствия, включително забавяне или дори регрес на личното им духовно развитие. На глобално рав­нище еволюцията се отличава с цикличен характер. "Живата При­рода обича разнообразието и изобилието, но не търпи излишъците. Не се ли използват нейните енергии разумно, спъват ли се в тех­ния неспирен ход и превръщения, ограничат ли се в затворения кръг на еднообразието, тя веднага противодейства. Природата не оби­ча застой. В нея има вечно движение (курсивът мой - К. З.), вечно творчество, което се направлява от разумни закони. В тия закони забелязваме един ритъм, една периодичност, която се таи дъл­боко в самата същина на Битието, в начините на неговата проява. На този космичен ритъм почиват ония два велики процеса в Живата Природа - инволюция, при която имаме едно движение от центъра към периферията, и еволюция, която представя дви­жение на живота от периферията към центъра. В тези два про­цеса се създават условията, при които може да се прояви мирови­ят живот " (Учителят П. Дънов).

 

Разглеждайки отношението Бог - Жива Разумна Природа, Учи­телят на ББ у нас отбелязва: "... Ние наричаме разумна, Жива При­рода онова, което е проявено. А онова, което още не е проявено, ние наричаме идейна душа на Битието (курсивът мой - К. З.). Идей­ното, вечното, свещеното, непроявеното - това е Бог, това е ве­ликото НАЧАЛО НА ЖИВОТА. То е свързано с проявеното. За­това някои наричат Природата тяло на Бога. Това, обаче, е само един образ. Ала мнозина дотам се увличат от този образ, та под­държат, че Природата и Бог са едно и също нещо. Но ако Приро­дата и Бог са едно и също нещо, тогава Бог ще бъде едно ограни­чено същество. Едно знаем ние положително: че Природата е про­явеното, а Бог е непроявеното, безграничното, което вечно се проявява и все непроявено остава." Според Учителя П. Дънов При­родата - това е самата проявена външно висша реалност, проявена­та висша разумност, висша Любов. Природата обаче е скрила своя­та духовна и Божествена физиономия за нисшето съзнание. То вижда само сянката на нещата, променливата видимост, а не и истинското съдържание, истинския живот, не и ония духовни и разумни твор­чески сили, които се проявяват и работят зад тази видимост. Науката досега е изучавала само външната форма - по пътя на емпиричното и рационалното познание, и едва тепърва започва да се интересува за истинските строителни сили на Космоса. Затова и в началото на ХХ век и на третото хилядолетие човечеството вече е стъпило на Луната, извежда извън земната атмосфера пилотирани космически совалки, подготвя експедиция с астронавти до Марс и се стреми да овладее термоядрената енергия и плазмата, а все още не познава достатъчно собственото си "аз", използва едва около 3-4 % от по­тенциала на мозъка си - материалния носител и проводник на съз­нанието.

 

В съответствие с учението на ББ всички неща в природата, като проявление на висшата разумност, притежават дълбок вътрешен смисъл. Истинската наука на днешния ден, подавайки ръка и на метафизичното познание, трябва да отиде по-далеч от изучаването на съдържанието и вътрешните съграждащи сили; тя трябва да ус­треми усилията си и към дълбокия, скрит смисъл на обективните реалности в Битието. Разумността като съществената характерис­тика на Вселената е немислима без движението, без изменението, без усъвършенстването. И материалният свят, и човекът се подчи­няват на движението. Те вървят от една проява към друга и това движение, неуловимо за сетивността на средностатистическата лич­ност, се направлява от творческите сили на Космоса. Любовта - сърцето на тази разумност - не е някакво абстрактно понятие, ня­каква философска даденост. Това е живата сила в природата и тя крие Божественото съвършенство в недрата си. Изразява се чрез светлината и радостта, хармонията и мъдростта, красотата и прос­тотата, истината и вечността. Така Битието се проявява като реал­ност, която има вътрешен (езотеричен) и външен (екзотеричен) сми­съл. И в най-малките неща се открива хармонията и мъдростта на творческите сили на Бога, единната целеустременост на разумните същества, на членовете на ББ. В този ред на мисли Учителят П. Дънов изтъква: "Природата е велик разумен свят. Всички възви­шени същества, които работят над човешките души и ги повди­гат - всички светли идеи, всички пориви, цялото знание и култура се дължи на тях. Ние ги наричаме белите братя, които бдят над нас. Те са извели човечеството от мрака на вековете и го водят към светли бъднини. Всички те образуват Всемирното Бяло брат­ство. Те посещават човеците и работят между тях, видимо и невидимо. Този разумен център привлича всички, които са подгот­вени през вековете да влязат в него като работници. Мировият Учител иде от Всемирното Бяло братство. Той се явява през хи­лядолетията чрез разни имена." Същественото за природата е това, че тя обема в себе си целия живот - живота на човека, на животните, на растенията, на привидно мъртвите форми, и истината за този единен и всеобхватен живот се разкрива единствено чрез навлиза­нето в нейната окултна (от лат. окултен = таен, скрит) същност. При­родата е разтворена книга, в която са написани делата на живия Бог, но тя се чете само от Посветените, от тези, които са достигнали до съвършенството, които имат привилегията, дадена от белите бра­тя, да четат книгата на Вечността. В тази книга, винаги отворена за мъдрия и добрия, без оглед на неговата професия и социална реа­лизация, непрекъснато се вписват и ще продължават да се вписват във вековете следите на Божието присъствие.

 

Мъдростта и разумността в природата имат едно огледало в свет­лината и водата, във въздуха и човека, в птиците и животните, в скалите и дърветата, в растенията и цветята, в звездите и планетите. Външно те се изразяват чрез справедливостта, която цари в Уни- версума, в красотата и хармонията на Космоса, но тяхната истина, тяхната ценност и логика има само една вътрешна проява и това е свободата на Божия Промисъл, свободната мисъл на Всевишния. Тя управлява човека и обективните реалности на всички равнища, движенията и събитията. Тук учението на ББ в редакцията на Учи­теля П. Дънов се доближава смислово до думите на ап. Йоан Бого­слов: "В начало беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. То беше в начало у Бога. Всичко чрез Него стана и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. В Него имаше живот и животът беше светлината на човеците. И светлината в мра­ка свети, и мракът я не обзе" (Йоан 1:1-5). Всичко в природата разкрива една удивителна архитектоника - както в малкото, така и в голямото; както в мълчанието, така и в звуковете; архитектоника на формите и отношенията, на линиите и обемите, на видимите и невидимите неща. Съразмерност и равновесие царуват в Космоса. В природата няма нищо излишно, нищо изкуствено, нищо, което да не носи следите на Божията ръка, нищо, което да не отговаря на висшия Божествен План. Природата - това е животът, разбиран в неговата всеобхватност и единство. Животът - това е природата. Така човекът става неотделима част от природата, защото в него е животът, а животът е неотделим от човека. Понеже само той - ра­зумното мислещо същество - може да се доближи до неговите тай­ни със знанието, което му е дадено от Бога. Животът и природата са едно. В този пункт Учителят П. Дънов достига до една истина, която десетилетия по-късно друг човек - един възвишен дух и крупна фигура в западноевропейската култура - ще повтори с думите: "Пре­клонение пред живота" (Алберт Швайцер - който открива същата тайна чрез музиката на Бах и служението си в Ламбарене, Африка).

 

Разумността, заложена в дълбините на природата като единство на всичко съществуващо, изисква от живите същества да се осво­бодят от привичния за всички тях (на по-ниските степени на духов­на еволюция) егоизъм, стимулиращ ги да се самосъзнават като от- делности и като такива да общуват със себеподобните и околната действителност. Отърсването от веригите на "его"-то, повишаване­то на съзнателността в контактите с видимата и невидима реалност довежда неизбежно до един твърде висок стадий на индивидуално проявление, който езотеричното познание и учението на ББ нарича "Живот за Цялото". Животът за Цялото съществува, и то не от вчера, в Разумната природа. Той е приложен на практика от разум­ните същества. Те работят в цялата природа с любов, със самоотри­чане за по-ниските природни царства, като им създават благопри­ятни условия за развитие и прогрес. Тези високоеволюирали същ­ности са осъзнали великата истина, че в основата на цялата приро­да лежат принципите и законите на любовта, (само)жертвата, взаи­мопомощта и сътрудничеството. И всичко това - за Общото благо. А борбата за съществуване - толкова популярно понятие в света на гъстата материя?! Тя е характерна само за нисшите природни цар­ства. При живота за Цялото човек е в хармония с грандиозната ре­алност, която е навред около нас и в самите нас. Изводът е логичен и прост: Животът за Цялото лежи в основата на космичния живот!

 

В Словото на Учителя П. Дънов на всяка крачка срещаме утвър­ждения на тезата за разумността на природата. Най-краткото из­между тях гласи: "Природата е жива и разумна." Неслучайно той толкова често препоръчва на своите последователи да прекарват колкото се може повече време извън замърсената и от хигиенна, и от нравствена гледна точка градска среда. Освен чисто физиологи­ческото й благотворно въздействие Живата Разумна Природа вина­ги има и на какво да ги научи, с което да ги подпомогне по техния духовен път. Най-подходящи за духовна работа са планините. Това е причината годишните събори на ББ в България да бъдат органи­зирани на Рила. А докато Учителят е в плът, той и учениците му непрекъснато правят екскурзии - най-често до Витоша. Затова той подчертава: "Ония, които идват тук (сред природата - бел. К. З.), чувстват, че има нещо повече от това, което виждат отвън. Материалният свят е въплътена идея, въплътена мисъл. Разум­ността в природата в малките работи прави чудни неща. Напри­мер, каква интелигентност с каква четка е работила върху крила­та на пеперудата! Тази интелигентност като художник е проя­вила своето изкуство."

 

Разумността на Живата Природа обуславя и пълното отсъствие на случайност. В това направление съществува сентенция, която гласи: "Случайността е закон, чието име не познаваме!" Тази зави­симост е разгледана от Учителя П. Дънов, както следва: "В същ­ност в Природата няма нищо случайно, нищо произволно. В нея всичко се гради и устройва по законите на Божествената и неиз­менна математика. Ето защо всички нейни действия са строго и разумно определени. Разумността в Живата Природа ясно се виж­да навсякъде. Който и организъм да разгледаме, проучим ли дълбо­ко и проникновено неговото устройство, неговите функции, с всич­ката им закономерност и целесъобразност, ние ще се убедим във великатаразумност на Природата, която всичко направлява." Ези­кът на природата е образен. Животът, който диша и се проявява чрез нея, не познава нито миг застой, никаква статичност или за- костенялост. Водещият закон в природата е този на Промяната. И това е така, тъй като Развитието като същност и динамика на процесите в Космоса е отражение на глъбинното естество на Бога. Ето какво споделя по този повод Учителят П. Дънов: "Природата всякога си служи с образи. Тя винаги говори с картини и символи. Нейният език не е като езика на съвременните хора - сухи понятия, голи логически форми на аналитичния интелект. Езикът й е жив, картинен, символичен, език на великото и красиво разнообразие. Изобщо Природата не търпи еднообразието и повторението. Тя обича разнообразието в прогресивна и възходяща степен. И за­това, когато хората искат да сведат всичко в живота към едно механично еднообразие, те произвеждат зло. Когато творят по законите на разнообразието и хармонията, както Природата, те вършат добро." Онези, които успяват да разчетат успешно езика на природата, ползват значително предимство пред останалите. Те знаят, че зад всяка форма стои всевечната Премъдрост на Създателя. Всяко явление, събитие, всеки факт от живота крие в себе си опре­делена доза символизъм, която би трябвало да бъде разпозната и проумяна. Това е причината в учението на Агни-йога да срещаме призива: "Разгадавайте знаците на съдбата!" Всеки елемент от пре- богатата действителност около нас е стаил в себе си значение - под повърхността, в дълбините на своята същност. Нашата човешка за­дача е да достигнем до него и - когато е нужно - да го използваме за добро. Затова и великият Учител ни напътства: "Животът има своя азбука. Ти можеш да живееш и без да я знаеш, но по-хубаво е да знаеш азбуката на живота. По-хубаво е да разбираш живота и външно, и вътрешно. Външно, слухово, само каквото си чул; пис­мено, значи вътрешно, каквото си научил. Вие сега искате да зна­ете защо природата така е създала нещата. Защо природата така създаде човека? За да можеш да имаш ясна представа за нещата и за онези, които са работили, трябва да ги проучиш основно, да видиш съобразностите и несъобразностите. ...Природата изиск­ва от човека да работи. Тя иска работници. Тя ти е дала живот и ти преди всичко трябва да работиш заради нея. А вие идвате на Земята, работите за себе си и искате да бъдете щастливи."

 

Цялото възхитително многообразие на Живата Разумна Природа и неспирният ритъм на нейното съществуване предполагат несек- ваща динамика, една вечна и неизразимо красива Промяна. И в същото време в дълбоките пластове на своята битийност тя демон­стрира завидна неизменност. Формата е тази, която подлежи на пос­тоянно изменение, развитие, усъвършенстване. А съдържанието ос­тава непроменимо - то е сигурният фундамент, основата, върху ко­ято безбройните проявления на космическата многоликост стъпват здраво, за да поемат или продължат своето пътуване през Вечността. В този смисъл разсъждава и Учителят на ББ: "Ако вие изучавате природата, ще научите нещо хубаво от нея: тя никога не остарява, никога не отслабва, никога не се обезсърчава, нейната любов нико­га не се изменя. Тъй разбирам природата - както и да се променя, остава неизменна."

 

В езотеричната литература и лексика е популярно понятието "Акашови летописи (хроники, записи, анали)". Съдържанието му обхваща феномен, който най-общо можем да назовем вечната па­мет на Вселената. Тази съвършена, Божествена по своя произход памет съхранява за вечни времена всичко, което се е случило в це­лия Космос: всяко събитие, всяка мисъл, чувство, слово и действие на всички същества, навред в безкрая на съществуващото. Тези, които се питат как функционира универсалният кармичен закон, нека се обърнат за справка към аналите на Акаша... Така те ще узнаят, че нищо на този свят не се заличава и нищо не остава без последствие. За това изумително проявление на Божията върховна справедливост разказва и Учителят П. Дънов: "Природата регис­трира всички събития така, както са станали, още от памтивека, в природата няма лъжа. Един ден науката ще открие апарати, с които може да се доловят всички речи отпреди хиляди години. В природата има една вътрешна нишка, която прекарва добрите и лошите черти на цялото Битие. Този закон съществува и във все­ки човек. Ако погледнете един човек, ще видите, че той е оплетен от нишки на тъмнината и светлината. Когато покрай него мина­ва една от мътните нишки, той ще бъде неразположен. Ако мина­ва някоя от светлите нишки, ще бъде разположен. Преплитането на тъмните нишки със светлите постоянно създава добрите или лошите състояния. Нишките на светлината трябва да надмина­ват тези на тъмнината. Хубавите, светлите, благородните, мо­ралните чувства са плод на нишките на светлината."

 

Ние, хората, обичаме да правим сравнения. Харесва ни да ме­рим ръст с какво ли не, а най-вече - със себеподобните. Ала как бихме се почувствали, ако се изправим до величествената снага на Природата - нашата майка, нашия роден дом и обител? Ще бъдем ли достатъчно обективни да признаем, че сме по-малки от нея, че сме закърмени с нейното мляко на живота и че съществуваме бла­годарение на условията, които именно тя е създала за нас?! За да си дадем подобен отговор, е необходима духовна зрелост, която далеч не всички човеци обладават. Интересно е как тази мълчалива дис­кусия е осветлена в учението на ББ: "Има много учени хора - може да четете техните книги, но ще се намерите в голямо противоре­чие. Те считат, че човек стои по-високо от природата. В някои отношения са прави. Ако вземат човека за едно божество, тогава да - човек е едно проявление на Бога. Но като проявление на при­родата той не седи по-горе от нея. В едно отношение тя седи малко по-горе от него. Защото под думата "природа" се разбира съвкупността на всички онези разумни същества, които работят в света. Тогава може ли един човек да седи по-високо от тези ра­зумни същества? Следователно природата е разумното в света. Аз не говоря за онази механична природа, на която ти се молиш и тя не те слуша, а за природата, която е отзвук на Божественото " (Учителят П. Дънов). Бог очаква от Своите разумни чеда да се от­насят към природата като към майка. Те са Негови деца и Той им е предоставил всички най-благоприятни условия да живеят и да из­растват в природната среда. Най-мъдрите измежду тях вече са про­зрели, че със собствени усилия не биха могли да прибавят нищо към същността на своята родителка-кърмилница. И още повече - ако посягаме необмислено и неразумно към нейната цялост, за да облагодетелстваме себе си, ще я нараним. А така нараняваме и себе си и поставяме под въпрос собственото си съществуване. В такава насока е и препоръката на Учителя на ББ у нас: "Вие виждали ли сте какво нещо е природата? Тя е една майка! Аз не съм виждал по-красива, по-сериозна и по-мощна жена от природата. Да събе­рете всички философи, които има на земята от осем хиляди годи­ни насам, не могат да направят единия пръст на природата! А те казват - да й станем господари!"

 

 

в) закони и методи на Живата Разумна Природа

 

Изучаването на природата е полезно; нещо повече - то се прев­ръща в необходимост за ученика по духовния Път. И това е така, понеже тъкмо в нея той открива законите на Живота и неизчерпае­мата Мъдрост на Твореца. Неговият тих глас в душата ни ни на­шепва, че можем спокойно и свободно да гласуваме пълно доверие на вечната Майка - Природа, тъй като сме частица от нейното ве­лико Единство. Устременият по пътеката към съвършенството окул­тен ученик открива в нейно лице освен това и партньор и помощ­ник във всичките си начинания. Той е готов да последва призива на нейното разумно водителство: "Неуместно е, когато някои казват, че искат да подчинят природата, да я турят под своя власт. Те трябва да знаят, че Светлите Напреднали Същества са настойни­ци на тази жива природа" (Учителят П. Дънов).

 

Природата следва да бъде изучавана по форма, съдържание и смисъл. Само такъв комплексен подход към разкриването на нейните тайни е в състояние да ни доведе до пълно познание за действащи­те в нея принципи, закони и методи. Словото на Учителя П. Дънов има за първостепенна по важност задача да ни въведе именно в задълбочено, аналитично и плодоносно изследване на природната действителност. Той, Великият Посветен на ББ, свързва изучаване­то на формата (външната страна на природата) с разумното начало, извикало тази форма за живот. Това е действен и резултатен път към установяване на живоносни, взаимно обогатяващи отношения с вечната Майка. А казваме, че тези отношения са от взаимна полза, понеже и природата би имала какво да получи от мъдрия, живеещ и работещ в името на Цялото човек. В следващите редове ще разг­ледаме поредица закони, формулирани от Учителя П. Дънов и предадени на неговите последователи по достъпен, разбираем на­чин независимо от тяхната дълбочина и мащабност.

 

 

1) Ново отношение към природата

 

"Новото отношение към природата е необходимо за повдига­нето на човечеството. Механичното отношение към природата причинява огрубяване на човешкия характер."

(Учителят П. Дънов)

 

Общуването с разумните сили, стаени зад външното проявление на природната среда, подпомага разгръщането на духовния потен­циал на човешкото същество. За да достигнем, обаче, до такова пъл­ноценно общуване, преди всичко следва да осъзнаем наличието на изначалната разумност в сътворения свят: "За да се свърже с ра­зумните сили в природата, човек трябва да съзнава тяхното при­съствие в нея." Следващата крачка е развитието на индивидуално­то съзнание до висотата, позволяваща установяването и повторяе- мото възпроизвеждане на този контакт: "За да се свърже човек с разумните сили в природата, трябва да издигне своето съзнание до полето, в което те работят."

 

 

2) Божият глас у човека

 

"Слушайте гласа на Възвишеното, което ви говори отвътре. Каквото ви каже, направете го. Ако искате да бъдете щастливи, слушайте Божия глас" (Учителят П. Дънов). Посредством Божия глас в душата на човека бива осъществявано т.нар. вътрешно ръко­водство на личността. Интуицията - отличително качество на бъ­дещата VI коренна (окултна) раса - е водещото начало в това нап­равление на позитивен обмен между човека и природната реалност. Вътрешното ръководство е първият и незаменим помощник на чо­века по всички житейски пътеки. Затова Учителят на ББ в България ни съветва: "За всичко, което ви се изпречи на пътя, ще се попита­те вътре в себе си, как да постъпите, и след това ще бъдете сме­ли и решителни. Постъпвате ли съобразно с този закон, цялата Разумна Природа е с вас, всички Разумни Същества са с вас. Те ще оправят вашия път. ...Космичната Мъдрост ръководи и направ­лява хората. И всички нещастия идат от това, че те не вярват и не слушат това Вътрешно Ръководство. Човек трябва да слуша този глас на Мъдростта в себе си, за да избегне внушенията на нисшите сили. Когато се научите да слушате гласа на Мъдростта в себе си, вие сте близо до Истината и до вратата, която води към познаване на Реалността. Не се съмнявайте никога в ръковод­ството на Мъдростта."

 

 

3) Раждането в човешката душа на идеите, спускащи се от Божествения свят

 

За нашата епоха е в сила правилото, че водещ път към Мъдростта е този на страданието. Ние страдаме от грешките си в областта на мисленето, чувствата и поведението. Страданието ни помага да за­личим погрешните си мисли, възгледи и желания и да не се връща­ме повече към тях. Така преживяваме цялостен катарзис (пречист­ване) и се отваряме за повеите от селенията на Божественото. Оттам в освободеното ни от мътилката на мрака съзнание нахлуват свежи, градивни идеи и ни повеждат по нови пътища в драмата на живота.

 

Някога, след като минат еони на духовно съзряване и възмъжа­ване, човешкият род вече няма да бъде задължен да заплаща мъд­ростта със страдания. В тази насока той ще се превърне в равноан- гелски чин на еволюционната стълбица. Очевидно е, че си заслу­жава да се потрудим за това...

 

 

4) Молитвата

 

"Най-великото в света е молитвата. Тя ни свързва с Вечното. Тя е въведение в Божествения живот. Чрез нея ще научим вът­решния смисъл на свръхсъзнателния живот."

(Учителят П. Дънов)

 

Много е писано за молитвата. И все изглежда недостатъчно. Как­во прибавя към вече известното учението на ББ? Това учение - ема­нация на безсмъртната Божия Премъдрост - утвърждава, че Живата Разумна Природа не допуска никой да нарушава нейните закони. Ако възникне нарушение на тези закони, светът има за задача да проведе възстановителна процедура. Силата на възстановяването в тези случаи е именно молитвата. Тя представлява призив на душа­та към Разумния свят да изпрати помощници, които да ремонтират повредената структура, да я изправят на крака и да я пуснат отново в движение. Осъществяването на цялата операция обаче не би мог­ло да стане без проявата на човешката свободна воля. При наличи­ето на такава - целенасочено и правилно определена - положител­ните резултати няма да закъснеят. Понякога дори може да станем свидетели на явление, което наричаме "чудо". За това свидетелства и Учителят П. Дънов: "Да се молиш, това значи да се самоопреде­лиш в идеите си. В този смисъл молитвата е самоопределяне. Тя е най-силният акт в човешкия живот. Тя концентрира човешката мисъл, човешките чувства и човешката воля в едно. Тази молитва е мощна. Тя върши чудеса."

 

Относно съдържанието на молитвата Учителят на ББ у нас до­пълва: "Няма по-велико нещо в живота на човека от молитвата. Тя трябва да включва в себе си качествата на Любовта, на Мъд­ростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, на мило­сърдието и на ред още добродетели. Молитвата не е нищо друго освен правилно произнасяне езика на Любовта."

 

 

5) Събуждане и обновяване

 

Пътят към събуждането на човешката душа минава през благо­дарността. Неслучайно в новозаветните си послания ап. Павел ни препоръчва да благодарим за всичко: и за това, което ни прави щас­тливи, и за другото, което ни кара да изпитваме болка и да страдаме. Изворът на тази неувяхваща и непроменима от условията на живо­та благодарност е в дълбоката и искрена вяра. Истински вярващият човек знае, че всичко на този свят става по Божия воля или по Божие допущение и че рано или късно и най-голямата злина се превръща в добро. Затова той благодари на Небесния Отец за всичко. Така доброто съхранява своята същност, а чрез благодарността злото се превръща в добро. Който спазва този закон, неминуемо се освобож­дава от товара на страданието и постига жадуваната свобода. Той поема по пътеката на неспирното възраждане и обновление.

 

Ако човек оцени благата, които получава на всяка крачка от при­родата, те ще се запазят и дори ще се увеличат. Ако не ги оцени, рано или късно ще се раздели с тях. Критерият дали ги е оценил е именно благодарността. Аналогично: човек, изпълнен с вътрешно удовлетворение, съхранил своя душевен мир и посрещащ всички събития в живота си с чувство за доволство, привлича положител­ните сили на природата. А недоволният - обратно: той се свързва с отрицателните природни сили. Доволството е атестат за принад­лежност към Божествения порядък, а недоволството - към човешкия.

 

 

6) Възлизане

 

По духовния Път има само две посоки - нагоре и надолу. Нещо повече - той не позволява нито миг застой! Ако не се качваш неп­рестанно (дори и скоростта ти да не е от най-високите; по-важно е да е равномерна), значи неизбежно започваш да слизаш. При изкачва­нето нагоре откриваш пред себе си само един път. Поемеш ли надолу, пътища много... Според Господ Иисус Христос царството Божие е крепост, която трябва да бъде превзета с щурм. Победата не е никак лесна, но за нея си заслужава да направиш всички възможни жертви.

 

Разбира се, всеки от нас има собствена скорост на изкачване. Всич­ки сме индивидуалности с неповторим облик. Ала твърде много си приличаме в пропадането. Там действа със страшна сила земното (си­реч материалното - зовът на плътското начало) притегляне. Във физи­ката земното ускорение е постоянна величина - 9,8 m/s2. Затова и сла­ломът към бездните на ада изобилства с многолика конкуренция - тъл­пите на овещественото невежество летят надолу с еднаква скорост...

 

А другото (алтернативата) - изкачването - изисква ежедневни усилия и беззаветна преданост към дълга на разумното същество. Дългът на осъщественото богоподобие.

 

 

7) Духовният бумеранг

 

"Всичко, което излиза от тебе, ще се върне пак при тебе."

(Учителят П. Дънов)

 

Всичко, което излиза от човека - неговите мисли, чувства и дела, всяко негово изречено слово, - се завръща рано или късно при него. В някои от случаите с умножена мощ на въздействието. На Изток този Закон за причината и следствието се нарича карма (от санск- рит = действие, въздействие). В духовното познание е известен още и като Закон за възмездието.

 

И така, доброто поражда добро, а злото - зло. Първото съгражда, а второто разрушава. Дори и едничка лоша мисъл вече е въплътено зло. Във физическия свят сме в състояние да наблюдаваме непосред­ствено действието на съзидателните и разрушителните сили. Телес­ните ни сетива ни го разрешават. Обстоятелството, че не сме способ­ни (поне огромният процент от нас) да съзираме въздействието, кое­то оказват мислите и чувствата ни в невидимия свят, не ни оправдава ни най-малко. Законът на духовния бумеранг е обективен - т. е. той се проявява вън и независимо от нашето съзнание и лично отношение. Познанието за неговото съществуване и функции би следвало да ни помогне да бъдем разумни във всичките си жизнени изяви. За всичко се заплаща на този свят... Ако не на този, в отвъдния...

 

 

8) Взаимопомощта

 

Ако помогнеш на изпадналия в нужда, някога в бъдещето, когато ти самият имаш нужда от помощ, някой друг ще ти я окаже. Отминеш ли бедстващия, рано или късно и ти самият ще бъдеш отминат рав­нодушно, колкото и изгаряща да е потребността ти от съдействие. Не­видимият свят запечатва неумолимо всичко, което мислиш и вършиш. Разумните същества от по-висока еволюция наблюдават всички нас и носят отговорност за това, дали Законът за възмездието ще бъде из­пълнен. И той винаги бива изпълнен. В най-подходящото време. Не знаем деня и часа на изпълнението. Сами сме произнесли присъдата над себе си. Въвеждането й в сила не ще закъснее...

 

 

9) Трансформиране на енергиите

 

"Любовта е най-мощният трансформатор на силите. Който не може да превърне отрицателните сили в себе си в положителни, не разбира законите на природата."

(Учителят П. Дънов)

 

Този вид трансформация е назована в Словото на Учителя на ББ тониране. Той дава редица методи за осъществяването й на прак­тика. Например: "По някой път, когато сте скръбни, направете услуга някому и ще ви мине неразположението." Или съветва гнев­ния да отиде и да копае земята. Така ще пренесе отрицателните енергии в нея и ще се успокои. Учителят П. Дънов предлага и други ефективни методи за тониране: музиката, молитвата, медитацията, екскурзии и разходки сред природата и особено в планините и др.

 

10) Взаимовръзката външен - вътрешен живот

 

"Когато човек извърши нещо в природата, аналогичен процес става и във вътрешния му свят - в света на неговите мисли, чув­ства и воля."

(Учителят П. Дънов)

 

Принципът на аналогията е универсален за целия Космос. Затова и Учителят на ББ в нашата страна е насочвал последователите си към такъв род дейности, които - въз основа обективното действие на принципа - да пораждат съответни положителни резултати. Един от най-характерните примери: подтиквал е учениците си да почис­тват изворите. Едно подобно действие се отразява благотворно и на околната среда, и на човешката душевност. Въобще създаването на ред, хармония, чистота и красота упражнява позитивно влияние и върху автора на действието, и върху цялата действителност.

 

 

11) Връзката на частта с Цялото

 

Тъй като Животът е единен, всичко, което се случва с Цялото, се отразява и върху неговите части. Човекът е елемент от Единството на Живота. Неговото разумно естество го прави действен, творчес­ки елемент. Свободната му воля му позволява и да гради, и да раз­рушава. Изборът е изцяло негов.

 

Връзките между човешките същества протичат и по невидим път. Духовното начало у личността го свързва незримо с всичките му ближни навред по планетата. По тези линии на връзка се носят с огромна скорост безброй влияния: емоционални, умствени, волеви. Този специфичен род комуникация е подчинена на закона за балан­са на енергиите. Ето какво казва Учителят П. Дънов по въпроса: "Някой път изпитвате скръб, понеже някъде в света един човек е нарушил великия закон на доброто. Друг път изпитвате радост, понеже в някоя част на света един човек е изпълнил малкия закон на доброто." Всички проявления на доброто и злото в света създа­ват съответстваща на заряда им мотивация в останалите хора да се изявят по аналогичен начин. Затова не само моралната, ала и ду­ховната (кармичната) отговорност на силните духом е неизмеримо по-голяма в сравнение с масата други хора.

 

 

12) Следване методите на Живата Разумна Природа

 

"Всички трябва да се ползваме от методите на Разумната При­рода. Следване методите на природата, това е един от основни­те принципи на новото учение. Навсякъде природата ни учи как да работим. Изследвайте методите на природата, начините, с които тя си служи."

(Учителят П. Дънов)

 

Неизчерпаемо е знанието, което щедро и изобилно ни предлага великата учителка - Живата Разумна Природа! Всичко в нея гово­ри на ясен, логичен език. Познаването на нейните закони и прила­гането им в ежедневния живот е дълг на всеки мислещ човек. Не­спазването на тези закони - дори и да не ги познаваме - е източник на неизбежно страдание. Според Учителя на ББ няма по-велика учителка и възпитателка от Майката-Природа: "Изучавайте езика на природата, защото в този език ще намерите скрити ония вели­ки закони, които трябва да приложите и в своя живот."

 

 

13) Цикличност

 

За Живата Разумна Природа ритъмът, цикличността е уни­версален, т. е. всеобщ закон. Не е нужно да търсим проявите му твърде далеч. Всяка смяна на деня с нощта, на годишните сезони, на лунните фази, океанските и морски приливи и отливи, сърдеч­ната дейност на човека, неговото дишане и пр. са обусловени от свой собствен ритъм или цикличност. И зад всички тях отново стои непостижимата Разумност на творението. По-точно - Разумността на Твореца, вложена в творението. Изумителни са мащабите на про­явлението на този принцип: от трептенията на елементарните час­тици с определена честота, през изброените по-горе явления, до ги­гантските пулсации на космическите образувания - квазарите, пул- сарите и самите галактики. Сякаш усещаме с невидимата си същ­ност туптенето на Божието сърце!

 

 

14) Закон за растежа

 

Свойствено е за човека да се хвърля към големите начинания, без да си е постлал върху сигурната основа на по-малките постиже­ния. Това е човешкият метод: започваме с голямото и накрая завър­шваме с провал и разочарование. И страдаме безутешно за пропус­натия шанс. В същност страдаме поради своята глупост и невежес­тво. Божественият метод е да започнем с малкото и постепенно да го развиваме. Така неизбежно достигаме и до голямото. Познавайки резултатите от прилагането на двата метода, окултният ученик има отново право на избор.

 

 

 

"Всички форми в природата са символи на един вечен идеален свят. Те са книгата, от която ученикът чете какво е писал Бог. Ученикът започва своето учение от природата: от изворите, тревите, цветята, планините. Там търси той правилните мето­ди за живот и чистота." (Учителят П. Дънов) Езотеричното познание ни разкрива истината за наличието на четири природни царства: минерално, растително, животинско и човешко, и едно свръхприродно - ангелско. Структурата на тези царства в Природата, които представляват огромни общности от същности (монади, единици живот, проявления на Духа в света на формите) на сходна или съпоставима степен на духовно развитие, е вертикална. Започвайки от най-ниското - минералното, и продъл­жавайки все по-нагоре - през растителното, животинското и чо­вешкото, и достигайки до ангелското, в подножието на Божествения свят, тази структура в същност се явява еволюционната стълбица на Проявеното Битие. Отношението на окултния ученик към При­родата като цяло и към нейните царства в най-висока степен обус­лавя възможностите му за израстване по вечния Път към Бога, кой­то той - ученикът - съзнателно е поел и се стреми да го следва целенасочено и всеотдайно.

 

Учението на ББ в редакцията на Мировия Учител П. Дънов сви­детелства, че животът е вечен. Той преминава от една, по-нисша, към друга, по-висока степен на развитие, разгръща се от едно при­родно царство в друго според законите на еволюцията. В своето неразривно и прекрасно единство животът е подчинен на еволюци­ята и същевременно той сам я твори. Законът на живота е ПРО­МЯНАТА. В природата няма замръзнали форми. Скритият живот - този зад формите, в сърцевината на нещата - винаги се движи и се променя, винаги отвежда по посока към съвършенството. Съвършенс­твото - като вълшебно отражение на всемогъщата ИСТИНА. Животът - това е сборът (но не механичен!), вътрешното единство на всички съществувания. Тази принципна теза в учението на ББ се отличава със своята сила и последователност. Това е дълбока философска позиция, която е позната на човечеството от най-отдалечената във времето древност до наши дни, например, вижданията за Битието на Мартин Хайдегер, един от най-изтъкнатите философи на съвремен­ността. Без космическата хармония, без универсалната Любов, без красотата, присъстваща във всяка частица от съществуващото и във всеки елемент на Божия План, животът губи смисъл и светлината се потапя в мрак. В Словото на Учителя П. Дънов животът не е алтер­натива на смъртта, нито смъртта - алтернатива на живота. И двете състояния (на съзнанието) са един и същ живот, който само премина­ва от една форма на съществуване в друга. Или, казано образно, живо­тът е едно училище, което човекът посещава и напуска, за да отиде в по-горен клас. Животът е единственото, което човекът притежава и което го определя като такъв.

 

Природата от своя страна - като носителка и изразителка на Все­мирния Живот - не е само това, което виждаме с физическото си зрение, с биологическите си сетива. Това, което виждаме, е само нейната външна страна. Зад тази видима форма стоят редица йе­рархии от разумни същества, които са като живи извори на твор­ческите енергии на Битието. И зад всички и чрез всички се проявя­ва Великата Реалност, Първата Причина - Бог. Тези факти от нез- римия ритъм на живота в Космоса Учителят на ББ изразява в една кратка фраза: "Природата е сбор от разумни същества, които про­явяват своята деятелност." Всички тези йерархии от същества са носители на ред принципи, сили и енергии, които в своята съвкуп­ност представляват организма на Природата, тялото на Върховното Божество. Така че когато говорим за Природата като за тяло на Бога, не разбираме само подвластното на физическата ни сетивност - видимото, но и всички онези разумни същества, както и принципите, силите и енергиите, стоящи зад тях. В тази връзка Учителят П. Дънов казва следното: "Природата е едно учреждение от безброй същес­тва, събрани на едно място по силата на известни закони. Под думата "природа" разбирам същества, които са дошли до поло­жение да разбират тези закони и са взели под своето ръководство други, които не знаят това. Съществата, които учат останали­те как трябва да живеят, наричаме природа. Учат ги да работят. РАДИ - значи ратува човек, работи. За да работиш според зако­ните на природата, трябва да разбираш какво ти е определено в дадения случай. Ти си гладен. Как ще работиш? Щом си гладен, ще работиш с устата си, с ръцете си, с очите си."

 

Един от първите уроци, които човек следва да научи в общува­нето си с природата, е, че тя не е негова собственост, че той не бива да се стреми да я подчини и да я експлоатира според егоистичните си желания. Ученикът по духовния Път трябва да вижда в нейно лице един разумен партньор и помощник, с когото да осъществява пълноценен, взаимно полезен обмен. Бог сътвори човека и му въз­ложи да бъде мъдър и грижовен стопанин на земната природа (Бит. 1:27-28). Учителят П. Дънов предупреждава онези, които са склон­ни да злоупотребяват с пълномощията, дадени им с акта на сътво­ряването им: "Съвременните хора са на погрешен път, като мис­лят , че могат да завладеят Природата. Ако те наистина биха успели да направят това, цялата Земя би се разрушила и на нея не щеше да остане нито едно живо същество. Живата Природа, обаче, не оставя да я владеят. Едничкото, което тя позволява, то е да се впрегнат нейните сили на работа. Ала само разумният човек, който се съобразява с нейните закони, може безнаказано да впрегне нейните сили на работа. Всеки, който не се съобразява с нейните закони, бива разрушен." Заключението звучи твърде за­плашително, дори зловещо, но то не представлява кух сбор от думи, а съвършено реална перспектива пред неразумния. С по-нататъш­ните свои разсъждения, преливащи в строги предупреждения, Учи­телят на ББ в България довежда рисунъка на този толкова важен урок на Битието до завършен вид: "И опитът показва, че всички онези, които са си въобразявали, че владеят Природата, са били затрупвани под праха на своите рухнали фантазии. Хора, които са си мислили, че трябва да се борят с Природата, за да я покорят, винаги когато са достигали върха на своето предприятие (тук: на­чинание - бел. К. З.) и са се готвили да вкусят от неговия плод, са бивали жестоко излъгвани в своите надежди. Природата ги е ли­шавала в последния миг от плода на техните усилия и ги е оставя­ла отново да работят и да се трудят, за да изправят всичките си погрешки и заблуждения."

 

Най-добрият помощник на окултния ученик в общението му с Природата е високата степен на развитие на неговото индивидуал­но съзнание. Оттам тръгва всичко! Той знае, че цялата природна среда е отражение и проява на една велика Разумност, зад която се крие не друг, а Отецът на Вселената. Затова: " Ученикът трябва да има съзнание да не нарушава законите, които действат в приро­дата. Те са израз на една Висша Разумност!" От последователя на Божественото учение невидимият свят очаква не само да изучи вни­мателно законите на Природата, но и да живее в съгласие, в хармо­ния с тях. Тогава именно той може и да разчита на подкрепа от нейна страна. Тя му разкрива всички възможни пътища, методи и средства за неговото личностно духовно-нравствено развитие и усъ­вършенстване. Ученикът от своя страна е призван да се възползва в максимална степен от тях и да очертае свой собствен, неповторим път към грандиозната цел - Божественото. Тогава той с гордост може да носи името "ученик" - понеже е съзрял във величествения облик на Майката-Природа свой незаменим Учител. "Учете се от Живата Природа - казва Учителят П. Дънов. - Усвоявайте нейни­те закони, велики и неотменими, и знайте, че те са аналогични със законите, които владеят в духовния живот на човека. Ученичест­вото се състои в непрестанен размисъл, в прилагането на науче­ното както към себе си, така и в безкористното подпомагане на своите ближни." С тези свои думи великият духовен Учител ут­върждава връзката между външното и вътрешното, между законите на веществения свят и на вътрешния свят на човешкото същество, между материята и Духа. "Както горе, така и долу!" - гласи един от седемте универсални принципа на херметизма. Учителят на ББ у нас го изразява по свой начин: "Това, което става в природата, трябва да го превеждаме и за вътрешния живот. Трябва да пра­вим преводи. Например, слънцето, което грее сега, ни казва: "Така и вие трябва да греете." Връзката между вътрешния и външния живот е разкрита и в начина, по който Майката-Природа извайва своите форми. Нейното неподражаемо умение на майстор-ваятел намира израз и в човешкото тяло. Всяка част и детайл от него гово­ри за същността и качествата на неговия притежател, рисува чер­тите на неговия характер. Особено изразителни в това отношение са човешкото лице и ръцете. Премъдрата Природа не допуска нищо излишно. Тя дава всекиму съвършено справедливо. Така външният човек е най-яркото и точно свидетелство за това, докъде е достиг­нал по еволюционния си Път вътрешният, истинският човек. Ето какво казва по този повод Учителят П. Дънов: "Трябва да изучава­те вътрешния си живот. Вие мислите, че природата е точно ка­то вас своенравна - каквото й скимне, това прави. Тя всичко е направила много разумно. За всяко същество има книжка и на вся­ко същество дава толкоз, колкото му трябва. Тя е много справед­лива, дава точно, ни повече, ни по-малко. Всичко, което дава, е строго определено. От твоя начин на живот тя определя форма­та на главата. Носът е построен съобразно работата на човека. Очите са построени така, както човек (е) гледал. Устата е по­строена, както той е ял. Ръцете са построени, както той е рабо­тил в миналото. Външната форма на човека е копие на деятел­ността от миналата работа. От сегашната му работа тя съз­дава една нова форма. Следователно от сегашния живот приро­дата създава нашите бъдещи тела. Ти се безпокоиш. Щом се без­покоиш, тревожиш се, роптаеш, тя пише: да се анулират всички семестри. Нищо повече. Ще повтаряш пак семестрите, докато научиш уроците си. Това не се отнася лично до някого. Тя няма неприятни чувства към когото и да е. Но тя обича съществата да бъдат прилежни и в умствено отношение, и в духовно отноше­ние, във всяко едно отношение човек да бъде прилежен. Да не се пресилва, но да бъде прилежен. За всеки предмет, който иска да се изучи, тя е дала необходимото време - ни повече, ни по-малко. Но нищо не трябва да остане ненаучено." И така, външната форма на човешкото същество - и като цяло, и като градивни компоненти - предлага цялостна и точна информация за степента на духовно- нравственото развитие на личността, както и относно перспекти­вите за неговия по-нататъшен жизнен път. Върху основата на тази обективна взаимовръзка са възникнали редица окултни науки: хи- романтия, френология, физиогномика и др. Учителят П. Дънов е владеел блестящо цялото това познание, което е демонстрирал хи­ляди пъти както в своите беседи и лекции, така и в личните си контакти с последователи и външни за общността на ББ хора (ни­кой не е в състояние да посочи точната цифра на посетителите, ко­ито са го молели да надникне в съдбата или в бъдещето им и да им даде подходящ съвет за настоящата им житейска ситуация; като правило той не е връщал никого).

 

На всяка крачка в своето учение П. Дънов подчертава незримата Разумност, вдъхнала живот на Вселената и на всички живи същес­тва. В същност Любовта към Бога се изразява не само в стремежа към лично общение с Него и изпълняване на нравствените Му по­вели, а и в отношението към сътворения от Него свят. Той е вездесъщ, присъства едновременно навсякъде. Следователно можем да Го от­крием навсякъде, стига да търсим както трябва: "Ако вие всички вярвахте в Бога така, както аз разбирам, никой не може да ви обере. Да вярваш в разумността, която е създала природата, да чувстваш присъствието на Бога и да благодариш и при най-голе­мите противоречия, няма нищо по-хубаво. Да виждаш във всичко разумността." Както вече бе изтъкнато по-горе, отношението към Природата е критерий и показател за духовната зрелост на човека изобщо и на ученика по духовния Път, в частност. В съответствие с проявленията на това отношение хората могат да бъдат разделени на категории, отговарящи на степента на духовната им еволюция. Аналогично, в тези категории се включва и степента на прониква­не в същността на природните закони, характерна за отделната лич­ност: "Невежите ще разберат природата по нейните ограничи­телни физически закони, умните - по нейните светли поеми, а ду­ховните - по нейните животворни плодове, от които изтича жи­вотът за цялото човечество" (Учителят П. Дънов). Отличното поз­наване на законите, действащи в природната среда, от страна на окултния ученик е гаранция и за неговото пълноценно общуване с всички нейни царства. Ето какво казва по този повод Учителят П. Дънов: "Всички растения, всички плодове, всички скъпоценни ка­мъни, метали, елементи са тясно свързани с човека и крият в себе си известни сили, които човек трябва да знае как да използва. Тази природа, която сега се открива, това е едното лице, това са от­рицателните сили, които действат сега. Ние живеем в една при­рода, в която има смени: светлина и тъмнина, живот и смърт. В природата животът е непреривен процес и непреривен прогрес."

 

Природата притежава свой собствен език. За да бъде пълноценен в общуването си с нея, ученикът по Пътя на Духа трябва да го овладее.

 

Той не е толкова труден, понеже е едновременно език на сърцето и на формата. В него няма букви и препинателни знаци, а само символи, природни дадености и явления и много светлина. Това е език на ду­шата. Всемирната (Световната) Душа - женската полярност на Бога - прокарва мост чрез него към душата на всяко живо същество. Този универсален език е достъпен за всеки. Ето как го характеризира Учи­телят П. Дънов: "Природата, ако говориш на нейния език, всякога е готова да задоволи твоето желание. Щом не говориш на нейния език, тя не ти обръща внимание. Силният човек винаги може да намери своето място. Като казвам "силен човек", разбирам този, който знае езика на природата. Природата обича да й говориш кон­кретно. Ако й поискаш нещо конкретно, тя е готова да ти го даде. Целият свят е създаден за човешките души (курсивът мой - К. З.). За тях всичко е предвидено. Всяка душа може да получи това, което иска. Но трябва да знае как да го иска." Езикът на природата е един от най-важните ключове към нейните неизброими съкровища. Начинаещият по духовния Път би могъл да се съблазни от материал­ните измерения на неизчерпаемите природни богатства. Ала онзи, който вече е извървял част от Пътя, не дири в нея нищо преходно. Той съзира в нейното многолико и прекрасно лице Майката-Учителка, от която може да научи безценните уроци на Живота: "Понякога са­мо като надникнеш в богатствата на природата, тя щедро ще те възнагради. Всеки, който е видял нейните богатства, се е връщал отрупан с подаръци. Знанието, което придобиваме, е богатство. Щом изучаваш природата, тя е толкова щедра, че непременно ще те възнагради. Ако не учиш, не се занимаваш, нищо няма да получиш или ще ти даде само отпадъци" (Учителят П. Дънов). Онзи, който вече е усвоил езика на Природата, го използва разумно и черпи с пълни шепи вдъхновение от благата, които тя му предлага щедро, без­възмездно и навсякъде около него: "Като те грее слънцето, мисли и правилно мисли. Бъди благодарен, че всичко е хубаво, разумно. Уче­ният човек където и да погледне - реката, океана, камъка, дървото, вижда нещо грациозно, красиво, което дава подтик на неговата мисъл. Ако знаеш къде да стъпиш, всичко в природата ще те вдъхнови."

 

Един от най-значимите уроци за окултния ученик по Пътя към съвършенството е: Нямаме право да отнемаме ничий живот, на никаква цена, при никакви обстоятелства! Пътят към Бога е Път на ненасилието. Малцина от незрящите духом си дават сметка, че на практика стават съпричастни в избиването на милиони безза­щитни животни заради повсеместно разпространеното месоядство. Последствията от тази масова варварска практика имат далеч не само материални измерения. Те се отразяват върху глобалния жи­вот на планетата и човешкото общество по най-различни начини, следвайки неумолимо Закона на възмездието (Кармата). Ето как уче­нието на ББ, представено от Учителя П. Дънов, разглежда този тол­кова важен проблем на контакта с Природата: " Чрезмерното изби­ване на млекопитаещите животни създава аномалии в природата. С избиването на животните и птиците се спира тяхната еволю­ция и силите, които трябва да образуват тяхното благо, оста­ват неизползвани, а с това се образува едно хаотично състояние, което пък е причина за редица заболявания при човека (курсивът мой - К. З.). След безразборното изтичане на тяхната кръв от изпаренията й се образуват разни серуми и култури за вредоносни­те бацили, от които дохождат всичките злини в органичния свят." Дори представителите на растителния свят (земната флора) са но­сители на частица от вселенския Живот и ние нямаме правото да им го отнемаме (от това правило изключваме плодовете, зеленчуците, зърнените храни и останалите растения, които човек използва за храна и чието предназначение според Божия Промисъл е именно това - да поддържат живота на представителите на по-горните при­родни царства; разбира се, и това следва да става разумно и без разхищения и злоупотреби): "Зад всяко цвете стои едно разумно същество, затова не е позволено да се късат. Може в краен случай, и то за лек, да се откъсне с позволение от разумното същество" (Учителят П. Дънов). И тъй като Живата Разумна Природа се стре­ми с всички сили да поддържа баланс в своите владения, тя създава предпо ставки за това в средата на причинителите на масовите кла­нета. Човешкият род е този, който плаща голямата сметка: "За да се тури равновесие в природата, тя трябва да отдели сто мили­она килограма кръв, за да се балансира кръвта на животните - и войнитего правят това" (курсивът мой - К. З.). Жестока, но спра­ведлива цена за въплътеното невежество! И докога ще продължава това безумие!?! Астрологическата епоха на Водолея таи в недрата си издигане степента на съзнанието на човечеството, а заедно с то­ва - и отпадане необходимостта от консумация на месо. Дано нови­те енергии на планетарната трансформация заработят още по-усър­дно, за да ускорят промяната в начина на мислене на съвременния човек. А това означава - и във всички аспекти на поведението му.

 

За духовния поглед на ясновидеца Земята е обгърната от плътен слой мрак със сиви, кафяви, черни и мръсно зелени оттенъци. Това е аурата на планетата, възникнала вследствие преобладаващата мис­ловна и емоционална дейност на днешните хора. И само тук-там проблясват и се стопяват в бездната на узаконената тъмнина малки искрици на човеколюбие, прошка, искрена обич, смирение, гореща молитва, дълбока медитация, всеотдайно служение на ближния или дори едно нищожно добро дело. Тази нерадостна картина е нарису­вана така от духовния Учител: "Около нашата Земя се образува един черен пояс от изпаренията на нашите мисли, чувства и же­лания, вследствие на това се образуват палещите лъчи на Слънце­то. " Ученикът на Духа има за първостепенен дълг да пречиства непрестанно и неуморно земната аура и да я насища ежедневно с красиви и чисти мисли, чувства и пориви - към Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Методи и средства за това той може да намери в изобилие в учението на ББ. Ученикът по вечния Път на самоусъвършенстването знае, че така би бил полезен на своите по- малки братя и сестри не само косвено, но и съвсем пряко. Понеже неконтролираните умствени и емоционални изблици на невежата маса от хора се отразяват негативно даже и върху климатичните условия около Земята: "Мрачното време се дължи на кавгите, скан­далите, обидите, недоразуменията, които хората разменят по­между си." С подобни прояви на неразумност ние навреждаме не само на природната среда, но и на самите себе си: "Лошият жи­вот на хората е причина за всички болести и страдания, сирома­шия, бури и земетресения" (Учителят П. Дънов). Един от най-страш­ните пороци, завоювали трайно място в човешкото съзнание още от прохождането на хомо сапиенс, е алчността. Тя има твърде много насоки на проявление и най-вече - за притежание на собственост. Срещаме я навсякъде: в отношението към предметите, с които удов­летворяваме всекидневните си потребности, към другия пол, към храната, към удобствата, към удоволствията, изобщо към задоволя­ването на щенията на сетивната ни същност (т.нар. плътски насла­ди), дори към знанието. Окултният ученик трябва да избягва всич­ките й проявления така, както дяволът бяга от тамяна - но осмислено, с максимално точна самооценка. Той има за задача да прави разли­ка между удовлетворяването на своите обективни нужди и безраз­борните излишества на алчността. И в това направление незаме­ним учител и наставник му е Живата Разумна Природа: "Насищане в природата съществува, но удоволствия не съществуват. Удо­волствието е сянка на насищането. Гладът е сила, която продъл­жава живота. Жаждата е велик вътрешен процес. Жажда и глад за знания, за храна, за обич, за добро" (Учителят П. Дънов).

 

По своя Път на учението и служението окултният ученик рано или късно разпознава две от най-характерните качества на Приро­дата: по следователно ст и неприбързаност. Олицетворение на сама­та Вечност, тя намира време за всичко и за всички. Ученикът знае, че е длъжен да прибави тези две качества към палитрата на своите добродетели. Затова Учителят на ББ го съветва: "Живата Природа обича последователността, тя никога не бърза. Това ще запомните. В нея е вечността, тя разполага с време, колкото иска. Тя иконо­мисва силите, не и времето (курсивът мой - К. З.). Тези, които много бързат, се изтощават бързо. Когато искаш да живееш дълго време на Земята, трябва да намериш любимо същество, което да ти даде назаем своите сили." Оттук именно произтича великият закон на Битието: Всяко нещо в света става на своето време. Нито преди, нито след, а винаги точно навреме. Познанието за тази безукорна точност на Природата е израз на вярата във всемогъщата Премъдрост на Твореца. Така непобедимата сплав от знание и вяра ражда вътрешния покой на човека, неподвластен на и ненарушим от никакви външни фактори и дразнители."Когато научите вели­кия закон, че всички неща в природата стават в точно определено за тях време, вие ще престанете да се безпокоите. В природата всичко е определено точно, строго отмерено" (Учителят П. Дънов).

 

Къде ученикът по духовния Път може да общува най-пълноценно с Природата? Къде контактът му с нея е най-плодоносен за израства­нето му като личност? Учителят на ББ в България отговаря и на този въпрос - на планините, и особено по техните върхове: "Високите върхове са динамични центрове. Те представят резервоар на сили, които ще се използват в бъдеще. Планинските върхове са свързани с центъра на Слънцето. Същевременно те са помпи, които изтеглят нечистотиите. Например, ако сте неразположени и се изкачвате на някой планински връх, неразположението ви ще изчезне и вие ще се върнете освежен, обновен. В долината човек се чувства неразположен, угнетен, напрегнат. Щом се качи на планината, не­разположението изчезва." Всички елементи от природата в плани­ната съдействат за духовните търсения на ученика: кристалният въздух, чистата изворна вода, светлината на изгряващото слънце. Всички те го даряват с незаменима по качество енергия, която той може да въплъти в благородни мисли, чувства и дела. В сърцето му се ражда топла благодарност към Онзи, Който го е обсипал с толкова много блага и с грижа като за най-скъпо чедо: "Ще благодарим на Бога, че сме на планината при чистия въздух, при чистата вода и при изгряващото Слънце. Ако искате да се ползвате от чистия въздух, качвайте се по върховете. Ако искате да се ползвате от чис­тата вода, ходете при изворите и оттам я носете. Водата е като дете, тя обича да я носят. Искате ли да придобиете чистота, вода носете. Чистата капка вода е една чиста мисъл. Ще благодарим на Бога за топлината на Слънцето, за големия кон, който препуска всеки ден по небето и изпраща благословение на всички същества по лицето на Земята. Ще благодарим на Бога за възможността, ко­ято ни дава, да вървим по трите пътя, от които Слънцето изгря­ва" (Учителят П. Дънов). Планините са мощни енергийни ретранс­латори, поучава ни още Учителят на ББ в нашата страна, те въздейс­тват непосредствено върху умствената дейност на човека и върху него­вата воля. Нещо повече - от тях зависи и плодородието на ниските части от земния релеф: долини, низини, полета, степи и пр. Ето как Учителят П. Дънов рисува тези взаимозависимости: "Планините слу­жат като разделни линии, откъдето се изпраща енергията. Всички планини по лицето на Земята определят плодородието на полетата. В Египет, където няма планини, бяха принудени да създадат пирамиди, за да дават енергия и вдъхновение на човешкия дух. Всякога в планините има едно желание да слязат в полетата. Сега съот­ветствието е следното: планинският живот - това е животът на ума, а животът на полето - е животът на сърцето. Изходният път от планината - това е пътят на човешката воля. Съответствие има във всичко. Ако ти можеш да направиш една връзка между пла­нините и полетата, да разбереш пътя на движението им и туй, ко­ето си добил - тогава ще разбереш онова съответствие, което съ­ществува в самия порядък на природата."

 

Като венец на своето познание и разбиране за Природата окулт­ният ученик вижда в нейно лице достоен партньор в изграждането на един по-добър, по-светъл и по-справедлив свят. Не на последно място - той знае, че този процес е дълъг и труден и че той започва с израстването на собственото "аз". И в тази насока Майката-Природа би могла да му бъде отличен помощник. Достатъчно е да следва нейните закони и да се стреми да работи за хармонията в нейната среда, както и за разумното отношение на човешкия род към нея. Тогава и тя ще му отговори със същото. И грандиозният План на Създателя за света като цяло и за същия този ученик по духовния Път ще бъде осъществен в цялата своя пълнота и съвършена красота. "Природата е намислила да създаде от вас нещо много хубаво, не й противодействайте. И като се радвате, и като страдате, и като падате, и като ставате, и като се раждате, и като умирате, и каквото и да става с вас, имайте пълна вяра, че това, което тя прави, е за ваше добро" (Учителят П. Дънов).

 

Венец на познанието и разбирането на ученика за Природата е и придобиването от негова страна на умението да открие и утвърди своето място в нейната реалност, подчинено на служението на Ця­лото. Понеже, както казва Учителят П. Дънов: "Животът има сми­съл, доколкото ние принасяме плод в Цялото." Ученикът по Пътя към съвършенството знае, че Природата е най-важната част от това Цяло и че отношението му към нея е пробният камък за вярата и упованието му в нейния Творец. Това именно познание на Истината за Битието дарява мъдрия му притежател с жадуваната свобода на духа: "Сега човек трябва да добие своята свобода. Но тя се доби­ва чрез разбиране на Цялото, чрез живот за Цялото. Сега трябва да знаете къде ви е мястото в царството на природата и какво ви е отношението към Бога" (Учителят П. Дънов).

Понятието космология (от гр. kosmos - вселена, свят, ред, и logos - слово, учение, наука) като съдържание представлява дял от фило­софията и астрономията, наука за Вселената като единно свърза­но Цяло и за цялата обхваната от астрономични наблюдения об­ласт на Вселената (т. е. наблюдаемата от Земята област от Вселената, наречена Метагалактика) като част от това Цяло. Космологията мо­же да бъде определена още и като теоретичен възглед за произхода, същността, структурата и развитието на Космоса като цяло.

 

В съответствие с космологията в учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, съществуват три свята на Проявеното Битие: физически (материален), духовен и Божествен. Съвършеният Бо­жествен свят, който е реален, не е тъждествен с физическия. Вселе­ната е еманация (излъчване, проявление), своеобразно "тяло" на Бога. Невидимият свят (извън материалния или, по-точно, същест­вуващ паралелно с него при несравнимо по-висока вибрационна честота) е населен от различни йерархии "светли същества", завър­шили земния (физическия) етап от своята еволюция. Те са посред­ници между Бога и човека, изпълнители на глобалния Божествен план за Вселената. Светът се явява вечна арена за изява на Живота. Източник на живота е Бог, проявен като Любов. Когато наблюдава­ме живота във физическия свят, в природата, ние можем да откри­ем доказателството за съществуването на Бога именно в разумнос­тта на природата. По същността си животът представлява дифе­ренцирането на първичната Монада. Основният принцип на живо­та също е наречен "Любов", защото в света няма жива материя, която да не е тясно свързана с любовта. Силата, която движи живота, е именно Любовта. Това е следствие от тезата, че Творението е неп­рестанен акт, творчески процес, а в творението Бог се еманира, за да го реализира - значи е подтикван от Любов. Материалният и нематериалният свят, от гледна точка на живота, са не различни дадености, а едно и също - като две последователни фази на цело­купния живот. Преходът от материя към Дух се осъществява постъ­пателно чрез преминаване от по-груби към по-ефирни субстанции, от по-низши в субстанциално отношение зони на Космоса към по- висши такива.

 

Във Вселената властва законът на хармонията. Животът е единен, пронизан от абсолютната Мъдрост на Божеството-Творец. Космосът е вечен, безкраен и одухотворен. В него се проявява Промисълът, Волята и вездесъщата проницателност на съвършеното Начало - Бога. Вселената като съвкупност от непрекъснати изменения на веч­но движещи се и променливи обективни реалности се подчинява на Новото, което винаги идва. Космосът е отражение на Истината.

 

Вселената като проявление на Бога почива върху няколко основ­ни принципа. Първият от тях е, че всичко в света е разумно. Това означава, че сътворението, развитието и крайната цел на живота - в качеството си на еманация на Божествения Абсолют - са включе­ни в Божия план, те са проява на Великото Разумно Начало. Светът е изграден върху базата на две начала или два полюса: Дух и мате­рия, сила и любов, страдание и възнаграждение и т.н. Тази поляр­ност е проява на Висшия Разум, защото чрез нея протича постоян­ното движение, което е фундаменталната характеристика на Бити­ето. Това е вторият основен градивен принцип. Всичко в природата спазва в движението си някакъв ритъм или периодичност (цик­личност). Този принцип определя посоката на всеобщото движение, без която то би се ограничило само до трептене между два полюса. Вътрешната същност на движението е трептенето или вибрацията, а общият закон на движението е ритмичността или цикличността.

 

В най-широка перспектива този принцип носи идеята за спирало­видно развитие на света. Друго важно положение е, че между всич­ко във Вселената има съответствие (аналогия) - най-общо между духовното и физическото, което означава, че земният материален живот е отражение на живота в останалите невидими светове. Ос­нова на това съответствие е обстоятелството, че целият свят е про­явление на Единния Бог. От тази изходна постановка води начало­то си и последният принцип - за единството на всичко съществу­ващо, на всички неща, тъй като Бог присъства във всяко едно от тях.

 

Главната мисъл на Учителя П. Дънов за природата е, че тя е една разумна безкрайност, едно битие, което се подчинява на ве­ликия закон на всемирния живот - закона на еволюцията, на раз­витието, на обновата. Това е особено важен принцип. Той утвърж­дава движението. Тук не става дума за движението във физическо­то поле (материалната действителност), това е движението на Кос­моса в неговата необхватност. Природата е жива. Тя не е съста­вена от мъртви форми, от материални обекти, създадени от само себе си. В нея живеят и разгръщат дейността си силите на Всемирното братство (Всемирната ложа), които са съединени в ед­на духовна и невидима общност. Зад всяка проява на природната красота, хармония и живителност стоят именно тези велики Същества и всичко е плод на тяхната разумна, обновителна изява. В мълчанието на вечността работата на невидимите Същества, съ- зидателите на Всемирното ББ, придава на природата висока и не­отменима стойност: "Природата е ценна в този смисъл, че в нея живеят най-разумните същества, които някога сте срещали, най- разумните същества, които можете да си представите, най- добрите, най-силните, най-любещите. В света има една обща идея, на която те са носители. Зад всички явления седи нещо разумно. Тези същества съставляват едно общество, един вечен свят, и от­там всички светове водят началото си. Те строят, те градят. Всичко расте под техните грижи" (Учителят П. Дънов). Природата, която съществува вечно, е носителка на живота, на един висш порядък, на една закономерност, на едно развитие, което в живота на хората се осъществява според закона на прераждането (превъплъщението). Природата няма минало, нито бъдеще - тя е винаги сега. Тя е неизменно млада, силна, хармонична. Природата - това е светът на нещата, светът на човека, светът на формите и отношенията, светът на мислите, една единна система от реалности, в най-скритата си същност пронизана от всемирната Любов. Това е Любовта на Бога към всяко същество, към всяко живо творение, към цветята, дърветата, камъните, материалните форми - към всичко съществуващо.

 

Природата няма единствено материален начин на битийност. Тя се проявява като реалност на различни полета (светове, области или зони на Битието): физическо, астрално, ментално, причинно и т. н. Взаимна обусловеност свързва тези космически области, тъй че силите, които действат във всяко поле, проникват в следващото и в своята съвкупност определят наличността на една Висша Сила, Която управлява Всемира. Характерно за всяко едно поле е това, че силите, които действат в него, се намират в йерархическа зависимост. Тези сили, тези същества на най-ниското равнище - физическия живот, имат материален субстрат и духовна стойност, но в другите светове те се проявяват като същества от по-висока степен на ду­ховно развитие. Това е резултат от еволюцията, която има харак­тер на универсален принцип. Външната реалност - природата, Космосът - носи следите на една скрита за човешката сетивност и наука, въобще за човешките възможности, друга реалност, която живее своя живот зад формите и отношенията на нещата, зад съби­тията и мислите, зад времето и промените. Тя остава непроменима, абсолютна, всевластна, независима от човешкия опит и познание. Тази реалност е Абсолютният Дух, проявен като Божествена ми­съл, като Божествена Любов. Разбира се, тук няма никаква анало­гия с концепциите на Г. Хегел или Л. Фойербах за абсолютното. Това е една извънредно дълбока, метафизическа и трансцендентал- на картина на природата, чийто смисъл отвежда направо към Биб­лията, към това, че "Бог е любов" (I Йоан 4:8,16). Учителят П. Дънов дава следния израз на позицията си относно взаимовръзка­та между Бога и природата: "... Някои наричат Природата тяло на Бога. Това обаче е само един образ. Ала мнозина дотам се увли­чат от този образ, та поддържат, че Природата и Бог са едно и също нещо. Но ако Природата и Бог са едно и също нещо, тогава Бог ще бъде едно ограничено същество. Едно знаем ние положи­телно: че Природата е проявеното, а Бог е непроявеното, без­граничното, което вечно се проявява и все непроявено остава" (курсивът мой - К. З.). Очевидно е, че с това си заявление Учителят на ББ в България категорично се разграничава от класическата фор­ма на пантеизма.

 

Като цяло следва да изтъкнем, че фундаменталното основание в космологията на Учителя П. Дънов, пречупено през призмата на нейния онтологичен аспект, е Бог - като понятие, същност и прояв­ление. Неговата същност е недостъпна за всяко същество, стоящо по-ниско от Него - сиреч за цялото творение. Той е Творец на Битието от хаоса (ср. Бит. 1:1-2). В качеството Си на Демиург Той се изявя­ва като Разумно Начало, Велика Разумност, Вечен Източник на живота, Вечно Начало, Триединство на Любов, Мъдрост и Истина. Светът или Космосът са проявление на Бога. Във Вселената дейст­ват определени принципи, закони, сили и енергии. Светът е доказа­телство за съществуването на Бога, тъй като Той присъства нався­къде в него. Затова светът е разумен. Цялото Битие се развива спо­ред предначертания Божествен план и се стреми към постигане на крайната цел - единство и хармония със Създателя си.

 

 

 

 

Според учението на ББ в интерпретацията на П. Дънов по отно­шение на целокупното Битие Бог е едновременно трансцендентен (външен и независим) и иманентен (вътрешно присъщ), неизменен Абсолют, централна Монада. Същевременно Той е проявяващ се, даващ форма и живот на всичко, вечно творящ Логос. В качеството Си на Абсолют Той е Първопричината на всички неща, на всичко съществуващо. Той съдържа в Себе Си единството на всички души, затова е Глава на човешкия дух. В Своето проявление Бог е единно­то и вечно Битие, всемирният живот, творческата любов, висшето съзнание или съзнанието на Цялото.

 

Очевидно в учението на П. Дънов за Бога се преплитат елементи на модерен пантеизъм ("В познаването на Бога се крие разрешава­нето на въпроса за безсмъртието.") и възвишен монотеизъм ("Казва Писанието: "Това е живот вечен, да позная Тебе, Единия, Истинния Бог" (Йоан 17:3 - бел. К. З.) - значи, да пробудим онзи принцип, който Бог е внесъл в нас. Всичко онова, чуждото, трябва да го отхвърлим. Всеки от вас трябва да знае кое е Божественото. Туй, което носи радост, е Божествено; туй, което носи скръб, не е Божествено. Туй, което носи мир, е Божествено; туй, което носи размирие, не е Божествено. Туй, което носи милосърдие, е от Бога; туй, което носи коравосърдечие, не е от Бога. Туй, което носи добро, е от Бога; туй, което носи зло, не е от Бога."). Той характеризира Божията същност по следния начин: "Той изпълва всичко, изпълва цялото Битие, всички светове, всички слънчеви сис­теми и все пак остава непроявен. И в цялата вечност Той не може напълно да се прояви. В нея няма всички форми, чрез които Той би могъл напълно да се прояви." И още: "Сам по Себе Си Абсолютни­ят, Непостижимият е без форма. Той е "нищо". Но това "нищо" съдържа всичко в себе си." Учителят П. Дънов подчертава, че Бог в Своето битие е Дух (ср. Йоан 4:24). Той не може да се вмести в никое измерение. Той е безграничен, изначален и вечен. Бог е Пър­вият принцип, Абсолютът, Разумното Начало. В същото време Бог е Едното, Той е личен. Той е Съществото, "Чийто център е нався­къде, а периферията - никъде". Където и да погледне човек в света, навсякъде, "в центъра на всяко нещо", ще види Бога. Всесилността на Бога означава "съвкупността на цялото Битие" и Неговата мисъл се изявява като всемогъща творческа сила.

 

Учителят на ББ в нашата страна утвърждава, че Бог представля­ва една недоказуема Същност. Той е "... Любов, която трябва да опитате вътре в себе си". Пътят на човека към Бога лежи в съвър­шенството (ср. Мат. 5:48). На друго място в Словото си Учителят П. Дънов заключава: "Аз живея в Бога" - това подразбира, че Бог е "отвън". "Бог живее в мене" - това подразбира, че Бог е "вът­ре", а аз, човекът, съм "отвън".

 

Според Учителя П. Дънов съществуването на Бога, Който е ед­новременно Едно и същевременно е деленията, безброй много, на това Едно, е целокупността на Битието, вътрешното единство на всички същества. Израз на Неговото съществуване в Творението - света и човека - е триединството на Любовта, Мъдростта и Истината като съзидателни мирови принципи, които едновременно прониз­ват и изпълват цялото пространство и са основа на всички сили и елементи, които обуславят живота. Бог е сътворил света като една Божествена реалност, притежаваща собствени принципи и закони. Съществува Божествен разумен свят, свят на Духа, в който всичко е вечно и безсмъртно, който е истински реален. Този свят е единият полюс на човешкото битие, от който човек е излязъл и в който пак ще се върне, защото това е Сам Бог. Материята е другият полюс на битието, който е носител на преходността и променливостта. Бог е единственото Същество, Което е абсолютно свободно и абсолютно добро. Същността на Бога е любовта. Бог се изявява в света само като Любов. Затова Творението е плод на Неговата Любов. Бог е в състояние на съвършена благост. Всички същества живеят в Него. Чрез Своята изява като Любов Бог се разкрива като вечно даващ и никога не вземащ. Най-съвършеният израз на тази Любов, според учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, е Христос. Господ е първият принцип в света, който е вътре във всяко съ­щество; Христос е вторият принцип, който определя взаимоотно­шенията между хората. Христос като най-висша изява на Бога е Неговото първо доброволно ограничение като проявление на ниво­то на Битието. Изявата на Божията Любов чрез Христос е Духът на Христос.

 

Бог е непознаваем, защото опитвайки се да Го дефинираме и опредметим, ние Го ограничаваме, но Той е непознаваем в битието Си на Дух-Абсолют. Той обаче подлежи на познаване чрез Своята изява като Любов. Бог е Едното, ала Той е и Цялото в същото време, доколкото е навсякъде. Затова целият свят, сътворен от Него, е в същност огромен Божествен организъм, в който всяка обективна реалност има своето точно определено място и предназначение. Бог е Дух, защото Абсолютът и съвършенството са нещо нематериално.

 

Битието има само един Създател - Бог, макар че то бива управ­лявано и съграждано от силите на Всемирното ББ. Великите По­светени (членовете на ББ) от своя страна са подчинени на Бога, на този трансцендентален Дух, Който е първичен Извор на живота и висша разумност. Приемайки Бога като Логос, като Първопричина, Учителят П. Дънов доближава идеята за пантеизма до теософското разбиране на мирозданието, за грандиозния Божествен План за све­та.

 

В контекста на своето виждане за природата Учителят на ББ у нас достига до въпроса за същината на Бога. Това е един вечен, изключително съществено въпрос, чието разрешаване не е възмож­но от хилядолетия насам, още повече - по академичен път. Пробле­мите за същността на живота, на смъртта, на Бога лежат в основата на всяка философска концепция и представляват интерес за всяко мислещо същество. Учителят П. Дънов не прави нито опит за бого­словско определение на Бога, нито казва пряко какво е Бог, но той посочва какво прави Бог, как Той се проявява в живота природа и оттук оставя на човека да насочи мислите си към Него: "Бог е извън страданията, извън греховете на хората. Бог в същност всичко вижда, всичко минава през Него, никога обаче не страда, никога не се изменя, не се влияе. Той остава всякога неизменен. Той е един­ственото мерило за нещата. Затуй, когато говорите за Бога, тряб­ва да знаете, че у Бога всичко е възможно, но не и у хората на земята, които вършат престъпления. Не си правете илюзии!" Именно от Бога произтича справедливостта, която ражда красотата в живота. Учителят П. Дънов подчертава това: "Не съдете в себе си! Вижте как съди Бог! Всяка съдба в Него почива на закона на абсолютната справедливост и на благостта... Някои хора гово­рят за Бялото братство. Законът на Бялото братство е закон на абсолютната справедливост, а не на осъждане. Щом аз произне­са някоя присъда, това е човешко." Висшата справедливост в из­вестна степен отнема свободата на човека. Нищо в природата не е напълно свободно. Това е израз на детерминизъм, но зад него лежи идеята за космическата Любов, за Божествената намеса в живота, за Волята на Твореца-Бог, която управлява природата по неведоми пътища. Отнемането на част от свободата стеснява възможностите на живите същества, но разширява смисъла на съществуването: "Вие казвате: "Как, нали сме свободни в този свят ? " - Не сте свободни. Всеки от вас е турен на някое определено място в света, да върши известна работа, и не е свободен..." Макар и несвободен в мисия­та на своя личен, индивидуален живот - живот със скрити страда­ния и конфликти, с надежди и покаяния, - човекът е свободен да търси знанието, да опознава природата и себе си, да открива по следите на събитията пределно справедливата ръка на Бога. Тър­сенето на знанието е една твърде значима тема в учението на ББ, изложено пред българския народ от Учителя П. Дънов. "Природата е проявен Бог" - казва той. Величието, хармонията, красотата и мъдростта, които струят от всички действия на разумната природа, отвеждат човешката личност към опитите и упованието да опознае тази неуловима реалност.

 

Разкривайки същността на Всевишния, Учителят П. Дънов Го определя като "Светлина без сенки", като абсолютна Реалност, в Която няма никаква тъмнина. Той е освен това "Живот без прекъс­ване, Любов без промени, Знание без погрешка, Свобода без огра­ничения" . Как да стигнем до Него? Възможно ли е това? Да - отго­варя ни великият духовен Учител и ни посочва разковничето на това върховно постижение: "Пътят към Бога се намира в съвър­шенството. " Източник на всемирния живот е именно Той, проя­вен като Любов. На друго място Учителят П. Дънов добавя нови, ценни разсъждения за естеството на Създателя: "Бог вечно се изя­вява и вечно ще остане неизявен. Вие не познавате още Баща си. Вие имате баща на земята. Но Бога не сте намерили. А този Баща е толкова велик, че Той не съди никого. И като се върнат при Бога Неговите Деца, Той казва: "Заколете телето, дайте му пръстен, дайте му угощение (ср. притчата за блудния син - Лука 15:11-32; бел. К. З.)." Той е истинският Баща." В епохи на величествени промени, каквато преживяваме днес, Божието присъствие в човеш­ката душа бива усещано по-силно от всякога. Именно то мотивира личностите и огромните маси от хора да развеят гордо знамената на прогреса, който винаги на първо място е духовен, а след това - и материален. Т. е. Божията искра във всекиго от нас запалва огъня на пресътворението, който преминава триумфално от света на Духа в нашата земна действителност: "Присъствието на Бога е онова Великото, Мощното в света, което събужда човешкия ум и чо­вешкото сърце. Човек става мощен и в него се раждат нови идеи. Ние сме сега в тази епоха! Бог, Разумното Начало, живее в света. Той е навсякъде - в камъните, в растенията, в животните, в хо­рата. Той живее във видимия свят толкова, колкото и в невидимия."

 

В Словото на Учителя П. Дънов единственият еквивалент, дос­тоен да изрази цялостно Божията Същност, освен Любовта, е кра­сотата: "Вечната красота - това е Бог. Бог е най-красивото Съ­щество, Което можете да видите!" Най-кратката пътека за про­никването в естеството на Всевишния, за богопознанието е, както може да се предположи, Любовта: "В какво седи познанието на Бога? - Да почувстваш Любовта на Бога! Тогава ще дойде живо­тът. "

 

Както вече неведнъж бе подчертано, в съответствие с учението на ББ, в Своята най-дълбока Същност Бог е непознаваем. Той пред­почита да присъства и да се проявява невидим, неосезаем, недостъ­пен за сътворените от Него същества. Тази проява на Неговата аб­солютна Воля има своето основание - желанието Му по никакъв начин да не накърнява вложената от Него в нас свобода: "Всичко, което е в нас и вън от нас, всичко, което ни заобикаля, представя фон, зад който се крие Бог като велик Художник. Той е дълбоко скрит, защото иска да ни остави свободни."

 

Като съществен щрих от Божията същност непознаваемостта Му намира и още една оригинална трактовка в Словото на Учителя П. Дънов: "Бог не е една същина, която може да се докаже. Той е извън нашето съзнание и затова не може да се докаже." На друго място великият Посветен обвързва стремлението на душата към нес­пирно еволюционно развитие с отъждествяването на Божието ес­тество с Любовта: "Туй, което образува вечния копнеж на човеш­ката душа и което тя търси в хилядите форми, е Любовта - Бог. Най-великото в живота на ученика е стремежът му нагоре - към това вечно благо."

 

В заключение ще представим интерпретацията на учението на ББ спрямо възгледа за Света Троица. Концепцията, предложена от Учителя П. Дънов в тази насока, съществено се отличава от тезата на класическото християнско богословие. Той разглежда Бога като триединство от принципите на Любовта, Мъдростта и Истината - фундаментални жалони на Битието в неговата теоретична схема. Разяснявайки своето твърдение, Учителят на ББ в България учи, че Троичният Бог е Съществото, Което всичко създава - принцип на Любовта; Което всичко поддържа и уравновесява - закон на Мъд­ростта; Което разрешава всички противоречия - принцип на Исти­ната. Така под Бог Отец трябва да се разбира учението на Божията Мъдрост; под Бог Син - учението на Божията Любов; под Бог Дух Светий - учението за въздигането, еволюцията на човешкото съ­щество. Изброените три проявления на Троичния Бог Го определят като онази висша Същност, Която е: Творец на живота - Любов, Създател на разумното в природата - Мъдрост, Създател на идеал­ния ред (т. нар. "мирова държава"). Бог не наказва човека, откло­нил се от този ред, а подкрепя излизането му отново на правия път.

 

На друго място Учителят П. Дънов представя друга трактовка на проблема за Св. Троица: "... Средата на всички същества и за душата - това е Бог (Отец - бел. К. З.); елементът, който носи живота в себе си - това е Христос (Бог Син - бел. К. З.), а условието, което спомага за проявяването на живота - Св. Дух."

 

На много места в своето учение П. Дънов свързва водещите по­нятия (Божествени принципи) Любов, Мъдрост и Истина съответ­но с: живота; светлината и знанието; свободата. Третирайки проб­лема за троичността на Върховното Божество, той разгръща своето виждане, обогатявайки го с тези - по своеобразен начин - вторич­ни категории, плод на проявлението на главните Космически прин­ципи: "Троеличието на Бога се проявява в следното: Бог се изявя­ва в света като Любов, чийто резултат е животът. Бог се изявя­ва в света като Мъдрост, чийто резултат са светлината и зна­нието. Бог се изявява в света като Истина и резултат на Исти­ната е свободата. Това е троеличието на Бога." По-нататък Учи­телят П. Дънов предлага допълнителни, задълбочени пояснения на тези взаимовръзки, свеждайки теоретичното богатство в учението на ББ до възможността за практическо приложение на това вечно познание: "За мен свободата е нещо реално. Аз я опитвам в себе си. За мен светлината е нещо реално. Всеки ден сме обгърнати в нея. Троеличието на Бога така виждам. Ако така разбираме, има смисъл. Някои разбират външното троеличие - в три лица. Аз съм виждал картина: Бог нарисуван в три лица: две настрани и едно отзад - в триъгълник. Виждали ли сте такава картина? Худож­никът е искал да изрази нещо. Първото лице на Бога - това е Лю­бовта. Второто лице на Бога - това е Мъдростта. Третото лице на Бога - това е Истината. Отражението на първото лице на Бога - това е животът. Отражението на второто лице на Бога - това е светлината, знанието. Отражението на третото лице на Бога - това е свободата, просторът. Троеличието на Бога то- газ има смисъл. По отражение схващаме Бога. А пък щом дойде Истината при мен, аз имам самата реалност. Щом схващам свет­лината, знанието, аз имам отражението в себе си. Щом имам живота в себе си, аз имам отражението на Бога. Всеки ден аз преживявам троеличието на Бога. В това отношение Бог живее в мен."

 

 

"Свободен е онзи, който може сам да се впряга и разпряга. Що е свобода? Що изисква свободата? Свободата подразбира следното: всеки човек да се прояви така, както се подтиква отвътре, от неговата възвишена природа. Освободете вашите умове и сърца, вашата воля от робство. Свобода, която няма в себе си Любов, знание и разширение без никакво ограничение, не е свобода."

(Учителят П. Дънов)

 

 

а) външна (физическа, телесна) и вътрешна (умствена, сърдечна, психическа, духовна) свобода

 

Къде да търсим свободата - в себе си или извън себе си? Как да разберем, че вече сме я постигнали, т. е. че вече сме свободни? Какво е необходимо да променим в личността си в името на това постиже­ние? И как тези промени се отразяват на цялостната ни същност? Колко много въпроси, които очакват своя отговор... И тук, както и навсякъде другаде, във всички области и проявления на Всемирния Живот, на помощ ни идва Словото на Истината. Учителят на ББ в България ни разкрива мъдро и търпеливо своето виждане за свобо­дата: " Човек днес не е свободен. Той се стреми към свобода, ала я търси по външен път. Свободата, обаче, не може да дойде от­вън (курсивът мой - К. З.). Тя не се налага със закон. Всяка свобода - политическа или религиозна, - която отвън се налага, е само сянка на свободата." На друго място в учението си той допълва току-що цитираните разсъждения: "Друго не забравяйте: свобода­та отвън не ще дойде. Всяка свобода, която отвън се налага, е сянка на свободата. Не бягайте подир сенки!"

 

За окултния ученик е от особена важност да проумее, че не вина­ги външната свобода е предпоставка за постигане на вътрешна сво­бода на личността. В духовно-нравствен и в езотеричен аспект е точно обратното - вътрешната свобода се превръща в условие за външната. В своите беседи и лекции Учителят П. Дънов подчертава, че свободата има три отношения към човека: 1) физическо; 2) умс­твено и сърдечно; 3) духовно (тези три отношения ще разгледаме по-подробно в подточка "б"). И когато говорим за свободата или анализираме нейните изяви в действителността, следва да знаем точно коя от нейните разновидности имаме пред вид.

 

 

б) отношение на свободата към човека

 

- физическо: За тази разновидност на свободата Учителят П. Дънов споделя: "Физическата, гражданската страна на свобода­та е само предговор за онази велика свобода, към която душата се стреми." В рамките на еволюцията на Духа в материалния свят първият импулс е насочен към постигане на свобода от ограниче­нията на физическата реалност, което като резултат включва и об­ществените (социални) и граждански свободи. В този аспект заслу­жава внимание следното заключение на Учителя на ББ у нас: "Всички съвременни хора и народи воюват за свободата. Кой не е воювал, но въпреки това човек пак не е свободен."

 

- сърдечно и умствено: Емоционалната и мисловната сфера на човешкото същество представлява арена, върху която без отдих се разгаря съдбоносна битка и за личната, и за колективната свобода. Само онзи, който изцяло е овладял своето естество на желанията, чувствата, емоциите и страстите (астралното тяло), както и своята мисловна дейност (умственото тяло - нисшия, конкретен ум), само той е заслужил да бъде удостоен с венеца на свободата. В противен случай той сам се обрича на ограничения и изолация, които могат да бъдат представени картинно като затвор или заточение, твърде далеч от владенията на свободната проява. Такова е мнението и на Великия Учител: "Със своите отрицателни мисли, чувства и кри­ви постъпки човек е образувал затвор около себе си и сам е влязъл в него. Щом е така, той сам трябва да разруши този затвор и да излезе вън от него на свобода." Очевидно е, че в тази насока свобо­дата бива постигната чрез победата над самия себе си, над низшата си природа - най-трудната, ала и най-достойната победа в живота на човека. Подчинението спрямо потребностите на низшата приро­да рано или късно се трансформира в робство - в един постепенен или бурен процес на пропадане, който става все по-трудно да спрем и да надмогнем. На другия полюс - възтържествувалият над тъм­ните елементи в личността си човек придобива всички най-благоп­риятни възможности за многостранно развитие и усъвършенстване. Ето и оценката на Учителя П. Дънов по въпроса: "Свободен е онзи, който има свобода на мислите, чувствата и постъпките. Ако ис­кате да се развивате правилно, вие трябва да бъдете свободни по ум, сърце и воля. Да оставите и другите да се проявят свободно."

 

- духовно: "Когато говоря за свободата, разбирам висшето, което има у човека. Свободата седи в това, човек да прояви своя­та възвишена природа, която е истинската му същина. Човек е свободен, когато тя поеме ръководството" (Учителят П. Дънов). Пълната духовна свобода означава окончателна победа на Духа над материята в човека, на висшата над низшата природа у него. В езо- теричното познание свободен дух се нарича онзи, който завинаги е разкъсал веригите на кармичната обусловеност и е прекратил необ­ходимостта от цикличното редуване на раждане и смърт, т. е. този възвишен дух е надмогнал изискванията на кармичния закон и е преодолял колелото на превъплъщенията (самсара - от санскрит). За да обясни това явление - заветна мечта на всяко живо същество, въплъщаващо се периодично в света на гъстата материалност, Учи­телят П. Дънов използва понятие, актуално не само за учението на ББ, но и за християнството (със собствени нюанси в тълкуванието) - новорождение: "Истинската свобода иде отвътре. За да се ос­вободят, хората трябва да се новородят. Новораждането е скъс­ването на онези връзки, които сега ни спъват. То означава осво­бождението ни от веригите на съдбата и необходимостта. То е възстановяване на Първичната връзка с Бога, която съществува от самото ни явяване на света. То означава възстановяване на свободата."

 

 

 

а) с Любовта

 

"От Любов да направиш нещо - там е истинската свобода. Всичко може да направиш, но като го направиш от Любов, тога­ва си свободен. Ако не го направиш от Любов, не си свободен."

(Учителят П. Дънов)

 

Всички мисли, чувства и дела извън Любовта, без заряда на Лю­бовта, не подпомагат духовната еволюция на съществото и не го водят към свободата. Пълна свобода има само в Любовта. Да оби­чаш, означава да си готов да предоставиш най-голямата възможна свобода на любимото същество. Всеки акт на ограничение в това отношение е акт на егоизъм, на самолюбие и възпрепятства прояв­лението на свободата. Ето задълбочения размисъл на Учителя на ББ в нашата страна, разкриващ най-дълбоките взаимовръзки меж­ду свободата и Любовта: "Помнете: без Любов няма свобода в све­та. Ако разбираш любовта, ти си свободен. Докато не се обичате и не сте готови да се жертвате един за друг, докато си отмъща­вате, не сте свободни. Някой казва: "Искам свободен да бъда." Свободен си, ако служиш на Любовта. Иначе ще бъдеш роб. Докато не изправим нашето минало, докато не възприемем Любовта, не можем да бъдем свободни. Любов към Бога, към ближния и към себе си, хармония с Цялото - в това седи свободата на човешката душа. Свободата не предшества Любовта. Ние искаме да бъдем свободни, преди да обичаме. Свободата идва като резултат на Любовта."

 

 

б) с Мъдростта

"Да бъде човек свободен, това значи да носи светлината, зна­нието на мъдростта. Човек е свободен да постъпва така или иначе, но след това има съдба, т. е. ще претърпи последствията на при­родните закони. Те ще го ограничат, ако не е постъпил в съгласие с тях." (Учителят П. Дънов)

 

Една източна пословица гласи: "Мъдростта на мъдрите е в тяхното поведение!" Мъдрият прилага на всяка крачка в живота си законите на Живата Разумна Природа. Именно изпълнението на тези закони го прави свободен. Преди да нарушим някой от законите, вложени от Твореца в Битието, все още сме свободни. В мига, в който извършим такова нарушение, загубваме свободата си. Следователно Мъдростта се състои най-вече в това, да прила­гаме придобитото познание в ежедневния живот. Това е най-крат­ката пътека към свободата и към Божествената реализация на личността. Мисълта, осенена от извечната Мъдрост и въплътена в акт на Любов, ни дарява пълната свобода. За някого може да изг­лежда трудно, дори непостижимо, но не е така. Резултатът, за който говорим, се получава напълно спонтанно, по естествен начин, ако вътрешната ни настройка предразполага за осъществяването на въл­шебния алгоритъм: Мъдрост - мисъл - акт на Любов - свобода. Такава е логиката на Вездесъщата Реалност, такава е логиката и на Новото учение: "Птицата е свободна, когато хвърка. Рибата е свободна, когато плува. Огънят живее, когато гори. Вятърът вър­ши работата си, когато духа. Водата живее и върши работата си, когато тече. А човек е свободен, когато мисли" (Учителят П. Дънов).

 

 

в) с изпълнението на Божията воля

 

В изпълнението на волята на Създателя човешката душа откри­ва себе си - своята най-дълбока същност, разгръща силата си до мащабите на Необятното и прегръща завинаги вихъра на свободата. Всеки, който посети гроба на Учителя П. Дънов в софийския квар­тал "Изгрев", би могъл да прочете върху надгробната плоча един от крилатите му девизи: "В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа". В своето Слово той неведнъж се е спирал на това взаимоотношение и го е разглеждал от позициите на вечната Мъдрост на Космоса. От гледна точка на интерпретацията му само всеотдайният и безрезервно предан служител по Пътя към Божест­веното е способен да завоюва мечтаната пълнота на свободата: "Кой е свободен ? Само който служи на Бога и разбира Неговите пове­ления. В какво седи свободата? Да живеем за Безграничния! За да бъдеш свободен, трябва в дадения момент да бъдеш готов да из­вършиш онова решение, да вършиш всичко онова, което Вечното Начало изисква. В дадения момент, днес, какво иска Първичната Причина от тебе? Тя изисква да се примирите всички."

 

В старозаветния период от историята на човечеството основа на Премъдростта е страхът от Бога; такъв е манталитетът на староза­ветния човек. В новозаветните времена вместо страха царуват Лю­бовта, милосърдието и готовността за саможертва, които лежат в ос­новата на Христовото благовестие. За да постигнем голямото, трябва да започнем от малкото. Това ни съветва и Учителят на ББ: "Човек трябва да знае в кой момент каква е волята на Бога и да я направи. Изпълнението волята на Бога е много лесно нещо. То седи в малки­те работи. Например, Бог ти казва: "Иди при този отчаян човек и му кажи: "Твоите работи ще се уредят." Направи го." Изпълнението на Божията воля е характеристика на служението, което отдават на Божия план за света великите духовни Учители на човешкия род и техните най-напреднали ученици. В своята земна проява те се докос­ват до онази най-извисена същност на свободата, която иначе е свойс­твена единствено за селенията на Божественото: "Истината - това е Светлината на Божествения свят. Свободата е неговата безграничност. Ето защо, когато говорим за Божествената свобода, която произтича от Истината, подразбираме безграничност, т. е. стремеж на душата да живее в безгранич­ното. Свободата, в пълния смисъл на думата, принадлежи на Бо­жествения свят. Само Бог е абсолютно свободен" (Учителят П. Дънов). Когато човек разтвори своята низша, тленна природа във висшата си и нетленна природа, тогава той ще се превърне в съвър­шен проводник за волята и действията на Духа; тогава ще познае и истинската свобода. В това ни уверява и наставлението на Учителя П. Дънов: "Само когато живият Бог на Истината дойде да жи­вее в човека, когато в него започне да действа Божественият Дух и сила, само тогава човек ще бъде истински свободен, само тогава той ще познава Бога и ще бъде познат от Него, само тогава ще Му служи свободно в Дух и Истина. Защото свободата изисква всеки момент човек да бъде готов да извърши онова, което Бог иска от него. А свободният човек може да го извърши, защото никаква дру­га връзка не го ограничава. В това именно седи неговата свобода."

 

 

г) със самоотричането и саможертвата

 

Самоотричането предполага отказ от низшето и завоюване на вис­шето в човешкото естество. Плодът на това себеотрицание - целена­сочено и конструктивно - е именно свободата. Самоотричането и са­можертвата означават, че човек се смирява до такава степен, че пре­доставя на другите пълната свобода да се изявят в максимална фор­ма на проявление, сиреч това е тотална победа над егоизма и его- центризма. Самоотричането и саможертвата са по същността си из­раз на най-високата октава на доброволното самоограничение. Това е мигът, в който тържествува Духът, изпълнил с непобедима енергия всяка фибра от самоосъзналото се в пълнота същество. На това ни учи и Словото на Великия Учител на ББ: "Истинската свобода е свободата на духа. Тя идва отвътре (курсивът мой - К. З.). При вътрешната свобода човек сам себе си преценява. При вътрешната свобода човек сам себе си съди. Такъв е законът. При вътрешната свобода човек сам се ограничава - той самоволно се ограничава. Кога? Само когато прави добро. Защото в пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на човешкото сърце. Когато човек прави добро, той винаги отпървом се ограничава. А се ограничава, защото дава. Направи ли обаче доброто, той отново става свободен. Ето защо всяко нещо, което в начало­то ограничава човека и го лишава от свобода, а на края му възвръ­ща свободата, е добро. А всяко нещо, което в началото дава на човека свобода, а на края му отнема свободата, е зло. Тук лежи дълбоката връзка между доброто и свободата, между злото и робството." От приведения цитат става ясно и въздействието, което упражняват доброто и злото спрямо човека по отношение на негова­та свобода. Не е трудно да ги разпознаваме пред вид указаната зави­симост между тях и стадия на ограничаване на личността - в нача­лото или в края на всеки жизнен процес, събитие или явление.

 

 

д) със смирението

 

Личното смирение е способно да посрещне всяко зло, всяко из­питание напълно спокойно, без да се наруши вътрешният покой на човека. Той - поелият по стръмната пътека на окултното ученичес­тво - познава великолепно вечните и неизменни закони на Всемира и винаги се съобразява с тях. На първо място в своята ценностна система пилигримът по духовния Път поставя предоставянето на своето "аз" на Божественото, така че във всеки миг от живота му Бог да се проявява чрез него. Както казва и ап. Павел: "Не аз, а Христос в мен." Единичното се разтваря в Цялото и без остатък подчинява своята воля на Волята на Всевишния. Смирението му е помогнало да се отърси завинаги от всички излишни слабости и недостатъци на стария човек. То го е превърнало неусетно в свобо­ден човек - съработник на Бога, участник на най-високо равнище в осъществяването на непостижимия План за Творението.

 

 

е) с висшата природа у човека

 

Християнската философия в своя онтологически ракурс разкри­ва същността на телеологията - концепцията, утвърждаваща, че всичко сътворено е целесъобразно, плод на една велика Разумност. От същата тази Разумност като от непресъхващ вселенски Извор бликат всички постижения на Духа, стаени в нея като потенциал на вездесъщото Проявление. Свободната воля на безчетните същества в Космоса пък е тази, която би могла да отприщи Извора на Сбъд­ването и да вдъхне живот на цялата красота и величие, скрити в него и очакващи мига на своето възхождане в душите на поелите вечния Път на Духа. Пробудената висша природа у човека създава най-благоприятните условия за постигане на пълна духовна свобода. Критерият на такъв човек във всичките му действия е винаги най- точен, най-справедлив, Божествен. Законите на материалното би­тие вече нямат власт над него. По този повод Учителят П. Дънов заключава: "Стремеж и копнеж на човешката душа е да бъде сво­бодна. Това е един велик вътрешен подтик - не на обикновения човек, а на човека, у когото се е пробудило Божественото съзна­ние."

 

 

 

"Всяко нещо, в което човек губи свободата си, е зло. Всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро."

(Учителят П. Дънов)

 

Така формулираният от Учителя на ББ в България закон довеж­да до извода, че наличието на постигната, реализирана свобода е съвършено достоверно доказателство, че човек е извървял докрай пътя на Доброто. Той, самоосъщественият в Доброто човек, е дос­тигнал преддверието на висшата Божественост и Създателят му по­дава ръка, за да го издигне в ранг на Свой пълномощен сътрудник и сътворец в цялото Проявено Битие. И обратното: липсата на сво­бода (в разглеждания смисъл) свидетелства, че човешкото същест­во се е отклонило от вечните закони на Вселената с мисъл, слово или дело. Тази личност (индивидуалност) все още е на път към Истината. А този път е съизмерим с Вечността.

 

Следователно мярката за принадлежност към Доброто или злото (освен всички останали познати критерии за оценка в това направление) е именно свободата. И по-конкретно - степента, в която сме овладели, в която проявяваме, в която сме изпълне­ни със свободата.

 

И не би могло да бъде другояче. Та нали "заплатата за греха е смърт" (ап. Павел). Грехът не е нищо друго освен въплътено зло. В греховното ние изцяло загубваме свободата си и се превръщаме в негови роби. Първата крачка към действителната свобода е осво­бождаването от оковите на греха. В християнството това се осъщес­твява чрез искрено покаяние и последващо цялостно поправление. Тоест става дума за онази комплексна жизнена трансформация на личността, която вече познаваме под наименованието новорожде- ние. Да се родиш отново, за да бъдеш свободен завинаги от греха (от злото), за да твориш само Добро и за да предоставиш без оста­тък своето психо-физическо естество за изява на Божественото. Това е най-красивият облик на свободата, родена и триумфираща в Духа!

 

 

 

"Единственото нещо, което иска Господ, то е абсолютно всички същества да бъдат свободни като Него."

(Учителят П. Дънов)

 

Човек е сътворен от Бога със свещеното право да се самоопределя, той изначално притежава свобода на волята и на избора. Човешкото самоопределение в най-общия случай е или към добро, или към зло. Добрите постъпки са крачки към духовната свобода, а лошите утежняват кармичната обремененост на личността.

 

Създателят на Вселената не ни налага нищо, включително и из­бора между двата полюса на Битието - Доброто и злото. Да изберем именно Доброто - това е и привилегия, и дълг за нас като разумни същества. Често ме питат: "Защо Бог с един замах не заличи злото от света? Нали е всемогъщ? Как може да търпи толкова много злини: войни, природни бедствия, убийства, всякакви форми на насилие и несправедливост?" Да, Той безспорно е всемогъщ. Ала в същото вре­ме е и премъдър. Творецът не би допуснал никоя част от творението да бъде обект на натиск отвън, за да избере Доброто. Всеки сам тряб­ва да стигне до такова равнище на духовна зрелост, че със собствена­та си свободна воля да извърши правилния избор. В това е смисълът на процеса на духовно-нравствено усъвършенстване, което нарича­ме още "богоуподобяване". Иначе бихме били марионетки, кукли на конци, направлявани от чужда воля, без личен избор. В подобен слу­чай не бихме носили и отговорност за делата си. Но понеже имаме свободата на избора, предоставена ни от Всевишния още от акта на сътворяването ни, носим и отговорност за всяка своя мисъл, чувство, слово и действие. Разбира се, напълно свободен е само Бог. Нашата свобода е относителна, както и светът, в който живеем и я проявяваме. Но същевременно по-висок духовен ръст означава и по-голяма сво­бода на избора. Най-изостаналите в духовно отношение са съответ­но и с най-малки възможности да упражняват свободната си воля. Това правило е в сила за всички природни и свръхприродни царства - от елементарните частици, атомите, молекулите, през минералите, растенията, едноклетъчните и многоклетъчни организми, до вида homo sapiens, чак до ангелските йерархии и Божествения свят.

 

Лутайки се между възможното и необходимото, човек рано или късно открива параметрите на своята свобода. За да я използва с максимална разумност и целесъобразност, той следва да премине през рубикона на онова вътрешно пресътворяване, което вече многократ­но разглеждахме по други поводи - новорождението. За взаимозави­симостите между духовните трансформации на човешкото същество и формите на проявление на неговата свободна воля говори и Учителят П. Дънов: "Хората днес са роби и за да се освободят, те трябва да се новородят. Новораждането е скъсване на ония връзки, които сега ни спъват. То означава освобождаване от веригите на съдба­та и необходимостта. То означава възстановяване на оная първич­на връзка на човека с Бога, която съществува от самото му явяване в света. То означава възстановяване на неговата свобода. Защото първоначално всички същества са създадени свободни (курсивът мой - К. З.). И ако свободата отпосле е изчезнала в света, причина­та е сам човекът. Той сам е нарушил своята първоначална връзка с Първичната Причина. Направил е много други връзки, които са го ограничили и заблудили. Божественото начало постоянно го осво­бождава от ограниченията на старото, ала той, не след дълго време, пак тръгва по стария път." Крачейки все по-уверено по духовния път, окултният ученик проумява, че познанието за Божествените за­кони на Космоса и тяхното спазване е най-сигурната гаранция за постигане на свободата. Той разбира, че свободата на волята е факт, но този потенциал трябва да бъде използван разумно, адекватно на обстоятелствата и с перспектива към хоризонта на съвършенството. Свободата е дар от Бога, ала тя е и предпоставка за завоюване на всички останали дарове, които ние сме способни и предназначени да постигнем. Разглеждайки свободната воля именно като основа, из­ходна точка за всички постижения по Пътя към Божественото, търсе­щият в Духа човек построява своя дом (базата, върху която да гради по-нататък по този вечен Път) върху канара, както го съветва и Христос. А Учителят на ББ в нашата страна внася допълнителна яснота в тази мисловна конструкция: "Днес хората спорят има ли човек свободна воля. Само човек, който живее в този съществен, неизменен свят, в който Бог живее, само човек, който разбира Неговите закони и Му служи в Дух и Истина, само той е свободен, само той има свободна воля. И наистина, свободата седи във воля­та на човека. Затова свободата винаги подразбира не своеволие, а разумна воля. Само разумният човек може да бъде свободен (кур­сивът мой - К.З.). И Живата Природа дава свобода само на разумните. Неразумните, които нямат воля, а своеволие, тя ги е ограничила. Хиляди и милиони същества има в царството на Живата Природа, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо ? - Защото в тях има своеволното желание да се движат безразбор­но в каква да е посока. Свободата, обаче, подразбира движение са­мо в една посока - Истината (курсивът мой - К. З.)."

 

 

 

Заслужава си да започнем осветляването на този проблем с де­финицията за връзката между свободата и еволюцията, предложе­на от Учителя П. Дънов: "Еволюцията е закон за освобождение на Духа." Със сигурност не би могло да бъде казано по-кратко и по-съдържателно! На друго място в своето Слово Учителят на ББ у нас дава по-разширено тълкуване на тази взаимозависимост: "При сегашните условия, в които се намираме, всичко е относително - абсолютна свобода няма. Това, което говорят някои философи, че можеш да мислиш, както искаш, че можеш да чувстваш, както искаш, че можеш да действаш, както искаш, не е така. Ние се намираме в един свят, в който всички неща са относителни. И мисълта е относителна, и чувствата са относителни, и волята е относителна. Обаче ние се приготовляваме за един по-висш свят, отиваме към реалното. Това е път на свободата." Свободата в този ред на мисли може да се определи като крайна цел на един дълъг път на духовно-нравственото издигане, извисяване и усъвър­шенстване на човешкото същество, съпроводен от цялостно разгръ­щане на неговия Божествен потенциал. Логично е, когато говорим за път, да разбираме продължителен процес, а не еднократен акт. В същност става дума за вечен, непрекъснат процес. Затова не би би­ло правилно да разглеждаме свободата като статична даденост. На­против, тя е динамична сила, в нея има толкова много предизвика­телства към посветилия се на окултното ученичество!

 

За постигането на свободата в нейната пълнота е необходимо и достатъчно само едно условие - пълноценна връзка с Бога. Звучи завладяващо просто, но всички знаем, че не е така. За да извоюваме това единствено условие, трябва да преодолеем хиляди други пре­пятствия по духовния Път - кое от кое по-високи и по-трудни. И венецът на всичките ни усилия е именно тя - сияйната красавица свобода. Прегърнем ли я веднъж в обятията си, всички пътища нап­ред и нагоре стават открити за нас. Тя ще ни води навред, сред всички прекрасни селения на Духа, и никога не ще обърка вярната посока! За Божественото, което освобождава човешкото, разсъжда­ва и Учителят П. Дънов: "Ако иска човек да бъде свободен, той трябва да има само една едничка връзка - с Бога, а с всички други същества той трябва да има само отношения. Защото единст­веното същество, което е свободно - това е Бог. И единствено­то същество, което може да освободи напълно човека, е Бог (курсивът мой - К. З.). Бог иска всички същества да бъдат свобод­ни като Него. И те трябва да бъдат свободни, защото са части от Божествения организъм."

 

 

 

Върху фона на всичко изнесено дотук няма нищо по-естествено от това, да проследим и потенциалните възможности, които крие в себе си свободата по отношение духовно-нравственото развитие и усъвършенстване на личността. Нека отново си послужим с мъд­ростта на Великия Учител: "Свободата е необходима за вътреш­ния растеж на онзи висш идеал, към който се стремим. Когато почувствате свободата, тази тежест, която усещате в душата си, ще изчезне. Вие ще почувствате един мир, едно разширение и всички благородни заложби на вашето естество, които от хиляди години чакат благоприятни условия, ще израснат."

 

Очевидно свободата е не само цел, но и условие за духовно-нрав- ственото развитие и усъвършенстване на човешкото същество. Им­пулсът за придобиване на свобода и за разкъсване на ограничения­та на материалния свят задължително обуславя и постижения в об­ластта на морала и духовното пречистване. Такава е прекрасната логика на еволюционното разгръщане. За нея ни говори и Учителят П. Дънов: "И когато човек почувства тази свобода, всичката те­жест , всичките ограничения, които го гнетят, изчезват. Той из­питва мир, простор, разширение. За неговото съзнание няма пре­дели - той с един поглед прониква нещата. Всичкият лед под него и около него се стапя. Слънцето възсиява и всички благородни за­родиши, които са заложени дълбоко в душата му и чакат от хиля­ди години да поникнат, започват да се развиват и растат. ...Свободата е необходима за постигане на оня висш идеал, към който човек се стреми."

 

В душата на човека се таят в латентно (непроявено) състояние всички дарби, всички Божествени зародиши, които той е призван да изпълни с живот и да прояви в тяхната неустоимо красива цялост. За да постигне подобно равнище на максималното им проявление, човек трябва да бъде свободен. А за да получи тъй нужната му сво­бода - както вече видяхме по-горе, - той следва да я заслужи. Веднъж завоювана, тя го подмладява, изпълва го с нови, неподозирани си­ли и импулси. Вътре в себе си свободният духом човек обладава непоклатимо спокойствие и душевен мир. Във външните си изяви той - обратно - е преизпълнен от енергия, конструктивност и ши­рота на действието. Не на последно място - свободата му служи и като непогрешим критерий за различаването между Добро и зло. И това е така, понеже този реализиран в Духа човек е познал Истината (ср. Йоан 8:32). В този аспект с непомръкваща актуалност звучи и обобщението на Учителя на ББ у нас: "Искаш ли да имаш една сигурна мярка, помни: Всяко нещо, в което човек губи свободата си, е зло. Всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро. Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш!"

 

 

 

Да си свободен означава не само да имаш възможността да уп­ражняваш необезпокоявано свободата си. Това означава да призна­ваш правото и на другите да бъдат свободни. И не само в рамките на човешкото общество. Всяко Божие творение, независимо на как­во стъпало от еволюционната стълбица се намира, притежава све­щеното право да се самоопределя по пътя на свободата. Свободата е универсален закон на Космоса! В този дух са и размислите и препоръките на Учителя П. Дънов: "Не само хората са свободни, но и всяко растение е свободно. И ти не трябва да нарушаваш свободата му. Ти нямаш право да си туриш крака върху цветята." Следователно личната свобода задължително предполага и уваже­ние към свободата на всички останали. От разумния човек се очак­ва да зачита свободата и на представителите на растителното и жи­вотинското царство.

 

В истинската свобода няма и не може да има никакви ограниче­ния, никакво насилие. Сама по себе си тя обладава обективен ха­рактер, т. е. не следва да бъде обусловена от външни фактори. За този вид свобода, наречена от Учителя "идеална", става дума в след­ващия негов цитат: "Идеалната свобода, свободата, която произ­тича от Истината, не е основана на никакво насилие. Тя не зависи ни от човешкото знание, ни от човешкия правов ред. Нея не я бра­ни външен закон и сила. И наистина, свобода, която трябва да се брани с оръжие в ръка, свобода ли е?"

 

Необходимостта човек да признава правото на самоопределение и свободен избор на всички равнища на творението, включително в сферата на растенията и животните (флората и фауната), доведе до възникването през ХХ век на едно ново научно-практическо нап­равление - екологията. По своята същност и съдържание тя пред­ставлява ново, разумно, неексплоататорско отношение на човека към природата. Особено бурно развитие екологията отбеляза в послед­ните десетилетия на отминалото двадесето столетие и остава все така актуална (дори бихме казали - отличава се с постоянно нарас­тваща актуалност!) и днес, в началото на ХХ1 век и на третото хи­лядолетие. Философията на това коренно променено отношение на човешкия род към неговата естествена среда се заключава в следното: не овладяване и господство над природата, а мъдро, хармонично съвместно съжителство с нея.

 

Развитите западни държави редовно провеждат представителни международни форуми за обсъждане на екологиче ската ситуация на планетарно и регионално ниво. Макар и нелишени от противо­речия, продиктувани най-вече от конюнктурни интереси, тези дис­кусии като правило довеждат до вземането на отговорни решения. Изключително тежко екологическо наследство получиха източно­европейските страни (между които и България) след рухването на тоталитарните режими в тях. Равнището на обществената култура в тези държави все още не предполага максимално точна и обек­тивна оценка на реалното екологическо положение. След като из­минаха вече повече от петнадесет години от началото на прехода от тоталитаризъм към демокрация, се оказа, че наличието на полити­чески плурализъм и свобода на словото сами по себе си не са доста­тъчно условие за повишаване социалните критерии при общуване­то на човека с природната среда. Затова и в тази насока от особено значение е ролята на духовните общности, учения и школи, които следва да утвърждават качествено нов подход към оценката на екологическата ситуация, както и към средствата за нейното решител­но подобряване.

 

 

 

"Свободата е право на човека. Без свобода култура не може да съществува." (Учителят П. Дънов)

 

Оптималното разширяване на съзнанието на съвременното чо­вечество - като главна характеристика на хората от VI раса - е свър­зано и с хармоничното съчетаване на личната с колективната сво­бода. Освен всичко останало - това е и свободата на общуването с духовния план на Космоса, с астралното и менталното поле и изме­рение на мировата еволюция. Човекът на VI коренна раса без вся­какво съмнение ще бъде свободен. Без тази опора той не би могъл да изгради онази обществена среда, която Божият Промисъл е зало­жил като перспектива в нетленната му същност. Ала това ще бъде несъмнено свобода осмислена, осъзната, градивна, без дори и на­мек за ограничаване свободата на ближния, на растителния и жи­вотинския мир - свободата да дишаш чист въздух в един красив, приветлив и приятен за обитаване свят. Свят без сянка на насилие, в който всеки получава условията да разгърне в пълнота потенци­ала си и да дава най-доброто от себе си в областта, която той сам, свободно е избрал.

 

Премахването на ограниченията пред свободата, продиктувани от инерцията на традицията или от потребностите на различните исторически епохи, ще доведе и до неизбежна промяна в законо- творчеството, в планетарната система на правото (юрисдикцията) и неговото приложение. Може би именно в периода на VI раса на Земята ще съзреят предпоставките за осъществяване на така старата, но оставаща актуална идея на Платон - изграждането на държава, ръководена от мъдреците. Поне докато отпадне изобщо потребнос­тта от наличие на граници между държавите и народите. В личен, индивидуален план свободата на избора вече ще бъде издигната на достоен за нея обществен пиедестал. Но поради неминуемата раз­лика в степените на еволюционно съзряване между отделните хора поне до определено равнище на хармонизиране на тези различия ще продължат да действат системи на националното и междуна­родното право. Рано или късно, под напора на естественото разви­тие и с благодатната подкрепа на Духа на Времето, те ще отпаднат. По-съществено за всеки член на планетарната общност ще стане неговото собствено отношение към вътрешния закон - гласа на съвестта му, Божия глас в неговото съзнание. Като продължение на тези разсъждения и като подходящ завършек на темата предлагаме още една мисъл на Учителя П. Дънов: "Ако мъдрецът иска да жи­вее със закон, става нещастен. И ако глупавият иска да живее без закон, става също нещастен."

"Доброто е път за намиране на Божията Любов."

(Учителят П. Дънов)

 

Пристъпвайки към разглеждането на тази тема, преди всичко е логично да си зададем въпроса: "Съществува ли разлика между съ­държанието на понятията "Добро" и "Добродетел" - в смисъла, в който ги интерпретира езотеричното познание и, в частност, учени­ето на ББ, предадено от Учителя П. Дънов?" Нека се опитаме да си отговорим на този въпрос, като дефинираме - от същата гледна точка - съотношението между съдържанието на тези две водещи понятия.

 

Съотношение между "Добро" и "Добродетел": Доброто е кос­мически принцип, неразделна част от съвършената Божия Същност, докато добродетелта е проявлението, формата, в ко­ято Доброто се възприема, усвоява и прилага от разумните съ­щества във Вселената.

 

В този смисъл добродетелта е функция на Доброто, негова проекция в света на формите. Следователно "Добро" и "Добродетел" са две страни на една същност. Казано по друг начин: Доб­родетелта - това е въплътеното във физическия свят Добро.

 

 

 

"Във всеки човек е вложено доброто. Не мислете, че сега ще го добиете. Трябва само работа, за да се прояви." "Единственото нещо, което отличава човека като човек, това е доброто, което живее в него." (Учителят П. Дънов)

 

Доброто е потенциал, вложен от Твореца-Бог в безсмъртната същ­ност на човешкото същество. Задачата на човека през земния му живот е да прояви и развие този потенциал. В този дух е и настав­лението на Учителя на ББ в България: "Човек иска да създаде доб­рото в себе си. Доброто, обаче, не се създава, то се ражда (курси­вът мой - К. З.). То е вложено от начало у всеки човек и той тряб­ва само да го съзнае и прояви."

 

Доброто блика като непресъхващ извор от човешкото сърце. Именно сърцето - възприемано като емоционален, интелектуален и духовен център на личността още в старозаветната епоха - е потен­циалният източник за изявите на добро от страна на човека. По този повод Учителят П. Дънов заключава: "Всички можете да пра­вите добро, защото в сърцето на всички има добро."

 

Критерий за равнището на духовната еволюция на конкретния човек е степента и интензивността, в които той проявява доброто, вложено изначално от Бога в духовната му природа. Добър човек е онзи, който предоставя възможност на Божествения потенциал на доброто у себе си да се разшири, да разцъфне и да даде плод. От тези благодатни плодове на самоосъществяването по духовния Път той - ученикът на Доброто, т. е. на Бога - може да раздава на всеки­го и на всички. Неговият непоклатим вътрешен мир, култивиран по този светъл Път, ще вибрира в пълна хармония с всичките му мисли, чувства и действия. Затова именно дори и тези негови ближни, ко­ито още не са вкусили непосредствено от добротата му, ще казват за него: "Това е един добър човек!"

 

 

 

"Доброто е плод на Божествената Любов. Ако си я възприел, доброто ще дойде. Бъди готов да възприемеш Любовта и след пет минути ще бъдеш добър." (Учителят П. Дънов)

 

Истинско Добро е само онова, което произлиза от Любовта и е свързано неразривно с нея. Тази е причината за краткото и катего­рично съждение на Учителя П. Дънов: "Любовта ражда доброто." Мотивацията на човека да върши добро се корени в неговото Бо­жествено начало, което изявява и Любовта в нашия живот. Самият Бог - върховната еманация на Доброто - се изявява в делата на добродетелност: "Няма по-велик акт от този, да направиш едно добро. Колкото и да е микроскопично това добро, то е един благо­роден акт, за който всички от небето стават на крака, понеже в доброто е скрит Бог" (Който е Любов според I Йоан 4:8,16; бел. К. З.) - споделя Учителят на ББ у нас.

 

В нашата действителност Любовта може да се прояви само пос­редством добродетелта. Иначе тя би останала неразбрана и неоцене­на. По този повод Учителят П. Дънов разсъждава: "Когато правим добро комуто и да е, ние го правим заради онази Велика Любов, ко­ято действа в нас, в него и навсякъде. ...Съвременните хора правят добрини, но всичко това няма резултат. Защо ? Защото те правят доброто без любов. Даване без любов не се благославя. Даване без Любов, Мъдрост и Истина няма смисъл. Добрините, които правим с Любов, представляват един от хилядите начини, чрез които се проявява Божията Любов. На един човек може да се даде много нещо: могат да го облекат, да му дадат пари, да му четат най- хубава поезия, да го учат на всичко. То още не е любов. Любовта е Великото в света, което прави човека силен, мощен, благороден."

 

Следователно извършването на доброто не следва да се осъщес­твява механически, без да влагаме градивна мисъл и чувство в съ­ответния акт. В противен случай извършеното добро не би произ­тичало от Любовта. И тъй като вън от Любовта добро не съществува, подобно действие не би било в съзвучие с Божествения нравствен закон - то не би допринесло с нищо на субекта (сиреч на извършва­щия го). А и за обекта, спрямо когото е насочено действието, пос­ледствието не би било същото, както ако е било извършено под яр­кия лъч на Любовта. "Доброто не става механически" - казва и Учителят П. Дънов. Основният извод е, че Доброто трябва да бъде резултат на осмислена жизнена позиция. Да бъде акт на Любов. По този начин чрез Доброто, което сме извършили, освен всичко оста­нало ние събуждаме и Божественото у този, за когото сме го извър­шили. Следователно доброто е постъпка, чрез която мотивираме за изява възвишеното у ближния, на когото сме сторили добро.

 

 

 

Според Учителя П. Дънов Доброто обладава три най-важни ка­чества. Тяхното присъствие е необходимо и достатъчно условие да установим наличието на Доброто. И обратното - отсъствието на някое от тях или и на трите означава, че в случая не можем да гово­рим за Добро. Ето и кратката дефиниция на Учителя на ББ: "Ис­тинското добро, от гледище на Божествената наука, се определя от три качества: то носи живот, светлина и свобода. Няма ли тези три качества, то не е добро."

 

Трите посочени по-горе качества на Доброто го свързват нераз- лъчно с трите водещи Божествени принципа в Битието (представе­ни с възможно най-силен акцент в Словото на Учителя П. Дънов): Любов, Мъдрост и Истина. Посочената връзка е очевидна, поне­же е формулирана съвсем еднозначно в учението на ББ: Любовта носи живот, Мъдростта - съответно светлина, а Истината - свобода. В същата смислова рамка на взаимообусловеност е и коментарът на Учителя П. Дънов: "Животът идва чрез Любовта, светлината идва чрез Мъдростта, а свободата - чрез Истината. Който иска да прави добро, той трябва да е свързан с тези три Божествени свята." Изложените тук размисли и логически зависимости, изве­дени от Учителя на ББ в нашата страна, в своята заключителна част навеждат на някои съществени изводи. Преди всичко - от ду­мите на Учителя П. Дънов следва, че за да извършваме действител­но Добро, трябва да бъдем в контакт с Божествените светове на Любовта, Мъдростта и Истината. Само тогава нашите действия биха носили отпечатъка на истинското, автентично Добро, на истинска­та добродетелност. И още нещо - не толкова очевидно, но не по- малко важно: Пътят на окултния ученик без съмнение е Път на нав­лизане в Божествените измерения на Любовта, Мъдростта, Исти­ната, Правдата и Добродетелта. Духовно-нравственото развитие и усъвършенстване на ученика протича успоредно със "завладяване­то" на все нови и нови територии в необятните селения на Духа, отговарящи вибрационно на петте велики Космически принципа. Разбира се, това е комплексен процес, понеже култивирането на тези принципи във формата им на личностни характеристики просто не би могло да се реализира по отделно, изолирано, а винаги става в хармонично единство. Дори и в даден отрязък по духовния Път акцентът да пада върху отделен принцип (развиван като качество на личността), то това със сигурност не може да бъде за сметка на останалите. Понеже преимущественото развиване на един от тях не само не би ощетило наличието и проявите на останалите, а, напро­тив - би трябвало да стимулира присъствието им в съответния човек.

 

 

 

а) "Не смятай другите по-долу от себе си, защото в тях живее същият Бог, Който живее и у тебе!"

 

Всички ние, хората, сме от един род (Gens una sumus - лат. = "Всички сме от един род"). Ако осъзнавахме по-ясно извечната връзка помежду си, водеща началото си от нашия Небесен Отец - Бога, със сигурност щяхме да решаваме по-сполучливо проблемите, възникващи на всяка крачка между нас, и въобще щяхме да живеем по-леко. Бог присъства във всекиго от нас, в нашето духовно естество - и очаква от нас да се отнасяме помежду си като Негови чеда, т. е. като братя и сестри!

 

В двора на един френски крал пристигнал окаян просяк - мръсен, дрипав и съсухрен от постоянния глад. Стражите пред кралските порти го спрели и го запитали какво търси. Той отговорил: "Търся краля!" Пред удивлението в очите на войниците, примесено със съм­нение и насмешка, той допълнил: "С него сме роднини." Съобщили на краля за странния му "родственик". В желанието си да прогони скуката монархът заповядал да го въведат. След като просякът се явил пред него, той го запитал: "По каква линия сме роднини ние с тебе, непознати човече?" И между стените на тронната зала прозву­чал достойният отговор: "От Адам, Ваше величество!" Настъпила пълна тишина. А после кралят се усмихнал и наградил госта си с дебела кесия жълтици заради проявеното остроумие.

 

 

б) Доброто е първата връзка в живота

 

"Доброто е първата връзка между хората. То е единствена­та материална връзка, която истински свързва хората. Нещо по­вече - доброто е първата истинска връзка между душите на всич­ки хора, все едно дали са те на земята, или на небето."

(Учителят П. Дънов)

 

Ако си сторил добро на някого, между вашите две души се раж­да нишка от светлина - лъчистата енергия на Божията Любов, въп­лътена в Доброто. Тази връзка не може да бъде разкъсана от външ­на сила. Тя преминава през земния живот и се пренася като птица, прелитаща между измеренията и сферите на Битието, дори в От­въдното. Нищо, сътворено със и от Любов, не може да загине! Не само споменът за него, а и самото то - като акт на Божественост, превърната от потенциал в зрима реалност - продължава да живее във Вечността!

 

 

в) "Това, което Бог прави на вас, правете го на другите!"

 

Златното правило за отношенията между хората в Стария Завет гласеше: "Не правете на другите това, което не искате да правят на вас!" В новозаветните времена тази максима - формулирана по пъ­тя на отрицанието - бе заменена от Спасителя Иисус Христос с друга, утвърждаваща позитивното начало: "Постъпвайте с другите така, както искате да постъпват с вас!" В Словото на Учителя П. Дънов този закон на Доброто вече придобива форма, в която реша­ваща роля играе Божието присъствие. За да можем, обаче, да оце­ним правилно благодатната намеса на Всевишния в нашия живот, следва да бъдем максимално будни и наблюдателни. Така и само така бихме могли да изпълним на практика съвета, който ни отпра­вя езотеричното познание на Агни-йога - да откриваме знаците на съдбата около себе си и в нас самите. Това е и начинът да прило­жим в ежедневието един от главните девизи в учението на ББ, пре­дадено ни от Учителя П. Дънов: "Будни бъдете!" Този вид будност не е свързана с прехода от съня към дневното съзнание. По същ­ността си тя представлява специфично състояние на вътрешния човек, на духа. Основното й изискване е наличието на постоянна, ясна и точна в ширина и дълбочина наблюдателност относно всичко, което се извършва в окръжаващата действителност и в собствения ни душевен мир.

 

Освен това - така дефиниран, този закон на Доброто очаква от нас да използваме като образец в отношенията си с ближните ни повече, ни по-малко Бога, Чийто критерий във всяка област на изя­ва е един-единствен - съвършенството!

 

 

г) Доброто е законът на Единството

 

Даваш ли нещо на някого, ако го вършиш с чувство на добронаме­реност, родена от Любов, то е все едно, че си го дал на самия себе си. Рано или късно това добро ще се върне при теб. И е така, понеже всички ние сме едно - всички сме частици от едно неразделно Цяло, което наричаме Бог. Сториш ли добро на някоя от частиците, значи си го сторил и за всички останали, включително и за теб самия.

 

В проповедта на всички велики духовни Учители на човече ст- вото неизменно присъства утвърждаването на Единството на жи­вота. Ако осъзнаем в цялата му красива мащабност този космичес­ки принцип на взаимоотношенията на всички нива във Вселената, със сигурност ще станем поне малко по-добри.

 

Пътят на Доброто укрепва позициите на Единството на живота. Духовният път на окултния ученик е посветен на голямата цел - служение в името на Единството. След приключване на всеки гран­диозен Цикъл на Проявеното Битие, когато настъпва периодът на Мировата Почивка - Пралайя, всичко съществуващо се завръща отново в лоното на своя Създател. Тогава Единството се установява в най-извисената възможна пълнота. Всичко съградено в Духа се съхранява, за да се изяви отново в следващия Цикъл на Проявление. Никога и никой не започва на празно място или от нула. Винаги градим върху това, което идва от мрака на миналото и притежава качествата и стойността да живее в настоящето, с поглед, отправен към бъдещето. Единството на Живота е Единство на Проявле­нието - с последователност, непрекъсваемо ст и еволюционност, дос­тойни по съдържание и размах единствено за Твореца!

 

 

д) "Благото, което получаваш, споделяй с другите!"

 

"Добър е онзи, който обича светлината, знанието и живота както за себе си, така и за другите."

(Учителят П. Дънов)

 

Малцина си дават ясна сметка, че ние в същност не притежава­ме нищо на този свят. Всичко принадлежи единствено и само на Бога. Той ни предоставя за временно ползване цялото изобилие от блага, потребни за нашето съществуване. За повечето от нас (за да не кажем - за почти всички!) те, обаче, са недостатъчни. Винаги нещо не ни достига, винаги искаме повече! В това именно е и една от най-великите заблуди на човека - чувството за притежание на собственост. Тръгваме си от този свят по същия начин, както сме и дошли тук - с празни ръце! Знаем го отлично и въпреки това не преставаме да трупаме: вещи, пари, имоти, материални и немате­риални, плътски и безплътни завоевания... Всичко, каквото ни хрум­не! Всичко, което попада в полезрението ни - и физическото, и ду­ховното. Алчността да притежаваш, да назовеш нещо "мое"... Илю­зията, че това те прави по-богат, по-силен, по-значим (в нечии очи или пък в собствените)... Измамното усещане за сигурност чрез при­тежанията... Отдели ли се душата от тялото, пресели ли се тя в не­видимия свят - всички заблуди и илюзии блясват с цялата възмож­на сила на безсмислието си. Само че вече е твърде късно за корекции. И трябва да се връщаш отново и отново в тази земна долина на мъката и изпитанията, за да научиш този толкова важен урок: има само един Собственик на всичко в света - Бог; всичко, което получаваш в живота си, е Негово притежание; Той ти го дава, за да го използваш разумно и целесъобразно; когато някой из­падне в нужда, дай му веднага потребното; винаги давай от сър­це, с Любов и не чакай отплата!

 

Няма нищо по-прекрасно на този свят от това, да споделиш с ближния дара на душата си! Тогава Бог е сред нас, в нас и ни благославя за Вечността.

 

 

е) Когато даваш някому нещо, в тебе то се увеличава

 

Учителят П. Дънов илюстрира действието на този закон с един простичък пример: "Ако дадем някому една ябълка, ще получим две. Ако дадем две, ще получим четири." Когато даваме от сърце, помага­ме и на онзи, комуто даваме, и на себе си. От една страна, удовлетво­ряваме конкретна потребност на онзи, който получава от нас нужно за него благо. Нещо повече - с благородния си и безкористен жест (понеже не мислим за това, даденото да ни бъде върнато) ние съдейс­тваме в съзнанието на получилия благото да се роди малка искра на Божественото. След време тя би могла да разцъфти и да даде добри плодове. От друга страна, подпомагаме собствената си духовна ево­люция, тъй като когато служим на ближния, в същност служим и на Бога. Затова и Господ Иисус Христос уверява Своите слушатели и последователи, че ако са сторили някакво добро на нуждаещ се човек (нахранили са го или са го напоили, облекли са го или са го посетили, когато е бил болен, и пр.), все едно че са го сторили за Самия Него.

 

 

ж) Чрез Доброто се подмладяваме, усилваме способностите си, укрепваме здравето си, повишаваме ефективността на са- мовъзпитанието си

 

За този разгърнат и мащабен закон на Доброто Учителят на ББ у нас съобщава следното: "Добро е онова, което дава условия на чо­века да расте. Добро е онова, което дава простор на човешкия ум да се развива. Доброто внася светлина в човешкия ум. Добро е онова, което дава условия на човешкия ум да се прояви. ...Защо трябва да живееш добре? За да бъдеш силен по ум, по сърце и по воля. С други думи казано: Ти трябва да правиш добро, за да имаш светли мисли, чувства и постъпки. ...Всяка хубава мисъл и всяко благород­но чувство произтичат от доброто, което вършим."

 

Според езотеричното познание вътрешната настройка на личнос­тта да прави добро е нормалната. Именно тя отговаря на състоянието на физическо и психическо здраве. Отклонението или въздържането от вършене на добро говори за смущения в психо-физическото един­ство на човека - най-вече в хармонията на неговата душевност. А в най-тежкия вариант - при извършване на зло, можем вече да гово­рим за сериозни деформации в психиката на извършителя. За щас­тие - дори и най-дълбокото падение в нравствено отношение, воде­що до рецидив на престъпните, злотворни дела, е обратимо. Падналият толкова ниско човек би могъл да бъде спасен от пълно морално разложение главно по два начина: или чрез решителна на­меса отвън - когато в една или друга форма някой му протегне ръка и го измъкне от блатото, или ако той самият преживее разтърсващо душата му събитие, което да го доведе до катарзис (пречистване), преосмисляне на поведението си и пренасочване на жизнения си път.

 

Като следствие от този закон би могло да се разгледа закономер­ността, че мотивираното извършване на добро е най-сполучливият метод за поддържане и разрастване кълновете на живота. В този смисъл са и разсъжденията на Учителя П. Дънов: "Доброто е ос­нова на живота (курсивът мой - К. З.). Доброто е почва на живо­та и същевременно - негова храна. Само доброто може да подк­репи живота, само доброто може да го подхрани."

 

 

 

Да правим добро - това означава във всеки един момент от на­шия живот да имаме готовността да изпълним волята Божия: и в малкото, и в голямото, всеотдайно, без всякакво изключение. Да си припомним следната формула на Учителя П. Дънов: "Господи, же­лая с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила да изпълня Твоята блага воля, без никакво изключение!" За окултния ученик е от особена важност да разбере, че Доброто е жи­ва сила, работеща мощно и резултатно в целия Космос. Връзката с тази сила е определяща по отношение пълноценното изживяване на собственото съществувание. Казано с други думи и от друга глед­на точка: Доброто е висша форма на служение на Бога! Затова и Учителят на ББ в нашата страни ни съветва, каквото и да вършим, да го вършим така, сякаш е за Бога.

 

По времето, когато българският духовен Учител П. Дънов е бил в плът на Земята, при него отишъл един от учениците му и го помолил насаме за съвет. Поискал от Учителя да му даде препоръка, която да бъде лично за него и в най-висока степен да отговаря на естеството на живота му, на неповторимата му индивидуалност. Учителят се замис­лил за момент и после му казал: "Правете всичко сразположение!" Ученикът не отвърнал нищо и си тръгнал. Не можел да скрие от самия себе си разочарованието си. Той навярно очаквал продължителна дискусия, започваща от обсъждането на личностните му качества и завършваща с поредица от мъдри напътствия. А какво получил?! - Само една кратка фраза, която все още не му говорела нищо. Трябвало да мине известно време, за да осмисли словата на Учителя и да проумее заряда и величието им. Да извършваме с готовност, само­отверженост и максимално прецизно - сякаш е за Небесния ни Баща - всяко свое дело, дори и най-нищожното, в това именно е най- дълбоката мъдрост на живота! Така не само Му служим пълноцен­но и достойно. Така и самите ние израстваме в духовно-нравствено отношение по най-ускореното трасе на еволюционната спирала.

 

И все пак - как да разгадаем каква точно е Божията воля? Дали има универсална рецепта да бъдем точни в преценката си? И тук на помощ отново ни идва Словото - този път Христовото благовестие. Спасителят ни помага да проумеем най-ясно каква е волята на Бога относно Доброто в нашия земен живот. Ето как Учителят П. Дънов интерпретира напътствието на Сина Божий: "И когато Христос препоръчва на хората да си събират съкровище на небето (ср. Мат. 6:19-21; бел. К. З.), Той подразбира доброто. Съкровището - това е доброто, което човек е извършил на земята."

 

И още нещо, твърде съществено - изпълнявайки волята Божия да вършим Добро, ние предоставяме своето "аз", за да се прояви Бог чрез него, и то в пълнота. От този акт на съработничество с Твореца полза има не само извършителят на даденото Добро, но и всички останали. Учителят П. Дънов разяснява този казус по след­ния начин: "Да направиш добро - това ще рече да призовеш Бога да действа чрез тебе. А щом Бог действа, Той не прави това само за едного - Той действа за всички. Ето защо, когато се извършва едно добро, всички съвършени същества взимат участие. ...И тъй, всяка постъпка, в която небето не взима участие, е човешка, а всяка постъпка, в която небето взима участие, е Божествена."

 

 

 

Пътят към освобождението на човешкия дух от оковите на мате­рията, от кармичните обвързаности и в крайна сметка - от кръговра­та на раждане, смърт и ново раждане (т.нар. самсара в индийската религиозно-философска мисъл), преминава неизбежно през Добро­то. Всяка една добродетелна постъпка на човешкото същество е още едно перо в крилете, с които духът може да полети сред просторите на вечната и ненакърнима от никакво земно влияние свобода. И об­ратното - всяко извършено зло е нова брънка от веригата, която ни приковава към чистилището на гъстата материя, този до болка поз­нат свят на изпитанията и страданието. Затова - нека вършим добро, за да завоюваме по най-достойния възможен начин свободата си!

 

Свободата не е дар от Бога. За нея, както вече изтъкнахме, след­ва да се борим. И тази борба не е никак лека. Тя изисква от нас готовност да дадем във всеки миг най-доброто от себе си. Изисква и жертви. Основно окултно правило е: за да получиш нещо, пър­во трябва да дадеш. Най-скъпото, което Небето очаква от нас да положим пред олтара на освобождението, е решителната и оконча­телна раздяла със собствените слабости, недостатъци и пороци. Ни­коя жертва в тази насока не е прекалено скъпа. И никоя не остава без благоприятни последици. Жертвата в името на Доброто е най- благоуханната пред Божието лице. В този ред на мисли е и обобще­нието на Учителя П. Дънов: "Доброто е магия, с която човек прев­ръща отрицателните сили в положителни. Един закон гласи: Ко­гато имаш препятствия, мъчнотии в живота си, направи една жертва и те ще се отстранят. Не може да успяваш, докато не жертваш."

 

За да допринесе за освобождаването на духовната природа на човека от земните ограничения - ограниченията на материалната действителност, - Доброто следва да бъде извършено:

 

1) навреме - в такъв дух са и наставленията на Учителя П. Дънов: "Доброто трябва да се направи навреме. То няма да ти отнеме много време, но когато го вършиш, то изисква умът ти, сърцето ти, волята ти, душата ти и духът ти да бъдат напълно съсредо­точени през ония минути, когато правиш доброто."

 

2) без отлагане - ето и съответната обосновка на Учителя на ББ у нас: "В доброто не трябва да има отлагане. Щом намислиш да направиш едно добро, трябва да го направиш моментално, без отлагане. Отложиш ли, моментът е пропуснат."

 

3) без оглед на душевното разположение - в това отношение Учителят П. Дънов ни съветва: "Не мисли при това, че трябва да правиш добро, само когато имаш добро разположение. Доброто може да се направи и при най-лошото разположение. Неразполо­жението е нещо, което засяга плътта. То не засяга духа на човека."

 

4) без да търсим награда - това изискване е водещо във фило­софията и мъдростта на Изтока, особено подчертано в духовни уче­ния като Йога и кришнаизма. Според Учителя П. Дънов можем да постигнем желаното по пътя на анонимността в извършването на Доброто: "Не забравяйте при това, че човек трябва да остане неиз­вестен в доброто, както се стреми да остане неизвестен в злото."

 

5) без оглед на личния интерес - това изискване, изглежда, е най-трудно за разбиране и прилагане от човека - от средния човек, а нерядко и от желаещия да поеме пътя на окултното ученичество. За­това нека отново се вслушаме в мъдростта на великия Учител - тя казва всичко само с няколко думи: "Не мислете, че като правите добро, туй ще ви лиши от някакво благо (курсивът мой - К. З.). Напротив, доброто ще ви повдигне в очите на хората. Затова не отстъпвайте пред никакви мъчнотии, когато трябва да направи­те едно добро. Бъдете смели, решителни, направете доброто и то­ва добро да носи живот, светлина и свобода за вашите ближни."

 

 

 

В съответствие с духа на учението на ББ извършеното спрямо ближния добро се превръща рано или късно в добро за самия теб, който си го извършил. В такъв смисъл е и напътствието на Учителя П. Дънов: "Когато правите добро на ближния си, вие го правите на себе си. В този закон няма никакво изключение. Каже ли някой, че не е разположен да прави добро, той сам се ограничава."

 

Нещо повече - това добро принася полза и на всички останали: "Моето добро трябва да дойде след мене. А за да дойде след мене, то трябва да носи живот, светлина и свобода както за мен, така и за онзи, комуто правя добро. Понеже Божественият закон е ко­лективен, той засяга изведнъж всички. Като направиш добро на един човек, туй добро се отнася и за целия свят (курсивът мой - К. З.). Дали хората ще знаят това, или не, за Божествения свят е безразлично. Факт е, обаче, че от това добро ще се ползват всички. Затова казвам: да правиш добро, това е един свещен акт, защото по този начин ти предизвикваш Бога да се прояви чрез тебе в Своята доброта, в Своята Любов, Мъдрост и Истина" (Учителят П. Дънов).

 

Следователно - като най-важно следствие от универсалния ха­рактер на Доброто е разпростирането на резултатите от неговото извършване (на Доброто) от източника (извършителя) към всички останали. Дори и те да не подозират за това, че някъде се е родило Добро (а е логично да бъде така за всички останали извън обекта, спрямо когото е било извършено то), благодатните лъчи от неговото раждане, разцъфтяване и проявление проникват навред и обливат с живителна топлина всичко и всички наоколо. Този духовен факт притежава аналогия със заявлението на Учителя П. Дънов, че кога­то някой се повдига в духовно-нравствено отношение, с това той повдига и всички останали.

 

Както вече изтъкнахме в предидущото изложение, всички живи същества в Космоса представляват елементи, частици от едно единно Цяло. Щастието (респективно благосъстоянието) на всеки елемент зависи от щастието (благосъстоянието) на Цялото. И когато извър­шеното от някого добро се разпростре във всички посоки, радиално от него като център на тази добродетелна постъпка, с това той по­вишава степента на щастие и благоденствие за целия Космос. Кол­кото и нищожна по своите мащаби да е тази постъпка, въплътила в себе си Доброто, тя допринася по своему за щастието на всички. За съжаление обратното също е вярно - когато извършваме зло, то, малко или много, също засяга всички. И доброто, и злото, които сме сътворили, рано или късно се завръщат отново при нас. Такава е безпощадната логика на кармичния закон. Имайки на въоръже­ние това безценно езотерично познание, нека творим само и единс­твено Добро!

 

 

 

По своята същност и според последствията от своето проявле­ние Доброто създава условия за човека да напредва по пътя на съ­вършенството. Доброто, освен всичко останало, е и изява на все­мирната разумност. Разумният навсякъде и във всичко съзира само Доброто, създава само Доброто и с това непрестанно влива живи­телни струи във вселенския Живот. В този ред на размисли Учителят на ББ в България споделя следното: "Да прави човек добро, това значи да проявява своята разумност, да живее разумно. ...Докато човек прави добро, той живее. Голямото благо, което човек при­добива, като прави добро, е животът. ...Добрият живот крие в себе си условията на вечния живот. Ако искаш да живееш дълго, ти трябва да живееш добре. ... Смисълът на човешкия живот е Доброто (курсивът мой - К. З.). ...Правдата, Любовта, Мъдростта и Истината са сили, които работят за Доброто - за да се реали­зира Доброто. То определя качествата на човека, както плодове­те определят качествата на дървото. ...Човек не може да прави добро, ако умът, сърцето, душата и духът му не са в съгласие. ... Доброто е смисълът на живота. Когато престанеш да правиш добро, ти си мъртъв човек. ...Млад човек е онзи, който може да прави добро. Който не може да прави добро, е стар. Който може да прави добро, е човек на новата култура. Който не може да прави добро, е човек на старата култура."

 

Правенето на добро е от значение първо за самия човек, който го извършва, а след това - и за другите (както бе изяснено в предиш­ната т. 7). Когато това не е изолиран акт, а се превърне в потребност на душата, в една непресъхваща готовност да се раздаваме, творей­ки само Добро, тогава ние поемаме с големи, сигурни крачки по Пътя на духовно-нравственото усъвършенстване. Доказателство за това откриваме и в Словото на Учителя П. Дънов: "Без да правим добро, не можем да направим крачка напред. Доброто е силата, храната, чрез която човешката душа може да се движи и да се развива в този свят. Всяко знание, всяка мъдрост се обосновава от плодовете на тази добродетел. Затова трябва да правиш добро, ако искаш да имаш знания. ...Защо трябва да бъдем добри? - За да имаме условия за съвършенство. Доброто е условие за съвършенс­тво. Който се стреми към съвършенство, той влиза в досег с Ве­ликия Живот, който носи мир и неописуемо блаженство." Извър­шването на добро никога не би могло да бъде в противоречие с во­лята Божия. Нещо повече - то подпомага нейното осъществяване в света на формите. Процесът на неуморно добротворство неминуе­мо рефлектира благоприятно спрямо своя първоизточник - личност­та, която се е отдала в служение на Доброто: "Когато човек живее добре, той върши Волята Божия, а щом изпълнява Волята Божия, той е здрав, силен и богат. ...Като направите добро, Бог веднага се проявява като светлина вътре във вас. В този момент Бог ви проговаря." Друг положителен резултат от извършването на добро е чувството на радост и удовлетворение. Човекът на Доброто из­лъчва особен аромат. Самото му присъствие е в състояние да пов­дигне духа на страдащите: "Когато правите добро от любов към Бога, ще почувствате една радост. Божественото Око, т. е. Вис­шето съзнание в Космоса, ви помага и се радва, че следвате Бо­жествения подтик. И вие възприемате тази радост и се чувства­те мощни. ...Добър човек ще нарека онзи, който, като ме срещне, ще измени моето неразположение на духа."

 

На всички ни се е случвало при разговор с познат или приятел, когато стане дума за някого, събеседникът ни да възкликне спон­танно: "Той е добър човек!" Ето случай, в който Доброто е станало водеща характеристика при описанието на един наш ближен. Така той се превръща в образец, в идеал, достоен за подражание и след­ване. Тази взаимозависимост е подчертана и от Учителя на ББ у нас: "Всеки, който прави добро, става идеал за другите."

 

В многогодишния ми опит на контакти с най-различни духовни общности съм имал няколко случая, в които наблюдавах (а наблю­давам и сега) хора, които - пробудили се веднъж за Пътя към Бога (който е Път на Доброто) - се стремят за много кратък период от време да постигнат святост и съвършенство. Трудно им е да разберат, че това не може да стане толкова бързо. Те влагат огромен заряд в това начинание, радикално променят навиците, мисленето, поведе­нието, въобще живота си, извършвайки огромен скок в сравнение с миналото, и достигат до... крайност. С помощта на крайности (ко­ито по същността си са неконструктивни деформации) не можем да стигнем до Божественото. В стремежа си да прескочим естествения ход на индивидуалното си развитие спокойно можем да пропаднем в пропастта на заблудата. За жалост това е обикновено съдбата на такива хора. Наблюденията ми го потвърждават. В някои от тези случаи пресилването на тялото или психиката (например, чрез пре­комерно постене, гладуване, бдение и други форми на физическо и умствено претоварване) довежда дори до риск за живота. И тук в сила е едно основно правило на езотеричната мъдрост - умереност­та. В будизма го наричат средния път. В учението на ББ същността на явлението е обрисувана по следния начин от Учителя П. Дънов: "Не бързайте да станете добри. Доброто е необходимо условие за съвършенството на човека, ала човек в един ден добър не става (курсивът мой - К. З.). Щом, обаче, човек се стреми към съвършен­ство, доброто ще му помогне. За да бъдеш съвършен, ти трябва да бъдеш силен в доброто. "

 

 

 

"Човек трябва да бъде добър, защото доброто е основа на живота. Без добро животът на човека е без основа"

(Учителят П. Дънов)

 

Извършването на добро - не инцидентно, а като начин на съ­ществуване - поддържа, възпроизвежда и възраства живота. Затова лъха такава правдивост от думите на Учителя на ББ: "Стремежът към Доброто никога не може да спре. Процесът на Доброто е вечен (курсивът мой - К. З.). Той е творчески процес на живота. Затова Доброто може да се нарече път към живота. То е, което ни въвежда в живота." Всяко направено добро оставя незаличима следа в Книгата на Живота. Езотеричното познание нарича тази вечна Памет на Вселената Акашови летописи (хроники, записи, ана­ли). Всичко, което е било извършено някога в Космоса - от самото му възникване, сътворяване от Бога до днес, - всяка мисъл, всяко изречено слово, всяко чувство остават запечатани навеки с абсо­лютна точност на отпечатъка. Достигналият съответното посвеще­ние по скалата на духовното усъвършенстване може да се настрой­ва вибрационно на трептенията на тази зона от Битието и да става пълноценен свидетел на всяко събитие от световната история (не само земната, разбира се, а историята на всичко съществуващо). Нещо повече - при определени условия той би могъл да преживее това събитие и като участник в него, при напълно съхранена автен­тичност на преживяването. Ала това е голяма тема, която не бива да ни отклонява от разглежданата тук проблематика. Във връзка с изследваната роля на Доброто Учителят П. Дънов споделя следното: "Едно направено добро никога не се забравя. То е записано в Бо­жествената книга, понеже е любовен акт и като такъв той се помни в Божествения свят за вечни времена."

 

Ако не сме осъзнали жизнената потребност от извършване и ум­ножаване на Доброто, не бихме могли да придобием знание за жи­вота и мировата Реалност. По този повод Учителят на ББ в нашата страна подчертава: "Без Добро вие не можете да добиете никакво знание. С познаването на Доброто започва знанието."

 

Чрез Доброто неговите обекти (тези, спрямо които е извършено то) и субекти (онези, които са го извършили) изграждат помежду си неразкъсваеми връзки. По каналите на тези връзки започват да про­тичат съзидателни енергии. При съответно равнище на осъзнаване благоприятните последствия от правенето на Добро обектите му са в състояние да се превърнат сами в субекти, тоест - от консуматори в извършители на Добро. Повторяемостта на реализираното на де­ло Добро повишава интензивността във функционирането на изг­радените връзки. Такава е всемирната логика на пълноценния об­мен - понятие, използвано твърде често от Учителя П. Дънов в неговите беседи и лекции. За конкретния случай той казва: "Всяко добро, което сте извършили, е една връзка, която постепенно се усилва. Постоянно трябва да правите такива връзки - не само веднъж."10. Доброто и злото - полюси в света на относителността

 

 

а) относителност на Доброто и злото от гледна точка на Божествения свят

 

Доброто и злото са полюси и сили, действащи върху арената на Проявеното Битие и изграждащи декорите за изява на безбройните актьори във всемирната драма - живите същества в Космоса. И двете сили са необходими, за да можем да научим уроците си в материалния свят. Нерядко ги възприемаме като абсолютни величини, ала това е заблуждение. Това, което за един е добро, за друг може да е зло. И обратното. Със задължителното отчитане на всички неизброими ню­анси и степени в проявлението им. Относителността на Доброто и зло­то от позициите на Великата Разумност, Която е сътворила този свят и го направлява премъдро към Целта, известна само на Нея, се обуславя от обстоятелството, че за тази Разумност двете сили са само инстру­менти за осъществяването на Божия Промисъл за Вселената. За Бога фактически няма Добро и зло. И едното, и другото са Негови служители, реализиращи със собствени методи Неговия глобален План за мироз­данието и за всички същества. Това, което ние наричаме зло, Той рано или късно трансформира в Добро. Християнското богословие разг­лежда злото като непритежаващо собствено битие. Изводът е, че злото представлява отсъствие на Добро. Езотеричното учение (което е и учение на ББ) отива по-далеч - то дефинира злото като непроявено Добро. Творецът на всичко съществуващо използва двете сили и ре­зултатите от тяхното действие изцяло за собствените Си цели. В по­добна тоналност е и репликата на Учителя П. Дънов: "Зло и Добро в живата природа са сили, с които тя еднакво оперира. Зад Доброто и злото седи великата разумност, която всичко използва."

 

 

б) злото - плод на ограничаване; Доброто - освобождаване от ограниченията

 

Същността на проблема и неговата обвързаност във възходяща еволюционна насока със служението на Бога са разгледани по дос­тъпен и убедителен начин от Учителя П. Дънов: "Когато Бог се ограничава, ражда се доброто в света. Когато човек се ограничава, злото се ражда. А когато се освобождава от ограниченията, явя­ва се доброто. С други думи казано: когато в човешката душа се зароди великото желание да служи на Бога, тогава се явяват ус­ловията за доброто."

 

Значителна част от познанията в живота си ние придобиваме по линията на отрицателния опит, сиреч с помощта на злото. Действи­телно - то ни ограничава, но същевременно е и наш учител. Затова и П. Дънов нарича дявола "велик учител". Той, разбира се, няма пред вид принадлежността на еманацията на злото към Великите Учи­тели на Земята и Космоса. Смисълът на думите му е концентриран в обстоятелството, че по пътя на грешките и страданията (които пре­живяваме като прояви на злото в съществуването ни) ние научаваме много и за себе си, и за света, в който живеем. Не подлежи на съмнение, че идеалният вариант би бил да се учим единствено чрез Доброто. Но в настоящия стадий от духовната еволюция на човечеството като цяло това не е възможно. Страданието - като резултат от проявлени­ето на злото - ще съпътства нашето развитие още дълъг период от време, еони в бъдещето (както се изразяват езотериците). И все пак то не е вечно. Ще удари последният час и за него. Нека проявяваме необходимото търпение и упование и нека се опитваме да го ограни­чаваме според силите си. Ролята на страданието е възпитателна, а не наказателна. Страдаме най-вече заради това, че не спазваме Божествените закони, които господстват във всички сфери на Битието. Възприемаме болката като въплътено зло и дори не подозираме, че тя крие в недрата си кълновете на Доброто. И наистина, във Вселената рано или късно всяко зло се превръща в Добро.Преодолявайки ограниченията, издигнати от злото, ние навли­заме трайно във владенията на Доброто. Това постижение по ду­ховния Път, според Учителя П. Дънов, бива предхождано от зараж­дането на желанието у човека да служи на Бога. Следователно мо­тивацията да отдадем най-доброто от себе си в полза на осъществя­ването на Божия План за планетата и човечеството е необходимото и достатъчно условие да надделеем окончателно над злото и да ста­нем верни служители на Доброто. И в тази жизнена ситуация е въз­можно връщане назад, но такива случаи са редки. Духовната зре­лост на окултния ученик е вече на такава висота, че по принцип намалява до минимум рисковете от падение.

 

 

в) злото - неизползвано Добро

 

Небето очаква от нас да извършваме добро непрекъснато, а не инцидентно или според конюнктурните ни интереси и настроение. И това не е въпрос на каприз (опазил ни Господ да подозираме Вис­шата Разумност в подобни емоционални отклонения!), а на желяз­на закономерност. Понеже не вършим ли добро, на негово място се появява злото. Известно е, че в природата празно място няма и не може да има. Така е и в нестихващата битка между двата полюса на проявената Реалност - Доброто и злото. В момента, в който ед­ното от двете се оттегля, другото моментално настъпва. Нашата сво­бодна воля е тази, която е в състояние да се намесва решително в този баланс на противоположностите (които са относителни, както вече видяхме по-горе - ала относителни от гледна точка на върхов­ната духовност; за нас те си остават противоположности с всички произтичащо от това последствия). Картината на тези взаимоотно­шения, плод на словесната четка на един Мъдрец, Пратеник на ББ от най-висок ранг, изглежда по следния начин: "Не върши ли човек добро, злото се ражда. Злото, което сега съществува в света, е неизползваното добро в миналото. Злото произтича от един не­установен ред. То е един свят на произвол" (Учителят П. Дънов).

 

 

г) "Не се бори със злото!"

 

Непротивенето на злото е основен принцип в не една световни религии. За първи път го срещаме в будизма. Висша изява на прин­ципа е теорията и практиката на християнството и най-вече - бла­говестието и личният пример на Господ Иисус Христос. Езотерич- ното знание ни съветва категорично да не се борим със злото. По този начин - напътства ни то - ние само увеличаваме неговата енер­гия. В същия дух са издържани и съответните поучения на Учителя П. Дънов. Той казва: "Човек не трябва да се бори със злото. Той трябва само да го избягва. Той не трябва да се бори със злото, а на злото да противопоставя добро (курсивът мой - К. З.). Оня човек, който най-много се бори със злото, най-много греши."

 

Казаното само по себе си е достатъчно красноречиво. И все пак остават открити множество въпроси. Един от тях е: "Абсолютно ли е изискването да не се борим със злото?" Пишещият тези редове е на мнение, че това изискване не носи абсолютен характер. Пред­ставете си, че злосторник посегне на живота ви. Според повелята на Христос съвършеното смирение изисква, когато ни ударят по едната страна, да обърнем и другата, без да реагираме, без да се съпротивляваме. Следователно не бива да се борим и с потенциал­ния убиец, който е на път да ни отнеме най-скъпото - живота. В подобен случай (да не забравяме, че това е само казус, макар и толкова съществен) мнозина биха побягнали, забравяйки чест и достойнство, действайки под диктовката на инстинкта за само­съхранение. Може би те постъпват правилно. Най-малкото - не отговарят на насилието (в случая - заплахата от насилие) с насилие. Не е наша работа да ги съдим. По-любопитен е друг вариант на казуса: пред очите ви злосторник напада любимо ваше същество и посяга на живота му. Как ще реагирате? В първия случай обект на злото сте самият вие и се очаква, че в съответствие с духовния закон няма да му се противите. Но сега? Ситуацията е коренно различна. Навярно идеалният начин да се разреши проблемът е да предотвратите нещастието, без да прибягвате до употреба на сила. И все пак начинът затова е идеален, защото може да се ре­ализира само по изключение. Ако се наложи да използвате сила, за да спасите живота на любимия човек, как бихте постъпили? Разбирате, че е извънредно трудно да се дават готови рецепти за такива драматични стълкновения. Но те са част от живота ни и ние трябва да сме подготвени и за тях. Как би постъпил ученикът на ББ в подобен случай? Нека всеки сам потърси отговора за себе си.

 

Ще се опитам да ви помогна, като приведа следния факт. Учите­лят П. Дънов пред тесен кръг свои последователи веднъж споделил, че само четирима негови съвременници ще напуснат кръга на раж­дане и смърт, преодолели кармичните си обвързаности и превърна­ли се в свободни духове. Посочил е имената на Апостола на свобо­дата Васил Левски, граф Лев Николаевич Толстой, Махатма Ганди и Алберт Айнщайн (при други обстоятелства е добавил към имена­та на изброените и това на Уилям Шекспир). Вторият и четвъртият от тях нямат пряко отношение с жизнените си изяви към разглеж­даната тук дилема. Ала първият и третият имат. Махатма Ганди - великият духовен, национален и политически водач на индийския народ - застава начело на движението, извоювало свободата и не­зависимостта на Индия именно по пътя на не съпротивлението на злото. Но какво да кажем за Апостола Васил Левски - идеолога и неустрашимия борец за национално освобождение по пътя на рево­люцията, т. е. на въоръжената борба?! В различни периоди от жи­вота си той, освен това, е воювал срещу поробителите с оръжие в ръка. Как да съотнесем тези факти от биографията му с изискване­то да не се противим на злото?

 

Всичко казано дотук по темата ни мотивира за един основен из­вод: изискването за непротивене на злото е духовен закон, прин­ципна позиция на изповядващия учението на ББ като свое житейс­ко верую. Ала в същото време всеки отделен случай притежава кон­кретни характеристики, неповторим е и изисква адекватен подход. Понеже и самият Иисус Христос - най-яркото въплъщение на прин­ципа да не се противим на злото - подгони с бича търговците в Йерусалимския храм и здравата ги наложи с него, тъй като бяха осквернили с присъствието и действията си святото място, дома на Неговия Отец. В този конкретен случай постъпката на Спасителя е предизвикана от т.нар. Божествен гняв - когато биват поругани ду­ховни ценности. Едва ли някой от нас би дръзнал да осъди Богочо- века за стореното. Смисълът на Неговата реакция, освен всичко ос­танало, е да ни даде още един образец за поведение. Нека всеки го осмисли по своему.

 

 

д) единство и борба между Доброто и злото; центрове на кон­центрирано присъствие (ад и рай)

Пристъпвайки към осветляването на тази подтема, бихме желали първо да дадем думата на Великия Учител, а след това ще се опитаме да разсъждаваме над казаното от него: "Трябва да знаете - обръща се към нас Учителят П. Дънов, - че съществува колективно съзна­ние на Доброто и колективно съзнание на злото. Те образуват два велики полюса на Битието. Човешкият живот се движи меж­ду тия два полюса. Когато злото е отвътре и взима надмощие, а Доброто е отвън, тогава злото царува на земята. С други думи, "адът" царува на земята. Когато пък Доброто е отвътре и преодолява, а злото е отвън, тогава "небето " управлява и Доброто царува. "Адът " е място, дето злото е и отвътре, и отвън. "Небето " е място, дето Доброто е и отвътре, и отвън. А човешкият живот е "място", дето понякога отвътре е Доброто, а отвън злото, а понякога - обратно. Всеки човек, според живота, който води, се намира или в полюса на Доброто, или в полюса на злото."

 

Колективните съзнания на Доброто и злото притежават свои про­екции в Проявеното Битие, които са известни в езотеричното познание съответно като Бяла ложа (Бяло братство) и Черна ложа (Черно братство). (За тях говорихме по-подробно в първата тема от насто­ящия лекционен курс.) От друга страна, християнското богословие, следвайки логиката на езотериката (без да признава това), определя рая и ада не като области в пространството със специфични ха­рактеристики, а като състояния на съзнанието. Сами по себе си тези понятия - поради обхвата на съдържанието си - биха могли да бъдат обект на отделно разглеждане, чието място не е в тази подтема. За нас тук е по-важно да уточним някои детайли, свързани пряко с проб­лематиката. И един от тях е: откъде злото черпи силата си в нашата действителност? На този съдбовен въпрос Учителят на ББ у нас отго­варя по следния начин: "Добрите хора са истински силните хора в света. Ала хората мислят, че злото в света е силно. Злото е силно само затова, защото хората го обичат. Обичта към злото му при­дава сила. Злото черпи сила от любовта (към него - бел. К. З.)."

 

Както е прието да се казва, коментарът е излишен. И още един същес­твен ракурс в същото направление: какви са плодовете на злото? Нали именно по тях следва да го разпознаем? Ето и отговора на Учителя П. Дънов: "Злото е път към смъртта (курсивът мой - К. З.). То е осъ­дено на вечно безплодие." Изреченото тук е недвусмислено и нетърпя­що алтернативност. Остава да направим своя жизнен избор.

 

 

е) различаване и разграничаване на Доброто и злото

 

И в този случай не бихме могли да открием по-мощен източник на светлина по Пътя към съвършенството от Словото на българс­кия духовен Учител П. Дънов. Неговите указания по темата са крат­ки, ясни, задълбочени и впечатляват с умелото използване на конт­растите: "При различаване на Доброто и злото помнете следните неща: Доброто и злото - това са висшето и нисшето в света. Злото - това са по възможност най-слабите трептения на Доб­рото. Ето защо Доброто е цена на разумното, а злото - цена на неразумното. Доброто повдига ценностите на човешкото съзна­ние. Злото ги понижава. При Доброто дарбите се усилват, при злото те отслабват и се помрачават. Доброто започва с нищож­ните, с малките неща. Но те постоянно растат, увеличават се, размножават се, организират се и се съединяват в едно цяло. В злото има винаги разпадане, разединение. Доброто, изобщо, мо­же да се уподоби на извор, който постоянно тече. Злото пък при­лича на пресъхнал извор, който едва сълзи. Злото много обещава, ала нищо не върши. Доброто пък не обещава, но всичко върши. Изворът има ли нужда да обещава, че ще тече? Той си блика."

 

Както вече имахме повод да отбележим в предходното изложение, различаването е едно от първите и задължителни условия за лич­ността, готвеща се да стъпи върху пътеката на окултното ученичес­тво. При наличието на толкова подробна сравнителна таблица между Доброто и злото като предложената по-горе от Учителя на ББ в Бъл­гария анализът и оценката на търсещия по духовния Път биват об­лекчени в най-висока степен. И все пак за всекиго от нас остава най-важното - разумното самоопределяне във всяка конкретна си­туация. Самоопределяне, обусловено от осмисленото прилагане в живота на придобитото познание и съобразено с действието на пет­те Божествени принципа в Космоса: Любов, Мъдрост, Истина, Прав­да и Добродетел.

 

 

И космологията, и етическата система на Учителя П. Дънов се изграждат върху наличието и действието на пет космически прин­ципа - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Те са едно­временно мощни творчески импулси на всеобхватната Божия Воля, жалони за духовно-нравственото развитие на човека и далечни, но постижими цели пред еволюционните усилия на безбройните съ­щества във Вселената.

 

На четвъртия от тези Божествени принципи - този на Правдата, разгледан от позициите на теоретическото наследство на Учителя П. Дънов, ще се спрем в настоящата лекция. И тъй като понятията "правда" и "справедливост" вървят ръка за ръка и като съдържа­ние, и като смисъл, в началото бихме искали да ги дефинираме поотделно, за да внесем необходимото разграничение между тях. Предложените по-долу кратки определения следва да се вземат под внимание при трактовката на изследваната от нас тема.

 

Правда - космически творчески принцип, произтичащ от Бо­жията същност.

 

Справедливост - приложението на правдата в условията на все­мирния живот.

 

Така изградените дефиниции водят до извода, че двете понятия "правда" и "справедливост" в много отношения се припокриват, но като цяло не са тъждествени. Основата на качествената разлика меж­ду тях почива в обстоятелството, че правдата по същността си е принцип (т. е. притежава иманентно елемент на статичност, на обус­ловеност; ала това не е безизразната и мъртва статика на човешкото, а израз на Божественото съвършенство, което твори без отдих на всички равнища в Космоса), а в същността на справедливостта е залегнал елемент на динамичност и последователност в проявле­нието (приложението на принципа на правдата в света безспорно представлява процес, разгръщащ се във времето и пространството).

 

 

 

Спирайки се на този въпрос, Учителят П. Дънов подчертава: "Любовта се изявява само на онези, които са праведни и "са прос­ветнали в Царството на Отца си" - онзи велик, разумен Божествен свят, където праведните схващат дълбокия смисъл на нещата." "Amor omnia vincit!" - възкликва неизвестният автор на тази ла­тинска сентенция, която на български език гласи: "Любовта по­беждава всичко!" И действително - любовта надделява над всяко зло, над всяка трудност в живота, включително и над проявите на неправда и несправедливост. Наличието на осмислена, искрена и неизменна по съдържание и интензивност любов, която извира нап­раво от сърцето, е сигурна гаранция и градивна основа за изявите на правда и справедливост на всички нива в Битието. "Пред лю­бовта всички сме равни" - казва Учителят на ББ у нас. - "Любовта има пред вид правото на всички същества. Тя желае всички хора да опитат еднакво всички блага. Разумната природа говори днес на хората: "Разделяйте справедливо благата, които ви давам. Ако не ме слушате, ще изпратя своите бирници. С тях ще се разправя­те. "

 

Нашата житейска практика показва, че правдата и справедли­востта без любов се превръщат в суха пресметливост - безприст­растна, но студена и отблъскваща.

 

 

 

Законът за правдата и справедливостта се проявява в две форми сред човешкото общество - в исторически и социологически план. По-низшата форма е т. нар. Ius humanum (човешко право). По същ­ността си то е външно и несъвършено; произтича от естествения нравствен закон, заложен изначално в нашата духовна природа. По- извисената форма на проявление е т.нар. Ius divinum (Божествено право). От своя страна то е вътрешно и съвършено; произтича от Божествения свръхестествен нравствен закон, който човешкото съз­нание е в състояние да възприеме и приложи на определена степен от своето духовно развитие.

 

Външният закон - човешкото право - не притежава нужния по­тенциал, за да разреши всички проблеми на живота. В някаква сте­пен то регулира единствено повърхностните явления, факти и про­цеси в личния и обществен живот. От друга страна, вътрешният закон - Божественото право, което е най-старото по произход, по­неже извира от Божия Дух на несломима Правда - е този, който определя отношенията между всички същества. Този най-древен закон на Проявеното Битие се изявява като всемирна справедливост. Според характера и обхвата на действието си той е универсален и господства във всички царства на Живата Разумна Природа.

 

Именно справедливостта е един от стълбовете при изграждане­то на Новата Култура на изгряващата VI раса. Тя е и основата, вър­ху която ще се разгърне бъдещото проявление на Любовта. По този повод Учителят П. Дънов казва: "Справедливостта е вътрешен закон, който съществува в самия човек. Тя се налага отвътре, а не отвън. Справедливостта е абсолютен закон." Този абсолютен, вът­решен закон, както го нарича Учителят на ББ у нас, е свързан и с наличието на дълбоки познания за духовните закони на Космоса, с правилен мироглед, широта на възгледите, толерантност и способ­ност да приемем открито и непредубедено другия, ближния, с него­вата истина. Тогава осъществяването на закона на правдата в прак­тиката става спонтанно, естествено - действията на човека се прев­ръщат в логическо продължение на неговата вътрешна духовна зре­лост.

 

Учителят П. Дънов изтъква: "Правдата е нещо вътрешно. Да бъдеш справедлив, това значи да знаеш как да постъпиш при всяка твоя мисъл, при всяко твое чувство, при всяко твое действие." Възприемането и осмислянето на необходимостта от утвърждаване на правдата в живота става отвън навътре - чрез предметните уро­ци на ежедневието, а прилагането на правдата и справедливостта става отвътре навън - от дълбините на съзнанието към реалността на света, в който живеем. Подчертавайки тази идея, Учителят на ББ в България набляга на следното: "Докато човек търси нещата вън от себе си, той ще бъде в преходния свят и всеки може да му отнеме благата, които има. Влязат ли тия блага в сърцето му, той вече е намерил своя възлюблен - Божествената Правда, коя­то прави човека непоколебим и неуязвим. От пълнотата на сърце­то, от изобилието на тия блага раздават истинските праведни­ци. Те са богати. Те са дошли на Земята да извършат някоя специ­ална работа и да придобият опит. Те са дошли от друга система и разполагат с цялата Земя. Те могат да живеят тук колкото искат. Като завършат работата си, ще си отидат откъдето са дошли."

 

 

 

Учителят П. Дънов излага в пълнота съдържанието на понятие­то "справедливост". Той казва: "Аз не говоря за тази справедли­вост, която като осъжда човека, взема му живота." В своите беседи и в личните си разговори Учителят на ББ в нашата страна разглежда справедливостта като проявление на висшия Божествен Промисъл и Воля във всички сфери на съществуване на Всемирния Живот.

 

 

а) правдата - качество на човешката душа

 

Отново ще цитираме Учителя П. Дънов: "Правдата, това е ед­но качество на човешката душа. Всяка душа е родена да бъде пра­ведна. И отначало тя е била праведна. Придобийте това качество, това наследство, което ви е дадено - да бъдете праведни." Следо­вателно, според думите на духовния Учител, човешката душа, при­тежаваща като потенциал цялата пълнота на Божественото съвър­шенство, по природа е надарена с абсолютна правда. Но това, дали и доколко я прилага в действителността, зависи от равнището на личната духовна еволюция на конкретното човешко същество. И понеже правдата е качество на душата, законите на справедливост­та са записани именно върху безсмъртните скрижали на човешкото нетленно естество. Така душата обладава вътрешно знание за тези закони и те поставят своя отпечатък върху нейната изява в света.

 

 

б) мъдростта - основа за действия на правда и справедливост

 

"Справедливостта е атрибут на Божествения свят" - отбе­лязва Учителят П. Дънов. - "За да отсъжда право, човек трябва да е мъдър, да разбира причините и последствията на нещата, да анализира всяка своя постъпка." Тези разсъждения ни водят до заключението, че разумът на свободно определящата се човешка личност, израсла до висотите на мъдростта, е най-добрият съвет­ник при вземането на справедливи решения.

 

 

 

Учителят П. Дънов осветлява изчерпателно и проникновено принципите на правдата и справедливостта.

 

а) I принцип: равноправие и равнопоставеност (спрямо при­лагането на правдата и справедливостта) на всички живи същества

 

Разглеждайки същността и действието на този принцип, Учите­лят на ББ в България отбелязва: "На хората им трябва абсолют­ната Божия Правда - онази Правда, която да се приложи еднакво към всички, без никакво изключение, която има пред вид не само хората, но и всички живи същества, от най-малкото до най-голя­мото. Според великата Правда законът трябва да бъде еднакъв спрямо всички - и спрямо вола, и спрямо човека; и спрямо простия, и спрямо учения; и спрямо обикновения гражданин, и спрямо царя. Когато дойдем до този свещен закон, всички трябва да имаме бла­гоговеен трепет пред него. Защото и простият гражданин като направи погрешка, и царят като направи погрешка, тя си е все погрешка пред закона на Правдата."

 

Действието на принципа на правдата и справедливостта е уни­версално, т. е. то обхваща всички природни царства, включително обитателите на невидимия свят, а не само човека. В подкрепа на изложеното предлагаме следната мисъл на Учителя П. Дънов: "Аб­солютната Божия справедливост трябва да се приложи еднакво към всички, без никакво изключение. Тя има пред вид не само хора­та, но и всички живи същества, от най-малкото до най-голямо­то. Тя трябва да се приложи както спрямо човека, така и спрямо другите същества, както спрямо учения, така и спрямо простия. Любовта на Бога към всички същества е еднаква."

 

 

б) II принцип: правдата и справедливостта са основа на отно­шенията между хората, от една страна, и между хората и оста­налите живи същества, от друга страна

 

Този втори принцип на правдата и справедливостта е формули­ран от Учителя П. Дънов по следния начин: "Животът на всяко същество е живот на Бога (курсивът мой - К. З.). Всяко същество има своето място и значение в живота на Цялото. Всеки човек, когото срещаме, е необходим елемент в Божествения ред на нещата, понеже е едно малко проявление на Бога." На друго място той до­пълва: "Правдата е, която създава истинските отношения между човешките души. Дойде ли тя, ще се изяви онова истинско уважение, което трябва да имат човеците един към друг. Тогава няма да гледа­ме с презрение на никого, а ще бъдем свещени един за друг."

 

Прилагането на правдата в живота довежда до осъзнаването на Божествения произход на човека, от който (произход) произтичат равните права на всички Божии творения пред лицето на Създателя. В този дух са и думите на духовния Учител: "Да бъдеш справедлив, ще рече да знаеш как да постъпиш като мислещо същество, като разумен, истински културен човек. Искаш ли да имаш прави отно­шения към всички същества, бъди справедлив към тях." Следова­телно изграждането на качествено нова култура на отношенията между хората е немислимо без следване на принципа на правдата и справедливостта: "Трябва да отдаваме на всеки човек правото, защото както водата е необходима за растежа на растенията, така и Правдата е необходима за растежа на нашите умове и сърца." И в тази област на многоликия вселенски живот е в сила библейската максима: "С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери!" В тази връзка Учителят П. Дънов пояснява: "И вол като срещнете, ще му отдадете съответното уважение и почитание. Ще знаете, че и той има известни права, заради които не трябва да го насилвате. Ако отдадете нужното право на всички хора и животни, и Бог ще отдаде вашето право. Ако не отдадете право­то на другите, и вашето няма да отдадат."

 

 

в) III принцип: всеки човек и всяко живо същество въобще притежава свещеното право да се развива и да израства по ево­люционната стълбица; Божествената правда и справедливост са тези, които му осигуряват всички необходими условия за това

 

Учителят П. Дънов изтъква относно този принцип следното: "На всеки човек със самото идване на Земята е даден от Разумната природа известен кредит, едно Божествено право, което трябва да се зачита. Това важи и за всяко друго същество." Този закон е призван да залегне в основите на обществения живот. Още от мо­мента на раждането си човек притежава определен капитал за жи­вот и развитие, но които той може да разчита като на свое Божест­вено, ненакърнимо право. Социалната среда, човечеството като ця­ло следва да осигури условията за реализацията на този изначален човешки потенциал. "От хиляди години насам природата е опре­делила за всеки човек по нещо и той трябва да го получи точно навреме" - добавя П. Дънов. Неговите думи обуславят потребност­та от утвърждаване на нов критерий в настоящите и бъдещите со­циални отношения на национално и международно равнище - изис­кването на Божествения закон на правдата и справедливостта на всеки човек да бъдат предоставяни оптимални условия да живее и да израства в духовно-нравствен аспект.

 

От третия принцип на правдата и справедливостта произтичат три важни следствия, които ще разгледаме поотделно:

 

- връзка между свободата и правдата

 

До свободата като идеал на личността, обществото, народа и чо­вечеството може да се достигне само с помощта на върховната спра­ведливост, която е призвана да възтържествува в човешкия живот. На всяка крачка ставаме свидетели как правдата унизително отс­тъпва пред отровните стрели на неправдата. Богатият множи бо­гатството си и дебелее върху гърба на бедняка, за когото нерядко дори и надеждата се превръща в дефицит на съзнанието. А в наше­то време на криворазбрана и побългарена демокрация всякакви ин­дивиди със съмнителни морални качества и напълно отсъстваща духовност станаха милионери пред очите ни и за сметка на цялото българско общество. Днес те са готови да преминат през нас, яхна­ли мощните си БМВ-та, мерцедеси и джипове, и ако спрат, то няма да е, за да ни окажат първа помощ, а за да преценят щетите, които сме нанесли върху возилото им. Оцапани с кръвта ни, те невъзму­тимо ще продължат напред, защото бизнесът не чака. Къде е тук справедливостта?! Тези, които бяха бедни преди 10.11.1989 г., и днес са бедни. Заможните от тоталитарния период си смениха физи­ономиите, дори без да използват пластична хирургия, и днес пак са богати. Има ли въобще правда на този свят?!? Вярващите хора кла­тят глави в мрачно отчаяние и очакват възмездието в отвъдния свят. То поне е неизбежно, но следва ли да се примирим с агонията, ко­ято преживяват правдата и справедливостта на нашата малка пла­нета...?!

 

Според Учителя П. Дънов вече е настъпил космическият момент законът на насилието и неправдата, който е господствал при почти всички досегашни култури, да бъде заменен с Божествения закон на справедливостта, който поставя всичко на мястото му. Така вся­ко живо същество, всяка обективна реалност в нашата битийна структура придобива възможността да изпълнява предначертаните си функции и да оправдае своето съществуване.

 

- правдата и справедливостта - отрицание на всички форми на насилие

 

Това следствие от разглежданите космически принципи изисква на всеки човек да бъде отдадено правото, което Живата Разумна Природа му е отредила. В същото време всеки наш ближен е досто­ен за нашата подкрепа във всичките му стремежи, насочени към триумфа на светлината в пъстрия лабиринт на житейските неволи и премеждия. Учителят на ББ споделя: "Всеки човек е надарен с известни дарби и сили, които трябва да развие. Това е негово граж­данско право. Всеки, който отнеме това право на хората, върши престъпление. Правдив човек е онзи, който не накърнява чуждите интереси нито на йота. Той е готов от него да мине, но не от другите. Готов е да отстъпи първото място на другите, а сам да заема последното място. Тъй постъпва и майката."

 

- правда и справедливост на индивидуално, колективно и гло­бално равнище - за всеки човек, всяка общност от хора, всеки народ, всяка държава, за цялото човечество като групова общност на Разума

 

В този ред на мисли Учителят П. Дънов подчертава: "За да има мир в която и да е държава, трябва да има Правда. Има ли безпра- вие, в нея ще настъпи безредие. Отворете страниците на истори­ята в миналото, взрете се в настоящето и ще видите, че безпра- вието винаги е било причина на всяко безредие. Навсякъде законът е един и същ - щом има безправие, веднага ще се яви безредие. Правдата е, която определя отношенията между хората. Тя е, която разпределя Божиите блага - кръвта на живота - в общо­човешкия организъм."

 

В света царува Божията справедливост. Който я нарушава, пое­ма върху себе си тежки последствия - той страда и се бори с проти­воречия на всяка крачка в живота. А когато тази справедливост бъ­де приложена на дело, тя заличава всяко недоволство, всеки заро­диш на неудовлетворение.

 

Бог е предоставил на всеки народ негово собствено право да съ­ществува и се развива към добро. Това е Божествен потенциал, кой­то следва да бъде зачитан от всички останали народи. Големите измежду тях трябва да се съобразяват в този смисъл с малките и обратно. Изводът е, че човечеството като колективна общност е длъж­но да създаде на всяка индивидуалност и на всеки народ условия и подкрепа за жизнена изява и целесъобразно развитие. Междуна­родната общност е по същността си жив организъм, интегрално Цяло, което обладава всички възможности за правилното еволюци­онно израстване и на личностите, и на народите.

 

 

г) IV принцип: универсален характер на правдата и справед­ливостта - справедливо разпределение на благата между всич­ки живи същества

Четвъртият принцип е формулиран от Учителя П. Дънов, както следва: "Добро е това, което е добро за всички, а не само за едного. Животът изтича от Великото Разумно Начало (Бога - бел. К. З.), което обгръща всичко в света. Навсякъде, където има живот, той е проява на това Велика Разумно Начало. Всички блага, които идат от Разумната Природа, са за всички. Ето защо върховната справедливост изисква, щото Божиите блага, благата на Разумната Природа, да бъдат блага на всички. Те трябва да бъ­дат достояние на всички. Така говори законът на справедливост­та. "

 

Тази идея на изгряващата Нова Култура е изразена от Учителя П. Дънов в надписа на една малка чешма, построена под негово ръководство: "Божието благо е благо за всичкиТой изтъква: "Има един велик закон в природата, който регулира нещата. Благата на живота не текат само в една посока. Този закон е общ и се отнася не само до физическия, но и до психическия живот. Който разбира този закон, той никога не би се осмелил да поста­ви преграда между себе си и своя ближен с цел да задържи блага­та само за себе си. Той знае, че всяка преграда, която е поставена, един ден ще се обърне против самия него. Като не разбира този закон и не го спазва, човек сам си създава нещастия. От нас се изисква само едно: да не поставяме преграда на Божествените блага, които текат към нас. Божественото благо е общо за всич­ки същества. Божественото е достъпно за всички. Благата, ко­ито Бог дава, трябва да се оставят свободно да текат - да се ползват всички същества от тях. Това се отнася за всички видове блага."

 

Правдата, освен всичко останало, е и най-краткият път за побе­да над бедността и мизерията в глобален мащаб. Но за да се стигне дотам, трябва да бъде усвоено още едно стъпало на духовната ево­люция - състраданието (което неслучайно е издигнато на пиедес­тал в най-древната от съвременните световни религии - будизма). По този повод Учителят на ББ у нас изтъква: "Правдата трябва да се приближи в света така, че да не остане нито един беден човек, който да въздиша и да възклицава: "Няма ли Господ на този свят ? " Ето защо истинският праведник на земята, когато се моли, трябва да иска от Бога да му покаже някоя страдаща душа, за да й помогне."

 

Тук е мястото да отбележим, че идеалът за напълно справедливо разпределение на всички блага ще бъде осъществен в близкото (от езотерична гледна точка) бъдеще - след установяването на Новата Култура на VI коренна раса по цялата планета Земя. Тази определя­ща характеристика от утрешния ден на човечеството е обрисувана от Учителя П. Дънов по следния начин: "Аз ям и казвам: "Слава Богу." Но същевременно това благо трябва да бъде благо за всички. Да бъде общо благото и от материален характер, и от умствен характер, и от сърдечен характер. Всички блага, които придоби­ват хората в бъдеще, ще бъдат общо достояние на цялото човечество. Това се отнася не само за материалните блага, но и за знанието, способностите и дарбите. Справедливостта изисква, щото човек да говори не само за себе си, но и за другите, да търси не личното благо, но общото. Там, дето има сиромашия, страдание, има ли общо благо? Дето има насилие, има ли общо право? Това са продукти на старото човечество и последиците от тях са разрушените градове и всички гробове. Това са документи, които показват, че природата не прощава на онези, които престъпват законите й. Новото човечество твърди, че на всяко същество трябва да се даде неговото място и подходяща работа. Всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум, благородна душа и крепък, възви­шен дух."

 

Благата, предоставяни ни така щедро от природата, следва да бъдат оставени да текат свободно, така че всички същества да се ползват безпрепятствено от тях. Никой не е в състояние да лиши от полагащите му се блага нито човека, нито даден народ. Възтържествуването на правдата е грандиозен процес за разпреде­ление на всички Божествени блага по всички части на организма, независимо дали това е отделна личност, общество, народ или ця­лото човечество. Справедливостта е тази, която разпределя Божиите блага в общочовешкия организъм. Желаната от позициите на Божия план абсолютна справедливост може да бъде постигната само в свет­лината на Мъдростта, която съдейства за разумното, правилно раз­пределение на благата между всички.

 

Като следствие от четвъртия принцип е закономерността, че все­ки черпи от благата според степента на своето духовно развитие. Това правило не накърнява свободата на достъпа до благата. Ала то свидетелства за факта, че по-развитият в духовен аспект прите­жава и по-съвършени вътрешни сетива и приемателни системи за усвояване на количество блага, които се предоставят по равно за всички. Например, човекът, който е извървял по-дълъг път на ду- ховно-нравствено усъвършенстване, ще възприеме от слънчевите лъчи повече енергия, отколкото по-неразвитият. Аналогично е срав­нението на Божиите блага с извор, от който всеки може да почерпи дотолкова, доколкото голям е съдът, който носи със себе си - своя духовен потенциал. Учителят П. Дънов допълва в този смисъл: "Щом искаме да бъдем абсолютно справедливи, Бог ще каже: "Ето същества, които искат да изпълнят Моята воля."

 

 

 

Законите на правдата и справедливостта следват от обстоятелст­вото, че всички същества съставляват едно цяло. Те са градивни час­ти, безкрайно множество компоненти на великия космичен организъм. Божественият принцип на правдата и справедливостта е призван да осигури благоприятни условия за съществуването на всички тях.

 

Единството на живота като принцип и реалност на космическата необятност е залегнало в основата на всички световни религии и духов­ни учения. То произтича от наличието на едно Върховно Божество - Творец и Промислител на Вселената, и на една Творческа Воля в Битието.

 

 

а) правдата и справедливостта - фактор за духовното израс­тване на всяка индивидуалност

 

Учителят П. Дънов казва: "Дето има справедливост, там има растеж. Дето тя отсъства, няма растеж." В случая справедли­востта представлява задължително стъпало към върховете на ду- ховно-нравственото съвършенство. В този дух са и думите на Учителя на ББ в нашата страна: "Ето защо, за да постигнете съвършенство, като първо стъпало на вашия живот поставете Божествената Правда, чрез която се изявява Любовта към всич­ки същества - човеци, животни, растения. Придобиете ли това, дето и да погледнете, ще виждате само доброто. Виждате ли доброто, то ще произведе в душата ви свещен трепет."

 

Както и при всички останали опитности и качества, които биват придобивани и усвоявани по пътеката на духовното издигане, и правдата, ако не бъде прилагана в практиката, остава без стойност. Такава е логиката на следните разсъждения на Учителя П. Дънов: "Искате ли да се развивате правилно, непременно трябва да вър­шите правдата. И когато трябва да извършите правдата, извър­шете я, ако ще би и светът да се обърне с главата надолу."

 

 

б) правдата и справедливостта като условие за проявата на Любовта, Мъдростта и свободата

 

Правдата и справедливостта в качеството си на Божествен твор­чески принцип и неговата проекция в създадения от Бога свят пре­доставят необходимите условия за проява на Любовта, Мъдростта и свободата. В тази насока на анализ и обобщение Учителят П. Дънов наставлява: "Докато не бъдете справедливи, няма да се на­учите да мислите, да чувствате и да действате правилно. Без справедливостта не могат да се проявят правилно Любовта, Мъд­ростта и Свободата. Абсолютната справедливост трябва да бъ­де идеал за вас, за да могат всички Божествени добродетели да дойдат във вас. Справедливостта усилва дарбите и способности­те на човека. Тя носи вътрешен мир и спокойствие. Когато спра­ведливостта се прилага, престъпленията са невъзможни. Спра­ведливостта подобрява живота." Не на последно място - без про­явената в живота правда любовта не би могла да изпълни със сво­ята светлина човешката душа: "Всяка душа трябва да бъде правед­на. Защо ? - За да излезе от нея великата светлина. А в светлината, която изтича от Правдата, Любовта ще й се изяви. Правдата, това е основата, на която Любовта се изявява и осиява човешка­та душа" (Учителят П. Дънов).

 

 

в) Новата Култура на VI раса ще изведе за първи път на пре­ден план Божествената правда и справедливост на Земята

 

Учителят на ББ в България свидетелства: "Откак светът съ­ществува, на Земята е нямало правда. Баща ви е бил справедлив, както обикновените хора." Проявяването на правдата и справед­ливостта е свързано и с отговорността на нашето човечество пред бъдните поколения. В това направление разсъжденията на Учителя П. Дънов носят характера на важно прозрение: "И ако ме питате защо има нужда от Правда, ще ви отговоря: "За да могат бъде­щите поколения да живеят във вашата светлина." Светлината, която произтича от Правдата, е есенцията на онази светлина, която дава живот, която носи в себе си живота."

 

Новата Култура на VI раса е култура на Любовта, на сърцето - тя съдържа в себе си най-големия възможен потенциал за утвърж­даване на правдата и справедливостта по цялата планета. Правдата, в този смисъл, е проявление на Христовата Любов - Любовта на онова велико Същество, Което пое в ръцете Си съдбините на Земята. В тази връзка Учителят П. Дънов дава следното пояснение: "Пра­ведните хора са богати. Те са синове Божии. А всеки човек, който е син Божий, разполага с капитала на цялата Слънчева система. Божествената Правда, на която те са носители и която иде сега в света, ще стопли човешките сърца. И в бъдеще, в новата култура, в културата на Светещите, светът ще се отоплява и осветява от човешките сърца, в които Правдата обитава. От тия бъдни- ни сега Христос изпраща вест - Христос на Любовта, изявена в Правдата, която просветва у онези, които Го любят."

 

 

 

Тази формулировка не е само теоретическо заявление. Практи­ческият опит като безпогрешен критерий за истината доказва, че справедливостта освобождава човека от неговите слабости и пороци. Тя е първото стъпало към жадуваното съвършенство. Учителят П. Дънов подчертава: "Правдата... може да се оприличи на водата. Каквото е водата по отношение на твърдата почва, това е прав­дата по отношение на човешкия живот, защото тя е, която смек­чава твърдите тела. Хората, които са се озлобили, са се втвърдили, защото нямат правда. А онези, които са станали меки, имат правда. Дайте на един човек правото и той ще омекне. Същото действие оказва на растенията и водата."

 

Факторът, който с най-мощна сила задържа човека във веригите на материята, е неговото его. Ако човек проявява правда във всичките си действия (предхождани от правата мисъл, както съветва Учителят П. Дънов), той е на път да се освободи веднъж завинаги от тази обвърза­ност с тленното и преходното. Затова гласът на съвестта в душата ни ни мотивира да потвърдим следващото заключение на българския духовен Учител: "Божествената Правда изключва всякакви почес­ти и слава, всякакви богатства и знания заради лични облаги."

 

 

а) Любовта не може да бъде приложена без наличието на прав­да и справедливост

 

" Който иска да приложи любовта, трябва да бъде справедлив. Любовта не търпи несправедливост. И всички вие умирате от несправедливост. Любовта е закон, който носи блага на всички същества" (Учителят П. Дънов). Освен гореизложените съждения Учителят на ББ у нас формулира и една интересна зависимост между Правдата и Любовта на физическото поле, в материалния свят: "Абсолютната Божия Любов изисква абсолютна Правда. Там, де­то няма Правда, няма Любов. Физическата страна на Любовта е Правдата. За да се изяви Любовта във физическия свят, непре­менно трябва да има Правда."

 

 

б) правдата и справедливостта - израз на Божията Любов в света

 

По своята същност, характер и проявление правдата и справедли­востта изразяват Любовта на Бога Творец към всичко сътворено, към всички живи същества. В същност има само една справедливост - справедливостта на Любовта. Любовта в качеството си на могъща съзидателна сила изпълва умовете и сърцата на хората и ги дарява с разбирането, че благата и животът са общи и достъпни за всички. Оттук и логичният извод, че Любовта, след като е изявена и приложена, води към утвърждаване на правдата и справедливостта.

 

 

в) Истината като източник на правдата и справедливостта

 

Не само духовното прозрение на ясновиждащия, ала и свидетел­ството на интуицията на напредналия по пътя на еволюционното израстване човек съзират източника на правдата и справедливост­та в света на Истината. Според Учителя П. Дънов именно Истината представлява върховното постижение по Пътя на окултното уче­ничество. Извирайки от най-високите полета на Божествения свят, тя единствена е в състояние да освободи човека от физическо и ду­ховно робство, от вековни предразсъдъци и заблуди, превърнали се в закони на общността на невежите и слепите. Само тя, царствена­та Истина - лъч от сърцето на Бога, - би могла да преведе земния човек през всички тресавища на собственото му несъвършенство и да го понесе на крилете си към неугасимата светлина на Божестве­ното съзнание. Там, където отвека се ширят неизразимите със сло­вото на езика владения на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Там, където всеки от нас ще срещне своя Учител, очакващ го от хилядолетия с непобедимо търпение и надежда. И никога повече няма да се разделим.

 

"Истината е висшата реалност. Истината съдържа нача­лото и края на нещата"

(Учителят П. Дънов)

 

 

а) Истината като висша реалност

 

Само истинното може да бъде реално! Колкото повече се отда­лечаваме от Истината, толкова повече затъваме в блатото на заб­лудите и илюзиите. Още в древността мъдреците на Индия са про­зрели, че нашият свят на относителността е обгърнат от булото на Майя - мировата илюзия. Оказва се, че ние живеем в царство на привидността и че това, което изглежда реално, в същност е само сянка на действителността. В най-гъстата и инертна материя е и най-измамната илюзия. И колкото повече се изкачваме по стълби­цата на космическите сфери, в толкова по-фина субстанциална среда попадаме и съответно се доближаваме до Абсолютната Исти­на, т. е. до Бога. Той именно е Висшата Реалност. А Истината е неразделна част от глъбинната Му Същност. Затова в езотерично- то познание характеристиките на Истината са: неизменност, веч­ност, всеобхватност. Духът на Истината е Този, Който говори чрез устата на великите Учители на човечеството. Едва ли ще сгрешим, ако поставим знак на тъждественост между Него и Христовия Кос­мически Дух или пък Светия Дух на традиционното християнство. Същността е една, а проявленията й в Битието са безброй! И така - критерият за реалност е степента на близост до Истината. Овладяването на този критерий и яснотата на преценката, извърше­на с негова помощ, е в пряка зависимост от стъпалото в духовната еволюция на личността. Принадлежността на едно същество към определено еволюционно стъпало следователно бива обусловена от степента, в която то е познало Истината - сиреч доколко е проникнало в нея и се е сляло със същността й.

 

Истината сама по себе си създава облика на един от най-извисе- ните светове във Всемира. За него Учителят П. Дънов свидетелства: "Казват, че Истината е отвлечена. Не, Истината е реалното, което лежи в основата на нашия живот. Тя е един свят на неопи­суема красота, който си има своите краски, тонове, музика. Тя е свят, който съществува и ще съществува винаги. В този свят не­щата са строго, математически определени. Няма нищо непред­видено, нищо случайно."

 

Изнесените дотук становища и разсъждения (макар и поднесе­ни в концентриран вид) ни дават основание да направим един гене­рален извод: Реалността е въплъщение на Истината според Бо­жия Промисъл за Вселената. Със задължителното уточнение, че разглеждаме Истината като Космически Принцип, стоящ несрав­нимо по-високо от фактите и законите, от причините и последстви­ята, от всеки неизбежен дуализъм в света на формите. Това е Исти­ната, която неумолимо разкрива същността на всяка обективна ре­алност навред в творението.

 

 

б) Истината като ядро на същността на всичко съществуващо

 

Вече изтъкнахме, че Истината е иманентна (вътрешно присъща) на Създателя Бог. И тъй като Той присъства навсякъде и във всичко (понеже Бог е вездесъщ, което означава именно всеприсъстващ) пос­редством Своя Дух, следователно и Истината представлява жизне­но важен компонент от същността на всичко съществуващо. По то­зи повод Учителят на ББ в България отбелязва: "Квасът, същина­та на всички неща е Истината. Тя е най-високото нещо в човеш­кия разумен живот."

 

Истината упражнява мощно дисциплиниращо въздействие в хаоса на материалния живот. Нейните проявления пораждат неп­реодолими ограничения за онези, които все още не са проникнали в същността й. Тази закономерност има и своята положителна ро­ля за невежите и заблудените - тя ги предпазва да изгорят в огъня на Истината, който е безпощадно унищожителен спрямо непод­готвените да възприемат извънредно високите му вибрации. Затова пък към зрящите Истината проявява невиждана щедрост - дарява ги навеки със свобода. Пътуването към Истината - като Цел на разумния живот - притежава своето основно направление. Колкото и да се лутаме, да спираме, да падаме, да се връщаме и отново да продължаваме напред по този Път, някъде там, на духовния хоризонт, неизменно проблясва фарът на Истината. Той никога не угасва. Ако успеем веднъж завинаги да свалим булото на заблуди­те и илюзиите от вътрешния си взор, никога не ще загубим вярна­та посока. В рамките на тези размисли нека проследим съответ­ното обобщение на Учителя П. Дънов: "Всички същества, които не живеят според Истината, имат желание да се движат безразборно. И затова природата ги е ограничила. А Истината подразбира движение в определена посока - посоката, в която всичко във Вселената се движи - от граничното към безгранич­ното и безначалното. "Истината ще ви направи свободни" (Йоан 8:32 - бел. К. З.)."

 

На духовно, непроявено равнище Истината присъства в корена на всяко обективно явление, процес, субект (индивидуалност) или даденост. Нашето интелектуално или емоционално отношение към нея с нищо не може да я промени. Мирогледът на всеки човек пред­ставлява съвкупност от схващания и убеждения, които той е приел за истинни. Рано или късно - всички те подлежат на изменение, нерядко радикално. Човешкото същество е в непрекъснато дина­мично развитие. Затова и устоите на светогледа му обладават само относителна стойност. Над всички тях - горда в своята абсолют- ност - се извисява вечната Истина: "Истината е независима от личните схващания на хората. Дали ще мислите по един или друг начин за нея, дали ще се приближавате или отдалечавате от нея, с това вие няма да измените нейните отношения" (Учителят П. Дънов).в) Истината като част от Божието естество

Вече на два пъти подчертахме духовния факт, че Истината е не­отменен елемент от Божията Същност. Както може да се очаква, най-кратко, ясно и въздействащо това е дефинирано от великия ду­ховен Учител на България: "Истината е атрибут на Бога. Тя е израз на Божието величие. Истината е мощното в света, чрез което Бог се изявява. Истината е светът, гдето душата живее в своята същина." Истината е част от най-дълбокото, извечно естес­тво на Бога. Същевременно тя е едно от безбройните проявления на Твореца в сътворения от Него свят.

 

Произходът на Истината е в безграничния и безначален Отец на Вселената. Чрез своите изяви в света на формите, обаче, тя прокар­ва безчет линии на разграничение: между светлината и мрака, меж­ду разума и невежеството, между земното и небесното, между Духа и материята. Първото изискване по пътя на окултния ученик е да усвои различаването. И тук именно Истината е неговата незаме­нима помощница и водителка. Ако, разбира се, той съумее да я от­личи от нейните фалшиви посестрими: полуистината, неистината, премълчаната истина, бялата (или т.нар. благородна) и недотам бялата, т. е. откровена, лъжа. Деликатното взаимоотношение меж­ду непроявената (като иманентна на Бога) и проявена в Космоса Истина - взаимоотношение, поддържащо баланса и подхранващо равновесието на съществуващото (като глобална система от субек­ти и взаимовръзки) - е обрисувано от Учителя П. Дънов, както следва: "За Бога ние имаме две понятия. Когато излизаме от Него, ние Го разбираме като нещо, което се ограничава само в себе си. А като започнем развитието си, изхождайки от крайното, гранич­ното и отивайки към онова, което е без начало и без край, схваща­ме Бога като безграничен, безначален. Истината, която е излязла от безграничното, е направила нещата гранични. Тя е, която е изявила безграничното. Бог като Истина ни привлича, а Христос ни показва истинския път на нашето вътрешно движение към Бога. И затова Истината е насока към безграничното и безначал- ното, което има връзка с ограниченото."

 

 

 

Според Словото на Учителя П. Дънов Истината е висшата цел, върховното постижение по Пътя на окултния ученик. И тъй като безкрайното пътуване към съвършенството на търсещия в Духа чо­век има за крайна точка Бога (Цялото), а Истината е компонент от глъбинната Същност на Бога (неизменна част от Цялото), следо­вателно това е пътуване и към Истината. Относно взаимоотноше­нията между Бога като Абсолютна Реалност, Истината - като изява на тази Реалност в Битието, и проявения живот Учителят на ББ в нашата страна съобщава следното: "В Битието съществува един абсолютен живот, една абсолютна реалност. Това Абсолютно На­чало през хилядите векове, през цялата Вечност няма да Го узна­ят. Този Абсолютен Бог ще остане една велика загадка за всякога. Съществува също така и един прогресивно проявяващ се живот, който произтича от тази Абсолютна Реалност. И по проявите на Истината, на Абсолютната Реалност ние добиваме познание за нея. По същия закон не мислете, че някой ден ще определите какво нещо е Любовта! И тя ще остане позната само като една проява - ще я познаваме по проявите й."

 

Така както Бог е постоянна, най-велика Цел в духовното усъвър­шенстване на всяка монада, на всяко живо същество, на всичко съ­ществуващо, така и съдържащата се в Божията природа Истина също е цел на мировата еволюция. Всички космически обекти са насочени в своето проявление към Истината. Степента на близост до нея е съответно критерий за равнището на духовната зрелост на отделните обективни реалности - пилигримите по Пътя, чийто край се губи в линията на духовния хоризонт. За всички тях, обаче, като неугасващ фар - указател за вярната посока - свети с меко сияние огненото сърце на Истината. "Във Вселената всичко се движи. Зе­мята се движи около Слънцето. Слънцето се движи около друго слънце - движение в движение става. Но общата посока на всич­ки тия движения се дава от Истината. Ала не само небесните тела се движат. Всички желания, чувства и мисли на човека обра­зуват милиарди светове и системи, които се движат към велика­та цел - Истината" (Учителят П. Дънов).

Истината е цел, а не самоцел на космическото Развитие. Обектив­ният, постъпателен процес на духовно-нравственото израстване на съществата неизбежно води към постигането на Истината. А на сво­ите неустрашими покорители тя дарява безгранична свобода. За да изградим триада от тези фундаментални категории (при цялата ус­ловност на подобна хипотетична, мисловна конструкция), нека да прибавим още едно понятие - отговорност. Ето какво се получава:

 

Истина - свобода - отговорност

 

Ако се опитаме да изразим съдържанието на тази схема на дос­тъпен език, то резултатът би изглеждал така: Постигането на Ис­тината носи пълна и безгранична свобода, която трябва да бъ­де използвана с максимална отговорност.

 

Всяко отделно равнище на еволюционно развитие на живите съ­щества във Вселената отговаря на определено ниво на познаване, овладяване и прилагане на Истината. Прилагането се осъществява чрез действието на космическите принципи и закони. Всяка област (зона, сфера, свят) на Битието се характеризира със собствена систе­ма от принципи и закони. Има и такива, чието действие е универсал­но, т. е. обхваща Космоса в неговата цялост. Колкото повече се изди­гаме отдолу нагоре в мировата Реалност (от по-грубите към по-фи­ните полета или светове на творението), толкова повече се увеличава обхватът на действието на принципите и законите. Нека не забравяме, обаче, че Развитието на Вселената се реализира не по една линия или в една плоскост (равнина), а приема формата на спирала. От това следва един генерален извод: Постигането на Истината в един отде­лен свят (зона, сфера, област) на космическата необятност е пред­поставка за начало на процеса на постигането й в следващия, по-извисен свят. Например, като илюстрация: постигането на Истината на физическото поле (в материалния свят) освобождава ра­зумното същество от действието на принципите и законите, харак­терни за тази област на Битието, и поставя началото на процеса на постигане на Истината от страна на това същество в астралното поле. И така - през менталния, каузалния (причинния), будичния и атмич- ния свят, до Монадното (Анупадака) и Божественото (Ади) поле (в съответствие с теософската класификация и названия) - до самото Сърце на Бога, Неговата извечно непознаваема Същност.

 

Съществува и абсолютна Истина, но тя е приоритет единстве­но на Бога. Тук, в нашия свят на гъстата материя, можем да станем свидетели само на отделни нейни проблясъци и нюанси. И колкото по-напред и нагоре се придвижваме по вечния Път на познанието и усъвършенстването, толкова по-ярък и прекрасен става нейният об­раз пред духовния ни взор. Продължителността и трудността на процеса не бива да ни отчайва, понеже нали точно за това разпола­гаме с цялата Вечност...?!

 

 

 

"Истината в себе си е нещо конкретно, реално, неизменяемо. Тя е Вечна Светлина, Вечна Мъдрост, Вечна Любов, Вечна Прав­да, Вечен Живот." (Учителят П. Дънов)

 

Обективното съдържание на Истината включва в себе си адек­ватното отражение на всичко съществуващо. В този смисъл Истината е своеобразно космическо огледало, в което всяка обективна реал­ност, всяко живо същество във всеки момент от живота си може да се огледа и да прецени доколко видяното съответства на Божия Про­мисъл и План за конкретната индивидуалност. Разбира се, за да бъде преценката вярна, не е достатъчно само добро желание. Нужни са и редица качества, култивирани в процеса на еволюционното развитие на съществото. И на първо място - чистота. Физическа, нравствена и духовна. Всяко присъствие на нечистота, дори и ми­нимална, замъглява истинния образ и изкривява опасно изображе­нието. А в нашата действителност предпоставки за изкривяване - дал Господ! Затова мъдреците и духовните Учители от всички епо­хи ни учат, че живеем в свят на заблудите, на илюзиите. Свят, в който е толкова трудно да познаеш самия себе си. А без този род познание духовният Път е обречен на невъзможност.

 

И така достигаме до разковничето: съдържанието на Истината може да бъде постигнато по светлия път на познанието. Както вече нееднократно подчертавахме, този Път е безкраен. Най-точната мяр­ка за него е Вечността. На всеки етап от Пътя съответства определе­на дълбочина на проникване в Истината, в нейното съдържание.

 

От своя страна съдържанието на Истината представлява абсо­лютна ценност за всички живи същества в Космоса. Въздействието му върху съществата е комплексно и благодатно, мотивиращо и сти­мулиращо техния духовен ръст. Нека и по този въпрос се обърнем към Словото на Учителя П. Дънов: "Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш. Възлюби Истина­та! И когато си тъй сиромах, че нямаш ни петак в джоба си, знай, че има нещо, което седи над всяка сиромашия. Това е Исти­ната. Има нещо, което седи над всяко богатство. Това е Истината. Има нещо, което седи над всяка власт. Това е Истината. Тази Истина ще отвори пред тебе велик простор и ти ще прогледнеш. Когато тя дойде у тебе, ще направи ума ти светъл, в сърцето ти ще внесе мир, а на тялото ти ще даде сила и здраве."

 

 

 

 

Първото и най-важно условие за постигане на Истината е Лю­бовта. Неразривна е връзката между тези два Божествени принципа и непостижима е мощта, която се ражда от хармоничното им вза­имодействие: "Любовта иде отгоре, от Истината. Любовта вся­кога се стреми към Истината. Истината е най-чистият образ на Любовта (курсивът мой - К.З.)." И още: "Пътят на Любовта е път на Истината. Ако думите ви са пълни с Любов, вие се прибли­жавате до Истината. Ако душите ви не се разгарят от Любовта, вие се отдалечавате от Истината" (Учителят П. Дънов).

 

 

а) Любов към Бога

 

Да възлюбим нашия Небесен Баща - Бога, това е първата и най- важна заповед в благовестието на Господ Иисус Христос. Универ­салният й характер обхваща и постигането на Истината. Затова и Учителят на ББ в България ни съветва: "За да намери и познае Истината, човек трябва да възлюби Бога. Който обича Бога, той живее в Абсолютната Реалност. Само този, който живее в Абсо­лютната Реалност, може да познае Истината. ...Щом Любовта се ограничи в човека, ограничава се и Истината в него. И тогава човек живее в относителната реалност. Без Любовта Истината не може да дойде, не може да се прояви. За да родиш Истината, трябва да любиш."

 

 

б) Любов към ближния

 

Да обичаме ближния си, както себе си - това е втората, съответ­стваща по важност на първата, заповед в нравствения закон на Хрис­тос. Различна е реакцията по обратната връзка на двата Космически принципа - Любовта и Истината, що се отнася до човешките не­достатъци и слабости. За този вид взаимодействие Учителят П. Дънов свидетелства: "Любовта е снизходителна към грешките на хората, към техните слабости. Истината, обаче, е строга и неу­молима. Истината не търпи невежеството, слабостта, нечис­тотата. В това се състои нейната съвършена красота. Ето защо, който е слаб, да отиде при Любовта. Който е невежа, да отиде при Мъдростта. Който е онеправдан, да отиде при Правдата, а който иска да бъде съвършен, да отиде при Истината."

 

 

в) Любов към всички творения

 

Любовта към Бога и ближния - като най-важни заповеди в Божес­твения нравствен закон - би следвало да бъде хармонично съчетана и с Любов към всичко, сътворено от Бога. А това означава - Любов към природата и всички живи същества. Цялото творение отразява в сво­ята същност невидимото присъствие на Твореца. Чрез Своя Дух Той изпълва всеки атом на Битието. Затова и по неповторим начин в творе­нието бива отразена и Божествената Истина, към която откакто свят светува е устремена Любовта. Ето разсъжденията на Учителя П. Дънов относно тази картина на завършеност и извечна хармония: "Любовта всякога има стремеж към Истината. Истината е обект на Любовта. Без Истината като обект Любовта не може да се прояви."

В процеса на своето колективно духовно съзряване, навлизайки в Новата Култура на VI раса, ние, земните хора, би трябвало да осъзнаем, че всеки от нас е част от вселенското Цяло. А благополу­чието на всяка съставна част е немислимо без благополучието на Цялото. И обратно - Цялото винаги страда с всяка болка на своите градивни елементи.

 

 

г) Мъдрост в мисъл, слово и дело

 

"Само разумният човек може да познае Истината и да е сво­боден. " "Истината и Свободата идат от разумния живот на чо­века. Разумната Природа дава само на разумните свои деца Исти­ната и Свободата, а другите ограничава. Защо? Защото не са готови още." (Учителят П. Дънов)

Чрез познаване и прилагане на Мъдростта се постига Истината за всяка обективна реалност в Битието. И в случая двата Божествени принципа - Мъдростта и Истината (както и Любовта и Истината, както установихме по-горе), в своето хармонично взаимодействие пораждат максимално благоприятни резултати.

 

Една от най-съществените и мащабни задачи, пред които е изп­равен окултният ученик, е да развие у себе си стремеж за издигане равнището на мисленето си до непостижимата висота на Божията всеобхватна мисъл. Това задължително условие за върховно пости­жение по пътя към съвършенството е изяснено от Учителя на ББ у нас, както следва: "Истината казва: Аз мога да живея само в един дом, гдето има Любов и Мъдрост. Истината носи два елемента: елемента на Любовта и елемента на Мъдростта. ... Човек трябва да каже : Господи, Ти си, Който мислиш в мен. Аз разбирам Твоята мисъл. Ти си Любовта в мен. И аз проявявам тази Любов. Ти си Истината в мен. И аз проявявам тази Истина."

 

 

д) служение на Бога

 

Твърде многобройни са вариантите на разкриване съдържанието на това, да служиш на Всевишния. Една от множеството възможни дефиниции в тази насока е: осмислен живот, целеустремена воля в служба на Доброто, на Божия план за света. От казаното става оче­видна тясната връзка между постигането на Истината и начина на използване на свободната воля у човешкото същество. Кратка, но нед­вусмислена е тази констатация, намерила израз и в Словото на Учителя П. Дънов: "Истината има връзка с волята. Тя се проявява в действие."

 

Служението е неотменна характеристика на окултния ученик в по­следните етапи от духовното му израстване, както и на Учителите от невидимата Йерархия на Светлината. Една от основните разновид­ности на йога - а именно бхакти-йога (представена в световен мащаб и в нашата страна от Обществото за Кришна-съзнание), е свързана с Божествената любов и преданото служение. Висшата изява на слу- жението е саможертвата. Готовността за саможертва е свойствена са­мо на най-извисените в духовно отношение индивидуалности. Най- яркият пример за всички времена си остава Голготската жертва на Господ Иисус Христос. В унисон с насочеността на разглежданата те­за са и думите на Учителя П. Дънов: "Герой в света може да бъде само оня, в когото живее Истината. Само той може да се жертва и когато се пожертва, ще влезе да живее в душите на хората. Затова ви казвам: Преди всичко и над всичко любов към Истината!"

 

 

е) стремеж към красотата

 

"Красотата е израз на Истината." (Учителят П. Дънов)

 

Красотата е велико постижение по пътя към Божественото. За някои търсещи по духовния Път тя е една от най-значимите надеж­ди за спасение на съвременното човечество от призрака на безог­ледното потребителство, войнстващата бездуховност, покварата на нашата цивилизация и застрашително надвисващата екологическа катастрофа. Може би тя фокусира в себе си толкова надежди пора­ди факта, че представлява сплав от редица най-фини и извисени изяви на Духа. Всеки от нас има собствен критерий за красивото. И въпреки това Красотата, призната от всички за безусловна и издиг­ната на пиедестал от колективната духовност на човечеството, при­тежава без съмнение заряда и достойнствата на Абсолютното.

 

Взаимовръзката между Истината и Красотата е осветлена лако­нично, ала с пределна дълбочина от Учителя на ББ в България: "Красотата е също израз на Истината. Каквото е красотата по отношение на човека, такова е Истината по отношение на Бо­жествения свят. Истината е неговата светлина (курсивът мой - К. З.)". Който върви по верния (а той е най-краткият!) път към Бога, неизменно става съпричастен към красивото в живота. Нещо повече - Красотата оставя своя неизличим отпечатък върху лицето и формите му, върху тялото и жестовете му, върху начина на изразя­ването и движенията му. Такъв човек се превръща в посланик на Красотата. У него наред с прекрасното пълноценно живее и диша и истинното. Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да отбележи: "Колкото човек идва по-близо до Бога, става по-красив. Когато човек има вдъхновение, става красив - изразява красотата на Ве­ликия. ...Когато се казва, че един човек ви обича за красотата, това е вярно, защото тя е израз на Истината. Няма по-голяма красота в света от Истината."

 

 

 

"Истината е първичният капитал, който е вложен в чо­вешката душа."

(Учителят П. Дънов)

 

Още от сътворяването на човека Бог е вложил в неговата духов­на същност безценния зародиш на Истината. Всеки човек следва да го открие у себе си и да го прояви. Как именно да го стори? - Чрез разумното си и мъдро отношение и поведение спрямо природата и другите живи същества. Само тогава Истината в съзнанието на лич­ността би заела подобаващото й се място на върха на пирамидата от ценности за конкретния човек. Само тогава би било в сила и заключението на Учителя П. Дънов: "Истината подразбира вис­шето в човека" (курсивът мой - К. З.).

 

А къде да я открием - тази мирова вълшебница, приковала в себе си погледите на всички живи същества? Ето отговора на Учи­теля на ББ у нас, на който напълно можем да се доверим: "Къде ще намерите Истината? Понеже Божественото образува същина­та на човешката природа, затова Истината е вътре във вас (курсивът мой - К. З.). Вие живеете в Любовта, в Мъдростта, в Истината - в Бога." И нищо чудно - понеже според словата на Спасителя Иисус Христос Царството Божие е също вътре в нас (Лука 17:21). Каква по-възхитителна и блестяща в достолепието си Владетелка на това Царство от Истината!?

 

Постигането на Истината, вложена извечно във висшия Аз на човека, е свидетелство за върховно духовно извисяване. За такава личност вече няма тайни в Битието! И навярно не по-малко важно е това, че този човек е съвършено наясно с главната посока на своя живот. Един от най-мощните двигатели на неговата целеустреме- ност по вечния Път на Духа е именно неустоимата красавица - Ис­тината! Нейното присъствие в живота на човешкото същество има не само определящо мирогледно значение, но то служи и за съвсем ясен ориентир при решаването на проблемите на ежедневието. И в малкото, и в голямото Истината си остава неугасим фар и пътевод- на звезда. Ала само за зрящия, само за пробудените души. За оста­налите тя би могла да бъде и неумолимо строга съдница. Но не с цел да ги нарани или уязви, а за да ги направи способни да възпри­емат непомръкващата светлина на сиянието й. В този ред на мисли Учителят П. Дънов споделя: "Казано е: "Глава на Твоето Слово е Истината." А ние знаем, че всички движения изхождат от гла­вата и се възвръщат пак към нея. Главата показва посоката. И когато кажем, че някой има глава, подразбираме, че той има по­сока и цел, към която се стреми. Само човек, който има Истината, знае посоката на своя живот."

 

 

 

"Истината това е насока, в която се движим. Тя е това, към което се движим."

(Учителят П. Дънов)

 

Истината е една, ала тя се проявява в безброй различни лица. Хората я разбират по различен начин - всеки по своему. Този факт често е извор на противоречия и конфликти. Как да проникнем в дълбоките причини за това повсеместно явление? Как да се опита­ме да го предотвратяваме в междуличностните контакти? Нека от­ново се вслушаме в Божествената Мъдрост на Словото: "Защо не се разбират хората? Защото не вървят в този истински път. Един отива на една страна, друг - на друга, и пътищата им се кръс­тосват. Казано е: "Глава на Твоето Слово е Истината." Ние знаем, че всички движения вървят все към главата. Главата е, ко­ято ни показва насоката. Пътят, по който се движат всички съ­щества, е път към Истината."

 

От друга страна, познаването на Истината е задължителен ста­дий по пътя към духовното съвършенство. Категоричното разгра­ничаване на Истината от нейните умели дубльори - полуистината и откровената лъжа, е атестат за духовна зрелост, който окултният ученик следва да придобие още в началната фаза на своето прид­вижване по Пътя на духовно-нравственото развитие и усъвършенс­тване. А действителното познаване на Истината, сиреч тоталното сливане с нейната брилянтна същност, е вече постижение от най- висок ранг. То бива достояние единствено на Учителите. Това е при­чината Иисус Христос - Първият между Тях - да има всички необ­ходими основания да заяви: "Аз съм Пътят, Истината и Животът" (Йоан 14:6). В този стих на Свещеното Писание (един от т.нар. "злат­ни стихове" в Библията) по най-краткия и достъпен начин е изразе­но онова върховно състояние на съзнанието, в което всеобхватно и безусловно господства вибрацията на Божествената Истина. Това именно е състоянието на свръхсъзнание.

 

Преходът от тленно към нетленно, от временно към вечно, от земно към небесно съответства в най-висока степен на процеса на познаване на Истината. Този полет на Духа би могъл да се илюст­рира сполучливо с картината на едно устремно и в същото време плавно и красиво движение към висините на Божествения свят. Не­що повече - траекторията на полета не се осъществява произволно, а е в пряка зависимост от законите, действащи в невидимия свят. В това направление на логическа взаимообусловеност е и заключени­ето на Учителя П. Дънов: "Познаването на Истината е закон на движението - човек да видоизменя положението си и да премина­ва от временното към Вечното, за да разбере неизменяемата съ­щина на Истината."

 

 

 

Една от Десетте Божии заповеди (т.нар. "Декалог" в християнс­кото богословие) гласи: "Не лъжесвидетелствай против ближния си!" (Изх. 20:16). Казано по-кратко, това звучи просто: "Не лъжи!" Езотеричното познание определя лъжата като духовно убийство. За несведущите подобна присъда би могла да изглежда твърде строга и пресилена, ала тя има своите сериозни основания. Затова и всеки от великите духовни Учители на човечеството безпрекословно от­рича лъжата и я заклеймява като съвършено недопустима в мисле­нето и поведението на човека, а още повече - по жизнения път на окултния ученик. Българският Учител на Любовта П. Дънов не пра­ви изключение. В проповядвания от него морално-етически кодекс за лъжата няма никакво място. На редица места в неговото Слово тя бива разглеждана като антитеза на Истината. Пълното отхвърля­не на всички видове лъжа (трябва да признаем, че нейните прояв­ления са твърде разнообразни) и повсеместното утвърждаване на Космическия принцип на Истината са една от червените нишки в учението на ББ. Ето едно разсъждение на Учителя П. Дънов в тази насока: "Първата крачка към Любовта е: Никаква лъжа! Който говори Истината, всеки ден придобива по нещо."

 

Едно от негативните последствия от употребата на лъжа, особе­но ако това се е превърнало в тенденция за конкретната личност, е разрушаването на връзката с Божествения свят. Главната причина за подобна форма на регрес е невъзможността за човека да проявя­ва Любовта - ключ № 1 за навлизане в селенията на Божественото. Този, който е издигнал Любовта в свое житейско кредо, не може да си служи с лъжа. Разбира се - не като потенциал. Той е напълно в състояние да отвори устата си, да раздвижи лицевите си мускули и да изрече една напълно завършена неистина. Особено пък ако ин­тересите или сигурността му са поставени под реална заплаха. Но той просто не би могъл да го стори, понеже в съзнанието му е изг­радена непреодолима бариера срещу всички форми на лъжата. Нещо вътре в него няма да му позволи да извърши това светотатство. И ако все пак това някога се случи, той би се почувствал дотолкова осквернен, че да не може да се побере в кожата си и да вдигне пог­лед нагоре. Покаянието ще остане последната му надежда.

 

Освен горепосоченото лъжата е и основа за дисхармония с жи­вота на Цялото. Принципите и законите, действащи в Битието, изис­кват без алтернатива истинност във взаимоотношенията между всич­ки сфери и зони на съществуващото, между всички живи същества. Нарушаването на тази първична потребност е равносилно на уг­лавно престъпление и изолира извършителя от космическата все­обхватна хармония. В християнското учение аналогична ситуация възниква, когато човек съгрешава. Това неминуемо го отдалечава от Бога, т. е. от Цялото.

 

Логично е след всичко обрисувано дотук като следствие от из­ползването на лъжа да подчертаем, че тя причинява израждане на духовната същност на човека. Триединната структура на личност­та - ум, воля, сърце - бива засегната в своята сърцевина и претър­пява значителна деформация. Ако процесът не бъде прекъснат навреме, той може да стане необратим и да доведе до пълна дегра­дация на личността. От така изнесените факти, хипотези и заклю­чения става ясно, че лъжата спира духовната еволюция на човека. Затова всички видове лъжа са абсолютно изключени от мислене­то и поведението на ученика на ББ. В този смисъл са и наставлени­ята на Учителя П. Дънов: "Първото нещо, което трябва да напра­вите, то е абсолютно да изключите всяка лъжа - бяла и черна. В лъжата седят всички спънки. В нея седят всички условия за ваше­то робство." Робството на лъжата е робство на греха. Грехопаде­нието на човешките прародители Адам и Ева стана действителност въз основа на една лъжа. От змията в Райската градина - пратеник на Лукавия - тази лъжа премина в съзнанието на първите хора и те си послужиха с нея при контакта с Бога. Той не можеше да постъпи по друг начин, освен да ги прогони от Едем. С всички произтича­щи от това негативни последици: цялостното затъмняване на чо­вешката психо-физическа същност, проклятието над земята и нав­лизането на смъртта в човешкия живот. Затова Учителят на ББ у нас отрича недвусмислено всяка форма на лъжата, дори и т.нар. "бяла лъжа", която бива изричана уж за добро.

 

 

 

"Щом се домогнете до Истината, вие ще се освободите от всички земни и духовни противоречия. Тя освобождава човека от всички ограничения, в които се е намирал. ...Свободата не може да се на­лага със закон. Тя принадлежи на Божествения свят. Когато казваме, че Истината ще ни направи свободни (Йоан 8:32 - бел. К. З.), това значи, че само Възвишеното, Разумното, Божественото в света е, което ще ни направи свободни. За да добие свободата си, човек трябва да даде път на Божественото Начало в себе си. ...Който не може да възприеме Истината, е роб на условията."

(Учителят П. Дънов)

 

По пътеката на изпитанията, с цената на безчетни страдания, принасяйки в жертва всичко лично пред олтара на Общото благо, ученикът на духовното посвещение постига Истината. Тя му носи в дар свободата на самоосъществилата се духовна природа на ин­дивидуалността. Взаимовръзката между Истината, свободата и пробуждането на Божественото в човешката душа е разкрита по великолепен начин от Учителя на ББ в България: "Стремеж и копнеж на човешката душа е да бъде свободна. Туй е един велик подтик, но не в обикновения човек, а у човека, у когото съзнани­ето се е пробудило. Свободата е един велик подтик у човека, у когото се събужда Божественото. " И на друго място в Словото: "Целият живот на човека почива на Истината, която носи свобода."

 

Придобиването на свободата от страна на истинолюбивия озна­чава, че за него познанието на Истината е премахнало всички огра­ничения. Дори и да е загубил нещо ценно и скъпо по пътя към Ис­тината, то ще му бъде възвърнато с лихвите, ако е успял да отстои убежденията си: "Ако възлюбиш Истината, ограниченията ще се премахнат: всички ваши изгубени вещи ще се върнат, всички ваши разрушени чувства ще се върнат, всичко, каквото сте изгубили, ще се върне. Ще се върнат при вас всички онези, които ви обичат, и ще видите всички, които ви любят. Като намери мъртви, Истината ги оживява. На страдащия отмахва страданието" (Учителят П. Дънов).

 

Познанието на Истината е и залог за свободно и пълно творчес­ко сътрудничество на човека в помощ на Бога, Който твори непрекъснато. Такава духовно издигната личност определяме като съработник на Твореца. Човекът, който е познал Истината и я е направил неизменна, неотделима част от живота си, се превръща в сътворец на Божеството, в съучастник - в най-извисения смисъл на понятието - във вечното космическо пресътворяване и обновление. Той вече разполага със свободата да твори до края на Вечността. Ето и поантата на тези размисли в учението на ББ, поднесено ни като небесен дар от Учителя П. Дънов: "Чрез Истината ние мо­жем да излезем из рамките на временния живот, на смъртта и да влезем във вечната свобода." Достоен финал на апологията за Истината като Божествен принцип във Вселената!

 

 

 

а) Мъдростта като творчески принцип в Космоса

 

Бог е сътворил света по възможно най-мъдрия начин, изначално е вложил в него Своята велика и неизчерпаема Мъдрост. Според ве­ликия немски философ и математик Готфрид Вилхелм Лайбниц (1646-1716), автор на гениалната теория за първичната природа на всичко съществуващо, назована монадология , ние живеем в най- добрия от всички възможни светове. В сътворената от Бога Вселена действат принципи и закони, които са пряк резултат от Премъдростта и Промисъла на Твореца. В тази насока заслужават внимание раз­съжденията на Учителя П. Дънов: "Мъдростта - това е светът на вечните Божествени форми, изтъкани от Любовта. Любовта е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармония­та, които се изливат в музика и поезия. Мъдростта е свят, в кой­то се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали, и всич­ки неща, които човеците са създали на Земята. Затова този свят е достъпен и за нас. От този свят изтича истинското, съществе­но знание. И когато това знание премине през трите свята - Бо­жествен, духовен и физически - и даде плод в тях, тогава то ста­ва реално за нас." Тук е мястото да направим важното разграниче­ние между материално знание (нисшата форма на знанието, обвър­зана с информационен носител, с веществена основа) и духовно знание (висша форма на знанието, която се реализира непосредст­вено в контакта между човека и невидимата реалност и не изисква наличието на информационен носител).

 

Според Учителя П. Дънов Мъдростта е творчески принцип в Битието наред с останалите четири такива принципа: Любов, Ис­тина, Правда и Добродетел. В случая ролята на Мъдростта е да послужи:

 

1) като фундамент за изграждането, структурирането и разви­тието на Вселената (чрез принципите и законите, които Бог е вло­жил изначално в Космоса);

 

2) като двигател на духовната еволюция на света като цяло и на всички живи същества - на индивидуално и колективно равнище (паралел с разумната, творческа дейност - III главен лъч на земната Йерархия);

 

3) като цел на духовно-нравственото усъвършенстване на ра­зумните същества в Битието (цел, формулирана най-ясно от Спаси­теля Иисус Христос в Мат. 5:48, вече цитирана).

 

Като допълнение към осветляването на тази основополагаща роля на Мъдростта в реализирането на Божия план за света предлагаме следните размисли на Учителя П. Дънов: "Бог чрез Мъдростта е създал Вселената. Създал я е заради Синовете на Мъдростта. Бог пребъдва в тях, те разбират Неговата Мъдрост и Го славят. За­щото Славата Божия се открива само по закона на Мъдростта. Затова само мъдрецът може да слави."

 

б) Мъдростта като вездесъща (всеприсъстваща = присъст­ваща навсякъде и във всичко) разумност в природата

В съответствие с Новото учение природата е абсолютна форма на съществуването на всемирния Живот. Тя е една разумна без­крайност. Тя утвърждава закона на еволюцията, на обновлението. Природата е жива, тя не е съставена от мъртви форми. Духът при­съства навсякъде (понеже е вездесъщ, всепроникващ), ала се про­явява по различен начин, с различна интензивност в природните царства: минерално, растително, животинско, човешко, ангелско (по­следното би могло да бъде наречено и "свръхприродно", ако разг­леждането на първите четири царства бъде ограничено само в пре­делите на материалната вселена). Разумността е навсякъде в при­родата като иманентно начало - и в живата, и в т.нар. "нежива" материя. Тази всеприсъстваща, неспирно пламтяща с огъня на въз­раждането разумност крие своя произход в извечната и всепобеж- даваща Премъдрост на Създателя - Бог. Продължавайки тези раз­съждения, Учителят П. Дънов заключава: "Аз не разбирам под ду­мите "Жива Природа" това, което съвременните естественици разбират. За нас тя е нещо велико не само в своето устройство, но и поради онази интелигентност и разумност, които проявява. ...Вселената представлява сбор от мислещи същества, които са атомите, камъните в този велик разумен свят."

 

Не бива да отминаваме без внимание и оценката на Учителя на ББ у нас за това, доколко съвременният човек преценява правилно наличието на разумност в природата, нейната изначална мъдрост - свидетелство за Божието присъствие във всичко съществуващо: "Днешните хора загубиха правата и разумна мисъл, която същес­твува в живата природа. Всичко в природата е живо. Към всичко трябва да имате дълбоко почитание и уважение. Божията Мисъл се проявява навсякъде, като видоизменя и съдейства за еволюция­та на всички неща. Чрез външната природа Бог е направил Своята мисъл достъпна за нас (естественото и свръхестественото Откро­вение в християнското учение - бел. К. З.). За да придобиете една Божествена мисъл, може да употребите цяла година. Тя заслу­жава това време, защото това е една велика придобивка за вас. ...Бог е мислил дълго време отвътре и после се е изявил навън. Цялата природа е създадена по законите на Мъдростта. Цялата Вселена е резултат на Божията Мисъл."

 

Най-ярките носители на Божията Мъдрост и на разумността в природата са Мировите Учители, великите духовни Наставници на Космоса и на земното човечество. Последователите на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) съзират в негово лице именно послед­ния Миров (Световен) Учител, пълновластен Пратеник на Бога, чи­ято цел и земна мисия е установяване на Новата Култура на VI раса, Културата на Любовта (Мировият или Световен Учител = Космически Принцип, еманация на Христовия Дух, който се про­явява в различните епохи, в различни носители - избрани индиви­дуалности с особено напреднала лична духовна еволюция). За бо­гатството от взаимоотношения между разумните същества и сили­те на природата, както и за резултатите от това благодатно сътруд­ничество, Учителят П. Дънов казва следното: "Светът трябва да се изучава като жив организъм. Зад всяко явление, зад енергията седи една разумна сила. Природата се управлява от Разумни Съ­щества. Разумният живот ражда слънчевата светлина. Светли­ната, която изпраща Слънцето, е резултат на множество разум­ни същества, които изпращат своята разумност във вид на свет­лина. ...Когато говорим за културата на онзи свят, подразбираме всички Разумни Същества, които са завършили своето развитие преди милиони години и днес направляват целия Космос. Някои от тях направляват Слънчевата система, другите - живота на ня­кои планети, трети - отделните народи, четвърти - водите, пе­ти - растителността в света, и т. н. Според степента на своето знание и развитие всяко от тия Същества изпълнява съответна служба. Всички хора са заобиколени с тези разумни Същества, ко­ито се грижат за тях и направляват живота им."

 

 

в) Мъдростта като компонент (елемент) на Божието естество

 

Според учението на П. Дънов в Космоса съществува Закон на Мъдростта. Това е закон за поддържане и уравновесяване на сът­ворения свят. Същността му поражда сравнение с обосновавания от някои езотерични концепции Женски (пасивен) принцип в Бити­ето, който служи на съхраняването, поддържането и утвърждаване­то на вече създаденото и структурираното от Мъжкия (активен) принцип. За това, че в основата и на сътворяването, и на съхраня­ването и поддържането на вече сътвореното лежи Божият творчес­ки замисъл, говори Учителят П. Дънов: "Това, което виждаме в света, е израз на Божията мисъл. Мисълта на Бога се изразява в разни форми. Всичко в природата е форма на Божията мисъл - Слънцето, звездите, растенията, животните, водите, въздухът."

 

Петте творчески принципа в Битието - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел - са неизменна съставна част на Божията Същ­ност, на Божието естество. В света те се проявяват като основа на вечните принципи и закони, които действат навсякъде и във всичко още от момента на Сътворението. Същевременно тези пет творчес­ки принципа се явяват и в ролята на духовно-нравствени завоева­ния и постижения, които човекът овладява и утвърждава в процеса на своята лична еволюция. На трето място, тези пет творчески прин­ципа, изведени на челно място в Словото на Учителя на ББ в наша­та страна, притежават и стойността на универсални ценности в Кос­моса, във всички светове и измерения на Проявеното Битие. Затова Учителят П. Дънов е напълно в правото си да отбележи: "Неизме­римата Божия Любов, неизмеримата Божия Мъдрост, неизмери­мата Божия Истина са плодове на Божия Дух." На друго място в Словото си той допълва и разширява тази водеща теза: "Бог е Любов, Мъдрост и Истина - три велики свята, за изучаването на които е нужна цялата вечност. Три неща има, по които можем да позна­ем Бога. Те са: Божията Любов, която носи пълния живот. Божи­ята Мъдрост, която носи пълната светлина и хармония в света. И Божията Истина, която носи съвършената свобода. И когато се говори за трите Лица на Бога, ние подразбираме: Първото Лице на Бога е Любовта, проявена в Живота. Второто Лице на Бога е Мъдростта, изявена в Светлината на знанието. Третото Ли­це на Бога е Истината, проявена в Свободата."

 

 

 

 

а) Мъдростта като права (правилна) мисъл и разумност

 

а) Мъдростта като права (правилна) мисъл и разумност

 

В своето Слово Учителят П. Дънов отдава изключително значе­ние на правилното, т. е. адекватното, целесъобразно, логически из­държано и позитивно мотивирано мислене. На всяка крачка в него­вите беседи можем да срещнем израза "права мисъл". Той е твърде богат откъм съдържанието си и в най-висока степен съответства на водещия заряд в учението на ББ. По своята същност правата (правилната) мисъл е израз на мъдрост - същата тази Мъдрост, ко­ято разглеждаме тук като един от петте водещи, космични принципи в учението на П. Дънов. За връзката между Божественото Начало, от Което именно извира Мъдростта, и правата мисъл той казва следното: "Станете проводници на новите мисли. Правата мисъл иде от Бога. Да мислим, както Бог мисли. Умният човек мисли като Бога. Мисли като Бога и всичко пред тебе ще се отвори, всичко ще разбираш. ...Каква е задачата на човека в живота?Да бъде проводник на Божествените мисли и чувства. Доколкото е техен проводник, той се ползва от подкрепата на Бога. Каквато и работа да върши, чо­век трябва да съзнава, че е проводник на Божественото Начало в света. И десет скърби да го нападнат, той лесно може да се справи с тях. Христос казва: "Скръбта ви ще се превърне в радост." Кога? Когато човек даде път на Божественото Начало в себе си!" Степента, в която човешкото същество е в състояние да възприеме и да приложи мислите, породени от великата Божия Премъдрост, за­виси от равнището на духовната еволюция на индивидуалността. Логиката на личното еволюционно развитие диктува за напреднали­те по духовния Път души съответно нарастване възможностите за проникване и прилагане на мислите и чувствата, извиращи безспир от лоното на Всевишния. Той, вечният, безсмъртният, всемъдър и вселюбящ Създател на Всемира, си остава неизменен образец и в това отношение с непостижимата мащабност и всеобхватност на Своята съвършена Мисъл: "Ако искате да бъдете хора на новото и да ви обичат, трябва да мислите право, да имате велика мисъл. Човек трябва да има стремеж да мисли, както Бог мисли. ...Хиляди години ще се учи човек на тази велика наука да мисли! - Да мисли право, това е най-красивото! ...Правата мисъл може да уреди живота. И ако човешкият живот не е уреден, каква е тази мисъл? Светът ще се оправи чрез мисълта (курсивът мой - К. З.)."

 

Изложените по-горе разсъждения довеждат до извода, че всяка правилна мисъл на човека е проява на Божественото Начало у него, т. е. на Висшата Разумност във Вселената, Която се изразява чрез индивидуалното съзнание на човешката личност. Разбира се - ко­гато това съзнание е в състояние да възприеме вибрациите на Бо­жественото, да ги "преведе" на разбираем за човека език и да ги въплъти като реализация на физическото поле, в материалния свят. И в този случай контактът между земното и небесното е двустранен - Божията Мъдрост разширява и извисява човешката душа, а в про­цеса на своето израстване последната се разтваря все по-широко за благотворното въздействие на Божественото. Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да отбележи: "Щом като Мъдростта изгрее в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място. Всички идеи стават ясни, определени и идват в пълна хармо­ния. Умът на човека се отваря и той вижда, че този велик Божес­твен свят е красив, че в него царува хармония и ред и че когато Мъдросттауправлява, редът не се нарушава. Той вижда да сераз- крива пред неговия дух необятно поле за работа. И тогава той започва да гради. Защото право е - само Божията Мъдрост за­доволява духа на човека (курсивът мой - К. З.). Ала пътят на Мъд­ростта е най-труден. Той е път за Учителите. Само съвършени­ят човек, само Учителят може да прояви Мъдростта."

 

В биологически смисъл човек е това, с което се храни. В духо­вен смисъл човек е това, което мисли. Правилното мислене изг­ражда човека като творец, като създател на новото, прогресивното в света. За почетното място, което Мъдростта заема в небесните чертози на Божественото, и за нейната роля при определянето на после смъртната участ на човека Учителят П. Дънов казва следното: "Да влезе човек в Царството Божие, това зависи от неговото знание и мъдрост, а не от неговата любов. В Царството Божие по благодат не се влиза. Да влезе човек в Царството Божие и да му дадат там почтено място, това зависи от неговата мъдрост. ...Мъдростта е най-голямото добро на Небето. Тя е най-голямо­то и нетленно богатство, с което човешкият дух може да разполага. Мъдър ли е човек, той притежава най-голямото Божие благо. Когато човек има мъдрост, той е умен, силен и светлината му винаги изгрява. Човек без мъдрост не е още истински човек. И когато ние говорим за Човека, подразбираме същество на Мъдростта. Човекът е наречен син на Мъдростта (курсивът мой - К. З.)."

 

Най-великата сила в Космоса е Мисълта. Когато мисълта бива насочвана от Мъдростта, когато е изпълнена с Любов, когато нейна опора е Истината, тогава тя - мисълта - е способна да твори чуде­са. Заслужава си да се доверим отново на Словото на Учителя П. Дънов: "Запомнете: Отношенията ви към другите трябва да бъ­дат, както отношенията на Бога към тях. Това значи да мислите, както Бог мисли. Щом аз мисля, както Бог мисли, ще имам такова разположение, като че Бог действа в мен. У мен ще се прояви ху­бавото и велико чувство на Бога. По този начин Бог ще работи в мен и аз ще се уча от Него." На друго място в своето учение П. Дънов набляга на потребността да изучаваме Божията Мисъл. Ако успеем да проникнем в нейните неизследими дълбини, ще прежи­веем неповторимото общение с нейния Автор: "Онзи, който иска да учи, трябва постоянно да е в съприкосновение с Бога на Мъд­ростта. Всеки човек, който може да влезе във връзка с Божията Мисъл, може да бъде господар на условията, при които живее.

 

Единственото най-съществено и най-реално нещо, към което тряб­ва да се стремим в сегашния живот, е да познаваме формите на Божията Мисъл. Всеки човек, който познава формите на Божията Мисъл, може да има помощта на Господа. Писанието казва: "Ду­хът на Господа е с мене." Това значи: "Формите на Божията Мисъл са с мене, аз познавам законите на Божията мисъл."

 

Постижения на правата (правилната) мисъл

 

"При правата мисъл човек има имунитет. В деня, в който той се отклони от правата, от Божествената мисъл, имунитетът се изгубва. От всички хора се изисква преди всичко да имат Вели­ката Божия Мисъл. Тя е господарка на всички прояви в живота ни, на всички способности. Талантите, гениалността, светост­та - всичко се управлява от правата мисъл. Тя е абсолютно мощна. Тя всичко твори, всичко създава." (Учителят П. Дънов)

 

Правата мисъл съгражда постепенно у човека недосегаемост спрямо злото. Освен че той става неспособен да извършва зло, и стрелите на последното се разбиват без успех в невидимата стена, издигната в съзнанието му от съзидателното, позитивно мислене. Не на последно място (и като продължение на предидущите разсъждения) - правилната мисъл съдейства за развитието на вът­решния потенциал у човека. Тя му осигурява - в зависимост от степента, в която я проявява и въплъщава в живота - свобода в света на ограниченията. Съответно: при цялостно, неотклонимо от условията на средата провеждане на Божествената Мисъл - пълна свобода. И като венец на конструктивните усилия при усвояването на правата мисъл, като достойна награда за вложеното са усещането, вътрешното чувство за щастие и блаженство при всякакви характе­ристики на околната среда. (Нека тук си припомним думите на Спасителя Господ Иисус Христос: "Царството Божие е вътре във вас!" - Лука 17:21. Нужно е само да го открием и да заживеем в него.) За връзката и пряката взаимна обусловеност между правил­ната мисъл и човешката свобода Учителят П. Дънов свидетелства: "Свободен е само онзи човек, чиято мисъл е свързана с Божията Мисъл. ...Достатъчно е човек да започне да мисли право, за да започнат работите му постепенно да се уреждат." И още - за подобната взаимообусловеност между щастието и правата мисъл: "Щастието е закон на Божествената мисъл, която е вложена във вас (курсивът мой - К. З.)."

 

Разумността като проявена в живота Мъдрост

 

"Който живее разумно, ще разбере вътрешния смисъл на не­щата. Разумният живот е начало на новата епоха. Това се нари­ча възкресение." "Всяка разумна постъпка влиза в човека като ед­на малка тухла в неговото здание. Така тя е като градивен еле­мент и в общочовешкия живот. Ако постъпвате разумно, цялата природа ще ви съдейства. Поколебаете ли се малко, тогава ще дойдат обратните сили в природата. Вие знаете какви са послед­ствията от тези сили." "Животът е първото условие за проява на Разумното." (Учителят П. Дънов)

 

Разумността е гласът на Божественото Начало у човека. Който следва неотменнно този глас, никога няма да се отклони от правия път. Всеки човек притежава като потенциал цялата гама от възмож­ности и проявления на Божественото. От нашата проявена свобод­на воля зависи доколко, в каква степен и с каква интензивност ще използваме този изначален потенциал, вложен от Твореца у нас още при създаването ни: "Имате ли това Разумно или Божествено На­чало в себе си, всичко може да постигнете. Нямате ли Разумното в себе си, вие ще страдате, докато го придобиете. Придобиете ли го, пътят ви се отваря веднага. Христос е изразил тази идея по следния начин: "Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единнаго Истиннаго Бога" (Йоан 17:3 - бел. К. З.). Това подразбира: Придобиеш ли Разумното, това е живот вечен, понеже Бог е Велика Мъдрост, Велика Разумност."

 

Разумното, мъдро използване на Божествения потенциал у човека предполага и правилно отношение към благата на живота: "Докол­кото човек се намира в правилни отношения към великите закони на Бога, дотолкова може да се ползва от благата, които Той из­праща. ...Ако сте разумни, ако живеете съобразно със законите на Разумната Природа, може да измените вашата съдба. ...Разумният, съвършеният е съработник на Бога (курсивът мой - К.З.), т. е. ра­боти в съгласие с великите закони на природата, на битието."

 

 

б) Мъдростта като източник на светлина и знание

 

"Трябва да се отвори път за едно висше знание, което ще ни донесе непосредствена връзка с принципите на живата природа. То ще даде нови методи и възможности на науката, ще отвори нови пътища за изследване." "И когато говорим за Божествената Мъд­рост, ние подразбираме всичката светлина на безпределното про­странство, която никога не угасва. Светлината е дреха на Мъд­ростта. Физическата пък светлина, от която ние се ползваме, е ре­зултат от излишната енергия, която Космичният Човек произвеж­да при своята умствена дейност. Космичният Човек е придобил тол­кова знания, че има излишък от светлина." (Учителят П. Дънов)

 

Новото знание, което Всемирното ББ предлага безвъзмездно на земните хора, и неговият вече съзряващ плод - Новата Култура, изискват нов подход към изучаването на света. Според Учителя П. Дънов природата трябва да бъде изучавана по форма, съдържание и смисъл. Формата е свързана с физическия, материалния свят, съ­държанието - с духовния, а смисълът - с Божествения свят. За тази взаимовръзка между сферите и зоните в Битието Учителят на ББ изтъква: "Всяка буква е ценна дотолкова, доколкото има отноше­ние към другите букви. Буквите не трябва да се изучават по от­делно, а трябва да се изучи отношението им една към друга. Фи­зическият свят е дотолкова ценен, доколкото има отношение към другите светове. И дотолкова той ще бъде понятен, доколкото се изучава връзката му с другите светове."

 

Извънредно дълбоки и интересни са разсъжденията на Учителя П. Дънов, в които той разглежда взаимоотношенията между Бога и човека в светлината на изследваната тема: "... Три са допирните точки на човешкия дух с Божия Дух: първата е Любовта, втора­та е Мъдростта, третата - Истината. От първото докосване на човека с Бога у него се явява един изблик на Любов; той се прев­ръща в извор на живот, който постоянно блика. И понеже този извор трябва да намери свой път на движение, явява се второто докосване на Бога - Мъдростта, за да очертае пътя на това дви­жение. И затова първият стремеж на човешкия дух е животът. Вторият стремеж на човешкия дух е знанието. Третият стре­меж на човешкия дух е свободата. Когато духът придобива знание, светлината се появява като резултат."

 

В наши дни сме свидетели на (а някои от нас - и участници във) един грандиозен процес - изграждане на нова комплексна карти­на на света. По този път на съзидателно вложени усилия си дават среща науката (рационалното познание), философията (царицата на човешкото знание), религията (метафизическото, духовно познание върху основата на религиозното чувство и преживяване) и езотерич- ното познание (най-дълбокото, окултно-мистично проникване в тайните на Вселената). Някои от изброените източници на качестве­но новата картина на света само до вчера бяха врагове, антагонис­тично настроени помежду си (както продължава, впрочем, да бъде в умовете на мнозина и в нашата съвременност). Днес те си подават ръце в името на нещо велико. И четирите посочени извори на знани­ето по отделно са пътеки към Истината, към Бога. В своята съвкуп­ност те отразяват новия начин на мислене на нашето време, новия подход към познанието за Бога, света, живота и човека, новите изис­квания към човешката личност и зараждащата се планетарна култура, която ще промени радикално облика на земната цивилизация.

 

 

 

а) стремеж и любов към знанието

 

Когато изгубиш смисъла на живота, търси това, което свети. Учи се при този, който носи светлина. Помни: Добродетелта жи­вее само при това, което никога не потъмнява. Дружи с това, което не потъмнява. Стреми се към светлината и не забравяй:

Знанието от едно място не идва и светлината през един прозорец на влиза. Неизброими са прозорците на светлината. Вложи мъд­ростта в ума си, светлината ще дойде и знанието ще ти даде своята помощ. Само светлият път на Мъдростта води към Ис­тината" (Учителят П. Дънов).

 

Стремежът и любовта към знанието като методи за постигане, овладяване и прилагане на Божествената мъдрост съдействат за до­изграждането на умственото (менталното) тяло на човека - неговия трети смъртен принцип (носител на съзнанието) в настоящия етап от духовната еволюция на земното човечество (четвъртата плане- тарна трансформация на Земята, прехода от фазата Марс към фаза­та Меркурий - т. е. от инволюция към еволюция в тесния смисъл на понятията). Този дълъг процес ще бъде завършен цялостно в епоха­та на VI окултна раса, предхождана от установяването на Земята на Новата Култура на Шестата подраса на V коренна раса. Както е известно от езотеричното познание, потвърдено и в Словото на Учи­теля П. Дънов, всяка подраса, чийто номер отговаря на бъдещата коренна раса, носи в недрата си и изявява характеристиките и ак­центите, които ще бъдат разгърнати в пълнота при утвърждаването на съответната коренна раса. Аналогично - 6-та подраса на V ко­ренна раса поставя ударението върху такива особености на лична­та и глобалната еволюция, които ще станат цялостно достояние през епохата на VI коренна раса. Една от тези особености - подчертано важна и наситена с енергиен потенциал - е взаимната връзка меж­ду Любовта и Мъдростта като водещи принципи, проявяващи се на всички равнища в Битието. По този въпрос Учителят П. Дънов съ­общава следното: "Онзи, който люби и обича, иска да придобие Мъдрост. Не желае ли това, той няма любов. Първото качество на любовта е великата жажда да учи. За да покажеш, че обичаш, трябва да учиш." Следователно един от пробните камъни за Лю­бовта е учението. На тази материална планета, на която сме въплъ­тени ние, хората, основната ни задача (както многократно подчер­тава и Учителят П. Дънов) е да се учим. В най-висока степен стре­межът към знание е червена нишка и в Новото учение. Затова Учи­телят П. Дънов наставлява: "Идването на Любовта в човешката култура ще даде условия за проучване и приложение на законите на Мъдростта в индивидуалния и обществения живот. Трябва да обикнем Бога и възвишените същества, за да протече Божестве­ната Мъдрост от тях към нас. Правилото е да започнете с Лю­бовта и тогава да дойдете до втората фаза, трудния път - пътя на Мъдростта. Ако не минете по този естествен път, целия свят може да обиколите, може да изучавате всички школи на Великите Учители в света, които носят Божието Слово, но всички те имат само една определена Божествена идея. Те не могат да изменят на този Божествен път. Навсякъде ще ви кажат: "Първата стъп­ка в живота - това е пътят на Любовта." Като отидеш при Любовта, тя ще те изпрати при Мъдростта, а Мъдростта ще те изпрати при Истината. Чрез Божията Любов ще се домогне- те до Великите закони, които регулират живота."

 

 

б) чистота - нравствена, духовна и физическа

 

Абсолютната чистота е задължителната среда за всички ду­ховни постижения! Учителят П. Дънов безброй пъти набляга на това златно правило в своите беседи и в личните си разговори с учениците на ББ в България. Тук ще приведем само два цитата от Словото му, доказващи тази основна теза: "Порочният живот пре­късва вътрешните връзки с Бога и пречи за възприемането на Мъд­ростта. С новите Божествени методи могат да си служат тези, които са абсолютно чисти и безкористни." И още: "Достатъчно е човек да има чисто и пробудено съзнание, за да стане проводник на светлите и възвишени мисли на Разумните Същества." Единс­твеният извод, който следва да направим за себе си от току-що из­ложеното, е: човек не би могъл да придобие светлината на Божест­веното знание и благодатните дарове на Мъдростта, ако не е култи­вирал съвършен морал - ненакърним от многобройните съблазни и изпитания на ежедневието.

 

От друга страна - физическата чистота, личната хигиена, е съ­ществена предпоставка и за нравствената и духовна чистота. Нена- празно древните римляни казват: "В здраво тяло - здрав дух!" Едното не може без другото. За да бъде човешката личност хармонична, изискването е постигане и поддържане и на трите вида чистота. Само ленивият може да се оправдава, че всичко земно е преходно, т. е. няма смисъл да се грижим за индивидуалната и обществена хигиена. Впрочем ленивият по тяло е ленив и по дух. От него не бива да очакваме постиженията, отвеждащи в красивите и светли селения на Новата Култура.

 

 

в) страданието - път към Мъдростта

 

"Страданието - това е език на природата. Чрез страданията природата учи човека на Мъдрост. Чрез страданията природата иска да ни направи разумни." (Учителят П. Дънов)

 

Страданието в качеството си на път към Мъдростта е една от водещите характеристики на съвременната епоха, съответстваща на настоящия етап от духовната еволюция на земното човечество. След изчерпването на заряда в тази негова (на страданието) роля и най-вече - след духовното съзряване на човека, то няма да бъде необходимо като присъствие в следващите фази от духовното раз­витие на хомо сапиенс. Сиреч - страданието няма да съпътства вечно индивидуалната и колективна еволюция на хората, но понастоящем то е наложително като присъствие и въздействие заради победата на разума над хаоса в човешките взаимоотношения и в отношение­то към природата. Значи днес без него не може! Когато страдаме, автоматично бива активирано мисловното начало у нас. Потреб­ността да намерим изход от създадената кризисна ситуация е прек­расна възможност да усъвършенстваме механизмите на нашето мис­лене. А оттам - и на поведението. Тази взаимообусловеност е дефи­нирана по особено сполучлив начин от Учителя П. Дънов: "Про­тиворечията в живота са задачи, дадени на вас, за да ви накарат да мислите." Неговата мисъл, която току-що цитирахме, ме връща и към една сентенция, изказана от съвременен български мъдрец, обект на искрено и заслужено уважение в обществото и лично от автора на тези редове - Радой Ралин (1923-2004). Той казва: "От­немат ли ти нещо, започваш да мислиш." И наистина, сякаш чувс­твото за притежание на собственост - една от най-покъртителните заблуди на човека - е между най-често срещаните причини за огор­ченията и болката в нашия кратък живот. Ако се опитаме да поглед­нем към подобни ситуации от висотата на духовното познание, не­съмнено ще открием нищожността и безсмислието на този род стра­дания. Само ако се опитаме... И ако опитът се окаже успешен, бих­ме могли да се озовем в самото подножие на съвършенството: "Човек става велик, когато минава през големи мъчнотии, страдания и изпитания и ги преодолява."

 

Ала докато стигнем дотам, трябва да приемаме със смирение и разбиране неизбежните уроци на страданието. Едно е сигурно - в битката не можем да изгубим повече от собствените си илюзии. Нещо повече - ако се покажем достойни за висотата на изискванията, които Небето предявява към нас, или дори ако само проявим нуж­ното търпение, тогава ще излезем от лабиринта на конкретния жи­тейски проблем по-силни. И може би - изпълнени с вдъхновение и порив да продължим напред... Нека завършекът на тези размисли бъде още една блестяща фраза на Учителя П. Дънов: "Ти, който се стремиш към Светлината, чуй думите на Мъдростта: Искаш ли да усвоиш Божествената Мъдрост и тайните на живата Приро­да, казвам ти, няма друг път освен страданието (курсивът мой - К. З.). Докато съдиш, докато роптаеш, докато се оплакваш, ти си далеч от Мъдростта. Престанеш ли да съдиш, ти си близо до Мъдростта. Докато философстваш, ти си далеч от Мъдростта, от своя Учител. Престанеш ли да философстваш, ти си близо до Мъдростта, ти си при нозете на своя Учител."

 

 

г) молитва, размишление, концентрация, съзерцание, меди­тация

 

Изброените по-горе методи за усвояване на Мъдростта по сво­ята същност представляват средства за постигане на висшето ду­ховно познание. А то е познание, което не изисква материален или интелектуален носител на информацията, защото постъпва пряко в съзнанието на човешкото същество. Следващата стъпка по този път на просветлението е придобиването на върховната изява на човеш­ката съзнателност - свръхсъзнанието. В подкрепа на изтъкнатата тук теза привеждаме следните разсъждения на Учителя П. Дънов: "За да развие човек свръхсъзнанието или космическото съзнание, а заедно с това и Божествената Любов и Мъдрост, трябва да прекарва в молитва, размишление и концентрация. Размишлението върху една мисъл е подобно на дъвченето на храната. Когато раз­мишлява върху една възвишена мисъл и я дъвче дълго време, човек приема чрез своето свръхсъзнание много Божествени идеи и ду­ховни сили. Приема също така и силата да изпълни Волята Божия. При обикновена мисъл просветлението иде много мъчно."

 

Посочените средства за култивиране на висшата изява на съзна­нието - космическо или Божествено, или накратко: свръхсъзнание - са разгледани подробно и са придружени с множество конкретни упътвания за приложение в много на брой духовни школи и учения. В Словото на Учителя П. Дънов също не липсват такива указания. Основно правило в тази насока е, че всеки човек следва да подбере измежду богатия асортимент от възможности онези, които са най- подходящи и съответстващи на неговата индивидуалност.

 

 

д) личният опит на човека по отношение на природата и обществотоЧовекът, придобил Мъдрост, развива необикновена наблюдател­ност и самонаблюдателност. В своите взаимоотношения с природ­ната и социалната среда той на всяка крачка разкрива все нови и нови възможности за обогатяване на познанията си. За него цело­купният живот се превръща в една велика Книга, от която той вече може свободно да чете. И това е факт, понеже той е научил езика, на който тя е написана - езика на Божествената Мъдрост. В тази връз­ка Учителят П. Дънов споделя: "Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, клонче, цвете съставят азбуката. Аз постоянно превеждам от тази велика Кни­га. Като взема един лист от някое дърво, започвам да го разглеж­дам и чета по него къде и при какви условия се е образувал този лист, къде е расло това дърво и защо е остаряло, какви са били тогава хората, в какво време е живяло, какво е било състоянието на Слънчевата система и пр. Аз проверявам всичко това по отпе­чатъците на всеки лист и клонче."

 

Огромният процент от съвременното човечество са хора, които (в езотеричен смисъл) все още вървят в своя живот по пътеката на изпитанията, която предхожда окултното ученичество - като два стадия от духовната еволюция на живото същество. Периодът на преминаване през стадия на изпитанията обикновено е твърде про­дължителен и като правило е съпътстван с множество кармични обременености. Последните не липсват и при ученичеството, поне до придобиването на третото велико посвещение/посвета (по теософ- ската скала). Окончателното отърсване от кармичните обвързанос­ти става, както е известно, след завоюването на петото велико пос­вещение (то е трето от гледна точка на земната Йерархия), което се явява в същност границата между степените на ученика и духов­ния Учител. Именно Учителят по Пътя на Духа може вече да бъде дефиниран като свободен дух, т. е. разчупил завинаги колелото на самсара (цикъла на раждане и смърт), приключил с всички кар- мични ангажименти, с право на избор за по-нататъшното си разви­тие: дали да остане в планетарната орбита на Земята, за да подпо­мага еволюцията на своите по-малки братя и сестри (ролята на т.нар. бодхисатва в езотеричния будизъм), или да премине невъзвратимо в други, по-високи области на Всемирния Живот. И в единия, и в другия случай той разполага с възможността да се въплъщава в материално тяло изцяло по собствено усмотрение.

 

За човека върху пътеката на изпитанията проблясъците на Бо­жествената Мъдрост са спорадични, внезапни и преходни. Рядко му се отдава да ги съхрани за по-продължителен период от време или да ги запечата незаличимо в менталното си тяло (духовното тяло на нис­шия, конкретен ум). Безспорно - по-пълноценни контакти с Космична- та Мъдрост осъществява окултният ученик. Неговата цел е да осмис­ли същността и проявите на тази извечна Мъдрост, да я превърне в неделима част от своето мислене и поведение. Естествено - това не може да стане нито бързо, нито лесно. Затова всяко автентично ду- ховно-мистично учение или школа предлага широк спектър от мето­ди и средства за постигане, овладяване и прилагане на Мъдростта. В рамките на учението на ББ личният опит на човека във взаимодейс­твието му с природата и обществото е от особено важно значение. И на първо място - заради шанса да приложи на практика възприетото и усвоено духовно познание.

 

 

 

"Само Мъдростта може да ръководи в живота. С нея можем да бъдем силни. Само Божественото знание на живата наука но­си сила. ...Има една велика наука, с която можем да изправим жи­вота си. Мъдростта е цел и смисъл на човешкия живот. Божията Мъдрост е условие за добиване на Вечния Живот."

(Учителят П. Дънов)

 

Божествените принципи на Любовта и Мъдростта играят водеща роля при утвърждаването на Новата Култура на VI коренна (окултна) раса, която вече се заражда и разгръща в ерата на Водолея - времето на предчувствието за триумфа на Културата на 6-та подраса на V коренна раса. Неслучайно тя е назована Култура на Любовта. Всички­те пет Космически принципи - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел - се изявяват и работят съвместно във всяка епоха от еволюцията на земните хора. Същевременно във всяка конкретна та­кава епоха един от тези велики Принципи има доминиращо присъствие. В нашата съвременност това е Любовта. Ала нейната родна сестра - Мъдростта, върви ръка за ръка с нея като постижение от миналото, като безценен опит, натрупван хилядолетия наред. Понеже нищо ново не би могло да бъде изградено на празно място, а стойностното и непреходното от онова, което си отива, остава като здрав фундамент и опора на това, което сега се ражда за живот и обновление. Непоклатима и мощна е сплавта от позитивното в тра­дицията и порива на пресътворението във вечния ход на вездесъщо­то Развитие. Затова и Мъдростта притежава своето достойно място при изграждането на Новата Култура на VI раса.

 

 

а) установяване на хармонични взаимоотношения с приро­дата

 

Дълг е на съвременния човек да установи отношения на хармо­ния с природната среда. Крайно време е той да осъзнае, че не е госпо­дар на природата, а неин приятел и брат, който е призван да поддър­жа и развива съществуването й, а не да я унищожава, удовлетворя­вайки егоистично и безразсъдно собствените си потребности. Учението на ББ утвърждава категорично тезата, че в контакта си с природата човекът следва да се стреми не към овладяване и господство, а към разумно и хармонично съжителство. В наши дни не липсват екологически движения, "зелени" партии, противници на замърсяването на околната среда и други организирани или спон­танни движения, отстояващи принципите на ненакърнимост на зем­ната флора и фауна, на стратосферата, биосферата и хидросферата на нашата планета. Някои от изброените притежават и собствена ма­териална база, чрез която развиват дейността си. "Зелените" партии участват - в повечето случаи коалиционно ангажирани - в управле­нието на редица цивилизовани държави. Страните с утвърдена де­мократична социална структура на Запад, най-вече групата на най- развитите измежду тях (т. нар. Г-7, която включва САЩ, Германия, Япония, Великобритания, Франция, Италия и Канада; през послед­ните години и Русия бе приобщена към семейството на великите за­падни държави и някои прекръстиха тази общност на Г-8, но руско­то присъствие е ограничено до равнището на взаимни консултации без реално участие във вземането на отговорните решения) редовно провеждат световни срещи, посветени на проблемите на екологията. Една от последните - в Киото, Япония (1998 г.) - разкри сериозните противоречия в областта на общението между човека и природата. Най-често надделяват конюнктурни или дългосрочни икономически и политически интереси, от което страда както околната среда, така и самите хора. В страните на провалилия се социализъм по време на тоталитарното управление никой не се съобразяваше с изискванията по отношение съхраняването на природата. Бяха й нанесени жесто­ки щети (най-вече поради т.нар. индустриализация), някои от които с дългогодишно негативно въздействие.

 

Изправен пред реалната заплаха да унищожи собствения си кос­мически дом (а той, както знаем, е единствен!), съвременният човек все по-често се замисля за необходимостта радикално да промени отношението си към своята майка и кърмилница. Бог му възложи да я стопанисва разумно и да се грижи за нея (Бит. 1:28). Новото учение проповядва установяването на хармонични взаимоотношения меж­ду разумните същества и природата като задължително условие за прекрачването на земното човечество в пределите на новия свят, където пълновластна господарка ще бъде Новата Култура на изгряващата VI раса. Затова Учителят П. Дънов ни съветва: "Всички трябва да учат езика на природата и да видят какво пише тя. Някои казват, че Земята е ад. Да, но тя може да бъде място на радост, ако живо­тът се нареди в хармония със законите на природата. Всяко същество, което не върви в хармония със законите на природата, се изражда. Който мисли, че може да измени законите на природата, ще се намери в положението на откъснат лист, който ще увехне и на мястото му ще се яви друг, по-достоен. Тази дисхармония показва, че вашият живот не е в съгласие с онези велики закони, които регу­лират битието и разумния живот. ...Само когато изучаваме Божествената Мъдрост, ще бъдем в състояние да разбираме Истината, да станем господари на положението и само тогава ще можем да преобразим живота си."

 

 

б) нов начин на живот, нова култура на общуването между хората

 

Промяна следва да настъпи не само в отношението на човека спрямо природната среда, но и във взаимоотношенията между са­мите хора. В същност едното е тясно свързано с другото и стреме­жът за разделянето им (когато има такъв) е изкуствен и неосновате­лен. Ако вярваш в Бога и го обичаш, би трябвало да изразяваш любовта си към Него, уважавайки и поддържайки Неговото творе­ние. Божият вездесъщ и животворящ Дух обитава навред в Космоса и изпълва с диханието Си всеки атом от съществуващото. Отноше­нието ни към сътвореното от Създателя е главният пробен камък за силата и действеността на нашата вяра.

 

Ако останем в мрежите на остарелите си разбирания, нищо доб­ро не ни чака. Най-малкото - няма да успеем да прекрачим своевре­менно във владенията на Новата Култура и ще се наложи да се връ­щаме в плът на Земята, докато научим и последния урок. Безкрайно е търпението на Всевишния - по мащабите си то съперничи на ми­лостта Му. Той все така очаква от всекиго от нас да проумеем, че сами сме господари на своето щастие и нещастие. В този смисъл са и наставленията на Учителя П. Дънов: "Не вярвайте, че сегаш­ната култура може да ви спаси. Тя е затвор. Аз ви казвам: Излезте от този затвор. Нито в яденето има днес култура, нито в жилищата, нито във философията. Че е така, показват страда­нието и болестите, които съществуват. Хората, които не дават път на Мъдростта да ги ръководи в живота, започват да създа­ват човешки закони за индивидуалния и обществен живот. Това е тяхната етика или морал за обществения и правов живот. Но от наше гледище законите, които обслужват или регулират живота на хората, съществуват само в природата. Сегашните правила на хората са лишени от Мъдрост и са чужди на живота. Те не са проникнати от Духа на Любовта, която обединява всички хора в едно органическо цяло."

 

Златното правило в новозаветното благовестие на Господ Иисус Христос гласи: "Постъпвайте спрямо другите така, както искате да постъпват те с вас!" (ср. Лука 6:31). Тази препоръка на Спасителя, издигната в ранг на закон за човешките взаимоотношения, утвърж­дава активен принцип на поведение. Тя отменя като по-съвършена съответното старозаветно правило да не правим на другите това, което не искаме да правят и на нас (пасивен принцип на поведение). Тази Христова повеля лежи в основата на Новото учение - в частта му, разглеждаща установяването на нова култура в общуването меж­ду хората. Следовникът на това възродително духовно познание не подценява значението на нито един от детайлите в тази толкова слож­на система от връзки и взаимообусловености. Той знае, че "Пътят, дълъг хиляда мили, започва с една малка крачка" (китайска пого­ворка). Начинът, по който общуваме с ближния, определя не само мястото ни в обществената система. Той дава най-ярка представа и за степента на духовната ни зрелост. Ето категоричното мнение на Учителя на ББ в България по този въпрос: "Мъдрецът живее без закон (курсивът мой - К. З.). Глупецът трябва да живее със закон и под закон. Ако мъдрецът живее със закон, той е нещастен. Ако глупецът живее без закон, и той е нещастен. Мъдрецът живее спо­ред оня жив закон, който Бог е написал в душата му. Той се намира извън условията на временния живот (курсивът мой - К. З.)."

 

 

в) взаимодействието между Любовта и Мъдростта в Новата Култура на VI раса

 

Както вече изтъкнахме, двата Божествени принципа на Любовта и Мъдростта действат в хармония за утвърждаването на Новата Култура на VI раса, като водещата роля принадлежи на Любовта. Конкретната задача на човека в случая е да разшири и издигне съз­нанието си в такава степен и до такава висота, че да се превърне в пълноценен проводник на благотворното влияние на двата Косми­чески принципа - и относно самостоятелното им, и относно съв­местното им действие. Това изискване е формулирано по следния начин от Учителя П. Дънов: "Човек трябва да работи едновремен­но с Любовта и Мъдростта, за да се освободи от вътрешното робство, в което се намира. Това е великата задача на живота."

 

Най-тъмно е преди зазоряване. Съпротивата на отиващото си старо поражда вълна от болка и страдание за първопроходците на новото. Неизбежен е този стадий на Великата Промяна. Длъжни сме да го посрещнем с разбиране и смирение, за да продължим нап­ред по-мъдри и по-силни от преди: "Нашият съвременен свят е засегнат от друга култура, по-висша от сегашната. С нея сме дошли в съприкосновение. И тази висша култура действа вече вър­ху нашето съзнание. Първото нещо, което показва, че сме под вли­янието на тази висша култура, е увеличението на страданието. То показва, че става едно коренно преустройство на живота."

 

В епохата, когато победоносно ще се възцари Новата Култура, Любовта ще бъде принципът, който обединява, а Мъдростта ще по­сочи методите за прилагането на Любовта в действителността. По този въпрос Учителят П. Дънов казва: "Любов без Мъдрост не може. И Мъдрост без Любов не може. Те са неразривно свързани. Любов без Мъдрост не значи нищо. И Мъдрост без Любов - също. Разумността е хармонично съчетание на Любовта с Мъдростта (курсивът мой - К. З.). Някои проповедници ще кажат, че човек има нужда от Любов, а не от знание. Някои философи ще кажат, че на жената трябва любов, а на мъжа - знания. Това са твърдения, които не могат да подобрят човешкия живот. Човек се нуждае от знания и от любов."

 

В своето хармонично съжителство и взаимно благотворно дейс­твие Космическите принципи на Любовта и Мъдростта изпъкват и като водещи творчески импулси за новия човек на VI раса - човека на Любовта. Според Учителя П. Дънов това става така: "Мъдрият човек е опитал и проверил всичко, което знае. У мъдрия човек има непреодолим стремеж към Любовта. В него има желание и най- малкото същество, което види, да го обикне, да му направи някак­ва услуга. Защото мъдрецът еднакво цени и големите, и малки­те неща (курсивът мой - К. З.)."

 

 

"Любовта е свят, в който живее Божественият Дух."

(Учителят П. Дънов)

 

Според твърдението на самия П. Дънов най-много от всичко той е говорил именно за Любовта. И въпреки това, пак по негово мнение, слушателите и последователите му са все още едва в преддверието на осъзнаването на нейната същност.

Любовта е непоклатимият фундамент на новозаветното благо­вестие на Господ Иисус Христос. Тя е доминантата и при изграж­дането на бъдещата Култура на VI окултна раса, чиито основи вече са излети благодарение живота, делото и Словото на Учителя П. Дънов и на мнозина други знайни и незнайни пратеници на Всемирното Бяло братство. Любовта е едновременно смисъл, цел и съдържание и на вселенския, и на нашия малък човешки живот. Каквото и да кажем за нея, няма да бъде достатъчно. Нека тук да проследим как осветлява нейната същност и проявления един ве­лик духовен Учител.

 

 

 

Както вече изтъкнахме по-горе в това изложение, наред с Мъд­ростта, Истината, Правдата и Добродетелта - Любовта е един от петте основни космически, Божествени принципа в учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов през първата половина на ХХ в. пред българския народ.

 

Според християнското богословие и учението на Църквата Бог е сътворил света от Любов - за да създаде необходимите условия за изява на Живота, на живите същества. За животворящата функция на Любовта Учителят П. Дънов казва следното: "От извора на Лю­бовта са произлезли и ще произлизат всички светове през всички­те вечности. Всичко в света живее в Любовта и чрез Любовта. Всичко, което виждаме: звездни вселени, слънца, планети, е проя­ва на Любовта. Целият Космос в неговата целокупност, целият физически свят е проявена, материализирана любов. Това е вели­кото "тяло на Бога"." Според него не съществува по-извисен свят от този на Любовта в цялото Проявено Битие: "Най-великият свят, който познават мъдреците от всички времена и за който Христос говори, е светът на Любовта."

 

В своето Слово Учителят П. Дънов разглежда Любовта от най-раз­лични гледни точки. В беседите и лекциите му тя изпъква ту като твор­чески принцип, ту като съзидателно начало или пък като субстан- циална среда за проявление и развитие на всемирния Живот. Като илюстрация за тези аспекти на проявление на Любовта предлагаме съответни цитати от Новото учение: "Всички души са свързани по­между си по такъв начин, че образуват нещо цяло, неразривно. От гледище на тази Любов светът представлява велик организъм, в кой­то Бог живее и работи. Човек трябва да съзнава себе си като уд (съставна част - бел. К. З.) на Божествения организъм. Като дойде Любовта в нас, ще познаем, че във всички хора прониква един и същ принцип." Според учението на П. Дънов Вселената е тяло на Бога. А Любовта от своя страна е тази, която свързва всички части на това тяло в едно Цяло - Космоса. Целият свят е построен и обгърнат от Любовта. "Любовта е майка на света. Тя е създала всички организми, всички същества. Тя е родила и слънцата. Цялото небе не е нищо друго освен изложба на Любовта." От тези думи на Учителя П. Дънов прозира връзката на космическия принцип на Любовта с Мировата Майка или Световната Душа - Женската полярност на Божественото Начало в езотеричното познание. В този ред на мисли той добавя още: "Първото нещо, основният принцип, това е Любовта - не сегашна­та ви любов, но Любовта, която е създала целия Космос, Любовта, от която произтичат всички живи сили в природата - всичко."

 

 

 

Любовта като градивен елемент съставлява дълбоката същност на човешкото естество. Тази изходна теза е потвърдена и в Словото на П. Дънов: "Любовта е качество на душата, т. е. вътрешно бо­гатство на човека, към което той трябва да се стреми. ...Любовта е вложена в човешката душа. Достатъчно е човек само да отвори ума, сърцето и душата си за Божественото,за да изяви любовта си към всички живи същества! Човек трябва да обича, за да се прояви."

 

В своята теоретична схема Учителят П. Дънов доразвива идеята на Христос за братство между всички хора, понеже те са чеда на Небесния Отец - Бога, и всички те са равни пред Него. (В същност окултизмът и езотеричното познание отхвърлят категорично равен­ството в този смисъл. И по-точно - те защитават тезата, че равенс­тво съществува единствено по отношение на потенциала и възмож­ностите за развитие. Но що се отнася до степента, в която е осъщес­твен този потенциал - сиреч духовното стъпало или равнище, до което е достигнала в еволюцията си всяка монада, всяка индивиду­алност в Битието - там равенство няма и не може да има!)

 

Изяснявайки взаимовръзките между Любовта и останалите че­тири Божествени принципа в светлината на междуличностното об­щение, Учителят на ББ у нас подчертава: "Любовта обема всичко в себе си. Сама по себе си тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. И затова ние казваме: Вечна е само Любовта. От нея изтича животът. Любовта е, която носи пълния живот. Доброто, като плод на Любовта, се съдържа в нея. Мъдростта, и тя се съдържа в нея, защото представя формите, чрез които Божията Любов се изявява. Истината също е включена в Любовта. Тя е най-чистият образ на Любовта. Правдата, и тя е включена в Любовта. Ето защо абсолютната Божия Любов подразбира аб­солютна Правда. Дето няма правда, няма любов. Физическата страна на Любовта е правдата. За да се изяви Любовта на земята, непременно трябва да има Правда. Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда. И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов." В обхвата на тези разсъждения на Учителя П. Дънов Любовта включва целия комплекс от отношенията между хората и всички добродетели, които те трябва да култивират през земния си живот: търпение, благост, благородство, скромност, сми­рение, опрощение, справедливост, доверие, надежда, физическа и духовна издръжливост, устойчивост, твърдост, упование и много други (ср. I Кор. 13 гл.).

 

Божественото начало у човека - това е самият той. От тази пози­ция следва да изхождаме и във взаимоотношенията си с нашите ближни, понеже потенциалът на всекиго от нас произхожда от една съвършена Същност и сам я отразява в дълбините на естеството си. Затова Учителят на ББ в България казва: "Трябва да се опреде­ли понятието "човек". Той е съчетание на добродетели. Само он­зи може да се нарече "човек" и да носи същинското си име, който е дал път на Любовта, Мъдростта и Истината в себе си. Душата обитава в тялото от време на време. Всичкото богатство за вас е в присъствието на Бога във вашата душа." И като важно допъл­нение, на друго място в Словото: "Методите на Любовта са напи­сани в човешката душа. Разтворете душата си, всеки ден прочи­тайте по един от методите, написани в нея, и ги прилагайте."

 

Според Учителя П. Дънов лоши хора няма. За него лошият чо­век е зелен, неузрял плод; нека да го изчакаме да узрее и тогава да установим истинската му същност: "Срещнеш един човек.Не казвай, че е лош, но кажи: Този човек не е проявен още, не е проявил добро­то, което образува истинската му природа. Всички трябва да се проявим. Проявлението е в това, да изразим Божията Любов. Щом любовта не дойде в човека, и душата му не присъства в него."

 

Без Любов няма да можем да прощаваме на всички за всичко и да обичаме дори враговете си, както ни напътства Христос. Учителят П. Дънов обогатява тези наставления на Божественото Слово, като ни уверява, че ако открием у даден човек дори една-единствена по­ложителна черта, заради нея ние ще можем да го обикнем и така ще му помогнем да израсне в духовно-нравствено отношение.

 

 

 

У всеки човек е заложено като потенциал съвършенството на Твореца-Бог. Наш дълг е да го изявим в цялата му красота и пълнота. "Господ живее в твоята душа и в твоя дух, в твоето възвишено съз­нание, което носи светлина. Призови този Господ и тогава ще мо­жеш да направиш нещо. Подобни сме на Бога в това, че можем да мислим, да чувстваме и да обичаме като Него" (Учителят П. Дънов).

 

Любовта към Бога е първата и най-важна заповед в Божествения нравствен закон според Христос. Сам Бог е Любов (I Йоан 4:8,16). "И когато казваме, че Бог е Любов, подразбираме Същината, от която всичко произлиза" (Учителят П. Дънов). Същевременно Бог е и вечният образец за човека като събирателен Обект на всички възможни съвършенства. Следователно дълг и на човека е да бъде изтъкан от Любов!

 

Нека тук предложим цитати от учението на П. Дънов, свързва­щи предидущата подтема (за любовта като основа на взаимоотно­шенията между хората) с настоящата: "Ако обичаш Първата При­чина - казва той, - ще обичаш и формите, чрез които Тя се проявява.

 

Свещена е формата, чрез която Тя се проявява. ("Формата е съдържателна!" - Г. В. Ф. Хегел.) Това е ближният! Хората са частица от Бога. Както любим Бога, тъй ще любим и всички хора. Ако не любим Бога, всякога ще правим разлика между този и онзи човек." И действително - от любовта към Вечното Начало на Все­лената следва и любовта към нашия ближен, понеже това Начало присъства във всяка форма и я изпълва с живот. Щом човек обикне Цялото, непременно той ще обича и частите, съграждащи това Цяло: "Абсолютната Любов включва следното: Човек люби Бога! Това е първото и главно отношение в живота му. Това отношение е от периферията към центъра по линията на радиуса. Второто от­ношение на човека е любов към ближния, към всяка точка на ок­ръжността. В първото си отношение човек се стреми към Бога. Във второто си отношение - към всички живи същества, към ближните си, които са излезли от същото Начало, от Бога."

 

Любовта към Бога включва и Любов към всичко сътворено от Него - т. е. към цялото Творение, към целия свят. "Вън от Любовта - казва Учителят П. Дънов - ние не познаваме Бога. Любовта е свързана с всички органически същества. Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от Любовта, да не е тясно свързана с нея. Бог на Любовта не е само вън от нас, във Вселената, а и вътре в нас. Той е живата връзка на всичко, което е "вън" и "вътре"."

 

Като червена нишка в учението на ББ бива утвърждавана тезата, че Любовта към Бога до най-висока степен осмисля нашия живот. В този ред на мисли Учителят П. Дънов споделя: "Бог е Любов, Ра­зумно Начало, Което е вложило всичко в живота. Умът, сърцето, душата и духът са ни дадени от Бога. Защо да не обичаме Онзи, Който ни е дал всичко?Смисълът на живота се заключава в Любовта към Бога." Според него единствената стойностна връзка между човешката душа и Бога е именно Любовта: "Да възлюби човек Бога, това е най-славният момент в неговия живот. Аз наричам човек само онзи, който е възлюбил Бога. Моментът, в който той се е самоопределил и е възлюбил Бога, го определя като човек."

 

Когато човешкото съзнание се издигне до степен да обикне Ве­ликото Разумно Начало на Вселената от все сърце, с цялото си съ­щество, тогава именно личността е постигнала идеала на своята душа, вече е напълно наясно с предназначението си на тази Земя, със смисъла на своето съществувание. Това състояние на човека би могло да бъде определено като най-висока точка на неговото битие в света на материята. В този смисъл Любовта би трябвало да се разглежда и като определящо условие за постигане на нравствено и духовно съвършенство. По този повод Учителят П. Дънов заключава: "Дошло е вече време да възстановите връзките си с Онзи, Който ви е създал, Който ви обича и мисли за вас. Единствената приви­легия на човека пред животните седи в това, че му е дадена въз­можност да люби Бога и да изпълнява волята Му. ...Най-първото нещо в света е: Всички да дойдем до този закон - да обикнем Бога. Хората обичат Бога, защото Той всеки момент се жертва за тях."

 

 

 

"Крайните резултати на Любовта - това е да се опознаем."

"Без Любовта не можем да проучваме човешката душа."

"Любовта е единствената светлина,с която разполагаме, за да познаваме живите същества, с които сме заобиколени. За да познаваш хората в същинския смисъл на думата, трябва да ги обичаш!"

(Учителят П. Дънов)

 

Любовта мотивира човешкото същество да разкрие най-доброто от себе си. Тя преизпълва сърцето със светла радост и импулсира любещия да обхване в прегръдка целия свят. Когато чувството на обич е отправено към един конкретен човек, тогава ние съзираме най-хубавото, най-извисеното, което се таи дълбоко в неговия ум, в сърцето и душата му. В тази връзка Учителят П. Дънов казва: " Човек иде от един възвишен свят на Любовта, Мъдростта, дето свет­лината царува, от онзи светъл свят, дето свободата, братство­то и равенството царуват, за които хората копнеят, от онзи светъл свят, гдето хората се познават, за другите живота си полагат, с Любов се ограждат, за Бога живеят. И когато човек обича някого, обича този Божествен, възвишен свят в него."

 

Едва ли има по-вълнуващ момент в живота на всекиго от нас от мига, в който прекрасната птица на Любовта кацне на рамото ни. Това променя всичко. И най-обикновените неща от ежедневието при­добиват особен блясък. А поривът да полетиш и да споделиш щас­тието си навсякъде и с всички сякаш те дарява с криле. Ето как това състояние на струяща лъчезарност е описано в Словото на Учителя П. Дънов: "Когато в един момент Любовта те посети, то е момент, който никога няма да забравиш. Тогава ти ще почувст­ваш такова разширение, че ще се слееш с всички същества, ще искаш на всички да дадеш и да им направиш добро. Този момент ще остане за тебе като една любима мечта, най-много ще мислиш, ще го пазиш свято и никога няма да говориш за него, но той ще ти дава най-голямата сила и живот."

 

Любовта помага по най-непосредствения начин да бъде разкрита красотата на външното, на заобикалящата ни реалност, както и на облика, който самите ние предлагаме на околните. Ала в същото вре­ме тя крие в себе си и заряда на една разтваряща съзнанието мистичност, проникването до най-дълбинните пластове на личността. В същност именно това е най-истинската, Божествената Любов - вътрешният извор на човешкото пресътворение. В много от случаите нейните външни прояви представляват само сянка на действителна­та Любов. В тази насока Учителят П. Дънов споделя следното: Досега вие нито сте обичали, нито сте били обичани. Вие имате любов, но не такава, за която аз говоря. Достатъчно е да проникне Любовта в човека за един момент, за да се почувства в хармония с цялата Вселена, с всички същества. Чувствали ли сте вие подкрепата на Любовта? То е едно мистично преживяване. Като че ли сте в съг­ласие с целия свят, с всички велики мисли. Ти едновременно присъст­ваш на небето и на земята. Желая ви да имате тази опитност, да се свържете с тази реалност, да се домогнете до нея."

 

Странно нещо е любовта... Никога не разбираш как идва и кога си отива. Едва по-късно ти става ясно, че (в повечето случаи) това е била онази преходна човешка устременост към единение с обекта на въжделенията, която обикновено назоваваме погрешно "любов". Учителят П. Дънов я определя като проява на магнетично привли­чане между половете. Тя няма нищо общо с истинската, Божествена Любов, която е твърде рядък гост в нашия живот. Затова и не бива на никаква цена да пропуснем времето, когато тя ни е посетила - да бъдем неизменно будни за мига, в който тя ще се роди за живот в сърцето ни: "Събуждането на Любовта е новораждане. Когато Любовта се пробуди в човека, животът му вече не изгасва. Той влиза в по-висока гама на живота. Светлината на това място е голяма, вследствие на което той вижда нещата ясно. Следова­телно светлината на Любовта осмисля както физическия свят, тъй и духовния и Божествения. Докато светлината на Любовта не огрее ума и сърцето, т. е. върха и долината, човек не може да бъде буден, поради което не вижда ясно. Идеалът е да дойде за вас този тържествен ден, да се стопли вашата душа и да почув­ствате поне за един момент какво нещо е великата Божия Любов, която може да ви разшири толкова, че да обхванете в себе си це­лия свят."

 

В своето Слово Учителят П. Дънов формулира три основни за­кона на Любовта. Мащабите на тяхното универсално действие пок­риват цялата палитра на взаимоотношения в кръговрата на Космоса: Бог - свят - живот - човек.

 

Първи закон: Когато обичаш Бога - всички същества те оби­чат.

 

Втори закон: Когато Бог те обича - ти обичаш всички същес­тва.

 

Трети закон: Всички ние живеем в Бога, без разлика - всички същества; това е дадено наготово. Важното е ние да дадем ус­ловия Бог да живее в нас. А това става, когато приемем Любовта.5. Божествената Любов - висшето проявление на Любовта в света

 

"Любовта в Божествен смисъл е разумна проява между две възвишени души, които стоят на еднакъв уровен и по ум, и по сърце, и по стремежи - души еднакво благородни, еднакво повдигнати духовно. " (Учителят П. Дънов)

 

Божествената Любов е достояние на онези души, които са завър­шили своята еволюция и са постигнали съвършенство, които зави­наги са победили в битката с материята, с низшето начало у човека. За останалите хора Божествената Любов е цел и стремление, път на духовно развитие.

 

Учителят на ББ в България предлага точен критерий за различа­ването на тази най-велика форма на Любов: "Дали любовта ти към един човек е Божествена, се познава по това: ако тя роди в тебе любов към всички, тя е Божествена. Щом обичаш едного, сърцето ти се отваря за всички, към всички си разположен, във всички виж­даш доброто и красивото." За истинската Любов не съществува разстояние между тези, които я споделят. Тя преодолява с най-висо­ката възможна скорост всички прегради, всички ограничения и свър­зва в едно сърцата, туптещи в нейния животворен ритъм: "Когато аз ви обичам, където и да сте в света, ще почувствате моята Любов, всичко ще ви върви, ще ви помагам във всичко. За Любовта има само един израз: тя е всесилна!" По този начин между съществата, които искрено се обичат, се изгражда мощна, неразкъсваема връзка. Това е факт на духовното общуване във Вселената, закон на невидимия свят. Учителят П. Дънов го дефинира по следния начин: "Когато се обичат, хората предават настроенията и разположенията си един на друг. Когато между двама души съществува известно подобие, те взаимно си предават своите мисли и чувства. Каквото мисли и чувства единият, ще го мисли и чувства и другият. Ако единият е добре или зле разположен, и другият ще има същото разположение."

 

Ако в контакта помежду си човешките същества достигнат рав­нището на проявление на Божествената Любов, то в нейния благо­датен огън неминуемо ще изгорят всички елементи на егоизъм, дребнавост, самолюбие - въобще на всички форми, с които се отли­чава низшата човешка природа. Ще изгори без остатък и един от най-яростните врагове на любовта между мъжа и жената - ревността. Божествената Любов изключва ревността: "Когарев­нува човек? Когато иска да задържи нещо за себе си. Когато оби­чаш някого, ти го пазиш за себе си, обсебваш го. Това не е любов. Истинската Любов внася разширение в човешката душа. Щом оби­чаш някой човек, остави го свободен! Божествената Любов се от­личава по това, че оставя човека свободен " (Учителят П. Дънов).

 

За да съхраним Любовта, следва да й предоставим достатъчно духовно пространство, в което тя да се разгърне и да роди красиви­те плодове, заложени в същността й. Това изисква, освен всичко останало, и спазването на определена дистанция между субектите на Любовта. Учителят на Бб в нашата страна издига това изисква­не в ранг на закон за общуването: "При Любовта трябва да пазим точно определено разстояние от този, когото любим!" На друго място в учението си той обяснява този закон с думите: "При Любовта не трябва да упражняваш никакво насилие, от какъвто и да е вид, върху този, когото обичаш."

 

Божествената Любов - за разлика от преходната човешка - из­пъква и със своето постоянство: "Човешката любов се променя и изменя. Духовната се променя, без да се изменя. А Божествената нито се променя, нито се изменя. Тя само расте. ...Когато любов­та на човека се мени, това показва, че той не оценява благото, което Бог му е дал. Човекът на Любовта се отличава по това, че той никога не се разочарова. Човек никога не трябва да губи Любовта си" (Учителят П. Дънов).

 

Едно от най-важните качества на Божествената Любов е способ­ността й непрекъснато да нараства. Поради заряда на безграничност в себе си тя не само че не отслабва с времето, а, напротив - укрепва, усилва се и се разширява. Този процес на вътрешно разрастване е описан от Учителя П. Дънов с пестеливи, но ярки щрихи: "Когато обичаш човешката душа, любовта непрестанно расте и разкрива все нови и нови ценности в нея. Ако увеличаваш любовта си, имаш бъдеще. Ако я намаляваш, нямаш бъдеще. Любовта на човека тряб­ва да бъде във възходяща степен, т. е. всеки ден той да има ново прозрение, ново откровение за нея. Любовта е един безграничен свят! Човек трябва да увеличава Любовта си, без да говори на хората за нея." И още: "Божествената Любов има и следната отличителна черта: тя постоянно расте. В нея има вечен растеж: като обичаш някого, тази любов трябва да се увеличава. Любов, която не се уве­личава непрестанно, не е Божествена. Тя ще изчезне."

 

 

 

Безсмъртието е потенциал на човешката същност, на непреход­ното ни естество, което сме получили като дар от Твореца в акта на нашето сътворяване (ср. Бит. 2:7). Бог е вечен и безсмъртен. Той е създал духа на човека от същата безсмъртна субстанция, отделил е от Себе Си безброй монади (индивидуалности, духовни искри, лъ­чи от Неговата същност), без по никакъв начин да накърнява абсо­лютното Си съвършенство. Любовта е естествената среда за прояв­ление и утвърждаване на човешкото безсмъртие. Липсата на любов, омразата е равна на духовна смърт.

 

Докосването до истинската, Божествената любов няма и не мо­же да има еквивалент сред човешките преживявания - то е неповто­римо и изпълва душата с аромата на Вечността. Учителят П. Дънов с размаха на велик художник на Словото рисува картината на това изключително и така рядко събитие в нашия живот: "Няколко мига, преживени в Божествената Любов, струват много повече от хи­ляди години обикновен човешки живот, прекаран всред най-големи удоволствия и наслади."

 

Божествената Любов е по-силна от смъртта! Пред нейния ве­личествен трон падат на колене всички най-опасни и потайни вра­гове на човека, скрити надълбоко в лабиринтите на неговата душевност. Каква прекрасна царица на безсмъртието е тя! Ала по­дава ръка само на онзи, който е заслужил с житейския си подвиг да я погледне в очите. "Ако една майка има силна и непоколебима лю­бов към децата си, смъртта не може да й ги отнеме. Не само смъртта - никоя сила в света не е в състояние да разлъчи две същества, които Любовта е съединила (курсивът мой - К. З.). Любовта образува най-устойчивите съединения в живота. И ко­гато две души образуват едно такова устойчиво съединение чрез силата на Любовта, те образуват една двойно по-мощна и по-светла душа, с две съзнания. Тези две души, като срещнат други две души, съединени по този начин, се свързват с тях и образуват една още по-мощна душа. Четирите души се съединяват с нови четири души и образуват една още по-мощна колективна душа. Така продължава този Божествен процес на Любовта, който един­ствен е в състояние да образува устойчиви, неразлъчни съедине­ния между душите. По този начин в Божествената Любов всички души се съединяват в едно цяло, така мощно, така устойчиво, че никаква сила в света не е в състояние да разкъса неразривните му връзки. В това цяло всяка душа живее в другите души и те живе­ят в нея. Така се осъществява единството в множеството и мно­жеството в единството" (Учителят П. Дънов).

 

 

 

Религиите са земната, материализирана изява на Божествената Любов. Тяхната основна цел е да свържат човека с Бога, земното - с небесното, материята - с Духа. Единствената най-сигурна връзка в това отношение е Любовта. Ето как Учителят на ББ в нашата страна коментира взаимоотношенията между Любовта, вярата в Бога и религията: "Значи Бог, като възлюбил света, дал от Себе Си в жертва най-хубавото, най-възвишеното - Своя "Единороден Син ", за да повдигне ония души, които вярват в Любовта. И наистина, може да се вярва само в едно: в Любовта. Всяко друго вярване е измама. ...Любовта стои над всякакви народности. Любовта стои над всякакви религии. Любовта сама създава религиите. В Божествения свят религии няма. Там съществува само Любов. Атмосферата на Божествения свят е Любов. Там всичко диша Любов. Но понеже Любовта не може да се прояви на земята, за­това се явяват религиите. Искате ли, обаче, да изпълните волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта. Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм. Великото в света е да познаем Бога като Любов."

 

Великият ислямски мистик, представител на школата (течението) на суфиите, Ибн Араби възкликва: "Любовта е моята вяра! Любовта е моята религия!" Тези негови знаменателни думи по най-красно­речив начин изразяват отношението на Новото учение към разг­лежданите три фундаментални категории на човешкото мислене и поведение. А именно: Божествената любов е майчинската основа за проявлението както на религиозната вяра, така и на множество­то религии, с които е така богата историята на земната цивилизация. Без такава Любов вярата твърде лесно би могла да се превърне в суеверие, религиозен предразсъдък. А без пламъка на Божествената любов религията се разтваря в аморфната маса на суха, догматич­на система - схоластично обезсолена и лишена от живеца на топло­тата в общението между Твореца и творението.

 

 

 

 

а) връзка на човека с Цялото

 

"Любовта към Бога дава силен тласък в живота на човека. Тя е първият и най-силен стимул за човека. Тя е първият лъч, който прониква в човешката душа. Щом дойде Любовта, тя събужда великото, славното, красивото в човешката душа. Който люби, само той има Истината в себе си. Който има Истината, той може да бъде обичан. Любовта е първото условие, при което съз­нанието може да върви напред. За да могат умът и сърцето да се движат и да вървят напред, те трябва да имат подбудителна причина. Тази причина е любовта." (Учителят П. Дънов)

 

Любовта е закон на всемирната хармония. Подходящо възприе­та и приложена, тя подпомага човека в установяването на правил­ни отношения с всички същества, посочва неговото неповторимо място в космическия организъм, свързва го с целокупния живот. Ако човек затвори вратите на душата и сърцето си за Любовта, той загубва тези живителни връзки, изворът на съществуването у него пресъхва и той пропада до дъното на духовната нищета - несретник, носен като откъснат от Дървото на Живота лист по всички посоки на бушуващите житейски ветрове.

б) пълно самоосъществяване на човешката личност

 

Учителят П. Дънов казва: "Пътят на Любовта е осеян с всички постижения и възможности. Възлюбете Господа с всичката си душа, дух, ум и сърце и в бъдеще ще придобиете всичко. ...За да може да свършим една работа в този свят, непременно трябва да имаме Любов. Тя е велик фактор в сърцата на онези, които я имат. Вън от Любовта няма живот, няма никакви постижения. Без Любовта нещата са мъртви, несъзнателни, механични." След като Сам Бог е Любов (I Йоан 4:8,16), а човекът е сътворен по Божий образ и подобие, следователно най-дълбоката същност на човешкото същество също е Любовта. От нас се изисква да я открием там, в потайните кътчета на душата си, да я извикаме за живот и пълнота на проявлението и така да изградим собствения си облик под благодатната й светлина. Като теоретична необходимост това не звучи толкова трудно за изпълнение. Ала практическият опит доказва, че тази вътрешна тран­сформация никак не е лесна. Затова и Новото учение предоставя на своите последователи цял комплект от методи и средства за усвоява­не постиженията на Любовта. Човешката свободна воля е тази, от която зависи как и доколко те ще бъдат използвани. Резултатите от нейната целесъобразна употреба определено си заслужават вложе­ните усилия: "Любовта отваря на хората царските врата на Небето и земята. Това значи, че човек ще бъде приет между хората и всич­ки други същества. Ще бъде приет добре и у животните. Няма случай в живота, когато човек да е действал с Любовта и да е пропаднал. Ако хората изхождат от тази велика Любов, бъдещето е за тях. При Любовта човек всичко придобива. Без нея всичко изгубва. При Любовта и който люби, и когото любят печелят. Любовта вся­кога дава на човека повече, отколкото е изгубил. Тя изменя и подоб­рява условията му. Влезе ли Любовта в живота, хората ще вървят от светлина в светлина, от сила в сила, от слава в слава и дейност­та им ще се увеличава" (Учителят П. Дънов).

 

Без Любовта като действена, градивна сила в живота на личнос­тта нашето цялостно самоосъществяване - според Божия Промисъл за всеки човек - не е възможно. Това твърдят без умора великите духовни Учители на човечеството от памтивека, та до днес. Това потвърждава и нашият собствен жизнен опит - и натрупаният от хилядите въплъщения в земно тяло, и настоящият, в рамките на едно кратко съществувание в света на материята.

 

в) разрешаване на всички проблеми

 

Звучи като обещание в приказка - някак твърде примамливо, за да бъде реално. И все пак е самата истина! Когато приемем у себе си съзидателния огън на Божествената Любов, когато го направим неотменна част от ежедневието си - навсякъде и във всичко, и в малкото, и в голямото, - едва тогава разбираме действителната стойност на живота. Едва тогава проникваме в неговата извечна красота и величие. По този повод Учителят наставлява: "Дойде ли Любовта, с нея дохожда всичко: богатство, чест, здраве, знание, способности. Аз не говоря за онази любов, която носи смърт на хората, нито за тази, която създава спорове, състезания, огорчения. Без любовта свободата се превръща в робство, знани­ето - в невежество, радостта - в мъчение. Като дойде Любовта в човека, слънцето ще грее другояче и той ще почувства връзката си с Бога. Тогава ангелите, светиите и добрите хора ще посеща­ват дома му, за да се разговарят с него, и ще го поучават. Тогава хората от целия свят ще го посещават, за да видят Любовта!"

 

Кое е първичното - Любовта или щастието? Езотеричното познание, чийто пълновластен представител е учението на ББ, отговаря: Любовта стои над щастието, Тя го съдържа в себе си. В нашия земен живот ние получаваме на всяка крачка Божията благодат. И все пак не сме щастливи (поне повечето от нас). Значи нещо в начина, по който използваме тази благодат, не е наред. Може би все още не сме проумели, че щастието е извън доброто и злото. Истинското щастие в същност е в посещението на Божествената Любов. Само тя разтваря широко пред нас дверите на Царството Божие. "Когато Бог те обича, ти имаш тил, който те пази от всички изпитания. Когато те обича някой човек - също имаш тил, на който можеш да разчиташ. Когато работите на някого се на­реждат добре, ще знае, че има един, който го обича. Ето защо да обича човек и да го обичат, това значи да си помагат взаимно" (Учителят П. Дънов).

 

 

"Когато кажем, че трябва да любим, подразбираме, че трябва да започнем да живеем. Любовта е врата, чрез която се влиза в живота. ...Който те обича, пуща вадата на живота през тебе. Безлюбието представлява градина на сухо, безводно място, а пък Любовта е градина, която е на място, дето тече вода."

(Учителят П. Дънов)

 

Любовта съществува като потенциал в дълбоката същност на всяко живо същество. Различни са само начините и формите, в ко­ито те я проявяват. Любовта е и най-благодатната почва за утвърж­даването и развитието на живота във всичките му безбройни направления. От човека като носител на разум се очаква да из­ползва по най-целесъобразните пътища условията, създадени за него от изявената Любов, която в същност е извечната животворяща Божия Любов. В този ред на мисли Учителят П. Дънов заявява: "Под любов разбираме среда, благоприятна за развитието на чо­века. Всеки, който се докосне до любовта, добива живот: ако е глух, ще прочуе; ако е сляп, ще прогледа; ако е болен, ще оздравее.

 

Без любовта никакъв живот не съществува. Каже ли някой, че е жив, а не люби, той се самозалъгва. Човек живее, докато люби, докато мисли за любовта. Когато казвам, че трябва да любим, подразбирам, че трябва да започнем да живеем."

 

Любовта е освен всичко останало извънредно важна пред­поставка както за духовното, така и за физическото здраве. Нейните вибрации, които са най-високите, познати във Вселената, преобра­зяват и довеждат до разцъфтяване силите на ума, сърцето и волята, обновяват и телесните процеси, осигуряват дълголетие и неувяхва­ща младост. Затова Учителят П. Дънов съветва: "В бъдеще, който иска да живее дълго време, трябва да люби. Висшите трептения на любовта минават през тялото на онзи, който люби, и го пре­чистват и подмладяват. Колкото повече душата изявява своята любов, толкова по-издръжлив е човешкият организъм. Дългият жи­вот е в зависимост от любовта на човека. Първото нещо, което любовта ще внесе, то е истинското здраве."

 

Животът без Любов е пустиня. Никакви материални придобивки, никакви професионални успехи и кариера, никаква слава и власт не могат да заместят животворния лъч на Любовта. Една-единствена дума на искрена Любов е по-скъпа от всички богатства на света. Съзнателните прояви на Любов променят и облагородяват и вътреш­ния, и външния облик на човека: "Когато обича, и най-грозният човек става красив като ангел. Виждали ли сте лицето на човек, който изявява любовта? Лицето му свети като слънце! Човек ста­ва красив и когато обича, и когато го обичат. ...Жена, която може да извърши престъпления, изгубва своята хубост. ...Красота без Любов е мъртва. Красотата е резултат на усилията на душата и на духа. Следователно от красотата на нещата ще съдите заусилията, които душата и духът са проявили в известно направление. Колкото повече се приближава до Бога, човек става по-красив."

 

Новият живот, в който навлиза планетарното човечество, носи със себе си и ново отношение към любовта и към същността й, и към формите и начините на нейното проявление. В тази връзка Учи­телят П. Дънов разкрива някои съществени зависимости: "В ста­рия живот любовта започва с радост и свършва със скръб. В но­вия живот любовта започва срадост и пребъдва в нея.... Докато живеете в Любовта, никой не може да ви отнеме радостта. Ра­достта е един вътрешен изблик на Любовта, която е дошла. Лю­бовта е бащата, радостта е майката, а мирът е тяхното дете."

 

 

 

По неповторим начин проявената от човека Любов го дарява със светлината на познанието, с неугасимия факел на Истината, която от своя страна го прави навеки свободен: "Любовта води към ис­тинското знание. Великата наука за Любовта включва в себе си всички други науки. Който има Любовта, може да се справи с всички положения в живота си." Ала за да придобием това ново знание, обновяващо и пресътворяващо старата ни природа, сме длъжни да изпълним едно първоначално условие - да обичаме нашия Небесен Баща, Бога. Едва след това ще получим в изобилие всички плодове на осъществената Любов. В тази насока са и наставленията на Учителя на ББ в България: "Ако се приближите при любовта, ще придобиете такива знания, каквито не сте имали досега; ще се облечете в такава дреха, каквато само Небето може да ви даде. ...Новото знание ще дойде само за онези, които любят Господа. То ще освободи човечеството от ограниченията, в които се намира. Когото обичат и който обича, само той може да учи и да придо­бива знания, светлина. За него всичко оживява. Чрез любовта чо­век добива познания за Бога и природата."

 

Ако бъдем беззаветно предани на Любовта, нашите усилия и вяр­на служба няма да останат незабелязани. Силите на невидимия свят, които неотклонно наблюдават нашето духовно-нравствено развитие, ще ни проводят Наставник, с чиято помощ да обходим и завладеем непристъпните за неосъзнатия човек бездни на нетленното богатс­тво, скрито в Любовта: "Щом любите, Бог ще ви изпрати Учител, който да ви открие вътрешния смисъл на Любовта. Бог е говорил в миналото, говори в настоящето и ще говори в бъдещето, но са­мо на ония, които имат Любов. Дето няма Любов, там не се чува говорът на Бога. ...Имате ли огъня на Любовта, ще се ползвате от науката на Великите Учители, на Великите Адепти и гении, които са завършили своето развитие. Тази наука носи мъдрост, блаженство и величие за човешката душа."

 

Това е методът на жизнена изява, който помага на човешкото същество да стане по-възприемчиво към въздействията на духов­ните светове, към безвъзмездната подкрепа, която ни оказват на всяка крачка в нашия живот напредналите създания в Космоса. Учителят П. Дънов свързва тази теза с едно от обещанията, дадени от Иисус Христос на Неговите ученици: "Казано е в Писанието: "Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи какво да правите. Като знаете това, трябва да работите тъй, че да предизвикате да дойде във вас Духът. Отворете сърцата и умовете си за Него. Духът постоянно слиза и възлиза, но се спира само при онези, кои­то са отворили сърцата и умовете си за Него."

 

Любовта освобождава от всички ограничения на земния живот. Но не любовта като теоретична схема (макар и красива), а Любовта, приложена в ежедневието, и на първо място - в малките неща: "Ако повикате любовта, тя ще ви освободи и ще ви даде сила да се справите с всички мъчнотии. Защо човек става роб? Защото не знае да люби. Който не може да люби и да бъде благ, той е роб на условията и не може правилно да се развива. Свободен е само онзи, който люби, който е благ." Самото естество на Божествената Любов я превръща в неустоима освободителка от тегобите на земното ни битие. Ако човек възприеме тази Любов и я приложи в живота си, от него незабавно падат всички обвързвания и ограничения. Сво­бодата става неделима от същността му. Ако използваме израза на Христос, той все така е в света, но вече не е от света. В този сми­съл са и поясненията на Учителя П. Дънов: "Любовта, която ограничава, е човешка любов. Любов, която освобождава, е Бо­жествена. Хранете се с Любовта, за да станете господари на себе си. Като станете господари на себе си, ще станете слуги на Бога."

 

В никой от многобройните светове на Космоса не съществува сила, способна да ограничи, а още по-малко - да подчини Любовта: "Божествената Любов е закон сама за себе си. Няма закон, който може да ограничи Любовта. Тя е велика сила, която не се подчиня­ва на никакъв закон. С каквито въжета да я свържете, тя се ос­вобождава - всичко разтопява."

 

Действието на Любовта, намерила трайно място в човешкото естество, преобразява по изумителен начин личността, сътворява от нея нова същност - гордост и за творението, и за Твореца. За тази мощна енергия на пресътворението, с която се отличава Бо­жествената Любов, Учителят П. Дънов казва: "Любовта във всич­ки свои действия се изявява като велика творческа сила. Тя произ­вежда физически и духовен преврат у хората. Когато Любовта влезе в човека, тя създава в него ред алхимически процеси, под вли­янието на които цялото му същество, цялото му битие се изменя."

 

 

 

"Чрез Любовта ще дойде Новата Култура, която ще обедини всички хора. ...Любовта не е само едно приятно чувство, но пра­вилни отношения на същества с висша интелигентност. Като го­воря за Любовта, разбирам онази велика и мощна сила, която един­ствена е в състояние да повдигне унижените, оскърбените, пад­налите и грешни души, които се намират в дъното на ада. Тя е сила на Безграничния. Когато добиете това ново разбиране за Без­граничния, този ред на нещата ще се стопи. Това е новото верую, което ще обедини човечеството в едно цяло. ...Хората на Новата Култура наричам "братя на човечеството" или "синове на Лю­бовта". Влезе ли Любовта в света, ще имате една велика култура, дълбоки познания за природата и ще се внесат нови методи за възпитание. Които вървят в Любовта, чертаят своето бъдеще! Пред всички народи се открива велико бъдеще. Велико е бъдещето на човечеството поради Любовта, която ще се изяви. Всички на­роди ще си подадат ръка като братя!" (Учителят П. Дънов)

 

Преди повече от 60 години Учителят на ББ у нас очерта пред своите последователи картината на обединена Европа, на общия Европейски дом - такъв, какъвто той се изгражда вече пред очите ни. Тогава едва ли някой е успял да проникне докрай в дълбочина­та и важността на това сбъдващо се пророчество. В същност пред­реченото от Учителя П. Дънов, на което ние днес сме свидетели и в което вземаме участие според възможностите си, е въплъщение на идеите на Христос отпреди две хилядолетия. Още тогава Учителят на Учителите, великото Космическо Същество Христос, въплътило се в земно тяло, за да внесе всепобедния импулс на еволюционното развитие, предвиди процесите на интеграция в нашата съвремен­ност. Неговите идеи бяха доразвити и актуализирани от нашия бъл­гарски духовен Учител П. Дънов (Беинса Дуно). Доказателствата за това смело твърдение откриваме в Словото на Учителя на ББ в нашата страна: "Понеже Любовта ще дойде последна в света, за­това се правят приготовления за нейното посрещане. Любовта ще изгради бъдещата култура, бъдещия живот. За да постигнат Любовта, хората трябва да се откажат от своите стари разбирания. Придобие ли човек Любовта, за него се отваря нов свят, ново поле за работа. ...Целият свят, цялата природа предс­тавляват възможности и условия за проява на Божията Любов, която някога хората ще опитат. За всички хора са предвидени несметни богатства, възможности и условия. Защо тогава човек да се обезсърчава?" И на друго място: "Какво ще донесе Любовта в света? Соковете на Новата Култура, материала, който отго­варя на новите форми, на формите на бъдещия строй. Днес ста­рите форми се рушат, нови се създават. Защо страдат хората? Поради разрушенията, които стават вън и вътре в тях."

 

Основното послание на всички велики духовни Учители на чо­вечеството е утвърждаването на Единството на Живота. Тази гран­диозна Божествена Истина е водещо начало и в учението на П. Дъ­нов. Той я свързва като теза с Културата на VI раса - Култура на Любовта: "Без любов човек не може да разбере единството на све­та. Любовта внася пълно единство в живота. Това, което свързва умовете и сърцата на всички хора и прониква в целия Космос, на­ричаме Любов. ...Колкото по-правилни са отношенията на хората към Първичната Причина, толкова и обществата се по-добре ор­ганизирани. "

 

Бъдещата Култура на Любовта ще се отличава с пълното отсъс­твие на болести и социални сътресения, на природни катаклизми, предизвикани от несъвършенствата на човешките мисли, чувства и дела, и на престъпления. Братството между човеците ще бъде закон без изключения: "Христос говори сега на европейските народи: "Ако вие приложите Моето учение, очаква ви велико знание, велико благословение. Но ако отхвърлите Любовта, ще опита­те най-голямото нещастие."Под земята се готви нещо страшно. Ако тези хора не приемат Божествената Любов, ще има една ре­волюция в природата. А тази революция, която става сега, не е нищо пред тази, която природата приготвя. Ще стане такава революция, каквато светът не помни, каквато никога не е виждал. На тази Земя ще израсне друга култура. Само тези разумни отно­шения на Любовта могат да ни спасят от бъдещата катастрофа. Когато Бог, т. е. Любовта, дойде в света, тя ще произведе таки­ва страшни сътресения, такива силни страдания, че които я познаят, ще застанат под Дървото на живота, още тук, на земята, ще разрешат великия въпрос. Този въпрос не се разрешава на небето, но на земята. Господ иде чрез огън да изчисти земята, да съблече старите дрипи на хората, да им даде нови правила, да внесе Любовта в сърцата им, да повдигне умовете им, да отстра­ни от тях всяка злоба и омраза."

 

 

 

Ето още едно предизвикателство на прехода от теорията към практиката. Познанията ни за Любовта би трябвало да бъдат при­ложени в живота - в ежедневието, в отношението ни към хората и природата. Не на последно място - и при избора на партньор от другия пол. Именно Божествената (а не човешката!) Любов е тази, която би могла да ни окаже неоценима помощ и в това отношение.

 

На много места в своето Слово Учителят П. Дънов хвърля обил­на светлина върху отношенията между двата пола. Интерес за нас тук представляват неговите възгледи за брака и партньорството. Учи­телят на ББ утвърждава следната теза: за пълноценната връзка между мъжа и жената не са нужни формалности (документи, свидетели, подписи и пр.); най-важно и определящо е взаимното доверие, раз­бирателството, искрената обич и на първо място - чувството за от­говорност.

 

Според него едно от най-големите изпитания в земния живот е бракът (или съответно партньорството между половете). Той може да се превърне в препъни-камък дори за напреднали души. Затова през 1922 г., на събора във В. Търново Учителят П. Дънов заявява твърдо и недвусмислено: "На окултния ученик не му е позволено и строго му е забранено да се жени!" Остава да си отговорим правилно на въпроса: "Кой е окултен ученик?" Отговори има пре­достатъчно в Словото на българския духовен Учител. За всекиго от нас остава само обективната самопреценка. И все пак - защо забра­ната е толкова категорична?! Защо и най-великите духовни Учители на човечеството като правило не създават семейства и не оставят поколение? По наше мнение причините са твърде много, но сред тях се открояват две: 1) За да не допуснат възникването на нови кармични обвързаности; и 2) Понеже посредством децата може да бъде поставен на колене дори и Велик Посветен (ако например бъде изправен пред избора да пожертва живота на децата си или убежде­нията си).

 

Когато се опитваме да тълкуваме или прилагаме наставленията на Учителя П. Дънов относно контакта между мъжа и жената, следва да правим разлика между вече използваните по-горе понятия: брак (формална връзка между двата пола) и партньорство (неформална връзка). Всеки сам трябва да реши кое за него е от по-голямо значе­ние - формалното или неформалното общуване. Учението на ББ в редакцията на П. Дънов не възразява и срещу двете (с изключение­то за окултния ученик, което вече цитирахме). А принципите, вър­ху които следва да изграждаме този род най-деликатни взаимоот­ношения, са ясно изложени в Словото. Остава само да ги оделотво- рим в живия живот.

 

Умната и всеотдайна жена, дори и да не е красива (както се пее в популярната песен) и богата, може извънредно много да помогне на мъжа си в социалното и духовното му израстване. До всеки ве­лик мъж в историята на човечеството винаги е стояла и една велика жена, дори и до нас да не са достигнали сведения за нея. Обратно, дребнавата и егоцентрична съпруга, дори и да е красива и богата, може да съсипе и кариерата, и духовното равновесие на партньора си. Ако ли пък на всичкото отгоре е и непривлекателна, или ще направи от мъжа до нея виден философ (случаят със Сократ - от порядъка на изключение), или ще му вгорчи битието до най-висо­ката възможна степен. Обратният вариант - за мъжа, който транс­формира жената до себе си в позитивен или негативен аспект, също е в сила!

 

"Ядка на Божественото учение е Любовта, Мъдростта и Истината."

(Учителят П. Дънов)

 

Цялото необятно теоретично наследство на българския духовен Учител Петър Дънов - независимо от огромното му разнообразие - би могло да бъде сведено до три основни начала: ЛЮБОВ, която носи изобилния и пълен живот; МЪДРОСТ, която носи пълно­то знание и Светлина; ИСТИНА, която дава пълната и безгра­нична Свобода. Най-главното, на което Учителят на ББ в България набляга в своите беседи, е - да научи хората да любят Бога. Той е говорил многократно, проникновено и задълбочено за наука и изкуство, за подвига при неизбежната среща с изпитанията, за ни­щожните и великите проблеми в нашето човешко съществувание. Ала за нищо не се е произнасял така вдъхновено и категорично, както за необходимостта човек да възлюби Бога над всичко в света.

 

Помисли ли човек за Непостижимия Баща на Живота, трябва да почувства топлина и вътрешна радост, каквато никой тук, на земята, не би могъл да му предложи. И макар че Творецът е необхватен в Своето величие, Учителят П. Дънов ни уверява, че човек може да се приближи до Бога така, както едно дете приближава до своя баща.

 

За трите основни начала на своето учение П. Дънов свидетелст­ва по следния начин: "Любовта е това, без което не може да съществува никакъв живот. Мъдростта е това, без което никак­во движение не съществува. Истината е това, без което никаква граница не съществува. Любовта е начало на живота. Истината е край на живота. Това са двата предела на Великото в света. Това, което се движи по средата и оформява нещата, е Мъдрост­та. "

 

Към посочените три водещи начала и принципи на Словото си Учителят П. Дънов добавя още два: Правда и Добродетел. Пет са върховете на древния духовен символ - Пентаграм, подробно описан, разтълкуван и обяснен като съдържание и енергиен потенциал от Учителя П. Дънов. Пет са и основните космически, Божествени принципи, върху които се изгражда неговото учение: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. На всеки от тях е посвете­на по една подтема в рамките на настоящия лекционен курс.

 

"Аз проповядвам едно учение за развитието на душата, ума и сърцето. То е учение, което носи спокойствие на сърцето, носи светлина на ума, обнова на душата и сила на духа."

(Учителят П. Дънов)

 

Българският духовен Учител П. Дънов се въплъти от един из­вънредно висок надматериален свят на нашата планета, за да пока­же нов път за еволюцията на земното човечество. Настоящата епо­ха се характеризира с приключването на дълъг цикъл от проявле­нието на редица култури, отличаващи се със слизане, инволюционно отдалечаване от Великия Разумен Център на Космоса. Този про­цес е достигнал крайната си точка още в историческия отрязък от време, свързан с мисията на Учителя на Учителите Xристос. От Неговата земна изява до днес е в ход нов, мощен еволюционен им­пулс, чиято посока на разгръщане е пътят напред и нагоре, към Великия Първоизточник на живота. От особено, решаващо значе­ние за надделяването на тази водеща тенденция е периодът XIXXXI век, включващ и утвърждаването на астрологическата ера на Водолея. В такъв именно изключително важен момент дойде меж­ду нас, хората, Учителят П. Дънов като еманация на Xристовия Дух, като пълномощен Пратеник на Небето. Той донесе със себе си като безценен дар знанието, силите и методите за работа, жизне­но необходими по пътя, който сме поели. Върху това знание се изг­ражда и Новата Култура на Любовта.

 

Любовта навлиза днес като нова, съзидателна сила в човешките души. Досега тя е била проявена частично в нашето мислене и по­ведение. От този момент тя се превръща в ръководно начало на обновлението. Именно Любовта е тази, която следва да организира вътрешния и външния живот и да създаде основите, структурата и надстройката на Новата Култура, в която окончателно ще победи братството между хората.

 

Всяка епоха, в която Миров Учител идва между човеците, живее и работи сред тях, е забележителна със заряда си за пресътворение. Той, Божият Посланик, неизбежно се превръща в център, около кой­то новите сили и идеи започват да действат; начева се изграждане­то на нов живот. Процесът е толкова неустоимо красив и завладяващ, че той отеква по своему във всяка човешка душа. И тогава поник­ват кълновете на чудното явление раждането на един нов свят.

Най-същественото и във Вселената като цяло, и на Земята, в час­тност, е животът. Проблемът за неговата същност, изяви и форми, за неговия произход и развитие от край време е заемал водещо мяс­то в човешкото съзнание. Измежду многобройните възможности за дефинирането на феномена "живот" се налага определянето му ка­то едно непрекъснато възходящо движение, един неспирен поток на пресъздаване и усъвършенстване. Върху фона на това колосал­но всемирно представление пред човешкия взор се разкриват все нови и нови сили на живата природа. По своя еволюционен път хомо сапиенс навлиза във все по-тесен досег с реалността. Всяка епоха и култура снема по един от воалите на Изида, вдига по една от безчетните завеси, зад които съществуващото крие своите тайни.

В хода на възходящото движение на живота всяка култура моти­вира излизането на преден план и усвояването на нови аспекти от човешкото естество. Същевременно природата разгръща пред чо­века нови страни от своето неизчерпаемо богатство на формите и го предизвиква да потърси и намери методите и средствата за пъл­ноценно общуване с тях. Накратко: всяка нова култура издига чо­вешкото съзнание на по-висока степен от спиралата на Развитието, сътворява нови проявления на всемирния живот, създава нови ду­ховни и материални ценности, някои от които коренно различни от вече утвърдените.

 

Днес за никого няма съмнение, че пред очите ни и с нашето лич­но участие се ражда една нова епоха. И разкъсваща болка има в това раждане неизменният сблъсък между старото и новото, меж­ду порива към обновление и ръждясалите окови на личните инте­реси и еснафското благополучие. Ала наред с болката звучи и побе­доносният химн на прогреса, на вечния устрем на Духа към непоз­натото, непостигнатото, неовладяното, към мамещия светлик на да­лечните светове. Движещи сили на обновлението са новите идеи и просветлението за действителното предназначение на разумните съ­щества в необятната Вселена. Проекцията на духовните импулси върху материалните дадености поражда формулирането на конк­ретните задачи, най-актуални за космическия момент.

 

Днешната наша цивилизация съвсем неслучайно се нарича "християнска". Ръководно начало от две хиляди години насам са именно идеите на Xристос. Неговото благовестие е проникнало в най-дълбоките пластове на общественото съзнание и инициира кон­структивните усилия на земните хора във всички области на живота. Но за цялостната реализация на Xристовото учение е нужен подълъг период от време. И точно затова Учителят П. Дънов се яви между нас да покаже пътя за приложение на Великия Идеал, заве­щан от Xристос на човечеството.

 

Учението на Иисус Xристос и "Новото учение", т. е. Словото на Учителя П. Дънов, са в същност едно и също. Второто е продълже­ние, актуализиране и конкретизиране на първото. Xристиянството има за своя основа Библията; Новото учение също. (" Мойсеевото учение е Божествено, Христовото учение е Божествено. Източ­никът е един, формите са различни, духът е един и същ. Ако вие изпълните трите учения едновременно, ще бъде прекрасно. В пъл­нотата си те са едно и също." Учителят П. Дънов). Теоретичната концепция на П. Дънов определено не носи авторитарен характер. Нещо повече, той самият е съветвал да четем и други автори. От една страна за да открием паралелите с неговото Слово; от друга за да не се налага той да повтаря казаното преди него. ("Всички, които не са против Божественото учение, са с нас, по който и начин да проповядват.") "Новото учение" е наименование, изпол­звано от Учителя П. Дънов. По своето съдържание то е насочено към бъдещето, към изгряващата Нова Култура на VI раса. В Новото учение липсват задължителни правила и догми. То не препоръчва наличието на платени проповедници, сиреч на хора, които да си изкарват хляба под дебелата сянка на Словото. Xарактерна за него е подкупващата яснота на изказа, достъпността за всички възрасти и настройки на мисленето, пълната свобода на личния избор. Новото учение не се противопоставя на останалите учения с еволюционна насоченост, а ги допълва по свой собствен начин, притежавайки неповторим облик и автентичност. То не може да бъде отъждестве­но с никоя религия или християнска Църква. То е наука и филосо­фия за живота.

 

 

Новото учение намира израз както в Словото на Учителя П. Дъ­нов, така и в самия му живот, в неговия личен пример. Едва ли ще сгрешим, ако изтъкнем, че в неговите беседи и лекции са засегнати на практика всички най-важни проблеми на Битието. Социалното и философското, науката и изкуството се преплитат по удивителен начин в живата тъкан на изреченото и написаното от него. Той дава на всяка крачка и практически съвети от всякакъв характер. Спе­циално място е отделил на езотеричното познание в области, като астрология, номерология, хиромантия, графология, френология, физиогномика и др., представени задълбочено, научно и логически аргументирано. Особено внимание Учителят на ББ у нас обръща на здравословния начин на живот, на правилното хранене, дишане и отношение към природата. ("Аз ще ви кажа в какво седи Новото учение: да се научиш хубаво да ядеш, хубаво да дишаш и хубаво да мислиш.") Словото му съдържа неизчерпаемо богатство от теми, поднесени на изящен и разбираем за всички стил, изобилно укра­сени с бисери от народната мъдрост легенди, разкази, пословици, приказки. Неразделна част от учението му са песните и музикални­те упражнения, както и Паневритмията (на тях ще се спрем отдел­но и достатъчно обстойно в рамките на обособени теми от насто­ящия лекционен курс). Това ни дава основание да дефинираме не­говото духовно-културно наследство като триединно: Слово, му­зика и Паневритмия.

 

Безсмъртен и прекрасен е заветът на Учителя: "Обичай съвър­шения път на Истината и Живота. Постави Доброто за осно­ва на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда, и Истината за светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя."

 

Без съмнение едно от най-важните достойнства на Новото уче­ние е неговата практическа насоченост. ("Едно учение има смисъл, когато може да се приложи.") Ядро на това изумително по дълбо­чината и въздействието си Слово са взаимоотношенията между Бо­жественото и човешкото. ("Бог е дал на човека четири неща, които грижливо да пази: свобода на душата, сила на духа, светлина на ума и доброта на сърцето.")

 

В течение на около половин век, до самото му заминаване от този свят, Учителят П. Дънов изнася между 7 и 8 000 беседи и лек­ции. Те могат да бъдат класифицирани по следния начин: Неделни беседи, Съборни беседи, Рилски беседи, беседи пред Общия окул­тен клас, беседи пред Младежкия окултен клас, Утринни слова, беседи пред сестрите, извънредни беседи, други беседи, послед­ни Слова.

 

Ето как самият Петър Дънов определя учението си: "Моето уче­ние е за Живата Природа, за човека, за разумното в света и за Бога науката за Любовта." "Това, което аз казвам, няма разли­ка от това, което е казал Христос. Моето учение е само едно про­дължение. " "Аз съм изпратен от Бога да покажа на хората пътя, по който трябва да вървят и да служат на Бога така, както ни­кога досега не са служили."

 

Идеите на П. Дънов отдавна са преминали границите на нацио­налното, еднопластово обособеното и понастоящем са предмет на размисъл и основа за просветление на милиони хора по света. Ако търсите в неговото Слово стройната систематизация на официал­ната наука, ще останете разочаровани. Плод на разговори с негови последователи, резултат от асоциации и импровизирани духовни прозрения, мислите на българския духовен Учител, погледнати в дълбочина (извън предварителна негативна нагласа), отвеждат не­минуемо към най-съществените, към вечните въпроси на човешко­то съществуване. С това именно може да бъде обяснено присъстви­ето на неговото учение в панорамата на съвременната цивилизация, приемането на това безценно духовно-културно наследство от хора, които са безкрайно далеч от схоластиката и философстването, от ценностите на традиционно народностното и регионалното за на­шия балкански бит. В този аспект на разсъждение след движени­ето на богомилите идеите на П. Дънов за природата и човека, за знанието и хармонията, за нравствените проблеми и смисъла на живота прерастват в един реален път за опознаването и приемане­то на българската духовност и културна идентичност в европейски и планетарен план. Това негово наследство е водещо между не мал­кото най-стойностни неща, които България е дала на света. На мно­зина подобна оценка би се сторила твърде преувеличена, но ние знаем, че това е истина.

 

Учението на П. Дънов по своята същност е една практическа философия, която тръгва от убеждението, че благовестието на Xристос в неговата първична неподправеност и простота трябва да стане основа за идването на един нов човек, човека на новата (окул­тна) раса, човека, който ще живее с повелята на Божия закон.

 

Може би тук е мястото отново да дадем думата на самия П. Дънов. В следващите редове предлагаме един саморъчно написан от него текст, представен пред органите на Обществена безопасност във връзка с конкретен случай:

 

 

Именувам се Петър Константинов Дънов, от Варна, 60-годишен, българин, неженен, неосъждан, учител. Показвам:

Моето учение е основано на три главни принципа: Божестве­ната Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина.

От тия принципи произтича, че е необходим пълен мир и взаим­но разбирателство между хората, братство и взаимопомощ за общо благо. Учението ми изключва всяко насилие и изисква пълна чистота в мислите, чувствата и действията.

Едно от най-съществените условия за всички последователи на това учение е съвършената нравственост. Ученикът на Бо­жествената школа, за да възприеме и приложи великите истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка за развитието му. Той трябва да бъде изправен във всяко отношение както към себе си, така и към другите, към обществото и дър­жавата.

Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта. Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавния строй могат да се изправят чрез самоусъвършенствувание, понеже е казано: "Бъдете съвършени, както Отец ваш на небето е съвършен."

Църквата трябва винаги да върви в пълно съгласие с Божест­вената Любов, Мъдрост и Истина. С политика не се занимавам, защото тя не съставлява за нас никаква цел. С политика се зани­мават само хората, които тепърва изучават живота. Аз само поучавам което е разумното, доброто. За да се схване Божестве­ната Мъдрост и се разберат Божествените истини, изискват се знания за живота. Тези знания се преподават на ония, които же­лаят доброволно да се учат и да напредват. Ако те са здрави умс­твено и морално, лесно схващат преподаваните им уроци, а в про­тивен случай могат сами да се откажат от една работа, която не е била по силите им.

Аз нито викам някого, нито принуждавам, нито задържам. В моето учение се прилага законът на разумната свобода. Който дойде, няма да бъде изпъден, но и който желае да си отиде, няма да бъде задържан. Никому нищо не се налага, а на всички помагам по желанието им и със съвети, упътвания и рационални лечебни средства, съобразно законите на живата разумна природа. И всич­ко върша абсолютно безкористно. Бог, Комуто служа, промисля за моята прехрана и издръжка.

Пред вид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мене от когото и да било са лишени от всяка истинност и основание. Моето учение, изложено в пове­че от шест томове, и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита.

Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и ду­ховен напредък на всички, които го следват, а животът им е об­щопризнат образец на подражание. Нищожният на брой заклю­чения за хора със застой в развитието си се дължат очевидно на атавистически причини, т.е. ако измежду множеството мои слу­шатели има един-два случая на душевно разколебание и морална поквара, това се дължи на самите тях, иде от родителите на тия хора. Техният минал живот и сегашното им поведение ясно свиде­телстват за това. Но онези не са мои ученици, макар да са се явявали понякога при мене.

Друго няма какво да кажа.

 

(п) П. К. Дънов

София, 21 юли 1925 г.

 

Със сигурност никой не би могъл да го каже по-добре от автора на гореизложеното.

 

Xарактерно за учението на П. Дънов е, че той засяга най-важни­те общочовешки проблеми и се стреми към висш синтез на духа и най-ценните завоевания на миналото, предимно на древния Изток, с духа и постиженията на новото време. Учителят на ББ в България е съвършено чужд на илюзията на онези философи и мислители, които се стараят да изрекат "последната дума" на човешкото знание, да изразят истината в окончателна, пълна и завършена форма. Той е убеден, че "последно", абсолютно и съвършено знание няма; че самото знание е един процес на израстване, едно движение и приб­лижаване към истината; че завършените форми и остарелите схва­щания се превръщат винаги в спънка на прогреса и че най-важното е не да се дадат завършени формули, а правилна насока и мощен тласък към висшата цел Бога и Истината. П. Дънов смята, че до големите духовни открития и откровения човек не може да се доб­лижи без реално нравствено издигане и пречистване, без пробуж­дане на латентните му духовни сили и способности. Оттук и зада­чата, която Учителят П. Дънов си поставя с цялостната си дейност, е предимно от практически просветно-възпитателен характер. Той не се стреми да създава книжни теории и системи, а да учи и на­пътства с личен пример и пояснения, за да усвоят последователите му най-великото изкуство изкуството на разумния живот.

 

Основният и най-важен факт на всемирния живот, според П. Дъ­нов, е именно неговата разумност. Бог се изявява в него като Дух на всеобхватната разумност. Последната се проектира в общия строеж на мирозданието, в общия план на космическата еволюция, в съ­ществуването на разумните души и творчески сили, в природните закони, които регулират всички промени навред във Вселената, а също така и в най-малкото движение и проявление на всичко съ­ществуващо. И най-незначителното движение в Битието предпола­га наличието на разумност. Колкото по-дълбоко човешкият ум про­никва във всемирния живот, толкова по-значимо той бива потресен от непостижимата разумност, която го управлява.

 

Основен изходен принцип в доктрината на Учителя П. Дънов е: "Преди да се впуснете да изучавате същината, изучете резул­татите на нещата!" Поради това в неговото учение не се дават дефиниции на фундаменталните понятия Любов, Мъдрост и Ис­тина. Те биват описани чрез резултатите от приложението им непо­средствено в живота. Причина за тази особеност е отправната онтологическа гледна точка на учението истински реален е само Бо­жественият свят, който не може да бъде познат от човешкия разум като нещо обективно и формално, понеже по такъв начин човек ще се опита да ограничи безграничното. Въз основа на това трите ос­новни категории на теоретичната си концепция П. Дънов определя по това, какво носят те: Любовта носи "изобилния живот"; Мъд­ростта "знание и светлина"; Истината "свобода" (ср. Йоан 8:32).

 

Най-често използваният термин в Словото на Учителя П. Дънов е "любов", като се наблюдават съществени нюанси при неговото тълкувание. (Учението на П. Дънов за любовта ще бъде обект на отделно, подробно разглеждане.)

 

Учителят на ББ в България донесе като небесен дар на пробуде­ните и устремените към пробуждане души едно ново знание, чийто потенциал крие в недрата си обещание за радикална промяна на човешкото битие и личното, и общественото, и планетарното. Но­сителите на това ново знание подлагат всичко на опит и проверка чрез и в самите себе си. Това именно динамично знание, предадено на човешки език, с достъпни за всички представи, понятия, посла­ния и образи, е Новото учение, което завладява все повече духовни пространства в нашия свят. То има за задача да даде нова насока на човешките мисли, чувства и желания, на нашия живот като цяло; да предложи стимул и идеал на нашия съвременник, за да излезе той веднъж завинаги от робството на тъмнината, в която тъй често се лута объркан, смутен и обезверен, да го приобщи към величес­твения и свободен вселенски живот към триумфа на светлината, творчеството и пресътворяването според извечния План и Промисъл на Създателя Бог.

 

Новото учение е обширно и безпределно като Космоса, защото е израз на живота на целия Космос. То е неизчерпаемо и в дълбочина, и в ширина, понеже само статичните обекти и явления подлежат на изчерпване. А движението е вечен процес на пресътворяване, който никога не би могъл да бъде изчерпан и обгърнат в своята цялост, в него неспирно проблясват искрите на обновлението и вечната мла­дост. Новото учение по своята дълбинна същност е прадревното Божествено учение, изложено във форма и по начин, достъпен за възприемане от земните хора с акцентите на настоящия косми­чески момент в историята на планетата Земя. Представите и поня­тията, с които борави това съвършено познание, са само символи, зад които този, който познава динамиката на съществуването, може да надникне в света на реалността, отвека забулена зад тези символи. Новото учение си служи със същите представи, понятия и категории, характерни и за другите духовни учения, ала смисълът и съдържа­нието им са коренно различни в сравнение с тези, които им прида­ват ученията, подчинени на статичното, инволюционно начало.

 

За Новото учение светът и животът в тяхната целокупност са проявления на Бога, на Великата Реалност, която създава и изграж­да света и изявява живота. Xарактерно за това актуално знание е новото съдържание и смисъл, които то влага и в понятието за Бога. Интерпретацията на Божията Същност е твърде далеч от тради­ционните религиозни схващания. Според Новото учение светът и животът са едновременно външно и вътрешно проявление на Пър­вата Причина, Която сама по себе си е недостъпна за познание от страна на средно еволюиралия ум. От друга страна, Новото учение предоставя в изобилие пътища и методи за установяване на пълно­ценен контакт с Първоизточника на живота.

 

Навлизащият в областта на Новото учение следва да се научи да мисли по нов начин, да надмогва противоречията вътре в себе си и в действителността, която представлява фона на неговата жизнена изява. В нашия свят противоречието е главен източник на познани­ето. Зад многобройните противоречия, които буквално ни заобика­лят от всички страни, се крие многоаспектното проявление на Ре­алността. Зад всички тях човекът на Новата Култура трябва да прозре сложната динамика на вездесъщия творчески процес. Отвъд при­мамливото разнообразие на фактите и явленията в природата ние сме призвани да видим Единната реалност като същина на всичко съществуващо. Това е и разковничето на своеобразната диалектика на Новото учение в противоречията да видим смисъла на проявя­ващата се реалност.

 

Цялата Вселена представлява физическа еманация на Божество­то, Негово космическо тяло. Природата, с всичките й неизчерпаеми богатства и неизбродими пространства, е съдържанието на това Божие тяло, при цялата условност на това сравнение. Следователно нався­къде в природата, зад всички неизброими нейни форми следва да виждаме проявлението на Бога, да култивираме свещена представа и чувство за всичко, извикано към битие от съвършения Разум на Твореца, да открием мястото и смисъла на всички същества, на всички природни царства, и в заключение да установим, че навсякъде, дори и зад най-яростното противоречие, се таи красотата на вечната хармония. От гледна точка на тези разсъждения злото и доброто са единствено полюси на проявения живот и зад тях стои на вечно буд­на стража великата хармония на Любовта. И доброто, и злото са са­мо служители на Любовта. Затова в Новото учение се утвърждава тезата, че противоречията са една задача, която подлежи на разрешаване, един изпит, който следва да бъде достойно издържан и отвъд който се простират селенията на неописуемия, вечния живот.

 

Централен пункт в Новото учение е концепцията за Бога, приро­дата и човека и за техните взаимоотношения. Това са три свята на проявената Реалност, зад които стои Великата Първопричина на Космоса. За нея ап. Павел свидетелства: "Чрез Него живеем и се движим, и съществуваме" (Деян. 17:28). Затова Учителят П. Дънов, носителят на Новото учение в нашата епоха, ни призовава да осъз­наем тази взаимовръзка между Твореца и творението, за да осъ­ществим съзнателно общение с Първата Причина.

 

Последователят на Новото учение се научава да мисли по новому, преодолявайки всички противоречия в нашето битие на ограниче­ността и необходимостта. Зад събитията от действителността той безпогрешно прозира сложната динамика на творческите процеси. Той проучва обективните дадености в тяхното движение и развитие. Съзнанието му е винаги будно и схваща всяка активност, всяко из­менение като изява на Всемирното Единство. Той знае, че целият Космос е еманация на Върховното Божество, създало условия за живот и прогрес на всички същества.Новото Учение се преподава в окултната Школа. Основното й предназначение е да създаде предпоставки за издигане на човешко­то съзнание на качествено ново равнище. Всяко такова равнище е едно по-високо стъпало на еволюционната промяна. Учителят под­чертава: "Тази Школа върви по абсолютния Път. Щом искате да вървите по един относителен път, вие се изключвате от Школата. И вън от нея пак е школа. Всичко влиза във Всемирния план." Сама по себе си Школата представлява умалена проекция на земното чо­вечество с цялото му разнообразие от характери и особености на личността. Вътре в Школата работят и невидими сили, от духовния свят в нея проникват мощни животворни енергии, които разтварят душите на учениците за Новото и ги изпълват с упование, воля и търпение да извървят своя път докрай. Всички велики Учители на човешкия род са създали свои школи и са оставили след себе си следовници, които да разнесат навред факела на пресътворението. (Темата за окултната Школа ще бъде обект на разглеждане и понататък в настоящия лекционен курс.)

 

 

 

а) идейни паралели с други теоретични концепции

 

Съществува ясно изразена връзка между учението на ББ и найразпространените източни религиозно-философски концепции. От­ношението на ББ към източните религии е свързано с проблема за инволюционното и еволюционното развитие на земната цивилиза­ция (както пояснихме по-горе, инволюция = процес на низхождане на Духа в материята; еволюция = процес на възвръщане на Духа към Първопричината, Бога).

 

Бялата раса (която е водеща за настоящия космически момент от развитието на земната общност на разума) е точката на обръщане от инволюция към еволюция. До идването на Xристос човешкото съзнание слиза все по-дълбоко в материята. С този процес са свър­зани и редица източни духовни школи и религии. Идването на Ме­сията и Спасителя Иисус Xристос бележи повратната точка в раз­витието на земната човешка цивилизация, при което следва да се премине от инволюционно към еволюционно разгръщане. След ка­то Xристос дава новото Божествено Откровение, възникват нови глобални задачи за решаване, съответно се появяват и нови духов­ни течения. Xристос подготви човечеството за грандиозния преход (от инволюция към еволюция), а в съвременната епоха това предс­тои да се реализира на практика. От идването на Xриста до момен­та протича период на подготовка за споменатия преход. Това е вре­ме на очистване, жертви и страдания за човека (епохата на зодиа­калния знак "Риби"). Xристос се появи в плът на Земята преди всич­ки хора като общност да са слезли до дъното (т. е. до най-ниската инволюционна точка на потъване на духа в материята), Той се въп­лъти малко преди това. След Него човешките души продължават още за известно време да слизат надолу. А днес, в съвременните условия, те трябва да поемат нагоре по пътя на еволюцията (ду­хът постепенно се освобождава от оковите на материята и се завръ­ща очистен и с неповторим индивидуален облик при своя Първоиз­точник Бога). Понастоящем човешкото общество се намира в епо­хата на знака "Водолей". Според Учителя П. Дънов преходният й период започва да тече от 1914 г. (годината на избухването на Първата световна война). От друга страна, той изтъква, че пери­одът на "Кали юга" (железният) е започнал в 4 481 г. пр. Xр. и ще завърши в 1999 г. Следователно вече се намираме в епохата на "Сатия юга" (златната). Ако се съди по характера на събитията в световен мащаб всички кризи от политическо и икономическо естество, противоречивите тенденции в културата и духовния живот, лутането между различни, често антагонистично противоречиви ценностни системи, докато се зарадваме на блясъка на златото, ще се наложи да преминем през още редица тежки изпитания.

 

За същността на епохата на Водолея Учителят П. Дънов казва следното: "Това време ще бъде на войни, безредици, разорение и последна война на Сатаната за превъзходство." И още: "Сега сме в епохата на Водолей, което значи чистота. В епохата на Водолей всичко ще се оправи! Астралният свят е вече почистен. Бъдещата култура се отличава по три неща: повдигането на жената, пов­дигането на бедните и слабите и застъпване правата на човека." Макс Xайндел в своята "Астрология" твърди, че в епохата на Водо­лея ще бъдат решени две особено важни задачи: ще бъде премахна­то плътоядството (месоядството) и плътската любов ще се транс­формира в Божествена.

 

Като цяло източните религиозно-философски концепции са ак­туални за своята епоха, методите им са съобразени с конкретните исторически задачи и с изискванията на дадения космически момент. Божественото учение е едно, но методите са различни!

 

При търсенето на адекватни паралели между учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов и други теоретични схеми е за­дължително да бъдат отчетени основните възгледи и стремежи на модерния мистицизъм, както и общността от главни идеи и тенден­ции, обединяващи в едно цяло учението на йогите, теософията и съвременните окултни школи. Не на последно място трябва да бъ­дат взети под внимание и водещите тези в Xристовото благовестие, ала не в църковната му интерпретация, а в неговия първичен вид, бликащ от възвишен идеализъм. Съвкупността от посочени идеи и теоретични структури е именно своеобразна основа, върху която гради П. Дънов.

 

Според някои изследователи (напр., българския философ от пър­вата половина на XX в. Ангел Томов) учението на ББ, представено от П. Дънов подобно на модерната теософия и сродните й учения, би могло да бъде окачествено като съвременен пантеизъм. Пантеизмът (от гр. pan всичко, и theos Бог) представлява философ­ско учение, според което Бог се явява безлично Начало, което не се намира отвъд границите на природата, а е тъждествено с нея; пантеизмът разтваря Бога в природата, като отхвърля свръхприродното начало; Бог е светът и светът е Бог. Същият български мислител определя учението на П. Дънов едновременно и като възвишен мо­нотеизъм (от гр. monos един, и theos Бог: поклонение и вяра в един Бог). В своите разсъждения по темата, коментирайки общата идейна база на учението на ББ, предадено от Учителя П. Дънов, и отбелязаните теоретични концепции, А. Томов изтъква, че по отно­шение на Битието Бог е трансцендентен и иманентен. Той е неизме­нен Абсолют, централна Монада и същевременно проявяващ се, да­ващ форма и живот на всичко, вечно творящ Логос. В качеството Си на Абсолют Той е Първопричина на всичко съществуващо, да­рява живот на всичко (Деян. 17:28), съдържа единството на всички души, Той е Глава на човешкия дух. В Своето проявление Той е единното и вечно Битие, всемирният живот, творческата любов, вис­шето съзнание или "съзнанието на Цялото".

 

П. Дънов споделя с йогите, с теософията (от гр. theos Бог, и sophia мъдрост, знание; буквално Божествена мъдрост, богопознание; в собствения смисъл теософия се нарича учението на Е. П. Блаватска (1831-1891), която през 1875 г. основала теософско дру­жество в Ню Йорк; скоро след това неговият център бил преместен в Индия; функционира и днес; теософията обединява схващания и елементи на различни източни и западни религии и идеалистически системи, главно на будизма и други направления на индийската религиозно-философска мисъл; по този повод някои я наричат "езотеричен будизъм") и съвременните окултни учения идеята за инволюцията и еволюцията (разгледана по-горе) като висше и основ­но проявление на Абсолютното, като главен и доминиращ над всичко закон на всемирния живот. В своето учение той прокарва също така и идеите за кармата и прераждането (превъплътяването) на душите (на този компонент от учението на П. Дънов е посветена отделна тема в настоящия лекционен курс). Последното той утвърждава не поради това, че в противен случай (ако бъдат отхвърлени тези въз­гледи) действителността не може да се примири с идеята за господ­ството на една висша разумност, висша Любов и висша правда в живота, а защото тези идеи за кармата и прераждането са опи­тани и несъмнени за него истини на живота.

 

Както теософите и всички окултисти, П. Дънов учи, че Битието далеч не се изчерпва с т.нар. "материален свят" на триизмерното пространство и че това Битие се проявява едновременно и в поизвисени, по-фини субстанциално полета или светове астрален, ментален (умствен), каузален (причинен) и др. (у първите християни: етерен, астрален, умствен и три духовни свята); че силите на всяко по-висше поле като по-тънки (сиреч по-фини) и по-духовни про­никват по-нисшето поле и всички тези взаимно проникващи се по­лета (светове) съставляват едно единно Битие, единен Живот на все­мирния Дух. В по-висшите светове се проявяват по-висши строи­телни, структуриращи сили. Те биват обитавани и от същества от по-високи степени на еволюция в сравнение с тази на човечеството разумни същества, организирани в стройна йерархия.

 

Наред с посочените тук паралели следва да бъде отбелязана и една вътрешна връзка между концепцията на Учителя П. Дънов (която навсякъде наричаме "Учението на ББ") и идеите на розенкройцерите (средновековна духовно-мистична школа, според ня­кои възникнала върху основата на идейното богатство на богомилството; в наши дни съществуват няколко различни клона на това движение; в Европа то е представено от два главни центъра в Германия и в Xоландия) за Божественото присъствие в природата.

 

И така, очертахме несъмнената близост между учението на ББ, представено на българска земя от Учителя П. Дънов, и източните религиозно-философски концепции. Налице са паралели (освен по­сочените дотук) и с: индуизма (с разгледаната теза за пантеизма); Веданта и брахманизма (схващането, че отделните индивидуал­ности са манифестация на един вечен Дух, към Когото се стремят като крайна цел на своето съществуване); будизма (идеята, че чо­вешките отношения трябва да бъдат приведени в хармония с уни­версалните закони и че основен принцип на поведението е любовта към ближния); доктрините за безсмъртието на душата и вече отбе­лязаните закони на кармата и прераждането, чиято родина е също Индия.

 

Разглежданите теоретични съответствия би трябвало да бъдат допълнени и с паралелите между учението на П. Дънов и: питагорейството в древна Гърция (VI в. пр. Xр. преценява прераждане­то като възможност за пречистване и усъвършенстване, понеже ду­шата е свързана с Бога); учението на най-великия древногръцки философ Платон (427-347 г. пр. Xр. изтъква безсмъртието на душата, която има Божествен произход и представлява истинският човек); неоплатонизма на Плотин (205-270 г. сл. Xр. възгледът за еманация на света от Бога, Който е трансцендентно и творческо Едно); египетския херметизъм (идеята за вечното възкресение и неразривната връзка между Бог, природа и човек; принципът, че Бог обича човека и затова му прощава всичко).

 

Могат да бъдат открити сходства между учението на ББ и други теоретични източници, които по същността си са близки до хрис­тиянството: гностицизмът също окултна система, която набляга на знанието за начина, по който Божествената искра в човека ще се реинтегрира (т. е. ще се съедини отново) с източника си Бога; бележитите учители на Църквата от първите векове на християнст­вото, представители на Александрийската богословска школа Ориген и Климент Александрийски: те разглеждат цялото Битие като одухотворена същност (елементи на хилозоизъм философско уче­ние за универсалната одушевеност на материята и на света като цяло); според тези двама християнски богослови и мислители чо­вешките души се пречистват и извисяват и постъпателно се завръ­щат към целта си Бога; в края на времената всички ще се спасят (учението на Ориген за т.нар. апокатастасис, което е било отхвър­лено от християнската Църква като еретично) и старият матери­ален свят ще изчерпи съдържанието си; център на съвършенството на човека е познанието на Бога; единственото средство за проник­ване в Божията Същност е Любовта.

 

Не е трудно да бъдат установени някои прилики в схващанията на П. Дънов и тези на Лев Толстой (идеята за познаване на Бога като Любов и вярата в безсмъртието на душата, както и етическата концепция за отказ от егоизма). Но П. Дънов критикува разбирани­ята на Толстой, че държавата, науката и изкуството са пагубни, тъй като били творения на предхристиянската култура, както и негово­то отношение към окултизма като към суеверие. Учителят П. Дънов оценява високо теорията за интуицията на Анри Бергсон и я при­ема като основна в своята гносеология (вкл. твърдението, че интуи­цията е едно от най-важните качества на формиращата се VI раса).

 

Могат да бъдат открити паралели и с други идейни течения от подобен характер: антропософията на д-р Рудолф Щайнер, теософските трудове на Елена Блаватска, Ани Безант, Чарлз Ледбитър, Алис Бейли, Мейбъл Колинз и др., японското духовно движение Оомото, бахайството в Иран и т.н.

 

 

б) връзки и взаимоотношения с християнството

 

Що се отнася до християнството, то бива смятано от Учителя П. Дънов не за сродна религиозно-философска система, а за също­то учение, т. е. поставя се знак за тъждественост между християн­ското учение и концепцията на П. Дънов. Последният обяснява раз­личията между двете теоретични схеми с твърдението, че не всичко, изречено от Иисус Xристос, е записано в четирите канонически еван­гелия (от Матей, Марк, Лука и Йоан Богослов). Така също според него и някои от записаните проповеди и поучения на Спасителя се нуждаят от съвременна интерпретация. Като цяло бива възприе­та фундаменталната теза, че учението на ББ в редакцията на П. Дънов осветлява евангелските истини и Xристовото благовестие от окултни позиции, за да могат да бъдат правилно разбрани и прило­жени. Особено внимание в този аспект на осмисляне бива обръща­но на ап. Павел, за когото се смята, че е бил окултист, и то от найвисок ранг (впрочем теософите твърдят, че ап. Павел е въплъщение на един от Великите Учители на земната Йерархия Иларион).

 

Най-съществената разлика между схващанията на П. Дънов и християнското учение е концентрирането на вниманието на Словото на първия върху човека (допирни точки с антропософията на Р. Щайнер) и вярата, че той може със собствени сили да поеме духовно-нравственото си развитие и да установи "Царството Божие на Земятада очисти всичките си грехове, живеейки според Божия закон. Ролята на човека, в съответствие с възгледите на П. Дънов, е по-значима от това, да следва предопределението на съдбата. Учи­телят на ББ у нас допуска по-голям потенциал на човека, защото човешката душа е част от Бога, първична Божия искра. Когато в живота бъде приложено учението на Любовта, което е истинското Xристово учение, тогава ще настане и "Царството Божие на Зе­мята".

 

От позициите на християнския църковно-богословски критичен анализ теоретичната система на Учителя П. Дънов може да бъде определена като еклектическо учение, състоящо се от мирогледни принципи, насочени към подобряване живота на отделната лич­ност и на човечеството като цяло. От друга гледна точка: практи­ческата философия на П. Дънов, макар и пронизана от духа на ран­ното християнство, не е нито богословие, нито учение на Църквата. В беседите на Учителя на ББ не липсват критики към онези свеще­нослужители, които са се отдалечили от светлината на Евангелието и са се примирили с церемониалното възприемане на Xристовото Слово.

 

Като развива своето учение, Учителят П. Дънов набляга на твър­дението, че изхожда от духа и основните начала на истинското хрис­тиянство, че той възсъздава Xристовото учение в неговия чист вид, както то е проповядвано и разбирано от самия Иисус Xристос и от първите отци и учители на Църквата. Нещо повече той го допълва с онова ново, което Спасителят "би казал сега" след 2 000 години, на хората; изяснява онова ново и велико, което иде и сега в света чрез живия и непрестанно творящ в душите Xристос, проявяващ се във всичко непреходно и прекрасно, което се ражда и иде в живота.

 

"Ако Бог е говорил в миналото на хората казва П. Дънов,Той и днес говори; ако Той днес не говори, тогава въобще не е говорил. Най-важно е: какво Бог сега иска да каже и казва на хората. Най-важни са "последните писма" на вашия небесен Баща!" Според Учителя П. Дънов Иисус е един от най-добрите уче­ници на най-великия и единствен Учител живия Бог, Словото, Xристос. Той е постигнал такова духовно съвършенство, така ця­лостно е хармонизирал и слял Своята воля с Божията и Своя живот с висшия Божествен живот, че се явява съвършен изразител на този Божествен живот, на Божията Воля, Мъдрост и Любов. Той има пълното право да заяви: "Аз и Отец Ми едно сме"; "Който познава Мене, познава Отца Ми". Ето защо с основание е наречен Xристос, Син Божий, Богочовек, велик Учител на човечеството. Иисус учи, че истинският живот, безсмъртието, Царството Божие може да бъ­дат постигнати чрез проявяване на Божествения живот, изпълне­ние на волята Божия или чрез активна творческа Любов и култиви­ране на действително съвършенство. За да придобие човек истинс­кия живот, трябва да се освободи от робството на греха и тъмнината, да се откаже от всичко, което е противно на Любовта и на волята Божия. Той трябва "да изгуби" низшия живот, за да придобие вис­шия; следва да се свърже с висшия живот, както лозовата пръчка е свързана с лозата; длъжен е да усвои "тесния път" на живота и да се роди наново в дух и истина.

 

Според Учителя П. Дънов учението на Иисус Xристос е окултно по своя характер неговите дълбоки и основни истини са състав­лявали тайно учение на ранното (първото) християнство, което се е предавало от уста на уста, чрез посвещения в т. нар. Xристови малки и големи мистерии. Тези висши истини са били възприе­мани посредством дълга подготовка и нравствено издигане; те са ставали обект на лично преживяване и лична опитност, а не само на вяра, и са били преценявани като несъмнена жива действителност. Ето защо истинските християни от периода на ранната Църква са имали моралната сила да следват препоръчвания от Иисус "тесен път"; ето защо те са основавали братски общини, които са просъ­ществували около три столетия; ето защо те са умирали с песни и молитви по арените, разкъсвани от диви зверове.

 

Ала когато християнството се превърнало в държавна религия (след Миланския едикт на император Константин Велики 313 г.) религия, от една страна, на цялата невежествена народна маса, а, от друга на робовладелците, феодалите, властимащите (на всички, които упражнявали експлоатация, насилие, неправда), тогава то било подложено на изопачаване. Тесният път бил изоставен, тайното уче­ние забравено. Тогава постепенно било създадено едно удобно християнство, започнали да проповядват и да утвърждават вярата в постигане Царството Божие не на Земята, а на небето, не чрез изпълнение волята Божия и прилагането на Любовта, изключваща всякаква омраза и насилие, и не чрез постигане на истинско съвър­шенство, а чрез Xристовата жертва на Голгота, чрез опростена (до степен на опростенчество) вяра в Xриста, чрез осъществяване на чисто външни ритуали и обреди формална церемониалност. Така се стигнало и до куриозите с обратен знак индулгенциите и ин­квизицията. По този начин "тесният път" бил заменен с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха. Но същевременно офи­циалното, институционализирано християнство изгубило своя ис­тински живот и престанало да бъде онзи мощен фактор за всест­ранно повдигане на човека, каквото било в първите времена от зем­ното битие на Църквата.

 

Верен на своя метод да не се занимава с отрицателното в живота, а само да твори и да създава новия живот, П. Дънов не само не воюва срещу официалната Църква, но и твърде рядко си спомня за нея. Той просто обяснява Xристовото учение, разкрива неговия ис­тински смисъл и мощния творчески дух, извиращ от него; възста­новява неговите най-красиви и значими традиции и създава в ду­шите истинска жива вяра, способна да внесе великото и новото в живота. Той проповядва прилагането на Христовото учение: от­казване от робството на греха и низшия живот и възприемане "тес­ния път" на духовно-нравственото усъвършенстване, на новорождението, на единението с Бога, чрез всеобхватно изпълнение на Не­говата свята воля. Той проповядва и онова ново и велико, което Xристос носи днес навред по света и на първо място в нашите сърца и души.

 

В заключение: учението на ББ в България и изградената върху неговата основа духовна общност не е нито църква, нито секта. То е Школа, която освен своята философска страна има и (най-вече!) практическо значение за живота. Тази Школа не се уповава на дог­ми и ритуали, осветени от вселенските събори на християнството затова именно не е църква, макар че ББ никога не е било против никоя църква. Напротив официалната институция, наречена "хрис­тиянска Църква" (в конкретния случай БПЦ), се е опитвала да во­юва срещу Учителя и Братството. Това учение, предадено от П. Дъ­нов на българския народ и на света, изключва всякакъв фанати­зъм, от което следва, че не е секта, нито ерес, както Църквата обик­новено предпочита да назовава всяко свободно изповядване на Xристовото Слово. Еретик, според Учителя П. Дънов, е всеки, кой­то няма Любов към Бога и към ближния си.

 

Съществуват три главни клона на Xристовата църква, три основ­ни нейни изповедания: римо-католицизъм, православие и протестан­тство (евангелизъм). Към кое от тези три изповедания или към коя църква Xристос би имал предпочитание? Как мислите? Ако отгово­рим в духа на учението на ББ, в духа на изреченото от Учителя П. Дънов, Xристос би приел всеки вярващ в Любовта, от която и да е църква, ако има Любов към Бога и ближния и у когото не е останала и следа от лукавство и фанатизъм. Това именно е духът на Новото учение!

 

 

 

В своята квинтесенция, в сърцевината на самата доктрина П. Дънов очертава четири основни теми, четири кръга на философско виждане, независимо от словесния изказ, а именно: същността на природата, развитието на живота, значението на знанието, при­съствието на Бога. Нюансите на тези въпроси, на тези така об­ширни тематични кръгове докосват също една широка гама от философски, психологически, етически, медицински и естетичес­ки разсъждения, които са подчинени на главната идея пътят на човека, опосредстван от вселенските закони на кармата и пре­раждането, неотделима част от духовната еволюция на Космоса; път, който го отвежда при Бога. Така окултното разбиране се преп­лита с Евангелския идеал и се достига до извода, че Xристос без­спорно най-великият Учител на човечеството има мисията да при­съедини човешкия род към Истинната. А тази Истина се открива чрез природата, чрез необятността и тайните на мирозданието, чрез проявлението на Божеството във всяка фибра на световната Реалност, във всяко трептение на човешката душа, във всяко дви­жение на живота. Природата е доказателство за това, че Бог същес­твува. Но природата в концепцията на П. Дънов не е само огледало на Божието битие, а е абсолютна форма на съществуване на живота, на Единния Живот.

 

Неведнъж учениците на ББ в България запитвали своя Учител кой е онзи елемент, който прави неговото учение така примамливо. И той винаги отговарял по един и същи начин: "Свободата!" Изживя­ването на тази свобода зависи от ръста, който ученикът е постигнал в своето духовно развитие. В беседите си П. Дънов подчертава, че истински свободен е този, който люби Бога. За него свободата не е произвол или пустиня с далечен, замъглен от миражи хоризонт. Тя е притежание само на най-издигнатите духове. Може да се случи външ­но свободният да е истински роб, а поставеният във вериги да е свободен. Условията за свободата са вътре в духа. Щом светилникът на душата ти свети, ти си свободен. Един от характерните белези на свободата така, както трябва да се разбира от духовния човек е това, че от различните хора, които срещаме в живота си, не бива да очакваме еднакви неща. Всеки човек търси по различен начин своето щастие. Повечето от нас се стремят към утвърдени от традицията ценности: да създадат семейство, да отгледат деца и да ги възпитат, да си уредят едно спокойно, безоблачно, осигурено във всичко съществуване. Само тези, които чувстват в себе си непреодолимото влечение и призвание за съвършен, съзнателен живот, протичащ да­леко от шума на световната суета, само те са, които ще останат да вършат сами до края на земните си дни духовната работа.

 

В еволюцията на отделните човешки индивидуалности има мно­го обстоятелства, които не познаваме добре или въобще. Затова сме длъжни да бъдем крайно внимателни и толерантни към пътищата, които хората избират в живота си, както и към начина, по който жи­веят. Свободата на отделната личност следва да се разпростира до такава граница, при която да не пречи на свободата на другите.

 

В своето Слово Учителят П. Дънов разглежда света като една осъществена в материята Творческа Мисъл на Бога. Xората са на различна духовна възраст. "Стълбата на Яков" (Бит. 28 гл.) е на практика безкрайна в размерите си и няма две същества, които да заемат едно и също стъпало. Не всички са устроени така, че да мо­гат да възприемат еднакво Божествените идеи. Понякога учени хора, с дипломи и титли, но с по-ниска степен на духовно развитие, оста­ват чужди за истините на Невидимата Реалност, понеже все още не притежават "антена" и "приемник" за тях. Тях можем да оприли­чим на дървета, които раждат твърди плодове, узряването на които става късно, когато зимата вече хлопа по вратата на живота.

 

Новото учение е лишено от ритуали и шаблони, от показна, изп­разнена от съдържание церемониалност. То изяснява свободно, с философска задълбоченост и дори с експериментална доказателст­вена сила безсмъртното и всепобеждаващо Xристово благовестие. Учението на ББ е едновременно вяра, наука и висш нравствен идеал. То е същевременно практика в ежедневието, стремяща се да върне на човека изгубените или ранени надежди за нещо истин­ско, достойно, красиво, непреходно. Който възприема Божествената Любов като основен закон в живота, той вече е приет във великата армия на Светлината. Тази именно Любов и никоя друга разре­шава всички противоречия в личния, обществения и международ­ния живот.

 

Учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, разглежда Космоса като един колосален по мащабите си организъм, в който съществуването на галактиките, звездите и планетите, на човека, животните, растенията, минералите, молекулите, атомите и най-мал­ките частици на веществото се направлява от едно Единно Мирово Съзнание Творческия Универсален ДУХ, Когото народите през различните епохи са назовавали по различен начин. Отрицателите на тази вездесъща Реалност, т.нар. атеисти, плащат прескъп данък на изконно невежество. Атеизмът е приемлив за хора, които се боят, че някъде в глъбините на Вселената, в духовните пространства на безкрая, стоят записани по незаличим начин техните дела, за които те трябва да отговарят. Атеизмът им носи измамно, временно ус­покоение. Ала ние, вярващите в Божието битие, знаем, че Онова, Което се назовава Мирова Правда, частица от която обитава всяка душа, един ден неизбежно ще похлопа по дверите на съвестта. И тогава...

 

Учението на ББ, което е една от формите на великата наука за човека, природата и Бога, е поставено върху непоклатимия фунда­мент на вечните, ненакърними, всепроникващи принципи на Xристовото Слово. Това Учение датира още от преди времето на Xермес Трисмегист (Триждивеликия) в Египет, преминало е през Ведите на индуизма, през еднобожието на Мойсей, за да достигне своя без­спорно най-висок връх у Иисус Xристос от Назарет. Това Учение се е стремяло винаги да освободи човешката душа от оковите на вся­какво психическо робство и фанатизъм. То дава полет на мисълта към неизбродимия път на Развитието, което е вечно. По свой собс­твен, непонятен за обикновения разум начин Развитието е неотмен­на част дори от глъбинната, непознаваема Същност на Всевишния.

 

Като своеобразен отклик на редица източни и западни религиозно-философски и духовно-мистични концепции учението на ББ, би­дейки издържано изцяло в духа на Xристовото Слово, приема Лю­бовта, Милостта и страданието като метод за пречистването, изви­сяването и усъвършенстването на човешката нетленна природа. Със сигурност може да се твърди, че няма значим проблем на Битието, на Духа и материята, който да не е бил засегнат, осветлен и разтъл­куван от Учителя на ББ в нашата страна Петър Дънов. Неизчер­паемото богатство на идеи, които той щедро и съвършено безвъз­мездно предлага на своите слушатели от всички възрасти, обуславя грандиозния тематичен обхват на неговото учение. Немалко е из­вършено за систематизацията и класификацията на това българско духовно-културно наследство извор на законна гордост пред сък­ровищницата на човешкото знание и духовна опитност. И все пак най-важното в тази насока тепърва предстои. Това е задача за пос­ледователите на това светло Учение за десетилетия, а може би дори и за векове напред.

 

 

 

"Знанието се превръща в сила, когато се прилага

(Учителят П. Дънов)

Нерядко в свободен разговор със своите ученици П. Дънов се е об­ръщал към тях с думите: "Колко неща сте приложили от това, което съм ви говорил? Много малко сте приложили. Аз виждам къде е погрешката, зная защо не сте го приложили. Прилагане трябва. Мислите, които събирате, хубавите работи, които възприемете, при­ложете ги. Не да се натрупват само камъни и тухли, а трябва да има градеж. Каквото получите, градете с него. Трябва ви една школа."

 

И по-нататък той им е обяснявал как да се избавят от заблудата, че знаят твърде много, а същевременно остават пасивни към изпол­зването на придобитото знание. То би могло да се оприличи на изу­мително красив диамант, който ленивият духом държи в джоба си. Така никой а най-вече той самият не е в състояние да се порадва на блясъка и прекрасните му форми.

 

Философското, богословско и медицинско образование, получе­но от П. Дънов в САЩ, както и неговото изрядно познаване на прак­тическите въпроси, изграждат в съзнанието му критична позиция спрямо доктриналното мислене. За всекиго е ясно, че научното, ра­ционално познание не може да обхване в категории и интелектуал­ни рамки безкрайното многообразие на живота и да подчини прак­тиката на логически построения. Много рядко хората се интересу­ват от разсъжденията на професионалните философи, теолози, пси­холози и пр. Той, редовият човек, иска да познава живота в негова­та непосредствена реалност, да познава онова, което става пред не­го и със самия него. В това отношение П. Дънов изпреварва значи­телно традиционното философско мислене. Той поставя въпроса, той слага пръст в раната, той казва, че главното е да се живее, а не да се философства. Учителят на ББ у нас предлага едно окултно разбиране, което в сърцевината си отразява християнския възглед за живота като най-висше благо, като служение на ближния, като светлина. Когато приема природата като творение на Бога, той твър­ди, че езотеричните общества, белите братя и сестри работят не­уморно за развитието и качественото усъвършенстване на живота, за културата и напредъка на индивида, на нациите и на човечеството. Но всичко това става според Божия план, в съответствие с Неговия Промисъл, като следствие от абсолютно свободната воля на Твореца. Така П. Дънов изхожда от християнското разбиране, че Бог е кос­мическата Любов. Той полага неимоверни усилия да премахне тра­дициите, които вече са се превърнали в спирачка за неспирния ход на еволюцията, да разруши сковаващите стереотипи на мислене и поведение, да подтикне човека да се обърне към природата и да заживее според нейните прости закони. За Учителя П. Дънов е от особена важност да мотивира съвременния човек след като е стъ­пил здраво на земята да обърне поглед и нагоре, да се взре в дъл­бините на Космоса, да подири смисъла на своето скромно същест­вувание в могъщия ритъм на Вечно Съществуващото, да почувства силата на своята творческа мисъл, на Божественото начало у себе си. Всички тези ракурси и постижения на Новото учение в своята съвкупност надминават значително рамките на една традиционна философска система. Те са обещание, че е направена голяма крачка напред към очертаването на нова, различна картина на света.

 

Така П. Дънов разкрива на своите последователи една малка, но твърде важна тайна на живота. От Бога и Природата идат всички блага и човек е призван да полага усилия, за да ги използва за сво­ето развитие. Негова основна задача е да реализира възможностите, вложени от Създателя у него. А у човешкото същество са вложени в потенциално състояние всички принципи и сили на Природата, всички Божествени зародиши. И всичко това следва да бъде разгър­нато и динамизирано, да бъде проявено в цялата му творческа съзидателност. Именно тук е съсредоточен централният, практичес­кият пункт на Новото учение да посочи методите и пътищата, по които да се развият и проявят всички добродетели, сили и способности, вложени у човека. Беседите и лекциите на Учителя П. Дънов предлагат в огромно изобилие такива методи и средства.

 

Ала с една съществена забележка: в Словото на П. Дънов са важ­ни не само думите. В тях има запечатани, скрити закони, които чо­вешкият език е безсилен да предаде. Множество истини остават непреведени. Само който ги е преживял, може да ги възприеме. Затова четенето на свещените Писания въобще, както и на Учителевите беседи и лекции, трябва да става с разбиране и прилагане на онова, за което е писано. "При четене трябва да се мисли и да се прилага" (П. Дънов).

 

За това, какви задачи си поставя в някои от своите беседи, Учителят П. Дънов казва следното: "Някои мои беседи са чисто хирургически. Чистят раните на хората, на които говоря. Значи съобразявам се с хората, със слушателите, с живата публика, която е пред мене." На друго място той обобщава: "Във всички лекции могат да се наме­рят методи за възпитание и за самовъзпитание. Безброй методи, начини, форми и образи съм дал за възпитание на децата и на въз­растните, на философите, на поетите и т.н."

 

Прилагането на Новото учение в ежедневния живот и в малките, и в големите неща е главният акцент в Словото на Учителя. Безброй пъти той подчертава непомръкващата актуалност на това водещо начало в предлаганото от него знание. Често пъти П. Дънов съчета­ва в поясненията си необходимостта от приложение с разкриването същността на това преобразуващо познание за живота: "Сега трябва да се приложи Новото учение. Новото учение седи в това: като минавате край някого, чийто кибрит е овлажнял, ще запалите свещта му. Не му говорете много. Една дума трябва да му кажете. Или гледате, че някому е студено. Зимно време е. Няма защо да му казвате, че Господ ще промисли за него. Носите кожух, метнете го на неговия гръб, кожухът ще започне да му говори, че Господ го обича. Вие казвате: "Господ ще промисли за тебе", а кожух не му давате. Помнете: добрите ви дела ще останат с вас. Където и да отидете, те ще вървят подир вас."

 

От теорията към практиката това е водещото направление, чер­вената нишка в словесното съкровище на Учителя П. Дънов: "Всяко нещо, което говориш, ако не си го преживял и приложил, няма сила." Според него: "Трябва да се учи не само теоретически, но да се правят малки опити." От придобитото познание към ежеднев­ния живот с неговите безбройни проблеми; от изградените в съзна­нието образи, представи и настройки към тяхното осъществяване в действителността, така богата на изпитания. Словото облича във форма всяка мисъл, изказана на глас. А пък делото е това, което претворява словесните форми в конкретни практически резултати. Така своеобразната верига мисъл слово дело се затваря и при­нася плодовете на човешкото творческо начало пред олтара на Служението. В този смисъл Учителят П. Дънов наставлява: "Когато хората започнат да прилагат в малък мащаб това, за което гово­рят, тогава ще се обнови светът. Всяка мисъл, която човек има, трябва да я постави на опит. И философията, която има, трябва да я постави на опит."

 

Образите, с които П. Дънов си служи в беседите, са заимствани от Природата. В това отношение той споделя: "Трябва мисленето, философията, животът и упражненията, всичко да напредва за­едно, в хармония. Истините и упражненията, които съм ви дал, се дават за първи път на външния свят. Най-новото, което сега е в Природата, това превеждам. Преди две хиляди години беше друго. Казват: "Едно време Христос е казал това." Но Христос е казал също: "Сега не можете да разберете някои неща, а после ще ги разберете." Та сега има нови неща и след две хиляди години ще има още по-нови."

 

Прилагането на усвоеното знание е първа и неотменна задача на окултния ученик. В същност той знае реално само онова, което вече е опитал на дело в своя живот. Останалото е теоретично богатство без покритие до момента на приложението. Затова си заслужава да се вслушаме в съвета на П. Дънов: "Туй, което ученикът знае, тряб­ва да го приложи в живота си! Знаеш само това, което си прило­жил и опитал. И само това знание ще върви винаги след тебе."

 

Бог посредством великите Учители на човечеството предлага на­пълно безкористно на хората жива вода от непресъхващия извор на Божественото учение. От тях самите зависи как и доколко ще се възползват от този безценен дар. И не на последно място дали ще осмислят ролята на Източника на това познание, както и своето отношение към Него: "Божественото трябва да се изпитва и при­лага всякога. Когато един избави някого от водата и единият, и другият имат силно преживяване. Но единият изпитва едно, а дру­гият друго. И двамата трябва да благодарят на Бога!"

 

Впрочем отношението на всяка душа към Божественото бива обусловено в най-висока степен от нейната духовна зрелост. Последната от своя страна е в пряка зависимост от момента, в кой­то тя е излязла, родила се е за живот от Първоизточника, както и от темповете, с които възприема, усвоява и прилага житейските уроци. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва следното: "Всички ду­ши излизат от Бога в различни времена и отиват да се учат. Състоянието на една душа показва до каква степен се е учила. Всяка душа използва условията според своето развитие. За нас е ясно де е направила погрешка."

 

Прилагането е най-резултатно, когато бива осъществено без отлагане, т. е. точно в този момент, в който то е необходимо, наложително. Изпускането на благоприятния момент или ситуация често пъти се оказва фатално по отношение на крайните цели. Затова Учителят П. Дънов настоятелно препоръчва: "Дойде ти една мисъл. Тя трябва да създаде едно чувство и да се приложи без отлагане (курсивът мой К. З.). Ако отложиш мисълта, ще я изгубиш. Нещата не се повтарят никога. Те всеки път са нови. Мисълта, чувството и делото трябва да вървят заедно. Ако Божествената мисъл, която дойде в тебе, не създаде чувство и не премине в действие, връзката с Божественото я няма. Тя е прекъсната и липсват онези пълни условия за проява на Божественото." От чо­века а още повече от ученика по духовния път небето очаква да проявява градивна инициатива във всеки миг от неговия съзнате­лен живот. Най-вече, разбира се, при вземането на съдбоносни решения, когато именно проличава най-ясно до каква степен той е възприел Божественото Слово и доколко го е превърнал в неделима част от своето мислене и поведение. " Детето, което е в майчина­та утроба, когато прави движения и рита, получава нещо от нея. С тези движения детето държи майката във връзка със себе си. Спре ли да прави движения, тя вече не може да му помогне. Също така и човек трябва да бъде активен. Тогава му се дава. Като е активен, той дава сигнализация за нуждите си. Спре ли се активността, не може да му се помогне" (Учителят П. Дънов).

 

Петър Константинов Дънов е роден на 12 юли 1864 г. в село Хадърча (понастоящем Николаевка), Варненско. Според стария стил на православния църковен календар се паднало точно Петровден. Затова и кръстили новороденото момче с името Петър.

 

Бащата на П. Дънов е бележитият деец на българското Възраждане, православният свещеник Константин Дъновски (20.08.183013.11.1918) - духовник и просветител от най-висок ранг, чиито заслуги към род и Отечество му отреждат достойно място в пантеона на славата. Личността на К. Дъновски е свързана с един от най- буреносните и светли периоди в нашата история. Роден е в с.Устово, Родопите. Още в ранната му младост се зародил копнежът да посвети живота си на Бога. Заминал за Атон, Света Гора, с намерението да стане монах. Пътят му минавал през Солун. Там, в старинната църква "Св. Димитър" той решил да отправи молитва към Всевишния, за да му вдъхне смелост и упование по избрания път. Ала Онзи, Който по-добре от всеки друг познава стремленията на сърцата ни, бил решил нещо друго. В храма младият Константин срещнал един престарял монах, изпратен при него от самото Провидение. Разговорът между двамата не бил обикновен. Той продължил часове и разтърсил из основи съзнанието на младежа. Контактът с Божия служител, макар и еднократен, изменил радикално житейската пътека на К. Дъновски. Той се завърнал в Родината, защото разбрал, че на Бога може да се служи на всяко поприще и че неговата земя, народът му сега повече от всякога има нужда от него. Оженил се за дъщерята на чорбаджията от с. Хадърча Атанас Георгиев - Добра, и станал свещеник (ръкополагането му в този духовен сан е извършено през 1857 г. от Варненския митрополит Порфирий). Майката на П. Дънов - Добра Атанасова Георгиева, е останала в спомените на съвременниците си като тиха и вглъбена в себе си жена. Тази своя душевна настройка тя предала и на сина си Петър. Известно е, че от брака си със свещеник К. Дъновски е имала още две деца - дъщеря на име Мария (най-голямата от тримата) и още един син, Иван.

 

К. Дъновски служи като свещеник в продължение на осем години във варненския храм "Св. Богородица" (1860-1868). На 17.01.1865 г. той освещава първата българска църква във Варна "Св. Архангел Михаил". През целия си активен живот на свещенослужител никога не забравя и потребностите на обществото. Той е този, който мобилизира по-заможните българи в черноморската ни столица за основаване на църковно-училищна община, чийто първи председател от 1860 до 1868 г. е именно той. През 1873 г. свещ. К. Дъновски е избран за председател на епархиалния смесен съвет във Варна. По време на Руско-турската освободителна война излежава седем месеца в затвора по обвинение, че е руски агент. Завръща се към църковно служение през 1878 г. и до 1898 г. е свещеник в храма "Св. Архангел Михаил". Той е бил може би първият, съзрял действително в дълбочина мисията на своя син Петър. Известно е, че отношенията помежду им са били не просто като между баща и син, а приятелски, с подчертана топлота, разбиране и съпричастие.

 

Петър Дънов получава начално образование в Нови пазар, където баща му известно време е на работа, а след това и във Варна. Зрелостното му свидетелство за завършено средно образование носи датата 24.07.1887 г. и е издадено от Американското научно-бого- словско училище в Свищов. Там юношата Петър учи в Богословския отдел и го завършва с отличен успех по музика и богословски дисциплини и с добър успех по останалите предмети. Впоследствие е изпратен за една година като учител в с.Хотанца, Русенско.

 

Още от ранна детска възраст П. Дънов проявява искрена привързаност към музиката, която остава завинаги любимото му изкуство. Като ученик започва да свири на цигулка и не се разделя с нея до края на живота си. Това е и инструментът, чрез който е предал на своите ученици и последователи множество песни и мелодии с дълбоко духовно съдържание и необичайна звукова картина. Самият той ги е създал не самоцелно, а като част от заниманията в о снованата от него Школа.

 

 

 

Едва навършил 24 години, Петър Дънов е изправен на кръстопът в своя живот. Към дипломата си от Американското научно-бо- гословско училище в Свищов той притежава и свидетелство на пра- воимащ протестантски проповедник. Би могъл да остане в България и да започне служение на евангелски духовен пастир. Ала нещо отвътре му подсказва, че трябва да извърви още дълъг път, усвоявайки познанието на своята епоха, за да го съедини с онзи небесен пламък, който вече се разгаря в душата му и обещава богати плодове в бъдещето. И през август 1888 г. Петър заминава за САЩ. Тук той завършва последователно четиригодишен курс в Теологиче ската семинария на университета Дрю, Медисън, и двугодишен курс в Богословския факултет към Бостънския университет (диплом за висше богословско образование от 04.06.1894 г.). През учебната 189394 г. завършва и кратък курс по обща медицина в Медицинския факултет към Бостънския университет (удостоверение от 03.02.1894 г.). Престоят на П. Дънов в САЩ приключва през 1895 г. - общо седем години. Какво му носят те извън документите за завършено образование, извън защитената от него теза (дипломна работа) в Бостънския университет, посветена на миграцията и покръстването на германските племена в християнството?

 

Втората половина на Х1Х век се характеризира с мощна приливна вълна в извечния човешки стремеж да проникне в истината за света и за себе си. Като гъби след дъжд никнат едно след друго нови идейни течения, философски и религиозни концепции, духов- но-мистични школи и движения. Естествено - Новият свят е в центъра на събитията. В САЩ току-що е завършила Гражданската война. Американската цивилизация набира огромно ускорение във всички области на обществения живот. Към страната се отправят потоци емигранти - свежа кръв, свеж интелектуален заряд, подкрепяни от неустоимото стремление да докажат себе си и да построят нещо действително ново. И те успяват. За броени десетилетия превръщат Съединените щати в люлка на прогреса, в държава - мечта, прицелна точка за въжделенията на съвременниците, образец за тържеството на разума и целесъобразността над хаоса.

През тези седем години на американска земя П. Дънов се докосва до всичко това. Запознава се на място с новите учения, които разтърсват основите на познанието и започват да изграждат мирогледа на епохата: спиритизъм, теософия, интуитивизъм, феноменология, различни форми на идеализма. Положено е грандиозното начало на изграждане на нова научно-философска картина на света - процес, който продължава и до днес и на чието могъщо разгръщане самите ние сме свидетели. А някои от нас - и участници. И тук е моментът да подчертаем, че без приноса на Петър Дънов в това всемирно извисяване, в което човекът направи колосална крачка напред в познанието за Космоса и в самопознанието, без духовно-културното наследство на този велик и все още недооценен българин днес не бихме могли да бъдем така наясно с това, което ни предстои, и с онова, което следва да извършим, за да постигнем желаното.

 

Ала той самият, за да поеме като награда нетленния венец на своя живот, има да извърви още дълъг път. И навън - към неизбежния досег с реалността, в който се роят изпитанията на земното битие и в чието лоно се раждат съдбоносните сътресения на духа, чрез които и в които той се развива и усъвършенства. И навътре - в самия себе си, където е длъжен да открие истината за целта на своето присъствие на тази планета.

 

Годината е 1895-а. Петър Дънов поема обратния път към България.

 

 

 

Стъпил отново на родна земя, П. Дънов веднага открива колко голяма и всеобхватна е разликата между реалността, в която е бил вписан до вчера, и тази, която го посреща - близка и позната, но същевременно толкова далечна и чужда. Възрожденските идеали на Отечеството му отдавна вече са потъпкани в прахта на прясно избуяли, хищни пориви за власт, бързо забогатяване, ползване на облагите от общественото положение, кариеризъм, фарисейщина. Плевелите на новото време. Неизбежни, грозни, отблъскващи.

С авторитетна диплома от американско висше учебно заведение в джоба си, Петър Дънов се оглежда във всички посоки за своето място върху сцената на развихрящата се социална драма. Цялото му образование дотук - и в Свищов, и в САЩ - е било финансирано от Методистката протестантска църква. Нормално е да се очаква, че той ще й отдаде това, което тя смята, че той й дължи. Предлагат му да заеме катедрата на пастор към Методистката църква в Ямбол. Съвсем логично като перспектива въз основа на досегашното му развитие и придобитата квалификация. Той дава съгласието си, но... при едно условие - да не получава заплата. По негово мнение не можеш да служиш на Бога за пари. Лицата и на началници, и на колеги се изопват. Той безспорно е ценен кадър, обаче ако възникне прецедент.?! Изглежда е най-добре да го оставят да си върви по пътя, но извън системата на тази евангелска църква. А може би - и на всяка друга.

 

А сега - накъде? Петър Дънов дълбоко в себе си знае, че най-важното тепърва предстои. Но преди да се изправи с лице срещу бурята, не е ли най-разумно да подири едно тихо пристанище, където да се уедини и в тихия пламък на вътрешното съзряване да открие най-вярната посока към утрешния ден? И той заминава за Варна, където отсяда при сестра си Мария. Пребивава при нея цели две години. Това е периодът от време, в който излиза първата му книга "Науката и възпитанието" (1896). В нея са изложени основните принципи, закони и методи, върху които по-късно авторът развива цялото свое духовно-философско схващане за вечните начала на живата природа и човека, както и за преобразуването на обществото и света.

 

През 1897 г. П. Дънов се премества в Нови пазар при баща си, свещ. К. Дъновски. Православният духовник прави опит да назначи сина си като чиновник при Варненския и Преславски митрополит, който му е личен приятел, но П. Дънов отклонява поканата. Председателят на Теософското общество у нас по онова време - Софроний Ников, му предлага работа като проповедник за тази организация, но също получава отказ. От този период е и втората книга на Петър Дънов - "Заветът на цветните лъчи" (ок. 1897; първото многотиражно издание е от 1912 г.), изградена върху тълкувания на библейски стихове и съдържаща - според автора - онези пасажи от Свещеното Писание, диктувани пряко от Духа.

 

Ала най-важното събитие е от 07.03.1897 г., малко преди Петър Дънов да навърши 33 години (т.нар. "Христова възраст"). Това е моментът, в който той получава от невидимия свят просветление за мисията си на Земята. Този е най-значимият плод на усилието да остане насаме със себе си и да надникне навътре в душата си, за да разбере кой е той, защо е тук и какво очаква Небето от него. В един вълшебен миг на кристално ясно прозрение П. Дънов постига отговорите на всички тези въпроси. И на много други, не по-малко важни. Скоро след като е получил просветлението, той преживява непосредствен контакт с Божия Дух. Израз на това мистично общение става книжката под заглавие "Хио-Ели-Мели-Месаил". От редовете на текста, а и между тях, извира светлината на Словото на Истината, звучи Гласът на Бога, изваян чрез прости и красиви думи от Неговия достоен Пратеник. Оттук нататък пътят на П. Дънов напред е вече недвусмислено предначертан. Той знае вече, че никога повече не ще бъде сам. Онзи, Който го е пратил тук и му е разкрил предназначението на неговия живот, го изпълва с непобедима сила и упование за осъществяване на Божия план.

 

Предстои да бъде отворена нова страница не само за българите, а за всички народи навред по планетата. И колкото и могъщ да е духът на Мировия Учител, той не би се справил със задачата си, ако не привлече на своя страна помощници - предани воини в лютата битка между Светлината и мрака. Стари души, обгорели в множество сблъсъци с легионите на Черната ложа, готови да последват своя Божествен Наставник и Водител дори и във вечния огън на ада. Изпитани апостоли на Словото, които ще поемат факела на космическото обновление и ще го разнесат неугасим по всички краища на Земята. Настава моментът Петър Дънов да разкрие себе си и своята мисия пред българския народ. Моментът да потърси и намери следовници.

На 08.10.1898 г. (датировката на събитието не е установена с абсолютна точност; тук възприемаме тази, която е най-разпространена в литературните източници и за която съдим по едно писмо на П. Дънов до негов съвременник (написано в гр. Варна), в което косвено се споменава за Призванието; бел. К. З.) в салона на читалище "Светлина" във Варна един неизвестен на обществеността българин изнася пред благотворителното дружество "Милосърдие" беседа под заглавие "Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско". Изминала е година и половина от получаването на просветлението (07.03.1897 г.), разкрило на Петър Дънов същността на неговата мисия сред земните хора. Тези 19 месеца са посветени на осмисляне, уточняване и конкретизиране на вече изкристализиралото негово предназначение. Следва изборът на форма, чрез която П. Дънов да съобщи на всички каква е отговорността, поето от него пред Бога за България, славянството и цялото човечество. Текстът, с който се обръща към слушателите си, е назован "Призвание" и като съдържание отговаря на днешното понятие "призив" или "възвание". В същност възванието е своеобразна визитна картичка, с която П. Дънов се представя пред българската и световната общественост. В това обръщение към пробудените души на своето време авторът набляга на три най-важни момента:

 

1) Основната характеристика на съвременната епоха - глобален преход от едно състояние на човешкото съзнание към друго, по- високо, което на езотеричен език наричаме изграждане на Новата Култура на VI раса.

 

2) Мисията на Петър Дънов като Миров Учител, еманация на Христовия Дух - да предаде на българския народ и на света Новото Учение, което е най-актуалното и най-адекватното за сегашния космически етап от еволюцията на земното човечество. Това Слово представлява осъвремененото християнство на днешния ден, изчистено от наслагванията на човешките предразсъдъци през вековете, максимално съобразено с духовно-нравствените изисквания на нашето време. Учението му в този вид съчетава водещите християнски ценности с хилядолетната мъдрост на Изтока (духовен и географски) и същевременно притежава неподражаем, оригинален фундамент, който не се среща никъде другаде по света. По своя характер учението е универсално (сиреч предназначено за всички хора и за всички времена), но възниква на българска почва. То има достойнствата на наука и философия за живота.

 

3) Мисията на българския народ - да приеме Словото на своя Учител - Новото Учение, да го осмисли, да го съхрани от вражески атаки, да го приложи в живота, да го разпространи сред славянството и по цялата планета Земя.

 

Възванието е подписано от П. Дънов по следния начин: "Аз съм Елохим, Ангел на Завета Господен". Чрез този подпис авторът декларира себе си като представител на висшата Божествена Йерархия ("Елохим" е едно от названията на Бога в Стария Завет), като проявление на Второто Лице на християнската Света Троица (също в Стария Завет "Ангел на Завета Господен" се определя като израз на конкретна изява на Бог-Слово, на Логоса - именно Второто Лице на Св. Троица, чието въплъщение в християнското учение е Господ Иисус Христос).

 

И така, периода между 1895 и 1900 г. Петър Дънов прекарва в почти пълна самота, посвещавайки това време изключително на работа върху самия себе си. През 1900 г. завършва труда си "Седем разговора с Духа Господен", в който дава израз на своите мистично-окултни търсения и разсъждения.

 

1901 г. бележи едно ново начало. П. Дънов започва дългогодишна серия пътувания из България, като държи сказки във всички по- големи градове и в по-малки селища. Тематиката е съсредоточена върху едно нестандартно, ненапълно признато, но твърде интересно познание - окултните науки за Вселената и човека. Успоредно с лекторията П. Дънов извършва измервания на черепите на някои слушатели (френологически анализ) с цел да определи личностните им характеристики. Входът за сказките като правило е свободен и навсякъде те се радват на подчертан интерес. Така в продължение на 12 години П. Дънов обхожда страната, говори, наставлява, просвещава и едновременно с това проучва из основи българина. От този период датира и кореспонденцията му с неговите първи последователи: Пеню Киров от Бургас, Тодор Стоименов от Пазарджик и д-р Георги Миркович от Сливен.

 

 

 

На 06.04.1900 г. Петър Дънов призовава своите първи трима ученици на среща в гр. Варна. По този начин е положено началото на т.нар. "събори на Бялото братство". През м. юли с.г. във Варна се провежда именно първият подобен събор с участието на П. Дънов и посочените по-горе негови първи последователи. Това събитие дава основание 1900 г. да бъде приета за година на създаване на Духовното общество "Бяло братство" у нас. Съборът протича под формата на съвместни разходки, дискусии върху проблеми от духовно-етически характер, молитви и др. През следващите години съборите на ББ стават традиционни. Първоначално в тях участват само лично поканени от П. Дънов хора. Вторият и Третият събор са проведени в Бургас (1901 и 1902), а Четвъртият - отново във Варна (1904). От 1910 г. те биват пренесени в старата българска столица В. Търново. Междувременно през 1904 г. П. Дънов се заселва в София, която се превръща в център на дейността му.

 

Съборите на ББ са провеждани от 1900 до 1944 г. по веднъж в годината - обикновено през август. По причини от вътрешно- и външнополитически характер в пет от посочените години не е имало такива масови срещи. След 09.09.1944 г. комунистическият режим ги забранява. Възстановени са непосредствено преди 10.11.1989 г. в условията на разпадане на тоталитарните структури в Източна Европа. Дните на събора са по правило между 19 и 25 август всяка година. Но и преди началната дата, и след крайната можете да откриете верни последователи на П. Дънов в техния палатков лагер в района на Седемте Рилски езера. Според Учителя на ББ 1 януари е Нова година в материалния свят, 22 март - денят на пролетното равноденствие, е началото на годината в духовния свят, а 19 август (датата на неподвижния християнски празник "Преображение Господне" по стар църковен стил) бележи Новата година за Божествения свят. Това обяснява началната дата на съборите.

 

Освен това на много места в своите беседи П. Дънов подчертава, че във високите планини и най-вече в близост до техните върхове може да бъде осъществена пълноценна връзка с невидими разумни сили, готови да подпомагат хората във всички техни благородни начинания. Тази е и основната причина за непомръкващата обич на белите братя и сестри към планините. Първенството тук безспорно принадлежи на Рила, която според П. Дънов е един от най- древните духовни центрове на Земята, благоприятно средище за връзка между световете и измеренията в Битието.

 

На съборите до 1944 г. всеки член на ББ може да види непосредствено П. Дънов и да чуе беседа от неговата уста. След Първата световна война отпада правилото П. Дънов да отправя лични покани до хората, които желае да присъстват на проявата. Нерядко се включват и лица, външни за ББ, водени от любознателност, искрен интерес или желание да променят живота си. Всеки е добре дошъл. Не бива поставено като цел представяне на различните центрове на обществото в страната, не са необходими никакви формални изисквания за участие. На съборите се събират и средства за дейността на Братството въз основа на доброволни пожертвувания. Една от главните характеристики на тези общи срещи е съвместното съществуване, назовано "братски живот". Всеки се чувства отговорен и полага грижи за благосъстоянието на другите, изпълняват се и съвместни начинания: молитвен наряд, пеене, Паневритмия, братски трапези, почистване и облагородяване на природната среда.

 

 

 

Както споменахме в предидущото изложение, през 1904 г. Петър Дънов се премества на постоянно местожителство в София - ул. "Опълченска" № 66. Тази промяна е от особена важност както за него, така и за основаното от него движение - в столицата е центърът и на политическия, и на социалния , и на културния живот, и от нея следва да се тръгне, за да бъде завоювана популярност за една нова идея и да се утвърди новото явление в обществото. Именно в квартирата на ул. "Опълченска" започва изнасянето на т.нар. беседи. За тях не са били изготвяни никакви официални обяви, а новината се е предавала от човек на човек. Механизмът на провеждане в началото е бил същият, както и при съборите - персонална покана от страна на П. Дънов за среща или диалог, като по линия на познанствата броят на присъстващите непрекъснато е нараствал.

 

До края на Първата световна война П. Дънов държи беседи само в неделя сутринта от 10 часа. По време на трите войни (Балканска, Междусъюзническа и Първа световна) броят на последователите му в столицата е около 250-300 души. Идеите му, че България не бива да участва в Първата световна война, и изявленията му против национализма и шовинизма го правят подозрителен за държавната власт. През 1917 г. градоначалникът на София му забранява да изнася публични беседи. Скоро след това бива интерниран във Варна. Там остава до края на 1918 г., живеейки в хотел "Лондон". Междувременно събранията на Братството в столицата в негово отсъствие се израждат до спиритически сеанси. От този период води началото си организирането на кръжоци в провинцията: Варна, Русе, Ямбол, Габрово, В. Търново и др.

 

Влиянието на П. Дънов и неговите идеи в национален мащаб след края на войната нараства чувствително. Основните причини за това, изтъквани от противниците му, са свързани с тезата, че гибелните последствия от военните конфликти водят до ориентация към суеверия и мистицизъм. Проф. Д. Михалчев, който се опитва да нарисува обективна картина на движението в критичен план, признава, че обясняването на този феномен като масово явление е интересна, но трудна задача, която не е негова цел. Така се оформя една главна, макар и едностранчива концепция: войната тласка хората към увлечение по мистицизма, включвайки в това понятие суеверие, спиритизъм, хипнотизъм и магически сеанси, а тъй като учението на П. Дънов в основата си се е изграждало именно върху такъв фундамент, затова и то придобило широка популярност. Налице са данни и за мнението на марксистки учени по този проблем, чието обяснение се заключава в това, че след войната буржоазията се фашизирала и изпаднала в мистицизъм (Т. Павлов, Ив. Хаджийски).

 

Освен външните предпоставки в общите следвоенни условия причините за порасналата обществена значимост на ББ биват търсени и в самата същност на неговото учение. Известният църковен деец и православен богослов архимандрит проф. Евтимий (Сапунджиев) набляга на две обстоятелства: 1) Движението "не поставя на човешките слабости и грехове ония запрещения и вериги, които поставя Църквата"; и 2) Петър Дънов обещава религиозна наука и разумна вяра, отговаряйки на жаждата на нашето общество за разрешаването на противоречията между наука и вяра. И. Г. Хол обръща внимание на качеството на П. Дънов да познава и оценява характера на хората и на обстоятелството, че в учението на последния не биват засягани пряко обществените проблеми на реалния живот. Последното становище се допълва и от М. Калнев в многобройните му критични съчинения, където се подчертава фактът, че П. Дънов е прочут преди всичко като "учител на нравствеността". Именно в посока етиката на новото учение са отправени голяма част от атаките на православните църковни дейци и богослови в печата. Н. Православов изтъква като най-важна притегателна сила на идеите на П. Дънов поставянето на абсолютната свобода в основата на нравствеността.

 

В изданията, симпатизиращи на П. Дънов, опитите за обяснява- не на влиянието му по принцип са насочени към търсене на причините вътре в явлението. Неизвестният автор на съчинението "Дънов и съвременният обществен морал" класифицира следните три категории слушатели в съответствие с подбудите, които са ги довели на беседите му: 1. Разочаровани от съвременния материалистичен живот. 2. Разочаровани от суетата. 3. Такива, които са достигнали до неразрешими за модерната наука въпроси. В. Граблашев, спиритист и близък познат на П. Дънов, изтъква като причина за влиянието му факта, че "живее, както проповядва" и че "хипнотизирал хората". А. Томов в своя пространен анализ се спира на редица социални и политически причини и възникващите от тях глобални проблеми, на които П. Дънов предлага разрешение - войната и следвоенната криза водят до засилване на обществените противоречия, до мизерия и епидемии, вследствие от което се наблюдават две тенденции: а) човешката душа става по-чувствителна и възприемчива, в нея се пробуждат стремежи към правда и хармония; б) самото човечество, осъзнавайки нищетата на съвременната цивилизация, възприема мисълта за преодоляване на злото и изграждане на нова култура. Не е без значение и обстоятелството, че П. Дънов е проявявал определени парапсихологически способности, свидетели на които са ставали както мнозина негови последователи, така и съвсем странични хора. И все пак най-важното е, че учението на П. Дънов се отличава от останалите идейни направления в онази епоха (а и не само в нея) по своята практическа насоченост.

 

Представителите на интелигенцията, които посещават беседите, са водени там от перспективата, която им предлага лекторът - чрез себепознание и самоусъвършенстване на всяка човешка индивидуалност да възтържествува нов ред на Земята. Тази мащабна цел изглежда убедителна, ясна и напълно издържана от нравствено гледище. Особено привлекателен е еволюционният елемент, който в дълбочина кореспондира с избягване на кръвопролитията и брато- убийството, ужасът от които е още жив в съзнанието на съвременниците. Учението за Любовта като основен принцип на Битието и за братството между хората (аналогично с християнската и теософската концепция) - водеща поанта в етиката и метафизиката на П. Дънов - отговаря на социалните и нравствените търсения и стремления на епохата и в този момент е в съзвучие с идеите на най- напредналите европейски и световни умове.

 

Има и един друг съществен аспект на изследвания феномен - своеобразната институционализация на личността на Петър Дънов в рамките на цялостния социално-културен фон, което изпъква много отчетливо и в най-чист вид около средата на 20-те години. Като прототип духовният водач (или "гуру") е по-характерен за източните култури и религиозно-философски системи. Там терминът "Учител" притежава древна традиция и предполага определено духовно съдържание, в чиято основа се намира идеята за същество от по- висока небесна йерархия, Божий пратеник на Земята, който е натоварен с мисията да ускори еволюцията и да издигне благоденствието на по-малките си събратя, обикновените хора. В западноевропейската цивилизация това понятие е наложено от модерната теософия, като първичното индийско мистично съдържание е конкретизирано от учението на ББ в България от неговите последователи. Отношенията вътре в движението между Учител и ученици почиват на съответно етическо обосноваване и са своего рода емблема на същността на тази неформална общност. Всички наблюдатели са единодушни в оценката си, че влиянието на П. Дънов върху околните е огромно, всеобхватно и непоклатимо. Резюмето на тази преценка е с подтекст, че за своите последователи П. Дънов е Бог или, формулирано с езика на езотеричното познание, Миров (Световен) Учител.

 

Самото духовно общество "Всемирно Бяло братство" получава различни наименования в обществен план. Най-разпространеното измежду тях е "дъновизъм" по името на неговия основател, водач и идеен вдъхновител. Този термин се разпростира по естествен път и върху учението на П. Дънов с претенциите за изчерпателност. Тук следва да подчертаем обаче, че названието "дъновизъм" се използва само от изследователи и лица, външни за движението. В рамките на самото ББ такова понятие не съществува. Членовете на братството се назовават помежду си "бели братя" или просто "братя и сестри", с което изразяват и една от основоположните цели на движението - постигане на братство между всички хора на планетата. Самият П. Дънов нито веднъж не декларира монопол върху излаганото от него познание и изключва механичното пренасяне на собственото си име върху цялостната му теоретично-практическа концепция и система. Той нарича своето учение - "учение на Бялото братство", а своите последователи - "ученици на Бялото братство". Под "Бяло братство" в случая той разбира една невидима общност от същества, завършили своята духовна еволюция в материалния свят и постигнали съвършенство (по смисъла и на Мат. 5:48), които вземат дейно участие в целокупния живот на човечеството във всичките му измерения. В широк план терминът "Бяло братство" е възприет от последователите на П. Дънов за обозначаване на собственото им движение. Символ на тяхната духовна общност е белият цвят като изразител на чистотата и извисената духовност.

 

Учението на П. Дънов в онази епоха печели привърженици и със своя синтез между източен мистицизъм и западна научно-рационална мисъл, т. е. с жадуваното единение на вяра и разум. Според това учение християнската догматика и църковна практика е изпълнена със закостенялост и архаизми, характерът на Църквата се преценява като непоправимо формален и несъобразен с динамиката на съвременния живот.

 

След завръщането си от периода на интерниране във Варна П. Дънов остава да живее на ул. "Опълченска" № 66. Последната му обиколка из страната е в самото начало на 20-те години. Същевременно не прекратява и беседите в София, които в един момент биват пренесени на ул. "Оборище" № 14 (от 1922 до 1926 г.). Салонът на ул. "Оборище" след 1926 г. с измама е отнет от ББ и е превърнат в квартално кино. Неделните беседи на П. Дънов още отпреди 1918 г. са предвидени със свободен вход за граждани и тази традиция се съхранява до кончината на лектора на 27.12.1944 г. Тази формулировка означава не толкова, че достъпът е свободен, защото на всички беседи той никога не е бил забраняван за никого, а че на новодошлите не се гледа непременно като на бъдещи членове на движението. С неделните беседи П. Дънов разкрива своите идеи пред обществото и се стреми да работи сред максимално широк кръг от хора, за да ги убеди да тръгнат по пътя на истинското Христово учение, така както той го разбира и интерпретира.

 

От 1920-1922 г. датират първите разходки сред природата. Първоначално обект на посещения са поляните под Драгалевския манастир, след това - пеша до Чамкория (днешният Боровец) и до връх Мусала. При тези излети П. Дънов говори на последователите си за езика на "Живата Разумна Природа" и за величието на нейната разумност.

 

 

 

На 22.03.1922 г. бива открита Младежка окултна школа. Лично П. Дънов съставя списък на 80 души, които предвижда да участват в нея, ала на първите лекции идват двойно повече, понеже новината се разпространява в средите на теософи, спиритисти, толстоис- ти и анархисти. Някои от тях се надявали да видят и чуят сензации и дори чудеса. Самият П. Дънов дефинира смисъла на Школата по следния начин: "... Тъй щото окултната Школа не е школа за утешение на хората, но тя е школа за изучаване на великите неизме- няеми закони на Битието, на проявлението на Бога, в който нашият живот се развива съразмерно и хармонично." С тези думи той определя веруюто на своята бъдеща работа - изграждане на една силна духовна среда, която да приложи новото учение, т. е. той поема решително активна и действена насока за развитие на движението.

 

Слушателите в Школата са обособени в Младежки или Специален клас, занятията протичат от 22.IX. до 22.III. Заедно с изслушването на лекциите на П. Дънов на тях им биват поставяни задачи за размисъл, писмена работа или конкретни действия - от лекция за лекция. Съчиненията по зададена тема биват проверявани от П. Дънов и се коментират на следващата лекция. Провеждат се и "младежки събори" (общо осем на брой), които представляват по същността си конференции на школите - от 25 до 28 август всяка година, като първият е през лятото на 1923 г. в салона на ул. "Оборище" № 14. На тези събори освен традиционните беседи на П. Дънов се четат реферати и се обсъждат проблеми на организационния живот и преди всичко разпространяването на учението.

След откриването на Младежката школа бива създаден и клас за другите последователи - Общ окултен клас, в който влизат семейните. Вероятно около 1930 г. двете формации се обединяват. В така изградената Школа П. Дънов учи своите последователи на привидно всеизвестни истини, които обаче до момента остават неприложени от хората в техния живот - любов, братство, уважение към ближния; посвещава ги в тайните на природата и човешката същност; предлага им методи за правилен, здравословен начин на живот - вегетарианство, въздържание, пост. Оглавявайки тези общности за обучение, П. Дънов окончателно се утвърждава като "Учител", което е неизменно до самата му смърт и става единствена форма на обръщение към него от всичките му последователи. Дейността му получава необходимата й формална институционализация не само в очите на обществото, но и за самите му привърженици.

 

 

 

Следващата особено важна стъпка в развитието на ББ е създаването на селището "Изгрева". То е плод на идеята за експериментиране на братския живот, поддържана от студентското ядро в движението. Към тази група принадлежат голям брой студенти, предимно от Софийския университет "Св. Кл. Охридски". Те са жадни за всичко ново и необикновено и излъчват неотразима енергия. От техните среди най-изявени са: Георги Томалевски - изтъкнат писател-есеист, физик; Георги Радев - философ; Борис Николов - естественик; д-р Методи Константинов - също философ. От началото на 20-те години на ХХ в. към тях се присъединява и Боян Боев - учил философия в Германия, след това ученик на д-р Рудолф Щайнер, родоначалника на антропософията, който в края на десетилетието започва да изпълнява функциите на личен секретар на П. Дънов. Идването на подобни хора в Братството е показател за авторитета на движението по онова време и служи като стимул за възникването на нови организационни форми.

 

Голямата цел, която бива преследвана с изграждането на "Изгрева", е той да бъде превърнат в "школа на братското сдружаване, в която човек да превъзмогне и завладее низшата си природа и пробуди Божествената душа в себе си за бъдещата работа". Основни занимания на обитателите са трудът за общото благо и за личното самоусъвършенстване. През 1928 г. съществуват овощна градина, царевични и слънчогледови насаждения, зеленчукова градина, от които се набавят продуктите за общите трапези. През същата година е завършен и Салонът с малката стая за П. Дънов, назована "горницата" (по евангелски образец), и той се премества да живее тук от ул. "Опълченска" № 66. Това събитие ознаменува официалното начало на живота на селището. Постепенно все повече членове на движението последват примера на своя духовен водач и също са заселват в "Изгрева". По този начин бива решен един генерален проблем - създаването на постоянен център на ББ, истинска база за социален експеримент. "Изгрева" се превръща в реално лице на движението - място, където всеки заинтересуван може да види с очите си резултатите от усилията на П. Дънов, а всеки негов последовател - да участва непосредствено в съвместното съжителство според новите закони, залегнали в основата на изповядваното учение. Именно затова от началото на 30-те години на XX в. настъпва период на най-активна дейност вече не толкова за откриване на вътрешни организационни форми, колкото за въздействие, насочено извън самото Братство - върху обществения живот в България и за набиране на съмишленици зад граница.

 

Както и преди, външни хора винаги са били добре дошли и за беседи, и за концерти, и за братски трапези. След установяването си на "Изгрева" П. Дънов започва да държи беседи и лекции по три пъти седмично: неделна беседа от 10 ч.; лекция на Общия окултен клас в сряда от 5 ч.; лекция на Младежкия клас в петък от 5 ч. Неделната беседа остава в традиционната си форма - започва с прочитане на глава от Библията, след което Учителят на ББ прави коментар върху един стих от нея.

 

 

 

През двайсетте години на миналото столетие укрепването на движението поставя на дневен ред въпроса за периодични издания, които да го представят пред лицето на обществото и да съдействат за разпространение на идеите му. Първо подобно издание е сп. "Всемирна летопис", което излиза в четири годишнини от 1919 до 1926 г. Девиз на списанието е мисълта на П. Дънов: "Работете между тоя народ, защото повдигането на българската душа влиза в Божествения план." Отпечатването се извършва в Придворната печатница. По решение на Просветителния комитет при Министерство на народната просвета списанието е препоръчано с окръжно № 30006 от 13.12.1919 г. за училищните библиотеки при всички пълни и непълни средни училища и за учебните заведения, подведомствени на окръжните училищни инспекции. Също така с предписание № 946 от 21.02.1920 г. Щабът на БНА го препоръчва за всички части, учреждения и армейски управления.

 

Обаче органът, който единодушно е признат за представителен на ББ, е сп. "Житно зърно", излизало в продължение на 20 години (от 1924 до 1943 г.). Забранено от комунистическия тоталитарен режим след 09.09.1944 г., то е възстановено скоро след началото на демократичните преобразувания у нас - през 1991 г. Кръстник на това издание е д-р Г. Томалевски. Името "Житно зърно" отразява идеята на П. Дънов, че съзнанието на хората е нива, която новото учение ще подготви и засее с Божественото семе на знанието, т. е. то е израз на схващането за просветителската и мисионерската задача, която П. Дънов и неговите последователи поставят пред себе си. Основните тематични кръгове са из областта на историята, философията, социологията, окултното учение, изкуството, вести от живота на Братството и книгопис. Интерес представлява замисълът в края на всяка книжка да се публикуват части от беседите, обикновено в превод на френски език, като авторът е назован "Учителят". Най-голям печатен и издателски център на движението става Севлиево благодарение на енергичната дейност на Сава Калименов (починал 1990 г.). Тук започва издаването на в. "Братство" - първият брой е от 15.11.1928 г. Изданието е безплатно и излиза между 1928 и 1944 г. След края на тоталитарния период вестникът е възстановен през м. март 1990 г. В по-малък тираж са вестниците "Жива струя", "Алфа" и "Живот", чиято поява е продиктувана от необходимостта да се защити Братството от външните му противници.

 

През разглеждания период продължава и провеждането на събори. До 1925 г. те се организират във В. Търново на братското лозе, като през 1923 и 1924 г. са осуетени поради напрегнатата политическа обстановка в страната. На събора през 1922 г. (6-15 август), с участието на ок. 300 членове на движението, се стига до сериозен конфликт с представители на Православната църква. Св. Синод на БПЦ изпраща на събора своите пълномощници архимандрит Евтимий Сапунджиев и руснака М. Калнев. Според спомените на очевидци било решено да се проведе публичен диспут между православните богослови и П. Дънов, за което имало специална обява пред търновското читалище "Надежда". Относно събитията, развили се в читалището, съществуват различни версии според засегнатите страни. Архимандрит Евтимий и М. Калнев твърдят, че П. Дънов се уплашил от тях и неговите последователи са осуетили диспута. От друга страна, Н. Дойнов отбелязва, че П. Дънов направил толкова убедително изявление, че след него никой не посмял да вземе думата. В едно всички свидетели са единодушни: на предложението за диспут П. Дънов е отговорил с контрапредложение да се качат на Мусала и там да проведат полемиката.

 

За последен път съборът на ББ се състои във В. Търново през 1925 г. След закриването му търновското православно духовенство разпространява декларация, че жителите на града не желаят повече

П. Дънов да организира събори в тяхното населено място. Това налага пренасянето на съборите в столицата и довежда до ускоряване създаването на "Изгрева". През 1926 г. съборът се провежда в София (22-29 август), информация за което предоставя Ст. Ватралски. В съответствие с неговото описание в лагера на Братството цари идеален ред и чистота. При общите братски трапези всички седят на земята, а само П. Дънов - облечен целият в бяло - седи на бяло столче върху бяла възглавница, заобиколен от учениците си.

 

През описвания период от време броят на последователите на П. Дънов се увеличава значително. Точната цифра не е известна поради факта, че Братството не притежава конвенционална структура с управително тяло и местни органи в административен смисъл. Всеки желаещ може да стане член на движението, липсват каквито и да било процедури за "приемане", защото се смята, че единственият критерий за принадлежност е самият ти живот, т. е. практиката. В протоколите от съборите фигурират имената на хиляди хора, но и това не е показателно, тъй като присъствието там не е по принципа на представителството, а въз основа на личното желание и възможности. (Впрочем този принцип е в сила и в настоящия момент от дейността на ББ у нас.) Най-разпространеното мнение тогава е, че "белите братя и сестри" са ок. 15 000 в цялата страна, от които 3 000 само в София. Според други данни числеността им е не по- малка от 40 000. Самите членове на движението изтъкват, че са повече от 200 000. Най-вероятно е, както обикновено, че истината се крие някъде по средата. Независимо от невъзможността да бъде установен точният брой, очевидно е, че става въпрос за голямо влияние в обществения живот, което извежда ББ в онази епоха като "най-силно духовно течение в България " (А. Георгиева).

 

По това време ББ вече е определило своите празници: 22 март - първият ден на пролетта, символ на вечното обновление на живота (пролетното равноденствие); 22 септември - началото на есента, нова смяна в жизнения цикъл на природата, който засяга всички нейни царства, т. е. равнища на проявление (есенно равноденствие); Нова година, когато се изнасят две беседи - на 31.XII. и на 1.1., и въз основа на кабалистични изчисления и тълкувания П. Дънов прави прогноза за настъпващата година. Различията при отбелязването на тези празници са в молитвите, сакралните формули и песните, които се изпълняват от членовете на Братството. Така например, на Нова година се чете обща молитва за благото на българския народ и на цялото човечество. Като празнични се третират и съборните дни на Рила (най-вече периодът 19-25 август).

 

Летният лагер на ББ в района на Седемте Рилски езера придобива широка известност като второ най-важно средище на движението. Там П. Дънов бива посещаван от видни държавници, обществени дейци, хора на културата, чужденци и пр. За първи път в началото на 30-те години член на Братството осъществява обиколка из Европа, за да разпространява идеите на П. Дънов. Това е П. Г. Пампоров, завършил философия в Софийския университет, от младата студентска вълна в движението. През 1930 г. той предприема пътуване по Стария континент като организатор на курсове по есперанто. Паралелно с това изнася лекции за "учението на ББ в България". Посещава Англия, Франция, Германия, Италия, Полша, Чехословакия и Швеция. Отзиви за беседите му, посветени на Словото на П. Дънов, са поместени, например, в английския вестник "The Manchester Guardian". Налице са данни и за дейността на Михаил Иванов във Франция. През 1937 г. той заминава за тази страна по поръчение на своя Учител и основава там най-мощния клон на ББ извън територията на България. Идеите му са почерпани от беседите на П. Дънов, като той се старае да доразвие някои от тях. При едно от пътуванията си на Изток, в Индия, получава духовното звание (титла) "омраам". При транскрипцията от френски език фамилията му звучи като "Айванов" (или "Айвънхов" на английски), с което име може да бъде срещнат върху страниците на съвременни издания. Понастоящем създаденото от него подразделение на ББ във Франция разполага с впечатляваща материална база: собствени издателства, ваканционно селище в Алпите, лагер в Париж. Тамошните членове на движението са хиляди. Техни представители (хор и членове на ръководството) гостуваха у нас през м. юли 1995 г. Хористите изнесоха запомнящ се концерт в зала "България" в столицата, изпълнявайки песните на П. Дънов на чудесен български език. Второто подобно посещение в нашата страна на група членове на ББ от десет държави бе през м. октомври 2003 г. Незабравима ще остане споделената братска обич, преодолените езикови бариери и хармонията в общуването посредством универсалния език на Любовта и Доброто.

 

Ако отново се върнем в разглежданата от нас епоха, следва да отбележим, че друга важна форма за представяне на новото учение извън България е преводаческата работа - главно на есперанто, а също и на френски и английски език. Освен изброените беседите на П. Дънов биват превеждани по онова време още и на немски, руски, латишки, сръбски, хърватски, шведски, естонски, чешки и италиански език. От друга страна, продължава дейността вътре в страната. В този период ясно е изразено сътрудничеството с вегетарианското, въздържателното и есперантското движение. Новият етап, в който ББ навлиза през 30-те и 40-те години на XX в., откроява недвусмислено тенденцията за заемане на здрава позиция в обществения живот. От сферата на религиозно-философските схващания и умозрителната насоченост на движението, характерни почти до края на 20-те години, започва активно преминаване към дейни и конкретни позиции спрямо най-животрептящите проблеми на съвременния живот. За тази нова идейна ориентация съдействат два главни фактора: 1) Изострянето на опасността от нов глобален военен конфликт и непресъх- ващите надежди за неговото избягване, промените в обществено-политическите и икономическите условия в България и света - обективните дадености на действителността; и 2) Състоянието на самото духовно общество "Бяло братство" - вътрешно укрепване, изясняване до голяма степен на фундаменталните теоретични принципи, т. е. излизане от периода на развитие и разгръщане на стремеж към повишаване интензитета на дейността.

 

 

 

Втората световна война не прекратява дейността на Братството, но води със себе си неизбежните ограничения. П. Дънов не прекъсва различните цикли от беседи, които изнася ежеседмично. Но все по-често изпитва нужда да се усамоти в скромната си стаичка и в миговете на вглъбяване и полет на духа да потърси решение на надвисналите като мрачна лавина над човечеството проблеми. Става по-затворен в себе си, по-концентриран, по-отдаден на вътрешна работа. Ала нито за момент не забравя и дълга си към учениците. Когато четем Словото му от онези години, откриваме в него импулс към обобщение, необходимостта да се извърши равносметка на стореното.

 

Последната година от живота на П. Дънов (1944 - заключителната фаза на Втората световна война) и от активния живот на Братството преминава в с. Мърчаево, Софийско, в дома на брат Темелко (починал 1991 г.) - заради бомбардировките. Това село е единственото в близост до София, където има последователи на движението. През лятото на 1944 г. е организиран последният събор на Рила преди периода на комунистическия тоталитаризъм. През октомври същата година П. Дънов се завръща на "Изгрева". На 27.12.1944 г. той завършва земния си път. Последните му думи са: "Свършихме една малка работа за Бога!" От гледна точка на един велик Миров Учител това може би наистина е една "малка работа". Но оценена през призмата на земното измерение, жизнената изява на П. Дънов носи титаничния потенциал за радикална промяна на света. Семето, посято от Словото в човешките души, дава и ще продължава да дава богати плодове. Раздялата на Учителя с неговите ученици е само на материално равнище. Той им оставя едно неоценимо съкровище на познанието, което - ако бъде приложено - помага на всеки да изпълни своето предназначение на тази планета. Учителят на ББ невидимо присъства сред нас. Той наблюдава внимателно как се изпълняват неговите свещени завети и повели. Съдейства на всеки, който искрено се стреми да следва избрания достоен път на духовно-нравствено усъвършенстване. Нещо повече, Той подготвя в отвъдния свят душите на онези, които желаят да се завърнат сред нас и да внесат своя дял в грандиозното начинание за утвърждаването на Новата Култура на VI раса.

 

Ето и оценката на самия Петър Дънов за неговото учение: "Всичко онова, което съм казал, няма да загине, то ще си бъде, това са живи думи...", "Аз проповядвам едно учение за развитието на душата, ума и сърцето. То е учение, което носи спокойствие на сърцето, носи светлина на ума, обнова на душата и сила на духа."

 

И тъй, Учителят на Бялото братство Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно) си заминава от този свят на Стефановден (според новия църковен стил) в самия край на бурната и съдбоносна 1944 г., оставяйки основаното от него движение без водач и обединителен център. Скоро секва активният живот на белите братя и сестри, спират техните изяви в обществото, а процесът е довършен от "на- родно-демократичното" правителство на БКП (под прикритието на ОФ) - партията изтребителка, морален и физически убиец на цвета на българската интелигенция след Втората световна война. За придобиване на по-пълна картина за ББ от онези времена е необходимо да се знае кои и какви са неговите членове. Съхранените данни са оскъдни, но все пак създават известна представа в това отношение. От средите на писателите най-популярни последователи на П. Дънов са Мара Белчева, Георги Томалевски и Георги Радев. Измежду медиците - преди всичко прочутият народен лечител Петър Димков, както и д-р Георги Миркович и Михаил Стоицев. Философи: д-р Методи Константинов, Боян Боев, Ангел Томов. Между политиците (по-скоро - замесен в политиката) не може да не споменем Любомир Лулчев (противоречивите оценки за него се дължат повече на недобра информираност, отколкото на обективност). Xудожници: гениалният Борис Георгиев (рисувал портрети не само на П. Дънов, но и на личности като Алберт Айнщайн, Рабиндранат Тагор, Махатма Ганди и др.) - за съжаление познат повече в чужбина, отколкото в родината си, живописец и график, ненадминат майстор на портрета; Цветана Щилиянова (автор на един от най-известните портрети на П. Дънов, завършен на 14.02.1934 г.). Музиканти: Цветана-Лиляна Табакова (примадона на Софийската опера преди 09.09.1944 г.), Димитър Грива (композитор и диригент).

 

И още множество държавни чиновници, актьори, музиканти, драматурзи, учители, стенографи и т.н., чиито имена се съхраняват с обич в паметта на Братството. Най-изявените средища на движението в онази епоха са София, В. Търново, Пловдив, Варна, Бургас, Айтос и околните му села, Казанлък, Севлиево, Русе. Общият брой на последователите на П. Дънов през този период е означен от проф. протопрезвитер Стефан Цанков като 20-30 хиляди, а в Българската енциклопедия на Н. Данчов фигурира цифрата 40 000. Едно любопитно сравнение показва, че в същия период обществото на теософите е наброявало 121 члена (!).

 

Всички изложени дотук факти за появата и развитието на ББ в България позволяват то да бъде определено като "идеален тип група на протеста, насочен както срещу приспособяването на Църквата към света (т.нар. "секуларизация"; бел. К. З.), така и срещу самия свят" (А. Георгиева). Тази дефиниция се потвърждава от традициите на движението: братското общежитие, новият морал, посрещането на слънцето, животът в планините. Всички тези съществени детайли характеризират живота на белите братя и сестри като твърде различен в сравнение с общия за страната. В този смисъл явлението духовно общество "Бяло братство" на родна почва има функцията от социологическо гледище да бъде своеобразен отдушник на обществено напрежение или криза, поне що се отнася до разглежданата от нас епоха. Тази функция се осъществява чрез новия начин на живот и често води до реинкорпорация на личността в обществената среда. Казано по друг начин, една подобна неформална общност се явява своего рода "лекар" на болното общество. Онова, което в действителност Петър Дънов успява да постигне, е създаването на един, макар и чувствително умален, модел на "алтернативен социум" - в качеството му на контрапункт на съществуващата реалност. Това той реализира на първо място посредством "Изгрева" и съборите на Рила. И именно фактът на това практическо осъществяване на един предварителен идеен сценарий обуславя особеното място на П. Дънов и основаното от него Бяло братство като явление със собствена стойност в българската култура.

 

Духовната еволюция на Вселената като цяло се контролира и направлява от институция, условно назовавана в Божественото учение като "Велико Всемирно Братство" или "Всемирна Комическа ложа". Тази върховна вселенска разумна структура има за свой Глава Христос - като Космически Принцип, или по-точно - Христовия Дух. Великото Всемирно Братство притежава два основни клона на проявление - Бялото Братство (Бялата ложа) и Черното Братство (Черната ложа). Първият клон е център на дясното посвещение и работи в Космоса с методите на доброто. Тази ложа има своите структури, учители и адепти, чрез които се изявява в глобален и локален мащаб. Вторият клон - Черната ложа, е център на лявото посвещение и си служи с методите на злото. В християнската свещена Книга - Библията, тя е наречена "князът на този свят". И Черното братство от своя страна си служи с организация от обособени адепти, посредством които провежда плановете си.

 

И трите космически институции - Великото Всемирно Братство, Бялата ложа и Черната ложа, разполагат със свои проекции на различни равнища в Битието. Традиционното им разположение е следното: в центъра на всяка галактика се намира седалището на Всемирната Космическа ложа, а в рамките на всяка звездна система действат диференцирани поделения и на Бялото, и на Черното Братство.

 

Всяка една от трите ложи притежава организация от разумни същества и проявява дейността си в определени параметри. Космическата ложа направлява всичко, което става по слънцата и планетите - както в отделните галактики и сродни звездни образувания, така и в Единната Космическа реалност като цяло. Тя е тази, която изготвя и съхранява плановете за еволюцията и дава новите духовно-културни потенциали на общностите от съзнателни форми на живот на безбройните космически цивилизации. Тя е център на жизнените проявления на Цялото и създава съответните планове за зараждане и развитие на ерите, епохите, расите и културите на всяка разумна общност.

 

Двете останали ложи - Бялата и Черната, се намират под непосредственото ръководство на Космическата ложа. Това са в същност двата знака (+) и (-), посредством които се провеждат действията за реализиране на Божествения план за еволюцията във всички царства на Живата Природа. В съответствие с езотеричното познание и Бялото, и Черното Братство функционират и се изявяват съгласно известни закони и правила, които са еднакво меродавни и за двете ложи.

 

В Словото на Учителя Петър Дънов Великото Всемирно Братство (ВВБ) е характеризирано като "велик всемирен организъм от съвършени, високо напреднали същества." "Когато ние говорим за ВВБ, подразбираме онази йерархия от разумни същества, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия Космос. Те го направляват, защото сами са взели участие в неговото създаване, под прямото ръководство на великия Божий Дух. ...Всички вкупом представят великия Космичен Човек....В своята велика самоотверженост тия любящи служители на Бога сами слизат на земята в човешка форма, за да помагат на хората. Те постоянно изпращат свои посланици на земята в една или друга форма. Всички гении на човечеството, всички велики хора, светии, адепти, всички учени, писатели, държавници, които спомагат за развитието на човечеството в едно или друго направление, са все служители на ВВБ. ... Христос. се нарича Глава на ВВБ."

 

Учителят П. Дънов нарича членовете на ВВБ "съвършени същества" и продължава разкриването на същността им по следния начин: "(Те) са несравнено по-напреднали и от най-гениалните човеци на земята, защото са излезли много по-рано от хората от Първото Начало. Всички те са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развой, на която сега се намират." "Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко от тях знае кога, как и какво да работи. Те направляват функциите на великия миров организъм, който включва в себе си всички слънчеви системи."

 

Разглеждайки йерархичната структура на ВВБ, Учителят П. Дънов назовава представителите на деветте нейни степени с имена, които са ни познати от християнското богословие и учението на Църквата (св. Григорий Велики Двоеслов, Дионисий Псевдоареопагит и св. Йоан Дамаскин между VI и Х в. сл. Хр. дефинират деветте ангелски чина с наименованията, които срещаме и при Учителя П. Дънов). Ето какво казва той: "Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, чиито степени са познати под имената: серафими - братя на любовта; херувими - братя на хармонията; престоли - братя на волята; господства - братя на интелигентността и радостта; сили - братя на движението и растенето; власти - братя на външните форми и изкуствата; началства - братя на времето, състоянието и такта; архангели - братя на огъня и топлината; ангели (в тесния смисъл на понятието; бел. К. З.) - носители на живота и растителността. Последния, десети чин ще заемат напредналите човешки души."

 

В Словото на Учителя П. Дънов членовете на ВВБ са назовани "ангели" - термин, възприет от християнската Църква за обозначаване обитателите на невидимия, духовен свят (именно по тази причина православните богослови и църковници го наричат още и "ангелски" свят). Интересен е портретът на тези свръхразумни същества, нарисуван от Учителя П. Дънов: "Небето е организирано от висши същества, от велики души (велика душа = "Махатма" на санскрит; бел. К. З.), и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват небето, са велики души, които постоянно изпращат светлината си по целия свят. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя из целия Космос и движи като една колективна сила всичко в света." Най-важните личностни характеристики на ангелите Учителят П. Дънов представя по следния начин: "Не мислете, че ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни "духове". Те са същества, чиито тела са високо организирани, образувани от чиста, лъчиста материя. Един ангел може така да владее тялото си, че да става видим и невидим. Той може свободно да пътува в безпределното пространство със скорост, много по-голяма от тази на светлината, той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени."

 

Езотеричното познание свидетелства, че жителите на невидимия свят се придвижват в пространството със скоростта на мисълта. Мнозина смятат, че тази скорост е неограничена, т. е. че клони към плюс безкрайност. Но Учителят П. Дънов е дал в Словото си конкретна числова стойност за скоростта на мисълта - 4,3.1014 (430 000 000 000 000) km/s.

 

В допълнение Учителят предлага и една по-обща класификация на ангелите от гледна точка на степента им на обвързаност с материалния свят: "Ангелите също се намират на разни степени на развитие, но те се делят изобщо на две велики царства. Тези от по-високото царство рядко слизат на земята, а принадлежащите към по-долното царство слизат по-често, да помагат за духовното повдигане на хората. Тези велики братя на човечеството са произлезли все от човешкатараса (в широкия смисъл на понятието!; курсивът мой - К. З.; Учителят П. Дънов очевидно има пред вид хуманоидите, човекоподобните същества, населяващи цялата физическа Вселена; бел. К. З.), но са минали по свой път на развитие милиарди години преди земния човек, при условия много по- благоприятни, които са използвали разумно."

 

ВВБ наблюдава, контролира и ръководи - пряко или косвено, чрез свои представители - всички колективни общности на Разума навред из целия Космос. Нашата планета, Земята, не прави изключение. Тя заема свое собствено, неповторимо място в Божия Промисъл за света, чиято непосредствена конкретизация представлява грандиозният еволюционен план на ВВБ. Проекцията на ВВБ, направляваща развитието на земното човечество, според Учителя, е невидима, духовна институция: "Ония членове от ВВБ, които ръководят развитието на човечеството и го водят към светли бъд- нини, не образуват някакво видимо за хората общество или организация. Те съставят един жив колективитет, една разумна общност, съществуваща извън покварените условия, всред които хората живеят. И затова е смешно да се говори, че седалището на това братство е тук или там, всред тоя или оня народ."

 

В своето учение П. Дънов разглежда обстойно същността и структурата на двете всемирни общности - подразделения на ВВБ (Всемирната Космическа ложа): Бялото братство (Бялата ложа) и Черното Братство (Черната ложа).

 

Конкретно за Бялото братство (ББ) той изтъква следното: "Организирането на света се дължи на ББ. Всички религии са методи на ББ. Пратениците на ББ са създали религиите. В архивите на ББ се пазят всички тайни. Няма нищо пропуснато. Всички светии са негови членове и действат от негово име. ББ е онова велико общество на Божествения свят, което е в прямо общение с Бога и с Христа."

 

Особено внимание заслужава онази част от Словото на българския духовен Учител, в която той осветлява въпроса за структурата на ББ: "Всички тия велики Братя, които работят в духовните сфери на земята, са от седем йерархии, от седем категории. Едни от тях принадлежат на Любовта и се наричат "Братя на Любовта". Други принадлежат на Мъдростта и се наричат "Братя на Мъдростта". Те поддържат науките и изкуствата и носят знание на човечеството. Трети от тях се наричат "Братя на Истината". Те внасят свобода в човешките умове и сърца. Те внасят онази свобода, която прави човешкия дух, човешката душа, човешкияум и сърце свободни - свободни в пълния смисъл на думата. Други се наричат "Братя на Справедливостта " - те носят правда на човечеството и се разпореждат с онези невидими блага, от които съвременните хора имат нужда. Пети се наричат "Братя на Добродетелта", шести -"Братя на Красотата", и най-после идват ония, които носят името "Йеховисти". Това, обаче, не са същинските имена на тези Братя. Аз не мога да ги произнеса, защото те са свещени."

 

Комплексна структура на планетата Земя (отвътре навън):

 

- ядро - магмено състояние на материята, при много висока температура;

- литосфера (от гр. литос - камък) - земната кора, минералната обвивка на Земята;

- хидросфера - световният океан (съвкупността от океаните, моретата, реките и езерата на Земята), водната обвивка на планетата;

- атмосфера - въздушната (газова) обвивка на Земята; размер - около 100 км над повърхността на планетата; граничи с открития Космос.

 

Освен това:

 

- биосфера - флора + фауна (съвкупността от живите организми на Земята: растения, животни, хора);

- ноосфера - сфера на разума; създаденото от разумната, творческа дейност на човека.

 

Структурата на ББ, представена от Учителя П. Дънов по-горе, притежава точен паралел с концепцията на теософията за земната Йерархия или Светоначалие - общността от велики духовни Учители на човечеството, които направляват еволюцията на планетата Земя и на хората на глобално и индивидуално равнище. Членовете на Йерархията, духовните Учители - носители на 5, 6 и 7 велики посвети (посвещения), са разпределени по седем (енергийни) Лъча: три основни и четири спомагателни:

 

1 Лъч - Воля, Мощ

2 Лъч - Мъдрост, Любов (Лъчът на Христос и на Учителя Петър Дънов)

3 Лъч - творческа, разумна дейност

...

4 Лъч - красота, изкуство,

6 Лъч - преданост, идеализъм, хармония (вкл. религия (Лъчът на Учителя Иисус) хармония чрез сблъсък)

5 Лъч - рационално

7 Лъч - култ (ритуалност), познание, наука обреди, магия

 

 

В езотеричната литература от най-древни времена до днес не се споменава почти нищо за антипода, отрицателния полюс и противостояща на ББ структура от интелигентни същества - а именно Черната ложа. Нейният произход остава забулен в дълбока тайна и крие корените си в онова незапомнено старо събитие, което назоваваме "Космическо грехопадение" или онзи момент в историята на

 

Проявеното Битие, когато възниква злото. В християнското богословие се приема тезата, че злото няма собствен генезис, собствено съществуване, а то представлява единствено отсъствие на добро. Окултното познание, както и езотеричното християнство, свързва произхода на злото с проявата на свободната воля на някои от първите сътворени същества. Първият грях на човешките прародители Адам и Ева в райската градина се явява също насочване на тяхната свободна воля и избор срещу Божията заповед да не ядат от дървото за познаване на добро и зло. Но разположено хронологически във времето, човешкото грехопадение е свързано с настоящия цикъл от планетарната еволюция на Земята (трансформацията или съответно инкарнацията й именно като планетата Земя, която познаваме), докато Космическото грехопадение отстои несравнимо по-далеч в миналото.

 

 

Тук се налага да направим пояснение за планетарните трансформации (инкарнации, въплъщения) на Земята (вж. фиг. 1):

 

Сатурн - Слънце - Луна - Земя (Марс, Меркурий) - Юпитер - Венера - Вулкан

 

Фиг. 1. Схема на планетарните трансформации на Земята в рамките на еволюцията на Слънчевата система.

 

Досега в своята еволюция като планета (планетарен Логос) Земята е преминала през инкарнации (въплъщения), които в езотеричното познание са известни като Сатурн, Слънце и Луна. В настоящия космически момент - като Земя - тя преминава през два основни подпериода: на Марс и Меркурий. Предстоят и инкарнации като Юпитер, Венера и Вулкан, които са отдалечени в бъдещето на милиони и милиарди години.

 

Началото на персонализацията на злото във вселенски мащаб свързваме с неговите изначални носители, отстъпили от насоката на еволюционно развитие по метода на доброто и поели по своя собствена пътека - метода на злото, лявото посвещение: Сатана, Луцифер, Веелзевул, Денница (в екзотеричното и езотеричното християнство, както и в юдаизма), Ариман (в маздеизма - персийската религиозна система, както и в по-късния зороастризъм), Мара (в будизма), Шейтан (в исляма) и пр. Всички тези индивидуалности биват разглеждани в отделните религиозно-философски концепции и духовно-мистични школи като предводители на тъмните сили, т. е. на обособените общности от духове на злото ("падналите ангели" в християнското учение).

 

Родоначалникът на антропософията д-р Рудолф Щайнер (1861 - 1925) говори за четири основни персонажа от лявото посвещение, взели и вземащи дейно участие в духовната еволюция на човечеството през настоящата окултна епоха: Луцифер, Ариман, Азур (или Асур - по аналогия с асурите, духовете на злото в парсизма) и Сорат. Първите трима са генетично обвързани с развитието на Слънчевата система и, в частност, на Земята. А четвъртият, Сорат, според Р. Щайнер, е пришълец от друга космическа сфера и това го прави още по-опасен за нас. В антропософията съществува и тезата за наличието на четири вида общности (или идейни течения), в които се извършват посвещения на злото в нашата нова и най- нова история. Първите три от тях са явления от средата на Х1Х век: 1) редица тайни общества от англоезичния Запад (имат се пред вид преди всичко някои окултни школи от Великобритания и САЩ); 2) йезуитството (йезуитският орден в рамките на Римо-католическата църква); 3) болшевизмът (сам по себе си феномен на ХХ век, той води началото си от марксизма, възникнал именно в средата на Х1Х век). И на четвърто място - едно явление от миналия ХХ век: 4) национализмът (който е разкрил най-грозните си и уродливи черти в лицето на националсоциализма).

 

Ето какво казва и Учителят П. Дънов за Черната ложа: "Но ако хората днес не вървят в правия път, причината е, че в противовес на Великото Бяло братство работи друга една ложа от интелигентни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота и имат диаметрално противоположни разбирания за него. Те образуват т.нар. Черно братство (ЧБ). ЧБ е една йерархия от същества, които заемат различни степени, в зависимост от тяхната интелигентност. За да дам една ясна представа за тяхната функция, ще кажа, че докато ББ работи в клоните и цветовете на живота и по методите на клоните и цветовете, ЧБ работи в корените на живота. Докато ББ работи в главата и гърдите на Космичния Човек, ЧБ работи в стомаха, черния дроб и червата. ББ, следователно, е свързано с положителните сили, с доброто, а ЧБ - с отрицателните сили, със злото, в най-широк смисъл на думата. И едните, и другите сили, обаче, са нужни засега (курсивът мой; К. З.) за проявата на живота. Службата им е строго разпределена."

 

Наречието "засега" в горния текст обуславя действието на доброто и злото като първични принципи в света на относителността. От една определена област на духовната Вселена, обаче, тези два привидно антагонистични принципа се доближават постепенно по същността си един към друг, за да се слеят напълно, непротиворечиво и безконфликтно в съвършената хармония на Божието битие.

 

И в заключение нека проследим обобщителните сведения, които предлага Учителят на ББ у нас, относно Всемирната ложа - майчинската космическа Свръхструктура, породила от недрата си ББ и ЧБ: "Освен тези две школи има и една трета школа - школата на Великите Учители, които са от по-висока йерархия и направляват дейността на първите две. Те си служат с методите и на едните, и на другите за своите велики цели, но не спадат нито към едната, нито към другата школа. Те са ония Велики Учители на Всемирното Братство (Всемирната Космическа ложа, която споменахме в началото на тази тема; К. З.), които направляват целия Космос и които след завършване на всяка еволюция създават нови еволюционни вълни, следващи друг план и друг ритъм. Под ръководството на техния мощен дух са слезли някога от високите върхове на Битието ония възвишени духове, които са създали слънчевите системи - в т.ч. и нашата. Те са създали и устроили първичната "космична" земя, някогашния "рай". На тази "космична земя" и досега живеят ония съвършени прачовеци, които са завършили своето развитие. Те са великите Предци на човечеството."

 

 

 

Под "съвременно" в случая разбираме човечеството в последната фаза от неговото глобално еволюционно развитие - периода от последните приблизително 10 хиляди години.

 

ББ е имало многократни проявления (и индивидуални, и колективни) по сегашните български земи. Измежду тях се открояват три:

 

1) Орфей и орфическата школа (между 2-то и 1-то хилядолетие пр. Хр.; все още точната датировка не е установена със сигурност);

2) богомилското движение (възникнало в началото на Х в.);

3) Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно), неговото духовно- културно наследство и създадената от него школа на ББ в България. Тази хронологическа приемственост с център българските земи определено не е случайна и представлява важен елемент от Божия план за човечеството. (Към тази проблематика ще се връщаме отново при разглеждането и на други теми от този лекционен курс.)

 

Тук е мястото да направим едно важно пояснение.

 

По-горе изяснихме същността и структурата на ББ като духовна институция от всемирен, космически мащаб. Както бе подчертано, нейни членове са същества от много високи степени на духовната еволюция. Тъй като по-голямата част от тях са освободени от необходимостта да се въплъщават в материални тела (те правят това единствено доброволно и в особено важни случаи, свързани с повратни точки от развитието на дадена разумна общност), за целите на великия План на еволюцията ББ използва пробудени души, вървящи по пътеката на изпитанията или на окултното ученичество (сиреч все още кармично обременени същества). (В своята дейност в тази насока ББ използва главно два метода - въплъщаване и вселяване.) От тази гледна точка следва да правим качествена разлика между ББ като космическа институция, от една страна, и неговите планетарни проекции - школи, изградени в материалния свят, от друга страна. В първия случай ББ е една съвършена общност от велики духовни Учители, а във втория случай земната проекция на ББ се явява повече или по-малко разнородна симбиоза от по-ниско еволюирали индивидуалности, на различни стъпала по безкрайната стълба на духовното развитие и усъвършенстване.

 

Така че когато говорим за духовното общество "Бяло братство" в България, например, имаме пред вид общност от втория вид. Тя е без съмнение идеен наследник и представител на духовната институция ББ. Но същевременно е носител и на всички несъвършенства, характеризиращи колективния облик на земните хора, намиращи се все още в материалния стадий от еволюцията на духа. (Аналогия с християнството - земната Църква е по-ниската по качество форма на единната Христова Църква, чието съвършено измерение е небесната Църква, съставена - според християнското богословие - от ангелите, светиите и праведниците. Втората, небесната, е образец за първата. Първата върви по пътя на втората.)

 

В Словото на Учителя П. Дънов откриваме сведения за три най- важни изяви на ББ в историята на съвременното човечество. Той ги нарича три клона на ББ: "И трите клона са живели дълго време в Египет. И трите клона са били в Индия, само че са излезли оттам в разни времена."

 

а) I клон на Бялото братство – Египетски

 

Учителят на ББ в България казва: "Първия клон можем да наречем египетски. Той отива от Египет в Персия, Гърция и прочие." Според Учителя П. Дънов първият клон на ББ е построил в Египет пирамидите. Повечето съвременни учени археолози и историци се обединяват около мнението, че трите велики пирамиди в Гиза - на фараоните Хеопс, Хефрен и Микерин, са издигнати по времето на IV династия фараони (2523-2363 г. пр. Хр.). Т. е. това е станало за един относително къс исторически отрязък от време - 160 години. Някои изследователи, обаче, отнасят строежа на пирамидите към много по-ранен период. И едните, и другите не могат да изяснят технологията на това грандиозно строителство, чието изпълнение би затруднило дори нашите съвременници, при цялата налична строителна техника. Тезата за привличането на стотици хиляди роби и използването на въжета, дървени трупи и лостове от първи и втори род, обаче, претърпя пълен провал пред лицето на обективно установените исторически факти: в онази далечна епоха Египет не е разполагал дори и с малка част от необходимата за строежа огромна армия от роби; технически не е възможно придвижването на крупните каменни блокове от кариерите до местонахождението на пирамидите с гореуказаните примитивни средства и методология. Въпросът "Но как тогава?" остава все така актуален и до днес.

 

В частен разговор с малка група приближени ученици Учителят П. Дънов е дал отговора преди повече от шест десетилетия. Египетските пирамиди, едно от седемте чудеса на античния свят - според него, - са били построени чрез преодоляване силата на гравитацията. Т. е. колосалните каменни блокове, с многотонна тежест (най-крупните от тях са достигали 200 тона), са били привеждани в безтегловност и подреждани в строен ред според архитектурния план. Естествено - това не е било по силите на тогавашните хора. Извършили са го въплътените представители от I клон на ББ - Египетския.

 

Каква е била основната задача на I клон на ББ? - Учителят подчертава: "Първият клон имал за цел да подготви условията за християнството, да подготви съзнанието на човечеството за християнството."

 

За да бъде възприета една световна религия от максимален брой хора - особено когато става дума за водещата религия на съвременната епоха, християнството (от астрологическата ера на Рибите, през настоящата на Водолея до глобалната планетарна победа на Новата Култура на VI раса, заради която именно дойде в плът българският духовен Учител П. Дънов), е нужна сериозна предварителна работа. Главната насоченост на подобен вид дейност е позитивната промяна на манталитета на съвременниците, издигане нивото на общественото съзнание на значително по-висока вибрационна честота. (Нека тук си припомним един от седемте велики принципа на херметизма - най-древното окултно учение на нашата епоха, а именно: "Всичко е вибрация!" Съответно по-висока честота на вибриране / трептене/ на духовната същност на човека означава достъп до по- извисени зони от невидимия свят и по-добра, по-дълбока възприемчивост спрямо въздействието на Словото Божие, предавано от Мировите Учители на земното човечество.)

 

б) II клон на Бялото братство – Палестински

 

Според Учителя П. Дънов: "Втория клон можем да наречем палестински. Той от Египет отива в Палестина и в християнската епоха отива в Рим, Англия, Германия и прочие."

 

Второто масирано колективно въплъщение на членове и адепти на ББ бива осъществено в най-важния за еволюцията на планетата Земя и на човечеството момент - прехода от старозаветна към ново- заветна епоха, от инволюционно към еволюционно развитие. (Инволюцията е процес на низхождане на духа в материята, в рамките на който той постепенно овладява света на формите и се индивидуализира. След като достигне най-ниското стъпало на навлизането си в материалната среда, той започва своята еволюция - период на постепенно освобождаване от веригите на материалното с цел завръщане в Първоизточника - Бога, с утвърден неповторим индивидуален облик.)

 

Това е повратната точка в духовната еволюция на земния човек. Както е известно, тя е свързана с появата в плът на Учителя на Учителите, великото Космическо Същество ХРИСТОС. (Според Словото на Учителя П. Дънов Христос е бил принуден да се "смали" 78 млн. пъти, за да се въплъти в човешко тяло, пък макар и на Учител от земната Йерархия - Иисус; по-подробно ще говорим за това в една от следващите лекции, посветена на учението на българския духовен Учител за Христос.)

 

Ето как Учителят П. Дънов дефинира задачата на II клон на ББ: "Вторият клон имал за цел да внесе християнството в света, да го разпространи."

 

Почвата - т. е. душите на хората - е подготвена от I клон на ББ, Египетския. Преди въплъщаването на Христос в тялото на Иисус кипи трескава работа от страна на няколко земни проекции на ББ, водеща от които е общността на есеите. Те предлагат необходимите условия за подготовката на мисията и на св. Йоан Кръстител и Предтеча, и на самия Иисус (за да може последният да издигне съзнанието Си до такава степен, че да бъде в състояние да предложи психофизическата Си същност на Христос - за период от три години, колкото продължава земното служение на Спасителя). Всеки Миров Учител се въплъщава заедно с група подготвени окултни ученици с по-високи посвещения, които от по-древни времена са свързани или с конкретния велик Учител, или с линията на духовна реализация, на която Той се явява представител. Езотеричното познание приема, че техният брой обикновено е 12. В християнството ги наричат "апостоли". 12-те най-приближени ученици на Иисус Христос са: Петър и Андрей Първозвани (братя), Яков и Йоан Зеведееви (също братя), Филип и Вартоломей, Матей и Тома Неверни, Яков Алфеев и Симон Зилот, Юда Яковов и Юда Искариот. След отпадането на предателя Юда апостолите избират на негово място чрез жребий Матия. Ала далеч по-голяма роля изиграва друг юдеин, от Вениаминовото коляно, който не влизал в числото на 12-те първоначално избрани апостоли - Савел, по-късно преименуван на Павел, най-великия апологет и разпространител на християнското учение. Автор е на 14 новозаветни послания, изиграли решаваща роля за изграждането на догматическата система на християнството. Ап. Павел е призован лично и по безпрецедентен начин от Христос към служение (Деян. Ап., 9 гл.).

За рожден ден на християнската Църква се смята празникът Петдесетница, на който Св. Дух се спуснал във вид на огнени езици над апостолите. Тогава те проповядвали на различни езици и три хиляди души едновременно приели християнството. Последвал период на гонения срещу Църквата от страна на римските власти, продължил до обнародването на Миланския едикт от император Константин Велики (313 г.), с който християнството било провъзгласено за официална религия в пределите на Римската империя (т. е. на целия тогавашен цивилизован свят).

 

Понастоящем християнството е водещата, най-разпространена световна религия с над два милиарда последователи. От тях над 1 млрд. са римо-католици, между 500 и 600 млн. протестанти, ок. 300 млн. православни и останалите принадлежат на по-малки християнски църкви (Англиканската църква, древните Източни църкви, Малабарската църква в Индия и др.).

 

в) III клон на Бялото братство - Български (Богомилски)

 

За него Учителят П. Дънов свидетелства: "Третия клон можем да наречем богомилски в тесен смисъл на думата или български клон. (А "богомили" в широк смисъл на понятието Учителят П. Дънов назовава представителите на ББ като цяло, т. е. използва го като обобщителен термин за членовете на ББ въобще; бел. К. З.) Той (III клон) от Египет отива в Индия, оттам в Арабия, Сирия, Мала Азия и България." Според Учителя на ББ в нашата страна: "Третият клон имал за цел да реализира Божественото учение, християнството."

 

По времето на появата на богомилите - началото на Х век - християнството вече е било опошлено в значителна степен от деформиращи човешки интерпретации и наслоения. Главната задача на богомилите е била да очистят изначалното Христово благовестие от всичко излишно и регресивно и да възвърнат обновителния поток на това разклонение на Единното Божествено учение в предначертаното от Божия Промисъл русло. "Богомилите не са успели в България - казва Учителят П. Дънов - поради гонението от реакционните кръгове, но са дали мощен тласък на европейската култура."

 

За богомилското движение е писано твърде много от различни позиции, някои от които диаметрално противоположни, но за него се знае все още недостатъчно. Учителят на ББ у нас неведнъж е изказвал мнението, че времето, в което живеем, най-после ще извади на показ цялата истина за богомилите. А това означава и формиране на обективна историческа преценка за тяхното епохално дело. Иначе Посветените отдавна са наясно с планетарните измерения на богомилския принос в световната духовно-културна съкровищница.

 

Неуспели в родината си, те я напускат поединично и групово и полагат началото на редица духовни общества и окултни школи из цяла Европа: катари, патарени, албигойци и др. Именно в недрата на тези духовно-мистични общности и движения, заредени с обновително-съзидателния импулс на богомилството, се зараждат процесите, довели до Ренесанса на Стария континент и до Реформацията в християнската Църква (с начало 1517 г.). Идейни предтечи на тези глобални трансформации, изменили изцяло облика на европейската култура и социална среда, са именно богомилите.

 

По този повод Учителят П. Дънов изтъква: "Розенкройцерите са разклонение на третия, богомилския клон. И те имат за цел подготвянето на новата култура." (В аналите на духовно общество "Бяло братство" в България съществуват сведения за мистична среща на Учителя П. Дънов - навярно на духовно равнище - с водачи на обществото на розенкройцерите, докато е бил в САЩ като студент.)

 

Любопитна е информацията, която предоставя той като допълнение за същността на богомилското движение, неговата организация и разпространение в Европа: "Първото име на богомилите е било съвсем друго. В България им дали името "богомили". Ще ви кажа по-нататък тяхното име." (Липсват данни дали и кога Учителят П. Дънов е направил това уточнение - бел. К. З.) "Най-виден богомил е бил Боян Магът (брат на цар Петър, управлявал на българския престол между 927 и 969 г. - бел. К. З.). Поп Богомил е бил проповедник, разпространител. Чешкото братство в Чехия, квакерите в Англия, илюминатите и пр. са произлезли все от богомилите. После Реформацията се разрази в богомилски дух. Богомилите не са били мирен елемент. От България са отишли във Франция, Англия и много други страни. След откриването на Америка те са отишли и там. Богомилите са били много смели."

 

По наше мнение дълг е на съвременното духовно общество "Бяло братство" в България да допринесе за разкриването на цялата истина за богомилското движение и за аргументираното й представяне пред нашата и световната общественост.

 

 

 

Величава е панорамата на актуалната изява на Великото Всемирно братство (Всемирната Космическа ложа) в настоящия исторически етап от еволюцията на земното човечество. Техният клон на дясното посвещение, служещ си с метода на доброто - ББ, е довело до висша степен на интензивност своето присъствие и участие в изграждането на Новата Култура - Културата на Любовта, подготвяща победното шествие на бъдещата VI окултна раса.

 

Ето как с едри, ярки щрихи Учителят П. Дънов рисува картината на тази грандиозна планетарна метаморфоза: "В края на века (българският духовен Учител има пред вид ХХ век; бел. К. З.) всички светии ще бъдат на Земята. Те са вече тук, на Земята. Не казвам, че са тук, на Земята, в плът, но в една или друга форма са на Земята и работят." И още, на друго място в Словото му: "Тези Творци на миналото, тези велики предци и днес пак слизат на нашата Земя. И те ще я превърнат в рай. С тях ще дойдат и ония 144 000 души, за които се говори в Откровението и между които има представители от всички народи на миналото и настоящето. Ще дойдат всички светии, адепти и Учители от памтивека. Те ще впрегнат с мощния си дух всички пробудени души от четирите краища на Земята и всички вкупом ще въведат истински ред и порядък в света. След свършване на своята работа те ще се оттеглят и ще оставят човеците да живеят и да работят при новите условия. Така ще се възстанови съобщението между видимия и невидим свят. Така е работило, работи и ще работи ВВБ в света. И то ще работи дотогава, докато единната Любов, единната Мъдрост и единната Истина обхванат цялото Битие (курсивът мой - К. З.).

 

Тогава всяко дихание ще хвали Бога в свещен мир и хармония."

Конкретизирайки дейността на ББ и на неговите три клона върху фона на така очертаните планетарни процеси на трансформация, Учителят П. Дънов извежда на предна линия и извънредно важната роля, която е призвана да изиграе България в изпълнението на Божия план за света. Ето какво казва той по този въпрос: "Учениците на Всемирното Бяло братство в днешната епоха представляват сбор от трите клона. Сега (първата половина и целия ХХ век; бел. К. З.) в България работят и трите клона. Тези три клона - Египетски, Палестински и Богомилски в тесния смисъл на думата - идат от едно по-високо място. Тези, които ръководят трите клона, са Посветени (курсивът мой - К. З.). Най-рано е излязъл първият, Египетският клон, после Палестинският и най-после Българският или Богомилският клон. Тези три клона могат да се нарекат клонове на Всемирното Бяло братство. В Гърция те се наричат орфеисти, в Палестина - есеи, в Египет - херметисти, в Персия - маздеисти. Маздеистите са разклонение на първия, Египетския клон. ...В Индия трите клона са оставили повече философска наука, а в Египет - повече научен материал. Съвременната култура почти прилича на египетската. И в двете култури имаме подобни прояви: вдигане на тежести, строеж на пирамиди, на Айфелова кула, на параходи, пробиване на тунели и пр."

 

Следователно няма нищо ново под слънцето! Всичко се повтаря и развитието няма край. Но все пак, доколкото приемаме, че еволюцията протича в символичната форма на спирала, всеки етап от вездесъщото развитие, имащ съответен аналог в миналото, се намира на един по-висок ръкав от всемирната спирала. Т. е. той е по- близо до онази велика, безкрайна и непостижима Цел на всичко съществуващо, заради която си заслужава да пребродим цялата Вечност в стремление към Абсолютното - Бога!

 

"Туй, което задоволява душата, е Любовта.

Туй, което задоволява духа, е Мъдростта.

Туй, което осмисля всичко, е Истината."

(Учителят Петър Дънов)

 

Стойността на една философска система се определя до голяма степен от нейната приложимост в практиката. В това отношение Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) има малко достойни аналози. Именно неговата преобладаващо практическа насоченост му отрежда извънредно високо място не само в българската, но и в световната духовно-културна съкровищница. И това съвсем не е за сметка на теоретическата му основа, в която познатото и провереното се преплита с новото и оригиналното в палитрата на ярка и красива неповторимост. Неповторимост, съответстваща на ранга на велик духовен Учител с планетарна мисия.

 

Никой не е в състояние да посочи точния брой беседи, лекции и сказки, изнесени от Учителя П. Дънов в продължение на половин век (от края на деветнадесетото почти до средата на двадесетото столетие). За щастие огромният процент от тях са стенографирани - те наброяват между 7 и 8 000. Наличните текстове вече са издадени, някои от тях - неколкократно. Част от беседите са записани и на електронни носители. От първите години на тяхната поява и до днес те са превеждани на десетки езици навред по света. Паневритмията и музикалното творчество на Учителя на Бялото братство в България - и като солови, камерни и хорови изпълнения, и като оркестрация - са достъпни и за българската, и за чуждестранната аудитория. Словото на Истината, предадено от един титаничен Дух на българския народ, шества по всички паралели и меридиани, протяга ръка към хората, жадуващи да извървят до край Пътя към Божественото.

 

Сред целия необятен океан от идеи в безсмъртното Слово на Учителя П. Дънов се открояват четири главни направления: за Бога, света, живота и човека. Мъдрост, извираща от вечния Източник на съществуващото, осветлява всички най-важни проблеми на битието и съзнанието, на видимото и невидимото, на органичната и неорганична природа, на тленното и непреходното в тъй пъстрия калейдоскоп на творението. Както всеки истински пратеник на Божественото, Учителят П. Дънов не поставя печата на собственост върху учението, което преподава. Напротив, при всеки възможен случай той подчертава, че това е автентичното християнство, изчистено от несъвършенството на човешките интерпретации (натрупани в значително количество през столетията и в някои отношения задушаващи светлината на Първоизточника), актуализирано и заредено с мощния импулс на обновлението. Понеже епохата, в която живее и работи Учителят на Бялото братство у нас, е началото на период на грандиозна промяна. От езотерична гледна точка това е преход от 5-та към 6-та подраса на V-та коренна (окултна) раса. А именно 6-та подраса е тази, която е призвана да посади и култивира главните характеристики на бъдещата VI коренна раса. Културата на 6-та подраса, на чието изграждане Учителят П. Дънов посвещава целия си живот и дело, е култура на Любовта. Неслучайно изписваме понятието с главна буква, тъй като не става дума за обичайното човешко разбиране за любов, а за един максимално извисен космически Принцип, който следва да бъде проектиран на всички равнища в структурата и морала на земната цивилизация. Тази колосална по мащабите си задача вече се осъществява с усилията на милиони хора и невидими разумни същества, които от зората на Времето подпомагат хода на планетарната еволюция.

 

Учителят Петър Дънов съдейства на всяка пробудена душа да вникне в изконния смисъл на Христовите думи: "... Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни" (Йоан 8:32). Дълбокото съдържание на неговото Слово доказва, че за земния човек единствената истина е тази, която е усвоена от съзнанието и е приложена на практика. Това е живата Истина, родена от вездесъщия Божий Ум, предадена на разумните същества и трансформирана в неделима част от тяхното мислене и поведение. Затова Учителят П. Дънов на всяка крачка съветва и настоява да изпитваме резултатите от Словото, оделотворено в ежедневието - и първо в малките неща. Тоест - сами да посадим дървото на вечната Истина, сами да го отгледаме и сами да опитаме от плодовете му. Едва след това имаме право да предложим и на другите.

 

Малцина са способни да проникнат в мистерията на присъствието на един Миров (Световен) Учител. Твърде дълъг път трябва да си извървял по духовната пътека, будни и активни трябва да бъдат вътрешните ти сетива, за да разпознаеш в лицето на един обикновен наглед човек верния Посланик на Небето. Съдбата на онези шепа Избраници тук, във владенията на безпросветната, ненаситна и самовлюбена материалност, е съдба на самотници. Затова и Учителят П. Дънов назова най-мистичната си песен "Странник съм в този свят". Избрал доброволно ориста си, за да отдаде най-доброто от себе си на лутащия се земен човек, той бе приел като неизбежност и жребия на самотата. Кой знае - може би точно в това е и най- свидната жертва, която всеки Мъдрец, Син на Светлината, поднася пред свещения олтар на Небесния Отец. Не можем да вървим по този Път, ако не сме узрели за готовността да пожертваме всичко. За да получим Всичко.

И тазгодишната среща стана в Търново. Специални и предварителни покани нямаше. Чрез известие, изпратено от Петко Епитропов, се оповести на всички в провинцията, че тази година ще се съберем в Търново, гдето трябва да сме за 4 август, вторник. Но на жените, участващи и повикани, трябваше да се каже за това на 2 август. От София трябваше да заминат 36 души, от които на 2-ри, в неделя, и на 3-ти, понеделник, са отпътували 28 души.

При нашето пътуване в понеделник, 3 август, времето при тръгването ни беше малко начумерено, но към 12 ч. около гара Червен бряг започна лека-полека да се изяснява, така щото в Търново стигнахме надвечер при много хубаво време. При все това през нощта между 3 и 4 август зароси дъждец.

Онова, което обръщаше вниманието на по-старите тази година, бе туй, че почти всички, които бяха на събора, изглеждаха сериозни: инак веселички, доста свежи и бодрички духом, обаче като че ли очакващи нещо да стане - умислени. Защо? И сами те не могат ни обясни. Пението и песните на събравшите се бяха голяма рядкост - веднъж или два пъти се чу глас на събора вън от преподавателната стая; а повечето на купчинки разменяха мисли върху тежестта на политическата атмосфера в България и около нея, осланяйки се всинца, че Господ ще изкара на добре работите.

4 август, вторник

Времето днес: сутринта в 5 ч, преди изгрев слънце, гледано Търново от височината на Константин-Иларионовата къща, доловете на града са изпълнени с мъгла. Като че ли предвещава дъжд. Слънцето изгрява в облак, та и цялото небе е облачно, но постепенно се разведряваше, докато в 9 ч. се хубаво уясни. Оттогава до обяд имаше бели облаци, през които Слънцето проникваше добре, и имахме приятен ден, но към 3-4 ч. започна да се заоблачава, западът се покри с черни облаци, измешани с червени такива, задуха силно и заваля. Дъждът обаче над нас в Търново се изрази само в приятна росица, а бурята с дъжда обзе изток, север и югоизток. Щом преваля, небето откъм югозапад се разчисти и изясни до степен такава, щото в 9 ч. вечерта се започна много ясна, тиха и приятна лунна нощ.

В 11,30 ч. повикаха се всички фигуриращи в списъка, съставен от Пеню Киров и приложен към 1062 страница, с изключение на тези, които още не бяха дошли в Търново, като например Иван Дойнов, Сава Великов, Стефан Белев³⁷¹, Михалаки Георгиев, Стефан Чалгаджиев, Кънчо П. Стойчев и др. Всички един подир други, без обуща³⁷², влязохме в преподавателския салон, който горе-долу имаше ланшната обстановка: длъгнеста маса, около която се наредиха и всички; прозорецът на изток, обкичен от ленти с жълта, синя и розова краска, изкусно съчетани по начин такъв, че лентите образуват буквата Д. До прозореца е ликът на Исуса Христа, а до него - картината на вечната човешка еволюция. На самата входна врата в салона личат ленти с розова и портокалова краска. На западната стена на салона личи Пентаграмът, обкичен с жълтата краска.

След като прочете 12-а глава от Евангелието от Йоанна, молихме се с „Добрата молитва " и „ Отче наш " и изпяхме тихо „Благословен Господ Бог наш на всичките векове", г-н Дънов каза:

Аз ви приветствам в името на Господа, вас и всички, които са събрани днес да вършат Неговата воля!

Обаждат се: Благодарим.

Този ден е един тържествен ден, обаче, както виждате, той е пак също един обикновен ден за хората.

Тържествен е само за ония, които имат съзнание и чувство да схващат онова, което Господ днес върши в света. Туй, което Той днес върши, вършил го е в миналото, хиляди и милиони години творил е и приготвя Земята и Небето, можем да кажем, заради нас. Дали тази дума ще вземете колективно или единично, законът е верен. Верен е, понеже Духът, който живее в един човек и в множеството, е един по отношение на човешките души.

В свръзка с това ще взема 28-и стих от прочетената глава: „Отче, прослави името твое. Тогаз дойде глас от небето: И прославих, и пак ще прославя."

За да може едно същество да се прослави или да стане името му известно, трябва да бъде съвършено. Думата съвършен вземам в широк смисъл, която се отнася към човеците, не към Бога. Когато художникът изработи една картина и я завърши, и счете, че няма никакъв недостатък, излага я на показ. Да се прослави нещо, значи да се представи съвършено пред Разумните същества. Да се прослави Името Божие, а Името Божие е турено върху нас - ние сме слава Господня. Казва се, че почитта и славата на бащите, това са техните деца; почитта и славата на младоженеца е неговата невяста; почитта и славата на учителя са неговите ученици, на господаря - неговите слуги, на царя - неговите поданици. Разбира се, когато отношенията за това са правилни, когато всякой разбира както трябва своите длъжности. Най-почтената длъжност, която Господ може да ни даде в света, е да бъдем слуги и затова сме ние на Земята.

В първо време искам да си освободите умовете от разни грижи за разнообразни несбъднали се мисли и желания и от хиляди работи, които сега ви смущават. Всички тия непотребни работи турете долу във вашия килер, направете, тъй да кажа, едно пречистване на умовете и сърцата си, за да може Господ да внесе нещо във вас, Духът да дойде да ви поясни нещата. Божественият Дух, който слиза Отгоре, е носител на Божествената Мъдрост. Този Дух работи сега между нас и трябва сърцето и умът ни да бъдат отзивчиви. И ако досега Бог не ни се е открил, то е, защото сме същества недоволни и неблагодарни. Всякой ден, час след час Бог ни праща Своите благословения, но ние сутрин, като ставаме, не Му благодарим за благостта, която ни е показал в миналото - и се питаме често защо не успяваме. Ние приличаме на плувец, който се е натоварил с голяма тежина. Как ще може той да плува, ако не хвърли товара си? С товара си той по-скоро ще потъне. Хвърлете товара от гърба си - ето първото нещо, което трябва да направите.

Христос се обръща в прочетената глава: „Отче, прослави името твое. Тогаз дойде глас от небето: И прославих, и пак ще прославя." Всякого, когото Господ прославя, трябва да страда - прославлението се предшества от страдание. Да познаеш Славата Божия, то е Неговото изявление тъй, както Той може да се обективизира - да ни се представи в осезаемия свят, достъпен за нас, да прослави Своята Добродетел, Своята Правда, Своята Любов, Своята Мъдрост, Своята Истина, Своя Живот. Значи всички тия черти у нас да изявят Славата Божия, тя да се почувства. Тогава ние ще прославим Господа. И понеже Христос знаеше през какви страдания има да мине, каза: „Готов съм да понеса тия страдания, нека се прослави Името Ти." Ако беше се отказал да страда, ние нямаше да бъдем тук. Страданията и Любовта са, които съединяват човешките души.

Сега, вземете и размислете какво ще бъде положението на вашите души в бъдеще, какво място ще вземете, когато отидете на Небето. Разбира се, това, което вършим тук, на Земята, е само една сянка, то не може да даде онова величие на духовния Живот. А духовен Живот разбира хора живи, не хора мъртви. Колкото е по-живо, по-силно съзнанието във вас в това отношение, толкоз и вие по се доближавате до Славата Божия.

Сега - необходимо е да се запознаем с това Име, чрез което се спасява. Всички стари мистици-кабалисти никога не са произнасяли това Име, човешкият език не е толкова гъвкав да го произнася правилно, всякога са Го съзерцавали и са се чудили. Например Любовта - обичате човека, но щом му се изкаже, изгубва своята сила. Ако думата бъде пропита с необходимите вибрации, тя ще внесе голяма сила. Някой каже: „Аз те обичам", но думите му не могат да произведат ефект. По това може да съдим и за интензивността на нашия Живот - доколко може да облагодетелства хората. Искате ли да знаете дали имате силен Живот, приближете се при страдущ човек и произнесете думи - вижте дали в душата на този човек ще произведат някаква Любов; вие тогава ще забележите, че имате Сила. Ако те не произведат ефект, тогава това показва, че вашата душа не вибрира така, че да произведе Божествена Любов, че в нас Любовта не се проявява. Това няма какво да го доказвам; ежедневното наше обхождение с хората показва доколко имаме Любов и сме готови да прославим Бога на Земята. Този въпрос е личен, понеже не сме създадени да се съдим тук. Но всякой един трябва да разгледа себе си и да работи върху себе си или да остави Господа да работи върху него.

В свръзка с прославлението Името Божие са и страданията, които ни сполетяват на този свят. Защо ни сполитат? Те са един отзив на нашето минало, на нашето настояще, на нашата настояща душа - как тя се проявява. По естество половината или една част от нея, не цялата, е груба и всякой ден ние чувстваме тази грубост. Тази грубост е необходима, за да работи Бог. Понеже едната страна на нашата душа е груба, неодялана, Господ се е заел да я одяла. И Нему съставя приятност, колкото човек е груб, да работи върху неговата груба душа. И тъй, половината от вашия Живот е изработен, но половината не е, половината - одялан, половината - не, и лош, и добър. Доброто в човека е одяланата страна, злото - неодяланата.

Ние казваме, че искаме да работим за Славата Божия - как ще работим? Първо, трябва да бъдем благодарни на Господа - всяко недоволство е грях, който ни спъва. Ония неща, с които нагрубяваме Господа, връща ни ги Господ назад и падат върху нас. Всякой ден има такива повръщания и затуй не успяваме в много неща. Ние трябва да благодарим, че когато Господ ни връща тези неща, тези наши лоши желания, не ги праща според окултния закон, удесеторено, а ги смекчава, за да можем да изучим закона. Имате несполуки в търговията, учениците не почитат учителя, жената не почита мъжа - това са все резултати на отношения, които имаме към Господа. И за да проверите известни ваши отношения към Господа, призовете Господа във вашата индивидуална душа, в подсъзнанието, и поставете задачата да поправи вашите обноски - ще забележите каква магическа сила ще се прояви. От моята опитност по-мощен и по-безопасен от този закон няма. Може да вземе хиляди години, но абсолютно никаква опасност няма в него, не се харчи и енергия - най-евтин метод, който ще ви коства най- малко. Има друг метод, но много скъп. Ако изправим нашите отношения към Господа, Той би се проявил и почувствал у нас като музика, поезия; светът днес ще се отвори и ще почнем да възприемаме мислите на Ангелите, на великите хора, ще видим, че светът върви много добре и работите на Земята ще се определят. Те са всъщност определени, но понеже мислим, че не са определени, всякой ден в желанията си да ги определим ние ги забъркваме. Това, което Господ е написал, ние ставаме сутрин и го заличаваме; Господ ден след ден пише, а ние все заличаваме. Първото нещо, което трябва да направим сутрин, когато станем, е да се спрем десет- петнадесет минути и да видим какви мисли е вложил Господ в душата ни.

Аз съм избрал един ред от думи, които имат сила на Живот в себе си. Вземете тези под категорията на Любовта; думите, които изявяват Любовта, са: нежност, опрощение, благост, утешение, съчувствие, щастие в живота. Вземете думата Живот - под нея влизат: мощ, храброст, въодушевление, бодрост, победа, победа в целостта. Вибрациите на думата цялост на български са слаби; победата е по-силна, радостта е по- силна, но целостта има най-дълбока мисъл. Под думата цялост влизат: здраве, покой, услужливост, благост, Пълнота, оптимизъм, Мъдрост. Мъдростта включва следующите думи: уравновесеност в действията, равновесие, Светлина, Знание, съсредоточение, осияване, просвещение, разум. В категорията разум влизат: разсъждение, съжаление, съображение, внимателност, стремление. На български език няма дума индивидуализиране - значи душата да стане единична. В индивидуализирането на душата влизат и следующите неща: лекуване, присъствие на духа, сила, младост и растене. В растенето на Живота влизат други думи, които го обясняват: успех, оживотворение, почивка, надежда, съгласие, миротворство и изкупление. В Истината влизат следующите думи, които я обясняват: постоянство, въздържание, Вяра, вдъхновение, доброта, упование; който иска да познае Истината, не може без тия помагала. Сега да вземем думата вярност; за да бъде човек верен, трябва да има съзвучие - тия са две думи, които следват една след друга. Влизат и други думи, които я обясняват: хубост, невинност, смирение, сладост. Остава още една категория, нея ще оставя.

Освен тия думи може да намерите и други в българския език, с които може да правите известни упражнения. Защото когато искате да изработите една черта, във вас трябва да имате една дума - тя ще бъде методът, начинът, оръдието, чрез което ще приложите силата и. Искате да бъдете мек и благ - първото нещо, което трябва да направите, е да бъдете нежен. Когато други хора са спрямо нас нежни, нежните хора са много пластични; нежността подразбира голяма пластичност на ума, душата и сърцето. Ако много прощаваш, туй показва, че си решен да бъдеш нежен. Трябва да знаем, че едно от качествата на Светия Дух е нежността. Писанието казва: „Не огорчавай Божествения Дух." Ние може да Го огорчаваме с много дребни работи. И тогава ще дойдат при нас духове на този същия уровен, на който бяхме ние: Господ ще прати духове, груби приблизително като нас, и други - по-напреднали. И последните, докато не ни приспособят да бъдем в съгласие с Божествения Свят Дух, няма да ни оставят. За да можем да придобием всички тия качества, тия неща да се вложат в нас, трябват хиляди години, една- две хиляди ще бъдат малко. Тия думи трябва не само да ги произнесем и да намерим тяхната сила, но и трябва да я внесем в себе си, да ни оживотвори. Затова именно процесът на развитието е медлен. И защото методът е бавен, затуй Господ праща Своя Дух да работи в нас.

В Любовта трябва да има утеха. Не си нежен - утеши се; ще дойде Божественият Дух, ще внесе утешението. То не е нещо, което може да се купи или изработи в нас; нежността трябва да се внесе като елемент отвън. Когато Духът дойде, ще внесе тази нежност. И особено когато се намираме в едно общество между души, които са нежни, усещаме едно вътрешно щастие. Ние казваме: „Този човек ни разбира" - защо? Той в душата и сърцето е в съгласие с вас. Вземете една майка - защо тя изучава това изкуство на нежността? И бащата също.

Най-напред те не са толкоз нежни, но като имат деца и вложат за тях своя живот, нежността започне да се обработва. Някой ще каже: „Нямам деца." Всинца имате деца - ако някой не ги вижда на физическото поле, вътре в своята душа ги има, ще си ги вижда. Когато някой път имате най-сладък момент в живота си, то са вашите духовни деца, които викат: „Татко, мамо." Казвате: „Колко е приятен днешният ден" - то са децата, които Бог е пратил да ви зарадват; вие сте видими за тях, а те са невидими за вас. Когато децата станат видими, бащата е невидим; когато бащата се вижда, децата се не виждат - то е закон, две мнения по него не може да има. Ако искате да бъдете видим, децата трябва да бъдат горе на Небето и обратно - ако искате да бъдете невидим, вие трябва да се качите горе, а те да слязат долу. Един ден ще дойде някой Отгоре да ви освободи; вие не може да напуснете поста си, докогато не дойде дежурният да ви замести. Ония, които нямат сега деца, ще дойдат, даже да са накрая на онзи свят.

Преди няколко дни една жена ми разправи следующия случай: син посещавал баща си; при този баща живеела сестра му. Сестрата заминала нанякъде, та останала друга жена да шета при бащата. Той казал на дъщеря си: „Майка ти заповяда на тази жена да ми прислужва." Майката на дъщерята се била поминала преди няколко години. Той и говорил това несъзнателно. Ако запитате този човек, ще каже: „Никога не съм го казвал това." Има и други случаи на идване на души да обсебят наши близки. Някой път езикът, като се подхлъзне, казва истината.

Друг един случай преди петнадесет години. Един българин, който водел много, много непорядъчен живот, за когото хората имаха не особено добро мнение, ловджия, комарджия, гуляйджия, един ден около 4 ч. следобед валяло дъжд и се образували две дъги от север към юг. Викат момичетата [му]:

-Я гледайте!

Този човек какво вижда? Попитали го какво вижда, той отговорил:

-Буквата X.

-Какво казва този знак? - попитали го.

-Христос казва: „Или на Мене гледайте, или сте изгубени."

И знакът след това се изгубил. Да попитате този човек за това сега, ще ви каже: „Не помня." Всякой има такива посещения на Божествения Дух, само че някой ги чувства по-осезателно, а други не са толкоз чувствителни.

Колкото повече нашето подсъзнание е будно и ние придобиваме един подем на духа, Господ се приближава и ни дава знак за Своето прославление. И какво казва Господ? - „Готов ли си днес да направиш нещо? Има там много хора, които страдат - готов ли си да отидеш да им помогнеш?" Някой отговаря: „Сега имам работа, извинявай, нямам време." Господ ще наобиколи всички един по един, докато намери онзи, който е готов да бъде носител на Неговите мисли, готов да изпълнява Неговата Воля.

И сега Христос, като казва в прочетения стих: „Прослави името си", на друго място казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Отца ми; каквото ми е казал, това и върша³⁷³." Сега ние всинца можем ли да изпълним тази Негова воля - някои от нас за петдесет, за хиляда години? Всяко желание, което се ражда във вас, не мислете, че ще остане безполезно; мисълта, която е дошла чрез Духа, ще принесе своята полза. Исаия има един стих: „Словото Ми не ще се върне празно³⁷⁴." И бъдете уверени, че Славата Божия³⁷⁵ няма да се върне без плод. Той е днес между нас да насади най-добрите работи за Живота - не само у нас, но и в други, които не съзнават това. И във всички, които са готови, Той ще посее тези семена.

Сега, може да мислите, че понеже вие сте събрани на това място, във вас има повечко съзнание; но има хора, които и безсъзнателни, еднакво се ползват от Божествената благодат. И сега моето желание е, щото за работата, която има да вършим, за подвига, който ни предстои в този свят, да имаме някои елементарни качества, от които ние се нуждаем. Когато говоря за думата нежност, не подразбирам да я придобием изкуствено, а да дойде по естествен, Божествен път. Много пъти, ако не сме готови, когато се молим, влизаме в съприкосновение с по-низши и огрубели хора; понеже като почнем да се молим на Господа и като разтворим всички врати, влизат лоши влияния. Най-първо, когато започнем да се молим, трябва да влезем в своя чертог, в своя кръг, да се индивидуализираме пред Бога - оттам може да се молим и да действаме безопасно. Вън ли сте от този кръг, вие вече не работите за себе си. И всякой един, който иска да прослави Името Божие, трябва да влезе в своя кръг; а то значи да не бъдем хора да служим на човеците, а на Бога.

Някой от нас казва: , Аз не искам да слугувам на еди-кого"; но и при това ние слугуваме. Тъй че слугуването не е за наш ущърб, но не трябва да учим другите хора на паразитство. В Духовния свят, в който живеем, има опасност от паразитство. Има много духовни хора, които са паразити - те все очакват. Едно дете може да чака в майка си три-девет месеца, но не двадесет и четири години. Малкото, то е паразит; първата или втора година трябва да започне самостоятелно да работи. И в духовния живот е същото - трудолюбие се изисква от нас. И когато работим по този път, трябва да се приближаваме към Бога и да чакаме, докато Той ни отговори, да не бързаме. Във всяко бързане напакостяваме на своето развитие, смущаваме ума и сърцето си.

И в тия войни, в които сега живеете, вие всички, които присъствате тук, сте изложени на много опасности. Често гледаме религиозни хора, изложени на големи опасности, и призовават Божието име. Успокойте най-първо себе си, докато Духът заработи, и обърнете ума си нагоре. Аз съм виждал хора при големи опасности да си кършат ръцете и да си скубят космите - това няма да им помогне да ги послуша Господ. Но ако рекат: „Господи, Ти Си всякога благ, никога не Си ме оставил и сега ще ме избавиш, аз вярвам и на Тебе оставям съдбата си³⁷⁶", Господ ще послуша и ще помогне.

Ще направя още някои бележки и ще заключа тази обща беседа. Най-елементарното, което е потребно за всички приятели от Веригата, е учтивост на мъжете и жените. През тази година трябва да започнете с учтивостта в Духа, душата и сърцето. Може да съзнаете, че някой има недостатъци - не го съдете, понеже като съдите него, съдите Господа. Господ казва: ,Аз зная, че е груб, но Аз работя върху него." Стойте малко далече, ако някой е много груб - не сте длъжен да отивате да го облагородявате. Турете между него и себе си едного, двама, трима, десет, двадесет души - не се приближавайте. И тогава нека търсим тия учтивости в хората, макар от света. Аз съм срещал светски жени, много учтиви в своите обноски - прекрасно качество. А у нас, като влезем в християнството, мислим, че трябва да бъдем прямолинейни, откровени. Господ всякой ден е определил колко думи трябва да кажем и затуй казва Христос, че за всяка реч, която не е турена в твоите уста от Бога, Господ ще те държи отговорен. А колко думи трябва да казваме? Да намерим това - тия думи, които Господ е казал, нищо повече. И ако държим този начин, досега щяхме да сме много високо. Ние някой път говорим много малко, но някой път говорим повече, отколкото Господ е казал. През тази година да говорим толкоз, колкото Господ иска. Десет или петнадесет хиляди думи - кажи ги и не бой се. Някой иска да държи проповед - то значи Господ ти е турил много думи. Турил ти е, да кажем, десет думи, но ако ги кажеш, както Господ ги е турил, Животът ти ще разбере много повече.

И тъй, да почнем от учтивостта един към други. Ще ви кажа: нашите приятели в Невидимия свят считат, че няма учтивост между нашите приятели. Аз не ви считам за неучтиви, но приятелите, които присъстват сега, считат ви малко неучтиви. Така минаваме ние, българите, на Небето - за неучтив народ. И всякой българин носи тази неучтивост. Ще я намерите в ежедневния живот на българина - между мъж и жена, между дъщерята и майката, между сина и бащата. Тя е недъг народен, върху който Господ трябва да работи.

Но да се повърнем към туй, което е сега потребно за нас. Ние минаваме една много голяма криза в живота и в света. Не искам да говоря за кризата, не искам да говоря за лошите работи, какви неща ще станат, защото страхът ще ви демагнетизира - по-добре да не знае човек. В света идват много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото чувалите ви ще се скъсат, та всякой от вас трябва да е готов. И ако дойде туй време и чувалите ви са скъсани, благословението ще мине и замине, без да получите това благословение. Затуй ви моля като приятели да закърпите скъсаните си чували, изорете нивите си, посадете градините си, изчистете къщите си, изперете дрехите си, нови дрехи вземете, измийте се и се окъпете. Аз ви говоря в превод, а вие намерете оригинала. Туй е превод от четвърта степен; то е най-прост превод - в обикновения живот; ще го преведете в трета степен, във втора степен и до оригинала. Какво значи човек да изкърпи, какво значи оригиналът на кърпеното, какво значи скъсване на чувалите, изораване нивите, посаждане градините, почистване къщите, променение на дрехите, които имате сега? Туй е, което Христос ви казва. Той носи благословение - да не би това благословение да отиде напразно, да не отиде вместо във вашите чували, в други, защото други чакат. Понеже това благословение ни трябва, нека го задържим за себе си.

Тази година ще работим индивидуално за своята душа. Методът, който ще ви дам, е метод индивидуален за вас, за развитието, за усилването, уякчаването, укрепването на ума, сърцето и душата. Ще работите изключително за себе си, в най-благородния смисъл. И затуй събратята ще се разделят на две категории: жените ще се събират отделно, мъжете - също отделно. Сега е общо събрание, после може да ви разделя на още две; ще наредим така, че мъжете да се събират сутрин, а жените - вечер.

И ще пристъпим към известно практическо приложение на Христовото учение. Доста философия! Някои от вас знаят повече, отколкото аз във философията, и ви се радвам. Но в едно куцате всички - практически не знаете колкото мен. По философията може да ме оборвате, но в практиката не можете³⁷⁷. Ще ми бъде приятно да ме оборите и на практика. Тогава ще се сбъднат думите на Христа: „След Мене който дойде, ще прави по-големи чудеса.³⁷⁸"Като казвам повече от мен, то е превод в четвърта степен - намерете оригинала. Христос казва: „Ученикът да бъде както Учителят си.³⁷⁹"Често ние мислим, че светът не е направен добре, че знаем повече от Господа, критикуваме и казваме: „Моят живот не е живот"; за такъв като нас се казва, че е по- горен от Учителя си, има по-голяма философия - в този смисъл ви казвам. Ние казваме: „Това не е така, онова не е така", а как трябва да бъде, не знаем. Тази година трябва да научим как трябва да бъдат нещата, защото тази година носи много страдания за лошите хора и голямо благословение за добрите. И чрез страдание ще се оправи светът. Трябва да се увеличат страданията на лошите хора - тогава ще се спаси светът. Досега все по-добрите хора са страдали, нека отсега пострадат и лошите - ще ги турим да бъдат дежурни. Виждали ли сте някой луд кон? За него трябва хомот и здрав кол и ще видите как ще вземе ешкина си. То е превод, вие ще намерите оригинала - всякой от вас ще търси оригинала. Искам през тази година да се занимавате и разсъждавате и Господ ще навее много мисли в ума ви, не се съмнявам. Които присъстват сега между нас, ще внесат много мисли.

Сега всички наши приятели по целия свят, и видими, и невидими, ви поздравяват.

Обаждат се: Благодарим!

Всички те са много радостни, понеже техните мечти и идеали се осъществяват - туй, което са желали от хиляди години, се осъществява. Искам и вие да бъдете радостни, доколкото може човек, който воюва на Земята. Те могат да бъдат по-радостни, отколкото ние, но и ние може да се радваме в човешки смисъл. Бъдете уверени, че мнозина от тия приятели, които присъстват (имената на някои от тях не мога да кажа, но виждам много ваши приятели от миналото тук, ваши приятели отпреди три-четири хиляди години запознати), искат да се запознаят с вас. Забравили сте ги, та искат ново запознаване с вас. Няма защо да ви кажа имената им, те сами ще ви ги кажат - тайната е там. Всинца имате приятели, нито един от вас не може да се оплаче, че няма; всинца имате, и то много добри приятели от миналото. И тия ваши приятели са работници с Христа и имат всички добри желания за вас. Сега те ви поздравяват пак.

Обаждат се: Благодарим!

Някои от тях са били наскоро на Земята, но някои от тях от хиляди години не са се прераждали в България. Някои от тях са живели в този народ, българския, но по-голямата част от тях не са идвали. И понеже настава ден, върнали са ви и са ви намерили. В Астралния свят сега има ден, Слънцето е изгряло, вследствие на това те са ви намерили, а известни приятели, които са ви преследвали, те ще ви загубят.

Обаждат се: Амин.

Тяхната сила ще започне малко да се намалява.

Обаждат се: Амин.

И туй ще бъде прославление Името Божие тия години.

Обаждат се: Амин.

И чрез тях Господ ще се прослави. През цялата година ще ви говори Господ.

Да не мислите, че всичко ви казах - казах само началото на първата буква. Ако през цялата година ви разкрия три-четири букви, то ще бъде много, казано върху този въпрос.

Аз пък лично ви поздравявам и желая да бъдете всички радостни!

Обаждат се: Амин.

А весели да можем да прекараме този събор!

Сега ще отидем на ядене долу, ще сложим голямата трапеза да угостим нашите приятели - приготвено е угощение за тях. Да имате благословението на Господа!

Обаждат се всички: Амин.

В 1,30 ч. се свърши събранието³⁸⁰. А и подир обед, от 5 ч. насетне, ходихме по 9 души в група на съзерцание в преподавателния салон.

Тази годишна среща на братята и сестрите от Веригата стана в Търново. Забелязваше се, че всички с нетърпение и възхищение са очаквали срещата, защото с горест преговаряха преминалото в 1913 г. - войни, неприятелски нашествия, земетръси и морове 300. То и стана причина лани да не се съберем, та при тази годишна обмяна на мисли в Школата за подвига всички очаквахме подновяване на изтощените сили и насърчение за по-интензивен подем в делото Господне.

Всички участващи в срещата са весели и бодри, при все че мнозина са били чувствително засегнати от събитията, които България преживя през изтеклата година. Промисълът и милостта Божия са ни следили най-бащински и това е, което личи осезателно, защото всинца идем здрави, бодри, весели и засмени.

Събранията станаха в миналогодишните места - колибите (вилите) на А. Бойнов и Бостанджиев. Вилата на първия служеше за преподаване, а оная на последния - за трапезария.

Присъстват 81 души. Не са се явили 6 души 301. Има надошли и 34 гости от Търново, Ст. Загора, Русе и от разни села: Кръвеник, Гачевци и прочее. Освен тях имаше и 27 деца, доведени било от приятелите на Веригата, било от гостите, но те, децата, изключително се навъртаха около трапезарията и без да щат, служеха за охрана през деня на помещенията, докато възрастните слушаха беседите.

Подробен списък на членовете и гостите е приложен на края на настоящото изложение и прегледан и одобрен от Учителя, може да служи през годината за предназначената цел.

10 август, неделя

При откриването на срещата, 10 август, времето е ясно, тихо и с приятно поносима топлина. Само тук-там разни сигналообразни облачета нарушават еднообразието в небосклона, който с тях пък придобива вълшебен изглед. Прекрасна утрин.

В 10 ч. преди обед всички присъстващи членове с поименно повикване влязохме в заседателния салон, който имаше следната обстановка: дълга маса във формата на паралелограм 302, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента, символизираща Сила. На източната стена на салона, отдясно, личеше ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, а над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща Живота. Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха розовата (Любовта), портокалената (Живота) и ясносинята (Духа) лента. Съвсем вляво, над самия вход, бе поставен българският трикольор с една лента върху него, цветът на която не ни е познат (смес е от розово и портокалено, или както я наричаме фрез) 303. На западната стена вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента.

Първом влязоха жените, които насядаха пред масата, а след тях - и мъжете, които заеха местата около нея. Повикването на едните и на другите стана по годината на повикването им във Веригата.

След като се наредихме, четохме „Добрата молитва"и изпяхме„Малкото славословие" 304, „Благословен Бог наш" 305, Учителя 306 обяви:

Аз ви приветствам като добре дошли от името на всички наши приятели! Приветствам ви от Името на Господа нашего Исуса Христа. Това е първо събрание по рода си в Новата епоха307. Вие сте в Новия Завет, в Новата епоха. Това събрание, което устройвам, е първо по рода си, защото е само в България. Христос иска от вас да имате една положителна Вяра - Вяра, която да внесе у вас всяка Радост и Веселие; Вяра, която да ви въоръжи, за да понесете страданията, които настъпват за този свят. И понеже вие ще трябва да помагате, то, като пожарникарите, не може да се не изгорите и вие - като помагаме на другите, ще пострадаме и ние заедно с тях. Но страданията, това са Божествените благословения, които Господ ни изпраща. И тия страдания, които Той ни изпраща, са като тези на Христос, който страдаше в Себе Си - защото не страдаше Той от камшиците, които Му удряха, а изпитваше вътрешни страдания. И ние по този начин ще пострадаме вътрешно - ще имаме духовни вътрешни страдания, които като понесем, ще се и повдигнем.

Прочете стр. 5, 6 и 7 от книжката „Завета на цветните лъчи на Светлината", като разясни:

Дух Вечен подразбира безсмъртието, към което ние всички се стремим. Казвасе: „Бъдете съвършени и вие" 308, т.е. да бъдем съвършени, както е Бог по отношение на нас съвършен в милост, благост, снизходителност.

Първата дарба, с която трябва да започнете, то е милосърдието. Понеже Христос иде, то силата Му ще бъде седем пъти по-голяма, отколкото в миналите векове, а следователно и прогресът на човечеството ще бъде такъв. Златният светилник309 означава Христовото учение, което сега се търси и което сега настава. Повечето от хората спят. Сега Седемте Духове действат, последната тръба е затръбила и вие всяко нещо бързо и неуморно ще гледате да го разберете, ако досега не сте сторили това.

Аз искам на първо място да имате вътрешно спокойствие, защото ние в сегашно време сме свидетели на велико събитие, което е настъпило на Земята и което от хиляди години се е очаквало. В древността са говорили за него мъдри човеци - пророците, за него говорят и днешните гадатели, очаквали сте го и вие. Всички са говорили за идването на Христа и аз няма да ви го описвам, защото вие сами ще го видите. И казвам ви, защото ме питате: обърнете се към хоризонта, отгдето изгрява Слънцето, обърнете се в себе си към източната посока. Страх не бива да имате - страхът ще обърне вниманието ви в противоположно направление. А Христос, към когото се обръщате, носи със Себе Си Божествената Правда, Божествената Любов, Мъдрост, Истина, с които ще озари света и ще тури ред и порядък. Едни ще помилва, а други ще накаже; едни ще прекара през огън седем пъти, а други ще повдигне. И за всичко туй срокът е двадесет и четири часа - това е ултиматум, последен срок, безразлично дали ще се подчинят, или не. От всеки един обаче Христос иска отговор: да или не - въпросът е твърде категоричен. Досега християнството е било неуспешно по единствената причина, че сме проповядвали на хора, които спят. А пък, за да може да се разбере Истината, човек трябва да е събуден и които се събудят, за тях е Възкресението. В тия двадесет и четири часа във вас ще настане голяма промяна, щото понякога ще се чудите дали сте вие, или не. Но на вас да не ви е странно - това променение ще стане медлено, за да не се уплашите. В тази епоха, която настава, Христос ще ви даде място, за да Му служите, и вие ще бъдете доволни от тази работа, която ще ви даде. Но, разбира се, това ще стане, след като се минат тези двадесет и четири часа. А в двадесет и четирите часа вие ще слушате страданията и плача на света: ще видите на Земята да мрат с хиляди хора от глад, болест, от вътрешни революции. След всичко туй Христос ще ви даде именно това служене, за което ви говорих. И понеже страданията на света са грехове, а греховете на света са наши грехове, то ние трябва да помогнем. Доколкото е възможно, ние трябва да облекчим техните страдания.

Най-първо, вие ще трябва да се запознаете с вашия Ръководител, защото всички вие имате Ръководители, които сега присъстват. На тези Ръководители вие трябва да бъдете послушни, както ученикът е послушен на учителя. И ако отсега нататък някой не слуша своя Ръководител, той не ще може да присъства на Господнето събрание. Защото тия духове ще бъдат всякога с вас и през всичките страдания на света вие трябва да слушате техния глас, който е глас на Любов. Нашата Земя е Тринадесетата сфера, а тя е равна на ада. Тази Европейска война310 сега става в ада и Христос е, който участва в това сражение. Но като думам ад, то не е едно лошо място - то е място на изправление. След хиляди години, когато хората се очистят там, Господ наново ще ги изведе на лицето на Земята. Ние всички сега сме в ада - ни повече, ни по-малко. Войната, която става сега, става между светлата и тъмната страна на Астралния свят - в тъмната страна сега става това сражение. И когато вие пристъпите към границата, ще видите Христа.

Седалището на Духа във вас знаете ли къде е? То е в една празнина между двете вежди - то е мястото на Божествения Дух, то е мястото на безмълвието. Човек сам по себе си представлява един кръст - вежди, нос и чело. Затова у нас Господ живее в центъра на кръста и когато ние намерим този център, няма вече да биваме разпъвани.

Когато дойде Христос, някои от вас ще бъдат на 21, други на 14, а най-малките ще бъдат на 7 години. Но това разбирайте вътрешно. И според степента на това вътрешно развитие ще ви се даде и съответстващото знание (съответстващо, разбира се, на света), което ще разкрие Христос. И оная книга, за която е казано в Откровението - затворената книга, нея именно Христос ще отвори пред вас. На някои от вас Той ще прочете първите страници, на други - повече страници, но във всеки случай не повече от двадесет и една. Така, който е на 7 години, ще му прочете седем страници, а който е 21-годишен - двадесет и една страници. В тази книга ще намерите всички правила за Новия живот, а сега вие знаете само подготвителните правила.

Но вие не можете да познаете правилата Господни, Христови, докато не познаете какво нещо е Божествената Любов. Любовта - това е първият Божествен творчески принцип в света. Всички истини ни се откриват посредством Любовта. Тя е, която е създала нашия Дух, тя е, която е сътворила света. Затова е то, гдето търсим Христос, защото само Той може да оплоди нашата душа, да оплоди и всичките зародиши, които от хиляди години чакат този благоприятен случай.

Това, което виждате на Земята, съществува и вътре в душата - всички растения и животни съществуват и в душата. Следователно когато вие правите пакост на някое растение, на някое животно във физическия свят, правите пакост на растението или животното във вашата душа. Тогава се поражда болест - ето как се пръкват болестите. Защото външният свят е едно отражение на вътрешния, който съществува в нас. И тогава значи, че ние не можем да направим изменение вън, ако не направим изменение вътре в нас. Планетите, слънцата, що ги гледате на небето, това са живи същества, които са живели по-рано у вас и сега работят в небесните пространства. Искам да кажа, че и вие ще бъдете звезди, планети - и за вас ще пишат в бъдеще астрономите, както пишат за днешните. Сега, колкото една планета е по-далеч от Земята, толкова нейното развитие е по-дълго. По-далечната планета е по-близо до Бога и тя има по-голяма слава.

Христос сега слиза от Божествения свят към нас. Събитията, които има да преживеем, са много интересни. Не си правете илюзии отсега нататък да бъдете щастливи на Земята, т.е. да бъдете материално щастливи, защото всички ще бъдете горчиво излъгани. Материално щастие на Земята вие не очаквайте. Тези двадесет и четири часа не са за това и затова в тях подобно нещо не очаквайте. Христос, който вече ликвидира сметките, може да ви повика и ви каже: „Това не е ваше - дайте го!" И виждаме, нали: Христос като дойде, каза да се даде на българите отреденото им отпреди толкова и толкова години, но светът не им го даде - Европа отказа да приложи този закон и поиска да действа по стария закон. Обаче започва се от държавите, та ще се стигне до отделния човек: кой каквото има да дава, ще го даде. Ще се разрушат затворите, из които всички трябва да излязат. А всички, които защитават съвременния порядък, ще отидат заедно с него, защото сега вече не е „ днес с пари, па утре вересия", а порядъкът ще е „днес с вяра, а утре с пари". Ами че как можеш да имаш плод, докато не си сял? Най-първо трябва да посадиш нещо в земята, за да имаш плод. А пък Вярата, тя е сеене. Ако не сееш, ще си гладен. Всички вие думате: „Господи, благослови ни." - „Е, хубаво, пусни нещо в земята и Аз ще благословя" - казва Господ.

Искате още да видите Христа, но мнозина от вас са Го виждали, и то виждали са Го много пъти, само че винаги почти са казвали: „Може да не е Той, може да е друг." Има примери и измежду вас даже, когато сте срещали Христа, но не сте Го познавали, защото сте се съмнявали.

Та сега в света се изпълнява стихът: „Отец ви благоволи да ви даде Царство."311 Хората нека си казват: „Вие ли ще оправите света?" Да, ние ще го оправим и ще го оправим сега. Турили сме вече огъня на четирите страни на света и всичко ще се запали и ще гори - чума, холера, земетресения и всевъзможни страдания. Св. Илия всичко ще разруши и когато той направи всичко на каша, тогаз Христос ще прибере житото. Св. Илия сега вършее и неговата тояга е четиридесет оки, и не се церемони. И след като той се разправи, ще се появи и ще дойде Христос, за да заговори Духът на Любовта.

В тези най-усилни времена Христос ни е събрал - ето, това е едно чудо. И Господ, за да ни събере, така е наредил работите, че България да кротува - затова тя държи неутралитет, когато навсякъде другаде се бият. Затова и кротуват засега Гърция, Турция и Румъния. Това е едно от най-големите чудеса, които Христос върши. В България свещениците щяха да имат събрание на 20 август, но го отложили, защото времената са лоши. Но ние нашето събрание не го отлагаме, защото за нас лошо време няма. И действително, в по-добри времена, отколкото сегашните, право да си кажа, аз не съм живял.

Сегашните времена са най-добрите главно защото досега сте били роби, а отсега сте вече свободни. И тази свобода ще носим и разносим на всички други. Ние ще оставим св. Илия да свърши своята работа, а след него, като овършее той, ние ще отидем да сеем. Обаче докато св. Илия борави, ние ще чакаме известно време, през което други има да работят. Всякой един от вас е същество колективно - имате познати, приятели, роднини. Вие, които сте собственик на къщата, имате и други, които живеят около вас, и всичките трябва да оправят сметките си. Човек сам себе си като мрази, мрази и другите хора и всяко сражение е резултат от това смразяване. А пък ние трябва да повдигнем вибрациите на света, защото ако не сторим това, ние ще страдаме. Така е свързал Господ всинца ни с другите хора.

Христос е тук и аз бих желал да са отворени вашите очи. Постоянно се оплакват българите, че всичко им било вземано - то е въпрос. Това, което са им взели, е едно жабче, което ще прояде корема на тези, които са го глътнали, също като онези жабчета в реката Нил, които разяждат корубата на крокодила, който ги е глътнал.

Опасно е да се узурпира нещо, което Христос е дал. Цяла Европа глътна, каквото бе дадено на българите от Христа312, но сега ето тази кражба излиза наяве, защото Христос ги хвана на мястото на престъплението. По този начин Христос иде да съди света и тази съдба е вече неотменима. След тая съдба чакаме Възкресение - ново тяло, когато мъжете и жените ще бъдат свободни както в Райската градина. След смъртта си Христос се чисти четиридесет дена, а вие, за да се очистите, ще са нужни от двадесет и четири часа до четиридесет години313. И най-много след четиридесет години всички ще бъдете очистени. Та всички страдания могат да продължат от този период до четиридесет години. А двадесет и четири часа, това са две и половина години.

Това е то ултиматумът. Другото време ще е приравняване на сметките. За двадесет и четири часа ще почне войната и св. Илия ще ходи с огън и меч. Тези двадесет и четири часа започват от тазгодишното равноденствие - 9 март 1914 г.314; и всеки един час съответства на един месец. А двадесет и четири месеца - това е един Божествен ден. По-малък ден от този не може за хората; за животните може, но за хората - не. Като се пресметне колко години ще струват една Божествена година, ще видите, че ще излезе, че българският народ е прекарал в робство само една нощ, т.е. малко повече от половин ден. Интересен е паралелът, който съществува между еврейския народ и нашия. Така след две и половина години ние, българите, ще минем Йордан, когато ще бъдем в Ханаанската земя; а в пустинята ще бъдете още две и половина години. Всички ще бъдете в Астралния свят - след две и половина години разбирайте, че ще бъдем в телата си на границата. Отсега нататък всички трябва да очакват светли дни, като още веднъж ви казвам: Вяра, Вяра, Вяра и Вяра!

Много души от Невидимия свят сега са желали да бъдат долу на Земята, за да видят какво става, но не им се е удало. Наблюдавайте зорко това, което става. Не се плашете - каквато работа си имате, не я напущайте, работете си, светът от нищо няма да ви лиши. А ако е въпросът за поминъка, ето казвам ви: не бойте се, насъщния хляб ще го имате. Светът може да го няма, но вие ще го имате. Светът може и да гладува - нека най-сетне малко и да погладува, те не са постили, нека попостят малко. А ние тази година ще се срещнем с неприятеля лице в лице. Досега те са ни атакували, а сега ние ще ги атакуваме, и то по пет на нож. Затова всякой един от вас трябва да си наточи ножа, а който няма нож, трябва да си набави такъв.

Нашите бдения тази година ще започнат, като влезете всички в горницата на молитва: първом по един, после по трима, а най-сетне на групи от по девет души - деветката тази година ще работи. И ще знаете, че молбите и моленията ваши ще са главно в три направления: първо, за прославянето Името Божие на Земята; второ, за идването Царството Божие на Земята и трето, за изпълнение Волята Божия на Земята. И не само сега - и през цялата година ще се молите в тая посока, но и ще се стремите с дела, слово и мисъл в същата посока. Ще се молим за домашните си, за добрите земеделци, за добрите търговци, всички учители, свещеници, всички жени и майки, които искат да вършат Волята Божия; за България, Русия, Сърбия, цялото славянство, за всички лица и държави, които искат да вършат Волята Божия.

Ще ви съобщя и едно желание на Христа към вас: никой от вас да не казва никому нищо от онуй, което види в салона и горницата, защото съчетанията, които ще видите, ще бъдат за вас една сила през годината и всякога, и всякъде.

От 4 до 10 ч. подир обед всички един по един се изредихме за молитва в горницата, а след това се разотидохме. Времето подир обед се заоблачи и застудя 315.