Iskri4ka

9 август, събота На тазгодишния събор са повикани и дошли: Ат. Бойнов, Петко и Гина Гумнерови, Д. Голов, Илия Стойчев, Елена и Конст. Иларионови, М. Казакова, Мих. Георгиев, Пеньо Киров, Т. Бъчваров, Т. Стоянов (Стоименов) и Анастасия Желязкова. Преди обяд бяхме свободни. От 4 часа г-н Дънов почна да приготовлява в горната стая, а в 9 без четвърт, или 20 часа и 45 мин., всички се събрахме в заседателния салон, когато ни се съобщи, че това събрание било едно от подготвителните. След „Добрата молитва", произнесена от всички, г-н Дънов ни съобщи, че от 10 часа вечерта ще се започне бдение. Всякой един от нас, по азбучен ред, ще се изкачва в горната стая, над заседателния салон, и ще има бдение по един час, което бдение ще се състои в размишление, изповедание, моление и хваление кой както чувствува ръководството на Духа. Тази година ще присъствува само Господ, Христос, Който е ръководител на Веригата. Бдението започна от 10 часа вечерта на 9 август, събота, и се свърши на 10 август, неделя, в 11 часа преди обяд. За бдение се изкачвахме по следния ред: Ат. Бойнов от 10 до 11 часа; Гина от 11 до 12 часа; Дим. Голов от 12 до 1 часа; Елена Иларионова от 1 до 2 часа; Илия Стойчев от 2 до 3 часа; К. Иларионов от 3 до 4 часа; М. Казакова от 4 до 5 часа; М. Георгиев от 5 до 6 часа; П. Киров от 6 до 7 часа; П. Гумнеров от 7 до 8 часа; Т. Бъчваров от 8 до 9 часа; Анастасия Желязкова от 9 до 10 часа; Т. Стоянов от 10 до 11 часа преди обяд. Докато се изреждахме в горния ред. на тези, които бяха долу, г-н Дънов каза: - От тази изповед, която правите сега, ще зависи и благословението, което ще дойде. Тази година ще ви се даде една емблема и ще започнете всички с бялата краска. И тази година каквото ще се даде, няма да дойде друг път и затова винаги, когато усетите противоположна мисъл, тя е от пъкъла; и гледайте веднага да я отхвърлите. Какво нещо е любовта? Следствие на живота. Животът е, който се покварва, а душата не се покварва. Плътта, с която е облечен человек, тя е, която се покварва. Една от главните погрешки на Веригата е, че всякой един от вас иска да бъде господар на другите и тогава се заражда борба между вас. У вас любовта не се е още зародила. Всякой, който се опита да лиши другия от Божествената му свобода, ще бъде бит. Господ винаги говори чрез добро, а подир това, ако не се вземе предвид доброто, следва наказание. Аз ще ви накарам всинца или да любите, или ще приложим закона на Любовта. Тази година искам да научите този закон, щото лошите елементи да се обръщат във ваша полза. Иерихонските стени ще паднат: „Не бой се, мило стадо, Отец ще ви даде царство." Тази година трябва добре да живеете, да работите, а догодина Веригата ще се увеличи. Един от нашите приятели, които присъствуваха лани, сега присъствува в Русия и Англия, вторият - в Турция, а третият - Христос, Който е ръководител на Веригата, присъствува тук. В 12 часа и 10 мин. през нощта, тъкмо когато на бдение горе беше Д. Голов, се дадоха: Псалом 135;6, 75;4 и Послание към Евреите 10;7. А пък в един часа след полунощ Мих. Георгиев по свое внушение отвори Библията и му се падна 2 Летовници 22; 17. Бдяхме един по един, но като дойде 4 часа заранта, 10 август, неделя, тъкмо когато отиде горе за бдение Мария Казакова, се започна от нас славословие, като се прочетоха: псалом 105 и от Йоана 3-та глава. Всички станахме на крака и прочетохме „Отче наш" и се разотидохме. Обаче бдението продължи до 11 часа.

ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1908 година ВАРНА Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ Съборни срещи На 20 април 1908 година, неделя, в 11 часа преди обяд имаше събрание и г-н Дънов на мен, Димитър Голов, даде да прочета Псалом 119; 25-32 cm., като каза: - Това е твоят псалом; това е желанието на твоя дух, който те ръководи. - Избрал е да стане господар на себе си - неговият дух да стане господар. Иска да има вътрешен мир. Сърцето. Това са чувствата, душата, животът. Умът. Това са човешкият дух, мисълта, мъдростта. Волята. Това е физическата сила, тялото; добродетел, правда. Когато тия три сили дойдат в хармония, у човека ще се развие ясновидството, слухарството и окултните дарби. Трябва да се воюва със страха, плътоугодството, тщеславието, суетославието. Варна, 1908 година

2 декември 1907 година, неделя Голов, М. Георгиев, Бъчваров, Арнаудов, Тачев, Петко и Гина [Гумнерови]. След прочитане на няколко стиха от Библията г-н Дънов каза: - Всичките събития, които се сега слагат, е втори стадий за българския народ. На народа трябват служители - духовенство. Духът пита защо се събираме. Гина отговаря: - Искаме да ни вразумят. - За вразумяването - тоягата. Когато человек е гладен, какво иска? Да яде; после - работа, после - почивка. А има ли причини человек да се оплаква, преди да е работил? Защо се оплаквате от света? Има ли причина да плачете за умрелите? Небето не обича празните думи и празните приказки и оплаквания. Оплаквате се защо? Защото сте мързеливи всички. Кой е родил мързела? После, работа ли е това, когато человек работи само за тялото си? Това не е работа, а е трудене. Человек става мързелив само тогава, когато работи за тялото си. Какво е филологическото значение на думата „работа"? Тя се състои от двете санскритски думи „раби" и „блоти", което значи живот, а живот значи да се радваш на работа. А пък думата „труд" се състои от две думи: „тюкъ", или тъга, и „уд", което значи напрегнатост на удовете. Имайте духа на децата, та да може да се учите. Духът пита: „Знаете ли защо присъствувах днес?" И какво е филологическото значение на думата „присъствува"? По покана всеки един от нас избра по една дума. Бъчваров избра „съдина", Гумнеров - „добродетел", Тачев-„борба", М. Георгиев - „принос", Гина-„любов", Голов - „наука", а Арнаудов - „Христос". - Урокът от избраните думи и тяхното значение е, че не трябва да роптаете, Светът е добър, който съм направил, само че вашият не му съответствува. Предупреждавам ви да не ставате отглас на лоши влияния. Пазете мислите и желанията си чисти. Нека се давят псетата, а вам предстои работа: да бъдете носители на истината, която налагам у вас, и образ на любовта, в която ви обличам. Не искам вашите души да бъдат дрехли (немощни). Не съм ли Аз навсякъде? И ако Аз присъствувам, от какво има да се безпокоите? Ако над вас се надвесват черни облаци, не съм ли Аз, Който съм ги пратил? Ако се подигат бурите, не са ли те под Моето ръководство? Ако се вълнува светът, не е ли той под Моето ръководство? И ако всичко в света става чрез Моя Дух, защо трябва да се безпокоите? Трябвали слугата да се оплаква от господаря си? Не, слугата трябва да люби своя господар. Напуснете всякакво малодушие. Бъдете благи, както съм Аз благ, и справедливи, както съм Аз справедлив. Само тогава ще Ме познаете и ще ходите всякога във виделината на Моето лице. И всичкият мир ще разтвори своите обятия за вас, да ви приеме в себе си и да ви даде всичките блага и богатства, които съм запазил от незапомнени времена. Само в този живот ще разберете смисъла на вашия живот. Очаквам да ви намеря по-добре, когато се върна втори път. Подир „Отче наш" - казахме я всички - Духът добави: - Бъдете благословени. Моят мир да пребъде помежду вас.

18 ноември, неделя Бъчваров, Голов, М. Георгиев, Ив. Тачев, Петко и Гина [Гумнерови]. Даде се от Римляном 13; 13, а г-н Дънов добави, че този стих е оръжието, с което можем да победим. - Лозата в кабалистично отношение значи човечеството. На тази лоза Христос е глава, а пръчките са светът. Ако искате да бъдете силни, трябва да пребъдете на лозата и за да може да се ползуваме от силите, трябва да пребъдем на лозата и за да пребъдем на лозата, в която няма нищо невъзможно. X -означава „изпълнете се". Един човек, който няма търпение у себе си, има велики слабости. Господ само търпи. Неговите слуги идват и внушават на человека, че известни неприятности за него не са от Бога, а от самаго него. От вас не искат нищо насила да направите, а само ако желаете, тогава искат работа от вас. Трябва да цените душите си. Не сте сиромаси, нито онеправдани и Бог не ни прави лошо, но ние сме, които правим лошо на себе си. Духът, който съм пратил у вас, ще ви направи нещата ясни във вашите умове.

На 4 ноември 1907 година четохме текстовете: за Михалаки Георгиев Притчи 10;12, за Голов-Притчи 14;12 и16;17. За П. Гумнеров - Притчи 20; 19, 21, 17 и 24; 15 и за Гина - Притчи 27; 12. - Имате право да се ползувате от благата на света, но не търсете почести от света, защото благата на света са ваши, а от почестите на грешните и развратните нямате полза, а напротив, ще ви омърсят. Това е поръчката на Духа. За всички общо се даде от Йоана 10; 10.

21 октомври 1907 година, неделя Присъствуват: М. Георгиев, Д. Голов, Т. Бъчваров, П. ГумнероВ и Гина. За М. Георгиев се прочете Битие 44;7. За Голов - Псалом 69;7, за Бъчваров - Изход 5;7, за П. Гумнеров - Галатяном 2;7, а за Гина - Битие 30;7. Г-н Дънов каза, че България ще бъде очистена от единия край до другия и само това ще спаси България. След това Духът ни попита: - Знаете ли името Ми? Четете Исаия 61;10. Вие да не се боите и да не бъдете страшливи. Да бъдете смели и решителни. От кого има да се боите? Нека се боят грешните. Праведните да хвалят Господа. Да ви не смущават материалните ви работи. Работникът е достоен за своята заплата. Сега, като се измъкнете от калта на живота, още веднъж да не се каляте. Не може болният да се радва и който има да дава, да тържествува. На нивата - орало, на лозето - мотика, а на жетвата - сърп. Така, ако Ме слушате, всичко ще преобърна да работи за ваше добро. Даде се от Исаия 63;9. Това е заключението.

На 14 октомври, неделя, г-н Дънов, в присъствието на Голов, Георгиев. Бъчваров, Петко и Гина, след молитвата каза: - Това, което е казал Христос, го няма в главата (става дума за прочетената глава 8 от Йоана). А какво трябва да се разбира? Всяка дума е ключ и ако се не разбере, тя остава и действува в неговото подсъзнание. Това, което Христос е говорил, едва подир 2000 години са почнали да го разбират. Апостолите са разбирали всичко, но векът е бил такъв, щото не е могло да се каже всичката истина. Каквото е храната за тялото, това са мислите за душата и причината за всички ваши неприятности в живота ви и [в] домовете ви са вашите мисли, тъй като всяка една мисъл е център, който привлича другите към нея. Ако възприемем една добра мисъл, тя е във връзка с други добри мисли, а когато се свързваш с лоши мисли, то тогава всички лоши мисли те сполетяват. Вярата е, която променя закона, а без вяра ние не можем да изменим закона. Законът, това е, което спазва, а вярата е, която променя. Всяка мисъл е свързана или с кислород, или с азот и колкото по-лош е човек, толкова повече азот има, а колкото е по-добър, толкова повече кислород има. Бог иска от нас да разбираме и приемаме, че няма за нас нещо невъзможно и тогава ще бъдем силни. Стъпката, която сте вземали, е да учите един урок и ако вие не обърнете внимание, ще ви турнат на операция. Нали трябва да се направи опорна точка, на която да се тури лостът, и тази опорна точка трябва да се причука яко? Не сте още вникнали да разбирате вашето призвание. Не бива да се плашите, че ще умрете; в заблуждение е този, който казва, че ще умре; нито пък бива да се плашите, че ще умрете гладни. Ако от горе се реши да ви дават някои мисли, то ще бъде за ваше добро, но тия мисли, които ви заобикалят, са мисли на вашето минало, които вие сами сте създали и сега в този живот трябва да си ги изплатите, тъй като в миналото прераждане сте направили тези дългове, които сега ще изплащате. Трябва най-напред да изчистите кармата си. И ако сега изгубите момента на живота, трябва да се скитате най-малко 1000 или 2000 години, но това по принцип говоря, а нямам предвид никого от вас. Ако евреите се бяха обърнали към Господа, щеше да бъде по-леко за тях и изкупителното дело пак щеше да стане. През тази година ще гледате да нямате и да не допускате никакви мисли за яд. Себелюбието, страхът, гневът са такива клетки, които държат духа. Духът още не е дошъл у вас. Когато дойде Духът, вие ще бъдете силни. Вие се молите, но трябва и да работите, за да дойде у вас. Да гледате да изхвърлите от вас гнева, себелюбието и страха. Забелязва се, че вие воювате отделно. Помежду вас има механическа връзка, а не духовна. Помежду вас има антагонизъм. (Прочете Галатяном: 5; 18-26.) Да държите тия правила. Щом се съедините с Духа на нашите трима приятели, този Дух ще извърши у вас всичко. Ако ви кажех самата истина какво ви предстои да направите, то ще срещнете такива съпротивления, щото щяхте да се видите в голяма борба; като ви кажа истината, ще въстанат у вас всичките лоши мисли на миналото и у вас ще се образува ужасно клокотене. В 1907 година вие вземате първата стъпка и до 1914 година трябва да направите [...] И вие трябва да бъдете готови, за да посрещнете тази сила, за да се не стопите. Когато дойде Духът, ще бъде такова велико движение, щото който се огъва, ще мине, а който се противи, ще се пречупи. Един ще носи, а друг ще занася. Вие трябва да гледате вътре във вас какви са отношенията ви спрямо Бога, а не спрямо человеците. Вие се старайте да изхвърлите вашето минало и всичките мисли, които ви смущават, са останки от ваши минали животи. Сега само си внушавайте и казвайте: „Ще бъдем добре, ще бъдем изпълнители на Царството Божие", и така във внушение след внушение и ще сполучите. Внушавайте си: „Ще се подчинявам за изпълнението на Божията воля, ще бъдем готови да изпълним Неговата воля." Най-подире дадоха се: за Бъчваров - Йоана 12; 12. За Мих. Георгиев - Матей 10;9. За ГолоВ - Пука 12;7 („Не бой се", му се каза от г-н Дънов). За Гумнеров -Матей 17;7 („Не спи",), а за Гина - Марко 10;9 („Уповай"). За Всички се gage Псалом 97;6. И свършихме с „Отче наш".

НЕДЕЛНИ СЪБРАНИЯ през 1907 година 7 октомври, неделя Д. Голов чете 2 Коринт.: 3, 4,5; Бъчваров -1 Солуняном: 2 глава; П. Гумнеров - Галатяном: 3; 7, 8, 9; Гина - Ефесяном: 4, 6, 7, 8, 9. Г-н Дънов каза: - През тази седмица са изпратени много духове, за да турят ред и порядък, и пазете се да не влизате в стълкновение с тях. Когато искате да кажете нещо, спрете се първо и се попитайте дали трябва да го кажете или не. Сега има бяганица, ако не внимавате, може да станете врата на бягащите духове, които могат да напакостят. Това ще ви бъде средство за предпазване. Тази блокада е почнала тази седмица и ще трае до месец август 1908 година. От горе работят много добре всичките приятели. Вие трябва да бъдете много добри и да знаете, че сте пред очите на онези велики приятели, та никога да не станете причина да кажат духовете нещо лошо против вас. За да се изправи един народ материално, е много лесна работа, но духовно да подигнеш един народ е мъчна работа. Да се обърне един народ към правдата е трудна работа. Може да питате какво е вашето предназначение. Ето какво е: когато правят операция някому, вие да държите ръцете и краката, за да му правят операцията. И ако сторите това нещо, вие ще изпълните вашата длъжност. Когато слушате, че става кражба, някакво злоупотребление и пр., мълчете си, защото духовете са тия, които се оплакват. Сега управляващите (стамболовистите - д-р Гудев президент), са в такова положение, че в тяхно време се разкриват престъпленията, а пък самите те крадат и злоупотребяват. Интересно е, че те сами са злоупотребители, а пък от друга страна, в тяхно време се откриват злоупотребленията и даже те самите са, които са натоварени да ги разкриват. Румъния, например, дава право на Русия да премине през нейна територия, за да направи известно освобождение. Така и вие трябва да станете път, за да преминат духовете през вас, та да извършат операцията на тоз народ. Знайте, че вашите интереси с народа са свързани: ако падат акциите на този народ, падате и вие, става ли народът, ставате и вие. Акциите ви са вложени в сегашното ви прераждание. Стига вие да не бягате от бойното поле, то всичко ще ви се изпрати - и припаси, и муниции, и хляб, и всичко. Занапред нашите събрания ще подкачаме с „Добрата молитва", а ще свършваме с „Господнята молитва".

19 август, неделя В 4 часа се събрахме в салона, а в 4 и 40 минути се качихме в стаичката над салона, в която стая стоеше още масата със съсъдите върху нея. Г-н Дънов определи местата ни около масата, както е означено по-долу. Наредени така помолихме се с „Господнята молитва", с „Добрата молитва". Г-н Дънов прочете от Матей 20, 20 cm.; Йоана 12, 5 cm. и псалом 21, 3, след което всеки един от нас изказа тихо своята молитва, както що ни бе поръчано. А подир това тихо в себе си, поотделно, по диктовка на г-н Дънов, се молихме: за Веригата, за тези, които съдействуват за идването на Царството Божие, за България, за народа, за духовенството, за учителите, за учениците, които посещават училищата, за всички държавни служители, да ги вразуми Господ, за всички земеделци; за всички майки и бащи, за млади и стари, за цялото славянство, за всички други народи. След това всички онези, които са избрали Добродетелта, обърнаха се към стола на Добродетелта, онези, които са избрали Мъдростта, обърнаха се към стола на Мъдростта (Истината), а тези, които са избрали Любовта, се обърнаха към средния стол - на Любовта. - „Да се не устрашава вашето сърце през тази година." Така казва Господ, да имате дързост и Той ще ви благослови, ще имате всичкото Му съдействие, вашата вяра така ще расте. „Великото ваше страдание ще преобърна на радост и веселие; да бъдете верни на това, което сега ви се дава; и ако се окажете верни на малкото, ще приемете и многото. Да просветнат така вашите дела, щото като ги видят човеците, да прославят Отца вашего, Който е на небеса. Да се не смущавате, да се не тревожите за нищо, защото от началото Той е изготвил всичко за вас и никога не трябва да забравяте своето призвание, за което сте пратени на Земята. Подир тези думи Господни се поклонихме 3 пъти и слязохме долу в салона, гдето В 6 ч. сутринта се сложи закуска, подир която г-н Дънов ни продиктува: ХВАЛА Господи, Боже наш. Душата ни има тихо упование на Тебе. Открил си ни пътя Си и виждаме Твоята благост; изявил си ни милостта Си и виждаме дълготърпението Ти; показал си ни любовта Си и виждаме Твоята добрина; посочил си ни истината и виждаме Твоята светост; изявил си ни Името Си и виждаме Твоята правда. Научил си ни на всяка мъдрост и знание и виждаме Твоите велики дела; обърнал си сърцата ни и виждаме Твоето присъствие навсъде; просветил си ума ни и виждаме Твоите творения, че всички са добри; опасал си ни в силата Си и гледаме Твоето могъщество. И след всичките добрини и благости, които си излял отгоре ни според Твоята вътрешна пълнота, нашето желание е винаги да гледаме Твоето лице и да се радваме и веселим в Твоята любов. Ние Ти благодарим за Твоята милост, с която си ни заобиколил; нашата душа се радва, че милостта Ти ни следва. Ти всякога ни слушаш и си готов винаги да ни крепиш и да ни даваш помощ, когато сме в нужда. Благий Господи, велики Отче на небето! Избавяй ни от ухищренията на лукаваго. Ето, Ти си говорил и ние вярваме, че Ти ще ни утвърдиш във веки да Те славим. Господи, Ти, Който си неизменен, закрепи нашите слаби братя и сестри, за да пребъдваме всички в Теб и Ти да пребъдеш у нас, за да сме едно, както Ти и Отец, и да Те прославим с плодовете на живота си пред человеците. Благий Боже, Който си ни дал живот и здраве, Който ни насищаш с хляб и вода и ни задоволяваш с хилядите Си благословения всеки ден! Твоето слънце изгрява всяка заран като младоженец и тича в пътя си, който си му начертал. То ни донася и разпръска Твоите благословения повседневно, в Твоето име оживотворява всичката земя, задига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага и изважда всеки стрък изпод земята, украсява полските цветя с всичката им хубост, която им си дал отначало, развеселява всички живи същества и человека, когото си направил според подобието Си. Вдъхва в неговите жили вяра и надежда, да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благословиш труда му. Велики са Твоите наредби! Всички ние, Твои чада, днес идем да Ти поднесем своята благодарност. Облякъл си ни в дрехите на живота и колко са тия облекла, в които си ни обгърнал. Благословений Господи от всичките векове, приеми нашата благодарност, която Ти поднасяме от душа. Амин. Обясни ни се от г-н Дънов, че тази „Хвала" всеки от нас ще прочита след всеки петък, определен за абсолютен пост, т. е. само веднъж В месеца. Раздадоха ни се пликовете със съобщенията, след което си разпределихме по малко от виното и зехтина, които предстояваха пред Господа. В 9 и половина наново се събрахме около масата в салона и г-н Дънов ни попита: - В този момент какви са вашите мисли? Някои от присъствуващите казаха какво са мислили в момента. Понеже беше съставен списък на политическите лица в България, на хора, които политиканствуват и се занимават с политика, г-н Дънов попита: - Какво мислите за тия хора в списъка? Някои от нас изказаха някои свои мнения, а след това той ни покани всеки от нас да посочи по една страница от Библията, както и по един стих от страницата. Най-напред бе поканен Т. Бъчваров, който посочи Исаия 69;5. После Д. Голов избра Захария 14;7. Пеньо Киров - Битие 18;13. Анастасия Желязкова -4 книга за Царете 23; 18. Мария Казакова - Иоил 2;7. Елена Иларионова - Изход 9;3. Илия Стойчев - 21 гл. от Битие; 3 стих. Мих. Георгиев - 4 Царе 8;3. Ат. Бойнов - 4 Царе 17; 17, К. Иларионов - 2 Коринтяном 13;9. П. Гумнеров - Лука 6;7. Г. Гумнерова -Деяния 4;7. Тодор Стоянов (Стоименов) - Йоана 21;23. След прочитането на избрания от Т. Бъчваров стих, г-н Дънов каза: - Да, Бог знае безумието на всички тия хора. (Думата е за означените в списъка политически лица.) След прочитането на стиха от Желязкова каза следното: - Има все надежда. След М. Георгиев: - Седем години ще има страдание и към 1914 година ще се върна(е) в България. След Т. Стоянов: - Значи на вас се каза да вървите, без да гледате другите. Г-н Дънов избра и прочете от Лука 24;4 и каза: - На Македония ще бъде дадена една малка свобода - това е казано преди три-четири години, - на която ще се радва. До 1914 година все ще има преговори, интриги, разпри помежду европейските народи. Тези неща са в реда си и ако ги знаете всички, ще ви спъват. Че е взето решение в съвета, е вярно. Свободата на Македония ще дойде пак от европейските народи - Англия, Франция и Русия ще й дадат свободата. Русия, щом се освободи от вътрешните си разпри и от Крайния изток, ще започне да борави с политиката си на Близкия изток. Ако слушате Небето, ще ви употребят като посланици, ще работят чрез вас. Урожаят ще зависи от разположението на народа. Гладът в България може да се отмени, а може и да се ускори. През тази година мнозина ще поумнеят, защото една Верига всякога може да предизвика глад в една страна, а да се предизвика глад е много лесно нещо, също и плодородие да се предизвика е лесно. Илия се помоли и нямаше дъжд 3 години. Пак се помоли за дъжд и дойде дъжд. Илия беше човек на Правдата, а Елисей искаше и Правдата, и Любовта и затова го виждаме, че беше благ. Сега вече приближаваме към свършека. Приятелите ни скоро ще си отпътуват - 10 часа и 40 минути сутринта. Поздравлява ви д-р Миркович от горе и казва: „Бих желал да съм с вас; човек все ще разбере своето предназначение, но късно малко. По-малко лутане, повечко работа. Благодарим ви за добрите чувства, които храните към мене." Приятелите си отидоха. При заминаването си приятелите ни казват: „Да пребъде благословението Ми през цялата година към вас." Всички съсъди, които предстояваха пред Господа, се снеха долу в салона по следния ред: Мих. Георгиев донесе голямата чаша; Илия Стойчев - табличката; светилника - Иларионов; тритях стола - Голов, Бъчваров и П. Киров; чаршафа - Гина Гумнерова, Мария Казакова и Елена Иларионова, а всичките малки чашки от горе снеха Петко, Гина, Желязкова, Бойнов и Иларионова. Най-nogup г-н Дънов каза: - Поздравявам ви със събора и благополучно да си отидете по домовете.

18 август, събота Сутринта се събрахме към 9 часа и г-н Дънов каза: - Има нещо на всички да се даде. И това, което ще ви се даде сега, няма никому да го показвате, нито излагате пред чужди очи. Това ще пазите до една година и как ви се даде. Всякога, когато се молите, ще го представяте пред себе си и тогава ще започвате всяко ваше прошение и молитва. Това е желанието на ръководителите. Даже един на друг няма да показвате това, което в тазгодишното събрание ще ви се даде. А всякой ще си го запази само за себе си. Защото тук е скрит един вътрешен духовен закон, че за да растете в истинската мъдрост и любов, трябва да спазвате абсолютно Божиите желания. Няма нужда от философия от ваша страна, вие не сте no-мъдри от Бога. Само по този начин ще може да възприемате Божествената мъдрост и затова трябва да спазвате всичко. Ако у вас трябва да се проявява любовта, това е Неговото желание и следователно вие ще бъдете израз на това, което желае. Между източника и реката никога не трябва да се образува борба. Законът е такъв, че чрез закона на Добродетелта от духовния свят сте слезли тук. Чрез Добродетелта сте слезли в материалния свят, събрали сте всичките нечистотии и Любовта е, която ще ви изпере, а Мъдростта ще ви заведе на Небето. Затова, като се върнете в Небето, не трябва да се връщате празни. Понякога истината се представя в най-простия вид; но само когато едно цвете се развие, тогава ще видите какво е то; и семето, само когато узрее, може да се види какво е. Вие ще разберете отпосле това, което с думи не може да се изкаже, защото има неща, които с човешки език не могат да се обяснят. Преди 10000 години как хората са разбирали нещата, а сега как ги разбират? Затова от човешко гледище живеете в бъдещето, а от Божествено живеете в настоящето. Не стойте като фалирали търговци, които само мислят, нито размишлявайте за това, което ще бъде, а само се радвайте на настоящето, защото то е, на което вие може да се радвате. След тези думи г-н Дънов ни остави и се качи в горната стая над салона и се върна в 12 часа на обяд. После, в 1 и половина часа след обяд, се изкачи пак горе в стаята и се завърна в два часа и каза: - Утре, 19-ого, неделя, в 4 часа сутринта, ще имаме събрание, което ще продължава до 12 часа. Затова събрание се пригответе всички с вашите просби, които имате, било за себе си, било за домашните или приятелите; пригответе си всички въпроси, които ви смущават, и всеки утре да може да се изкаже. Личните ви пликове ще ви се дадат утре. Това, което ще ви се даде тази година, винаги ще го имате пред себе си, понеже всеки плик, който ще го носите, е свързан с магнетически течения, та когато забравите плика, няма да бъдете послушвани; плика трябва да пазите от чужди очи. Ако само един път някой от вас покаже съдържанието на написаното в плика на някого, който и да е той, губите всичко онова, което искате. За молба винаги да избирате и в него да правите моленията си. Плика винаги да държите, щото да не се мачка, а когато отивате в нечисто място, ако Духът ви подсети, оставяйте го. Най-хубавото време за молба през деня е от 4 до 9 часа сутрин и от 9 до 12 вечер. Доколкото спазвате този ред, дотолкова духовно ще се уякчавате. За всяка седмица трябва да си избираме го един ден за молби (молитви), така щото, 52 седмици като са в годината, ще имате 52 дни за молитви. Тия дни ще бъдат петъците. В този ден, петъка, няма да се яде нищо готвено и никого няма да задължавате да ви готви през този ден, но ако има нещо сготвено, без да сте го искали, може да ядете, стига да бъде растителна храна. И като не задължавате никого да ви слугува, Господ ще ви помага, но ако ви слугуват хората, лишавате се от помощта на Небето. В З и половина часа подир обяд събранието се продължи. Г-н Дънов се обърна към Ан. Желязкова, на която пред всинца каза: - Всички неща, които Ви спъват, да не Ви смущават, защото духовният свят работи за Вас. Постенето е една необходимост за уякчаване на волята. Това, което се иска от Вас, е за Ваше добро: умствено, духовно и физическо. Към всички г-н Дънов се обърна с покана да поискаме от горе да ни се определи денят от седмицата за молитва и всички изявихме желание за петък и тогава той добави: - Трите първи петъка от месеца да бъдат за молба и през тях ще се яде това, което се каза преди малко, а последният петък ще бъде за пост. През първите три петъка може да употребявате и стоплено вино по малко, варено в четвъртък жито, посипано със захар и орехи, може и едно кафе или един чай. Това е хигиенично правило за укрепване на физическото ви тяло. И така, за през тази година остават следните правила: всеки петък през седмицата ще се молите за уякването на Веригата, като в молитвата си прекарвате в ума имената на всички, които сте във Веригата, а последният петък се определя само за пост и молитва. Които пък искат да се молят за умрелите, да сторят това в петъка преди Рождество, петъка преди Великден и в петъка преди Голяма Св. Богородица. Това за тази година. Не са само петъците, които ще помагат, а и молитвата да е от дълбочината на сърцето. С подигането на въпроса да се молите за умрелите, ще ви кажа: за да можете да помогнете за астралния мир, трябва вие да сте се подигнали, защото, преди да можете да помогнете, ще се явят около вас други умрели, да кажем, не тези, за които се молите, които също ще искат вашата помощ, а те не са малко, които имат нужда от помощ, и вие ще се видите в чудо. Както казах, личните ви пликове утре ще ви се дадат и това, което ще бъде писано в тях, хвърля светлина върху пътя, в който трябва да вървите. В съдържанието на писаното в плика се дават на всекиго по 3 думи, да ги разберете и ако сторите това, ще вървите успешно в пътя си. Обмислете всичко за какво ще се молите утре заранта, отнасящо се лично до вас, за вашите материални и духовни нужди, искайте благоволението Божие за отстранение на всички препятствия, които спъват Неговото Царство. Ще се молите всички за напредването ви в избрания път. Молитвата, която ще правите утре, за всеки поотделно да почне така: „Господи Исусе Христе, Иехова-Елохим, Утешителю Дух Светий Адонай", а пък ще я свършвате с думите: „Защото, Господи, с идването на Твоето Царство е нашата радост; в осветяването на Твоето Име е нашата слава, и в изпълнението на Твоята Воля е нашата любов."

17 август, петък В 9 и половина сутринта, след прочитането на cm. от 17 до 26 от Евангелието на Йоана, 17 глава, г-н Дънов каза: - Човешкият живот започва с истината. Думите в прочетеното от книгата Господня „освети ги" значат „очисти ги". Светост и чистота са синоними. Светостта е едно състояние на духа, в което няма никаква дисхармония. В него не могат да се явят никакви лоши чувства и желания и няма почва за грях, защото в този свят всичките желания са ясни на духовния свят и нищо не може да се зароди, което да бъде причина за греха. Затова в прочетеното се казва „Освети ги чрез Твоята истина", защото ако така сте осветени, злото няма да има почва. За да бъде человек осветен от Бога, трябва да бъде готов и да слезе в ада, и да отиде в небето, където и да го праща Господ, и не бива да се поражда подозрение, че това, което Бог му дава, е зло за него. Един человек, осветен чрез истината, ако и в ада да слезе, той и там ще хвали светлината, затова безразлично е за него где ще го изпрати Господ. Затова ние поставяме истината да съответствува на очите на человека, гдето основата на неговия мозък може да се осветява; и понеже основата на мозъка съответствува на нисшите сфери, то не може да се слиза по нисшите сфери на тялото; затова основният камък на мозъка е истината на ума и всякой, който гради знанието си без истината, това знание ще се срути и затова основа на знанието е истината. Само истината е, която разкрива творческата деятелност на Бога. На вас ви се струва, че истината е нещо невъодушевено, само една дума, но истината е един акт. Когато Господ иска да разкрие Своя творчески акт, да разкрие Себе си, каква мисъл има, Неговото желание - това Негово желание спрямо нас ние го наричаме истина. И така, да живее человек с истината значи да бъде заобиколен със светлината на Божествения Дух, Който работи. Истината е едно велико течение, което слиза от Царството на Виделината на Божествените светове и в по-ниските светове образува краските. Истината във физическото поле се явява в червената краска, основната краска на живота, гдето започва всяко органическо развитие. Червената краска по естество е най-долната в лествицата на краските, но същевременно тя е най-високата. Когато истината слиза от горе към физическото поле, ще произвежда такива вибрации в човека, каквото е състоянието му в момента. В най-нисшите проявления на червената краска се проявяват най-нисшите организми. Тези нисши организми всякога проявяват една средна деятелност към тези человеци, с които имат сродство, и ако средата, в която живее един человек, е чрезмерно гъста, те от дъното на живота се стремят да излязат на повърхността и колкото повече се сгъстяват долу, излизат към повърхността и вследствие на това се явяват разните болести. Болестите са борбата на човешкия разум, на човешкия организъм; така, когато един нисш организъм действува върху един висш и взема надмощие, образува болестите. А когато един висш организъм, висш живот действува върху един нисш, дава здраве. Затова, ако плътта има надмощие над духа, човек всякога ще заболява; ако духът има надмощие над плътта, человек всякога ще бъде здрав. Като знаете този основен закон, прилагайте го в живота си. Защото ако вие разрушавате това, което Господ е създал, другите ще ви разрушават повече. Ако вие не любите вашия живот, как очаквате другите да го любят? Да любите, това не значи да се удоволствувате. Да любите значи да се стремите към Бога и да Го възприемате в себе си постоянно. Вашата любов към Бога се проявява в три направления: в стремление, което значи правда, в единство, което значи добродетел, в образ, който значи живот. Божията любов спрямо вас се показва в падание, което значи истина; в страдание, което значи благост (какво мислите, че е последното?), и в смърт, което значи осиновление. Сега се качвате нагоре и когато стигнете върха на вашето съвършенство един ден, ще разберете вашата любов към Бога и ще почнете да слизате надолу, ще разберете любовта спрямо вас; защото, когато почнете да слизате надолу, за да помогнете на вашите братя, тогава ще познаете Божествената любов спрямо вас; и тогава вие ще слизате и възлизате постоянно и това ще бъде вашата вечна радост и блаженство. Във връзка с това вие искате да възпитавате волята си. За възпитанието на волята си ще употребявате жълтата краска, понеже при възпитанието на волята умът трябва да вземе активно участие, та известни сили да можем да ги управляваме и приспособяваме за всякой един даден акт. Една невъзпитана воля често пада под червената краска със своите вибрации и се преобръща на една стихия и за да се извади от това състояние, трябва да се употреби жълтата краска, която ще подигне вибрациите над червената краска и ще започне да се развива по един нормален път. Старайте се да си представяте в ума жълтата краска и се старайте да схванете съдържанието й. Като гледате жълтото цвете, например, волята ви се усилва; по този начин ще въздействувате естествено върху вашата воля. Тези от вас, които са избрали първата стъпка - Добродетелта, те ще употребяват жълтата краска. Тези, които са избрали втората стъпка - Мъдростта, ще употребяват синята, а тези, които са избрали Любовта, ще употребяват розовата. И тогава ще правите разни съединения. Добродетелта е основа на волята и ако нямате воля, няма да бъдете добродетелни. За волята е потребна жълтата краска, понеже умът взема участие. И тогава, за да се възпита сърцето, употребена е розовата краска; за волята -жълтата; за мъдростта-синята. Първо е жълтата, после синята, после розовата. В музиката двата тона, които нямат подобен, образуват дисхармония; и у вас когато се намери дисхармония, антипатия, трябва да се лекуват вълните на вашата душа. Някой ти открадне, например, парите; ако вие кажете, че тия пари са били негови и той си ги е взел, тогава ще настане успокоение у вас. Добродетелният човек е богат, той не се гневи. И ако у вас има някакъв недостатък, вие сте сиромаси. Сега само учите начините как да забогатявате. Вие много пъти се оплаквате от вашите погрешки, но ако знаехте как да ги премахнете, щяхте да изучите много добре себе си. Вие трябва да се радвате на погрешките си, защото от погрешката именно се показва, че сте имали едно слабо място. Така че, за погрешките не се разкайвайте, че сте ги направили, защото вие не можехте да не ги направите. Колцина от вас се усещат слаби и искат да имат помощта на Веригата? Тези от вас, които имат спънки, какво искате да им се помогне? Законът е, че колективните благопожелания съдействуват, за да се усили този, който желае. Сега във Веригата да се отмахнат тия препятствия, защото един, който е недъгав, може да накара други, който е по-силен, да изхарчи повече сила. отколкото трябва. Така, който почне да се моли за другите, показва, че се е усилил, а който се моли само за себе си, показва, че е слаб. За да може Веригата да помогне, трябва колективна молитва. Тази година можем да направим така: всякой, който се намира в нужда, да отправи до мене писмо и аз ще ви определя време, когато да се молите и да знаете, че ще се определи една форма на тия писма, та когато го получите, да знаете за кого ще се молите. И в такива случаи винаги ще призовавате имената на тримата приятели, като казвате и имената им. А когато призовавате приятелите, казвайте: „Господи Исусе Христе, И. Е., Утешителю Дух Святий А." (И. = Йехова, Е. = Елохим, А. = Адонай - Светият Дух. - Бел. на Вергилий Кръстев.)

16 август, четвъртък В 4 часа заранта всички се събрахме в салона, където ставаха събранията ни и откъдето в 5 часа точно се изкачихме всички заедно по снощния ред: Т. Бъчваров, Дим. Голов и т.н. от 1-вия до13-ия човек. Всички застанахме пред масата, г-н Дънов чете една молитва, ние повтаряхме подир него. След молитвата се завърнахме в салона, насядахме на местата си и в 6 часа г-н Дънов между другото каза: - Днес ще сформираме Веригата в астралния свят. В света има 7 магнетически течения - положителни и отрицателни. Първото магнетично течение е в краката. Второто течение е във връзка с човешките сили, човешките енергии. Третото течение е свързано с човешките чувства. Четвъртото течение е свързано с човешката мисъл. Петото - със съзнанието на човека. Шестото - с течението на живота. Седмото е свързано с висшето проявление на человека, с човешкия дух. Тези течения могат да се разширяват и сгъстяват и според това разширяване и сгъстяване са и разните състояния на човека. Когато едно проявление се сгъстява, минава едно преходно състояние, затова всяко едно сгъстяване е акт на творчество и всяко сгъстяване е акт на порядък. Излишъкът на нещата създава злото и щом се изчисти злото и остане самата сграда, това е доброто. Когато нашето тяло се гради и съгради, излишъкът ще падне в нашите сфери и този излишък ще стане творческа основа на друг свят. Когато человек не разбира мястото на работата си в тази сграда, той сгъстява състоянието си, образува се гъста атмосфера и спира своята деятелност. Когато дойде друго течение и тя те измести от течението, в което си турен, тогава ще усетиш страдание. Например, когато мислиш лошо за другиго, това показва, че сте в едно противоположно течение и страдате. Не прилагайте този принцип в частност, а го прилагайте в общност; не се осъждайте, не осъждайте и другите. В умствения свят се изисква да бъдете активни, но същевременно спокойни. Леността е признак за сгъстяване на течението. Човек може да бъде активен, да не прави никакъв шум при това. Не е шумът, който показва работата, а плодът е, който показва работата. Светлината не прави, не вдига шум, но работи, подига живота. Бог запълня всяко пространство, но в него съзнанието е друго. Колкото повече Божественото съзнание се усилва, толкова повече и Божествените центрове се усилват и с това ви се помага. Хората често пъти са отражение, отклик на онова, което желаят. Страстите и желанията на Земята се отразяват върху вас. Земята не е от напредналите души и ако се оставим на нея, няма да напреднем много. „Великата блудница", това е нашата Земя, която, така да се каже, блудствува с другите земи. Помнете: има отиване надолу и нагоре. И ако Земята се привлече от по-лош свят, ние ще станем още по-лоши. Близо към Бога сме, когато се приближаваме към центъра и далече сме, когато се отдалечаваме от него. Така в един кръг, колкото отиваме към центъра, толкова по-близо сме до централната точка. Откакто човек се съзнае като човек, необходими са 7 прераждания, за да стигне до Бога. В седемтях прераждания той достига до степента „светия и по тази група от кръгове се стига до Якововата стълба. Как трябва да се подигате? У вас теченията още не са свободни, те са още стени. Вие все се пазите един от друг и се страхувате един от друг. Не се бойте, че може да пропаднете. Знайте, че е невъзможно да се изгубите. Бог, Който е всесилен, ще избави всичките. Научете се да познавате Бога. Бог сега е във Веригата, гледа ви, но вие не Го познавате. Ако вие съзнаете, че Бог е у вас, по светлината, която ще излиза от вас, ще озари всеки един брат и вие ще го виждате такъв, какъвто си е, също ще може да видите как сте скубали косите на някой ваш приятел и в тази светлина именно ще виждате и ще се разкаете за всичко, което сте вършили. Ако дойде една лоша мисъл, кажете й: „Ти не съществуваш и нямаш власт над мене. Ти си илюзия и нямаш сила над мене." Защото лошите духове понякога хипнотизирват и връзват человека, но ти можеш да се освободиш от въжето на лошия дух. Когато дължим на някого, ние постоянно мислим за него, неговите магнетически течения ни препятствуват и ни спират. Затова добре е всякой да се освободи от онова, което дължи на другиго. Така при скарването някой те обиди и ти постоянно мислиш защо да те обиди така. Ако искаш да се освободиш от тази мисъл и от обидата, трябва или в него да се роди съзнание, или ти трябва да оставиш тази мисъл да си отиде. За да живеете в Божествена хармония, трябва да държите винаги връзка с главния център. Например направете един такъв опит: когато се намерите в крайна нужда, обърнете се към мене със съзнанието и аз ще ви помогна. Пазете се от мислите на гордостта. Молете се един за другиго, защото на другите като не е добре, и на вас няма да е добре. Ако мислиш, че ти си спасен, а хората не са, знай, че ти сам не може да бъдеш спасен; а когато мислиш, че хората са спасени, тогава и ти покрай тях си спасен. България мяза на един луд бик и тази Верига е едно въже, с която сме го вързали, и вие не бива да се плашите, че Веригата ще се скъса, защото по-скоро рогата на бика ще се строшат, отколкото Веригата да се скъса. Трябва да знаете, че не само рогата, но и шията на бика е вързана. Наистина, че другите хора ще черпят от вас, но вие трябва да се радвате, че чрез вас иде подобрение за всинца. Може да попитате: „Та ние ли сме най-добрите хора?" Вие не сте най-добрите, но сте най-подходящите да се повикате за дадената минута. Не се безпокойте, че не сте духовни или дали ще станете духовни. Мисълта да станете духовни да изчезне от вас, защото ако се питате дали днес сте по-духовни, това значи да се спъвате в пътя си. После, не прецеждайте комарите и да казвате: „Той направи еди-каква си погрешка." Не бързайте да се критикувате или да съветвате, но се учете от всичко. Не се дразнете един друг. А ако някой от вас иска да каже нещо на другиго, нека му каже в очите, ясно и откровено, а не задкулисно. Бъдете прями пред Бога, откровени, чистосърдечни. Вие трябва да стоите спокойно, дори и когато ви дялат, да не мърдате, защото тогава архитектът работи, та, ако мърдате, повече ще страдате. Архитектът знае колко пъти и как да сложи чука си върху вас. Много пъти у вас ще се роди тщеславие и гордост, от това ще се яви състезание: ще искате всеки да излезе най-напред. Но аз ви казвам, че всички ще излезвате напред, защото всякой един от вас ще станете опорна точка, о която ще се движи Веригата. И после, да знаете, че около вас ще се образуват и други вериги и вие ще влияете върху тях. Ако Господ ви люби, радвайте се на това, защото сте свързани с целия свят, свят на духовете, и тогава ще сте благодарни, че и на Земята ви е добре. Повечето от вас ви спъват материалните работи, а малцина ви спъва философията. Но казано е: „Няма който да е оставил баща или майка, та да му се не даде стократно." Бог ще ви даде богатството, щото да се радвате в делата си и работата си. На всякой един от вас ще се даде онова, от което има нужда, само дръжте чисти желанията си. Дръжте стока първокачествена и плащайте добре на слугите си; и всичко така като струвате, ще се подобри лицето и душата ви и ще станете по-красиви и вътрешно, и външно. Човек може да бъде красив само когато Господ е в него, защото красотата е Божествен атрибут. Тези от Веригата, които са по-слаби, ще имаме едно събрание, да се помолим за тях, та да се подобри положението им. И аз ще ви кажа какви работи не сте довършили, та да ги свършите. Вие трябва да се пазите, да не се сближавате много един до друг. Вземете две дървета, щом много се сближат, изсъхват, когато86, за да виреят добре, трябва да има известна дистанция между тях. Спрямо человеците, всякога трябва да даваш толкова, колкото вземаш. Няма желание, няма мисъл у вас, което да не се осъществи. Всичките ще се осъществят на своето си време. Няма желание или нещо, което вашата душа да е пожелала, та да ви се не даде; само че не бива да бързате, да изваждате вложеното в банката предварително. Не се насилвайте, защото с насилване и мъчене работата не се върши. Гледайте да запазите това, което ви е дадено, защото ако си излеете чашата, никой не ви е крив. Довечера ще имаме събрание в 8 часа. В 8 и половина вечерта събранието продължи. Между другото, и сега г-н Дънов каза: - Вие се чудите как ще виждате и как ще слушате. Ако вие имате физическо зрение и физически слух, една стъпка напред и ще се яви астралното ви зрение и слух. Вие се спъвате в това, че астралният свят е различен от този, обаче вие ще го намерите за подобен на този, ако го видите, с тази разлика, че е по-хубав. Астралният свят е далеч стотина километра над земята. Вашите духове, когато се явяват, си оставят телата в небесната съкровищница. И ако искате вие да се яви един от вашите учители, трябва да се подготвяте цяла година и да разберете живота. Ако така сте подготвени, един от нашите приятели може да се яви. Какво разбирате под думата „добър" човек? Когато казвате добър кон, разбирате, че неговите мускули, кости, тяло са в порядък. Добрият човек не може да бъде болен. Когато говорим за добродетел, винаги разбираме човешката личност, но тя обема нещо повече. Един добър човек винаги може да спазва равновесие. Ако се страхуваме да не изгубим мнението на един човек... Но добрият човек никога не си изменя мнението. Ако сте добри, винаги ще се разбираме. У вас се заражда една мисъл: „Дали сме добри?" Всъщност вие сте добри, но сте лениви, духовно лениви. Немарливи, индиферентни и не знаете как да употребявате добрината. Понякога се показвате много работливи, но това е само привидно. Приличате на един човек, който работи само когато господарят му е при него, а щом никой не го наблюдава, работи си пак както знае той. Леността е вследствие на земната душа, която ви завладява, и Господ, като вижда, че хората са много мързеливи, изпраща им страдания, за да напуснат мързела. От леността вие може да се освободите по следния начин: трябва да се подигнете духовно, за да може да влезете в една атмосфера, която ще способствува за вашето подигане. И затова, когато ви дойде една добра мисъл, изпълнете я, не я пренебрегвайте, защото ако начаса я изпълните, тя е, която ще ви помогне да се подигнете. Трябва да ви се припомнят старите светувания, защото хиляди години сте се скитали, та сте забравили как сте живели в Небето и затова сега е нужно да ви се напомни. Там, гдето има леност, не може да се развие волята. Затова добродетел и леност са две несъвместими неща. Ако бихте видели какво представлява един възвишен дух, каква енергия, каква подвижност, какво постоянство и настойчивост има, щяхте да се чудите. Ако сполучите да подигнете някой от вас, вие подигате и себе си и това е вашата награда. Земната душа е, която ви препятствува в живота и тя е, която ви държи и дърпа надолу. Няма нужда да се страхувате и съмнявате в пътя си, защото тези учители, които сега ви се дават, ще ви ръководят и направляват. Един пътник в гората може да се съмнява и страхува, ако нямаше водител, но щом има водител, няма място за страх. Обърнете внимание върху тримата приятели, които са ви назначили учители, и като изхвърлите леността, ще пресечете всичките нишки на влиянията, които ви спъват в пътя ви. Вие можете да си помагате един друг из пътя. Спрямо този свят сте длъжници да работите, затова не искам да ви вземам от света, а искам да работите, да подигнете и себе си, и околните. И силата отгоре ще дойде постепенно, полека-лека, едновременно с деятелността, която проявявате. Сега вие търсите лек за леност, нали? Аз ще ви кажа, че този лек е да се научите да любите. Всичко в света зависи от любовта и ако опитате това, ще видите, че е така. Молете се, за да ви се дадат някои упътвания от горе. Вашите умове не могат да издържат влиянията от горе в тази минута и затова нека свършим засега, а утре в 9 часа сутринта ще имаме пак събрание.

Протоколи от годишните срещи на Синархическата Верига на Учителя Петър Дънов (1906-1915 година) ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1907 година ВАРНА Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ 15 август, сряда, 7.30 часа вечерта В 7 и половина часа Вечерта имахме Господнята вечеря, която се състоя в следния ред: във високо построената стая, в зданието, в което държахме нашите събрания, над салона, в който се събирахме, се постави маса във формата, показана на рисунката, на която маса бяха поставени пасхалните съсъди, а до нея - три стола за И. Е. и А. Отец Благодарност Богу-Отцу Господ Исус Христос Адонай-Св. Дух Иехова-Елохим От салона по стълбите се изкачвахме в стаята и пред Господа един по един изпълнявахме следното: благодаряхме Богу-Отцу; молехме се на Господа Исуса Христа-Иехова-Елохим, за да даде подкрепа за себе, близки, домочадие, народ, славянството и цялото човечество. Молехме се на Светия Дух-Адонай да даде просвета и изпълни с всяка мъдрост, като при изпълнението на този пункт изказахме и стъпката, която сме избрали: който от нас е избрал Любовта, ще каже, че е избрал Любовта, който е избрал Мъдростта, ще каже - Мъдростта, а който Добродетелта - Добродетелта. Правихме no 3 поклона и най-после прочитахме лентата в Библията, поставена на масата, оставяхме и пликовете с волните пожертвувания и се връщахме. Обръщенията ни при изпълнението на горните 6 стъпки ставаше по приложения образец. Редът, по който отивахме, бе следният: 1. Тодор Бъчваров. 2. Дим. Голов. 3. Михалаки Георгиев. 4. Петко Гумнеров. 5. Пеньо Киров. 6. Конст. Иларионов. 7. Ан. Желязкова. 8. Мария Казакова. 9. Анастас Бойнов. 10. Елена Иларионова. 11. Илия Стойчев. 12. Тодор Стоянов (Стоименов). 13. Гина Гумнерова. Всякой един, след като изпълняваше горните 6 пункта, слизаше и отиваше друг. Този ред. според както ни се обясни от г-н Дънов, се е продиктувал свише. След изпълнението на гореспоменатите наредби, събрахме се наново в салона, отгдето всички заедно по горния ред, начело с г-н Дънов, се изкачихме наново горе, гдето застанахме пред масата и стана преломяването на хляба и подаване чашата с надписана буква, означаваща името на този, за когото е предназначена, пълна с вино. И понеже предназначеното ястие за Пасхата беше на масата, то заедно с подадените пълни чаши с вино всеки взе по нещо; и слязохме така в същия ред и насядахме на масата в салона. След свършване на Господнята Вечеря г-н Дънов ни покани за събрание утре сутринта в 4 часа.

ЛЮБОВТА И ЖИВОТЪТ На 28.Х. имахме същия кръжок, втора сбирка, и на зададените въпроси за противоречивите стихове в Св. Писание, духът ни посочи да прочетем долните места: Псалом 71:1; 130: 6; Послание к Евреем 6: 6-10; 13: 9; Римл. 14:7; Притчи 29: 26; Второз. 27: 9; Исая 56: 10; Езек. 29: 10; Матея 26: 49 и 27: 20. След прочита той написа това изяснение: „Ето едно противоречие, което смущава вашия ум. Това са извадки от Словото. За да ги разясните, треба всяка да бъде на мястото си. Никога да ви не смущават противоречията. Противоречията са необходими разяснения в живота. Вий искате всичките неща да ви бъдат ясни, но това е невъзможно. Невъзможно е само за настоящия живот. Ако постъпите в едно училище да следвате, щяха ли да ви бъдат всичките неща ясни? Не. Така основната мисъл на всичките стихове е да търсите Господа. Противоречивите учения, то са ония мисли и желания, които спъват вашето развитие. Не всяка почва е еднакво благотворна за вашия живот. Сега знаете ли коя е истинската почва? Тя е любовта! Но какво нещо е самата любов? Тя е вътрешното съдържание на живота. Да любиш значи да живееш, да мислиш, да желаеш, да се движиш да работиш. Но вие се вплитате постоянно в противоречивите мисли, като казвате: „Какво треба да работим?" Работете доброволно каквото ви попадне. Не избирайте работите си. Не определяйте положението си. Не се вързвайте. Свободни бъдете, както Бог ви е направил. Робството е от человека; свободата е от Бога. Работата е от Бога, леността е от човека. Леността - това е майка на нехайството, немарението, а немарението е баща на всичките злини. - Добре! Вие искате да живеете за Господа. Как, доброволно ли или принудително? Кое от двете предпочитате? Свободата или робството? Може да ви се види странен тоя въпрос, който ви задавам; може да ми кажете: „Ние сме свободни." Добре! Ако бихте били свободни, бихте действували, не бихте се спъвали в нищо; но сега колко пъти се спирате и намирате известни спънки, неприятности, страдания, които често ви отчайват. Сега, при такова едно състояние, може ли да се каже; че вие сте свободни? Не, не сте още. И то просто по тая причина, че ви е страх от светът! Светът - това е голямото страшилище за вас, от когото често треперите, боите се както малките деца. Страх и любов са две неща несъвместими. Но аз зная къде е вашата спънка. Вие мислите, че ако почните да любите, ще станите роби на другите, ще изгубите своята личност и свобода, понеже мислите, че любовта е сляпа. Не, приятелю, Любовта е най-висшето проявление на Бога. Да любите значи да живейте разумно. Ето това означават всичките стихове, които ви цитирам."

ДУХОВНИ ЯВЛЕНИЯ В НОВИ ПАЗАР Като разговаряхме върху духознанието. г. П. К. Дънов, известен на мнозина от читателите ни, разказа следните случаи: „Преди няколко години живеях в Нови Пазар заедно с баща си, който в туй време запълваше вакантното свещеннишко място в оня малък градец. Къщата, в която живеяхме, се помещава в църковния двор. Срещу нова година беше. Аз седях с часовник в ръка и отпред стоеше разтворено Свето Писание, от което мислях да чета нещо при посрещане Новата Година. Баща ми спеше тихо на леглото си. Тъкмо когато стрелката на часовника ми дойде до числото 12, един силен удар изтрещя по прозореца. Разбрах, че това бе поздрав за Нова Година от някой вънземник, който е разбрал моето очакване. Баща ми, стреснат, подскочи на леглото и попита уплашен: - Кой блъска? - Един наш познайник минава от тук и ни поздравява за Новата Година - отговорих аз на баща си, но той, види се, разбра, че говоря за някой жив приятел, та каза: - Той да си не позволява тъй да блъска!" „През 1900 година, преди онова наводнение на р. Ана-дере, която отнесе сума къщи и дюкени в първите дни на август, отишел бях за малко време във Варна. Къщата остана да я пази моята братовчедка, М., която се отличаваше със сърдцатост и затуй я наричахме „мъжка Драгана". Освен безстрашието, тя се отличаваше и с упорито неверие и отричане на духовния мир - нощя сама без страх минваше през гробищата. Но през първата вечер на нейното вардиянство се случват неща, които не само я изплашват, но веднаж за винаги изкореняват неверството й. Щом се смрачило, тя се прибира в стаята, като затворила добре всички врати. По едно време слуша, че някой ходи по дюшемето на съседната малка стаичка, дето аз преживявах. Помислюва, че някой е влязъл през прозореца; грабва ламбата и отишла да види кой е; но не вижда никого. Между туй стъпките си следват; тя се повръща уплашена в другата стая и с настръхнали косми се вслушвала в стъпките на невидимия посетител. На следнята вечер не смеяла да замръкне сама в къщи. Като се върнах, тя ми разправи горната случка с въпросителен израз на лице. - Е, защо се боиш: той е бил гвардияна на стаята ми - казах й насмихват аз. - Махни, махни - промълви тя - сега вече вярвам, че има духове..." Т. И. Б-в.

СВОЕНРАВИЕТО (Свети наставления и поучения) Начало на мъдростта е разбирането пътят Господен. В това стои начатъкът на всяко знание, полезно за човешкото сърдце. Следователно, за да станеш мъдър, трябва да напуснеш своенравието, което е главна спънка във всеки живот: своенравния човек не може да се съобрази с това, което е добро; понеже своенравието е начало на безредието, което изключва добродетелта. Всякой, който иска да напредне в живота или да добие знание и мъдрост за нещата на света, треба да напусне своенравието, което, ако не се премахне на време, ще внесе безпорядък и ще разстрои самия живот; понеже своенравието желае да ходи в своите собствени пътища без да мисли за техните лоши сетнини. Своенравния по прищевките на своите желания иска да измени общия ред и да накара нещата да се движат съобразно с него. За него желанията на другите не важат нищо. Той е сам на себе си господар, на когото всички треба да изпълняват своенравната воля. Своенравния човек е упорит въз всичките си пътища. И упорството на своенравната душа е първото начало на всичките нещастия; защото своенравния упорит човек е немарлив към доброто на другите, а следователно, към своето добро, което се включава в доброто на неговите ближни. А знайно е от опит, че немарението е майка на всички злини. И ти, който искаш да избегнеш от злото, знай, че своенравието е негова баща, а немарението -негова майка, упорството - негов брат, а безразсъдието - негова сестра. И тъй, своенравието е лишено от всичките добродетели. Затова, който ходи в неговите пътища и слуша неговите съвети, няма да види добро в целия си живот. Пази се, следователно, от подобен лош нрав, който ражда злото от себе си. И ако си мъдър да разбираш тия неща, които ти се казват, блажен си, понеже от разбирането на нещата зависи твоето щастие - само те се пряко управляват от Духът на Бога. И там, дето Бог сам управлява и ръководи нещата, не може да съществува никакво зло, защото Той е пълна виделина, която прониква всичко. За това приеми знанието и мъдростта да са твои ръководители и животът ти винаги ще бъде пълен с мир и радост. Мъдростта ще те учи как да живееш и това ще постигнеш с помощта на постоянството и неуморимото прилежание, които постепенно ще развият и предадат на душата ти всичките добри качества, които й са дадени от Бога; а с тяхното развитие и разцъвтяване твоята душа ще заприлича на обработена и добре наредена градина, в която всичките плодове на животът ти ще озряват на време и приносят изобилна жетва от всички добродетели. И тъй, ходи с пълнотата на сърдцето си пред Бога и слушай всякога Неговите учения и те ще ти бъдат всегдашен свет. Пази душата си от тези лош нрав, не давай му място да се загнезди в тебе, защото с неговото влизане в твоята душа ще влезе и дявола, който хиляди лоши семена ще посее в твоята душа и ще станеш разсадник на злото и стежание на ада, който ще разполага с тебе както иска. И горко ти, ако лукавия се вмъкне и загнезди в тебе и ада направи път до твоята душа. Истина ти казвам, няма да излезеш здрав, до като не заплатиш с живота си. Прочее, пази се от това голямо неогасимо зло, което може да те лиши от всички блага и те направи окаянен за винаги. И тъй, не давай място на дявола, нито на брата му; дръж баща му и майка му на страни, да не би да ти станат съседи; вярвай ме - винаги ще плащаш скъпо за техните гостби. За това окрепи се в добродетелта; облечи се в истината; въоръжи се в правдата и вземи оръжията на любовта и ще бъдеш винаги свободен от тяхната власт; ще имаш свободата, която никой не ще ти отнеме; ще притежаваш мирът, който никой не ще ти наруши и - щастието, от което никой не ще те лиши. (Мисли, диктувани от възвишен дух.)

ТАЙНИТЕ НА ДУХА „С правда ще се утвърдиш." Еманоил. Онзи, който стои, ще устои; и твърдия в истината ще е твърд винаги. Затова, братия мои, съобразявайте живота си със закона на благодатта Господня. Бъдете готови да услужите във всяко добро и благо дело, понеже това е волята на Отца вашего, Който е горе в небото. Затова препашете чреслата си с правда и пригответе сърдцата си в светост, за да сте готови да служите във великото дело, на което Бог на силите скоро ще ви призове. Защото Бог, Който се е открил, не ще ли да покаже Своята сила, Своята слава, Своето величие? Не ще ли да изяви Своята благосклонност, благост, дълготърпение, Своята велика и неизразима любов? Да, без всяко съмнение. Защото кой е онзи, който ще се изпречи и ще Му забрани да не струва онова, що е Неговата блага воля? Нима Той треба да се съобразява с човешките постановления и човешките закони? Разбира се, че не. То ще бъде богохулно да се стараем да ограничим Неговите възнамерения и желания, понеже онова, което Той желае да прави, колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто и най-благото, което Неговата любов извършва за вечното добро и благоденствие на нашата душа. Защото не е добър и велик онзи, който сам мисли, че е такъв, но онзи, за когото истината гласи. И тъй, нека се въоръжим с величието на истинското търпение да понесем всичко за Неговата слава. Защото който понася поношения от любов за Неговото Име, пребъдва в Него самаго, а който пребъдва в Него, пребъдва в Неговата слава. А славата на Отца е истинска слава на живота. И тъй, онова, което любовта върши, е винаги славно и велико, защото Тя е испълнение на закона. А Царството Господне е вече дошло в сила и затова всичката земя треба да се изпълни от величието на Неговото присътствие. Мъдростта Му треба да обърне и завлада всякой ум, а любовта Му - приготвените сърдца. Тъй щото Господ да царува винаги със своя избран род. Часът наближава и не е далеч от вас, когато ще бъдите призовани да се обедините с Него в едно тяло, един дух, един ум, едно сърдце и душа. Тогава ще се изпълни обещанието: заедно с Господа и ведно с Господа. Радвай се, земя, и весели се, небе за твоите избранни. За това изпитването на всяко добро нещо е необходимо за успехът на духовния живот, а знанието на съвършенното вечно добро е самия път за въздигане на душата и нашия ум, сърдце и дух към небето. Понеже знанието за истините на този ваш живот са светилници, водящи звезди за мястото на онзи живот, в когото пълнота царува. Следователно всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „Грабва го", или както е казано: „Царството Божие на сила се взема, и които се усилят, го грабват." В тия думи се съдържа велика истина. За да придобием завещанието, треба да станем мъже. Необходимо е едно коренно приготовление; т.е. както Израил, който робува в Египет и след 400 години получи обещанията, дадени Авраму за Ханаан. Той требаше тогава да излезе от Фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието. И не само това, Израил, който не беше още доволно силен духовно, требаше да чака още четиридесет години след преминуването в пустинята, до като стане силен да грабне наследието чрез сила. Сила беше необходима, защото неприятеля се бе загнездил, завладал това обещание до като Израил беше още младенец, но сега в пълното си възрастие той трябваше да придобие обещанието на Отца си Аврама чрез силата на своята мишсца. По същия начин и ний треба да завладеем „Царството Божие* на земята със сила и дух и да изгоним неприятеля вън от пределите на това царство. Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем реката Йордан и да вземем чрез сила земята и да я направим вечно наследие на светите, на избрания род на Господа, наречени царе и свещеници. Царе на доброто, а свещеници на истината. Ето Той иде да посети земята. Денят на Неговото посещение ще бъде ден страшен. Всичките краища на земята ще бъдат изпълнени от силата и славата на Неговото присътствие. И ще очисти човеческите синове и ще ги претопи както злато и сребро и ще приносят Господу приношения с правда. О, народ и народи, вий, които спите - събудете се и пригответе се за да посрещнете Господа Бога на силите. Защото Бог наш няма да пощади нечестивите. Царството Му на земята ще бъде царство на Мир и Правда. Синове човечески, синове Божии, пригответе сърдцата си, за да Го посрещните и приемите в сила и слава. Колко са сладки мислите Господни! Колко са велики Неговите въжделения и възнамерения! Господ иде да се въцари и да очисти земята от неправдата. Защото така говори Господ: „Ето, посред вас стои един, Когото Бог помаза за цар, и Когото вие още не познавате, понеже е скромен и смирен по сърдце. Но Бог ще Го възвиши със Своята десница, за да познавате всички, че Той е Бог Всемъдър, Бог Всеблаг, Бог велик и славен. Затова пригответе се от дълбочините на душата си. Поклонете Му се вий, които Го любите, благословете Го в духът си." - „Ей Господи, ела, ний ето Те очакваме, да бъде всичко според желанията на душата Ти и според благата Ти воля." - „Възвесели се ти, който си избран от Господа и въспей на Бога; понеже прослави се Господ. Враговете Му са паднали вече, веригата за беззаконния е готова и бездната чака да го приеме и да го върже за тисящи години. Ето ще са съди Господ с този род при въдворяване на Своето видимо царство. Радвай се, Сионе: денят на спасението ти изгря." Ето това е словото Господне. Не е ли Той, що е родил чрез Духа Си Своя избран род - Свещеници и Царе Богу, за да Му служат винаги с чистота и светост? Господ зове, има ли някой да слуша и внимава в сърдцето си за думите на устните Му? Чуй и разбери що говори Господ. Не постави ли завета на Своето царство, за да въдвори мир и любов помежду синовете човечески? Но ето, те са възмнили в сърдцето си, че постановленията и пътищата Господни са суетни; нямат изглед на величественност. Род блуден и глупав! Кой е силен? Който действува на вид ли, или който действува чрез дух и сила, за да произведе редът, да въдвори мирът, да въведе любовта и да подкрепи славата на живота? Вашите размишления са суета пред Мене и постановленията ви са беззакония против благият Ми дух. Няма вече да търпя прищевките ви да се дигате и охулвате Светото Ми име, чрез което ви съм защищавал и крепил. Дано да се върнихте от гнусните си пътища и да познаете Господа и да Го приемехте в сърдцето си. Има ли друг освен Него, който може да благославя и дава живот? Както е слънцето за земята, не е ли Господ така за людиете Си? Ето Той е и повече от това. Защо търсите Господа там, от дето няма да дойде? Ето Той е пред ваз и чака да Го познаете. Той е като жених, който чака да го познае тази, към която е привързана душата му. Но ето сърдцето на невястата не познава още образа на своя любезен, на своя Господ, Цар и свещеник Богу. Но ето Той няма да чака да бъде познат, че тогава да дойде. Ето Той вече иде в сила и слава от горе, за да постави вечната воля на Бога Отца за вечен закон, за да покаже чрез сила, дух, знамения и знания що е благата воля на Мели-Иелохим-Ихова. Пригответе се вече за денят Господен. Бъдете трезвени, локайте се от беззаконията си, да не би да ви намери тоя ден и да ви постигне участта на нечестивите. Работете не за това що погинва, но за това що пребъдва. Говорете, възвисете гласът си и въстръбете със силен глас, за да се чуе името Ми. Не мълчете, но работете за наследието, което Господ носи отгоре за Своите людие, за Своите сестри и братя. Ето Господ стои пред вас. Той е благ, кротък и смирен на сърдце, но скоро ще се облече в одеждата на Бога светаго. Ето Словото Божие, Духът на завета. Радвай сети, който познаваш Господа и който си познат и избран от веки. Благословен Господ Бог наш Отец. И да, говори Господ, направете прав път за царството на мира, за царството на правдата. Ето заветното обещание, което е отдавна очаквано: възвестяването на синовете Божии - синовете на вечната любов, които зова Мои братя. Затова, синове човечески, внимавайте в делата си. Няма вече да приема от ръката ви поношенията на жертвоприношенията - денят на Искуплението за умилостивление и примирение с Бога Отца на всичките векове. Ида пак, но не като искупител, не като жертва за поругание, но като Господ, като вечен Цар на всяка Правда, да посетя земята с жезал железен, да съкруша всеки горделив, що се дига, и ще измета и примета всички, що господаруват с неправда. Няма вече да търпя този род лукав и прелюбодеен, който осквернява и безчести светото Ми Име за суетно щестлавие, защото всякой гледа да измами и подкопае живота на ближния си - на своя брат. В кое име се вършат днес всичките беззакония, ако не в Моето? Това ли ще наречете почит - благодарност? Това ли ще наречете любов за брата ви, за вашия Небесен и благ Отец? Жив съм Аз, ще поям, ще изтребя всяка нечестива душа В денят, в който ви посетя, ще познаете силата на думите Ми, защото празността и голословията на думите ви станаха Ми утекчителни. Бог няма да измени Своите възнамерения, нито ще се повърне от пътят на Своите мисли. Господ ще дойде от Своето свето място, от жилището на праведните Си, чрез пътят на истината. Всяко приготвено сърдце, всяка любяща душа ще стане жилище, дето Господ ще се спре да вечеря и да се развесели със Своя избран. Той ще бъде жених, идящ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всеки, който люби истината, да дойде на великата вечеря на Бога, Нашия Отец. Защото така говори Бог Ихова: гладния ще се насити и плачущия ще се развесели и съкрушения духом ще се благослови. Защото Аз съм Бог един и няма кой да Ме възспре. Ето ще кажа, и ще бъде; ще река, и ще бъде. Ето Аз се клех в Своето Си име и няма да се измени думата Ми; ще изведя своите чада, синове и дъщери, и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят, и ще туря венци на главите им и ще дам китара в ръцете им и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бог. Ще ги науча да пеят и свирят всичко, що Моята вечна любов ражда за тяхното добро. А след ония дни, когато небето и земята преиде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя Царе и Свещенници да Ми слугуват во век. Сега, синове человечески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на Мене? Ако служите на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до костите в порок и беззаконие; истина ви казвам, в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас наедно. Защото, нима има кой да ви помене? Всичката ви суетна мъдрост и знания ще вас да пояде. Но истина ви казвам, като Бог, като създател, като Отец на праведните духове, че всякой, който изпомежду вас внимава на Моите думи и на Мен слугува, ще има живот изобилно. Защото не съм ли Аз живот? Не го ли ражда Моят Дух Свет? Не съм ли единия Бог, Който дава истинска мъдрост, истинско знание, които са светилници и същинска радост на душата? Но има мнозина из помежду ви, които се стараят да усуетят Моите пътища, да заблудят своите братия; да им турят иго тежко на душата за носяне. Те постоянно се трудят Моето име из душата, която съм родил, да истласкат. Но глупци, какво очаквате да придобиете от своя нечестив труд? Представете си, ако да имахте сила да премахните слънцето, което съм поставил, на какво би се оприличила земята? И нима мислите, че ако премахните името Ми от душата си, по-добри ли следствия ще последват? Кажете ми от где сте придобили тая мъдрост и кой ви е убедил на опит, че добро ще последва? Кой ще е друг, ако не баща ви, дявола, който от начало е лъжец, и когато може от своето си лъже? Питам ви, защо са самообълщавате с думи, които не разбирате и не проумявате? Не стои ли достойнството на ума във височината, дълбочината и широчината на мислите и тяхното истинско разумение? Но ако мислите без да разбирате, а ако мислите ви нямат никаква височина, дълбочина и ширина, тогава де стои превъзходството на вашия ум? А при това ставате и учители, за да заблуждавате и другите. Та какво знаете и какво ще учите? Няма душа, и Мене ме няма, значи че няма ум, че Моят дух не съществува, че да живееш добре, да любиш истината е суета. Яж и пий, това е то целта. Но това мъдрост ли е? Не знаете ли, че от създание мира всичките живи същества ядат и пият и то без да са знаели вашата мъдрост, че това е целта? Но тогава според мъдростта си, защо не ядете и пиете само, ами и ходите да гъгните и бращолевите с думи неразбрани? Не знаете ли, че мисленето, говореното и доброто друга им е целта? Ето Мен ми дотегна да ви слушам да питате: Де е Бог - де съм Аз? Не разбирате ли, че съм близо и далеч? Ето Онзи, Който движи, Който върши, Който ражда, Който ви кара да мислите и правите добро, Този съм Аз, Бог велики. Ето всякой ден идвам рано при вас и по всякой добър и благ начин се старая да посея по нещо добро, да побудя някоя блага и възвишена мисъл за собственното ви добро. Ето желая да ви направя съпричастници на Своя живот, но вий постоянно се противите, постоянно Ме огорчавате с мислите и делата си. Ако действувам с благост, мислите, че е слабост в мене. Ако действувам със сила, мислите, че съм груб, подобен на вас. И оправдавате се с мъдростта си. Но да знаете, че ще ви съдя според делата ви. - „Мой Боже! Това е истинно; хвалете Господа чудесен!" - Ето, Господ не ще се бави отсега задълго, но ще извърши добрата Си воля към тогова, когото е избрал, към тогова, който познава Господа. Защото Бог наш е неизменяем, любовта Му пребъдва во веки. Понеже към когото благоволява, благоволява по дух. Ето, Бог те е поставил Цар на вековете. В ръцете ти е предал сила и власт, за да съдиш народите с правда. Макар сега и да си скромен и незабелязан по вид, но духом си велик и треба да бъдеш скрит от погледите на света, до като Бог твой възстанови Своят трон над народите. Тогава ще царуваш в сила и святост, в правда и мир. Защото нечестивите ще бъдат низринати. „Мели Мели лемел сават менон, Аварим гемел биден Итафат" -А- Пропада сина на нечестието, защото Господ е слязъл да се съди, да възвести, че Той не е мъртав, но жив. Защото Той отсега нататък ще изпълни земята със знание. Ще въздигне и въдвори правдата Си. Любовта Му ще роди истината. Господ ще се укрепи като силен за бран. Всякой угнетен ще бъде освободен и всякой изнасилван ще бъде подкрепен. Огорчения духом ще бъде утешен. И както майка милва своите си, така и Господ ще помилва онези, които Го чакат. Отсега нататък с думи няма да ви забавлявам, но с дела благи, с дела велики. Ще ви нахраня и няма да огладнеете и ще ви напоя и няма да ожеднеете. Защото хлябът и водата, с които ще ви нахраня и напоя, ще бъдат присъщен живот - Мизраим, Мизраим, Халел Be бихар Хашамаим, Хенени, Хени, фенах феним, Хаберим кошет ви Хадони -: В : - М: - Защото сам Бог на силите е вече, Който изпълнява Своята ветхозаветна воля. Той е крепкият Господен, синът Давидов, Който иде да вземе Своето царство със сила. И ето, Той от дълго време е тук, новороден в сила и слава да поеме юздите на Царството Божие и да управлява с правда, светост и истина. Бог е, Който Го въздига и не ще да закъснее да се яви на време. Но пази се, бъди скромен, смирен и чистосърдечен, понеже Бог е, Който върши, а ти изпълняваш. Свет си ти, Боже мой, Отче праведний, Който си и Който ще бъдеш един во век, Вечний, Всесилний и Всемъдрий. Благословено да бъде Твоето име от мене. Ей, Господи, защото Тя познавам, че си истинен и неизменяем винаги. Слава, чест, хвалене и поклонение Теб подобава всякога. Бог, Който говори в тайно, е вече помежду вас. Той е войн силен, Който се подвизава за правдата. Той е Отец наш, Бог крепкий, Който ни води. Радвай се, Цар Сионов, защото Бог Твой Тя помаза, за да съдиш народите. Духът на Господа Ихова е връх Тебе, защото Бог е цар всесилен и крепък. И силата на Ели-Мели е с онзи, който е избран от Господа на силите. Веселете се вий, които Го любите и радвайте се в Неговата слава, понеже Той е крепък, кротък и смирен на сърдце. Възвеселися, небе, и въспей, земя за Господа твоего, твоят Спас. Той е Бог благи, Бог праведний и светий. Един во век, изпълняещ все и във все. Благословено да бъде Неговото Име. И рече Господ: стани и възвиси рогът си, защото ида като войн избран, от четирите краища на земята, за да поразя всяка твар с мечът на Духа Си, понеже съм угорчен в душата Си за неправдата и нечестието, що сториха пред лицето Ми. Този род не разумява да прави съд и правда. Те са синове на заблуждения и чада на беззакония. В мислите си станаха суетни и в размишленията си нечестиви. Станаха причина да се охули името Ми и развратиха съветите Ми. Ето, ще ги посетя на време и ще възвърна престъпленията им връх самите им мисли. Дали съм Аз един, Който треба да се презира? И ако се противите, ще успеете ли? И ако се съдите, ще се оправдаете ли? Ако Ме преследвате, ще постигнете ли целта си? И ако Ме хулите, ще се възвисите ли? Ще приемете ли блага от езика си и благодат от сърцето си? И ще ли се утешите след подвига и намерите мир след победата си? Роде лукавий и нечестивий, против кого възставате - против Мен ли, против Моята света воля ли? Против кого се борите и кого защищавате? Какво гоните и какво ще намерите? Синове лукави, погледнете на делата си, що вършите. Дали сте изгубили всяка искра на честност и справедливост? Що е този вопъл, който се донася от лицето на земята до Мене, жилище ли стана тя на нечестие и вертеп на разбойници? Против кого дигате бран с измишленията на сърдцата си? Ще постигнете ли желанията на сърдцата си? Ето жив съм Аз и както се клех в старо време, ще събера земните царства и ще ги измета от лицето на земята и името им не ще се чуе никога. Защото камъкът, когото отсякох от върха на скалата, ще ги съкруши и Духът Ми ще ги пояде. Ето подигам се в бран против земните царе и против войските им. Ще им си насмея и поругая и ще ги направя плешиво и съветниците им ще посетя и ударя с жезъл железен и ще ги хвана с примките на свойственната им мъдрост и ще ги направя прицел на поругание. Защото в размишленията си и пътищата си не Ме поменаха, но приложиха беззаконие връз беззаконие, престъпление връз престъпление. И туриха ярем тежък и несносен върху чадата и синовете на отробата Ми. Ей, те не показаха милост към техните страдания, не подадоха ръка за помощ. Ето тяхната кръв вече вика към Мене за отмъщение. Ето уморих се да търпя и дотегна Ми да чакам за вашето покаяние. Утегчихте Ме до край с престъпленията си и с развратните си сърдца, огорчихте Духът Ми. Ще забравя ли пътищата ви? Ей, ще познаете, че думата Ми е неизменна и помишлението на сърдцето Ми неотменно. В един ден ще ви посетя с глас, когото никога няма да забравите, и никога втори път не ще се яви в сърдцето ви желание за да струвате това, което днес вършите. Месаил съм, и ще бъда: Метаксос мета калеос; Мезонто Иполитос, препонето Хели елеос. -Месаил месаили, мели, Мелек бихар бихари, Селили Семоил, Вари, Варисим. Стани и въспей на Господа; защото извърши Своята правда. Възвиши гласът си за „Сион" и въспей му, че Господ иде да се въцари в него. Възвести на Израил, че Оногова, Когото очаква, иде. И нека рече сега Израил: „Благословен Онзи, Който иде в името на Бога Йехова." Ида, казва Господ, както помазанник, комуто е дадена власт да възстанови Мир и Правда. Да принуди народите да исковат оръжията си за сечива да обработват земята. Ида, казва Господ, за да се открия в чистота и светост, за да поставя мерило за човешкия ум, да Му дам крилата на зората, летящи към вечния престол. Ида, казва Господ, да дам наследие на душата, Моята вечна и неизчерпаема Любов. Ида, казва Господ, да дам благодат и красота на човешкия дух. Ида, казва Господ, да облека, нахраня, напоя и да утеша и помилвам всички, които Ме чакат, всички, които вършат правда, всички, които освящават името Ми и закона Ми по лицето на земята. Ида, будни бъдете, готови за бран, препасани с правда и светост през чреслата. Събуди се, „Сионе", защото дните на сетованието ти се свършиха. Бъди готов да Ме приемеш не както по-преди. Знай, че в Мене ще се нарече твоето наследие, защото ше се наречеш: избран и помазанник Божи. Ето какво говорих и извърших. Синовете ти и дъщерите ти отдалеч ще ги донесат на камили и мъски, и даже по-славно от това. Ето, подигни очите си и виж Господа, Който стои посред тебе, като жених, готов за невестата. Виж колко са славни Неговите въжделения от небето. Подигни очите си и виж как Той стои почтенно помежду ви. Погледни и виж как Той е кротък и смирен по дух и сърдце. Ето, Сионе, твоят избран, Цар и владика на все. В тебе не се е подигал подобен Нему. Възвесели се сега за помазанника Господен. Възтръби и възвести на народите славата Му, защото Той е Господ крепкий, Господ силний, Господ славний, идящ облечен в дрехите на правда и мир, на светост и любов. Отсега вече няма да се чуе в тебе плач и ридание, но радост и веселие Господне. Защото Господ Бог твой ще изпълни земята със знание и благодат и всички ще бъдат научени от Него и ще се нарекат род избран, семе Царско, свещенници Божии. Пейте, пейте на Господа песен нова. Осана, Осана, Месаил, Халилуя, Халилуя Ели. Аз съм Бог.и няма да се повърна от благите Си намерения. Душата Ми се привърза за Сион, затова го и възлюбих, защото познах, че той ще Ме познае и ще възложи своята надежда и спасение в Мене. И действително той Ме позна и възвиси гласът си за помощ. Той се уподоби като жена, раждаяща у време, и труди се и роди син, Когото Бог прие за наследник, понеже Той е син, син Негов, Когото направи цар на народите. Ето, ще съкруши оръжията на народите и оръжията на воюящите, защото избрания Ми иде да приеме Своето наследие. Ще Го облека в сила и мощ и ще стъпче и съкруши със силата си всички, които са противят. Защото истина ви казвам, че войнството небесно ще предхожда пред Него и Той ще предходи пред тях. Той ще бъде непобедим. Ето, ще заповяда, и ще стане според желанието на сърдцето Му, защото правдата Господня обитава в Него. Той е скромен и смирен по сърдце, но строг в съд и правда. Когото благослови, ще бъде благословен, и към когото се подигне Неговото негодувание за беззаконие, ще бъде пояден; защото истина ви казвам, че земята няма вечно да се облива с човешка кръв, защото и сам Бог не благоволява в погинването на грешника. Ето, скоро ще чуете глас от небето, глас на приходящия и изходящия от Господа ангел на силите. Така говори Онзи, Който ни е искупил със Своята кръв, Който е наш брат: плът от плътта ни и кост от костта ни и дух от духът ни, на Когото душата е обединена с нашата душа и сърдцето Му жали и тъжи за Своите Си. Той е един, Който ни обединява с Бога на силите и Отца на духовете и любовта. Той е нашето щастие, нашата радост, нашето блаженство. Защото кого други бихме любили в човешката душа, ако не Него? Защото Той е по-красив и по-благ по дух, Който винаги люби и никога не престава, неизменяем в Своята душа, тогоз всякога да отдаде всекиму дължимото и подходящето. -Отче мой, Твоите пътища са вечни и неизменяеми. Ти си един, в Когото всичко съществува и се обединява. От Твоят живот всички ние приехме благодат за благодат, сила за сили, любов за любов. Защото Твое е Царството, силата и славата во веки, Амин. Ето, казах цялата истина, говори Бог Ихова. Не отлагайте денят на спасението си, нито се обълщавайте в помислите на сърцето си, да мните,- че няма да посетя земята, която създадох и приготвих вам за живеене. Не ще ли потърся сметка от ръката ви за деянията ви? Ей, обърнете се към Мене вий, които любите душите си и цените живота си. Не отлагайте своето приготовление, защото ще дойда като нощен крадец. Слушайте гласът Ми, докато ви подканвам в пътя на живота. Защото ето малко, и ще престана да викам да се обърните към Мене, защото денят на Моята благодат има определени граници, зад които денят на правдата и истинния съд ще настане. Престанете да мамите себе си. Аз съм пътя и живота. Ако някой яде от този хляб и пие от тази вода, той ще бъде жив винаги, както и Аз съм жив. Спри се сега и помисли малко върху своето бъдаще. Ето, колко пъти стана идвам при тебе и още не си Ме познал. Ще презираш ли още Моето слово? Ще постоянствуваш ли да престъпваш Моят закон? Ето скоро ще чуеш Моят глас и ще познаеш, че Аз говоря, Бог велик и страшен в сила и мощ. Внимавай сега в думите Ми и бягай от пътят на нечестивите. Докато е още ден, обърни сърдцето си към Моя Дух, за да намериш мир и спасение на душата си. Аз съм и ще бъда верен към тебе и няма да те оставя, но ще те въздигна с крепката Си десница и ще подложа враговете ти под подножието ти и ще те направя Цар и Свещенник и ще бъдеш в домът Ми светилник, който никога няма да огасне. В тебе ще се въцари Господ и Нему ще бъде Царството, и Силата и Славата во век. Аз съм Исус, царят Сионов, пострадавшия за греховете на света, Спасител на мира, Бог крепкий, Който говорих чрез рабите Си и дадох Словото Си вам за свидетелство. Словото Ми е и Дух, и Истина. Ето, аз те познавам кой си, но пътищата Божии са неизследими. Бог е Бог-тайна велика. Приими сега Моя дух и благословен бъди, понеже треба да те благословя. Святия Ми Дух в тебе съизволява. Той те пази и крепи винаги. Той тя люби и в теб се весели. Колко са благи Неговите мисли за теб! Той бди над тебе ден и нощ. Как полива душата ти с небесна роса, как Той те озарява, просвещава и ръководи всеки ден! Ако и ръка за ръка се фанат всички, които ненавиждат живота ти, пак няма да успеят в замислите си. Онзи, който се бори против тебе, нека знае, че се бори против Светия Дух. Ти си Бог мой, помазан от веки, да бъде волята Твоя. Ти си Бог мой, Който знае всичко, ето няма скришно пред Твоите очи. В Твоите ръце е сила и власт и всичко Ти е възможно. Пред Тебе ще се поклони всяко коляно. Тронът Ти ще е Трон вечен и домът Ти ще се нарече дом за молитва. Поклонете се Господу в дух и истина. Пейте и възпявайте в душата си всички, които Го любите. Благословен Господ наш, Отец на праведните. Слава и чест и поклонение да бъде Нему, сега и во веки, Амин. Това говори Господ сам и треба да бъде истина непоколебима; кой може да изследва Неговите пътеки? Ето душата ми е в смущение. Няма правда и не обитова светост без Негова дух. Желае душата ми мирът Господен, но Той не е дошел в пълнотата си. Боже мой, дано Твоите мисли превъзмогнат и дано Твоята благодат преодолее в сърдцето на тия мои братя. Ето, говорил си и повярвах. Твоите думи са живот вечен. Ще Те чакам, докато превъзмогнеш над враговете си и докато силите адови се поколебаят от своята основа и Ти се превъзнесеш и въцариш во век. Когато всяка твар горе в небето или долу в ада преклони коляно пред Твоя престол. Защото си свет и праведен. Боже, да дойде Твоето царство; Отче, да бъде Твоята воля, както горе в небето, така и на земята. И рече Господ, Господу моему: Аз съм светилник, който осветява душата ти, защото съм истинен сияещ в тъмнината. От преизобилието на живота Си те родих, за слава Моя, и от пълнотата на любовта Си те въздигнах, обединих в сила и мощ и мъдрост, като те осветих, за да изпълняваш волята Ми. А понеже благоволявам в тебе по причина, че съм Бог вечен, Който те призовах според съизволението на светия Си Дух, от дълбочините на Своята душа и ти дадох види рекох: Ти си син Мой, Аз днес те родих. Родих те в света, за да се умножиш и станеш велик, да бъдеш подобен Мене. А понеже те родих в света, то и затова те и призовах чрез Духът Си, за да Ме познаеш, че съм Бог Вечний. Единвсеобемящ, Който съм и Който създавам и движа, от Когото всичко по начало излиза и по начало се връща. Този истия съм Аз, твой Отец - от века и до века. Всичко, що създавам, е за тебе, и ти за всичко. И ще те посрещнат всички като Господ. Цар и техен брат, когото Аз, Бог вечний Елихи ИхоВа пращам, за да откриеш себе си на всички, че в Моята вечна любов всичко живее, всичко расте, всичко се плоди и вечно весели. Защото с крепка десница крепя; и с мъдрост и знание обръщам все, затова към Мене се обръща всяка твар, за да приеме сила да се крепи. Ето, Аз ги викам по име и те ще чуят гласът Ми и ще се развеселят. Защото Аз съм Бог вечно техен, Който присътствува чрез силата Си всъде. Затова да се не колебае сърдцето ти, думите Ми са верни. Ето, Аз съм този, Който говоря с тебе. Много пъти съм ти говорил с благост и с любов. Затова прослави Ме, и ще те прославя. Благослови Ме, и ще се благословиш. Освети името Ми в душата си. Възвести правдата Ми за съд и Любовта Ми за спасение. А Аз съм Бог - твоят свет Дух, който ще свидетелствувам. Ето познавам те, зная теготите на душата ти и скръбта ти е известна мене. Желанията на духът ти са благопристойни и мислите на сърдцето пълни с благост, изходящи от Бога. Затова сега укрепи сърдцето си и усвети умът си и приготви душата си за Бога. Погледни на светът и знай чрез вяра, че всичко това Бог за тебе извършва. Погледни на Неговите работници, които с Него заедно работят: всякой един от тях от своята нива добрите плодове принася като благ дар на общия олтар на любовта. Ето нЗ, тези труженици на истината, благослови ги, за да приемат плата за своя честен труд. И тъй, братя мои, честни и добри работници по всичките клонове на общото дело в царството на Истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страждущ. Приемете благословението Божие. Неговият Мир и веселие, които превъзхождат всякой ум, да изпълнят сърдцето ви. И Бог на Истината да благослови делото Си во век. Елате сега всички, които любите Господа, да Му се поклоним в Дух и Истина. Защото Той е Бог наш и Отец наш от века.Онзи, към когото е словото Господне, треба да внимава, с всичкото си сърдце и ум да проумява пътищата Му. Но моят дух е в смущение, няма друг изход освен да приема пътят на Новия живот. Защото Бог ме направи поругание и звездание на всички. С поношенията и престъпленията им ме натовари. Нарани и смаза душата ми за техния мир. Скри лицето Си от мене, като че се е утегчил от моят вик. Станах присмех на своите си, чакам за виделина, но ето няма. Кой може да умилостиви Господа? - Ако Той е решил, кой ще Го възпре? Моят мир и моята радост са се помрачили вътре в мене. И причината за това зная; но може ли да се повърне и направеното да се отстрани? От детинството си търся моят Бог, Господ, Цар и Отец, но като че надеждата постоянно се осуетява. Може ли праведния да върши волята Му, кога е натоварен и съвпрегнат с нечестие? Колко е нещастна душата ми! Знанието ми е изчезнало, достойнството изгубено, правдата ми се е помрачила и волята ми свързана и аз съм като един, който е станал подигравка на съдбата. Но всичко това е праведно върху ми. Защото според заслугата, и заплатата; според послушанието, и благословението, и според любовта, отговора. Има ли себелюбивата любов нещо общо с Бога? - Не! Бог презира всичко, що е от светът. Дълго пи ще се бавиш, Господи? - Не! Ето, на време ще те посетя, за да те благословя. Аз ще бъда верен, както се клех в Светото Си име, че ако и всички да се опълчат против тебе, пак няма да успеят, защото Аз съм Бог, Който те крепя и ръководя. Ако се бавя още, то е с цел, да дам време. Аз съм истия днес и утре, Защото ще излея Духът Си скоро и изобилно. Времето е близо за „Царството Божие". Пази завета Ми, защото само ти си едно светило, което няма да изгасне. Заради тебе ще благословя, заради тебе ще помилвам всички. Моли се за другите, не преставай в моление. Духът Ми е с теб винаги. Нечист дух няма да се докосне до душата ти. Онова, което Аз освещавам, може ли да бъде нечисто? Защото не съм ли Аз, който изпълня закона? И ако Аз действувам, кой ще Ме изобличи, че върша грях? Не съм ли Аз Мерило, Свят Път, Правда, Истина. Милост, Любов, Вяра, Надежда и Благост? Защото истината Ми е същинска добродетел. Любовта Ми е непоколебима и благостта Ми пребъдва во век. Моят мир да пребъдва сега с тебе и присътствието на Духа Ми да те осени. Приеми Моето благословение. Аз съм Бог Господ, СаваОта Бог неизменим, вечен, Който съм от века и до века, един, Който Съм, и Който творя според разположението на Духът Си. Аз съм твоят дух, Който те просвещавам и умъдрявам, Който те учи в знание и мъдрост, Който съзиждам Своето царство, Който те утешава и подкрепя, Който говори всякога с тебе. Окото Ми е будно. Ръката Ми е готова да помага. Благослови сега Господа в сърдцето си и Го усвети. В това Бог се весели, да Го любим, да Му служим от душа и сърдце. Ей, Господи, да бъдеш благословен от сега и до века да се възвеличи името Ти. Ей, слушай, Господ към тебе говори. Не очакваш ли добрини и благословения в пътя на живота си? Не ли затова се трудиш постоянно да добиеш сила и дух, за да можеш да живееш както подобава? Не ли за храна и облекло се луташ постоянно? И от що произлизат всичките ти страдания, ако не от извънредното ти желание? Понеже не си благодарен на онова, което можеш постепенно да добиеш с труд. Ти желаеш щастието, но треба нещо да заплатиш за него. Не си ли готов да услужиш на другите в техните нужди? Научи се тогава, че Господ изисква да правиш добро, но не сляпо, но с пълнотата на сърдцето си, със знанието на умът си, с любовта на душата си. Не се стреми просто като вол за плявата или като тигър за своята жертва или като лисица подла към курникът на своя съсед. Не жили като скорпия със своята опашка, нито хапи като змия. Понеже, ако отровиш своят ближен, що ще се ползуваш от делото си? Или ако погълнеш брата си, що ще добиеш? Животът на брата ти няма да стане стежа-ние твое никога и по никой начин. Добре да живееш, добре да работиш, добре да се отнасяш, това изисква живота. Треба да даваш от онова, което си приел от него. Който оре, ще приготви почва за сеидба, и който сее, ще и да събира. Законът е: каквото посее човек, това ще и да пожене. И така, да се не устрашава духът ти от никого. Надей се на Господа, защото Той е вече много близо. Ще чуеш гласът Му и ще се възрадваш. Той ще ти направи знамение голямо, ще ти засвидетелствува, че е верен. Ето Той ще ти открие тайната. Тази тежест, която е в душата ти, ще се премахне, Божия Дух ще те осени. Бог ще те въздигне като един от мъртвите. Ето ще треба да почнеш и по-скоро великото дело, за което съм ти говорил през всичките времена. Аз съм този Бог вътре в тебе. Бог тайний, неизследимий, вечний, Който обитава в правда и истина. Аз съм истия Онзи, Който говоря всякога, Който уча мъдрост. Аз съм Онзи, Който съм бил с тебе винаги. Аз съм Онзи, на Когото си чул гласът. Аз съм Онзи Бог - Любов. Пътищата Господни са неизменяеми, за то Бог ще благоволи и ще покаже милост. Бог ще дойде и ще те избави и ще те укрепи като стълб непоколебим. Той ще извърши все, що е говорил и все, що е обещал. Идат дни, в които праведните ще се радват, че Господ е техен пастир. Стой твърд кактр и досега. Бъди верен при всичките изпити, да не могат враговете Божии да те охулят. Освети името Господне. Благослови Господа в душата си. В това се Той весели, когато въздигаме хвала и молитва пред престола Му. Чудни са Божиите милости и щедрости. Благоутробен, милостив и жалостив е Господ. Радвай се в Господа, извършвай всичко според съветите на Светия Дух. Защото така говори Духът Господен: на третия стан възвание, а на четвъртия освещение; а в целостта натри и четири са седем служения. Всякога, кога Ме призоваваш, ще тя слушам, понеже съм Бог светий, силен да помагам. Правота, чистота, вяра, надежда, любов, не търпят никое двоумие, нито двоеличие. Вън всяка гневливост. Бог не е Бог на гняв, но на благост. Той е, Който спазва милости до тисящи родове. Той не приема одумването и неблагодарността. Имай пълно упование в Него, като неизменяем и постоянен на Своите обещания. А след всичко това Бог ще ти прати благословение. Защото Той знае защо те е пратил; и Неговите планове и възнамерения никой не може да въспре или да осуети. Господ е крепък във всичко. Избраният Божий Цар и свещеник Христос Господ на Господарите. Аз ида днес да те благословя, Аз съм Този, Който съм от начало, Бог светий. Царството на Отца Моего наближава. Ида да сторя волята на вечния Бог Ихова. Отец на бъдащите векове, Господ Славний, Силний, Господ на любовта все и във все. Блажени, които Го любят и са любени, защото е тяхно царството, мирът, радостта и живота. Събуди се ти, който спиш. „Време е": - Въскресни от страстите на „ниския" ти, който си умрял. И размисли за живота си: от где иде? - Защо е? Де си го отправил? Лептата, която ти е дадена да принесеш за благото на ближния си, де си я оставил? Ето, чакам на тайните врата на сърдцето ти за отговор.

ЛЮБОВТА „Който не люби, не е познал Бога, Защото Бог е любов." Св. Иван Богослов. Любовта е извор, тя живота ражда, Света длъжност благодатно нему всажда; Тя го тика към доброто да се стреми, Във напредък стъпки трайни той да вземи. * Туй тя върши без умора непрестанно. Във душата человешка постоянно, Като нежна майка, сее добрината, Благи чувства - скромни семки във душата. * Тая тайна кой напълно разумява, Той ще да остави да се оросява Своята душа от любовта всевечна: Благодат е на света тя безконечна. * Слънцето пък на живота ще изгрее, Тъмнината по светът ще разпилее; Ще озари на човека то душата И разплоди на любовта семената. Еманоил.

ИЗ СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ДУХОВНОСТ СТАТИИ НА П. К. ДЪНОВ ВИДЕЛИНА Месечно списание посветено за развитието на душата, ума и сърцето Редактор: Д-р Миркович, Сливен (година I), София (година II) ИЗ СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ДУХОВНОСТ (сп. „Виделина") I. Добродетелта - книжка II, година I, януари 1903 (стр. 22-26) (в поредицата „Из съвременната българска духовност - Мисли и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ"). II. Благовремието - книжка III, година I, февруари 1903, (стр. 38-39) (в поредицата „Из съвременната българска духовност - Мисли и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ"). III. Общ поглед върху духовността (Спиритизма) - книжка III, година I, февруари 1903, (стр. 49-52) (в рубриката „Поучителни"). IV. А. Любовта - книжка IV-V, година 1,1903, (стр. 53) Б. Тайните на Духа - книжка IV-V, година 1,1903, (стр. 54-67) (в поредицата „Из съвременната българска духовност- Мисли и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ"). V. Своенравието - книжка VI, година I, 1903, (стр. 102-103) (в поредицата „Из съвременната българска духовност"). VI. Духовни явления в Нови Пазар - книжка VIII, година II, 1904, (стр. 147-148). VII. Мисли за живота - книжка IX и X, година II, 1904, (стр. 285) (в рубриката „Под нашето небе"). VII. Любовта и животът - книжка IX и X, година II, 1904, (стр. 285-287)(в рубриката „Под нашето небе"). 1.ДОБРОДЕТЕЛТА Никога не пресиляй една работа. Никога не бързай да я свършиш наполовин, защото ще треба да я повториш изново и то без да сполучиш целта, която гониш. При това помни, че всяко нещо в животът треба да си има своето време и място, другояче, ще треба да се разкайваш, че си турил нещата не на мястото им и че си ги извършил не на времето им. А това ще ти струва много, понеже ще те лиши от това, което ти се пада да приемеш - твоето задоволство, че си сторил нещо добро; защото хубостта на едно дело зависи от правилността и поредъка, по който следва да се извършва своевременно; и това е именно което му дава своята ценност. Не предлагай услугите си там, дето не са нуждни; нито приятелството там, дето няма място. Стой на положението си, дето си поставен, и извършвай длъжността си както я разбираш и ти е диктувана от твоята съвест, защото в това стои достойнството на человека. А всякой, който се обленява да проумява истината, ще пострада: негова светилник ще угасне, затова внимавай в животът си, да не би да сториш това - да станеш немарлив към вечните начала и съградиш щастието си на пясък. Пази сърдцето си от суетославие и ще бъдеш щастлив в животът си. Не желай това, което не ти треба и не искай невъзможното, понеже желаеш две неща непостижими. Във всяко нещо призовавай Бога, за да те благослови преди да го почнеш и делото ти ще благоуспее. Не се колебай в пътят на истината и не казвай какво ще се ползваш, ако я следваш; защото тъй ако мъдруваш, непременно в ровът ще слезеш и ще бъдеш забравен от всички заради постъпката си, че си я презрял. Доброто да вършиш не преставай, защото ако престанеш да го правиш, то бъди уверен, че скоро ще и да умреш и веднага ще усетиш в себе си, че животът няма цел. Знай, че целта на живота е добродетелта; а целта на добродетелта е щастието; а целта на щастието е человека; а целта на человека е истината; а целта на Истината е Бог; а целта на Бога е Любовта; а целта на Любовта е Всичко. И тъй, ако владееш Всичкото, то непременно ще си и щастлив, понеже си приел животът в пълнотата му. А онзи, който приема, приема го от Бога, Който е подарител на всичко; и тъй не бъди неблагодарен за това, което Той благоволява да ти подарява, защото неблагодарността е първия грях в живота, който го скъсява. И тъй, ако си добил мъдрост, знай, че си добил и добродетел; а добродетелта никога не посрамява, понеже тя е най-здравата почва, на която всичко можеш да градиш. От празните мъдрования се отстранявай, понеже са примка от бащата на лъжата, за да тя ограби. Помни, те са празните обещания, които съсипват щастието на живота. И тъй, ако видиш празно място, не туряй ногата си, да не би да се хванеш и после ти стане зле; а ако ти стане зле, знай, че ще избълваш щастието от сърдцето си. А ако изгубиш това, което не си в сила да повърнеш, знай, че си осъден да страдаш. И тъй, когато Бог говори, ти слушай с всичкото си сърдце и Словото Му дръж да не би да се намериш отпосле оскуден от мъдрост и така да бъдиш изхвърлен на вън. Затова вслушвай се в Онзи, Който върши всичко. Той е Вечния Невидим Бог, на Когото Словото тича по всичкия свят. И ако имаш Неговите думи на живота, то си спасен; а спасението е дело на любов. И тъй, не презирай това, което любовта върши, защото ще отщетиш душата си. Знай, че да си человек, значи все едно да си Син на Бога; а да си такъв, имаш нужда да любиш Неговата Истина, защото целта на человека е Истината, а целта на Истината е знанието, а целта на знанието е просвещаването, а целта на просвещаването е облагородяването, а целта на облагородяването е възпитанието, а целта на възпитанието е възраждането, а целта на възраждането е добродетелта, а добродетелта е основа на всичко, защото е вечна в поредъкът на света. И тъй, ако я притежаваш, ще си в безопасност от всичко. И когато всичко изчезне и се промени, тя едничката ще остане в душата ти неизменна и непоколебима да те крепи. За това предпочити я пред всичките богатства, каквито те и да са, и където и да са, защото ако я предпочетеш, тя ще те възлюби с пълнотата на сърдцето си и любовта й ще те крепи и утешава през целия ти живот. Знай, че двете вечни цели на живота са добродетел и любов, а Онзи, Който ги е родил, е Баща на всичко, Комуто името никой не знае. И тъй, разумей Истината, че целта на живота е ражданието, а целта на ражданието е любовта, а целта на любовта е страданието, а целта на страданието е характера, а целта на характера е добродетелта, а целта на добродетелта е Бог, а целта на Бога е любов, а любовта е крайната цел на безпределната вечност, в която всичко е в мир и радост. В мир, защото вечната воля на непостижимия Емануил, Бог крепкий, управлява; в радост, защото добродетел и любов царуват. Следователно, за да можеш да живееш тъй, както е потребно, нуждни са тия две начала на живота, които да го освежават и повдигат; защото без техните съдействия не може да има живот. Пази душата си от празнословие, защото в него грехът е неизбежен; а там, дето има грях, не може да има спокойствие; следователно всякой, който желае мирът и веселието, необходимо му е да отбягва грехът. Защото той е разрушителят на всичко добро; а там, дето доброто се разрушава, нещастието е готово; понеже зло и добро са невместими едно в друго: ако предпочетеш грехът, нещастието е готово; защото те са две неща, свързани в едно, като причина и следствие и с възприеманието на едното ще възприемеш и другото. А ако възприемеш доброто, ще възприемеш и щастието, защото целта на доброто е щастието. И тъй, знай, че във вечния поредък всяко нарушение води и своите последствия и ако мирът ти се е нарушил, нарушил си някоя заповед на добродетелта. За това гледай по-скоро да изправиш погрешката си, защото другояче раната ти ще стане по-голяма. Слушай гласът на твоя Ангел Хранител - съвестта, за да си спокоен и блажен всякога. За това гледай как ходиш в пътя на живота. Не се двоуми, кога имаш да избереш два противоположни пътя, защото в двоумението си ще покажеш своята слабост, която може да ти стане уловка да пострадаш. От два пътя винаги избирай правия, при все че е тесен и малцина са, които ходят там, и бъди уверен, че ще слестиш и време; тъй като няма да срещнеш големи препятствия. Не мъдрувай повече отколкото знаеш, защото ще мязаш на человек, който харчи повече от колкото има; а това е все едно, че търсиш или сиромашията, или безумието. И тъй, внимавай кога говориш, да не би езикът ти да се подплъзне и каже това, което не знаеш - много ще изгубиш от едно подплъзване, което мъчно от после ще поправиш. Кога се усещаш изнурен духом, търси спокойствието в уединението, дето душата ти може да приеми храна. Не се обленявай духом да се молиш - молитвата е сила на живота. Онова, което Господ ти заповядва да изпълняваш, не отлагай; и което Господ иска - не отказвай, ако желаеш доброто на душата си. Каква полза ще добиеш, ако отлагаш и каква -ако отказваш? И тъй, отхвърли двоумието и упорството в пътя на твоя живот, за да благоволява Истината в теб; защото Господ благоволява само в онези, които ходят пред Него в правота и чистота. Научи се пред Бога да ходиш със сърдце смирено и любовта на живота ще благоволява. От всичко, което е вредително, се въздържай - не тичай да придобиеш неща, които няма да ти послужат в нищо добро. Винаги бодърствувай и пази да не изгубиш благоприятните минути на живота, защото не ще можеш да ги постигнеш; а онова, което е испуснато и не може да се постигне, е истинска загуба в пътя на живота. И тъй, винаги слушай онзи таен глас, който ти говори и тя ръководи, защото в неговото говорение има да научиш що треба да вършиш, за да придобиеш истинското блаженство. А в три неша да се никога не обленяваш, ако желаеш да не изгубиш онова, което имаш. Вярата да не оставяш, надеждата да не забравяш, любовта да не угасяш, защото в тях е скрит живота на бъдащето. Затова не събаряй основата на душата си, без която не можеш да съществуваш като человек. Знай, че светилника на душата ти е любовта, която те крепи с двете си ръце да не паднеш в бездната на отчаянието, от дето няма завръщане, ако сам идеш. За това мисли добре, преди да си се отправил в пътя на тоя свят, да не би да стигнеш там, дето няма да намериш нищо друго освен празнота, скърб и отчаяние. От две мисли винаги първата приемай; не давай върх на втората да преодолее, понеже непременно ще погрешиш. Работа кога почваш, никога се не колебай, понеже там, дето има колебание, има разделение, а разделението непременно ще произведе в душата ти разногласие по между стремленията, които сами по себе си ще възпрат хода на благородната ти цел, която си предприел. На два ума не слугувай, понеже е невъзможно да постигнеш желанието си. Пази мислите си, кога вършиш работата си. Гледай да те не знае лукавия. Не се хвали; за себе си не говори, понеже е губение на време. Планове не прави за живота си, понеже не ти е в работата; за това друг се грижи, само върши това, що ти се дава и края ще е добър. Не давай място на никоя лоша мисъл да влезе в душата ти. Не крий погрешкитеси пред себе си; не се извинявай за стореното, защото ще сториш два гряха. Единството на всяка мисъл и чувство са силата, която постига целта. Не поставяй съблазнителни неща за своята цел в живота си, да не би да те отвлекат от пътя на призванието ти. Не се увличай от външността на нещата, защото непременно ще погрешиш в избора си. Не мисли, че всяко нещо, което ти се представя, е за твое лично добро. Нещата нямат нищо общо с това или онова вярване. Те не правят живота ни по-добър, ни по-лош: тяхното употребление е, което разваля щастието на всекиго. И тъй, първото нещо в живота е да се научиш как да ги употребяваш. А всяко нещо, което се употребява, треба да принесе известна полза; другояче, то е вредително без тоя добър плод. Не желай да се товариш повече от колкото ти силите стигат, защото непременно ще пострадаш от пресиляне. А всяко пресилено нещо е несвоевременно и не може да има полза. Все, що вършиш, върши го здраво като за себе си, защото другояче и ти можеш да пострадаш с другите. Не обещавай това, което не можеш да сториш. Не се бъркай в работи, които не разбираш. Злощастие кога те сполети, не се грижи, нито роптай, защото ако сториш тая грешка, два товара ще приемеш в заплата. Щастие кога те постигне, не се радвай, понеже две нещастия ще си навлечеш; може да го изгубиш и може да те излъже. Щастието прилича на жена, която на всички се усмихва, като че ли ги люби, но кога дойде време за свадба, тя се губи. Ако ти се усмихва щастието, не мисли, че то ти мисли добро - не, то те лъже. Кога ти говори за любов, мисли, че ти говори за игра, да си ленив. Който щастието вярва, той младостта пропилява. Не се глупи, трезвен бъди; живота не е игра, ни всегдашна шега; той изисква труд и постоянство в добродетелта.

АНТИМИНСЪТ, „ОТКРОВЕНИЕТО" И КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ 1. Антиминсът е сказание за епохата, започваща от Първия завет на Бога с Аврама до идването на Великия Учител на Вселената Беинса Дуно и откриването на Школата Му. 2. Повече от 30 години беше събиран този материал, но да се подреди, бе необходимо да му дойде времето. Не може човек да работи върху тази духовна материя, ако няма развити подходящи мозъчни центрове. Имаш ли център, то имаш вътрешен духовен път, за да стигнеш до знанието, заключено за човешките умове. Стигаш, отваряш и четеш и проумяваш! 3. Антиминсът и Откровението могат да се четат и възприемат само от човеци с пробудено съзнание и с отворени мозъчни центрове за тази област. Ако нямаш сетива, нямаш уд за възприемане - усилията ще са безплодни. Ще го отхвърлиш, защото не е за тебе. 4. Антиминсът и Откровението са откровения на Святия Дух. В тях човешкото е дотолкова човешко, доколкото човек прави общение със Святия Дух, а чрез него с Христовия Дух и след това с Бога. 5. Константин Дъновски е свещеник на живия Бог, Който бе наредил на Своите служители да напишат за него и да опишат епохата на Възраждането. И то бе направено от тях. Онези, които целуваха ръката на Учителя Дънов, не направиха нищо. Те се оказаха безплодни. Другите, които бяха в света, откликнаха на повика на Духа и те бяха, които свършиха работата. И само те! 6. Аз не заварих нито един от последователите на Учителя Дънов, които да знаеха за целия този материал, който аз сега отпечатвам, като запазвам авторския текст на тези заслужили българи. 7. Към 40 години той бе събиран, проучаван и подреждан. Отначало смятах да го ползувам и от него да направя студия, на която аз да бъда авторът, като цитирам само авторите на публикациите. Но колкото повече време минаваше, виждах, че на онези, които си свършиха работата, трябва да им се поклоним. Затова реших да публикуваме целия материал, който е публикуван от тях за Константин Дъновски. Поклон и на колене пред тях! 8. Включих материали за Възраждането, защото това всичко е свързано с една духовна верига, започваща от Антиминса, Откровението, Константин Дъновски, Възраждането и накрая Освобождението на България от турското иго през 1878 год. 9. Възможно е в бъдеще да се открият по архивите на частни лица или на други места още сведения. Те ще се добавят впоследствие. Но моята цел бе да се включи всичко в един том от „Изгревът" и който прояви интерес, да може да чете. И най-важното е да се пресекат всички опити на самозванци да крадат материалите на заслужилите българи, които материали публикуваме, и да си правят дисертации, докторати, публикации и тем подобни. И онези, които посегнат да крадат, да променят, да обсебват, ще бъдат посечени от Меча на Словото. „Мечът на Духът е Словото." Амин. Вергилий Кръстев

16. СПОМЕНИ НА ЕДИН ГРАЖДАНИН Съобщава Щ. К. Патриков „Бях ученик в първото българско училище, находяще се в къщата на Балтаджи Пейка, във „Вароглу махлеси" до Ченгене пазар (сега площад „Екзарх Йосиф l-й)". Къщата събориха през 1908 г. по урегулирането на площада. Учителят ни се казваше Костадин Арабаджиев. Четяхме старовременен буквар и урокът ни беше: оксия, исо, вария, камора, кратка, звателица, титла, совотитла, апостроф, кавика, иерок, запетая, двоеточие, точка, въпросителна, удивителна и вместителна. Този урок помня и досега. През 1862 г. се построи ново училище, на което се тури табела с български и френски надпис: „ Българско Централно Училище". В долния етаж на училището имаше две стаи, в едната от които учеха ученички (в източната) и в другата - ученици. През 1865 г. варненските българи, около 30 семейства, са решили да открият българска черква в долния етаж на училището. В този ден, когато приготвяха училището за черква, преместиха ни от долния етаж в горния, гдето се учиха класните ученици. На 14 февруари отец Дъновски се наел да извърши службата на матерния ни език и да изговори думите: „Господи помилуй". И така българите устояли на всякакви препятствия и мъчнотии и благодарение на тогавашния управител Абдул Рахман Паша, който като видял оживлението на българите и техните законни искания, взел ги под своя защита и не е допуснал на никого да се подиграе със светинята им. На Великата събота излязохме всички черковници с разпятието и кръста, за да обиколим по варненския обичай някои от улиците на града. Излязохме през глухата уличка, що излиза към сегашната улица „Цар Борис" и минахме край къщите на хаджи Стамат и Карънлъ към улицата „Кале бою" (сегашен булевард Фердинанд), отсам Демирли Капусу. На калето, край което минахме, се качиха гагаузи и почнаха да викат: „Юха!! Ибрям Ешек булгарлар (магарета българи) и още много други неприлични думи. След това почнаха да хвърлят камъни над нашите глави и на кръста; счупиха му едната страна (ръката на Ис. Христа). Тогава свещеник Константин Дъновски, като се обърна към нас, дигна кръста, който беше на ръката му, и каза: „Не бойте се, благочестиви християни, вървете напред, докато кръстът е с нас". В това време майка ми взе сестра ми и я скри под кожуха си. Гагаузите, след като извършиха това злодеяние, казваха, че това не е грях, че те счупили българския кръст, защото той не бил християнски. Те публично говореха из града, че черквата ни е дам (ахър). Тези неприлични думи те говореха до освобождението ни. През същата 1865 г. гагаузите заблудили тогавашната турска власт, като казали, че в едно и също място черковният закон не позволявал да се хвърлят два кръста, та затова принудиха нас българи да хвърлим кръста в най-мръсното място, а именно под дола, гдето е в морската градина цветарницата и мостът. Тогава в дола имаше скотобойна. Като се хвърлил кръстът в морето, никой не желаеше да го улови, защото идяащите мръсотии и кръв от скотобойната умърсили морето. Тогава аз, С. Николов, X. Николов и още двама-трима влязохме в морето, за да уловим кръста. През същата година умря един българин, роднина на Топал хаджи Данил. Тогава нямало гробища вън от града. Гърците и гагаузите погребваха своите в дворовете на църквите. Ний бяхме тогава принудени да погребем починалия в двора на гръцката черква „Свети Георги". Щом пристигнахме със свещеника на пътните врата на тая църква, яви се някой си Андон Иванов Есекчили, гавазин на гръцкия владика, с една дебела тояга. Той заяви, че е забранено за нехристиянски поп да влезе в християнската църква и не го пусна. Зеха умрелия в двора на църквата и го погребаха с гръцки попове. „Известия на Варненското археологическо дружество", кн. IV, 1911 год. (стр. 38-40)

15. КОНСТАНТИН ТОДОРОВ АРАБАДЖИЕВ, ПЪРВИ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ ВЪВ ВАРНА Биографични черти Като свършил Търновското главно българско училище, от което получил, според тогавашния ред, похвален лист за превъзходен успех и благочинно поведение - Арабаджиев станал учител през 1855 година в село Самоводен, а след туй - в Лисичери. В двете тия големи търновски села той учителствувал пет години. Тъкмо в края на това време, българите във Варна, твърде малцина още тогава - раздвижени и оживени от важните Великденски събития в Цариград на 3 април 1860 година, когато Иларион Макариополски с мъжествен замах нанася решителен удар по черковния въпрос на цариградския патриарх, и тържествено прогласява независимостта на българската църква от гръцката патриаршия - към това време, повтарям, и българите във Варна начеват по-често да се събират и ревностно да обменят мисли за съставяне на българска училищна община и отваряне на народно училище и в техния град, удавен тогава в гърцизъм и гагаущина. И наистина, през месец май на тая бележита за народа ни година (1860), те съставят такава община, за което свидетелствува и останалият оттогаз неин печат. Това станало, както се твърди, на 11 май - празника на славянобългарските просветители Кирила и Методия. Веднага след туй братя Никола и Сава Георгиевич - главни ревнители за българска просвета във Варна, особено първият- отправят от страна на общината едно писмо до П. Р. Славейков в Търново, с което, като търновци родом, го молели да намери и изпрати лице за български учител във Варна, което да познава донейде и гръцкия език - необходимо условие през онуй време за Варна, дето българите били в постоянен и най-близък досег с гърци. На тази молба Славейков се отзовал много скоро. Той изпраща за български учител в нашия град Костадина Т. Арабаджиев - човек млад, тих, енергичен, надежден. Тъй, към началото на месец юний Арабаджиев пристига във Варна. Радостта на малката Варненска българска община нямала предел. Бързо тя довършва поправките на наетата къща за училищно помещение - къщата на Балтаджи Пейка във II. участък на града до площад „Йосиф I" (съборена днес) - приготвя си необходимата училищна покъщнина (чинове, черна дъска, маси и столове) и учителят се тъкмял вече да открие училището. Ала, за изненада на всички, явяват се спънки от страна на властта. По интриги на варненските гърци, че училището се искано не от българите, а от руския вицеконсул във Варна Ал. Рачински по политически съображения, варненският мютесариф (окръжен управител) Ашир бей не позволил отварянето му. Учителят бил теглен под строг полицейски разпит, който се свършва благополучно, благодарение на предварително дадените учителю наставления от Никола Георгиевич. „Известия на Варненското археологическо дружество", книжка VI, 1914 год. (стр. 6-7)

14. СПОМЕНИ НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ К. Т. АРАБАДЖИЕВ През месец май 1860 г. учителите Петко Славейков и Никола Златарски в Търново показаха ми писмо от братия Георгиевич, в което последните молеха да се намери и услови лице за учител във Варна, гдето ще се отвори българско училище. Аз склоних да учителствувам в гр. Варна; Славейков и Златарски ме условиха за четири хиляди гроша годишна заплата. Като пристигнах във Варна, училището не се отвори тутакси, ако и да беше наета за училищно помещение къщата на Балтаджи Пейка, защото главно гърците и гагаузите силно пречеха, като интригуваха пред тогавашния управител на града Ашир бея с цел да не даде позволение за отваряне първо българско училище във Варна. Гърците изтъкваха пред управителя, че колкото българи са станали варненски граждани, все са се женили за гръкини и гагаузки. Децата на тия женени българи ходят в гръцки училища и говорят, както децата на гърците и гагаузите, турски език; затова няма нужда да се отваря училище, дето да се води обучението на български език, който не се говори в града. За да осуетят отварянето на училището, пред Ашир бея изтъкнаха и тая интрига: не българите, а руският консул Рачински настоява да се отвори българско училище, за която цел довел и условил учител. Интригата направи на Ашир бея силно впечатление; той заповяда на терджуманина (преводач)-грък, на име Комияно, да ме изследва. Придружен от варненския жител хаджи Иван Калинооглу, доста добре владеющ турския език, аз подготвих и научен от Никола Георгиеьич какво да отговарям пред властта, отидох в конака при терджуманина. Последният ми зададе следните въпроси: отгде съм, ходил ли съм в странство да се уча и кой ме е викал да дойда тук. Същите въпроси ми зададоха и от гръцкия владика Порфирия в митрополията. На горните въпроси аз отговорих, че съм викан от варненските граждани да им уча децата. На въпроса кой именно ме е викал за учител - отговорих - българите! Отговорих така, защото Никола Георгиевич бе ми казал да не обаждам имената на онези българи, които ме каниха за варненски учител. Калинооглу, който ме представи на управителя и на неговия терджуманин, след свършването на следствието, яви се пак при упавителя, комуто каза следните думи: „моля ви се най-покорно от страна на българите-варненци, дайте позволение за отваряне училището; здание сме наели, децата се скитат без работа по улиците и на учителя плащаме, без той да върши работата си." След туй станало дума за молбата на българите в мезлича, дето тяхната страна взел Стоянчо Джумалооглу (Хаджи Иванов), който изтъкнал плиткостта на гръцките интриги. Стоянчо ми приказваше, че в мезлича (съвета) гръцкият владика настоявал силно да не се отвори българско училище, за да се избягнат крамоли, сблъсквания, каквито са станали в Силистра. В мезлича Стоянчо се скарал с владиката, комуто казал, че гърците ядат хляба на българите и винаги правят-струват само едно - да възбуждат срещу себе си тяхното незадоволство, Порфирий, като лукав грък, възразил, че той не е против отваряне българско училище, защото яде хляба на българите, ала, ако изказва мнение, противно на Стоенчевото, то това прави от желание за избягване крамоли между гърци и българи и в града Варна. След това Ашир бей подшушнал на Стоенча тия думи: „Българите нека си отворят училище без да чакат официално разрешение!" И така гръцките интриги се осуетиха, един местен свещеник - Константин Дъновски извърши водосвет, училището се отвори в Балтаджи Пейковата къща, гдето събрах около 30-40 ученици. Обучение се почна. В тая къща аз учех учениците до изкарването новото здание, гдето сетне се премести училището. В новото здание, съградено със средства на варненските видни българи-търговци и със средства, събирани из околните български села и из други градове (Одеса, Болград и др.), числото на учениците достигна до сто и повече; от учениците бяха много местни гагаузчета, които - аз предполагам това - идваха в нашето училище, за да учат български език, защото в града доста търговци бяха българи и още задето не им зимаха училищна такса. На третята година се въведе ланкастерската метода и тогаз дойде за главен учител Слави Доброплодни, който измежду по-силните ученици отбра 25 и отвори първи клас. След тригодишно учителствуване аз доброволно напуснах, защото се почувствувах доста уморен. За новото здание гърците пуснаха пред правителството интригата, че то се прави не за училище, а за свърталище на опасни за държавата хора и с руски пари. Правителството спря постройката на училището. Варненските българи-търговци начело с братя Георгиевич подадоха жалба до Високата Порта чрез Илариона Макариополски, който, несъмнено, хлопал по много капии и успял да издействува от Портата съгласието да изпрати нарочите особен чиновник, за да изучи работата на самото място. Такъв чиновник пристигна и установи, че някакво грамадно здание не се строи, а се гради за училище. Чиновникът позволи да се продължи и свърши постройката. В това здание веднаж ето що се случи: една събота вечер училищният слуга Стоян от Тулча излязъл из махалата да погледа хорото; имало сватба; злодеи счупили джама на прозореца срещу стълбата на горния кат, запалили свещ, за да нахълтат в моята стая, види се, със злонамерена цел. Тъкмо в туй време слугата се върнал, злодеите през същия прозорец минали върху покрива на съседната къща и избягали. Аз нея вечер нощувах в руското консулато, за да помагам на певеца другия ден при извършване литургията в руския параклис. Като узнах за случката, зех да нощувам у приятели-търговци, а най-вече у Константин Тюлев (Михаилов). Привеждам едно важно обстоятелство за отварянето на българското училище: първият българин-тьрговец в град Варна, доколкото аз знам, е бил Никола Георгиевич, който е и първият инициатор за събуждането на българщината в тоя град. След време Никола изучил и довел брата си Сава. Освен братия Георгиевич, за събуждането на българщината в същия град са работили и следните българи: Рали Мавриди, хаджи Стамат Сидеров; Стоянчо и Господин хаджи Иванов; Константин Тюлев; Ангел Георгиев; братия хаджи Попови; Киро Патриков; Христо Попович; Влаю Казанлъ и други неколцина. Тия българи, особено братия Георгиевич, често си приказвали помежду си, че е добре да си отворят българско училище във Варна, приказвали си, но само с приказките се задоволявали. Един ден братия Георгиевич пък отворили разговор с някои от горепоменатите българи за отваряне на училище. Тогава Христо Попович. който бил писар в кантората на Георгиевич, им казал, че доста се приказвало за училище, а трябва да се пристъпи към изпълнение намерението и че той, Попович, е готов да напише писмо и да го изпрати до Славейков и Златарски в Търново, стига то да се подпише от Георгиевич, за да се дири и намери учител. Братия Георгиевич заедно с другите българи приели предложението на Христо Попович. Писмото от последния било написано, подписано от братия Георгиевич и пратено по принадлежност. Не трябва да се забравя, че българите, като членове на християнската православна община във Варна, често молели общината да отвори за децата им българско училище. Гърците няколко години наред казвали, че ще отделят няколко чина в една стая на гръцкото училище за ученици-българчета, които да се обучават на български език. Ала гърците само лъжели, като не са помислювали за изпълняване обещанието. Българите продължавали да настояват да се удовлетвори молбата им въз основа на туй, че и те, като членове на общината, дават не малко пари за издържане църкви и училища. Като видели, че гърците лъжат, ядосвали се и се заловили сами да мислят за отваряне на народно училище. Това са ми говорили във Варна още тогаз българи. Освен видните българи-търговци, за които споменах по-горе, имаше доста българи, които, бидейки женени за гръкини или гагаузки, криеха българското си произхождение, спотайваха се; ала с течение на времето мнозина зеха да съзнават народността си. С българите аз живеех добре, също и с гагаузите. Тогаз училищни настоятели и надзиратели бяха :хаджи Рали Мавриди; хаджи Стамат Сидеров; братия Попови; Константин Тюлев; Христо Попович и Йосиф Стоянов. От тия лица е подписано удостоверение, издадено мене още тогава, за учителствуването ми. Град Велико Търново, 1 септември 1910 г. Документи: Свидетелство Чрез това засвидетелствувами на г-н Константин Теодорову, родом Търновцу, който биде Взаимний учител на Българското централно тука училище, почти 3 години и 6 месеци и 6 месеца писар на българската банка Звезда. Впрочем в това разстояние изпълняваше на вярно и усърдно Длъжности си, която налагаха званието му - ще Добри ти тия Поведения и благонравия, дадиму са настоящието да му заслужи за потребата му. Варна, 17 Януария 1864. (под.) К. Михаилов Надзирател училищний (подп.) Хр. Попович, (подп.) Йосиф Стоянов Настоятели училищни (подп.) Р. х. П. Мавридов (подп.) х. З. (подп.) брат Георгиевич (подп.) брат X. Попов. II. Варненските села се отказват от гръцката патриаршия. „Подписаните селени от селото Гюн-дооду молиме Българската черква във Варна, която като знае, че сми са отделили ут гръцката патриаршия, и сме в мараза, молиме Българското Общество да представлява селото пред Хюкю-мата за всичките ни работи и българската черква във Варна е наша майка та да ни варди в духовните ни и черковни работи. Оставами с надежда, чи ще изпълните исканието ни, за което и потверждавами с мюхурите си ду българската черква у Варна. 1865. 8/врий: 13: то: Подписи мехур мехур азаа Марин селски селски Дойчо Курчюв перви фтори Бянюв (печат) (печат) (печат) Стойко Кателиа Демир Симо Славюв Боюв Иванов Танюв Стоян Станоолу Иорто Василюв Жеко Димитров Кожа Кожа Коджа Апостол Недю Душко Стамат С подобно съдържание са още четири документа от с. с. В. Козлуджа, Гевреклер, Кумлуджа и Чатма. Първият от тях носи дата 10 септемврий 1865 г.; той е подписан от: Стоян Чорбаджи: Радул Кюсоолу; Димо Кара Нидялков; Желез Чорбаджи (Мухтар Сани), Никола Кара Пенов и Хузун Петр. Вторият документ (без дата) е приподписан от Койчу Русюв (Мухтар Евел); Желес Златков (Мухтар Сани); Чобан Кетелия и Недо Николов. Третият документ (пак без дата) е с подписите на: дяду Стойку; дядо Дечу (Мухтар Сани); дядо Панайот (епитроп); поп Геворчи; Конди и дядо Стоян. Четвъртият е с дата 24 септемврий 1865 г. и с подписите на: Иван Банко Чорбаджи (Мухтар Евело); Дядув Митюв Димитр (Мухтар Сани); Марко Славе; Койче Добре; Стойчу Николов; Стоян Желес; Стойку Розов и Михал Стойку. Гевреклерският документ се започва така: „село Геврек, обаче старци и чорбаджии и сички сродници, почитаме славно Българско общество Варна... да на неуставете..., на ли знайте, че немаме освен вази и Българската черква наша майка." Издръжката на училището (от 1860/61 до 1865/66 уч. год.) Разходът през първата учебна 1860/61 година бил 1540 лева. През тази година се купило за 2720 л. едно място, върху което се построило после училището. Мястото се купило на името на Сава Георгиевич и Коста Михаилов Тюлев; крепостният акт, с денословие 6 юлий 1861 г., се съхранява във варненския музей. Целият училищен разход за тая учебна година възлиза така на 4232 лв. Учителят Арабаджиев получавал годишна заплата 440 лева. За училищното здание се плащало наем 240 лева на Балтаджи Топал Пейка. Училището не е имало никакви приходи. На втория ден след откриване на училището се открива между българите в града подписка за доброволни помощи. Между пожертвувателите личат: Р. х. Мавридов (Шумненец) -100 лева; Стоянчо х. Иванов - 100 лева; Братия Георгиевич - 100 лева; Казанлъ Стойко Влаюв -100 лева; Хр. Т. Груев - 50 лева; Спас Димитров (Шумненец) - 20 лева; X. Стамат Желязков Сидеров (сарафин) - 100 лева; Д. X. Тюлев и К. Михаилов - 60 лева; Ив. Хр. Попов - 40 лева и др. До 1-й юли 1861 г. се събират доброволни помощи от Варна и другаде на сума 2718 лева. Годината сключена с недостиг 1553 лева. През втората учебна 1861 /62 г. за учител остана пак К. Арабаджиев със заплата 540 л. и училището се помещавало все в къщата на Балтаджи Пейка, взета под наем за 574 л. годишно. Купило се още едно място за 3154 л. , до купеното преди година, след което върху тия места се почнало и построяване на двуетажно училищно здание (днешната черква „Св. Архангел Михаил"), та разходът на българската училищна община от началото на юлия 1861 год. до юли 1862 год. възлиза на 18 689 л. За покриване на тоя разход продължавало се събиране на помощи. Хр. Попович бил изпратен с препоръчителни писма от варненската училищна община до познати български търговски къщи в Румъния и Русия да събира помощи за варненското училище. За същата цел били отправени писма и до някои градски общини в България. Свещеник К. Дъновски и свещ. Хр. Стефчев от Габрово събирали помощи в храна в селата на Варненския и Шуменския санджаци (окръзи). По-значителни външни помощи, забелязани в счетоводната книга, са следните: на 30-и май 1862 г. П. Берон внесъл чрез Бакалоглу в Букурещ 228 л., на 1-й май, внесени от Котел чрез руския консул А. Рачински 141 л.; на 7-й май от Ески Джумая 104 л.; на 27-й юни от Добрич 184 л. и на 3 април е записано: „добри людие: двести девятдесят едно било, става грошей 6402". Тая помощ е внесена лично от консула Рачински. Най-голяма помощ обаче за варненското българско училище е дал варненският гражданин и пламенен родолюбец хаджи Стамат Сидерев. В счетоводната книга е записано на 30 юли 1861 г. така: „Втори дар на родолюбивиат г-н Хаджи Стамат Сидерев, родом от Ряховица - 13 750 гроша (т.е. 2750лева)." На 20 юни 1862 г. са записани помощи на Е. Рейзер, пруски консул - 40 л.; братия Дадески (Тедески), австрофренски консули -40 лв. и Е. Тори, австрийски параходен агент - 40 лв. За издръжката на училището варненските българи търговци са давали комисионска правдина. Отбележени са 200 л. правдина от братия Георгиевич и 112 л. от P. X. П. Мавридов (от 1-й януари 1862 г. до 21 юний). Така пожертвуванията от 2718 л. от 1 -й юли 1861 г. възлизат на 11126 лв. от 1-й септември 1862 г. Недостиг 11827 л. срещу разхода до същото време. През третята 1862/63 учебна година за учител, освен К. Т. Арабаджиев, бил условен със заплата 1000 лв. Сава Ил. Доброплодни от Сливен. Числото на учениците според С. Георгиевич, било тогава около 45 момчета и 25 момичета. Няма положителни сведения каква сума е изразходвана за издържане училището през тая учебна година. В счетоводната книга има само копие от общия баланс на училищните приходи и разходи от 1860 г. до 1865 г., дето се споменува само, че разноските за училището от 10-й юний 1862 г. до 3-й март 1865 г. били 11712 л.; ала каква именно част от тая сума се пада за 1862/63 учебна година, остава неизвестно. Събирането на помощи за училището се продължавало. Тия помощи, от 11126 л. през септември 1862 г. възлезли на 13 408 л. до септември 1863 год. „Известия на Варненското археологическо дружество", книжка IV, 1911 год. (стр. 27-35)

13. ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА. ПЪРВОТО УЧИЛИЩЕ Първата българска църква и първите черковни настоятели в град Варна През 1863 (или 1865) година варненските българи си построили отдолу под новото училище и съвършено отделна своя първа църква „Свети Архангел Михаил". Но всъщност първа славянска отделна църква, в която почнало да се служи отделно по славянски и в която малочислените тогава българи се черкували, е бил параклисът на руското консулство, построен през 1861 година и поддържан с 30 хиляди гроша годишно от съпругата на убития в боя между Русия и Турция през 1828/9 година генерал Воронцов. А на споменатата отделна българска църква „Св. Архангел Михаил" пръв църковен настоятел е бил отец поп Константин Дъновски, който, види се, и досега не иска да се отдели от тази църква и винаги там му е прибежището и квартирата, когато идва и се намира във Варна. Негов заместник е бил архимандрит Панарет. За тези двама първи черковни настоятели, както и въобще за варненските въобще българи, един пътник, който се намерил през първите дни на 1868 г. във Варна, ето какво, между другото, съобщава в „Македония": „Аз, ако не варненец, не малко се радувах, като си наумявах как допреди 10-15 години във Варна вътре се не чуваше нищо българско и който беше българин, не смееше да се каже, че е българин, а днес тъй присъствено заявяват своето народно съществование... Варненските българи заслужават похвала в отношение на устройството на общината и тряба да бъдат пример на всички други български общини. Сбирщина повече, както са, те нямат ни завист помежду си, ни сляпо стремление към предпочтение, но всички с едни уста и с един ум настояват неуморно за улучшението на обществените си заведения... Те са много благодарни от отца Архимандрита Панарета (Хилендарски) и хвалят се с него. Аз попитах за предившия им черковний настоятел отца поп Константина: къде е и защо е отстранен; и казаха ми, че бил уж в споразумение с униатската в Цариград черква и се стараял да вмъкне в униатство варненската епархия. Мене ми много докривя за това; защото никога не ми се щеше да чуя таквоз нещо за този българин, когото аз познавах отнапред за родолюбив мъж. Той е забравил, види се, святото завещание на своят отец и благодетел дяда Атанаса, който показа таквоз постоянство в народночерковний въпрос! Дано не е всичко наистина, тъй не ми се ще да верувам!..." При всичко гореизложеното за отец поп Константин Дъновски, неговото име пак личи и фигурира (ама съкратено!) второ на ред (като Иконом по чин) между подписавщите акта, направен същата (1868) година от варненското епархиално духовенство за поддържане отделно българско девическо училище във Варна. Първото училище и първият учителски персонал Първото българско училище в град Варна било отворено във „Вароглу махлеси" до „Ченгене пазар", сега площад „Екзарх Йосиф I", в наетата за тая цел къща на Балтаджи Топал Пейко. Ала от руския архимандрит Филарета, според твърденията на живущия негов внук Никола Ив. Ножаров (Николаос Иоану Махеропулос), който е бил и един от първите ученици, макар и за един само месец, и който при извършването на водосвета помагал на вуйка си, като постоянен негов помощник. „На същия ден (12 август), който на 28 август (неделя) събрал народа в училището, дето им приказвал едно слово, с което им доказал ползата от учението и нуждата да изнамерят средствата за поддържането на това народно заведение. Събранието се закрило с една песен, изпята за здравието на Н. И. В. Султана и на неговия Варненски наместник Ашир бей. На излезване секи от събраните си дал дума да се намери до другата неделя на същото място. И наистина, на другата неделя, 4 септемврий, секи дошел в училището и, без много приказки, секи според силата си, написал една годишна помощ за поддържането на училището, което се турило под настоятелството на г-н Христа Т. Груева, търговец във Варна. За да допълнят помощта си, почтените събрани решили за постоянен приход на училището да се зема по 60 пари на баля, която минува от тоя град. В „Княжество България" четем: „Тукашните българи отворили за пръв път българско училище в частна къща, което било осветено на 12 август 1860 год, и за учител поставили Конст. Тодоров от Търново. Прибавеният му отпосле, както искаме да вярваме, прякор „Арабаджиев" (Коларов) от една страна няма нищо общо с историята на училището, от друга пък страна зле звучи и не трябва такава една чужда турска дума да фигурира като фирма на училището в IV участък. Първият български учител във Варна беше известен тогава просто като „Константин Тодоров ', а не като „Тодор Арабаджиев". Така или инак, онзи пръв бълг. учител, знайно е, че тогавашните варн. българе го считали за некадърен, та много им било жално за това." Сега досежно начина, по който било празнувано официално и публично отварянето на първото варненско отделно и собствено българско общинско училище, даваме накратко и конспектно някакси, тук място на една кореспонденция от Варна от 28 юли 1862 година: „В 1861 година варн. българе почнали да построяват свое собствено училище. Постройката окончателно се свърши на юни 1862 година. Останало беше да се освети училището и да минат в него българските ученици, които дотогаз се учиха с притеснение в един дам, без да имат улеснителните средства за преподаването. Ден за освящението се определи 25 юли, когато не минувал никой параход и гражданите имаха време да додат. На 24 същаго стана призоваването с билети. Призоваха Н. Прев. градски управител, сичкиге други царски чиновници, сичките консули, варненският гръцки митрополит Порфирий, който извършил и водосвета със свещениците, Н. Пр. римокатолическият епископ Патре Дамияно, ерменският владишки наместник със старейшините си, сичките странни търговци, лекари, учители и градоначалници. Залепиха се и обявления по главните кафенета на български и гръцки език, за да присъствува в това освещение и който друг от гражданите желае. В тоизи ден зе се и сичката грижа за украшението на училището с венци и кадри на султан Абдул Азис и на починалия султан Абдул Меджит, както и за иконата на българските просветители Св. Кирила и Методия. В горния училищен кът донесоха се повече от сто стола за призованите, няколко седалища, наредиха се красиво взаимно-учителните таблици на Г. Доброплоднаго, прочелото на училището беше украсено с големи червени букви „БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ". Над учителската катедра беше със златни букви написана на една черна таблица от Г. Христа Т. Попов Кирилската азбука твърде краснописно и над нея беше окачен с венец Св. Кирил и Методий, пред които висяше златно кандило запалено и две ламбади с други две златни икони отстрани. В единия ъгъл на катедрата стоеше красива маса, над която беше наложен землен голям глобус и географически големи карти, залепени по стените с друга една дълга черна таблица, върху която беше написано с главни бели букви на четири езици: „Българско училище съзидано със спомоществованието и ревността на достопохвапното Варненско българско общество в царуванието на милостивия наш цар Султан Абдул Азис Хан, 1862." Съмна прочее радостливият и добропамятният ден 25 юли, определен за освящението, чието извършване се почна по един часа сутринта в присъствие на призовани и на народ, когото училището не можеше да побере. „Известия на Варненското археологическо дружество", книжка VI, 1914 год. (стр. 28-33)

12. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНА НА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ В ГРАД ВАРНА 1860/61-1910/11 год. Националното ни възраждане представя най-светлата и най-интересна страница 8 културно-просветната ни история; то ни завеща твърде скъпи исторически спомени, много велики имена и дати, възвишени примери на родолюбие и наченки епохални. Една от най-мощните наченки е без съмнение училищното движение, което именно възкреси нашата народност, що години и векове се унижаваше и изтребваше от двама грозни подтисници: политически от дивия и суров азиатски завоевател - турците; и духовно - от вероломните гръцки владици, които употребяваха най-низките и отвратителни средства за изтребване всеки писмен спомен за миналото на народа ни, поради което и бяха го докарали до положение да изгуби всяко съзнание за национален и умствен живот. Но лъхна и у нас струя от великите идеи за свобода, що XVIII. век възгласи на човечеството. Явиха се личности, които се завзеха за духовното и национално пробуждане на народа ни и смело се хвърлиха в борба с гърцизма в България, които в повечето наши градове беше в такава сила, че гражданите се наричаха гърци, срамуваха се от родната си реч, надпреварваха се да говорят по-гръцки, на какъвто език и в черкви и училища се четеше. За щастие, редом с гръцките през туй време килийски училища, в отечеството ни съществуваха и български килийски училища. Създатели на тия училища предимно бяха нашите мънастири, макар и днес те решително да са изгубили онова културно значение, с което някога са стъпили на историческото поле. В повечето от тия мънастири, а особено в Хилендарския и Рилския, се е преподавало на славянски, та излезлите от там ученици се пръскаха по България и се хвърляха в борба с всесилните тогава възпитаници на гръцките училища у нас. Така килиите тия скромни, но еднички по онуй време у нас национални училища - постепенно нарастват. Те, освен главната своя цел - черковно славянско четене - поеха върху си и тежката задача за народното ни самосъзнание, за нашето възраждане. Настъпи най-сетне годината 1835. Отвори се в Габрово, с грижите на чутния родолюбец Василя Евстатиев Априлов, и първото българско училище по европейски образец, по бел-ланкастерски метод, като за щастие, делото се повери в ръцете на ревностен и способен ръководител - Неофита Рилски. На Габрово почват всички наши градове да подражават и да заместват с обществени, лан-кастерски училища килийските дотогава частни училища - училища на попове и калугери, па и на занаятчии. Подготвените учители в ланкастерските училища, наречени у нас взаимноучителни, бързо замениха свещениците учители, като ограничиха дейността им само в черква. В училищата се въведоха само светски предмети, когато в килиите се учеха книги, необходими изключително на свещениците: часослов, псалтир, светче, апостол и др. Новите учители бяха пропити със силен национален дух и горещо родолюбие. Борбата с гърцизма се крайно изостря и ожесточава и той започва току-речи навсякъде в България да отстъпва позициите си. Забавя се това дело само във Варна, където възраждането на българщината се проявява от 1860. г. нататък, поради особените етнографически тук условия. Чак през пролетта на тая година (1860) се поражда идеята за откриване българско училище във Варна. Тая идея е плод на два фактора: 1) на грижите и старанията на руския вицеконсул тогава във Варна Александър В. Рачински и 2) на важните и бележити Великденски събития в Цариград - 3. април 1860. година, когато Иларирн Макарирполски тържествено прогласи раздялата на българската църква от гръцката патриаршия. Малцината българи през онова време във Варна, на брой около 35-40 къщи, наченали по-често да се събират и обсъждат въпроса за отваряне българско училище и във Варна. Те съставят българска община; поръчват си печат с надпис: „Българска училищна община. Съгласие, дързост и успех. Варна 1860. Това станало, според твърдението на едного от живите още труженици за българщината във Варна - свещеника Костадина Дъновски - на днешния ден, 11. май 1830 г., който ден, както е известно, се установи от 1857 година насам като всеобщ училищен и национален български празник, посветен на великите славянски първоучители Кирил и Методий. В едно от последващите събрания, неотдавнашният управител на Варненската митница Христо Попович, който бил тогава писар в комисионерската кантора на братята Никола и Сава Георгиевич, прочел едно приготвено от него писмо до П. Р. Славейков в Търново, с което, от страна на българите във Варна, последният се молел да им намери и изпрати лице за български учител във Варна, което да познава донейде и гръцки език - нещо необходимо по онуй време за Варна, където българите били в постоянен и най-близък досег с гърци и гагаузи. Събранието единодушно одобрило предложението на Хр. Попович; писмото се подписало от братя Георгиевич - най-видните български дейци тогава във Варна - и изпратило, след което се начева и диренето на къща за българско училище. Наскоро и Славейков изпраща учител, именно Костадина Тодоров Арабаджиев, който добре познавал и гръцки език, понеже бил родом от с. Арбанаси (Търновско), където предимно се говорило по гръцки. Той се учил в Търново, главно при даскал Никола Златарски, прочутия църковен певец. Арабаджиев пристига във Варна, ала училището не могло скоро да се отвори, макар и да била вече наета за тая цел къща. Гърците и гагаузите упорито противодействували и пуснали тревожната интрига пред тогавашния варненски мютасарифин (окр. управител) Ашир бея, че училището във Варна се иска не от българите, а от руския вицеконсул Рачински по политически съображения. Учителят бил теглен под строго полицейско разследване, което се свършва благополучно, благодарение на предварително дадените на учителя наставления от Никола Георгиевич как да отговаря, както и на енергичния език на българина член на идаремезлиша (окръжия съвет) Стоянча хаджи Иванов (Джумалоолу), който вещо и твърдо отблъснал в мезлиша домогванията на гръцкия варненски владика Порфирия. Разбита интригата, първото българско училище във Варна се открива. Това става на 19. август 1860. година, с един водосвет, извършен от свещеника Константина Дъновски. Училището се открива в наетата къща на Балтаджи Пейка, находеща се на североизток от площада „Йосиф I.", до къщата на Патриков, и съборена през 1908, година при урегулиране на площада. Тая къща имаше два етажа. Горният етаж, който състоеше от три стаи, е служил собствено за училищно помещение: двете стаи били класни - едната за ученици, другата за ученички, а третята служала за училищни потребности. Тъй, в скромната Балтаджи Пейкова къща заблещукват първите зари на умствен български живот в удавената в гърцизъм и гагаущина Варна, които зари постепенно са отваряли очите на мнозина българи да се отърсят от гагаущината и да съзнаят своята народност, поради което и числото на българските къщи в скоро време нараства: от 35-40 къщи през 1860. година те достигат около 120 в 1860. и до 160 през 1870. година. Числото на учениците било приблизително 25 момчета и 15 момичета. Според сведенията на някои от тогавашните ученици, обучението ставало по буквара на Неофита Бозвели - първата част на енциклопедията „Славянское детоводство", издадено в Крагуевац през 1835. година. Честитият Костадин Арабаджиев произвел къде Петровден и изпит на учениците си. Заплата той получавал годишно 2200 гроша (440 лева). Разходът за издръжката на българското училище във Варна през 1860/61 учебна година, според една запазена и до днес счетоводна книга във Варненската митрополия е 7700 гроша (1540 лева). През тая година се купило за 13600 гроша (2720 лева) едно място, върху което да се построи общинско училищно здание. Мястото се купило на имената на Сава Георгиевич и Коста М. Тюлев. Така целият училищен разход за тази учебна година възлезва на 21360 гроша (4272 лева). Приходи училището не е имало никакви. Ала наскоро след откриване на училището се отваря подписка между българите във Варна за доброволни помощи. Подписката се начева на 2 септемврий и имената на дарителите и дадената помощ са записани в първата счетоводна книга. Доброволните помощи вървят в следния ред: Р. х. Мавридов (шумненец) -500 гроша; СтоянчоД. Иванов Джумалъ - 500 гр.; Братия Георгиевич - 5000 гр.; Казанли Стойко Влаев (за школо) - 500 гр.; Хр. Т. Гоуев - 250 гр.; Хаджи Стамат Желязков Сидерев (сарафин) - 500 гр. и т.н. По този начин през месец септемврий се събира една сума от 4700 гр.; а до 1 юлий 1861. г. се събират доброволни помощи от Варна и другаде на сума 13593 гр. - 2718,60 лева. Годината сключена с недостиг 7767 гр. Сърцето на човека се пълни с радост, като вижда как шепата българи във Варна се надварват да принасят лептата си за народна просвета, как идеята за дарение на училището - идея възвишена - е завладяла и малобройните Варненски българи. През 1861/62 година учител останал пак Костадин Арабаджиев и училището се помещава все в къщата на Балтаджи Пейка, наемът на която, както и през изтеклата година, бил 1200 гроша (240 лева) годишно. Купува се още едно място за 15772 гр. до купеното по-напред и върху тия две места се започва построяването на двоетажно училищно здание (днешната българска черква), та разходът на българската община от началото на юлий 1861. до юлий 1862. г. възлиза на 93447 гр. (18689.40 лв.). За покриване тоя разход продължава се събирането на помощи и то не само от Варна, но и от селата на Варненско и Шуменско (в храна), от някои градски общини, от познати български търговски къщи в Румъния и Русия, които с готовност се отзовават с помощите си. По-значителни външни помощи, отбелязани в книга I, са следните: Петър Берон- всеизвестният щедър училищен благодетел и основател на девическите училища у нас - внесъл веднаж 1140 гроша и повторно - 706 гроша; руският вицеконсул Рачински, под подписка добри людие - 6402 гр. Най-голяма помощ обаче през 1861. год. внася варненският гражданин и пламенен родолюбец хаджи Стамат Сидерев, който, подозрян от турските власти в издаване на някакви тайни на навлезлите в Добруджа руски войски през Освободителната война, бил откаран от турците в Добрич и там обесен. - Във втората счетоводна книга е записано на 30. юлий 1860. година следньото: Втори дар от родолюбивия г-н хаджи Стамат Сидерев, родом от Ряховица - 13750 гр. Ала освен мъчнотиите, що българите във Варна срещат при изнамерване средства за направа училищното си здание, те срещнали и силни и големи противодействия от страна на гагаузите за доизкарването му. Когато наближило да се почне покриването на зданието, варненските гагаузи захванали да заплашват работниците и да нападат върху някои от тях, особено вечерно време. Като видели, че по този начин мъчно ще спрат работата, те се събират един ден на тълпи пред Варненското окръжно управление (конака) и настоятелно изискват от мютесарифина да спре строението на училището. Последният изпълва искането им; изпраща няколко стражари, които и пропъждат работниците. Но българите не се стресват. Те подават направо до Високата Порта писмено заявление чрез представителя си по черковния въпрос в Цариград Атанаса Георгиев, подписано и подпечатано и от много села из Добришка, Провадийска, Балчишка и Манкалска околии. Атанас Георгиев бил човек влиятелен, пъргав и кален в борба, и като такъв, с достойнство извършил възложената му задача: той издействувал султански ферман за направата на училището. Докато се издаде обаче ферманът, изминали се цели девет месеца, през което време училището стояло непокрито и българите с болка на сърце гледали как фанатизираните гагаузи разграбват материалите му. Най-сетне получава се ферманът, с който се разрешавало построяването във Варна на едно централно българско училище за целия Варненски окръг. Мютесарифинът Ашир бей прочел фермана в двора на окръжното управление, в присъствието на всички подписавши заявлението кметове из Варненско, нарочно пригласени за това, както и в присъствието на събралото се варненско население от разни народности. Тъй правото дело възтържествувало. Зданието било довършено и тържествено осветено на 25. юлий 1862. година в присъствието на варненския мютесарифин Ашир бея, руския вицеконсул Рачински и на всички варненски българи и българки. Водосветът бил извършен лично от тогавашния гръцки митрополит Порфирия, чието упорство се сломява под натиска на руския вицеконсул. Така българската народност във Варна се сдобива със свой кът, който й служи за сборно средище чак до освобождението. Новото училище се поверява в опитните ръце на известния дългогодишен учител Сава Илиев Доброплодни, условен с годишна заплата 5000 гроша (1000 лв.) Той въвел напълно взаимно-учителния метод при обучението, отделил учениците от ученичките; първите се учели в долния етаж на училището, а вторите - в горния. Броят им достигал около 100. На училището била поставена табела с български и френски надпис: „Българско централно училище". Доброплодни учителствувал три години във Варна - от 1862/63. до 1865/ 66., когато бил заместен с Георгя Живков. Първата година Доброплодни е имал за колега учителя Арабаджиев, който след тригодишно учителствуване напуснал Варна, понеже се почувствувал уморен. Доброплодни отворил през 1863/64. учебна година и първи клас, а през следнята 1864/65. и втори клас. В началото на последнята година бил повикан от Ески-Джумая за учител и П. Р. Славейков, който учителствувал във Варна около два месеца, след което заминал за Цариград за редактиране на българския превод на библията. Друг учител във Варна през тая година бил някой си Руско, за когото липсват други вести, освен една бележка във II счетоводна книга за получаване заплата. Расте по-нататък училището, влива то постоянно нови животворни сокове, крепне и се засилва с него българщината във Варна, която си начертава сега нова цел за дейност - създаване български черковен храм във Варна. До това време българите, след несполуката да им се отпусне черквата „Св. Георги" в града за извършване в нея черковна служба на славянски език - нещо, което настоятелно се искало от руския вицеконсул Рачински - черкували се предимно в мънастиря „Свети Димитър" (Евксиноград), дето от време на време се извършвала, по желанието на Рачински, славянска служба. От 12. април 1861. г. нататък обаче българите се черкуват в параклиса при руското вицеконсулство (къщата на Коста Залъмов. I. участък, улица „Свети Атанас"). Параклисът бил построен със средства от съпругата на убития в руско-турската война през 1828/29. г. генерал Воронцов. Това станало пак с грижите и съдействието на Рачински, който още преди откриването на първото българско училище правил безспирно постъпки пред своето правителство да се построи във Варна руска черква и при нея училище за българите. Така или инак, през 1865. година бил превърнат тайно долният етаж на българското училищно здание в черква, като за тая цел се донесли нощем от с. Хадърча (Николаевка) икони и други някои черковни потребности, - за второ училищно помещение се наема пак къщата на Балтаджи Пейка. Тъй се създава първата българска черква, именувана днес „старата черква" („Св. Архангел), в която на 14. февруарий същата година (1866) свещеник Костадин Дъновски извършва и първата служба. Безпределна била радостта на варненските българи от новата придобивка, с която, по турските наредби, още повече се затвърдявало националното им положение в града. Ала това именно още по-много озлобявало гърците и гагаузите, особено последните, които често проявявали своите диви и низки пориви към българите, когато те имали да извършват някои свои религиозни обреди и черковни процесии. От многото подобни гагаузки буйства и диващини, ще спомена тук само станалото на Великата събота 1865. година, за което разправя един от учениците в тогавашното българско училище, Щерьо К. Патриков. Когато българите излезнали от църква с кръста и плащаницата да обикалят, по варненски обичай, някои от близките улици на града, гагаузите начеват да дюшат подире им и да хвърлят камъни върху им. Така те счупват дори едната страна на кръста. Българите обаче, свикнали да гледат грубите гагаузки нрави, свикнали и в борба с тях, не трепват, особено свещеникът им К. Дъновски, който дига високо кръста и извиква: „Напред всички, никой да се не бои!". Наскоро българската община във Варна разширява тъй дейността си, че тя добива характер на истинска черковно-училищна община, какъвто имаха по онуй време другите общини в България, които именно дадоха една силна и стегната организация на българския народ в борбата му по черковния въпрос. И тук, в уредбата на общината, варненските дейци остават такива също примерни, активни и безкористни служители. В туй отношение, дейността на общината се изказва: 1) в грижите й по изнамерване средства за поддържане черковно-училищното дело; 2) в самата уредба на общината и разширение кръга на дейността й; 3) в борбата по черковния въпрос. I. По изнамерване средства. - Малката българска община във Варна, при всичките щедри помощи и дажба, що нейните членове безспирно си налагали, не била в състояние сама да понесе грамадните разходи за черковно-училищното дело, особено като нямала никакви други приходи. По тази причина тя иска помощи и от пътници, които случайно минават през града. Такъв е случаят със сърбина Мишо Анастасиевич, майор в оставка, когото Сава Георгиевич завежда в българското училище и му описва нищожните средства по издръжката му. Анастасиевич подарява на училището 50 турски лири. Това станало на 17. март 1864. година. През 1869. година се прибягва и до лотария: теглят се 3000 билета (по 10 гроша едина). Ала предимно общинската каса се пълни от помощи, що разни български общини изпращали на варненци. По-значителни от тях през 1864. г. са от Тулчанската - 2980 гр. и от Цариградската - 3186 гр. Последнята взела твърде близко до сърце българщината във Варна, което се длъжи главно на П. Р. Славейков Той обсипваше, чрез вестника си „Македония", с похвали и ласки варненските българи и пламенно защищаваше българското дело в нашия град, като приканваше и общини и читалища из България да подкрепят материално варненските си сънародници. Славейков изпращал в кредит на варненци и всички току-речи свои издания. През 1873. година общината изпратила хаджи Стамата Сидерев и Никола Живков да събират волни помощи от общини и панаири за съграждане девическо училище във Варна. И тоя път българското гражданство се отзовава съчувствено към позива на варненци и отвсякъде, дето минали пълномощниците им, били записани помощи от общини, читалища, женски и ученишки дружества, черковни и мънастирски настоятелства и др. II. По уредбата на общината и разширението кръга на дейността й. -Към 1866. година настъпва време, когато Варненската българска община морално тъй укрепва, че се явява нужда да се организува тя върху по-широки основи, да развие в по-голяма област своята дейност за пробуда и подигане българщината и да стане главно средище, което да поеме и ръководи народочерковните работи на българското население в целия Варненски окръг. Тя (общината) съставя „домашни законоположения". В черковната кондика от 1866. година се намерва При временният законник, съставен от Варненското българско общество за управление на епаркиалното духовенство, откъдето се вижда върху какви именно основи тя поставя уредбата си, както и разните страни от българския обществен живот, що тя обгръща. Този правилник (законник) бил приет и от градовете Добрич (тогава Хаджи-олу-Пазарджик), Балчик и Провадия, които с подписи и печат удостоверили, че ще се подчиняват на неговите наредби. Тъй се дава една широка и стегната организация на Варненската българска община, поради което и последнята се издига до положението, що тогава са имали всички пълноправни епархиални съвети в България. III. По борбата за черковния въпрос. - С положителност може да се твърди, че варненските българи стоят в първите редове на борците за успешното разрешение на черковния въпрос. Те изпълняват примерно дълга си към отечеството. Борбата те подкачат при най-неблагоприятни за тях обстоятелства, при съвсем неравни сили. Малобройните наши дейци тук имали всичко против себе си. Те трябвало да отблъскват ударите на гърци и гагаузи, които с най-цинични сцени оскърбявали българското име тук, клеветили коварно българите пред турските власти и последните нерядко ги подлагали на най-строги разследвания и затвор. Ала колкото гаврите били по-непристойни, колкото ударите били по-тежки и клеветите по-низки, с толкова по-голяма решителност българите ги отблъсквали, толкова по-мъжествена ставала самозащитата им, толкова повече се заздравявало националното им съзнание. Още в 1861. година Варненско имало свой представител в Цариград по черковния въпрос. Той бил Атанас Георгиев от с. Николаевка, а в 1871. г. за такъв от Варна бил изпратен Господин х. Иванов. На последния се дават изрично следните наставления: 1) досежно изработване екзархийския устав, за който тогава бил свикан народен събор в Цариград, представителят трябва да върви неразлъчно с П. Р. Славейков; 2) иска се: Варна да бъде седалище на български митрополит; 3) изказва се мнение как да става избиране на свещеници, владици и екзарх; 4) иска се, щото училищата да бъдат под върховния надзор на екзарха, който може да назначава инспектори за тази цел, ала вътрешната им уредба да принадлежи изключително на местните общини; 5) да се създаде в Цариград висше учебно българско заведение; 6) настоява се за включване непременно и град Варна в българския екзархат - нещо, що се не споменувало в султанския ферман; инак, да се оттегли варненския представител. Особено силно общината отстоявала искането си Варна да има особен български владика. Когато представителят й съобщава, че нямало възможност да се изпълни туй народно желание и запитва към Преслав ли или Силистра желае Варна да се присъедини - общината (с писмо от 27. март 1871.) отговаря, че тая вест причинила навсякъде дълбока тъга и вълнение - цялото население единодушно иска да си остане Варненската епархия особно. Общината отново дава наставления на представителя си да постоянствува, като употреби всички старания да убеди народния събор в Цариград да изпълни горещото народно желание, защото, казва писмото, ако съществува епархията ни, ако съществуват българското училище и българската черква във Варна непокътнати, можем да се надеем, че ще дойде ден да се спечели изцяло градът Варна. При минаването през Варна на първия български екзарх Антим да иде да заеме поста си в Цариград, поднася му се на 7. март 1872. год. адрес, покрит с 800 подписа от Варна и епархията, в който най-убедително се моли да работи за включване и Варненската епархия в пределите на екзархата, защото, казва се в адреса, българското население от тая епархия от 12 години насам твърдо се бори за черковни правдини. Най-сетне гласът на варненци бил чут и желанието им изпълнено, в пределите на възможността: Преславската и Варненската епархии образуват една епархия, митрополит за която се избира архимандрит Симеон, който започва да носи титлата варненско-преславски митрополит (синодално писмо от 12. октомврий 1872.) и когото варненци с голяма радост наскоро посрещнали - той пристигнал по море от Цариград на 2. декемврий 1872. год., а на 4. декемврий извършва архиерейска служба в старата българска черква. Да се върнем сега към училищното дело. През 1868/69. учебна година се отваря за пръв път отделно девическо училище в наетата за тая цел къща на хаджи Катинка, която къща и днес съществува. Тя е двоетажно здание и се намервоа във II. участък, до новата къща на Д. Провадалиев, срещу къщата на Сава Георгиевич. Първата учителка в отделното девическо училище била г-жа Бацарова, съпруга на Никола Ив. Бацаров, който учителствувал четири години във Варна - от 1866/67 до 1870/71 година, и от когото на последния лист на първа счетоводна книга са написани с доста хубав и четлив почерк следните четири стиха: „Боже, на помощ нам бъди, Съгласие и любов опази, Да напреднем вси в наука, Да имаме във всичко сполука..." Главен учител през 1869/70. година бил Стефан Б. Деребеев, който преподавал на I и II клас. В I клас преподавал свещена история, българска граматика и география, а във II - катехизис, граматика, аритметика, всеобща и българска история. От доброволните помощи през тази година, отбелязани в първа книга, по-значителни са следните: 2000 гроша от Ангела Георгиев; 1000 гр. от Величка Христов; 500 гр. от братя Бърневи и 160 гр. от Янаки Жеков. На следнята 1870/71. година за главен учител бил повикан от Шумен Димитър Станчев - Ст. Деребеев останал пак за учител, а учителка била Иванка Стаматова от Варна, на която Рачински по-рано бил изработил руска стипендия, та свършила гимназия в Киев. Тя получавала заплата 3000 гроша, Д. Станчев -5000 гроша, а Деребеев - 4500 гроша. По подбуда на г-на Янко Славчов, на 25. юлий 1870. год. се основало във Варна читалище „Възрождение", което се помещавало на горния етаж на старата българска черква, разширен нарочно за тази цел. И за туй полезно дело се намерили щедри дарители. Само варненецът Сотир Даскалов му завещал 3000 гроша. По подтик пък на учителите Д. Станчев и Ст. Б. Деребеев се основава в началото на 1871 г. и българско ученишко дружество „Просвещение". По този начин Варна за твърде късо време достига другите български общини - сдобива се току-речи с всички ония полезни учреждения, които красяха тогава страната ни и служаха за средища на умствено развитие и духовно възраждане на българската народност. Пълен развой и уредба обаче българското училище добива през 1874/75. учебна година, когато дошел за главен учител Христо Самсаров, комуто се дала годишна заплата 7560 гроша. Други учители през тая година били Георги Замфиров, Цвятко Н. Свинаров и Кица поп Иванова от Стара Загора, свършила петокласното девическо Старозагорско училище, което от 1868. година насам подготвяше класни и първоначални учителки за всички краища на отечеството ни. Предшественица на Кица поп Иванова била Виктория Живкова от Търново. В нейно време (учебна 1872/73. г.) за девическо училище се наела голямата къща на арменеца Капрел Аракел, находеща се на улица „Цар Борис". През речената учебна година, както и през следващата след нея, българските училища във Варна били вече доста осигурени в материално отношение, понеже пристига българският варно-преславски митрополит, Негово Високопреосвещенство дядо Симеон, та се внася значителна помощ за българските варненски училища от епархиално право. През 1874/75 година остават пак същите учители. Числото на учениците било 77 в първоначалното мъжко училище и 38 в първоначалното девическо училище. В мъжкото класно училище имало: в I. клас 26 ученици, които следвали предметите: свещена история, български език, аритметика и география; във II. клас - 8 ученици, които следвали: свещена история, български език, френски език, аритметика, българска история, черковнославянска граматика, политическа география и физическа география; в III. - клас само 2-ма ученика (Велизарий Христов и Киряк Цанков), които следвали всеобща история, математическа география, естествена история, алгебра, геометрия, физика, риторика и френски език. В класното девическо училище имало по 5 ученички в I. и II. клас. На следнята 1875/76. година, когато останали пак същите учители, числото на учениците е: 24 в I. отделение; 27 във II. и 17 в III.; 22 в I. клас; 15 във II. и 7 в III. - всичко 68 ученици в първоначалното мъжко училище и 44 в класното; а числото на ученичките било 39 в I. отделение; 21 във II.; 11 в III.; 11 в I. клас и 5 във II. клас - всичко 71 ученички в отделенията и 16 в класовете. Изпит се произвел на 29. юний 1876 год. От запазения списък по тоя случай се вижда, че изпитът в класовете е станал чрез билети, понеже срещу имената на учениците и ученичките е отбелязано какъв номер билет всеки е изтеглил. За 1876/77. година липсват писмени сведения, освен ония за заплатите на учителите. През следнята 1877/78. година, по причина на настъпилите важни политически събития в България - Освободителната война - училищата във Варна били затворени. Те се отварят през 1878/79. учебна година с 4-ма учители и 4 учителки. Учителите били Стефан Георгиев (професор отсетне при Висшето училище в София по естествените науки), Димитър Станчев; Димитър Мумджиев и Цвятко Н. Свинаров; а учителки били Стефана Н. Иконома (днес г-жа Кр. Мирска); Йовка Димитрова Мамарчева; Еленка Н. Икономова и Кинка Кръстева. Мъжкото училище се състояло от три отделения и два класа, а девическото от три отделения и I. клас. Класни учители били Стефан Георгиев и Димитър Станчев, а първоначални - Димитър Мумджиев и Цвятко Н. Свинаров. Учителката Стефана Н. Икономова била преподавателка на I. клас. Другите учителки били първоначални. Мъжкото и девическото училища се помещавали в отделни здания; едничкото тогава общинско училищно здание - старата българска черква - останало за девическото училище, а за мъжко училище - класно и първоначално - се взело под наем зданието, известно под името „старата гимназия", в което днес се помещава сиропиталището „Надежда". Грижата за българските училища във Варна сега се поема предимно от варненския окръжен училищен съвет, съставът на който бил следният: председател - митрополит Симеон и членове: Симеон Енчев, Георги Попов и Димитър Икономов. Училищни настоятели били: иконом поп Енчо Димитров, касиер Иванов и членове Андон Недялков, Стефан Кабакчиев, Хараламби Лефтеров и Бошков. Работата на Варненската община досежно училищата още повече олеква през следнята 1879/80 учебна година, когато мъжкото класно училище се превръща в държавно, каквото става през 1883/84. и девическото класно училище, което тогава имало четири класа и се обръща в гимназия, директор на която бил Георги Живков, а на мъжката пръв директор бил Т. Н. Шишков. Тогава (1879/80.) директорът носел званието инспектор, а гимназията - реално училище. Тъй делото на първите народни труженици в нашия град се увенчава с бляскав успех и тържество. Варна се спечелва завинаги за българската народност. Наместо някогашната гръцко-гагаузка Варна, в която през 1860. година се съзират едва 35-40 български къщи, днес българският елемент държи надмощие над всички други народности в града, взети вкупом - новата, българската Варна по население е третият град в България: тя има 41 162 жители. Наместо скромната Балтаджи-Пейкова къща, що служила за училище на 40 български деца, днес Варна красят 18 първоначални български училища с 16 учители и 42 учителки и с 2408 деца, две мъжки общински прогимназии с 28 учители и с 832 ученици, две девически общински прогимназии с 6 учители и 20 учителки и с 619 ученички; две пълни държавни гимназии: мъжка, с 24 учители и с 425 ученици и девическа, помещавана в една от най-грандиозните училищни сгради в България, с 15 учители и 7 учителки и с 497 ученички; едно търговско училище с 8 учители и 131 ученици. Разпределени по отделения и класове, учениците дават следните таблици: Първоначални училища Подготвителни отделения 3 паралелки, с 66 момчета и 73 момичета I. отделение има 15 паралелки, с 333 момчета и 313 момичета II. отделение има 12 паралелки, с 249 момчета и 282 момичета III. отделение има 14 паралелки, с 277 момчета и 303 момичета IV. отделение има 13 паралелки, с 256 момчета и 256 момичета Всичко: 1181 момчета и 1154 момичета I. мъжка прогимназия I. клас има 4 паралелки със 184 ученици II. клас има 4 паралелки със 164 ученици III. клас има 3 паралелки със 117 ученици Всичко: 465 ученици II. мъжка прогимназия I. клас има 4 паралелки със 167 ученици II. клас има 3 паралелки със 124 ученици II. клас има 2 паралелки със 76 ученици Всичко: 367 ученици I. девическа прогимназия I. клас има 5 паралелки със 182 ученички I. клас има 2 паралелки със 77 ученички II. клас има 2 паралелки със 84 ученички Всичко: 343 ученички II. девическа прогимназия I. клас има 2 паралелки с 83 ученички II. клас има 3 паралелки с 112 ученички III. клас има 3 паралелки с 81 ученички Всичко: 276 ученички Държавна мъжка гимназия Реален отдел I. (IV.) клас има 3 паралелки със 139 ученици II. (V.) клас има 2 паралелки със 55 ученици VI. клас има 2 паралелки със 85 ученици VII. клас има 1 паралелки със 42 ученици Всичко: 321 ученици Класически отдел I. (IV.) клас има 1 паралелка с 47 ученици II. (V.) клас има 1 паралелка с 24 ученици VI. клас има 1 паралелка с 21 ученици VII. клас има 1 паралелка с 12 ученици Всичко: 104 ученици А всичко в двата отдела: 425 ученици. Държавна девическа гимназия I. (IV.) клас има 4 паралелки със 149 ученички II. (V.) клас има 2 паралелки със 85 ученички VI. клас има 3 паралелки със 134 ученички VII. клас има 3 паралелки със 129 ученички Всичко: 497 ученички Търговско училище I. курс има 45 ученици II. курс има 36 ученици III. курс има 26 ученици IV. курс има 24 ученици Всичко: 131 ученици. А всичко днес във варненските български училища 97 учители; 69 учителки; 2569 ученици и 2270 ученички. Варна си има и общинска библиотека - една от първите библиотеки в страната, която библиотека брои около 11 000 тома книги и списания. Покрай старата българска черква-тая историческа светиня, се издига величествената Съборна черква „Света Богородица", сред един широк площад на града, на какъвто е построена и новата черква „Света Петка", също бележита по своята архитектура. Всичко това е грамаден прогрес, който се дължи на дългия и усилен труд на първите наши труженици, всякога готови да минат от думи и мисли към дело. Ето и имената на по-видните дейци за духовното и национално възраждане на българщината във Варна: Александър Рачински, братя Никола и Сава Георгиевич, Атанас Георгиев, хаджи Стамат Сидерев, Ангел Георгиев, Христо Попович, свещеник Константин Дъновски, Господин хаджи Иванов, хаджи Рали Мавридов, Костадин Тюлев, Стоянчо хаджи Иванов, Киро Иванов, Бойо Недев, Янаки Жеков, Велико Христов, Янко Славчов, братя Върневи, Андон Недялков, архимандрит Панарет, Стоян Д. Иванов, Стойко Влаев, Йосиф Стоянов, Хр. Т. Груев, Стойко Жеков. Слава и чест на първите труженици за българщината във Варна! Тяхната дейност ще мине в областта на преданията на града. Заслужено и общинският съвет увековечи паметта им, като нарече някои улици във Варна на техните имена (решение №5146 от 14. април т. г.), а училищното настоятелство именува училището в IV. участък, което ще се строи сега, на името на първия български учител във Варна (Костадин Арабаджиев). Хвала им! Варна 11. май 1911. год. Ив. Церов „Петдесетгодишнина на българското училище в гр. Варна 1860/61-1910/11 год." Варна, Печатница „Войников", 1911.