alexamsterdam

Аудио - чете Нели Фиалковска

Архивна единица

От книгата „Живот и отношения“, 18 лекции на Младежкия окултен клас, 11-та година, т.I, (1931 г. - 1932 г.),

държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1947 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Живот и отношения“, 18 лекции на Младежкия окултен клас, 11-та година, т.I, (1931 г. - 1932 г.),

държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), Издание на издателство "555", Варна, 2001 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Размишление.

Един основен и важен въпрос в живота е дишането. Тоя въпрос има отношение към дробовете. Човек диша и чрез кожата си. Седем милиона пори взимат участие в дишането. Ако се запушат порите на кожата, човек веднага умира. Специфичното дишане чрез дробовете не може да го спаси. Ако се отворят порите, а престане специфичното дишане, човек пак умира. Значи, специфичното дишане и дишането чрез порите трябва да бъдат в хармония. Ако не диша едновременно чрез дробовете и чрез кожата си, човек е осъден на различни болести. Природата изисква от човека да приема дажбата, която му се дава, и да я обработва правилно. Ако дажбата е въздух, човек трябва да приеме определеното количество и да го обработи на време. Ако не го обработите, както трябва, природата пише в книжката на живота ви, че не сте изпълнили задължението си. Тя ви праща различни болести и намалява заплатата, която ви е определена. Питаш: Защо боледувам? – Защото не си обработил въздуха, който природата ти е определила. Да обработиш въздуха, това значи, да извадиш от него тази енергия, която е нужна и за тебе, и за природата. Всички съзнания са свързани в едно цяло, както клетките в един организъм. Следователно, работата, която всеки човек извършва, влиза в обща употреба на цялото. Ако нямате това разбиране и мислите, че сте независими, че нямате нищо общо с цялото, вие се заблуждавате. От ваше гледище, може да не сте полезни на природата, но, от нейно гледище, не е така. От ваше гледище, може да сте малки, но природата гледа другояче на вас. Вие трябва да знаете, де сте полезни и де не сте полезни. Малки са стрелките на часовника, но са полезни дотолкова, доколкото показват времето. Стрелките на часовника са свързани с общия механизъм. Значи, и те, колкото и да са малки, имат отношение към цялото. Какво ще стане с часовника, ако колелцата, пружината и стрелките му престанат да извършват своята служба? – Часовникът ще спре.

Сега и вие, като малките деца, трябва да изучавате елементарни работи, докато се научите да изпълнявате известна служба. Например, вие още не знаете да дишате правилно. Вие дишате само с върха на дробовете си. Като дишате, ще държите главата си изправена, точно перпендикулярно на земята. Ще теглите една права линия от центъра на земята до центъра на слънцето и ще застанете в това положение. Понеже не сте господари на себе си, може да стане едно малко отклоняване. Вие сте млади, изправени и се питате, защо старият човек върви прегърбен. – Той се е отклонил от перпендикуляра, направил е известно нарушение. – Кога се наклонява перпендикулярът? – Когато върху него се тури някаква тежест. Не туряйте на перпендикуляра никаква тежест, която може да го наведе на една, или на друга страна. Перпендикулярът трябва да бъде абсолютно без тежест. Той е права линия, в която всички сили се уравновесяват. Щом перпендикулярът уравновесява силите, човек мисли право. Неговият гръбнак е успореден на перпендикуляра. Всяка права, която не е успоредна на гръбначния стълб, не е перпендикуляр, И обратно: ако гръбнакът не е успореден на перпендикуляра, той не е прав, има нещо изкривено в него. Тогава нито перпендикулярът е мярка за определяне посоката на плоскостта, нито гръбнакът. За да бъде една права перпендикулярна на дадена плоскост, това зависи от будността на човешкото съзнание. Ако в твоя умствен или духовен свят стане известно нарушаване, ти губиш будността на съзнанието си, губиш своя перпендикуляр в живота и влизаш в бурното море. И часовникът има свой перпендикуляр. Точката, която не се движи, е свързана с перпендикуляра, т. е. с махалото, което е в постоянно движение.

Законът за перпендикуляра е физически закон, но вие трябва да го пренесете и в духовния свят. Там този закон гласи: Двама души могат да бъдат в хармония само тогава, когато перпендикулярите им са успоредни. Не са ли успоредни, и те не са в хармония. Ако единият е гърбав, а другият – изправен, те никога няма да бъдат в съгласие. Какво трябва да направят, за да се хармонизират?

Питам: Ако един господар отива да търси работници, какви ще вземе? – Здрави, способни за работа. Може да пазари и един гърбав, но малко ще разчита на него. Като види здравия работник, той ще го потупа по гърба, ще му се зарадва. – Кой човек е гърбав? – Гърбав е този, който не мисли право. Гърбав е този, който не чувства право. Гърбав е този, който не постъпва право. Аз говоря за онази гърбавина, която няма никакъв център, а не за гърбавината на окръжността. Тя е кривина, а не гърбавина. Окръжността е съставена от безброй прави линии. – Защо? – Защото между две точки може да се прекара само една права. Понеже окръжността е съставена от много точки, те са свързани само с прави линии. По отношение на главния център, тия точки са полюси. В окръжността могат да се прекарат безброй радиуси, които, свързани с една хорда, образуват по-големи или по-малки триъгълници. Всички радиуси на една и съща окръжност са равни.

Във всеки кръг могат да се начертаят няколко триъгълници, с основа – хорда в кръга и със страни – радиуси. Колкото по-голяма е окръжността, толкова и правата АС ще бъде по-голяма. (фиг. 1.) Страните АО и ОС, като радиуси, са еднакви, но правата АС може да бъде по-голяма или по-малка. Тя има условия да се увеличава и намалява. Правата АС е основа на триъгълника, но се намира горе. Значи, върхът на триъгълника е долу. – Как е възможно това? – То е все едно, да питате, как е възможно вътъкът на платното да върви перпендикулярно на основата. Така е. Правата АС е основата на платното. Де са кросната? Ще кажете, че не се виждат. Това е заблуждение, както се заблуждавате, като мислите, че центърът на кръга е невидима точка. Всъщност, центърът е видим, но във вечността. Вие го виждате перспективно, като малка, невидима точица. Другите елементи изглеждат по-големи. Всъщност, цялата дейност на кръга произлиза от центъра, от тази малка точица. Обаче, силата на тоя център не се дължи на пространството, което той заема. Малката точица е по-силна от целия кръг.

Какво ще кажете за едно колело, което заема голямо пространство? Силно ли е то? Колкото голяма окръжност да опише около себе си, това не показва, че кръгът, на който сме стъпили, е много силен. Силата е в центъра,който описва окръжността, а не в самия кръг. Често и вие, без да разсъждавате, казвате: Ние сме големи хора. – Вашата големина нищо не значи. Ти може да имаш голяма глава, голямо тяло, големи ръце и крака, но това са само възможности. Ти може да бъдеш силен и голям дотолкова, доколкото си господар на тялото си, доколкото можеш да работиш с мозъка си, с ръцете и краката си. Ако един ден твоята ръка се откаже да ти служи, коя е причината за това? – Причината е, че ти не си господар на ръката си. Ти работиш повече, отколкото трябва, осакатяваш ръката си, правиш престъпление спрямо живите сили на природата. Някога не работиш нищо, и пак ръката ти се отказва да работи. Тя иска да каже, че не трябва да бездействаш. – Коя е мярката, с която се определя, колко трябва да работи човек? – Това се познава по приятността, с която работиш. Работи, докато ти е приятно. Като работиш така, ти си в съгласие със законите на природата. Почувстваш ли най-малкото неразположение в работата си, спри, не продължавай повече. Същият закон се отнася и до яденето. Като ядеш и дойдеш до най-сладката хапка, престани да ядеш. Като мине този момент, ти губиш разположението си, усещаш известна тежест в стомаха си. – Защо? – Преял си, т. е. работил си повече, отколкото трябва. Ако искаш да бъдеш здрав, не свършвай работата си докрай. Казваш: Трябва да свърша работата си докрай. – Не, във физическите работи трябва да остане поне малка част незавършена. Ако завършиш работите си, ти влизаш в дисхармония с общия план на природата. Първо, тя трябва да завърши работата си, после – ти своята работа. Ако завършиш работата си преди нея, ти не си в хармония, не вървиш в правия път.

Какво значи да свършиш една работа, преди определеното за нея време? Ако десет души се стремят към един общ център, и един от тях стигне по-рано, това показва ли, че той е свършил вече работата си докрай. Всички трябва да пристигнат на мястото в точно определен час, например, в 5 часа. Ако някой пристигне 10 минути по-рано, или по-късно, той не е изпълнил задачата си, както трябва. Един може да пристигне 10 секунди по-рано, друг – 15 секунди, това не е важно. Важно е, че ти си вече в дисхармония с природата. Вследствие на това, ти чувстваш вътрешно разногласие и в себе си. На какво се дължи това? – На бързината, с която си се хранил. Бързо си гълтал хапките. Знаеш ли, колко пъти трябва да обърнеш една хапка в устата си? Всяка храна, която не е прекарана през устата определено число пъти, не може да принесе никаква полза. Не мислете, че както и да се храните, ще имате полза от храната.

И тъй, при храненето се забелязват главно три процеса, които се извършват едновременно. Храната трябва да се дъвче дълго време, за да се използва енергията, която се съдържа в нея. Индусите я наричат прана или животворна сила, живо електричество или жив магнетизъм. Като дъвчете храната, животворната енергия минава през езика и се складира в нервната система. Колкото по-малко дъвчете храната, толкова по-малко енергия внасяте в нервната система. От устата храната минава в стомаха, дето се извършва друг процес. Колкото повече енергия иде от мозъка, толкова по-лесно се смила храната; ако мозъчната енергия е по-малко, храносмилането става по-бавно. Значи, бързината на храносмилането се определя от мозъчната енергия. Учените препоръчват да се дъвче храната дълго време, за да може да се възприеме повече мозъчна енергия. Така ще може да се използва и онази енергия, потребна за мускулите и костите. Ако умът ви не е съсредоточен към яденето, то е безполезно. В храненето човек трябва да бъде като търговец, който работи със златни пари, Като види златните монети, той изпитва приятност. Щом се прибере вкъщи, той преброява парите си и ги туря в касата. Ако търговецът работи съзнателно и с любов, той никога не боледува. Кой търговец боледува? – Който дава на кредит. Той дава стока на един, на друг и пише в тефтера си. Като се изредят няколко клиенти, търговецът преглежда сметките си и вижда, че няма пари в касата. Така, той се разболява от безпокойство. Значи, ял си на вересия, дъвкал си на вересия. И в края на краищата – заболяваш. Ти мислиш, разсъждаваш, но умът ти не присъства там.

Следователно, когато умът не присъства в храненето, това показва, че си дал стоката си на вересия. Ти се надяваш, че ще ти платят, но оставаш излъган и казваш: Втори път на вересия на давам! В природата няма отдел „за вересия“. Там всичко е в брой. – Скоро ще получа пари, почакай малко! – Щом нямаш пари, ще дадеш, колкото имаш. В гостилницата нищо не дават на вересия. Влезеш ли вътре, ще бръкнеш в джоба си, ще извадиш кесията си, за да разбереш, колко можеш да ядеш. Колкото имаш в кесията, с толкова можеш да разполагаш. Значи, ти ядеш правилно дотолкова, доколкото твоят ум присъства в първата хапка. Взимаш първата хапка, но виждаш, че яденето е поставено в голяма чиния. В случая, първата хапка е центърът, а другите хапки са точки на окръжността. Всяко ядене е реално дотолкова, доколкото влиза в устата. Докато не влезе в устата, яденето не е реално: или ще го ядеш, или няма да го ядеш.

Двама другари, англичани, влезли заедно в една гостилница да се нахранят. Поръчали си ядене и започнали да ядат. Единият от тях едва хапнал, прилошало му нещо и умрял. Другият, с характерното хладнокръвие на англичанина, спокойно се нахранил. След това извикал келнера да му плати. Последният направил сметка за двамата. Обаче, англичанинът казал: Ще платя само моето ядене и половината от яденето на другаря ми. Както виждаш, половината ядене остана.

Казвам: И вие не знаете, доде ще изядете яденето си, може да остане на половината, може още на първата лъжица да спрете. Важно е, колко сте изяли. Не гледай на чинията, но на изядените хапки. Радвай се на тях. Хапката, която си изял, струва хиляди пъти повече от пълните чинии ядене. Тя принася повече полза от яденето, което си приел в себе си, Този закон има приложение и в живота. Онова, което виждаш вън от себе си, това са пълните чинии с ядене. Онова, което чувстваш, това са хапките, които си изял. Човек се нуждае от права философия, да знае, какво му е нужно в даден момент. Той се нуждае от здраве. То определя неговата права мисъл, неговото бъдещо развитие. Казваш: Ще стана в бъдеще голям човек. – Остави тези глупости настрана. Мисли за сегашния момент. Ако в сегашния момент не можеш да сдъвчеш хапката си, както трябва, и ако в сегашния момент не можеш да станеш човек, никакво бъдеще не те очаква. Твоето бъдеще зависи от настоящето. Каквото е настоящето, такова е и бъдещето.

Като ученици, вие трябва да гледате на физическия свят като на предметно учение. Като изучавате този свят, ще разберете и другите светове. Тогава ще намерите смисъла на живота. Чрез физическия свят и отношенията си в него, ти изучаваш живата геометрия. Например, изучаваш отношенията си към къщата, към нивата; ти напрягаш ума си, правиш изчисления и измервания – развиваш се. Като изучаваш отношенията си на взимане и даване, ти пак развиваш ума си, изучаваш геометрията на живота. Без тази геометрия, ти не можеш да пишеш правилно: едни букви ще бъдат големи, други – малки.

Големите букви са несдъвкана храна. По почерка познавате характера на човека. Който пише дребни, ситни букви, минава за скъперник; който пише едри букви, е щедър. Има щедри хора на своето богатство, има щедри на чуждото. Някой пише едри букви, без да е щедър. Той не вижда добре, затова буквите му са едри. На стария ще пишеш писмо с едри букви, на младия – със ситни. Има една норма в природата, която определя точно, колко големи трябва да бъдат буквите, с които си служиш. – Кое писмо е хубаво, добре написано? – От което ти сам си доволен. – Кога ще бъдеш доволен? – Когато писмото ти е написано добре, по форма, по съдържание и по смисъл. При това, всяко писмо трябва да донесе някаква полза на човека. Ако не донесе някаква полза, трябва да се тури настрана, като непотребно. Писмото, което принася полза, ще го сдъвчеш и приемеш в себе си като храната, която получаваш от природата. – С каква храна се отглеждат малките деца? – С мляко. Значи, всяко писмо, което пишеш на човека, трябва да съдържа мляко. Първо ще се храниш с мляко, и после – с твърда храна.

Помни правилото: Като пишеш писмо, вложи в него своето мляко. Като получиш писмо, търси млякото в него. Ако твоето писмо не съдържа мляко, и ако писмото, което си получил, не съдържа мляко, и двете не са хубави, не са написани според изискванията на природата. – Защо хората си пишат писма? – Защото са малки деца, които се нуждаят от мляко. Като получиш писмо, първо ще го сдъвчеш, и после ще го обработиш. Вашите писма съдържат ли мляко? Някой пише писмо и бърза да го напише криво-ляво, да мине по реда си. Че изцапал писмото, че го задраскал, той не обръща внимание. Така не се пише. Ще пишеш красиво, да предадеш на писмото хубава форма, хубаво съдържане и смисъл. Ще кажеш, че не всеки човек заслужава такова писмо. Така не се разсъждава. Ти ще пишеш хубави писма, за да повдигнеш себе си, да създадеш характер. Ще пишеш за себе си. Майката яде първо за себе си. От излишъка, който се събира в гърдите й, тя дава на детето. Тя туря детето на гърдите си и казва: Много добре се нахраних, ще има и за детето.

И досега още хората продължават да пият мляко. И досега още ги кърмят. Вие ще отречете това, но аз поддържам, че и сегашният човек се нуждае от мляко. Всички пият овче, краве или биволско мляко. От каквото животно пиеш мляко, такава е твоята майка. Значи, сегашното човечество още се намира във фазата на детинството, още се храни с мляко. В бъдеще, когато дойде до твърдата храна, то ще влезе във фазата на възрастния човек, сам ще дъвче храната си. Сегашните хора започват вече да ядат твърда храна, но не се научили още да дъвчат. Първа майката трябва да предаде на детето си урок, как да дъвче храната си. Понеже не дъвчат и не знаят още това изкуство, хората боледуват. И малкото дете, преди да глътне млякото, трябва да го прекара няколко пъти през устата си, да всмукне чрез езика си праната и тогава да го глътне. Разумните деца постъпват по тоя начин; те се хранят бавно и спокойно. Неразумните бързат, направо гълтат млякото и след това повръщат. Много естествено, стомахът им не може да се справи изведнъж с много мляко и част от него се съсирва и връща назад.

Сложен и сериозен е физическият живот. Казвате, че живеете добре. – Колко страдания и нещастия ще се преживеят, докато започнете да живеете добре! От човека зависи здравето, щастието и бъдещото му развитие. Щастието зависи от три неща: от правилното дишане, от правилното ядене и от правилното ходене. Ще вървиш прав, без никакво прегърбване и клатене на една и на друга страна, като пиян, и ще мислиш. Който не мисли, като ходи, не може да върви правилно. Отиваш да свършиш една работа – трябва да знаеш, отде да минеш. Не може да вървиш безразборно, по която улица искаш. Определено е, по коя улица ще минеш. Ако не минеш през тази улица, няма да свършиш работата си, както трябва. Ти си човек, който не знае да ходи. В човека има едно вътрешно чувство, което му подсказва, отде трябва да мине. Ако се вслушва в това чувство, работите му се нареждат добре. То му подсказва, надясно или наляво да върви. Ако започнеш да разсъждаваш и да се колебаеш, ще изгубиш правата посока, ще изгубиш много време. Цял ден ще се луташ, докато най-после поемеш пътя, който ти се определя. Всичко зависи от правилното дишане.

Като се говори за окръжността и за кръга, дохождаме и до радиусите. Според съвременната геометрия, те не са успоредни. Обаче, според геометрията на природата, радиусите са успоредни. Дали вярвате в това, не е важно. Дали отговаря на действителността, и това не е важно. Сянката на дървото отговаря ли на самото дърво? Дървото е в третото измерение, а сянката – в четвъртото. Така е и с всеки предмет, който виждате на физическото поле. Например, виждате една машина, която движи цяла воденица. Колелото и оста се движат, но самата машина и нейната плоскост са в покой. Значи, движението на колелото и на оста показва, че те са в третото измерение, а плоскостта – в четвъртото. За да се подвижи тя на физическото поле, трябва да бъде в покой, да е поставена на друга основа. В природата, обаче, всичко е в движение. В самото движение се крие известна разумност. Там всяко същество се движи в свой определен път, без никакво сблъскване. В това движение има голямо разнообразие. Изобщо, движението в природата започва от най-слабите импулси и постепенно отива към силните. Например, една точка, в продължение на хиляди години, може да измине едва една хилядна част от милиметъра – толкова слабо е нейното движение. То е почти незабелязано, затова, от ваше гледище, може да се каже, че тази точка е в покой. И обратно: едно голямо тяло се движи с такава бързина, че след един милион години не можеш да го намериш никъде – то е изминало голямо разстояние. Това тяло се среща едновременно на много места.

Казвам: В природата съществуват бавни и бързи движения. Можеш да започнеш от най-бавното движение и свършиш до най-бързото – каквото пожелаеш. Едни тела се движат много бавно, други – много бързо, поради което движенията им се съвпадат, двете тела се достигат. Например, ако приемем, че нашата слънчева система обикаля вселената за 36 хиляди светлинни години, това бързо движение ще се съвпадне с движението на една обикновена човешка идея, пусната в пространството. Тази идея, малка или голяма, се движи с микроскопическа бързина. – На какво се равнява една светлинна година? – На пътя, който светлината извървява за една година. Знае се, че за една секунда светлината изминава 300,000 километра. Значи, бавните и бързите движения в природата се съединяват. Най-бавното движение в природата е опорна точка, а най-бързото – периферия на тази точка. Двете движения вървят в противоположна посока. Докато бързото движение е изминало цял кръг, бавното движение е изминало едва една хилядна част от милиметъра. Обаче, двете движения се съвпадат в едно и казват: Свършихме една грамадна работа. Докато тялото с бавното движение извървяло една хилядна част от милиметъра за 36 хиляди светлинни години, тялото с бързото движение извървяло грамадно разстояние. И двете тела, обаче, разказват своята опитност.

Какво представят бавното и бързото движение? – Бавното движение представя вътрешния, субективния свят, а бързото движение – външния, обективния свят. Вие може да сте на особено мнение, нямам нищо против това. Може да заместите външния с вътрешния свят, важно е да спазвате отношенията. За мене е все едно, дали А е председател, а Б – слуга, или Б председател, а А – слуга. Питам: Ако А работи добре, и Б работи добре, какъв ще бъде резултатът? Или, ако А не работи добре, и Б не работи добре, какъв е резултатът? Важно е, работата да е свършена добре. А кой е председател и кой – слуга, не е важно. Ето, жеравите, когато пътуват, имат председатели; най-силните от тях образуват триъгълник. Те вървят напред като генерали. Те отварят пътя. Като се уморят председателите, вместо тях излизат други. Изобщо, силните вървят напред, а слабите – на опашката, защото крилата им са слаби. Като изминат 100 – 200 км., председателят казва: Да спрем малко, да си починат децата. Слязат на земята, починат си малко и пак тръгват на път. Един ден и младите ще станат председатели. Следната година крилата им ще бъдат по-яки.

Сега искам да оставя в ума ви мисълта, да се съобразявате с бавното и бързо движение в природата. Някога човек трябва да се движи с бързината на светлината, а някога – толкова бавно, че бързината на охлюва да му се вижда голяма като на светкавицата. За 36 хиляди години охлювът ще измине много път. Значи, и неговото движение не е от най-бавните. – Кое движение е за предпочитане: бавното, или бързото? – Оня, който се движи бавно, знае повече неща от оня, който се движи бързо. Който се движи бързо, вижда много неща, минава и заминава през тях, без да ги задържа в съзнанието си. Който се движи бавно, много знае; който се движи бързо, малко знае. Много естествено, с голямата си бързина, той описал грамаден кръг около себе си, но малко знания е придобил. Казваш: Велика идея имам. Велика идея имаш, но не си я приложил. По-добре да имаш малко идеи и знания, но добре изучени и приложени, отколкото много идеи, но неприложени. Оня, който се движи бавно, казва на тоя с голямата бързина: И аз искам да посетя местата, които ти си обходил. – И това може, но време е нужно. Знаеш ли, колко хиляди и милиони години трябва да вървиш, за да обиколиш кръга, през който той е минал? Който се движи бързо, е предприемчив. Той има малко знания, но голям периметър на движения. Който се движи бавно, изучава добре нещата и осмисля своя живот.

И тъй, съществуват две категории хора: категорията на недоволните и категорията на доволните. Първите се движат с голяма бързина. Те казват: Времето лети! Трябва да бързаме. Казвам: Дайте им свобода, нека се движат, с каквато бързина искат. Вторите казват: Вечността е пред нас. Да работим, да изучим нещата добре. – Дайте свобода и на тях. Важно е, като се срещнат един ден, да образуват правилен кръг. Между мислите, които се движат бавно, и тия, които се движат бързо, трябва да се създаде тясна връзка. Създаде ли се тази връзка, само тогава човек е доволен от това, което е свършил. – Как ще бъда доволен? – Като сдъвчеш първата хапка добре. Ако не можеш да я сдъвчеш добре, не можеш да бъдеш доволен.

Ето как разрешавам аз въпроса за доволството и недоволството. Недоволен съм. Питам се, защо съм недоволен. Отговарям: Не съм сдъвкал храната си, както трябва – бързал съм. Не съм дишал, както трябва – бързал съм. Правилно дишане подразбира, да извадя от въздуха всичката енергия, която се съдържа в него. Мога ли да дишам така, аз съм свършил някаква работа. Това ме прави благодарен и радостен. Като дишам по този начин, аз съм доволен от себе си и от окръжаващите. Искаш да станеш поет. Ако не дишаш правилно, не можеш да напишеш нещо поетично. Галиматия може да напишеш, но не и поезия. Истинската поезия зависи от правилното дишане. Както дишаш, така ще пишеш; както ядеш, така ще пишеш. Дайте ми съчиненията на няколко поети, които не познавам, за да ви кажа, дали дишат правилно, дали се хранят правилно, или ходят правилно. Същото може да се каже и за философите. Кант, един от великите философи, се отличавал с голямо постоянство в работата си, Той излизал всяка сутрин на разходка по едно и също време. Хората поправяли часовниците си по него. Едно изключение направил той в живота си – когато умрял. Като не го видели тоя ден на разходка, хората си казвали: Случило се е нещо с Кант.

Помни: Колкото са важни дишането и храненето, като процеси, толкова е важно и ходенето. Ангелите от небето гледат, как ходите и си правят своите заключения. Ще ходиш прав, не като войник, но като поет и философ, чиято мисъл е съсредоточена към това, което вършат. – Как ходи поетът? – В природата не съществува поетическо, философско, музикално, Божествено ходене. Съществува само правилно ходене. Някой върви неравномерно – засили се, поспре, пак се засили. В ходенето трябва да има ритъм. Така ще ходиш, че да развиваш търпение. Ще започнеш бавно и постепенно ще ускоряваш хода си. Някой се движи бързо, а окръжаващите се смеят. Смешното не е в бързината, но в отсъствието на ритъм. Когато ходиш и мислиш, казват, че се движиш като философ. Мисълта на философа е най-бавното движение.

Студент си, вървиш и мислиш; ту забързаш, ту забавяш стъпките си – решаваш нещо. Имаш да плащаш на гостилничаря, имаш да купуваш книги, а същевременно искаш да отидеш на театър или на концерт. Обаче, нямаш достатъчно пари. Какво ще правиш? Най-после решаваш да платиш на гостилничаря. Казано и свършено. Каквото решиш, изпълни го точно навреме, не отлагай решението си. Ако нямаш пари да платиш, пак иди навреме да се извиниш. И когато имаш възможност, ще платиш. Само така ще се ползвате с доброто мнение на невидимия свят. Ще кажат за вас: Този човек е изправен в отношенията си. Той държи на думата си, може да се разчита на него. Кажете ли, че това или онова не е важно, не очаквайте успех в живота си. Успехът зависи от малките неща.

Кои мисли останаха в ума ви от днешната лекция? – Мисълта за перпендикуляра в живота. Казвам: Бъдете изправни в отношенията си. Освободете се от всички гърбици. Никаква гърбица! Налегне ви една тъжна мисъл – не се навеждайте. Не се срамувайте от нея, не заемайте раболепно положение. Дойде ли в ума ви една тъжна мисъл, усмихнете се. Това е характер! Срещнете мечка, не се плашете. Усмихнете се насреща й и продължете пътя си. Ако запазите присъствие на духа си, лесно ще се справите и с най-голямото изпитание. Духът е сила. Щом се уплашите, губите силата си. Скръбта и нещастието не са нищо друго, освен изпити. Чрез тях ви изпитват, колко сте готови на жертва.

Един богат човек разправял своята опитност. Той живял дълго време във Франция, дето забогатял. Понеже не бил женен, решил да прекара останалата част от живота си в България, между двамата си братовчеди. Той намислил да ги изпита, да види, кой от двамата ще го приеме с по-голяма любов. Той отишъл при единия от тях и му казал: Братко, връщам се от чужбина гол и бос. Каквото имах, всичко изгубих. Ще ме приемеш ли да прекарам старините си в твоя дом? – Може, заповядай! Като минало една седмица, братовчедът казал на госта: Ще ме извиниш, жена ми е недоволна, задето те приех. Имаме деца, големи задължения, не можем да гледаме и тебе. Той отишъл при другия братовчед и там се представил за беден, изпаднал. Братовчедът му казал: Бъди спокоен, дето сме трима-четирима, там ще бъдеш и ти. Остани между нас, колкото искаш. Гостът останал при братовчеда и семейството му доста време. Като видял, че може да остане при тях до края на живота си, един ден той открил истинското си положение. – Братко, казал той, – аз съм богат човек, разполагам с милиони. Каквото имам, оставям го на твое разположение. Първият братовчед, като чул за това, поискал да изправи грешката си, но било вече късно.

И тъй, страданието не е нищо друго, освен вашият богат братовчед, дошъл от чужбина да ви изпита, дали може да остави парите си на вас. И днес, Бог ви изпитва всеки момент, да види, какво можете да направите за Него, безкористно и от любов. Като дойде страданието, т. е. първият братовчед при вас, кажете: Заповядай, остани при мене, колкото време искаш. Ще се нареди и твоята работа. След време, страданието открива истинското си положение и казва: Аз не съм беден човек, разполагам с милиони. Цялото си богатство завещавам на тебе.

Разбрахте ли сега? Ако сте разбрали, вие се движите бавно, с една хилядна част от милиметъра в 36 хиляди години. Това е много нещо.

Задача. За следния път, всеки от вас да преведе тази лекция в геометрическа форма. Това значи, да скицирате геометрически основните мисли на лекцията.

– Само светлият път на мъдростта води към истината.

– В истината е скрит животът.

13. Лекция от Учителя, държана на 8 януари, 1932 г. София – Изгрев.

1932_01_08 Бавни и бързи движения.pdf

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата „Новата мисъл“, 15 лекции на общия окултен клас,

12-та година, т. I (1932-1933 г.), изд. София, 1947 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Новата мисъл“, 47 лекции на общия окултен клас,

12-та година, (1932-1933 г.),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Новата мисъл", 47 лекции на ООК,

държани от Учителя Беинса Дуно през 1932-1933 година,

ИК "Жануа'98", София, 2008 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

(Поради липса на оригинал, беседата е препечатана от първото издание „Новата мисъл“ – София 1947г., бел.ред)

Размишление.

Ще прочета 10 стих от 21 глава на Притчите. „Душата на нечестивия желае зло; ближният му не намира милост пред очите му”.

Тема за следващият път: „Отношение между твърдата почва, водата, въздуха и светлината”.

В пътя на развитието си, хората достигат до класическата мисъл. Какво нещо е класическата мисъл? Всяка мисъл, която се повтаря, е класическа. Казват за някои музикални парчета, че са класически. Класическата музика се нуждае от малко сол. Значи, тя трябва да се осоли. Има неща, в които присъства класическия елемент. Те са нещо завършено. Понякога и човек става класически. – Кога? – Когато мисли, че знае всичко. Като му разказват нещо, той мисли, че и това знае. Той е станал класически. Казват му: Виж, как изгрява слънцето. – Зная, много пъти съм го виждал. – Виж, как светят звездите. – Зная, виждал съм ги. Каквото види около себе си и каквото му казват, той мисли, че всичко знае. Какво знае младият за младостта, която носи в себе си? Той знае само, че е млад, но какво нещо е младостта, не знае. Някога и той е недоволен от положението си, иска да бъде като дядо си. Като остарее, сам не знае, какво представлява старостта и е недоволен от нея. Младият не е доволен от младостта си, възрастният не е доволен от възрастта си, а старият – от своята старост. Защо, като си желал да станеш стар, не си доволен от старостта си? Значи, човек никога не е доволен от това, което има. Имаш знание и от него не си доволен. Тогава, какво търсиш в живота си? Знание имаш, не си доволен; богатство имаш, не си доволен. Казваш, че любов ти трябва. И любов имаш, но пак не си доволен.

Сега аз говоря за земния човек. – Защо е недоволен? – Защото не разбира промените в живота. Като минава от младост в старост, той не разбира, защо става тази промяна. Младият няма знания и казва: Млад съм, но нямам знание. Следователно, задачата ти, като млад е да напуснеш младостта си и да търсиш знанието. Старият пък няма младост, но знание има. Старият е изгубил и младостта и любовта си, затова е недоволен. За да се задоволи, старият търси любовта. Ще кажете, че младият търси любовта. Не, старият търси любовта, а младият – развлечението. Някои обвиняват младите, че се занимават с любов. Според мен, младите търсят развлечение, а старите – любов и, като не я намерят, умират. Като се предават на развлечения, младите правят много грешки и започват да страдат. Младият остарява, а старият – умира. За стария се казва, че заминава за небето, т.е. влиза в рая. Какво прави там? – Новоражда се. Там той е между разумни души. Един ден, като му дотегне, той отново ще слезе на земята. Много хора живеят временно в рая, след което го напускат и слизат на земята. Някога и вие сте напуснали рая, но и до днес продължавате да го търсите.

Сега, като казвам „вие”, разбирам Иван, Стоян, Драган, но това са псевдоними. Когато си тури един псевдоним, човек иска да скрие нещо, да не се знае името му. Псевдонимът не е реалност. Всеки има по един псевдоним. В него се крие нещо, както в лотарийния билет се крие щастието на човека. Казвате, че този билет печели един милион. Понякога парите изгубват стойността си и се равняват на германските марки след общоевропейската война. В това време и американските долари бяха изгубили стойността си. Какво щастие може да се гради върху такива пари? Като не мислиш върху това, казваш: Може да ми се падне една голяма сума. Ти си представяш бъдещата печалба и върху нея градиш живота си. Въпрос е, дали ще ти се падне голямата печалба. Въпреки това, допускаш, че ще спечелиш нещо. Какво струва днес един милион лева? Ти си мечтаеш за тези пари, но най-после казваш: Каквото дойде. Ти не разсъждаваш, защото не си опитал, какво означава милион. Казваш: Празна работа е лотарията, но да си опитам щастието. Такова нещо е и онзи свят за съзнанието на човека. Мислиш, че като отидеш на онзи свят, ще те приемат направо в рая, където ще стоиш 200-300 години. Най-после казваш: Онзи човек и в рая е недоволен, търси нещо. Когато е недоволен, човек търси само белята си. Тя съдържа велика истина. Който не е дошъл до белята, той не може да дойде до тайните на живота. Който намери белята, той е дошъл до известни открития; той иска да се освободи от мъчнотиите си. Освободи ли се, той е вече доволен.

Сегашният човек се нуждае от знания. Той ще придобие знания по пътя на възможното, а не на невъзможното. Щом е на земята, той трябва да търси възможното. Обаче, има неща на земята, които са невъзможни. Например, вие определяте, какво нещо е истината. Нито един от вас няма още ясна представа за истината. Нея ще я намерите в конкретните прояви. Често се говори за знание, за мъдрост, за музика. Всеки знае, какво е музиката; всеки може да вземе един инструмент и да свири. Но това подразбира системно знание и техника. Някои говори върху хармонията и мелодията, но какво е отношението между тях, какъв е вътрешния им смисъл? – Не зная, какво е музиката. Не зная какво е любовта. Не зная, какво е животът. Обаче, казваш: Аз живея. Това, че ти живееш, то не е още животът. То е само предисловие на живота, на това, което търсиш.

Сега, аз ще начертая една наклонена линия на дъската. Защо е наклонена тя? Все има някаква идея в нея. Тази идея е мярка на нещата. Тя е наклонена по отношение на друга някоя първична линия. Вие държите ръката си изправена нагоре. Какво е било първото положение на вашата ръка? Какво е било първото положение на вашия организъм? Като човек, който ходи изправен на краката си, вие заемате перпендикулярно положение към земята: главата има отношение към центъра на слънцето, а краката – към центъра на земята. Следователно, човек има два центъра: като мисли, той се отправя към центъра на слънцето, а като чувства – към центъра на земята. Щом повдигнеш ръката си нагоре, ти имаш вече някаква мисъл. Сама по себе си, произволно, тя не се повдига. Каквото движение да правите – назад, или напред, нагоре, или надолу, вие имате отношение към вашия вътрешен живот. Дали ще мръднете очите си нагоре, или надолу, надясно, или наляво, това движение изразява известна идея. Във всяко движение има смисъл.

Човек иска да знае, защо една мисъл го заставя да се движи, или да не се движи. Някога той се смее, а някога е сериозен. Дава ли си отчет, защо е така? Всеки трябва да си дава отчет за всичко. Всеки даден отчет за нещо може да бъде обикновен, или класически. Казва се за човек, че може да бъде лек, може да бъде и тежък, да се държи с тежест. Тежките работи потъват във водата, а леките плуват над водата. Следователно, ако си във водата, трябва да бъдеш лек, да плуваш на повърхността й. Под „тежък човек” разбирам умен. Лекият не е толкова умен. Без вътрешно съдържание, думите нямат никакъв смисъл. Аз бих предпочел да нося лек човек на гърба си, отколкото тежък. Бих желал да нося лека торба на гърба си, отколкото тежка. Ако под „лек човек” разбирам човек без знания, а под „тежък”, човек със знания, думите се осмислят, стават положителни.

В какво се заключава знанието на човека? Казваш: Аз искам да зная. – Да знаеш нещо, не се подразбира всичко да знаеш. Ако искаш всичко да знаеш, ти си търсиш белята. Това е невъзможно, това е и непоносимо. Как ще се справиш с една голяма енциклопедия от знания? Да познавате всички отрасли на науката, за това са нужни най-малко 2000 години и да работите по 8 часа на ден, и всеки живот от 40-80 години. Понеже всички сте обикновени хора, едва ли ще се намери един, които да е мислил право цели 80-120 години, да е работил и да е учил. Какво ще научи човек от един кратък живот? За да придобие много знания, човек трябва да спи малко и да работи много. Сегашният човек спи седем-осем часа, два часа яде и едва ли му остават три-четири часа за учене. Ако живее 80 години и всеки ден работи по три-четири часа, какво може да научи? Важно е знанието да се приложи. Има учени в света, но те повече говорят за знанието си, а по-малко прилагат. Време е да се внесат нови теории в знанието и да се приложат. Старите теории изживяха своето време.

Защо светът още не се е оправил? – Много естествено, светът е пълен с идеи, които хвърлят сянка в човешките умове и сърца, а с това пречат на светлината да ги озари. -Кога ще се изправим? – Когато изхвърлите старите идеи от умовете си и приемете новите идеи. Те хлопат вече на умовете ви, но вие не ги приемате. Казвате: Ако приемем новите идеи, светът ще се обърне с главата надолу. – Светът сега е обърнат с главата надолу. Новите идеи, именно, ще го обърнат с главата нагоре. Всяко пълно шише ще обърнеш с главата надолу, за да излееш от него водата. Щом се излее водата, ще го обърнеш с главата нагоре. Някои хора ще обърнеш с главата надолу, за да изтече всичко, което е в тях. Така те ще дойдат в нормалното си положение и ще бъдат готови да възприемат. Някой казва: Искам да стъпя на краката си. – Ако водата от дробовете ти е излязла навън, ще стъпиш на краката си; ако не е излязла, по-добре е още да не стъпваш. Такова е положението на удавения. Ти си попаднал в едно мочурливо място, пълно с кал. Който попадне в това място, ще загази в калта. Положението на рибата в това място е пагубно. Хрилете й се напълват с кал, и тя умира.

И светът, в който живеем, някога запушва нашата дихателна система и ние умираме. Щом дихателната система се запуши, човек престава да мисли. Щом не мисли, той умира. Следователно, ако питате, защо умира човек, казвам: Човек умира, защото престава да мисли. Да мислиш, значи да дишаш. Щом престанеш да мислиш и дишането престава. Мисълта е на място, докато държиш ума си отправен към Бога. Той е извор на живота. Щом мислиш за Бога, ти имаш отношение към непреривния живот. Ще мислиш постоянно за Бога. – Защо? – За да живееш. Ако започнеш „да човъркаш мисълта си, ти ще изгубиш своя живот. Тури Бога в себе си и слушай, какво ти говори. Все ще умреш някога, но поне ще разрешиш задачите си. Иначе, пак ще умреш, но няма да разрешиш задачите си. Ако искаш да намериш правия път, първо мисли, какво си ти. Обективната проява на Бога е човекът, а субективната проява – ближният на човека. Ако не познаваш себе си, как ще познаеш вътрешното, от което си излязъл?

И тъй, хората се спъват в живота си, защото, вместо да изучават себе си, те се занимават с въпроса, какво представлява Бог. И това не с лошо, но за този въпрос се иска голям ум. Този въпрос може да се разреши едва след хиляди години. Сегашният човек не е в състояние да го разреши. Казано е, че човек е направен по образ и подобие на Бога. – В какво се вижда това подобие? – Във възвишените мисли и благородни чувства на човека. Те са образ и по-добие на Божественото начало в него. Като вървиш по пътя на своите светли мисли и благородни чувства, ти ставаш истински човек и поемаш правия път на живота. Да бъдеш истински човек, това не значи да се мислиш за божество. Някои казва, че няма подобен на него. Значи, той е божество. Питам: Какво божество си, щом страдаш или боледуваш? Друг е въпросът, да кажеш, че като Бога няма друг. – Защо? – Защото Той е съвършен. Той никога не се изменя. При това, каквито промени да стават вън от Него, нищо не Го засяга. Какво ще кажете за човека? Той живее в свят на постоянни промени, които го засягат. – Защо и за какво стават тези промени? – Това е философски въпрос, който някога ще се разреши.

Има един свят, който никога не се мени. Той е реалният свят. Светът на промените е нереален. Там има големи страдания. Където няма промени, там е блаженството, там е реалният свят. В света на промените има и радости и скърби. Чуя ли, че някой се оплаква от живота си, от страданията си, аз вадя заключение, че той е в света на промените. Когато спи, човек се радва; когато е буден, той страда. Когато някой каже, че целият му живот е пълен със страдания, аз го питам, на колко години е. – На 40 години. – Значи, 20 години си спал, 20 години си бил буден, т.е. 20 години си се радвал и 20 години си страдал. Като ми говориш за страданията си, ти имаш предвид онези 20 години, когато си бил буден; кажеш ли, че си се радвал, ти имаш предвид онези 20 години, когато си спал, когато щастието те е посещавало. – Цял живот съм страдал! – Не говориш истината. – Цял живот съм бил в тъмнина, не съм видял нито един слънчев лъч. – На колко години си? – На 40. -Значи, цели 40 години слънцето не е изгрявало! Не говориш истината. Аз вадя заключение, че когато слънцето е изгрявало, ти си спал; когато е залязвало, ти си бил буден. Значи, 20 години си бил в тъмнина и 20 години в светлина.

Казвам: Освободете се от илюзиите на своя живот. Трябва да знаете, кога сте будни и кога спите. Невидимият свят изпраща страдания на хората, да ги събуди. Страданията са остен, който боде хората и казва: Станете! Доста сте спали! Един американец милионер обичал повече да си поспива, поради което много от предприятията му пропадали. Когато трябвало да си нареди работите, той спял. За да става рано, той заповядвал на слугата си да го събужда със сила. Слугата влизал рано сутринта в стаята му и започвал да го дърпа, да го тегли за косата. Господарят скачал веднага, хващал слугата си и го изпъждал вън. Недоволен от господаря си, слугата го напуснал. Така се изредили десетина слуги, но никой не могъл да научи господаря си да става рано. Най-после дошъл един здрав, силен, смел слуга. Още първата сутрин той успял да се справи с господаря си: започнал да вика, да го бута – един момент не го оставил спокоен. Господарят скочил от леглото си и се хвърлил върху слугата. Започнала се борба: слугата отгоре, господарят отдолу; господарят отгоре, слугата отдолу. Най-после слугата успял: господарят се разсънил и повече не легнал. На другата сутрин, като видял, че слугата влиза в стаята, господарят веднага скочил от леглото си. След това слугата казал: Господарю, сега ще изпълниш договора, ще ми дадеш десетте долара. Договорът гласял: ако слугата успее да събужда господаря си навреме, всяка сутрин ще получава по десет долара; ако не успее, той ще дава същата сума на господаря си. Господарят благодарил на слугата и изпълнил задължението си.

Казвам: Всеки от вас има по един такъв господар и по един слуга в себе си, които са в постоянна борба. Който бъде победен, той плаща. Най-после слугата побеждава. Той успява да събуди господаря си и да го застави да плати. Слугата казва: Ще ставаш рано и ще плащаш. Много има да плаща господарят и трябва да плаща. Така ще научи един добър урок, ще придобие едно добро качество. Само така човек ще предприема хубави работи и всякога ще успява в предприятията си.

Помнете: Всичко, което става в света, е на място, нищо не е произволно. Ако при сегашното състояние на развитието си, човек не следва перпендикуляра на своя живот, никога не може да бъде свободен. Вие още не сте свободни. Прозяваш се. Свободен ли си да скриеш прозявката? Какво нещо е прозявката, няма да говоря. Ако говоря за нея, ще ме разберете криво. В мисълта ви ще влезе един лош образ, от който мъчно ще се освободите. Ставаш сутрин от сън, не знаеш, какво положение да заемеш. Свободен ли си? Някой става по права линия, друг – по крива. Защо се движиш по права или крива линия, сам не знаеш. Обаче, знае се, че всяка постъпка има свое определено движение. Всяко ставане от сън, всяко движение, всяко ядене има свой определен смисъл. – Аз мога да правя, каквито искам движения. – Можеш, но всяко движение носи последствията си. Затова казвам: Не, приятелю, ти не можеш да правиш, каквото искаш. Опитай се да излезеш в града и да правиш, каквото искаш! – Мога да говоря, каквото искам. – Не е така, ще говориш само избрани работи. – Мога да ходя, дето искам. – Не можеш да ходиш, дето искаш. Ще ходиш само там, където ти е определено. – Не мога ли да ходя на училище? – Какво си придобил от училището? – Нямам ли право да ходя на работа? – Ще ходиш на работа, ако си нахранен и облечен. Как ще работиш, ако си гладен и необлечен? Щом нямаш дрехи, ще седиш вкъщи. – Тогава ще се примиря с положението си. – Ще се примириш, разбира се, няма какво да правиш. Какво ще стане с теб, ако не учиш, ако не работиш, ако не се примиряваш? – Дотегна ми това, искам да си почина малко. Питам: Какво нещо е почивката? Почивката подразбира права мисъл. Само в правата мисъл има почивка. Плувецът, който плува в бурното море, иска да се добере до една скала, да се облегне на нея и там да си почине. Да си починеш, това значи, да избегнеш блъскането на едно чувство в друго. Щом те блъскат вълните, ти си в развълнуваното море. Влезеш ли там, трябва да намериш една основна мисъл в себе си, на която трябва да стъпиш. Само така ще уравновесиш силите на своя организъм.

Казваш: Аз остарях. – Какво от това? – Аз съм млад. – Какво от това? Дали си стар, или млад, това нищо не значи. – Не ми е дошло времето за работа. -Това не е никаква философия. Ще дойде и твоето време за работа. Каквото е днес, това ще бъде и тогава. -Още не съм човек. – Според мен, ти първо си човек, а после друго нещо. – Искам да уча, да намеря своя учител. – Ти търсиш учител, майката търси дете. А детето кого търси? Първо майката ли трябва да търси или детето? – Първо, майката трябва да търси, а после детето. Кой идва пръв: учителят, или ученикът? Ако няма ученици, какво ще прави учителят? Ако няма учители, какво ще правят учениците? Как ще намериш учителя си, ако не си роден? – Кого търси душата? – Духа. Като се радва и скърби, душата търси духа, т.е. реалността. Като слезе на земята, душата влиза в света на промените. Тук тя търси начин, по който да се освободи от ограниченията на живота. Тя има една задача – да намери своя Учител – Великото Начало -Духа.

Като се говори за Духа, хората се натъкват на противоречия. Духът е отвлечено понятие за тях. Всъщност, Духът освобождава човека от противоречията. Без Духа той не е свободен, около него се движат различни духове – пияници. Той е в затвор, осъден да лежи 10-20 години. Моли се, плаче, дано някой го освободи. Иде Духът, плаща за него и казва: Втори път да не правиш такива разходи. Духът го пита: Защо задлъжня толкова много? – Ядох и пих. – Като си ял и пил, кое е най-сладкото ядене?

Пишете върху темата: „Най-сладкото ядене”. Пишете това, което вие знаете и сте опитали, а не, което други са писали. Казваш: Аз зная това. – Много неща знаеш, но като ги описваш, виждаш, че нищо не знаеш. От знание до знание има разлика. Като изучавам живите линии на човешкото лице, намирам известно съкращение в тях. Линиите на носа, на очите, на веждите, на устата крият известна тайна в себе си. Тя именно, трябва да се изучава. За да се домогнеш до това знание, трябва да знаеш, под какъв ъгъл да гледаш. Само така ще можеш правилно да ги измериш. За пръв път имах такава опитност в Сливен. Когато открих една жива линия на лицето на едного, аз видях от главата му да излиза мека, приятна светлина. Казах си: Сега разбирам, какво означава живата линия и какви са отношенията и към човека. Някога и вие ще видите една жива линия и ще възприемете нейната светлина. Живата линия е Божествена мярка. Тя произвежда преврат в човешката душа. Живата линия е подобна на врата. Първоначално, човек е бил затворен. Всичко около него е било тъмнина. Той се мъчил да отвори вратата, да излезе вън. Ако може да отвори вратата, пред него ще се открие цял свят.

Мнозина от вас сте в затвор. Вие трябва да отворите вратата, да излезете на свобода. Затова са нужни големи усилия. Казваш: Като изляза от затвора, тогава ще направя, каквото трябва. – Не, още сега ще се научиш да отваряш и затваряш вратата, да проникне повече светлина в затвора. Още сега, светлината трябва да проникне в телата ви, да се обновят. Щом се обновите, ще постигнете много неща. Днес хората говорят вече за подмладяване. Това е въпрос, който засяга всички. За подмладяването са нужни много неща. Ако не знаете, как да се храните, не можете да се подмладите. Не могат да се подмладят онези, които ядат месо, пушат и пият. Човек се подмладява и остарява – от него зависи. Казваш: Аз се отказах от месото. – Отказал си се, но като го видиш, дояжда ти се. Това показва, че още не си се отказал от месото, както трябва.

Един наш познат разказваше своята опитност: От 12 години съм вегетарианец. Един ден влизам в една гостилница и ми замириса приятно на момици. Много обичах момици. За момент забравих, че съм вегетарианец. Сядам пред една маса и поръчвам на гостилничаря да ми донесе готвени момици. Той донесе една чиния и я сложи пред мен. Веднага се сепнах, сетих се, че не ям месо и си казах: Чудно нещо, какво щях да направя! Скъпо щях да платя яденето на момици. Извиках гостилничаря и казах: Извинете ме, връщам яденето, не съм разположен. Платих яденето и излязох. Вървя по улиците и си мисля: Не съм станал още вегетарианец.

Сега, като ви наблюдавам, виждам, макар и да следвате новото учение, често изпадате в изкушения. Обичам да наблюдавам хората и да се посмея малко с тях. Някой си мисли: Откак влязох в новия път, изгубих свободата си. -Ти никога не си бил свободен, никога не си бил в новия път. Новият път освобождава човека. Обърни се назад, да видиш, че си още в стария път. – Не мога да се обърна да гледам назад. – Много естествено, докато си в стария път, нищо не виждаш. Турците казват: „Да гледаш красивото, в каквато и да е форма, това е благословение”. Сега хората казват: Това не гледай, онова не гледай; това не прави, онова не прави. Те са се наплашили толкова много, че се страхуват даже от сянката си.

Един американски професор завел жена си на една интересна сказка за електричеството. Сказчикът разказал за металите, като добри проводници на електричеството. Той направил няколко опити, с които доказал, че ако електричеството минава през такива проводници, по никои начин не може да падне гръм върху големи здания. Жената на професора слушала внимателно цялата сказка и, като впечатлителна, дълго време не могла да се освободи от думите на сказчика. Една нощ, в съня си, тя чула някакъв шум в стаята, където спали и веднага събудила мъжа си. – Какво има? – запитал професорът. – Гръм пада! – Той започнал да търси в стаята, коя е причината за шума, но жена му, тревожно казала: Не се докосвай до стола! Не се приближавай до камината! Стой настрана! Така тя разкарвала професора цяла нощ и не го оставила да спи. Гръм щял да падне и да го убие! Какво било учудването на професора, когато отворил прозореца и видял, че небето било ясно, чисто, атмосферата тиха и спокойна, без никакво електричество. В това време по улицата минавала кола, която вдигала шум, но в главата на жената се преплитали впечатления за атмосферното електричество и гръмотевици, от които не могла да се освободи. Като се успокоила, професорът казал: Съжалявам, че те водих на сказката. Развали ми съня.

Стремете се към истинското знание – знанието на окултната наука, в прав смисъл на думата. В това знание се крие истинското, естествено разрешаване на живота. Новото знание, което придобивате сега, не може да заличи старото, което носите в себе си. Божественото знание разрешава всички въпроси и отношения, които съществуват в целокупния живот. Ако не можеш да поставяш нещата на своето място, ти влизаш в противоречие със себе си. Идва при теб един от твоите кредитори, който казва: Плати дълга си, срокът дойде. – Нямам възможност, пари нямам. -Това не те спасява. Казвам: За да отложиш срока на полицата, ти трябва да знаеш законите на живота. Там ще намериш правилен начин за отлагане на полицата. Ако не знаеш какво да кажеш на кредитора си, скоро ще се намериш в затвора. Кредиторът е готов да се боксира с теб. Той може да те набие на общо основание.

Сега аз говоря за временния живот, с който постоянно влизаме в стълкновение. Аз говоря за вътрешните кредитори, на които човек постоянно се натъква. Бориш се със себе си. Това е един от твоите вътрешни кредитори. Ти искаш да го изпъдиш, но той е по-силен от теб. Изпъдиш го от едно място, той дойде от друго и казва: Ще платиш! Така продължава борбата ден, два, седмици, докато най-после платиш. Казваш: Аз съм господар на себе си. – Какъв господар си? Като видиш трудното положение, тогава плащаш.

Една госпожа разказваше своята опитност. Мъжът й пиел. Тя имала пари в банката. Понеже се страхувала, да не би той да извади парите и да ги изпие, тя се обърнала към един свой чичо за съвет. Той й казал: Вместо да живееш със страх за парите, по-добре ги дай на мен, да оженя дъщеря си. Един ден ще ти ги върна. Тя се съгласила. Когато поискала парите си назад, той казал: Не е ли по-добре, че ожених дъщеря си с твоите пари, отколкото да ги изпие мъжът ти. Докато се страхувала от мъжа си, чичо й я изиграл.

Често и вие изпадате в положението на тази жена: вместо да спасите нещо, вие го изгубвате. В края на краищата, излиза едно и също. Или мъжът ти ще изпие парите, или чичо ти ще те изиграе. Ако момата е щастлива поне в женитбата си, парите са отишли на място. Обаче, тя не била щастлива. Мъжът й я биел по три пъти на ден. В случая, по-добре беше пияницата да изпие парите, отколкото да се ожени младата мома и да бъде нещастна. По-добре беше пияницата да се ожени за кръчмаря. Добре е, и момата да получи парите, но да беше поне щастлива. Това са изводи. Какъв смисъл има, да дам пари на една мома и тя да бъде нещастна. Какво са допринесли моите пари? Всяка жертва, която правим, трябва да даде добър резултат, да ни ползва. Всяка жертва, която не ни ползва, е безпредметна.

С други думи казано: Ако жертвата, която направя, не е за славата Божия, нищо не допринася. Ако жертвата е за славата Божия, тя носи благословение за всички хора. Каквито други закони да поставяте, това е така. Всяка жертва, която повдига само мен, без да създава връзка между мен и Този, за когото се жертвам, Който ме е пратил на земята, тя няма смисъл. Понякога страданията допринасят нещо по-добро, отколкото радостите. Въпреки това, никой човек не желае да страда. Ако трябва да правите избор между страданията и радостите, всеки ще избере радостите. Понеже доброволно никой не иска да страда, невидимият свят ни изпраща страданията, без да ни пита. Христос каза на един от учениците си: „Това, което сега говоря, не го разбирате, но един ден ще го разберете”. Чрез страданията, вие ще разберете вътрешния смисъл на живота. Не е въпрос да се критикувате. Някога мислите, че сте много усърдни, че сте много набожни, че изпълнявате Божията воля. Ако е така, радвам се, но не се заблуждавайте. При всички случаи, трябва да познавате, коя е Божествена мисъл, и коя – човешка. Постъпваш неправилно и казваш: Това е човешко, а онова – Божествено.

Това, което разделя хората и ги смущава, то е човешко. Тури човешкото настрана. То има по-голямо тегло от Божественото. Дойдеш ли до Божественото, ти си свободен. То се познава по свободата, която дава на човека. Божествената мисъл превръща неразположението в разположение, болестта в здраве. При човешката мисъл, болестта се усилва. Ти боледуваш, искаш да оздравееш. – Как ще стане това? Спомни си, има ли човек, с когото да си в лоши отношения, или към когото да имаш лоши чувства. Изпъди от съзнанието си лошите мисли и чувства. Щом направиш това, няма да се минат два-три дни и ти ще оздравееш. След това, покани тези хора у дома си и поговори с тях. Може да си изпаднал материално, да не ти вървят работите добре. Приложи същия закон. Ако и при това положение работите не се оправят, разбирам, че в твоя живот има нещо криво. Срещаш богати хора, нека ти е приятна тази среща. Хора, на които е дадено богатство и те изпълняват Божията воля. – Ама те са крали. Докато държиш в ума си мисълта, че те крадат, ти сам се петниш. За богатите хора е казано: По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богатият да влезе в Царството Божие. Обаче, богатият, който съзнава, че богатството му е дадено за благото на всички, той е на прав път. Който съзнава, че дарбите и способностите, умът, сърцето, волята и тялото са за благото на всички хора, той е богат човек. Щом използваш тези богатства за общо благо, ще дойдат и другите богатства на помощ. Живей съзнателно, но не мисли да трупаш богатства. Мислиш ли само за богатства, ти си на крив път. За да се свържеш с всички богати същества на земята, трябва да се координираш с тях. Даже и когато учиш, когато разрешаваш важен въпрос, и тогава ще работиш за благото на човечеството. Дали си богат, или беден, стреми се към перпендикуляра на живота. Ако той се измени, явяват се наведените линии. Перпендикулярът показва истинската посока на движението, което може да бъде бързо и бавно, правилно и неправилно. Който се движи неправилно, той е изменил посоката на своя перпендикуляр. Ако умът ти се движи бавно, ти нямаш в себе си истинския перпендикуляр. Казваш, че и без мисъл може да се живее. – Не можеш да не мислиш. Без мисъл, това значи, да вървиш по наклон и да се отдалечаваш от перпендикуляра на своя живот. Искаш да уредиш живота си. Как ще го уредиш, като си преплетен с хиляди същества? Трябва да разбираш естеството на тия същества.

Например, ти влизаш в областта на лъвовете, в областта на големите змии. Как ще се справиш с тях? Има един правилен начин за това. Ще се превърнеш на птица и ще хвърчиш над тях. Ако не хвърчиш, ти ще се бориш с тези същества: ще воюваш, ще настъпваш и отстъпваш, ще падаш и ставаш. Ако не се превърнеш на птица, всички ще те гонят. Безопасно е положението на птицата. Тогава нека змиите и лъвовете те гонят, колкото искат. Докато си с крилата на птицата и знаеш, как да хвърчиш, никой не може да те засегне. Крилете представят човешката мисъл. Следователно, ако знаеш да мислиш, ще се освободиш от хищниците на живота. Ако не можеш да хвърчиш, ще паднеш в техния огън. Огънят представлява лошите условия.

И тъй, онази мисъл, която може да създаде криле и да ни освободи от мъчнотиите, е правата мисъл. Тя е перпендикуляр на живота. Ако между две разумни същества можете да издигнете перпендикуляр, това се дължи на правата мисъл. И наклонената линия е отношение между разумни същества. Щом перпендикулярът е разумен, и наклонената линия има отношение към него. И тя е перпендикуляр към друга права. Обаче, в абсолютната разумност има само един перпендикуляр. Това е правото верую. Единственият, истински перпендикуляр, който разрешава всички противоречия, е истината. Тя показва правата посока на движение. Без истина никой не може да се справи с мъчнотиите си. Дойдеш до една голяма мъчнотия – извикай истината. Тя ще те освободи. – Само Бог може да ме освободи. – Прав си, само истината може да те освободи. Бог е истина. Молиш се, не получаваш отговор на молитвата си. – Защо? – Не носиш истината в себе си.

Сега, като ви говоря по този начин, вие мислите, че искам да ви убедя в думите си. Не искам да ви убеждавам, но искам да проверите това, което знаете. Ако искам да повярвате в думите ми, това е насилие. Аз не си служа с насилие. Важно е, че това, което говоря, е истина. Иначе, то е празна работа, мъртва линия. Ако приложите тези неща в живота си, първо вие ще се ползвате. Перпендикулярът и наведените линии ще се осмислят, ако ги поставите някъде в живота си. От тези линии мога да съставя едно уравнение и да го реша. Ако нямате никакво отношение към тези линии, те ще бъдат само забава за вас. Казват за някого, че носът му е дълъг. Важно е, колко е дълъг. Ако тази линия е жива, човек мисли право. Не е ли разработен носът, не може да се говори за права мисъл. Когато човек има любов, устата му е добре оформена. Работете върху себе си, да придобиете любовта. Трябва да знаете, колко отворена да бъде устата ви. Малцина държат устата си естествено. Някой стиска устните си, друг ги държи крайно отпуснати. Окултният ученик трябва да държи устата си свободно. Отворената уста показва, че физическият живот в човека взима надмощие. Стиснатите устни показват, че егоизмът взима надмощие. Ако се докарваш много, тщеславието взима надмощие. Така трябва да държиш устата си, че, да ти е приятно. Перпендикулярът трябва да бъде посоката на твоя живот. Ако следваш тази посока, целият ти живот ще бъде естествен. Чувствата и желанията ти ще се облагородят.

Казваш: Нервен съм, не мога да търпя хората. – Преди да се разгневиш и караш, кажи си: Ще почакам малко, докато се успокоя. Дай естествено положение на устата си, усмихни се и тогава говори. – Ще ме питат, защо се усмихвам. – Никой няма да те пита. Чистата, естествена усмивка внася живот в човека. Чистият поглед повдига човека. Видиш ли такъв поглед, казваш: Никога няма да забравя този поглед. Чистата усмивка връща човека от кривия път. Една сестра казваше: Един ден мислех да направя нещо лошо. Ти мина край мен, погледна ме и се усмихна. Веднага се отказах от лошото си намерение. Никога няма да забравя тази усмивка и този поглед. Погледът ми говорел: Ако вървиш по този път, ще пострадаш. – Какво да правя? – Ще се върнеш от този път и ще вървиш в посоката на перпендикуляра, т.е в правия път. Погледът, усмивката са сигнали от разумния свят. Ето защо, като срещнеш един човек, погледни го с чистота и любов. С погледа си ти казваш:

Бог те създаде да мислиш добре и да вървиш в правия път.

Ако разумните същества нямаха предвид доброто на човека, никога не биха му отправили своя чист, любовен поглед. Съветвам ви да си купите едно малко огледало, в което да се оглеждате често. Когато искате да обидите някого, да му кажете една лоша дума, извадете огледалцето си и се огледайте. Вижте, какво е положението на устата ви, линиите на очите, на носа, на веждите и започнете да мислите за перпендикуляра на живота. Вижте, каква промяна ще стане с линиите на лицето ви. Наблюдавайте се обективно, като че гледате друго същество, вън от вас. Ако можете да измените мисълта и състоянието си, вие сте на прав път. Щом изправите линиите на лицето си, вие сте се избавили от голяма опасност. Всеки трябва да има ясна представа за себе си. Аз вече не си служа с огледало. – Защо? – Защото и без огледало виждам най-малките промени в себе си. И при най-малката промяна в състоянието ми, мога да опиша, какви са линиите на очите, на веждите, на устата ми и какво е отношението между тях. Аз мога веднага да възстановя и най-малкото отклоняване, което става в мен.

Тази сутрин мислех да ви посвиря малко, но не можах. И така свиря. Между мисълта и музиката има известно отношение. Ако не знаеш, как да постигнеш нещо, не можеш да свириш, нито да пееш. Днес правя словесен разбор на нещата. Друг път ще направя разбор с цигулката, т.е. чрез музиката. Аз съм посветил на музиката цели десет години, за да постигна само едно разумно движение. Знаете ли, какво представя едно разумно движение, или един мек тон? Като взема цигулката, правя различни движения – един, два, три, четири пъти, докато дойда до това движение, което произвежда известно действие върху мене. Правил съм опити с часове, докато дойда до онези тонове, които променят състоянието ми. Така съм дошъл до вътрешното познаване на тоновете. Някога свиря тихо, само за себе си; някога свиря бурно. От начина на свиренето вадя заключение за влиянието на силните и тихи тонове върху човека. Всеки тон – силен или тих, висок или нисък, мек или груб, оказват различно влияние. Те произвеждат различни промени. Това са начини за самовъзпитание, с които разполага музиката. Който прилага тези методи, той може да си служи и с музиката. Като ставате сутрин от сън и не сте разположени, пейте основната гама „до”. След това взимайте тоновете в терца, в кварта, квинта, докато се разположите. Пейте, и не се страхувайте.

Мнозина дохождат до индуския метод на съзерцанието. Докато не минеш през пътя на пеенето, на хармонията и мелодията в музиката, не можеш да дойдеш до съзерцанието. След това иде съзерцанието. Бог е създал ларинкса за пеене, за говор, затова и говорът трябва да бъде музикален. Опитай се да произнесеш думата брат или сестра музикално. Една дума може да се произнесе меко, грубо, тихо, силно – по равни начини. Кажеш ли на някого „братко”, да му трепне сърцето. Един брат ми казваше: Само веднъж чух да ми се каже „братко”, но толкова музикално, че никога няма да го забравя. – Нали трябва да бъдем откровени? – Грубостта не е откровеност. Да бъдеш откровен, не значи, да кажеш всичко, каквото мислиш и желаеш. Вдълбочи се в себе си и помисли, как ще произнесеш думите „брат” и „сестра”. За следния път, десет души от вас да произнесат думата „сестра”. (Учителят пее 10 пъти думата сестра на различни тонове). Ако не можете да я произнесете правилно, ще попеете малко. Ето как ще я произнасяте. Ще седнете в стаята си и ще произнесете тихо, с дълбочина думата „сестра”. След това ще я изпеете. Ако не сте доволни, ще се коригирате. Сестрата по-лесно пее думата „братко”, отколкото „сестра”. И братът по-лесно пее думата „сестра”, отколкото „брат”. Това е истината.

В следващата лекция ще ви дам няколко елементарни правила за работа. Сега, и плодове ядете, но „вода газите, жадни ходите”. Знаете ли, какво е влиянието на правите и кривите линии в живота? Ще кажете, че Господ ги е създал. Господ ги е създал, но те са велика азбука, която трябва да се изучава. Ако не знаете, как да ги нареждате, нищо няма да придобиете. Те са като мислите и чувствата. Ако знаете, как да ги нарисувате, те ще произведат цял преврат във вас.

И тъй, братята ще пеят думата сестра, а сестрите – „брат”. Така ще се образува един дует. Може да ви се вижда смешно, но е приятно. Велико нещо се крие в думите брат и сестра. Кой от вас не е имал брат, и кой не е имал сестра? Те крият известни възможности. Не се смущавайте от възможностите. – Мога да се съблазня. – Остави настрана съблазните. Те идват отвън, от изкусителя. Щом го няма, пей думите брат и сестра, колкото искаш и за последствията не мисли. Докато братът е обективната страна на сестрата, а сестрата – обективната страна на брата, обективният свят става за нас достъпен. Той е по-достъпен от субективния. Следователно, когато братът мисли за сестрата, това е обективната страна на живота. Докато разглеждаме идеята за Бога, като външна страна на живота, Бог всякога ще се интересува за нас. Така ние изразяваме Неговия живот. Чрез нас Той коригира нещата. От нашия живот Той вижда, доколко са реализирани Неговите идеи. Ако не могат да се реализират, Той ги коригира. Щом Божиите идеи се коригират, ние сме вече отражение на тях. Докато Божиите идеи не се реализират в живота ни, ние всякога ще се натъкваме на дисонанси.

Т. м.

15 Лекция от Учителя, държана на 28 декември, 1932 г. София – Изгрев.

Аудио - чете Гергана Костадинова

Архивна единица

От книгата „Великата разумност“, 20 лекции на Младежкия окултен клас, 12-та година, т.I, (1932 г. - 1933 г.),

държани от Учителя П.Дънов, изд. София, 1949 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Великата разумност“, 20 лекции на Младежкия окултен клас, 12-та година, т.I, (1932 г. - 1933 г.),

държани от Учителя П.Дънов, Второ издание, 1994 г., "Хелиопол", 1994 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Положителното и отрицателното

Т. м.

Ще прочета няколко стиха от 46 глава, от книгата на пророк Йеремия.

“Словото Господне, което биде към пророк Йеремия против народите“. (1 ст.).

Вие може да си мислите, по какъв начин се е предало Словото Господне. Ще кажете, че по човешки начин се е предало. Мислете върху това, сами да дойдете до едно вътрешно разбиране. Като ви говоря за Бога, всички си мислят, че Той носи мир, спокойствие. Въпреки това, виждаме, че Словото не носи щастие на хората. Всякога ли, това, което говори човек, е добро? – Зависи. Някой говори меко, кротко; всички очакват от него нещо добро. Друг говори грубо, остро – от него очакват нещо лошо. Обаче, не всякога излиза според очакването на хората. Слабохарактерният, като се намери натясно, говори меко, кротко. Силният, в повечето случаи, е груб. Това са два различни характера, с различни прояви. Геометрически богатият, силният представя перпендикуляр, а слабият, бедният – крива линия. Като се приближава към Бога, човек се огъва като крива линия. Коя е по-дълга: правата, или кривата? Може ли правата линия да бъде крива? – Правата може да се изкриви, но не може да бъде крива. Ще напиша формулата: Какво ще разберете от нея? Ако „m“представя масата, положителното електричество „nm“- отрицателното електричество, а „n“- броя на атомите, какво ще извадите от тази формула? Как ще докажете, че това е равно на единица? – Какво представя човешкият живот? – Той представя сложен процес: съединение на положителното и отрицателното електричество, от една страна и положителният и отрицателният магнетизъм – от друга. В светлината на човешката мисъл стават всевъзможни процеси, които не са достъпни за съзнанието ни. Например, имаш едно неприятно чувство, но преди да го изпиташ, то е минало през ред процеси, то е резултат на нещо. И физикът прави опити, идва до известни резултати, но те са предшествани от други процеси. Казва се, например, един атом водород; това подразбира единица атомно тегло. Същевременно, се подразбират водородни йони, електрони, протони. Протонът означава положително ядро, значи, атомът е разложен на по-дребни частички. При раздробяването му се явяват различно наелектризирани частички. Всяка частица има специфични свойства. Отрицателните частички са пасивни, а положителните – активни. Когато човек се натовари с отрицателно електричество, движението в него е по-бавно; когато се натовари с положително електричество, движението е по-бързо. Интересно е да се знае, кои темпераменти в човешкия характер са положителни, и кои – отрицателни. Например, във флегматичния темперамент преобладаващо влияние има водата. Докато е на равнина, тя е пасивна. Щом и се даде наклон, тя става активна, започва да се движи бързо. Между частичките и става триене и се образува електричество.

И тъй, в науката се говори за завършени и незавършени процеси. Завършен процес в атома е раздробяването му до най-малките му частици: протони и неутрони. Протонът съставя ядката, около която се събират множество частици. Колкото и да се говори за малки частици, наелектризирани с известен род електричество, ние имаме предвид и масата, т.е. веществото на тези частички. Математиците имат предвид количеството електричество, образувано при движението и на най-малките частички. Големите математици се занимават с висшата математика, която е създала човешкия организъм, в който всичко е предвидено и изчислено. Интересно е да се знае, какво става в организма на човека. Засега, науката приема, че кръвта, при движението си, е причина за дейността на сърцето. Всъщност, сърцето, като физически орган, няма сила да тласка артериалната кръв в тялото. Причината за пулса на сърцето се дължи на космическото електричество и магнетизъм. Те носят живот. Щом се наруши хармонията между тези сили, нарушава се и дейността на човешкото сърце. В него се образуват наслоявания от материални частички, които произвеждат противоречия в мисълта и чувствата на човека. Тези материални частички произвеждат известно противодействие на космическото електричество. Това изменя пулса, т.е. ускорява го. Кой е нормалният пулс? Колко удара прави той в минута? – Приблизително 72. Някога пулсът се ускорява, прави 120 удара в минута. Това показва, че в сърцето има някакво противодействие. Значи, сърцето прави големи усилия да превъзмогне това противодействие.

И тъй, който разбира законите, ще дойде до мислите и чувствата, като елементи на живота. Какво електричество представляват мислите и какво – чувствата? Кое от тях е положително и кое отрицателно електричество? Знае се, че мислите привличат известни чувства около себе си, както и чувствата – известни мисли. Мислите и чувствата на хората се преплитат, както и съзнанията им. Това показва, че хората са свързани помежду си. Казваш: Дойде ми една мисъл на ума. Ти мислиш, че тя идва за пръв път при тебе. Колко умове е обиколила тя, докато дойде при тебе! Казваш, че по характер известен човек е добър или лош. Това не е достатъчно. Трябва да знаеш причината, защо е такъв; после и пътя, по който е минал. Отрицателните сили в човека са резултат на кривите линии. Положителните сили са резултат на правите линии.

Положителното електричество прави човека силен, енергичен, а отрицателното го прави мек. Като изучава себе си, човек трябва да спре вниманието си на влиянието на електричеството и магнетизма върху неговия организъм. Това се отразява на неговите движения, а особено на линиите на лицето му. Като знае това, той ще използва тези сили при възпитанието. Като се самовъзпитава, човек трябва да има будно съзнание, за да наблюдава всички вътрешни процеси у него. Обаче, колкото и да се стреми към това, той не е в състояние да ги разбере.

Например, как ще наблюдава процесите на сърцето? Чувствата управляват сърцето. Значи, човек не е господар на своите чувства. Тази е причината за погрешките, които прави той. Както му заповядват, така постъпва. И слугата прави това, което не иска. Той изпълнява волята на своя господар. Господарят казва: Ще отидеш там и той отива. Ще направиш това и той го прави. Богатият казва: Аз съм господар на положението.

Всъщност, богатият господар ли е на себе си? Аз уподобявам богатия на хубав, господарски кон, а бедния – на кираджийски. Отвреме-навреме впрягат господарският кон, в кабриолет, или го язди някой богаташ. Обаче и него яздят. И богатият не е господар на себе си. Той пожелае да даде голямо угощение и мисли, че прави това по разположение, по своя воля. Всъщност, някой по-голям господар му е внушил тази идея. Всички ядат, пият, веселят се, но богатият не е весел. Двама богаташи се скарали. Господари ли са те на себе си? Това е войната, която става навсякъде. Тя се отразява и върху отделните личности. Във всяка война, милиони хора излизат от строя. След това, единият казва: Набих го, дадох му да разбере! Кой на кого е дал да разбере, това е въпрос. Генералът победил, а хиляди войници убити. Кой е спечелил войната? Кой от вас не е печелил и губил?

– Какво е новото схващане за живота? Какво представят електричеството и магнетизмът? Казвате, че електричеството свети. Само ли се е запалило електричеството, или друг го е запалил? То се е образувало от съчетанието на разумни сили. Казва се, че колкото по-силна е светлината, толкова по-интелигентни са съществата, които я създават. – Тогава, какво ще мислят за нас, като видят светлината на нашите лампи? – Ще мислят, че сме много интелигентни. Обаче, трябва да се знае единицата мярка на интелигентността. Интересно е, може ли от силата на нашата светлина да се знае, върху какъв предмет говоря. Разумният може да разбере това. – Защо? – Защото човешката мисъл оказва влияние върху силата на електричеството. Значи, между мисълта и светлината има известно отношение. Забелязано е, че колкото с по-голям интерес и любов се разглежда известен въпрос, толкова по-интензивна е светлината на електричеството. Това може да се измери със специални уреди. На интензивността на мисълта се дължи увеличаването или намаляването на светлината. В тази област са правени много опити. И по промените на лицето се познава, какви чувства вълнуват човека. Достатъчно е да се наблюдава внимателно скъсяването или удължаването на правите и криви линии по човешкото лице, за да се определи характерът на човека. По линиите на челото се определят някои характерни черти. У някои хора, между веждите, има една дълбоко врязана черта; у други – две успоредни черти. Какво означава едната черта и какво двете, това е предмет на физиогномиката.

Много обяснения могат да се дадат върху характера на човека, върху процесите, които стават в него. Сложни са тия процеси. За да се изучи един процес, първо трябва да се наблюдава лицето. Спрете вниманието си само върху някои характерни черти, върху движението на специални мускули. Като разберете основните черти, подробностите лесно ще разберете. При изучаване на носа, виждате голямо разнообразие на линиите по него. Някой нос е вдлъбнат, друг изправен, трети – вирнат нагоре. Когато линията на носа е вдлъбната, там действат отрицателните сили на природата. Ако линията е изпъкнала, там действат положителните сили на природата. Ако линията на носа е права, положителните и отрицателните сили на природата се преплитат. Онзи, на когото линията на носа е изпъкнала, като го обидят и накърнят интересите му, той взима тояга, нож или пушка и направо се разправя с човека. Онзи, на когото линията на носа е вдлъбната, ще те покани у дома си, ще те нагости и в това време ще ти постави капан. Понеже се чувствува слаб, той си служи с хитрост. Това са два различни характера, с различни прояви. Първият е положителен тип; той има повече воля и сила, но по-малко ум. Вторият тип е отрицателен; физически е по-слаб, но по ум по-силен. Това са обяснения, които ви се виждат несъществени и питате, какво отношение имат те към живота.

Казвам: Нещастието на хората се дължи на неразбиране на своето естество. Те не разбират естеството и на ония, с които имат отношения. Казваш за някого: Този човек е разложен, нищо не може да ми направи. Да, с дърво той няма да те бие; с револвер няма да те стреля, но ще те покани у дома си, ще те нахрани и напои и там ще ти устрои капан. Той постъпва като онзи евреин, който изиграл своя съсед – българин. Намислил българина да си направи една малка къща, според средствата си – от две стаи и кухня. Евреинът му казал: Слушай, приятелю, по-добре си направи двуетажна къща: в единия етаж ще живееш ти, а другия ще даваш под наем. – Нямам средства. – Аз ще ти услужа. Българинът започнал да строи. Като дошъл до втория етаж, нямал вече средства. Той се обърнал към евреина с молба да му помогне. Евреинът му услужил, но с условие, той да живее в един от етажите. Българинът се съгласил. Десет години евреинът живял в къщата на българина, след което той станал собственик, а българинът излязъл вън. Когато двама съдружници започват обща работа, винаги единият остава излъган. Като възпитава хората, природата си служи с различни методи. Тя възпитава положителните по един начин, а отрицателните – по друг. На отрицателния тя казва: Ти си по-слаб, трябва да отстъпваш. На положителния казва: Ти си силен, няма да отстъпваш. – Право ли е това? Питам: С какви колони си служи архитектът, когато подпира зданието – с положителни, или отрицателни? – Където се иска по-голяма сила, там колоните са положителни. Същото се отнася и до гредите. Когато гледаш отдалеч един човек, познаваш ли, дали той се приближава, или отдалечава от тебе? Ако фигурата се увеличава, той се приближава; ако се намалява, той се отдалечава. Когато ъгълът на светлината се увеличава, тялото се приближава; когато ъгълът се намалява, тялото се отдалечава. Сега ще извадя заключението: колкото повече се приближава даден човек към вас, толкова повече ви обича. Ако се отдалечава от вас, той или е индиферентен към вас, или не ви обича. Значи, любовта е закон на приближаване.

Казваш: Този човек се приближава към мене, следователно, обича ме. – Зависи, как се приближава. Ако само физически се приближава, а с мисъл и чувство се отдалечава, той не ви обича. Физическата близост няма отношение към любовта. – Чувствувам близостта на този човек. – Как я чувствуваш? Значи, между вас се образува известно течение. Явява се прилив към сърцето и ума. Между мислите и чувствата ви има нещо общо. Когато между двама души има хармония и това се чувствува. Правили ли сте опит, да възприемете мисълта на човек, който не ви обича? За да разберете, кой ви обича, не трябва само да предполагате това, но да имате мярка, с която да си служите. Мярката – това е специфична формула. Казвате, че даден човек е добър. Формулата, която ви дадох, сега може да се разреши. Тя определя процесите, които стават между положителното и отрицателно електричество. Според тази формула, по количество двата вида електричество трябва да бъдат еднакви, но някъде положителното електричество е повече, поради което и то се изразходва повече.

Казваш: Искам да бъда богат. – Парите са отрицателна сила, която трябва да се тури в действие, да се превърне в положителна сила. Дай на някого пари, да видиш, какъв процес ще стане в него. Ако на работника покажеш един лев и го викаш да работи на лозето, той ще ти откаже. – Защо? – Левът не му прави впечатление. Ако му покажеш една златна английска лира, веднага ще дойде да ти работи. Златната монета произвежда известен процес в него. Обаче, това е относително, не става с всички хора. Накарай един духовен човек да ти работи с пари, да видиш, как ще постъпи. Колкото златни монети да му предлагаш, той няма да ти работи. Той знае, че ти си богат и срещу пари всеки ще се съгласи да работи. Друго нещо го стимулира – желанието му да помага на бедни и страдащи. Като срещне беден човек, който не може да плати на работник, той сам ще предложи да му копае. Тук разменната монета е любовта. Работникът минава покрай бедния и нещо особено го привлича – чувствата на бедния. Без да го познава, без да му е услужил с нещо, той е готов да му работи. Друг някой и да му е услужил, нещо го отблъсква от него. Ще кажете, че природата е създала едни хора богати по чувства, а други – бедни. И това е вярно, но по-вярно е, че съществува закон, който регулира отношенията между хората.

Изучавайте законите на природата, да ги използвате при самовъзпитанието. В природата нищо не е произволно. Ако всичко, което става в природата, е произволно, ние щяхме да живеем в абсолютен хаос и дисхармония. – Какво заключение можем да извадим от това? – Заключението е, че два положителни принципа се отблъскват; два отрицателни принципа също се отблъскват. Обаче, един положителен и един отрицателен принцип се взаимно привличат. В привличането има известна тънкост. Как става привличането? От една страна, положителното зло и отрицателното зло се привличат и образуват едно съединение. От друга страна, положителното добро и отрицателното зло се привличат; положителното зло и отрицателното добро се привличат. Така се образуват неустойчиви съединения, които туряме в ретортата и нагряваме. Тогава се образува положително добро и отрицателно добро, както и положително зло и отрицателно зло.

Искаш да направиш едно добро, но в мисълта ти се вмъква една отрицателна сила, която ти противодейства. Например, търговец си, искаш да помогнеш на един беден човек; решил си да не взимаш пари от него. Обаче, като го видиш, казваш си: Все трябва да плати и той нещо, не може съвсем без пари. Ето, отрицателната мисъл се вмъква в тебе. – Какво да се прави? – Разложи тези сили в себе си. Ще туриш положителното и отрицателното добро на едно място, да образуваш съединение. Колкото и да внимаваш, положителното зло ще се вмъкне в реакцията. Това е неизбежно. Например, ножът е отрицателна сила, но сам той не може да причини никаква пакост. Обаче, при известни условия, ножът може да се забие в човека. Пазете се от ножа, като от огън. Ако внимаваш, огънят е безопасен; ако не внимаваш, той може да те изгори. Значи, има сили в природата, които са опасни, когато човек не знае, как да си служи с тях. Като знаете това, ще внимавате, да не се натъкнете на тези сили. Ножът, огънят са сили, които могат да причинят и вреда и полза – от вас зависи, за какво ще ги използвате. Такива сили природата е вложила и в човека. Както киселината, в джоба на някого, може да причини вреда, така известни мисли и желания причиняват зло на човека. Природата е взела предпазителни мерки, тя ги е затворила в шишенца, но по невнимание, човек е счупил шишенцата и те го изгарят. Едни от тях са отровни, други – разядливи. Ще се пазите и от едните и от другите. Като дойдеш до едно от тези шишенца, ще го вземеш внимателно и ще го преместиш на сигурно място. Ако трябва да го отвориш, ще бъдеш още по-внимателен. Има хора, които пипат грубо. Каквото хванат, произвеждат експлозия. – Искам само да преместя шишето. – Няма защо да го местиш. Това шише е много опасно. Бутнеш ли го, ще експлодира. – Искам леко да пипна шишето, да го преместя другаде. – Не, не пипай! Щом устата или брадата на някого започне да трепери, заключи лабораторията си и излез вън. Като видиш, че този човек се е успокоил, върни се назад, няма опасност от експлозия. Ако седиш на мястото си и очакваш резултат, ще стане експлозия, от която и двамата ще пострадате.

Природата дава методи за нов начин на възпитание, който трябва да се изучава. Тя казва на човека: Като те сърби някъде – ръката, носа или веждата, бягай вън, в гората или на планината. Ако останеш вкъщи, ще ти се случи някаква неприятност. Ако устата или брадата ти почне да трепери, не излизай да се разговаряш с хората. Ще чуеш нещо, което ще произведе в тебе експлозия. Пази се от експлозии. – Сърби ме ръката, ще получа пари. – Може да получиш, но може и да даваш – зависи, коя ръка те сърби. Ако имаш да даваш пари и си готов да се изплатиш, стой у дома си спокойно и очаквай кредитора си. Ако нямаш пари, по-добре излез някъде, не чакай да те завари вкъщи. Разговорът с кредитора ти може да причини експлозия в тебе и после да съжаляваш, че си го срещнал. Този метод може да се приложи и към мислите ви. Дойде една неочаквана мисъл в ума ти. Не се разправяй с нея, но излез вън, на чист въздух. Като срещнеш един свой длъжник или кредитор, не се разправяй с него. Излез вън! Ако не можеш да излезеш, тогава мълчи. Нека той говори, а ти мълчи. – Що е мълчанието? Кой мълчи? – Разумният господар мълчи, а слугата говори. – Все аз ли трябва да мълча? – Щом си господар, ще мълчиш. Нека слугата говори, а ти слушай и мълчи! – Колко време да мълча? – Цял ден.

Един англичанин си поставил за задача, да мълчи цели седем години. Какви не го посещавали през това време – политически лица, дипломати, но той все мълчал. Те му пишели: Откажи се от решението си, ще пострадаш. Той пък мълчал. Отказал се от политическия живот, от много неща, но издържал. Често и природата постъпва така – мълчи. Ти се молиш, плачеш, искаш нещо от нея, но тя мълчи, не отговаря на твоята молитва. Ако тя отговаряше на всяка човешка молитва, знаете ли, какво щеше да стане? Искаш да станеш търговец, да забогатееш, но природата ти казва: Откажи се от това желание, търговията не е за тебе. Богатството е само за умните хора. Ти не си толкова умен, да носиш този товар на гърба си. Щастието не е в богатството. Не е въпрос да не бъдеш богат. Първо стани умен, а после богат. Богатството е прогресивно благо, което може да се използва само от умни хора. Неизползваното благо, съединено със злото, образува неустойчиво съединение. Силното добро със слабото зло, както и силното зло със слабото добро също образуват неустойчиви съединения.

В човека стават три важни процеса. Два от тях не разрешават нищо. Единият, обаче, е най-добър и безопасен. Първият процес е съединяване на голямото или силно добро със слабото зло. В случая, доброто подчинява злото. Този процес е най-добър. Вторият процес е съединяване на силното зло със слабото добро. Третият процес е съединяване на положителното добро с отрицателното добро. Който си служи с този метод, е независим нито от хората и условията, нито от окръжаващата среда. Едно трябва да знаете: Никой не може да подчини злото на себе си, да му стане господар. Ти можеш да впрегнеш злото на работа; то може доброволно да ти услужи, но никога не може да ти стане слуга. Същото се отнася и до доброто. Никой не може да стане господар на доброто. Две неща не пожелавай: Да станеш господар на доброто и на злото.

Нова философия ви давам: Оставете доброто да се справя със злото. Щом се натъкнеш на злото, викай за посредник доброто. Вместо тебе, нека то се разправя със злото. Ако искаш сам да се разправяш със злото, непременно ще бъдеш бит. Който е влизал в кантората на злото да иска нещо, всякога е бил бит. Злото е господар, на когото само ще даваш, без да взимаш нещо. Щом дадеш, веднага ще излезеш вън. – Имам да взимам от злото. – Щом имаш да взимаш, ще влезеш в кантората му, ще го поздравиш и ще погледнеш, мърдат ли устните и брадата му. Ако мърдат, ще кажеш: Господине, оставам на ваше разположение. Когато можете, тогава ще се издължите. След това, ще излезеш вън. Той ще се усмихне и ще каже: Умен човек е този.

Следователно, като отиваш при лош човек, затвори устата си и мълчи. Ако трябва да му кажеш нещо, кажи му: Ти си благороден човек, такива бяха баща ти и майка ти, дядо ти и баба ти. Един турчин посял нивата си с жито. В околността се завъдили много лалугери, които изяли житото. Крайно ядосан, той взел револвера си, с намерение да избие всички лалугери. Като го видели, те се уплашили, вдигнали предните си крака и застанали прави. Той се усмихнал и казал: А – а, така, значи, признавате ме за господар! Щом се извинявате, няма да ви убия. Подарявам ви живота.

– Само светлият път на мъдростта води към истината.

– В истината е скрит животът.

14. Лекция от Учителя, държана на 23 декември, 1932 г.

София. – Изгрев.

1932_12_23 Положителното и отрицателното.pdf

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата „Новата мисъл“, 15 лекции на общия окултен клас,

12-та година, т. I (1932-1933 г.), изд. София, 1947 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Новата мисъл“, 47 лекции на общия окултен клас,

12-та година, (1932-1933 г.),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Новата мисъл", 47 лекции на ООК,

държани от Учителя Беинса Дуно през 1932-1933 година,

ИК "Жануа'98", София, 2008 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

(Поради липса на оригинал, беседата е препечатана от първото издание „Новата мисъл“ – София 1947г., бел.ред)

Размишление.

- Ще прочета молитвата, на пророк Авакум. За да се произнесе една молитва правилно и да се разбере, човек трябва да има пророчески дух, да е минал през страдания. Съвременното човечество още не може да схване, какво влияние упражняват светлината, топлината, въздухът, водата и храната върху човека. Обичаш някого, но какво ще стане с твоя възлюбен, ако светлината не мине през него, въздухът не влезе в дробовете му, водата и хлябът не влязат в стомаха му? Странни са понятията на човека за любовта. Казваш: Много обичам този човек, много съм дал за него. Какво дава човек? Обичал си го, дал си му нещо. Можеш ли да претеглиш това, което си дал? Казвате, че давате любов и си взимате любовта. Единственото нещо, което нито се дава, нито се взима, е любовта. Тя не се дели. Това, което се дава и взима, причинява скръб.

Сега, като говорим за любовта и обичта, трябва да им дадем научно обяснение. Лесно се говори без научно обяснение. Казвате: Ние живеем добре. – В какво се заключава добрият живот? Говори се за някого, че е набожен, моли се по три пъти на ден. – Той се моли по три пъти на ден, но и яде по три пъти на ден. Ако се моли по три пъти на ден и яде по три пъти на ден, той е свършил една работа за себе си: Яде за себе си, и се моли за себе си. Какво ще кажете за яденето? Ще кажете, че без ядене не може. Като дойдете до молитвата, казвате, че без молитва може. – Не може без молитва. Както не може без ядене, така не може и без молитва. Има хора, които и на сън се молят. Някой казва, че никога не се е молил. – Това е въпрос, който сега няма да доказвам. Като говоря за молитвата, трябва да я разбирате в най-прост смисъл. Същото се отнася и за яденето. Какво разбирате под „ядене”? Защо трябва да яде човек? – За да поддържа живота си. Че в храните се съдържат известни елементи, това е друг въпрос. Ако първо знаем, какви елементи съдържа известна храна и тогава ядем, нашата работа е свършена. Обикновено, човек яде, без да знае, какви елементи се съдържат в храните. Някога човек яде и все не е нахранен – липсват му някои елементи. Казваш: Трябва да се моля. – Ако се молиш и не знаеш, какво е молитвата, твоята работа е свършена. – Трябва да живея, за да разбера, какво е животът. -Ако трябва да живееш и не знаеш, какво е животът, твоята работа е свършена. Някои хора нямат съзнание нито за този, нито за онзи свят. Те смътно си спомнят за онзи свят и са готови да го отрекат. Какво е предназначението им на земята, и това не знаят. Не само те, но и велики хора не знаят това. Казваш: Не трябва да бъда скрит, затворен; не трябва да бъда и много отворен.

Питам: Бихте ли желали, вашето сърце да бъде разкрито, да виждате как пулсира, как тече кръвта в него? Бихте ли желали, вашият мозък да бъде разкрит, та който как мине, да надникне вътре. Ако някои надникне в вашата глава, ще се натъкне на голям хаос. В нея няма нищо красиво. Там е страшилище. И ученият, като погледне човешката глава, казва: Ангелско е лицето, но мозъкът не е тъй красив. Мозъкът прилича на змийска кожа, когато се нагърчи. Змията не е толкова лоша. Христос я взима като символ и казва: Бъдете умни като змиите и незлобливи като гълъбите. Ако змията е толкова лоша, защо ще се препоръчва като символ на разумност? Значи, препоръчва се умът на змията, но не и нейните постъпки.

Това, което говоря сега, се отнася до разбирането на известни символи. Някои работи тепърва ще изучавате, а от други трябва да се отучвате. Например, колко мъчно е понякога човек да не се почесва. Като се намери в трудно положение, той все ще се почеше. Или, като зададат на човека един мъчен въпрос, той не стои прав, но веднага си навежда главата. И децата, като не искат да кажат истината, навеждат си главата. С това те минават за много умни. Пълните класове са с наведени глави, а после се изправят. Аз тълкувам, че детето иска да каже: Дано имам главата на един мъдрец. То взима само позата на мъдреца. Като наведе главата си надолу, иска да каже: Моята глава е пълна. Майката го пита: Ти пипа ли сладкото? – Може ли човек с такава пълна глава да пипа сладкото? Ако главата ми беше празна, можеше да кажеш, че съм ял сладко. Понеже главата ми е пълна, като на мъдрец, не бих желал да пипам сладкото. Детето навежда несъзнателно главата си, с което иска да каже нещо, за да се избави. Майката веднага го пита: Кажи, какво мислиш сега? – Защо тя поставя детето на това изпитание? Какво от това, че взело три лъжички сладко? Защо повдига тя въпроса за сладкото?

Сега, като говоря върху известен въпрос, някои казват, че и те са мислили точно така. – Не са мислили като мен. Допущам да са мислили, но не като мен. Допущам да са мислили, но че са си дали отговор на въпросите. Например, някой се запитва: Защо съм дошъл на земята? Защо не съм станал учен? Защо досега не съм забогатял? Обаче, никакъв отговор не може да си даде. Един ден идват при мен двама души: мъжът на 35 години, а жената – на 29 години. Питат ме, могат ли да живеят двамата заедно и да бъдат щастливи. Казах им, че ако направят съдружие и двамата ще изгубят вяра в съдружието. Могат ли след това да бъдат щастливи? Досега те не са се подозирали в нищо, но щом направят съдружието, ще почнат да се подозират и ще изгубят вяра един в друг. Колко религиозни хора са изгубили вярата си! Защо трябва да станеш религиозен, ако ще изгубиш вярата си? Ти започваш да се съмняваш в съществуването на Бога, търсиш Го тук-там и най-после казваш: Има Бог в света, но никой не Го е виждал. Казано е в Писанието, че никой никога не е виждал Бога. Това е отвлечен въпрос. Като център на вселената, никое същество не е видяло Бога, но Неговите прояви всички могат да видят. Когато дишаш, ти познаваш Бога. Когато приемаш светлината, ти познаваш Бога. Когато пиеш водата, ти познаваш Бога. Всичко това представя живота на Бога. Следователно, ако питаш, какво е Бог, казвам: Хлябът, водата, въздухът и светлината са проява на Бога. Добрите и светли мисли, чувства и постъпки са проява на Бога. Всичко, за което можеш да мислиш, е Бог. Всичко, за което знаеш и не знаеш, е Бог.

И тъй, от казаното не излиза, че човек нищо не знае. Много неща знае човек, но, в даден случай, той не може да види Господа. Много естествено. Как ще види неща, които са зад гърба му? Невъзможно е днес да виждаш, какво става зад гърба ти. Може да те убеждават, че има хора, които виждат зад гърба. Това не е достатъчно. Вие срещали ли сте такива хора? – Чели сме в книгите за тях. – Важно е вие сами да ги видите. Казват, че има хора, които виждат и през стените. Виждали ли сте такива хора? – Допускаме, че има такива хора. – Допускането е едно, а действителността е друго нещо. Казвате, че някой човек е религиозен, набожен. Как познавате това? Коя е отличителната черта на набожния? Все трябва да има една отличителна черта, по която се познава набожността. Като видите вълк, мечка, лисица, веднага ги познавате. По какво? Имат поне една отличителна черта, по която ги познавате.

Коя е отличителната черга на религиозния, на набожния, на светията? Не искате да ми отговаряте, нито аз да ви отговарям, но задавам този въпрос, за да мислите. Коя е отличителната черта на гениалния? Има известно съотношение между дължината и широчината на неговото лице. Ако дължината на лицето му е равна на широчината, той не може да бъде гениален. Очите на гениалния са устроени по особен начин, а не както на обикновения човек. Погледът му също е особен. Клепачите му, веждите му са особени. Веждите на гениалния не могат да бъдат дъгообразни и пречупени. Чертите на гениалния са дело на неговия ум. Те коренно се различават от чертите на религиозния. Религиозният живее в най-високите си чувства, а гениалният – в най-високите си мисли. Религиозният живее повече с чувствата си, а гениалният – повече с мисълта си. Ето защо, религиозният лесно се обижда. За да се справи с чувството на обида, религиозният трябва да работи повече с ума си, да се обмени с гениалния.

Това са общи твърдения, а не научни. Като ви говоря, вие не знаете, къде е гениалността на човека; не знаете, къде е неговата религиозност. Аз наричам религиозен човек този, който никога не се е разколебал във вярата си, нито се е усъмнил, нито се е измамил. Външни измами има много, важно е човек вътрешно да не се самоизмамва. Същото се отнася и до гениалния. Външно, религиозният може да греши, но вътрешно, в разбирането си, никога не прави грешки. УМЪТ на гениалния действа правилно, в него няма никакви дефекти. Колкото гениалният е изправен в мислите си, толкова религиозният е изправен в чувствата си. Могат да се дадат и други определения за гениалния и религиозния, но това е норма, от която може да се ръководите. Изобщо, в духовния живот чувствата взимат надмощие, но всяко чувство трябва да има условия да се развива. Не смесвайте чувствата с любовта. Тя е единствената сила, която никога не се дели. Любовта не може да се внася в малки количества, както светлината и топлината. Като дойде, тя цяла влиза и цяла излиза. Като те посети, любовта ще ти донесе всичката си радост; умът ти ще се отвори и ще влезе обилно светлина. Щом излезе любовта, умът и сърцето отново се затварят. – Кога се затварят? -Когато любовта види, че не можеш да издържаш. Тя е като майката: отваря прозорците, да влезе отвън светлина, но като види, че детето не може да издържа блясъка на светлината, веднага затваря прозорците и казва: Не е дошло още времето. От силната светлина детето ще се събуди преждевременно.

И тъй, вие трябва да имате ясна представа за любовта. Тя не е предмет, с който човек може да се занимава. Човешкият ум и човешкото сърце още не са достойни за любовта. Няма по-велико нещо в света от любовта. Аз се чудя на хората, когато говорят за любовта като за нещо, което познават. Нещастията на хората се дължат на факта, че те не мислят за любовта, както трябва. Когато човек мисли за любовта правилно, тя започва да действа в него; тогава умът се проявява. Щом умът се прояви, това показва, че любовта е дошла. Значи, между ума и любовта съществува тясна връзка. Казвате: Колко опити сме правили в областта на любовта! Вашите опити са подобни на тези, които прави детето, когато прохожда: изправи се на краката си и падне; пак се изправи; пак падне. Има ли някакъв недостатък това дете? – Няма недостатък, но е слабо още, краката му не държат. Това дете прави усилия на волята, но още не мисли. То си въобразява, че може изведнъж да се изправи на краката си, но вижда, че не може: дигне се и падне. Външните сили се борят с него. Казват му: Слушай, толкова години си лазило, не можеш изведнъж да се изправиш. Тази наука още не е за тебе. Животинското царство се бори в детето, докато най-после то преодолява. Детето погледне нагоре и казва: Не искам вече да ходя по стария начин. Има един нов начин, сега ще го опитам. Изправи се нагоре и тупне на земята. – Я си върви по стария път! – Не, ще опитам новия начин. Детето настоява: Изправя се до стената, хваща се за нея, крепи се. Един ден то придобива нещо в себе си, постепенно започва да ходи и казва:

Виждате ли, че вече ходя по новия начин? Онези, които му казваха само да лази, вече мълчат.

Сега и вие искате да развивате своето сърце и своя ум, но същите, които се разговаряха с детето, казват и на вас:

Остави това нещо, то не е за тебе. – Не, вземете пример от детето. Ако не успеете изведнъж да постигнете нещо, това се дължи на ред външни причини. Ако параходът се наклонява на една или на друга страна, напред или назад, това не се дължи на самия него. Външни причини го наклоняват. Параходът е направен така, че каквито сили да му действат, той всякога запазва равновесие. Колкото по-голямо е клатушкането на парахода, толкова по-голяма е бурята; колкото по-малко се клатушка, толкова по-слаба е бурята. Ако и вие се клатушкате, това показва, че външни сили действат. Обаче, неизменното положение в което оставате, по-казва, че има нещо устойчиво във вас, върху което се крепи животът. Две неща са нужни за парахода: капитан, който го направлява и устой, равновесие. Каквото и да ви се случи в живота, знайте, че има Един, Който ръководи всичките работи. Във всеки човек има един служител на Великото – това е Духът. Хората имат смътна представа за Духа. За да го разберат, те трябва да изучават своя ум. Чрез ума могат да си съставят понятие и за Духа.

Сега, да дойдем до някои конкретни понятия. Имате, например, една права линия. Тя е символ на нещо. Ще напиша и няколко числа: 1, 2, 3. По какво се отличават тези числа? Аз разглеждам единицата, като причина на всички неща. Единицата, умножена сама по себе си, дава пак единица. Ако от единицата извадите единица, остава нула. Единица плюс единица прави две единици. Ония, които са свършили университет, какво ще кажат за тези действия? Аз не искам да ви изпитвам, но ви припомням тия действия. Казвате, че това са прости работи. Кой не знае тези действия? Единицата е проста за глупавите хора, но в нея се крие силата, за която само гениалният човек знае. Ти можеш ли да накараш единицата да ходи? Ето, аз мога да я накарам да ходи. Всеки от вас, който не може да накара единицата да ходи, няма големи познания. Вие можете ли? – Не можете. Който може да я накара да ходи, той има знания. Можете ли да накарате яйцето да ходи? Като се измъти яйцето, нали ходи?

Казвате, че яйцето се търкаля. Да, докато не се измъти, то се търкаля; щом се измъти, то ходи вече. Следователно, който изважда нещата, той сам ги търкаля. Какво прави онзи, който ги събира. Например, 1 + 1 = 2. В случая, двойката показва условията, при които яйцето може да проходи. Който не разбира законите на числото 2, т.е. условията, при които може да впрегне нещата на работа, той нищо не е постигнал. Това са велики закони. Само чрез законите на числото 2, ти можеш да накараш неразумните сили, опаките неща, лошата съдба, болестите, сиромашията да се премахнат. Като говоря за тия неща, вие не знаете, как може да се умножи нулата сама на себе си. Ако тя се умножи четири пъти сама на себе си, дава единица. Цялата наука на Питагор се дължи именно на това умножаване. Трябва да се знае този начин на умножаване. Като разбираш единицата, ти разполагаш вече с онази мощна сила, чрез която можеш навсякъде да си проправиш път. Сега ние навлязохме в една отвлечена област – на фокусите. Не мислите, че аз искам да ви кажа, как стават фокусите. Аз искам да ви покажа, как някои хора боравят с непонятни величини.

Един млад българин отишъл в странство да се учи. Като се върнал, той казал на баща си: Татко, аз мога да ти докажа, че единицата е равна на двойката. – Можеш, синко, чудни работи има в света. Аз съм прост човек. Докажи ми това на опит. След това бащата се обръща към жена си и казва: Нашият син ще докаже, че една кокошка е равна на две кокошки. – Добре, ще заколя една кокошка, ще я сложа на масата и ще чакам, синът да докаже това, което е научил. Бащата казва: Хайде синко, ако можеш да докажеш, че една кокошка е равна на две кокошки, нашата работа ще тръгне напред. Синът започнал да развива своята философия, но бащата и майката нищо не разбрали. Бащата казал: Много добре, синко. Сега аз ще направя опита. Половината кокошка ще задържа за себе си, другата половина за майка ти, а за теб ще остане втората кокошка.

Сега, аз не искам да играя ролята на този син, да доказвам, че една кокошка е равна на две кокошки. Ще кажете, че колкото е вярно това, толкова е вярно, че нулата, умножена четири пъти сама на себе си, дава единица. Колкото е възможно едното, толкова е възможно и другото. Аз не твърдя нито едното, нито другото, но само предполагам. Учените твърдят, че човек е произлязъл от клетка. Като минавала през различни промени, най-после от нея се образувал човекът. Те доказват това по закона на еволюцията. В едно отношение те са прави, но трябва да се приеме бременността на вселената. Значи, клетката има всички условия на живота. Ако от една клетка излиза цял човек, това показва, че тя съдържа всички външни и вътрешни условия и възможности за живот. Ако приемем, че вселената е бременна, ясно е как е произлязъл животът. Яйцето, което е в нея, се развива постоянно и така се създават формите на живота. Вън от яйцето нищо друго не може да се създаде. Когато мъти яйцата, кокошката им предава своята топлина, която преустройва вътрешно организма на живото същество. Щом яйцето е във вселената, къде е квачката?

Философите се натъкват на въпроса: кокошката ли е съществувала преди яйцето, или яйцето преди кокошката? Две мнения съществуват по този въпрос: едни казват, че първо е съществувала кокошката, а после – яйцето. Други твърдят обратното. От двете мнения се създава трето, според което приемат, че съществува една квачка, която никога не е снасяла яйца, но мъти яйца. Значи, яйцето е излязло по особен начин, без квачка. Това са неразбрани работи. То е все едно, като имате организъм, усещате глад, без да знаете произхода на глада; изпитвате жажда, без да знаете произхода на жаждата; усещате нужда от въздух и започвате да дишате, без да знаете произхода на дишането. Изобщо, вие не знаете произхода на процесите, които стават във вашия организъм. Значи, било е време, когато вселената не е дишала. Това е все едно, твоят баща да е дишал, а неговият да не е дишал. Било е време, когато хората не са били свързани. Обаче, в света в който живеем, всички хора, всички същества са скачени съдове. Следователно, предполагаме, че е било време, когато човек е произлязъл от същество, което не е дишало. Детето не може да наследи едно качество вън от майка си. И тя го е наследила от майка си. Ако си недоволен от него, казваш: Откъде дойде това качество? Проявеното качество е било в самото яйце. Вътрешните благоприятни условия са причина за измътване на яйцата. Човек се ползва отвън със слаби импулси, за да се прояви вложеното в него.

Сега, като изучавам човешкия характер, имам предвид челото му и чертите на неговото лице, като условия, през които е минал. Челото на някой е 10 см широко и 3-4 см високо. Това показва, докъде е дошъл в своето развитие. Умът в него не е много развит. Челата на повечето хора не са завършени. В умствено отношение те трябва да работят много. У едни хора въображението е слабо развито, у други – техническите способности, у трети – музикалните способности и т.н. Казваш: Бог да ме надари. – Ти си надарен, но трябва да работиш, да развиваш своите дарби. Мнозина мислят, че като станат религиозни, не трябва да учат. Те считат, че всичко ще им се даде наготово. Това е криво разбиране. Човек трябва да учи, да работи, да мисли, да си създаде чиста, права мисъл. Той не трябва да допуска в ума си нито една изопачена мисъл и в сърцето си нито едно изопачено чувство. Не поставяй нито една нечиста мисъл на твоя светилник и нито едно нечисто чувство на твоето огнище.

Какво представя нечистата и изопачена мисъл? Например, ти допускаш някаква нечистотия на ръката си, но тя не позволява на водата да мине свободно през порите на кожата. Първо, ще махнеш нечистотията, която е дошла отвън. Някои нечисти мисли идват отвън и се натрапват на човешкия ум. Минаваш някъде, затруднен си материално и мислиш, как да си помогнеш. Изведнъж приемаш мисълта: Ако имах възможност, щях да открадна отнякъде пари, да си помогна. Вървиш по-нататък и тази мисъл пак ти се натрапва: Да мога да открадна нещо. – Няма защо да крадеш. Тази мисъл е чужда. Не я допускай в себе си. Само глупавият краде. Има начини, по които човек може да вземе нещо, но не се допускат. Всичко трябва да става по определен път, по пътя на морала, на разумния живот. Щом не се спазва този път, човек влиза в областта на безморалието, на неразумния живот. Ако мислите, че с кражба може да се живее, ще видите, че по този начин работите не се оправят.

На какво се дължи кражбата? – На желанието у човека да събира повече неща, отколкото му трябват. Да събираш, е естествено чувство, но да събираш повече, отколкото трябва, това наричам кражба. Ако сложиш в стомаха си повече храна, отколкото той може да смели, това е пак кражба. Ако за известна работа вложиш повече мисъл, отколкото трябва и това е неестествено. Природата държи отчет за всичко и пита човека: Защо тури повече храна в стомаха си? Защо вложи повече мисъл в работата си? Идете при воденичаря, да видите, какви закони действат при смилането на житото. Там, където пада житото, е определено, колко жито трябва да падне, за да се смели. Воденичарят казва: Воденицата не трябва да яде много. Тури ли повече, отколкото е нужно, воденицата не мели добре. Ако и вие, като воденичаря, туряте повече храна в стомаха си, очаква ви фалит.

И тъй, първото нещо при самовъзпитанието е никога да не допущаш в ума си мисълта, че с кражба ще станеш човек. Допуснеш ли тази мисъл в ума си, тя ще стане в тебе втора природа и след това ще те сполетят големи нещастия. Допусне ли един човек тази мисъл в ума си, всички хора страдат. Щом я изпъди вън от себе си, всички хора се изправят. Казвате: И с честен труд страдат хората. Колко пришки излизат на ръцете им! – По-добре е пришки на ръцете си, но с честен труд да изкарват прехраната си, отколкото да бъдат с гладки ръце и да минават с безчестни средства. И с гладки ръце влизат в гроба, и с груби ръце влизат в гроба, но за предпочитане е да работиш.

Чудя се на хората, които не обичат да работят. Силата на човека е в работата. За всеки човек трябва да се създаде работа. Под „работа” аз не разбирам да работиш, за да печелиш. Работа е това, в което умът и сърцето взимат участие. Работата е най-красивото нещо в живота. Не гледай на работата като на унизително нещо. Ако считаш, че тя унижава човека, ти сам си създаваш най-лошите условия.

Мнозина говорят за молитвата, очакват да ги науча да се молят. Аз мога да ви науча, но ще съжалявате. Един безверник се разговарял с приятеля си. – Глупаво нещо е молитвата. Аз никога не съм се молил. Само глупавите и простите хора се молят. Затова не искам да се моля. Той излязъл с приятеля си на разходка из гората. Там ги срещнал един апаш, който хванал безверника и започнал да го бие. – Моля ти се, не ме бий. Каквото искаш, ще ти дам, само, моля ти се, престани да ме биеш. Дал на апаша нещо и се освободил. След това приятелят му го запитал: Нали казваше, че никога не си се молил? Откъде знаеш, как да се молиш? Апашът те би, за да ти покаже, че можеш да се молиш. Значи, ние се молим на онези, които ни бият. Защо тогава да не се молим на Господа? Че и Той има тояга. Ако се молиш, няма да опиташ тоягата на Бога. Ако не се молиш, тояга ще има. – Чудно нещо, аз говорих работи, за които за пръв път ми се даде такава опитност! Казвам: Всички страдания на хората се дължат на нежеланието им да се молят. Няма да се мине много време, и те ще се научат да се молят. – Как? – Бедни ще станат, болни ще бъдат, гладни ще останат, богатството си ще изгубят, жената и децата ще забягнат някъде и, като останат сами и нещастни, ще започнат да се молят на този, на онзи да им помогнат. Сега аз не искам да ви убеждавам да се молите. Вие мислите, че много се молите. – Молите се, но само при тоягата. Трябва да ви чукне горния праг, за да видите долния. И това не е лошо, но по-добре е, да не ви чукне горният праг. По-добре е, без да ви чукне горният праг, да имате вътрешно разположение на духа.

Сега аз искам да ви наведа на другата страна на въпроса. Някога вие не искате да се занимавате със себе си. Знаете ли, какво нещо е самовъзпитанието? Бих желал да ми покажете, как вие се самовъзпитавате. Правили ли сте опит да си поставите за задача, цял ден да не намерите погрешка в никого? Каквото и да видите, каквото и да ви се случи, да казвате, че всичко е за добро. Считайте, че всичко е в пълен ред и порядък. Виждате, че двама души се карат. Спрете се пред тях и ги поздравете. Виждате, че някой се моли, копае земята. Кажи му: Отлична е тази работа! Във всичко виждайте нещо красиво. Сега, всеки от вас, където мине, във всичко вижда противоречие. Ако не виждате противоречията, вие съзнателно се възпитавате. Влизате в едно село и на пътя виждате едно умряло куче, което отдалеч още мирише. Не казвайте, че мирише лошо, но намерете някоя добра дума, или отминете си, без да обръщате внимание. С когото се срещате, кажете си по една добра дума, та всеки да пожелае да си я запише. Че някой те нарекъл будала, не се смущавай. В тази дума се крие цяла реч.

Буквата „б” означава нещо, което расте – семето. Буквата „у” означава това, което възприема любовта. Буквата „д” – плод, който е завършил своето развитие, увиснал надолу; „а” означава бременен човек, който носи нещо в себе си; „л” – човек, които никога не се мъчи, той има стремеж нагоре. Значи, будалата никога не си чупи главата, с никого не се кара, никой не го бие, с никого не спори. Кажат му: Вземи това, и той го взима; помести се, и той се помества. Как ще биеш такъв будала? Каквото му заповядат, той го изпълнява. После пита: Какво обичате още? Кога-кой го види, казва: Какъв е будала! Не разбира живота. Не, той е умен човек. Той носи известни елементи в себе си. – Той е много груб човек. – Не, той е добър търговец, има достатъчно стока. Всеки може да си купи нещо от него. Къде е лошото на будалата? Лошото в грубия човек е, че където го срещнеш, той те спира и те туря на работа. За да ти говори, нужно е време. Затова казва: Ела у дома. Имам един товар. Ще го туря на гърба си. Нали ме питаш, къде отивам. Казах ти, щом се освободя, ще говоря. Ти се чудиш на неговата грубост, а той търси начин да се освободи от товара си. Много естествено – натоварен е човекът. Като знаеш това, не го питай, къде отива. Този човек е груб в себе си. Често и вие имате едно грубо чувство във вас. И вие ще забележите, че някой ви нашепва под лъжичката, в дясната страна. Ако не слушате, какво ви казва, изведнъж ръцете и краката ви почват да мърдат, готови сте да кажете обидна дума, да ударите някого. Контролирайте енергията си. И вие сте недоволни от своята грубост, самоосъждате се, но причината не е във вас. Нямате право да се самоосъждате! Да се оставяте други да ви осъждат, и то не е право. Виждате, че работата се усложнява. Ти можеш само да признаеш, че постъпката ти не е правилна. Това вече е друг въпрос.

Често хората си служат с внушението, без да подозират, каква сила се крие в него. Някой внушава една престъпна мисъл на човека. Той става от сън, мъчи се, не може да се освободи от тази мисъл. Той счита, че е извършил някое престъпление. Дръжте съзнанието си будно и не се поддавайте на чуждите мисли. Например, някой казва, че хората на Изгрева не живеят добре. Той дава за пример живота на външните хора. Това е чужда мисъл. Не вярвайте на нея. На мен ли ще разправяте, как живеят хората от света? – Ние не сме светии. – Светии не сте, но и грешници не сте. Мъдреци не сте, но и глупци не сте. Освободете се от закона на внушението! Наблюдавам, как хората си внушават. Казваш за някого: Как се криви този, като ходи. – Не му внушавай тази мисъл. Кажи: Колко хубаво ходи този човек! – Колко се е прегърбил този! – Остави тези неща. Това не е възпитание. Не е ваша работа, кой как ходи. То е външната страна на живота. Че един бил весел, друг сериозен, то е тяхна работа. Привидно, човек може да бъде весел или скръбен. Той се упражнява, актьор е на сцената. Смее ли се, или плаче; той се старае да изиграе добре ролята си. Не питайте, защо плаче; нека си плаче.

Един брат разправяше опитността си с едно малко дете. Майката оставила детето при него и отишла на работа. По едно време, детето започнало да плаче. Братът искал да го успокои, но като не могъл, почнал да му подражава: Детето плаче, и той плаче. Детето погледнало към брата, засмяло се и казало: Много плачеш, бе! Така то утихнало. По-добре да плачеш с човека, отколкото да го утешаваш. Щом видиш един скръбен човек, влез в положението му. Остави го спокоен, не бързай да го утешаваш. Ако го утешиш, товарът му ще дойде на твоя гръб. Не мисли, че страданията са произволно нещо. Щом той е тъжен, стани и ти тъжен. Ти искаш, като си весел, всички хора да бъдат весели. И те искат същото. Като знаеш това, пази се от внушения. Не казвай, че внушението е празна работа. Не казвай, че нищо не си свършил. Свършил си университет, а казваш:

Какво от това, че съм свършил? – Радвай се, че си свършил университет. – Не съм още на служба. – Радвай се и за това. – Назначиха ме на служба. – Радвай се, че си впрегнат на работа. Щом мислиш така, ти живееш в разумния свят. Щом си на работа, един човек, по-разумен от тебе, има съображение, защо те е впрегнал. Той ти е дал една задача, която трябва да разрешиш.

От всички се иска нова философия за живота. Външно, една задача изглежда решена по един начин, но като я приложиш в живота си, тогава ще имаш резултат. Това са елементарни неща, но аз мога да ви дам ред формули за самовъзпитание. Не е достатъчно да казваш, че трябва да се живее добре. Сто пъти на ден може да кажеш на кокошката, че трябва да живее добре, но тя пак ще си кара по своему. Колкото и да казваш на котката да не бута млякото, тя си знае своето. При самовъзпитанието, човек е дошъл до положение да си служи със закона на положителното отношение. Първо, той трябва да бъде здрав. Кажи си: Имам всички условия да бъда здрав; имам всички условия да бъда богат. – Кога? – Остави този въпрос настрана. Мисълта за здравето и богатството ще те успокои, и ти ще имаш всички условия да бъдеш здрав и богат. Не питай, кога ще стане това: днес, или утре. Колкото богатство ти е нужно, то ще дойде. Не взимайте за образец богатите американци – милиардери. Това богатство не е в реда на нещата. Една идея е дотолкова реална и осъществима, доколкото може да се разбере. Доколкото може да се радваш на богатството, дотолкова то е за тебе. Само това богатство може да ти даде подтик. Един американски милиардер казал: Първите три долара, които спечелих с честен труд, ми причиниха по-голяма радост от всичките останали милиони. Това богатство е истинското. Защо ви е такова богатство, на което не можете да се радвате? Защо ви е такова ядене, на което не можете да се радвате? Защо ви е такава мисъл, на която не можете да се радвате? Защо ви е такава постъпка? За вас е ценно, вашето съзнание да взима участие във всичко, което вършите.

Сега наблюдавам, как сами се спъвате в школата. Като се свърши лекцията, все ще има нещо речено-казано, което ви смущава. Друг е въпросът, ако не дадете никаква важност на това „речено-казано”. Никога не говорете неща, които не сте проверили. Ще кажеш, че някой не те обича. Какво разбираш, ако някой каже, че те обича, или че не те обича? Аз харесах една сестра, която всякога си казваше истината. Един ден, след като се разговаряхме, тя каза: Учителю, аз съм влюбчива, лесно се влюбвам. – Права си. -Обаче, това нещо, никаква полза не ми е допринесло. Как да се избавя от това? Някога си кажа: Няма да обичам. Щом кажа така, изпитвам голяма празнота в сърцето си. Като дам подтик на сърцето си, страдам. Какъв съвет ще ми дадеш? Казах й: Не е лошо, че се влюбваш, но твоето влюбване е само за момент. Вторият момент се разколебаваш, започваш да съжаляваш, че си се влюбила. Като се влюбиш в някого, ти виждаш една добра черта в него, която ти дава подтик. След това започваш да изискваш от него повече, отколкото той има. Щом не получиш исканото, разлюбваш го.

Един познат ми разказваше своята опитност. Върви той един ден в гората. Среща го един апаш и му казва: Стой, дай кесията си! Апашът мислел, че е попаднал на богаташ. Моят познат не се уплашил. Извадил кесията си и започнал да отваря всичките преградки – нямало нищо. Апашът го погледнал и казал: Хайде, върви си. Друг път да носиш пълна кесия. Какво ще му иска? Беден е човекът, нищо няма. Трябваше ли да се спре, да морализира и възпитава апаша? Отваря кесията си, показва му я и си заминава.

Казвам: Не се подпушвай. Имаш едно желание, не го подпушвай. Не реагирай в себе си. Не мисли, че със сила можеш да измениш нещата. Бъди готов, повече да отстъпваш, отколкото да воюваш със себе си. Не си противодействай. Това е закон, който Христос изказал със стиха: „Не се противи на злото!” Има някакво зло в теб – дай му място да излезе навън. Не взимай участие с него, но дай му път да се изяви.

И тъй, първото нещо, което се иска от вас е, да не смесвате гениалността с религиозността. Те са две различни неща. Гениалността работи с човешкия ум, а религиозността – с човешкото сърце. За да облагородите сърцето си, трябва да имате отличен ум. Умът пък се нуждае от отлично сърце. Човек се нуждае от отличен ум, отлично сърце и отлична воля. Не мислете, че отсега нататък ще станете светии. Ако светийството не е вложено във вас отначало, вие сте изгубени. Всеки има възможност да стане светия, но трябва да извоюва нещо. Например, някои има нужда от търпение, друг – от кротост, трети – от смирение. Ще работите върху това, което ви липсва, както ученикът работи върху дадени задачи. Изучаваш рисуване – ще се упражняваш. Например, като рисуваш устата, трябва да предадеш нещо от характера на човека. Когато похвалят някого, устата му особено се отваря. Той казва: Моля, не ме хвалете! – Остави човека, нека те похвали. Ти си мълчи, не прави никаква бележка. Слушай, какво ти разправят. Казват: Ти си учен човек. Кажи си: Амин, тъй да бъде! Казват, че си много щедър. – Не съм още щедър, но както казвате, тъй да бъде. У вас има една скритост: пред хората казвате едно, пред себе си мислите друго. Това е само да не се изложите пред хората. Питат те: Ти ли направи това? – Аз го направих. Какво ще направиш, ако по твой адрес се говори лошо? Не се оправдавай, но кажи: Щом нося лошото в себе си, ще нося и доброто.

И тъй, човек трябва да разбира процесите, които стават в природата. Когато вятърът духа, не му се сърди; или измени пътя си, или го забрави и продължи своя път. Защо да не ти е приятно, че вятърът те духа? Ти казваш: Днес ли се намери този вятър да ме духа? По-добре кажи: Колко хубаво се развява косата ми. Колко е приятен този вятър! Ако ти падне шапката, ти се сърдиш на вятъра. Удариш се на някой камък, сърдиш му се. Защо не се извиниш на камъка, че не си го видял? Това е цяла философия. Това са методи за самовъзпитание. Вие мислите, че като отидете на небето, ще бъдете между ангелите и ще се учите от тях. Там има голям оркестър от различни инструменти. На едного ще дадат цигулка, на друг мандолина, китара, пиано, и вие трябва да свирите. Какво ще правите, ако не знаете да свирите? Мислите ли, че ангелите ще ви свирят, а вие само ще слушате. На небето и слушателите взимат участие. Там не е като на земята. Цялата публика взима участие. Сега вие слушате моята лекция, но ако сте на небето и слушате една лекция, няма да останете само слушатели, но веднага ще вземете участие – ще започнете да проповядвате. Казвате: Тази работа не е за нас. Ние не сме дошли още до това развитие. Всеки ще направи това, за което е готов. Детето, като постъпи в първо отделение, учи това, което е за него, а не каквото баща му може да учи. Бащата може да отиде за вода с големи стомни, а детето не може да направи това.

Освободете се от внушението, че не сте такива, каквито трябва да бъдете. Не, вие сте точно такива, каквито трябва да бъдете. Няма по-добри хора от вас в България. Ако има такива, нека дойдат да ми докажат, че са по-добри от вас. Аз ще ги опитам. Аз нося 20 кг вода. Някой казва: Аз пък мога да нося 40 кг. Добре, ще опитам. Ако, наистина носи 40 кг и в мене ще се яви желанието да бъда силен като него. Не е важно количеството; важно е и аз, и гой да носим водата с радост, с добро чувство. Този закон работи в човека. Ако дам на един човек парче хляб или цял хляб, целият хляб няма да го ползва. При възпитанието, малкото, дадено с любов, ползва повече, отколкото голямото, без любов. Станеш сутрин рано, вдълбочи се в себе си да приемеш една малка мисъл. Кажи си: Днес няма да се сърдя. Няма да търся лошите черти в братята и сестрите. Сега, вие заемате положението на пророк, предсказвате, кой е добър, кой е лош. Ти не си пророк. Бог не те е пратил, като Натан, да казваш на хората да се покаят, да изнасяш грешките им. Станеш ли от сън, иди при сестра си, при брата си и кажи една добра дума. – Братко, изглеждаш много добре. Лицето ти е светло; виждам, че нещо хубаво преживяваш. 0т няколко време забелязвам, че нещо хубаво се събужда в теб. Кажи това и си замини. Можете ли да го приложите? – Това са формули. – Без формули не може. Всяка дума е формула; всеки поглед е формула; всяко движение е формула. Всичко, което съзнаваме, мислим, чувстваме, са все формули. Това са сили.

Сегашните хора очакват да дойде Христос на земята, да оправи света. Те го очакват като светлина. Наистина, Христос ще дойде по пътя на светлината. Но по този път вървят и човешките мисли и чувства. За да дойде Христос на земята, всички хора трябва да имат гениални умове и светли сърца. Тогава, като срещнеш една сестра или един брат, ще видиш първо доброто в тях. Ще знаеш, че в тях Бог е работил и продължава да работи. Видиш ли някакъв недостатък, ще знаеш, че това е нещо външно, което лесно се изчиства. Вземи тази картина и я измий. Тогава ще се любуваш само на онова, което Бог е създал. Във всеки човек има нещо, създадено от Бога и нещо – от човека. Спирайте се върху това, което Бог е създал, а не върху човешкото. Щом видите нещо хубаво, красиво в човека, това е Божественото, което работи в него. Ако си кисел, това е човешко; ако съжаляваш за това, Божественото работи в теб и те насърчава да бъдеш друг. Работете върху красивото във вас. Казано е в Писанието: „Ако вие не пребъдвате в мене, и аз във вас, нямате живот в себе си”. Направете превод на тези думи.

И тъй, мислете върху това, което вие разбирате, а не върху това, което другите разбират. Важно е, какво вие сте разбрали. Казано е още: „Ако думите ми пребъдат във вас, и вие пребъдвате в мене, аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас”. Това да бъде тема на вашия живот. Работете върху нея. Пазете се от закона на самовнушението. След закона на внушението иде законът на вдъхновението. То иде от Божествения свят. Като приемете вдъхновението, вие влизате в друг свят. Няма да напуснете земята, но с мисълта си ще живеете в друг свят. Да живееш в света на вдъхновението, това значи, да измениш начина на мисленето и на чувстването си. Та, първо, регулирайте закона на самовнушението. – Как? – Чрез противодействие. Внушите ли си мисълта, че сте лоши, че нищо не можете да направите, кажете си: Не съм толкова лош. Ще бъда добър; ще излезе нещо от мен. Непостоянен си. – Постоянен съм. В бъдеще ще съм още по-постоянен. – Ти си безверник, не можеш да се молиш, не можеш да правиш добро. – Мога да се моля, мога да правя добро. – Не можеш да учиш, нищо не разбираш. – Мога да уча, мога да разбирам. Като си внушаваш по този начин, ще придобиеш светлина, която ще ти помага. Това е един от великите методи за успеха на човека. Работи с този метод година, две, три.

И тъй, на всяка лоша мисъл, противопоставяй добра, положителна мисъл. Дойде ли в ума ти положителна мисъл, тури я на мястото й. Това значи, всяка добра мисъл трябва да се реализира.

Т. м.

14 Лекция от Учителя, държана на 21 декември, 1932 г. София – Изгрев.

Аудио - чете Гергана Костадинова

Архивна единица

От книгата „Великата разумност“, 20 лекции на Младежкия окултен клас, 12-та година, т.I, (1932 г. - 1933 г.),

държани от Учителя П.Дънов, изд. София, 1949 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Великата разумност“, 20 лекции на Младежкия окултен клас, 12-та година, т.I, (1932 г. - 1933 г.),

държани от Учителя П.Дънов, Второ издание, 1994 г., "Хелиопол", 1994 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Т. м.

Тема за следния път: „Най-лесното изкуство в живота“.

Ще ви задам няколко въпроси: Защо едни хора имат постижения, а други нямат? Защо едни са щастливи, а други – нещастни? Защо едни са умни, а други – глупави? Защо някой е богат? – Защото има пари. – Защо един е силен, а друг – учен? – Първият има сила, а вторият – знание. Все има нещо в човека, което му предава известни качества.

Сега няма да философствам, но искам да ви изпитам, да видя, доколко сте музикални, колко знаете да пеете. Кажете ми, какво означава терцата в музиката? – Когато два тона заемат мястото на три тона, имаме терца. Например, „до – ми“е терца. Между тях е тонът „ре“, който не се чува. Двата тона се чуват, а третият мълчи. Когато два тона се чуват, а два мълчат, имаме кварта. Средният тон „ре“в терцата, определя движението, посоката на песента. Тонът, който мълчи, определя вътрешното съдържание на музиката, или специално на дадена песен. В терцата „до – ми“, първият тон е „до“, крайният – „ми“. Това е музикална терца. Ако става въпрос за музикална терца, лесно се говори за нея. Обаче, терцата съществува навсякъде в живота. Започваш една работа и след време я свършваш – ето една терца. В музиката се говори за малка и голяма терца. Малка терца е „ре – фа“, а голяма – „до – ми“. Музиката има приложение в живота. И тогава, тя е толкова по-силна, колкото по-добре се съчетават тоновете с думите. Искаш да пееш и свириш, но ще знаеш, че истинско пеене е онова, което внася поток, импулс в живота. Има тонове, които непрекъснато или дълго време звучат в съзнанието на човека. Изпяваш една песен и забелязваш, че някои тонове звучат още в съзнанието ти. Този тон е истински. Изобщо, в природата тоновете звучат непрекъснато. Двама души се срещат: единият се качва на планината и си пее; другият го гледа и стои на едно място, следи песента му. До едно време той чува песента, но после не може да я следи – първият се отдалечава от него, но не престава да пее. Такова нещо са природните тонове. В музиката има и паузи. – Що е паузата? – Знак за мълчание. – Кога мълчи човек? – Когато среща известно препятствие, което трябва да преодолее. Казвате, че в живота има непостижими неща. Те са непостижими по единствената причина, че човек стои на едно място и не може да ги следва. Ако тръгне след тях, те ще станат постижими. Ако вървиш след онзи, който се качва на планината и пее, гласът му непрекъснато ще звучи. Следователно, докато вървиш след идеята си, тя е постижима. Щом спреш на едно място и престанеш да я следваш, тя е непостижима. Казваш: Глупава е тази идея. – Не е глупава, но не можеш да я постигнеш. Ти стоиш, а идеята се движи. Запишете си изречението: „Всичко в живота е постижимо“- Кога? – Когато спазваш времето, което носи всичко. Какво прави грънчарят със своите грънци? – Пали пещта и ги пече. Той знае, кога да ги пече и колко време. Времето носи неговото щастие. Ти седиш и чакаш, щастието да дойде отвън някъде. Земеделецът очаква щастието си от земята, орачът – от ралото си, а грънчарят от своята пещ. – Кога е щастлив певецът? – Когато пее. – Цигуларят? – Когато свири. – Ученикът? – Когато учи. Това са музикални максими, които трябва да се знаят.

Казвате, че за постигане на нещата са нужни условия, среда, уреден свят. – Това е нужно за неразбраните неща. – Какви условия очаквате? – Земеделец си, избери земята, която ще работиш и работи. Орач си, купи си рало и ори. Ученик си, купи си книги и учи. Имаш въздух на разположение. Дишай! Имаш вода – пий! Имаш хляб – яж! Това са условия, това са максимите на живота. – Как ще се оправи светът? – Ако си гладен, вземи хляб и яж. Ако си жаден, пий вода. – Имам работа. – Свърши я. Имаш книги, чети! – Не ми се учи. – Твоето щастие е скрито в книгите. Ако не четеш, ще изгубиш щастието си. Малко идеи трябва да има човек. На гръцки, думата „идея“означава нещо оформено, което съществува във вечността. Идеите не се раждат, те съществуват от незапомнени времена. Следователно, ако следваш една идея и слушаш, какво ти говори, ще я постигнеш; ако стоиш на едно място и очакваш да дойде при тебе, тя ще дойде, но и ще си замине, без да я постигнеш.

Идеите се движат непрекъснато, никъде не се спират. Изпейте песента: „Всичко в живота е постижимо“. Колко думи има в тази песен? Думите в песента показват, че има едно препятствие, което трябва да се преодолее. За да го преодолееш, ще тръгнеш и ще пееш, но в коя посока ще тръгнеш и от кое място и това трябва да знаеш. Не от всяко място може да тръгнеш. Ще тръгнеш оттам, отдето се очаква постижение. Аз зная, че всички вие сте добри певци, хубаво пеете. – Кога? – Когато сте болни. Обръщате се на една, на друга страна, пъшкате и пеете „ох – ох“. Това е драматическо пеене. Слушал съм, как пеят болните. Някой пее чисто, ясно, а друг взима неверни тонове. За първия казвам, че ще оздравее, а за втория, че има още много да учи в училището на живота. Аз определям диагнозата на болния от неговата песен: дали е минорна, или мажорна, дали взима тоновете правилно, или неправилно. Лесно се познава, кой болен ще оздравее и кой ще умре. Който ще оздравее, взима тоновете отдълбоко, в пеенето му има пълнота и свежест. Който ще умре, взима тоновете отсечено, прекъснато. В тона на умиращия се схваща страх от смъртта, както в певеца – страх от публиката. Той излиза на сцената да пее, страхува се от публиката, но си казва: Ще пея, ще преодолея страха.

– Какво представя животът? – Песен. Няма по-хубава песен от живота. Така гледам аз на живота. На какво можем да уподобим живота: на соната, на ария, или на симфония? – Сонатите са елементарни неща, ариите – по-сложни музикални произведения, но дойдете ли до симфонията, там вече има нещо грандиозно, величествено. В източната музика преобладават мелодичните терци, а в западната – повече хармоничните. В мелодичните терци линиите са повече огънати, а в хармоничните – линиите са прави. В мелодичната музика има огъване, а в хармоничната – широта и простор.

Сега, отде да започнем? Ние приличаме на момък, който пише на своята възлюбена: Отде да започна, о, любезна моя! Да започнем от „сол“- тон с ясносин цвят, който дава простор. При „сол“има по-малко мъчнотии, отколкото при „ла“. При „фа“въпросите имат две разрешения: вътрешно и външно. Вътрешното разрешение дава подтик, импулс, а външното – израз. (Учителят свири на цигулката и пее песента „Всичко в живота е постижимо“. Всички пеят заедно с Учителя). Всички се намираме пред едно препятствие. Как ще се разреши то? От какво зависи разрешаването му? – От времето, което носи всички блага. Очаквай с търпение онова време, което ти носи известни блага. Времето, което носи всичко, ще го остави пред тебе, но къде ще го туриш ти? Къде е мястото за благата, които времето носи? Значи, простор, място, пространство е нужно. Следователно, ако времето ти донесе нещо, а ти няма къде да го туриш, ще се намериш в затруднение. Можеш ли да държиш благата в ръцете си? Ще е умориш, както музикантът се уморява, като носи постоянно тоновете в съзнанието си. Трябва да се намери място на всеки тон.

Изпейте още един път песента: „Всичко в живота е постижимо, когато човек е разумен и добър“. Разумният човек очаква времето, което носи благата. Ако доброто не е в него, той не може да има постижения. Без доброто и разумността нищо не се постига. И да имаш нещо, скоро ще го загубиш. И тогава ще дойдат скърбите и страданията. Само разумният и добрият може да бъде щастлив. Ако не си разумен и добър, каквото благо и да постигнеш, ще приличаш на мокра кокошка. Повечето от вас са такива мокри кокошки. Значи, водата е около вас, но не можете да се ползвате от нея. Като пеете песента, трябва да спазвате ритъма. Казва се, че всичко в живота е постижимо за доброто и разумно време. – Може ли времето да бъде разумно? Може да бъде добро и разумно. Вън от нашето съзнание, доброто не съществува. Значи, доброто – това сме ние. Правилно е да кажем: времето е добро, а ние сме разумни. Тогава песента се оформява така: Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни. Времето е един фактор, а човек – друг. Тогава делим: едната половина за човека, а другата половина за времето. Изпейте още няколко пъти песента. Финалът на песента е добър. Виждате, че като вървите по естествения път, у вас се създава вътрешен импулс и движение. Това се дължи на тоновете и на съдържанието на песента. Те оставят нещо във вашето съзнание. Досега пяхте песента по терците на хармонията. Изпейте я сега по терците на мелодията. Да изпеете хармонично една песен, това значи отмереност. В мелодията тази отмереност не съществува. Опитайте се да направите втори глас на песента.

В природата има общи упражнения с общ смисъл. И мисълта на човека може да бъде обща и единична. Всички хора не разрешават едновременно един и същ въпрос, но всички стоят на един и същ път. Според закона на хармонията, едни вървят напред, а други – след тях. Но всеки си разрешава известна задача. Даже само един да разреши задачата си, тя е обща за всички. Всеки отделно казва: Да бях я разрешил аз! Който и да я разреши, то е все едно. Важно е да се роди идеята и да се разреши. Аз уподобявам идеята на новороденото дете. Като се роди детето, всичко ще дойде: и пелени, и дрешки, и количка. Важно е детето, т.е. идеята да се роди. Не се ли роди детето – идеята, другите неща са без значение. – Нямаме условия. – Като имаш идеята, условията, сами по себе си, ще дойдат. Като се роди детето, ще се намери, кой да го отгледа. Не си прави илюзии, че ти ще създадеш всичко. Около тебе има още много хора: майка, баща, братя, сестри, слуги. Ти си последният, дошъл в тази къща. От тебе се иска само да пееш, а другите ще ти помагат. И детето пее, че всичко в живота е постижимо. Както в природата, така и в живота, има съгласуване между идеите. Ако в идеята се яви малко препятствие, то е вече скръбта, която трябва да се преодолее. Във всяка задача има известна мъчнотия. Имаш една каса, която си заключил. Искаш да отвориш касата, не можеш. Ключалката е нещо задръстена. Ето една малка мъчнотия, която трябва да се преодолее и касата да се отвори. Веднъж роден на земята, каквито мъчнотии срещаш, трябва да ги разрешиш. Не се обезсърчавай! Всичко в живота е постижимо. – Това е утеха, а ние искаме нещо реално. – Кое е реалното? Пари ли да имаш, или здраве? Вода ли да пиеш, или вино? Къща ли да имаш, или здраво тяло? Същественото трябва да бъде напред. Хляб и здрав стомах са за предпочитане. Останалите неща ще дойдат, сами по себе си. Дръжте се за реалното; дръжте се за музиката, като съществена, реална идея. Всяко нещо, лишено от музикалност, не е съществено. – Пари ни трябват. – Парите са обстановка, сцена за нещата. Първо е нужна пиеса, а после – сцена. Ще кажете: Пиеса има, а сцена няма. Не, пиесата създава сцената, а не сцената създава пиесата. Щом имате живот, щом можете да пеете, всичко е постижимо. Щом няма живот, няма и постижения. Значи, щом живееш, щом пееш и говориш, всичко е постижимо; щом мислиш, чувствуваш и действаш, всичко е постижимо; щом страдаш и се радваш, всичко е постижимо. Мъчнотиите и страданията са път към постижения. В мъчението, постижението е по-далеч от клоните на дървото. Обаче, страданието е най-близкият път към постижение на нещата. Като страдаш, постижението е близо; като се радваш, ти си вече в постижението. Влезеш ли в реалността, тогава душата се радва. Реалността отдалеч вижда постижението, но още не е дошла до него. Изпейте още веднъж песента. Сега сме пред финала. Нека остане нещо недовършено. Ние сме вече на върха, откъдето виждаме, че радостта иде.

После, на върха ще направим един малък наклон и ще почнем да слизаме. На върха, на най-високото място, можем да седим, колкото искаме. Отвисоко на ниско лесно се слиза. – Да имам пари! – То е високото място. – Да имам знания! – То е високото място. – Да имам сила! – То е високото място. Важно е, да знаеш да пееш. Ще кажеш, че като пееш, ти си завършил своята работа. – Не, от момента, когато си придобил знание и сила, започва твоята истинска работа – творчеството, което осмисля живота. Като се изкачваш, ти пъшкаш, не можеш да пееш; като слизаш, ти си свободен, можеш да пееш. Под „пея“разбирам свобода. Само свободният може да пее. И в затвор да е, ако е вътрешно свободен, той пак пее. Може да е у дома си, но ако е ограничен, той не може да пее. Петелът, макар че го чака нож, пак пее. И като го заколят, все ще го намерят някъде. И оттам се провиква: Кукуригу! Той иска да каже на човека: Когато и ти започнеш да пееш при всички условия на живота, няма да те турят в тенджерата.

Стремете се към високото място! То няма да слезе до вас, но вие ще се качите на него. Знание, сила, слава, богатство не се постигат без пеене. Геният и талантът са също високи места. Всичко е постижимо, но се иска работа, упражнения.

Изпейте пак песента „Всичко в живота е постижимо“.

– Само светлият път на мъдростта води към истината.

– В истината е скрит животът.

13. Лекция от Учителя, държана на 16 декември, 1932 г.

София – Изгрев.

Терцата в живота

Великата разумност (София, 1998)

20 беседи от 23 септември 1932 г. до 10 февруари 1933 г.

Начало: 05:00

1932_12_16 Терцата в живота.pdf

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата „Новата мисъл“, 15 лекции на общия окултен клас,

12-та година, т. I (1932-1933 г.), изд. София, 1947 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Новата мисъл", 47 лекции на ООК,

държани от Учителя Беинса Дуно през 1932-1933 година,

ИК "Жануа'98", София, 2008 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

(Поради липса на оригинал, беседата е препечатана от първото издание „Новата мисъл“ – София 1947г., бел.ред)

Размишление.

Често хората се хвалят и корят. Знаете ли, колко струва една похвала? Скъпо нещо е похвалата, въпреки това, приятно е на човека да бъде похвален. Вижте, колко е струвала една похвала на Йов. В първата глава от книгата за Йов се проверява това. Щом се натъкнете на мъчнотии и страдания, ще знаете, че някой ви е похвалил. Казваш: Какво искат тия хора от мене? – Каквото са искали от Йов. - Каквото искаха от Йов? – Камилите, овцете, къщите, синовете и дъщерите му. Казвам: В развитието на човека има една реална страна, която трябва да се разбира правилно. Не говоря за вашето разбиране, което не може да ви издигне нито на педя. Вашето неразбиране ви кара, от всяко страдание да правите източен въпрос. Например, изгубили сте една кокошка, или сте скъсали обувките си, или сте счупили един прозорец и се чувствате нещастни. Това са обикновени страдания на деня. Ще дойдат големи страдания, които ще раздвижат съзнанието ви. Коя е причината за големите страдания? – Някои ви е похвалил. Може и Господ да ви е похвалил. Важно е да чуете съвета на видния професор, които казва: Сложете поне огън, да разтопи всичкото злато, за да се види, колко злато се крие в него. След като мине през всички изпити, тогава ще се разбере, заслужава ли похвалата, или не. Ако заслужава, всичко изгубено ще му се върне двойно. Ако не ти се върне, казваш: Защо идват страданията? Докато разсъждаваш така, за дълго време още страданията ще останат неизяснени. – Защо трябва да скърбим? Питам: Защо трябва да се радваме?

Според мене, щом скърбим, ще се радваме; щом се радваме, ще скърбим. Скръбта е нещо отрицателно. Като скърбиш, ти даваш, без да придобиваш нещо. Като се радваш, ти си положителен; даваш нещо от себе си. Като забогатяваш, ти пак даваш. Закон е: Един забогатява, друг осиромашава. Един се въплътява на земята, друг се обезплътява, отива на онзи свят. Майката всякога дава. Като взимаш, ти си доволен. Докато те роди, майка ти е била в положението на Йов. Това е изпитание. Малцина имат тази опитност. Някои са минали през нея и са я забравили. Пътят на страданията е неизбежен. Като те посети една хубава мисъл и едно хубаво чувство, пак ще минеш през страдания. Този закон работи в целокупния живот. Не можеш да родиш една красива мисъл или едно красиво чувство без страдание. След като минеш през изпитания, тогава започваш да разбираш и да се радваш на това, което се е родило от тебе. Тогава и ти, като Павел, ще кажеш: „Добре ми стана, че се наскърбих”.

Какво виждаме в обикновения човешки живот? – Всички искаме да се радваме, а не да скърбим. Който иска да се радва, трябва да понася страданията. Някой те хвали. Бъди готов, скоро след това да дойде укорът. Как посрещнаха Христос в Ерусалим? Целият народ стана на крак и отиде да Го посрещне с финикови вейки в ръце. Всички казваха: Ето пророкът на света. Осанна, няма подобен на Него! Едва минаха няколко дни, и Христос опита цената на похвалата. Същият този народ викаше: Разпни Го! Между страданията на Йов и на Христос имаше разлика. Йов не дойде до крайния предел на страданията, имаше нещо, което не опита. Взеха му всичкото богатство, взеха му синовете и дъщери те. Засегнаха и тялото, но до живота му не се докоснаха. Йов проклинаше съдбата си. Казваме, че това беше слабост. Не е слабост това, но израз на всичко, което го беше налегнало. При страданията на Христа – отнеха Му всичко, отнеха и живота Му: Разпнаха Го и Го погребаха. Но Бог е верен и истинен. Той показа, че в Него нищо не се губи. Христос издържа и последния изпит. След това дойде възкресението. И до днес, християнството се крепи благодарение на последния изпит на Христа. Ето, сега се връща на Христос всичко, каквото Му беше отнето. И вие сте кандидати за страданията на Йов. След това ще бъдете кандидати за страданията на Христос. Щом минете през този изпит, всичко ще ви се върне и ще дойде възкресението. Искаш да бъдеш знатен, учен човек. – Ако минеш през страданията на Йов, ще бъдеш знатен и учен. – Коя е причината за тези страдания? Това сега не засягам. Важно е да се убедите, че човек може да сграда само за една похвала. Не стана ли същото с Йов? Бог го похвали, а сатаната го изпита. Йов прокле деня на своето раждане. Като не знаете това, казвате за някого: Чудно нещо! Защо страда този човек? Трябва да е извършил някакво престъпление; все има крушка опашка. Факт е, че човек страда.

И тъй, това което говоря, се отнася за силните. Аз изнасям страданията, като условие за посвещение. Окултната наука ги разглежда като първо и второ посвещение. Страданието на Йов е първото посвещение, а на Христос -второто. В Индия и другаде различават няколко вида посвещения. Връзват човека за един студен камък, да седи известно време, както Христос на кръста. Това считат първо посвещение. След него идва второто и третото посвещение. Там посвещенията са повече изкуствени, като в театъра. Мушнат човека с нож, потече кръв от него, изгубва съзнанието си, а след това го осъжда на 10-годишен затвор. Това наричам посвещение в театъра. След това посвещение идва друго. Повечето страдания на хората са фиктивни, като тия в театъра. Дойде някой при мене и се оплаква, че остарял, че главата му побеляла. Погледна го и се усмихна. Защо? – Гледам на него като на актьор. Той казва, че главата му побеляла, а аз виждам, че е дегизиран актьор. Той се мъчи, че не може да изиграе ролята си, както трябва: може да го освиркат; могат да му направят бележка, че не играе добре. Аз пък ще му кажа: Така не се играе ролята на слуга. Голям простак си бил. Актьорът се връща у дома си сломен духом и си казва: Снощи играх в театъра, но никой не ми ръкопляска. – Това не е посвещение. Първото посвещение е на Йов, то е нещо реално. Отнеха му богатството, къщите, нивите, синовете и дъщерите му. Казваш: Защо Господ допусна всичко това? – Защото той сам те е похвалил. Искал е да знае, заслужаваш ли тази похвала.

Сега аз изнасям външната страна на въпроса. Някога тази страна е много красива. Например, една сестра разправя, че като чела римско право, намерила, че е предадено много поетично. Казвам: Ако би могъл някои да опише, как умира човек с пълно спокойствие на духа, ето една поезия. Преди да дойде до това спокойствие, той минава през голямо вътрешно вълнение и терзание. В последните дни се успокоява и понася смъртта като герой.

Питам: Със спокойствие ли умря Христос? Той се обърна към Господа с думите: „Господи, защо си ме оставил?” Това беше една неразрешена задача за Него. Като разбра, че не може да я реши, Той каза: „Свърши се всичко. На Тебе, Господи, предавам духа си”. Йов, като дойде до големите страдания, ропта, говорй на Господа, и най-после каза: Втори път няма да роптая, няма да говоря по този начин с Господа. И вие, като се намерите в трудно положение, слагате отдясно страданията на Христос, отляво - страданията на Йов и се утешавате. Четете първата глава от книгата на Йов и мислите върху нея. Като се объркате съвсем в живота си, четете за страданията и разпятието на Христа. Пак няма да се оправиш, но все таки, една малка утеха, една малка светлинка ще блесне в съзнанието ти и ще разбереш, че само ти не страдаш. Преди тебе е имало друг, който е минал през по-големи и тежки страдания. Наистина, обикновеният човек не може да страда като великите хора. Според степента на развитието са и страданията. Обикновените хора страдат като актьорите на сцената. Истински страдания имаха мъчениците, Йов, Христос. Когато обикновените хора страдат, съзнанието им е в заспало състояние, докато съзнанието на Йов и Христос беше будно. Страданията на обикновените хора са естествени, като живота на чиновник, които работил 40 години. Един ден го уволняват, но го пенсионират, не остава без хляб. Той знае, какво го очаква. Йов, обаче, беше изненадан. Страданията му дойдоха изневиделица. Случаят с Христос пък е друг. Той казва, че е син Божи, че легион ангели могат да Му се притекат на помощ, а когато се намери в мъчнотия, нито един ангел не дойде да Му помогне, нито сам можа да си помогне. Това е последното посвещение през което трябваше да мине Христос. Само така душата може да мине през истинското прозрение.

Казвам: Докато не минете през духовния свят, нищо няма да ви се открие. В бъдеще, когато минете през страданията на Йов и Христос, ще придобиете новото разбиране на живота. Това се отнася за всички напреднали същества. Ако не минете през този изпит и не го издържите, не можете да се доберете до тайните на Битието. Вие искате да придобиете истинското знание. Обаче, казано е: „Жена, кога ражда, на мъки е; като роди, забравя мъките си”. Следователно, за да придобиете това значение, ще минете през големи мъки. За да придобие знанието и любовта, човек ще мине през големи страдания. Само така той ще роди нещо.

Сега вие задавате въпроса: Не можа ли светът да бъде създаден по друг начин? – Дайте вие своя проект. Камъните страдат извънредно много и камъни си остават. Растенията страдат малко повече, но растения си остават. Животните страдат повече, но животни си остават. Човек сграда още повече, но и той си остава човек. И той не е дошъл още до крайния предел на страданията, за да излезе от съзнанието на обикновения човек, да стане ангел. Когато ангелът е минавал през човешкото състояние, прекарал е големи страдания. Днес, като ангел, той няма страдания, няма изкушения и съблазни. Ето защо, човек трябва да се пази от съблазните. За да не изпада в изкушения, светията не трябва да има никаква собственост. Даже за иглата той не трябва да казва, че е негова. Обсеби ли нещо, съблазънта непременно ще дойде. Ползвай се от всичко, като пособие, но като ти вземат пособията, остани тих и спокоен – нищо да не те смущава. Обикновеният човек държи здраво в ръката си ябълката и, като му я вземат, страда. За да го утешат, дават му две ябълки. Така прави и детето, което наричат ангелче. Никакво ангелче не е то. Ангелче без криле! Това дете обича да обсебва, да трупа богатства, като търговеца. За него казват, че ще излезе добър човек. – Добър, но на чуждото. Друг е въпросът да придобиваш богатство със свой собствен труд, без ничия помощ. Този син ще каже, че хората не го оценяват. За да те оценят, трябва да минеш през ръцете на сатаната. Той ще отнеме всичките ти богатства, и след това ще те оцени.

Мнозина очакват похвалите на хората, на своите господари. Те не знаят, колко скъпо струва една похвала! Ако и вие очаквате моята похвала, горко ви. Една моя похвала ще ви създаде голямо нещастие. Ако ви похваля, без да искам, страданието неизбежно ще дойде. Бог каза за Йов: „Обърнахте ли внимание на моя верен раб Йова?” Това беше достатъчно, за да го сполетят големи страдания. Като знаете това, не търсете похвалите, не желайте хората да ви оценяват. Това не са реални неща. – Кое е реалното в света? – Това, през което минаха Йов и Христос. Само реалното носи истинските придобивки.

Сънуваш, че си богат, че навсякъде те посрещат като цар. Събудиш се, нищо нямаш. Мечтаеш, че си учен, че си светия и се радваш, мислиш, че мечите ти са се сбъднали. Освободиш се от мечтите, виждаш, че си обикновен човек. Слуга си, седиш и си въобразяваш, че си женен, че си забогатял, имаш на разположение слуги, на които заповядваш. Доволен си от положението и се усмихваш. Изведнъж влезе в стаята ти господаря! и ги казва: Какво си се замислил? Не знаеш ли, че те чака работа? Ти се сепваш и мечтите ги изчезват. Българинът, като господар, е доста груб. Господарката се обръща към слугинята с думата „мари”. Това обръщение не е добро. Който е имал слуга, знае това. Които няма слуга, казва. че ще се отнася добре с него. – Докато не е опитал себе си, не може да говори. Слугата е пробният камък за господаря и господарката. Много слуги ще имаш, докато те изпитат. Богатият има много слуги. – Защо един човек е богат, а друг – беден? – Ще ви обясня. Чрез сиромашията Бог те предпазва от голямо зло. Ти си сприхав, нервен, егоист, мислиш само за себе си. Ако си богат, ще се стьлкновиш с много хора, ще ги настроиш срещу себе си и те, като твои врагове, ще търсят случай да ти отмъстят. Където те срещнат, ще те убият. Като беден, ти се принуждаваш да работиш, сам да изкарваш прехраната си и се вглеждаш в себе си и в окръжаващите. В това положение, ти си недоволен от себе си и се наричаш глупак, невежа. – Защо си невежа? – Защото не можеш да използваш другите, да си създадеш добро състояние – По-добре, ти да бъдеш недоволен от себе си, отколкото другите да са недоволни от тебе. По-добре е ти да служиш, отколкото да ти служат. Какво ще спечелиш, ако имаш слуга или слугиня? Друг е въпросът, ако намериш човек, който да върви с тебе в правия път. Ако слугата ти не следва твоя път, постоянно ще те критикува. Ето защо, ако не си готов да използваш богатството, не се стреми към него. Богатството е на място, когато дава добри плодове. Не се ли използва разумно, тогава за предпочитане е бедността.

Казвам: Всички се нуждаете от трезва мисъл, за да разрешавате задачите си правилно. Вчера дойде една млада сестра при мен, да иска съвет, какво да прави със своя възлюбен. Той я наругал, казал й обидни думи, и тя не знае, как да постъпи с него. Казах и: Без да го морализираш, ще му напишеш едно хубаво писмо. Ще му пишеш: Представи си, че ти си на моето място и аз те наругая. Как би постъпил ти? Както постъпиш ти, така и аз ще постъпя с тебе. Не давай никакво заключение в писмото си. След това чакай отговор. Не се обиждай, но напиши това писмо заради Господа. Като слушах сестрата да се оплаква от своя възлюбен, аз се усмихвах, но влизах в положението й Това не я обиди, защото знае, че я разбирам.

Кога се усмихва човек? Ще ви приведа един анекдот. Един млад човек среща свой познат, когото не е виждал няколко години, и започнал да му се оплаква. Знаеш ли, колко съм нещастен? 0т два-три дни ме боли кракът, навехнах го. Познатият се усмихнал, без да каже нищо – Защо се усмихваш? – Погледни, моят крак е отрязан. Бих желал да е само навехнат, а не отрязан. Иди при някои масажист да го разтрие. Твоята болка лесно ще мине. Един-два масажа са достатъчни. И аз казвам: Когато страдаш от навехнат крак, иди при някой с отрязан крак. Твоето малко страдание минава лесно при голямото страдание на ближния ти.

Често за малки неща в живата – за едно обикновено вярване, вие си създавате тежка атмосфера около себе си, неприятна обстановка Можеш да вярваш в каквото искаш, но опитай своето верую. Не говори за неща, които не си опитал. Когато говориш за проверени и опитани неща, бъди смел. Има неща, които сега трябва да се проверят. Казвате за някого, че е сприхав, нетърпелив. Знаете ли, какво нещо е сприхавост и нетърпение? Някой по естество е пъргав и енергичен. Това не е сприхавост. Той е здрав, жив човек. По-добре ли е да бъде тих и спокоен, но да е мъртав? Ако иска и живият да бъде тих и спокоен като мъртвия, той трябва да употреби голямо усилие, за да си наложи спокойствието на умрелия. Когато нищо не те тревожи, лесно е да бъдеш тих и спокоен, но да те удрят от хиляди места и да не се поклатиш от мястото си, това не е лесна работа. Може ли вятърът да брули дървото, без да подвижи листата му? Единственото нещо, което се иска от дървото, е да не се изтръгне от земята. Същото се иска и от търпеливия човек: листата и клоните му могат да се мърдат, но коренът му трябва да стои на мястото си. Че паднали няколко листа от дървото, това не показва нетърпение. Важно е, като мине вятърът, човек пак да си остане тих и спокоен.

Казваш: По-рано вярвах в Бога, но сега вече не вярвам – Ако вярваш, ще задоволиш жаждата си; ако не вярваш, ще я усилиш. – Досега правех добрини, отсега нататък няма да правя никакво добро. – Ако правиш добро, ще имаш постижения, ако не правиш добро, до никакви постижения няма да се домогнеш. – Досега търпях, отсега нататък няма да търпя. – Щом не искаш да търпиш, не очаквай успех в живота си. Всяко нещо трябва да бъде на своето място.

Сега вие минавате за окултни ученици, за последователи на Христа. – Как може да бъде човек последовател на Христа, ако не решава същите задачи, които Христос е решавал? Всички сте изучавали геометрия, знаете, какво нещо е кръгът. Сега ще начертая на дъската една окръжност. Понеже я начертах с ръка, не излезе правилна. Ако бях взел пергел, щеше да бъде правилна. Кое предпочитате: да нарисувам окръжността с ръка, ли с пергел? Да получи те едно писмо ръкописно, или печатно? Кръгът представя хоро, на което се хващат моми и момци. Те се въртят, движат се и с тях заедно се върти и кръгът. Центърът е гайдарджията. Той свири и се стреми напред, а периферията се движи, върти и играе. Каква е задачата на това колело, на този кръг? – Да стане положителен. Като се върти кръгът, две частици от него излизат навън, като образуват нов кръг, със свой център. На геометричния кръг всички радиуси са еднакви, обаче, на кръга, който се движи, радиусите не са еднакви. В живия кръг всички частици не са еднакво споени: между едни сцеплението е по-силно, а между други – по-слабо. В механичния кръг сцеплението между всички частици е еднакво. В живия кръг частиците са на различна възраст: там има моми и момци от 16 до 25 години. Рядко ще срещнете 35-годишна мома или момък, които играят на хорото. Давам ви задача, да изчислите в кои частици на кръга сцеплението е по-силно и в кои – по-слабо, като имате предвид, че в някои села половината хоро е от моми, а половината – от момци; в други села момите и момците се размесват: мома и момък, мома и момък. Те кръстосват ръцете си, като се хващат за коланите.

Като наблюдавате хорото, казвате, че тук се вършат любовни работи. – Това не е любов, но търговски сделки, търговски отношения. Момите и момците се кичат, отиват на работа, и хорото се върти. Лъснатия чук, наостреният трион, не са ли накичени? Те се впрягат на работа, както момите и момците, а хората казват, че се любят. Никаква любов няма между тях. Те са юнаци и юнакини, готови за работа. Гайдарджията свири и приканва момите и момците за работници. Те играят на хорото, изложени като на пазар, и казват: Ние сме готови за работа. Господарите ги приканват: Елате тук, елате там, да работите. Те ги пазаряват по двама: момък и мома. Никой господар не взима само един работник – момък или мома. Той знае, че като са заедно, те по-добре работят. Когато момъкът тръгне на работа и момата тръгва с него. И обратно: когато момата отива на работа и момъкът отива с нея. Вие се смеете на това, но така се върши работата по-добре. Като плаща господарят, момата и момъкът се скарват, кой да вземе повече. Момъкът казва, че е работил повече; същото казва и момата. Аз казвам: Няма защо да се карате, работата още не е свършена.

И тъй, това което става вън, става и в самия човек. Вън се карат моми и момци, вън се карат мъже и жени; същото става и в човека – вътре в него се карат мъжът и жената. Това е неразрешена задача. Сегашната култура ще си замине и с тази неразрешена задача. За да се реши една задача сто на сто, нужни са три условия: участието на самия човек, на неговия ближен и на природата. Човек внася 25 % от своя капитал, ближният също внася 25 %, а природата – 50 %. Следователно, ако работите с участието на природата, вие двамата – ти и твоят ближен, ще имате пълен успех в работата си. Ето защо, като вършиш работата си успешно, ще задържиш за себе си 25 %, на жена си ще дадеш също 25 %, а останалото – 50 % ще дадеш на природата, т.е. на Бога. Ако задържиш всичко за себе си, без да върнеш частта на своя ближен и на природата, те ще се опълчат против тебе. Ти постъпваш така, защото не разбираш законите на природата. Това неразбиране създава твоето нещастие. Заколиш едно агне и вземеш вълната, кожа-та, месото му за себе си. Мислиш, че само ти имаш право на него, без да подозираш, че за това агне са работили слънцето, тревата, водата, въздухът. И те имат право върху него. Обаче, ти заколиш агнето, опечеш го и го изядеш сам. Според мене, ти имаш право само на 25 % от агнето. Останалото принадлежи на ближния ти и на природата. Като не изпълняваш делбата правилно, страданията се сипят върху главата ти. После се чудиш, защо идват страданията в живота.

Помнете: Както и да се оправдавате, не можете да се освободите от последствията на вашите дела. Всяко оправдание води в лабиринт, от който не може да се излезе. При всяка придобивка – материална, духовна или умствена, вие имате право само на 25 %, ближният ви – също 25 %, а Бог и природата – 50 %. Значи, 75 % от придобивката не е ваша. Професор си, искаш всички студенти да те обичат. Не, само 25 % от студентите ще те обичат, 25 % няма да те обичат, а 50 % ще бъдат безразлични към тебе. Проповедник си. Слушат те сто души: 25 % от тях ще слушат, но нищо няма да възприемат. Те са твърди като камък. Каквото да им се говори, те нищо не чуват; други 25 % ще приемат учението. А останалите 50 % ще кажат: Ще дойдем друг път. Казваш: „Ще оставим питомното, та да гоним дивото”. Същият процент е и по отношение на вярата. Едни вярват 25 %, други, т.е. твоите ближни вярват пак 25 %, а природата държи за вярата 50 %. Българинът, който разбира нещата, казва: Предпочитам един заек в кошарата, отколкото десет в гората. Значи, единият заек в гората струва 50 %. Другият заек в гората струва 25 % и твоето малко постижение струва също 25 %. Например, някой се моли на Бога, но като не съзнава цената на молитвата, казва: Какво съм придобил с молитвата? – Много си придобил. Ако и толкова не си се молил, нищо нямаше да излезе от тебе. – Какво съм придобил, като съм дишал толкова много? – Ако не си дишал, нищо нямаше да придобиеш. Благодари, че си дишал, че си мислил, че си се молил, че си ял и пил. Ако не беше правил всичко това, човек нямаше да станеш. Щеше да се оплетеш в собствената си мрежа. Тогава ще се обезсърчиш. Погледнеш се в огледалото и казваш: Пожълтял съм нещо; бузите ми са хлътнали, омършавял съм. Искам да бъда здрав, бял и червен, красив. Обаче, зад тази здравина и пълнота се крие една опасност, за която ти нищо не знаеш. И кокошката стои в курника, без да подозира опасността, която я дебне. Господарката я хване, пипне я оттук-оттам и казва: Бива я! След това слага ножа на гърлото й.

Вчера се чуваше крякането на един петел, готвеха се да го колят. Казвам на един брат: Откупи този петел. – Нямам пари. Аз сам имам толкова дългове, че не мога да се движа свободно из града. – Твоята работа е лесна. Можеш да отложиш плащането на дълговете си, а петелът не може. Той ще плати с живота си. Както и да е, откупихме петела. Ще кажете, че животът на петела не е важен, той е низше животно, няма знания, не страда много. Вярно е, че животните страдат по-малко от хората, но придобивките и благата на хората са големи. Положението на животните е въпрос, който очаква разрешение от хората.

Някои от вас сте млади, а други – стари. Обаче, всички имате да разрешавате много въпроси. Трябва да ги разрешите правилно. Вие живеете в свят, който изисква голяма разумност. От вас се иска благородство, чувствата ви да се ръководят от търпението; от вас се иска воля да прилагате и малките неща, нищо да не отлагате. Кръгът, който виждате на дъската, може да стане правилен. Аз имам начин за определяне квадратурата на кръга. Обикновеният живот, обаче, не разрешава въпросите на духовния живот. Квадратът е символ на материалния, т.е. на обикновения живот. Той не може да разреши духовните въпроси, затова не може да се определи лесно квадратурата му. Квадратурата е постоянна величина, а кръгът е величина в постоянно движение. Някога кръгът е равен на квадрата, а в повечето случаи не е равен, защото е в постоянно движение.

Учените още не са определили квадратурата на кръга, защото не знаят посоката в която той се движи. Ако кръгът се сплеска и приеме форма на квадрат, лесно ще се определи неговата квадратура. Това не е научно обясняване, но искам да покажа, че всеки въпрос може да се реши. Изобщо, квадратът се изчислява по-лесно от кръга. Той е мярка. Има постъпки в живота, които се решават по законите на живия кръг. Срещаш едно разумно същество, но в дадения случай не знаеш, как ще постъпи то. Например, имате длъжници, но не знаете, колко от тях ще платят и в какъв размер ще платят дълговете си. Човек трябва да знае, колко от неговите длъжници са готови да платят, да знае, на какво разчита. Мнозина от вас не знаят, доколко могат да разчитат на Бога. МОЛЯТ се, но молитвата им не се приема. – Защо? – Дошло е време да платят дълговете си. Никакво отлагане не може да ги спаси. Ако не платят, ще фалират. – Бог е милостив. – Милостив е, но е дошъл вече крайният срок. Никакво отлагане! Има полици, които може да се отлагат, но някога не може да стане никакво отлагане.

Сега, да дойдем до въпроса за живота. Някои мислят, че животът се заключава в ядене и пиене. Не, животът е велико предприятие. Всеки влиза в това предприятие като отговорно лице. Който работи добре, предприятието му ще успее и господарят ще бъде доволен от него. Ако ръководиш работата добре, имаш право да живееш; ако не я ръководиш добре, нямаш право да живееш. Тогава ще ти се отнемат всички условия за живот. Какво ще правиш без капитал? Ще фалираш и ще напуснеш този живот. – Бог ще ми помогне. – Ако си честен, ще ти помогне. Предприятието се поддържа само от честни хора. То се поддържа, ако всичко в него е в ред и порядък. – С пари работата не се нарежда. Парите, това са твоите мисли, чувства и постъпки. Те трябва да бъдат в пълен ред и порядък. – Бог ще ми даде капитал. – Той ти е дал достатъчно. Сега ти трябва да даваш, без никакво отлагане. Ще плащаш като честен човек. Някои от вас казват: Учителят ще нареди нашите работи. – Ако плащате, ще ги наредя. Ако не плащате, никакво продължаване на срока не правя.

И тъй, да остане у вас идеята за живота, като велико предприятие. Стремете се това предприятие да успява. Ще кажеш, че си учен човек, че знаеш много неща. Ако си учен и не можеш да платиш дълговете си, не си учен. Истински учен е онзи, който плаща редовно задълженията си. 0т неговото знание се ползват всички хора. Не могат ли близките ти да се ползват от твоето знание, то е безпредметно. След това ще говориш на хората за създаването на света. Как е създаден светът, това знае само Бог и онези около Него, които са участвали в създаването. След това ще говориш на хората за края на човешкия живот. – И това не знаеш. Трима само знаят тази истина. Те са сключили договор за твоя живот. Това са майката, бащата и природата.

Един млад българин ми разказваше своята опитност:

Когато майка ми и баща ми се женеха, аз играех на хорото. Сън ли беше това, или действителност, не зная, но помня, че играх на хорото. Сега се натъквам на задачи, които не мога сам да разреша. Казвам му: Благодари, че си играл на хорото; иначе, нямаше да говориш днес с мен. Твоите родители отвориха вратата си, за да дойдеш на земята. Един ден и ти ще станеш врата, за да мине някой през нея. Важно е правилно да отвориш вратата и правилно да я затвориш. Правилно да отвориш вратата на Божествения свят и да приемеш онзи твой приятел, който носи писма от близките ти в невидимия свят. Ако любовта не проникне в душата ти, нищо не можеш да направиш. Казваш ли само на думи, че обичаш някого, ти го залъгваш. Той те пита:

Ти получи ли писмо от невидимия свят? Защо още не си отговорил? Питат те, защо не учиш; защо не посещаваш редовно училището; защо не плащаш наема си; де ходиш с приятели; защо не се прибираш навреме вкъщи. Ти си отговорил на тези въпроси, но не си казал истината.

Както виждате, вън вече се разсветва, време е за работа. Всички трябва да отидат на работа. Аз няма повече да свиря, за да ви освободя. Ако искате да слушате музика, купете си билети за концерта на някой виден музикант или певец. Аз разглеждам музиката като средство за уравновесяване на енергиите. Някога ще ви изсвиря арията на блудния син. Тя е съставена от няколко части: напущането на бащиния дом и заминаването му за чужбина. Животът му в чужбина с приятели – живот на веселие, ядене и пиене. Обедняването му, след което става свинар. И най-после, връщането му в бащиния дом, след като огладнява и няма даже рожкови, с каквито се хранят свинете. Посрещането на блудния син от бащата и радостта на последния.

Сега, каквото и да ви свиря, няма да се ползвате. За вас е важно, какво вие можете да направите. Пейте следната песен: „Дръж правия път в живота. Каквато и да е скръбта ти, дълбоко я зарови. Скръбта си тежка само на Христа кажи. Тя в бъдеще плод ще даде. Тогава на всички я разкажи”. (Учителят пее песента). И вие пеете, но не сте свободни, не прилагате музиката за тониране. Музиката може да се използва за здраве, за успех, за лекуване. Отиваш на изпит. Ако знаеш, коя песен да изпееш и как да я изпееш, ще имаш успех. Това е съблазнително, нали? Музиката изисква търпение. Ако влезеш в музикалната академия, ще чуеш, един свири на пиано, друг – на цигулка, трети – на чело, на бас и на други инструменти. Външно изглежда цяла галиматия, но и в това има нещо хубаво. От този хаос излиза нещо добро. Сега и на вас се дава свобода, да правите, каквото искате, но да не вдигате много шум. И в края на краищата, от вашия хаос трябва да излезе нещо добро. Има професори, които се занимават със сериозни работи. Като знаете това, ще внимавате, да не вдигате голям шум, за да не ги смущавате.

Като ученици, от вас се иска чиста, трезва мисъл. Днес всички понятия – мома, момък, мъж, жена, учител, свещеник, баща, майка са оцапани, напръскани с материална кал, която трябва да се очисти. Само чистият може да реши всички задачи, за които е дошъл на земята. – Може и без тях да се живее. – Не, ще решиш задачите си. Иначе, лесно няма да се освободиш от земята. И без да решиш задачите си, пак ще отидеш на другия свят, но след 45 години отново ще се върнеш на земята. В онзи свят остават само тия души, които са завършили своето земно съществуване. Останалите ще се качват и слизат, докато един ден завършат своето развитие. Които завърши развитието си, доброволно ще реши, да слезе ли на земята, или да остане в онзи свят. Казваш: Дотегна ми да живея на земята, ще отида горе, при Христа. Отиваш горе, но не Го намираш. Слизаш на земята, пак не Го намираш. Слушаш някои проповедник и се питаш, този ли е Христос, или не. Свещта се познава по светлината. Скъпоценният камък се познава по свойството му да пречупва светлината. Които носи знанието, любовта, истината и свободата в себе си, той е човекът, изпратен от Бога. Като знаете това, търсете знанието, истината, любовта и светлината в себе си, а не вън от себе си. Затова е казано: „Силата на човешката душа се заключава в изпълняване на Божията воля. Научете се да разбирате, кога Бог ви говори и как да изпълнявате Неговата воля. Когато Бог види, че сме Го послушали и изпълнили добре волята Му, Той е доволен от нас и готов да ни похвали. Има една похвала, при която човек минава през изпитанията на Йов и Христа. Обаче, има една похвала, при която Бог изтрива сълзите на човека, и страданията му престават.

Главните мисли от днешната лекция, които трябва да задържите в ума си, са следните: Всеки човек ще мине през страданията на Йов и Христа. Да служим на Господа с любов! Да изпълняваме волята Му, за да бъде и Той доволен от нас. Какво по-голямо благо можем да очакваме!

13 Лекция от Учителя, държана на 14 декември, 1932 г. София – Изгрев.

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата "Ново разбиране", утринни слова, година II, (1932-1933),

издадена 1949 г., София - Изгрев

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Ново разбиране", утринни слова, година II, (1932-1933),

издание на ИК"Жануа'98", 2010 г.,

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Сеятелят", утринни слова, година II, (1932-1933),

Издателство „Бяло Братство“, 2012

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Размишление.

Ще прочета 12 гл. от Матея.

3апишете си следните няколко глави и стихове, върху които ще размишлявате:

Исайя: 30 гл., 7 ст.; 45 гл., 9 ст.; 51 гл., 12 ст.; 56 гл., Зст.; 64 гл., 50ст.

65 Псалом,10ст.

Притчи: 3 гл., 1 ст.; 20 гл., 21 ст.; 21 гл. 20 ст.

Иезекиил: 10 гл., 2 ст.; 35 гл., 27 ст.

Данаил: 7 гл.; 12 гл., 6 ст.

Ев. на Йоана: 14 гл., 27 ст. 18 гл.

(Електрическото осветление постепенно загасва, става тъмно). Защо става така? Ще кажете, че токът се прекъсна поради някакво нарушение в инсталацията. Според мен, това е предметно учение. Така става и с човека. Някога умът и съзнанието му се помрачават, и той не вижда ясно. Каквато работа започне, все не успява. – Защо става така? – Тъмнина е в него. Вън слънцето грее, а вътре в него е тъмно. Той се чуди, какво да прави. Каквото и да му се говори, той не иска да слуша. Казва: Не е така. Мрачен, неразположен е, не му се живее. Такова е положението на всеки, който е прекъснал връзката си с невидимия свят. Той казва: Хората са лоши, светът не е добре създаден. Значи, само той е добър, само той е прав. Всички останали са лоши. – Не е така. Има нещо криво във всеки човек. Това се вижда ясно, когато човек прекъсне връзката си с невидимия свят. Дето ходи, той се сравнява с хората и намира, че по-добър от него няма. Търси някой да стои по-високо от него, но едва намира такъв, веднага се разочарова и в него. Докато мисли, че е намерил един светия, на другия ден казва: Излъгах се, и той не стои по-високо от мене. Влезе в едно общество и мисли, че е намерил това, което търси. След няколко дни казва: И тези хора са заблудени, като мене. Така свършват всички хора – с разочарование, както в себе си, така и в окръжаващите. Разочарованията, противоречията са причина за онази вътрешна борба в човека, която източната философия нарича борба между „Ормузд и Ариман“. От тази борба ще излезеш или победител, или победен, но и в единия, и в другия случай – с пукната глава. Ако те победят, ще се обезсърчиш; ако победиш, ще се насърчиш. И в двата случая се опитва твоята вяра.

Един чужденец, попаднал в едно духовно общество, казвал: Аз мислех, че като вляза в това общество, ще видя умни хора, светии. А то, какво излезе? Това са обикновени хора, които се карат за нищо и никакво: За ядене, за места, за дрехи. – А вие какво мислите? Че светлината ще изгрее оттук и ще обърне целия свят. Ако останеше сега да изгрее светлината, то е изгубена работа. Светлината отдавна е изгряла. Съществува едно Начало, светлината на Което никога не е изгрявала и никога не е залязвала. Тя залязва само за ония хора, които са облечени в плът, в непроницаема материя. И във вашия мозък, във вашата къща се прекъсва инсталацията и тогава човек с години изпада в тъмнина, по-страшна от мрачната нощ. Светлината упражнява грамадно влияние върху живота на човека. При тази тъмнина, човек е недоволен от дребни работи, които са в състояние да го извадят от релсите. Например, върнеш се вкъщи на обяд. Седнеш да обядваш, хапнеш – яденето солено, а ти не обичаш солено ядене. Почваш да се сърдиш, да викаш, че яденето е пресолено. Жената се чуди, какво да прави, как да ти угоди. Друг обича солено ядене и се сърди, като му поднесат безсолно. Казвам: На този, който обича безсолно, остави му солта на масата, да си тури, колкото обича. На онзи, който обича солено, нека и той си тури в яденето сол по вкус. Значи, ти можеш да направиш живота си солен или безсолен. Не оставяй хората да те солят и обезсоляват. Всеки сам се соли и обезсолява. Или другояче казано: Не оставяй другите хора да те учат.

Ето какво разбирам аз под думите „да те учат“. Някой казва: Не искам ти да ме учиш. Нямам нужда да ми туряш юлар. Ти да вървиш напред, а аз след тебе; да ме водиш, както искаш. Стига съм вървял по чужди умове! У всички хора има желание да учат другите, да ги водят. Откъде се е родило това желание у вас? Майката иска да води децата си; мъжът иска да води жена си. Учителят иска да води учениците си; господарят иска да води слугите си. Ако не го оставиш да те води, той се сърди. И конят и волът, като им турят юлар на главата, те ритат, искат да се освободят, не са доволни. Господарят ще изгуби доста време, докато им тури юлара. След това ще ги бие, защото не се поддават. Питам: Кой кон, като му турят юлар, е станал по-добър? И двадесет години наред да си му турял юлар, като се види свободен, конят всичко забравя. Юларът не поправя човека. Един познат ми разказваше: На всичко в себе си станах господар – от женитба се отказах, от месо се отказах; не критикувам вече хората, но от една слабост не можах да се откажа. Като мина покрай каца с мед, все ще бръкна с пръст, да си близна малко. Макар и несъзнателно, ще бръкна. После ми дохожда наум, че не трябва да правя това, но станало вече. Казвам му: Щом си се справил с всичко, и с това ще се справиш. – Не зная, престъпление, грях ли е това, но все ще бръкна в кацата. – Добро е в тебе това, че си недоволен от себе си, от лошия навик. Мнозина от вас сте се справили почти с всички слабости, но все още бъркате в кацата с мед. Защо става така? – Сами не знаете. Значи, има нещо приятно в това, като бръкнеш, и сам си вземеш.

Не е лесно да се освободиш от една слабост. Тя е подобна на нечистите духове. Когато Христос освободи, беснуемия от духа, който го мъчеше, той остана сам, свободен, но не можа да живее при новите условия и каза: Да се върна в стария дом, в човека, отдето излязох. Той се върна в човека и като намери дома очистен, взе със себе си още седем духове, по-лоши от него. Така и младият иска преждевременно да стане възрастен. И малкото дете иска да стане голямо; стане юноша, пак е недоволен – иска да стане по-голям. Като стигне до едно място, повече не може да расте. Гледаш: лицето му хубаво, с младенчески израз, но и от това не е доволен. Той иска да има брада, мустаци, да бъде по-внушителен. Като няма какво повече да желае, няма с кого да се сравнява, казва: Едно време, като бях млад. беше добре. Сега, ден след ден, губя силите си: краката ми, ръцете ми треперят. Не мога сам да си услужвам. Той казва: Втори път, като дойда на земята, ще си остана вечно млад. Няма да помисля за старост. Обаче, дойде пак на земята, но всичко забравил: като дете, иска да порасне; като млад, иска да стане възрастен; сега иска да стане като дядо си. Дядото е кацата с меда. Колкото пъти се заричаш да не бъркаш в кацата, все ще бръкнеш.

Питам: Как ще разрешите вие въпроса с меда? Има ли право човек да бърка в меда? Ще кажете, че без разрешение никой няма право да бърка в меда. Аз отивам по-далеч и казвам: Който бърка в меда без позволение, не може да стане нито богат, нито силен, нито учен, нито светия. Човек често бърка в меда, без да знае, че това е мед. Той знае само едно, че му е приятно. Тази приятност няма да ти допринесе нищо ценно. Какъвто си бил, такъв ще си останеш: ако си бил нечист, нечист ще си останеш; ако си бил невежа, невежа ще си останеш; ако си бил слаб, беден, пак такъв ще си останеш. Само ще се натъкнеш на недоволството на господаря на меда. Въпреки това, като видиш каца с мед, все ще бръкнеш с пръста си. Казвам: Може ли жадният да види чешма, и да не се напие от нея? Колкото малко и да пиеш, все ще глътнеш няколко глътки. Какъвто и да си, все ще бръкнеш в кацата с мед. Казвам: Не е лесно да се откажеш от меда. – Ако се отвикнеш да бъркаш в меда, ти си постигнал нещо.

Сега вие се занимавате с велики работи и казвате, че това е дребно нещо, да се откажеш от кацата с мед. – Не, оттам трябва да започнеш – от малките неща. Виждате как постъпват хората с растенията. Кой как мине, все ще си откъсне един лист и ще го хвърли на земята. Казват, че колкото повече късаш листата на растенията, толкова повече растат. – Не е така. Това е отрицателната страна на въпроса. Няма да късате листата и цветовете на растенията. Казваш: Живея добре, но нещо ме мъчи. – Мъчи те нещо, защото не спазваш закона за малките работи. Някога това, което те мъчи, е видимо; някога е невидимо. Неразположен си, търсиш причината в себе си, но не я намираш. Търсиш я вън от себе си, пак не я намираш. Като си неразположен, ти не искаш да гледаш нито слънцето, нито цветята, не знаеш какво искаш. Ако си господар, вземаш камшика и търсиш, кого да биеш. И като християнин и като философ, пак си неразположен. – Много просто, бръкнал си в кацата с мед без позволение. Като не намериш причината на неразположението си, започваш да критикуваш, кой е на правата и кой – на кривата страна. – Потърси причината в себе си.

Днес, когото и да срещнеш, млад или стар, учен или прост, всеки казва: Аз зная, какво правя, няма защо да ме учат другите. – Теоретически, всеки знае какво да прави, но практически много въпроси не са разрешени. Важно е, какво е изработил човек в себе си. Казваш: Да съм богат. – Друг държи богатството. – Да съм силен. – И силата не е в твои ръце. – Да съм учен. – И знанието е в други ръце. Ако остане ти да си учен, не ще издържиш на тежестта на знанието. Мъчно е да бъдеш на земята богат, учен, силен. Ако си голям, силен, как ще минеш през тесен отвор? На пътя си срещаш тесен проход и не можеш да се пъхнеш през него – търсиш някой да ти помогне. Защо ти е тогава тази сила? Богат си, но дето минеш, всички те гонят, искат да вземат богатството ти. Защо ти е това богатство? Вижте, какво е положението на сърната. На никого зло не прави, но ловецът я дебне, иска да вземе богатството й. Питаш: Защо гонят сърната? – За да се повдигне. Като се намери в голяма мъчнотия, тя търси начин, как да напусне гората, да се освободи от нея. Следователно, мъчнотиите в живота имат смисъл дотолкова, доколкото поставят човека при условия да мисли, да търси начин да се повдигне. Ако си сърна, как ще разрешиш мъчнотията си? Днес те стрелят, утре те стрелят и, за да се освободиш от куршума, навлизаш в дълбоките, гъсти гори. Там те очаква друга опасност: мечки, вълци, тигри. Как ще се спасиш от тях? Този въпрос може да се разреши умствено, теоретически, но не и практически. Докато си сърна, мъчно ще се справиш. Представи си, че си богат човек, но искаш да се откажеш от богатството си. Това е идея. Отиваш в гората, но след 20 години пак се връщаш в света и започваш да проповядваш на хората, как да се откажат от богатството си. Ако можеш да ги убедиш, ще се радваш. Ако не можеш, ще съжаляваш. Ще си кажеш: Напразно прекарах в гората толкова години!

И тъй, отказвай се доброволно от богатството си, защото, като товар, то е опасно. Ако доброволно се откажеш от него, и другите ще те последват. Носиш запалена свещ в ръката си. Някой те преследва. Какво ще направиш? – Изгаси свещта! Опасно е да носиш запалена свещ в тъмнината. – Кога? – Когато те преследват. В такъв случай, по-безопасно е да минеш гората без свещ, отколкото със запалена свещ. Тури свещта в джоба си, не я хвърляй в гората. Като я изгаси, някой я хвърля настрана и казва: Не ми трябва вече тази свещ. – Не, лъжеш се, утре пак ще ти потрябва. На този, който казва, че не му трябва богатство, отговарям: В дадения случай, богатството не ти трябва, но коя е причината за това? – Гонят те. Проповядваш на хората, че не е нужно богатство. Добре проповядваш, но трябва да знаеш, коя е причината за това. Някой проповядва на хората против богатството, а той сам е богат. Например, челото, което имаме, е грамадно богатство. Следователно, ако се отказваш от онова богатство, което си придобил, това има смисъл, но не можеш да се откажеш от богатството, с което си роден – своето тяло, своите дарби и способности.

Във Франция някъде има едно общество „нудисти“ или „адамисти“, които ходят голи. Каква идея преследват те с това? Отделили се от хората и ходят голи. Медицината препоръчва като метод за лекуване, да ходи човек гол. С това тя иска да даде възможност на болния да използва слънчевата енергия и чистия въздух. Докато си болен, ще ходиш гол. Като оздравееш, ще се облечеш. Ако и като здрав, ходиш гол, ти имаш друга идея – да запазиш здравето си, като използваш направо природните сили. Значи, болният ходи гол, за да оздравее. Здравият ходи гол, за да не се разболее. Кое е по-добре: да ходиш гол, когато си болен, или когато си здрав? Според мене, по-добре е да ходиш гол, когато си болен. Като здрав, има много начини да запазиш здравето си. Не е нужно да ходиш гол. Като ходи гол, болният усилна вярата си. А здравият, като ходи гол, губи вярата си. – Как трябва да постъпваме с голия? – Ако е болен, ще му кажеш да ходи гол, докато оздравее. Ако е здрав, ще го облечеш. Такъв е законът. – Кой трябва да изпълнява закона? – Болният – А здравият? – Здравият носи закона в себе си, следователно, няма защо да го изпълнява външно. Рибата пие ли вода? Тя живее във водата, но не пие вода. Външно тя е чиста, но вътрешно е нечиста. – Защо? – Нейният живот се основава на насилието. Между рибите съществува нечувано насилие. Те се отличават с крайно мълчание. Никой няма право да се оплаче, да каже, какво става в техния свят.

Казвате: И в света, между хората, няма правда. – Няма правда и не може да има. – Защо? – На земята няма съвършени същества. За да приложиш правото, трябва да бъдеш съвършен. Външно човек може да спазва законите, но вътрешно не ги спазва – не е готов. Той не е организирал своя вътрешен живот. Аз наблюдавам, като дохождате при мене, как сядате и от това си правя заключения. Онзи, който е по-организиран, още като влезе в стаята, погледне столовете и веднага си избира един. Като седне на този стол, той се чувства добре. Друг влезе в стаята и започва да се озърта, на кой стол да седне. Погледне към левия, после към десния, колебае се, не знае, на кой стол да седне. Като зная, че му предстои известно страдание, аз му посочвам стола, на който да седне, да го освободя от страданието. Не е безразлично, на кой стол ще седнеш. Всеки стол си има свое специфично влияние. Като знаете това, добре е да сменяте стола си, да не седите винаги на един и същ стол.

Като сядам на стола си, вие бързате да турите възглавничка, да е по-меко. Днес една сестра иска ключа, да отвори стаята ми, да вземе възглавничката. Тя мисли, че с възглавничката ще окаже почитта си към мене. Казвам: Може и без възглавничка. Аз благодаря за такава почит! Ще седна на възглавничка и ще бъда доволен! Кой сяда на възглавничка? – Болният, инвалидът, умореният. Аз не съм дошъл на земята да сядам на възглавничка, нито изобщо да сядам. Здравият трябва да стои на краката си и да ходи. Ще дойде ден, когато няма нито да сядате, нито да спите, нито да почивате. Тогава постоянно ще ходите. При това, няма да стъпвате на твърда почва, както сега. При това положение, ти нямаш нужда от ръце и крака. Докато сте на земята, краката и ръцете, очите и ушите ви са потребни – всичко ви е потребно. Обаче, ако се движиш в пространството, нужен ти е умът. И птицата, когато лети във въздуха, крака не й са нужни. Щом кацне на планина, краката й са необходими. Следователно, при големите мъчнотии, ти си въз въздуха – там крака не ти са нужни. Краката ще си почиват, а умът ще работи. Дето и да си, трябва да пазиш равновесие.

Казвам: Като си във въздуха, ще мислиш и с мисълта си ще пазиш равновесие. Прекъснеш ли мисълта си, ти губиш равновесието си, както и на земята, на твърдата почва. Казваш: Чудно нещо, защо нещата не стават, както мисля? – Не питай, но пази равновесие. Дали мъчнотията е физическа, или психическа, всякога можеш да изгубиш равновесието си. За да не става това, нужно е мисълта ти да работи. Отиваш при една врата. Бутнеш я, не се отваря. Втори път я бутнеш, пак не се отваря. Всички ти казват, че не може да се отвори. Обаче, един човек ти казва: Натисни малко, вратата ще се отвори. Натискаш малко, и вратата се отваря. – Какво представя натискането? – Мисълта. Като мислиш, ще отвориш вратата на мъчнотията. – Как става това? – И вие, като децата, искате всичко да ви се обясни. Ако не ви обясняват, сърдите се. Малкото дете се сърди на майка си, че не му приготвила всичко навреме. То иска да яде, да спи и след това да го изведат на разходка. Ако майката е предвидила всичките му нужди и ги задоволи, то е спокойно. И господарят, като малкото дете, изисква всичко от слугата си. Той седи на стол и заповядва. Ако слугата не изпълни всичките му заповеди и желания, той вика, сърди се, иска обяснение от слугата си, защо не е свършил работата, както трябва. Значи, и възрастният е като детето. И той се сърди, вика, кряска, иска обяснения. Щом се сърдиш, ти си малко дете, не си господар на положението. Търсиш майка си, баща си, брат си. Това е естествено положение, не можеш да се освободиш от него. Питам: Когато детето стане 21 годишен момък, има ли нужда майката да го утешава? Въпреки това, срещам и религиозни, и светски хора, пълнолетни, които очакват още на майка си и на баща си. Още се нуждаят от количка, да ги вози някой. И вие отивате някъде, очаквате да ви посрещнат добре, да ви нагостят. Това са колички. Ако не постъпят така, вие сте недоволни.

Аз правя сравнение между вас и богатия търговец-милионер. Докато очакваш да те посрещнат с почести и уважение, да те нагостят, ти си в положението на богатия. Дето отидеш, ще те приемат добре, ще ти помогнат да съблечеш дрехата си, ще те поканят на мек стол, но като си отиваш, ще те оберат. Ще се съберат около тебе всички, които са ти услужвали, и ще очакват да им дадеш нещо. Ще платиш за тази почит. Защо ти е тази почит? Защо ти са услугите на твоите братя и сестри? Бог ти е дал толкова блага, толкова удобства, и ти пак си недоволен. Всеки е недоволен от положението си. Младият не е доволен от знанието и от силата си, иска да бъде като другите. Старият също е недоволен от нещо. Досега аз не съм срещал човек, който да е доволен от положението си. Казваш: Аз съм доволен. – Не говориш истината. На лицето ти чета твоето недоволство. Ако отидеш на слънцето и се върнеш отново на земята, ще бъдеш ли доволен? Ще кажеш: На слънцето бях, но и там нищо не придобих. Преди всичко, никой няма да ти вярва, че си бил на слънцето. Ще те нарекат луд, смахнат. Пък и ти ще се усъмниш и ще се питаш: Ходих ли, наистина, на слънцето? В това отношение, ти приличаш на онзи, който търсел правдата в света. Той казвал, че правдата трябва да съществува. Дето ставало нещо, той навсякъде се явявал да защищава правдата. Като се намесвал, все го биели. Един ден той видял, че двама души се бият. Единият запитал: Няма ли тук поне един справедлив човек, да ми отдаде правото? Той чул, как се разправят, но си казал: Не искам повече да бъда бит. Нищо няма да кажа за правдата. Кой е крив и кой прав – не зная, аз ще си мълча.

Мнозина мислят, че като религиозни, ще разрешат всички въпроси. – Не е така. Религиозният живот е само условие, но той не разрешава въпросите. Той събужда в човека стремеж към придобиване, но не дава разрешение на житейските въпроси. Казваш: Не вярвам в Бога. но като стана религиозен, ще повярвам. – Лъжеш се. Религията е условие, а за да повярваш в Бога, трябва да работиш, да придобиеш дълбоко вътрешно разбиране за живота. Лесно се казва „да се обичаме“, но за това е нужна светлина, да знаеш как да я приложиш. – Трябва да бъда свободен. – Но трябва да знаеш, какво значи да приложиш свободата. Ако си свободен, за какво ще употребиш свободата си? – Ще мога свободно да бъркам в кацата с мед. – Да, но това не е съгласно с великите закони. Който бърка в кацата с мед без позволение, той влиза в подземието на живота, откъдето не може да излезе. За да излезеш от подземието, трябва да се справиш със своята слабост. Кажи си сам на себе си, че тази слабост няма да те изведе на добър край. – Помогни ми ти, сам не мога да изляза от подземието. – За да излезеш, трябва да ти туря юлар на главата. Аз ще те тегля, а ти ще вървиш след мене. Значи, аз отпред, ти отзад. Ако искаш да знаеш, трябва ли да бъркаш в меда, питай пчелите. Те плащат скъпо на всеки, който си позволи да пипа техния мед. Добрият живот се основава на следния закон: Не бъркай в кацата с мед без позволение. – Приятно ми е да бъркам в меда. Изкуство е доброволно да се откажеш от това, което ти е приятно.

Казвам: За да се справи със слабостите си, човек трябва да уравновеси силите в своя организъм. Това значи, да постави равновесие между ума, сърцето и волята си. Този е пътят, по който човек може да стане господар на своите мисли, чувства и постъпки. В който свят влезеш – в света на мислите, чувствата или постъпките – трябва да бъдеш ориентиран. Религиозните и до днес разискват върху въпроса, накъде да се молят – на изток или на запад. Значи, те още не са ориентирани по този въпрос. Силата на молитвата не е в това, на коя страна се молиш, но как се молиш и какви чувства влагаш в молитвата. Не е безразлично, какво носи човек в себе си. Дето седне, той оставя нещо – добро или лошо. Ето защо, като отида в някой дом, аз гледам, на кой стол ще седна. Ако в този дом има само един стол, на който не мога да седна, предпочитам да изляза вън, на тревата да седна, отколкото да остана в стаята. – Защо не останеш вътре? – Това е моя работа. Как ще остана в стаята, когато виждам, че след малко ще падне бомба върху къщата и ще ме затрупа. По-добре ще изляза вън, на открито, отколкото да остана в къщата. Вън е по-безопасно. – И вътре е приятно. – Толкова приятно, колкото да бръкнеш с пръст в меда и да го близнеш. След това трябва да дойде цяла експедиция от невидимия свят да те спасява. Адам и Ева бъркаха в меда, но ги изпъдиха от рая. – Де отидоха? – В затвора. Ето, вече осем хиляди години, как седят в затвора. Първи, Адам и Ева бръкнаха в кацата, а след тях – всички останали. И досега още хората бъркат в меда без позволение. – Не може ли да не грешат? – Може, от тях зависи.

Грехът не е нищо друго, освен бъркане в кацата с мед. Според вас, грехът подразбира нещо голямо – убийство, кражба, лъжа. – Не е така. И най-малкото нарушение на закона е грях. Искаш да те обичат хората, да те славят, да бъдеш силен, богат, а бъркаш в кацата с меда. Невъзможно е да се ползваш от едно благо и да не платиш за него. Разумен трябва да бъдеш. Ако си силен, а неразумен, ще хванеш някого и ще го убиеш; ако си учен, ще го оплетеш в мрежата си; ако си богат, ще го заробиш; ако си красив, а не знаеш как да употребиш красотата си, ще причиниш ред нещастия на хората. Прекрасната Елена изкуси Париса, и той бръкна в кацата с мед без позволение. Десет години се биха троянците и гърците за една красива жена. Какво спечелиха от това? Каква поука ще извлечете от тази война? Ако си грък, в края на краищата, ще влезеш в един кон; ако си троянец, ще бръкнеш с пръст в меда. С коня лесно ще се справиш, ще го закараш в обора, но как ще се справиш с хората в коня? Те ще ти причинят най-голямото нещастие. Кой от вас не е вкарал гръцкият кон в себе си? Казвате: Отде дойде тази мисъл в ума на Учителя? – Много просто. Шивачът, като погледне дрехата, веднага вижда, какво й липсва, какви дефекти има. Тук туря парченце, там туря парченце и скрива дефекта. И аз съм такъв майстор-шивач: като погледна, всичко виждам.

Днес всички изучават историята, четат за троянската война, но не са се поучили от нея. Всеки пъшка, мъчи се, иска да внесе коня в себе си. И троянците мислеха, че като внесат коня в града, работите им ще се оправят. Не само че не се оправиха, но повече се объркаха. Докато конят не беше влязъл в Троя, работата вървеше добре. Щом го внесоха в града, всичко се разруши. Ако влезеш в един скъп хотел, хиляди левове няма да те оправят. – Какво да се прави тогава? – Не влизай в скъп хотел. С други думи казано: Оценявай онова, което Бог ти е дал. Не се стреми към чуждите блага, които, в края на краищата, ще те заробят. Оценявай своето благо и го прилагай, а към чуждото не се стреми. Докато не прилагаш това, което Бог ти е дал, всякога ще се натъкваш на противоречия. Докато не изпълняваш волята на Бога, всякога ще страдаш и ще търсиш причината за страданията вън от себе си.

Казваш: Защо светът е създаден така? – На този въпрос няма отговор. – Защо страдам? – Бръкнал си в меда без позволение. – Какво да правя? – Като влезеш в дюкяна, ще потърсиш господаря и ще му кажеш: Колко струва медът? Ще платиш и ще си вземеш, колкото трябва. Започнеш ли да се оправдаваш, че си бръкнал само с един пръст, ти повече ще се объркаш. С този мед, който си взел на пръста си, могат да се нахранят десетина пчели. Според тебе, малко мед си взел, но не и според пчелите. Казваш: Малка е погрешката ми, но тежки последствия носи: изгубих мира, радостта, разположението си. Значи, Духът те напуснал. Щом Духът те напусне, погрешката ти не е малка. Човек трябва да дойде до истинската мярка на нещата и, според случая, да си служи с малката, или с голямата мярка. Важно е да знаеш, кога каква мярка си приложил. За да възстановиш мира, радостта и разположението си, ти се молиш, плачеш, дано Бог ти помогне. Бог помага, но някога оставя човека да сгреши, да придобие известна опитност. Ако от първия път не научи урока си, Той ще го остави да повтори и потрети опитността, докато научи урока си.

Казвам: Бог постъпи по същия начин и с първите човеци. Като сгрешиха, Той ги изпъди от рая. И за да не бъркат втори път в меда. Бог постави ангел при дървото на живота, да не се върнат втори път в рая. Казваш: Имам едно непостигнато желание, искам да го реализирам. – Нека си остане непостигнато. То е необходимо препятствие в твоя живот. Следователно, не се стремете да постигнете всичките си желания. Ако ги постигнете, ще ви се случи някакво нещастие. Нека остане поне едно от желанията ви непостигнато. – Защо трябва да бъде така? – Не питай, то е в реда на нещата. Разумният никога не пита, защо последното му желание остава незадоволено. – Как ще се примиря с това? – Ще търпиш. Чрез търпение всичко се постига.

Казваш: Искам да бъда търпелив. – От тебе зависи да станеш търпелив. – Как ще постигна това? – Като се научиш да мълчиш. Каквото и да ти се случи – добро или зло – да търпиш. Например, вървиш по улицата и се удариш в един камък. Продължи пътя си, без да кажеш нищо. Ако започнеш да риташ камъка, да се сърдиш, не си търпелив. Щом се блъснеш в него, вдигни го и го тури настрана, за да не се блъснеш и втори път. Ако го подритнеш само, друг някой ще се блъсне в него. Тогава, твоето недоволство ще мине в другия. За да не се блъскаш в камъка, мини от друго място. Кой е камъкът, в който се блъскаш? – Това е една от твоите сестри, които не обичаш. Като минеш покрай нея, ти се блъскаш в някоя черта от нейния характер и оставаш недоволен. Казваш: Не искам повече да я срещам. – Не искаш да я срещаш, но несъзнателно търсиш случай да я видиш, за да намериш някаква грешка в нея. Да виждаш грешката на своя ближен, значи, да се блъскаш в камъните по пътя. Грешката на твоя ближен събужда отрицателна мисъл в ума ти, която те оцапва. Това помрачава съзнанието ти, и ти се сблъскваш.

Двама французи, парижани, отишли да видят, как живеят нудистите. Като се разговаряли, облечените се целунали. Един от голите се възмутил от постъпката им, хвърлил се върху тях и им ударил по една плесница. Намесили се и други нудисти в борбата: едни били против облечените, други ги защищавали докато, най-после, парижаните си заминали. След известно време властта повикала голия в Париж, дето му наложили глоба за побой. Той платил глобата и се върнал назад.

Съществуват два вида хора: голи и облечени. Аз считам облечените за грешни, а голите – праведни. – Грешник съм. – Значи, ти си облечен човек. – Започвам да оголявам. – Радвай се, защото ставаш праведен. Значи, за да станеш праведен, трябва да бъдеш нудист. Който иска да се домогне до истината, ще оголее, т.е. ще съблече старите си дрехи и ще се облече в нови. Не можеш да придобиеш нещо ценно, без да оголееш. В рая Адам беше гол, но имаше знания. Като сгреши, той се облече и изгуби знанието си. Следователно, Адам беше гол отвън, облечен отвътре. Като сгреши, стана обратното: облечен отвън, гол отвътре. Сегашните облечени хора ще станат в бъдеще голи. – Защо? – Защото ще влязат във вечния огън, дето всичко изгаря. Там не изгаря само тялото. Праведните, които сега са голи, в бъдеще ще се облекат. Светските, които сега са облечени, ще оголеят в бъдеще. Сегашните хора се оплакват, че оголели. – Чудно нещо, те не съжаляват, че не изпълняват волята Божия, а съжаляват, че нямат дрехи, обувки, къщи и т. н.

Човек трябва да избере едно от двете – или да бъде гол, или облечен. С други думи: да бъде или праведен, или грешен. Той дошъл на земята гол, и отпосле се облякъл. Червеят е отвън гол. Като се покаже на слънце, веднага умира. Като се говори за голота, хората се срамуват. Срамът тук е на място. Ето защо, това, което причинява срам, трябва да се облече. Въпросът за голотата е минал през различни фази на развитие. Някога беше срамно даже лицето да бъде голо. Тогава, особено жените, носеха було на лицето си. Когато искаше да се покаже на някого, жената вдигаше малко булото и пак го спущаше. Срамно беше краката да бъдат голи, затова носеха чорапи. После дойде идеята, че могат да ходят боси. На ръцете пък туряха ръкавици, но видяха, че това не е много удобно. Ако искаш да хванеш нещо, трябва да свалиш ръкавиците. Коя е подбудителната причина да ходи човек гол, или облечен? – Каквато и да е причината, зад нея седи истината. Който разреши този въпрос правилно, ще се освободи; който не го разреши правилно, ще се ограничи и огрубее.

И тъй, булото, ръкавиците, които човек носи, представят различни възгледи. Ръкавиците имат смисъл зимно време, да се пазиш от студа. Обаче, лятно време ръкавици не се носят. Ще кажете, че лятно време ръцете трябва да се пазят, да не изгарят от слънцето. Това зависи от разбирането. Мисълта за ръкавиците не е важна. Нека остане в ума ви следната мисъл: Не бъркай в кацата с мед без позволение. Ще кажете, че това не е никакъв грях. – Да, не е грешно, че си бъркал в кацата – никой не те държи отговорен за това. Обаче, нещо в тебе ти нашепва: Не направи добре, че бръкна в кацата с мед. На това се дължат всички страдания в света. Всъщност, няма никакво престъпление, че си близнал малко мед с пръста си. Адам и Ева пожелаха да вкусят от забранения плод, но и до днес човечеството изкупува последствията на тяхното желание. Какъв грях има в това желание? Вкусиха, зарадваха се, но изгубиха свободата си. Като изгубиш свободата си, хората ще те убеждават, че отново ще я придобиеш. – Възможно е, но кога ще я придобиеш? Можеше да минеш и по друг път, а не да бъркаш в кацата с меда. Първи, Адам и Ева бръкнаха в кацата, а след тях бъркат всички хора. Като отидеш на черква, застанеш на едно място, откъдето минава свещеникът и поръсва с китка босилек всички присъстващи. Питам: Не може ли да мине и без ръсене? – Може, има и друг начин, но като си влязъл в черква, ще минеш по установения ред. Има едно естествено ръсене: ще излезеш на слънце и ще изложиш гърба си да се грее. Това не е ли естествено ръсене? Да те ръси светлината, разбирам. Какво ще придобиеш, ако те ръсят с китка босилек, потопена във вода? Да ръсиш онзи, който припаднал, който изгубил съзнание, разбирам. Ще вземеш с китката, или с ръката си и ще го поръсиш. След малко той ще дойде в съзнание.

Като помогнете на онзи, който припаднал, казвате: Ние го спасихме. – Не го спасихте вие. По-добре щеше да бъде, ако го оставите на земята, сам да се съвземе. Той мисли за онзи свят, пренесъл се вече, а вие искате насила да го върнете: разтривате го, ръсите го с вода, но той не бърза, иска да придобие някаква опитност. Разправяше ми един познат подобна опитност, която той преживял. Един ден той припаднал, изгубил съзнание. Майка му, баба му започнали да го разтриват. Той усещал, че правят нещо с него, но нищо не могъл да каже. Близките му мислели, че той заминал за другия свят. И вие, често мислите, че трябва да вървите по обикновения път, да не изгубите съзнанието си. – Не е така. Според мене, правият път е нормалният. Ще държите в ума си мисълта, че живеете и се движите в Бога. Това значи да се свържете с Божественото съзнание. При това положение, вие никога няма да губите съзнанието си, никога няма да припадате. Тази е безопасната, истинската философия на живота. Така ще спазвате правилата на Божествения свят. Тогава и вие ще обичате всичко, което Бог обича, и което Той е направил. Ако не живееш така, каквото верую да имаш, при който учител да се учиш, както да се молиш, ти ще бъркаш в кацата с меда. Това ще ти причини нещастие.

Помнете: ако искате да бъдете щастливи, не бъркайте в кацата без позволение. Не желайте да бъдете щастливи; не желайте да бъдете и нещастни; не желайте да бъдете учени, нито силни; не желайте да бъдете невежи и слаби. Човек желае само онова, което няма. Остави в душата си да се развива само това, което Бог е вложил в нея. Знанието, силата принадлежат на Бога. Като живееш в Него, знанието и силата ще дойдат. Не желай онова, което не ти е дадено. Павел се молеше на Бога да го освободи от тръна, който имаше, но Бог му отговори: „Моята сила се показва в твоята немощ“. Някога вие сте недоволни от безсилието си и казвате: Всеки ме тъпче. – Кой тъпче малката мушица? – Само големите [?ги?] тъпчат. Ако ти си малък, кой ще те тъпче? Ще излезеш от дупката си свободен, и никой няма да те забележи. Когато казваш, че всеки те тъпче, това показва, че се мислиш за голям. Много имаш, затова те тъпчат. Кого обират? – Богатия. Обират ли сиромаха? За кого говорят лошо? – За красивия, за умния. Всъщност, вие желаете неща, които ви носят страдания.

Мнозина са идвали при мене да ме питат: трябва ли да бъркаме в кацата с мед, или не? – Може да бъркате, колкото искате. – Има ли грях за това? – Грях няма, но има последствия. Медът е за хората, но ще дадеш парите на касиера и ще си вземеш, колкото ти трябва. Касиерът трябва да знае, че си взел мед от кацата. Казваш: Имам право да взема десет пъти повече. – Значи, ти постъпваш несправедливо – даваш малко пари, а взимаш много мед. – Това е дребна работа. – Кое, според вас, е едро? – Искаме да ни занимаеш с нещо окултно, да ни кажеш нещо от астрологията. Питам: Мислите ли, че само вие сте учени? Вижте онези риби, от устата на които излиза светлина! Те носят в устата си малки, електрически лампички, с които си служат. След това ще кажете: Ние открихме електричеството, ние направихме електрическите лампи. Не, преди вас рибите направиха електрическите лампички. Те са направени милиони години преди човека. Казваме: Тези риби светят. – Светят те, но със своята светлина причиниха хиляди нещастия.

Казвам: Няма по велико нещо за човека от това, да чувства Божията Мъдрост. – Да съм като Бога! – Това значи, да бъркаш в кацата. Не е нужно да бъдеш като Бога. Достатъчно е да чувстваш Неговата Мъдрост, да се радваш на това, което Той е създал. Всичко, направено от Бога, е за тебе. Бъдещето е на твое разположение. А ти бъркаш в кацата и мислиш, че ще постигнеш нещо особено. Освен че нищо няма да постигнеш, но ще си създадеш нещастия.

Нека остане в ума ви мисълта, да не бъркате в кацата. Значи, нищо не ми трябва. – Ще правиш това, което ще те задоволи. Днес, ходиш гол – не си доволен; облечен си – пак си недоволен. Учен си – не си доволен; невежа си – пак си недоволен. Силен си – не си доволен ; слаб си – още по-зле. Ако си добър – зле е; ако не си добър – още по-зле. Какво трябва да правиш тогава? Ако съм на ваше място, ето как бих постъпвал: за своето добро няма да мисля; ще мисля за доброто в Господа и на него ще се радвам. Няма да се отделям от Бога. Какво съм аз, няма да правя въпрос за това. Ще се радвам на величието на Бога, на Неговата Мъдрост, на всичко, което Той е създал. Така, именно, ще поддържам своето вътрешно равновесие. Ако започна да разсъждавам за Бога, че е велик, всемогъщ и се сравнявам с Него, Той ще ме изостави. Аз нямам право да се питам, какво мога да създам. Бог е създал всичко. Аз трябва да изучавам това, което Той е създал. Иначе, ще приличам на Александър Велики, който казал: Баща ми победи света. Какво остава за мене да завладея? И ние казваме: Бог създаде света. Нали и ние трябва да направим нещо?

Сега аз мога да изнеса работите така, че да се обезсърчите, но не искам това. Аз се радвам на всичко, създадено от Бога. По-хубаво нещо от това не може да се създаде. На мене предстои да изучавам законите на живота и да се върна там, дето Бог ме е поставил. Оттам ще продължа своя живот. – Сиромах съм, нямам възможности. – Мисли, че си богат. Ако не беше така, сиромашията не би те посетила. Ако си богат, не мисли за богатството си. Ти не си нито богат, нито сиромах. Следователно, ако си богат, не мисли, че си богат; ако си беден, не мисли, че си беден. Богатството е в Господа, знанието също е в Господа. Ти не си нито учен, нито невежа. Аз се радвам на всички: и на богатия, и на бедния. Ако нямаше богати, нямаше да има и бедни. Казваш, че еди-кой си е голям грешник. – Благодари на това, защото, ако той не беше грешник, ти нямаше да бъдеш праведен. Ако ти не беше добър, нямаше да има лош човек на земята. Това са полюси. Доброто, проявено на земята, носи съблазън за човека. За онзи, който не разбира живота, всичко е съблазън – и сиромашията, и богатството; и доброто, и злото; и знанието, и невежеството. Окултистите обясняват причината за положението на човека. Те я намират в неговото минало, във връзка с живота на неговите деди и прадеди. Това се дължи на кармическия закон, т. е. на закона за причини и последствия. Дядото не е живял добре, и внуците му носят последствията на неговия лош живот. Дядо ви е бъркал в меда, и вие бъркате. – Как да се отвикнем? – Аз не съм се отвикнал, че вие ще се отвикнете! Но има една разлика. Преди да бръкна в кацата с меда, аз турям парите в касата, претеглям меда и тогава го взимам. Ако и вие вървите по моя път, никога няма да страдате. Следователно, колкото мед претеглиш, толкова ще изядеш. В това се крие разрешението на въпроса. Ако намерите друг начин за разрешение на въпроса, приложете го. И ако този начин не носи страдания, и аз ще ви последвам. Обаче, аз не намерих друг начин, освен следния: ще туриш парите в касата, ще гребнеш от меда и ще го претеглиш. Колкото мед ти се пада, толкова ще ядеш.

Днес научихте един закон – как да бъркате в кацата с меда. Законът гласи: Първо ще платите, после ще претеглите меда и най-после ще си близнете. Да се отвикнете да бъркате в кацата, това е невъзможно. Обаче, ще внимавате да не правите грешката, да бъркате в меда и да не плащате. Първо ще плащате, после ще бъркате. Това е разрешението на въпроса за забранения плод.

– Проявената любов на Духа, проявената мъдрост на Духа, проявената истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

12. Утринно слово от Учителя, държано на 11 декември, 1932 г. София. – Изгрев.

Аудио - чете Гергана Костадинова

Архивна единица

От книгата „Великата разумност“, 20 лекции на Младежкия окултен клас, 12-та година, т.I, (1932 г. - 1933 г.),

държани от Учителя П.Дънов, изд. София, 1949 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Великата разумност“, 20 лекции на Младежкия окултен клас, 12-та година, т.I, (1932 г. - 1933 г.),

държани от Учителя П.Дънов, Второ издание, 1994 г., "Хелиопол", 1994 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Т.м.

Сега вие се намирате в положението на камък в планината, който чакал само да го бутне някой, да се подвижи и тръгне надолу. За всяко нещо има причина. Значи, причината действува отгоре, а последствието се изявява отдолу. Като слезе до долу, човек казва: Повече няма някъде да слизам, свърших работата си. Животът няма вече смисъл. Това показва, че си в царството на минералите. За да се осмисли животът, ти трябва да вземеш стъпка нагоре, да влезеш в растителното царство, а оттам – в животинското и човешкото царство.

Като влезе в човешкото царство, човек си служи с различни методи за работа. Един от методите е музиката. Тя внася подтик, импулс в човека. Без музика нищо не се постига. Може да имаш заложби, сила в себе си, добри условия, но без музика нищо не се постига. – Що е музиката? – Път за постигане и реализиране на човешките мисли и желания. С музиката можеш да извървиш всички пътища. Двата тона „до – ми“представят терца, в която умът се справя с противодействието и безразличието. Тя е път, който ще те извади от противодействието. С други думи казано, терцата е онова състояние, при което човек решава един от големите въпроси на живота. Да допуснем, че един музикант се намира в голямо затруднение: от една страна е беден, няма пари, няма условия за работа, от друга страна е болен. Болестта го прави безразличен – нищо не го интересува. Той изпада в голямо противоречие. Как ще се справи? – По пътя на терцата. Изпейте една терца. Думата „анзохер“представя терца.

Говори се за установена и неустановена музика. Установената музика е нещо грандиозно. Гледаш архитектурата на една църква и се възхищаваш от нея. Там са поставени хиляди линии и точки – нещо величествено. С часове седиш пред тази архитектура, за да намериш основния мотив. Който не разбира от това изкуство, казва, че тук има игра на линии и форми. Не е така. Това е архитектура, изкуство! За да го разберете, първо трябва да схванете някои основни линии, а оттам и основните идеи на архитектурата. Коя е основната идея в архитектурата, това не знае и самият архитект. Слушаш един виден цигулар. Той свири повече на струната „сол“. Какво представя „сол“и той не знае. Това е синият цвят – цвят на вярата. Следователно, не можеш да свириш на струната „сол“, ако нямаш вяра – основният тон на живота. От „сол“минаваш на „ми“- жълтият цвят – крайният предел. Жълтият цвят представя разумността. Значи, започваш с вярата и свършваш с разумността. Между струните „сол“и “ми“на цигулката стоят струните „ре“и „ла“; “ре“представя оранжевия цвят – цветът на индивидуализирането. Като свириш на струната „ре“, ти искаш да се индивидуализираш, да придобиеш по-голяма смелост. „Ла“представя тъмносиния цвят. Следователно, като свириш, ще започнеш първо от „сол“, после ще минеш на „ре“, оттам – на „ла“- мелодията и ще свършиш с „ми“. След това ще преплиташ четирите цвята в хармонични съчетания. Това е музикален говор. Ако говориш на човек с развито естетично чувство, той ще те разбере и ще те слуша с удоволствие.

Учете се да говорите музикално. Слушал съм хора, които говорят крайно немузикално. Това се случва и между светски и между религиозни хора. И в пеенето, и в говора им има нещо крайно немузикално. Заел се някой да съди хората, че не живеят, както трябва. Няма защо да ги съдиш. Това е най-долната служба на земята. Има кой да съди и да прилага закона. На всяка крачка срещате стражари. Те първи прилагат камшика. Твоята работа е да пееш и свириш, да говориш музикално. Ако критикуваш, ти си стражар, извадил си езика и режеш надясно – наляво. Ти не си ученик, не разбираш смисъла на живота.

Помни: Музиката е истинският път за реализиране на каква и да е мисъл, чувство или желание. Без музика нищо не се постига. Нещастията на хората се дължат на това, че нямат методи за работа. Условия имат, вътрешна музикалност имат, но методи нямат. Постиженията са резултат на разумни методи. Като не разбират това, хората се стремят към механически постижения. Например, печалбата на лотария е механическо постижение. Да имаш разположението на учителя или на професора си и да разчиташ на него, това е пак механическо постижение.

Професорът ще бъде разположен към тебе, ако ти носиш в себе си нещо ценно. Не можеш да наречеш един камък скъпоценен, ако той не съдържа качествата на скъпоценния камък. И в калта, да е, скъпоценният камък си остава скъпоценен. Обикновеното стъкло и на слънчевата светлина, пак си е обикновено. Обикновеният камък и при добрите условия на живота, пак е обикновен. Природата поставя добрите хора между две злини. Те всякога се намират в полюсите на живота – в противодействие и безразличие. Значи, ще излезеш от една точка, ще работиш, за да постигнеш нещо и ще се върнеш към точката, откъдето си излязъл. Ще се движиш постоянно, докато постигнеш нещо. Това е терцата.

Казвате: Какво постигнахме ние в живота си? – Това не е моя работа. Ако мислите, че пеете много хубаво, ще се спънете; ако мислите, че не можете да пеете, пак ще се спънете. Казваш, че си пял хубаво, но пак питаш другите, как си пял. – Ако ти сам не се оцениш, другите не могат да те оценят. Те разбират по-малко от тебе. Някой мисли, че пее хубаво, но не смее да се изложи пред хората. Докато мълчи, той минава за капацитет. Щом започне да пее, веднага го оценяват. Минаваш за скромен, защото не смееш да се проявиш. Това не е скромност, но страх – страхуваш се от общественото мнение. Като си дошъл на земята, ще се движиш между лошите условия и безразличието. Лошите условия представляват наклонена плоскост, по която ще слизаш и ще се качваш. Може да паднеш и да се убиеш, а може и да излезеш на добър край. Безразличието пък е обширно поле. Ходиш по него и се отчайваш. И то действа убийствено, не знаеш, къде е краят му.

Като се натъкнете на лошите условия, на лошите мисли и желания, започнете да правите преводи. Така ще намерите изходния път и ще се освободите от тях. Това е терцата в живота. Тя се състои от три тона: начален, среден и краен. Природата работи с терцата. Следователно, превръщайте мъчнотиите си в терца. Освен терцата, като метод за работа, има и други методи – кварта и квинта, но те са по-сложни. Основният метод на природата е терцата. Големите мислители, маги и мъдреци до днес работят с терцата. Тя разрешава всички мъчнотии. Ако си ученик в музикално училище и се подаваш на личните си чувства, нищо няма да постигнеш. Ще влезеш в стълкновение с окръжаващите и, вместо придобивка, ще изгубиш нещо ценно от себе си. Личните чувства представляват събрана от векове енергия, която трябва да се вложи в работа. Те са бомба която трябва да се изпразни внимателно и материалът и да се употреби за работа. – Ще унищожа личните си чувства. – Не ги пипай, но ги тури на работа. Понеже си голям индивидуалист, ще срещнеш противодействия на пътя си. За да се справиш с личните чувства, започни да работиш с метода на терцата.

И тъй, всичко, каквото човек мисли, чувствува и прави, се постига най-лесно чрез музиката. Аз говоря за вътрешната музика, която се изразява чрез свещения трепет на душата. Трептиш за нещо и ще го постигнеш. Центърът на този трепет, на това вътрешно чувство е на челото, между веждите. На музикален език аз наричам трепета „терца“. – Защо? – Защото терцата разрешава мъчнотиите в живота. Свещеният трепет е нещо музикално, не е обикновен трепет, който има най-много 16 трептения. Над 16 трептения може да се говори за музикални тонове от по-висок свят. Броят на трептенията в тоновете няма нищо общо с трайността на тона. Затова има цели ноти, половини, четвъртини и т.н. Пееш една песен, в която имаш любими места. Като дойдеш до тях, ти продължаваш трайността на някои тонове, да звучат по-дълго време в тебе. То е все едно, когато пътуваш през красиви местности, там се спираш повече, за да се любуваш. Щом дойдеш до една неприятна за тебе местност, веднага забързваш, по-скоро да я преминеш. Неприятните места в музиката наричат дисонанси. Разумният човек се спира пред дисонансите, с цел да ги изучи.

Мнозина гледат на музиката като на професия, да си изкарат прехраната чрез нея. Това е външната страна на музиката. Така музиката се отделя от живота. Но ако гледате на музиката като метод за постигане на вашите мисли и желания, това е друг въпрос. Това е истинската музика, която е тясно свързана с живота. В този смисъл, всеки може да бъде музикант. От това гледище, всеки трябва да се интересува от музиката. Да свириш за прехраната си, или да задоволиш желанието на хората, това не е истинска музика. Това е техническа музика, в която ръката има главна роля. Такъв музикант е подобен на готвач, който иска да задоволи клиентите си. Той готви, каквото те обичат. И обикновеният музикант се съобразява с вкуса на слушателите си. Ако обичат светска, модерна музика, такава и той свири. Ако обичат класическа музика, пак ги задоволява.

– Коя музика е класическа? – Това знаят най-добре самите класици. Трябва да дойдат Бетовен, Бах и другите класици, те да обяснят, какво представя класическата музика. Сега има много музиканти, но малцина разбират дълбокия смисъл на музиката. Свириш първа, втора, трета симфония от Бетовен. Коя от тях представя терцата? Той написал девет симфонии. Значи, три пъти повторил терцата, но по различни начини. Във всяка симфония Бетовен разрешава един кардинален въпрос. Музикантът трябва да знае, коя симфония е първа, коя – втора и т.н. Ще кажете, че те са номерирани от Бетовен. – Това трябва да се знае. Може би, сегашната номерация не отговаря на онази, която Бетовен е дал на времето. Който знае всичките симфонии на Бетовена и прониква в тяхната дълбочина, той знае, коя е първа, коя – втора и т.н. Казваш, че не можеш да живееш без музика. – Прав си. Музиката е метод, чрез който се разрешават всички въпроси. Тя трябва да влезе вътре в човека. Ако не мислиш, не чувствуваш и не постъпваш музикално, нищо не можеш да постигнеш. Тази музикалност в човека наричаме „вечно добро“. Без музика не можеш да бъдеш добър. Това е изключено. Обръщаш се към някого грубо и го питаш: Моля, какво искаш? – Това е животинско отношение, така и животните се обръщат едни към други. В това няма никаква музикалност.

Хората се питат, защо идат страданията и нещастията в живота. Те не се сещат да търсят причината в себе си. Още в далечното минало те се отклонили от музикалния път на живота и до днес не могат да се върнат там. Без музика не може да постигнеш загубеното. – Колата ми не върви. – Намажи я, всички средства за това са в тебе. Всеки сам може да разреши задачите си. – С търпение ще разреша всичко. – Да, но ти не можеш да бъдеш търпелив, ако не си музикален. Търпението развива правата мисъл в човека. Думата „анзохер“означава “право мисли“. И като мисли право, човек не може да разреши всички мъчнотии изведнъж. В даден момент, ще разрешиш само една мъчнотия. Като прескочиш нея, тогава ще мислиш за друга мъчнотия. В дадения момент, от тебе се иска да напишеш едно малко музикално парче. Като го напишеш, ще се заемеш и с по-големи работи, които остават за последния момент. Като прескочиш една мъчнотия, запитай се дае прескочиш ли и другите, или да останеш с разрешението само на първата. Секундата не разрешава въпросите. При секундата, човек е в постоянно движение. При терцата, той е в триъгълника. В кабалата си служат с думите „Хокма, Бина“. Те означават Вечното Начало, Непостижимото, Великата Разумност. От Вечното Начало произтича мъдростта, която разумните хора възприемат. Щом възприемем законите на Вечното Начало и ги приложим разумно, нещата стават за нас постижими. Разумното води към условията, а условията към постиженията.

Защо страдаме? – Защото не давате път на вашата музикалност. Като страдаш, природата ти казва: Изпей нещо! Или, изговори нещо музикално. Кажи си: Мисли право, люби усърдно, постъпвай добре! Ако мисълта ти е лишена от любов, нищо не се постига. Любовта внася импулс, подтик в човека. Добрата постъпка е краят, проява на разумността. Ето защо, колкото и да страдате, знайте, че чрез страданията природата иска да събуди вашата музикалност. През каквито страдания и да минавате, пейте и свирете. Само така ще излезете от кривия път на живота, от меланхолията и от немузикалния живот. – Предчувствувам, че ще ми се случи нещо зло. – Ако не пееш, ще ти се случи някакво нещастие. – Какво да правя? – Пей! Всеки човек е поставен между две злини: едната е положителна, а другата – безразлична. Ако можеш да пееш и говориш музикално, ще се повдигнеш. Ако не можеш, ще ти се случи това, което предчувствуваш.

Казваш: Трябва да се живее. – Как? Както музиката, така и животът имат свой израз. Всеки момент ще благодариш за приятното и за неприятното. Че някой имал големи успехи, че се повдигнал в живота – ще благодариш. Като влезеш в света на противоречията, пак ще благодариш. Ще страдаш и ще разрешаваш противоречията. Преди тебе някой работил върху известен въпрос и направил грешки. Ти ще благодариш и за погрешките. Много време ще употребиш, но ще ги изправиш. Някой свири тихо, с мекота, а друг – силно, енергично. Природата си служи и с двата метода: и с мекия, и с бурния. Вие искате, природата да тегли своя лък всякога тихо, меко. Слушали сте, как свири начинаещият. Той взима цигулката и силно натиска лъка. Не е даровит, път и не е свирил много. Който го чуе, ще запуши ушите си и ще бяга. Друг е въпросът, ако слушате онзи, който е завършил вече музикалната академия. Той свири леко, чисто, приятно е да го слушаш. Ще кажете, че той е музикален. – Да, той носи терцата в ума си. Като свири, той мисли върху три неща: първо, следи ръката си; второ, вслушва се във всеки тон и трето, каквото свири, вътрешно го пее.

Следователно, който върви по пътя на терцата, непременно ще има постижения. Добрият певец също върви по пътя на терцата. Той първо мисли, после чувствува. Наистина, чувствата имат надмощие в живота, но зад всяко чувство се крие известна мисъл. При създаването на света, първо мисълта е взела участие. Ето защо, който мисли, само той може да разбере света. После идат чувствата, проява на Любовта. Най-после иде постъпката. Значи, всеки човек е една постъпка, т.е. завършен резултат. За да развива своята музикалност, човек се нуждае от някакъв инструмент, поне тъпан или дайре. – Няма да ставаме виртуози. – Ако не за другите, поне за себе си, всеки трябва да бъде виртуоз. Който не развива своята музикалност, не може да има успех в живота си. Ще пееш и ще свириш за себе си, на тебе да ти е приятно. Ще пееш и ще мислиш. – Как ще изпеете думата „анзохер“? Тя има три срички, както терцата – три тона. Средният тон, или средната сричка е най-слаба. Крайните тонове са „до“и „ми“. Тонът „ре“не се чува. Той представя оранжевия цвят. Началният тон „до“представя червеният цвят – животът, който означава още жената. Тонът „ми“- крайният тон означава разумността. Като извади известна поука от живота, човек поумнява, т.е. прилага разумността. Терца може да се образува от всеки тон. Например „до – ми“е една терца; „ре – фа“- друга терца; „ми – сол“- трета. Всяка терца има свои постижения.

– Как ще се справим с мъчнотиите си? – Чрез музиката. Ще се пазите да не нарушавате музикалните правила на природата. Боледуваш – нарушил си тези правила. Неразположен си – нарушил си тези правила. Гневиш се – също. Ще възстановиш музикалните правила на природата и ще се справиш с мъчнотията си. Срещаш един човек, който причинява неразположение на духа ти. – Какво да правя? – Приложи терцата. – Как? – Като смениш един тон с друг. Седем тона има в музиката, може да вземеш, който искаш. Един тон не разрешава въпросите – седем тона имаш на разположение. Ако не можеш да си служиш с цели тонове, ще си служиш с половинки, четвъртинки и др.

Изучавайте музиката, като необходим метод на природата. – Не мога да бъда музикален. – Това е твоя работа. Щом не си музикален, ще страдаш. Ще мислиш, чувствуваш и постъпваш музикално – нищо повече. Любовта не търпи немузикални хора. Любещият е музикален. Не можеш да обичаш без музика. В музиката „до“е основният тон, а в живота Любовта е основният тон. Без основния тон човек е в мъгла. – Обичам еди – кого си. – Щом обичаш, ти излизаш от основния тон на живота и с него разрешаваш всички въпроси. С основния тон ти разработваш всичко. Тогава и мисълта, и волята ти действат правилно. Дето има музика, там всичко върви напред.

В живота на човека се явяват въпроси, които той може да разреши или чрез закона на мъдростта, или чрез закона на любовта, или чрез закона на истината. Значи, съществуват три начина за решаване на въпросите. Ще започнеш от любовта, като основен тон на живота. Само така ще мислиш и постъпваш правилно. И тогава, каквато дума кажеш, ще има смисъл. Ако думите нямат съдържание и смисъл, те произвеждат обратни резултати. Искаш да изпееш една песен. Първо разгледай думите, имат ли съдържание и смисъл, как са наредени. Има песни, които в даден момент не оказват добро влияние върху човека. Ако певецът е голям индивидуалист, трябва да избягва да пее песни, в които има тона „ре“. Нека пее такива песни, които да внасят противоположни елементи на индивидуалността. Ако си малодушен, нямаш самоувереност, пей песни, в които се среща най-много тонът „сол“. Той прави човека смел, самоуверен. – Какво да правим със знанието за музиката? – Дръжте го в себе си и то е необходимо. Не го носете на гърба си, за да не се уморите. Ако пееш или свириш нещо от Бетовена, добре е да знаеш, кога се е създала тази песен – сутрин, на обяд или вечер, при какво съчетание на планетите. От това зависи, кога да я свирите и вие. Има щастливи и нещастни песни. Като знаете, кога се е създало едно музикално творение, може да му направите хороскоп. Великото в живота се заключава в правилното съчетание между човешките мисли, чувства и постъпки и тези на разумната природа.

Когато Бетовен и другите велики музиканти творили, с тях заедно работели музикални същества от невидимия свят. Зад всяка музикална творба се крият възвишени същества. Те вдъхновяват музиканта и направляват неговата мисъл. Добрият музикант или певец се свързва с напреднали музикални същества от другия свят. За онзи, който не знае да пее, най-доброто пеене е плачът. В този смисъл, сълзите са ноти. От сълзите може да направите едно музикално произведение. Чрез плача човек се тонира. Човек плаче, за да се научи да мисли, да чувствува и да постъпва правилно. Като се тонираш чрез плача, започни да се радваш. Следователно, има смисъл да плачеш, ако чрез плача си ти си разрешил поне един въпрос. Виждам някой трие сълзите си, усмихва се и казва: Намерих грешката си. Сега, като ме слушате, ще се върнете пак към старото и ще питате: Как може да живеем добре? – Пей и свири, да станеш музикален. – Как да постигна желанието си? – Пей! Изпееш нещо, не върви. Изпееш го втори път, пак не върви. След като го изпееш 99 пъти, работата ще тръгне напред. Ще пееш дотогава, докато ти пръв бъдеш доволен от себе си. Също така и природата трябва да е доволна от тебе. Целта е, като пееш и свириш, да изразиш Божествения живот, а не своя. Някой казва: Искам да изразя своя живот. – Това е последна работа. Първо ще изявиш Божествения живот, а после – своя. Нима това, което наричаш твое, е наистина, твое? Пееш едно произведение и го представяш за свое. Ти си комбинирал оттук – оттам нещо и мислиш, че е твое. Само това, което е вложено в тебе, е твое. – Ама постигнах нещо. – Преди тебе, хиляди хора са го постигнали. Хиляди хора, преди тебе, са градили къщи. Ти трябва да съградиш нещо по-хубаво от тях. Който дойде след тебе, ще съгради нещо още по-хубаво от тебе. Така ще има надпреварване в постиженията. Да се постигнат всички замисли на човечеството, да се научим да живеем – ето великата задача на човека.

Нова идея е нужна на хората. Затова не трябва да бъдеш свят човек. Далеч е още от тебе светостта. Тя е непостижима идея. Носи в себе си непреривно мисълта за добър живот, а що се отнася за свят живот, това е въпрос на далечното бъдеще. Достатъчно е днес да реализираш това, което си разбрал. То води към великия живот, който носи благата и радостите. – Какво да правим, за да постигнем нещо реално? – Развийте своята вътрешна музикалност. Тя носи условията за добрия живот. – Прост човек съм. – Някога простият постига повече от учения. Външно може да си прост, но вътрешно – учен. Важно е, какво отношение има човек към живота и как го използва.

Да се върнем към въпроса за терцата, която прави нещата красиви. За да бъдеш красив, три неща са важни: да имаш красиво чело, нос и уста. Щом челото, носът и устата са красиви, очите и ушите също ще бъдат красиви. Оттам и ръцете, и краката ще бъдат добре развити и оформени. Ще туриш ръката си на челото и ще изпиташ свещения трепет на душата. Ще погладиш носа си и ще изпиташ чувство на благодарност за всичко, което Бог ти е дал. Ще туриш ръката си на устата и от нея ще потече мед, с който ще си пробиеш път навсякъде. Устата прави живота сладък или горчив. Зад челото се крие мисълта, зад носа се крие любовта, а зад устата – истината. Ако слушаш челото, какво мисли, нищо няма да постигнеш. Много мисли вълнуват човека, но той може да реализира само една част от тях. Ако слушаш устата, всичко може да постигнеш – сладко и медено говори тя. Всички ще бъдете музикални – това се иска от вас. Както виждам, музикални сте, но в различни степени. Желая ви, да се разговаряте музикално. – Как ще стане това? Както в операта. Там е направен вече този опит, но има още да се учи. В операта всички пеят, вместо да говорят. Ти казваш, че вятърът вее, реката бучи, а музикантът възприема това, като музика и го предава в песен. В някоя река се чува известен дисонанс. Това се дължи на камъчетата, през които тече водата. Те пречупват течението така, че се произвеждат дисонанси.

Премести тези камъчета на друго място и дисонансът ще изчезне. Една българска пословица казва: „Каквото се провикнало, такова се откликнало“. Ако говориш с природата музикално и тя ще ти отговори музикално. – Обезсърчиш се. – Нямаш музикален метод за работа. – Не мога да разреша едно противоречие. – Нямаш музикален метод. – Докога ще страдам? – Докато развиеш своята музикалност. Тя е първият окултен метод за работа. Сега ще ви дам следното правило: Вървете по пътя на терцата, като музикален път в живота. – Де ще намерим този път? – В красивото чело, в красивия нос и в красивата уста.

От всичко казано досега, искам да остане у вас мисълта: Без музика нищо не се постига. С музика всичко се постига.

– Само светлият път на мъдростта води към истината.

– В истината е скрит животът.

12. Лекция от Учителя, държана на 9 декември, 1932 г.

София – Изгрев.

1932_12_09 Музикален път.pdf

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата „Новата мисъл“, 15 лекции на общия окултен клас,

12-та година, т. I (1932-1933 г.), изд. София, 1947 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Новата мисъл", 47 лекции на ООК,

държани от Учителя Беинса Дуно през 1932-1933 година,

ИК "Жануа'98", София, 2008 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

(Поради липса на оригинал, беседата е препечатана от първото издание „Новата мисъл“ – София 1947г., бел.ред)

Размишление.

Какво прави стопанинът, когато гради къща? Той доставя материала на работниците, но как ще се направи къщата, не знае. Това е работа на предприемача и на работниците. На първо време, материалът е разхвърлян. Щом дойде предприемачът, работниците подреждат материала и започват да градят. И човешкото тяло е подобно на къща, съградена от велик майстор. Мислите и чувствата са материалът, от който се гради къщата. Съграждането на човешкото тяло е дълга история. Вие нямате представа, как е станало това. Понеже човек се ражда с готово тяло, той мисли, че е лесно да се създаде едно тяло. В далечното минало зрението и слухът не са били така развити, както днес. Човек възприемал впечатленията от външния свят по особен начин. Както нероденото дете възприема впечатленията от външния свят в утробата на майка си, така и човек е възприемал впечатленията от външния свят, когато е бил още в утробата на природата. Сегашният човек счита яденето за най-важното нещо в живота си. Цял ден той мисли, какво ще яде и как ще приготви яденето си. Готварството заема голяма част от деня. Ако е месоядец, той мисли, откъде да вземе месо и как да го сготви: да направи кюфтета, да напълни чушки. Ако е вегетарианец и той мисли, какво да си сготви. В бъдеще, хората ще се хранят по друг начин. Днешното готварство ще остане в архива на човешкия живот, като утайка.

Сега, като разглеждаме развитието на човека, виждаме фазите през които е минал той. Първата фаза е елементарното съзнание. Човек се отличава с прости усети и възприятия. Всичко се сливало в едно цяло. Той не могъл да диференцира нещата. В него е имало само една жизнена проява, една мисъл и едно чувство. Той мислел, че и природата е като него. В първата фаза на развитието си, човек е живял със съзнанието че съществува само един свят – външният, обективният свят. Докато е живял с това съзнание, той е развивал наблюдателните си способности. Това е продължило хиляди и милиони години. Той се раждал, умирал, забелязвал, че има същества и вън от него, но защо съществуват, не се интересувал. Между тогавашния човек и животното почти нямало разлика. Обаче, постепенно съзнанието му се пробуждало и той започнал да смята, да прави изчисления, да съпоставя фактите. Така, той влиза в областта на самосъзнанието, където се заражда музикалното чувство. С музиката заедно се събужда и мисълта. Човек влиза вече в третата фаза на живота и започва да работи с времето. Той мисли, нарежда работите си според времето, прави изчисления и съзнателно наблюдава промените в живота и природата.

Често хората изпадат в атавистични състояния и се питат, откъде идват. – Много просто, те са резултат на далечното минало. Атавизмът е последствие на наслоявания в съзнанието на човека. Като се пробужда съзнанието му, той неизбежно се натъква на тези наслоявания, които се отразяват в мислите или в чувствата му. Казано е в Писанието, че Бог е създал човека. Питате се: Ако това е така, как е възможно, Съвършеният да създаде толкова несъвършено същество, пълно с противоречия. Значи, и човек трябва да бъде чист и съвършен като своя Създател. Ще излезе, че библейският разказ за създаването на човека е повече за децата, на тях да бъде понятен. Възрастният се пита, как човек е придобил тези лоши качества да лъже, да краде, да убива, да яде месо? Той се е учил някъде и там е придобил лошите навици. Ако разгърна истинската история на човешкото развитие, ще изпаднете в противоречие. Тя е дълга и широка. Самосъзнанието на човека се е явило на границата между втората и третата фаза на развитието му. Щом влязъл в третата фаза, започнало развитието на интуицията. Колкото по-елементарно било съзнанието на човека, толкова по-неразвито било неговото чело. Човек си прави дрехи според формата на тялото. Следователно, и челото му е резултат на неговите мисли и чувства, т.е. на степента на неговото развитие. Също така и устройството на човешката глава отговаря на съзнанието му.

Съвременните учени и анатомисти изучават човека повърхностно. Те гледат на него като съвкупност на физически и физиологически прояви, а не и като на духовно същество. От гледище на анатомията, ръката на човека е физически уд; от гледище на хиромантията, ръката има отношение и към духовния живот. По нея се чете миналото, настоящето и бъдещето на човека. Затова, именно, ръцете на хората са различно устроени. У някой пръстите са къси, у други – дълги; у някои ръцете са тънки, у други – дебели, месести. Ръката има отношение към волята. Ако искаш да знаеш, дали даден човек може да прилага нещата и доколко ще свърши определена работа, виж ръката му.

По лицето на човека се познава, какви чувства го вълнуват и доколко е чувствителен. По главата се познава мисловната дейност на човека. По време и пространство, сърцето се явило по-рано от ума; по същество, обаче, умът е предшествал явяването на сърцето. Например, обичаш някого. Ти го държиш в ума си, като отвлечена идея. Тази идея постепенно влиза в сърцето и ти казваш: Обичам този човек. Значи, любовта не е само чувстване, но мисъл, реализирана в областта на сърцето. Чувстванията представят корените на дървото, а мислите – клонете. Когато една мисъл се реализира в живота, тя придобива израз. Тогава човек е отговорен за мисълта си. Докато не изкажеш мисълта, не си отговорен. Щом я изкажеш, ти сам виждаш, какво действие произвежда тя. Сам сравняваш действието й с действието на други думи и поемаш отговорност.

И тъй, да се саморазвиваш, това е естествен процес в човешкия живот. Важно е, правилно да се развиваш. Дали ще живееш на земята, или в задгробния мир, не е важно – правилно трябва да се развиваш. Дали вярваш в задгробния свят, или не вярваш, и това не е важно. Някои вярват в задгробния свят по особен начин. Те си представят задгробния свят такъв, какъвто не съществува. Според тях, онзи свят е подобен на този, в който те живеят на земята. Не, другият свят не е като физическият. Както водата минава през три състояния – твърдо, течно и въздухообразно, така и човек след смъртта си минава в особено състояние - водно, наречено астрално състояние.

Един познат разказваше един свой сън. Една вечер сънувал, че дошъл при него един човек и го нападнал. За да се защити, той извадил ножа си и започнал да го мушка. Мушнал го веднъж, два, три пъти, но нападателят си останал здрав: капка кръв не потекла от тялото му. Той се чудел, какъв човек е този, да го мушкаш с нож и да не умира. Такова нещо е астралният човек. Неговото тяло се отличава от това на физическия човек. Казвам: Не се заблуждавайте от своето физическо тяло. То е временно пособие на физическия човек. Вие се свързвате с тялото си, като нещо неразделно от вас. Някои мислят, че тялото и човекът са едно и също нещо. Не е така. Можеш ли да кажеш, че касата и човекът са едно и също нещо? Казваш: Не мога да живея без касата си. Вземат ли касата ми, все едно, че взимат сърцето ми. Ти си свързан с касата си, но тя е нещо отделно от тебе. Ако се свържеш за една канара, можеш ли да кажеш, че тя е част от тебе? Не се свързвайте с неща, които се развалят. Те са преходни и могат да ви завлекат в пропастта.

Един виден цигулар отишъл в Италия да дава концерти. Цигулката му била много хубава – Страдивариус. Като свършил концертите си, случило се нещастие с цигулката – разлепил се горният капак. Той занесъл цигулката си на поправка при голям майстор и останал при него да чака, докато стане поправката. Майсторът взел ножа си и го прекарал по дължината на цигулката. Щом видял това, цигуларят припаднал, като че ножът минал през неговото тяло. Двойникът му бил в цигулката и, като се докоснал ножът до него, цигуларят изгубил съзнание. Трябвало да извади двойника си от цигулката и тогава да я носи на поправка. Някой се свърже с пръстена си и, като го изгуби, страда. Друг изповядва известно верую и, като го отричат хората, той страда.

Казано е в Писанието: „Дръж името на Бога свето в душата си”. Това значи: Каквото верую и да имаш, не го споделяй с хора, които не са готови да го разберат. Те ще го отрекат, а ти ще страдаш. Нека има нещо в тебе, което хората да не знаят. Ако те питат, каква е идеята ти за Бога, не бързай да им отговориш. Някой иска да знае твоето убеждение от любопитство, а не от искрено желание да чуе истината. Всички хора не са еднакво набожни и религиозни. Мнозина минават за религиозни, а религията е далеч от тях. Истински религиозният има особен израз на лицето си. Религията облагородява човека. Докато стане истински религиозен, човек минава през много фази на развитие. Няма ли нужната религиозност, каквото пипне, все ще го изцапа. Следователно, колкото и да е велик, Бог не позволява на малките нечисти деца да се докоснат до Неговата дреха. Така постъпва и майката. Като облече новата си дреха, тя не позволява на децата си да се докосват до нея. Щом се приближат до дрехата й, тя казва: Стойте настрана! Не ме пипайте! Казвате: Искаме да знаем, къде е Господ и какво представлява Той.

Сега ще прочета 16 глава от книгата на Йов.

„Много таквиз съм слушал; окаяни утешители сте всинца”. (- 2 ст.). – Вие сте окаяни, слаби утешители, понеже не разбирате скърбите на хората.

„Свършват ли се празните думи?” (- 3 ст.). – Празните думи никога не се свършват. Това се отнася за неразумния. Когато човек проумее, празните думи се свършват. Докато има порои, водата всякога ще бъде кална.

„Що ти дава смелост да отговаряш?” – И вас питам:

Кое ви дава смелост да отговаряте? Като видите, че някой изпада в противоречие, казвате му: Какво от това, че баща ти или майка ти е умряла? Казвам: Ако можете да влезете в положението на онзи, на когото говорите, вашите думи щяха да бъдат разумни. Ако не са разумни, това показва, че сте слаби и окаяни съветници и утешители.

Казвам: Пренесете се във времето, когато е живял Йов, да видите, през какви изпити е минал. Първо, той е минал през областта на съзнанието, после – на самосъзнанието, т.е. в областта на най-големите противоречия. Не е лесно да мислиш, че си божество и да те поставят на изпит, да провериш, доколко си такъв. Йов бил голям богаташ, минавал за мъдрец пред хората. И поставиха Йов на голям изпит: постепенно изгуби всичко. Камилите и овцете му измряха. Дойде голям циклон, който събори къщата му и уби синовете и дъщерите му. Най-после го нападна тежка болест, като проказа: кожата му се надупчи, отвориха се големи гнойни рани – никои не можеше да се приближи до него, отдалеч миришеше. Как ще си обясните това нещо? Ако го разглеждате от становището на социологията, все ще намерите някакъв отговор. Ако го разглеждате с погледа на религията, ще кажете, че това е необходимо, като път на ученика, който минава през последния изпит на самосъзнанието.

„И аз можех да говора, както вие: ако беше вашата душа на мястото на моята душа, можех да натрупам думи против вас и да кимам с глава против вас”. (- 4 ст.). – Това е човекът на страданието, но не човекът на бъдещата раса. След големите страдания, Йов получи всичко отново: богатството си, синовете и дъщерите си. И той влезе в новия живот.

Като изнасям живота на Йов, искам да ви предупредя, да знаете, че всички ще минете през неговите изпитания. Няма да остане човек в света, който да не мине през тях. Въпросът е, кой по-рано, кой по-късно. Не може да влезеш в духовния свят без страдания. Който мисли, че без страдания ще влезе в духовния свят, той е на крив път. Само с молитва и с говорене, работите не се нареждат. Ако мислите, че само с молитви може, вие ще изпаднете в играта, която едно семейство устроило на селянина – маслопродавач. Той занесъл на това семейство няколко килограма чисто краве масло и вместо да му платят, дали му едно писмо, в което имало 30 лв. и му казали: Ето пари до Княжево. Вземи трамвая и занеси писмото на свещеника, той ще ти плати и ще поръча да донесеш и на него масло. Селянинът повярвал. Взел писмото и го занесъл на свещеника. Последният отворил плика и започнал да чете: Този селянин е малко побъркан. Има нужда от молитва. Парите в писмото са за тебе. Свещеникът отворил молитвеника си и започнал да чете на селянина. Прочел една, две, три молитви, а селянинът си мисли: Какво прави този свещеник? Най-после казал: Дядо попе, тази работа не става с молитви, пари трябват за маслото.

Сега вие се смеете, но мнозина изпадат в положението на свещеника. Като се натъкнете на една мъчнотия, започвате да се молите. С молитви мъчнотията не се разрешава. Ще се молиш, ще мислиш, ще работиш, докато разрешиш мъчнотията. Беден си. Как ще се справиш с бедността? – Ще се моля. – Не, ще се молиш и ще работиш. Казано е: „Лозето не ще молитва, а мотика”. Ето, свещеникът чете молитва на селянина, но той му казва: Дядо попе, маслото трябва да се плати. Молитвата не разрешава въпроса. Свещеникът трябваше да разпита селянина, защо е дошъл при него и, като разбере, че му дължат пари за десет килограма масло, да плати. Втори път да знае, че хората могат да го мамят. Всяка мъчнотия се разрешава с плащане. Ще мислиш, ще търсиш начин за разрешаването й и, в края на краищата, ще платиш.

Казвате: Ние сме възрастни вече, не можем да разрешаваме мъчнотиите си. Възрастта е външен въпрос. И като възрастни, и като млади, ще мислите и ще решавате задачите си. Ако сте в първата фаза на съзнанието си, само ще наблюдавате, без да вадите заключения. Ако сте във втората фаза, ще се радвате и скърбите, ще се смеете и плачете, ще живеете в света на промените. Ако сте в третата фаза, ще започнете да мислите върху причините и последствията на нещата, ще изучавате законите на живота и природата. Като не разбира тези закони, бедният се настройва срещу богатия, а богатият се пристрастява към парите. В Америка има големи милиардери, които намират смисъла на живота в парите. Един ден, като фалират банките, те стават нещастни. Много естествено, те ще бъдат нещастни, защото са забогатели от труда на бедните. Ще кажете, че волята на Бога е да бъдат богати. Питам: Защо не кажете, че волята на Бога е богатите да споделят парите си с бедните? Трябва да разсъждавате.

Богатият трябва да е заслужил своето богатство, да го е придобил със собствен труд. Йов не заслужаваше богатството, затова му се отне. Като започна да мисли, той дойде до ново разбиране на живота. Той разбра, че богатството му беше спечелено от труда на бедните и, като придоби ново разбиране, пак забогатя. На същото основание, ако и вие използвате своите дарби само за себе си, ще ги изгубите. Ако искате да ги запазите, ще работите с тях, както за своето благо, така и за благото на своите близки. Това може да не ви се харесва, може да не е съгласно с вашите възгледи. Ето, и Христос говори на хората, но мнозина не бяха доволни от това, което им казваше. В резултат на недоволството от Него, евреите Го разпнаха. Нямаше ли друг начин за изказване на недоволството? Христос дойде да спаси човечеството, да го извади от областта на самосъзнанието. Докато живеете в самосъзнанието си, ще се радвате и скърбите, ще печелите и губите. Като умре някой от близките ви, ще се почерните, ще плачете, но нито черното ще ви помогне, нито плачът. Ще загубите парите си и пак ще плачете. Колкото и да ви утешават, няма да се утешите. Мъжът живял лошо с жена си, а след смъртта й плаче за нея, иска да знае, ще я види ли на онзи свят. Казвам: Ако е в по-висок свят от него, тя ще го види, но той няма да я види. Христос казва на мнозина, че не ги познава. – Как да не ни познаваш? Ние проповядвахме Твоето Слово. – Въпреки това, не ви познавам. Някои търси баща си и майка си, но те не го поглеждат, не го познават. – Защо? – Хората се познават само при любовта. Ако се обичат, ще се познаят и на онзи свят; ако не се обичат, няма да се познаят.

Като четете Евангелието, натъквате се на притчата за блудния син. Бащата познаваше сина си, но синът не го познаваше. Синът напусна баща си и отиде в чужбина, където прахоса парите си, разсипа живота си и, като видя, че нищо не му остава, върна се при баща си с желание да остане при него, като един от последните слуги. Бащата се зарадва и го прие с любов. Когато го изпращаше, любовта му беше пълна със скръб; като го посрещна, любовта му беше пълна с радост. Бащата прости на сина си и го прие с любов. Той даде пример, как се прощава. Ако някой вземе парите ти, не го търси, прости му. – Как да простя? – Ще простиш, за да се повдигнеш. Това е изкушение, с което сам трябва да се справиш. Много изкушения има в света, с които човек трябва да се справи. Изкушенията идват от самосъзнанието. Вчера един млад брат поправяше цимента около салона. Един евангелски проповедник се спря пред него и го запита: Защо поправяш цимента, не знаеш ли, че Христос идва и ще изгори земята? Братът го погледна, обърна внимание на облеклото му. Видя, че е добре облечен, с хубави, нови обувки. Той си помисли: Нали земята ще изгори, защо си облечен толкова добре? Проповедникът мисли, че само той живее правилно, само той разбира живота.

Често религиозните изпадат в лицемерие. Те се страхуват от истината. Едно лято бях в Ямбол, държах беседа. Един евангелистки проповедник ме слушаше и, като се свърши беседата, каза на окръжаващите: Аз не съм съгласен с това, което чух. После, като останахме двамата, той се обърна към мене и тихо ми пошепна: Слушай, всичко което чух, е вярно. Аз съм напълно съгласен с думите ти, но ако започна да проповядвам по същия начин, скоро ще ми отнемат службата. Ти, както разбирам, предвиждаш всичко. Кажи ми, ще се оправят ли моите работи? – Твоите работи ще се оправят, когато се оправи умът ти и започнеш да говориш истината. Време е вече да излезеш от областта на самосъзнанието, да се повдигнеш. – Трябва ли да минавам от една черква в друга? – Не е въпрос до черквите. Ти ще се повдигаш, ще минаваш от по-ниско в по-високо състояние на съзнанието, както ученикът от отделенията минава в прогимназията, гимназията и най-после влиза в университета. Някои казва: По-добре да умра, да се освободя от мъчнотиите си. – И да умреш, пак няма да се освободиш. Ето, бедният Лазар умря и отиде в лоното на Аврама. Богатият умря и отиде в ада. Кой от двамата беше свободен. Богатият запита Аврам, защо бедният Лазар е в лоното на Аврама, защо и той не е при него. Аврам отговори: Лазар през целия си живот страда, а ти яде и пи, за никого не помисли. Сега Лазар ще яде и пие, а ти ще страдаш. – Тогава прати Лазар да ми накваси устните. Аврам му каза: Между тебе и него има голяма пропаст, която не може да се мине. Ти трябва да измениш възгледите си, да мислиш по нов начин, за да влезеш във връзка с Лазар.

Да оставим този въпрос настрана. За да се развивате правилно, вие се нуждаете от ново разбиране, от нова светлина. Христос донесе тази светлина, но малцина я приеха. Той извади човека от областта на самосъзнанието и го насочи към Божественото съзнание, където е радостта. Ако съжаляваш, че си дал една чаша или едно шише вода на своя ближен, ти си още в самосъзнанието. Пред тебе има цял извор. Колкото и да черпи вода от него твоят ближен, тя няма да се свърши. В Божествения свят водата извира и хлябът никога не се свършва. Там е живият хляб. Колкото да ядеш, за всички ще има изобилно. Там и дрехите не се свършват: ще има и за тебе, и за ближния ти. Като влиза в

Божествения свят, човек се чувства ученик. Там му се дават условия за учене. Като свърши този университет, той се подлага на последния изпит – разпятието. Христос мина през този изпит и разреши правилно задачата си. И вие трябва да минете през същия изпит. – Кога ще бъде това? – Не е важно кога. Важно е да бъдете готови. За някои изпитът идва тогава, когато не са готови. Те предварително започват да треперят и казват: Да ни пази Господ от страдания! Някои казва: Искам да замина за другия свят, по-скоро да се освободя от страданията. – Много ще теглиш, докато дойдеш до освобождаването. Христос мина през смъртта, но след три дни възкръсна. И вие, като отидете в другия свят, ще срещнете своите стари възгледи – вашите деди и прадеди, с които трябва да се справите след това ще продължите пътя си нагоре.

Казвате: Христос е минал през големи страдания. - Това се знае отчасти. Много от страданията на Христос не са познати на човечеството, но Той се е справил добре с тях, разрешил е всичките си задачи. След това Той казва:

„Аз съм пътят, истината и животът. Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога”. Като говори за блаженствата, Христос показа пътя през който хората трябва да минат. Всеки ще мине през тези пътеки. Казваш: Трябва да бъда беден. – Не, богат ще бъдеш като Йов: Ще имаш говеда, овце, камили; ще имаш къщи, ниви, синове и дъщери. И след като изгубиш всичко и придобиеш ново разбиране, загубеното ще ти се върне отново. Ще изучавате блаженствата като форми. Например, казано е: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята”. Кроткият представлява жива форма за изучаване. Който става наследник на земята, трябва да я изучава, да знае законите й, да познава човешкия ум и човешкото сърце. За да станеш кротък, ще изгубиш всичкото си богатство, всичкото си знание. Само така ще придобиеш истинското знание и богатство, истинската светлина. След като изгубиш всичко и се примириш, тогава ще придобиеш ново прозрение. Без страдания нищо не се постига.

Страданията облагородяват и повдигат човека. Те събуждат доброто в него. Казваш: Цигулар съм, какво добро мога да направя? – Вземи цигулката и свири на хората. Ето какво добро можеш да направиш. Едно време и вие пеехте повече. Сега казвате: Какво ще направим с пеенето? С пеене работите не се уреждат. – Напротив, днес имате най-голяма нужда от пеене. Ако не пеете и не свирите, не може да мислите правилно. Когато не можеш да разрешиш един въпрос, започни да пееш. Българинът казва: „Цигулар къща не храни”. Едно време е било така. Днес, обаче, цигуларят и певецът хранят къща.

Сега ще ви дам един съвет, как да трансформирате състоянията си. Пейте и свирете. Благодарете на Бога за благото, което ви е дадено – за гласа. Като пеете, вие навлизате в Божествения свят. Казано е, че там всички същества пеят и свирят. Като пеете, мислете. Музика без мисъл нищо не представя. Чрез музиката се развиват дарбите и способностите, които са вложени във вас. Много същества са работили върху вас, за да се ползвате днес от всичко, което Бог е вложил в ума и сърцето ви. Пейте за себе си, за да опитате силата на музиката. Щом пеете за себе си и сами се харесвате, ще задоволите и окръжаващите.

Често хората се запитват, обича ли ги Бог. Обича ви Бог, но вие още не съзнавате Неговата любов. Да съзнавате, че Бог ви обича, това значи, да сте развили всичко онова, което Той е вложил във вас. Например, искаш да пееш, но не съзнаваш, че имаш тази дарба в себе си и се чудиш, как ще я постигнеш. Ще съзнаеш, че можеш да пееш и ще започнеш да учиш, да се упражняваш в областта на пеенето. Щом развиеш тази дарба, ще я приложиш. Ще отидеш в някой дом, където бащата е умрял и ще започнеш да пееш. Ако домашните престанат да плачат, това значи, че си пял добре. Изкуство е, като пееш, да изявиш милосърдието си. Така ти ще познаеш нуждите на хората. Както дрехарят крои хубави дрехи, обущарят шие хубави обувки, така и ти ще допринесеш нещо с твоето пеене. Защо ученикът, който иска да изучава музика, отива при музикант? – За да му предаде нещо. Като знаете това, ходете там, където дарбите ви могат да се развиват. Излагайте се на такава светлина, която може да придаде нещо за вашето растене. Като говоря по тези въпроси, не казвайте, че нищо не сте разбрали. Ако си придобил нещо, ти си разбрал, какво ти се говори. В такъв случай, ти вече разбираш, че твоите мисли, чувства и постъпки са прави. Една мисъл може да е права, но ако не се е проявила, т.е. не е слязла в света на чувствата и оттам във волята, тя остава нереализирана. Всяка мисъл трябва да слезе в света на чувствата, оттам – в света на постъпките. Само така, тя може да се реализира.

Питаш: Как мога да се справя с мъчнотиите, страданията и обидите? – Стани философ. И да те обиждат, ти бъди тих и спокоен; пей си и мълчи. Докато си в областта на самосъзнанието, всякога ще даваш ухо на обидите. Това е животинско състояние. Не подслушвай, какво говорят хората за тебе. И да чуеш нещо обидно, кажи си: Ще дойде ден, когато умът ми ще се развие в своята пълнота, и хората ще престанат да говорят лошо за мене. Когато огънят гори добре, всички дохождат да се греят при него. Отблизо огънят пари, отдалеч топли и е приятен. Мисълта е огън, при който и лошите духове имат право да дохождат. Те не дохождат близо до него, но отдалеч се ползват от топлината. Те могат да вземат материала за огъня, но самия огън не могат да вземат. Много хора страдат по единствената причина, че огънят им не се е разгорял, както трябва. Пожелавам на всички, огънят ви да се разгори, а окръжаващите да пламнат и горят. Това значи, торбите ви да са пълни – където минавате, да давате. Казано е: „Даром сте взели, даром давайте”. Някои от вас ще минат през големи изпити. Който иска да влезе в Божествения свят, трябва да бъде готов за големи изпити. В Божествения свят всички души са свързани в едно цяло. – Какъв е този свят? – Като влезеш там, ще го видиш, какъв е. Времето, когато си излязъл от този свят и сегашното време се различават. Следователно, и Божественият свят не е бил такъв, какъвто е сега. Онзи свят е свят на щастие; той има отражението си и на земята. Онзи свят се включва в този; и този свят се включва в онзи свят. Този свят е изложба на онзи свят. Искате ли да видите нещо от старите работи на онзи свят, идете на изложба на земята. Там ще видите всичко старо. Трябва да живеете на земята, за да видите, какво е изложил онзи свят от своите произведения.

Като ученици, препоръчвам ви да изучавате Библията. Ползвайте се от опитността на онези, за които се говори там. В житията на светиите има хубави неща. Там са изнесени и светлите, и тъмните страни на техния живот. Едно е важно: Да се знае техния истински живот. Първоначално, плодът е стипчив а като узрее, става сладък. Не може плодът изведнъж да узрее. Светията е работил 20-30 години върху себе си, докато придобие нужната чистота и светост. Колко напреднали същества са му помагали! Те работят, и той работи; те пеят, и той пее. Като работи върху себе си, човек става добър, праведен и свет. Така, и той е доволен от себе си, и другите са доволни. Как ще бъдат доволни хората от зидаря, ако той не е доволен от работата си? – Добър е този зидар. Ако работи постоянно върху себе си и се усъвършенства, той е добър; ако не се усъвършенства, той не е добър. Шивач си, учител си – всички трябва да бъдат доволни от тебе, а не само няколко души. Значи, за добрината на човека си служим с една вътрешна мярка, която се прилага различно. Всеки сам трябва да приложи тази мярка – първо на себе си, а после на другите. Всеки сам трябва да си отговори, дали живее добре и какво е постигнал; да знае, кои са добрите страни на характера му, и кои – лоши. Минаваш край една кръчма и казваш: Няма да пия, обаче, пиеш. Друг минава и казва: Няма да пия. И наистина, той не пие. Първият е със слаба воля, а вторият – със силна.

Същото се отнася и до месото: няма да ядеш месо, а ядеш; няма да ядеш и, действително, не ядеш. Някой твой близък замине за онзи свят. Какво ще правиш? – Бъди тих и спокоен, като Епиктет, и кажи: Един ден и аз ще отида при него. Ти плачеш и съжаляваш за заминалия, а не мислиш за живите. Стремиш се към Божествения свят, но този свят изисква друго разбиране на нещата. Имаш един скъпоценен камък. Отвън той е нечист, но не губи цената си. -Защо? – Защото лесно се изчиства. Обаче, простият камък, и чист да е, пак си е прост.

Т. м.

12 Лекция от Учителя, държана на 7 декември, 1932 г. София – Изгрев.

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата "Ново разбиране", утринни слова, година II, (1932-1933),

издадена 1949 г., София - Изгрев

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Ново разбиране", утринни слова, година II, (1932-1933),

издание на ИК"Жануа'98", 2010 г.,

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Сеятелят", утринни слова, година II, (1932-1933),

Издателство „Бяло Братство“, 2012

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

4 декември 1932 г.

Размишление.

Ще прочета 11 гл. от Матея.

Говори се за блага в живота. Добро нещо са благата, но някога те се явяват като външни условия, само за развлечение. В живота има нещо по-съществено от благата. Явява се въпрос за и против благата. Да оставим този въпрос настрана. Това са философски разсъждения. Според мене, въпросът за слънцето е също философски, не е строго научен. Едни учени казват, че слънцето е горещо тяло, т. е. в разтопено, огнено състояние. Други учени отричат това. Едни учени казват, че слънцето е хиляда и петстотин пъти по-голямо от земята. Дали всъщност е така, не се знае. Едно нещо, което всички знаят – и учени, и прости е, че когато слънцето грее, земята се стопля, а с нея заедно и всички живи същества. Обаче, за същината на слънцето, и ученият, и простият знаят еднакво.

Следователно, колкото се знае за слънцето, толкова и за духовния живот, за същината на Бога. Говори се за Бога, за духовния човек, но какво точно е духовното, какво представя онзи свят, нищо не се знае. Всеки има някаква представа за другия свят, за Бога, но доколко неговата представа отговаря на действителността, това е въпрос, който се нуждае от доказване. Животът се нуждае от дълбоко, вътрешно разбиране. За това е нужно много време. Колко време трябва да грее слънцето, за да поникне семето? Достатъчно ли е един ден да го огрява? За да може семката да стане голямо дърво, необходимо е слънцето да я огрява хиляди дни. Ако дървото расте, все ще разбере нещо от външния свят; ако не расте, нищо няма да разбере. Дървото пуща дълбоки корени, развива листа и клончета с единствената цел, да се закрепи добре в земята, да научи нещо. Ние казваме, че дървото расте, за да даде плодове и да продължи живота си. Така е от наше гледище. Дървото дава плодове, а ние ги обираме и изяждаме. Обаче, в процеса па растенето се крие друго нещо – вътрешен стремеж към нещо велико. Разбиранията на растенията са крайно ограничени, но, въпреки това, и в тях има известен стремеж.

Казвате: Знанието, разбирането са за човека. Те го повдигат. – Някога е така, но някога знанието спъва човека. Има различни видове знания, които се отразяват различно върху човека. Малкото момиченце седи около майка си, играе с куклата си и слуша приказките, които майка му разказва. То постепенно придобива знания, но ограничени. Младата мома, обаче, ходи по театри, по концерти, пише любовни писма, ходи по разходки, среща се с млади момци и си мисли, че е много учена. Тя нарича майка си невежа, проста. Майката, като чува, как дъщеря й говори, веднага се сгуши. Тя си казва: Учена е моята дъщеря, много неща знае. Питам: Какво й допринесе това знание в живота? Кое знание предпочитате: ограниченото знание на малкото момиченце, или голямото знание на младата мома? Много неща знае тя: да се облича хубаво, да посреща и изпраща младите момци, да се разхожда, да се изказва по различни въпроси, да готви и чисти къщата. Знанието на младата мома е само за нея, то е временно.

Често религиозните хора казват за светските: Учени са тези хора, очите им са отворени, на четири страни гледат. Ние сме прости, ограничени. – Не сте прости, но знанието ви е ограничено, като на малкото момиченце. Такова нещо са растенията. Те са доволни и от най-малкото знание. Обаче, човек не е доволен от малко. Той е като младата мома, която иска да придобие много знания, да блесне пред момците. Някой казва, че не му трябват много знания. – Какво означава това? – Той иска да каже, че в дадения случай, неговият ум не може да побере много знания. Много естествено, когато тръгваш на дълъг път, ще туриш на гърба си малка раница. Ако вземеш голяма раница, с десет хляба, ще се спираш да почиваш; пак ще тръгнеш, ще пъшкаш и няма да стигнеш навреме. В случая, многото знание, т. е. тежката раница ще те спъне. Ако си фурнаджия, много хляб трябва да опечеш, за да продаваш на хората. Обаче, ако си пътник, нужен ти е само един хляб. Умният човек е като малкото момиченце. Той носи на гърба си само един хляб. Като го изяде, взима си още един. Ученият е като младата мома. Той носи на гърба си цял кош с хлябове, които не може да изяде. Като станат твърди, никой не ги иска. Това знание не ползва нито него, нито другите.

Много от знанията на съвременните хора са плесенясали. Те допринасят повече вреда, отколкото полза. Ще почне ученият да ми разказва, как се приготвя барутът. После, туря барут в пушката, туря куршум и ми казва: Виж, как мога да стрелям. Ако на два километра от мене има човек, аз мога да го застрелям. Казвам: Ако срещнеш неприятел, който те напада, пушката ти е на място; ако си в гората и срещнеш мечка, която се нахвърля върху тебе, и тук пушката ти е на място. Обаче, има мечки, възпитани като хората. Ще ги убиваш ли? Тук пушката ти не е на място. Казваш: Аз имам логична мисъл, не мога да приема съществуването на друг свят. – Как се убеди в това? – Чрез науката. Химията, физиката, астрономията говорят за закони, които нямат нищо общо с другия свят. Това лесно мога да докажа. – Ще го докажеш, както един син, свършил в странство, доказвал на баща си, че кокошката има четири крака. Синът доказвал своето твърдение математически, логически, а бащата слушал. Най-после, той казал: Синко, тази работа е много отвлечена, не е за моя ум. Хайде да обядваме. Майка ти е сготвила кокошка, ще си хапнем добре. Майката и бащата взели по един крак от кокошката и започнали да ядат. – А за мене? – запитал синът. – За тебе оставяме другите два крака. Нали ти доказваше, че кокошката имала четири крака? В действителност, кокошката има само два крака. При доказването, обаче, кокошката може да има или два, или четири крака – зависи, как ще го докажеш. При сегашните условия на живота, аз зная, че кокошката има само два крака. Защо е така, не зная.

Сега да дойдем до духовния живот. За да разбереш духовния живот, трябва да си събудил в себе си известни духовни чувства. Както на физическия свят не можеш да заместиш едно сетиво с друго, така и в духовния свят не можеш да си служиш с физически сетива. Слухът не може да замести зрението, нито зрението – слуха. Обаче, физическото зрение и слух не могат да заместят духовното зрение и духовния слух. При това, едно сетиво или едно чувство отваря вратата на един ограничен свят. Вкусът, например, въвежда човека в света на вкусовите възприятия и усещания, но не и в света на зрението или слуха. Следователно, колкото повече сетива и чувства е развил човек, толкова повече врати се отварят пред него. Те разкриват хоризонта на човешкото знание. На същото основание казвам: За да разберете духовния свят, нужни ви са духовни сетива и чувства. Не мислете, че лесно се влиза в този свят. Ще кажете, че той е някъде вън от земята. – Това е механично разбиране. Къде е всъщност духовният свят, както някои го наричат „онзи свят“? Ще кажете, че той е горе някъде. – Ами адът? – Долу. Значи, раят, т. е. духовният свят е горе; адът, т. е. грубият материален свят е долу. Всеки може да си представи ада. Щом стане дума за рая, за небето, малцина имат представа за него. Че там живеели възвишени същества, които прекарвали в песни, в радост и веселие, това не можете да си представите. Изобщо, духовният свят е толкова разбран за вас, колкото светлината и цветовете за слепия. Колкото и да говорите на слепия за красивите картини в природата, за светлината и нейните цветове, той нищо няма да разбере. Ако говорите същото на човек, който има очи, той веднага ще ви разбере, за него всичко е ясно.

Едно е нужно на човека: да се пробуди вътрешно. Без вътрешно пробуждане, колкото и да му се говори за духовния свят, той ще си каже: Защо ли ми говорят тези хора? Като говориш на българина за духовния свят, той казва: Висока работа е тази; тя не е за моя прост, ограничен ум. Това е работа за учени хора. – Прав е той. Онзи свят може да се разбере от един отличен, светъл ум. Ограниченият ум нищо не разбира. Това е все едно, да говориш на човек с ограничен ум за доброто. Каква представа има той за доброто? Казваш, че някой ти направил едно добро. Каква дефиниция ще дадеш за доброто? Ще цитираш казаното от мене: добро е това, което освобождава човека, а злото го ограничава. Някога, обаче, става обратното: доброто ограничава, а злото освобождава. Дойде някой при тебе, вземе парите, дрехите ти и си отива. Добро ли е това? Той те е освободил и от парите, и от дрехите, но за тебе това не е добро. От гледището на човек с пробудено съзнание, това е добро, защото така го освобождават от излишен товар. След една година той ще му върне парите. Като взима парите ти, той казва: Ще дадеш парите си за Господа, защото в този момент друг се нуждае повече от тебе. Следователно, кое е зло и кое – добро, това зависи от разбирането на хората. Те принадлежат към духовния свят, а не към физическия. На физическия свят те имат само отражение. Доброто и злото трябва да се разбират правилно, а не както хората днес ги разбират. Че някой ти взел парите, или дрехите, това е привидно зло. Това е само частична проява на злото. Всъщност, злото е друго нещо. В духовния свят под „зло“ се разбира всяко нещо, което лишава човека от най-ценното – от живота. Доброто пък повдига човека и му дава живот.

Помнете: Във всеки човек са вложени духовни способности и чувства, които трябва да се развиват. Като знаете това, работете върху себе си да ги развивате. Ако не постигнете това, и да влезете в духовния свят, пак ще знаете толкова, колкото и на земята. Ако детето се роди сляпо, нищо няма да знае за светлината; ако се роди глухо, нищо няма да знае за звука. Всеки дефект в човека показва, че в него има нещо неразвито. Като казвам, че не може да ви се говори за духовния свят, имам предвид вашите неразвити духовни чувства. За да разберете духовния свят, духовните ви чувства и сетива трябва да бъдат по-развити от тези, с които сега разполагате. Без шестото сетиво не може да се разбере духовният свят. Учените наричат това сетиво „интуиция“. Всъщност, интуицията отчасти наподобява това сетиво. То не е интуиция. Каквото и да се говори на човек без шестото сетиво за духовния свят, той ще слуша, но нищо няма да разбере и най после ще каже: Като отида на онзи свят, тогава ще разбера, какво представя той. Така говори само онзи, който не разбира нещата. Ако шестото сетиво не е развито у вас, и на онзи свят да отидете, ще разберете толкова, колкото и на земята. Човек, в когото шестото сетиво е развито, и на земята ще разбере толкова, колкото и в духовния свят. – Защо? – Защото той живее едновременно и в двата свята. Онзи свят не означава само определено място. Той е свят, дето живеят същества с известен ред и порядък, с известна интелигентност.

Какво представя човешкият свят? Той е свят, създаден от хората, с известен ред и порядък, със специфична наука, музика, изкуство, култура. Всичко, създадено от хората, представя човешкия свят. Вън от своя свят хората не представят нищо. В който свят живееш, това представяш. Ако си в духовния свят и го разбираш, ти си духовен човек. Ако мислиш, че в духовния свят съществата само съзерцават и благуват, без да учат, без да свирят, пеят, работят, вие се лъжете. Духовният свят е по-богат, в него има по-голяма пълнота от физическия. Голяма е разликата между единия и другия свят, почти такава, каквато е разликата между учения и простия човек. Ученият разполага с големи дарби и способности, когато простият още не е започнал да ги развива. Ученият чете книгите, придобива знания. Той познава различните знаци и добре ги тълкува. Простият, като вземе книгата, върти я на една, на друга страна и, като я затвори, казва: Нищо не разбрах. Видях само, че на белите страници имаше нещо, написано с черно мастило. Какво е написано, не разбирам. Знанието не е в черните редове, но в написаните знаци. За учения, книгата е необходимост. Чрез нея той разкрива великите истини и тайни на природата. Сега и вие, отворете книгата на духовния живот и започнете да четете. Ако нищо не разберете, ще кажете, че тази книга не е за вас. Казвате: Като отидем в другия свят, тогава ще я разберем. Или: Не е дошло още времето да ни се разкрие. И едното е вярно, и другото е вярно. За вас е важно, какво днес можете да разберете. – Не, всеки човек може да разбере само толкова, колкото му е дадено.

Дойде при мене един човек, който носи празно шише, с вместимост един литър. Той ме моли да го напълня. Аз напълвам шишето и му го давам. – Защо само толкова? Не можа ли да сипеш повече? – Толкова искаш. Ако искаше повече, можа да донесеш друго шише, което да съдържа два-три литра. Каквото шише донесеш, в него ще ти сипя. Ако донесеш съд, с вместимост сто литри, него ще ти напълня. Важно е, ще можеш ли да го носиш. Ако друг го носи, уговори условията с него. Законът гласи: Всеки сам трябва да си носи съда с маслото. – Ще ми тежи. – Тежестта не е нищо друго, освен онова тегло, което ние сме взели свръх силите си. Ти правиш усилия да разбереш всичко, да вземеш много, но не можеш да издържиш иа голямата тежест. Човек може да носи толкова знание, колкото е в състояние сам да носи. Малкото момиченце плаче, че няма нова рокличка, а ушили на по-голямата му сестра. Майката му казва: Не плачи, моето детенце, като пораснеш, и на тебе ще ушия нова рокля. И това е добро, но всяка нова дреха, която момата облича, трябва да отговаря на нейното знание. Външната дреха на човека трябва да отговаря на неговото вътрешно съдържание.

Яви се един проповедник между хората, иска да ги убеди, че има друг свят. Такова убеждаване е търговска работа. Проповедникът е заинтересуван, както търговецът, който иска да има много клиенти. Колкото повече се купува стоката му, толкова по-доволен е той. За онзи, който купува много от него, той казва: Дебър човек е той. – Защо е добър? – Защото купува много неща от него. За друг казва, че не е добър човек. – Защо? – Защото рядко влиза в дюкяна му. Мнозина казват, че тук се проповядвало учение, противно на тяхната вяра. – Съгласен съм с тях. Всички хора казват, че има Бог, но в живота си Го отричат. Съвременните хора вярват в някаква човещина, в култура, в благородство, но опитай се да поискаш от тези хора пари без запис, и ще видиш, каква е тяхната култура. Веднага ще ти се отговори: Нямам пари в себе си. Наистина, как се осмеляваш да искаш пари от някого без полица? Той казва: Откажи се от това желание. Това, което ми искаш, е невъзможно. – Ще ти ги върна. – Това е въпрос. Питам: Защо тези хора проповядват за Господа, щом нямат вяра в своя ближен? Вие изповядвате Господа на думи, а не на дела. Той няма никакво отношение към вас. Когато се говори за Бога, аз разбирам, че нашите отношения към Него трябва да бъдат такива, каквито са отношенията ни към слънцето и на слънцето към нас. Каквито са отношенията на слънцето към нас, такива са отношенията на Бога към душите. Следователно, ако ти не живееш добре, ще си създадеш зло за самия себе си. – Защо? – Нарушаваш хармонията между Бога и твоята душа. Ти ще станеш невъзприемчив към слънчевата светлина и топлина, ще изгубиш най-благородните си чувства и ще станеш недоволен от живота. От мое гледище, в съвременните хора има нещо осакатено. Гледам, в един дом мъжът здрав, жената и децата също здрави, има хубава къща, но, въпреки това, той сам е кисел, недоволен. Какво му липсва? В един анекдот добре се илюстрира недоволството на човека.

Един човек имал обичай да събира в къщата си всичко, каквото му потрябва, да не изпитва никакво лишение. Всичко имал, но пак бил недоволен. Мислел си: Да намеря едно кукувиче перо, ще се задоволя. Той не могъл да намери това перо, но и да го намери, пак ще бъде недоволен. Кукувичето перо не може да го задоволи. Затова казвам: Всички мисли и желания на хората, които не ги задоволяват, не са нищо друго, освен такова кукувиче перо. Обаче, ако човек няма това кукувиче перо, ще бъде недоволен и от себе си, и от окръжаващите, от реда и порядъка в света – всичко ще му бъде криво. Като намериш кукувичето перо, ще кажеш: Дойде най-после кукувичето перо! Обаче, още на другия ден ти ще бъдеш недоволен, ще имаш нужда от друго нещо. Каквото и да придобие човек, все ще му липсва нещо. Значи, нещо съществено липсва на човека, което го прави всякога недоволен. Недоволството е резултат на недоразвити чувства в човека. Даже някои чувства липсват в тях. Такова е чувството, чрез което те възприемат Божията Любов, Мъдрост и Истина. Днес, малцина разбират Истината. Не е важно, какво разбират хората; важно е, какво ти разбираш. Човек е щастлив, когато разбира живота. Ако го разбираш, ти ще живееш добре и между най-лошите хсра. Разумният, който познава законите на Битието, може да живее между престъпници, крадци и разбойници, и пак да бъде тих и спокоен. Ще кажете, че това е невъзможно. – За неразумния е невъзможно. Питам: Защо ще се смущаваш и безпокоиш от това, че реката, която придошла, изкоренила много дървета, повлякла камъни, кал и се изцапала? Тази река е създала едно увеселение на камъните. Тя знае, че те обичат да се търкалят надолу и ги развеселила. Като завлича кал и тиня, тя прави добро на растенията – ще ги натори.

И тъй, който разбира законите, лесно се справя с всички условия на живота. Трябва ли да пиша книга за камъните, които се търкалят, за изкоренените дървета и да описвам техните страдания? То е все едно, да дойде при мене някой да се оплаква от сиромашията си, че яде само корички хляб, и аз да плача с него? Той вижда, как богатите хора ядат печени кокошки, баници и други неща и страдат [?страда?]. Трябва ли и аз с него заедно да страдам? Няма защо да се завижда на богатите. Ако искате да знаете, даже вълкът се храни по-добре, с по-здравословна храна от богатите. Той яде храната съвършено прясна, с току що изтичащата кръв. Трябва ли да се завижда на богатите за месото, което, преди да го сготвят, е престояло няколко часа? – Не, животът не се заключава в яденето. Как ще разберете думите на Христа, Който казва за себе си, че е живият хляб? Той казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, той има живот в себе си, и никога няма да огладнее.“

Вие поддържате мисълта в себе си, че сте набожни хора. Ако и аз поддържам тази мисъл, ще бъда несправедлив. Според мене, вие не сте набожни. Като казвам така, ето какво аз разбирам. Вие не сте в състояние да направете за Бога това, което правите за себе си. Дойде някой да ви иска в името на Господа 3,000 лв. Кое е доказателството, че той, наистина, иска тези пари за Господа? Този човек не говори истината. Той има нужда от пари, а казва, че в името на Господа иска тези пари. Той казва: Ти си богат, трябва да дадеш нещо за Господа. Какво ще стане, ако на всеки, дошъл в името на Господа, давам всичко, каквото имам? Ако на първия дам, на втория нищо не мога да дам и казвам: Нямам пари. Той остана недоволен от мене и казва: Така ли трябваше да направиш? На първия даде всичко, каквото имаше, а за мене нищо не остави. Дойде трети. И с него постъпвам по същия начин. Онзи, на когото съм дал всичкото си богатство, ще каже: Много добър човек е този. Онези, на които нищо не сьм дал, ще кажат: Нима не можа да оставиш и на нас нещо от своето богатство? Ти си изпил всичко, каквото имаше, затова на нас не можа да дадеш нищо. Те ще разправят на другите, че съм лош човек – скъперник. Питам: Къде остана моята добрина?

Като разглеждам този въпрос, аз искам да наведа ума ви към новото разбиране. Всеки човек трябва да има определено разбиране. Обаче, обикновеното разбиране е резултат на обикновени чувства и разбирания, но същевременно, има и необикновени чувства и разбирания. Аз не искам непременно да вярвате в това, но казвам: В човека има три вида чувства. Вие може и да не вярвате в това, но вярвайте в думите ми, че няма да ви говоря за неща, които не зная, че са така. Дръжте това нещо в ума си, за да го проверите. Не проповядвайте това, което вие още сами не сте опитали. Едни чувства се отнасят до физическия свят. Например, пипнеш една ябълка и знаеш, каква е тя. Взимаш един камък, знаеш, какъв е. Виждаш светлината и знаеш, какво представя тя. Втората категория чувства са тези, с които преценяваш, дали даден човек е добре разположен към тебе. Ти можеш да познаеш, дали един човек носи добро, или зло. Още като се приближиш към него, ти знаеш, какво носи той в себе си. При това, интересно е, че този човек, който събужда в тебе приятно чувство, в друг някой произвежда неприятно чувство. Някога срещате една мома, която не слуша нито майка си, нито баща си. Те са викнали от нея, и бащата се чуди, как да се освободи от дъщеря си. В същото време, един млад момък се влюбил в нея, носи я в ума си, като светица, и казва: Ти си моят живот. Бащата плаче от дъщеря си, а младият момък трепери за нея. – Защо? – Защото момата въодушевява този млад момък. Как ще си обясните това положение? Разбирайте, както искате, аз ни най-малко не засягам отношенията между хората. Как ще засягам отношенията между дървата на огъня? Щом турят дърва, огънят непременно ще гори. Че изгорели дървата, това не е знание, което заслужава интерес. Ако хората могат да накарат изгорелите дърва отново да поникнат и израстат, това е знание. Да изцапаш ризата си, това е обикновено знание; обаче, да знаеш, как да изпереш ризата си, това е знание. Най-после има и трета категория чувстване, когато човек дойде до вътрешното разбиране на живота. То се явява, когато в човека дойде висшето, Божественото съзнание, наречено още „умствено съзнание“.

И тъй, в човека има едно просто или обикновено съзнание, което се среща и в животните. То е във връзка с обикновеното разбиране на човека за простите, елементарни неща. След простото съзнание, в човека се явяват по-високи чувства, които се отнасят до самосъзнанието в човека, което го отделя от животните. Човек се отличава от животните по своето самосъзнание. Щом се яви самосъзнанието в него, той изпитва известно достойнство, по което се отличава от животните. Плод на самосъзнанието е речта в човека. Едва сега в него е започнало да се явява по-високо съзнание, именно, подсъзнанието. Като говорим за духовния свят, ние разбираме по-високо съзнание от самосъзнанието. Каквато е разликата между съзнанието и самосъзнанието, такава е и между подсъзнанието и свръхсъзнанието, което наричат още интуиция, или Божествено чувство в човека. Това са степените на съзнанието.

Като сравнявам животните и човека, виждам голямата разлика между тях. Човек се е отдалечил от животното, но това не е станало изведнъж. Милиони години е работил човек, докато се пробуди в него висшето съзнание.

Не е лесно да се пробуди Божественото съзнание в човека, както не е лесно животното да стане човек. Колкото и да дресираш животното, пак животно си остава. То не може да говори. Каквито усилия да правите, мечката ще си остане мечка, и вълкът ще си остане вълк. Някои проповедници искат да обърнат хората към Бога, да ги направят духовни. Те казват: Нашите слушатели станаха вече християни. – Колкото е възможно да превърнеш котката в човек, толкова и човека може да превърнеш в ангел. Не се буди лесно съзнанието на човека. Да го обърнеш към Бога, то е все едно, да го посадиш като семка в земята, да израсте, да цъфне, да даде плод, и плодът му да узрее. Време е нужно за това. Само Бог може да създаде човека. Само Той може да го спаси и повдигне.

Сега аз искам да ви наведа на мисълта, че всички трябва да работите върху себе си. Като е работил върху себе си, човек е развил самосъзнанието си. Така се е създала речта в него. С нея заедно той е развил и отрицателни чувства в характера си, а именно: недоволството, греха, престъпността и др. Тъй щото, чрез самосъзнанието човек е придобил известни блага, но същевременно той е развил нещо отрицателно в себе си. Значи, дето е благото, там е и злото. С други думи казано: Като се ползваш от сладчината на нещо, ще се ползваш и от горчивината му. – Как ще се избави човек от голямото зло? – Чрез интуицията, т. е. чрез висшето съзнание, наречено още свръхсъзнание, или Божествено съзнание. Докато сте на земята, с това съзнание вие всякога ще ядете горчивите плодове, но с тях заедно и сладките. И обратно: като ядете сладките плодове, ще ядете и горчивите. Вие се вкисвате по десет пъти на ден. Това е в реда на нещата. То се дължи на самосъзнанието. Казвате за някого: Добър човек е той. – Добър е, защото е млад, добре облечен и докаран. След няколко години ще остарее, ще бъде лош. Наистина, ако днес човек е добър, утре ще бъде лош.

Наскоро четох един разказ, който ще ви предам накратко. В Индия съществувало едно племе, което служило на божеството на смъртта. Това божество било много красиво, но забранили на хората да го гледат. Който се осмелявал да го види, бил осъждан на смърт. По едно време, в един млад момък се явило непреодолимо желание да види божеството. Той си мислел: Това божество непременно ще е някоя красива мома. Колкото повече мислел за нея, толкова повече желанието му се разгаряло. Никой не могъл да види това божество. Даже и жреците, които му служели, се явявали пред него покрити, с воал на лицето, да не го гледат. И самото божество се явявало пред тях с воал на лицето си. Само веднъж в годината то излизало на разходка със своята каляска. Щастлив бил онзи, който могъл в това време да го зърне даже и отдалеч. От ден на ден, желанието на младия момък расло, и той решил да види това божество с цената на всякакви жертви. След като минал през всички изпитания, на които жреците го подложили, дошъл определеният час да види красивото божество. Той се облякъл в нови, хубави дрехи, напръскал се с различни аромати и влязъл в храма да види божеството. Момъкът имал позволение да снеме воала на това божество. Настъпил този момент. С бавни стъпки, божеството се приближавало към него, да заеме своето място. Момъкът веднага се спуснал, сграбчил воала от лицето му и ужасен го хвърлил на земята. Пред него не стояла красива, млада мома, каквато сърцето му подсказвало, но стара, грозна, беззъба баба.

Казвам: Вярванията на религиозните хора са като вярата им в това божество. Те си го представят като млада, красива мома, а то излиза стара, беззъба баба. Докато видят лицето му, какво ли не си представят! Като снемат булото му, те се освобождават от илюзиите си. Те виждат, че зад булото се крие стара баба, а не красива, млада мома. Много хора минават за свети, набожни, добри, но като снемат булото им, друго излиза. Виждаш, че не са светии, но стари баби. Не се лъжете от външността на нещата. Имайте ясна представа за себе си. Казваш: Днес не съм добре, но утре ще бъда добре. – Не разчитай на утрешния ден. Уповавай само на днешния ден. – Днес минавам за учен човек, но утре ще бъда по-учен. Разчитай на днешното знание, на днешната доброта, на днешната радост. Какво ще донесе утрешният ден, не се знае. Каквото дойде утре, то е добре дошло. Важно е днешното. Не отлагай нещата. Отлагането е забавление. Като дойде утрешният ден, пак ще отложиш за утре. Така отлагаш ден след ден, но отлагането нищо не носи. Разчитай на днешното, в него е скрито цялото богатство на света. Ако търсиш вечността, ще я намериш в слънцето, от нагряването до залязването му. Важно е това, което днес придобиваш. Утрешният ден не е твой.

Аз не искам да ви заставям насила да вярвате в това, което говоря. Насила човек не може да вярва, нито да бъде добър. Който приема насила нещата, той се смущава от всичко и казва: Какво ли ще кажат хората за мене? Ако се страхуваш от мнението на хората, ти никога не можеш да станеш духовен човек; никога няма да повярваш в онзи свят. Щом е така, живей си спокойно на земята и от нищо не се интересувай. Този свят ще бъде твоят рай. Каквото пожелаеш, всичко ще имаш: храна, дрехи, къщи, ниви; от друга страна, училища, болници, войски, свещеници – каквото пожелаеш, всичко ще намериш. Следователно, щом се страхуваш от мнението на хората, живей си тук, не ти трябва друг свят. Нека хората си живеят като хора, а животните – като животни. Един ден, като се наситиш на този свят, ще потърсиш другия. Като видя една котка, трябва ли да я викам при мене, да й чета от Библията, или да й говоря, какво казал Христос на планината? Каквото и да й говоря, тя ще ме погледне и ще каже: Какво имаш за ядене? Ако й говоря за деветте блаженства, тя пак ще ме погледне, с което иска да каже: Баницата е едно от блаженствата за мене. Имаш ли малко баница? Като държа една хубава беседа, след това се натъквам на такива опитности, от които вадя заключение, кой как е разбрал беседата.

Един ден, след една хубава беседа, иде при мене един външен човек и ми казва: Отлична беше беседата, разбрах я много хубаво. Ето какво искам да ви кажа: имам нужда от пари. Можете ли да ми дадете около 200-300 лева? – Аз се намерих в особено положение. Освен че работих, но трябваше да платя за работата си. Дадох му 300 лв. Той каза: Благодаря, отлично е това, има Господ в света. После пък аз си казах: Втори път няма да проповядвам за Господа. Ако продължавам да проповядвам за Господа, този човек пак ще дойде и ще иска 600 лв. Аз се смея, но знаете ли защо? Понеже смехът ми дойде на гости. Аз трябва да го поканя, да изкажа вниманието си към него. Това е благородство. Ако не се засмея, той ще счита, че съм невнимателен, не съм го приел като гост. В смеха се крие известно противоречие.

Обикновено, ние се смеем, когато не разбираме нещо. Смея се на този човек, че още като съм проповядвал, той си казал: Щом този човек проповядва за Господа, той е добър, навярно и пари дава. Другояче, той не би проповядвал за Господа. Аз си мисля: Ако не бях дал на този човек 300 лв., ще каже, че съм безверник. Как така, да проповядвам за Господа, а да не давам пари! Аз изнасям този пример, не за да покажа, че човекът е лош, но да видите, какво е разбрал той от моята беседа. Той не е разбрал, че Бог съществува, но разбрал, че аз съм добър човек и мога да му дам 300 лв. Моята проповед го убедила само в това, че като поиска нещо, ще му дам. – Само в това съм го убедил, че мога да му дам нещо. Какво лошо има в това, че този човек поискал 300 лв.? Не ми поиска 600 лв., а само 300 лв. При това, тези 300 лв. ми тежаха в джоба, а след това ми олекна. Ако човек падне във водата и носи в джоба си звонкови пари, ще потъне. Даде ли ги на някого, той ще се спаси. Питам се: Кое е по-добре – аз да дам на някого 300 лв., или той да чуе беседата, да я хареса и след това да ми даде 300 лв.? По-добре аз да му дам, отколкото той да ми даде. Аз го убедих, че беседата ми е хубава, защото той ми взе 300 лв. Ако той ми беше дал 300 лв., щях да се убедя, че още не мога да проповядвам хубаво. Писанието казва: „Даром сте взели, даром давайте.“ Тези пари са дошли даром.

Аз наблюдавам, как постъпват някои братя и сестри на Изгрева. Като дойде външен човек, те веднага започват да му проповядват. Ако външното лице е богата и скъперница жена, всички ще й проповядват, докато започнат да й казват: Дай нещо за Господа. Тя казва: Вие добре проповядвате, но... Такъв случай имах и аз с един млад поет, руснак. Една сестра го доведе на Изгрева. Тя ми разправяше, че той вярвал в прераждането, че бил готов да следва школата. Искал да слуша беседите. Имал големи страдания, боледувал от някаква болест, но нямал средства. Моли да му помогна. Един ден той дойде при мене и ми каза: Искам от тебе още една помощ, за да се върна в Русия, отдето ще ти пиша. Помогнах му и този път, но вместо за Русия, той тръгна за Цариград. След няколко месеца го виждам пак на Изгрева. Питам го: Какво има в Съветска Русия? – Аз не ходих в Русия. Случи се нещо друго, и работите ми се наредиха добре. Запознах се с една млада мома, за която ще се оженя. Както виждаш, добре съм облечен. Баща й е много богат, но... Виждам, че той иска да каже нещо, но не се доизказва. После той продължи: Като се оженя, ще доведа и своята възлюбена. – Радвам се. – Ще я запозная с Вас. Както виждате, дрехите ми са хубави, палтото е добро, но панталоните и обувките ми са стари. Можете ли да ми помогнете, да си купя нови? Погледнах го и му казах: Щом твоята възлюбена те обича, по-добре се венчай със старите си панталони и обувки, така ще ти върви по-добре. Ако съм на твоето място, аз бих постъпил така. Твоята възлюбена няма да се жени за дрехите ти. Тя ще гледа тебе, няма да се спира на дрехите. Слушай, ако дойдеш някога на беседа и останеш доволен, ще ти дам 300 лв. за обувки. Ако беседата се окаже научна и неразбрана за тебе, няма да имаш обувки. Ще кажете, че този човек е лош. – Не, той внесе в ума ми светлина, която ми помогна да разреша един труден въпрос. С неговото идване аз разреших един социален въпрос, който отдавна ме занимаваше. Той е следният: Краката на човека трябва да бъдат добродетелни. Затова той иска да се венчае с нови обувки. Наистина, добродетелни трябва да бъдат краката на човека. Той всякога трябва да бъде обут!

И тъй, когато отива да се жени, човек трябва да има ново верую, нова религия и нова наука. Не трябва да се венчава със скъсани дрехи и панталони, нито със скъсани обувки. Всичко трябва да бъде ново.

Ще кажете, че този човек е безочлив. – Не, такива са разбиранията му. Той казва: Освен тебе, аз нямам друг близък, към когото да се обърна. Ще кажете, че е безсрамен, дошъл да проси. – Ами вие, като отивате при Бога, не повтаряте ли същите думи? Казваш: Господи, нямам друг близък в света, освен Тебе. На Тебе разчитам. Помогни ми, в големи лишения живея. – „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.“ Ако някой ти иска нещо, и ти му дадеш, и Бог ще постъпи но същия начин с тебе. Ако не дадеш, и на тебе няма да ти се даде. Ще ти кажат: Можеш и без нови панталони и обувки. Обаче, вие искате Бог да послуша молбата ви, думата ви да не стане на две. А когато искат нещо от вас, тогава работата е съвсем друга.

И тъй, в новия живот само онези разсъждават правилно, които имат интуиция. Те влизат в положението на хората и ги разбират. Ще ви приведа за пример моята котка. Тя често прави престъпления и, ако приложа Мойсеевия закон, трябва да й ударя десетини тояги. Аз, обаче, не я бия. Като ми донесе някой баница, първа тя ще я опита. Аз се питам: Кой е виновен за нейните пакости – аз, или тя? Вината е в мене. Аз можех да скрия баницата в бюфета, и тя нямаше да я намери. Малко щеше да помяучи и нищо повече. А така, оставена баницата открита, котката няма здрав морален гръбнак, да издържи на изкушението. Като си вземе нещо без позволение, тя ме погледне с широко отворени очи, с което иска да каже: Какво лошо има в това? Все едно, дали ти си ял, или аз. Аз се усмихна и си казвам: Според нейните разсъждения, тя е права. Някога вие се намирате в особено състояние, готови сте да критикувате всички. – Не, вие трябва да бъдете снизходителни. Както е сгрешил един, така можете да сгрешите и вие. Той минал през хлъзгаво място, паднал и се окалял. Ако и ти минеш по същия път, ще паднеш и ще се окаляш като него. Грешките в света са общи за всички хора. Не съжалявайте за грешките си, но извадете поука от тях, или използвайте ги като едно благо.

Ще ви наведа на следната мисъл: Човек трябва да се пробуди за едно съзнание, по-високо от самосъзнанието. Без това съзнание той не би могъл да разбере духовния свят, не би могъл да влезе във връзка със съществата от този свят. Тези същества имат едно чувство повече от хората на земята. – Къде живеят тези същества? – Те не са горе някъде, в други светове, но са между вас. Ето защо, влезте във връзка с тях. И те имат тела, като вас; и те говорят, мислят, действат като вас. Те са организирани като вас. Ако вие не можете да се свържете със съществата, които живеят на земята, как ще се свържете с тези от невидимия свят? Днес, като се срещат, хората се питат: Какъв си ти – евангелист, православен или католик? Това не е достатъчно, за да се разбират хората. – Какво е нужно, за да се разбират? – Трябва да имат шестото чувство. Тези същества са хора на изобилието. Те са извори, които непрестанно дават. Онези, които не са извори, дават ограничено. Ако дадат една чаша вода, веднага прекъсват течението на водата и казват: Нямаме повече средства, повече не можем да дадем.

Сега от всички се иска съзнателна, разумна работа върху себе си. Всеки трябва да развива шестото чувство, както пъпката се развива на дървото. Тя всеки ден възприема по малко светлина от слънцето, докато най-после се отвори. Ако у вас не се яви това интензивно желание, да възприемете Божествената светлина, всякога ще си останете пъпка. – Ако Бог желае, ще цъфнем. – Не, вие не трябва да чакате, каквото Бог даде. У вас трябва да се яви един напор отвътре навън, едно интензивно желание да възприемете Божествената светлина. Тя ще произведе един вътрешен процес във вас, и вие ще се отворите за слънцето, т. е. ще цъфнете. Такова е положението, в което се намерил слепият. Той казва: „Сляп бях, но прогледах. Сега вече виждам.“ И наистина, докато човек не разбира отношенията между сегашния и бъдещия живот, той е сляп. Щом придобие висшето съзнание в себе си, светът се открива пред него, блясва в своята красота, и той казва: Досега бях сляп, но сега вече виждам и мога да вляза в общение с хората, които ме обикалят. Бях сляп и за тях, но сега ги виждам.

Казвам: Ако искаш да познаеш човека, погледни го в очите, в носа, в устата и т. н. Но за да го познаеш, трябва да имаш шестото чувство. Това значи, да виждаш нещата ясно, както човек с добре развито зрение. Няма какво да говориш за качествата на човека. Той трябва да се разбира вътрешно. Това означава стихът, в който Христос казва: „Ако се не родите изново.“ Значи, ако у човека не се роди шестото чувство, т. е. новото съзнание, той няма да влезе в Царството Божие. То радва човека. Не е това човекът, който съзнава своята първична чистота, нито греха, в който днес е попаднал. Да съзнаваш чистотата, или греховността си, това не може да те спаси. Само новото, висшето съзнание може да спаси човека. То създава изобилието в него, то го прави проводник на Божията Любов. При това състояние, ти обикваш хората и не виждаш техните грешки. Кой може да преобрази така човека? – Бог. Той е богатият, Който дава изобилно. Само богатият е сляп за погрешките на хората. Той е сляп, като го обират. Щом види, че някой го обира, той казва: Вземи си, колкото искаш. Богатият разполага с милиарди. Обаче, сиромахът, който няма петаче в джоба си, като го оберат, вдига олелия около себе си, всички знаят, че са го обрали. Богатият само се усмихва и си казва: Какво от това, че някой ми взел 50 или 100,000 лева? Той не прави въпрос за това.

Сега и Бог не ни счита престъпници. Ние правим големи престъпления, но Той знае, че това се дължи на нашата слепота и глухота. Ние не сме дали ухо на Неговите думи и не сме изпълнили волята Му. Ние грешим пред Господа и за най-малките работи. Грехът ни не е в това, че много ядем, или се обличаме скъпо, но в неизпълнението на Божията воля. Ето защо, като отивате при Бога, Той иска да бъдете хубаво облечени, със скъпи дрехи, но да имате готовност да изпълнявате волята Му. – Отде ще намерим пари за такива скъпи дрехи? – Ще работиш, и сам ще си ги купиш. При Господа с лоши дрехи не се отива. Казано е в Писанието: „При Бога ще се явиш с бели, сватбарски дрехи.“ – Къде ще намерим такива дрехи? Те струват скъпо. – Казано е още, че трябва да имате масло в масленицата си. – Отде ще купим това масло? Като не можете да разберете дълбокия смисъл на тези думи, казвате: Това са иносказателни думи. – Какво разбирате под „иносказателни думи“? Не, ново разбиране е нужно на хората; ново съзнание им е нужно. Старото съзнание произвежда вкисване – то не им е нужно. – Аз не мога да търпя. – Докато не можеш да търпиш, ти ще бъдеш вън от Царството Божие. – Аз не мога да вярвам. – Докато не вярваш, ти си далеч от Царството Божие.

Един познат ми разправяше следната своя опитност. Дошъл при него един съсед и му поискал известна сума назаем, с условие, че скоро ще му ги върне. Той му дал, колкото иска. Така съседът взимал десет пъти наред пари, без да му ги върне. Нашият познат все му вярвал и му давал пари. Един ден съседът му пак дошъл, 11 път вече, и казал: Десет пъти ви излъгах, не можах да си изплатя дълга. Сега работите ми се уредиха, и аз дойдох да си платя дълга. Казвам: Ето една добра черта – вярва човекът. Вярвайте и вие, колкото пъти и да ви лъжат. Важно е, човек да има търпение, да постоянства. Не постъпвате ли така и с дървото? Посадите семката му в земята и чакате да израсте. Поливате го, разкопавате го, докато стане голямо дърво и започне да дава плодове. Когато плодовете узреят, дървото казва: Вземи си, колкото плодове искаш. Както виждате, и дървото си плаща.

Имайте търпение да се пробуди съзнанието в човека. Щом се пробуди, той ще ти даде от своите плодове. Докато се пробуди съзнанието му, ти трябва да поливаш доброто в него. Ако не го поливаш, ти ще загубиш. Доброто в човека е плод на неговото съзнание. Не можеш да бъдеш добър, ако не се пробуди в тебе Божественото съзнание. Като държа беседите си, забелязвам, че след всяка хубава беседа, непременно двама братя или две сестри ще се скарат. Значи, когато беседата ми е хубава, когато съм проповядвал добре, все ще стане някакъв инцидент. Ако беседата ми е обикновена, всичко минава тихо, незабелязано. – Защо се карат сестрите или братята? Единият ще каже на другия, че не е разбрал беседата, или че мене не разбира. Вторият ще се нахвърля на първия с думите: И ти нищо не разбираш. Така се скарат. Аз пък казвам: Само онзи разбира Господа, който изпълнява Неговата воля. Щом не я изпълнява, той не разбира нито Господа, нито хората.

Запитвам някого: Учен човек ли си? – Учен съм. – Как ще докажеш? – Ако прилагам всичко, което зная, учен съм; ако не мога да го прилагам, не съм учен. – Малко знания имам. – Малко, или много, не е важно. Важно е да прилагам това, което зная. Ако не мога да приложа малкото, и голямото не ще мога да приложа. И обратно: щом приложа малкото знание, ще приложа и голямото. Между малкото и голямото има отношение. Ако не разбираш самосъзнанието, как ще разбереш висшето съзнание? Самосъзнанието може да те направи учен и, като заболееш, ще търсиш причината на болестта. Колкото и да я търсиш отвън, няма да я намериш. Тя е скрита в самосъзнанието.

Скърбиш, недоволен си, ревнуваш, завиждаш, мразиш. Това са все плодове на самосъзнанието. Някога се радваш, обичаш – това са пък плодове на самосъзнанието. За да се избавиш от противоречията на живота, трябва да излезеш от областта на самосъзнанието и да влезеш във висшето съзнание. Казваш: Дотегна ми този живот, пълен с грехове. – Докато си в самосъзнанието, все така ще бъде; щастлив няма да станеш. Аз не съм срещал семейство, дом, дето хората, като живеят в самосъзнанието, да са добре. Дом, членовете на който живеят добре, там има нещо по-високо от самосъзнанието. Това са хора на Божественото. Жената казва: Ние не живеем добре с мъжа си, защото той е невъзпитан. – Значи, ти си възпитана, а той е невъзпитан. Щом живеете в самосъзнанието, и двамата сте невъзпитани. Ако днес мъжът греши, утре жената ще греши. Днес синът греши, утре дъщерята ще греши. Това е неизбежен закон. Ако мислиш, че всякога ще бъдеш буден, това не е вярно. При самосъзнанието, седем-осем часа ще бъдеш на друго място – ще спиш. За онези, които живеят в съзнанието, сънят е необходимост. Казват за някого, че спи дълбоко. Нищо от това. Ако го събудят преждевременно, той ще бъде недоволен и ще каже: По-добре сам да се събудя, отколкото други да ме събудят.

Иде новият живот в света. Той иде, както идат благата. Много хора вече са в новия живот. Той се отличава по свободата и светлината, която носи в себе си. В съзнанието на повечето хора новият живот е пъпка, която всеки момент може да се разцъфти. Тя е присадка на Божественото съзнание. – Не сме ли развили още шестото чувство? – Ако беше развито, вие нямаше да се измъчвате от противоречията на живота. Който е развил шестото чувство в себе си, той има характера на Епиктета, един от старите гръцки философи. Без да е бил християнин, той прилагал Христовите принципи. Епиктет бил роб на един от римските патриции. Господарят му се отнасял грубо н жестоко с всичките си роби, също и с Епиктета. Той се чудел на неговия уравновесен характер. Един ден, в гнева си, господарят натиснал силно крака на Епиктета. Последният, без да изкаже протест, тихо и спокойно се обърнал към господаря си с думите: Господарю, не натискай крака ми, може да го счупиш. Тогава не ще бъда способен за работа. По-разгневен, господарят натиснал още по силно крака му и го счупил. Епиктет даже не охнал. Крайно изненадан от голямото самообладание на Епиктета, господарят му дал голяма сума и го освободил от робство. Епиктет отишъл в Гърция, дето се предал на умствена работа и се прочул като голям философ.

Днес всички хора роптаят, оплакват се от съдбата си. – Защо се оплакват? – Защото не са толкова силни като Епиктета. Те нямат нужното самообладание. Вие не сте бити като Епиктета. Оплакваш се, че животът ти е тежък, не можеш повече да търпиш. Дойде някоя сестра и се оплаква, че имало много работа в кухнята. Казвам й: Сестра, твоето положение не е по-тежко от зова на Епиктета. Студентка се оплаква, че няма подходяща среда. – И твоето положение не е по-лошо от това на Епиктета. Жена се оплаква от мъжа си. – И твоето положение не е по-лошо от това на Епиктета. Твоят господар, мъжът ти, не ти е счупил крака, както римският патриций на Епиктета. Мъж се оплаква от жена си. И на него казвам: Жена ти още не е счупила крака ти. Следователно, положението ти още не е толкова тежко. За мене казват, че съм търпелив. Тогава аз се запитвам: Аз ли съм Епиктет, а слушателите ми мои господари, или аз съм господар, а те – Епиктет. Едно от двете е вярно. Ако аз съм Епиктет, те с право се учудват на моето търпение. Ако те са Епиктет, тогава аз се учудвам на тяхното търпение. Ако аз съм слуга, като Епиктета, господарят ще счупи крака ми, след което ще ми даде известна сума и ще ме изпрати в родното ми място, да се занимавам с философия и да пиша книги.

Сега у вас трябва да се яви желание да проявите любовта си, не привидно, но съзнателно. Всеки момент да сте будни. Само така може да проявите любовта си. Ако не сте будни и се намирате в положението на Епиктета, ще кажете: Защо съдбата ни е толкова тежка? Защо Бог ни подложил на такива изпитния? Който роптае против съдбата си, няма да постигне нищо. Колкото и да роптаеш, ти си в ръцете на съдбата. Ти си в положението на детето, което е още в утробата на майка си. – Защо е там? – На този въпрос не може да се даде никакъв отговор. – Докога ще бъде там? – Докато се роди. Следователно, единственото нещо, което може да помогне на детето, е да излезе от утробата на майка си, т. е. да се роди. – Като се роди, добре ли ще му бъде? Ако детето не се роди навреме, ще умре и ще се лиши от добрите условия, които животът носи.

И на вас казвам: Вие сте заченати, вече сте в утробата на майка си. Ако се родите, добре ще ви бъде; ако не се родите, смърт ви очаква. – В утробата няма ли живот? – Там животът е временен, до девет месеца. След това ще излезете в широкия свят. Не си правете илюзии, че можете да живеете, както искате. Ако искате да се родите, ще живеете като Епиктет, в ограничителните условия. Това, което ви стяга, което ви мъчи и ограничава, представя утробата на майката, в която сте временно. Единственото спасение за вас е да се родите, да излезете на свобода. Вие сте още в затвора и се чудите, защо не дойдат ангели да ви освободят, да ви пеят, да ви разхождат по света. Как ще ви разхождат, когато сте още затворени? Щом вашата майка ви роди, вие ще бъдете свободни. До това време, всичко можете да очаквате. Може да стане някакво сътресение с вас, да пострадате. Някога бащата се кара с майката. Тя се вълнува, и вие се вълнувате отвътре. Искам да ви обърна вниманието на факта, че страданията хвърлят отпечатък външно и вътрешно върху човека. Същото е и с радостите. И те се отпечатват върху човека.

Казано е: „Ако не се родите отново, от Дух и вода, няма да влезете в Царството Божие.“ Затова дойде Христос, да освободи човечеството от страданията, греховете и мъчението. Каквото и да се говори, едно е важно: да дойде Божественото съзнание в човека, т. е. да се новороди. – Как може да се роди човек отново? – Този въпрос зададе и Никодим на Христа. Дълбока философия има в това. Христос запита Никодима: Ти си учител израелев, не знаеш ли това? И сега, както във времето на Никодима, много хора, влезли в пътя на Христа, още не разбират Христовото учение. Те търсят Христа по механичен начин. Те очакват такъв рай, какъвто сами си представят. Ако търсят обикновен рай, такъв на земята има. Ако търсят рай, какъвто съществува само в съзнанието на човека, те ще се намерят в такова положение, в каквото се намира животното, попаднало в един възвишен свят. Там живеят същества с високо съзнание, с висока култура. Как ще се разберете с тях? Все едно котката да попадне в общество на учени, културни хора. Като те срещне едно възвишено същество от другия свят, само ще те потупа по гърба, без да ти каже нещо. Ще го погледнеш и ще си кажеш: Този свят не е за мене. Ще си отида на земята, там е моето място. Така става и между вярващите. Като влезе някой между тях, послуша ги, какво говорят и, като не разбере нищо, казва: По-добре да си отида в света, между своите. Това учение не е за мене. – Да, това учение не е за слепи хора. То е само за онези, на които очите са отворени. Който има очи, всеки ден вижда все по-нови и красиви неща. Който не вижда, той се нуждае от човек, да го води. Иначе, остане ли сам на себе си, той всякога ще се спъва.

Казвате: Ние не разбираме тези работи. – За да ги разбирате и да работите свободно, вие трябва да сте развили шестото чувство в себе си. Христос казва: „Търсете, хлопайте, искайте“. Който може да изпълни този стих, той носи в себе си мощна сила, чрез която реализира всичко. Не е достатъчно само да хлопаме, но трябва да се развие Божественото в човека. То е онази пъпка на дървото, която трябва да цъфне, да върже и да даде плод. Не е достатъчно само да се сравнявате с окръжаващите, да мислите, че са по-добри от вас. Ако аз съм по-висок от вас, това е външно различие. – В какво отношение човек стои по-високо от вълка? – Че не яде овце по начина, по който вълкът ги яде. – В какво отношение човек е по-високо от овцата? – Че не оставя нечистотиите около себе си. – В какво отношение той е по-високо от козата? – Че не ходи да рови около къщите, не гризе младите клончета? – В какво отношение стои по високо от водата, от въздуха? – Водата работи подпочвено и руши; въздухът, като вятър, изкоренява дърветата. – В какво отношение човек е по-високо от огъня? – Че не изгаря къщите на хората. Обаче, и водата, и въздухът, и огънят имат своята добра страна. Огънят, например, търпи човека до известно време и после казва: От тебе човек не може да стане. Щом изгуби вяра в него, той запали къщата му и го прогони навън. Следователно, човек трябва да стои по-високо и от животните, и от растенията, както и от водата, въздуха и огъня, но само при едно условие – когато се пробуди Божественото съзнание в него. До това време, човек не трябва да мисли, че е слаб, грешен и да очаква спасение от Господа. Спасението и силата на човека е в това, че Бог го е направил по свой образ и подобие. Значи, Той е вложил в нас възможности. Като работи, човек върви в пътя, определен от Бога. Само така той може да придобие онова, което Бог е предвидил за него. Като учи и работи, това представя пособия, чрез които човек се домогва до великата цел на живота. Затова е нужен дълъг период от време. Така ще придобиете шестото чувство, чрез което ще влезете в онзи свят и ще го изучавате. Тогава ще кажете: „Слепи бяхме едно време, но сега прогледахме.“ Пред вас ще се открие широк, обширен свят, който ще ви зарадва. Казано е в Писанието: „Бог ще отнеме всяка скръб, всяко страдание от нас и ще изтрие сълзите ни.“ Тогава страданията ви ще се заместят с радост.

Сега на всички ви предстои нещо хубаво – да работите върху себе си. Това значи, да развивате вложеното във вас. Не казвам да вярвате в Бога или в Христа, като правоверните. Не ви давам никакви съвети. Вие знаете, как да работите върху себе си. Мнозина ще ви дават съвети, но с това нищо не се постига. Все едно учителят да даде една тема на ученика си, и ученикът, като я развие, да мисли, че е станал виден писател. За да стане знаменит учен или писател, той трябва да напише хиляди теми. Като стане виден писател, той няма да пише детински работи – съвсем други неща ще пише. Ще кажете, че това, което ви говоря, няма нищо общо със сегашния ви живот. – Не е там въпросът. Животът, във всички свои прояви, има нещо общо. Важно е, че е неприятно да се занимаваш с живота на самосъзнанието. Колкото пъти съм се докосвал до тази област на живота, всякога съм изпитвал нещо неприятно. Много пъти съм се заричал да не пипам този живот. Дето бутнеш, все мирише. Бутнеш млад – мирише; бутнеш стар – мирише; бутнеш богат или сиромах – мирише; учен или прост – мирише; свещеник, проповедник – пак мирише. Като вляза в дома на богатия, когато брои парите си, той веднага затваря касата си. Погледне ме недоверчиво и ме пита: Защо идеш? Кой си ти? Вляза в дома на проповедника, и той ме погледне с недоверие. Кой си ти? Какво е твоето верую: православен, евангелист или католик си? Учен ли си, или прост? Защо идеш тук? Кой те изпрати? Отивам при млада мома, тя бърза да се заключи. С това тя иска да ми каже: Аз имам свой възлюбен. Защо идеш при мене? – Аз не се интересувам от нея, нито от нейния възлюбен. Аз искам да видя как живее, да й помогна в нещо. Отивам при млада майка. Като ме види, тя веднага взима детенцето си на ръце, иска да ми каже, че освен детето, нищо друго не я интересува. И на нея искам да помогна, да й покажа, как се живее. Тя не знае, че детето й, нейната кукличка, ще умре, и тя ще страда.

Какъвто е външният живот на човека, такъв е и вътрешният. Често хората погребват своите най-добри мисли и чувства и после страдат – не знаят, как да живеят. Ще кажете, че сте учени, че вярвате в Бога. – Може да сте учени, да вярвате в Бога, да четете Библията и да ходите на църква, но пак ви липсва нещо. – Защо? – Не знаете, как да прилагате наученото. Каква полза, че сте слуга при добър господар, а не изпълнявате неговата воля? – Ние вярваме в Бога. – Изпълнявате ли Неговата воля? Имате ли Неговия характер? Живеете ли с Неговата мисъл? Ако не изпълнявате волята Му, каквото да правите, нищо няма да постигнете. Казват, че човек трябва да се покалугери. – И това не помага. Като не успява в живота си, най-после човек казва: Свободен съм да правя, каквото искам. – Не си свободен. Животът на земята е робство, както за хората, така и за животните. Виждате един добре загладен кон, добре подкован, но цял ден вози файтона на господаря си. Като свърши работата си, той влиза в конюшнята, широка, чиста и започва да яде. Въпреки това, бихте ли желали да бъдете в положението на този кон? Виждате един адвокат, че тича цял ден с папка в ръка, отива да защитава хората. Външно е свободен, но законът го ограничава. Вън от него той не може да говори. Виждате съдията седи на стола си, съди, подписва присъдите на хората. Питайте го, доволен ли е от положението си? Като се върне у дома си, нещо е недоволен. Той си казва: Днес подписах една смъртна присъда, но, дълбоко в себе си, не съм уверен във вината на този човек. Всички хора са недоволни, все им липсва нещо. Ако има един щастлив човек на земята, това съм аз.

Щастието не е нито в богатството, нито в знанието, нито в добродетелите. – В какво се крие щастието? – Не казвам. Важно е, че в известен момент аз нямам нужда от нищо. В даден момент, имам нужда от всичко. Когато дойдат страданията, аз нямам нужда от нищо. Когато дойдат радостите, тогава имам нужда от всичко. За скърбите и страданията съм затворен, затова нямам нужда от нищо. За радостите, обаче, съм отворен, затова имам нужда от всичко. Когато вън има буря, аз веднага затварям прозорците, вратите на къщата си, да не влиза прах. Щом мине бурята, отварям навсякъде. Когато мръква, пак затварям прозорците, вратите и се прибирам в стаята си. Щом изгрее слънцето, веднага вдигам пердетата, отварям прозорците и излизам вън. Който не разбира живота, прави точно обратното: като изгрее слънцето, затваря прозорците, пуща пердетата, да не избеляват дрехите. Щом залезе слънцето, той отваря прозорците и казва: Искам да подишам чист въздух. – И това не е лошо, и то е някаква философия, но не е философия на будния живот.

Под „отваряне на прозорците“, аз разбирам пробуждане на съзнанието. Лесно се казва, да отворите прозорците. Лесно е и да се отворят, но как ще отворите съзнанието си за Божествената светлина? Някога, при най-малкото усилие, вие сте в състояние да отворите прозорците си. Ако мислите, че за това са нужни големи усилия, вие се лъжете. Божественото иде при най-малкото усилие. Ако ви кажа да направите едно голямо усилие, ще намерите, че това е невъзможно. Но големите усилия не са за вас. Направете едно малко усилие, и Божественото ще ви посети. Затова е нужно да освободите съзнанието си от всичко, което ви смущава. Например, ти се смущаваш от крясъка на едно малко дете. Освободи се от него. Детето кряска, вика майка си. Ти си бил около него в това време, чул си крясъка му и се смущаваш. Нищо друго не ти остава, освен да се отдалечиш от него. Ти си бил свободен, чул си крясъка на детето. Вървя в гората и чувам рева на мечка. Трябва ли да се смущавам? Мечката не реве срещу мене. Тя е майка, някой задигнал мечето й, и тя реве. Комар кацнал на носа ми и свири. Той не се сърди на мене – гладът го мъчи. Пчела ме ужили. Тя няма нищо против мене, но, без да искам, съм застанал на пътя й. Ето защо, когато отивам при пчелите, ще си туря мрежа на лицето, ръкавици на ръцете и ще се разговарям с тях. Докато съм при пчелите и комарите, ще бъда булка, с було на главата си. Щом отида между разумни същества, ще сваля и булото, и ръкавиците. – Не искам вече да нося було и ръкавици. Това значи: Не искам вече да се женя. – Щом не искаш да се жениш, ще туриш настрана булото и ръкавиците и ще отидеш при разумните същества да се учиш от тях. Който иска да бъде богат, учен, силен, той се жени за богатството, за учението, за силата. Следователно, докато се жениш, ти си далеч от Царството Божие. За да влезеш в Царството Божие, трябва да се откажеш от богатството, от знанието, от силата. – Тогава да стана набожен. – И това не е нужно. За да влезе човек в Царството Божие, друго нещо се иска от него.

Време е човек да влезе в новия живот, да се проникне от новото, т. е. от Божественото съзнание. За да стане това, той трябва да е минал и през богатството, и през сиромашията; и през щастието и нещастието; и през знанието и невежеството. Някои от вас са минали през всичко, опитали са живота, но, въпреки това, се женят. Колко пъти досега сте се женили! И още колко пъти ще се жените! Не е лошо да се жени човек, но всяко нещо има край. Гледаш детето расте, развива се, става юноша, млад човек и, като стане 35-40 годишен, растенето спира – започват да се явяват малки бръчки на лицето – настъпва един наклон в него. На лицето на мъжа се явяват косми, започва да му расте брада. Лицето на жената е гладко, няма толкова косми. Това показва, че жената е по-умна от мъжа. Като не съзнава това, жената се стреми да стане мъж, да стане силна. Това значи, да стане космата. Неразбиране е това. Бъдещият човек ще се отличава по това, че няма да бъде космат: мъжът няма да има брада, а жената няма да има дълга коса. Веждите им ще бъдат тънки. Веждите са граница между човешкия и Божествения свят. Колкото повече се стремите към материалното, толкова по-дебели стават веждите. Те са барометър, по който определят състоянието на човека. Веждите показват, по какъв път е вървял човек, колко е извървял и колко още му остава. – Какви възможности се крият в човека? – Това не може лесно да се определи. Възможностите в човека са малки пъпчици, за които не може да се каже, ще се развият ли, или ще изсъхнат. Те са микроскопични, едва се виждат с просто око. Ако се огряват от слънцето, ще се развият в листа и клончета. Ако слънцето не ги вижда, ще изсъхнат.

И тъй, ако се излагате на Божествената светлина, вие можете да постигнете всичко, каквото желаете. Ако ви говоря, че трябва да се откажете от стария си живот, не съм прав. Не е нужно да напуснете този живот, но физическият живот трябва да стане слуга на Божествения. Самосъзнанието трябва да стане слуга на Божественото съзнание. Казва се, че човек ще умре. – Какво се разбира в Божествената наука под думата „смърт“? Под „смърт“ се разбира пълно подчинение на нисшето. – На какво да се подчини? – На висшето. Това не значи, че нисшето трябва да умре, но да се подчини на висшето. Каквото каже висшето, нисшето трябва да го изпълни. Това ще стане в бъдеще. Още сега трябва нисшето да се подчинява на висшето. Това не значи да се откажете от богатството. Напротив, богатството трябва да съществува. Човек може да се откаже само от един вид богатство – парите, но не и от богатството, изобщо. Не можеш да се откажеш от богатство на знания и на добродетели.

Аз се отдалечих от основния въпрос. Говорих ви много работи, като украшения на една дреха. Например, каква трябва да бъде дрехата, как да бъде ушита, с каква яка, с какви копчета и т. н. Ако аз бях жена, лесно щях да си ушия рокля, и то класическа. Сам щях да си я ушия, като тога. Платът ще бъде свободен, да пада на дипли, без много разкрояване. Искам да кажа, че човек се стреми към нещо съществено, а не към дрехи, рокли и други подобни. И външните неща са съществени, но има нещо по-съществено от тях. Например, най-същественото за гладния е хлябът. Щом се нахрани, той търси друго съществено. Ученикът се стреми към знанието – това е същественото за него. Щом придобие знанието, търси друго нещо съществено. Значи, същественото за човека се сменя постоянно, както и стремежът му.

Сегашният живот трябва да стане основа на бъдещето, но бъдещият живот ще произтича от Божествения. Сегашният живот е излязъл от самосъзнанието, поради което има нещо нечисто в него. Следователно, самосъзнанието се допуща временно, като временен филтър на живота. Щом дойдем до свръхсъзнанието, ще придобием истинския живот, в който няма мъчнотии и страдания. Някои писатели казват, че ще дойде ден, когато ще намерим щастието на земята. Те говорят, именно, за това време. Представете си, че имате тънък слух, чрез който възприемате само хубавите работи, а лошите не чувате. – Защо? – Защото имате бързо превозно средство. Ще се качите на него и ще се намерите далеч някъде. Вън е кално, но като си в автомобил или файтон, краката ти ще са чисти. Няма защо да се смущаваш, за 15 минути ще се намериш, дето желаеш. Животът на самосъзнанието е мъчен, но щом дойде Божественото съзнание, хората ще се кооперират за обща работа, както днес всички се стремят към коопериране. Там се влиза в общение със същества, които имат еднакво развитие. Тогава всяко същество ще е готово да ви услужи. Сега се намираме в общение със същества, от които всяко иска да вземе нещо от тебе: оттук вземе нещо, оттам – нещо, докато най-после и тебе задигне. В духовния свят е точно обратно. По какво се познава, че си в онзи свят? – По това, че си щастлив. Това показва, че си в света на щастието. Всички можете да имате такова щастие.

От всичко казано досега, ще вземете най-главното – другите неща ще турите в торбата си. Аз ви показвам пътя. Павел казва: „Сгодих се за Христа.“ Сгодяването подразбира приготвяне за раждане на новото съзнание. Това значи, че ще влезете в пътя на новото съзнание. Така ще се превърне самосъзнанието в свръхсъзнание. Новото съзнание ще превърне скърбите в радости, и нещастието в щастие. Там е спасението. Това означава идването на Христа в човека. Христос не може да живее у нас, ако ние нямаме ново съзнание. При старото съзнание Христос остава неразбран за нас. Той казва: „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище у вас.“ Новото жилище подразбира ново съзнание. Новото тяло е новото съзнание, с което ще се облече човек. То представя живота на безсмъртието. Това е новата задача, която ви предстои да разрешите. За да се разреши, нужно е да работите върху себе си. Казваш: Аз говоря с Господа, с Христа. – И аз говоря като вас, и аз зная много езици, но има един език, който трябва да изучавате.

Сега аз ви показвам пътя, по който трябва да вървите. Виждам, че сте хлопали на много врати, навсякъде хлопате. Знаете ли, по колко пъти трябва да се хлопа на Божествената врата? Някога ангелите са много заети; малки промеждутъци от времето им е свободно. Хлопайте тъкмо по това време, когато те са в почивка. Тогава съзнанието им е обърнато към хората. Не мислете, че ангелите могат всякога да се занимават с вас. Вие всякога ли мислите за растенията и животните? – Само някога мислите. Следователно, и вие трябва да спазвате това изключително време, когато ангелите могат да ви обърнат внимание. Писанието казва: „Търсете ме, когато съм близо до вас.“ Това показва, че съзнанието на Бога е отвлечено в друга област. У вас ще настане смут. Това чета по лицата ви. Казвате: Тази работа е мъчна. Какво сме придобили ние? Питам: Когато първият човек минаваше от животинско в човешко състояние и когато се пробуждаше в него самосъзнанието, изведнъж ли стана това? Когато първият човек сгреши, в този ден, именно, се роди самосъзнанието. Той се почувства гол. Голотата показва, че той се отделя от другите същества, не живее като тях, особен е. Втория ден, като съзна, че има нещо особено в него, той се засрами и избяга. Така той почувства своята слабост. Ако новороденото дете има съзнание за себе си, че е философ, като се види голо, ще се засрами. То ще си каже: Как така, майка ми да ме роди гол? По-скоро да ме убиеш, отколкото да се видя гол.

Раждането на човека подразбира проява на неговото самосъзнание. Затова детето вика и кряска. То съзнава, че се отделя в света, че се е родило в свят на противоположности – на радости и скърби, на зло и добро, на грях и на чист живот. То съзнава, че е в свят на противоречия. Много естествено, като ходиш в света на циганските тръни с боси крака, те няма да те жалят. Спасението е там – при новораждането краката трябва да се обуят. Тогава ние ще имаме точно обратния процес. Като се новородиш, ти ще почувстваш, че си облечен с най-хубави дрехи. Ще бъдеш свободен, радостен. Когато Адам се видя гол, почувства се унижен и потърси причината на това унижение. Той намери причината в жената. – Защо? – Защото не разбираше закона на самосъзнанието. Бог го изпъди вън, там да се учи, и му каза: Един ден ти пак ще се върнеш. – Кога? – Когато в тебе се роди ново съзнание. Тогава и ние ще влезем в рая, но не вече голи, а облечени. Павел казва: „Ако не се намерим голи.“ И ако у някои не се роди ново съзнание, т. е. ако не се роди от дух и вода, той пак ще бъде гол. Щом е гол, той ще излезе от рая и после пак ще се върне. Който знае, че не е гол, той ще се върне в рая. Това значи, че той е минал дългия път.

Сега, аз желая да се раждате вече облечени. Още две неща са важни за вас: търсене и хлопане. И то не само да хлопате, но да ви отворят и да чуете гласа: Влез! Петте разумни деви хлопаха, отвори им се и посрещнаха младоженеца. Петте неразумни деви хлопаха, но не им се отвори. Идването на младоженеца, това е новораждането, минаване в новото съзнание. Петте разумни деви имаха масло в маслениците си, а петте неразумни нямаха.

Две неща ви желая: Маслениците ви да са пълни с масло. Да не спите, но всякога да бъдете будни. Свещите ви да са запалени, та като дойде Божественото, веднага да влезете вътре. Само така ще разберете онази истина, за която ви говорих днес.

– Проявената любов на Духа, проявената мъдрост на Духа, проявената истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

11. Утринно Слово от Учителя, държано на 4 декември, 1932 г. София. – Изгрев.

Книги:

Новото съзнание

Ново разбиране (Утринни Слова. Година II (1932–1933). Том I. София, 1949)

12 беседи от 25 септември 1932 г. до 11 декември 1932 г.

Начало: 05:00

Аудио - чете Гергана Костадинова

Архивна единица

От книгата „Великата разумност“, 20 лекции на Младежкия окултен клас, 12-та година, т.I, (1932 г. - 1933 г.),

държани от Учителя П.Дънов, изд. София, 1949 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Великата разумност“, 20 лекции на Младежкия окултен клас, 12-та година, т.I, (1932 г. - 1933 г.),

държани от Учителя П.Дънов, Второ издание, 1994 г., "Хелиопол", 1994 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Т. м.

Тема за следния път: „Полза от съня“.

– Каква е разликата между постъпка, подтикната от истината, и постъпка, подтикната от лъжата? За да се определи вътрешната, субективната страна на живота, ние се ползваме от външния, обективния свят. – По какво се отличават дебелите и тънките линии? Как се измерват те? Някои си служат с паяжината като мярка. Където минава тънкият конец, дебелият не може да мине. Например слабият, тънкият човек, може да мине през тясно място, но дебелият не може. Обаче това, което дебелото въже може да направи, тънкото не може. С дебело въже може да извадиш най-малко десет килограма вода от кладенеца, но с тънкото въже не може. С тънък, фин конец може да ушиеш риза, но с дебело въже не може. Значи, за да разберете вътрешния живот, трябва да разберете външния. Между външния и вътрешния живот има известно отношение, както между тънкото и дебелото въже. Изобщо, между всички контрасти съществува отношение: между добро и зло, светлина и тъмнина. Казват за някого, че е нервен, а за друг, че е кротък. – По какво се различава нервният от кроткия? – По говора, по външните прояви. Нервният говори бързо, енергично, възбудено. Кроткият говори тихо, бавно, спокойно. Нервният движи мускулите на лицето си, маха с ръце, ходи от едно място на друго. Лицето на кроткия е спокойно, движенията му са равни, отмерени. Нервният е като вода, която тече по наклон, с шум и бучене. Кроткият е тих и спокоен като вода, която тече по равно място.

Питам: Коя вода е за предпочитане? Тихата и спокойна или бурната и пенлива? – Бурната вода произвежда повече енергия, повече работа, отколкото тихата и спокойна вода. Казват за някого, че е тих и спокоен. Добре е това, но каква работа може да свърши този човек? За друг казват, че е енергичен, буен. Да, но той върши работа. Обаче, ако буйна вода минава през една градина, тя ще отнесе всичко. Човечеството се нуждае от нови възгледи. Една от книгите на природата е завършена. Сега трябва да се открие нова книга. Ние виждаме в природата растения, камъни, реки, морета и всичко си обясняваме по различни начини. Има топли и студени въздушни течения. При топлото течение въздухът се изкачва нагоре, а при студеното – слиза надолу. Какво ще кажете за топлите и студени водни течения? Подчиняват ли се и те на същите закони, както въздушните течения? Коя вода е по-тежка: студената или топлата? Ще кажете, че студената вода е по-тежка от топлата. Доказано ли е това? Ето, геометриците и математиците доказват всичко. Например, доказано е в геометрията, че сборът от вътрешните ъгли на един триъгълник е равен на два прави ъгъла. Доказано е още, че срещу равни ъгли лежат равни страни. Можете ли да докажете и вие тези твърдения?

И тъй, за квадрата се казва, че всичките му ъгли са равни помежду си, следователно и страните му са равни. На какво е проекция правата линия? – Или на права, или на равнина. – В дадения случай равнината се приема като нещо дадено. Значи тя съществува. Правата линия, вън от равнината, не може да се проектира. – Тази равнина материална ли е? – Не е материална, но има своя видима страна. Значи в ума на геометрика съществува известна равнина и по образа на нея той я проектира и навън. В природата съществуват неизвестни, невидими плоскости. Ъгълът като мярка се прилага и в окултните науки: във физиогномията, френологията. Например Камперовият ъгъл, който е около 80° до 82°, е онзи ъгъл, отиващ от ухото до долната част на носа и от носа до брадата. Колкото по-голям е този ъгъл, толкова по-голяма е интелигентността на човека. Колкото на по-низша степен на развитие е човек, толкова по-малък е този ъгъл. Колкото по-издадени са челюстите, толкова по-малък е ъгълът.

Коя е причината за увеличаването или намаляването на този ъгъл? Когато майстор строи къща, той поставя съседните страни перпендикулярно една на друга. Така те са по-устойчиви, отколкото ако са наклонени една към друга. Когато правят свод на къщата, тук се прилагат повече криви линии, отколкото прави. Причината е същата – за по-голяма устойчивост. Така строят и мостовете и тежестта се разпределя по всички точки на кривата линия. Това са закони, които са спазени и при строежа на човешкото тяло. Казва се още, че човешката интелигентност е в зависимост от дължината на мозъчните нишки и от набраздяването на мозъчното вещество. Колкото по-дълги са нишките и по-набраздено мозъчното вещество, толкова по-интелигентен е човек.

Питам: Не е ли могла природата да направи човешката глава по-голяма, с повече мозъчно вещество в нея, а направила главата малка, та мозъкът да се набраздява. Какво ще кажете: Защо някой си прави колиба за живеене, а друг – цял дворец? Ще кажете, че единият разполага с повече пари, материали, работници, следователно може да направи по-голяма къща. На същото основание някои хора имат по-малки тела, а други по-големи. Запитвате ли се кои са съображенията на природата за това? За някои това са произволни неща. Всъщност това не е така. В строежа на човешкото лице е взела участие разумността. Виждате един човек дребен, с тесни рамене; друг – висок, с широки гърди. Когато природата е оставила тялото на някого на произвола, тя не е взела участие в строежа на неговото тяло. Онзи, който пръв взел участие в строежа на къщата, спазил всички закони. Същевременно той я измазал отвън и отвътре, поддържал е чистотата, но следните поколения, които са живели в тази къща, я занемарили. В случая природата не взема участие в нейната съдба. Обаче след време иде друго поколение, което се заема с поправяне на къщата. Оттук – оттам я постегнат и тя става удобна за живеене.

И тъй, строежите, в които природата взема участие, се отличават с голяма разумност. Тя строи и дава под наем своите постройки. В това отношение човек на земята е наемател, а не собственик на къщата, в която живее. Срещат се и собственици, но рядко. Как ще познаете кой е собственик и кой – наемател? – По това, как се отнасят към къщата. Собственикът поддържа къщата си в пълна изправност, а наемателят не се грижи за нея. Собственикът се грижи за къщата си, т.е. за своето тяло, пази го и казва:" Колко години работя за тази къща! Трябва да я държа в изправност." Наемателят яде и пие, не иска да знае за тялото си и казва: "Утре ще го напусна, няма защо да мисля толкова." – Това са общи заключения. Казваш:" Не се грижа за тялото си."– Много естествено, не си собственик. Собственикът не мисли така.

Някой се оплаква, че паметта му е слаба. – Оправи тази инсталация. – Това не е моя работа. – Ами чия? – На дядо и прадядо ми. Казва се за тях, че паметта им била слаба. Аз, който вървя по мъжка линия на рода, също имам слаба памет. – Ти си вече трето поколение. Твой дълг е да работиш за усилване на паметта си. Ако младото поколение не работи за изправяне на своето лошо наследство, никой друг не може да му помогне. Казваш:" Природата си играла с мене, такъв ме е създала." Не се заблуждавай! Човек не е играчка на природата. Ако беше така, човек е сериозна, сложна играчка. Ако от сегашния човек, отклонил се от правия път, се съди за работата на природата, заключенията ви ще бъдат неверни. Затова и псалмопевецът е казал: „Чудно и страшно е създаден човек!“И естествениците са дошли до същото заключение. За да се види истинският образ на човека, създаден по образ и подобие на Бога, сегашният човек трябва да работи върху себе си, за да се върне в правия път. Какви методи знаете за усилване на паметта?

Сега ще се отклоня от въпроса. Искам да обърна вниманието ви върху правата мисъл. Казваш:,, Искам да работя, без да ми се плаща." – Това е крива мисъл. Не може да работиш и да не ти се плаща. Напишеш едно заявление – ще ти платят. Ушиеш една дреха – ще ти платят. Градиш къща – ще ти платят. Как ще ти платят, не е важно. – Няма ли поне една работа, за която не се плаща? – Има. Не само, че никой не ти плаща, но като свършиш тази работа, ти сам се задължаваш да дадеш нещо. – Коя е тази работа? – Храненето. Ти ядеш по три пъти на ден, свършваш известна работа и отгоре на това пак ти плащаш. Като се нахраниш, казваш:" Доволен съм от тази работа, макар че отгоре на това платих." Ето начин за уреждане на социалните въпроси. Ще работиш, ще платиш и ще бъдеш доволен от работата си. Значи, някъде ще ти плащат; някъде ти сам ще плащаш за работата, която си свършил, и ще бъдеш доволен от живота си. Какво чувство ще изпиташ, ако гостилничарят каже, че ще ти даде ядене без пари? – Ще се обидиш, защото той погледнал на тебе като на беден.

Разумната природа в своята дейност, си е служила и продължава да си служи със специфични методи, които хората трябва да изучават. Във формите, които създала, тя е имала предвид и формата на човека. Тази форма още не е завършена, понеже, като изменил отношенията си към природата, човек несъзнателно й противодействал. За да му помага, той трябва да събуди любовта си към нея. Иначе той ще минава и заминава край нея, но тя ще стои пред него мълчалива като философ. Срещаш един философ, искаш съвет от него. Той те погледне и продължава пътя си, не се интересува от тебе. Ти тичаш подир него, плачеш, молиш му се, най-после той се спира и те пита:" Защо плачеш?" –" Баща ми умря." Като човек, който търси причините и последствията на нещата, философът пита: "Коя е причината за неговата смърт?" – "Яде сливи и умря." – Той не е умрял, а се задавил. Отива в дома му, бръква в гърлото на бащата и така го спасил, като му казал: "Бъди внимателен, като ядеш сливи." По същия начин и природата е готова да обърне внимание на човека, ако той е готов да измени отношенията си към нея.

И тъй, бъдете готови да събудите Божественото в себе си, за да ви помогне то, като ви разкрие някои тайни. Изправете отношенията си към разумната природа. Че човек се отклонил от пътя, че не живее съобразно великите закони, природата не се интересува от него. Благодарение на това хората са свободни; благодарение на това те грешат. Например човек спи и става от сън, без да спазва времето за това. Млекопитаещите знаят кога да спят и кога да стават от сън, а човек не знае. Той не знае кога да работи и кога да почива. Човек не знае колко време да употреби за ядене. Някой яде бързо, за 10 – 15 минути се нахрани. Друг се нахрани за 20 минути; трети за половин, един час. Има различни книги върху яденето, но те са далеч от законите на природата. Какво мисли тя по този въпрос, малцина знаят. Мислите ли, че природата одобрява кухнята на сегашните хора? – Тя е създала плодовете, зеленчуците като готова храна за хората. Но като не знаят как да ги използват, те ги варят, пържат, слагат им различни подправки. Но вместо полза, тази храна им причинява вреда. После се оплакваш, че те боли стомах. – Защо те боли стомахът? – Не си ял, както трябва. Ял си плодове и след това си пил вода. След плодове никога не пий нито студена, нито топла вода. Преди ядене може да пиеш вода, но веднага след ядене не се позволява. Ако не спазваш това правило, ще страдаш. Сега ще направя един извод. Вземам квадрата като поле, в което действа сърцето. Не можеш да разбереш сърцето, докато не разбереш квадрата. В него има четири прави ъгъла – центрове на живота: два положителни и два отрицателни. Като прекараме последователно двата диагонала в квадрата, получаваме четири правоъгълни триъгълника.

Задача на човека е да намери разумността, скрита в сърцето. Посяваш семена върху квадрата като плоскост. Те ще израстат, ако грее Слънцето и изпраща лъчите си. Значи на сърцето могат да виреят само онези семена, които се огряват от Слънцето, т.е. от светлината на ума. Той представя триъгълника върху горната страна на квадрата (фиг.1 ).

Сърцето и умът са двете системи в човешкия организъм. Сърцето представя симпатичната нервна система, а умът – мозъчната, т.е. главната нервна система. Функциите на тези системи се допълват взаимно. Всяко изпълнено желание в човека става отрицателно. След време това желание отново става положително – неизпълнено желание. Ако служи само на сърцето си, без участието на ума, човек нищо не може да постигне. Сърцето е област, върху която работи умът. А умът не може да се проведе без сърцето. Значи, сърцето е област за проява на ума, а умът е област за проява на сърцето. Чувствата пък са материал, с който работи умът. Правите линии, плоскостите в природата имат отношение към чувствата. Когато кажеш, че се намираш на плоскост, подразбирам, че си в затруднение; забъркал си се в чувствата си, откъдето умът ще те извади.

Някой иска да знае своето бъдеще. – Много лесно може да го научи. Достатъчно е да отиде при един астролог, той ще му каже всичко. Като разгледа данните – датата на раждането – годината, месеца, деня, часа и минутата, лесно може да му се направи хороскоп. После ще отиде при един физиономист, който ще разгледа чертите на лицето му, формата и големината на очите, ушите, носа, устата и ще каже какво му предстои да мине. Най-после ще отиде при един хиромант, който по линиите на ръцете ще определи какви са сърцето, умът и волята му. Това са общи заключения, но все пак може да се определи характерът на човека. Ще кажат за някого, че е сприхав, за друг – щедър, за трети – скъперник. Някой се занимава с дребните работи в живота. За пет пари той е готов да се скара с приятеля си. Друг пък е крайно разпилян. Това не значи, че първият е скъперник, а вторият щедър. Във всеки човек има освен отрицателни и положителни черти, които взаимно се компенсират. Както виждате, астрологията, френологията, физиогномията, хиромантията са окултни науки, които определят живота и характера на човека. Обаче има гадатели и гадателки, които гледат на боб, на карти, на кафе. Ще дойде една баба да ти гледа на боб: нареди бобовите зрънца по две, по три, вглежда се в тях и говори.

Като ученици вие трябва да се изучавате, да познавате характера си, за да се предпазвате от своите слабости и отрицателни черти. Седиш си тих и спокоен. Неочаквано дойде при тебе един твой познат и ти пошепне нещо на ухото. Ти веднага ставаш от мястото си, кипваш и започваш да викаш.

Смешно е една дума, казана на ухото ти, да произведе такава реакция в тебе! Коя е причината, че човек веднага кипва? Кое в него се сърди? Обаче природата е вложила в човека сили, които противодействат на гнева. Те се крият в неговия ум. Като започне да мисли, човек постепенно се успокоява. – Кога господарят се сърди на слугата си? Ако слугата се изпъчи пред господаря си и заеме горда поза, господарят непременно ще се ядоса. – Защо? – Не е свойствено на слугата да заема положението на господар. Да се държи гордо, със съзнание за себе си, това е свойствено на господаря. Обаче слугата трябва да бъде смирен. Рече ли да се постави на мястото на господаря си, той ще му каже:" Хайде вън! Твоето място не е тук." Каква поза заема професорът? Как започва той лекцията си? Може ли някой от вас да покаже как се държи професорът? Има хора, които добре имитират другите:едни схващат смешната страна в човека, а други – общите черти и движения. Когато професорът преподава, застава на известно разстояние от студентите, с лявата страна към дъската, а с дясната – към тях. Така той въдворява тишина и започва да говори. Гласът му е мек, хармоничен, самоуверен. Той има вяра в себе си, разполага със знания и приковава вниманието на студентите си. Той прилича на онзи певец, който пее добре, издига гласа си, а с това владее и публиката.

Изучавайте нещата, както са в природата, без никакво преувеличаване и намаляване. Казваш за някого, че има права мисъл. – Как се познава правата мисъл? – Тя звучи като музикален тон. Кой е най-ниският тон? Колко трептения прави основният тон в секундата? Певецът взима верни и чисти тонове, когато всеки тон трепти толкова време, колкото трептения, всъщност, съдържа той. Гласните струни също взимат участие при говора и пеенето. От значение за гласа е съкращаването и удължаването на тези струни. Изобщо, говорът, пеенето имат отношение към човешката мисъл.

Всяко движение, всяка проява в човека има отношение към неговото вътрешно естество. Не е безразлично как се ръкуваш с хората. Когато се ръкуваш с човек, когато обичаш, ти подаваш ръката си енергично, живо. Ако не обичаш даден човек, ти се ръкуваш с него вяло, безжизнено. Природата обича онези движения, чрез които се предава живот и енергия. Природата обича красивите движения. Под „природа“разбирам разумните същества, които са взели участие в съграждането на разумния свят. Веднъж създаден този свят, разумните същества отправят вниманието си другаде, привидно не се интересуват от нас. Ние се молим, викаме ги, но никакъв глас, никакъв отговор. Ти викаш, молиш се, звъниш, но разумното същество отсъства, никой не ти отговаря.

– Какво се иска от човека? – Да изучава и долавя онези моменти, когато разумните същества взимат участие в неговия живот. Добрият живот на човека се заключава в това, да се домогне до онзи момент на истинска работа. Не всякога можеш да свършиш работата си, както желаеш. Даже видни учени, военоначалници, управници, мъчно могат да прозрят и схванат онзи момент, когато разумните същества са готови да им помагат. Ще ви дам следния съвет: Не изучавайте окултните науки без помощта на разумните същества. Ако искате да придобиете вътрешна светлина, свържете се с тях и тогава изучавайте окултизма. Иначе, ще придобиете известно знание, но относително. Ще кажеш за някого, че е много справедлив. Това не е достатъчно. Важно е, колко е справедлив. За друг ще кажеш, че е много съвестен. – Колко е съвестен? Всяка способност, всяко чувство в човека има предел на своето развитие. Лесно е да кажеш, че известен човек може да ти бъде приятел. – Това е въпрос. Има хора, у които приятелското чувство е силно развито, въпреки това, те не могат да се сприятеляват с всички хора.

Работете върху Божественото начало в себе си, за да се прояви то. Например умът е Божествена проява. Без ума ти не можеш да разпределяш нещата правилно. Имаш кон, който товариш повече, отколкото той може да носи. Това показва, че не мислиш, умът ти не взима участие в тази работа. Щом не работиш с ума си и конят ще бъде недоволен от тебе. Обичаш някого повече от другите хора. Това показва, че не си справедлив. Какво ще придобиеш от твоята любов? Някои майки, с голямата си любов, развалят децата си. Ако любовта им е малка, децата се осакатяват, липсва им нещо. Ще обичаш толкова, колкото е нужно – ни повече, ни по-малко. Това се отнася до възпитанието и самовъзпитанието. Като се самовъзпитава, човек трябва да се храни правилно. Иначе, ще изпадне в егоизъм. Да бъдеш егоист, това значи, да обичаш себе си повече от другите. Това е крайност. Друга крайност е да се обичаш по-малко от другите. Ще се пазите от голямата любов и голямото безлюбие – двете крайности в живота. Колкото е опасно едното, толкова опасно е и другото. Казваш: Аз съм алтруист към всички. – И към вълците? Да бъдеш алтруист към вълците, това значи, да ги храниш с овце, да се размножават, а овцете да страдат. Ако си алтруист към овцете, ще ги водиш на добра паша, но пашата ще страда. Кое е за предпочитане: Да бъдеш алтруист към вълците, или към овцете? Ако пък искаш да накараш овцете да станат месоядци, а вълците – тревопасни, какво ще постигнеш? Вълкът вече е наследил месоядството, не може лесно да се измени, да стане тревопасно животно. Той е станал вълк, именно, поради месоядството. Първоначално, вълкът имал друга форма, не като сегашната. И змията първоначално имала друга форма. Това са отвлечени въпроси, които нямат нищо общо с вашия живот. Повечето от вас се интересуват да имат една стая с легло, маса, два стола, книги и да имат работа, колкото да изкарват прехраната си. – Че и вълкът мисли за прехраната си. По какво се отличава човек от вълка?

Сега ще дойдем до въпроса, колко часа дневно трябва да работи човек. По този въпрос и до днес спорят. Едни работят много, други – малко. На този въпрос природата е отговорила още при създаването на човека. Тя съставила сборник от правила и методи за правилно живеене и го оставила на разположение на първия човек. Сегашният човек трябва да се върне в първоначалното си състояние, да намери сборника, съставен от разумните същества. Там всичко е написано. Да се върнеш към първото състояние, това значи, да се върнеш към разумната природа. В нея е написано даже и времето, когато може да ходиш на гости. Определено е също и времето за учене, за работа, за почивка. Англичанинът има особено отношение към гостите. Той може да има 10 души гости, но дойде ли момента, когато трябва да свърши известна работа, той напуща всичко и излиза, без да се извинява. Той счита, че гостите са дошли не на време. Отвреме – навреме поглежда часовника си и като види, че определеният час е дошъл, той напуща гостите си. И те трябва да знаят, че той е дал обещание, което ще изпълни. Как постъпва българинът с гостите си? – Като му дойдат гости, те седят по един – два часа и той не може да ги остави. После се оплаква, че му дошли гости, задържали го и не могъл да си свърши определената работа. Той казва: Отиде времето ми! Казвам: Вземи книгата си и учи, докато дойде определеният час. Мнозина искат да знаят, защо природата е създала човека така, а не иначе. Оставете този въпрос настрана; не се занимавайте с него. Отиваш на училище, не знаеш, какъв предмет ще се преподава, а имаш желание да изучаваш всички предмети, предвидени в програмата.

Природата е наредила твоята програма, ще я следваш неотклонно. Ти искаш да пишеш хубави стихове, да станеш голям поет, виден философ или певец, а не знаеш още да четеш. Това са задачи, които ще дойдат впоследствие. Първо, ти ще бъдеш обикновен поет, музикант или философ, а после ще станеш виден поет, музикант, философ; после ще се занимаваш с въпроса, как е създаден човек. Това е далечна задача. Който е създал човека, Той знае това. Обикновените хора нищо не знаят по това. Който е създал машината, той знае, как е направена тя. За него, всяка част на машината е изчислена до милиметри. Онзи, който не е създал машината, и да работи с нея, той не я познава в подробности. Един ден машината спира да работи. Като не я познава, той не може да я поправи, за да тръгне наново. Такива промени стават и в човешкия характер.

Коя е основната мисъл на днешната лекция? – Човек трябва да изучава в подробности онова, което природата е вложила в него. После, при всички условия, в които живее, да прави усилия да ги преодолее. Ако условията са добри, да ги използва разумно; ако са лоши и му противодействат, да работи, за да ги превъзмогне. Някога ще имаш плюс резултат, някога – минус. Ще мислиш, ще работиш, докато дойдеш до триъгълника, над квадрата. – Какво е триъгълникът? – Той представя бащата, майката и детето. По какво се отличава детето от родителите си? – То е хипотенузата, а родителите – двата катета в триъгълника. Така, именно, родителите образуват правия ъгъл, а детето лежи срещу този ъгъл, като образува права, която съответствува на правия ъгъл. Двата катети, свързани с хипотенузата, осмислят нещата. Значи, хипотенузата затваря енергиите в самия триъгълник. Оттук излиза теоремата на Питагор: „Квадратът, построен на хипотенузата, е равен на сбора от квадратите, построени на катетите“. С други думи казано: качествата на родителите са равни на качествата на детето и обратно – качествата на детето са равни на качествата на бащата и на майката.

Едно дете, нормално родено, съдържа всички качества на родителите си. От една страна, то има характера на баща си, от друга – ума на майка си. На това се дължи неговата сила. Когато детето заплаче, майката и бащата веднага скачат на крак. Значи, силата на детето е равна на силата на бащата и майката заедно. То заповядва, те изпълняват. Ако детето загуби силата си, тогава майката и бащата започват да го възпитават с пръчицата. Следователно, грехът не е нищо друго, освен загуба на някои от чертите на майката и на бащата. Тогава и правият ъгъл в триъгълника изгубва големината си – вече не е прав. И хипотенузата се изменя; и тя няма вече същото отношение, както по-рано; няма и същото място. Питагоровата теорема е валидна само при триъгълник с прав ъгъл, в който е запазено отношението между хипотенузата и катетите. Тази теорема е вярна и в органическия свят, където, при един разумен баща и разумна майка, отношенията са правилни. При глупав баща и глупава майка, отношенията се нарушават. Когато човек е разумен, тогава той има катети. Това е закон.

Една постъпка може да бъде силна или красива, когато умът и сърцето са на мястото си. Ако умът и сърцето ви не са на мястото, не може да става въпрос за постижения. Следователно, постиженията са в зависимост от постъпките. Животът на бащата и на майката се проявяват чрез детето. Само детето дава импулс или поле, където майката и бащата могат да се проявят. Ако детето, в даден момент, не съдържа качествата на баща си и на майка си, те ще се безпокоят за него. – Защо ще се безпокоят? – Защото то не изявява качествата на своите родители. Този закон е верен и по отношение на мислите и чувствата. Ако вашият ум се разсейва и скита от едно място на друго, тогава и постъпките ви няма да бъдат правилни. Същото се отнася и до сърцето.

Като знаете това, постъпвайте добре, за да не спъвате мислите и чувствата си. За да се постъпва добре, нужни са усилия, а усилието е нещо разумно. Колкото и малка да е една постъпка, човек трябва да бъде доволен от нея. Красивата постъпка внася подтик в ума и сърцето на човека. Тя му отваря път към светлината. Който не обръща внимание на постъпките си, всякога се намира в затруднения. Тогава, естествено е да питаш, защо светът е създаден така. Първоначално, светът е бил създаден правилно, с цел да се работи и учи. Мисли за постъпките си, без да се страхуваш от тях. Преди да си извършил една постъпка, пръв ти трябва да си доволен от нея и да я изявиш навън. Ако си доволен от постъпката си, направи я. Само реализираната добра постъпка представя отлична мисъл и отлично желание – отлично чувство. Без постъпка мислите и желанията в човека нямат сила, нямат цена.

– Само светлият път на мъдростта води към истината.

– В истината е скрит животът.

11. Лекция от Учителя, държана на 2 декември, 1932 г.

София – Изгрев.

Зависимост в природата

Великата разумност (София, 1998)

20 беседи от 23 септември 1932 г. до 10 февруари 1933 г.

Начало: 05:00

1932_12_02 Зависимост в природата.pdf

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

От книгата „Новата мисъл“, 15 лекции на общия окултен клас,

12-та година, т. I (1932-1933 г.), изд. София, 1947 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Новата мисъл“, 47 лекции на общия окултен клас,

12-та година, (1932-1933 г.),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Размишление.

Светските хора се стремят към знание, искат да бъдат учени. Това се постига мъчно. Трябва да се учи. Религиозните хора се стремят към светост. За да схваща нещата правилно, ученият се нуждае от интуиция, т.е. от вътрешно разбиране. И религиозният се нуждае от интуиция. Ученият и светски човек казва, че има външна светлина; религиозният казва, че има вътрешна светлина. По това се различава богатият от бедния. Богатият има повече външна светлина, а бедният – повече вътрешна светлина. Обаче, трябва да се избере среден път между външната и вътрешната светлина. За това се иска разумност. Онзи човек е разумен, който върви от причини към последствия и от последствия към причини. Казваш: Животът е лош, хората са лоши. – Това е последствие. Причината за твоите възгледи за живота и хората се дължи на условията: или си гладен, или нямаш пари. Кажеш ли, че животът е добър, и хората – добри, това се дължи пак на условията: сит си, здрав си, или имаш пари на разположение. И животните менят възгледите си според условията: когато са гладни, светът е лош за тях; когато се нахранят, светът става добър.

Казвам: Докато живее по светски начин, човек се ръководи от няколко центъра на главата: един от тези центрове е зад ушите, а другият – в задната част на мозъка, в тила. Докато живее в центъра зад ушите си, човек всякога е готов да се бие. Когото срещне, може да го удари в носа. Най-малката обида го кара да се бие. Ако живее в задната част на главата, той е като птичката: прави си къщичка, събира се с роднини и приятели, с които прекарва весел и безгрижен живот. Като стане религиозен, човек започва да живее повече в центъра на главата си, където са моралните чувства. Той нарича това религия, а всъщност, е чувстване. Докато умът не се наложи на сърцето, човек ходи в крив път. Много хора вярват в Бога, но много от тях са избити все за Бога. Четете църковната история на народите, да видите, колко хора е избила католическата черква, само за това, че не са католици. Всички казват, че човек трябва да бъде религиозен. Ако само религиозното чувство може да спаси хората, разбирам. Но човек трябва да бъде същевременно разумен, да разбира нещата, да търси техните причини и последствия. Щом се прояви умът в човека, спасението веднага ще дойде.

Закон е: Не можеш да убиеш човека, или да извършиш някакво престъпление, докато мислиш; щом престанеш да мислиш, ти губиш равновесието на своя живот. Щом започнеш да живееш с ума си и да си недоволен от нещо, ще знаеш, че първо на себе си вредиш. Така нарушаваш законите на природата. Какво ще постигнеш, ако си недоволен от левия или десния крак? Каквото и да казваш за тях, ще разбереш, че и двата крака са еднакво важни. Каквото и да правиш, ще разбереш, че умът върши най-важната работа. Той е Божественото в човека, което го ръководи. И сърцето върши своята работа. Както умът, така и сърцето имат своя произход в далечното минало. Всеки от тях има своя опитност от миналото. Пътят, по който са минали, е път на специализация, потребна само за своето време. За новите времена тя не е потребна. Например, ти имаш известно чувстване, че ще се облечеш с нова дреха за Великден.

Докато мислиш, че ще имаш на разположение тази дреха, ти си доволен. Мислиш, че като облечеш новата дреха, светът ще се подобри. Според мене, като се облечеш хубаво, нито по-богат ще станеш, нито по-силен, нито по-умен. Обаче, ти си доволен от новата си дреха. Започваш да мислиш, че е станала някаква промяна с тебе. Станала е една промяна в тебе, но външните условия ни най-малко не са се променили. Това не показва, че условията трябва да се игнорират. Първо се търси същественото в живота, а после – несъщественото.

Кое е същественото в живота? – Растенето, развитието. То носи светлина, то е човешкият ум. Според някои, той е наречен Божественият Дух. Под „Дух” се разбира нещо особено, нещо неразбрано. Колкото по-неразбрана е една дума, толкова по-далечен е нейният произход. Колкото по-далеч от нас стои един предмет, толкова по-неясен е той; колкото повече се приближава, толкова е по-ясен. Така е неясен и произходът на ума, на Духа. Какъв е произходът на Аз'а? Това е цяла наука, цяла история. Азът е движение около себе си, движение в кръг. Кръгът е емблема на нещо. Учените, великите посветени винаги са означавали вселената с кръг. В него се съдържат всички възможности за посветения. Затова кръгът е наречен „космически зародиш” или „космическо яйце”. От това яйце се е образувала вселената.

И тъй, който не разбира понятието „кръг”, казва: Как е възможно, вселената да се е образувала от яйце? Това яйце символизира кръга. След време, кръгът се разпуква и пилето излиза навън. То представя буквата „у” – с двата крака нагоре. Същото се отнася и за човека. В тази буква се крият такива сили, които изкарват човека от ограниченото състояние в свободно. С това те създават в него подтик за движение и мисъл. Когато знакът се обърне надолу, той представлява човека в движение. Тогава човек излиза от условията на буквата „О”. Обаче, за да излезе от тия условия, той трябва да мисли. Затова се изискват специални условия. И животните се нуждаят от такива условия. Птиците проявяват своята интелигентност, когато снасят яйцата си: те си правят гнезда, постилат ги вътре, приготвят си полог и се готвят да мътят. В тази работа, те взимат под внимание светлината, топлината. Без тези условия, яйцето може да се изложи на големи неприятности и на много неприятели. През това време, в тях работи умът, а не чувствата. За да направи гнездото си на едно или на друго място, птичката е мислила дълго време. Тя избира най-безопасното място и там прави гнездото си. Щом нареди тази работа, тя не мисли вече. За обикновените си работи, птиците се ръководят от чувствата.

Под „животно” разбирам само неговата форма, но не и съдържанието. Зад всяко животно работи едно разумно същество. В бъдеще, всяко животно ще стои на по-висока степен на развитие, отколкото е сега. Как ще стане това развитие, не е известно. Важно е, че и в животните има скрити възможности за развитие. Чудно е, че учените и досега още не могат да направят разлика в интелигентността на животните. Всяка форма отговаря на развитието на животното. Следователно, и птицата е животно, и слонът е животно. Обаче, голяма е разликата в интелигентността на птицата и на слона. Дойдем ли до човешката форма, виждаме, колко сложна е тя. Това говори за големите способности и възможности, които се крият в човека. В някои животни, чувствата са в спящо състояние. Например, овцата, пчелата, нямат такива чувства, като кучето. Ако се движиш много около кошера, пчелата ще забие жилото си и ще те отстрани. Тя е сприхава, бързо действа. Някога постъпва кавалерски: мине веднъж-дваж край тебе, бутне те, да не й пречиш. Останеш ли и след това при кошера, тя ще те ужили. Вие се смеете на пчелата, но постъпвате като нея: вадите жилото си, забивате го дълбоко и казвате. Нека знае, кой съм. Защо забивате жилото си? Пречел ви някой. Казвате му веднъж-дваж да се махне от пътя ви и, ако не послуша, свивате се, нахокате се един-друг и продължавате работата си.

Какво представя кошерът в човека? Това е неговото неразумно сърце, в което бушуват ред отрицателни чувства. Щом някой ти препятства в работата, ти се настройваш срещу него, набиеш го и, като се успокоиш, казваш:

Този човек не върви в Божествения път. – Ами ти вървиш ли в този път? Като ви наблюдавам, аз мисля върху въпроса, кой върви в Божествения път, и кой не върви. Че се молиш по три пъти на ден, това не показва, че си в правия път. Ти си беден, нямаш средства, молиш се да се подобри положението ти. Твоята молитва е користна. Друг се моли за нещо и, като не получи отговор, отказва се от Бога, става безверник. И тази молитва е користна. Вяра, която се ръководи от чувствата, е едно нещо; вяра, която се ръководи от мисълта, е друго нещо. Истинската вяра има отношение към ума, а не към сърцето. Докато се подаваш на чувствата, това е вярване, а не вяра. Вярването е подобно на леда. Щом изгрее слънцето, ледът почва да се топи. Ще го търсиш и няма да го намериш. Какво ще кажете тогава за своята вяра?

Като говоря за живота на чувствата, аз не ги отричам, но казвам, че този живот е подложен на постоянни промени. Когато стане религиозен, човек започва да мисли за Бога, за духовния свят. Ако не мисли правилно и не е привикнал да мисли, кръвта нахлува в малкия мозък, където са страстите и обикновените чувства. В него се събужда половата дейност и той се поддава на неестествени чувства. Вместо възвишената любов, вместо чувство към Бога, той преживява особени чувства, които нарича Божествени. Така той сам се заблуждава. За да не изпада в низшата област на чувствата, човек трябва да мисли. Низшите чувства нищо не допринасят. Това е духовно пиянство. Като влезе в кръчмата и религиозният пие – плаща, пие – плаща, докато обеднее. Пазете се от духовното пиянство, както се пазите от пиене на спиртни питиета. Човешката, личната любов води към това пиянство. Областта на нейното действие е малкият мозък. Обичаш някого, защото е богат. Това е користна любов. Обичаш го, защото е здрав, силен. И това е користна любов.

Ако направите психологически анализ на своите чувства, ще се убедите, че те нищо не допринасят. Те водят човека в света на промените. Днес чувства едно нещо, утре – друго. По-силните чувства заличават по-слабите, както силната вода завлича слабата. Колкото и да е буйна реката, това е живот на чувства, не е живот на ума. Това не е реалният живот. Реалният живот не е нито в твърдото, нито в течното, нито във въздухообразното вещество, нито в светлината. Това са условия за реалността. За да разберете проявите на ума, трябва да ги изолирате от всички материални светове. Докато разглеждаш ума от света на твърдата материя, нищо не си разбрал. Твърдата материя е условие, а условията не представят реалността. Казвате за някого: Той е сух като въздуха. Значи, той е силен човек. Не е така. Сухият човек е повече топъл, отколкото силен. Където има сухота, триенето е по-голямо, образува се по-вече топлина. Където има по-малко сухота, там влагата е голяма. Като ученици, изучавайте състоянията на материята, да видите, на какви чувства отговарят. Твърдото вещество отговаря на твърдостта в човека. Това чувство се намира горе на главата, в областта на моралните чувства. На това чувство се дължи устойчивостта на човека. Устойчивият е твърд в своите убеждения. Сега, като говоря за твърдостта, като морално чувство, имам предвид участието на ума. Без него нищо не се постига.

Как може да си помага човек в живота? – Чрез мисълта. Като мисли, той ще се освободи от лошите условия в които се намира. Ако си твърд и не мислиш, ще останеш на едно място и кой как мине, ще се блъска в тебе. Днес ще се блъскат в тебе, утре ще се блъскат, докато един ден изчезнеш от мястото си. И това не е лошо, защото, в края на краищата, ще започнеш да мислиш право. Питаш се: Защо тези хора се блъскат в мене? – Много просто, вечер е, не виждат хората. Това е една причина. Има и друга причина: направил си къща край реката. Щом дойде проливен дъжд, реката приижда и отнася и къщата, и градината ти. После се питаш: Защо Бог допусна това нещастие? Защо реката отнесе къщата ми? Така разсъждава обикновеният човек. Обаче, умният се запитва: Защо направих къщата си толкова близо до реката? Човекът на ума мисли по един начин, а човекът на сърцето – по друг начин. Той си казва: Макар че къщата ми е близо до реката, Бог ще помисли за мене, ще ме спаси.

В средните векове, един от холандските крале щял да плати с живота си, благодарение на своята крива мисъл. Един от придворните му, голям ласкател, винаги ласкаел краля. Казвал му: Ти си единственият човек в света, пред когото всичко отстъпва. И природните стихии отстъпват пред тебе. Достатъчно е да кажеш една дума, за да ти се подчинят. Един ден кралят заповядал да му построят дворец на брега на морето, отблизо да се любува на неговата красота. При една буря, кралят излязъл с трона си на самия бряг, да наблюдава, как бушуват вълните. Придворните били около него и, като виждали, как вълните се надигат и удрят брега, съветвали краля да отстъпи от мястото си, да не го завлекат вълните. Той не слушал никого. С вдигната нагоре ръка, той казвал: Заповядвам на вълните да отстъпят навътре! Никакъв отговор. Морето все повече бушувало. – Ваше величество, говорели придворните, вие трябва да отстъпите. Най-после, той ги послушал. Отдръпнал се навътре в сушата и така се спасил.

Сега и вие, като този крал, мислите, че вашият възлюбен ще изпълнява заповедите ви. Лъжете се! Като този цар ще отстъпите пред прилива. Трябва ли да се сърдите на прилива, че върши своята работа? Досега младата булка не е виждала сърдит своя възлюбен. Един ден той зафучи, кипне, после се извинява, но в нея нещо се счупва. Тя казва:

Как е възможно, този, когото обичам, да се проявява така лошо! Аз пък се чудя на друго нещо: Как може младата булка да не разбира тези неща! Млади булки има и между хората, и между животните. Гледам, на едно дърво две птички си гугукат, разговарят се. Булката иска едно, младоженецът – друго. И те не се разбират. И между пчелите е същото. Царицата е тяхната булка. Там културата е съвсем друга. Има една царица и много търтеи; те бръмчат, обикалят около нея. Всеки гледа да й се хареса. Царицата ги оглежда, докато си избере един между тях.

Като говоря така за младата булка, питате: Какво нещо е любовта? Вие не можете да разберете любовта, докато умът ви не се прояви. Любовта има особен произход, а не както хората си представят. Ако мислят, че това, което преживяват, е любов, те са на крив път. В истинската любов няма положителни и отрицателни черти. В любовта няма никакви смени и промени. Там не може да се говори за приятно и неприятно чувство. Ти сменяш дрехата си. Защо? – За да се освободиш от калта на старата дреха. Трябва да смениш старата си риза с нова. Умът налага тази смяна. Ако не смениш ризата си, ще се натъкнеш на болезнени състояния. Щом е така, слушай ума си, който отдалеч предупреждава. Казвате: Да бъдем религиозни! Религиозността не показва, че човек е умен и разбира Божиите пътища. Това е само едно добро разположение на ума. На религиозния може да разчиташ. Той е дал ума си в услуга на Божественото. Не направи ли това, той е нещастен човек. Той е фанатик, готов да убие човека в името на Бога. Фанатикът има особено разбиране за Бога. Като мине покрай касата на богатия, той казва: Това са Божии пари, и аз имам право на тях. Мине край една градина и казва на градинаря: Това са Божии плодове и аз имам право на тях. И апашът сваля дрехата от гърба ти и казва: Аз имам право на тази дреха! Христос казва: „Ако имаш две ризи, дай едната на бедния”. Това значи: Ако имам на гърба си една риза и друга в ръцете си, втората трябва да дам на онзи, който няма нищо. Трябва ли той насила да вземе ризата от ръцете ти? Ако срещна апаш, вместо да чакам да ме насилва, доброволно ще му я дам. Това значи ум. Христос изразява това чрез стиха: „Спогаждай се с противника си, докато си още на път”. Не чакай да те турят в затвор, че тогава да се примиряваш. Запитай противника си: Какво искаш? – Дрехите ми. – Заповядай, вземи ги! И ти може да носиш дрехи като моите.

Религиозните още не познават закона за примиряването, за доброволното даване. Те не знаят, какво може да направи Господ. Те се молят, получават някакъв отговор на молитвата си и мислят, че Бог им отговорил. Не, за да ви отговори Бог, трябва да бъдете най-умните, най-добрите хора. За мене, поне, е така. Аз зная, че за да ми отговори Бог на молитвата, трябва да бъда най-умният, най-добрият човек. Не съм ли такъв, много време ще трябва да се моля, за да получа отговор. Аз се водя от следното: Тръгна ли на път, никога не мисля за превозното средство, но си представям, какво мога сам да направя в дадения случай. Пътувал съм с религиозни хора и слушам да казват:

Бог ще помисли за нас. Това е криво мислене. Значи, Бог ще помисли за тях, ще им даде всичко наготово, а те ще ядат и пият. Аз зная, че още преди слизането ми на земята, Бог е помислил всичко за мене. Но аз трябва да бъда умен, да намеря това, което е определено за мене и да го използвам правилно. Това не значи, че в света няма помисъл, но ти, като човек, като разумно същество, трябва да действаш правилно. Вървя с един религиозен и край нас минава една кола. Той казва: Сега Бог ще каже на коларя да ни вземе. – Възможно е, но може и да не ни вземе. Коларят минава край нас, казва ни добър ден и си отминава. -Чудно нещо! Този колар не слуша Господа. – Не, други хора са го пазарили, той не е свободен. След това минава друга кола. Религиозният казва: Тази кола ще ни вземе. Обаче, и тази кола минава и заминава, без да ни вземе. – Чудно нещо! И този не слуша Господа. Минава трета кола, спира се. Религиозният казва: Ех, най-после послуша Господа. Коларят пита: Имате ли пари? – Нямаме. За Господа! – Аз се нуждая от пари, не мога да работя за Господа. И на мене Господ не дава току-тъй. – Знаеш ли, какво те чака на онзи свят? – Не искам да зная за онзи свят. Аз мисля за този свят. Като отида на онзи свят, тогава ще мисля. Ако имате пари, ще ви кача на колата. Най-после, аз постъпвам умно. Изваждам една звонкова монета и казвам: Коларя, когото срещнем сега, той ще изпълни Божията воля. Той отдалеч ни вижда, съглежда монетата и казва: Заповядайте на колата. – Най-после духът влезе в този колар. – Не, аз вкарах златния дух в него. Аз, умният човек, мога да спра всеки колар на пътя му и да го накарам да ни заведе до определеното място. И апашът може да постъпи така, но по друг начин. Той изважда револвера от джоба си и заставя коларя да го заведе, където иска. Много просто, ако не иска, с живота си ще плати. Добрият човек работи с ума си, а апашът – с револвера си. Коларят, като заведе апаша на определеното място, въздъхва свободно и казва:

Благодаря на Бога, че не ме уби. Казвам: В човешкия живот тези неща стават всеки ден.

Често хората стават играчка на своите чувства и, въпреки това, мислят, че са свободни. Те са дотолкова свободни, доколкото е свободен коларят в ръцете на въоръжения апаш. Щом види револвера, коларят е готов да кара апаша, където му заповядва. Религиозният не си служи с насилие. Той трябва да познава, дали един колар е готов да му услужи, или не. Ако коларят е положителен тип, религиозният трябва да бъде отрицателен. Ако и двамата са положителни, ще се отблъснат. Как ще постъпи коларят, ако срещне на пътя си една красива мома? Тя го спира, усмихва му се и казва: Моля ти се, може ли да ме заведеш донякъде с колата си? Той веднага спира колата и я поканва да се качи. Тя се усмихва, благодари и се качва на колата. Казваш: Добре е да бъде човек красив. – Добре е да си красив, но още по-добре е, ако можеш да се преобразяваш, да вземеш формата на красивата мома. Мислите ли, че Бог е направил човека красив? Колкото Бог е облякъл богатия в хубави и нови дрехи, толкова е направил и човека красив. Ред поколения, вашите деди и прадеди са живели с идеята за красота и днес са предали красотата и на вас. Питам: Коя е причината, вашите къщи да бъдат големи, с широки прозорци, с добре инсталирано осветление? Това се дължи на желанието ви да имате повече светлина, да бъдете здрави и красиви, да живеете добре.

Сега, като ме слушате да говоря така, казвате: Чудно нещо, ние мислим, че Бог за всичко е промислил, че Той има предвид нашето щастие, а излиза друго нещо! Ако мислите, че всичко в живота ви е наредено от Бога, защо едни хора са богати, а други бедни? Защо едни къщи са големи, светли, с широки прозорци, а други са малки и тъмни? Може ли да кажете, че Бог е несправедлив? Богатият е бил по-умен и практичен, затова се е наредил по-добре от бедния. Бог не се интересува от това. Той е дал на човека дарби и способности, и всеки се нарежда според това, което е обработил. Ако не беше така, щяхте да изпаднете в друго противоречие. Казвате: Защо Бог допуска убийството? – Това е човешка работа. Казано е в Писанието: „Не убивай!” Човек е пристъпил този закон, сам го е нарушил и сам трябва да го изправи. Защо човек не предвижда, че ще го убият? Защото не предвижда, че ще го обидят? Най-малкото побутване е в състояние да го обиди. Щом е толкова чувствителен, трябва да предвижда всичко, което ще му се случи и да го избягва.

Коя е причината за противоречията в живота? Това се дължи на факта, че умът малко работи. Щом умът работи малко и способностите се развиват мъчно. Днес хората са разединени, всеки мисли за себе си. Ако могат да се обединят, умът им ще работи повече, ще им дойде на помощ. Тогава ще дойде истинската култура и хората ще се почувстват братя. Докато всеки мисли само за себе си, да стане велик, той не е на прав път. Същото се отнася и до отделните държави и народи. Америка, Англия, Франция, Германия, Русия искат да бъдат велики. Колкото и да се силят, не могат лесно да станат велики. И България иска да стане велика. Много години ще бъде такава, каквато е днес. По-велика не може да стане. Накъде ще се разширява България? С какво ще постигне желанието си? Със сила не се става велик; със знание, с богатство – също. Ето, евреите са много богати, но могат ли да вземат Палестина с пари? – Не могат. Някои мислят, че всичко се постига с пари и със сила, но остават излъгани. Според мене, нещата се постигат чрез моралните чувства, свързани с ума. Магическата сила в човека е неговият ум; той е свещената пръчица. Той е най-големият помощник на човека. Щом впрегнеш ума си на работа, той веднага използва чувствата и взаимно почват да работят. Ако умът не работи, човек се движи в тъмнина. Умът е красивата мома или красивият момък, които използва силата си за разумна работа. И най-бедният, ако има светъл и прозорлив ум, всякога ще използва най-слабите възможности и условия. Като срещне красива мома и види, че се нуждае от някаква подкрепа, той веднага й се притича на помощ. Тя спира вниманието си на него, оценява интелигентността му и го възнаграждава със своето внимание. Един ден той среща същата мома на кон, но се случва малко нещастие с нея. Конят се подхлъзва. Момъкът веднага се спуска, хваща юздата на коня. Момата се учудва на смелостта на момъка и му благодари.

Сега и на вас казвам: Ако се подхлъзне вашият кон или препуска, хванете юздите му. Така ще спасите царската дъщеря. Коя е царската дъщеря? – Това е вашата разумност. Тя се е качила на вашия кон и вие трябва да я пазите. Ако се поддадете на чувствата си, конете ще хукнат да бягат и ще хвърлят царската дъщеря на земята. Дръжте здраво юздите на вашите коне! Казваш: Страхувам се да не ме прегази конят. – Няма защо да се страхуваш. – Ще ме убие някой! – Кажи си: Нямам неприятели, няма защо да ме убиват. Може да убият човека само тогава, когато го считат за опасен. Щом не прави пакости, никой не може да го убие. Умният, добрият човек никога не убива. Той разполага с вътрешно знание и сила в себе си и с тях се справя. Неразумният, като се намери пред опасност, не знае накъде да върви – навсякъде вижда опасност. Ако има самообладание, ще се отбие от пътя си и ще избегне опасността. И лъв да срещнеш, ако си разумен, ще се справиш с него. Лъвът представя лошите условия на живота. Не викай, не роптай против лошите условия, но направи им път да минат, без да те засегнат. Как се справят негрите с дивите зверове? Те имат начини за укротяване на животните.

Син се оплаква от баща си, че не го обичал, че го пъдел от къщата си и решил да се самоубие. Ето какъв съвет давам на този син: Иди при баща си и майка си, целуни им ръка, прегърни ги и поговори с тях. Помоли се да те извинят и въпросът ще се разреши. Така постъпват умът и разумното сърце; Има ли нещо унизително в това? Тази постъпка ще отвори сърцето на майката и на бащата и те ще отстъпят. И религиозните често казват, че Бог не ги обича, не иска да приеме молитвата им. Какво струва да се помолиш на Господа и да му дадеш сърцето си? Защо не изпълниш Божията воля? Ето как ще си отвориш пътя към Бога. Той знае, че си добър и способен син и можеш да вършиш Неговата работа. Ако си готов да вършиш Божията воля, знай, че Той всякога ще те приеме и ще те послуша. Една чистосърдечна дума, отправена към Бога, е в сила да те освободи от всички противоречия. Отивай при Бога с ума си, за да имаш Неговото внимание.

Мнозина от вас се стремят към новия път, а вървят по стария. Старото е път на любовните писма. Какво е съдържанието на тези писма? Момъкът пише на момата: Откак те видях, не мога да спя спокойно. Животът изгуби смисъл за мене. Красивата мома представя света, а красивият момък – това си ти, който искаш да се ожениш за красивата мома, т.е. светът. Тя е много горда. Като те погледне, ти се смразяваш. Може да й пишеш и сто писма, но като опита ума ти и разбере съдържанието му, тя ти дава пътя. Когато ме питат, вярвам ли в Бога, отговарям: С този въпрос още не съм се занимавал. Той е висок въпрос, не е за мене. С какво се занимаваш тогава? – С билки, които имат лечебно действие. Лекувам охтиката и други болести. Занимавам се с малки работи. Що се отнася до въпроса за Бога, това е далечна работа. След това, аз разказвам какво представя науката за лекуването и на какъв закон се подчинява. Разказвам, кога и как тревите са добили своето лечебно действие. Като се разговарям така с хората, разбирам, какво мислят. Те не подозират, че аз лекувам с Божествената сила, а не с външни билки. – Какво е Божествената сила? – Това, което знае, как да употребява силите и да се ползва от тях, то е Божественото в човека. Това е Господ, Който всеки момент помага. Няма изключение в човешкия живот, когато Бог да не е отговорил на всеки зов. Това става всякога, когато човек върви по Божиите закони. Така е било с всички велики хора.

Когато човек наруши един Божествен закон, Бог не го слуша вече. Щом забележите това, прегледайте живота си, да видите, къде сте постъпили неправилно, или кой Божествен закон е нарушен. Рисуваш една картина. Мине някой край тебе, погледне картината и казва: Носът не е нарисуван, както трябва. Отивам при картината и поправям носа. Дойде втори и казва: Очите не са нарисувани, както трябва. Дойде трети: Веждите не са правилни. Брадата не била, както трябва; ушите не били, както трябва. Мине известно време, дойде четвърти и казва: Носът не е добре предаден, очите не са верни. – Повече не поправям! – Ама по-рано беше по-добре нарисувано. – Повече не поправям! Не се лъжа вече! Аз зная, че сутринната светлина не може да бъде по-силна от обедната. Сега е обяд. Никой не може да докаже, че обедната светлина е по-слаба от сутринната. Ще дойде някой да ми доказва, че едно време той бил по-добър, отколкото сега. – Това е крива философия, криво чувстване. Едно време, ти правеше по-големи грешки, отколкото сега, но тогава минаваше за светия. – Чист живот водех. – Ти водеше чист живот, защото не беше облечен в дрехи. Тогава беше обвит само в една риза, но сега ризата ти е изцапана. Сега искам да те изпитам, колко си чист и здрав. Искам да опитам, като те изпера, дали твоята риза ще издържи. Ако се изпере добре и остане здрава, ти си добър човек. Ако се скъса, преди да се изпере, ти си лош човек. За ония, които не искат да се поправят, аз казвам: Това е риза, която не иска да пусне кирта си.

Казваш: Аз не искам да изменям възгледите си. – Ти още нямаш възгледи. – Знаеш ли, какво понятие имам за Бога? – Какво е твоето понятие? – Аз мисля, че Бог е абсолютен, че Той изпълва цялото пространство, че всичко в света става по Негова воля. – Ако е така, ти защо си куц? Може ли, щом всичко става по Божията воля, Той да заповяда на някого да те бие, за да окуцееш? Така не се говори. – Аз зная, че Бог е абсолютен. – Аз пък не зная това. Зная още, че Бог е без начало и без край. – Според мене, всяко нещо е без начало и без край, когато започва добре и свършва добре. Щом започва зле и свършва зле, то има начало, има и край. Започваш една работа, питам те, какво е нейното начало? – Лошо. – Краят й? – Лош. – Тази работа има и начало и край. Където доброто е и в началото и в края, там действа разумността. Срещам една баба, която се оплаква от живота: Обичах едного, но не ме дадоха на него. За да покажа, че съм недоволна, аз взех друг, когото също родителите ми не искаха. – Твоята работа има начало, има и край.

Помни: Докато живеещ в света на промените, всяко нещо ще има начало и край. Щом влезеш в Божествения свят, където няма промени, там нещата са без начало и без край. Като знаете това, лесно ще се освобождавате от мъчнотиите си. Казвате: Нашият живот е щастлив. И преди вас е имало щастливи хора, но работите не вървят добре нито в тяхно време, нито във ваше време. – Защо? Друг е въпросът, ако казвате, че Божественият живот носи щастие. Не е било и няма да бъде, Божественият живот да не носи щастие на хората. Щом дойдете до този живот, ще знаете, че там нещата нямат начало, нямат и край. Следователно, когато в ума ви влезе мисълта за Божественото, ще си го представяте като обширен свят без никакви противоречия. Докато имате противоречия, вие сте в ограничения свят, в света на вечните промени.

Сегашните хора имат някаква философия за живота, но тя е философия без приложение. Едно говорят, друго вършат. Това е живот с начало и край. Раждаш се, това е началото; умираш, това е краят. Щастлив си, това е началото; нещастен си, това е краят. И обратно: нещастен си, това е началото; щастлив си, това е краят. Това е преходният живот. – Защо е така? – На този въпрос не може да се отговори. – Защо съм нещастен? – Така трябва да бъде. -Защо съм щастлив? – Така трябва да бъде. Каквито обяснения и да ви се дадат, въпросите ще останат пак неясни. На едно колело са закачени две кофи. Колелото се върти: едната кофа се върти, другата се изпразва. Каквото и да правите, все едно и също нещо ще става: празнене и пълнене. Дали ще се пълниш, или изпразваш, все ще се движиш. – Защо е така? – Така е, другояче не може. – Не може ли да не се черпи вода чрез колелото? – Може, но трябва да бъдеш умен, съобразителен, да прекараш канализация в къщата си. Ще докараш вода от Рила в градината си и ще я напояваш. Значи, вие се нуждаете от нова канализация, при която да си докарате чиста вода от планината.

Сега, аз трябва да ви говоря тихо, спокойно, без никаква заинтересованост. Ако съм заинтересуван от нещо, не мога да говоря истината. Не искам да ви убеждавам да вярвате на това, което говоря. Искам да се ползвате от вашата опитност. Минахте и още минавате през стария живот. Направете опит сега, да влезете в новия живот. Досега обработвахте градината си по стария начин. Какво научихте? Според мене, научихте радостта и скръбта: ако днес се радвате, утре ви чака скръб. Плачеш, че си изгубил богатството си, мъжа си, детето си. Аз съм умен, утешавам те. Изпращам ти една голяма сума, и ти се зарадваш. Днес си скръбен, на другия ден – радостен. Аз зная, защо си радостен. Аз съм причина за това. Същият аз мога да те направя нещастен. Обичаш една мома, ще се жениш за нея. Пиша на момата едно писмо, че не трябва да се ожени за тебе, не си схождате. Ако те вземе, ще бъде нещастна. Тя веднага връща пръстена ти и се отказва от тебе. Ето твоето нещастие! Питам: Има ли нещо лошо, че момата е напуснала момъка? Това е все едно, че събличаш старата си дреха и я туряш настрана. Какво лошо има в това? Обувките ти са скъсани, събуваш ги и тръгваш бос. Има ли нещо лошо в това? Краката ти ще се освежат на чистия въздух. Мислите ли, че е щастлив онзи, който носи кожено палто и кожени обувки? Нещастие е за човека да одира кожите на животните и да се облича с тях. Между моите и вашите дрехи има само една разлика – в широчината. Аз нося по-широки дрехи, да минава повече въздух, да се проветрява тялото ми. Чрез въздуха приемам повече влага. Ако влагата се намали, увеличава се сухотата. Нито голяма влага, нито голяма сухота, нито голяма твърдост! Влагата си има своето място; сухотата си има своето място; твърдостта си има своето място. Всяко нещо е ценно на своето място и на своето време.

До какво заключение дойдохме сега? – До никакво. Аз не искам да ви убеждавам да станете вярващи. Аз си оставам вярващ, а вие – безверници. Докато нещата не ви се докажат, и вие сами не се убедите в истината, останете си на своето. Докато не дойдете до вътрешен опит и сами не се убедите, дръжте се за своето верую. Ще направим опит с това, в което вие вярвате, и с това, в което аз вярвам, да видим резултата на старото и новото. Въпреки това, вие сте опитали стария живот. Остава да опитате новия живот. – Как ще го опитаме? – Като прекарате в градината си нова канализация.

Един проповедник говорил пред едно събрание за Господа. След проповедта си той казал: Братя, да съберем една сума в името на Господа за бедните. Събрали около хиляда лева. На същото събрание се явил един цигулар – виртуоз и започнал да свири. Веднага събрали десет хиляди лева. Той не искал пари нито за Господа, нито за себе си -свирил от любов към музиката. Музиката, като Божествена. проява, отваря сърцата на хората и те щедро дават. Бог говори чрез музиката, чрез знанието, чрез красотата. На тяхна страна са силата и правото. Това, което в даден случай те убеждава в нещо, то е право. Някога една дума произвежда по-голям ефект, отколкото цели изречения. Това не значи, че вярванията, които имате сега, са криви. Това са вярвания на променливия живот. След като остареете и заминете за другия свят и вярванията ви ще си заминат.

Променливият свят прилича на красивите паунови пера. Паунът разпери крилата си, обърне се на една страна:

Тър-тър-тър; разпери ги на друга страна: тър-тър-тър! Един ден те се изменят, от ден на ден стават все по-лоши. Какво остава от пауна? Поне глас да има! Той не е никакъв певец. И даром да дава концерт, никога не бих отишъл да го слушам. За едно пауново перо бих дал и сто лева, но за един негов тон не давам нито стотинка.

И тъй, ще се измени светът на пауните, на петлите, на пуяците и ще остане в нас само светът на чистата мисъл.

Тогава ще кажем: Всичко, създадено от Бога, е разумно. Неразумното не е от Бога. Всички мисли, чувства и постъпки, в които няма измяна, нито промяна, са Божествени. Обаче, мисли, чувства и постъпки, които се изменят, са човешки. Следователно, трябва да знаете, какво съдържа Божественото, и какво – човешкото. И човешкото не е лошо, но на него не може да се разчита, освен при известни условия. Божественото работи през всички времена и епохи, на Него всякога може да се разчита. В човешкото ние се очароваме и разочароваме, а в Божественото се насърчаваме и очароваме. Само Божественото открива пътя към великото бъдеще. Човешкото казва: Заеми първото място. Божественото казва: Вземи последното място. И аз ви казвам: Стойте на последните места. Ако си на първо място и къщата в която си влязъл гори, мъчно ще излезеш от пожара. Ако си на последно място, пръв ще излезеш вън. Затова е казано в Писанието: „Първите ще бъдат последни, а последните – първи”. Практично е да заемаш последно място. И тогава, като те поканят на угощение, домакинът на къщата ще каже: Моля, вземи първото място. 0т Божествено гледище, добре е всякога да бъдеш последен. Бъди последен богат; бъди последен учен. Само така ще имаш условия, да бъдеш един ден пръв. Докато не заемеш последно място, никога няма да се освободиш от противоречията. Това се отнася и до стари, и до млади. Въпреки това, старият казва: Какво беше едно време, какво е сега! Нищо не ми остана! Можех да стана и министър, но бях глупав.

Каква е разликата между бедния и богатия? И двамата умират по един и същ начин. Бедният занасят на гробищата с проста кола и го опява един поп; богатият занасят с хубава кола и го опяват няколко попа. На гроба на бедния поставят дървен кръст, а на богатия – камен кръст и паметник. Аз се отказвам и от двете неща. Желая сам да отивам на гробищата, и сам да се връщам. Други да ме носят на гробищата, да ме опяват и да ме оставят там, без да мога сам да се върна, благодаря за такива почести. Аз се отказвам от царски погребални коли. Да ви пази Господ от такова тържество! И на вас казвам: Не искам никакви тържества, никакви почести.

Т. м.

11 Лекция от Учителя, държана на 30 ноември, 1932 г. София – Изгрев.

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата "Ново разбиране", утринни слова, година II, (1932-1933),

издадена 1949 г., София - Изгрев

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Ново разбиране", утринни слова, година II, (1932-1933),

издание на ИК"Жануа'98", 2010 г.,

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Сеятелят", утринни слова, година II, (1932-1933),

Издателство „Бяло Братство“, 2012

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Размишление.

Ще прочета 10 гл. от Матея.

Само живият може да говори нещо за себе си; мъртвият всякога мълчи. Живият се интересува от всичко; мъртвият от нищо не се интересува. Живият се стреми да разреши всички въпроси; мъртвият няма никакъв стремеж. От дълбока древност досега, в разните школи са преподавали закона за мълчанието. Обаче, в западните школи малцина са изучавали този закон. Малцина знаят, кога човек трябва да мълчи. Соломон е казал, че и глупавият, като мълчи, минава за умен. Бедният, като не харчи, няма условия да забогатее. Значи, той мълчи. Ако всеки ден отива при бакалина да му говори и да иска нещо от него, той пак няма да успее. И с говоренето нищо не постига. Бакалинът му казва: Само на богатия давам. Ако бедният се откаже от благата на богатия, сам се лишава от условията да забогатее. В дадения случай, аз наричам бакалин онзи, който осиромашава, т. е. продава непотребни работи. Най-големият бакалин в света е злото. То е необходимост в живота. Няма човек в света, който да не е купувал от този бакалин. В него се намира всичко: захар, ориз, сол, дърва, въглища, дрехи, обувки, шапки, материали за строеж, книги – какво ли не. Дето и да отидеш, той навсякъде има клонове. Той е първият бакалин в света – най-старата фирма. Вторият бакалин, втората фирма е доброто. Едва сега хората започват да се запознават с него и ходят в неговата бакалница. И той е отворил навсякъде клонове. Бакалинът на злото не гледа с добро око на бакалина на доброто. На него му е неприятно, защото част от неговите клиенти го изоставят, отиват да пазаруват от бакалина на доброто – конкуренция има в материалите.

Сега аз изяснявам това, което става дълбоко в човешкото естество. Ако някой от вас е бакалин, ще помисли, че това се отнася до него. Не е така. Какво човек мисли, е едно, какво всъщност трябва да бъде, е друго. Човек трябва да бъде такъв, какъвто е в действителност, а не такъв, какъвто не е. В даден случай, мисълта на човека трябва да бъде такава, каквато е, а не, каквато не е. Ако не е така, човек ще се занимава с другите хора и ще каже, че не е като тях. Ако взимате сегашните хора като образец на поведение, не зная, докъде ще стигнете. Онова, на което хората могат да те поучат, то не е тяхно, то е взето отнякъде. То е чуждо. Под „чуждо“ разбирам „неестествените неща“. Те нямат истинско приложение в живота. Неестественото знание е чуждо, изкуствено. Например, козметиката. Дегизирате лицето си според модата. Обличате се по един или друг начин, пак според модата. Това е нещо изкуствено. Питам: Какво може да придобиете от това? Допусни, че си голям майстор в мазане и чистене на къщата си. Ако отлично измажеш и изчистиш къщата си, а не можеш да се справиш със своята вътрешна чистота, колко струва външната ти чистота? Вън лицето ти е красиво, добре дегизирано. Какво ти струва тази красота и чистота, ако душата ти отвътре е окаляна?

Какво ни струва мнението на хората, че сме добри, а нехаем за мнението на невидимия свят. Ако нямате доброто мнение на разумните, невидимите същества, вие всякога ще изпадате в противоречия. Ще кажете, че можете да живеете и без мнението на хората. – Така е. Всяко нещо е на своето време и място. Например, можеш ли да убедиш младата мома, която ще се жени, че няма нужда от бяла рокля и бели обувки? Колкото и да й говориш за скромно облекло, тя няма да се съгласи. Тя знае, какво й е нужно за дадения случай. Може ли тя да се нарече булка, без бяла рокля и венец на главата? Тя има пълно право да се облече като булка. Външната бяла рокля е един договор за нея. Ако един договор не се изпълни съгласно всички клаузи на закона, той няма сила. Ако младата булка е добре облечена отвън, а не и отвътре, т. е. не е добра домакиня, според изискванията на дома, тя няма да се хареса на свекъра и свекървата. Още на другия ден ще й кажат: Булка, облечи домашната си рокля и омеси една бяла погача. Ако младата булка, като свали бялата си рокля и облече всекидневната, не може да омеси хляба и да наготви, тя не е булка. В нейното лице очакват да видят добра работничка, да работи с любов, т. е. без пари. Другите работници, които идат отвън, работят с пари, а тя е длъжна да работи без пари. Казано й е, според договора, че ще живее щастливо, но дали ще излезе така, това е въпрос. Ако върши добре работата си, всички казват: Добра е нашата булка. Господ здраве да й дава. Такова чедо като нея, не сме виждали. Ако не знае да работи, свекърът и свекървата постоянно ще казват: Изгоря нашето момче, не струва булката.

Аз превеждам нещата, както са в действителност. Считам, че правя верни преводи. Същото става и в духовния живот. Външният, физическият живот е отражение на духовния. Като влезеш в духовния свят и станеш последовател на едно учение, ти си онази добра работна снаха, която чисти, маже, готви. Ако не живееш добре, ти си онази мързелива снаха, от която свекърът и свекървата, роднините не са доволни – всички се оплакват от нея. От единия до другия край на живота съществува един и същ порядък. И снахата, за да се избави от тази непоносима критика, казва на мъжа си: Не ми се живее вече в тази къща. Искам да живея далеч оттук, да мирясам. Ако не ми направиш къща, далеч от вашите, ще те напусна и ще се върна при майка си и баща си. Тук не може вече да се живее. Аз не съм научена на такъв живот. И погледнеш, този млад човек напусне бащиния си дом, вземе жена си и отива да работи в чужбина. Някога работата му тръгва напред, някога не върви. Това става и в духовния свят. Когато човек не може да изпълни порядъка, който съществува в бащиния му дом, той го напуща и си образува свой дом. Във всяко религиозно общество има такива, които напущат обществото и ги наричат отцепници. Те не са отцепници, но снахата не може да живее при старите и отива в друга къща. – Защо напуща къщата? – Защото правилата на свекъра и свекървата я ограничават.

Аз изнасям тези сравнения из живота. Съществуват две положения в живота: при едното положение, свекърът и свекървата са прави, а снахата и синът й не са прави; при другото положение, снахата и синът са прави, а свекърът и свекървата не са прави. Умната и добра снаха се отнася почтително със старите; тя им угажда, спретната, работна е. Те са доволни от нея, направят й нова къща. Завеждат я в новата къща и казват: В тази къща вие ще живеете. Когато свекърът и свекървата са сприхави и придирчиви, те отделят една малка стаичка за младите и им държат сметка за всичко. Тогава животът на младите е несносен. Аз наричам това положение „живот по буквата“. Когато искаш да изпълниш волята Божия по закон, никога не можеш да угодиш на свекър и свекърва. Единственото нещо, което може да те освободи от закона, е да изклинчиш от него, да го обиколиш по някакъв начин.

И в Библията има примери, от които се вижда, че каквито жертви да правиш, не можеш да угодиш на свекър и свекърва. Невъзможно е снахата да угоди на онази „мърморка“ свекърва. Тя си има свои клаузи. Обаче, някога и снахата прекисва хляба. Тя не пере дрехите, както трябва, а свекървата само ходи подир нея и търси недостатъците й. Казвате: Как е възможно снахата да живее с такава свекърва? Какво трябва да прави тя? Някога съседките казват на снахата: Бягай, излез далеч от този дом. Твоята свекърва е много опърничава жена. Има и други отношения между снахата и старите. Там работи законът на любовта. Там свекърът и свекървата са разумни. Те оставят снахата свободна. Снахата и синът са разбрани, и всички живеят добре. Следователно, докато живеем по закон, никога не можем да угодим на хората. Щом живеем по любов, на всички можем да угодим.

Значи, в природата съществуват разумни закони, срещу които се поставят неразумни закони. Представете си, че един баща има няколко дъщери. Той е дребен чиновник, няма странични приходи, едва изкарва прехраната си. Дъщерите му са фантазьорки, искат хубави дрехи, обувки, искат да минават за аристократки. По цял ден обикалят магазините, гледат по витрините, къде се продават скъпи рокли, обувки, шапки, украшения. Бащата изнемогва, а те мислят само за облекло, как по-добре да се докарат. Друг някой върви, отбива се в книжарница да си купи една книга. Както върви, вижда на една витрина хубави копринени ризи. Сърцето му трепва, и той си казва: Ех, и аз да имам такава риза! Така и една от петте дъщери, като види хубавите дрехи на витрината, влиза в магазина и си купува нещо на кредит. Понеже познават бащата като честен човек, търговците й дават, каквото иска. Днес взима на кредит, утре взима, докато един ден налагат запор на заплатата на бащата. Питам: Тази дъщеря умна ли е? Обича ли баща си? – Не го обича. Случва се и обратното в живота. Бащата е голям чиновник, но скъперник. Той не иска да жертва нищо за своите деца. В дадения случай, трябва да знаем, на чия страна е правото.

В природата съществува следният закон: Всяко желание може да се изпълни, когато има благоприятни условия за него. Съществуват у нас желания, но това не значи, че те трябва да се изпълнят, когато пожелаем. За всяко желание, вложено в нас, трябва да знаем, кога му е времето да се изпълни. Щом трябва да се изпълни желанието, ще има и подходящи условия за него. Ако в невидимия свят е определено да бъдеш богат, непременно ще имаш условия за това. Щом си роден с музикални способности, ще се намери инструмент, на който да свириш; ще се събере и публика, да те слуша. Ако баща ти не може да ти купи инструмент и няма хора, които да те слушат, ти няма да станеш музикант. Някога, вместо баща ти, друг ще ти купи инструмент. Ако и това не стане, ти пак ще се развиваш музикални, но сам за себе си. Има случаи, когато някои хора сами си правили инструменти. И аз мога да ви кажа, как да си направите един инструмент. Вземете една дъска, добре изгладена и полирана, забийте горе и долу по няколко гвоздея. На тях ще обтегнете няколко струни. С едно перце или с пръсти можете да си свирите тихо, никой да не ви чува. Ако ви чуят., ще ви се смеят, но вие не обръщайте внимание. Един много даровит англичанин сам си направил един прост инструмент, на който свирил хубави мелодии. Ако на такъв инструмент свирел толкова хубаво, можете да си представите, как би свирил, например, на цигулка Страдивариус!

Някой, като не разбира, какво представя човешкото тяло, казва: Да имам и аз една цигулка Страдивариус! Ти имаш едно тяло, което струва хиляди пъти повече от цигулката Страдиваририус. Ти имаш гърло, което струва милиони. Човешкото гърло, като инструмент, не може да се сравни с никой друг, направен от човека, нито по сила, нито по тон, нито по израз. Обаче, никой не цени този инструмент. Когато се казва на човека да не се гневи, да не се обезсърчава, имаме предвид да се пази от всичко, което може да развали този инструмент. Всяка лоша дума, която минава през гърлото на човека, е в сила да го разстрои. Знаете ли, колко мъчно се нагласява човешкото гърло? Не се намира акордьор за него. Ако сам не може да го акордира, никой не е в сила да направи това. Само ангелите могат да помогнат на човека, да нагласят неговото гърло. Кой ангел ще слезе от небето да акордира човешките гърла? Мъчно слизат ангелите на земята. Питате: Защо има даровити хора? – Защото са били добри певци. Те са развивали своето гърло. Който не е пял, не е развивал гърлото си, следователно, не е развивал и своите дарби. Щом сте слезли на земята, ще пеете, да развивате своя инструмент. И тогава, като дойде някой ангел на земята да акордира хората, помолете го да акордира и вашето гърло.

Питате: Как ще познаем, кога ще дойде един ангел? По какво ще го познаем? Казвам: Ако пойните птици познават, кога иде пролетта, защо хората да не знаят, кога ще слезе един ангел на земята? Преди да дойде пролетта, птиците усещат нейното приближаване. Не само те усещат приближаването на пролетта, но и цветята. Най-малкото цветенце напъпва, преди да дойде пролетта, и казва: Пролетта иде! Ако малкото, невежо цветенце усеща идването на пролетта, защо ти, умният човек, създаден по образ и подобие Божие, да не знаеш, кога ще дойде ангелът да нагласи струните в човешкото гърло? Той иде да нагласи човешките мисли, да ги тури в съгласие с неговите чувства и желания. Когато умът на човека е в добро състояние, той има желание да пее. Помнете: Пеенето не е музикално чувство, то е музикална способност. То не е дарба на сърцето, но на ума – една от най-великите дарби. Следователно, ако човек не пее, не може да бъде здрав. Ако искаш да бъдеш здрав, трябва да пееш. Който никога не пее, той често боледува. Това е диагноза. Доброто здраве се познава по разположението на човека да пее. Не е въпрос само да пееш, но да имаш разположение да пееш. От това разположение зависи всичко. Тогава човек е весел, радостен. Това е израз на неговото вътрешно състояние. Казваш: Не съм се учил да пея. Когато Христос се роди, ангелите слизаха и възлизаха на небето с песни. Когато хората вършат добро или побеждават нещо, те всякога пеят. Когато ги побеждават, те плачат. При мене са идвали мнозина все с плач. Аз вадя заключението: Който иде при мене с плач, той е победен. Победа има само в доброто. И злото побеждава, но в края на краищата, тази победа има обратни резултати. Победа има само в доброто – в закона на любовта, на мъдростта и на истината.

Днес всеки човек може да каже, че любовта е необходима. Ако отидете на небето, първите закони, на които ще се натъкнете, са законите на любовта и на мъдростта. Истината пък ще проверите в себе си. Мнозина от вас имат желание да се свържат с висшите същества. Какво по-висше същество търсите от Духа Божи, за Когото ви говорих? Вие искате да ви говори ангел. Но Духът Божи е нещо повече от един ангел. Има ангели, на които и на ум не им дохожда за хората. Има ангели, които слизат със специална мисия на земята. Един такъв ангел може да мине край дома ви, но вие не можете да го накарате да остане във вашия дом. Той е като екскурзиант – мине, остави нещо и си замине. Той следва своята мисия. Ако искате да ви пише писмо, и това не може да направи. Колко време трябва да има на разположение, за да пише писма на всички, с които се е срещал на земята? При това, съобщението между земята и небето е прекъснато, не може да се изпращат писма. Трудно стават съобщенията с възвишения свят.

Човек още не е готов да получава писма от ангелите. – Защо? – Ще тръгне от къща в къща да се хвали, че е получил писмо от някой ангел. Как ще адресирате писмото си до него? Всички чиновници в пощата ще се чудят, кой е този ангел, до когото се изпраща писмото, и как да го изпратят. Вие ще се намерите в положението на малкото, девет годишно сираче в Русия, което писало писмо до дядо Господа. То чувало, че има един Господ в света, Който се грижи за бедните и сирачетата. Един ден, без да каже на някого, то написало едно писмо до Господа и го пуснало в пощата. То писало в писмото: Майка ми и баща ми заминаха за онзи свят, останах самичко в света. Дето отивам, никъде не ме приемат. Ти, Господи, си уредил работите на толкова хора, моля ти се, помогни и на мене. Като се получило писмото в пощата, чиновниците се чудели, как и къде да го изпратят. Добри хора били чиновниците. Събрали се и решили, как да помогнат на това дете, те да уредят неговите работи. Написали едно писмо на детето със следното съдържание: Изпратихме писмото ти до Господа, и от Него се получи помощ за тебе. Всъщност, между чиновниците на пощата била събрана една голяма сума. Детето се зарадвало, че Господ му помогнал. Това е факт. Дали писмото е отишло до Господа по друг път, това не е важно. Обаче, всяко нещо, за което се говори, става.

Казвам: Божият Дух всякога слиза до човека, да му помага, но човек често Му се противи. Казано е в Писанието: „Духът на Истината в човека ще го научи на всичко“. Човек е в постоянна борба с плътта. Когато Духът дойде да те повдигне, ти се опълчваш против Него и казваш: Не му е сега времето. Аз трябва да си поживея и като стана на 100-120 години и няма какво да правя, тогава ще се занимавам с Тебе. Като чуе това, Духът се отдалечава. Някога Духът те пита: Къде си? Какво мислиш да правиш? – Искам да отида в странство, да се разходя малко. – Сега в странство няма условия. Но ти не Го слушаш, заминаваш за чужбина. По пътя става катастрофа, и ти се връщаш контузен, с деформиран нос, със счупен крак. В страха си, ти си скочил от трена, пострадал си и се връщаш, без да си реализирал своето желание, После си казваш: Какво ще стане с мене? Не ми се живее сам, искам да се оженя. Духът ти казва: Чакай, не се жени още. Почакай поне четири години, не са времена за женене. И хората не са толкова добри. – Да, но сам не ми се живее. Ти пак не слушаш и се ожениш. След това претърпиш поражение. – Защо? – Не си послушал Духа. Сега ти ставаш човек на обявите. Където седнеш, казваш: Лоша е жена ми, не съм доволен от нея. Ако си жена, казваш: Не е добър мъжът ми, излъгах се в женитбата си. И ти приличаш на Йоан Веслей, който, на третия ден след женитбата си, казал: Не си струва човек да се жени. – Ние не сме против женитбата, но не трябва да се създават нещастия в домовете. Често в ума на човека се наслояват отрицателни мисли, които действат върху организма като отрова. В организма се събуждат известен род трептения; те привличат такива мисли, които действат като отрова. И тогава, мъжът и жената, като не са в хармония помежду си, ако им се роди дете, скоро умира. Отровата в техния организъм се отразява вредно на детето. Роди се второ дете, и то умира. Изобщо, всички членове на това семейство боледуват. Условията в този дом стават неблагоприятни за съвместен живот. Ето защо, щом си решил да се жениш, това трябва да стане, когато е определено, нито по-рано, нито по-късно. Такъв е законът.

Изводът, който искам да направя, е въпросът за трезвата мисъл. Аз ви навеждам на една мисъл, вън от вашия живот. Дълговете, страданията, които имате, не влизат във ваша сметка. Като чиновник, началникът ти ни най-малко не се интересува от твоите дългове. Той се интересува от работата, която вършиш. Някога дълговете пречат на твоята работа. Като мислиш за тях, ти сам се спъваш. Следователно, дълговете на човека са неговите погрешки. Те го отклоняват от правия път. Има неща, определени от Бога, да ни се дадат. Ако не спазваме законите, можем да ги изгубим. Например, може да развалиш гласа си. – Как? – Като не спазваш известни правила: злоупотребяваш с удоволствията, ядеш люто, излагаш се на течение. После, като чуеш, че някой пее, и ти искаш да пееш, но не можеш. Умният човек никога не злоупотребява с дарбите, които му са дадени. Всеки трябва да се интересува от дарбите си и да ги пази. Животът има смисъл, когато се развиват и използват способностите на човека.

Някой казва: Бог да ме надари. – Ти имаш дарби, но трябва да внимаваш да използваш разумно условията за развитието им. Следователно, Бог дава дарбите, а човек създава условия за развитието им. Като отиде при лекар, болният разчита на неговата дарба да лекува. Как е облечен лекарят, с какви дрехи, с какви обувки, дали има украшения, това не интересува болния. За него е важно знанието, умението на лекаря да лекува. Ако лекарят е даровит, той е на мястото си. Богатият клиент ще го възнагради добре. На същото основание, казвам: Когато ангелът на разумността дойде при тебе, ти трябва да знаеш, какво да му поискаш. Ако не си разумен, ще му поискаш хубави дрехи и украшения. Ако си разумен, ще го помолиш да ти помогне да развиеш своите дарби. Когато болният е милионер, ще те възнагради така, че всичките ти работи ще се уредят. Ако се вслушваш в своя вътрешен глас, ти ще познаеш, кой е ангелът на разумността и какво да искаш от него. Този глас наричам Божествена интуиция. – Къде е този ангел? – В самия човек. Когато дойде ангелът в тебе, твоят слуга ще ти каже: Господарю, ангелът от небето слиза, приготви се да го посрещнеш. Ако господарят се вслушва в гласа на своя слуга, ангелът ще му донесе своето благословение, и работите му ще се уредят. Ако е небрежен към този глас, нищо няма да успее. Той е човек, който мисли само за работите си на земята.

Представи си, че седиш на естрадата и слушаш един виртуоз – пианист или цигулар. Като гледаш, колко бързо се движат пръстите на пианиста, имаш желание да пипнеш ръката му. Какво ще спечелиш от това? Когато светските хора слушат някой виртуоз, те следят с голямо внимание изпълнението и пазят, никой да не го бутне, да не го безпокоят. Че има голяма техника, хубав лък, това са дадени неща за него; те не важат за вас. За вас не е важно, как се движат лъкът и пръстите му, но какво излиза от лъка. За вас е важно това, което възприемате и което влиза в съзнанието ви. Вие не можете да бъдете виртуоз като него, но можете да го слушате внимателно и да запазите спомени от неговото свирене.

И тъй, когато дойде ангелът при вас, вие не трябва да го пипате, да гледате дрехите му. За вас са важни светлината и знанието, които той може да внесе във вашия ум. Това знание ще ви ползва през целия живот. Щом го слушате, вие сами знаете, дали той свири добре, или не. Мнението на другите не е важно за вас. Аз ще вярвам на себе си, а не на другите. Като слушам един музикант, аз зная вече, къде взима той неправилни тонове; аз зная, къде е неговата грешка. За друг музикант казвам, че е отличен виртуоз. Слушам да се говори, че този музикант не е добър. На кого да вярвам: на себе си, или на тях? – На себе си. – Защо вярвам на себе си? – Защото не съм заинтересуван. Аз слушам само, как свири и си съставям мнение. Музиката има Божествен произход. Следователно, ако музикантът изразява нещо Божествено, наистина, той свири хубаво. Ако в свиренето си той вложи човешкото, казвам: Този музикант не свири добре. Мнозина слушат някой да свири и казват: Хубава е тази музика. Тя навява нещо тъжно. – Според мене, тъжната музика не е Божествена. Тази музика, която внася радост в душата, е Божествена. На меланхолика и музиката е меланхолична. На оптимиста музиката е весела, здрава. Изобщо, музикантът предава нещо от себе си. Например, музиката на Шопен е тъжна, меланхолична, защото самият той е бил меланхоличен, болнав. Следователно, всичките му песни са проникнати от тъга. Казваш на някого: Изсвири ми една тъжна песен от Шопен. – Защо ти е тъжна песен? Тя е туберкулозна песен. На онзи, който е предразположен към туберкулоза, казвам: Никакъв Шопен не ти трябва. Когато е здрав, човек носи на десет души здравето върху себе си. На такъв човек казвам: На тебе е позволено да слушаш музиката на Шопен. Това не значи, че не трябва да слушате музиката на Шопен. Тази музика е за здрави хора, а не за болни. Не казвам, че аз нямам разположение към Шопена, но ви обръщам внимание, за кого е полезна тя. За онези хора, които са нежни като цвете, които имат деликатна душа, не се препоръчва музиката на Шопена. За тях е нужна друга музика.

Като говоря така за музиката на Шопена, някои от вас се засягат. Нямам нищо против това, че обичате Шопеновата музика, но ви обръщам внимание на онези вметнати неща, които се налагат в човешкия живот. Така, тъгата на Шопена се отразила и в музиката му. Като дойде втори път на земята, той сам няма да хареса песните си и ще се заеме да ги коригира. Той преживял особени състояния, които се отразили в неговата музика. В живота си човек се интересува силно от нещо. Един турски бей имал десет хубави хрътки за лов, които гледал добре. Той ходел на лов ту с една, ту с друга, а някога водел и десетте хрътки. Те имали хубави гердани със звънчета. Той пущал хрътката подир заека. Като догонвала заека, той й говорел гальовно, казвал й: Ха, кузум, ха, чоджум! Обаче, случвало се заекът да избяга, и хрътката не могла да го стигне. Тогава турчинът викал след нея: Ха, гяур, ха, домус! Той я наричал с всички обидни думи, защото заекът избягал.

Често и вие проявявате характера на турския бей. Когато работите ви не стават, както искате и очаквате, вие изказвате своето недоволство и възмущение. Когато получавате всички блага, които очаквате, от устата ви се изливат най-хубавите думи. Истинският човек навсякъде проявява своето благородство. Това казвам, защото сърцето на хората не е всякога благородно. Човек трябва да се стреми да изработи благородно, разумно сърце. Това зависи от светлия ум. Трябва да дойде ангелът. Трябва да дойде светлият ум. Ако този ум не дойде, ако човек не учи, не обработва своите способности, като влезе в духовната лаборатория, той ще види онази коравина, онази твърдост, която спъва неговото развитие. Френолозите дават един характерен пример за човешката твърдост. Един англичанин бил подложен на голямо изтезание, за да изкаже нещо. Той се отличавал с голяма твърдост в характера си и решил по никой начин да не изкаже тайната. В края на краищата, от голямото напрежение, черепът му се разпукал на мястото, дето е центърът на твърдостта. Ако на мястото, дето е този център, прекарате силен електрически ток, той няма да произведе ефект, защото от това място излиза силно течение, което спира тока. Този опит може лесно да се направи. Забелязано е, че чрез твърдостта, човек може да се справи с известни слабости в своя характер. Така човек може да опита, доколко е твърд. Също така може да опита, доколко е разсъдлив, милостив, кротък и др.

Като ученици, вие имате възможност всеки момент да се опитвате, да проверявате своя характер. Например, дойде при тебе един твой познат и започва да ти говори разни неща, с цел да те предизвика. Какво трябва да направиш? Вземи лист и молив и започни да решаваш задачи. Кажи му: Ще ме извиниш, аз решавам една задача. Като я реша, тогава ще се разговарям с тебе. Или започни да свириш пред него, за да осуетиш неговото предизвикателство. Така трябва да постъпвате.

Сега вие мислите, че сте господари в света. Ако сте ясновидци, ще видите, колко сте господари даже на себе си. Обаче, аз не искам да бъдете ясновидци, защото, ако сте такива, не бихте желали да останете в къщите си, всички бихте излезли навън. Като вляза в един дом, виждам около домакинята десетина лемурийци, духове, изостанали в развитието си, с изопачени лица. Те я обикалят, нашепват й нещо. И като я надуят, тя чака само да дойде мъжът й, да се кара с него. Тя му казва: Не знаеш ли, че жена има тука? Аз не съм толкова глупава, както мислиш. – Глупава е тази жена. Тя е надута като гайда и очаква само да писне. Тя е готова цял ден да се кара с мъжа си. И той, като не разбира причината на това, нещо го надува отвътре и му казва: Защо седиш и я слушаш? Ти мъж ли си? Я вземи едно дърво да я набиеш, да знае, че мъж има пред себе си. На мъж така ли се говори? Аз виждам, около мъжа седят пет лемурийци и му нашепват нещо. Десет лемурийци около жената и пет около мъжа, и вие виждате само резултата от тяхното нашепване. След това и двамата дойдат при мене и започват да се разправят. Единият казва: Нямам ли право аз? И другият казва: Ами аз нямам ли право? Обръщам се към жената и към мъжа и казвам: Това е резултат от съветите на вашите професори.

Всички хора са играчка на тези същества. Виждам, че салонът е пълен с лемурийци, които минават и заминават. След всичко това, вие минавате за християни, за ученици, но вършите ред грешки и престъпления. – Защо? – Защото съзнанието ви не е будно, то не взима участие. Като свършат своята работа, лемурийците се отдалечават. Те не са отговорни за това, което става. Един млад брат ми разправяше една своя опитност: Отидох при едного и започнах да му говоря нещо. Той схванал, че искам да го морализирам и ме бутна толкова силно, че се тьрколих на земята. Разбрах, че този човек разполага с окултни сили. Питам: Кой човек не разполага с окултни сили? Когато мъжът бие жена си, това не са ли окултни сили? Когато жената се надуе и изкара мъжа от търпение, и той бяга от къщата си, това не са ли окултни сили? Той е генерал, сражава се на бойното поле, а една жена става причина да бяга от къщата си. Това не е ли окултна сила? Генерал е той, но казва: Да те пази Господ от лоша жена! Това се дължи на лемурийци, същества, изостанали в развитието си. Те са живели в една далечна епоха, но и досега още се проявяват. Цялото човечество е жертва на тези същества. Всички раздори, престъпления, убийства, пиянство се дължат на тази изостанала раса.

Като виждат това, хората казват: Човечеството трябва да се възпитава. – Как ще стане това? – Е, Бог да ни освободи. – Не, като дойде един лемуриец при тебе, не слушай, какво ти говори, но пей и работи: вземи брадвата да насечеш дърва. После иди на лозето да го прекопаеш. Като се върнеш, омеси прясна питка, опечи я и започни да ядеш. Той ще ти говори, а ти ще пееш. Като дойде мъжът ти, ще му кажеш: Днес десет лемурийци се опитваха да говорят против тебе. – А мене пет лемурийци ме настройваха против тебе. И двамата издържали изпита си. Те казват: Да благодарим на Бога, че ни даде светлина, да се справим с тях. Ако бяхме се поддали на думите им, щяхме да направим много пакости. Мъжът казва: Сега, жена, сложи трапезата, тури яденето, прясната питка, да си хапнем и да благодарим на Бога за благата, които ни дава. Мъжът, жената, децата се наредят около трапезата, нахранят се добре и благодарят на Бога, че не са послушали съветите на своите професори.

За оправдание на своите грешки, някои казват, че те се дължат на слабостите им. – Няма слабост в света. Слабостите са в това, че слушате съветите на вашите професори. Като говоря така, аз навлизам в една област, която не искам да засягам. Така дохождаме до вътрешната страна на школата. Там се разглеждат общите принципи. Обаче, има специфични принципи за всекиго отделно. Това е вътрешна, езотерична школа, която показва на човека, как може да се избави от слабостите си. Отишъл един, с револвер в ръка, в една от тези школи и казал: Ако има някой от вас, който разполага с окултни сили, нека излезе срещу мене. Той изважда револвера си. Излиза един, маха с ръка, и револверът пада от ръката му. Казваш за някого: Аз ще му тегля куршума. – Чудни са хората! Преди да теглиш куршума, ще излезе един срещу тебе, ще махне с ръката си, и револверът ще падне от ръката ти. И два револвера да имаш, не можеш да излезеш срещу този човек. Достатъчно е той да махне с ръката си, за да паднат револверите ти на земята. По-добре да махнеш с ръката си, отколкото да разчиташ на револверите. Щом махнеш с ръката си, този, който носи револвера, ще отстъпи. По-добре да имаш силата на ръката си, отколкото силата на един револвер. Какво придобиваш, ако раниш човека с куршум? После ще търсиш някой да го превързва. И това, че си наранил човека, те прави герой. Благодарим за такова геройство! Казвате: Човек е, все ще пострада. Първия път пукнат главата му, превържат я. Втория път пак пукнат главата му, пак я превържат. И третия път също я пукнат, докато най-после каже: Много опитност имам в живота си. – Благодаря на такива опитности!

Казвам: И Христос на времето си имаше такава опитност, но втори път няма да мине през нея. Само веднъж мина през такава опитност и разбра, какво значи, да го прободат в ребрата. Втори път ще стои далеч от такава опитност. Той няма да дойде по същия начин на земята, да го пробождат. Това стана, за да постигне нещо велико. И целия свят да дадат на Христа, втори път Той няма да се подложи на този позор. Вие считате за геройство да ви разпъват по десет пъти на кръста. Да ви разпъват един път на кръст, разбирам, но десет пъти – не разбирам. Едно е важно: Не можеш да бъдеш обичан, ако нямаш сърце, достойно за обич; не можеш да бъдеш обичан, ако нямаш просветен ум, който разбира нещата. Следователно, ако губите любовта си, търсете причината във вашия ум. За да дойде любовта, първо умът трябва да се яви. Той предшества любовта. Дето умът не работи, там и любовта не може да се прояви. Това всички трябва да го знаят.

Казано е: „Ще изпратя Духа си, и всички ще оживеят. Ще отнема Духа си, и животът на хората ще се прекрати.“ Когато умът напусне човека, той умира. Щом дойде умът, той отново оживява. Казано е още: „Ако не се отречеш от майка си и баща си, от брат си и сестра си, от приятелите си, както и от себе си, няма да влезеш в Царството Божие.“ С други думи казано: Ако не се отречеш от всичко отрицателно в живота, т. е. от съветите на лемурийците, не можеш да влезеш в Царството Божие. Лемуриецът не може да ти бъде майка, баща, брат, сестра или приятел. Ако е един от тях, той ще ти одере кожата. Той може да ти бъде само неприятел. Като такъв, той ще ти отнеме свободата и ще те изпрати на онзи свят. Като четете оплакванията на псалмопевеца, знайте, че и той се оплаква от лемурийците, които го мъчат и преследват. Казваш, че човек има пороци. – Не, това е лошото влияние на лемурийците. – Те са черни духове. – Лошото и опасното не е в черния цвят, но в тяхната мисъл. Лемурийците са стигнали до известна развитие, но сърцето им не е обработено. Така се е създал черният цвят у тях, причина за грехопадението. Когато човешкият ум се изопачил, тогава се явили нощта и тъмнината. Тогава се създала черната раса, чрез която човечеството е дошло до най голямото падение. Човек постепенно се повдига, но не се е освободил напълно от черния цвят. Някога казваш: Имам черни мисли и черни чувства. – Те са остатък от лемурийската раса.

Аз ви навеждам на тези мисли, за да си помогнете чрез тях, да дойдете до философията на самоотричането. – Как ще се убедим в съществуването на лемурийците? – Колкото и да ви говоря, както и да ви ги описвам, няма да повярвате. Трябва да ви отворя очите, вие сами да ги видите. Някои се мъчат да ги описват, но тяхното описание не е вярно. Вие можете да си представите, да кажете, че ги виждате, но пак сте далеч от истината. – Как да се справим с лемурийците? – От вас зависи. Ще живеете така, че да не ги привличате. С мисълта и чувствата си, вие сами ги привличате, а после търсите някой отвън, да ви освободи от тях. Те се привличат от човека, както пчелите от меда. Достатъчно е да капнете малко мед на дрехата си, за да ви накацат пчелите. Те са постоянно около вас. Има нещо, с което ги привличате. – Как да се освободим от тях? – Съблечете дрехата си, на която има мед. Тогава пчелите, т. е. лемурийците ще ви напуснат. Докато на дрехата ви има мед, който ги привлича, те всякога ще ви нападат. – В София има ли лемурийци? – Има, разбира се. Те се срещат във всички градове и села. Дето има хора, там са и те. Ще ги срещнете по улиците на разходка; по театрите и концертите; в автомобили и файтони; в кафената и бирарии. Дето стават кражби, убийства, престъпления, там непременно е намесен някой лемуриец. Като убие някого, лемуриецът застава пред него тих и спокоен, гледа жертвата си и се радва, че е победил. В това отношение, той прилича на тигър. Друг лемуриец отива на бойното поле, убива някого, и след това го произвеждат герой. В лицето на този лемуриец не се чете нищо човешко.

Днес ви говоря за лемурййците, като първа раса на човечеството, която, изостанала в развитието си, продължава и досега да прави пакости на хората. Друг път ще говоря за противоположната раса на лемурййците, която е носителка на любовта и добродетелите. В който дом влезете сега, все ще намерите по няколко лемурийци, които са в борба с хората. Когато борбата се усили, хората се обръщат към Бога. Той им изпраща в помощ един светъл дух. Лемуриецът излиза със своята черна шпага, а светлият дух – със своята светла шпага. Борбата започва, но, в края на краищата, светлият дух побеждава. От този момент, в дома на човека не остава нито един лемуриец. Ако лемурййците не бягаха от човешките домове, нищо не би останало от съвременната култура. Какво е останало от лемурийската раса? – Нищо не е останало. – Де е сега тази раса? – Тя е потънала дълбоко във водите на моретата. Някои от тях са успели да се спасят, но и сега още живеят между хората и продължават да им причиняват пакости. И друг път Бог ще съди лемурийците; с други думи казано, на евангелски език, ще им се яви архангел Михаил, който ще се бие със змията. Змейовете, това са лемурийците, пръснати по земята.

Да оставим настрана лемурицийте. Ние минаваме от една реалност в друга, т. е. от черната раса към светлата, която ръководи човечеството. Възвишените същества идат да помагат на хората, да събудят в тях възвишени и благородни мисли и чувства. Вслушвайте се в техните съвети. Те ще ви изведат на светлия висок връх. Те са носители на великите Божии блага на земята. Това наричаме ние „грижи на Господа за човешките души“.

Вслушвайте се в съветите на светлите същества. Вслушвайте се и в себе си. Сега е време да ходите по техните съвети и да бъдете готови на всички жертви, не за онова, което ви спъва, но за онова, което дава простор, сила на вашия дух, на вашата душа, ум и сьрце. Те ще направят да бъдете доволни от себе си. Тогава няма да бъдете откъснат лист от дърво, нито играчка в ръцете на съдбата. Тогава ще бъдете здраво прикрепен лист към дървото, което след време ще завърже, ще даде плод, и плодът му ще узрее. Това е великото и красивото, към което се стремим всички.

– Проявената любов на Духа, проявената мъдрост на Духа, проявената истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

10. Утринно Слово от Учителя, държано на 27 ноември, 1932 г. София. – Изгрев.

Аудио - чете Гергана Костадинова

Архивна единица

От книгата „Великата разумност“, 20 лекции на Младежкия окултен клас, 12-та година, т.I, (1932 г. - 1933 г.),

държани от Учителя П.Дънов, изд. София, 1949 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Великата разумност“, 20 лекции на Младежкия окултен клас, 12-та година, т.I, (1932 г. - 1933 г.),

държани от Учителя П.Дънов, Второ издание, 1994 г., "Хелиопол", 1994 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

– Само светлият път на мъдростта води към истината.

– В истината е скрит животът.

Кои са качествата на силния и на слабия човек? Как мислите, на еднакво ниво ли са двамата?

На фигура 1 имате един квадрат в отвесно положение, като стена. Щом е квадрат, стените му са равни. – Колко важни точки има квадратът? (фиг.1) – Четири – ABCD. Диагоналът CB дели квадрата на две равни части, а именно, на два равни триъгълника. Кои са силните точки в квадрата АВ или СD? Казва се за гредата, че е силна, или слаба. Ако е слаба, тя лесно се огъва. И плоскостта може да бъде слаба, или силна. Ако е слаба и тя ще се огъва, като гредата. Ще ходиш по нея, но тя ще се огъва. Плоскостта може да бъде здрава, но изпъкнала. Как ще ходиш по нея? И хората могат да бъдат слаби, или силни. И слабият може да носи дете на гърба си, но ще се наведе под тежестта му. Силният ще го носи изправен, без никакво прегърбване. Силният извор дава изобилно вода, а слабият едва капе. При силния извор за една минута ще напълниш съда си, а при слабия ще чакаш най-малко 15 минути, докато го напълниш. Сега се явява въпросът: Коя е причината, че единият извор тече силно, а другият едва капе? Причината може да бъде естествена или изкуствена. И чешмата е извор, но има кран, който може да се отваря и затваря. Ако го отвориш малко, водата тече слабо; ако го отвориш повече, водата тече силно. Ти отваряш малко крана и се чудиш, защо водата тече слабо. След тебе дохожда друг, отваря повече крана и водата започва да тече силно. Първият се измива за 15 минути, а вторият – за една минута. Първият казва, че водата тече слабо, а вторият – че тече силно. Кой от двамата е прав? И двамата спорят върху силата на водата. От какво зависи силата на един извор? Силата на извора, който се управлява от човека, зависи от разумността на последния. Разумният и интелигентен човек отваря крана добре и се измива за една минута. Който едва сега започва да се учи, слабо отваря крана и водата тече слабо. За да се измие, той изразходва повече време от разумния.

В случая, коя от двете страни е положителна и коя – отрицателна? – Страната, към която човек се движи, е винаги отрицателна. Качваш се на планината, това е положителна страна; слизаш от планината, както малките деца със своите шейни, това е отрицателна страна. Обаче, децата не са изучавали още законите на физиката; не са изучавали и математическите закони, но като се спуснат от височината, шейната върви по инерция. Казваш: Моята шейна се движи без огън, без пара, но така тя се движи само до едно място и спира. Детето се чуди, защо става така и започва да се сърди на шейната. Много просто – шейната спря, защото е гладна, иска да яде. Като върви след човека, шейната се изкачва нагоре и като стигне определено място на височината, той ще я нахрани. После той казва: Ти се нахрани вече и трябва да слезеш долу. Какво означава “храненето“във физиката? – Смяна на енергиите: енергията от детето е минала в шейната.Така човек предава своята енергия при хвърляне на едно тяло в пространството. Това е физически закон, чрез който загубената енергия се възстановява – придобива се нова. Физическите закони се отнасят до физическия свят, а не до органическия. В органическия свят те могат да служат като условия, но не могат да се използват разумно.

Казвате: Много отслабнах. Значи, работил си много. – Какво да се прави? – Да ядеш, да дишаш и да мислиш. И по трите начина човек се храни. Като мислиш, това е храна; като дишаш, това е храна; като работиш, това е храна. Някой път мислите, че много знаете. Това е обикновено нещо. Ако чувствувам, че много съм ял, какво лошо има в това? Колко време може да ти държи това ядене? – Повече от 24 часа не може да ти държи. След това чувствуваш, че ти се яде. Като се нахраниш добре, казваш: Нищо не ми трябва и баница не бих ял. Но след известно време, наново чувствуваш, че ти се яде, не можеш да издържаш повече. Между нахранения и учения човек има известно сходство. Ученият казва: Аз зная много. Но дойде до едно място, дето се спъва и той казва: Нищо не зная. Щом се почувствувате в такова състояние, това показва, че вие сте работили много. Движили сте се в област, дето се явяват известни вътрешни преживявания.

Сънуваш някакъв сън. Събуждаш се разтреперан, облян в пот и с разтуптяно сърце. Казват, че сънят не е реално нещо. Обаче, като сънуваш, събуждаш се с добро или лошо разположение. Целият ден се вслушваш, какво ще ти се случи. Как се обяснява сънят научно? Има неща, които се случват в живота и без данни. Има неща, които произвеждат ефект на човека, без той да знае защо. Например, мнозина не знаят, що е топлината, въпреки това, усещат горещината и студа. Вън е студено. Веднага обличаш кожуха си и казваш: За нищо не бих хвърлил този кожух от гърба си. Не се минават един – два часа и казваш: Изпотих се с този кожух, ще го сваля. Коя е причината да съблечеш кожуха? Никой не ти заповядва да го съблечеш, никой не ти говори научно за топлината, но ти казваш: Горещо ми е, ще сваля кожуха. Щом го свали, ти се освободи от тежестта на топлината. Значи и топлината тежи. Какъв процес е изгарянето: положителен, или отрицателен? В една от приказките на „Хиляда и една нощ“се разказва, как действа топлината на хората. Тя милва умните и добрите хора, а глупавите изгаря. На гениалните хора тя разказва приказки, а обикновените хора наказва. Какво отношение има към топлината онзи, който страда и се оплаква от нея? Като срещна човек, обгорен от огъня, аз зная вече, какво е мнението му за него. Питам топлината, огъня: Защо си постъпил толкова лошо с този човек? – Защото е обикновен, глупав. С талантливия, гениалния постъпвам по особен начин. Като говоря за огъня, нямам предвид физическия огън, но съществата, които живеят в него. Като срещнат талантлив или гениален човек, те казват: Ти ще постъпиш така и така. На глупавия казват: Не стой на пътя ни! Ако не слушаш, ще те изгорим, на пепел ще те превърнем.

В живота на всеки човек съществуват три възможности: Да бъде той добър, или да бъде лош. Има и трета възможност, за която няма име в човешкия език. Трябва да се яви кръстник, да даде име на третата възможност. Детето се ражда без име. Щом го кръстят, дават му име и казват: Иванчо или Драганчо живее в третия етаж на къщата. Който няма име, носи номер. Доброто и злото, като възможности, представляват крайни точки на правата АВ в триъгълника ABC (фиг. 2 ). Третата възможност е в точката С. Тази точка има отношение и към В и към А. Тези отношения се различават, а именно: към А точка С постъпва благородно, а към В – неблагородно. Когато С е жадно, точка А му праща вода, а В му изпраща горчивина. В първия случай, С казва: Животът е прекрасен, отличен, а във втория случай, казва, че животът е неприятен. Значи, в точка А на правата АВ е водата, а в точка В – горчивината. Точка С знае това. Кой я спасява от горчивината? – Понеже е разумна точка, тя сама се спасява. Тя напуща мястото си и отива в числото 3. Понеже горчивината от точка В не може да се изкачи в числото 3 точка С се спасява. След това точка 3 се връща на мястото си и започва разговор с точка А. Следователно, щом иска да се разговаря с А, точка С се връща на мястото си. Такива неща се случват и във вашия живот. Някой път се натъквате на горчивина. Какво ще направите? – Ще се качите горе. После, като искате да смените състоянието си на добро, непременно ще слезете долу, в областта на смирението. Когато детето се качва на високо дърво, причината е мечката. Щом си отиде мечката, детето отново слиза. Силният човек всякога седи на високо място. И добрият и лошият човек могат да се качват на високо място, но резултатът за двамата ще бъде различен. Какъв е резултатът, няма да говоря за него. Аз само ви навеждам на мисълта, кога човек може да се освободи от горчивината. Числото 3 е място на безопасността. Като изтече горчивината, отново ще слезете в точка С, ще пиете прясна вода, която идва от А.

В миналото мъдреците са рисували триъгълници, като символи. При нещастие в живота, материалното е горе, а духовното – долу. При щастието, материалният живот е долу, а духовният – горе. Така е в природата, т.е. в разумния живот. И наистина, ако измениш нещата в човека, ти ще произведеш катастрофа. Например, ако туриш стомаха на мястото на главата, а главата – на мястото на стомаха, ще се измени ходът или движението на цялата природа. (Виж фигурите )

От окултно гледище, човек изявява своята дейност в три области: в областта на мозъка, дробовете и стомаха. Числото 1 означава човешката глава, мозъка; 2 означава дробовете, 3 – стомаха. Това е израз на човешкото царство. В растителното царство е обратно: главата е долу – числото 1, дробовете – 2, стомахът – 3. Философите на растителното царство и до днес се занимават с въпроса, каква посока да заеме главата им. Те казват: Нашето нещастие се заключава в това, че главата ни е насочена към центъра на земята. Ние трябва да се обърнем на 90°, за да подобрим поне малко живота си. Но и 90° не разрешават въпроса. Ние трябва да обърнем главата си нагоре, като човека. Засега всичката енергия на растенията се отправя към центъра на земята. Значи, в тях, земната енергия взима надмощие, а в човека – слънчевата. Човек е минал през физическия, през духовния свят и днес вниманието му е насочено към Божествения свят.

Следователно, човек е минал през резултатите на физическия свят, т.е. през резултатите на своето тяло. После, той е минал през силите, които действат в неговото сърце, т.е. през духовния свят. Смисълът на неговия живот е Божествения свят, който е още неразбран за него. Засега, човек възприема Божествения свят, като приятно предчувствие, като екстаз, като блаженство. Като се стремят към този свят, задачата на цялото човечество, на всички хора е да се освободят от нещастията си. Това става подсъзнателно. Три разумни, съзнателни същества управляват и контролират всички хора. Едното същество е на физическия свят. Около него са групирани милиарди души, които постоянно му се оплакват. Разрешението на социалните въпроси е резултат от оплакването на тези души. Те казват: Гладни сме, болни сме, страдаме. Какво да се прави? През същите изпитания минава и отделният човек. Боли те ръка, крак, оплакваш се, докато един ден болката изчезне. Боли те стомах, глава – пак се оплакваш. Вземеш рициново масло, пиеш малко вода и оздравяваш. Второто същество живее в астралния, т.е. в силовия свят, а третото живее в Божествения свят. Тези три същества съставят общия, Божествения организъм.

Днес всеки се стреми към здраве, към освобождаване от мъчнотиите си. Кой е пътят за освобождаване от мъчнотиите? Казваш: Роден съм. – Роден си, но си поставен при условия, които не са произволни. Ти си директор на банка, но това не е произволно. Ако си умен, банката ще върви добре; ако не си умен, банката ще фалира и отговорността за това ще лежи върху тебе. Кой от вас не е давал гаранция, за да се освободи от известна отговорност? Казваш, че си дал гаранция. Какво от това? Без гаранция никого не назначават. Може и без гаранция, но се изискват честни, съвършени хора. Най-голямата гаранция е човешкият ум. Ще ви кажа една тайна, а именно: Никой човек, прост или учен, не знае, откъде ще дойде неговото спасение. Казваш: Господ ще ни спаси. Ако сте убедени в това, защо досега не сте спасени? – Родителите ще ни спасят. – Всички имате родители, защо не са ви спасили? Единственото нещо, което ще ви спаси, то е вашият ум. В никой език досега аз не съм намерил по-силна дума от „ум“. За индусите тази дума е свещена – „ом“или “аум“. Тя се произнася и по двата начина. Българинът казва “ум“; англичанинът казва „майнд“. Същината на човека е неговият ум, а „ман“е човекът, който е бил. Значи, умът спасява човека. Който не се държи за своя ум, ще страда. Хората страдат, понеже не мислят. Те се водят по сърцето си, а не по ума си. Умът е Божественото начало в човека, което никога не се петни. Казва се “покварено сърце“, но не се казва покварен ум.

Казано е в Писанието: „Сине мой, дай ми сърцето си“. – Защо Бог иска сърцето на човека? – За да го изчисти. Как става очистването, това само посветените знаят. Така е било и във времето на Мойсей. Ако сърцето ти е чисто и умът силен, каквото пожелаеш, ще стане. Ако не мислиш, нищо не се постига. Право е казано, че вселената не е нищо друго, освен сбор от умствени процеси. Физическият свят е създаден от Божествения ум и от Божествената мисъл, която работи и досега. Не смесвайте ума си със сърцето. В ума няма недоволство, както в сърцето. Когато работиш и си недоволен от работата, знай, че сърцето се е вмъкнало в ума. То ти заповядва и ти се поддаваш на неговите чувства. Казваш: Тежко ми е. – Какво ще правиш тогава? Ще се качиш на върха 3 (фиг. 2 ). Точката „А“в триъгълника е умът, „В“е сърцето, “С“е съзнанието. Ще кажете, че това е предположение. И така може да е. Предположението не е наука, но специфичен метод. Науката е положително нещо. Тя представлява сбор от завършени процеси. Ти идваш при мене и казваш: Гладен съм. Бъркам в торбата си, изваждам хляб и лук. Сядаш някъде и започваш да ядеш. После отиваш при един философ и от него искаш хляб, но торбата му е празна. Философът изпраща този човек в някоя гостилница, далеч пет км от града. Хапнеш малко и се насърчиш. Ако не беше намерил ядене, трябваше да отидеш в друга гостилница, още по-далеч. Какво щеше да правиш, ако краката ти не държат. Не е лесно да ходиш от една гостилница в друга, докато се нахраниш. Някога е нужно и превозно средство. Като се намериш в материално затруднение, казваш: Да бях богат, да имах поне 50 000 лева на разположение!

И тъй, когато умът управлява човека, работите му се оправят лесно. Силен е умът. Ако имаш вяра, умът присъства в тебе; ако нямаш вяра и умът го няма. Казано е в Стария завет. „И рече безумният в сърцето си, че няма Бог“. Значи, безумният не вярва в Бога. Изобщо, вярата има отношение към човешкия ум, а присъствието на ума показва, че човек може да бъде спасен. – Как може да бъде спасен човек? – Представи си, че си пътник. Вървиш няколко дни в гората и огладняваш. Носиш в джоба си един магически ключ, чукнеш с него и пред тебе се открива един дворец. Около него голяма градина с плодни дървета, увиснали от плодове. Ти се спираш пред тях и си взимаш, колкото искаш. Дядо ти е оставил голямо наследство за тебе. Ще ходиш ли гладен при това богатство? И сиромашията, като те срещне и тя ти сваля шапка. Следователно, ако страдаш, ще знаеш, че умът не ти е станал още господар. Ако се радваш, знай, че даваш банкет на ума си. Щом почнеш да мислиш, умът ти е вече на работа. И в скръб, и в радост, умът е всякога на работа. Да мислиш за умрелия човек, това не е мисъл. Да мислиш за богатия и това не е мисъл. Трябва ли царят да мисли, кога ще стане богат? Той е богат, но трябва да мисли, как да направи своите поданици щастливи. Цар, който мисли за богатство, той носи вече сиромашията на гърба си. И блудният син, като дойде до положение да яде рожкови, каза: Осиромашах. И той отиде при баща си, да му стане последен слуга. Значи, само умът може да спаси човека. Ако се съмняваш, умът не е в тебе. Гневиш се, умът не е в тебе; боледуваш, умът не е в тебе. Много изпитания минаваш, но не намираш начин, как да си помогнеш. Щом дойде умът, всичко ще бъде на мястото си. Казвам и на вас: Измийте добре къщата си, боядисайте вратите, изчистете прозорците и умът ще дойде.

Слушайте всичко, каквото умът ви казва. Който слуша ума си, никога няма да страда. Всички науки са достояние на ума. Като дойде умът на мястото си, ще знаете, какво да ядете, как да ядете, как да се обличате, с кого да дружите. Не е лесно да бъдеш приятел на човека. Има една специфична черта в човека, по която можеш да познаеш, дали ти е приятел. По тази черта се познава и честният човек. Истински приятел е онзи, на когото плодовете на живота са узрели.

Като ви говоря тези работи, мнозина казват: Известно ни е това. – Какво знаете вие? Можете ли да се борите с мечката и да я победите? За да се борите с мечката, трябва да бъдете пъргави и подвижни. Хвани я за пъпа и ще я повалиш на земята. Ще кажеш, че да я победиш, това е случайност. Напротив, ум се иска за това. Като знаеш слабата страна на мечката, лесно ще я победиш. Всички мъчнотии в живота се побеждават със знание. Ще знаеш, че силните неща се намират в слабата, но разумна страна. Мечката е мъчнотия, задача за разрешаване. Ако не се справиш с мечката, не си решил задачата. Отиваш при един майстор – цигулар и той ти показва, как да държиш цигулката, лъка, как да движиш пръстите си. Ти знаеш това, но пак не ти върви. Защо не ти върви? Работа е нужна за всички. Който не работи, ще живее, но животът му ще бъде като на обикновените хора. Поет си, пишеш отлични стихове.Как си постигнал това? – Пак чрез работа. Въпреки това, хората се стремят към спокоен, тих живот, без много работа и усилия. Ако търсите спокойствие, ще го намерите на гробищата.

Не търсете щастието във вашите къщи – истински затвори. Къщата е умът; имаш ли ум, имаш къща, имаш богатство, имаш и знания. Тогава ще бъдеш и философ и поет. Ще кажеш, че повече ум ти трябва. – Умът нито се умножава, нито се дели. Сега ще ви дам една формула. Като станете от сън, кажете си: Само умът носи моето щастие. Само умът носи моята сила. Само умът носи всички възможности, от които мога да се ползвам. Само така ще бъдеш свързан с ума си. Умният всякога говори истината. Ако счупи едно шише, той не скрива истината, но намира друго, по-хубаво и го слага на мястото на счупеното. Той не се извинява, но веднага изправя грешката си. Господарят не прощава погрешката, но казва: Шишето трябва да бъде на мястото си. Само истината спасява човека.

И тъй, бъдете умни! Работете и с ума и със сърцето си. Сърцето е подобно на щерна, която се пълни от дъждовете. Някога щерната пресъхва. Тогава ще отидеш на извора, който тече денонощно. Водата на щерната е застояла, а на извора – всякога прясна и чиста. В тази вода е вашето щастие. То върви подир ума. Много естествено, умът се движи по-бързо от щастието. Сърцето се движи по-бавно. То прилича на биволска кола. В друго отношение, то прилича на опърничавата слугиня, която в гнева си, всичко руши. Каквото среща на пътя си, всичко удря, чупи, блъска. Човек първо е чувствувал, а после мислил, но пак не си оправил работите. А сега, първо ще мисли, а после ще чувствува. Умът носи светлина и живот. В ума няма никакъв спор, понеже в него е изобилието. Спорът се явява в сърцето, понеже то има всякога желание да взима. В сърцето е недоимъкът, а в ума – изобилието. В него има изобилно хляб и можеш да ядеш, колкото искаш. В сърцето има само един хляб. Ако го разделиш на хиляда души, непременно ще се яви спор.

– Само светлият път на мъдростта води към истината.

– В истината е скрит животът.

10. Лекция от Учителя, държана на 25 ноември, 1932 г.

София – Изгрев.

1932_11_25 Силата на ума.pdf

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

От книгата „Новата мисъл“, 15 лекции на общия окултен клас,

12-та година, т. I (1932-1933 г.), изд. София, 1947 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Новата мисъл“, 47 лекции на общия окултен клас,

12-та година, (1932-1933 г.),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Размишление.

(Учителят чете темите и се спира върху следната от тях: „Когато излязла от Бога, душата имала знание; после, поради отклоняването си от правия път, тя изгубила знанието си”.)

Сега, аз ще направя възражение върху тази тема. Питам: когато децата се раждат, т.е. слизат на земята като на училище, учени ли са, или невежи? Според мене придобиването на знанието е прогресивен процес. То се придобива във време и пространство. Невежеството или незнанието са две различни неща. При това, има невежество, което е причина за нещастията на човека; има невежество, което не е причина за нещастията. Същото може да се каже и за знанието. Има знание, което е причина за нещастията, има знание, което не е причина за нещастията. Колкото е вярно едното, толкова е вярно и другото. Бедният сам носи товара на гърба си; щом забогатее, той търси хора да му го носят.

Сега, да оставим този въпрос настрана. Вашата задача е да учите. Когато учите, вие сте ученици. Когато грешите, вие сте в положението на деца. Като ученик, ще учиш, ще повтаряш уроците си. Повтарянето е неизбежен процес. Всякога ще повтаряш първите уроци. И философ да си, пак ще повтаряш нещата. И музикант да си, пак ще повтаряш. Можеш ли да се освободиш от седемте първоначални тона на гамата? Колкото и да ги считаш първоначални, все ще ги съчетаваш в различни комбинации, ще изкараш нещо от тях. Като съчетаваш седемте тона с различни знаци, в края на краищата, получаваш нещо ново. Освен това, като разпределяш нотите в различни тактове, с различна трайност, пак получаваш нещо ново. Ако това става с музикалните тонове, може да си представите, какви възможности съществуват между явленията на живота.

Какво представя животът? Животът е съчетан от безброй явления и процеси, но сам той не е явление, нито процес. Животът носи блага, но сам той не е благо. Казваме, че животът произтича от любовта, но сам той не е любов. Любовта дава възможност на живота да се прояви. Например, майката е условие за раждането на детето, но то не дава условия на майката да живее. Майката казва на детето си: Знаеш ли, че аз те създадох? Това отчасти е вярно. Ако зидарят каже, че е направил къщата ми, това отчасти е вярно. Като зидар, той само е наредил камъните, но не ги е създал. Тялото е едно нещо, а човек, като същина, като реалност, е друго нещо. Човек има особен произход. Следователно, родителите създават тялото на своето дете, но същността на детето е създадена от друг, по-висок източник. Ето защо, за да се освободите от ограниченията и кривите разбирания, трябва да имате ясна, конкретна представа за нещата. Дали ти е студено, или топло; дали си облечен, или гол; обут или бос, това са временни положения, върху които няма да се спирам.

Питаш: Защо носим кожени обувки? Не знаем ли, колко много страдат воловете, като дерат кожата им. Възразяват: Ако не искат да страдат, не трябваше да стават волове. Щом е станал вол и си е направил толкова дебела кожа, иска не иска, ще го дерат. Ако кожата му беше тънка, нямаше да я дерат. От тънка кожа обувки не се правят. Ако имате два топа плат, с еднакво количество метри, но с различна дебелина, кой от тях ще заема по-голямо пространство? – По-дебелият плат. Следователно, и по-дебелата кожа заема по-голямо пространство от по-тънката. Както броят на трептенията, които мозъкът произвежда имат отношение към интелигентността, така и дебелината на кожата определя интелигентността. Както и да се определя интелигентността, тя пак остава неопределена. – Защо? -Много неща я определят. Не е лесно да кажеш, кои е интелигентен и от какво точно зависи интелигентността.

Представете си, че имате числата от 1 до 10. Това са обикновени неща. Някой ти дава девет лева. Какво можеш да купиш днес с девет лева? – Нищо. Друг е въпросът, ако имаш девет француски франка или девет долара. С тези пари можеш да си купиш нещо. Имате числата 1, 2, 3. Какво ще кажете за тях? Казвате, че те означават абсолютната стойност на нещо. Единицата означава „аз, първият човек -Адам”. Значи, всички хора, дошли след Адам, приличат на него. – По какво приличат? – По възможностите, с които Адам разполагал. Като знаете това, вие трябва да събуждате възможностите, дълбоко скрити във вас. – Невежа съм. – Това е ограничение, не е възможност. – Болен съм, имам ревматизъм в крака, не мога да ходя. – Това е отчасти вярно. Студентът, като не посещава лекциите, се оправдава с болния си крак. Какво ще каже онзи студент, който не страда от ревматизъм и пак не посещава университета? Значи и невежеството, както и болестта, са привидни причини. Не са опасни невежеството и болестта – опасни са последствията им. Отиваш някъде, почерпват те една чаша 20-годишно вино. Изпиваш го и си много доволен. То действа ободрително на организма. Щом пожелаеш да пиеш още, постепенно изгубваш приятното чувство. Ден след ден ти увеличаваш броя на чашите, докато най-после ставаш пияница. Всеки знае последствията на пиянството. Пиянството е резултат, последствие на нещо, не е реалност. Реалните неща са достояние за всички. Нереалните неща са достояние само за някой. Светлината е реалност, а сянката – нереалност. Изгрее ли слънцето, всички се ползват от неговата светлина. Обаче сянката е достояние за малцина. Седнеш под сянката на една круша. Това е само за тебе. Всички хора в дадения момент не могат да седят под тази сянка. Сенки съществуват лятно време, когато дърветата са добре разлистени. Тогава хората се разхлаждат под сянката на дърветата. Зимно време обаче и да търсите сенки, не може да намерите. Листата на дърветата са окапали, не могат да създават сенки. Ще кажете, че нереалните неща са преходни. Така е. Следователно и невежеството като нереалност е преходно, временно нещо. Щом е така, невежият ще работи върху себе си, да придобие знания и да излезе от областта на нереалното.

Да се върнем към числата. Какво представя числото две? То е един от красивите, мъчни и прогресивни процеси. От гледището на окултната наука числото две е незавършен процес. Всички спорове се дължат на това число. То е отрицателно число, но, умножено само по себе си, дава четири – положително число. По какво се отличават положителните и отрицателните числа? Казват за някого, че е отрицателен човек. В науката се казва, че онези атоми, които дават нещо от себе си, са по- положителни; атоми, които взимат нещо отвън, са отрицателни. Следователно, когато човек дава нещо от себе си, е положителен; когато взима, е отрицателен. Какво значи да те обичат и да обичаш? Когато обичаш, даваш; когато те обичат, взимаш. Взимането и даването са процеси, които съществуват и в природата. Бог е положителен – дава; ние сме отрицателни – взимаме, т.е. възприемаме. Който не възприема, иска да бъде положителен; каквото каже, думата му да се чува. Това е нещастие за човека. Добре е някога да става това, което искаш; добре е някога и да не става това, което искаш. Обаче някога е нещастие, ако не стане това, което искаш. Казваш:"Трябва да стане това, което искам. "– Така именно се явяват споровете. –" Докога ще бъда слуга на хората? Докога ще ми заповядват?" При сегашните условия на живота господарят е плюс – положителен, слугата е минус – отрицателен. При други условия обаче слугата е плюс, а господарят – минус. Когато умре човек, слагат му кръст. Значи, той се е събрал с някого.

Кръстът е знак за събиране. Какъв знак слагат на детето, което се ражда? Не може всякога да бъдеш господар, т.е. да даваш. Ще дойде ден, когато ще бъдеш и слуга – ще приемаш. Но и слуга не може да бъдеш всякога. Ще дойде ден, когато ще бъдеш и господар. В природата процесите постоянно се сменят. Ще бъдеш и господар, и слуга. И едното, и другото са временни положения. Който не разбира този закон, казва:" Искам моята дума да стане." И ако ти се случи най-малката неприятност, веднага питаш Господ защо ти се е случило това нещо; ти ли си най-големият грешник. Въпросът не е в греховете на хората. Умрял някой. Трябва ли да питате защо е умрял? Щом умре човек, ще плачете; щом се роди, ще се радвате. Ако не разбирате защо плачете и защо се радвате, вие нямате ясна представа за живота. Радваш се, че се е родило дете, защото получаваш нещо от Господа.

Бог казва:" Аз изпращам милиарди хора на земята и ако никой не дойде при мене, небето ще обеднее." Ето защо, когато две души дойдат заедно на земята, единият трябва да се върне назад. Ако хората не слизаха на земята и не се връщаха на небето, животът на земята щеше да бъде нещастен. Ако вие сте у дома си, както сте сега в класа и слушате лекцията ми, вие ще изпитвате приятност. Какво ще бъде положението ви, ако всички живеете в една стая? Това, което е приятно в класа, не е приятно в къщата. В стаята трябва да живеят един или двама души най-много. Някога и двама души не могат да се търпят. Ако е студено вън, както и да е, ще се търпят. Ако е топло, няма да се търпят.

Сега ще отнесем въпросите към себе си. Вие се интересувате от въпроса за съня, за храненето, за придобиване на знания. Днес няма да засегна тези въпроси. Те са научни, високи въпроси, като планинските върхове. Като погледнеш някого, струва ти се висок като планински връх. Това не показва, че той знае всичко. Има знания, но не е всезнаещ. Хората описват планината, но това още не е планина. Ако нарисуваш един висок планински връх, това още не е планина; тази рисунка само дава идея за планина. Характерното за планината не е само височината. Освен височината, планината има и други качества. Тя дава, значи има положителни енергии. Долината обаче взeма, възприема – тя има отрицателни енергии. Планината е благо за хората. Има ли около планината равнини, по-идеално нещо от това не може да се иска. Египтяните, които имаха добри условия, страдаха от липса на планини. За да ги заместят по някакъв начин, те създадоха пирамидите. В тях те погребваха своите умрели, но истинската причина за създаването им беше нуждата от планини. Стремежът на хората към високи къщи се дължи също така на нуждата им от планини. Фактът, че едни хора са високи, а други – ниски, се обяснява със същия закон – стремежът им към планини.

С този закон се обяснява защо едни хора са широки, а други тесни; едни са нервни, а други – разположени, магнетични. Навсякъде в природата действат две течения: положително и отрицателно. Тези течения създават различните темпераменти. Невежият и знаещият са две течения: знаещият дава, а невежият възприема. Двамата се взаимно допълват. Невежият цени знанието, а знаещият влиза в положението на невежия. Като научи нещо, невежият се радва, както детето, което изучава буквите. Щом научи една буква, то разказва на майка си, какво е научило. Майката го слуша с внимание, тя е снизходителна към него. Като ви наблюдавам, виждам, че и вие, като придобиете някакво окултно знание, радвате се като децата. Говорил съм ви за истината, за любовта и в заключение на това, делите любовта на Божествена и човешка, на духовна и светска. Любовта не се дели. Бог е Любов. Как ще Го разделите?

Единствената реална сила в света е Любовта. Как ще се измени тя? Като делите Любовта на Божествена и човешка, това показва разлика в количеството. При Божествената Любов има голямо количество любов, а при човешката – малко любов. Като обичаш някого, каквото получиш от него, пазиш го, гледаш да не се загуби. Ако получиш нещо от човек, когото не обичаш, не го пазиш, готов си да го хвърлиш. Когато умре някое дете, майката плаче и нарежда, не може да го забрави. Тя запазва пелените му и, отвреме-навреме ги изважда и плаче върху тях. Тя не знае, че детето й е отишло в университет да се учи. Един ден пак ще се върне на земята, но като учен човек. Той ще й се усмихне, ще й каже нещо. Майката няма да го познае. Той ще й каже: Аз съм този, за когото ти плака. Ако не беше плакала над пелените ми, от мене нищо нямаше да излезе. Твоята любов ме повдигна. Ще кажете, че майката не трябва да плаче за детето си. Не, тя ще плаче и трябва да плаче, докато отново придобие загубеното благо. Щом го придобие, скръбта й ще се превърне в радост.

Една софиянка разказваше своята опитност. Имах едно десетгодишно дете, което умря. Много плаках, много скърбих за него. След това родих друго дете, но все продължавах да плача за първото. Второто дете растеше и се развиваше добре. Като започна да говори и да разбира, един ден то ми каза: Мамо, защо плачеш? Аз съм същото дете, което замина за другия свят. Отидох там и се върнах. Не плачи вече! Питам: Трябва ли тази майка да ходи по гробищата, да плаче и търси първото си дете? Ако човек изгуби няколко милиона лева и след време ги получи обратно, трябва ли да плаче за изгубените пари? Щом ги е по-лучил обратно, плачът за първите пари е безпредметен.

Помнете: Животът е съвкупност от отношения. Той е сложна система, основана на закони и взаимоотношения. Ако разгледате отношенията между бащата и майката, сина и дъщерята, децата и родителите, ще видите, че те почиват на особени закони и връзки, които образуват сложна система. Може да ви се вижда това невероятно, но то почива на неизменни закони. Някога се явява известен дисонанс в системата, както в музиката, но това може да се поправи. Достатъчно е да разбираш законите на музиката, за да изправиш всякакъв дисонанс. За да изправите отношенията си, изучавайте законите на любовта. Тя изправя всички недъзи. Тя разрешава всички противоречия. Кажеш ли, че някой не те обича, трябва да знаеш, защо не те обича. В случая, или си много положителен, или много отрицателен, т.е. или много даваш, или много взимаш. Каквото даваш, трябва да се отличава, да бъде качествено. Казваш: Готов съм да се жертвам за тебе. Питам: Твоята жертва чиста ли е, няма ли никакви примеси? Ако има примеси, тя няма да даде очаквания резултат. От три хиляди килограма гюл изкарват само един килограм гюлово масло. Знаете ли, колко работници и колко време е нужно, за да се получи само един килограм гюлово масло? Има смисъл човек да се жертва за нещо, ако жертвата му оправдае изразходваната енергия на работниците, времето и средствата, употребени за придобитото благо. Нима онзи, когото обичате, не ви товари? Вие носите чувалите му без никакво възнаграждение. Любещият се отличава по това, че е готов на всякакви жертви. Когато обича, човек не вижда нещата в истинската им светлина. Това е човешката любов. При такива случаи, и учени, и професори се оплитат в мрежата на любовта. Те знаят много неща, но, като се оплетат в тази мрежа, стават като деца.

Разправят един действителен случаи с един виден професор в Европа. Той бил много съсредоточен в работата си, но по едно време, студентите забелязали, че, както преподавал, изведнъж мисълта му се отклонявала; той се спирал, замислял се нещо и прекъсвал връзката на мисълта си. Студентите забелязали, че това ставало всякога, когато в аудиторията присъствала една млада, красива студентка. Може и да е било съвпадение, но студентите проследили и се уверили, че когато студентката е в аудиторията, професорът се борил със себе си, разсейвал се, а когато тя отсъствала, той бил пак тъй съсредоточен, както и по- преди. Казвате: Какво отношение може да има между студентката и този професор? Тя мислено възпитава професора и го пи-та: Можеш ли да ми кажеш нещо по любовта? Развий ми някоя лекция за любовта. Професорът казва: Не му е времето сега. Има други теми, които трябва да се развият сега.

Казвам: Ако професорът започне да се занимава с любовта, веднага ще прекъсне лекцията си и отношенията му със студентката ще се изменят. В първо време, той ходел небрежно облечен, с разрошени коси, но щом почвал да се вглежда в студентката, той се замислял, обличал се добре; той приглаждал косите си, внимавал да няма нито едно петно на дрехите си. Гледал всякога да бъде чист и спретнат. Това е вътрешната страна на любовта. Защо, когато обичаме някого, ние гледаме да бъдем чисти и спретнати, а когато не обичаме, ходим, както и да е? И в живота владее същия закон: когато праведният се облича добре, това показва, че той се е влюбил в нещо; когато грешният ходи небрежно облечен, това показва, че той е изгубил любовта си. Той казва: За мене животът няма смисъл, да става каквото ще! Той е изгубил вярата си, изгубил е своята възлюбена – изгубил е своя Господ. Вследствие на това, той не може да се примири и в него става вътрешна борба. Коя е причината за това? Господ е напуснал човека. Ако мъжът напусне жена си, има причини за това. Ако жената напусне мъжа си, и за това си има причини.

Коя е причината за изсъхване на почвата? – Слънцето и вятърът. Какво трябва да прави лятно време умният човек, за да не изсъхва лесно почвата? – Той трябва да я полива. Понякога той мисли, че Господ го е изоставил. Той сам се е изоставил, а не Господ. Слънцето ще вземе от него толкова, колкото е дало. И тогава от влагата ще остане толкова, колкото е необходимо. Тъй щото, изпитанията в света не са нищо друго, освен външните неблагоприятни условия, външната влага. Ако не разбираш законите с които работиш, когато земята ти е суха, и ще кажеш: Не се работи с тази земя. Но умният човек и от сухата почва може да изкара нещо хубаво. Той има вода в запас и ще полива почвата.

Това, което ви говоря сега, има отношение към окултното градинарство. Като знаете законите на това градинарство, ще можете лесно да превръщате неблагоприятните условия в благоприятни. Всеки има запас от влага, която може да използва, когато потрябва. Направете нужната канализация, за да впрегнете запасната влага, да я използвате при неблагоприятни условия. Ако се надявате времето да свърши работата, много ще чакате. Ще се намерите в положението на онези религиозни, които казват: Добър е Господ. – Добър е Господ, ще ви помогне, но ако имате вяра. Вие имате вярване, а не вяра. Не е достатъчно само да вярваш, че някой човек е добър. Добротата му трябва да се изяви. Какви ще бъдат отношенията между господаря и слугата, ако господарят само хвали слугата си, че е добър, работлив, без да вижда работата му. В края на краищата, отношенията им ще се развалят. Какво ще стане, ако пък слугата хвали своя господар, че е добър, милостив, без да вижда тези качества у него. Ако наистина, господарят е доволен от слугата си, и слугата от господаря, те трябва да направят нещо един за друг. Какво ще придобиете, ако говорите за Бога, че е велик, че е благ, а не вярвате в това? Наистина, велик е Господ, но вие не сте изпитали Неговото величие, не Го познавате. Хората знаят нещо за слънцето, за земята, за небесните светила, но това не е достатъчно. Много още има да учат, докато дойдат до истинското знание.

Сегашните хора са в областта на относителното знание. Те говорят за топлината, но не знаят нейната положителна и отрицателна страна. За да се справите със средата в която живеете, трябва да познавате положителната и отрицателната страна на слънцето, на земята, както и на своите мисли и постъпки. Казвате: Ние изучаваме окултните науки, те ще ни помогнат да се справим с външните условия. Те ще ни помогнат да създадем помежду си хармонични отношения. Като изучавате окултните науки, ще видите, че двама души с кръгли лица или с продълговати лица не могат да си хармонират. Те могат да бъдат в хармония, ако единият има кръгло лице, а другият – продълговато. Аз наричам тия с кръглите лица кавалеристи; те са бързи, подвижни. Под „кавалерист” разбирам човек, които езди на кон. Обаче, кавалерът ходи и без кон. Това е обикновено явление. Много хора говорят за любовта, без да имат любов в себе си. Много хора говорят за истината, без да носят истината в себе си. Следователно, и кавалеристът трябва да езди на кон, но и без да езди на кон, пак минава за кавалерист. Тогава, кое е отличителното качество на човека? – Мисълта. Човек е онзи, който мисли. Мисълта е положителна сила, тя дава; чувството е отрицателна сила, всякога взима. Ако човек има само мисли, без чувства, все едно, че нищо не е складирал в себе си. Той минава за беден. Следователно, в главата на човека се крият положителните сили, а в сърцето – отрицателните. Под лъжичката на човека се намира стомашният мозък, т.е. симпатичната нервна система. Кажат ли за някого, че е богат, разбираме, че той е складирал богатството си в своята житница – стомахът. Не е лошо, че стомахът на някого е богата житница, но той не трябва да се пълни чрезмерно. Колко храна може да събере човешкият стомах? Това зависи от мозъка. Между стомаха и мозъка има известно отношение: ако стомахът е в изправност, и мозъкът ще бъде в изправност. И обратно: ако мозъкът е в изправност, и стомахът ще бъде в изправност. Следователно, главата се лекува чрез стомаха, а стомахът – чрез главата. – Беден съм, как да си помогна? – Ще мислиш. Чрез мисълта ще си обясниш, защо си беден и защо – богат. Сиромашията и богатството са полюси на живота. Можеш ли да бъдеш само богат? Щом си богат, ще бъдеш и сиромах. Богатството и сиромашията вървят ръка за ръка. Ако в едно отношение си учен, в друго ще бъдеш невежа. Няма човек в света, който да не е бил или да не бъде невежа.

Казваш: Бог е създал света. – Каква представа имаш ти за света? Когато светът се е създавал, ти бил ли си там? -Учените хора са създали различни теории за света. – Тия учени били ли са свидетели на създаването на света? Обаче, има същества с Божествено съзнание, които са участвали при създаването на света и знаят, как е станало това. Един ден, когато отидете на другия свят, там ще срещнете професори, които ще ви говорят за създаването на света. Те ще ви представят картини, които ще хвърлят светлина върху този въпрос. Колкото в по-висок свят се качвате, толкова по-ясна представа имате за създаването на света. Там вече няма да гледате само картини, но ще ви разхождат във всички области, да видите това, което сте слушали от професорите. В половин час, вие ще видите всичко онова, което се е създавало милиони години. Така ще се домогнете до истинското знание.

Положителните и отрицателните сили имат отношение към здравето и болестта. Здравето е положително състояние, а болестта – отрицателно. Човек не може да бъде всякога здрав. Ако не боледува, той скоро ще ликвидира с живота си. Болестта калява човека. Забелязано е, че хора, които са боледували много в детинството си, са много по-издръжливи от онези, които никога не са боледували. Който никак не е боледувал, още първата болест го отнася в другия свят. Които е боледувал много и се е калил, като заболее, скоро се справя с болестта. Не е добре една болест да се задържа с дни и месеци у човека. Заболее ли, за два-три деня той трябва да се справи с болестта. За умния болестта представя една възможност за постигане на нещо. Според мене, болестта представя една красива жена. Като посети своя възлюбен, тя го разтърсва, простира го на леглото. След това го помилва малко и си отива. Болестта има желание да накара човека да си почине. Това се отнася до работливия. Мързеливият и без болест си почива.

Трудолюбието и мързелът са две състояния, еднакво необходими за човека. Лошото в мързела е това, че човек се поддава на него и не иска да работи. Трудолюбивият има желание всякога да работи. Не, нужно е понякога и той да бъде мързелив – да си почива. Красотата и грозотата са също две състояния. Какво ще кажете за доброто и злото? Добрият всякога дава, той е положителен, ЗЛИЯТ всякога взима, той е отрицателен. Някога и злият дава, но по отрицателен път. Удари ти две плесници и с това ти предава нещо от себе си. В този момент, добрият приема. По отношение на злия, и добрият е лош. – Защо? – Защото го намира страхлив. Той му казва:” Ти си баба, страх те е да удариш някого, да му предадеш нещо от твоята енергия .Това е неразбиране. Приятно ли е да удариш някого? – Не е приятно. Ако искаш да дадеш нещо, дай го по положителен път Приятно ли е всякога да се дава на човека?

Представете си, че моето огнище е пълно с огън. Вие дохождате при мене, и аз ви предлагам една лопата от жаравата на моя огън. Искам да държите жаравата в ръцете си. Приятно ли е това даване? На място ли е то? Казвате: Не искам тази жарава. – Защо? – Гореща е, ще ме изгори. По същия начин вие отказвате, когато някой ви предлага пари – Защо не искате парите? – Огън са те, ще ви изгорят. 0тивате при един банкер, да искате пари, но веднага се отказвате от тях. Той иска голяма лихва – 50 %. В една година само дългът ви ще се удвои. Ако задържате парите десет години, цял живот няма да се изплатите на банкера. Казвам: Не взимайте пари под лихва. Това значи: Не оставяйте една грешка неизправена. – Защо? – Много същества ще използват тази грешка за свои лични интереси и с това ще увредят на вас. Следователно, ако не изправите живота си, други същества ще го използват вместо вас. Те ще използват вашия капитал, а вие ще останете с празни ръце.

Един адепт в Индия, правел различни опити пред хората за пари. Това било една негова слабост. Един от неприятелите му постоянно го дебнел, да му направи някаква пакост. Адептът имал обичай да се заравя в земята, където прекарвал по няколко месеца. Един ден той решил да направи този опит пред публика, да покаже, как се заравя в земята, дето прекарва без въздух известно време. Той приготвил дупката предварително. Неприятелят знаел това и, без да го забележи някой, напълнил дупката с червени мравки. Адептът се заровил в земята, но този път не могъл да излезе,станал жертва на мравките.

И тъй, ако и вие правите неразумни опити в живота си и грешите, червените мравки, те собствените ви грешки ще ви изядат и няма да се върнете повече в домовете си. Следователно, допуснеш ли една грешка в живота си и не я изправиш, твоят неприятел ще пусне червените мравки срещу тебе, да те изядат. Грешките са живи същества, които постоянно работят против вас, докато ви изядат. Ако съзнанието ви не е будно, те ще ви оглождят, както червеите и ще ви отнемат живота.

Сега, аз не искам да ви плаша, но казвам, де се крие опасността в живота ви. Не говоря за обикновените грешки, които стимулират човека. Няма човек в света, които да не греши. Било в писанието, смятането или четенето, все ще направи поне една малка грешка. Привилегия е за човека да направи една грешка, но той трябва да я изправи. Ако не я изправи, тя ще му причини голямо нещастие. Който греши и изправя грешките си, той е умен човек. Започваш една работа, но не върви добре. – Защо? – Допуснал си една малка грешка. Върни се да изправиш грешката си и после продължавай работата си. Малката грешка спъва хода на цялата работа. Искаш да се молиш на Бога, но не знаеш как. – Защо не знаеш? – Защото заставаш пред Бога като цар или като велик учен. Не, ще съблечеш царската си мантия, ще се освободиш от съзнанието на твоето величие и ще облечеш дрехата на смирението. Ще застанеш пред Бога като обикновен човек и така ще се молиш. Явиш ли се като цар, ще те приемат като цар, ще ти отдадат всичкото почитание, но няма да получиш това, което душата ти желае.

Казвате: Големи противоречия срещаме в живота си. Ето, де се крият противоречията. Млада мома застава на молитва, иска от Бога да й даде един красив, добър момък. Знае ли тя, какво представя красивият момък? Той е цяло царство. Не е лошо желанието й да обикне красивия момък, но страшно е, че тя иска да го владее, да й стане слуга. Значи, тя носи в себе си съзнанието на царица, която иска да заповядва. Каквото заповяда на момъка, той веднага да го изпълни. И при това положение, Бог изпълнява желанието й, дава й един красив момък. До едно време той с готовност изпълнява нейната воля, но един ден съзнанието му се пробужда, и той казва: От този момент не се подчинявам! Докато момъкът не съзнава силата на своята красота и мисли, че принадлежи само на своята възлюбена, той й се подчинява. В който момент се осъзнае и разбере, че носи богатство, което може да бъде достояние на всички, той казва: Свърши се вече! Никого не слушам. Сега и аз мога да заповядвам.

Казвате: Защо Бог създаде такъв свят? – Светът е красив, но понеже вие не виждате тази красота и разумност, отговарям на ваш език: Бог създаде този свят, за да се карат момите за красивия момък. Има ли нещо лошо в това? Хиляди хора отиват на чешмата да черпят от нейната чиста вода. Има ли нещо лошо в това? Има ли нещо лошо или неморално в това, че една мома е недоволна от друга, която погледнала красивия момък, възлюбеният на първата мома. Скарали се двете моми. Нека се карат! Ще се карат, докато дойдат до съзнание, че красотата е достояние на всички хора. Позволено е на човека да гледа всички красиви форми, които природата е създала. Лошо е, когато красивата форма събужда твоето недоволство. Казваш: Защо този човек е красив, а аз съм грозен? – Ако беше красив, хората щяха да се карат за тебе. За красивата мома се карат най-малко десет момци, а за грозната никой не се кара. Като я видят, казват: Тази мома не заслужава погледа на хората. Момъкът и момата са символи, живи образи. Красивият момък стои в долината, а десетте моми се спущат от планината; всяка мома иска да отиде в долината, където е благото на живота. Като се срещнат, те неизбежно ще се сблъскат. Друг е въпросът, ако вървят по равно, по гладък път. Равният път не предизвиква никакво сблъскване.

Сега, като изнасям нещата по този начин, в душата ви се заражда недоволство и се питате, защо Бог постъпва така с вас. – Как искате да постъпи Той? Какво ще придобиете, ако Бог постъпва с вас така, както вие желаете? Щяхте да бъдете господари, да заповядвате на хората. Каква полза ще имате от това? Какво ще придобиеш, ако от сутрин до вечер даваш заповеди на хората и те изпълняват твоите заповеди? Казваш: Има смисъл да бъда господар, поне независим ще бъда. – Това е заблуждение. Колкото и да искаш да си независим, не може. Най-малко ти си зависим от земята, върху която стъпваш; ти си зависим от водата, която пиеш; от въздуха които дишаш; от светлината която възприемаш. Можеш ли, при това положение да бъдеш независим? Казваш: Искам да бъда само слуга, да служа. – И това не може да бъде. – Защо? – Служенето е толкова необходимо за слугата, колкото и за господаря. Има общи неща, еднакво задължителни за всички хора.

Сега, като говоря за числата, казвам: Числото едно, т.е. единицата е положително число; двойката е отрицателно число, а тройката – неутрално, т.е. число на равновесие. То е волята в човека – равнодействащата сила. Значи, умът е положителната сила в човека, сърцето е отрицателната сила, а волята – неутралната. Ако волята ти не е силна, нищо не можеш да направиш. – Не можеш да регулираш силите на ума и на сърцето си. Волята, като равнодействаща сила, може да регулира човешкия ум и човешкото сърце. Какво ще направиш само с ума си, като положителна сила, или само със сърцето си, като отрицателна сила? Ще кажеш, че умът е господар, а сърцето – слугата. Важно е, че и господарят и слугата трябва да бъдат еднакво почтени.

Първото нещо, което се иска от вас, като ученици, е да работите върху себе си, да облагородите своя характер. Който не иска да работи, съзнателно се спъва, като мисли, че с вярата си в Христа, всичко ще му се даде наготово. Не е така. И Христос, като дойде на земята, каза: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводил. Дойдох да работя”. Щом Христос дойде да работи, да изпълни Божията воля, да проповядва Словото Му от град на град, и ти ще работиш. Казваш: Вярвам в Христа. – Живееш ли като Него? Ако вярваш в Христа, защо си недоволен?

Какво ще кажете за Христа, богат ли беше, или беден? Господар ли беше, или слуга? В едно отношение, Той беше богат, а в друго отношение – беден. В едно отношение Той беше един от най-големите господари, а в друго отношение – един от най-достойните слуги. В едно отношение, Христос беше голям праведник, но понесе греховете на човечеството. Кой каквито грехове правеше, всичко се туряше върху главата на Христа. Той беше господар, но на себе си, затова казваше: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема”. Въпреки това, туриха на главата Му трънен венец и се поругаха с Него. Христос понесе всичко заради любовта си към Бога. Питам: Защо трябваше да бият Христа? Той опита върху себе си свободата, която даде на хората. Бог запита Христа: Като даде свобода на хората, даде ли си отчет, готови ли са те за тази свобода? Те Му казаха: Ти ни даде свобода, следователно, ние имаме право да Те бием. Ще се проявим такива, каквито сме. Христос научи един велик урок. Обаче, и хората, като се бият помежду си, ще научат един велик урок, че няма смисъл да се бият. Боят не разрешава въпросите. Какво се ползва човек, ако при един бои счупи крака или ръката си?

И тъй, освободете се от заблужденията. И боят има своето място. Да знаеш, как да биеш, това е голямо изкуство. Много деца са невъзпитани, защото не са опитали силата и действието на пръчицата. За малките деца има малки, тънки пръчици, с които майките отвреме-навреме трябва да ги потупват по меките, дебели места на тялото. Всеки удар трябва да пада музикално. Ударът трябва да пада върху своята равнодействаща сила. Много майки и бащи не знаят, как да удрят. Пръчицата не пада на място, затова ударът се връща назад, към тях. Когато синът и дъщерята бият родителите си, това показва, че пръчицата не се е вдигала и слагала правилно върху тях. Преди няколко дни, дойде при мен един господин и се оплака от сина си. Толкова невъзможен бил, че бащата се принудил да избяга в манастир. Синът искал даже да го убие. Главата му на няколко места била контузена от ударите на сина.

Сега и у вас се явява мисълта: Страшно нещо е да те бие синът ти! – Страшно е, но този син е в самите вас, във вашите мисли и чувства. Ако не можете да възпитате своите мисли и чувства, и те, като вашия син, ще турят край на живота ви. Тъй щото, не е въпросът, кой е създал света и как го е създал. Светът е създаден по известни закони. Ваша задача е да изучавате тези закони и да определите отношенията си към света. Там законите действат по определен план. Както аз разбирам тези закони, намирам, че вие не сте наредени в класа, както трябва. Не сте наредени по степента на своето развитие. Например, човек с нервен темперамент, трябва да седи при сангвиник. Този с развито благоутробие да седи при човек, умствено развит. Ако се наредите правилно, според темпераментите, всички ще бъдете доволни. Ако двама дипломати седнат един до друг, те ще бъдат неразположени, ще им се доспи. Така си обяснявам, защо някои хора обикновено дремят. И дрямката се подчинява на известен закон. В различните събрания, на сто души, един има право да дреме; на хиляда души, десет могат да дремят; на 2000 души – двадесет и т.н. Това е правило. Ако хората не се нареждат по закона на хармонията, числото на спящите е повече, отколкото трябва.

Един американски проповедник намислил да приложи един метод, чрез които да събужда спящите слушатели. Най-после, решил да свърже всички столове с електрическа жица за органа. Като задремвал някой от слушателите, той натискал един от клавишите на органа. Звукът веднага събуждал заспалия. Една от причините, да заспиват слушателите е, или че се говори на тема, която знаят, или на тема, която не ги интересува. Човек всякога не се интересува от един и същи предмет. Ако предметът е нов и го интересува, той е в положението на гладния. Каквото ядене и да се даде на сития, той го погледне и казва: Не ми се яде. За да заинтересуват човека, трябва да му изнесеш нещо специфично, което да обхване цялото му внимание. Една сестра ходила в града, дето научила нещо ново и идва да го съобщи на другите. След нея идват втора, трета, четвърта, всички съобщават същата новина. Който слуша една и съща новина няколко пъти, трябва или да напусне стаята, или да заспи. Сестрата трябва да бъде умна. Като иска да съобщи новината, първо трябва да разбере, дали преди нея някой не я е съобщил. Окаже ли се, че на повечето е известна новината, тя трябва да си мълчи. В противен случай, нека не се обижда, като види, как един след друг я напускат, или започват да заспиват.

Същото се случва и с възгледите на хората. Едни казват: Да живеем братски. Втори, трети казват: Да живеем братски. Който слуша, отегчава се. Важно е да се живее братски, а не само да се говори. Един ще говори, друг ще живее братски. Стремете се, всеки ден да имате по една нова мисъл върху която да работите. Например, нова е мисълта за числата. Вземете, числата от едно до три: единицата, като положително число; двойката, като отрицателно; тройката, като неутрално число, като равнодействаща сила. След това изберете по пет положителни типа и по пет отрицателни. Интересно е всеки да си отговори, въз основа на какви качества определяте положителните и на какви отрицателните типове. Аз няма да ви дам готови образци, вие сами ще ги намерите. Ония, с продълговатите лица, са повечето положителни, мъжки типове. От ония, с овалните лица, едни са положителни, а други – отрицателни.

Човек с дебели вежди има положителен характер, той дава. Ако веждите са тънки, изписани, те показват отрицателен тип. Дебелите, увисналите мустаци говорят за положителен тип. Тънките мустаци показват отрицателен тип. Голямото ухо е на човек с положителен характер; големият нос – също. Когато носът изтънее, изгуби широчината си, това показва човек с отрицателен характер. Обаче, не всеки човек с голям нос е положителен тип. Това са относителни неща. Носът трябва да има определена дължина и широчина. Когато брадата горе е широка, това показва положителен тип; ако брадата горе е тясна, това определя човека като отрицателен тип. Широката брада долу показва положителен тип на физическия свят, а отрицателен в умствения. Търсите ли човек за физическа работа, гледайте брадата му да бъде долу широка. Търсите ли човек за умствена работа, гледайте брадата му да бъде долу тясна, заострена. Каквото и да се говори, човек проявява това, с което е роден. В това отношение, аз съм правил ред опити и съм се убедил в казаното.

Тук имаме един брат бояджия, за когото ще кажа нещо, но да не се обижда. Той е умствен тип. По едно време дойде в дома ни на ул. „Опълченска” № 66, да работи. Даде му се една работа, но той я остави наполовина, не я завърши. Реши да замине за Варна и напусна работата. По устройство на лицето и черепа, той се отегчава от големи работи. За него са малките работи; докато започне една работа, да я свърши. Той обича разнообразието, не може да се наеме за работа, която ще продължи цяла година. Мнозина от вас имат характера на този брат. Ако им се даде една голяма работа, скоро ще се отегчат, ще ги хване огън и ще я напуснат. Те стават негативни, искат повече да възприемат, по-малко да дават. Като познава характера им, господарят трябва да им дава почивка отвреме-навреме.

Казвам: Според Мойсеевият закон, човек трябва да работи шест дни, а на седмия да почива. Този закон е отживял времето си. В бъдеще, законът ще е точно обратен: шест дни ще почиваш, един ден ще работиш, за да асимилираш физическата енергия в себе си. Ако аз създавам закона, ще наредя четири работни дни, а три – за почивка. Един ден, когато човек стане повече положителен, а по-малко отрицателен, той ще работи малко. Не ви съветвам да работите много. – Защо? – Имам предвид вашето физическо състояние. Една сестра се оплаква от умора. Чуете ли това, съберете се пет положителни сестри и я посетете, като всяка от вас й каже по една ободрителна дума. Тези думи ще я освежат. Вие гледате на този метод с пренебрежение и казвате: Човек трябва да бъде сериозен, вдълбочен в себе си. Оставете това настрана. Когато искаш да се концентрираш, бъди далеч от хората. Може да бъдеш и между хората, но така да се вдълбочиш, че никой да не те забележи. Страданието учи човека, как да се концентрира. Когато дойдат големи страдания и природата се вдълбочава в себе си.

Сега от вас се иска усилена работа. Оставени сами на себе си, мнозина се отпускат. Свободата не ви импулсира още. Сестрите работят доста добре, но знания им липсват. Образуваха се групи от братя и сестри, но някои от тях се спъват от мисълта, че едни са повече напреднали, а други – по-малко. Не се заблуждавайте. Истински напреднал е онзи, който може да превърне желязото в злато. Който не може да направи това превръщане, не е напреднал. Ще кажете, че сте чули много неща, но малко сте реализирали. Слушали сте за Божията Любов, но не сте я приложили. Виждате известни прояви на любовта, но кои са проявите на истинската любов? Често човек, след скърби, е изпитвал по-високо състояние на любовта, но и то не съдържа качествата на великата Божия Любов.

Да вкусиш от Божията Любов, това значи, да се намираш пред оазиса на пустинята. При всички мъчнотии и страдания, тя дава сила на човека да ги понася с радост. Това значи, да носиш реалността в себе си, да разполагаш с ключовете на всички станции. Достатъчно е да натиснеш ключа на една станция, за да се свържеш с нея. Казано е в Писанието: „Който люби Бога, преди да е поискал нещо, ще му се даде”. Ако не любиш Бога, колкото и да се молиш, няма да ти се отговори. – Защо? – Защото е зает, не може да се занимава с тебе. Някога ще чакаш отговор месеци и години – зависи, какво искаш и как искаш. Ако имаш нужда от хляб, веднага ще ти отговорят. Искаш ли милиони, много време ще чакаш. Все ще ти отговорят някога. – Как ще стане това? – Или ще те осиновят, или на лотария ще спечелиш. От тебе се иска постоянство и вяра.

Помнете: Не е материалното богатство, което осмисля живота. Човек се стреми и към вътрешно, духовно богатство. За тази цел, той трябва да се свърже с разумния свят, с напредналите същества. Истинското богатство се крие във великите души. Никой не може да се развива, ако не се свърже поне с един велик дух. Значи, прогресът зависи от великите души, които минават край вас и ви оставят своето благословение. Ако слънцето не изгряваше, животът щеше да се прекрати. Наблюдавайте изгряването на слънцето, да видите, как се менят багрите му. В това е красотата на живота. Една от задачите ви на земята е да се научите да служите. Може да свършите университет, да станете професор, но в края на краищата, ще ви изпитат, доколко сте научили изкуството да служите. Няма по-красива и достойна работа от служенето. Който е научил това изкуство, той е придобил знанието на живота. Който не го е научил, се счита за нещастен. Служи на другите така, както искаш да служат на тебе.

За следния път ви давам задача: всеки от вас да намери по един положителен, отрицателен и неутрален тип. Има хора, които от рождение са положителни, други – отрицателни, а трети – постоянно се сменят, ту положителни, ту отрицателни. Вие трябва да знаете времето, кога един човек е положителен и кога – отрицателен. Ако не знаете това, нищо не сте постигнали. Не можеш да бъдеш всякога положителен, или отрицателен – ще се сменяш: някога ще заповядваш, някога ще ти заповядват; някога ще даваш, някога ще вземаш. Единственият, Който всякога е положителен, е Бог. Той нито заповядва на някого, нито съди. Той гледа еднакво и на злото, и на доброто. От доброто не се възхищава, от злото не се възмущава. И доброто, и злото имат еднакви отношения към Бога. Когато Божественото добро дойде между хората, то има отношение към тях, като зло. Как ще разберете това, не е важно. Може да го разберете, може и да не го разберете.

Т. м.

10 Лекция от Учителя, държана на 23 ноември, 1932 г. София – Изгрев.

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата "Ново разбиране", утринни слова, година II, (1932-1933),

издадена 1949 г., София - Изгрев

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Ново разбиране", утринни слова, година II, (1932-1933),

издание на ИК"Жануа'98", 2010 г.,

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Сеятелят", утринни слова, година II, (1932-1933),

Издателство „Бяло Братство“, 2012

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Размишление.

Ще прочета 9 гл. от Матея.

В книгата на живота има хиляди задачи, които трябва да се решат. Ако не се решат, те ще останат само написани задачи. В човека има една слаба страна. Той мисли, че нещата могат да се повторят, когато пожелае. Всъщност, в природата нищо не се повтаря. Това, което днес знаеш, утре няма да те ползва. Въздухът, който днес си приел, утре не можеш да го приемеш, той е изиграл вече ролята си. Утре ще дишаш друг въздух. Светлината, която днес си приел, утре няма да я приемеш. Днешното знание не може да те ползва на другия ден. Човек мисли, че е придобил известно знание. Никакво знание не е придобил. Той само помни, че е учил нещо. Въпреки това, ти не можеш да убедиш човека, че нищо не е научил. Това, което той е научил, служи само да припомни неговото минало и да разбере, какво носи в себе си. Водата помага за растенето на цветята, но тя не ги създава. Светлината дава условия за придобиване на знанието, но тя не го създава. Това са все разсъждения. След това ще дойде някой да ви убеждава, че човек не може да бъде праведен. Наистина, човек не се ражда праведен, но и грешен не се ражда. Ще цитирате стиха, в който е казано: „В грях ме роди майка ми.“ Да, в грях си заченат, но не си роден в грях. Под „грях“ разбирам лошите условия. Праведен човек е онзи, който носи в себе си добрите условия. Казах, че човек не се ражда нито грешен, нито праведен. Ако той се раждаше грешен, или праведен, това е самоопределяне. Ако си роден праведен, праведен ще си останеш; ако си роден грешен, грешен ще си останеш. Ако се родиш невежа, такъв ще си останеш. Ако се родиш учен, учен ще си останеш. Такъв е законът. Ще кажете: Ако е така, няма защо човек да учи. – Обаче, има неща, които трябва да си припомните. Следователно, като учиш, ти събуждаш в себе си онова минало знание, складирано в твоето подсъзнание. Не че миналото е всичко, но в него е основата на твоето знание. Аз ви говоря за онзи свят, в който няма минало, няма и бъдеще. Там има само настояще. В обикновения свят, в който сега живеете, има и минало, и настояще, и бъдеще. Миналото и бъдещето ползват човека само като стимули. Мислиш, че си музикант и философ и можеш всичко да направиш. Но това не е реалност. Миналото носи известни опитности. Обаче, важно е настоящето, т. е. това, което в даден случай носиш в себе си.

Често се говори за време и пространство, като физически условия. Аз ще ви кажа една истина, която не сте чували досега. Тя е следната: Освен време и пространство, съществува и друго нещо, което обхваща в себе си и времето, и пространството. То е реалността на живота. Какво е реалност, не знаете. Времето и пространството, сами по себе си, не са реални величини. Времето само определя нещата. Пространството пък може да се увеличава и намалява, без да е реално. Казано е, че има нещо извън времето и пространството. То е реалността. Ето защо, докато човек не живее извън времето и пространството, никога не може да разбере самата реалност. Нещастията на хората се дължат на това, че те живеят във времето и пространството. Имаш къща, нива – ти живееш в пространството и зависиш от него. Искаш да бъдеш щастлив – ти зависиш от времето. Дали ти е топло, или студено, пак зависиш от времето. Докато зависиш от времето и пространството, ти всякога ще бъдеш такъв, какъвто си сега. Искаш да бъдеш богат, учен, здрав – ти зависиш от времето. Щом има време, ще има и знание; щом има време, ще има и здраве.

И тъй, който не разбира реалността, казва, че трябва да се използва времето. – Така е, времето ще се използва, но и то ще използва хората. Ще използвате пространството, но и пространството ще ви използва. Докато направиш една къща, ще изхарчиш енергия, грижи, време. В края на краищата, ще вложиш в нея 200,000 лева, които ще плащаш с години. Едва изплатиш къщата си и заминаваш за другия свят. След това дъщерите и синовете ти започват да се карат за къщата ти, на кого каква част да се падне. Ако нямаш преки наследници, дохождат роднините, и те започват да се карат за къщата. Защо ти трябваше тази къща?

Преди няколко дни дойде при мене една от най-старите сестри в Братството, може да е около 80-годишна, и започна да плаче. Гледам сестрата и си мисля: Да беше млада, щях да кажа, че има някой възлюбен, който я оставил, затова плаче. Да беше болна, щях да кажа, че страда нещо. Нито едното, нито другото. Питам се: Защо плаче тя? Тя ми каза: Всички ме изоставиха. – Значи, времето я изоставило. Сестрата е забравила, че има Един извън времето, Който не я изоставил. – Всички ме изоставиха, няма къде главата да си сложа. Досега се мислех силна, но видях, че всичко пропадна. Казвам си: Тя е мислела във времето и пространството, че работите й са уредени, но вижда, че е изгубила и едното, и другото. Гледам, колко отчаяна е тази сестра. Тя държи нещо в ръката си, и аз си мисля: Дали не държи в ръката си нож, или револвер, та пред мене да се убие. Най-после тя изважда това нещо и ми го подава: Това ми остана, никакво друго богатство нямам. Не го искам, не ме интересуват тези неща. Даде ми нещо голямо, като добави: Това нещо събирах с години, но вече не ми трябва. Аз го взех в ръката си, и по този начин хванах времето и пространството в ръката си, а тя остана извън тях. Като ми даде това нещо, забелязах, че и на нея почна да олеква. След това й казвам: Аз не те харесвам, ти не си герой. Ти още не си страдала. – Нима има по-големи страдания от моите? – Това е само начало на страданията. Всички минават през тези страдания. Тя постоя още малко и си отиде.

Казвам: Често човек се чувства напълно изоставен, съвършено сам в света. И какви ли не истории се случват в живота. Права е тази сестра. Тя търси изходен път в живота си и казва: Човек не може да живее във времето и пространството. Родих син, надявах се, че като се ожени, ще живея при него, но сега той не ме иска. Мислех си, че снахата ще ме гледа, но и тя не ме иска. Дойдох между сестри и братя, но и те не ме приемат, макар че живеят за Бога. Чета всичко това по лицето й и виждам, че тя живее във времето и пространството. Казвам си: И тези братя и сестри, на които си разчитала, живеят, като тебе, във времето и пространството. Като спят, те не могат да мислят за тебе. Ти си будна, не спиш, затова мислиш за тях. Тебе те боли корем, а брат ти спи. Глава те боли, а брат ти спи. Гладна си, страдаш, а брат ти спи спокойно. Питаш се: Защо тези хора не искат да знаят за мене? – Няма ги, те са извън времето и пространството, спят хората. – Коя ли е тази сестра? – Всяка една от вас е тази сестра. Аз имам особено мнение за нея. Тя ще стане герой. Като ви сравнявам с нея, всички вие бледнеете. Питам се: Ако тази сестра пада духом, какво ли ще бъде с другите? Значи, силата на човека се познава само тогава, когато той е на изпитания. Тогава се познава и колко знае. Изпит е това, малък изпит, но обикновено хората мъчно разбират малките изпити. Например, как ще издържите изпита за любовта? Когато се отнася до любовта във време и пространство, вие знаете, как да я приложите. Докато живееш във време и пространство, или ще обичаш човека, или ще го мразиш; или ще му вярваш, или няма да му вярваш; или ще го изпъдиш от дома си, или няма да го изпъдиш. В това няма изключения. Ако хората се обиждат и сърдят лесно, ти не би могъл да им кажеш истината.

Преди няколко дни дойде при мене една млада сестра. Тя влезе смело, свободно, като че ли има право да разполага. Изправи се всред стаята и ме пита: Къде е еди-кой си млад брат? – Защо ти е този брат? Мисля си, че между тях може да има някакво взимане-даване. – Търся го, не мога да го намеря. Имам да му давам нещо, искам да си уредя сметките с него. – Ето, вън има една сестра, аз имам доверие в нея. Дай й, тя да предаде това, което дължиш на младия брат. Друг не мога да ти посоча. Ако ти кажа да го дадеш на друг, може и той да го задържи, и ти да останеш с неизпълнено задължение към младия брат. Гледам, тази сестра седи кисела, неразположена. Питам я: Защо си толкова неразположена? Защо влезе в стаята ми толкова кисела? Аз не искам в стаята си кисели краставици и пиперки. Тури ги в някое гърне или бъчвичка. Ето какво ще ти кажа: Ти си много проста. За себе си минаваш за умна, но си проста, защото живееш във времето и пространството. Някой казал нещо за тебе, и ти се сърдиш.

Питам: Ако кучетата на пътя те лаят, трябва ли да се сърдиш на мене? Аз ли съм виновен, че кучетата лаят във време и пространство? Аз ли съм виновен, че някой казал нещо лошо по твой адрес? Така не се служи на Бога. – Аз не искам да зная за мнението на другите. Аз искам да служа на Бога. Казах й: Радвам се, че срещнах поне един човек, който иска да ходи в пътя на Христа, в пътя на Истината. Знаеш ли, какво казва Христос? Той казва: „Даже и да изпълниш всички закони, ако не се откажеш от майка си и баща си, ти не можеш да влезеш в Царството Божие.“ Младата сестра каза: Едно нещо не мога да направя – от майка си не мога да се откажа. Ако тя умре, и аз ще умра. – Ето, ти пак показваш, че си много проста. Проста си затова, че след като вярваш в Христа, мислиш, че майка ти ще умре, и ти не можеш да живееш без нея. Коя е майка ти? Мислиш ли, че тази, която е на земята, е твоята истинска майка? Ако мислиш така, наистина, си проста. Аз се чудя, как вървиш по стъпките на Христа! Христос каза на майка си: Аз трябва да върша волята на Отца си.

Има светски хора, които са приложили Христовото учение. Те се отказали от майка си и баща си, без да вярват в Христа. Аз зная, кога хората се отричат от майка си и баща си. Аз съм срещал много синове, които, без да вярват в Христа, са приложили Неговото учение, изпъдили са майка си и баща си. Синът казва: Според Христовото учение, аз не искам баща си вкъщи. Да се махне оттук! Идва бащата при мене и се оплаква от сина си. Казвам му: Син ти е постъпил съобразно Христовото учение. То гласи: „Който не се отрече от баща си и майка си, не може да се нарече мой ученик“. Както виждате, който вярва в Христа, не може да се откаже от майка си и баща си. Който не вярва в Христа, лесно се отказва. Питам: Каква е ползата от такова приложение на Христовото учение?

Като говоря по този начин, аз не обезценявам знанието, но то трябва да се приложи разумно. Ако джобът ми е пълен с пари, но аз не мога да си послужа с тях, защо ми са те? Ако нося брадва, а не мога с нея да си отсека едно дърво, защо ми е тя? Ако имам вяра, която никъде не мога да приложа, защо ми е тя? Казвате: Учителят ни говори за числата. Казва, че 2 X 2 = 4. Какво представя четворката? – Две по две е отношение. Преведете го в геометрична форма. Това отношение се нуждае от пространство, защото времето има смисъл само в пространството. Извън пространството, времето не може да се прояви. Следователно, имате едно отношение, в което времето трябва да се прояви в пространството. Само тогава можете да разберете отношението. Четворката е квадрат на двойката. Казвате 3 X 3 = 9. Значи, деветорката е квадрат на тройката. В случая, деветте показва пространството, в което се проявяват трима души. В този смисъл, деветорката е тяхната собственост. Казвате още, че 3 X 3 X 3 = 27. Значи, числото 27 е кубът на тройката.

Казвам: За да разберете живота, вие трябва да знаете времето, през което известно събитие е станало, и пространството, дето същото събитие е станало. Това пространство включва всички възможности, в които вие ще разрешавате известни задачи. Например, представяш си, че ще живееш на другия свят и мислиш за него, като за безпространствен свят. Той е извън нашето пространство, обаче, вие трябва да имате ясна представа за същината на онзи свят. Онзи свят се различава от физическия. Какъв е той, не знаете. И съществата на онзи свят се различават от тези, които живеят в пространствения, т. е. на физическия свят. Те се отличават ог хората по това, че са много леки. Вие не можете с никаква теглилка да ги мерите. Те имат тегло, но тежестта им не се измерва, защото имат стремеж към друг център, а не към този на земята. Хората, както и другите същества на земята, имат голямо тегло, понеже стремежът им е към центъра на земята. Всяко тяло, което има стремеж към друг център, който е еднакво силен като центъра на земята, то остава някъде вън, не може да се движи.

Казваш: Тежко е положението ми. – Чуден човек си! Като казваш така, ти минаваш за учен човек. Щом е така, можеш ли да претеглиш положението си, да видиш, колко тежи? Казваш: Тази мисъл ми тежи. – Можеш ли да я претеглиш, да видиш, колко тежи? Обичал си някого, и той те обичал. В който момент почувстваш, че не те обича, ти се омъчняваш, става ти тежко. Как разбра, че този човек не те обича вече? Какви научни данни имаш за това?

Една сестра се оплаква, че еди-коя си не я обичала. Питам я: Какви са научните данни за това? Как позна, че не те обича? Ще кажеш, че по лицето й четеш, че не те обича. Значи, ти си голяма ясновидка. Друга пък чете по лицето на някоя, какво мисли тя. Като дойде някой при мене, аз го поставям във време и пространство и зная, точно какво мисли той. Щом се постави във време и пространство, човек има вече точно определено място. Всеки трябва да знае мястото си, както и мястото, което другите хора заемат. Всяка река, която има свой път, тя се е самоопределила. Който мине край нея, може да знае направлението на нейното движение. Ако знае планината, от която извира реката, той ще знае и завоите, които тя прави. Така, именно, той може да прави точни изчисления.

Слушате ме, като ви говоря, и си мислите: Какво ли иска да каже Учителят? – Ако съм готвач, ще мислите, дали съм сготвил добре. Ако съм шивач, ще мислите, дали дрехите ви са ушити добре. Ако съм обущар, ще си мислите, как ли съм ушил обувките ви. Аз мога да кажа, че съм ги ушил добре, но това не е достатъчно. Опит трябва да се направи. Аз мога да мисля, че са добре ушити, но не зная, дали е така. И вие мислите същото, но не сте ги опитали. Вашите крака ще покажат, доколко добре са ушити обувките. Ако прилягат добре на краката ви, значи, добре са ушити. Ако се окаже, че някъде ви стягат, те не са добре ушити. Тогава ще ги туря на калъп, да се разпуснат малко. В случая, опитът е на мястото си. Всеки знае, дали готвачът е сготвил добре, или не. Само пет минути са достатъчни, за да се разбере, добре ли е сготвено яденето. Ще бръкнете с лъжицата в яденето, ще го вкусите и ще кажете, дали е добре сготвено. Ако едното ядене не е сготвено добре, ще искате друго. Ако и това ядене не е добре сготвено, вие напущате гостилницата и казвате: Втори път не влизам в тази гостилница.

Днес, като сте дошли тук, ще ви запитам: На гостилница ли сте дошли? Това място за търговия ли е, или за учене? Ако тук сте на училище, вие приличате на малки птиченца, които няколко време след излюпването си, напущат своите гнезда. Докато са в гнездото, родителите им предават уроци на птичи език. Бащата, например, им казва: Отворете устата си и кажете: Чик-чирик! Те повтарят казаното от баща им. След това иде майката. И тя им казва: Отворете устата си! Те отварят устата си, и тя им пъхне нещо за ядене. Ще кажете, че тяхното чирикане е проста работа. Не, в него се крие магическа сила. Като каже „чик-чирик“, то вече отваря устата си, и майката му дава да яде. Тази дума означава „дай!“ „Чик-чирик“ е магическа формула, която заставя родителите да работят от сутрин до вечер. И плачът на детето е цяла магия. Щом заплаче, майката веднага започва да го кърми. Кажете ми, като сте дошли тук, като на гостилница, коя е магическата формула за вас? Ако детето, като се роди, не заплаче, не се движи, веднага го изнасят вън и го заравят. Това дете не може да стане ученик. Ако то отвори устата си и заплаче, майката казва: Добре дошло! На живото и здраво дете всички се радват. Ето защо, по-добре е детето да плаче, отколкото майката.

Ще ви обясня, защо плаче човек. Като плаче, детето иска да застави Провидението или Бога, да постъпват, както желае то. Казвам: Вие можете да заставите Бога да направи нещо за вас само тогава, когато знаете, как да Му говорите – когато знаете да плачете. В който ден престанете да плачете, да отваряте устата си, да движите краката и ръцете си, Бог ще ви изпъди вън, както майката пъди детето си. Бог казва: От умрели деца нямам нужда. Питате: Защо трябва да се движат ръцете? – Защото сте живи. Обаче, движението на ръцете трябва да бъде смислено. Безсмисленото движение на ръцете нищо не допринася. Какво печели детето от механическите движения, когато е в люлката? – Нищо не печели, но майката се радва и на тези движения, защото чрез тях детето се упражнява. Аз не зная точно, какви движения прави детето. Не съм бил майка, но и много майки не знаят това. Важно е, че механическите, несъзнателните движения се различават коренно от съзнателните. Такава е разликата между физическия и духовния свят. Физическият живот се проявява във времето и пространството, а духовният е извън времето и пространството. Докато се тревожиш, докато боледуваш, докато лягаш да спиш и ставаш, докато се учиш, ти си във време и пространство. Хубави са и тези неща, но те са кратковременни. В тях стават бързи промени. Ти си лекар, известен като знаменит, но утре дойде друг, по-учен от тебе, по-способен от тебе. Хората започват да го търсят и те забравят. Ако дойде трети, по-учен от двамата, и той ще блесне пред тях, а те ще останат в сянка. С какво се прочул последният лекар? Той дал едно особено лекарство на болния, от което веднага оздравял. Значи, способният лекар измества неспособния.

Вие искате, като се молите, Бог да ви слуша, т. е. да отговаря на вашата молитва. Въз основа на какво искате това? Ще кажете, че Бог е Любов, следователно, Той трябва да отговаря на молбата на слабите. Това не е правилно. Вие правите две грешки, които ви пречат да влезете в пряк, естествен контакт с Бога. Ти си търговец, искаш да се стоплиш малко и излагаш гърба си на слънце. През всичкото време, докато се грееш, мислиш само за търговията си. За слънцето, за природата не мислиш. По едно време усещаш, че си се сгорещил много и веднага търсиш сянка, да се скриеш от палещите лъчи на слънцето. Ако отношението ти към слънцето беше правилно, щеше да се справиш с него. И на слънце, и на сянка, ти мислиш само за търговията. Това е едната грешка. Другаде виждам един учен, затворил се в стаята си, прави научни изследвания. Отвреме-навреме той поглежда към слънцето, мисли за него, но не му е топло – слънцето не може да проникне в неговата стая. – Това е втората грешка. Първият се излага на слънцето, и мисли за търговията си; вторият мисли за слънцето, и стои в затворена стая. – Не, ще излезеш вън, ще изложиш гърба си на слънцето и, без да мислиш за него, то ще ти даде нужното. Едно се иска от тебе: да бъдеш буден, да концентрираш мисълта си, да приемеш правилно слънчевата енергия. Такова трябва да бъде отношението на човека към Бога.

Казвам: Да седиш затворен в стаята си и оттам, през един малък прозорец да гледаш слънцето, това значи, да се затвориш в своя краен егоизъм и оттам да гледаш на света. – Не, ще излезеш вън, ще изложиш гърба си на слънцето и така ще възприемаш неговата светлина и топлина. Ако мислиш, че в затворената стая ще станеш светия, ти си на крив път. Такива светии свършват зле. Затворени в своя егоизъм, те мислят, че никой не ги разбира, никой не ги признава за светии. Ако искаш да те видят хората, излез вън на открито. Кой знае, че някъде в една тъмна стая, седи един голям светия? Истинският светия е между хората: денем слънцето го грее, както огрява всички хора, а вечер, със своята свещ, осветява пътя на онези, които са го объркали.

Един от нашите приятели дойде при мене и ми каза: Учителю, ти си казал на еди-кого си много неща, на мене нищо не си казал. – Какво особено искаш да ти кажа? Аз не зная, дали има човек на земята, който да е говорил толкова много, като мене. Аз проглуших света с моето говорене. Аз даже се чудя на себе си, защо говоря повече, отколкото трябва. Това не е нито по характера ми, нито е присъщо на моето естество, нито е в съгласие с разбирането ми. В невидимия свят ме считат за най-мълчаливия човек, а на земята съм най-разговорчивият. Аз говоря много, защото ви считам за умни хора. Ако не бяхте умни, не бих ви говорил. Щях да постъпя с вас, както постъпила една млада, красива мома с един момък, който й се обяснявал в любов по различни начини. Той ходел след нея, давал вид, че я обича, но тя не му обръщала внимание, правела се, че не го вижда. Той купувал цветя, пращал й, тя ги връщала назад. С това тя искала да му каже: Аз не приемам неща, взети без позволение. Ти купуваш откъснати цветя, без да се запиташ, как са взети. Той й праща различни украшения, но тя и тях връща. Казва: Не приемам подаръци от мързеливи хора. Лесно се правят подаръци наготово. Такива неща и аз мога да си купя. Той се чуди, защо тя не му отговаря. Момата му казва: За какво да те обичам? За престъпленията, за мързела, или за лъжите ти? И вие се молите на Господа, искате Той непременно да ви отговори. За какво да ви отговори? Ако е за молитвите ви, аз съм слушал толкова глупави молитви, че се чудя на ума на хората. Някога се чудя на нахалството и на високото мнение на хората за себе си. Вие разполагате с голям капитал – вашият дух, душа, ум, сърце, тяло и след това се оплаквате, че нямате къде да подслоните главата си. Другите хора били по-щастливи от вас; те имали къщи, а вие нямате.

Питате: За нас ли се отнася това? – Ни най-малко не се отнася до вас. Преди всичко, вие не сте онази красива мома, след която тичат момците. Красивата мома представя възвишения свят, към който всички се стремят, искат да им обърне внимание. Вас мога да уподобя на младия момък, влюбен в красивата мома. Той не обикаля заради нея, но за себе си. Защо бедният обикаля богатия? – За парите му. Следователно, и вие дохождате да ме слушате, не за самия мене, но за знанието, което ви давам. Щом получите необходимото за вас знание, вие ще изхвръкнете оттук, както малките птички напущат гнездото си, като се научат да хвъркат. Аз не съм толкова глупав, да не ви разбирам. Не мислете, че ще ви дам всичко, каквото имам. Аз давам на другите само от изобилието си, т. е. това, което не може да се събере в мене. Повече от това не давам нито на йота. Като давате, и вие спазвайте същото правило. Мислите ли, че аз ще повярвам на онзи, който ми говори за своята голяма любов към мене? Къде ще туря неговата голяма любов? Аз нямам място за нея. Как трябва да постъпя, ако при мене дойдат три моми с подаръци? Първата ми донесе една риза от груб коноп; втората ми донесе също една риза, но памучна; третата ми донесе копринена риза. Как мислите, коя риза ще облека? Това, което е вярно за мене, вярно е и за вас. Как бихте постъпили вие, ако имате такива ризи? Конопената риза ще облечете в краен случай, когато нямате какво да облечете. Значи, остава да избирате между останалите две ризи – памучната и копринената. Може да облечете памучната, защото е практична, лесно се пере и може дълго време да се употребява. Обаче, копринената риза е най-скъпа и добре приляга на тялото. Всички предпочитате копринената риза. За конопената ще кажете: „Ела зло, че без тебе по-зло.“ Докато е в благоприятни условия, човек никога няма да облече конопена риза, да претрива тялото му.

Сега вие приемате новото учение отчасти, не напълно. Какво трябва да бъде новото учение? Отваряте Библията, Новия завет, да видите, как са мислили хората по онова време. Като четете за пророците, за апостолите, виждате, как те са разбирали живота. Като четете Свещената книга, изобщо, все ще се натъкнете на известни съмнения. Казвате: Не можем всичко да приемем. – Прави сте. Много неща ще четете, но направо всичко не можете да приемете. Първо ще пресеете прочетеното и, каквото остане на ситото, него ще приемете. – Защо? – Защото е прието в неговия първичен вид. Какво ще научите от живота на Давида? Казвате: И Давид, най-благочестивият цар, като дойде на власт, направи такива грешки, които не бяха позволени пред Господа. Бог постави Давида цар на израилския народ, за да му даде добър пример, а той се облече в дреха от коноп. Обаче, и до днес още се говори за неговата грешка, още не може да му се прости. И до днес още, еврейският народ носи последствията от грешките и престъпленията на своите царе.

Аз ви говоря като истински златар, не да се самоосъждате, но да се научите да различавате скъпоценните камъни от простите, и чистото злато от фалшивото. Лесно се лъже човек. Няма по-големи майстори на лъжата от духовете. Няма по-големи майстори от тях за интриги и скандали. Някога духовете се разделят на няколко лагера, но всички са от една банда. Едни от тях създават изкушения за младите моми, други – за младите момци. Те търсят начин да оберат човека. На младия момък ще намерят една мома, да му казва, че го обича, че не може да живее без него. В това време ще изпратят друга мома, да внесе в него съмнение, че първата не го обичала, че замотавала главата на други момци. Всъщност, нито втората му желае доброто, нито първата му е изневерила – интриги са това. Най-после ще дойде трета мома, със задача да съветва и примирява. И момъкът ще се лъже ту в едната, ту в другата, ту в третата, докато го накарат да извърши някакво престъпление. Той се чуди, какво да прави. Не само че никоя не е готова да се жертва за него, но стават още причина той да умре.

Казвам: Всяко учение, което внася тъмнина в човешкия ум, не е истинско. То е учение във време и пространство. Ако мостът е направен от сламки, не минавай по него. Колкото и да те убеждават в неговата здравина, не минавай по този мост. Не минавай по път, дето мишките минават; минавай по път, дето слонът минава. Пътят, дето слонът минава, е безопасен. Не ходете по пътя на онези, които нямат представа за духовния свят. Аз наричам техния път – „път на мишките и плъховете“. Аз не вярвам в учения, създадени от хората. Ако ти изповядваш едно учение, а не го живееш, то нищо не те ползва. Като проповядваш едно учение, трябва да живееш съобразно с него. Когато ябълката се развива добре и дава хубави плодове, тя живее според изискванията на своето учение. Когато скъпоценният камък пречупва добре светлината, той се проявява според своето учение. Камък, който не пречупва добре светлината, не е истински, не е скъпоценен.

Когато се проповядва, че Бог е Любов, че е снизходителен, милостив и благоутробен, това учение има користолюбива цел. Значи, можеш да живееш, както искаш; да правиш, каквото искаш и да разчиташ на снизхождението и милостта на Бога. Не, Бог е снизходителен само към просяците. Да просиш, това е изключителна проява. Обаче, в училището не приемат просяци. Вън от училището може да просиш, но в училището – по никой начин. Ученик просяк не можеш да бъдеш. Светия просяк също не можеш да бъдеш. Това трябва да се знае. Който не работи, не може да бъде ученик. Той не може да прогресира. Просяк и ученик са две несъвместими неща. Просията е учение вън от училището. Ако искаш да просиш, ще туриш един надпис на главата си: Аз съм беден човек и затова прося. Така можеш да просиш цял живот. Един ден, когато ти дотегне просията, ше хвърлиш надписа и ще си кажеш: Отсега нататък искам да уча, да стана ученик. От този момент ти ликвидираш с просията. Ще вдигнеш кръста си и ще тръгнеш след Христа. Като ученик на Христовото учение, ти ще бъдеш готов да се жертваш за него. Ако не си готов на жертви, не можеш да бъдеш мой ученик. Христос казва : „Ако не вдигнеш кръста и не ме последваш, не можеш да бъдеш мой ученик.“ Самоотричането е формален процес. Ти ще се отречеш от всичко, което спъва развитието на твоята душа. Душата трябва да расте, да стане силна. Тя трябва да разбере условията, да ги използва разумно, за да не се натъква на противоречия. Душата трябва да поддържа връзката си с Бога. Питам: Как ще служите на Бога, когато сте в стълкновение един с друг? Рядко ще срещнете двама души, които да не са в стълкновение. Като се съберете заедно, тогава ще видите, доколко сте в хармония помежду си. Ако сте в стълкновение един с друг, как ще служите на Бога?

Бог е хармония. Ако си в дисхармония със себе си и със своя ближен, как ще отидеш при Бога? Бог абсолютно изключва всякаква дисхармония, всякакво оплакване. Свободен си да се оплакваш, но оплачеш ли се веднъж, ти не можеш да се явиш пред лицето на Бога. Шишето може да се оплаква, че го изпразнили. Нямам нищо против това, но всеки човек, който се оплаква пред Бога, е празно шише. Той казва: Господи, изпразниха ме. Нищо не ми остана, Какво да правя? – Помоли се на Господа да ти изпрати един ангел, да те напълни. Тъкмо ангелът те напълни, дойде някой отвън и те изпразни. Ти пак се молиш да дойде друг ангел да те напълни. Значи, през целия ден Бог ще изпраща ангели, един след друг, да те пълнят. После ще дохождат други същества да те обират. Има едно положение, при което никой не може да те обере. То е да станеш голям извор. Тогава, колкото и да черпят от тебе, никога не могат да те изпразнят. Като станеш извор, ще благодариш на Бога, че никой не може да ти отнеме доброто, любовта, светлината, мисълта. Някой се оплаква, че мисълта му потъмняла. Значи, ти си празно шише. Като се напълниш, ще се зарадваш. Обаче, ще знаеш, че с водата в твоето шише можеш да напоиш двама-трима души. После отново ще се напълниш. – Защо се изпразних? – Защото си шише. Шишетата се изпразват, а изворите текат. Всички имате условия да се превърнете от шишета в извори.

Като гледам лицата ви, на тях виждам написано: – Как може да стане това? – Докато си кибритена клечка, постоянно ще се палиш и изгасваш. За да се увеличиш, запали една плевня и не мисли, какво ще стане с нея. – Какво ще стане по-нататък с нея? – Запали плевнята и я остави да гори. Ако ти не можеш да запалиш своята плевня, какво представяш от себе си? Ти си в пролетта на живота, тревата е изникнала вече, плевня не ти е нужна. И говедата не се нуждаят от сламата в плевнята. Запали сламата – нищо повече. Ако мислиш да продаваш сламата, откажи се от това. Запали плевнята си, да опиташ, колко си силен. Така ще придобиеш едно знание, да видиш, колко време може да гори една плевня. Кибритената клечка гори най-много десет секунди, а плевнята – часове, даже и дни. Изчислете отношението между времето, през което гори клечката и времето, докато напълно изгори плевнята. Можеш да запалиш плевнята така, че никога да не изгасва.

Съвременният свят се нуждае от такива учени, които да разполагат с магическата пръчица. Само веднъж да я насочат в една или друга посока, те ще открият земните течения. Вие, като религиозните, се обръщате към Господа с думите: Господи, Ти можеш всичко да направиш. Не даде ли тояга на Мойсея, и той, като удари с нея, от канарата потече вода. – Да, но Мойсей е бил с Господа, не е бил сам. Ако той не беше свързан с Бога, колкото и да удряше с пръчицата, нищо не би станало. Има учени хора, които, без да се молят, като знаят законите, намират мястото, дето има вода, пробиват дупки, и водата започва да тече. Тогава цяла местност се залива от вода. Кое е по-добре: да удариш с пръчката, и нищо да не потече, или да удариш с нея, да пробиеш земята и да потече вода, която ще залее цялата местност наоколо. И вие се нуждаете от такива сонди, с които да откривате къде и на каква дълбочина във вас се намират тези течения. Като ви наблюдавам, виждам, че и вие сте учени хора, всичко можете да направите. Слушам, как една сестра се оплаква от друга. Като говори за нея, тя я описва толкова майсторски, като учен човек. Големи психолози сте вие. И мене често ме описват. След това казват, че били прости. – Не сте прости вие! Но знайте, че аз не обичам тези работи. Можете да описвате, когото искате, но ще знаете, че човек има право да говори само онова, което е абсолютно вярно, а също така, и да е на мястото си. Свободни сте да говорите всичко, но за всяка празна дума ще давате отчет. После ще се питате, кой е Учителят. – Кой е Учителят, не знаете. Аз минавам под псевдоним. Никой не знае, кой съм аз, но можете само да предполагате. Предположението не е още истина.

Мнозина приличат на онзи руснак, който искал да се представи за ясновидец. Един ден той отишъл при руския цар и му казал: Ваше величество, аз зная, какво мислите в този момент. Вие мислите, че аз съм онзи, който трябва да ви отговори на три въпроса. – Да, това е вярно. – Аз съм друго лице, изпратено от този, когото очаквахте. Той е прост човек, не може да ви отговори на зададените въпроси, затова изпраща мене, аз да ви отговоря. Да оставим настрана този руснак. Аз ще ви кажа следното: Вие живеете на земята, а мислите за онзи свят. Искате да си представите, какъв е онзи свят. – Колкото да мислите за него, както да си го представяте, вие ще знаете нещо за него, само когато отидете там. Онзи свят се различава коренно от този: там живеят разумни, възвишени същества с висока култура, с отлична обхода. Те се обличат с хубави, светли дрехи. Там няма смърт и болести; там няма крадци, разбойници и пияници. Там няма шишета и чаши за пиене на вода. Ако някой е жаден, достатъчно е да отвори устата си, и водата направо влиза. Там не слагат трапези за ядене. Когато някой е гладен, храната направо влиза в устата му. Той не сяда на стол да яде. Както върви, така яде. Ще кажете, че не е красиво човек да върви и да яде. – От ваше гледище не е красиво, но от гледището на другия свят е красиво. Колко пъти и вие ядете по улиците! Както вървите, извадите нещо от джоба си и започвате да ядете. – Не е добре човек да върви и да яде. – Не е добре, но го правите. Значи, и вие сте в другия свят. Някога отивате на планината и, като огладнеете, спирате се пред някой извор и започвате да ядете, като отвреме-навреме пиете вода. Така разваляте и стомаха си, и храната, която сте приели.

Сега научихте нещо за онзи свят, но какво спечелихте от това знание? Знаете, че съществата от онзи свят не стоят на едно място, но са в постоянно движение. Там няма да срещнете същество, седнало при някой извор, като вас. И на земята, повидимому, има покой. Всъщност, всичко е в движение. И звездите изглеждат неподвижни, но те са в постоянно движение. Те се движат с неимоверна бързина, която не можем да схванем с нашето око. Астрономите изчисляват разстоянието на различните звезди и планети от земята, както и бързината на тяхното движение, и дохождат до големи числа, невероятни за нашия ум. Заедно със земята се движим и ние. Като гледам лицата на хората, виждам, как те се изменят всеки момент. С това аз не искам да кажа, че светът, в който живеете, не е реален. Обаче, искам да обърна вниманието ви на факта, че вие търсите реалността там, дето не е. Реалността е извън времето и пространството. Който влезе в света на времето и пространството, той сам се ограничава. Щом се ограничи, човек се изменя, не е такъв, какъвто е в действителност. Не е лошо, че живееш във време и пространство, но ти трябва да ги разбираш. И в другия свят има време и пространство, но те са различни от тези на земята. Като не разбираш времето, казваш: Тежки са времената, или лоши са времената. – Това е неразбиране. Времето ограничава, а пространството дава широта. Щом сте по-свободни, вие сте в пространството. Обаче, трябва да излезете от света на времето и пространството и да влезете в третото състояние – в света на реалността. Понеже реалността обхваща и пространството, тя дава истинска свобода на човека.

Често говорите за любовта, но какво представя тя, не знаете. – Защо не познаваме любовта? – Защото не сте изпитали вътрешен глад за нея. Какво прави гладният? – Търси хляб. – Значи, гладът води човека към хляба. – Що е хлябът? – Възможност за проява на силата. – Що е силата? – Условие за проява на мисълта. Без сила човек не може да мисли. – Що е любовта? – Път към живота. От любовта човек влиза в живота. Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът.“ Това значи: без любов ти не можеш да влезеш в живота. Тя е път към живота. Истината дава възможност да познаем живота. А самият живот е хлябът, към който човек се стреми. Само любовта може да даде на човека възможност за придобиване на истината. Тя го води и в пътя на живота. Значи, любовта внася в човека истината и живота. И това не е обяснение на любовта, но отчасти дава представа за нея. Като обичаш някого, ти трябва да внесеш в него истина и живот. Затова, като ни е възлюбил, Бог е внесъл в нас истината и живота. И ние трябва да имаме същото отношение към Него. Казва се да не угасвате духа в себе си. – Защо? – Угасне ли духът, човек умира.

Днес аз говоря на онези от вас, които искат да бъдат ученици. Чудя се, какви ученици ще бъдете, щом не можете да се справяте с противоречията. Аз не се чудя, защото всичко ми е ясно. Даже и най-големите противоречия са интересни за мене. Казвам: Трябва да се справите с противоречията, защото те препятстват на вашето развитие. Аз бих желал, поне една седмица да живеете без противоречия, да не се тревожите за нищо. Сега и най-силните от вас се тревожат и казват: Какво да се прави, въглища няма. – Въглища има, трябва само да ги изкопаете. – Пари нямаме. – Парите са закон на ограничение. Вярно е, че без пари не може, без въглища не може, без хляб не може, но вие трябва да отделите съществените неща в живота от несъществените. Съществените неща са: твърдата почва, водата, въздухът и светлината. Без тези неща никой не може. Имате ли ги, вие ще образувате един квадрат, който включва всички възможности. Щом имате тези четири елемента, всичко останало ще имате. Когато някой ми каже, че е сиромах, аз разбирам, че той няма твърда почва под краката си, няма вода, въздух и светлина. Тогава и аз казвам: Горкият човек! Единствените хора, за които аз мога да се моля, това са онези, които нямат нито твърда почва, нито вода, нито въздух и светлина. За онези, които имат толкова земя, че могат и на другите да дават, няма защо да се моля. Казваш: Помоли се за мене. – Не, тези, които имат същественото, на тях турят юлар на главата и ги пращат да орат земята. Има една пословица: „Пратили камилите за вода, а те си изгубили ушите.“ И аз често слушам да казвате: Толкова години следваме този път и мислим, че сме направили нещо; всъщност, нищо не сме постигнали. – И преди мене нищо не бяхте направили. Няма защо да съжалявате. Щом не сте работили, естествено е, че нищо няма да постигнете.

Аз искам да ви освободя от духовното пиянство. Когато се напие, пияният трябва да изтрезнее. – Как ще стане това? – Или като го набият, или като счупи главата си. На пияниците препоръчвам да пият чиста вода. Никакво захласване не трябва да има. Защо ще се захласваш в красивата мома? Като я видя, аз искам да зная, има ли тя твърда почва, може ли да работи. Като дойде някой при мене, аз гледам, дали има той четирите елемента. За да може да работи, всеки трябва да има тези елементи. Вие сте дошли на земята да работите за Господа. Сега вие искате да придобиете знание и тогава да работите. Някой иска да ме подражава: Отвори Библията, вземе лупата в ръката си и започва ла чете. – Не се проповядва лесно. Лупата, с която аз си служа, е средство да ви изучавам. Като гледам през нея, аз показвам, че съм господар на времето и пространството. Отдалеч аз не виждам времето и пространството, но отблизо, чрез лупата ги виждам добре. Чрез лупата аз виждам всичко. И в Библията виждам такива неща, които иначе не се виждат. Чудни работи се виждат през лупата. Тя съществува в ума ми, като особена геометрическа форма. Всеки трябва да носи в ума си по една определена геометрическа форма, чрез която да вижда нещата. Някога гледаш човека, а нищо не виждаш. Но мръдне ли ръката си, вече виждаш много неща. Едно е нужно за вас: Да дойдете до реалността.

Като говоря така, аз си правя своята преценка. Като дойде някой при мене, аз веднага го преценявам. Първо гледам, дали този човек има твърда почва, вода, въздух и светлина. После гледам, обработил ли е почвата си; дали водата, въздухът и светлината му са чисти. Ако има всичко това, аз зная вече, какъв е той. Това наричам реалност. Дойде някой при мене и плаче. Не казвам да не плаче, но искам да зная, има ли той твърда почва. Много хора са плакали при мене, и аз съм събирал сълзите им в шишенца. Аз имам цяла аптека от човешки сълзи. Сълзите на някои са мътни, а на други – бистри, без никакви примеси. Когато сълзите на някого са мътни, аз зная, че в него има завист, омраза, съмнение. Сълзите на благородния човек са чисти като кристал. Те носят благословение. Казвате: Ние не сме виждали Учителя да плаче. – Някога и аз плача, но само там, дето могат да съберат сълзите ми. Ако съм на място, дето не могат да съберат сълзите ми, там не бих плакал. Плачът е възвишено състояние, в което човек потъва. Чрез сълзите се излива нещо благородно. Когато проповедникът говори добре, от очите на слушателите му се изливат сълзи. Добре е да плаче човек, но не след като е обидил ближния си. Ще го обиди, а после ще плаче!

Като говорих на младата сестра за самоотричането, тя каза, че от всичко може да се отрече, но не и от майка си. – Без нея не мога да живея. Ако умре тя, и аз ще умра. – Аз пък ще направя едно чудо: Майка ти ще умре, а тебе ще задържа на земята, няма да умреш. Ще останеш на земята след нея, да пострадаш малко. Както виждам, ти имаш още много да страдаш. Ако се отречеш от майка си, ще придобиеш нещо хубаво, но ако не се откажеш, ще страдаш. Сега и на вас казвам: Не е въпрос да се откажете от майка си, но да я обикнете. Не да умирате, но всякога да бъдете заедно с Христа. Христос каза на учениците си: „Да отидем да събудим Лазара.“ Учениците Му отговориха: „Да отидем, и ние с него да умрем.“ – Няма защо да умирате. Достатъчно са умирали хората. Сега трябва да отидем да събудим Лазара. Аз желая вашият Лазар да възкръсне и да престанат сълзите на онази сестра, която плаче. Нека тя се зарадва и даде угощение с песни и музика. Аз не се интересувам да чувам, че този или онзи умрял. Бих желал, като дойда във вашия дом, да намеря всички здрави, бодри, весели. Искам да видя здрави и майката, и бащата, брата и сестрата, приятелите, роднините, слугите. Това е живот. Пренесете това нещо вътре в себе си. Умът, сърцето и волята на човека не трябва да са мъртви, но в тях да кипи живот. И като погледнете към света, да видите, че всичко в него е живо. Не само един да възкръсне, всички да възкръснете. Аз взимам клечка кибрит и запалвам огъня. Под „огън“ разбирам живота. Значи, запалвам огъня, запалвам плевнята, запалвам и къщата. Нека всички говорят против мене. Нека горят и господари, и слуги. Така трябва да разбирате. И после, като видите нещо нечисто у хората, да ги очистите. Като казвам, че всички трябва да се запалят и изгорят, разбирам да горят, без да изгарят. Като горят, те ще се изчистят, както златарят пречиства златото и среброто на огъня. В този смисъл, изгарянето е на мястото си. Казваш за някого, че има огнена мисъл, огнено чувство, огнена постъпка. Това подразбира, че той е минал през огъня и се пречистил. Тогава ще кажете: Благодарим на този човек, който внесе огъня вкъщи, да се постоплим. Този огън ще гори в огнищата, но ще гори в сърцата и умовете на хората. Всички трябва да горят!

Сега вие се интересувате, коя била старата сестра, но аз няма да ви кажа. Нека и тя мълчи като риба. И младата сестра да си мълчи. Аз си позволих да ги изнеса пред вас, за да ви предам един урок, да се ползвате от него. Добрата страна на тази сестра е, че докато казваше, че животът й се свършил и не иска повече да живее, като излезе вън, тя каза: Има за какво да се живее! И започна да мисли. Тя се ободри, замисли се и, като си излезе, аз й казах: Сестра, не бой се, има кой да те обича. Имаш един възлюбен, той ще дойде при тебе, не те е забравил още. Когато младата сестра ми каже, че не може да живее без майка си, аз зная, какво значи това. Наистина, човек е щастлив, докато има хубава, красива майка. Има една майка, без която човек може. А има една, без която по никой начин не може да живее. Права е младата сестра. Но когато тази майка дойде, сърцето ти трябва да бъде отворено, и ти да си готов да служиш на Бога. Казах й: Има едно писмо адресирано до тебе. Иди на пощата да си го получиш.

И на вас казвам: Идете на пощата да си получите писмата. Ако е нужно да плачете, сълзите ви трябва да бъдат чисти. Като се обичате и желаете да си подарите нещо, да не бъде то нито откъснати цветя, нито украшения, купени от магазините. На сестрата, която обичаш, ще подариш нещо изработено от твоята ръка. Какво да бъде това нещо, не мислете. Всеки от вас да бъде поне един прозорец, през който да влиза светлина в стаята. На тази светлина да чете сестрата, която обичате. Всеки от вас да стане огън, на който да се топлят окръжаващите. Най-после, всеки от вас да стане жив хляб, да нахрани всички. Това желая на всички.

– Проявената любов на Духа, проявената мъдрост на Духа, проявената истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

9. Утринно Слово от Учителя, държано на 20 ноември, 1932 г. София. – Изгрев.

Аудио - чете Гергана Костадинова

Архивна единица

От книгата „Великата разумност“, 20 лекции на Младежкия окултен клас, 12-та година, т.I, (1932 г. - 1933 г.),

държани от Учителя П.Дънов, изд. София, 1949 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Великата разумност“, 20 лекции на Младежкия окултен клас, 12-та година, т.I, (1932 г. - 1933 г.),

държани от Учителя П.Дънов, Второ издание, 1994 г., "Хелиопол", 1994 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Т. м.

Тема за следния път: „Къде не е бил човек и къде няма да бъде“. – Ето един въпрос, на който мъчно може да се отговори. Ще кажете, че човек е излязъл от Бога и при Него ще се върне. От друга страна се казва, че Бог е навсякъде. Как е възможно тогава човек да излезе от Бога и да се върне при Него? Излизането подразбира работа. Излизаш от дома си и отиваш на работа. Излизаш от Бога и започваш да работиш. Никой не помни, кога е излязъл от Бога и не знае, кога ще се върне. Щом нищо не помни и нищо не знае, как ще реши задачата си? Може ли ученикът да реши една задача, ако не я разбира?

Какво ще кажете, например, за думата „сензу“от песента „Нева сензу“? Знаете ли, на какъв език е тя? Какъв е смисълът й? Защо ви давам тази дума, не знаете. Какъв е произходът и, също не знаете. Въпреки това, тя има известно отношение към вас. Буквата „С“е закон на промени. Буквата „Е“показва причините на промените. Третата буква „Н“означава мъчнотиите, противодействията в природата. Четвъртата буква „З“означава разумното начало, което преодолява мъчнотиите. Изобщо, думата „сензу“показва, как може човек да разреши мъчнотиите си. Всяка дума крие в себе си известни сили. Същото можем да кажем за всички органи на човешкото тяло. Срещате човек с къс нос, едва два сантиметра, а друг – с дълъг нос. За първия казвате, че нещо не му достига, а за втория казвате, че е напреднал човек. Значи, носът има отношение към човешкото развитие. Ако видите висок, плещест човек, вие изпитвате към него известно уважение и страх. Вие чувствате неговата сила. Ако срещнете нисък, слаб човек, ще изпитате към него известно съжаление.

Какво изпитва човек към планината? – Някакъв особен страх и трепет. С големината си, планината го респектира. Какво би станало, ако планината се подвижи? Обаче, тя е строга и мълчалива, като философа. Тя стои на едно място неподвижна и се занимава с научни изследвания, а хората се качват по нея и слизат; и те я изучават. Планините представят героите на миналото, които създали света и след това заспали. Ако един от тези гении на човечеството се събуди, ще хване човека с двата си пръста, както той хваща бълхата. Планината ще хване човека и ще го пита: Кой ти позволи да се качваш и слизаш по мене? – Не съм ли свободен да ходя по планината? – Свободен си, но когато планината спи. Щом се събуди, ти не си свободен, ще стоиш далеч от нея. – Какво означава страданието? – Качване по гърба на един пробуден гений. А радостта показва, че ходиш по гърба на заспалия гений. – Какво да правя, за да не страдам? – Ходи по гърба на заспалите гении. Значи, събудените гении причиняват страдание на човека, а спящите – радост. Докато майката спи, детето яде от сладкото. Щом се събуди, пръчката играе по гърба му. То казва: Началото беше сладко, а краят излезе горчив. Детето не трябваше да събужда майка си. Тя трябваше да спи, докато детето изяде сладкото. Като се събуди, не е нужно тя да търси гърнето със сладкото. Всеки иска да се прослави, да се чува името му по целия свят. Ето защо, много пъти човек се домогва до гърнето на щастието, на славата, но изведнъж се събуди някой от заспалите гении и отнема щастието от ръцете му.

Питам: Кой ви позволи да бъркате в гърнето на щастието? Ти си поет, напишеш една хубава поема и очакваш похвалите на света. Но изведнъж, геният на критиката се събуди и славата ти изчезва. Пипне ли те критиката в ръцете си, така ще те смачка, че не можеш да се покажеш пред хората. Критикът казва: Как смееш да буташ поетическото гърне без позволение? Поетът казва, че хората не го разбират, че са невежи. Не, хората не са виновни, но поетът е писал, когато се събудили гениите на поезията. Поетът иска, гениите да влезат в него. Лесно влизат гениите, но мъчно излизат. Така и в спиритическите сеанси, някой дух влезе в човека и излезе; но някой влезе и не иска да излезе.

На един спиритически сеанс един дух – турчин влязъл в медиума и не иска да излезе. Присъстващите се питали, защо този дух не иска да излезе. Аз пък питам, защо водата, като влезе в шишето, не иска да излезе. Ако си силен, ще обърнеш шишето и ще излееш водата. Ако си слаб, водата не иска да излезе и казва: Не искам да излеза; бъди силен, ти да ме изкараш навън. Щом си бил силен да ме вкараш в шишето, бъди силен да ме извадиш оттам. Ти ме вкара, ти ще ме изкараш. Оплакваш се от мъчнотиите си. Смешно е овчарят да вкара овцете си в кошарата и да не може да ги изкара. Той прилича на онзи испански поет, който написал четири куплета и ги напечатал. Всички ги харесвали, но не ги разбирали. Които го срещали, все го питали: Какво се крие в твоята поезия? – И аз сам не зная. Ще кажете, че този поет бил учен. Не е ли чудно, да свършиш три факултета и да не можеш да се освободиш от скръбта. Как е влязла скръбта в тебе, не знаеш, но също така не знаеш, как да се освободиш от нея. После се питаш, защо Бог създаде света така, защо допусна страданията. – Ти сам създаде страданията си. Бог не е мислил да ти създава страдания. Ти туряш пръста си на печката, опариш се и страдаш. После се питаш, отде ти дойде това страдание. Като си учен, длъжен си да знаеш причината на страданието и на радостта, на здравето и на болестта.

В какво се заключава здравето на човека? На какво се дължи то? – На добрата храна, на чистия въздух и на светлината. Здравият човек мисли право, диша дълбоко и се храни добре. Умният човек всякога мисли право. Като мисли добре, той върви добре, а същевременно работи и си почива добре. Всяка проява на човека има свои отличителни черти. Същото се отнася и до физическото тяло на човека. Например казваш, че един човек е топъл, а друг – студен. Това лесно се проверява, както е лесно да кажеш, че свещта свети или не свети. Щом свещта гори, няма защо да доказвате, че тя издава светлина. Очевидните неща не се нуждаят от доказателства. Като запаля свещта, тя сама по себе си, вече гори и издава светлина. Важно е, вие виждате ли това, или не? Ако за запалената свещ казвате, че не свети, причината е във вашите очи, има някакъв дефект в тях. Следователно, когато не разбирате известен предмет, това показва, че нещо ви липсва. Колкото и да ви се говори, предметът все ще ви остане неясен. Какво ще разберете от знаковете, с които си служи математиката? Например, две успоредни хоризонтални чертички означават знака равенство (=). Едно малко ъгълче, с върха надясно (>), означава по-голяма величина. Същото ъгълче, с върха наляво (<), означава по-малка величина. Например, 4 > 3 и 3 < 4. Това са условни знаци. Те съществуват в дадена система. Който изучава тази система, той ги разбира и си служи с тях. Много от гръцките и латински букви се прилагат в алгебрата и геометрията.

Представете си, че имате линията АВ А_____________B. Измервате от нея 10 см, които трябва да разделите на 10 милиона части. Колко време ви е нужно да направите това деление? Ако в една минута отделяте 100 частици, в един час, т.е. в 60 минути ще отделите 6000 частици; в 24 часа ще отделите 144 000 частици. Колко частици ще отделите в 10 дни? Времето може да се съкрати, а може и да се удължи. Зависи от интензивността с която се работи. Ако времето се съкрати, повече енергия ще се изразходва. Ако времето се удължи, енергията ще се спести. Оттук вадим следния закон: Когато една работа се свършва за по-малко време, изразходва се повече енергия. Значи, когато енергията се увеличава, времето се съкращава; когато енергията се намалява, времето се удължава. Представете си, вие искате да прокарате една идея, например, идеята за въздържанието. От какво трябва да се въздържа човек? Друг иска да прокарва идеята за любовта, или идеята за благоденствието на човечеството. Защо е нужна любовта? Защо е нужно благоденствието? Преди да се стремиш към благоденствието на цялото човечество, запитай се, ти имаш ли благоденствие. Щом свършиш работата, която ти е дадена, цялото ще благоденства. Ако първо ти не свършиш работата и цялото няма да благоденства. – Искам благото на цялото човечество.

– Що е човечеството? Според мене, човечеството е права линия, разделена на милиарди частици. Ако хората не бяха частици от едно цяло, те нямаше да умират. Може ли едно гърне, раздробено на милиарди частици, да благоденства? Ще кажете, че всяка частичка е живо същество. – Живо същество, но от счупено гърне. Всяка частица е толкова жива, колкото е живо изваденото сърце на жабата, например. Това сърце може да пулсира дълго време вън от тялото, но това е живот на счупеното гърне. Един ден то ще престане да пулсира. Може ли цялото да умре, а частите да са живи? Ще кажете, че след като умре човек, клетките продължават да живеят. Съгласен съм с вас, но казвам: Като отрежете крака на кокошката и го изядете, той продължава да живее, но във вас, а не в кокошката. Вие благувате, а кокошката страда. Значи, човек страда, когато се е качил на гърба на пробудения гений. Ако си гладувал три деня и на гърба ти се качи една кокошка, какво ще направиш? – Ще заколиш кокошката и ще я изядеш. Ама вегетарианец си бил! Мислите ли, че сегашните вегетарианци са истински? Колко микроби приема вегетарианецът заедно с храната! За да бъде истински вегетарианец, човек трябва сам да си приготвя храната. Ще кажете, че съм краен в своите заключения. Яли ли сте швейцарско сирене? Отрежете едно парче и вижте, какво има вътре в него. Ще видите много червейчета и ще кажете, че това е вегетариански продукт. Един българин донесъл от Швейцария сирене и отрязал едно парче на жена си. Като видяла червейчетата, тя се ужасила и хвърлила сиренето на земята. Колко паразити нападат човека, но той не може да се освободи от тях. Страшно е, когато чувството паразитизъм се вмъкне в човека! Той престава да работи и очаква всичко наготово. Като говоря за паразитите, аз имам предвид отрицателните мисли и чувства на човека. Какво ще правите с тях? – Каквото правите с паразитите. Турете ги между пръстите и ги чукнете. Вие ги криете, не искате никой да знае за тях. – Можем ли да се освободим от тях? Според мене, няма грешка, от която човек да не желае да се освободи. Но и няма случай, човек да желае да греши. Някой прави грешки, но с научна цел. Например, неправилно е да режеш една жаба, но понеже става с научна цел, то се оправдава. В случая, нещастието на жабата е благоденствие на човека. За хиляди хора войната е нещастие, но за някои е благо. Убил си десетки хора и те възнаграждават с кръст за храброст. Всички те признават за герой. Като минеш покрай една грънчарница и изпочупиш десетина гърнета, ще минеш за герой. – Защо? – Война е това! Ако не счупиш нито едно гърне, ще минеш за страхлив и малодушен. Това са относителни неща.

И тъй, за да се освободи от мъчнотиите си, човек трябва да анализира своите мисли и чувства. Без този анализ не можеш да дойдеш до правилно заключение за проявите в живота. Като мисли право, човек изработва истински морал в себе си. Днес понятието „морал“е крайно разтегливо. Това, което е морал за едного, за друг не е морал. Когато детето открадне една – две ябълки от градината на съседите, всички казват, че то е престъпило закона. Когато богатият направи една търговска сделка в която злоупотреби с милиони, за него казват, че е умен човек, умее да върши сделки. Да заколиш едно говедо, да одереш кожата му и да я продадеш, това не е престъпление. Обаче, ако си вегетарианец и носиш кожени обувки, това е престъпление. Природата има един строг, неизменен морал, който се прилага еднакво към всички хора. Дали съзнаваш, кое е морално, или не, не е важно. Един ден говедата ще те държат отговорен за кожата, от която си носил обувки. Че си купил готови обувки, няма да те оправдаят. Щом носиш обувки от кожата на говедата, ти взимаш участие в престъпленията на онези, които са ги клали. Вдълбочи се в себе си и се запитай: От крадена кожа ли са обувките ти, или не. Ако са от крадена кожа и без пари да ти ги дават, не ги взимай.

Мнозина се извиняват за грешките си с това, че всички хора грешат. Това не ги оправдава. Всеки се съди в зависимост от своите разбирания. Казваш, че не можеш да оправиш света. – Ти не знаеш, че някога спасението или нещастието на хората зависи само от един човек. Един голям хотел се запалил. Ти влизаш в хотела и оставяш вратата отворена. Въздухът нахлува вътре и усилва пожара. След тебе идве друг. Той веднага затваря вратите, пречи на въздуха отвън да влиза и пожарът се прекратява. Първият носи нещастие на хората, а вторият ги спасява. Човек носи отговорност за доброто или за злото, на които съдейства. Влизаш в стая, в която има задушлив газ. Един човек спи в стаята и не подозира, че смъртта го дебне. Какво ще направиш, за да го спасиш? – Ще отвориш вратата и прозорците, да влезе чист въздух. В случая, въздухът спасява човека.

Човек е дошъл на земята, без да знае законите на великата природа, нито тези, които Бог е вложил в него. Интуицията му говори, но той не се вслушва в нея. Тя се изявява като вътрешен глас, който му нашепва: Не прави това, за да не те сполети нещастие. Той не се подава на този глас и си прави, каквото иска. После се чуди, защо идват нещастията: първо, по-малки нещастия; после, по-големи, докато всичките му работи се объркват. Той се чуди, защо работите му не се нареждат. Ако не ядете, както трябва; ако не пиете вода, както трябва; ако не дишате дълбоко и не приемете светлината правилно, вие не можете да очаквате добър, щастлив живот. Казват за някого, че е твърд, корав човек. – Корав е, защото в него преодолява твърдата материя. За да се справи с нея, той трябва да изучава нейните закони. За друг казват, че е мекушав, много омекнал – течните вещества преодоляват в него. – Голям фантазьор е – значи, въздухообразните вещества преодоляват в него. За да не преодоляват едните или другите вещества, човек трябва да работи върху себе си, да ги уравновеси. Ако не съчетаете правилно различните вещества в своя организъм, не можете да имате успех в живота си. Който може да уравновесява количеството на различните вещества в организма си, той е гениален човек. Ако е музикант, от два тона може да състави цяла песен. Дайте му двата тона, долно „до“и горно „ла“и вижте, какво ще направи. Така ще ги съчетае с други тонове, че ще се чудите, как е направил това. Той носи в съзнанието си тоновете между „до“и „ла“и правилно ги свързва. Обикновеният музикант и с много тонове, нищо не може да направи. Гениалният, от двете крайни точки на правата, може да намери своя път. Обикновеният и при много точки, пак не може да се ориентира.

Колкото и да ви се говори, обикновеният живот още ви привлича. От сутрин до вечер човек мисли само за прехраната си, как да се облече, да се разходи и след това да си почине. Малко хора се въодушевяват от една светла идея, или идеята за Бога. Казват за някого, че е религиозен. – Религиозен е, мисли за Бога, но първо мисли, какво ще получи от Него.

Днес светските хора искат да разрешат въпросите на живота, да внесат нов ред и порядък. Бъдещият ред и порядък няма да се отличава много от сегашния. И в бъдеще хората ще ядат и ще пият, ще се обличат, ще си правят къщи, като сегашните. Разлика ще има само в разумността на хората. Колкото по-разумен е човек, толкова по-добре ще нареди живота си. Един син, от българските села, бил принуден да се грижи за своя 90 – годишен баща. Той се отегчил толкова много от него, че решил да го изнесе на края на селото и там да го остави, дано по-скоро умре. Турил го на гърба си, а в едната ръка носел един голям кош, дето щял да тури баща си. Детето му тръгнало с него, да придружи дядо си до края на селото. Като настанил дядото, детето казало на баща си: Татко, не оставяй коша тук, вземи го със себе си. – Защо? – И на мене ще ми потрябва някога, да те занеса с коша на края на селото. Бащата се замислил върху думите на детето си и решил да върне дядото обратно вкъщи, да продължи грижите си за него. Той разбрал, че каквото прави на другите, ще се върне и към него.

Помнете: Благото на човечеството е ваше благо; и вашето благо е благо на цялото човечество. – Какво мога да направя аз, един човек? – Може би, ти си последният, когото очакват, да направиш едно добро за цялото човечество. Хиляди хора очакват пример от тебе. Това е закон не само за физическия свят, но още за много светове. Всички очакват да видят пример от едного, както земеделецът наблюдава, дали посятата семка ще покълне. Щом покълне, радостта на всички е голяма. Всички се радват, че си пораснал. Всички се радват на една мисъл, която носи благо на целия свят. Тя ще донесе благо за цялото човечество, както и за онзи, който я е родил. Величието на човешкия характер се крие в онези мисли и желания, които човек ражда с цел, да донесат благо за него самия и за всички хора. Те го правят велик и гениален. – Бог да ни помогне да израстем! – Той ще ви даде само условия за развитието на мислите и желанията, които са вложени вече във вас. – Можем ли да разрешим всички въпроси на живота? – Днес ще разрешите само това, което е определено. Може би, от този ден зависи вашето бъдеще. Внимавайте да не пропуснете този ден. Какво ще правите, ако изпуснете парахода за Америка? – Много параходи отиват за Америка. – Ами ако е един? – Ще чакам, докато се върне. – Ще чакаш цяла година. Ако успееш да се качиш навреме, печелиш; ако го пропуснеш, губиш. В природата има параходи, които спират на твоето пристанище или веднъж в годината, или в десет, двадесет, тридесет години един път. Има параходи, които спират само веднъж на 120 години. Тогава, щеш – не щеш, ще се качиш на парахода и ще отпътуваш. Ако доброволно не искаш, насила ще те вземат.

– Какво остана от днешната лекция във вашия ум? Не искам да се обезсърчавате от живота си, но да го осмислите. Колкото и да желаете да се освободите от него, няма да можете – неизбежно ще минете през него. – Прашен е този път. – Ще го минете. Важно е, да знаете, как да ходите, да не дишате праха. Ако се случи да вали дъжд, това е щастие за вас. Дъждът ще погълне праха. В този смисъл, дъждът носи щастие за човека. Някога щастието му се усмихва, а някога изчезва и прахът отново се събира. Лошите условия не могат абсолютно да се махнат. Можете да разчитате на богатството на дядо си и на баща си. Не се лъжете. Те отдавна са изгубили своето богатство. Следователно, разчитайте само на себе си. Дядо ви, баща ви, приятелите ви, те са странични неща. Ако вън от вас дойде отнякъде помощ, добре дошла. Не се обезсърчавайте от мъчнотиите, които срещате на пътя си. Човек се обезсърчава от малки неща: нямал какво да яде, нямал достатъчно пари, нямал нови дрехи, нямал богати приятели и т.н.

Казвам: Радвайте се на обезсърченията си. Ако човек се обезсърчава, какво трябва да правят жабата, заекът, птичките, насекомите, които имат много по-малки възможности от тези на човека. Много възможности и блага са дадени на човека. По отношение на животинското царство, човек е божество. Трябва ли той да се обезсърчава? За да не се обезсърчава, човек се нуждае от истинска, положителна вяра. Един учител от казанлъшките села, това се случило през Балканската война, във време на отстъпление, изгубил частта си и попаднал в една пещера, където прекарал няколко деня без хапка хляб. Обезсърчен и отчаян, той започнал да се моли: Господи, слушал съм за Тебе, че си силен, че помагаш в безизходни моменти в живота. Ето, аз съм в такова положение, никой не може да ми помогне, ще умра гладен. Помогни ми Ти! Докажи ми Твоето съществуване. Не се минало половин час от молитвата му, когато той съзрял отдалеч една костенурка, с парче хляб между краката си. Влачи хляба и се отправя точно към пещерата. Като стигнала до входа на пещерата, тя оставила хляба и продължила пътя си. Нова вяра, ново разбиране е нужно на хората!

Мнозина от вас сте свършили гимназия, университет, изучавали сте математика, геометрия, литература, езици. Знаете, че всеки език си служи с препинателни знаци: точка, запетая, две точки, удивителна, въпросителна и др. С такива знаци хората си служат в живота. Някой седи пред една трудноразрешима задача и се чуди, как да я реши. Друг изпаднал в мъчнотия и се пита, какво да прави. Падналият в живота се пита, какво да прави. Гладният пита: Какво да правя? – Ще ядеш. Жадният пита: Какво да правя? – Ще пиеш вода. Болният, умореният ще почива. – Искам да пиша нещо. – Пиши! – Искам да чета. – Чети! – Да служа на Бога. – Служи! – Искам да се боря, да докажа на хората, че не съм слаб. – Бори се, но трябва да знаеш, как да се бориш, за да излезеш победител. Ако срещнеш мечка в гората, как ще се бориш? Или ще я хванеш за пъпа, или ще запалиш една клечка кибрит. И в двата случая, тя ще капитулира. За предпочитане е да запалиш кибрит. Всички животни бягат от кибритената клечка.

Един американец попаднал в африканските джунгли, дето срещнал голям лъв. Ужасен, американецът притаил дъх и не знаел, какво да прави. В този момент, в подсъзнанието си някъде чул гласа на майка си: В джоба си имаш кибрит. Запали една клечка. Той веднага драснал една клечка кибрит, от която тревата наоколо се запалила. Лъвът се уплашил и избягал. Значи, една кибритена клечка е в състояние да избави човека и от най-голямата опасност, но той трябва да знае, как да я запали. Който мисли право и знае, де да постави всяка своя мисъл, той винаги ще има успех.

Един виден проповедник бил посещаван все от богати хора – милионери. Те обичали да слушат неговите проповеди. Като говорел за страданията на човечеството, за мъчнотиите, през които минавали хората, богаташите дълбоко пъшкали. Един ден проповедникът ги запитал: Защо пъшкате? – Мъчно ни е, че нямаме възможност да помогнем на страдащото човечество. Всъщност, те пъшкали за себе си. Като ви наблюдавам, виждам, че и вие пъшкате. Казвам: Престанете да мислите за вашите изгубени милиони. Не мислете, че сте милионери. Не мислете, че щастието се крие в милионите. Ако не бяхте изгубили милионите си, вие щяхте да бъдете на дъното на океана. Понеже сте ги изгубили, вие сте вече на повърхността на водата. Според сегашното разбиране на хората, идеята за богатството носи само тежести.

Тежко е да носиш в мисълта си идеята за богатството. Аз не съм за сегашната сиромашия, но не съм и за сегашното богатство. Аз поддържам онази сиромашия и онова богатство, които ще дойдат в бъдеще. Някога ще ви говоря за бъдещата сиромашия и бъдещето богатство и за отношенията им към човечеството. Върху тях ще се съгради бъдещият социален строй и бъдещият бит на хората. Както и да гледате на нещата, при сегашното разбиране и знание, хората не могат да имат по-висока култура от съществуващата. Днес има господари и слуги, синове и дъщери, раждания и умирания, съдилища, болници и др. Това е естествено за сегашния ред и порядък. Друг е въпросът за бъдещия ред, когато между хората дойде културата на братството. Сегашният живот е пълен със забави, като живота на децата. В тях е щастието на хората. Ако се отнемат забавите, животът им ще стане нещастен. Ако не можеше да яде, болният щеше да бъде крайно нещастен. Яденето, макар и не много сладко е, благо за болния. То все му допринася нещо.

Съдят някого – може да го осъдят, може и да го оправдаят. Важно е, че близките му започват да мислят и чрез мисълта си, дохождат до прави заключения. Някой умрял. Всички се запитват, от какво е боледувал, колко време е боледувал. Те започват да мислят за смъртта, за страданията. Условията на сегашния живот, добри или лоши, са ценни, защото събуждат мисъл у човека. Срещаш един поет, знаеш, че работи при трудни условия, но си казваш: Да мога да пиша и аз, като него! Благодарете за всички условия, защото те събуждат човешката мисъл и помагат за събуждането на човешката душа. Знайте, че от гледище на бъдещето, сегашният ред и порядък е на мястото си. Помни: За умните хора, които разбират законите, сегашният живот е благо. За глупавите, които нищо не разбират, животът е мъчение и страдание.

– Само светлият път на мъдростта води към истината.

– В истината е скрит животът.

9. Лекция от Учителя, държана на 18 ноември, 1932 г.

София – Изгрев.

1932_11_18 Живот и благо.pdf

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

От книгата „Новата мисъл“, 15 лекции на общия окултен клас,

12-та година, т. I (1932-1933 г.), изд. София, 1947 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Новата мисъл“, 47 лекции на общия окултен клас,

12-та година, (1932-1933 г.),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Размишление. Тема за следния път: „Произход на невежеството”.

Упражнение: Ръцете настрана, нагоре, над главата с допиране на пръстите. Снемане на ръцете и поставяне пред гърдите, спускане надолу отстрани на тялото. Приклякване, загребване с ръцете, издигане на тялото. Ръцете настрани и поставяне пред гърдите. (Упражнението се прави шест пъти).

Често се говори за знанието. Какво се разбира под „знание”? Хората имат различно схващане за знанието.

Какво представя правата АВ (фиг. 1). – Една възможност. – В какво се заключава тази възможност? – Тя е потенциална възможност. Тя изразява първото измерение – само дължина. Второто измерение е счупената линия АСД.

Умният, като се натъква на тези линии, работи без да пита, какво представят те. Неразумният само обръща линиите наляво-надясно, нагоре-надолу и, като не ги разбира, казва: Това не ми трябва. Той започва да търси друго нещо. Някой говори за любовта, като за права линия, т.е. като възможност. Какво се разбира под „любов”? Да любиш, не значи само да чувстващ, но така да проявиш любовта, че сам да си доволен.

Настрадин Ходжа казал: „Като умре жена ми, половината свят се свършва. Щом умра аз, целият свят се свършва”. Като живее, човек се готви да умре; щом умре, готви се да живее. – Това са неразбрани работи. В това отношение, смъртта представя най-малката възможност за живот. Човек трябва да бъде гений, за да може, при толкова малка възможност, при толкова неблагоприятни условия да създаде нов живот. Човек не може да живее при богатство, при жена и деца, та като умре, тогава ще живее! Той не може да живее сред хората – обиколен от жена си и децата си, та като отиде на другия свят, там ще живее. Това е крива философия, неправилно разбиране на Битието и на Божията воля. Това е научна, богословска каша, от която е създаден човешкият изопачен живот.

Казваш: Искам да зная една от тайните на живота. -Ето една тайна – правата АВ. От нея аз мога да направя тояга или нож, с които да мушна някого. Мога да направя така, че от тази тояга да излиза огън, до който никой не може да се приближи. От същата тояга мога да направя кръг, до който духовете не могат да се приближат. Така ще бъда запазен. Казвате: Бог ще ни пази. – Какво разбирате под думата „пазя”? Каква идея влагате в нея? Искате да кажете, че Бог, като Любов, ще ви пази. Така е, любовта пази. Бог е Мъдрост, светлина. Значи, щом имаш живот и светлина в себе си, Бог те пази. Бог е Истина. Щом имаш истината в себе си, Бог те пази. Мисълта, че те пазят, е празна, без съдържание, като кратунка. Празната кратуна е смешна работа. Ако има нещо в нея, тя представлява интерес. Излишно е да се надяваш, че ще налееш вода в кратуната. Освободи съзнанието си от всичко отрицателно. Недоволен си от живота. Защо си недоволен, не знаеш, а трябва да знаеш.

Питам: Кои са основите, върху които лежи човешката любов и човешкото знание? Какво е знанието? Това, с което можеш в даден случай сам да си помогнеш. Вързан си. Ако можеш да се развържеш, ти имаш знания. Имаш голяма мъчнотия. Ако можеш да се освободиш от нея, имаш знания. Мъчнотията може да е в ума, сърцето или волята. Ти трябва да знаеш, къде е тя, за да си помогнеш. Казваш: Предполагам, че мъчнотията ми е в ума. Да знаеш, е едно нещо, а да предполагаш – друго. Като опиташ, виждаш, че предположението ти не е вярно. Пътят, по който вървите, показва, че трябва да работите. Досега вие сте живели с идеята, че сте княжески или царски синове; че други трябва да работят и да се грижат за вас: майката, бащата, слугите. Всякога опрани, туряте ръце в джобовете си, оглеждате се в огледалото, взимате бастуна в ръка и излизате на разходка.

Една княжеска дъщеря имала всичко на разположение. Липсвало й само кукувиче перо. Най-после, донесли й кукувиче перо, но й взели всичкото богатство. И останала тя само с кукувичето перо. Нещастието й се състояло в това, че тя не знаела, какво нещо е кукувиче перо, затова толкова силно го желаела. Като го видяла, разбрала грешката си. И сега току питате: Защо сме нещастни? Отговарям: От кукувичето перо. – Защо сме невежи? – От кукувичето перо. Как може да не знаеш, какво представлява правата линия? Не знаеш ли, че линиите се прегъват и пречупват? Ако известен предмет не се пречупи, неговите линии не могат да се проявят. Ако в кръга не прекараш известна енергия, никаква окръжност не може да се очертае отвън. Как ще се прояви водата, ако кръгчетата на водните капки не се пречупят? Следователно, мъчнотиите в живота не са нищо друго, освен усилията на природата, да пречупи микроскопическите кръгове около тях. Вързан си. Кой те върза и как те върза, не говоря по това. То е факт. – Как стана, че ме вързаха? Как така, умен човек, да ме вържат! – Това не ме интересува. Аз искам само да те освободя от това, което те спъва, и казвам: Пречупи кръга на мъчнотията в която си вплетен.

Питате: Защо иде злото в света? – Това не ме интересува. Искам да те освободя от злото, което свързва ръцете и краката ти. Ръцете символизират твоята воля; краката символизират твоите добродетели. Ако злото върже сърцето ти, това са твоите чувства; чрез мозъка то свързва твоите мисли. Значи, трябва да освободиш ръцете, краката, мозъка, сърцето си от силите на злото, т.е. от съдбата. Това е задача, дадена на вас от природата. Щом изпаднеш в тъмнина, ти спъваш ума, сърцето и волята си. Освободи се от тъмнината! Питате: Вярно ли е, че злото свързва човека? -Това е факт. Не е важно, как действа злото, но какви са подбудителите му. Това е въпрос на бъдещето. Ако сега знаете крайната цел на злото, няма много да се ползвате. Ти си беден човек. Ходиш тук-там, търсиш служба, не можеш да намериш. Като огладнееш, отиваш при хлебаря, но той не ти дава хляб. Отиваш при гостилничаря, той не ти дава ядене. Чудиш се, защо става така, но не разбираш закона. Казваш: Зло ме сполетя. Най-после се сетиш да приложиш таланта си. Рисуваш добре. Отиваш в една градина и нарисуваш няколко картини. Отиваш при хлебаря и му предлагаш една картина, срещу която получаваш хляб. След това, предлагаш една картина на гостилничаря и получаваш ядене. От дрехаря, като нарисуваш портрета на неговата възлюбена, получаваш един хубав костюм. Като приложиш таланта си, всичко се нарежда добре.

Какво представят повечето хора днес? Те очакват да дойде ангел от небето, да внуши на хлебаря да даде хляб; на гостилничаря – да даде ядене; на богатия – да даде пари. Така постъпват аристократите, те очакват наготово. Трябва ли ангелът да напусне своята работа и да убеждава хлебаря, гостилничаря, дрехаря и богатия, да задоволят вашите нужди? Това е дълга история. Ще възразите: Може ли всеки да бъде художник, да получава блага срещу картините си? – Всеки може да бъде художник, писател, поет, философ, учен. В правата линия се крият всичките изкуства. Като кажа АВ, всичко мога да направя. Щом мога да напиша тази линия, всичко мога да постигна.

И тъй, като се намериш в мъчнотия, казваш: Сполетя ме нещастие. Дали ще ме послуша Господ? – Няма само да се молиш, но и ще работиш. Ти се срамуваш от работата. Кога се срамува човек? – Когато проявява някаква слабост. Не знаеш нещо, срам те е. – Молих се, но молитвата ми не се чу. – Молиш се, но не знаеш, как да се молиш, какво да искаш. Ако знаеш езика на Бога, достатъчно е да кажеш една дума, за да получиш всичко, което желаеш. Чудно нещо, отиваш при баща си, а не знаеш да говориш неговия език! Длъжен си да знаеш езика на баща си и на майка си. Езикът, това е знанието. Ето сега ви открих една тайна. Научихте тайната, но езика не знаете. Представи си, че ти дават трудна задача. Гладувал си три дена. Слагат пред тебе ядене, и докато се готвиш да ядеш, идва един по-гладен човек. Можеш ли да се откажеш от яденето си? Даваш яденето и оставаш гладен. На съседната маса седи един богат и яде спокойно. Какво ще направиш? Веднага вземаш молив и един лист и почваш да рисуваш богатия. След това, представяш портрета му, за което той те възнаграждава добре. Преди това, ти изпита мъчнотията. Така си задоволяваш глада.

Питам: Кой създава големите мъчнотии в живота? -Дяволът. Същият ще ти остави една чиния с ядене да се нахраниш. В това време ти започни да го рисуваш. Яденето, което дяволът оставя, представлява торба със злато – изкушение. Не пипай торбата, защото в този момент идват разбойници. Щом видят торбата, те се нахвърлят на нея и питат: Твоя ли е тази торба? – Не е моя, тя е за вас. Така отговаря умният. Ако не си умен, ще кажеш, че торбата е твоя. Те ще те хванат, ще те измъчват, за да вземат още злато от тебе. Умният знае, кога да се отрече. Законът за отричането в християнски смисъл, подразбира отричане от едни блага и придобиване на други. Да се отречеш от живота, значи, да се пожертваш. Ще пожертваш един живот, за да придобиеш друг. Не може да се отвори нов път пред тебе, ако не пожертваш стария.

Сега, искам да ви обърна вниманието ви върху магическата сила на музиката. Опитвали ли сте тази сила? Сменяли ли сте лошите си състояния с музиката? Зная един истински случай в България, как един кавалджия могъл да приложи музиката за трансформиране на състоянието си. Случило му се голямо нещастие. За да се справи с него, той свирил цяла нощ с кавала си. На сутринта съседите му го питали: Какво беше снощи, че свири цяла нощ? Сватба ли имахте? Наследство ли получи? – Нищо подобно. Случи ми се голямо нещастие. Свирих на нещастието и успях да се освободя от него. Този кавалджия опитал магическата сила на музиката. Има фиктивни страдания в живота, дадени за упражнение. Има истински страдания, които остават следа в човешкия живот. Те се направляват от друг свят, извън физическия. Питаш: Защо страданията ми не престават? – Защото скулпторът удря със своя чук върху тебе. Ти си камък, който той изглажда. Той ще удря върху тебе, докато постигне целта си. Постигне ли целта си, той престава да удря. Ако си недоволен от работата на това разумно същество, ще си създадеш по-голямо страдание. Ще развалиш материала за статуята и ще станеш негоден за работа. Скулпторът ще те захвърли на пътя, да се търкаляш с години там, от всички подритван. Там те очакват по-големи страдания. Като знаеш това, издръж страданията, които скулпторът ти причинява. Така, ти ще придобиеш нова светлина, нова идея. Ще те кръстят с ново име – носител на новото в света.

Казано е в Писанието: „Всичко, което се случва на онези, които любят Бога, е за добро”. Всичко може да ти се случи, но важно е онова, което разумното същество прави. То работи върху тебе, да създаде новия човек. Едно висше същество работи във всеки човек да го спаси и повдигне. То всеки момент поправя и създава. – Кое е това същество? – Твоята душа, твоят ангел, Божественото в тебе – Бог. Постижението зависи от духа на човека. Духът, това си ти. Който страда, това си ти; който работи, това е разумното същество. Ти ще страдаш и ще чакаш търпеливо, докато разумното същество свърши своята работа. И скулпторът има мъчнотии. Като работи върху тебе, той те изучава, следи, доколко се подаваш на неговата работа. Ако си своенравен, той мъчно се справя с теб. Той работи едно, ти – друго, той гради, ти разваляш. После се чудиш, защо работите не вървят. Не се меси в работата на скулптора. Наблюдавай, как той работи. Гледай, как парченце след парченце пада от тебе, но не се опитвай да ги залепваш там, отдето скулпторът веднъж ги е отчупил.

Сега, аз не искам, мисълта за страданията да влезе във вас като противоречие. Ако я приемете с разбиране, тя ще подобри живота ви, но няма да го развали. И без да ви обяснявам смисъла на страданията, вие неизбежно ще минете по този път, но по-добре е да ги разбирате. Вие сте поели един крив път и, като стигнете на стотния километър, ще се задъните някъде, откъдето ще трябва да се връщате назад. Като гледам, накъде вървите, мога да си кажа:

Нека си вървят, накъдето са тръгнали. Обаче, аз казвам: Извинете, пътят по които вървите, няма да ви изведе на добър край. Друг път трябва да поемете. – Уверен ли си в това? – Може да опитате. Като дойдете донякъде, ще се върнете назад. Казвам и на вас: Пътят по който сте тръгнали, търпи една поправка. Всеки от вас мисли. че служи на Бога. Уверени ли сте, че като се молите и разговаряте с Бога, Той ви слуша? Даже ангели са се молили на Бога часове и дни и не са получили отговор. Какво ще кажете тогава за себе си? Знаете ли, на какво се равнява търпението на един ангел? Защо не получавате отговор на вашата молитва? Не е достатъчно само да знаеш, че не си получил отговор на молитвата си, но и защо не си получил отговор. Дали не са те послушали, или не е дошло време ла ти се отговори? Може да искаш нещо, за което не е време. Ти чакаш отговор още сега. Какво ще придобиеш, ако получиш веднага отговор? Представи си, че двама души искат едно и също нещо, например, нови дрехи. И двамата са военни. Молитвата и на двамата се чува. Обличат новата си униформа и отиват на бойното поле. Единият се връща като победител, а другият е взет в плен. Как се чувства единият, и как -другият? Нали и двамата получиха нови дрехи?

Това са състояния, през които всички минавате. Молили сте Бога за нова дреха и сте получили. Сега сте доволни, че сте разрешили някакъв въпрос. Не се минават няколко часа, изгубвате доброто разположение и се чувствате нещастни. Питам: Къде отиде радостта ви? Къде отиде новата ви дреха? Неприятелят я е задигнал. Какъв герой е този, който губи своето щастие? Герой ли е този, който не изпълнява своя дълг, както трябва? Герой ли е този, който не може да учи? За кого е създаден светът: за инвалида, или за героя? Светът е място за здрави хора, за хора със здрава мисъл. Да бъдеш инвалид, това е случайно явление. Всички хора търсят удобства. Тази идея е за инвалиди. Ако в тебе се яви желание, хората да ти служат, това е идея на инвалиди. Друг е въпросът, ако в мене се яви желание да служа на хората и те ми отговарят със същото. Ако един желае да служи, а друг само използва, това желание носи нещастие. Напредналите същества служат на хората, докато те са невръстни, немощни. Много същества са служили на човешката душа, докато тя се изяви, стане свободна, самостоятелна. Щом се изяви, тя вече служи. Като знаете това, правете разлика между вашите болезнени състояния и вашите слабости, като естествени явления в пътя на вашето развитие.

Като ви говоря по този начин, аз искам да хвърля светлина върху възможностите с които разполагате. Седиш без работа и се занимаваш със слабостите и грешките на хората. Казваш: Този не живее добре, онзи не постъпва правилно; този не е истински християнин, онзи не е истински християнин. Всичко това може да е вярно, може и да не е вярно. Но какво придобиваш ти с тези изследвания? Това е психическа кал, която ще ви спъне. Ако не можеш да сложиш калта в работа, ти си невежа. Майсторът – грънчар, който разбира своето изкуство, туря калта в работа и прави красиви грънци. Обаче, ти, които не разбираш това изкуство, газиш калта, цапаш обувките си и я разнасяш по къщите.

Много съм ви говорил за чистотата и сега пак казвам:

Пазете чистота! Въпреки това, вие влизате в салона с кални обувки. Трябва ли да ви уча да чистите обувките си? Трябва ли да плащам за вашата кал? Аз зная изкуството да използвам калта. Ще туря калта в работа и след това ще я продам вече скъпо на вас. За едно гърне ще плащате хиляда лева. В случая, аз ще се ползвам, а не вие. Питате: Защо ви събирам тук, защо ви говоря? Като не можете да си отговорите, казвате: Господ те е изпратил. – Това не е знание. Не искам само да гледате, как аз правя грънци, но и вие да научите това изкуство. Ще засучете ръкавите си, ще месите калта с ръцете си, докато изваете хубави форми. След това ще ги печете и продавате. Ето едно изкуство. Изучавайте го и правилно го прилагайте. В него се крие смисълът на живота.

Някой може да ви представи живота в една форма, друг – в друга форма, но това са представи на миналото, което ви е направило нещастни. Майката представя на дъщеря си съпружеския си живот такъв, какъвто в същност не е. Тя казва: Ще се ожениш, мама. Ще имаш мъж, дечица. -Ще има мъж и дечица, но знае ли тя, как да избере този мъж? Да се ожениш за кого и да е, това не е наука. Момата трябва да намери онзи мъж, които и е определен от природата. Тя трябва да роди деца, които са определени от природата. Не е въпросът да й се подметнат деца. Не подметнатите деца, но съзнателно родени от тебе. Един българин отишъл в Рим, където се влюбил в една актриса, много интелигентна жена. От нея му се родило едно дете. След време се върнал в България. Тук се оженил за една българка, от която имал няколко деца, които не могли да живеят. Като разбрал, че не може да има вече деца, той извикал първото си дете от Италия и го осиновил. Това дете не приличало нито на майката, нито на бащата. Много естествено, то е от друга майка. Аз привеждам този пример, за да размишлявате върху него.

Женитбата не е обикновен процес, както сега гледат на нея. Според мене, да говоря за женитба, е губене на време. Много съм говорил, но никой не ме е разбрал. Каквото и да кажа по този въпрос, нито на мъжа ще угодя, нито на жената. Ако похваля мъжа, лошо; ако похваля жената, пак лошо. Ако и двамата хуля, пак лошо. Да кажа истината върху женитбата, не сте готови още, няма да ме разберете. Питат ме за някого, какво мисля и зная за него. Нищо не мисля и нищо не зная. Според моята наука, още не съм определил степента на неговата светлина. Ако виждам само грешките на човека, аз нищо не казвам за него. Когато видя светлината в човека и измеря нейната сила, тогава казвам, че съм открил нещо добро в него. Това са неговите добродетели.

Казвам: Не се занимавайте с неща, които не ви влизат в работата. Какво те интересува, как живеят помежду си еди-кой си мъж и жена? Това е тяхна работа. Дали живеят добре, или зле, ти можеш само да се учиш от това – нищо повече. Много жени са идвали при мен да ме питат, какво да правят, за да подобрят живота си. Мъжът на някоя жена е нервен, на друга – ревнив, на трета – груб. На всички давам следния съвет: като готвят, като перат, да пеят и да мислят добро за мъжете си. Види ли жената, че мъжът й си иде от работа, да излезе насреща му, да му попее и поиграе. Колкото и да е нервен, той ще се засмее. След това да започне да му разправя весели неща, да го прегърне и най-после да седнат да се хранят. Която жена е изпълнила този съвет и тя, и мъжът й са оставали доволни.

Сега, аз разглеждам проявите в живота, като процеси на природата. Когато вее, вятърът прегръща и целува човека. И дъждът, като вали, също прегръща и целува човека. И светлината прави същото. Затова казвам: Постъпвай, както постъпват светлината, въздухът и водата. Ако постъпваш така, ти ще бъдеш човек с висок идеал, ти ще вървиш в Божествения път. Да имаш висок идеал, това значи, да любиш Бога. При това положение, ти лесно се справяш с мъчнотиите си. И тогава, каквото пожелаеш, можеш да постигнеш. Искаш да направиш едно добро. Нещо в теб ти казва: Направи това добро. Ти веднага изпълняваш волята му, и целият ден си доволен и разположен. Ако не направиш доброто, това същество ти нашепва: Не постъпи добре. Това същество е Божественото, твоят ангел. Ако го слушаш, той ще те изведе на прав път. Казваш за някого: Този човек мисли само за ядене и пиене. – Аз гледам другояче на въпроса. Когато ям, изпитвам приятност. Ям сладко за Онзи, Който е дал храната. Бог ми се открива чрез храната. Бог ми се открива чрез светлината, чрез вятъра, който вее; чрез водата, която тече. Когато се сприятеля с някого, това е благоволението на Бога към мене. Трябва ли след това да казвам, че този човек не заслужава внимание? Ако той не заслужава внимание, и ти не го заслужаваш. Той има грешки и слабости, но те са външни, странични. Бог гледа снизходително на всичките му слабости и работи върху него, да го издигне. Казваш: Аз се моля на Бога, вярвам в Него, но Той нищо не ми дава, а на този грешник дава изобилно. – Ти му завиждаш, а Бог намира в него нещо добро, за което заслужава внимание. За тебе Бог е определил нещо по-добро, отколкото за него, но търпение ти е нужно, ще почакаш малко.

Някой казва: Разочаровах се от това Братство, ще се откажа от него. – Ако намериш по-добро общество от нашето и по-добра школа, иди там. И аз ще дойда да се уча при теб и ще ти бъда благодарен. Пръв аз ще те последвам. Вие си правите илюзии, както младите моми и момци, и мислите, че каквото желаете, може да постигнете. Не е така. Момъкът и момата носят в себе си по-големи възможности, отколкото предполагат. Обаче, не е дошло още време да се изявят. Тази е причината, където[в PDF е дето; в смисъл че?] те не се разбират. Момата е духовна, обича пеене, молитва. Момъкът, който не обича музиката, намира, че това е излишно и казва на момата, че само трудът и работата осмислят живота.

Казвам: Да се молиш, да пееш, това не е занаят; това е високият връх, към който човек се стреми. Хората се молят един на друг, но само когато имат нужда от нещо. Това не е молитва. Чуваш, че е дошъл в града един виден цигулар. Сърцето ти веднага трепва, търсиш случай да го чуеш. Този трепет е молитва. Има ли нещо лошо в тази молитва? Да знаеш в даден случай, как да искаш нещо от Господа, това пак е молитва. Какво очакваш от Господа, ако съжаляваш, че други са богати и даровити, а ти не си? Мислиш ли, че богатството и дарбите на хората са случайни? За да придобиеш нещо, трябва да работиш. Ако работиш, ще ти се помага. Ако учиш, ще намериш и учители. Щом не искаш да учиш, никой няма да ти помага.

Сега искам от вас да учите, да придобиете изкуството на грънчаря. Вие имате на разположение дърва, вода и глина. Аз ще ви науча, как да правите сместа, как да мачкате тестото и да оформяте грънците. Щом придобиете това изкуство, ще влезете във връзка с хората. Един след друг, те ще ви посещават, ще се запознавате с тях и ще придобивате приятели. – Какво ще ни ползва грънчарството? – То е първата стъпка в новия живот. Сам ще носиш вода, сам ще палиш огъня, сам ще месиш тестото. Ще правиш грънците с ръцете си, а не чрез машина. С ръцете си ще формуваш тестото, докато предадеш на всяко гърне красива и правилна форма. Да владееш добре грънчарството, това значи, да станеш ваятел на своите мисли, чувства и постъпки, да им предадеш красива форма. Един ден, като заминеш за другия свят, ще вземеш със себе си всички мисли, чувства и постъпки, изработени на земята. Те представляват материал за твоя бъдещ живот. Затова Христос казва: „Събирайте си съкровища за небето”. – 0ткъде ще ги събирате? – От земята. Аз ще ви покажа, къде има пръст за грънци. Първото нещо, което ще направим, е да дадем банкет на всички ученици, които искат да следват курса по грънчарство. После ще внесат таксата и ще ги запишат за ученици. – Даром не може ли? – Не може. – На земята нищо не се дава даром. – Бедни сме, нямате пари. – Онзи, когото Бог е пратил на земята да учи, не е беден. Парите са резултат на нещо. Казано е: „Елате да си купите живот”. – С какво ще го купите? Казвате: Ако е въпрос за нещо материално, ще прегърнеш този-онзи, ще спечелиш нещо. Как ще си купиш живот? С какви пари се купува той? Тук прегръдката не се приема.

Един беден руски княз се оженил за една красива мома, която очаквала от него щастлив и богат живот. В началото той я прегръщал и целувал, но нищо не внасял. Най-после тя огладняла и казала: Хляб искам! Не се живее с целувки и прегръдки. Ти имаш право да целуваш и прегръщаш жена си и децата си, ако носиш хляб. Щом не носиш хляб, нямаш право да целуваш. В това отношение, аз съм голям реалист. Нищо не обещавам, не се кълна и във вярност. Дойдеш при мене, гладен си – ще те нахраня. Ами утре? – Утрешният ден ще се погрижи за себе си. Моята мярка започва от изгряването на слънцето и продължава до залязването. След това приключвам сметките си. Като свърша работата си, благодаря, че съм я свършил добре. Докато благодаря и за най-малкото, всякога печеля. Ако не искаш да работиш, седиш и се чудиш, какво да правиш. Започваш да критикуваш хората. Този бил скъперник, онзи бил лош, лицемер. И това не е лошо, но поне учи се да рисуваш. Нарисувай образа на скъперника, на лицемера, да спечелиш нещо. Кажеш ли на някого, че е гениален, или талантлив, нарисувай образа му. Първо, нарисувай себе си, а после другите. Някой има образа на недоволството, друг – на разочарованието, трети – на несбъднати мечти. Някой отишъл да проповядва и, като не го оценили, той се измъчва. Очаквал да го похвалят, да му благодарят, а нищо не получил. Къде е вината, в него, или в слушателите?

Един американски проповедник отишъл в един град да проповядва. Прекарал там три месеца, проповядвал всеки ден и, когато свършил работата си, останал учуден, че никой не му благодари – не чул една похвала, една благодарствена дума. Крайно разочарован, той напуснал града. Докато чакал влака, той видял клисаря с плик в ръка да тича към него. – Какво има? – Не сте платили за осветлението на салона. Ето сметката! Казвам: Днес много проповядват, но малцина плащат за осветлението на салона. Те очакват благодарност, но като не получат, разочароват се. Едно е важно: Ще проповядваш и ще дадеш на хората същественото, без да очакваш нещо от тях. Важно е да проповядваш на хората своите светли идеи. Дали те ще бъдат доволни от това, или не, то е тяхна работа. Всеки има право да критикува. Някой погледне картината ми и казва: Не е хубава тази картина. – Дай ми един образец от хубава картина. – Не мога. – Щом не можеш, не критикувай.

Сега аз искам да събудя във вас здравата мисъл – да разбирате противоречията и да се справяте с тях. Кои са причините на противоречията? Те се крият във вашия минал живот. Докато не намерите причините на противоречията, много въпроси ще останат неразрешени. Не съжалявайте, че не сте разрешили всички въпроси. Бъдете доволни и от най-малкото, което сте направили. Пазете се от морализиране. Как ще кажеш на човек да бъде добър, щедър, ако сам не си такъв? Първо, аз трябва да дам образец. Аз трябва да отворя гостилница и който я посети, да остане доволен. При това, няма да взимам никакви пари. Ще дойдеш, ще се нахраниш и ще си отидеш. По този начин, който влезе в отношение с мене, ще се вдъхнови и ще пожелае да следва моя пример. Той ще се запита, каква е моята идея, че не искам пари. Друго нещо е, ако представя на всеки клиент сметка за това, което е изял. Той ще си плати, но ще остане чужд за моята идея. Досега, кой каквото е правил, за всичко му се плаща. Време е вече, всеки да дава от себе си, без да очаква нещо. Това значи да служиш безкористно. – Докога ще бъде това? – Докато срещнеш всички ония хора, които е определено да срещнеш. След това ти си свободен.

И тъй, учете се да чупите линиите, да ги огъвате, за да използвате благоприятните условия на живота. Знайте, че и при най-лошите условия имате възможност да изучите най-великото изкуство. То се отнася до ония, които разбират законите. Който не разбира, ще се учи, ще слуша, какво говорят ония, които разбират.

Т. м.

9 Лекция от Учителя, държана на 16 ноември, 1932 г. София – Изгрев.

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата "Ново разбиране", утринни слова, година II, (1932-1933),

издадена 1949 г., София - Изгрев

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Ново разбиране", утринни слова, година II, (1932-1933),

издание на ИК"Жануа'98", 2010 г.,

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Сеятелят", утринни слова, година II, (1932-1933),

Издателство „Бяло Братство“, 2012

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Размишление.

Ще прочета 8 гл. от Матея.

Някога човек свършва една малка работа и мисли, че много нещо е направил. Например, нахраниш се и мислиш, че си свършил много нещо. Казваш: Добре се нахраних. Мислиш, че няма да ти дойде на ум да ядеш. Не се минава много време, и отново започваш да мислиш за ядене. Наспиш се добре и мислиш, че няма да ти се доспи. След няколко часа пак ти се доспива и отново мислиш за спане. Така се повтарят едни и същи процеси ден след ден. Постоянно мислиш за ядене, за спане и ту си доволен, ту си недоволен. Защо живееш, не знаеш; защо ядеш и спиш, не знаеш. Какъв е крайният резултат от всичко това, също не знаеш. В това отношение, човек прилича на воденица, която мели житото, но защо го мели, и тя не знае. Човек се облича, но коя е дълбоката причина за това, не знае. Човек се облича до известно време, след което престава да се облича, и гол заминава за другия свят. Аз уподобявам това на обличането и събличането на ореха. Като го посадят в земята, от него израства дърво, което постепенно расте, облича се в листа и цветове, докато един ден започва да връзва плод. Плодът му е облечен в зелена дреха; колкото повече узрява, зелената обвивка започва да се пука, и орехът оголява. Катеричката го намира на земята и го скрива в дупката си, дето през зимата опитва неговото съдържание. Като го счупи, тя вижда, че в него има нещо вкусно; изяжда го, хвърля непотребното и казва: Свърши се всичко с ореха. Ако питате ореха, какво ще прави по-нататък, и той ще каже, че не знае.

И тъй, каквото е положението на ореха, такова е и на човека. Една е философията на живота. Едно очаква и облечените, и необлечените. Мнозина мислят, че са разрешили въпросите на живота. – Разрешили са ги като ореха. Слезеш на земята, растеш, обличаш се, връзваш плод, и плодът ти оголее. Паднеш на земята, дето ще те намери или катеричка, или някое дете. Катеричката ще те запази за през зимата, внимателно ще извади съдържанието ти и ще те опита. Детето ще вземе камък, ще те чукне и ще те изяде. Човек се смее на катеричката, че събирала орехи и лешници и ги пазела за през зимата. Той мисли, че е разрешил въпросите си по-добре от катеричката. Какво е разрешил? Срещаш един човек, върви гордо, напето, мисли, че всичко разрешил. След години го заравят в земята. Един ден разравяш това място и какво виждаш? Главата му, изпразнена, се търкаля на една страна. Около нея разсипани кости. Де е човекът? Няма го, изчезнал някъде. Казвате: Тук лежи нашият любим брат, баща, майка. – Де е той? – Изядоха го катеричките; изядоха го децата. Това е едната страна на живота, която аз наричам неустановения, непостоянния, преходния живот. Докато хората се държат за неустановения живот, все така ще бъде. Турят ред и порядък в живота, пишат закони и правила и току виж, всичко се изменило, нови закони, нов ред. Направиш си къща, и след няколко години тя се нуждае от поправки – тук-там се развалила. Ушиеш си нови дрехи, след година-две остаряват, скъсват се, трябва да си направиш нови. Докато си в неустановения живот, в нищо не си сигурен. – Какво ще стане по-нататък? – Това ще стане, че всичко, каквото си спечелил, ще ти го вземат. И ти ще се видиш такъв, какъвто никога не си бил – няма да се познаеш.

Питам: Трябва ли човек да работи за това, което ще изгуби? Да работиш за това, от което нищо няма да остане, не разбирам. Друг е въпросът да работиш за това, от което ще придобиеш нещо. Какво придобивате от мъчнотиите, които сами си създавате? Седиш вкъщи и си мислиш, че еди-кой си ти казал една обидна дума. Мъжът седи и мисли, как го излъгала жена му: представила се за божество, а сега вижда, че е една обикновена, проста жена, която нищо не разбира. И жената си мисли: Как можа този мъж да ме излъже? Представи се за ангел, а излезе един груб, опърничав човек, с когото не може да се живее. Ако мъжът е поет, ще срещне друго божество, ще се влюби в него и ще започне да го възпява. Същевременно ще се оплаква от жена си, че тя го измъчила. Ще пише на новото божество: Моля ти се, спаси ме от жена ми. И жената, ако е поетеса, ще срещне друг ангел, ще го възпява, ще се оплаква от живота си, ще иска той да я спаси. Всички хора са недоволни един от друг. Това виждаме в човешкия живот. Всеки се оплаква, че го измъчили. Че е измъчен, това е вярно, но кой кого е измъчил, не се знае. Когато ножът се забие в сърцето на човека, и той не може да мисли, кой е виновен. Зад ножа е ръката на някого; зад ръката е човекът, който забива ножа; зад този човек се крие друг някой. Така стават нещата в преходния, в неустановения свят. Ако забиеш нож в сърцето на човека, какво печелиш? Ако хвърлиш едно гърне на земята и го счупиш, какво печелиш? Земята ще се ползва от съдържанието на гърнето, но ти нищо не печелиш. Тя ще ти благодари, а ти ще изгубиш. Въпреки всичко, вие продължавате да вървите в този път. Вървите и ще вървите, все ще придобиете нещо от него.

Преди години дойде при мене една възрастна госпожа, която ми разправяше нещо от своя живот. Когато бях млада, минавах за много глупава. – В какво се изразяваше твоята глупост? – Бях възприела някакви религиозни вярвания – не исках да погледна нито един мъж. Какви ли хора не ме искаха! По едно време дойде един министър, който ми предложи да се оженя за него, но аз му отказах. Всички връщах, бях се увлякла в някакви фантазии. После търсех тези хора, но не ги намерих. Най-после се ожених за един простак, но не живея с него добре. Да бях вървяла по обикновения път, щях да се оженя за министър и щях да бъда щастлива. – Сега аз ще ти обясня, в какво положение се намираш. За да не съжаляваш за изгубения случай, иди при жените на министрите, да видиш, доколко са щастливи. Ти си мислиш, че са щастливи, но дали е така, това е въпрос. Аз мога да те подмладя, да се върнеш на първото си положение. Ако направя това, какъв мъж ще избереш: министър, или княз? Ще ми обещаеш, че няма да кажеш нито една горчива дума на този, на когото аз ще те дам. През целия си живот ще бъдеш много внимателна към него. Ще го гледаш като писано яйце. Ако счупиш това яйце, ще те държа отговорна. – Ти шегуваш ли се с мене? – Аз се шегувам с тебе толкова, колкото и ти с мене. – Ти искаш да ме заблудиш, да ми представиш едно положение, което аз не мога да повярвам. – И ти искаш да ме убедиш, че този министър, както и другите момци, са те обичали. Ако те обичаха, те щяха да се оженят за тебе. Щом не са се оженили, ти не си била ценна за тях. Когато бижутерът намери един скъпоценен камък, той ходи, обикаля, отива-връща се, убеждава, докато най-после го вземе. Като намери прост камък не му обръща внимание. Щом министърът не се оженил за тебе, ти си била прост камък за него.

И тъй, когато щастието не иде при тебе, знай, че си прост човек; когато добродетелите и знанието бягат от тебе, знай, че си прост човек. Така разсъждавам аз. Казваш: Искам да бъда учен човек. – Ще бъдеш учен, ако учиш, ако си прилежен и ако имаш свещен трепет към знанието. Ще учиш, без да си въобразяваш, че си учен. Кое е по-важно: дървото, или листата? – Дървото е по-важно. – Защо? – Много просто, от състоянието на дървото зависи състоянието на листата. Ако човек не се провикне от онова велико желание в себе си, да върши волята Божия, той никога не може да бъде учен. Истински ученият разбира волята Божия и всякога я изпълнява. Ако разбираш волята Божия дотолкова, доколкото лично те засяга, това е частично разбиране. Ако ти, като лист на дървото на великия живот, не изпълниш волята Божия, ти си на крив път. Аз говоря за онзи лист, който се чувства част от дървото, а не за падналия на земята. – Ако се оженя, ще бъда ли щастлив? – Смешно е да търсиш щастието в женитбата. Как ще бъдат щастливи два листа на дървото, когато всеки от тях трябва да извърши специфична работа. Да се допират, може; да си приказват, пак може, но да се оженят и да бъдат щастливи, това е невъзможно. Какво е направила жената за мъжа, ако му е готвила цели 50 години? Най-после той ще каже: Добра готвачка беше моята жена. Като нея, друга няма. Какво е направил мъжът за жената, ако цели 50 години е внасял вкъщи всичко, от което домът се нуждаел? Най-после жената ще каже: Добър беше моят мъж, цял живот принасяше, каквото беше нужно за дома. Ако щастието е в готвенето, всички да станем готвачи. Ако щастието е във външното внасяне в дома, всички да внасяме. Питам: Ако цял живот си готвил и нищо не си сготвил, и ако цял живот си внасял в дома и нищо не си допринесъл, това не е ли заблуда, не е ли истинска загуба в живота?

Двама слуги се разговарят. Единият казва на другия: Ти много ощети господаря. Казвам: Единият ощетил господаря си, а другият не го ощетил! При друг случай, господарят се оплаква, че слугите му го ощетили. – Слугите го ощетили, а той не ги ощетил! В което общество влезеш, все една и съща история ще чуеш: кой кого ощетил. Хората още не са дошли до изпълнение на Божията воля. Те предават на въпросите личен характер, но личното нищо не разрешава. Приятните неща лесно се разрешават, но как ще разрешите неприятните? С добрия човек лесно се справяш. Как ще се справиш с лошия? Доброто има предвид нашето щастие, но щастието не е само за един човек. И Бог има предвид нашето щастие, защото Той се проявява във всички. Затова е казано: „Всяко дихание да слави Господа!“ И ти, като дихание, трябва да славиш Господа.

Като живее на земята, човек изпада в изкушения, в ред заблуждения. Вие не сте дошли до пълно посвещение, да сте благодарни от всичко. Някой, като не разбира проявите на Бога, готов е да се усъмни в Него. И на мене са казвали, че не постъпвам еднакво към всички. – Възможно е, но постъпват ли те еднакво с мене? И аз зная, как трябва да постъпва ученикът. Прав е ученикът, когато изисква от учителя си да постъпва с него добре, но той трябва да знае, защо учителят не постъпва с него добре. Питам: Когато ученикът не постъпва добре с учителя си, прав ли е да постъпва така? Ако е прав, това е в реда на нещата; ако не е прав, това не е в реда на нещата. Как трябва да постъпва слънцето спрямо нас? – Да ни изпраща светлина и топлина. Всеки ден да изгрява навреме и да залязва навреме. Това е задължението на слънцето. А какво е нашето задължение спрямо слънцето? Всяка сутрин, когато изгрява то, да го посрещаме, да видим, какво ни носи. Като изгрява, ако то ни носи всичко, а ние не го посрещаме и не взимаме това, което ни носи, какви са тези отношения?

И човек, като слънцето, някога е носител на Божественото; обикновено той е носител на човешкото. Като носител на Божественото, всички му се радват и го посрещат, защото ще остави нещо. Срещате един беден, без пет пари в джоба. Моли се на този, на онзи, никой не му обръща внимание. Един ден иде при него един човек с пълна торба. Усмихва се и започва да го разпитва за положението му. След това изважда от торбата си един хляб и му го дава. Бедният вижда в лицето на този човек Господа. Той го посещава всеки ден, помага му да се съвземе, да подобри живота си. Един ден дохожда в дома му апаш с револвер в ръка и му казва: Дай парите си! Той трепери от страх и всичко дава. Крадецът взима парите, дрехите му и си отива. В първия случай се прояви Божественото, а във втория случай – човешкото. Следователно, кажеш ли добра дума на човека, ти си онзи с пълната торба. И бедният, който се молел, се радва, че е срещнал човек, изпратен от Бога. Кажеш ли на човека лоша дума, ти си онзи с револвера, който взе парите на бедния и го обра. Питам: Можеш ли да определиш, кой от двамата си ти – онзи с пълната торба, или с револвера?

Един равин ми казваше следното: Нашият народ е много материалистичен. Аз искам да ги убедя да приемат новото учение, да отворят кесиите си, да жертват за Господа, да изпълнят Неговата воля. Някога те си поотворят очите, като че са готови да направят нещо за Господа, но като излязат от синагогата, затварят кесиите си. Казвам на едного: Ти се намираш на тясно място. Той отговаря: А ти искаш да ни отвориш кесиите. – Такава е волята на Йехова. Равинът им привеждал ред примери, но те му възразявали: Това е за новите времена, не е за сега. Сега всеки трябва да се грижи за себе си. Ние работим в дюкяните си по цял ден, а ти искаш да ти даваме всичко. Като ни кажеш по няколко думи, искаш ние да ти улесним работата. Равинът искал да въведе новото учение. Питам го: Ти не си ли мислил, как трябва да постъпваш? – Много е натоварена колата ми, за нея мисля. – Трудно е, брат, с такава кола, но въпреки това, ти си щастлив. С жена си и с петте си деца, вие съставяте свещената събота. Шест дни ще работиш, а седмия ще отдадеш на Бога. – Какво трябва да правя тогава? – Друг път ще ти кажа. – Ти какво мислиш за Христа? – И по този въпрос друг път ще говорим. Казвам: Каквото е положението на равина с петте деца, такова е и вашето. Евреите, на които равинът иска да говори, са търговци, практични хора, като митничарите.

Една наша сестра получила от странство един плат, който струвал 700 лв. Като отишла на митницата да го освободи, поискали й 3,000 лева мито. Дойде при мене и ме пита: Учителю, можеш ли да направиш нещо, да ми дадат плата без мито? Аз нищо не й отговорих. Тя пак отишла на митницата, дето й казали, или да плати 3,000 лева мито, или да върне плата назад. Ако иска, може да го остави на митницата, дето ще го продадат. Тогава тя може да се яви като купувач, да си го купи. Казвам: Всичките ви работи са такива, все имате нещо, дошло в митницата, но не можете да си го откупите. Обаче, има един път, който аз наричам „свещеният път“. Този път е, когато в душата на човека се зароди силно желание да служи на Бога. Само тогава в човека се явява онзи вътрешен мир, към който се стреми той. По този начин, нещата лесно се разрешават. Практически, животът се разрешава само по един начин. Когато има вода, дрехите лесно се перат. Ако няма вода, колкото и да се тупат, не могат да се изперат. Тупай, колкото искаш, това е морализиране. – Имам дългове. – Ако нямаш пари, дълговете остават неплатени; ако имаш пари, дълговете лесно се изплащат. Ако нямаш знание, ти си невежа. Невежеството е дълг, с който трябва да се справиш. Злото е дълг. Лошият характер е дълг. Лошата уста също причинява дългове. Подозрението, съмнението, безверието, завистта също са дългове. Аз превеждам тези неща на съвременен език. Какво е нужно, за да се справим с дълговете си? – Пари са нужни. За да се изплатят дълговете, все трябва да платиш нещо. Ако не плащаш, никога няма да се освободиш от дълговете на живота. Те не са присъщи на човешката душа. Дългът е външно отношение. Ако външните отношения не се изменят, човек завинаги остава с дългове. Казваш: Аз имам малки дългове. – И най-малкият дълг трябва да се изплати. И десет лева да дължиш, пак е дълг. И един лев да дължиш, пак е дълг. Съзнанието ти трябва да бъде съвършено чисто. Умът ти трябва да бъде свободен, да не носиш никаква мисъл за дългове.

И тъй, свободен човек е онзи, който не носи в себе си никаква мисъл за дългове. Той няма на дрехата си нито едно петно. В това отношение, той прилича на онова колело, което се движи с неимоверна бързина. Може ли на това колело да се задържи прах, кал или каква и да е нечистотия? Казваш: Оплюха ме. – Много естествено, не се движиш бързо. Ако се движиш с бързината на светлината, никаква плюнка няма да се задържи на тебе. Който живее в доброто, той е колело, което се движи с голяма бързина. Щом се намали бързината на движението, колелото забавя хода си и постепенно спира. В това положение, всички мухи могат да го накацат и оплюят. Казвате: Човек трябва да мисли. – Да, мисълта е присъща на човека. Същевременно, той трябва да върши волята на Бога. Когато хората започнат да вършат волята Божия, тогава ще станат истински щастливи. Днес повечето хора търсят щастието в семейството, а семейството го търси в неустановения свят. Помнете: В неустановения свят не може да става въпрос за семейство. Дето е Бог, там съществува семейство. Дето има смърт, там няма семейство; дето има грях, там няма семейство; дето има болести, там семейство не съществува. Право е човек да се стреми към семейство, но при отрицателните условия на живота семейството се разпада. Казано е в Писанието: „Роденият от Бога, грях не прави.“ Не е достатъчно само да си роден по плът от баща и майка, но трябва да си роден и по дух, т. е. роден от Бога. Прочетете от беседите „Пътят на ученика“, стр. 288 и 290.

Това са мисли, които ви нахвърлям, за да разсъждавате, а не да се самоосъждате. Аз имам за живота друг поглед, не като вашия. Аз не се интересувам от грешките на хората. За мене човекът е написана книга. Аз чета тази книга и се възхищавам от хубавите мисли, написани в нея. Ако срещна човек, в книгата на когото няма нищо хубаво, не се интересувам от него. Аз се интересувам от всяко дърво, което дава хубави плодове. Дърво, което не дава хубави плодове, не ме интересува. Кой човек не се интересува от златото? И духовният, и светският човек се интересуват от златото. Всеки, който намери на пътя торба със злато, ще я занесе у дома си. Какво ще направите, ако намерите торба, пълна с петачета или с каравелчета? Колкото много да са на брой, те не ви интересуват. Със златото всичко можете да направите: къща ще си направите, нови дрехи ще си купите, храната ще си подобрите и т. н. Торбата със златото представя сърце, пълно с добродетели. То е извор на всички блага в живота. Всеки човек трябва да намери един такъв извор. Вие искате да бъдете богати. Прави сте, всеки трябва да бъде богат. Това желание е на място. Никой не трябва да убива желанието в себе си, да бъде богат. – Аз не искам да бъда богат. – Не говориш истината. Човек може да се отрече от желанието си да бъде богат, само когато използва богатството си неправилно. Следователно, желанието на човека да бъде богат, да има знания е на мястото си. Друг е въпросът, ако употребиш знанието си за зло на човечеството. Такова знание не е нужно. Същото се отнася и до музиката, и до изкуството. Ако употребяваш музиката и изкуството за твое благо, както и за благото на човечеството, те са на място. Не убивай в себе си желанието към музика и изкуство, но го култивирай. Имаш право да превъзпиташ своите криви желания, но не и да ги убиваш. Тъй щото, правилно е да бъдеш богат, учен, силен, музикален, както и човек на изкуството, но всичко това да използваш за добро.

Един наш съмишленик от Търново искал бързо да напредва, в кратко време да стане светия. Един ден иде при мене и ми казва: Дотегна ми вече обикновения живот. Искам да напредвам. Дойде ми на ум да се заема с продаване на вашите книги. Искам само едно нещо, да ми дадеш едно удостоверение до властта, че ти ме задължаваш с тази работа. Така властта няма да ми препятства. – Това значи, аз да пера дрехите му, а той да се облича всякога с чисти дрехи. Да направим обратното: той да пере моите дрехи, а аз да се обличам с чисти, да бъда всякога опран и чист. – Какво да правя тогава? – Каквото искаш. – Намислил съм да взема една кадилница и да тръгна с нея между хората, да ги убеждавам да повярват в Бога. Аз тълкувам: кадилницата представя твоя ум. Ако не можеш да движиш ума си, нищо няма да постигнеш. Кадилницата представя още и твоето сърце. Ако не го движиш, нищо няма да постигнеш. Ако мислиш, че с тази попска кадилница, от злато или от сребро, ще обърнеш хората към Бога, ти се лъжеш. Ако искаш да постигнеш желанието си, трябва да впрегнеш ума, сърцето и волята си на работа.

Казвам: Единственото нещо, с което можем да постигнем всичко, е любовта, която прониква в нашите сърца. Единственото нещо, с което можем да постигнем всичко, е мъдростта и знанието, което прониква в нашите умове. Единственото нещо, с което можем да постигнем всичко, е истината, която прониква в нашите души. Следователно, истински човек е онзи, в ума на когото е знанието и мъдростта, в сърцето – любовта, а в душата – истината. Днес, и младите, и старите нямат ясна представа за себе си. Те говорят за братски отношения, а дават пари на заем, с лихва 10 – 15%. Имаш плат, купил си го по 30 лв. метъра; искаш да направиш добро на някого, продаваш му от своя плат, но по 50 лв. м. Значи, печелиш по 20 лв. на метър. Какво добро е това? Дойде някой при мене и ми казва: Ти имаш доста костюми. Дай ми един от тях. – Мога да ти дам и два костюма, но с условие, да посветиш живота си на Бога. Не казвам да станеш слуга на хората, но на Бога. И каквото ти каже Бог, да го изпълниш. – Не може ли без това? – Не може. Ако не си готов да служиш на Бога, нищо не ти давам. – Аз искам да ми дадеш един костюм от любов. – Прав си, от любов искаш, но аз имам любов към всеки, който е готов да изпълнява волята Божия. Към онзи, които не е готов да изпълнява волята Божия, аз нямам любов. Същото изисквам и от себе си. Ако и аз не върша волята Божия, нямам право на никакъв костюм. Когато някой носи скъсани дрехи, той се самонаказва. Той не върши волята Божия. Каквото и да ми казва аз не му вярвам, не се заблуждавам. Даже и светията, ако ходи със скъсани дрехи, и той не върши волята Божия. Като го видя добре облечен, аз зная, че той върши волята на Бога. Видя ли светията с потъмняло лице и хлътнала очи, аз зная, че той не върши волята Божия.

Сега вие сте призовани да служите на Господа, като ученици на Новото учение. Това учение не търпи старото. При мене дойде една от напредналите сестри, която ми говори много неща: еди-кой си не служил на Бога, друг някой мислил само за себе си. Казах й: Сестра, и ти още не служиш на Бога. Всички хора служат още на фараона. И ти отиваш на бакалницата, купуваш различни неща и даваш пари. Казваш, че не се нуждаеш от пари, но носиш образа на кесаря. Още не е дошло време, като отидеш при бакалина, да му кажеш: В името на Господа, дай ми малко магданоз. Не, ти ще извадиш от джоба си образа на кесаря и ще му го дадеш. Ще отидеш на фурната за хляб, пак ще даваш пари. Въпросът така не се разрешава. Според мене, всичко в света е на Бога. Когато нямам пари в себе си, ето какво правя аз: Минавам покрай един бакалин, който може да ми даде нещо. Гледам го, той е умислен. Питам го: Защо си така умислен? – Жена ми е тежко болна. Добра жена е тя. Четири-пет лекари я гледат, но не могат да й помогнат. – Мога ли да видя жена ти? – Можеш, влез вътре. Влизам при нея и я излекувам. Сега той ме пита, какво искам. – Каквото ти дава сърцето. Най-малкото, той ще ми даде една китка магданоз. Това е моята заплата. Продължавам пътя си, но нямам хляб. Минавам покрай една фурна; виждам, че фурнаджията е тревожен, обезпокоен. – Защо? – Детето му било болно от тиф. Излекувам детето и получавам за това един хляб. Казвам си: Достатъчно ми е засега един хляб и магданоз. Връщам се вкъщи на почивка. Питам се: Какво ще правя с хляба и магданоза? Отговарям си: хлябът е за мене, а магданозът – за хората.

Всичко, което ви казах, трябва да се преведе според сегашния ред на живота. Сегашният ред е едно училище, в което се дават задачи за разрешаване. Бакалите, фурнаджиите, орачите, съдиите, лекарите представят отношения на хора. Трябва да знаеш, защо някой е станал бакалин, а друг – проповедник. За да разбереш това, трябва да влезеш в интимния живот на хората. Така ще си обясниш, защо един човек е станал бакалин, а друг – проповедник. Това са уроци, дадени на човека, за да разбере живота. Като минете привидните положения в живота, тогава ще разберете неговия дълбок, вътрешен смисъл.

Някой е недоволен, че е жена, а друг – че е мъж. – Не се смущавайте от външната форма. Чрез формата на жена или мъж, на бакалин, съдия или проповедник, ти ще разбереш смисъла на живота. Само като бакалин ти ще срещнеш онези хора, които са определени да дойдат при тебе. И като проповедник, ще срещнеш онези хора, определени да дойдат при тебе. Следователно, като изпълниш волята Божия, твоето положение ще се измени. Затова искам да ви наведа на следната мисъл: страданията в живота са все служби. Страданието е особено състояние на душата, което трябва да разбереш. Без страдания ти не можеш да разбереш истината. Ако нямаш мъчнотии, ако не боледуваш, ти не можеш да разбереш истината. И без радост не можеш да разбереш истината. И в радости и скърби, и в доброто и лошото, ти трябва да разбереш истината. И ако си я разбрал, ти си на правия път. Страданието е външната опаковка на Божията Любов. Радостта е вътрешната опаковка на Божията Любов. Ако не знаеш, как да постъпваш със страданието и с радостта, ти ще изгубиш любовта. В скръбта ще разбереш онова благо, което е скрито в нея. В радостта ще разбереш друго благо – благото, което радостта носи. Нужно е да усилите вярата си, за да можете да понасяте с радост това, което преживявате. Трябва да познавате живота на великите хора. Аз бих ви привел много примери от техния живот. Само примерите не ползват. Те служат като стимул.

Първото нещо, необходимо за човека, е хлябът. Гладният пръв трябва да намери хляба, за да придобие сила. Той ще знае, как да се ползва от него. Ще ядеш, без да се пресищаш. Всяко пресищане изтощава човека. Освен с храната, пресищане става още и със знанието. Силата на човека е дадена за придобиване на блага, а не за разрушаване на неговия живот. Следователно, ще ядеш, за да придобиеш сила за разумна работа, и няма да преяждаш. Ще живееш разумно, без да се изтощаваш. Ще придобиваш знание, за да изпълняваш волята Божия. Като изпълняваш волята на Бога, ще придобиеш вътрешен мир. Това значи, да бъдеш щастлив.

Като ученици, вие трябва да разбирате истината, в каквито форми и да я срещнете в живота. Например, срещате един богат и един беден. Богатият е облечен добре, в нови, хубави дрехи. Бедният е окъсан, бос, гологлав. Ако богатият върви и не мисли за дрехите си, не иска да прави впечатление на хората, той е познал истината. И ако бедният не се смущава от скъсаните си дрехи, не завижда на другите, които са добре облечени, и той е разбрал истината, Обаче, ако богатият се възгордее от своето положение, а бедният се смущава от немотията си, и двамата не са познали истината; и двамата не са разбрали живота. Ако сиромашията днес не те смирява, а утре богатството те възгордява, нищо не си научил в живота. Външното богатство и външната сиромашия са относителни неща, естествени последици на неустановения живот. Обаче, аз говоря за вътрешния живот, в който това, което става вън, става и вътре.

Мнозина са недоволни от своя живот. – Защо? – Търговец си. Казвам ти: Трябва да служиш на Бога! – Как ще служа? – Като продаваш честно и с малка печалба. При днешните условия на живота, прав ли съм аз? Търговецът казва: Аз плащам 3,000 лева наем; 7 – 8,000 лв. ми са нужни за данъци, даждия и за семейството ми. Отде ще взема тези пари? – Той си разказва, какви разходи има, а аз му проповядвам нов начин на търговия. Какво трябва да прави този човек при сегашния строй на живота? Казвам: Така, както животът се развива, всичко ще се разреши по естествен път. Когато дойде Божественото, всички въпроси напълно ще се разрешат. Божественото всякога може да дойде у човека. То ще внесе в него упование в себе си. Срещате един изпаднал човек, без пет пари в джоба си. При сегашното разбиране на живота, той се чувства нещастен. По едно време получава по пощата писмо, в което му съобщават, че неговият дядо му завещал два милиона лева. Той, който до този момент беше изпаднал, веднага се изправя, в очите му се явява светлина и веднага придобива упование в себе си. Днес мисълта за парите упражнява голямо влияние върху хората. Обаче, едва получил парите, разбойници го нападат и му взимат двата милиона. В дадения случай, при мисълта, че двата милиона са откраднати, той веднага отпада. В първия случай, като мислел, че има пари, той се считал господар на положението.

Следователно, ако в твоя ум се яви мисълта, че Бог е абсолютен, че Той се грижи за тебе, ти можеш да разчиташ на Него повече, отколкото на тези пари. Да разчиташ на Божията Любов, това значи, да имаш радио в себе си, чрез което, при всички случаи на живота си можеш да се съобщаваш със своите близки. Минаваш през една гора и щом пожелаеш, отваряш радиото си и влизаш във връзка с жена си, с децата си, с всички, които обичаш. После затваряш радиото и продължаваш да вървиш. После пак отваряш радиото си, обръщаш се към близките си и казваш: Моля, аз отивам на еди-коя си станция, искам да ми изпратите някои неща. – Ще ви услужим. – Докато имаш радио в себе си, ти можеш да се съобщаваш с близките си, когато пожелаеш. Какво ще стане с тебе, ако един ден твоето радио се развали и не можеш да се съобщаваш с близките си? Какво ще правиш тогава? Или ще поправиш своето, или ще си купиш ново. Щом си доставиш ново радио, пак ще си служиш с него. Отваряш една станция и казваш: Ало, пратете ми 5 – 6,000 лв. Веднага парите пристигат.

Сега у вас се явява въпросът: Може ли да бъде това, или не? Преди сто, даже и преди 20 – 30 години, хората мислеха като вас – съмняваха се. Ако някой кажеше тогава, че след 40 – 50 години хората ще се разговарят по радио, щяха да кажат, че на този човек му липсва нещо. Обаче, това, което хората едно време не вярваха, днес стана. И когато ние казваме, че можем да влезем във връзка с невидимия свят, пак не ни вярват. Под „невидим свят“ разбирам установения живот. Нашият живот се крепи от установения свят. С други думи казано, ние живеем от трошиците на установения свят, а мислим, че нашият свят е по-реален от невидимия. Аз съм наблюдавал: докато човек се смущава, гневи, критикува, нищо не му върви. Каже ли „да бъде волята Божия“, всичко му тръгва напред. Имай вярата на детето, и нещата ще се нареждат от невиделица. Разумните хора имат такава опитност. Престани да се смущаваш! – Ами ако умра гладен? – Ако умреш, умри поне като човек с вяра. – Ще страдам. – Страдай, но като човек с вяра. – Аз зная, че един ден всичко ще изгубя. – Кой човек не е изгубил всичко? – Като следваш Божествения път, и да изгубиш, пак ще спечелиш. Като вървиш в човешкия път, като изгубиш, не можеш вече да печелиш.

Сега, да оставим мисълта за материалните блага. Аз не ви поощрявам в това, но вие трябва да внесете известни подобрения в живота си. Някога ще ви дам известни правила, без които не можете да влезете в новия живот. Със старите правила не може да се влезе в новия живот. Имаш в банката 20,000 лв., а молиш Господа за още 20,000 лв. Не само че няма да ги получиш, но ще изгубиш и тези 20,000 лв., които имаш в банката. Имаш право да се молиш на Господа, когато всичките врати са затворени, когато нямаш пет пари в джоба си. И тогава, като се молиш, кажи: Господи, да бъде за твоята слава! Обаче, като имаш пари и се молиш на Господа за още, нищо няма да получиш. Бог се изявява на човека само тогава, когато няма кой да му помогне. Когато всички хора престанат да ти говорят, тогава Бог ще ти заговори. Това са най-мъчните дни в живота на човека. По-мъчни дни от тези няма. Даже и една велика душа, като Христа, в момент на усамотение, каза: Господи, защо си ме оставил? Той помисли, че и Бог Го изоставил. По-тежко положение от това за човека няма – да мисли, че всички са го изоставили. Когато изгрее първият лъч, човек вижда, че има Един, Който мисли за него. Този Един е Господ. Тогава той ще почувства радост и веселие. Нека това ви послужи като подтик, да работите, но не върху това, което имате. Ако работите върху него, вие ще изгубите и това, което имате. Като ви говоря така, казвате: Защо Учителят ни говори за неща, които знаем? Още по зле за вас. Ако към това, което знаете не прилагате нищо, ще го изгубите. Когато търсите истината, не трябва да носите нищо със себе си. Всичко трябва да изоставите настрана. Когато отиваш за вода, ще носиш празно шише. Още по-добре е, ако вземеш съвършено нов съд, да го напълниш от новата вода. Ако имаш в шишето вода, ще я излееш и отново ще го напълниш.

И тъй, ако мислите, че новото учение е над това, което имате, изсипете старото учение на земята и сипете новото. Ако пък новото учение не струва нищо за вас, дръжте си старото учение. Според мене, ако дойде едно Божествено благо, за което още не сте готови, вие няма да постъпите с него, както трябва. Ето защо, всеки ден се отказвайте от вашите стари шишета. Всеки ден човек трябва да пълни шишето си с прясна вода. Всеки ден да пълни торбата си с пресен хляб. В Божествения свят не се позволява да ядеш стар, твърд хляб. Ще отиваш на фурната и ще си взимаш топъл, пресен хляб. В духовния свят се яде само топло ядене, никога студено. И после, като залезе слънцето, да не остава трошица в къщата. Така правеха евреите, когато бяха в пустинята. Колкото манна падаше през деня, до вечерта трябваше да се изяде, нищо да не остане за другия ден. Ако някой си позволяваше да събере повече манна, той биваше наказван.

Сега аз говоря за онези от вас, които искат да се подвизават духовно. Ако се държите за светския живот, дръжте старата вода, не я изсипвайте, защото ще останете без нея. Старият живот се задоволява със старата вода. Новият живот изисква нова вода. Ще ви приведа следния пример: Едно младо момиче, около 18 – 19 годишно, попаднало в задънена улица. Толкова объркала работите си, че не знаела, как да ги оправи. Един ден тя срещнала един свой учител, когото попитала, как да си помогне, за да си уреди живота. Той й казал: Ти си млада, хубава, добре танцуваш. Започни да танцуваш, да видиш, какъв резултат ще имаш. Един ден тя се облякла хубаво, докарала се и отишла в кантората на един банкер да му потанцува. С играта си тя привлякла много хора. Банкерът останал много доволен от играта й, за което я възнаградил добре. С това и той спечелил. Младата мома се прочула с играта си и започнали да я канят навсякъде. Така тя подобрила живота си. По-рано тя се познавала с един стар дядо, който я знаел като бедно, нещастно момиче. Срещнал я той и я запитал: Какво стана с тебе? Как ти се уредиха работите? – Започнах да танцувам. – Тогава и аз да започна да играя като тебе. – Започни. Иди да потанцуваш на еди-кой си банкер. Отишъл дядото при банкера и започнал да играе. Всички започнали да му се смеят и му казали: Хайде вън!

Казвам: Младата мома трябва да танцува, а 70 годишният дядо трябва да мисли. И той може да играе, но неговата игра не е като на младата мома. Неговите работи не могат да се уредят по същия начин, както на момата. На другия ден той срещнал младата мома и казал: Дъще, не ми върви. Изпъдиха ме от кантората на банкера. Момата били умна. Тя казала: Ела с мене, аз ще играя, а ти ще събираш парите. И започнали двамата заедно. Така, работите им тръгнали наред. Дядото седи, момата играе, а паничката се пълни. Това е разумният живот. Съединете младото със старото. Не е един начинът за разрешаване въпросите на младия и стария. Дядото играе сам, но работите му не вървят добре. Той е на 70 години, хората не искат неговата игра. Обаче, всеки желае танца на младата мома.

Следователно, когато младото и старото се съединят, и на двамата ще тръгне.

– Проявената любов на Духа, проявената мъдрост на Духа, проявената истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

8. Утринно Слово от Учителя, държано на 13 ноември, 1932 г. София. – Изгрев.

Аудио - чете Гергана Костадинова

Архивна единица

От книгата „Великата разумност“, 20 лекции на Младежкия окултен клас, 12-та година, т.I, (1932 г. - 1933 г.),

държани от Учителя П.Дънов, изд. София, 1949 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Великата разумност“, 20 лекции на Младежкия окултен клас, 12-та година, т.I, (1932 г. - 1933 г.),

държани от Учителя П.Дънов, Второ издание, 1994 г., "Хелиопол", 1994 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Т. м.

Защо човек трябва да живее? Защо трябва да учи? Защо трябва да яде, да се облича, да спи? Защо, най-после, трябва да умре? Това са въпроси, на които трябва да се даде някакъв отговор. Преди да си отговориш на въпроса, защо живееш, нужно е да знаеш, де си бил по-рано.

Тема за следния път: „Де е бил човек, преди да дойде на Земята“.

– Какво допринася сегашният живот на човека? Всеки човек има стремеж към нещо. Днес вие сте млади. Преди вас други са били млади, но са остарели. Един ден и вие ще остареете. Какво допринася младостта и старостта на човека? Като млади, много неща не знаете, но имате условия да живеете. Какво направихте досега? Много грешки и глупости. Старите много знаят, но въпреки това, умират. Както младият не може да се справи с живота, така и старият не може да се справи със смъртта. Младият е невежа в живота, а старият – невежа в смъртта. И двамата жънат последствията на своето невежество.

Сега ще ви напиша арабското число 6 и Соломоновия знак, който представя два преплетени триъгълника (фиг. 1 ) – пак число 6, но изразено геометрически. Каква е разликата между арабското число 6 и числото шест, изразено геометрически? – Арабското число изразява шест единици, но не е определено, не знаем, какви са тези единици. Двата триъгълника, т.е. шестте страни, представят определена идея – Соломоновият знак. Числото 6 става по-определено, ако е алгебрическо. Знакът плюс или минус означава нещо. На стария, който се готви за смърт, туряш знака минус 6, а на младия – плюс 6. В първия случай, разходите са по-малко, отколкото във втория. Като умре човек, за погребението се правят повече разходи. Щом го погребат, разходите постепенно намаляват, дохождат до едно цвете и едно шише вода. Друг е въпросът за детето, което расте. Неговите разходи все повече се увеличават. И досега никой не е задоволил числото + 6 – големи са неговите желания и нужди. Казано е в Битието: „Бог създаде човека и се разкая“. Значи и небето се видяло в чудо, как да задоволи човека. Като разбрал, че нищо не може да го задоволи, Бог му изпратил смъртта. Пред смъртта и младият и старият отстъпват. Тогава човек се отказва от всичките си желания, нищо вече не иска. Той казва: Готов съм да умра. Предпочитам смъртта пред страданията. – Каква е разликата между смъртта и живота? – В смъртта нещата се разединяват, а в живота се събират. В смъртта цветята окапват, а в живота отново изникват, растат и цъфтят. В живота плодовете зреят, а в смъртта окапват и гният. Аз разглеждам живота и смъртта като общи понятия. Затова казваме, че желанията, чувствата на човека и умират и оживяват. Същото се отнася и за доброто и за злото. Ще кажете, че доброто никога не умира. Значи, доброто не умира, а животът умира. Кое е по-вярно? Животът не умира, но временно спира своята дейност на едно място и се пренася на друго. – Що е смърт? – Това, което бавно, постепенно ограничава човека. Всяка отрицателна мисъл, чувство и постъпка са предвестници на смъртта. Всяка мъчнотия, всяко страдание и всяка болест са предвестници на смъртта. И обратно: всички положителни мисли, чувства и постъпки са предвестници на живота. Здравето, радостта са предвестници на живота. Ще кажете, че страданието е необходимо. Ако гледате на страданието като на нещо, което осмисля живота, разбирам. Но ако не можеш да го използваш разумно, то е повече мъчение. Да страдаш съзнателно, това значи, да се справиш със страданието и да влезеш в света на радостта.

Страданието може да се уподоби на първите тонове, които издава цигулката на детето. В първо време, тоновете са нечисти, неправилни. Много време трябва да свири детето, докато започне да изкарва чисти, верни тонове от цигулката си. Чрез страданието човек минава от неверните неща към верните. – Трябва да се мъчим. – Ако мъчението може да те извади от лошите условия, то има смисъл. – Що е доброто? – Път към живота. Ако доброто не те доведе към живота, то няма смисъл. Вън от живота, доброто няма смисъл. Значи, доброто ни приближава към живота, а злото ни отдалечава от живота. Доброто води към живота, а злото – към смъртта. За да живееш, ще прилагаш доброто. И като живее добре, човек пак умира. – Де отива той? – На онзи свят. Ако е отишъл на онзи свят, добре ще бъде за него, но ако е попаднал някъде в пръстта и са го затъпкали? Ако пръстенът ти със скъпоценния камък се затъпче в пръстта, ти имаш право да съжаляваш. Обаче, ако го намери един благороден човек и го тури на ръката си, ти можеш само да се радваш. Докато е на човешката ръка, скъпоценният камък придобива нещо хубаво. Щом падне от ръката, той постепенно губи силата си. Вън от живота, нещата губят цената си. Те нямат условия да растат и да се развиват. Има нещо, което радва човека. Това е мисълта, че един ден той ще се освободи от оковите на смъртта и ще влезе в живота на безсмъртието. Днес човек се радва на преходни неща. Той живее и не мисли за смъртта, не му се вярва, че ще умре. И наистина, няма защо да вярва. И без да вярва, той умира. И като вярва умира, и като не вярва, умира. И като вярва, живее, и като не вярва, живее. Вярваш, че някой говори истината. Доколко говори истината, това е въпрос.

Да се върнем към числата – 6 и +6. Който ги разбира, знае качествата им. Може ли числото – 6 да изпълни задълженията, които му се дават? Може ли числото +6 да изпълни своите задължения? – Имат възможност да ги изпълнят. Това е един философски въпрос, от който малцина се интересуват. Колко души се интересуват от книгите на известен философ? Този философ пише по разни въпроси, но все едно, че пише за натоварените коне. Той ги съветва да работят, а те са натоварени. Той им разправя за света, за небето, за слънцето, за културата, за хората, за къщите, за университетите, за великите задачи и пр. Пита ги: Разбрахте ли? Какво могат да кажат конете? – Какво ни интересуват тези работи? Какво ни интересува – 6 и +6? Болният се оплаква на лекаря от страданията си и очаква от него да го избави от смъртта. Лекарят си казва: Аз те лекувам, но един ден смъртта ще те задигне, пък и мене ще задигне. И болният вярва, че няма да умре. И наистина, той не умира този ден, но на втория ден се случва, че той умира. Лекарят се чуди, защо е умрял. Прави му аутопсия и намира, че болният е умрял от разрив на сърцето. От какво е умрял, не е важно. Умрял е човекът. Колкото и да говориш за смъртта му, никого няма да утешиш. Та и философите, много говорят, но важно е, какво трябва да се прави. Като говориш много на турчина, той пита: Какво му е чеврето? Тайната на нещата е в – 6 и +6. Аз лесно мога да съживя минуса. – Как? – Ще го оженя. Като го оженя, мъртвият възкръсва. Ще сложа една напречна линия на минуса и той става плюс. Мъртвият излиза вън от гроба. Минусът показва не само смърт, но и страдания. Имате едно житно зрънце. Ако го хвърлите на пътя, очаква го смърт. Ще го намери някоя птица или мравка и ще го изяде. Но ако го посеете в земята, очаква го първо, страдание, а после, изникване. В този смисъл, страданието е пръстта, която засипва зрънцето, за да го освободи от явна смърт. Значи, страданията освобождават човека от смъртта. Ако не е така, страданията нямат смисъл. Значи, страданието има смисъл дотолкова, доколкото подтикват човека към живот.

Сега ние разглеждаме числата – 6 и +6, като самостоятелни единици. Аз питам, отде са дошли тези числа. Така питат всеки пътник, който отива на хотел. Той казва, че иде от еди-коя си държава, град или село. И учителят пита детето, отде иде. Детето отговаря на въпроса. И вас питат, отде сте дошли. Преди да сте дошли на земята и вие сте били някъде. Искате да кажете, че сте дошли от слънцето, но ви е страх, да не ви се смеят. Вие играете роля, както едно време истината е била принудена да играе роля. Понеже хората не я обичали, тя се криела зад вратата. Като измъчвали някого, той се питал: Няма ли истина, няма ли правда в този свят? Истината се обаждала: Тук съм, зад вратата. Има истина, има и правда в света. Казвам: Истината и правдата не са в състояние сами да оправят света. Ако можеха, досега те щяха да го оправят. Правдата и истината са в състояние да оправят света дотолкова, доколкото те се прилагат в човешкия живот. Вън от него, те нищо не могат да направят. То е все едно, да туриш кибритена клечка в дървата, без да я запалиш. Ако я запалиш, тя ще произведе известен резултат.

Животът представя съвкупност от задачи. Всяка задача е една кибритена клечка. От изгряването на слънцето до залеза – целия ден ще палиш кибритените клечки. Ако се палят лесно, ти ще бъдеш щастлив; ако се палят мъчно, или никак, ти ще бъдеш нещастен. Има дни в живота, когато се пали само една клечка. Същата клечка не може да се използва за другия ден. Какъв ще бъде животът ти за другия ден, не се знае. Днес времето е хубаво. Ти си облечен с тънки дрехи. На другия ден времето може да се развали. Какво ще правиш тогава с тези тънки дрехи? Ще бъдеш ли този ден разположен? Понеже вън е студено, ти ще се свиваш, ще търсиш къща да се приютиш. Ще искаш да ти услужат с топли чорапи, със здрави обувки. Най-после, ще седнеш да ядеш.

Всички хора се стремят да постигнат нещо. Има правила, дадени от природата, за постигане на резултати. Например, някой иска да стане музикант, друг – художник, трети – инженер и др. Много изкуства и занаяти е предвидила природата. За всяко от тях тя е предвидила специален център. На човека не остава нищо друго, освен да работи за развитие на своите центрове. Искаш да развиеш един от тези центрове, а не работиш – природата ще те интернира на общо основание. Живата, разумна природа не търпи мързеливи, празни хора. Питате: Защо греши човек? – От непослушание. То води към лъжа, кражба и други отрицателни прояви. Майката отива по работа и казва на детето си: Няма да буташ гърнето със сладкото! Тя разчита на него, нарича го ангелче. Като остане само, детето поглежда към гърнето. Нещо го тегли да си вземе една лъжичка сладко, но като си спомни, че майка му е забранила да пипа сладкото, то се отказва да си хапне от него. После пак се приближава и си казва: Ще си взема само една лъжичка. Никой няма да забележи, че е взимано. Но то се увлича – след първата, взима втора, трета лъжичка и презполовява сладкото. Като се върне от работа, майката проверява гърнето и вижда, че детето е яло сладко. Тя го пита: Яде ли от сладкото? – Не съм. Ето първата лъжа, резултат на непослушанието. Майката е недоволна от детето. Тя взима пръчката, набива го добре и го изпъжда навън. Като се намери вън от рая на майката, детето признава грешката си. Ето един пример от драмата на човешкия живот. Така постъпва и природата. За всяка погрешка тя изпъжда човека вън от рая. Природата, т.е. Божественото начало в човека, го наказва за всяка негова погрешка. Щом сгреши, тя му казва: Излъга ме! Защо детето да не каже истината още в началото? Защо не иска прошка от майка си и не каже, че е пипало сладкото? Защо я излъга? И досега още никой не е отговорил на тези въпроси. Два начина има за изправяне на човека: Законът и любовта.

Когато детето лъже, първо майката прилага закона. Взима пръчка и налага детето. Отношенията между майката и детето временно се изменят. Тя пак го обича, но знае, че нейното ангелче не говори истината. Желанието на детето да си хапне сладко е по-силно от послушанието. В случая, то обича повече сладко, отколкото майка си. Значи, грехът и страданието се раждат между полюсите на любовта. Човек се бори между любовта към Бога и любовта към света. Гърнето представлява света, който изкушава човека. Казваш: Нямам ли право да вкуся от сладкото? – Нямаш право, щом ти е забранено това. Има неща, от които можеш да вкусиш; има неща, от които не можеш да вкусиш. Всяко нещо е на своето време. Защо ще ядеш стипчив, недозрял плод? Почакай два – три месеца, докато узрее той. Вторият начин за изправяне на човека е любовта. Ако любовта на майката е силна, тя може да изправи детето си без никаква пръчка.

Казвате: Културата и науката ще просветят хората. Как ще стане това? Ако съвременната наука ни учи само да градим къщите си, какво ще придобием от това? Къщите ни запазват от суровите условия на природата. Науката ще ни научи, как да си приготвяме облекло, обувки, да запазваме храните си, но това е външната страна на живота. Има още нещо, необходимо за човека. Едно магаре, натоварено със сол, минавало през една река. Случайно то се подхлъзнало и паднало във водата. Като станало, усетило, че товарът му олекнал. Друг път, натоварено с вълна, то минавало пак през реката. За да се облекчи, то съзнателно се потопило във водата, но било излъгано: товарът му толкова натегнал, че то не могло да излезе от водата. Онова знание, което ни облекчава, е на мястото си, когато носим сол. Обаче, същото знание не може да ни помогне, когато сме натоварени с вълна. Ако прилагате първия метод на магарето, при лошите аспекти на живота, вие ще имате резултат минус. Ако слънцето е във възходящ или низходящ знак, какво влияние ще окаже върху човека? То е все едно, да посеете едно семе през пролетта, или в ранната есен. В двата случая ще имате два различни резултата. Ако върху някой човек има влияние Сатурн и Луната, какъв ще бъде неговият характер при лошите аспекти на тези планети? – Той ще бъде мрачен, ще има силно въображение, но ще преувеличава нещата и от страх ще умре. Сатурн ще му създаде хилаво тяло, а Луната – болно въображение. Луната има желание да му помогне, да го подтикне към работа, към дейност, но слабото тяло не му позволява това. Той предпочита да умре, отколкото да се бори с лошите условия на живота. – Коя планета може да му помогне при тези условия? – Слънцето и Венера, която не отива никъде без Слънцето. Тя пали свещта си от него. Със запалена свещ добре се пътува. Понякога Венера обича да се шегува. Със свещта си тя запалва и плевнята на човека.

Ново съзнание е нужно на човека. Без това съзнание той не може да се повдигне. Старото съзнание е стара дреха. Старото съзнание наричаме атавистични навици. Новото съзнание изключва всички условия, които спъват човека. То изключва всички болезнени състояния. Новото съзнание прави организма здрав. Птицата по-лесно може да избегне лошите условия, отколкото млекопитаещите. Тя ще хвръкне и ще отиде при по-добри условия. Разумният човек, който разбира законите на природата, като птицата, лесно се справя с лошите условия. Ето куче минава покрай един кон, с вериги на краката и го пита: Защо са тези окови на краката ти? – Господарят ми не иска да скитам из гората. – Защо не направи краката си по-тънки, да могат лесно да се изхлузват от веригите? – Те ми са наследство от дядо ми и прадядо ми. Кучето продължило пътя си и срещнало един вол с юлар на главата си. То го запитало: Защо носиш този юлар? – За да ме впряга господарят на работа. – Защо носиш рога? – За да се браня. – Ако нямаше рога, лесно щеше да се изхлузваш от юлара. Един ден конят поумнял и се освободил от веригите. Той видял кучето, вързано със синджир. Конят му казал: Благодаря ти, че ми посочи, как да се освободя от нещастието. Но какво е станало с тебе? Какъв е този синджир на врата ти? – Там е злото. Господарят намери, как да ме ограничи; трябваше да направя главата си по-тънка, за да се измъквам от синджира. Казвам: Веригите, юларът, синджирът – това са символи.

Според някои източни и западни окултисти, науката води човека до една опасна област. Преди всичко, трябва да се изучават качествата на елементите, които животът включва в себе си. Също така трябва да се изучават условията, при които тези елементи действат. Живата и мъртвата материя, както мислите, чувствата и постъпките имат своя положителна и отрицателна страна. Всичко това трябва да се знае. Не можеш да работиш с известни елементи, ако предварително не знаеш техните свойства. Всяко свойство, приложено на място, има резултат.

Една млада, красива мома се отегчила от живота, дотегнала й селската работа. Един ден, като работела на нивата, седнала да си почине и се замислила. Минал един богат човек и я запитал: Защо си толкова замислена? – Дотегна ми животът. – Започни да пееш и да играеш. Хайде, попей ми и ми поиграй! Той я възнаградил щедро. Съседът й, стар, беден човек, я запитал: Какво стана с тебе, дъще, че толкова се развесели? – Реших да пея и играя, да подсладя живота си. – Тогава да поиграя и аз. Започнал той да играе, но не върви: краката се преплитат. Когато момата играе и пее, то е на място. Друго се иска от стария.

Методите на стария и на младия са диаметрално противоположни. С кой от двата метода ще си послужиш, това зависи от твоята разумност. Умният употребява всяко нещо на своето място. Здравословно, добро нещо е да пееш и играеш, но работа се иска и на полето и в къщи. Някога е по-добре да играеш и пееш, отколкото да се потиш в кухнята. Така е за момата, но не и за стария. Какво трябва да прави той? Как ще превърне той своето недоволство в доволство? Следният път ще отговорите, какво трябва да прави старият, за да му тръгнат работите.

– Само светлият път на мъдростта води към истината.

– В истината е скрит животът.

8. Лекция от Учителя, държана на 11 ноември, 1932 г.

София – Изгрев.

1932_11_11 Контрасти в живота.pdf

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

От книгата „Новата мисъл“, 15 лекции на общия окултен клас,

12-та година, т. I (1932-1933 г.), изд. София, 1947 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Новата мисъл“, 47 лекции на общия окултен клас,

12-та година, (1932-1933 г.),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Размишление.

Тема за следващия път: „Какво се постига чрез личната опитност?”

Ще прочета 3 гл., I послание от Йоан.

В Писанието има тънки работи, които трябва да се различават така, както музикантът с ухото си различава тоновете. Когато един оркестър свири, диригентът, които има развито ухо, веднага схваща, кой музикант греши и къде е грешката му. Ако обикновен музикант слуша да се свири, колкото грешки и да се направят, ще схване известен дисонанс, но няма да разбере, кой греши и къде е грешката. Много естествено, ухото му не е чувствително. В това отношение, вие сте диригенти на общите грешки. Схващате, че някъде се греши, но кой, именно греши и каква грешка прави, не знаете. Казваш: Еди-кой си не свири правилно. -Не свири правилно, но де е грешката му, не знаеш. Това се отнася до всички хора. Всеки човек куца някъде, но де и защо куца, не знаете. Някога причината за грешките е в него, а някога – вън от него. Значи, има външни грешки, има и вътрешни. – Човек не трябва да греши. – Това е друг въпрос. За да не греши, трябва да се махнат вътрешните недъзи в него. Това е обект на самия живот. Наистина, опасно е, ако грешките често се повтарят. Това се отнася и до науката. Ето защо, като работи върху себе си, да се освободи от недъзите си, човек трябва да работи и за създаване на добри навици, които след време ще станат в него втора природа.

Какво виждаме в човешкия живот? Младата мома, докато иска да се харесва на момците, винаги се облича добре, с китка на главата, всякога засмяна и весела. Желанието да увлече някой момък, е подбудителната причина за това. Щом постигне целта си, тя престава да се облича хубаво, хвърля китката от главата си и казва: Сега мога да се обличам, както и да е. Значи, желанието на момата, да се облича добре, не е станало втора природа в нея. Тя казва: Едно време се обличах добре, носех китка на главата си, но сега не правя това. – Защо? – Постигнах целта си. За някои, да се кичиш, да се обличаш добре, е срамно. Някои моми разбират закона, знаят, че цветята придават известна красота и се кичат. Казвам: Всичко, което човек прави естествено, е красиво. Същото е и в морално отношение. Някой живее морално, говори за морал до известно време. Щом постигне целта си, напуща моралния живот и казва: Човек трябва да бъде свободен, да си поживее, както разбира. Закон ли е всяка мома да се кичи? Не е закон, това е мода. Следователно, да се казва, че трябва да се живее добре, и това не е закон. Трябва да се знае, в какво се заключава добрият живот. При това, естествено ли се изявява този живот, или по мода? – Да се обичаме! – В какво се заключава обичта?

Често хората си служат в живота с такива методи, с каквито някога са си служили турските лекари хирурзи. Първо, те намазвали болното място с масло. Само с масло не се лекуват рани, нещо съществено е нужно за тях. С мазане само работа не се върши. Природата има предвид, че хората ще боледуват, затова е създала билките. Всяко лекарство има за цел да извади отровните вещества от организма, или поне да ги неутрализира.

Много болести съществуват в човешкия живот, но не само физически. Има умствени, душевни, сърдечни болести. Една умствена болест минава през няколко състояния, докато се яви в тялото. Щом се локализира някъде в тялото, тя може вече да се лекува. Същото се отнася и за човешките слабости и недъзи. И те трябва да се изправят. Например, обичаш да отлагаш. Дойде ти една добра идея, но казваш: Не е време сега да я реализирам, ще отложа за по-нататък. Отлагаш ден-два, година-две и, когато решиш да я реализираш, нямаш вече условия. Добрите условия са изгубени, не се връщат вече. Щом видиш загубата, тогава се стряскаш и взимаш поука от своя недостатък. Има нещо в човека, което го кара да отлага. Сам той ли е причина за отлагането? Кога отлага човек? Виждаш на пътя си един лек предмет – лист, камъче – вдигнеш го. Виждаш един тежък предмет – голям камък или дърво. Опитваш се да го вдигнеш, не можеш. Камъкът ти препятства, но казваш:

Трябва да намеря лост, да го махна от пътя си, но де ще търся лост? Кой ще си губи времето? Ще го отмина, дано друг някой се наеме да го вдигне. Днес отложиш нещо, утре – друго, докато един ден си създадеш навик да отлагаш нещата. За да се освободиш от този навик, трябва да намериш лост, с който да вдигнеш камъка. Недъзите на хората приличат на дяволски нокът. Колкото да го дърпаш, не се мърда – здраво се държи за месото. За да се махне, трябва да употребиш някакво силно лекарство, да го изкорениш. Докато корените му стоят, той все ще расте.

И тъй, грешките на човека се дължат на някои анормални състояния, в които изпада той. Усилия са нужни, за да се справи с тях. Човек трябва да изучава своето естество, да изучава законите, които го управляват. Някога мислиш, че си добър, а някога, че си лош. Добре е, че мислиш така. Лош и добър, това са относителни понятия. Като се сравняваш с другите, казваш, че си лош или добър. Сравняваш се с някого и казваш, че не си толкова красив, богат, силен или учен като него. И това са относителни неща. Не е достатъчно само да кажеш, че си добър. Трябва да се знае мярката, колко добър да бъде човек. При това, истинската доброта трябва да радва самия човек. Ако не го радва, тази доброта не отговаря на нормата, която природата е определила.

Сега, като говоря за доброто в човека, нямам предвид неговия егоизъм. Човешкият егоизъм е резултат на натрупване. Щом взимаш от едно благо повече, отколкото трябва, ти влизаш вече в областта на егоизма. Казваш: Искам да ме обичат всички хора. – Готов ли си да отговориш на тяхната любов? Представи си, че те обичат двеста хиляди души и, по обичая, като те срещнат, иска да ги целуват ръка. Изредят се 100-200 души да ти целуват ръка. Това се понася, но как ще се справите с тези двеста хиляди души? Всеки иска да 1И целуне ръка, не можеш да откажеш на никого. Знаеш ли, какво ще стане с тебе? Някой писател или поет иска да се прослави, да го почитат хората, да го държат в ума си. Знаеш ли, какво нещо е да те държат в ума си стотици хиляди хора? Светия да те държи в ума си, има смисъл, но обикновени хора да те държат в ума си? Това значи, да се изложиш на голяма опасност. – Тогава никой да не мисли за нас. – Това е още по-лошо. Всички хора да мислят за тебе, е лошо; и никой да не мисли за тебе, е още по-лошо. Обаче, при всички случаи, има един, който всякога мисли за тебе. – Кой е той? – Ти самият. Въпреки това, всички казват: Трябва да се обичаме! – По кой начин да се обичаме? – Всеки трябва да знае. Ще обичаш така, както искаш да бъдеш обичан. На материалния свят ще обичаш по материален начин, в духовния свят – по духовен начин. Имаш нужда от пари. Ще отидеш при своя приятел и ще го помолиш да ти услужи. Това е външна страна на любовта. Като обичаш някого, ще носиш в ума си мисълта, никога да не злоупотребяваш с добрината на този човек. Той не трябва да ти откаже на молбата, но и ти никога не трябва да злоупотребяваш с него. Щом спазвате тези правила, любовта ви ще издържи на всички изпитания. Значи, единият ще услужва, а другият ще внимава да не злоупотребява с любовта на приятеля си. Така ще си менят ролите.

Преди години, дойде при мене един болен, да иска съвет как да се лекува. За да помогна на болния, аз търся причината на болестта. Щом зная причината, болестта се лекува лесно. Обаче, аз не можах веднага да намеря причината на неговото заболяване. Един ден той дойде на Изгрев, разхождаше се на чист въздух. Той беше на стотина метра далеч от мене, разговаряше се с едного. От разговора им чух само една дума, но тя хвърли светлина в моя ум. Аз разбрах, че причината на болестта му се дължи на аномалия в чувствата му – неиздръжливост. Извиках го и му казах: Ти трябва да регулираш чувствата си. Дадох му съвет, как да си помогне. Казах му: Ако приложиш гоя съвет, най-много след една година в чувствата ти ще стане преврат, и ти ще бъдеш здрав. Ако кажеш на някого да диша чист въздух, и той изпълни съвета, в скоро време ще бъде здрав. Ако му кажеш да пие чиста вода, без никакви примеси, здравето му ще се подобри. Вода, която съдържа органически примеси, се отразява вредно върху организма. Дестилираната вода подобрява здравословното състояние на човека. Днес човек трябва да пие най-малко литър или литър и половина вода. Някои мисли, че една чаша вода дневно е достатъчно. Това е извънредно малко. Пий всякога чиста вода, без никакви примеси.

И тъй, както има примеси в материалния свят, така и в психическия – в мислите и чувствата на човека. Чуваш да се говорят лоши работи за някого. Без да искаш, това достига до ушите ти. Това е кал, която не трябва да допущаш в себе си. Виждаш, че някъде станало убийство. Не се интересувай, как е станало убийството – и това е кал. Не допущайте никаква кал в съзнанието си. Само онзи може да се интересува от тези неща, който отива да помага. Щом не можеш да помогнеш, няма защо да проявяваш любопитство. Отиваш от любопитство да разбереш, как станало убийството и след това ще разказваш на хората. Какво печелиш от това? Не само че нищо не печелиш, но товариш съзнанието си с ненужни образи, които ден и нощ те смущават. Освобождавайте ума си от всички ония впечатления, които не можете да асимилирате. И в школата често се чува да говорят едни за други лоши неща. Казват: В нашето общество хората не живеят добре. – Това е много смело казано. Двама или трима могат да не живеят добре, но всички? – Не, останалите живеят добре. Защо се говори лошо за всички? Защото не получили това, което очаквали. Ако имаш нещо против двама или трима души, ще говориш за тях, но в никакъв случай няма да говориш общо за всички. Ако двама-трима души не се обичат, това не показва, че всички хора в обществото не се обичат. Казано е в Писанието: „Целият свят лежи в ръцете на лукавия.”

Това е общо твърдение. Нима добрите хора и светиите също са в ръцете на лукавия? Има нещо от света, което лежи в лукавия, но не целият свят. Ако си невнимателен, лесно можеш да се поддадеш на различни болести. Например, лежиш изпотен под сянка, или на камениста почва. Много естествено, че ще се простудиш. Ако беше внимателен, можеше да избегнеш това. Ученикът трябва да има будно съзнание! Понеже се движи между разумни същества, той трябва да бъде внимателен, да не внася дисхармония в техния живот. Тези същества могат да бъдат видими, могат да бъдат и невидими. И в единия, и в другия случай, ученикът трябва да пази хармонията между тях. Една груба дума се отразява зле на техния слух. Казваме, че диригентите имат тънък слух. Обаче, техният слух е нищо пред този на възвишените същества. На каквото разстояние и да си от тях, те веднага схващат грешката и я изправят. Отношението на диригента към музикантите зависи от самите тях. Кой човек не е чувал строгия глас на диригента в себе си? Той говори на човека отвътре и му казва: Не живееш добре. Щом чуеш този глас, ти започваш да страдаш. Някога се явява желание в тебе да скриеш грешката си, никой да не я знае. Но след това, втори диригент ти нашепва: Не постъпваш добре. Трети диригент ти казва: Тонът ти не е правилен. Кажеш една дума не на място. Четвърти диригент ти казва: Лоша е тази дума. – Коя дума да кажа? – То е твоя работа. Има много речници, избери си, която дума искаш. Диригентът само посочва грешката, а как ще я изправиш, това е твоя работа. Има правила, които трябва да знаеш. Те ще ти покажат, как да постъпваш и какво да говориш.

Ученикът или музикантът трябва да знае, как да взема тоновете правилно. Дадени са правила за това, няма защо да се обясняват. Има инструменти, в които местата на тоновете са точно определени. Обаче, има инструменти на които тоновете не са определени, музикантът сам трябва да ги намира. Там се иска тънко ухо. Това се отнася и до човешкото съзнание. Човек трябва да знае, на кое място в съзнанието да бутне, за да произведе нужния тон. Някога вземеш един тон вместо друг. Това показва, че съзнанието е инструмент с много клавиши. Може ли да си представите инструмент с 250 хиляди клавиши? Ако ви поставят пред такъв инструмент, ще се объркате. Не е лесно да се справите с него. Пианото, например, има само осем октави. Да изучаваш един инструмент, това значи, да изучаваш себе си. Не е лесно да изучаваш себе си. Като се изучава, човек прави много грешки. Някои от грешките му се дължат на чувствата страх, самоуважение, честолюбие, користолюбие и др. Някои грешки произтичат от четирите ъгли на квадрата. Какво нещо е квадратът? – Отвлечена област.

Човек трябва да знае, на коя част от мозъка съответстват четирите ъгли на квадрата АВСД (фиг. 1). Ако се каже, че ъгълът А отговаря на известна грешка, това е общо казано. Трябва да се знае точно мястото на квадрата в човешкия мозък, както и в неговия живот. Казват, че грешките на хората се дължат на недоимък в техния живо г. Не, те се дължат на голямо изобилие. Само активният, енергичният може да греши. Като е недоволен от някого, той ще го набие. Може ли болният и слабият да се бие? Честолюбивият и гордият също грешат. Който не е честолюбив, и да го обидят, казва: Не обръщам внимание на обидата. Не е въпрос дали обръщаш внимание на това или на онова; важно е, доколко си честолюбив и горд. Като влезеш в морето, трябва да гледаш водата да не достига по-високо от брадата ти. Щом наближи до устата, бягай навън. Следователно, честолюбието на човека може да дойде до кръста, до раменете, най-много до брадата му. Започне ли да се изкачва до устата, той трябва да пъпли назад, за да излезе на брега на морето. Продължава ли да върви напред, животът му е в опасност.

Представи си, че някои те обиди, каже ти една обидна дума. Какво трябва да направиш? Да мълчиш.. Речеш ли да отговориш нещо, и той ще ти отговори. Ще му кажеш, че е простак; той ще ти каже, че ги си дивак. Ще му кажеш, че е невъзпитан; гой ще ти каже, че ти си по-невъзпитан. Ще му кажеш паток; той ще те нарече говедо. Какво печелите? Това е зоология, нищо повече. Ще срещнеш след това някого и ще започнеш да разказваш, че те нарекли говедо, вол, паток. Не е лошо, че те нарекли вол. Важно е, дали имаш търпението на вола. Ако нямаш търпение, какъв вол си? Интересно е да наблюдаваш, как се карат двама души. Единият казва: Ти си вол. Глава имаш, но не мислиш; рога имаш, не знаеш, как да си служиш с тях. Не те е срам! Това е педагогическо каране. Аз правя превод: Нямаш търпение; нямаш мисъл, не знаеш, как да прилагаш законите. Кажат ли на някого, че е паток, това значи, че мисълта му е плитка. Той не разбира законите на природата. Наистина, патката минава за глупаво животно. Тя знае само да плава. С плаване само работа не става. Патката се движи самодоволно, като аристократ, мисли, че много знае. Тя често си маже перата. Ако прави това, когато е на сушата, тя ще бъде добре. Обаче, на сушата не я бива. Всичките грешки прави на сушата. Влезе ли във водата, по-голям майстор от нея няма. Там е нейната сила.

Ще приведа един случай от живота на патока. Това стана във Варненско. Един ден вървя по улицата и виждам една група деца. Пред тях стои един паток, не се мърда, като че му преподават урок. Децата се смеят. Чудя се, как са дисциплинирали патока, че стои толкова мирно. Като наближавам, виждам нещо особено. Патокът стои с отворена уста, а в устатата му връв с нанизани царевични зрънца. Като не знаел какво му дават децата, той нагълтал царевицата. Щом дошъл до края на връвта, видял, че не може да се дръпне. Зрънцата са вече в стомаха му, връвта – в ръцете на децата, и той не знае какво да прави. Като видях това, усмихнах се, обърнах се към патока и го запитах: Ти защо ядеш нанизана царевица? Той казва: За пръв път ми се случва такова нещо. След това попитах децата: Защо направихте така с патока? – Искаме да му дадем урок, да знае как се яде царевица. Наистина, втори път патокът ще мисли, как да яде царевица. Ако е нанизана, няма да яде. Ако не е нанизана на връв, ще яде. Извадих ножчето си, внимателно прерязах връвта. Като разбра, че е свободен, патокът се обърна назад и повече не дойде. Колкото и да е глупав, втори път той няма да дойде при децата. Както и да го примамват, той ще бяга далеч от тях. Едно нещо има в животните: Като опитат веднъж нещо, както и да ги поставят в същото положение, втори път няма да сгрешат. Те рядко повтарят една и съща грешка.

Един наш приятел разказваше какъв опит направил с охлюви. Взел около три хиляди охлюви и ги сложил на едно място, заградено с електрическа жица, по която текло ток. Той така свързал жицата с тока, че при най-малкото докосване до нея, токът действал. Той следял какво ще правят охлювите. Като се движели, някой от тях стигал до жицата и се докосвал до нея. Веднага токът го хващал. Охлювът се свивал и отстъпвал назад. Нашият приятел турил някакъв знак на този охлюв, за да види, ще се опита ли втори път да мине през жицата. Какво забелязал? Много охлюви минали през жицата, опарвали се и се връщали назад, но от белязаните охлюви нито един не повторил да мине през жицата. Значи, и охлювът, за който се мисли, че не помни, че е глупав, като изпита нещо неприятно, втори път не се натъква на същото. Казвам: Има изключителни условия в живота, при които без да иска, човек греши. Това се дължи на факта, че при известни придобивки, човек се излъчва. Той се стреми да се издигне в обществото, да стане видна личност. Така се развива в него тщеславието. Гордостта и тщеславието имат различен произход.

Гордостта произлиза от чувството на самоуважение, а тщеславие – от чувството на общителност. Тщеславният иска да има доброто мнение на хората, а гордият не обича да говори за себе си. Като направи едно добро, тщеславният иска да знаят всички, даже вестниците да пишат за това. Ако даде някъде 10 000 лв., той иска всички да знаят, че е пожертвал тази сума. Ако гордият даде 10 000 лв., иска да мине незабелязано, да го прави достояние на хората, това той счита за недостойно. Гордият гледа на това с пренебрежение, като че ли не се отнася до него. Той не обича да се меси в работите на хората и казва: Всеки да се занимава със себе си. Тщеславният се меси в работите на хората, но дотолкова, доколкото това е в негова изгода. Той мисли, че без него работите не могат да се наредят. Някога тщеславието е необходимо, не може без него. Христос казва: „Търсете слава не от хората, но от Бога. „ Грешката на тщеславния е в това, че той търси славата там, където не трябва. Следователно, ако искате, да бъдете благоугодни, бъдете такива на добрите, на разумните хора. Ако имате доброто мнение на хората, изобщо, като направите една малка погрешка, те веднага си изменят отношението към вас. Това е неразбиране на живота. Ето защо, като страдат, те се молят на Бога и Го запитват: Господи, не знаеш ли, че страдаме? Питам: Ако вие бяхте на мястото на Бога, щяхте ли безразборно да помагате?

Една сестра ми разправяше една своя опитност. Молих се на Господа няколко пъти наред. Той не обърна внимание на молитвата ми, нищо не ми отговори. Започнах да се колебая и си казах: Щом е така, безполезно е да се моли човек на Бога. Казвам: Тази сестра забравя, че близо до нея живее една бедна сестра, която три пъти хлопала на вратата й, да и помогне нещо, но тя не се отзовала на молбата й. Ето защо, и Бог сега не отговаря на нейната молитва. Богатата сестра отлагала да помогне на бедната, а днес се чуди, защо Бог не отговаря на молитвата й. Невъзможно е да се молиш на Бога искрено, и Той да не ти отговори. Отидох да попитам Господа, защо не отговорил на молитвата на сестрата. – Понеже тя 1ри пъти не отговорила на своята бедна сестра, затова и Аз не отговарям на нейната молитва. Наистина, молиш се един път, Господ отлага, молиш се втори път, Господ отлага, молиш се трети път, Той пак отлага. Щом ти отлагаш, и Бог отлага, щом престанеш да отлагаш, и Бог няма да отлага. Следователно, когато Бог не отговаря на молитвата ви, знайте, че и вие не сте изпълнили Неговата воля. Щом изпълните това, което сте отложили, и вашата работа ще се нареди.

Един познат ми разказваше следното. За убежденията, които имах, ме затвориха в домашен арест, като ми казаха, че ако изляза вън от къщи, ще ме убият. Това се продължи цяла година. По едно време взех да си мисля. Да поддържам ли убежденията си, или да се откажа. Ако държа на убежденията си и изляза от къщи, ще ме убият. Ако остана още под арест, оризището ми ще пропадне. Намирам се пред дилема, не зная, кое от двете положения да избера. 0твътре нещо ми казва: Откажи се! – Не мога. – Оризът ще пропадне. – Да става, каквото ще. Ако оризът не загине, аз ще загина. В такъв случаи, предпочитам оризът да отиде, а не аз. Най-после, реших твърдо да не се отказвам от убежденията си. Какво стана през лятото? – След дълга суша, падна проливен дъжд точно над моето оризище и напои добре ориза. Нея година моето оризище даде най-добър плод. Съседите си казваха: Чудно нещо! Този човек е затворен, не може да наглежда оризището си, а то даде най-много и най-добър плод. Онези, които искаха да ме убият, си казваха: Праведен е този човек! Дъждът напои само неговото оризище. Ние, които минаваме за добри хора, нашите оризища изсъхнаха. Казвам: това е една от редките опитности. Тя не се повтаря. Изобщо, природата не повтаря себе си. На друг може да се случи опитност, също неповторима. Оризището по същия начин не се полива. Редки опитности се дават само на оня, който устоява на своите убеждения. За да има такава опитност, той трябва да бъде изоставен от всички, да бъде сам със себе си.

Друг един познат разказваше: Намирам се в чужд град, с един лев в джоба, и се чудя, как да се справя с този лев. Най-после си казвам: Ще купя на децата малко хляб, а за мене все ще намеря някъде работа. В това време право към мене иде една просякиня и ми иска помощ. Толкова богати къщи отминала, а при мене се спира, да й помогна. Отвътре нещо ми каза: Ако й помогнеш и на тебе ще се помогне. Ако не й помогнеш и на тебе няма да се помогне. Помислих си да разваля лева, че и на мене да остане малко. Нещо ми казва: Ако й помогнеш с цяло, и на тебе с цяло ще се помогне. Изпаднах в борба, но си казах: Ще й дам целия лев. Като не върви на човека, не върви. Жената взе лева и каза: Бог да те благослови! И наистина, до вечерта още работите ми се оправиха. Казвам: Този човек си върви, но никой не подозира, каква борба става в него. Той има вяра, убеждение, но се бори. Наоколо хората ядат и пият, а той мисли, как ще се справи със своето положение. Убеждение трябва да има човек! На някого може да не се оправи работата до вечерта, но все пак, по някакъв начин, ще се оправи. Досега аз не съм намерил изключение от този закон – който е постъпил съобразно Божия закон, да не се оправят работите му. Човек трябва да има една вътрешна опитност, да разбере разумността на законите, които действат в живота. Целта на всички изпитания е да се създаде характер в човека. Страданията, неволите, които изживявате, не са нищо друго, освен дисциплина, през която неизбежно минавате. Учени и прости, богати и бедни минават през тази дисциплина. Някои път ти дойде такава болест, каквато не си очаквал. Лекарите не могат нищо да направят за подобрение на положението ти. Лекарят дава лекарства, а болестта си върви по своя път. Ще минат няколко деня или седмици, докато болестта се излекува. Болестите оказват възпитателно въздействие върху болния. Щом постигнат това, което целят, те веднага си заминават.

Какво представляват болестите? – Те са кредиторите на хората. Срещаш един здрав, силен юнак, на когото дължиш нещо. Той те хваща, завързва те с едно въже и казва: Плати дълга си! – Моля ти се, освободи ме! Ще ти платя всичко, с лихвите заедно. – Щом платиш, ще те освободя. Плащаш и се освобождаваш. Такова нещо е болестта. От тебе зависи да се освободиш час по-скоро от своя кредитор. Зад всяка болест се крият същества от различна степен на развитие: силни и слаби, добри и лоши. Повечето от тях са лоши, с ниска култура. Това не е научно обяснение на болестите, а за мнозина е заблуждение. Въпреки това, казвам: Зад всяка болест се крият същества, изостанали в своето духовно развитие. Те знаят химия, физика и когато искат да ти създадат някое нещастие, заставят те да ядеш такава храна, която организмът ти не приема. Така, именно, ти заболяваш.

Един наш брат от Стара Загора отишъл на гости, където ял халва с леблебии. Той гълтал цели леблебиите, не ги дъвчел. Като се върнал у дома си, започнал да се превива от болки в корема. – Какво ти стана, какво си ял? – Нищо особено не съм ял; ядох малко халва с леблебии. Някой ме урочасал. Оказа се, че той гълтал леблебиите цели. – Помогнете ми, умирам от болки! – Как да му се помогне? Първо трябва да му се даде рициново масло, но докато подейства то, нужни са два часа. Затова първо направихме клизма, а после – рициново масло за пречистване. Докато се успокои, той окряка света. Питам го: Втори път ще ядеш ли халва с леблебии? Това се отнася до физическия свят.

Този закон е верен и за духовния свят. Ако внесеш в ума си една отрицателна мисъл, в сърцето си – отрицателно чувство, ти ще предизвикаш в себе си дисхармония. Свързваш се с хора, които не носят добро, не носят щастие. Не се свързвай с тях; те не носят щастие. Здравословно правило: Пази се, както от своите лоши мисли, чувства и постъпки, така и от тези на обкръжаващите. Не се свързвай с лошите мисли, чувства и постъпки на когото и да е. Божественият свят е свят на вечна хармония. Свържеш ли се с този свят, никаква болест няма да те нападне. Ако пък те нападне една болест, няма да се страхуваш от нея. Човек не умира толкова лесно. Когато дойде това време, ще ти кажат: Приготви се да заминеш за другия свят. Ако това не ти се каже ясно, значи, нисшите същества искат да те уморят. Тогава ще се отнесеш към Високото място и ще кажеш: Господи, искат да ме уморят преждевременно. От онзи свят ще пратят същества да те пазят, но затова ти трябва усилено да се молиш. Засега, единствените помощници при болестите са лекарите. Те са главната армия. Лекарите взимат своите ножици, игли – губерки, своите отровни лекарства и веднага поставят карантина – обсадно положение. Целият дом се бомбардира. Като се вдигне карантината и нисшите същества, и болестта се вдига. Да замине за онзи свят старият, немощният, това е в реда на нещата, но да заминат здрави, млади, енергични – не зная, какво трябва да се каже за това.

Вие, които вървите по този път, трябва да имате по-особени разбирания, трябва да приложите вашите знания. Болестите си имат свой произход, и те са на мястото си. Но понякога тия същества, които ги причиняват, не могат да се изгонят. Казва се, че някой искали да изгонят бесовете, в името на Павла, на Христа, но те казвали: „Познаваме Павла и Христа познаваме, но вие кои сте?” И ги набили хубаво. Та някой път и вас трябва да ви набият. Под „болести” аз разбирам всички ония изпитания, които преживяват хората. Някои изпитания мъчно се издържат. И тогава казвате: На мене ли се даде такова изпитание? Ти държиш сега матура и ти се дават най-мъчните задачи. Защо трябва да вдигаш толкова шум? Утре на други ще се дадат същите задачи, и техният ред ще дойде. Сега е твой ред, и ти ще да гледаш да издържиш добре изпита си. Дали другите ще издържат изпита си, това е тяхна работа. Ако не можеш да решиш задачата си, ще искаш да ти дадат друга, по-лека. Но в духовния свят няма лесни задачи. Професорите, които изпитват там, не са снизходителни. Те са справедливи, но не са снизходителни. Не правят отстъпки. Могат да те скъсат десет пъти. Ще кажеш: Ами нали сме от вашите? – Ваши, наши няма, трябва да издържите изпита си. Който знае, той е от нашите; който не знае, не е от нашите. В този закон няма отстъпки. – Но Бог е милостив. – Снизхождението на Бога седи в това, че Той отлага изпита ви. Господ казва: Изпитайте го още един път. Може да ви скъсат и десет, и сто пъти, и да се отложи изпита ви, с право да се явите пак. В това е милостта на Господа, че отлага изпита ви до сто пъти. Който мисли, че може без изпити, той се лъже. Не, ще минеш изпита по всичките правила. Нито с цветя, нито с подаръци ще можете да издържите изпита си. С нищо не се подкупват тези професори. Всички ще учите, ще работите усилено. Който има слаба памет, ще си записва всичко, което му се преподава, и същевременно ще работи за усилване на паметта.

Има начини за усилване на паметта, на ума и на моралния живот. Мнозина не живеят добре. При мене са идвали някои и са ми казвали: Този път, в който вървим, не може да продължава така, ако не се подобри материалното ни положение. Вярно е, че материалното положение оказва известно влияние върху живота. Но при сегашните условия, ако се подобри материалното положение на един духовен човек, в едно отношение той ще получи блага, а в друго отношение – страдания. Той ще изгуби една от благородните черти на неговия характер. Например, докато е беден, човек е отзивчив, състрадателен към другите. Щом забогатее, той става жесток. Докато е беден, той се вслушва в страданията на хората Като забогатее, не се интересува вече от никого.

Казвам: Всичко в света е създадено за човека, но всяко нещо иде на своето време. Ако богатството дойде преждевременно, у човека се събужда едно анормално чувство. Той мисли, че наистина, трябва да бъде богат. Това богатство не носи добро за него. Ако и знанието дойде преждевременно, и то не му носи добро. Апостол Павел казва: „Ако имах знанието на ангелите, и ако говорех на всички езици, а любов нямам, нищо не съм.” В пътя, по който сега вървите, всичко става на своето време. И вместо да благодарите на Бога за това, вие роптаете. Какво лошо има в това, че си беден? Аз познавам и бедността, и богатството -минал съм през всичките режими. Аз познавам и студа, и топлината. Спал съм с отворени прозорци, при течение над главата ми, и пак не съм се простудявал. По-скоро, при горещина съм се простудявал, отколкото при студ. Аз съм дошъл до следното заключение: Докато съзнанието на човека е будно, никаква болест не е в състояние да го хване.

Обаче, при най-малкото прекъсване на съзнанието, при най-малкото колебание, равновесието на твоя организъм се нарушава. Следователно, докато съзнанието на човека е будно, той има известен имунитет към всичко отрицателно. Той е заобиколен с малка магнетична обвивка, която го пази от заболяване и простуда. Тогава никакво чуждо вещество не влиза в организма. Той има филтър, който го пази от нечистотите. Яви ли се най-малката пукнатина в съзнанието, веднага навлизат чуждите вещества. Ако само за момент в ума на човека влезе една лоша мисъл, след години ще се видят нейните лоши резултати. Ако през целия си живот, от младини до старини, човек не допусне в ума си нито една лоша мисъл, в сърцето си – нито едно лошо чувство и във волята си – нито една лоша постъпка, никаква болест не може да го хване. Много бацили ще минат през него, но отровата им ще се обезсили.

Сега вие минавате за вярващи, но вярата ви още не е укрепена. Вярвате ли в онзи свят над вас? Казваш: Добър е Господ, ще промисли за мене! – Добър е Господ, но и ти трябва да се погрижиш за себе си. Това значи изпълняване на Божията воля. Каквото правиш – ставаш, лягаш, ядеш, работиш, трябва да съзнаваш, че с това изпълняваш волята на твоя Създател и живееш за Него. Ако ядеш сладко, пожелай на всички хора да ядат като тебе. Каквото благо имаш, пожелай го за всички хора. Нека всички живеят в изобилие, да бъдат доволни от живота. Право ли е, ти да даваш разпорежданията си на Господа, кой какво да има и по колко. Определено е, какъв дял от благата се пада на всеки. Природата е разрешила този икономически въпрос правилно. В който момент ядеш и не си доволен от язденето, ти внасяш дисонанс в своя живот. Казваш: Само сух хляб ли ще ям? Само лук ли ще ям? Кажеш ли така, ти си нарушил вече хармонията на своя живот. Ти си представяш, че хлябът е сух. Всъщност, той не е сух. Кой хляб наричате топъл? Според мене, топъл хляб е естественият. Значи, прясното жито е топъл хляб. Ще вземеш сто грама жито и ще го разделиш на три части: сутрин 30 грама, на обяд 30 грама и вечер – 40 грама. След всяко ядене ще пиеш по една-две чаши гореща вода. Житото съдържа енергия, каквато печеният хляб няма. Затова аз наричам житото „Божествена погача.” В Господнята молитва е казано: „Хляб наш насъщни, дай ни го нам днес.” Това е живият хляб, слязъл от небето.

И тъй, като минавате от едно състояние в друго, вие се нуждаете от чистото слово, чистата мисъл, чистото чувство, чистата постъпка. Това е чистата Божествена храна. Всичко, което става в света, е отражение на великия Божествен ред на нещата. За да възприемете тази идея, вие се нуждаете от смирение. Като ви говоря така, някои искат да знаят, къде съм учил, откъде зная тези неща. Ако започна да ви разправям, къде съм учил, няма да повярвате. Тщеславие е от моя страна, да говоря за себе си. Ако ви кажа, че съм обиколил всички светове, всички планети, ще повярвате ли? Едно е вярно: Аз уча сега. Отдето минавам, каквото срещам на пътя си, всичко изучавам, уча се от най-малките неща – на всичко обръщам внимание. Сега минавам през най-добрата школа. Като срещна професор от Божествената школа, веднага го запитвам за всичко, което ме интересува. Аз го питам по всички въпроси, които ме интересуват, но се задоволявам и с най-малкото, което ми се каже. Те ми говорят за Божествения порядък в живота. Каквото са ми казвали, всичко излиза вярно.

Един ден се разхождам на Изгрева и минавам край крушите. Гледам нагоре, няма нито една круша – всички обрани. Понеже почувствах глад, казах си: Да имаше поне една круша да си хапна. В това време излезе слаб вятър, който разлюля клонете на крушите. Гледам, от една круша паднаха четири-пет малки круши. Те бяха достатъчни, за да задоволя глада си. Питам се: Откъде паднаха тези круши? Те са останали специално за мене, някъде горе на крушата. Казвам си: Това се случва с всеки, който уповава на Бога. Може да мина и без круши. Това стана, за да ви разкажа този случаи. Не всеки може да има такава опитност. Много време може да гледаш под дървото, и нито една круша да не падне за тебе. И аз няма да имам втори път същата опитност. За случая, крушите, които паднаха от дървото, бяха на място – задоволиха глада ми.

Желая, всички да ядете от сладките Божествени круши. Те дават добро разположение на духа. Казвате: Трябва да се живее добре. – Трябва да се живее, но не се живее. – Да бъдем добри! – Ако отсега нататък трябва да бъдете добри, вашата работа е свършена. Един ден вървя по едно поле и виждам пред себе си един голям камък. Пожелах да вдигна камъка, да го преместя другаде. Защо се яви това желание в мене, не зная. Вдигнах камъка, и какво виждам? Под него изникнала диня. Някои хвърлил семето на динята и като паднало на почва, изникнало. Отпосле някои сложил големия камък над семето. Разбрах, защо трябвало да вдигна камъка. Ако не бях направил това, динята щеше да се задуши. А така, тя има възможност да расте свободно. Щом нещо ти нашепва да вдигнеш камъка, вдигни го и по-вече не разсъждавай. Динята ще даде сладки плодове и ще те покани да си откъснеш един от нейните плодове. Така тя ще ти благодари за услугата, която си й направил. Казвате: „Направи добро и го хвърли в морето.” Не го хвърляй в морето, но го посади в земята, да изникне и един ден да видиш резултата на това добро, без да очакваш някакво благо за себе си. Вдигни камъка, за да може семето свободно да се развива. Помагай, за да помагат и на тебе. Обичай, за да те обичат. Като правиш добро, то ще дойде и при тебе. Като обичаш, обичта ще дойде при тебе. Ако си справедлив, справедливостта ще дойде при тебе. Това са различни закони, а не механически.

И тъй, не се занимаваше нито със своите погрешки, нито с погрешките на хората. Не се произнасяйте за човека, колко е добър и колко е лош. Кат изучавам човека, гледам, има ли добро в него. Това ме интересува. Доброто е заровено дълбоко в човешкото естество. Той трябва да го изяви и обработи. Казвам на едного: В тебе има заровено добро, което трябва да обработиш – Аз не съм добър, нямам способности. -Остави това настрана. В тебе са вложени дарби, способности, които трябва да използваш. – Аз съм стар човек. – Остави това настрана. – Нямам условия. – И това остави настрана. Остарял си, защото не мислиш. Като мислиш право, ще се подмладиш. Казано е в Писанието „Онези, които очакват Господа, ще се подмладят”. Старостта се дължи на вътрешния тормоз в човека. Дядо ти остарял, баба ти остаряла, майка ти и баща ти оставяли, и ти ще остарееш като тях. Но за да не остаряваш, трябва да прекъснеш връзката си със своята наследственост. Когато червеят се превръща в пеперуда, остарява ли? Като червей, остарява, но като пеперуда, той се подмладява. Ето защо, като дойдете до старостта, напуснете я. Червей си, стани пашкул и после излез от пашкула, като пеперуда, обновена, готова за нов живот. Останеш ли в положението на червей, гъсеница, непременно ще остарееш и ще умреш, без да разбереш законите на живота. Приеми новите закони, които Бог ти е посочил, и стани пеперуда. Така, ти ще излезеш от закона на старостта и ще се подмладиш.

Казано е. „Ние няма да умрем, но ще се изменим. „ Това ще стане, когато сме съгласни с великия закон на Битието. Тогава ще дойдат благоприятните условия, да се измениш. Ако очакваме всичко от Господа, Той сам няма да ни направи на пашкули. Той ще ни даде правилата, сами да се обърнем на пашкули. Не само на пашкул ще станеш, но ще се научиш да предеш така фино и тънко, както и най-опитната мома не може. Казваш: Глупаво нещо е бубата. – Не, голямо изкуство, голямо инженерство има в нея. Влезе ли в своята лаборатория, тя започва така да тъче, както и алхимиците още не знаят. Щом свърши работа си, тя излиза навън като пеперуда. Всички цветя я възнаграждават за нейната работа Всеки ЦВЯТ се интересува за нейната лабораторна работа.

Сега и на вас казвам. Направете пашкула си и ще видите, че и най-добрите професори ще дойдат да ви помагат. Ако не го направите, никой няма да ви помага. Вие ще бъдете обикновени хора. Затова се казва. „Бъдете винаги в съгласие с Божественото и никога не се разколебавайте „ Да се разколебаеш, това значи, да се откъснеш от цялото. Бъди лист и се дръж здраво на дървото. Върти ли те вятърът, и ти се върти, не се откъсвай от дървото. Ако вятърът ти каже да тръгнеш с него, не го слушай, дръж се за дървото. Откъснеш ли се и тръгнеш с него, ти ще загинеш. Кажи. На гости може да дойдеш, да си поиграя с тебе, може, но от дървото не се откъсвам. Вятърът казва: Ела с мене, на ръце ще те нося. – По-добре на дървото, отколкото в твоите ръце. Искаш да станеш богат и се откъсваш от дървото. Ти не подозираш, че всичкото богатство е в тебе. Ти си красив цвят, искаш някоя мома да те сложи на главата си, да те показва на хората. Като цвят, по-добре ще бъде за тебе да си на дървото, отколкото на главата на някоя мома. Ако си на главата на една мома, ще увехнеш, а на дървото ще цъфтиш, ще завързваш, и плодът ти ще узрява. Вие всички искате да ви носят момите на главите си, все за вас да мислят. Но казвам: Дръжте се за Божественото дърво! Не стойте на никоя глава! Не се качваше на никакво такси. Дръжте се за Божественото дърво! И като дойде Божествената светлина да ви озари, ще чуете тихия глас на Бога: Ела с мене! Свързан ли си веднъж с Божественото дърво, колкото и да те кани вятърът, ти му кажи: Благодаря, не съм свободен. Когато свърша работата на господаря си, тогава ще сляза от дървото. Но тогава ще вървя с виждане и с разумно разбиране.

Днес всеки от вас е готов да слезе преждевременно от дървото, да се качи на някоя глава и да го носят. После ще се питаш, защо не си могъл да постигнеш желанията си. 0ткъснатият лист от дървото никога не може да постигне своята цел. Откъснатият цвят също не може да постигне своята цел.

Повтарям: Стойте твърдо на убежденията си! Каквито и да са външните условия, който и да иска да ви мръдне от мястото ви, не се поддавайте! Никакъв страх! Нито слана да ви плаши, нито сняг, нито буря. При всички условия, стойте на Божественото дърво, и всичко, което желаете, ще се сбъдне. Докато сте на дървото, всичко ще имате. Слезете ли от дървото, никой не може да ви спаси.

- Само Божията Любов носи пълния живот.

8 Лекция от Учителя, държана на 9 ноември, 1932 г. София – Изгрев.

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата "Ново разбиране", утринни слова, година II, (1932-1933),

издадена 1949 г., София - Изгрев

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Ново разбиране", утринни слова, година II, (1932-1933),

издание на ИК"Жануа'98", 2010 г.,

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Сеятелят", утринни слова, година II, (1932-1933),

Издателство „Бяло Братство“, 2012

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Размишление.

Ще прочета седма глава от Евангелието на Матея.

Като живее на земята, човек среща големи мъчнотии. – Защо? – Защото иска да се домогне до истината, да я разбере, но не може. Мъчно е да разбереш истината в голямото й разнообразие. Ако е въпрос да придобиеш знание, като цел в живота, и това не е лесно. Например, човек иска да стане цигулар-виртуоз, да стане учен, богат, силен, красив; той все има някаква цел, някакъв стремеж. Първоначално никое същество не е било голямо и силно. Всички същества са започвали от малкото. Трябвало е дълъг период от време, за да стане човек силен. Вие искате да станете силни на края на своята работа. Трябва да знаете закона за придобиване на силата. Искате да бъдете учени, да имате много способности. Ако се върнете назад, да видите пътищата, начините, по които разумният свят си е служил, докато се установи сегашният материален свят, тогава ще разберете, как се постигат нещата. Вие имате предвид само временните блага и постижения и оттам искате всичко лесно да постигнете.

Някога мислите, че имате много знания, но в даден случай виждате, че вашето знание нищо не ви ползва. Свършил си четири факултета в странство и, като се връщаш, минаваш през един мост, който се счупва, и ти падаш в реката. Като не знаеш да плуваш, може да се удавиш и да изгубиш живота си. Но дойде един овчар, който знае да плува, хване те, обърне те надолу с главата. Водата изтича от устата ти, и ти си спасен. Какво те ползва, в дадения случай, твоето знание? Овчарят, който те спаси, знае повече от тебе. Ще кажете, че това са крайни работи. – Да, крайни работи са, рядко се случват, и аз зная това. Някога, на десет хиляди случаи става един такъв, а някога и на десет милиона се случва един. Може ли твоята наука да се изпита при десетте хиляди случая, както и при милиона? Не си прави илюзии, можеш да паднеш в реката и, като не умееш да плуваш, с всичкото си знание може да се удавиш. По някаква случайност, може да излезеш от реката, мокър като кокошка, или като чувал, пълен със сол. Солта се стопила във водата, и остава само празният чувал. Като го извадиш от водата, виждаш, че нищо няма в него. Колко струва чувалът без солта? – По-малко, отколкото е струвал първоначално. Следователно, законът е верен. Ако прекараш един изпит, като чувала със солта, ти ще струваш по-малко, отколкото в началото, преди да паднеш в реката.

Казано е: „Хлопайте, искайте, търсете!“ Някога вие хлопате, когато не трябва; искате, когато не трябва и търсите, когато не трябва. Преди да се давиш, ти вдигаш гордо ръката си нагоре, заповядваш на хората и казваш: Знаете ли, кой съм аз? Знаете ли, че съм свършил четири факултета? Какво ли не е минало през моята глава! Вие даже не сте сънували това, което аз съм прекарал в училището. Обаче, като паднеш в реката, не знаеш вече, как да си вдигнеш ръцете и какво да кажеш на водата. Тя казва: Ти учен ли си? Я си отвори устата! От голяма любов, тя влиза в тебе и ти казва: Научи ме нещо. Ти потъваш в дълбоко съзерцание на знанието си и казваш на водата: Тебе не мога да уча. Като ме слушате, казвате: Така и аз мога да кажа на другите. – Да, докато си вън от водата, можеш да го кажеш, и то много лесно. Аз бих желал да го кажеш, докато си още във водата.

Ще ви приведа един интересен пример из живота. Отишъл един учен да се изповяда на своя приятел. Казал му: Имам голямо отвращение от себе си. Не зная, какво наказание да си наложа. В училището аз възприех учението, че Бог не съществува в света. Казах си: Щом Бог не съществува, човек е господар на положението си. Попаднах при лоши условия, но исках да бъда честен, да издържа на своето убеждение. Исках да получа служба, но ми казаха, че ще ме назначат, ако направя това, което искат от мене. След като изпитах много неща и от всичко се отричах, най-после попаднах на един набожен човек. Бях гладувал цели три дена. Запитах го: Можеш ли да ми направиш едно добро? – Мога да ти помогна, но ако четеш „Отче наш“. – Не зная, не съм го учил. – Нищо от това, аз ще чета, а ти след мене ще повтаряш. Ако можеш да четеш подир мене, ще ти помогна, каквото искаш. Най-после, дойдох в стълкновение със своите разбирания и вярвания. Казах си: Да чета ли „Отче наш“, или да не чета? Изпаднах в смущение и си отговорих: Това е най-малкото зло, което мога да направя. Ще чета „Отче наш“. Не е съобразно с убеждението ми, но гладът ме заставя да прочета „Отче наш“. Четох го, без да вярвам, понеже този добър човек ме накара да го чета. И досега не мога да си простя това.

Казвам: Този човек иска да бъде последователен в убеждението си. – Като си тръгнах, казва той – не можах да си простя глупавото положение, в което изпаднах. И си казвам: Учен човек съм, в Бога не вярвам, но като се намерих в нужда, четох „Отче наш“, за да ме нахранят. Значи, като си гладен, можеш да четеш молитвата; като не си гладен, не можеш да четеш. Най-после си казах: Така не се прави. Онзи, който ме накара да чета „Отче наш“, ще го убия. Купих си револвер. Един ден вървя из гората, срещам едного и си мисля: Ако този ме накара да чета „Отче наш“, ще му тегля куршума още сега. Погледнах го и му казах: Аз зная, какво ще ми кажеш; ще ме накараш да чета „Отче наш“. Затова ще те убия. – Стой, не ме убивай! Аз имам да давам на баща ти десет хиляди лева. Чакай поне да си изплатя дълга. Аз го оставих и го запитах: Нима ти имаш да даваш на баща ми? Кога си взел тези пари от него? От дума на дума се разговорихме и продължихме пътя си. Извади човекът десет хиляди лева от джоба си, даде ми ги, хвана ме за ръката и каза: Хайде, на добър час! Господ да е с тебе! Казах си: И Господ влезе в мене за тези десет хиляди лева. Обаче, сега смущението ми беше по-малко, отколкото по-рано. Направих едно малко добро, че не убих този човек, длъжник на баща ми. Аз взех парите да ги дам на баща си.

Питате: Защо идат противоречията в живота? – Всички противоречия в живота се дължат на вътрешното неразбиране на установения ред на нещата. Всички хора искат да бъдат велики, но великото в света има тежест, не може да се движи. Следователно, между великите същества не може да има близост. Могат ли слънцата във вселената да се съберат на едно място, като вас, да си приказват? Знаете ли, какво грамадно е разстоянието между звездите? Например, светлината на Алфа Центаурис, най-близката звезда до нас, идва до земята приблизително за четири години, като всяка секунда изминава по 300 хиляди километра. Значи, четири години са нужни, за да дойде нейната светлина до нас. В това пространство могат да се вмъкнат три хиляди слънца, като нашето. Такива са астрономическите изчисления. И вие имате желание да бъдете велики, като слънцето и звездите. Обаче, едно трябва да се знае: както великото, така и малкото имат своя определена служба. Искаш да бъдеш велик, за да се ползваш от благата на малкото. Това е невъзможно. Някога искаш да бъдеш малък, за да се ползваш от благата на великото. И това е невъзможно. Малкото дете може да забавлява майка си, и майката може да забавлява детето си. Между тях има отношения, но временни – отношения на забава. Когато детето порасне, стане голям син или дъщеря, тогава настават истински отношения между майката и детето. Като пораснат, децата съзнават, какво е направила майката за тях. В тях се явява вътрешен подтик да станат като майка си, т. е. да постъпват като нея, безкористно и с любов.

Мнозина от вас идат всяка неделя на събранието, да чуят, какво ще се говори. Те стават рано сутрин, но не дохождат от съзнание, а тъй, да се каже, както българите казват „на среща“. Аз употребявам думата „среща“ по нямане на друга, по-сполучлива. При това, с вас заедно дохождат още много българи, които отдавна са заминали за другия свят, преди 50, 60, 100, даже и преди 200 години. Те разбират смисъла на думата „среща“, затова и аз си служа с нея. Че дохождате тук да слушате Словото, в това вярвате, убедени сте в него. Че се срещате тук, и в това вярвате. Обаче, не можете да повярвате, че с вас заедно идат много българи, като души, които отдавна са напуснали земята. Що се отнася до тези българи, вие оставате на особено мнение и казвате: Я съществуват, я не съществуват! В това отношение, вие приличате на онзи българин, когото заставили да чете „Отче наш“, без да вярва в Бога. Мнозина от вас вярват като него, от зор заман – заставени сте да четете „Отче наш“ и да вярвате в Бога. И онзи българин, за когото ви говорих, чел „Отче наш“, а после се възмутил от себе си, че изменил на убеждението си. Личните чувства в него се засегнали. Той съжалявал, че не бил последователен в своите убеждения. Дали вярвате, че между вас има много души от невидимия свят, не е важно, но вие се интересувате от духовния свят, искате да знаете, какво представя той, как живеят душите там и т. н.

За обяснение на този въпрос, ще си послужа със следния научен пример: Знае се, че водата се среща в три агрегатни състояния: като сняг и лед – в твърдо състояние; като вода – в течно състояние и като пара – във въздуха. Като оставим снега или леда на огъня, той се стопява и се превръща в течност. Снегът и ледът питат: Отде дойде тази вода? – От тебе. – Прилича ли на нас? – Външно не прилича. – Има ли нашата твърдост и устойчивост? – Няма. – Облечена ли е с бели дрехи, като нас? – Не, тя е безцветна. Каквато е разликата между снега и водата, такава е и между физическите и духовните хора, т. е. хората, които живеят на земята и съществата в духовния свят. Ще кажете, че това е в противоречие с Писанието, дето се казва, че в духовния свят съществата са облечени с бели дрехи. И евангелистите, и православните се държат строго за думите, написани в Свещената книга. Казано е, че съществата от духовния свят са облечени в бели дрехи, и взимат това буквално. Като знаете толкова, кажете ми, в кой свят са облечени душите с бели дрехи? – Горе някъде. – Къде е това „горе“? Ще излезе, че и в духовния свят има твърда почва, дето съществата стъпват, за да се облекат в бели дрехи. При това, те трябва да са от гъста материя, оформени, за да се облекат в дрехи. Белите дрехи представят новите условия, дето влизат душите и започват нов живот. Който се облече в бяла дреха, той е готов за новия живот, дето царуват мирът и любовта. И като слезе на земята, човек има една цел – да търси Бога. Който не се е облякъл в бяла дреха, като слезе отново на земята, продължава да живее по стария начин. Ако някой го е убил в миналия живот, той го търси да му отмъсти. Обаче, Бог му казва: „Чакай, не е време за отмъщение.“

Помнете: Физическият и духовният свят са тясно свързани. Те не са отделни, както не са отделни снегът, водата и парата. Достатъчно е да понижите или повишите температурата, за да получите едното или другото състояние на водата. Значи, парите представят още по-висок свят, дето заминали души се обличат в бели, червени, сини, жълти, зелени дрехи, според оцветяването им от слънчевите лъчи. – Кога ще дойдат тези души при нас? – Когато се охлади времето. Те, полека лека, ще слизат надолу, ще изпълнят въздуха с водни пари. При още по-силно охлаждане, те ще слязат на земята като сняг и лед. Те ще дойдат на земята при вас, но готови ли сте да ги чистите? Докато са били в горните светове, те са били чисти. Щом слязат на земята, те се изцапват и стават нечисти.

Всяка душа, която иде от невидимия свят във видимия и минава през човешките желания, взима от калта на тези желания и се опетнява. И като дойде на земята, душата трябва дълго време да се чисти. Ако вие сте работили дълго време върху себе си, щяхте да имате опитността да отваряте душата си за духовния свят. Така щяхте да разберете, какво представя този свят. Сега вие седите в тялото си и не знаете, как да излизате от него. В това отношение, вие сте царски синове, които намират вратата за духовния свят отворена или затворена, но сами не можете нито да я отваряте, нито да я затваряте. Онези, които ви държат в тялото, нямат доверие във вас и затова, като ви извадят от този свят, турят ви вериги, за да се върнете назад. Без вериги вие няма да се върнете. Започвате да хвъркате, но веригите ви стягат, и вие веднага слизате долу. Щом слезете долу, започват да ви гонят. Вие бягате и се скривате в една къща. Като се събудите, виждате се в тялото си и казвате: Това било кошмар. Вие още не знаете да отваряте вратата си, да излизате свободно вън, без страх, и пак да се върнете назад. Някои имат тази възможност.

Сега се явява въпросът: Какво ще придобием, ако знаем това? Първата малка придобивка е, че няма да имате този неестествен страх в себе си. Също така няма да имате тази скръб, която сега ви обладава. Например, някой ваш близък заминал за другия свят, и вие скърбите. Ако можете да отваряте вратата на вашето тяло, ще я отворите, ще отидете в другия свят, и ще се разговаряте с вашия близък. Ще скърбите ли за него? – Няма да скърбите. Като си поговорите с него, ще се върнете назад. Значи, вие посещавате близките си. Като се върнете, няма да скърбите за тях. Имаш един приятел в Америка. За да го видиш, ще си купиш билет и ще заминеш. След три-четири месеца ще се върнеш назад. Това са три-четири часа. Ще се разговориш с него и ще се върнеш назад, без да скърбиш. Днес това не можеш да направиш, нито той, затова и двамата сте скръбни. – Каква е привилегията, че можем да излизаме от тялото си? – Привилегията е в това, че ще имате ясна представа за другия свят. Сега ви учат, че като умрете, само тогава ще влезете в другия свят. Това е общо за всички. Обаче, това не ви насърчава. Тук не ви казват, че трябва да работите, но казват, че баща ви и дядо ви са богати и може да получите наследство от тях. Ти си живееш, нищо не работиш, обличаш се и се събличаш и чакаш дядо ти да умре, да получиш десетте милиона, да уредиш работите си. Някога ти умреш преди дядо си. Тогава? Така въпросът отчасти се разрешава. Дядото може да умре и да ти остави наследство, но той може и да не ти остави нищо. При сегашното положение, вие не трябва да се занимавате с въпроса, дядо ви да умре и да ви остави наследство.

Една сестра казваше на своя другар: Един ден, като заминеш за другия свят, как ще ми се явиш? – Ще намеря начин. И действително, той замина и се яви, като задигна сина си за онзи свят. Той го задигнал, защото видял, че онзи свят е много хубав. Взе сина си и го назначи на служба. После задигна зет си, след това и жена си, като ги назначи на служба. Най-после задигна и най-малката си дъщеря. И нея настани на работа. Той казваше: Понеже на земята има криза, елате тук, дето има много служби. Всички ще ви настаня на работа. Който не разбира закона, ще каже: Умряха тези хора. – Не, тези хора отидоха в другия свят, преселиха се. – Защо умират хората? – Хората умират, когато условията на земята стават неблагоприятни. Човек минава от този в онзи свят, а вие питате: Там ли е той?

Христос казва: „Хлопайте, търсете, искайте.“ Това се отнася само до разумните, които разбират Божия закон на Любовта. Онзи и този свят са две състояния на човешката душа. Когато душата от онзи свят иска да си почине, тя слиза на земята. Казано е в Писанието: „Отиде, пресели се да си почива.“ Като си почине добре на онзи свят, човек се връща пак на земята да работи. Тъй щото, има жители на онзи свят, които работят. Като се уморят, те слизат на земята, между хората, да си починат. Следователно, има два свята за почивка и два свята за работа. Законът е следният: Който е работил на земята, отива на онзи свят да си почине; който е работил на онзи свят, слиза да си почине на този свят. Мнозина са ме питали: Защо този човек е богат, защо има пари, защо жена му и децата му са всички здрави? Защо няма никакви мъчнотии и страдания? Отговарям: Този човек е работил на онзи свят, а тук почива. И за тебе е същото: сега ти ще работиш на този свят, а ще почиваш на онзи. Там ще бъдеш богат, всичко ще имаш.

Всички трябва да знаете това, което сега ви говоря. Ако не го знаете, ще се намерите в положението на един руски мужик, който имал една оригинална опитност. Според поверието на простите хора, ако някой умре като обикновен войник, на небето минава за генерал. Един от войниците обичал да пие и все си мислел, че поне в другия свят ще бъде генерал. Една вечер той се напил много и паднал на улицата като мъртъв. Една апашка банда, като скитала из петербургските улици, видяла, че пиян войник лежи на земята и бързо съобразили, как да го използват. Вдигнали го и го взели със себе си. Завели го в едно подземие, дето свалили неговите дрехи и го облекли с генералски. Като изтрезнял, войникът се събудил от сън и се видял облечен в генералски дрехи. – Какво е станало с мене? – запитал учудено той. Аз бях прост войник, а сега съм генерал. – Ти си в другия свят, дето си произведен генерал. Те му казали: Каквото заповядаш, всичко ще стане. Той започнал да иска едно ядене, второ, трето и, каквото пожелавал, всичко се изпълнявало. – Искам водка. – Виж, в този свят няма водка. Апашите го задържали при себе си 40 дена и, каквото той заповядвал, всичко ставало. Казали му, че тук хората се женят. – Тогава и аз ще се оженя. Довели му една мома, облечена в скъпи дворянски дрехи. Войникът си казал: Щом и женитба има, може да се живее на онзи свят. Един ден те качват генерала и неговата възлюбена в една каляска, впрегната с два хубави, бели коня и го завеждат в един голям бижутерски магазин, дето избират най-хубави златни украшения и скъпоценности, по случай сватбата на генерала с дворянската дъщеря. Като накупили всичко, те се обърнали към продавача с думите: Моля ви, да ни извините, генералът забравил портмонето си. Ей сега ще се върнем с файтона да донесем парите. Генералът ще остане при вас да ни почака.

Как мислите, върнали ли се апашите от онзи свят? – Не, те заминали, а оставили генерала в този свят да ги чака. Генералът излизал, влизал в магазина, пак излизал, очаквал другарите си от онзи свят, но те все още не дохождали. Най-после, той се отбил в една кръчма да пие. Като изпил две-три чаши водка, станал по-смел. Търпението му се изчерпало, не могъл повече да чака. В това време, той видял капитана от ротата, в която служел, и му извикал: Стой, не виждаш ли, че сме на онзи свят? Скоро козирувай! – Слушам! Капитанът се приближил при генерала, който му ударил две плесници. Като се вгледал в лицето му, капитанът познал, че това е негов войник, но се запитал: Как простият войник е станал генерал? След дълъг разпит узнали, как този войник бил произведен генерал. След това го заставили да слезе в този свят и да облече формата на обикновен войник.

И тъй, като се натъкне на известни опитности от другия свят, човек изпада в мъчнотии и противоречия, подобни на тези, в които се намерил този прост войник. Мъчнотиите в живота поставят човека в драматично и комично положение. – Защо? – Защото не разбира вътрешния смисъл на живота и се спира на буквата на нещата. Буквата всякога води към противоречия и заблуда. Ако войникът имаше правилно разбиране за другия свят, той щеше да знае, че който заминава за онзи свят, не може да стане генерал. Някой се моли на Бога да се подобри материалното му положение, и в скоро време положението му се подобрява. Той казва: Аз вярвам в Бога, защото, като се помолих за пари, дойдоха парите. Бог ме послуша. Вярно е, че Бог те послушал, но каква е твоята вяра, която се основава на едно временно, преходно благо? Ти имаш ум, сърце, душа, дух, тяло и не вярваш в техните възможности, а вярваш в парите. Ако вярваш в Бога само затова, че ти е помогнал да излезеш от материалното затруднение, това не е истинска вяра. Аз вярвам, защото Бог, като запалена свещ, ми помага във всички случаи, когато се намирам в тъмнина. Вярвам в Бога не само при един случай, но всякога. Щом имам Неговата светлина, свободно и с вяра ще ходя навсякъде.

Днес, според новите веяния, мнозина се съмняват в Бога и се питат, има ли Бог, или няма. Често и вярващи, като изпаднат в големи мъчнотии и страдания, се обезверяват. И обратно, вярващи и невярващи, като придобиват блага, като имат постижения, всички вярват. Много естествено, докато имаш блага, ще вярваш. Бог е справедлив, на всички помага. И честният, и безчестният слуга носят богатството на господаря си. И единият, и другият могат да направят нещо за него, но има разлика в резултатите. Господарят заминава за странство и дава по един милион и на двамата слуги, всеки да разполага според разбирането си, но като се върне един ден и поиска сметка, тогава ще се види, кой как е постъпил. Според делата си, единият ще бъде роб, а другият – свободен. Ако при най-голямото богатство ти слезеш до положението на последен бедняк, какво си постигнал? Ако употребиш богатството си на място, ти си изпълнил волята на своя господар; ако употребиш знанието си на място, ти си изпълнил волята на своя господар. Ако като здрав изпълняваш волята на Бога, ти си добър слуга. Ако заболееш и като болен обещаваш да изпълниш волята на Бога, ти не си добър слуга. Какви ли обещания не съм слушал от болни хора! Болният казва: Веднъж да оздравея, това ще направя, онова ще направя; така ще служа на Бога, така ще служа на ближния си. Аз ги разбирам, влизам в положението им, но се чудя на тяхното съзнание. Докато оздравеят, всичко обещават. После всичко забравят.

Един от нашите богати братя няколко пъти боледува. Като заболя първия път, той дойде при мене и ми каза: Учителю, моля ти се, помогни ми да оздравея. Обещавам, че ще направя всичко, каквото ми кажеш. Готов съм да служа на Бога. Обаче, като оздравя, всичко забрави. После пак загази. Дойде при мене да ме моли за подкрепа. Пак обещаваше, че е готов да раздаде всичкото си богатство за Господа. Обеща, но не изпълни обещанието си. В последно време положението му се влоши. Дойде да се моли да му помогна. Пак оздравя, но гледам го, за нищо вече не е годен: да носи вода, не може; да работи на нивата, не може. Едно му остава само – да яде. Той ми казваше: Каквото ми заповядаш, ще го направя. – Само едно мога да ти заповядам – да ядеш. Това не е разбиране. Така постъпват всички хора. Докато са млади, здрави и работоспособни, те ядат и пият, изхарчат всичкото си богатство и сили и, като остареят и станат негодни, казват: Господи, готови сме да Ти служим. Каквото ни кажеш, ще изпълним. – Това са старите разбирания, старите ограничения. Това е старият човек. Човек трябва да посвети живота си в служене на Бога, когато е млад, когато е способен за работа, а не когато заболее и остарее. И ако посветиш живота си за доброто и за служене на Бога, не съжалявай. – Защо? – Защото, ако не посветиш живота си на доброто, ще го посветиш на злото. Освен доброто и злото, няма друг път.

Христос казва: „Не съдете, да не бъдете съдени.“ Това се отнася до другите, а не до всеки поотделно. Себе си можеш да съдиш, но правилно. И като се осъждаш правилно, и ще разсъждаваш правилно. Човек е дошъл на земята да свърши някаква работа. Следователно, ще вложиш силата си за тази работа. Не чакай да те вържат с дебело въже и тогава да приложиш силата си. Дебелото въже не се къса лесно. Един беше Самсон, известен със своята сила. С една челюст на животно той изби хиляда филистимци. С едно махане на ръка, той изкърти заключената порта на един голям град и я изнесе вън от града. Голяма сила имаше Самсон, но имаше една слабост, поради която изгуби силата си. Той каза на жена си, къде се крие силата му и я изгуби. Неприятелите му се възползваха от неговата тайна и отрязаха косата му. След време тя отново израсна, но го затвориха в едно подземие, дето той им отмъсти. И той умря в това подземие, но можа да отмъсти на своите неприятели.

Питам: Какво постигна Самсон със своята сила? За какво я употреби? За да отмъщава. Ако аз имам силата на Самсона, няма да си послужа с магарешката челюст за избиване на лошите хора. На гърбовете им ще туря по сто килограма товар и ще ги оставя сами да се справят с него – няма защо да ги избивам. Ако имам силата на Самсона, няма да изкъртвам градската порта, но ще отворя вратите на затворите. Вратите на затворите трябва да се отворят. Ако имам силата на Самсона, ще отворя вратите и прозорците на всички църкви. Тогава и вратата на нашия салон щеше да се отвори. И прозорците на нашия салон трябва да бъдат отворени. Според разбирането на сегашните хора, не е така. Но според разбирането на Христа е обратно: Всички врати и прозорци трябва да бъдат отворени, да влиза повече светлина.

Ти си богат човек, разполагаш с голямо състояние, имаш добра служба, приятели, познати. Живееш нашироко, имаш слуги на разположение. Един ден Христос иска да те посети, да внесе нещо ново в живота ти. Той казва: Бюджетът ти трябва да се съкрати малко. Ти казваш: Господи, почакай малко, още не съм готов. Христос иска да влезе в дома ти, но ти казваш: Ще си помисля малко, ще питам жена си, дали има място. Питаш жена си, но тя казва: Сега не можем да приемем гости. Обаче, Христос иде по друг начин. Уволняват те от служба, задлъжняваш, не можеш да платиш дълговете си – обедняваш. След време, Христос влиза в къщата ти като богат човек, с торба, пълна със злато. Казваш на жена си и децата си да отидат да Го посрещнат. Обръщаш се към Христа: Съжалявам, че не дойде по-рано. Христос се усмихва и казва: Едно време дойдох, но тогава ми казахте, че не приемате гости. Тогава нямаше място за мене в голямата ти къща, а сега, без да имаш тази възможност, ти намираш място. При лошите условия ние намираме място за Господа, защото носи пълна торба със злато. А при най-добрите условия, питаме жена си и децата си, дали има място за Него. Казвате: Понеже няма място, да дойде друг път. Хиляди години ние имаме същата опитност и се питаме, защо не прогресираме. Питам: Какъв прогрес очаквате при това положение? Ние четем „Отче наш“ за пари. Не убиваме човека, защото ни дава десет хиляди лева, които дължи на баща ни. Това са положения, които трябва да преведем.

Сега, като говоря, аз искам да ме разбирате добре. Мнозина са идвали при мене да ме съветват, Досега съм имал много професори, които са ме питали, защо не постъпвам по един или по друг начин. Казвам: Сега аз уча, не мога да постъпвам другояче. – Защо не вразумиш този човек? – Още не съм научил това изкуство. Най-мъчно е да изискваш от човека да постъпва като тебе. Как ще убедиш гладния да не яде? Как ще убедиш бедния, който е намерил торба със злато, да се откаже от нея? Той казва: Знаеш ли, колко съм се молил на Господа да ми изпрати тази торба? Тя е моя. – Прав е човекът. Как ще убедиш един цар да се откаже от своето царуване? За да убедиш царя да слезе от висотата на своя трон, трябва да му дадеш нещо десет пъти по-хубаво от неговото положение. Ако кажа на човека, че има друг свят, той ще възрази: Как да вярвам? Кое ще ме привлече към онзи свят? – Онзи свят, това е любовта. Без любовта никакъв „онзи свят“ не съществува. И ако ние трябва да се отречем от нещо, то е заради любовта, която има приложение в живота. Този и онзи свят съществуват по причина на любовта. Това са два свята на любовта със своите противоположности. Казвате: Какво ни интересува онзи свят, че имало ангели там! Каква полза имам аз от това, че ангелите били добри?

Питам: Какво разбират хората под думата „ангел“? В моя ум под „ангел“ разбирам моята светла мисъл. Ангелите имат отношение към човека. Понеже разбират нуждите на хората, те внасят своята интелигентност в тях. Така, именно, хората могат да мислят право и да работят като ангелите. Като видиш един ангел, ти искаш да бъдеш като него. Какво ще постигнеш с това? Ти не можеш да бъдеш нито чист като ангела, нито да имаш неговата мисъл. Друг е въпросът, ако ангелът те посети. Ако не те посети, ти оставаш с едно разочарование в себе си и казваш: Защо Бог създал едни същества да живеят като ангели, а други да се мъчат? – Колкото и да сте напреднали, почти всички имате такива разбирания. Някои от вас сте по-напреднали от мене: едни пишат по-хубаво, други рисуват по-хубаво, трети могат да шият хубави обувки и т. н. В някои отношения, мнозина имат известни преимущества над мене. Аз съзнавам това. Обаче, вашето изкуство аз мога да науча в няколко минути. За да стана велик художник, нужно ми е само един час. Докато си съблека дрехите, да не ги папам, и облека дрехата на художника, аз съм станал вече велик художник. В природата има ключове, които, щом завъртиш, всичко се постига. Там всичко се отпечатва в един момент. Голямо изкуство е вложено във фотографията на природата! Ще дойде ден, когато всичко ще се отпечатва със своите цветове. Човек ще може да се фотографира, както си е, с всички цветове. Засега в този свят няма още такава фотография. В онзи свят, обаче, има. Даже и големите художници не са достигнали това изкуство. Който знае, къде са ключовете на природата, само като бутне един, цяла картина ще се отпечата. А тук, за да станеш художник, нужни са най-малко десет години усилена работа.

Има едно изкуство, което мъчно се постига. То е да бъдеш добър. Другите изкуства лесно се постигат. Голямо изкуство е да изучиш доброто. Доброто и злото са най-мъчните изкуства. Всички хора, които са стигнали до изкуството на злото, ще фалират. Казваш: Мъчно е да бъдеш добър. – Мъчно е, но по-мъчно е да бъдеш лош. Щом се заемете с изкуството на доброто, непременно ще се натъкнете на противоположното, именно, на злото. То е сянка във вашия живот. Някога тези сенки така се разстилат, че заличават всички черти на доброто. Ако едно дете дойде и тури сенки на вашия образ, ще заличи чертите на вашето лице. Това не е ли злото във вашия живот? Като сянка, злото трябва да се постави така, че да изпъкне доброто. Сенките на картината представят злото. То трябва да дава само фон, простор, дълбочина на картината, за да изпъкне целият образ. Това, именно, аз наричам велико изкуство. Казваш: Лош човек съм. – Ако не си лош, ти не си човек, не можеш да работиш. И ако не си добър, пак не си човек. Благодари, че си лош, за да се проявиш като човек. За да станеш истински човек, трябва да си добър. За да се проявиш като човек, нужна ти е още и сила. Силата е в злото. Когато правиш зло, ти се проявяваш като човек. А като станеш истински човек, ти си вече добър.

Сега във вашия ум се заражда възражението: Защо ни са тези опитности, тези преживявания и това учение? Представи си, че тръгваш на път. Чуваш, че някъде в планината имало заровено голямо богатство. Тръгваш за планината. По пътя срещаш големи мъчнотии и препятствия, голяма кал – ще се изцапаш. Качваш се на планината и на определено място намираш богатството. Питаш се: Не можа ли всичко това да стене без оцапване? Взимаш гърнето с парите и си мислиш: Добре щеше да бъде, ако имаше едно такси. Радваш се на златото, но като погледнеш нечистите си дрехи, като помислиш за труда си, казваш: Не можа ли без всичко това? Сега пък аз те питам: Защо искаш всичко да стане по друг начин? Каква е твоята цел? Защо искаш да вземеш богатството, без да се оцапаш? Ако вземеш богатството и се оцапаш, това не е кражба. Обаче, ако не се оцапаш и минеш някъде през въздуха, това е кражба. В първия случай, ще бъдеш оцапан отвън, а чист отвътре, Във втория случай, ще бъдеш отвън чист, а отвътре оцапан. Кое е за предпочитане? Аз предпочитам външно да си изцапан, отколкото вътрешно.

Казвате: Не може ли Бог да ни постави при други условия, да не се цапаме в живота? – Не е така. Вие сами сте се окаляли, вината е у вас. Под „окаляне“ аз разбирам: деца имате, но не ви слушат. Станали сте за подигравка на мъжа си, на приятелите, на познатите си. Всички казват: Съжаляваме тази жена. Едно време беше угледна. На какво прилича сега? И вие почвате сами да се съжалявате. Някога хората съжаляват и мене. Тогава аз правя следния опит. Отивам при една дълбока река. Събличам се и започвам да плувам. Ако мога да преплавам реката от единия бряг на другия, няма защо да ме съжаляват. Ако не мога да я преплавам, казвам: Прави са хората. След това се качвам на аероплан, и ако мога свободно да хвъркам с него във въздуха, няма защо хората да ме съжаляват. Най-после се заемам с една сериозна работа. Ако я свърша добре, няма защо да ме съжаляват хората. Ако не я свърша добре, имат право хората да ме съжаляват. Така си правя аз своите опити и познавам, дали съм на мястото си, или не. Ако съм на мястото си, няма защо да ме съжалявате. Ако пък искам да изпитам силата си, отивам да вдигам камъни от планината. Стигам до една голяма могила, оглеждам се да няма хора наоколо и започвам опита: ако мога да вдигна могилата с ръцете си, няма защо хората да ме съжаляват. Вдигам могилата внимателно, гледам да не затисна някого. Като се връщам, имам съзнание в себе си, че това, което аз мога да направя, другите не могат да го направят. По този начин аз мога да накарам всички да млъкнат, никой да не ме съжалява.

Казвам: Като придобиете Божественото съзнание, вие имате вътрешна самоувереност и съзнание за силата в себе си. Аз съзнавам своята слаба и силна страна и не си правя никакви илюзии. Като не мога да направя нещо, казвам: Прави са хората. Спирам се със смирение, не се заблуждавам. Казвам си: Това нещо трябва да го науча. Какво мислят хората, това е друг въпрос. Щом не можеш да вдигнеш камък, тежък сто килограма, какво друго ще направиш? Вие още не сте опитали силата си. Казват ви, че дядо ви е богат, има заровено богатство в земята, и вие вярвате. И досега търсите имането на дядо си, още не сте го намерили. Мнозина са идвали при мене да ме питат, къде е заровено богатството на дядо им. – Ако знаех, къде е богатството на дядо ви, сам щях да го изкопая, нямаше да казвам на вас. Казвал съм на някого: Готов съм да ти кажа, къде е богатството на дядо ти, но ти готов ли си да го оставиш на мое разположение, аз да ти давам колкото трябва? – Не съм готов. – Тогава остави настрана този въпрос. Пътят, по който вървите, изисква истинско знание, което да посветите на Бога.

Това, което говоря, не е по буква, но по дух. Добре е някога да бъдете и буквоядци, но за това е нужно да имате ясна представа за нещата. Аз се радвам, когато срещам учени, добри, красиви хора, или такива, които имат някаква дарба. Дето и да срещна Божественото, всякога се радвам. Често наблюдавам паяка, който тъче майсторски своята паяжина. Никога не съм се спирал толкова върху хората, колкото върху паяка. Какво голямо изкуство има той! Спре се, мисли, как и къде да започне паяжината – мисъл има той. Погледне нагоре, и пак разсъждава. Казвам: Майстор е този паяк! Много хора, с всичката си философия и знание, в даден случай, не могат да работят като паяка. Аз се поучавам от него. Като го наблюдавам, благодаря му и си тръгна по пътя. След това отивам при някое дърво, спирам се, интересувам се от него. Аз изучавам растенията при специални условия, когато енергично проявяват живота си. Има известен период от времето – специален ден, месец или година, когато растенията са толкова живи, като хората. Като се спреш пред едно такова растение, в него се забелязва особено подвижване на листата. Наблюдавам, как работят жизнените сокове в дървото. Има един вътрешен начин за изследване живота на растението. Това живо дърво се отличава с особена разумност. Това, което в дадения момент то прави, човек мъчно може да го направи. Някой ще каже, че в миналото е правил това. – Възможно е едно време да си го правил, но не сега. Като го гледам днес, аз се питам: Имам ли търпението на това дърво? Мога ли да се справя с всичките мъчнотии, както то се справя? Тъй щото, всяко дърво е предметно учение. То живее по-добре от хората и се съобразява с волята Божия. В дадения случай, то живее по-добре от много хора. Не че тези хора са грешници, но има малки неща, които те са пропуснали. Малките работи трябва да занимават вашия ум. Очистете ума си от всичкия духовен прах. В очите на хората, по лицата, по краката им – навсякъде аз виждам този прах. Той трябва да се премахне, защото от него се раждат най-големите нещастия в живота.

Срещал съм духовни хора, които ми казват: Искам да говориш с мене искрено, нищо да не криеш, – Че крия нещо, крия; че не съм откровен, право казваш. Но и ти криеш нещо, и ти не си откровен. Това, което нямаш, от другите го изискваш. Ако ти си откровен, и аз ще бъда откровен; ако ти не криеш, и аз няма да крия. Готов ли си да направиш една изповед пред мене, как си живял от младини до сега? Ако си готов, разкажи ми всичко – как си живял от младини до сега. Като ми разказваш, ще разбера, какво доверие имаш в мене. Вярваш ли, че това, което ми разкажеш, няма да го поверя на другите хора? Аз зная, какво си правил в миналото. За мене е престъпление да изнасям миналото на хората. Често вие искате да знаете слабите черти на някого. Не търсете слабите му черти. Като срещна някой човек, аз първо гледам, каква добродетел има в него. Що се отнася до слабостите му, казвам: Той си знае слабостите. Те са негова работа. Аз не искам да науча това, което хората знаят за себе си. В това отношение съм краен невежа. Обаче, аз зная това, което човек не знае за себе си. Като го зная, главата ми е мирна. Вие имате една слабост – искате да знаете това, което хората знаят за себе си. По-добре следвайте моята философия: да сте невежи в това, което хората знаят за себе си и да сте посветени в това, което те не знаят. Това е Божествената философия – философията на бъдещето. Това, което хората не знаят, е Божествено; това, което те знаят, е човешко. Човешкото е еднообразно. Ако искам, аз мога да зная и човешкото. Всичкото знание, което хората имат, и аз мога да го зная. Мене ми е потребно само един час, за да го науча. Аз мога да бъда като тях. Мога да бъда силен като пехливаните; мога да бъда красноречив оратор; адвокат, да защищавам някое дело: ще удрям с ръка на масата, ще пия вода и с това ще се свърши въпросът.

Сега аз имам едно желание – да се отвикна от ораторството, като непотребно нещо. Някога се опитвам да изпълня една актьорска роля и виждам, че лесно ми се поддава. Питате ме, какво зная. Един ден ще взема четката, ще нарисувам, една картина, да ви учудя с нея. Това ще бъде моето тщеславие. Какво ще спечеля, ако нарисувам една отлична картина? Какво ще откриете с това в мене? Аз ще покажа своето чрезмерно тщеславие. Някога, при специален случай, може да се нарисува такава картина. Това няма и вас да ползва, но ще покаже моето грандиозно тщеславие. Бих желал друг да нарисува тази картина, а аз да се възхищавам от нея. Ще кажа, че картината е много хубава. Ако пък аз я нарисувам, вие ще се любувате на нея, а аз ще понижа авторитета си пред самия себе си. Като ви изнеса най-красивата картина, всички ще се заразите от желанието, а вие да я нарисувате. Това е една от заразителните болести, която ще обхване всички. И ако нарисувате такава картина, ще кажете: Кой е като нас! Какво съм ви допринесъл с това? В края на краищата, ще останете недоволни и ще се запитате: Защо трябваше да гледаме тази картина? Срещал съм художници, които, след като са нарисували хубави картини, събудили са обезсърчение и отчаяние в някой посредствен художник, който, при излизане от изложбата, си казва: Не си струва да живея. Ще се самоубия! Такава мисъл се явява във всеки човек. Казваш: Ако не забогатея, ще се самоубия. Ако не ме назначат на работа, ще се самоубия. Ако не се оженя за моята възлюбена, ще се самоубия. Всеки, който не постигне желанието си, готов е да се самоубие. Всички хора казват: Ако не постигнем нещо велико, ще турим край на живота си. Това се дължи на чрезмерната човешка гордост. Който казва, че ще се самоубие, той унищожава Бога в себе си. В него се поражда мисълта: Ако Бог не ми помогне да реализирам желанието си, ще прекъсна живота си. Искам да покажа, че трябва да стане и моята воля. Бог често дава такива уроци на хората.

„Не съдете, да не бъдете съдени!“ Щом унищожавате вашия живот, вие се осъждате. Ако съжалявате, че не сте богат, силен, учен, красив, вие пак се осъждате. И това ще дойде. Пътят, по който вървите, ще ви доведе към всичко, което желаете да постигнете. Това няма да ви се даде наготово. Като се качвате, ще дойде ден да се качите и на най-високия връх. За това ви са дадени всички данни, но не пожелавайте нещата преждевременно. Каквото желаете, ще постигнете, но не се обезсърчавайте. Не казвайте, че ще се самоубиете. Впрегнете се на работа. Чрез труд и работа всичко ще постигнете. Ще се прашите, ще се каляте, но ще вървите напред. Като се качите на върха, ще кажете: Ето, придобих нещо. Това е животът. Не се осъждайте. Знайте, че и в затруднения да сте, всичко ще постигнете. И великите души са били изложени на същите мъчнотии. И те са плакали като вас. Най-великият Учител в света, от новите времена, и Той е плакал. Някой от вас плаче и казва: Учителю, не ме ли съжаляваш? Не виждаш ли, че аз плача? – Кой човек не е плакал? Всички хора са плакали. Няма човек в света, който да не е плакал. Плачете, това е благословение. – Кога да плачем? – Навреме. Ако плачете не навреме, плачът не е благословение.

В миналото, когато българите бягали от башибозуците, майките носели малките деца на ръцете си. Ако някое дете заплаквало, майката туряла кърпа на устата му, да не се чува плачът, да не ги издаде. Случвало се е майката да задуши детето си, без да иска. На място ли е неговият плач? И вие често плачете, викате, дето не трябва. Но веднага майката ще тури кърпата на устата ви. Ако не се отвикнете да викате и кряскате, дето не трябва, майка ви може да ви задуши.

Ясно ли е това, което ви говоря? – Ясно ни е. – Има неща в света, които, при известни условия, не са позволени. Ако не спазвате тези неща, и най-близките ви могат, без да искат, да ви причинят страдание. Едно дете заплаче. Майката взима кърпата, туря я на устата му, и като види, че може да го задуши, тя го туря на гърдите си. То започва да суче и млъква. По същия начин, когато Бог не иска да викаме и да плачем, Той ни туря в устата нещо за ядене.

– Проявената любов на Духа, проявената мъдрост на Духа, проявената истина на Духа, носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

7. Утринно Слово от Учителя, държано на 6 ноември, 1932 г. София. – Изгрев.

Аудио - чете Гергана Костадинова

Архивна единица

От книгата „Великата разумност“, 20 лекции на Младежкия окултен клас, 12-та година, т.I, (1932 г. - 1933 г.),

държани от Учителя П.Дънов, изд. София, 1949 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Великата разумност“, 20 лекции на Младежкия окултен клас, 12-та година, т.I, (1932 г. - 1933 г.),

държани от Учителя П.Дънов, Второ издание, 1994 г., "Хелиопол", 1994 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

– Само светлият път на мъдростта води към истината.

– В истината е скрит животът.

Коя от двете думи, „дадено“и „установено“, има по-широко съдържание? Думата „установено“е по-широка от „дадено“. Установените неща се движат, а дадените растат. Тази е разликата между тези две думи. Даденото е семе, което се посява в земята. Щом се посее, има вече условия да расте. Като казвам, че установеното се движи, считам, че то е подвижна почва. Тези думи са временна мярка за определяне условията в природата. Някои неща са установени и служат за изходна точка. Като излизаш от тази точка, ти ще мислиш, чувствуваш и постъпваш по специфичен начин. Как се познава, че мислите, чувствата и постъпките ви са прави? – Има един установен закон, по който се познава, кои неща са прави и кои – криви. Сам по себе си, този закон е неизвестен. Значи, неизвестното прави нещата известни. Думата „неизвестно“е нещо относително за човешкото съзнание. Неизвестното за едного е известно за другиго. Наистина, започваш една задача с няколко неизвестни. Като я решиш, неизвестните стават известни. Има събития, които в първо време са неизвестни. Щом се изпълнят, стават известни. Ето защо, под неизвестно не разбираме нещо абсолютно неизвестно.

Следователно, неизвестни неща са ония, за които не са дадени условия и време да се изпълнят. Влизаш в един непознат град и виждаш много неизвестни неща; влизаш в една тъмна стая, но не можеш да се ориентираш, няма светлина. Щом дойде светлината, неизвестните неща стават известни. В природата съществуват два порядъка: установен и неустановен. Установеният ред се поддържа от безброй разумни същества. Те съставят общество, държава или обширен свят. Оттук изхождат всички останали светове. Значи, установеният свят е начало на всичко. Тук съществата събарят, разграждат и градят. И ние, колкото малко да работим, постоянно се движим около тях и помагаме. Те събарят и рушат, а ние разчистваме пътя им. Те започват да градят, ние им подаваме материалите. В това отношение, ние сме като децата, които се движат около възрастните и им помагат в работата. Ще кажете, че разликата между децата и възрастните е голяма. В едно отношение, има разлика, но в друго – няма. Детето и философът ядат по един и същ начин, еднакво приемат сладостта на храната. Ако на детето е сладко и на философа е сладко; ако на детето е горчиво и на философа е горчиво. Когато философът е недоволен от нещо и даде израз на недоволството си и детето прави същия израз на недоволство. Обаче, философът ще ти даде едно обяснение за същината на храната, а детето – друго. За детето съществено е това, което то разбира.

Често се говори за ума, като съществена проява на човека. Какво, всъщност е умът, не можем да кажем, но можем да говорим за проявите на ума. Според някои, умът е принцип, с който човек работи. Умът е нещо дадено на човека, но понеже не може да се обясни, той е установеното в него. Дадено ти е, например, да разбираш нещата, а установено е да се движиш по тях. Значи, дадените неща се обясняват, разбират, а установените дават свобода, простор, широта на човека. Питат някой, защо човек трябва да живее добре. Ще кажете, че така е наредила природата. Ще ви задам въпроса: Защо ходите прави? – Защо се задава такъв въпрос? – Много просто. Има същества, които пълзят, други пъплят, а човек ходи изправен.

Следователно, интересно е да знаеш, защо човек е изправен. На същото основание, имаш право да питаш, защо човек трябва да живее добре. Отговорът е прост: Който не живее добре, не може да ходи прав. Щом не живее добре, той или ще пъпли, или ще лази. Каква е разликата между пъпленето и лазенето? Пъплят съществата от двуизмерния свят, а лазят ония, които имат съзнание, малко по-високо от съществата на двуизмерния свят. Когато се говори за пъплене, лазене и ходене, подразбираме степени на съзнанието или прояви на ума.

Човешкото съзнание и човешкият ум нямат условия за развитие нито в пъпленето, нито в лазенето. Щом се изправи и започне да ходи, човек има вече условия за развитие. Само праведният, моралният човек може да ходи. По хода може да се познае, до каква степен на развитие е дошъл човек. Срещаш един човек, ходи с наведена глава към земята, или настрана. Друг ходи прегърбен, като маха ръцете си безразборно на една или на друга страна. Трети се люшка надясно или наляво, не може да пази равновесие. Това са степени на човешкото съзнание. Когато съзнанието е добре развито, човек ходи добре изправен. Стъпките му са сигурни, установени.

И тъй, мисълта се отразява върху движенията, а движенията – върху съзнанието. Възвишените, разумните същества са установили един ред в човешките мисли, чувства и постъпки, които работят в съзнанието. Установеният ред на нещата наричаме „закон на разумната природа“. Който си позволи да престъпи този закон съзнателно, той носи отговорност за постъпката си. Човек носи двояка отговорност: по дух и по мисъл. Ако ученикът греши в мисълта си, учителят лесно го хваща и му казва: Изправи мисълта си. Учителят излиза на двубой със своя ученик и докато окръжаващите се опомнят, учителят излязъл победител. Никога ученикът не може да надмине учителя си. Колкото и да се сили, ученикът не може да изненада своя учител. Голямата планина не се изненадва от нищо. Може ли малката планина да изненада голямата?

Аз не разглеждам въпроса от сегашното разбиране на хората, като обикновени учители и ученици. Положението на сегашните учители и ученици е актьорство. Те играят на сцената, както актьорите в театъра. На сцената може да бъдеш и цар, и философ, и богаташ, но всъщност, нищо не си. Ти си обикновен служител, като всички обикновени хора. Ти декламираш стихотворенията на видни, гениални поети, но сам не си такъв. Ти въртиш колелото на най-сложната машина, но не си онзи велик изобретател, който е измислил тази машина. Сегашното поколение се ползва от откритията на миналото поколение, а бъдещето ще се ползва от откритията на сегашното. Установеният ред на нещата е работил и в миналото, работи в настоящето, ще работи и в бъдещето, но той сам е независим, от нищо не се влияе. Обикновеният ред не може да му се наложи. В него се крие моралът на светлината. Той е опорна точка, около която се върти всякаква дейност. Този кръг на действие може постоянно да се разширява.

Закон е: Великите неща се смаляват, а малките растат и се увеличават. Ето, вселената ни се изявява по пътя на смаляването, а ние я изучаваме по пътя на увеличаването. Например, първоначално слънцето е заемало грамадно пространство, но постепенно материята му се сгъстявала, докато се оформило в сегашния си вид и форма. Така се оформили всички планети. Сега ние разглеждаме вселената, с нейните слънца и планети, физически, външно, но ако я разгледаме като живо тяло, като жив организъм, ще имаме друга представа. Докато разглеждате нещата физически, вън от съзнанието, картината ще бъде една. Мозъкът, дробовете, стомахът от една страна и костите, мускулите – от друга, нямат своя мисъл. Те не могат да мислят, но са в зависимост от мисълта на цялото. Има нещо в човека, което мисли, направлява и държи всичко в изправност. Това е висшето съзнание в човека. То обгръща несъзнателното. Докато висшето съзнание е в човека, той минава за жива душа. До това време човек расте и се развива. Щом това съзнание го напусне, той престава да расте и се разпада на безброй частици.

Питате: Де е човекът? Да се задава такъв въпрос, то е все едно да питате, де е шишето от което водата се разляла. Водата се разляла, а шишето остава неизменно. Аз говоря за шишета, които не се изменят и никога не изчезват. Водата се излива, а шишето си остава там, дето е било.

И тъй, твърдата материя е установена, течната трепти, а въздухообразната се разширява. С други думи казано: Това, което движи нещата, е материалният свят. Това, което трепти, е чувственият свят. Това, което се разширява, е умственият свят. Дето е мисълта, там има разширение. Дето е чувството, там има трепет. Дето има движение, там е физическият свят, там са завършените резултати. Щом направиш една кола, ти я пускаш в движение. Трепетът трябва да се превърне в движение, а движението – в трепет. После, трепетът трябва да се превърне в разширяване, а разширяването – в трепет.

Първото условие за развитие на ума е разширяването. Умът се нуждае от пространство, от простор. Ако не разбирате закона за разширяване на ума, не можете да се справите с пространството. Трепетът има отношение към времето. Ако не разбирате, какво нещо е трепетът, не можете да се справите с времето.

Движението има отношение към законите на физическия свят, към волята. Ако не разбирате законите на движението, няма да имате никакви постижения. Щом нямате постижения, постоянно ще се разочаровате. Толстой, като дошъл до най-голямото разочарование, казал: Родих се, но какво от това? Ям, но какво от това? Имам богатство, какво от това? Ще умра, какво от това? На тези въпроси аз отговарям: Като се родиш, ще възмъжееш; като възмъжееш, ще учиш, после ще работиш. Като се умориш, ще си починеш. Като се наспиш добре, ще се събудиш и ще се наядеш. Като си задаваш такива въпроси и си отговаряш, най-после се уморяваш и заспиваш. Мислиш ли, че като се събудиш, ще кажеш нещо ново? Пак ще повтаряш същото. За да не изпада в еднообразие, аз ще му дам следния съвет: Ще пости шест дни, без хапка хляб и вода. Какво ще прави тогава? Той мисли, че ще умре от глад. Щом хапне малко, ще разбере смисъла на храненето. Ето защо, като си починеш, започни да работиш и благодари, че си работил. Като си гладувал, нахрани се и благодари за храната. Стани положителен в живота, а не отрицателен. Не питай, защо ти е здравето, но благодари, че си здрав. Иначе, ще дойде болестта – строгият господар, на когото ще работиш без пари. Щом види, че умираш, ще те изхвърли навън. Ако те намерят добри хора, ще те излекуват и ще кажат: Пази се от лошия господар, болестта; не се свързвай с господарите на сиромашията, на глада, на смъртта.

Пазете се от лошите господари! Влезеш ли в университета на смъртта, там са безпощадни. Там не дават никакво право на човека. Това е светът на анархията, на безправието; това е един неустановен свят. Всички аномалии на земята се дължат на неустановения ред на нещата. Който не разбира тези неща, казва, че неустановеният ред произтича от установения. Не е така. Установеният ред произтича от неустановения. Приятно е да срещнеш същество от установения свят. – Какви са тези същества? – Един богат светски човек отишъл при един виден философ и го запитал: Има ли Господ в света, или няма? Философът отговорил: След половин час ще ти дам отговор. В това време, философът отишъл при един апаш и му казал: Ще влезеш в тази стая, ще видиш един богат човек и ще го обереш по всички правила на твоето изкуство. Апашът влязъл в стаята, обискирал богаташа, взел парите и часовника му. Съблякъл дрехите му и като го оставил по долни дрехи, тръгнал да си отива. Ужасен, изплашен, богаташът почнал да вика: Господи, помогни ми! В този момент, философът влязъл в стаята и се обърнал към апаша с думите: Стой, върни всичко на този човек! Апашът изпълнил заповедта му. След това философът казал на богатия: Господ е Този, Който те освобождава от ръцете на апаша; Който ти дава благата на живота и Който връща всичко, което ти е отнето. Търсиш ли Бога вън от това, никъде не можеш да Го намериш. Търси Го в положителното, а не в отрицателното на живота.

Помни: Когато се намериш в трудно положение, обърни се към съществата от установения свят, без колебание и без съмнение. Не питай, достоен ли си да видиш едно от тия същества. Не питай, достоен ли си да видиш слънцето. Отвори очите си и приеми, колкото може повече светлина. Не казвай, че си голям грешник, че си недостоен да поемеш чистия въздух. Не, дишай дълбоко и приемай чист въздух, колкото искаш. Като дойдеш при извора, не мисли, че си недостоен да пиеш от тази вода. Коленичи пред извора и пий чиста планинска вода. Като ходиш по земята, благодари, че тя те носи; благодари за добрите мисли, чувства и постъпки, на които можеш да разчиташ. Това са малки работи, за които всякога може да се благодари. Като живееш добре, възвишените същества ще отправят своето благоволение към тебе. Понеже си спазвал техните закони, те ще ти помогнат да развиеш дарбите си. Колкото повече дарби си развил, толкова повече са те посещавали. Не само те, но и ти ще ги посещаваш. Като се свързвате с тия същества, животът ви се осмисля. Без тях животът е пълен с разочарования. Ако дървото изгаря в огъня, животът му има смисъл. Но ако то цъфти, връзва и дава плодове, животът му има по-голям смисъл.

Как ще познаем проявата на разумния свят? Представи си, че си пътник, минаваш през гъста, непроходима гора. Мушкаш се тук – там, още не виждаш никаква разумност. Продължаваш пътя си. Пред тебе се откриват росни ливади, пасбища и по тях стада. Не виждаш още разумността. Продължаваш пътя си. Виждаш къщи с осветени прозорци, но в тях няма нито едно разумно същество. Чудиш се, какъв е този свят, който го е създал. Обаче, всичко което виждаш, се дължи на възвишените, разумните същества, които направляват живота. Всичко се дължи на техните грижи. Най-после, като видиш хората, ще разбереш, де е разумността. Всяко нещо трябва да благодари на своя създател, на онзи, който се грижи за него.

Сега вие се намирате пред завършените процеси и ги обяснявате по своему. Учените говорят за създаването на света, но това е механическо създаване. Учените говорят и за създаването на човека, но и то не е точно. Лесно е да кажеш: Направих си къща. Знаеш ли, че твоята къща е резултат от труда на много работници? И човешкото тяло е резултат от дейността на безброй разумни същества. Ако ти сам беше направил тялото си, щеше да познаваш неговите закони, а ти сега ги изучаваш. Казваш, че човек мисли с главата си, а работи с ръцете си. Всъщност, човек мисли с главата си толкова, колкото грамофонната плоча може самостоятелно да говори. Тя възпроизвежда речта на някой учен, но сама нищо не знае. В плочата ли е ученият? Грамадна е разликата между говора на учения и това, което се възпроизвежда на плочата. Грамадна е разликата между мислите, чувствата и постъпките на възвишените същества и вашите. Колкото е далеч небето от земята, толкова са далеч и те от вас.

Мнозина питат, какво е предназначението на човека. – Първо, да се свърже с възвишените същества, а после, да реализира своя трепет, да се разшири и да постигне своя стремеж. Всеки човек получава толкова, колкото заслужава. Това зависи от степента, до която е достигнало неговото съзнание. – Какво да правим със знанието, което Учителят ни дава? Какво ще стане с нас? Няма ли да се объркаме между светското и духовното знание? – Ако сте само в света, няма ли да се объркате? Има смисъл да изучавате светското знание, ако то може да ви доведе до един резултат, от който да започне нещо ново. Постижението е там, дето започва човешката мисъл, свещеният трепет на човешкото сърце и силата на човешката воля. Ако не можеш да мислиш, ако нямаш свещен трепет в сърцето си и воля да направиш нещо, нямаш никакви постижения. – Ние се обезсърчаваме, не разбираме законите. – В един момент мога да ви насърча, като ви поставя на изпита, на който философът поставил богатия. В един момент ще започнете да мислите по нов начин. Като ядеш, ще благодариш на съществата, които са изпратили яденето. После ще напишеш няколко куплета и пак ще благодариш. Твоята глава е възприела тяхната мисъл, но сама не е създала тази мисъл. Човек възпроизвежда нещата, но сам не ги създава.

Смирение е нужно на човека! Питаш: Докога ще бъда играчка на съдбата? – Човек става играчка на съдбата, когато не разбира законите и. Който не разбира тези закони, получава добри уроци от съвършените същества. Те го възпитават. Показват му, какво е смъртта и какво е животът. Богатият запита философа, що е Бог и след половин час дойде апаш да го обере. Обирът е смъртта. Като те оберат, веднага викаш Бога на помощ. След това, ще дойде едно разумно същество, което ще накара апаша да ти върне назад откраднатото богатство. Кое е по-добро: Да учиш в затвора, или да ходиш на училище и там да се учиш? Да бъдеш здрав, или болен? Ето защо, от всички се иска смирение и разбиране. Като сте смирени, ще благодарите на Бога за всичко, което ви е дал. Вие седите и се сравнявате един с друг – кой повече и кой по-малко е получил. Това са сравнения с грамофонните плочи, коя е по-хубава. Казвате, че еди – кой си е написал няколко стихотворения, няколко разказа. – Ти чел ли си ги? – Не съм чел нищо от тях.

Преди няколко дни се разговарях дълго с едного, който ми каза: Ти нищо не знаеш, макар че много се говори за твоите знания. След малко го заболя стомахът. Той каза: Страшни болки имам, умирам! Предложих му да вземе няколко капки от едно лекарство. Той прие лекарството и след малко болките му минаха. – Както виждаш, аз нямам много знания, но можах да ти помогна. – Отде знаеш да лекуваш? – Сам изучавах това изкуство.

Истинско знание е това, което може да те освободи от страдания, внася светлина в ума, трепет в сърцето и сила във волята ти. Това е реалното, това е същественото. Като знаеш това, не се обезсърчавай. Гледай на света като на предметно учение. Зад този свят се крие друг – реален свят, към който се стремят всички. На този свят могат да разчитат всички. Така може да разчитате на всяко разумно същество. Достатъчно е да въздъхнеш, за да ти се притекат веднага на помощ. Те няма да те питат, какво знаеш, но веднага ще ти помогнат. Една връзка с тези същества струва повече от всички придобивки на земята. В тях са скрити придобивките. Че имате връзки със света, това нищо не значи. Не мислете, че имате с какво да се препоръчате пред тези същества. С какво ще им се похвалите: със знанието, със силата, или с любовта си? С какво ще се похвали малката планина пред голямата? Със силата си?

Човек може да се препоръча само с едно нещо: Да бъде носител на велики, свещени идеи. Ако не сте носители на такива идеи, не може да влезете във връзка с Бога. Какво се разбира под „носител на свещени идеи“? Това значи, да бъдеш канализация за минаване на чистата вода. Ако не станеш доброволно носител на тези идеи, ще бъдеш проводник на нечистотии. – Нали сме свободни, независими? – Не сте свободни. Дето има страдания, сиромашия, разрушения, човек е канал на нечистотии. Ако през нас минават нечисти мисли и желания, какво ни очаква? Моето желание е да бъдете носители на възвишеното, а не на обикновеното. Пазете връзката си с възвишените същества, за да бъдете достойни носители на техните идеи. Тогава ще се убедите напълно в съществуването на друг свят. Ако той не съществуваше, вие никога не бихте се проявили. Съществуването на другия свят има свое начало, свой произход.

И тъй, задръжте в ума си три неща: Човек трябва да се разширява, да има в сърцето си свещен трепет и във волята си – свещено движение. Само така, можете свободно да се проявявате. Без тези три неща вие не можете да се проявите. Вие приличате на свещ, която е поставена в склад, да чака своето време. Един ден в склада дохожда един познат и казва: Дайте ми тази свещ. Той я туря в златен свещник, запалва клечка кибрит и свещта пламва. Тази свещ трябва да гори, без да изгаря. Кой не иска да има такава свещ? Докато е в склада, никой не й обръща внимание. Който използва тази свещ, ще чете на нейната светлина, после ще погледне нагоре, ще се усмихне и ще благодари. Когато услужиш на някого с твоята свещ, това показва любовта ти към него.

Възвишените същества, за които ви говоря, са неизвестни в Битието. За човека те са свещи, от чиято светлина той се ползва. Ако отиде в света и прекъсне връзката си с тях, те скриват светлината си от него, докато научи добре урока си. И тогава, като питате, какъв е смисълът на живота, отговарям: Смисълът на живота е да се върнеш в правия път, да застанеш на светилника и да светиш на хората.

Сега, на вас казвам: Ако сте ме разбрали, добре ще бъде за вас; ако не сте ме разбрали, следния път ще ме разберете.

– Само светлият път на мъдростта води към истината.

– В истината е скрит животът.

7. Лекция от Учителя, държана на 4 ноември, 1932 г.

София – Изгрев.

Дадено и установено

Великата разумност (София, 1998)

20 беседи от 23 септември 1932 г. до 10 февруари 1933 г.

Начало: 05:00

1932_11_04 Дадено и установено.pdf

Архивна единица

От книгата „Новата мисъл“, 15 лекции на общия окултен клас,

12-та година, т. I (1932-1933 г.), изд. София, 1947 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Новата мисъл“, 47 лекции на общия окултен клас,

12-та година, (1932-1933 г.),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата "Ново разбиране", утринни слова, година II, (1932-1933),

издадена 1949 г., София - Изгрев

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Ново разбиране", утринни слова, година II, (1932-1933),

издание на ИК"Жануа'98", 2010 г.,

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Сеятелят", утринни слова, година II, (1932-1933),

Издателство „Бяло Братство“, 2012

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

– Проявената любов на Духа, проявената мъдрост на Духа, проявената истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

Ще прочета 6 глава от Матея.

Ако попитате въжето на кладенеца, какво се ползва то от ваденето на водата, ето неговият отговор: Достатъчно ми е да си натопя долния край във водата, за да си уталожа жаждата. Значи, въжето, което се спуща в кладенеца, е жадно. Ако през целия ден го спущат вътре и вадят, какво печели то? – Изтърква се, нищо не печели. Аз предавам на въжето съзнателен живот, а то върши своята работа несъзнателно, т. е. механически. Несъзнателните процеси се отличават по това, че произвеждат изтъркване. Значи, механичните процеси, на които съзнанието е отвън, не могат да се обновяват. Например, часовникът, колата, в които процесите са механични, ако не се обновяват, те ще се изтъркат.

В човешкия живот се извършват едновременно три вида процеси: механически, органически и психически. При механическите процеси не става обновяване; при органическите процеси обновяването е частично, а при психическите става постоянно обновяване. В механическите процеси се крие голяма опасност. Затова се казва, че всички нещастия в света се дължат на механичните процеси. Не че те създават нещастията, но ако човек не е внимателен, сам се натъква на опасности. Какво ще стане с тебе, ако носиш в джоба си една бомба и не внимаваш? При най-малкото сътресение, бомбата ще експлодира. И умен човек да си, щом си невнимателен, бомбата може да експлодира и да ти причини вреда.

Казвам: Всички говорите за онзи свят, наричате го Божествен. И учените хора говорят за онзи свят, искат да знаят, какво представя той. Някои си го представят като този свят; други казват, че е невидим, не прилича на този свят. Аз се чудя на гениалните хора, които описват онзи свят като този. Това е по причина на голямото различие между двата свята. Докато е на онзи свят, човек има една посока на движение; щом слезе на земята, той изменя посоката си, взима противоположно направление. Виждаш едно лице от другия свят и не можеш нито да го опишеш, нито да го нарисуваш. Ти не си в състояние да предадеш нито една линия от онзи свят. Ще начертаеш точно такава линия, която не отговаря на действителността. Ако се опиташ да нарисуваш едно лице от онзи свят по правилата на земята, ще го окарикатуриш, ще изкараш нещо грозно. Защо става така, и аз не зная. Не е лесно да изразиш духовния свят с възможностите на физическия. И злото на земята не е нищо друго, освен добро, представено в обратен вид. Значи, доброто в Божествения свят е обърнато зло на земята. А злото на земята е обърнато добро на небето. Така, вие ще извадите заключение, че доброто е обърнато зло, а злото е обърнато добро. – Не, доброто има свойство, че никога не може да се обърне, т. е. да се превърне в зло. Доброто може да има само отражение. Доброто не може да се обърне в зло по единствената причина, че устройството на земята е такова, поради което сенките се хвърлят винаги надолу. Ще възразите, че и луната хвърля сенки. – Да, и нейните сенки са надолу. Това е само за обяснение, не че ще ви ползва нещо.

Ще кажете, че това е игра, фокус на мисълта. – Възможно е. И виртуозът-цигулар прави различни фокуси с лъка си, който се движи на гриф, дълъг около 30 см., извива се нагоре, надолу. А вие казвате, че той е голям музикант. И грамофонната игла се върти на плочата, свири хубави парчета, но не е музикант. Тя се движи в кръг, като на хоро, а вие слушате, какви парчета свири. Обаче, тя свири само това, което цигуларят е свирил. Каквото той е свирил, това и тя произвежда. Колко години са нужни на цигуларя, за да накара цигулката си да говори? Донякъде, цигулката подражава на човешкия глас, но никой цигулар не може да произведе звука на своята цигулка. Грамофонната игла показва, че в мисълта си човек е отишъл по-далеч от своите действия. Човек говори красиво, цветисто, но ако рече да направи това, което е говорил, може да си създаде голяма беля. Например, лесно се говори за Царството Божие. Силата на човека е в изпълнението на Божията воля, а не в говоренето.

Представете си, че срещате един борец, и той започва да ви говори за своята сила, за опитите, които може да прави. Колкото и да ви говори, вие не можете да усетите неговата сила. Обаче, започне ли опита – да ви вдига във въздуха, да извива ръката или крака ви на една и на друга страна, веднага ще кажете: Достатъчно! Признавам те за силен човек, признавам твоите постижения. Някои хора искат да знаят, какво нещо е дяволът, искат да опитат силата му. Откажете се от това желание. Не е лесно да се бориш с дявола. Той е най-големият борец в света. Влезете ли в борба с него, ще видите, че той умее да защищава своите права. Някои описват дявола като същество с рога и опашка. Значи, той е животно. Тогава всички животни са дяволи. Знаете, че много животни орат, сеят, вършеят заедно с човека. Тогава и дяволът помага на човека. Щом има рога, ще го вържеш за рогата; щом има копита, ще го подковеш; щом има опашка, ще го хванеш за нея и ще го въртиш, дето искаш. И най-лошото куче да хванеш за опашката и да го развъртиш, отстъпва. То разбира, че не може вече да си играе с човека.

Това са мисли за разсъждение. Вие си представяте дявола такъв, какъвто не е. Ако знаехте, какво представя той, щяхте да научите много неща от него. И Бога си представяте такъв, какъвто не е, поради което нищо не можете да научите от Него. Не само че нищо не можете да научите, но даже по-лоши ставате. За Бога говорите, а по-лоши ставате. Например, казвате, че Бог е Любов. Обаче, щом ви обиди някой, забравяте Божията Любов и започвате да се разправяте с него.

Един ден имах случай да чуя, как се разправят двама влюбени. Навярно момата обидила своя възлюбен, и той започва да се обяснява: Ти си неблагодарна, не оценяваш моята любов. Ти не знаеш, какво съм преживял от времето, когато те обикнах. Пред никого досега не съм коленичил, но пред тебе коленичих. И ти нищо не признаваш! Слушах го и си мислех: Пред кого коленичи човек? Пред извора всеки коленичи. – Защо? – Защото иска да вземе нещо от него. Обаче, изворът нищо не получава от човека. Значи, момъкът коленичи пред момата, защото иска нещо от нея. Той печели, но момата нищо не печели. И богомолците коленичат в църква и вдигат ръцете си нагоре. Те не знаят, че така подгънати краката, влизат в съгласие със земята. Това е противоречие. Ръцете вдигнати нагоре, това е друго противоречие. Каква молитва е тази, при която си в противоречие с небето, а в съгласие със земята? Като се молиш, спусни ръцете си надолу, а главата нагоре, към Бога. Само така можеш да получиш нещо от Него. Обаче, с вдигнати ръце, нищо няма да получиш. Честото вдигане ръцете нагоре става механичен процес.

Вървиш по улицата и от третия етаж на една къща те извиква някой, да ти даде нещо. Ти вдигаш ръцете си нагоре, да хванеш предмета, който ти хвърлят. Стоиш под една ябълка или круша и вдигаш ръцете си нагоре, да хванеш ябълката, която ти хвърлят отгоре. Това вдигане на ръцете има смисъл, ще получиш нещо. Ако с вдигането на ръцете си във време на молитва, човек получаваше нещо, досега той трябваше да стане светия. Казано е: „Като се молиш, влез в тайната си стаичка и там се помоли.“ Не е нужно да вдигаш ръцете си нагоре, всички да те видят. – Цяла нощ се молих и нищо не получих. – Защо е трябвало цяла нощ да се молиш? Едно се иска от човека: чистосърдечие и смирение. Казано е в Писанието: „Бог на горделивия се противи, а на смирения дава благодат.“

Като говорим за молитвата, ще видите, че различните народи се молят по различен начин. И всеки човек се моли различно. Източните народи се молят по особен начин, различен от този на западните народи. Факирите, например, сядат на земята с кръстосани крака. Ръцете си поставят на коленете и така прекарват с часове в медитация. Ако не могат да медитират правилно, този процес става механически. Ако веднъж коленичиш пред богатия, то има смисъл. Ако всеки ден коленичиш, ти сам се отвращаваш, както от колениченето, така и от богаташа. Едно малко дете отишло с баща си на едно евангелско събрание. Бащата искал да го посвети, да му покаже, как трябва да се моли. Евангелистите често коленичат. Това е тяхно разбиране. Аз не поддържам този начин, защото между колениченето и идеята, която те носят в себе си, няма съответствие. Евангелистите приличат на онзи неспособен художник, който се опитвал да нарисува ангел. Нарисувал нещо, което съвсем не приличало на ангел. Той го нарисувал като човек: рус, със сини очи. Отгоре на това му турил две крила, като на птица. Ангелът не е нито човек, нито птица. Ако е въпрос за крила, ангелът има шест милиона крила. Той се движи с бързина, по-голяма от тази на светлината. Ангелът не хвърчи с крилата си, както птиците. Те изразяват неговата мисъл.

Ще се върна към примера за бащата и детето, които отишли в евангелската църква. Всички коленичили, и детето трябвало да коленичи. Обаче, пасторът обичал дългите молитви. Детето се уморило и запитало баща си: Татко, кога ще се свърши молитвата? – Ще почакаш още, пастирът едва е започнал. Детето се отегчило толкова много, че втори път не помислило да отиде на събрание. – Какво показва това? – Много от схващанията и разбиранията на религиозните са прави; стремежът им е също прав, но формата, чрез която изразяват идеите си, не е права. Значи, между идеята и формата или методът, чрез който тя се изразява, има известно несъответствие. Например, говориш за любовта, но не я изразяваш правилно. Обичаш някого, а не знаеш, каква дума да му кажеш. Коя е първата дума, която ще кажеш на онзи, когото обичаш? Как посрещаш госта, когото обичаш? Първата дума, която му казваш, е „добре дошъл!“ На човека можеш да кажеш „добре дошъл“, но как ще посрещнеш ангела? Какво ще кажеш за огъня, който гори? Можеш ли да му кажеш „добре дошъл“? Ако огънят се усили и запали къщата ти, не можеш да му кажеш „добре дошъл“. Следователно, на съществото, което обичаш, трябва да говориш с думи, съответни на любовта. Като те запитват, трябва да отговаряш разумно. – Защо? – Защото зад всеки въпрос се крие едно разумно същество. Дето има въпроси и отговори, там процесите са живи, съзнателни. При механическите процеси няма никакви въпроси и отговори. Там никой нищо не те пита; никой не очаква отговор. Там колата си върви и на никого не обръща внимание. Че може да те прегази, тя не иска да знае. Ако машинистът пусне машината сама, тя ще върви, ще бучи, без да дава сигнал, че пристига. Който се изпречи на пътя й, горко му! Обаче, застане ли машинистът зад машината, работата тръгва другояче. Машината върви, движи се, дава сигнал и се одухотворява.

И тъй, механичните процеси се отличават по това, че водят към катастрофи. Обаче, зад всеки механически процес стои едно разумно същество, което регулира този процес. Така, именно, се избягват катастрофите. Ако не предотврати катастрофата, то носи отговорността. Следователно, стане ли някаква пакост или нещастие във вашия живот, ще знаете, че не сте били внимателни, и сте дали ход на механическите сили у вас. Като направиш нещо необмислено, казваш: Чудно, как стана това! После съжаляваш, но късно. Ти съжаляваш, че си дал път на механическите сили в себе си, а друг съжалява, че не е бил на мястото, да регулира тези сили.

Казвам: И в религията има механически процеси. Те са опасни, затова трябва да се регулират. Понеже има нещо механично в религията, и хората са се механизирали. Новият живот ще урегулира механичните процеси в природата. Новото разбиране учи хората, как да урегулират тези процеси. Под „механични процеси“ някои разбират неволните движения в човека. Например, уплашиш се и започнеш да трепериш, не знаеш, отде иде това треперене. Някога се обиждаш само от една дума и веднага взимаш отбранително положение. Как стана това, не знаеш. Казваш: Обидих се, защото съм прав, право мисля. – Не всичко, което мислим, е право. И в сънищата не е всичко вярно. Всички разумни неща в природата са строго определени. Например, определено е, колко часа да спиш. Децата спят по 8 – 9 часа, по-големите – по 7 – 8 часа, а възрастните хора се задоволяват и с 5 – 6 часа. Сънят обновява организма. Ако ядеш много, ще спиш много; ако ядеш малко, ще спиш малко. Който има много желания, спи много. Някой работил два-три дена без почивка. След това иде голяма умора, голям упадък на силите. За да се възстанови, нужно му е голяма почивка. Прекалената, усилена дейност не се отнася към съзнателните процеси. Според мене, многото желания се отнасят към несъзнателния живот. Често ние сме в движение, без да взима участие волята ни. Влизаш в една лодка и не забелязваш, че няма лопати. Веднага течението на водата те понася. Ти се движиш с лодката, но движението ти е несъзнателно. Ти не желаеш това движение, но нито сам можеш да си помогнеш, нито отвън някой може да ти помогне. Седиш някога спокойно, но изведнъж краката ти трепват, без да искаш. И това е несъзнателно движение. Така се движат и медиумите, като ги посети някой дух: ръката им се движи, езикът им започва да говори неясни неща – това са несъзнателни процеси. Обаче, разумността е вън от тях. Медиумът пише, драска нещо, но понеже аз разбирам тези прояви, зная, че духът, който се проявява, е прост, невежа.

Много духове са първокласни простаци, но представят написаното като велика тайна. В тези драсканици духът иска да каже, че така е създаден светът. Дали е така създаден светът, това е въпрос. Никой човек не знае истината по този въпрос, обаче, учените правят различни предположения. Че имало някакво движение, това е факт, но какво излязло от него, малцина знаят. Какво е било първоначалното движение, с което е започнало създаването на света, никой не знае. Докато сте на физическия свят, никога не можете да си отговорите на въпроса, как е създаден светът. Ако някой би се домогнал до тази истина, тя би произвела преврат в неговия живот. Как може сегашният човек да говори за създаването на света, когато той сам живее кратко време на земята? В това отношение, растенията са постигнали нещо повече от хората. Има растения, които живеят стотици и хиляди години. Обаче, човек едва ли може да живее до хиляда години. В Библията се казва, че някой живял 900 години. Как може човек да живее дълго време, когато още не знае причината за правилната обмяна на клетките в организма? Щом силите на човешкия организъм не са в равновесие, естествено, няма равновесие и между неговите мисли, чувства и постъпки. Няма човек на земята, у когото силите да са уравновесени. Затова, именно, хората не могат да вървят право.

Като наблюдавате вървежа на човека, виждате, че нещо му липсва. Той ту ускорява вървежа си, ту го намалява. Отвреме-навреме се спира, замисля се и пак тръгва. Това показва, че той е непостоянен в мислите и чувствата си. От неправилните му движения, аз си правя заключение, че той няма определен път. Аз наричам такъв човек безидеен. Който има определена идея, не гледа нагоре-надолу, не се обръща, не се спира. Той има определена посока. Той е като параход, с определена посока на движение. Обаче, ако параходът лъкатуши ту на една, ту на друга страна, това показва, че е в опасност. И у вас стават такива процеси, които ви спъват. Лягаш си вечер с мисълта да станеш рано сутринта и да свършиш една работа. Обаче, на сутринта изменяш решението си. Сега мислиш друго да направиш, но вечерта съжаляваш, че си го направил. Рядко човек остава доволен от това, което е направил. Направиш молитвата си, но си недоволен. Малко хора са доволни от това, което правят. Някои от вас, като дойдат тук четири-пет пъти наред, казват: Защо ли дохождаме? Все едно и също се повтаря. Питам: Ако останете да спите до късно, какво печелите? Какво ще правите, като останете вкъщи? – Ако дохождаме, ще се спасим ли? – Спасението не е нито тук, нито в света. – Къде е тогава спасението? – В мислите, в чувствата и постъпките на човека. Там ще намерите спасението.

Помнете: Като дохождате на беседа, трябва да имате някаква идея, да постигнете нещо. Ако всяка седмица, когато идвате, в ума ви прониква един светъл лъч, в сърцето ви – едно топло чувство и в проявите ви една по-добра постъпка, вие сте спечелили нещо. Всякога трябва да имате един придатък. Дето светлината и топлината се увеличават, и постъпките стават по-добри, там има съзнателни процеси. Съзнателният човек е добър. – Защо трябва да правим добро? – За да поддържате горенето на своя живот. Доброто подразбира правилна обмяна на физическия свят. Ако искаш да бъдеш здрав, иди в празник на хорото, да видиш, как играят младите моми и момци. И да си болен, вземи патерицата и иди на хорото. Там ще придобиеш повече, отколкото две-три капки от лекарството. Ако попаднеш между тълпа, дето този те бутне, онзи те бутне, и здрав да си, ще заболееш. Радвай се, когато здрави хора те бутат. Остане ли болни да те бутат, и ти ще заболееш. Като те срещне умен човек, каквито думи и да ти каже, както и да те нагруби, пак се радвай, все ще придобиеш нещо. Но ако те срещне някой глупав, невежа, каквито добри думи да ти каже, нищо не печелиш. В този смисъл, страданията, които природата изпраща на човека, не са нищо друго, освен обновителен процес. Следователно, ако влезеш в стълкновение с разумни същества, все ще придобиеш нещо. В първо време ще бъдеш недоволен от тях, но след това ще кажеш: Благодаря на тези същества, много спечелих от тях. Важно е, ако страданията са причинени от някое разумно и добро същество. Каквото и да ти направи разумното същество, то всякога ще произведе добър резултат. Две мнения по това няма. Обаче, всяко същество, което не е завършило развитието си, или не е на твоя уровен, ако ти причини някаква пакост, тя ще си остане, не може да се поправи.

Сега аз не искам да ви упреквам, не искам да влизам в стълкновение с вас, защото пръв аз губя. Обаче, намирам, че разбирането ви трябва да се измени. Ново разбиране е нужно на всички. Често вие критикувате и мене, но вашата критика не е меродавна. Тя е резултат на вашето старо разбиране. Засега това е естествено. Вие още не сте завършили развитието си, много работа ви предстои. Аз познавам всички човешки пътища и виждам, че те са фалирали. Няма нито едно човешко общество, което да не е фалирало. Ако и аз вървя по този път, ще свърша като всички хора – ще фалирам. И на вас казвам: Оставете старите човешки методи и пътища настрана. Започнете с новото, в което няма никакъв фалит. Не искам да ви насилвам, но питам: Колцина от вас, като вървите по старите човешки пътища, сте сигурни, че ще успеете? Колцина от вас сте доволни от живота си? Започвате една работа и в първо време сте доволни. Накрая, обаче, се разочаровате. Краят решава делото. Затова и Христос казва: „Бях гладен, не ме нахранихте; бях в тъмница, не ме посетихте; бях болен, не ми помогнахте.“ Запитаха Го: „Кога, Господи, не сме сторили това за Тебе?“ – „Който е направил това на едного от моите малки братя, на мене го е направил.“

Като говоря така, аз не засягам вашето верую. Има едно верую, специфично за душата. Който следва това верую, ще се облагороди, ще осмисли живота си. Без това верую човек не може да бъде доволен. – Богат, умен човек съм. – Каква полза ще ти донесе богатството? Друго нещо е, ако кажеш, че си здрав. На физическия свят здравето е по-ценно от богатството. Ако отидеш при здравия, и ти ставаш здрав; ако отидеш при добрия, и ги ставаш добър; ако отидеш при умния, и ти ставаш умен. Здравето, доброто, разумността радват човека. Дето е радостта, там работите вървят добре. Когато хората се радват, те се разбират. Затова казвам на всички: Освободете се от кривите си разбирания, които водят към крайности. Казваш: Моето разбиране е специфично и право. – За тебе е право, но не и за всички хора. Колкото хора на земята има, толкова и разбирания, толкова различни вярвания. Обаче, има един принцип, един велик закон в природата, общ за всички. Той регулира съзнанията на всички хора. Той е мярка за нещата. Докато дойдете до този закон, всеки ще живее в свой специфичен свят на съзнанието си, на специфично място. Рибата, птицата, млекопитаещото и човекът живеят в един и същ свят, но условията на живота им са различни. Водата е за рибата; въздухът е за птицата, а твърдата почва – земята е за млекопитаещото и човека. Всички същества мислят, но мисълта им е различна. Всички хора мислят, но обикновеният човек мисли по един начин, талантливият мисли по друг начин, гениалният – по съвсем особен начин, а като дойдем до светията, неговата мисъл е съвършено различна от мисълта на другите.

И тъй, във вашата мисъл има различие, но трябва да има едно ръководно начало. То е толкова необходимо, както сменяването на нечистия въздух в стаята с чистия, външен въздух. И горивото в печката трябва постоянно да се обновява. Процесът на обновяването някога става съзнателно, а някога – несъзнателно. Обаче, за здравословния живот този процес трябва да бъде съзнателен. Аз не засягам сегашното верую на хората, понеже то носи своя произход от далечното минало. Така вие сте вярвали и преди хиляди години. Нищо ново няма във вашите вярвания. Кое е новото в сегашния ви живот? Вие не сте мислили по това. Приятно е да намериш новото в своя живот. Единственото ново във вашия живот е това, което днес придобивате. Казваш: Намерих новото. – Не, много от вашите навици, разсъждения не са нови придобивки. Новите времена ще внесат нещо ново в живота ви. То ще бъде подмладяването. Вие говорите за новите времена, а още живеете в стария живот. Ако влезете в невидимия свят, ще се намерите в противоречие. Ще видите, че сегашният ви живот няма условия за новите времена. Представи си, че си в положението на гъсеница. Това е старият живот. Ако влезеш в света на пеперудата, можеш ли да живееш? Пеперудата е ликвидирала с живота на гъсеницата. Тя няма нищо общо с нея. Пеперудата може да се докосне до гъсеницата, но веднага хвръква и отива в своя свят.

Нещастията на съвременните хора се дължат на това, че като влязат в разумния свят, никой не им обръща внимание. Съществата от онзи свят са заети, не обръщат внимание на хората. Ако им разправяте, как живеете, как се молите на Бога, те знаят това по-добре от вас. Ако им говорите за вашите изобретения, и това не ги интересува. С какво ще ги заинтересувате тогава? Най-после, вие ще се обезсърчите и ще кажете, че не струва човек да умира. – Разбира се, не струва човек да умира неподготвен. Ще кажете, че след смъртта си, хората се прибират при отците си, както Аврам, Исак. Това, което ви казвам, ще го научите и без мене, но за да не се лутате дълго време, казвам: Слушайте, пътят, по който сте тръгнали, няма да ви изведе на добро.

Има неща в живота, които вие още не познавате, а именно: вие не знаете, що е доброто, какво преставят добрите мисли. Казва се, че мисълта е сила. Прочетете беседата „Най-малкото добро“ от Рилските беседи. Когато Мойсей отиде при фараона, тогава се състезаваха две науки. Египтяните бяха учени; те имаха адепти, мъдреци. Мойсей казваше: Господи, Ти ме пращаш между египтяните, аз ги познавам. Те са хора с критичен ум. С какво ще ги убедя аз? Те веднага ще ме изпъдят. Да се състезавам с тях, не мога, ще капитулирам. Те знаят повече от мене. Да приложа стария начин на действие, не смея. Аз съм ликвидирал вече с него. Убих един египтянин и трябваше да бягам в пустинята. Бог му отговори: „Хвърли тоягата си.“ Мойсей хвърли тоягата си, и тя се превърна на змия. Той се уплаши от змията. Бог му каза: „Не се плаши, хвани я за опашката и я тури под мишницата.“ – „Каквото и да направя, няма да ми повярват. И те могат да правят чудеса.“ Най-после, Бог му даде възможност да направи няколко чудеса. При последното чудо фараонът отстъпи. Наистина, при последното чудо Бог отвори сърцето на фараона и го накара да пусне евреите. Мойсей се яви при фараона и каза: „В името на Господа Йехова ще пуснеш евреите.“ – Кой е този Господ? – Той е Бог на Аврама, Исака и Якова. – С какво ще докажеш това? – Той е велик Бог. Мойсей хвърли тоягата си, и тя стана на змия. Същото направиха и мъдреците. Така Мойсей направи всички чудеса, за които Бог му беше казал, но фараонът не отстъпи. Той пожела да си помисли, и тогава да отговори. Важно е, че още при първото чудо Мойсей придоби сила – неговата тояга погълна другите. Най-после, самите египтяни казаха на фараона: Ние не можем повече да се състезаваме с техния Бог.

Сега вие сте в света, дето искате да проповядвате новото учение. Как ще го проповядвате? Можете ли да направите чудесата, които Мойсей направи? Ако вашата тояга не може да погълне тоягите на египтяните, вие сте още в старото учение. – Ние сме вече в новия живот. – Този живот погълна ли вашия стар живот? Ако не го е погълнал, вие сте още в учението на стария живот. Ако не можете да преобразите живота си, като Мойсея, нищо не можете да постигнете. Дадена ви е тоягата на Мойсея, но мислите ли, че още при първото чудо ще накарате фараона да отстъпи? Дълго време ще ходите при него. Десет чудеса трябва да направите. Най-после фараонът ще ви пусне, ще излезете от Египет и ще отидете в пустинята, дето ще прекарате цели 40 години. След това ще влезете в Ханаанската земя.

Аз разглеждам новия живот, без да имам предвид стария живот. Старото оставям настрана и не се спирам на египетската наука, която е полезна само за себе си. Новият живот, в който влизате, т. е. обетованата земя, изисква ново знание, нова наука – Божествената. Вашата тояга трябва да погълне другите тояги. Мойсей, със своята тояга, застави фараона да отстъпи. Тази тояга направи чудеса. Мойсей носеше и двете учения: когато трябваше нещо ново, той постъпваше по новото учение; когато трябваше старото, той постъпваше по старото учение. Той изби хиляди евреи – това беше старото учение. Мойсей се качи на Синайската планина, дето получи десетте Божии заповеди, но пак не можа да влезе в Ханаанската земя. Той я видя само отдалеч. Сега и за вас има опасност, като влезете в Ханаанската земя, да се забравите и да кажете: И аз мога да направя тези чудеса. Едно ще знаете: християните, както и хората на новото учение, не могат изведнъж да направят всичко. Те не могат да изменят живота си и да влязат в новия живот. Отдалеч само ще го гледат. Мойсей направи едно престъпление, което можа за един ден да се изправи, а той носи последствията му хиляди години. Той трябваше да мине през големи изпитания в пустинята, дето измряха много евреи, повечето от страх. Много от тях въставаха против Мойсея, като му казваха: Ти ни доведе тук да умрем от глад. В Египет ние имахме всичко за ядене. Ти ни извади от Египет, освободи ни от египетското робство, но благодарим ти за такава свобода. Всеки момент може да умрем от глад. Като работим тук, ние искаме поне добра храна.

Мнозина и до днес се бунтуват, като евреите. Казват: Да бяхме в света, много неща щяхме да постигнем. – Какво щяхте да постигнете? Щяхте да ядете месо, да се обличате хубаво; щяхте да имате голяма къща, автомобил и др. Въпреки това, един ден пак щяхте да умрете и да ви погребат. Де е хубавото в този живот? И тези работи имат смисъл, но ако допринасят нещо за твоето развитие. Свободен ли си от египетското робство? Още не си свободен. Можеш ли да живееш в света, без да се страхуваш?

Човек е дошъл на земята като на училище, да свърши последния си изпит. Ти си беден – разрешаваш задачата на бедността; болен си – разрешаваш задачата на болестта; имаш мъчнотии в семейството си – разрешаваш семейни задачи; не обичаш хората – разрешаваш задачата на любовта; слаб си – разрешаваш задачата на силата. Следователно, ти трябва да бъдеш любящ, добър, богат, умен, силен. Има една пословица, която казва: „Каквото хората могат да направят, и аз мога да го направя.“ Ето защо, ако и вие не можете да направите това, което светът прави, и плюс нещо, нищо не сте научили. Казваш: Аз не искам богатство. – Съгласен съм с тебе. И аз не искам богатство на грехове, но искам богатство на добродетели. По отношение богатство на грехове и престъпления, искам да бъда един от най-бедните. Но щом дойде до богатство на добродетели, там искам да бъда пръв. Всеки трябва да има този идеал. Ако богатството е дошло чрез доброто и любовта, аз искам да бъда пръв. Ако богатството е дошло чрез престъпления и насилия, аз не искам да имам никакъв дял. Това е една мярка за мене. Всички трябва да бъдем богати! Да не сме умни в престъплението, но да бъдем умни в доброто. Това е новото знание, за което ви говоря. С това знание трябва да се занимава вашият ум. Някога вие се занимавате с обикновени неща.

Често хвърлям поглед към вас и виждам, от какво сте недоволни и от какво – доволни. Някой е недоволен от стола, на който седи; друг няма стол, стои отвън и пак е недоволен; трети е недоволен от шума, който се вдига вън. Като ви гледам така, казвате: Кажи ни, как да излезем от това положение. – Ако ви кажа, вие ще се намерите в положението на риба, която излиза от водата и умира. Казваш: Тогава, по-добре да умра. – Това не е разрешение на въпроса. Гледам, друг хвърчи нависоко. – По-добре да хвърчи нависоко, отколкото да слиза надолу. – Този човек много фантазира. – Нека фантазира. С фантазията си той е в безопасност. Ако изрежеш крилете му, тогава той е в опасност. У всички хора има стари навици, толкова закоравели, че и с два чифта волове не можеш да ги извадиш. Най-голямото нещастие е да накараш хората да мислят, да чувстват и да постъпват като тебе. Не, когато хората не мислят, не чувстват и не постъпват като тебе, това е красотата на живота. Да постъпват всички еднакво, това значи да си подражават. Има ли нещо красиво в подражаването?

Един американски епископ имал навик да държи главата си малко наляво. Всички свещеници от неговата епархия му подражавали, държали главата си малко накриво. – Избягвайте подражаването. Главата ви трябва да бъде направо, нито наляво или надясно, нагоре или надолу. Не подражавайте на хората нито в мисълта, нито в постъпките им. Всеки за себе си ще бъде особен екземпляр. Та като ви видят, да кажат: Като този няма друг. Това е красивото в живота. И като не приличаш на другите, да не влизаш в стълкновение с тях. Казваш: „Аз!“ С това „аз“ подчертаваш своята личност. Има една съзнателна свобода, която трябва да се прилага. Това трябва да научите. Има съзнателна свобода и несъзнателна свобода. Минавам край един човек и виждам, че той пъшка, мъчи се, не може да вдигне товара си. Аз не чакам, той да ме помоли да вдигна чувала му, но веднага се притичам на помощ. Докато той се чуди, кой ще дойде да му помогне, аз вече съм му помогнал. После го питам, има ли нужда от друга услуга. – Нямам нужда, благодаря. И аз си отивам.

Казвам: У вас трябва да се яви благородство, без да ви молят, без да ви канят, да сте готови да помогнете на човека. Трябва да бъдете досетливи, да долавяте нуждите на хората. Някога може да сте били свободни, да проявите готовност за услуга на 20 души. Това е проява на съзнателна свобода. А някога, други могат да проявят свободата си към вас. Ако хората не си помагат по свобода едни на други, животът им е механичен. Свободата подразбира нов начин на действие, нова философия на живота. Вие ще я разработвате. Аз съм оставил на вас междините, вие да ги попълвате. Като ми донесат хубава баница, аз си взимам едно парче от нея, а на останалото написвам: Който мине оттук, нека опита баницата, без да казвам, колко да вземе. След това отдалеч наблюдавам, как постъпват. Ако мине някой и вземе цялата баница, казвам: Този е от старото учение. Ако някой вземе едно малко парченце и го тури в торбата си, той е от новото учение. Така определям, кои са от новото учение, и кои – от старото учение. Колкото повече хора говорят за баницата, толкова повече са я опитали. Казвам: Баницата е за всички хора. Ако хората не говорят за баницата, значи, тя е отишла в торбата на едно лице. Благата на живота са дадени за всички хора. Всички трябва да вкусят от тези блага. Това е новото в света. Ако сте евангелисти, щяхте да говорите за благата по един начин; като православни, щяхте да говорите по друг начин. В края на краищата, всички говорят само за едно благо. Ако съм лекар, няма да ви разправям, как лекувам болните. Това е моя професия. Да ви разправям, това значи, да ви дам занаята си. Искате да знаете, с какви лекарства лекувам. Някои съм лекувал с ябълки, други с круши, трети с орехи, с лешници, с топла, със студена вода, с мляко, но на никого не съм казал, как ги лекувам. Мнозина съм лекувал с лук, с чесън, с попара, но трябва да знаеш, например, как да ядеш попарата.

Водата е едно от най-мощните средства за лекуване. В терапевтиката никъде не се употребява водата като лечебно средство. Аз препоръчвам водата да се употребява по една чаена лъжичка на минута. Ако те боли стомах, употребявай в продължение на три-четири часа по една чаена лъжичка вода на минута. Ако направиш този опит в продължение на четири часа, колко чаени лъжички ще изпиеш? Всяка лъжичка вода, в която присъства човешката мисъл, дава добри резултати. В случая, мисълта действа като динамична сила. За този опит ще вземете чиста планинска вода, подобна на дестилирана. Така ще имате отлични резултати. Вие не сте правили опит да излизате сутрин, при зазоряване, и да отваряте и затваряте окото си на всяка минута. Ако преди това сте били тъжни, след опита ще се обновите. Казвате: Кой ще стои там да отваря и затваря очите си! Вие се ръководите от пословицата: „Ако ми е късмет, да дойде при краката ми.“ – Късметът ходи, но не дохожда при краката. Той върви по един строго определен път. Късметът изгрява и залязва. Ако излезеш вън, когато той изгрява, каквото поискаш, ще ти даде. Ако не излезеш навреме, той нищо не дава.

Казвам: Старото, което имате, дръжте го, не го хвърляйте изведнъж. Ново ви трябва, и то съвсем ново. Обърнете ума си към новото, но на никого не говорете за него. Като дойде новото, всички ще го почувстват. В новото е спасението на човечеството. В новото е животът. В новото е щастието. В новото е прогресът. Щом влезеш в новото, животът ти се осмисля. Щом дойде новото, очите на хората се отварят, и те разбират, какво представя духовният свят. Тогава ще живеете и тук, и там, и ще бъдете винаги весели. Като дойде време да напуснете земята, няма да плачете, както сега, а ще повикате приятелите си, ще им дадете едно угощение и ще кажете: Аз заминавам вече от точи свят. Каквото сте спечелили, ще го раздадете на близките си и ще кажете: Аз си отивам вече. Домашните ми отдавна ме очакват. Ще се ръкувате с всички, ще излезете вън радостни и весели, и никой няма да знае, къде сте. Няма да ви опяват, да ви носят с колесница, да ви държат надгробни речи. Когато Илия замина за другия свят, той остави кожуха си на земята. Елисей взе кожуха на Илия и, като дойде до реката Йордан, удари с него водата и каза: „В името на Илиевия кожух, да се раздели водата на две.“

Казвам: Ако и вие, като Илия, оставите кожуха си на някого, влезли сте в небето. Ако не сте оставили на никого кожуха си, вие сте още в гроба. Гробът представя митницата, дето се преглеждат куфарите. Ако носиш багаж и с него отиваш на другия свят, знай, че непременно ще те претърсят и ще го вземат. За светията са необходими 40 дена за преглеждане на багажа, а за обикновения човек са нужни 45 години. Това е алегория, но вярна. Затова, именно, човек се готви още от този живот за другия. Още на земята той придобива знания. Като се намерим на онзи свят, ние сме в положението на човек в чужбина. Например, ако отидеш в Америка и знаеш езика, лесно ще ти бъде. Знаете ли, колко е мъчно, да отидете в една държава и да не знаете езика? Като отидете на онзи свят, вие трябва да знаете езика, да знаете реда и порядъка там. Мнозина имате идеята, че като отидете в другия свят, ще ви посрещнат с музика и песни, ангели ще ви пеят. Така е за онези, които са готови; за онези, които не са готови, никаква музика, никакви китари, никакви ангели няма да ги посрещнат. Като отивате за другия свят, ще оставите багажа си на митницата; малко багаж ще вземете със себе си.

Това, което ви казвам сега, ни най-малко не трябва да ви обезсърчава. То се отнася до стария ви живот. Аз говоря за новия живот, който живеят всички светии, всички добри и праведни хора, които искат да прогресират. А всички хора на земята искат да прогресират. Вие може да сте светия – шивач, светия – лекар, светия – адвокат и като такъв ще прогресирате. Какъвто и да си – лекар-светия или орач-светия, ти си светия. Вие имате идея за светията, че той не трябва да работи. И такива светии има, но те не са истински. Аз искам да бъдете от рода на светия-шивач, орач, лекар, да имате някакъв занаят. Някога ще ви говоря за светиите на онзи свят, които не са нито лекари, нито шивачи, нито търговци. – Какви са те? – Ще ги разберете, само когато отидете на онзи свят. Там ще ви държат лекции за другите светии. Тук ще знаете само за онези светии, които са минали по пътя на този живот. Те са служили на Бога при всички условия на живота – никога не са роптали. Те казват: Такава е волята Божия. Като лекар-светия, ти казваш на болния: Няма нищо, тази болест е за твое добро, тя ще мине. Шивач-светия си, ще ушиеш най-хубавата дреха и ще кажеш на клиента, каква е последната мода, как ще му стои добре и т. н. Това е служене на Бога. Ти можеш да носиш фрак и бомбе, но гледай, доброто да е под бомбето, под фрака. Всяка дреха, в която присъства доброто, е благословена. Всяка дреха, която не носи доброто в себе си, не е благословена. В известно отношение аз харесвам модата, понеже води към разнообразие.

И тъй, главното нещо: Служенето ви да бъде благоугодно на Бога, благоугодно на вас и благоугодно на вашите ближни.

Т. м.

6. Утринно Слово от Учителя, държано на 30 октомври, 1932 г. София. – Изгрев.