Ани

15. УСЛОВИЯ ЗА РАБОТА А: Първите години се говореше, че баща ми е изнесъл златото на Братството. Какво ти злато, да знаете какви мъчни години сме прекарали. Даже брат ми беше малък, 16-годишен, трябваше да му дадем един занаят в ръцете. Брат ми от Италия е пращал пари да му пращаме таксите, а другите разноски от нас. Докато той свърши, баща ми почна като гвардиянин на едно място в Париж. След туй след три-четири години се затвори това здание. Тогава се намери близо до него един арменец, който е правил венециански мрамор по черквите тези свещени картини и там влезе да работи доста години. При него бе с малка заплата, нали е 75 и колко години, та го пращаха да поправя. Това не са прозорци, „витро“ ги наричат по черквите, това са оцветени стъкла, нали ги знаете така са ги направили с различни цветове или картини от библейски, евангелски, на Христа живота, на светии живота. Тогава през време на войната много черкви бяха пострадали и той поправял това нещо, това е работел накрая, реставрации. Даже скелето, постелите са му правили, понеже вече е имал перде на окото. И по скелето, по постелите стар човек 75 години се е качвал да поправя, да реставрира тези не знам на български как ги казват, а на френски жютро. Те не са прозорци обикновени нали, те са с картини така, с различни фигури. После вече престана да ходи там, не можеше да продължава, стана пак гвардиянин на едно място. После и аз продължих в неделя, празничен ден бях гвардиянка. Мъчен живот и продължавам да живея в една таванска стая, мъничка 2 и половина на три м. Там ми е спалнята, там ми е кухнята, там ми е библиотеката, кабинет и всичко. А баща ми също живя в една мъничка стая 3 на 3 м всичко и етажерки, етажерки, за да сложим всички книги, списания. В: И фактически сега тука имате по-добри условия. А: Е, имам разбира се, но тука не ми е работата, като е вечер не мога друго да правя. Не знам, въобще не си правя планове. Никакви планове, както нещата се нареждат. Аз правя каквото мога. Сега другото, сам Учителят казва: това, което не можеше вече, ще искате от Невидимия свят. Сега аз искам, ако е речено от Невидимия свят да се продължи, ще ми дадат условия. Ако няма условия, казвам Невидимия свят така е определил. Иначе за условията, които имам аз съм благодарна, защото никой не ми идва на гости. Не приемам. Казвам никого не приемам, една стаичка искам да съм си свободна. Разхвърляно, не разхвърляно, както и да е, да си работя спокойно. За наем вместо 1000 франка хазайката ми взима по 200 франка на месец. Тя знае, че пенсията ми е малка. Освен това аз съм шивачка, а тя е много кокетна - купува си рокли готова конфекция, която е много евтина и после аз ги оправям, скъсявам, нагласям ги за тялото й. Тя е доволна и аз съм доволна, че плащам символичен наем вече 30 година от 1958 г. И въобще тихо е, спокойно, въпреки, че имам седем етажа да се качвам. Мъчно малко, но казвам все едно, че се качвам на планината. Понеже там няма планина.

14. ВЗАИМОПОМОЩТА В: А ти беше ни разправяла, че един път си била нещо болна и как една котка от някъде дошла и те излекувала. А: А то е в Париж, но то ще стане много дълго всичко това да разкажа. В: Понеже имаме още 10-15 минути да приключим касетката. В: Този случай в Париж за котката? А: Е, за котката. Като отидохме в Париж там живеехме в една къща на едни българи Бояджиеви, една вила. И там за съжаление беше една друга българска - Мария Христова - докторка, се нарича. Ама такъв живот тя е карала, такова разочарование видях, че като взех да чистя, да разтребвам, че се разболях. Както и да е, разболях се, не мога да ям, просто тъй ми се стегна стомаха, само овесени ядки слагам в една чашка, малко крем и това беше. Седях колко два месеца ли, колко ли беше на легло и понеже беше лято, бяха отворени вратите. Дойде една котка, комшийска, от къде такава една черна котка, само има едно пръстенче бяло на опашката и така с едно широко лице и аз бях я кръстила „Мужик“. Като виждах тая котка просто я приемах като най-скъпия приятел, като че ли ми идва на гости, сядаше на краката ми, аз лежах и седеше така около половин час и си отиваше. Но всеки ден в същия час идва и един ден както седеше на краката ми изведнъж измърка едно особено мър- мър-мър-мър и така легна на стомаха ми тъй се е свила и аз я оставих тъй, почувствах нещо, знам че котките са магнетични и лекуват. Седя така доста време, половин час и си отиде и хапнах, не ме боли вече стомаха. А, помислих си, не ме боли вече стомаха. Ах, котката ми е взела болестта. Ах, казвам, въобразявам си. Но котката вече не идва. Петнадесет дена не идва и след 15 дена идва една котка мършава, слаба, познах я само по тоя бял пръстен по опашката там. Давам й мляко, не може да яде, не може да гълта. Казвам: „Наистина ми е взела болестта“. Пък не искам да умре заради мене. Пък жалко ми е. Ето ти пак изчезна. След десет дена идва пак, напълня, пак така оправи се. Дадох й да яде, яде пак лакомо. Ето как оздравях. А: Друга опитност имам пак в Париж. Така самотна се чувствах от начало. Пък голяма градина, един бор двоен така и много обичах като се връщам от работа тъй да седна до борчето и да се облегна на него. Пък една вечер ми беше толкоз мъчно ей тъй съм рекла, седнах на земята, подпрях се с ръце, опрях си главата до стъблото и изведнъж толкова силно почувствах като че ли клоните на борчето се тъй наведоха и са ме прегърнали. Ама такова едно хубаво чувства като прегръдка, че не смея да се изправя, да не изгубя това чувство. Казвам всичко е живо в природата и всичко служи на Бога, на Любовта. А: Майка ми беше медиум, тя не знаеше, тя имаше също способности за лекуване с ръцете. Имахме един близък, той разказваше, че е много болен от някаква заразителна болест, просто никой не смее да отиде при него. И тя майка ми отиде, масажира го туй-онуй, оздравя, но тя пък се разболя, взе му болките, тя понеже искаше така с насилие той да оздравее. Е, оздравя, но след туй, но носи малко болестта му.

13. МАЙКАТА ЛУЧИЯ В: Майка ви кога си заминава? А: 1965 г. В: Къде, тука в България ли? А: Тука. Тя, майка ми беше медиум малко. Има много опитности около нея, много интересни. В: Какви опитности, например? А: Ами най-различни. Има една опитност. Градина имахме много хубава, пълна с рози и заради градината,така лекарят я беше посъветвал да отиде на Хисаря на бани да прави. Най-после се реши като помоли една комшийка да полива цветята и тръгва за Хисаря със сестра ми. Трябваше цял месец да седят там. Но след една седмица, както след банята така си е почивала и чува, че някой вика: „Помощ, помощ“ и вижда картината: „Градината и едно магаре, което ми яде всичките рози.“ Тя веднага става и куфарите стяга. „Къде?“, казва сестра ми. „Тръгвам, едно магаре ми яде розите.“ Тя не си мисли, че от Хисаря е далече, къде ще стигне. Но решила. Тръгва и наистина като пристига гледа, че няма нито една роза, нито една пъпка от роза. Отива при комшийката: „Аз си почивах, като се събудих видях туй магаре, изпъдих го, но то беше изяло вече всичките рози“. Има доста опитности около нея, но ще разкажа тази: на Рила беше. И така едно мъгливо време, пред чешмичката застанала там пее, ли пее братски песни. Една след друга, една след друга. А тя не знае, че през туй време баща ми беше съпроводил Учителя някъде и като минават недалеч Учителят чува да се пее и седнал на една скала, снел си шапката и цялото време така съсредоточено я слушал. И като свършила сложил си шапката и тръгнали. Майка ми свършила да пее, прибира се в палатката и забелязва, като че ли някой бута там отвора на палатката. Тя мисли, че е магаре, някакво си магаре имало там наоколо там пасяло. „О, не. Виждам там трима ангели хубави руси и тъй се поклониха пред мене, те ми благодариха с думи български за хубавите песни, които съм изпяла.“ „Тука тези изпети песни от вас за запечатани за вечни времена и ще се възпроизвеждат“. И пак се поклонили, вдигнали крилата си като триъгълник и започват да излизат светлини, седемте цветове от дъгата и тъй отлетели. А после баща ми разказва, че Учителят ги изпратил, за да й благодарят. Тя не знаеше тогава, че ангелите са същества на музиката и че музиката произвежда седемте цвята. В: Виж, интересни опитности. Друго нещо да ми разкажете от майка ви? Виж, тя майка ви чака наред сега да ги разкажете. А: Има доста. По едно време тя беше много болна, когато дойде критическата възраст нали и аз я лекувах както си знам, тъй слагах вода на слънце, към обед я поливах, готвя и пера й дрехите с молитви така доста време. И сега дойде времето да си ходя на Рила. Аз съм свикнала всяка година да ходя на Рила. Какво ще правя, не смея да оставя майка ми. И майка ми една сутрин: „Знаеш ли какво сънувах?“ Казвам: „Разкажи“. „Сънувах, че съм в една черква и Исус Христос от времето при католиците има картина как си държи сърцето така в ръцете. Слиза от олтара и идва към мене и ми казва: „След 10 дена ти си здрава“. И аз: „Ах, намерих тайната“. И почвам да смятам, ето девет дена, осем дена и виждам, че наистина здравето й се подобрява. И аз се готвя за Рила, свършиха 10 дена, тръгвам на Рила. Но не беше тук сама, беше баща ми разбира се на работа, леля ми също, но тя беше свикнала аз да се грижа за нея. Тръгвам на Рила и след туй се връщам след 15 дена. След туй виждам една котка у нас. Майка ми обичаше и животните много, но гледам непозната котка черна с бял нагръдник така и крайните лапички бели. Казвам: „От къде дойде тая котка“. „Е, не знам, като замина дойде от някъде и все върви подир мене. Където отида, в градината ли, подир мене. Вляза ли вкъщи, подир мене.“ И един след обед както съм си легнала сънувам един свещеник от тия, от средните векове в снимки съм ги виждала така с шапка кръгла тука с голяма периферия, с колосан нагръдник, бели ръкавици, бели чорапи. И той каза: „Ето ти в миналото си ми помогнала, затуй сега влезнах аз в тая котка, да ти правя компания. Като се събудиш виж колко ми прилича“. Майка ми като се събужда вижда котката до леглото тъй застанала, като гледа точно като тоя свещеник. И аз след като пристигнах, котката изчезна. В: Вие дойдохте, котката изчезна. А: Да. В: Идвате, котката изчезва. Онзи си излезнал и котката изчезва. А: Е, те са все верни тези случаи.

12. ЗАНАЯТ ЗА ПРЕХРАНА В: Вие през времето на Школата на Учителя имахте ли някакви лични проблеми, за които да отивате лично да питате Учителя? А: Не, аз съм била толкова стеснителна, срамежлива, че не смеех. Чрез сестра Паша питах като имаше нещо, чрез нея. Иначе аз лично не. Само когато свърших гимназия, дето ви казвах, че Учителят ме поощряваше да уча астрология. В: Щеше да станеш голям астролог. А: Е да, ама като не слушаме. Защото го смятах за нещо странично „А, казвам с астрология“. В: Значи Учителят пожела да ви даде някоя и друга книга. А: Е, книги. „Имам каза много книги в библиотеката, ще ви ги дам.“ После пак отидох, то беше вече след 9 септември 1944 г. Медицината тъй ме привличаше. Казвам: „Медицина, Учителю“. „Ах, по начина както се изучава сега.“ Друго казва: „Ами, Учителю, естествена история.“ „А да, може.“ В: И вие какво предпочетохте? А: Естествена история следвах. В: И това го изкарахте? А: А, нищо не изкарах. Научих и изкарах естествена история наистина и останаха ми няколко изпита, но като разбрах, че няма да ми послужи за нищо, защото съм италианка, трябваше да стана българска поданичка преди всичко. Трябваше да вляза в партията. И помня даже на времето имаше един Влайчо, Влайчо - ясновидец, беше дошъл след заминаването на Учителя. Три дена живя у нас. Но от сутринта, от зори, още по тъмно, хора чакат на вратата. И вече третия ден ще си отиде. И аз тогава се реших да го питам. А той седи до вратата. „Ето аз съм се записала естествена история, как ли ще мина?“ Той каза: „Ще свършите, но няма да ви послужи за нищо. Ами друго знаете ли?“ „Знам да шия.“ „Е, с него ще си прекарате живота.“ И така стана. И във Франция така чрез шиене съм печелила в живота. Една малка пенсия. Малка, защото в началото въобще 13 години съм работила без да ми плащат социално осигуряване. Използваха ме. В: Да, всеки човек минава през дадени изпити. Така. Вие казахте, че хороскопа на вашият баща е във Франция. Кой го е правил? А: С Иван Антонов имаше един хороскоп направен от един свещеник, който доста верни неща му е казал върху характера всичко и тъй имаше едни съвети за здравето.

11. ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯТ МИХАИЛ ИВАНОВ В: Какво представляваше Стела Белмен? А: А, скоро умря, тя беше секретарка на Михаил. В: Вие казахте, че била много амбициозна. А: А, те се намериха с Михаил Иванов, гдето казват българите тенджерата си намери похлупака. В: Фактически Михаил може да дължи на нея много. А: Ами сигурно. Тя му е помогнала много от началото, но узнах много работи отрицателни за нея, хора, които са работили най-близо до нея. Аз веднага не вярвам нали, но после като го чух от две-три места, тя магии правеше там във Франция. И си служат още сега има някакъв британец, правят такива маски, наподобяват на човека, на който искат да правят магии, правят маски от восък също и върху него правят магията. Тя това е правила тези магии, те са видели как лично ги правят върху тия ученици на Михаил. Просто като марионетки ги е карал да правят каквото е желаела. В: Вие казахте, че първите французи, които дойдоха бяха през 1938 г. Кои дойдоха? А: Ами първо 1938 г. трябва да е било един художник Греев, после един друг и една сестра възрастна, която така много вдъхновена, тя е виждах като се разхождаше по поляната казваше точно така си въобразявах, че е тука. После 1939 г. дойде доста голяма група - 20 души. Има снимки. В: Да, аз съм виждал снимките. Кой ги доведе? И чия беше идеята? А: Ами те бяха станали вече Михаилови ученици. Да. Те между тях имаше една Сабсай, една зъболекарка, зъболекарка Сабсай, после тази, която прие всъщност в дома си Михаил. Карден се казваше. И други едни, които имаше, също една, която чрез Мантовани тъй се запозна с Учението. Той всъщност Михаил в началото работеше така в съдружие, може да се каже говореше за Учителя. Но после, след като стана туй нещо, вече като излезе от затвора там вече се бе променил съвсем. В: Той коя година влезе в затвора? А: В затвора, това нещо трябва да е станало 1947 г. Щото баща ми отиде 1947 г. и точно тогава стана туй нещо, беше дошъл във Франция, после отиде в Италия и като е бил в Италия стана всичко това. И хвърли Михаил пък, хвърли вината, че баща ми е виновен. А като стана всичко това баща ми беше в Италия. Въобще нямаше връзка. В: Друг един въпрос. Защо се развалиха отношенията на французите на Михаил и тука в България? А: Французите на кой, на Михаил? В: Да. А: Ами след туй нещо, което стана. След като е станало туй нещо, като е бил в затвора, той вече се определи като учител, нали. По-голям от Учителя Дънов даже. Понякога са ми носили някои работи българите. Имаше една Мери, майката на Белина Драндарова. Тя отначало си въобразяваше, че ще отиде при Михаил. „Аз ще предавам български на учениците...“ Отишла там при него, а той взел да говори: „Ах, вие си въобразявате Учителя Дънов кой е. Той се самоубил“. Сега пък казват, че я предизвикал сам смъртта си, а тогава просто Михаил казал, че той се самоубил. „И такъв страхливец е Дънов и затуй сега го отлъчват от Бялото Братство. Мен са ме сложили вместо него.“ Това си е разказвал просто. Такива работи. Даже на Йоанна Стратева, тя самата ми е казвала, на нея е говорил такива неща. „Ах, вие си мислите за вашият Учител. Аз така мисля, че той нищо не знае. И той нищо не знае, тука да видите какви са духовни групи“. В: Анжела Младенова, на Мария Младенова дъщерята, която на времето беше ходила при него, той също казал: „А, Дънов се уплашил от комунистите, избяга от тях, самоуби се“. А: Но той въобще Учителят е казал много неща за него. Имаше един Михаил Иванов и Кръстю Христов нали бяха приятели на времето и си приличаха много и Учителят за тях е казал: „Те след хиляда години няма да знаят кой съм бил“. Той, Михаил счита Учителя за обикновен човек, знае някои работи, това е, нищо друго. Той сега пък, по-голям стана от Христа, нарече се Мировият Учител. В: Исках друго да ви питам. Ами имало един французин Манджо, който правил запис на беседи на Учителя. Сега разказваше ми Елена Андреева, че на времето Манджо тука отишъл с групата французи, направил запис на беседа на Учителя. Какво знаете за това? А: Това бяха първите магнетофони, понеже работеше там в телевизията, беше донесъл един уред и наистина е записал, но за тази плоча, аз сама съм го питала и той не знае какво е станало с нея. Той каза, че се е счупила, че накрая и той си беше загубил малко ума така. Каза, може би е при Михаил да е, може не знам в коя библиотека и т.н. въобще нищо не се знае за тая плоча. В: Значи вие лично сте го питали. А: Да, питала съм го,защото и тука са ме питали. Лично той нищо положително не можа да ми каже. Може би каза да е счупена, все таки, може и да е при Михаил. В: Нищо повече. А: Нищо. А пък някои песни той беше зарегистрирал, записал как се пеят в салона едногласово преди беседа. Може би да се намира в някаква си библиотека за песни и етнографски музей, да. Беше ми казал улицата във Франция, в Париж, но не ми остана никогаш време да проверя. В: Този въпрос изобщо не е проверен. А: Не. Каза ми даже за улица ли, но не си спомняше. Въобще беше така напоследък, така беше малко, забравяше, болен беше. Краката му като помня беше с екземи, с вени. Продължаваше той, въобще той се беше откъснал съвсем от Михаил. В: Значи ние изпуснахме, не можем да намерим и ние също направен запис на говора на Учителя. Тук не е правен запис. А: Не е правен. Той е първия и колкото можа да ми каже, сигурно е при Михаил, но счупена била грамофонната плоча. И щом е счупена какво може да се търси. В: Аз имам, ама аз съм млад спрямо вашата възраст, аз имам изискване към вас, след това отиване в Париж, да огледате всички неща, защото вие имате една много голяма работа. Трябва да напишете всички тия неща, които в момента говорим и правим един опит, една репетиция. А това означава, да донесете по едно копие от всичко, което имате там, да донесете на брат Бертоли тетрадките, които има да донесете тази кореспонденция от всички ония неща, които имате, така както казахте преди малко черно на бяло и да почне да се напише или тука, или там, но трябва да има и документация. Това за какво ми е необходимо ли? За това поколение не е необходимо, за следващото не е необходимо, но за следващото столетие ще бъде необходимо. А: Той баща ми хе-е-е тефтерчета, тефтерчета, изгорих ги, какво да правя, нямаше къде да ги сложа. В: Той е единствения човек, който в момента е живял в тази епоха, знае как са нещата и в Италия, и във Франция и най-добре знае нещата и който трябваше да ги напише. Друг няма. Другото е лъжа. Не виждате ли! А: Всичко е лъжа. В: После, недейте забравя, че ние ще имаме много проблеми с Михаил след време, след 20, 30, 40, 50 години. И вие сте длъжни да донесете тая цялата документация, която имате за лъжата, че е лъжа, тя ще си стои тука. Утре ние няма с какво да се противопоставим. А: Елена Андреева и Борис Николов знаят, че е лъжа, че Учителят не го е пратил. А после има и нещо друго, името му Одораам. Изпращаха ми, не изпратиха ми пак едно като малка книжка където той разправя, че е бил в Индия и там пред Хималаите там имало някакви си мантри и туй и там чрез мисълта, там големия йога Бабаджи влязъл във връзка с него и го поканил и го намерил и веднага учител го произвел, дал му името Омраам. Сега в Лос Анжелес, в Ню Йорк по право имаме един брат Феликс, който той е влязъл във връзка чрез малкото списание „Житно зърно“, как тъй стана и той да се запознае с Учението, Феликс е от френски произход, но от 50 години живее в Америка. Някой си негов приятел му занесъл един куфар с разни духовни книги и в тях едно от нашите малки „Житни зърна“ и това му направило впечатление. И веднага пише на баща ми и влезли във връзка и иска да печати нещо от Учителя и така стана, че той е пръв, който е напечатал „Учителят говори“ на английски език, между които са и спомените на Милка Периклиева и някои малки такива чрез преводи на Вера Гюлгелиева. В: А-а, чрез него става издаването спомените на Милка Периклиева. А: Да, и някои други малки беседи „Новото човечество“ и кои бяха други не си спомням. Сега Михаил отишъл в Лос Анжелес, Лос Анжелес и Холивуд са един град, нали, само че не знам дали в Лос Анжелес или в Холивуд е държал сказка Михаил. Отишъл там, има и там ученици. Поканили го и този Феликс, този гдето е напечатил книгите. Отива да го слуша. Там се запознал с еди друг българин, който е принадлежал също към една друга духовна група във връзка с тия йоги в Индия. След сказката са отишли да посетят Михаил и там говорили и го запитали дали наистина е бил в Индия. Михаил е потвърдил. От там този Феликс като е отишъл във Франция, отишъл да го посети там в Бон фен. Като му казал: „Аз ви познавам“. Михаил казал: „Е, толкоз хора минават, не мога да си спомня“. Българинът от Лос Анжелис попитал дали наистина е бил в Индия и се е срещал с тоя йога. А той принадлежал на тая група гдето били във връзка с тия йоги и писали веднага писмо, да проверят, дали наистина такъв човек е бил. И те му отговорили, че никога не са виждали такъв човек. Не е вярно, че се е срещнал. Аз това писмо го имам, черно на бяло, за което ми пише тоя Феликс за Михаил и в заключение пише: „Както лъже, че е изпратен от Учителя, така лъже, че е срещнал Бабаджи и че му е дал това име Омраам, а всъщност всичко е лъжа“. А както тази книга гдето излезна, половин френски, половин английски, за да докаже, че той е наистина тоя голям пратеник, ще го познаете по трите начални букви. Първото е Михаил е вярно, Втората А. Той вместо Иванов си е прибавил едно А - Айванов и третото е Омраам, което също си го прибавил. А всичко върху лъжа е. В: Сега ние още през времето на Школата тука, през времето на Учителя по отношение на него има издадена беседа „Беседи и упътвания“ от 1922 г. А: Да, да, знам. В: После друго, има един разговор между трима ученика и Учителя, който аз го имам документиран и т.н. по отношение изявлението на Учителя за него и е напълно ясно тука. Но понеже той отиде там, работи при друга система, при други условия и много хора се подлъгаха и тръгнаха след лъжата. А: Да, но все таки едно нещо трябва да бъдем също искрени, че е взел най-много от Учителя, разбира се има песните, Паневритмитяа, там не може да ги даде като свои. Вече се знае. Но от Учителя чете много малко, но взел примери някакви, някои упражнения също. От Учителя всичко взе, дава го от свое име нали. Не само от Учителя, но от всички други окултни Школи е взел. И от Розенкройцерите, и от антропософи, от всякъде си взел нещо и се го дава от свое име. Даже една от антропософите, една която превежда беседите на Щайнер от немски на френски, тя сама ми се е оплаквала, казва: „Взел цели беседи от Щайнер и ги дава като свои“. В: Като е плагиат. А: Както с Учението на Учителя, но тъй като взима пък е взел най-хубавото от всички учения, разбира се привлича хора. Не дава лошо. Не ги учи на лошо, трябва да сме справедливи тука, нали. В: Да, има една опитност на един от нашите приятели, той си замина, и веднъж той пита Учителя какво ще каже за Михаил? Учителят му дава това обяснение: „Давам ти следната картина. Вървят двама индуси, след тях водят цяла свита, вървят, бият тъпани, вият зурли и свирки. И когато минава цялата свита, на гърбовете им пише, реклама за сапун. Ето това е Михаил - реклама за сапун“. Та тази работа ми е ясна, нали. По този въпрос нещата са ясни. А: Да, това е всъщност. Някои да се интересуват, някой да знаят, да питат къде е неговия Учител, да търсят извора, да дойдат до Словото на Учителя Дънов. Все така както казват на лошо не ги е научил. Няма нищо отрицателно, лошо,това което е държал, но това само гдето ги дава като плагиатство - от свое име. В: А знаете ли всички какво означава: те използват това движение на Паневритмията, което е в Невидимия свят, използват силовото поле, за да си вършат своята работа. Фактически той използва Паневритмията, пеенето на песните, създава се едно силово поле, което го използва за съвсем други работи. Там е цялата работа. А: Това е как да кажа амбиции и името им да се разнася. В: То си е негово творение, каквото прави то си е негова работа. А: Негова работа, разбира се. В: И ние, които сме съвременници на тази епоха, ние имаме изискване към вас, може би вие вече ще прецените как да го дадете, как да го направите, но трябва да бъде документирано за истината и за лъжата. А: Аз знам, че Учителя е дал задача на Елена Андреева да напише за Лулчев, а на Олга Славчева да осмее с поезията си Михаил. А Паша ми каза: „Ами Учителя го изпъди от тука, защото правеше нередни неща“. Аз имах един хубав документ да се покаже, че все пак как си служи, че имаше една сила в него. Това ми разказа Олга Славчева, писа ми едно писмо, но аз тия работи просто не ги харесвам, взех, че изгорих писмото и защо направих тая глупост. Писа ми, пък не знам защо ми писа тази опитност: Те са били студенти, както тя и той и са живели при този Русев - банкера. Беше им дал по една стая. Сега на времето тя обичаше един италианец. Михаил влиза в стаята и иска да я прегърне, въобще любов да кара с нея и тя го отблъснала. Тя нали беше една енергична така, като го блъснала силно и сега не си спомням какво й казал, някакъв я проклел, де да знам, но все таки тя изведнъж пада на леглото като вцепенена, нито може да мърда, нито да говори. В същото време при Учителя е един брат от провинцията, дошъл и си разказва там своите си опитности или пък трудности, но забелязал като че ли Учителят не го слуша, че се е втренчил някъде далече и изведнъж се зачудил като го запитал Учителя: „Знаете ли къде живее Олга Славчева?“ Той казал: „Знам, Учителю“. „Идете, идете веднага.“ Той отива, тропа, никой не отговаря, не било затворено вътре, влиза, вижда Олга просната на леглото като вцепенена. Нито мърда, нито говори. Изведнъж той пада на колене и започва да се моли, ама така силно да се моли и тя казва лека-полека, лека-полека започнала да се раздвижва така. Тая опитност тя ми я описа. В: Вие знаете ли Учителят на нея говори още в 1922/23 г. във връзка с това и казва на Олга Славчева да не гледа два вълка как се бият за нея, т.е. Михаил и Кръстю. Учителят казва: „Който победи, и в единия, и в другия случай ще я изяде някой вълк, а да бяга“. А: Тя, Олга не е случайна, тя на времето си обичаше един италианец. Тя защо ми писа туй не знам, но аз сбърках, че изгорих писмото. В: То е хубаво. Вие сега познавате много приятели, които си заминаха и знаете много техни опитности. Може ли да ги възстановите. А: А имам тези опитности на Паша. Тя ги беше писала специално за мрне в „Златната тетрадка“, но като стана тоя обиск през 1957 г. взеха и това. След туй написа друг, но вече по-малко, нали. В: Аз съм чувал за тая „Златна тетрадка“, била е такава с позлатени корици и с написани нейни опитности. А: Е, да, но те са, тя специално за мене беше писала, за да мога да ги напечатам. После с Гена са написали някои спомен, по-малко, разбира се. В: Значи вие във вашето „Житно зърно“, вие от време на време слагате и някои от тези опитности. А: Всеки път слагаме. Всеки път, даже съм чувала от някои абонати, първо това четат. А има, сигурно Савка има много хубави опитности, но къде са, щото тя е била винаги около Учителя. В: Жалко, че тя никакви опитности не написа. А: Написала е, сигурно е разказала. Елена ми е казвала, че има такова нещо, но под друго име. Ще отида да я видя, да видя кой ги има. Не пише Савка, но едно друго име. В: Тези опитности, няма тя много опитности, но има една опитност, която тя е написала, когато е бил верния ученик в тялото на Учителя. А: А да, това го знам как и по какъв начин се противопоставили през 1922 г. на свещениците. А: Аз съм слушала ама така не си спомням подробности, но интересни са за там, в Търново или където е трябвало да държи сказка Учителя. Там свещениците искаха да противодействат. Още от сутринта Учителят казал да бъдат наредени всички като триъгълник с връх към града. В: Как ги наредил? А: На триъгълник. Като отиват към града отиват в триъгълник. В: Да, тези имат много интересни опитности, но не се записват. А: Така си вървели от лозето до града. В: Това нещо не съм го чувал досега. Значи атакуват свещениците в бойна колона с триъгълник с връх обърнат към тях. А: Туй като шествие е било. ЦЕНАТА НА ОПОРОЧЕНИЕТО Бележка на редактора В спомените си Анина Бертоли разказва за брат Феликс, французин, който е живял в Ню Йорк. Той влиза във връзка с Анина Бертоли чрез издаваните малки книжки „Житни зърна“ на френски език. Чрез Анина Бертоли, която идва в България Милка Периклиева, която е била подготвила своите спомени за Учителя е предложила да бъдат отпечатани от феликс на английски език във САЩ. Това е една конспиративна работа в онези години. След проучване бива привлечен за преводач от български на английски Вера Гюлгелиева. Тя е състудентка на Веска Величкова, която е завършила английска филология през 1939-1940 г. Тя е била добра студентка и впоследствие се ориентира като професионален преводач от български на английски език. След като превежда спомените на Милка Периклиева, те биват изпратени чрез Анина Бертоли и издадени в САЩ. След време бяха получени няколко бройки и всички смятаха това за голям успех. В уговорката между Феликс и Милка Периклиева, то второто томче, което трябвало да издаде в САЩ Феликс, това да бъдат спомените на Галилей Величков за Учителя. Но Вера Гюлгелиева превежда една своя книжка на английски и я предава на Феликс, който я издава. Тя била на тема върху някои ясновидски проучвания върху историята на българските манастири. След като излезе тази книжка, тогава се видя измамата на Вера Гюлгелиева. Лично Галилей Величков ме заведе при Милка Периклиева, която лежеше на легло понеже беше скована от болестта Паркинсон. Аз лично видях и чух как Милка Периклиева бе възмутена от коварната постъпка на Вера Гюлгелиева, че успя да включи своя материал вместо спомените на Галилей Величков. А рождената сестра на Галилей Величков е Веска Величкова, която е също професионален преводач от български на немски и английски езици. Доколкото си спомням тогава една американска омъжена за българин преведе на английски език „Учителят говори“, която бе издадена от Феликс в САЩ. По онези години Вера Гюлгелиева дружеше с много хора от Изгрева и беше канена и бе й оказано голямо внимание за нейните преводи. Тя пътуваше често в чужбина в ония времена, когато пиле не можеше да прехвръкне през границата. В братските среди минаваше за симпатизант на Учението, а едновременно контактуваше с висшия Клир на Православната черква. По онези години тя беше хубава, красива жена и беше желана да бъде гостенка в различни среди. На 31 март 1997 г. във вестник „Капитал“ излезна една статия на цяла страница от Вера Гюлгелиева под надслов: „Дъновизмът ограничава личния духовен избор“, чрез която тя се обявява срещу Учението на Учителя Дънов и неговите последователи. И което е най-интересното, тя е в преклонна възраст и именно нейните състудентки Веска Величкова и Весела Несторова бяха възмутени от тази статия. Но в Бялото Братство е така - винаги има финал с развръзка драматична. Ако не беше написала тази статия, Вера Гюлгелиева щеше да мине и да си замине без някой да узнае за нейната лъжа и измама, с която подведе един честен човек с идейни подбуди на име Феликс, който финансира всичко сам. Днес нейната статия идва точно на време, за да покаже на останалите, че Духът на Опорочението съществува и живее вечно. Той върви заедно с Христовия Дух.

10. ПАНЕВРИТМИЯ В ПАРИЖ А: Беше напечатана книга за Паневритмията в София. Като отидох в Париж почнаха да ме питат разни такива подробности. Ръцете казват дланите са нагоре, надолу, настрани. Аз играех Паневритмията, минавах за една от тия, които я знаят най-добре, но като започнаха да ме питат разни подробности, отворих книгата, която е напечатана на български, чета и тъй като ми беше пресна в ума Паневритмията, намерих доста грешки. Почнах да пиша на Елена Андреева: „Виж на еди коя си страница какво пише, а всъщност ние иначе я играем“. И тогава тя ми пише: „Да, наистина така я играем“. И решиха да създадат нова Паневритмия описана по хореографски начин. И тогава извикаха някои хореографи, там беше Мика - Мария Тодорова, на Борис жената, извикаха също Ямрила, нали като балерина, Катя Грива, Елена Андреева и създадоха тогава тази нова Паневритмия и ни я изпратиха. Но и тука в София още Ярмила като е била, е правила интриги. Вече си има тя някакъв си план, а трябваше да ми го пращат на мене, нали бяха го дали да се преведе на френски и тя нещо трябваше да го прочете, да види как върви на френския език. Тя вместо да ги праща на мене, взима и ги изпраща на някой друг. Аз като узнах това, пиша на сестра Паша: „Ама защо това го направихте? Аз го пожелах и благодарение на мене вие го правите и то за мене. Защо се праща на други“. Тя ми пише: „Ама ние нищо не знаем, ние казахме на Ярмила да ти го пращат на тебе“. Те отиват при Ярмила, а тя е в София, питат: „Защо?“ „Ама аз не разбрах, ама то е все едно и също.“ Казват: „Не е все едно и също, те бяха за Анина направени.“ Както и да е, аз я напечатих тая книга нали с рисунки от Елена Андреева, тя там се погрижи, изпрати 100 рисунки подробно за всички движения, как са движенията. В: Имате ли я тук в България? А: Не съм я донесла. В: Ще може ли следващия път да ми я донесете? А: Ех, мога. Направих след туй второ издание, нали я имам, то написах „Направена в България“, коригирано второ издание в България. А Ярмила като дойде в Париж, та и тя реши друга да направи Паневритмия, нейното име да стои още в корицата: Ярмила Менцлова. В: Крум Въжаров и той прави реклама. А: Голяма реклама правят, пък аз никакво име не съм сложила. Сложих, че е издадена в България. В: Нейната книга излезна от печат, така ли? А: Излезна, да, но след като умря. В: След като почина. Кой я финансира? А: Тя беше я почнала нали. Беше, виж как Невидимия свят не иска. Тя просто какво ли не направи тая книга да излезе, но не я видя отпечатана. Моето е направено с циклостил, но хубаво е пак. И там при една жена отиват, там, разбра че тя може да я направи, уж Учителя казал при нея да отиде, за да я отпечата. Ей такива пак лъжи. Тая жена дето я вика, тя била също при Михаил. Тя същата, тя е от Елзас. Елзас било е германска провинция, сега е френска. И там отиде, седя няколко месеца, като разказа, че ще стои няколко дена пък седя цели месеци при нея. Накрая я подготвиха. В: То е на Ярмила издание. А: На Ярмила изданието, но през туй време се случва туй произшествие с нея. Тя е любителка на котки, отишла на някой си площад такъв малко забутан, гдето котки се разхождат изоставени, отишла в 10 часа вечерта да им носи храна и там някакви си младежи с желязо я ударили по главата с някаква цел. Не знам каква цел, добре че минала покрай тях полиция, видели тази жена просната на земята, кръв от главата й тече, веднага я занесли в болница. Седя доста време. Аз ходих един път да я видя, изглеждаше добре вече, излезе и след малко време, след един-два месеца, понеже беше с една друга българка, тя ми разказа, една нощ става, казва, че нещо й е лошо, повръща й се и не вижда, вече не виждала, ослепяла. Тя веднага вика бърза помощ в болница, пък се оказа, че има тумор в мозъка, главата. В: И тя си замина и нейната книга излезна след това. А: След туй излезе, беше поела грижата една жена, тя беше дала пари и сега се продава там тук-таме. Тя прави всичко възможно, за да се продаде, за да плати на печатаря. Не се купува, няма хора за нея. Дълговете още не са платени. В: Друг един въпрос. Тя точна ли е? Вие като я прегледахте, тя точна ли е? А: Нямах време да я прегледам да си кажа правото. Тъй бях почнала, имаше само една голяма грешка, понеже беше изпратила тук дето Галилей ми каза, че е върху мелодията. Сложили са мелодията с две цигулки. А пък самата Йоана казва, особено втората цигулка никак не е хубаво направена. Не трябваше да я сложат, трябваше да сложат тая гдето е за пеене, една мелодия с думи. Нея трябваше да сложат и са объркани местата на мелодиите въобще. Та добре, че ми каза Галилей и аз им казах, трябва да коригирате. Тази жена започна да идва при мене. Ето викам тази страница трябва да сложите там, това там и поправиха някои неща, но много книги така излизат с погрешки. В: Сега следующия път ще може ли да ни донесете от вашите там две издания на циклостил по една книжка като документ и евентуално от тия на Ярмила. А: На Ярмила Паневритмията мога да искам там дето приятелката й живееше. В: Това, което искаме от вас не е за разпространение, за реклама, а за архив. И сега казвате, че живота на Ярмила е протекъл много тежко там, така ли? А: Е, тежко, в материално отношение и напоследък можа да си има една пенсия, понеже там във Франция дават и тия, които не са работили след 70-та година дават една социална пенсия. И тя можа да изкара някакви си документи, че нали преди е живяла в Париж, че е танцувала, че е работела. Въобще имаше една малка пенсия, с която можеше да живее, но така се случи, че си замина преди книгата да излезе. Тя си мислеше, че като излезе книгата, ще направи чудеса. Но не стана. Бяха нарушени окултни закони на Школата на Учителя. В: По отношение на методите на Школата и на Учителя сме запознати и знаем как стават и стоят нещата. Тук в България имаме стотици такива примери с нарушение на окултните закони. А последиците ги виждаме. Те вървят с хората.

9. СЪДБАТА НА ЕДНО СПИСАНИЕ И НЕЩО ДРУГО В: Как подготвяхте вашето малко списание ,,Le Grain de Ble“? А: Трябва да знаете какъв труд е за това списание, защото разполагам с много малко средства. Аз съм с малка заплата и баща ми в Париж бе със съвсем малка заплата и след туй малка пенсия. Ама с икономия и баща ми като отиваше на пощата намираше някои въженца тъй, за да се вържат или пък имаше една сестра от нашите, която ми помагаше. Една Анжел, тя помага доста на баща ми тъй за отговора на писмата. Тя хубав език на френски има, баща-ми диктува, тя го облича така във френски език, работи някъде и после ни носеше хартия, за да правим опаковките и с много големи икономии сме правили всичко това както и сега. Аз всичко сама си върша, абсолютно всичко. Както казвам с количка карам пакетите до пощата. В: Знаете ли, благославя се онова, което човек сам си го върши. А: И благодарение, че имаме пак такива помощници както имаме един, който превежда, не както баща ми, но така има по-голяма литературна способност, и ги изработваше малко на френски беседите. Аз ги превеждам както са, но разбира се на френски език. В: Бертоли има ли някакво лично творчество, да е писал на някакви теми, резюмета, такива неща? А: Има, но знам, че в „Житно зърно“ българското беше писал нещо. В: То, което е в „Житно зърно“ то е запазено. Става въпрос за друго, да е писал в тетрадки. Не сте обърнали внимание. А: Не съм обърнала внимание и как да кажа, много хубави писма е писал на всички, които му пишеха. Много хубави, но то нищо не е останало от това. В: Тука нямате почти нищо? А: Нищо. В: Нищо. Боже, как минаха годините. А: Ама много работи изгорих. И писма, много писма. Аз ги горя. Къде цели торби писма ще държа. В: Каква бе кореспонденцията? А: Между тези абонатите. В: Нас ни интересуват тези негови тетрадки, онова, което той е записвал от Учителя, от Школата по време на беседи. А: Много хубави, но тогава бързах, бързах, въобще да прибирам. Трябваше да напуснем жилището и много неща съм изгорила, нямаше къде да ги сложа. В: Интересуват ни неговите тетрадки, може да има размишления. А: Имам още няколко. Трябва да ги видя къде са. В: Те на български ли са или на италиански? А: На италиански. Той на италиански си пишеше. В: Друг един въпрос. Имате ли, пазите ли по едно копие от онова което е издавано от Словото на италиански? Словото на италиански с печатни букви? А: Те повече в Италия се намират, защото в Италия има много от беседите на учителя. В: От печатните. А: От печатните, защото там имаше един брат Бенедето Барух се казва, който е бил ученик на Учителя. Той в Милано живее и баща ми му е пращал. Той същевременно е починал и всичко го остави на мене. Та се намира сега в Италия при брат му всичко това. Има, почти всички беседи. В: И едни трети въпрос, който само аз го знам, който ми го е казал Борис Николов преди десетина години. Сега вече Борис много работи, забравя напълно. И той на времето ми казва, едно пълно течение от непечатаните беседи сме дали чрез Бертоли в Италия. А: Да. В: Това фактически имате. А: Имаме, да. Той ги е пращал. Всъщност те са били пратени на един в Швейцария и после на друг италианец, но този швейцарец умря. Ръкописи, на които сигурно ги има тука вече. Тая пратка те ни ги пратиха и всичко се намира в Италия сега при моя брат в мазето. А: Адреса то е важно да го знаете, защото там са и брат ми е 18 години по-млад от мене. В: Аз ще ви дам едно листче да ми напишете този адрес. А: Те даже ме питат какво ще правим с тия неща? Казвам им аз че не знам, аз сега нямам къде да ги сложа, ако един ден стане свободно в България, може пак там да ги върнем. В: Друг един въпрос, който имам да задавам въпрос от същата категория. Борис ми каза, че освен едно копие от печатните има и едно копие от непечатаните. Имате ли вие по едно копие от непечатаните там. А: Има няколко, има, но не всичко. В: От непечатаните, които не са издавани. А: Да, има. В: Там, пак са при вашия брат. А: Да, при брат ми са и в Париж също. В: И в Париж. А мастилото избледняла ли е вече. А: А не, не. Хубаво са запазени. В: От оригиналното. А: Запазени са. В: Това е много важно сега. Това е много важно. Ние сме друго поколение нали? А: Да. В: Ние сме друго поколение и искаме да има някаква приемственост. Възрастните приятели си заминаха и ето вижте. А: Да, но те са запазени както в Италия, тъй и във Франция. В: Сега друг един въпрос. Вие ми казахте адреса в Италия и за Франция не съм ви питал. А: Във Франция са разпределени на 7-8 места и затуй ще видя като се върна трябва да търся някое помещение, пък нямаме пари да купим. Аз мислих да взема помещение под наем, скъпи наеми, плащаш и накрая нищо не остава. Та ще търсим някое помещение, даже таванско, но да има асансьор, да мога всичко там да сложа. И така списанието е създадено от баща ми, но тъй като нищо не намирам като документ, като „асосиансион“ на френски. Асоциация, да. То си асоциация, но да имам документ, че сме освободени от данъци, нали, затова защото е бе търговска цел. Но като отида, като намеря нещо веднага ще дам една сума колкото трябва, за да бъде въобще освободено от данъци като и аз си замина за оня свят, нали някой трябва друг да поеме грижа. Но между французите има, но между българите нямам сериозни хора. В: Те там, които отиват се развалят. А: Само амбиции и нищо друго.

8. БИОГРАФИЯТА, КОЯТО НЕ СЕ НАПИСА В: Друг въпрос. Останаха ли някои негови бележки, тетрадки, тефтерчета на вашия баща, прибрахте ли ги тия неща? А: Те са все в Париж. Много. Всичко, като е слушал беседи все е държал бележки. В: На италиански или на български? А: На италиански. Веднага е превеждал на италиански. Даже толкоз много имаше, че някои изгорих. Само някои съм задържала, щото миналата година бях задължена да напусна онова помещението където бяхме и не можах да намеря друго. Нали всичко е много скъпо, не мога да плащам толкоз, та трябваше на няколко места да сложа всичко това, което имах - и списание, и книги и т.н. и много неща изгорих. Какво да правя, нямаше как и което между това изгорих и негови тетрадки. В: Вие знаете ли защо ви питам? Поради няколко неща. Първо, това е излязло от неговата ръка. Второ той направо е превеждал на италиански. Трето това Слово не е редактирано и не е обработено. Значи е точно Словото на Учителя. Поради тези съображения тия тетрадки са важни. А: Да. В: Как могат да се запазят тези неща? А: Задържах малко за съжаление. Не бях се запознала с вас, доста изгорих. В: Могат ли да се върнат в България обратно? Да ги запазим. А: Могат разбира се. Как да не могат. В: Там никой няма, който да се интересува от тях. А: Имам няколко тетрадки, които съм запазила, но малко. В: Аз искам, когато говорим за ученика Бертоли да включим нещо от тях. А: И рисунки беше правил, всичко, което му идваше като картини като слушаше Учителя го рисуваше. В: Аз искам, когато говорим за Бертоли, за ученика Бертоли, да направим една монография, на която монография вие ще бъдете автора. Сега в момента ние правим един опит. А: Аз тия дни мислех, че сестра ми като свърши работата с тоя речник, който й отнема много време, да седнем един ден да напишем биографията на баща ми. В: Аз искам да я напишете вие. Сега правим един опит, в едни такъв порядък както в момента така преговаряме и преминаваме живота на Бертоли - детство, юношество, възмъжаване, семейство, идването му в Школа, живота му в Школата, какво е направил, какво, що и как. А: Много нещо. Тоя Изгрев гдето се казва няма къща баща ми да не е помогнал някоя барака да не се построи. Даже има от тези последователи на Лулчев, имало е около него една група, един от тях ми каза, че Лулчев е казал за вашия баща, че той е майката на Изгрева. Щото така е помагал на всички. И салона да се строи и там трапезарията, всичко много е помагал. Навсякъде е вземал голямо участие. В: Сега, това е първата част. Втората част ще извадим от неговите тетрадки, тефтерчета, той може да има някои лични опитности, някои забележки, някои формули от Учителя. А: формули, формули има много, но лични. В: От негови лични тефтерчета. А: А, тука няма нищо. В: А снимки имате ли, родови снимки, албуми тука негови. А: Имам една снимка на баща му и на майка му. Ето, мога да ви я покажа, като млади. В: Аз искам да документираме вашия разказ със снимки, негови снимки от детство, юношество, родови снимки. По-нататък някои снимки от времето на Школата. Ще намерим негови снимки с Учителя. По този начин ще имаме документация със снимков материал. По-нататък той има ли писма от Учителя? А: А писма, не вярвам, не. В: Не сте ли го питали? Той трябва да има писма, не може да няма. Той е пътувал насам-нататък. Трябва да има кореспонденция. А: Не вярвам. Той като замина за Франция Учителят беше си заминал вече. В: Тука той понеже е бил в различни места в България, може да има писма от Учителя. А: Не, не вярвам. В: Вие преглеждали ли сте неговите неща, така писма. А: Той въобще писмата ги изгаряше, не са останали, само неговите тефтерчета. В: Имате ли тук в България някои негови тефтерчета, писма, почерка му. А: А почерка му имам, да, разбира се. В: Въпроса е, аз искам да запазя неговия архив. Искам вие да напишете, ама искам да напишете биографията, да ми предоставите целия снимков материал, за да подготвим една хубава монография, която, тя на този етап не може да се издаде, знаете нали, искаме да я запазим за следващото поколение. Ако аз доживея до вашите години, като дойдат другите, ще кажа, ето тука това е от Анина Бертоли. А: Може да живеете повече. В: Живея, не живея, ние искаме да приготвим материала. По-нататък всичко, което е свързано с него, с неговия живот, което е от неговия архив. Нас не ни интересуват други материални работи. Това никой не го интересува на тоя етап.

7. АСТРОЛОЖКАТА В: Спомняте ли си някои опитности ваши и с Учителя, да сте Го питали за нещо или някои разговори така. А: Какво да ви кажа, аз бях много срамежлива и пред Учителя не смеех да Го доближа, да Го запитам и т.н. Но имам една опитност към 1943 г. беше. Обичах много да ходя на Витоша, но работех през туй време, а в неделята Учителят държеше беседи. Някъде беше юли месец. Пък хубаво време и тъй ми се искаше на Витоша да ходя, но тъй като Учителят продължаваше беседи в 10 часа, тъй помня седях права до вратата. Хем гледам нагоре, а млада бях: „Хубаво небе, колко е хубаво да ида на Витоша, но защо Учителят не ни дава отпуска“, ми минава през главата. И Учителят ми отговаря, нали чете мислите. Казва: „Бързам, рекох“. Това беше 1943 г., юли месец, началото. „Бързам, рекох, защото имам само една година, за да ви дам, което имам да ви дам.“ И след една година си • замина. В: Значи бързам. А: А това изречение го има в беседата. Тя е печатана и аз я намерих. Този отговор гдето ми даде на моята мисъл. Значи Учителят знаеше вече, че ще си заминава. В: Вие сте разправяла, че Той искал ти да работиш върху астрология и искал да ти даде книги. А: А, да, да. Аз тогава бях може би единствена сестра, която се интересувах от астрология. Баща ми вземаше уроци от Иван Антонов, той беше добър астролог и аз присъствах така и Иван намираше, че съм много способна по астрология. Баща ми се отказа, но аз продължих да взимам уроци. Като свърших гимназия отивам да питам Учителя какво да следвам. Много неща ме интересуваха. И Учителят каза: „Но нали учите астрология?“ Аз казвам: „Учителю, уча астрология“. „Но аз ще ви дам много книги, които имам.“ Но не Го послушах. В: Значи Той ви насочи към астрология. А: Да, да. И щеше да ми помогне, но. В: Непослушанието излезна по-голямо от желанието. А: Щях да стана добра астроложка, особено Учителят щеше да ми помогне. В: Вие правихте ли си вашия хороскоп? А: Имам, да. В: Коментар кой ви го прави? А: Аз го правих заедно с Иван Антонов. Но на времето го направих с фалшива рождена дата 29-и, а всъщност после като се размислих, мама казва, че съм родена на 28-и януари 1912 г. в Одрин. В: Той сега къде ви е хороскопа, във Франция ли? А: Във Франция. В: И кое е най-интересното от него, така като минахте вашия живот, така доста време от него? А: Какво да ви кажа, моят Плутон се намира в девети дом. И сега напоследък аз получавам една размяна срещу „Житното зърно“ с книги, с други духовни групи. Аз пращам „Житното зърно“, те ми пращат тяхното списание. Между тях получавам едни книги от Розенкройцерите, там има много астрологически данни въобще. И там има много интересно нещо, именно за Плутон. Казва се, че които са под действието на Плутон, те са отпечатани от съдбата за нещо, което са родени, че то си е съдба за тях. И понеже знаете, че в девети дом, там е религията и вече е отпечатано върху мен, че трябва туй да върша. И баща ми е също с Плутон в девети дом, почти във Водолей. В: А на вас какво ви е в 9-и дом? А: Плутон в Близнаци. В: А хороскопа на вашия баща къде е? Във Франция. А: Е да, във Франция.

6. СПИСАНИЕТО „ЖИТНО ЗЪРНО“ - „LE GRAIN DE BLE“ В: Сега вие с вашето малко списание ,,Le Grain de Ble“. А: Ами стават вече 30 години откак го издаваме. Баща ми до 1972 г. когато напусна Париж беше 85 г., възрастен. В: Вие пазите ли си броеве на списанието от всички години. А: Имам събрани даже съм напечатала една книга с първите 16 номера. Значи първите четири години „L'enseignement de vie nouvel du Maitre Beisa Duno - Peter Deunov“. Ще ви го покажа. В: Сега аз имам може би десетина-петнайсет от вашите. А: Така ли? От къде ги имате? В: Е, имам ги. Ще ви кажа: Борис ми ги е предал да ги пазя. А: Така ли? Защото само на Борис давам, на други не съм. В: Имам може би десетина, петнайсет години, но искам да ги имам всичките. А: От кои години. В: Не мога да ви кажа. А: А, не знаете. В: Може би от първите години, не мога да ви кажа, но имам 10-15 събрани. Искам да ги имам събрани така всичките, цялата поредица. Ще видя кои нямам и кои имам, за да може да ги събера. А: Засега някои от тях изчезнаха малко, понеже стана едно голямо наводнение, стана там където ги пазехме на склад. Въобще на запад всички тия списания, българските книги и така няколко номера ми се загубиха, останаха съвсем малко. Но ги правя в ксерокс-фотокопие, за да ги възстановя. В: По колко екземпляра от списанието ги правите? А: 600 правехме отначалото, за да ми остават така. Сега правя по-малко, защото остават. Първо ги правехме на ронеон нали, което струва много по-евтино. Сега вече това не се прави. Трябва да ги правя на фотокопие, но ни струват по-скъпо, че ще правя по-малко - 550 са, но пращам около 400. В: Изпращате ги на адреси? А: Абонати, но си плащат абонамента. В: Успявате ли да си покриете разноските или трудно. А: Успявам повече разноски да покривам, защото не плащам голям наем, нали. Но то е голяма работа. Вече 30 години по четири номера имаме в годината. Всяко зависи от дължината на беседата. Има беседи, лекции, разговори, резюмета, нали. От началото слагах материал, който ми даваше Борис Николов. Сега Борис не ги прави вече. Посланията на Борис се харесваха много. Те бяха хубави. И накрая спомени помествах някои така с Учителя, та и тях почвам да вадя. В: Тези спомени ви сте ги написали, от кои автор? А: Влад Пашов нали беше издал една тетрадка. В началото от него взимах, после сестра Паша имаше доста хубави спомени, та от нейните вземах. Свърших нейните. Борис ми беше дал от Елена Иларионова, които също са много хубави, него материал свърших и там поместих едно писмо на Казакова, което е хубаво също, като ги избрах много тъй в резюме, доста работи са казани. Сега почнах спомените на Елена Андреева. В: Да, те са нейните интересни. Аз съм запознат с тях. Аз съм работил с нея близо 20 години. А: Е, то има много повторения нали, но така избирам. В: Тя понеже ги е правила на прима виста тези неща. А: Но е интересно като се изработи ще стане хубаво. В: Защото тя ако ги беше направила преди 20 години по друг начин щеше да ги направи. А: Разбира се. А: Вижте какво е положението й. А: Да, намерих я доста отпаднала още от миналата година. В: Тя едвам издържа. А: Друго пише сега, което Учителят й е дал като задача, нали. Тя мисля, че е свършила тая книга - Спомени с Лулчев, нали тя е имала връзка така с него и после взе да пише с голямо уважение към баща ми, искаше да й разкажа някои работи относно това с Лулчев дето станаха съдружници за едно списание. В: Как стана точно тоя случай с Лулчев и с печатницата? А: Ами какво да кажа, много подробно знам, че Лулчев предложи на баща ми да се отвори печатница, да се печати там едно списание. В: Което Лулчев издава. А: Издаваше и едновременно баща ми имаше идеята да издава беседи на Учителя. И тъй като баща ми имаше къща, работилница, машини за плочи, той ипотекира всичко това в банката на Русев, той брат беше. В: Коста Русев. А: Това не знам, значи, че Русев, но другото име не знам. Е, да но пари трябваше да се плаща на работници, туй-онуй, а пари не влизаха от продажбите на списанието. Най-после фалира, фалира и банката всичко взе и работилници, машини, къщи. Останахме на улицата. Баща ми замина за Румъния и ние там отидохме. В: Колко години стояхте там? А: Две години, не повече. Там беше намерил други италианци. Не знам по какъв начин. Може от легацията да е влязъл във връзка с една италианска колония и там научи един нов занаят - изкуствен мрамор. И след туй него го привличаше Учителят, не можеше да седи повече. И се върна. И тука влезе във връзка с архитекти, инженери, предложи им: „Ето, нов занаят научих“. Те го познаваха като най-добрият предприемач. Веднага му дадоха работа, тогава се строеше университета „Климент Охридски“. Там той работи всички работи мозаечни, изкуствени колони, тези грамадни колони там зелени са от изкуствен мрамор. Всичко той е дал. Спечели доста пари, също работи на кино „Култура“ и още други големи здания и благодарение на това той можа да закупи пак същата къща и тука на Изгрева местото купи. Построи първо една кухничка и една стая, след туй друга тая. Тъй лека-полека тя беше на дълго сложена. И в тази работилница имаше доста работници, между които всички братя студенти, които идваха, на тях има даваше препитание. В: И беше цялата група от младежи. А: Младежи, студенти, всички между които Борис и там Георги Радев, Методи, Елиезер, но знам - много студенти около него, колкото знаеха работеха, вършеха работа колкото можеха, а баща им даваше една заплата, колкото да преживеят.

5. МИХАИЛ ИВАНОВ В ПАРИЖ А: Аз забравих, че имаше една група от тези ученици на Михаил, когато стана делото с Михаил там, че някои работи е вършил неморални може тъй да се каже, за които е бил обвинен и някои от неговите ученици се разделиха между които имаше една Людмила, една полякиня по произход. В: Те се разделиха понеже се разочароваха от него? А: Е, да разбира се, след като е бил в затвора. То се пишеше и във вестниците цяла година почти на първа страница, за магьосника Михаил и още за неморалните му действия, въобще групата му се разпръсна. През туй време Ярмила Менцлова беше там. Тя им преподаваше Паневритмията. Тя е била при Михаил когато станаха тия неща и тя разказа много подробности. И всичко това е било вярно, което се беше писало по вестниците. В: И тя какво разказваше, Ярмила? А: Какво да ви кажа, не искам подробности, но карали млади момичета да играят голи Паневритмия и между които избирал най-хубавата, уж да ги просвещава. И след туй избирал Михаил най-хубавата, за да я просвети още повече в леглото си. И тя сега Ярмила ми разказа, че полицията като узнала туй нещо, а в полицията имало също млади момичета, които работят като агентки, изпратили една от тях там да види дали наистина има такова нещо. Тя хубава сигурно е била и тя е влязла в тая група там на посветени и най-много просветени. Тя си сложила някоя дума в бележка и чрез други са я дали на свръзката. Тя изхвърлила бележката през прозореца. Прави се клопка от полицията. В момента хващат ги там, гдето се казва на местопрестъплението. В: Значи това, което сме чували тук в София всичко е истина, не е лъжа. А: Всичко е истина, въпреки, че казват, че то е лъжа, но Ярмила няма да лъже, нали? Плюс, аз срещнах случайно така една българка, която е била приятелка с тези адвокатите, които са го съдили и казва: „За съжаление всичко е вярно. Но истерични жени просто милиони ни плащат, за да го изкараме невинен.“ Той бяха го осъдили четири години, но седя две години в затвора и десет години имаше забрана да се връща в Париж. Той си създаде пак там група в южна франция и там изплува Бон фен. В: А, той образува тази група там понеже му е забранено да пребивава в Париж. А: След туй се върна в Париж и на секретаря каза, че са били лъжи, че това не е вярно. В: Той бил получил документ, че всичко било лъжа. А: Ами лъжа. Всичко около него бе лъжа, защото лъжата си я носеше в себе си. Около него лъжи излизаха, както че навсякъде се представя, че Учителя Дънов го е изпратил. Че Учителят предвидил, че в България няма да има условия въобще за учението и го изпратил нарочно той да разпространява учението. Това не е вярно. Той си е отишъл по свое начинание и все таки, гдето казва Невидимия свят, всичко ще превърне накрая на добро. Сега между неговите ученици има малко хора, които знаят, че е бил ученик на Учителя Петър Дънов. Други нищо не знаят. Има много книги неговите преведени на всички езици и изпратени на всички страни. Променя си името от Михаил Иванов и сега неговото име все таки е Омраам Микаел Айванхов. В: Аз знам, че той след заминаването на Учителя, 1947/48 г. се провъзгласява за Всемиров Учител. А: По-голям дори от Учителя. Даже излезна една книга напоследък половината на френски, половината на английски, която прочетох, но с разни такива индуски имена, че в някои манастири, в Тибет имало тайни такива предсказания, че през време на Кали Юга щял да дойде някой си е-е- е най-велик Дух, който най-най-високо е седял и който ще бъде от индуско произхождение, но ще се роди в странство и ще бъде задължен да стане Миров Учител. Сега дали наистина има такива предсказания намерени в този манастир, защото има много лъжи около него. В: Първо официално представяше ли се там за Всемиров Учител, че той е Всемиров Учител на йогите? А: Ами то е Учител на неговото братство и на универсалното бело братство. Той се наричаше Le Maitre de la grande Fraternite Blanche universelle. Така той сега минава. Затуй ние сложихме заглавие „Новото учение“ на нашето списание, за да не бъде същото. Даже напоследък имах една позната, българка, която получава списанието и която едновременно предаваше Паневритмия и йога и между нейните ученици също имало такива ученици на Михаил, тъй които са го хвалели като нещо голямо, с големи познания учител и тя сама поискала да провери. Отишла в Бон фен с мъжът си и поискала среща с Михаил. В начало така не я приели. Казали: „А, трябва да поседите тука поне петнадесет дена, че тогава“. Тя казала: „Ние сме за един ден. Ако искате приемете ни, ако не тръгваме си“. Накрая ги приел на разговор. Казва: „Той е един такъв, пълен с омраза към нас, българите, повече не го приемаме“. Едно говорил против Ярмила, против мене най-много говорил и между другото каза: „Ама знаете ли той е съвсем полудял“. Знаете ли какво е казал? Казал й: „Аз съм по-голям и от Христа“. Напоследък наистина успеха му го побърка. А: Сега се носят слухове, че Учителят го е пращал в Париж да му продължи учението. Говорих с Елена Андреева и тя ми каза, че Учителят направо го изпъдил от тук, понеже той е ухажвал младите сестри, гледал им е на ръце, галил им ръцете, прегръщал ги, после им правил хороскопи и им ги разглеждал и давал обяснения в стаята му на леглото. Учителят затова му бе казал пред всички: „Идете във Франция и Англия да вършите тия работи“. Той го е пъдил, за да не му пречи тук. И затова му съдействувал да се махне от България. А пък сестра Амелия Надзор ми разказа за една случка още в 1922 г. Тя е била в Търново на събора. Преди събора Михаил Иванов и Кръстю Христос са на вилата в лозето. Разпространили вестта, че са преродените Св. Кирил и Методий. Тя също се подлъгала както и останалите и им повярвали. Съобщили на всички, че ще се молят и постят. Затворили се в една стая. Минали три дни - изобщо не излизат навън. И тя ги съжалила, сложила в две чинии ядене, хляб и плодове и решила да им занесе. Тропа на вратата, никой не се обажда. Втори, трети път тропа. А пък те забравили да заключат в този час вратата. Влиза тя в стаята и какво да види. От стаята има друга врата към север която води към едно килерче, където се пази храната за събора. Те си заврели главите в този килер и с ръце лапат ли лапат. Тя като видяла това от изненада изпуснала таблата на земята. Чуло се трясък. Онези втрещено я гледали и нищо не могли да кажат. Излиза тя навън и разказва на всички. Всички виждат лъжите. Учителят нарочно е оставил да се развият нещата до там където всички да видят лъжата. И сега с Михаил ще стане същото. Ще дойде време, когато всички ще видят лъжата. Но още не е дошло това време. А всеки, който влизаше в неговото братство, задават му се въпроси, прави се специален картон с отговори, взимат се 2 снимки - едната за картона, а друга се слага в специален албум. Така той има снимки на всички ученици, за да ги намагнитизира с неговото учение. А това е работа на Черната ложа. Имаше такива книги. Върху магия има всякакви книги. Но си служеше с тия методи. Аз помня като отидох във Франция седем години след туй не съм идвала в България. Първата година като дойдох беше края на август и Методи Константинов веднага ме завежда на Рила, веднага построява палатка. Там бяха останали само Борис Николов, Мика (Мария Тодорова) и брат Боев беше и Методи и веднага ме разпитват за Михаил. Все за Михаил питат какво е станало. Той в туй време беше още в затвора. Нищо не знаех, но може би под впечатление на това сънувам през нощта ама толкоз ясно, все едно, че съм го сънувала вчера. Даже сега не си спомням сънищата. Сънувам, че съм в една подземна стая, хубаво мебелирана иначе - с фотьойли, туй-онуй, прозорци няма. Само две врати изток и запад или север и юг, не знам. Седнала съм така наблизо до стената в един фотьойл и виждам, че се отворя вратата, един негър, хубаво облечен иначе, елегантно, висок, повечето негри са високи, така стройни. Минава, прекосява стаята и излиза от другата врата. Но тъй, все едно, че ме няма. Втори, трети, четвърти - все негри. Най-после седмия, в него вече се стреснах и се изплаших, с един нос така като орлов, от очите му червени пламъци излизат. Без да се обръща, казва: „Не работим зад Михаил“ и излезе от другата врата. Сутринта разказвам това на Борис и Боев, а Боев каза: „А, това за тебе беше откровение, не е сън“. И така е, те работят за него, като имаш някоя слабост казва, той те хваща там. А той понеже беше Много амбициозен, щестлавен и алчен за пари, затова работи с тези методи на Черната ложа. В: Да, това е пророческо видение. Сега аз съм слушал, че има доста той последователи в Канада, Африка, Европа. А: Има, има, навсякъде има последователи. Разбира се, защото не им дава нищо лошо, взима най-хубавото от Учителя и други учения. Лошо не ги учи на лошо, разбира се, затуй има последователи. В: Значи на мен ми е чудно, че при него има две неща. Първо, че той досега не е превел нито една беседа, не е издал нищо от Учителя. А: Е, не, нищо. В: Това е най-интересното. А: А той искаше да сложи ръка на всички беседи от Учителя. В 1957 г. идва Стела Белмен, не знам дали знаете това. И тя тогава просто раздвои братството. Щото може би сте чули, че Антов един ден е бил Боев, бил го по главата. Защо? Защото Стела искаше брат Боев да пише официално писмо, че Учителят е изпратил Михаил във Франция. А Боев отказа разбира се. И тогава Антов би един физически слаб човек както ви казах. А за Стела тя си служеше с други методи, просто като хипнотизира Антов да иска Боев и той, Боев да пише. И тъй като Боев отказа, взе, че го удря с бастун по главата. И искаше повече от туй, просто братството да даде на Михаил всички права върху издаването на беседите. Добре, че не направиха. Той щеше просто да сложи ръка. Нито ние, нито който и да е нямаше да има право да превежда. А той сам нямаше да превежда. Боев изяде боя, но спаси Словото на Учителя от една голяма кражба.

4. ПЪРВАТА ГРУПА В ПАРИЖ В: Сега друг въпрос. Сега фактически вашият баща е първият, който превежда Словото на италиански и го прехвърля там. А: И го прехвърля в Италия, именно на тази група Родово, особено получавал и тия преводи. Така стана връзката след като отиде Ромоло във Франция. Тъй продължи баща ми да поддържа връзката, да изпраща преводи и след като тука се напечатаха тези книги на френски „Учителят говори“, „В Царството на живата природа“ и „Живота за Цялото“, преводи от сестра Маркова и Георги Радев в София. Те са пращали цели пакети там да ги продават. И той вече беше си създал група, нали благодарение на тия лекувания по природен начин и сеансите спиритически, така че бе доста голяма група. По едно време стотици бяха. В: Това в Италия? А: Не, в Париж. В самият Париж. И така първите ученици на Учителя се създадоха в Париж чрез тия книги. Баща ми 1937 г. отиде там, кой месец точно не знам. Юли ли или началото на август или може би по-рано. Не знам точно. Юни, юли. И там този човек, италианец Ромоло казва: „Ето, има още много, които са прочели книгите и ще се радват много да се запознаят с един ученик на Учителя“. Покани той тези хора, които се интересуваха, баща ми говори, показа портрети на Учителя между които се намираше тази жена Карден, след туй и Сабсай, които са идвали в България 1938/39 г. Там беше и Стела Белмен. Тя веднага се вдъхнови и каза: „Аз сега имам отпуска и ще дойда непременно в България да се запозная с Учителя Петър Дънов“. Баща ми казва: „Аз заминавам, но ако еди кой си ден се намираш във Венеция на пясъка Маркопи до колоната ще те заведа в еди кой си час след обед, 3 часа“. И там беше тя и дойде с него в София 1938 г., запозна се с Учителя и така тя всъщност се запозна с Учителя чрез баща ми. След туй трябва да е било август месец Михаил Иванов узна, че има вече група ученици в Париж. А той винаги е имал желание тъй да проповядва туй-онуй. Поискал от брат Боев адреси, които брат Боев му дал, август месец 1937 г., както и препоръчително писмо до г-жа Карден. И там като отиде бе лятно време, още нямаше никой. Там вече Тошо Симеонов ми разказваше, че е бил там по туй време. И казва: „Отивам там в Тюлери, казва се едно място, градината Тюлери. Виждам нашият Михаил седнал на една пейка така замислен“. „Абе какво има?“ „Е, казва, дошъл съм тука, имам адрес, но никой няма, а парите ми се свършиха. Ако и утре няма никой ще бъда принуден да се върна в България.“ Но тъй се случи, че намира на другия ден едни от тия хора, които също търсеха мадам Карден, която е била във връзка с доста духовни групи. И тя покани така хора, които знаеха вече за Учителя, представа им Михаил и казва: „Ето един ученик на Учителя дошъл“. А той умееше тъй да говори, беше представителен също така, хареса се и така се създаде групата на Михаил отначало. Благодарение на Карден, която го приела за първи път. В: И по-нататък как се развиха отношенията? А: За кое? В: Там между вашата група, защото съм чувал, че имало няколко групи в Париж, които не са били в добри отношения с Михаил. А: Как да кажа, групи не може да се каже, че е имало никакви. В: Не като групировки, но като групички, които са работели. А: Всъщност голямата работа я е правил баща ми. Баща ми, който е почнал да превежда на френски език беседи. В: Кой превежда? А: Кои беседи? Ами не томчета не се превеждат нали, а отделни беседи, избрани. Избираха, както и аз продължавам да избирам. Чета, чета и когато намирам, че са по-подходящи, с по така концентрирани мисли.

3. ПЪРВИ ГРУПИ В ИТАЛИЯ В: Какви опити са правени за превод на Словото на италиански? Превеждано ли е нещо? А: На италиански много неща е превел той. Почнал не знам от коя година и е пращал в Италия на различни адреси, които е имал и между които и този италианец Ромоло Мантовани, който се казва ,и на него пращаше. След туй там в Италия се правиха едновременно такива сеанси, спиритически сеанси, работеха с медиум, имаха много добър медиум. И тоя медиум ето как се запозна с Учителя, то е интересно също. Тя, медиума ми е разказвала лично. Лучия се казваше тя, била е 17-годишна. И тя присъстваше на един конгрес в Торино, пак от разни духовни групи дошли от всякъде. И казва: „Аз бях много срамежлива. Виждам зад един младеж една фигура като слънце блести с бели коси до раменете, с бела брада и като се свърши тоя конгрес, въпреки че бях много срамежлива, но толкоз беше хубава тая фигура, че отивам към него и казвам: „Вие трябва да имате някой си дядо, прадядо ли от рода, който трябва да е бил като светец, мъдрец.“ „Защо?“ „Видех го, Той е с бела коса дълга, до раменете, бела брада, ама така просто свети.“ „А, вие виждате Учителя Петър Дънов.“ „Кой е Той?“ „Ами имам превод Неговите беседи, които ми пращат от България, имам под мишницата, затуй го виждате.“ Тя го помолила тогава: „Моля ти се, дай ми да ги прочета“. „А не, те са ми единствени, не мога. Давам ви адреса за България, пишете им, ще ви изпратят“. И така тя за първи път се запозна с Учителя чрез видение. В:Тя как се казваше? А: Лучия Пиято, мъжът й е Пиято. И там бяха принудени да напуснат Торино, а този Мантовани е бил техен приятел, заедно са правили сеанси и след туй той е останал без работа и той отишъл в Париж временно. Те го поканили да остане и така лека-полека се създаде тяхната група. Тя работи като медиум, дава съвети за лекуване чрез метода на Луи Куне ако го знаете. В: Тази група в Италия колко време просъществува? А: А те са напуснали Италия 1934-1935 г. Аз бях 1936 г. при тях и там е интересно също. Тя имаше, тази медиумка дъщеря, която умря и тя толкова бе потресена от това, че само плаче и тогава загуби това, тази способност на медиумство. И аз тогава - 1936 г. отидох във Франция, баща ми беше писал на тоя Ромоло Мантовани: „Ето дъщеря ми ще дойде, ако обичаш да отидеш на гарата да я посрещнеш“. И той още на гарата ми казва: „Ето още тази вечер ще направим един сеанс. Може би ти като идваш от Изгрева, там Учителят може да помогне, тя пак да си възвърне тази способност. Аз за първи път присъствах на такова нещо. Не знаех, накара ме да седна до нея и наистина този техния ръководител се яви. Веро се казва. Присъствуваше една двойка адвокат - той, а жена му бе болна от туберкулоза с две каверни. И той, Веро се явява и казва да прави тази баня от Луи Куне и едновременно да пие хума. Да я лекуват с това много дълго време. В: Кой се явява на спиритическия сеанс? А: Ами един техен ръководител, Веро, ама който просто много хубави послания дава, като че ли Учителя говори, все върху основата на Любовта.

2. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ А: Като млад баща ми в Италия чел окултна литература, в която се пишело за великите хималайски учители. Това му дало подтик да тръгне от Италия за Индия, та накрая отива в Пловдив. Но баща ми се запознава в туй време с един брат, който му дава една беседа да чете. Тази книжка е „Кротост и смирението. Електричество и магнетизъм. Мъчението“ от 22.01.1920 г. Той я прочита тая беседа, вдъхновява се и казва: „Искам да видя тоя Учител!“ „Е, казват, Той е в София.“ Идва в София, запознава се с Учителя и свършено. Невидимият свят така го упътил, че намира истинския Учител. Ни Америка, ни нищо, остава в България. В: Нещо по-подробно да е разказвал за първата среща с Учителя? А: Не си спомням. Не ми е разказвал. Е, сигурно му е направило голямо впечатление, за да отложи всичко, да остане, нали? Той въобще търсеше един Учител. И после почва да чете беседи. Идва в Италия, взима ни и ни довежда всички в София. И за първи път и първото нещо било да ни заведе - децата при Учителя в 1922 г. ли е било, есента ли на ул. „Опълченска“ 66. И там имаше една леля Надзор, леля Дафина, Асен Арнаудов ако сте чули - артиста. Деца бяхме, той е някоя година по-възрастен. И тогава Учителят създаде тогава тази песен: „Блага дума“. После Учителя я даде в Общия окултен клас и леля Дафинка им я пееше и така са я научили. (Виж. Общ ок. клас II год, 6 лекция от 5.Х1.1922 г. стр. 25-26). На всяко едно от децата даде по един стих, подходящ на характера, на това, аз не си спомням на мене кой стих е дала, от тая песен. В: Но тая песен Той създаде пред вас? А: Пред нас я създаде. В: Свири на цигулката? А: Така чука, не свири, но чукаше на струните и на всеки един така ни накара да изпеем, но ни диктуваше, това помня. Тогава създаде тази песен. В: Той диктуваше думите, така ли? А: Думите и мелодията. В: Ето, това никой досега не знае как е създадена тая песен. А: Тая песен тогава я създаде, благодарение на всеки един от нас и ни я е дал според характера, нали? Тогава ми беше първата среща с Учителя. Бях дете. В: Вие учихте тука в София. А: Италианско училище имаше. В: Аз си спомням, всички, които са ми разказвали, възрастни приятели, в ония години когато се отваря Школата - 1922-1923 г. казваха: „Ние бяхме студенти и благодарение на Бертоли успяхме да оживеем. Той даваше препитание“. А: Работа им даваше, така е. Да, той имаше работилница голяма и всички тия студенти, колкото знаеха да работят, но все им даваше една малка заплата нали, колкото да се препитават. После той бе от първите, когато се закупиха места тук на Изгрева. В: Какво знаете за тия места в ония години? За купуването на местата? А: Е, то някои от братята по-заможни са купили. Но става въпрос и Учителят казал да се купят много повече „всички места до линията“ да, до линията. Помня, че баща ни ни водеше децата. В Подуяне имахме къща. Та от Подуяне пеша чак тука на Изгрева ми се виждаше много далеч. В: Спомняте ли си нещо да ви е разказвал баща ви по ония години, така някоя опитност негова с Учителя? А: Не, той баща ми не говореше много по тия опитности. Беше все таки много редовен на беседа, на всички беседи. И пълни, пълни с молива си така малки тетрадки. Той както чуваше (слушаше) беседи ги превеждаше на италиански. Винаги на италиански. И рисунки хубави създаваше. Беше надарен човек.

АНИНА БЕРТОЛИ (28.01.1912-2.07.1989) 1. НА ПЪТ ЗА ТЪРСЕНЕ НА УЧИТЕЛ Вергилий Кръстев: Кажете трите имена на баща си. Анина Бертоли: Карло Алфиеро Петро Бер. Само че в Италия няма три имена, та е Петро Бер. Той е от Удине, от тези страни, които се освободиха през 1918 г. В: Коя провинция? А: Виваро се казва. В: Коя част на Италия? А: Към източната част от Триест нататък. Тя беше до 1918 г. под владение на Австро - Унгарците. След 1918 г. се освободиха, но те са си италиански род. Бертоли е италианско име. В: Баща ви от къде идва? От кой род? Майка ви? А: Баща ми е от много добър род. Неговият баща беше кмет. Баща му беше чиновник в една банка-счетоводител. В: А майка му как се казваше? А: Майка му, много мешено. Майка му беше италианка, може да се каже от царски род. Майката на майка ми беше от фамилията Карагеоргьович, черногорско. В: От Черна гора. А: От там е бабата на майка ми, беше принцеса. Тя леля ми познава цялата тая история. Аз толкоз не знам. В: Как се казваше майка ви? А: Майка ми Лучия се казваше. В: Баща ви кога е роден? А: В 1887 г. на 26.януари. В: Хороскоп имате ли на него? А: Правихме да, правихме. В: Случайно имате ли го запазен? А: В Париж. Тука нямам. Той е Водолей, има много планети във Водолей - 9.дом. В: Той прекарва къде? А: Там където е Виваро, мисля точно там е живял. Когато бил 7-годишен като видение или на сън му се сторило, че пада от някаква звезда от Вселената, пада, пада и най-после се намерил на земята и взел да плаче, плаче и майка му идва и му казва: „Какво има, фиер, защо плачеш?“ „Ами паднах, паднах от някъде.“ Сега навярно някой дух се е вселил от някъде и той слезнал на земята. След туй е следвал във Венеция приложни изкуства, главно венециански мрамор. След туй войниклъка, след туй отиде в Германия и там може би е научил също мрамор, гдето се правят стълбите и т.н. мозайки. После колко годишен е бил, сигурно към 24, пожелал да отиде в Индия да търси истината. Нали тръгнал в онова време трябва само билет да си платиш. Няма паспорти, няма нищо. Стигнал в Цариград, свършили му се парите. В: Аз чух, че той тръгнал да търси Христа, да търси Учител. А: Да търси Учител. В: Той фактически имал вътрешен подтик. А: Подтик, разбира се. Да тръгне за Индия така трябва да имаш вътре в себе си нещо, което да те кара. Вътрешен импулс е имал. Стигнал в Цариград, свършили му се парите, отишъл на един площад такъв, на който предлагат работа и работници, които търсят работа или пък предприемачи, които търсят работници и един важен човек минавал от човек на човек и питал ти какво правиш, ти какво правиш и като стигнал до баща ми попитал: „Ти какъв си?“ „Италианец.“ „Какво правиш?“ „Аз работя венецианска мозайка.“ „О-о-о, от Бога си ми изпратен. Строя черква и ми трябва точно такъв човек, да ми прави иконите и картините с мозайка.“ А баща ми това е завършил в Италия. И там работи, на времето се плащаше със злато монети, големи златни. Там се запознал с един италианец. На някакви си празници било. „Виждам, че ти си сам, нямаш познати. Чужденец съм. Аз ще те водя в моето семейство, жена ми е италианка, там знаят италиански. Тъй да прекараш по-приятно времето.“ Отиват в туй семейство, а там е майка ми. А майка ми била 16- годишна. А пък имала много хубав глас. В: Това е в Цариград? А: Не, в Одрин. От Цариград в Одрин там го завежда този италианец, който бил женен за по- възрастната сестра на майка ми. Майка ми имала чудесен глас. Казали й: „Я изпей на този чужденец италианска песен“. И така майка ми пяла и по тоя начин станала връзката между тях. Те се оженили и аз съм родена първа. Аз съм родена 1912 г. точно когато е била войната между България и Турция и Гърция за Одрин. Известно време Одрин е бил български, навярно тогава съм се родила, но след това турците превзеха пак Одрин и изпъдиха всички чужденци. Аз съм родена на 28 януари, вечерта. Не знам точно часа. Майка ми каза вечерно време, но колко часа не знам, въпреки че в кръщелното ми е писано 29-и, но тъй като съм родена вечерно време сложили ме на 29-и. Всъщност съм родена на 28, майка ми разправя неделя било, някаква сватба гледала цял ден през прозореца и така вечерта съм се родила и след това турците превземат Одрин и всичките чужденци къде, къде да отидат. Майка ми казва: „Имам баба в Пловдив, която има много познати“. Тя пък е била гледачка на кафе, но много добра. Даже Коларов министър на времето е ходил при нея, за да му каже нещо за бъдещето. И по-нататък тръгват за България, за Пловдив. Казват за тази моя баба, че министър Коларов даже в неговите спомени пише за тая баба Теофану, която му спасила живота. Щото той чувствал, че нещо става така. В: Кой министър Коларов? А: Е, не знам точно кой е. Нали това е времето на 1912 г. В: Значи баба Теофану. Тя българка ли е била, гъркиня ли? А: Не зная, може би нещо гръцко има, но мъжът й е бил свещеник, български свещеник. И тук ще разкажа как у баба Теофану е дошъл този министър да му гледа на кафе и тя казала: „Не се връщай вкъщи, там те чакат, ще те арестуват“. И той я послушал и така си спасил живота. Наистина са го чакали. И тази баба имала много познати, ходили са при нея да си гледат на кафе. Запознава баща ми с архитекти, инженери. Там се настанява. Добре, но войната идва, родили се още деца на майка ми: още един брат, който е в Италия. Той се казва Пиетро Бертоле - инженер, сега живее в Новара, роден в 1913 г., 16 юли, и сестра ми Мариета 28 август 1916 г. Имам и един друг брат, който се роди 20 години след туй. Той е в Швейцария сега. В: По-нататък семейството къде отива? А: След това до войната той е в Пловдив. След туй майка ми се разболява, баща ни ни слага в едно сиропиталище, след това ни завежда при родителите на майка ми, след туй с майка ми заедно ни заведе в Италия при неговите родители. Там мисля две години сме седели. През туй време той е в България. След туй един негов приятел-съученик му пише: „Ела в Америка, ще станем богати, ще работим заедно, милионери ще станем“. Баща ми приготви паспорти вече всичко от Бургас да дойде в Италия да ни вземе и да тръгнем в Америка.

8. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ Изгрев, 24.Х.1941 г. Любезна сестро Люба Хаджиева, Получих писмото ви. То ме много зарадва, понеже е пълно с възторг, с висок полет и светлина. Колко беше красиво, че вие дойдохте на екскурзия до Витоша. Вие имахте случай на Изгрева и горе на планината да преживеете мигове на рая! Раят - това е състояние на душата, не място. Тия мигове са предвкусване на Великото, което Бог е приготвил за човека. Всъщност пробудената душа, истински пробудената душа е винаги в едно райско състояние. Той чувствува винаги красотата на Божието присъствие на всъде, той чувствува, че Любовта на Бога прониква на всякъде и че ние сме потопени в нея. И затова той живее във Вечната радост! И едночкото му желание е да посочи и на другите красивия път, който води в Царството на Вечната радост! Днес Учителя говори в Младежкия клас между другото следното: „Всеки ден известно време да размишляваме за Рая!“ Той каза, че раят е място дето царува Любовта. А Божественият свят е място, дето царува освен Любовта още и Божествената мисъл! Напоследък Учителят каза да общуваме с природата и че това е необходимо за събуждане на божествените сили на душата! И наистина, колко е красиво човек да се сприятели с потоците, реките, цветята, тревите, скалите, небето, облаците, планините, въздуха, светлината, слънцето, звездите! Във въздуха човека да вижда диханието на Бога; също и в светлината. Тук ще ви изложа някои мисли от беседите и разговорите с Учителя: „Вие имате всички възможности в себе си, обаче не ги познавате. Не познавате себе си. Хората остаряват, понеже не обичат. Човек всеки ден трябва да изприда по един тънък конец - по една хубава мисъл. Човек, който може да изпреде един тънък конец, може да направи и дебелото въже, понеже всички дебели въжета са съставени все от тънки конци. Новият начин на работа е от любов. Степента на съзнанието определя интензивността на любовта. Хубавото се ражда в противоречията на живота. Любовта е нещо единно: ще обичаш целия свят; ще виждаш Бога във всичко! Ние можем да се занимаваме само тогава, когато умът ни е свободен от дрязгите на света и е свързан с висшия божествен свят. Човекът, който иде, ще превърне всички отрови в сладки плодове. Сега трябва да се върнем в рая на любовта.“ Хората са в рая и не знаят, че са в рая. Хората са щастливи и не знаят, че са щастливи. Вие пишете в писмото си, че имате желание всичкия си живот да посветите в служба на Бога! Това осмисля живота. Това внася красота в живота. Човек като пръска около себе си Любов, той работи за Бога! Като пръска около себе си светлина, той работи за Бога. Нима цветето не работи за Бога, нима цветето не изпълнява своята мисия, като пръска своето благоухание наоколо си? Вие дойдохте на Витоша. Сега ви пожелавам да дойдете с Учителя на Седемте Рилски езера и на Мусала! Хранете тая мисъл в себе си! Какви свещени места има горе на Рила! Каква чистота там, каква неземна атмосфера има там! Ето още няколко мисли от беседите на Учителя (от най-новите беседи и лекции): „Всякога положението на човека в живота се подобрява, когато изпълнява Волята Божия! Като ти дойде човек на гости, ти считай, че Господ ти е дошъл на гости. Всички велики хора на миналото са сега тук на земята и работят. И благодарение на тях светът върви напред и ще върви напред. Постоянно трябва да се храним с храната на Любовта. Ако аз Бога не обичам, никого не мога да обичам. Всички противоречия на земята носят Божие благословение. Любовта е врата за намиране на Мъдростта и Истината. Кажете така: „Благодарим Ти, господи, за хубавия ум, който си ни дал, за доброто сърце, което си ни дал и за хубавото тяло, което си ми дал. Светът се нуждае от разумни работници. Блажен е онзи човек, който е израз на Бога и служи на Бога“. Поздрав до всички братя и сестри. Поздравлява ви целия Изгрев. И всички изгревски треви, цветя и дървета ви пращат своя поздрав и ви казват: „До скоро виждане“. С братски поздрав: Б. Боев Изгрев, 18.XI.1941 г. Любезна сестро, Получих картичката ви и се зарадвах много от нея, понеже тя показва ,че вие имате желание да се занимавате с музика. Тук пък се потвърждава един закон: Че когато човек влезе в Божествения път, у него се заражда едно велико желание да учи. И вашето желание да учите цигулка показва, че Божественият подтик във вас работи! Говорих с Учителя по това. Изложих му всичко, както ми пишете. Той каза: Вие да решите това, по вътрешно ръководство, по вътрешен глас. А това е красиво. Значи Той счита, че вие можете да слушате вътрешното ръководство. Новите ритмични упражнения, които Учителят даде това лято, а именно „Слънчевите лъчи“ - сега се печатат и скоро ще ги имате. Печатът се и съборните беседи. Колко е красиво човек да вижда всички други хора не както обикновено ги виждаме, но озарени в една Божествена светлина, която да изпраща самият той. Как тогава целият свят ще стане за него красив и той ще живее в рая. Учителят каза, че епохата наречена Кали-Юга или тъмната епоха изтича в 1942 г. и тогава почва зазоряване на епохата Сатия-Юга или светлата епоха. Това ще бъде придружено с една промяна в човешката Сатия душа: Космичната любов ще почне да разцъфтява в нея! Тук ще ви изложа някои мисли от Учителя от последните беседи и лекции, и разговори с него: „Ако изхвърлите от вас всички други желания и оставите само любовта, то всичко ще бъде възможно за вас. И даже ще се издигнете 4 сантиметра над земята и ще ходите по въздуха - левитация. Не мисълта ражда Любовта, но Любовта ражда мисълта. Много е важен следният закон: Това, което обичаме, постигаме. Щастието е в любовта към Бога! Ти живееш, значи Бог те е възлюбил. Този живот, който Бог ти е дал, прояви го спрямо другите. Пожелай животът на другите да бъде такъв, какъвто искаш да бъде твоят. Всеки ден трябва да се стараем, по който и да е начин, да възприемем любовта и по който и да е начин, да я проявим! Каквото и да стане, да кажем: „Бог е добър!“ Каквото и да говорим, животът без любовта не може да се осмисли. Любовта трябва да стане подбудителната причина на нашите мисли, чувства и постъпки. И тогава ще разберем, че Бог е Любов! Това е наука: Да се научим да служим на Любовта, да се учим от нея! Тя да ни бъде учител и ние да бъдем ученици на Любовта днес и за години напред. Смисълът на живота е да те обичат и да обичаш! В любовта всичко е възможно, но не изведнъж. За нея няма нещо невъзможно. Страданието дава учение, а всеки, който служи на Душата си, приема Радостта!“ Пожелавам ви всеки ден да преживявате едно вътрешно състояние като слънчев изгрев! Пожелавам ви всеки ден да преживяваш едно божествено състояние, всеки ден да виждаш нови цветя във вашата градина! Поздрав от всички братя и сестри: Савка, Георги, Еленка, Стойна и др. Поздрав до вашите домашни и до всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев Изгрев, 24.XII.1942 г. Любезна сестро Люба Хаджиева, Получих двете ви писма. Тъкмо се канех да отговоря на първото ви писмо. Понеже, второто, последното ви писмо е по-бързо, то сега ще отговоря на него веднага, с първа поща, а след това ще мога да отговоря по-нашироко и на предишното. Щом получих последното ви писмо, което съдържа писмо и до Учителя, аз отидох при Учителя и му предадох вашето писмо. Той го отвори и го прочете пред мен и ми каза да ви отговоря следното: Да не си напускате чиновничеството! Вие питате дали да напуснете чиновничеството и да се установите на работа при един брат. Да не го правите! Не е време сега за това! Нека да си запазите това положение, което сега имате! Зимно време не се правят къщи, каза Учителят, нито се гради зимно време, а се живее в съградена къща. Не е време за напущане сега на тая работа, която сега работите! Оная работа при онзи брат не е сигурна и не е за предпочитане. В следующото ми писмо ще имате подробен отговор на въпросите, които повдигате в предпоследното си писмо. Да ви зарадвам с една новина: Сега се печатат и до Нова година ще излязат от печат „Слънчевите лъчи“ - новите гимнастически упражнения, които Учителят даде това лято. Ще ги получите. Тук ще ви изложа някои мисли от последните беседи и лекции на Учителя. „Новата любов иде сега в света, за да се запознаят хората един с друг. Светът ще мине през големи противоречия, но вие да не се смущавате от това. Запазете пълно спокойствие и вяра при днешните събития. Ще знаете, че Бог ще превърне всичко на добро! Гответе се за работа! Ако изпълняваш Волята Божия, няма да умреш! Щом станеш в хармония с Бога, ти си в хармония с цялото Битие. Това състояние наричат космическо съзнание. Без любовта не могат да се добият красотата и свободата. Не можеш да срещнеш един човек и да го обичаш, ако не те е обичал. Ако човек се научи правилно да обича и правилно да люби, той ще се подмлади!“ Поздрав сърдечен от сестри Савка, Еленка Григорова, Стойна, брат Георги Йорданов и всички други. Пожелавам ви всичко добро: преди всичко растеж и постижения във великия Божествен път - в пътя на Светлината! Поздрав до всички братя и сестри! Живота става красив и поетичен когато ценим всички безбройни блага - малки и големи - с които ни е обградил Бог! С братски поздрав: Б. Боев Изгрев, 27.март 1942 г. Любезна сестра Люба Хаджиева, Хиляди поздрави от Изгрева! Вашето последно писмо пред 22 март, ме зарадва. Трогнат съм от вашата поетична творба: „Пролетна мелодия“. Тя издава във вас поетичен талант. Продължавайте да работите в това направление! Защото Учителят казва така: „Служенето на Бога е в това, човек да развие дарбите, които Бог е вложил в него“. Тая ваша творба, аз ще я запазя като чудна поезия. По случай 22 март ви пожелавам да пребъдва душата ви във вечната пролет и да постигнете всичко това ,което образува свещен копнеж на вашата душа! Ето, днес се чувства пролетта. Една жива сила изпълва въздуха! Но, както казва Учителят, идва вече пролетта и в човешките сърца, както и в цялата култура! Иде една пролетна култура на земята! Напреднали същества, Светли Същества слизат на земята днес, за да организират новата култура! Преди няколко дни Учителят каза така: „Когато изпаднете в обезсърчение, спомнете си някои красиви минути из вашия живот. Някои светли спомени, някои светли мигове и картини, които сте видели и преживели; те живо ще възкръснат във вашето съзнание и тогава веднага ще добиете подтик, радост и нови сили! Например, вие си спомнете вашите дни, прекарани на Витоша миналото лято или пък на Изгрева! Възкръсването на такива възвишени спомени, наистина дава крила на човека! Но тия думи на Учителя имат и по-мистичен смисъл. Да си спомни човек онзи живот, в който е бил потопен преди да се роди! А той е бил в една велика реалност, живеел е сред ангелите! И споменът от този велик живот, в който той е участвал, поддържа неговия свещен огън! Прави сте, че сега при тия условия не ви е възможно да бъдете учителка, понеже сте нужни там! Но вие турете тая идея за учителствуването в сърцето си и бъдете с надежда за нейното реализиране! Хранете тая идея в себе си! Щом храните тая идея в себе си с постоянство, то ще се създадат условия за нейното осъществяване! Вие питате в едно от писмата си за значението на следната мисъл: „Ученикът трябва да бъде свързан със законите на живата природа и с божествените закони“. Всъщност, природните закони са също божествени, но като се каже „природни закони“ в тесен смисъл се разбират повече законите на физическия свят, а под „божествени закони“ се разбират духовните закони. Но не може да се тегли граница между едните и другите, защото идат от един и същ източник. Горната мисъл може да се изясни така: Ученикът трябва да изучава живота, целокупния живот - фактите, силите, законите както на физическия свят, така и на духовните светове и да се съобразява с тях - да не ги нарушава, защото всяко нарушение води към ненужни страдания. Един пример. „Например един основен закон гласи: ти си в хармония с целия всемир и получаваш сили, подкрепа от цялото, когато твоите мисли, чувства и постъпки са в хармония с Божията мисъл, Божиите чувства и Божиите постъпки и имат предвид благото на всички същества, на Цялото, а не само твоето лично благо!“ После питате за значението на думите: „Не лъжи, не съди, не убивай, не прелюбодействай, не кради!“ Вие сте права, че тия думи имат не само външно, но и вътрешно значение. Например, когато човек извърши една неправда, едно нарушение и се оправдава в себе си и се извинява чрез външните условия или хвърля вината на другите хора, това е пак лъжа. Или за съденето: Ако човек констатира някой лоши черти у другите и затова понижава тия хора в своето съзнание, той вече ги съди, защото той трябва да има връзка с Бога, който живее в другия и да счита, че същият човек в другия, е Божественото. Също така, когато човек забележи някой недостатъци в себе си и казва: „От мене нищо няма да излезе“, той съди Бога в себе си и затова е на крив път! За думите: „Не убивай“. Тук не е въпросът само за обикновеното убиване. Например, когато човек има една хубава, божествена мисъл, когато е във възторг от едно божествено чувство и ги отстрани и им изневери, това е пак един вид убийство! Или думите: „Не прелюбодействай“. Когато човек живее за един висок идеал, когато работи за една светла, възвишена цел, когато желае да се изкачи до Светли слънчеви върхове на Духа и показва пътя за там и на другите и когато стъпче тия свои идеали и тръгне по обикновения път на дребнавото и низкото, това е прелюбодейство! Думите: „Не кради“. Човек трябва да знае, че нищо не е негово, а всичко е само на Бога? И ако той счита, че той сам е собственик на това или онова, той пак върши един вид кражба. И даже дарбите, талантите, които има, ако ги преписва лично на себе си, а не на присъствието на Бога в него, това е пак един вид кражба. Нали помните онова място в Стария Завет, дето се говори за Мойсей, как изкарал вода от една канара за евреите в пустинята и им казал: „Аз ще ви дам вода“, а не прославил Бога, не казал: „Бог направи това“. И затова той не влязъл в обетованата земя! Друг смисъл на думите: „Не кради“. Всичко, което човек има, трябва да го употреби за служене на Бога, за Славата на Бога, за общото благо. Всички свои таланти, знания, дарби и пр. И ако ги употребява само за свои лични цели, то е пак един вид кражба, защото тия сили и дарби са от Бога! После, вие питате за методите на самообладанието. Учителят е говорил често по това. Той казва, че най-важния метод за самообладание е да имаме будно съзнание, връзка с Бога, съзнанието ни да е изпълнено постоянно с космичната любов! С един висок идеал. И тогава всяко нещо, което при друг случай би ни изкарало от търпение, сега за нас ще изглежда за тъй маловажно, незначително и дребнаво в сравнение с Великата Идея, за която живеем! Сестра Ана Венкова идва на Изгрева и говори с Учителя. В къщи тя преживява голяма трагедия, понеже нейните домашни тук искат тя да се откаже от вегетарианството и да не посещава Изгрева. Учителят й каза да бъде твърда. Тя каза, че ви познава добре. Писах на сестра й Люба Стойкова, учителка във Варна, с която кореспондирам от по-рано, ако дойде в София да убеди своите домашни да оставят Ана Венкова свободна. И вие ако я срещнете, говорете й в този смисъл. Ана предполага, че сестра й ще дойде в София през ваканцията (Великденската). Георги Йорданов сегиз-тогиз посещава Ана, за да я окуражава. Учителят каза да прави това. Ана не може да идва вече на Изгрева. Нарочен поздрав от Савка, Еленка, Паша, Георги Йорданов и всички други! , С братски поздрав: Б. Боев Учителят каза в последните беседи и лекции между другото: „Всички вие имате велико бъдеще. Ние страдаме от задържане на любовта! Ти трябва да любиш и ако не любиш, ще дойде едно болезнено състояние. От ония добри мисли и чувства, които похлопат във вас, зависи вашето здраве! Да обичаш някого, е най-лесната работа! Какво ти коства да имаш едно добро чувство към някого! Любовта не позволява никакво отстъпление, или ще умреш или ще победиш! Божественото седи в новото схващане на любовта. Само по този начин може да се подмладите. Любовта ще ни въведе в Божествения свят. Съкровища се събират само чрез любовта! Когато любовта те посети, ти ще усещаш, че целия свят е твой. Според мен, който не обича Бога, не може да обича и другите. Онзи, който иска да бъде здрав, той трябва да работи в областта на музиката. Да бъдем радостни и весели“. В един разговор Учителят каза, че България кредитира всички европейски народи, тя е банкерът, понеже единствената държава, която е в златния век, е България. И затова тя ще бъде пазена и закриляна. Мирът иде скоро! До с. Люба Хаджиева Изгрева, 5.V.1942 г. Любезна сестро, Получих писмата ви. Прочетох на Учителя вашето писмо, в което вие описвате, как братството във Варна отива да работи на братското лозе. Вие много поетично описвате вашата работа там! След прочитането на писмото ви Учителят каза: „Много добре! Нека да продължават! Те си приеха заплатата с радостта, която преживяха!“ Преди няколко дена тук дойдоха студенти и студентки от Музикалната академия. Запознаха се с Учителя и пяха при пианото в големия салон. Учителят по този повод каза: „Една певица, за да има постижения в музиката, когато пее трябва да съзнава, че работи за Високия идеал, който я вдъхновява, а не да мисли за второстепенни неща!“ На 18.април дойдоха една група семинаристи - абитуриенти от Пловдивската семинария, на брой около 50 души. Те бяха с двама свои учители. Учителят им говори около един час. И на края взеха много книги. Учителят им каза между другото: „Новото, което иде в света, е любовта! Единствената сила, която може да оправи света, е любовта! Бог е там, дето има разумност, справедливост и доброта. Почитайте божественото във всички хора. Да бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един голям параход, какъвто е земята. Смисълът на живота е в любовта! Аз виждам онзи свят. Виждам го така, както вие виждате този свят. Аз съм дошъл да кажа на света следното: Бог е решил да създаде ново небе и нова земя и да промени всички хора! И това ще стане! Всеки човек, който не постъпва справедливо, ще опита несправедливостта върху себе си. Дишайте любов!“ Онзи ден в беседата Учителят каза, че мирът иде вече с конска каруца, значи близо е! Онзи ден след обед в разговор Учителят каза: „България Невидимият свят я пази, защото българите ще бъдат стълбовете, диреците на новата култура!“ Поздрав от брат Георги Йорданов, сестра Еленка Григорова, сестра Савка и всички други. В този момент, когато ви пиша това, виждам чистите снежни върхове на Витоша и слушам молитвените утринни песни на птичките! В този момент как се чувствува красотата на живота и присъствието на Бога навсякъде - както в звездите, в светлината, тъй и във всяко цвете, във всяка тревичка и във всеки човек! Пожелавам ти да чувствуваш винаги присъствието на Бога на всякъде в живота! Пожелавам ви всичко хубави и светло! Поздрав от Учителя! Поздрав до всички братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев В този момент брат Георги Йорданов работи в братската градина - копае. Преди няколко минути минах покрай него и той ми каза, че наскоро, тая сутрин, Учителят минал покрай него и му казал: „Много хубаво са писали до брат Боев за мястото във Варна как са работили. Много поетично са писали“. И Учителят бил много доволен от това. Учителят му казал това, когато брат Георги работел. Брат Георги ми каза, че в разговор в градината днес, Учителят казал още следните мисли: „Хората не знаят как да работят и да извличат полза от полската работа. Сега работят 8-9 часа непрекъснат физически труд. Това е много. Ще дойде време когато всеки ще работи по един час физическа работа - независимо какъв е: и учени, и прости - всички! Днес учения счита, че е унижение да работи с лопата. А пък той не знае какво богатство се крие в работата на градината, на полето и пр. Дърветата ги считат за глупави. А пък те са много разумни само че крият тая разумност, за да не ги ограбят. Растенията имат наука да извличат из земята добрите сокове и да творят хубави ароматни плодове. Тая енергия, която човек не може да извлече от земята, растенията я извличат. И пчелите са разумни. Те, за да съберат един килограм мед, трябва да обиколят 15 милиона цветове. Болният седи и охка. Чака да го лекува някой. А той като излезе да работи полска работа в градината, на полето, като започне да копае, ще се излекува, от ревматизъм и пр. Месеците май и юни лекуват много болести, ако се използуват добре." Изгрева, 30.Х.1942 г. Любезна сестро Люба Хаджиева, Получих картичката ви. Забавих се с отговора, понеже отсъствувах от Изгрева повече от месец. И като се завърнах, бързам да ви отговоря. Адресът на Петър Димков е: ул. „Златовръх“ No 47 - София. Живее близо до семинарията. Красив е живота от божествено гледище, когато човек съзнава, че всички сме потопени в любовта на Бога! При това съзнание живота е радостен и лек. Сред днешните събития, колко е важно човек да живее в светлината на Божествените идеи. Тогава той разбира нещата и знае красивия край на всичко това. Пожелавам ви всичко хубаво и светло! Поздрав до всички братя и сестри. С братски поздрав: Боян Изгрев, 3.VI1I.1943 г. Любезна сестра Люба Хаджиева, Получих писмото ви. Живеем във важна епоха. Въпреки събитията отгоре се излива една божествена вълна, и Учителят каза, че е нямало друга епоха като сегашната тъй благоприятна за духовни придобивки. В една беседа Той каза: „Земята скоро ще мине край едно от най-добрите пристанища, от дето ще се качат на земята напреднали Същества, които идват да оправят света. За това важно събитие се споменава и в Писанието в онзи стих, в който се говори за идването на Христа и светиите“. Учителят каза още: „Бялата ложа ще победи и ще се ликвидира с Черната ложа. От всички раси и подраси ще се излъчат готови души, които ще създадат шестата раса. Ако мирът не дойде по човешки начин, Небето ще го докара по друг начин. България има светло бъдеще!“ На 22.юлий направихме екскурзия до Витоша с Учителя. Той каза там: „Щастието е нещо земно, материално. То има връзка със земята. На Небето няма щастие. Там има блаженство! Бъдете доволни при всички условия! Бъдете доволни в недоволството си!“ Нарочен поздрав до всички братя и сестри. Пожелавам ви всичко хубаво и светло! Поздрав и до вашите домашни от мен. С братски поздрав: Б. Боев С. Мърчаево, 16.11.1944 г. Любезна сестра Люба Хаджиева, Учителят е в Мърчаево (Софийско) от 14.януари. Това село е 18 км южно от София, на южните склонове на Витоша. Тук има и неколцина братя и сестри: сестра Савка, д-р Иван Жеков и сестра Юрданка Жекова, сестра Катя Зяпкова, сестра Еленка Григорова, брат Пеню Ганев и др. Учителят тук не държи беседи. Изгревът е почти изпразнен. Изгревчани са евакуирани по разни места. На Изгрева има малко хора сега. Вие ми пишете на Изгревския ми адрес, защото постоянно ми препращат писмата по хора. Учителят каза в разговори: „Мирът иде. Представители на шестата раса има между всички народи. В новата епоха шестата раса ще управлява човечеството. Мирът ще дойде не по човешки начин, по божествен начин, по незнайни пътища. Всички да бъдат спокойни и бодри и да се молят за прекратяването на войната. Бог ще прояви милост към човечеството и ще се съкратят дните на страданията. България сега е в златния век. Светли Братя са дошли отгоре на земята, за да оправят света. След войната иде една светла, красива култура с благоприятни условия за всички. При молитвата между другото да казваме: „Господи, запази ни, за да проповядваме за Тебе“. След войната ще се засилят музиката и духовният живот. Сега сме в края на века. Злото няма вече никакви условия. Сега ще има 45 юбилейни години, през което време ще се строи новото. Геният е колективно същество; множество напреднали същества са го възлюбили, вселили са се в него и чрез него се проявяват. Злото е безплодно, а доброто дава плод. Ето защо доброто ще победи. Новото учение слиза сега от Невидимия свят и то се налага. Който обича Господа, нито косъм няма да падне от главата. Един ден ще видите, в какво седи Божественият Промисъл, на който всякога можете да разчитате. Сега ще дойде нещо добро. Любовта има безброй форми. Може да те обикне един извор, едно дърво. Ако те обикне дървото, ще дойде повече и по-сладки плодове. Имаш ли любов, доволен и радостен си, работи ти се. Нямаш ли любов, те си радостен и доволен, не ти се работи. Любовта е Божествена храна, с която хората живеят и възкръсват. Всичкият лед ще се стопи и на вода ще стане. Зимата си отива. Иде духовна пролет. В бъдеще няма да има съблазън, понеже хората ще живеят в любовта. А законът на любовта е изобилие. Има един Божествен план, по който ще се оправи светът“. Поздрав до домашните ви и до всички други братя и сестри. Поздравяват ви братята и сестрите, които са тук: д-р Иван Жеков и сестра Юрданка Жекова, сестра Савка, сестра Стойна Христова, сестра Еленка Григорова и всички други. Пожелавам ви всичко хубаво и светло! Бъдете бодра и жизнерадостна! С братски поздрав: Б. Боев Учителят каза: „Молитвата е една дреха, в която се облича човек и с която се огражда от тревогите и страховете на света!“ Изгрев, 5.Х.1961 г. Любезна сестро Люба Хаджиева, Получих вашето писмо. На вас е необходимо да имате будно съзнание, постоянна връзка с Бога. Това става чрез молитва. Всеки ден четете 91-и псалом, 23-и псалом, Добрата молитва. Освен това казвайте молитви и със свои думи. Всеки ден четете по една глава от Евангелието и по една беседа, за да правите връзка с Учителя. Когато сте сами пейте песни от Учителя. Те тонират човека и го свързват с възвишения свят на вечната хармония и красота. Всеки ден практикувайте дълбокото дишане. Всяка сутрин правете гимнастически упражнения. Всяка вечер си измивайте краката с топла вода. Сутринта като станете кажете: „Господи, благодаря Ти, че възкръснах. Благодаря Ти, че живея. Кажи ми, какво да направя днес заради Тебе. Искам целия ден да върша Твоята Воля и да Ти служа. Ще Ти служа през цялата Вечност!“ Вечер при лягане кажи: „Господи, през време на нощната ми почивка огради ме със Своята светлина и ме пази от всяко зло. Бди над мен и ме закриляй. Аз отивам горе да се уча, да се моля и да работя.“ Тук ще ви изложа някои мисли от Учителя: „Вяра жива, Любов непрестанна, доброта постоянна и Господ ще прати Своето благословение“. „Люби, учи, мълчи, прощавай и пътя си продължавай.“ „Пътят на бъдещето е светъл!“ Пожелавам ви всичко хубаво и светло! Благословението на Бога и Учителя да бъдат с тебе. С братски поздрав: Б. Боев Поздрав от сестра Лиляна Табакова и от брат Кръстю.

7. МАШИНОПИСКА, УЧИТЕЛКА И ПОЕТЕСА Непосредствено след срещата ми с Учителя в мен стана преврат и Неговите мъдри Слова, които четях постоянно в беседите Му се отвориха като един извор и бликнаха тези поезии. И един ден на 22 март написах една поезия за пролетта. Четох я на братската сцена и тогава получих 500 лв. Кога е това? На 22 март. Да, след заминаването на Учителя. Аз я писах, но я четох на братската сцена след години. Значи брат Боев я прочел на Учителя и Той бил много доволен. Аз четях беседи и пишех непрекъснато. В едно от писмата си брат Боев ми праща поздрави от Учителя. Имам ги тука. Всичко е записано. Няма лъжа. Един прекрасен ден, беше към края на месец август, изглежда Учителят му е казал, като се освободя от работата си мога да дойда в София и да следвам. И само след една седмица ми се нареди да отпътувам от Варна за София за постоянно. Майка ми беше се поминала, направихме панихида и аз отпътувах. Брат Боев ми намери квартира на Изгрева, даде ми пишеща машина, на която да пиша, за да се поддържам. Аз се поддържах с писане. Аз следвах и работех тъй като аз бях без средства. Братството ме издържаше като ми даваше работа на машината. Когато аз дойдох на Изгрева след година беше се поминал Великия Учител на 27.XII.1944 г. Сега кое е най-интересното за мен? Брат Боев ме вика, аз идвам и се записвам в университета и той ми дава писмена работа, за да се издържам. Това е братска работа. Преписвах фактически беседи, които се печатаха и аз така се издържах. Бях прикрепена към Елена - стенографката. През време на следването ми бяха започнали да преследват дъновистите, а една колежка беше научила от някъде, че съм дъновистка. По същото това време сънувам един сън, че половината стена на университета се руши и така пада и аз се стряскам, а един глас ми вика: „Не бой се, не бой се!“ Гласът на брат Боев. Тогава ги прочистваха студентите, изключваха чорбаджийски синове и дъщери, кулаци и т.н. А мен, понеже съм от трудово семейство ме изключиха само от ДКМС, а ме оставиха да си завърша университета. Да, това го направи брат Боев. Той много ми помагаше в живота. Аз бях записала като първа специалност философия и като втора специалност френски език. Започнах сериозна работа и окултна школа на ранина посещавах и лекции в университета и писмената работа. Аз бях много трудолюбива, пък и сега съм. И от тогава с огън и пламък работех при сестра Елена Андреева. Така с работа изкарах университета. Когато ни разпределиха на работа аз бях назначена за учителка в педагогическо училище, да бъда преподавателка за подготовка на прогимназиални учители. Една моя колежка научила, че съм дъновистка, тогава така ни наричаха. Отишла в Министерството на просветата и докладвала за мене: „Как я допускате тая жена във Варна? Тя е дъновистка.“ На другия ден ме извика заместник-началника другаря Величков и ми рече: „Ние ще ви назначим във Варна, в родния ви град само ако се откажете в Държавен вестник от вашите убеждения“ Може ли да си представиш? „Това ли е, другарю Величков?“, и без да му кажа дума за поздрав, довиждане, отворих вратата, излязох и я затворих след себе си. Аз бях много категорична. Колко работи, какви пари са минавали през мен, какво нещо. И затова Бог ми помага и досега. На другия ден гледам в списъка поставен до вратата на ректората пише, че съм назначена в Търновските села. Отказах, не приех. И така седем години като Левски работех най- различно. Гледах деца, болни, клосни и най-после нарекох моя живот на моя съгражданин Андрей Андреев, попски син, старши сътрудник в Българската академия на науките. Той отива в Министерството, взима досието ми и пред началника на просветата го скъсва и казва: „Ще я пуснете за учителка, тя е от трудово семейство“. Получих назначение в Родопите по френски език. Тогава бяха много строги и искаха учители, които не са верующи. Аз на два пъти съм уволнена като учителка като верующа. Как съм прекарвала? Лесно ли ми е било, но пак ме назначаваха. И така, благодарение на старши-сътрудника Андрей Андреев днес имам пенсия. На Изгрева живях около 35 години и после като го взеха за нуждите на съветското посолство ме преместиха с моята сестра да живеем в ж.к. „Младост“, 99 блок, а след 17 години, понеже сестра ми се беше поминала ме преместиха тук където и сега живея. От сутрин до вечер съм със Словото на Великия Учител. Колкото мъчнотии и страдания преживях и преживявам, благодарение на Учителя превъзмогвам и до ден днешен. Той ме крепи, Той ме благослови. През 1977 г. сключих брак с един наш брат Стоян Господинов от Бургас, който се подвизаваше в нашето братство. Тъй като научих, че от малък е останал без родители, пък и много скромно се подвизаваше в Братството, нямаше софийско жителство, та аз реших да му помогна. Само заради жителството, защото без него тогава не можеше човек да живее в София. Иначе беше така общителен. Сега живее при мене в кухнята. Там спи и работи при крайно трудно условия. Добър е, но е особняк, като всички хора на изкуството. Много способен като художник и скулптор, малко приказва. Дано един ден Господ да се смили и той да си има ателие, да се успокои и работи по-нормално. Макар и в тази възраст продължавам да пиша, творя и мои трудове, които желаят да видят бял свят. В дни на вдъхновение и пролетни химни. Сега аз ви предадох моите биографични бележки. Там е написано Калиопа. А защо Калиопа? Защото кръстника ми е бил грък: Растиван Ракис от Солун. Моя род няма гръцки произход. Нямам, но кръстника ми е бил грък и казал, щом аз я кръстя, искам да я кръстя на майка си. А какво значи Калиопа? Калиопа значи Хубавелка. Любка, майка ми още от мънинка, от детенце не искала гръцко име и ми викала Любимке. И станало Любка после. Но в моето кръщелно свидетелство съм Калиопа, да. Но никой почти не ми вика така. А в паспорта е Калиопа. Значи аз съм Любка Хаджиева. Веднъж казах на сестра Паша: „Аз съм любител-поет“. „Не е вярно, ти в миналото си била голям поет.“ Това ми каза сестра Паша. Сигурно така да ме окуражи. Аз още като ученичка 15, 16, 17 г. и във Варненски вестник съм печатала мои работи. Може да съм пропуснала нещо, но по-нататък като си спомня ще ви го предоставя да се напише. Да, като го намеря. Ние започваме кореспонденцията между брат Боев и Любка Хаджиева. Как започна тази кореспонденция? Ами много естествено, когато за пръв път дойдох на Изгрева от Варна в София, брат Боев каза: „Вие кога влязохте в Братството във Варна? Нали на пробното затъмнение?“ „Да, на пробното.“ Какво значи пробно? Нали когато затъмнявахме прозорците срещу самолетните нападения. Нали тогава влязох в Братството, фактически когато почнаха въздушните тревоги, затъмнявахме прозорците. И тогава той ми даде „Пътя на ученика“ да чета. Аз му я платих и като си заминах почнах да му пиша. В резултат имам 9 писма, които ще ви ги предоставя. Учителят ме прие с голяма любов в Школата Си. И ми даде Слово на живот. До днес работя с това Слово и за в бъдеще ще работя. Със Словото му на живот ме въздигна от низините, от онова, което беше в мене хаос и незнание, за да ме въведе в Учението си и в Царството на Духа - а това е Словото на Господа Моего. Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев на 4.05.1992 г. ДЕКЛАРАЦИЯ Долуподписаната Любка (Калиопа) Хаджиева, живуща в ж.к. „Дървеница“, бл. 44, вх. Б, ет. 3, ап.. 47, удостоверявам следното: 1. През 1991 г. Вергилий Кръстев записа моите опитности по времето на Школата на Великия Учител Беинса Дуно, на магнетофонен запис, с моето съгласие и разрешение. 2. Предадох писмата на брат Боян Боев до мен на В. Кръстев да ги преснеме, за да може да ги приложи към моите спомени. 3. Бях му връчила няколко ръкописа, които той може да ползува и да ги включи към основния материал. 4. През 1996 г. аз дадох на Елена Николова писмата на Боян Боев и заедно с мои бележки те бяха включени във в. „Братски живот“. Имах желанието да запозная братството с тази ценна кореспонденция. 5. С публикуването на моите спомени от Вергилий Кръстев в поредицата „Изгрева“, той трябва да включи и писмата на брат Боев. 6. Единствено гласувам доверие на Вергилий Кръстев да публикува моите спомени. И евентуално може да ползва моите трудове. Свидетел: Марийка Марашлиева София, 16.III.1997 г. Декларатор: (подпис)

6. НА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ Имах и втора среща с Учителя. Във втората среща Учителят ми говореше за страхът Божий. Човек да не се страхува от нищо. Нито от себе си, нито от хората, а да има страх Божий! През един есенен ден пак отидох да посетя моя свещен Изгрев. Аз всеки ден, всеки час прелитам там на моя Изгрев. При Учителя, при нозете на Учителя, при Божественото Слово, това беше най-важното за нас, за учениците Му. Да Го попитам за някои наболели въпроси, които ме вълнуваха постоянно, да открия душата си само пред Великия. Той най-добре ще ме разбере и напъти за това, което е най-полезно и навременно. Колко благо, колко мило ме посрещаше всякога Учителя, като че ли съм една от най-добрите му и верни ученички, колко много светове ми се откриваха всякога в Неговото присъствие и всякога излизам от стаята Му възродена, като че не съм аз. Така се случи, че Учителят ме прие веднага. Целунах Му десницата и Той веднага почна да говори, тъй като Той знаеше предварително какво ме вълнува и интересува. Рече: „Не се страхувайте от хората. Нито най-малко от себе си, а от Бога се страхувайте! Рекох, имайте страх Господен! Имайте страх Господен!“ Учителят е видял и разбрал добре, че аз се страхувам постоянно и затова ми говори за страха. В коя година е това нещо? 1941 г. Това е есента. Каза ми тези няколко думи, за да избяга страха от мене. „На мястото на страха поставете Любовта.“ За третата си среща с Учителя на Изгрева бях дошла само за три дни. Наближаваше зимата. Войната между СССР и Германия не пощади и нас от бомбите, които пускаха отгоре неприятелите и нас ни засегнаха. С голяма радост пак съм в София. Третата опитност. Имах някаква мъка в душата си, затова предприех това пътуване. Много естествено. Тази мъка в мен имаха още много хора, та това е общо състояние на всички хора, които преживяват ужасите на тази неравна война. Когато хората воюват това се чувства от всички. През този зимен ден Учителят бързаше за Витоша, където отиваше с няколко групи братя и сестри. Понеже много бързаше, аз като се явих и Му се поклоних, Той само това ми каза: „Имайте мир и вяра в себе си и всичко ще се оправи!“ Поблагодарих Му, целунах Му ръка. Този път не бях на квартира у сестра Стойна, тъй като се беше евакуирала на село. Бях другаде приета също много добре. Там където бях отседнала, брата и сестрата бяха до гората. Имах възможност всеки ден да си правя разходки. Значи това е третата среща с Учителя през 1942 г. Отново съм на Изгрева. Пред приемната стая на Учителя заварих един възрастен брат. Той не беше като че ли много възрастен, но с побелели коси- .И двамата чакахме появяването на Учителя. Появи се Учителят на вратата облечен и с една блага усмивка. Беше облечен в хубав млечно сив костюм и вълнена бяла шапка на главата. Отпред на гърдите Му се виждаше снежно бяла риза, отпред със златна иглянка. Учителят ни погледна двамата, но покани мене първа да вляза. Почудих се. Аз отстъпих съзнателно първото място на този побелял човек, който бе и запасен полковник. Той влезе действително, но много скоро излезе. След това влязох аз. Спокойно разговарях с най-великия син на епохата, Божият син слязъл от небето по Волята Божия на земята, за да покаже на човеците най-правия път на Новото учение, пътя към Бога. Приемната на Учителя се състоеше от малко антренце, две врати, едната в дясно, другата в ляво. Учителят ме покани в ляво където приемаше. В другата стая Той не приемаше. Там вероятно имаше дрехи, инструменти и др. Предполагах стаята светеше от чистота. Маса и няколко стола. Върху масата 2-3 цигулки и китара. На пода килим. Целунах ръка на Учителя, а Той ме покани да седна с гръб към прозореца, а Той застана на едно разстояние срещу мене на един метър. Той, Великия беше спокоен с една бащинска усмивка. Аз изправих снага, поуспокоих се от вълнението, което изпитвах при влизането си и Го погледнах. Да Богочовека беше. Но нищо старо нямаше в Него. Лице озарено и лъчи в една особена светлина. Няколко минути мълчание. В момента Учителят направи един жест, който ме освободи от един недъг, който дълго ме мъчеше. Един жест направи така и ме освободи. Освободи ме от това, което ме мъчеше. Сепнах се. Веднага разбрах какво ми говори с тоя жест. Благодарих мислено. Той също се изправи, погледна ме дружелюбно и започна да говори. Сюблимен момент, върховни мигове. Това спокойствие, това държане, които имаше Учителя към мен се вля в мен и ми се струваше, че съм при стар човек. Погледна ме топло и рече: „Вие сте от Варна, от Варненското братство“. „Да, Учителю“, рекох аз. „Идвам от Варна, от Варненското братство и Ви нося един подарък. Учителят прие подаръка. А ученикът прие благословението.

4. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО ЧЕРНИ ВРЪХ На другия ден на ранина, Учителят с една малка групичка отпътуваха за Черни връх. И ние, научили за това още на другия ден сформирахме групичка от седем човека и тръгнахме след Учителя. Събрахме се шест сестри и един брат, всичко седем души. Кой беше брата? Георги Йорданов. Набързо взехме провизии за един ден и се запътихме и ние към Черни връх, към Учителя и Неговата групичка. Бяхме: сестра Севка, сестра Стойна, Мария Златева, цигуларката, сестра Елена Григорова, Мечева, аз и брат Георги Йорданов. Пълна раница с провизии и дрехи за преобличане. Поехме рано за нагоре, пътуването беше добро. След около два часа минахме край Бивака, но не се отбихме, за да спечелим време, а продължихме към хижа Алеко. За пръв път и аз предприемах такава дълга, но хубава екскурзия. Витоша беше красива. За пръв път я посещавах. А какви хубави полянки, височинки зелени. Много борови и други дървета. Душата ми се радваше, ликуваше и много полски цветя, лазурно синьо небе, тук на бивака е идвал всяка почти неделя Великия Учител и е изнасял своите беседи и пели са песни братята и сестрите. Около бивака хубава и красива полянка и всичко наоколо в най- разнообразни хубавини, природа, да не се нагледаш. Предразполага към духовен живот, за размишление. На път за хижа Алеко минахме много красиви алеи, които оставиха незаличими спомени у мен. Тук-там си почивахме, но не за дълго, защото път ни чакаше. Стремяхме се към Учителя, наближихме морените, безкрайните морени. Знаете ли ги, виждали ли сте? На една красива полянка поседнахме да позакусим и отпочинем. Разговора ни беше все за духовни проблеми. Разисквахме за някои опитности, които имат братя и сестри. За пръв път предприемах такава дълга екскурзия, но млада, весела и жизнерадостна не усещах умора, пък и с тази групичка бях особено щастлива. Денят топъл, свеж. На хижа Алеко пак отпочинахме около половин час. Погледът ни все към сините върхове. Дано ги догоним. Поехме нагоре, плътно един до друг наредени, тихичко пеехме братски песни. Седем души. Пътят ставаше все по-стръмен. Има от Учителя цяла беседа за тия седем души, цяла беседа. Пътят ставаше все по-стръмен за хижа Алеко, но не се отчайвахме. „Има ли още път“, попитах аз. Отвърнаха ми, че още половината път сме извървели, но тъй като бях ме групичка и весело се прекарваше всичко. Бяхме единодушни и никакво разединение. Колкото по-нагоре се изкачвахме почна да се чувства една хладинка, която действаше ободрително. Към слънчеви простори, към сияйни върхове, вървяхме по камъните, които мъчно изкачихме. Много морени, красиви бели, бавно с мисъл се изкачвахме. Пътят за Черни връх ставаше все по-стръмен, но славен. Като знаехме при Кого отивахме и Кого скоро ще видим, умора не усещахме. Каква любов тука ври в мене. Много интересно. Близо сме вече, казах аз. Към привечер пристигнахме с раници на гърба, уморени. Учителят със своята малка групичка ни очакваше в една от стаите, която беше приемна за туристите. В тази тая имаше дълги маси, на които се хранеха туристи и много пейки. Учителят ни очакваше в трапезарията. Но като влязохме, още от вратата ни лъхна тютюнев дим. Естествено пушеха туристи. Учителят седи срещу дима, спокоен като че ли няма дим. Ами като че има благоухание. Не правеше забележка. Не, никога Учителят. А-ах, Той, Великият. Значи Учителят ни прие тогава, някакви разговори нямахме. Той беше с цялата група. Седнахме на вечеря. По едно време Учителят взе да си гледа дясната ръка и рече, а моят поглед все срещу Него. Не снемах очи от Учителя и си мислех в себе си: Ама, че мъчно изкачихме камъните. Той прочете мисълта ми гласно и гласно го каза: „Ама, че мъчно изкачихте камъните“. Сепнах се. Как Учителят в този момент когато аз съм размишлявала прочел мисълта ми и смятам, второ чудо преживяхме много бързо. В това време цигулката ни подкани пак да пеем.А преди това, когато пристигнахме на Черни връх Учителят седеше в стаята. Аз отивам да Му целуна ръката и както отивам виждам ореол над главата Му, но нямаше тука кръг и тука кръг, ами така, така, така, така. На вълни, на вълни. На вълни и цвета беше нито много, нито розов, нито син, а бледа лъчиста светлина. Видях го за секунди и после изчезна. Сутринта, когато отиваме вече да посрещнем слънцето. Аз съм се събудила, но закъсняхме малко, другите бяха отишли вече за изгрев слънце. Учителят все се обръщал да ни види къде сме. Най-после няколко секунди преди да изгрее слънцето пристигам аз с Георги Йорданов. Той дойде и каза: „Хайде сестра!“ Аз съм станала, събудена съм, но откъде да знам какво става. И отивам, Учителят се успокои, погледна ме и малко поседяхме така и изгря слънцето. Вълшебна работа. Като че ли си в рая. Не знам дали сте из- литвали същото при изгрева на слънцето. И Той, Учителят ни е чакал нас, за да дойдем двамата, може би сме били последни от групата. Последни, да, последни, няколко секунди преди изгрев. И само след 1-2 секунди се показа първият слънчев лъч. Пеехме тихо и се молехме. Един тих, вътрешен глас в мене шепнеше: „Нима и аз съм от избраните Негови ученици?“ казахме Добрата молитва. Каква здрава, ведра атмосфера се носеше наоколо. Занизаха се после тук на планината и свещени мигове, часове и дни. Съзерцавах отдалеч Учителя и Му се радвах. Незабравими мигове. Останаха за вечността. Аз тогава бях застанала и по едно време Учителят отива в тоалетната и аз си казвам: „Боже, ами Учителят отива ли в тоалетната? Ние мислим, че Той не ходи в тоалетната. Ами нали се храни.Щом се храни... Почудих се. Да, ама ми стана някак чудно. Знам, че трябва, ама на изненадах се. Но Учителят Го видях като необикновен човек. Глас, като хилядострунна арфа. Пренесе ме във вековете. Гласът Му мек и тих, погледа лъчезарен, усмивката блага, бащинска, всичко красиво и идеално в Него. На Изгрева 2-3 пъти бях на беседа и когато дойде време да си отивам пак във Варна, Учителят дал на сестра Савка едно лимонче от Неговите лимони да ми го поднесе дар от Учителя. Зарадвах се много. Такъв подарък, през цялото време във влака си го държах на ръка и му се радвах. След като се върнах във Варна почнах работа и редовно посещавах беседите във Варненското Братство и започнах да получавам писма от Боян Боев.

ЛЮБКА ХАДЖИЕВА (5.VIII.1913-18. V.1997) 1. ВЪРНАТИЯТ ГОДЕЖ Родена съм във Варна на 5 август 1913 г. Майка ми се казваше Деспа, което значи богиня. Баща ми Стефан. Майка ми Деспа, от рода на Орфей, Ямбол и Търново, а баща ми е македонец. Той е роден във Варна, а родителите му са от Охрид. Родителите на майка ми са дядо ми Панайот, а баба ми Зорка, а на баща ми родителите се казваха дядо ми Наум, а баба ми Мария. От три поколения сме християни. Сестра ми беше като светица. Даже сестра Яна казваше, че тя в миналото е била църковен светия. Родословното ми дърво са учители, скулптори, художници, музиканти. Майка ми беше домакиня, баща ми беше майстор-обущар, крайно добър и трудолюбив човек. Изкарваше много добри пари и в нашия дом имаше голямо изобилие. Живеехме в голяма къща, която беше като град-градина. Имахме и животни, имахме и плодове, много плодни дървета. Въобще съм расла до 12 години в изобилие. Но когато баща ми си замина постепенно изпаднахме в мизерия. Бяхме заможни. До 14-годишна възраст не знам какво е бедност. Често питах майка си: „Мамо, има ли бедни хора?“ Растях здраво, пълничко, добре охранено дете. В училище се учех добре. Имах много приятели. На 12 години когато бях, баща ми заболя и замина от път. Брат ми, вече голям, пое издръжката на семейството. Цялата тежест на семейството легна върху неговите плещи. Хранеше и се грижеше за четирима души. Благодарение на него, на неговата подкрепа завърших средното си образование, класическия отдел, мъжка гимназия в родния си град. Благодарна съм му безкрайно. Като малка, 9-годишна, вече место ходех у мои роднини братовчеди и братовчедки, дружахме, много се обичахме, помагахме си, поощрявахме се. Средното си образование завърших във Варна, класическия отдел с латински и старо-гръцки. След завършване на гимназията постъпих на работа в магазин на Матей Недков. Там работих две години. Една много добра жена ми каза, че има свободно място в Радио „Варна“. Може ли със средно образование да остана в магазина. Мястото беше за машинописка. Аз знаех малко машинопис. Подадох документи и ме приеха на работа. Там работих около десетина години. Като всяко младо момиче имах кандидати, от които повечето ме искаха за съпруга направо. Не знам какво впечатление съм правила, но бях скромна, съсредоточена. Имах познат един студент много буден, комунист, който беше голям организатор и оратор. Всички студенти го търсеха за най-различни работи. Този студент много често ме срещаше, защото пътищата ни бяха еднакви. Предложи ми не само да ходим и да бъдем приятели, но и да му стана съпруга. Аз му отказах, защото бях още млада, но той постоянно ме следеше и спираше навсякъде. Един ден бях принудена да го заведа у дома да го запозная с домашните си. Той не беше угледен, лицето му намръщено и студено. Брат ми не го хареса, нито пък и майка ми и сестра ми. Брат ми казваше: „Той не е за тебе, Любке“. Казвах му: „Той е много способен човек. Всички студенти го обичат и уважават“. Определихме датата на годежа срещу Нова година. Дойдоха и роднини. Събрахме се около десетина души и разменихме пръстени. Стана годежа и към един часа се разотидоха и той, годеника си отиде. Легнах да спя. Призори един тих глас ми рече: „Не си определена да се жениш!“ Един цял живот и само заради жителството. И действително аз от него ден станах много неспокойна, нервна и особена. Чувствах, че не съм определена за семеен живот. Отивах на работа, но не ми вървеше и си взех малко отпуска по болест. А бях много симпатична девойка. Сестра ми ми шиеше дрехите, брат ми правеше обущата. Ходех като кукла. Аз продължавах да нервнича и се безпокоях. Думите на моя брат ми подействаха. Започнах да не го харесвам, а той беше много щастлив, но не за дълго. Още повече той каза на близките ми, че като се оженим, ще отидем на село да живеем. Това обезпокои много тях, както и мене, тъй като голяма част от заплатата си аз внасях вкъщи и като ме няма близките ми ще останат без моята поддръжка. Аз тогава работех в радио „Варна“. Стана в мене едно раздвоение. След два дни като се видяхме му казах: „Иване, нашите не желаят да отиваме на село, връщам годежа“. Той много се нажали, но тъй като аргумента ми беше силен, той отстъпи. След това аз се успокоих и почнах работа. Но меланхолията още не ме напускаше дълги години. Нещо се разкъса у мене. Много са опасни тези връзки между годеници, когато се разкъсат. Освобождава се енергия, която действува разрушително. Аз тогава не го знаех този окултен закон, но го изпитах върху себе си.

44. ОБРЕДНИТЕ ХЛЯБОВЕ През лятото, в Мърчаево има един празник за плодородието. На този ден жените месят хлябове и носят плодове в черквата за благословение. В такива случаи свещеникът чете молитви и благославя хлябовете и плодовете. А онези мърчаевки, които са от Братството отиват при Учителя и Му съобщават, че тая неделя ще ходят на черква, понеже е празник на плодородието и те откакто се помнят винаги го празнуват. Учителят ги изслушал и казал: „Какъвто ви е обичаят, направете си го“. Сестрите-мърчаевки приготвили обредните хлябове, взели плодове и отишли на черквата. Свещеникът благословил на всички жени хлябовете и плодовете, но техните подминал и не ги благословил. А сестрите му рекли: „Отче, ами нашите пити защо не благославяш?“ Обърнало се отчето ядовито към тях: „Вие си имате поп у къщи. Той да ви ги благославя!“ И ги отминал. Ядосали се сестрите, грабнали си питите и плодовете и пристигат при Учителя разплакани. Разказали за постъпката на попа и какво им казал за попа у Темелкови. Учителят не казал нищо, изгледал ги и си влезнал в стаята. На другата неделя попа умрял и мърчаевци присъствали на погребението му. А обредните хлябове, които ги бяха носили в черквата сестрите ги върнаха обратно и на обед ги сложиха на масите вън. Беше неделя, а имаше много народ. Тогава всички казаха своята обикновена молитва, която казваме преди ядене, след това се протегнаха десетки ръце, разчупиха хлябовете и накрая се оказа, че на братската трапеза те бяха изядени от гостите. Та така бяха благословени обредните хлябове на пейките пред дома Темелков и то не от едного, а от общата молитва на всички присъствуващи.

16. 91-и ПСАЛОМ Едно младо войниче било пуснато в градски отпуск само за един ден. То идва, търси Учителя, среща се с Него, поискал да Му целуне ръка и трябвало да си замине вечерта за казармата. Учителят го попитал: „Имаш ли преписан 91-и Псалом?“ „Не, Учителю, аз си го зная наизуст.“ „Рекох, препиши го и го сложи в джоба на куртката си.“ Момчето обещало да стори това и си отишло. Като се качило на влака, някъде по пътя се получава свличане на един мост гдето трябвало да мине влака. Машинистът забелязал свлачището и успява да спре влака точно пред моста, но това направил с внезапната спирачка, която разтърсила целия влак. Вътре пътниците се въргаляли един връз друг. Наскачали от влака и с ужас констатирали каква страшна катастрофа е била предотвратена и живота им запазен. Слезло и войничето от влака и като видяло надвисналата опасност за живота им, която успели да избегнат, поблагодарило на Бога и на Учителя за Псалома, защото то е било заспало и в този момент и едва ли можело да предвиди всичко това. Като се освобождава от казармата, то идва при Учителя да Му целуне ръка и да Му благодари. Щом го видял Учителят му казал: „Разбрахте ли защо трябваше да се препише 91-и Псалом?“ „Да, Учителю. Добре, че накрая реших да го препиша и го заших в куртката си. Иначе, както бях заспал, нямаше да има време да казвам наизуст 91-и Псалом“. Това е един от случаите с този Псалом.

РАДКА ЛЕВОРДАШКА ЮРДАНКА ЖЕКОВА 1. ПЪРВИ ДУХОВНИ СБИРКИ Бях младо момиче, когато започнах предано да служа на Бога. Събирах девойки на групи и се молехме, пеехме, четяхме религиозни книги. Аз ходех да прислужвам в дима на поп Константин Дъновски. Той е бащата на Учителя, още преди да познавам г-н Дънов, така както Го наричахме тогава. Нашите духовни сбирки с моите приятелки стигнаха до подозрението на властта и един ден дойдоха и ме арестуваха. Задържаха ме в участъка. А моите приятелки през това време се събрали заедно и целия ден се молили за мен. Когато ме извикаха при началника на полицията, той ме попита: „Ти що за мома си? С какво се занимаваш ти и твоите приятелки?“ Аз казах, че с нищо лошо не се занимаваме, а правим само добро на хората. Където има болен човек отиваме да му помогнем, насечем дърва, почистваме, приготвяме храна и помагаме с каквото можем. Това съм правила аз и моите приятелки. Началникът ме погледна, известно време помисли пък ми каза: „Хайде, отивайте си, но внимавайте да не ми попаднете пак“. Като си отидох намерих моите приятелки в тревога, разказаха ми, че целия ден били в молитва.

20. Д-Р ИВАН ЖЕКОВ Той е роден на 3.03.1875 г. в гр. Варна. Баща му е бил лозар и бъчвар, като е бил производител на вина и е изнасял бъчви с вино към Цариград по турско време. Майка му е била по произход гагаузка. Това са българи, които говорят турски език, но са християни. Те са онези прабългари, които не са се претопили между славяните, а са си запазили езика и после са се преместили към турския език. Майка му е родена от баща, който е от търновските села, дошъл във Варна и служил като ратай в дома на един гагаузин и се оженил за дъщеря му. Те са били съседи на поп Константин Дъновски. Като момче Иван Жеков е бил немирно, палаво момче, буен и е влизал заедно с другите деца в побоища с камъни срещу гърчета и турчета. Съседът му Петър Дънов е бил 11 години по-голям от него. Детството му минава във Варна, където завършва петокласната българска гимназия. След това помага на баща си в търговията му с вина. Като малък е имал хубав глас и е пял в хора на черквата. Като е помагал в службата на черквата, при различни помени на умрели, когато е трябвало да се споменават имената на умрели, той е споменавал имена на арменски, на турски и така си е правил шеги, за което е търпял наказание. А баща му и майка му са се венчали в черквата на дядо поп Константин Дъновски в село Николаевка, Варненско. Бил е с леви убеждения и е създал първия социалистически кръжок във Варна. Васил Коларов е бил две години по-малък от него. Заради тези социалистически идеи го изключват от гимназията. Във връзка с това по-късно пише жалба до Министъра на просветата, че моралните убийци на Алеко Константинов се намират в Министерството на правосъдието. Присъства на първия Бузлуджански конгрес, когато се организира социалдемократическото движение начело с Димитър Благоев. При направената обща снимка на участниците в тоя конгрес, там се вижда лицето на един млад човек. Това е Иван Жеков. Отишъл да учи ветеринарна медицина в Букурещ. Баща му е бил състоятелен и търговията му с вина вървяла добре. Но тук бил отвратен от чокойските синове с пренебрежението им към него, затова напуснал и отишъл да следва в Италия. Там завършва ветеринарна медицина и постъпва да практикува във войската. Тогава във войската има кавалерия и всичко се кара с каруци теглени от коне. А те имат нужда от ветеринарни лекари. Бива назначаван в различни гарнизони, но се разболява, разстройва нервната си система, напълнява и стига до 115 кг. Като военен му разрешават да отиде да се лекува през 1916 г. в санаториума Кнайп във Вертесхофен. Тук се лекува по методите на Кнайп със слънце, въздух и вода и плодолечение. Станал вегетарианец, отслабнал и накрая оздравял. Завръща се в България. Среща се с Учителя Дънов през 1917 г. във Варна, когато е бил интерниран и живеел в хотел „Лондон“. Обикновено двамата се разхождали по брега на морето. Веднъж като се разхождали с Петър Дънов по брега на морето, видели една мина. Дънов казал: „Тук са затворени лоши духове“. Тогава отиват и съобщават на военните да обезвредят мината. През 1921 г. построява къща във Варна на лозето, където често Дънов му гостува. През 1926 г. си купува място на Изгрева и Учителят го извиква да живее тук. През 1927 г. той издава една брошура „Учителят Петър Дънов и Неговото Учение“, с което го защитава. Подписал е е с д-р И. Ж. Духомиров. По времето на своите социалистически увлечения той написва една книга за социализма и отишъл в една печатница в София да я отпечата. В същото време и Учителят Дънов бил занесъл своята книга „Наука и възпитание“, за да се отпечата. Веднага се познали и завързали разговор. Печатарят запитал, коя книга да се отпечата по-напред, понеже дошли едновременно. Тогава Дънов казал, че социализмът може да почака, че няма да избяга от България, но преди това трябва да се отпечата „Наука и възпитание“. Добавил също, че без наука и възпитание на новия човек не може да се построи социализъм. С д-р Иван Жеков има различни интересни случаи, поради това, че той бил медиумична натура. Веднъж бил обсебен от някакъв дух и по цял ден седял вкъщи и писал това, което му диктувал духът. Изминали няколко дни и то в непрекъснато писане. Юрданка отива при Учителя и Го пита какво да прави при този случай. „В него е влязъл един дух от Александрийската школа. Това е най-големия ми враг и иска да ми отклонява учениците и да Ми пречи на Школата“. Тогава Учителят с Юрданка отиват и го заварват как пише и пише. Учителят направил с ръце няколко паси върху главата му и го освобождава от това състояние. Той идва на себе си. Д-р Иван Жеков е бил изключително деятелен и е съдействувал при различни случаи когато трябва да се върши братска работа. Той е един от учениците на Учителя, които са преминали на Изгрева по времето на цялата Школа. Къщата им беше на Изгрева на ул. „15“ No 2. Той си замина на 23.11.1970 г.

ЦАНКА ЕКИМОВА ЮРДАНКА ЖЕКОВА (1.01.1896-1.01.1978) 1. БЛАГОУХАНИЕТО Като млада девойка аз ходех често в дома на бащата на Петър Дънов, свещеника Константин Дъновски, като понякога помагах в домакинството им. Един ден дядо поп казва на сина си: „Петре, имам едно хубаво, пъргаво момиче, което ми много помага“. А когато идваше синът му Петър аз избягвах да се срещам с него. Беше ми стеснително и не знам защо неудобно. Един ден случайно се срещнахме и той ми каза: „А-а, хванах ли те? Ще бягай, а?“ От този момент Петър идваше да се храни при баща си и аз приготовлявах храната. Един ден Петър ме пита: „Имаш ли обуща, рокли, палто?“ Аз отговорих, че всичко си имам. След някой и друг ден той ми подаде един плик и ми каза: „Когато си отидеш вкъщи, тогава ще го отвориш“. За моя голяма изненада плика беше пълен с пари. Понеже аз от нищо нямах нужда от тези суми, аз раздадох на нуждаещи се братя и сестри и накупих продукти за бедните. Напълних торби с храна и раздадох всичко. За себе си не задържах нищо. Когато след някой ден се срещнах с дядо поп Дъновски, синът му Петър ме спря и каза: „Добре изпълни задачата“. После допълни: „Ще се събирате и ще правите нощни молитви!“ Една нощ във време на молитва за първи път се разля необикновен аромат над главите ни и ни се внуши да си издигнем ръцете нагоре и в тях ни се даде миро благоуханно. От него всички с едно памуче се намазахме. На следващият ден помазахме с памучето напоено с мирото трима души болни и те моментално оздравяха. Памучето пуснахме в един сух кладенец. Като падна памучето на дъното от този момент в кладенеца бликна изобилие вода в синкав цвят и от тази вода раздадохме и чрез нея се лекуваха болни. На сутринта Петър Дънов ми каза: „Това ухание се даде от горе, но то рядко се дава. Имали сте посещение на същества от някоя друга планета“. Нея нощ всички бяхме на колене и пеехме: „Тебе пеем!“ След това уханието изчезна и не се повтори. Чак тогава разбрах, че Петър Дънов не е обикновен човек и започнахме да Го наричаме всички Учителю.