Ани

10. Котката и владиката Още при откриването на Школата през 1922 г. църквата е поела голяма офанзива срещу Учителя и Братството. Особено са били активни владиците. Те са преследвали Учителя и са Му противодействували по всякакъв начин: чрез официалната власт, чрез вестниците, чрез разни проповеди са настройвали гражданството срещу Бялото Братство. Така веднъж на един от най-активните владици в борбата си срещу Учителя му се случва премеждие. При една катастрофа той си заминава и църквата му прави голямо погребение. Не след дълго на Изгрева се появява една котка. Тази котка или котарак започва да се движи около Учителя. Бил е много горд и все се движел с вдигната опашка. Когато е имало беседа в Салона, тоя котарак също е искал да влезе вътре. Но понеже Иван Антонов е стоял на входа като пазач, то той е знаел, че Салона е за учениците на Учителя, а не за разни котараци. Затова не го пускал. Но котаракът все успявал да надхитри Иван Антонов. Веднъж брат Антонов така се ядосал, че го е надхитрил котарака, че отива при котарака в Салона, хваща го за опашката и най-безцеремонно го изхвърля пред вратата като мръсен котарак. Той се успокоява, че се е справил този път с котараческият хитрец. Обаче котаракът се мушнал отново незабелязано покрай краката на влизащите и се вмъкнал отново в Салона. Но този път котаракът си бил научил урока и затова се е скрил под един стол. Изчаквал да дойде подходящият момент, да влезе Учителят и да отиде и да вземе своето постоянно място. А това място е било при нозете на Учителя. Там той се е сгушвал, гледал е от високо присъствуващите в Салона и е слушал какво говори Учителят чрез своите котешки уши. Учителят влиза в Салона, започва беседата и се чуват думите на Учителя: „Някой път, когато учениците са немирни и нямат послушание, дойде някой ангел от Невидимия свят, хване ви за опашката и ви изхвърли през вратата като мръсен котарак. В такива случаи единственото ви спасение да проявите ревност към Господа. Само ревността може да ви спаси“. Като свършва тези думи, Учителят поглежда към брат Иван Антонов. Настъпва общ смях в Салона. Всички знаят и бяха видял как бе изхвърлен котарака през вратата. Салонът утихва. Учителят каза:“ А сега е време да почне беседата“. И в това време котаракът излиза изпод онзи стол, под който се бе скрил и с горда осанка се запътва, качва се на подиума и застава при нозете на Учителя. Салонът утихва от тази гледка. Учителят започва своята беседа. След беседата Иван Антонов отива при Учителя. „Учителю, нищо не разбирам, какво се случи с тоя котарак. Моля Ви обяснете ми.“ „Този котарак не е обикновен котарак. В него е онзи владика, който поведе борба срещу Братството, след което катастрофира и си замина. След това дойде при Мен на Изгрева да се моли да му простя за стореното от него зло. Казах му: Е, добре, ще ти простим. И тогава Аз го пуснах да влезне в този котарак, защото искаше да слуша беседите, които преди това хулеше. Та сега духът на владиката е у котарака. И той ме попита: „Как ще разбера, че ми прощавате?“ Като котка, когато умреш, ще те заровим в цветята там до метеорологичната клетка“. Иван Антонов кима с глава, че е разбрал и целува ръка на Учителя. Когато дойде време да изтече един котешки живот, то котаракът умря. Казаха на Учителя. „Кажете на Иван Антонов да извърши погребението.“ Казаха му. Той намери умрелия котарак, направи му ковчег, сложи му кръст отгоре и го зарови точно там където Учителят беше обещал на владиката. Зарови го там в градината при цветята, пред метеорологичната клетка. Всички се чудеха защо котаракът не беше заровен в гората, а точно по средата на Изгрева. Тогава Иван Антонов разказа този случай най-подробно и аз бях един от тези, които го чу. А сега ви го разказвам, за да знаете, че по средата на Изгрева е имало котарачески гроб, за да може духът на владиката да получи уверение, че неговата вина е опростена от Учителя и че неговият грях от стореното зло за Братството е вече опростен.

ДРАГАН ПЕТКОВ (19.Х.1910-21 .VIII.1992 г.) 1. БЯГСТВО КЪМ ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ Роден съм на 19.Х.1910 г. в с. Долна Любата, Босилеградска околия. Ние сме българи и цялото население там е българско, но сега е в Югославия. През 1919 г. ни окупираха сърбите, понеже България загуби през Европейската война, великите сили я осъдиха и отрязаха от българската територия. Така нашият край попадна под Югославия. Баща ми се казваше Стою Петков. Той беше писар в общината. Майка ми се казваше Миланка и имаше две деца: аз съм по-големия, а сестра ми остана там. Отначало ние учихме в български училища до трето отделение, но като ни окупираха сърбите аз трябваше да уча в четвърто отделение на сръбски. На село бях до 1925 г. След това отидох в Белград и там учих занаят - автомеханика. Там учих от 1925-1929 г., след което отидох в Крагуевац, където имаше един голям завод и там работех. Но след това през 1932 г. напуснах тази работа и отидох в Белград. Тогава ми се нареди с някои хора да дойда в България. Това се случи, защото аз постоянно съм мислил за България. Това е много интересно, защото, за което мислиш, за това се и стремиш. Когато ми се отдаде този случай да дойда в България аз не го пропуснах. Докараха ни до Цариброд и аз бях с един мой другар и заведоха ни до гарата. Там изчакахме да мине полицията и с фенерче да прегледа всички вагони да не би някой да се е укрил. Тогава нашият познат ни пусна да се хванем за товарния вагон долу под спирачките. Така там се крепяхме докато премине влака от Цариброд до Драгоман. Тук беше вече България. Ние излезнахме изпод вагона и се предадохме на дежурните полицаи. Аз имах някаква югославска карта и оттам ни докараха в София в Дирекцията на полицията. Там престояхме два дни. Дойдоха представители от българското братство от нашия край. Това бе политическо братство, което застъпваше интересите на преселилите се от Босилеград българи. Освободиха ни и аз така останах в София. Преди нас бяха преминали и други бежанци и тях бяха ги разкарали в провинцията. Но на нас се нареди, че останахме в София. Аз имах братовчед, който живееше на Изгрева. Казваше се Никола Стойчев. Всички му викаха Колю-обущаря, понеже беше обущар на Изгрева. Аз не бях го виждал, но бяха ми разказвали за него. И така ме заведоха при него. Той беше куц и със своят занаят - обущарството се прехранваше. Точно на Нова година, на Новата 1933 г. аз минах границата. Братовчед ми Колю веднага ме прие и ние спяхме в едно легло понеже нямаше тогава условия на Изгрева. Аз останах при него, помагах му това-онова. Един ден намериха ни някаква работа. Обаче аз не знаех, че тази работа ще бъде постоянна. Бях гладен, нямах грош в джоба си, а трябваше да отида на работа. Отидох при един наш приятел, познат на баща ми и му разказах всичко. Той ме заведе в една гостилница и гарантира за мен да мога да се храня там на кредит известно време. Такива неща тогава не бяха рядкост. Могат да те хранят на кредит известно време, след което ти трябва да си платиш храната. Веднага като отидох на Изгрева приех вегетарианството. Но като влязох в гостилницата трябваше нещо да си поръчам. Погледнах в листа - менюто и казах: „Дайте ми една чорба“. Донесоха ми една чорба с топчета кюфтенца. Разбира се, аз нямаше да посегна на кюфтенцата, но чорбата исках да изкусам. Но на третия залък щях да повърна и се отказах от яденето. Значи аз вече бях разрешил въпроса с местната храна и така много лесно се освободих от нея. Аз живеех на Изгрева при моят братовчед Колю-обущаря. Той, Колю ме заведе няколко пъти на беседа на Учителя. Като виждах Учителя, аз си мислех за Господа Бога. Като мислих за Учителя, все едно, че мислих за Господа Бога. Това ми са първите впечатления от Учителя. Такава те останаха и досега. След известно време аз отидох при Учителя и го попитах мога ли да посещавам беседите. Той ме погледна и попита кого аз познавам от Изгрева. Казах му, че се познавам с Пантелей Карапетров, Георги Радев, братовчед ми Колю. След като ме изслуша Учителят погледна ме още веднъж, после вдигна леко глава нагоре, погледна към Небето, стоя така няколко мига, после сведе глава към мен и каза: „Рекох, може“. И ми подаде ръката си да я целуна. Така аз останах на Изгрева. Но първо ме погледна и попита кого познавам. После погледна към Небето и проверяваше горе, дали ми е записано името и дали съм за тука, за Изгрева. След като провери накрая ме одобри и ми подаде ръката да я целуна. Сега виждате ли колко трудно се приема един ученик на Изгрева и през каква цедилка трябваше да мине, за да може да посещава беседите? По същия начин Учителят беше постъпил и с другите ученици.

51. СЕКТА, ФИЛОСОФИЯ ИЛИ ШКОЛА В.К.: Аз бях срещал един устав правен през времето на брат Боев, общество Бяло Братство, за да се регистрира в Комитета по вероизповеданията. Как стои въпроса с този устав? Г.Д.: Този устав, сега точно аз се стремя и се подготвям да отида да видя този устав, който научих, не е предаден от Борис Николов във вероизповеданията, дали е вярно и искам да го видя, да го взема, да го прочета и видя какво представлява. В.К.: Но той кога е предаден? На времето. Г.Д.: Той е предаден 1948 г. Именно за този устав искам да видя и от там вече да разгадая и да говоря с тези ръководители на Комитета по вероизповеданията, че от сега нататък какви условия трябва да се спазват, че да има Бялото Братство, да съществува и при какви условия и трябва ли при тях да се регистрираме и какво изобщо. Но нашето желание е, въобще на приятелите както от София така и от провинцията, нашето желание е като ние сме го заявявали, лично аз съм го заявявал, е: Вие ги слагате при сектите, туй Учение не е секта, не е религия, то не е православна църква. Тях може да регистрирате, но туй Учение, то е Божествено Учение, както преди тогава споменахме, Учителят както го казва. То е свободно от всякакви ваши човешки закони, разбираш ли? Ей това е много важно и именно сега искаме за в бъдеще нашата Окултна Школа на Бялото Братство да премине както аз имах лично разговор преди години с този Цветков, който е отговорника в Комитета по вероизповеданието, че туй Учение не е секта и т.н. и то е философско Учение. А той самия каза така: Аз, каза съм завършил философия и прочел съм почти всички литератури на всички религиозни общества в света, сега чета казва беседите на Учителя. Туй Учение е голяма работа“. Говори Учителят за това, за онова, за всичко, това е голяма философия. Не като моята. Тя е неузнаваема, тя е голяма философия, Учението на Учителя. Един ден той го каза: „Един ден само туй Учение ще остане“. Това пред мен го каза. Тъй, че самото ръководство в Комитета по вероизповеданията, този Цветков, той заявява, че това е философско Учение. И действително, и тъй е казал, това Учителят казва. Това е голяма философия, философия, Божествена философия, философия за живота, как да живее човек, как да мисли, как да чувства, как да борави, изобщо тази философия трябва да вникне навсякъде във всеки човек, малък и голям и в самата природа. Тя е необземаема, не може да се отгатне с нейната големина и величие. Тя може ли да се узакони? Ама може ли да се обясни само с две думи или пък с един малък живот, който имаме ние 15-20-40-50 години да кажем, кой колкото му е определено. Можем ли ние да научим всичко и да кажем, че знаем, познаваме туй Учение? Туй Учение е тайна, Велика Тайна. Затова Учителят казва, четете беседите в тях има всичко. Беседите като четете, вие се разговаряте с Бога. Тъй че четенето на беседите е разговор с Бога, тъй го каза Учителят. Добре, че го загатна, точно тъй го каза Учителят. Четенето на беседите - това е разговор с Бога. И действително така е. Аз лично съм се уверил, не само аз, а всички, които четат тези беседи. Те имат крила, те са възторжени, те са щастливи, че са се срещнали с този велик Господ, този велик Учител, да разкрие, че туй не е земно богатство, знание, защото Той ни кара именно да бъдем с крила, да бъдем щастливи, да бъдем така радостни затова, че ние познаваме един друг живот. Едва-а-а така сме прогледали, така малко сме прогледали, но това е достатъчно да ощастливим нашия живот, нашия разум. В.К.: Да, човек като чете беседите влиза в контакт със Словото. Словото е глава на Истината, а Истината е глава на Божествения Дух. И така човек идва в контакт, в общение с Бога. С цялата природа. Един път Учителят прави сравнение, каквото го има днес. Учителят прави сравнение, казва: „Един от вас, най-малкия от вас, който е от Братството и работи с Бога е по-голям от най-учения, най-големия човек в света. Значи най-малкия от вас е по-голям от най-големия в света. Но тоя, който има общение с Бога“. Да, този, който има общение с Бога, най- малкия това е много важно. От нас, които имам предвид, учениците, които познаваме Словото на Учителя. Доколкото го познаваме, разбира се. Та както е било по времето на Христа, така е и сега. Защо не познават това Учение? Защо не познават Учителя? Отговорете си сами. Ето накрая ще ви предам частица от Скрижалите на Учителя. „Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш. Вложи Мъдрост в ума си! Светлината ще дойде, и знанието ще ти даде своята помощ! Вложи чистотата в сърцето си! Любовта ще дойде и истинския живот ще започне.“ Учителят До всички приятели малки и големи и на добрите ученици Само когато слънцето грее живота има смисъл. Само когато реките текат земята се разработва Само когато дъждът пада семето се благославя. Когато плодовете зреят душата се радва. Хранете се с плодовете на добродетелта. Обичайте се и Господ ще бъде и вън и вътре във вази. Носете дрехите на правдата. Обработвайте сърцето си с Любовта. Разкопавайте умът си с Мъдростта. Служете на душата си с Истината и Великия Живия Баща на Мира, Отец на бъдещите векове ще бъде с вази и вие с Него; само тогава ще познаете Истинския Бог и Христа. Ж.К.В.О. П.К. Дънов Варна, 21.1.1918 г. Свещеният подпис Магнетофонният запис на Георги Йорданов е осъществен от Вергилий Кръстев през IX- X на 1989 г. в София.

50. КЪДЕ Е ЩУКНАЛА МЛАДЕЖТА Г.Д.: В нищо не Го слушаха, в нищо. В нищо не Го послушаха, в нищо, понеже искаше много работи, както ми разправяше. Тука да направим това, това да направим и Той веднъж пращал три пъти Ангел, който беше поставен след 1945 г. на мястото на Учителя. Ангел Вълков с Тодора обработваха там мястото. Три пъти Учителя го пращал да каже на Борис да отиде при Него там нещо да му каже. По отношение на оградата нещо да направят. Отива Ангел, казва му, Борис не отива. Втори път ходи. Втория път му казва: „Борисе, Учителят те вика“ - не отива. И третия път не отива и не знам въобще дали е отишъл. Значи онзи, който го смятаха за най-големия светия, най-големия приближен и изработен, той въобще не слушаше Учителя. Той не беше на лагерите с Учителя, а все странеше - по отношение за слушането и затова младите хора малко бяха около Учителя. Учителят негодуваше, защото младите хора като отидем на Витоша или на Рила, те бягат настрани, малко остават при Него. Все възрастните остават, младите все бягат. А Учителят искаше колективният живот, братския, Той държеше за младите хора. За младите около Него, да бъдат младите като наследници на всичко и дори аз сега нали, аз сега, който разправям туй с болка, защото съм присъствувал на тези случаи, когато на Витоша Учителят много люто се разсърди и искаше да напусне и България дори, едва Го спряха. Младежите се бяха запилели по планината. Учителят държеше за младите сега и аз покрай тази линия вървя, отвътре държа, искам за младите да дойдат, да видят и да направим едно ръководство, да има и млади хора. Г.Д.: Случая е такъв, че ги погледна около себе си и няма млади и казва: „Когато дойдем на Витоша, на Рила като ходим млади хора около нас няма. И да дойдат някои щукнат из гората туп, туп и остават само възрастни хора, няма млади хора“. Взема си бастуна, взема си тука дрехата, стана и си тръгна. Туй бях очевидец и тръгна да си отива. „Аз, каза, ще ги напусна, ще замина, ще ви оставя“ и тръгна. Сестра Балтова и други тръгнаха, отиват: „Учителю, моля Ви се, Учителю, ние сгрешихме“, молят Му се да се върне. Да, това бе случая, аз бях там, аз го видях с очите си. Той, Учителят гдето казва: „Аз казва тука при вас съм мъченик, истински мъченик съм“. Тъй че Учителят живя един живот съвсем прост, примитивен, тъй както може би като най-бедни хора при тия условия Той същото го изпита. В.К.: А пари е имало. Г.Д.: Пари имало, хо-о. Учителят пари не държеше. Учителят пари не Го интересуваха. Учителят е друга Сила, друга еволюция. Той бе Дух в Сила и Мощ! Веднъж каза: „Аз съм Господар на Дявола, приятел на Ангелите и Син на Бога“. Друг път като се движеше по поляната на Изгрева, каза: „Тук Бог е работил и ще работи. Тук е гряло слънцето на Живота и пак ще грее. Тук е пял Бог и пак ще пее!“

49. ПАША ТЕОДОРОВА Г.Д.: Със сестра Паша се познавам от първите години, когато дойдох на Изгрева като млад и по една случайност работех при брат Бертоли вече и от там с едно приятелче стана тъй, че те ме помолиха да отида да спя през лятото у тях да пазя къщата им докато те се върнат от Рила, летуваха на Рила трите сестри. И след туй оставиха ме известно време пак у тях, след туй ми дадоха една тяхна примитивна къщичка на Изгрева, живеех там една година у нея и често ходех у тях, услужвах им с каквото можех. Семейството на сестра Паша бяха три сестри. Тя беше най-малката, след нея беше Аня-учителка и по-голямата Надя. И трите сестри бяха неженени. Обаче и трите бяха като ангели, много добри, те посрещаха хора от цяла България, от всякъде. Кой от където се отърве - у тях, като Аврамов дом беше. Този носи едно, другите друго, носеха колети, те обаче гостоприемни и любящи и от тука сестрите, че и братя ги посещават и после имаше чувство у тях, гдето в никого не съм го видял, то е туй, че бяха милосърдни, милостиви. Те срещат някой, особено тази Аня, която бе учителка в училището, някой беден ученик, вземе го у тях, окъпе го, купят му дрехи, облекат го. А в къщата му сиромашия, дадат им блага, пари или нещо да ги подпомогнат, значи помагаха на много. Веднъж намерили по едно време един стар, такъв вече грохнал старец, прибират го вкъщи, у тях. Но го изпират, поокъпят го, пообличат, понахранят, остава при тях известно време, докато най-после се окопитил. Той бил самотен, че го завеждат у тях и там му нареждат това-онова, разбира ли, но почва той сега да ги посещава. Дори не виждал, бил така доста възрастен и често бъркал и те се смееха много, бъркал ги е. Не можел да различи коя е Аня, коя е Паша, коя е Надя, разбираш ли. И така има много случаи. Лично постъпиха с мене, аз лично го опитах. А моите услуги, с моите отива- ния се привързвах и направих им един там тротоар, като младеж още, навсякъде се хвърлях да помагам. Бях така сръчен и услужлив, обаче сестра Паша и другите бяха за образец мога да кажа. Аз толкова години живях и до последния момент отивах при сестра Паша. Тя ми е разправяла някога: „Георге, тука при мене идват, идват ама аз зная, аз ги познавам“, макар че тя беше много късогледа. Тя беше стенографка от първите години, на Учителя, стенографка беше и така си остана до последния момент като стенографка на Учителя, обаче тя вършеше почти всичката работа. Стенографиране на беседите, дешифриране един път, втори път, пращане коректури за печатане, всичко минава през нейните ръце и очи. И с Учителя проявяваше, уточняваше всичко сестра Паша. Всички беседи бяха уточнявани от сестра Паша, та до печата. И така сестра Паша ми казваше: „Тука идват при мене ама аз познавам, казва, кой за какво идва“. Аз й казвам веднъж: „Сестра Паша, аз като идвам ако донеса нещо, донеса, но както съм дошъл и така си отивам, без нищо да взема“. Паша живееше в една барака на Изгрева и денонощно работеше с беседите. Получаваше в един плик дребни суми от Учителя, за да покрие една скромна издръжка. Когато е получавала плика, все се е смущавала. Учителят й казал: „Не се смущавайте, а благодарете, че аз ви давам парите за работата, която вършите. Ако остане братството да ви ги дава, кожата ще ви одере. Това ще е благодарността им към вашата работа. Питат ме колко ви плащаме. Аз питам тях: „Идете, проверете колко биха получавали те на друго място със същата работа. А ние им даваме едва за храната“. Дори аз бях много буен, нервен, сприхав, недоволен от някои работи и се проявявах малко не така, не както трябва де и критикувах, особено във времето на Учителя там с другите братя. Дори Борис критикувах и нападах и едни ме обвиняваха и се сърдеха дори, но аз им казах: „Един ден аз ще стана като тях, тези гдето ми обръщат гръб, пък те ще станат като мене“. И тъй стана. И точно тъй стана. В.К.: В какъв смисъл? Г.Д.: Ами аз бях против неговите дела, против Борис. Значи един ден те като разберат какъв е, те ще станат като мене пък аз ще стана като тях. Ще се сближа. Защото аз направо в очите, истината говоря. Аз зад гърба не говоря на никого, нито на него. Всичко го казвам така, прямо. В.К.: И накрая точно така стана. Г.Д.: Тъй стана точно. Това е една аксиома, това е една истина. В.К.: След като го разбраха. Г.Д.: Като го разбраха. И веднъж сестра Паша ми казва, тя значи в това време, тя е мислила и разсъждавала, че Георги говори така, буйства, недоволен, ама е прав, си казва тя в себе си и затуй тя значи толкова време е търпяла, мислила, а другите й сестри едва ли не негодуваха, караха ми се и бяха недоволни, дори сърдити и дойде един път в „парахода“ на Изгрева, казват ми: „Ти не заслужаваш, марш от тука, няма да идваш тука“. „Че тоз параход да не е ваш. Той не е вашия, аз им казвам, да не е ваш. Че аз като говоря имам факти, за да говоря“. Значи и сестра Паша един ден ми казва, сами бяхме вече. Бяха си заминали сестрите й. Казва: „Георге, ти си бил прав, но ние нямахме сила, нямахме тази възможност, условие да реагираме. Защото Борис е силен, не можем да му се наложиме, значи здрав и непоклатим“. Аз съм благодарен на тях, благодарен съм, защото туй, което го научих у тях и видях у никого не го видях. На Изгрева единствени сестри, ученици хасъл на Учителя са те, те бяха, като истински. И така аз се погрижих там, помагах след нейното заминаване. В.К.: Ти беше ми разказал също, аз съм го записал, че сте ходили при брат Боев и той казал, не може да се противопоставя на Борис понеже бил без пенсия и Борис го храни. Г.Д.: Това е друг случай. Имаше една сестра Николина Добрева, която имаше син - доктор в Америка и в това време вече когато са вземали беседите през 1957 г. тя една година ли колко е била там и като се връща, ние бяхме тогава на Рила. На Рила бяхме, летувахме на Рила и като дошла в България отива на Изгрева и вижда, че салона опразнен, беседите разтаршувани, всичко вдигнато, ужас. Изгревът даден, цял подарен на държавата. Всеки друг вече разполага с него. Ние нямаме Изгрев, нямаме вече салон и отива при брат Боев и му казва: „Абе, Бояне, абе какво направихте вие, абе какво направихте вие, защо тъй стана бе, Бояне? Защо този човек (за Борис) защо с този човек вие не можахте да се оправите бе, да го смирите бе“. „Е, Николино, аз нямам пенсия, те ме хранят. Аз не мога“. „Че ти казва какъв си ученик, ти за една паница леща ли се продаде бе, Бояне?“ Значи той можел да се застъпи. Можел, но по други съображения бил мекушав и Николина му казала: „Ти за една паница леща ли се продаде?“ „Ами донесете тази паница с леща. Никой не я носи. Само те носят. Разбра ли?“ На Рила беше дошла с Емилия Михайловска и там така веднъж като изживява цялата тази история, която е станала и този крах на Изгрева с Братството и като разправя, разправя, вдъхновена така, разбираш ли и залитна, прилоша й, припадна. Аз се протегнах и тя падна в моите ръце. Така приключи този случай за паницата леща. Последните думи на Учителя бяха: „Рекох, узаконете нещата. Нещата да се узаконят“. Значи редно беше след Учителя да видят, да се замислят, да се съберат и да узаконят и местата и това и онова. Имало е възможност да оправят нещата. Обаче като дойде инспектора да прави ревизия, казали му: „Какво ще ни правиш ревизия, ние сме общество „Бяло Братство“, ние горе на Небето даваме отчет“. „Ами идете да живеете горе! Що търсите тук на земята и в София?“ В.К.: Идете горе да живеете! Какво невероятно разрешение на спора! Г.Д.: И така, казал инспектора, много благороден бил, съберете се, да ви оправя нещата. В.К.: Това коя година е било? Г.Д.: Ами когато вече започна да се вижда, че счетоводството не е в ред. 1956-57 г. Така ми е останало в ума. Обаче Борис ударил на масата и казал: „Ние нямаме нужда от вашето оправяне. Ние сме оправени“. И той казал тогава: „Тъй ли?“ И тогава Антов дава братските имоти и както и цялата книжнина, които сме свидетели на всичко това, предава го на държавата и тогава държавата събра всичките тези беседи, а складове имаше. Борис само ги притежаваше, той командваше и тези беседи ги вдигнаха с 24 камиона, прибраха ги, какво ги направиха. Някъде са горили, някъде са крили и тъй. А пък парите... В.К.: Чувал съм, че са горили пари. Коя година? След промяната? Г.Д.: Да, след 9.IX.1944 г. при смяната на парите, през 1947 г. В.К.: Защо са ги горили. Страхували са се, че имат много пари? Или? Г.Д.: Срам ги е. Толкова много пари! да са ги дали на държавата, щеше да ни даде нещо! Сега! И след това започнаха. Салонът обсебиха, направиха го на работилница, туриха милиционери горе да живеят в стаята на Учителя. Каква низост. До каква низост стигнахме. И най-после го събориха и пак държавата да направи жилища за държавата. И затуй аз съм чувал думите на Учителя, който казва: „Един ден, рекох, всичко ще ви вземат. Всичко ще ви вземат и вие ще бъдете пръснати, казва, тъй да не се виждате. Но един ден пак ще ви повикат, ще ви върнат всичко, което сте вземали и още толкова ще ви дадат“. Това са думи на Учителя. Ще гледаме сега. Макар, че сега отказват, но аз искам това нещо да го кажа, да го кажа там някога където трябва понеже съм свидетел на думите My. В.К.: Дали ще има хора, които да поемат твоите думи гдето ги казваш? Г.Д.: Дали ще има хора да поемат? Та тъй седят нещата по отношение на нашия дълъг и щастлив, и радостен, и пълноценен живот към един Божествен пратеник, един Бог гдето се казва. Такъв Учител, който по земята не е ходил дълги години, такъв Господ по земята, живия Господ, гдето посети своите люде. Има една беседа Живия господ. Това е Живия Господ - Учителя. Това е Живия Господ, нашия Учител. Ако има някой Жив Господ, Той е. Това е голяма работа. Велика работа. Голямо Божество! Неописуема работа. Обаче, който Го е видял, който е живял с него, Който Го познава. Знае Го. Баща на всички, на всички без разлика. На целия свят, на всички, на всички най-малки твари. От най-малка- та едва видима твар до най-голямата. Това е Негово създание. Негово творение. Изява на Духът в Живот и Сила. Ще завърша с един случай от събора в Търново, 1922 г. Учителят дал за задача след беседата му двама по двама братя и сестри да се целунат, но свято целование. И там нареждат се, двама по двама се целуват само брат Стефан Белев няма с кого да се разцелува. А той тогава бе хубав, представителен, учен с няколко езика, облечен официално, но бяха се скарали. А той не им цепеше басма, говореше направо. Никой не пристъпва към него. Тогава Учителят се приближава към него и се разцелуват. Великият Учител отиде да се целуне с онзи, когото всички избягваха съзнателно. По-късно каза: „На Небето аз съм най-големия светия, но тук на земята съм изпратен да ми се провери светейшеството и затова съм заел последното място. Бог в природата работи с малките неща“.

48. ПОЛКОВНИК ТОДОР БОЖКОВ Г.Д.: Тодор Божков беше полковник и често ходеше при Учителя да се разговарят по политика и по други въпроси. И веднъж той отива при Учителя, той си показва само зъба и го клати така, едва ли не така виси във въздуха. В.К.: На Учителя зъба? Г.Д.: Да. Иска с туй да го накара да мисли, а за какво. Даже Го питал там, въпроса беше сериозен, политически за Царя дали ще го бъде. Един зъб значи. Царят, клати се, значи отива си, нали разбираш. Това за Царя се отнася. Че Царя вече като зъба си отива. И Учителят дори е казал, че този Цар за България ще бъде последен Цар. И наистина си отиде от този свят. Нали след туй вече дойде нова демократична България. Станахме република. Друг път като отива при Учителя, си показва езика, ама езика Му червен като че ли боядисан, силно червен. И си го вади, вади си езика така, знаеш ли, да го види. Туй иска да каже, че идва червената, червената власт. Комунистите идват, червените идват. И така с Учителя по тези въпроси. Отговори чрез символика. Преди бомбардировките седи при Учителя и Той го пита: „Вий на кой етаж сте? На третия етаж ли сте?“ Без да е ходил там и казал: „На третия етаж ли сте? От долу нагоре сте на третия и от горе надолу пак на третия, нали? Не сбърках, нали? Е, казва, нищо по тоя въпрос с това“. „Е, така е, Учителю, точно така е.“ Обаче минало време, когато минали вече бомбите, бомбардировките над София и един ден пита го, видял го след бомбардировките: „Рекох, как е етажа, как е къщата?“ „Учителю, бомба падна над нас, събори до нашия етаж и малко козирката малко тъй на края я закачило.“ „Нищо, рекох, вий туй нещо ще го оправите.“ Значи Учителят по- рано е питал на кой етаж е Божков. Той го знае, ама питал е на кой етаж и бомбата пада до неговия етаж и етажа остава съвършено здрав. И Божков остана с апартамент и после го пристроиха, направиха кооперация и Божков остана невредим. Значи Учителят е наредил да се събори до неговия етаж и Божков да остане. Ей това е силата на Учителя, който иска да знае какво е Учителят. Учителят е Бог. Учителят е Всесилен. „Аз, рекох, едни не знаят, борят се срещу Мене. Аз съм една голяма канара. Ще си чукат главите, ще си строшат главите в тая канара. Това съм Аз или една силна вода, която всичко, което го пращат в Мене,-то се чисти. Минава вода, мие се.“ Това е Учителят. Веднъж пак брат Божков като е гостувал и пак е при Учителя, разговарят се по сериозни въпроси, пита Го. Добре, ама при тези разговори идва една от сестрите, която постоянно седи там, около Учителя и влиза там и се заговорва с Учителя и прекъсва разговора на брат Божков с Учителя. А брат Божков останал така, намръщил се малко, настроението му се загубило и малко така скарал се със сестрата, защо му прекъсва разговорите, което не е етично, не е редно и тъй напълно основателно направил строга забележка на сестрата. След туй сестрата си отишла. След това като с Учителя завършили разговора си брат Божков взима си сбогом с Учителя, целунал Му ръка и казва на Учителя: „Аз всякога съм готов на поста си като войник да Ви защитя, да Ви помогна където стане нужда“. Учителят се обръща с усмивка към него и му казва: „Вие, рекох, сега отстъпихте 50 км. от границата“. А той е военен, редови, с дисциплина, с точност, полковник, изобщо нарушил тактиката и стратегията на военното изкуство. Но търпението на Новото Учение като ученик не е издържал. Брат Божков ще пътува с влака си в провинцията и качва се и не случайно в купето, в което влиза вижда наши двама приятели. Там един д-р Кирил Паскалев от Бургас и нашия приятел Петър Камбуров - певец и цигулар, който беше известен със своите хубави разкази, особено весели. Свиреше едно време на цигулка, на кавал, пееше. И вижда ги двамата в едно особено положение срещу тях седнали други младежи, които ги атакуват, които им се смеят, подиграват ги. Те мълчат само, седят и мълчат, понеже имат дълги коси и те заради косите ги мислят за дъновисти. И вземали сега да ги подиграват. И пак така, смеят се, подиграват се, какви ли нелепости и глупости говорят по техен адрес, за тяхната идея. Добре, ама брат Божков сяда си, той бил цивилен така облечен, пътува, не знае, разбира се, че тука става въпрос за Учителя, критикуват тези приятели онези, които са ученици на Учителя и той слуша, слуша. По едно време скочил, с един тон и настроение като тракнал и казал: „Слушайте. Спрете да говорите повече, една дума ако кажете, ей пистолета, ще ви застрелям и ще ви хвърля през прозореца на влака“. Ония замръзнали, спрели. И им казва тогава: „Вие не знаете за кого говорите. Моята дъщеря боледува цял живот от дете и лек за нея нямаше в България и в други държави съм ходил къде ли не, където не ми казаха, там не съм ходил, за да я лекувам. Никой доктор не можа да й помогне. Този, за когото говорите вие, Учителя Дънов, Той я излекува“. Значи Учителят излекувал неговата дъщеря. Действително така беше И те млъкват. Той изважда пистолета и казва: „Ще ви изчукам тука като пилци“. В тази война, когато в Сърбия нашите българи на една височина са дали много жертви, била осеяна с трупове на млади хора, отивали са там българи, македонци-българи, отивали са и просто така да им вземат труповете, да ги оправят, да ги погребат и някой вземал пушка за спомен от български войник, нещо парче от тях, разбираш ли. Тъй, чакали са свобода от тези момчета, нали да ги освободят, а те там ги избиват, стават жертва всичките. Сега когато вече трябва да отстъпват се укрили някои, търсили, имали познати там техни и ги приели една вечер на гости и им казали: „Ще седите тука, докато уредим въпроса да ви покажем пътя, да си отидете“. Това е бил Божков с една група около него. И така един случай, една вечер чука се на вратата и жената в дома веднага прибира една черга, дръпва я и вдига един капандур долу за мазето по една стълбичка, влезли всички. В това време тя слага пак чергата отгоре да не се вижда и слага масата, замаскира. А онзи трака, чука: „Хайде бе, хайде бе“. Нали се забавила докато прибере туй- онуй и след това стопанина отворил, ама вземал една секира под ръката си, защото ако разбере, че той търси тези и че е узнал за тях и за това го пращат да провери то ще го съсече със секирата. А младата жена била, една напета, хубава млада жена. А той бил изпълнен от любов, както цялото семейство от тия българи, където са влезли, искали да им помогнат. Онзи влиза и пита защо се забавил толкова много, какво има тука, това-онова и както и да е. Питал за службата от общината, за която е отишъл той, те дали му ответ там, обяснили му и след туй си излиза ама те познали, че той не знае нищо, не отива с тази цел при тях и да отива не вижда никого. Така мирно и тихо си го изпращат. А тази вечер, обаче те се придвижват в друго семейство докато една вечер са разбрали, че пътя е свободен. През нощта извеждат ги и ги завеждат там където имало една голяма река, не знам коя беше и трябвало на няколко километра да преминат тази река и им казали от тука най-лесно ще можете да преминете тази река, защото е много широка и много силна, дълбока. И така те тръгнали през нощта и като стигнали реката ха тука, ха там, широка, дълбока, най-после решили се да газят с дрехи, със всичко прегазили реката. Божков разправяше, той нали е по-нисък, тука до гушата му идвала, тука до брадата му идвала водата. Те добре, че го държали другите така, пък и нали дрехите им се напили с вода, станали тежки и така преминали и тъй с няколко човека вечер се криели там в горите и вечер пътували и пристигнали най-после благополучно се домогнали в България. Та така се освободили от там. Та саможертвата се движи от Любовта.

47. НЕОСЪЩЕСТВЕНОТО РАЗПЯТИЕ В.К.: Сега, в последните дни, когато беше в Мърчаево Учителят имаше ли така признаци, че е болен? Г.Д.: Не, но загатваше, че още от Нова година загатваше: „Когато дойдат комунистите, Аз вече съм си свършил работата тука, ще се оттегля“. А пък туй нещо започна след като се прибра от Мърчаево, тогава бяха дошли вече руснаците в България и Учителят си беше на Изгрева. Тогава наближи оня период когато Той трябваше да си замине. Тогава на два пъти идваха пратеници от Държавна сигурност, млади хора с коли, за да вземат Учителя. Нарочно изпратени. Учителят отива към поляната с тях, завежда ги, започва да разговаря и те слушат. А Той им разправя такива неща, които не са слушали, попогледнат се и казват: „Такъв човек какво ще го вземаме“. И отиват си долу. Питат ги къде е, „Защо не го доведохте?“ „Ами елате да видите, такъв човек за какво да го довеждаме“. Тогава пращат други. Случва се същото с тях. И когато за трети път отиват, то Учителят вече си е заминал. Намират Го в ковчега. Учителят още приживе казваше, има го и в беседи: „Рекох Христос един път бива разпъван, втори път няма да бъде разпнат. Няма такова дърво голямо, на което да могат да го разпънат и докато търсят това-онова, това-онова, пирони, ще мине време и тогава ще дойде легион от горе, ще Го спаси“. Така че Учителят си замина преди да го арестуват. Не се даде за разпъване. В.К.: Значи преди това два пъти са ходили, но така се случва, че те се отказват. Г.Д.: Те се отказват. Няма защо да Го задържат. Накрая идва заповед, обаче другата заповед ги е изпреварила. Идват на Изгрева, но Той си е вече заминал. В.К.: Да, това е една много интересна епоха. Тази епоха беше много интересна и трябваше на времето преди много години тези приятели, които бяха още живи, да я опишат тая епоха, да я съберат, така да я съпоставят, но времето мина. Мина и замина. Г.Д.: Това са действителни факти, които разказах. В.К.: Това са действителни факти, обаче тази епоха мина и замина. Ще идваме за следващата епоха. До тук добре. Да му мислят онези, които дойдоха в Школата и не си свършиха работата. Ще да видят те как се отговаря горе в Невидимия свят.

46. КАК И КОГА СЕ ИГРАЕШЕ ПАНЕВРИТМИЯТА В.К.: Ами Паневритмията всяка неделя ли я правехте? Или как беше? Г.Д.: Паневритмията всеки ден се играеше и които са свободни играеха я цялата. Които не са или музиканти, които свирят, свирят до някъде и след туй отиват на работа, прекратяват. Цялата не я играят. В.К.: Не се играеше. Г.Д.: Неделен ден се играеше цялата. Нали и в други празници, когато имаше хора, цялата се играе. В.К.: Сутрин от колко часа играеха? Г.Д.: След беседата. Обикновено имахме беседа неделя-сутрин, сряда-сутрин и петък- сутрин. В.К.: И тя беседата към колко свършва, към 7 часа? Г.Д.: От 5 почва до 6.30 ч. Значи се играе от 6.30-7.00 ч. Които трябва да отидат на работа, отиват направо на работа, които не - остават за Паневритмия доколкото могат играят и след туй отиват на работа и другите. Така беше през времето на Учителя. В.К.: Сега през време на тези събори вие ги заварихте, къде ги подслоняваха тия хора? На палатки, спяха по различни приятели? Г.Д.: На палатки, на открито, в салона, дето имаше наши приятели, в града и сутрин рано си пристигат. Дори всички онези, толкова години, като вземем 1927 до 1942, 1944 година, много от тях живееха в града, имаха си и гости и с тях наедно идваха на беседа. Имаше една сестра, живееше чак на Захарна фабрика. Тръгваше от 2 часа през нощта та пеш до Изгрева до 5 часа сутринта. Върви пешком, търси Словото на Учителя.

45. БРАТСКИЯТ СТОЛ НА ИЗГРЕВА В.К.: Какво представляваше този братски стол там? Г.Д.: За братския стол се закупуваше храна (продукти) от пазара и сестрите дежурни всеки ден готвеха само за обяд. Когато е петък само супа. Само другите дни е готвено. Една супа и друго ядене. Той даваше парите, а после се спускаше касичка. След като се нахранят. Обаче при храна Учителят никога не говореше и казваше, че при хранене, при ядене не се говори. В беседа го има, не се говори. Муха да бръмчи, да се чуе. Само сестрите, които разнасят и чиниите ще тракнат или вилиците или туй-онуй, всичко мълчи. А ние тука като на пазар говорим. Бъра, бъра, всичко говори. И да му казваш, не взима от дума. Значи касичката като се пусне, който има пари пуска, който няма не пуска. И после Учителят пита: „Е, как е днеска касата?“ „Учителю, днеска е бедна, няма.“ „Е, колко не стигат. Рекох, аз ще ви дам.“ Учителят финансираше с братски пари. В.К.: Бях чул, че бил казал: „Не искам гладни хора на Изгрева“. Г.Д.: Да. Действително тъй е, всичко се хранеше. Тъй че там се хранеха много от града, които идваха, тия комунисти, работници, които нямаха работа, закъсали, по цял ден ходят, лежат из гората и дойдат там на обед. Те сами си го разправят сега. Сами си го разправят. Да. В.К.: Да, такава епоха е била тогава. Гладни и жадни. Едни гладни за хляб, а други гладни и жадни за Словото на Учителя. А то, Словото е хляб насъщни за душите.

44. ТРУДОВИТЕ НАВИЦИ И МЕТОДИ НА УЧИТЕЛЯ В.К.: Как се ликвидира тая чешма на Диана бад? Защо я взеха? Нали Братството я построява, нали вие построявате тази чешмичка на Диана бад. Отивате със стомните, правите опити за носене на вода. Впоследствие взе я Ловния парк. Г.Д.: Ловният парк закупи мястото там и го огради и го ликвидира. Преди това мястото бе неустроено и пусто. От един хаос, от едни бодили, камъни, пущинак, Учителят с нашите хора го направиха като един рай, като оазис. И там отиваме със стомнички, с дамаджанки от Изгрева, сестрите с белите рокли, забрадки - так-тик, так-тик до извора. Там преди беше пущинак, нямаше живот никакъв, пусто беше. Отиваш в този оазис и Учителят направи така, че изкара вода от един бряг. Излезе една хубава вода, чешмичка се направи. Там излизаха на излет, посаждаха се от братя, а това беше 1927-1928 г. домати, пиперки и други зеленчуци. Въпреки, че там е пясък, растяха и домати, чудесни домати, едри, много нещо. Хубави работи излизаха. И от там взимаха вода приятелите за пиене за Изгрева, да поливат дръвчетата със стомничките. А работниците, които работеха там, наши братя готвеше се на Изгрева, от стола им носеха на обед храна. Обаче един ден двама братя се били на работа. А това е един хубав пример, който Учителят дал и този брат Михаил Звездински, който им носеше храна, поръчват му да занесе на двама души храна, да им занесе там за обед. Той казва: „Дайте храна за двама души да занеса - аз ги знам кои са“. А Учителят казва: „Не само на един ще занесете храна“. „Ама двама са там.“ „Не, на един ще занесете само. Те са двама, но единия работи, а другия не работи“. Разбираш. И отива и той казва: „Учителят дава, праща храна на еди кой си брат, който е работил днеска.“ „Ама и аз съм бил.“ „Ти си седял, ама не си работил. Учителят каза, не си работил. Ти няма да ядеш.“ Чешмата на Диана бад беше открит извор, беше каптирана и там идваха нашите приятели братя и сестри да вземат вода от долу от чешмичката и така се лекували айтослии, които с дамаджанки носеха вода от там. И след години Учителят искаше да купят туй място там на Диана бад, да направи градина, то имаше много вода от реката обаче нашите приятели не вземаха нито мястото, нито направиха нещо. После го отчуждиха, вземаха го други. Непослушание. Това е факт. Друг път, когато на Паневритмия играем на Изгрева, пред салона там и обрастваше много трева пролет и брат Ради с косата изкосява, обръща я, изсушава я. И сега там някои братя са обръщали тревата с вили да съхне и после я събирали. Дошло време за обед, но също дават храна на този, който е работил, а на другия не дават. Учителят наредил на него да не се праща, не му дава храна. Искам с това да посоча не че Учителят е скъперник. Той иска справедливост, да научи братята на честен труд, да работят. Малко да направят, но да направят. Да имат правилно отношение към труда. Учителят препоръчваше на всеки брат и сестра да имат по един занаят, да си изкарват сами прехраната. И действително всички, които работите, вие сте свободни. А когато сте чиновници, на държавна работа вие сте под властта на директор и трябва да искате разрешение, можете или не можете. Да, вие сте вързани. Значи занаята освобождава. Христос на времето е рендосвал и работил и Учителят работи. Когато има нещо да се полее или да се прекопае, или в градината да се свърши някаква работа, Учителят дойде, че вземе една мотика, почва да копае. Като го видят братята и сестрите: „А, Учителю, Вие ще копаете, дайте“, вземат Му мотиката. И вземат и те мотики и почват и работата се върши. Друго нещо, трябва да се полее. Учителят вземе лейката и почва да полива, вземат и другите след Него, следват Неговия пример и почват и те, тъй работата се свършва. Значи трябва да има един, който да води, да проявява инициатива. Това беше Учителят. За всяко нещо, което трябва да се направи Той подсещаше, имаше естествени методи за обучение.

43. МЛАДЕЖКИЯТ КЛАС И ЖЕНИТБАТА Г.Д.: Учителят отвори школа за Общия клас и за Младежкия клас. Този Младежки клас е за младите, които не са женени. И той казва: „Бъдещето е на младите. Затова те не трябва да се женят, да бъдат чисти, да се обичат, да се уважават, да си услужват, но да си запазят чистотата като млади. Здравето, силата на човека и духовното напредване и духовното изработване, издигане на човека се дължи на чистотата, нравствената чистота. Затова, който може да не се ожени, той израства. Той става по-голям от всички други. Защото в другия свят не се женят, там няма женене, нито мъже, там има души. Затуй е тази школа, да подготвяме младите за един бъдещ живот, по-чист“. Веднъж Учителят ми казва, в разговор запитва ме така, въпроси ми задава и аз Му отговарям. „Рекох, хубаво е човек да не се жени, на вола рогите не му тежат да си върши сам работата.“ Тъй, че човек може от началото до последния момент на живота си пак да си върши сам всичката работа, която има да свърши. Затова е създаден човека, да бъде чист, да се подготвя за един бъдещ по-друг живот. Аз мисля, че по-рано го казах, но че веднъж ходих при Учителя да Му кажа за един наш възрастен брат, който е починал и Учителят се обърна към мене и ми каза: „Ти знаеш ли, рекох, на какво прилича женитбата? Женитбата прилича на това нещо, на тези, които са вързани в дама, в яхъра там - волове, животни, които са вързани за яслите“. Значи женитбата такова нещо представлява. Значи женитбата е юлар в ръцете на другите. Упражняват те, управляват те духовете, които искат да се преродят чрез тебе както си искат. В.К.: Значи в Младежкия клас не се е позволявало да се женят. Изобщо как стоеше въпросът в Школата за женитбата. Много хора са се оженили. Някои не са се оженили. Г.Д.: Питали са Го, а някои не са Го питали, обаче са пострадвали по-късно. В.К.: Обаче, които са питали, т.е. за всекиго е индивидуално. Г.Д.: Да, индивидуално е. На тях им е разрешавал, както на Пеню Ганев, той е питал, молил Го е да му разреши да се ожени. Ех, оженил се е, има тази опитност. Брат Пеню е един добър брат, но то е един инстинкт, едно желание, така да се каже животинско. Бих го казал животинско, защото начина, по който хората се женят и живеят е животински. Тъй също и животните живеят. В.К.: Разказвали са ми, че веднъж Учителят бил казал тези, които трябваше да се оженят не се ожениха, ожениха се другите. Г.Д.: „Има, казва, едни, които са женени, но живеят като неженени, а има едни други, които не са женени, но са като женени.“ Това на мен Го каза. На мен не, така в разговор. Аз го чух, помня го, но туй аз Го чух от Учителя и ми е мингиш на ухото. Знам го и съм го казвал много пъти на наши приятели. Да. А Школата е създадена именно за младите, да не се женят, да работят, да се просвещават, да общуват. Животът на Братството, той се отличава, тази окултна школа, Божествена школа, тя се отличава от всички други школи и животи към стремеж за изучаване туй Божествено учение, чрез него да се стремят към един нравствен, чист, братски, изобщо да живеят като братя, като едно семейство въобще. Тази Школа беше тука, но нямахме подготвени души - хора, които да подемат и да приложат това, което Учителят проповядваше в беседите си и го искаше. Един ден може да стане да се приложи от други, но за съжаление във времето на Учителя не стана. Дори тъй го каза: „Аз щях да се радвам ако имах поне един ученик. Един ученик подготвен и готов както Аз знам. Но нямам“. В.К.: Сега понеже разглеждаме въпроса за женитбата на Изгрева, значи така стоят нещата. Имало е много семейни, народиха деца и всеки си мина по своя път. Г.Д.: Всеки си мина по своя път. В.К.: Към личен път и така нататък и за някои беше много трудно. Г.Д.: За тези, които не послушаха и не бяха по конструкция и по природа за брак. Бяха фини, нежни хора, образовани хора, те именно трябваше да останат, да продължат Школата на Учителя в туй отношение. А те се съблазниха, ожениха се и ги задигнаха от тоя свят. Дигнаха ги. В.К.: Значи много хора си заминаха. Г.Д.: Дигнаха ги, дигнаха ги, набързо, набързо и ги задигнаха. На това съм очевидец, набързо ги дигнаха. В.К.: Ожениха се и ги задигнаха. Те ги задигат да не правят повече прегрешения. Г.Д.: Повече прегрешения и един от двойките, които останаха още се скитат тук и там. Така като муха без глава. В.К.: Значи доста двойки ги задигнаха. Г.Д.: Задигнаха ги. Който не е определен да се жени... В.К.: Той е един много интересен и важен въпрос. Много важен въпрос и проблем, който всеки човек минава през него. Г.Д.: Това е един от най-важните за мене, дори най-важният за човечеството на земята и аз много често съм казвал, че женитбата ги спъва. После в този семеен живот се изхарчва много енергия, Божествена енергия в женитбата. Тоя разврат, който съществува, той намалява живота на хората, които живеят така като животни и търсят и тук и там и скитат и се сношават. Те намаляват живота си 50%. Живота си с 50% го намаляват. В.К.: Да, аз съм чел, Учителят казва тази енергия е Божествена, тя е една и съща. Дали ще я свалиш долу като полова енергия или ще я изпратиш в главата си горе, зависи от тебе. Г.Д.: Това е ужас, това е кал. Това е ужас, обаче има хора, които не могат. Имаше братя и сестри, казват: „Не може, не може“. Обаче всички, които така са нарушили окултния закон, заминаването им е трагично. В.К.: Те много са смятали, че по този начин размножават Братството. Така смятам, че Братството не може да се размножи. Г.Д.: Не, не, не, не. Тъй го мислят някои. Тъй мислят, че ако те не са, че света ще пропадне, няма да има поколение. Това е погрешно. Сега са наплодени много и животните раждат, раждат, но ги колят, ядат ги, така и Невидимия свят ги унищожава. Ето войни създава, земетресения, наводнения, бури, урагани, болести и измират. А пък нравствената чистота, идеалният живот дава нови сили, нови енергии и продължителност на живота. В.К.: Аз бях срещнал на едно място от Учителя да казва, че дори да останат 300 000 души българи, пак ще изпълнят Божия закон. Г.Д.: Падение, падение, аз така съм забелязал някои приятели, с които съм общувал и съм говорил, те се удивляват така от моите изказвания и след туй постепенно, постепенно виждам, че те стават едни от най-верните, най-добрите приятели, защото оценяват, че туй, което са минали, то е трагедия, то е нерадост, нечистота. Г.Д.: Именно от Учителя, аз го чух от приятели на моята възраст, на които тъй е казал Учителят: „Аз полях младите с газ, да горят“. Значи младите са полети с газ, затуй няма брак сега. Женят се, развеждат се. В разстояние на 100 години всички назадничави хора ще бъдат вдигнати от земята. Всички вълци с два крака ще бъдат вдигнати от земята. Всичко онова, което не изпълнява Волята Божия, няма нищо общо с Учението, с Учението на Бога, на природата, с истинския човешки живот, ще бъдат вдигнати от земята. Те нямат място тука. Земята се прочиства и тук ще дойдат да живеят в бъдеще както го казва Учителят, душите на овцете ще се родят като хора, ще дойдат да живеят. Защото те най-много са страдали, а вий, казва, вашето идване тука на земята е последното. Другият живот вие ще бъдете в астралния свят. Там са също изработени условия, прочистен е астралния свят с нови храни, нови зеленчуци, нови условия, идеални за вас, работници на Бога ще бъдете. В.К.: Имаше ли много семейни двойки на Изгрева по ония години. Когато вие идвате, вие сте млад. Г.Д.: Имаше женени, други неженени, посещаваха Общия клас. В.К.: Твоето впечатление от тези женените двойки? Имаха ли лични проблеми, отклоняваха се? Г.Д.: Отклоняваха се, други се отказваха от Братството заради семейството си и затуй не процъфтяха и опитите, които направиха в комуналния живот на времето, бяха несполучливи опити. Именно тия двойки женените, те развалиха комуналните опити и комуните. Условия няма за сега, Учителят даже е казал на Георги Димитров, че „комунизъм, идейния живот ще дойде след 400 години“. И също той казва: „Колективния живот, значи братския живот, един вид, за който ние мечтаем за него, за да живеем като братя и като едно семейство, ще дойде след 300- 400 години. Тъй че засега няма условия. Сега се раждат изостанали духове, не духовно издигнати.

42. ДВАТА СВЯТА - ДВА МОРАЛА Г.Д.: Една майка с единствен син, който по някаква случайност като войник го убиват. Майката е в паника, жалост, плаче и една вечер решила, разтворила отрова и решила да се отрови и таман вдига чашата да изпие отровата една ръка взима чашата и я хвърля. Погледа, вижда да стои пред нея един белобрад стар човек с бяла брада, гдето хвърлил чашата. И оттам тя започва да се интересува, разправя на съседките, на тези, на онези, разправя за случая. Втори път се явява стареца, казал на жената: „Чуй, като тъжиш толкова много за своя син, то довечера в 12 часа пред къщата гдето е това голямо дърво, застани пред дървото, ще дойде твоят син ще се разговориш с него и ще го видиш. Ще видиш, че е жив и да престанеш да плачеш“. И на другата вечер тя излязла в 12 часа и сънят й дошъл, разговаряла се с него и казал: „Майко, защо плачеш? Аз съм жив. Аз съм горе, по-добре е.“ Значи горе е по-интересно. Всичко е хубаво и тъй успокоил я. И тя като разказва на близки и познати. И туй като видение го взима, а нали чашата била разбита и туй чува този глас. Интересува се, разправя, търси каква е истината. Показали й някаква снимка, та се случили наши хора, показали й снимката, казали: „Този да не е?“ „Същият беше.“ Била е снимка с образа на Учителя. И тя помолила да отиде при Учителя да Го види. Срещат се. Той я успокоил, обяснил й, че той е жив в Невидимия свят, но с друго тяло. Той, Учителят веднъж във време на беседа обръща се към всички и казва: „Какво мислите вие, рекох, какво мислите? Докога ще сте тука на земята? Знайте, че това ви идване на земята е последното, да знаете, последното е. Другия живот ще бъдете в астралния свят. Там са подготвили за вас идеални условия. Тъй че астралния свят е пречистен от външните духове, създадени са нови условия - храни, въздух, всички нови условия за вас, там ще бъдете работници на Бога. В астралния свят“. Тъй че Учителят дето е казал също нали, че сме подготвени за бъдещи проповедници. Той именно е туй, че ние вече няма да идваме на тази земя, а ще бъдеме в друг един свят, по-съвършен, по-издигнат духовно, където от там ще помагаме не само на ближните си, но на цялото човечество. Затуй именно Учителят идва на земята. Голямо чудо, голямо Божество, което е изпратено от провидението и ще спаси тази планета земя, ще помогне на всички заблудени овци да се върнат в Божието стадо. Всички, за всекиго според неговото развитие ще помогне на цялото човечество, ще помогне. Това е Учителят, този Божествен Пратеник, това е Учителят. Аз когато си спомня за Учителя, аз ако кракът ми е един върху друг, снимам го. Ако съм седнал, ставам прав. Ако почвам да се храня, спирам яденето си. Аз за себе си говоря от уважение. Преди малко го казах тука: „Учителю, Ти си толкова голям, че аз съм във възторг от Твоята Сила и от Твоята Мощ, от Твоето знание. Във възторг съм“. На преди малко си лежа и си мисля това, че заслужава човек да жертвува всичко и всякога, навсякъде, а където седне да говори. Ще говоря викам, досега съм говорил и ще продължавам да говоря, където седна и съм от сега до последния миг за тоя Велик Учител, Който ми е дал всичко и сили и знание и е оставил едно Учение, за което заслужава да се живее и да работим. Един ден щом ни е избрал като такива, да бъдем проповедници един ден. Да. Това е голям живот. Голям живот е това. Голямо нещо е това. Ти да знаеш как трябва да постъпиш с хората. За най-малкото добро, което човек трябва да направи. Спомням си сега за един случай. Един познат починал. Викам: „Знаете ли каква е разликата между поповете гдето кадят, гдето в църквата палят там?“ По една случайност някога като ме поканят да ходя някога за някой заминал, не мога да откажа. Като гледам тия пламнали свещи да горят, това казвам: „За кого е тая религия, тази религия не е нищо друго освен една партия. Религията е човешко изобретение си казвам. Не струва толкова, тия служби на поповете, колкото ако всеки един от нас днеска вместо да пали свещи, да направи това чудо на една мравка, на малка мравка, да посипе няколко трошички хляб, така ситни, ситни, ситни. Туй добро, което ще направи на тая мравка е хиляда пъти повече от тия свещи, които горят на поповете и на техните песни и лъжи. Човечеството, туй таз култура, сегашната с тези идеи на партията на комунистите и на поповете напълно ще се унищожи. Нещата за в бъдеще имат съвсем друго нещо. Кой ще го направи? Учителят всички ще промени. Учителят казва: „Аз поповете ще ги държа 500 години във въздуха да висят. 500 години ще ги туря да висят във въздуха, гдето те създават войните, благославят войните, убийства благославят, гдето създават една религия лъжлива, фалшива. 500 години във въздуха ще ги държа“. В.К.: По онова време пречеха ли много повече? Г.Д.: Поповете много пречеха на Учителя. Много пречеха. Те Го правеха демон. Те Го правеха с какви ли не епитети. Те създаваха всички тези писатели, които се явяваха срещу Учителя, настървени от лъжите на поповете, църквата. Владиците искаха диспути с Учителя, искаха това с Учителя. Учителят ги кани честно и почтено заедно с владиците да отиде на Мусала, там да си поговорят малко за истинското Учение на Бога. Караше ги на Мусала да отидат горе. Та това е една напаст с тази стара религия. Тя датира от толкова хиляди години обаче е съвсем изопачена. Къде е Христовото Учение, кога е говорил Христос за кръстове, за благославяне на войните и за техните тия църковни обреди. Цялата тази система на тяхната религия, тя е създадена от тях, противниците на Христовото Учение, казва Учителят. „Религията е партия, деление. Религията е човешко изобретение, а истинската религия, истинското Учение, това е Христовото Учение, Божественото Учение, това е истинското Учение.“ Днес Учението на Учителя е същото Христово Учение. Днес Христа е с нас. Той бе тук с нас на Изгрева. Христовият Дух бе тук на Изгрева. Ние го видяхме как работи чрез Слово и чрез Сила в Дух и Истина.

41. ЧУЖДИТЕ - ВЪН В СВЕТА Г.Д.: Имаше един брат, казваше се Кирил Георгиев - скулптор от Варна и той обитаваше из София и обичаше много тези индийските факири, също тия магьосници, които правят разни такива магии с духове. Занимаваше се с йога, с техните упражнения. Беше интересно за него и такива ставаха техните сбирки често, той ги организираше в някой салон. Пък ние бяхме големи приятели с този Киро, той имаше контакт с всякакви окултисти. И с бели и с черни. Не беше йога. Той обичаше йогите, контактуваше с тях. И веднъж там един от тези големи йоги го помолил да отидат при Учителя, да го заведе при Учителя. Завел го пред Учителя. Имахме тогава една голяма порта висока и отиват до портата, той влиза. Учителя е пред стаята си долу и пред салона, гледа ги. Сега той ги чака просто и Кирил-брата влиза, обаче другия вънка стои до вратата, ама не може да прекрачи. Иска да влезе, но няма сила, не може да прекрачи. Не може, няма сила, не може и той му казва: „Хайде, бе, хайде, влизай“. „Не мога. Той е много силен. Невъзможно е. Много е силен, той ме вцепени така, замръзнах, аз не мога да прекрача. Бре-е-е голяма сила е Той. Той не ме иска“. Тъй казал: „Не ме иска“. Това казал, а онзи се чуди защо стои. Учителят ги гледа, гледа. Ония полека-лека се върнали обратно. Та това характеризира каква сила притежава Учителят. Какъв е Учителят. Той не е обикновен Учител, обаче където трябва ще помогне на честните, на добрите хора. Той проявява своята сила, своето знание. Той не се занимава с черна магия. В.К.: С черна магия. Г.Д.: Не. Не ги пуска вътре, не ги пуска вътре в туй Бяло Братство. Затуй се отнася туй не само за случая за него, ами за всички и за нас. Който не е със Словото на Учителя - вън в света.

40. УЧИТЕЛЯТ ОТГОВАРЯ НА НЕЗАДАДЕНИ ВЪПРОСИ Георги Добрев: Една замислена, проектирана телеграма от наш брат от провинцията, мисля че бе от Старозагорско, решил да изпрати до Учителя за някакви си сложни въпроси и бърза с отговора да му помогне Учителят. Докато отиде до пощата, той в това време получава отговор чрез телеграма. Решил той мислено, съчинил да прати телеграма или да отиде и да постави тия въпроси на Учителя, да Го пита как да постъпи. И в това време получава телеграма, преди да я е пратил неговата. Учителят прочита мисълта му и му праща отговор. И му отговаря точно на всички въпроси както той искал. Проверил какво е телепатия. Друг случай. На времето професори се събрали, учени хора, а те са запознати със Словото, с Учителя и решили няколко души да направят една среща с Учителя и всеки да си приготви въпроси, които ще поставят на Учителя. Тези 5-6 души определили точно часа, деня когато трябва да отиде Учителя. А Учителят отива с брат Боев в това време. Всички вече са дошли и чакат Учителя. Учителят пристига, съблича се, сяда и почва разговор с тях. Обръща се към първия и му казва: „Първият сте вие, на вашите въпроси ще ви отговоря. На първия, втория, третия и т.н., на колкото въпроси имал записан в тефтера си, на всичките въпроси му отговаря. А те са си записали на лист въпросите. „Вторият сте вие“. На втория Той отговаря на всички въпроси, които той е записал по ред. Става смут вече, обаче са професори, владеят се. На третия отговаря, на четвъртия, на петия. На всички отговаря въпрос по въпрос и след това заключително пак една неколкократна лекцийка изнася, поговорил им. Значи удивлението на всички е било, че отговорил не само на записаните въпроси, но отговорил, но на такъв стил, на такъв висш стил, дори и разбран български, старобългарски. Това била такава голяма работа, тъй както аз някога съм чувал как учени хора разговарят. А за себе си се удивлявам от тях, защото аз не мога. Аз се удивлявам когато говорят учените на един български език научно. Обичам да слушам да се говори на разбран и интелигентен език. Език на учени хора, нали ме разбираш. Обаче на Учителя езика и стила били ултрависш, особено непознат за тях и се стъписали и никой не е могъл повече да зададе въпроси или повече да запита, защото след този разговор, на тези обяснения те нямат думи, нямат какво да кажат повече от изумление. Нямат какво повече да питат, не могат да зададат въпроси, защото този висок стил, на който Учителят говорел направи ги стъписал, изумил. Поклонили се и си тръгнали. Божественото знание превъзхожда човешкото.

39. ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ Г.Д.: При Учителя от Старозагорските села имаше много братя и сестри, които дойдоха. Но един случай, интересен също, ще го разкажа. Първите години точно не мога да определя, те бяха може би към 1930,1935 г. Преди 1935 г. дошъл е някакъв си млад проповедник, който работи с медиуми, така с духове разигравал и нашите приятели се увлекли подир него и ходели там: Елена Андреева, Томалевски, Георги Радев, Борис Николов, Олга Славчева и др. И канили веднъж Учителя, но Учителят отишъл и този младия учител решил да покаже какво може. Но сега не идва, не идва духът, който друг път идва да им говори, да ги занимава, да ги лъже изобщо. Не идва. Те сега всички са в напрежение и той, а не идва духът. Той, Учителят го спрял. Пък Учителят се засмял, виж колко е велик Учителя, казал: „Той, рекох, може да е зает“ Г.Д.: Може да е зает. Може да е на друго място, затуй не е дошъл. Но както и да е, изложили се. Но те продължават да ходят. И веднъж брат Ради, нарамил чергите гдето ги донесъл от село, тука да се завива и Учителят го пита: „Ради, къде бе, къде си нарамил тия черги? Къде ще ходиш, бе?“ „Учителю, при младия, новия учител ще ходя.“ Учителят му казва: „Ради, иди при него, но втори път тук няма да дойдеш“. Строг е. „Иди, ама втори път тука няма да дойдеш, да стъпиш.“ Брат Ради Го погледнал, погледнал: „Е, га е тъй Учителю, га е тъй, няма да ида.“ Хвърлил чергите, останал. Г.Д.: Ради се грижеше се за дръвчетата на градината. Пръскаше ги, копаеше зеленчуците. Имахме една сестра Гена Папазова, вие я знаете - агроном. Гена Папазова нещо го съветва, приказват си. Говори на брат Ради: „Така ще направиш, така, така“, го учи тя. А пък той й казал: „Абе, Гено, ти като си агрономка, кажи ми нещо“, някакъв въпрос й задал. Хъката-мъката тя не могла да отговори. Та това е, че брат Ради беше земеделец, не се водеше по агрономите, които са следвали, а по своята практика вървеше в живота, гдето е садил на село семена, зеленчуци, плодове, Всичко сели и знае, всичко повече от агроном. Животът му е бил учител.

38. БЛАГОСЛОВЕНАТА РЪКА Георги Добрев: Савка и брат Ради. Имаше брат Ради, който с градината се занимаваше. Вие знаете вече, че имахме един градинар предан и постоянен на делото. Брат Ради чисти зеле през есента, да сложи за кисело зеле в кацата за зимата. И работи брат Ради, чисти го, туря го в кацата с някакви си нечисти, мръсни ръце. Той е работник в градината, естествено напукани са ръцете му, груби. С тези груби ръце брат Ради чисти зеле. Савка го наблюдавала как работи, отива при Учителя. Чисти зеле и го слага в кацата с тия мръсни ръце, неизмити ръце. Тя се възмущава и Учителя я слуша ама нищо не казва. Добре ама брат Ради сложил зелето, залял го там, осолил го нали и като узряло няколко месеца след есента, то през зимата веднъж Учителят вика Савка и казва: „Рекох, вземете един съд, идете при брат Ради да ви даде една зелка“ Учителят иска зелка от онези зелки поставени в кацата. Накара я да види как са нещата. И Савка взима една тава, съд и отива при брат Ради. „Брат Ради, Учителят иска една зелка“. Брат Ради отваря кацата, бърка с ръка в кацата с неизмити ръце, вади една зелка, слага я в тавата и казва: „Ето сестра Савке, занесете я на Учителя“. Тя намръщено погледнала: „Е-е, Учителю, брат Ради така бръкна с ръката си и извади таз зелка.“ Учителят казал: „Благодаря на брат Ради, че го е направил, а пък работната ръка е благословена ръка. Тя създава благата. Таз ръка трябва да я целунеш от двете страни, а не да мислиш, че е мръсна“. И Учителят си реже и си яде зелето. Реже и яде. Учителят с такива примери от живота Му е преизпълнен. От Словото навсякъде с лични примери. Учителят е дал на Братството много, затова ние сме богати в това отношение и затуй можем да ги разказваме и да учим и другите как трябва да се живее и как трябва да се постъпва и как трябва да се мисли, защото казва Учителят: „Аз дойдох, призовах тези, които дойдоха, които ги избрах, да ги подготвя за бъдещи проповедници. Това ми е задачата - да ги подготвя тези, които са около мен, да ги подготвя за бъдещи проповедници“. Да, затуй не е случайно, че са дошли тези, които искат да се учат, да устояват, да се учат, а които не щат, света е свободен и тях търси света, защото са си от света.

37. УЧЕНИЦИ ЗА СВЕТА И УЧЕНИЦИ ЗА ШКОЛАТА (Г.Д. - Георги Добрев, В.К. - Вергилий Кръстев) Г.Д.: Адам и Ева имаха двама сина. И какво става. Единия прилича на майката, а другият на бащата да кажем. Впрочем единия се занимаваше с една наука там като ловец, а другия със земеделие. И единия изкористи, знаеш случая с първородството, за да остане той пръв, решава единия да убие другия, за да вземе първородството. Ето от там почва грехопадането от първите още чада, които Адам и Ева уредиха. После, казва Учителят така: „Някои женят се, раждат деца и т.н., но това е женитбата“. Той определя, виж това добре, че го запомних, женитбата какво нещо е? Още женят се, разженят се, раждат, убиват се, то е живота още от Адам и Ева. От там продължава Адамовия, грешния живот. Значи от там иде грехопадането. Адам нали се е съблазнил като гледа животните, той пожелал да има другарка и почва да живее като животните. Значи живота на женените е като на животните. Една сестра беше казала веднъж: „Учителю, искам да имам приятел“. Щото Учителят казва: „Бъдете братя и сестри, но чисто другарство само като братя и сестри, да си помагате, не и да се жените. То и света се жени“. Една сестра казала: „Учителю, аз искам да имам приятел, един брат, тъй както са Борис и Мария“. Казвам го това, нека да го знаят всичките сега и в бъдеще. Като брат Борис Николов и сестра Мария Тодорова. „А, рекох, не не, не като тях, не като Борис и Мария.“ Ясно ли е. не като тях. В.К.: Не като тях. Г.Д.: Не като тях. нали, той е Адамовия син. „Не като тях“ и сестрата ми го казва. Значи истински случай. „Брат така аз исках приятел, обаче Учителя ми каза, не като тях“. Веднъж Учителя обърна се към мен пред салона и ме гледа, в очите ме гледа и ми казва: „Ти, казва, знаеш ли какво нещо е женитбата?“ И аз Го гледам, гледам Го Учителя. „При женитбата прилича на тези от дама, вързаните, от конюшнята“. Конюшнята, гдето живеят животните и там е едно, всички там. Значи живота на женените е бил такъв. На тези вързаните в дама. И тъй е. фактически, които се женят загубват оная нравственост, оная чистота, която имат. Зависи как са женени, ще обясня после, но щом се оженят те стават вече в съдружие с този, с рогатия, дявола. Защото този акт е дяволски. Той не е човешки. А човекът е едно, а светът е друго. Човещината е едно. „Човещина, Бог и природа“, казва Учителя, „това е едно и също нещо“. Да, тъй че ако тука в Школата някой иска да се жени - в света е. Да отиде в света. Няма място тука. Тука е за нравствено чисти ученици. Да бъдат, да живеят като братя и сестри. Тази е Божествената школа. Какво един път ще са така, а друг път иначе. Не може. Който не е съзнателен, като иска да живее като в света, да отива в света да живее. Като иска да проповядва туй старото учение на Адам и Ева да отиде в света да си вземе ученици. Тука няма работа. Тука е само Школа, училище. Ще се учи.. А много учители, които искат да стават заради тях е отворен света. От там да си вземат ученици, а не от тука. В.К.: Това е най-важното, от света да си вземат ученици, а не от тука. Школата е неприкосновена и е за Словото на Учителя. Словото е свещено и неприкосновено!

36. ПЧЕЛИТЕ И СВЕТОВНАТА РЕВОЛЮЦИЯ (Г.Д. - Георги Добрев, В.К. - Вергилий Кръстев) Г.Д.: Идваха бурни събития в света. Учителят именно в тези години - 1940,1943 и 1944 г. ни показа, че ще стават интересни неща. За пример бяха пчелите на Изгрева. Учителят веднъж така като говореше за общото положение на човечеството и бе близко до поляната отиде към пчелите. Взема едно дърво, отвори един кошер и с туй дърво разбърка пчелите. Нещо така го раздвижи и раздразни. И като ги раздразни те отвътре забучаха. Знаеш ли какво нещо е пчелите? Забучаха и може би ако беше някой обикновен човек щяха да го нажилят и да го умъртвят гдето се казва, да го нападнат. Но те само кръжеха около Него и накацаха по дрехите Му, обаче нищо не му направиха. Разбърка кошера, свирепо се развълнуваха пчелите, значи с това Учителят казва, а сега тъй ги обърках, да видим какво ще става. „Значи цялото човечество така ще се обърка рекох, като се видя с пчелите.“ В.К.: Кошерът бе разбъркан. Г.Д.: Кошерът, забучаха, настроиха се, разфучаха се. В.К.: Божественото ги разбърка. Г.Д.: Като революция. Страхотен смут, такъв какъвто е сега по цялата земя. Нали? Тъй е сега. Учителят се засмя и каза: „Обърках, рекох, целия свят. С главата надолу един други ще възстанат“. Туй беше случаят с пчелите. А ние вече 45 години след това виждаме разбунтуван свят. Втори случай. Веднъж брат Ради, който работеше градината и се занимаваше с пчелите, с зеленчуците, плодовете и т.н. и веднъж брат Ради решил да извади меда от кошерите и наслагал на две тави и ги носи към трапезарията, там на масите, за да ги разпредели. Добре, но след него тръгнал рояк пчели, след него тръгнали цял рояк и той се видял в чудо, но бърза, бърза и се домогнал, влязъл в трапезарията, оставил ги навън на масите и всички пчели нахълтват в трапезарията и цялата се напълнила с пчели и той се чуди какво да прави и сестрите и братята като видели отишли и викат: „Учителю, Учителю, пчелите са в трапезарията“. Бързо Учителят отива, влиза вътре в трапезарията спокойно и нещо продума и излезе пак вънка без никаква пчела да го ухапе. Излезе отвънка и след Него почнаха да излизат пчелите. Излизаха, излизаха, излизаха и се оттеглиха. На брат Ради каза да му занесе така нататък нещо като мед. И пчелите отидоха си, опразниха без да ухапят Учителят и никого другиго. Видяхте от този случай кой управлява света. Трети случай. Както веднъж седеше Учителят на масите пред салона с приятелите и една пчела забръмча и кацна на ръката Му и Той погледна я и може би прочете какво тя иска да каже. И стана, отиде, взема един съд, кофа с вода и се отправи навън. Други братя и сестри след Него се отправиха, отидоха до кошерите. Гледат на кошерите засъхнала захарта, нали те имат поставки там гдето приемат вода. И засъхнала захарта и няма капка вода и Той им налива във всички чинии там вода и си заминава. Свърши си работата, която пчелата иска от Него. Значи човек винаги трябва да търси Божественото, а не човешкото. Пчелата кацна на ръката на Учителя, а не на друга нечия ръка. Имаше няколко кошера - пет кошера имаше. В.К.: Кой ги гледаше обикновено? Г.Д.: Брат Ради. Той се занимаваше и други братя, приятели-агрономи, които разбират от пчеларство отиваха с маски там, те се занимаваха. В.К.: Тези пчели колко време живеят? Г.Д.: Плечалата много продължава, около 10 години. Пчели имаше от които всяка година вадеха по няколко съда мед. В.К.: Защото аз съм виждал на някои снимки, има към десетина кошера. Г.Д.: Аз така мисля може и повече да бяха. В.К.: Това са много интересни случаите и аз от друго място по такъв начин не съм ги чувал. Виж, как хубаво стана че ги разказа. Г.Д.: За пчелите вие знаете каква организация имат, далеч по-съвършена от нашата като човеци. Те на километри отиват да събират мед и много правилно се връщат, събират и то какъв мед. После тези от тях, които работят, живеят, умножават се и се познават. Ако дойде друга пчела то те я изпъждат. Тези, които работят, а които не работят търтеите като им дойде време, пчелите ги унищожават. У тях трудолюбието е силно. Колективният братски живот е засегнат у тях по-добре отколкото при нас, обърканите глави човешки. В.К.: Ето виж какво нещо. Божественото разбърка кошера... Г.Д.: Да. Божественото разбърква събитията в света и сега оправяйте се. Да, оправяйте се сега. Туй човечество изобщо толкова хиляди години се е объркало и живее по един стар начин, не като човеци, а като зверове. Едни други се избиват. Тези войни какво създават? Къде е туй братолюбие на човеците, да правят оръжие и да се унищожават едни други. Толкова хиляди не могат да се разбират, да се оправят. Още от съгрешени- ето и грехопадението на човека е тази история. Но Учителя донесе Словото и с него показа какъв да бъде Новия човек.

35. ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ И ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ (Г.Д. - Георги Добрев, В.К. - Вергилий Кръстев) Г.Д.: Учителят често ходеше на едно място в градината до една лоза. Сядаше там на пейката и си почиваше. Запитваха го: „Учителю, къде отивате?“ „Отивам да видя мястото си.“ Като го завари някой от приятелите там седнал до лозата чуваше от Него: „Дойдох да си видя мястото“. Значи туй място Учителя приживе си беше определил и тук положиха тялото Му след като си замина. Последните думи на Учителя: 1. „Една малка работа се свърши добре и сполучливо и една голяма работа започва. 2. Във всичко, на първо място туряйте Божественото. 3. Имайте хармония и обич помежду си. Хубаво е да се живее. Това е важното. 4. Молете се, усърдно се молете на Бога. 5. Да се оформят нещата“. В.К.: По начало, да се оформят нещата. Това е отделен израз, нали? Г.Д.: Да се оформят нещата е отделен израз. В.К.: Сега. По тоя повод съм слушал много неща, че приятелите след заминаването на Учителя изобщо не си оформят нещата. Г.Д.: Да. В.К.: За тези юридически неща ли става въпрос, за имотите ли? Г.Д.: Имотите. В.К.: Имотите. Те не ги оформят. Г.Д.: Имотите. Изобщо да се оформят нещата в Братството, а те не ги оформят. Г.Д.: 6. „В какви направления вие будите жит“. Харашо. В.К.: „Вий будите жит“ и може би след туй Той е чул някакъв отговор, имало е пауза и след това Той е чул и след това е казал: „Харашо“. Г.Д.: Той задава въпрос даже. „Ето удивителна. В каким направления вий будите жит? Харашо. Отделно: 7. „След мене каквото става няма да се чудите защо става.“ „Каквото става не се чудете защо става. Всекиго ще туря на мястото си. Който заслужава“. 8. Мото дадено от Учителя, 23.XII.1944 г. сутринта на Изгрева. „Да се прослави Бог в Бялото Братво и да се прославят Белите Братя в Божията Любов.“ 9. „Да живеят войниците.“ В.К.: В какъв смисъл да живеят войниците, кои войници? Г.Д.: Учителят го каза: „Да живеят войниците“ даже: „Жал ми е за американските младежи“. Аз съм го чул. И аз съм се чудил, защо американските младежи. Обаче каза: „Жал ми е за американските младежи“. В.К.: Кои войници? Войниците на бялото Братство ли? Другите войници ли през време на войната? Не може да се разбере. Г.Д.: Войниците, горните са най-важни. Те поддържат и помагат на долните. В.К.: Да. Г.Д.: И работата, която предстои в природата, аз така го разбирам, как е логично и как трябва да бъде във всичко Учителят, което е казал. И казва: „В туй развитие на човечеството войната е необходима. Бог не воюва, не убива никого. Те воюват. Значи, за да се прочисти земята ще дойде огън. В миналото водата не си свърши работата сполучливо. Огънят сега е 35 милиона градуса. Ще свърши работа. Затова не такъв огън с кибрит да го палиш, нали, обаче огън, вътрешен огън. Всеки ще бъде поставен на вътрешен огън. Да. няма да остави човек, който да не повярва в Бога“. Как каза: „Аз запалих земята от четирите краища да гори“. Ей тука пак го казва. Какво ни е дал Учителят? Той ни е подготвил и ние днес представляваме подраса на шестата раса, която ще дойде за в бъдеще на земята. Ние сме били преди 2000 години при Него като ученици и за в бъдеще пак ще бъдем. Кога ще бъдем ученици на Учителя пак? Когато приложим Любовта и ни стане основа в живота. Сега тука има думи на Учителя. 10. „Тежка е атмосферата, груба е средата, тежко се живее. След мене ще станат много работи. Не се чудете защо стават?“ Казано 2-3 минути преди да издъхне. Преди смъртта на Учителя. 11. „Ще отида на Големия събор. Там ще облеча костюма на французите“. А французите през 1939 г. когато дойдоха в София му подариха бял костюм, който той изобщо не облече. Остави го за Големия събор. За костюма от Франция се отнася. Учителят казал, ще го облече на Големия събор. В.К.: Те са му подарили някакъв костюм от Франция, така ли? Г.Д.: Да. В.К.: И Той казал, че ще го облече на Големия събор. А Големия събор е когато си замине, така ли? Г.Д.: Да. В.К.: И когато Го облякоха с кой костюм Го облякоха? Г.Д.: С този от Франция. В.К.: От Франция. Значи това е на Големия събор. Г.Д.: На големия събор. Трите ябълки. Свирят: Асен-арфа, Мария Златева - цигулка и Катя Грива - пее. В.К.: Какво се случи с трите ябълки? Г.Д.: Във времето когато са свирили падат три ябълки от горе от масичката на Учителя. Имало е фруктиера с ябълки и от нея три ябълки изхвръкват и падат за тримата, които пеят по една. В.К.: Значи за Асен Арнаудов, за Катя Грива и за Мичето Златева? Г.Д.: Учителят си замина от този свят на 27.XII.1944 г., ден сряда, 5.45 ч. Последната беседа Му беше на 20.XII.1944 г., сряда. Петък искаше да излезе и говори, но брат Тодор Стоименов помоли Учителят да не излиза да говори. И Той се прибра. Послуша Го, не говори. Но гледаше как учениците излизаха от салона, а сестра Елена си вдигнала ръката за поздрав и Той също й отговорил. В.К.: Те са били в салона там са чели беседа, тъй ли? Г.Д.: Не са чели, направо си излязоха приятелите. В.К.: Но те бяха в салона, така ли? Г.Д.: Чакаха Учителя да дойде да говори, обаче Тодор Стоименов ги спря и почнаха да излизат приятелите един по един вече разочаровани. В.К.: А Учителят седи горе на балкона. Г.Д.: И ги гледа, тъжно ги гледаше. Погребението беше на 31.12.1944 г. От сутринта в салона взимане прошка с Учителя до 11.30 ч. От 11.30 до 12.30 ч. беше процесията. Учителят беше носен от старейшите братя, направиха един кръг на Паневритмията, там където играехме на поляната и като процесия и от там след тази обиколка направо Го занесоха на мястото, където ще се погребва. Беше един хубав ден, валеше пухкав сняг. Цялата земя, всичко беше бяло от сняг през деня когато Го погребваха. И там вече на погребението говореха приятелите. Написаха едно Слово за Учителя, възпоминание и Му го сложиха в една бутилка така пъхнаха листата, пълна със зехтин, мисля, че беше, запечатаха я и я сложиха при Него в гроба. Беше послание към бъдещото поколение. Остана за нас Словото на Учителя.

34. БРАТЯ ОТ ВРЕМЕ „ОНО“ (Г.Д. - Георги Добрев, В.К. - Вергилий Кръстев) Г.Д.: Ние в Школата сме дошли от миналото. Във време на беседа, както говори Учителят, обърна съм към брат Белев и го запита: „Белев, вие помните ли нещо от вашия минал живот? Да си спомняте нещо?“ Той се замислил и казва: „Учителю, не си спомням нищо“. Обърнал се тогава към сестра Белева, неговата другарка: „Сестра, вие спомняте ли си нещо от вашия минал живот?“ И тя се замислила и казала: „Не си спомням, Учителю“. Тогава Учителят казал: „Всички вие сте били тук при Мен, при Христа в миналия живот“. И никой нищо не си спомня. Значи ние сме братя от време „оно“. Интересен случай за брат Пеню Ганев ще ви разкажа, един личен случай. В първите години след като се освобождаваше (1972 г.) Изгрева за бъдещите строежи на легациите, на руските легации, предупредили брат Пеню да си изнесе багажа от къщата. Той се уговорил с тях: „Както на другите, така на мене ще ми платите ли превоза, който ще направя за пренасянето ми? Имам разходи“. „Да, да, ще вземеш разписка от шофьора и ние ще ти ги платим“, обещали му. Когато отишъл обаче да осребри разписката да му платят за превоза, отказали да му платят и тъй или иначе, ама нали обещахте, ама защо? Казали, ние не сме длъжни да ви плащаме, няма да ти платим. Отчаян брат Пеню и замислен така, слиза към брат Бертоли и аз точно чаках там един приятел и гледам го отдалеч с наведена глава, умислен, умислен, мълчалив, пристига, пристига, като наближи вече към мен, питам го: „Брат Пеню, какво е станало? Какво си толкова загрижен, умислен?“ Той каза: „Абе, Георге, тъй и тъй“, разказа ми той. Казва за превоза, обещали му, а пък сега отказват да му платят превоза и тъй или иначе не щат да му платят превоза. Питам: „Брат Пеню, колко са парите, които трябваше да ти дадат за превоза, бе?“ „Абе 80 лв.“, каза. Тогава, казах му: „Брат Пеню, Министерството на строежите отказват да ти платят превоза, нали? Обаче Министерството на Бялото Братство ги признава и ще ти ги плати. Вадя и му давам 80 лв. Той ме гледа учудено, смаяно. Казвам: „Няма какво да се чудиш. Министерството на Бялото Братство ти ги дава, признава ти ги и ти ги дава“. Той: „Абе, Георге, какво правиш?“ „Какво ще спориш? Министерството на Бялото Братство е това, бе.“ В.К.: А 80 лв. е една пенсия. Г.Д.: Ами, да, а той беше един пенсионер-даскал с голямо семейство, едва кретаха с малките пенсии.

33. ЧАЙНИКЪТ И ПРЕДСКАЗАНИЯТА (Г.Д. - Георги Добрев, В.К. - Вергилий Кръстев) Г.Д.: Иван Толев, който е издавал на времето „Всемирна летопис“ посещаваше Учителя, но Толев не беше много разположен към него. Учителят е лекувал неговата дъщеря от неизлечима болест. Веднъж Толев поднася на Учителя един нов електрически чайник, опакован така хубаво в кутия и при Учителя има една сестра. Учителят без да го взима, казва: „Вземете, рекох, чайника и го занесете на тавана и го сложете там някъде“. Тя занася чайника, обаче минало време, определено време и след това отива Толев и си иска чайника и Учителят казва на същата сестра: „Рекох, идете, вземете чайника и му го дайте. Опакован е, чака само да дойде да си го вземе“. Да. Това е. В.К.: То е може би тогава когато той се е скарал с Учителя и напуска. Г.Д.: Той изобщо беше раздразнен по отношение Братството и Учителя, защото той като издаваше тая „Всемирна летопис“ предполагаше, аз и друг път съм го разказвал така, той предполагаше, че ще има сметка, ще има много абонати, а пък няма. Учителят всеки ден и четири пъти говори в седмицата с нас. Има много огромен материал, спомени там, разговори с Учителя и тъй, че неговия „Всемирна летопис“ става малко безпредметен. Затуй може би той се ядоса и след време, дори хубаво, че го зададе този въпрос. След време той се опълчи в открита борба срещу Учителя. Вестниците гърмяха от неговите написани клевети. Аз туй нещо нямаше да го казвам, ако не беше ми задал въпроса. Ей така. Всяка вечер носеха на Учителя вестници, наши приятели - Неделчо Попов и други и казваха: „Учителю, брат Толев гледай какво пише срещу вас“. „Аз, рекох, той ми прави услуга, той ми прави реклама“. В.К.: По този начин реклама ми прави. Г.Д.: Реклама ми прави. Та Толев много лошо се отнесе на последно време с Учителя. Но Учителят така го прие както вестниците и на другите, както е казвал дори: „Българите хвърляха голяма кал върху мене, много кал хвърляха върху мене, ама аз съм голям извор, който се мие и нищо не остава. Всичко се измива. Голям извор съм Аз“. Да. В.К.: В това списание „Всемирна летопис“ са писали много наши приятели - Боев, Олга Славчева и други хора, но аз съм слушал, че като се разделяли с Учителя бил голям конфликт. Значи туй, което казваш потвърждава това нещо? Г.Д.: Да, да. Ами в тези години един приятел живееше там, не беше толкова привърженик, колкото от някакъв интерес и често така имаше разговори с Учителя, като поставяше Учителя на изпит, да види, да го проучи Учител ли е. Или не е Учител. „Ти, казва, като си Учител сега, я ми кажи на таз книга, която държа, тази страница, която ще отворя, коя страница е?“ Учителят му казва точно страницата. А той: „Хе-хей“. Отваря пак. Запитва: „Сега на коя съм страница?“ „Еди коя си“ „Хе-хей“. „Ами, казва, тази тиква колко килограма е?“ Учителят казва: „Толкова и толкова“. Теглят я. Толкова излиза. „Ами тоз лимон колко грама е?“ „Еди колко.“ Мерят го толкова излиза. Изпитваше и проверяваше. Тодор-хироманта го наричахме. В.К.: Тошо-гледача да не е? Г.Д.: Гледача. Тодор-гледача. В.К.: А, на Тодора мъжът й. Тодор-гледача непрекъснато изпитваше Учителят. Г.Д.: Провокираше. Непрекъснато проучаваше, проверяваше. А за Евангелието също. Евангелието изобщо. В.К.: Как за Евангелието? Г.Д.: Изпитваше Учителя на коя страница какво пише там по това спори. Но Учителят на всичко му отговаря и така го гледа нали като забавление. Г.Д.: Учителят като млад е посещавал градовете и селата и се е движел един ден по улицата и среща един поп и му казва: „Добър ден, дядо попе“. „Добър ден, синко“. Казва: „Дядо попе, виждам така тъжен си, умислен си. Какво става, какво има, казва, толкова?“ „Ами, синко, имах спестени хиляда лева за старини и от известно време не мога да ги намеря. Някой ми ги е взел и мисля си, тъжен съм, мъчно ми е“. А Учителят му казал:“ Дядо попе, ти нали имаш Библия?“ „Имам, синко.“ „Ами разгърни в Библията на един коя си страница, там са парите ти от 1000 лв. Ти си ги забравил. В Библията на еди коя си страница отвори ще ги намериш“. И тъй станало. Дядо поп си намерил парите. Ето какво значи предсказания.

32. ВСЕ ЕДНО (В.К. - Вергилий Кръстев, Ст. - Станка Йорданова.) В.К.: Значи два пъти сте го виждали Учителя? Ст. Виждала съм го на беседа, даже преди да си замине, две седмици преди да си замине на балкона го видях по костюм и си казвам каква е тая болест. Уж е болен, не слиза, а така изправил се с ръцете в джобовете на панталона и гледа как хората идват за беседа, а той не слезе. В.К. Той не слезе. Това е втория път когато сте го видели. А първият? Ст.: Това втория път беше. А първия път отидох при Учителя да го питам при кой професор да се запиша за следването си по музика. Аз бях студентка, дали при Соружон или при Васил Стефанов. И той съвсем равнодушно, без да му трепне мускул, каза: „Все едно“, защото нямаше да я бъде тая работа. Аз се разболях и прекъснах. В.К.: Значи все едно. Значи той е знаел, че Станка няма да я бъде като певица. А после как се развиха нещата? Ст.: Бях при Соружон, обаче една година и след туй вече прекъснах. В.К.: Вие се разболяхте, от какво се разболяхте? Астма? Ст.: Изглежда пневмония, бронхит, белодробно. В.К.: Значи все едно. Ст.: Все едно. Нямаш път. В.К.: Боже, какво разрешение, жестока работа. Ст.: Все едно, дали при единия или при другия. Нямам път като певица. Имах друг път.

31. ДВАМАТА УЧЕНИКА (Г.Д. - Георги Добрев, В.К. - Вергилий Кръстев) Братството тръгнало, отиват от Изгрева за Витоша и се спират тук някъде зад Юзината и от Изгрева пеш отиват за Витоша, все пеш стигат, спрели и Пантелей започнал да имитира брат Боев как говори и всички започнали да се смеят и брат Боев слуша. Добре, ама Учителят като чул и Той почнал да имитира брат Боев „ама виж-ко, виж-ко“, ама идеално сполучливо го е имитирал, тогава брат Боев погледнал и се засмял. Един друг случай пак с Пантелей и брат Боев. Брат Боев пред салона на Изгрева чака отгоре Учителят да слезе и Пантелей минава и брат Боев като вижда Панелей, извикал: „Пантелей, Пантелей, ела, ела, ела“. Отива Пантелей при него казва: „Пантелей, ами виж-ко, виж-ко, аз ти бях учител на тебе, нали? А пък сега и двамата сме ученици. Ти ми беше ученик, хък сега сме и двама ученици пред Учителя“. В.К.: Този Пантелей от къде беше? Г.Д.: От Панагюрище. Боев е бил там гимназиален учител в училището му е предавал. Брат Боев и той е от Панагюрище. Та накрая и двамата със своите недостатъци и дарби бяха ученици в Школата на Учителя.

30. КЪДЕ Е ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО (Г.Д. - Георги Добрев, В.К. - Вергиллий Кръстев) Г.Д.: Брат Ковачев помолил една сестра Донка Кънева. Тя идвала в София, да пита Учителя, да регистрира ли Братството в Стара Загора. И разказала това на брат Боев и брат Боев запитал Учителя. Учителят казал: „Братството ще загуби силата си ако се регистрира. Братството не е секта, а е Школа за нравствено възпитание“. В.К.: Да. Какво е твоето мнение сега за всички тия салони, които са в момента? Те са два салона в момента останали. Единият е в Бургас, другия във Варна го няма вече. Само в Бургас има салон официално зарегистриран. Г.Д.: Айтос. В.К.: Да, Айтос и Бургас. Варна, но те нали им взеха салона? Г.Д.: Е, вземаха, но събират се сега. Ето сега едно изявление на Учителя. В.К.: Минаха години, тия които имаха салоните им ги взеха, трети, които отиваха в салоните си заминаха и дори ако имаха салони биха останали пусти сега. Е, твоето мнение във връзка с това изявление на Учителя. Ти си свидетел на толкова много години. Г.Д.: Тези салони извършват работа. В.К.: Те си изиграха своята роля. Г.Д.: Условията, които се промениха и тази роля, която Братството остави - тя отпадна, тези съборни дни, тези празници, които имаме и ние тука ги правим, обаче нямаме салон. Това е разликата и тука в София ни разрешават да играем само една Паневритмия и беседи да се четат там в някоя къща. Салон не ни дават. А там също в провинцията събират се и изпълняват, ходят, посещават приятели, особено като се събират в Айтос от цяла България. Става хубаво, но туй, което се иска не е нито в Айтос, нито в Бургас, нито във Варна. Туй _де го знаеш, защото туй, което беше при Учителя в миналото, хората идваха с едно вдъхновение, с едно голямо уважение, една трогателна радост, че ще видят Учителят, че ще бъдат на този събор, да прекарат в единство, в хармония, да се видят с приятели и т.н., обаче това, което Учителят е оставил, няма го вече. Изроди се, промениха се, че дори едни и същи, както Борис е един и същ, но командва и държи в ръцете си всички. Аз тази година бях на последния празник в Айтос, Богородица, която тази Надя, която е там, на Георги Куртев дъщерята, която има още влияние, голямата й сестра и малката, понеже баща им е бил там като ръководител в миналото, те още си дават важност и те командват положението там. На събора един брат там се провикна - Николай. Събрали се всички на поляната обаче като се изправят, дигат ръце всичките, дигат ръце нагоре. Всички дигат ръце, т.е. поздравяват Братството, събора, всички гости, вдигат ръце все едно, че поздравяват Небето. Четат молитва, вдигат ръце, туй никога при Учителя не се е вдигало ръце като се говори или се правят молитви или някакви наряди. И той Николай се обади: „Долу ръцете!“ След това изчезна, не се вести после, но създаде се един смут. Защо го казвам? Защото е правилно казано. Ето Марин Камбуров, който е един от първите в Прослав. Той също каза: „При молитва, при такива тържествени случаи вдигаме ли ръце при Учителя? Само когато се поздравяваме.“ Сега като правят първите гимнастически упражнения, все вдигат ръцете и тогава казват формулата. Тези неща не са от Учителя и не се правеха при Учителя. Тя сега Надка Куртева турила известни хора там, да следят, че ако някои противодействуват, да се скарат, да ги отстраняват. Та не е туй, което трябва да бъде. Николай ще бъде, когато дойдат новите хора. За мен е това. Тука също има много трески за дялане в това. Аз искам, дори и Драга да я сменим, да я махнем ний, обаче няма хора. Кого ще избереш? И не са единодушни, подготвях аз няколко пъти, подготвях някои сестри, обаче кой ще застане на нейното място? Значи тя трябва да постои още малко докато дойдат новите хора. Кога ще дойдат и как ще стане, оставяме на Небето. Ние сами сме безсилни. Ето аз съм най-малкият.

29. ОПАШКАТА НА ДЯВОЛА (Г.Д. - Георги Добрев, В.К. - Вергилий Кръстев) Учителят е посещавал провинцията - села и градове. Отива при една сестра на гости в провинцията. Там като гост пристига нейният син. Сяда при нея и слуша разговора и сестрата се смутила. И този неин син вади кутия да черпи Учителя с цигара. А Учителят в това време бръква в джоба си и вади и Той цигари и поканва синът й да вземе от Неговите, от Учителевите цигари. Той разбира се уважил госта и взел от Учителевите цигари, запалил я, изпушва я и оттогава той престанал вече да пуши. И Учителят от къде я извадил, когато Учителят не пуши! Хайде де? В.К.: Кой ти го разправя този случай? Г.Д.: Туй ми го разказа онзи гдето вече не пуши цигари. И се чудя Учителят от къде може да намери цигари, за да черпи с цигара този гост. Сега за цигара ще разкажа още един случай с Учителя. На Изгрева една сестра Балтова, която живее близо до салона има малък ремонт, на който работел един дърводелец, който аз го познавам и той ми разказа случая. Отива Учителят да види какво прави този майстор, дърводелеца, обаче майстора запалил цигара и пуши, а Учителят му казва: „Ей, какво си ухапал дявола за опашката!“ „Дънов ми каза, че съм ухапал дявола за опашката и аз казва както виждаш от тогава още пуша и значи все хапя опашката на дявола. Това е“. Г.Д.: Един руски войник, след като дойдоха 1944 г. и дойдоха на Изгрева отива при Учителя след като излязъл, казал на нашите приятели: „Ваш Учител почерпил меня с водка! А вие не давате на мене нищо, нито водка“. Значи Учителят намерил водка, от къде намерил тая водка да го почерпи? Да го почерпи с водка. В.К.: Когато там няма изобщо нищо за пиене, особено водка. Г.Д.: Няма нищо. Да. В.К.: Учителят ме почерпи, а вие нищо не ми давате. По тия години идваха руски войници, офицери при Него, правеха ли контакти? Г.Д.: Да, правеха. Има много интересни истории с тях.