Ани

28. ИЛИ ТОЗИ, ИЛИ ОНЗИ ЩЕ СИ ЗАМИНЕ (Г.Д. - Георги Добрев, В.К. - Вергилий Кръстев) Г.Д.: Брат Епитропов, един възрастен брат, който ходеше да проповядва по села и градове за Новото Учение живеел в съседство с брат д-р Жеков на Изгрева. Преместил си оградата, имали някакъв спор и е имало недоразумение между тях. Скарали се. Тогава Учителят им казал, че от Невидимия свят се разглежда техния спор. „Ще взема един от вас! Ще взема един от вас“, казал Учителят, след като се завърнал на Изгрева и му докладвали за преместената ограда и за спора между тях, който се превърнал на война. Значи ще вземе един от тях и ще го прати в Невидимия свят, т.е. един ще си отиде от този свят. Учителят повикал двамата при себе си, повикал ги при себе си, за да ги сдобри, да си простят, тогава им казал да се целунат и казал им по този случай да дадат един общ обяд на приятелите, нали за благословение. И така те се сдобрили и споразумели. Това ми разказа сестра Йорданка Жекова. В.К.: Аз съм чувал, че те се скарали и стигнали до съд. Г.Д.: Да, да. В.К.: Ти какво си спомняш още за Епитропов? Той така бе подвижен, с бяла брада съм го виждал? Г.Д.: Виж, една опитност имам. Учителят препоръчваше на всички наши братя на Изгрева да не си правят повече от един до два етажа. Повече да не правят. Най-много два. Обаче Епитропов без да пита Учителят си направи къща на повече етажа. Обаче Учителят след туй каза: „Той я направи голяма, ама един ден никой няма да живее там“. И тъй стана. Тя запустя, нито се измаза, нито нищо. В.К.: Никой не живее. Празна и запустяла къща, Е, това е вече голямо нещо.

27. ЧЕРНИ И БЕЛИ БРАТЯ (Г.Д. - Георги Добрев, В.К. - Вергилий Кръстев) Г.Д.: В първите години във Варна, варненското братство се създали разни интриги и се разделили на две. На бели и черни братя и помежду си не са били в хармония. Тогава поканили Учителя да отиде във Варна, там да се поспоразумеят, да се оправят и Учителят решил да пътува един ден с Йорданка Жекова и отседнал у тях. Когато пристигнали на гарата имало посрещани, обаче те всички не познават Учителя кой е. С Учителя пътували и други наши възрастни братя, които и те били с бради и затуй не знаели кой е Учителят. На другия ден започнали да посещават Учителя в кьошка на д-р Жеков и сега пристигат едни. Сестрата казва: „Учителю, идват гостите да Ви видят“. „Кои са те?“ „Те са от Бялото Братство“. „Турете ги там на пейките да чакат“. В.К.: Ха, от белите. Г.Д.: От белите. И белите да чакат там. След туй пристигат другите. „Тези от кои са, рекох?“ „Те са от черните братя“. „Дай ги тука. Те са празни шишета, да ги напълним с ново вино“. В.К.: Те са се разделили на две помежду си, така ли? На черни и на бели. Воюват помежду си. Г.Д.: Помежду си. Едните ги турил да чакат - белите, а за черните казал: „Дай тука, те са празни шишета, да ги напълня. Аз съм дошъл, казва да простите, за грешните, за хората, които искат нещо ново да научат. Дай ги тука“. И така Той напълнил шишетата им, говорил с тях и ги изпратил и след това дошли белите и с тях се разговарял. Значи, че всякога не знаем как да се обхождаме. Отношенията ни какви да бъдат щом сме заквасени от Новите идеи, Божествените идеи, трябва да имаме хубави отношения, да си отстъпваме, да си общуваме тъй както казва Учителят: „Общувайте, общувайте, да се опознавате, да се сближавате“. Учителят днес работи с всеки индивидуално и всеки човек е в Неговото съзнание. Тази е Новата Школа, с която ще работим ние всички за в бъдеще. Учителят е говорил само за Кортеза, само за нея е говорил и я признава за ясновидка, никого другиго по Негово време. Учителят казва: „Аз най-добре се чувствувам при лошите хора. Дошъл съм за тях. Лошите хора най-добре работят, а всичко друго са генерали, чакат на готово“. В.К.: Кои са другите? Г.Д.: Добрите. В.К.: Генерали и чакат на готово. Г.Д.: А лошите работят. В.К.: Лошите работят. Те са по-активни.

25. РЕСТАВРАЦИЯ НА ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА (Г.Д. - Георги Добрев, В.К. - Вергилий Кръстев) В.К.: Сега изигра ли Стойка някаква отрицателна роля при ремонтирането на чешмата в Тополица? Г.Д.: При ремонтирането на чешмата, когато отидох, то мен беше ме избрал Борис Николов и затова не ме пратиха, защото те канеха Борис. И аз също исках: „Хайде, брат Борис да отидем заедно там“. „Аз, казва, не мога“. И след години Георги Драганов от Ямбол отишъл при Борис и казал: „Борисе, хайде, казва, да отидем в Тополица там на чешмата, аз ще ти помагам“, а пък Борис му казал: „Аз не мога, стар съм, ще изпратя Георги Йорданов“. Той казал и пред други: „Ще изпратя Георги Йорданов“. Аз преди да замина имах разговор с Борис. Питам го как се е работила чешмата, защото той я е работил 1928 г. Аз тогава не ходих там. Бях тука. А как е работено, как е правена и с брат Бертоли също съм говорил. Учителят е възложил на брат Бертоли направата на чешмата, като Георги Куртев идвал тука, за да каже, че тополчани искат да направят там чешма и Учителят направил един малък чертеж. В него е описал човекът, който представлявал символично чешмата. Туй представлява човекът, гдето тече водата, то извора е главата. Тези са раменете, т.е. стените, а долу вървят едни корита вода гдето върви. В чертежа това са краката. В.К.: Това не го знаех. Г.Д.: Това са краката. Значи все едно, че човекът е пентаграма. Бертоли начертал така план за чешмата: тука вода, тука чучурите, коритата и т.н. При Бертоли тогава работеше един скулптор, имаше работилница към Павлово и той взема него да направи зодиаците там на място от цимент, много сполучливо, също чучурите там, това онова. Водолея го направил с главички. Променил го. Водолея с гърнето и коритата също. Борис е направил едни балустри. Така, делеше чешмата, която е за пиене с едно корито и другите корита, които са за животни да пият вода. А Борис е направил каптажа, понеже каптажа, той е бил един стар извор, долу от земята извирала мека минерална вода, гдето се събирали там жени да перат, да си вземат вода още от турско робство. Над чешмата непосредствено има един голям дъб и там са ставали схватки, когато отивали наши жени там на чешмата за вода, турците ги нападали и затова наши комити са се укривали там някъде из храстите и ги издебвали. Като отиват да правят зло, залавяли ги и ги изтребвали. В.К.: Това не го знаех. Г.Д.: И тази чешма от тогава, от там датира. Сега, значи водата е била в ниско и за да се издигне по-високо, да стане чешма трябвало да се слагат плочи, камъни, да се вдигне нивото на водата нагоре и като се вдигне, тогава направили и чешмата излиза на земята на такова разстояние тука и така пада в коритце и оттам се разпределя на едно, на две, на три места, да върви към краката, а другата по ръцете според чертежа на Учителя, да върви тази вода. Тези стени бяха разрушени до такава степен, че просто и зодиаците не личаха, особено Водолея и като стъпиш долу се плъзгаш от жабуняк, от треви и т.н. Ние един път я почистихме, втори път пожелаха да се реставрира или да се реши да се събори цялата и да се направи изново и те го решиха. Но аз когато стъпих в Тополица да работя казах им така на сестра Стойка, брат Ангел и други там няколко души. Съберете се тук от Братството всичките и решете взаимно, без да има противоречие, да се направи чешмата и как да се направи, за да нямате после неприятности. Едни знаят, а други не знаят, едни искат, други не искат. И се замислиха. След известно време казва сестра Стойка; „Георге, няма да викаме никого, ние които сме тука 5-6 души, ние ще правим чешмата, финансираме“. „Викам, добре, ама не е хубаво така. Вие сте един колектив тука, Братство, трябва да знаят всички.“ „Добре, няма какво да чакаме“. И почнаха, обаче един Топалов имаше, той човърка и така, така, така явиха се противоречия и вече, понеже аз отидох с голяма активност, с голяма сила, с голяма енергия, бързам какъвто винаги в работата си бях, организирах работата и с кмета. Кметът на моя страна, дори даде най-добрата кариера от новата да извадят камък, няма кой да го вади и говорихме с един брат Иван Джоджев, който беше ръководител, там един яшар да вади камъка. Добре, но дойдох си тука, той се отказал да вади камъка. Пише ми: „Ела, щото няма кой да вади камъка“. Той от там не може да намери човек, вика ме аз да отида там да намеря човек. Ха сега де? В.К.: Противоречия и противодействие. Г.Д.: Отивам аз втори път, намерихме един млад мъж, който по железниците работи по линията и има свободни дни. Те са на смени и полека, лека той почна да вади хубав камък и така вади камък той, прераздава го кмета, слагаме го при чешмата. Аз вземам участие при размерването и донасянето като горе го товарят други и остана там една голяма поляна от камък. Ставаше въпрос сега как да я направим. Зодиаците са разрушени, трябва отново да се направят. Аз тогава отидох да преговарям с един скулптор Гачев и почна той да ги работи и леяр да ги отлива. Аз едновременно там започвам от леглото на чешмата, правя и ред други работи и там глася камъка. Като стана камъка, трябваше ми един майстор поне зидар. Добре, ама не можем да намерим, най-после говорих с един бургазлия, който е майстор и може да реди камък, обаче той се уплаши от толкова голям камък, пенсионер е вече с 2-3 години по-малък от мене. Макар че обеща, не дойде, на уговорката не дойде, тогава ние почнахме с един друг. Турихме конеца, теглихме от центъра, това-онова и видяхме, че едната страна е с 60- 70 см е по-малка, по.-къса от другата от центъра, от чешмата изхождаме, но решихме да направим така, че да замажем, малко да отстъпим, малко да остане така, иначе трябваше много да се мести, а те не бяха съгласни, пък аз исках като правим на ново да бъде както трябва. Както и да е един малък спор, но го уредихме. Аз се съгласих с тях и отстъпих. И почнахме обаче почнахме с един друг, пак от Братството, но той пък се разболя. До обед работи и след обед взема мотора и си отиде в Бургас. Другият ден вземах аз двама души от ТКЗС-то обикновени зидари. Пак аз имам снимки от Балкантурист от Габрово. Там бях и помолил един приятел да ми направи снимки на тази зидария, смесена зидария и по тази зидария почнахме зидарията под мое ръководство. Аз тука бях направил на вилите едни такива художествени вили, тези зидарии с камък и тъй с керемиди отгоре с бутчета, проект на архитект и те се възхитиха, който ги видя. Казах им, че така ще почнем. Почваме сега по снимките, аз ръководя. Всичко хоризонтално, едно парче да бъде, но да бъде хоризонтално. Малко да бъде ама хоризонтално да бъде. Всички хоризонтално да бъде и действително някои бяха довели зидар опитен, който постави няколко камъка, накарах го да ги свали. Аз не го бях забелязал кога ги е сложил. Извинявай казвам, ама ще ги свалиш. Ама туй, ама онуй. Викам, не, ще ги свалиш. Та искам да кажа де това, не е до голяма педантност, но въпросът е, че като сме почнали, да бъде както трябва. Така се завърши и действително ако дойдеш да видиш с малка вътрешна фуга изпипано е, идеална работа. Всичко, така стана зидария, местата на зодиаците си стоят, запазени са, обаче не ни разрешават да ги поставим. Но сега вече тези годни, които «ват ще ни разрешат вече. Корнизи има да се правят също и там трябва да организирам и там казвам до една-две години трябва да го направим, щото -яма време. После не зная. В.К.: Е, защо не разрешават? Г.Д.: Защото зодиаците били религия. Особено аз нали лично ходих при партийните отговорници, казват: „Ах, вие дъновисти, дума да не става. Вие, дъновисти, дума да не става“. Ами нали там напоследък един противник ни обадил в Бургас на милицията и идват и забраниха да се работи и да се ремонтира. Викаха ме в милицията в Бургас. Е, защо? Защото е противник на ремонта. И със Стойка не са едно и че аз я правя, а не Борис. А Борис е стар вече и ме праща. И в милицията ни викаха: „Ти какво търсиш тука, бе на наша земя, дъновисти ли ще правите? Кой сте вие? Дай си паспорта. След една седмица го получиш от Айтос“. Те са правили справка с моето село. Моето село е на 30-40 км от Бургас. Правили справка и го занесли в Айтос и го получих от там. Изобщо прекарах така години в затруднения. После оспорват там от селата, че не е направена така както беше. Казват: „Не е направена както по-рано и както трябва“. В.К.: Не е направена така както трябва на времето, така ли? Г.Д.: Да. И със стълбички и там да наливат вода, а пък балустрите, които разделят водата, тази която е за пиене водата и тази, която е за животните - тя е съборена вече. Пък ние я направихме така, всичко едно, защото сега няма животни да пият вода. Животните са на съвсем друго място. В.К.: Големи противоречия. Г.Д.: Имах предложение, че после действувах там, исках да направим с наши хора и парка. Там има също едно голямо място около чешмата и дъба, което са го определили за парк на селото парк, за градина. Щях да уредя и да направим парка, но тъй като станаха тия бъркотии не разрешиха и не можа да се направи и друго. Исках да го дадем на "Паметници на културата“ тук в София, направих молба, приеха ми предложението да го предоставим на техните служби на разположение. В.К.: Чешмата на Тополица? Г.Д.: Да, тука. Директора и счетоводителя на Тополица направиха молбата. Направи казва молба, пратили са я до Бургас и там отговарят, че милицията не разрешава. Пак аз работа имал съм вече с тях. И остана така за в бъдеще да се уреди. Зодиаците са готови, всичко, корнизи да се направят и да се монтират зодиаците. В.К.: А къде се намират? Г.Д.: Там в селото. В.К.: Да, само че трябва да се поставят. Г.Д.: И около чешмата има работа още да се направи така да се каже по проекта на Пенчо, защото той е озеленител и предложи там как трябва да се направи водата там долу, с такива цветя. В.К.: Ясно, да. Значи това е един по-дълъг процес. Значи, като приключихме с Тополица и със Стойка и с чешмата, накрая какво остана? Г.Д.: Остана за в бъдеще да се уреди въпроса с чешмата, да се постави всичко, да се украси, да се направи парка и да стане едно красиво място за отдих, за благородни и за добри хора, защото сега при туй положение общината трябва да вземе мерки, за да се огради мястото с чешмата, да не влиза добитък, да не перат там, да не сушат ТКЗС-то разни семена и да правят зомлуци, да си остане свято нещо, чисто нещо, именно като влезеш да почувствуваш, че тук преобладава нещо чисто, нещо възвишено. ПРОТОКОЛ Днес, 22 март 1987 г., ръководството на Верска общност „Бяло Братство“ в гр. София се събра на кратко съвещание, за да разгледа предложението на общинския народен съвет в с. Тополица, Бургаски окръг за завършване на ремонта на старинната селска чешма (още от турско време), наново изградена през 1928 г. от софийското „Бяло Братство“ и с отпочнат ремонт през 1974 г., но още незавършен. Съветът на братството реши: 1. Приема предложението на общинския съвет в с. Тополица да завърши окончателно ремонта на чешмата със свои собствени средства и със съдействието на селсъвета. 2. Определя размера на разхода да не надвишава 2500 лв. 3. Упълномощава Драга Михайлова Иванова - ръководител на братството да изтегли от влога на В.О. „Бяло Братство“ в ДСК сумата от 2000 лв. и със съдействието на Георги Йорданов Добрев да организират и отпочнат ремонта на чешмата. Братски съвет: 1. Драга Михайлова, 2. Георги Йорданов, 3. Кирил Стоянов, 4. Андрей Тодоров

24. ЯСНОВИДЦИТЕ И ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ (Г.Д. - Георги Добрев, В.К. - Вергилий Кръстев) Г.Д.: Учителят бе казал: „Трима евреи правят един арменец, трима арменци правят един македонец“. Значи македонците се ценят много високо. Опасна работа. Сестра Савка, която е от немски произход, като стенографка е била поканена на гости в село Тополица, Бургаско. Като се върнала на Изгрева от Тополица казала на Учителя, че видяла идеална хармония и любов имало между всички братя и сестри в Братството на село Тополица. Учителят казал: „Не са им дошли още изпитанията, тогава ще ги видим. Това е“. Изпитанията като дойдоха по-късно всичко се разпердушини и салона им остана празен. В.К.: Ти си съвременник. Като дойдоха изпитанията какво? Г.Д.: Ами разделиха се на две и почнаха да воюват и един по един изчезнаха, измряха. Е, нямаше оформени две групи, обаче имаше противоречие. В.К.: И накрая? ГД.: И накрая завърши така, че всички отидоха си от този свят и горе ще дават отчет. В.К.: Горе ще дават отчет. Г.Д.: Сега две сестри, същите две Савка и още една били поканени да отидат на празника в село Тополица и казали на Учителя. Учителят им казва: „Нямате работа там“. Не ги пуснал. В.К.: В ония години ходеха там, контактуваха, много се ходеше на гости, но виж не са имали работа там, няма какво да правят. При изпитанията, които дойдоха, нали? Аз съм я виждал Стойка от Тополица и ми е разказвала някои опитности, които е имала с Учителя така по вътрешен път, но чувал съм, че е направила много бели като медиум. Какво е твоето мнение? Ти я познаваш. Г.Д.: Ами сестра Стойка като медиум се е проявявала и е силно нейното чувство, че тя действително мисли, че Учителят говори чрез нея. Стояла на Изгрева при Учителя, не е седяла много при Учителя, а пък иска много да знае. Времето, в което тя е работила в тази насока като медиум не е много важен, но е имало много съмишленици и е станала много популярна. Но имам една опитност с нея, ще използвам случая да я кажа сега. Сетих се. Когато работих чешмата идваха много приятели както от Габрово, така и от много градове и села при сестра Стойка, особено по празници и да чуят какво тя ще каже. Какво Учителят чрез нея ще каже. Един случай имах такъв, че сестра Стойка имаше така гости в този ден и сестра Стойка имаше така добро настроение и чух я да казва: „Тук казва има един софиянец“. В.К.: За теб става въпрос. Г.Д.: „Който, казва, е говорил за мене, че Учителят не говори чрез мене“. Вярно е, сестра Стойке. „Вярно е, не го отричам, че аз казвам и ще кажа и сега казвам, че Учителят не говори чрез тебе“. В.К.: Той не може да говори чрез обикновен човек? Г.Д.: Сега. Защо не говори Учителят чрез тебе, моето мнение е, защото Учителят казва така: „Аз говоря на всички и който иска да стане Учител да отиде в света, да си вземе ученици, а не от Школата, от моята Школа“. В.К.: Да, това е много интересно мнение. Г.Д.: Понеже аз го знам това от Учителя. В.К.: Да отиде в света да си вземе ученици. Г.Д.: Да си вземе ученици. Учителят казва, да отиде в света да си вземе ученици. Да проповядва на тях, а не в Школата на Учителя. Аз й казах: „Ти в Школата на Учителя правиш школа. Това е престъпление даже от моя страна погледнато“. И когото трябваше отклониха. А сега в Тополица не остана жив човек - заминаха си всички. А навремето почти цялото село бе в Братството. В.К.: А ония другите слушат. Г.Д.: Всички слушат. В.К.: Не те ли упрекнаха после? Не? Г.Д.: Аз имах, ползвах се с голям авторитет, затуй че изхождам от Учителя, а не изхождам от себе си. Аз познавам нещата, съвременник съм там, слушал съм, виждал съм. В.К.: Сега понеже засегнахме тази тема, много по ония години излизат на яве разни ясновидци и после след заминаването на Учителя: „Учителят говори с мен, Учителят говори чрез мен“. Според мен това не може да бъде вярно. Г.Д.: Имаше случай с един Бандерски от Кюстендилско, един едър, важен така тежко стъпваше и сестрите ахват, особено като чуят, че е ясновидец. Въпреки, че знаят, че Учителят е Бог, те тичат при тоя ясновидец, вече го ухажват и гледат да им каже нещо. А Господ е пред тях. Още като видях аз този случай с Бандерски, както и със Стойка, казвам: „Никакъв ясновидец не е той“. На Йотка, на други сестри казвам: „Никакъв ясновидец не е той“. „А ти си недоверчив, такъв ограничен“. „Какъвто ще да съм, обаче той не е никакъв ясновидец. Ще видите сами накрая.“ И кара, кара, тук-там предсказа това-онова, обаче все си седи предсказаното на едно място. Сега какво нещо е Господ винаги ми е помагал ама нямам думи да изкажа благодарността си към Учителя и към Небето. Заведе ме Христо Якимов и стана причина да работя на къщата на един военен пак Георги се казва той, Георги Балабанов, хубав човек, военен, жена му италианка. Христо Якимов още като бил при военните там е имал с него познанство и му давал беседи да чете и изобщо, наш човек. Един ден от дума на дума и стана тъй, че аз трябваше да му направя мозайка на терасата. Вземах и направих му терасата. На обед ни канеха и станахме добри познати. И сега на сбогуване казват: „Хей, Георги, като че ли Господ те е пратил тук“. Печката им оправях, изобщо много неща. Много популярни, хубави хора, народни хора. Един ден жена му казва: „Абе, Георге, едно време ние живеехме на друго място еди къде си и там у техните съседи идваше един Бандерски. Един Бандерски от Бялото Братство, ясновидец. А те вече сестрите там няма къде да го сложат, такова уважение му правили, такова уважение. Бандерски не яде такова. Той обича бяла риба, пържат му бяла риба, яде това, дават му онова, черпят го, а той Бандерски казва: „Ние работим заедно с г-н Дънов“. Той работел заедно с г-н Дънов, така се препоръчвал, моля ти се. Тъй им казвал. И аз казвам:“ Той никакъв ясновидец не е, той е един обикновен човек като всички, ама не ща да говоря лоши работи сега, да се пазя да не говоря. Той е казал, но това е слабост човешка, пък много се наредил, баш при г-н Дънов ще работи... Знаеш ли кой е Учителя? Той няма представа, за да говори така“. Но както и да е и по едно време гледам, че я идва, я не идва на Изгрева. По едно време по-рядко, по-рядко изчезна и никакъв го няма. Е, това е силата на ясновидците. И други така имало е, които се препоръчват за такива, но после ги няма. Учителят казва така: „Аз досега съм видял само трима души ясновидци истински. Специално за България тука. Кортеза е най-голямата ясновидка от Сливен. Само Кортеза е ясновидка. За Влайчо беше казал, че Влайчо вижда така де, малко. Той в главата му вътре има един звънец, който възприема. И действително главата му беше особено устроена, ако си го виждал. Аз съм имал опитности с Влайчо, пътували сме заедно за Нова Загора там при Методи Шивачев. После го доведох тука и като дойде тук брат Влайчо у нас, погледна тука, погледна насам, погледна натам: „Ти си опасан от неприятели. Ти нямаш комшии, ти нямаш хора. Всички са разбойници“. Всички ги описа тъй както трябва. Обаче при все това аз пак със всички съм добре. В.К.: Добри отношения. Г.Д.: И даже имаше случай с тези, особено да бъда строг. Но един ден им казах така: „Елате тук, дайте си ръцете, дай си ръката. От мене да мине, аз съм равен с вас, обаче отговорността е ваша, не ви съдя, нищо не правя, обаче отговорността ще носите при друг. Друг ще реши кой е прав, кой е крив. Отговорността на когото падне“. Какво стана ли? Единият се беше блъснал в един камион натоварен с железа в една пропаст. Краката си счупи, двата крака. В.К.: Плаща. Г.Д.: Другият инати се, инати се, та преди няколко години бутилката с газ избухва, възпламенява се, изгърмява и стените на къщата се срутиха и по едно чудо остана жив. Все пак медицината му помогна малко, но оттогава е инвалид. Сега гледам помръкна съвсем жена му, болна от рак. Искам да кажа, че има друга правда. Учителят казва така: „Не съдете никого, работата, която вие не можете да я свършите, оставете Бог да я свърши“. В.К.: Аз пак се връщам на това нещо. Понеже през времето на Учителя, особено пък след заминаването на Учителя се явяват много ясновидци, които привличат много хора, правят групи в Школата, такива случаи много има и според мен като ги наблюдавам завършиха трагично. Групите им се махнаха, това нещо ще върви и в бъдеще вероятно ще има такива неща. Г.Д.: За голямото бъдеще Небето ще изравни нещата, ще изчисти всичко излишно, няма да остави човек, който да пакости. В.К.: Да, аз много се чудя как е възможно онези приятели в Братството да вярват, че може някого или чрез някой Учителят да говори. Той не може да влезне в един обикновен човек. Г.Д.: Виж какво сега ще ти обясня. Бог е създал. Бог е вложил себе си във всички. Обаче разликата е там, всеки според развитието си и според вътрешното си устройство. Тъй че те са хора, така да се каже, надделява другия нисш свят, надделява другия. В.К.: Други сили, други духове. Г.Д.: Ето виждаш сега, когато има някъде голяма светлина както Бялото Братство идват и много противоречиви такива. Например, както Лулчев и той искаше да стане Учител както този Бандерски. Беше се наперил, държеше се важно така. Имаше школа, знаеш нали за „Упанишадата“ там. Аз бях много против. В.К.: Защо ги наричаха „Упанишада“? Какво значи това? Г.Д.: Имало някаква школа преди няколко века и оттам той си сложил името „Упанишади“. Тъй че Учителят наричаше тази група на упанишадите на Лулчев „Змийско гнездо“. В.К.: Учителят? Г.Д.: Учителят. Тъй че те бяха тъй да се каже както го казах на Стойка, ти правиш школа в Школата на Бялото Братство на Учителя. Хаир няма да видиш, както и не видя и всички онези, които бяха при Лулчев си отидоха един по един, но и не видяха хаир. В.К.: не видяха хаир. Г.Д.: Не видяха, разбира се. Пред нозете на Учителя си, на един Господ, да отидеш да се занимаваш с един обикновен човек. Това е вече не отклонение, а престъпление.

23. ГРАНИЦАТА Е СВОБОДНА Георги Добрев: Един комунист, идеен човек, млад човек, който бил на някаква касиерска длъжност и обвинили го, че е злоупотребил с някаква сума. Добре, ама той идва и казва на Учителя: „Не съм виновен, нищо не съм злоупотребил, но обвиняват ме, ще ме убият“. Учителят му казва: „Ами щом е така, нищо не ти остава освен да минеш границата“. „Ами как ще мина границата когато сега идвам от там, войниците са един до друг, птиче не може да прехвръкне. Как ще мина границата?“ Учителят се замислил. Това било по обяд. Казал: „Хайде, остани да обядваме и след обед ще заминеш за там. Сега иди, повтори и ще минеш спокойно“. А той няма търпение, не ще да обядва, тръгнал на път да отиде там. Действително когато отишъл там където отишъл нямало нито един войник. Минал си спокойно и си спасил кожата. Е, след като вече минали години дошъл да благодари на Учителя, да Му каже, че Той го е спасил. Протекло всичко нормално. Той отишъл, избягал, после като се върнал нещата се оправили. Но нещата се оправили от Учителя естествено, иначе щели да го убият. Човек се убива с нож и с куршум и с камък. Учителят бе казал, че един метеор с диаметър 50 км. стига на цяла Европа, за да бъде унищожена.

22. НАМЕСТЕНИЯТ КАМЪК В ЧОВЕШКИЯ ДВОЙНИК (Г.Д. - Георги Добрев, В.К. - Вергилий Кръстев) Г.Д.: Сестра, от възрастните сестри отива при Учителя омъчнена. Отива при Учителя със сълзи на очи и казва: „Учителю, искам нещо да ви кажа“. Приема я веднага. И казва: „Нашата дъщеря е в болницата. Седи три дена и три нощи и не може да роди. Така също и лекарите казват, трима души лекари, консулт правят, че трябва да режат, през корема да изкарат детето“. Учителят се малко се съсредоточил и казал: „И да го изкарат и то, и тя ще умрат, живи няма да излезат. Затова ще гледаме да го оправим, да го наместим бебето в двойника й. В двойника и тогава лесно ще го роди“. В.К.: Значи да го намести бебето в нейния двойник. Г.Д.: В нейния двойник и това друг път никога не го е казвал. Казал: „Идете си, рекох, идете, ще се оправи“. И тя си тръгнала с вяра нали, да отиде за болницата. Отишла до болницата, детето се родило и върнала се с бонбони да черпи, да благодари на Учителя, че оправил раждането. Още един случай, който ми го разказа Галилей. Още един случай, който случил със самия Галилей. „Аз страдах от камък в бъбрека. Остър камък, като дойде кризата умирам от болки. И веднъж такава криза имах, че просто умирам и казвам на сестричката си: „Бягай, казвам, тя живее в Красно село. Бягай Весе при Учителя, кажи Му, че умирам, този камък ще ме умори“. Тича тя при Учителя и Му казва: „Учителю, Галилей така и така“. „Да, рекох, е отивай си, ще гледаме да го наместим в двойника му камъка, който е застанал напряко. В двойника му значи та да го изхвърли лесно“. И тя отива си и докато си отишла, той отишъл си в тоалетната, изпикал се и камъкът туп - паднал. Е, това е Учителят. Това Галилей ми го е разправял за себе си. И другото, което днес чухте за двойника днес всичко ни е ясно, че всички имат двойници, обаче никой не може да оправя болестите и да облекчава положението си. Само един има, който може. Духът е, който има сила!

21. „БЪДИ ГОТОВ“ Вергилий Кръстев: Вие познавахте Галилей? Георги Добрев: Да, познавам Галилей, много добре се познавам с Галилей. Той беше много приближен, много близък с Учителя. Имаше така много опитности, тъй че Галилей е един брат... Аз ще ви разкажа за Галилей един интересен случай от живота ни. Неделен ден Учителят редовно в 10 ч. имаше беседа, обща беседа. След Паневритмията, която е след първата сутрешна беседа Учителят казва на Галилей: „Цигулката ти тука ли е?“ „Тука е.“ Казва: „Бъди готов!“ Казва се беседата „Бъди готов!“ И отива Галилей на беседата в 10 ч. Симеонов вади цигулката и Мария Тодорова сяда на хармониума и започват да ги настройват, за да свирят песните, нали преди беседата, докато чакат Учителя. Добре, ама в това време нещо се счепкват, нещо се скарват и Симеонов с пререкания, няколко думи казва на Мария, ядосва се и грабва лъка и цигулката си под мишница и избягва. Отишъл си преди беседа. Галилей чака. Тогава Галилей разбрал, че е негов ред, цигулката му е готова, отива при Мария при хармониума, вади цигулката и започва да свири и така започват първа песен, втора песен, трета песен и тогава Учителят идва и почва беседата и излязло сполучливо. Значи Учителят е знаел, че те ще се скарат и Симеон ще си отиде и затова му е казал: „Бъди готов“ на Галилей. Той вижда конфликта. Предвиждал всичко и така по този начин го разрешил. И го предотвратил, а с Галилей го разрешил.

20. БОМБАРДИРОВКАТА, КОЯТО БЕ ОТМЕНЕНА Ами тези години, 1943 г. когато идваха тези бомбардировки над София, брат Галилей с Учителя са били на полянката и пристигат такива изтребите- ли-самолети, очертават кръгове и се спущат над София и след тях тежко пристигат натоварени с бомби, тези тежките бомбардировачи. Но Учителят в това време изменя своята физиономия, зачервява се и насочва погледа си към тях и така с едно напрежение, с голямо напрежение и бомбардировачите отиват вече към тия предназначени обекти да бомбардират. Учителят от напрежение, напрежение, напрежение, зачервява се, започва пот и кръв да тече от лицето Му и с такова напрежение и по едно време бомбардировачите изменят посоката си, вместо да пускат бомбите си над София, те се отстраняват на изток и заминават по посока на Пловдив и оттам са заминали към Румъния. И с това Учителят отклонява определено бомбардировката над София. Да, това е както Христос се е молил в Гетсиманската градина. Някой пък Учителят е казал в клас: „Вие как се молите, текло ли ви е от порите кръв?“ Вергилий Кръстев: Текло ли ви е от порите кръв? Георги Добрев: Виж какво нещо е, но кой може да го направи това? Само един Учител, един Бог. Учителят е голяма работа, голяма сила е Учителят. Така казват всички ония много добре възпитани наши братя и сестри. Че Учителят е нещо уникум, нещо неопределено, а Той е скромен, все едно, че нищо не прави. Заличава, мъчи се да заличи това, което го е направил като една огромна сила, Божествена сила. Толкова скромност, такава скромност има Учителят.

19. ПРИГОТОВЛЕНИЕТО Имаше едно семейство. Той с неговата другарка често идваха на Изгрева с тъмни очила, водеха се, щото със зрението не бяха добре. Един ден брат Захариев поканил Учителя на вечеря у тях и във време на вечерята казал: „Учителю, имам едно желание, ако обичате, преди да си замина така един ден, преди да си замина да ме предупредите, да се подготвя за заминаването“. Учителят казал:“ Добре, ще ви предупредя“. Добре, но в това време Учителят си заминава за другия свят и брат Захариев си казва: „Е, сега Учителят си замина, няма кой да ми каже, кога трябва да бъда готов“. Добре, ама минало време, живял той още години и един ден, една вечер Учителят му се явява на сън и му казва: „Захариев, пригответе се! Пригответе се, ще ви вземем горе при нас“. И той се събужда. Приготвя се. И така подготвил се за заминаване и заминал. В.К.: Това е много хубава опитност.

18. КАКВО ИДВА ВЪРХУ СВЕТА Учителят предсказва за бъдещето, как България един ден ще стане голяма, голяма, велика България, която няма да има граници. А това, че да няма граници, това се дължи на всички ония народи, далечни и близки, които ще идват тука да посетят Учителя и да вземат Словото Му и да го разберат като го четат на български, ще учат български и естествено стават българи. Затуй казва, че няма да има граници. „Вие ще имате много, много работа един ден. Тогава ще се срещнете с тях. Голям глад ще има за Словото. За един лист ще има спорове кой да го има. Затова пазете всичко добре.“ Само нашата музика един ден ще остане - песни, Паневритмия и други музикални творения, които ние ще оставим. Тази музика, един ден когато дойдат в бъдеще новите хора, които ще оценят тази музика и ще я разработят и ще я направят популярна така, както ние желаем. В.К.: Това по отношение - перспектива на бъдещето, разпространение на Словото и проблема, че ще дойдат благоприятни условия когато всеки един къс хартия от Словото на Учителя ще се е търси. Г.Д.: И ще бъде оценена. Че всичко старо ще бъде пометено, ще изчезне. Ще остане само новото, Божественото Слово, което сега Той е проповядвал и песните, и музиката, новата музика ще остане. В.К.: Този разговор си го чул лично от Учителя? Г.Д.: Да, от Учителя е. „Помнете, аз присъствувам навсякъде“, казва Учителя. „Значи навсякъде присъствувам. Всякога казвайте: „Господ направи“, никога не казвайте „Аз го направих“, защото това ще бъде работа на антихриста. Това, което ви се даде, това е от Великите Учители. Да, от Великите Учители“. В.К.: Забелязвам, че вие по-рано когато ми говорихте, говорихте много по-свободно, но сега вие се смущавате понеже го записваме. Това е нещо съвсем естествено. Но вие постепенно, постепенно ще свикнете, ще се отпуснете, не сте свикнали. Г.Д.: Учителят още през 1940-41 г. тези няколко години говореше за тези събития, за в бъдеще, които идват и начерта на черната дъска два кръга, единия със стрелка с посока нагоре, другият със стрелката с посока надолу. Този, първия, който сочи нагоре това е бъдещето на бялата раса, който отива към възходяща степен и към еволюиране, а другия кръг със стрелката надолу, това е азиатската, черната раса, която в разстояние на 100 години няма да остане и помен от нея. Тя предстои да изчезне. Тези събития, които предстоят, това което е определено ще бъде вдигнато от тази планета, ще бъде изпратено на други планети, казва Учителят. В.К.: Ти как си го представяш това? Аз си го представям така. Те си заминават и тези души вече няма да им се позволи да се прераждат, ще се намали раждаемостта или може би ще се дойде до катаклизъм? Г.Д.: Една сестра запита: „Учителю, те пак ще се раждат тези престъпни души тука назадничави“. „А-а, казва, няма да се допушат, те ще бъдат пращани на други планети. Има други празни планети ненаселени, там ще бъдат изпращани всичките тези, които ще бъдат вдигнати от земята. Те не са подходящи за туй развитие на днешното време, когато земята влиза в една нова по-висша фаза и всичко онова, което е назадничаво няма да има условие да живее. Тъй както рибата като се извади от морето, тя умира, няма условие да живее. Така също и назадничавите души няма да има условия за тях вече“. В.К.: Да, така е. Г.Д.: Бъдещето е на бялата раса. Бялата раса има голямо бъдеще. И последната война казва Учителят ще бъде с жълтата раса, с Япония, Япония е главния организатор, тя ще организира Китай и другите азиатски страни и ще подеме една война с бялата раса на живот и смърт. Ще бъде дълга, продължителна, жестока и ще дойдат чак до Дарданелите, тука, но ще бъдат върнати, защото водите и въздуха са замърсени. Ще дойдат нови болести, холера, епидемии, ще мрат като мухи. Ще бъде унищожение на голяма част от човечеството. Той казва след 100 години като се почне от 1940 г. 100 години, това се пада 2040 година. До тогава 1/3 от тази раса ще остане. В.К.: Аз съм чувал едно изказване на Учителя, в което казва така: „В бъдеще Русия ще се ангажира с една дълга войн на изток“. Г.Д.: Да-а-а. В.К.: Сега в момента е ангажирана. Г.Д.: Д-а-а В.К.: Да не би след време именно това да доведе този конфликт между черната и бялата раса? Г.Д.: В тези години, в разговори, между които Учителят на групи с приятели слушахме изказванията и задаването на въпроси, Учителят каза така: „Виждате ли какво става по света? Аз запалих земята от четирите краища“ и замахна с ръка, каза: „Да гори“. Тъй че това са предсказания, годината беше 1940/41, тия години. На земята всички високи здания ще бъдат съборени от такива разни природни бедствия, земетресения, наводнения и разни други природни бедствия. Държавите, казва Учителят, две по две са любимки. Рано или късно Америка и Русия ще си подадат ръка, ще си отстъпят, ще дойдат до едно средно положение, което ще го нарекат „Идея за Бога“. Да. В.К.: Значи рано или късно те ще се споразумеят? Г.Д.: Значи Америка и Русия са любимки, казва Учителя и рано или късно ще си подадат ръка и ще оправят света под една идея, идея за Бога. В.К.: Аз понеже съм чувал от друго място, че те понеже нали на север кармически граничат, там при Камчатка и ги разделя една ивица от два километра, то те ще се обединят на север, т.е. в името на Истината ще се обединят. Г.Д.: Русия е, каза ни в Мърчаево, страж на мирът. Страж на мирът, значи, тя ще пази севера, като нахлуят от изток . Русия ще дава новите идеи, новото човечество, Америка - материалното. Америка е богата иначе и като земеделска страна и материално. Едната ще дава идейната страна, другата ще дава материалното, материалните блага. В.К.: Ти разказваше вчера, че Америка има кредит още за 100 години, така ли? Г.Д.: А, да, на Америка се дават отгоре още 100 години да бъде силна над всички народи. В.К.: Да бъде водителка. Г.Д.: Да бъде водителка, да. В.К.: Вероятно трябва да изпълнява някаква задача. Г.Д.: Именно, възлагат й отгоре. Америка има задача, тъй както сега тя се подготвя за бъдещата расова война. Тя е почнала фактически, но тази, в разстояние на 100 години човечеството ще оредее от тези расови войни и от тези природни бедствия, 2/3 от човечеството ще си замине. 1/3 от човечеството ще остане до 2040 година. В.К.: До 2040 година. Г.Д.: Да. В.К.: Значи нещата ще се придвижат към катаклизъм. Световен катаклизъм при положение, че населението от 2/3 загине. Г.Д.: „Аз запалих земята, каза Учителят, от четирите краища - да гори.“ Какво показва това? Това показва, че Учителят е дошъл да очисти земята, защото тя е изиграла ролята си, изминала тези години. До 1946 г. ли беше е била под влияние на Черната Ложа и е била в ада. Значи излязла е тогава от ада и влиза в една по-висша сфера и от тогава земята отива все по към една по-висша сфера, по-напредва. Затуй именно Учителят е дошъл сега, за да ликвидира с всичко туй назадничаво и да даде път на новия човек, на новите идеи. Затуй е дошъл да даде новите идеи. Учителят казва: „Господ е дошъл в България. Цялата земя, всички ще дойдат да се поклонят и както сега от всички държави дойдоха в България“. Това не е случайно, тази история. Тъй че Той каза на времето: „Комунизмът ще дойде. А ето комунизма, той ще свърши хубава работа, ако изпълни това, което е обещал. Ако не изпълни и той ще си отиде, ще дойдат земеделците, след земеделците ще дойдат социалистите, след социалистите идат идеите на Бялото Братство“. Това са думи, които съм чул от Учителя и фактически всички тези партии, които идват, те идват нали всяка партия идва да даде нещо, да остави нещо. И сега като помага на придвижването ни, но в края на краищата все по-съвършено идва и по-съвършено, докато дойде оня идеален комунизъм, идеален братски колективен дух и идея за общ колективен живот, за братски живот, защото досега както виждаме живеем, който дойде все мачка, все ни мачка. Човекът е загубил своята физиономия, така да се каже, своето верую е загубил, безверници станахме, зли станахме, едни други се ядем, бием се и убиваме, а човека не е туй, човека не е случайно дошъл. Човекът е дошъл да приложи идеята на Бога, да приложи идеята на Любовта, които всички да се чувстват като братя, като сестри. Благата казва, няма да има задържане за в бъдеще при новия човек. Благата ще вървят от ръка на ръка, няма да има заключване. От ръка на ръка, пари няма да има, а разменната монета ще бъде, казва, Любовта. В.К.: Понеже спомена за комуни, ти живя ли в онуй време когато бяха комуните? Г.Д.: Не съм. В.К.: Не си. Ти беше дошъл по- късно. Комуните бяха преминали. Но ти си слушал различни разкази от комуните защо не успяха? Г.Д.: Първата комуна, която са направили в Русе, в местността „Свирчовица“, на изток от Русе, ходихме там, работихме с бригадата и ходихме по тия места и сега. Там първи са направили комуна анархистите, там са вземали земя и са обработвали колективно и комунистите отделно и те са имали една комуна. Те са работили своята си земя. След това Бялото Братство също прави комуна, също на същите места. В.К.: По какво се различават тези комуни? Г.Д.: Те са работили всяка една идея поотделно, на анархисти и комунисти, и бялото Братство са имали отделни организации и са обработвали заедно, колективно се хранели, работели. Първи са ликвидирали комуната анархистите. От тях я купува Братството. Бялото Братство купува на анархистите земята там на комуната. Втори са фалирали след това комунистите. Също Бялото Братство купува земята им. И това стана една голяма площ на Бялото Братство. Братя Маркови там, Ватев, Марашлиеви и други, които са били и после вземали, че разделили я така на части. Тоя взима една част, други друга част и така са обработвали и в края на краищата също и тука не се успява, защото няма хора и няма идеалисти, които трябва да работят така да се каже разбрано, колективно и тъй завършва. След това Учителят тука е пращал приятели да контролират там, да помагат, но завършват зле поради туй, че ония искат да бъдат свободни, да си вземат печалбите за тях. Значи човека е още неподготвен за тези опити. Ние специално проверихме. Учителят главно така водеше нещата, че ние разбрахме, че човека още е малък, не е назрял за един братски колективен живот. В.К.: Където има користолюбие. Г.Д.: Да, така също и на Изгрева се получи, тъй също кой да командва, кой да владее, кой да взима благата, парите. Провали се всичко. В.К.: Всичко на база на користолюбие? Г.Д.: След туй идват комунистите, 1945 г. като идейни, но от началото още имало е идеалисти, но като дойдоха на власт идеалистите ги отстраниха и изчезнаха, защото едните държат едно, другите държат друго. На два лагера са. Едните имат един интерес, другите имат друг интерес. И така и комунизма не успява, въпреки че вземаха земята, съвременници сме, ето какво направиха. Обаче сега се иска, чака се да дойде онова време, да дойдат новите хора, та да може при нови условия да се проведе един правилен ред, идеен живот така да се проведе, да можем да покажем, че ние действително сме израснали, духовно израснали. И че сме истински човеци.

16. НЕЗАРАСНАЛАТА ФОНТАНЕЛА НА ГЛАВАТА Ще разкажа сега за Силата на Учителя. Кирчо Михайлов бе брат от Школата още от Младежкия клас. Един петъчен ден във време на лекцията, Учителят чертаеше на черната дъска, после приближи се към Кирчо и показа с пръст и пипна на мястото на главата му, където имаше една хлътнатина, фонтанелата, ниско вътре като петала дълбоко, около 1-2 см, един сантиметър ли беше и като подкова така, ниско. Учителят обясняваше там някакви закони на черната дъска. И посочи и пипна това място на главата му, което не беше зараснало в течение на времето туй място, ниското на главата му постепенно зарасна, втвърди се, в течение на години се изпълни и стана нормално както си е било. Това е Кирчо-Лъвчето. Той е много, много верен и остана благодарен на Учителя и остана верен към Братството, макар че ходи в други секти нагоре-надолу, обаче остана верен и уважава Учителя като Бог. В.К.: Защо му викат Кирчо-Лъвчето? Г.Д.: Ами не зная, името му е от Учителя. В.К.: В какъв смисъл е ходил насам-натам по други секти? Г.Д.: Да, той ходи при други евангелисти, при някои и други секти, общува, общителен е и добър е. А той като печатар в Братската печатница като работник беше много полезен. Много години работи като добър печатар в Братската печатница. В.К.: Значи той беше печатар. Г.Д.: Да, в Братската печатница, тъй както Влад Пашов, така и той до последните години работи в братската печатница.

15. МОБИЛИЗИРАНИЯТ ВОЙНИК СЕ ОСВОБОЖДАВА През 1943 г. бях евакуиран в моето село, с.Горица, Бургаско. И съм със сестрите там, нали знаеш аз имах цигулка и свирехме песните, пеехме така. А сестрите малко така се развълнуваха. Малко селце бе, а човек дошъл от София да им разкаже нещо. Аз обичах да разказвам изобщо. И добре ама получи се едно съобщение, че ме мобилизират в Цариброд. Това беше в 1943 г. към пролетта, това бе мартенското време и идваше топло. И така и като ме мобилизират казвам на сестрите, че тъй и тъй ме мобилизират, че ще заминавам от тука. „А-а-а-а, не може, не те пускаме, ние те искаме да седиш при нас.“ Добре, ама една сестра Димитра, казва така: „Ще отидеш, ама ще кажеш на Учителя, че искаме да те върне пак при нас“. „Абе как ще Му кажа на Учителя това. Не мога да го кажа.“ Но както и да е. Те дадоха подаръци, това- онова и аз пътувам за София. Напекоха едни козунаци, масло дадоха. Една сестра даде една риза, която е тъкала платното и шила за Учителя ризата. А по пътя, по пътя във влака където пътувах купих и аз някои лимони там от гарата, които продаваха и отидох в София. На другия ден пътувам, отидох в Мърчаево, защото Учителят беше в Мърчаево тогава. Занесох ги на Учителя и Му казвам: „Учителю, мен ме мобилизират и сега от селото сестрите и братята тази риза я дават, ето това е масло, това.-онова.“ Аз така седях до Него и казвам: „Сестра Димитра ме помоли“ (туй не исках да го кажа, ама) хайде, помоли ме, аз знам, че няма да стане“, ама сестра Димитра ми каза: Ще кажеш на Учителя, че искаме да те върнем“. Пък Учителят се засмя, нали молбата е детинска, засмя се и каза: „Е, ти и тука трябваш!“ В.К.: „Ти и тука трябваш!“ Г.Д.: И тука трябваш. Какво става сега. Когато отидох там, тръгнах си, отидох в София, нали първия ден трябваше да отида в казармата и оттам на влака ни качиха и и закараха в Цариброд. И там в гимназията, като щаб мен ме оставиха като един експедитор и приемчик на продукти, на вагони. Изпращане и приемане. Експедитор и приемчик. Като минаха десетина дена и вика ме прекия началник, капитан Асарджиев и казва:“ Добрев, вземи си печата там, бланки за товарителни и пр. и утре ще пътуваш за Бургас, изпращам те там да получиш 24 вагона бяло брашно.“ Вземах си аз каквото е необходимо, имах един войник старши, който е научен на тия работи и другия ден пътувам аз за София и от София влака и за Бургас. Като дойдох в София един неделен ден беше, гледам да прескоча до Мърчаево. Отидох, а там няма никой, няма приятелите, те с Учителя отишли на Витоша, на хижа Острец. В.К.: На хижа Острец, да. Г.Д.: И аз, давай направо, ама хвърча, отидох на Острец. Отидох на Острец, намерих хижа Острец, не бях ходил на нея и намирам Учителя точно по обед, сестрите Катя Грива и други сестри, братя, обядваха. Катя Грива казва: „Учителю, брат Георги отива по работа в Бургас“. Те нали се хвалят нашите. Викат брат Георги дошъл, отива в Бургас по служба, по работа, но Учителя каза:“ Георги не отива по никаква работа, той отива на разходка“. В.К.: На разходка? Г.Д.: Думите на Учителя, че на разходка отивам. И отивам при Учителя, целувам Му ръка и смее се и канят Учителя вече да влизаме в хижата - голяма маса сложена и ще обядваме. И тъй стана, че аз седнах, масата както е, Учителя тука, аз до Него. Аз тука седя, Учителя и другите така наредени. А масата тъй беше сложена, тъй беше сложена в хижата, тъй както си я представях и обядваме. Разговарят се тъй и по едно време аз все тъй го поглеждам, имах един джобен хубав часовник, откраднаха ми го на работата шопите, един хубав часовник швейцарски и поглеждам тъй има време, поглеждам пак, поглеждам има време. Учителят се смее. И „Хайде, рекох“. Образът на Учителя като изпъкне в каквото и да е положение да съм, аз заставам мирно. Разбираш? и „хайде, казва сега“, целунах Му ръка и сбогувах се с всички и тръгнах. Като че ли хвърчах, не усетих кога стигнах на Изгрева. Къде е Острец, Княжево, Владая и това. В.К.: Всичко пеша. Г.Д.: Така стигнах на Изгрева. От Княжево с трамвая. На Изгрева си имах къщичка, много хубава къщичка, от дърво. И отидох там, преоблякох се, приготвих се, веднага, още същата вечер до гара Подуяне пеш. Нямаше тогава навсякъде превозни средства, пеш и с влака - Бургас. Пътувам през нощта до Бургас. Сутринта като стигнах в Бургас, отидох на големите Бургаски мелници, рано още не бяха дошли. По едно време пристигат. Задава се един файтон, слизат от файтона, гледам тримата познати. Единия, идва ми до сълзи... Главния инженер Кирил Пулев, който ме е кръщавал и сме с него кръстници. И така. „Какво правиш тук, бе Георге?“ Така и така, „нося тука документи“ „Така ли?“ Втория, негов баджанак, третия - началника, французин, а на складовете е началник Овчаров и тримата познах, идвали са в нашето село. Засичаме и гл. инженер казва: „Георге, дай всичките тия работи“. Покани ме в канцеларията, дадох документите, които носех. Аз нося писмо. Казва: „Сега си свободен. Иди у нас, там е Мария, почивай, на обед ще се видим“. Отидох аз у тях и дойде той и казва: „Георге, ще дойдеш след една седмица“. Каза ми кой ден. „След една седмица ще дойдеш, вагоните ще бъдат натоварени, готови, само ще ги пломбираш, ще попълниш декларацията и ще бъдеш свободен“. След една седмица. Обядвахме там заедно. „Георге, иди сега където искаш и ела после. Ако искаш стой тука“. И аз си отидох на селото пак, нали сестра Димитра искаше да се върна. В.К.: И ти се връщаш вече! Г.Д.: Виж сега. седях цял месец. Нямаше месец, но 20 дена седях. Астраджиев, който ме пращаше каза така: „Добрев, прати брашното, свободен си колкото искаш да седиш там при вашите“. В.К.: Само изпрати брашното. Г.Д.: Да. Пък аз разбрах слабостта му, той какви цигари пуши и те ми казаха тия, които ме запознаха с работата. Обича еди какви цигари, купи му щото тука няма никакви цигари, купи му каквито обича. Еди кои си цигари. И сега като отидох в селото и седях там, събирахме се, пеехме братски песни. След една седмица отидох да пусна вагоните. Попълних там документите, взех печата и пломбирах всички вагони, написах товарителници, изпратих ги и ми дадоха една торбичка голяма с брашно, също и грис една торбичка. Тогава брашно нямаше. И аз ги занесох в Айтос. В Айтос имах сестра, най-голямата ми сестра беше там. Отидох в Айтос, там у Георги Куртев, там всъщност ги занесох. Там направиха кифли, козунаци, направиха сума неща. Ама време е вече - ще заминаваме за София. От Горица вече идват, бяха месили козунаци, направиха там няколко вида курабии. Друга една сестра от Тополица казва:“ Ще спреш на гарата. Ами ще пътуваш кога?“ „Еди кога си“. „Ще ти дадем една топла баница завита всичко и веднага на Учителя.“ Топла баница направена с масло.И други носят. И аз по пътя каквото купувах, всичко занесох в Мърчаево на Учителя. Учителят - радва се, радва се и тогава Му разправям на Учителя. Казвам: „Учителю, сестра Димитра Ти благодари много“. Той се смее. Тогава пак трябваше да отида в Цариброд и вече като се чудя, като се разговарях при Него в стаичката Му и Той ми разправя нещо там. На едно мое тефтерче беше записал там нещо от Него. Де е сега не мога да го намеря. Както и да е, де. Сега като отидох в Цариброд, отидох при капитан Астарджиев, нося му подаръка, той се зарадва. Но най-интересното сега е друго. Идва петъка, а в петък става пазар там, пазарче. На туй пазарче отидох да си купя пъпешчета. Туй беше през лятото - круши, плодове. Пък там знаят, че аз не ям месо и дори ходихме веднъж при полковника да разреши да ми дават някакви млечни продукти: сирене, кашкавал... И като се връщам от пазара виждам, че майора седи. Входа е от тука, а тука е прозорец, той седи на прозореца така. Аз заставам мирно. Ръцете ми заети с продукти и заставам така. той ме заговорва: „Е, каза, храната как върви? Дават ли ви храна? Получаваш ли? Колко си служил?“ „Ами, викам, един-два месеца“. Той знае, че съм вегетарианец, че не ям месо. И разбрах, че съм свободен, отидох горе, оставих нещата и рекох пак да отида на пазара. И като отивам към пазара вървя по улицата. А по този тротоар, по отсрещният тротоар е фелдфебела. Провикна се той: „Добрев, искаш ли да се уволниш?“ „Хайде бе, моля ти се, г-н фелдфебел.“ „Абе, казвам ти, бе! Като се върнеш ела при мене.“ Хубав човек беше фелдфебела. Отивам при него. „Какво има?“ вика: „Събличай се, да те уволняват. Предай си нещата“. Съблякох се. Облякох цивилните си дрехи. Идва моя старшия, който ме учи. Вика:“ Добрев, какво става с тебе, бе? Една година съм аз тука. Има войници по две години седят, тебе те освобождават. Каква е тая работа?“ „Капитан Астарджиев, прекия ми началник ме освободи.“ А аз забравих. Втори път ме прати за олио Астарджиев. Втори път ме изпрати в Бургас за два вагона. А преди това 24 вагона брашно вземах. Пък сега докарах два вагона оливия. И като ги докарах тогава пак му занесох от любимите му цигари и ме освободи този. И тогава именно ходих на пазара и като се връщах ме пита колко съм служил. И като се върнах втория път фелдфебела ме викна и ми каза да се освободя. В разговор с моя войник-колега, той ми каза:“ Абе, кап. Астарджиев беше при полковника и кара се, разправя се с него, не иска да те пусне. Не иска да те пусне, а пък майора казва, нека си отиде момчето, нека си отиде“. „Ама той е добър за мене, той ни върши работа, ама това-онова.“ „Не, казва, той вече е свободен“. Значи капитана искал да ме задържи, а майорът решава и ме освобождават. И като се връщам, отивам пак в Мърчаево при Учителя. Отивам и Му казвам:“ Учителю, освободиха ме.“ „Е-е-е-, ами, казва, добре“. Значи Учителят послуша молбата на сестра Димитра. Учителят изпълни нейното желание и ме освободиха, не знам защо. В.К.: Защото имаше работа. Г.Д.: И Му благодарих на Учителя, радвах се, а онези мобилизираните говореха, сърдеха се. „Ние толкова години време служим, а ти за няколко месеца и те освободиха, каква е тая работа?“ Ама Господ нареди!

14. ВИДИМАТА И НЕВИДИМАТА БРАТСКА КАСА В.К.: Значи накрая така стана, че ако бяха останали тия средства и тия пари в Братския съвет и другите, те нямаше да могат да се оправят. Щяха да се хванат гуша за гуша и коса за коса. Г.Д.: Да. В.К.: Те воюваха помежду си. Г.Д.: Тия пари вместо да ги дадат на държавата, те ги криха, криха, че ги Изгориха накрая. В.К.: Аз съм слушал за това нещо, че накрая ги горели. Имало ли е такова? Г.Д.: Горено е. В.К.: Боже, и защо? Г.Д.: Има приятели, които са виждали. В.К.: И защо не са ги дали на държавата? Г.Д.: Иди ги питай! В.К.: Защо не са ги дали? Ами дай ги на държавата. Г.Д.: Даваха, на тоз на онзи, раздаваха все на своите и през съществуването на живота ни пак даваха на едни, на едни хич не ги поглеждаха, не помагаха на всекиго. Тъй са още. В.К.: Значи на тези, които им са симпатични, които са техни. Г.Д.: На тях дават, на другите - не. Това е. Нечовешка работа. Как няма да го вземат тогава Изгрева. В.К.: Не честно постъпване. Г.Д.: Нечестно, разбира се. В.К.: Да, така. Г.Д.: Случка с един брат. През един зимен ден, студен ден, вървят с Учителя из софийските улици, бързат така от студеното и една бедна жена вика след тях: „Господине, господине, моля ви се, моля ви се, господине!!“ Те се спират, гледат жената. Казва: „Моля ви се помогнете ми, аз съм бедна жена, имам две деца и нямам нито пари за хляб, нито въглища, нито дърва и ето студено , помогнете ми!“ Учителят с този брат поглеждат я, съжаляват я и казва брата: „Учителю, аз ще отида да взема пари да й дам да си купи жената, да я улесним“. Учителят казал:“ Върви, върви! Върви! Аз, казва ще наредя в моята кантора, ще се обадя на моята кантора да изпратят на жената. До довечера ще има и въглища и дърва и пари за хляб и всичко ще има до довечера“. Значи той ще се обади в неговата кантора. В.К.: Неговата невидима кантора. Г.Д.: Да, ще наредя всичко, казва. В.К.: И накрая? Г.Д.: Това е. Накрая то си е направено. В.К.: Тя получава. Как се казва този брат? Помниш ли? Г.Д.: Май че пак е Руси, предполагам, че пак е Руси. Да. Който ми го разказа туй нещо е същия брат. Това е невидимата братска каса.

13. НИКОЛА АНТОВ И ДАНТОН Г.Д.: Сега ще ти разкажа нещо за Никола Антов. Неговото запознаване с Учителя става така: като млад, буен, анархист с анархистически идеи, веднъж той е гонен от полицията в миналото. В.К.: Той от къде е тоя Антов. Г.Д.: Той ли, тука го заварих аз. Не го зная. Македонец май че е. И като такъв полицията го е гонила. Той на времето разказваше много интересни работи, как на времето като анархист бил помолен от организацията. От анархистическата бил избран, та опасан с бомби да вдигне с бомби Народния театър когато Царят е бил там поканен, да вдигне Салона, всичко със себе си. Обаче Царят не е дошъл тогава и така се спасил. Той ми го е разправял на мене туй. В.К.: Значи той бил опасан с бомби и себе си да ликвидира. Г.Д.: Да, да взриви себе си и Царя и ще вдигне целия театър. Обаче Царят не е дошъл и не е станало. В.К.: Значи този случай ти го е разказал лично на теб. Г.Д.: Да, да. Той е гонен от полицията и той бяга сега. Понеже го гонят, той бяга в оная част Юч бунар към затвора. И бяга той по ул. „Опълченска“ и гледа врата отворена и се мушнал там. А то е било „Опълченска“ 66. И гледа насреща си един човек с бяла брада. Стар човек с бяла брада - Учителят. И той казва: „Гонят ме!“ „Влез“, му казва, „влез вътре в стаята“. Идват от полицията: „Тука дойде сега един човек, гоним го, къде е?“ Питат Учителя. „Търсете“, казва Учителят. „Ама как, сега влезе тука, гоним го! Сега влезе тука!“ „Търсете, рекох“. Още един път по-строго: „Търсете“. Гледат, влизат в стаята, влизат в другата стая, няма нищо. „Защо го няма.“ „Търсете, разрешавам“. И излизат си те. Тогава му казва: „Излез“. И той излиза. Учителят така направил, че да гледат, но да не го виждат. И тогава му казва: „Заминаха си, не е страшно“. В.К.: И след това какво му казва Учителят? Г.Д.: И му казал така: „Ти в миналото си бил Дантон през френската революция, чрез гилотината си гилотиниран. А пък никога човек два пъти от една и съща смърт не умира. Законът е такъв“. В.К.: От една и съща смърт не може да си отиде. Г.Д.: Тогава като Дантон е убит. Обаче сега за идеята си, за анархистическата идея никой два пъти от една и съща смърт не умира. Затуй той е свободен като Дантон. И той имаше снимката на Дантон и своята снимка и много си приличаха. В.К.: Така е. Г.Д.: Да видиш чудо. При последните дни, да видиш как на Изгрева след 9.IX.1944 г. Учителят каза за него тъй: „Тук има едно куче, което може да пази стадото ако могат да се разберат и гласуват доверие на него“. Това куче е бил Антов. В.К.: И как се развиха нещата за това куче, гласуваха ли му доверие? Г.Д.: Не му гласуваха доверие, те го намразиха поради това, че той беше строг и май побийваше с бастуна си и затуй имаха към него едно лошо отношение. Поради туй, че в Братския съвет бе доста заинтересован, участвуваше в Братския съвет, като негов член след 9.IX.1944 г., а в последните години не го искаха заради неговата грубост. Но той беше справедлив, дори и повече от тях. В.К.: Защо справедлив? Г.Д.: Затуй искаха някак си да го премахнат и Борис не беше съгласен с него никога. И винаги в братските решения, тъй го казваше и брат Галилей излизаха срещу него, бламираха го, пречеха. Не искаха той да изпъкне и той да ги командва. А той искаше просто да работят солидарно, честно по отношение на идеите на Братството. Той уважаваше Учителя. В.К.: Аз съм слушал, че Учителят бил казал, след като вече се сменя строя, той да бъде посредник между властта и Братството, има ли такова нещо? Чувал ли си ти такова нещо? Г.Д.: He. В.К.: Не си чувал такова нещо. Г.Д.: Не, но казал, че той може да пази стадото. Той може да бъде, да пази стадото в случай, че му гласуват доверие. А той действително можеше да пази стадото. Той беше по- трезвен. Тези искаха парите, парите пазеха, а Учителят всякога тачеше закона на държавата. Туй го зная от много опитности както виждате и за други работи, за местата там е и държал за държавата Учителят. В.К.: Имал правилно отношение към държавата, да си плащат данъците. И какво се случи накрая? Г.Д.: Чудел се как така да стане, че да може всичко да се прехвърли на държавата както Учителя държал. В.К.: А Учителят. Г.Д.: И като тъй, даже Учителят може би е наредил тъй, че да остане мястото на държавата и целия Изгрев. Да го вземе нали държавата и да построи тези работи. Щото Учителят тъй го каза веднъж: „Един ден рекох, тука, няма да знаете къде какво е било, тъй такова изменение ще стане, тъй нищо няма да има от това, което е сега, което виждаме... Салон, трапезария, пейки, тези неща там поляната, слънчев часовник, на Жорж Радев там метеорологията всичко, от всичко - нищо няма да остане“. Значи каквото каза Учителят туй стана. Но Той е доволен, че го даде на държавата. Учителят каза: „Ако остане вие да се разправяте, ще се избиете, ще си изскубете косите“. Ако остане ние да се оправяме. Добре, че се намеси държавата. Затуй го дава на държавата туй място. „И ще ви пръснат, тъй ще ви пръснат, че един с един да не се виждате“. И тъй стана. В.К.: И то дойде това време. Г.Д.: „Един ден тъй ще ви пръснат, че един с един да не се виждате. Щото аз съм тук при вас мъченик“. Сега за допълнение, за изяснение на случаите, той казва: „Аз тука съм при вас мъченик. Аз съм мъченик. Ако Небето искаше, аз щях да напусна България, аз ще ви оставя. Веднъж замина ли обаче няма да се върна“.

12. ГАРАНТ И ИПОТЕКА НА КЪЩА Г.Д.: Аз ще го разкажа. В.К.: Да, разкажи за брат Иван Радославов. Г.Д.: Поглеждам в тетрадката си за някои работи. В.К.: Този брат Радославов е бил доста интелигентен. Г.Д.: Брат Радославов е бил голям историк, завършил в чужбина. Поканен от правителството тогава, като завършил поканило го правителството да го направи за министър, обаче той отказал. Останал като директор на Пловдивската мъжка гимназия, имал къща в София където живеел и тази къща (аз го разправям накратко) в тази къща на ул. „Оборище“ 14 той е дал предната част, към улицата да построят Салон за Братството и там дълги години след ул. „Опълченска“ 66 там беше Салона на Братството и от там от „Оборище“ вече дойдоха, купиха мястото на Изгрева. Учителят тогава преди „Оборище“ е живял на ул. „Опълченска“ 66. Но от „Оборище“ от Салона е идвал често, правели са разходки така сутрин рано и посрещали са слънцето на Изгрева с братя и сестри. И тъй, че това място на Изгрева е било нива на Баучер и го е посещавал дълги години и са идвали с братя и сестри и са правили там гимнастики, дишанията. И след това вече мястото от Баучер е подарено на неговия слуга, от когото го откупиха приятелите. В.К.: Защо напуснаха салона на „Оборище“ 14? Те взеха ли го? Взели ли са го? Г.Д.: Не, защото са построили на Изгрева. След като се построи на Изгрева, тогава се пренесохме там на Изгрева. Брат Радославов след като напускат Салона на ул. „Оборище“ 14, брат Радославов си купил място на Изгрева, за да си направи там нова къща. Обаче като си купил туй място на Изгрева, с купуването на мястото е замесен и един брат Цанев, който бил брат през това време, хубав брат, който му е предложил да му даде своята къща там на два етажа, за да му построи на Изгрева вила, също тъй слънчева, с баня, с библиотека, с всички удобства, като на един учен какъвто беше Радославов. И туй място на Изгрева именно го купува Цанев не зная тук с какви средства, но там е купувал това място, предполагам, че Цанев го е взел и там са сложени едни материали, с които да почнат да строят вилата на брат Радославов. Брат Радославов се е доверил на този Цанев, гласувал му доверие и дава си мястото на ул. „Оборище“ 14 при такива условия, та да му построи именно вила там завършена с всички удобства. Взима си квартира на Изгрева и живее в квартирата докато се събори неговата къща и построи кооперация от Цанев. Ще му даде два апартамента долу в това новопостроено и вилата ще му направи за мястото, което му дава. В.К.: Да направи, но го изиграва. Г.Д.: И когато започва Цанев да строи, да прави, завършва сградата, но раздава своите апартаменти на свои хора, продава ги и т.н. Обаче все вилата не се почва и не се прави. Дори аз съм запознат с това, че благодарение на сестри Тодорови там, Паша и другите измолиха от него и той ми разреши да си построя там една къщичка, барака на неговото място на Изгрева. Аз направих една стая, една къщичка с две стаи и мазенце и живеех там. Всяка неделя понеже брат Радославов още къщата му преди да се развали и след като дойде да живее на Изгрева, пак идваше при мен на гости неделен ден и сутрин слушаше беседи и оставаше при мен да му сервирам там чай и т.н. да ги приютя. Тогава в тези всички разговори разбрах, че брат Радославов и един брат Васил Ангелов имаха много хубави разговори, научни разговори, така за политиката, за живота на своите си необикновени знания. Брат Радославов все очаква, все очакваше да се построи, да започне и да се построи тази вила. Аз съм свидетел, виждах, че нищо не се прави там, обаче все няма и няма, няма и най-после идва до положение този Цанев иска да му стане гарант и ипотекира имота си за някаква сума в банката. Той пак като наивник, този Радославов става му гарант. Цанев там изтеглил някаква сума и идва се до там, че нито си изплаща полиците. В.Г.: Теглиш, трябва да изплащаш. Г.Д.: Да погасява сумата, но нито му построява къща на Изгрева и разбрал, че той е изигран. С общи думи така се още с идеята за вила и идва до положението вече Радославов да е в отчаяно положение, че работата не става, че той е излъган и отчаян и разочарован от Цанев от цялата тая игра. Той един ден тръгва, вървял, вървял, вървял хванал пътя за Витоша, стигнал до една гора, седнал там под едно дърво и почнал да плаче. В това време Учителят се явява пред него физически и той се стреснал и казал: „Учителю!“ „Иване, сега ще ти разкажа“. И му разказал за Цанев за историята му: еди през кои години, еди кога си, така и така ти имаше с нея (Цанев тогава бил жена) някаква връзка. В.К.: Ама за предишно прераждане или за други прераждания. Г.Д.: За други прераждания. Еди кои си поколения, преди колко хиляди години, еди кога си, еди къде си, така и така, и разказал му всичките тези връзки, които той е имал от много, много години и животи с Цанев. Учителят говорил за Цанев и за Радославов. И той слушал, слушал, слушал как му разправя Учителя и му обяснявал така нагледно всичко, което е ставало между тях двамата от хилядолетия и най-после казал: „Всичко туй, което стана забрави го, прости му, защото сега аз го това направих, за да се ликвидира вашата връзка, вашата карма, вашето вземане-даване до тука, което е било. Виждаш ли какво ти разказах, това вашия живот е минал толкова случаи с него и сега дойде до там, ви събрах да си ликвидирате кармата“. В.К.: Значи фактически това е една кармична развръзка. Г.Д.: Кармична развръзка. В.К.: Между тях. Г.Д.: Между двамата. Понеже Радославов беше много привързан към Учителя и към делото Му и Радославов много ценеше Учителя. В.К.: Той е написал „Где е Истината“. Г.Д.: Да, „Где е Истината“, а така е. В.К.: Много хубава защита на Учителя. Г.Д.: Ха, така е. Тази книга Радославов я е писал. И като такъв и неговата дъщеря Люба също много добре се отнесе с Учителя. Написа една песен „О, Учителю благати, Теб изпълва добрина“. Думите тя ги е съчинила, Люба Радославова. И даже на Витоша ги изпяла и с поклон пред Учителя. Всичко го е дала с поклон. В.К.: Тя е братска песен. Г.Д.: Да, братска песен и сега дето я пеят сега понеже знаят, че Люба Радославова така я изпяла с поклон и сега някои я пеят така. В.К.: Това не го знаех. Сега, накрая като заключение аз успях да разбера следното: отначало Радославов има къща - на „Оборище“ 14. Г.Д.: Така. В.К.: Там впоследствие приятелите правят салон. Г.Д.: Салон. В.К.: После онзи го подлъгва, за да му даде къщата, та да го включи там в кооперация, да направят жилищна кооперация за сметка на което Радославов ще получи една вила на Изгрева. Г.Д.: А така, браво. В.К.: Накрая оня го изиграва и накрая Братството загубва Салона на „Оборище“. Г.Д.: Не, след като се премести на Изгрева, салона беше празен вече. В.К.: Аз мисля, че преди това е опразнен. Цялата тази история е малко объркана. Г.Д.: Не, объркахме се ние, братството. Аз тука бях вече и аз зная. Салонът беше свободен, опразнен и Салона нов бе построен на Изгрева. В.К.: Значи оня беше опразнен, в Салона там вече никой не присъства. Г.Д.: Да. Тогава той го предаде. В.К.: А-а, аз пък мисля, че те са взели роля в продажбата на салона. Е, хубав финал на кармична развръзка.

11. КРЕДИТ ЗА ДЕСЕТ ГОДИНИ Ще го разкажа само, защото аз съм го описал последно. Георги Илиев, един наш брат от Старозагорските села, работили с другарката си в братската градина в Стара Загора и дошла им идеята с брат си Иван Илиев да дойдат на Изгрева да живеят. И като решили това, рекли: „Хайде да питаме Учителя сега какво ще каже“. Питат Учителя, Учителят казва: „Не, там ще работите, няма да идвате тука“. Не им позволил да дойдат на Изгрева, обаче минава време решават да дойдат на Изгрева. Купуват си там едно място до гората, направят си къщичка и заживяват. Отива при тях един друг брат и се разговаря с тях, понеже като купили мястото и си направили къщичка и останало им пари и с тези пари да станат съдружници за да отворят печатница да работят. Без да питат Учителя също почнали, дали му те парите, почнал той да купува, направили печатница и започнали да работят. Добре, ама аз го разправям накратко, като почнала да работи печатницата, работят, но по едно време работата не върви, почват да губят и се идва до фалит. И фалират, като този техния съдружник добродетел ги изиграл. И той останал на сухо, тогава какво да правят отиват при Учителя и след като разпродали и взели някои дреболии, остават на сухо и без работа. Тъй че скъпо платили за непослушанието си към Учителя. Това е подчертано. Скъпо платили. Георги започна да работи долу в тенекиената фабрика където и аз работих малко и си отрязва малко пръста и стана инфекция на пръста. В това време като стана инфекция той почна да бълнува така и в бълнуването си гонят го едни черни духове. И в това време той бълнува, сумти, плаче и жена му и една сестра вземат го под ръка и го завеждат при Учителя. А Учителя е пред Салона до прозореца с едно ренде там рендосва дъската на прозореца. Водят го затуй, че тези черни, които го гонят искат да му вземат главата. И в това време като го гонили явява се Учителят. Явява се Учителят и те черните духове се отстраняват. Като видели Учителя се отстраняват тия черните, които го гонят и Учителят им казал: „Оставете го, аз гарантирам за него за десет години“. Той от болестта ту бил в тялото си, ту се излъчвал и бълнувал. Тогава Учителят се явява. Значи жена му го води затуй при Него да му помогне. Като го гонят на сън явява се Учителят, онези, които го гонят и като видели черните спират се и Той им казва: „Оставете го, казва, свободен, аз гарантирам за него за десет години“. Защото те искат да му вземат главата. В.К.: Ама това кой го е видял, кой го разказва. Г.Д.: Той, Георги Илиев го разказва. В.К.: А, той видял Учителя как му се явява пред него. А това е вече друга работа. Г.Д.: Значи като го гонят явява се Учителят и казва: „Оставете го, аз гарантирам за него за 10 години“. И тогава той става от леглото и го хващат и го водят при Учителя. В.К.: А, те го водят при Учителя. Г.Д.: И като го завеждат при Учителя, Учителят рендосва на прозореца. И той още отдалече като вижда Учителя, вика: „Учителю, Учителю, благодаря, благодаря, че гарантира за мене! За моя живот! Благодаря ти, Учителю!“ Отива при Него и Му целува ръка и Той му казва:“ Хайде, рекох, няма нищо, хайде, заведете го сега. Заведете го!“ Значи Учителят гарантира за него за 10 години и той идва да благодари сега на Учителя. И работи Георги Илиев и заедно работихме много години и като минаха десет години точно, замина си от този свят. В.К.: Замина. Г.Д.: Замина си. В.К.: Значи толкова беше кредита, за 10 години. Учителят гарантира за него за 10 години. Интересно е. Ти беше свидетел. Г.Д.: Аз съм свидетел. Той ми беше приятел. Ние непрекъснато работехме и след туй, до тогава живя той. В.К.: Значи за 10 години. Ха, добре. Г.Д.: Непрекъснато работехме с него и бяхме хубаво семейство. Аз ходех, помагах им за някои работи. Изобщо се имахме с тях, бяхме приятели. Остана поуката: кредит за 10 години.

10. ОГРАДИ С БОДЛИВА ТЕЛ В.К.: Продължаваме нататък. Какво представляваше Братската градина в първите години? Г.Д.: Братската градина беше насадена от наши приятели агрономи, избраха такива хубави ябълки, круши, череши, различни дървета насадиха и стана една чудно хубава градина, за която Учителят се грижеше. През деня обхождаше я, преглеждаше листата й. Имах един случай с Учителя. В градината се завъдили някакви си мушици нещо като въшки и Учителят гледа листата и казва: „Говоря на тези микроби, тези въшки. Аз за вас не съм гарантирал. Какво търсите тука?“ И нареди с брата агронома да ги напръскат и да ги очисти. Значи Учителят според това, което каза, че всеки един от нас, който идва тука, Учителят гарантира за него. А туй, което идва и за което не е гарантирал, то няма право, то не е за тука. В.К.: И тогава решиха да се напръска. Г.Д.: Да се напръска, да. В.К.: Сега казват, че в ония години брат Ради се е грижил за градината. Или той по-късно е дошъл? Г.Д.: По-късно. Първите години се грижеха приятелите. Първите години братята, които обичаха Изгрева и искаха да живеят там си купиха по 200-300, някои 500 кв.м Но повече места си ги оградиха с тел. Обаче минаха няколко години Учителят нареди между, които бях и аз на няколко братя, да съборим тези телени огради. Да бъде всичко естествено, можеше жив плет, но огради с тел, с мрежи разни забрани и снеха всички огради. Тъй че и тогава, като снехме ний телените огради с бодлива тел, огради на Изгрева, братската градина беше с едни дълги, високи тараби като тази на градската градина срещу Народния театър. И човеците вдигнали тия тараби, вдигнаха ги и оградите, то се отнася за оградите в цялото човечество. Построиха Берлинската стена, света се раздели чрез огради, а границите с бодлива тел и картечници. Не само с такива огради телени се оградиха, но и с вътрешни огради. В.К.: Сега, аз когато заварих Изгрева, видях че около малките къщички беше оградено с телове. По-кьсно може би? Г.Д.: Някои по-късно пък може след Учителя да са ги оградили. Но първите години ги смениха всичките телове и бяха останали разградени. В.К.: Да, това не го знаех. Г.Д.: От началото бяха само малки градинки, всичко да бъде разградено, всичко да бъде общо, колективно. Именно за туй сега в първите години Учителят е дал идеята на един наш брат да купи туй място от гората, от шосето, долу до линията и на изток, където имаше една тухлена фабрика на Виларов. До там, туй място голямо да се закупи и да се направи план, така градоустройствен по проект на Учителя. Обаче брата когото Учителят помоли, което Му казва, ако може той да купи туй място, той отказа да го купи. В.К.: Кой беше този? Г.Д.: Той беше... В.К.: Котев ли? Г.Д.: Не Котев, той беше един брат Коста Русев, на Богомил Малджиев зет. В.К.: Имал ли е пари да го купи това? Г.Д.: Той имаше частна банка. Може би тази банка Гирдап, която фалира. В.К.: Понеже не е извършил това нещо. Г.Д.: На него тогава му се разруши и къщата и той заболя, изобщо изгуби много нещо от това дето не послуша Учителя. Да. В.К.: Да, значи той не послуша съвета на Учите да се купи цялото това място, а имал ли е пари? Г.Д.: Имал е в банката. Имал е пари. В.К.: И след това цялата тая банка фалира. ГД.: Да. В.К.: И ако бяха купили това цялото място, тогава по друг начин щяха да се развият събитията. Г.Д.: Учителят имаше идеен план да се направи по Негов проект цялото място, да се направят жилища за живеене, работилници, тука ние да си правим хляб, хлебарница, хляб да се меси от наши хора, обущарница, шивачница, дърводелска работилница и др. някои такива, от които имаме нужда, да изпълняват като едно така общество със своите нрави така и да прилага именно и практически неща от Учението. Обаче не се изпълни. Не разбраха Учителя. Малцина Го разбраха. И които Го разбраха бяха малко, а многото, макар че имаха пари, народа даваше, но нямаше практични приятели. Много пъти Учителят е заставал, искал е много от тия приятели като Борис да не ходят толкова много да работят, а да правят и други братски неща. Тука да работят за благоустройството на Изгрева, обаче не Го слушаха. Гледаха личните си интереси повече. Значи не бяха готови като истински ученици да изпълнят желанието на Учителя така както да бяха привързани. В.К.: Прави ми впечатление, че в онези години имало много хора, но те може би се хвърлят повече за лични неща и ходят на работа и има неща, които трябва са свършат на Изгрева, но не ги свършват. Г.Д.: Гледат си личните облаги, личните печалби.

9. БРАКЪТ В ШКОЛАТА Втория: Имахме един брат Калудов, който беше диригент. Като капел- майстор е бил във флота във Варна, морския флот. Много добър брат, така. Той като се пенсионира, дойде, купи си място и си направи една къщичка на Изгрева. И организира един оркестър. Първия оркестър, който организира, брат Калудов го организира. Събра малки, големи, всички от долу идваха музиканти и почна според развитието им, почнаха да свирят, да дават концерти, занимаваха се, репетираха в салона. И стана една интересна работа - музикален свят. И този брат Калудов, аз му купувах листа за писане на ноти, купувах му разни прибори, струни и някои и други работи за музикантите така, защото аз бях сам и имах пари и им услужвах, за да върви работата. Направи така един голям оркестър. С духови инструменти, с контрабас и чела, цигулки - първа, втора и даваше хубави концерти. Така се свиреше и всички бяха доволни и Учителят така ги слушаше. Добре, ама брат Калудов поостаря малко. Предаваше после и уроци на малки и големи. И беше се поразболял малко и така, и така по едно време доста се усложни работата му. Ходех някой път при него, много често ходех и някой път спях при него да му помагам и дойде време брат Калудов си замина. И сестра Калудова каза: „Георге, иди да кажеш на Учителя, че брат Матей Калудов си замина, почина“. Отивам аз при Учителя и казвам, че брат Калудов е починал и сестрата ме изпрати да му кажа. Учителят ми каза така, обърна се към мен и ми каза: „Знаеш ли, казва, ти, на какво прилича женитбата. На такова нещо като тези, казва, които са в дама, яхъра вързани“. Вергилий Кръстев: Които са във дама? Г.Д.: Дама, яхъра, домовете на животните. Женитбата прилича на такова нещо, като на тези, които са в дама вързани. На такова нещо приличала женитбата. В.К.: Той имаше предвид женитбата на Калудов с жена му? Георги Добрев: Въобще. В.К.: А, въобще. Но ти отиваш и Му казваш, че брат Калудов си е заминал. Г.Д.: Да. В.К.: А Той ти казва друго. Г.Д.: Да. В.К.: Сега, не ти ли направи впечатление, че ти съобщаваш на Учителя, че брат Калудов си замина, а Той дава съвсем нещо друго. Това може би се отнася и за неговия брак. Г.Д.: За чий? В.К.: На Калудов. Г.Д.: Въобще. Въобще говори. Брака е това. Защото съм съвременник и всички онези, които направиха такива бели като живяха с жени, като постъпиха нечестно, след това платиха чрез страдание и мъчение, защото това е Школа нравствена и духовна Школа за възпитание. И тука е една Божествена Школа и не се позволява като обикновените хора да живеят по обикновен начин в Школата. Той е казал, че това е Божествена Школа. Който иска да живее като в света - вънка. Но за учениците - физическа и нравствена чистота. Тука е Школа само за ученици. В.К.: А не за мъже и жени. Г.Д.: Не за мъже и за жени. Който иска да живее като мъж и жена там в света да отиде. Тука няма място за женени братя и омъжени сестри, защото в брака те престават да бъдат братя и сестри. В.К. По въпроса за брака на Изгрева: много хора бяха оженени и омъжени. И ти спомена, че хора, които живееха като мъже и жени от света в Школата, си заминаха от този свят по-рано. Г.Д.: Виж много хубаво задавате тоя въпрос и по такъв начин много ми помагате, за да кажа неща по-задълбочено и да ги кажа както са. Да обясним и другата страна. Значи женитбата прилича на тия в дама, яхъра - вързаните, това нещо е женитбата. Има едни, които са женени, но са като неженени (друг път Учителя го каза), а има други, които са неженени, но са като женени. В.К.: Сега понеже ти си съвременник на тази епоха нали, аз съм чувал най-различни неща за онази епоха. Нали са млади хора били и то всички. Значи имаше хора в Школата, които живееха като в света и платиха жестоко със своята съдба и със своят път и затова много си заминаха. Да, ние сме в тази епоха, разказвай всичко, няма кой да разказва друг. Ти не говориш за личности, а за дадени окултни случаи. Г.Д.: Ами аз ви казах нещата по принцип. В.К.: Имаше ли някои случаи когато някои си заминаха затова, че са се оженили? Имаше ли такива личности? Г.Д.: Ами аз говоря за личности, които познавам. В.К.: Кои бяха тия, които си заминаха заради това, че живееха като женени или пък, че се ожениха? Г.Д.: Ами Георги Радев, Иван Атанасов имаше един. Калудов и той сбърка и то накрая. Срещна една жена ето и се увлече. А може той не толкова колкото другата страна. Сега има много. Ето Томалевски сгреши и той обезчестил едно момиче и сега на какво състояние е. Като проследи човек, да види човек какви мъки е, какво нещо е обезчестяването. Така ходи като муха без глава, така на стари години. А пък онези, които са честни, те си отиват направо като ангели, направо нагоре. Страшна работа е прегрешението към човешкото тяло и към човешката душа. И когато Томалевски дълго време отсъствувал от Изгрева, години и когато отишъл при Учителя, Учителят му се скарал. Знаеш ли как му се скарал: „Георге, Георге, Георге, Георге, Георге“. В.К.: Значи накрая гласа му заглъхнал. Г.Д.: Тъй му се бил скарал Учителят, повтарял името му със заглъхване. В.К.: Не, тука е въпросът за личностите, които се споменават, за да се види какъв е законът. Г.Д.: Законът е много, много строг. В.К.: Който престъпва закона след това плаща много жестоко. Г.Д.: Много строг е законът. Учителят ми каза на мене така, така ми го каза, че се спрях. Обаче Учителят ме пазеше мене. Сега, ако и другите е пазил Той? Аз не мога да кажа. Учителят ме е пазил, защото веднъж едни приятели искаха да ме женят за една тогава мома и аз отидох да Му кажа: „Учителю, така и така“. „Тя каза няма право да седи тука. Тя не е зарегистрирана тука, няма право да живее тука“. Така просто предотврати. Пък аз нямах и желание изобщо. В.К.: Значи няма право да се седи тука, не е зарегистрирана и мястото й не е тука. Г.Д.: Веднъж ме гледа говорехме с една Любка Хаджиева, не знам дали я познаваш. Той там горе на балкона седи и ме гледа. Ние се разговаряме значи с нея за обикновени работи. Така аз мисля. Но Учителят като гледа така аз треперя целия и ми се пресекна гласа и разговора приключи. „Бог е ревнив“, казва Учителят. Сега и когато Учителят си замина, моята работа се нареди така, а че накрая се ожених. В.К.: Но след като си замина Учителят. Г.Д.: Като си замина Учителят, обаче знаеш ли как стана? Аз имах договор, устен с нея разговор. Викам на Станка: „Аз съм решил да не се женя“. Аз от дете имах желание да не се женя. От дете е това. Но нали се движех между женени и като дойдох на Изгрева срещнах Станка. Тя се увлече. Така стана неусетно, така щото да бъде естествено. Та е на моя добър приятел, Михаил Ангелов племенница също и на Ангел Ангелов Димитров, които са двама братя. А рождения брат на Станка е Ангел Тодоров. Отивах у тях когато отивах във Варна, отсядах у тях и всички ми бяха като близки. Майка й на Станка, аз като влизах в Салона във Варна, нали като ходех там, пък майка й на Станка казала: „Ей, този да е. Станка да е по-голяма, да го вземем за зет“. В.К.: Някой път родът усеща. Родът усеща кой ще бъде. Г.Д.: Добре, ама когато дойде 1946 г. аз ходех в семейството на брат Манол Иванов, който е бил варненски ръководител в миналото и беше на Изгрева, имаше къща. Жена му бе Люба и така ходех у тях и хранех се, давах пари, купувах това-онова и те ме обикнаха. Помагах безкористно. Добре, ама Станка пристигна на Изгрева, а като варненка в началото няма квартира, дойде при чичо Манол и леля Люба, те са варненци и бе у тях на квартира. Пък аз имам къщичка, ама нали с тях се храня при чичо й Манол. Тя нямаше рокличка, бедни бяха на времето майка й и баща й. Пък аз и паралия бях тогава, работех и купих й рокля. Аз правех тия работи не само на нея, на колко съм раздавал така безкористно. И купих й рокля, пък постъпи тук тя в музикалната академия. В.К.: Тя? Г.Д.: Да, а пък способна, музикална и затуй реших: аз ще помагам, помагах, много помагах тогава и сега правя тия работи. Други работи, пращам на приятелите така, услужвам де, услужвам, защото аз имам пари. И така то се увлече момичето. А аз не подозирам това и тя разправя на Мичето Златева: „Това е от чичо Георги, онова е от чичо Георги...“ В.К.: Тя как ти казваше, бати Георги ли? Г.Д.: Да. В.К.: Ти колко години си по-голям от нея? Г.Д.: 17 години. В.К.: Затова бати Георге. Г.Д.: И усещам аз чувствата й един ден. Казвам: „Аз няма да се женя“. Тя казва: „И аз няма да се женя“. И мина време и по едно време викам, защо не го взема туй момиче да го издържам, да му помагам, да завърши академия, да стъпи на крака. Малко е, ще свикна... Добре ама тя е по-юстин от мене. Станах пишман после, ама свърши се, подписахме там, сключихме брак, нали тогава беше във Варна, този Васил Ставрев, гдето за мястото пазарихме. Подписаха, бяха свидетели туй-онуй. И така. Обаче, казвам: „Ще живеем като брат и сестра, никакви мъж и жена. Туй ще го знаеш. Ако си съгласна, ако не - ето друг си вземи. При тия условия се женя“. И действително, майка й като дойде при нас малко така прояви желание да бъде иначе. Викам: „Като искаш да бъде иначе, то намери си друг мъж“. Тя бе ангел, моите поздравления, казвам туй, защото така живя с мен. Все едно никога не се е проявило нито чувство, нито желание, нито за друг живот, като женени. Моите уважения ще знаеш. Това е ангел човек. И аз се чудя, нали всички жени не могат да издържат. Това е родено за такова. За такъв живот чист. И тъй нашият живот протече тъй и Учителят, за да го каже онова изказване за яхъра и за да ми помогне, това не е случайно. Учителят нареди тя да дойде при мен. Тая работа е наредена значи. Разбираш ли? То не е тъй хем-хем, това е наредено.

8. СКЪПЕРНИЧЕСТВО А сега ще обясня две неща: едното е, как Учителят ме изпрати с една бележка. Минавах покрай салона, повика ме и ми даде една бележка и ми каза: „Занеси тази бележка на брат Стоименов!“ Той беше като ръководител на братските пари. Вземах аз бележката, отидох при брат Стоименов на горния етаж, чукам. „Влез!“ Влизам вътре при него и казвам: „Брат, тази бележка Учителят изпраща, заповяда“. Прочете я той. Гледа ме отчаяно, гледа, после вдигна дюшека и извади парите... В.К.: Нищо, то е минала епоха. Това е преди 40 години. Г.Д.: И взема парите под дюшека и брои, брои, даде ми сумата, но 3-4 пъти ги пипа да не са залепнали. В.К.: Да не ти даде повече. Г.Д.: Голям скъперник. И като се увери от многото броене, даде ми и аз ги занесох на Учителя. Учителят ме посрещна, дадох Му ги, а Той каза: „Скъперник. Костелив орех с костелив орех“. Два пъти го повтори. В.К.: Защото усеща как два пъти, три пъти ги брои. Г.Д.: Да. Това го каза два пъти пред мене. „Костелив орех с костелив орех“. С възмущение. Скъперник на парите на Учителя, а след като си замина Учителя, му горяха парите. В.К.: Тези пари за какво Му трябваше на Учителя? Г.Д.: Е, те Му трябват някой път. Дава някъде на някого за нещо, нали разбираш. Рядко дава, обаче така се случва. Туй е за първия случай.

7. ЗАКУПУВАНЕ НА БРАТСКО МЯСТО ВЪВ ВАРНА В.К.: Разкажи сега за писмото на Учителя до д-р Жеков. Г.Д.: Ама да започна от начало. Значи Учителят през 1919 г. написва едно писмо до брат д-р Иван Жеков. „Брат Иване, всичко ще се нареди. Говорих с брат Лазар Котев. Той ще дойде във Варна да види местата в лозята, да вземете място за братско място“. Преписах ви цитат от писмото на Учителя до брат Иван Жеков във Варна. Доказателство от д-р Жеков и Георги Йорданов. Сега по- нататък. През лятото на 1941 г. повикан бях във Варна на военна служба и в това време ходехме всяка неделя, излизахме с приятелите в лозята там на тяхно едно лозенце, да прекарваме неделята - деня. Четем беседа там и вечерта се прибираме. И при едно отиване там, една неделя, след като общувахме там, аз поканих брат Васил Ставрев да излезем малко така по-нагоре в лозята да се поразходим. И както си вървяхме, обърнахме се така, гледам Варна, морето, корабите. И в едно състояние така вдъхновено изрекох следното: „Васко“, тъй го наричаха, Васил Ставрев се казваше той. „Васко, тука да има едно място да се продава, ще го купя“. И той спря се и ме запита:“ Защо ти е бе, Жоре“, той ми викаше Жоре. „Абе, ще го купя и ще го подаря на варненското братство за братско място.“ „А, хайде де!“ И в това време гледаме един на изток излезе с пушка на рамо. Той би пазача на лозята и Васко казва: „Ето бай Антон идва, пазача на лозята, ще го питаме, има ли тука някое място да се продава.“ И като дойде бай Антон, запозна ме той и казва: „Абе, бай Антоне, тука да се продава някое място?“ „Туй място, на което седите се продава.“ В.К.: На което стоите. Г.Д.: На което седим, да. „Ами тогава, питай ги пак, а пък ние другата неделя пак ще дойдем и ще ни кажеш. Питай колко искат и продават ли го“. Действително другата неделя отидохме, срещнахме се с бай Антон и той каза: „Продават го! Продават го каза брат и сестра родни и двама го продават.“ И тогава, колко беше 24-25000 лв. по старите пари бяха, пари имах тогава, плащаха ми добре, работех. В.К.: Тогава 25000 лв. колко заплати бяха? Г.Д.: Ами 25000 лв. не знам. В.К.: 3-4 заплати? Г.Д.: А, повече. В.К.: 10-тина заплати. Г.Д.: Да, да. Значи към 10-тина заплати. Тогава взимаха заплата горе-долу 700-800 лв. В.К.: Значи, това е над 10-тина заплати. Г.Д.: Да. В.К.: И решихте да вземете мястото. Г.Д.: И бай Васил му казва: „Бай Антоне, приятелят ми скоро ще си отива, ще попита техните и като дойде ще ти се обадим“ и се разделихме. Тогава Васко казва: „Като отидеш в София, ще питаш Учителя, да го вземеш или не“. И като отидох, като се прибрах в казармата на другата неделя ни освободиха. За 40 дена само ни вземаха, като че ли само за мястото. Освободиха ни и тогава отивам аз в София при Учителя направо. Казвам: „Учителю, така и така“. Той като ме слуша „Ела“, казва. Влязохме в Салона. Сами бяхме, седнахме в Салона, лятно време, топло и Учителят вдъхновен бе, аз Му обяснявам къде са местата. „Ташлъ тепе, така, така“. „Зная ги аз, аз съм ходил там. Аз ги зная. Там са живели, там е било селище на Богомилите. Там са живели Богомилите някога. Вземете го, рекох. Кога ще отидеш?“ „Ами ще изтегля пари сега и утре сутрин пътувам.“ „На никого няма да казвате, щото има едни, които развалят. Като го вземеш, като се уреди, тогава ще разправяш.“ В.К.: Има едни, които развалят, духовете. Г.Д.: Духовете. „Няма да казваш на никого.“ И действително, изтеглих аз пари, на другия ден пътувам, отидох, наредихме, вземах го. Беше 6 декара. След една седмица беше документа готов и го дадох на приятелите във Варна и казвам: „Хайде, ето това място е ваше, работете го.“ В.К.: На кое име го взехте?“ Г.Д.: На мое име, обаче мина време, те искаха да го прехвърля на тяхно име. Викам: „С удоволствие“. Казвам на Учителя: „Учителю, искат да го прехвърля на тяхно име“. „Защо, казва, ти не си ли брат?“ В.К.: Ти не си ли брат? Ха, ха. Г.Д.: Иска да каже, да не го прехвърлям. Обаче Учителят като си замина за другия свят, пак ме стегнаха, па им го прехвърлих. Пратих им едно пълномощно и го прехвърлиха. В.К.: Сега на чие име е? Г.Д.: След туй една част от мястото го вземаха, защото нали одържавиха ги. Мина този закон, дойдоха комунистите, понеже нямаш право да имаш две места, а тогава във Варна всеки си има място и една част вземаха. В.К.: А то на чие име беше, на Бялото братство ли? Г.Д.: Беше на брат й на Ангел и на чичо й на Станка, моята съпруга. На чичо й и на брат й на Станка. В.К.: Как се казваха те? Г.Д.: Михаил Ангелов и Ангел Тодоров. В.К.: Ангел е на Станка брат й. Г.Д.: Да и чичо й Михаил. В.К.: И сега на тяхно име ли е още лозето? Г.Д.: Нали ти казвам: половината го одържавиха към 3 декара, а другото не. В.К.: На тяхно име е. Г.Д.: Да. В.К.: Значи Учителят казва: „Нали и ти си брат!“ Така. Това много ми харесва. Г.Д.: Да. В.К.: И ако не беше ти, онези нямаше да имат място. И фактически се сбъдва онова писмо до д-р Жеков. Думите на Учителя се сбъдват. Г.Д.: Да, да. И Учителят тогава каза: „Пишете им, рекох, сега колкото може наоколо там да купуват и други места, да стане едно селище там“. Действително те почнаха, закупиха. И сега там ходят, там построиха салон. Та туй е, което Учителят е казал през 1919 г., а се осъществява 1941 г. В.К.: И трябваше да дойде някой човек отвън, за да го осъществи. Г.Д.: Именно. В.К.: Значи от 1919 г. до 1941 г. - значи 20 години. Колко трудно се осъществяват някои неща. Г.Д.: Тъй каза Учителят, законът е такъв, най- късно 20 години. 20 и няколко години каквото желаеш се осъществява, а някога много по-бързо. В.К.: Някога много по-бързо. Много трудно се осъществяват някои неща на земята.

6. НЕОБИКНОВЕНИ ПРЕДСКАЗАНИЯ Г.Д.: Един хубав слънчев ден излязох, а имах фотографически апарат, излязох така из поляната и се спрях пред салона и след малко вратата се отвори на Учителя долу и Той дойде към мен. И друг път се е случвало, няколко такива случаи. И тъй дойде при мене, целунах Му ръка и ми каза: „Къде си ходил, какво правиш, как върви, как се подвизаваш?“ и т.н. И ми казва: „Рекох, пазете ги“. Аз го погледнах: „Какво?“ „Беседите, фотографиите тези, пазете ги, рекох, защото ще дойде един ден, когато заради тях за косите ще се хващат“. Посочи ми с ръката си така. „Косите си ще хващат с ръката си за един лист“. В.К.: Значи показа главата си, че за косите ще се хващат за един лист, като посочи. Г.Д.: Да, такъв един глад ще настане един ден. В.К.: Ти с фотоапарата си бил? Г.Д.: Да, с фотоапарата и искаше да посочи и за снимките. Каза: „Един ден няма да имате време хляб да ядете от работа“. „Е, тогава, Учителю, много работа ще имаме“. Туй също и в Мърчаево ми го каза: „Един ден ще имате много пари. Много пари ще имате и много работа ще имате“. Аз се чудя, аз съм толкова възрастен, сега какви пари ще имам един ден, кога ще работя аз от сега нататък. А каква ли работа? А то се разбирало работа, духовна работа. И тогава каза: „Ще стане голям глад за духовна работа“. След този разговор Учителя тръгна да отива надолу към братската градина и ми посочва: „Аз рекох на времето на братята да купят всички тези места. Ей тези места да ги купят и да построят къщички за братя и за сестри, за гости от България и от чужбина. Да дойдат, да построят ама не го направиха“. На мене се оплака. Да. В.К.: Я го разкажи по-подробно тоя случай. Значи Той, Учителят каза: „Наредих им да построят къщички за братя и сестри и т.н., но те не го направиха“. Г.Д.: Ей тези места, от тук тези места до там, посочи ми ги с ръка. Да се закупи и да направят. Не го направиха. В.К.: Защо не го направиха? Г.Д.: Защото бяха никакви. В.К.: Самонадеяни ли бяха, смятаха, че Учителят говори празни приказки? Г.Д.: Приятелите, няколко души: Лулчев и дядо Благо и Епитропов, и Борис е бил вътре и на други приятели възрастни, Учителят им давал задачи да купят места и по-далеч към Симеоново и Бистрица, та там на високо да се пренесе Школата, да пренесе Школата от Изгрева там, за да не ни безпокоят. Както е искал на времето да купят и туй място гдето е сега Американския колеж, обаче приятелите не са го купили. В.К.: Той е искал. Учителят е искал. Г.Д.: Учителят е искал, но те не са го купили. В.К.: Защо не са го купили? Защото е много далеч. Г.Д.: Да, по техни съображения. И когато са отишли към Бистрица там, зад Симеоново, да купуват тези места, които Учителят им казвал и като отишли до там, казали си: „Учителят не разбира. Праща ни тука да дивеем“. Учителят не разбира и вземали и внесли парите 500000 лв. в банка Гирдап. И тогава именно банката фалира и парите се загубиха. Значи мястото не го купуват. В.К.: Това съм го срещал в една от беседите на Учителя как непрекъснато говори за банка Гирдап. Г.Д.: Да, именно. В.К.: Той казва: „Внесете парите в банка Гирдап, за да ги загубите. Ако ги внесете в касата на Господа ще спечелите. А-а, това от там идва, аз не го знаех. Г.Д.: От там идва. Значи туй, което Учителят е казал, където не са Го послушали, все са сгрешили. И събираха, толкова пари имаха, накрая при смяната на парите 1947 г. гориха, не ги дадоха на държавата и от там държавата взема туй лошо отношение към нас. Учителят държеше за държавата. В.К.: По тоя въпрос по-късно ще се спрем, за горенето на парите през 1947 г.

5. КОЙ ПОДПИСА ДОГОВОРА В КРАЙОВА Разбираш ли, което е най-знаменателното и хубавото беше, че Учителят уважи на най-малкия желанието, та на концерт да го вземе. Той не правеше разлика между този и онзи и по тоя случай аз ще продължа малко с брат Руси. Един брат Руси, който беше гърбавичък, но вършеше много хубава работа. Носеше коректурите долу за печат на беседите на Влад Пашов. Подарили билети на Учителят за концерт. Да излезе като сам това не правеше, да излезе някой път, викаше някой от нас за в града. „Повикайте, рекох, Руси!“ Малкият Руси, дребничкия, никой не му обръщаше внимание. Иска да излезе с него. А пък сестра Савка, стенографката казва: „Учителю, Вий защо Руси избирате, защо? Ето брат Николай, Борис и други“. „Рекох, викнете Руси! Чист! Чист! Честен и ангел! Той е подписал мирът в Добруджа, когато ни я дали румънците, той е подписал. Учителят каза: „Рекох, Руси подписал.“ В.К.: Я ми кажи тоя случай! Г.Д.: Ами това е, когато е станало време да дадат Добруджа без война. В.К.: Това е 1940 г. Г.Д.: Да, Учителят казал: „Рекох, брат Руси, той подписа мирът там, той подписа“. Брат Руси. В.К.: Как е станало това? Г.Д.: И когато Руси бе починал, живееше в една малка барачка дървена. Аз много общувах с него. Той знаеше стенография и стенографираше беседи и сладко приказваше и много хубав брат беше. Ние се имахме тъй. И когато почина Руси, никой не отива към него, никой не смее. Знаят, но никой не отива. И Учителят отишъл и застанал откъм градината, откъм градината близко застанал към неговата къщичка и след малко почнали един след друг да идват. Да, и Учителят ги кани, така де, вътрешно. Един по един, един по един отидоха братя и сестри и го приготвиха там. А отначало никой не отиваше. В.К.: Ти как си обясняваш това изказване на Учителя: „Руси подписа мирът в Добруджа“? Г.Д.: Ами виж сега. Човек след смъртта се намира в друг свят, непознат за нас. Та той беше горе. В.К.: Той беше починал вече, така ли? Г.Д.: Да. Всички тези заминали както Учителя казва, те също работят горе. В,К.: А той беше заминал вече когато е ставало въпрос за Добруджа. А, това е вече друго нещо. Значи той беше заминал и след това Учителят каза: „Руси подписа мирът“. Това не го знаех. Г.Д.: Да. Нашите приятели на Небето работят. Така е според Учителят. На 28 юни 1940 г. Румъния е заставена да отстъпи Бесарабия и Буковина на СССР. Българското правителство повдига въпроса за връщане на Южна Добруджа заграбена от Румъния според Ньойския договор 1919 г., която територия е била откъсната още след Междусъюзническата война през 1913 г. от България. След дълги преговори по настояване на германското правителство в Крайова на 7 септември 1940 г. е подписано двустранна спогодба между България и Румъния, според която се връща територия около 8000 квадратни километра и население 320000 човека. Договорът е одобрен от СССР и Англия. Това е единствената придобивка на България по време на Втората световна война. Още същата година Учителят беше казал на Лулчев да каже на царя, че 1940 г. ще бъде критична за България. Така че Крайовската спогодба бе подписана с участието на дипломати, правителства и представители от Невидимия свят. Един от тях е бил и малкия гърбавичък, невзрачен брат, на Изгрева - брат Руси, но вече от Невидимия свят.

4. НА КОНЦЕРТ С УЧИТЕЛЯ Първите години на Изгрева още Учителя държеше най-много на музиката, затова колективно работехме братя и сестри. Като млади събирахме се и се бяхме записали при един музикант в Школата му - Борис Тричков. Той ни предаваше по солфеж. Много ни помогна, та на беседите да пеем песните. След туй Учителят държеше още да учим: кой китара, кой цигулка, кой флейта и по тоя начин Изгрева стана като музикална школа. Тук се чува цигулка да свири, там се чува цигулка да свири, други пеят и т.н., но и обичахме да ходим колективно, да посещаваме концерти, когато дойдат някои знаменити виртуози или диригенти със своите оркестри от друга държава или нашата филхармония. Ние групово ходехме и посещавахме тези концерти. И веднъж, като се ходи към зала България виждаме един афиш, че един германски оркестър от Берлин с диригент фон Бендел ще дава концерт в зала България със 120 души състав. Дойде ми идеята да поканя Учителя и отидох на Изгрева при Учителя, чукнах Му и Той излезе. Викам: „Учителю, така и така един германски диригент с голям състав ще даде концерт в зала България. Там ще изпълнят 9-а симфония, 5-а симфония, помня ги, Чайковски и т.н. Да ви купя билет и за вас, ще дойдете ли?“ „Да“, каза, „ще дойда, вземете.“ Отидох и вземах билети за Учителя и брат Боев, Неделчо Попов и за други приятели за в другите ложи, за близки така вземах билети и за други сестри и за стенографките. И като ги купих билетите, тогава на площад „Славейков“ отсядаха леките коли. Избрах най-новата кола свети и лъщи и говоря с шофьора. Казвам: „Искам да заведете на еди коя си дата един човек на концерт в зала България, ама ще Го вземете, където е Тануш горе“. Обясних салона къде е нашия, оттам да се заведе в зала България, нали на ул. „Аксаков“ там и след това в толкова часа пак ще дойдете да Го вземете, пак ще Го заведете там. Какво струва да Ви платя от сега. Приемате ли? „Приемам поръчката!“ Платих му. Уредих го и му казах: „По-рано ще дойдете, нали?“ „В толкова часа ще бъда там.“ Значи половин час докато Го закара толеранс. И отивам и казвам на Учителя. „Учителю, вземах билети за еди кога си, за кой ден след обед, в еди колко си часа ще дойде колата да ви вземе.“ Казва: „Добре!“ И като дойде този ден аз отидох да чакам колата да дойде. И като дойде колата отивам и казвам: „Учителю, колата дойде“. Учителят излезе готов, с бастуна, с шапката, с пелерината, така като кукла, като американски милионер, такава шапка трябва да бе от американските, с бастун, с пелерина бяла, като ангел. Значи като отидох при Учителя, чукнах Му и Той излезе готов. Каква точност. Това е гениално. И ето брат Боев пристига, Неделчо. А другите предварително бяха тръгнали и сестрите и те са заминали. Тогава качиха се на колата да ги закара. Зае си мястото Учителя и аз бях най-накрая до тях. Учителят слушаше с внимание, разговаряше така, произнасяше се за някои работи и остана доволен. Беше в сияющо така хубаво състояние Учителят. И като завърши концерта пак бяхме всички около Него. Наоколо приятели там и Учителя така се смее, всичко Го гледат от цялата зала така, които излизат, гледат Го. Той просто така ни оглежда, смее се и разсмива се, толкова весел беше. А колата чака. Качиха се, аз не се качих. Качиха се и заминаха. И Учителят като застигнали по пътя други сестри, качил някои от тях и Учителят разказал като се возили: „Този брат, рекох, много щедро се прояви тука“. В.К.: То е много трудно да го организираш. Да организираш едното, да организираш второто и третото, това е много трудно. Г.Д.: „Много щедро се прояви“. И аз пеш отидох. Като отидох заварих ги още отвънка, коментират, приказват, пред стаята долу на Учителя. Та ей това съм го правил.

3. ГОНЕНИЯТА В.К.: Ами съборите през онези години как ставаха? Защото е имало препятствия от властта! Г.Д.: На съборите след Търново в тези години именно започнаха гоненията. В.К.: Съборите на Изгрева? Г.Д.: На съборите на Изгрева, правеха всевъзможни опити да разпръснат приятелите, които са дошли от провинцията на събора. В.К.: Значи правиха различни опити. И ти ми разказваше... Г.Д.: Учителят не позволи това нещо да се прави. Бяха ни обградили, цяла конница с войници, цяла армия, обаче нашите приятели имаха тогава връзка с ген. Вълков и ген. Стоянов. И тогава именно Вълков и Стоянов, техните другарки, наши приятели се бяха обадили и тогава те бяха заповядали на конницата, жандармерията да се прибере и тогава всичко за един час се вдигна и се освободихме, да. В.К.: Кои бяха тия приятели, ген. Стоянова и коя? Г.Д.: Ген. Стоянова беше дворцова дама както и нейните дъщери, а ген. Стоянов беше като служител там не като военен, а като дворцов генерал в двореца. В.К.: Ти какво си спомняш за тази ген. Стоянова и за ген. Стоянов? помниш ли ги? Г.Д.: Ген. Стоянов не, но ген. Стоянова, да. Познавах я много добре и нейните дъщери. Ген. Стоянова беше един ангел в държанието си, тъй да се каже, един въплътен ангел, дошъл да се види с Учителя. Това е една богомилка. Тя приказваше кротко, с една хубава усмивка и общуваше с всички братя и сестри - малки и големи, прости и учени, ходеше при бедните братя, закъсали така, малки и възрастни. Идваше, подаваше една снимка на княгинята, младата, на царицата, изобщо беше така да се каже, много добра. В.К.: Спомняш ли си някои неща, някои опитности нейни да е разказвала? Г.Д.: Не, разговаряли сме така за кратко време за текущи неща. Един инцидент: Един ден е станало това. наши приятели ми казаха, че Учителят така веднъж като се разхождал по ливадата, а още местото не е било оградено, това место, което са го купили, тоя Изгрев. И като се разхождал така и вървял и някой от гората излезнал и го наметнал с някаква тъмно палто на главата и Учителят скокнал и го хванал този човек, а после си продължил пътя. Значи тук също атакуваха Учителя. Значи поповете и владиците изпращаха разни хора, жени мъже, да пречат и да тормозят Учителя. В.К.: Църквата откупува разни личности, за да ругаят Учителя. Тази ли беше тази Мария, която носела една табела на главата си: „Жертва на Дънов“. Г.Д.: Тя е същата Мария. Табела „Жертва на Дънов“. А за Мария аз ще разкажа туй, което зная, истината. Мария е била едно бедно момиче. И изпаднало, минало по разни пътища и така се домогнала до наши познати приятели и те се я привлекли около тях, за да й помогнат. И ние като добри и хуманни, така давали й средства, записали я в един курс по шивачество, да има специалност, занаят, за да си изкарва прехраната, да не остава така на подаяние и да гладува, а да си има занаят, да работи, да си изкарва прехраната. Купили й машина наши приятели, за да работи. Обаче тя след туй станала в услуга на владиците и поповете. Те са я подкупили, давали са й средства, за да клевети и излага Братството. И наши приятели, веднъж, имало е случай където с кофа вода я поляха. Тя се измокри и си избяга. Нито я биха, нито я тормозеха, намокрена, но си избяга. След туй имаше и други сродни истории пак по този начин. Идва тя с цървул съдран и през дупката гледа Учителя, гледа всички там, така става смешна, нали е „Жертва на Дънов“. Така също постепенно тя се отстрани, но това бе след години и не идваше повече да ни безпокои... Едно от гоненията бе и организирания побой. Когато Учителят беше бит през 1936 г. и след това получи удар и му се схвана десния крак и дясната ръка и трудно говореше. Една сестра го запитва: „Защо и как стана това?“ Отговори й: „Вързаха ме. Ако искам в един момент ще се освободя. Но ще чакам когато се свърши работата сами ще ме освободят. Ако се освободя сам ще бъде добре за мен, но горко му тогава на човечеството“. Учителят прекара на Рила 45 дни докато оздравя и така помогна за повдигане на човечеството. Сестрата беше Паша Теодорова.

2. ЕКСКУРЗИЯ ПРЕЗ 1929 Г. ДО 7-ТЕ ЕЗЕРА През 1929 г. аз и Славчо Славянски, Димитрина, сестра Каназирева и Стоянчо отидохме с кола до Вада. Ще разкажа тоя случай. Бяхме отишли 5-6 души на Рила за духовна работа. Учителят ги покани така да отидат, да се организират за 5-6 дни на Рила и след туй имаха нареждане в кои дни ще идва Учителят. Тогава Славянски имаше кола, беше си купил нова кола и отидохме Каназирева, Димитрий, Стоянчо и аз. На идущия ден Учителят ще слиза, да го вземат с колата долу. Стигнахме там до гората на Горския дом, Гюлечица, тогава ги нямаше там тия постройки, беше самотно, диво, стъмни се и ние решихме да запалим огън и направим чай, да вечеряме и след туй имаха предвид нещо, но не беше уточнено. Пихме чай и закусихме и стана въпрос кой трябва да пътува един от нас през нощта, да отиде и каже на Учителя, че Славчо е пристигнал долу и го чака с кола да се върне. Вергилий Кръстев: Учителят къде е? Горе на езерата. Г.Д.: Горе на езерата. А ние сме на Вада. И тогава казвам: „Щом няма други желаещи с мен да дойдат, аз ще тръгна сам. Аз ще отида“. Имах си фенерче и тръгнах. Действително, в тъмното, светех си, беше интересно за мене, главно да не объркам пътя. Значи стигнах благополучно, таман на разсъмване, още тъмно беше, тогава кухнята, която строихме нямаше покрив, без покрив беше. Като заслон беше. И тогава приятелите бяха влезли вътре и запалили огън и с платнище покрили отгоре, уж“ за топло. Обаче пушек излиза отстрани и аз отидох до кухнята и се подпрях на каменната зидария, построената кухня и по едно време вътре се размърдаха и Учителят излезе, бяха сложили платнище на вратата. Махна платнището и излезе. Усети ме Той, знае че съз аз: „Ах, рекох, Вие дойдохте.“ „Учителю, да, сега пристигам. Славчо ще Ви чака, да Ви вземе с кола.“ „А, тъй ли? Влезте, рекох, вътре, влезте!“ „А, не, не, тука ще седя отвънка“ и след туй се размърдаха всички и трябваше да се размърдат, да се подготвят. Вергилий Кръстев: Сега те всички спяха в заслона? Георги Добрев: Да, в заслона и всички станаха и започнаха да се приготовляват, да стягат багажа. Янко беше тогава коняра. Да ги снеме. Стегна той багажа и натовари и заминаха и Учителят преди да замине, дойде при мене и каза: „Вие, рекох, днеска ще прекарате много хубаво, един щастлив много хубав ден, чуден ден ще прекарате“. И действително така беше. Един неповторим хубав ден прекарах него ден, докато изчакам да дойдат Димитрий и другите. След някой и друг ден аз тръгнах сам на посока, където ще стигна. Вергилий Кръстев: Чакай, искам да уточниме. Ти се качваш горе и казваш на Учителя, че трябва да слязат на Вада. Те слизат, а ти оставаш горе. Георги Добрев: Аз оставам сам горе и чакам Димитрий да дойде. Именно този ден сам оставам горе и той бе най-хубавия ден. Вергилий Кръстев: То хубаво слънчево време! Георги Добрев: Да, това е. Вергилий Кръстев: Как се казваше Димитрий? Георги Добрев: Стоянов. Димитър Стоянов. Вергилий Кръстев: Спомняш ли си нещо за него? Георги Добрев: Димитрий беше един тих, благороден, учтив, услужлив. Вергилий Кръстев: От къде беше той? Не можеш да си спомниш. Георги Добрев: Значи рядка душа беше. Димитрий на всекиго правеше услуги, на братя, на сестри, за вратите, за прозорци, за стъкла да постави някъде, въобще много услужлив и много добър брат беше, имаше една хубава усмивка. Димитрий бе единствен. Вергилий Кръстев: Да. Кажи ми нещо за Янко коняра, влаха. Аз съм го виждал на някои снимки, нали той е организирал, че дори с неговите коне сте карали багажа на Рила. Георги Добрев: Да, един привързан към Братството и към Учителя и към всички, много честен, много хубаво си вършеше работата. Да. Вергилий Кръстев: Обикновено как ставаше това? Георги Добрев: От София ли? Тогава излизахме първите години и отивахме пеш. От София до Говедарци. Братята повече така бяха , вървяха пеша. Аз съм присъствувал. Камиони дойдоха впоследствие. Вергилий Кръстев: Първите години пеша ходехте. И за колко дена стигахте? Георги Добрев:Г.Д.: Ами сутрин рано и вечер късно стигахме до Самоков и оттам нагоре. Вергилий Кръстев: Цял ден пеша. Това е много голяма теготия. Ами багажа? Георги Добрев: Багажът носеше го нашия брат, който живееше на Изгрева - Иван-каруцаря. Той имаше каруца и ни караше багажа. Вергилий Кръстев: Значи София-Самоков пеша за един ден! Георги Добрев: Аз съм ходил с Борис, Мария, Димитрий, Жорж Радев, Мичето Златева. Все пеш ходехме. Вергилий Кръстев: Така. Продължаваме. Това е 1929 г. Вие продължавате да бъдете на Изгрева. Сега лятно врече как протичаше живота, на Рила ли ходехте? Помниш ли нещо? Георги Добрев: На Рила почнахме по-късно. Правехме по това време екскурзии до Мусала, до Рила и Учителят водеше в първите години приятелите на Мусала. И възрастни братя и сестри на 60-70 години с Него ги извеждаше на Мусала. Вергилий Кръстев: Аз знам, че в първите години се качват на Мусала и чак после се прехвърлят на 7-те езера. Георги Добрев: Първите години на Мусала ги извеждаше Учителят. Аз съм присъствувал една година на Мусала, на Мусаленското езеро прекарахме десет дни. Тогава бяха Борис Николов, Мария, Жорж Радев, Олга Славчева. Вергилий Кръстев: Тогава ли когато е валяло непрекъснато дъжд? Георги Добрев: Тогава ръмеше, да така, десет деня и десет нощи, леко ръми, ръми, ръми, обаче всички тогава бяхме мокри, а имаше тогава един малък заслон, обаче никой не беше в него. Всеки кой каквото си носи, някой с дълго палто бе облечен. А тогава нямаше нито одеало, дори нямахме завивки. Ние палехме огън така от , сухи съчки събирахме, палехме огън и поддържахме непрекъснато, топлим плочи и ги слагаме на възрастните сестри на краката, на гърба им. Натоплят се и ги слагат отново.