Ани

чрез ДЪРВЕТА. Някой старец си вземе тояжката и отива при някое дърво, подпре гърба си на него, а които го гледат, си казват: „Този старец защо ли подпира това дърво?" Старецът не подпира дървото, а дървото него подпира. Старецът казва на дървото: „Днес хората са много егоисти, нищо не дават, ти можеш ли ми да малко от своята енергия, за да се освежа?" Често аз съм давал на тия от вас, които боледуват, известни наставления за лекуване. На тия от вас, които са отпаднали физически или душевно, съм казвал: Ще отидете при някой стар, но здрав дъб, който не е изгнил, и ще опрете гърба си на него. Така ще постоите 5-10-15 минути, най-много половин час, и ще му кажете: „Понеже в тебе има изобилие на Божиите форми, бъди така добър, да ми дадеш малко от твоята енергия." Дъбът ще отнеме част от вашите дисхармонични енергии и вие ще се успокоите, ще се възстановите и ще си отидете зарадван. Значи дъбът ви е дал нещо Божествено. Някой от вас е болен от неврастения или е духом неразположен; нека направи една малка разходка до близката градина или гора, да се обърне към изток и да подпре гърба си на някое дебело дърво, било то бряст, дъб или бор, като тури дясната си ръка отпред на гърдите, а лявата отзад на гърба. В едно малко съзерцание да започне да мисли за влиянието на дървото и няма да се минат 5, 10, 15 минути или най-много един час и неговото настроение ще се измени, той ще почерпи известна сила ще стане обмяна между неговия магнетизъм и магнетизма на дървото и ще почувства известно подобрение. Когато се опирате на дърветата, с цел да се лекувате, добре е да стоите от 5 до 30 минути облегнати с гърба си, а главата ви да бъде малко наклонена. 116-105 Ползвайте се от боровете, от тяхната енергия. Ако мислите, че това не е важно, тревогите и безпокойството ще ви демагнетизират и вие ще губите разположението и мисълта си. Докато сте между боровете, изучавайте ги, разговаряйте се с тях, да придобивате малко от енергията им. Ако сте болни, идете между боровете, облегнете гърбовете си на тях и мислете за бора, какво всъщност представя той. Всеки трябва да си постави като задача всеки ден да обикаляте 50-60 бора, да се спирате пред всеки бор, да видите каква разлика има между тях, какви сили съдържат те. Гледайте на боровете като на живи същества, като на ваши приятели, с които можете да се обмените да дадете нещо от себе си и да получите нещо. Само така ще се обновите. чрез ЕКСКУРЗИИ. Вие имате едно неразположение, какъв цяр ще вземете? Ще ви препоръчам, ако сте неразположен... разходка или екскурзия. чрез ЕЛЕМЕНТИТЕ. Изобщо, всяко разстройство във физическото тяло на човека, било в симпатичната или нервната му система, показва липса на някой елемент в кръвта му. Щом се набави нужното количество от дадения елемент, организмът се подобрява. Липсата на някой елемент в кръвта се набавя не само чрез храната, но и чрез мислите и чувствата. Всеки елемент е свързан с едно разумно същество. От съзнателната връзка на човека с разумните същества зависи и съзнателното отношение към един или друг елемент. Представете си, че вие имате едно любовно чувство в себе си, обичате някого. Значи, намирате се под влиянието на Венера. Това е Божествено чувство. Но по едно време се яви Сатурн... и пусне микроскопическа част от своето желязо в кръвта ви. Това желязо веднага пуща отровата си и вие усещате, че е станала някаква промяна у вас. Тази част от желязото, която Сатурн е внесъл в кръвта ви, е микроскопическа, съставя една милионна част от милиграма, но тя създава известна пертурбация у вас, вследствие на което по цели нощи не можете да спите. Какво трябва да направите при това положение? Ще вземете това желязо и ще го превърнете в злато. По кой начин? Ще внесете слънчевата енергия у вас. Като повикате на помощ Слънцето, бог Аполон, той веднага ще ви покаже начини как да превърнете желязото в злато. Скъпоценните камъни и благородните метали оказват добро влияние върху здравето на човека. Най-добро влияние оказва златото, понеже носи в себе си магнетическа сила. Хората се нуждаят не само от външно злато, но те трябва да имат злато и в кръвта си. Колкото по-голямо е количеството на златото в кръвта, толкова по-здрав е човек. Болестите се дължат на недостатъчно количество злато в кръвта на хората. За да се увеличи това злато, човек трябва да води чист, възвишен живот. Златото е емблема на Слънцето, на енергията, на здравето, на чистотата. Когато имате злато в кръвта си, и външното злато ще дойде. Нямате ли достатъчно злато в кръвта си, външното злато няма да ви ползва. Какво ще ви ползва храната, ако стомахът ви е разстроен? За да се ползвате от външната храна, стомахът ви трябва да е здрав, вие трябва да имате достатъчно количество злато в кръвта си. Щом сте здрави, и животът ви ще бъде поставен на здрава основа. Стремете се към придобиване на вътрешно злато, което прави човека здрав и продължава живота му. Златото осмисля живота. То е най-добрият проводник на живота, на праната, на жизнената енергия. Който има повече злато в кръвта си, той се радва на повече живот. Ако златото в човека е малко, той често боледува. Ако в кръвта има излишък злато, човек става експанзивен, жизнен, разширява се, харчи много енергия, но същевременно в него се развива гордост и тщеславие. Ако човек няма злато в кръвта си, Слънцето не може да му действа. Има хора, които не могат да се лекуват на слънце. Защо? Те нямат нужното количество злато в кръвта си. Златото има отношение към Слънцето, медта към Венера, среброто към Луната, желязото към Марс, калаят към Юпитер, оловото към Сатурн, платината към Уран. Пророците на миналото, както и учените от миналите векове, са говорили за различните елементи, които човек трябва да съдържа в кръвта си, за да бъде здрав. При това тези елементи трябва да се намират в известно съотношение помежду си.

чрез ДУХ. Какво е Духът? Необятна сила, която твори и съгражда. Духът на човека винаги изразява волята Божия. Той върши това, което от Бога е научил. Той е разумното начало в живота на човека. Единственото нещо в човека, което не боледува, това е неговият дух. Ето защо, когато човек заболее, духът му прави усилия, напряга всички свои енергии, да помогне на тялото, да се справи с болестта. Затова казваме, че душата страда, умът се обърква, сърцето излиза от релсите на своя живот, волята се парализира, но духът никога не отпада. Само той остава бодър и силен, да изправя повредите, които стават в човека. Всеки човек трябва да знае, че има дух в себе си, автор на всичко онова, което той счита за невъзможно. Винаги ще държиш главата си перпендикулярно към центъра на Слънцето, нищо повече... Направете си един счет, днес главата ви дали е била свързана с центъра на Слънцето, с този магнетически или разумен център, дали тези течения са били правилни. По този начин много от вашите състояния, които създават нервността, неразположението на духа у вас, ще се изгладят... От черната ложа от центъра на Земята постоянно изменят движенията ви. Той има добро разположение на духа, защото храносмилането в него става правилно. Когато сте неразположени духом, направете следния опит: Вземете половин килограм пресни, едри, хубави череши и излезте вън, в 10 часа преди обяд. Обърнете се към слънцето и започнете бавно, спокойно да ядете черешите. Яжте ги около един час. Тъй щото, от 10 до 11 часа трябва да сте изяли всичките череши. Освен череши, нищо друго не трябва да ядете. След половин час ще забележите една промяна в състоянието, в разположението си. Това е резултат на черешите. Вие можете да бъдете проводник на Духа не само чрез ръцете, но и чрез вашите мисли, чувства и постъпки. Един милиграм органическо злато в кръвта е достатъчно да повдигне духа на човека. Как познавате, кога даден човек е спечелил на лотария? Първо, духът му се повдига. Ако е бил неразположен, обезсърчен, като спечели, той става радостен, разположен и готов да сподели радостта си с всички хора. Ако е бил болен от треска, болестта веднага го напуща. Мисълта, че е спечелил 500 000 лева произвежда в него сътресение, на което треската не издържа. Всякога поддържайте разположението на духа си. Доброто разположение на духа е едно от красивите съчетания на разумнодействащите сили в човека. Когато всички сили в човека са в хармония, той има добро разположение на духа и е готов на всякаква разумна работа... Това значи да има човек вътрешен мир и равновесие в себе си. Не нарушавайте този мир, за да бъдете проводници на Божествените мисли и чувства. чрез ДУХОВНОСТ. За да бъде духовен, човек трябва да знае как да се освобождава от болезнените състояния на своята душа. Мъжът е силен, когато е духовен и справедлив. Като знае свойствата на топлата и на студената вода, човек може да се лекува и по духовен начин. Запример, вместо с топла вода, човек може да се лекува с мисълта си, която внася също такова разширяване на капилярните съдове, каквото и топлата вода. чрез ДУХОВНОТО ТЯЛО. Физическото и духовното тяло на човека са тясно свързани. Ако човек заболее физически, болестта се отразява и на духовното му тяло. И обратно: ако духовното му тяло заболее, и физическото ще започне да страда. Тъй щото, иска ли да се лекува, човек трябва да влезе във връзка с духовното си тяло. Лекува ли се само по физически начин, той нищо няма да постигне. От развитието на духовното тяло на човека зависи неговата вяра и любов. Когато духовното тяло на човека започне да се проявява като физическото, само тогава може да се говори за възпитание и самовъзпитание на човека.

чрез ДУМИ. Всяка дума, която излиза от човешката уста, има различни свойства. Всяка дума, която излиза от Любовта, служи като мазилка, с която се запушва и най-малкото пропукване на нервната система. Всяка произнесена дума трябва да се превърне в сила. Кажи една добра, блага дума на човека, и Божието благословение ще протече. Като станеш проводник на Бога, ти помагаш първо на себе си. Думите представят математическа формула, която можете да прилагате навсякъде. Колкото повече и различни комбинации дадете на тия думи, толкова повече ключове ще имате на разположение, с които да отваряте и затваряте... Като нареждате думите в различни съчетания, вие можете да се лекувате от различни болести, да усилвате паметта си и т. н. Прилагайте добрите и положителни думи и мисли като формули, с които можете да си въздействате. Разболееш ли се, повтаряй си по много пъти на ден фразата: „Ще оздравея", като постепенно увеличаваш и стигнеш до 1000 пъти на ден, до 2000 пъти. Така можеш да лекуваш всяка болест, а около теб ще се разведри, ще стане светло и приятно и от ден на ден ще се усещаш все по-разположен. Аз ви давам думата „АУМ", която можете често да произнасяте. Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени ли сте духом, произнесете тази дума няколко пъти. Тази дума има смисъл за вас, а не за външния свят. Има свещени думи, каквато е и думата „АУМ", които трябва да произнасяте често, даже и да не разбирате смисъла им. Духът ви ги разбира, а това е достатъчно за вас. „Аум" е дума на Духа. Срещнеш ли болен човек, кажи му: „Не се отчайвай, ще оздравееш." Един българин завел жена си, която била зле болна, при един лекар, и му казал: „Господин докторе, жена ми е зле болна, няма да я бъде, но прегледай я, виж какво може да се направи." Лекарят взел бастуна си и почнал да налага мъжа на болната жена. „Чакай, господин докторе, какво правиш? Ще я бъде жена ми, престани да ме налагаш, моля ти се!" Тъй трябва да говориш. Ще я бъде! нищо повече. Някой иска да каже лошо по адрес на своя ближен и се бори в себе си, да каже или не. Той си мисли, че ако каже, ще му олекне. Иначе, ще се измъчва. Щом е така, нека направи следното: Да вземе една тръба от каучук, желязо или какъв и да е материал, дълга 50-60 см. и широка 12 см. и отиде на планината. Като стигне до известна височина, там да спре, да изкопае една дупка и чрез тръбата да изкаже думите, които му тежат. По този начин именно той ще се облекчи, а същевременно ще се запази от последствията на злото. На всяка отрицателна дума поставяйте противоположната на нея, нейния антипод. Например антипод на омразата е Любовта, на лъжата Истината. Кажете ли една дума, хиляди години наред тя ще обикаля Земята.

чрез ДОБРОДЕТЕЛИ. Физическото здраве се основава изключително на добродетелите в човека. Прилагайте силите на великите добродетели в себе си и не се смущавайте. Каква полза ще ни принесе реализирането на една добродетел? Ще бъдете здрави. Всяка идея, всяка добродетел, която може да се реализира, допринася нещо за здравето на човека... Ако някой от вас страда от треска, нека вложи в себе си мисълта, че иска да оздравее, да посвети живота си за реализиране на едно добро, велико дело. Като вложи тази мисъл в ума си и в сърцето си, тя ще започне да работи в него и в скоро време треската окончателно ще мине... Всяка идея, всяка добродетел, която може да се реализира, първо подобрява здравето на човека. Човек трябва да знае пътя, по който да изправя погрешките си и да придобива добродетели. Само по този начин той става здрав и силен, физическото здраве се основава изключително на добродетелите в човека. чрез ДОВОЛСТВО. За да се освободи от недоволството и за да придобие подтик, сила за работа, той трябва да премине в положителните желания, дето ще може да се развива. Доволството е сила. Не е въпрос човек да бъде през целия си живот доволен от едно и също положение, но той трябва да бъде доволен от най-малкото, което в даден момент получава... Не си ли доволен на днешното, на другия ден още по-малко ще ти дадат. Обичай всичко, което те обикаля и ще бъдеш доволен. Който е доволен от условията на своя живот, върви по пътя, който разумните същества му определят. Недоволният постоянно се отклонява, но вместо придобивки, свършва с големи загуби. чрез ДРЕХИ. При сегашното развитие на човечеството, най-добре е хората да се обличат с дрехи, които имат меки, приятни цветове, за да се смекчават чувствата им... Мнозина носят връзки или дрехи с ярки, неподходящи за тях цветове, които се отразяват вредно върху тяхната нервна система. Белият цвят означава щедрост. Добре е скъперниците да се обличат с бели дрехи, да станат щедри. Белият цвят означава предаване... Следователно старият трябва да се облича в бели дрехи, да дава. Черният цвят означава възприемане. Следователно младият трябва да се облича в черни дрехи, да взима. Всинца ще носите ленени чорапи и ленени долни дрехи. Това е символически. Ленените дрехи са най-добрите проводници на електрическата и магнетическата енергия. Вълнените дрехи при сегашните условия са най-хигиенични, после идват памучните, а най-добрите са конопените и ленените. Разумно е човек да се облича според условията на Природата, а именно зиме с дебели дрехи, лете с тънки. чрез ДРУЖБА. За да бъде здрав, човек трябва мислено да се свързва със здрави хора, които нямат никакви слабости и недъзи. Свързвайте се мислено с добри, със силни, със здрави хора, за да приемете част от тяхната енергия. Тези хора са свързани с Божествения свят и са проводници на Божествени енергии... Свързвайте се с такива хора, за да бъдете и вие добри, здрави и разумни. Дружете с ония, които търсят Природата, разбират законите й и ги прилагат. Дружете с хора, с които си хармонирате. Ползвайте се от услугите на тия, с които сте в съгласие и единство.

чрез ДИШАНЕ. Физическият живот на човека се обуславя от дишането. Престане ли да диша, животът му се прекратява. Силата на човека се влива чрез свещения въздух, който той диша... Индусите са създали цяла наука за дишането, с ред методи и правила, с цел да се възстанови силата на човешкия организъм. Вярвам в силата... на въздуха... Вярвам във въздуха проводник на живота, който обвива цялата Земя. Дишането трябва да бъде съзнателно, защото е във връзка с мисълта. Използвайте ранните утринни разходки, когато въздухът е пълен с жизнена енергия, която индусите наричат прана. Нервните хора дишат бързо, слабогръдните също. При нормалното дишане, което става тихо, спокойно, без шум, човек изпитва приятност и разположение. Като говоря за дълбокото дишане, аз нямам намерение да препоръчвам специални упражнения. Индусите имат специални упражнения за дишане, които не са приложими за европейците. Ако европейците приложат същите упражнения, ще се натъкнат на големи противоречия. Индусите работят усилено върху дълбокото и пълно дишане. За тази цел те разполагат с много методи, които не са приложими за европейците. При това дишане се събира много енергия, която европейците не биха знаяли как да я употребят. В края на краищата, вместо добро, ще се създаде някакво зло. Дишайте чист въздух. Препоръчвам ви дълбоко дишане. Останете ли половин или един час свободни, дишайте дълбоко. Отправете мисълта си нагоре, към Бога, свържете се с Него и започнете да дишате ритмично. Използвайте всеки чист въздух. Дишайте дълбоко, като се стремите да дишате плавно и ритмично. Като дишате дълбоко, първоначално ще почувствате някакво препятствие, но като постоянствате, вие ще се освободите от него и ще придобиете свобода в дишането. Вторият урок, който ви давам, е да се научите да дишате правилно. Като дишаш, ще мислиш само за дишането. Само по този начин можеш да бъдеш здрав. За да бъде дишането на човека нормално, трябва да отговаря на естествения ритъм в Природата. Този ритъм е здравословен. Съвременните хора вдишват и издишват по 20 пъти в минута. Това е бързо дишане... Приложете волята си при дишането и постепенно намалявайте вдишките: от 20 слизайте до 19, 18, 17, 16, 15. Ако можете да стигнете до 10 вдишки в минута, това ще се отрази здравословно Върху Организма. Когато правите упражненията си, ще се стремите постепенно да стигнете до една вдишка, едно задържане и едно издишване в минута. Постигнете ли това, можете да лекувате всички болести, даже и туберкулоза. Като мисли право, същевременно човек диша правилно; като чувства правилно, той пак диша правилно. Когато се тренира физически, човек трябва да обръща внимание на дишането си, да диша и през кожата си. Всички пори на тялото му трябва да бъдат отворени и да приемат въздух. Здравето е свързано със съзнателното дишане. Ето защо, поне по три пъти на ден сутрин, на обяд и вечер, преди лягане човек трябва да употребява по 10-15 минути за дишане. На болния се препоръчва да диша много въздух, а да яде малко. Болният трябва да диша, а при това правилно, дълбоко да диша! Ще дишаш, за да усилиш дробовете си, да закрепиш здравето си, а същевременно да усилиш и вярата си. Бавно и дълбоко ще дишате, за да изхвърлите нечистотиите и утайките, които се наслояват в дробовете и стават причина за различни болести. Който диша правилно, той може да измени състоянието на своята храносмилателна и дихателна система и да бъде господар на низшите сили в себе си. Биенето на сърцето има влияние косвено върху дишането, а дишането има косвена връзка с кръвообращението и пречистването на кръвта. Ето защо всички съвременни болести се пораждат от неправилното разбиране на Любовта, от неправилното дишане, окисляване в организма. Боли ви гръбнакът, кръстът дишайте дълбоко. Боли ви крак, ръка дишайте дълбоко. Боли ви глава, стомах, корем пак дишайте дълбоко. Добрите чувства поддържат правилното кръвообращение и дишане... Дишайте дълбоко, за да бъдат дробовете ви в изправност. Като диша дълбоко и задържа дишането си, човек може да премахне всякакви бодежи в гърдите или в гърба, които понякога водят към лоши последствия. В Земята е влязъл един нов елемент, който ще оправи света. Той е чистият въздух. Изнесете един болен горе на планината, на чист въздух, и той, въпреки своята воля, ще оздравее. Не можете да говорите за правилно хранене, ако не сте приложили правилното дишане. Дишането е мярка за определяне степента на човешкото развитие. Като поемеш въздух, да се изпълниш с една вътрешна радост. Ти ако на дишането, не можеш да се радваш, не можеш да разбереш, че Бог ще влезе в тебе... Ако Господ не иска да влезе в тебе, знаеш ли какво ще стане? Ти ще се простреш на земята... Дотогава, докато Господ влиза и излиза от тебе, ти дишаш, имаш възможност сладко да говориш, да работиш. Ние под думата „дишане" разбираме живота в нас, който постоянно в нас внася всички хубави мисли, които влизат да поддържат Божествения живот. Любовта на човека към ангелите регулира дишането му... Щом имаш здрави дробове, любовта ти към ангелите е правилна... Болят те гърдите любовта ти към ангелите е неправилна. чрез ДОБРО. Единствената сила, единствената реалност, която може да се приложи в живота, това е доброто... Само доброто е реално, защото е подобно на извор, който постоянно дава. Чрез прилагане на доброто човек може да решава и най-мъчните задачи в живота си. Ако си добър човек, и да заболееш, болестта лесно ще мине. Ако не си добър, болестта ще мине мъчно. Прилагайте доброто в живота си, за да придобивате повече светлина в умовете си, да станете силни и свободни. Не прилагате ли доброто, вие ще бъдете слаби, хилави, ограничени: ще желаете да направите нещо, но няма да знаете как. Щом се роди у вас желание да направите най-малкото добро, направете го. Откажете ли се да го направите, вие ще изпитате малка тъга или известно неразположение. Хване ви главоболие, коремоболие, гърдоболие или каква и да е друга болест, направете най-микроскопическото добро, и болестта ви ще изчезне. Когато доброто функционира в човека, той мисли, чувства и постъпва право. Щом се яви доброто, жестокостта и грубостта отстъпват. Добрият човек не боледува. Щом се усъмни в доброто, той започва да боледува. Ако болният вярва в доброто, непременно ще оздравее. Като греши, човек излиза от областта на доброто и отваря в себе си вратата за греха. Щом греши, той започва да боледува... Ако не разбират връзката между доброто и здравето и не пазят тази зависимост, хората допушат злото и погрешките в живота си и казват: „Няма какво да се прави, ще боледуваме, ще страдаме, докато заминем за другия свят." Това е криво разбиране. Истинският живот има за задача да освободи човека от всичко отрицателно.

чрез ДАВАНЕ. Ако е въпрос за даване, човек може да дава и материално, и сърдечно, и умствено. Всеки може да дава от това, което му е дадено. Как ще дава? Чрез очите, ушите, носа и чрез устата. Взимай правилно, с приятност, но не с лакомия. Давай също правилно, за да имаш възможност отново да вземеш. Това значи равновесие на силите. В Америка имало един много духовит проповедник, който тъй проповядвал, че цялата публика се късала от смях. Той разправял един случай от своя живот, като проповедник. Викали го при един много богат човек, член на църквата, който сериозно заболял, искал да се помоли за него. Проповедникът отива при болния и му казва: „Не мога да се моля за тебе, ти не си направил никакво добро, аз не мога да коленича пред Господа за тебе, няма какво да Му кажа." „Моля ти се, ще умра!" „Не, докато не дадеш нещо за Господа, ако не обещаеш поне половината от имането си, аз не мога да се моля за тебе. Не мога да коленича на голата земя. Ще дадеш нещо и то много, за да ми бъде меко, като вълна под коленете. Само така ще мога да докажа на Господа, че този човек даде нещо. Иначе, колкото и да се молиш, ще умреш!" Бъди готов в себе си всеки момент да даваш. чрез ДВИЖЕНИЕ. Животът е непреривно движение. Чрез движенията си човек или приема, или предава част от своята енергия. Чрез движенията си човек регулира енергиите на своя организъм. Колкото по-съзнателни са движенията му, толкова по-правилно се регулират енергиите на неговия организъм. Движенията разтърсват въздуха, чиито трептения се предават на физическото тяло на човека чрез двойника. Двойникът на човека е антена, чрез която той възприема впечатления от външния свят. Без движение, човек не може да расте нито физически, нито духовно и умствено. Движението е сила, която дава мощ, светлина на мисълта. Тя укрепва и чувствата на човека. Всяко движение, което правите, има свой дълбок смисъл и оказва влияние върху вас. Каквито движения правите, наблюдавайте как се отразяват върху вас, какви състояния произвеждат. Някои движения се отразяват върху вас приятно, а някои неприятно. Много от движенията на човека се дължат на някои остатъци, т. е. наслоявания от минали поколения. Природата изпраща страдания на хората, но същевременно тя ги спасява, като ги заставя чрез различни движения и упражнения да се освободят от излишната енергия в организма си. Ако не прави малки движения и упражнения, човек може да си напакости, да извърши такива погрешки и престъпления, за които да лежи няколко години в затвор... Който не иска да прави малки упражнения и движения, ще плати скъпо. Там, дето има правилно движение, то е движение на духа. Понякога човек прави естествени упражнения, без да ги обмисля. Това се дължи на висшето съзнание в човека, което регулира енергиите му. Естествените движения са разумни и красиви. Каквито движения и да правите, важно е да бъдат те хармонични. Щом са хармонични, те са правилни. Всяко движение на човека трябва да бъде естествено; не се позволяват движения по отражения, които са резултат на външни влияния. Като се научи да контролира движенията си, човек започва да контролира и своите мисли и чувства. Човек трябва да прави движения, да се упражнява, да направи удовете си активни... Той трябва да прави такива упражнения, които да му предават нещо. Ако се движи без да печели, движенията му са безпредметни. Човек трябва да прави съзнателни движения и да ги прилага в своя физически живот, като метод за трансформиране на енергиите си. Чрез разумни и съзнателни движения, вие може да подобрите разположението си. Докато свързвате движението с живота, вие можете да се лекувате, можете да бъдете здрави. Всички движения, които са в съгласие със законите на Природата, са на място. Те могат да лекуват човека. Ако оставите болния сам на себе си, той ще се излекува по-бързо, отколкото в ръцете на милосърдни сестри и лекари. Той ще се движи на леглото си, ще се обръща на една и на друга страна, ще свива ту единия, ту другия си крак, докато най-после слезе от леглото си и започне да пристъпва из стаята. Следователно, отидете ли при някой болен, оставете го свободно да се движи. Чрез движенията той се лекува. За да възстанови нормалното състояние на своя организъм, човек трябва да контролира своите действия, както и движенията си. Една от причините за тяхната нервност се крие във вървежа им. Те стъпват на петите си, вследствие на което става голямо сътресение на гръбначния мозък. Това сътресение се предава на цялата нервна система. За да не става такова сътресение, човек трябва да стъпва първо на пръстите си, а после на петите. Правилното движение на ръцете и на краката регулира мозъчната нервна система. Всеки човек трябва да прави на ден по няколко упражнения, чрез които да сменя енергиите си... При това човек трябва да знае по колко пъти на ден да прави упражнения. И тук числата играят голяма роля. Ако броят на упражненията е по-голям или по-малък, отколкото трябва, в някоя област на организма ви непременно ще се яви известна дисхармония: в симпатичната нервна система, в гръбначния стълб, в стомаха или в друг някой уд на организма. Мнозина се страхуват от движението. Те мислят, че като се движат, ще страдат. Не е така. Като се движи и като страда, човек се усъвършенства. Правете често екскурзии по планините, да избягвате онази инертност, която води човека към мързел. Тази инертност внася в него разположение към покой, към бездействие. Когато човек престане да диша, и движенията в него спират. Ще се движиш, ще работиш, за да не атрофираш органите си. Докато не хармонизира движенията си с Природата, човек всякога ще бъде неразположен.

чрез ГЛАДУВАНЕ (ПОСТ). Постенето е един метод за лекуване. На болния не давай нищо да яде, ако искаш по-скоро да оздравее. Колкото повече му даваш да яде и колкото повече се грижиш за него, той по-скоро ще умре. Остави болния да гладува, за да събудиш в него подтик за живот. Така той по-скоро ще оздравее, отколкото ако яде. Много хора умират от голяма грижа за тях: да ядат повече, да почиват повече. Това ги изтощава повече. Нужно е болните да гладуват, за да си почине организмът им. Болният, оставен сам на себе си, ще се върти на леглото, ще вика, ще се сърди и като види, че няма кой да му помогне, ще стане от леглото си, ще вземе стомничката и ще отиде за вода. Докато има хора около него, готови да му услужват, болестта ще го държи по-дълго време. Съвременната медицина твърди, че има такива болести, при които хората, като заболяват, ядат повече... Такива болести се лекуват много мъчно, но за да се излекува човек, той непременно временно трябва да престане да яде, а да наваксва тази храна от въздуха и водата. След като си целувал и прегръщал, след като си ял и пил, казваш: „Не искам вече нито едното, нито другото. Ръцете ми отслабнаха, не мога да си отварям устата. Стомахът ми се разстрои от ядене. Какво да правя сега?" Ще постиш три деня, нищо няма да ядеш. „После?" Ще започнеш да изучаваш Евклидовата геометрия. Ще гледаш към небето... Ще наблюдаваш небето и ще размишляваш. Човек е наследил известна слабост. Хванал е ревматизъм. По три пъти се молиш на ден, а пък боли те крака. Ревматизмът те хванал. Дяволът се загнездил в краката. Ти се молиш, но той си стои. Със зехтин го мажеш, с газ го мажеш, с мехлем го мажеш, на бани ходиш две-три лета и едва за две-три години можеш да го изкорениш. Но има и по-лесен начин. Всичките тези духове излизат с пост и молитва. Не този официален пост, който знаете. Пост с пълно въздържание от храна и лоши мисли. И когато постиш, трябва да забравиш външния свят, какво става по света да не искаш да знаеш, да не те интересува. Ще се молиш да излязат лошите духове. Някои хора постят с цел да се пречистят. В този случай, те миришат неприятно. От стомаха им се отделя лоша миризма. Значи, човек ще пости, докато престане да мирише лошо. Ганди е предприел пост от 21 дни, да се пречисти вътрешно. Всички велики хора постят, пречистват се и физически, и душевно. Човек трябва да се чисти. Как? Чрез пост. Ще пости, докато дъхът му се очисти. Ако пости и дъхът му продължава да мирише, това не е никакъв пост. Ще постиш не да отслабнеш, да станеш жълт, като светия, и да изчезнеш от Земята, но да се пречистиш, да не мирише дъхът ти. Постът пречиства стомаха, освобождава го от излишните киселини, които изопачават характера на човека и внасят в ума му мрачни, криви разбирания за живота. Чрез поста човек се пречиства и калява. Той пречиства тялото, мислите и чувствата си. Постът има за цел да освободи човека от страха, че ако не яде няколко деня, ще умре от глад. Който гладува, той се подмладява. Гладът продължава живота на човека, води го към безсмъртие. Когато човек боледува, Природата му казва, че трябва да погладува няколко време, докато се възвърне естественото състояние на силите, които функционират в човешкия организъм. Но ако човек престъпи тия прости правила в Природата и се наяде в това болезнено състояние, непременно ще настъпят лоши резултати. Има болни, които през време на боледуването си не ядат нищо. Защо? Те минават от едно състояние в друго, както гъсеницата в пеперуда. През това време те не се нуждаят от храна. Който не разбира състоянието им, безпокои се, търси лекар, да им помогне. Заболееш и преставаш да ядеш. Много естествено. Ще постиш 40 деня, докато оздравееш. Това не е привилегия. Ти си ял, преяждал си и сега ще постиш. Стомахът ти трябва да си почине... Ще лежиш на леглото два-три месеца, ще постиш. Като гладуваш известно време, ти постепенно омекваш и започваш да си мислиш: „Да дам ли Иван под съд за сумата, която ми дължи? Не, ще затворя тефтера и ще живея за Бога." Но като оздравееш, забравяш решението си и пак отваряш тефтерите. Някой иска да пости десетина деня, да придобие нещо. Според мене, 24 часа съзнателен пост се равнява на десет деня механически пост. В 24 часа съзнателен пост човек може да обнови клетките на тялото си... Ние твърдим, че и в 24 часа абсолютен пост клетките на тялото могат напълно да се обновят. Постете 24 часа и бъдете весели, радостни. Пейте и благодарете на Бога за всичко. Като минат 24 часа, нахранете се и пак благодарете на Бога за хляба, за водата, които ви е дал. Постът трябва да трае дотогава, докато човек се усеща бодър, крепък. Ако отпадне много и силите му съвършено го напуснат, този пост няма смисъл... Разбира се, когато човек пости, все ще изгуби малко от теглото си, ще отслабне, но поне силите си да запази... Ако можеш да постиш така, че да бъдеш весел, с бодър дух и никой да не те познае, този пост има смисъл. Така може човек да пости десет и повече дни. Който не може да пости по този начин, да не се заема с голям пост, а да пости само един-два деня. Геройство е наистина човек да пости нито хляб да яде, нито вода да пие. Колкото и да издържи, добре е човек да прави опити да пости. Когато постите, трябва да имате поне най-малки резултати в няколко направления: да подобрите здравето си, главно нервната система; да подобрите чувствата си, като внесете в тях малко повече мекота и в ума си да внесете повече светлина. Който е придобил тези неща, той е постил правилно. За да стане силен... от време на време човек трябва да се подлага доброволно на глад. Гладът усилва организма. Като гладува, обонянието му се развива силно и отдалеч още той възприема миризмите. Постът се позволява само като почивка, като метод за каляване на волята, а не за въздържане. Ако подложите един здрав, силен човек на тридневен глад, той ще стане неврастеник. Не казвам да се подложи на глад, когато няма апетит, но когато организмът му се нуждае, когато апетитът му е голям. Дойде някой при мен и ме пита: „Колко дена трябва да постим, три или пет?" Казвам: Ако не вършиш волята Божия, и 20 дена да постиш, нищо няма да те ползва. Има друг един пост. Ако аз постя 10 дена и всеки ден нося своето ядене на бедни вдовици и сирачета, разбирам такъв пост. Те ще кажат: „Господи, благодарим Ти, дето ни изпрати този брат!" Или, ако постя, за да очистя един недъг от себе си, разбирам такъв пост. Или, ако постя, за да придобия разположение на душата си, или да създам добри мисли и чувства в себе си, разбирам такъв пост. Но ако постя само за да изтощя тялото си и да не мога да работя, не разбирам такъв пост. Тогава някои ще кажат: „Като е тъй, да не постим, да не изтощаваме тялото си." Това е още по-опасно!.. Човек, който никак не пости, е натоварен кораб, който, ако влезе в развълнувано море, опасност го застрашава. Човек, който пости много, е празен кораб, без никакъв товар. И той може да се обърне, като влезе в бурното море. Тогава на първия казвам да пости, да се изпразни малко... На втория казвам: Натовари малко кораба си! Гледай на глада като велико благо, а не като страдание. Страданието не произтича от глада, а от силното желание да го задоволиш час по-скоро. Ако не си ял 24 часа, не мисли, че ще умреш от глад. Който е гладувал 48 часа, страданието му се увеличава. Значи, колкото повече гладува човек, толкова повече страда. Има хора, които съзнателно са гладували по 10-15 деня, без да умрат. Значи страхът от смъртта увеличава страданието, а не самият глад. Страшен е гладът, когато човек е в пустинята, дето няма никаква храна и всеки момент смъртта го дебне. От този глад и дяволът, най-големият герой в света, се страхува. При поста се явяват реакции в организма това да не ви плаши. Обаче, не мислете, че с поста веднага ще се освободите от излишъците. Има смисъл да постиш, но ако вложиш идеята за поста в ума, в сърцето и във волята си. Да постиш по този начин, това значи да се въздържаш от лоши мисли, чувства и постъпки. Този пост крие в себе си магическа сила. Като постиш, добре е да бъдеш между хармонични хора, а не между страхливи, нервни, лоши. Има болести, които се лекуват с глад. Обаче, не всякога гладът е на място. Някога гладът се отразява добре и върху здравите, но когато той се явява като вътрешен подтик. Ако гладуваш, ще бъдеш смел, няма да се страхуваш. Някой съзнателно се подлага на глад, но се плаши и прекратява гладуването. Тогава се явява в организма му известна отрова. Знай, че и с малко храна може да се прекара. Гладът е вътрешен подтик в човека, който го укрепва и обновява. Ако гладуваш със страх и съмнение, гладът произвежда обратна реакция. Гладът е велика, мощна сила, която движи цялото органическо царство. Ние говорим за глада като сила, която внася импулс, подтик в човека, а не за онова състояние, в което човек гладува известно време, умори се и заспи. Това е прегладняване, а не глад. Прегладняването не внася никакъв импулс в човека, затова трябва да се пазите от него. Както всяко пресилване е вредно, така и прегладняването не води към добър край. чрез ГОРЧИВИНИ. На здравия човек всякога дават сладък бонбон, а на болния горчив. Следователно, ако ви дават сладък бонбон, ще знаете, че сте здрав; ако ви дават горчив бонбон, болен сте. Горчивият хап, горчивият бонбон действат лечебно. Горчивините в живота крият в себе си лечебни свойства. Те организират силите на човешкото тяло... Без горчивини човек не може да се лекува. Докато не е приел някаква горчивина, болният е затворен за окръжаващите. Щом дойде лекарят и сипе няколко капки от горчивото лекарство в лъжичка, болният отваря устата си и същевременно се отваря и за близките си. Защо? Защото в него се събужда вяра, че ще оздравее. Избягвайте чрезмерно сладките и горчиви неща в живота. бъди ГОСПОДАР НА ТЯЛОТО СИ. Вие трябва да бъдете господари на тялото си, но понеже не сте, нещата стават произволно и следствие на това боледувате. Боледува кракът ти, защото ти не си господар на крака си; боли те ръката ти, главата ти не си господар нито на главата си, нито на ръката си. Боли те стомахът, болят те очите, защото не си им господар. И питам тогава, на какво си господар? Ако в тебе влязат тия лоши духове и почнат да те мъчат, и ако не можеш да ги изпъдиш навън, ти не си никакъв господар. Човек е жив, съзнателен организъм и той може да внуши на клетките си да изхвърлят вън от тялото всички нечистотии. Но за да се реформира вашият организъм, от вас се изисква голямо постоянство. Човек, за да познае, че има силна мисъл, трябва да е господар на своето тяло. Да бъдеш господар на тялото си, не значи, че трябва да го измъчваш, но да живееш с него тъй, като със свой добър другар.

чрез ВЯРА. Изисква се нова, положителна вяра. В какво седи тази вяра? Вяра без съмнения! Това, в което човек вярва, то има сила за него. Законът е верен и за положителните, и за отрицателните неща в живота. Когато лекарите и ближните на болния успяват да събудят вярата и надеждата на болния, лекуването му е сигурно. Това е един положителен и сигурен метод за лекуване. Вярата е импулс, който дава движение, направление на човека към известна посока. Вярата е средство за урегулиране на подпушените енергии в човека. Понеже съвременните хора страдат от безверие, те не могат да се лекуват с вяра. Какво се иска от човека? Вяра, която да не се колебае от никакви външни и вътрешни бури. Бъдете здрав, голям параход, който да издържа и на най-големите бури и вълнения, без да пострада. Вълните ще ви бият от всички страни, но щом имате вяра, ще излезете благополучно на спасителния бряг. При това положение, няма сила в света, която може да ви погуби. Питам: Какво са постигнали съвременните хора със своята вяра? Слепият със своята вяра прогледа. Истинската вяра почива на опитностите на самия човек. Мнозина питат защо трябва да вярват. Вярата е необходима за съкращаване на времето... Защо трябва да вярвам? За да се излекуваш в един ден... Вярата подразбира съкращаване на процесите. Човек трябва да вярва във всичко положително, а да се съмнява във всичко отрицателно. Човек трябва да вярва в доброто, а да се съмнява в злото. Който има силна вяра, той лесно се справя с мъчнотиите, с болестите си и страданията. 04 Човек познава силата на своята вяра по това, че обикновено не боледува. Заболее ли, той лесно се справя с болестта си. Не е достатъчно да кажете, че вярвате в Бога или че сте вярващ, но вярата ви трябва да бъде силна. Като приложите вярата си, трябва да имате някакъв резултат. Страшно е положението на човека, когато изгуби вяра във Великата Разумност на живота. Вярата е онази магическа пръчица, с която човек върши чудеса ако е болен, веднага може да оздравее. Вярата може да лекува, но всички хора не се лекуват с вяра. В причинния свят чрез вярата болният може да бъде излекуван моментално. Ще му се каже: „Стани, ходи!" И ще се свърши. Ако човекът, когото ще лекувате, не е свързан с причинния свят, не може да го лекувате по духовен начин. Затова Христос казва: „Ще бъде според вярата." А това значи: ако си израснал в причинния свят, ще може да те лекувам с вяра, иначе не може... „Казахте, че може да има резултат, ако има свръзка при лекуването." Да, инак не може да се дадат на болния елементите от причинния свят. Закон е: Който иска да се лекува, трябва да бъде абсолютно чист и физически, и духовно. Той трябва да има непоколебима вяра в онзи Велик закон, който работи в света. Имате известно болезнено състояние, кажете си: „За да поправя това си състояние, зависи от вярата. Затова ще изменя вярванията си във вяра и ще туря хармония в мислите си!" Съединете се с всички хора и кажете: „Всички хора по Земята са добри, всички закони са правилни, няма изключения. Смъртта е нещо преходно в света." Ако приложите този закон в ума си, няма да мине и един, два или три часа, или, според сериозността на болестта, няколко дни, и болестта ви ще изчезне. Когато болният вярва, че ще оздравее, той се свързва с Божията мисъл и оздравява. Ако ти седиш и кажеш: „Ще бъда здрав!", и ставаш здрав. Важното е да вярваш. Една американка боледувала 12 години. Лекували я най-видните лекари и я считали за инвалид. Но тя повярвала, че е здрава, станала от леглото и почнала да ходи. Искате ли да усилите вярата си, правете опити със себе си, правете опити с ближните си. Правете малки опити да лекувате, за да придобиете знания. По този начин вярата ви ще се усили. Тури вярата в ума си. Там, дето има вяра, гърдите са здрави. Ако твоята вяра не може да пречисти кръвта ти, да моделира твоя език, тя не е истинска, не е силна вяра. Вярата на човека зависи от неговия стомах. За да има устойчива вяра, човек трябва да има здрав стомах. За да има здрав стомах, той трябва да диша правилно. Когато се лекувате, добре е да правите това по неколцина заедно. Може да правите това заедно по десет души в група, за да видите дали можете да се лекувате чрез вяра. Ако някой от вас е болен, опитайте дали бихте могли да съсредоточите мисълта си към него, да го излекувате... Ако първата група не може да го излекува, тогава втората и т. н. Когато лекувате, резултатът ще бъде според силата на вярата. Деца, които нямат никаква вяра, се лекуват от родителите им с техния магнетизъм майката ще лекува дъщеря си, а бащата сина си. Ако бащата е неверующ, а майката верующа, ще се получи ли същият резултат? Стига да има магнетизъм онзи, който лекува... Как може да познаем дали имаме магнетизъм? Разположени ли сте, имате магнетизъм, неразположени ли сте, нервирани ли сте, нямате такъв. Магнетизмът дава разположение.

чрез ВОЛЯ. Ние казваме, че човек е здрав, когато тялото му се подчинява на неговата разумна воля. Оплакваш се от простуда, кашлица, хрема, ревматизъм, не можеш да си помогнеш. Защо не приложиш волята си да се излекуваш? Като дойде ножът до кокала, да турите ръката си върху раната и след 20 минути да оздравее. Човек със силна воля може да направи това. Защо? Защото той може да концентрира праната от въздуха и да я отправи към раната си. Волята е свързана с духа на човека. Силната воля подразбира силен дух. Има ли силен дух, човек е в състояние да се справи с всички болезнени състояния в себе си, да изправи своите погрешки. Индусите са правили ред опити за усилване на волята и са получили добри резултати. Например един индус може да разреже някъде ръката си и после, със силата на волята, да не допусне да падне капка кръв, нито пък да усети най-малка болка. Чрез волята си той анестезира порязаното място и затова не усеща никаква болка. чрез ВРЪЗКА С РАЗУМНИЯ СВЯТ. Ако искате да бъдете свободни, свържете се с разумния свят, със съществата, които живеят в него... Ако сте болни, ще оздравеете... Да се свържеш с разумния свят, това значи да се свържеш с Бога. Свържеш ли се с Бога, Той веднага те кредитира. Човек е колективно същество, свързан със същества по-високо и по-нискостоящи по съзнание от него. От човека зависи с кои от тях ще се свърже. Много помагачи има човек, но той трябва да съзнава това, да се свързва с тях и да се ползва разумно от тяхната помощ. За да не се поддава на отрицателните чувства в себе си, човек трябва да държи съзнанието си будно, да се свързва с възвишените и разумни същества. Свържеш ли се с разумните същества, те са в сила да те освободят от всички мъчнотии. Наистина, ако хората се водят по рецепти, дадени от разумния свят, те ще имат съвсем друга хигиена, друг начин на живот от този, по който днес се водят. 51-108 Мислете върху красивите образи на Природата, върху хармонията, за да се свържете с великата разумност, която работи в Нея. При известни случаи съществата от невидимия свят не помагат на хората, защото, ако в едно отношение им помогнат, в друго ще ги спънат. Запример, излекуват един човек, но като не знае как да поддържа здравето си, той влошава положението си. чрез ВЪЗДУХ. Здравето на един дом зависи от достъпа на чистия въздух в него. Ако кажеш на някого да диша чист въздух и той изпълни съвета, в скоро време ще бъде здрав. Всички може да се лекувате с чистия въздух на планината. Ще дишате чист въздух, ще се миете по няколко пъти на ден. Приеми въздуха и кажи: Колко е хубав! Като видиш един болен, хвани го за ръка, разходи го на чист въздух. Щом се запролети, започнете всяка сутрин да излизате на разходка. Колкото по-рано излизате, толкова по-добре. Излизайте на открито, на чист въздух, далеч от градския прах и дим и посветете за дишане, за гимнастика поне един час. Изнесете един болен горе на планината, на чист въздух, и той, въпреки своята воля, ще оздравее. Иде момент, в който, без да съзнаваме, ще оздравеем. чрез ВЪОБРАЖЕНИЕ. Прилагайте въображението си и не се страхувайте. Казано е, че въображението е майка на идеите. чрез ВЪОДУШЕВЛЕНИЕ. За да не се разочарова, човек трябва да живее идейно, да гледа на живота като на нещо цяло, неразделно. За идейния човек е все едно къде ще живее. Дали е на Земята или на Небето, той все живее, но при различни условия. И в богатството, и в сиромашията, той вижда условия за живот, за работа и за развитие. Идейният човек носи в себе си Духа. Където отиде, той се чувства пълен с радост и готов за работа. Неидейният човек очаква Духа да дойде отвън, да го импулсира, да му даде подтик за работа... Някой казва: Едно време много се въодушевявах, но сега вече от нищо не се въодушевявам. Защо? Защото остарях. Който на младини се въодушевява, а на старини губи въодушевлението си, той не е идеен човек. Истински идеен човек е онзи, който и на младини, и на старини се въодушевява. Идейният човек никога не остарява, той винаги е млад.

чрез ВОДА. Вие трябва да знаете, че водата крие в себе си разумна сила. Какво е значението на водата за организма, малцина знаят. Обикновеният човек знае, че като е жаден, трябва да пие вода, да утоли жаждата си нищо повече. Що се отнася до това, че водата чисти организма, че разтваря утайките, които са се наслоили в него, че е добър проводник на магнетизма, той нищо не знае. Водата е проводник на великото Божествено начало. Питат някои: защо трябва да се пие вода? Като пиеш вода, тя се разлага по особен вътрешен начин. Водородът отива в сърцето, дето става горение и в резултат на горението се образува топлина. В помощ на тоя процес иде кислородът, който поддържа горението. Като влезе в ума, кислородът помага за образуване на светлината. Кислородът никога не отива в сърцето, понеже то се нуждае от водород. Предназначението на водата е да чисти, да мие. Ако му кажеш да пие чиста вода, без никакви примеси, здравето му ще се подобри. Вода, която съдържа органически примеси, се отразява вредно върху организма. Дестилираната вода подобрява здравословното състояние на човека. Днес човек трябва да пие най-малко литър или литър и половина вода. Някой мисли, че една чаша вода дневно е достатъчно. Това е извънредно малко. Пий всякога чиста вода, без никакви примеси. Ако разбирахте свойствата на водата, вие бихте могли да лекувате с нея всички болести. Има болести, които могат да се лекуват само с една капка вода, други с две капки, трети с три или с повече капки. Ако вземете десет капки вода, те произвеждат съвсем друг резултат. Всичко това е строго определено в природата, но човек трябва да познава тази наука. Водата, с която ще се лекувате, трябва да бъде абсолютно чиста. Това може да се изпита с езика. Значи, езикът на човека трябва да бъде толкова чувствителен, че да различава качествата на водата. За тази цел, човек трябва да прави опити: да ходи по планините, да пие вода от чисти извори и после да сравнява различните води, да изработи тънък усет на различаване... Човек трябва винаги да пие чиста вода. Ако пие нечиста вода, той греши против себе си. Ако днес, утре пие нечиста вода, няма да забележи как ще поквари съзнанието си. Не, чистота се изисква от човека. Той трябва да търси начин за пречистване на водата. Дали ще я прецежда през камък, дали ще я пречиства със стипца или по друг някакъв начин, не е важно, но нечиста вода по никой начин не трябва да пие. Защо трябва да пиете нечиста вода, когато Бог е изпратил на Земята чиста вода, като я прекарал през ред дезинфектори? Водата, която иде от далечни места на пространството, минава през светлина, през топлина, през електричество, като същевременно се озонира и магнетизира; след това тя минава през ред земни пластове, дето се филтрира, и тъй пречистена, дохожда до човека. След всичко това, трябва ли човек да пие нечиста вода? Не, той трябва да пие само такава вода, каквато Природата му е предложила, със свойства, каквито тя й е създала. Не пие ли такава вода, той непременно ще боледува. За да бъде здрав, човек трябва да употребява определено количество вода, която от една страна е нужна за смекчаване на храната, а от друга за промиване на вътрешните органи. Каквото е значението на водата в Природата, такова е значението й за организма. Никаква реакция не може да стане без вода. За всеки организъм е точно определено колко вода трябва да употребява всеки ден. При това, водата, която употребявате, трябва да бъде доброкачествена. Съвременният човек не знае как да пие вода и в какво количество. Всеки организъм се нуждае от известно количество вода, която да се задържа в самите клетки, да поддържа неговата влага. Изгуби ли влагата си, организмът е изложен на изсушаване. Такива хора са обикновено нервни, сухи, раздразнителни. Ето защо, за да бъде здрав, човек трябва да поддържа тази влага в организма си. Без вътрешна влага и външната вода, човек не може да пречисти организма си от външните и вътрешни наслоявания. Останат ли тия утайки в организма ви, те ще станат причина за нежелателни заболявания. Ако човек не приема редовно, всеки ден по три пъти сутрин, на обяд и вечер по една вътрешна баня с чиста вода, не може да разчита на никаква хигиена. Дойдете ли до влагата, до водата в живота, ще знаете, че тя е носител на магнетизъм, на меките сили в Природата. Когато пътник минава през някоя планина и усети, че краката му се подкосяват и силите го напущат, той спира пред един извор, пие малко вода и усеща, че силите му се възвръщат. И онова студено поточе, като си турите ръката в него, ако ви боли, ще вземе всичката й топлина. То е лек. Магическа сила се крие във водата. Без вода никаква култура не съществува. Искате ли да не боледувате, дръжте в ума си мисълта за благотворното действие на водата върху организма. Пийте вода съзнателно и не мислете за болести. Вие как пиете вода? По колко чаши вода пиете на ден? Това са въпроси от голямо значение, които малцина са си задавали. Сегашните хора пият вода, както са пили техните деди и прадеди. Първият урок, даден днес, беше да се научите правилно да пиете вода, за да се свържете с нейните магнетични сили. Изкуство е да знаеш как да пиеш вода... Ще вземеш чашата с водата, ще я погледнеш, ще я приближиш до устните си и ще приемеш с устата си само една глътка. Докато я пиеш, ще мислиш само за нея. Само така водата пречиства организма. Само така тя внася Божественото благо в човека. Ще приемаш водата вътрешно, за пречистване. При пиене на вода, съзнанието ви трябва да е будно, за да може всяка глътка да отиде на болното място, а не в стомаха. Като влезе в организма, отправете я към болното място, да раздвижи кръвта и да го съживи. Приеми водата и кажи: „Колко е хубава!" Вярвам в силата... на водата... Вярвам във водата, която носи скритата топлина условие за растене на човешката душа. Приемайте водата с любов, за да се радвате на правилно кръвообращение. Пийте всякога чиста вода. Всяка вода, която не предава на човека динамичност и мекота, не е чиста. Щом не е чиста, тя не е здравословна. Използвайте чиста вода. Когато ходите на планината, носете си оттам поне един килограм чиста вода. Когато излизате на разходка или екскурзия, избирайте за пиене води, които имат южно изложение, защото изворите на води, поставени в такова положение, са пълни с творческа енергия са здравословни. Никога не пийте вода, изложена на север, защото енергията им е положителна. Като ученици, вие можете да употребявате вода за лекуване. Ако вярвате в силата и влиянието на водата, може да се лекувате с нея. Който се занимава с лекуването на хората, препоръчва водата като добро средство за лекуване, понеже тя е голяма любителка на топлината отнема излишната топлина и възстановява равновесието в организма. Вие трябва да знаете, че водата крие в себе си разумна сила... тя лекува всички недъзи в света. Направете опит, да видите какво влияние оказва водата върху организма на някой раздразнен, неразположен човек. По какъв начин? Чрез пиене гореща вода или чрез миене тялото с нея. Ако някой от вас заболее, не бързайте да търсите лекар, но мислено се лекувайте. Вземете един килограм чиста, планинска вода и мислено си представете, че внасяте в нея енергиите на вярата, на милосърдието и на обичта. След това пийте от тази вода три пъти на ден по една супена лъжица, както лекарите препоръчват. Това лекарство има сила, когато се употребява навреме. При всяко пиене на водата, винаги дръжте в ума си мисълта, че в нея са вложени енергиите на вярата, на милосърдието и на обичта. Като заболее някой, нека напълни една чаша с чиста, планинска вода и накара един добър, любещ човек да потопи пръстите си във водата два-три пъти. След това нека изпие водата и следи какъв резултат ще има. Чистата гореща вода помага за освобождаване на кръвта от натрупалите се в нея млечна и пикочна киселина. Врялата вода, ако я употребявате, ще внесе у вас онези елементи, че 90% от съвременните кризи, които разяждат обществото, ще изчезнат. Горещата вода, приета на глътки, чисти нервната система от наслоявания, които подпушват мислите и чувствата на човека. Тя го освобождава от напрежението, което нервната система произвежда върху него. „Болен съм." Когато ставаш сутрин от сън, пий по една чаша гореща вода на глътки. Прави това поне 40 деня и ще оздравееш. Ако вярата ти е силна, и без гореща вода ще оздравееш. Когато някой е неразположен духом, когато е болен или животът му се е обезсмислил, нека пие вода. Когато някой от вас заболее от хрема, треска или друга болест, цярът им е котел с вода. Той ще ви ободри и ще внесе в ума ви една красива мисъл, а в сърцето едно красиво чувство. Ако не можете да пиете гореща вода, ще пиете студена, но за всяка чаша студена вода ще извървите един километър път, да се изпотите, да излезе водата навън. Има ред други лоши състояния или неразположения на духа, които не можете да измените по този начин, но ще можете да ги трансформирате чрез употребление на водата в разни части на тялото. Например, вие можете да намокрите с вода врата си или задната част на ушите си, или краката си, от коленете надолу и т. н. Измиването на разните части от тялото произвежда разни психически промени в мозъка. Раздразнен си, разсърден си или се съмняваш в нещо... Вземи в един съд хубава, чиста вода и полей с нея горната част на лявата си ръка. Вземи после една кърпа и леко отнеми влагата, мокротата от ръката си; нека ръката остане малко влажна. След една минута намокри горната част на дясната си ръка. По същия начин с една кърпа попий влагата и на тази ръка. Проследи сега да видиш какво ще стане с твоето психично състояние. Ако състоянието ти не се е подобрило, след една минута намокри пак горната част на лявата си ръка. Попий я леко с една кърпа и я остави да седи свободно две минути. После намокри горната част на дясната си ръка, попий влагата нежно, леко с кърпа и остави ръката да седи така пак две минути. Ако състоянието ти и сега не се е подобрило, намокри пак горната част на лявата ръка, леко я попий с кърпа и я остави да седи три минути. Същото нещо направи и с дясната ръка. Остави и нея три минути спокойна и виж след това какво е състоянието ти. Ако състоянието ти не се подобрява, правете по-нататък същия опит, като увеличавате времето от измиването на едната до другата ръка с една минута, докато стигнете най-после до десет минути.

чрез ВЛАГА. При сухите състояния всякога има безплодие. В този случай, за да оплодотворите организма си, влага ви трябва... При голямата сухота спира животът на всички възвишени идеи и мисли. чрез ВЛИЯНИЯ. Невъзможно е външната обстановка да не повлияе на човека. Като знае това, той трябва да се движи в среда, която да му влияе благотворно. Има хора, които отдалеч предават своето спокойствие и разположение и разтоварят човешкото съзнание... Бъдете бодри и весели, да предавате вашето разположение на другите. Ако дружиш със здрави, здрав ще станеш. Колкото по-будно е съзнанието на човека, толкова повече може да издържа на чужди влияния. чрез ВНУШЕНИЕ. Съвременните учени се спират върху закона на внушението като вътрешна, съзнателна сила в човека. Когато научите закона на внушението и можете да го прилагате целокупно във вашия живот, вие ще имате успех във всичко. Всички сте опитали силата на внушението и затова, стремете се да си внушавате добри и прави мисли, а не криви и отрицателни. Най-първо употребете закона за внушението върху себе си. Внушавайте си и работете! По-добре вие сами да си внушавате и сами да си влияете, отколкото да ви внушават и влияят. Вие трябва да работите чрез закона на внушението, да внесете в себе си новата мисъл. Човек може да си служи с внушението за укрепване на своето здраве, за развиване на своите способности, за усилване на паметта си и т. н. Всички трябва да работите върху себе си със закона на внушението. Хората сами могат да си внушават и доброто, и злото. След като повтаряте една дума няколко пъти, ще имате резултат. Колко пъти трябва да се повтори една дума? Има известни числа: 100, 200, 300 и повече пъти. Това повтаряне представлява един цикъл около вас и с това се образува една сила, която дава подтик да бъде движението ви за или против, т. е. или в положителен, или в отрицателен смисъл, което е за ваше добро. Като станете сутрин от сън, кажете си: „Днес съм добре разположен."... Представете си, че сте силни, здрави, красиви. Какво направи Христос със слепия? Той взе кал, намаза с нея очите му, вложи в съзнанието му мисълта, че ще оздравее, и слепият прогледна. Дошли са лекари и ти казват, че след 34 дни ще отидеш на онзи свят. Какво трябва да правиш? Кажи: „Няма да умра!" И няма да умреш! Направете следния опит: Ако вие сте слаби, болнави, помолете няколко ваши приятели или лекар, на който може да платите нещо, често да ви повтарят, че стомашната ви система е здрава, че нервната ви система е здрава, че изобщо сте здрав и в продължение на 20-30 дни вие ще бъдете здрави и по-силни. Ако пък се намерят още някои да ви кажат ободрителни думи, съвършено ще се подобрите. Човешката реч е много силна. Майките, особено, имат голяма сила. Преди години в града Ню Йорк един американец заболял от крак. В средата на крака си усещал силна болка, като че кракът му е счупен. Викал един, втори, трети лекар, никой не могъл да му помогне. Всички преглеждали крака му най-внимателно, но нищо не намирали. Търсили причината тук, там, не могли да я намерят. Външно кракът бил съвършено здрав. По едно време болният извикал един английски лекар, който изучавал проявите на психическия живот в човека, и му разправил как го боли кракът, какво е състоянието му. Лекарят го запитал: „Не си ли видял преди години някой човек случайно да е паднал пред тебе и да си е счупил крака?" Болният веднага се сетил за един такъв случай и го разказал на лекаря. „Преди шест години, разправя болният, трябваше да замина с трена по една важна работа и бързах за гарата. На пътя си срещнах един работник, който падна лошо на земята и счупи крака си. Тази картина ме силно потресе и остави дълбоко впечатление в ума ми. След време това впечатление се изглади и аз забравих този случай." Тогава лекарят му обяснил, че причината за болката в крака му се дължи именно на тази силна мисъл, на това силно възприятие, което той получил отвън. През тези шест години то работило в ума му и днес се явява на физическия свят като болка. Лекарят започнал да лекува болния по обратния път на внушението и в скоро време кракът му бил съвършено здрав. Това показва, че много от вашите болести са чужди състояния, възприети чрез внушение. Като знаете това, работете съзнателно върху себе си, да не се поддавате на чужди състояния. Достатъчно е да поставят болния в магнетичен сън и да му внушат мисълта, че ще оздравее, за да стане от леглото си.

бъди БУДЕН. От всеки човек се иска будно съзнание, да не губи своето вътрешно разположение и своя мир. Не е ли буден, човек изгубва силата си, богатството си, знанието си, доброто разположение на сърцето си, своята мисъл и т. н. чрез ВЕСЕЛИЕ. Весело може да бъде сърцето само на разумния човек, който има знания. Чуете ли някой да каква, че животът му е тъмен, това показва, че пламъкът или светлината на неговите мисли се е намалила. Какво трябва да прави, за да стане животът му весел? Да внесе в мисълта си единица любов. Как ще внесете тази единица любов в ума си? Като намерите едно същество, което иска да учи, търси някой да му помогне да задоволи този жар. Ако му се притечете на помощ, неговият жар ще внесе светлина в мисълта ви и ще възстанови първото положение на вашия ум. Човек трябва да освободи мозъка си от всички странични смущения и да се свърже с разумната Природа. Само по този начин той може да бъде радостен и весел. чрез ВИЖДАНЕ. Искате ли да бъдете здрави, научете се да не виждате отрицателните и криви прояви на хората. Затворете очите си за всичко, което ви се вижда неправилно, било в Природата или в живота. И да виждате кривите неща, не ги критикувайте... Един ден, когато завършите развитието си на Земята, ще разберете защо някои неща са криви, защо съществуват отрицателни сили в Природата. Защо хората правят погрешки, и това не е ваша работа. чрез ВИСШИТЕ СЪЩЕСТВА. Трябва да гледате на човека като на жива, разумна станция, чрез която той влиза в съприкосновение с целия Космос. Всичко зависи от това, кой бутон в станцията ще бутне, за да влезе във връзка с добри или лоши същества. Ако по невнимание бутне някой от лошите центрове, човек веднага се обръща към своя радиоапарат и вика за помощ... Коя е радиостанцията в човека? Неговото будно съзнание. Чрез тази станция човек влиза във връзка с външния и вътрешен свят, с всички разумни същества. Това, което хората не могат да направят на Земята, има същества, които могат да направят. А пък има неща, които напредналите същества не могат да направят, а други същества и от тях по-напреднали, могат да ги направят. Има една редица от възможности. И Писанието казва: „Невъзможното за човека е възможно за Бога."

чрез БОЖЕСТВЕНОТО. Дръжте в ума си мисълта за Божественото начало, което е вложено във всеки човек, като сила, която може да го спаси от злото в света. Като знаете това, работете върху себе си да събудите Божественото съзнание, да бъдете спасители сами на себе си. Не можете ли сами да се спасите, злото ще разруши формата, в която днес живеете. Дълго време трябва да чакате, докато съградите нова форма, в която да продължите живота си. Влезете ли в съгласие с Божествения свят, вие се освобождавате от всички съмнения, противоречия, смущения... Не освободи ли сърцето и ума си, човек сам поставя препятствия на пътя си и се лишава от Божиите блага... Смущенията и съмненията са бентове, които човек сам поставя на пътя, отдето идат Божиите блага. През каквито мъчнотии и страдания да минава човек, в края на краищата Божественото ще победи. В човека Божественото побеждава, а човешкото остава победено. Това е закон, в който няма никакво изключение. чрез БОСО ХОДЕНЕ. Ако си болен и ти вземат обущата, радвай се. Вън е топло, Слънцето грее. За предпочитане е тогава да ходиш бос, да възприемаш енергията на земята, отколкото да бъдеш обут. Така ще се излекуваш. Щом дойде лятото, събуйте се боси... Сега срещате богати, образовани хора, без чорапи, с една подложка на крака и едно ремъче. Това са техните обувки. Те възприемат енергията на земята направо чрез кожата си и така се лекуват. Зимно време въпросът е поставен другояче. Не можеш без обувки. Условията са сурови, следователно човек не трябва да се излага. чрез БЛАГОДАРНОСТ. Какво да правим, за да се излекуваме? Приложете благодарността в живота. Бъдете благодарни на най-малкото благо, което ви се дава. И при най-неблагоприятни условия да си, благодари, че живееш. Да живееш струва повече, отколкото да си заровен в земята. Защо да не превърнем неблагодарността в благодарност? Неблагодарността осакатява и преждевременно състарява човека, а благодарността оживява, възраства и подмладява.

чрез БОГ. Дръжте в ума си свещената идея за Бога, че Той е неизменен, вечен, необятен и бди за живота на всички същества... Пазете връзката си с Бога. Единственият наш приятел засега в света, това е Бог. Най-добрият помощник, на Когото всякога можем да разчитаме, това е Бог. Мнозина от нашите приятели, и от младите, и от старите, постоянно боледуват. Краката ги болят, коремът ги боли и ред други болести. Как се лекуват? Пият топла вода, турят квас, взимат очистително, но всичко това са само палиативни средства. Квасът е една палиативна мярка, млечният компрес също. Това са добри методи, но временни. Трябва да знаете, че ако искате да бъдете здрави, сърцето ви, умът ви трябва да се отправят към Бога, към Слънцето, към цялото Миросъздание, да не се обленявате. Оттам ще дойде помощта ви. Тя може да дойде изведнъж, а може да се мине и ден, два, три и повече, но вие не се обезсърчавайте. И тогава ще почувствате една обнова в душата си. Не казвайте: „Няма нужда от лекар", а казвайте: „Аз имам нужда всякога от Бога." И тогава ще имате Бога като лекар. Ако такъв (умен, добър и силен) човек заболее, няма да търси веднага лекар, но първо ще се помоли на Бога. Който отправя мисълта си към Бога, той ще бъде свободен от всички болести. Бог разполага с хиляди методи, чрез които може да помогне на всеки човек. Трябва да бъдете смели, от нищо да не се безпокоите. Когато сте болни, радвайте се, ако сте попаднали в Божиите ръце, Той да ви лекува. И в ръцете на лекар да ви предаде, пак се намирате под прякото влияние на Бога. За да призовете Бога на помощ, трябва да приложите вярата си. Между тебе и Бога няма да викаш никого... Това може да е един изпит за тебе, затова ти ще се поставиш така, че между тебе и Бога да се образува една непоколебима връзка и ще кажеш: „Господи, нека Твоята воля да действа върху мене, аз ще изпълня волята Ти!" Ако човек изключи от себе си насилието, лъжата и злото, той ще се свърже с Божественото начало в себе си; тогава всички болести, всички недъзи в тялото, ума и сърцето ще изчезнат. „Болен съм." Ще оздравееш. Божественото в човека работи във всички положения. Колкото слаб да е човек, на каквато степен на развитие да се намира, Божественото все ще му даде някакъв подтик, някаква утеха. Иначе, човек не би могъл да съществува на Земята. Ако ти обичаш Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сила, ти никога няма да боледуваш ще бъдеш господар на болестта; ще бъдеш господар на всички недостатъци. Вие очаквате Бог да влезе във вас. Затова трябва да му приготвите жилище. Щом Бог влезе във вас, животът ви коренно ще се измени: болести, беднотия, страдания няма да има. Когато Бог започне да живее във вашето свръхсъзнание, тогава ще почувствате живата връзка между Него и вас. Когато направиш някаква погрешка, хвани леко едното си ухо, после другото и кажи: Ако искаш да станеш човек, ти трябва да слушаш какво Бог ти говори... Който иска да бъде здрав, да има добро разположение на духа, той трябва да приложи този метод, да опита неговите резултати. Който живее според законите на Бога, той всякога се радва на добро здраве и бодър дух. Влезе ли Бог в дома ти, всички болести излизат вън. Значи, докато си с Бога, ти не можеш да боледуваш. Често слушате някои хора да казват: „Тъжно ми е нещо." Да, твоето небе е облачно. Искаш ли да се изясни небето ти, трябва да се научиш да служиш на Бога, да почиташ себе си и да обичаш ближния си. Същите формули ще приложиш по отношение на себе си по следния начин: ще служиш на духа си, който те ръководи; ще почиташ душата си, която съдържа всичко ценно в себе си; ще обичаш тялото си и всички същества, които ти служат заради великата идея, която живее в тебе. Отнасяте ли се към себе си така, вие ще имате ясна представа за Бога и тогава всичко ще бъде възможно за вас. Не служите ли на Бога, всичко около вас ще бъде мъртво. Представете си, че някой заболее сериозно. Нека се опита да се свърже с Бога. Достатъчно е да се обърне към Него с гореща, искрена молитва, за да получи отговор. Всеки отговор на молитвите ви показва, че сте свързани с Бога и Той ви слуша. Кажете: „Господи, помогни ми в този тежък час, да се освободя от болестта, за да Ти служа с радост. Искам да посветя живота си в служене на Любовта, в изпълнение на Твоята воля." Като се помолите така, веднага ще получите отговор, температурата ви ще почне да спада, състоянието ви ще се подобри и след няколко деня вие ще бъдете съвършено здрав. Ако заболееш, остави болестта си на Бога, забрави я. Така по-скоро ще оздравееш, отколкото ако мислиш постоянно за нея. Когато си болен и се свържеш с Христа, болестта ти веднага изчезва. Болният се моли на Бога да му помогне да оздравее, а същевременно си мисли: „Или ще оздравея, или не." Щом се обръща към Бога, човек не трябва да философства. Той трябва да държи в себе си положителна мисъл, че молитвата му ще бъде чута, и той ще оздравее. Една англичанка боледувала цели дванадесет години и станала почти инвалид. Лекували я видни лекари. Тя изгубила всякаква вяра за оздравяване. Отчаяна и обезсърчена, един ден й попаднала в ръцете една книга за лекуване по Божествен начин. Там се казвало, че който повярва в Бога и приеме Неговата Любов, може да се излекува от всякаква болест. Тя си казала: „От този момент посвещавам живота си в служене на Бога. Приемам Божията Любов за основа на живота си." Казала, и станала от леглото. Като се върнал мъжът й в къщи, той я заварил здрава и на крака. Когато Бог каже, че работите на човека ще се оправят, този човек трябва да се заеме да свърши поне част от своята работа. Бог съдейства на хората, но и те трябва да работят заедно с Него, да вземат дял в Неговата работа. Вземе ли човек участие в Божията работа, той се свързва с Бога, става Негов съучастник. Дойде ли ви някоя болест, обърнете се към Бога с дълбоко съзнание за всичко, което става наоколо ви, и кажете: „Господи, благодаря Ти за всичко, което ми изпращаш!" Кажеш ли така, няма да мине дълго време и болестта ти ще изчезне. Какво правите вие в такива случаи? Като ви хване някаква болест, казвате: „Достатъчно ми е това, Господи! Все на мене ли изпращаш изпитания?" Ако си гневен или болен, обърни се към Бога и си кажи: „Бог живее в мене и аз в Него. В името на Неговата Любов ще се справя и с гнева, и с болестта си." Каквато болест и да имаш, хвани болното място и кажи: „Ще служа на Господа!" Представете си, че някой от вас заболее. Какво трябва да направи? Ще каже на болестта: „Всичко чрез Него стана!" Ако тя не си отиде, той ще й каже същото втори, трети, пети, десети път, докато най-после болестта си отиде. Едновременно с това ще запитате болестта: „Ти с Него ли работиш или без Него? Ако работиш с Него, добре дошла; ако работиш без Него, излез навън на законно основание." Щом болестта работи без Бога, вие ще я принудите да излезе навън. Ангелът те бодне с иглата си, да бъдеш буден към благата, които Бог ти изпраща. Сега ще се оплакваш, че кракът те боли. Щом дойде пратеникът на Бога, ще си отвориш очите, ще го приемеш добре и ще благодариш. Не постъпиш ли така, с години ще лежиш болен, ще викаш лекари, докато един ден кажеш: „Дотегна ми да лежа и да се занимавам с лекарства." Най-после започваш да се молиш на Господа. Той изпраща двама ангели, като лекари. Те са същите, които ти донесоха благословението... Единият те преглежда, пипне болния крак, духне и казва: „Вяра ти е нужна." И вторият те преглежда, също пипне болното място, духне и казва: „Любов ти трябва."... Ставаш от леглото и не усещаш никаква болка. Съвременните хора се намират натясно. Признават ли Божия Промисъл или не, те го опитват на гърба си. Бог им предписва лекарства и казва: „По толкова и толкова капки ще взимате на ден. Ако постъпвате според наставленията на Великия лекар, ще имате резултат. Не постъпвате ли по Неговите наставления, ще носите болестта си. Разумност се изисква от всички. Болни сте, докторът е казал, че след два дена ще свършите отправете ума си към Бога! Чакайте да дойде отговор от горе. Молите ли се на Бога, никакви лекарства не взимайте! Лекарството ще дойде отвътре. Ако си болен, колко пъти трябва да се молиш? Болният даже не трябва да спи, постоянно трябва да се моли. Три-четири дена като е болен, денем и нощем да се моли, нито един ден да не прекъсне. Молитва, молитва, молитва. Някой казва: „Аз се молих три пъти". С три пъти болестта не си отива. Постоянство трябва, докато се образува връзка с Божествения свят. Щом се образува тази връзка, тогава нещата стават. Помнете: Който обича Бога, има имунитет към болестите. Когато обичате Бога, от другия свят ще дойде едно същество от висша йерархия да направи връзка с вас... Направите ли връзка с такова възвишено същество, тя вече не се къса. Ако в малките изпитания и страдания в живота човек не може да покаже, че има вяра и любов към Бога, къде е неговата сила?.. Вие притежавате грамадна сила, но не съзнавате това. Когато някой човек е болен и Господ го лекува, ще му изпрати страдания, но те са необходими за неговото лекуване. Любовта на човека към Бога регулира главния мозък, т. е. нервната му система... Щом имаш здрава нервна система и здрав мозък, любовта ти към Бога е правилна. Оплакваш се, че те боли глава. Любовта ти към Бога е неправилна. Като люби Бога, човек има всичко на разположение, всякога е здрав и весел, готов за работа. Цялото същество на човека трябва да се изпълни с Божията любов. Волята Божи я е: да проявява човек любов към Бога и любов към ближния си. Проявеният Бог, това са: Любовта, Мъдростта и Истината. Болен си, викаш лекар. Той ще те прегледа, ти ще му платиш, но болестта пак остава в тебе. „Докога ще стои в мене?" Докато признаеш, че всички блага, всички благословения в твоя живот идат от Бога. Ще признаеш и ще благодариш! Иначе ще заболееш и никой не може да ти помогне. Всички хора трябва да знаят, че благата, които имат, са дадени от Бога. Нещастията, страданията в света са допуснати пак от Бога. В края на краищата обаче всеки човек ще разбере, че Божията Любов седи над всички страдания и нещастия, както и над злото в света. Ето защо, всеки, който отива при Бога, получава двоен дял. Ако кракът му е счупен, Бог ще каже: „Дайте му по-хубав крак!" Ако окото му е извадено, Той ще каже: „Дайте му по-хубаво око!" Любовта всякога дава на човека повече, отколкото той е изгубил. Съвременните хора... трябва да бъдат будни, да съзнават, че животът им се поддържа изключително от благата, които Бог им дава. Бог е влязъл в хляба, в плодовете, във водата, във въздуха и в светлината пожертвал се е. Който обича Бога, възприема Го като част от себе си. Така човек се лекува. Ако в храната, във водата, във въздуха, в светлината, които приема в себе си, човек чувства Божието присъствие, той е разбрал смисъла на тия неща и се ползва от благословенията, които те крият в себе си. Всички хора, без изключение, са проводници на Божието благословение. Закон е: Ако вярвате в това, благословението ще дойде. Страдате ли или се радвате, оставете всичко на Бога. Той е в състояние да регулира енергиите ви, да уреди вашите работи. Да предоставите всичко на Бога, това значи да хармонизирате силите на своя организъм, да определите отношенията си към Цялото и към неговите части. Ако не дадете ход на Божественото съзнание в себе си, никаква хармония не можете да въдворите в живота си. Има два метода, по които човек познава дали се отдалечава от Бога или не се отдалечава. Когато се отдалечава от Бога, мрак и тъмнина го нападат... Когато човек се приближава към Бога, светлината му се увеличава. Ако Бог е доволен от проявите на човека във физическия свят, дава му сладчина. Ние постоянно коригираме онова, което Бог ни казва, затова работата ни не върви. Ако ние прекъснем връзката си с Бога, с Божествения свят, тогава и материалният, и духовният свят изгубват смисъла си. И болният, който е изкълчил или счупил крака си, познава Бога, но по отрицателен път. Той го познава като майстор, който е дошъл да намести крака му. И това е добре, но за предпочитане е човек да не чупи крака си. Като счупи крака си, докато оздравее, постоянно ще си задава въпроса защо Бог е допуснал това, защо трябваше да пострада и т. н. Това не е познаване на любовта. Едва след оздравяването си човек ще се примири със станалото и ще каже: „Познах, че Бог е Любов, защото ми изпрати майстор лекар да намести крака ми и да ме излекува." Когато мислиш, чувстваш и действаш, Бог е с тебе. Радвай се на Неговото присъствие. Туй учение не е само на Христа, туй учение е на самия живот. Приложим ли го, ние сме спокойни, физически сме здрави; изгубим ли туй учение, веднага идат разни болести върху нас. И ако някой пита защо идат болестите, аз казвам: Понеже ние често губим връзката между душата ни и Бога. Тази връзка никога не трябва да прекъсваме. Тази връзка никога не трябва да се къса. Бог се радва на здравия човек, който има права мисъл, благородни чувства и постъпки. Ако връзката ви с Бога е силна, никакви съмнения и колебания няма да ви смущават. Човек трябва да има такова убеждение, което да издържа на всички сътресения. Каквито разтърсвания да има, физически или душевни, връзката му с Бога трябва да бъде канара, опора на неговия живот. Може да се помага само на онзи, който е готов да изпълнява волята Божия на всяко време и място. Не може да се помага на човек, умът на когото е пълен с отрицателни мисли. Когато иска да помогне на такъв човек, невидимият свят чака той да заспи и тогава да му изпрати помощта си. Съвременните хора са дошли до положение само да искат от Бога: едни искат къщи и имоти, други дрехи и обуща, трети сила, здраве, четвърти удобства и лек живот, без мъчнотии и страдания. Който отива при Бога, трябва да се откаже от просията... Бог не се ожесточава, но затваря сърцето Си за онези, които само просят, без да дават нещо от себе си.

чрез БАНИ ВЪЗДУШНИ. Има един приятен, тих ветрец, от който човек не трябва да се крие... Този ветрец аз наричам „дихание на Бога". Съществата от невидимия свят, които ни обичат, изпращат този приятен, тих ветрец да ни полъха. Тихите ветрове са приятни за въздушни бани. Човек може да се излага на тях без никакъв страх. Днес из цяла Европа хората правят такива въздушни бани, но понеже не знаят по какъв начин и по кое време да ги правят, те нямат добри резултати. чрез БИЛКИ. Щом гледате на тревичката и на малките растения като проява на Великата Любов, с тях можете да лекувате и най-страшните болести. И на смъртно легло да е човек, тази тревичка може да го излекува. Има растения, които лекуват и най-опасните и мъчнолечими болести. Който не ги познава, страда. Затова казваме, че хората страдат поради своето невежество. Изучавайте растенията и техните лечебни свойства. Някои растения съдържат елементите на безсмъртието, а някои елементите на смъртта. В природата има много лечебни растения, които, употребени намясто, освобождават човека от всякакви болести. Всички растения, у които венчето на цвета е петолистно, действат разслабително върху човешкия стомах. Ако някой може да развие в себе си дарбата да познава лечебните свойства на растенията и по този начин да лекува хората, той би станал виден лекар в света. Лятно време събирайте всинца равнец, всеки в къщи да си има набран равнец бял и жълт, та който не може да се лекува с волята си, да пие тия треви. После, да имате от синята тинтява. Наберете си, те са магнетични растения, които помагат. Наберете си още мащерка, зелени листа от ягоди и те са лечебни. Наберете си и от дребната лай-лай-кучка (лайка). Ще си имате цяла аптека стъкленички.

чрез БАНИ. Човек трябва да държи тялото си в голяма чистота. Той трябва да прави ред опити, докато намери един правилен и положителен начин за миене на ръцете, на лицето, на краката и на останалите части от тялото. Има много начини за правилно миене, но всеки сам трябва да намери подходящ за себе си. Целта на къпането е да се отворят порите на тялото, дишането да става и чрез кожата. Когато човек прави бани, той трябва да има предвид и разположението на духа си. Той трябва да е абсолютно свободен и разположен по дух, да забрави всички мъчнотии и грижи. Така направена банята, тя доставя голямо удоволствие на човека и благодарност от топлата вода. Такава баня представлява най-голямото благо за човека. Добре е да се правят частични измивания на тялото. Понякога те са за предпочитане пред целите бани. Изобщо, Природата обича разнообразието. Германският лекар Луи Куне е схванал този закон и затова на слаби, на болни хора той препоръчва седящи бани, т. е. да се измива само едната половина на тялото, а другата да остане суха. Запример, ако един ден човек измие горната част на тялото си, до кръста, другата част, долната, трябва да остане суха; на другия ден ще измие долната част на тялото си, от кръста нататък, а горната част ще остане суха. Или, ако сутрин човек измие лицето си, на обяд да намокри малко главата си отзад. По този начин се предизвиква правилна обмяна в тялото... Като миете краката си, не бързайте изведнъж да ги измиете... Потопете краката си във водата и поседете в това положение малко време. Мислено измивайте краката си, докато усетите някаква приятност, някаква реакция в ръцете. След това бавно измивайте краката си. Като се миете по този начин, силите в организма се разпределят правилно. Щом започне реакция в организма, човек може постепенно да измие всички части на тялото си. Тялото си не търкайте много, понеже ще се ожулите. Оставете го да се очисти само. Сипи на тялото си една кана вода и не го пипай с ръката си. Една кофа на главата си, една кофа на тялото си и всичко това е достатъчно... В здравия човек постоянно става изтичане на електричество и магнетизъм, става едно трептение. Когато туй трептение е нормално, от порите на тялото излизат струи, които изхвърлят всичката кир навън. Такъв човек е праведен, затова на праведните хора тялото е чисто, у тях става постоянно изчистване, постоянно изхвърляне отвътре навън. Не е водата, която ги чисти. Трептението в тях ги чисти и по този начин не става никакво задръстване в порите на тялото им. Само така хората могат да бъдат здрави. Някои правят студени бани, а други топли. Студените бани са за героите, обаче за предпочитане са топлите бани. Като говоря за студени душове, аз имам предвид такава вода, температурата на която да бъде винаги над нула градуса, но по никой начин под нулата. За гневния човек температурата на водата трябва да бъде над 10 градуса. За да се справи с гнева си, човек трябва да направи поне шест студени душа през годината. Така той ще уравновеси силите на своя организъм, ще дойде до онова естествено състояние, при което става господар на себе си. Има известни условия при къпането в студена вода, които трябва да се спазват... Човек трябва да се къпе в определени часове през деня, когато в атмосферата има топли, хармонични течения, които правят и водата такава. Ако се потопите в такава вода, ще изпитате известна приятност, ще се почувствате бодър, весел и разположен. Ако искате да направите студена баня, потопете се във водата и бързо излезте вън. Не стойте много време в студената вода. Можете и десет пъти наред да се турнете във водата, но веднага да излизате на брега... Когато искате да се къпете в студена вода, наблюдавайте дали още с приближаването си към нея тя ви привлича или не. Ако ви привлича, влезте във водата. Сега се срещат много хора обезсърчени, отчаяни... Нужно е тия хора да направят през лятото най-малко 60-70 водни бани, да се изпотят, да се пречисти тялото им, за да добият необходимото за тях здраве и сила. Като се къпете, не трябва да се страхувате от простуда. Някой се къпе с топла вода, но се страхува да не се простуди, да заболее от хрема или от кашлица. Който пристъпва към къпането с топла вода без страх и със съзнание, той не може да се простуди. Вие можете не само буквално да употребявате водата, но можете и мислено да си служите с нея, тя ще произведе пак същия ефект. Да кажем, че вие искате мислено да направите една водна баня на гръбначния си стълб. Ще си представите една чешма или един извор с чиста, хубава вода, на разстояние един километър от вас. Ще вземете една стомна и мислено ще се отправите към този извор. Ще напълните стомната и ще се върнете дома си. Ще снемете горните си дрехи, ще останете само по риза и мислено ще се полеете с изворна вода по гърба си. След това леко ще попиете водата с една кърпа, ще се облечете и ще видите, че няма да се минат 10-15 минути и ще усетите такова влияние, като че сте направили тази баня в действителност. Ако е въпрос за студени бани, аз бих препоръчал на всички хора дъждовните бани, главно през месеците май, юни, юли и най-много до половината на август. Дъждовните капки през тези месеци са топли и пълни с електричество и магнетизъм. Дъждовни бани през останалите месеци не препоръчвам... Добре е дъждовните бани да не се правят направо на тялото, но през някаква тънка дреха. Така правени баните, дъждовните капки развиват особена енергия, която се отразява върху организма благотворно. Желателно е всички да направите тази задача. Тя се състои в следното: от месец май до половината на месец юли, всеки ден, когато вали дъжд, ще се излагате на дъжда, докато добре ви намокри. Които от вас са чиновници, те ще използват дъжда през онези часове, когато не са на работа. Щом завали дъжд, те могат да излязат на двора или да отидат до някой дюкян, под предлог, че трябва да свършат някаква работа. Ще вървят полека, за да може дъждът да ги намокри добре. След това ще се върнат дома си, ще изтрият тялото си с чиста, суха кърпа, ще се преоблекат със сухи дрехи, ще изпият една-две чаши гореща вода и ще отидат на работа. Онези пък, които са свободни, нека използват дъжда на всяко време, като правят тия бани така, че никой да не забележи: ще отидат до някой свой познат или ще работят нещо в градината си. Изобщо всеки трябва да изпълни задачата внимателно, без шум, без много говорене, за да види какви резултати ще има. Когато опитате доброто въздействие на дъжда върху организма си, можете да разправяте и на ближните си, да им препоръчвате дъжда като метод за лекуване. При това, като се излагате на дъжд, добре е вътрешно да пеете. В този случай, пението подмладява човека. Благословение е дъждът. Дъждовните бани, които ще направите в продължение на десет седмици, струват повече от всякакви минерални бани. Голяма енергия се крие в дъждовните капки. Те се отразяват благотворно върху нервната система и върху много хронически болести в човешкия организъм. Аз наричам дъждовните бани „бани на ангелите". Като правите баните си, ще се молите на Бога да ви очисти чрез тях и ще благодарите за благословението, което Той ви изпраща от небето. Както дъждовните капки измиват човека отвън, така Божието благословение изчиства сърцето и ума му, като внася в него живот, сила и здраве. Който умее правилно да възприема енергията на дъждовните капки, той се е домогнал до онази първична материя, която алхимиците са търсили. Като правите тия бани, ще видите какъв здрав сън ще имате. Когато не можете да правите дъждовни бани, добре е да правите бани с вода, която е нагрята най-много от 35°С до 40°С, близо до естествената топлина на тялото. Съвременните хора правят водни бани външно, но резултатът им е слаб. Ако човек не прави редовно, всеки ден по три пъти сутрин, на обяд и вечер по една вътрешна баня с чиста вода, не може да разчита на никаква хигиена.

V. МЕТОДИ ЗА ЛЕКУВАНЕ. Много начини има, чрез които човек може да се освобождава от болести. Съвременната медицина не разполага още с методи, чрез които окончателно да лекува болестите. Да се лекуват хората по болниците, това не е смисълът на лекуването. Това е временен метод, за облекчаване страданията на хората. Лекарите ни се сърдят, че не се лекуваме по техните методи. Ние се лекуваме, но по методите на живата Природа. Новият живот встъпва не да борави със старите методи, със старите похвати новият живот има нови методи. Съвременните хора не се поддават на новите методи на лекуване, защото те бързат, в малко време искат да получат големи придобивки. Ако и най-хилавият или най-болният приложи правилата, които се дават в Школата (на Бялото Братство), той ще има добри резултати. Това лекуване, което ви препоръчвам, е сто пъти по-ефикасно. Човек трябва да знае методи и начини за лекуването си, за възстановяване здравословното състояние на своя организъм. Знае ли тези методи за лекуване, той ще си служи с тях, като приложи вяра, но не вярвания и суеверия. Докато хората прилагат старите методи в живота си, те няма да имат никакви положителни постижения. Резултатите на тези методи са остаряване и дисхармония във всичко. Често месната храна, или топлата, току що одрана кожа на овцата или на овена, могат да лекуват човека, но тези лечебни средства излизат скъпи. Когато дойде до високо съзнание, човек няма да си служи с миналите, жестоки методи за лекуване, но ще се ползва от законите на живата Природа. Има два начина за лекуване: стар и нов начин. Съвременните хора обикновено се лекуват по стария начин, с лекарства, с бани и т. н. Този начин на лекуване е бавен и дава микроскопически резултати. И аз лекувам по този начин. Като дойде някой болен при мене, аз му давам известни методи, известни съвети и му казвам: „Ако изпълняваш съветите ми, след шест месеца ще имаш микроскопически резултати." Обаче, аз не лекувам хората по новия начин. Защо? Защото те още не са готови. Новият начин е духовно лекуване. Ако излекувам някой човек по духовен начин, като не е готов да води чист живот, той ще греши още повече, а с това ще си създаде по-големи затруднения в живота. За онзи, който е готов, духовното лекуване моментално дава резултати. Достатъчно е да се даде на болния микроскопическа част от еликсира на живота, за да оздравее моментално. Когато се лекува, човек трябва да е уверен в метода, който прилага. Само по този начин той може да очаква положителни резултати. Има прости, но естествени начини за лекуване. Който знае тия методи, той може да лекува и най-страшните болести. Крайните методи са за неразумните хора, а не за разумните. За разумните хора не е нужно да се употреби насилие. Болестите на физическото тяло се лекуват по един начин, на чувствата по друг начин, а на нервите по трети начин. Като изучава методите за трансформиране на състоянията си, човек трябва да прониква в трите свята физически, сърдечен и умствен. Същевременно той трябва да изучава трите вида явления в живота: механически, органически и психически. Като познава различните явления, той знае с какви методи да си служи. Окултната наука предвижда различни методи за лекуване, за превръщане на отрицателните енергии в положителни. Изучавайте тези методи и правете опити с тях, да знаете кои отговарят на вашия организъм. Ако не попаднете на съответен метод за вас, вие можете да влошите състоянието си. Съществуват няколко начина за лекуване на болните. Единият начин е лекуване от Природата. Оставете болния на Природата, няма да се мине много време, и той ще оздравее. Този начин е най-добрият. Вторият начин е лекуване от лекар. Ще дойде лекарят, ще препоръча някакво лекарство и след известно време болният се подобрява. Обаче, има и трети начин на лекуване Божествен. Там болният оздравява моментално. Изпитанията представят Божествен метод, чрез който хората се лекуват от своите физически и психически болести. Много от болестите се изразяват чрез горение. Лекарите, като знаят това нещо, при лекуване на болестите, прилагат известни методи за намаляване на това горение. При треската горението се забелязва на повърхността на тялото, при което температурата на болния се повишава с няколко градуса. За да дойде до известни резултати, човек трябва да прави много опити. Направи ли само един опит, той лесно може да изпадне в съмнение. Докато не дойдете до добър резултат, ще променяте методите. Най-добрият метод за лекуване е всеки момент човек да се справя със своите мъчнотии и противоречия. Ако човек успее да създаде антипод на идеята, която е причинила болестта в него, няма да мине много време, два или три месеца, и болестта ще изчезне. Дойде някой болен при мен, разговарям се с него и му казвам: „Ти ще оздравееш." Той отива дома си и след няколко години го срещам пак болен, не се излекувал... Дохожда друг болен при мен, аз обърна гръб към него и нищо не му казвам. Той се връща дома си, стряска се от положението си, започва да се моли на Бога и в скоро време оздравява... Първият болен не лягаше и не ставаше навреме, не ядеше навреме, биеше жена си и децата си, говореше лошо за хората. Докато човек не изправи живота си, той не може да подобри и здравето си. Един болен, с изкривена челюст, отишъл при един лекар, да търси помощ. Щом влязъл в стаята на лекаря, последният го погледнал и веднага му ударил една плесница. Болният се възмутил от лекаря и се почудил как е попаднал при такъв лош човек. Като видял, че болният седи като зашеметен, лекарят го хванал за дрехата и му казал: „Хайде, върви у дома си!" Болният излязъл от стаята на лекаря и като се окопитил, забелязал, че челюстта му била наместена. Тогава той си казал: „Благодаря на този лекар, че ме удари. На място бие. При това не ми взе пари. Добър човек е той." Лекарят започнал зле, свършил добре. Това е правият метод на работа. Не е правилно да започва човек добре и да свършва зле. Един млад момък свършил университет, но инфектирал палеца на едната си ръка. Той бил много страхлив. Като не могъл сам да си помогне, той отишъл в една болница, да се покаже на лекарите. Лекарите му казали, че, за да не се заразят и останалите пръсти, палецът трябва да се отреже. Колкото и да се страхувал от операции, най-после се съгласил да отрежат пръста му. Той не вярвал в Бога, вследствие на което нямало на кого да се уповава. Лекарите пристъпили към операцията, отрязали палеца му. Скоро след това се инфектирал и вторият пръст. Лекарите отрязали и него. Така се инфектирали пръстите един след друг, после цялата ръка, докато един ден трябвало да излезе от болницата без ръце. Този млад човек се страхувал да не осакатее. Ако е въпрос за осакатяване, по-добре да осакатее с вяра, отколкото със страх. Един селянин от търновските села отишъл на лечение в търновската болница. Станала някаква инфекция на крака му, заради което се обърнал към лекарите за помощ. Като го прегледали, те се произнесли, че трябва да отрежат крака му до коляното, за да предпазят от инфекция целия организъм. Селянинът бил смел, безстрашен човек и казал на един от лекарите: „Господин докторе, аз не давам крака си. Ако Бог иска жертва от мене, цял се давам, но по никой начин не давам само единия си крак." „Тогава ти ще умреш." „Ако е въпрос за умиране, предпочитам да умра, отколкото да се явя при Бога с един крак." След тези думи той взел патерицата си и напуснал болницата. Като се върнал в селото, той започнал да се лекува по начин, какъвто знаел, и след шест месеца бил съвършено здрав. Той се явил при лекарите, да им покаже, че е здрав и жив. Като видели, че се движи свободно и с двата крака, те останали учудени. Защо оздравял този селянин? Защото уповал на Бога. Той повярвал, че Бог е в състояние да го излекува съвършено, без никаква операция и не се излъгал във вярата си. Тия от приятелите, които боледуват от нещо през годината, ще направят един опит. Който от вас се разболее, няма да иска аз да го лекувам, но ще каже: „Внасям толкова лева за лекуването си." Иначе вие ще дадете тия пари на лекари, които ще ви направят някаква операция и пак няма да ви излекуват. Ще имаме една каса за болни... Който се разболее, ще каже: „Аз турям толкова пари за тази каса!" И ще ги тури, а не само на думи. Ако оздравее, парите ще останат в касата, ако не оздравее, ще му ги върнем назад... Този фонд ще наречем „фонд на жертвата". Тия пари трябва да се дадат. Болестите идват, защото не се правят никакви жертви. Ще имаме една специална каса, една кутия за тия пари. Като се разболееш, ще туриш болестта в кутията вътре. Парите, турени вътре в кутията, представляват болестта... Ето сега ви давам най-лесния начин. При това, от парите на болните ще направим нещо особено. За ядене няма да ги употребим, къщи няма да правим от тях... Да вземеш пари от болен човек и къща да правиш от тях, не върви. Тях може да употребим за издаване на книги, списания или какво и да е друго нещо, което не засяга отблизо човешкия живот... Онзи, когото е хванала някоя болест и не го пуща, казвам: той трябва да пусне нещо в кутията и болестта ще си излезе от него. Здравето има отношение към разумния живот, а болестите към неразумния. Когато някой сгреши, разболява се и казва: „Няма да правя повече така." Значи той ликвидира своята сметка. Когато ликвидираме с греховете си, ние трябва да възприемем Любовта, Мъдростта на здравето и на безсмъртието, и тогава ще бъдем близо до вратата на великия храм, в който ще научим великата Истина на живота. Ние се стремим към живот, който може да имате само тогава, когато излезете от тия болници. Отсега нататък престанете да казвате, че Христос ви спасява, а казвайте: „Ние ще живеем за Христа, ще помагаме на болните да излязат от болниците и ще ги заведем вън от градския живот, защото той е нехигиеничен."

ЛЕКАРСТВА. Всяко лекарство има за цел да извади отровните вещества от организма или поне да ги неутрализира. Съвременните лекари си служат, както и Природата, с отровни лекарства. Те прилагат, като методи за лекуване, хомеопатията и алопатията, с които и Природата си служи. В съвременната наука, която изучава болезнените състояния на човешкия организъм, са изнамерени известни лекарства, които като се дадат на болния, положението му не само не се подобрява, но се влошава. Туй влошаване се нарича криза. След всяка такава криза организмът се подобрява и усилва и болезненото състояние се намалява. Вземеш ли лекарство, то трябва да произведе един вътрешен процес. Ако ти извикаш някой лекар, който разбира Божия закон и се ръководи от него, той ще разбере твоето състояние, и лекарството, което даде, ще ти помогне. Когато за известна болест вие употребите всички лекарства, които съвременната медицина препоръчва, но не ви помогнат, напуснете ги и се обърнете към Бога. Тогава вашето оздравяване ще дойде отвътре. Вътре е вашият лекар. Той е лекарят на душата. Някои лекари не остават да ги лекуват колегите им. Чувал съм лекар да казва: „Страхувам се да извикам лекар, да не ми даде лекарство, което не ми подхожда на организма и на състоянието, в което се намирам. Ето, аз сам зная какви лекарства трябва да взимам, но не мога да предвидя как ще се отразят на моя организъм." Значи, всяко лекарство, макар и да е определено за специална болест, може да действа на организма по друг начин. Какъв смисъл има да употребявате едно лекарство, което влошава положението на болния? Щом сте го употребили два-три деня наред и положението се влошава, заместете го с друго, което може да подобри състоянието на болния. Ще извикате друг лекар, който ще предпише друго лекарство. Докато положението на болния не се подобри напълно, вие имате право да сменяте лекарствата и лекарите. Когато човек употребява обикновен цяр, той може да вземе от него 23 пъти наред и пак да не му подейства. Дадете ли обаче на някой умираещ само една капчица от еликсира на живота, и то разредена, този човек веднага ще стане от леглото си... По това се отличава и Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина. Ако си мъртъв и се докоснеш до тях, ще оживееш. Един американски лекар отишъл по работа в Мала Азия. Той бил повикан в дома на един турчин да го лекува. Турчинът бил болен от треска. Лекарят го прегледал внимателно и му препоръчал някакво лекарство, което да употребява в продължение на една седмица, три пъти на ден, по три капки в чаена лъжичка. Турчинът погледнал лекарството и си казал: „Кой ще чака цяла седмица? Я да взема шишенцето, че да го изпия изведнъж, та по-скоро да оздравея." Дигнал шишенцето към устата си, изпил лекарството изведнъж, но вместо да оздравее, той умрял. Не, с бързане работа не става. Някой боледувал, употребил едно лекарство, което му помогнало. Лекарите препоръчват същото лекарство на всички болни от същата болест. Обаче, лекарството не помага. Двама души не могат да се лекуват с едно и също лекарство. Това малцина знаят. Ето защо, едно и също лекарство минава от поколение на поколение. Природата има предвид, че хората ще боледуват, затова е създала билките. Лечебните свойства на растенията се дължат на светлината, на въздуха, на водата и на храната, които те възприемат. Има неща, които лекарите не знаят... Ще им кажа една формула, за да действат лекарствата им. Ако аз съм лекар, ето какво ще направя с един болен. Ще му предпиша разни течности и прахове, в подходящо взаимодействие, които да влязат като живи елементи в тялото. Но тези елементи ще почнат да действат само при условие, че след всяко приемане на лекарството той ще казва: „Аз ще оздравея". Освен това ще ангажирам сто души бедни хора, ще им платя по 5 лева 500 лева и ще им кажа: Ще отидете на този адрес, има болен, ще го попитате как се лекува и ще му кажете, че изглежда много добре. След като се изредят всички, на другия ден този човек ще бъде здрав... Сега лекарят дава лекарството, не че то не действа, но всяко лекарство има специфични условия, при които то действа. Защото външните условия при болния може да са толкова неблагоприятни и да са лоши проводници на силите на Природата... И когато вие казвате, че условията ви са лоши, аз подразбирам, че в магнетическото поле, в което в дадения момент вие се намирате, проводниците на вашия живот са лоши. Едно лекарство не може да действа в човешкия организъм, ако този човек не вярва, не е отзивчив, ако неговият ум не е отзивчив, и ако неговото сърце не е отзивчиво. Едно лекарство не може да действа, ако неговата душа не е отзивчива. Ето как може да се лекува човек: ако го боли устата, ще вземе три капки от Любовта и болката му ще мине. Ако го болят очите, трябва да вземе четири капки от Истината. Ако го болят ушите, ще вземе десет капки от Мъдростта. За всяка болест има лек. Няма болест в света, която да не може да се лекува Ще кажете, че това не са реални лекарства. Това са психически лекарства, които действат рационално. Внесете в сърцето си няколко капки от Любовта, в мозъка си няколко капки от Мъдростта и в тялото си няколко капки от Истината и ще видите как ще се излекувате. Много болести се дължат на психически причини. Ето защо, тези болести могат да се лекуват само по психически начин, т. е. с психически лекарства. Най-мощното лекарство е светлината. Най-мощното лекарство е въздухът диханието на Бога. Най-мощното лекарство е хлябът Божието Слово.

ЛЕКУВАНЕ. От човека зависи да бъде здрав или болен. Какъвто е умът на човека, такъв ще бъде и неговият живот... От човека зависи да бъде богат или беден, здрав или болен, щастлив или нещастен. Повечето от съвременните хора са хилави, болни. Те трябва да преустроят целия си организъм. Докато човек не изправи живота си, той не може да подобри и здравето си. Аз наричам „разумен живот" онзи, когато човек е в състояние сам да премахне някоя своя болест. Днес хората трябва да се лекуват дотолкова, доколкото здравето за тях представлява една съединителна нишка с Божията Любов. Човек не е виновен, че се е разболял, но е виновен, ако не се лекува. Човек трябва да има ясна представа за болестта. При това, той трябва да знае как да се лекува. Като им дойде някаква болест, даже и учени хора, и безбожници изпадат в лековерие. За да се излекуват, те започват да вярват на всички: кой каквото ги съветва, те са готови да изпълняват. Безверникът лесно става лековерен, но вярващият никога. Ако сте болни и се оплаквате от тъмнина пред очите си, от задуха, от температура, ще знаете, че сте лишени от светлина и от въздух. За да се лекувате, отваряйте очите си, да приемате повече светлина; дишайте дълбоко, за да приемате повече въздух; пийте вода, за да се отнеме температурата ви; яжте хляб, за да се засилите. Онзи, Който присъства в светлината, във въздуха, във водата и в хляба, ще ви излекува. Ползвайте се от елементите на живота, но умерено. И като болни, и като здрави, не яжте много, за да не изразходвате повече енергия, отколкото трябва. Като знаете, че Бог присъства навсякъде, правете всичко с любов. Който иска да се лекува, трябва да бъде абсолютно чист и физически, и духовно. Той трябва да има непоколебима вяра в онзи Велик закон, който работи в света. Великата сила, която лекува хората, иде отвътре. Когато се лекува, човек от нищо не трябва да се страхува... Силната мисъл изпъжда всякакъв страх. Не се страхувайте! Човек разполага с вътрешни възможности, чрез които може да се справя с всички болести. Каквато опасност дойде върху човека, той винаги има една отворена врата, през която може да излезе навън, да се спаси. Има два начина за лекуване: единият е природен, а другият начин аз го наричам Божествен, той е моментален. Ти не можеш да излекуваш един грешен човек моментално. Един праведник можеш моментално да го излекуваш от каквато и да е болест, но един грешник никога. Искате ли да се лекувате по природосъобразен начин, трябва да използвате главно месеците април и май, когато Природата е богата с жизнена енергия. Всеки ден от тия месеци струва милиони лева. Това, което човек придобие през тези месеци, в никое друго време не може да го придобие. Иска ли да се излекува от някаква болест, човек трябва да намери причината на заболяването. Махне ли причината, и болестта изчезва. Щом се освободи от излишната енергия, както и от излишните вещества в организма си, болният оздравява напълно. Ще дойде ден, когато човек няма да си служи нито с лекарства, нито с дезинфекционни средства, но ще разполага с жизнения еликсир. Една капка от него ще бъде в състояние да го обнови и подмлади. Докато дойде това време, хората ще си служат с лекарства, с треви и билки, временно поне да ограничат злото.

БЪДЕЩЕ. Ако бъдещите лекари възприемат моята система на лекуване, ще имат добри резултати. Един лекар ще бъде проводник на светлината, друг на въздуха, трети на водата, а четвърти на храната. В бъдеще лекарите ще лекуват хората по духовен начин, а не с лекарства, както правят днес. За в бъдеще лекарите трябва да бъдат добри певци и музиканти, за да могат чрез музиката да лекуват своите болни. Който не знае хубаво да пее и да свири, той не може да бъде лекар. В бъдеще няма да има болести. Тогава лекарите ще се занимават само със здрави хора. Ще ги преглеждат, ще им казват, че са здрави и ще им се плаща само тогава, когато кажат на някого, че е здрав. В бъдеще на лекарите ще плащат за всеки съвет. Тогава те няма да лекуват болни, а ще посещават здравите поне по един път в седмицата и ще ги учат как да живеят, как да подобрят живота си. Днес лекарите имат известно предназначение, но какво ще бъде предназначението им след хиляди години, когато всички хора станат здрави? Тогава те няма да лекуват болни хора, но ще учат здравите как да пазят здравето си. Когато е здрав, човек не търси лекар. Новият ред на нещата изисква точно обратното да търсиш лекар, когато си здрав. Един ден, когато изучат законите на светлината и на топлината, хората ще лекуват всички болести със светлинната и топлинна енергия. Няма да остане болест, която да е неизлечима.

ЛЕКАР. Ще кажете, че само лекарят може да ви помогне. Щом мислите така, идете при лекар. И лекарят предава нещо на болния и усилва вярата му. Ако заболее някой, веднага търси лекар. Каже ли му нещо за болестта, той се изплашва, вместо да си помогне и положението му се влошава. Някой казва: „Да викаме лекар." Ако викаш лекар от страх, че си болен, ти ще умреш; ако го викаш с вяра, като твой брат, твой приятел, ще оздравееш. Като викаш лекаря със страх, и лекарят ще се уплаши, и той ще каже, че положението е опасно, сам не се решава да лекува. Викат втори лекар, и той казва същото. Викат трети, събират се консулт и най-после и тримата казват: „Я ще оздравее, я не." И когато някои ме питат трябва ли да викаме лекари, казвам: Този въпрос е решен вече. Ако вървите по законите на старата култура, викайте лекари, но ако вървите по законите на окултната школа, не викайте лекари. Лекарите са изпратени да лекуват света, а за един окултен ученик болестта не е нещо случайно, тя има свое предназначение. Казвам: За себе си, за своята душа, всеки ще търси своя вътрешен лекар. За всички има един вътрешен лекар. Той е лекар над всички лекари. Като намерите този главен лекар, него ще питате кой асистент да викате. Ако стане нужда да викате лекар, не викайте такъв, който да не е в хармония с вашите сили. Един от законите на Божествения свят гласи: Болният болен не може да лекува; глупавият умен не може да учи; слабият на силен не може да помага. Чудни са сегашните хора! Ще отидат при болен лекар да се лекуват. Той не може да помогне на себе си, че на вас ще помага. Докато вярва в методите и лекарствата на десет лекари, болният никога няма да оздравее. За да оздравее, той трябва да се предаде в ръцете само на един лекар и напълно да му вярва... Лечебните сили се крият в елементите на Природата: във водата, във въздуха, в светлината и в храната. Лекарят е проводник между Природата и болния. Лекарят, ако има Божественото изкуство, може да го оставя да ме лекува. Стане ли нужда за лекар, той ще се обърне към този, когото обича. Между лекаря и болния трябва да съществува взаимна любов... Не може да ти помогне онзи, който не те обича. Болен си, викаш лекари да те лекуват. Всички казват, че няма да оздравееш. Обаче, нещо дълбоко в тебе ти казва, че ще оздравееш. Външни доказателства нямаш, но нещо вътрешно те успокоява. И наистина, оздравяваш. Викате един лекар, викате друг лекар, правят ви една инжекция, че втора, че трета, но нещо отвътре ви лекува. Ако ви дойде някаква болест, вие прибягвате до лекари. И лекарят помага, но ако човек сам не си помогне, никаква външна помощ не може да го спаси. Господ... Този велик лекар, Който е вътре във вас и на Когото съвременните лекари са асистенти, казва: „Живей естествено!" Заболее ли човек сериозно, и лекарите мъчно могат да му помогнат. Който отива при лекар, дължи му нещо, трябва да се изплати. Всички хора не могат да бъдат лекари, не са създадени за това. Определено е количеството на лекарите в света. Малко хора са родени за лекари. Истинският лекар трябва да представлява среда, през която болестта може да излезе навън. Лекарят трябва да вземе нещо от болния. Същевременно той трябва да даде нещо на болния. Лекарят помага, но не толкова с лекарства, колкото с магнетизма, който изтича от него. Колко от сегашните лекари, като хванат само ръката на болния, могат да го излекуват? Това може да направи само онзи лекар, който е абсолютно здрав и е свързан с Бога. От него изтича жизнена, магнетична сила. Лекарят лекува и разчита само на своето знание, на това, което медицината му е дала. За да помогне на болния, който се намира в критично положение, лекарят трябва да се обърне с молба към Бога. После той трябва да извика няколко свои другари, които също така уповават на Бога и всички заедно да се помолят. Вие, които сте лекари, имате ли еликсира на живота? Нямате го. Като го придобиете, ще можете да лекувате и ще бъдете истински лекари. Тогава всяка болест ще се поддава на вашето лекуване, но този метод не е за грешните хора, а за най-учените хора. За тях е и еликсирът на живота. Задачата на лекарите не е толкова в лекуването, колкото в умението да затварят вратите за болестите. Истинският лекар трябва да познава добре физиология, анатомия, психология, биология, физиогномия и ред още науки. Без тези науки, медицината е наука за патологичното състояние на човека. Който изучава патологията, той трябва да се облича с бели дрехи и тогава да започне смело да издирва причините на болестите. Който изучава психология, той трябва да изследва не само причините на вътрешните болести в човека, но и причините за неговото умствено и сърдечно разстройство. Щом се докосна до медицината, веднага се обличам с бели дрехи. Белите дрехи не ги хващат болести. Като знаят това, лекарите носят бели престилки, които употребяват като дезинфекционно средство. Когато повикат един окултен лекар при някой болен, той трябва да се обърне към Бога и да Го запита: „Господи, да отида ли при този болен?" Има много съвестни лекари, които, като ги повикат при някой болен, казват: „Аз не съм разположен, нека дойде друг лекар." Истински лекар е онзи, който може да намери някакво сигурно средство против трудно лечимите, или по-право, неизличимите днес болести: туберкулоза, проказа и тем подобни. Истински лекар е онзи, който може да намери сигурно средство против всички нещастия. Достатъчно е този лекар да бутне един ключ в организма на болния, за да оздравее той моментално. Това значи лекар, това разбирам истинска наука. 49-56 Друг иска да стане виден... лекар. И това може да постигне, като си представи, че лекува болести, за които съвременната медицина се оказва безпомощна. Един лекар е толкова по-способен, колкото повече се приближава в методите и лекарствата си до тия на Природата великият лекар на живота. Живата разумна природа е истинският лекар на човека. Следователно добрите, умни лекари трябва да бъдат нейни асистенти. Аз признавам само Природата като виден специалист-лекар. Останалите лекари са нейни асистенти. Как се повдига авторитетът на един лекар? Когато на 100 души болни лекарят излекува 99, а само един не може, авторитетът му се повдига, но ако на 100 души измори 99, а един излекува, авторитетът му се губи. Ако този лекар иска да възстанови авторитета си, трябва да излекува на 100-те най-малко 70-80 души. Ако спрем вниманието си върху медицината, ще видим, че милиони лекари водят война срещу болестите. Те разполагат със силна армия срещу болестите. Въпреки това, болестите не само че не се намаляват, но постоянно се увеличават. От една страна лекарите лекуват болестите, помагат на човечеството, а от друга страна хората сами си създават различни болести. Повечето лекари започват да изучават медицината от болезненото състояние на организма. Това обаче не е правият път на изучаване. Най-първо трябва да се разглежда здравият организъм, да има една установена норма за здравословното състояние на организма, и от тази норма да се определи кога човек е в болезнено състояние, кога не, каква е болестта, доколко е опасна тя и т. н. Съвременните лекари изучават главно признаците на болестите. Всъщност, истинският лекар трябва да познава преди всичко признаците и проявите на здравия организъм, за да ги сравнява с болния. Който не е силен, като изучава цветовете на отрицателните сили в човека, той може да се натъква на опасността, само отрицателното да вижда у хората. Същото става и с някои лекари: дето ходят, все болести виждат. Това е особена психология на лекарите, която ги води в анормален път на живота. Лекарят трябва да знае коя е нормата за здравия човек. За да стане лекар, човек трябва да употреби пет-шест години за изучаване на болестите и причините за тяхното явяване. Обаче, за изучаване на здравословното състояние на човека е нужно много повече време. За да бъде добър лекар, преди всичко човек трябва да знае коя е нормата на истинското здраве. Като знае нормалното състояние на всички органи, човек ще знае къде е станало отклонението. Щом знае къде е станало отклонението, той лесно може да определи диагнозата на всяка болест и да я лекува. Лекарят, за да може да лекува болния, трябва да вникне в причините на болестта. Лекарят знае причините на болестите. Един лекар не трябва само да знае да определи диагнозата на болестта, но и да знае как да я лекува; не само да знае да я лекува, но и да я излекува. На младия лекар може да се даде следния съвет: никога да не говори на болния за болестта му. Щом пипне пулса му, както и да го намира, лекарят трябва да се изпълни с вяра и надежда в Бога, че болният ще оздравее. Тази положителна мисъл на лекаря ще се предаде и на болния. Щом болният се ободри и обнадежди, оздравяването му е сигурно. Търсиш един лекар, казваш: „Той е грешен." Но ти търсиш помощта от един грешник. На този лекар ще му проповядваш, че трябва да се спаси, че не е праведен, а пък ти го викаш да ти помага. Ти си от спасените, а той не е от спасените, а пък ти го викаш да ти помага. Стане ли нужда за лекар, той ще се обърне към този, когото обича. Между лекаря и болния трябва да съществува взаимна любов. Ще кажете, че като платите на лекаря, той е длъжен да ви помага. Не може да ти помогне онзи, който не те обича. Ако те обича, и без пари ще ти помогне. Ако човекът, носител на новото учение, е лекар, като дойде в дома ти, ще ти донесе всички лекарства и няма да ти вземе нито пет пари, ще каже: „Аз служа даром." Каквито лекари и да срещнете, както и да лекуват, те имат нещо общо в своите методи. Че еди-кой си професор направил изследвания, тези изследвания още не са последната дума на науката. Че еди-кой си лекар направил някаква операция, тази операция не е единственият начин на лекуване на дадената болест. Защо един доктор да не може да приложи новите методи? Истинският лекар е онзи, който лекува не само външно, но и вътрешно. Той носи лекарствата вътре в себе си и с тях лекува болния. Не носи ли лекарствата в себе си, той мъчно може да лекува, защото разчита само на външни пособия. Който е роден за лекар, той носи лекарствата в себе си. Болният как познава дали има Господ или няма? Ако си лекар, ще кажеш на болния: „Ела с мен, аз ще ти покажа има ли Господ, или няма." „Как ще ми докажеш?" „Ако вярваш, още сега ще бъдеш излекуван; Господ може да направи това." Тогава бутнеш болния на 45 места, и в няколко часа той е здрав, изправен на краката си. Аз похвалявам лекарите в едно отношение, а именно в това, че научават хората да вярват. Дойде този учен лекар и казва на болния: „Ще взимаш от този прашец по три пъти на ден: сутрин в 8 часа, на обяд в 12 часа и вечер в 6 часа." И болният казва на жена си: „Пиши, жена!" И жената пише всичко, което лекарят казва. Това е възпитание. Този човек се учи да вярва. После, пак дойде лекарят, пита: „Употреби ли това лекарство?" „Да." „Сега ще предпиша друга рецепта."... Така е за известни хора, но когато ти си минал през подобни изпитания, че дойде друга болест, като проказата, вече не минава с капки. Лекарят трябва да се махне и тогава ти ще концентрираш своя ум към Бога. Щом Бог простре ръцете Си към тебе, от ръцете Му ще потекат живи сили, от които проказата ще изчезне. Как трябва да постъпи лекарят с болните? Отиде ли при болен, той трябва да остане при него на разговор, да го насърчи. Някои мислят, че като насърчават болните, с това ги лъжат. Според тях, да мисли човек, че е здрав и може да бъде здрав, е лъжа. Според мене, колкото е лъжа, че човек не може да оздравее от известна болест, толкова е лъжа и това, че е болен. И лекарите помагат на хората, те са придобили изкуството да лекуват болни, но добре е, покрай тази работа, да им проповядват хигиена на здравето. Голямо усилие се иска от страна на лекаря, да преодолее себе си, да ходи от къща на къща да лекува болни. Болните са големи егоисти. Те очакват на лекаря, на ближните си повече, отколкото на себе си. Не получат ли това, което очакват, те остават недоволни. Предназначението на лекарите не е само в обикновения начин на лекуване. Те имат по-високо предназначение: да научат хората да живеят правилно, да прилагат законите на разумната Природа.

ЛЕЧИТЕЛ. Ако един добър човек, който няма понятие от медицината, иска да ви направи едно добро, да ви изцери, то като ви даде някое лекарство, от което не разбира, той може да ви умори... Когато един човек препоръчва едно лекарство, ние имаме предвид, че този човек трябва да има знания. Ако някой човек се проявява като лекар, той трябва да знае анатомията и физиологията на отделните удове, да разбира причината на болестта, и по този начин да лекува. Ако наистина живее във вас идеята за Любовта, вие ще можете да лекувате. Любовта е сила, която лекува. Ако искаш да лекуваш някого, но се усъмниш дали ще го излекуваш, любовта ти е слаба. Онези от вас, които искат да лекуват, да не стават кръчмари и касапи. Няма по-велико благо за човека от това да е свързан с Бога. Той има вече условия да развива своите дарби и способности. Имаш дарба да лекуваш. Достатъчно е да поставиш ръката си върху главата на болния и той оздравява. Като ви наблюдавам, виждам, че някои имат дарби да лекуват, да разтриват, да наместват изкълчени крака и ръце, да поправят счупени кости на тялото. „Когато отиваме да лекуваме болен и влизаме в контакт с него, не взимаме ли част от неговата болест върху себе си?" За туй не мислете. Най-първо ще се запитате: „Трябва ли аз да го лекувам?" И ако трябва да го лекувате, не трябва да отстъпвате пред никакви последствия. Христос може да заповядва на болестите, защото зад тях стоят разумни същества. Като служи на Бога, човек може да постигне всичко, каквото желае. Като изпълнявате волята Божия, вие ще бъдете свидетели на възкресението на мъртви, на оздравяване на болни от неизлечими болести и т. н. Не изпълнявате ли волята Божия, вие ще видите, че здравият се разболява, богатият осиромашава, ученият изгубва знанието си и т. н. Съвременните учени се спират върху закона на внушението като вътрешна, съзнателна сила в човека. Достатъчно е да има човек чисто и пробудено съзнание, за да бъде проводник на светлите и възвишени мисли на разумните същества. Той може да лекува, да помага на болни, страдащи, обезсърчени хора, да ги оправя в пътя им. „Мога да лекувам болни." Имаш ли любов? Ако нямаш любов, изкуството да лекуваш болни, пропада. Да лекуваш болни, това значи да сваляш раницата от гърбовете им. Един познат разправяше своя опитност, за която скъпо платил. Той казваше: „Отивам един ден при един свой приятел, който отдавна страдаше от треска... Гледах, гледах как се тресеше от болестта и без да кажа нещо, излязох вън, взех един котел, напълних го със студена вода и влязох в стаята. Приятелят ми не разбра какво мисля да правя. Бързо дигнах котела със студената вода и го изсипах върху него. Той започна да трепери, да вика от студ, но треската му мина, като че с нож се преряза. Той оздравя, но аз заболях от треска и цели три месеца се огъвах от нея. Приложих насилието, но опитах неговите последствия. След това накарах своите близки да ме залеят със студена вода. Заливаха ме един, и два пъти, но моята треска не се пресече. След време, като изтече срокът й, аз се освободих от нея." Защо в първия случай студената вода даде добър резултат, а във втория не можа? Резултатът на студената вода се дължи на обмяната, която е станала между болния и здравия: здравият предал своята вяра на болния, а болният предал болестта си на здравия... Който помага на хората, той трябва да бъде силен, да не възприеме състоянията на онези, на които помага... Докато живеете в човешкия порядък на нещата, всякога ще получавате обратни резултати на това, което вършите. Защо? Защото, като правите добро, вие очаквате да бъдете възнаградени. Да лекувате един болен, това не значи, че трябва да му разказвате своите опитности. Вашите опитности са само за вас. Пътят, по който вие сте минали, се различава коренно от пътя на другите хора... Искате ли да предадете някоя ваша опитност, ще изнесете най-малкото от това, което сте преживели. Ако пък е нужно да я предадете изцяло, предайте я точно, както сте я преживели, без никакви преувеличения. Има хора, на които мисълта отива на разстояние стотици и хиляди километри. С помощта на своята силна мисъл те могат да лекуват болни на разстояние, без никакви лекарства. Дойде някой болен при мене, иска да го излекувам... Казвам му да си отиде вкъщи след един месец ще оздравее. Как ще стане това? Не е твоя работа. Вечер когато спиш, ще те посетя и ще те излекувам. Как ще ме посетиш? Това не е твоя работа. Аз ходя вечер. Ще дойда при тебе, когато спиш и ще ти помогна. Ти няма да ме видиш, но сутринта ще бъдеш здрав. Ще кажете, че искате да придобиете изкуството да лекувате различни болести, да пъдите духове. Защо ви е това изкуство? Ако придобиете едно от висшите изкуства, сами ще се натъкнете на големи изпитания, страдания и противоречия. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Господа Бога Твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила." Който люби Бога по този начин, той ще се запали, ще свети и ще помага на хората. В който дом влезе и намери болни, той ще ги излекува. Човекът на Любовта повдига падналия, лекува болния, възкресява мъртвия, обнадеждва обезнадеждения. В едно Бургаско село се явил един прост човек, лечител, който учудвал, озадачавал хората със своя начин на лекуване. Такива лечители има навсякъде. Така в Америка, в 1905 г., се беше явил един лечител американците отиваха да го видят. Обикновено, той не говореше нищо. Нареждали се много болни хроми, слепи, клосни, да ги лекува. Той само ги хващал за ръцете и като ги пусне, отивали си здрави. Други, само като минавали покрай него, оздравявали. Но като дойдел някой убиец, лечителят викал: „Махай се, ти си убиец! Не ми се позволява да те лекувам." Тия лечители не лекуват никога убийци, а ония, на които е дошло времето да оздравеят, той им помага. Не е важно човек да има много знания; важно е да прилага това, което знае. Една баба ми разказваше: „Не зная, синко, какво става с мене. Не съм учена, нямам знания, а като туря ръцете си върху някой болен, след няколко часа той оздравява. Каквото и да го боли глава, гърди, корем, крак или ръка, достатъчно е да го пипна на болното място, за да мине болката му. И аз не зная как лекувам хората. Пари от никого не вземам. Ако някой ми даде нещо доброволно, от любов, приемам го с благодарност..." Който не вярва в този начин на лекуване, търси лекар. И това е добре, но ако няма лекар, по-добре е да се остави на лекуването на някой напреднал брат или сестра, да положи ръцете си върху него и да го излекува. Един човек разправял, че преди 20 години могъл да лекува болни, да възкресява мъртви и т. н. Казват му: „Хайде, опитай се и сега да излекуваш някой умиращ или да възкресиш някой умрял, както си правил това преди 20 години!" „Сега изгубих силата си." Не е така. Защо преди 20 години си имал сила, а сега си я изгубил? Това не говори добре за тебе. Човек, който има сила да лекува, той и сега ще има сила да лекува, както и преди 20 години. Законът и в миналото, и сега, трябва да бъде един и същ. Не може да има изключения от този закон. Изключенията говорят, че има някакво нарушение на Божиите закони, а нарушения има всякога в личния живот на човека. Когато човек помисли за себе си, че е фактор в света, той е вече на погрешната страна. Човек трябва да знае, че Бог е начало и край на нещата, и когато започва някаква работа, той трябва да съзнава, че Бог действа чрез него. Отиде ли при някой болен, нека първо се обърне към Господа и каже: „Господи, моля ти се, помогни ми да излекувам този болен!" Не може ли да го излекува, той трябва да знае, че между Бога и неговото съзнание няма никаква връзка. Щом съзнае това, веднага трябва да потърси причината на неговия неуспех. Свърже ли се човек с Божественото съзнание, Бог работи вече чрез него. И като отиде този човек при някой болен, достатъчно е да постави ръката си върху главата на болния, и след три минути болният ще стане от леглото си. Този човек вече вижда, че между него и Божието съзнание има връзка. Ако един духовен човек успее да излекува сина на някои богати хора, той трябва да им каже: „Сега вие трябва да продадете вашето имане, да го раздадете на сиромасите и да заживеете нов живот." От този момент и болният, и здравите около него ще станат слуги на Бога „Ами ти колко искаш?" „Нищо. Това, което давате на другите, правите заради мене." Тъй трябва да постъпва всеки човек, който си науми да лекува в името Божие. Не постъпва ли така, той все ще говори за своята сила, която е имал преди 20 години. Да излекуваш днес един болен, а утре да не можеш да лекуваш, това не е лекуване. Ако един човек сам лекува някой болен, ще има един резултат. Ако го лекуват десет, сто или хиляда души, чрез концентриране на мисълта си към него, ще опитат мощната сила на човешката мисъл. Мисълта е сила, която може да лекува. Ние, като хора сме слаби, затова ангелите са дошли на Земята да ни помагат... Вие сами не можете да подобрите здравето си, но те могат.

ВЗАИМОПОМОЩ. Ако сами не си помогнете, ще помолите някоя сестра или брат да ви помогнат. Някой човек е болен, нуждае се от помощта на ближния си, но той казва: „Нямам време да се занимавам с болни хора. Предприел съм големи работи, които поглъщат всичкото ми време." Той мисли, че е много умен, много знае. Нищо не знае, щом не може да се лекува сам. Сега ще се лекува не само той, ще мие не само своите рани, но и раните на своите другари. А сега, като намерим някого ранен, казваме: „Ами ти защо не внимаваш, защо падна, биваше ли туй да направиш?" Ако видите някой болен, мислете, че ще оздравее. Пратете му добри мисли и му кажете няколко насърчителни думи. Добрите думи, които излизат от устата ви, внасят бодрост и сила в самите вас. Видите ли своя ближен в такова положение (болен, на легло), притечете му се на помощ. Не чакайте да дойде друг някой да му помогне. Всеки от вас може да стане лекар, да помогне на един страдащ. Нека всеки опита силата си, да види колко знае. В такива случаи именно той може да провери знанията си. Добре е човек да изучава медицината, за да помага на болни и страдащи. Ако срещнете болни и слаби, пак се радвайте, защото можете да проявите любовта си към тях, да им помогнете. Помощта не е само материална, но и духовна. Срещаш един болен човек. Кажи му: „Ще оздравееш." Срещаш един обезсърчен, нещастен човек. Кажи му: „И твоята работа ще се оправи." На всеки човек казвай по една дума за насърчение, за да се простят греховете ти. Когато обичате човека, ще намерите и лек за болката му. Всеки може да посети един беден или болен с любов. Ако човекът на Любовта мине покрай болния и отправи погледа си към него, болестта веднага ще го напусне. Ако носите Любовта в себе си и погледнете един болен, той трябва да стане от леглото си и да оздравее. Какво правят момците? Погледнат една здрава мома, но след време тя заболява. Защо заболява? Погледът им не е чист. Те носят отрова в себе си. Всеки, който отива при болен, с желание да му помогне, трябва да му предаде нещо от себе си. На всеки болен липсва нещо, което той приема от окръжаващите и от лекаря. Когато искаш да посетиш някой болен, ще направиш това в понеделник, защото този ден носи живот в себе си. Видиш ли, че ближният ти лежи болен, помогни му. Но той бил голям грешник. Това не е твоя работа, ти си длъжен да му помогнеш, да му дадеш поне чаша вода. Искаш ли да посетиш един болен, посети го за две минути и изпрати към него своите чисти и добри желания. Вие можете обаче да изпращате вашите положителни мисли, вашите топли чувства и пожелания към някой болен, с абсолютна вяра, без никакво колебание и съмнение, и той ще оздравее. Значи, за да бъде здрав някой човек, трябва да изпратите от себе си един жизнен ток към него. Той ще възприеме вашата мисъл и пожелание, и ще се почувства по-добре. В туй отношение, добрите приятели са добра ограда за здравето. Който живее и в двата свята, той съзнателно се движи между хората и им помага. Като влезе в някой дом, дето има болни, той не им казва, че трябва да бъдат весели, да търпят, но изважда цигулката си и започва да свири. Като изсвири едно-две парчета, болните оздравяват и стават от леглата си. Срещнеш болен човек, кажи: „Колко е добър Господ!" Веднага ще се промени състоянието на болния. Как може? Магия е това. Видиш ли, че някой е скръбен, не му говори, но хвани ръката му, погледни го в очите и кажи: „Не се смущавай, ще се оправи работата ти, защото си проекция на Бога." Когато лекувате някого, през всичкото време трябва да сте в молитва, да сте свързани с Бога. Само по този начин лекуването ще бъде успешно. Да лекуваш човека, това значи да направиш връзка с него. Хванеш го за ръката и му предаваш енергия от себе-си. Оня, който искрено обича, само в пет минути може да премахне скръбта на тоя, когото обича. Ще хване ръката му, ще я подържи пет минути и скръбта му ще изчезне. Хвани ръката на страдащия с благоговение и кажи: „Господи, ти си силен и всемогъщ. Ако искаш, можеш да освободиш тоя човек от страданието му." Когато вие сте болни и дойде при вас някой човек, и ви хване за ръката, и с това хващане вие веднага оздравявате, умът ви добива също здраве и яснота, питам: На какво се дължи това здраве само от допирането на този човек? Това се дължи на Духа, реалната проява на Духа. Знаете ли какво значи да положиш ръцете си върху някой човек? Няма по-велико благо от това простиране на ръцете върху главата на някого... Това е молитва. Има три начина, по които можете да говорите на човека: физичен, духовен и Божествен. По физичен начин ще говориш с устата, по духовен начин ще говориш със сърцето и по Божествен начин по дух. На някого ще говорите с ума, на друг ще говориш със сърцето, а на трети с тялото си. Някого ще утешиш с ръцете си, другиго ще нахраниш, а на трети ще дадеш една хубава книга, сам да я прочете. Можеш да помогнеш на човека, без да му говориш. Вътрешно, по мисъл ще му пожелаеш доброто. Това е Божествен начин. Проектирайте мислите си чрез своето сърце и чрез своята воля. С други думи казано: Проектирайте мислите чрез своите мисли, чувства и постъпки. Говори на хората чрез ума, сърцето и душата си, която е свързана с тялото. Когато говориш с устата си благо, това е говор на душата. Тоя говор е съществен. Той съдържа в себе си мисъл, чувства и постъпки. Да се говори на болния, че ще оздравее, без да се забелязва някакво подобрение, това са празни думи само, които не помагат. Като отида при болния, няма да говоря нищо за болестта му, но ще извадя от джоба си едно малко шишенце с течност, ще взема от нея с върха на една игла и ще туря иглата на езика на болния, като го накарам да глътне тази малка капчица от течността. На втория ден ще топна два пъти с иглата в същата течност и ще я мазна на езика на болния. На третия ден ще топна иглата три пъти в течността и така ще правя в продължение на десет деня. На десетия ден болният ще стане от леглото си и ще бъде напълно здрав. До това време няма да го слушам да разправя, че това или онова не може да направи. Най-лесно се лекува болният по вътрешен път, а не външно, като му се говори или като се утешава. Как ще проповядваш на болния? Няма да му кажеш, че Господ ще го изцери, но ще кажеш, че си изпратен от Господа да му помогнеш. Ще възприемеш Божията любов и в нейно име ще кажеш на болния: „Братко, стани, ела у дома на гости." Ще го заведеш в дома си, ще го нагостиш и след това двамата ще отидете на нивата да работите. Кажеш ли на болния, че ще се молиш за него, той няма да оздравее. С думи само не се лекува. Кажеш ли нещо, веднага трябва да го направиш. Не лекувайте всички хора даром, защото те ще тръгнат след вас. Не е лесно човек да се справи... с болните хора. Добре е човек да има приятел, на когото да разкаже своите трудности. Представете си обаче, че при вас дойдат десетина ваши приятели и всеки ви разправя своите мъчнотии, всеки иска да му помогнете. Това е все едно да те посетят десет души и да ти показват раните си. Ти не разбираш от медицина, не знаеш как да им помогнеш. Следователно, имаш ли рана, покажи я само на специалист, на вещ човек. Само той ще ти помогне. Видиш ли, че някой човек не разбира от медицина, не му говори за раната си, нито я показвай. На болния може да се помага, но не може да се служи. Някой казва, че иска да служи на болни хора. Ако иска да помогне на някой болен, той по никой начин не трябва да му слугува. Щом видите някой болен, накарайте го той да слугува на здравия. Ако искате да знаете защо днес има толкова болни хора в света, трябва да имате предвид следното обстоятелство: докато здравите хора служат на болните, винаги ще има болни хора в света. Засега учените слугуват на невежите, добрите на лошите, здравите на болните, но това е крив начин на действие. Това не е в реда на нещата. Тъй щото, кажете ли, че трябва да слугувате, аз подразбирам слугуване на разумния човек.

САМОЛЕКУВАНЕ. Някой боледува и казва: „Не може ли Бог да премахне болестта ми?" Казвам: Ти създаде болестта, ти сам трябва да я премахнеш. Учете се сами да се лекувате. Всеки човек е проводник между Природата и себе си, поради което той сам може да се лекува. Човек трябва да бъде лекар на себе си. Докато не сте лекар на себе си, вие не можете да бъдете свободни. Дойде ли болестта, човек първо ще потърси някакъв физически начин за освобождаване от нея. Той ще спре вниманието си върху опорната точка под краката си. Не може ли да се освободи по този начин, той ще обърне погледа си нагоре, към горната опорна точка към духовния свят. Какво се иска от човека? Да използва благата на живота: светлината и топлината, въздуха, водата и хляба. Чрез тях той се домогва до истинското знание. Само така той може да бъде умен, добър и силен. Ако такъв човек заболее, няма да търси веднага лекар, но първо ще се помоли на Бога. Когато сам се лекува, човек придобива увереност в себе си, в своите сили. Остави ли се на лекар, той отдава всичко на него и постепенно губи вяра в своите сили. Невежите, както в миналото, така и сега, страдат и търсят щастието си по болниците. Онези пък, които са достигнали известно развитие, трябва да се ползват от знанието, което са придобили на времето си, и към което всеки ден прибавят по нещо ново. Има страдания и болести, от които сам човек може да се освободи. Човек трябва да бъде лекар на себе си. Обаче, има страдания и болести, от които само Бог може да освободи човека. Следователно, като се лекува и освобождава сам, човек се калява в търпение, усилва волята си и прилага своето прилежание. Щом се остави на Бога, той се смирява. Хората очакват помощ отвън, без да подозират, че в тях се крият велики, мощни сили. Всеки трябва да работи върху себе си, да се лекува, да трансформира състоянията си. Това се постига чрез опити и упражнения. Вие трябва сами да си помагате. Каквато болест или каквото неразположение да ви нападне, първо трябва сами да си помогнете. Ако нямате резултат, тогава потърсете външна помощ. Слушайте своя вътрешен лекар, т. е. Божественото в себе си. Той ще ви отправи в добър път... Като слушате своя вътрешен лекар, вие ще изправите всичките си недостатъци. Заболи ли те глава сам се лекувай. Стани лекар на себе си. Щом можеш да правиш всичко за себе си, ти ще можеш да правиш същото и за другите. В древността, за да изпитат учениците на окултните школи, те били поставяни на изпит... Неочаквано ученикът заболявал. Ако успявал да се справи с болестта си, той имал знания. Колкото по-дълго време боледувал, толкова по-малко знания имал. Всички, които са свързани с тази школа, които прилагат новото учение, нямат нужда от лекар. Само онези, които не признават туй учение, имат нужда от лекар, а не вие. Лекарите са за света, а не за вас. Дойде ли ви някаква болест, не се оплаквайте, не търсете виновници вън от себе си, но почнете да се разговаряте с нея. Погалете я малко, поразгледайте я и кажете: „Добре дошла при мене. Какви усилия съм употребил, докато те създам. Моля те, като се нахраниш добре, иди някъде да се разходиш!" Кажи на себе си една добра дума, да се насърчиш. Заболи те ръка, крак, глава, стомах, кажи им: „Ще оздравеете." Те са вашите ближни. Поглади ръката, крака, главата си, и те ще оздравеят. Чрез ръката се предават Божествени енергии. Най-хубавите работи стават чрез ръцете. Чрез лявата ръка работи Любовта, а чрез дясната Мъдростта. Някой се простудил слабо и търси човек, на когото да се оплаче. Това е стар метод. Направете опит сами да си помогнете. Ако постоянно се оплаквате, вие ще станете отегчителни на хората. Ако заболеете, не тичайте веднага при лекар. Спрете се в себе си и започнете да разговаряте със заболелия орган. Ако ви боли крак, ръка, глава или стомах, поговорете си с него. Първо му се извинете, че никога не сте се занимавали с него, не сте влизали в положението му. Кой човек е спазил досега нужната обхода към тялото си, както и към отделните удове? Кой е благодарил на клетките за работата, която ежеминутно вършат в неговия организъм? Клетките са разумни душички, със специална работа. Благодарете за работата, която те вършат. „Бог не знае ли, че страдам?" Бог знае, но ти трябва да намериш причината на болестта си и сам да я премахнеш. От Бога можеш да искаш светлина, да виждаш причините и последствията на нещата, сам да се изправяш. Търсите ли лекар, потърсете го първо в себе си, а после повикайте някой лекар отвън, като асистент на вашия. Щом почнете да боледувате, ще кажете: „Чистота ми трябва!" Като заболеете, не се страхувайте, но турете ръцете си на болното място и кажете: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил. Това е живот вечен, да позная Любовта, Мъдростта и Истината. Това е живот вечен, да позная, че Бог е Дух, Който царува навсякъде." Всяко стълкновение на човека с духовния свят се отразява болезнено върху дробовете му. Ако човек е в стълкновение с физическия свят, ще има болки в корема си. Ако е в стълкновение с Божествения свят, ще страда от главоболие. Като знаете това, вие можете сами да се лекувате. Ще намерите начин сами да се лекувате. Ще прекарате няколко деня в пост и молитва. Всеки сам може да се лекува. Най-силното и сигурно лекарство срещу всички болести е Любовта. Всеки може да направи опит с Любовта и да се увери в нейната сила. Като заболее някой, нека напълни една чаша с чиста, планинска вода и накара един добър, любещ човек да потопи пръстите си във водата два-три пъти. След това нека изпие водата и следи какъв резултат ще има. Ако ви дойде някоя болест, няма да се плашите от нея. Защо някои пострадват? Защото не изпълняват. На мнозина от вас съм давал известни съвети как да се лекуват, казвам им: тъй и тъй ще постъпите. Те, след като вземат моите съвети, отиват още при десетина души да се съветват как да постъпят. Положението им се влоши и като дойдат до умиране, викат ме, молят се: „Учителю, спаси ме, аз и домът ми ще повярваме." Не, това е един изпит за тебе, ти сам ще опиташ силата си. Ако оставите болния сам на себе си, той ще се излекува по-бързо, отколкото в ръцете на милосърдни сестри и лекари. Той ще се движи на леглото си, ще се обръща на една и на друга страна, ще свива ту единия, ту другия си крак, докато най-после слезе от леглото си и започне да пристъпва из стаята. Следователно, отидете ли при някой болен, оставете го свободно да се движи. Чрез движенията той се лекува. За да се справи с болестите, човек трябва да бъде още смел и безстрашен. Има ли тия качества в себе си, той може да застави ангела на смъртта да се върне назад, без да вземе душата му.

IV. ЛЕКУВАНЕ И ЛЕКУВАЩИ. Христос каза на болния от 38 години: „Стани, вземи одъра си и тръгни." И вие може да кажете същите думи на някой болен, но той няма да стане. Защо? Казвате: „Христос е бил това, а ние не сме като Него." Христос абсолютно е познавал и прилагал Божиите закони, Божията воля, без никакво съмнение и колебание, било в сърцето, било в ума Си. При това Христос никога не се е заемал да лекува безверници или хора убийци и престъпници. За такива хора изцеление няма. Много религиозни искат да лекуват болни без разлика на това, вярват или не вярват в Бога. Онзи престъпник, който е извършил 20 убийства, на когото Природата е вързала ръцете, имаме ли правото да му ги развържем? Най-напред трябва да изправим неговата душа, да развържем неговия ум и дух, тогава да развържем ръцете му. В древността живял един адепт, който имал способността да лекува различни болести. При него идвали глухи, слепи и неми и той ги лекувал. Какво било учудването му, когато, вместо благодарност, те му отговаряли с жестокост и недоволство. Едни го гонили, други ругаели и обиждали. Той се обърнал към Бога с думите: „Господи, коя е причината, че тези хора ме преследват? Отворих очите и ушите им да виждат и чуват; отключих устата им да проговорят и след всичко това не намирам спокойствие от тях." Бог му отговорил: „Аз затворих очите, ушите и устата им, защото сърцата им бяха жестоки. За да не грешат повече, лиших ги от благата на външния свят. Ти се намеси в Моя план без позволение, затова ще носиш последствията на своята постъпка." Има смисъл да отваряш очите и ушите на слепи и на глухи, ако те са готови да служат на Бога. Не са ли готови, по-добре да бъдат глухи и слепи, за да не грешат. Може да се помага само на онзи, който е готов да изпълнява волята Божия на всяко време и място. Не може да се помага на човек, умът на когото е пълен с отрицателни мисли. Когато иска да помогне на такъв човек, невидимият свят чака той да заспи и тогава да му изпрати помощта си В Природата има един закон, според който трябва внимателно да се постъпва, когато ще лекуваш някого трябва да се пазите. Ако един човек е болен и Природата по този начин прати всичките отрицателни сили да излязат през него, той е в дадения случай един канал, а ти, като не знаеш това, правиш подпушвания. Тогава тя казва: „Отгде да изляза?" хване тебе и те направи канал. Няма избавление. Тъй щото, когато лекуваш някого и искаш да му помогнеш, ще гледаш да намериш друг да го замести. Как? Да кажем, болен е Някой човек, искаш да му помогнеш, ще намериш някоя костена жаба, ще я донесеш в къщи и ще пренесеш болестта в костената жаба, и след това ще я пуснеш да си върви. Тази болест, всичкото зло ще иде в костената жаба. Лекар, който работи 10-20 години между болни, в края на краищата ще възприеме някои от техните отрицателни състояния и преждевременно ще се разстрои. Обаче, ако познава законите за трансформиране на енергиите, той лесно ще се справи с всички отрицателни състояния и ще остане незасегнат от тях... Когато лекува болни, лекарят трябва да помага, без да се свързва с тях. Когато лекува някого, човек трябва да държи съзнанието си будно, да има положителна мисъл и да не се страхува, че може да заболее, да приеме състоянието на болния. Който лекува болни, той все ще почувства състоянието на болния, но това е само отражение на неговата болест, а не истинско заболяване. Забелязано е, че един чувствителен човек лесно възприема състоянието на болния. Ако болният страда от гръдна болест, чувствителният човек ще изпита същата болка. Каквато болест има болният, предава се и на здравия. Последният трябва да знае, че това са рефлексии, на които да не се поддава... Човек трябва да знае кои състояния са негови и кои чужди. Много лекари лекуват болни, но малцина имат добри резултати при лекуването. Ако искаш да бъдеш добър медик и добре да лекуваш хората, обърни се първо за позволение към съществата, които управляват тази област, и тогава работи. Вие отивате при болния да му помогнете, но не вярвате в Бога, Който живее във вас. Когато отивам да помагам на хората, първата ми работа е да се свържа с Живия Господ в мене. За да не се натъква на недоволството на болния, лекарят трябва да знае кого да лекува и кого да не лекува. Ако костите зад ушите на болния са издадени, той може да се лекува. Той издържа на болести. Ако брадата на болния е широка, а долната й част малко издадена, този човек може да се лекува. Как трябва да постъпи лекарят с болните? Отиде ли при болен, той трябва да остане при него на разговор, да го насърчи. Някои мислят, че като насърчават болните, с това ги лъжат. Лекарят има друго предназначение. Той трябва да научи болния как трябва да се лекува, как трябва да се бори с болестта. Той трябва да му даде такова лекарство, което да усили неговата воля, да облагороди неговите чувства и да просвети неговата мисъл. За да лекуваме един човек, ние трябва да го освободим от всички чужди елементи, от всички утайки, които се наслоили в него. Цели 20 години той живял един нередовен живот и в него се натрупало излишно желязо, олово, мед и ред други отровни соли, които се образували при окислението на тия метали. Всички тия отрови трябва да се изхвърлят навън и да остане само онова чисто органическо злато и сребро, да остане само азотът и водородът в онова чисто състояние, каквото е било първоначално в човека. Питате: Защо са болестите в света? Те са възпитателно средство. Чрез тях невидимият свят изправя хората. Ако съвременните лекари съзнаваха това, те трябваше да учат своите пациенти как да живеят. Не е достатъчно да пипнеш само пулса на болния и да му дадеш някакво лекарство. Не, хвани ръката на болния и кажи: „Аз ще те лекувам, ако си готов да изправиш погрешките си, да водиш чист живот." И след като болният обещае, че ще изправи живота си, тогава лекарят ще го лекува. Този е начинът, по който лекарите могат да правят добро на хората. Те имат по-голямо влияние върху тях, отколкото свещениците. Какво ще прави болният, ако му кажеш, че ще го лекуваш само при условие да изправи живота си? Кой лекар постъпва така? Съвременните лекари дават наставления за болните, да не се смущават, дават разни лекарства, правят различни инжекции, бани и т. н. Новите методи за лекуване избягват всички тия средства и казват: Създайте хармонична среда на болния и духът му ще се успокои. Който отива при болен, не трябва да има в себе си никаква дисхармония или негативна мисъл, защото болният е крайно чувствителен субект. Има известни инструменти, с които проверяват, че неговият двойник е много разширен. Това разширение произвежда у болния едно раздразнено състояние, от което се ражда неврастенията. Когато медицински лекар разтрива крака на човека 12 години и едва тогава има малък резултат, в причинния свят, чрез вярата, болният може да бъде излекуван моментално ще му се каже: „Стани, ходи!" и ще се свърши. Голяма е отговорността при лекуване с пари. Вие ще излекувате този човек, ще вземете парите, но след една година той ще умре. И какво ще стане след това? Той ще се всели във вас и вие ще носите неговата карма. Взимате ли пари, ще изхарчите от себе си повече от това, което сте получили. Ето защо, лекувате ли някого, без пари ще лекувате. И този, който лекува, и онзи, когото лекуват, трябва да бъдат чистосърдечни. Този, който лекува, не трябва да се пазари с болния, да му иска известна сума за лекуването. Нито пък онзи, когото лекуват, има право да се пазари. В пазарлъка няма нищо Божествено. Да допуснем, че един човек ви лекува. Отплатете му се по един начин! Може с пари или с каквото и да е. Аз не съм само за звонковите. Ти ще благодариш на Бога и за онзи, който е станал проводник на Божественото благо. Ако си болен и оздравееш, няма да казваш, че еди-кой си те излекувал, но ще си кажеш: „Благодаря на онази Първична сила, която ми помогна да възстановя равновесието на силите в своя организъм." Ако проследите положението на болния, ще видите, че три фактора взимат участие в оздравяването му: Природата, лекарят и самият болен. Природата дава на човека помощ 50%, лекарят 25% и болният 25%. Последен има думата болният. Ако той не вземе участие в лекуването си, помощта на Природата и на лекаря ще пропаднат. От болния зависи да оздравее или не. Човек се занимава и с негативната страна на науката... Например той се занимава с бактериология, дето изучава вредното влияние на бактериите и микробите; изучава патология, част от медицината, която изследва болезнените състояния на организмите. Това е отрицателната страна на науката, която човек изучава с цел да ограничи злото. Отрицателните страни на живота и на човека са предмет на патологията. Обаче, ученикът изучава първо здравословните, нормални прояви на човека, а после ненормалните и болезнените. Причините на болестите се крият в човешкия ум и в човешкото сърце. Ето защо, със своя ум лекарят трябва първо да въздейства на ума на болния. За да повдигне болния, лекарят трябва да внесе някоя нова идея в ума му... Истинска работа е онази, която води към придобивки, които повдигат съзнанието на човека. На болни няма да пеете. Като отидете при някой болен, може да се помолите за него, а той сам трябва да пее. Ако пее болният, и вие ще пеете с него; ако той не пее, и вие не трябва да пеете. В бъдеще на лекарите ще плащат за всеки съвет. Тогава те няма да лекуват болни, а ще посещават здравите поне един път в седмицата и ще ги учат как да живеят, как да подобрят живота си.