Ани

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Магическата сила на Любовьта Много автори сѫ правили опити да опишатъ любовьта. Въ това направление тѣ сѫ успѣли само донѣкѫде, а не напълно. — Защо? — Любовьта има качества, които не се подаватъ на описание. Освенъ това, любовьта има качества, които и досега още не сѫ известни на хората. Щомъ не имъ сѫ известни, тѣ не могатъ нито да говорятъ за тѣхъ, пито да ги описватъ. Нѣкой казва, че сърдцето му изгорѣло отъ любовь. Каква любовь е тази, която може да изгори сърдцето на човѣка? Любовьта никога не може да изгори едно сърдце. Ще кажете, че страдате отъ любовь. И това не е вѣрно. Любовьта не причинява страдания. Тя изключва всѣкакви страдания. Вѣрно е, че човѣкъ страда, че сърдцето му гори отъ страдания, но причината за това не е любовьта. Огъньтъ, който причинява страдания и горение на човѣшкото сърдце, не е свещениятъ огънь на любовьта. Всички хора говорятъ за любовьта, като атрибутъ на Бога, но какво представя тази любовь, и тѣ не знаятъ. Сложно нѣщо е любовьта. Едно отъ качествата на любовьта е нейного постоянство и неизмѣнность. Следователно, каква любовь е тази, която постоянно се мѣни? Нѣкой ви приема добре, гощава ви, и вие го обиквате. На другия день той не ви приема въ дома си, вие не го обичате вече. Нѣкой ви направи услуга, вие го обиквате. Щомъ се откаже да ви услужва, вие не го обичате вече. Този видъ любовь мсѫду хората не е нищо друго, освенъ търговски отношения: единиятъ е купувачъ, другиятъ - продавачъ. Докато купувачътъ има пари, а продавачътъ — стока, работитѣ вървятъ добре. Обаче, ако купувачътъ нѣма пари, и продавачъть нѣма стока, отношенията се развалять. Тъй щото, търговскитѣ отношения представятъ външна страна на любовьта. Любовьга има и вѫтрешна, по-дълбока страна, кояго трѣбва да се изучава. Майка ражда нѣколко деца. Тя се грижи за всички: храни ги, облича ги, учи ги. Привидно тя обича всички еднакво; въ сѫщность, къмъ едно отъ децата си тя има по-голѣма любовь. Защо? Ще кажете, че това дете е най-послушно. Може послушанието да е причина за това, а може причината да е друга. Често най-любимото дете на майката е най непослушно, но тя вижда въ него такива заложби, каквито въ другитѣ деца не сѫществуватъ. Въ лицето на любимото си дете, майката вижда единъ скѫпоцененъ камъкъ, който нѣкога ще се разработи, и всички ще го ценятъ. Следователно, различни сѫ поводитѣ, за които човѣкъ може да бѫде обичанъ. Днесъ обичате човѣка за хлѣба, който ви доставя; за паритѣ, които ви дава; за знанията, които черпите отъ него и т. н. Обаче, самиятъ човѣкъ ще обичате въ бѫдеще. Докато обичате човѣка за това, което носи въ себе си, вашата любовь не е истинска. Истинската любовь нѣма предъ видъ това, което човѣкъ носи; тя има предъ видъ самия човѣкъ, неговата неизмѣнна, вѣчна сѫщина. Ще кажете, че градинарьтъ обича дървого заради плода. Вѣрно е това, но тази любовь е важна за децата. Истинскиятъ градинарь обича дървото за самото дърво. Ако дървото има плодове, по-добре ще бѫде за него, но той обича дървото и съ плодове, и безъ плодове. Хората смѣсватъ кѫщата на човѣка съ самия човѣкъ. И кѫщата му, т. е. тѣлото му е ценно, но то е временно: днесъ го има, утре го нѣма. При това, тѣлото на човѣка е изложено на постоянни промѣни. Какъ можете да обичате човѣкъ, който се промѣня постоянно? Преди всичко, като се мѣни често, вие не го познавате. Щомъ не го познавате, не можете да го обичате. Вие обичате човѣка, само ако го познавате. Не го ли познавате, не можете да го обичате. И обратно: щомъ обичате нѣкого, вие непремѣнно ще го познавате. Задачата на всѣки човѣкъ е да дойде до вѫтрешната, мистичната страна на любовьта. Който се домогне до мистичната любовь, той не говори никакъ за нея, или малко говори, а много работи. Добре е човѣкъ да прави всичко въ името на любовьта, а малко да говори за нея. Казвате ли на скѫпоценния камъкъ, че го обичате? Вие го туряте въ кутия, затваряте добре кутията, туряте я на скрито мѣсто и на никого не говорите за него. Ако говорите много за скѫпоценния камъкъ, скоро ще го изгубите. Следователно, колкото повече говорите за любовьта, толкова повече я обезценявате. Говорете по-малко за любовьта, за да запазите стойностьта й. Ако обичашъ нѣкого, дай му нѣшо ценно, направи нѣщо добро за него, или изнеси една негова добродетель, безъ да казвашъ, че го обичашъ. Кажешъ ли, че го обичашь, любовьта се скрива. Ако трѣбва да кажешь нѣщо за любовьта си къмъ даденъ човѣкъ, говори безлично, принципално. Кажешъ ли името му, любовьта изчезва. Какъ можете да кажете, че обичате нѣкого, когато и вие сами не знаете, кого обичате? Вие обичате нѣкого въ даденъ човѣкъ, но кой е той, и вие не знаете. Вие обичате въ човѣка Онзи, Който го е посетилъ. Щомъ Онзи го напусне, вие не го обичате вече. Ако Онзи отново го посети, вие пакъ го обичате. Онзи, Който посещава човѣка, влиза въ него периодически. Ето защо, когато обичате нѣкого, не говорете, че обичате Ивана или Драгана, защото въ сѫщность вие обичате онова свѣтло сѫщество, което го посетило. Коя кесия обичате: пълната или празната? Докато кесията ви е пълна съ злато, обичате я; щомъ се изпразни, любовьта ви къмъ нея изчезва. Златото, т. е. присѫтствието на Божественото въ човѣка, го прави обиченъ. Често се говори за сродни, за колективни души. Подъ понятието „сродни или колективни“ души разбираме тѣзи, които сѫ излѣзли едновременно отъ Първоизточника на живота. Дето и да се намиратъ, тѣ чувствуватъ нѣщо близко, сродно помежду си. Щомъ се срещнатъ, безъ да си говорятъ, тѣ се разбиратъ и обичатъ. Тѣ не чувствуватъ нужда да казватъ. че се обичатъ. Ако единиятъ си позволи да каже, че обича своята сродна душа, той е внесълъ вече известно стѣснение, известно ограничение въ сърдцето й. За да бѫдете свободни, не изказвайте любовьта си. Любовьта не се нуждае отъ изложение, тя се чувствува. Като обичате човѣка, както трѣбва, той непремѣнно ще почувствува любовьта ви. Любовьта се чувствува, а не се говори за нея. Това е Божественъ законъ. Езикътъ, съ който се изказва любовьта, е принципаленъ, красивъ, поетиченъ. Само поезията и музиката донѣкѫде могатъ да изразятъ любовьта на човѣка. Коя поезия и коя музика? Възвишената, чистата поезия и музика могатъ да изразятъ любовьта на човѣка. Възпѣвайте любовьта, безъ да я поставяте на лична основа. Станете пѣвци, музиканти и художници на любовьта. Тя е единствениятъ потикъ, който може да застави човѣка да учи, да пѣе, да свири, да рисува, да оре и да копае. Ако любовьта бѫде обектъ на нашето сърдце, вие ще се развивате правилно. Безъ любовь нѣма успѣхъ. Какво ще стане съ градината ви, ако нѣмате вода? Всички цвѣтя, зеленчуци и плодни дървета ще изсъхнатъ. Водата представя живота, който излиза отъ любовьта. Градината пъкъ е човѣшкото сърдце. Щомъ имате градина, т. е. сърдце, непремѣнно трѣбва да имате вода, съ която да я поливате. Тази вода трѣбва да иде отъ Великия Източникъ на живота, а не отъ малки поточета и да я пренасяте съ кофи. Стремете се къмъ Великия Изворъ, който дава отъ своята вода изобилно и непрестанно. Всички хора искатъ да бѫдатъ обичани. Това е естествено. Обаче, и тѣ трѣбва да обичатъ. Който обича, ще бѫде обичанъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е обичанъ, но никой не знае, кой, именно, го обича. Виждате, че нѣкой човѣкъ ви обича, но кой ви обича чрезъ него, не знаете. И като не знаете, пакъ е приятно да ви обичатъ хората. да ви обръщатъ внимание. Вървите по улицитѣ, падне ви кърпичката и изведнъжъ гледате, че нѣкой се затича, взема я отъ земята и ви я подава. Приятно ви става, че нѣкой обърналъ внимание на вашата личность. Ако никой не ви обръща внимание, неприятно ви става. Щомъ е така, обръщайте внимание и вие на хората, за да обръщатъ внимание и на васъ. Много се е говорило за любовьта, много се говори и сега, но все пакъ тя остава неразбрана и неприложена. Запримѣръ, нйкой ви обича, но вие не го разбирате и сте готови да му припишете нѣща, които той никога не е мислилъ. Вие го очаквате да дойде въ опредѣленъ день и часъ при васъ, но ако не стане споредъ обещанието, което ви е далъ, започвате да се съмнявате въ него и предполагате, че той съзнателно не идва. Щомъ знаете, че ви обича, защо не предположите, че нѣкаква причина, вънъ отъ него, го заставя да закъснѣе? Той пѫтува съ тренъ, закъснение има по треноветѣ и, безъ да иска, не може да изпълни обещанието си. Когато хората се разбиратъ въ любовьта си, тѣ мислятъ едни за други най-хубави нѣща. Изобщо, разбраната любовь вижда хубавитѣ и добритѣ чърти въ човѣка. Неразбраната любовь вижда всѣкога и навсѣкѫде отрицателною. Ето защо, когаю нѣкой ви обича, или вие обичате нѣкого. знайте, че чрезъ васъ Богъ се проявява. Като знаете това, не хвърляйте сѣнки на Божието лице. Следователно, дойдете ли до закона на любовьта, знайте, че тя стои по-високо отъ всички останали закони. Любовьта е единствената сила въ свѣта, която съ никаква мѣрка не може да се опредѣли и измѣри. Тя се изучава и опредѣля само въ свръхсъзнанието. Влѣзе ли въ свръхсъзнанието, тамъ човѣкъ изучава нѣщата въ тѣхната абсолютна реалность. Казано е, че Богъ е Любовь. Той се проявява въ цѣлото Битие. Ако търсите любовьта, ще я намѣрите въ цѣлото Битие. Като изучавате цѣлото Битие, проявено въ камънитѣ, въ растенията, въ малкитѣ мушички, въ животнитѣ и въ хордта, тамъ ще намѣрите любовьта на Бога. Щомъ гледате на тревичката и на малкитѣ растения като проява на великата любовь, съ тѣхъ можете да лѣкувате и най-страшнитѣ болести. И на смъртно легло да е човѣкъ, тази тревичка може да го излѣкува. Любовьта се проявява еднакво и чрезъ малкитѣ и чрезъ голѣмитѣ сѫщества. Вѣтърътъ, който духа, е сѫщо така проява на любовьта. Когато сваля шапкитѣ отъ главитѣ на хората, любовьта говори чрезь него. Тя иска да имъ каже, че човѣкъ и безъ шапка може да живѣе. Нека слънцето огрѣва главата ви направо, да прониква повече свѣтлина въ нея. Любовьта се проявява и чрезъ въздуха, и чрезъ водата, и чрезъ свѣтлината. Ще кажете, че можете да слънчасате, да имате слънчевъ ударъ. Не се страхувайте. Дето Богъ се проявява, тамъ никакви противоречия не сѫществуватъ. Противоречия има само тогава, когато отричаме Бога, когато отричаме любовьта. Доидатъ ли до любовьта, хората изпадать въ голѣми противоречия.— Защо? — Защото се мѣсять въ работата на любовьта. Кой колко ви обича, това не е ваша работа. А какъ вие обичате, това е изключително ваша работа. Това не се отнася до другитѣ хора. Не се интересувайте отъ това, много ли ви обича нѣкой, или малко. Какъвъ смисъль има за васъ, да знаете, колко ви обича вашиять приятель? Представете си, той ви казва, че ви обича надъ всичко въ свѣта, но не може да издържи на изпитанията, на които любовьта го поставя. Какво придобивате отъ тази любовь? Аностолъ Петъръ казваше на Христа, че е готовъ на всички жертви заради Него, но докле пѣтелътъ пропѣ, той три пѫти се отказа отъ своята любовь. И тъй, ще знаете, че за любовьта нѣма училище. Какъ и колко трѣбва да обичате, на това никой не може да ви научи. Досега никой не е получилъ дипломъ за свършенъ курсъ по любовьта. Каже ли нѣкой, че има дипломъ за любовьта, ще знаете, че той го е купилъ отнѣкѫде. На земята нѣма училища за любовьта. — Защо? — Защото тя сама е училище. На земята по-добро училище отъ училището на любовьта не сѫществува. Който влѣзе въ това училище, той трѣбва да бѫде специалистъ. Любовьта не сѫди никого. Любовьта не прави зло на никое сѫщество. Тя не търси своето право и никого не ограничава. Свещенъ е огъньтъ на любовьта. Тя изгаря всичко нечисто. Чистото пъкъ претопява и го превръща въ злато. Ако си нечистъ, стой далечъ отъ любовьта, да не те изгори. Ако си чистъ, влѣзъ въ любовьта, за да те превърне въ злато. Мнозина се извиняватъ, че не могатъ да обичатъ, и изнасятъ редъ оправдателни причини. Други пъкъ казватъ, че силно обичатъ. И еднитѣ, и другитѣ сѫ на кривъ пѫть. И който малко обича, и който много обича, и двамата сѫ въ заблуждение. — Защо? — Защото любовьта нѣма степени за сравнение. Нѣма какво да доказвашъ, че обичашъ малко, по-много и най-много; нѣма защо да казвашъ, че твоята любовь е голѣма, велика и т. н. Обичашъ ли нѣкого, ще знаешъ, че обичашъ — нищо повече. Много, или малко обичашъ, това е излишно да се казва. Стариятъ казва, че билъ глупавъ, когато обичалъ. Младиятъ казва, че безъ любовь не може да живѣе. И двамата сѫ на кривъ пѫтъ. И младиятъ, и стариятъ трѣбва да обичатъ, да хранятъ сърдцето си. Въ любовьта присѫтствува цѣлото Битие. Като обичате нѣкого, вие ставате изворъ на колективното дѣло на любовьта. Като обичате, вие се свързвате съ цѣлото Битие и се радвате на пълнотата на живота. Следователно, дали сте млади или стари, всички трѣбва да обичате, да бѫдете извори, да участвувата въ работата на цѣлото Битие. Какво значи, да участвува човѣкъ въ работата на цѣлото Битие? Това значи, да върши той волята Божия. Обичайте, за да вършите волята Божия. Оставете хората да ви обичатъ, за да вършатъ и тѣ волята Божия. Ако нѣкой ви обича, благодарете за това и кажете му, че върви въ правъ пѫть. Не го учете, какъ трѣбва да обича. Не се мѣсете въ любовьта на хората. Всѣки обича, както може. Започнете ли да го учите, какъ да обича, вие затваряте крановетѣ на любовьта. Не подпушвайте любовьта. Тя е изворъ, който постоянно тече и извира. Спрете ли течението й, тя ще ви отнесе далечъ нѣкѫде. Нѣкой казва, че обича, но се съмнява въ любовьта. Той е на кривъ пѫть. Той се намира предъ опасностьта да изгуби любовьта. Другъ казва, че не обича, но съжалява за това. Той е на правъ пѫть, защото има условия да намѣри любовьта. Съвременнитѣ хора искатъ да дойде нѣкой отвънъ, да ги научи, какъ да обичатъ Бога и ближния си. Това е невъзможно. Когато любовьта посети човѣка, тя ще го научи, какъ да обича, какъ да постѫпва съ всички хора. Любовьта е най-добрата учителка. Тя учи човѣка, какъ да спи, какъ да става отъ сънь, какъ да яде, какъ да се облича и съблича. Любовьта крие въ себе си магическа сила. Нѣкой е недоволенъ отъ себе си, че е грубъ, суровъ, невнимателенъ къмъ хората. Този човѣкъ може да се измѣни. — Кога? — Когато любовьта го посети. Щомъ се влюби нѣкѫде, той става мекъ, внимателенъ, разположенъ, знае, какъ да постѫпва съ всички хора. Той се отнася добре не само съ хората, но и съ цвѣтята, съ тревитѣ и съ животнитѣ. — Защо? — Той знае, че любовьта се грижи и за тѣхъ. Тревитѣ и цвѣтята, които виждате тукъ, сѫщо се намиратъ подъ вниманието и грижитѣ на разумни и любещи души. Тѣ сѫ тѣхни възлюбени. Тъй щото, като стѫпите върху нѣкоя тревичка, или върху нѣкое цвѣтенце, вие стѫпвате върху гърба на възлюбенитѣ, на разумнитѣ сѫщества. Заблуждение е да мислите, че можете да постѫпвате съ тревитѣ и съ цвѣтята, както искате. Не, вие трѣбва да ги зачитате, като творения на Бога. Каквито блага е предвидилъ Богъ за човѣка, сѫщитѣ блага сѫ предвидени и за тревитѣ, и за цвѣтята, и за мушицитѣ, и за рибитѣ, и за птицитѣ, и за млѣкопитаещитѣ. Хората мислятъ, че като не обичатъ нѣкого, всички не го обичатъ. Преди всичко, Богъ го обича. При това, вие казвате, че обичате Бога. Какъ ще се справите съ това противоречие? Щомъ измѣните възгледитѣ си за нѣщата, противоречията ще изчезнатъ. За да се освободи отъ противоречията на своя животъ, човѣкъ трѣбва да даде пѫть на любовьта въ себе си, да обича всички хора. Любовьта изключва противоречията и внася миръ въ човѣшката душа. И тъй, дайте пѫть на любовьта въ ссбс си, обичайте всички хора, за да получите Божието благословение. Ако не обичате, пакъ ще получите Божието благословение, но по другъ пѫть. И като обича, и като не обича, човѣкъ се движи въ рамкитѣ на любовьта, но въ дветѣ й страни: външна и вѫтрешна, горна и долна, свѣтла и тъмна. Любовьта, която човѣкъ изявява навънъ, не е нищо друго, освенъ проява на Божията Любовь. Доколкото човѣкъ проявява любовьта си, дотолкова може да бѫде обичанъ отъ хората. Когато щедро излива любовьта си, човѣкъ се уморява и желае да си почине. Въ този смисълъ, любовьта е работа, отъ която човѣкъ трѣбва поне временно да си почине. Щомъ си почине, той отново започва да работи, т. е. да обича. Следователно, любовьта е най-великата работа въ свѣта. Да обичашъ нѣкого, това значи, да работишъ за него, да го освободишъ отъ мѫчнотиитѣ и несгодитѣ на живота му. Като се влюбишъ въ нѣкого, ще го освободишъ отъ мѫчнотиитѣ му. Не можешъ ли да направишъ това, ти не го обичашъ, както трѣбва. Много нѣща се казаха за любовьта, още едно ще кажемъ: Любовьта е размѣнна монета въ рѫцетѣ на човѣка. Тя може да попадне, както въ рѫката на царя, така и въ рѫката на простия слуга. Когато любовьта влѣзе въ рѫката на слугата, като размѣнна монета, и той става царь и започва да заповѣдва. Задачата на всички хора е да се учатъ, да знаятъ, какъ да се справятъ съ любовьта. Като размѣнна монета, любовьта крие въ себе си голѣми богатства, които човѣкъ трѣбва да знае, какъ да употрѣбява. Съвременнитѣ хора държатъ тази монета въ рѫцетѣ си, но, въпрѣки това, сѫ сиромаси. Единъ день, когато придобиятъ знанието и могатъ да се ползуватъ добре съ монетата на любовьта, тѣ ще разбогатѣятъ толкова, че всички живи сѫщества, всички сили въ природата ще ги посещаватъ: и мравкитѣ, и щурцитѣ, и птицитѣ, и вѣтърътъ, и дъждътъ и т. н. Какъ ще се справятъ съ тия сѫщества? Споредъ естеството и нуждитѣ имъ: студенитѣ ще размразяватъ, горещитѣ ще разхлаждатъ, гладнитѣ ще хранятъ, сититѣ ще пращатъ на работа. Кѫде ще намѣрите любовьта, проявена въ най-висока степень? — Въ човѣка. Обаче, въ хората тя се проявява въ различна степень: въ едни хора се проявява повече, а въ други — по-малко. И знанието, както любовьта, е на степени. Който е работилъ повече, той има повече любовь и повече знания. Другъ нѣкой има възможность да прояви голѣма любовь и голѣми знания, но малко е работилъ. Всички сѫщества сѫ еднакво надарени, но не сѫ еднакво проявени. Значи, има проявени и непроявени възможности. Въ това седи разликата между хората, както и между всички живи сѫщества. За да прояви своитѣ възможности, човѣкъ се нуждае отъ любовь. Когато любовьта го посети, съзнанието му се пробужда, т. е. озарява. Значи, любовьта озарява съзнанието на различнитѣ сѫщества споредъ степеньта на тѣхното развитие. Рибитѣ, птицитѣ, млѣкопитаещитѣ и хората сѫ имали различни понятия за любовьта. Даже и хората отъ различнитѣ раси не сѫ имали едно и сѫщо понятие за любовьта. Петтѣ раси иматъ петь различни понятия за любовьта. Шестата раса, която ще дойде въ бѫдеще, ще има съвършено ново разбиране за любовьта. Мнозина се оплакватъ отъ противоречията, които срѣщатъ въ любовьта. Това е привидно положенне. Въ любовьта не сѫществуватъ противоречия. Ако човѣкъ живѣе само въ физическата любовь, непремѣнно ще има противоречия; ако живѣе само въ духовната любовь, пакъ ще има противоречия; ако живѣе само въ Божествената любовь, сѫщо така ще има противоречия. Обаче, ако живѣе едновременно въ тритѣ свѣта и познава всички прояви на любовьта, той никога нѣма да има противоречия. Докато изучи законитѣ на физическия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да мине презъ 777 прераждания. Въ физческия свѣтъ се преплитатъ и останалитѣ два свѣта — духовниятъ и Божествениятъ, които се изучаватъ едновременно. Задачата на човѣка е да научи законитѣ на любовьта, да може правилно да я възприема и предава. Ще кажете, че любовьта е майка на човѣка. Други пъкъ признаватъ само физическата сп майка. И това положение е вѣрно, но коя ще бѫде истинската ви майка, щомъ сте минали презъ 777 прераждания? Който живѣе въ любовьта, той е самъ на себе си майка, баща. братъ и сестра. Вънъ отъ любовьта човѣкъ може да бѫде и майка, и баща, и братъ, и сестра. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да придобие любовьта. — Защо? — Защото той живѣе вече въ пълнотата на живота. Той носи всичко въ себе си. Като влѣзе въ областьта на любовьта, човѣкъ се намира предъ мъгла, както сте вие днесъ на планината. Любовьта забулва само лошитѣ, кривитѣ, отрицателнитѣ нѣща. Любовьта вижда само красивитѣ, великитѣ и възвишенитѣ нѣща. Тя живѣе въ реалностьта на нѣщата. Реални нѣща сѫ само вѣчнитѣ, а преходнитѣ сѫ нереални. Когато мъглата се вдигне, любовьта се скрива, а проявитѣ й ставатъ явни. Ако искате да се разкрие любовьта предъ васъ, тя става видима, а проявитѣ й се скриватъ. Значи, вие не можете да виждате едновременно и любовьта, и проявитѣ й. Ако виждашъ проявитѣ на любовьта, нея нѣма да виждашъ; ако виждашъ любовьта, проявитѣ й нѣма да виждашъ. Днесъ всички религии подържатъ идеята, че хората трѣбва да се обичатъ. За да се обичатъ, тѣ трѣбва да си отдаватъ едни на други правото, което имъ е дадено. Отдавайте правото на всѣки човѣкъ, което Богъ му е опредѣлилъ, и го подкрепвайте въ неговитѣ стремежи. Всички хора, всички народи трѣбва да спазватъ правата си, които природата имъ е дала. Любовьта е начало на нѣшата. Докато обича, човѣкъ вижда ясно. Престане ли да обича, той не вижда вече. Безъ любовь човѣкъ се намира въ положението на слѣпсцъ. Щомъ придобие любовьта, той пакъ прогледва и вижда нѣщата по новь начинъ, съ нова свѣтлина. Който гледа свѣта съ очитѣ на любовьта, той вижда красивитѣ нѣща. Отъ негово гледище, нѣма по-красивъ свѣтъ отъ физическия. Той е правъ, защото вижда само красивото въ свѣта. За него всичко е ново, младо и красиво. И наистина, ако стариятъ може да люби, той се подмладява; ако младиятъ изгуби любовьта си, той преждевременно остарява. Който люби, той е и уменъ, и силенъ; който изгуби любовьта си, оглупява и отслабва. Докато любовьта присѫтствува въ човѣка, той се радва на свѣтли мисли, на благородни чувства, на силна воля, на здраво тѣло. Изгуби ли любовьта си, той губи и нейнитѣ прояви. Ще кажете, че любовьта трѣбва да присѫтствува въ васъ. Прави сте. Любовьта присѫтствува въ човѣка, само ако той може да я разбере, оцени и правилно използува. Любовьта е богатство, което всѣки самъ трѣбва да носи. Дето любовьта присѫтствува, тамъ владѣе пъленъ редъ и по-рядъкъ между хората. Дето любовьта присѫтствува, тамъ трудътъ и работата сѫ правилно разпредѣлени между всички хора. Искате ли да разберете любовьта, идете при децата. Само тѣ могатъ да ви кажатъ, какво нѣщо е любовьта. Азъ имамь предъ видъ ония деца, на които никой не е проповѣдвалъ за любовьта. Съ други думи казано: искате ли да разберете любовьта, живѣйте въ чистота. Казано е въ Писанието: „Само чиститѣ по сърдце ще видятъ Бога“. Само чиститѣ по сърдце ще познаять любовьта. Който разбере и познае любовьта, той живѣе въ рай; който не я разбере, живѣе въ адъ. Значи, любовьта произвежда най-хубавитѣ и най-лошитѣ нѣща. Когато любовьта слѣзе между хората, земята се превръща на рай; когато хората изгубятъ любовьта, земята става адъ. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да не губи любовьта? Той трѣбва да я пази като зеницата на окото си. Въ любовьта има едно свещено мѣсто, което трѣбва да се пази внимателно. Никой нѣма право да пипа тамъ. Дойде ли до това мѣсто, човѣкъ трѣбва да събуе обущата си и да стѫпи босъ. Когато Мойсей попадна на свещеното мѣсто на любовьта, той чу гласъ: „Събуй обущата си, защото мѣстото, на което стоишъ, е свето“. Дето любовьта се проявява, тамъ е Богъ, затова мѣстото е свещено. Докато не е стѫпилъ на свещеното мѣсто на любовьта, човѣкъ говори и пише за любовьта. Щомъ стѫпи на това мѣсто, той млъква. — Защо? — Защото влиза вече въ реалностьта на живота, която говори сама за себе си. Любовьта е изворъ, който непрестанно тече. Като дойдете до извора, не бързайте да пиете изведнъжъ. Спрете се предъ извора, починете си отъ дългия пѫть и спокойно турете рѫката си вѫтре, да нагребете малко вода. Не се страхувайте, че водата ще се изчерпи. Изворътъ на любовьта е неизчерпаемъ. Пийте спокойно и съ благодарность отъ водата на любовьта. Всѣки, който ви обича, е изворъ, отъ който черпите. Бѫдете внимателни къмъ този изворъ, да не го огорчите съ нѣщо. Огорчите ли го, веднага ще го развалите. Ето защо, и който обича, и когото обичатъ, трѣбва да бѫдатъ разумни, да не изгубятъ любовьта, която ги е посетила. Когато обичате нѣкого, не говорете за любовьта си къмъ него. Вие сте едва въ първо отдѣление на любовьта. Сега изучавате буквата „А“. Много време ще мине, докато изучите останалитѣ букви. Който говори много за любовьта, той ще бѫде поставенъ на изпитания, които едва може да издържи. Любовьта се изпитва чрезъ живота, а не на думи. Докато не се кали въ любовьта, човѣкъ не трѣбва да говори за нея. Ако говори преждевременно, той самъ ще се разочарова отъ нея и ще види, че държи въ рѫцетѣ си книжни пари, а не злато. Много естествено. Любовьта на първото отдѣление не носи още онова знание, къмъ което човѣшката душа се стреми. Споредъ едно ново опредѣление за любовьта, ние казваме, че любовьта е законъ за работа, при която и най-малко изразходваната енергия води къмъ голѣми постижения. Достатъчно е да бутпешъ едно копче съ любовь, за да имашь голѣми резултати. Една машина отъ 200 хиляди конски сили може да кара цѣлъ параходъ. А съ едно натискане на бутона човѣкъ може да докара тази машина въ действие. Каквото представя разумностьта на човѣка по отношение силата на машинитѣ, такова нѣщо представя магическата сила на любовьта. Само сь едно докосване до нѣщата тя произвежда велики резултати. Като ученици, вие трѣбва да се учите, какъ да употрѣбявате енергията на любовьта. Опредѣлено е кого трѣбва да обичате и кой трѣбва да ви обича. Това ви се вижда невъзможно. Когато вървите по нѣкоя улица, не е ли опредѣлено, накѫде води тя? Всичко въ свѣта е опредѣлено. Следователно, опредѣлено е и какъ трѣбва да се изразходва енергията на любовьта. Каквото и да се говори за любовьта, едно ще знаете: привилегия е за човѣка да обича. Затова, обръщайте внимание на всичко, което срѣщате на пѫтя си: камъни, цвѣтя, треви, мухички, животни, хора и др. Обръщайте внимание и на човѣшкитѣ прояви. Всички прояви на живота сѫ прояви на любовьта. Нѣма по-интересни нѣща за изучаване отъ проявитѣ на любовьта. Радайте се, че сте дошли на земята да се учите. Радвайте се на всичко, което ви обикаля. Радвайте се на всичко, което днешниятъ день ви носи. Не се грижете за утрешния день. И той носи нѣщо хубаво. Всичко, което се случва въ живота ви, е добре замислено. Работете съ радость за днешния день. Въ него е скрито благото на бѫдещето, което е носитель на любовьта. Тази любовь ще се изяви въ своята пълнота и красота. Едва сега хората започватъ да разбиратъ, че единствената сила, която ще оправи свѣта, е любовьта. * 11. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ рилски езера, 15 августъ, 1940 г.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Божествена радость Съвременнитѣ хора се дѣлятъ на свѣтски и духовни. Тѣ се различаватъ по начина на работата си: свѣтскитѣ хора, къмъ които се отнасятъ материалиститѣ, се движатъ отъ резултати къмъ закони и отъ закони къмъ припципи. Религиознитѣ и духовнитѣ се движатъ по обратенъ пѫть: отъ принципи къмъ закони и отъ закони къмъ резултати. Като наблюдавате мѣстноститѣ около езерата, виждате, че тѣ иматъ особенъ строежъ, особена архитектура, която никой обикновенъ човѣкъ не може да изработи. Тукъ сѫ работили съвършени, възвишени сѫщества, предъ които и най-ученитѣ хора на земята сѫ деца отъ забавачница или отъ първо отдѣление. Тѣзи мѣстности сѫ едни отъ най-красивитѣ мѣста на Рила. Като се движите около езерата, изучавайте флората и фауната на Рила, както и разположението, строежа и състава на скалитѣ и на земнитѣ пластове. Да се движи човѣкъ по планинитѣ съзнателно, това значи, да изпитва истинска, Божествена радость. Като се говори за радостьта, виждаме, че всички хора се стремятъ къмъ нея. Каква е тази радость, какво крие въ себе си, тѣ не се интересуватъ. За тѣхъ е важно, да се радватъ. Ние пъкъ казваме: Стремете се къмъ чистата Божествена радость, която не съдържа условия за страдания. Значи, има два вида радости: човѣшка и Божествена. Човѣшката радость носи въ себе си и радость, и страдания, а Божествената — само радость. Въ такъвъ случай, за предпочитане е човѣкъ да приеме страданието, което носи радость, отколкото радостьта, която носи страдание. Животъ съ страдания и радости е за предпочитане предъ животъ безъ страдания, но и безъ радости. Свѣтскиятъ човѣкъ предпочита радостьта предъ страданието, а духовниятъ — страданието предъ радостьта. Животътъ на свѣтския човѣкъ започва съ радость, свършва съ страдание; животътъ на духовния човѣкъ започва съ страдание, свършва съ радость. Божествениятъ животъ започва съ радость и свършва съ радость. Той примирява радоститѣ съ страданията на обикновения и на духовния човѣкъ, като образува отъ тѣхъ Божествената радость. Въ духовния животъ скръбьта трѣбва да отстѫпи мѣстото си на радостьта, а въ човѣшкия животъ радостьта трѣбва да отстѫпи на скръбьта. Само по този начинъ скръбьта и радостьта могатъ да се примирятъ и да се превърнатъ въ Божесткена радость. Само любовьта е въ състояние да примири радостьта съ скрьбьта. Едно трѣбва да знаете: каквото и да правите, вие не можете да се освободите отъ страданията. Всички живи сѫщества страдатъ. Колкото на по-високо стѫпало се намиратъ, толкова по-голѣми сѫ страданията имъ. Страдания сѫществуватъ въ всички свѣтове: въ физическия, въ сърдечния и въ умствения. Като страда и разумно използува страданията си, човѣкъ придобива капиталъ, съ който гради своето бѫдеще. На физическия свѣтъ капиталътъ на човѣка сѫ неговитѣ постѫпки, въ духовния свѣтъ — чувствата, а въ умствения — мислитѣ. Съ други думи казано: размѣнната монета на физическия свѣтъ се крие въ постѫпкитѣ; размѣнната монета на сърдечния свѣтъ се крие въ чувствата; размѣнната момета въ умствения свѣтъ се крие въ мислитѣ. Ако не постѫпва добре, човѣкъ се лишава отъ капиталъ на физическия свѣтъ; ако не чувствува правилно, той се лишава отъ капиталъ въ сърдечния свѣтъ; ако не мисли право, той се лишава отъ капиталъ въ умствения свѣтъ. Като знаете това, не се гнѣвете за нищо и никакво. Когато получавате блага, радвайте се; когато отниматъ благата ви, пакъ се радвайте. Човѣкъ трѣбва да дойде до такова самообладание, че и като губи, и като печели, да запази своя вѫтрешенъ миръ. Който има самообладание, той цени еднакво и доброто, и злото. И тъй, за да се справятъ съ злото, и съ доброто, хората трѣбва да се освободятъ отъ илюзиитѣ въ живота, т. е. да ги разбиратъ. Натъкне ли се на нѣкаква илюзия въ живота си, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да излѣзе отъ нея. На физическия свѣтъ илюзиитѣ сѫ неизбѣжни. Запримѣръ, ако сте въ тренъ, файтонъ или автомобилъ, струва ви се, че вие сте въ покой, а предметитѣ се движатъ. Така ли е въ сѫщность? При това, ако се движите къмъ западъ, предметитѣ се движатъ къмъ изтокъ. И това е илюзия. Докато гледа на илюзиитѣ като на реални нѣща, човѣкъ не е намѣрилъ правия пѫть въ живота. Човѣкъ трѣбва да живѣе много време на земята, за да се освободи отъ всички илюзии и да поеме правия пѫть. Какъ може човѣкъ да живѣе дълго време на земята? Чрезъ преражданията. Много пѫти човѣкъ ще се преражда, докато научи уроцитѣ на живота. Но и това не е лесно. За да се въплъти и да дойде на земята, човѣкъ трѣбва да се конкурира съ милиони души. Единъ отъ тѣхъ ще се прероди, но докато постигне това, той минава презъ голѣми страдания. Щомъ се прероди, започва друга борба — за първенство. Всѣки иска да бѫде богатъ, силенъ, ученъ, да заема първо мѣсто въ свѣта. Защо трѣбва да бѫдешъ пръвъ? Не можешъ ли да бѫдешъ последенъ и отъ това положение да работишъ, да реализирашъ своитѣ желания? Ако въ радостьта си пръвъ, въ скръбьта ще си последенъ; обратно: ако въ скръбьта си пръвъ, въ радостьта ще бѫдешъ последенъ. Това сѫ неизбѣжни пѫтища въ човѣшкия животъ. Кой богатъ не е осиромашалъ? И кой сиромахъ не е разбогатѣлъ? Ето, Давидъ бѣше овчарь и после стана единъ отъ виднитѣ царе на Израилъ. Като царь, той мислѣше, че може да направи всичко, каквото желае, но видѣ, че не е така. За всѣка своя погрѣшка той трѣбваше да плати. Въ всѣки човѣкъ има по единъ Давидъ, по единъ Соломонъ, съ които трѣбва да постѫпва разумно. Въ всѣки човѣкъ има отъ старитѣ пророци, които трѣбва да постави на мѣстата имъ. Като знаете това, пазете се отъ своето минало, въ което се криятъ нѣкои отрицателни чърти. Запримѣръ, сегашниять човѣкъ се обявява противъ войната, не иска да убива, да върши престѫпления. — Защо? — Защого животътъ му се излага на опасность. Въпрѣки това, човѣкъ всѣки моментъ воюва съ своитѣ мисли и чувства. Въ тази борба нѣкои отъ мислитѣ и чувствата му изчезватъ, и то най-добритѣ. Въ края на краищата той мисли, че е победилъ. Вѫтрешната война въ човѣка трѣбва да престане. Щомъ престане вѫтрешната война, съ нея заедно ще престане и външната. И тъй, за да се справи съ мѫчнотиитѣ, съ несгодитѣ и съ противоречията въ живота си, човѣкъ се нуждае отъ свѣтълъ умъ, отъ благородно сърдце и отъ здраво тѣло. * 10. Беседа отъ Учителя, държана на седемтѣ рилски езера, 14 августъ, 1940 г.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Да имате любовь На едно мѣсто въ Евангелието Христосъ казва: „Да имате любовь единъ къмъ другъ“. Нѣма по-велико нѣщо въ свѣта отъ любовьта. Но въ любовьта има и смущения. Всѣки се оплаква, че не го обичатъ, както трѣбва. За да те обича нѣкой, ти трѣбва да заслужавашъ. Любовьта е нѣщо ценно, което не се дава всѣкога. Отъ какво произтичатъ смущенията? — Отъ безлюбие. Сѫществуватъ три вида смущения: материални, сърдечни и умствени. Казано е въ Евангелието: „Да се не смущава сърдцето ти“. Вѣрно е, че човѣкъ не трѣбва да се смущава, но какъ да не се смущава, когато нѣма пари? Какъ да не се смущава длъжникътъ, когато кредигорътъ му иска въ опредѣленъ срокъ да си плати дълга? Какъвъ е цѣрътъ да се не смущава сърдцето ви? Христосъ дава цѣръ противъ смущението, като казва: „Вѣрвайте въ Бога и въ мене вѣрвайте!“ Защо трѣбва човѣкъ да се цѣри отъ смущението? Смущението парализира човѣшкия организъмъ. Много органически болести се дължатъ на вѫтрешното смущение въ човѣка. Често лѣкаритѣ говорятъ за кръвно налѣгане. Въ зависимость отъ смущението, въ човѣка сѫществува сърдечно, умствено и волево налѣгане. Само по себе си, налѣгането не е лошо нѣщо. Туришъ товаръ на гърба си и усѣщашъ налѣгане. Нѣкой иска нѣщо отъ тебе — налага се. Въпрѣки това хората се страхуватъ отъ кръвното налѣгане. Защо се страхувать? — Защото се предизвиква отъ нечиста, венозна кръвь, вследствие на което кръвообръщението не става правилно. Кръвното налѣгане се цѣри лесно, съ пиявици. Какъ се цѣрятъ, обаче, сърдечното и умственото смущения? Тѣ засѣгатъ сърдцето, дихателната система и кръвоноснитѣ сѫдове. Много хора умиратъ преждевременно, благодарение на кръвното налѣгане. Затова, именно, Христосъ казва, да се избѣгватъ всички видове смущения. Щомъ имате любовь, смущенията бѣгатъ отъ васъ. За да не се натъквате на излишни смущения, не давайте поводъ да ви защищава нѣкой слабъ човѣкъ. Ако слабиятъ ви защищава, вие ще бѫдете бити на общо основание. Ако ви защищава нѣкой, той трѣбва да бѫде силенъ. Мнозина търсятъ защита въ паритѣ, въ дрехитѣ, въ кѫщитѣ си. Обаче, ако изгубятъ паритѣ, дрехитѣ и кѫщитѣ си, тѣ се смущаватъ. Защо се смущаватъ? — Защото сѫ разчитали на слаби срѣдства. Хората изпадатъ въ смущения, мѫчнотии, тревоги и казватъ: Не мога да направя това или онова. Тѣ не се познаватъ. Тѣ могатъ да направятъ всичко. — Кога? — Когато се намѣрятъ въ безизходно положение. Въ това отношение човѣкъ постѫпва като котката, която е голѣма аристократка. Ако на пѫтя й се изпрѣчи малка височинка, тя не иска да я прескача, мързи я, и затова обикаля оттукъ-оттамъ, докато намѣри свободенъ пѫть. Обаче, ако се намѣри въ голѣмо затруднение, и два метра височина да й се изпрѣчи, веднага ще я прескочи. И човѣкъ, като котката, търси лесния пѫть; ако се намѣри въ голѣмо затруднение, и два метра високо препятствие може да прескочи. Запримѣръ, докато не се е оженила и не е станала майка, момата търси лесния пѫть въ живота и мисли, че не може да изпълни нѣкакво голѣмо задължение. Като се ожени и стане майка, тя е готова да изпълни всичко, каквото детето й пожелае. Детето й казва: Ти обеща, че ще се грижишъ за мене и съ любовь ще изпълнишъ всичкитѣ си задължения, защото азъ искамъ да живѣя. Майката се въорѫжава съ сила и търпеливо изпълнява всичко, каквото детето желае. Ако не може да изпълни нѣщо отъ задължеиията си къмъ детето си, тя страда и се смущава. „Да се не смущава сърдцето ви“. — Защо? — Защото нѣкои смущения ставатъ причина за подпушване на известни енергии, които текатъ въ човѣшкия организъмъ — въ неговото сърдце, въ неговия умъ и въ цѣлата му нервна система. Човѣкъ е акумулаторъ, въ който се преплитатъ енергии. Въ математическо отношение, човѣкъ представя една отъ най-сложнитѣ формули. Който може да преведе тази формула въ геометрически образъ, той има вече ясна представа за човѣка. „Да се не смущава сърдцето ви“. — Защо? — Защото смущенията внасятъ особенъ родъ киселини въ човѣшкия оргапизъмъ, които го разрушаватъ. Като се смущава за маловажни работи, човѣкъ губи най-хубавитѣ си чувства. Когато влѣзе въ умствения свѣтъ, човѣкъ започва да си чъртае планъ за нѣкакво постижение. Запримѣръ, той иска да стане силенъ човѣкъ и развива мускулитѣ си, да бѫдатъ яки, здрави. Идеалътъ на този човѣкъ е да вдига тежести, да прояви силата си. Казва се за единъ американецъ, че могълъ да вдига на рѫце единъ конь и едно конче. Колкото и да билъ силенъ, намѣрилъ се по-силенъ отъ него, който могълъ да вдига два коня и едно конче. Трѣбва ли първиятъ юнакъ да се смущава, че нѣкой го надминава по сила? Сега има машини, които вдигатъ много по-голѣми тежести отъ най-силния човѣкъ. Значи, въ физическо отношение човѣкъ разполага съ известенъ мащабъ отъ сила, съ която може да се хвали. Сегашнитѣ машини надминаватъ неговата сила. Важно е, човѣкъ да бѫде силенъ въ духовно отношение. Въ това седи смисълътъ на живота. Съвременнитѣ хора иматъ доста мѫчнотии отъ миналото, вследствие на което сѫ дошли до положение на постоянни войни: мѫже и жени воюватъ помежду си, синове и бащи, майки и дъщери, учители и ученици. Държавитѣ отъ своя страна се дѣлятъ на партии, които сѫщо воюватъ помежду си. Сега се явява едно течение, да се премахнатъ партиитѣ, за да се освободи свѣтътъ отъ борби. Има нѣщо ново, което иде сега и което трѣбва да се изучава. Лесно е да намѣришъ погрѣшкитѣ на хората. Лесно е да кажешъ, че нѣкой не живѣе добре. Лесно е да кажешъ на нѣкого, че трѣбва да обича. Знаете ли, колко мѫчно е да обичашъ човѣка? Представете си, че нѣкой ви заповѣдва да ядете сухъ, мухлясалъ хлѣбъ. Какво ще правите? Ще го ядете по принуждение. Ако ви дадатъ прѣсенъ, доброкачественъ хлѣбъ, ще го ядете доброволно, безъ принуждение. Следователно, не е лесно да върши човѣкъ нѣщо по принуждение. То е все едно, да му дадатъ мухлясалъ хлѣбъ и да му заповѣдатъ да го яде. Днесъ повечето нѣща ставатъ чрезъ принуждение. Това показва, че ние живѣемъ въ епохата на принуждението. Иде нова епоха въ свѣта, която пресѣва хората. Това е епохата на любовьта, която внася свободни, разумни отношения между хората. Ако обичате нѣкого и въ тази любовь губите силата си, любовьта не е на мѣсто. Ако въ любовьта и двамата искатъ само да печелятъ, любовьта имъ не е на мѣсго. Въ любовьта и печалбата, и загубата сѫ на мѣсто. Въ любовьта и който обича, печели, и когото обичатъ сѫщо печели. Значи, въ любовьта и двамата печелятъ; въ безлюбието и двамата губятъ. Това е новото опредѣление на любовьта. Тъй щото, дойдете ли до любовьта, ще знаете, че които се обичатъ, печелятъ и въ физическо, и въ сърдечно, и въ умствено отношение. Нѣкой се хвали, че има голѣма любовь. Каква любовь е тази, при която човѣкъ плаче? Ще кажете, че човѣкъ плаче отъ умиление. Добре е да плаче човѣкъ отъ умилепие, но плачътъ отъ умиление съживява мъртвия, а плачътъ безъ умиление умъртвява хората. Ще кажете, че нѣкой плаче отъ любовь. Какви сѫ тѣзи сълзи отъ любовь? Ако всички хора плачатъ отъ любовь, земята би се превърнала на рай. Досега не съмъ срѣщалъ човѣкъ, който да плаче отъ любовь. Това е мое мнение. Ако тѣзи сълзи, за които казвате, че сѫ отъ любовь, капятъ върху нѣкое дърво или растение, тѣ ще го унищожатъ; ако капятъ върху животно, то ще умре; ако капятъ върху човѣкъ, и той ще умре. Изобщо, тѣзи сълзи умъртвяватъ, не се отразяватъ добре върху живитѣ сѫщества. Днесъ повечето хора плачатъ отъ любовь и се оплакватъ, че сѫ нещастни. Има смисълъ човѣкъ да плаче за любовь, а не отъ любовь. Като изучавамъ хората, азъ търся причинитѣ за тѣхнитѣ смущения. Слушамъ проповѣдникътъ, все за онзи свѣтъ говори, приготвя своитѣ пасоми, но въ края на краищата нищо не постига и се разочарова. Младата мома мечтае за нѣкой красивъ и богатъ момъкъ. Тя си въобразява, какъ той ще я гледа като царица, какъ ще живѣе въ палатъ, обиколена съ слугини. Като се ожени, вижда, че нищо не се сбѫдва. Лицето й се разваля, тя се разочарова и казва: Лошъ човѣкъ излѣзе моятъ възлюбенъ. Не струва човѣкъ да се жени. Нѣма смисълъ човѣкъ да обича. Тя обвинява любовьта. Това, което тя нарича любовь, не е никаква любовь. Следователно, ако нѣкой ви пита, обичате ли го, вие го запитайте, оценява ли той любовьта. Ако я оценява, любовьта сама по себе си ще дойде; ако не я оценява, нѣма да дойде. Който оценява любовьта и я възприема правилно, той е доволенъ отъ всичко. Каква любовь е тази, която прави хората недоволни? Огъ хиляди години насамъ Богъ проявява любовьта си, и всички хора сѫ недоволни: майката е недоволна, бащата е недоволенъ, дѣдото и бабата сѫщо сѫ били недоволни. И децата, които се раждатъ, сѫ недоволни. Че, наистина, и дѣдото е билъ недоволенъ, виждаме по това, че е грѣшилъ. Доволниятъ човѣкъ не грѣши. Ще каже нѣкой, че умира отъ любовь къмъ Христа. Ние се нуждаемъ отъ хора, които живѣятъ за Христа, а не отъ такива, които умиратъ за Него. Момата казва, че умира отъ любовь къмъ възлюбения си. Кое й дава поводъ да умира отъ любовь за него? Каква полза ще принесе на нѣкого, че умира отъ любовь? Така не се говори. Това не е логическа речь. За предпочитане е човѣкъ да живѣе безъ аргументирана речь, отколкото да умре съ аргументирана речь. И тъй, ние говоримъ за онази любовь, която изисква животъ отъ насъ. Ние говоримъ за онази любовь, която носи животъ за всички хора. Тази любовь е Божествена. Огдето и да дойде, тя носи животъ въ себе си. Не мислете, че тя ще дойде само отъ едно мѣсто. Не, тя ще дойде отъ жинотнитѣ, отъ растенията, отъ дърветата, отъ камънитѣ. Тя ще дойде отъ свѣтлината, отъ вьздуха, отъ водата. Нѣма да остане мѣсто, отдето тя да не дойде и да не проговори на хората. Ще кажете, че любовьта ще дойде отгоре. Какъ разбирате вие думата „отгоре“? Съ аеропланъ ли ще слѣзе любовьта? Ако е въпросъ за аеропланъ, ние виждаме, какво слиза отъ съвременнитѣ аероплани. Тѣ снасятъ отгоре своитѣ яйца. Вие знаете, какво правятъ тия яйца. Тѣ умъртвяватъ хората, а не носятъ животъ. Тѣ носятъ смърть за човѣчеството. Какво ще кажете за тия аероплани? Не само аеропланитѣ, но и пушкитѣ, и топоветѣ снасятъ яйца, които умъртвяватъ. Въ този смисълъ, тия изобретения сѫ женски, понеже раждатъ, т. е. снасятъ яйца. Оттукъ можемъ да кажемъ, че свѣтътъ се е развалилъ отъ жени, които раждатъ. Не ме разбирайте криво. Азъ говоря за жената въ другъ смисълъ, за друга жена, а не за тази, която вие познавате. Камилската птица схщо снася яйца. Нейнитѣ яйца бѣха най-голѣми. Но сега има яйца още по-голѣми отъ тия на камилската птица. Тѣ тежатъ до две хиляди килограма. Дето падне такова яйце, причииява голѣми пакости. Азъ не съмъ противъ аеропланитѣ, противъ пушкитѣ и орѫдията, но искамъ, тѣхнитѣ яйца да допринасятъ благо за човѣчеството. Дето падне такова яйце, да поникне нѣщо хубаво — обуща, дрехи, шапки, храни и плодове. Знаете ли, колко струва едно отъ тия яйца? Като се превърне въ пари, то задоволява нуждитѣ на много хора. Тогава всѣки ще каже: Дойдоха Божественитѣ птици и донесоха на всѣки човѣкъ подаръци. Кой нѣма да се радва на такава птица и на нейнитѣ яйца? Обаче, отъ яйцата на сегашнитѣ птици, които се превърнали въ машини, всѣки бѣга. Всѣки тича да се скрие нѣкѫде, да не го засегне нѣкое парче отъ тѣхъ. Страшни сѫ сегашнитѣ яйца! Дето паднатъ, рушатъ, разораватъ земята на голѣма дълбочина. Като изучавате живота, виждате, че най-леснитѣ нѣща се изпълняватъ най мѫчно. Най-хубавитѣ нѣща създаватъ тягостни състояния. Запримѣръ, срещне ме нѣкой и ми казва, че съмъ много добъръ. Защо ми казва това? Ако, наистина, съмъ добъръ, азъ зная това. Но той има нѣкаква користна цель. Щомъ каже, че съмъ много добъръ, следъ това добавя: Можешъ ли да ми помогнешъ въ нѣщо? Ако кажа, че не мога да му помогна, той намира, че не съмъ добъръ. Значи, ако не му помогна, веднага ставамъ лошъ. Добъръ съмъ, докато взима нѣщо отъ менъ. Щомъ нищо не взима, ставамъ лошъ. Ние трѣбва да дойдемъ до положение, да благодаримъ за най-малкото, което ни се дава. Тогава отношенията ни ще бѫдатъ правилни. Тъй щото, когато казвате, че единъ човѣкъ е много добъръ, или много лошъ, вие трѣбва да имате мѣрка, съ която да опредѣлите неговата доброта или лошавина. Коя е мѣрката, спорсдъ която опредѣляте качествата на нѣщата? Когато кажете, че обичате нѣкого повече отъ всички хора, вие нѣмате мащабъ, съ който да мѣрите нѣщата. Колко го обичате? Повече отъ всички хора? Това не е още мѣрка. Другъ е въпросътъ, ако кажете на нѣкого, че го обичате като себе си. Като „себе си“, това е мащабъ, който всички познаватъ. Да обичатъ нѣкого, това значи, да работишъ за него, като за себе си. Обичьта внася разположение въ човѣка, а не тревога. Когато помислишъ за онзи, когото обичашъ, сърдцето и умътъ ти се изпълватъ съ вѫтрешна радость и разположение; предъ тебъ се отваря широкъ, красивъ свѣтъ. Следователно, любовьта отваря очитѣ на човѣка, да вижда нѣща, които съ обикновени очи не вижда. Само любещиятъ има отворени очи. Той вижда, както астрономитѣ виждатъ и най-малкитѣ звезди на небето. Астрономътъ прави своитѣ наблюдения съ телескопъ и вижда това, което хората съ просто око не виждатъ. Той насочва своя телескопъ къмъ небето и вижда звездитѣ, изучава ги и прониква въ тѣхния животъ. Чрезъ силно увеличаване на звездитѣ нѣкои астрономи изучаватъ устройството имъ и казватъ, че и тамъ живѣятъ разумни сѫщества, по-интелигентни отъ хората на земята. Тѣ казватъ, че хората се ползуватъ даже отъ тѣхната интелигентность. Като възприема отъ любовьта и интелигентностьта на тия сѫщества, човѣкъ не може да не каже въ себе си, че, наистина, Богъ е Любовь. Заслужава човѣкъ да излиза вечерь съ своя телескопъ и да наблюдава небето. Достатъчно е всѣка вечерь да наблюдава по половинъ часъ небето, за да се освободи отъ всѣкакво обезсърдчение. Добре е да бѫде човѣкъ астрономъ, да се освободи временно поне отъ полицитѣ, които му предстоятъ да плаща. Съвременниятъ човѣкъ трѣбва да дойде до широко разбиране на нѣщата, а главно на любовьта. Той трѣбва да реши задачитѣ си правилно. Ако е въпросъ за професора, той правилно и лесно решава задачитѣ си. Ученикътъ, обаче, забърква задачитѣ си, не ги решава правилно. Не е лесно човѣкъ да реши задачитѣ на любовьта. Ако не можете да обичате единъ бръмбаръ, едно камъче, една росна капка, вие не можете да обичате и човѣка. Видътъ на росната капка трѣбва да привлича вниманието на човѣка, както детето привлича вниманието на майката и на бащата. Въ росната капка има нѣщо разумно. Тя не е само за украшение. Като видите единъ цвѣтъ, и той трѣбва да спре вниманието ви. Всѣки цвѣтъ възприема нѣщо велико отъ Божествения свѣтъ, съ което заслужва вниманието на човѣка. Следъ милиони години този цвѣтъ ще се превърне въ нѣкой арахангелъ. Като видите едно цвѣте, казвате, че е нѣщо обикновено, просто. Обаче, то има такъвъ ароматъ, какъвто човѣкъ нѣма. Въ дадения случай, цвѣтето е по-учено отъ човѣка. Отъ човѣка зависи, какъ гледа на нѣщата. Ако обича всичко, което Богъ е създалъ, той навсѣкѫде вижда Божественото и го цени. Сегашнитѣ хора трѣбва да спратъ вниманието си върху онова, което Богъ е създалъ. А всичко, създадено отъ Бога, има за цель да събуди Божественото начало въ човѣка. Събуди ли се Божественото въ човѣка, той навсѣкѫде вижда проявлението на Бога. Ето защо, искаме ли да намѣримъ Бога, ние трѣбва да обичаме всичко онова, което Той е създалъ. Да обичате всички, това значи, да обичате Едного. Ще кажете, че това е мѫчна работа. Не, това е най-лесно. Когато хората дойдатъ до положение да обичатъ всички, земята ще се превърне на рай. При това положение, човѣкъ може да направи всичко, каквото пожелае. Ако не обича, той нищо не може да направи. Любовьта прави човѣка мощенъ. И сегашпитѣ хора се обичатъ, говорятъ за любовь, но се мѫчатъ. Виждате, че нѣкой пъшка, мѫчи се, не знае, дали го обичатъ. Каква любовь е тази, която измѫчва хората? Тѣ се мѫчать, защото се съмняватъ въ любовьта. Тѣ се питатъ, дали Богъ ги обича, или не. Нѣма защо да се съмнявате. Има единъ признакъ, по който познавате хората на любовьта. Тѣ разнасятъ особень ароматъ. Огъ тѣхъ се отдѣля особено ухание, особенъ нектаръ, който съ години не можете да забравите. Достатъчно е единъ пѫть да усѣтите това ухание, за да пожелаете и втори пѫть да го помиришете. Ще кажете, че за любовьта не се говори. Съгласенъ съмъ съ това. Обаче, трѣбва да знаете, че любовьта започва въ тайно, а свършва въ явно. Тя мяза на онѣзи малки искри, които никой не вижда. Като се разгорятъ, всичко започва да гори. Стане ли огъньтъ голѣмъ, всички го виждатъ. Любовьта има две запалки. Като се докоснешъ до едната, любовьта започва да дими, да пуши, безъ да издава свѣтлина. Тази любовь е най-опасна. Ние я наричаме „слѣпа любовь“. Щомъ се докоснешъ до втората запалка, любовьта веднага започва да гори, при което се отдѣля мека, приятна свѣтлина. Това е любовьта, на която очитѣ сѫ отворени. Тя вижда не само напредъ, но и назадъ. Погледне ли те веднъжъ, ти веднага тръгвашъ следъ нея и започвашъ да се въртишъ наоколо й, както земята се върти около слънцето Ако престане да се върти около слънцето, земята ще хвръкне далечъ отъ него, на милиони километри. На сѫщото основание, казвамъ: Ако човѣкъ обича хората, безъ да вижда Бога въ тѣхъ, той ще хвръкне нѣкѫде изъ пространството, т. е. ще умре. Той ще се намѣри на километри далечъ отъ центъра на земята. Ето защо, като обичате себе си и ближнитѣ си, обичайте Бога въ тѣхъ. Това е правилното отношение на човѣшката душа къмъ Първата Причина на нѣщата. Както азъ ви говоря, така всѣки може да ви говори, но вие трѣбва да различавате, отъ какъвъ източникъ идатъ тия думи Като дойде смъртьта при васъ и започне да ви говори, кажете й: Ти не знаешъ ли, че азъ обичамъ Бога? Ако те обикна, знаешъ ли, какво ще стане съ мене? Ще хвръкна нѣкѫде въ пространството, ще се отдалеча отъ центъра на живота. Какво представя смъртьта? Смъртьта е ангелъ съ две лица: едното лице е черно, наречено смърть; другото лице е свѣтло, красиво, то носи животъ. Докато не познаваме любовьта, смъртьта царува; щомъ познаемъ любовьта, безсмъртието царува. Щомъ дойдемъ до любовьта, до безсмъртието, ние цитираме стиха. който Христосъ е казалъ: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводилъ“. Сега, понеже говоря за единъ отъ най-великитѣ въпроси — за любовьта, не искамъ да остане въ умоветѣ ви нито една отрицателна мисъль. Гледайте на живота така, както никой досега не е гледалъ. Не мислете, че любовьта не сѫществува въ свѣта. Огь хиляди години насамъ любовьта сѫществува на земята, но хората още не сѫ я оценили. Вие трѣбва да се научите да не продавате любовьта си, но да я оценявате. Оценявайте любовьта на всѣки човѣкъ, който ви обича. Не се мѣсете въ любовьта и не давайте съвети, какъ трѣбва да се обича. Оставете любовьта да се проявява свободно. Може би, нѣкои хора ви обичатъ повече, отколкото вие си представяте. Може би, нѣкои хора сѫ жертвували за васъ повече, отколкото вие сте жертвували за себе си. И тъй, бѫдете разумни, да не петните ума, сърдцето и душата си съ дребнави мисли и съмнения, дали Богъ ви обича, или не. Въ любовьта нѣма измѣна. Единственото нѣщо, въ което нѣма измѣна, това е любовьта. Тамъ, дето има измѣна, това не е любовь. Най-чистото нѣщо на свѣта е любовьта. Следователно, вѣрвайте въ онази любовь, въ която нѣма никаква измѣна. Т. м. * 9. Беседа отъ Учителя, държана на 11. августъ, 1940 г. 10 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Вѣра и вѣрване Деяния на Апостолитѣ, 26 гл. Като четете 26. глава отъ деянията на апостолитѣ, ще се върнете две хиляди години назадъ, да видите, какво е говорилъ апостолъ Павелъ. Той ималъ такава опитность, каквато малко християни иматъ. За тѣхъ, именно, се казва: „Блажени, които не видятъ, а повѣрватъ“. Апостолъ Павелъ видѣлъ нѣщо и повѣрвалъ. Тома не видѣлъ, но и не повѣрвалъ. Той казалъ: Докато не туря пръста си въ раната Му и не опитамъ, не вѣрвамъ. Азъ съмъ положителенъ човѣкъ, не се занимавамъ съ халюцинации и въображаеми работи. Христосъ му отговорилъ: „Тури пръста въ раната ми и не бѫди невѣренъ, но вѣренъ“. При това положение, стихътъ: „Блажени вѣрващитѣ“ има смисълъ. Мнозина смѣсватъ вѣрата съ вѣрването. Това сѫ два различни процеса. Вѣрата е положителенъ принципъ, който изключва всѣкакво противоречие. Въ каквото вѣрва човѣкъ, това става. Въ вѣрването не е така. Въ вѣрването повечето нѣща не ставатъ. Следователно, когато нѣщо не става, както мислимъ, това е вѣрване; когато нѣщо става, както мислимъ, това е вѣра. За опитния музикантъ нѣщата ставать, както мисли. Достатъчно е да вземе лѫка въ рѫката си, за да види, че всичко става, както е мислиль. За неопитния музикантъ не е така. Както и да движи лѫка по цигулката си, нѣщата не ставатъ правилно. Ако се осмѣли да даде концертъ, нищо нѣма да излѣзе отъ него. Следъ това той ще обвинява времето, публика га, лѫка, струнитѣ и т. н. Въ сѫщность, вината е въ самия него. Като не знае да свири, концертътъ не излиза, както трѣбва. Съвременнитѣ хора живѣятъ повече въ отрицателното, отколкото въ положителното. Каквото и да имъ проповѣдвате, тѣ сѫ склонни повече да отричатъ нѣщата, отколкото да ги приематъ. Ако кажете на тия хора, че вѣрвате въ Бога, въ задгробния животъ, тѣ ще ви взематъ за посмѣшище. Вашитѣ вѣрвания сѫ халюцинации за тѣхъ. Това сѫ нереални, недействителни нѣща. По какво се различаватъ реалнитѣ нѣща отъ нереалнитѣ, отъ халюцинациитѣ? Реалнитѣ нѣща хранятъ човѣка, а халюцинациитѣ — не го хранятъ. Представете си, че чрезъ внушение цѣлъ месецъ подържате въ човѣка мисъльта, че му давате да яде хлѣбъ. Тои си внушава, че яде хлѣбъ, но накрая на мессца ще се почувствува силно изтощенъ. Обаче, ако въ действителность го храните съ хлѣбъ, накрая на месеца той ще бѫде здравъ и укрепналъ. Значи, когато влѣзе въ реалностьта на нѣшата, човѣкъ укрепва и придобива свѣтлина. Когато влѣзе въ областьта на внушението и халюцинацията, той отслабва и губи свѣтлината си. Тъй щото, срещнете ли човѣкъ, който говори за вѣра, а отслабва, ще знаете, че той е влѣзълъ въ областьта на халюцинациитѣ. Една баба минала отъ православието въ евангелизма и започпала ревностно да чете Библията и Евангелието. Тя се натѫкнала на стиха отъ Евангелиего: „Ако имате вѣра като синапово семе, можете да мѣстите планини“. По това време, предъ кѫщата й имало една могила, която закривала слънцето и не давала възможность на свѣтлината да прониква въ стаята й. Тя често се молѣла на Христа, да махне тази могила отъ прозореца й. Една вечерь тя пакъ се помолила да й се помогне нѣкакъ, да се махне могилата. Като свършила молитвата си, тя легнала да спи, съ надежда, че сутриньта могилата ще бѫде премѣстена. Щомъ станала отъ сънь, тя погледнала презъ прозореца къмъ могилата и, като видѣла, че не се е помѣстила нито на единъ сантиметъръ, казала: Стана точно така, както си мислѣхъ. Тя казвала на съседкитѣ си, че споредъ думитѣ на Христа могилата може да се махне. Външно тя се молила за премахването й, но въ себе си мислила: Я се махне, я не. Това е вѣрване, а не вѣра. Съвременнитѣ хора, съ помощьта на машини, вдигатъ голѣми тежести отъ 300, 400, 500 и повече тона. Опита ли се човѣкъ, самъ да направи това, не може. Като знае законитѣ на механиката, съ машини всичко може да направи. Щомъ дойде до вѣрата, нищо не може да постигне. — Защо? — Не знае законитѣ на вѣрата. Нѣкой казва, че има вѣра, а се чуди, защо нѣма резултатитѣ на вѣрата. Той вѣрва само на думи, а не въ действителность. Безъ да разбира законитѣ, по които е създаденъ свѣтътъ и нѣкой мисли, че може да вдигне Витоша и да я тури на друго мѣсто. Защо е нужно да се мѣсти Витоша? Да премѣстите Витоша, да я вдигнете въ въздуха, трѣбва да има нѣкаква сѫществена причина за това. Кѫде ще я поставите? Трѣбва да има свободно мѣсто, да я сложите нѣкѫде. А тъй, нито има причини да се мѣсти, нито мѣстото й е опредѣлено. Въ този случай, нѣма по-голѣмо нещастие отъ това, да я мѣстите безъ причина. Какво ще стане съ София, ако върху нея поставите Витоша? Значи, думитѣ на Христа иматъ преносенъ смисълъ. На друго мѣсто Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. И този стихъ има преносенъ смисълъ. Обаче, нѣкои отъ ученицитѣ разбраха този стихъ въ букваленъ смисълъ и се съблазниха. Тѣ казаха: Какъ е възможно да ядемъ човѣшко месо? Които се съблазниха отъ думитѣ Христови, напуснаха Го. На онѣзи, които останаха при Него, Христосъ каза: Ако искате да се ползувате отъ моето Слово, вие трѣбва да разбирате вѫтрешния смисълъ на думитѣ ми. Всѣка дума има трояко значение: физическо, духовно и Божествено. Сега азъ говоря за любовьта, но всички не я разбиратъ еднакво. Едни я разбиратъ буквално, отъ физическо гледище, други — духовно, а трети — Божествено. Като говоря за любовьта, сиромахътъ си мисли: Дано се намѣри нѣкой богатъ човѣкъ да ме обикнс, да подобри условията на живовта ми. Ученикътъ, който нѣма срѣдства да следва училище, иска да намѣри нѣкой благодетель, да го обича, за да го подържа да завърши учението си. Младата мома, която мечтае да се ожени, търси нѣкой богатъ човѣкъ да я обикне, да й даде една голѣма сума за зестра. Тя си казва: Днесъ и хубава да си, и млада да си, всѣки търси зестра. Питамъ: Птицитѣ съ зестра ли се женятъ? Тѣ лесно разрешаватъ въпроса — нито пари търсятъ, нито сватове. Ще кажете, че сте човѣци, а не птици. Така е, човѣшкитѣ работи ставатъ съ пари, а Божественитѣ — съ вѣра и съ любовь. Ако имашъ вѣра и любовь, безъ пари ще се оженишъ; ако имашъ вѣрване, съ пари ще се оженишъ. Следователно, искате ли да знаете, какъ ще се наредятъ работитѣ ви, трѣбва да се изпитате, вѣра ли имате, или вѣрване. Въ всѣки човѣкъ има нѣщо, което му подсказва, ще има ли успѣхъ въ нѣкаква работа, или нѣма да има. Запримѣръ, забелязано е, че когато човѣкъ предприеме нѣкаква работа, и лѣвото му око заиграе, нѣма да има успѣхъ. Ако дѣсното му око заиграе, ще има успѣхъ. Чудно е, наистина, каква връзка сѫществува между заиграването на лѣвото или на дѣсното око и успѣха или неуспѣха на дадена работа, но това сѫ факти, които мнозина сѫ опитали. Ще кажете, че това е нѣкакво съвпадение. Дали е съвпадение или фактъ, не е важно. Важно е, че всѣки е забелязалъ това нѣщо, и затуй се вглежда, очаква да види, какво ще излѣзе. У нѣкои хора лѣвото око играе на добро, а дѣсното — на зло. У други е точно обратно: дѣсното око играе на добро, а лѣвото — на зло. Забелязано е още, че работитѣ на човѣка не се нареждатъ добре, когато между ума и сърдцето му има раздвояване. Докато между ума и сърдцето не се възстанови хармония, той не трѣбва да предприема нова работа. Искате ли да имате успѣхъ въ работитѣ си, умътъ и сърдцето ви трѣбва да бѫдатъ въ съгласие. Дойдете ли до нѣкаква сериозна работа, спрете се въ себе си и помислете добре, какво трѣбва да направите и какъ трѣбва да постѫпите. Съ бързане работитѣ не се нареждатъ. Ще кажете, че еди-кой си се наредилъ вече, кѫща си направилъ, оженилъ се, деца има, разбогатѣлъ, а вие нищо нѣмате. Какво особено е придобилъ отъ това? И богатиятъ умира, и бедниятъ умира. И богатиятъ отива на онзи свѣтъ съ празни рѫце, и сиромахътъ отива съ празни рѫце. Важно е, човѣкъ да занесе на онзи свѣть сърдце, пълно съ добродетели, и умъ — съ свѣтли мисли. Новитѣ времена изискватъ нѣщо ново. Ако е въпросъ за богатство, за сила, за власть, хората сѫ имали това презъ всички времена и епохи. Богати сѫ били и сѫ осиромашели; силни сѫ били и сѫ изгубили силата си. Кое е новото, което хората очакватъ? — Свободата. Човѣкъ всѣкога се е стремѣлъ къмъ свобода. И досега още хората се борятъ за свобода, въпрѣки това, не сѫ я придобили. Нѣкои мислятъ, че свободата е въ богатството, въ знанието, въ силата. Свободата е нѣщо духовно, а не материално. Тя зависи отъ състоянието на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърдце и на човѣшката воля. За да се движи свободно, човѣкъ трѣбва да има опредѣленъ пѫть, който да следва. Свободата е нѣщо строго опредѣлено. Да бѫдешъ свободенъ, това не значи, че можешъ да мислишъ, да чувствувашъ и да постѫпвашъ, както искашъ. Свободата подразбира разумно мислене и чувствуване, разумни постѫпки. Свободниятъ човѣкъ се подчинява на природнитѣ закони. По отношение на природнитѣ закони той е ограниченъ. Това ограничение, именно, го прави свободенъ. Въ природата сѫществува единъ законъ, споредъ който, никой нѣма право да туря въ стомаха си повече отъ това, което може да носи; никой нѣма право да носи на гърба си по-голѣмъ товаръ отъ този, който може да носи. Вземе ли повече, той носи чуждъ товаръ. Чуждиять товаръ е тежъкъ, и всѣки може да ви го вземе. Нѣкой работи цѣла година, да събере новече храни, да се осигури. Като напълни хамбара си, започва да се безпокои, да не дойде нѣкой отвънъ, да го обере. Щомъ се безпокои, той не е свободенъ. За да бѫдете свободни, следвайте законитѣ на природата. Природата складира ли нѣкѫде въздуха? Тя не го складира, не иска да се осигурява. Хората, обаче, започнаха вече да складиратъ и въздуха. Това е необходимо, когато пѫтуватъ по високи планини, като Хималаитѣ. Като турятъ въздуха въ машинитѣ, хората тръгватъ по високитѣ планини, но мѫчно напредватъ. Не се пѫтува лесно по мѣста, кѫдето има нужда отъ складиранъ въздухъ. И тъй, ще кажете, че богатството прави човѣка свободенъ. Философитѣ, които имаха свободна, права мисъль, богати ли бѣха? Не бѣха богати. Ние говоримъ за външното богатство, а не за вѫтрешното. Когато философътъ влѣзе въ общество между учени хора, всички го обикватъ. — Защо? — Вѫтрешно е богатъ той. Щомъ има вѫтрешно богатство, той носи въ себе си знание, сила и власть. Има ли тѣзи нѣща, той е свободенъ. Това, което той носи въ себе си, представя нѣщо реално, което никой не може да му вземе. Кои нѣща наричаме реални? Реални нѣща наричаме тѣзи, които самъ човѣкъ знае. Рече ли да ги сподкли сь другитѣ, всички да ги знаятъ, тѣ изгубватъ своята реалность. Представете си, че двама актьори играятъ на сцената нѣкаква любовна роля. Публиката гледа, слуша тѣхнитѣ излияния, мисли, че, наистина, се обичатъ. Щомъ се свърши представлението, актьоритѣ се разотиватъ по домоветѣ си, като че нищо не е било. Единъ часъ преди това тѣ се обясняваха въ любовь предъ пуликата, но щомъ слѣзоха отъ сцената, любовьта имъ се свърши. Реална любовь ли е това? Любовь, която се изповѣдва предъ хората, не е реална. Значи, всѣко нѣщо, което се изнася предъ свѣта, всички да го знаятъ, не е реално. Свѣтътъ е голѣма сцена, на която се изнасятъ всички прояви на живота. За да не изгуби реалностьта на нѣщата, нѣкой се затваря, не позволява да проникватъ въ душата му. Като го погледне нѣкой въ очитѣ, той веднага се огражда, не иска да откриятъ тайнитѣ му. Каква тайна може да крие човѣкъ въ себе си? Той обича нѣкого и не иска хората да откриятъ любовьта му. Майката не иска децата й да разбератъ, че едно отъ тѣхъ е любимото й дете. Тя иска да покаже, че еднакво обича всичкитѣ си деца. Който е наблюдателенъ, лесно ще забележи, че къмъ едно отъ децата си тя проявява по-голѣма любовь. Тя ги обича еднакво, но въпрѣки това на любимото си дете ще даде нѣщо повече и по-хубаво отъ това, което дава на останалитѣ. Каквото и да прави, тя не може да се скрие. Любовьта изпитва човѣка. Съвременнитѣ християни сѫ поставени на изпитъ, да провѣрятъ, каква е любовьта имъ. Безъ изпитъ, никой не може да влѣзе въ Царството Божие. Искате ли да влѣзете въ Царството Божие, веднага ще ви изпитатъ, каква обхода, какво поведение имате къмъ ближнитѣ си. Достатъчно е да отправите единъ кривъ погледъ къмъ нѣкого, или да кажете една обидна дума, за да се намѣрите вънъ отъ предѣлитѣ на Царството Божие. Тамъ нѣма стражари, които пѫдятъ хората, но човѣкъ самъ го напуща. Щомъ прояви нѣкаква дисхармонична постѫпка, той заспива. Заспиването подразбира помрачаване на съзнанието. Като изпаднете въ това положение. разумнитѣ сѫщества дохождатъ при васъ, връзватъ рѫцетѣ и краката ви и ви свалятъ на земята. Защо ви връщатъ на земята? За да се събудите. Значи, за единъ кривъ погледъ, или за една обида вие слизате на земята да се учите. Всички хора, които живѣятъ на земята, сѫ изпѫдени отъ онзи свѣтъ. защото сѫ отправили кривъ погледъ, или сѫ казали обидна дума на нѣкое отъ разумнитѣ сѫщества. — Ами Христосъ защо дойде на земята? — Той дойде да спаси човѣчеството отъ дълговетѣ му. Той стана порѫчитель на хората. За всѣки, който не плаща дълговетѣ си, викатъ Христа и Му казватъ: Ти си порѫчитель на този човѣкъ, плащай за него. Христосъ плаща за всички хора. За благодарность на това, тѣ Го разпнаха. Чрезъ разпятието Христосъ видѣ, какво представя неорганизирания още човѣкъ. Всички християни вѣрватъ въ Бога, убедени сѫ въ сѫществуването Му и очакватъ само добъръ животъ. Това е невъзможно. Въ началото, т. е. като се роди, детето е добре прието. Като порасне, човѣкъ минава презъ мѫчнотии и страдания. Като умре, т. е. като дойде до края на живота си, пакъ го изпращатъ добре. Това е законъ. Всички се радватъ на малкото дете. Майката го кѫпе по два пѫти на день, храни го, изпълнява всичкитѣ му желания. Като стане на четири-петь години, тя го изоставя малко. После го праща на училище. Щомъ свърши училище, праща го на работа. Трѣбва ли възрастниять човѣкъ да съжалява, че майка му не го носи вече на рѫце? Той разбира, че различнитѣ възрасти изискватъ различни отношения. Въ първо време децата почигатъ родителитѣ си, обичатъ ги. Като станатъ голѣми, започватъ да ги критикуватъ. Когато майката и бащата остарѣятъ, децата не сѫ доволни отъ тѣхъ и казватъ: Дано по-скоро да си заминатъ за онзи свѣтъ, да ни освободятъ. Тѣ искатъ да бѫдатъ свободни, никой да не се мѣси въ работитѣ имъ. Като заминатъ родителитѣ, синоветѣ и дъщеритѣ плачатъ за тѣхъ. — Защо плачатъ? — Че ги огорчавали, че не ги оценили, както трѣбва. Майката и бащата слушатъ въ гроба, какво говорятъ децата имъ за тѣхъ. Сегашнитѣ хора умиратъ преждевременно. Тѣ умиратъ, безъ да се борятъ. Щомъ дойде смъртьта, човѣкъ трѣбва да се бори съ нея. — Защо? — Защото Богъ не съизволява въ смъртьта на човѣка. Човѣкъ самъ създава смъртьта си. Ако прерѣже венитѣ си, той непремѣнно ще умре. Дойде ли смъртьта при васъ, вие трѣбва да й обявите двубой. Човѣкъ е дошълъ на земята да живѣе дълъгъ животъ. Ако живѣете 120 години, това е достатъчно. На сегашния човѣкъ е опредѣлено да живѣе 120 години на земята. Презъ това време той ще преживѣе всичко, което му е нужно. Който умира по-рано отъ тази възрасть, той изкуствено е причинилъ смъртьта си. Съвременнитѣ хора не могатъ да се справятъ съ противоречията на живота, вследствие на което умиратъ преждевременно. Въ древностьта единъ отъ ученицитѣ на една окултна школа отишълъ при учителя си и му казалъ: Моля ти се, помогни ми да придобия изкуството да отварямъ очи на слѣпи, уши на глухи, да развръзвамъ езици на нѣми. — Ще бѫдешъ ли щастливъ? — Това ще бѫде най-голѣмото щастие за мене. — Да бѫде споредъ волята ти! — казалъ учительтъ му. Ученикътъ придобилъ това изкуство и тръгналъ по свѣта да помага: на слѣпи отварялъ очитѣ, на глухи — ушитѣ, на нѣми развръзвалъ езицитѣ. Въ скоро време славата му се разнесла по цѣлия свѣтъ Какво било очудването му, когато слѣпитѣ, които прогледали, започнали да го гонятъ; глухитѣ, които прочули, и нѣмитѣ, които проговорили, почнали да злословятъ по неговъ адресъ. Като дошълъ до крайно противоречие, той се върналъ при учителя си и се оплакалъ отъ нещастието, което го сполетѣло. Учительтъ му отговорилъ: Богъ затвори очитѣ на слѣпитѣ, ушитѣ на глухитѣ и устата на нѣмитѣ, за да не те преследватъ. Съ неразбиране на законитѣ, ти пожела преждевременно да ги освободишъ, заради което понесе последствията. Може ли слѣпъ вълкъ да гони овцетѣ! Може ли глухъ вълкъ да чуе тропота на коня, който минава покрай него? Сегашнитѣ християни се нуждаятъ отъ истинско знание, отъ истинска вѣра, да разбиратъ законитѣ на природата и на живота. Истински ученъ е този, който не се разколебава въ знанията си. Цѣлиятъ ученъ свѣтъ да е противъ него, той пакъ си казва: Азъ вѣрвамъ въ знанието, което съмъ опиталъ. Истински вѣрващъ е този, който не се разколебава въ вѣрата си. Цѣлиятъ свѣтъ да се обезвѣри, той пакъ да остава вѣренъ на своето вѣрую. Силенъ човѣкъ е онзи, който прави, каквото каже. Ако каже, че може да носи земята на гърба си, трѣбва да докаже това. Силниятъ прави всичко самъ. Той не очаква на чужда помощь. Мнозина могатъ да му се притекатъ на помощь, но той не очаква на никого. И като сгрѣши, той самъ поправя погрѣшката си, безъ да се самоосѫжда. Слабиятъ, като направи нѣкаква погрѣшка, не се опитва даже да я изправи, но започва да се самоосѫжда. Той казва: Не мога да си простя за направената погрѣшка. Нѣма защо да не си прощавашъ. Щомъ си счупилъ стомната, ще купишъ нова. Ще глобишъ малко кесията си, но ще изправишъ погрѣшката си. Мѫчно прощава човѣкъ на себе си, но оттамъ ще започне. Щомъ прощава на себе си, той може да прощава и на своитѣ ближни. Казано е въ Стария Заветъ, че човѣкъ трѣбва да прощава на брата си по седемь пжти на день. И на Христа зададоха въпросъ: По колко пѫти трѣбва човѣкъ да прощава на брата си? По седамь пѫти ли? Христосъ отговори: Не по седемь, а по 77 пѫти по седемь.“ Не е лесно човѣкъ да търпи, да чака брата си да сгрѣши 77 пѫти по седемь, да му прости за направенитѣ погрѣшки и следъ това да има право да се произнесе за новата погрѣшка. Вие сте ученъ човѣкъ, но дойде единъ простакъ при васъ и ви казва, че сте невежа, че не разбирате отъ работата си. Какъ ще се въздържите да не му докажете, че сте ученъ? Вие ще кипнете, ще се разгнѣвите и ще му дадете да разбере, съ кого има работа. Единъ простъ човѣкъ се осмѣлилъ да каже на единъ силенъ: Ти си баба, страхливъ човѣкъ си. Мълчишъ само и гледашъ, какво правятъ хората около тебе. — Искашъ ли да ме познаешъ? — запиталъ го силниятъ. — Искамъ. Той го хваналъ за краката, вдигналъ го високо въ въздуха, обърналъ го съ главата на долу и го запиталъ: Сега познавашъ ли, кой съмъ? Още ли мислишъ, че съмъ баба и страхливецъ? — Познахъ те вече. Виждамъ, че си голѣмъ юнакъ. Следователно, щомь се натъкнете на нѣкаква мѫчнотия, която ви счита за страхливецъ, не й доказвайте, какво сте въ сѫщность, но хванете мѫчнотията въ рѫце, повдигнете я въ въздуха и я обърнете съ главата надолу. Докато мѫчнотията не признае силата ви, нѣма да я пуснете на свобода. Ще я държите съ главата надолу въ въздуха, докато най-после признае, че има работа съ силенъ човѣкъ. Днесъ всички хора очакватъ да дойдатъ нови, благоприятни условия. Вѣрванията се нуждаятъ отъ условия, а не вѣрата. Ученитѣ, великитѣ хора създаватъ новото. Тѣ правятъ опити. Химикътъ не теоретизира само, но работи въ лабораторията си. Цѣли 20—30 години прави опити върху даденъ въпросъ, докато най-после се домогне до известенъ фактъ. Знаменитиятъ ученъ, Галъ, основатель на френологията, правилъ редъ наблюдения да намѣри мѣстото на смѣлостьта въ човѣшката глава, но не могълъ. Въ помощь му дошълъ единъ неговъ приятель, който развъждалъ кокошки. Между пѣтлитѣ си той забелязалъ, че едни сѫ много смѣли, а други — страхливи. Като ги изследвалъ, видѣлъ, че областьта задъ ушитѣ въ смѣлитѣ пѣтли е силно издута. Галъ се възползувалъ отъ това откритие и започналъ да наблюдава хората, да търси този центъръ у тѣхъ. Той намѣрилъ, че у смѣлитѣ хора този центъръ, задъ ушитѣ, е изпъкналъ, както въ пѣтлитѣ. Нѣкой казва за себе си, че е смѣлъ. Като погледна главата му, виждамъ, че е крайно миролюбивъ. И да иска да бѫде смѣлъ, не може. — Защо? — Главата му е тѣсна, особено задъ ушитѣ. Свѣтътъ се нуждае отъ смѣли хора. Нѣкои не смѣятъ да се проявятъ, за да не правятъ погрѣшки. И да грѣшатъ, тѣ трѣбва да работятъ. Идете сега въ Русия, въ Германия, въ Англия, въ Франция, навсѣкѫде правятъ преобразования. Старото се замѣства съ ново. Опитайте се въ Русия да говорите за Бога, за вѣра, да видите, какъ ще ви посрещнатъ. Казано е въ Стария Заветъ: „Не споменавай Божието име напразно“. Тамъ сѫ видоизмѣнили този стихъ, въ смисълъ, да не се говори за Бога. Работи въ Негово име, въ името на справедливостьта, безъ да проповѣдвашъ. Старитѣ времена минаха. Нѣма какво да се вѣрва въ този или въ онзи. Истинскитѣ християни трѣбва да иматъ знания, за да разбиратъ законитѣ на природата, да прилагатъ любовьта. Идете въ Гермапия, и тамъ ще намѣрите нововъведения. Цѣлиятъ съвремененъ свѣтъ се преустройва. Правятъ се опити за нѣщо добро и велико. Ако положението днесъ не е стабилизирано, ще дойде день, когато новото ще възтържествува. Човѣчеството ще мине презъ изпитания, но ще придобие онази свобода, къмъ която душата се стреми. Хората се раждатъ учени, добри, но трѣбва да проявятъ своята ученость и доброта. Отъ раждането си до последния день на своя животъ, човѣкъ развива това, косто е вложено въ него. Той не създава нищо ново, но само се проявява. При каквито условия да поставите змията, все змия ще си остане. Вълкътъ ще си остане вълкъ. Волътъ ще си остане волъ. Човѣкътъ ще си остане човѣкъ. Човѣкъ трѣбва да разчита на онова, съ което е роденъ, което е вложено въ него. Достатъчно е него да развие. И тъй, не чакайте времето, да станете добри. Вие сте родени добри. Проявете доброто въ себе си. Вие сте родени умни. Проявете своя умъ. Апостолъ Павелъ бѣше роденъ за проповѣдникъ на Христовото учение, но имаше криво разбиране за нѣщата, отъ което трѣбваше да се освободи. Христосъ го свали отъ коня и му каза: „Не ритай срещу остенъ. Стани и иди да проповѣдвашъ. Не бѫди повече Савелъ, но Павелъ.“ Много отъ сегашнитѣ хора сѫ савловци, подържатъ старото учение. Тѣ трѣбва да паднатъ отъ коня си, да напуснатъ старитѣ си разбирания, да станатъ павловци. Сега е времето, хората да се откажатъ отъ старото си разбиране и да приематъ новото. Докато дойдатъ до новото, тѣ неизбѣжно ще минатъ презъ борба, но това е необходимо. Въ какво седи новото? — Въ възкресението, въ великата свобода. Докато живѣе въ старото, човѣкъ се намира въ ограничения. Щомъ влѣзе въ новото, той се освобождава отъ ограниченията и възкръсва. Новото носи въ себе си Божията Любовь. Който вѣрва въ тази любсвь и я прилага, той ще се подмлали. Който не вѣрва въ любовьта, живѣе въ старото. Въ широкъ смисълъ казано: Които живѣятъ съ старото, сѫ стари хора. Които живѣятъ съ новото, сѫ млади. Ако младиятъ изгуби вѣрата си въ новото, остарява; ако стариятъ придобие вѣра въ новото, подмладява се. За утеха нѣкои казватъ, че, като се преродятъ втори пѫть, тогава ще се подмладягъ. Ако сега не се подмладятъ, и въ другото прераждане нѣма да се подмладятъ. Като разглеждате сегашното положение на хората, виждате, че евреитѣ, които на времето си бѣха избранъ народъ, днесъ сѫ изложени на голѣми изпитания. Нѣкога бѣха пръвъ народъ, сега сѫ на последно мѣсто. Това се дължи на едно тѣхно опущение. Днесъ всички народи — германци, англичани, италиянци, французи, руснаци — се борятъ за първенство. Едно трѣбва да се знае: докато е на физическия свѣтъ, човѣкъ бива въ началото пръвъ, въ края последенъ. Като влѣзе въ духовния свѣтъ, въ началото е последенъ, въ края — пръвъ. Щомь влѣзе въ Божествепия свѣтъ, и въ началото, и въ края е пръвъ. Само въ Божествения свѣть човѣкъ запазва силата си. Каквато е силата му въ началото, такава е и въ края. Това значи, да започне човѣкъ съ добро и да свърши съ добро; да започне съ любовь и да свърши съ любовь; да започне съ вѣра и да свърши съ вѣра. Човѣшкиятъ и духовниятъ свѣтъ, съединени въ едно, образуватъ Божествения. Следователно, когато човѣкъ съедини физическия и духовния свѣтъ въ себе си въ едно, той става кандидатъ за Божествения. Като живѣе на физическия свѣтъ, човѣкъ разбира, какво значи, да бѫде силенъ въ началото на живота си; като живѣе въ духовния свѣтъ, той знае, какво значи, да бѫде силенъ ва края. Като съедини началото и края въ едно, тогава вече разбира, какво значи, да бѫде кандидатъ за Божествения свѣтъ. Богъ казва за себе си: „Азъ съмъ алфа и омега“. Това значи: Азъ съмъ този, който и въ началото, и въ края съмъ единъ и сѫщъ, неизмѣненъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да се стреми да бѫде неизмѣненъ; какъвто е въ началото, такъвъ да бѫде и въ края. За тази цель той трѣбва да работи върху себе си, да бѫде внимателенъ къмъ всички: къмъ млади и стари, къмъ учени и прости, къмъ бедни и богати. Както всѣки човѣкъ е удъ на Божествения организъмъ, така и всѣки народъ. Всѣки човѣкъ, всѣки народъ има свое мѣсто въ Великия организъмъ. Докато е на мѣстото си, той има велико предназначение. Напусне ли мѣстото си, той се намира предъ голѣма катастрофа. Каква е задачата на съвременния човѣкъ? Задачата на всѣки човѣкъ е да създаде глава, която да бѫде добъръ проводникъ на свѣтлината; да създаде сърдце, което да бѫде добъръ проводникъ на топлината; да създаде тѣло, което да бѫде добъръ проводникъ на силитѣ въ природата. Въ това седи бѫдещата религия и бѫдещата наука. Отъ всички се иска свѣтълъ умъ, топло сърдце и здраво тѣло. Ще кажете, че това е задача на живитѣ. Но кѫде сѫ заминалитѣ за онзи свѣтъ? Тѣ сѫ стопени, както ледътъ се топи и превръща въ вода. Губи ли се водата? Водата не се губи, но се влива въ широкото море. Следователно, вашитѣ заминали се вливатъ въ васъ и ви предаватъ отъ своята свѣтлина, топлина и сила. Ако между баща ви и васъ има добра връзка, т. е. ако се обичате, като замине за другия свѣтъ, той ще се влѣе въ васъ и ще увеличи свѣтлината на ума ви, топлината на сърдцето ви и силата на тѣлото ви. Ако не се обичате, той пакъ ще се влѣе въ васъ, но ще изпитате понижаване въ свѣтлината на ума ви, въ топлината на сърдцето ви и въ силата на вашето тѣло. Сѫщото става и при заминаване на ваши приятели или неприятели. Който заминава за онзи свѣтъ, трѣбва да повдигне температурата на ближнитѣ си, а не да я понижи. Желая ви да бѫдете добри проводници на Божествената свѣтлина, топлина и сила, за да внесете въ ума си повече свѣтлина, въ сърдцето си — повече топлина и въ тѣлото си — повече сила. Придобиете ли тия нѣща, вие живѣете въ вѣрата, а не въ вѣрването. * 8. Беседа отъ Учителя, държана на 11. августъ, 5 ч. с. 1940 г. София. — Изгрѣвъ.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Стотникътъ Отговори сготникътъ и рече му „Кажи само речь, и ще оздравѣе момчето ми“. Матея 8:8. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ почивка. Всички несгоди, всички болести въ живота на хората се дължатъ на преуморяване. Благодарение на преумората, на изтощаването, организъмътъ на човѣка се отклонява отъ нормалнитѣ условия на здравето. Когато боледува, човѣкъ губи часть отъ енергията на своя организъмъ, вследствие на което и да иска да работи, не може, трѣбва да си почине. Понѣкога човѣкъ се пресилва, работи повече, отколкото трѣбва. — Защо? — За да спечели нѣщо повече. Човѣкъ трѣбва да работи, но да разпредѣля работата си: яденето да остави за физическия свѣтъ, труда — за духовния и работата — за Божествения. На физическия свѣтъ човѣкъ не трѣбва да работи много. — Защо? — Защото работата е предвидена за Божествения свѣтъ. Ако живѣе въ духовния и въ Божествения свѣтъ, човѣкъ трѣбва да се труди и да работи. Щомъ не се труди и не работи, той ще се мѫчи. Който казва, че се мѫчи, той нѣма представа за трудъ и за работа. Първото стѫпало въ човѣшкия животъ е мѫчението, второто — труда, а третото — работата. За да дойде до стѫпалото на работата, човѣкъ трѣбва да мине първо презъ мѫчението, после — презъ труда и най-после — презъ работата. Днесъ човѣкъ разполага съ наука, религия, общественъ животъ. Това сѫ условия за човѣшкото развитие. Днесъ имаме голѣма свѣтлина, голѣма любовь, но между хората липсва нужното уважение и почитание. Не че абсолютно го нѣма, но не е достатъчно. Запримѣръ, срѣщате единъ сиромахъ човѣкъ и казвате: Сиромахъ е той. Значи, щомъ не е богатъ, не можете да му отдадете нужното уважение. Срѣщате единъ невежа, казвате: Невежа е той. Ако бѣше ученъ, друго уважение щѣше да има. Въ едно отношение сте прави, но трѣбва да знаете, че богатитѣ сѫ произлѣзли отъ сиромаситѣ, а ученитѣ — отъ невежитѣ. И обратното е вѣрно: сиромаситѣ сѫ произлѣзли отъ богатитѣ, а невежитѣ — отъ ученитѣ. Това може да се докаже биологически и математически, но нужни сѫ редъ изчисления. Това ще бѫде голѣма и отвлѣчена работа. Запримѣръ, като дойдемъ до моми и момци, и тѣ представятъ числа, а не кукли и кончета, съ които си играятъ децата. Трѣбва ли да се мисли, че момата е голѣма кукла, съ която момиченцата трѣбва да си играятъ? Трѣбва ли да се мисли, че момъкътъ е голѣмо конче, съ което момченцата трѣбва да си играятъ? Момата и момъкътъ сѫ числа, наистина, но живи числа, които растатъ, развиватъ се, размножаватъ се и т. н. Ето защо, въ момата и въ момъка се явява желание да не бѫдатъ сами. Това желание е вложено отъ самата природа. Човѣкъ не може да живѣе самъ и търси другарь, съ когото да сподѣли участьта на своя животъ. Богъ направи първия опитъ. Той създаде човѣка и го остави да живѣе въ рая самъ, като монахъ. Въ рая човѣкъ имаше условия да живѣе мирно и тихо, отъ никого несмущаванъ, съ никого да не се кара. На негово разположение бѣха оставени всички плодни дървета, съ изключение на едно. Той имаше, какво да яде и да пие, да бѫде спокоенъ, но и при тѣзи условия не бѣше доволенъ. Той си каза: Не е добре човѣкъ да живѣе самъ. И пожела Адамъ да има другарка, съ която да се разговаря. Това е положението и на сегашнитѣ хора. Тѣ иматъ на разположение всичко, но пакъ сѫ недоволни. Недоволството е болезнено състояние на човѣка. Какво въ сѫщность представя човѣкъ, не знаемъ. Отъ болеститѣ, отъ неговитѣ болезнени състояния не можемъ да сѫдимъ за самия човѣкъ. Отъ болеститѣ не можемъ да сѫдимъ за здравия човѣкъ. Вие можете да кажете само, че нѣкога този човѣкъ е билъ здравъ, а сега е боленъ. Като боленъ, той е недоволенъ, сърди се, кара се за нищо и никакво. Както и да му услужвате, отъ всичко е недоволенъ. Той намира, че окрѫжаващитѣ сѫ груби, невнимателни къмъ него. Щомъ оздравѣе, той започва да се извинява, че измѫчвалъ близкитѣ си, понеже билъ въ ненормално състояние. Ще кажете, че болниятъ трѣбва да търпи. Знаете ли, колко мѫчно може да търпи човѣкъ. Много примѣри има въ живота, които показватъ, колко човѣкъ е нетърпеливъ. Обаче, какъвто примѣръ да дадемъ, все ще засегне нѣкого. Въ това отношение примѣритѣ сѫ опасни. Нѣкой примѣръ ще засегне мѫжетѣ, другъ — женитѣ, трети — синоветѣ и дъщеритѣ, четвърти — свещеницитѣ, учителитѣ, сѫдиитѣ и т. н. Като изнася нѣкакъвъ примѣръ, човѣкъ трѣбва да бѫде много внимателенъ. Сѫдията сѫди хората, но и отъ него не сѫ доволни. Нѣкой казва, че обича военщината. Обича военщината, но е или кандидатъ за офицеръ, или въ запасъ. Той съжалява, че не може да воюва. Лъже се този човѣкъ. Нѣма живо сѫщество на земята, което да не воюва. Ако човѣкъ не е на бойното поле, той воюва въ дома си. Мѫжътъ воюва съ жена си, жената — съ мѫжа си и т. н. Въ края на краищата всички хора воюватъ. Жената казва за себе си, че била миролюбива. Много примѣри въ живота показватъ, колко миролюбива е жената. Иоанъ Веслей, виденъ английски реформаторъ, дошълъ на земята съ мисия да внесе реформи въ Англия, решилъ да си избере другарка за живота. И той, като Адама, си казалъ: Съ жена тази работа ще върви по-добре, отколкото безъ жена. Богъ го изпратилъ на земята да проповѣдва на хората безъ жена, но той решилъ, че съ жена ще бѫде по-добре. Както мислилъ, така постѫпилъ. Той намѣрилъ една мома, англичанка, и се оженилъ за нея. Три дни следъ женитбата си той срещналъ единъ свой приятель и му казалъ: Нѣма смисълъ човѣкъ да се жени. Жената, за която се оженилъ, не била толкова миролюбива, колкото си въобразявалъ. Като виждала, че при него дохождали млади моми и жени, тя го хващала за косата и го разтърсвала добре. Англичанитѣ носятъ кѫси коси, защото ги е страхъ отъ женитѣ имъ. Сѫщо така тѣ не носятъ и бради. Въ сѫщность, това не е така. Англичанкитѣ не сѫ толкова жестоки. Това е хуморъ. Женитѣ не сѫ толкова лоши, колкото ги представятъ. Тамъ, дето има скубане на коси, това се дължи на неразбиране и непознаване на Божиитѣ закони. Всички хора искатъ да бѫдатъ щастливи, но не могатъ. — Защо? — Защото търсятъ щастието вънъ отъ себе си. Човѣкъ не взема въ внимание, че всѣко сѫщество вънъ отъ него сѫщо така търси своето щастие. Всѣки иска да бѫде щастливъ. Всѣки иска да бѫде уважаванъ и почитанъ. Това желание е на мѣсто. Нѣма по-красиво нѣщо отъ това, да влѣзете въ домъ, дего всички членове се уважаватъ и почитатъ. Като желаете това за себе си, помнете, че наредъ съ васъ всички хора желаятъ сѫщото. „Кажи само речь, и ще оздравѣе момчето ми“. Ние виждаме, че едно служебно лице се обръща къмъ Христа съ думитѣ: „Кажи само речь“. Той вѣрва, че като даде заповѣдь Христосъ, момчето му веднага ще оздравѣе. Той казва на Христа: Понеже ти разполагашъ съ власть и сила, кажи на болестьта да си отиде. Щомъ й заповѣдашъ, тя ще напусне момчето ми. Наистина, Христосъ може да заповѣдва на болеститѣ, защото задъ тѣхъ стоять разумни сѫщества. Задъ всѣко нѣщо стои нѣкаква разумна сила. Запримѣръ, виждате, че куршумитѣ отъ пушката и орѫдието отиватъ на точно опредѣлено мѣсто. Какъ е възможно куршумътъ, който е нѣщо несъзнателно, да отива на опредѣлено мѣсто? Задъ пушката и орѫдието стои едно разумно сѫщество — войникътъ, който измѣрва разстоянието и направлява посоката имъ. Като има предъ видъ прицелната точка, войникътъ удря на мѣсто. Нѣкой пѫть пушката може сама да гръмне, да убие нѣкого, но това се случва рѣдко. Сега азъ искамъ да ви покажа начинъ, какъ да си почивате, да сте свободни, а не напрегнати. Нѣкои се страхуватъ да не се заблудятъ. Оставете този страхъ настрана. Слушайте, какво днесъ ви говоря, което може да ви ползува. Като отидете у дома си, правете, каквото искате. Ако чоплите това, което съмъ ви далъ, вие нито ще разберете предмета, върху който съмъ говорилъ, нито ще си починете. Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ, да не мисли, че имамъ предъ видъ неговата личность, т. е. неговитѣ погрѣшки. Ако е въпросъ за погрѣшки, всички хора грѣшатъ. Всички хора иматъ и добродетели. Ние, обаче, нѣмаме предъ видъ погрѣшкитѣ и добродетелитѣ на хората. Хората се отличаватъ едни отъ други по това, че погрѣшкитѣ и добродетелитѣ на нѣкои отъ тѣхъ сѫ проявени, а на нѣкои — не сѫ. Когато погрѣшкитѣ сѫ проявени, тѣ пакостятъ първо на самия човѣкъ, а после и на окрѫжаващитѣ. Що се отнася до добродетелитѣ, човѣкъ трѣбва да има такива добродетели, които никога не губятъ цената си. Каква добродетель е тази, която днесъ има цена, а следъ нѣколко години се обезценява? Тя мяза на паритѣ, чиято стойность ту се намалява, ту се увеличава, въ зависимость отъ условията. Презъ миналата война единъ българинъ внесълъ въ една отъ банкитѣ 600 хиляди германски марки. Той срещналъ единъ отъ приятелитѣ си, на когото се похвалилъ, че осигурилъ вече живота си. Въ една отъ нашитѣ банки внесохъ 600 хиляди германски марки и сега мога да си поживѣя нашироко, нѣма за какво да мисля. — Добре е твоето положение, но какво да правя азъ? Нито въ банкитѣ имамъ пари, нито въ джобоветѣ си. — Потърси нѣкакъвъ начинъ и ти да се осигуришъ. Каква била изненадата на осигурения българинъ, който следъ известно време получилъ писмо отъ банката, въ което му съобщавали да извади вложенитѣ пари. Като отишълъ въ банката, единъ отъ чиновницитѣ му казалъ: Господине, извадете вложената сума отъ банката, защото нѣмаме смѣтка за такава малка сума, която се равнява на десеть стотинки, да подържаме специална графа въ книжата. Германската марка изгуби стойностьта си, съвършено се обезцени. За да се подържа една графа въ нашитѣ книжа, трѣбва да прибавя къмъ вашитѣ пари още 30 стотинки. Всички хора си правятъ смѣтки въ живота, но въ края на краищата смѣткитѣ имъ излизатъ криви. Тѣ мислятъ, че сѫ осигурени, а после виждатъ, че се лъгали. Не разчитайте нито на 600 хиляди марки, нито на милиони. Единственото нѣщо, на което можете да разчитате, това е вашиятъ умъ, съ своитѣ трезви мисли. Разчитайте на вашето благородно сърдце и топли чувства. Разчитайте на вашата силна воля и на вашитѣ благородни постѫпки. Разчитайте на всѣки Божественъ импулсъ въ себе си. Като се натъкватъ на мѫчнотии и не правятъ усилия да ги разрешатъ, мнозина казватъ: Както Богъ даде. Това е крива философия. Защо? Предртавете си, че имате голѣма нива, но нито я орете, нито сѣете и казвате: Каквото Богъ даде. Какво ще даде Богъ на тази нива? Тръне и бодили. Обаче, ако я разорете и посѣете съ жито, жито ще даде. Каквото посѣешъ, това ще получишъ. Сѫщиятъ законъ се отнася и до духовния животъ на човѣка. Ако посѣешъ нѣщо ценно въ ума, въ сърдцето и въ тѣлото си, Божието благословение ще дойде върху тебе. Ако работишъ и вѣрвашъ въ успѣха на своята работа, ще видишъ резултатъ; ако не работишъ и не вѣрвашъ, никакъвъ резултатъ не можешъ да имашъ. Отъ това гледище ние дѣлимъ хората на вѣрващи и безвѣрници. И еднитѣ, и другитѣ иматъ основание да вѣрватъ, или да не вѣрватъ. — Защо? — Защото въ безвѣрницитѣ Богъ е отвѫтре, и тѣ не Го виждатъ отвънъ. Въ вѣрващитѣ пъкъ Богъ е отвънъ. Тѣ не Го виждатъ отвѫтре. Бѫдещата религия има за задача да помогне на хората, да виждатъ Бога и отвънъ, и отвѫтре. Това подразбира истински вѣрващъ. Нѣкой минава предъ хората за безвѣрникъ, а въ сѫщото време виждатъ, че този човѣкъ е готовъ на всѣкакви жертви, не лъже, не краде, съ жена си и съ децата си се отнася добре. Той минава за безвѣрникъ, защото Богъ е вѫтре въ него, а не вънъ отъ него. За предпочитане е човѣкъ да минава за безвѣрникъ, да не вижда Бога, но да живѣе добре съ близкитѣ си, да не върши престѫпления, отколкото да е вѣрващъ и да върши престѫпления. Съвременниятъ свѣтъ е пъленъ съ религиозни, съ вѣрващи хора, но и тѣ не се разбиратъ помежду си. Едни отъ тѣхъ подържатъ гледището, че Богъ е строгъ и наказва хората за тѣхнитѣ погрѣшки. Други подържатъ гледището, че Богъ е Любовь. Казано е, че Адамъ и Ева сгрѣшиха въ рая. Богъ би ли ги? Имаше ли тояга въ рая? Тѣ престѫпиха заповѣдьта на Бога и заради непослушанието си трѣбваше да напуснатъ рая, да отидатъ въ свѣта. Адамъ и Ева сгрѣшиха, но причината за погрѣшката имъ не е една и сѫща. Ева се изкуси отъ змията. Тя повѣрва на нейнитѣ думи и яде отъ забранения плодъ. Адамъ пъкъ се изкуси отъ Ева, отъ жената. Какво трѣбва да направятъ, за да се освободятъ отъ погрѣшката си? За да изправи погрѣшката си, жената трѣбва да разбере характера на змията. Съ други думи казано: жената трѣбва да разбере естеството на животинското начало въ себе си. Щомъ го разбере, тя ще изправи живота си. Ако мѫжътъ иска да изправи погрѣшката си, трѣбва да разбере естеството и характера на жената. Подъ думата „животински животъ“ разбираме първичния животъ, който още не е диференциранъ, не е организиранъ. Въ процеса на организирането му сѫ произлѣзли безвѣрието и вѣрата. Безвѣрието има отношение къмъ физическия свѣтъ, а вѣрата — къмъ астралния, Значи, вѣрващитѣ живѣятъ въ астралния свѣтъ. Физическиятъ свѣтъ има отношение къмъ постѫпкитѣ на човѣка, а астралниятъ — къмъ неговитѣ чувства и желания. Безвѣрникътъ казва, че вѣрва само въ паритѣ и въ това, което вижда. Вѣрващиятъ вѣрва и въ това, което не вижда. Мнозина вѣрватъ въ сънищата си повече, отколкото въ действителнитѣ нѣща. Като сънуватъ нѣщо, по цѣли дни разправятъ сънищата си. Тѣ искатъ да знаятъ, какво означаватъ сънищата имъ. Нѣкой сънувалъ, че мечка го гони. Какво означава този сънь? Три тълкувания можете да дадете на съня си. Първото тълкувание: Ти си търговецъ, но ще намѣришъ такъвъ съдружникъ, който ще те гони като мечка. Ще имашъ голѣми неприятности съ него. Второ: Ако си младъ мъмъкъ, за женене, ще намѣришъ една млада мома, която ще те гони като мечка. Трето: Ако пъкъ си учитель, ученицитѣ ти ще те гонятъ като мечка. Тъй щото, мечката, която си сънувалъ, ще се изяви по нѣкакъвъ начинъ въ действителния ти животъ. Сънищата сѫ символи, или формули, чрезъ които природата говори на човѣка. Когато се казва, че нѣма нищо скрито — покрито въ живота, имаме предъ видъ езика на природата. Тя си служи съ символи и съ отпечатъци. Нѣма престѫпление или добро, което човѣкъ е направилъ и за което природата да не е турила отпечатъкъ върху неговото тѣло. Тя отбелязва всички престѫпления: индивидуални, семейни, обществени, народни и общочовѣшки. По сѫщия начинъ тя отбелязва и добродетелитѣ. Какво означаватъ престѫпленията? Българитѣ сѫ дали лошо значение на думата „престѫпление“. Споредъ тѣхъ, да извършишъ престѫпление е лошо нѣщо. Въ сѫщность, когато малкото дете за пръвъ пѫть стѫпи на краката си и напусне животинското си състояние на лазене, родителитѣ се радватъ и казватъ: Пристѫпи нашето дете. Радостьта имъ е голѣма. Тѣ поканвантъ роднини и приятели въ дома си на угощение. Какво лошо има въ пристѫпването на детето? Има нѣщо лошо, но не въ самото пристѫпване, а въ последствията. Като започне да пристѫпва, детето не може още да пази равновесие, вследствие на което често пада на земята и се удря. Щомъ се удари, то започва да плаче. Следователно, лошо е човѣкъ да върши престѫпления, защото ще носи последствията имъ. Престѫпишъ ли нѣщо, ще паднешъ, ще ударишъ главата си. Какво трѣбва да правишъ? Ще станешъ, ще измиешъ кръвьта отъ главата си и ще благодаришъ на Бога, че си научилъ нѣщо. Ще се молишъ, ще бѫдешъ внимателенъ, втори пѫть да не сгрѣшишъ по сѫщия начинъ. Колкото повече се училъ човѣкъ, толкова по-малко пада. Ще дойде време, когато ще пада най-много единъ пѫть презъ годината. Учете се да ходите добре. За да се научи човѣкъ да ходи добре, трѣбва да мисли. Ако не мисли, и най-слабото сѫщество може да му причини пакость. Единъ свещеникъ разправяше, че едно дете умрѣло отъ ухапване отъ комаръ. Малъкъ е комарътъ, но кръвьта на детето се заразила, и то умрѣло. Значи, едно малко сѫщество може да ви ухапе и да платите съ живота си. Трѣбва ли да се оставите на едно малко сѫщество да ви ухапе и да умрете? Представете си, че нѣкой човѣкъ е ухапанъ отъ змия. Какво трѣбва да направите? Ако тръгнете да търсите лѣкарь, отровата ще се разпространи въ кръвьта, следъ което ухапаниятъ мѫчно ще се спаси. Какъ ще му помогнете тогава? Който има здрави зѫби, веднага трѣбва да изсмучи отровата и бързо да я изплюе. Приложете този методъ и по отношение на вашитѣ погрѣшки. Щомъ направите една погрѣшка, не губете време да я разглеждате, но веднага я изсмучете и плюйте навънъ. Оставите ли я известно време въ себе си, тя непремѣнно ще ви отрови. Ще кажете, че има грѣшки, които не могатъ да се изправятъ. Това не е вѣрно. Всички погрѣшки сѫ поправими. Нѣма погрѣшка въ свѣта, която да е непоправима. Голѣмитѣ погрѣшки ставатъ отъ малки причини. Голѣмитѣ пожари се произвеждатъ отъ една искра. Въ миналия вѣкъ градътъ Чикаго изгорѣлъ отъ една свѣщь. Единъ чифликчия доилъ кравата си вечерь, съ свѣщь. По невнимание, кравата бутнала свѣщьта и запалила сламата въ обора. Никой не забелязалъ, че сламата въ обора гори, вследствие на което избухналъ голѣмъ пожаръ. Почти цѣлиятъ градъ изгорѣлъ. Въ началото пожарътъ може да се потуши, но остави ли се да вземе голѣми размѣри, мѫчно се изгасва. Следователно, искате ли да изправите една погрѣшка, хванете я още въ началото й, докато не се е разгорѣла. Въ края мѫчно се изправя. И на края изгасиха пожара, но следъ като Чикаго изгорѣ. После отново го съградиха и стана по-красивъ отъ по-рано. Този примѣръ показва, кога могатъ да се изправятъ погрѣшкитѣ. Изобщо, изостаналитѣ погрѣшки се изправятъ мѫчно. И тѣ могатъ да се изправятъ, но за това се искатъ усилия. „Кажи само речь, и ще оздравѣе момчето ми“. Това сѫ думи, които стотникътъ казалъ на Христа. Не можете ли и вие, като този стотникъ, да кажете на Божественото въ себе се: Кажи само речь, и азъ ще изпълня волята Божия. Човѣкъ трѣбва да се постави при тежки условия, при усилни времена, за да се научи да мисли. Като знае това, природата поставя всички хора на голѣми изпитания, да се научатъ да мислятъ. Разправятъ единъ случай отъ живота на Наполеона, съ който се потвърждава горната мисъль. Наполеонъ ималъ на разположение единъ гениаленъ инженеръ, който му услужвалъ въ най-труднитѣ моменти. Единъ день Наполеонъ се намѣрилъ предъ една голѣма мѫчнотия: войската му незабавно трѣбвало да мине презъ една широка рѣка, която нѣмала мостъ. Той веднага извикалъ своя инженеръ и му казалъ: Заповѣдвамъ ти въ половинъ часъ да построишъ мостъ на тази рѣка. — Съжалявамъ, Ваше Величество, времето е кратко, а при това нѣмамъ никакви инструменти на разположение. — Ако въ половинъ часъ мостътъ не бѫде готовъ, ще заповѣдамъ да те застрелятъ. Инженерътъ се замислилъ дълбоко. Като се видѣлъ предъ голѣмо изпитание, той се натъкналъ на една свѣтла мисъль. Снелъ козирката отъ шапката си и по особенъ начинъ, като съ инструментъ, започналъ да измѣрва широчината на рѣката. Щомъ опредѣлилъ широчината й, въ половинъ часъ мостътъ билъ готовъ, и войската минала по него. Тъй щото, натъкнете ли се на нѣкаква мѫчнотия или на нѣкакво изпитание, започнете да мислите. Само така вие ще намѣрите начинъ за неговото разрешаване. — Ама нѣмамъ инструменти. — Започнете да мислите. И безъ инструменти ще се справите. Всѣки човѣкъ има на разположение инструменти, които трѣбва да упражнява. Кои сѫ тия инструменти? Това сѫ неговиятъ умъ, неговото сърдце и неговата воля. Приложете ума, сърдцето и силитѣ на тѣлото си при всички случаи на изпитания и мѫчнотии. Вѣрвайте въ вашия умъ! Вѣрвайте въ вашето сърдце! Вѣрвайте въ силитѣ, които Богъ е вложилъ въ тѣлото ви! Нѣкои ще възразятъ, че въ грѣхъ ги е заченала майка имъ, затова не могатъ да се справятъ съ мѫчнотиитѣ си. Тѣ цитиратъ стихове отъ Писанието, съ което искатъ да се оправдаватъ. Оставете настрана тѣзи стихове. Важно е, какво човѣкъ може да направи днесъ. Ако новороденото дете тежи три-четири килограма и е немощно, следъ 20 години пакъ ли толкова ще тежи? Следъ 20 години пакъ ли ще бѫде немощно? Не, то ще израсне, ще тежи 50-60 килограма и ще стане здравъ, силенъ момъкъ. Ако нѣкое дете, наистина, е родено въ грѣхъ, следъ 20 годишенъ добъръ, чистъ животъ грѣхътъ ще се заличи, ще изчезне. Като ученици, вие не трѣбва само да цитирате стихове и да се спирате върху тѣхното буквално значение, но да разглеждате вѫтрешния имъ смисълъ. За да разбсрсте смисъла на стиха „въ грѣхъ ме зачена майка ми“, преди всичко, вие трѣбва да разбирате еврейски езикъ, да четете Библията въ оригиналъ. Всѣки стихъ има три тълкувания: едно тълкуване за обикновенитѣ хора, второ — за талантливитѣ и трето — за гениалнитѣ, т. е. за посветенитѣ. Стихътъ „въ грѣхъ ме зачена майка ми“ е вѣрно преведенъ, но малцина разбиратъ вѫтрешния му смисълъ. — Защо майката е заченала детето си въ грѣхъ? — Защото била силна, енергична, здрава жена. Тя му дала повече сила, отколкото трѣбвало. Ако бѣше родила едно слабо, хилаво дете, щѣше ли да има сила то да ходи тукъ-тамъ, да краде, да убива? Майката е вложила въ това дете толкова енергия, толкова здраве, че отъ изобилие на сила въ себе си започнало да кѫса главитѣ на мухитѣ, на кокошкитѣ, да краде плодове отъ дърветата и т. н. Следователно, ако майка ви е вложила много енергия въ васъ, благодарете за това. Не обвинявайте майка си, че ви е родила съ много енергия, но потърсете начинъ, какъ да пласирате тази енергия, да я използувате разумно. Когато видя, че нѣкое дете кѫса главитѣ на мухитѣ, нѣма да считамъ, че е грѣшно, но ще зная, че е много енергично. Въ такъвъ случай, ще го извикамъ при себе си, ще му дамъ една лопатка или мотичка и ще го накарамъ да вади троскотъ отъ земята. Нѣкои хора говорятъ за идеаленъ животъ, стремятъ се къмъ него и пренебрегватъ физическия. Тѣ не знаятъ, че за да дойдатъ до идеалния животъ, трѣбва да започнатъ отъ физическия. Като методъ за правилно развитие, тѣ трѣбва да отглеждатъ цвѣтя, плодове и зеленчуци. Мнозина избѣгватъ работата съ земята, считатъ я унизителна. Не е така. Всѣко растение, всѣки плодъ, съ които човѣкъ се занимава, внасятъ въ него свои качества. Запримѣръ, добре е да отглеждате фикусъ. Наистина, фикусътъ е безплодно растение, но и той дава нѣщо отъ себс си. Който иска да забогатѣе, нека отглежда фикусъ. Той внася спокойствие и разположение въ човѣка. Фикусътъ е за ученитѣ хора. Ако искате да станете активни, енергични, отглеждайте череши, главно червени череши; ако искате да усилите вѣрата си, отглеждайте сини сливи. Искате ли да бѫдете истински религиозни, вие трѣбва да се занимавате съ отглеждане на цвѣтя, плодове и зеленчуци. Въ програмата на всички религиозни системи като методъ за работа се препорѫчва отглеждане на растенията. Чрезъ тѣхъ човѣкъ се лѣкува. Като ги обработва, човѣкъ познава тѣхната магическа сила. Днесъ особено препорѫчватъ чесъна като лѣчебно срѣдство. Всѣки човѣкъ трѣбва да има въ градината си по нѣколко лехи съ чесънъ, лукъ, магданозъ, които да отглежда грижливо и съ любовь. Често се говори за дървото на живота. Какво разбираме подъ думитѣ: „дърво на живота“? Това сѫ скрититѣ сили на растенията, отъ които зависи здравето и дължната на живота. Въ човѣка има тъй наречена „растителна система.“ Когато растителната система въ човѣшкия организъмъ се осакати нѣкѫде, веднага идатъ болести. Ако разглеждате човѣка като ясновидецъ, ще видите, че въ него има множество гори. Сегашнитѣ хора не познаватъ своето естество, не знаятъ, каква грандиозна работа имъ предстои и казватъ, че като отидатъ на онзи свѣтъ, ще бѫдатъ възнаградени добре за мѫченията и страданията, които сѫ прекарали на земята. Тѣ мислятъ, че тамъ ще отидатъ като на разходка, ще се облѣкатъ съ нови дрехи. Такъвъ свѣтъ не сѫществува. Онзи свѣгъ е свѣтъ на работа. Който отиде въ онзи свѣть, трѣбва да бѫде готовъ за работа. Тамъ има повече работа, отколкото на земята. Сѫществата, които живѣятъ на онзи свѣтъ, непрекѫснато работятъ. Сѫщото е и съ човѣка. Главата е неговото небе. Милиони и милиарди клетки работятъ въ мозъка и по този начинъ помагатъ на своя господарь. И господарьтъ, отъ своя страна, работи за своя мозъкъ. Като се натъкне на нѣкоя отрицателна чърта въ себе си, той се обръща за помощь къмъ своя висшъ умъ. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ е крайно подозрителенъ. За да се справи съ своята подозрителность, той трѣбва да работи съ своя умъ, да развива разсѫдъка си, който води отъ причини къмъ последствия. Мнозина казватъ, че не трѣбва много да мислятъ. Достатъчно е това, което Богъ е казалъ и направилъ, повече не имъ трѣбва. Това значи, да чакашъ наготово да получишъ нѣщата. Добре е, ако нѣкой ти донесе парче баница. Обаче, ако ти се яде баница, а нѣма кой да направи, ще си купишъ брашно, ще го пресѣешъ и самъ ще си я направишъ. Човѣкъ трѣбва да се научи, самъ да си прави, всичко каквото му е нужно. Има мѫже, които знаятъ да предатъ, да насноваватъ и да тъкатъ като жени. Тѣ знаятъ и чорапи да плетатъ. Като тъче, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да насновава нищелкитѣ. Отъ това зависи, какво ще бѫде платното. Нѣкои жени тъкатъ на две нищелки, други — на три, на четири и т. н. Дебелината на платното се опредѣля и отъ сновалката. Следователно, много фактори влияятъ върху дебелината и качествата на платното. Нѣкой човѣкъ има само основа, а вѫтъкъ нѣма. Безъ вѫтъкъ платно не може да се изтъче. Ако имашъ основа и вѫтъкъ и седнешъ на стана, и Богъ ще ти помогне. Когато влѣзете въ стана, и рѫцетѣ, и краката трѣбва да работятъ. Нѣкоя жена настани стана си, но чака съседката й да дойде да помага. Дойде съседката, влѣзе въ стана, изкара платното наполовипа и напусне работата. Платното върви, когато жената сама тъче и не очаква на другитѣ. Какво представятъ основата, вѫтъкътъ и платното въ човѣшкия животъ? Основата е мисъльта на човѣка, вѫтъкътъ - неговитѣ чувства, а самото платно постѫпкитѣ му. Щомъ се изтъче платното, човѣкъ си ушива дрехи, съ които се облича. Докато тьче своитѣ мисли и чувства, работитѣ му вървятъ добре. Престане ли да тъче, работитѣ му се объркватъ. Религиознитѣ хора иматъ добри желания, но предоставятъ работитѣ си повече на Бога. Тѣ малко работятъ, а повече се молятъ. Въ една английска църква, въ която проповѣдникъ билъ Спърженъ, се събрали виднитѣ членове на църквата, да се помолятъ на Бога да имъ изпрати една голѣма сума за благотворителни цели. Като ги изслушалъ, проповѣдникътъ казалъ: Братя, защо трѣбва да изкушаваме Бога? Всички събрани тукъ сме богати хора. Ето, азъ давамъ отъ себе си 500 лири стерлинги. Нека всѣки отъ васъ даде по една малка сума, сами да свършимъ работата си. Всички, които били на събранието, последвали примѣра на Спържена. Въ половинъ часъ предъ тѣхъ седѣла сумата десеть хиляди стерлинги. Като даде всѣки човѣкъ по една малка сума, работата тръгва напредъ. Трѣбва ли всичко да очакваме отъ Господа? Богъ е вѫтре въ насъ. Кому каквото трѣбва, ще го намѣри въ себе си. Достатъчно е само да отвори сърдцето си. Богъ е далъ много блага на хората. Тѣ трѣбва да бѫдатъ готови, да даватъ отъ тия блага на своитѣ бедни братя. Днесъ отъ всички хора се иска работа. Започнете първо отъ Божествения свѣтъ и постепенно слизайте въ другитѣ свѣтове — въ духовния и въ физическия. Колкото по-надолу слизате, работата става по-неприятна. Всички хора сѫ слѣзли на земята отъ единъ по-горенъ свѣтъ, за да се научатъ да работятъ съ любовь. Човѣкъ е дошълъ на земята да се научи правилно да живѣе. Той е тръгналъ отъ мѫчението и постепенно отива къмъ труда и работата. Като се мѫчатъ, хората впрѣгатъ на работа и животнитѣ. Въ бѫдеще тѣ ще се ползуватъ отъ новитѣ изобретения и по този начинъ ще облекчать положението на животнитѣ. Единъ день органическиятъ животъ ще се облекчи. и тогава хората нѣма да се мѫчатъ и трудятъ, както сега, но ще работятъ. Работата имъ ще бѫде по-малко отъ сегашната. За да дойдатъ до това положение, хората трѣбва да отидатъ при Онзи, Който живѣе въ тѣхъ и да Му кажатъ: „Кажи само речь“. Като чуете тази речь, всѣки отъ васъ трѣбва да си избере единъ планъ, по който да учи. Изучавайте всички предмети, за да придобиете нѣщо специфично отъ тѣхъ. Като изучавате физика, вие ще станете енергични; като изучавате химия, ще придобиете вѫтрешно спокойствие. Като изучавате астрономия, ще се запознаете съ вселената. Хората изоставятъ близкитѣ до тѣхъ предмети и се занимаватъ съ отвлѣчени въпроси, запримѣръ, съ въпроса за възрастьта на земята. Интересни сѫ заключенията на ученитѣ за възрастьта на земята. Едни учени опредѣлятъ възрастьта на земята по количеството на разтворената соль въ водата; други я опредѣлятъ по наноситѣ върху земнитѣ пластове. Тѣ сѫ изчислили, че на всѣки 500 години земната кора се увеличава съ по три сантиметра. Това надебеляване на земната кора се дължи на наслояванията. Това е забелязано въ египетския теренъ. Други изчисления показватъ, че въ Америка, на всѣки 3600 години, земята се е снишавала съ 30 сантиметра. Въ Англия, на всѣки три хиляди години земята се е снишавала съ 30 сантиметра. Трети учени пъкъ опредѣлятъ възрастьта на земята отъ разлагането на радия, т. е. отъ превръщането му въ олово. Отъ всички изчисления се дохожда до заключение. че земята е на възрасть единъ милиардъ и 500 милиона години. Другъ наученъ въпросъ, съ който се занимаватъ днесъ, е въпросътъ за възрастьта на слънчевата система. Интересно е, какъ сѫ дошли ученитѣ до мисъльта, да използуватъ превръщането на радия въ олово за опредѣляне възрастьта на земята и на слънчевата система. Ще кажете, че това сѫ отвлѣчени въпроси, които нѣматъ нищо общо съ живота на земята. Много отъ вѣрванията на хората сѫ подобни на тия въпроси, но, въпрѣки това, тѣ мислятъ, че иматъ положителни вѣрвания. Какво ще остане отъ вашитѣ вѣрвания, като отидете на онзи свѣтъ? Кой човѣкъ е истински вѣрващъ? Истински вѣрващъ е онзи, който заминава за другия свѣтъ, безъ да умира. Като дойде часътъ на заминаването му, той свиква приятелитѣ си на угощение. Като се събератъ всички около него, той казва: Приятели, събрахъ ви да си хапнемъ и поговоримъ. Азъ заминавамъ вече за отечеството си. Сбогомъ, отивамъ у дома си, между своитѣ близки. Той се сбогува съ всички и изчезва, безъ да остави гробъ следъ себе си. Така трѣбва да заминаватъ всички хора, безъ да се страхуватъ отъ смъртьта. Приятно е човѣкъ да излѣзе отъ тѣлото си съзнателно и да отиде на разходка въ широкия свѣтъ. Човѣкъ може да излиза отъ тѣлото си, когато пожелае. Когато спи и сънува различни сънища, човѣкъ несъзнателно излиза отъ тѣлото си и се разхожда изъ пространството. Не можете ли да направите това и въ будния си животъ? Че наистина излизате отъ тѣлото си и се разхождате изъ пространството, се вижда по това, че се връщате освежени и обновени. Ако не сте могли да излѣзете правилно отъ тѣлото си, вие се събуждате неразположени и уморени. Бѫдещата наука ще докаже на хората, че не трѣбва да се страхуватъ отъ смъртьта. Има нѣщо страшно въ смъртьта, но не е това, отъ което хората се страхуватъ. Единъ английски параходъ се спрѣлъ на пристанището, дето трѣбвало да престои нѣколко часа. Въ това време двама-трима моряци слѣзли на брѣга съ лодка, която завързали за единъ колъ, и отишли въ града да се почерпятъ. Тѣ се напили добре и, като се върнали на брѣга, прибързали да се прибератъ въ лодката. Това било късно презъ нощьта. Влѣзли въ лодката и започнали да гребатъ, за да стигнатъ парахода. Каква била изненадата имъ, когато на разсъмване тѣ видѣли, че следъ като гребали усилено цѣла нощь, не се мръднали отъ кола, за който била вързана лодката. Понеже били пияни, тѣ забравили да развържатъ лодката, вследствие на което гребли на едно и сѫщо мѣсто. Тъй щото, страшното въ смъртьта е колътъ, за който човѣкъ е свързанъ съ земята. Като умре, всички, които сѫ свързани съ сѫщия колъ, го теглятъ, и той остава на едно и сѫщо мѣсто. Следователно, дойде ли часътъ за заминаването ви, скѫсайте вѫжето, съ което сте вързани за кола, и тръгнете свободно на пѫть. Като отиде човѣкъ на онзи свѣтъ, близкитѣ му го посрѣщатъ, радватъ му се, устройватъ му угощение. Вие питате, защо вашиятъ близъкъ не се обажда отъ онзи свѣтъ. Какъ ще се обади? Докато билъ на земята, всички го гонѣли, измѫчвали. Сега, следъ като се освободилъ отъ мѫчнотиитѣ на земята, той не иска да си спомня за нея. Хората говорятъ за онзи свѣтъ, безъ да го разбиратъ. Онзи свѣтъ е по-уреденъ отъ този. Той е по-реаленъ отъ физическия, който виждате около себе си. Ще кажете, че онзи свѣтъ е невидимъ. За едни хора той е невидимъ, а за други видимъ. И мравкитѣ не виждатъ човѣшкия свѣтъ, но това не значи, че той е невидимъ. Както за насъ онзи свѣтъ е невидимъ и нереаленъ, така сѫщо и нашиятъ свѣтъ е нереаленъ за мравкитѣ. Значи, по отношение на онзи свѣтъ, и ние сме като мравкитѣ. Като влѣзе въ онзи свѣтъ, Христосъ възкръсна. Нѣкои мислятъ, че като умре човѣкъ, свѣтътъ се свършва. Не, следъ смъртьта си човѣкъ влиза въ по-реаленъ свѣтъ отъ този на земята. Като отиде на онзи свѣтъ, човѣкъ вече не умира, смъртьта не го хваща. Духовното тѣло никога не умира. Затова, именно, следъ смъртьта си, Христосъ постоянно се явяваше на ученицитѣ си и пакъ изчезваше. Сега. колкото и да се говори по този въпросъ, все пакъ ще остане неразбранъ. Ако нѣкое сѫщество отъ онзи свѣтъ слѣзе на земята, то може да доведе коефициента на земната свѣтлина до единица. При това състояние свѣтлината претърпява известно пречупване, при което хората ставатъ невидими. Всѣки може да стане невидимъ. Човѣкъ може да попадне въ срѣдата на невидимитѣ, тѣ да го виждатъ, а той да не ги вижда. Тѣзи сѫщества сѫ поучени отъ хората. — Защо? — Защото сѫ по-умни отъ тѣхъ. Които виждатъ сѫ по-учени отъ тия, които не виждатъ. Нѣкой си ималъ да дължи една сума. Запитали го, за колко месеца се е задължилъ. Той отговорилъ: За три месеца. Какво разбирате отъ това? Ако сте кредиторъ, ще разберете, че длъжникътъ има три месеца срокъ до изплащане на паритѣ. Ако сте длъжникъ, ще мислите, че имате три месеца срокъ за отлагане. Единъ запиталъ приятсля си: Какво да правя съ дълга си? — Изплати го. — Нѣмамъ пари. — Намѣри отнѣкѫде. — Имамъ малко, но не сѫ достатъчни. — Съкрати бюджета си по нѣкакъвъ начинъ, но плати дълговетѣ си, за да се освободишъ отъ тѣхъ. И тъй, помнете, че въ свѣта има земни кредитори, на които сте задължени. Тѣ сѫ тъй нареченитѣ „земни банкери“, които скубятъ хората. Тѣ взиматъ по 10%, по 20%, по 30% лихва. Трѣбва да се освободите отъ тѣзи кредитори — нищо повече. Ти имашъ излишни желания, отъ които трѣбва да се освободишъ. Това сѫ банкерски операции. Ти искашъ да имашъ десеть костюма, нѣколко чифта обуща, нѣколко шапки, нѣколко ризи. Защо ти сѫ толкова много? Щомъ живѣешъ на земята, две-три ризи сѫ достатъчни. Като се изпотишъ, ще съблѣчешъ едната риза, ще облѣчешъ другата. Христосъ казва: „Който има две ризи, да даде едната на ближния си“. Той говори за другъ свѣтъ, а не за физическия. На физическия свѣть, за чистота, трѣбва да имашь поне дветри ризи. Ризата, съ която човѣкъ се облича, представя разумното въ него. Ако една разумна проява не може да ти помогне въ даденъ случай, защо ти е тя? Ако една мисъль не може да ти помогне за разрешаване на една мѫчнотия, тя е слаба мисъль. Ако едно чувство не може да ти помогне да разрешишъ мѫчнотията си, това чувство е слабо. Ако една постѫпка не може да ти помогне въ разрешаване на мѫчнотиитѣ, тя е слаба. Стремете се къмъ такива мисли. чувства и постѫпки, на които да разчитате при мѫчнотиитѣ си. При каквато мѫчнотия и да се намирате, разумниятъ свѣтъ ще ви помогне да я разрешите. Единъ студентъ разправяше една своя опитность, отъ която се увѣрилъ въ помощьта, която разумниятъ свѣтъ дава на хората. Това се случило въ Пловдивъ. Единъ день той изпадналъ въ голѣма мѫчнотия. Нѣмалъ петь пари въ джоба си, а билъ много гладенъ. Като вървѣлъ по улицитѣ, миналъ край една гостилница, отдето му замирисало на ядене. Това увеличило още повече глада му. Цѣлъ день не турилъ хапка въ уста. Както вървѣлъ, чулъ единъ гласъ въ себе си, който му пошепналъ: Погледни на земята. Той погледналъ и видѣлъ една монета. Гласътъ продължилъ: Вземи монетата, иди да се нахранишъ добре и повече не пъшкай. Какво показва това? Това показва, че въ природата сѫществува законъ, който има предъ видъ нуждитѣ на човѣка. Нѣма случай въ живота на човѣка, когато сѫщественитѣ му нужди да не сѫ били задоволени. Вѣрвайте въ разумното начало въ свѣта. Щомъ постѫпите разумно и отправите мисъльта си къмъ възвишения свѣтъ, веднага ще ви си притекатъ на помощь. Следователно, за да се свържете съ разумния свѣтъ, отъ васъ се иска вѣра, поставена на опитъ. Отъ вась се иска вѣра, която да ви подмлади и освежи. Сегашнитѣ хора сѫ остарѣли преждевременно. Тѣ се страхуватъ отъ живота и постоянно се питатъ: Какво ще стане съ насъ? — Какво ще стане съ васъ? Новъ свѣтъ, нови условия идатъ. Вие трѣбва да бѫдете млади, да се пригодите къмъ новитѣ условия. Това, за което се страхувате, е старото, което си заминава. Стариятъ свѣтъ е мѫтната вода, която трѣбва да изтече, за да дойде бистра, чиста вода. Новъ, красивъ свѣтъ се приготвя за всички хора. Той носи такива блага, каквито никой не е очаквалъ. Всѣки ще стои подъ смокинята и ще яде. Това подразбира изобилието на живота. Всѣки ще бѫде задоволенъ, но отъ всички се иска работа. Всѣки ще работи доброволно, отъ любовь. Кой каквото прави, съ любовь ще го прави. Кжща ли градишъ, съ любовь ще я градишъ; обличашъ ли се, съ любовь ще се обличашъ. Всичко ще се върши съ любовь. „Кажи само речь“. И каза Господъ: Станете вие, които спите. Събудете се вие, които дрѣмете. Почнете да мислите, да работите и да прилагате любовьта въ живота си. Щастие иде за цѣлото човѣчество. Слънцето грѣе за всички хора въ свѣта. Да бѫдемъ благодарни! * 7. Беседа отъ Учителя. държана на 4. августъ, 1940 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Реалность на живота Размишление. I. Послание къмъ Коринтянитѣ, 13 гл. Съвременнитѣ хора лесно се отчайватъ отъ живота. — Защо? — Защото попадатъ въ областьта на еднообразието. Наистина, нѣма по-страшно нѣщо въ живота отъ еднообразието. Какво ще кажете за каменаря, който по цѣли дни чука камъни? Ще дойде день, когато той ще се отегчи отъ еднообразието въ своя животъ и ще каже: Отказвамъ се вече отъ тази работа, не искамъ камъни да чукамъ. Въ този смисълъ природата, както и животътъ, не сѫ нищо друго, освенъ предметно учение. Задачата имъ е да учатъ хората, да ги извадятъ отъ еднообразието. За тази цель тѣ си служатъ съ различни явления и предмети, които иматъ свой опредѣленъ смисълъ и свое предназначение. Всѣко явление, всѣки предметъ крие въ себе си нѣщо реално, което трѣбва да се схване. Какво нѣщо е реалното? Ще кажете, че вѣрата на човѣка въ Бога, любовьта му къмъ хората сѫ реални нѣща. Това сѫ предмети за изучаване, но не сѫ никаква реалность. Реалното се крие въ съдържанието на вѣрата и на любовьта. Запримѣръ, всѣки народъ си служи съ единица монета, въ която вѣрва и която обича. — Какво обича човѣкъ въ монетата? — Нейното съдържание. Съдържанието й е златото. Значи, златого е реалното въ монетата. Следователно, дали монетата е левъ, рубла, стерлингъ или доларъ, не е важно. Важно е съдържанието й, т. е. нейната реалность. И тъй, ще знаете, че една реалность сѫществува въ свѣта, но съ много имена. Вие трѣбва да се спрете върху самата реалность, а не върху имената й. И въ лева, и въ рублата има нѣщо реално, което трѣбва да търсите. Щомъ намѣрите тази реалность, вие ще вѣрвате вече не въ силата на паритѣ като нѣщо външно, но въ силата на тѣхното съдържание, което никога не се губи. — Кое не се губи въ паритѣ? — Златото. Паритѣ могатъ да се изгубятъ, формата имъ да се измѣни, но златото като елементъ въ природата никога не се губи. Богатиятъ е цененъ дотолкова, доколкото кесията му е пълна съ злато. Щомъ има злато въ кесията си, на този човѣкъ може да се разчита. Нѣма ли злато въ себе си, той трѣбва да работи, да придобие нѣщо реално. Срѣщате единъ вѣрващъ, който носи въ рѫце красива чанта, но празна — нѣма петь пари въ нея. Той говори, какво челъ въ книгитѣ за онзи свѣтъ, за ангелитѣ, за Христа, а нищо не е видѣлъ. Чантата и кесията на този човѣкъ сѫ празни. Истински вѣрващиятъ трѣбва да има на разположение голѣмо богатство, да разполага съ злато, съ чиста монета. Той трѣбва самъ да е провѣрилъ това, което казва. На английски езикъ е издадена една книга подъ заглавие: „Писма отъ онзи свѣгъ“. Въ всѣко писмо сѫ описани опитности на заминали души за онзи свѣтъ. Повечето опитности сѫ отрицателни. Единъ заминалъ се оплаква на родителитѣ си: Не зная, какво ще се прави тукъ. Толкова време вече, какъ съмъ влѣзълъ въ този свѣтъ, но постоянно съмъ гладенъ. Около мене има много маси, върху които сѫ сложени отилчни яденета. Тъкмо се приближа до една отъ маситѣ, да си хапна нѣщо, но масата веднага започва да се движи. Всѣки день обикалямъ маситѣ, приближавамъ се къмъ една или къмъ друга, но тѣ моментално се отдалечаватъ отъ мене. Азъ се движа къмъ тѣхъ, но тѣ се отдърпватъ Това става всѣки день, и въ края на краищата азъ постоянно гладувамъ. Питамъ: Ако нѣщата постоянно се движатъ въ тебе и около тебе, и ти не можешъ да ги уловишъ, реални ли сѫ тѣ? Значи, отъ книгата „Писма отъ онзи свѣтъ“ излиза, че той е свѣтъ на постоянни промѣни, дето нѣщата непрекѫснато се движатъ, като на кино. Каква реалность има въ единъ свѣтъ на постоянни промѣни? Ще кажете, че това се отнася само до онзи свѣтъ, а не и до този. Ако е така, това положение би се търпѣло. Обаче, какво ще кажете, ако и на този свѣтъ и религиознитѣ, и свѣтскитѣ хора сѫ като на кино? Повечето хора говорятъ върху това, което сѫ чели и чули. Малцина говорятъ върху онова, което сѫ видѣли и опитали. Истинско знание е онова, което почива на опитъ, на преживѣване. Какво сте видѣли на кино, какво сте чели, това не представя никаква реалность. Сегашниятъ свѣтъ се нуждае отъ нови нѣща: новъ животъ, нови разбирания, новъ моралъ. Днесъ, когото срещнете, все за любовь говори. Този казва, че ви обича; онзи казва, че ви обича. Всички хора повтарятъ едни и сѫщи изрсчепия. Свѣтьтъ не се нуждае отъ повторения. Каже ли нѣкой, че ме обича, азъ го питамъ: Джобътъ ти пъленъ ли е съ злато? — Не е пъленъ. — Тогава какъ ще вѣрвамъ въ любовьта ти? Въ сѫщность, какъ изявявате любовьта си на физическия свѣтъ? Ако обичате нѣкой беденъ, слабъ човѣкъ, вие лесно ще покажеге любовьта си къмъ него. — Какъ? — Ще го облѣчете добре, ще го нахраните, ще го изпратите на училище да учи. Слабиятъ пькъ ще носите на рѫце Обаче, какъ ще познаятъ богатиятъ и силниятъ, че ги обичате? Богатиятъ не се нуждае отъ материални блага. Силниять пъкъ не можете да носите на гърба си. И къмъ тѣхъ, обаче, можете да проявите любовь. — Какъ?— По духовенъ начинъ. Тѣ се нуждаятъ отъ духовно проявление на любовьта. Хиляди начини има, по които любовьта може да се прояви. Представете си, че младъ красивь, но беденъ момъкъ се влюбва въ една княгиня. Той нѣма достѫпъ до нея, но иска да изяви любовьта си и да разбере, дали и тя го обича. Той трѣбва да се превърне на конь и да влѣзе въ обора на княгинята. Щомъ е красивъ, строепъ, кротъкъ, княгинята ще го обикне и постоянно ще го езди. Сега вече момъкътъ има възможность да провѣри любовьта на княгинята. Ако тя не го боде съ махмузитѣ си и сама се грижи за него, чеше го, мие го, въ сърдцето й има любовь. Отнася ли се небрежно къмъ него, боде ли го съ махмузитѣ, сърдцето й е жестоко. Ако като къмъ конь тя е внимателна къмъ него и се грижи да бѫде добре нареденъ и очистенъ, колко повече ще го обича като човѣкъ. Искате ли да знаете, кой има любещо сърдце, ще го провѣрите въ отношенията му къмъ животнитѣ. Ако съ животнитѣ се отнася добре, и съ хората ще бѫде добъръ и любещъ. Нѣма ли добра обхода къмъ животнитѣ, и къмъ хората ще бѫде такъвъ. Всички хора сѫ поставени на изпитъ. Божественото въ свѣта изпитва любовьта на хората. Отъ най-малкитѣ имъ постѫпки и отношения къмъ растенията, къмъ животнитѣ, къмъ хората се познава, каква е тѣхната любовь. По това се познава любовьта на човѣка и къмъ Бога. Като знаете това, бѫдете внимателни къмъ вашия конь. Не оставяйте коня си на грижитѣ на вашитѣ слуги. Сами чистете коня си, сами го чешете, сами го вкарвайте и изкарвайте отъ обора си. Коньтъ, това е човѣшкиятъ умъ. Следователно, не давайте ума си на хората, тѣ да се грижатъ, тѣ да разполагатъ съ него. Докато човѣкъ се грижи за коня си, както за очитѣ си, той е неговъ господарь. Остави ли го въ рѫцетѣ на други, човѣкъ губи вече силата си. Щомъ изгуби силага си, човѣкъ става недоволенъ. — Отъ какво е недоволенъ? — Отъ всичко. Той е недоволенъ отъ храната, отъ облѣклото, отъ жилищего си, а даже и отъ тѣлото, отъ сърдцето и отъ ума си. Много естествено, че ще бѫде недоволенъ. Той далъ ума и сърдцето си на чужди хора, които ги оцапали. Следъ това той казва, че сърдцето му е болно, умътъ — помраченъ. Щомъ господарьтъ е отстѫпилъ ума и сърдцето си на наематели, Божественото го напуснало. Мнозина се оплакватъ отъ болести на главата, на сърдцето, на дробоветѣ. — Защо боледува главата? — Свѣтлина нѣма тамъ. — Защо боледува тѣлото? — Сила нѣма въ него. — Защо боледува сърдцето? — Топлина нѣма. Щомъ топлината въ човѣка се намали, той постепенно истива. Може ли човѣкъ да живѣе подъ критическата температура, подъ —273°? Добре е да изследвате пулса на сърдцето си, да знаете, какъ бие при различни състояния. Поне единъ пѫть въ седмицата опитвайте пулса си. При това, вижте, има ли нѣкаква разлика въ пулса на сърдцето ви при обикновено състояние и при случаи, когато обичате или мразите, когато проявявате вѣра, надежда, милосърдие и т. н. Като правите наблюдения върху пулса си, ще видите, че при различни чувства и състояния имате различенъ пулсъ. При страхъ и безстрашие сѫщо така човѣкъ нѣма еднакъвъ пулсъ. Значи, пулсътъ на човѣшкото сърдце се намира подъ влиянието на различнитѣ гами на неговия животъ. Запримѣръ, мажорнитѣ, миньорнитк, хроматичнитѣ гами указватъ различно влияние върху пулса на сърдцето. Човѣкъ трѣбва да изучава не само пулса на сърдцето, но и дишането. Това представя интересна наука. Като наблюдавате, какъ диша човѣкъ, ще забележите, че при различни състояния и чувства той диша по различенъ начинъ. Запримѣръ. вѣрващиятъ диша по единъ начинъ, безвѣрникътъ — по другъ; любещиятъ диша по единъ начинъ, а онзи, който мрази — по другъ. Сѫщото се отнася и за мигането. Който вѣрва, мига по единъ начинъ; който не вѣрва, мига по другъ начинъ. Който лъже, мига по единъ начинъ; който говори истината, мига по другъ начинъ. Когато обича, човѣкъ движи рѫката си по единъ начинъ; когато мрази, той движи рѫката си по другъ начинъ. Това сѫ научни работи, които религиознитѣ хора трѣбва да знаятъ. Мнозина казватъ, че тия работи не сѫ за земята. Тѣ мислятъ, че като отидатъ на онзи свѣтъ, тогава ще ги изучаватъ. Не е така. Ако човѣкъ не е миналъ презъ забавачница, презъ отдѣления, презъ прогимназия и гимназия, никакъвъ университетъ не може да свърши. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да мине презъ всички науки и изкуства, да развива последователно мозъчнитѣ си центрове. Ако всички хора бѣха военни, главитѣ имъ щѣха да бѫдатъ широки. Ако всички хора бѣха честолюбиви, навсѣкѫде щѣхме да срѣщаме глави като краставици. Ако между хората преобладаваше женската любовь, т. е. любовьта на сърдцето, главитѣ имъ щѣха да бѫдатъ като дини. Главата на човѣка трѣбва да бѫде симетрично развита отъ всички страни. Това значи, да е развилъ въ себе си всички мозъчни центрове. Милосърдниятъ човѣкъ е готовъ да помага на всички. Каквото положение и да заема, той слиза отъ висотата си и помага на слаби, немощни. Всѣка добродетель има свое мѣсто и своя линия. Нѣкой минава за религиозенъ човѣкъ, а нѣма съответната линия въ себе си. Като погледнете главата му, на мѣстото на религиозното чувство стои празнина. Този центъръ се намира отгоре на главата. Главата на религиозния човѣкъ отгоре е висока, като планина. Ако на това мѣсто има долина, човѣкъ трѣбва да работи, да развива религиозното си чувство, или любовь къмъ Бога. Центърътъ на справедливостьта се намира сѫщо въ горната часть на главата. Нарича се още центъръ на страха, на предпазливостьта. Човѣкъ трѣбва да бѫде предпазливъ, да знае, какъ да постѫпва. Законътъ на справедливостьта е неизмѣненъ и се прилага еднакво къмъ всички живи сѫщества. Нѣма сѫщество, което може да избѣгне този законъ. Нѣкои го наричатъ „законъ на възмездие“. Споредъ този законъ, кой каквото мисли и чувствува, единъ день ще се върне къмъ него. Както постѫпва човѣкъ къмъ другитѣ, така ще постѫпватъ и къмъ него. Всички хора сѫ опитали и опитватъ този законъ. Като се намѣрятъ въ затруднения, хората казватъ, че свѣтътъ трѣбва да се оправи. Какъ ще се оправи свѣтътъ? Ще кажете, че законитѣ ще оправятъ свѣта. Ако законитѣ, наистина, могатъ да оправятъ свѣта, ето, самата природа се основава на действието на различни закони. Тѣзи закони оправиха ли свѣта? — Ама добри трѣбва да бѫдемъ. — Доброто сѫществува въ свѣта, но хората пакъ не сѫ добри. — Защо? — Защото не го прилагатъ. Доброто трѣбва да се приложи. Природата дава изобилно храни, плодове, но тѣ не отиватъ на мѣстата си, т. е. не се разпредѣлятъ правилно. Какъ ще се оправи свѣтътъ? Единствената сила, която може да оправи свѣта, е любовьта. Въ този смисълъ, мѫжътъ никога не трѣбва да се жени за жена, която не обича, за която не е готовъ да пожертвува всичко. Жената никога не трѣбва да се жени за мѫжъ, когото не обича, за когото не е готова да пожертвува всичко. Детето трѣбва да се роди отъ любовьта на майка си и на баща си. Дете, родено съ любовь, е родено въ присѫтствието на Бога. Дете, родено съ любовь, е дете на новото време. Въ заключение казвамъ: Само майкитѣ и бащитѣ, които живѣятъ въ любовь, сѫ въ състояние да оправятъ свѣта. Само тѣ могатъ да родятъ новитѣ хора. Ако нѣма такива майки и бащи, свѣтътъ ще си остане такъвъ, какъвто е днесъ. Безъ любовь никакво възпитание не може да се очаква. Любовьта трѣбва да присѫтствува въ сърдцето и на възпитателя, и на възпитаника. Какво ще излѣзе отъ вълка, ако го подложите на възпитание? Все вълкъ ще си остане. — Защо? — Любовь нѣма въ сърдцето си. Всички хора трѣбва да приложатъ любовьта въ своитѣ прояви, както и въ всички области на живота. Нѣмате ли любовь, нищо не се ползувате. Каква мисъль е тази, която не е родена съ любовь? Какво чувство е това, което не е родено съ любовь? Каква постѫпка е тази, която не е направена отъ любовь? Нѣмате ли любовь, нито женитбата има смисълъ, нито раждането. Ако вие родите синъ или дъщеря, които не обичате, ще имате голѣми изпитания съ тѣхъ. Защо ви сѫ такива деца? Единъ български чорбаджия, виденъ човѣкъ, разправяше своята опитность съ първия си синъ. Той казваше: Първото ми дете се роди безъ любовь, но следъ него дойдоха четири момичета, добри деца. Съ първото дете видѣхъ и патихъ. Пращамъ го на училище, не иска да учи; пращамъ го на работа, не му се работи. По цѣли дни пуща хвърчила, играе му се. Единъ день излѣзохъ отъ нетърпение. Хванахь го здраво, вързахъ го съ вѫже и се отправихъ къмъ кладенеца, да го пусна вѫтре. Вдигнахъ го на рѫце, обърнахъ го съ главага надолу й започнахъ да го спускамъ. — Олеле, тате, не ме пущай въ кладенеца! Азъ не жаля за себе си. Като си решилъ да ме спускашъ въ кладенеца, това е твоя работа, но помисли за сестричетата ми. Тебе ще турятъ въ затворъ, а тѣ ще останатъ сами, нѣма кой да се грижи за тѣхъ. Като започна да ми говори така, стана ми мѫчно за него и го извадихъ отъ кладенеца. Развързахъ рѫцетѣ и краката му и започнахъ да си мисля: Уменъ билъ моятъ сннъ. Добре, че не го пуснахъ въ кладенеца. Като изслушахъ опитностьта на чорбаджията, казахъ: Ти си много нетърпеливъ и несправедливъ. Не помнишъ ли, какъвъ животь водѣше преди да се оженишъ? Забрави ли своето пиянство? Забрави ли своитѣ лудории въ детинството си? — Наистина, азъ съмъ недоволенъ отъ сина си, а съмъ билъ по-лошь отъ него. При това, той е мое дете. На кого ще прилича, ако не на мене? Досега той се е провинилъ повече въ игри, въ хвърляне на хвърчила. Виждамъ, че отъ него човѣкъ ще стане. Той мисли добре, влиза въ положението ми. Съвременнитѣ хора се намиратъ въ преходенъ периодъ на живота. За да излѣзатъ отъ преходното, тѣ трѣбва да учатъ. Чорбаджията съзнавалъ, че синътъ му трѣбва да учи, но не избралъ добъръ методъ за възпитание. Какво щѣше да постигне, ако бѣше го пусналъ въ кладенеца? Хиляди хора днесъ сѫ пуснати въ кладенеца, но свѣтътъ не се е оправилъ. Хиляди и милиони хора досега сѫ били обесвани, изгаряни, затваряни, но свѣтъть все още не е оправенъ. — Какъ ще се оправи свѣтътъ? — Когато човѣкъ работи върху себе си. Тъй щото, свѣтътъ ще се оправи, когато съзнанието на хората се пробуди, когато отношенията имъ кьмъ Първата Причина на нѣщата станатъ правилни. Кога ще се оправи свѣтътъ? Когато хората иматъ за размѣнна монета помежду си не парата, а своитѣ свѣтли мисли, възвишени чувства и благородни постѫпки. Въ бѫдеще, съ своитѣ чисти мисли, чувства и постѫпки човѣкъ ще може да си купи каквото пожелае. Само чиститѣ мисли и чувства могатъ да се реализиратъ. — Защо? — Защото въ тѣхъ е вложена Божествена сила. Богъ отговаря само на свѣтлитѣ и чисти човѣшки мисли и чувства. Има ли такива мисли и чувства преди да се помоли за нѣщо човѣкъ, получава отговоръ. Искате ли да имате чисти мисли и чувства, пазете се отъ еднообразието въ живота. Колкото по-разнообразни сѫ мислитѣ и чувствата ви, толкова по-добре Природата разполага съ милиони форми и начини за проявяване на любовьта. Трѣбва ли тогава хората да се стремятъ само къмъ единъ начинъ за изявление на любовьта? Тѣ се стремятъ къмъ една и сѫща форма на любовьта, защото познаватъ само човѣшката любовь. Ние пъкъ говоримъ за Божията Любовь, която хората едва сега започватъ да разбиратъ. За да познаете, каква е любовьта ви, наблюдавайте, какво става съ човѣка, когото обичате. Ако човѣкътъ, когото обичате, става добъръ, любовьта ви е Божествена. Ако не става добъръ, любовьта ви е човѣшка. Мнозина страдатъ отъ любовь. Това е неправилно. Любовьта не причинява страдания. Ако страдатъ, това показва, че тѣ не разбиратъ любовьта, т. е. попаднали сѫ въ тъй наречената „паразитна любовь“. Както добрата и чиста храна се отразява благотворно върху организма, така и Божията Любовь прави човѣка здравъ, силенъ и добъръ. Въ 13. глава отъ първото Послание къмъ Коринтянитѣ, апостолъ Павелъ накратко изброява качествата на любовьта. Той казва, че любовьта е дълготърпелива. Значи, човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да придобие търпение. Преди да придобие търпение, той не трѣбва да се обижда. Честолюбивиятъ се обижда лесно, вследствие на което не може да търпи. Щомъ го засегне нѣкой, той веднага избухва. Какво лошо има въ това, че нѣкой ви нарекълъ скѫперникъ, или страхливъ? Кажете си, че, наистина, сте скѫперникъ и страхливъ. Раздали ли сте богатството си на сиромаси? Не сте го раздали. Значи, наистина сте скѫперникъ. Не ви ли е страхъ отъ змия и отъ мечка? Страхъ ви е. Значи, вие сте още и страхливецъ. — Защо? — Страхувате се отъ мечка, отъ змия и отъ други животни. Ето защо, искате ли да придобиете любовьта, вие трѣбва да сте се справили съ честолюбието си, съ обидитѣ. Какво трѣбва да правятъ великитѣ хора, писатели, поети, музиканти, художници, които сѫ изложени на критиката на цѣлъ свѣтъ? Въ една отъ миналитѣ войни, единъ полковникъ билъ хванатъ въ пленъ. Като го водѣли въ казармата, единъ отъ войницитѣ го ударилъ съ пушката си по гърба. Той веднага се обърналъ назадъ, строго изгледалъ войника и си казалъ: Да имахъ сабя въ рѫка, щѣхъ да ти покажа, кой съмъ. Въ това време нѣщо му пошепнало: Върви напредъ смѣло и не се обръщай назадъ. Мина времето на голѣмитѣ величия. Война е това! Колкото силенъ да си, могатъ да те хванатъ въ пленъ. Хванатъ си вече, нѣма какво да правишъ. Смирение се иска отъ тебе. Помнете: всички можемъ да бѫдемъ хванати въ пленъ. Днесъ доброто и злото воюватъ помежду си. Както на бойното поле можешъ да паднешъ въ пленъ, сѫщо така и въ живота. Въ това нѣма нищо срамно. Както добриятъ човѣкъ попада въ пленъ на злото, така и лошиятъ пада пленникъ на доброто. Когато стане примирие между доброто и злото, човѣкъ се освобождава отъ пленничество. Пленницитѣ на злото и на доброто сѫ герои, които не трѣбва да се възмущаватъ отъ пленничество Да бѫдешъ пленникъ, това значи, да се учишъ. Докато се освободи отъ пленничеството си, човѣкъ ще пада и става, ще прави погрѣшки и ще ги изправя. Съвременнитѣ хора сѫ пленници не само на неприятелитѣ си, но и на своитѣ страсти. Единъ човѣкъ пилъ вино и ракия цѣли 25 години. Презъ това време той се опропастилъ окончателно. Недоволенъ отъ себе си, той решилъ да се откаже отъ пиянството. За тази цель отишълъ въ една кръчма и си зарѫчалъ чаша вино и чаша вода. Той седналъ предъ масата и погледналъ къмъ виното. Вѫтре въ него нѣщо настоявало да пие виното. Той пакъ погледналъ къмъ него и казалъ: Вече 25 години, какъ ти служа. Каквото ми заповѣдваше, всичко изпълнявахъ. Сега азъ ще ти бѫда господарь, а ти — слуга. Той надигналъ чашата съ вода, изпилъ я, заплатилъ виното и напусналъ кръчмата. Отъ този моментъ той престаналъ да посещава кръчмитѣ. Това е истински човѣкъ. Това е човѣкъ съ характеръ и воля. Следъ като пилъ 25 години, въ единъ моментъ той могълъ да се откаже отъ пиянството. Този човѣкъ е по-силенъ отъ ангела, който никога не е падалъ. Той се отказалъ отъ виното за смѣтка на Божията водица. Какво представя Божествената вода? — Любовьта. Свѣтътъ ще се оправи, когато всички хора започнатъ да пиятъ отъ водата на любовьта. За да потърсите тази вода, ползувайте се отъ съвета на вашия умъ, на вашето сърдце и на вашето тѣло. * 6. Беседа отъ Учителя, държана на 4. августъ, 1940 г. 5. ч. с. София — Изгрѣвъ.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание На сватба „Кога те кани нѣкой на сватба“. Лука 14:8. Нѣма по-хубаво нѣщо въ живота отъ това, да те поканятъ на сватба. — Защо? — Защото нѣма да плачешъ. Други могатъ да плачатъ, но ти нѣма да плачешъ. Когато те поканятъ на умрѣло, ще плачешъ. Тамъ е мѣсто за плачене. Така е споредъ разбирането на съвременнитѣ хора. Днесъ всички хора се нуждаятъ отъ нова философия за живота. Тѣ не знаятъ, какъ да си почиватъ. Животътъ на сегашнитѣ хора е крайно интенсивенъ, вследствие на което умътъ, сърдцето, волята, тѣлото имъ се изтощаватъ. Мнозина мислятъ, че съ много работа, съ много мислене ще преобразятъ свѣта. Вѣрно е, че човѣкъ може да преобрази свѣта, но кой свѣтъ? Своя. — Какъ може човѣкъ да преобрази своя свѣтъ? — Като работи върху ума, сърдцето, тѣлото си. По този начинъ той ще ги координира съ външнитѣ сили. Като не разбиратъ, какъ да координиратъ силитѣ на своя организъмъ, хората се отклоняватъ отъ своята прѣка задача и започватъ едни други да се морализиратъ. Всѣки се счита за авторитетъ, намира, че неговитѣ близки не постѫпватъ, както трѣбва. Въпрѣки това, никой не може да покаже, какъ трѣбва да се постѫпва. Отвънъ никой никого не може да корегира. Ще кажете, че еди-кой си не ви дава бѣлъ хлѣбъ. Какво лошо има въ това? Въ сѫщность бѣлиятъ хлѣбъ не е много хранителенъ. Ако накарате една бѣла мома, която не е видѣла сльнце, да отиде на нивата, мислите ли, че тя ще свьрши много работа? Обаче, ако пратите на нивата една черничка, опечена отъ сльнцето мома, тя ще свърши много работа. Тя знае, какь да вдига и слага мотиката. Всѣки човѣкъ върши добра работа, като го поставите на мѣстото му. Религиозниятъ е добъръ на мѣстото си, учениятъ — сѫщо. Смѣните ли работитѣ имъ, тѣ ще създадатъ каша. Религиозниятъ разбира добре религиознитѣ въпроси, а учениятъ — научнитѣ. Какво представя религията? Религията е наука за възпитанието на човѣшкото сърдце. Преди всичко, трѣбва да се възпита сърдцето. Ако чрезь религията човѣкъ не може да възпита сьрдцего си, да го разположи, тя е безпредметна. Науката пъкъ служи за възпитание на човѣшкия умъ. Ако чрезъ науката не можешъ да възпиташъ своя умъ, защо ти е тази наука? Ще кажете, че за човѣка е важенъ животътъ, той трѣбва да живѣе. Да живѣе човѣкъ, това значи, да възпитава тѣлото си. Ако на физическия свѣтъ човѣкъ не може да възпита тѣлото си, безпредметно е неговото знание. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да разбира законитѣ на физическия свѣтъ, т. е. на тѣлото си. Да имашъ разположение, това значи, да разбирашъ законитѣ на твоето сърдце, да бѫдешъ религиозенъ. Тукъ е сѫщото положение, както на нѣкоя мома, която се влюбва въ единъ момъкъ и желае въ всичко да му угоди. Като му пише писмо, тя поставя точкитѣ и запетаитѣ на мѣсто, буквитѣ пише красиво, изреченията нарежда правилно. Момъкътъ чете писмото, доволенъ е отъ момата и казва: Стилъ има тази мома, учена е тя. Щомъ се оженятъ, той вижда, че стилътъ е изгубенъ, ученостьта я нѣма. Кѫде останаха тия нѣща? Изгубиха се. Нѣща, които се губятъ, не сѫ организирани. Въ организирания свѣтъ нѣщата никога не се губятъ. Тамъ се печели, но не се губи. Сега вие не трѣбва да се спирате върху погрѣшкитѣ, които сте правили въ миналото. Всички хора сѫ грѣшили и грѣшатъ, но погрѣшкитѣ иматъ и добра страна. Погрѣшкитѣ, които днесъ виждаме въ живота на хората, въ миналото сѫ били добродетели. Запримѣръ, рогата на вола, съ които нѣкога се е бранилъ срещу неприятеля си, днесъ сѫ безпредметни. На времето волътъ считалъ за щастие, че ималъ рога. но днесъ не става нужда да се брани съ тѣхъ. Човѣкъ е впрегналъ вола на работа, турилъ го на нивата си да оре. Кого ще боде волътъ на нивата? Сега той пита господаря си, какъ да снеме рогата си. Като изучавате животинското царство, виждате, какво голѣмо разнообразие сѫществува въ природата. Всяка животинска форма представя специфиченъ костюмъ, специална мода, въ която природата облича различнитѣ животпи. Като започнете отъ най-малката мушица и стигнете до човѣка, вие се натъквате на различни моди, една отъ друга по-красиви, по-сложни и по-усъвършенствувани. Голѣмо е разнообразието на костюмитѣ, съ които природата е облѣкла своитѣ деца. Единъ день, когато човѣкъ излѣзе отъ сегашната си форма, неговиятъ костюмъ ще остане въ архивата, закаченъ на нѣкой гвоздей, като антика, останала отъ миналото. Всѣка форма, колкото и да е малка, има свое предназначение. Запримѣръ, има бръмбари, наречени „попови прасета“, съ дълги антени, мустачки, които се движатъ въ пространството. Отъ движението имъ се сѫди, дали ще се развали времето, или ще се оправи. И пеперудитѣ иматъ антени, съ които познаватъ, какво ще бѫде времето. Това е наука, която нѣкога имъ е била известна, но днесъ е забравена. Като съзнание,. човѣкъ е миналъ презъ различни форми, отъ най-низкитѣ до тази, въ която днесъ живѣе. Различнитѣ форми, презъ които човѣшкото съзнание минава, представятъ велика школа. Не е въпросъ до формитѣ, важно е, какво е научилъ човѣкъ. Формитѣ сѫ преходни нѣща. Ако овчарьтъ живѣе въ палатъ, нѣма да бѫде овчарь; и ако царьтъ живѣе въ овчарска колиба, не може да бѫде царь. Човѣкъ се опредѣля отъ възможноститѣ, които Богъ е вложилъ въ него. Въ човѣка има скрити дарби, които впоследствие ще се развиятъ. Доброто, запримѣръ, е скрита сила въ човѣка, която трѣбва да се прояви. Мнозина се питатъ, защо трѣбва да бѫде човѣкъ добъръ. Много просто. Човѣкъ трѣбва да е добъръ, за да бѫде здравъ. Здравето се обуславя отъ доброго. Безъ добро нѣма здраве. Значи, доброто, добродетельта е първото условие за здравето на човѣка. — Защо трѣбва да уча? — За да бѫдешъ силенъ и уменъ. Силага зависи отъ знанието. Ако нѣмашъ знания, не можешъ да проявишъ силата си. Запримѣръ, даватъ ви да вдигнете единъ тежъкъ предметъ отъ сто килограма. Правите опитъ да го вдигнете съ рѫцетѣ си, но не можете. Понеже имате знание, веднага прилагате лоста. И тогава, това, което не можете да направите съ рѫцетѣ си, правите съ лоста. Съ сложнитѣ лостове вдигатъ голѣми тежести. Мѫчнотиитѣ, на които хората се натъкватъ, сѫщо така сѫ материални, физически тежести. Ако не можете да се справите лесно съ една мѫчнотия, ще потърсите лостъ. Една отъ мѫчнотиитѣ на сегашнитѣ хора е безпаричието. Нѣкой човѣкъ тури въ ума си мисъльта, че безъ пари не може да се живѣе. Паритѣ сѫ условие въ живота, което зависи отъ човѣка. Човѣкъ може да заповѣдва на златото. — Кога? — Когато знае, какъ да произнесе името му. Ако можете правилпо да произнесете името на златото, то веднага ще дойде при васъ. Направете този опит, да видите, какъвъ резултатъ ще имате. Когато видниятъ цигуларь вземе цигулката си въ рѫка и започне да свири, знаете ли, колко злато може да спечели за една вечерь? Той тегли лѫка нагоре-надолу, повдигне главата си кьмь слушателитѣ, иска да ги убеди, че заслужва да получи много пари. Нѣкои казватъ, че идеалътъ въ живота имъ е музиката. Какво сѫ направили съ своята музика? Спрѣли ли сѫ вѣтъра, разсѣяли ли сѫ облацитѣ? Има тонове, гами въ музиката, които могатъ да спратъ буритѣ, вѣтроветѣ, но не могатъ всѣкога да се прилагатъ. — Защо? — Ще причинятъ нѣкакво зло. Следователно, ако бурята се спре, това може да причини по-голѣмо нещастие. — Защо идатъ буритѣ? — Защото хората свирятъ лошо. Ако искатъ да премахнатъ буритѣ, трѣбва да свирятъ добре. Ние взимаме думата свирене въ широкъ смисълъ. Свиренето подразбира живѣене. Свирете добре, ако искате буритѣ да престанатъ. Трѣбва ли да питате, защо бомбитѣ експлодиратъ и убиватъ хората? Бомбитѣ експлодиратъ, защото сѫ пълни съ взривни вещества и защото ги пускатъ въ действие. Като намѣри такава бомба, разумниятъ ще я отвори внимателно, ще извади експлозивното вещество навънъ, и тя ще стане безвредна. Сегашнитѣ хора се плашатъ отъ външнитѣ, физически бомби, а не знаятъ, че криятъ въ себе си множество бомби, останали отъ минали сѫществувания. Като не знаете това, вие ги чоплите, човъркате, докато единъ день експлодиратъ и причинятъ редъ пакости. Разумни трѣбва да бѫдете, да се отнасяте внимателно къмъ тия бомби, за да не експлодиратъ. Експлодиратъ ли, ще причинятъ голѣми нещастия, както за самитѣ васъ, така и за окрѫжаващитѣ. Нѣкои мислятъ, че нѣматъ бомби въ себе си. Не, хиляди бомби имате. Какво представя гнѣвътъ? Разгнѣвишъ се, разсърдишъ се, това е бомба, която е избухнала вече. Ти си готовъ да запалишъ цѣлия свѣтъ. Докато мислишъ, че си тихъ и спокоенъ, като светия, щомъ се разгнѣвишъ, нарушавашъ мира си. Бомба е избухнала въ тебе. — Отде дойде тази бомба? Съвременната наука е намѣрила мѣстото на тѣзи бомби. Като измѣрвали човѣшката глава, ученитѣ намѣрили, че задъ ушитѣ има специално мѣсто, дето се криятъ бомбитѣ. Има бомби, които не убиватъ, но само нараняватъ. Доближишъ ли се до тѣхъ, ти отскачашъ на известно разстояние. Нѣкои бомби пъкъ убиватъ. Ще кажете: Защо сѫ турени бомби въ тази область на главата? Питамъ: Защо англичанитѣ миниратъ своитѣ морета? — За да се пазятъ отъ неприятеля. — Днесъ тѣ се пазятъ отъ неприятеля, но като се свърши войната, докато очистятъ моретата си отъ своитѣ мини, тѣ сами ще пострадатъ отъ тѣхъ. Сега всѣки човѣкъ се огражда съ мини, да се пази отъ враговетѣ си, но трѣбва да бѫдемъ внимателни, защото единъ день ще се натъкнемъ на собственитѣ си мини и ще пострадаме. Като разглеждамъ проявитѣ въ човѣшкия животъ, азъ нѣмамь предъ видъ тѣхния личенъ животь, нито отдѣлнитѣ личности. Азъ оставямъ личностьта вастрана, понеже тя не е дошла до онова високо развитие, до което трѣбва да дойде. Личниятъ животъ едва сега се развива. За да се прояви като личность, човѣкъ трѣбва да носи въ себе си велика мѫдрость и да бѫде силенъ. Ако на съвременния човѣкъ се даде сила, власть, той би направилъ това, което не трѣбва. Какво може да направи човѣкъ при сегашното си развитие, не е важно. Азъ нѣмамъ намѣрение да се спирамъ върху отрицателната страна на живота и на природата. Като изучавате биологията, ще видите, че и злото, и доброто иматъ свое велико предназначение. Виждате, запримѣръ, че комарътъ, пчелата, осата, жилятъ, отдѣлятъ отъ себе си отрова. Обаче, тази отрова не е предназначена за жилене, за отравяне на хората. Змията сѫщо отдѣля отрова, но отровата й не е предназначена за хората. Първоначално Божествениятъ планъ е билъ съвършенъ, а не както днесъ се изявява. Той е изопаченъ впоследствие, когато човѣкъ се отклонилъ отъ правия пѫть. Съ грѣхопадането на човѣка се измѣнили и животнитѣ. Ще кажете, че човѣкъ, последното творение на Бога, не е съвършенъ. Очитѣ, ушитѣ му още не сѫ съвършени. Първоначално тѣ сѫ били съвършени, но впоследствие се изопачили. Окото на човѣка е уредъ, който, отъ дълго и неправилно употрѣбление, се развалилъ. Сѫщото е станало и съ ухото. Човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърдце първоначално не сѫ били такива, каквито сѫ днесъ. Казвате, че човѣкъ трѣбва да развива ума и сърдцето си. По-право е да се каже, че човѣкъ трѣбва да изправя ума и сърдцето си. Въ развитието си, човѣкъ върви по два пѫтя: инволюционенъ и еволюционенъ. Въ инволюционния пѫть той слиза въ гѫстата материя и прави погрѣшки; въ еволюционния пѫть той излиза отъ гѫстата материя и самъ изправя погрѣшкитѣ си. Като слиза въ гѫстата материя, човѣкъ грѣши, съ което показва, че е свободенъ. Като излиза отъ гѫстата материя, той изправя погрѣшкитѣ си, съ което показва, че има воля. По този начинъ той усилва волята си. Тъй щото, като грѣши, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да изправя погрѣшкитѣ си. Въ широкъ смисълъ, погрѣшкитѣ сѫ на мѣсто. Запримѣръ, нѣкой шивачъ шие дреха на нѣкого, но по погрѣшка не взелъ точни мѣрки. Той ушилъ дрехата, но по мѣрки тя отговаря на другъ човѣкъ, а не на този, за когото се шие. Какво трѣбва да прави шивачътъ? Ще купи новъ платъ, ще вземе точни мѣрки и отново ще ушие дрехата. Скѫпа ще излѣзе тази дреха, но поне грѣшката ще се изправи. Колкото повече погрѣшки е правилъ шивачътъ въ кроенето и ги е изправялъ, толкова по-голѣмъ майсторъ е станалъ. Следователно, заслужва понѣкога човѣкъ да грѣши и да изправя погрѣшкитѣ си, но майсторъ да стане. Въ този смисълъ погрѣшкитѣ иматъ значение. Казано е, обаче, на човѣка да не грѣши. Хиляди и милиони хора грѣшатъ. Като видишъ, че грѣшатъ, не прави тѣхнитѣ погрѣшки. Не подражавай на погрѣшкитѣ на хората. Позволено е на човѣка да грѣши, но по новъ начинъ, а не както сѫ грѣшили хората досега. Запримѣръ, ако искашъ да обидишъ нѣкого, не го обиждай, както досега си обиждалъ, но съвсемъ по новъ начинъ. Ако искашъ да му кажешъ сврака, кажи му гълѫбче. Пакъ птица ще го наречешъ, но ще му причинишъ приятность вмѣсто обида. Ако е въпросъ за интелигентность, свраката е по-умна отъ гълѫба, но гълѫбътъ е по добъръ и благороденъ. Свраката е специалистка по намиране на кокошитѣ яйца. Отдалечъ още тя чува, че кошката кудкудяка, че е снесла яйце, и започва да дебне. Щомъ кокошката излѣзе отъ курника, свраката влиза вѫтре, чукне яйцето, изпие го и се произнася, че е много прѣсно. После тя казва на кокошката: По-силно кудкудякай, да не би да не те чуя. За свраката е добре, че изпила яйцето, но за господаря не е добре. Той се сърди, че сврака изпила яйцето. Кое е по-добре: господарьтъ да яде яйцата, или свраката? Добре е господарьтъ да яде яйцата, но когато се научи самъ да ги снася, като кокошка. — Кога може човѣкъ да снася яйца? — Когато стане господарь на своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Съвременниятъ свѣтъ не е нищо друго, освенъ велико училище, въ което Богъ изпраща всички способни души да се учатъ. Като се учатъ, тѣ сѫщевременно правятъ погрѣшки. Погрѣшкитѣ сѫ допуснати. Не е въпросъ за грѣха, но за погрѣшкитѣ. Грѣхътъ е извънъ човѣшкия свѣтъ, той е отъ друго естество. Не смѣсвайте грѣха съ погрѣшкитѣ. Има случаи, когато погрѣшкитѣ сѫ свързани съ грѣха. Тогава човѣкъ може да бѫде сѫденъ. Обаче, като правите погрѣшки, не се обезсърдчавайте. Изправяйте погрѣшкитѣ си, безъ да се обезсърдчавате. Запримѣръ, нѣкой иска да говори, но се страхува, че ще направи нѣкаква погрѣшка. Нѣма защо да се страхува. Като сгрѣши, ще се изправи. Ако иска да не грѣши, преди всичко той трѣбва да познава добре въпроса, върху който ще говори. Нѣкой свършилъ университетъ и мисли, че знае всичко. Той излиза на сцената да говори върху въпроса, какъ трѣбва хората да се женятъ, какво се изисква за раждане на добри деца и т. н. Това е единъ отъ най-труднитѣ въпроси. При какви условия трѣбва да се роди едно дете? За да се роди едно дете, бащата и майката трѣбва да сѫ работили съзнателно редъ поколѣния върху себе си, да сѫ събрали материалъ за съграждане на една здрава, хубава кѫща за детето. Ако нѣматъ такъвъ материалъ, по-добре да не се женятъ, да не градятъ кѫща, която следь нѣколко години ще се събори. Ако сѫ събрали здравъ материалъ, нека градятъ. Ще кажете, че е писано въ Свещенитѣ книги хората да се женятъ и размножаватъ. Отъ Божествено гледище това означава: Плодете се и размножавайте се по закона на любовьта, на мѫдростьта и на истината. А тъй, да се плоди и размножава човѣкъ безъ участието на закона на любовьта, на мѫдростьта и на истипата, това не е никакво плодене и размножаване. Ще кажете следъ това, че човѣкъ е роденъ отъ Бога. Раждането отъ Бога е сложенъ процесъ. За да се роди нѣкой отъ Бога, нужни сѫ добри условия. Времс с всче да се създадатъ благоприятни условия за раждане на децата. Жената, като бѫдета майка, има голѣма отговорность. Ако съзнава отговорностьта си, тя никога не би трѣбвало да отправя отрицателни мисли къмъ своя другарь. И да вижда погрѣшкитѣ му, никога не трѣбва да казва, че той съзнателно се е окалялъ. Както вървѣлъ, нѣкой го бутналъ въ кальта, и той се оцапалъ. Или, както спалъ, дошълъ нѣкой отвънъ и сипалъ малко ракия въ устата му. Жената го обвинява, че пилъ, защото мирише на ракия. Че мирише на ракия, това е вѣрно, но самъ ли е пожелалъ да пие? Другъ нѣкой го заставилъ да пие вмѣсто него, но той носи отговорностьта. За да не носи чужда отговорность, човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ. И като спи, пакъ трѣбва да бѫде буденъ. Съвременнитѣ хора, религиозни и свѣтски, сѫ развили голѣма подозрителность, вследствие на което се дѣлятъ на наши и ваши. Въ църква ли ще отидете, или въ нѣкое научно общество, навсѣкѫде ще чуете да се говори: Този човѣкъ е нашъ, онзи не е нашъ. Споредъ мене, цѣлиятъ свѣтъ, въ който любовьта работи, е нашъ. Мѫже, жени и деца, отъ каквато нация и вѣроизповѣдание да сѫ, щомъ работятъ въ името на любовьта, сѫ наши. Всѣки човѣкъ, който говори истината, е нашъ; който не говори истината, не е нашъ. Единъ господинъ дохожда при мене и ми казва, че е отъ нашитѣ хора. Питамъ го: Жененъ ли си? — Жененъ съмъ. — Какъ живѣешъ съ жена си? — Отъ време на време я побивамъ. — Щомъ побивашъ жена си, не си отъ нашитѣ. Единъ българинъ, много сприхавъ по характеръ, се оженилъ за една германка, възпитана и търпелива жена. Той често се гнѣвѣлъ и биелъ жена си. Тя търпѣла и нищо не казвала. Единъ день той пакъ се хвърлилъ върху нея да я бие, но тя успѣла да му удари две плесници и да го накара да се замисли. Съ това тя искала да му каже, че трѣбва да бѫде уменъ. Ако съ единъ ударъ, или съ една плесница нѣкой може да ви предаде любовь, мѫдрость и истина, ударътъ е на мѣсто. Ако чрезъ единъ ударъ можете да събудите доброто въ човѣка и го направите силенъ, ударътъ е на мѣсто. Ударътъ има добри и лоши резултати, зависи отъ подбудителната причина. Нѣкои родители биятъ децата си. Благодарение на този бой тѣ ставать човѣци. Боятъ внася нѣщо добро въ човѣка, особено, ако излиза отъ любещъ човѣкь. Азъ не сьмъ абсолютно противъ боя, но любовьта трѣбва да взима участие. Ако биете съ любовь, този бой е благословенъ, той лесно се забравя; ако биете безъ любовь, този бой никога не се забравя. Следоватслно, ако биешъ отъ любовь, боятъ е на мѣсго. Ако грѣшишъ отъ любовь, погрѣшката е на мѣсто; ако грѣшишъ безъ любовь, погрѣшката не е на мѣсто. Ако правишъ добро съ любовь. доброто е на мѣстото си; ако го правишъ безъ любовь, не е на мѣсто. Добро, направено безъ любовь, не може да се реализира. Погрѣшка, направена безъ любовь, не може да се изправи. Щомъ погрѣшката е направена съ любовь, въ края на краищата ще се изправи. Следователно, каквато работа и да предприемете, прилагайте навсѣкѫде любовьта. Любовьта трѣбва да бѫде предохранителна сила, която да предпазва човѣка отъ зло. Чуете ли нѣкой да казва, че не може да търпи този или онзи, това показва, че любовьта не присѫтствува въ този човѣкъ. Той не може да търпи, защото нервната му система е разстроена. Щомъ нервната му система е разстроена, любовъта е далечъ отъ него. Любовьта регулира всички енергии въ човѣшкия организъмъ. „Кога те кани нѣкой на сватба“. Подъ думата „сватба“ ние разбираме духовния животъ. Значи, кога те кани нѣкой на сватба, кани те да влѣзешъ въ духовния животъ. Раждането пъкъ е физическиятъ животъ. Отъ духовния животъ отиваме къмъ физическия. Когато умира, човѣкъ отива въ Божествения свѣтъ. Така разглеждамъ въпроситѣ за раждането, женитбата и смъртьта. Азъ съмъ изучавалъ живота въ всички области и съмъ го разрешилъ. За всѣки въпросъ имамъ разрешение, и за всѣко нѣщо — цѣръ. Преди нѣколко месеци дойде при мене една видна госпожа отъ София, да й дамъ нѣкакъвъ съветъ. Другарьтъ й, за когото се оженила, билъ на 55 години, заемалъ висока служба. Като я изслушахъ, казахъ й, че е дошла късно при мене. Ако бѣше дошла преди да се ожени, щѣхъ да й дамъ другъ съветъ, но сега ще й кажа нѣщо, което нѣма да й хареса. Сега я съветвамъ да търпи. Ако е направила една погрѣшка, сега трѣбва да търпи, да не направи втора, по-голѣма погрѣшка. По-рано щѣхъ да я посъветвамъ да не се жени за този човѣкъ, а сега й казвамъ да не го оставя и да го търпи. Въ какво седи нещастието на тази жена? Мѫжътъ й залюбилъ една мома. Тя трѣбва да търпи, особено, ако той е внимателенъ и къмъ нея. Нѣма да мине много време, момата ще залюби нѣкой момъкъ, и мѫжътъ ще се обърне пакъ къмъ жена си. Ако мѫжътъ обича идеално, какво лошо има въ това? Дето е Божествената любовь, тамъ е благого за човѣка. Дойдете ли до Божествената любовь, вие нѣмате право да се мѣсите тамъ. Помнете следното правило: който нарушава закона на любовьта, той ще счупи главата си. Любовьта между хората трѣбва да се изявява правилно. Щомъ любовьта е правилна, тя е Божествена. Не е въпросъ за безлюбието. Азъ говоря за любовьта. Не питайте, защо тѣзи хора се обичатъ, кой кого обича и т. н. Ако ме слушате, приложете моя съветъ: Не се мѣсете въ работата на любовьта. Всѣки, който се е опиталъ да се мѣси въ работата на любовьта, главата му е счупена. За да не чупите главитѣ си, оставете този въпросъ на Бога. Който е предоставилъ въпроса за любовьта на Бога. той вече е възкръсналъ. Който се е заелъ самъ да го разрешава, той е счупилъ главата си. Богъ е Любовь. Следователно, Той самъ разрешава въпроса за любовьта. Два велики закона сѫществуватъ въ свѣта: Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичката си душа, съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце и съ всичката си сила. Да възлюбишъ ближния си като себе си. Ако не любите Господа и ближния си, какъ ще разберете тѣзи закони? Вие искате да знаете, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между хора, които се обичатъ. Отношенията между хора, които се обичатъ, трѣбва да бѫдатъ такива, каквито сѫ отношенията на дѣсната рѫка къмъ лѣвата, на дѣсното око къмъ лѣвото, на дѣсното ухо къмъ лѣвото. Като носишъ една кофа вода, първо дѣсната рѫка я взима, после лѣвата, и така работата върви хармонично. Така се повдига ту едното рамо, ту другото. Самиятъ животъ ни показва, какъ трѣбва да постѫпваме. Както човѣкъ постѫпва съ рѫцетѣ, краката, очитѣ, ушитѣ си, така постѫпва и съ устата си. Чрезъ устата се извършватъ два процеса: хранене и дишане. Устата върши и трета служба — чрезъ нея се излива любовьта. Като говоримъ за любовьта, мнозина мислятъ, че сѫ професори по любовьта, че всичко знаятъ и разбиратъ. Най лесното и най-мѫчното нѣщо е да разберешъ любовьта. Колкото повече я чоплите, толкова повече я губите. Какво ще стане съ току що посаденото семе, ако постоянно го чоплите? То ще изсъхне, ще изчезне. Сѫщото става и съ любовьта. Ако не я чоплите, тя расте и се развива. Следователно, щомъ нѣкой каже, че е изгубилъ любовьта си, азъ зная вече, че той я чоплилъ. Въ това отношение, азъ съмъ ясновидецъ. Които не сѫ изгубили любовьта си тѣ не сѫ я чоплили. Това е 101% вѣрно. Азъ, съмъ провѣрявалъ тия нѣща много пѫти и зная, какви сѫ резултатитѣ. когато чоплите и когато не чоплите любовьта. Оставете хората да се обичатъ! Богъ ще ги научи, какъ трѣбва да проявятъ любовьта си. И тъй, не се мѣсете въ работата на Бога, но се учете отъ Него. Азъ се уча отъ Него, искамъ и вие да се учите. Щомъ дойда до любовьта, и азъ се уча. Много съмъ говорилъ за любовьта. и сега ви говоря, но това още не е любовь. Ще питате, какво нѣщо е любовьта. Тя е подобна на захарьта, но и това още не е любовь. Като близнете една бучка захарь, вие усѣщате сладкия й вкусъ. Следъ време сладостьта изчезва. Любовьта е великъ процесъ, който постоянно усилва свѣтлината на човѣшкия умъ, топлината на човѣшкото сърдце и силата на човѣшкото тѣло. Любовьта прави човѣка съвършенъ. Любовьта е причина за вѣчното подмладяване, за вѣчното обновяване на човѣшката душа. Сега, колкото и да говоримъ за любовьта, теорията не помага. За любовьта трѣбва да се говори малко; тя трѣбва да се прилага. Ония, които казватъ, че иматъ любовъ, ще ги заведемъ въ нѣкоя болница, да приложатъ любовьта си. Ако болнитѣ оздравѣятъ, любовьта имъ е силна; ако болнитѣ не оздравѣятъ, тѣ нѣматъ любовь. Любовьта на хората се изявява въ яденето, въ обличането, въ книгитѣ, които пишатъ — въ цѣлия имъ животъ. Всичко, което е казано за любовьта, е напечатано въ книги, които ангелитѣ четатъ. Всѣка мисъль, която е родена отъ любовьта, носи въ себе си знание; всѣко чувство, родено отъ любовьта, носи знание; всѣка постѫпка, родена отъ любовьта, носи знание. Това се отнася до настоящето и до бѫдещето, до цѣлата вѣчность. Следователно, живѣйте въ любовьта, за да станатъ тѣлата ви безсмъртни. Значи, когато любовьта обхване цѣлото тѣло на човѣка и започне да работи въ неговия умъ, въ неговото сърдце, въ неговата душа и въ неговия духъ, той става безсмъртенъ. Само безсмъртниятъ може да бѫде поканенъ на сватба, т. е. въ духовния свѣтъ. Да ви поканятъ на сватба, това значи, да се ожените, т. е. да се свържете съ църквата, дето ще дойде младоженецътъ. Младоженецътъ носи безсмъртието. Той носи любовьта въ себе си. Тогава всички ще бѫдатъ съвършени, ще обичатъ Бога, и Богъ ще ги обича. Всички ще бѫдатъ радостни и весели, ще се подчиняватъ на Бога. Сега вие събирате масло за своитѣ масленици. Стремете се да имате достатъчно, преизобилно масло, та като дойде младоженецътъ, да не става нужда да взимате на заемъ. Днесъ ви говоря на разбранъ езикъ. Това е най-малкото, което мога да ви кажа за любовьта. Ако ви кажа нѣщо повече, всички ще заспите. — Защо? — Защото не можете да издържите на трептенията на любовьта. Когато човѣкъ не може да издържа на известни трептения, заспива; когато може да издържа, той е буденъ. Сега всички сте будни, нѣма да заспите, но ако ви кажа, че на всѣкиго отъ васъ ще дамъ по сто хиляди лева, освенъ че нѣма да заспите, но ще отворите широко очитѣ си и ще чакате. Обаче, ако ви кажа, че следъ хиляда години ще станете светии, всички ще заспите. Азъ се радвамъ, че при паритѣ очитѣ на всички се отварятъ. Ще дойде день, когато, като ви кажатъ, че ще станете светии, очитѣ ви пакъ ще се отворятъ. Добре е, че очитѣ на човѣка се отварятъ предъ материалното, защото материалното е резултатъ на единъ духовенъ и на единъ Божественъ процесъ. Всичко, което става съ насъ на физическия свѣтъ, се връща на небето, да се провѣри, какъ е направено. Ако не е направено, както трѣбва, човѣкъ се натъква на сѫщото нѣщо нѣколко пѫти, докато го направи съвършено, безъ никаква погрѣшка. Човѣкъ постоянно слиза и възлиза, докато направи нѣщата на физическия свѣтъ безпогрѣшно, безъ никакви недостатъци. Затова на земята човѣкъ трѣбва да разполага съ достатъчно време, да работи. Като ученици, вие трѣбва да знаете, че чрезъ вашитѣ добри мисли, чувства и постѫпки събирате материалъ за строежъ на вашето бѫдещо тѣло, на вашето бѫдещо сърдце и на вашия бѫдещъ мозъкъ. Какъвто материалъ съберете, това ще съградите. Казано е въ Писанието: „Даромъ сте взели, даромъ давайте“. На кого се дава даромъ? Даромъ се дава само на онзи, който люби. Който не люби, не може да получава даромъ. Когато се казва „даромъ сте взели, даромъ давайте“, имаме предъ видъ онова, което съ любовь се взима. Другояче казано: Това, което сте взели съ любовь, съ любовь ще го дадете. Щомъ взимате безъ любовь, безъ любовь ще давате. И това не е лошо. Това, което е взето и дадено безъ любовь, е осѫдено на окисляване. Въ него има недостатъци. Това, което е взето и дадено съ любовь, е съвършено. Когато дава съ любовь, човѣкъ отваря пѫть за Божията Любовь въ себе си. Каквото направи този човѣкъ, или каквото каже, това трѣбва да бѫде за доброто на самия него, за неговия домъ, за ближнитѣ му, за народа му, за цѣлото човѣчество, за славата Божия. Ако човѣкъ може да говори съ любовь, нека говори; ако не може, по-добре да мълчи. Защо трѣбва да кажете на ближния си, че е гарга? Кажете му, че е гължбче. Защо ще му кажете, че е грубиянъ? Кажете му, че говори сладко, че медъ капе отъ устата му. Може медътъ да не е добре пречистенъ, но все пакъ е медъ. Ще кажете, че това не е вѣрно. Кои нѣща сѫ абсолютно вѣрни? Въ свѣта сѫществуватъ два вида лъжи: бѣла и черна. Ако не можете да кажете истината, както трѣбва, за предпочитане е да кажете бѣла лъжа, отколкото черна. Често хората се оплакватъ едни отъ други, че еди-кой си ги разигравалъ. Кой не е разиграванъ днесъ? Хората едни други се разиграватъ. Много естествено. Всички хора се намиратъ въ бурно море, и лодката, съ която пѫтуватъ, се люлѣе по вълнитѣ. Не се страхувайте. Лодкарьтъ е опитенъ човѣкъ, благополучно ще ви изведе на другия край. Искате ли да минете благополучно, безъ страхъ, прилагайте любовьта въ живота си. Изпълнявайте волята Божия и се вслушвайте въ Божествения гласъ. Той всѣкога казва, какъ трѣбва да постѫпвате. Питайте го единъ, два, три пѫти, докато разберете, какво трѣбва да правите. Божественото отговаря на човѣка по различни начини: чрезъ растения, чрезъ животни и чрезъ хора. Запримѣръ, забелязано е, че когато се спусне паякъ, или пѣтелъ кукурига и гледа къмъ вратата на кѫщата, гостъ ще дойде. Изобщо, всичко, което се случва въ живота на човѣка, е за добро. То е признакъ за онова, което предстои да стане. Какъ ще докажете, че спущането на паяка предсказва посещение отъ нѣкой човѣкъ? Ще каже нѣкой, че изгубилъ сто хиляди лева. Какъ ще се докаже това? На борсата всѣки день се губятъ хиляди и милиони левове, и въ края на краищата пакъ се придобиватъ. Единъ губи, другъ печели. Страшно нѣщо е да присѫтствува човѣкъ на борсата. Една американка разправя своята опитность отъ борсата. Безъ да знае, какво нѣщо е борса, мѫжътъ й я завелъ, да види, какво се върши тамъ. Като поседѣла известно време, тя се обърнала къмъ мѫжа си съ думитѣ: Толкова проста ли ме мислишъ, че си ме довелъ въ лудницата, а казвашъ, че това е борсата? Такъвъ страшенъ викъ и крѣсъкъ може да сѫществува само въ лудницата. Това сѫ луди хора тукъ! — Не, умни хора сѫ тия, спокойно отговорилъ мѫжътъ й. Лудитѣ крѣскатъ, безъ да има защо, а тукъ всѣки носи книги, прави изчисления. Тукъ ставатъ търговски сдѣлки, ценитѣ ту се намаляватъ, ту се увеличаватъ. Който изгуби всичкото си имане, изкарватъ го вънъ отъ борсата. Той влиза милионеръ, а излиза последенъ сиромахъ. Който не иска да излѣзе доброволно, изкарватъ го по принудителенъ начинъ. Съ други думи казано: Който нѣма добро сърдце, свѣтълъ умъ и сила, изкарватъ го вънъ отъ борсата, т. е. вънъ отъ живота. Ще кажете, че сте чада Божии. Който е чадо Божие, съ едно махане на рѫка може да укроти и най-голѣмата буря. Съ едно махане на рѫка той може да се справи съ безпаричието, както и съ всички болести. Тъй щото, намѣрите ли се въ нѣкаква мѫчнотия, викайте чадата Божии. Тѣ ще ви помогнатъ. Чадата Божии постѫпватъ тъй, както любовьта изисква. Казано е въ Писанието: „Съ каквато мѣрка мѣрите, съ такава ще ви се отмѣри“. Значи, ако искашъ да те обичатъ, трѣбва да обичашъ; ако искашъ да те уважаватъ, трѣбва да уважавашъ. Всичко, което желаешъ да получишъ. трѣбва да го дадешъ и на другитѣ. Щомь приложишъ Божия законъ, и Богъ ще приложи закона си къмъ тебе. Ако сте вѣрни на този законъ, и законътъ ще бѫде вѣренъ по отношение на васъ. Всичко, което човѣшката душа желае, е възможно и постижимо, но време се изисква за това. За всѣко нѣщо има опредѣлено време. Кога ще се роди човѣкъ, или кога ще умре, и за това е опредѣлено времето. Нѣкой се готви да умре, а не умира. — Защо? — Не е платилъ дълговетѣ си. Докато не платите дълговетѣ си на земята, не бързайте да заминавате на онзи свѣтъ. Ако заминете съ неплатени дългове, още на границата ще ви спратъ. Щомъ платите дълговетѣ си, пѫтьтъ ви за онзи свѣтъ е отворенъ. Опасно е да заминете съ неизплатени дългове. Ликвидирайте съ дълговетѣ си и тогава заминавайте. Какво ще вземете съ себе си на онзи свѣтъ? Вие можете да вземете само онова, което не могатъ да задържатъ на митницата. Това сѫ вашитѣ свѣтли мисли, чувства и постѫпки. Всичко непотрѣбно ще остане на земята. Сега, желая ви, като заминете за другия свѣтъ, да вземете съ себе си своитѣ свѣтли мисли, чувства и постѫпки, за да бѫдете радостни и весели. Следъ това ще се върнете отново на земята, да учите и другитѣ на това, което сте изработили и придобили. Следвайте пѫтя на свещената любовь и нѣма да бѫдете далечъ отъ Царството Божие. * 5. Беседа отъ Учителя, държана на 28 юлий, 1940 г. 10 пр. об. София. — Изгрѣвъ.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Вѣчно обновяване Матея, 12 гл. Човѣкъ се натъква на две опасности въ живота си: на гладъ и на преяждане. За да станатъ светии, нѣкои хора съзнателно си създаватъ гладъ. Тѣ постятъ често, да се пречистятъ по-бързо. Други пъкъ обичатъ да бѫдатъ пълни, затова ядатъ повече, отколкото трѣбва. Тъй щото, еднитѣ гладуватъ повече, а другитѣ преяждатъ. Гладуване и преяждане има не само по отношение на храната, но и по отношение на облѣклото. Нѣкои хора се обличатъ скромно, а други обичатъ разкошно облѣкло. Тѣ се обличатъ и събличатъ по нѣколко пѫти на день, да се покажатъ предъ хората, че сѫ богати, че иматъ вкусъ, могатъ да се обличатъ разкошно. Какво придобива човѣкъ отъ разкошното си облѣкло? Не само че нищо не придобива, но се натъква на голѣма опасность. Какво придобива говедарьтъ, който 20 години наредъ е пасълъ говеда ? Ще кажете, че говедата, които той е пасълъ, израсли и се угоили. Благодарятъ ли говедата му за услугата, която той имъ направилъ ? Тѣ ще му кажатъ: Ако не бѣше ти съ своята тояга, която дигаше и слагаше върху гърбоветѣ ни, ние щѣхме да си пасемъ свободно въ гората, безъ никакви ограничения. Наистина, не е завидно положението на говедаря. Като говоря за незавидното положение на говедаря, мнозина питатъ, защо човѣкъ не трѣбва да бѫде говедарь? Много естествено. Говедото е представитель на животинското начало въ човѣка. Като знаете това, питамъ: трѣбва ли човѣкъ да пасе, т. е. да носи на гърба си своето животно? Животното въ човѣка е силно. Трѣбва ли тогава слабиятъ да носи на гърба си силния? За да носишъ животното на гърба си, ти трѣбва да бѫдешъ по-силенъ отъ него. Безъ да премѣрятъ силитѣ си, хората се товарятъ съ непотрѣбни нѣща. Запримѣръ, слушате религиознитѣ хора да преповтарятъ, какво е казалъ Христосъ преди две хиляди години. Не се товарете напразно. Сегашнитѣ времена изискватъ повече приложение, по-малко говорене. Христосъ и днесъ още говори. Словото му се носи въ вѣчностьта. Като говори, Христосъ запалва една свѣщь, която дава въ рѫцетѣ на онзи, който е лишенъ отъ свѣтлина. И той отъ своя страна може да запали свѣщь. Не е достатъчно свѣщьта само да се запали; важно е да не изгасва. Човѣкъ може да носи свѣщь, безъ да я запали. Защо му е такава свѣщь? Ще кажете, че свѣтлината трѣбва да се економисва. На физическия свѣтъ и свѣтлината, и водата трѣбва да се економисватъ, защото се плаща за тѣхъ, но въ духовния свѣтъ не е така. Тамъ е нужна повече свѣтлина. Не е лошо, когато се изразходва много свѣтлина и вода; лошо е, когато не се използува изразходваното количество разумно. Какъвъ смисълъ има, че нѣкой употрѣбилъ много вода за пране, а не опралъ дрехитѣ си добре? Какъвъ смисълъ има да поливате дърветата съ много вода, безъ да получите плодъ? Ще кажете, че на физическия свѣтъ сѫществуватъ нѣкакви аномалии. Дали сѫ аномалии, или не, това е другъ въпросъ. Важно е, че отговорностьта за тия нѣща не е ваша. Че гърми и свѣтка, отговорностьта не е ваша. — Не може ли безъ гърмотевици? — Щомъ гърми, не може. — Защо сѫществува суша? Защо ставатъ наводнения? — Това не е ваша работа. Защо хората не живѣятъ добре? — Както живѣягъ днесъ, този начинъ е най-добъръ. Ако могатъ да живѣятъ по-добре, щѣха да живѣятъ. Не търсете отговорностьта за нѣщата, които ставатъ въ физическия свѣтъ, въ себе си, но поучавайте се отъ тѣхъ. Учете се отъ всичко, за да придобивате знания. Природата не обича невежи хора. Ако природата не обича и не търпи невежитѣ, пазете се и вие отъ тѣхъ. Не оставяйте глупави и невежи да ви управляватъ. Единъ селянинъ решилъ да отиде въ близкия градъ, да го острижатъ и обръснатъ. Обаче, докато се готвѣлъ да тръгне за града, единъ неговъ съседъ дошълъ съ ножици и бръсначъ и му предложилъ да го обръсне и остриже. — Разбирашъ ли отъ този занаятъ? — Разбирамъ. — Добре, тогава свърши тази работа. Съседътъ взелъ ножицитѣ и започналъ да стриже косата му. После взелъ бръснача, да го бръсне. Като се погледналъ въ огледалото, селянинътъ се ужасилъ — главата и брадата му били накълцани. Невъзможно било да се яви въ този видъ между хората. Ако трѣбвало да излѣзе нѣкѫде, турялъ калпака на главата си и не го свалялъ. Той не искалъ да се изложи предъ хората, но сѫщевременно не искалъ да изложи и съседа си, да го представи предъ хората за невежа. Съвременнитѣ хора, религиозни и свѣтски, тръгватъ по свѣта, първитѣ да проповѣдватъ Словото Божие, а вторитѣ — различни научни теории, но като не разбиратъ отъ работата си, въ края на краищата накълцватъ хората, изопачаватъ мислитѣ и чувствата имъ и казватъ, че сѫ свършили нѣкаква работа. Така постѫпватъ невежитѣ и глупави хора, но не и разумнитѣ. Като ученици, вие не трѣбва да изпадате въ положението на невежия бръснарь, нито въ положението на невежитѣ проповѣдници, които обезобразяватъ човѣшкото лице, човѣшкия умъ и човѣшкото сърдце. Вие искате да се явите предъ Бога, предъ любовьта, но трѣбва да знаете, че тя не търпи изопачени форми. Следъ това ще питате, какво нѣщо е любовьта. Любовьта е богата трапеза, на която сѫ сложени най-хубави и вкусни яденета, чинии и плодове. За приготвяне на тия вкусни нѣща, нужна е работа. Какъ трѣбва да работи човѣкъ? Работата подразбира такъвъ актъ, който произвежда свѣтлина въ ума, топлина въ сърдцето и сила въ тѣлото. Каже ли нѣкой, че е тъмно въ ума му, това показва, че не е работилъ. Каже ли, че е студено въ сърдцето му, това показва, че не е работилъ. Каже ли, че е слабъ, немощенъ, той не е работилъ. Следователно, искате ли умътъ ви да бѫде свѣтълъ, сърдцето — топло и организъмътъ — силенъ, работете съ любовь. Мнозина се оплакватъ, че не сѫ получили въ живота си това, което сѫ очаквали, вследствие на което се разочаровали отъ братя и сестри, отъ приятели и другари. Нѣма защо да се разочароватъ. Тѣ трѣбва да знаятъ, кой е истински братъ и коя — истинска сестра. Докато човѣкъ не е служилъ на любовьта съ всичкия си умъ, сърдце, душа и духъ, не може да се наречс братъ или сестра. Истинскиятъ братъ и истинската сестра иматъ правилна обхода къмъ всички живи сѫщества. Ако има крави, волове, братътъ се отнася съ тѣхъ добре. Той знае, че волътъ ще му оре нивата, докато има рога. Хвърли ли рогата си, нѣма да оре нивата му. Ако сте истински братя и сестри, вие ще зачитате всѣко живо сѫщсство, ще знаете, че ако днесъ е на по-низко стѫпало отъ васъ, ще дойде день, когато ще се издигне. Като ученици на новото учение, вие трѣбва да зачитате и уважавате всички живи сѫщества, да не ги обиждате. Новото учение изключва всички обиди. Бѫдете слѣпи за погрѣшкитѣ на хората. Видите ли, че нѣкой грѣши, благодарете, че по този начинъ вие се освобождавате отъ сѫщата погрѣшка. Нѣкой върви по улицитѣ, замислилъ се нѣщо и по невнимание падналъ въ една дупка и изкълчилъ крака си. Не питай, защо е падналъ; не го осѫждай, че билъ невнимателенъ. Всѣки може да се замисли и да падне въ нѣкоя дупка. Благодари, че по този начинъ ти се избавяшъ отъ дупката. — Кога пада човѣкъ? — Когато нѣма достатъчно свѣтлина. Ако трѣбва да пѫтувате вечерь по планини, чакайте лунни нощи, когато е свѣтло. Пѫтувате ли въ тъмнина, каквато лампа да имате, непремѣнно ще паднете въ нѣкоя дупка. За да не падате, трѣбва да имате будно съзнание, да знаете, кѫде отивате. Изкачването по високи планински върхове подразбира влизане въ единъ висшъ свѣтъ. Следователно, изкачването на върха Мусала не е нищо друго, освенъ отиване при Бога, т. е. изкачване на нѣкое духовно мѣсто. Човѣкъ може да намѣри красивото и великото въ свѣта само по високитѣ мѣста. Въ този смисълъ, човѣкъ всѣки день може да се изкачва по високи върхове, да се освежава, да повдига мислитѣ и чувствата си. Животътъ по високитѣ върхове е животъ на истинска музика и поезия. Само оттамъ човѣкъ може да възприеме нѣщо възвишено и велико. Гениалнитѣ музиканти сѫ приемали музиката отъ високитѣ мѣста и после я сваляли въ низинитѣ, между хората. Колкото по-добри възприематели били, толкова по-точно сѫ я предавали. Човѣкъ може физически да се движи въ долината на живота, а умствено и духовно — по височинитѣ. Формата и положението не опредѣлятъ човѣка. Волътъ, коньтъ нѣматъ човѣшка форма, но не сѫ лишени отъ интелигентность. Какво ще кажете за рудокопача, който е почернѣлъ отъ вѫглищата, които копае ? Колкото и да е черенъ, и той е човѣкъ, съ известна интелигентность и опредѣлени стремежи. Като ученици, вие трѣбва да се освободите отъ външната страна на нѣщата, да не се заблуждавате. Виждате, че нѣкой човѣкъ се моли съ часове и казвате, че е набоженъ. Това е външна страна на набожностьта. Този човѣкъ може да се моли отъ страхъ, а не отъ любовь. Ако отидете въ странство и влѣзете въ нѣкое религиозно общество, ще намѣрите поне двама-трима лѣкари. Защо влизатъ въ обществото? Отъ интересъ. Тѣ знаятъ, че дето сѫ събрани много хора, непремѣнно ще има нужда отъ лѣкари. Млада мома посещава редовно нѣкое религиозно общество. Защо го посещава? Отъ набожность ли? Отъ интересъ. Тя има предъ видъ единъ отъ младитѣ момци, които посещаватъ събранията. И младъ момъкъ може да посещава събранието по сѫщата причина. Той се интересува отъ нѣкоя мома. Не е лошо, че момъкътъ се интересува отъ мома, а момата — отъ момъкъ, но това сѫ малки божества. Единъ день тия божества ще изчезнатъ. Какво ще стане съ васъ? И паритѣ, на които хората разчитатъ, сѫ малки божества. Какво ще правите, като ги изгубите? Сегашниятъ вѣкъ е вѣкъ на голѣми противоречия. И младитѣ, и старитѣ иматъ противоречия. — Защо? — Защото не сѫ разбрали още законитѣ на живота. Стариятъ се оплаква, че е остарѣлъ. Той не е остарѣлъ, но се е влюбилъ въ старостьта и не може да се отдѣли отъ нея. Той мисли, че като остарѣе, ще придобие нѣщо. Който остарява, безъ да поумнява,той не е разбралъ старостьта. Стариятъ иска да бѫде почитанъ и уважаванъ, безъ да се учи. Не, и стариятъ, и младиятъ трѣбва да се учатъ. Животътъ не носи никого на рѫце. Докато детето е малко, немощно, майката го носи на рѫце. Щомъ започне да ходи, тя го туря на земята, да стане самостоятелно. Докато е било малко, майката го наричала ангелче. гълѫбче, но щомъ порасне, тя туря това ангелче на земята, само да ходи. Ангелътъ едновременно е и младъ, и старъ. И на хиляди, и милиони години да е, ангелътъ е всѣкога младъ, защото при всички условия се учи. И тъй, искате ли да останете вѣчно млади, учете се отъ всичко, Крушата, която изяждате, влиза въ вашия стомахъ и започва да се учи. Привилегия е за крушатя да бѫде изядена отъ човѣка. Свѣтлината, която влиза въ очитѣ ви, се радва, че сте я приели. Сѫщевременно и вие влизате въ свѣтлината. Слизането на свѣтлината отъ слънцето е външенъ процесъ. Проникването й въ човѣка и превръщането й въ знание е вѫтрешенъ процесъ. Това показва, че човѣкъ трѣбва да познава нѣщата едновремснно отвънъ и отвѫтре. Младостьта е външенъ процесъ, а старостьта — вѫтрешенъ. Когато младостьта и старостьта се съединятъ въ едно, образуватъ разумностьта. Който не е билъ младъ, не може да бѫде старъ; който не е билъ старъ, не може да бѫде младъ. Съ други думи казано: за да се подмлади, човѣкъ трѣбва да остарѣе; за да остарѣе, той трѣбва да се подмлади. Нѣкой пита, защо остарѣлъ. Много просто. Той остарѣлъ, за да придобие мѫдростьта. — Защо съмъ младъ? — За да придобиешъ любовьта. Ако стариятъ не стане мѫдъръ, и ако младиятъ не люби, и двамата не сѫ разбрали живота. Любовьта и мѫдростьта сѫ полюси, между които животътъ се движи. Човѣкъ неизбѣжно трѣбва да се движи между тѣзи полюси. Съвременнитѣ хора очакватъ да получатъ нѣкакви блага отъ Господа. Какви по-голѣми блага могатъ да имъ се дадатъ отъ ума, сърдцето, волята и тѣлото? Какви по-голѣми блага могатъ да имъ се дадатъ отъ душата и отъ духа? Какви по-голѣми богатства можете да очакнате отъ човѣшкия мозъкъ и отъ човѣшкото сърдце? При тѣзи грамадни богатства човѣкъ се счита сиромахъ. Той се намира въ положението на онзи, за когото е казано въ една отъ народнитѣ ни пѣсни: „Вода гази, жаденъ ходи“. При всичкото богатство, което е вложено въ ума, въ сърдцето и въ тѣлото на човѣка, той пакъ се осмѣлява да казва, че е сиромахъ. По цѣли дни и нощи телефонитѣ дрънкатъ и се чуватъ различни оплаквания: еди - кой си умрѣлъ, другъ — падналъ и счупилъ крака си, трети — осиромашалъ и т. н. Въ края на краищата виждате, че навсѣкѫде се образувала каша. Кой прави кашата? Богатитѣ хора. Тѣ се оплакватъ, че сѫ сиромаси, а въ сѫщность само богатитѣ иматъ възможность да правятъ каши. Богатитѣ се каратъ, кой повече да вземе; богатитѣ сѫ недоволни отъ свѣта. Казватъ за нѣкого, че лесно кипвалъ. — Защо кипва лесно? — По две причини. Когато водата въ неговия свѣтъ е или малко, или много, той кипва. Ако е малко, едва я туришъ на огъня, тя започва да кипи. Ако водата е много и въ дълбокъ сждъ, дълго време трѣбва да се чака, докато кипне. Кипването не е волевъ процесъ, не зависи отъ човѣка. Ако рѣката е пълноводна, това не зависи отъ нея. Щомъ е пълноводна, ще прелѣе, т. е. ще кипне. Като се намали водата, ще се прибере въ коритото си. Като знаете това, не се чудете, защо нѣкой човѣкъ кипвалъ. Щомъ водата е поставена на силенъ огънь, не може да не кипне. Едно трѣбва да помните: всички сте богати, но не знаете това. Вие не подозирате, какви грамадни богатства криете въ себе си. Сѫщото се отнася и до любовьта. Вие имате любовь, но не сте я проявили още. Любовьта се изпитва вечерь, а не презъ деня. Ако искате да знаете, дали имате любовь, излѣзте вечерь вънъ, въ най-голѣмата тъмнина. Ако свѣтнете и освѣтите пѫтя си, имате любовь. Не свѣтнете ли, не сте проявили още любовьта си. Иска ли нѣкой да прояви любовьта си къмъ васъ, нека я прояви вечерь, въ тъмна, бурна ношь. Тогава има смисълъ да покаже, колко ви обича. Защо ще показва любовьта си презъ деня, когато навсѣкѫде е свѣтло? Презъ деня вие виждате, кѫде ходите, не ви е нужна никаква лампа. Ако искате да проявите любовьта си къмъ нѣкого, проявете я зимно време, когато вънъ е студено, когато нѣма печка въ стаята, да се топлите. Ако искате да проявите любовьта си къмъ нѣкого, проявете я, когато семейството на този човѣкъ е въ лишения, когато нѣма хлѣбъ, дрехи, обуща. Значи, любовьта се изпитва вечерь, въ студено време и въ лишения. Ако любовьта ви носи свѣтлина, топлина и блага въ изобилие, тя е истинска любовь. Любовь, която не носи свѣтлина, топлина и изобилие, не е истинска. Каква любовь е тази, при която хората се измѫчватъ? Днесъ жени и мѫже, учители и ученици, приятели и познати не се разбиратъ. Любовь, която измѫчва, не е истинска. То е все едно, учительтъ да говори на ученицитѣ си, а тѣ да сѫ глухи. Какъвъ смисълъ има отъ неговитѣ думи? Какъ ще се ползува човѣкъ отъ красотата на природата, ако е слѣпъ? Любовьта иска хора съ отворени очи и уши, да виждать ясно и да слушатъ добре. Като виждатъ и слушатъ добре, тѣ могатъ да говорятъ разумно. Като ученици, вие трѣбва да проявите истинската любовь. За да стане това, трѣбва да изправите отношенията си къмъ Бога. Много хора говорятъ за Бога, но нито страхъ иматъ отъ Него, нито срамъ. Тѣ допущатъ въ ума и въ сърдцето си мисли и чувства, които грабятъ, безъ да внасятъ нѣщо добро. Тѣзи мисли и чувства сѫ подобни на крадливитѣ котки. Ако крадлива котка влѣзе въ стаята ви, първо ще даде видъ, че нищо нѣма да вземе. Щомъ се обърнете настрана, тя веднага грабва нѣщо хубаво и пакъ дава видъ, че нищо не е взела. Човѣкъ не трѣбва да допуща въ ума и въ сърдцето си отрицателни мисли и чувства, защото тѣ ще го разрушатъ. Не давайте ума и сърдцето си въ услуга на хора, които не знаятъ, какъ да ги пазятъ. Искате ли да очистите ума и сърдцето си, пратете ги при Бога. По-вещъ майсторъ отъ Него нѣма. Дадете ли ги на хората да ги чистятъ, цѣлъ животъ ще съжалявате. — Ама виновни ли сме, че не знаемъ какъ да отидемъ при Бога? — Виновни сте, разбира се. Кой каквото прави, добро или зло, самъ е виновенъ. Всѣки самъ носи последствията на своитѣ дѣла. Като знаете това, трѣбва да мислите право. Днесъ отъ всички хора се иска работа. Сегашнитѣ хора се мѫчатъ, трудятъ се и работятъ, но тѣ още не сѫ дошли до истинската работа. Истинска работа е тази, която произлиза отъ любовьта. Безъ любовь никакви постижения не можете да получите. Ако имате нѣкакви постижения, тѣ сѫ временни. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка, които се основавать на любовьта, сѫ вѣчни. Нѣкои се възмущаватъ отъ цѣлувкитѣ. Ако цѣлувката е идеална, проникната отъ любовь, тя повдига човѣка. Ако цѣлувката произлиза отъ тритѣ свѣта — физически, духовенъ и Божественъ, считаме я идеална. Значи, всѣко нѣщо, което има отношение едновременно и къмъ тритѣ свѣта, е чисто, възвишено и идеално. Ако то има отношение само къмъ двата свѣга, въ неговата чистота има една трета примѣси. Ако има отношение само къмъ единия свѣтъ, две трети сѫ примѣси. Тъй щото, задачата на всѣки човѣкъ е да разглежда своитѣ мисли, чувства и постѫпки и да ги пречиства. Докато дойдете до съвършената чистота, благодарете за всичко, което става въ живота. Ако искашъ да не се запалятъ дрехитѣ ви, не минавай край огъня. Ако трѣбва да минешъ, намокри дрехитѣ си съ вода, да не се запалятъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да разбира положението, въ което се намира, да не мисли криво за нѣщата. Запримѣръ, вие сте богати, а мислите, че сте сиромаси; вие сте добри, а мислите, че сте лоши. Богатството е въ вашия умъ. Обърнете се къмъ ума си и ще го намѣрите. Добротата е въ сърдцето ви. Отворете сърдцето си и ще проявите доброто, което е вложено въ васъ. Богъ не е изпратилъ човѣка на земята за поругание, но за учене и прилагане на доброто и любовьта. Като прилагате знанието и любовьта си, избирайте съответни за васъ методи. Мнозина си служатъ съ метода на аналогията. Само онзи може да прилага този методъ, който се е научилъ да наблюдава, да върви отъ причини къмъ последствия. Като придобие наблюдателность и философско гледане на нѣщата, тогава човѣкъ може да приложи метода на аналогията. Методътъ на аналогияга е съкратенъ процесъ. Като не разбиратъ законитѣ на живота и на смъртьта, хората се питатъ. защо умиратъ. Човѣкъ умира, защото нѣма свѣтлина въ ума, топлина въ сърдцето и сила въ тѣлото си. Щомъ токътъ на енергиитѣ се прекѫсне, животътъ се прекратява. Засега на човѣка е позволено да живѣе на земята най-много 120 години. Колкото и да е опредѣлено на човѣка да живѣе, той трѣбва да учи. Всѣки день той трѣбва да внася въ ума си по малко свѣтлина, въ сърдцето си — топлина, а въ тѣлото си — сила. Като замине за другия свѣтъ, първиятъ изпитъ, на който ще го подложатъ, ще бѫде върху свѣтлината, топлината и силата. Кой човѣкъ е силенъ? Силенъ човѣкъ е онзи, който може да пресъздаде своя умъ, своето сърдце и своето тѣло. Да пресъздаде човѣкъ ума, сърдцего и тѣлото си, това значи, да се обнови. Това не с еднократенъ процесъ, но многократенъ. Човѣкъ трѣбва вѣчно да се обновява. Значп, задачата на всѣки човѣкъ е да работи за своето вѣчно обновяване. Това се постига чрезъ Божествената любовь, мѫдрость и истина. Да вършимъ волята Божия, това значи, да се обновяваме. Не вършимъ ли волята Божия, ние се натькваме на изкушения. Щомъ, изпадаме въ изкушения, трѣбва да се молимь: Господи, прости ни, че Те заставяме да постѫпвашъ съ насъ, както не искашъ. Избави ни отъ изкушения, за да познемъ Твоето свѣтло, любещо лице. Т. м. * 4. Беседа отъ Учителя, държана на 28 юлий, 1940 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Законъ за частитѣ и за цѣлото Казано е въ Писанието, че истината ще ви направи свободни. Днесъ всички хора искатъ да бѫдатъ свободни, но не знаятъ, по какъвъ начинъ да добиятъ свободата си. Тѣ казватъ: Ние сме свободни да мислимъ, каквото искаме и както искаме. Тѣ сѫ на кривъ пѫть. Човѣкъ не е свободенъ да мисли, както иска, нито е свободенъ да прави, каквото иска. Човѣкъ трѣбва да мисли право. Ако пъкъ върши, каквото му дойде на ума и каквото иска, налага му се това, което не иска. Нѣкой мисли, че е свободенъ да сече горитѣ, но въ края на краищата скѫпо плаща за тази криворазбрана свобода. Човѣкъ има право да се ползува отъ сухитѣ дървета, но не и отъ живитѣ. Ще кажете, че като живѣе на земята, човѣкъ има право да сѣче гори, да лови риба, да мели брашно, да произвежда вино, за да се прехранва. Човѣкъ има право да върши всичко, за да се прехранва, но проследете живота на воденичаритѣ, на рибаритѣ, на кръчмаритѣ и вижте, кой отъ тѣхъ е завършилъ живота си добре. — Не е ли свободенъ човѣкъ да си избира занаятъ, какъвто иска? — Човѣкъ е свободенъ да работи, каквото иска, но въ края на краищата носи последствията на своя изборъ. Кой човѣкъ е истински свободенъ? Свободенъ човѣкъ е онзи, който, като го калятъ, не се каля. Колкото и да го калятъ отвънъ, той не губи равновесие. Щомъ не губи равновесие, кальта сама по себе си се чисти. Свободенъ човѣкъ е онзи, който отъ никакъвъ огънь не изгаря. Не е ли свободенъ, най-слабиятъ огънь го изгаря. Съвременнитѣ хора се намиратъ подъ влиянието на своитѣ страсти, пороци, заблуждения, криви мисли и считатъ, че сѫ свободни. Не, огънь е това. Докато не мине презъ този огънь и не се пречисти, човѣкъ не може да бѫде свободенъ. Малкото дете, увито въ пелени, не е свободно. Щомъ се изправи на краката си, то е свободно вече, може да се движи, дето иска. Като остарѣе, човѣкъ пакъ изгубва свободата си. Той иска самъ да се движи, но не може: едва стане, залитне ту на една, ту на друга страна. Не е страшно, когато краката на човѣка не държатъ и ставатъ причина да залита на една, или на друга страна. Страшно е, обаче, когато човѣкъ изгуби умствената си свобода и започва да залита. Нѣма по-страшно нѣщо отъ това, да изгуби човѣкъ свободата на мисъльта си и да се подаде на чужда мисъль. Често слушате нѣкой да казва, че го боли глава, стомахъ, бъбреци и т. н. Това не е негово състояние. Той е възприелъ болкитѣ на нѣкои страдащи, които се оплаквали. Изобщо, човѣкъ възприема и доброто, и злото еднакво, понеже сѫ еднакво силни. Тѣ сѫ козмически сили, които работятъ въ Битието. Мнозина смѣсватъ злото съ грѣха. Това сѫ две различни сили. Понѣкога грѣхътъ успйва да подкупи злото, да прояви силата си. Обаче, доброто никога не се подкупва. Никаква сила въ свѣта не е въ състояние да подкупи доброто. Съвременнитѣ хора се оплакватъ отъ страдания и мѫчнотии, които ги правятъ нещастни. Защо сѫ нещастни? Защото сѫ размѣстили нѣщата. Тѣ сѫ поставили човѣка по-високо отъ Бога и въ него сѫ вложили любовьта си. Какъ можете да обичате повече този, който нищо не е далъ за васъ, отъ Онзи, Който ви е далъ всичко? Обичайте баща си и майка си, братята и сестритѣ си, приятелитѣ си, всички хора, но надъ всички поставете любовьта си къмъ Бога. Каквито жертви да сѫ направили хората за васъ, никой не е на-правилъ това, което Богъ е направилъ. Казано е въ Писанието: „Богъ толкова възлюби свѣта, че даде въ жертва своя Единороденъ Синъ, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него“. Който обича свѣта повече отъ Бога, той ще опита последствията на тази любовь. Ако обичашъ Бога по-малко отъ хората, и синоветѣ ти ще те обичатъ по-малко. Ако мѫжътъ обича жена си повече отъ Бога, въ скоро време ще опита последствията на тази любовь. Никой не може да обича ближния си повече отъ Бога.— Защо? — Защото тази любовь носи разочарования. Да възлюбишъ Бога, това е задача, дадена на цѣлото човѣчество. Ако хората страдатъ днесъ, причината за това се крие въ тѣхното непослушание. Непослушанието пъкъ произтича отъ недостатъчно любовь въ човѣшкото сърдце. Хората сѫ недоволни едни отъ други, благодарение на безлюбието. Всѣки иска жертва отъ другитѣ, но не получава. Само любовьта прави жертви. Човѣкъ се жертвува, но отъ страхъ, а това не е истинска жертва. Жертвата трѣбва да бѫде разумна. Ако не е разумна, тя не дава добри резултати. И любовьта трѣбва да бѫде разумна. Ако не е разумна, вмѣсто добро, тя произвежда зло. Какво направи Яковъ съ любовьта си къмъ Иосифа? Той събуди ревность въ синоветѣ си, заради което продадоха Иосифа. Като ученици, вие трѣбва да се пазите, да не изпаднете въ погрѣшката на Якова, да покажете слабость къмъ Иосифа. Всѣки човѣкъ има по единъ Иосифъ въ себе си, когото обича повече отъ другитѣ си синове. Яковъ обичаше Иосифа повече отъ другитѣ си синове и не го пращаше на работа. Когато синоветѣ му отиваха на работа, Иосифъ оставаше при баща си. Заради тази привилегия, братята му го продадоха на богати търговци, които отиваха въ Египетъ. Тамъ той лежа въ затворъ. После бѣше изкушаванъ отъ жената. Иосифъ мина презъ трудни задачи, които разреши добре. Свѣтътъ, презъ който човѣкъ минава, не е нищо друго, освенъ красива, префинена жена. Който я погледне, веднага се влюбва въ нея и пожелава да си поживѣе малко. Всѣки може да си поживѣе въ свѣта, но ще опита последствията на този животъ. За човѣка с казано, че е възлюбилъ човѣшката слава повече отъ Божията. Човѣшката слава заробва човѣка, а Божествената — го освобождава. Мнозина казватъ, че сѫ свободни, че могатъ да правятъ, каквото искатъ. Тѣ не говорятъ истината. — Защо? — Защото свободата е достояние за всички живи сѫщества. Щомъ е така, съ какво право отнемате свободата на тревитѣ, цвѣтята, растенията и на животнитѣ? Ще кажете, че човѣкъ, като възвишено сѫщество, има право да използува растенията и животнитѣ. Ако камъкътъ е отговоренъ за това, че падналъ отгоре и ударилъ нѣкого, колко по-голѣма е отговорностьта на човѣка за нещастията, които причинява на по-долностоещитѣ отъ него. Не е достатъчно камъкътъ да се извини само за направената пакость, но той трѣбва да бѫде буденъ, да се задържи известно време на мѣстото, докато мине човѣкъ по пѫтя. Любовьта разрешава всички противоречия. Следователно, искате ли да бѫдете свободни, прилагайте любовьта. Когато се подчинява отъ любовь, човѣкъ всѣкога е свободенъ. Правите ли нѣщо, правете го отъ любовь. Само по този начинъ ще бѫдете свободни. Свободата на човѣка зависи отъ правата мисъль, а правата мисъль — отъ любовьта. Който люби, той мисли право. Какъ се изпитва любещиятъ човѣкъ? Чрезъ изпитания и страдания. Любовьта се изпитва въ живога. Въ това отношение животътъ е велико училище. Петъръ, единъ отъ ученицитѣ на Христа, казваше на своя учитель: Всички да се откажать отъ Тебе, азъ никога нѣма да се откажа. Не се мина много време, любовьта му се постави на изпитъ. За нищо и никакво, той три пѫти се отрече отъ Христа. Съ това се сбѫднаха думитѣ Христови: „Докле пѣтельтъ пропѣе, ти три пѫти ще се откажешъ отъ мене“. Какво виждаме въ характера на Христа? Голѣма издържливость и търпение Той мина презъ три вида изпитания: въ умствения, въ духовния и на физическия свѣтъ. Не е лесно да бѫде човѣкъ изложенъ на ударитѣ и подигравкитѣ на цѣлъ полкъ войници. Цѣлъ римски полкъ се гаврѣше съ Христа, докато най-после Го подложиха на разпятие — последното страдание. Следъ това Христосъ възкръсна. Силенъ характеръ имаше Христосъ, заради което издържа на всички изпитания. Кѫде е римската империя днесъ? Кѫде е Христосъ днесъ? Отъ римската империя нищо не остана, но отъ Христа остана нѣщо, което вѣчно ще живѣе. Кръстътъ, на който разпнаха Христа, се въздигна и стана по-знаменитъ отъ цѣлата римска империя. Днесъ всички хора носятъ кръстъ на гърдитѣ си, като символь на храбрость и безстрашие. Съ това тѣ искагъ да докажатъ, че следватъ примѣра на Хрисга. Римлянитѣ считаха кръста за нѣщо позорно, а следь Христа той се прие като символъ на смѣлость и благородство. Съвременнитѣ, релшиозни хора се стремятъ къмь Христа. Тѣ искатъ да следватъ Неговия пѫть. За да следвате Христа, вие трѣбва да минете презъ Неговитѣ изпитания. Много изпити предстоять на сьвременното човѣчество, но то трѣбва да ги издържи. Щомъ ги издържи, положението му ще се подобри. Днесъ всички хора минаватъ презъ своята отрицателна карма. Въ бѫдеще тѣ ще минатъ презъ положителни, т. е. благоприятни условия на живота наречени дихарма. Сегашниятъ животъ е животъ на злото и на изпитанията; бѫдещиять е животь на доброто и на любовьта. Свѣтътъ е пъленъ съ блага, дадени отъ Бога. За да се ползува отъ тия блага, човѣкъ трѣбва да има отворени очи. Тази година ви се даватъ условия да се ползувате отъ великитѣ Божии блага. За да не изгубите условията, вие трѣбва да избѣгвате услугитѣ на чуждитѣ коне. Всѣки човѣкъ има конь, на който може да разчита. Следователно, дали слизате отъ планината, или се качвате, разчитайте на себе си. Коньтъ представя човѣшкия умъ. Разчитайте на своя умъ, а не на чуждитѣ умове. Като слуша първо своя умъ, а после ума на другитѣ, човѣкъ дохожда до заключение, че това, което самъ направи, е по-добро отъ онова, което другитѣ могатъ да му направятъ. Да се върнемъ пакъ къмъ въпроса за свободата. Кога човѣкъ е свободенъ? — Когато служи на Бога, т. е. на Цѣлото. Докато човѣкъ работи въ името на Бога, всички сѫ доволни. Щомъ направи нѣщо за нѣкоя часть, веднага се явява състезание. Дето има състезание, тамъ любовьта отсѫтствува. Дето любовьта отсѫтствува, тамъ идатъ ограниченията. — Какво да правимъ, за да се освободимъ? — Дайте мѣсто на Божията Любовь въ себе си. Щомъ Божията Любовь обхване човѣшката душа, любовьта му минава въ по-висока степень: отъ човѣшка въ Божествена. Божията Любовь прави човѣка силенъ. Тя му дава възможность да се справи съ старитѣ си навици, да изправи всичкитѣ си погрѣшки. Безъ тази любовь той ще бѫде въ положението на пушачъ или на пияница, който иска да се освободи отъ своята страсть, а не може. Който може да се справи съ своитѣ слабости, той е силенъ човѣкь; който не може да се справи съ слабоститѣ си, той е слабъ човѣкъ. Както дѣлимъ хората на силни и слаби, така и въ човѣка различаваме две естества: Божествено — силно и човѣшко — слабо. Божественото има крила, не се нуждае отъ конь или автомобилъ. Човѣшкото е слабо, затова търси превозни срѣдства, т. е. външна помощь. И тъй, разчитайте на Божественото въ себе си, а не на човѣшкото, което търси външна помощь. Божиятъ Промисълъ има предъ видъ всички души. Щомъ има живи хора въ свѣта, при каквито мѫчнотии да изпадате, все ще се намѣри човѣкъ да ви помогне. Трѣбва ли тогава да се страхувате отъ живота ? Всѣки човѣкъ е готовъ за услуга на Божественото. Не само човѣкъ, но и животнитѣ сѫ въ услуга на Божественото. Презъ последпитѣ военни години трѣбваше да мина презъ града, късно презъ нощьта. Никой не можеше да се движи по това време изъ града безъ лична карта. Азъ тръгнахъ самъ, като отказахъ на предложението на генерала, въ чийто домъ бѣхъ гостъ, да ме придружи до дома. Азъ искахъ да си отида самъ. Обаче, не зная, отде излѣзе едно голѣмо куче и ме последва. Когато дохождахъ до нѣкой стражарь, азъ го поздравявахъ, а кучето отиваше близо до него и започваше да го обикаля. Стражарьтъ отговаряше на поздрава ми и като виждашс кучето съ мене, мислѣше, че съмъ инспекторъ на полицията, който прави прегледъ. Така минахъ всички постове, безъ да ме спратъ и поискатъ лична карта. Кучето дойде до дома, дето добре го нахранихъ. Следъ това то си отиде и повече не се върна. Така то ми услужи и не стана нужда да ме изпраща нѣкой. Като знаете това, не отлагайте моментитѣ да бѫдете въ услуга на Божественото. Не мислете, че сте слаби или бедни, за да бѫдете въ услуга на Великото въ свѣта. Що се отнася до Великото, и слабиятъ, и бедниятъ могатъ да му служатъ. Каква е разликата между богатия и бедния? Богатиятъ е зрѣлъ плодъ, а бедниятъ — току що посадена семка. Като поникне, семката може вече да извърши нѣкаква работа. И въ земята да е, тя пакъ върши нѣщо. Ще кажете, че като уредите работитѣ си, тогава ще служите на Бога. Започнете да работите още сега, безъ огледъ на работитѣ си. Уредени ли сѫ работитѣ ви, или неуредени, не е важно. Вие не трѣбва да губите време. Посадете семката, и не се безпокойте. Отъ нея ще израсте голѣмо дърво, което ще даде изобилно плодъ. — Ама нѣмаме условия за работа. — Условия всѣкога има. Важно е да имате желание за работа. Условия за възриемане на любовьта има всѣкога, но вие трѣбва да се нагодите да я възприемете. Щомъ се нагодите, вие ще я възприемете такава, каквато изтича отъ Бога. Всичко зависи отъ съзнанието на човѣка. Всѣки възприема любовьта споредъ степеньта на своето съзнание. Нека остане въ ума ви основната мисъль: Обичайте Цѣлото и живѣйте заради Него. Щомъ обичате Цѣлото, ще обичате и частитѣ, които влизатъ въ Него. * 3. Беседа отъ Учителя, държана на в. Мусала, 24. юлий, 1940 г.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Правила на любовьта Казано е въ Писанието: „Любовьта никога не отпада, никога не се измѣня“. Слушате нѣкой да казва, че обича или е обикналъ нѣкого. Той мисли, че обича този човѣкъ отъ момента, когато го е срещналъ. Щомъ мисли така, неговата любовь е временна, преходна. Тази любовь наричаме „любовь на еднодневката.“ Докато живѣе въ любовьта на еднодневката, човѣкъ всѣкога ще изпада въ комични, драматични и трагични положения. Запримѣръ, като каже на нѣкого, че го обича, възлюбениятъ му ще обикне другъ. Щомъ забележи това нѣщо, той започва да ревнува. Ето едно комично и драматично положение. Любовьта никога не ревнува, никога не търси своето право. Който истински обича, той никога не съжалява, че обича, а не отговарятъ на любовьта му. Съвременнитѣ хора се обичатъ едни други, въпрѣки това се мѫчатъ. — Защо? — Съмняватъ се въ любовьта. И който обича, и когото обичатъ, и двамата се съмняватъ. Щомъ дойде съмнението, съ него заедно иде и мѫчението. Съмнението показва, че любовьта не е чиста, има нѣщо користно въ нея. Който обича безкористно, никога не се съмнява. Той е доволенъ отъ факта, че обича. Щомъ обича, той е богатъ, доволенъ отъ всичко. Чистата, безкористна любовь подразбира любовь къмъ всички. Като обичашь едного, въ неговото лице ти обичашь всички. Ако твоята любовь събужда любовь и въ другитѣ хора, радвай се, че си станалъ причина за проява на любовьта. Любовьта любовь събужда Невъзможно е да обичашъ нѣкого, и той да не ти отговори. Могатъ да минатъ десетки и стотици години, но единь дснь той ще ти благодари за любовта, която си ималъ къмъ него. Любовьта е единствената сила, която никога не губи. Ако нѣкой не обръща внимание на вашата любовь, това нищо не значи. Ще дойде день, когато той ще прецени това, което сте му дали, и на любовьта ви ще отговори съ любовь. Той ще плати съ лихва за това, което е получилъ отъ васъ. Да мисли човѣкъ, че като люби, губи нѣщо, той е въ голѣмо заблуждение. Човѣкъ може да губи навсѣкѫде и въ всичко, по не и въ любовьта. И тъй, щомъ обичашъ едного, ще обичашъ всички. Това е мѣрката въ любовьта. Когато се грѣешъ на огъня, едновременно съ тебе могатъ да се грѣятъ много хора. Трѣбва ли да ревнувашъ огъня, да искашъ само ти да се топлишъ на него? Ревностьта на човѣка има смисълъ дотолкова, доколкото, като се стреми да обича, той може да послужи като потикъ на другитѣ хора, и тѣ да обичатъ като него. Ако обичашъ нѣкого, не изисквай отъ него да обича само тебе. Каже ли нѣкой, че само тебе обича, знай, че той лъже и себе си, и тебе. Защо бащата да не обича и друга дъщеря като своята? Защо майката да не обича и другь синъ като своя? Щомъ не можешъ да обичашъ повече отъ единъ човѣкъ, това показва, че си още въ първата степень на любовьта. Значи, любовьта е на степени. Коя е причината, че обичате нѣкого? Все има нѣкаква външна или вѫтрешна причина, поради която обичате нѣкого или нѣкакъвъ предметъ. Запримѣръ, ти обичашъ слънцето заради свѣтлината, която дава. Ти обичашъ диаманта заради способностьта му да пречупва силно слънчевитѣ лѫчи. Всѣко нѣщо, което обичате, крие въ себе си нѣкакво Божествено качество. Само Божественото се обича и цени. Дето и да го видите — въ камънитѣ, въ растенията, въ животнитѣ, въ хората, вие го оценявате и обичате. Днесъ всички хора се оплакватъ, че сѫ загубили любовьта си. Какво трѣбва да правятъ, за да не я губятъ? Искате ли да не губите любовьта си, не престѫпвайте нейната свещена ограда. Ако застанешъ до тази ограда по-близо, отколкото трѣбва, ще изгоришъ; ако се отдалечишъ повече, отколкото трѣбва, ще замръзнешъ. Не търсете вънъ отъ васъ виновници за изгарянето или за замръзването си. Щомъ ви е много горещо, отдалечете се малко. Ако ви е много студено, приближете се. Благодарете, че имате огънь, да се топлите на него. Благодарете на дърветата, които се жертвуватъ за васъ. Задачата на всѣки човѣкъ е да прояви любовьта си, да работи въ това направление, да дойде до най-високата степень на любовьта. Жената трѣбва да обича и жената, и мѫжа като себе си. И мѫжътъ трѣбва да обича и мѫжа, и жената като себе си. Любовьта на жената носи мекота и топлина, а любовьта на мѫжа носи свѣтлина. Топлината и свѣтлината, съединени въ едно, раждатъ силата. Като съедини топлината на сърдцето си съ свѣтлината на ума си, човѣкъ става силенъ и красивъ. Така трѣбва да обича всѣки човѣкъ. Нѣкой казва, че не може да обича. Това не е вѣрпо. — Защо? — Защото, да обичашъ, това значи, да ядешъ. Може ли човѣкъ да не яде? Не може. Следователно, както човѣкъ не може безъ ядене, така не може да живѣе и безъ обичь. Тъй щото, когато нѣкой казва, че не може да обича, това означава, че не може да обича като Бога. Това вече е другъ въпросъ. Кой колкото може да възприеме отъ любовьта, толкова ще предаде. Комарътъ ще приеме любовьта като комаръ и ще я предаде като комаръ; мухата ще приеме любовьта като муха и ще я предаде като муха; човѣкъ ще приеме любовьта като човѣкъ и ще я предаде като човѣкъ. Който не разбира любовьта, казва, че умира отъ любовь и за любовь. Каква любовь е тази, която уморява човѣка? Христосъ се пожертвува за човѣчеството отъ любовь, но не умрѣ, а възкръсна. Значи, въ любовьта нѣма смърть. Любовьта възкресява хората, а не ги умъртвява. За да имате ясна представа за любовьта, не гледайте презъ дупчицитѣ й. Гледайте презъ прозорцитѣ и вратитѣ й, да я видите въ нейната пълнота. Учете се отъ ония, които се обичатъ безкористно, за да се учатъ нѣкога и отъ васъ. Много книги сѫ писали хората за своята любовь, но все още не сѫ я разбрали. Много комедии, драми и трагедии сѫ писани върху любовьта, но и до днесъ още хората не сѫ я приложили, както трѣбва. Хората се нуждаятъ отъ нови комедии, драми и трагедии, въ които да не се осмива героятъ, но да се осмиватъ кривитѣ прояви въ него; да не страда Божественото въ героя, но човѣшкото; да не умира доброто, но злото. Това значи нова комедия, нова драма и нова трагедия. Казано е, че любовьта не търси своето право, но сѫщевременно тя никога не го губи. Любовьта е капиталъ, който никога не се губи. Всѣки, който мисли, че се е излъгалъ въ любовьта си, въ края на краищата ще получи вложения си капиталъ съ лихвитѣ заедно. Както животътъ се освобождава отъ огъня и се връща къмъ своя източникъ, така и капиталитѣ, вложени въ любовьта, никога не се губятъ. Тѣ се връщатъ къмъ своя източникъ. Често се говори за великата Божия Любовь, но всички не я разбирате. Докато я разберете, дръжте старата си любовь. Стремете се къмъ новата любовь, но не се отказвайте отъ старата. Новата любовь е дъщерята, а старата — майката. Старата любовь изгаря, а новата възкресява. По какво познавате, че нѣкой човѣкъ е изгорѣлъ? Външно той има изгледъ на уплашенъ човѣкъ. Каквото да му говорите за любовьта, той не вѣрва, изгубиль е вѣрата си. За да не изгубите вѣра въ любовьта, избѣгвайте онази неестествена любовь, която изгаря човѣка. Натъкнете ли се на тази любовь, гледайте на песя тъй, какго актьоритѣ представятъ на сцената скръбьта, безъ да скърбятъ. Тѣ умиратъ, на сцената, но пакъ оставатъ живи. Какво придобиватъ отъ сцената? Учатъ се. Следователно, бѫдете и вие актьори въ своя животъ скърбете, безъ да се разрушавате; любете, безь да изгаряте; радвайте се, безъ да се забравяте въ радостьта. Знайте, че всичко е временно. Обаче, щомъ сте дошли на земята да се учите, ползувайте се еднакво отъ преходнитѣ и отъ непреходнитѣ нѣща. Не се привръзвайте кьмъ преходнитѣ нѣща, за да не страдате. Защо трѣбва да се привръзвате къмъ виното, което всѣки моментъ може да ферментира? Трѣбва ли да се стремите къмъ любовьта на хората, която изгаря всичко, каквото срещне на пѫтя си? Като на ученици, които търсите великата любовь, казвамъ: Търсете любовьта презъ деня, на слънчевата свѣтлина, за да не прелѣете, когато я сипвате въ шишето си. Не разливайте любовьта си по кални, нечисти мѣста. * 2. Беседа отъ Учителя, държана на в. Мусала, на 23 юлий, 1940 г.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Божествениятъ и човѣшкиятъ свѣтъ Размишление Две начала, два принципа сѫществуватъ въ човѣка: човѣшки и Божественъ. Когато човѣшкиять принципь е отвънъ, а Божествениятъ отвѫтре, вие виждате истинския човѣкъ. Когато Божествениятъ принципъ е отвънъ, а човѣшкиятъ отвѫтре, вие се натъквате на голѣми противоречия. Човѣшкото, било въ самия човѣкъ или въ ближнитѣ му, се проявява по единъ и сѫщъ начинъ, вследствие на което неизбѣжно поставя всѣкиго въ противоречия. Като се натъква на противоречия, най-после човѣкъ казва: Не трѣбва да се живѣе за доброто, нито за благото на своя ближенъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да живѣе за себе си. Започне ли човѣкъ да живѣе само за себе си, страданията неизбѣжно го следватъ. Мнозина мислятъ изключително за себе си и въпрѣки това искатъ да бѫдатъ щастливи. Това е невъзможно. При това положение не само че не могатъ да бѫдатъ щастливи, но ще минатъ презъ голѣми страдания. — Защо? — Защото щастието се обуславя отъ Божествения принципъ въ свѣта, т. е. отъ закона на Цѣлото. Невъзможно е човѣкъ да прилага закона на Цѣлото къмъ една малка часть и да бѫде щастливъ. Може ли човѣкъ да тръгне самъ за планината и да носи съ себе си всичко, което му е нужно за планинскитѣ условия? Иска ли да отиде поне за нѣколко деня на планината, той трѣбва да се присъедини къмъ нѣкоя група. Когато хората отиватъ групово на планината, всѣки носи по нѣщо съ себе си и по този начинъ задоволяватъ нуждитѣ си. Колко може да носи единъ човѣкъ? Ето защо, ние дохождаме до закона за Цѣлото и за неговитѣ части, споредъ който всѣки човѣкъ има право да живѣе за себе си, ако едновременно живѣе и за Цѣлото, т. е. за колективното съзнание. Като не разбиратъ приложението на двата велики закона въ свѣта — законътъ за Цѣлото и законътъ за частитѣ, хората изпадатъ въ заблуждения и започнатъ да мислятъ, че могатъ да оправятъ свѣта. Оправянето на свѣта е работа на Бога. Работата на човѣка е да оправи своя малъкъ свѣтъ. Какъ ще го оправи? Чрезъ страданията. Като страда, човѣкъ се изправя. Той се объркалъ толкова много въ себе си, че за да се разплете, трѣбва да мине презъ страдания. Ще кажете, че Богъ ще промисли за изправянето на човѣшкия животъ. Вѣрно е, че Богъ ще промисли и мисли за всички, но и човѣкъ самъ трѣбва да направи нѣщо за себе си. Какво ще придобие гладниятъ, ако му кажете, че други ще промислятъ за него? Въ дадения моментъ той е гладенъ, не може да чака. Първо той ще помисли за себе си, а после ще очаква да му дойде хлѣбъ отвънъ. Богъ е промислилъ вече за човѣка, далъ му е всичко въ изобилие: свѣтлина, въздухъ, вода, храна. Оть него се иска само будность, да не пропуща времето за получаване на тия блага. Сѫщевременно човѣкъ трѣбва да бѫде здравъ, да се ползува отъ благата, които разумната природа му дава. Нѣкой се страхува да не му взематъ хлѣба, да не остане гладенъ. Той не познава закона. Никой не може да отнеме хлѣба на човѣка. Отнеме ли го нѣкой, десетократно ще му го дадатъ. — Възможно ли е това? — Ако не вѣрвате, можете да го провѣрите. Ако този законъ е човѣшки, ще го опитате и после ще повѣрвате. Ако е Божественъ, първо ще повѣрвате, а после ще го опитате. Човѣшкитѣ работи първо се опитватъ, а за Божественитѣ работи първо иде вѣрата, а после опитътъ. На сѫщото основание казвамъ: За да обичате единъ човѣкъ, първо трѣбва да го познавате. За Бога е точно обратно: първо трѣбва да Го обичате. Щомъ обичате Бога, вие непремѣнно ще Го познавате. Мнозина не познаватъ Бога, защото искатъ първо да получатъ отъ Него блага, добри условия и следъ това да Го обичатъ. Това е човѣшко разбиране. Първо ще обичате Бога, а после ще Го познавате, после ще получите Неговото благословение. Следователно, когато Богъ иска да застави хората да Го познаятъ, дава имъ страдания. Като не знаятъ това, тѣ се натъкватъ на противоречия и страдания и се питатъ, защо става така. Страданието не е нищо друго, освенъ грънчарство, въ което човѣкъ мачка кальта, да направи красиви грънци. Като мачка кальта, той непремѣнно ще се изцапа, но въ края на краищата ще извае хубави, съвършени форми. Като ги извае, той ги туря въ пещьта да се опекатъ, да станатъ здрави. Безъ печене, грънцитѣ не издържатъ на условията. Всѣка форма трѣбва да мине презъ ваене, презъ огънь, за да се кали, да издържа на условията на живота. Безъ страдания човѣкъ остава суровъ материалъ, какъвто е глината, отъ която правятъ грънци. Дойдатъ ли страдания, суровиятъ материалъ, отъ който човѣкъ е направенъ, започва постепенно да се формува, да се пече на огъня, докато се кали. — Докога ще страдамъ? — Докато се усъвършенствувашъ, докато скръбьта ти се превърне на радость. Миналитѣ страдания сѫ се превърнали вече въ радость. Днешнитѣ страдания пъкъ носятъ бѫдещи радости. Сега, като сте се качили на върха, вие имате слънце, но и вѣтърътъ ви придружава, иска да каже нѣщо. Слънцето се провира и презъ най-малкитѣ дупки на хоризонта, иска да ви види, да ви даде нѣщо отъ себе си. — Защо? — Защото ви обича. Не правите ли сѫщото и вие? Когато обичате нѣкого, вие го търсите навсѣкѫде, искате да го видите, да му услужите нѣщо. Ако не обичате нѣкого, вие съзнателно го избѣгвате, не искате да го видите. Какво ви казва вѣтърътъ? Вѣтърътъ ви казва, че трѣбва да бѫдете справедливи, да излѣзете отъ материалния животъ и да влѣзете въ духовния, т. е. въ живота на свободата. Съ други думи казано: жабата трѣбва да излѣзе отъ блатото, отъ материалния животъ, и да влѣзе въ живота па вола, т. е. свободния животъ. Щомъ се освободи отъ веригитѣ на човѣка, волътъ отива въ гората, свободно да пасе трева и да пие вода. За да пасе свободно трева, волътъ трѣбва да е оралъ на нивата. Следователно, който не е страдалъ, нѣма право да се радва. Да страдашъ, това значи, да орешъ на нивата. Да се радвашъ, това значи, да пасешъ свободно въ гората. За да се радва, т. е. да пасе свободно въ гората, преди всичко, човѣкъ трѣбва да е оралъ на нивата си, т. е. да е страдалъ. Днесъ цѣлиятъ свѣтъ страда, разорава почвата, върху която ще сѣе семената на великитѣ блага на живота. Мъглитѣ, които се движатъ предъ насъ, които покриватъ върховетѣ, представятъ кармата на Европа. Докато съзнанието на съвременнитѣ хора не се пробуди и въ тѣхъ не се яви желание да изпълняватъ волята Божия, кармата имъ не може да се разреши. Докато не дойдатъ до съзнание да разбератъ, че Богъ е вѫтре въ тѣхъ, а не отвънъ, тѣ нѣма да се освободятъ отъ страдания. Външниятъ свѣтъ е човѣшкиятъ, или тъй наречениятъ „малкиятъ“, а вѫтрсшпиятъ е свѣтътъ на любовьта, или голѣмиятъ свѣтъ. Когато безлюбието влѣзе въ човѣка, Богъ излиза навънъ, дето работи по специаленъ начинъ. Щомъ Богъ излѣзе вънъ отъ човѣка, страданията влизатъ въ него, и той започва да се мѫчи и страда. Когато учительтъ е вънъ отъ класа, това подразбира, че и ученицитѣ сѫ вънъ, разпръснати на различни мѣста. Той се мѫчи да ги събере на едно мѣсто. Събере ли ги въ класъ, влѣзе ли между тѣхь, той започва да работи по другъ начинъ. Тъй щото, когато е вънъ отъ човѣка, Богъ работи по единъ начинъ — чрезъ изпитаниия и страдания. Влѣзе ли въ човѣка, Той работи но другъ начинъ. Като сте дошли на Мусала, задачата ви е да се свържете съ всички добри хора, които желаятъ подобрението на човѣчеството. После трѣбва да се свържете съ всички сѫщества отъ духовния и отъ Божествения свѣтъ, които работятъ за повдигане на човѣчеството. Като се свържете съ добритѣ хора на физическия свѣтъ, съ разумнитѣ и възвишени сѫщества отъ духовния и отъ Божествения свѣтъ, вие ще започнете да мислите и да работите като тѣхъ. По този начинъ ще станете проводници на Божиитѣ блага. Когато човѣкъ е свързанъ съ добритѣ сѫщества отъ тритѣ свѣта — физически, духовенъ и Божественъ, той става магъ. Достатъчно е да удари съ прѫчицата си, за да постигне всичко, каквото желае. Както мъглитѣ се движатъ постепенно и разкриватъ хоризонта, така и магътъ отваря и затваря тайнитѣ врати на природата. Какво представять мъглитѣ въ човѣшкия животъ? Тѣ не сѫ нищо друго, освенъ противоречия. Щомъ слънцето изгрѣе, мъглитѣ се разпръсватъ. Щомъ Богъ живѣе въ човѣка, противоречията изчезватъ. Щомъ изчезнатъ противоречията, хората лесно се примиряватъ. Излѣзе ли Богь вънь отъ човѣка, противоречията веднага го нападатъ. Докато има противоречия, никакво примирение между хората не може да стане. Докато житото е въ хамбара, то не дава плодове. Посади ли се въ земята, то дава изобилно плодъ. И тъй, за да даде плодъ, човѣкъ трѣбва да вложи своитѣ дарби и способности въ работа, въ движение. Дето има динамика, тамъ се очаква успѣхъ. Щомъ нѣщата сѫ въ статическо положение, никакъвъ успѣхъ не може да се очаква. Ще кажете, че трѣбва да бѫдете добри, да се обичате и т. н. Това сѫ статически положения въ живота. Не е въпросъ да бѫдете добри и да се обичате, но проявете доброто и обичьта въ себе си. Всички хора могатъ да бѫдатъ добри и да се обичатъ, а не само нѣкои. Както безброй росни капки, събрани на едно мѣсто и огрѣни отъ слънцето, образуватъ красива картина, така хиляди и милиони добри и любещи души образуватъ основата на величествената сграда на любовьта. Какво ще стане съ лошитѣ хора? И тѣ сѫ на мѣстото си. Лошитѣ хора сѫ енергични. Тѣ замѣстватъ воловетѣ. Тѣ разораватъ нивитѣ за да могатъ добритѣ хора да ги посѣятъ. Както волътъ оре нивитѣ на физическото поле, така и злото оре нивитѣ въ духовния свѣтъ. Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ онзи животъ, въ който картинитѣ сѫ живи, а не мъртви, на хартия нарисувани. Можете ли да се грѣете на огънь, нарисуванъ на хартия? Грѣйте се на истинския огънь, който топли. Нѣкои цитиратъ думитѣ на Писанието, че Христосъ се пожертвувалъ за човѣчеството. Ако само цитирате тѣзи думи, безъ да се преобразите, безъ да стане превратъ въ васъ, тѣ сѫ огънь, нарисуванъ на хартия. Тѣзи думи трѣбва да оживѣятъ за васъ, да ви нажежатъ, отъ вѫгленъ да ви превърнатъ въ диамантъ. Днешниятъ день е начало на нѣщо ново, предисловие на нова епоха. Да се качва човѣкъ по високи върхове, това значи, да се обмѣня съ силитѣ на природата. Както човѣкъ отива на гостилница да се нахрани физически, така той се качва по планинитѣ да се нахрани духовно. Освенъ физически, човѣкъ се обмѣня съ енергиитѣ на планината и духовно. Колкото по-духовенъ е той, колкото по-будно е съзнанието му, толкова и обмѣната между него и природата е по-правилна. Както човѣкъ се свързва съ природата, за да се обнови, така той трѣбва да се свърже и съ съзнанията на възвишенитѣ сѫщества, да се поучава отъ тѣхъ. Щомъ дойде до положение да създаде правилиа връзка съ възвишенитѣ сѫщества, човѣкъ знае, какъ да се отнася и съ по-долностоещитѣ сѫщества отъ него. За такъвъ човѣкъ се казва, че е готовъ да направи пѫть и на мравката. Мислете върху основната идея, казана днесъ — за човѣшкия и Божествения свѣтъ. Говорите ли за противоречия, търсете ги въ малкия свѣтъ, дето се проявява човѣшкото. Каквито противоречия и да имате, знайте, че въ бѫдеще тѣ ще се допълнятъ и ще образуватъ едно цѣло. Има ли нѣкакво противоречие между точкитѣ на една и сѫща окрѫжность? Привидхо сѫществува нѣкакво противоречие. — Защо? — Защото едни отъ тѣхъ вървятъ нагоре, а други - надолу. Въ сѫщность и еднитѣ, и другитѣ образуватъ едно цѣло. Всички точки на окрѫжпостьта сѫ въ хармония помежду си. Както точкитѣ на окрѫжностьта иматъ еднакво външно и вѫтрешно отношение къмъ нея, така сѫщо и човѣкъ трѣбва да има еднакво отношение къмъ външния и вѫтрешния свѣтъ въ себе си, т. е. къмъ малкия и голѣмия свѣтъ. Обичайте Бога вънъ отъ васъ и вѫтре въ васъ, за да Го познаете. Т. м. * 1. Беседа отъ Учителя, държана на в. Мусала, 23 юлий, 1940 г.

От брошурата "Голѣмиятъ братъ" и "Малкиятъ братъ" държани на 31.12.1938 г. и 1.01.1939 г. Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Малкиятъ братъ Съвременното човѣчество живѣе въ една отъ най-важнитѣ епохи. Тази епоха е важна по своитѣ последствия. Тя е толкова важна и сериозна, колкото е сериозно положението на мъртвия, който е заровенъ въ земята. Близкитѣ и роднинитѣ плачатъ надъ гроба му, той чува плача, но нищо не може да имъ каже. Страшно е положението на този човѣкъ. Той мисли, че всичко, каквото е ималъ — знание, слава, богатство, е заровено съ него заедно. Най-важното за него въ този моментъ е да дойде нѣкой отвънъ и да каже: Отворете този гробъ! Чуе ли тѣзи думи, това значи, че е дошълъ часътъ на неговото спасение. Хората заравятъ своитѣ умрѣли на доста голѣма дълбочина, най-малко на единъ метъръ. Житното зърно, обаче, заравятъ на дълбочина единъ-два сантиметра. Ако биха го заровили на единъ метъръ дълбочина, по никой начинъ то не би могло да израсте. Сега азъ искамъ да обясня ценностьта на нѣщата, безъ да изнасямъ нѣкакви нови хипотези или теории, нито да казвамъ, кое е право и кое — криво. Правитѣ и кривитѣ работи сѫ все човѣшки. Въ човѣшкитѣ работи има права, а въ Божественитѣ — има ценности. Тъй щото, когато се говори за ценности на нѣщата, ние разбираме Божествени работи. Дойдете ли до правото или кривото на човѣ- ка, тамъ спирате. Никой не иска да отнеме неговото право или криво. Понѣкога и кривото е нужно. Запримѣръ, колелото, което се върти, е направено не само отъ прави линии, но и отъ криви. Само при това положение колелото се върти. Въ Божествения свѣтъ кривитѣ работи въртятъ колелото. Тамъ тѣ сѫ поставени отвънъ, а правитѣ — отвѫтре. Дветѣ нѣща, събрани заедно, образуватъ динамо. Обаче, въ човѣшкия свѣтъ не е така. Като не разбиратъ законитѣ на живота, нѣкои хора се смущаватъ отъ закона на без- любието, а други — отъ закона на любовьта. — Защо? — Защото безлюбието отнема, а любовьта — дава. Ако сиромахътъ се намѣри предъ изобилието на живота, той се радва. Отнематъ ли му това изобилие, той скърби. Въ Божествения свѣтъ е точно обратно. Когато лишаватъ нѣкое същество отъ изобилието, въ което се е намирало, то се радва. Това виждаме и въ живота на плоднитѣ дървета. Човѣкъ, съ кошница въ рѫка, се приближава до нѣкое плодно дърво, увиснало отъ плодове, и започва да бере единъ следъ другъ плодоветѣ му. Той бере и разказва на дървото, че взема неговитѣ деца да ги прати въ земнитѣ училища и университети да се учатъ. Наистина, плодоветѣ отиватъ на училище. За да ги запишатъ като редовни ученици, тѣ трѣбва да държатъ приеменъ изпитъ по нѣколко предмети. Тѣ влизатъ презъ вратата на първото училище — устата, дето ги посрѣщатъ 32 професори. Тукъ имъ задаватъ различни въпроси, докато комисията се произнесе, че сѫ издържали изпита си успѣшно. Щомъ резултатътъ отъ изпита е добъръ, тогава се отваря друга врата, и тѣ влизатъ въ по-ви- сокъ университетъ, дето ги очакватъ десеть милиона учени, които ги приематъ тържествено, съ ура и съ овации. Този университетъ е стомахътъ на човѣка. Казватъ, че плодоветѣ, т. е. децата на плоднитѣ дървета не отиватъ на училище, но на смърть. Какво представя смъртьта? Смъртьта представя стомаха на живота. Следователно, който иска да влѣзе въ живота, той първо трѣбва да мине презъ стомаха на живота — презъ смъртьта. Тамъ ще го посрещнатъ 32 професори, облѣчени съ бѣли дрехи. Тѣ ще го турятъ на чинъ, като ученикъ, дето трѣбва да държи изпита си по всички правила на ученичеството. Ако не иска, могатъ да отло- жатъ изпита му, но временно. Кога да е, той трѣбва да мине презъ тази врата. Другъ пѫть за отиване на небето нѣма. Нѣкои мислятъ, че могатъ да отидатъ на небето по другъ пѫть, да избѣгнатъ смъртьта. Засега историята помни само два случая за специално възлиза- не на небето: единиятъ случай е билъ съ Енохъ, а другиятъ — съ пророкъ Илия, който се възнесе съ огнена колесница. Обаче, Илия пакъ се върна на земята, и този пѫть мина презъ сѫщата врата, презъ която мина- ватъ обикновенитѣ хора. Всѣки човѣкъ може да бѫде приетъ като слушатель въ нѣкое училище, но иска ли да бѫде редовенъ уче- никъ, той непременно трѣбва да мине презъ изпитъ. Да замине човѣкъ за другия свѣтъ безъ изпитъ, съ огнена колесница, това бѣше само едно изключение. Сега, да дойдемъ до ценностьта на нѣ- щата. Три нѣща правятъ живота цененъ и разбранъ: 'любовьта, мѫдростьта и истината. Съ други думи казано: безъ животъ, безъ знание и свѣтлина, безъ свобода, безъ движения, безъ постижения животътъ всѣкога остава неразбранъ. Безъ любовь животътъ нѣма смисълъ. Любовьта е онзи великъ принципъ, който стимулира духа и го заставя да прояви своитѣ възможности. Животътъ е скритъ въ любовьта, както плодътъ — въ костилката. За да се прояви животътъ на плода, свѣтлината и топлината трѣбва да дойдатъ отвънъ, да действуватъ върху костилката. Хората отри- чатъ, именно, тази семка или костилка. Тази семка представя човѣшката душа — същината на нѣщата. Тя е стояла милиони години въ Божествената житница, докато дойде времето на нейното проявление. Ако не влѣзе въ живота, при условията на любовьта, на мѫдрость- та и на истината, тя не може да узрѣе. Като говоримъ за любовьта, за мѫдростьта и за истината, ние ги разбираме въ тѣхнитѣ динамически, а не статически прояви. Ако дойде въ статическо положение, любовьта се превръща въ безлюбие. Безлюбието всѣкога отнема, а любовьта всѣкога дава. Знанието внася свѣтлина въ човѣшкия умъ. а невежеството — тъмнина. Свѣтлината освобождава човѣка, а тъмнината го ограничава. Нещастията въ свѣта произтичатъ отъ тъмнината. Въ човѣка сѫ вложени свѣтлина, знание, любовь. Отъ него се иска само едно: да отвори про- зорцитѣ на своя умъ и на своето сърдце, да проникне въ тѣхъ любовьта, знанието и свѣтлината. Човѣкъ трѣбва да тури въ действие своя умъ, да разреши всички трудни задачи въ живота си. Умътъ може само да разреши задачитѣ, но не и да ги изпълни. Духътъ е, който изпълнява и прилага нѣщата. Духътъ е великиятъ изпълнитель въ човѣка. Дойдете ли до изпълнение на нѣщата, обърнете се къмъ духа си. Чрезъ ума човѣкъ може да разреши една задача, да знае, какво нѣщо е любовьта, запримѣръ, но това е само знание. Любовьта трѣбва да се приложи. Човѣкъ може да пипне хлѣба, да го близне отвънъ, безъ да си хапне отъ него. Той има външно познаване за хлѣба, но не го е вкусилъ, не го е приложилъ. Следователно, докато работи само съ ума си, човѣкъ има знания; щомъ духътъ започне да прилага тия знания въ живота му, той придобива любовь, свѣтлина и свобода. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ приложение. Тѣ иматъ истината въ себе си, но трѣбва да я приложатъ. Всѣко нѣщо, което не може да се приложи, е мъртво. Най-малкото парче хлѣбъ, което човѣкъ е приелъ, трѣбва да се приложи, да даде плодъ. Ако парчето хлѣбъ не се превърне въ красиво чувство, чувството — въ свѣтла мисъль, мисъльта — въ доброкачественъ плодъ, яденето нѣ- ма смисълъ. Тѣзи процеси сѫ свързани помежду си. Въ яденето е скрито нѣщо, което човѣкъ не познава. Въ самия човѣкъ е скрито нѣщо, което той не познава. Скритото въ човѣка се проявява само тогава, когато той страда. Съвременниятъ човѣкъ не разбира, какво нѣщо е страданието. Страданието е процесъ на растене. То е признакъ на това, че човѣкъ е вънъ отъ лошитѣ условия. Докато не е поч- налъ да страда, човѣкъ се намира въ робство. Почне ли да страда, той вижда вече свѣтлината въ себе си и вънъ отъ себе си. Щомъ почне да страда, човѣкъ иска да извади коре- нитѣ си отъ земята. Всѣко растение се мѫчи и страда, защото иска да извади главата си отъ почвата. Главата на растението е негови- ятъ коренъ. Сѫщото се отнася и до човѣка. Главата, т. е. мисъльта на човѣка е заровена въ гѫстата материя. Когато майката и бащата се оплакватъ, че децата имъ не ги обичатъ, това показва, че главата имъ е заровена въ гѫстата материя. Когато държавата се оплаква отъ гражданитѣ си, че не се подчиняватъ на законитѣ й, това показва, че главата й е заровена въ земята. Човѣкъ трѣбва да освободи главата си отъ гѫстата материя. По кой начинъ? Много начини има, по които човѣкъ може да се освободи. Първиятъ начинъ за освобождаване на човѣка е любовьта. Обаче, преди да разбере и приложи любовьта, той трѣбва да опита безлюбието. За да разбере любовьта, човѣкъ трѣбва да има широко схващане за живота, а не едностранчиво. Широта се иска отъ човѣка. Мислите ли, че положението на детето, което седи свито цѣли деветь месеца въ утробата на майката, е добро? Майка му казва: Ще стоишъ вѫтре и ще мъл- чишъ, дума нѣма да кажешъ. Ако си позво- лишъ да кажешъ само една дума, веднага ще те изхвърля навънъ. Щомъ детето намисли да каже една дума само, т. е. да заплаче, майка му веднага го изхвърля навънъ. Това изхвърляне на детето вънъ отъ майчината утроба наричаме раждане. Ако детето се опита да се прояви на седмия месецъ, то пакъ се ражда. Ако се прояви по-рано отъ седмия месецъ, детето не може да се роди. Днесъ всички хора бързатъ да се родятъ, вследствие на което сѫ нещастни. Тѣ казватъ: Трѣбва да се родимъ! Добре е човѣкъ да се роди, но на време. Велико нѣщо е раждането. Който прибърза съ раждането си и се роди преди деветия месецъ, той не може да живѣе. Който се роди презъ 1939 година, на деветия месецъ, добре ще бѫде за него. Роди ли се по-рано или по-късно, той ще мине презъ голѣми изпитания, Ако се родите тази година, бъдещето е ваше. По-добра година отъ тази не сте срѣщали досега въ живота си. Ако тази година не се родите, ще чакате 1999 година, когато ще се повторятъ същитѣ условия. Сега, азъ не искамъ да доказвамъ истин- ностьта на моитѣ думи, защото доказването е гимнастика, а гимнастиката изисква много време. За да даде единъ концертъ, който трае най-много единъ часъ, цигуларьтъ се упражнява усилено цѣла година. Като свири единъ часъ предъ хората, той доказва, че е свирилъ че се е упражнявалъ дълго време. Всѣко нѣщо, което се изсвири добре, показва, че музи- кантътъ се е упражнявалъ. Не се ли изсвири добре, това показва, че той не се е упражнявалъ. Като живѣе, човѣкъ ежедневно прави упражнения. Въ това отношение животътъ е музика. По-велика музика отъ живота не съществува. Да живѣешъ, това значи да се упражнявашъ, да изучавашъ законитѣ на ве- ликитѣ добродетели въ свѣта. И тъй, любовьта е основниятъ тонъ на живота — тонътъ do. Мѫдростьта е доминантата — sol. Истината, това е тонътъ si, който дава разрешение на нѣщата. Значи, имате три основни тонове въ живота: do, sol. si. Щомъ дойдете до тона si, вие се намирате въ положение на възлизане, т. е. минавате въ по-висока октава на живота. Влѣзете ли въ по-висока октава, редътъ на нѣщата започва да се измѣня. Въ тона do на първата октава има известно напрежение, какво- то забелязваме въ размѫтеното яйце. Това яйце е стояло известно време подъ квачката и трѣбва да стои докрая, докато се измѫти. Щомъ влѣзете въ тона do на втората октава, нѣма да имате напрежение, но движение. Човѣкъ трѣбва да знае, какво може да извърши, като попадне въ тона do, когато е въ движение. Следователно, когато човѣкъ се намира предъ известни мъчнотии, казваме, че е въ тона do на първата октава. Той се намира въ основния тонъ на материалния животъ. Дето има мъчнотии, разрешението имъ иде отъ физическия животъ. Като се разрешатъ тия въпроси, човѣкъ влиза вече въ духовния свѣтъ. Духовниятъ свѣтъ се намира въ динамическо, а не въ статическо положение. Докато живѣе само на физическия свѣтъ, човѣкъ постоянно плаче, че нѣма дрехи, обуща, пари, кѫща и т. н. На физическия свѣтъ плачътъ е на мѣсто, но не въ духовния и въ умствения. Като дойде про- фесорътъ, започвашъ да учишъ другитѣ тонове — re, mi, fa, sol, la, si и стигашъ до горно do, т. е. влизашъ въ духовния свѣтъ, дето плачътъ не се позволява. Като дойдешъ до тона do на горната октава, плачътъ се превръща въ музика. Тамъ нѣщата се разрешаватъ. Като стигне до духовния свѣтъ, човѣкъ получава свободенъ билетъ, качва се на парахода и тръгва на пѫть. Дето мине, той наблюдава всичко и си държи бележки. Като влѣзе въ духовния свѣтъ, човѣкъ иска да има приятни чувства. Това е възможно, когато престане да се интересува отъ материалнитѣ работи. Може ли, като се мѣсти човѣкъ отъ една държава въ друга, да вземе съ себе си кѫщата, имотитѣ, мебелитѣ си ? Той ще продаде всичко, каквото има, ще го превърне въ пари, въ ценни книжа, които ще пренесе, запримѣръ, отъ българската банка въ нѣкоя чуждестранна. Ако заминава за Америка, той ще пренесе всичкитѣ си ценности тамъ. Ако се мѣсти отъ Америка въ България, ще пренесе всичкитѣ си ценности тукъ. И тъй, духовниятъ животъ не е нищо друго, освенъ специаленъ пѫть, който показва на човѣка, какъ може да пренесе ценноститѣ си отъ земнитѣ въ небеснитѣ банки. Който знае начинъ за пренасяне на своитѣ ценности въ духовния свѣтъ, той е уменъ човѣкъ. Този човѣкъ е добре приетъ въ духовния свѣтъ. Сѫщото става и на земята. Ако нѣкой чужденецъ отиде въ Америка, веднага ще го запитатъ: Имашъ ли нѣщо въ джоба си? За да живѣе добре въ Америка, човѣкъ трѣбва да има въ джоба си най-малко 500-1000 долари. Мнозина мислятъ, че Богъ е любовь, благость. че Той ще ги посрещне добре на земята и на небето, независимо отъ това, дали иматъ нѣкакви ценности или нѣматъ. Това е невъзможно. Ако бащата изпраща сина си въ странство да учи, и всѣки месецъ редовно му дава по петь хиляди лева, но презъ всичкото време той яде и пие, безъ да се учи, мислите ли, че бащата ще се радва на сина си? Той ще бѫде недоволенъ и огорченъ. Нѣкои ще кажатъ, че следъ дълго скитане по свѣта, блудниятъ синъ се върналъ при баща си, който го приелъ съ радость. Въ негова честь той закла теле и даде угощение. Блудниятъ синъ се върна при баща си, но следъ като свърши земния университетъ. Той яде и пи съ приятели и съ млади моми, изяде всичкото си богатство и, когато остана последенъ сиромахъ, безъ петь пари въ джоба си, отиде да пасе свине. Той научи поне единъ занаятъ — да пасе свине. Като пасѣше свинетѣ, той наблюдаваше, какво правять тѣ. Съ зурлитѣ си тѣ разораваха земята, като посаждаха семената на дърветата. Като падало нѣкое семе отъ дърветата, чрезъ зурлитѣ си едни отъ свинетѣ правѣли дупки въ земята, а други — заравяли падналото семе. Значи, дърветата израснаха благодарение на свинетѣ. Ще кажете, че това е свинска работа. Наистина, свинска работа е да заровишъ главата на едно растение, но по- добре е да е заровена, отколкото да не е заровена. Като се върналъ при баща си, блудниятъ синъ казалъ: Татко, азъ не можахъ да свърша онзи университетъ, който ти искаше, но свършихъ земния университетъ. Сега раз- брахъ, че не съмъ достигналъ такъвъ чинъ, за да ме считашъ свой синъ. Синътъ трѣбва да е училъ много. Понеже не можахъ да уча много, азъ идвамъ при тебе не като твой синъ, но като слуга. Моятъ дипломъ е за една отъ най-малкитѣ служби, каквито давашъ на слугитѣ си. Голѣмитѣ служби нека останатъ за други. Като слушалъ думитѣ на сина си, бащата видѣлъ, че той е дошълъ до дълбоко разбиране на живота, затова го пригърналъ, цѣлуналъ, турилъ му пръстенъ на рѫката и заповѣдалъ на слугитѣ си да заколятъ най- угоеното теле за него. Синътъ му се въргалъ отъ странство съ отворени очи, готовъ да се учи при баща си. До това време той никога не виждалъ своя баща, нито го познавалъ та- къвъ, какъвто сега го видѣлъ. Той не виждалъ друго лице въ баща си, освенъ строго, навѫсено, което само заповѣдвало: Това направи, онова направи! Като му дотегнало да гледа навесеното лице на баща си, единъ день той му казалъ: Татко, искамъ да отида въ свѣта да се уча. Дай ми, каквото ми се пада, искамъ да придобия знания вънъ отъ тебе. Обаче, сега той видѣлъ такава любовь въ баща си, каквато никога не е могълъ да си представи. Бащата го пригърналъ, цѣлуналъ и заповѣдалъ въ честь на неговото връщане да се устрои голѣмо угощение и веселие. Въ това време другиятъ синъ се връ- щалъ отъ нивата и като видѣлъ и чулъ веселби, движения на хора, той запиталъ: Какво става? Защо се прави това угощение ? Бащата отговорилъ: Братъ ти се върна отъ странство, дето е свършилъ земния университетъ. За неговото връщане се дава това угощение. Като чулъ тия думи, по-стариятъ синъ се разгнѣ- вилъ и казалъ: Толкова години вече, какъ ти работя, но ти досега не си далъ за мене такова угощение. Този, който едва ли е научилъ нѣщо, ти го приемашъ съ толкова голѣми почести. На мене не си далъ нито едно теле да заколя, да се повеселя съ приятелитѣ си, а за този, който изхарчи и изпи всичко, закла най-угоеното теле. Тогава и азъ мога да отида въ свѣта да ямъ и да пия като него. Така говорѣлъ по-голѣмиятъ синъ на баща си. Баща му отговорилъ: Синко, всичко, каквото имамъ, е на твое разположение. Сега братъ ти ще те замѣсти; той ще работи, а ти ще отидешъ въ свѣта да учишъ. Това е психологическо тълкувание на състоянията на двамата синове и на бащата. Историята за блудния синъ и досега още се повтаря въ свѣта, вследствие на което хората сѫ недоволни едни отъ други и се сърдятъ на Господа, на своя великъ Баща, защо едни е облагодетелствувалъ за смѣтка на други, защо на едни е далъ кѫша, пари, добри деца, а други е лишилъ отъ тия блага. Едни не се молятъ, не уповаватъ на Бога, а въпрѣки това иматъ Неговото благословение. Други се молятъ, водятъ добъръ животъ, а въпрѣки това сѫ бедни, болни. Хората се на- тъкватъ на тия противоречия и не могатъ да ги разрешатъ. — Защо? — Тѣ не сѫ се до- могнали до ценноститѣ на нѣщата. Въ какво седи ценностьта на нѣщата? — Въ любовьта. Бащата казва на по-голѣмия синъ: Синко, всичко, каквото имамъ, е на твое разположение. Азъ не те лишавамъ отъ нищо Ти трѣбва още да учишъ, да придобиешъ онова смирение, което брать ти е придобилъ. Ти не си още сми- ренъ. Казвамъ: Много благочестиви хора има въ свѣта, но тѣ нѣматъ смирение. Дойде нѣ- кой човѣкь при мене и казва, че ме обича. Много добре. Щомь обичашъ, ти вършишъ една добра работа. Азь оценявамъ любовьта ти. — Но азъ искамъ и ти да ме обичашъ. — Готовъ ли си тогава да оценишъ моята любовь? Като дойде при мене нѣкой златарь, азъ ще извадя предъ него своя скѫпоцененъ камькъ, защото той познава скъпоценнитѣ камъни и може да ги оцени. Дойде ли при мене човѣкъ, който не познава скъпоценнитѣ камъни, азъ нѣма да извадя предъ него своитѣ ценни работи. Едно американско семейство изпаднало материално толкова много, че всички негови членове дошли до голѣмо отчаяние. Единь день, край дома имъ миналъ единъ туристъ, който се отбилъ при тѣхъ да си почине. Като видѣлъ посърналитѣ лица на дѣцата, той поискалъ една цигулка да имъ посвири. Домакинътъ отговорилъ: Никой отъ насъ не свири, но имаме отъ дѣдо си стара цигулка, хвърлена нѣкѫде на тавана. Ще я донесемъ да я опиташъ. Туристьтъ нагласиль добре цигулката, изчистилъ я, разгледалъ я и останалъ очуденъ - това било цигулка Страдивариусъ. Той посвирилъ и останалъ много доволенъ отъ цигулката. Следъ това предложилъ на домакина да му я продаде, ако не му трѣбва. Той казалъ, че цигулката е много хубава, и е готовъ да даде за нея голѣма сума. Домакинътъ се съгласилъ на предложението на цигуларя и му продалъ цигулката. Отъ паритѣ, които получилъ за цигулката, материалнитѣ работи на цѣлото семейство се подобрили. Днесъ всички хора иматъ по една цигулка Страдивариусъ, която сѫ захвърлили на тавана, като непотрѣбна. Единъ день, обаче, ще дойде въ дома ви нѣкой виденъ виртуозъ, който ще иска цигулката ви, за да посвири. Той ще стане причина да свалите цигулката отъ тавана. Като посвири съ нея, той ще ви каже, че цигулката ви е много хубава. Тогава вие ще разберете, че въ цигулката ви се криятъ онѣзи условия, отъ които зависи вашиятъ животъ. Какво повече можете да искате отъ това, да дойде въ дома ви единъ виртуозъ или ученъ и да ви научи да цените ума си, който Богъ ви е далъ, и да го употрѣбявате на мѣсто? Какво по-ценно нѣщо за човѣка отъ това, да знае, какъ да употрѣбява сърдцето си, да знае, какъ да се разговаря съ своята душа? Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да чуе гласа на своята душа и да се разговаря съ нея. Мнозина казватъ, че душата е нѣщо от- влѣчено, невидимо, на което гласътъ не може да се чуе. Споредъ мене, невидимитѣ нѣща, именно, сѫ реални, а видимитѣ сѫ сѣнки на реалностьта. Задъ видимитѣ нѣща седятъ не- видимитѣ, реалнитѣ. Следователно, реалностьта създава видимитѣ нѣща. Реалностьта, сама по себе си, не може да се въплъти въ никаква форма и, следъ като създаде безброй видими форми, тя пакъ остава непроявена. Колкото видими форми да създава, реалностьта не може да се прояви въ своята пълнота. Тя всѣкога ще остане непроявена, все ще има още нѣщо непроявено отъ нея. Това може само да ви радва, защото предъ васъ се отварятъ бѫдещи възможности. Ето, и чо- вѣшкото сърдце не е проявено напълно. Днесъ човѣкъ издържа най-много до 41 градуса топлина. Мине ли тази граница, сърдцето не издържа, и човѣкъ умира. Нормалната топлина на тѣлото е 37 градуса. Нервната система на съвременния човѣкъ е така устроена, че може да издържа напрежение само до известна степень. Мине ли тази граница, човѣкъ се разстройва. Всѣки човѣкъ иска да има повече любовь, но не може да издържа високата температура на любовьта. Сѫщо така човѣкъ не може да издържа и високата температура на знанието. Много отъ новитѣ теории сѫ недостѫпни за умоветѣ на всички хора, вследствие на което нѣкои сѫ разстроили нервната си система. Теорията на Айнщайна, запримѣръ, създаде голѣмо умствено и нервно напрежение на много учени. Щомъ не може да издържи на голѣми напрежения, нервната система се разслабва, както металитѣ се стопяватъ при висока температура. Мнозина се стремятъ къмъ духовенъ животъ, искатъ да го изучатъ, но се натъкватъ на голѣми мѫчнотии. Тѣ говорятъ за духовната любовь, но не знаятъ. каква сила крие тя въ себе си. Хората не мо- гатъ да издържатъ на материалната любовь, а колко повече на духовната. Единъ евангелски проповѣдникъ се молилъ дълго време на Бога да му даде възможность да опита духовната любовь. Следъ това той разказва своята опитность. Една вечерь, както се молилъ, почувствувалъ, че нѣщо приятно, меко се влива въ него и цѣлъ го обхваща. Това състояние било толкова силно, че той падналъ съ лице къмъ земята и започналъ да рита. Той пакъ продължилъ да се моли, но желанието му вече било да се прекрати това вѫтрешно напрежение, което едва издържалъ. Голѣмо е напрежението, което Духътъ създава въ човѣка. Малцина издържатъ на това напрежение. Ако нѣкой юнакъ иска да се прояви въ материалната любовь, той може да стисне човѣка така, че коститѣ му да се строшатъ. И тъй, числото деветь въ 1939 г. означава резултатъ на Божествени процеси. Това число изисква съвършенство. Всички форми на физическия свѣтъ, всички чувства и мисли на човѣка трѣбва да бѫдатъ съвършени. Това число означава завършени процеси, вследствие на което човѣкъ не може да отиде по-далечъ отъ него. Числото три показва пѫтя, по който човѣкъ може да постигне резултата на числото деветь. За да постигне резултата на числото три, човѣкъ трѣбва да работи съ три велики сили: съ живота, съ знанието и съ свободата. Работи ли съ тия сили, човѣкъ непременно ще има резултатъ на физическия свѣтъ. Всѣки човѣкъ иска да бѫде красивъ, да има красиви вежди, очи, носъ, уста, но за да придобие тази красота, той трѣбва да разбира основнитѣ закони на живота. Животътъ не е нѣщо празно. Той е велика реалность, велико благо, което ни е дадено. Като изучавали живота, индуситѣ сѫ дошли до два важни процеса: процесъ на разрушаване и процесъ на съграждане. Споредъ тѣзи процеси тѣ сѫ раздѣлили божествата си на две категории: едни, които работятъ съ разрушителнитѣ процеси, а други — съ съграждащитѣ. Съвременнитѣ хора се стремятъ не само къмъ външна красота, но и къмъ вѫтрешна. Вѫтрешната красота подразбира съвършенство. Свѣтскитѣ хора се стремятъ къмъ външна красота, а религиознитѣ и духовнитѣ — къмъ вѫтрешна. Да бѫде човѣкъ вѫтрешно красивъ, това значи да е ликвидиралъ съ своитѣ слабости и погрѣшки. Въ единъ мо- ментъ човекъ може да бѫде съвършенъ. Ако приложи закона на любовьта, на мѫдростьта и на истината, въ единъ моментъ той може да се освободи отъ погрѣшкитѣ си, да стане съвършенъ. Когато работѣлъ въ лабораторията си, дето правѣль своитѣ опити, Едисонъ често цапалъ дрехитѣ си. За да ги изчисти, той стѫпвалъ на особенъ електрически дискъ и пущалъ токъ върху дрехитѣ си. Въ нѣколко минути дрехитѣ му станали сѫвършено чисти. Следователно, искате ли да се изчистите, да се освободите отъ погрѣшкитѣ си стѫпете на диска на любовьта и пуснете нейния токъ да тече върху васъ. Само любовьта е въ състояние моментално да изчисти човѣка и да го върне въ положението на новородено дете. Възрастниьтъ и стариятъ казватъ, че въ грѣхъ ги е заченала майка имъ. Обаче, детето никога не може да каже, че майка му го е родила грѣшно и нечисто. Човѣкъ е създаденъ чистъ и безъ погрѣшки. Тъй щото, щомъ е създаденъ съвършенъ, той се ражда такъвъ. За да запази чистотата и съвършенството си, човѣкъ трѣбва да прилага въ живота си Божията Любовь. Така той ще прояви всичко красиво и възвишѣно, което е вложено въ неговата душа. Какво говорятъ хората за васъ, това не трѣбва да ви спъва. Тѣ говорятъ отвънъ и вѫтре въ васъ, но вие трѣбва да различавате тѣхния говоръ отъ този на вашата душа. Запримѣръ, вие решавате да направите едно добро, но нѣщо отвѫтре ви казва: Не бързай да правишъ това добро, не му е дошло времето. — Направете доброто, безъ да се вслушвате въ този гласъ. Това е гласътъ на вашия съседъ. За правене на добро нѣма опредѣлено време. Добро можете да правите всѣкога. Когато бащата прави добро на бедни деца, жена му и децата му веднага го заобикалятъ и започватъ да го съветватъ да не прави това. Тѣ намиратъ, че той не постѫпва правилно. — Защо? — Интереситѣ имъ се накърняватъ. Като прави добро вънъ отъ дома си, тѣ се страхуватъ, че ще остане по-малко за тѣхъ, ще се лишатъ отъ известни блага. Затова, именно, Христосъ е казалъ: „Когато човѣкъ прави добро, лѣвата му рѫка да не знае това, което дѣсната прави“. Само Богъ трѣбва да знае за доброто, което човѣкъ е намислилъ да прави — никой другъ Когато обичате нѣкого, когато искате да бѫде- те свободни, само Богъ трѣбва да знае това. Мнозина говорятъ за свободата, търсятъ я, но въпрѣки това не сѫ свободни. Като раз- искватъ върху известни въпроси, хората нами- ратъ, че сѫ свободни да изказватъ мнението си. Да изказвашъ мнението си, това още не подразбира свобода. Ти си толкова свободенъ, колкото и онзи, който влиза въ гостилницата безъ пари. Той е свободенъ да влѣзе въ гостилницата да си порѫча едно или две яденета, да си хапне отъ тѣхъ. Рече ли да излѣзе отъ гостилницата, той не е свободенъ. Гостил- ничарьтъ веднага го посрѣща и му казва: Плати! Свободенъ е само онзи, който носи хлѣба въ торбата си и, когато огладнѣе, сѣда и яде. Този човѣкъ е свободенъ, защото яде отъ своя хлѣбъ. Яде ли отъ чуждия хлѣбъ и не може да плати, той не е свободенъ. Кое е наше и кое — чуждо? Само Божественото е наще. Чо- вѣшкото е чуждо. Божественото освобождава, а човешкото ограничава. Следователно, всѣко нѣщо, което ограничава любовьта, знанието и свободата въ човѣка, е чуждо. И тъй, приемете ли Божественото, дадете ли му пѫть въ себе си, вие всѣкога ще бѫдете свободни. Тогава любовьта ви ще се прояви така, както слънцето проявява своята топлина и свѣтлина. Далечъ е слънцето, но голѣма е любовьта му. Когото срещне на пѫтя си, слънцето го пригръща и цѣлува съ своитѣ лѫчи. Нѣма сжщество на земята, което да не е било пригръщано и цѣлувано отъ слънцето. То намира и ония сѫщества, които се криятъ въ тъмнина Любовьта на слънцето прониква навсѣкѫде. За слънцето нѣма нищо скрито-по- крито. Всѣки, който се лишава отъ свѣтлината и топлината на слънцето, т. е. отъ неговата любовь, той е осѫденъ на смърть. Свѣтлината и топлината, това е изявление на Божията Любовь. Затова е казано въ Писанието: „Ние живѣемъ и се движимъ въ Бога“. Това значи: ние живѣемъ и се движимъ въ свѣтлината и топлината. Тамъ е нашето мѣсто. Отъ свѣтлината произтича знанието. Нѣма ли свѣтлина, нѣма и знание. Сега, като наблюдавамъ лицата на хората, намирамъ, че нѣкои отъ тѣхъ мязатъ по лице на блудния синъ, който се е върналъ при баща си разкаянъ и смиренъ. Затова, именно, баща му го пригръща и цѣлува и въ негова честь дава угощение Лицата на други мязатъ по лице на по-голѣмия братъ, който, като се връщалъ отъ нивата, видѣлъ тържество въ дома на баща си и навѫсилъ лицето си, като разбралъ, че това става въ честь на малкия му братъ, който се върналъ отъ странство. Той останалъ недоволенъ отъ поведението на баща си и го осѫдилъ въ несправедливость. Защо да не свѣтне лицето на този синъ, като чуе, че малкиятъ му братъ се е върналъ живъ и здравъ? Защо и той, като баща си, не се затича къмъ него да го пригърне и цѣлуне? Тази година изисква отъ всички хора да изправятъ мнението и възгледитѣ си, които иматъ за Баща си. Не дръжте въ ума си ми- слитѣ на голѣмия синъ, който не оценява живота, който се отегчава отъ работата си и казва, че животътъ му е дотегналъ. Бѫдете готови, като блудния синъ, да се разкаете и да съзнаете, че като сте яли и пили, като сте водили лекъ, повърхностенъ животъ, отклонили сте се отъ правия пѫть, отъ великия законъ на любовьта. Какво е научилъ той отъ женитѣ? Не само че нищо не е научилъ, но даже е из- губилъ свободата си. Жената е чуждо сѫ- щество за човѣка. Сестрата, обаче, това е Божественото, съ което човѣкъ трѣбва да има общение. Търсите ли жената, търсете я като ваша сестра. Жената е слугиня, която е дошла на земята да свърши известна работа. Трѣбва ли да я спирате въ работата й? Какво ще й допринесатъ вашитѣ любовни писма? Тя работи, за да изкара прехраната си. Съ вашитѣ любовни писма вие нѣма да й донесете нито хлѣбъ, нито вода, нито знание. Сѫщото се отнася и до мѫжа. И мѫжътъ е слуга, дошълъ на земята да работи, да свърши нѣкаква работа, да изкара прехраната си. Трѣбва ли да го спирате отъ пѫтя му? Жената трѣбва да гледа на мѫжа като на братъ, а мѫжътъ на жената — като на своя сестра, за да могатъ взаимно да работятъ, да свършатъ дадената имъ работа. Съвременнитѣ хора не сѫ дошли още до идеята на братство и сестринство, а се наричатъ ангели. Мѫжътъ казва на жената, че е ангелъ, че не може да живѣе безъ нея. И жената казва на мѫжа ангелъ, но докато се ожени за него. И мѫжътъ, и жената сѫ ангели безъ крила. Преди да се оженятъ, тѣ сѫ ангели единъ за другъ. Щомъ се оженятъ, крилата имъ веднага падатъ. Има единъ на- чинъ, по който могатъ да израснатъ крила на човѣка за една година, даже и за деветь месеца. Кой е този начинъ? Като приложатъ любовьта, знанието и свободата въ живота си. Знанието и свободата, това сѫ дветѣ рѫце на човѣка. Като погледне дѣсната си рѫка, човѣкъ трѣбва да знае, че това е истината въ него, която го прави свободенъ. Като погледне лѣвата си рѫка, да съзнава, че разполага съ известно знание. Това изисква съвременното възпитание — не да бѫдешъ господарь на сърдцето и на ума си, но да знаешъ, какъ да се обхождашъ съ тѣхъ. Не казвайте, че сърд- цето ви е лошо, но се отнасяйте добре съ него. Не казвайте като Давида, че въ грѣхъ ви е родила майка ви. Не, въ любовь ви роди майка ви, и ще живѣете по любовь. Колкото да е лошъ животътъ на вашето минало, единъ день той ще се превърне въ скѫпоцененъ камъкъ. Нѣма да остане нѣщо въ свѣта, съ което Богъ да не примири човѣка, но затова се изискватъ дълги години. Човѣкъ трѣбва да мине презъ голѣми опитности и страдания, докато разбере, че всичко, което Богъ е съ- здалъ, е велико. Човѣкъ трѣбва да разбере, че отъ нищо не е лишенъ. Стремете се тази година къмъ придобиване на Божествени нѣща, защото само тѣ не произвеждатъ противоречия. Всѣка Божествена идея носи свѣт- лина за човѣшкия умъ и за човѣшкото съзнание. Ако идеята произлиза отъ земята, тя носи тъмнина за човѣшкия умъ. Всѣки гласъ, който иде отъ дълбочината на земята, носи тъмнина за човѣка. Всѣки гласъ, който иде отъ центъра на слънцето, отъ Божественото, носи свѣтлина за човѣшкия умъ. Вие ще бѫдете изпитани чрезъ свѣтлината и тъмнината, въ които се движите. Затова е казано въ Писанието: „Изпитвайте духоветѣ“! Когато гласътъ иде отъ тъмнина, изпитвай го; когато иде отъ свѣтлина, възприемай го и прилагай! Нѣкои казватъ, че човѣкъ трѣбва да се противи на дявола, т. е. на злото въ свѣта. Не, не се противете на злото, нито се борете съ него, но извадете огледалото си и го накарайте да се огледа. Огледа ли се, злото веднага ще избѣга. Следователно, щомъ дойде изкушението въ васъ, веднага извадете огледалото си и наблюдавайте, какво ще стане. Чудотворно е това огледало. Огледа ли се изкушението въ огледалото ви, всичко се разрешава. Огледалото е свѣтлината на живота. Въ тази свѣтлина ние се оглеждаме. Дето е свѣтлината, тамъ е огледалото. Бѫдете свободни да проявите любовьта си тази година така, както никога не сте я проявявали. Това значи: проявете любовьта си въ Свѣтлината на живота. Проявете мислитѣ и постѫпкитѣ си въ свѣтлината на живота. Проявете свободата си въ свѣтлината на живота. Радвайте се на всичко, което правите при тѣзи условия, безъ да съжалявате нѣкога. Каквото направите, знайте, че има Единъ. Който постоянно ви наблюдава. Той е Онзи, Който ви обича и Който живѣе въ вашия умъ и въ вашето сърдце. Той говори тихо на ухото ви, като ви показва начинъ, по който можете да изправите живота си. Ако Го слушате, животътъ ви ще бѫде изправени, нѣма да има плачъ. Тази година не трѣбва да плачете. Който не се е доизплакалъ, той има право да плаче; който се е доизплакалъ, той трѣбва да пѣе. Желая ви, тази година да се подмладите. Любовьта подмладява човѣка. Тя доставя не- обходимитѣ вещества за подмладяване; знанието прилага тия вещества, а истината ги показва. Любовьта е козметиката въ живота. Знанието ще приложи красивото, а истината ще покаже това, което е изработено, за да може, който види, да каже: Ето човѣкътъ! Съ други думи казано: Облѣчете се съ хубавата премѣна на любовьта, въ красивия животъ на мѫдростьта и въ удобнитѣ кройки на истината. Само истината може да даде красиви линии на очитѣ, на веждитѣ, на носа, на устата на човѣка. И тъй, понеже 1939 г. е епохална, желая ви разумно да използувате всички условия, които тя носи. Ако не ги използувате, сѫщитѣ условия ще дойдатъ пакъ, но въ 1999 г. Вие сте работили стотици години, именно, за тази година. Ако тази година работите съзнателно въру себе си, вие ще имате по-голѣми постижения отъ тия, които сте имали отъ времето на Адама до днесъ. Като мине това време, ще се убедите въ истинностьта на думитѣ ми. Благото, което тази година носи, е резултатъ на Божието Слово, на Великото въ свѣта. Всички трѣбва да работимъ за възстановяване на Царството Божие и Неговата правда въ нашитѣ умове, сърдца и души. Приложите ли това нѣ- що въ живота си, ще бѫдете радостни и весели. Презъ тази година не се позволяватъ никакви оплаквания. Желая ви, тази година да се запалите съ свещения огънь на любовьта. Желая ви, ако не можете изведнъжъ да реализирате стремежитѣ на вашата душа, поне да ги посадите. Желая ви да посадите своитѣ добри мисли, чувства и постѫпки и, като ги поливате грижливо, да видите, че сте реализирали нѣщо. И тогава, като си замине тази година, да бѫдете доволни отъ себе си, че сте постигнали нѣщо. За онѣзи, които изпълняватъ изискванията на 39. година, тя ще се продължи и въ следващата. За онѣзи, които не изпълняватъ великитѣ закони, ще дойде 1940 г., която завършва на края съ нула, съ яйце. Значи, презъ тази година човѣкъ трѣбва отново да мѫти това яйце, докато се излупи. За да реализира своитѣ желания, той трѣбва да чака добри условия на живота, които ще дойдатъ едва презъ 1999 година. За онѣзи, които слушатъ и изпълняватъ това, което имъ се говори, ще бѫдатъ постоянно въ 1939 г. За тѣхъ ще се заколи най-угоеното теле и ще имъ се даде угощение. Всички, които присѫтствуватъ на Божествената трапеза, ще бѫдатъ благодарни за онова, което имъ е дадено. Дръжте въ ума си мисъльта: Пѫтьтъ на Божията Любовь е осѣянъ съ всички възможности и условия за постижение. Беседа отъ Учителя, държана на 1 януарий. 1939 г., 10 ч. пр. об. София—Изгрѣвъ.

От брошурата "Голѣмиятъ братъ" и "Малкиятъ братъ" държани на 31.12.1938 г. и 1.01.1939 г. Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Голѣмиятъ братъ Иоана 10: 1—10 Тази вечерь сте се събрали да посрещнете новата 1939 година. Числото 39 е образувано отъ 3 и 9, които сѫ резултати. Числото осемь въ 1938 г. представя старата майка, която лесно решава въпроситѣ: който ще се ражда, да се ражда; който ще умира, да умира; който ще осиромашава или забо- гатява, да осиромашава и забогатява. Тя лесно рѣже концитѣ, не мисли много. Обаче, новата година, която иде, е снизходителна къмъ всички. Тя крие въ себе си нѣщо велико и красиво. Изобщо, числата 3 и 9 съдържатъ тритѣ велики добродетели — любовьта, мѫдростьта и истината, а същевременно и живота, знанието и свободата. Числото де- веть представя още човѣшката глава, т. е. проявения човѣкъ, резултатъ на творческия принципъ, чрезъ който се изявява Божията сила въ свѣта. Числото деветь представя крайния резултатъ на всѣки животъ. Никой не може да отиде по-далечъ отъ числото деветь. Тъй щото, новата година отнема на човѣка всички възможности да проявява своитѣ стари навици и погрѣшки. Който иска презъ тази година да продължава по старъ обичай да грѣши, той ще фалира. Новата година носи всички условия за добъръ животъ. Който иска да живѣe добре, да проявява своитѣ добри мисли, чувства и постъпки, той ще на- мѣри благоприятни условия за това, именно, тази година. Който мисли да продължава своя старъ животъ, пъленъ съ лоши мисли и желания, той ще се разтопи като ледъ и ще се изпари като вода. Новата година е за добритѣ хора. Тя носи благоприятни условия за посаждане на всичко, което ви е дадено. Презъ тази година трѣбва да извадите отъ хамбара всички хубави семена и да ги посадите на нивата си. Нивата представя човешката душа. Тази нива е свѣтътъ, въ който човѣкъ живѣe. Като уподобяваме душата на нива, ние имаме предъ видъ само външното й облѣкло. Казано е въ Писанието: „Богъ толкова възлюби свѣта, що- то даде своя единороденъ Синъ въ жертва, да не погине всѣки, който вѣрва въ Него“.— Кой свѣтъ възлюби Господъ? — Свѣтътъ, който е въ човѣшката душа. Значи, Богъ е въз- любилъ разумната душа, която се проявява. Казано е същевременно, че Богъ е възлюбилъ истината въ човѣка.— Кѫде е истината?—Въ човешката душа. Истината не може да се прояви вънъ отъ душата. Който търси истината, първо той трѣбва да намѣри душата, т. е. да съзнае, че има душа и живѣe въ нея. Душата говори на човека чрезъ всичко, което го заобикаля. Слънцето, което гpѣe; вѣтърътъ, който вѣe; рѣкитѣ, които текатъ; цвѣтята, които растатъ, това е все говоръ на душата — великата майка на човечеството. Тя се грижи за него по различни начини. По нейна запо- вѣдь слънцето грее, вѣтърътъ вѣе, изворите бликатъ, плодовете зрѣятъ. Душата е проя- вениятъ Богъ въ човѣка. Когато човѣкъ не слуша душата си, тя се оттегля отъ него, и той се стопява, както ледътъ— отъ слънчевите лѫчи. Душата може да стопи човека на своя огънь, както вие топите восъка. Отъ стопения восъкъ тя прави нови форми дотогава, докато ги хареса. Тази година ще бѫдатъ излети много добри хора, т. е. добри хора ще се родятъ. Като знаете това, бѫдете готови тази година да ви стопятъ и отново да ви излѣятъ. Това ще стане съ мнозина, но не съ всички. Нищо страшно нѣма въ стопяването и изливането на новите форми. Това не означава умиране. Има нещо страшно въ света, но то не е въ умирането. Страшно е, когато човекъ влезе въ противоречие съ себе си. Има едно противоречие въ света, което произлиза отъ яденето въ широкъ смисълъ на думата. Казано е, че Богъ създаде света въ шесть деня, а въ седмия си почина. За всички дни Той се произнесе, че това, което създаде, е добро. За втория день, обаче, Богъ не се изказа. Този день има нещо общо съ храненето. Ето защо, тази година си е поставила за задача да възпита човека въ храненето. Тя съветва човека да не преяжда. Тя му казва да яде само ония храни, които обича, да се облича сь такива дрехи, които обича; да чете книги, които обича; да дружи съ хора, които обича. Въ храненето човѣкъ може да се поправи, само когато свърже устата си съ ушите. Съ други думи казано: човѣкъ може да изправи живота си чрезъ словото. Каквото говори, той трѣбва да слуша. Вслушва ли се въ думите си, преценява ли ги, той може да се поправи. Не се ли вслушва въ думите си, не ги ли преценява, той не може да се поправи, не може правилно да се развива. И тъй, тази година говорете само онова, което сте чули отъ себе си. Щомъ сте казали нещо, което е минало и презъ вашите уши, можете да го кажете на всеуслишание, цѣли- ятъ свѣтъ да го чуе. Не е ли минало презъ вашите уши, задръжте го въ себе си. Новата година ще бѫде една отъ добрите и плодородни години. Бѫдете будни, да съберете храна въ запасъ, да имате за другите години. Сега вие сте въ Египетъ, когато Иосифъ предсказа, че ще има седемь плодородни и седемь неплодородни години. За добрите хора тази година е една отъ плодородните. Тѣ трѣбва да си събератъ храна за неплодородните години, които ще дойдатъ. Не вземайте думите ми въ букваленъ смисълъ. Азъ не говоря само за физическото плодородие. Като се говори за гладъ, за сиромашия, за смърть, хората започватъ да се страхуватъ. Страшна е смъртьта, но човѣкъ требва да знае, за какво умира. Добре е понякога човекъ да умре, но за какво? За пиянството, за сиромашията, за лъжата, за невежеството. Добре е човѣкъ да живее и да възкръсне, но за какво? — За знанието, за светлината, за свободата, за живота, за любовьта. Безъ любовь животътъ нѣма смисълъ. Безъ светлина и знание животътъ нѣма просторъ. Безъ свобода животътъ нѣма постижения. Да умре човѣкъ, това значи да се откаже отъ своите недѫзи, отъ злото въ свѣта. У - мира, т. е. човекъ отива въ света да учи. Да възкръсне човѣкъ, това значи да живее за доброто, за великото въ свѣта. Като прилага законите на доброто, човѣкъ трѣбва да посвети голѣма часть отъ живота си на любовьта, на мѫдро- стьта и на истината. Любовьта ще му подари живота, мѫдростьта — знанието и светлината, а истината — свободата. Само при това положение човѣкъ ще се научи да обича Бога и хората, да разбира любовьта. Какво значи, човѣкъ да обича Бога? Да обича човѣкъ Бога, това значи, да Го вижда навсѣкѫде. Търси ли Го вънъ отъ себе си, човѣкъ никога не може да Го види. Какъ може да Го види отвънъ, щомъ Той живее въ него? Кой може да види лицето си? За да види лицето си, човѣкъ требва да има огледало. Всички хора едни за други сѫ огледала, въ които могатъ да се оглеждатъ. Следователно, като обичате единъ човѣкъ, вие се оглеждате въ него като въ огледало. Пъкъ и този, когото обичате, сѫщо се оглежда въ васъ. Като се види въ нѣкое огледало, човѣкъ се радва. — Защо? — Защото вижда Божественото въ огледалото. Образътъ, който вижда въ огледалото, е чистъ, неопетненъ. — Защо? — Защото никой досега не е могълъ нито да го пипне, нито да го пригърне. Кой човѣкъ е могълъ да пригърне своя образъ въ огледалото? Вие може да си съставите понятие за Божественото като образъ, който само се вижда, но не се пипа, не се хваща, не се пригръща, нито цѣлува. Направите ли най- малкия опитъ да се докоснете до този образъ, той моментално изчезва. Сега, ако ви питатъ, защо трѣбва да обичате, ще отговорите: Човѣкъ трѣбва да обича, за да вижда Божественото навсѣкѫде. Не Го ли вижда, той нѣма животъ въ себе си. Безъ любовь животътъ нѣма смисълъ. Тази година трѣбва да дадете пѫть на любовьта въ себе си, за да се влѣе струята на великия животъ въ васъ. Мнозина се страхуватъ отъ любовьта, наричатъ я огънь всепо- яждащъ. Не, огъньтъ на любовьта гори, безъ да изгаря. Като посветите живота си на любовьта, ще разберете, че имате сила да носите мѫчнотиитѣ си. Като посветите живота си на мѫдростьта, ще разберете, че имате знание и свѣтлина да виждате ясно нѣщата. Като посветите живота си на истината, ще разберете, че имате свобода. Силата дава възможность на човѣка да преодолява трудноститѣ въ живота. Знанието освѣтява пѫтя на човѣка. Свободата дава възможность на човѣка да се прояви. Нѣкой казва, че е свободенъ да изкаже мнението си по нѣкой споренъ въпросъ. Това не е никаква свобода. Свободно говори само онзи, който може да каже на умрѣлия да стане отъ гроба и да започне новъ животъ. Каже ли му да стане, а той продължава да лежи въ гроба, това не е свободно говорене. Сега, азъ желая на всички присѫтству- ващи да излѣзете отъ гробоветѣ си. Не е въпросъ тѣлата ви да възкръснатъ. Не, душата ви трѣбва да възкръсне. Да възкртсне душата ви, това значи, да се прояви. Велико, красиво нѣщо е човѣшката душа. Да се прояви душата на човѣка, това значи да се дигне надгробната плоча, която я затискала отъ хиляди години, и да се събуди отъ дълбокия сънь. Събудете се отъ тоя сънь и не спете вече! Заспите ли, голѣми нещастия ще ви сполетятъ. Не заспивайте на мѣста, дето минаватъ крадци и разбойници. Съ други думи казано: никога не допущайте въ ума си нито една отрицателна мисъль и въ сърдцето си нито едно отрицателно чувство, които отъ една страна обиратъ хората, а отъ друга — обви- няватъ мирнитѣ пѫтници въ кражба и злосторство. Искате ли да запазите съзнанието си будно, никога не допущайте крива мисъль по отношение на Божественото въ свѣта. Не питайте, защо сѫ допуснати страданията и нещастията въ живота. Не питайте, защо едни хора сѫ създадени добри, а други — лоши. По естество човѣкъ е създаденъ добъръ. Ко- гато се проявява нѣкога лошъ, причината за това е той самъ. Божията рѫка не е взела и не взема никакво участие въ страданията и нещастията на хората. Човѣкъ е създаденъ добъръ, но ако той доброволно не иска да се прояви такъвъ, насила никой нѣма да го застави да прояви своето естество. Да прояви доброто въ себе си, това е право на човѣка. Ако не го прояви, той носи отговорностьта, че не се е проявилъ такъвъ, какъвто е създаденъ. Следователно, новата година иска отъ всички да се проявите такива, каквито сте създадени, т. е. да проявите доброто въ себе си. Всѣки трѣбва да прояви любовьта на сърдцето си безъ страхъ. Ще кажете, че хората не ви обичатъ. Не е въпросъ въ обичането. Днесъ отъ човѣка не се изисква толкова любовь. колкото умѣние да преценява любовьта. Ние сме въ епоха, когато трѣбва да преценяваме любовьта. Ще кажете, че трѣбва да се възлюбите едни-други. Не, докато не цени любовьта, човѣкъ не може да люби. Невъзможно е да любишъ човѣка, докато не це- нишъ душата му. Любовьта е възможна само тогава, когато се научите да цените човѣшка- та душа. Да ценимъ човѣшката душа, това значи, да познаемъ въ нея Божия образъ. Щомъ познаемъ образа на Божественото, ние ще почувствуваме любовьта Му. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ любовьта. Запали ли се човѣкъ веднъжъ отъ любовьта, повече не трѣбва да го палятъ. Ето и слънцето, веднъжъ запалено, никой повече не го пали. То е запалено отъ милиони години насамъ и постоянно гори. Сѫщото се отнася и до човѣка. Той е запаленъ съ Божествената запалка на любовьта още при създаването му, но и до днесъ продължава да гори. Никой не е въ състояние да го изгаси. Дето и да го турятъ, той нѣма да изгасне. Топлината, която човѣкъ има, е въ състояние да разтопи всички надгробни плочи, турени върху него. Единственитѣ нѣща. отъ които човѣкъ не трѣбва да се плаши, това сѫ любовьта, знанието и свѣтлината и свободата. Единственитѣ нѣща, отъ които човѣкъ трѣбва да се плаши, това сѫ безлюбието, невежеството, робството и ограничението. И тъй, числото 39 въ новата 1939 г. представя двама братя: тройката е братътъ, който живѣе въ Божествения свѣтъ; деветорната е голѣмиятъ братъ, който живѣе на земята и рѫководи цѣлото човѣчество. Този братъ иде сега въ свѣта да помогне на всички страдащи. Пригответе се да посрещнете този братъ и да се запознаете съ него. Идната година той ще си замине, а ще дойде баща му. Докато е още на земята, между васъ, радвайте му се и го посрѣщайте добре. Вие трѣбва да го срещнете презъ тази година по- 12 не нѣколко пѫти. Интересувайте се отъ неговата любовь, отъ неговото знание и отъ неговата свобода. Щомъ придобиете това, вие ще разберете смисъла на стиха: „Богъ толкова възлюби свѣта, щото даде своя едино- роденъ Синъ въ жертва, да не погине всѣки, който вѣрва въ Него, но да има животъ вѣченъ“. Сега, поздравявамъ ви съ вашия голѣмъ братъ и ви пожелавамъ да го посрещнете съ любовь, да му отидете на гости, а сѫщо така и той да ви посети. Да посрещнете своя голѣмъ братъ, това значи да съедините на едно мѣсто физическия, духовния и Божествения свѣтъ. Беседа отъ Учителя, държана на 31. XII. 1938 г. 12 ч. в. София—Изгрѣвъ

От брошурата с единична беседа "Дигни одъра си!" държана на 22.03.1938 г., Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ДИГНИ ОДЪРА СИ! „Стани, дигни одъра си и ходи!“ (Иоана 5,8) Всѣко нѣщо, което едновременно иде отвънъ и отвѫтре, е добро, защото е отъ Бога. Въ живота на хората има нѣщо положително, което се изразява чрезъ думитѣ, казани отъ Христа: „Дигни одъра си!“ Дали човѣкъ спи на леглото си, или боленъ лежи, щомъ стане, или щомъ оздравѣе, той непременно трѣбва да дигне одъра си, да не оставя други да лежатъ на него. Щомъ станешъ отъ сънь, изнеси одъра си, да се провѣтри. Щомъ оздравѣешъ, изнеси одъра си вънъ, да се пречисти. Оставишъ ли други хора да лежатъ на одъра ти, безъ да си го изчистилъ, тѣ непременно ще се заразятъ. Мнозина четатъ Евангелието и цитиратъ стиха „Дигни одъра си“, но не се спиратъ върху въпроса, какъ и защо да го дигнатъ. Всички казватъ, че този стихъ се отнася до нѣкой човѣкъ, който боледувалъ цѣли 38 години. Като нѣмало, кой да го пусне въ кѫпалнята, Христосъ отишълъ при него и му казалъ: „Дигни одъра си и ходи!“ Кой човѣкъ днесъ не е боленъ? Кой човѣкъ днесъ не седи предъ кѫпалнята и не чака реда си да влѣзе тамъ, да се окѫпе и да оздравѣе? Съвременниятъ свѣтъ е една голѣма болница, въ която всички хора боледуватъ и чакатъ, дано се вредятъ да се окѫпятъ, за да се излѣкуватъ. Всѣка година Богъ слиза въ тази болница и на всѣкиго поотдѣлно казва: „Дигни одъра си и ходи!“ Въпрѣки това, всѣки бърза да се извини съ нѣщо: или нѣма кой да го тури въ кѫпалнята, или нѣма условия да дигне одъра си, или нѣма пари и т. н. — Не, имашъ—нѣмашъ пари, ще дигнешъ одъра си. Разчитай на себе си. Хората търсятъ богатства, за да могатъ да платятъ на нѣкого, да дигне одъра имъ, а тѣ да вървятъ следъ него. Човѣкъ трѣбва самъ да дигне одъра си, да не очаква на никого. Той трѣбва да излѣзе отъ очаквателното положение, въ което досега се е намиралъ. Голѣмо търпение се иска отъ човѣка, да чака цѣли 38 години, за да влѣзе въ кѫпалнята да се излѣкува. Когато слѣзе въ тази кѫпалня, Христосъ каза на болния: Какво чакашъ още? Дигни одъра си! Още 38 години да чакашъ, едва ли ще можешъ да влѣзешъ въ кѫпалнята. Кѫпалнята представя благоприятнитѣ условия на живота. Като е дошълъ на земята, човѣкъ не трѣбва да чака благоприятни условия за работа. Дали условията му сѫ добри или лоши, той трѣбва да работи, да се учи. Щомъ дойде Божественото въ човѣка, той не трѣбвада се разправя съ него, може ли да дигне одъра си или не. Каже ли му веднъжъ да дигне одъра си, втора покана да не чака. Речешъ ли, че не можешъ да носишъ одъра си, ти си слабъ човѣкъ; ако можешъ да го носишъ, ти си силенъ човѣкъ. Ако не можешъ да носишъ кръста, на който си разпнатъ, ти си слабъ човѣкъ; можешъ ли да го носишъ, ти си силенъ човѣкъ. Ако не можешъ да благодаришъ за доброто, което ти е направено, ти си слабъ човѣкъ; можешъ ли да благодаришъ, ти си силенъ човѣкъ. Ако не помнишъ доброто, ти си слабъ човѣкъ; ако го помнишъ, ти си силенъ човѣкъ. Който не може да дигне сламка отъ земята, той е слабъ човѣкъ; може ли да дигне сламката отъ земята, той е силенъ човѣкъ. Който днесъ може да дигне една сламка, той утре ще може да дигне цѣла планина. И тъй, започне ли Божественото да действува въ човѣка едновременно вънъ и вѫтре въ него, той не трѣбва да се колебае. Всѣко колебание въ Божественото носи нещастия и страдания. Всѣко колебание, всѣко незачитане на външния и на вътрешния говоръ въ човѣка води къмъ редъ изпитания и мѫчнотии, къмъ редъ нещастия и страдания. Ако се вслуша въ този гласъ и го зачита, тогава само човѣкъ придобива великитѣ блага на живота. „Дигни одъра си!“ Това се изисква днесъ отъ всички хора. Човѣкъ не трѣбва да прекара цѣлия си животъ въ болница. Болницата представя затворъ, който трѣбва да се превърне въ училище. Затворъ, който не може да се превърне въ училище, и училище, което не може да се превърне въ църква, не сѫ. истински. Затворъ, който може да се превърне въ училище, и училище, което може да се превърне въ църква, сѫ истински. Църква, която не може да се превърне въ служене на Бога, не е истинска. Църква, която може да се превърне въ служене на Бога, е истинска. Следователно, истински затворъ е онзи, който може да се превърне въ училище. Истинско училище е онова, което може да се превърне въ църква. Истинска църква е онази, която може да се превърне въ служене на Бога. Въ затвора човѣкъ изучава закона на необходимостьта. И въ затвора могатъ да обичатъ човѣка, но тамъ той е лишенъ отъ всѣкакво право. Каквото му кажатъ, той трѣбва да слуша и да се подчинява. Кажатъ ли на бѣлото черно и на черното — бѣло, той трѣбва да се съгласи. Той нѣма думата. Докато е въ затвора, човѣкъ трѣбва да се подчинява на законитѣ, които сѫществуватъ тамъ. Излѣзе ли отъ затвора, той е свободенъ вече, има думата и може да се произнася за нѣщата тъй, както мисли. Едно време правдата ходѣла по свѣта, съ намѣрение да го оправи. Дето отивала, навсѣкѫде получавала бой, наказания. Следъ голѣми страдания, тя решила да се скрие нѣкъде, да не се показва предъ свѣта. За тази цель, тя влѣзла въ единъ домъ и се скрила задъ вратата. Вечерьта мѫжътъ се върналъ отъ работа и, недоволенъ отъ жена си, започналъ да я бие. Отъ голѣми мѫки и страдания, жената извикала: Къде е правдата въ свѣта? — Тукъ съмъ, задъ вратата, но ме е страхъ да излѣза предъ хората. Каквото е положението на правдата въ свѣта, такова е положението на човѣка въ затвора. Докато е въ затвора, човѣкъ не може да говори истината. Не е лесно да се говори истината. Представете си, че нѣкой открадналъ голѣма сума, или убилъ човѣкъ. Питатъ го, направилъ ли е, наистина, това престъпление. Той отказва, че го е направилъ. Той не говори истината. — Защо? — Ако каже истината, или въ затворъ ще го турятъ, или на въже ще го закачатъ. Дойде ли до истината, човѣкъ мълчи, мисли, да я каже, или не. Да кажешъ истината, това значи, да изнесешъ една своя погрѣшка, ако не предъ хората, поне предъ себе си. — Не знае ли Богъ нашитѣ погрѣшки, че трѣбва да ги изнасяме навънъ? — Какво Богъ знае, това е едно нѣщо; какво ти трѣбва да направишъ, това е друго нѣщо. Понеже знае всичко, Богъ никога не грѣши, нито се лъже. Нѣма същество въ свѣта, което може да Го излъже. Защо трѣбва човѣкъ да изнася това, което е въ него? — За да се види, какъвъ е. И тъй, не можешъ ли да изнесешъ това, което е вѫтре въ тебе, ти си слабъ човѣкъ. Ако изнасяшъ добродетелитѣ си, а криешъ погрѣшкитѣ си, ти си слабъ човѣкъ; ако изнасяшъ погрѣшкитѣ си, а криешъ добродетелитѣ си, ти си слабъ човѣкъ. Обаче, ако едновременно изнасяшъ и добродетелитѣ си, и погрѣшкитѣ си, ти си силенъ човѣкъ. Христосъ е силенъ човѣкъ, защото, съ слизането си на земята, Той едновременно пое и злото, и доброто на хората. Той пое и добродетелитѣ, и погрѣшкитѣ имъ. Това не значи още, че Христосъ бѣше подобенъ на хората. Това не значи, че всѣки, който е въ затвора, е престѫпникъ. Той може да е облѣченъ съ затворнически халатъ, да има букаи на краката си, безъ да е престѫпникъ. Какъ ще докаже този човѣкъ своята невинность? Той трѣбва да бѫде смѣлъ, геройски да понася обвиненията и да чака да дойде нѣкой уменъ, добъръ човѣкъ, който да го познае, да разбере, какъвъ е той. Умниятъ, добриятъ човѣкъ познава, кой за какво носи букаи на краката си, за добро или за зло. „Дигни одъра си!“ При каквито условия на живота и да се намирашъ, дигни одъра си! Чакашъ ли благоприятни условия за работа — знания, богатство, здраве, това е обикновенъ моралъ. При такива случаи българинътъ казва: „Това и баба може да направи“. Изкуство е човѣкъ да работи при неблагоприятни условия. За това се искаразумность. Той трѣбва да постѫпва като ра- зумнитѣ деца, които слушатъ учителя си. Има неразумни деца, които се налагатъ на учителитѣ си. Тѣ искатъ работитѣ да ставатъ по тѣхно желание. Това сѫ своенравни деца на живота. Не бивайте и вие такива своенравни деца. Своенравното дете казва на учителя си: Ако ти отстѫпишъ, и азъ ще отстѫпя. Ако ти не отстѫпишъ, и азъ нѣма да отстѫпя. Учителътъ трѣбва да бѫде разуменъ, да знае, какъ да постѫпва съ такива деца. Каквото върши, човѣкъ трѣбва да го върши отъ съзнание, а не чрезъ налагане отвънъ. Наложи ли му се нѣщо отвънъ, привидно той ще се съгласи да го направи, но вѫтрешно ще роптае. Единъ добъръ майсторъ - шивачъ билъ поканенъ въ дома на единъ български чорбаджия, да му скрои и ушие хубави гащи, каквито се носѣли на времето. Шивачътъ взелъ и слугата си, да му помага. Чорбаджийката заклала кокошка, опекла я добре, да нагости съ нея шивача. Като голѣмъ любитель на печена кокошка, шивачътъ казалъ на чорбаджията: За слугата ми можете да сготвите бобъ. Той не яде печена кокошка. На обѣдъ сложили кокошката предъ шивача, а на слугата дали бобъ. Слугата ялъ боба, но отъ време на време поглеждалъ криво къмъ господаря си и си казвалъ: Азъ ще ти дамъ да разберешъ, дали слугата ти не яде кокошка! Като свършили обѣда, слугата казалъ на чорбаджията: Моятъ господарь е добъръ човѣкъ, но единъ пъть въ месеца го хваща нѣкаква лудость и започва да се върти, да се озърта, като че търси нѣщо. Ако това стане днесъ, вържете го, докато се успокои. Следъ това слугата скрилъ напръстника на господаря си. Като наближило време да си отиватъ, господарьтъ започналъ да търси напръстника си и се озърталъ, да не е падналъ нѣкѫде. Като видѣлъ, че шивачътъ се озърта насамъ-натамъ, чорбаджията веднага го хваналъ и вързалъ съ вѫже. Тогава слугата се обърналъ къмъ майстора си съ думитѣ: Слугата ти не яде кокошка, само бобъ яде. Така ли е? Какво показва този примѣръ? — Че слабиятъ не е такъвъ, какъвто го мислите и какъвто външно се представя. Човѣкъ трѣбва да бъде свободенъ, да се прояви такъвъ, какъвто е. Не се ли прояви свободно, той нѣма да се познава, но и другитѣ нѣма да го познаватъ. Ама щѣлъ да грѣши. Като грѣши, човѣкъ може и да се изправя. Когато грѣши, човѣкъ не съжалява толкова за погрѣшката си, колкото за това, че се изложилъ. Нѣкой казва: И така извършихъ престъпление, поне да бѣхъ спечелилъ нѣщо, да осигуря живота си. Единъ младъ човѣкъ се промъкналъ въ къщата на единъ богаташъ, съ намѣрение да го обере. Като влѣзълъ въ една отъ стаитѣ, той видѣлъ на масата 20 лв., и ги взелъ. погледналъ натукъ - натамъ, но нищо друго не видѣлъ. На излизане отъ кѫщата, той билъ хванатъ и предаденъ на полицията. Следъ това било заведено дѣло противъ него за кражба. Адвокатътъ му употрѣбилъ всичкото си красноречие, да го оправдае. За да покаже, доколко този човѣкъ е билъ честенъ и нѣмалъ иамѣрение да краде, адвокатътъ се обърналъ къмъ сѫдията съ думитѣ: Господинъ сѫдия, моятъ повѣреникъ е честенъ човѣкъ. Той взелъ само 20 лв., да си купи хлѣбъ. Ако имаше намѣрение да краде, той щѣше да вземе 60-тѣ хиляди лева, които сѫщо били на масата. Като чулъ това, обвиняемиятъ започналъ да плаче. Сѫдията го погледналъ и си помислилъ: Навѣрно този човѣкъ се разкайва за постѫпката си. Той го запиталъ: Защо плачешъ? — Плача, защото не видѣхъ 60-тѣ хиляди лева на масата. Съжалявамъ, че изпуснахъ случая да взема тия пари. Обвиняемиятъ си помислилъ: И така се изложихъ на позоръ, поне да бѣхъ взелъ тия 60 хиляди лева, да подобря живота си. Мнозина изпадатъ въ положението на този крадецъ и съжаляватъ, че сѫ откраднали само 20 лв., а не 60 хиляди. Какво могатъ да направятъ съ 20 лева? — Нищо. Обаче, ако иматъ на разположение 60 хиляди лева, тѣ ще могатъ да посрещнатъ нуждитѣ си. Въ първия случай тѣ се обезсърдчаватъ, а въ втория се насърдчаватъ. И въ двата случая, обаче, тѣ съ извършили престъпление. Същото се отнася и до доброто. Нѣкой не е доволенъ на малкото добро, иска да прави голѣми добрини. Който разбира законитѣ, той знае, че малкото добро води къмъ голѣмото добро. Малкитѣ причини създаватъ голѣми последствия. Ако по невнимание хвърлите една кибритена клечка въ плѣвня, въ която има суха слама, последната ще се запали, а съ нея заедно ще изгори и цѣлата плѣвня. Ако въ самото начало обърнете внимание, кибритената клечка може да се изгаси съ капка вода. Не й ли обърнете внимание, тя може да причини голѣмъ пожаръ. Следователно, всѣка погрѣшка, която човѣкъ върши, въ началото си носи малки последствия. Не я ли изправи на време, тя носи голѣми и лоши последствия. За да изправя погрѣшкитѣ си на време, човѣкъ трѣбва да бъде разуменъ, да се учи отъ всичко. „Дигни одъра си и ходи!“ Така е казалъ Христосъ на онзи, който е лежалъ 38 години. Така казва днесъ на всички хора, които лежатъ на одъра си и очакватъ на добрата воля на близкитѣ си, да имъ приготвятъ ядене, да ги очистятъ, да задоволятъ всичкитѣ имъ нужди. Царството Божие не е за тѣзи, които лежатъ на одъра си. Христосъ постоянно минава край тѣхъ и имъ казва: „Дигнете одъра си !“ Откажете се отъ прислугата на вашитѣ ближни. Отсега нататъкъ вие трѣбва да имъ слугувате, а не тѣ на вас. Да лежишъ 38 години на одъра си, това е служба, която трѣбва да напуснешъ и да бѫдешъ пенсиониранъ. Продължавашъ ли още да лежишъ, ти ще причинишъ редъ пакости, както на себе си, така и на своитѣ ближни. - Кога се пенсионира човѣкъ на земята? Когато престане да работи. Докато работи, човѣкъ не получава пенсия; щомъ престане да работи, пенсиониратъ го. На онзи свѣтъ е точно обратно: докато работи, човѣкъ е пенсиониранъ; щомъ престане да работи, пенсията му се прекратява. Тогава го пращатъ на земята да работи, но безъ пенсия. Престане ли да работи на земята, пращатъ го въ невидимия свѣтъ, отново да започне работа, но пакъ съ пенсия. Дали е на земята, или на небето, човѣкъ трѣбва непрестанно да работи. Съвременнитѣ хора не разбиратъ смисъла на живота и, като се намѣрятъ въ мѫчнотии и страдания, тѣ се запитватъ, каква е ползата отъ живота.— Голѣма е ползата отъ живота. Тя се заключава въ радоститѣ и въ страданията, въ загубитѣ и въ печалбитѣ, въ успѣхитѣ и въ неуспѣхитѣ, които човѣкъ има. Ползата отъ живота седи и въ положителното, и въ отрицателното, на което човѣкъ се натъква. Богъ говори на човѣка и чрезъ радостьта, и чрезъ скръбьта. Разумниятъ човѣкъ се учи и отъ скръбьта, и отъ радостьта. Когато скърби и страда, той става внимателснъ къмъ хората, стреми се да не имъ причинява скърби. Като се радва, той иска да имъ създаде радости. Предавайте радоститѣ си и на своитѣ ближни. Не причинявайте страдания на ближнитѣ си, нито поощрявайте ония, които причиняватъ страдания. Утешавайте страдащитѣ. Само любовьта е въ състояние да утешава, да лѣкува страдащитѣ и наскърбенитѣ. Любовьта носи въ себе си такова масло, което заздравява и най-опаснитѣ рани. Защо трѣбва да се обичатъ хората? — За да лѣкуватъ ранитѣ на своитѣ души. Само Божията Любовь е въ състояние да лѣкува ранитѣ, които човѣшката душа носи отъ незапомнени времена. Като тихъ, едва полъхващъ вѣтрецъ, Божията Любовь освежава уморената, страдаща, наранена човѣшка душа. Най-слабото докосване на Божията свѣтлина до човѣшката душа е въ сила да го подигне, да го освободи отъ всички несгоди и страдания, да му покаже живота такъвъ, какъвто е въ действителность. „Дигни одъра си!“ Дигни одъра на своитѣ скърби! Носи скърбитѣ си, безъ да се оплаквашъ. Радвай се, че можешъ да ги носишъ. Геройство е, човѣкъ да носи скърбитѣ си, безъ да роптае, безъ да се оплаква. Казано е въ Писанието: „Ние живѣемъ и се движимъ въ Бога“. Щомъ е така, мислите ли, че Богъ ще допусне нѣщо, което не е за добро на човѣка? Даже и дяволътъ, отъ когото плачете и се страхувате, върши та Божия. И той присѫтствува въ съвета Господенъ. Когато Богъ похвали Иова като Неговъ вѣренъ рабъ, сатаната му се противопостави, като каза: Ти си далъ на Иова имане, слава, сила, здраве, затова е добъръ. Отнеми всичко това и ще видишъ, какво се крие въ сърдцето му. Богъ му каза: Изпитай го, да видишъ, истината ли говоришъ, или не. Нека излѣзе отъ сърдцето му всичко, което е скрито тамъ. Помнете: всички ще минете презъ страданията на Иова. Всички ще бѫдете изпитани. Ако при най-голѣмитѣ страдания, вие не пороптаете, дяволътъ ще избѣга, ще отстѫпи отъ васъ. Роптаете ли, дяволътъ ще се насърдчи и още повече ще ви мѫчи. Дойдатъ ли страдания, кажете като Иова: Да бѫде името Божие благословено! Господъ далъ, Господъ взелъ. Докато сте въ стария животъ, Господъ дава, Господъ взима. Влѣзете ли въ новия животъ — животъ на любовьта, тамъ е безсмъртието, тамъ е вѣчната свобода. Докато влѣзе въ новия животъ, човѣкъ неизбѣжно ще мине презъ смъртьта. Смъртьта подразбира стария редъ на нѣщата. Докато е въ стария редъ на нѣщата, чонѣкъ все ще бѫде въ болница. Разликата седи само въ това, въ коя стая на болницата ще бѫдешъ, при кои лѣкари и слуги. Ще се мѣстишъ отъ стая въ стая, отъ единъ лѣкарь на другъ, но все въ болница ще бѫдешъ. Влѣзешъ ли въ новия редъ наживота, въ безсмъртието, ти самъ ще дигнешъ. одъра си и ще вървишъ напредъ. Стариятъ животъ е животъ на ограничаване. Новиятъ животъ е животъ на пълна свобода. Ограниченията се отнасятъ до болнитѣ хора. Здравитѣ хора се намиратъ подъ другъ законъ. Здрави хора сѫ. ония, въ които се проявява Божията Любовь. Тѣхното небе никога не се заоблачава. То всѣкога е чисто и ясно. Който живѣе въ човѣшката любовь, той още се нуждае отъ облаци, които поливатъ градинитѣ, лозята и нивитѣ му. Въ живота на истинската любовь, хората сами поливатъ градинитѣ, лозята и нивитѣ си, вследствие на което тѣ не се нуждаятъ отъ облаци, отъ свѣткавици и гърмотевици. На земята хората се нуждаятъ отъ голѣми ниви, градини и лозя. Тѣ много садятъ, малко плодове иматъ. Въ невидимия свѣтъ, обаче, човѣкъ се нуждае отъ нива, десеть метра широка и десеть дълга. Отъ тази нива той изкарва жито за цѣла година. И отъ три плодни дървета изкарва толкова плодове, че свободно може да се прехранва. Всичко това, отъ което хората на земята се оплакватъ — болници, банкери, мъчнотии, въ невидимия свѣтъ не съществува. Тамъ всѣки човѣкъ е добъръ и може да ви услужи, съ колкото пари искате, безъ никаква лихва, безъ никакво задължение. Красивъ е онзи свѣтъ, но ако човѣкъ се намѣри тамъ съ сегашнитѣ си разбирания, ще изживѣе голѣми противоречия.Законитѣ на онзи свѣтъ сѫ съвършено различни отъ тия на земята. Единъ богатъ човѣкъ се поминалъ. Понеже синоветѣ му го обичали, тѣ турили въ гроба му една торба съ златни пари, да си услужва съ тѣхъ на онзи свѣтъ. Бащата останалъ доволенъ отъ постѫпката на синоветѣ си и считалъ, че съ тия пари и на онзи свѣтъ ще се осигури, както билъ осигуренъ на земята. Като огладнѣлъ, той потърсилъ гостилница, да се нахрани. На едно мѣсто видѣлъ една гостилница, на която било писано, че за всѣко ядене се плаща по петь стотинки. Като прочелъ написаното, той се зарадвалъ и успокоилъ, че съ паритѣ, които синоветѣ му дали, ще прекара дълго време. Влѣзълъ той въ гостилницата и зарѫчалъ едно ядене. Веднага му предложили да плати. Тукъ редътъ билъ обратенъ на този, който сѫществувалъ на земята: първо се плаща, а после се яде. Богаташътъ извадилъ една златна монета и заплатилъ. — Извинете, господине, тукъ златни монети не вървятъ. Трѣбва да имате по петь стотинки. Той веднага писалъ на синоветѣ си да му изпратятъ една торба съ по петь стотинки. Синоветѣ му изпратили торба, пълна съ монети отъ по петь стотинки. Той взелъ една такава монета и отишълъ на сѫщата гостилница. Зарѫчалъ си едно ядене и платилъ петь стотинки. — И тѣзи пари не вървятъ тукъ. Други сѫ петтѣ стотинки, които вървятъ въ нашия свѣтъ. На онзи свѣтъ не се приематъ никакви пари отъ земята. Размѣнната монета на онзи свѣтъ е любовьта. Петтѣ стотинки, които функциониратъ на онзи свѣтъ, представятъ петтѣ сѣтива на човѣка. Сега, желая ви, като влѣзете въ онзи свѣтъ, да имате на разположение тия петь сѣтива. Това, което виждате, чувате, вкусвате, осезавате и помирисвате, ще бѫде вашата размѣнна монета, както за земята, така и за небесния ви животъ. Като говоря за онзи свѣтъ, не е нужно да отидете тамъ. И сега вие сте въ онзи свѣтъ. Който вижда, който чува, който вкусва, който осезава и който помирисва, той непременно е на онзи свѣтъ. Всичко зависи отъ разбиранията на човѣка, но разбиранията сѫ на степени. Въ пѫтя на развитието си, човѣкъ постоянно прогресира. Който знае да чете и може да чува, той е развилъ и зрението, и слуха си. Лошо е, когато човѣкъ не може нито да вижда, нито да чува. Той не е развилъ зрението и слуха си, вследствие на което живѣе въ ограничения. Ако развие и външния, и вѫтрешния си слухъ, човѣкъ ще бѫде въ връзка съ цѣлия свѣтъ. Чува ли всичко, каквото става по свѣта, той ще бѫде доволенъ. Човѣкъ може да развие зрението си толкова, че да вижда не само това, което става на земята, но и всичко онова, което става на слънцето и на останалитѣ планети. Какво по-голѣмо богатство може човѣкъ да желае? Това е достояние само на нѣкои учени, които разполагатъ съ голѣми телескопи. И тѣ даже не виждатъ всичко, както трѣбва. Най-голѣмиятъ телескопъ, съ който човѣкъ би могълъ днесъ да си служи, това е телескопътъ на любовьта. Чрезъ този телескопъ човѣкъ може да вижда всички нѣща въ подробности. Най-голѣмата сила, съ която човѣкъ може да разполага, това е любовьта. Най-голѣмата препорѫка, съ която човѣкъ може да се представи нѣкѫде, това е любовьта. Като знаете това, започнете съ любовьта. Днесъ имаме особено красивъ изгрѣвъ. Слънцето излѣзе отъ чистъ, ясенъ хоризонтъ. Жителитѣ на слънцето се радватъ, че сме се събрали заедно и разискваме върху това, което Богъ е направилъ. Ние съзнаваме, че всичко, което Богъ е направилъ, е разумно. Ние благодаримъ, че сме дошли на земята — едно велико училище, да се учимъ. Като свършимъ наукитѣ си въ това училище, ще отидемъ на онзи свѣтъ, тамъ да продължимъ учението си. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ любовьта. — Защо? — Да придобиятъ нейнитѣ качества. Любовьта носи животъ, свѣтлина и свобода. Който има любовь, той свѣти като слънце. Дето влѣзе, той носи свѣтлина. Той е облѣченъ въ дреха, изтъкана отъ всички цвѣтове на свѣтлината, отъ червения до виолетовия. Тия цвѣтове се преливатъ единъ въ другъ, докато образуватъ бѣлата свѣтлина. Такъвъ човѣкъ носи животъ въ себе си и е подобенъ на изворъ, който постоянно тече и дава отъ себе си на жадни, на страдащи и на уморени пѫтници. Той е носитель на истина, на свобода. Христосъ казва: „Дигни одъра си!“ И азъ казвамъ: Дигнете одъра на вашето минало и го изнесете навънъ! Нѣма защо да чакате ангела. Кажете: Благословенъ Господъ, Който ни освободи отъ кѫпалнята. Дръжте се за онѣзи ангели, които слизатъ не само да разбъркватъ водата, но да разбъркватъ вашитѣ умове и сърдца, да разберете Божиитѣ пѫтища. Тѣ ще внесатъ въ човѣка истинската свѣтлина и топлина, за да чуе гласа на Бога и да оживѣе. Днешниятъ день е день на избавление, день на освобождаване. Нека всѣки се препаше и тури ножа на пояса си. Нека всѣки очисти езика си, очитѣ си и да бѫде смѣлъ и решителенъ, а не страхливъ. Каквото върши, да знае, че върши волята Божия. И тогава, срещнешъ ли злото въ свѣта, побори се съ него: ти отгоре, то отдолу, докато го победишъ. Щомъ го победишъ, хвани го за гушата и го питай: Ще ме мѫчишъ ли още? Докато не признае силата ти, не го пущай. Желая ви да се въорѫжите съ Божията Любовь, да сте готови на всички жертви за нея и да победите всички мѫчнотии и препятствия, които срѣщате на пѫтя си. Това, което днесъ направите за Господа, ще бѫде записано въ вѣчностьта. Нѣма по-велико нѣщо отъ това, човѣкъ да направи една жертва за Бога, както трѣбва. Станете, дигнете одъра си! Т о в а е ж и в о т ъ В ѣ ч е н ъ, д а п о з н а я Т е б е Е д и н н а г о, И с т и н н а г о Б о г а. * Беседа отъ Учителя, държана на 22 мартъ, 1938 г. София. — Изгрѣвъ.

От книгата „Да им дам животъ“, Съборни беседи, Изгревъ, 1936 г. Първо издание: Печатница "Задруга", София, 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание ДВЕТѢ ПОЛУШАРИЯ. Иоана, гл. 1. За какво трѣбва да се радва човѣкъ? Какъвъ трѣбва да бѫде неговиятъ стремежъ? Стремежитѣ на всички хора не сѫ еднакви. Младитѣ се стремятъ къмъ едно, възрастнитѣ — къмъ друго, а старитѣ — къмъ трето. Това показва, че стремежитѣ на хората сѫ разнообразни. Човѣкъ трѣбва да обръща внимание на своя стремежъ, защото той му дава потикъ, импулсъ въ живота. Какви сѫ стремежитѣ на другитѣ хора, това не трѣбва да го интересува. Това не може да го ползува. Всѣко сѫщество трѣбва да изявява своя стремежъ по начинъ, какъвто му е свойственъ. — Какъвъ е стремежътъ на слънцето сутринь? — Да изгрѣе, да освѣти и стопли цѣлата земя. — Какъвъ е стремежътъ на посѣтото семе? — Да покълне и да започне да расте. Въ изгрѣването на слънцето се забелязватъ два важни момента: първиятъ моментъ е на 22 мартъ, когато слънцето минава въ северното полушарие. Вториятъ моментъ е на 22 септемврий, когато слънцето минава въ южното полушарие. Тѣзи два момента сѫ символи, които изразяватъ два вида течения на енергии. Енергиитѣ, които протичатъ въ северното полушарие, иматъ външенъ характеръ. Тѣ символизиратъ мѫжа. Подъ думата „мѫжъ“ се разбира сѫщество, което работи. Презъ това време мѫжътъ си подготвя външни условия за работа. Когато слънцето влѣзе въ южното полушарие, което става отъ 22 септемврий нататъкъ, хората влизатъ въ друго течение на енергии, които съдържатъ въ себе си мекота. Това течение символизира жената. Тогава човѣкъ може да се уедини, да се състрѣдоточи. Отъ 22 мартъ нататъкъ въ северното полушарие днитѣ се увеличаватъ, растатъ, а нощитѣ се намаляватъ. Тогава има повече свѣтлина, защото истината се изявява навънъ. При тази свѣтлина човѣкъ вижда всичко и се намира предъ опасностьта да стане недоволенъ отъ това, което има. Отъ 22 септемврий нощитѣ въ северното полушарие се увеличаватъ, а днитѣ се намаляватъ. Тогава външната свѣтлина и топлина се намаляватъ, а вѫтрешната се увеличава. Следователно, когато свѣтлината на мѫжа се увеличава, тъмнината на жената се намалява. Когато свѣтлината на мѫжа се намалява, тъмнината на жената се увеличава. Когато жената изпадне въ голѣма външна тъмнина, тя трѣбва да прояви своята вѫтрешна свѣтлина и топлина, т. е. да прояви своята доброта и своето благородство. Значи, когато нощитѣ ставатъ дълги, а днитѣ кѫси, жената проявява своята доброта и своето благородство. Сега, като говоря за жената, азъ нѣмамъ предъ видъ външната форма жена, каквато я виждате, но имамъ предъ видъ разумно сѫщество, което може да роди нѣщо. Жена или мѫжъ, това е сѫщество, което ражда, както раждатъ земята и дърветата. Когато посадите нѣщо въ земята, следъ време отъ нея излиза малко растение, което се развива, става голѣмо дърво, способно да ражда, да дава плодове. Човѣкъ, билъ той мѫжъ или жена, трѣбва да мисли, да ражда такива идеи, които могатъ да повдигнатъ не само него, но и ближнитѣ му. Иначе, човѣкъ не може да оправдае своето сѫществуване на земята. Човѣкъ е дошълъ на земята да ражда добри плодове, които се виждатъ въ неговитѣ сладки думи, въ неговитѣ свѣтли мисли и възвишени чувства. Това означава човѣкъ, отъ когото може да се очаква нѣщо. Какво очаквате отъ едно дърво? — Плодове. Ако дървото не дава плодове, то е безпредметно за васъ. Благото на човѣка седи въ неговия езикъ, който изказва мислитѣ и чувствата му. Благото на дървото седи въ неговитѣ плодове. Докато дървото има листа и цвѣтове, вие разчитате на него. Щомъ окапятъ листата му, вие не разчитате вече на него. Обаче, това е времененъ процесъ. Утре дървото ще се облѣче въ листа и цвѣтове, и вие ще очаквате отъ него нови плодове. Човѣкъ трѣбва да изучава законитѣ на свѣтлината и топлината. Свѣтлината се проявява чрезъ човѣшкия умъ, а топлината — чрезъ човѣшкото сърдце. Свѣтлината е въ връзка съ мѫдростьта, а топлината — съ любовьта. Сегашнитѣ хора се страхуватъ да говорятъ за любовьта. — Защо? — Защото днешното разбиране на любовьта е толкова изопачено, че всѣки се страхува да не бѫде излъганъ. Когато нѣкой говори за любовь, той има предъ видъ да вземе нѣщо. Запримѣръ, срѣщате една млада, красива мома. Тя е весела, разговаря се свободно, отъ никого не се страхува. Щомъ нѣкой момъкъ ѝ каже, че я обича, тя веднага става мълчалива, замислена и казва: Тази работа е сериозна. Щомъ момъкътъ каже на момата, че я обича, любовьта го напуща. Това значи да кажешъ на човѣка, че го обичашъ. Кажешъ ли на момата, че я обичашъ, тя млъква и изгубва свободата си. Тя става сериозна, започва да избѣгва момъка и се съмнява въ любовьта му. Човѣкъ обича, докато мълчи, докато не говори за любовьта си. Почне ли много да говори за любовьта си, той се намира въ края на своята любовь. Нѣкой казва на едного: Знаешъ ли, че едно време те обичахъ? Другъ пъкъ казва: Азъ ще те обичамъ. Трети казва: Азъ те обичамъ. Споредъ мене, любовьта не може да има минало и бѫдеще. Тя сѫществува въ настоящето. Това значи: любовьта се проявява всѣки моментъ. Какъ можете да докажете на човѣка, че го обичате? Какъвъ е изразътъ на любовьта? Когато сте влѣзли въ северното полушарие, т. е. когато искате да изразите любовь къмъ мѫжа, ще му дадете свѣтлина и знание. Когато сте влѣзли въ южното полушарие, т. е. когато искате да изразите любовь къмъ жената, ще ѝ дадете топлина, ще я поканите на угощение, ще ѝ дадете подслонъ. Следователно, външниятъ начинъ за изразяване на любовьта е чрезъ свѣтлина и знание; вѫтрешниятъ начинъ е чрезъ топлина и добъръ приемъ. Външниятъ изразъ на любовьта представя лѣтото на живота, когато външната свѣтлина е голѣма. Тогава днитѣ сѫ дълги, а нощитѣ — кѫси. На тази свѣтлина хората учатъ и добиватъ знания. Вѫтрешниятъ изразъ на любовьта представя зимата на живота, когато всичко е покрито съ снѣгъ. Вънъ се чуватъ виелици и вѣтрове. Днитѣ се скѫсяватъ, а нощитѣ — продължаватъ. Тогава хората влизатъ въ домоветѣ си, запалватъ печки, отварятъ лампи и при тази приятна топлина и свѣтлина започватъ да четатъ и да размишляватъ. Тѣ се съсрѣдоточватъ въ себе си, понеже нѣма външна свѣтлина, която да ги разсѣйва. Като имъ дойде нѣкой гостъ, тѣ го канятъ, и съ него заедно започватъ да четатъ и сърдечно се разговарятъ. Съвременнитѣ хора трѣбва да изучаватъ дветѣ страни на любовьта — външната или мѫжка, която е свързана съ свѣтлината, и вѫтрешната или женска, свързана съ топлината. По този начинъ тѣ ще разбератъ, защо сѫществуватъ противоречия въ живота. Който иска да изучава мѫдростьта, да придобива свѣтлина и знание, той трѣбва да търси външни благоприятни условия. Който иска да изучава любовьта, да придобива топлина и мекота, той трѣбва да се излага на външни неблагоприятни условия, на голѣми бури и страдания. Който търси любовьта, той трѣбва да има здравъ гръбнак, да издържа. Мѫжътъ е силенъ отвънъ, а жената — отвѫтре. Като знаете това, лесно можете да си обясните, защо хората се търсятъ едни други. Любовьта носи топлина, а мѫдростьта — свѣтлина. Който има свѣтлина въ себе си, той търси човѣкъ, у когото има топлина. И обратно; Който има топлина въ себе си, той търси човѣкъ, у когото има свѣтлина. Това е необходимо, защото свѣтлината не може да се разбере безъ топлина, нито топлината — безъ свѣтлина. Хората страдатъ, защото искатъ да бѫдатъ щастливи едновременно и отвънъ, и отвѫтре. Това е възможно само при условия земята да се освѣтява отвсѣкѫде еднакво. Понеже земята е валчеста, невъзможно е и дветѣ ѝ половини да се освѣтяватъ едновременно. Когато на едната половина на земята е день, на другата половина е нощь. Тази е причината за недоволството на хората. Мѫжетѣ сѫ недоволни отъ положението си, искатъ да иматъ благата на женитѣ. И женитѣ сѫ недоволни отъ положението си, искатъ да иматъ благата на мѫжетѣ. Нито едното е възможно, нито другото. — Защо? — Защото и мѫжътъ, и жената по неправиленъ начинъ търсятъ онова, което имъ липсва. Тѣ трѣбва да се въорѫжатъ съ търпение, докато земята се обърне и по естественъ начинъ донесе онова, което имъ липсва. Добре е човѣкъ да лети съ аеропланъ изъ пространството, да се прехвърля ту въ едната ту въ другата половина на земята, но днесъ нѣма условия за това. Докато дойдатъ тѣзи условия, човѣкъ трѣбва да прилага търпението да дочака времето, когато земята се завърти около осьта си и около слънцето, за да придобие това, което му е нужно. Жената трѣбва да отиде при мѫжа — той е нейниятъ пѫть; мѫжътъ пъкъ трѣбва да отиде при жената. Когато слънцето отива къмъ северъ, т. е. когато на северния полюсъ има день, днитѣ растатъ, а нощитѣ се смаляватъ. Тогава трѣбва да се работи навънъ, да се сѣе. Когато слънцето отива къмъ югъ, т. е. южниятъ полюсъ е огрѣнъ, днитѣ въ северното полушарие се намаляватъ, а нощитѣ растатъ. Тогава се работи отвѫтре; тогава плодоветѣ се прибиратъ. Съ други думи казано: Когато умътъ на човѣка се развива, има едно състояние; когато сърдцето се развива, има друго състояние, Това сѫ знания, които трѣбва да приложите въ живота си, ако искате да го осмислите. Когато казвамъ, че човѣкъ трѣбва да обича всички хора, азъ имамъ предъ видъ единството въ природата. Въ природата сѫществува само една жена и единъ мѫжъ. Вие виждате много мѫже и жени, но въ сѫщность тѣ представятъ една жена и единъ мѫжъ въ много форми. Когато човѣкъ разглежда нѣщата по този начинъ, той не може да извърши никакво престѫпление. Обаче, когато мѫжътъ се хване само за едно клонче или за едно листо на дървото, наречено „единство въ природата“, той започва да вижда около себе си много жени. Сѫщото може да се каже и за жената. Докато мѫжътъ вижда много жени въ свѣта, а жената — много мѫже, престѫпления всѣкога ще сѫществуватъ. Заблуждението седи въ това, че като се оглежда въ огледало, човѣкъ вижда единъ образъ и мисли, че вижда другъ човѣкъ. — Не, това е той самъ. Многото мѫже и жени не сѫ нищо друго, освенъ отражения на единствения мѫжъ и на единствената жена, които сѫществуватъ въ природата като реалность. Мѫжътъ се оплаква отъ жена си, че го разлюбила. И жената се оплаква, че мѫжътъ ѝ я разлюбилъ. Това е друго заблуждение. Невъзможно е човѣкъ самъ себе си да разлюби. Всичко може да стане, но човѣкъ човѣка не може да разлюби. Да те разлюби нѣкой, това значи да се разруши цѣлото Битие. Невъзможно е човѣкъ да разлюби пръста си и да почне да го рѣже на малки парченца. Пръстътъ, това си ти самъ; това е часть отъ тебе, която има право да сѫществува, както и ти сѫществувашъ. И тъй, приемете новитѣ разбирания и откажете се отъ ученията на падналитѣ ангели. Тѣ донесоха кривитѣ учения на земята, подъ чието влияние хората се намиратъ и до днесъ. Мѫжътъ пази жена си да не му изневѣри. Жената пази мѫжа си да не ѝ изневѣри. Бащата пази сина си, майката — дъщеря си. Какъ ще се пазятъ хората, когато спятъ? Предайте възлюбения си въ рѫцетѣ на Господа, съ молба Той да го пази и да прави съ него, каквото иска. Единъ е Богъ. На Него само можете да уповавате. Сегашнитѣ хора страдатъ, защото не имъ се дава съответно мѣсто. Кое мѣсто търсятъ? Тѣ търсятъ първо мѣсто. Въ свѣта има само едно първо мѣсто, което принадлежи на Господа. Останалитѣ мѣста сѫ за хората. Не се стремете да сѣдате на първо мѣсто. Който търси първо мѣсто, той ще носи голѣми отговорности. Никой човѣкъ, никое сѫщество не е за първо мѣсто. Който търси първо мѣсто, той се е заблудилъ. Първото мѣсто е свързано съ голѣми отговорности. Следователно, ще знаете, че законъ за единство сѫществува навсѣкѫде въ природата: едно първо мѣсто, единъ мѫжъ, една жена, единъ баща, една майка, едно дете — всичко въ свѣта сѫществува по едно, а многото сѫ негови отражения. Какъ трѣбва да живѣятъ хората, за да дойдатъ до това единство? Много просто! Когото срещнете, ще го считате вашъ ближенъ. И каквото прави ближниятъ ви, ще считате, че е добро. Докато жената мисли, че мѫжътъ ѝ може да я владѣе, тя е на кривъ пѫть. И ако мѫжътъ мисли сѫщото за жена си, и той е на кривъ пѫть. Това сѫ заблуждения, отъ които тѣ трѣбва да се освободятъ. Жената трѣбва да благодари на мѫжа си, че той носи свѣтлина. Мѫжътъ трѣбва да благодари на жена си, че тя носи топлина. Какво правятъ съвременнитѣ мѫже и жени? Когато жената получи свѣтлина отъ мѫжа си, който е просвѣтенъ, тя започва да вижда погрѣшкитѣ му и го сѫди. Като види това, мѫжътъ постепенно затваря ключоветѣ на свѣтлината, и жената остава въ тъмнина. Тогава тя започва да търси мѫжа си и да плаче за него. Щомъ го търси, тя е въ тъмнина. Щомъ вижда погрѣшкитѣ му и го сѫди, тя е въ свѣтлина. Това сѫ криви разбирания въ живота. Когато обичате мѫжа си и живѣете съ него, ползувайте се отъ свѣтлината му и никакви бележки не му правете. Какъ билъ облѣченъ, кѫде поглеждалъ, какво говорилъ — нито дума по това. Оставете го свободно да се проявява, както знае и както разбира. Изобщо, считайте, че всичко, каквото ближниятъ ви прави, е добро. За да постѫпвате така, отъ васъ се иска търпение. Какво нѣщо е търпението? Отъ какво се обуславя то? За да има търпение, човѣкъ трѣбва да е дошълъ до вѫтрешно разбиране на живота. Това разбиране се придобива тогава, когато въ всичко и навсѣкѫде човѣкъ вижда Бога. Той се е скрилъ въ всички нѣща, но вие трѣбва да Го намѣрите. Така скритъ, отъ никого незабелязанъ, Той следи хората, провѣрява ги, кой докѫде е достигналъ въ областьта на знанието, на любовьта. Като знаете, че Богъ е навсѣкѫде, не правете разлика между хората, да считате, че едни сѫ високо издигнати, а други — неразвити. Считайте, че и най-слабо развититѣ хора иматъ условия да растатъ. Тѣ сѫ, въ положението на малки деца, които могатъ да се развиватъ. Изкуство е за човѣка въ злото да вижда доброто, въ тъмнината — да вижда свѣтлината, въ смъртьта — да вижда живота; въ сиромашията — да живѣе като богатъ; въ невежеството — да вижда смисъла на живота. Това всѣки човѣкъ може да постигне. Това изисква новата култура отъ всички хора. Който не разбира нѣщата така, той ще остане въ сегашното си положение. Въ свѣта ставатъ войни, раздори и крамоли. Въ който домъ влѣзете, навсѣкѫде недоразумения, спорове и страдания. Едни се женятъ, други се развеждатъ. Всички търсятъ щастие, но това щастие трае само день и половина. Всички плачатъ за изгубеното щастие. Жената плаче, че мѫжътъ ѝ не се връща въ дома си. — Нѣма защо да плаче. Следъ шесть месеца той ще се върне, както слънцето се връща. Мѫжътъ владѣе северното полушарие. И мѫжътъ не трѣбва да съжалява, че жена му не се връща въ кѫщи. И тя ще се върне следъ шесть месеца, както слънцето се връща отъ северното полушарие и отива въ южното. Жената владѣе южното полушарие. Когато мѫжътъ и жената се върнатъ въ своето полушарие, Господъ ще посети дома имъ. Ето защо, всѣки трѣбва да очаква времето, когато слънцето ще влѣзе въ неговия свѣтъ и ще му донесе необходимото благо. Понѣкога мѫжътъ воюва съ жена си, иска да я владѣе. Може ли северното полушарие да владѣе южното? Понѣкога жената иска да владѣе мѫжа. Може ли южното полушарие да владѣе северното? Нито северното полушарие може да владѣе южното, нито южното — северното. Не се стремете да се завладявате едни други. Благото иде отъ Бога, а не отъ жената или отъ мѫжа. Всѣки трѣбва да бѫде на своето мѣсто и тамъ да очаква благото, което му се пада. Следователно, не е въпросъ за завладяване на нѣщата, но за тѣхното разбиране. Споредъ новото разбиране на нѣщата, вие трѣбва да знаете следното: Мѫжътъ може да люби Бога само чрезъ жената. Жената може да люби Бога само чрезъ мѫжа. Майката може да Люби Бога само чрезъ детето. Детето може да люби Бога само чрезъ майката. Учительтъ може да люби Бога само чрезъ ученицитѣ. Ученицитѣ могатъ да любятъ Бога само чрезъ учителя. Това сѫ отношения, закони, които никой не може да измѣни. Никакви педагогически правила не могатъ да заставятъ детето да люби Бога. Чрезъ майката, обаче, то може да люби Бога. Дете което чрезъ майка си люби Бога, лесно може да се възпитава. Не може ли чрезъ майка си да люби Бога, това дете не се подава на никакво възпитание. Всѣко дете, което обича майка си, може да стане гениално. Не обича ли майка си, нищо не може да излѣзе отъ него. Ако не се обичате едни други, и отъ васъ нищо не може да излѣзе. Който обича хората, който обича всички сѫщества, той люби Бога, и отъ него човѣкъ ще излѣзе. Сега, желая ви да бѫдете на мѣстата си, за да, получите на време благото, което очаквате. Пригответе се за това благо, че като дойде, да го възприемете и да живѣете съобразно законитѣ на свѣтлината и топлината. Желая ви да се изслушвате и да се разговаряте съ любовь. Спазвайте законитѣ на свѣтлината и топлината, за да не съжалявате нѣкога, че при най-голѣмото изобилие сте били въ лишения, и при най-голѣмото благо сте били нещастни. Мѫчно е да изпълни човѣкъ изискванията на любовьта, но мѫчнитѣ нѣща сѫ красиви. Желая ви да дойдете до новитѣ разбирания, да си служите съ езика на свѣтлината и топлината. Когато придобиете този езикъ когато придобиете знанието и любовьта, всички ще ви очакватъ съ нетърпение, съ думитѣ: „Добре дошли!“ Желая ви чрезъ любовьта да преодолѣете всички мѫчнотии, а чрезъ знанието — да махнете всички прѣчки. Защо ставатъ войни въ свѣта? Защо се явяватъ спорове, недоразумения и крамоли между хората? — Защото мѫжътъ се проявява сега. Слънцето отива въ северното полушарие, дето работитѣ се уреждатъ. Щомъ пролѣтьта похлопа на вратата, мѫжътъ впрѣга ралото и отива на нивата. Цѣлъ день оре, разработва земята. Каква по-голѣма война отъ тази? Всички червеи се разбѣгватъ. Мѫжкиятъ принципъ продължава шесть месеца и като свърши работата си, женскиятъ принципъ ще дойде. Значи, царството на мѫжа трае шесть месеца, шесть седмици, шесть деня, шесть часа, шесть минути. Имайте търпение да дочакате това време. Шесть минути представятъ единъ мигъ. Ако имате търпение, всичко ще се свърши въ единъ мигъ. Ако нѣмате търпение, нѣщата ще продължатъ шесть месеца. „Въ Божията Любовь е благото на човѣка“. * Съборна беседа, държана на 22 септемврий, 1936 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

От книгата „Да им дам животъ“, Съборни беседи, Изгревъ, 1936 г. Първо издание: Печатница "Задруга", София, 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание ЗА СЛАВА БОЖИЯ. „Това рече и подиръ туй казва имъ: Лазаръ, нашиятъ приятель, заспа; но, да ида да го събудя“. Иоана 11:11. „Да ида да го събудя“. Съвременнитѣ хора ще кажатъ, че Лазаръ умрѣлъ, т. е. дошълъ до края на живота си, а не е заспалъ. Думата „край“ се разбира различно. Краятъ показва, какво е било началото. По края се сѫди за началото на нѣщата, което показва, че между началото и края сѫществува известна връзка. Христосъ казва: „Да ида да го събудя“. Защо и кога заспива човѣкъ? — Когато се умори. Значи, следъ всѣка умора, човѣкъ търси начинъ да си почине. Въ това отношение съньтъ представя почивка. Като слушатъ да се говори за възкресението на Лазара, мнозина се запитватъ, какво общо има между тѣхъ и заспалия преди две хиляди години Лазаръ? Общото се заключава въ това, че у всѣки човѣкъ има по единъ заспалъ Лазаръ, който очаква да дойде Христосъ при него да го събуди. Всѣки човѣкъ има и по две сестри въ себе си — Марта и Мария. Казва се въ Евангелието, че Исусъ обичалъ Марта, и сестра ѝ Мария, и Лазара. Марта се мълвѣше и суетѣше за външни работи и бѣше недоволна отъ сестра си, че не ѝ помага. Но Христосъ ѝ каза, че се суети за непотрѣбни нѣща, а Мария избра добрата часть. Значи, Марта представя физическата, материалната страна на човѣка, а Мария — духовната страна. И тъй, въ човѣка има три съзнания, т. е. три страни на съзнанието: първата е заинтересувана отъ физическата, отъ материалната страна на живота. Втората е заинтересувана отъ духовната страна на живота, а третата представя заспалия човѣкъ, който отъ нищо не се интересува. Той очаква да дойде при него Исусъ, да го събуди, и следъ това да се прояви истинскиятъ му животъ. За възрастния е важно онова, въ което той живѣе. За детето е важно, колко ще израсте. Нѣкои деца се мѣрятъ всѣки день. Като станатъ сутринь, дойдатъ до стената, изправятъ се добре и турятъ чъртичка на стената, доде достигатъ на височина. На другия день пакъ се мѣрятъ, пакъ поставятъ чъртичка на стената. Така се мѣрятъ день следъ день и се радватъ, когато забележатъ, че сѫ израсли малко. Каква връзка сѫществува между височината на човѣка и неговия вѫтрешенъ стремежъ? Между височината на човѣка и неговия вѫтрешенъ стремежъ има известна връзка. Не е все едно, дали човѣкъ ще расте или ще остане малко дете. Човѣкъ трѣбва да има известна височина, отъ която да расте нагоре. Животътъ има своя вѫтрешна страна, която трѣбва да се изучава. Съвременнитѣ хора се спиратъ върху маловажни нѣща въ живота, а важнитѣ пренебрегватъ. Маловажнитѣ нѣща спъватъ хората, но въпрѣки това тѣ се занимаватъ съ тѣхъ. Запримѣръ, нѣкои учени изучаватъ бързината, съ която се движатъ атомитѣ йонитѣ, безъ да намиратъ нѣкакво приложение на това знание въ практическия животъ на човѣка. Всѣко нѣщо е важно за човѣка дотолкова, доколкото има отношение къмъ неговия животъ. Запримѣръ, вие се интересувате отъ единъ добъръ и отъ единъ лошъ човѣкъ дотолкова, доколкото тѣ иматъ отношение къмъ васъ. Следователно, когато говорите добре или зле за нѣкой човѣкъ, вие подхранвате злото и доброто, както въ самия човѣкъ, така и въ себе си. Сѫщевременно, това показва, че вие обичате и добрия, и лошия човѣкъ. Иначе, не бихте говорили за тѣхъ. Тъй щото, като знаете това, не трѣбва да говорите за злото, за да не го подхранвате. Когато пъкъ правите добро, или говорите добре за хората, вие подхранвате доброто въ себе си. Вие трѣбва да знаете, де живѣете въ свѣтъ, дето има и добри, и лоши сѫщества, които, ви влияятъ. Тѣ познаватъ и добритѣ, и лошитѣ страни на човѣка. Тѣ познаватъ неговитѣ добродетели, но познаватъ и неговитѣ недостатъци, неговитѣ слаби страни. За да познае човѣкъ своитѣ добри и лоши страни, невидимиятъ свѣтъ го поставя на изпитъ. Като дойдатъ на земята, хората се виждатъ предъ изпитания, сами да се познаятъ, да разбератъ, какви добродетели и какви слабости иматъ. Никой не, може да избегне изпитанията въ живота. И светията е поставенъ предъ изпитания. Когато Христосъ слѣзе на земята, и Той не избегна изпитанията. „Да ида да го събудя“. Добре е нѣкога да събудишъ човѣка; добре е нѣкога да го оставишъ да спи. Като чу Исусъ за Лазара, рече: „Тази болесть не е на смърть, но за слава Божия, да се прослави Синъ Божий чрезъ нея“. Следователно, когато нѣкой се оплаква, че има страдания, че боледува, казвамъ: Всичко, което става, е за слава Божия. Боли те око — за слава Божия. Боли те ухо — за слава Божия. Боли те кракъ — за слава Божия. Боли те коремъ — за слава Божия. Боли те глава — за слава Божия. Какво, се разбира подъ думитѣ, че всичко, което става, е все за слава Божия? — Какъ е възможно човѣкъ да боледува, и болестьта му да бѫде за слава Божия? — Следъ всѣка болесть, следъ всѣко страдание и изпитание, човѣкъ придобива известна опитность, която го повдига. Колкото по-тежка е била болестьта, презъ която човѣкъ е миналъ, толкова по-силенъ е станалъ той. Колкото по-голѣми сѫ били изпитанията и страданията му, толкова по-голѣма сила е придобилъ. Голѣмитѣ изпитания носятъ голѣми придобивки; малкитѣ изпитания — малки придобивки. Следователно, всички болести, всички мѫчнотии, изпитания и страдания, които човѣкъ преживява, безъ да изгуби живота си, сѫ за слава Божия, защото носятъ съ себе си велики опитности, велики блага и придобивки. Този законъ се провѣрява навсѣкѫде въ природата. Дѫбътъ, запримѣръ, е станалъ голѣмо, силно дърво, защото е миналъ презъ голѣми бури и вѣтрове, презъ голѣми стихии. Малкитѣ растения и тревички сѫ слаби, защото не сѫ минали презъ голѣми изпитания. Природата постепенно ги излага на голѣми изпитания, за да уякнатъ, да се калятъ, да станатъ голѣми, силни. Като знаете този законъ, вие разбирате, че не можете да бѫдете силни, щастливи, докато не минете презъ голѣми изпитания. При това, човѣкъ не може да бѫде щастливъ, докато всички хора не станатъ щастливи. Щастието е достояние на всички хора, на всички живи сѫщества. Какъ ще бѫдете щастливи, когато виждате на пѫтя си смачканъ стръкъ, или премазано животно? Когато се стреми къмъ щастие, едновременно съ това човѣкъ трѣбва да се моли за щастието и на своитѣ ближни. Това значи да обичате ближнитѣ си. Като желаете, както своето щастие, така и щастието и доброто на хората, вие изявявате любовьта си къмъ тѣхъ. Докато не обичате хората, вие не можете да бѫдете добри, не можете да бѫдете щастливи. Сегашнитѣ хора обичатъ главно ближнитѣ си: мѫжътъ, жената и децата си. Отъ това зависи тѣхното частично щастие. Колкото по-малко хора обичате, толкова по-малко щастие ще имате. Щастието, на хората е въ зависимость отъ любовьта имъ. Ако обичате много хора, голѣмо щастие ще имате. Сѫщиятъ законъ се отнася и до умразата. Малко мразите, малко нещастия ще ви сполетяватъ. Много мразите, много нещастия ще ви сполетяватъ. Любовьта подхранва доброто у човека, а умразата — злото. Обичайте, за да се ползувате отъ плодоветѣ на доброто. Пазете се отъ умразата, за да не изпитвате горчивитѣ плодове на злото. При умразата вие плащате, а другитѣ ядатъ и пиятъ. Когато се натъкватъ на злото въ свѣта, хората казватъ, че това е кармата имъ, това е лошата имъ сѫдба, която не могатъ да избегнатъ. Какво представя кармата на човѣка? — Кармата е бомба, заровена въ земята, която тѣ разравятъ и започватъ да изследватъ. Бутнатъ ли я не на мѣсто, или изпуснатъ ли я на земята, тя веднага експлодира. Дойдете ли до нѣкоя бомба, вие трѣбва да бѫдете внимателни, да я заобиколите, да не я пипате. Много бомби има човѣкъ въ себе си, които не трѣбва да пипа. Докато не ги пипа, той е добре. Пипне ли ги, кармата се проявява. И грѣшниятъ, и праведниятъ иматъ бомби въ себе си. Разликата между тѣхъ се заключава въ това, че грѣшниятъ постоянно пипа своитѣ бомби, а праведният ги заобикаля. Сега, за да се справите съ кармата си, вие трѣбва да желаете доброто, щастието на всички хора, По този начинъ вие повдигате себе си, а сѫщевременно помагате на ближнитѣ си, както и на цѣлото човѣчество. Това значи да изпълни човѣкъ волята Божия. Следователно, когато нѣкой прави добро на своя ближенъ, той има предъ видъ да изпълни волята Божия. Щомъ изпълни волята Божия, и той се радва и ближниятъ му се радва. Когато изпълнява волята Божия, човѣкъ е радостенъ и доволенъ отъ себе си. Престане ли да изпълнява волята Божия, и радостьта му изчезва. Тъй щото, когато говоришъ, нѣщо на човѣка, говори му това, което е въ връзка съ волята Божия. Дали му говоришъ добре или зле, щомъ е въ съгласие съ волята Божия, то е на мѣсто. Волята Божия се заключава въ всѣко нѣщо, което дава потикъ на човѣка, което повдига и осмисля неговия животъ. Ако искате да прогресирате, изпълнявайте волята Божия, а не своята воля. Който мисли само за себе си, той не може да прогресира. Истинскиятъ прогресъ на човѣка се обусловя отъ любовьта му къмъ всички хора, къмъ всички живи сѫщества. Любовьта на човѣка къмъ себе си е най-малката любовь. Любовьта на човѣка къмъ Бога е най-голѣмата любовь, която осмисля живота. Човѣкъ се движи между тѣзи два полюса на любовьта. Той започва отъ себе си, върви къмъ ближния си, докато единъ день достигне до Бога. Който иска да бѫде силенъ, щастливъ, той трѣбва да обича Бога. Който иска да се освободи отъ нещастията, той трѣбва да обича себе си. Само онзи може да обича себе си, който се отличава съ голѣма разумность. Като не разбиратъ смисъла на живота, нѣкои казватъ, че обичатъ само себе си — никой другъ не ги интересува и за никого не искатъ да знаятъ. Да се говори така, това значи да не разбира човѣкъ, какво представя самотията. Страшно нѣщо е самотията! Тя представя затворъ, въ който не прониква никакъвъ свѣтлиненъ лѫчъ. Нѣма по-голѣмо нещастие за човѣка отъ самотията: да живѣе самъ, безъ хора около себе си, да не чуе две думи отъ своя ближенъ, да нѣма съ кого две думи да сподѣли. Уединенъ, усамотенъ, отдалеченъ отъ хората, това е криво разбрана самотия. Да се усамоти, да се отдалечи човѣкъ отъ хората, това значи да се откаже отъ злото въ тѣхъ и да заживѣе съ доброто, съ тѣхната любовь. Това значи да се свърже човѣкъ съ Бога. А тъй, да се отдалечи отъ хората, изобщо, това подразбира да остане той съ едно голо съзнание. Каква по-голѣма сиромашия отъ тази? Въ самотията нѣма никакво повдигане. Въ свързването съ Бога е смисълътъ на живота. Въ изпълнение на Божията воля е силата на човѣка. И тъй, избѣгвайте самотията за себе си, избѣгвайте и самотни хора. Самотенъ човѣкъ е онзи, който е осѫденъ на смърть. Въ него нѣма никакво растене, никакъвъ прогресъ. Въ преносенъ смисълъ, самотенъ човѣкъ е старата баба или стариятъ дѣдо, които мислятъ само за себе си. Обаче, ако тѣ иматъ красива дъщеря, или младъ, левентъ синъ, тѣ не сѫ самотни. Всѣки ги посещава, всѣки търси тѣхното приятелство. Тѣ ставатъ ценни, както за себе си, така и за своитѣ ближни. Защо хората, се женятъ? — За да иматъ красиви дъщери и синове, да ги уважаватъ и почитатъ. Значи, старитѣ трѣбва да се женятъ, а младитѣ — да имъ помагатъ. Докато е младъ, човѣкъ не трѣбва да се жени, но да работи и да помага на старитѣ. Щомъ остарѣе, тогава да се жени. Съ други, думи казано: Докато е ситъ, човѣкъ не трѣбва да яде, да не преяжда. Тогава той е младъ и може да работи. Като огладнѣе, той става старъ и отново трѣбва да яде, за да се насити, да се, подмлади. Младиятъ е ситъ; той трѣбва да работи. Стариятъ е гладенъ; той трѣбва да яде, но да не преяжда, и да е доволенъ отъ храната си. „Да ида да го събудя“. Христосъ трѣбва да дойде на земята да събуди заспалия Лазаръ у хората. Тѣ спятъ сега и казватъ, че свѣтътъ е лошъ. Свѣтътъ не е лошъ, но той трѣбва да заспи и да чака Господъ да го събуди. Щомъ Господъ го събуди, ще му каже: Хайде, иди сега у дома си. Новото събуждане на свѣта подразбира новото възпитание. Имате едно желание, което не можете да постигнете. Благодарете на Бога, че не сте го постигнали. Оженили сте се — благодарете за това. Не можете да се ожените — пакъ благодарете, Осиромашали сте — благодарете на Бога. Разбогатѣли сте — пакъ благодарете. Благодарете за всичко, което става около васъ и съ васъ. Въ това се заключава новото възпитание. Благодарете и за злото, и за доброто. Като благодарите за злото, Богъ ще го превърне на добро. Като благодарите за доброто, ще вкусите отъ неговитѣ плодове. Докато избѣгвате злото, вие сте на кривъ пѫть и сами създавате нещастията си. Ако искате да се справите съ злото, не бѣгайте отъ него, но благодарете на Бога, че ви е посетило. Щомъ благодарите за злото, Богъ веднага ще го превърне на добро. За всичко благодарете, но не външно а вѫтрешно. Когато човѣкъ дойде до положение да благодари за всичко, което преживява, това показва, че той е събуденъ. Всѣка благодарность, отправена къмъ Бога, е свързване съ Него. Щомъ се свържете съ Бога, Той веднага ви се притича на помощь. Ако ви е сполетѣло нѣкакво зло, Той го превръща на добро. Безъ благодарность къмъ Бога вие не можете да Му обърнете внимание, нищо не можете да придобиете. „Да ида да го събудя“. — Защо е заспалъ Лазаръ? — За слава Божия. Родилъ се е нѣкой човѣкъ — за слава Божия. Умрѣлъ е нѣкой — пакъ за слава Божия. Всичко е ставало и става за слава Божия, но не по буква, а. по смисълъ. Хората се раждатъ и умиратъ все за слава Божия. Смъртьта е минаване отъ едно състояние въ друго, отъ единъ свѣтъ въ другъ. Едни хора минаватъ отъ смърть въ животъ, а други — отъ животъ въ смърть. И които умиратъ, и които оживяватъ, всичко става за слава Божия. Като мислите така, вие лесно ще разрешите противоречията си, лесно ще се справите съ мѫчнотиитѣ и страданията си. Не мислите ли така, вие никога нѣма да се освободите отъ мѫчнотиитѣ и страданията. Мѫчнотиитѣ могатъ да се премахнатъ, само когато се превърнатъ въ добро. Страданията могатъ да се намалятъ и изчезнатъ, само когато принесатъ своитѣ добри плодове. Вие трѣбва да бѫдете учтиви, внимателни къмъ страданията си. Ако заболѣете, започнете любезно да се разговаряте съ болестьта си, да благодарите, че ви е посетила. Като се отнесете съ нея учтиво, тя ще ви напусне. Болеститѣ не сѫ нищо друго, освенъ живи сѫщества, които мѫчатъ човѣка. Чрезъ болеститѣ хората се възпитаватъ. Когато човѣкъ се обърне къмъ Бога, съ молба да го освободи отъ тия сѫщества, той получава отговоръ на молитвата си. Отговорътъ на молитвата е неговото оздравяване. Само Богъ е въ сила да заповѣдва и на добритѣ, и на злитѣ сѫщества. Чрезъ тѣхъ хората се изпитватъ и възпитаватъ. Срѣщате една млада мома, обичана отъ майка си, отъ баща си, но виждате, че тя е недоволна отъ положението си, иска да се ожени. Не се минава много време, тя намира единъ възлюбенъ, за когото се оженва. Тази мома се жени преждевременно. Какво става после? Указва се, че възлюбениятъ ѝ е ревнивъ и започва да я бие, че гледала други мѫже. Тя е недоволна оплаква се отъ него. Защо я бие той? — Защото се е оженила преждевременно. Богъ не удобрява преждевременнитѣ женитби. Щомъ не ги удобрява, Той оставя лошитѣ духове да мѫчатъ хората. Когато съзнаятъ погрѣшкитѣ си, когато съзнаятъ всичко, което преждевременно сѫ направили, тѣ се обръщатъ къмъ Бога, възстановяватъ връзката си съ Него. Това значи разрешаване, ликвидиране съ кармата. Да ликвидира човѣкъ съ кармата си, това подразбира да върши волята Божия. „Да ида да го събудя“. Пожелайте и вие да дойде Исусъ при васъ, да събуди вашия заспалъ Лазаръ. Когато правите добро на нѣкого, вие събуждате този човѣкъ. Тогава ще дойде нѣкой при васъ и ще каже, както Мария каза на Исуса: „Господи, смърди вече, защото е четиридневенъ“. И четиридневенъ да е, дигнете камъка на гроба му и съ високъ гласъ извикайте: Лазаре, излѣзъ вънъ! Щомъ Лазаръ излѣзе отъ гроба, кажете му да отиде у дома си. Правете добро на ближнитѣ си, събуждайте ги и не се колебайте. И тъй, разумно използувайте живота, който ви е даденъ. — За кого? — Използувайте го за себе си, за ближнитѣ си и за Бога. Вършете волята Божия, както я разбирате съ ума, съ сърдцето, съ силата и съ душата си. При това положение, каквото и да ви се случи, кажете въ себе си: Всичко е за слава Божия. Докато съзнавате, че всичко, което става, е за слава Божия, работитѣ ви ще вървятъ добре. Това е истинското възпитание. Това значи да събуждате великото, красивото въ себе си и да вървите напредъ. Ще дойде нѣкоя жена да се оплаква отъ мѫжа си. — Това е за слава Божия. Мѫжъ се оплаква отъ жена си. И това е за слава Божия. Нѣкой боледува — за слава Божия. Нѣкого уволнили отъ служба — за слава Божия. Всичко, което става въ свѣта, е все за слава Божия. Този е правиятъ пѫть на разсѫждение. Сега пакъ повтарямъ: Ако страдате, ще знаете, че страдате за слава Божия. Недоволни сте — за слава Божия. Не се разбирате помежду си — за слава Божия. Правите добро на нѣкого — за слава Божия. Всичко става за слава Божия. Мислете така, за да оправите работитѣ си. Този е правилниятъ методъ за възпитание на човѣка. Вънъ отъ този методъ всичко друго е посребряване или позлатяване. Посребрениятъ или позлатениятъ предметъ лесно се изтрива. Човѣкъ трѣбва да съзнава, че всичко е за слава Божия. Щомъ съзнае това, въ него се събужда Божественото начало. Той излиза отъ гроба и се връща въ своя домъ. Будни бѫдете и знайте, че всичко е за слава Божия. „Да ида да събудя Лазара“. На васъ казвамъ: Оставете се въ рѫцетѣ на Бога, да дойде Той при васъ и, по какъвто и да е начинъ, да събуди вашия заспалъ Лазаръ. По какъвъ начинъ ще стане събуждането, това е Негова робота. Не давайте съветъ на Бога, какъ да ви събужда. Както и да ви събуди, благодарете Му и кажете като Христа: „Благодаря Ти, Отче, че си ме послушалъ“. Каквото и да ви сполети, добро или зло, знайте, че е за слава Божия и благодарете, че Господъ ви е послушалъ. За слава Божия! Всичко, което става въ свѣта, е за слава Божия. Размишление * 9. Съборна беседа, държана на 20 септемврий, 1936 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

"Устойчиви величини", утринни слова, година V, т.2 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 19 януари 1936 г. до 20 септември 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Вѫтрешна връзка Размишление. Йоана, 12 гл. Съвременнитѣ хора се запитватъ, какво иде следъ любовьта. Само недоволниятъ задава такъвъ въпросъ. Ако си придобилъ любовьта и пакъ си недоволенъ, ще се натъкнешъ на страданието. — Какво иде следъ живота? — Смъртьта. Който е недоволенъ отъ живота, ще намѣри смъртьта. — Какво ще придобия, ако стана праведенъ ? — Нищо нѣма да придобиешъ — Защо ? — Защото не разбирашъ нѣщата. Каква по-голѣма придобивка очаква човѣкъ отъ любовьта, отъ живота и отъ светостьта? Ако всичко това си придобилъ и очаквашъ още нѣщо, ти не разбиратъ цената на нѣщата. Щомъ не разбирашъ, всичко ще ти се отнеме. Мнозина гледатъ на живота като на забавачница, и не ценятъ това, което сѫ придобили. Тѣ искатъ да постигнатъ всичкитѣ си желания, нуждни и ненуждни, безъ да подозиратъ, че съ това сами си създаватъ страдания и нещастия. Тѣ сами сѫ виновни за своитѣ страдания, но търсятъ виновника вънъ отъ себе си. За да не стра- дашъ, трѣбва да се откажешъ отъ нѣкой човѣшки желания. Има желания и стремежи на душата, които трѣбва да се реализиратъ, но има и такива, които сѫ ненуждни. Откажете се отъ ненужднитѣ си желания, за да разберете истинскитѣ. Само така ще разберете кой е вѫтрешниятъ гласъ у васъ и какво ви говори. Нѣкой слуша много гласове въ себе си и, като не ги различава, казва, че Богъ му говори. Богъ не говори всѣкога на човѣка. Той говори въ особени случаи, когато човѣкъ е на кръстопѫть, при голѣми страдания, когато е изоставенъ отъ всички. Затова е казано въ Писанието: „Потърси ме въ день скръбенъ.“ Когато сте скръбни и се обърнете къмъ Бога, тогава ще чуете гласа Му и ще направите разлика между Неговия говоръ и човѣшкия. Нима банкерътъ не различава истинскитѣ пари отъ фалшивитѣ ? Ако той различава паритѣ, защо вие да не различавате проявитѣ на Божественото отъ човѣшкото? Защо да не различавате чистото и здравословно ядене отъ нечистото? Защо да не различавате чистия въздухъ отъ нечистия? Ще кажете, че отъ едно нечисто ядене или отъ малко нечистъ въздухъ нѣма да стане нищо лошо. —Не е така. Внесете ли нечистота въ организма си, колкото и да е малко, тя става условие за разлагане на чистата материя. Това разлагане пъкъ е причина за вкисването и недоволството въ човѣка. Недоволниятъ отъ себе си минава презъ болезнени състояния, които постоянно го измѫчватъ. Какъ може човѣкъ да се справи съ не-доволството си? — Чрезъ дълбоко дишане. Дишайте дълбоко, като задържате въздуха въ дробоветѣ си минута, две, най-много три минути. Това се поетига постепенно, чрезъ упражнения. Ще започнете да задържате въздуха отъ петь секунди, докато стигнете до три минути. При това постижение, вие ще можете да смѣняте недоволството си въ доволство. Иначе, при всѣко недоволство ще изпадате въ обезсърдчаване, въ отчаяние и ще пожелаете часъ по скоро да напуснете земята. Каже ли нѣкой, че не му се живѣе, това значи, че той иска да смѣни недоволството си съ доволство. Никой не иска да страда. Никой не иска да бѫде боленъ, беденъ, нещастенъ. Това е естествено, но хората грѣшатъ като искатъ да постигнатъ нѣщата лесно, съ чуждъ трудъ и усилия. Тѣ искатъ другитѣ да работятъ за тѣхъ. Това е невъзможно. И тъй, който иска да има придобивки, трѣбва да вложи ума, сърдцето и волята си въ работа. Споредъ стремежитѣ му, такива ще бѫдатъ и неговитѣ мисли и чувства. Свѣтлитѣ ангели се радватъ на велики придобивки, защото мислитѣ и чувствата имъ сѫ такива. Падналитѣ ангели, които и до днесъ още сѫ затворени на земята, имаха отрицателни мисли и чувства. Тѣ искаха да станатъ като Бога, да имъ се кланятъ всички сѫщества. Това е отрицателна мисъль, която води къмъ центъра на земята. Будно съзнание, трезва мисъль се иска отъ човѣка, за да запази възходящата посока на живота си. Много хора сѫ усърдни въ началото на своитѣ предприятия. Колкото по-навѫтре влизатъ, усърдието имъ намалява. Тѣ приличатъ на младитѣ моми и момци, които, преди да се оженятъ, се цѣлуватъ по десеть пѫти на день. Като се оженятъ, броятъ на цѣлувкитѣ намалява, докато дойдатъ до една на день. Ще кажете, че не трѣбва да се говори за цѣлувки. За какво да се говори? За ядене ли ? — И за ядене не трѣбва да се говори. — Значи, яденето, отношенията между хората сѫ обикновени въпроси. Кои въпроси сѫ необикновени? Споредъ човѣшкото благочестие, трѣбва да се говори само върху на-уката. Не е ли наученъ въпросътъ за отношенията между хората? Всѣки трѣбва да потърси причината, защо жененитѣ хора постепенно намаляватъ броя на цѣлувкитѣ си. Ще кажете, че колкото повече се обичатъ хората толкова повече се цѣлуватъ. Значи, любовьта между жененитѣ постепенно намалява. — Не може ли безъ цѣлувки ? — Не може. Само умрѣлитѣ могатъ безъ цѣлувки, а не и живитѣ. Ако умрѣлиятъ почне да се съживява, първата му работа е да даде една цѣлувка. Колкото повече се съживява, толкова повече цѣлувки дава. — Какъ е възможно умрѣлиятъ да се съживи и да цѣлува? —Ние говоримъ за цѣлувката като възвишена проява на любовьта. Хората не сѫ дошли още до възвишената проява на любовьта. Тѣ говорятъ за любовьта, безъ да я разбиратъ. Милувкитѣ на свѣтлината и на въздуха сѫ прояви на любовьта, които малцина разбиратъ. Ако свѣтлината цѣлуне умрѣлия, ще го съживи, и той сѫщо ще и отговори съ цѣлувка. Обаче, човѣшкитѣ цѣлувки не съживяватъ умрѣлия. Че наистина човѣшкитѣ цѣлувки не носятъ животъ, виждаме по недоволството, което произвеждатъ. Двама души се цѣлуватъ, но нито единъ отъ тѣхъ не остава доволенъ. Понѣкога единиятъ е доволенъ, а другиятъ не е доволенъ. Въ рѣдки случаи и двамата сѫ до-волни. — Защо е така? — За това има редъ външни и вѫтрешни причини. Време е вече да отдѣлите новия животъ отъ стария, новитѣ разбирания отъ старитѣ. Днесъ старото и новото сѫ размѣсени, поради което не можете да се освободите отъ последствията на старото. Какво прави химикътъ, когато му дадатъ нѣкаква смѣсь ? Той не може да се ползува отъ смѣсьта, докато не я изследва. Взима смѣсьта и я анализира, отдѣля различнитѣ елементи или съединения едно отъ друго и така изучава свойствата имъ. Бѫдете и вие химици по отношение на вашия животъ. Отдѣлете старото отъ новото и поставете всѣко на своето мѣсто. Не е лошъ стариятъ животъ, но той трѣбва само да подкрепва новия. Старото не съдържа елементитѣ на новото. Голѣма е разликата между сухия и сочния, прѣсенъ плодъ. Стариятъ чо-вѣкъ се различава коренно отъ младия. Човѣкъ остарява безъ да иска, безъ да забележи това и се чуди, какъ ставатъ промѣни съ него. Сърдцето му е младо, а като се види въ огледалото, намира, че много се е промѣнилъ. После забелязва, че и вѫтрешно се е измѣнилъ. Като младъ, любовьта често го посещавала; като старъ, любовьта го напуща, и той става киселъ, недоволенъ отъ живота. Причината за това е неразбирането на нѣщата. И като младъ, и като старъ, човѣкъ всѣкога трѣбва да обича. Така той ще избѣгне свѣта на недоволството и нѣма да се вкисва. Дето любовьта присѫтствува, старость не сѫ- ществува. Пазете своето младенческо състояние. Пазете своя вѫтрешенъ миръ. Избѣгвайте общества и хора, които оказватъ лошо влияние върху васъ. Казано е : „Съ какъвто дружишъ, такъвъ ставашъ.“ Следователно, дружи съ добри, възвишени хора, за да запазишъ младостьта си. Свързвай се съ Божественото, съ свѣтлитѣ мисли на Бога, за да бѫдешъ всѣкога любещъ. — Кѫде ще намѣря Бога?—Въ възвишенитѣ мисли и чувства. Достатъчно е да повдигнешъ мисъльта си нагоре, за да се свържешъ съ Бога, съ Неговитѣ свѣтли мисли. Щомъ мислитѣ ти сѫ чисти и възвишени, ти ще превърнешъ неразположението си въ разположение, недоволството си въ доволство. И обратното е вѣрно: ако се свържете съ нѣкой лошъ човѣкъ, веднага изгубвате разположението си. Ето защо, ако искате да станете ученъ, дружете съ учени хора; ако искате да станете музикантъ, дружете съ музиканти. Ако едно дърво е въ сила да ти предаде своето състояние, колко повече човѣкъ може да направи това. Отчаяни, обезсърдчени хора сѫ намирали спокойствие и утеха въ горитѣ, между дърветата. Нѣкой обезсърдченъ се облегне на едно голѣмо, здраво дърво и прекарва въ размишление петь - десеть минути. Следъ това обезсърдчението му изчезва. Той приелъ нѣщо отъ дървото, което смѣнило състоянието му. Не само дърветата, но и камънитѣ оказватъ влияние върху човѣка. Ако си отчаянъ, че нѣмашъ успѣхъ въ живота си, седни на нѣкой камъкъ и започни да мислишъ за него. Нѣма да се мине дълго време, и отчаянието ти ще изчезне. Всѣки човѣкъ, всѣко животно, всѣко растение и всѣки минералъ носятъ нѣщо ценно въ себе си. Достатъчно е да влѣзете въ връзка съ ценното въ тѣхъ, за да го придобиете и вие. Затова казваме, че всѣки приема отъ другитѣ това, за което е готовъ. Това не е достатъчно. Като приемешъ ценното отъ другитѣ, трѣбва да потърсишъ начинъ да го използувашъ. Мнозина искатъ да бѫдатъ учени, музиканти, философи, но не ценятъ дарбитѣ си и не работятъ върху тѣхъ. Тѣ искатъ съ малко трудъ да иматъ голѣми резултати. Това е невъзможно. Каква работа ще свърши охранениятъ конь и каква—слабиятъ, хилавъ конь ? Охранения конь можешъ да натоваришъ, колкото искашъ, и той ще занесе товара на опредѣленото мѣсто. Обаче, на слабия конь не можешъ да разчиташъ. Натоваришъ ли го повече, отколкото трѣбва, товарьтъ ще остане насрѣдъ пѫтя, и ще се принудишъ самъ да го пренасяшъ. Следователно, ако искашъ да се ползувашъ отъ дарбитѣ си, да ти вършатъ работа, трѣбва да ги отхранвашъ. Ако не ги отхранвашъ, тѣ ще те оставятъ на срѣдата на пѫтя. При това положение, ти ще се обез- сърдчавашъ, отчайвашъ и ще търсишъ причината за неуспѣха си вънъ отъ тебе. И тъй, който иска да стане музикантъ, трѣбва да отхранва своето музикално чувство, т. е. да работи върху музиката. Първо ще работите за себе си, после за ближния си и най-после — за Бога. Като пѣете и свирите за себе си, вие живѣете въ животинския свѣтъ, мислите само за материалното, за ядене и пиене, за кѫщи и облѣкло. Като пѣете и свирите за ближния си, вие сте въ духовния свѣтъ, т. е. въ свѣта на чувствата. И най-после, като пѣете и свирите за Бога, вие сте въ Божествения свѣтъ, между разумни и възвишени сѫщества. Така човѣкъ постепенно се повдига отъ физическия въ духовния свѣтъ и отъ духовния въ Божествения. Само така той се освобождава отъ старото и влиза въ новия животъ, въ свѣта на любовьта. Иначе, докато живѣе само на земята, не може да се освободи отъ старото. Каквито усилия да прави, не може да скѫса връзкитѣ си съ зе-мята, не може да се освободи отъ противоречията на физическия свѣтъ. Изучавайте научно противоречията, за да можете да се справяте съ тѣхъ. Който има добре развито ухо и око, вижда и чува нѣщата външно и вѫтрешно, лесно решава противоречията. Той знае, какъ да постѫпва сь хората. Той знае предварително, какво ще му се случи въ всѣки даденъ моментъ. — Какъ се постига това? — Съ постоянство и любовь. Ще кажете, че искате и вие да виждате нѣщата. Не е въпросъ до външното виждане. Човѣкъ може да вижда нѣщата външно, безъ да ги разбира. Виждашъ нѣкого външно, но не го разбирашъ. Виждашъ ли го вѫтрешно, ги усѣщашъ едно топло, меко чувство въ себе си, което те сближава съ душата му и започвашъ да го обичашъ. Да обичашъ ближния като себе си, това значи, да живѣешъ въ реалностьта. Щомъ изгубишъ любовьта си, ти влизашъ въ сѣнката на реалностьта, дето мирътъ и спокойствието изчезватъ. Докато се съмнява въ себе си, въ близкитѣ си и въ Бога, човѣкъ живѣе въ сѣнката на живота, далечъ отъ реалностьта. И тогава, каквито сѫ неговитѣ отношения къмъ хората, такива сѫ и тѣхнитѣ отношения къмъ него. Защо трѣбва да се изучава музиката ? — За да се създаде права, възходеща мисъль. Както въ музиката се говори за обертонове, така и въ живота се говори за права, възходеща мисъль, за прави и възходещи чувства. Когато тонътъ е правъ, съ възходеща посока, казваме, че той е обертонъ. Така и мисъльта и чувствата на човѣка трѣбва да иматъ по-сока нагоре, къмъ свѣтлото бѫдеще. Ако мисъльта и чувствата се изопачатъ, тѣ изгубватъ правата и възходеща посока, и човѣкъ гледа на нѣщата мрачно; съзнанието му е лишено отъ свѣтлина и просторъ. Такъвъ човѣкъ се съмнява въ съществуването на Бога. Той мисли, че всички сѫ го забравили и изо-ставили. Ако хората не искатъ да слушатъ даденъ пѣвецъ и не мислятъ за него, въ кого е погрѣшката: въ слушателитѣ, или въ самия него ? Ако пѣе хубаво, хората постоянно ще говорятъ за него и ще искатъ да го слушатъ. Пѣвецътъ е подобенъ на дойната крава. Ако дава хубаво млѣко, всѣки иска да пие отъ нейното млѣко. Ако млѣкото и не е хубаво, никой нѣма да я търси. Следователно, какъвъ ще бѫде вашиятъ животъ, ако не можете да извадите отъ него хубаво, здравословно млѣко ? Какво ще бѫде вашето вѣрване ? Какви ще бѫдатъ отношенията ви къмъ хората ? Колкото по-тѣсна е връзката между съзнанието на двама души, толкова по-голѣма е любовьта имъ. Тѣ взаимно си услужватъ и помагатъ. И единиятъ, и другиятъ се ползуватъ отъ млѣкото на своя животъ. Ще дойде день, когато съзнанието на хората ще бѫде по-високо. Тогава тѣ ще разбиратъ живота, ще се опознаватъ помежду си и, колкото повече се познаватъ, толкова по-тѣсна ще бѫде връзката имъ; колкото повече хора познаватъ, толкова по-добре. Хората трѣбва да бѫдатъ свързани по съзнание, по умъ и сърдце, по душа и духъ. Това наричаме въ-трешна връзка на живота. Така свързани, хората всѣки моментъ откриватъ по една хубава чърта въ себе си. Да виждашъ доброто и красивото въ човѣка, това значи, да закрепваш връзката си съ него. Само при такава връзка хората могатъ да бѫдатъ проводници на великитѣ Божии блага. Само така тѣ мо- гатъ да използуватъ условията, необходими за развиване на своитѣ дарби и способности. И тъй, пазете вѫтрешната връзка съ душата си, за да живѣете добре. Не мислете, че можете да живѣете, както искате. Добриятъ животъ върви по права линия. Това е пѫтьтъ на истинската обичь. Има разклонения въ този пѫть, но посоката е запазена. Казвате, че еди-кой си не заслужва любовьта ви. Какво означаватъ тѣзи думи ? — Кой не заслужва любовьта? — Който не е работилъ и не е училъ. Какво ще излѣзе отъ този човѣкъ, ако му дадете една хубава цигулка ? Той ще върти цигулката на една и на друга страна, но нищо нѣма да изкара отъ нея. Другъ е въпросътъ, ако дадете цигулката на нѣкой виртуозъ. Той ще изсвири нѣщо хубаво, което ще ви задоволи. Значи, любовьта се дава на човѣкъ, който може да я възприеме и използува. Ако светията попадне между лоши хора, все ще изкара нѣщо добро отъ тѣхъ. Обаче, обикновениятъ човѣкъ ще бѣга далечъ отъ тѣхъ. Какво направи Христосъ съ своята любовь ? Едва са изминали две хиляди години следъ Христа, и днесъ вече има петстотинъ милиона християни. Тѣ не сѫ още истински хриистияни, но сѫ стопени вече. Следъ това ще се варятъ, и отъ тѣхъ ще излѣзе нѣщо хубаво. Следъ две хиляди години ще има още петстотинъ милиона християни. Когато снеха Христа отъ кръста, всички се разбѣгаха. Дори най-близкитѣ Му Го изоставиха. Но следъ възкресението числото на последователитѣ му постепенно се увеличаваше. Този е пѫтьтъ, по който ще мине всѣка душа. Ще дойде День, когато близкитѣ ще ви изоставятъ, и вие ще се намѣрите на кръста самъ, чуждъ на цѣлъ свѣтъ. Въ първо време ще ви приематъ съ финикови вейки, съ слава и почесть, но краятъ ви ще бѫде като този на Христа. Какво ще кажете за младата мома и за младия момъкъ, които се обичатъ ? Въ първо време тѣ сѫ щастливи, радвать се на живота, обичатъ се. Единъ день единиятъ отъ тѣхъ измѣня на любовьта, влюбилъ се другаде и връща писмата. Страшно е положението на онзи, на когото възлюбениятъ измѣня. Той е разпнатъ на кръста, изоставенъ отъ всички. Това се отнася до онѣзи възлюбени, които се отличаватъ съ неустойчивость въ чувствата. На тѣхъ не може да се разчита. Днесъ ви говорятъ за любовь, а на другия день сѫ далечъ отъ васъ. Следователно, като страдате, ще знаете, че истинскиятъ ви възлюбенъ не е дошълъ още. Когато дойде той, скръбьта ви ще се превърне на радость. Това е смисълътъ на живота. Да намѣришъ въз-любения на своята душа, това е задача на всѣки човѣкъ. Това е великата цель, къмъ която всѣки се стреми. Който постигне цельта си, той живѣе въ истинското доволство. Радвайте се, че ви очаква нѣщо велико и добро, но не се обезсърдчавайте, когато дойдатъ горчевинитѣ. Първо ще минете презъ горчивата опитность, а после ще дойдете до радостьта и благото въ живота. Това е неизбѣжно. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ великата цель на своя животъ, но не могатъ да я постигнатъ, понеже нишкитѣ на тѣхната вѣра сѫ слаби. Лесно се кѫсатъ тѣзи нишки, и тѣ оставатъ на пѫтя. При най-малкитѣ изпитания и мѫчнотии тѣ се спъватъ, дразнятъ се, губятъ мира си. На тѣхъ не може да се разчита. Едно се иска отъ човѣка: да запази онова, което придобилъ презъ вѣковетѣ, и всѣки день да придобива по нѣщо ново. Какъ ще запазите ценното, което сте придобили ? Трѣбва да знаете, кога и на кого да го давате. Даже Христосъ, Който се пожертвува за човѣчеството, не даде на свѣта всичко, което имаше. Той казваше: „Много още мога да ви говоря, но не сте готови за това. И досега още хората живѣятъ въ заблуждения, които ги спъватъ. Какъ ще имъ се даде онова, за което не сѫ готови? Нѣкой си мисли, че е много силенъ, че може да направи всичко, жаквото желае. Дойде другъ, по-силенъ отъ него, и го набие. После се яви още по-силенъ отъ втория, който набива и двамата. Бититѣ се обезсърдчаватъ, а който ги бие, минава за герой. Но следъ време той вижда, че има по-силенъ и отъ него. Това е низходещиятъ пѫтъ въ живота. Стремете се къмъ възходещия пѫть, който носи радость и до-волство. Радвайте се, че можете да направите добро на човѣка. Следъ време ще дойде другъ, който може да направи по-голѣмо добро. После ще дойдатъ трети, четвърти, пети, които ще правятъ още по-голѣми добрини. Доброто има начало, нѣма край. Като живѣе, човѣкъ се натъква и на от-рицателнитѣ, и на положителнитѣ сили въ при-родата. Щомъ се натъква на отрицателнитѣ сили, той вижда отрицателнитѣ прояви на хората. Щомъ се натъква на положителнитѣ сили, той вижда положителнитѣ прояви на хората. Добре е, като види нѣщо отрицателно, веднага да намѣри нѣкоя положителна чърта за уравновесяване на силитѣ. Иначе, той ще има частична представа за човѣка и неговия животъ. Добре е, като облѣче човѣкъ старитѣ си окѫсани дрехи, на другия день още да облѣче новитѣ си дрехи, да смѣни състоянието си. Когато работишъ, ще бѫдешъ съ старитѣ си дрехи; щомъ свършишъ работата си, ще облѣчешъ новитѣ си, празднични дрехи. Ние разглеждаме живота отъ две страни: отъ Божествена, когато човѣкъ служи на Бога, и отъ човѣшка, когато служи само на себе си. При второто положение, човѣкъ не знае какъ да използува благата на живота, поради което се излага на беднотия, нещастия, болести и др. Въ края на краищата, той казва: Такава ми е сѫдбата, не мога да я измѣня. — Отъ тебе зависи да бѫде сѫдбата ти добра или лоша. Човѣкъ самъ кове сѫдбата си. Като не служи на Бога, той си приготвя лоша сѫдба. Щомъ служи на Бога, сѫдбата му е добра. За да подобрите живота си, обърнете новъ листъ и приложете любовьта. Това не значи, че сте лоши, но трѣбва дълго време да работите върху себе си, да станете проводници на Божественото. Външно всички хора сѫ добри, светии, но не и вѫтрешно. Докато гледашъ човѣка отдалечъ, той е добъръ, благочестивъ, но щомъ се приближишъ къмъ него, другояче изглежда. Отдалечъ и най-лошиятъ човѣкъ изглежда като светия. За да не се разочаровате отъ хората, спазвайте правилото: стой далечъ отъ лошия човѣкъ, а близо при добрия. Стой далечъ отъ глупавия, а близо при умния. Умни и добри трѣбва да бѫдете, за да не бѣгатъ хората отъ васъ. И тъй, който иска да подобри живота си, трѣбва да спазва правилата на любовьта. Тогава всѣки день ще има по една малка придобивка. Ако нищо не придобива, той е далечъ отъ любовьта. А вънъ отъ любовьта, животътъ е въ застой.—Каква любовь имахъ едно време ! — Каква бѣше любовьта ти ? Като тази на животнитѣ. Тя е отживѣла времето си. Днесъ ще приложишъ човѣшката любовь и, колкото по-горе се качвашъ, толкова повече ще се разширявашъ. Така ще минавашъ презъ любовьта на по-възвишени сѫщества отъ човѣка, докато единъ день тя се разкрие въ пълнотата си и я разберешъ. Каже ли нѣкой, че иска да обича хората, трѣбва да ги държи въ ума си, като сѫщества равни на себе си. Ако искашъ да се свържешъ съ ангелитѣ и да ги обикнешъ, трѣбва да ги държишъ въ ума си като ангели. И най-после, ако искашъ да се свържешъ съ Бога, трѣбва да мислишъ постоянно за Него. Щомъ се свържешъ съ хората, съ ангелитѣ и съ Бога, ти си свободенъ вече отъ старото, което сковава хората, както циментовата каша свързва тухлитѣ и камънитѣ. Така ще се освободишъ и отъ противоречията, които те спъватъ на всѣка крачка. Това време ще дойде, ще ви се наложи да измѣните живота си. По-добре е да измѣните живота си и да приемете новото до-броволно, а не насила. Стани добъръ на време, а не да те заставятъ насила. Единъ ловецъ навлѣзълъ вѫтре въ гората, да лови дивечъ. Срещу него излѣзла една мечка. Ловецъть се уплашилъ много. Обърналъ се назадь и започналъ да бѣга. Той бѣгалъ, а мечката следъ него. Като разбралъ, че мечката продължава да го гони, той я дочакалъ и насочилъ пушката си срещу нея. Следъ единъ моментъ само, мечката стояла безпомощна предъ него, съ раненъ кракъ и сълзи на очитѣ и — молѣла за милость. Той я пощадилъ и продължилъ пѫтя си. Трѣбва ли хората да се гонятъ и преследватъ, както мечката — ловеца ? Ако продължаватъ да се преследватъ, все ще се обърне нѣкой и ще имъ тегли куршумъ. Като изгубятъ силата си, тѣ се смекчаватъ, но това не е доброволенъ актъ. Бѫди мекъ и внимателенъ къмъ хората при всички случаи на живота си. Иначе, ще се намѣришъ въ трудно положение. И най-слабиятъ може да ти причини нѣкаква пакость. Детето на единъ свещеникъ умрѣло отъ ухапването на една муха. Станала инфекция и въ 24 часа се заразила всичката му кръвь. Значи, и най-слабиятъ човѣкъ може да те ухапе така, че да причини отравяне на кръвьта. Има духове, които причиняватъ голѣми пакости на хората. Тѣ сѫ въ състояние да разстроятъ живота на хиляди семейства. Тѣ сѫ голѣми майстори. Знаятъ закона на внушението и нашепватъ убийствени мисли, на които мнозина се поддаватъ. — Какво трѣбва да се прави, за да се освободимъ отъ влиянието на лошитѣ духове? — Ще ги вържете. Сега е време да вържете лошитѣ духове, да вържете злото въ свѣта. Нѣма да остане нито единъ лошь духъ свободенъ. Само онзи може да вързва, който разбира законитѣ на живота и на любовьта. Ако не ги разбира, по-добре да не се опитва, защото, вмѣсто той да връзва, него ще вържатъ. Сега ви се проповѣдва учението на любовьта. То има отношение къмъ слабитѣ. Колкото и да си слабъ, като приложишъ любовьта, ще излѣзешъ на спасетелния брѣгъ. Учението на мѫдростьта е за силнитѣ. Дветѣ учения се различаватъ въ методитѣ си. За да прилагашъ любовьта, трѣбва да имашъ знание. За да прилагашъ мѫдростьта, трѣбва да имашъ любовь. Любовь безъ знание не може, и мѫдрость безъ любовь не е мѫдрость. Ще дойде день, когато човѣкъ ще прилага едновременно и любовьта, и мѫдростьта. Това се постига само при чистъ и светъ животъ. Ето защо, който иска да си служи съ любовьта и съ мѫдростьта едновременно, трѣбва да изправя погрѣшкитѣ си. Каква мисъль трѣбва да задържите въ ума си отъ днешната лекция ? Да носите въ себе си идеала—да служите на Бога. Всички познавате служенето на себе си и на своя ближенъ. Сега трѣбва да приложите служенето на Бога — великиятъ идеалъ на човѣшката душа. Който постигне този идеалъ, той е вече свободенъ, той осмислилъ живота си. Той се домогналъ до Божествения животъ, който изключва страданията. На земята не може безъ стоадания, но небесниятъ животъ е вънъ отъ тѣхъ. Днесъ всички хора търсятъ щастието, т. е. животъ безъ страдание. И това е възможно, но когато започнатъ да служатъ на Бога. И тъй, ако се питате, защо страдате, ще знаете, че страданията водятъ къмъ щастието. Докато не минете презъ страданията, не можете да бѫдете щастливи. Христосъ дойде на земята, именно, за това, да разбере нуждитѣ на хората и да имъ покаже пѫтя къмъ истинското щастие. Той казваше, че щастието подразбира подобрение на личния, семейния и обществения животъ. Така ще се подобри живота и на народитѣ. За да се подобри живота, изобщо, нуждно е възпитание на отдѣлнитѣ единици. Да възпиташъ единъ човѣкъ, това значи, да му дадешъ съответната храна, да знаешъ, какъ да го отхранишъ. Всѣки трѣбва да си намѣри здравословна храна за тѣлото, за ума и за сърдцето. Само така ще бѫдете силни, не физически, но въ любовьта. Бѫдете силни въ любовьта. Вървете по стѫпкитѣ на любовьта и отъ нищо не се страхувайте. Любовьта изпѫжда страха навънъ. Дето е любовьта, тамъ е силата, безстрашието и свѣтлината. — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 33. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 13 септемврий, 1936 г. София. — Изгрѣвъ.

"Устойчиви величини", утринни слова, година V, т.2 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 19 януари 1936 г. до 20 септември 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Слѣпородениятъ Размишление. Йоана, 9 гл. „И като заминаваше, видѣ едного человѣка слѣпъ отъ рождението си.“ (— 1 ст.). Ученицитѣ Христови запитаха Учителя си: „Коя е причината, че този човѣкъ се е родилъ слѣпъ? Дали той е сгрѣшиль, или родителитѣ му?“ Христосъ имъ отговори: „Нито той е сгрѣшилъ, нито родителитѣ му, но да се проявятъ Божиитѣ дѣла.“ По поводъ на слѣпородения се започна споръ: Кой е този, който отваря очитѣ на слѣпитѣ ? Евреитѣ признаватъ, че Господъ е говорилъ на Мойсея, но не познаватъ Христа и не знаятъ, отде е дошълъ Той. — Богъ е говорилъ и на Мойсея, и на Христа. Той е говорилъ и въ миналото, говори въ настоящето, ще говори и въ бѫдещето. Богъ говори на всѣки, който Го слуша и върши Неговата воля. Който върши Божията воля, лесно се справя съ мѫчнотиитѣ и противоречията. Той дава пѫть на Божественото въ себе си и проявява любовьта си къмъ Бога и къмъ своя ближенъ. Той знае, че Богъ е Любовь и люби всички живи сѫщества. Каже ли нѣкой, че може да обича всички хора, той не разбира законитѣ. Колкото е възможно обикновениятъ човѣкъ да носи земята на гърба си, толкова е възможно да обича всички хора. Мнозина се оплаквать, че не ги обичатъ хората, или че едни сѫ обичани повече, а тѣ — по-малко. Това е вѣрно. Любовьта не се раздава еднакво. Не можешъ да обичашъ всички хора по единъ и сѫщъ начинъ. Нѣкого обичашъ повече и повече му давашъ; другъ обичашъ по-малко и по-малко му давашъ. Даването е външенъ изразъ на лю-бовьта. Понѣкога се случва обратното: на онзи, когото обичашъ, давашъ по-малко. Съ това искашъ да скриешъ любовьта си. Това сѫ човѣшки прояви на любовьта, поради което често се натъкватъ на голѣми противоречия. И Христовитѣ ученици се натъкнаха на противоречие, когато разпнаха Христа на кръста. Тѣ не можаха да разбератъ, какъ е въз-можно, Христосъ, възлюбениятъ Синъ на Бога, да бѫде разпнатъ. Трѣбваше ли единъ пророкъ, като Христа, Който правѣше толкова чудеса, да бѫде разпнатъ ? Христосъ дойде между хората да ги научи да живѣятъ правилно, но тѣ не повѣрваха въ Него. — Кога човѣкъ не вѣрва въ великитѣ и учени хора? — Когато мисли, че много знае. Страшно е да си въобразишъ, че много знаешъ. Земята е велико училище. Който е слѣзълъ на земята, трѣбва да учи, всѣкога да е готовъ да придобива знания. Мѫдрецътъ се учи отъ всички, а глупавиятъ си въобразява, че всичко може да направи и нѣма нужда отъ знания. Можешъ ли да носишъ земята на гърба си ? Ако не можешъ да я носишъ, трѣбва много време да учишъ, за да придобиешъ и това знание. Има сѫщества, високо издигнати, които носятъ земята на гърба си. Тѣ знаятъ такива закони, до които обикновенитѣ учени още не сѫ дошли. Отговориха евреитѣ на слѣпородения: „Ти си роденъ въ грѣхове, не можешъ да учишъ насъ.“ И го изпѫдиха навънъ. Голѣмо противоречие е за онзи, кой- то мисли, че много знае, да види, какъ единъ смиренъ човѣкъ отваря очитѣ на слѣпия. Христосъ вѣрваше въ Бога и работѣше въ Негово име, затова правѣше чудеса. Като чу Исусъ, че онзи, на когото отвори очитѣ, билъ изпѫденъ, рече му: „Ти вѣрвашъ ли въ Сина Божия?“ — Кой е той. Господи, да вѣрвамъ въ Него? Рече му Исусъ: „Който приказва съ тебе, Той е.“ А той рече: „Вѣрвамъ, Господи!“ — и поклони Му се. (— 35 — 38 ст.). И тъй, за да се справите съ противоречията, трѣбва да разглеждате нѣщата вѫтрешно, а не външно. Докато човѣкъ гледа на свѣта само като на външна проява, всѣкога ще се натъква на противоречия. Той ще се намира въ положението на слѣпородения: ще чува, безъ да вижда. Всички около него ще разискватъ върху въпроса, защо свѣтътъ е създаденъ така, а не иначе, но нито тѣ ще разбератъ истината, нито той. Обаче, като се отворятъ очитѣ му, той ще разбере вѫтрешния смисълъ на живота и ще види, че свѣтътъ е разумно създаденъ. Молете се на Бога да се отворятъ очитѣ ви, да разберете, защо свѣтътъ е създаденъ така, а не както вие искате. Свѣтътъ постоянно се измѣня, защото Богъ непрестанно работи. Казано е въ Писанието: „Ето, създавамъ нова земя и ново небе. Старото ще си отиде, новь свѣтъ ще се създаде.“ И човѣкъ е подложенъ на постоянни промѣни: стариятъ човѣкъ ще си замине, новъ ще се създаде. Идатъ нови вре-мена. Когато дойде Божественото време, стариятъ човѣкъ ще си отиде и, вмѣсто него, ще дойде новиятъ човѣкъ, освободенъ отъ противоречията и страданията. Докато хората мразятъ и завиждатъ, новото ще бѫде далечъ отъ тѣхъ. Идете въ една менажерия, да видите, какво правятъ животнитѣ въ една клетка, като гледатъ, че други ядатъ. Щомъ имъ замирише на месо, тѣ започватъ да виятъ, ставатъ неспокойни. Докато не донесатъ и на тѣхъ месо, тѣ не преставатъ да виятъ. Вижте, какво правятъ хората, като чуятъ, че нѣкой се ползува съ уважението на ближнитѣ си. Тѣ ставатъ неспокойни, недоволни, не могатъ да си намѣрятъ мѣсто. Това е животинското естество въ човѣка. То не може да търпи и се дразни, когато нѣщо не му достига. Който иска да бѫде уважаванъ и обичанъ, трѣбва да обикне Бога. Щомъ прояви любовьта си къмъ Бога, всички ще го обичать. Другъ пѫть не сѫществува. Съ други думи казано: Ако вървишъ въ правия пѫть, всички ще те обичатъ и уважаватъ. „Първата и най-голѣма заповѣдь е да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкия си умъ, съ всичката си душа, съ всичкото си сърдце и съ всичката си сила; да възлюбишъ ближния си като себе си.“ Това се иска отъ всички хора, защото могатъ да го направятъ. Отъ всѣки се иска да направи това, което може. Голѣми възможности и условия сѫ дадени на човѣка. Защо тогава да не обичашъ Бога и своя ближенъ? Ще кажешъ, че не виждашъ ближния си, а още повече Бога. Ако си слѣпъ, имашъ право да се оправдавашъ, че не виждашъ. Обаче, и слѣпиятъ има отношение къмъ хората. Той хваща рѫката на ближния си, докосва се до него и го обиква. Защо и ти да не обикнешъ Бога, поне като слѣпия? Докосни се до рѫката Му и ще Го обикнешъ. Ще цитирате стиха отъ Евангелието : „Ако виждашъ брата си и не го обичашъ, какъ ще обичашъ Бога, Когото не виждашъ?“ Тази идея отчасти е вѣрна, но питамъ: Защо искашъ да видишъ Бога въ Неговото величие и сила ? Намѣри Бога въ най-малкитѣ Му прояви и тамъ Го обикни. Тръгни отъ малкото къмъ голѣмото, а не обратно. Ако не можешъ да вдигнешъ единъ малъкъ камъкъ, какъ ще вдигнешъ цѣлата земя ? Започнете отъ малката любовь и постепенно отивайте къмъ голѣмата. Едно малко страдание може да стане причина да проявишъ любовьта си. Като видятъ, че страдашъ, мнозина ще дойдатъ да те утешатъ, и ти ще проявишъ благодарность и любовь къмъ тѣхъ. Ако не забременѣе, жената не може да стане майка, т. е. не може да прояви любовьта къмъ детето си. Презъ го- лѣми страдания минава майката, докато най-после роди детето си, и скръбьта и се превръща въ радость. Следователно, за да възприемешъ една идея и да я реализирашъ, трѣбва да станешъ бремененъ. Не можешъ да бѫдешъ въ положението на безгрижната мома и да възприемешъ една свѣтла идея. Майка трѣбва да станешъ ! Само така ще разберешъ нѣщата и ще ги реализирашъ. Щомъ си дошълъ на земята, ще напуснешъ моминството, ще изгубишъ външната си свобода и ще се обременишъ. Това е законъ. Важно е, следъ като напуснешъ моминството си, да не остарѣешъ, т. е. да останешъ вѫтрешно младъ и чистъ. Това е състоянието на девата. Който не се вкисва, не губи чистотата на своитѣ мисли, чувства и постѫпки, той е девата на живота. Мнозина сѫ напуснали моминството си, но не сѫ станали деви. Нѣкой сѫ останали моми, но не сѫ дошли до девството. Изкуство е човѣкъ и като жененъ, като и нежененъ да запази онази чистота, чрезъ която животътъ се проявява. Това значи, слѣпиятъ да прогледа, да придобие онова духовно знание, което може да го свърже съ Бога. И тъй, ако работитѣ ви на земята не вървятъ добре, ако имате противоречия, причината за това е, че не сте възлюбили Бога. Възлюбете Бога, Който е създалъ всичко. — Кѫде да Го намѣримъ? — Никѫде и на всѣкѫде. Отъ васъ зависи да намѣрите Бога. Ако прозорецътъ на кѫщата ви е малькъ, малко свѣтлина ще прониква презъ него; ако е голѣмъ, много свѣтлина ще имате въ кѫщата си; ако излѣзете вънъ, ще имате изобилно свѣтлина. Ако напуснете земята и отидете на слънцето, ще имате друго разбиране за него. Вѣрвайте въ свѣтлото бѫдеще и не се обезсърдчавайте. Не мислете, че хората не ви обичатъ и почитатъ. Отъ васъ зависи да бѫдете обичани и почитани. Обичьта подразбира запаленъ огънь, на който е турено ядене да се готви. Добре е да отидете въ нѣкой домъ, дето огъньтъ гори, и яденето се готви. Но какво ще правите, ако сте сами въ кѫщата? Ще се заемете да накладете огъня и да си сготвите. Нека други се ползуватъ отъ вашия трудъ и отъ вашето ядене. Отъ всѣки се иска любовь. Първо ти ще обичашъ, а после хората ще те обичатъ. Това подразбира поговорката: „Помогни си самъ, за да ти помогне и Господъ“. Започни да работишъ, и Господъ ще ти помогне. Пръвъ ти запали огъня, и яденето само по себе си ще дойде. Ако си боленъ и се свържешъ съ Бога, лѣкарьтъ самъ ще дойде при тебе. Слѣпиятъ не търсѣше лѣкарь, както правятъ днесъ болнитѣ. Христосъ самъ го намѣри и отвори очитѣ му. Защо идатъ противоречията въ живота? — За да минете отъ едно по-низко въ по-високо положение. Безъ противоречия никой не може да се повдигне. Ще минешъ презъ противоречия, както мина слѣпородениятъ. Какво по-голѣмо противоречие може да съществува отъ слѣпотата ? Всички хора около слѣпия се радватъ на красивия свѣтъ, всички се развиватъ свободно, а той е ограниченъ, дава му се като на боленъ, съ лъжичка. Тукъ го бутнатъ, тамъ го бутнатъ, никой не иска да го знае. Обаче, когато Христосъ влѣзе въ него, очитѣ му се отвориха, и той видѣ външния свѣтъ. Отъ обикновенъ човѣкъ стана необикновенъ. Учени хора дойдоха при него и го запитваха, кой отвори очитѣ му, какъ прогледа, откога е слѣпъ и т. н. Радвайте се на противоречията, които от- варятъ очитѣ ви. Нѣмате ли такива противоречия, ще останете завинаги слѣпи. Днесъ азъ говоря за онѣзи, които иматъ съзнателно отношение къмъ противоречията и мѫчнотиитѣ. Който не се отнася съзнателно къмъ живота, той мисли само за забогатяване. Не е лошо да бѫде човѣкь богатъ, но ако пороби душата си въ придобиване на богатство, той е изгубенъ. Ти трѣбва да се качишъ на богатството, както конникътъ на коня си, и шофьорътъ на автомобила, а не богатство-то върху тебе. Като стигнешъ до мѣстоназначението си, ще слѣзешъ отъ коня, ще го заведешъ въ дама, а ти самъ ще влѣзешъ въ кѫщата; ако си на автомобилъ, ще го внесешъ въ гаража и ще продължишъ пѫтя си пешъ, докато срещнешъ приятелитѣ си, които те търсятъ. И Христосъ отиваше въ Ерусалимъ, възседналъ на ослица, но като дойде до храма, слѣзе отъ ослицата и пешъ влѣзе вѫтре. Христосъ прати двама ученици да намѣрятъ една ослица и да му я доведатъ. Ако ги питатъ, защо имъ е ослицата, ще кажатъ, че трѣбва на Учителя. Преди години пѫтувахме съ единъ приятель до Пазарджикъ. Като слѣзохме на гарата, потърсихме файтонъ, но не намѣрихме. Казахме на едно момче да ни изпрати файтонъ отъ града, но то забравило да изпълни порѫчката, и продължихме да чакаме. Най-после видѣхъ една обикновена кола и казахъ на приятеля : Да се качимъ на колата и да платимъ на коларя, колкото иска. Така стигнахме въ града. Важно е да разрешавате противоречията. Какъ ще ги разрешите, това е второстепененъ въпросъ. Можете да ги разрешите, като се качите на автомобилъ, на файтонъ, а можете да се качите и на проста, селска кола. Пазете се отъ привидното благоприличие. Ще кажете, че не искате да пѫтувате съ проста кола. Използувайте условията, преди да сте се вкиснали. Превръщайте неблагоприятнитѣ услoвия въ благоприятни. Само така ще разрешите правилно противоречията си. Само така Христосъ, т. е. любовьта ще спре предъ васъ и ще отвори очитѣ ви да прогледнете. Христосъ мина край слѣпия, възлюби го и го запита: Искашъ ли да прогледнешъ ? — Искамъ, Господи. Когато Божественото мине край васъ и ви запита, искате ли да прогледате, веднага кажете: Искамъ, Господи! Такъвъ трѣбва да бѫде стремежътъ на всѣка душа. Докато не се отворятъ очитѣ ти и не прогледашъ, не отстѫпвай отъ своя стремежъ. Много препятствия ще срещнете на пѫтя си, но вървете напредъ. Въ васъ ще се яви ревность, съмнение, подозрение, но и това да не ви обезсърдчава. Вървете напредъ, докато придобиете любовьта. Препятствията сѫ необходими. Тѣ усилватъ стремежа ви къмъ любовьта, къмъ Бога. Ревностьта, съмнението събуждатъ човѣшкия умъ. Човѣкъ започва да мисли и дохожда до правилно разрешаване на въпроситѣ. Каква е разликата между слѣпия и онзи, който е прогледалъ? Слѣпиятъ живѣе въ чувствата, въ областьта на сърдцето си; прогледалиятъ живѣе въ мислитѣ си, т. е. въ своя умъ. Който не ревнува, живѣе въ тихитѣ вълни на своето сърдце. Той е доволенъ отъ живота си, но е слѣпъ, нищо не вижда. Щомъ започне да ревнува, умътъ му се пробужда, очитѣ му се отварятъ, и той вижда Бога, Който го пита: Вѣрвашъ ли, че Христосъ е Синъ Божи? Какво ще отговори той? — Вѣрвамъ, Господи. Сега ще кажете, че знаете това, върху което ви се говори. Споредъ мене, истинско знание е онова, което разрешава въпроситѣ. Ако знаешъ нѣщо, но не можешъ да разрешишъ най-проститѣ задачи, знанието ти не е истинско. Има два вида знание: теоретическо и практическо. Следователно, не е достатъчно да кажешъ, че ревнувашъ нѣкого и си започналъ да мислишъ. Важно е, мисъльта ти да е права. Прояви ли се ревностьта въ тебе, кажи: Нека и този човѣкъ да се ползува отъ любовьта на хората. И той заслужава да бѫде обичанъ. — Защо всички хора да не прогледатъ? — Това е другъ въпросъ. Ако си прогледалъ, а около тебе има много слѣпци, ще кажешъ ли, че не искашъ да прогледашъ, докато и на тѣхъ се отворятъ очитѣ ? Тогава ще разсѫждавашъ по другъ начинъ. Христосъ отвори очитѣ на слѣпородения, и той прогледа. Следъ това фарисеитѣ го разпитваха, кой е този, който отвори очитѣ му, какъ ги отвори. Откога е билъ слѣпъ? Отварянето очитѣ на слѣпия събуди ревность въ окрѫжаващитѣ, но съ това и умътъ имъ започна да работи. Въ тѣхъ се събуди мисъль, споръ, който преди това не сѫществуваше. Съвременнитѣ хора правятъ голѣми усилия, но, въпрѣки това, малко успѣватъ. — Защо ? — Защото се спъватъ отъ ненуждни нѣща. Тѣ се запитватъ, напримѣръ, защо нѣкой е повече обичанъ отъ другъ, защо единъ е по-богатъ, по-силенъ отъ другитѣ. Ти си беденъ, малъкъ, слабъ, защото минавашъ презъ тѣсна, малка врата Ако минавашъ презъ голѣма врата, голѣмъ ще бѫдешъ. Малкото дете излиза отъ утробата на майка си презъ тѣсна врата и влиза презъ широката врата на живота. Така то започва да расте и да се увеличава. Отъ малкото излиза голѣмото. Като расте, детето започва постепенно да мисли, да чувствува и да се проявява. Така се събужда неговиятъ умъ, неговото сърдце и неговата душа, и то проглежда. Запитаха Христа: „Той ли е съгрѣшилъ, или родителитѣ му, че се родилъ слѣпъ? Христосъ отговори: ,Нито той, нито родителитѣ му, но да се явятъ Божиитѣ дѣла“. Следователно, като срещнете слѣпъ, ще знаете, че това е станало, за да се прояви Богъ. Има крайно страхливи хора, на които за- тварятъ очитѣ, когато минаватъ опасни мѣста. И като ги преминатъ, отварятъ очитѣ имъ, и тѣ проглеждатъ. Понеже и вие сте минали вече опаснитѣ мѣста, наближило е времето да се отворятъ очитѣ ви и да прогледате. И тъй, въ стремежа си да придобие любовьта, човѣкъ минава презъ ревностьта. Не е лошо да бѫде човѣкъ ревнивъ, но за доброто. Майката Заведеева дойде при Христа и каза: „Учителю, нека единиятъ ми спнъ да седне отъ дѣсната ти страна, а другиятъ — отлѣво“. Това възбуди равностьта на останалитѣ ученици, и тѣ запитаха, кой е достоенъ да седне отъ лѣвата, или отъ дѣсната страна на Христа. Христосъ имъ отговори: „Богъ опредѣля мѣстото на човѣка. Земниятъ порядъкъ се различава отъ небесния. Ако не станете като малкитѣ деца, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. За да иска майката Заведеева специално мѣсто за синоветѣ си, това показва, че тя живѣла съ стари идеи. И до днесъ още хората живѣятъ съ старитѣ идеи, поради което сами се спъватъ. Влѣзте въ новия пѫть на любовьта, дето всички препятствия и мѫчнотии изчезватъ. Да живѣешъ въ любовьта, това не значи, че ще измѣнишъ коренно характера си. Ако си нервенъ, и въ новия пѫть ще бѫдешъ нервенъ, но ще разрешавашъ задачитѣ си правилно. Ако си мекъ, разположенъ, и като човѣкъ на любовьта пакъ ще бѫдешъ разположенъ. Ако си нервенъ, радвай се, защото така ще приемешъ любовьта. Нервниятъ стои по-високо отъ разположения, безгриженъ характеръ. Чрезъ нервитѣ си той лесно ще приеме любовьта. Нервностьта не подразбира лошавина. Едно се иска отъ човѣка: да разбере Божиитѣ пѫтища и да благодари за всичко, което му е дадено. „Който служи на Бога съ любовь, него ще почете Отецъ ми“ — казва Христосъ. — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 32. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 6 септемврий, 1936 г. София. — Изгрѣвъ.

"Устойчиви величини", утринни слова, година V, т.2 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 19 януари 1936 г. до 20 септември 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Четиритѣ качества Размишление. Послание къмъ Филимона. Посланието на Павла къмъ Филимона представя едно отъ неговитѣ хубави писма. То е образецъ на писмо. Първитѣ десеть стиха сѫ встѫпление къмъ посланието. Онисимъ, за когото се говори въ Посланието, билъ слуга на Филимона, но го напусналъ и отишълъ при Павелъ въ Римъ. Споредъ римскитѣ закони, господарьтъ има право да постѫпва съ слугата си, както иска. Павелъ се застѫпва за Онисима предъ Филимона, като моли да го приеме отново при себе си. — Защо Павелъ се застѫпва за Онисима? — Защото го обикналъ. Какво се иска отъ съвременния човѣкъ? — Да бѫде едновременно обикновенъ човѣкъ, талантливъ, гениаленъ и светия. Срѣщате нѣкого, казвате, че е обикновенъ човѣкъ. За другъ нѣкой казвате, че е талантливъ. За трети, че е гениаленъ, а за четвърти, че е светия. Значи, въ четирма души влагате по едно особено качество и не знаете, кого отъ тѣхъ да предпочетете. Въ сѫщность, истинскиятъ човѣкъ трѣбва да притежава и четиритѣ качества. Той трѣбва да бѫде едновременно и обикновенъ, и талантливъ, и гениаленъ, и светия. Чувате нѣкой да казва, че иска де бѫде гений, а другъ — светия. Но това, което обикновениятъ човѣкъ може да направи, нито гeниятъ, нито светията могатъ да направятъ. И това, което гениятъ и светията могатъ да направятъ, обикновениятъ човѣкъ не може да направи. Следователно, за да разберете живота въ неговата пълнота, трѣбва да притежавате качествата и на обикновения, и на талантливия, и на гениалния, и на светията. Иначе, ако сте само обикновенъ човѣкъ, ще разбирате обикновенитѣ нѣща. И на живота ще гледате като на обикновено нѣщо. За да познае себе си, обикновениятъ човѣкъ трѣбва да бѫде светия. И светията, за да разбере себе си, трѣбва да бѫде и обикновенъ човѣкъ. Който има високо съзнание за себе си, ще каже, че не иска да бѫде обикновенъ човѣкъ, не може да понесе това унижение. Какво представя обикновениятъ човѣкъ? — Нищо друго, освенъ новородено дете. Светията е стариятъ човѣкъ, който има тежесть, разчита на своята основа. Детето тежи само четири-петь килограма. То е слабо, безпомощно, плаче, сърди се, има нужда отъ грижитѣ на родителитѣ си. Кой не е миналъ презъ детинството? Кой е станалъ възрастенъ и старъ, шреди да е билъ дете ? Детето и старецътъ сѫ полюситѣ на живота, презъ които минава всѣки човѣкъ, Въ детето сѫ вложени условията на бъдещия човѣкъ. Въ него се намиратъ условия и възможности за развиване на Божественото Начало въ човѣка. Това сѫ зрънца, които чакатъ благоприятни условия за своето развитие. Който не знае, какво се крие въ обикновения човѣкъ, гледа на него като на нѣщо долно. Другъ пъкъ казва за себе си, че е обикновенъ човѣкъ. Съ това иска да се оправдае, че прави погрѣшки. И единиятъ, и другиятъ не сѫ прави. Да бѫдешъ обикновенъ човѣкъ и да съзнавашъ това, значи, да си миналъ презъ светий- ството. Питамъ тогава обикновения човѣкъ: Билъ ли си светия ? — Не съмъ билъ. — Тогава не познавашъ себе си. Каже ли нѣкой, че е светия, питамъ го, билъ ли е обикно-венъ човѣкъ. Ако каже, че не е билъ, и той не познава себе си. Какъвъ светия можешъ да бѫдешъ, ако не познавашъ себе си ? Хората не се познаватъ още, но грворятъ за Христа, за великата любовь и т. н. За кого дойде Христосъ на земята: за обикновенитѣ хора, или за светиитѣ? За грѣшницитѣ, или за праведнитѣ?—Христосъ дойде за обикновенитѣ хора, за грѣшницитѣ, които правятъ погрѣшки. Погрѣшки правятъ децата и обикновенитѣ хора. Детето вижда орѣхи на дървото и безъ позволение ги бруля, да си хапне нѣколко орѣха. Следъ това ще го накажатъ. Обикновениятъ човѣкъ, който не разбира нѣщата, се кара, „спори“ върху различни въпроси. — Какви сѫ тѣзи въпроси? — Обикновени, но, въпрѣки това, обикновениятъ човѣкъ обича да спори. Всички погрѣшки произтичатъ отъ обикновени работи. Всички хора спорятъ. — За какво ? — Кой билъ правъ и кой — кривъ. Това сѫ обикновени работи. Ще се разправяшъ, че шапката трѣбвало да бѫде модерна, а не старомодна. И това е обикновена работа. Светията не се занимава съ такива въпроси. Той носи шапка, дадена отъ природата. Косата му е естествена шапка, която го предпазва отъ студа. Ще кажете, че светията нѣма нужда и отъ такава шапка. Споредъ мене, светията трѣбва да има коса. — Косата на ученитѣ хора окапвала. — Това е другъ въпросъ. Главата на обикновения, на талантливия и на гениалния човѣкъ може да бѫде безъ косми, но не и главата на светията. Той трѣбва да има гѫста, хубава коса. Задачата на човѣка е да мисли право, да не се спъва въ живота. Кривата мисъль спъва хората, поради което правятъ погрѣшки. Така и първитѣ човѣци сгрѣшиха. Богъ имъ каза да ядатъ отъ всички плодове на дърветата, само отъ едно дърво да не ядатъ. Въ който день ядатъ отъ плодоветѣ на това дърво, ще умратъ. Обаче, тѣ не повѣрваха въ думитѣ на Баща си. Тѣ искаха да провѣрятъ, вѣрно ли е, че, ако ядатъ отъ забранения плодъ, ще умратъ. Обикновенъ плодъ бѣше забранениятъ, но не трѣбваше да пристѫпватъ Божията заповѣдь. Погрѣшката имъ се заключава не толкова въ яденето на забранения плодъ, колкото въ непослушанието и въ незачитанне на Божията заповѣдь. Тѣ искаха да знаятъ, защо не трѣбва да ядатъ отъ този плодъ. Обаче, възрастьта имъ бѣше такава, че не можеше да имъ се обяснява. И доднесъ още хората правятъ сѫщата погрѣшка : ядатъ отъ плода на дървото за познаване на злото и на доброто и носятъ по-следствията на своята погрѣшка. Нѣкой критикува приятеля си — това е нарушаване на Божията заповѣдь. Другъ критикува себе си, недоволенъ е отъ своя умъ и отъ своето сърдце, иска да бѫде ученъ, гениаленъ човѣкъ. — И това е нарушаване на Божията заповѣдь. Защо критикувашъ хората и себе си ? Защо ядешъ отъ забранения плодъ ? Вдълбочи се въ себе си и вижъ, за каква работа си опредѣленъ. На всѣки човѣкъ е дадена по-велика мисия отъ тази, съ която той се занимава. Като се отклонилъ отъ пѫтя си, днесъ той се занимава съ обикновени работи, които го каратъ да прави погрѣшки. Остави обикновенитѣ работи настрана. Работи върху себе си, да развиешъ Божественото Начало, вложено въ душата ти. Какво представятъ обикновенитѣ работи? — Тѣ сѫ пастърма, направена отъ месото на нѣкой старъ волъ. Хората си развалятъ зѫбитѣ, разстройватъ стомаситѣ си съ тази пастърма, но продължаватъ да ядатъ. Време е вече да се откажатъ отъ обикновенитѣ работи и да започнатъ съ закона на различаването. Тѣ гледатъ на обикновенитѣ нѣща, като на велики работи, а на великитѣ — като на обик-новени. Всичко, което Богъ е създалъ — растения, животни, минерали сѫ велики нѣща, но хората ги подценяватъ. Нѣкой минава покрай дървета, растения и животни и казва: Дърво е това, или животно е това и не се занимава съ тѣхъ. Ангелитѣ се занимаватъ съ растенията, а човѣкъ не имъ обръща внимание. Арахангелитѣ се занимаватъ съ животнитѣ, а човѣкъ само ги използува и казва, че сѫ сѫщества отъ низка култура. Ценете живота въ всички сѫщества, колкото слабо да е проявенъ. Христосъ казва: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ“. А животътъ произтича отъ Бога. Пазете живота на всички сѫщества, както пазите своя животъ. Само така ще разберете Божественото и ще се проявите като човѣкъ. Въ посланието на Павла къмъ Филимона ясно се вижда неговиятъ характеръ и отношението му къмъ хората. Той се обръща къмъ Филимона съ думитѣ: „Моля ти се, за моето чадо Онисима, когото родихъ въ оковитѣ си. Който бѣше нѣкога си непотрѣбенъ на тебе, а сега и на тебе, и на мене потрѣбенъ. А ти него, сиречъ утробата ми, приеми. Може би за Евангелието да се отлѫчилъ за малко време отъ тебе, за да го приемешъ за всѣкога, не вече като робъ, но по-горе отъ робъ, брать възлюбенъ. Ако имашъ мене за съдружникъ, приеми и него, както мене. И ако те е въ нѣщо обидилъ, или ти е длъженъ, мини това на моя смѣтка. Тъй, брате, дано получа азъ това добро отъ тебе въ Господа“. (— 10 — 20 ст.). — Така се застъпва Павелъ за Онисима, като за свой възлюбенъ брать и ближенъ. Когато хората съ свързани тѣсно помежду си, тѣ съ близки и потрѣбни единъ на другъ. Щомъ се скъса тази връзка, тѣ се отдалечаватъ и ставатъ чужди и ненуждни единъ за другъ. — Кои нѣща сѫ непотрѣбни за човѣка? — Гниещитѣ. Всѣки плодъ, който гние, хвърля се на сметьта. Обаче, докато е на дървото, всѣки поглежда къмъ него съ радость. Здравиятъ плодъ има съдържание, а гнилиятъ губи съдържанието си. Като ядешъ здравъ плодъ, ще дъвчешъ хубаво, докато използувашъ всичкото му съдържание. Най-после ще вземешъ сѣмкитѣ и ще ги по-сѣешъ. Попадне ли ти гнилъ плодъ, не го яжъ, но извади сѣмкитѣ му и ги посѣй. Всѣка сѣмка носи животъ. Дайте възможность на скрития животъ въ нея да се прояви и развие. Правилни отношения сѫ нуждни между хората. За да се създадатъ такива отношения, тѣ трѣбва да виждатъ въ всичко Божественото, т. е. проявитѣ на Бога. Като не разбирали това, въ далечното минало на човѣчеството се кланяли на слънцето, на луната, на звездитѣ, като на божества. Тѣ не сѫ божества, но чрезъ тѣхъ се проявява Божественото Начало въ свѣта. Всичко, което ни обикаля, е създадено отъ Бога, но, колкото и да е чудно и велико, това не сѫ божества. Слънцето, напримѣръ, нѣма такива отношения къмъ хората, каквито Богъ има къмъ тѣхъ. — Какво представя слънцето? — Грамадно количество материя, единъ милионъ и половина пѫти по-голѣмо отъ земята. Ние се радваме на слън-цето за онова, което ни дава — за неговата свѣтлина и топлина. Обаче, всичко това е вложено въ него отъ Бога. По сѫщия начинъ ще гледате и на човѣка. Ще го обичате и ще се радвате на онова, което Богъ е вложилъ въ него. Отъ това гледище, въ всѣки човѣкъ има нѣщо Божествено. И въ най-голѣмия грѣшникъ се крие нѣщо Божествено. Затова, именно, дойде Христосъ на земята, да повдигне грѣшницитѣ и падналитѣ. Съвременнитѣ хора се дѣлятъ на обикновени и необикновени, на богати и бедни, на праведни и грѣшни. Благодарение на това различие, тѣ не могатъ да се търпятъ и изпадатъ въ крайности. Богатиятъ гледа на бедния съ отвращение и недоволство. Той мисли, че бедниятъ иска да го изнудва. Той не подозира, че неговото богатство е основано върху труда на бедния. Бедниятъ пъкъ иска да стане богатъ. — Защо? — За да не работи. И двамата сѫ на кривъ пѫть. Праведниятъ гледа на грѣшника съ отвращение, безъ да подозира, че неговата светость се дължи на грѣшника, т. е. на погрѣшкитѣ му. Гледайте на нѣщата правилно. Всички хора сѫ на мѣстото си. Всѣки върши своята работа, както разбира. Учете се едни отъ други и си помагайте взаимно. Съвременнитѣ хора трѣбва да бѫдатъ справедливи, да иматъ еднакви отношения и къмъ богатия, и къмъ бедния; такива трѣбва да бѫдатъ отношенията имъ къмъ обикновения човѣкъ и къмъ светията. На съзнателния човѣкъ не се позволява никакво пристрастие. Ако сте слуга, вие се възмущавате отъ господаря си, който туря на смѣтката ви всѣки счупенъ предметъ. По невнимание слугата може да счупи една чаша или чиния, и господарьтъ му веднага го глобява. Ако детето му счупи чашата, той не казва нищо, даже не му прави забележка. Ще кажете, че слугата е голѣмъ, отъ него се изисква повече внимание. Въпрѣки това, и слугата прави погрѣшки. Господарьтъ е пристрастенъ къмъ детето си, защото го обича. Не е въпросъ да извинявате погрѣшкитѣ на хората, но трѣбва да бѫдете справедливи. Като види, че слугата е напра-вилъ нѣкаква погрѣшка, господарьтъ трѣбва да мълчи. При това положение, слугата самъ ще съзнае погрѣшката си и ще я изправи. Чистота е нуждна на човѣка: чистота въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ. Погрѣшкитѣ и престѫпленията на хората сѫ нечиста вода, съ която миятъ сѫдоветѣ си и ператъ. Трѣбва ли човѣкъ да яде отъ нечиститѣ чинии на хората ? Трѣбва ли да чете книги, написани съ нечиста рѫка? Бѫдете будни и правете изборъ на книгитѣ, които четете. Има добри книги, но има и такива, които внасятъ смутъ въ човѣшката душа. Нѣкой авторъ изнася добри характерни чърти на своитѣ герои и съ това заставя четцитѣ да ги обикнатъ. Следъ това ги поставя въ условия да се самоубиятъ, или другъ нѣкой да ги убие. Споредъ мене, авторъ, който пише драми, трѣбва да бѫде жененъ, да има синъ и дъщеря, които обича и за които е готовъ да се жертвува. Какъ мислите, какъвъ край ще има романътъ или драмата, която този баща би написалъ? — Краятъ ще бѫде добъръ. Никога бащата не би написалъ драма, въ която героитѣ му умиратъ. Може ли бащата да осѫди сина или дъщеря си на смъртно наказание ? — Никога! Който сѫди хората и имъ налага смъртно наказание, той не е баща. Хората критикуватъ, осѫждатъ този или тази, защото не сѫ тѣхни деца. Христосъ казва: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени!* Никой нѣма право да сѫди своя ближенъ. Ако искашъ да сѫдишъ, ожени се, роди дете и, като направи погрѣшка, тогава го сѫди. Ще видишъ, каква присѫда ще издадешъ. И тъй, както сте бащи и майки къмъ своитѣ деца, бѫдете такива и къмъ чуждитѣ. Тѣ сѫ чужди за васъ, но всички сѫ деца на Бога. Малцина съзнаватъ това, поради което не познаватъ Бога, не разбиратъ отно- тенията Му къмъ хората и казватъ, че къмъ едни хора Той е по-разположенъ, а къмъ други — по-малко. — Къмъ кой слуга господарьтъ е по-разположенъ? — Къмъ онзи, който работи добре и взима въ внимание неговия интересъ. Такъвъ слуга е силенъ и работливъ. Виждате нѣкѫде десеть работника се мѫчатъ да вдигнатъ единъ голѣмъ камъкъ, но не могатъ. Дойде другъ работникъ, погледне камъка оттукъ отамъ, и самъ го вдига. Ще се карате ли на този човѣкъ? Не само че нѣма да му се карате, но ще го обикнете и ще му благодарите. Силенъ човѣкъ е той, знае какъ да започне една работа и какъ да я свърши. Какво ще кажете за онзи, който влиза въ дома ви съ торба, пълна съ провизии и раздаде всичко на децата ви? И този човѣкь е силенъ, знае какъ да постѫпва. Светъ човѣкъ е той. Дето отиде, все носи нѣщо хубаво. Светията не е бледенъ, сухъ, жълтъ, изнемощѣлъ. Ще кажете, че той прекарва въ постъ и молитва. Постътъ и молитвата не правятъ човѣка светия. Ако се говори за чистота и све- тость, това е другъ въпросъ. Така можешъ да станешъ светия. И болнитѣ прекарватъ въ постъ и молитва, но не ставатъ светии. Нѣкой се изправи на молитва и заеме положение на добъръ, благочестивъ човѣкъ. Щомъ свърши молитвата си, започва да се кара съ жена си, съ децата си, съ слугитѣ си. Това не е правилно отношение. Ка- къвто си къмъ Бога, такъвъ ще бѫдешъ и къмь хората. Богъ не търпи лицемѣрие. Ще бѫдешъ мекъ, добъръ и снизходителенъ къмъ погрѣшкитѣ имъ. Тѣхнитѣ погрѣшки сѫ и твои погрѣшки, но ти не ги виждашъ. Какъ постѫпи Христосъ съ блудницата, която доведоха при Него? Запитаха Го: „Какво да сторимъ съ тази блудница ? Споредъ Мойсеевия законъ, такива убиваме съ камъни. Христосъ имъ отговори: „Който счита себе си за праведенъ, пръвъ да вземе камъкъ и да я убие*. Мойсей бѣше уменъ човѣкъ, познаваше Божиитѣ закони. Следъ него дойдоха други, които измѣниха законитѣ му и казваха, че сѫ отъ Мойсея. Какво заключение може да се извади отъ това?—Че човѣшкитѣ закони сѫ изложени на постоянни промѣни. Обаче, природнитѣ закони, които сѫ Божествени, не се измѣнятъ. Споредъ човѣшкитѣ закони, който взима паритѣ на богатия, безъ негово позволение, е крадецъ и трѣбва да се накаже. Споредъ законитѣ на природата, крадецътъ не трѣбва да се наказва, защото паритѣ не сѫ загубени. Нищо въ природата не се губи, нищо не се сьздава. Значи, паритѣ нито сѫ загубени, нито сѫ създадени отъ нѣкого. Като вещество, тѣ и преди това сѫ сѫществували въ природата. Преди години, когато горѣ Чикаго, единъ богаташъ предложилъ на единъ беденъ човѣкъ, да му даде 250,000 долари, ако влѣзе въ кѫщата му и извади навънъ касата. Сиромахътъ погледналъ къмъ огъня и казалъ: Не мога да ти услужа. Огъньтъ иде! Никакви пари не ми трѣбватъ. Богатиятъ се намиралъ въ трудно положение, затова предлагалъ на бедния такава голѣма сума. Въ друго време, ако нѣкой би се осмѣлилъ да вземе хиляди долари отъ касата му, щѣше да бѫде предаденъ на полицията, като крадецъ. Трѣбваше да се намѣри нѣкой смѣлъ и честенъ човѣкъ, съ високъ моралъ, да извади касата на богаташа навънъ и да му каже: Не ми трѣбватъ паритѣ ти! Ако бедниятъ работникъ се хвърли въ огъня за 250,000 долари, той ще извърши престѫпление къмъ своя животъ. Но и богатиятъ, който е готовъ да жертвува часть отъ паритѣ си въ тежки моменти на живота си, сѫщо върши престѫпление. И тъй, не чакайте да дойдатъ критични моменти въ живота ви, които да ви заставятъ да жертвувате часть отъ богатството си. Не мислете, че като се молите за нѣкого и постоянно му натяквате, молитвата ви ще се приеме. Казано е, че трѣбва да се молите единъ за другъ, но никой да не знае това. Молитвата е свободенъ, доброволенъ актъ. Ако из-исквате отъ нѣкого да се моли за васъ, нищо нѣма да постигнете. Молете се за ближнитѣ си, за да се молятъ и тѣ за васъ. Нѣкой минава за голѣмъ грѣшникъ и дохожда при васъ съ желание да се помолите на Господа, да се простятъ грѣховетѣ му. Не бързайте да го съжалявате. Кажете му, първо той да се помоли на Господа за себе си. Ако се приеме молитвата му, и вие ще се молите за него. Невъз-можно е да се молите за грѣшника, преди той да се помолилъ за себе си. Така постѫпва дяволътъ. Той иска другитѣ да се молятъ за неговитѣ грѣхове и престъпления. Смирение се иска отъ човѣка! Той трѣбва да бѫде готовъ да се покае и да признае погрѣшкитѣ си. Какво се иска отъ съвременния човѣкъ ? — Да бѫде справедливъ, да върши волята Божия и да се радва на доброто. Щомь е справедливъ, той ще бѫде снизходителенъ къмъ погрѣшкитѣ на хората. Учете се отъ погрѣшкитѣ на другитѣ, безъ да ги осѫждате. Влизайте въ положението имъ, за да разбератъ и тѣ вашето положение. Каже ли нѣкой, че хората не го разбиратъ, той не мисли право. За да ви разбиратъ другитѣ, първо вие трѣбва да разбирате себе си. Щомъ разбирате себе си, и хората ще ви разбиратъ. Кажете ли, че никой не ви обича, вие сте на кривъ пѫть. Какъ познахте, че никой не ви обича ? Който люби, и него ще любятъ. Любовьта ражда любовь. Следователно, като любите, и васъ ще любятъ. Любещиятъ е свободенъ човѣкъ. Той не познава, нито болеститѣ, нито беднотията, нито мѫчението. За него е безразлично, дали има пари, или нѣма. Дето отиде, той е добре приетъ. Всички хора сѫ негови братя и сестри. Съвременнитѣ хора говорятъ за любовьта, безъ да разбиратъ, какво представя тя. Казано е въ Писанието: „Богъ е Любовь“. Дето любовьта присѫтствува, тамъ е величието на Бога. Човѣкъ се разширява, смекчава и отваря ума и сърдцето си за всички живи същества. Любещиятъ става слуга на Господа. Той е готовъ да направи всичко, което Богъ иска отъ него. Ако очаква всичко на готово, Богъ и ближнитѣ му да работятъ за него, той ще изгуби любовьта, и животътъ му ще се обезсмисли. Страшно е да се обезсмисли животътъ на човѣка. Ти работи за своя умъ и за своето сърдце, безъ да очаквашъ на другитѣ. Ако ги карашъ да работятъ за тебе, въ скоро време ще ги изгубишъ. Какво пред-ставя човѣкъ безъ умъ и безъ сърдце ? Мнозина търсятъ любовьта, но малцина я намиратъ. Къде се намира тя? Който иска да намѣри любовьта, да отиде при нѣкой малъкъ, чистъ изворъ; при нѣкоя малка мушичка, която има полетъ нагоре; при нѣкое цвѣте или дръвче, което прави голѣми уси-лия да израстне нагоре, да цъвне и даде сладъкъ плодъ, отъ който да се ползуватъ и други същества. Не търсете любовьта при голѣмитѣ извори, при голѣмитѣ дървета, при силнитѣ животни и хора. Дето любовьта при- сътствува, всичко е ценно. Затова казваме, че Божиитѣ нѣща и въ началото, и въ края съ еднакво ценни. Който не разбира Божественото, не го оценява. Съ една клечка кибритъ можете да запалите толкова огньове, колкото и съ цѣлата кибритена кутия. Важно е да запалите веднъжъ огъня. Щомъ го запалите, можете да го пренасяте дето искате. Силата на любовьта е въ малката кибритена клечка, а не въ всичкитѣ клечки. Задръжъ една клечка за себе си, а останалвтѣ раздай на своитѣ ближни. Задръжъ само единъ лѫчъ отъ любовьта за себе си, а отъ останалитѣ нека се ползуватъ твоитѣ ближни. Радвай се, когато всички хора възприематъ любовьта и се ползуватъ отъ нея. Любовьта е достояние на всички хора, а не само на едного. Радвай се, че Богъ е навсѣкѫде. Защо страдатъ съвременнитѣ хора ? — Защото сѫ изпратили Бога да работи вмѣсто тѣхъ. За да се освободите отъ страданията, идете вие на работа, а оставете Бога на вашето мѣсто. Станете слуги на Господа, а Него турете на вашето мѣсто. Богъ да бѫде вашъ господарь, а вие — Негови слуги! Само така ще осмислите живота си и ще оправите работитѣ си. — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 31. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 3 май, 1936 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

"Устойчиви величини", утринни слова, година V, т.2 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 19 януари 1936 г. до 20 септември 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Права мисъль, чувство и говоръ II. Послание къмъ Тимотея, 1 гл. Като се изучава тъ проявитѣ и характеритѣ на хората, виждаме, че отъ най-старо време досега има нѣщо, по което тѣ си приличатъ. Приликата се заключава въ това, че въ всички времена — минали, сегашни и бѫдещи, хората се радвали и скърбѣли, радватъ се и скърбятъ, ще се радватъ и скърбятъ. Всички усилия, които човѣкъ прави, иматъ за цель да си създаде повече радости, а по-малко скърби. Всѣки иска да увеличи радоститѣ, а да намали скърбитѣ си. Всѣки иска да живѣе, но животътъ не се създава. Той е резултатъ на нѣщо. Който разбира живота като резултатъ, радва се; който не го разбира, скърби. Хората скърбятъ и се радватъ на малки работи. Ако не харесашъ обущата на нѣкого, ти му причинявашъ скръбь; ако ги харесашъ, причинявашъ му радость. Той обулъ модерни, тѣсни обуща и очаква хората да ги харесатъ. Какво особено има въ неговитѣ обуща ? Преди всичко, тѣ не сѫ негови. Нѣкой одралъ кожата на животнитѣ, другъ я ощавилъ, трети изработилъ обущата, а той си мисли, че сѫ негови. При това, той пренебрегва естественитѣ си обуща, които природата му дала, и се радва на изкуственитѣ, направени отъ човѣшка рѫка. Ако става въпросъ за естествени обуща, и животнитѣ иматъ такива. Разбиране е нуждно на човѣка! Понѣкога хората страдатъ отъ това, че не турили една запетая или точка на мѣстото и, или не произнесли една дума правилно. Малка е погрѣшката, но последствията и сѫ голѣми. Сѫщиятъ законъ се отнася и къмъ идейния свѣтъ. Тамъ не се позволява никаква погрѣшка. Докато не си дошълъ до идейния свѣтъ, можешъ да правишъ погрѣшки. Влѣзешъ ли въ този свѣтъ, никакви погрѣшки не се допущатъ. Значи, на простия е позволено да грѣши; обаче, на образования не се позволяватъ погрѣшки.—Какво да се прави тогава? — Ще бѫдешъ внимателенъ, да не грѣшишъ. Ако направишъ нѣкаква погрѣшка, ще плащашъ. Какъ ще се разберешъ съ чужденеца, ако не знаешъ неговия езикъ ? Колкото по-добре знаешъ езика му, толкова по-лесно ще се разберешъ съ него и ще намѣришъ теми за разговоръ. Ти искашъ да се разговаряшъ съ Христа. Какъ ще се разговаряшъ съ Него, ако не знаешъ езика Му? Ако отидешъ при Христа и започнешъ да Му разправяшъ за изпитанията, които си ималъ на земята, Той нѣма да те разбере. — Защо? — Защото всичко това му е известно. Христосъ знае, че си пропадалъ на изпититѣ си; знае, че си уволняванъ по нѣколко пъти отъ служба, но иска да чуе нѣщо, което не Му е известно. Той иска да чуе нѣщо интересно, особено, което само ти знаешъ. Всички хора сѫ пропадали на изпититѣ си, всички сѫ били уволнявани отъ службитѣ си. Кажи нѣщо особено, специфично, което има отношение само къмъ твоя животъ. Христосъ ще те изслуша внимателно и ще те разбере. Геройство се иска отъ съвременния човѣкъ, лесно да понася всичко, което се случва въ живота му. Разуменъ герой ще бѫдешъ, за да различавашъ същественото отъ несъщественото, да знаешъ, за какво да се жертвувашъ. Музикантътъ се жертвува за музиката, но тя е резултатъ на нѣщо. Като изучава музиката, той се домогва до онова, коего се крие задъ нея. Днесъ лесно се свири на различни инструменти, но голѣми усилия е направилъ човѣшкиятъ умъ, докато създаде инструментитѣ. Интересно е, кое го е навело на идеята, да даде една или друга форма на инстру- ментитѣ, да направи струни отъ чървата на животнитѣ, да ги съчетае въ известно отношение, да създаде нотитѣ и т. н. Днесъ всѣки музикантъ чете по нотитѣ и свири. Сбърка ли една нота, хармонията се нарушава. Истин- скиятъ музикантъ не трѣбва да прави грѣшки. Ако направи една-две погрѣшки, ще се извини, но трѣбва да внимава, да не повтаря погрѣшкитѣ си. Като вземе цигулката, той започва да свири произведенията на великитѣ музиканти, а после свири и свои произведения. Той изпълнява и чуждитѣ, и своитѣ произведения съ любовь. Разбиране има той. Като се говори за музиката, стариятъ българинъ ще каже: „Цигуларь къща не храни“. Обаче, всѣка радость и скръбь се придружава съ музика. Значи, музиката е необходима въ живота. Безъ музика животътъ върви по-мѫчно. Който знае да свири, лесно се справя съ мѫчнотиитѣ си. Добриятъ цигуларь употрѣбява голѣма часть отъ времето си въ свирене. Не се постигатъ лесно нѣщата. Десетки години ще ра- ботишъ въ областьта на музиката, докато станешъ добъръ музикантъ. Следователно, десетки и стотици години трѣбва да живѣешъ добре, за да придобиешъ добрия животъ. Казва се, че човѣкъ се ражда добъръ, гениаленъ, талантливъ. Наистина, доброто, гениалностьта се наследяватъ, но ако не работи върху себе си, човѣкъ ще изгуби онова, което е вложено въ душата му. И гениаленъ да си, ще работишъ по нѣколко часа на день, за да проявишъ гениалностьта си. И добъръ да си, ще работишъ надъ себе си, да проявишъ доброто. Човѣкъ иде на земята да се учи, да придобие нѣщо съществено. Следователно, ти си ученикъ и ще учишъ добре. Учительтъ ще те изпитва и ще опредѣли, каква бележка ти се пада. Ако получишь двойка или тройка, ще се върнешъ у дома си неразположенъ. — Кой е виновенъ за това? — Ти самъ. За да не получавашъ слаби бележки, ще учишъ добре, ще различавашъ същественото отъ несъщественото и ще го прилагашъ. Знание безъ приложение остава мъртво. Красивъ е човѣшкиятъ животъ. Въ него има нѣщо ценно — усилието, което духътъ прави. Днесъ всички се радватъ на науката, на музиката, на изкуството, но това сѫ постижения на хиляди и милиони хора, които сѫ работили преди насъ Голѣми усилия е направилъ колективниятъ човѣшки духъ, докато създаде това, отъ което днесъ се ползуваме. Четешъ Свещената книга и се свързвашъ съ живота и дейностьта на онѣзи, които сѫ били преди тебе; виждашъ усилията, които сѫ правили, и се поучавашъ отъ тѣхъ. Знанието е богатство, събрано отъ хиляди години. Синътъ се ползува отъ богатството на баща си, безъ да мисли, колко негови дѣди сѫ го събирали. Мѫжътъ дойде на обѣдъ и веднага сѣда да яде. Ако е взискателенъ, започва да търси недостатъцитѣ на яденето: лукътъ билъ прегоренъ, сольта била малко и т. н. И това е възможно, но защо той не прецени труда и усилието на жената? Тя сама ще види погрѣшката си и ще я изправи. Какъвто е физическиятъ животъ на човѣка, такъвъ е и духовниятъ му животъ. Докато грѣши на земята, ще грѣши и въ духовния свѣтъ. Обаче, както изправя земния си животъ, така ще изправи и духовния. Трѣбва ли тогава ти да се произнасяшъ, че еди- кой си не живѣе добре? Той самъ ще види лошото въ себе си и ще се изправи. Че нѣкой човѣкъ ималъ лошь езикъ, не говорилъ хубаво — това е негова работа, той самъ ще изправи езика си. Наистина, говорътъ, езикътъ е музика, и всѣки трѣбва да изучава тази музика. Силата на човѣка се заключава въ говора. Велико изкуство е говорътъ. Който може да говори, всичко ще постигне. На земята хората се разбиратъ чрезъ говора, а въ духовния свѣтъ — чрезъ мисъльта и чувствата. Следователно, който може да говори добре, той е истински човѣкъ; който мисли право, той е ангелъ; който чувствува право и носи любовьта, той е серафимъ или херувимъ. Ако не мислишъ, не чувствувашъ и не говоришъ добре, ще ти пишатъ единица. Три нѣща сѫ нуждни на човѣка: права мисъль, прави чувства и правиленъ говоръ. Щомъ придобие тѣзи нѣща, той става щастливъ. Ето защо, който иска да бѫде щастливъ, първо, трѣбва да се научи да говори добре, после — да мисли и да чувствува право. Правата мисъль усилва паметьта, закрепва здравето. Сѫщото се постига съ правитѣ чувства и правиленъ говоръ. Никой не може да бѫде щастливъ, ако мисъльта, чувствата и говорътъ му не сѫ прави. Правата мисъль, правото чувство и правиятъ говоръ сѫ наука, която се постига при усилена работа. Вѣкове и хилядилѣтия ще я изучаватъ и пакъ ще остане нѣщо ненаучено. Както е приятно да ядешъ, така е приятно да изучавашъ науката за правата мисъль, правото чувство и правия говоръ. Кое сѫщество, като яде десетки години наредъ, се отегчава оть яденето?’ Разумнитѣ сѫщества сѫ предвидили яденето като една отъ приятнитѣ забави въ човѣшкия животъ. Приятно е на човѣка да яде вкусно сготвено ядене. Кой ще готви, не е важно. Нѣкога жената готви, а нѣкога — мѫжътъ. Който е по-добъръ майсторъ, той готви. Добре е и мѫжътъ да знае да готви, та отъ време на време да отмѣня жената. И двамата трѣбва да бѫдатъ добри майстори готвачи. Това сѫ положения, които трѣбва да се преведатъ на разбранъ езикъ. Добре е човѣкъ да знае, какъ се готви; още по-добре е да знае да мисли, чувствува и говори право. Това сѫ качества на живота. Това е готвене въ духовния животъ. Добре е за насъ, когато хората мислятъ и чувствуватъ право; добре е за тѣхъ и ние да мислимъ и чувствуваме право. Приятно е да ни се говори сладко, но приятно е и на другитѣ да имъ се говори сладко. Това сѫ прости работи, но щастието на човѣка се заключава въ проститѣ работи. Мнозина пишатъ и говорятъ за щастието, като първа крачка въ човѣшкия животъ. Тѣ не говорятъ толкова за любовьта, колкото за щастието. Кой човѣкъ е щастливъ? Щастието е свързано съ безличния животъ. Който е излѣзълъ отъ своята личность, само той може да бѫде щастливъ. За щастливия благото на всички хора е негово благо; и неговото благо е достояние на всички. И погрѣшкитѣ на хората сѫ негови погрѣшки. Щастливиятъ не се обижда, не мисли за себе си, не се поддава на отрицателните прояви въ живота. Тъй щото, докато сте въ личния животъ, не можете да бѫдете щастливи. Личностьта е временна. Като отидете на онзи свѣтъ, нищо нѣма да остане отъ вашата личность. Да мислите, че и на онзи свѣтъ ще носите личностьта си, това е все едно, коньтъ да мисли, че като влѣзе въ човѣшкия свѣтъ, ще запази формата си. Ако коньтъ иска да стане ученикъ и да живѣе при хората, трѣбва да се откаже отъ своята форма. Иначе, никой нѣма да го пусне между хората. Какъ ще седне коньтъ на чинъ? Какъ ще слуша учителя, който преподава на ученицитѣ си? Съвременнитѣ хора се интересуватъ отъ духовния свѣтъ, но се страхуватъ, да не изгубятъ сегашната си форма и да се обезличатъ. Вѣрно е, че ще изгубятъ формата си, но тя не е сѫщественото. За физическия свѣтъ тя е необходима, но за духовния свѣтъ се изисква нова форма. Красивъ е духовниятъ свѣтъ. Тамъ ще видите нѣща, за които не сте предполагали, че сѫществуватъ. Който влѣзе въ духовния свѣтъ, трѣбва да съблѣче физическата си дреха. — Голи ли ще влѣземъ? Да не се загубимъ? — Голи ще влѣзете, но нѣма да се загубите. Единъ простъ човѣкъ отишълъ на баня и, като видѣлъ, че всички хора се събличатъ и влизатъ голи въ кѫпалнята, уплашилъ се да не се загуби между тѣхъ. Затова, преди да влѣзе, той вързалъ единъ конецъ на рѫката си, да се познае между другитѣ. Отъ време на време поглеждалъ конеца на рѫката си и казвалъ: Азъ съмъ, не съмъ се още загубилъ. Споредъ мене, нѣма опасность да се загубишъ, но важно е, дали ще те пуснатъ въ банята. Тамъ приематъ само здрави хора. За болнитѣ има друга баня. Който иска да влѣзе въ духовния свѣтъ, трѣбва да спазва известни правила. Първото основно правило е да бѫдешъ здравъ. Това е правило и за физическия свѣтъ. И тъй, въ който свѣтъ и да влѣзешъ, първо трѣбва да бѫдешъ здравъ. Здравето се обуславя отъ три основни правила: да мислишъ, да чувствувашъ и да говоришъ добре. Като влѣзешъ въ банята на физическия свѣтъ, ще ти дадатъ три билета: да мислишъ право, да чувствувашь право и да говоришъ добре. Ако нѣмашъ тѣзи качества, не можешъ да влѣзешъ въ банята. Привилегия е за човѣка да влѣзе въ банята на живота, да се окѫпе, да остави нечистотиитѣ си тамъ и да излѣзе чистъ. Банята е символъ на чистота. Като влѣзешъ въ банята, ще съблѣчешъ нечиститѣ си дрехи и ще се окѫпешъ. Следъ това ще облѣчешъ нови, чисти дрехи и ще влѣзешъ въ Божествения свѣтъ, да изучавашъ проявитѣ на Божественото. Който се окѫпалъ вед- нъжъ, трѣбва да пази чистотата си. Не я ли пази, трѣбва наново да отиде на баня. Скѫпо се плаща за една духовна баня. Единъ билетъ струва 22 мил. английски лири стерлинги. Като влѣзешъ въ банята и се окѫпешъ, ще кажешъ: Една баня ми е достатъчна. Много естествено, не е лесно да платишъ втори пѫть такава голѣма сума. Като знаете това, не губете чистотата си. Веднъжъ сте се очи-стили, пазете се, да не се оцапате. Изгубите ли чистотата си, много време трѣбва да мине, да забогатѣете, за да платите таксата на банята. Ще кажете, че трѣбва да намѣрите начинъ, да влѣзете въ банята. Това е изкуство. Да намѣришъ начина, по който да постигнешъ желанията си, това значи, да си готовъ вече за банята. За всѣко нѣщо има специфиченъ начинъ. На цигулка ще свиришъ по единъ начинъ, на пияно по другъ начинъ, на китара — по трети начинъ. Ако пѣешъ, ще пѣешъ по особенъ начинъ; ако четешъ, пишешь, учишъ, ще приложишъ пакъ специфиченъ начинъ. Ако не намѣришъ съответния начинъ за постигане на желанията си, ще се мѫчишъ, ще се трудишъ и, въ края на краищата, ще се обезвѣришъ и отчаешъ. И тъй, начинътъ, по който ще се домогнешъ до банята на живота, се заключава въ следното: права мисъль, право чувство и право говорене. Щомъ намѣришъ начина за постигане на желанията си, бѫди доволенъ и благодари на Бога, че можешъ да мислишъ, да чувствувашъ и да говоришъ. Каквото нещастие да ти се случи, бѫди доволенъ, че можешъ да мислишъ, да чувствувашъ и да говоришъ. Като говоришъ добре, ще бѫдешъ между хората; като мислишъ право, ще бѫ- дешъ между ангелитѣ; като чувствувашъ право, ще бѫдешъ между херувимигѣ и серафимитѣ. Какво по-голѣмо благо можете да очаквате отъ това? Помнете: Правата мисъль ще ви свърже съ ангелитѣ, т. е. съ напредналитѣ същества на единъ отъ възвишенитѣ свѣтове. Правитѣ и добритѣ чувства ще ви свържатъ съ херувимитѣ и серафимитѣ, които поддържатъ свещения огънь на живота. Добриятъ говоръ, красивата речь ще ви свърже съ напредналитѣ същества на земята. Постигнете ли това, нищо друго не ви трѣбва. Задъ мислитѣ, задъ чувствата и задъ говора е небитието. Изгубите ли мислитѣ, чувствата и говора, всичко сте изгубили. Смисълътъ на живота се крие въ мислитѣ, чувствата и словото. Казано е въ Писанието: „Въ начало бѣ Словото, и Словото бѣ Богъ“. Значи, свѣтътъ е създаденъ чрезъ Словото. И рече Богъ, и свѣтътъ се създаде. Радвайте се на всичко, което сте наследили. „Въ начало бѣ Словото, и Словото бѣ у Бога. И Словото бѣ Богъ“. — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 30. Утринно Слово, държано отъ Учителя, на 26 априлъ, 1936 г. 5. ч. с. София. — Изгрѣвъ.

"Устойчиви величини", утринни слова, година V, т.2 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 19 януари 1936 г. до 20 септември 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Изгрѣвъ и залѣзъ Размишление. II. Послание къмъ Солунянитѣ, 3 гл. Всѣки преживянъ день има свое предназначение. За да се разбере това, нѣщата трѣбва да се съпоставятъ. Въ разбирането и прилагането на нѣщата се крие силата на човѣка. Често хората се отегчаватъ отъ повтарянето на едни и сѫщи нѣща. Отъ друга страна се казва, че повторението е майка на знанието. Значи, отегчаването е резултатъ на неправилното и еднообразно повтаряне на нѣщата. Ако въ повторението има разнообразие, хората не биха се отегчавали. Какъвъ смисълъ има да ти се повтаря много пѫти онова, което си разбралъ и научилъ добре? Напримѣръ, роденъ си въ България, майка ти и баща ти сѫ българи, училъ си въ български училища и, който те срещне, пита те, знаешъ ли български езикъ. На едного казвашъ, че знаешъ, на втори, на трети казвашъ и най-после се отегчавашъ да отговаряшъ на единъ и сѫщъ въпросъ. Избѣгвайте да си задавате еднообразни въпроси, отговорътъ на които е на лице, очебиенъ. Другъ е въпросътъ, ако запитате нѣкого, какви сѫ отличителнитѣ чърти на българина, на християнина, на вѣрващия или на ученика отъ новото учение. Музикантътъ се отличава съ способностьта си да свири и да разбира музиката, пѣвецътъ — съ способностьта си да пѣе. Каквото и да е постигналъ човѣкъ, много още има да учи. Има нѣща, за които той дори не е сънувалъ, тол-кова далечни сѫ тѣ за него. Десетки и стотици години ще минатъ, докато той започне да мисли за тѣхъ. Още говече години ще минатъ, докато се реализиратъ. Това е въпросъ на далечното бѫдеще. Какво представятъ миналото, настоящето и бѫдещето въ човѣшкия животь? Миналото може да се уподоби на залѣза на слънцето, настоящето — на пълния день, когато слънцето е на зенита, а бѫдещето — на изгрѣва. Обикновено хората обѣдватъ на 12 часа, когато слънцето е на най-високата си точка. Ако мислите криво, ще извадите заключението, че настоящето е моментъ на ядене. Но човѣкъ не яде само на обѣдъ. Той яде и сутринь, и на обѣдъ, и вечерь. Значи, настоящето е пълниятъ день; въ него влизатъ и миналото, и бѫдещето. Ако не се мисли така, ще излѣзе, че деньтъ е само обѣдъ или пладне. Въ сѫщность, пълниятъ день включва изгрѣвъ, пладне и залѣзъ. Ако кажемъ, че бѫдещето е далечъ отъ насъ, трѣбва да отречемъ изгрѣва. Ако кажемъ, че миналото нѣма отношение къмъ насъ, трѣбва да отречемъ залѣза. Това е невъзможно. Колкото и да е противоречиво нова, безъ противоречия не може. Ще мислите, ще разсѫждавате, да си изясните противоречията. Така, именно, ще разберете, че яма привидни противоречия, както и сѫществени, които трѣбва да различавате. Като говоримъ за изгрѣвъ, пладне и залѣзъ, разбираме проява на различни сѫщества. Изгрѣвътъ е проява на ангелитѣ, пъляиятъ день, т. е. пладне, зенитътъ е проява на Бога, а залѣзътъ — проява на човѣка. Съ други думи казано: Бѫдещето е на ангелитѣ, настоящето — на Бога, а миналото — на човѣка. Значи, човѣкъ живѣе въ миналото. Той се въодушевява отъ това, което е направилъ въ миналото, и отъ това, което е билъ въ миналото. Всѣки си мисли: Каквъ бѣхъ едно време! Какви възможности имахъ едно време! Миналото е залѣзътъ на живота. Обърнете тази страница, направете единъ полукрѫгъ и спрете се предъ изгрѣва, дето сѫ ангелитѣ. Като минете презъ тѣхъ, ще дойдете до зенита, до Божествения свѣтъ. Не минете ли по този пѫть, не можете да се справите съ противоречията. Въ човѣшкия животъ проти-воречията сѫ неразрешими, въ духовния или ангелския свѣтъ — наполовина разрешими, а въ Божествения свѣтъ — напълно разрешими, При Бога не сѫществуветъ никакви противоречия. Тамъ всички части живѣятъ въ съгласие и единство. Какъ ще се сърдишъ на лѣвата, или на дѣсната си рѫка, че сѫ ти ударили по една плесница ? Ако имъ се сърдишъ, тѣ ще се откажатъ да ти служатъ. Представете си, че ви поканятъ на угощение. Яденето е вкусно, добре приготвено, но рѫцетѣ ви не се мърдатъ. Какво ще правите безъ рѫце? Ето защо, когато се говори за прощаване, ние имаме предъ видъ правилнитѣ отношения между частитѣ и цѣлото. Цѣлото не може да не прощава на частитѣ; и частитѣ не трѣбва да се сърдятъ на цѣлото. Каквито погрѣшки и да правятъ рѫцетѣ, човѣкъ е готовъ да имъ прости. Ако не имъ прощава, тѣ ще се откажатъ отъ него. Следователно, когато Божественото съзнание се пробуди, човѣкъ гледа на всички хора, на всички живи сѫщества, като удове на своя организъмъ и е готовъ да имъ прощава. Защо и вие да не гледате на всички хора като удове на Божествения организъмъ, въ който всички живѣятъ ? Ако нѣкой те удари съ рѫката си, считай, че дѣсната или лѣвата рѫка на Бога те е ударила. Ще се сър-дишъ ли на Бога ? Колкото можешъ да се сърдишъ на краката, на рѫцетѣ, на очитѣ, на ушитѣ, на устата си, толкова ще се сърдишъ и на Бога. Който се сърди на рѫцетѣ и на краката си, осакатява; който се сърди на очитѣ си, ослѣпява; който се сърди на ушитѣ си, оглушава; който се сърди на устата си, онѣмява. Какво придобивашъ съ сърденето? Това е новъ начинъ на мислене, нова философия, която прилагатъ всички напреднали сѫщества. Като прощавате, и вие ще се домогнете до тази философия. — Да прощавашъ, това е мекушавость. — Не е мекуша- вость, но правилно разбиране и отношение къмъ нѣщата. Какъ да не простя на рѫката си? Ако не и простя, тя ще се от-каже отъ писане, отъ работа и, въ края на краищата, ще бѫде зле и за мене, и за нея. Тя ще се атрофира и ще стане негодна за работа. Кажа ли и, че я обичамъ, тя е готова на всѣкаква работа. Нѣма сѫщество въ свѣта, което да не е готово да се жертвува за лю-бовьта. Човѣкъ всичко прави за нея. Въпрѣки това, хората страдатъ отъ любовь. Това се дължи на неразбраната любовь. Всички трѣбва да иматъ прави възгледи, прави разбирания. Нѣкой день се случватъ голѣми нещастия на човѣка, и той казва: Не искамъ да си спомнямъ за този день.—Това е криво, изопачено разбиране. Не казвай, че не искашъ да си спомняшъ за този день, но кажи, че втори пѫть не желаешъ да преживѣешъ това, което ти се случи този день. Самъ по себе си, деньтъ носи нѣщо хубаво. Следователно, не можете да не желаете днитѣ да се нижатъ единъ следъ другъ. Всѣки день носи своето благословение. И тъй, причината за недоволството и не-разбирането между хората е въ самитѣ тѣхъ, а не отвънъ. Напримѣръ, нѣкой е недоволенъ отъ приятеля си, мисли, че причината за недоволството му е въ него. Обаче, той не си дава отчетъ, да види, че причината за неразбирането и недоволството му е въ самия него. Той страда отъ болка въ рѫката си и, който го бутне на болното мѣсто, му причинява страдание. Той се сърди даже и на приятеля си и е недоволенъ отъ него. Въ сѫщность, вината не е въ приятеля му, а въ болната рѫка. Ако рѫката му бѣше здрава, той щѣше да се рѫкува съ приятеля си сърдечно и, както и да го бутне, нѣма да му причини никаква болка. Ето защо, преди да сте недоволни отъ близкитѣ си и да търсите причината за всичко въ тѣхъ, потърсете я въ себе си. Ако стома- хътъ ви е разстроенъ и нѣкой ви предложи да ядете, кой ще бѫде причина за болкитѣ, които ще преживѣете: вие или приятеля ви, който ви кани на обѣдъ ? Вината е въ васъ, въ вашата неразумность. Вие трѣбва да бѫдете разуменъ и предвидливъ, да знаете самъ да се пазите. Който боледува, самъ трѣбва да се пази. Иначе, ще търси причина въ другитѣ и никога нѣма да разреши задачитѣ си. Ще кажете, че Богъ създаде и злото, и доброто; следователно, и лошитѣ дни сѫ отъ Него. Не е така. Богъ създаде деня, но не и лошитѣ, нещастни дни. Ангелитѣ създадоха изгрѣва, утрото. Богъ създаде пълния день, а човѣкъ — залѣза. Въ Божествения свѣтъ сѫществува само изгрѣвъ на слънцето, а въ човѣшкия — залѣзъ. Хората накараха слънцето да залѣзва. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ е добре разположенъ, радва се на своето вѫтрешно, духовно настроение. Обаче, случва му се една малка неприятность, и той веднага изгубва разположението см. Следъ това казва : Ще се търпи, нѣма какво да се прави, Богь е наредилъ работитѣ така.—Вината е въ самия тебе. Ти не можешъ да запазишъ разполо-жението си. Въ тебе става изтичане, благодарение на което губишъ нѣщо ценно. Ангелитѣ носятъ началото на щастието, Богъ носи пълното щастие, а хората носятъ своето нещастие. Който може да се свърже съ ангелитѣ и съ Бога, той живѣе въ щастието на деня. Ангелътъ му носи началото на щастието, а Богъ го държи въ пълното щастие. Който е внимателенъ, ще запази щастието си. Задачата на човѣка се заключава, именно, въ това, да запази всичко, което Богъ му е далъ. Богъ ви е далъ очи, уши, рѫце, крака, тѣло, които трѣбва да пазите. Ако четете и работите при голѣма свѣтлина или при силенъ огънь, може да повредите очитѣ си. Ако работите и се движите чрезмѣрно, може да повредите рѫцетѣ и краката си. Въ всичко се иска умѣреность. Не е позволено на човѣка да се пре-силва. Казва се за нѣщо: Пази го като очитѣ си! Очитѣ, като важенъ и деликатенъ органъ, се взиматъ за мѣрка, какъ да се пазятъ всички ценни нѣща. Какво по-ценно нѣщо има човѣкъ отъ тѣлото си? То е неговиятъ инструментъ, съ който трѣбва да си служи презъ цѣлия си животъ. И тъй, пазете всичко, което ви е дадено. Ще кажете, че Господъ пази човѣка. Наистина, Богъ пази човѣка, но ако и самъ той не се пази, ще бѫде поставенъ на голѣми изпитания. Който слуша Бога и изпълнява Неговата воля, всѣкога се намира подъ крилата Му. Казано е въ Писанието, че Богъ ни е написалъ на дланьта си. Отъ насъ зависи да остане името ни за вѣчни времена написано на Божията длань, или да се заличи. — Какъ става заличаването ? — Съ неправилния животъ. Нѣкой работи на нивата, занимава се съ земедѣлие. Обаче, като стане религиозенъ, напуща нивата си и казва, че иска да ра-боти за Бога. Той не разсѫждава право. И като вѣрващъ, и като безвѣрникъ, еднакво ще работишъ. Докато не ликвидира съ погрѣш- китѣ си, човѣкъ нѣма право да се отказва отъ работата си. Ще работишъ като земедѣлецъ още нѣколко години, докато и говедата ти разбератъ, че съ тебе е станала промѣна. Щомъ престанешъ да ги бодешъ съ остена си, да ги пресилвашъ въ работата имъ, тѣ казватъ: Нашиятъ господарь се измѣни, стана добъръ човѣкъ. Следъ тѣхната преценка ще дойде освобождаването. Той има право вече да напусне земедѣлието и да залови друга работа. Ако си ученикъ, ще учишъ, докато свършишъ поне гимназия, но съ отличенъ успѣхъ и примѣрно поведение. Кажешъ ли една лоша дума, поведението ти ще се развали и ще останешъ назадъ въ развитието си. Това се иска отъ всички хора, безразлично, дали сѫ занаятчии, ученици, свещеници и др. Който е пропусналъ нѣщо въ работата си, колкото и да е напредналъ въ известно направление, непремѣнно ще го върнатъ назадъ, да запълни празднината. Каквито сѫ били отношенията му къмъ хората, такива ще иматъ и тѣ къмъ него. Затова е казано, че каквото правишъ, това ще ти се върне. Тази мисъль е изказана въ Евангелието съ стиха: „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се отмѣри.“ Законъ е: всѣка отрицателна мисъль, или всѣко отрицателно чувство, които отправяте нагоре, винаги се връщатъ къмъ васъ. — Защо? — Понеже тѣ сѫ направени отъ гѫста, тъмна материя, която не възлиза нагоре. Щомъ паднатъ върху васъ, тежестьта имъ се удвоява. Бѫдете внимателни въ проявитѣ си, за да не пукнатъ главата ви и ви осакатятъ. Пазете се отъ отрицателното въ живота като отъ огънь. Другъ е въпросътъ съ положителнитѣ мисли или чувства. Тѣ сѫ направени отъ лека, ефирна и свѣтла материя, поради което възлизатъ нагоре и отиватъ къмъ своята цель. Нѣма мисъль, добра или лоша, която, като свърши работата си, да не се върне при източника си. Една българска поговорка казва: „Плодъть не пада по-далечъ отъ корена си.“ Права мисъль е нуждна на човѣка. Като мисли право, той лесно изправя погрѣшкитѣ си. Който не мисли право, търси вината за своето нещастие въ близкитѣ си. Той казва: Нещастенъ съмъ, но затова сѫ виновни жена ми, децата ми. Той има жена и деца, лесно хвърля вината върху тѣхъ. На кого ще хвърли вината онзи, който нѣма жена и деца? И той е нещастенъ, но нещастието му се дължи на факта, че нѣма жена и деца. Значи, недоволството е вѫтрешно състояние въ човѣка, а не външно. Никой не може да бѫде щастливъ външно. Поводътъ за щастието е вѫ- трешенъ. Следователно, не е важно, дали жена ти е жива, или е заминала за другия свѣтъ. И при едното, и при другото положение ти можешъ да бѫдешъ или щастливъ, или нещастенъ. Ако жена ти е на онзи свѣтъ, ти трѣбва да знаешъ, какъвъ е поводътъ за нейното заминаване. Ако имашъ добро разположение на духа и го изгубишъ, трѣбва да знаешъ причината за това. Никой не е причина, освенъ ти самъ. Докато мислите, че не всичко, което Богъ е създалъ, е добро, вие сте на кривъ пѫть. За да излѣзете отъ този пѫть на разсѫждение, ще знаете, че всичко, което Богъ е направилъ, е добро. Приеми въ себе си, че всичко, създадено отъ Бога, е добро и за нищо не роптай. Всѣко страдание, всѣка бо- лесть, беднотия, които идатъ отъ Бога, сѫ приятни. Понеже Богъ е благъ, добъръ, на всички помага и лесно превръща злото въ добро, беднотията въ богатство, невежеството въ знание, болестьта въ здраве. Наистина, Богъ е благъ, но отъ човѣка се иска вѣра. Като вѣрва въ Него, всичко се превръща въ добро. Щомъ изгуби вѣрата си, веднага идатъ изпитания и страдания. Страшно е положението на онзи, който изгуби вѣрата си. Безъ вѣра, човѣкъ е изложенъ на голѣми съмнения и колебания. Той не може да задържи въ душата и въ сърдцето си състояние на абсолютна вѣра. Все ще се натъкне на нѣщо отвънъ, което ще разколебае вѣрата му. Все ще мине нѣкаква чужда мисъль въ главата му, че Богъ не мисли за тебе, не те обича, забравилъ те е и т. н. И светията може да изпадне въ такива изкушения. За да не имъ се поддава, той е крайно внимателенъ, пази съзнанието си постоянно будно. Той не очаква на любовьта на хората и се стреми, въ всички случаи въ живота си, да проявява своята любовь. Не е лесно да обичашъ хората, особено когато мнозина не те обичатъ. Ти си длъженъ да не имъ обръщашъ внимание и да мислишъ, че всички те обичатъ. Това е единъ отъ труднитѣ изпити за светиитѣ. Малцина могатъ да го издържатъ. Повечето светии пропадатъ и се връщатъ назадъ. Трѣбва да бѫдешъ голѣмъ, великъ светия, за да издържишъ този изпитъ. Затова, именно, Богъ е снизходителенъ даже и къмъ светиитѣ, понеже пѫтьтъ имъ е труденъ. Снизхождението се заключава въ това, че се дава възможность на човѣка да се явява по много пъти на изпитъ. Докато не научи уроцитѣ си и не издържи изпититѣ си, той има право да се явява на изпитъ. Най-малко сто пъти има право да се явява на изпитъ по единъ и сѫщъ предметъ. Сега, да се върнемъ къмъ необходимото и същественото за човѣка. Отъ какво се нуждае човѣкъ? — Отъ мекота. Едно отъ важнитѣ условия, при които човѣкъ може да постигне своитѣ желания, е мекотата. Тя е мѣрка, основа, почва, плъть, материалъ, срѣдство, възможность за постигане и реализиране на човѣшкитѣ идеали. Безъ нея нищо не се постига. И да се придобие нѣщо, то е временно. Какъ можешъ да работишъ безъ материалъ? Нѣмашъ ли материлъ за работа, ти ще оста- нешъ само съ въображението си. Кой земедѣлецъ може да изкара жито безъ нива, безъ рало и впрегатенъ добитъкъ? Какъвъ ученъ е този, който нѣма книги и научни пособия за работата си ? Значи, възможноститѣ за работа, за постижение и за развитие се криятъ въ мекотата. Прилагайте мекотата, за да се ползувате и вие, и вашитѣ ближни отъ нея. Съвременнитѣ хора прилагатъ мекотата си, но отчасти. Всичко, което се прилага отчасти, дава частични резултати. Това е все едно да си служишъ съ известна енергия и да из- ползувашъ минимално количество отъ нея. Човѣкъ трѣбва още да расте, за да дойде до положение да се ползува отъ всичката енергия. Затова апостолъ Павелъ казва: „Отчасти знаемъ, отчасти пророкуваме.“ Благодарение на частичното знание на нѣщата, геологътъ изследва земнитѣ пластове, химикътъ изучава елементитѣ и тѣхнитѣ съединения, астрономътъ и астрологътъ — звездитѣ, планетитѣ и влиянието имъ върху човѣка. И тъй, ако ви питатъ, какво представя новото учение, ще кажете: Новото учение има за цель да изправя погрѣшкитѣ на старото, да изправя и допълня сегашното знание и да въведе човѣка въ истинското, безгранично знание. Ще кажете, че ви е дотегнало да се изправяте. Следвайте пѫтя на учителитѣ, които Поправятъ стотици тетрадки. Какъ не се отегчава учительтъ ? Взима червено мастило и изправя погрѣшкитѣ на ученицитѣ си. Нѣкой ученици не сѫ доволни отъ учителя си, намиратъ, че е голѣмъ педантъ, поправялъ и най-дребнитѣ погрѣшки. Не се сърдете на учителя си, но радвайте се, че има кой да ви изправя и помага. По-добре ли е да си мислите, че нѣмате погрѣшки и сте изправни въ всичко ? Разумниятъ ученикъ е доволенъ отъ учителя си, колкото и да е строгъ и взискателенъ. Той внимателно разтваря тетрадката си, гледа погрѣшкитѣ си и ги изправя. Докато си ученикъ, все ще правишъ погрѣшки. Не се учи лесно математика; не се учатъ лесно езици. Ще научишъ единъ езикъ на физическия свѣтъ, но следъ това ще научишъ сѫщия езикъ въ ангелския свѣтъ. Като го научишъ тамъ, ще отидешъ въ Божествения свѣтъ да го усъвършенствувашъ. Така е не само съ езицитѣ, но съ всѣки предметъ, който изучавате на земята. Човѣкъ е дошълъ на земята да се учи. Земята е велико училище. Следователно, нѣма по-голѣмо благо за човѣка отъ това, да се учи и ученикъ да бѫде. Обаче, повечето хора не обичатъ да учатъ. Като свършатъ едно училище, не искатъ да следватъ друго. Тѣ се отегчаватъ отъ ученето. Важно е човѣкъ да придобие навикъ да учи. Така той ще гледа на всички мѫчнотии и изпитания като на уроци, съ които лесно ще се справя. Какво ще правишъ, ако не учишъ ? Какво ще правишъ, ако не господарувашъ? Ще кажешъ, че искашъ да станешъ учитель или господарь. За да станешъ учитель, трѣбва да минешъ известна школа. А да станешъ господарь, трѣбва да си миналъ презъ всички изпитания, които животътъ може да ти даде. Само светията може да бѫде господарь. И той не казва за себе си, че е господарь, но служитель на Бога. Който не е готовъ да бѫде господарь, той си създава тежка карма. Какъ постѫпва господарьтъ съ своитѣ подчинени? Ако е готовъ да господарува, той постѫпва разумно и справедливо съ подчиненитѣ си. Ако незаслужено е станалъ господарь, той самъ си създава нещастия. Като не може да търпи нѣкого, наказва го, докато го омаломощи. Това не е господарство. Лесно е да кажешъ, че не можешъ да търпишъ този или онзи и да търсишъ начинъ да се освободишъ отъ него. Запитайте се първо, търпи ли го Богъ. Ако Богъ го търпи и обича, вие още повече трѣбва да го търпите. Знаете ли, кого Богъ обича и кого не обича? Вие не сте изучавали това, а трѣбва да знаете, че Богъ обича и онѣзи, които никой не обича. Къмъ тѣхъ е насочено най-много вниманието Му. Богъ отправя едното си око къмъ онѣзи, които мнозина обичатъ, а дветѣ си очи къмъ онѣзи, които никой не обича. Това е много естествено. Той знае, че любимцитѣ на хората сѫ обиколени съ внимание, съ любовь, съ грижи, поради което съзнанието имъ е далечъ отъ Бога. Онѣзи, които не сѫ обичани, отправятъ погледа и съзнанието си само къмъ Бога. Тѣ мислятъ за Него, и Той мисли за тѣхъ. Ако и Богъ ги изостави, тѣ ще изпаднатъ въ отчаяние. Ето защо, когато сте отчаяни, обезсърдчени и изоставени, знайте, че има Единъ, Който ви обича и всѣкога мисли за васъ. Приложете мекотата въ живота си, за да се ползувате отъ всички блага. Приложете мекотата, за да не изгубите условията и възможноститѣ въ живота си. Който губи добритѣ и благоприятни условия, той е въ положението на обранъ попъ. Той е изгубилъ своитѣ добри мисли, чувства и постѫпки. Единъ попъ забогатѣлъ. Понеже добре изпълнявалъ служ-бата си, пасомитѣ му го обичали и щедро го възнаграждавали. Единъ день той решилъ да напусне службата си, да си почине малко и да поживѣе за себе си. Случило се, обаче, да го обератъ разбойници, и той изгубилъ всичко. Като останалъ безъ петь пари въ джоба си, принудилъ се отново да стане попъ и да продължи работата си. Какво означава думата „попъ“? — Папа, баща. Пазете се да не изпаднете въ положението на обранъ баща, който изгубилъ жена си и децата си. Децата представятъ добритѣ мисли, желания и постѫпки, които човѣкъ отхранва въ себе си. Пазете се да не ги изгубите. Божественитѣ мисли, чувства и постѫпки не сѫ нищо друго, освенъ огърлицата на човѣшката душа, украсена съ скѫпи диаманти и бисери. Радвайте се на красивитѣ мисли, чувства и постѫпки, като огърлица на вашата душа. Тѣ сѫ даръ отъ Бога. Пазете свещено тази огърлица. Радвайте се на всичко, което Богъ ви е далъ. Това е правиятъ пѫть, по който ученикътъ трѣбва да върви. — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 29. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 19 априлъ, 1936 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

"Устойчиви величини", утринни слова, година V, т.2 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 19 януари 1936 г. до 20 септември 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Божествената връзка Размишление. I. Послание къмъ Солунянитѣ, I гл. Красотата на живота се заключава въ новото, а не въ старото; въ младостьта, а не въ старостьта. Младость и старость сѫ две различни състояния, презъ които минава човѣшкото съзнание. Самъ по себе си, по сѫ- щина, човѣкъ не е нито младъ, нито старъ. Обаче, въ даденъ случай, той може да бѫде младъ или старъ. Не е страшно, че човѣкъ остарява, но страшно е, когато не знае, какво иде следъ старостьта. Тогава той иска да се подмлади, но не може. Той започва да изброява качествата, които ималъ като младъ. Казва: Едно време бѣхъ силенъ, енергиченъ, пъргавъ; каквото пожелавахъ, постигахъ. Въ това отношение, стариятъ прилича на единъ турчинъ, който често се хвалѣлъ, че могълъ да прескача голѣми трапове. — Сега можешъ ли ? — запитвали присѫтствуващитѣ. — Мога. Единъ день направилъ опитъ да прескочи единъ голѣмъ трапъ. Той си мислѣлъ: Ще направя опита първо самъ, безъ свидетели и, ако из лѣзе сполучливъ, ще го направя и предъ близкитѣ си. Видѣлъ единъ трапъ, засилилъ се да го прескочи, но падналъ. Като се огледалъ и видѣлъ, че нѣма хора около него, излѣзълъ отъ трапа и си казалъ: Какъвто бѣхъ на младини, такъвъ съмъ и сега. Стремете се къмъ новото, къмъ неизмѣнното въ живота. Да се говори, че човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ, любещъ, милосърденъ, вѣрващъ, истинолюбивъ, това сѫ обикновени, основни нѣща въ живота. Това сѫ врати и прозорци на кѫщата. Коя кѫща е лишена отъ врати и прозорци ? Коя кѫща е лишена отъ маса, столове и сѫдове за готвене ? Обаче, има единъ животъ, който не произлиза отъ вратитѣ, прозорцитѣ и мебелитѣ. Той е надъ обикновеното и преходното. Този животъ изключва всѣкакво покаяние. И до днесъ още вѣрващитѣ говорятъ за покаяние. Какво нѣщо е покаянието ? Да се покае човѣкъ, това значи, коренно да измѣни живота си. Ако не изправи живота си, а само се извинява, това не е разкаяние. Време е да изправите живота си, а не да се разкайвате; да приложите лю-бовьта си, а не безлюбието! И тъй, ще знаете, че това, което раздѣля хората, обществата и народитѣ, е безлюбието. — Какво трѣбва да се прави ? — Да се приложи любовьта. — Какво ще кажатъ хората за насъ ? — Това не е важно. Всички хора търсятъ любовьта. Ще кажете, че любовьта носи разочарование. Любовь, която носи разочарование, не е истинска. Ние говоримъ за онази любовь, която носи радость и веселие, която осмисля живота и разрешава мъчнотиитѣ и противоречията. Тя носи истинската мѣрка за нѣщата. Имате ли тази мѣрка, свѣтътъ не може да ви плаши. — Какво представя свѣтътъ ? — Старъ, 120 годишенъ човѣкъ, който едва пристъпва. Нищо друго не му остава, освенъ да замине за другия свѣтъ. Тамъ той ще се обнови, ще научи много нѣща и ще се върне на земята като малко дете, отново да се учи. Това подразбиратъ алхимицитѣ „вѣчно подмладяване.“ Засега на земята нѣма още такива реторти, въ които човѣкъ може да се подмлади. Висока култура се иска отъ човѣка, за да се подмлади моментално. Съвременниятъ човѣкъ е изгубилъ първо-началната си топлина, която е необходимо условие за подмладяване. И яйцето, което кокошката е снесла, има скрита, вътрешна топлина. Изгуби ли тази топлина, яйцето не може да се измъти. Ще кажете, че причината за това е въ кокошката. Отъ една страна причината е въ кокошката, а отъ друга — въ яйцето. При измътването на яйцето не по-малката роля играе и неговата вътрешна, скрита топлина. Тя представя особенъ родъ динамическа топлина, причина за новия животъ. Въ човѣка тази топлина наричатъ „топлина на Духа.“ За нея е казано въ стиха: „Ако не се родите отново отъ вода и Духъ, не можете да влѣзете въ Царството Божие.“ Родениятъ отъ вода и Духъ е новъ човѣкъ. Апостолъ Павелъ казва: „Да служимъ на Истинния Богъ.“ Какъ да служи, самъ той не е знаелъ. И като голѣмъ познавачъ на истината, той не е разбиралъ всичко. Знание е нуждно на човѣка, да познава първо своитѣ вѫтрешни състояния. Ти трѣбва да знаешъ, защо си неразположенъ, защо се съмнявашъ, защо си мраченъ, недоволенъ и т. н. Не е достатъчно да съзнавашъ, че си неразположенъ, но трѣбва да знаешъ причината на неразположението. Щомъ имашъ едно изкуство, трѣбва да го знаешъ въ съвършенство. Ако си майсторъ цигуларь, ще свиришъ по всичкитѣ правила на музиката; ако си ораторъ, ще говоришъ по всичкитѣ правила на речьта; ако си домакиня, ще изпълнявашъ работата си като добра майсторка. Каквато служба ти е дадена, ще я изпълнявашъ, както трѣбва. Животътъ изисква отъ всички точность, съвършенство въ изпълнение на тѣхнитѣ задачи. — Ние не живѣемъ добре. — Това не ви оправдава. Ти изнасяшъ отрицателнитѣ прояви на човѣка, но тѣ не съставятъ живота. Ако съзнавашъ, че не живѣешъ добре, ще работишъ, да изправишъ живота си и да се подмладишъ. Затова си дошълъ на земята. Какво означава подмладяването ? Да се подмлади човѣкъ, това значи, коренно да преобрази ума и сърдцето си. Правата и свѣтла мисъль подмладяватъ ума. Благороднитѣ и възвишени чувства подмладяватъ сърдцето. Невъзможно е да подмладишъ тѣлото си, ако предварително не си подмладилъ ума и сърдцето си. Стариятъ животъ, изразенъ въ стари мисли и чувства, не може да подмлади човѣка. Защо ще цитирате, какво е казалъ нѣкой отъ старитѣ философи и учени ? И това е добре, но ако става въпросъ за подмладяване, цити-райте онѣзи мисли, които и до днесъ още живѣятъ. Да цитирате стари мисли и да се мѫчите да ги възкръсявате, това е губене на време и сили. Занимавайте се съ Словото Божие, съ Неговата истина. Само така можете да подмладите ума и сърдцето си. Тѣ сѫ живи и днесъ, ще живѣятъ и въ бѫдеще. Кѫде ще намѣрите истината ? — Тя е въ самитѣ васъ, и вие въ нея. Ако не бѣше така, не бихте могли да живѣете. Вие живѣете и въ любовьта, и въ мѫдростьта на Бога, но нито истината, нито любовьта, нито мѫдростьта сѫ проникнали още въ вашата душа. Когато истината проникне дълбоко въ човѣка, той става свободенъ, радостенъ и веселъ, както детето, което се намира въ обятията на майка си и баща си. Истината подразбира освобождаване, подмладяване. Който изгуби истината, изгубва свободата и разположението си. Той е като въ мраченъ, облаченъ день, съ понижена температура — всичко около него е въ тъмнина. Много естествено! Може ли затворникътъ да бѫде радостенъ ? Веднъжъ изгубилъ свободата си, той нѣма радость, нѣма свѣтлина въ душата си. Често религиознитѣ хора изпадатъ въ за-блуждение, понеже очакватъ да дойде Духътъ въ тѣхъ, Той да ги научи на всичко. Това е неразбиране на нѣщата. Иматъ ли опитность, какъ учи Духътъ отвѫтре? Какъ ги учи външно, знаятъ, но какъ учи вѫтрешно, малцина знаятъ. Външно Духътъ учи човѣка чрезъ майката, чрезъ учителитѣ и чрезъ обществото. Майката възпитава детето си и, ако не слуша, прѫчицата играе по гърба му. Учительтъ пре-подава урокъ на ученицитѣ си и, като свърши урока си, изважда единъ отъ тѣхъ да повтори казаното отъ него. Следъ това му дава задачи, или теми, които той самъ трѣбва да реши. Ако ученикътъ не може да ги реши, иде наказанието. Ученикътъ трѣбва да мисли право и външно, и вѫтрешно. Ако не мисли право, той нарушава вѫтрешния си миръ. За да запази мира си и отвънъ, и отвѫтре, той трѣбва да има положителни мисли и чувства. Външно човѣкъ може да се излъже, но вѫтрешно — никога. Външно може да познава живота, да знае всичкитѣ правила наизустъ, като декламация, но важно е вѫтрешното знание. Като отиде на другия свѣтъ, ще му дадатъ една мѫчна задача, която трѣбва да реши въ петь минути. Лесно се пишатъ и декламиратъ сти-хотворения на земята. Важно е на небето да напишешъ едно стихотворение и самъ да го издекламирашъ. Нѣкой знае много стихотворения, но, като отиде въ другия свѣтъ, не може да си спомни нито едно. — Защо? — Защото красивитѣ и велики нѣща се пренасятъ отъ небето на земята, а не отъ земята на небето. Истинската поезия, музика, наука слиза отгоре. Истинскиятъ езикъ е небесниятъ. На земята хората говорятъ на много езици, поради което преводитѣ имъ сѫ неточни. Какво представя небесниятъ или Божествениятъ езикъ ? Той е езикътъ на любовьта. Въ този езикъ всички думи сѫ на мѣстото си. Единенъ и общъ е този езикъ. Който го знае, лесно прави преводи. Обаче, съ човѣшкитѣ езици не е така. Единъ езикъ е по богатъ, другъ — по беденъ, затова и преводитѣ сѫ неточни. На човѣшки езикъ лесно можешъ да кажешъ, че обичашъ; на небесенъ езикъ мѫчно се изговарятъ думитѣ „обичамъ те“. На земята първо казвашъ, че обичашъ нѣ- кого, а обичьта иде после. На небето е точно обратно: първо иде обичьта, а после я проявявашъ. На небето живѣятъ сѫщества съ будно съзнание. На земята ти трѣбва да се събудишъ отъ сънь, за да разберешъ, че си буденъ. На небето, и като спишъ, съзнавашъ, че си буденъ. На земята хората често сѫ сънливи. Ставатъ, лѣгатъ и прекарватъ голѣма часть отъ времето си въ сънь. На небето нѣма сънно състояние. Тукъ често хората се обиждатъ, на небето не сѫществува обида. На земята обидата е допусната. Обиждатъ се двама души, а после се извиняватъ. На небето това не се позволява. Ако двама души се обидатъ, и двамата слизатъ на земята и, докато не изправятъ погрѣшката си, не могатъ да се върнатъ назадъ. Красивъ е животътъ на небето, но човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ за него. Ако не е готовъ, ще го набиятъ и ще го върнатъ на земята. Единъ день Настрадинъ Ходжа отишълъ при гадатель, да му предскаже бѫдещето. Гадательтъ му казалъ, че въ скоро време ще замине за другия свѣтъ. Той се върналъ при жена си и казалъ: Жена, скоро ще ви напусна. Ще се отдѣля за нѣколко деня отъ дома си, да се приготвя за небето. Той се простилъ съ жена си и отишълъ на края на селото, подъ една круша, да прекара въ размишление. Крушата имала плодове и, както ле- жалъ, крушитѣ падали една следъ друга около него. Ходжата лежалъ, размишлявалъ и, отъ време на време, хапвалъ по една круша. Така миналъ първиятъ день. На другия день той си мислѣлъ: Дали съмъ още на земята, или ме взеха вече въ другия свѣтъ ? Ако съмъ въ другия свѣтъ, добро е положението ми. Лежа си, почивамъ си, и крушитѣ падатъ около мене. Не се чува гласа на жена ми, никой не се кара, никой не ме обижда. Така миналъ и вториятъ день. На третия день той чулъ отдалечъ нѣ- какви звънци и си казалъ: Идатъ вече отъ онзи свѣтъ да ме взематъ съ музика и пѣсни. Чакай да видя, какво става. Понадигналъ се да види съ очитѣ си цѣлата обстановка. Какво видѣлъ ? — Керванъ: камили и камилари, носятъ нѣщо. Като го видѣли, камилитѣ се подплашили, хукнали да бѣгатъ и изпочупили грънцитѣ, които носѣли. Недоволни отъ това, камиларитѣ хванали Ходжата и го набили. Следъ боя той изтрезнѣлъ и се върналъ у дома си. Жена му го запитала: Какво има на онзи свѣтъ? — Докато лежишъ спокойно подъ крушата, всичко е добре. Лежишъ си, и крушитѣ падатъ около тебе. Повдигнешъ ли главата си да видишъ, какво става навънъ, веднага камиларитѣ се спущатъ върху тебе и те набиватъ. — Защо те биятъ? Подплашилъ си камилитѣ. Наистина, преди да отиде въ другия свѣтъ, човѣкъ все ще подплаши камилитѣ и ще го биятъ. Какво означаватъ думитѣ „подплашване на камили“? Въ широкъ смисълъ, тѣзи думи означаватъ неразбиране на нѣщата. Напримѣръ, нѣкой проповѣдникъ говори, а слушателитѣ му не го разбиратъ. Чуятъ една мисъль, но я изопачаватъ. Понѣкога и проповѣдникътъ може да предизвика слушателитѣ си. Въ желанието си да ги поправи, той изнася въ проповѣдитѣ си тѣхнитѣ погрѣшки, да имъ покаже, че не живѣятъ добре. Като го слушатъ 20-30 години, най-после тѣ се отегчаватъ. Нѣма защо да се говори на човѣка, че не живѣе добре. Достатъчно е да му се каже, че животътъ е велико изкуство. Той знае, какъ трѣбва да се живѣе, и самъ ще намѣри погрѣш- китѣ си. Ако проповѣдникътъ се наеме съ задачата, да изнася погрѣшкитѣ на слушателитѣ си, следъ време и тѣ ще намиратъ неговитѣ погрѣшки. Въ края на краищата, и дветѣ страни ще се отблъснатъ. Пазете се отъ такива проповѣди. Ако си проповѣдникъ, работи съзнателно, отъ любовь. Не очаквай да ти се плаща, нито да ти благодарятъ. Добре е хората да бѫдатъ благодарни, но благодарностьта имъ трѣбва да изтича отвътре, а ти, който проповѣдвашъ, трѣбва да бъдешъ абсолютно без- користенъ. Постигнешъ ли това, хората ще бѫдатъ доволни отъ тебе и ще ти благодарятъ. Едно се иска отъ хората: да образуватъ правилна, Божествена връзка помежду си. Дали сѫ проповѣдници и слушатели, учители и ученици, между тѣхъ трѣбва да сѫществуватъ Божествени отношения. Една връзка трѣбва да съществува — Божествената. Днесъ хората страдатъ и боледуватъ по единствената причина, че много връзки ги държатъ за земята. Ако погледнете човѣка съ окото на ясновидеца, ще забележите, че той е обвързанъ отъ главата до краката съ хиляди нишки, нѣ- кои единични, а други — двойни. Пожелае ли да се повдигне нагоре, веднага нишкитѣ го дърпатъ надолу. Всѣко теглене надолу му причинява болка. — Какво трѣбва да прави този човѣкъ ? — Да потърси опитенъ лѣкарь, който знае, какъ да рѣже връзкитѣ на хората. Щомъ намѣри такъвъ лѣкарь, болестьта му изчезва. Какъвъ ще бѫде лѣкарьтъ, не е важно. Дали е материалистъ, идеалистъ или духовенъ човѣкъ, лѣкарьтъ трѣбва да владѣе изкуството да рѣже нишкитѣ на хората. Това не може да мине безболезнено, но поне съ по-малко стра-дания и безъ усложнения. Какво се иска отъ съвременнитѣ хора? — Чисти мисли, чувства и постѫпки. Само така тѣ могатъ да бѫдатъ здрави. Всѣка нечистота дава условия за ферментиране. Ферментирането пъкъ причинява болести. Следователно, болниятъ страда отъ ферментирали мисли, чувства или постѫпки. Щомъ спре ферментацията и нечистотиитѣ се изхвърлять навънъ, болестьта изчезва. Новиятъ животъ има за цель, да премахне условията за фер-ментация. Чистата мисъль, чистото чувство и чистата постѫпка никога не ферментиратъ. Щомъ ферментиратъ по външно или вѫтрешно влияние, това показва, че въ тѣхъ има нѣкаква нечистота. Тази е причината, дето човѣкъ, безъ да съзнава, опетнява мислитѣ и чувствата си. Има случаи, когато нѣкой ферментъ попадне въ мислитѣ на човѣка и следъ известно време тѣ започватъ да ферментиратъ. Това се дължи на нѣкакво външно влияние. — Кой е виновенъ за това? — Никой не е виновенъ. Въ природата на човѣка има условия за ферментация. Щомъ има условия, все нѣкой ферментъ ще попадне при благоприятни условия за него и ще почне да се развива. Затова Псалмопѣвецътъ казва: „Господи, бѫди ми задна стража“. Той иска Богъ да го пази, да не изпада въ изкушения, които да предизвикватъ ферментация на мислитѣ и чувствата му. Безъ да иска, човѣкъ може да се подхлъзне и следъ това да носи последствията на своето невнимание. Като живѣе на земята, човѣкъ е изложенъ на изпитания и мѫчнотии, които трѣбва да разрешава правилно. Ако не ги реши правилно, идатъ лошитѣ последствия. Какво е нуждно на човѣка, за да избѣгне процеситѣ на ферментация? — Да пази чистота въ ми- слитѣ и чувствата си. Това наричаме „хигиена на мислитѣ и чувствата“. Отъ тази хигинна зависи здравословното състояние на човѣшкия организъмъ. Това е новата хигиена — хигиената на любовьта. Който живѣе споредъ изискванията на тази хигиена, не пита, защо този или онзи не го обичатъ. Той е дошълъ на земята да възприеме Божията Любовь и да я предаде на хората. Той знае, че живѣе въ Бога и се ползува отъ Неговата Любовь. Щомъ Богъ го обича, и хората ще го обичатъ. Когато приемете любовьта, трѣбва да я предадете, както сте я приели, безъ лъжа и лицемѣрие. Какво правятъ младитѣ моми и момци? Като се влюбятъ, тѣ външно се представятъ безразлични единъ къмъ другъ. Вѫтрешно горятъ отъ любовь, а външно се представятъ хладни и незаинтересувани. И обрат-ното се случва, външно даватъ видъ, че сѫ влюбени, а вѫтрешно — студени. И едното, и другото положение сѫ неестествени. Не всичко, което минава презъ човѣка, е негово. Има чужди състояния, на които той се натъква. Това показва, че много фактори оказватъ влияние върху човѣшкия животъ. Пазете се отъ чуждитѣ влияния. Ако се натъквате на тѣхъ, не се страхувайте, не ги избѣгвайте, но изучавайте ги като предметно учение. Минавате край едно умрѣло куче. Не бѣгайте веднага, но спрете се и помислете, защо е умрѣло на пѫтя, защо мирише и т. н. Неприятна е миризмата на умрѣлото куче, но помислете, че и у васъ има мисли и чувства, които миришатъ лошо. Потърсете причината за тѣхъ, за да намѣрите начинъ да се освободите отъ влиянието имъ. Задачата на човѣка е да се освободи отъ вѫтрешнитѣ заблуждения, които спъватъ развитието му. Който престава да се развива, преждевременно остарява. А щомъ остарѣе, той престава да се учи. Каквато книга да отвори, скоро я затваря и казва: Нѣма какво повече да уча. Ако отвори Свещената книга, ,и нея скоро затваря. Той не подозира, че тази книга крие истинското знание. Въ нея има думи, при произнасянето на които се откриватъ нови свѣтове. Както любовьта отваря вратата къмъ Божествения свѣтъ, така и нѣкои думи отъ Свещената книга въвеждатъ човѣка въ красиви, възвишени свѣтове. Следователно, всѣки човѣкъ, когото обичате, пред-ставя за васъ врата, презъ която можете да влѣзете въ духовния свѣтъ. Ако обичате нѣкого и не можете да влѣзете въ духовния свѣтъ, това показва, че нито вашитѣ отношения къмъ него, нито неговитѣ отношения къмъ васъ, сѫ прави. Христосъ казва за себе си: „Азъ съмъ вратата на кошарата“. Който мине презъ тази врата, ще чуе гласа Му и ще Го познае. Той ще познае Бога и Неговата Любовь. Величието на Христа се заключава въ това, че Той послужи като врата за минаване на човѣшкитѣ души въ духовния свѣтъ. Като знаете това, направете връзка съ Христа въ себе си, т. е. съ Божественото Начало. И тъй, който влѣзе презъ вратата на любовьта, ще намѣри вратата на мѫдростьта и на истината. Минете презъ тритѣ врати — вратата на любовьта, на мѫдростьта и на истината, за да изпълните своето предназначение на земята. Какво е вашето предназначение? — Да изпълните Божията воля, както трѣбва. Какво е предназначението на струната? — Да се подчини на цигуларя. Струната трѣбва да бѫде доброкачествена. Това изисква цигуларьтъ отъ нея. Останалата работа е негова. Той ще я навива, както трѣбва, а тя ще мълчи. И човѣкъ е струна на Божествения инструментъ. Духътъ е цигуларьтъ, Който ще свири съ лѫка си върху васъ. Колкото по-доброкачествена е струната, толкова по-хубави тонове издава. Който слуша, ще остане доволенъ и отъ стру- нитѣ, и отъ цигулката, и отъ цигуларя. Отъ васъ се иска послушание, да се подчинявате на Великия цигуларь. Послушанието се основава на любовьта. Който обича, само той може да слуша. Като ученици, задачата на всѣки едного е да изучава сѫщественото и да се интересува отъ него. Поетътъ ни интересува съ своята поезия, пѣвецътъ — съ своята пѣсень, цигуларьтъ — съ своята цигулка, ораторътъ — съ своята речь, духовниятъ човѣкъ — съ своитѣ красиви и топли чувства, слънцето — съ свѣтлината и топлината си, които изпраща на цѣлия свѣтъ. Следователно, всѣки човѣкъ трѣбва да се интересува отъ Божията Любовь, която се проявява чрезъ въздуха, водата, свѣтлината, растенията, животнитѣ, хората, ангелитѣ, херувимитѣ и серафимитѣ. Съвременнитѣ проповѣдници и религиозни хора говорятъ за Христа, като иматъ предъ видъ историческия Христосъ, Който живѣлъ преди две хиляди години. Тогава Христосъ е билъ на 33 години. Споредъ мене, като говорятъ за Христа, трѣбва да знаятъ, че днесъ Той е порасналъ, възмѫжалъ и станалъ възрастенъ. Тъй щото, сегашннятъ Христосъ е вече на две хиляди години. Въпрѣки това, всички говорятъ за Христа, Който живѣлъ въ миналото, страхъ ги е да говорятъ за сегашния Христосъ. Тѣ не могатъ да си представятъ, какъвъ е билъ Христосъ като младъ и какъвъ е сега, като възрастенъ, на две хиляди години. Какво сѫ две хиляди години предь вѣчностьта? Това сѫ два Божествени дни. Ако въ миналото Христосъ е живѣлъ 33 години, все едно, че е билъ още пеленаче. Днесъ, когато живѣе две хиляди години вече, Той ми-нава за малко, двегодишно момченце. Въ дветѣ години се криятъ благата и опитноститѣ на дветѣ хиляди години. Следователно, бѫдете врата за любовьта, да минатъ презъ васъ всички, които отиватъ въ духовния свѣтъ. Бѫдете врата за мѫдростьта, да минатъ презъ васъ онѣзи, които живѣятъ въ свѣта на знанието и свѣтлината. Бѫдете врата на истината за онѣзи, които живѣятъ въ свѣта на свободата. — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 28. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 12 априлъ, 1936 г., 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

"Устойчиви величини", утринни слова, година V, т.2 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 19 януари 1936 г. до 20 септември 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Дветѣ фази Размишление. Послание къмъ Филипянитѣ 2 гл. Прочетената глава отъ посланието къмъ Филипянитѣ започва съ Божественото и свършва съ човѣшкото. Това показва, че между тѣзи две начала има тѣсна, непреривна връзка. Не можешъ да живѣешъ добре като човѣкъ, ако не си разбралъ Божественото Начало въ себе си. Не можешъ да влѣзешъ въ Божествения свѣтъ, ако не си миналъ презъ човѣшкия. Казано е въ Писанието: „Само чистиятъ по сърдце може да види Бога.“ Божествениятъ свѣтъ не търпи никаква нечистота. Ще кажете, че вие постоянно миете лицето, рѫцетѣ си, за да бѫдете чисти. Мислите ли, че чистото лице означава чисто сърдце? И това е възможно, но и обратното се случва: лицето на човѣка може да бѫде чисто, а сърдцето му — нечисто. Мнозина се оплакватъ отъ живота си, отъ противоречията и страданията, на които се натъкватъ. — Защо ? — Мѫчно се излиза отъ областьта на противоречията. И светията, като влѣзе въ тази область, мѫчно излиза. Той се вижда принуденъ да остави дрехата, орѫжието си и така да излѣзе навънъ. Ако областьта на противоречията представя трудности за светията, колко повече за обикновения човѣкъ. Той често нагазва въ тази область и, въпрѣки това, мисли, че всичко ще му върви добре. — Защо сѫществуватъ противоречията? Както и да се обяснява, това не разрешава въпроса. Това е все едно да питате, защо на нѣкои мѣста почвата е мочурлива. Съ обясненията мочурливата почва не се пресушава. Дренажъ е нуженъ, за да се изсуши почвата и да стане плодородна. Ученитѣ сѫ забелязали, че на едни мѣста земнитѣ пластове хлътватъ, а на други се повдигатъ. Тѣ даватъ различни обяснения за хлътването и издигането на земнитѣ пластове, но съ това промѣнитѣ, които ставатъ съ земнитѣ пластове, не се прекратяватъ. Земната кора постоянно се измѣня. Човѣкъ е дошълъ на земята съ известенъ багажъ, отъ който не може да се освободи. — Защо е така? — Другояче не може. Ако остане безъ багажъ, толкова ще олекне, че ще отиде нѣкѫде въ пространството. Това не значи, че ще отиде въ другия свѣтъ. Нѣкой иска часъ по-скоро да напусне земята, да отиде при Бога. Отде знае, че ще отиде при Бога? За да стане житель на небето, преди всичко човѣкъ трѣбва да слѣзе до дъното на ада и следъ това да започне да пъпли нагоре. Лесно се говори, че искашъ да се качишъ горе, но качването подразбира знание. Понятията „качване и слизане“, „горе и долу“ и доднесъ още оставатъ неразбрани за хората. Всички нѣща, които слизатъ надолу, сѫ тежки; които възлизатъ нагоре, сѫ леки. Тежкитѣ нѣща изпущатъ тъмнина, а лекитѣ — свѣтлина. Тежкитѣ хора минаватъ за грѣш- ници, а лекитѣ — за праведни. Така не се говори. За да стане ясно едно понятие, преди всичко то трѣбва да мине презъ човѣшкия умъ и човѣшкото сърдце, да се опита. Лесно се говори за нѣща, които не сѫ опитани. Напримѣръ, казвашъ, че можешъ да рисувашъ. Ако си добъръ художникъ, лесно рисувашъ; ако не си добъръ художникъ, ще минешъ презъ голѣми мѫчнотии, докато научишъ това изкуство. Вземи четка въ рѫка и се опитай да нарисувашъ образа на единъ човѣкъ, да видишъ, презъ колко мѫчнотии ще минешъ. Много пѫти ще изтривашъ очитѣ, ушитѣ, устата на образа, който рисувашъ, за да изкарашъ една хубава картина. Ще нарисувашъ нѣкѫде вода и ще кажешъ, че си нарисувалъ изворъ. Не е лошо да нарисувашъ единъ об- разъ, но трѣбва да му дадешъ изразъ. Идея трѣбва да има въ вашата картина. Каквото и да се говори за художницитѣ, вината не е въ тѣхъ. Малкото дете рисува гарджета, и майката се радва на рисунката му. — Защо? — Тя знае, че единъ день това дете ще стане виденъ художникъ. Лошо е ко- гато нѣщата оставатъ на едно и сѫщо мѣсто. Обаче, ако се развиватъ, тѣ внасятъ радость и насърдчение. Нѣкой чете философски книги и намира противоречия въ тѣхъ. Той се за-питва, защо авторътъ дава такова противоречиво обяснение на въпроситѣ. Вината не е въ автора. По права линия ли тече рѣката? Като проследите течението и, виждате, че тя постоянно криволичи на една и на друга страна. Пѫтьть и не е равенъ, не върви по права линия. Следователно, тя е принудена да криволичи. Другъ е въпросътъ, ако се изкопае дълъгъ, правъ тунелъ, и водата минава по него. Обаче, за това се изискватъ усилия, време и хора. По сѫщия начинъ и словото, и мисъльта не вървятъ по права, гладка линия. Дълъгъ и неравенъ е пѫтьтъ на човѣшката мисъль. Често хората сами се лъжатъ, искатъ да затворятъ очитѣ си предъ мѫчнотиитѣ и про-тиворечията, но и съ това нищо не се постига. Никой човѣкъ не е излъгалъ себе си. Отвори очитѣ си и разрешавай въпроситѣ въ свѣтлина. Мнозина ще те залъгватъ отвънъ и отвѫтре, но ти слушай Божествения гласъ въ себе си. Той всѣкога говори истината. Ще кажете, че нѣкой дошълъ предъ васъ да изповѣда грѣховетѣ си, и вие сте длъжни да му помогнете. Помага се на добрия, честния и справедливия човѣкъ. — Какъ се познава такъвъ човѣкъ? — Щомъ дойде при васъ да изповѣда грѣховетѣ си, питайте го защо грѣши. Отъ отговора му ще познаете, добъръ човѣкъ ли е, или лошъ. Ако ви каже, че не е ваша работа, какъ живѣе той, и какво прави, ще знаете, че не може да се разчита на него. Той е нечестенъ, неискренъ човѣкъ. Той иска отъ васъ да се молите за него, да се простятъ грѣховетѣ му, а самъ да прави, каквото желае. Това е дяволска работа. Не помагайте на дявола, но оставете го да се пържи на собствения си огънь. Пазете се отъ изкушенията на дявола, за да не си счупите главата. Единъ селянинъ отишълъ при ясновидката Кортеза, да чуе нѣщо отъ нея. Той се представилъ за благочестивъ и смиренъ човѣкъ. Казалъ и, че иска да чуе нѣщо за Бога, за другия свѣтъ, да повдигне душата си. Кортеза, макаръ и ясновидка, изпаднала въ заблуждение и помислила, че предъ нея стои светъ човѣкъ. Следъ нѣколко посе-щения той тръгналъ отъ село въ село да проповѣдва. Вмѣсто икона, той носѣлъ своята фотография: отдѣсно поставилъ образа на Христа, отлѣво — Свети Духъ, а надъ главата си — Богъ Отецъ. Дето отивалъ, все за себе си говорѣлъ, за своитѣ ясновидски дарби и способности. Той не подозиралъ, че се поддалъ на изкушенията на дявола. Трѣбвало следъ това да бѫде подложенъ на голѣми гонения и хули, за да разбере, че е на кривъ пѫть. Не се постига лесно съвършенство. Презъ голѣми мѫчнотии и изпитания трѣбва да мине човѣкъ, за да стане съвършенъ. Много горчиви хапове ще глътне, докато реализира идеала на своята душа. Който носи въ себе си морала на любовьта, никога не се обезсърдчава. Презъ каквито изпитания и да минава, той остава вѣренъ на любовьта. Нѣкой казватъ, че въ любовьта, именно, сѫ преживѣли най-голѣмитѣ огорчения и противоречия. Това е невъзможно. Любовьта не създава противоречия, нито огорчава човѣка. Който те обича, никога не може да те разлюби. Коя майка, която носила детето въ утробата си съ любовь, го е разлюбила? Кой признателенъ и благороденъ синъ е разлюбилъ майка си и баща си? Невъзможно е да обичашъ и да не те обичатъ. На какъвто въздухъ и да изложите златото, все злато си остава. При каквито условия и да поставите добрия човѣкъ, все добъръ си остава. Никоя сила въ свѣта не е въ състояние да измѣни характера на добрия човѣкъ. Ще кажете, че лоши мисли и чувства ви нападатъ и измѣнятъ характера ви. Страхувате ли се отъ тѣхъ? Колкото да сѫ страшни, тѣ не могатъ да на- рушатъ вѫтрешния миръ на човѣка. Защо се смущавате отъ лошитѣ мисли и чувства? Защо се смущавате отъ лъва? Лъвътъ реве като лъвъ, нѣма защо да се страхувате отъ него. Кучето лае като куче, магарето реве като магаре. Следователно, и лошитѣ мисли, колкото да сѫ страшни, ако не имъ се поддавате, ще минаватъ и заминаватъ край васъ, безъ да ви засегнатъ. Ще кажете, че тѣ ви засѣгатъ, като миризмата на мършата. Щомъ усѣтите миризмата имъ, бѣгайте далечъ отъ тѣхъ. Въ живота приятното и неприятното вървятъ всѣкога заедно. Затова казваме, че приятното за едного е неприятно за другиго. Приятно е за вълка да души овцетѣ; неприятно е за овцата да я напада вълкъ. И тъй, каквито сѫ отношенията между вълка и овцата, такива отношения сѫществуватъ понѣкога между хората. Това сѫ анормални състояния, резултатъ на отклонението на човѣка отъ правия пѫть. Ще кажете, че такива хора трѣбва да се отстранятъ отъ обществото. Това е невъзможно. Какъ ще отстраните вълка отъ кошарата? Колкото и да е далечъ въ гората, той все за кошарата мисли. Докато не нападне поне една овца, той постоянно ще се върти около кошарата. Като изяде овцата, ще започне да мисли за втора, трета и т. н. Не можете лесно да се освободите отъ злото. Не мислете, че можете да победите злото, или да надхитрите дявола. Повече ще объркате концитѣ си, отколкото да ги оправите. Който се е опиталъ веднъжъ да излъже дявола, двойно е платилъ. Дяволътъ е баща на лъжата. Що се отнася до лъжата, той знае, какъ да си служи съ нея. Обаче като се срѣща съ хората, той изисква отъ тѣхъ да му говорятъ истината. Щомъ имъ каже нѣщо, тѣ трѣбва да го разгласяватъ като глашатаи: Дяволътъ дава широкъ достѫпъ на лъжата, въ замѣна на което иска да му се говори истината. Задачата на човѣка е да различава състоянията, презъ които минава, както и мислитѣ, и чувствата си. Той трѣбва да знае, кои мисли сѫ негови и кои — чужди. Не е достатъчно да кажешъ, че мислишъ, но трѣбва да знаешъ, твоя ли е тази мисъль. Дойде въ ума ти една добра мисъль — посетило те е едно добро сѫщество; дойде ти една лоша мисъль — посетило те е едно лошо сѫщество. Чистата вода минава презъ чиста трѫба, а нечистата — презъ нечиста трѫба. Който грѣши, той е нечистъ сѫдъ. Щомъ се разкае, става чистъ сѫдъ. Отъ човѣка зависи да бѫде чистъ или нечистъ сѫдъ. — Защо грѣши човѣкъ и се каля ? — Това е другъ въпросъ. Нѣкога човѣкъ се каля отъ своитѣ грѣхове, а нѣкога — отъ чужди. За Христа е казано, че понесе грѣховетѣ на цѣлото човѣчество, но Той не се окаля, не стана нечистъ сѫдъ. — Защо не се окаля? — Защото имаше отвръщение къмъ грѣха. Той понесе грѣха, страданията на хората, безъ да го засегне тѣхната нечистота. Всѣки, който подписва полица за нѣкого, той плаща вмѣсто него. Христосъ подписа полица за цѣлото чо-вѣчество, поради което понесе последствията на неговитѣ грѣхове. Той знаеше, че ще страда, ще бѫде разпнатъ, но съзнателно се пожертвува. Несъзнателниятъ и неблагодаренъ синъ всѣкога може да разпие майка си. Герой бѣше Христосъ! Той понесе страданията на хората, безъ да се окаля. Христосъ знаеше, че когато грѣховетѣ на хората се увеличаватъ, и благодатьта се увелачава, но ако тѣ се разкаятъ и обърнатъ къмъ Бога. Затова е казано, че цѣлото небе се весели, когато грѣшникътъ се обръща къмъ Бога. Това означаватъ думитѣ: Нечистото се превръща въ чисто. — Кога? — Когато мине презъ Божествения огънь, който изгаря и стопява всичко. Нечистото, неустойчивото изгаря, а това, което любовьта е създала, остава за вѣчни времена. Може ли при това положение човѣкъ да не се отрече и самопожертвува? Какъ нѣма да се отречешъ отъ онова, което изгаря и се превръща въпепель? И пепельта е полезна, но за торъ. Обаче, онова, което не изгаря, постепенно се организира. Презъ него минава животътъ. Старитѣ ти дрехи ще изгорятъ, и ти ще останешъ голъ. Който живѣе въ Бога, не е голъ. Той е обвитъ въ свѣтли- ната на любовьта. При тази свѣтлина никаква голота не сѫществува. Облѣчениятъ въ свѣтлина е свѣтещъ човѣкъ. Горко на онзи, на когото дрехитѣ сѫ изгорѣли! Той не познава свѣтлината на любовьта. И тъй, искате ли да бѫдете облѣчени, след-вайте пѫтя на водата, на въздуха и на свѣтлината. — Какво прави водата ? — Уталожва жаждата на жадния. — Какво прави въздухътъ? — Дава животъ на онзи, който се задушава. — Какво прави свѣтлината? — Оправя пѫтя на объркания и заблуденъ пѫтникъ. Кой човѣкъ не се нуждае отъ вода, въздухъ и свѣтлина ? Носете качествата на водата, въздуха и свѣтлината, за да бѫдете добре приети навсѣкѫде. Пѫди ли ви нѣкой, ще знаете, че нѣмате качествата на водата, въздуха и свѣтлината. Водата е носителка на живота, въздухътъ е носитель на мисъльта, а свѣтлината — на любовьта. Търсите ли живота като срѣда, обърнете се къмъ водата; търсите ли мисъльта като срѣда, обърнете се къмъ въздуха; търсите ли любовьта, обърнете се къмъ свѣ-тлината. Откажете се отъ миналото, отъ злото въ себе си, за да намѣрите новата срѣда — срѣдата на водата, на въздуха и на свѣтлината. Защо съществува злото, не питайте. За злото можете само да мислите, но въ връзка съ доброто. Отдѣлите ли злото отъ доброто, вие сте на опасенъ пѫть. Който попадне въ пѫтя на злото, не може да излѣзе навънъ. Трѣбва да дойде една мощна, здрава рѫка, да го изведе навънъ. Страшенъ и мѫченъ е пѫтьтъ на злото. В началото си този пѫть е широкъ, удобенъ, може да се минава съ кола, файтонъ и автомобилъ. Къмъ срѣдата се стѣснява и става опасенъ и страшенъ. Малцина сѫ излѣзли оттамъ здрави и неповредени. Обаче, който е миналъ благополучно, отива къмъ края, дето пѫтьтъ отново става приятенъ, красивъ и лекъ. Това е за избраницитѣ, които и по този пѫть сѫ вървѣли съ любовь и вѣра въ Бога. Безъ Бога и въ пѫтя на доброто е страшно. Съ Бога и пѫтьтъ на злото е приятенъ и красивъ. Какво представя вѣрата ? — Мощна сила, която разрешава всички мѫчнотии и противоречия. Вѣрващиятъ е мобилизиранъ. Когато излѣзе лице съ лице срещу неприятеля, той изважда пушката си и стреля. — Нали трѣбва да живѣемъ въ миръ и любовь ? — Предложи на неприятеля си миръ и вижъ, какво ще каже. Въ това време дръжъ пушката си пълна и чакай отговоръ. Ако е готовъ за миръ, и двамата ще свалите пушкитѣ си. Ако не е готовъ, ще стреляшъ и ще вървишъ напредъ. Той може да те рани нѣкѫде — ще спрешъ да превържешъ раната си и пакъ ще вървишъ напредъ. Раната е болестьта, която иде съ цель да те победи. Ще вѣрвашъ въ успѣха си и ще вървишъ напредъ. Който влиза въ борба съ неприятеля си, не трѣбва да се връща назадъ. Съ лошитѣ хора не можешъ да живѣешъ въ миръ. Важно е, като воювашъ, ти да не изгубишъ своя вѫтрешенъ миръ. Ако неприятельтъ ти падне въ пленъ, не го убивай, но му кажи да вземе пушката и да воюва съ тебе заедно, противъ твоитѣ врагове. — Ако не иска да воюва ? — Ще го заставишъ по нѣкакъвъ начинъ. Две нѣща го очакватъ: или да воюва, или да се обезорѫжи и да стои миренъ. Който иска да воюва, трѣбва да върви напредъ и да не отстѫпва. — Все ще дойде нѣкой ангелъ да ми помогне.— Ангелътъ е въ тебе. Ти ще го слушашъ и ще вървишъ напредъ. — Раненъ съмъ. — Ще вървишъ напредъ. — Кръвьта ми изтича. — Ще се превържешъ и пакъ ще вървишъ мапредъ. Ангелътъ е строгъ, не търпи слабости и мекушавость. Той е поддържникъ на новото: нови разбирания, новъ моралъ, нови възгледи, ново орѫжие.—Кое е новото орѫжие? — Любовьта. Тя побеждава всичко. Въ Стария заветъ се говори за пророкъ Илия, който се възнесе на небето съ огнена колесница. Нѣкой религиозни очакватъ да дойде такава колесница и за тѣхъ. Огнената колесница е огъньтъ на любовьта. Илия мина презъ Божествения огънь, за да излѣзе отъ Стария заветъ. Следъ това той разбра, какво значи, да живѣешъ въ любовь. Той пожела да дойде отново на земята и да изправи погрѣшката си. Роди се отново като Иоанъ Предтеча и, за изкупление на погрѣшката си, трѣбваше да отсѣкатъ главата му. Христосъ казва за пророкъ Илия, че билъ единъ отъ най-малкитѣ въ Царството Божие. Значи, всички, които идатъ следъ него, ще бѫдатъ по-голѣми. Какво се иска отъ съвременния човѣкъ? — Да преодолѣе естеството на пророкъ Илия въ себе си. Ако не постигне това и не стане като единъ отъ най-малкитѣ въ Царството Божие, той не може да разбере Божиитѣ пѫтища. Често ще ви нашепватъ, че сте грѣшници, че не разбирате живота, и вие ще се обезсърдчавате. Не се обезсърдчавайте, но бѫдете будни, да не се поддавате на внушенията на дявола. Говори ли ви отрицателни и невѣрни нѣща, турете единъ грамъ отъ истината на гърба му. Той се страхува отъ истината като отъ огънь. Що се отнася до лъжата, той е герой, може да я носи; по отношение на истината, той е слабъ — тя го събаря на земята. Майката трѣбва да говори истината на дъщеря си, да знае, какво я очаква; бащата трѣбва да говори истината на сина си, да знае, съ какво има да се справя. Какво прави майката съ дъщеря си? Като дойде време да се жени дъщерята, майката скрива истината. Защо да не се говори истината на всички? Нека момата и момъкътъ знаятъ, че домътъ имъ ще се посещава и отъ Христа, и отъ дявола. Христосъ носи радость и веселие, а дяволътъ — страдание и скръбь. Желая ви да бѫдете герои, да се ползувате отъ посещенията и на Христа, и на дявола. Силенъ човѣкъ е онзи, който се справя еднакво съ радостьта и страданието, съ любовьта и омразата, съ вѣрата и безвѣрието, съ доброто и злото. Когато носи доброто, човѣкъ е силенъ като ангелъ; когато носи злото, той е силенъ като дявола. Който мисли, че ще носи само доброто, той е на кривъ пѫть; който мисли, че ще носи само злото, пакъ е на кривъ пѫть. Човѣкъ трѣбва да носи и доброто, и злото. Така направи Христосъ. Той понесе страданията и радоститѣ на хората. Той понесе и доброто, и злото на човѣчеството. Доброто и злото сѫ пѫтища, презъ които човѣкъ неизбѣжно минава. Ще кажете, че пѫтьтъ на злото е тежъкъ и опасенъ, причинява голѣми страдания. В началото този пѫть е лекъ, въ срѣдата е много тежъкъ, а на края носи благословение за всички. Радвайте се и като плачете, и като се смѣете. Събирайте сълзитѣ си въ шишенце, да ги изследвате. По тѣхъ ще познаете, отъ каква дълбочина идатъ тѣ. Така ще разберете, че сте на земята като въ най-добро училище. Пѫтьтъ, по който вървите, е единъ отъ най-добритѣ. Докато преживявате нѣщо, мълчете. Щомъ го преживѣете и стане минало за васъ, можете вече да говорите. И за бѫдещето може да говорите. Обаче, за настоящето ще мълчите. Следователно, говорете за миналата и бѫдещата си любовь, но не и за настоящата. И всичко, за което говорите, да бѫде точно, безъ преувеличаване. А за това, върху което работите въ даденъ моментъ, ще мълчите като риба. Не спазвате ли това правило, сами ще си напакостите. И тъй, любете и правете добро, за да се повдигнете. Ще любите и ще правите добро като Бога. — Какъ люби Богъ ? — Безкористно и чисто. Той люби всички живи сѫщества и къмъ всички е еднакво добъръ и благъ. Казано е за Бога, че бѣше въ Христа и не вмѣ- няваше грѣховетѣ на хората. Щомъ Богъ прощава грѣховетѣ на хората, и ние трѣбва да прощаваме. Следвайте примѣра на Христа и на Бога. До известно време се прощаватъ грѣховетѣ на хората, но, ако не се примирятъ помежду си, ще понесатъ последствията си. И следъ това ще се принудятъ пакъ да се обърнатъ къмъ Бога, Той да ги примири. Работете върху себе си, да придобиете качествата на водата, на въздуха и на свѣтлината. Само така ще влѣзете въ пѫтя на доброто. Само така ще минете благополучно и безопасно пѫтя на злото. — Богъ е Духъ, и Божиятъ Духъ носи свобода. * 27. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 5 априлъ, 1936 г., 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

"Устойчиви величини", утринни слова, година V, т.2 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 19 януари 1936 г. до 20 септември 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Възприемане на словото Размишление. Послание къмъ Ефесянитѣ, 1 гл. Мѫчно е да вадишъ отъ старитѣ нѣща нови. Когато обеднѣе, човѣкъ започва да обръща и боядисва старитѣ си дрехи, за да имъ предаде по-хубавъ външенъ видъ. Каквото и да правишъ, старото си остава старо. Ако дрехата ти е стара, лесно се кѫса. За стария младостьта е стара дреха. Той си я представя като нѣщо минало. За младия старостьта е сѫщо стара дреха. Той гледа на нея като на бѫдеще. Защо стариятъ гледа на младостьта като на минало, а младиятъ гледа на старостьта като на бѫдеще, това е въпросъ, върху който трѣбва да се мисли много. Казваме, че изтокъ за едного е западъ за другиго и обратно: западъ за едного е изтокъ за другиго. И това е единъ отъ мѫчнитѣ въпроси за раз-решаване. Защо е така, земята знае. Това зависи отъ движението и около своята ось. Защо страдатъ хората? — Защото не разбиратъ живота. Стариятъ страда, понеже е изгубилъ младостьта си. Той седи и мисли, какво е било нѣкога, въ миналото. Представя си, какъ леко се е движилъ, колко пъргавъ и подвиженъ е билъ. Като не може да се върне къмъ младостьта си, той казва: Всичко е минало вече. Днесъ се намирамъ подъ тежестьта на 120 годишенъ животъ. Голѣмъ е товарътъ ми. Като умножимъ годинитѣ на 365 дни, днитѣ на часове, часоветѣ на минути и минутитѣ на секунди, ще се получи грамадно число. Тежъкъ е, наистина, животътъ на стария, понеже съзнанието му взима участие въ всичко, което е преживѣлъ и преживява. Стариятъ съзнава, какво изгубилъ въ младинитѣ си, и съжа-лява, че това не направилъ, онова не направилъ. Младиятъ пъкъ поглежда къмъ дѣдо си и казва: И азъ ще направя всичко, което дѣдо ми е направилъ. Има смисълъ стариятъ да съжалява за миналото, ако не го използувалъ разумно. Смѣшно е, ако съжалява, че не игралъ достатъчно на хорото, или не се срѣщалъ съ моми, Смѣшно е, ако съжалява, че на младини не използувалъ условията да забогатѣе. Единъ старъ човѣкъ разправяше, че на млади години билъ слуга при единъ богатъ господарь, който оставялъ касата си винаги отворена. Понеже билъ честенъ, слугата не си позволявалъ да бърка въ касата на господаря си, поради което и доднесъ останалъ беденъ човѣкъ. Като младъ, не му дохождало на умъ да вземе чужда пара или вещь, но сега, като се намира въ мѫчнотии, съжалява за изгубенитѣ условия. — Значи, на младини билъ ;религиозенъ и не си позволявалъ да краде; като остарѣлъ, разбралъ, че могло да се живѣе и по другъ начинъ. И тъй, докато е на земята, човѣкъ все ще съжалява за нѣщо: или малко игралъ на хорото, или много игралъ; или използувалъ условията на живота, да стане богатъ и ученъг или не ги използувалъ, както трѣбва; и най-после или съжалява, че билъ религиозенъ, или съжалява, че не билъ религиозенъ. Все има нѣщо, за което да съжалява. Това сѫ съ-стояния, презъ които всѣки минава. Така и младата мома, и младиятъ момъкъ, въ желанието си да се харесатъ единъ на другъ, постоянно съжаляватъ за нѣщо. Младата мома всѣки день се облича съ нова рокля, дано възлюбениягъ и най-после я хареса. Не я ли хареса, тя съжалява за приготовленията, които направила. Ако я хареса, тя е доволна и щастлива. Такива състояния има и младиятъ момъкъ, когато иска да се хареса на своята възлюбена. Ще кажете, че това сѫ обикновени работи. Наистина, такива сѫ, но, въпрѣки това, отниматъ голѣма часть отъ времето ви. Въ края на краищата, и младиятъ момъкъ, и младата мома остарявать. Тѣ вѣрватъ въ любовьта си, но тѣхната любовь не ги повдига. Тѣ се радватъ на дрехитѣ си временно. Иде день, когато и двамата се разочароватъ въ тѣхъ и търсятъ нѣщо сѫществено. Тѣ разбиратъ, че това, за което сѫ живѣли, не носи щастие. Тогава отправятъ погледа си на вътре, дано тамъ намѣрятъ същественото. Ако е въпросъ за обличане, за нови премѣни, на физическия свѣтъ човѣкъ трѣбва да има 120 костюма, на година по единъ костюмъ ; въ астралния свѣтъ — 1200 костюма, въ умствения свѣтъ — 12,000, въ причинния — 120,000, а въ Божествения свѣтъ — милиони костюми. Облѣклото на човѣка представя неговитѣ мисли и чувства. Колкото по-високо се издига човѣкъ, толкова повече мисли и чувства има. Отъ тѣхъ той тъче дрехата на своята душа, която живѣе вѣчно. Мисъльта за дрехитѣ или костюмитѣ на хората е предисловие къмъ друга мисъль, къмъ която постепенно отиватъ. Съ предисловие си служи всѣки ораторъ, всѣки ученъ и проповѣдникъ. Така тѣ подготвятъ слушателитѣ си къмъ съществената мисъль — цель на тѣхната речь. Коя е основната мисъль на моитѣ проповѣди? — Любовьта. Всички хора говорятъ за любовьта, безъ да я познаватъ. Всѣки казва, че обича нѣкого. Какъ ще опише проявитѣ на своята любовь ? Ще кажете, че мъчно се описва любовьта. Разнообразна е любовьта, не се поддава на описание. Слугата обича господаря си по единъ начинъ; майката обича дъщеря си по другъ начинъ; бащата обича сина си по трети начинъ. Любовьта не се описва съ думи. Колкото да говоришъ на глухия за любовь, нищо нѣма да разбере. Любовьта иска дѣла, а не думи. Ще кажешъ на човѣка, че го обичашъ, но той веднага ще те пита, какво нѣщо е обичь. — Гори ми сърдцето отъ любовь. — Какво нѣщо е горението? — Гоговъ съмъ на всички жертви. — Какво представя жертвата ? — Искамъ да те гледамъ. — Защо искашъ да ме гледашъ? Както и да говорите на човѣка за любовьта, все ще остане нѣщо неразбрано въ него. Искате да го видите, да бѫде близо до васъ, но като се приближи, отегчавате се, искате да се раздѣлите. Защо се отегчавате? — Защото закривалъ слънцето, и не виждате предметитѣ. — Защо не виждате? — Очитѣ ви затварялъ. Каква любовь е тази, която затваря очитѣ и ушитѣ на хората, да не виждатъ и чуватъ? Мѫжъ и жена се обичатъ, но като поживѣятъ нѣколко години заедно, отегчаватъ се единъ отъ другъ, не се търпятъ. Мѫжътъ се бърка въ работитѣ на жена си, а жената го кара да излѣзе вънъ, да я освободи, сама да си работи. Мѫжътъ ходи отъ стая въ стая и пита жена си, защо готви така, защо нарежда кѫщата така, а не иначе; какво чете, защо се моли, въ какво вѣрва и т. н. Всѣки трѣбва да бѫде свободенъ, да прави онова, което душата му желае. Защо ще се мѣсишъ въ чуждитѣ работи? Нека всѣки вѣрва въ това, което му дава сила и потикъ въ живота. Не се опитвайте да учите човѣка въ работи, които вие сами не познавате. Често хората говорятъ за любовьта, безъ да я познаватъ, безъ да сѫ я опитали. Любовьта е вѣченъ и непреривенъ процесъ. Тя не се пипа, понеже е крайно подвижна, не стои на едно мѣсто. Любовьта се движи съ бързина, по-голѣма оть тази на свѣтлината. Като влѣзе въ единъ домъ, тя оставя това, което носи за него, и веднага си заминава. Ако е било тъмно въ този домъ, тя го изпълва съ свѣтлина. По това се познава присѫтствието на любовьта. Следъ време свѣтлината се изгубва, и въ дома отново настава тъмнина. Човѣкъ започва да плаче, че изгубилъ любовьта си. Сама по себе си, любовьта не се губи, но човѣкъ е така устроенъ, че не може да задържа дълго време любовьта. Като знае това, любовьта често го посещава въ разни форми и начини. Бащата плаче и страда, че изгубилъ любовьта на сина си; майката плаче, че изгубила любовьта на дъщеря си. Господарьтъ се оплаква, че изгубилъ любовьта на слугата си; слугата пъкъ изгубилъ любовьта на господаря си и т. н. Всички хора се оплакватъ отъ безлюбие. Вѣрващиятъ, като влѣзе въ едно религиозно общество, въ първо време е вдъхновенъ, готовъ на всѣкакви жертви. Следъ известно време вдъхновението му изчезва, и той се чувствува изпразненъ, отегченъ. Всѣки се пита, кѫде отиде любовьта, защо го изостави. Това е предисловието на любовьта. Който разбере предисловието и го използува разумно, той е готовъ за непреривната любовь. Какво значи да използувашъ разумно любовьта ? — При всѣко нейно посещение да се повдигнешъ поне съ милиметъръ отъ първото си положение. Когато любовьта те посети и остави свѣтлината си, не стой на едно мѣсто. Използувай свѣтлината и да се повдигнешъ едно стъпало по горе. Като те посети втори пъть и види, че не си на същото мѣсто, тя пакъ оставя свѣтлината си. И този пъть се повдигашъ едно стъпало по-горе. Като правишъ това, ти всѣкога ще се ползувашъ отъ благословението на любовьта. Помнете: Любовьта никога не минава по единъ и същъ пъть. Следователно, вие трѣбва да се нагаж-дате къмъ нея, а не тя къмъ васъ. Който се оплаква отъ безлюбието на хората, той стои на едно мѣсто, не се повдига. Въ това отношение, той прилича на дете, което обикаля крушата, хвърля камъни върху нея, дано падне нѣкоя круша право въ устата му. Крушитѣ падатъ една следъ друга на земята, но то не се навежда да си вземе, а чака, отгоре нѣкакъ да му падне. Какво очаква, и то не знае. Всички плодове на дървото опадатъ, а детето стои съ отворена уста, не може да опита нито единъ плодъ. Не стойте съ отворена уста предъ любовьта, но бъдете будни, да приемете свѣтлината и и да се повдигнете стъпка нагоре. Стоите ли на едно и също мѣсто, много време ще чакате, докато ви посети отново. Като стоите на едно мѣсто, нито една круша нѣма да дойде при васъ. Има круши, които даватъ плодове непрекѫснато, презъ течение на цѣлата година. Тѣзи круши наричаме райски. Лимонитѣ и портокалитѣ приличатъ отчасти на райскитѣ круши, само че тѣ растатъ на топло, при специални условия. Като отидете при дървото на лимона или портокала, всѣкога ще намѣрите плодъ: едни връзватъ, други сѫ вече зрѣли. Обаче, не всѣки може да отиде на мѣстото, дето лимонитѣ и портокалитѣ растатъ и зрѣятъ. Будно съзнание и трезва мисъль се иска отъ всички. Само така можете да се ползувате отъ посещението на любовьта; само така ще разберете Божиитѣ пѫтища. Останете ли въ положението на дете, което иска баща му да мисли като него, да нарежда работитѣ му, както на него е угодно, нищо нѣма да разберете. Разумното дете се приспособява къмъ баща си, а неразумното плаче, сърди се, иска той да се нагоди къмъ него. Не повтаряйте погрѣшкитѣ на вашето детинство. Повдигнете се стѫпка нагоре, да приемете благото на любовьта. Турете човѣшкото настрана и дайте пѫть на Божественото въ себе си. Само така ще се освободите отъ човѣшкитѣ внушения, които се движатъ въ съзнанието ви, както картинитѣ на нѣкой филмъ. Съзнанието е чувствителна плоча, на която се отпечатва всичко. Не можешъ да помислишъ, да почувствувашъ или да направишъ нѣщо, което да не се отпечатва на съзнанието. Нѣкой отпечатъци сѫ приятни, а нѣкой не сѫ, и човѣкъ се чуди, какъ да се освободи отъ тѣхъ. Преди години срещнахъ единъ старъ човѣкъ, който се оплакваше, че нѣщо го мѫчело. Какво го мѫчи, не смѣе да каже. Най после се разположи, отпусна се и заговори: Преди единъ месецъ видѣхъ на улицата една красива мома, която се отпечата въ ума и въ сърдцето ми, и доднесъ не мога да се осво-бодя отъ образа и. Искамъ да не мисля за нея, но тя навсѣкѫде ме следва. Имамъ нѣколко сина, всички женени, не може да ми стане снаха. Какво да правя, какъ да изхвърля образа и отъ ума си? — Нѣма защо да я изхвърляшъ, но ще я приемешъ въ себе си. Тя се изпрѣчила на пѫтя ти, за да ти обърне внимание, че не си живѣлъ добре. И сега имашъ възможность да изправишъ живота си, да проявишъ любовь къмъ ближния си. Старецътъ се чуди, какъ е възможно младата мома да влѣзе въ него. Най-после разбра, че като се разшири и отвори сърдцето си за всички хора, заедно съ тѣхъ ще влѣзе и младата мома. Той започна да съжалява, защо не е младъ сега, да изправи живота си и да приложи любовьта правилно. Казахъ му, че и днесъ може да се подмлади.— Какъ? — Като влѣзешъ въ ретортата. На всички казвамъ: Който иска да се подмлади, трѣбва да влѣзе въ ре-тортата, да прекара тамъ деветь месеца. Следъ това ще излѣзе навънъ младъ, енергиченъ, жизнеспособенъ, готовъ за работа и жертва. — Съ момата ли ще влѣза въ ретортата, или самъ? — Съ момата. — Щомъ и момата ще бѫде съ мене, готовъ съмъ още сега да влѣза въ ретортата. Какво представя красивата мома ? — Божественото Начало въ човѣка. Следователно, който иска да се подмлади, трѣбва да прояви Божественитѣ мисли и чувства, които сѫ вложени въ него. Красивата мома и красивиятъ момъкъ сѫ символи на Божествения животъ и Божествената истина. Стремете се да проявите Божественото, а не да го обсебвате и да му ставате господари. Какъ ще станете господари на слънцето? Да се ползувате отъ слънчевата свѣтлина и топлина, това е въ реда на нѣщата, но никой нѣма право да заповѣдва на слънцето. Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Това значи: който не приеме Словото, нѣма животъ въ себе си. Словото освобождава човѣка. Отъ какво го освобождава? — Отъ старото, което служи за торъ. Съ старото можете само да наторите нивитѣ си, но не можете да се храните съ него. Новото е храната на човѣка. Докато сте млади, хранете се съ новото, та като остарѣете, да имате материалъ за бѫдещето. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да се осигури. Не е въпросъ за осигуряване, но за съграждане на своето духовно тѣло. На земята човѣкъ живѣе съ физическо тѣло. Физическиятъ и духовниятъ свѣтъ се различаватъ коренно единъ отъ другъ. Тази е причината, дето човѣкъ се смущава на земята отъ такива нѣща, които въ духовния свѣтъ не го смущаватъ. Тукъ бедни и богати живѣятъ заедно, а въ духовния свѣтъ тѣ сѫ на различни мѣста. — Защо? — Защото въ духовния свѣтъ беденъ е грѣшникътъ, а богатъ — праведниятъ. Тамъ грѣшникътъ и праведниятъ не живѣятъ заедно. Бедниятъ живѣе въ ада, а богатиятъ — въ рая. Въ притчата за бедния Лазаръ и богатия виждаме, че като напусналъ земята, Лазаръ отишълъ въ лоното на Аврама, между богатитѣ и праведнитѣ. Богатиятъ, който живѣлъ въ охолность и изобилие, следъ смъртьта си отишълъ въ ада, между беднитѣ и грѣшни хора. Като разбралъ положението си, богатиятъ започналъ да се моли на Аврама, да изпрати Лазаръ при него, да накваси малко гърлото му, че пресъхнало. Аврамъ му отговорилъ, че това е невъзможно, защото има пропасть между тѣхъ. — Тогава нека Лазаръ слѣзе при братята ми на земята, да ги научи, какъ да живѣятъ. — И това е невъзможно, отговори Аврамъ. — Защо богатиятъ се обърна за помощь къмъ Лазара ? — Защото не бѣше се освободилъ още отъ своето господарство. Той гледаше на беднитѣ като на слуги, а не на равни на себе си. Той мислѣше, че и тукъ може да използува Лазара, но разбра, че духовнитѣ закони сѫ различни отъ земнитѣ. И тъй, докато сте на земята още, освободете се отъ старитѣ навици и недѫзи на богатитѣ. Не мислете, че външно бедниятъ може да бѫде вашъ слуга. Той е външно беденъ, а вѫтрешно богатъ, разполага съ го- лѣми знания и опитности. Ако е решилъ да изправи живота си, богатиятъ самъ трѣбва да отиде при духовния човѣкъ, да се учи отъ него. Който не разбира закона, радва се, че нѣкой богатъ го поканилъ у дома си, да му проповѣдва. Какъ ще проповѣдвашъ на човѣкъ, който мисли само за ядене и пиене? По-скоро той ще те завлѣче при себе си, отколкото ти да го повдигнешъ. Словото Божие се благовествува на сиромаситѣ, т. е. на онѣзи, които иматъ уши и очи, да виждатъ и слушатъ това, което имъ се говори. Сиромаситѣ сѫ праздни шишета, въ които можете да сипете нѣщо. Богатитѣ сѫ пълни шишета, които първо трѣбва да се изпразнятъ, следъ това да се налѣе ново съдържание въ тѣхъ. Само така то ще се задържи и използува. Пазете се отъ старото, което руши и подяжда човѣшкия животъ. Недоволството, съмнението, подозрението, завистьта сѫ стари навици, които причиняватъ разрушения. Защо се съмнявате въ Господа? Ще кажете, че Той ви изоставилъ. Не ви изоставилъ Богъ, но вие Го напущате. Когато синътъ умре, баща му ли го оставя ? Колкото и да страда за умрѣлия си синъ, бащата е принуденъ да го изостави. Ще го държи день-два у дома си и на третия день непремѣнно ще го занесе на гробищата. Ето защо, за да не принуждавате Бога да ви изпрати на гробищата, бѫдете всѣкога будни, да прилагате любовьта. Който прилага любовьта, той е вѣчно младъ и красивъ. Отнемете му любовьта и вижте, какъ ще погрознѣе. Пазете любовьта, която ви е дадена. Съ други думи казано: Не отхвърляйте Бога отъ себе си, за да не изгубите любовьта и живота си. Не давайте на заемъ това, което ви е дадено. Можете ли да дадете очитѣ, ушитѣ, рѫцетѣ и краката си на заемъ? — Не можете. Следователно, ако трѣбва да видишъ нѣщо, ще го видишъ съ своитѣ очи; ако трѣбва да чуешъ нѣщо, ще го чуешъ съ ушитѣ си; ако искашъ да хванешъ нѣщо, хвани го съ рѫцетѣ си; ако искашъ да отидешъ нѣкѫде, иди съ краката си. Не давай удоветѣ си на заемъ на когото и да е, нито взимай на заемъ чужди удове. Какво се иска отъ съвременнитѣ хора? — Да извадятъ мухлясалия хлѣбъ отъ торбитѣ си и да го хвърлятъ вънъ. После да изператъ торбитѣ си и да отидатъ на фурната, да ги напълнятъ съ прѣсенъ, хубавъ хлѣбъ. Въ това се заключава новото, Божественото, което иде сега въ свѣта. То не се занимава съ старото, съ мухлясалия хлѣбъ. — Защо? — Защото старото не носи никакви блага за човѣка. Това казва апостолъ Павелъ въ посланието си. Старото да се изхвърли навънъ. Торбитѣ да се изпразднятъ! Оценявайте благата, които днесъ се даватъ, а не миналитѣ блага, отъ времето на Мойсея. Днешниятъ день е важенъ. Той е Божественъ день. Използувайте благото, което сегашниятъ моментъ носи. Той е изгрѣвътъ на живота. Мнозина съжаляватъ, че не сѫ живѣли въ времето на Христа. Нѣма защо да съжаляватъ. Христосъ възкръсна, сле-дователно, и днесъ живѣе и проповѣдва. Защо не приемете и не приложите Словото Му ? Много отъ сегашнитѣ християни приличатъ на евреитѣ. И тѣ чуватъ, гледатъ, но не приематъ Словото на Христа. — Защо ? — Защото се държатъ за старитѣ човѣшки разбирания. Христосъ казва на Петра: „Това кръвь и плъть не ти го е открила, но Отецъ ми, Който живѣе въ мене“. Слънцето изгрѣва всѣка сутринь, но ако спишъ, нѣма да видишъ изгрѣва, нѣма да възприемешъ Божествената истина. Събудишъ ли се на време, ще видишъ изгрѣва и ще възприемешъ истината. Какъ ще разберете стиха, дето Христосъ казва: „Когато Синъ Человѣчески дойде на земята, ще намѣри ли достатъчно вѣра между хората?“ Ако Христосъ дойде днесъ на земята, хората ще се питатъ, отде дойде този, кѫде се е родилъ и т. н. И това е на мѣсто, но най-добре е да се възприеме Словото и да се приложи. Всички знаятъ, че Богъ е Любовь, че Той е всесиленъ, всеблагъ, всепрощаващъ, но истинското знание се заключава въ изпълняване на Божията воля. Който изпълнява Божията воля, ще опита Неговото благословение. Будно съзнание е нуждно на човѣка. Ако не е будно, причината е въ самия него. Съвременнитѣ хора сѫ крайно обременени, носятъ голѣми тежести. Време е да се освободятъ отъ тѣхъ. — Какъ? — Ще отворятъ торбитѣ си и ще изхвърлятъ навънъ непотрѣбнитѣ мисли, чувства и желания. Изхвърлете мухлясалия хлѣбъ навънъ! Единъ хлѣбъ въ торбата е достатъченъ, но прѣсенъ, доброкачественъ. Единъ костюмъ ви е достатъченъ, но да бѫде винаги чистъ, да свѣти. Ангелитѣ иматъ само една дреха на гърба си, но постоянно я чистятъ. Щомъ се яви едно малко петно, тѣ сѣдатъ на електрическия столъ, пущатъ тока на любовьта, и дрехата веднага свѣтне. Правете и вие като тѣхъ. Чистете дрехата си съ тока на любовьта. Който не знае да чисти дрехата си, постоянно ще се съблича и облича. Събличането е смърть, обличането — раждане. Това наричаме прераждане. Вложете въ умоветѣ и въ сърдцата си по една мисъль, по едно чувство, които не цапатъ дре-хата. — Какъ можемъ да разберемъ свѣта и живота само съ една мисъль и едно чувство ? — Две очи сѫ нуждни на човѣка. Той вижда свѣта съ две очи и го разбира. Една Божествена мисъль и едно Божествено чувство сѫ достатъчни. Тѣ сѫ дветѣ очи, презъ които човѣкъ вижда цѣлия свѣтъ и го изучава. Какво правятъ онѣзи, на които очитѣ отслабватъ ? Тѣ носятъ очила, но и съ тѣхъ не виждатъ добре. Нѣкой хора носятъ по нѣколко чифта очила, които постоянно промѣнятъ, но и съ тѣхъ не виждатъ добре. Много мисли и желания въ човѣка сѫ многото очила на очитѣ имъ. Приемете Божественитѣ мисли и чувства въ ума и въ сърдцето си, да бѫдатъ очитѣ ви здрави и съзнанието ви — будно. Гледайте на живота презъ очитѣ на любовьта. Само така ще придобиете истинското знание, което обикновениятъ човѣкъ не може да ви даде. Който гледа съ очитѣ на любовьта, ще приеме онази свѣтлина, която не може да мине презъ обикновенитѣ човѣшки очи. Ако се нуждаете отъ очила, идете въ фабрикитѣ на любовьта, дето произвеждатъ стъкла, презь които минава Божествената свѣтлина. Който възприема Божествената свѣтлина презъ очитѣ си, той вижда свѣта, който Богъ е създалъ, разбира го и лесно разрешава задачитѣ си. Желая на всички да гледатъ презъ очитѣ на любовьта и да приематъ нѣщата въ тѣхната сѫщина. — Богъ е Духъ, и Божиятъ Духъ носи свобода. * 26. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 29 мартъ, 1936 г., 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

"Устойчиви величини", утринни слова, година V, т.2 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 19 януари 1936 г. до 20 септември 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Новиятъ методъ Размишление. II. Послание къмъ Коринтянитѣ, 6 гл. Животътъ носи известни опасности за човѣка. Една отъ тѣхъ може да го доведе до положението, да очаква всичко наготово. Още като стане отъ сънь, той очаква на другитѣ. Ако е дете, очаква на баща си и майка си, на по-голѣмитѣ си братя и сестри. Ако е възрастенъ, очаква на слугитѣ си, тѣ да приготвятъ всичко, а той се ползува наготово отъ благата на тѣхния трудъ. И свѣтскитѣ, и религиознитѣ хора се отегчаватъ отъ работата. Забелязано е, че когато станатъ религиозни, хората не искатъ вече да работятъ, обленяватъ се. Тѣ казватъ: Богъ ще нареди всичко. Ако, наистина, Богъ нареди всички работи, ще ги нареди за себе си, а не за тѣхъ. Той нарежда своитѣ работи. Ако нареди вашитѣ, и тѣ ставатъ Негови. Ако искате да съществувате като личность, като човѣкъ, трѣбва да работите. Оставите ли другитѣ да работятъ за васъ, съвършено ще се обезличите. Нѣкой работи малко, а очаква голѣмо възнаграждение. Той иска да бѫде богатъ, ученъ, щастливъ за смѣтка на другитѣ. Това е невъзможно. Ако по този пѫть си станалъ ученъ, знанието е чуждо, а не твое. Щомъ пожелаешъ да знаешъ нѣщо, отивашъ въ нѣкоя библиотека да прочетешъ една книга и следъ това предавашъ знанието като свое. Павелъ казва: „Въ всичко представяме себе си като служители Божии, въ търпение голѣмо, въ скърби, въ нужди, въ утѣснения, въ биене, въ запирания, въ бъркотии, въ трудове, въ неспане, въ неядене.“ (— 4 и 5 ст.). Той изброява всички отрицателни положения, презъ които човѣкъ минава. И, като противоположни на тѣхъ, поставя други положения : „Съ чистота, съ благоразумие, съ дълготърпение, съ благость, съ Духа Светаго, съ любовь нелицемѣрна, съ словото на истината, съ сила Божия, съ орѫжия на правдата въ дѣсната рѫка и въ лѣвата.“ (— 6 и 7 ст.). — Това сѫ положителнитѣ орѫжия въ рѫката на човѣка, съ които трѣбва да работи. „Въ слава и безчестие, въ хулене и захваляне; като прелъстници, а истинни; като непознати, а опознати; като на умиране, а, ето, живѣемъ; като наказвани, а не умъртвявани; като оскърбени, а то винаги сме радостни; като сиромаси, но мнозина обогатяваме; като че нищо нѣмаме, а пъкъ всичко владѣемъ.“ (— 8, 9, 10 ст.). — И това сѫ проти-воположни състояния, презъ които човѣкъ неизбѣжно минава. Мнозина казватъ, че сѫ въ утѣснение отъ нѣщо. Шивачътъ казва, че му дотегнала работата, не му се шие вече. Щомъ работата дотегне на човѣка, това показва, че той не я владѣе. Значи, шивачътъ не е придобилъ изкуството да шие. На такъвъ шивачъ плащатъ малко. Следователно, за да ти плащатъ скѫпо и да не се отегчавашъ отъ работата, научи изкуството си добре. Станешъ ли добъръ майсторъ-шивачъ, всички ще те търсятъ и добре ще те възнаграждаватъ. Отивашъ да свиришъ нѣкѫде и ти подхвърлятъ десетина лева. Следъ това казвашъ, че ти дотегнало да свиришъ. Много просто — не си научилъ изкуството да свиришъ. Какво прави добриятъ майсторъ-цигуларь ? Той свири съ любовь, и всички оставатъ доволни отъ него. Той тегли лѫка съ увлѣчение и не мисли за пари, но тѣ се сипятъ въ изобилие. Другъ се оплаква, че му дотегнало да говори. — Защо му дотегнало ? — Защото не е научилъ изкуството на говоренето. Като не могатъ да свършатъ работата си, както трѣбва, мнозина казватъ: Ще отидемъ на онзи свѣтъ, тамъ ще свършимъ работата, която на земята не можахме да свършимъ. Не е така. Какъвто си на земята, такъвъ ще бѫдешъ и на онзи свѣтъ. Каквото направишъ на земята, това ще направишъ и на онзи свѣтъ. Тамъ условията сѫ по-тежки, отколкото на земята. Богатиятъ, който яде, пие и се весели, мисли, че и на онзи свѣтъ го очаква сѫщото. Много ще пати главата му. И да иска да се удоволствува, тамъ нѣма условия за това. Ще се намѣри въ ада и ще вика оттамъ съ пресъхнало гърло, дано дойде нѣкой отъ рая да накваси устата му. Така се разговарялъ богатиятъ съ Аврама, отъ когото искалъ да изпрати бедния Лазаръ, да му донесе вода, за да накваси пресъхналото си гърло. Христосъ дава примѣра съ богатия и съ бедния Лазаръ, за да изнесе поло-жението на двамата, докато били на земята, а после и въ другия свѣтъ. Богатиятъ ялъ, пилъ, но не научилъ изкуството да яде. Който не знае да яде правилно, умира невежа. Лазаръ не мислѣше само за ядене и пиене и научи много нѣща, които му опредѣлиха мѣсто въ рая. Да се говори на хората за онова, което е писано вече, това значи, да се повтарятъ нѣщата. Ние не се занимаваме съ повторение на едни и сѫщи истини. Защо ще повтаряшъ на човѣка, че трѣбва да бѫде праведенъ, добъръ, да свири добре ? Не знае ли той, какво нѣщо е правдата и добротата ? Не знае ли, какво значи да свиришъ добре? Ще кажете, че който свири, трѣбва да предава изразъ на свиренето. Това не се говори. То само по себе си се чувствува. Това е все едно, да кажете, че скѫпоценниятъ камъкъ трѣбва да пречупва правилно свѣтлината. Щомъ е скѫпоцененъ камъкъ, той, самъ по себе си, пречупва правилно свѣтлината, съвършено различно отъ обикновения, простъ камъкъ или стъкло. Ако насочите скѫпоценния камъкъ къмъ една рана, свѣтлината, която той пречупва, ще излѣкува раната. Направите ли същото съ обикновения камъкъ, раната нѣма да се излѣкува. Следователно, не е все едно, дали си ученъ или невежа. Учениятъ пречупва по особенъ начинъ свѣтлината на слънцето съ своя умъ и може да лѣкува съ тази свѣтлина. Обикновениятъ човѣкъ слабо пречупва свѣтлината на слънцето, поради което не може да помага на ближния си. — Какво трѣбва да прави той ? — Да учи и да придобива знания. Като се говори за учение, за знания, хората се обезсърдчаватъ и казватъ: Дотегна ни да учимъ. — Дотегна ви, защото не знаете, какъ да учите. — Дотегна ни да живѣемъ. — Не знаете да живѣете правилно. —- Дотегна ни да работимъ, искаме почивка. — Знаете ли, какво нѣщо е почивката ? Върви натоваренъ конь, господарътъ му го кара. По едно време господарьтъ се уморява и спира да си почине. Той спира, и коньтъ спира. Господарътъ казва: Ще си почина малко, а съ мене заедно и коньтъ ще си почине. Лъже се той, натоварениятъ конь не си почива. За него е по-добре да продължи пътя си, отколкото да стои на едно мѣсто натоваренъ. Ако искашъ и коньтъ да си почине, снеми товара му. — Кой ще го разтоварва сега ? — Това е другъ въпросъ. И вие се товарите, но, като се уморите, спирате да си починете и казвате: Не си починахъ. Много естествено, щомъ си натоваренъ, не можешъ да си починешъ. Защо не снемешъ товара си? — Господарьтъ ми не иска. Значи и човѣкъ, като коня, има господарь, който, по свое желание, го товари и разтоварва. Свободниятъ човѣкъ се отличава по това, че никой не го кара, никой не го товари. Кара ли го нѣкой, той е изгубилъ свободата си. Ако си недоволенъ, обезсърдченъ, ще знаешъ, че имашъ господарь, който те товари и разтоварва и те кара да вървишъ по негово желание.. При това положение, ти не си свободенъ. И затворникътъ говори за свобода, но следъ него върви войникъ съ пушка и, ако види, че спира, веднага го мушка съ приклада и казва: Върви напредъ! — Не е ли свободенъ този човѣкъ ? — Щомъ върви войникъ следъ него, не е свободенъ. — Нѣма ли никаква човѣщина къмъ ближния ? — Тукъ не се говори за човѣщина. Всички хора се стремятъ къмъ свобода, но за да я придобиятъ, трѣбва да дойдатъ до вѫтрешно разбиране на живота. — Не разбираме ли живота? — Разбирате го, но като деца отъ отдѣленията. Като се намиратъ предъ нѣкаква мѫчнотия, тѣ не знаятъ, какъ да я разрешатъ. Кракътъ имъ е счупенъ, боли ги и, ако дойде нѣкой да имъ помогне, тѣ сѫ недоволни, намиратъ, че грубо се отнася съ тѣхъ. Като изправя счупения кракъ, тѣ се питатъ, защо имъ причинява толкова болки и страдания. Много естествено, човѣкътъ владѣе изкуството да поправя счупени крака. Той има отношение къмъ хора съ счупени крака. Обаче, счупването на краката имъ пее негова вина. Като стѫпва невнимателно, човѣкъ може да се подхлъзне и да счупи крака си. Следователно, който не приема помощьта на лѣкаря съзнателно и съ благо- дарность, той не разбира живота. Който раз-бира живота, не пита, защо е трѣбвало да счупи крака си. Защо само на него се случило това изпитание? Той не подозира, че почти всички хора сѫ болни, съ счупени или навехнати крака. Радвайте се, че има майстори — лѣкари, които могатъ да изправятъ физическитѣ и психическитѣ недѫзи на човѣка. Мнозина се оплакватъ отъ голѣма чув- ствителность, не позволяватъ да се докосне нѣкой до тѣхъ. Това е болезнено явление. Докато сѫ живи, могатъ да се запазятъ отъ докосването на хората, но какво ще правятъ, като умратъ ? Не само че ще се докосватъ до тѣхъ, но ще ги хващатъ за главата и за краката, ще ги обръщатъ ту на една, ту на друга страна. Съзнанието на умрѣлия е още въ тѣлото му, но не може да се прояви, не може да каже нито една дума. Следи, какво правятъ близкитѣ му, и мълчи. Свещеникътъ чете молитви и следъ това казва на присѫтствуващитѣ да хвърлятъ по малко пръсть въ гроба. Той се мѫчи, но е принуденъ да търпи. За да се освободи отъ тѣзи страдания, докато е живъ още, човѣкъ трѣбва да живѣе правилно. Дойде ли до положението, да го хващатъ за главата и краката, да го спущатъ въ гроба, нищо друго не му остава, освенъ да се моли на Господа, да го прати отново на земята, да се научи, какъ да живѣе. Ще кажете, че това е заблуждение. Като умре, човѣкъ трѣбва да се моли, втори пѫть да дойде на земята. Не е заблуждение това. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да живѣе разумно. Докато не постигне това, той ще дохожда много пѫти на земята. Задачата на човѣка е да се усъвършенствува. Това не се постига въ единъ животъ. Много пѫти ще се ражда и преражда човѣкъ, докато постигне съвършенство. Сега, това е учението на слугитѣ, които страдатъ отъ своето положение. Да дойдемъ до служенето съ любовь. Докато постигнете това изкуство, ще минавате презъ опасни, мѫчни и неприятни мѣста. Какви сѫ тѣзи мѣста, не е нуждно да се описватъ. Щомъ сте тръгнали на пѫть, неизбѣжно ще минете презъ тѣхъ. Тръгнали сте на екскурзия за една висока планина. Колкото по-нагоре се качвате, толкова по-голѣми мѫчнотии срѣщате. Това не е за обезсърдчаване, но трѣбва да знаете, че не може да избѣгнете мѫчнотиитѣ. Опасности и мѫчнотии има и при качването, и при слизането. Каже ли нѣкой, че не трѣбва да се качва по високитѣ планини, той е на кривъ пѫть. Щомъ живѣешъ на земята, и ще се качвашъ, и ще слизашъ. Само така ще придобивашъ знания, които осмислятъ страда-нията. Като придобие знания, човѣкъ казва: Заслужава човѣкъ да страда. Знанието обогатява и повдига човѣка. И Христосъ дойде на земята да пострада и да научи нѣщо. Той не знаеше, какво нѣщо е неблагодарностьта. Той не можеше да си представи, какъ е възможно да направишъ добро и да ти се отговори съ неблагодарность. Това научи Той на земята между хората. Какви ли не подозрения, съмнения и хули не се сипѣха по Неговъ адресъ. Като четатъ за страданията на Христа, хората мислятъ, че това е било преди две хиляди години, нѣма да се повтори сѫщото, поне съ тѣхъ нѣма да се подиграватъ, нѣма да ги хулятъ и гонятъ. Ще знаете, че това, което ставаше съ Христа, ще стане и съ васъ. — Кой ще ни причини страдания? — На първо мѣсто онѣзи, които ви обичатъ. Отъ неприятелитѣ си и отъ тѣзи, които не ви обичатъ, вие се пазите като отъ огънь. Следователно, опасностьта иде отъ тѣзи, които ви обичатъ. За тѣхъ вие сте отворени. Тъкмо оттамъ иде нападението. Значи, най-голѣмитѣ нещастия идатъ отъ страна на доброто, а не отъ страна на злото. — Какъ е възможно това?—Възможно е. Какво става съ две добри приятелки, ко-гато между тѣхъ влѣзе единъ красивъ мо- мъкъ? И дветѣ се влюбватъ въ него, и приятелството имъ се разваля. Тѣ се раздѣлятъ, и любовьта имъ се превръща въ омраза. Сѫщото става и между двама добри приятели, когато допуснатъ помежду си една красива мома. Двамата се влюбватъ въ нея и започватъ да се каратъ. Доброто приятелство между тѣхъ създаде злото. Любовьта не търпи никаква външна близость. Приближишъ ли се до нея повече, от колкото трѣбва, ти самъ си създавашъ нещастия и страдания. Дето те постави любовьта, тамъ ще стоишъ, нѣма да се мърдашъ. Ако се отдалечишъ отъ нея, пакъ ще страдашъ. Ще стоишъ точно тамъ, дето тя те е поставила: нито по-далечъ, нито по-близо до нея — точно на опредѣленото мѣсто. Мислите ли, че трѣбва да бѫдете близо до любовьта, вие сте на кривъ пѫть. Който се опитва да се приближи до лю-бовьта, неизбѣжно ще се отдалечи. Тя сама ще го отблъсне. Страданията на съвременнитѣ хора се дължатъ, именно, на това, че искатъ да измѣнятъ мѣстото си, което природата имъ опредѣлила. Тѣ искатъ да се приближатъ до любовьта. За това е нуждно знание. Кой музикантъ е близо до капелмайстора? — Който знае да свири. Ако не свири добре, колкото близо да застане до капелмайстора, или до великитѣ музиканти, нищо не придобива. Добриятъ музикантъ се ползува и отдалечъ. Казва се, че на човѣка е нуждна философия. Знание му е нуждно, а не философия. Като има знания, той ще разглежда нѣщата отъ всички страни и никога нѣма да се заблуждава. Напримѣръ, азъ разглеждамъ човѣка като риба, като птица, като млѣкопитаеще, като човѣкъ, както първоначално е създаденъ, като ангелъ, какъвто ще стане въ бѫдеще, и тогава си съставямъ понятие за него. Имамъ ли ясна представа за нѣщата, никога не изпадамъ въ заблуждения и разочарования. Предварително зная, кой какво може да направи. Еди-кой си казалъ една лоша дума. — Не е лоша думата, но ти не разбирашъ, какво се крие въ нея, и не можешъ да извадишъ съдържанието и навънъ. Магическа сила се крие въ думитѣ. Важно е да ги произнасяте правилно. Чуйте, какъ ще каже гладниятъ, че е гладенъ. Думитѣ „гладенъ съмъ“ отъ неговата уста звучатъ по единъ начинъ, а отъ устата на сития звучатъ другояче. Голѣма разлика има въ изговарянето на тѣзи думи отъ гладния и отъ сития. Грѣшникътъ търси доброто по единъ начинъ, праведниятъ — по другъ начинъ. Разлика има въ търсенето. Грѣшникътъ се стреми къмъ доброто, като гладенъ, а праведниятъ — като ситъ. И грѣшникътъ може да стане праведенъ. — Какъ? — Като приложи доброто. Ако праведниятъ се откаже оть доброто, ще стане грѣшникъ. Защо е така, това е другъ въпросъ. Важно е, че сѫществуватъ две въз-можности въ свѣта: праведниятъ да падне, а грѣшниятъ да се повдигне, да стане праведенъ. Ето защо, праведниятъ трѣбва да се пази, да не падне; грѣшниятъ трѣбва да се повдига, да стане праведенъ. Учениятъ трѣбва да се пази, да не се заблуди отъ нѣ-кой фактъ; невежиятъ трѣбва да се стреми къмъ знанието, да се освободи отъ невежеството. На какво се дължи невежеството ? — На разсѣяностьта. Разсѣяниятъ не може да възприема това, което му се преподава, и остава невежа. Ще кажете, че неразположението е причина за разсѣяностьта. — Кога човѣкъ е неразположенъ ? — Когато изгубва същественото въ живота. Ако синътъ на богатъ баща мисли само за ядене и пиене съ приятели, а не учи, скоро ще изгуби силитѣ си и ще се разочарова. Той изгубва вѣра въ живота, въ приятелитѣ си и се обезсърдчава. Той нѣма разположение за работа, за учене. Каквато работа му дадатъ, той е разсѣянъ, нищо не може да свърши. За да излѣзе отъ това положение, човѣкъ трѣбва да намѣри истинскитѣ си приятели, които съ готови да го следватъ навсѣкъде въ този и въ онзи свѣтъ. Тѣ взиматъ участие и въ радоститѣ, и въ скърбитѣ му. И тъй, докато е на земята, човѣкъ губи и печели. — Кога губи? — Когато влага капитала си въ житейското море, т. е. въ свѣта. Какво става съ захарьта, ако я пуснете въ чаша вода? — Ще се разтвори и изчезне предъ очитѣ ви. Така и човѣкъ губи силитѣ и способ- ноститѣ си, когато ги влага въ широкия свѣтъ, т. е. въ житейското море. Обаче, вложи ли капитала си въ Божественото море, следъ време той ще се увеличи и ще се превърне въ такава сума, която ще го осигури за вѣчни времена. Така направи бедната вдовица въ времето на Христа, която даде последната си пара за беднитѣ. Това, което даде тя, надминаваше сумитѣ, които богатитѣ пожертвуваха за своитѣ ближни. Въ Божествения свѣтъ малкото се умножава и дава голѣми лихви. Затова е казано въ Писанието, че малкото се благославя. Какво се иска отъ човѣка? — Да учи, да придобива знания. Богъ се радва на онѣзи, които постоянно учатъ. Не е важно да бѫдешъ ученъ, но да учишъ. Ученето е непреривенъ процесъ. Не е нуждно да бѫдешъ добъръ, но постоянно да правишъ добро — това е непреривенъ процесъ. Стремете се къмъ непреривнитѣ процеси, които сѫ динамически. Въ тѣхъ има енергия, животъ. Пазете се отъ статическитѣ положения. Кажете ли, че сте ученъ, добъръ, вие се намирате въ статическо състояние. На земята човѣкъ не може да бѫде абсолютно добъръ, но може да прави добро всѣки моментъ. Ето, май-ката, която обича детето си, пакъ си служи съ злото, бие го. Като не я слуша, тя го бие. — Кѫде е погрѣшката? — И въ майката, и въ детето. Ако майката знае, какъ да постѫп- ва съ детето си, то всѣкога ще я слуша. Ако детето е послушно, ще се подчинява на майка си, и тя нѣма да го бие. Съвременнитѣ майки и деца сѫ актьори на житейската сцена, поради което не всѣкога играятъ ролитѣ си добре. Ще кажете, че майката е поела доброволно службата си. Въпрѣки това, тя не е всѣкога добра актьорка. И децата не сѫ всѣкога добри актьори. Макаръ че на актьоритѣ се плаща, но и тѣ правятъ погрѣшки. Казано е въ Писанието, че човѣкъ трѣбва да дава даромъ нѣщата. Даромъ ще дадешъ само това, което си получилъ даромъ, или което си придобилъ безъ трудъ. Човѣкъ се нуждае отъ истинско, положително знание. — Защо му е нуждно това знание? — Защото само то може да се прилага въ живота. Всѣко знание, всѣко богатство, въ което човѣкъ не взима участие, не го интересува. Може ли да ви интересува едно угощение, въ което не взимате участие? Много нѣща ще ви разправятъ за това угощение, но то не ви интересува. Нѣкой казва, че знае, какъ се излюпватъ пиленца чрезъ инкубаторъ. Знае той, но на теория. Като тури яйцата въ инкубатора, може или да ги изгори, или да ги изстуди. Трѣбва да знае, при каква температура се излюпватъ пилетата и презъ всичкото време да я поддържа. Следователно, истинско знание е онова, което, приложено въ живота, дава резултати, отъ които всички се ползуватъ. И тъй, истинско знание е това, при което човѣкъ не губи нищо. Младъ, който губи младостьта си, е лишенъ отъ знание; вѣрващъ, който губи вѣрата си, нѣма знание; ученъ, който губи ученостьта си, нѣма знание; добродетелниятъ, който губи доброто си, нѣма знание. Да изгубишъ доброто си, това значи, да дадешъ пѫть на злото въ себе си. Доброто и злото въ човѣка сѫ така съчетани, както орѣхътъ съ своитѣ черупки. Зелената и твърдата черупки на орѣха представятъ злото, а ядката — доброто. Първо ще махнешъ зелената обвивка на орѣха, после — твърдата и най-после ще дойдешъ до ядката, т. е. до доброто. Затова казваме, че който прави добро, има възможность да прави зло; който прави зло, има възможность да прави добро. Пазете се отъ злото! Това ще постигнете, като давате предимство на Божественото Начало въ себе си. То си служи съ нови методи — методитѣ на любовьта. Какъ ще постѫпите съ кучетата, които ви лаятъ ? Ако при-лагате старитѣ методи, ще хвърляте камъни върху тѣхъ, да ги разгоните; ако прилагате новитѣ методи, ще носите хлѣбъ въ джоба си и, като ви залае нѣкое куче, ще му дадете едно парче. Така то ще ви стане приятель и нѣма да ви лае. Казано е въ Писанието : „Направете си приятели отъ неправдата“. Ако нѣкой ви безпокои, не се гнѣвете, но дайте му нѣщо, да ви стане приятель и да престане да ви смущава. Безпокои ли ви нѣкое дете, дайте му една книжка съ приказки, да чете. Като се заинтересува отъ тѣхъ, то ще дойде да ви разправя, какво е прочело, и ще изправи поведението си къмъ васъ. „И ще ви бѫда Отецъ, и вие ще ми бѫдете синове и дъщери“, казва Господъ Вседържитель. (—18 ст.). — Значи, ако прилагате новия методъ на любовьта, ако учите и изпълнявате Божията воля, Богъ ще ви бѫде Отецъ, а вие — Негови синове и дъщери. — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 24. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 15 мартъ, 1936 г., 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.