Ани

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Насилията подъ слънцето Размишление. Ще прочета 4. глава отъ Еклисиастъ. „Тогазъ се обърнахъ азъ и видѣхъ всичкитѣ насилия, които ставатъ подъ слънцето; и ето сълзитѣ на насилванитѣ, и нѣмаше за тѣхъ утешитель.“ (— 1. ст.). — Сълзитѣ на насилванитѣ се явяватъ като резултатъ на насилията, които ставатъ подъ слънцето. Всички хора проливатъ сълзи. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е пролѣлъ или проливалъ сълзи. „И силата бѣше въ рѫката на тѣзи, които ги насилваха, и нѣмаше за тѣхъ утешитель.“ ( — 1 ст.). — Значи, хората плачатъ, когато ги насилватъ, когато изгубятъ нѣщо, или когато имъ отнематъ нѣщо. Като умре синътъ ти, плачешъ; когато силно се ударишъ нѣкѫде, плачешъ; когато нѣщата не ставатъ, както ги очаквашъ, пакъ плачешъ; когато изгубишъ нѣщо ценно, плачешъ. Когато се счупи едно клонче, дървото плаче; когато се отрѣже една прѫчка отъ лозата, тя плаче. Не е лесно да изгуби човѣкъ нѣщо, което съ години, при усиленъ трудъ и работа, е постигналъ. Представете си едно малко дете, което постѫпва въ първо отдѣление. Първоначално то не знае нищо. Учительтъ започва да го учи да пише чъртички. По цѣли часове то пише чъртички, докато единъ день така ги съчетае, че образува отъ тѣхъ букви. Редъ години детето се упражнява съ буквитѣ и думитѣ: пише, чете, развива ума си. Дохожда день, когато става голѣмъ, възрастенъ човѣкъ. Обаче, по известно съчетание на условията, той заболява, изгубва паметьта си и, като на грамофонна плоча се заличава всичко онова, което десетки години е писалъ въ ума си. — Какво ще прави този човѣкъ? — Ще плаче, ще пролива сълзи. Докато плочата е била нова, той могълъ да говори, да пѣе, да декламира. Остарѣе ли плочата, знанието на човѣка изчезва. Обаче, го- лѣма е разликата между човѣка и грамофонната плоча. Вие можете да накарате плочата да пѣе, да свири и да говори, когато пожелаете и колкото пѫти искате, но човѣка не можете да го накарате да направи нѣщо по ваше желание. Ако вашето и неговото желание се съвпадатъ, той може да направи, каквото искате. Не се ли съвпадатъ желанията ви, нищо не е въ състояние да накара човѣка насила да направи нѣщо. Значи, на плочитѣ можете да заповѣдвате, но на съзнателния човѣкъ не можете да заповѣдвате да изпълнява вашата воля. Ако на човѣка не можете да заповѣдвате, мислите ли, че можете да заповѣдвате на Бога? Който се опиталъ само веднъжъ да заповѣдва на Бога, той е разбралъ, какво значи отклонявяне отъ правия пѫть. Често хората изпадатъ въ противоречия, понеже искатъ нѣщата да ставатъ по тѣхна воля. Искате ли да налагате волята си, турете плочитѣ на грамофона и заповѣдвайте на тѣхъ. Тѣ ще ви слушатъ, и нѣщата ще ставатъ по ваше желание. — Ама азъ съмъ слушалъ всички плочи, искамъ нѣщо ново. Щомъ искашъ нѣщо ново, нѣма да заповѣдвашъ да ти пѣятъ и говорятъ, каквото ти желаешъ, но ще чакашъ съ търпение, всѣки да ти каже нѣщо ново, когато самъ той пожелае. Заповѣдвашъ ли, ще чувашъ всички да пѣятъ и свирятъ една и сѫща пѣсень: „Цвѣте мило, цвѣте красно“. Какво ново се крие въ тази пѣсень? Като я чуешъ два-три пѫти, ще се откажешъ повече да я слушашъ. Когато нѣщо се повтаря често, плочата се изтрива и започва да скърца. Пазете се отъ повтарянето. Ще дойде нѣкой и ще каже, че ви обича. Единъ пѫть ще ви каже, втори, трети, четвърти пѫть, но торбата му е праздна, нищо не се ползувате отъ неговата любовь. Дойде другъ нѣкой, и той казва, че ви обича, но торбата му е пълна. Всѣка негова дума е придружена съ нѣкакво благо. Ще кажете, че богатиятъ не се нуждае отъ вашитѣ блага, той иска само любовьта ви. Въ такъвъ случай, ако говорите само за любовьта, безъ да давате нѣщо, вие се намирате предъ богатъ човѣкъ, отъ когото очаквате нѣщо. Ако говорите малко за любовьта или почти никакъ, а носите торба, пълна съ блага, вие се намирате предъ нѣкой сиромахъ. Тъй щото, любовьта постѫпва съ богатия по единъ начинъ, съ бедния — по другъ. Пъкъ и самитѣ хора, като богати прилагать любовьта по единъ начинъ, а като бедни — по другъ. Сега, като говоря по този начинъ, мнозина се запитватъ, за кого се отнася това. Азъ говоря за грамофоннитѣ плочи и за реалностьта на нѣщата. Има хора, които сѫ грамофонни плочи; има хора, които представятъ съзнателни единици. Първитѣ изпълняватъ чужда воля, а вторитѣ — волята на разумностьта въ себе си. Първитѣ преповтарятъ нѣщата, а дето има повтаряне, тамъ е стариятъ животъ. Вторитѣ изявяватъ реалностьта, чрезъ която се излива новия животъ. Докато човѣкъ се връща въ миналото и си спомня, кой го обидилъ, кой му казалъ лоша дума, той е въ живота на грамофоннитѣ плочи, а не въ реалностьта. Защо трѣбва да повтаряшъ въ ума си пакоститѣ или добринитѣ, които нѣкой ти причинилъ ? Въ реалностьта нѣма повторение. Тамъ всѣко явление се извършва само веднъжъ. Ще кажете, че и плочитѣ донасятъ известна утеха, но ние знаемъ, че плочитѣ се чупятъ, а реалностьта нито се чупи, нито изчезва, тя е вѣчна, неизмѣнна. Истинскиятъ животъ се заключава въ това, което не се повтаря. Щомъ повтаряшъ нѣщата, ти не си въ пѫтя на реалностьта, но си въ пѫтя, нареченъ отъ индуситѣ, „мая.“ И повторението не е лошо, но понѣкога става банално. Защо трѣбва да казвашъ на човѣка много пѫти, че го обичашъ? Ти му казвашъ, че го обичашъ, за да ти даде нѣщо. Той е богатъ, може да дава. Стани и ти богатъ, за да се научишъ да давашъ. Следователно, въ отношенията на двама души, единиятъ трѣбва да бѫде богатъ, да дава, а другиятъ — сиромахъ, който обича богатия и получава отъ неговитѣ блага. Значи, сиромахътъ трѣбва да казва, че обича, а богатиятъ трѣбва да отвори кесията си и да дава. Ще кажете, че не е право само богатиятъ да дава. Не говорете за вашето право. — Защо? — Защото на физическия свѣтъ нѣщата се мѣнятъ. Нѣкога богатиятъ ще стане сиромахъ, а сиромахътъ — богатъ. Тогава тѣ ще смѣнятъ ролитѣ си. — Дали ще бѫде така, не знаемъ, — По-добре да не знаете, оттолкото да отричате и да се съмнявате въ нѣщата. Понѣкога положението на невежия е за предпочитане предъ това на учения и многознаещъ, който живѣе въ голѣми противоречия. „И ето сълзитѣ на насилванитѣ, и нѣмаше за тѣхъ утешитель.“ Днесъ всички хора плачатъ, оплакватъ се отъ насилницитѣ и търсятъ своитѣ мѫчители вънъ отъ себе си. Детето плаче, защото баща му го билъ. — Защо го билъ баща му? — Защото крало ябълки отъ чужда градина. Значи, мѫчительтъ е въ него. То се подало на изкушението, а баща му го възпитава. За да се изкушава човѣкъ, това показва, че въ него има нѣщо слабо, неустойчиво, на което той не може да издържа. Който кара детето да яде ябълки, сѫщиятъ кара бащата да бие детето си. Кой е той и кѫде се намира ? — Той се крие и въ бащата, и въ детето. Детето мисли, че баща му го бие по своя воля; бащата мисли, че детето краде по своя воля. Въ сѫщность, единъ и сѫщъ е причина и за краденето, и за боя. Единъ и сѫщъ краде и бие. Въ единъ случай краде, а въ другъ — бие. Какъ ще разберете това? Представете си, че отивате въ една гостилница. Сѣдате предъ една маса и започвате да разглеждате листа, да си изберете ядене. Гостилничарьтъ веднага дохожда предъ васъ, учтиво се покланя и казва: Какво обичате, господине? — Искамъ еди- какво си ядене. Той веднага ви донася яденето. Вие си казвате: Добъръ човѣкъ е гостилничарьтъ. Като се нахраните, сѫщиятъ човѣкъ дохожда при васъ и казва: Господине, сега ще платите. — Пари нѣмамъ. — Щомъ нѣмате пари, не трѣбваше да ядете. Такъвъ е законътъ. Който нѣма пари, нѣма право да яде. Следъ това предупреждение гостилничарьтъ взима тояга, набива ви добре и ви изпѫжда вънъ. Казвате: Чудно нѣщо, колко лошъ човѣкъ билъ той. Значи, който ти даде да ядешъ, сѫщиятъ дойде да иска пари и, като не можа да му платишъ, наби те. Кѫде е погрѣшката ? — Въ кривитѣ раз-бирания на хората. Ако човѣкъ не промѣни разбиранията си, ще бѫде една грамофонна плоча, която ще знае само това, което е написано върху нея. Не е голѣмо постижение да бѫде човѣкъ грамофонна плоча. Днесъ и папагалитѣ се учатъ отъ грамофоннитѣ плочи да пѣятъ, но и тѣхното изкуство не е много високо. Чрезъ повтаряне на една и сѫща пѣсень много пѫти, най-после тѣ я научватъ, но нищо повече не могатъ да научатъ. Защо ? — Защото нито грамофоннитѣ плочи носятъ изкуството въ себе си, нито папагалътъ може самъ да пѣе. И едното, и другото е само повтаряне. Докато живѣе въ повторението на нѣщата. човѣкъ е недоволенъ. Защо? — Защото е въ положението на папагалъ, който повтаря написаното върху плочата. Още съ слизането си на земята, човѣкъ започва да изучава първата грамофонна плоча на живота, после втората, третата и т. н. Единъ день ще дойде комисия отъ невидимия свѣтъ, да го изпитва и, като види, че знае добре уроцитѣ си, ще го тури въ по-високъ класъ. „Затова азъ рекохъ : Блазѣ на умрѣлитѣ, които сл; вече умрѣли, нежели на живитѣ, които са още живи.“ ( — 2 ст.). „А по-добъръ отъ двамата е, който не е билъ още“. ( — 3 ст.). Това значи: Блазѣ на онзи, който не се е родилъ още. Животътъ представя гостилницата, въ която човѣкъ влиза да се нахрани и излиза. Въ този смисълъ, Соломонъ казва: Блазѣ на онзи, който е влѣзълъ въ гостилницата и се нахранилъ добре. Но, като нѣмалъ пари да плати, гостилничарьтъ го набилъ добре и го изпѫдилъ вънъ. По-блазѣ е на онзи, който влѣзълъ въ гостилницата, но, като разбралъ закона, който се прилага тамъ, излѣзълъ вънъ, безъ да се нахрани. Обаче, свободенъ човѣкъ е този, който нито е влизалъ въ гостилницата, нито излизалъ. Първиятъ опиталъ храната на гостилничаря, т. е. неговото благо, но следъ това опиталъ и грубостьта му. Вториятъ само помирисалъ благото на гостилничаря, но не и грубостьта му. Третиятъ пъкъ е напълно свободенъ, защото не е опиталъ нито благото, нито грубостьта на гостилничаря. Следователно, ще знаете, че сте въ живота, т. е. въ гостилницата, дето се приготвятъ вкусни ястня. Докато можете да ядете и да плащате, вие влизате и излизате свободно отъ гостилницата. Ако ви се случи нѣкакво голѣмо изпитание и не можете да ядете, вие влизате въ гостилницата, поръчвате си ядене, но, понеже стомахътъ ви не работи, вие връщате яденето, безъ да платите. Законътъ на гостилницата е следниятъ: Който яде, трѣбва да плаща. Ако не платите, гостилничарьтъ излиза срещу васъ съ тояга и ви изпраща вънъ. Ако пъкъ ядешъ и не плащашъ, пакъ те изкарватъ навънъ. Въ първия случай си боленъ, а въ втория— сиромахъ. Дали сте боленъ или сиромахъ, ще излѣзете вънъ отъ гостилницата. Който влиза въ гостилница, трѣбва да бѫде здравъ и богатъ човѣкъ, да знае, какъ да яде и колко да плати. Като не може да плаща, той казва на гостилничаря: Знаете ли, кой е баща ми ? — Не зная, и не се интересувамъ. — Ама той е виденъ човѣкъ. — Не го познавамъ. Това е другъ въпросъ. Даже името му не съмъ чувалъ. Що се отнася до името му, малцина го познаватъ. Важно е да се спазва законътъ на гостилницата, който гласи: Днесъ съ пари, утре безъ пари. Кога ще дойде това „утре“, никой не знае. И тъй, вие трѣбва да разбирате живота като школа. Влизането ви въ школата пъкъ подразбира познаване на основнитѣ закони, които регулиратъ самия животъ. За да бѫдете щастливи, вие трѣбва да разбирате законитѣ на щастието. Въ една отъ своитѣ книги, Кришнамурти кани хората да ги заведе при своя Възлюбенъ, но тѣ не искатъ да вървятъ следъ него. Той иска да ги направи щастливи, но тѣ не му вѣрватъ. Дето и да ги заведе, тѣ не могатъ да бѫдатъ щастливи, защото на земята щастие не сѫществува. За да бѫдатъ щастливи, тѣ трѣбва да иматъ неговото разбиране. Обаче, мъчно се предава вѫтрешното разбиране на човѣка. „Елате съ мене“ — казва Кришнамурти на хората, но това е отвлѣчена идея, която мѫчно се разбира. Кой заведе Кришнамурти при неговия Възлюбенъ ? Значи, следването на човѣка е вѫтрешенъ, а не външенъ, механически процесъ. Човѣкъ самъ намира Възлюбения на своята душа. Това е дълъгъ процесъ. Самъ Кришнамурти, който проповѣдва на хората и ги кани да го следватъ, не е постигналъ още това. Самъ той живѣе въ противоречия. Наистина, достатъчно е изпре- варилъ своитѣ последователи, но има още да работи върху себе си. Той проповѣдва безличенъ животъ, но самъ не е дошълъ до него. Казватъ нѣкой, че Христосъ е направилъ много нѣщо за човѣчеството. Вѣрно е, Христосъ се пожертвува за човѣчеството, но какво направиха християнитѣ за Него? Тѣ ядатъ и пиятъ въ гостилницата и заставятъ Христа да плаща за тѣхъ. Това е неразбиране на Христовото учение. Христосъ казва: „Както ме е Отецъ научилъ, така и азъ ви научихъ“. Давате ли си отчетъ, на какво ви научи Христосъ? Можете ли да кажете, че Христовото учение подразбира ядене и пиене на чужда смѣтка? Христосъ спазва законитѣ на природата, както и на разумния животъ, и ги прилага. Дойде ли до тѣзи закони, Той знае, че днесъ нѣщата се придобиватъ съ пари, а утре — безъ пари. Думата „пари“ подразбира трудъ, усилие, работа. Значи, за всѣко нѣщо, което иска да придобие, човѣкъ трѣбва да се труди и работи. Който иска да яде, трѣбва да работи. Свѣтътъ е гостилница, въ която може да влѣзе само онзи, който има пари, т. е. който е готовъ да слугува, да приложи своя трудъ и усилие. Преди да работи, човѣкъ нѣма право да яде. Като свърши нѣкаква работа и спечели нѣщо, тогава може да влѣзе въ гостилницата и да се нахрани добре. Мнозина запитватъ, кѫде сѫ Божията Любовь, Божието Милосърдие, Божията Правда. Откажете се отъ вашитѣ стари разбирания, които родиха всички злини, противоречия и разногласия въ свѣта. Въ свѣта има хора, които могатъ да приложатъ и любовьта, и милосърдието, и правдата. Защо не ги приложатъ тогава? Тѣ стоятъ и питатъ, кѫде е любовьта въ свѣта. Нѣма защо да питате, но я приложете. Вие очаквате на другитѣ хора. Щомъ вие я приложите, и другитѣ ще я при- ложатъ. Днесъ хората работятъ повече за пари. Ние пъкъ казваме: Работи, безъ да очаквашъ да ти се плати. Като работите съ любовь, непремѣнно ще ви възнаградятъ, ще изкарате хлѣба си. Обаче, първо ще работите. Докато не работите, нѣмате право да ядете. Докато не придобиете известно знание, пакъ нѣмате право да ядете. — Възможно ли е това ? — Възможно е. Който не спазва този законъ, ще оголѣе. Не стана ли сѫщото съ Адамъ и Ева? Тѣ ядоха отъ забранения плодъ, преди да имаха нуждното знание, вследствие на което сгрѣ- шиха и ги изпѫдиха отъ рая. Много отъ съвременнитѣ хора искатъ да бѫдатъ посрѣщани навсѣкѫде съ уважение и почести, като княжески синове. Тѣ искатъ, безъ да работятъ, да иматъ всичко на разположение. Това е невъзможно. Който мисли, че е княжески синъ, трѣбва да отговаря на званието си. Като отиде въ нѣкой домъ, дето хората иматъ пиано, тѣ ще отворятъ пианото и ще му кажатъ: Господине, изсвирете ни нѣщо хубаво. Той погледне къмъ пианото, вдигне рамене и казва : Не мога да свиря на пиано. Отива въ другъ домъ, тамъ го накаратъ да нарисува нѣщо за споменъ. — Не зная да рисувамъ. Отива въ трети домъ, искатъ да имъ напише нѣщо за споменъ. — Нищо не мога да напиша, не съмъ училъ много. Питамъ: какъвъ княжески синъ е този, който не знае да свири, да рисува, да пише, да се разговаря по научни въпроси? Въ който домъ е влѣзълъ, като излѣзе, ще чуе следъ себе си думитѣ: Голѣмъ простакъ е този човѣкъ! Той не е никакъвъ княжески синъ. Всички хора, които мислятъ, че сѫ княжески синове, а нѣматъ знания, сѫ голѣми простаци. Всички религиозни хора, които мислятъ, че сѫ чада Божии, а не прилагатъ Словото Божие, сѫщо сѫ голѣми простаци. Всѣки може да бѫде князъ или княгиня, ако разполага съ свѣтлина и знание, съ мѫдрость и любовь. Всѣки човѣкъ може да бѫде Синъ Божи, ако изпълнява волята на Отца си. А тъй, нищо да не знае и да изисква само неговата воля да изпълняватъ, това не е нито князъ, нито Синъ Божи. Следователно, само онзи има право да яде, който работи и учи да придобива знание и любовь. Първо ще работите и учите, а следъ това ще ядете. — Слуги ли трѣбва да станемъ ? — Първо ще бѫдете слуги, после господари. — Това е унижение за насъ. — Унижение е за онзи, който не разбира нѣщата. За онзи, който разбира, всичко е добро и на мѣсто. Много хора се страхуватъ да не изпаднатъ въ положение да ги унижи нѣкой, а не виждатъ, че, като не разбиратъ живота, сами се унижаватъ. Единъ турски бей, който живѣлъ въ Цариградъ, умрѣлъ. Докато билъ на земята, той си мислѣлъ, че, като умре, ще отиде направо въ рая. Обаче, не станало, както мислѣлъ. Като напусналъ земята, явилъ се при свети Петъръ, съ мисъльта, че ще влѣзе въ рая. Свети Петъръ му казалъ: Тукъ нѣма мѣсто за тебе. Временно ще живѣешъ въ едно магаре. Понеже си напусналъ преждевременно земята, ще живѣешъ въ магарето дотогава, докато се свършатъ годинитѣ, опредѣлени да живѣешъ на земята. Както му казалъ св. Петъръ, така станало. Той влѣзълъ въ едно магаре, безъ да знае нѣкой за неговото пребиваване въ тази форма. Като въ влѣзълъ магарето, той вършелъ различни работи: вода носѣлъ на господаря си, дърва—отъ гората и т. н. Единъ день магарето трѣбвало да занесе дърва въ сѫщия домъ, дето живѣлъ беятъ. Като видѣло това, магарето се противопоставило на господаря си и започнало да се дърпа, не искало да влѣзе въ двора. Господарьтъ му го ударилъ нѣколко пѫти, но то се спрѣло предъ вратата и не искало да влѣзе. — Защо? — Беятъ се страхувалъ да не познаятъ близкитѣ му, че живѣе въ магарешка форма. Всички се чудѣли, какъ да заставятъ магарето да влѣзе въ двора. Единъ дервишъ, който наблюдавалъ цѣлата работа, казалъ: Ако ми платите, азъ ще го накара мъ да влѣзе вѫтре. Тѣ му обещали една сума. Той се приближилъ до магарето и му пошепналъ тихо: Влѣзъ въ двора, никой нѣма да те познае. Следъ тѣзи думи магарето влѣзло въ двора. — Каква била тайната? — Че никой нѣма да го познае. И тъй, когато човѣкъ изпадне въ по-низко положение, отколкото нѣкога е билъ, започва да се срамува и не иска да влиза между хората, да не го познаятъ, да не си спомнятъ, че нѣкога той е билъ при по-високо положение, отколкото днесъ. Казвамъ: Не се стѣснявайте. Влизайте свободно между хората, никой не помни вашето високо положение, никой нѣма да ви познае. Добре, че хората не помнятъ нито своето минало, нито вашето, за да бѫдете неизвестни едни за други, да можете свободно да се развивате. Азъ изнасямъ този примѣръ, за да пречистите мисъльта си, да бѫдете свободни. Като не разбиратъ нѣщата, мнозина роптаятъ. Цѣлиятъ свѣтъ е пъленъ съ вѫтрешенъ ропотъ. Всѣки казва: Това не е право, онова не е право. — Защо не е право? — Защото не станало, както очаквалъ. — Кой човѣкъ може да каже, че всичкитѣ му работи сѫ станали, както той очаквалъ? Ще кажете, че царьтъ е свободенъ, заповѣдва на всички, и работитѣ му се нареждатъ, както той иска. — Лъжете се, и на царя заповѣдватъ. Надъ него стои Единъ, Който му заповѣдва. Коларьтъ заповѣдва на коня си, но и на него заповѣдватъ. Взводниятъ заповѣдва на войницитѣ си, но и на него заповѣдватъ. Нѣма човѣкъ на земята, който да не заповѣдва на нѣкого, но сѫщо така нѣма човѣкъ на земята, на когото нѣкой да не заповѣдва. Всѣки човѣкъ се намира подъ заповѣдь. Запримѣръ, стомахътъ заповѣдва на човѣка да яде. Ако не яде, ще го уволнятъ. Въ случая, стомахътъ е господарь. Умората заповѣдва на човѣка да спи, за да си почине. Външнитѣ условия го заставятъ да се облича. Гладътъ и нуждата отъ хлѣбъ заповѣдватъ на човѣка да учи, да работи, за да изкарва прехра-ната си. Затова, именно, той става музикантъ, поетъ, художникъ, учитель, проповѣдникъ, майка или баща. Момата и момъкътъ искатъ да се оженятъ, да родятъ деца, да ги издържатъ на старини. Съвременнитѣ хора се оплакватъ отъ неуспѣхитѣ въ живота си, понеже уповаватъ на чуждото, както и на временни нѣща. Тѣ уповаватъ на паритѣ, на имотитѣ си, на децата си и т. н. Малко хора уповаватъ на Бога, а още по-малко изпълняватъ волята Божия. Който уповава на Бога и изпълнява волята Му, той е човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие на Бога. Който не е готовъ да из-пълнява волята Божия, той живѣе въ областьта на грамофоннитѣ плочи. И така се живѣе, но друго нѣщо е животътъ на реалностьта. Като турите грамофоннитѣ плочи да свирятъ, пѣятъ и говорятъ, и децата ще научатъ езика, но друго нѣщо е да слушатъ езика непосрѣдствено отъ своя учитель, оригиналъть на словото. Детето, както и ученикътъ, се нуждаятъ отъ живото слово на своя учитель, а не отъ копията на нѣщата. Всѣки се стреми къмъ реалностьта на живота. Тя се отличава по това, че никога не повтаря нѣщата. Това, което не се повтаря, е реално; това, което се повтаря, е нереално и преходно. Докато се радва и скърби, човѣкъ живѣе въ преходенъ свѣтъ. Днесъ се радвате, на другия день губите радостьта си; днесъ страдате, на другия день скръбьта ви изчезва. Скръбь и радость, които се мѣнятъ, представятъ граници на реалния свѣтъ. Христосъ казва: „Сега скръбь имате, но ще дойде день, когато скръбьта ви ще се превърне въ радость.“ И тъй, стремете се къмъ онзи животъ дето скръбитѣ се превръшатъ въ радости. Пазете се отъ грамофоннитѣ плочи, които днесъ ви казватъ, че сте гениаленъ човѣкъ, а на другия день — че сте глупавъ, невежа, нищо не може да излѣзе отъ васъ. Вие слушате и едното, и другото и се питате, кое, въ сѫщность е вѣрно. „И още видѣхъ азъ всѣки трудъ и всѣко сполучено дѣло, че за това на человѣка му завижда ближниятъ му. И това е суета и угнетение на духа“. (— 4 ст.). — За какво завиждатъ хората на своя ближенъ ? — Задето е влѣзълъ въ гостилницата да яде. Завистьта ще изчезне, когато човѣкъ разбере, че само онзи може свободно да яде, който предварително е работилъ. Който оре и жъне, той яде. „Безумниятъ сгъва ржцетѣ си и яде плътьта си“. (—5 ст.). — Наистина, когато човѣкъ по цѣли дни седи, сгъва рѫцетѣ си и нищо не работи, ще се намѣри въ лишения и мѫчнотии и ще се принуди да яде плътьта си. Като види, че окрѫжаващитѣ ядатъ и пиятъ, той започва да завижда. — Ама чуждъ съмъ въ този свѣтъ! — Много естествено. Щомъ влѣзешъ въ гостилницата безъ пари, непремѣнно ще бѫдешъ чуждъ и за гостилничаря, и за клиентитѣ му. Щомъ влѣзешъ въ живота безъ знания, ще бѫдешъ чуждъ за всички хора. На същото основание, докато не разбирате Божиитѣ закони и Неговитѣ пътища, докато не изпълнявате волята Му, вие всѣкога ще бѫдете чужди за Бога, за разумния свѣтъ. Само онзи синъ може да бѫде щастливъ, който изпълнява волята на баща си, разбира неговитѣ мисли и е едно съ него. Следователно, станете Синове Божии, за да бѫдете щастливи на земята. Само онзи може да бѫде щастливъ, който е добъръ, справедливъ и разуменъ. Иначе, той нарушава своя вѫтрешенъ миръ, а заедно съ това губи щастието си. Човѣкъ трѣбва да спазва три нѣща: да изпълнява волята Божия, да служи на Божията Любовь и да следва пѫтя на Божия Духъ. Който спазва тѣзи нѣща, и като музикантъ ще свири добре, и като художникъ ще рисува добре, и като поетъ, ученъ и философъ ще работи съзнателно, както за себе си, така и за другитѣ. За да изпълни своето предназначение като личность и като душа, човѣкъ трѣбва да работи, да учи, за да има пари, съ които може да влѣзе въ гостилницата. Той трѣбва да има и знание, съ което да влѣзе въ живота. Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 19. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 3. мартъ, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Съучастници въ благата Размишление. Ще прочета 3. глава отъ Еклисиастъ. Въ прочетената глава виждаме, че Соломонъ застѫпва само физическия свѣтъ. Той не е дошълъ още до духовния и до Божествения свѣтъ, вследствие на което е засегналъ само една трета отъ истината. Той счита, че най- важното нѣщо на земята е яденето и пиенето, но не е разбралъ смисъла на яденето и пиенето, не е разбралъ, какъ трѣбва човѣкъ да яде и да пие. Соломонъ трѣбваше да живѣе въ времето на Христа, да разбере, какво означава хлѣбътъ. „Има време за всѣко нѣщо.“ Така започва трета глава отъ Еклисиастъ. Времето е величина, която има отношение къмъ физическия свѣтъ. Значи, въ тази глава се говори изключително за физическия свѣтъ. Казвате, че времето е лошо или добро. Само по себе си, времето не може да бѫде нито добро, нито лошо. То само хроникира нѣщата, както фотографията отпечатва образитѣ. Не е времето причина за извършване на добри или на лоши работи, както и фотографията не е виновна, че отпечатва прави или криви образи. Нѣщата си ставатъ независимо времето, и образитѣ си сѫществуватъ независимо отъ фотографията. Човѣкъ е причина, времето да отбелязва добритѣ и лошитѣ работи. Той става причина да отпечатва фотографията правитѣ и криви образи. „Има време за всѣко нѣщо, и срокъ за всѣка работа подъ небето.“ (— 1 ст.). „Време за раждане и време за умиране“. (—2 ст.). Има ли нѣщо лошо въ умирането и въ раждането? Раждането и смъртьта сѫ два процеса, които се извършватъ постоянно въ живота. Човѣкъ става слуга — ражда се. Следъ време господарьтъ му го уволнява — умира. Значи, раждането е слугуване, а смъртьта — уволняване отъ службата. Докато слугува, човѣкъ печели; щомъ напълни джоба си добре, той се връща при баща си. Не направи ли сѫщото и блудниятъ синъ? Докато бѣше при баща си, той бѣше недоволенъ отъ положението си, защото нищо не печелеше. Единъ день той каза на баща си: Татко, дай ми дѣла, който ми се пада. Искамъ да отида въ чужбина, да обиколя широкия свѣтъ, да придобия знание, богатство и сила. Като спечеля, ще се върна при тебе, да покажа, какво съмъ научилъ и придобилъ. Баща му отговори: Синко, ето дѣла ти. Вземи, каквото ти се пада, и иди въ свѣта да работишъ, да забогатѣешъ. Той каза на баща си, че отива въ свѣта, да се научи да слугува, но не изпълни думитѣ си. Като влѣзе въ широкия свѣтъ, той си каза: Нека първо да си поживѣя, да си поямъ и попия, а следъ това ще слугувамъ. Той направи сѫщата погрѣшка, каквато Соломонъ направи, и се върна при баща си окѫсанъ, босъ и разочарованъ отъ живота. Той пакъ научи много нѣща, но по отрицателенъ пѫть. Повечето хора днесъ повтарятъ погрѣшката на блудния синъ. Едва ставатъ отъ сънь, тѣ започватъ да мислятъ за ядене и пиене. Като се наядатъ и напиятъ, тогава започвать да работятъ, тогава търсятъ господари, на които да слугуватъ. И блудниятъ синъ яде и пи, разпилѣ всичкото си богатство, и когато оголѣ, когато изгуби всичко, отиде та се представи на единъ господарь за слуга. Като го видѣ, господарьтъ си каза: Този слуга не е за нищо, освенъ за свинарь. Той не е достоенъ даже и за рожковитѣ, които свинетѣ ядатъ. Жалъкъ и окаянъ бѣше видътъ на блудния синъ, за което господарьтъ му едва можа да го направи свинарь. Като видѣ отрицателната страна на живота, блудниятъ синъ се замисли върху положението си и каза: Тукъ, при този господарь, не мога да ямъ даже отъ рожковитѣ, съ които свинетѣ се хранятъ. Баща ми има много слуги, които ядатъ и пиятъ изобилно. При баща си, и азъ бѣхъ добре облѣченъ и нахраненъ. Ще отида при него и ще му стана слуга. Той се върна при баща си и каза: Татко, сгрѣшихъ и предъ небето, и предъ земята, не съмъ достоенъ да се нарека твой синъ, но приеми ме като слуга. Искамъ да ти слугувамъ, да бѫда единъ отъ последнитѣ ти слуги. Азъ мислѣхъ, че при тебе е лошо, но видѣхъ, че въ свѣта е още по-лошо. Ще кажете, че това е било въ времето на Христа. Това е било и преди Христа, и въ Негово време, но то става и днесъ. И досега още блудниятъ синъ съществува. Много промѣни сѫ станали и ставатъ на физическия свѣтъ, но свѣтътъ още не се е измѣнилъ. Виждате, че едно животно обикаля къщата, докато влѣзе вътре. Щомъ влѣзе, то започва да се оглежда на тукъ-натамъ, да види, какво може да задигне. Задигне нѣщо за ядене и веднага излиза вънъ, да не го биятъ. Много хора постъпватъ като животнитѣ. Щомъ влѣзатъ въ нѣкой домъ, гледатъ да задигнатъ нѣщо и да бѣгатъ вънъ. Ще кажете, че това съ апаши. Не е важно, какъ ще ги наречете. Важно е, че апашътъ се шири въ свѣта и гледа да вземе нѣщо, било отъ материалния, било отъ духовния или отъ Божествения свѣтъ. Днесъ апашътъ краде и материални вещи, и чувства, и мисли. Тази е причината, дето срѣщате стражари на всѣка крачка. Днесъ всѣки човѣкъ е стражарь на себе си. Всѣки се пази да не го обератъ, да не му откраднатъ нѣщо. Следователно, ако ставатъ кражби въ всички свѣтове, това не значи, че трѣбва да считаме тѣзи нѣща за нормални. Засега свѣтътъ представя голѣма болница. Това не значи, че болеститѣ, лѣкаритѣ и лѣкарствата съ нормални нѣща. Тѣзи нѣща съ нормални само за единъ неорганизиранъ свѣтъ, но не и за организиранитѣ свѣтове. Организиранитѣ свѣтове изключватъ всички аномалии: болест, смърть, кражби, омраза, зависть, съмнение и т. н. Ще кажете, че безъ болници не може. — За неорганизирания свѣтъ е така. Въ този свѣтъ болницитѣ сѫ благо за болнитѣ. Докато има болни, ще сѫществуватъ и болници, и милосърдни сестри, и лѣкари. Щомъ болниятъ оздравѣе, веднага излиза отъ болницата и се отказва отъ лѣкари, отъ лѣкарства отъ слуги и отъ милосърдни братя и сестри. — Ама добре е да полежи човѣкъ известно време въ леглото си и да му помагатъ лѣкари и милосърдни сестри. Той самъ си знае, колко му е добре, но какво ще прави — другъ изходъ нѣма. Единъ гръцки свещеникъ опѣвалъ единъ умрѣлъ и, като исо, често повтарялъ: И - и - и-и. Единъ турчинъ срещналъ процесията и си казалъ: И - и - и — на тебе ти е добре, но питай умрѣлия, той ще ти каже, какво е положението му. На турски езикъ припѣвътъ „и - и - и“ означава „добре е“. Значи, за свещеника е добре, но важно е, колко е добре за умрѣлия. Като описва живота си, Соломонъ се мѫчи да даде едно опредѣление за него. Въ това отношение той прилича на малкото дете, което постѫпва въ първо отдѣление и започва да учи буквитѣ. Като научи една-две букви, то се връща у дома си и разправя на майка си и на баща си, какво е научило. Следъ това разказва приказки, които чуло отъ учителя си. Постепенно то започва да пише и мисли, че знае много нѣща. Въ сѫщность, детето едва е свършило буквара си. Какво може да направи човѣкъ съ изучването на буквара ? Много има да учи човѣкъ, докато разбере смисъла на живота и даде истинско опредѣление за него. Време е за раждане и време за умиране; време е за насаждане и време за изкореняване на насаденото.“ (— 2 ст.). — Това сѫ естествени физически закони. Човек сади лозе, за да има плодъ; ако лозето не дава плодъ, той го изкоренява. Соломонъ минава за мѫдрецъ, но на физическия свѣтъ и казва, че повече отъ това знание, което е придобилъ, никой не може да придобие. Той има предъ видъ житейското знание. „Видѣхъ, прочее, че нѣма по-добро, освенъ да се весели човѣкъ въ дѣлата си. Понеже, кой ще го доведе, за да види онова, което ще бѫде следъ него?“ (— 22 ст.). — Тукъ се говори за утрешния день, т. е. деньтъ на бѫдещето. Този день се познава отъ настоящето. Нѣкой иска да знае, какъвъ ще бѫде животътъ му следъ смъртьта. Докато се ражда и умира, човѣкъ не може да знае бѫдещия си животъ. Раждането подразбира цаняване на човѣка за слуга при нѣкой господарь, а умирането—увол-няването му. Какво придобива човѣкъ съ по-стоянното цанене и уволняване ? То е все едно да се ражда и умира. Като се отегчи отъ живота, човѣкъ иска да умре. Щомъ му домилѣе живота, пакъ се ражда. Да се раждашъ отъ умиление за живота и да умирашъ отъ отегчаваме отъ живота, това не е никакво разрешаване на въпроси- тѣ. Жената казва, че и дотегнало да гледа мѫжа си безъ работа. Мѫжътъ казва, че му дотегнало да гледа жена си, да стои праздна, и слуги да и работятъ. И единиятъ, и другиятъ искатъ да заминатъ за онзи свѣтъ, да се освободятъ отъ мѫчнотиитѣ на живота. Мѫжътъ и жената сѫ отегчени единъ отъ другъ искатъ да се освободятъ, всѣки да се прояви свободно. Какво ще направи мѫжътъ или жената, ако не могатъ да се търпятъ взаимно? Тѣ не могатъ да се търпятъ единъ другъ, а мечтаятъ да оправятъ свѣта. Каже ли мѫжътъ, че не може да търпи жена си и иска да я напусне, той ще направи голѣма грѣшка, която мѫчно може да изправи. — Защо? — Защото има предъ видъ друга жена. Той мисли, че втората жена ще бѫде по-добра отъ първата. Въ сѫщность, каквато е първата, такава е и втората. Другъ е въпросътъ, ако нѣкой иска да напусне жена си, но да не търси втора. По-добре е, като се е свързалъ веднъжъ, да не се развързва, докато не реши задачата си правилно. Ако човѣкъ се жени и развежда, безъ да мисли сериозно по този въпросъ, той изпада въ смѣшно положение. Синътъ на единъ турски бей, младъ, кра- сивъ момъкъ, минавалъ между хората за уменъ човѣкъ. Като го срѣщали по улицитѣ добре облѣченъ, свободенъ и напетъ, всички го наричали „князъ на князетѣ.“ По едно време той решилъ да се годи. Като се годилъ, всички се произнесли за него: Сега е близо до хората. — Чакай да се оженя — казалъ той. — Сега е наредъ съ хората. Оженилъ се, но следъ време решилъ да напусне жена си. Така станалъ за посмѣшище на свѣта. Значи, човѣкъ започва отъ положението „князъ на князетѣ“ — най-хубавото състояние въ свѣта и най-после става за посмѣшище на хората. Да се годи човѣкъ, това значи, да съзнае, че му липсва нѣщо. Момъкътъ и момата съзнаватъ, че имъ липсва нѣщо и, като не могатъ да го намѣрятъ другаде, тѣ го търсятъ единъ въ другъ. Това е неразбиране на живота. Не е лошо, че момъкъ и мома се обичатъ, но лошото е, когато мислятъ, че могатъ да бѫдатъ щастливи. Представете си, че момъкът и момата сѫ двата крака на човѣка. Докато сѫ отдѣлени единъ отъ другъ, човѣкъ не може да ходи. Щомъ се събератъ заедно, тѣ носятъ тѣлото, човѣкъ ги управлява. Той изнася ту дѣсния кракъ напредъ — момъка, ту лѣвия — момата, и върви, движи се. Значи, момъкътъ и момата могатъ да бѫдатъ щастливи, докато се подчиняватъ на главата, т. е. на върховната сила. Започнатъ ли да спорятъ помежду си, кой отъ двамата да управлява, животътъ имъ се разваля. Това е физическо разбиране на живота, а то не разрешава въпроситѣ. Затова казваме, че на земята нѣма щастие. Физическиятъ свѣтъ показва, докѫде е достигналъ всѣки човѣкъ. Всичко, каквото човѣкъ мисли, чувствува и прави, единъ день ще бѫде изложено предъ разумния свѣтъ, да си даде всѣки мнението, кой какво е направилъ. Като се свърши изложбата, всѣки ще си вземе своитѣ картини, да ги изучи, да разбере, какво е постигналъ и какво не е могълъ и да продължи оттамъ, додето е стигналъ. Човѣкъ ще се ражда и умира дотогава, докато започне да различава проявитѣ на умствения, на духовния и на физическия свѣтъ. Същевременно, той трѣбва така да различава мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си, че да знае отде иде дадена мисъль, или чувство — отъ низшия или отъ възвишения свѣтъ. Щомъ ги различава, той нѣма да изпада въ заблуждения и противоречия. „Видѣхъ труденето, което даде Богъ на человѣческитѣ синове, за да се трудятъ въ него“. (—10 ст.). Направи всѣко нѣщо хубаво на времето му. (—11 ст.). — И това се отнася до физическия свѣтъ. На физическия свѣтъ нѣщата сѫ хубави на времето му. Човѣкъ е здравъ до известно време, после се разболява. Докато е младъ, човѣкъ е красивъ; като остарѣе, губи красотата си. И свѣта положи въ тѣхнитѣ размишления, безъ да може человѣкъ да издири отначало до конецъ дѣлото, което е Богъ направилъ. (— Пет.). — Какъ може човѣкъ да издири и разбере дѣлата, които Богъ е направилъ? — За да разбере това, той трѣбва да мине отъ физическия свѣтъ въ духовния, отъ духовния — въ умствения. Следъ като обходи тѣзи свѣтове, той ще влѣзе най-после въ Божествения свѣтъ и тамъ ще издири, т. е. ще разбере дѣлата, които Богъ е направилъ. Божествениятъ свѣтъ наричаме още причиненъ, т, е. свѣтъ на причини и последствия, на съотношение между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ. И тъй, първата задача на човѣка е да се освободи до известна степень отъ своята лич- ность. Когато даде предимство на своята лич- ность, човѣкъ мисли, че е свободенъ, че може да прави, каквото иска. За да бѫде свободенъ на физическия свѣтъ, той трѣбва да бѫде здравъ, богатъ и силенъ. Ще кажете, че не се нуждаете отъ богатство. Ако искате да бѫдете свободни на земята, непремѣнно трѣбва да бѫдете богати. Другъ е въпросътъ, ако човѣкъ е духовно богатъ. Щомъ е духовно богатъ, той не търси материално богатство. Въ противенъ случай той непремѣнно трѣбва да бѫде материално богатъ. На земята не можешъ да ходишъ босъ и голъ — климатическитѣ условия не позволяватъ това. Следователно, докато сте на земята, материалното богатство представя благоприятно условие. То дава възможность на разумния и съзнателенъ човѣкъ да реализира своитѣ желания, а сѫщевременно да помага и на ближнитѣ си. За да бѫде богатъ, здравъ и силенъ, човѣкъ трѣбва да се рѫководи отъ общото благо, да не мисли само за себе си. Има смисълъ да бѫдешъ богатъ, но, ако богатството ти бѫде благо за цѣлото човѣчество; има смисълъ да бѫдешъ здравъ и силенъ, за да помагашъ на ближнитѣ си; има смисълъ да бѫдешъ ученъ, но, ако приложишъ своята ученость за доброто на цѣлото човѣчество. Ще кажете, че и безъ учени хора може. Не може безъ учени. Когато нѣкой казва, че може и безъ учени, той говори така, защото самъ не е ученъ. Той иска всички хора да бѫдатъ като него. Ученитѣ пъкъ подържатъ, че човѣкъ трѣбва постоянно да учи, да придобива все повече и повече знания. Нѣ-кои се обиждатъ отъ тѣзи думи и питатъ: Само ученитѣ ли могатъ да работятъ? Всички хора могатъ да работятъ, но работата на ученитѣ е по-ползотворна. Не само ученитѣ работятъ добре, но и ония, които иматъ опитность. Единъ старъ конь каралъ кола, натоварена съ грънци. Той вървѣлъ бавно, понеже знаелъ, че грънцитѣ лесно се чупятъ. Това той научилъ отъ опитъ. Много пѫти господарьтъ му го билъ, докато придобие тази опитность. Както теглѣлъ колата, на пѫтя го срещналъ младиятъ конь на господаря му, който го запиталъ: Братко, защо вървишъ толкова бавно ? Я се опитай да ускоришъ хода си, да стигнешъ по-скоро у дома. — Не мога, така сѫ ме учили. — Дай на мене колата. — Щомъ искашъ, опитай. Стариятъ конь се разпрегналъ и оставилъ младия да го замѣсти. Младиятъ конь веднага започналъ да тича, но изпочупилъ всички грънци. Като видѣлъ, каква пакость причинилъ, господарьтъ му го набилъ добре — далъ му първия урокъ. — Чудно нѣщо — казалъ младиятъ конь на другаря си: Никога не бѣхъ носилъ такъвъ товаръ. Втори пѫть ще зная, какъ се каратъ грънци. Коньтъ представя човѣкъ, който кара своитѣ мисли, чувства и желания. Ако не знае, какъ да ги кара и бърза да ги занесе до опредѣленото мѣсто, той ще ги изпочупи още по пѫтя и после ще получи наказание отъ господаря си. За да не чупишъ грънцитѣ, трѣбва да вървишъ полека, спокойно и внимателно. — Ама азъ съмъ нещастенъ човѣкъ. — Щомъ си нещастенъ, това показва, че си още младъ, буенъ конь, който чупи грънцитѣ на господаря си. — Какъ ще се освободимъ отъ нещастията и страданията ? — Като научите уроцитѣ си. Докато ученикътъ отъ първо отдѣление не научи материала, който му е предаденъ, не може да мине въ второ отдѣление. Докато ученикътъ отъ второ отдѣление не мине предвидения материалъ, не може да влѣзе въ трето отдѣление и т. н. — Не може ли по другъ пѫть ? — Не може. Опредѣлено е на човѣка, по какъвъ пѫть трѣбва да мине. Като научи уроцитѣ, които му сѫ предадени като на човѣкъ, той трѣбва да мине въ по-висока фаза, да изучава уроцитѣ на ангелитѣ — да стане ангелъ. И до днесъ още всички ангели не сѫ научили уроцитѣ си, поради което се дѣлятъ на две категории: ангели на свѣтлината и ангели на тъмнината. Първата категория ангели се движатъ въ абсолютна свѣтлина и подържатъ, че доброто трѣбва да бѫде добро, първо за окрѫжаващитѣ, а после за тѣхъ. Втората категория ангели се движатъ въ свѣтлина само за себе си, а другитѣ оставятъ въ тъмнина. Затова, именно, тѣ казватъ, че доброто трѣбва да бѫде добро, първо за тѣхъ, а после за окрѫжаващитѣ. Когато нѣкой ангелъ на свѣтлината слѣзе на земята, той изпада въ голѣми противоречия. Докато билъ на небето, той мислилъ, че хората живѣятъ добре, като тѣхъ. За да научи тѣхния животъ, даватъ му билетъ за земята, опредѣлятъ му единъ грѣшенъ човѣкъ, да се грижи за него, но, въ края на краищата, се вижда въ чудо. Ангелътъ му казва едно, той върши точно обратното. Случва се понѣкога, че при усилена работа, ангелътъ не може да повдигне човѣка, върху когото работи, и заминава за небето, съ мисъльта, втори пѫть да дойде да му помогне. Ако другаритѣ му го питатъ, какъвъ е животътъ на земята, той отговаря : Слѣзъ, самъ да го опиташъ. Като слѣзешъ, ти ще научишъ такива уроци, каквито никой не може да ти предаде. Сега, колкото и да ви се говори, вие нѣма да чуете цѣлата истина. Това сѫ само обяснения, които ще ви помогнатъ да разберете поне отчасти състоянието, въ което се намирате. Запримѣръ, срѣщате богатъ, ученъ, силенъ човѣкъ, всичко има на разположение, но е недоволенъ отъ живота.—Защо ?—Липсва му нѣщо. Такова е положението на обикновения човек и на великия. Виждате, че и велики хора сѫ недоволни отъ живота си и сѫ готови да се самоубиятъ. Ето, и Толстой, великъ философъ, изпада въ отчаяние. И той търси начинъ за разрешаване на известни социални въпроси. Между Толстой и Соломона има нѣщо общо. Нѣкой го наричатъ руския Соломонъ. Въ първо време той изправяше погрѣшкитѣ по соломоновски, но после намѣри правиленъ начинъ за изправянето имъ и каза: Мѫчно се изправятъ погрѣшкитѣ! Питамъ: какъ ще разрешите въпроситѣ си? Ще кажете, че, ако на земята не можете да разрешите всички въпроси, ще ги разрешите на небето, като отидете при Христа. Обаче, какво означаватъ думитѣ „отиване при Христа“ ? Само онзи може да отиде при Христа и да стане едно съ Него, който има мисли и чувства като Христовитѣ. Който има разположение на духа като Христа. Вънъ отъ тѣзи нѣща, човѣкъ и на този, и на онзи свѣтъ не може да разреши правилно задачитѣ си. Искате ли да разрешите задачитѣ си правилно, работете съзнателно върху себе си, да постигнете идеалитѣ на своята душа. Ако мислите, че можете да се приближите до Христа по обикновенъ начинъ, вие сте на кривъ пѫть. Ако е за обикновено приближаване, вие имате на разположение много хора. При човѣка можете да се приближите по обикновенъ начинъ, но при Христа не можете. Докато гледате на хората като на мѫже и на жени, никакво разбирателство между васъ не може да сѫществува. Съединете всички мѫже и жени въ едно цѣло, за да разберете себе си, да разберете и човѣка. Какво правите, когато събирате числата? Вие ги нареждате едно подъ друго, теглите чърта и започвате да ги събирате. Подъ чъртата написвате общия сборъ и получавате само едно число — тѣхната сума. Следователно, когато започнете да гледате на хората като части на едно цѣло, вие можете да разрешите всички въпроси. Днесъ много се проповѣдва на хората, но въпрѣки това, тѣ пакъ се намиратъ въ противоречия. — Защо? — Защото проповѣдитѣ не разрешаватъ всички въпроси на живота. Запримѣръ, земедѣлецътъ събира житото си въ чували и го занася въ дома си. Тамъ той изсипва житото въ хамбара, а чувалитѣ остава вънъ, изпразнени вече. Тѣ започватъ да се сърдятъ, да протестиратъ и питатъ, какво стана съ житото, т. е. съ тѣхното съдържание. Ако земедѣлецътъ е разуменъ, ще дойде при празднитѣ чували и ще имъ каже, че всѣко живо сѫщество трѣбва да се пожертвува въ полза на цѣлото, на общото благо. Докато не поз-нава закона на жертвата, човѣкъ не може да разреши противоречията въ живота си. И тъй, когато се обезсърдчите, помнете, че сте на физическия свѣтъ и се намирате въ положението на празенъ чувалъ, на който житото е изсипано въ общата житница на живота. Житото, което е било въ васъ, не е ваша собственость. Вие сами не сте работили за него. Много хора преди васъ, добри и трудещи, сѫ работили заедно. Тѣ сж го турили въ вашия чувалъ временно, съ условие когато имъ потрѣбва да го взиматъ. Трѣбва ли да се обезсърдчавате отъ това ? Каква полза ще имате, ако държите житото въ чувалитѣ си съ години ? По-добре е да го пожертвувате, да го дадете на добрия и разуменъ земедѣлецъ да го изсипе въ хамбара си, тамъ да презимува, за да може рано на пролѣть да го посѣе на нивата, да се ползува отъ него цѣлото човѣ- чество. Щомъ сте чували, все чували ще си останете, безразлично, дали сте отъ зебло, конопъ или друга нѣкаква материя. Житото не може да увеличи вашата цена. Чуждото си остава чуждо. Всички мисли и чувства, които влизатъ въ ума и въ сърдцето ви, сѫ чужди. Щомъ е така, не ги задържайте, но ги посѣйте на нивата, да се ползуватъ мнозина отъ тѣхъ, а не само единъ човѣкъ. Между мислитѣ, чув-ствата и постѫпкитѣ на човѣка трѣбва да има движение. Ако останатъ на едно мѣсто, тѣ ще мухлясатъ и ще се вгорчатъ. Движението подразбира прилагане. Безъ прилагане капиталътъ остава мъртавъ. Като ви говоря така, азъ не разрешавамъ въпроситѣ, но и не казвамъ, че всичко е суета. Думата „суета“ е образувана отъ три срички: су - е - та. Сричката „су“ на турски означава вода. Значи, водата е важна, като носитель на живота. За новороденото дете пъкъ млѣкото е носитель на живота. Детето приема наготово млѣкото, което майката приготвя. То не може само да си приготвя храна. Ето защо, докато майка му се грижи за него, то е въ реалностьта на живота. Щомъ майка му престане да му дава готова храна, то влиза въ суетата на живота. Къмъ частичката „су“ се прибавятъ и останалитѣ срички „е-та“. Майката дава на детето си твърда храна и го учи само да дъвче, само да приготвя храната си. Като ученици, вие трѣбва да си изработите правилна философия за живота, да се откажете отъ философията на Соломона. Следвате ли неговата философия, каквото имате, ще го изгубите. Ако днесъ сте християнинъ, като умрете, ще изгубите християнството си. Ако сте българинъ, ще изгубите българщината; ако сте богатъ, ученъ, силенъ, ще изгубите и богатството, и ученостьта, и силата си. — Защо? — Защото на онзи свѣтъ нѣма никакви българи, французи, германци, англичани и т. н. На онзи свѣтъ има души, които служатъ на Бога отъ любовь. Тамъ нѣма християни, будисти, мохамедани, брамини. Тамъ нѣма богати и бедни, учени и прости, силни и слаби. Тамъ ученитѣ хора се различаватъ коренно отъ ученитѣ на земята. Тѣ носятъ въ себе си положителната наука на любовьта. Тамъ нѣма богати хора, както на земята, да разполагатъ съ пари, съ имоти, съ файтони и автомобили. На онзи свѣтъ богатъ е само онзи, който е вѫтрешно богатъ и разполага съ добродетели и дарби. Отидете ли на онзи свѣтъ, всѣкакъвъ споръ престава. Вие не можете да спорите, да протестирате, защо еди-кой си има на разположение пари, кѫщи, имоти, облича се и се храни добре, а вие живѣете като последенъ беднякъ. Това е философията на Соломона. Който живѣе споредъ тази философия, въ края на краищата ще оголѣе, ще остарѣе и ще каже: „Суета на суетитѣ, всичко е суета.“ И затова, докато дойде този день, той си казва: Щомъ съмъ дошълъ на земята, ще ямъ и ще пия, да зная поне, че се наживѣхъ. Така е казалъ и Соломонъ, но това показва, че и той не е разбралъ дълбокия смисълъ на яденето. Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето. Който ме яде, има животъ въ себе си.“ Следователно, яденето има смисълъ за човѣка дотолкова, доколкото внася въ него живота. Вънъ отъ това разбиране, яденето става причина за престъпленията въ свѣта. То заробва и ограничава човѣка. Гледате, какъ детето, за да открадне една-две ябълки отъ дървото на съседа си, прибѣгва до различни лъжи, кражби и престъпления. То взима ябълкитѣ и бѣга. Следъ това пѫдарьтъ го гони, иска да го бие. Кражбата не разрешава въпроситѣ, нито боятъ изправя хората. Дръжте въ ума си мисъльта, че свѣтътъ не може да се оправи по отрицателенъ пѫть. Ще кажете, че писателитѣ и поетитѣ пишатъ хубави книги, съ които изправятъ хората. Ще кажете, че ученитѣ правятъ открития, съ които помагатъ на народа си. Да, писателите пишатъ книги, но и тѣ сами не сѫ изправни. Ученитѣ правятъ открития, съ които иматъ предъ видъ благото само на своя народъ. Тѣ помагатъ на народа си, а избиватъ другитѣ народи. Това не е истинско изобретение. Свѣтътъ така не се изправя. Ние признаваме само онѣзи изобретения, които представятъ благо за цѣлото човѣчество. За да се изправи животътъ на хората, всѣки човѣкъ трѣбва да работи съзнателно за своето изправяне. Хората мѫчно се изправятъ, защото помнятъ повече злото и пакоститѣ, отколкото добринитѣ, които едни на други си причиняватъ. — Защо е така ? — Защото днесъ злото, лошитѣ мисли и чувства, пуснати въ обръщение, сѫ повече отъ добритѣ, които, въ сѫщность, сѫ по-многобройни, но сѫ въ запасъ. Тѣ чакатъ времето на своето проявяване. Сегашнитѣ хора говорятъ за вѣра, безъ да я прилагатъ. Тѣ говорятъ за любовь, за изпълнение на волята Божия, безъ да я изпълняватъ. Има смисълъ да говори човѣкъ за любовь, за изпълнение волята на Бога но ако е готовъ да приложи всичко това. Нѣма ли тази готовность и този стремежъ, думитѣ му оставатъ напраздно. Въ една американска църква, въ която проповѣдвалъ знаменитиятъ проповѣдникъ Спърженъ, се събрали най-богатитѣ членове, да търсятъ начинъ, какъ да помогнатъ на своитѣ бедни братя. Повечето отъ тѣхъ изказали мнение да се обърнатъ къмъ нѣкой богати хора въ града, да поискатъ отъ тѣхъ помощь. Като изслушалъ мнението на всички, Спърженъ казалъ: Братя, защо трѣбва да изкушаваме Господа? Защо трѣбва да Го молимъ да отваря сърдцата на богатитѣ хора въ града, когато ние сами сме достатъчно богати. Ето, азъ давамъ една голѣма сума. Ако всѣки отъ васъ даде нѣщо, ние ще задоволимъ своитѣ бедни членове. Всички присѫтствуващи удобрили съвета на Спържена и въ нѣколко часа имали на разположение значителна сума. Сега и на васъ казвамъ: Когато се яви нужда да помогнете на нѣкого, не търсете помощьта отвънъ. Вижте, дали вие първи не можете да му помогнете. Ако вие можете по нѣкакъвъ начинъ да му помогнете, ще му помогнатъ и другитѣ. Очаквате ли само отвънъ помощь, нищо нѣма да получите. Много мѫже и жени сѫ взели кривъ пѫть въ живота си, само по причина на безучастието, което близкитѣ имъ проявяватъ къмъ тѣхъ. Покажете, че можете да помагате на ближния си, за да го насърдчите, да се убеди, че не е самъ въ живота си. Сегашнитѣ хора се оплакватъ отъ живота, казватъ, че животътъ имъ билъ тежъкъ. — Защо е тежъкъ животътъ имъ? — Защото никой не ги обичалъ, никой не зачиталъ направеното отъ тѣхъ добро. Споредъ мене, тѣ искатъ много. Какво добро може да направи човѣкъ? Преди всичко, правенето на добро е достояние на Бога. Че си далъ една дреха на нѣкого, или че си му купилъ една книга, това още не е добро. Да дадешъ животъ на човѣка, както и всички условия за живѣене, това е добро. Обаче, само Богъ може да направи това добро. Въпрѣки това, Той никога не казва, че хората не сѫ признателни. — Защо не се оплаква отъ хората ? — Защото не очаква благодарностьта имъ, т. е. не очаква да Му се плати. Ако хората сѫ признателни и благодарни, това е за тѣхното повдигане и облаго-родяване. Въпрѣки голѣмитѣ грижи, съ които човѣкъ е обиколенъ, въ края на краищата, той изгубва живота си и се оплаква на Бога, че хората сѫ лоши. — Какво искашъ сега ? — запитва го Богъ. — Искамъ да придобия живота си отново. — Какво научи на земята ? — Разбрахъ, че най-ценното нѣщо, което има човѣкъ, е животътъ. Искамъ пакъ да се върна на земята, да изправя погрѣшкитѣ си и да живѣя добре. Помнете: всичко, което става на земята, е предметно учение. Вие минавате презъ една гора. Вѣтърътъ вѣе, клонетѣ на дърветата се люлѣятъ. Единъ клонъ ви удря силно по лицето. Вие сте недоволни, че клонътъ ви ударилъ и се сърдите. На кого се сърдите? Трѣбваше да бѫдете внимателни, да знаете, какъ се ходи въ гора, между дървета. Вината е въ васъ, а не въ клона, който самъ е блъсканъ отъ вѣтъра. Днесъ вѣтърътъ люлѣе и блъска не само клонетѣ, но и хората. Тѣ се блъскатъ едни други и после търсятъ вината вънъ отъ себе си. Вѣтърътъ вѣе — има малка вина за блъскането на клонетѣ и на хората, но хората иматъ възможность да не се подаватъ на вѣтъра. Като стоятъ на по-голѣмо разстояние единъ отъ другъ, тѣ никога нѣма да се блъскатъ. Щомъ сѫ близо, блъскането е неизбѣжно. Божествено ли е, когато хората се блъскатъ и мушкатъ помежду си ? Седнали нѣколко души на една маса, да ядатъ и пиятъ заедно, а постоянно се мушкатъ. Това е човѣшки порядъкъ, а не Божественъ. Докато хората се мушкатъ, блъскатъ, обиждатъ, всѣкога ще има плачъ, скърби и страдания. Който не мушка, не се блъска и не обижда, той се радва. Значи, като се говори на хората и се изнасятъ погрѣшкитѣ имъ, тѣ сѫ недоволни. Които не правятъ тѣзи погрѣшки, радватъ се и сѫ доволни. Когато едни хора се радватъ, а други — скърбятъ, ако сѫ разумни, тѣ могатъ да си помагатъ взаимно: радостнитѣ ще помагатъ на скърбещитѣ. Ако не сѫ разумни, тѣ се отдалечаватъ едни отъ други. Ето защо, за да не се отдалечавате, плачете, когато всички плачатъ; радвайте се, когато всички се радватъ. Радоститѣ и скърбитѣ криятъ въ себе си известни блага, които трѣбва да се използуватъ. Ако човѣкъ скърби и не се ползува отъ благото, което скръбьта носи, той нищо не е придобилъ; ако се радва и не се ползува отъ благото, което радостьта носи, пакъ нищо не е придобилъ. Сега, като ви проповѣдвамъ, имамъ предъ видъ да ви направя съучастници въ благата, отъ които азъ се ползувамъ. Понеже пия чиста планинска вода, азъ искамъ да ви заведа при извора, и вие да пиете отъ тази вода. Щомъ ожаднѣете, азъ ще ви заведа при извора, да пиете отъ неговата вода и да благодарите. Всѣки трѣбва да се стреми да стане съучастникъ въ Божиитѣ блага. Постигне ли това, той трѣбва да направи и ближнитѣ си съучастници въ благата, които му сѫ дадени въ живота. Следователно, добро е онова дѣло или онази постѫпка, чрезъ която вие можете да направите ближнитѣ си съучастници въ благата, които ви сѫ дадени. Отъ своя страна, и тѣ трѣбва да ви направятъ съучастници въ своитѣ блага. И тъй, да проявите доброто въ себе си, като направите ближнитѣ си съучастници въ своитѣ блага, това е втора стѫпка на живота, за която Соломонъ говорилъ. Това значи, да възлюбишъ ближния си като себе си. Ако не можешъ да сподѣлишъ благата си съ своя ближенъ, ти не го обичашъ. Иначе, каквото и да говорите за любовьта, това сѫ праздни думи. Когато слѣзе на земята, Христосъ искаше да сподѣли съ хората благата, въ които живѣеше. Отъ две хиляди години насамъ Христосъ работи въ това направление, именно, да направи хората съучастници въ благото, въ което Той живѣе, а не да ги обърне къмъ Бога. Обръщането на човѣка къмъ Бога произтича отъ отношенията на хората единъ къмъ другъ. Ако отношенията между тѣхъ сѫ правилни, и всѣки е готовъ да сподѣли благата си съ своя ближенъ, само по себе си, по естественъ пѫть, човѣкъ ще се обърне къмъ Бога. Тъй щото, не мислете, че можете да обърнете човѣка къмъ Бога, ако не сте готови да го направите съучастникъ въ своето благо, кол- кото малко и да е то. — Ама трѣбва да помислимъ за себе си, да си хапнемъ и пийнемъ. Ти бѫди готовъ да пожертвувашъ своето благо и не мисли за ядене и пиене. Какво по-сладко и по-богато ядене и пиене можете да имате отъ това, да направите ближния си съучастникъ въ своитѣ блага? При това положение и двамата ще ядете сладко, съ разположение. Като казвамъ, че трѣбва да направите ближнитѣ си съучастници въ най-малкото благо, съ което разполагате, това не значи, че трѣбва да се отворите безогледно къмъ тѣхъ. Сподѣлете съ своитѣ ближни всичкитѣ си блага и не се страхувайте отъ нищо. Успѣете ли въ това, вие ще придобиете малка свѣтлинка, която ще внесе новото въ васъ. Това значи втичане или вливане на Божествената вълна въ човѣка. Благото на всѣки човѣкъ представя малки изворчета отъ невидимия свѣтъ, чрезъ които идатъ Божественитѣ блага и се втичатъ въ душата на човѣка. Като знаете това, отворете тѣзи изворчета къмъ своитѣ ближни, за да потекатъ Божиитѣ блага и къмъ васъ, да опитате изобилието на живота. Колкото повече хора станатъ съучастници въ вашитѣ блага, толкова повече се увеличаватъ тѣ, и вие ставате съучастници въ общитѣ блага на живота. Това, което днесъ ви проповѣдвамъ, е проста философия, която мъчно се прилага. Обаче, приложите ли я, противоречията ви, сами по себе си, ще изчезнатъ, животътъ ви ще влѣзе въ нова форма, и вие ще кажете: Животътъ има смисълъ, струва да се живѣе, заслужава човѣкъ да служи на Бога. Само при това положение има смисълъ да бѫде човѣкъ слуга и господарь, ученикъ и учитель, майка и баща, съдия, адвокатъ и лѣкарь. Само при това положение нѣщата се осмислятъ, въпроситѣ придобиватъ вътрешно разрешаване, и човѣкъ минава отъ ограничение въ свобода, отъ смърть въ животъ. Смъртьта е крайното ограничение на живота, а животътъ — крайното ограничение на смъртьта. Следователно, животътъ не е нищо друго, освенъ участието на човѣка въ благата, съ които всички хора се ползуватъ. Не можете да се запознаете съ човѣка, ако не сподѣлите съ него своитѣ блага. И той не може да се запознае съ васъ, ако не постъпи по същия начинъ. Ако Христосъ не ви направи съучастници въ своитѣ блага, ако и вие не Го направите съучастникъ въ своитѣ блага, между Него и васъ никаква връзка не може да съществува. Сега вѣрвамъ, че ме разбрахте. Ако сте ме разбрали, говорилъ съмъ ви на разбранъ езикъ. Кой човѣкъ не разбира, какво означава смъртьта? Ако кажете на нѣкого, че болната му жена ще замине за другия свѣтъ и следь смъртьта и ще се ожени за друга, по-млада и красива, той лесно ще прежали първата. — Какво представя болната жена? — Тя е стариятъ животъ, който е на заминаване. Стариятъ животъ ще отмине и ще се замѣсти съ новъ, здравъ и красивъ. — Какво трѣбва да направи човѣкъ, за да смѣни стария животъ съ новъ? — Той трѣбва да направи ближния си, т. е. Христа, съучастникъ въ своитѣ блага. Само по този начинъ ще се домог- нете до Божиитѣ блага. Това значи, влизане на човѣка въ новия животъ. — Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 18. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 24. февруарий, 1935 г. София. — Изгрѣвъ

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Пѫть къмъ любовьта Размишление Ще прочета 2. глава отъ Еклисиастъ. Въ прочетената глава Соломонъ изнася предъ свѣта две огледала: въ едното огледала се оглежда всѣки човѣкъ поотдѣлно, а въ другото — цѣлото човѣчество. Това, което Соломонъ нѣкога е описалъ, днесъ го опитватъ всички хора поотдѣлно, както и цѣлото човѣчество. Значи, днесъ Соломонъ е навсѣкѫде. Съ други думи казано: философията на Соломона и до днесъ още се шири по цѣлия свѣтъ. Въ тази глава Соломонъ описва живота си и страданията, които ималъ като царь. Всѣки човѣкъ минава презъ страдания. Нѣкои хора познаватъ страданията на Соломона, други сѫ кандидати за тѣхъ, а трети едва влизатъ въ живота, готвятъ се да работятъ, да използуватъ условията и благата, които свѣтътъ имъ предлага, и не подозиратъ, какви мѫчнотии, страдания и разочарования ги очакватъ. „И наслаждавай се съ благо; и ето, и то е суета“. (— 1 ст.), Младиятъ, който едва влиза въ живота, иска да се наслаждава отъ неговитѣ блага, но, като опита наслаждението, казва: И това е суета. Младиятъ войникъ, който не е влизалъ още въ сражение, тръгва за бойното поле накиченъ, добре стегнатъ, препасанъ съ пушка — гордо пристѫпва. Влѣзе ли въ боя, опита ли куршумитѣ, търколи ли се веднъжъ на земята, изгубва вече своята напетость и самоувѣреность. Който не е страдалъ, лесно говори за атаки и за победи; който е страдалъ, повече мълчи и мисли. Войникътъ, който е опиталъ свойствата на куршумитѣ и на гра- натитѣ, като влѣзе въ окопа, свие се и кротува. Младиятъ го пита: Защо си толкова страхливъ ? — Скоро ще разберешъ. И наистина, като чуе свиренето на куршумитѣ и гранатитѣ около себе си, той моментално се сгушва, скрива се въ окопа. Докато не е раняванъ, войникътъ е смѣлъ, въодушевенъ, мисли, че ще направи нѣщо. Щомъ го ранятъ, главата му увисва надолу и, като Соломона, казва: „Суета на суетитѣ, всичко е суета“. Така казва и стариятъ човѣкъ, който се е вкисналъ вече. Като се огледа надѣсно налѣво и види, че цѣлъ е потъналъ въ рани, казва: Доста вече смѣлость! Сега ще стоя настрана, далечъ отъ куршумитѣ. „Рекохъ за смѣха: лудость е; и за веселбата: Що ползува тя?“ (—2 ст.). „И помислихъ въ сърдцето си: Да веселя плътьта си съ вино, когато още сърдцето ми се упражняваше въ мѫдростьта, и да удържа безумието, доде видя, кое е доброто за человѣ- ческитѣ синове, да го правятъ подъ небето презъ всичкитѣ дни на живота си“. (—3 ст.). — Всичко това Соломонъ е преживѣлъ, понеже му било наложено отъ Провидението. Той билъ окултенъ ученикъ, вследствие на което му дали да разреши известни задачи. Нѣкой задачи той разреши правилно, но нѣкой — не можа. Обаче, той остави своитѣ ценни опитности, отъ които човѣчеството може да се ползува и до днесъ. Соломонъ описва и своитѣ страдания и разочарования, презъ които минаватъ и сегашнитѣ хора. Нѣкой хора искатъ да опишатъ страданията си, но така ги преувели- чаватъ, като че ли нѣма по-голѣми отъ тѣхнитѣ страдания. Като погледнете лицата имъ, виждате, че сѫ закрѫглени, пълнички, като месечина. При това, казватъ, че не сѫ видѣли бѣлъ день въ живота си. Тѣ говорятъ съ хиперболи. Не може човѣкъ да е страдалъ много, и на лицето му да нѣма отпечатъкъ. И Соломонъ е страдалъ, но лицето му било закрѫглено, нѣмало печата на страданията. Той ималъ на разположение много пѣвци и пѣвици, но, въпрѣки това, пакъ билъ недоволенъ. Ималъ много жени, но пакъ билъ недоволенъ. Често се казва, че нѣкой мѫжъ търси же- нитѣ, иска да има много жени. Казватъ още че нѣкоя жена търси мѫжетѣ, иска да има много мѫже около себе си. Който не мисли право,, той се спира върху външната страна на въпроса и започва да гледа съ лошо око на такъвъ мѫжъ и на такава жена. Въ сѫщность, въпросътъ е поставенъ другояче. Многото жени подразбиратъ много желания, а многото мѫже — много мисли. Следователно, жената е отражение на човѣшкитѣ желания, а мѫжътъ — на човѣшкитѣ мисли. Искашъ ли да имашъ много жени, ти си човѣкъ на много желания. Искашъ ли да имашъ много мѫже, ти си човѣкъ на много и разнообразни мисли. Тъй щото, когато човѣкъ не мисли право, това показва, че не е влѣзълъ въ живота на страданията и не го разбира. Когато влѣзе въ тази область на живота, човѣкъ започва вече да мисли и да чувствува. Щомъ започне да мисли, да чувствува и да желае, страданията непремѣнно ще го посетятъ. — Не може ли безъ страдания? — Може, но не трѣбва да мислишъ и да чувствувашъ. Докато човѣкъ мисли и чувствува, страданията неизбѣжно ще го следватъ. Дето сѫ страданията, тамъ сѫ и радоститѣ, като естествена смѣна на положението. Понѣкога страданията идатъ като резултатъ на кривитѣ възгледи на човѣка. Нѣкой човѣкъ купува овце, говеда, съ цель да се размножатъ, за да се осигури той. Обаче, не излиза така. Купува овце и говеда, но едно следъ друго тѣ умиратъ и, вмѣсто да се осигури, той изгубва и това, което има. Единъ български овчарь, голѣмъ безвѣр- никъ, често казвалъ на другаритѣ си, че не вѣрва въ Бога и въ Неговата помощь. Ако не разчита на себе си, на никого не може да разчита. Той постоянно купувалъ овце, докато ги докаралъ до две хиляди.—Ще видите, казвалъ той на приятелитѣ си, че отъ мене зависи моето благосъстояние. Достатъчно е половината отъ овцетѣ ми да иматъ малки, за да забогатѣя. Богатството ми е въ ръцетѣ. Така се разговарялъ съ другаритѣ си и небрѣжно стрелялъ въ въздуха, срещу Господа, чието съще-ствуване не признавалъ. Единъ день между овцетѣ му се явила нѣкаква болесть, отъ която всички умрѣли. Силно разгнѣвенъ, той ги нахвърлялъ една по една въ единъ дълбокъ кладенецъ и напусналъ родното си село. Следъ време единъ отъ приятелитѣ му го срещналъ и го запиталъ: Какво постигна съ замѣрването си срещу Бога ? И ние можемъ да попитаме: Какво постигна този смѣлъ българинъ съ отричането на Първата Причина въ живота? Мнозина не успѣватъ въ живота си, защото мислятъ като българския овчарь. Щомъ се натъкнатъ на нѣкоя свѣтла мисъль и възвишено чувство, тѣ гръмватъ три пъти срещу тѣхъ, отричатъ ги съ една дума: Глупава работа е това ! Глупава работа е, но овцетѣ имъ една следъ друга измиратъ, т. е. лишаватъ се отъ благото, което носятъ свѣтлитѣ мисли и благородни чувства. Не е лошото тамъ. Човѣкъ може да прави погрѣшки, но трѣбва да ги изправя. По този начинъ той се учи и самовъзпитава. И Соломонъ правѣше погрѣшки, но не могълъ всички да изправи. Той самъ не се ползувалъ отъ своитѣ опитности. Когато се яви въ него едно желание, той си взе една жена. Като не разбра, какво се крие въ това желание, каза: Съ една жена човѣкъ не може да бъде щастливъ. Съ други думи казано: съ едно желание човѣкъ не може да бъде щастливъ. Затова той си взе още една жена. Неразбралъ себе си, не придобилъ опитность, той взе и трета, четвърта, пета жена, докато увеличи броя имъ толкова много, че се натъкна на голѣми противоречия, Единъ день той каза: Не мога да се справямъ съ тѣзи жени, не мога да се грижа повече за тѣхъ. Защо трѣбва той да се грижи за тѣхъ ? Всѣка жена ще се грижи за себе си. Да имашъ много желания, това е все едно, да носишъ чувалъ на гърба си, въ който всѣки день прибавяшъ по единъ килограмъ. Докато чувалътъ тежи два, три, петь, десеть килограма, както и да е, лесно се носи. Обаче, когато теглото му стигне до сто килограма, ти се отчайвашъ и казвашъ: Не мога повече да го нося, тежи много, кола нѣмамъ, слуги нѣмамъ — отказвамъ се отъ него. — Кой те заставя да носишъ този тежъкъ чувалъ на гърба си ? — Трѣбва да се живѣе. Ако не е чувалътъ, гладенъ ще умра. Природата е показала на човѣка, че и съ малко може да живѣе. Достатъчно е да носишъ три килограма на гърба си, т. е. въ стомаха си, Имашъ ли три килограма храна за стомаха си дневно, това е достатъчно — повече не ти трѣбва. Държишъ ли въ ума си мисъльта, че трѣбва да носишъ на гърба си чувалъ, тежъкъ сто килограма, скоро ще капитулирашъ. Повече отъ три килограма тежесть не носете. Това е най-многото, съ което умътъ и сърдцето могатъ да се натоварятъ.  Повечето отъ съвременнитѣ хора минаватъ за млади. — Защо ? — Защото не сѫ изучавали силата на човѣшкитѣ мисли, чувства и желания, да познаватъ тѣхното мощно влияние върху човѣка. Има случаи, когато една мисъль е по-опасна отъ куршумъ. Той ще те засегне нѣкѫде, ще мине и замине презъ тебе, и нѣма да остане следа. Въ душата ти, въ психиката ти, обаче горчивата мисъль или горчивата, дума може да произведе такъвъ ефектъ, че съ години не можешъ да се освободишъ отъ нея. Който не разбира смисъла на горчивитѣ мисли и чувства, постоянно се пита, защо сѫ допуснати въ живота. За да сѫществуватъ и да се допущатъ, все има нѣкакво основание. Защо българитѣ сами развалятъ чешмитѣ си ? Виждате нѣкѫде една хубава чешма, съ красиво корито, направено отъ хубавъ камъкъ. Който мине покрай чешмата, ще се наведе да пие вода, ще се полюбува малко и после ще каже: Я да опитамъ, мога ли да наостря брадвата си на това корито. Днесъ единъ наточи брадвата си, утре — другъ, докато най-после коритото се изхаби, и чешмата изгуби красотата си. — Защо става това ? — Защото въ самия човѣкъ има нѣщо необработено. Кой какъ мине покрай чешмата, спира се и казва: Чудно нѣщо, какъ се развали хубавата чешма. Чешмата сама не се разваля — хората сѫ я развалили. Какво правятъ съвременнитѣ хора? — Всѣки день тѣ точатъ брадвата си върху своя мозъкъ, върху своето сърдце и после се чудятъ, защо нервната имъ система е разстроена, защо кръвообръщението имъ не е правилно. Много естествено. Тѣ сами развалятъ нервната си система, а после се запитватъ, защо другитѣ хора иматъ здрава нервна система. Чувате нѣкой да казва за себе си, че отъ него нищо нѣма да излѣзе. Днесъ си каже така, утре си каже така, докато единъ день се сбѫдне казаното — отъ него нищо не излиза. Отъ една страна желае да излѣзе нѣщо добро отъ него, а отъ друга — самъ си противодействува Желаешъ ли да постигнешъ нѣщо хубаво, дръжъ въ себе си положителна мисъль. Не точи брадвата си на своя мозъкъ и на своето сърдце. — Ама не мога да се въздържамъ! — Това е другъ въпросъ. Защо не можешъ да се въздържашъ ? Значи, стѫпилъ си върху наклонна плоскость, и обущата ти се хлъзгатъ. При това положение, и най голѣмиятъ юнакъ не може да издържи. Обаче, ако и най-слабиятъ стѫпи на равна плоскость, ще издържи, нѣма да се хлъзне. Докато нѣма петь пари въ джоба си, човѣкъ е тихъ и спокоенъ, съ никого не се кара, на никого не се сърди — нѣма отношения съ хората. Щомъ внесе 100—200 хиляди лева въ банката, веднага започва да се интересува отъ хората, отъ банкитѣ. Той иска да знае, какво е положението на банката, да не би по нѣкакъвъ начинъ да фалира. Като имашъ пари, ще влѣзешъ въ отношение съ този — съ онзи, докато единъ день се скарашъ съ тѣхъ. Какво е станало съ тебе ? Подхлъзналъ си се. — Ама безъ пари не може да се живѣе. — Това е другъ въпросъ. Казвате: Не може ли човѣкъ да има пари и да не се безпокои? — При днешнитѣ условия това е невъзможно. Не може човѣкъ да има красива дъщеря и да не се безпокои за нея. Този момъкъ я погледналъ, онзи я погледналъ, докато нѣкой я задигне. При това, не е безразлично на бащата, какви момци поглеждатъ къмъ дъщеря му. Ако момъкътъ е угледенъ, красивъ, както и да е; ако е нѣкой простакъ, глупавъ, бащата непремѣнно ще се безпокои и нѣма да бѫде доволенъ. Питамъ: Какъ може да бѫде спокоенъ мѫжътъ, чиято жена е млада и красива? Този мѫжъ я погледналъ, онзи я погледналъ, трети пъкъ се докосналъ до дрехата и. Мѫжътъ и веднага изважда револверъ, иска обяснение, какъ смѣе той да се докосва до дрехата на жена му. Нѣкой взелъ отъ нѣкого сто-двеста лева на заемъ и не му ги върналъ. Какъ си позво- лилъ този човѣкъ да го ощети! Какъвъ животъ можете да очаквате при такова разбиране на хората ? Въ това отношение Соломонъ бѣше по-мѫдъръ отъ много хора, които днесъ минаватъ за умни. Той никога не извади револвера си, да убива, но си постави задача, да наблюдава хората, какъ живѣятъ. Той си изработилъ особена философия и казвалъ: Ако нѣкой се опита да се докосне до жена ми, ще взема втора; ако и нея докосне, ще взема трета. Така той ималъ 300 жени и 600 наложници. По този начинъ той искалъ да се освободи отъ ревностьта. Като забелязвалъ, че ревнува една жена, той взималъ втора; ако и нея ревнува, взималъ трета. Но и при това положение не могълъ да се справи съ ревностьта. Единъ день той срещналъ една млада, красива мома, въ която се влюбилъ, но тя го пренебрегнала. Той не могълъ да понесе този отказъ, вследствие на което изпадналъ въ голѣмо противоречие и казалъ: „Суета на суетитѣ, всичко е суета.“ Съ отказването и животътъ му се обезсмислилъ. Всичкиятъ трудъ, който положилъ за царството си, всичко, което до това време направилъ, се обезсмислило. Той разбралъ, че, освенъ любовьта, нищо друго нѣма смисълъ. Съвременнитѣ хора страдатъ и се питатъ, защо идатъ страданията. — Много естествено, отказано имъ е нѣщо. Виждате, че нѣкой се вкисналъ, неразположенъ е. — Защо ? — Нѣкой мѫжъ или жена отказала да му даде нѣщо. Помнете: Любовьта съ праздни работи не се занимава, любовни писма не пише, скръбни не утешава. Като види, че нѣкой страда, тя духне около него и си заминава. Съ едно духане тя разгонва скръбьта. Като срещне нѣкой гладенъ човѣкъ, тя му оставя единъ хлѣбъ и си заминава. Гладниятъ взима хлѣба и казва: Добре, че ми остави хлѣбъ, да задоволя глада си, но защо не остана при мене, да ми каже нѣщо? Любовьта нѣма свободно време. За единъ хлѣбъ, който струва петь лева, тя нѣма време да се спира, да му разправя, че го обича, че се грижи за него и т. н. Въ дадения случай гладниятъ се нуждае отъ хлѣбъ. Щомъ задоволи глада си, тогава може да става въпросъ за разговоръ, но това е второстепенна работа. Любовьта ще го срещне другъ пѫть, когато нѣма нужда отъ хлѣбъ и ще се спре при него, да му говори за други работи. — Ама защо никой човѣкъ не ми казва, че ме обича ? — Да ти разправя човѣкъ, колко те обича, това сѫ залъгвания. Любовьта не си служи съ залъгвания. Залъгвашъ човѣка, когато искашъ да вземешъ нѣщо отъ него или да го използувашъ. Не прави ли човѣкъ сѫщото и съ коня си? Когато иска да се качи на коня си, той го изважда отъ обора и започва да го тупа по гърба, да му казва, че го харесва. Щомъ тури седлото и се качи на коня, той го удря съ шпоритѣ си и тръгва на пѫть. Като се върне отъ работа, конникътъ слиза отъ коня си, дава му малко храна и пакъ го затваря въ обора. Съ това любовьта му къмъ коня се свършва. Желаете ли и вие такава любовь? Всички хора търсятъ любовьта, но не сѫ доволни, ако имъ се даде любовь, каквато кон-никътъ дава на своя конь. — Защо не сте доволни отъ такава любовь? — Защото била свързана съ мѫчения. Тогава, за да не се мѫчи, коньтъ трѣбва да бѫде слабъ, изнемощѣлъ, да лежи по цѣли дни въ обора. Но коньтъ не желае това. Той предпочита да носи господаря си, но да бѫде здравъ, силенъ, угоенъ. Щомъ е здравъ, конникътъ го възсѣда и му казва: Хайде, ще вървишъ съ мене въ широкия свѣтъ, да опитваме благата на живота. Азъ ще ямъ хубави храни, а на тебе ще давамъ зобъ. Ще кажете, че положението на коня е тежко. Когато господарьтъ го гледа добре, не е тежко положението му. — Какво представя коньтъ? — Вашето тѣло. Вие впрѣгате тѣлото си на работа и се радвате, когато сте здрави, силни, можете да свършите нѣщо полезно. Умътъ е конникътъ, който се справя съ своя конь. Има ли нѣщо лошо въ това ? Радвайте се, че имате умъ, който управлява тѣлото и се грижи за него. Всѣки день умътъ възсѣда тѣлото, кара го да работи и, следъ като свърши опредѣлената работа за деня, дава му храна, го оставя да си почине. Това сѫ образи, които иматъ отношение къмъ самия животъ. Вие трѣбва да разбирате тѣзи образи правилно, да се ползувате отъ тѣхъ, както Соломонъ се ползувалъ отъ своитѣ опитности. Отъ преживяванията си на физическия свѣтъ той вади заключения за духовния и вижда, че земниятъ животъ е времененъ и преходенъ. Всѣки човѣкъ минава презъ опитноститѣ на Соломона, т. е. презъ страданията и радоститѣ. Каквото и да прави, той не може да ги избѣгне. Като минава презъ страдания и радости, човѣкъ трѣбва да ги разбира. Скърбитѣ продължаватъ живота. Тъй щото, безъ страдания човѣшкиятъ животъ щѣше да бѫде по- тежъкъ и по-кѫсъ, отколкото е въ действи- телность. Значи, страданията сѫ спасителенъ пѫть за човѣка. Безъ тѣхъ той щѣше да се намира на такъвъ опасенъ пѫть, какъвто не може да си представи. Дойдете ли до страданията, не ги избѣгвайте, но кажете, както българинътъ казва: „Ела зло, че безъ тебе по зло“. Страданията сѫ за предпочитане предъ мѫчнотиитѣ и нещастията. Тѣ носятъ нечувани блага за човѣка. Ако Христосъ не пострада, и Той и човѣчеството щѣха да се лишатъ отъ благата на живота. Даже голѣмото страдание е за пред-почитане предъ малкото мѫчение. Страданието е пѫть, който води човѣка къмъ спасение. Мѫчнотията, обаче, се подчинява на други закони. Мѫчението води човѣка къмъ безизходенъ пѫть, а страданието — къмъ спасение. Следователно, попаднете ли въ безизходния пѫть на мѫчението, молете се да дойде страданието, да ви избави отъ този пѫть. Какъ ще гледате тогава на страданието? Като на благо, което освобождава човѣка. Ще кажете, че страданията ви сѫ голѣми. Радвайте се и на голѣмитѣ, и на малкитѣ страдания. На всѣки човѣкъ се даватъ страдания, споредъ степеньта на неговото развитие. Колкото по-голѣми сѫ страданията на човѣка и може да ги издържа, толкова и умътъ му е по-добре развитъ. Страданието показва степеньта на човѣшката интелигентности. Колкото повече страда човѣкъ, толкова по-интелигентенъ е той. Значи, между интелигентностьта и страданието има известно съотношение. Страданието се явява като признакъ на човѣшката интелигентности То се увеличава порпорционално съ интелигентностьта, т. е. съ развиването на човѣшкия умъ. Днесъ човѣчеството страда повече, отколкото въ миналото, защото е по-развято въ умствено отношение. Колкото повече се развива човѣчеството, толкова повече се увеличаватъ страданията му. Въ една отъ главитѣ на Откровението се говори за небеснитѣ жители, които били облѣ- чени съ бѣли дрехи. — Защо сѫ облѣчени съ бѣли дрехи ? — Защото сѫ минали презъ страдания. Значи, скърбитѣ и страданията избѣлватъ човѣка, т. е. обличатъ го въ бѣли дрехи. Като минава презъ страдания, човѣкъ развива ума си и започва да разбира смисъла на живота. Каквото и да правите, никой не може да избѣгне страданията. Като знаете това, не трѣбва да се обезсърдчавате. Пѫтьтъ на страданията е неизбѣженъ; всѣки самъ трѣбва да го извърви и то пешъ, безъ никакви превозни срѣдства. И да ви помогне нѣкой, пакъ на васъ предстои минаването на този пѫть. Както и да ви се помогне, никой не може да влѣзе въ дълбочината на страданията ви. Затова, именно, нѣкой се оплаква, че хората не влизатъ въ положението му. Защо ще влѣзатъ, да се удавятъ ли? Достатъчно е, ако нѣкой ви подаде рѫката си, но да изисквате, заедно съ васъ да влѣзе въ дълбочинитѣ на морето, това не е право. Или пъкъ, какъ можете да изисквате съчувствие отъ човѣкъ, който спи? Той е заспалъ дълбоко, за никого и за нищо не мисли. Тъй щото, благодарете и за най-малката помощь, която хората ви даватъ. Благодарете и за страданията, които ви сѫ дадени, понеже тѣ носятъ известни блага за душата ви. Помнете: нѣма живо сѫщество на земята, което да не страда повече или по-малко. На всѣки човѣкъ сѫ дадени толкова страдания, колкото може да понесе. Великитѣ хора носятъ велики страдания. Ще кажете, че Христосъ бѣше великъ, носѣше голѣми страдания, но по едно време не можа да ги издържи и хвърли кръста си на земята. — Кога бащата хвърля кръста отъ гърба си ? — Когато иска да даде добъръ урокъ на децата си. Докато още малки и несъзнателни, той ги носи на гърба си. Когато пораснатъ, тѣ започватъ да мислятъ свободно, но ядатъ и пиятъ и продължаватъ да седятъ на гърба на баща си. Последниятъ спира срѣдъ пѫтя и захвърля кръста настрана. Слабъ ли е бащата? Не е слабъ, но той иска да имъ покаже, че пѫтьтъ, по който вървятъ, не е правъ. Отъ този урокъ разумнитѣ деца веднага се стрѣскатъ, съзнанието имъ се пробужда, и тѣ тръгватъ въ правия пѫть. Неразумнитѣ деца, обаче, заспиватъ по-дълбоко, отколкото по-рано, и оста- ватъ на срѣдата на пѫтя. Тѣ не сѫ готови за съзнателенъ животъ, но и бащата не е длъженъ да ги носи цѣлъ животъ на гърба си. И Христосъ, Който се пожертвува отъ любовь за човѣчеството, не е длъженъ да носи на гърба си неразумнитѣ хора, които мислятъ само за ядене и пиене. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ страдания. Който страда и носи разумно страданията си, той е герой; който не иска да страда и постоянно се оплаква отъ страданията си, той е страхливецъ. Защо трѣбва да се оплаква човѣкъ отъ страданията си? Който страда, човѣкъ става. Безъ страдания нѣма развитие. Страданието е пѫть за освобождаване, за спасение. Този пѫть е опредѣленъ само за човѣка, а не и за животнитѣ. Обаче, като живѣятъ между хората, понѣкога и животнитѣ страдатъ заедно съ тѣхъ. Едно се иска отъ васъ: да не преувеличавате страданията си, да мислите, че съдбата ви е непоносима, че Провидението е по-жестоко къмъ васъ, отколкото къмъ другитѣ. Това е криво заключение. Ще каже нѣкой, че не е видѣлъ бѣлъ день въ живота си. Това не е вѣрно. Не се самозаблуждавайте. Като живѣе, човѣкъ минава презъ различни състояния, презъ радости и страдания. Следователно, колкото по-голѣми страдания минава човѣкъ, толкова по-голѣми сѫ радоститѣ му; колкото по-малки сѫ страданията му, толкова по-малки сѫ и радоститѣ. И обратно: голѣмитѣ радости се смѣнятъ съ голѣми страдания, а малкитѣ радости — съ малки страдания. Когато нѣкой казва, че не е видѣлъ бѣлъ день въ живота си, това се дължи на факта, че по естество, човѣкъ помни повече злинитѣ, отколкото добринитѣ. Запримѣръ, ако нѣкой приятели ви направи сто добрини и едно зло вие забравяте стотѣ добрини, а помните пакостьта, която ви причинилъ само единъ пѫть. Защо не приемете, че пакостьта е случайностъ? Колкото и да е добъръ човѣкъ, все ще се случи поне единъ пѫтъ да причини зло или пакость на нѣкого. Единъ младъ господарь се разгнѣвилъ на слугата си и въ гнѣва си го замѣрилъ съ камъкъ. Обаче, слугата билъ далечъ отъ него, и той не могълъ да го улучи. Вмѣсто слугата си, той ударилъ жена си, която била скрита въ двора нѣкѫде, между дърветата. Значи, безъ да иска, той ударилъ жена си съ камъкъ. Това се случва често въ живота на хората — вмѣсто неприятеля си да ударишъ приятеля си; понѣкога камъкътъ, съ който замѣрвате неприятеля си, пада върху васъ. Като не успѣва въ живота си, човѣкъ се разочарова, минава презъ опитноститѣ на Соломона и казва: „Суета на суетитѣ, всичко е суета“. Соломонъ казва: „Понеже Богъ дава на угодния предъ него человѣкъ мѫдрости и знание, и радость, а на грѣшния дава да се труди, за да притуря и да трупа, за да ги даде на угодния предъ Бога. И то е суета и угнетение на Духа“. (—26 ст.) Значи, Соломонъ мисли, че Богъ дава на мѫдрия възможность да придобива знание, мѫдрости и радости, а на грѣшния , опредѣля да се труди, да копае и да трупа. Той намира, че и това е суета и угнетение на Духа. Споредъ Соломона излиза, че това, което се случва на мѫдрия, случва се и на без-умния. Това е повърхностно разбиране. Не е вѣрно, че въ живота на мѫдрия и на безумния се случватъ едни и сѫщи нѣща. Ще ви предамъ накратко една приказка, въ която се говори за слизането на Бога на земята, между хората. Богъ често слушалъ да се говори за живота на хората и решилъ самъ да слѣзе на земята, да види, какво правятъ тѣ. За тази цель Той взелъ съ себе си единъ младъ момъкъ да го придружава. Като вървѣли известно време, тѣ стигнали до едно пасбище, дето пасли говеда. Богъ ожаднѣлъ и помолилъ говедаря, да покаже, кѫде има изворъ, да пие вода. Говедарътъ свирѣлъ съ кавала си и, вмѣсто отговоръ, посочилъ съ крака си направлението, дето се намиралъ изворътъ. Мо- мъкътъ казалъ: Чудно нѣщо, какъвъ мързеливъ говедарь не пожела да се мръдне отъ мѣстото си, но съ крака си ни посочи мѣстото на извора. Като задоволили жаждата си, тѣ продължили пѫтя си нагоре и навлѣзли въ една гора. Тукъ тѣ срещнали една млада, красива мома, която носѣла на гърба си вързопъ дръвчета. — Виждашъ ли тази мома ? — казалъ Господъ на момъка, решилъ съмъ да я дамъ на говедаря. — Възможно ли е това нѣщо? — запиталъ очудено момъкътъ. Следъ това двамата пѫтника влѣзли въ едно село. На края на селото тѣ потропали на вратата на една кѫща, отъ която излѣзълъ единъ сърдитъ, недоволенъ селянинъ и извикалъ: Нѣмаме мѣсто за пѫтници. Тѣ потропали на съседната кѫща. Веднага насреща имъ се показала спретната, добра домакиня, която ги поканила въ стаята си. Тя била бедна, скромна вдовица. Веднага издоила единствената си крава, сварила млѣко и ги угостила. Пѫтницитѣ пренощували въ дома на вдовицата и на сутриньта продължили пѫтя си. Времето било облачно, мъгливо. На края на селото видѣли единъ вълкъ. Господъ казалъ на момъка: Ще изпратя този вълкъ да изяде кравата на вдовицата. — Това ми се вижда още по-чудно и неразбрано, отговорилъ мо- мъкътъ. По-нататъкъ тѣ намѣрили едно гърне, пълно съ златни монети. — Ще дамъ гърнето на богатия и сърдитъ домакинъ, който не ни прие въ дома си. — Защо ? Това сѫ неразбрани нѣща. Най-после Богъ завелъ момъка въ една долина и го накаралъ да пие отъ водата, която текла тамъ. Момъкътъ се навелъ и започналъ да пие, но веднага се отдръпналъ съ отвращение. — Какво има, защо се отдалечавашъ отъ водата ? — Горчива е, не може да се пие. Жаденъ съмъ, но не мога да пия тази вода. — Навсѣкѫде ли е такава ? — Да, въ долината водата е навсѣкѫде горчива. — Моля ти се, заведи ме нѣкѫде, дето водата е сладка и приятна за пиене. Богъ го завелъ на едно специално мѣсто, дето живѣели само добри и благородни хора. Тѣ могли сами да трансформиратъ водата, за да не я пиятъ горчива. — Кое е това мѣсто ? — запиталъ момъ- кътъ. — Раятъ. Следователно, мѣстото на долината, дето водата е горчива, е адътъ на земята. Мѣстото пъкъ, чрезъ което се проявява Божията Любовь и Разумность, е раятъ — високото мѣсто въ свѣта. Най-после Богъ добавилъ: Лошото мѣсто, т. е. ада, съ своитѣ богатства, оставямъ на разположение на богатия домакинъ, който не ни прие въ дома си. Хубавото мѣсто, т. е. рая, давамъ на бедната вдовица, да подобри живота си. И тъй, правилното разрешаване на въпро- ситѣ се заключава въ разбиране на закона на страданието. Който разбира закона на страданието, ще придобие благата на живота. Който не разбира страданието, ще се натъква на противоречията въ живота. Не е лесно човѣкъ да разбере страданията. Това не става изведнъжъ. Не се пресилвайте да разберете всичко изведнъжъ. Ако искате преждевременно да разберете нѣщата, ще изпаднете въ заблуждения, отъ които мъчно можете да се освободите. Вие ще се движите между два свѣта: свѣтътъ на добритѣ и свѣтътъ на лошитѣ същества. Добритѣ същества ще ви внушаватъ добри мисли, лошитѣ същества — лоши мисли, и вие ще се движите между контрастни състояния. Нѣкога ще мислите, че отъ васъ може да излѣзе много нѣщо, че всичко можете да направите. Нѣкога ще мислите, че отъ васъ нищо не може да излѣзе. И едното не е вѣрно, и другото не е вѣрно. Вѣрно е, че като работите, отъ васъ може да излѣзе нѣщо. Оставете съществата въ васъ сами да се борятъ, докато се споразумѣятъ, безъ да взимате страната на еднитѣ или на другитѣ. И тъй, единствениятъ пѫть за влизане на човѣка въ свѣта на любовьта е пѫтьтъ на стра-данието. Първата половина отъ пѫтя, който посветениятъ трѣбва да извърви, е страданието; втората половина на пѫтя е любовьта. Докато дойде до втората половина на пѫтя си, само отъ време на време, посветениятъ ще вижда единъ малъкъ проблѣсъкъ на пѫтя си, който ще раздира тъмнината, която неизбѣжно трѣбва да мине. Този проблѣсъкъ се дължи на лѫчитѣ на любовьта. Свѣтлината ту се явява, ту изчезва, но заставя човѣка да се стреми и да се надѣва. Той очаква деня, когато любовьта ще се прояви въ своята пълнота. Тогава само ще разбере, какво нѣщо е животътъ на любовьта. Влѣзе ли въ този животъ, всички противоречия ще изчезнатъ отъ пѫтя му. Но, докато дойде до любовьта, противоречията неизбѣжно ще го следватъ, и той постоянно ще се пита, защо това става така, а не иначе. Докато е на земята, човѣкъ постоянно се пита, защо на мене даватъ по-малко хлѣбъ, по-малко вода, а на други даватъ повече. Ако влѣзе въ водата, той не може да пита, защо на мене даватъ по-малко вода, а на други — повече. Рибитѣ, малки или голѣми, иматъ еднакво количество вода на разположение. Тамъ не става споръ за водата. Ако влѣзе въ духовния свѣтъ, човѣкъ не може да спори, защо на него даватъ по-малко хлѣбъ, а на други — повече. Тамъ храната е друга. Сле-дователно, който иска да избѣгне противоречията на земята, трѣбва да я напусне. Докато е на земята, ще не ще, трѣбва да се примири съ мисъльта, че ще минава презъ противоречия. Следователно, стремете се къмъ пѫтя на любовьта, дето противоречия не сѫществуватъ. Както рибитѣ не се борятъ за водата, така и душитѣ, които живѣятъ въ свѣта на любовьта, не се натъкватъ на противоречия. Докато е вънъ отъ любовьта, човѣкъ неизбѣжно ще следва пѫтя на закона, който включва противоречията, мѫчнотиитѣ и страданията. — Какъ може човѣкъ да се освободи отъ законитѣ на физическия свѣтъ? — Като приеме закона на любовьта и го изпълни. Нѣкой мислятъ, че сѫ влѣзли въ любовьта. Питамъ: страдашъ ли ? — Страдамъ. — Щомъ страдашъ, ти не си влѣзълъ още въ пѫтя на любовьта. Може да чувствувашъ любовьта, но още не си свързанъ съ нея. Човѣкъ може отъ време на време да се качва въ онзи свѣтъ, да зърне, какво става тамъ, и пакъ да слѣзе, но съзнанието му не е готово още да приложи любовьта. Нѣкой говори за любовьта, а сѫщевременно се безпокои. — Защо ? — Защото е извънъ нея. — Ама ще умра! — Щомъ си вънъ отъ любовьта, непремѣнно ще умрешъ. Ако си въ любовьта, нѣма да умрешъ. Любовьта изключва смъртьта отъ своитѣ предѣли. — Самъ съмъ въ живота си. — Щомъ си самъ, ти си въ пѫтя на страданието. Радвай се, че си дошълъ до страданието, защото отиваш вече къмъ любовта. Любовта пресича пжтя на страданието: ту влиза, ту излиза отъ него, като образува крива линия. Използувайте най-малкитѣ проблѣсъци на любовьта, за да си обясните противоречията. Ще кажете, че на млади години сте имали любовь, а сега сте я изгубили. Това е невъзможно. Любовьта не се губи. Това, което наричате любовь, не е истинска любовь. Това сѫ чувствувания, настроения, разположения, но не и любовь. Любещиятъ и на младини, и на старини има любовь. Единъ старъ дѣдо вървѣлъ по пѫтя и предъ него се изпрѣчилъ единъ голѣмъ трапъ. Засилилъ се да го прескочи и падналъ въ трапа. Като мислѣлъ, че нѣкой го е видѣлъ, той казалъ гласно: Какви трапове прескачахъ на младини! Но сега, изгубихъ силитѣ си. Като се огледалъ натукъ-натамъ и разбралъ, че никой не го видѣлъ, че нѣма човѣкъ около него, казалъ си: Какъвто бѣхъ на младини, такъвъ съмъ и на старини. Ние пъкъ казваме и гласно, и въ себе си: Какъвто е човѣкъ на младини, такъвъ е и на старини. Ако на младини е билъ разуменъ, и на старини трѣбва да бѫде разуменъ. Ако на младини ималъ любовь, и на старини трѣбва да има. Положителното остава положително, и отрицателното — отрицателно. Невъзможно е положителното да се превърне въ отрицателно, а отрицателното — въ положително. Добриятъ човѣкъ е всѣкога добъръ, а лошиятъ — всѣкога е лошъ. Съ други думи казано: въ човѣка сѫ вложени известни възможности, които чакатъ времето да се проявятъ. Трѣбва да цъкнете една клечка кибритъ, за да се запали огъньтъ, който носите въ себе си. Възможноститѣ се криятъ въ дървата, а не въ кибрита. Значи, и на младини, и на старини човѣкъ е единъ и сѫщъ, но чакалъ е времето си, да прояви своитѣ възможности. На старини всички дървета, които сѫ вложени въ човѣка, ще се запалятъ, и той ще се прояви. Това не значи, че, като е вече старъ, той се е измѣнилъ. Стариятъ има възможности да прояви всичко, което носи въ себе си отъ младини, но въ никой случай не може да прояви това, което не е вложено въ него. Това, което е вложено въ душата на човѣка, рано или късно, трѣбва да се прояви. Колкото по-дълго време живѣе на земята, той все повече ще се проявява, но нищо ново нѣма да прояви, т. е. той не може да прояви нищо повече отъ това, което носи въ себе си. Всѣки ще се убеди въ тѣзи думи. Като знаете това, обработвайте дарбитѣ и способноститѣ, които сѫ вложени въ васъ, и не очаквайте да дойде нѣщо ново въ живота ви. Работете върху себе си и помнете, че човѣкъ не може да се развива и проявява безъ участието на Божията благодать и Неговата свѣтлина и топлина. Ето защо, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ любовьта, която носи условия за развиване на човѣшкитѣ дарби и способности. Казано е въ Писанието: „Ще изпратя Духа си“. Безъ Божия Духъ нѣма напредъкъ, нѣма развитие. — Какъ ще се изяви Божиятъ Духъ ? — Чрезъ хората. Следователно, не мислете, че човѣкъ самъ може да постигне всичко. Хората идатъ въ негова помощь, да развие и прояви добродетелитѣ си. Хората сѫ условия, чрезъ които се проявяватъ Божествената свѣтлина и топлина. Затова, именно, никога не пренебрегвайте не само хората, вашитѣ ближни, но и най-малкитѣ сѫщества около васъ. Не мислете, че нѣмате нужда отъ тѣхъ. Всичко, което Богъ е създалъ и на което обръща внимание, и вие трѣбва да го зачитате. Видите ли едно дърво, не го отминавайте, не мислете, че стоите по-високо отъ него. Ако му обърнете внимание, тогава само стоите по-високо отъ него. Всѣка мисъль, всѣко чувство, колкото и да сѫ малки, които се проявяватъ чрезъ васъ, или чрезъ ближнитѣ ви, трѣбва да се зачитатъ. Въ тѣхъ се крие нѣщо Божествено. Само по този начинъ ще дойдете до новото разбиране на страданията и на радоститѣ, каквото ималъ апостолъ Павелъ, който казва: „Ще се похваля съ страданията си“. Сега и на васъ желая, да се похвалите съ страданията си, както се похвалилъ апостолъ Павелъ. Досега, колкото хора съмъ срѣщалъ, всички искатъ да се освободятъ отъ страданията. На мнозина, които се оплакватъ отъ страданията, съмъ казвалъ, че тѣ още не сѫ страдали, едва започватъ да страдатъ. Тѣ хванали само едното краче на страданието, а то има много крачета. Тѣ мислятъ, че животътъ имъ е пъленъ съ страдания. Досега азъ не съмъ си позволилъ да се моля на Бога да ми отнеме страданията. Щомъ за себе си не съмъ се молилъ, и за васъ нѣма да се моля. — Защо ? — Не искамъ да ви лиша отъ благото, което страданието носи въ себе си. Благодарете за страданията, които разумниятъ свѣтъ ви дава, но сами никога не си създавайте излишни и ненуждни страдания. Човѣкъ се изпитва чрезъ страданията. Тѣ сѫ пробниятъ камъкъ за изпитване силата и характера на човѣка. Който издържа на страданията, той е силенъ човѣкъ. Не може ли да издържа, той е слабъ, безхарактеренъ човѣкъ. Христосъ казва: „Който не вдигне кръста си и ме последва, не е достоенъ за мене“. Кръстътъ подразбира страданията. Следователно, който не понесе страданията си и не тръгне следъ мене, той не може да наследи вѣчния животъ. Вдигнете кръста си и благодарете на Бога, че ви е удостоилъ съ страдания. За да станете велики хора, да се наричате чада Божии, вие трѣбва да минете презъ страданията, като пѫть къмъ Любовьта. Другъ пѫть къмъ Любовьта, освенъ страданията, не сѫществува. Влѣзете ли въ областьта на страданията, трѣбва да вървите докрай. Дойдете ли последната крачка, предъ васъ се разкрива хоризонта на Любовьта, и вие влизате въ новия животъ, като граждани на новото царство — царството на Любовьта. Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Един-ния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 17. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 17. февруарий, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Отдалечаване и приближаване Размишление. Еклисиастъ, I. гл. Когато Соломонъ казалъ, „Суета на суетитѣ, всичко е суета“, той билъ само ученикъ, но не и отъ посветенитѣ въ тайнитѣ на Битието. Той знаелъ само една трета отъ истината, тази, именно, която се отнася до физическия свѣтъ. Наистина, всичко земно е преходно, суета. Тъй щото, думитѣ на Соломона всичко е суета“ се отнасятъ до физическия свѣтъ. Само онзи човѣкъ може да каже „суета на суетитѣ“, който уповава изключително на физическия животъ. Който уповава на леда и вѣрва, че ще се запази завинаги, единъ день неизбѣжно ще каже „суета на суетитѣ“. Който уповава на богатството и вѣрва, че ще се осигури чрезъ него, все ще каже нѣкога „суета на суетитѣ“. Когато младиятъ мисли, че нѣма да остарѣе, той не знае, че ще каже нѣкога „суета на суетитѣ“. Когато умниятъ мисли, че всѣкога ще бѫде уменъ, той не подозира, че ще каже нѣкога „суета на суетитѣ“. Когато младата булка мисли, че ще живѣе щастливо съ своя възлюбенъ, и тя сѫщо не допуща, че ще каже нѣкога „суета на суетитѣ“. Ще се запитате, защо всичко е така.— Защото другояче не може да бѫде. Да питате, защо известно нѣщо е така, това е все едно, да питате, защо човѣкъ трѣбва да тъче. Много просто. Човѣкъ тъче, защото дрехитѣ се кѫсатъ. Всѣко нѣщо, което се кѫса, трѣбва да се тъче. И всѣко нѣщо, което се тъче, трѣбва да се кѫса. Много отъ съвременнитѣ хора, както и нѣкой отъ васъ, минаватъ за учени хора, свършили университетъ, изучавали математика, философия, естественитѣ науки и др. Въпрѣки ученостьта на хората, тѣ знаятъ едва една трета отъ тѣхната специалность. Толкова по-добре, има още много да се учи. Отъ гледището на новата математика, понятието за права линия, за плоскость и за тѣло се опредѣлятъ по следния начинъ: всѣко нѣщо, което само се удължава, безъ да се разширява, е права линия; всѣко нѣщо, което само се разширява и удължава, безъ да надебелява, е плоскость; всѣко нѣщо, което само се удължава, разширява и надебелява, е тѣло. Значи, правата линия е граница на плоскостьта, а плоскостьта е граница на тѣлото. Представете си, че имате правоѫголника АВСД - фиг. 1., и на върховетѣ му се намира по едно сѫщество — А, В, С, Д. Ако Д ѫглитѣ А и С се стѣсняватъ, ъглитѣ В и Д ще се разширятъ, отъ прави ще се превърнатъ въ тъпи. При това положение, сѫществата А и С се отдалечаватъ, а сѫществата В и Д се приближаватъ. Колкото повече се стѣсняватъ ъглитѣ С и А толкова повече се отдалечаватъ сѫществата А и С, и толкова повече се приближаватъ сѫществата В и Д. И обратно: ако ѫглитѣ А и С се разширяватъ, сѫществата А и С се приближаватъ, а В и Д се отдалечаватъ. Като знае това, човѣкъ има предъ видъ, кога може да се приближава къмъ своята цель и кога да се отдалечава. Приближаването и отдалечаването отъ цельта е въ зависимость отъ стѣсняването и разширяването на ъглитѣ. Мнозина искатъ да имъ се кажатъ нѣкои работи, ясни за разбиране. Това е най-лесната работа, но, въ края на краищата, ще кажатъ: „Суета на суетитѣ, всичко е суета. — Защо? — Ясно е, запримѣръ, че трѣбва да си купите новъ костюмъ, нова шапка или нови обуща, но тѣзи нѣща съ преходни, не могатъ да задоволятъ стремежа на вашата душа. Тогава вие се стремите къмъ неясни, отвлѣчени нѣща и се задоволявате съ тѣхъ. Запримѣръ, всички говорите за любовьта — отвлѣчено понятие, но сте доволни. Никой не е виждалъ любовьта, нито я пипалъ, нито я вкусвалъ, но е доволенъ, когато се говори за нея. Казвате, че чувствувате любовьта съ сърдцето си. — Съ кое сърдце? Съ обикновеното? Това, което трепти въ човѣка, не е сърдцето му. Ето защо, ние казваме, че любовьта не се възприема чрезъ сърдцето, а по особенъ вътрешенъ пѫть, незнаенъ и за самия човѣкъ. Обаче, реално е тъкмо това, което човѣкъ не знае. И добро е това, което човѣкъ не познава. Човѣкъ познава само ония нѣща, които хвърлятъ сѣнка. Само тѣзи тѣла хвърлятъ сѣнка, които иматъ дължина, широчина и дълбочина или височина. Казвате: Какъ е възможно да бѫдатъ реални нѣща тѣзи, за които нищо не се знае? Вие считате незнанието за невежество. Споредъ мене, въ известно отношение, невежеството е за предпочитане предъ знанието. Добре е човѣкъ да бѫде невежа въ лъжата, въ кражбата, въ обидитѣ, въ престѫпленията и т. н. Добриятъ човѣкъ е невежа въ правене на зло. И да иска да направи пакость или зло на нѣкого, не знае, какъ да постъпи — невежа е човѣкътъ. По-добре ли е да срещнете човѣкъ, който знае да обижда, да лъже, да краде, да върши престъпления, да осъжда хората ? Ще кажете за нѣкого, че билъ голѣмъ художникъ. Въ какво проявилъ майсторството си ? Въ сѣнкитѣ, много сѣнки поставялъ. Това не е истинско художество. Изкуството не се заключава въ многото сѣнки, но въ умѣенето на човѣка да поставя сѣнки и да знае, колко силни или слаби трѣбва да бъдатъ тѣ. Днесъ се говори за свѣтлини и сѣнки, не само въ художеството, но и въ самия животъ. Човѣкъ трѣбва да знае ролята на сѣнката и на свѣтлината въ живота и да знае, къде да ги поставя. При това, той трѣбва да различава сѣнката отъ реалностьта. Запримѣръ, каква разлика сѫществува между дървото и неговата сѣнка? Понѣкога човѣкъ намира реалностьта на нѣщата въ тѣхнитѣ сѣнки. Въ това отношение сѣнкитѣ сѫ необходими. Понѣкога и безъ сѣнки се отива къмъ реалностьта. Въ този случай, дойде ли до сѣнкитѣ, човѣкъ казва, като Соломона: „ Суета на суетитѣ, всичко е суета.“ За да не извадите криво заключение за живота, по-добре е да вървите отъ сѣнкитѣ къмъ реалностьта, отколкото отъ реалностьта къмъ сѣнкитѣ. Ще кажете, че сте вѣрващъ човѣкъ. Вѣрващъ си, но вѣрата ти постоянно се мѣни: ту въ едно нѣщо вѣрвашъ, ту въ друго. Каква е твоята вѣра, ако посоката и се мѣни по нѣколко пѫти на день ? Не е лошо да се мѣни човѣкъ, но поне да допринася нѣ-що. Когато махалото на часовника се движи ту на една, ту на друга страна, то върши работа— показва времето. Неговото движение е ритмично. Ако се движи неправилно, безъ ни- какъвъ ритъмъ, и не показва точно времето, неговото движение е безсмислено. Религиознитѣ хора казватъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ. Срѣщате едного, той седи на едно мѣсто и казва: Искамъ да бѫда добъръ — махалото се подвижи надѣсно. После пакъ казва: Искамъ да бѫда добъръ — махалото се подвижи налѣво. Колкото повече повтаря желанието си, толкова по-редовно се движи махалото, и часовникътъ работи. По едно време човѣкъ се отекчава отъ работата си и казва: Нѣма смисълъ да бѫда добъръ, и по другъ начинъ може да се живѣе. Каже ли така, махалото престава да се движи, часовникътъ спира, но кой дето го срещне, все му дава по единъ ритникъ. И той удря, но, въ края на краищата, връща се у си дома съ пукната глава. — Защо е пукната главата ти? — Ударихъ на едного плесница, а той ми удари две и ме повали на земята. — Значи, слабъ човѣкъ си. Ти трѣбва да познавашъ силитѣ си и да предвиждашъ, какъвъ ще бѫде краятъ на борбата. Който се бори съ една мѫчнотия и не може да я победи, той е слабъ човѣкъ, още живѣе въ суетата на суетитѣ. — Искамъ да воювамъ. — Ами, ако те победятъ? Има смисълъ да воювашъ, само ако си сигуренъ въ силитѣ си. Ако те победятъ, по-добре не влизай въ война. Слабитѣ хора не трѣбва да воюватъ. По-добре нека стоятъ мирни и тихи, да гледатъ, какво правятъ силнитѣ. — Ама какво искашъ да кажешъ съ това? — Нищо особено, правя опитъ съ леда, искамъ да видя, може ли да се стопи отъ слънчевитѣ лѫчи. Ако се стопи, ледътъ е слабъ; ако не се стопи, силенъ е. Вие знаете, какво става съ леда, когато се изложи на действието на слънчевитѣ лѫчи. Казвамъ: Глупаво е, наистина, слабиятъ да се бори съ силния, и ледътъ — съ слънцето. — Каква е разликата между умния и глупавия? Глупавиятъ държи леда въ рѫката си и не знае, какво да прави съ него; умниятъ стопява леда и го превръща въ вода; мѫдрецътъ стопля водата на слънцето или на огъня и я прави удобна за пиене. Тъй щото, ако питате, каква е службата на слънцето, ще знаете, че, покрай другата служба, слънцето има задача да топи леда и снѣга и да стопля водата. Правете и вие това, което слънцето прави: стопявайте леда и стопляйте водата. И тъй, за да вървите въ правия пѫть, ми- слитѣ ви трѣбва да бѫдатъ прави, чувствата ви—широки, а постѫпкитѣ ви—да иматъ и тритѣ измѣрения. Това значи, да бѫде човѣкъ като слънцето. Това значи, да се приближава човѣкъ къмъ своя първоначаленъ източникъ. Всички тѣла, които се отдалечаватъ отъ своя първоначаленъ източникъ, вървятъ въ кривъ пѫть, т. е. по крива линия. Който се отдалечава отъ своя първоначаленъ източникъ, обеднява и прави много погрѣшки; който се приближава къмъ източника, забогатява. Като обеднява, човѣкъ изпада въ противоречия, които го натъкватъ на отрицателни прояви: кражба, лъжа, лицемѣрие и др. Значи, когато прави добро, човѣкъ се приближава къмъ центъра; когато прави зло, той се отдалечава отъ центъра. Пита ли нѣкой, защо грѣши, ще знае, че причината се крие въ отдалечаването му отъ центъра. — Ама защо правя добро ? — Защото се приближавашъ къмъ центъра. Добре е човѣкъ и когато прави погрѣшки, и когато прави добро, да съзнава това, което прави. Истинското добро подразбира съзнателно приближаване на човѣка къмъ центъра, къмъ Първичния Източникъ на живота. Този човѣкъ никога не може да каже като Соломона „суета на суетитѣ, всичко е суета“. Обаче, започне ли да се отдалечава отъ центъра, човѣкъ вижда вече суетата на своя личенъ животъ. „Коя полза человѣку отъ всичкия му трудъ, въ който се труди подъ слънцето?“ ( — Зет.). — Така може да говори само онзи, на когото линията на живота се удължила, и той се отдалечилъ отъ центъра, т. е. отъ Първичния Източникъ. Нѣкой иска да стане богатъ, а същевременно се отдалечава отъ центъра. Това е невъзможно. Ако при това положение забогатѣе, богатството му е незаконно придобито и, въ края на краищата, ще го загуби. Ако искате да забогатѣете законно, всѣки моментъ трѣбва да отправяте мислитѣ и чувствата си къмъ Първичния Изворъ на живота. Всѣки моментъ провѣрявайте посоката на вашето движение, да не потънете въ морето. Както капитанътъ следи за кормилото на своя параходъ, така и вие трѣбва да следите за посоката на своето движение. Следете, дали съзнанието ви се разширява или стѣснява. Ако се разширява, вие се приближавате къмъ центъра; ако се стѣснява, вие се отдалечавате. Нѣкой ограничилъ съзнанието си, а въпрѣки това казва, че има много знания, че е ученъ човѣкъ. Единъ ходжа се представялъ за много- знаещъ и постоянно разправялъ, че знае, какво прави Господъ. Когато отивалъ при султана, все това разправялъ, какво прави Господъ въ всѣки даденъ моментъ. Случвало се понѣкога да се срещнатъ ходжата и владиката. Първата имъ работа била, да се надпреварятъ, кой знае повече нѣща за Бога. Единъ день султанътъ решилъ да подложи знанието имъ на опитъ, да види, кой отъ двамата знае повече. За тази цель той заповѣдалъ на единъ отъ слугитѣ си да свари петь—шесть килограма млѣко и да го изсипе въ дълбокъ сѫдъ. Слугата сварилъ млѣкото и го сложилъ предъ гоститѣ. Султанътъ предложилъ на гоститѣ си по едно парче хлѣбъ. Той взелъ и за себе си сѫщо едно парче хлѣбъ и се обърналъ къмъ гоститѣ си съ думитѣ: Заповѣдайте на моята трапеза. Начупете си хлѣба на хапки и го сложете въ млѣкото. Сѫщото направилъ и той. Следъ това взелъ една лъжица, разбъркалъ хапкитѣ въ млѣкото и казалъ на гоститѣ си: Нека всѣки отъ васъ вземе своитѣ хапки. — Това е невъзможно. Отде знаемъ, кои хапки на кого принадлежатъ? — Ако хапкитѣ си не познавате, какъ знаете, какво прави Господъ всѣки моментъ? — запиталъ султанътъ. За случая Хри- стосъ си е послужилъ съ следната мисъль: „Ако земнитѣ работи не разбирате, какъ ще разберете небеснитѣ?“ Следъ всичко това ще дойде нѣкой да казва, че видѣлъ ангелъ, облѣнъ въ свѣтлина, съ криле на гърба си и т. н. Това е човѣшка представа за ангела. Въ сѫщность, ангелътъ нѣма криле, както човѣкъ си представя, нито свѣтлината му е такава, каквато хората си въобразяватъ. Свѣтлината, за която хората говорятъ, не е външна. Външната свѣтлина е едно нѣщо, а вѫтрешната — друго. Ще кажете, че свѣтлината е нѣщо реално. Какво нѣщо е свѣтлината, и доколко е реална, това е въпросъ, върху който малцина могатъ да се произнасятъ. Когато се говори за реалность, трѣбва да знаете, че вънъ отъ любовьта никаква реалность не съществува. Любовьта е единствената реалность въ свѣта. Свѣтлина безъ любовь не е свѣтлина, но сѣнка на свѣтлината. Тъй щото, когато се говори за свѣтлината на ангелитѣ, ние разбираме вътрешна свѣтлина, която има за основа любовьта. Обаче, когато се говори за любовьта, разбираме прави мисли, прави чувства и прави постъпки. Съ други думи казано: любовьта съдържа въ себе си мисли съ удължени линии, чувства съ удължени и разширени линии и постъпки съ линии, които иматъ дължина, широчина и височина. Следователно, ако мисъльта не е удължена, не е права; ако чувството нѣма дължина и широчина, не е Божествено; ако постъпката не включва тритѣ измѣрения, не е възвишена. Задача на всѣки човѣкъ е да прилага любовьта въ живота си, като условие за преодоляване на всички мѫчнотии, като стимулъ за повдигане и като сила за реализиране на всички желания. Безъ любовь човѣкъ нищо не може да постигне. Любовьта внася топлина въ сърдцето, свѣтлина въ ума и сила въ тѣлото на човѣка и го прави мощенъ и великъ. Човѣкътъ на любовьта е разуменъ, добъръ, здравъ и богатъ. Нѣма ли любовь въ себе си, той минава за обикновенъ човѣкъ. Единъ светия прислтствувалъ на единъ отъ вселенскитѣ събори, дето разисквали върху различни философски въпроси. Всички казали мнението си, само светията мѫлчалъ. — Защо и ти не кажешъ нѣщо поне по единъ отъ разглежданитѣ въпроси? — го запитали пристьтствуващитѣ. — Нищо не мога да кажа, не познавамъ философията. — Нищо ли не знаешъ ? — Едно нѣщо зная. — Покажи, какво знаешъ!—извикали всички въ единъ гласъ. Светията взелъ единъ камъкъ въ реката си и го стисналъ силно. — Какво станало? — Отдолу, подъ камъка, потекло вода, а отгоре се явилъ пламъкъ. Питамъ: кое отъ дветѣ нѣща върху неразрешими въпроси, или да стиснешъ камъкъ въ реката си, и отдолу да потече вода, а отгоре да се яви пламъкъ е за предпочитане — да философствувашъ. Следователно, реално е само това, което никога не се измѣня и не хвърля сѣнка. Това, което се измѣня въ васъ, не е реално. То хвърля сѣнка въ живота ви. Съмнението, подозрението, неразположението сѫ сѣнки. На тѣхъ не може да се разчита. — На какво разчита житното зърно ? — На силата, която е вложена въ него. На сѫщото трѣбва да разчитате и вие. Силата, която е вложена въ васъ, е реалното въ живота. Разчитате ли на нѣща, които сѫ вънъ отъ васъ, това показва, че уповавате на сѣнкитѣ. Какво сте имали въ миналото, това не е важно; какво ще имате въ бѫдеще, и това не е важно. За васъ е важно това съ което разполагате въ настоящия моментъ. Като слушате да говоря за реалностьта, вие очаквате да получите нѣщо. Прави сте, човѣкъ все трѣбва да получи нѣщо. Достатъчно е да отвори устата си, за да глътне малко вода, да се разхлади. Какво очаква тогава отъ приятеля си? И отъ приятеля си човѣкъ очаква нѣщо. Споредъ мене, приятель е онзи, който постоянно внася доброто въ човѣка, а изнася навънъ злото. Бѫдете приятели на хората, за да бѫдатъ и тѣ ваши приятели. Мнозина се оплакватъ отъ хората, отъ съседитѣ си, че постоянно ги безпокоели. — Какъ ги безпокоятъ? — Вечерь късно седѣли, свирили и пѣли. Не знаятъ, какво да правятъ, какъ да излѣзатъ отъ това положение. Проста работа! Турете си памукъ въ ушитѣ и нѣма да чувате, какво става около васъ. Ако нѣкой пѣе и свири добре, ще слу-шате и ще се наслаждавате. Щомъ се наситите, ще турите памукъ въ ушитѣ си и ще си легнете да спите. Памукътъ е едно отъ най-проститѣ срѣдства. Има и друго срѣдство — концентриране на мисъльта. Ще съсрѣдоточите мисъльта си върху нѣкой важенъ въпросъ и нищо нѣма да чувате. Щомъ се намѣри предъ нѣкаква мѫчнотия, човѣкъ трѣбва да мисли, да чувствува и да постѫпва право. Ако не мисли право, той самъ се осѫжда на смърть; ако не чувствува право, той преждевременно остарява; ако не постѫпва право, той никога не може да се подмлади. Каква поука можемъ да извадимъ отъ живота на Соломона? Като проповѣдникъ, Coломонъ мислѣше, че ще научи хората, какъ да живѣятъ правилно, но видѣ, че нищо не можа да направи. Като царь, той мислѣше, че ще оправи свѣта, но и тукъ не успѣ. Като придоби много знания, мислѣше, че подъ слънцето ще намѣри новото, но накрая каза: „Нищо ново нѣма подъ слънцето. Суета на суетитѣ, всичко е суета.“ Това значи: и проповѣдникъ да станешъ, и царь да бѫдешъ, и подъ небето да ходишъ, нищо нѣма да постигнешъ. Всичко въ живота е суета. Ето защо, на никого не проповѣдвай, никого не управлявай, никога не мисли, че ще научишъ хората, какво ново има подъ слънцето. Ще кажете тогава, че животътъ нѣма сми- сълъ. Така не се говори. Да изучавате проявитѣ на любовьта, това е една отъ великитѣ и обширни науки. Срещнете ли единъ човѣкъ, вие трѣбва да знаете, носи ли той любовьта въ себе си. Ако любовьта е въ него, ще познаете по неговитѣ прави мисли, чувства и постѫпки. Права мисъль, право чувство и права постѫпка сѫ тѣзи, които внасятъ спокойствие и миръ въ човѣка. Щомъ успокояватъ едного, тѣ внасятъ спокойствие въ всички. Следователно, това, което е право и добро за едного, трѣбва да бѫде право и добро за всички. Благото за едного е благо за всички. И тъй, отношенията на човѣка къмъ Бога, т. е. къмъ Любовьта, сѫ правилни, само когато мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ му сѫ прави. Отношенията на човѣка къмъ Любовьта сѫ правилни, когато той е добъръ първо за себе си, а после и за ближнитѣ си. Щомъ е добъръ за себе си, той не може да не бѫде добъръ и за другитѣ хора. Добриятъ за себе си, т. е. за Божественото Начало въ себе си, е добъръ и за другитѣ. Той живѣе въ реалностьта. Който е добъръ първо къмъ ближнитѣ си, а после къмъ себе си, той живѣе още въ сѣн- китѣ на живота, въ суетата на суетитѣ. Следователно, ако искате да имате правилни отношения къмъ Любовьта и да се приближите къмъ нея, влѣзте въ областьта на разширяването на ѫглитѣ. Ако искате да се отдалечите отъ Любовьта, влѣзте въ областьта на стѣсняването на ѫглитѣ. Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Един-ния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 16, Утринно Слово отъ Учителя, държано на 10. февруарий, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Ценната дума Размишление. По разбиранията си, хората се дѣлятъ на стари и млади: старитѣ разбирания ги правятъ стари, а новитѣ разбирания — млади. И старитѣ, и новитѣ разбирания носятъ известна опасность за човѣка. — Кога? — Когато не се прилагатъ правилно. Срѣщате хора, които казватъ: Разбирамъ това нѣщо, но не мога да го приложа. Значи, между разбирането и прилагането на нѣщата има разлика. Сѫщо така има разлика между разбирането и тълкуването на нѣщата. Нѣкой разбира нѣщо, а не може да го изтълкува, да му даде нѣкакъвъ преводъ, всички да го разбератъ. Това показва, че разбирането е вѫтрешенъ процесъ. Запримѣръ, мнозина разбиратъ Притчитѣ, като иносказания, въ които се предаватъ житейски мѫдрости, но не могатъ да ги тълкуватъ. За тълкуването имъ сѫ нуждни сравнения, уподобявания, за които малцина сѫ готови. Притчитѣ сѫ дадени отъ около три хиляди години насамъ, вследствие на което нѣкой отъ тѣхъ сѫ отживѣли вече времето си. Тѣ сѫ подобни на стари, износени дрехи, които трѣбва или да се изгорятъ, или да се използуватъ като парцали. Тази е причината, дето нѣкои хора не се интересуватъ отъ книги, които сѫ изгубили вече своя смисълъ. Въ заключение на това, казваме: Не всичко, отъ което стариятъ се интересува, може да интересува и младия. Стариятъ се интересува отъ едно нѣщо, младиятъ — отъ друго; невежиятъ се интересува отъ едно нѣщо, учениятъ — отъ друго; обикновениятъ човѣкъ се интересува отъ едно нѣщо, мѫдрецътъ — отъ друго. Въ 31. глава отъ Притчитѣ, Соломонъ говори за качествата на разумната и добродетелна жена. Той казва, че такава жена е благословение за дома, за семейството, за обществото, както и за цѣлото човѣчество. Тази жена и като женена, и като неженена знае, какво прави. Женениятъ и неженениятъ човѣкъ пред- ставятъ временни положения въ живота. Женениятъ представя богатия, който има на разположение всичко: кѫщи, ниви, лозя, пари, жена, деца. Той се облича добре, разхожда се съ семейството си въ файтони и автомобили. Жена му, децата му сѫ горди, не говорятъ много, не дружатъ съ всички — доволни сѫ отъ положението си. Неженениятъ пъкъ е подобенъ на сиромаха, който нѣма нищо. Той е самъ, безъ семейство, безъ кѫща и имоти, Каквато работа му се отвори, все пешъ ходи, Дрехитѣ му сѫ стари и износени, едва се държатъ на гърба му. Обаче, нито богатиятъ остава завинаги богатъ, нито сиромахътъ—завинаги сиромахъ. Това сѫ преходни фази въ живота на човѣка, чрезъ които той учи, придобива ценни качества. Колкото повече е страдалъ човѣкъ, толкова по-ценни качества е придобилъ. Не може човѣкъ лесно да стане скѫпоцененъ. Мислите ли, че скѫпоценнитѣ камъ-ни лесно сѫ станали такива ? Презъ голѣми страдания и мѫчнотии сѫ минали тѣ, докато придобиятъ качествата на скѫпоценни камъни. Мислите ли, че цвѣтята, които отдалечъ издаватъ благоуханието си, лесно сѫ развили своитѣ ценни качества? И тѣ сѫ минали презъ мѫчнотии и страдания. Вие се радвате на цвѣтята, които миришатъ приятно, безъ да подозирате за голѣмата скръбь, която тѣ носятъ въ себе си. Не е леко и тѣхното положение! Съ години да стоятъ заровени въ земята, безъ да могатъ да се пораздвижатъ. Не само това, но едва цъвнали, тѣ могатъ да се порадватъ на живота си само нѣколко деня, следъ което цвѣтътъ имъ увѣхва. Като изучавате човѣшкия животъ, виждате, че между човѣка и цвѣтето има известна аналогия. И човѣкъ, като цвѣтето, расте, развива се, цъвти и единъ день увѣхва. Следъ време и той, като цвѣтето, изчезва. Всички казватъ, че еди-кой си умрѣлъ, т. е. заминалъ за другия свѣтъ. Разликата се заключава само въ времето: човѣкъ живѣе повече време на земята, а цвѣтето — по-малко. Като заминава за другия свѣтъ, човѣкъ остава старата си дреха на земята. Ако го претеглятъ на онзи свѣтъ, ще видятъ, че е олекналъ, както болниятъ губи часть отъ теглото си и става по-лекъ. Обаче, голѣма е разликата въ теглото на умрѣлия и живия, въ сравнение съ теглото на болния и здравия. За болния казваме, че е отслабналъ, а за умрѣлия, че се е разложилъ. На онзи свѣтъ той тежи едва 30—33 грама. Докато е на земята, човѣкъ се стреми да бѫде красивъ, съ червенъ цвѣтъ на лицето, пъленъ, съ повече тлъстини, да не е костеливъ и т. н. Кѫде ще остави този материалъ, когато тръгне за онзи свѣтъ? Тамъ не приематъ дебели, тежки хора, съ различни бои по лицето. Като замине за другия свѣтъ, доброволно или насила, той трѣбва да остави красотата си на земята и така да се яви предъ лицето на възвишенитѣ и разумни сѫщества. Това, което говоря сега, се отнася за героитѣ, а не за страхливитѣ хора. Страхливитѣ не трѣбва да слушатъ, защото ще почнатъ да бѣгатъ; като бѣгатъ, ще дигатъ прахъ, ще развалятъ въздуха. Ние сме за физическата чистота, т. е. за чистия въздухъ на земята. Въ духовния свѣтъ ние изискваме чистота въ чувствата, а въ Божествения свѣтъ изискваме чистота въ мислитѣ. Ако на земята лицето ви е чисто, пълничко, червеничко, съ такова лице нѣма да ви приематъ въ духовния свѣтъ. Тамъ се иска друго лице, съ особена чистота, красота и цвѣтъ. Грамадна е разликата между изискванията на физическия, на духовния и на Божествения свѣтъ. Като ученици, вие трѣбва да изучавате физическия, духовния и Божествения свѣтъ и да ги различавате. Физическиятъ свѣтъ обхваща формитѣ. Значи, той е свѣтъ на формитѣ. Що се отнася до съдържанието на тѣзи форми, казваме, че то е промѣнливо, непостоянно. Много животи трѣбва да прекара човѣкъ на физическия свѣтъ, за да изработи едно ценно качество, което да внесе въ духовния свѣтъ, като основа на неговото съдържание, да се стабилизира. Ето защо, казваме, че духовниятъ свѣтъ подразбира съдържанието на нѣщата, което е устойчиво, но лишено отъ друго качество — смисълъ. Дълго време трѣбва да живѣе човѣкъ въ духовния свѣтъ, за да изработи едно ценно качество за Божествения свѣтъ, а именно: да осмисли съдържанието. Това се постига чрезъ правата мисъль. Ето защо, ние казваме, че човѣкъ е дошълъ на земята съ единствената и сѫществена задача да се научи да мисли право. Ще кажете, че човѣкъ е мислещо сѫщество и, каквото прави, непремѣнно се дължи на мисъльта. Дали яде, дали се облича, той все мисли. Наистина, и това е мисъль, но не онази права, чиста, възвишена мисъль, която твори и съгражда. Докато не дойде до безличния животъ, човѣкъ постоянно ще се натъква на съблазни и изкушения. Мисъль, която не може да освободи човѣка отъ съблазнитѣ и изкушенията, не е права, не е истинска. Каква мисъль има котката или друго нѣкое животно? Котката съ часове се глади, маже, мие се, мисли, че като нейната красота друга не сѫществува. Това е заблуждение, това не е мисъль. Всѣка мисъль, въ която има нѣкакво заблуждение, не е права. Заблуждението пъкъ е свързано съ личния животъ. Следователно, искате ли да имате права мисъль, освободете се отъ заблужденията си и отъ личния си животъ. Като изучавате животнитѣ, виждате, че тѣ представятъ огледала, въ които можете да се оглеждате. Човѣкъ мисли, че е създаденъ по образъ и подобие Божие и коренно се различава отъ животнитѣ. Има нѣщо, по което човѣкъ се различава отъ животното, но не напълно. Той се различава по това, че мисли и чувствува, и затова казваме, че човѣкъ е мислещо сѫщество. Безъ мисъль и чувство той не може да извърши нито една постѫпка. Въпрѣки различието между човѣка и животнитѣ, Богъ се грижи за всички живи сѫщества. Той еднакво задоволява нуждитѣ и на малкитѣ, и на голѣмитѣ сѫщества. Може ли и човѣкъ да направи сѫщото? Нали казва, че е създаденъ по образъ и подобие Божие? Щомъ е подобенъ на Бога, човѣкъ трѣбва да постѫпва като Него. Щомъ срещне нѣкой беденъ, той трѣбва да му помогне. Ако има пари въ джоба си, ще му даде. Като свърши паритѣ си и срещне другъ беденъ, ще му даде горната си дреха. Ако срещне трети, четвърти беденъ, на всѣки ще даде по нѣщо отъ себе си, докато остане голъ и босъ.—Право ли е това? Питамъ: Право ли постѫпватъ беднитѣ? Ще кажете, че онзи, който дава, който прави добро, може да остане голъ и босъ. За него е право, но право ли е за беднитѣ, които го виждатъ, че сваля последната си дреха, да искатъ и да очакват отъ него подаяние? Ето, Христосъ мина презъ такъвъ свѣтъ, въ който напълно оголѣ. Той даде всичко на сиромаситѣ, докато съвършено оголѣ. Той остана само съ сандали и съ мантия — едно отъ най-красивитѣ облѣкла на времето. Ще кажете, че може и безъ дрехи. И това е възможно. Жителитѣ на единъ островъ въ Франция ходятъ голи, като Адама. Тѣ се наричатъ нудисти. Ако срещнете такива хора, ще се чудите, какъ ходятъ голи. Тѣ сѫ доволни отъ положението си, но на васъ това се вижда чудно. Единъ европеецъ пожелалъ да присѫтствува съ семейството си на сватбата на единъ нудистъ, който билъ отъ високо произхождение. Сватбаритѣ му казали, че може да присѫтствува, ако той и семейството му се съблѣкатъ голи. Понеже желанието имъ било силно, тѣ приели предложението и се съблѣкли голи. Ще кажете, че и Адамъ билъ голъ въ рая. Каква е била голотата на Адама, обаче, не се знае точно. Кѫде е сгрѣшилъ той, и това не се знае. Споредъ нѣкои, грѣхопадането е станало въ астралния свѣтъ, и оттамъ Адамъ и Ева, облѣчени въ кожени дрехи, трѣбвало да слѣзатъ на земята. Коженитѣ дрехи представятъ плътьта, въ която астралниятъ човѣкъ се облича, за да стане житель на земята. Съвременнитѣ хора се намиратъ въ голѣмо вѫтрешно противоречие, съ което не могатъ да се справятъ. Стотици хиляди проповѣдници въ свѣта проповѣдватъ Евангелието, тълкуватъ Го, цитиратъ думитѣ на Христа, но нито единъ отъ тѣхъ не е далъ примѣръ, какъ трѣбва да се живѣе, т. е. какъ може да се приложи Христовото учение на земята. Казано е, че Богъ създаде небето и земята и намѣри, че всичко бѣше добро. Хората изопачиха добрия животъ, вследствие на което тѣ сами трѣбва да го изправятъ. Всѣко нѣщо, което човѣкъ е изопачилъ, самъ трѣбва да го изправи. Докато рѣката тече по своя естественъ пѫть, нѣма какво да изправя. Отклони ли се отъ пѫтя си, тя трѣбва да се върне назадъ. Казватъ, че първоначално рѣката Нилъ е текла презъ Сахара, но отпосле хората сѫ я отбили отъ пѫтя и. Днесъ рѣката Нилъ се влива въ Срѣдиземно море. Благодарение на отбиването и, старата египетска култура изчезнала. От тукъ можемъ да извадимъ следното заключение: Благодарение на отклоняването си отъ правия пѫть, човѣкъ е изгубилъ ценното въ себе си. — Кое е ценното въ човѣка? — Божественото Начало. Той трѣбва да се върне назадъ, да отвори пѫть за Божественото въ себе си и да изправи живота си. Човѣкъ може да изправи живота си, само когато намѣри Бога и Го признае за свой Баща. Обърнете се къмъ Бога като къмъ свой Баща, обяснете Му, въ какво положение се намирате, и Той веднага ще ви отговори. Какво прави синътъ, когато се намѣри въ затруднение? Той пише на баща си и на майка си, че срѣдствата не му достигатъ, че положението му е тежко, и помощьта веднага пристига. Помощьта иде и отъ братята, и отъ сестритѣ. Ако баща ви и майка ви, братята и сестритѣ ви могатъ да ви помогнатъ, колко повече може да се надѣвате на вашия Небесенъ Баща. Обаче, човѣкъ трѣбва да има усѣтъ къмъ Него, да Го чувствува и да трепти за Него. Нѣма ли този усѣтъ, никакъвъ отговоръ не получава. Докато баща ви е на земята, между васъ, може да очаквате помощьта му. Обаче, какъ ще ви помага, когато замине за другия свѣтъ? И тогава може да ви помага, но вие трѣбва да имате сѣтиво, чрезъ което да се свързвате съ невидимия свѣтъ. Нѣмате ли такова сѣтиво, колкото и да го викате, ни гласъ, ни услишание. Мнозина се интересуватъ отъ онзи свѣтъ, искатъ да знаятъ, какво представя той. Както и да се описва този свѣтъ, не може да си го представимъ напълно. Естеството на този свѣтъ е такова, че не се подава на описание. Който влѣзе въ духовния свѣтъ, той ще разбере, какво, въ същность, представя той. Да се говори за този и за онзи свѣтъ, това значи, да имаме предъ видъ различнитѣ степени на съзнанието. Колкото по-високо е съзнанието на човѣка, толкова по-ясна е представата му за онзи свѣтъ. Само онзи, който има пробудено съзнание, живѣе едновременно и въ двата свѣта. Съществата, които живѣятъ въ онзи свѣтъ, съ високо организирани. Тѣ живѣятъ помежду си въ любовь и съгласие. Кѫщитѣ имъ сѫ добре планирани, съ всички удобства. Тѣ сѫ толкова чувствителни, че безъ никакво външно ра- дио, влизатъ въ общение съ сѫществата на месечината, на земята, а даже и съ тия на най отдалеченитѣ звезди и планети. Тѣ разполагатъ съ свободни билети, да пѫтуватъ, дето искатъ. Не познаватъ сиромашията, болеститѣ, лишенията и т. н. Въ духовния свѣтъ всички сѫщества сѫ богати. Кой каквото има, внася го въ общата каса, на разположение на всички. Тѣ помагатъ и на хората, не само помежду си. Като видятъ, че нѣкой човѣкъ страда и се намира въ лишение, тѣ веднага му изпращатъ помощьта си. Тъй щото, благо- словението, което хората получаватъ на земята, иде отъ духовния свѣтъ. Тамъ има голѣмо изобилие, вследствие на което и хората се ползуватъ отъ изобилието на духовния свѣтъ. Следователно, за да разберете духовния свѣтъ, трѣбва да имате будно съзнание. Значи, разбирането на нѣщата е въпросъ, който има отношение до съзнанието на човѣка. Ето защо, вънъ отъ съзнанието, никакво описание на нѣщата не може да даде ясна представа за тѣхъ. Какъ ще обясните на хората, какво нѣщо е грозота и какво — красота? Както и да ги описвате, въ края на краищата, тѣ не могатъ да се ползуватъ отъ тѣхъ. Красивиятъ човѣкъ не иска да стане грозенъ, а грозниятъ иска да стане красивъ. Оттукъ вадимъ заключението: това, което човѣкъ иска да придобие и къмъ което се стреми, показва пѫтя, по който той върви. Щомъ не иска нѣщо, той е попадналъ въ пѫть, който не желае да следва. Следователно, всѣко нѣщо, което човѣкъ желае и къмъ което се стреми, е неговото бѫдеще; всѣко Нѣщо, което не желае и което избѣгва, е неговото минало. Погрѣшкитѣ на човѣка представятъ миналото му, доброто — бѫдещето, а любовьта — настоящето. Какво представя любовьта ? Любовьта не е нищо друго, освенъ животъ, който изважда злото и погрѣшкитѣ на човѣка вънъ отъ него, за да ги види самъ и изправи. — Какво представя грѣхътъ? — Животъ на свинята. Тя цѣлъ день грухти, рови, търкаля се въ кальта и очаква да дойде господарьтъ и, да и донесе ядене. Като се храни добре, тя постепенно трупа мазнини върху себе си и очаква деня, когато господарьтъ и ще я пусне на свобода. Дохожда този день, но той не и носи свобода, а смърть. Съ ножъ въ рѫка господарьтъ пристига, изважда свинята вънъ и веднага я промушва. Въ тежки конвулсии тя пада на земята: душата и отлита, а тѣлото остава за господаря и въ знакъ на благодарность къмъ него, дето я хранилъ и поилъ. Кой човѣкъ желае да остави душата си въ условията на свинята? Страшни сѫ тѣзи условия. Не си правете илюзии, че господарьтъ ви храни, прави жертви за васъ. Той има предъ видъ своитѣ интереси. Мислете и разсѫждавайте право, да не попадате въ илюзиитѣ на детето, което играе съ куклата си, кара я да спи, да плаче, да отваря очитѣ си и мисли, че е жива. Не е жива куклата, защото не расте. Детето може да играе съ куклата си, но да не се заблуждава. Отъ време на време нека я измѣрва, да види, расте ли тя, или не. Ако не расте, то трѣбва да знае, че куклата е играчка, а не действи- телность. Сега и на васъ казвамъ: Играйте съ куклитѣ си, но мѣрете ги, да знаете, растатъ ли, или не. Ако растатъ тѣ сѫ живи; ако не растатъ, не сѫ живи. Едно е нуждно на човѣка: да разбира живота, да различава реалното отъ нереалното. Малко знание ви е нужд-но, но реално. Имате ли много знания, но нереални, освободете се отъ тѣхъ. За предпочитане е да имате една Божествена мисъль и едно Божествено чувство, отколкото много чо- вѣшки мисли и чувства, които всѣки моментъ могатъ да ви измѣнятъ. На какво може да разчита човѣкъ ? — На доброто. — Какво представя доброто ? — Бѫ- дещето на човѣка. Следователно, който живѣе въ бѫдещето, той е добъръ човѣкъ; който живѣе въ миналото, той е човѣкъ на погрѣшкитѣ, на злото; който живѣе въ настоящето, той е човѣкъ на любовьта. Докато е младъ, човѣкъ живѣе въ бѫдещето, затова е жизнерадостенъ, веселъ, добъръ. Като стане 40—50 годишенъ, той се връща въ миналото и започва да преповтаря всичко, което е преживѣлъ — добро и зло. Той разказва, че свършилъ университетъ, че ходилъ въ Франция, въ Германия, въ Америка. Не е важно, кѫде е училъ и ходилъ; важно е, какво е научилъ и приложилъ. Ако говори за американеца, трѣбва да е при- добилъ нѣщо добро отъ неговия характеръ; ако говори за французина, или за германеца, сѫщо трѣбва да е придобилъ поне една добра чърта отъ тѣхния характеръ. Човѣкъ трѣбва да бѫде разумно дете, способно да учи, да възприема новото и доброто. Дето отиде, трѣбва да научи нѣщо добро. Като не разбиратъ живота, нѣкои го дѣлятъ на свѣтски и на духовенъ. Това сѫ окраски на живота, които се опредѣлятъ отъ съзнанието на хората. Има разлика между светския и духовния животъ, но тя се вижда само отъ хора съ пробудено съзнание. Докато е съ обикновено съзнание, човѣкъ не се различава много, не можете да познаете, какъвъ е — свѣтски или духовенъ. За човѣка съ пробудено съзнание, живитѣ сѫщества сѫ степени на съзнанието. Той поставя всѣко сѫщество — растение, животно, човѣкъ — на своето мѣсто. Като види едно дърво, запримѣръ, той опредѣля неговото мѣсто въ настоящето и въ бѫдещето. Той знае, какво представя дървото днесъ, но знае и неговото бѫдеще. Който не разбира това, казва, че дървото е дърво и всѣкога ще си остане такова. Обаче, който разбира нѣщата, гледа на дървото като на сѫщество, което има условия за развитие. Днесъ е дърво, което приготвя бѫдещето си тѣло, съ по-високо съзнание отъ днешното. И днесъ даже съзнанието на дървото е по-високо отъ това, което си представяме, но е вънъ отъ него. Много сѫщества вънъ отъ дървото, се грижатъ за него, помагатъ му да приготви своето бъдеще тѣло. Въ това отношение, дървото се намира въ положението на малко дете, за което се грижатъ родителитѣ му, братята и сестритѣ му. Нѣкои автори подържатъ мисъльта, че човѣкъ самъ се създава. Това показва човѣшката гордость. Човѣкъ самъ не може да се създаде. Казано е въ Писанието, че Богъ създаде човѣка по образъ и подобие свое. Има хора, които правятъ опити да създадатъ, т. е. да пресъздадатъ себе си, но нищо не излиза отъ тѣхната работа. Въ същность Богъ работи, а човѣкъ взима участие въ Неговата работа. Ако мисли така, човѣкъ може да се пресъздаде. Обаче, ако мисли, че той е главниятъ факторъ въ своя животъ, нищо не може да направи. Всѣки човѣкъ, създаденъ отъ Бога, има възможность да расте и да се развива. Казано е въ Писанието: „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави.“ Значи, той мисли право. Правата мисъль пъкъ е достояние на Бога. Родениятъ отъ Бога има разположение на духа, лесно се въодушевява, готовъ е за работа. Който самъ се пресъздава, той лесно се обезсърдчава, губи разположението си, обезвѣрява се, страда, мѫчи се, постоянно е недоволенъ. Кой е виновенъ за положението му? Вие влизате въ една локва, валяте се въ нея, а после се чудите, защо животътъ ви не е добъръ. Излѣзте отъ локвата, влѣзте въ дълбокото и обширно море. Щомъ напуснете локвата, животътъ ви ще се подобри. Ако не напуснете доброволно локвата, слънцето ще ви застави насила да излѣзетѣ вънъ, на чистъ въздухъ. Като изгрѣе слънцето, локвата ще пресъхне, и вие ще се намѣрите на сушата. Щомъ излѣзе отъ локва-та, човѣкъ се намира при благоприятни условия, Както се мѣнятъ състоянията на сѫществата, които живѣятъ въ локвата и вънъ отъ нея, така се мѣнятъ сѫстоянията на богатия и на бедния, докато научатъ уроцитѣ си. Има едно богатство, отъ което човѣкъ всѣкога е доволенъ; има едно богатство, отъ което човѣкъ е недоволенъ, Когато е недоволенъ отъ богатството си, човѣкъ лесно може да го изгуби. И сиромашията произвежда два различни резултата въ човѣка. Има една сиромашия, отъ която човѣкъ е доволенъ; има една сиромашия, отъ която е недоволенъ. Следователно, за да се освободи отъ сиромашията, човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ отъ нея. Сега, каквото и да се говори за богатството и сиромашията, това съ две състояния, презъ които човѣкъ неизбѣжно минава. За да се развива правилно, човѣкъ трѣбва да се движи между контрасти: да бъде ученъ и невежа, богатъ и сиромахъ, младъ и старъ. — Кога остарява човѣкъ ? — Когато грѣши. Защо ? — Защото постепенно губи смисъла на живота. Тогава, и богатъ, и ученъ да е, той е недоволенъ и нещастенъ. Той влиза въ областьта на миналото, което преждевременно го състарява. За да се подмлади, човѣкъ трѣбва да влѣзе въ областьта на настоящето, да прояви доброто въ себе си. Ако иска да разбере живота, човѣкъ трѣбва да приеме любовьта. Споредъ мене, любовьта е езикътъ, чрезъ който Богъ говори на хората, да разбератъ цѣлокупния животъ. По разбранъ езикъ отъ любовьта нѣма. Любовьта се нагажда споредъ съзнанието на човѣка, да може всѣки да я разбере и приложи. Мнозина говорятъ за любовьта, но не я разбиратъ, защото живѣятъ по човѣшки. Тѣ не се интересуватъ за Божествения животъ, който има за основа любовьта. Използувайте любовьта, както днесъ се проявява. Използувайте благата на живота, които Богъ ви дава, и не търсете временни, преходни блага. Ако приемете любовьта въ сегашната и форма, нѣма да имате мъчнотии и страдания, които не можете да разрешите. Не се страхувайте отъ мѫчнотии и страдания, отъ болесть и старость, но ги използувайте разумно. Не се страхувайте отъ смъртьта, която води къмъ животъ. Ако житното зърно не падне на земята и не умре, само остава. Ако умре, то израства и дава плодове: едно 30, друго — 60, и трето — 100. За предпочитане е смъртьта, която носи животъ, отколкото животъ на куклитѣ, въ който нѣма никакво растене. Какъвъ е животътъ на куклитѣ, не трѣбва да ви интересува. Това е животътъ на миналото, който е пъленъ съ погрѣшки и заблуждения. Не се занимавайте и съ бъдещето, което е животъ на забавитѣ. Само мѫдритѣ хора могатъ да се занимаватъ съ миналото. Само разумнитѣ деца могатъ да се занимаватъ съ бѫдещето. Обаче, вие трѣбва да се занимавате съ онова, което става днесъ. Понеже Богъ усилено работи въ настоящето, то е задача и на човѣшкия животъ. Щомъ е така, забравете миналото. Съ него можете да се за-нимавате едва следъ 2,500 години, когато при-добиете мѫдростьта. Не се занимавайте и съ бѫдещето, което е задача на разумнитѣ деца. Занимавайте се съ настоящето, чрезъ което Богъ ви говори днесъ. Една Божествена мисъль, чрезъ която любовьта се изявява, струва повече отъ хиляди обещания, дадени за бѫдещето. — Защо? — Защото тази мисъль е важна въ настоящия моментъ и може да се реализира. Всѣка Божествена мисъль, приета въ даденъ моментъ, струва повече отъ всичкото знание на бѫдещето. Всѣка Божествена мисъль, проникнала въ съзнанието на човѣка въ настоящия моментъ, струва повече отъ всичкитѣ земни богатства на бѫдещето. Като говоря за миналото, за настоящето и за бѫдещето, нѣкои мислятъ, че всичко сѫ разбрали. Само това е разбрано, което може да се приложи. Запримѣръ, какъ ще разберете човѣка, който нѣма опредѣлени граници ? Какъ ще разберете човѣка, който самъ себе си не познава? Ще кажете, че знаете, какво мисли човѣкъ. И това не знаете. Човѣкъ мисли за много нѣща, но малко нѣщо придобива отъ мисъльта си. — Защо ? — Защото не разполага съ даденитѣ качества. Той мисли за миналото, безъ да е мѫдрецъ. Мисли за бѫ- дещето, безъ да е дошълъ до положението на разумното дете. Мисли за настоящето, но мисъльта му е тревожна. Той мисли, какъ да изкара хлѣба си, какъ да се осигури. Само слугата може да мисли за настоящето, да съзнае положението си като слуга на Господа и да иска да разбере поне една дума отъ Неговия езикъ. — Кой е езикътъ на Господа ? — Езикътъ на Любовьта. Стремете се всички да разберете и приложите поне една дума отъ този езикъ. Който научи само една дума, той има всичко на разположение: и богатство, и знание, и сила. Той мисли и чувствува правилно. Това е човѣкътъ, който има хурка и знае да преде. Щомъ изпреде вълната си, ще може да тъче, да изработи платното на своя животъ. Това значи, да стане човѣкъ мѫдъръ, да стане и разумно дете. Какво прави мѫдрецътъ? Ако искате да знаете, какво прави мѫдрецътъ, вървете следъ него, той ще ви научи, какъ се живѣе. Единъ глупецъ носилъ на гърба си чувалъ, пъленъ съ жито, и пъшкалъ подъ тежестьта му. Той срещналъ на пѫтя си единъ мѫдрецъ. Последниятъ го спрѣлъ и го запиталъ: Кѫде отивашъ, братко ? — Нося този чувалъ съ жито у дома си; тежъкъ е, гледамъ по-скоро да го сваля отъ гърба си, но се безпокоя, какво ще правя? Като го свършимъ—отъ гладъ ще умремъ.— Ела ,съ мене, казалъ мѫдрецътъ, дето вървя азъ, и ти ще вървишъ; каквото правя азъ, и ти ще правишъ. — Тежъкъ е чувалътъ ми. — И азъ да го нося, ще ти помогна. Глупецътъ тръгналъ съ мѫдреца и гледалъ, какво ще прави. По едно време мѫдрецътъ видѣлъ една голѣма, добре разорана нива. Спрѣлъ се и казалъ на съпѫтника си: Сложи чувала на земята. Мѫдрецътъ развързалъ чувала и започналъ да сѣе житото. — Какво правишъ, човѣче ? Житото ми отиде. Ще умра гладенъ, нѣмамъ повече жито. — Сѣй и ти, и не се страхувай отъ гладъ. Напролѣтъ нивата ще роди толкова жито, че ще изхранишъ и себе си, и ближнитѣ си. Остани при мене за известно време и прави това, което и азъ правя. Сега и на васъ казвамъ: Следвайте пѫтя на мѫдреца, да се научите, какъ да живѣете и какво да правите. Не носете богатството си на гърба си, да пъшкате подъ тежестьта му, но посѣйте го на Божествената нива, да се ползувате отъ него и вие, както и вашитѣ ближни. Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всички блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 15. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 3 февруарий, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Учение и работа", утринни слова, година IV, т.1 (1934-1935). Първо издание от 1939 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно от 23 септември 1934 г. до 27 януари 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Подмладяване. Притчи, 30 гл. Казано е въ Писанието, че, като, вѣрва, човѣкъ може да се спаси. Каква е вѣрата на съвременнитѣ хора? Нѣкой хора вѣрватъ и се надѣватъ на нѣща, които никога не могатъ да реализиратъ. Тѣ се намиратъ въ положението на човѣкъ, изхвърленъ на нѣкой усамотенъ островъ и постоянно вѣрва и се надѣва, че ще дойде отнѣкѫде единъ корабъ да го спаси. Обаче, минаватъ години, никакъвъ корабъ не дохожда на този островъ. Въпрѣки това, човѣкъ пакъ очаква да дойде нѣкой корабъ на неговото пристанище, да донесе всичко необходимо за оправяне на обърканитѣ му работи. Въ края на краищата, надеждитѣ му не се сбѫдватъ. Като види, че надеждитѣ и очакванията му излизатъ празни, той казва: Нѣма какво да се прави, така е опредѣлено да бѫде! Това е вѣрно за онзи, който не знае да чете. Той отваря книгата на едно, на второ мѣсто и като не може да чете—затваря я. На другия день пакъ я отваря, пакъ не може да чете. День следъ день той отваря книгата и като се убеди, че нищо не разбира, най-после казва: Така е писано за днесъ. Въ бѫдеще ще прочета и ще разбера тази книга. Обаче, за онзи, който знае да чете, въпросътъ е поставенъ малко по-другояче. Той положително знае, при даденитѣ условия, въ които се намира, може ли да дойде нѣкой корабъ на пристанището му, т. е. могатъ ли да се оправятъ работитѣ му, или не могатъ. Една отъ причинитѣ за неуспѣха на съ- временнитѣ хора се дължи на факта, че тѣ живѣятъ, очакватъ много нѣща отъ живота, безъ да разбиратъ неговия езикъ, безъ да знаятъ азбуката му. Невъзможно е човѣкъ да очаква отъ живота нѣщо, безъ да знае неговия езикъ. Слушате нѣкой да казва: Дано ми просвѣтне отнѣкѫде, дано дойде отнѣкѫде знанието. Този човѣкъ нищо не работи и не учи, а очаква всичко наготово. Това е невъзможно. Има едно знание, което човѣкъ носи съ себе си, но то е недостатъчно, Той трѣбва да работи, да учи, за да придобие това знание, което му е нужно за живота. Нѣкой учени пренебрегватъ много знания, които сѫ близки и необходими за сегашния имъ животъ, а се стремятъ къмъ реализиране на идеята „perpetum mobile“. Въ разрешаване на идеята „perpetum mobile“ има две нѣща, които не се подаватъ на изследване. Това сѫ началото и краятъ на безгранично голѣмото и безгранично малкото. Никое разумно сѫщество досега не е могло и нѣма да може да проникне въ границитѣ на безкрайно голѣмото и безкрайно малкото. Безкрайно малкото и безкрайно голѣмото представятъ граници на живота, между които човѣкъ се движи. Не познава ли законитѣ на живота, човѣкъ прави грѣшки и се чуди, отде идатъ погрѣшкитѣ и злото въ свѣта. Когато се движи отъ границитѣ на безкрайно малкото къмъ границитѣ на безкрайно голѣмото, човѣкъ неизбѣжно ще грѣши. Въ този смисълъ ние казваме, че малкото грѣши и прави престъпления, а не голѣмото. Следователно, ако грѣшишъ, ако си невежа, ако си лошъ, ако си сиромахъ, това показва, че си малъкъ още. Изобщо, всички отрицателни качества на човѣка показватъ, че той не е дорасълъ още. Когато художникътъ рисува, той все ще направи нѣкаква погрѣшка. Когато писательтъ и поетътъ пишатъ, тѣ все ще сгрѣшатъ нѣкѫде. Когато учениятъ и философътъ правятъ своитѣ опити и наблюдения, все ще изпуснатъ нѣщо. Злото не седи въ погрѣшкитѣ, които малкиятъ прави, но въ желанието му да бѫде голѣмъ като Бога, да за- повѣдва и да се налага на хората. Това е невъзможно. Преди всичко голѣмиятъ крие въ себе си сили, възможности и условия. Като великъ и мощенъ, Богъ дава условия и блага на всички живи сѫщества да растатъ и да се развиватъ. Какво може да даде малкиятъ отъ своя страна? И да иска да дава като голѣмия, той не може да даде. Малкиятъ взима, но не дава. Може ли при това положение да иска да бѫде ученъ, знатенъ, силенъ човѣкъ, всички да го почитатъ и уважаватъ? Това сѫ качества на силния, на голѣмия, а не на малкия. Единъ день и малкиятъ ще порасне, но докато дойде това време, той трѣбва да познава своитѣ възможности и да не иска преждевременно това, което не е за него. Малкиятъ още не е изработилъ своята форма, на която да разчита презъ всички времена и условия. Разболѣе ли се, той очаква на чужда помощь. Падне ли нѣкѫде, той търси нѣкой да го дигне. Човѣкъ не трѣбва да се обезсърдчава, но да разбере философията на живота. Който се обезсърдчава, той е мързеливъ. Човѣкъ трѣбва да се домогне до философията на живота и да я приложи. Не е знание това, което не може да се приложи. Мнозина говорятъ за любовьта, но не могатъ да я приложатъ. Тѣ казватъ, че я познаватъ, а не я прилагатъ. Каква любовь е тази, която е проникната отъ ревность? Ще кажете, че ревностьта е необходима, за да запази човѣкъ това, което е придобилъ. Има смисълъ човѣкъ да пази онова, безъ което абсолютно не може. Човѣкъ има тѣло, което трѣбва да пази. Безъ него той не може да се развива. Обаче, като има тѣло, като му сѫ дадени условия да го пази, той не се задоволява само съ това, но започва да търси друго сѫщество отвънъ, което да го обича. Намѣри ли такова сѫщество, той иска да го задържи само за себе си. Щомъ се роди това желание въ човѣка, той започва да ревнува. Човѣкъ ревнува, защото не подозира, че всичко, отъ което се нуждае, е вѫтре въ него. Човѣкъ е създаденъ отъ два принципа: мекъ и твърдъ, ефиренъ и гѫстъ, или слабъ и силенъ. Сил- ниятъ принципъ въ човѣка наричаме мѫжки или творчески. Слабиятъ принципъ наричаме женски или съграждащъ. Мѫжкиятъ принципъ е положителенъ, а женскиятъ—отрицателенъ. Ревностьта се явява въ мѫжкия принципъ. Кога се явява ревностьта? Когато любовьта въ човѣка изгуби онова направление, което Богъ и е далъ. Въ него става известно пречупване, вследствие на което любовьта взима друго направление. Като ревнува, човѣкъ се налага на онзи, когото обича, иска той да мисли само за него. Преди да иска това отъ другитѣ, човѣкъ трѣбва да се запита, какви сѫ неговитѣ отношения къмъ Бога. Защото, казано е въ Писанието: „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се отмѣри". Следователно, когато изисква нѣщо отъ другитѣ хора, човѣкъ трѣбва да се запита: Прави ли сѫ моитѣ отношения къмъ Бога? Ще кажете, че не сте виждали Бога. Този човѣкъ, отъ когото искате любовь, виждалъ ли ви е? Това, което виждате отвънъ и наричате човѣкъ, не е истинскиятъ човѣкъ. Това е неговата дреха, неговиятъ автомобилъ. Ако виждате автомобила на човѣка и казвате, че виждате самия човѣкъ, защо, като наблюдавате слънцето, звездитѣ, цѣлата природа, не кажете, че виждате Бога? Ако по автомобила на човѣка, т. е. по неговото тѣло отчасти познавате човѣка, защо отъ всичко онова, което Богъ е създалъ, не повѣрвате въ Него? Ще кажете, че не можете да вѣрвате въ Бога, защото не сте го видѣли въ нѣкаква опредѣлена форма. Нѣкой пъкъ не вѣрватъ въ Бога, защото сѫ недоволни отъ живота, отъ свѣта. Тѣ се запитватъ: Ако Богъ, наистина, сѫществува, защо е създалъ свѣтъ, пъленъ съ страдания и горчевини? Страданията и горчевинитѣ сѫ резултатъ на човѣшкото неразбиране. Ревностьта, запримѣръ, не произлиза отъ Бога. Като не проявява правилно любовьта, човѣкъ се натъква на ревностьта и преживява горчиви чувства. Езицитѣ, съ които съвременнитѣ хора си служатъ днесъ, не сѫ създадени отъ Бога. Първичниятъ езикъ, създаденъ отъ Бога, е билъ съвсемъ другъ отъ тѣзи, съ които хората си служатъ днесъ. Съвременното човѣчество се отклонило отъ правия пѫть на живота и за да го разбере правилно, трѣбва да се върне назадъ, да поеме истинската посока на движение. Влѣзе ли човѣчеството въ правия пѫть, всички хора ще разбератъ живота, а съ него заедно ще разбератъ и любовьта. Щомъ разбератъ любовьта и я приложатъ, страданията и противоречията, сами по себе си, ще изчезнатъ. Ако не изчезнатъ напълно, поне ще се осмислятъ. Днесъ страданията сѫ страшни за човѣка, защото не ги разбира. Единъ день, когато разбере смисъла на страданията, човѣкъ ще ги използува разумно. Който разбира страданията, той расте и се развива правилно. И тъй, ако човѣкъ не се развива правилно и не върви напредъ, причината е въ самия него, въ неразбирането на живота. Докато е младъ, пъленъ съ енергия, човѣкъ има вѣра въ себе си, въ живота и въ ближнитѣ си. Щомъ остарѣе и изгуби силитѣ си, той навежда глава къмъ земята и се отчайва отъ живота. Защо? Изгубилъ е вѣра въ себе си и въ Бога. Той вижда навсѣкѫде отрицателни прояви. Дето ходи, все за злото и за грѣха мисли. Този човѣкъ не е използувалъ младинитѣ си, както трѣбва, затова е дошълъ до положение на обезсърдчаване. Който не разбира смисъла на злото, само той се страхува отъ него. Обаче, който го разбира, той гледа на него, както на огъня. Както огъньтъ може да причини хиляди пакости и добрини на човѣка, така и злото може да му причини и пакости, и добрини. Знае ли, какъ да пипа злото, човѣкъ лесно се справя съ него. Той го впрѣга на работа и се ползува отъ неговитѣ енергии. Ако не знае, какъ да работи съ злото, човѣкъ може да се изгори отъ него, както отъ огъня. Ако земята се приближи къмъ слънцето, може да изгори, но поставена на това разстояние, на което я виждаме днесъ, тя се ползува отъ неговитѣ благотворни лѫчи. Днесъ всичко живо се радва на слънчевата свѣтлина и топлина. Обикне ли ни слънцето повече, отколкото трѣбва и се приближи къмъ насъ, ние сме осѫдени на изгаряне. Като знаете този законъ, не се приближавайте до човъка по-близо, отколкото е опредѣлено. Колкото и да обичате единъ човѣкъ, не се приближавайте близо до него. Приближите ли се повече, отколкото трѣбва, той ще ви разюпи, нищо нѣма да остане отъ васъ. Искате ли да бѫдете щастливи въ любовьта си, дръжте едно почетно разстояние между васъ и възлюбения ви. Измѣните ли това разстояние, ще изгубите любовьта си. Ако една планета излѣзе отъ орбитата на своето движение, съ цель да се приближи къмъ слънцето, тя ще причини катастрофа, освенъ на себе си, и на цѣлия свѣтъ. Една отъ причинитѣ за страданията на хората е, че тѣ измѣнятъ разстоянията, на които Богъ ги е поставилъ. Щомъ измѣнятъ разстоянието, на което сѫ поставени, тѣ излизатъ отъ орбитата на своето движение. Излѣзатъ ли отъ орбитата на своето движение, тѣ се излагатъ на страдания. Тъй щото, чуете ли, че нѣкой страда, ще знаете, че той е нарушилъ нѣщо въ пѫтя на своето развитие. Не иска ли да страда, нека възстанови нормалното си движение. Като не разбиратъ този законъ, хората не търсятъ причината за страданията си, но се спиратъ върху последствията. Последствията отъ нарушаване пѫтя на правото движение въ живота, човѣкъ нарича страдание. Като причина за своитѣ страдания той счита сиромашията, болеститѣ, условията на живота и т. н. Слушате нѣкой да се оплаква, че нѣмалъ дрехи, вѫглища, храна и че ще умре отъ гладъ и студъ. Вѣрно е, че човѣкъ може да умре отъ гладъ и студъ, но и богатитѣ, които иматъ изобилно дрехи, храна, вѫглища и дърва, сѫщо умиратъ. Като умре единъ сиромахъ, непременно ще умре и единъ богатъ. Значи, причината за болеститѣ, страданията и смъртьта не се крие въ сиромашията и въ условията на живота. Страданията сѫ последствия, а причината е другаде нѣкѫде. На всѣки коренъ отъ дървото отговаря единъ клонъ. Ако отрѣжете този коренъ, клонътъ непремѣнно ще изсъхне. Отсѣчете ли всичкитѣ корени, всичкитѣ клоне на дървото ще изсъхнатъ. Следователно, ако богатиятъ иска да продължи живота си, нека вземе въ дома си единъ беденъ човѣкъ, за когото да се грижи, както за себе си. Дотегне ли му да живѣе, нека изпѫди бедния човѣкъ отъ дома си. Щомъ изпѫди сиромаха на пѫтя, богатиятъ самъ се осѫжда на, смърть. Както въ природата, така и въ живота сѫществува законъ на съотношение. Споредъ този законъ сиромахътъ е коренъ, а богатиятъ — клонъ; сиромахътъ е цвѣтъ, богатиятъ — плодъ. Ако сиромахътъ не цъвне, богатиятъ нѣма да завърже. Щомъ сиромахътъ цъвне, богатиятъ ще завърже и узрѣе, и плодътъ ще се занесе въ живота. Кой ще опита плода на човѣка? Възвишенитѣ сѫщества. Това, именно, показва, че никой не живѣе и не работи за себе си. Хората грѣшатъ по единствената причина, че искатъ да бѫдатъ щастливи, безъ да взиматъ въ внимание живота на другитѣ. Само Богъ мисли за всички живи сѫщества. Той не живѣе за себе си. Всѣки моментъ Богъ има предъ видъ нуждитѣ на всички сѫщества и ги задоволява. Не трѣбва ли ние да следваме Неговия пѫть? Щомъ нуждитѣ на човѣка сѫ задоволени, нищо друго не му остава, освенъ да се съобразява и съ живота на своя ближенъ. Следователно, за да бѫде щастливъ, човѣкъ трѣбва да е доволенъ отъ това, което му е дадено, и всѣкога да държи въ ума си мисъльта, че не живѣе за себе си. Сегашнитѣ хора не сѫ доволни отъ живота си, защото искатъ повече отъ това, което имъ е дадено. Запримѣръ, нѣкой иска да бѫде по-силенъ, по ученъ отколкото е въ действителность. Ако човѣкъ иска да бѫде силенъ, за да владѣе другитѣ хора, силата му не е на мѣсто; ако иска да бѫде силенъ, за да помага на слабитѣ, силата му се оправдава. Ако човѣкъ иска да стане ученъ, за да се прослави предъ человѣцитѣ, знанието му не е на мѣсто; обаче, ако иска да стане ученъ, за да просвѣщава ближнитѣ си, знанието му е оправдано. Това знание носи радость в човѣшката душа. Има знания, които се придобиватъ по външенъ пѫть, но има и такива, които се придобиватъ по вѫтрешенъ пѫть, чрезъ вѫтрешенъ усѣтъ. Запримѣръ, поставите ли слона предъ единъ мостъ, още отъ първата стѫпка той познава, дали мостътъ ще го издържи. Като разбере, че мостътъ не може да го издържи, той веднага се дръпва назадъ. Обаче, по сѫщия мостъ мишката минава безопасно. Следователно, ако човѣкъ не може да свърши една работа като слонъ, да я свърши като мишка. Съ други думи казано: Ако не можешъ да свършишъ нѣкаква велика работа, да те чуятъ всички хора, свърши нѣщо малко, макаръ да мине незабелязано. Като работи съзнателно, човѣкъ изучава и малкитѣ, и голѣмитѣ сѫщества, за да види, че всѣко сѫщество има своето предназначение. Колкото да е малка, и мишката върши нѣкаква работа въ Битието. Ако не е така, вие не бихте могли да си обясните, защо сѫществуватъ отровнитѣ змии, хишнитѣ животни и др. Колкото вредни и опасни да сѫ за насъ, обаче, въ цѣлото тѣ иматъ нѣкакво предназначение. Сега, да дойдемъ до въпроса, отъ какво се нуждае човѣкъ. Мнозина искатъ да придобиятъ Духа, да работи въ тѣхъ, да ги учи и да имъ помага, безъ да търсятъ помощьта на хората. Каквото и да прави, човѣкъ не може да избѣгне системата на скаченитѣ сѫдове. Всички хора представятъ система отъ скачени сѫдове. Само при това положение човѣкъ може да разбира волята Божия и да я изпълнява. За да възприеме една възвишена мисъль, човѣкъ трѣбва да се е приготвилъ за нея. Всѣка Божествена мисъль минава презъ три основни свѣта, всѣки свѣтъ съ три подраздѣления, и тогава се приема отъ човѣшкия умъ. Пръвъ приема мисъльта онзи, който въ умствено отношение стои на най-високо стѫпало. Отъ него мисъльта се предава на всички останали хора, както водата или течноститѣ се преливатъ отъ единъ скаченъ сѫдъ въ другъ. Затова се казва, че човѣкъ е проводникъ на Божественитѣ мисли. Колкото по-чистъ е сѫдътъ, чрезъ който човѣкъ възприема, толкова по-добъръ проводникъ ще бѫде той. Христосъ казва: „Ако думитѣ ми пребѫдватъ въ васъ и вие — въ мене, азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ въ васъ“. Съ други думи казано: Ако думитѣ ми пребѫдатъ въ васъ, и вие — въ мене, ще бѫдете като растение, посадено въ почвата, за да се ползува отъ хранителнитѣ материали на земята, отъ свѣтлината и топлината на слънцето. Ако думитѣ на Христа не пребѫдватъ въ васъ, и вие — въ Него, не можете да дадете никакви плодове. „За три нѣща се тресе земята, и за четири, които не може да носи.“ (— 21 ст.) „За раба, когато се възцари; и безумния, когато се насити съ хлѣбъ. (—22 ст.). „За умразната жена, когато се жени ; и слугинята, когато замѣни господарката си. (—23 ст.). Както виждате, Притчитѣ обясняватъ причинитѣ за земетресенията по начинъ, който абсолютно не е съглесенъ съ теориитѣ на ученитѣ хора. Че нѣкой се наялъ съ хлѣбъ, че рабъ се възцарилъ, че умразна жена се женила, или че слугиня замѣнила господарката си, всичко това ставало причина за земетресения. Като хора на новото време, вие трѣбва да се научите да превеждате нѣщата. Запримѣръ, какво означава възцаряване на раба? Когато даде първо мѣсто на нѣкоя низша мисъль, човѣкъ я възцарява. Тогава тя произвежда земетресение въ самия човѣкъ. Тя се качила тамъ, дето не е мѣстото и, съ което е нарушила хармонията въ цѣлия организъмъ. Не е достатъчно само да се обяснятъ причинитѣ на земетресенията въ човѣка, но трѣбва да се дадатъ методи за избѣгване на земетресенията. „Ако си постѫпилъ безумно и си се на- дигналъ, ако си турилъ на ума си зло, тури рѫка на устата си.“ (— 32 ст.). „Защото, кой го бие млѣкото, изважда масло; и който блъска носа, изважда кръвь; и който възбужда гнѣва, изкарва крамола.“ (—33 ст.). Въ живота има обикновени и необикновени нѣща. Всѣки знае обикновенитѣ нѣща, а необикновенитѣ изучава. Като се натъква на необикновени нѣща, които мѫчно може да разбере, човѣкъ изпада въ противоречия и не знае, какъ да си помогне. Много просто. Щомъ умразна жена въ васъ се жени, не отивайте на сватбата и. Не и препятствувайте да се жени, но стойте далечъ отъ нейната сватба. Когато нѣкой рабъ въ васъ се възцари, не взимайте участие въ неговото царуване. Когато безумниятъ въ васъ яде, не гледайте, какъ яде. Когато слугинята замѣства господарката си, не се разправяйте съ нея. За да приложи тия правила, човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ. Представете си, че сте спестили хиляда лева отъ собствения си трудъ и сте ги турили въ собствена каса на съхранение. Единъ день при васъ дохожда единъ отъ приятелитѣ ви и иска хиляда лева на заемъ, като обещава, че ще ги върне следъ единъ месецъ. Минаватъ месецъ, два, три, година, но той не ги връща. Вие сте не- доволенъ отъ него, че ви е взелъ последнитѣ пари, които съ трудъ сте спечелили. Грѣшката е у васъ. Щомъ искахте да му услужите, вие трѣбваше да му дадете само половината отъ паритѣ си, а другата половина да задържите за себе си. Съ желанието си да му услужите напълно, вие пакостите и на него, и на себе си. Ама щѣлъ да ги върне въ скоро време. Не разчитайте на бѫдещето. Гледайте на бѫдещето като на условие за вашето развитие, но не разчитайте на него. Разчитайте само на онова, което настоящето носи, защото само него може да използувате. Съвременнитѣ хора не успѣватъ въ живота си, понеже разчитатъ повече на бѫдещето. Срѣщате и религиозни, и свѣтски хора, които малко работятъ, а повече очакватъ на лотария, на щастие. Религиозниятъ се моли на Бога и, ако не получи веднага отговоръ на молитвата, обезвѣрява се и казва, че Господъ го изоставилъ. Защо не получава отговоръ на молитвата си? Защото иска не- потрѣбни нѣща. Той има всичко, което му е необходимо: въздухъ, свѣтлина, вода, храна. Какво повече може да иска отъ Бога? Щомъ има други нужди, той трѣбва да работи, самъ да ги задоволи. Свѣтскиятъ човѣкъ пъкъ иска по наученъ пѫть да постигне нѣщата. Той знае, че чрезъ мисъльта може да постигне всичко и прави опити, да забогатѣе чрезъ нея. Силна трѣбва да бѫде мисъльта на човѣка, за да реализира една идея. Единъ американецъ, членъ на едно научно общество въ Америка, което работѣло съ мисъльта, за постигане и реализиране на известни идеи, решилъ да спечели съ мисъльта си въ една година десеть хиляди долари. Годината изтекла, но десеттѣ хиляди долари не дошли. Защо? Слаба била мисъльта му. Недоволенъ отъ резултата на своята мисъль, той напусналъ това общество и за- миналъ за единъ малъкъ американски градъ, дето се установилъ на работа. Въ това време се явилъ въ града голѣмъ цикпонъ, който разрушилъ много кѫщи. Една отъ гредитѣ на кѫщата, въ която той живѣлъ, паднала върху крака му и го счупила. Отъ силни болки той изгубилъ съзнание. Какво е станало по-нататъкъ съ него, той не знае, но като се събудилъ, видѣлъ, че кракътъ му е превързанъ, а на възглавницата до главата му се бѣлѣе нѣкакъвъ пликъ. Взелъ плика, отворилъ го и намѣрилъ вѫтре единъ чекъ отъ десеть хиляди долари. Погледнлъ първо чека, после крака си, въздъхналъ и си казалъ: Дойдоха десеттѣ хиляди долари, но кракътъ ми се счупи. Мощна е човѣшката мисъль, но трѣбва да знаете, какъ и кѫде да я прилагате. При Елисея, единъ отъ старозаветнитѣ пророци. отишла една бедна вдовица, да иска съветъ. Тя казала на пророка: Искатъ да продадатъ сина ми за дългове. Какво да направя, за да го спася? — Какво имашъ въ дома си? — Нищо друго, освенъ малко дървено масло въ едно шише. — Вземи тогава всички сѫдове, колкото имашъ, вземи нѣколко и отъ съсе- дитѣ си и започни да наливашъ въ тѣхъ масло отъ шишето. Вдовицата изпълнила съвета на пророка, и маслото започнало да тече изобилно. Въ скоро време тя напълнила всички сѫдове. Като нѣмало вече кѫде да го налива, маслото спрѣло да тече. Бедната жена продала часть отъ маслото и освободила сина си. Човѣкъ крие въ себе си сили, дарби, които трѣбва да развива, за да ги приложи, когато му потрѣбватъ. Запримѣръ, когато искатъ да намѣрятъ вода въ земята, хората копаятъ тукъ тамъ и нѣкѫде излиза вода, нѣкѫде не излиза. Обаче, има хора, които, съ помощьта на лѣскова прѫчка, могатъ веднага да опредѣлятъ, кѫде се намира вода въ земята. Тамъ, дето има вода, прѫчицата се огъва. По това познаватъ, не само кѫде има вода, но приблизително и дълбочината, на която се намира. Всѣки човѣкъ не може да си служи съ тази прѫчица. Само онзи човѣкъ може да познае, кѫде има вода въ земята и на каква дълбочина, който е въ хармония съ водната енергия. Освенъ това, земното електричество и електричеството на неговия организъмъ трѣбва да бѫдатъ разнородни. Щомъ тия условия сѫществуватъ, прѫчицата се огъва — признакъ, че на това мѣсто има вода. Като ученици, вие трѣбва да обърнете внимание върху дишането си. Който диша правилно, той ще пѣе правилно. Значи, пѣнието е свързано съ дишането. Въ този смисълъ пѣнието не е нищо друго, освенъ правилно, нормално дишане. Да пѣешъ добре, това значи, да дишашъ правилно. Колкото по-добре пѣешъ, толкова по-правилно дишашъ. Като знаете това, вие трѣбва да пѣете, за да възстановите нормалното си дишане. Като пѣете добре, вие се свързвате съ природата и черпите отъ нея животъ. Като пѣе, човѣкъ развива въ себе си тия органи, чрезъ които възприема отъ въздуха необходимата жизнена енергия. И като говори, сѫщо така възприема жизнената енергия отъ въздуха. Като знае да пѣе и да говори правилно, човѣкъ може да подобри условията на своя животъ. Пѣнието и говорътъ сѫ свързани съ мисъльта. Следователно, който пѣе и говори правилно, той може да мисли право. Не мисли ли право, човѣкъ се натъква на опитностьта на еврейския пророкъ Йона. Каква бѣше опитностьта на пророкъ Йона? За непослушание и нежелание да изпълни волята Божия, той лежа три деня въ утробата на кита. Богъ го изпрати въ Ниневия да проповѣдва, но той се отказа, подъ предлогъ, че Богъ е милостивъ, ще помилва жителитѣ на Ниневия, и въ края на краищата той ще излѣзе лъжливъ пророкъ. Проро- кътъ взе торбичката си и замина за Испания, съ намѣрение да се ожени. За своето непослушание той бѣше хвърленъ въ морето, дето го погълна китъ. Като лежа три деня въ утробата на кита, Йонъ се разкая и усърдно се моли на Бога да го избави отъ това нещастие. Той обеща, че ако излѣзе благополучно отъ утробата на кита, ще отиде въ Ниневия да проповѣдва Словото Божие. Въ утробата на кита, той се ожени за умразната жена, т. е. за сѫдбата си. Сѫдбата пъкъ не е нищо друго освенъ неблагоприятнитѣ условия на живота. Каква по-страшна сѫдба отъ тази, да се почувствувате самъ въ живота, изоставенъ отъ майка, баща, братя, сестри и приятели? Намѣрите ли се въ това положение, колкото и да викате, никой нѣма да ви види и чуе. Кой може да ви види въ утробата на кита? Единственъ Богъ ще ви чуе и види и ще ви се притече на помощь. И тъй, като методъ за преодоляване на мѫчнотиитѣ, съветвамъ ви да пѣете. Дали сте болни, или здрави, вие трѣбва да пѣете и да свирите. Музиката облагородява човѣка, а сѫщевременно лѣкува. Щомъ заболѣете, не се страхувайте, не търсете веднага външна помощь, но почнете да се разговаряте съ болестьта. Питайте я, отде е дошла и какво иска отъ васъ. Като разберете намѣренията и попѣйте и малко. Щомъ разбере, че сте добъръ човѣкъ, не се страхувате отъ нея, не я пѫдете, тя ще ви гостува день-два, най-много седмица, и ще си замине. Всѣки човѣкъ иска да бѫде здравъ, но не знае, какъ да придобие здравето. При сегашнитѣ разбирания на хората, болнитѣ очакватъ на здравитѣ, да имъ прислужватъ, да имъ угаждатъ въ всичко. Това е кривъ методъ на лѣкуване. Споредъ новитѣ разбирания, болниятъ трѣбва да услужва на здравитѣ, да прави жертва отъ себе си. Като види, че нѣкой отъ здравитѣ се нуждае отъ нѣщо, той веднага трѣбва да стане отъ леглото, да услужи и пакъ да си легне. По този начинъ той събужда своитѣ жизнени сили и се калява. Въ време на болестьта си човѣкъ може да свърши една добра работа, а именно: отъ една страна той се учи да се моли, а отъ друга— придобива известно просвѣтление. Като се види въ невъзможность да се обърне на една, или на друга страна, той започва усилено да се моли, да го подкрепи Богъ. Той се моли и прави усилия, докато се обърне самъ. Щомъ види, че може самъ да си услужва, той придобива вѣра въ Бога, въ себе си и въ скоро време напуща леглото. Болеститѣ правятъ човѣка разуменъ. Когато е здравъ, човѣкъ се разсѣйва натукъ-натамъ, увлича се въ различни работи, забравя Бога. Като се разболее, той се прибира въ себе си и започва да мисли за Бога, разправя се съ Него. Здравиятъ всѣки день излиза отъ дома си, отива да печели, да придобива богатства. Болниятъ пъкъ се връща у дома си. Той е изгубилъ това, което нѣкога е спечелилъ, и се връща между домашнитѣ си, дето се предава на размишление и молитва. Като говоря за добрата страна на болеститѣ, това не значи, че човѣкъ трѣбва да боледува. При това, болеститѣ не сѫ само физически. Всѣко неразположение, всѣка скръбь, мѫка сѫ болезнени състояния, които се отразяватъ върху организма. Въ тази смисълъ, болеститѣ биватъ видими и невидими, или физически и психически. Важно е човѣкъ да намѣри начинъ, да се справя съ тѣхъ разумно. Болеститѣ показватъ, че липсва нѣщо на човѣка. Колкото да е ученъ, човѣкъ все е недоволенъ, все му липсва нѣщо. Забележете, нѣкой хора, като пишатъ, всѣкога изпущатъ по една буква. Други пъкъ правятъ погрѣшки въ правописа. Това показва, че нѣкой отъ центроветѣ на мозъка имъ не е добре развитъ. Други нѣкой пъкъ не поставятъ думитѣ на опредѣленото имъ мѣсто, вследствие на което между мисъльта и думитѣ сѫ- ществува известно несъответствие. Нѣкой ка- зватъ, че сѫ религиозни, че разбиратъ Библията и Евангелието, а като имъ кажешъ да; обяснятъ нѣщо отъ Откровението, тѣ казватъ, че Откровението е затворена книга, недостѫпна за човѣшкитѣ умове. Недостѫжпна за човѣшкия умъ, а човѣкъ я писалъ. Когато говорите нѣщо, вие трѣбва да сте опитали това, за което говорите. Каже ли човѣкъ, че знае нѣщо, това значи че го е опиталъ. Истинско знание е онова, което е опитано и провѣрено. Ако човѣкъ само чете, безъ да опитва и прилага нѣщата, неговото знание е частично. Следователно, истинско знание е онова, което внася свѣтлина въ човѣшкия умъ. Знанието иде отъ разумни сѫщества. Колкото по възвишено е знанието, къмъ което човѣкъ се стреми, толкова отъ по-високи свѣтове иде. Ако е готовъ за това знание, човѣкъ може да проникне въ тия свѣтове; ако не е готовъ, съ години може да обикаля свѣтоветѣ, но вѫтре нѣма да влѣзе. Човѣкъ не трѣбва да се стреми къмъ знание, за което не е готовъ. Това знание ще му причини голѣми пакости и нещастия. Единъ знаменитъ астрономъ пожелалъ да види по нѣкакъвъ начинъ величието на вселената. Съ това той искалъ да се прослави въ свѣта, че могълъ да проникне тамъ, дето човѣшки кракъ не е стѫпилъ. Дълго време се молилъ на Бога, да му помогне да реализира желанието си. Най-после молитвата му била чута. Богъ казалъ на единъ отъ ангелитѣ да отиде при астронома, да го извади отъ тѣлото му, но да остави сърдцето му въ него, да преживѣе по човѣшки всичко, което ще види въ пространството. Ангелътъ постѫпилъ така, както Богъ му заповѣдалъ. Той взелъ астронома на крилетѣ си и го понесълъ изъ пространството. Така минавалъ той отъ една система въ друга, отъ едно слънце въ друго, като навлизалъ все по-навѫтре. Астрономътъ преживѣлъ голѣмъ страхъ отъ тази необятность на вселената. Чудни и красиви нѣща видѣлъ, но не могълъ повече да издържа и казалъ на ангела: Още много ли има? Ние сме въ началото още, отговорилъ ангелътъ. — Тогава, моля ти се, върни ме на земята. Красиво е това, което виждамъ, но страшно е, не мога повече да издържамъ Това не е за мене. Моятъ умъ не може да го побере. За предпочитане е да се върна на земята, отколкото да остана въ едно пространство безъ начало и безъ край. Следователно, колкото е разбралъ астро- номътъ отъ живота на небето, толкова и обикновенитѣ хора разбиратъ земния животъ. Като говоримъ за живота, ние имаме предъ видъ любовьта, защото любовьта ражда живота. Отъ живота пъкъ произлиза движението. Значи, любовьта ражда живота, а живо- тътъ— движението. Мѫдростьта води къмъ знание, а знанието прави човѣка силенъ. Истината носи свобода, а свободата дава просторъ на човѣка. Любовьта прави човѣка доволенъ. Той се радва и на малкитѣ нѣща, както и на голѣмитѣ. Той бла- годари и за малката услуга, която му се прави. Дойде ли любовьта въ васъ, радвайте се на малкото цвѣтенце, което цъвти; радвайте се на малкото изворче, което блика; радвайте се на чистия въздухъ, който пълни гърдитѣ ви; радвайте се на слънчевия лѫчъ, който ви озарява; радвайте се на житния класъ, който се люлѣе на нивата; радвайте се на всичко и благодарете на Бога и за малкото благо въ свѣта. Съвременнитѣ хора приличатъ на ония банкери, които по цѣли дни седатъ предъ тевтеритѣ и прелистватъ: този има да ми дава, онзи има да ми дава; на този дължа толкова, на онзи — толкова и г. н. И вие седите предъ книгата на вашето минало и само прелиствате: дѣдо ми бѣше нещастенъ, баба ми—сѫщо; дѣдо ми изгуби всичкото си имане и пропадна, майка ми боледува дълго време, азъ сѫщо съмъ болнавъ, нещастенъ и т. н. Да прелиствате книгата на миналото и да гледате, кой кѫде е пропадналъ и какво изгубилъ, това не е животъ. Напуснете старото банкерство и обърнете новъ листъ. Отворете сърдцата и душитѣ си за лѫчитѣ, които идатъ отъ Бога. Сега азъ ви говоря тия нѣща, за да се освободите отъ мѫчнотиитѣ и препятствията въ себе си. Въ човѣка има единъ грубъ елементъ, отъ който трѣбва да се пази. Той съкращава живота му. Болеститѣ се дължатъ, именно, на този елементъ. Той отнема силата му. Ние наричаме този елементъ „низшъ мѫжки принципъ“, за отличие отъ „висшия мѫжки принципъ“, нареченъ още ПРИНЦИПЪ на мѫдростьта. Низшиятъ мѫжки принципъ сѫществува въ всѣки човѣкъ-—мѫжъ или жена. Този принципъ се проявява обикновено въ хора, които обичатъ да властвуватъ, да господаруватъ, да се налагатъ на другитѣ. Който прилага този принципъ, той го изпитва и върху себе си. Господарьтъ, който малтретира слугата си, трѣбва да знае, че и слугата му може да го малтретира; учительтъ, който малтретира ученика си, трѣбва да знае, че и ученикътъ може да го малтретира; майката, която малтретира дъщеря си, трѣбва да знае, че и дъщеря и може да я малтретира; бащата, който малтретира сина си, трѣбва да знае, че и синътъ може да го малтретира. На всѣко действие има и противодействие. Помнете, че каквото намисли човѣкъ да направи и не може да го изпълни, другъ нѣкой вече го е направилъ. Запримѣръ, ако нѣкой иска да стане великъ ученъ, философъ, музикантъ, или художникъ, но нѣма условия за това, непременно другъ нѣкой е станалъ вече такъвъ. Нѣкой иска да стане царь, но нѣма условия; вмѣсто него, другъ нѣкой е станалъ вече царь. Въ природата, две еднакви служби, въ единъ и сѫщъ моментъ, не се даватъ. Ето защо, ако искате да постигнете нѣщо, пожелайте това, което въ даденъ моментъ никой не желае. Искате ли нѣкаква служба, изберете такава, за която нѣма кандидати. Ако пъкъ това, което вие желаете, го е постигналъ другъ нѣкой, радвайте се на неговото постижение. Като се радвате на благото на другитѣ, и вие придобивате нѣщо. Вие живѣете въ единъ свѣтъ, въ който благото и постижението на едното е благо и постижение на всички. Единъ день, по закона на наследственостьта, и вие ще наследите нѣщо отъ благата и постиженията на вашитѣ предшественици. Като наблюдавате проявитѣ и убежденията на религиознитѣ хора, ще видите, че едни отъ тѣхъ подържатъ идеята, че безъ образование не може; други подържатъ идеята, че безъ образование може. Които иматъ образование, подържатъ първата идея, които не сѫ учили и сѫ останали безъ образование, подържатъ втората идея. Всѣки човѣкъ трѣбва да се учи. Каквото знание и да ви се представи да придобиете, не се отказвайте отъ него. Не можешъ ли да се учишъ, не препорѫчвай невежеството. Ще кажете, че знанието възгордява. Знание безъ любовь възгордява. Знанието е свързано съ мѫдростьта. При това, ако знанието не се превърне въ сила, не е истинско. Истинското знание крие въ себе си динамическа сила, която трѣбва да се приложи въ работа. Следователно, ако мѫдростьта не може да роди знание; ако знанието не може да се превърне въ сила и ако силата не може да бѫде продуктивна, да се превърне въ работа, човѣкъ нищо не придобива. Знание е това, което подмладява човѣка. Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ знание, ставатъ учени, но, вмѣсто да ставатъ по-млади, тѣ остаряватъ. Защо? Защото живѣятъ съ мислитѣ, чувствата и разбиранията на своитѣ дѣди и прадѣди. По този начинъ тѣ се свързватъ съ тѣхъ. Тъй щото, искате ли да се подмладите, откажете се отъ разбиранията на ващитѣ дѣди и прадѣди. Откажете се отъ ревностьта въ любовьта, която прави човѣка преждевременно старъ. Защо трѣбва да ревнувате? Защо се страхувате да не откраднатъ възлюбения или възлюбената ви? Кой може да открадне любовьта на човѣка? Истинска любовь сѫществува само между сродни души. Обикновено тѣ рѣдко се срѣщатъ на земята. Ако единиятъ е на земята, другиятъ е въ Божествения свѣтъ. Обаче, тѣ могатъ да бѫдатъ свързани въ съзнанието си. И тогава, каквото единиятъ мисли и чувствува, другиятъ го възприема и изпълнява. Така свързани, тѣ иматъ импулсъ да работятъ, да изпълняватъ волята Божия. Макаръ да сѫ раздѣлени физически, тѣ иматъ сила, потикъ за разумна и съзнателна работа. Ако две сродни души се срѣщнатъ на земята, радвайте се на тѣхната любовь. Тѣ изпращатъ отъ своята любовь и на васъ. Оттукъ се вижда, че хората сѫ скачени сѫдове. Сега, желая ви да се пазите отъ следнитѣ нѣща: „Отъ раба, когато се възцарява; отъ безумния, когато се насити съ хлѣбъ; отъ умразната жена, когато се жени и отъ слугинята, когато замѣни господарката си“. Желая ви да приложите любовьта, отъ която произтича животътъ и движението. Приложете мѫдростьта, отъ която произлизатъ знанието и силата. Приложете истината, която ражда свобода и просторъ. Въ приложението на любовьта, мѫдростьта и истината е смисълътъ на живота. Съ тѣхъ човѣкъ може да разрешава всички въпроси. Пакъ ви пожелавамъ: Бѫдете силни въ любовьта. Бѫдете силни въ мѫдростьта. Бѫдете силни въ истината, която дава свобода и просторъ на човѣка за приложение на своитѣ идеи. Проявениятъ Духъ въ любовьта, проявениятъ Духъ въ мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 14. Утринно слово отъ Учителя. 27 януарий, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Учение и работа", утринни слова, година IV, т.1 (1934-1935). Първо издание от 1939 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно от 23 септември 1934 г. до 27 януари 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Товарене и разтоваряне. Ще прочета 29. глава отъ Притчитѣ. Като четете тази глава, виждате, че нѣкои отъ стиховетѣ въ нея се отнасятъ до физическия свѣтъ, други — до духовния, а трети — до умствения. За да се ползува отъ мислитѣ въ Притчитѣ, човѣкъ трѣбва да ги разбира. Не ги ли разбира, той изпада въ заблуждения. Ако не разбира живота, както трѣбва, княжескиятъ синъ може да мисли, че въ него тече княжеска кръвь, че е по-благороденъ отъ другитѣ хора. Това може да е вѣрно, може и да не е вѣрно. Наполеонътъ, като златна монета, струва повече отъ стоманата, но съ стоманено перо можешъ да напишешъ велики работи, които да се четатъ и въ бѫдещитѣ вѣкове, когато съ наполеона нищо не можешъ да напишешъ. Тъй щото, не е въпросъ, съ какви материали разполагашъ въ дадения случай, но какво можешъ да направишъ отъ тѣхъ. Не е въпросъ, отъ какъвъ баща си роденъ, но какво можешъ да научишъ отъ този баща. Мнозина казватъ, че сѫ синове Божии, но въпрѣки това вършатъ погрѣшки и престъпления. Явява се въпросъ: може ли човѣкъ да бѫде синъ Божий и да върши престѫпления? Споредъ едни е възможно, а споредъ други — невъзможно. Първитѣ казватъ, че докато е на земята, като богатъ и беденъ, като боленъ и здравъ, като ученъ и простъ, човѣкъ е изложенъ на погрѣшки и престѫпления. Човѣкъ е изложенъ на изкушения, вследствие на което, съзнателно или несъзнателно, той грѣши. Като изучавате човѣшкия животъ, виждате, че човѣкъ е въ състояние да прави и добро, и зло. Това показва, че той е свободенъ да прави и добро, и зло. Обаче, кое въ даденъ случай е добро и кое — зло, това е въпросъ на разбиране. Запримѣръ, ако биешъ нѣкого на време, това е добро. Ако не го биешъ на време, това е зло. Значи, има относително зло, което може да се приеме и за зло, и за добро — зависи отъ резултатитѣ. Сѫществува и абсолютно зло, т. е. зло, което всѣкога е зло. Това зло отдалечава човѣка отъ благото, което му предстои да получи. Злиятъ, лошиятъ човѣкъ самъ се лишава отъ благото, което трѣбва да получи. Докато злото не е дошло при човѣка, той посажда въ градината си доброкачествени плодни дръвчета, отглежда ги грижливо и се радва на плода, който сѫ завързали. Дойде ли злото, веднага плодоветѣ изчезватъ. Злото събира плодоветѣ отъ градината на човѣка, задържа ги за себе си, а него лишава- отъ тѣхъ. Като не знае причината за това, човѣкъ се пита, защо му се отнема това което очаква да получи. Злото е причина за това. Доброто дава въз- можность на човѣка да реализира благата, които му се падатъ да получи, а злото ги отнема. Нѣкой запитватъ, не може ли безъ зло въ свѣта. И безъ зло може да се живѣе, но това зависи отъ разбирането на човѣка. Ако знае изкуството да живѣе правилно, човѣкъ е вънъ отъ влиянието на злото. Не е достатъчно да се говори само за правилно живѣене, но трѣбва да се живѣе правилно. Многото говорене не помага. То действува като проливенъ дъждъ. Обаче, отъ проливенъ дъждъ растенията изгниватъ. Ако пада много дъждъ на нивата, житото бързо израства, но изгнива. Говорите ли на човѣка много за Бога, вие ще го заставите да не ви слуша. Като знаете това, не говорете много. Многословието спъва човѣка. Не говорете много нито на хората, нито на себе си. Ама не си доволенъ отъ себе си и се осѫждашъ. Като се осѫждашъ, знаешъ ли, кое е право и кое— криво? Има смисълъ човѣкъ да е недоволенъ, но ако знае, кое е право и кое не е. Ако нѣкой падне и счупи крака си, трѣбва ли да се осѫжда? Това падане може да е за добро. Ако съ падането си човѣкъ разрешава единъ важенъ въпросъ въ живота си, то е на мѣсто. Щомъ си разрешилъ единъ важенъ въпросъ, благодари за това падане. Ако страданието може да отклони човѣка отъ намѣрението му да направи нѣкакво престѫпление, то е на мѣсто. На физическия свѣтъ падането причинява болки и страдания, но въ духовния свѣтъ то носи благословение за човѣка. Ако не бѣше падналъ, той щѣше да се лиши отъ благословението на Бога. И тъй, страданията, които човѣкъ преживява на физическия свѣтъ, както въ духовния свѣтъ, сѫ спирачки. Безъ тѣзи спирачки той би полетѣлъ въ низината. Ако не дойдатъ малки спирачки, ще дойдатъ голѣми, които ще го спратъ въ пѫтя му. Малкитѣ спирачки могатъ само да го задържатъ да не падне, а голѣмитѣ — ще го спратъ. Страшно е положението на човѣкъ, който е спрѣнъ въ пѫтя си. Въ този смисълъ страданието е благо за човѣка. Благодарете за малкитѣ страдания, да не дойдатъ по-голѣми. Мнозина говорятъ за страданията като блага въ живота, но дойдатъ ли до тѣхъ, тѣ казватъ: Може да мине безъ това страдание. Значи, тѣ говорятъ нѣща, въ истинностьта на които не сѫ убедени. Чрезъ страданията и чрезъ радоститѣ човѣкъ се изпитва. За да издържи изпититѣ си и да не се изложи на голѣми страдания, човѣкъ трѣбва да пази следнитѣ правила въ живота. Когато отивашъ за вода на извора, благодари и за малката стомна, която ти е дадена. За предпочитане е да имашъ малка, но здрава стомна, отколкото голѣма и пукната. Когато се намѣришъ въ затруднение, благодари за малкото знание, което можешъ да приложишъ. Малкото знание, но добре използувано, струва повече отъ голѣмото, но неизползувано знание. То е подобно на голѣма стомна, пълна съ вода, но пукната. Докато се възползувашъ отъ това знание, то е изтекло вече навънъ. Кѫде седи знанието на човѣка, който живѣе въ постоянно неразположение и недоволство? Съвременнитѣ хора се оплакватъ, че сѫ изгубили своя вѫтрешенъ миръ и не знаятъ, какъ да го възстановятъ. Достатъчно е само, човѣкъ да приложи своя духовенъ камертонъ, за да възстанови съ него вѫтрешниятъ миръ и да изправи погрѣшкитѣ си. Чрезъ своя духовенъ камертонъ човѣкъ различава, кои погрѣшки сѫ негови и кои чужди. Безъ него той изпада въ заблуждение, вследствие на което взима чуждитѣ погрѣшки за свои. Когато двама души не пѣятъ еднакво — еди- ниятъ повишава тона, а другиятъ го понижава, и двамата чуватъ дисхармонията въ пѣнието или свиренето. Искатъ ли да пѣятъ хармонично, и двамата трѣбва да взиматъ тоноветѣ еднакво. Ако всѣки пѣе за себе си, поотдѣлно, той е свободенъ да пѣе, както иска. Обаче, пѣятъ ли двама заедно, тѣ непремѣнно трѣбва да се вслушватъ. Когато хората сѫ свързани, трѣбва да бѫдатъ отстѫпчиви. Днесъ нѣма хармония между хората, защото никой не иска да отстѫпва. Всѣки казва за себе си, че е правъ. Ако двама души пѣятъ заедно, отъ свое гледище, и единиятъ е правъ, и другиятъ е правъ, но все пакъ единиятъ трѣбва да отстѫпи, да тръгнатъ въ едната или въ другата посока. Следва ли всѣки своята посока, нищо нѣма да излѣзе. Сега, явява се въпросъ: по кой пѫть трѣбва да върви човѣкъ? Два пѫтя има въ живота: пѫть на мекотата и пѫть на силата. Мнозина казватъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде мекъ. Какъвь щѣше да бѫде животътъ, ако всички хора бѣха меки? Или какъвъ щѣше да бѫде животътъ, ако всички хора бѣха силни? Добре е човѣкъ понѣкога да бѫде силенъ, а понѣкога — мекъ. И едното, и другото качества сѫ на мѣсто. Има смисълъ човѣкъ да бѫде силенъ, когато управлява. Да управлява човѣкъ. това не значи, че трѣбва да заеме мѣстото на нѣкой царь, държавникъ, министъръ. Всѣки човѣкъ може да управлява себе си. На всѣки човѣкъ е даденъ многоброенъ народъ да управлява. Това сѫ неговитѣ мисли, чувства и желания. Тѣ се нуждаятъ отъ силната и мощна рѫка на своя господарь, да ги тури въ редъ. Ако не ги управлява, както трѣбва, тѣ ще му създадатъ голѣми и малки неприятности, съ което ще му обърнатъ вниманието. Казваме за нѣкой човѣкъ, че има добри мисли и чувства. Защо има добри мисли и чувства? Защото задъ тѣхъ стои едно добро, разумно сѫщество, което проявява своитѣ добри мисли и чувства чрезъ даденъ човѣкъ. Кажемъ ли, че нѣкой човѣкъ има лоши мисли и чувства, това показва, че задъ него стои едно лошо сѫщество. И това сѫщество проявява чрезъ човѣка своитѣ лоши мисли и чувства. Като не знаемъ причината за добритѣ и лоши мисли и чувства, ние ги отдаваме на човѣка, чрезъ когото се проявяватъ. Значи, задъ всѣка добра или лоша мисъль стои едно добро или лошо разумно сѫщество, както задъ всѣка хубава картина стои единъ добъръ художникъ. Тъй щото, дойдатъ ли въ ума ви лоши мисли, а въ сърдцето ви — лоши чувства, знайте, че сте се свързали съ лоши сѫщества. Прекѫснете ли връзката си съ тѣхъ, вие ще се освободите отъ лошитѣ си мисли и чувства. Кой е виновенъ за лошитѣ мисли и чувства? Самиятъ човѣкъ. Не прави ли сѫщото и пияницата? Той ходи по кръчмитѣ, запознава се съ хора, които пиянствуватъ, и прави сѫщото, каквото и тѣ правятъ. Кой е виновенъ за лошитѣ последствия на пиянството? Той самъ е виновенъ. Щомъ скѫса дружбата си съ пияницитѣ, той ще се освободи отъ пиянството. Съвременнитѣ хора вървятъ въ единъ пѫть, който не дава голѣми постижения. За да придобиятъ нѣщо ново, тѣ трѣбва да внесатъ нови разбирания, новъ моралъ въ живота си. Каквото да правятъ, не внесатъ ли новото, тѣ ще останатъ въ положението на обикновенитѣ художници. Тѣ ще рисуватъ, но картинитѣ имъ ще бѫдатъ обикновени, никой нѣма да ги купува. Внесатъ ли новото разбиране въ живота си, тѣ ще станатъ видни художници. Който види картинитѣ имъ, ще пожелае да ги купи. Ако и пророкътъ върви въ новия пѫть, той ще пророкува на хората и нѣкога пророчеството му ще се сбѫдне, нѣкога нѣма да се сбѫдне, но за себе си нѣма да пророкува. Ако пророкътъ не може да предскаже на себе си, какво ще му се случи, той не е пророкъ. Преди освобождението, въ варненско нѣ- кѫде, се явила една гадателка, която предсказвала на хората, какво има да имъ се случи. Три четири месеца наредъ тя гадаела на хората и събрала много пари. Въ скоро време тя се прочула толкова много, че не успѣвала да приеме всички, които идвали при нея. Единь день въ дома и влѣзли крадци и обрали всичкитѣ и пари. Като останала безь срѣдства, тя престанала да гадае на хората. Всички се чудѣли, какъ е възможно, толкова прочута гадателка, която гадаела на всички, да не може да предвиди, какво ще и се случи. Каква полза има тя отъ своето гадателство, щомъ не може да гадае на себе си, да се предпази отъ разбойницитѣ и крадцитѣ, които я обрали? И съвременнитѣ хора се намиратъ въ положението на тази гадателка. Тѣ иматъ знания, сила, богатство, но не могатъ да се ползуватъ отъ тѣхъ, както трѣбва. Нѣкоя ясновидка влиза въ едно събрание, но не знае, кѫде да седне. Най-после тя сѣда до единъ господинъ, който е много нервенъ и сприхавъ. Той я бутва нѣколко пѫти, и тя остава недоволна отъ него, казва, че е лошъ човѣкъ. Като ясновидка, тя трѣбваше да си избере мѣсто до нѣкой добъръ човѣкъ, да нѣма неприятности. Щомъ е седнала, дето намери, тя трѣбва да търпи, да не се възмущава отъ хората. Нѣкой се страхува отъ мечка. Щомъ е ясновидецъ, той трѣбва да избере такъвъ пѫть, че да не го срѣща мечка. Ясновиде- цътъ познава отдалечъ още, че иде мечка. По какво я познава? По миризмата и. Най малко отъ половинъ километъръ разстояние той познава, иде ли мечка срещу него, или не. Ако усѣти, че мечка иде срещу него, той веднага взима другъ пѫть, да не я срещне. И лошиятъ човѣкъ се познава по миризмата си. Влѣзете ли въ нѣкое общество и усѣтите специалната миризма на лошия човѣкъ, вие веднага взимате мѣрки. Щомъ намѣрите лошия човѣкъ въ това общество, вие се отдалечавате отъ него. Защо даденъ човѣкъ е лошъ? Защото на физическия свѣтъ той е нечистоплътенъ, въ духовния — небреженъ въ чувствата си, а въ умствения свѣтъ—не мисли право. Лошиятъ, злиятъ човѣкъ е сприхавъ и нервенъ, не можете дума да му кажете. Ако му кажете една дума, която не му харесва, той веднага избухва.—Защо Богъ го е създалъ?—Не туряйте вината на Бога, Той не го е създалъ. При това, не забравяйте, че лошиятъ човѣкъ не е лошъ въ всички случаи на живота си. Ако е лошъ за едного, не е лошъ за всички. Запримѣръ, вълкътъ е лошъ за овцата, но за своитѣ малки е добъръ. И добриятъ човѣкъ е добъръ само за нѣкой хора, а не за всички. Запримѣръ, единъ богатъ човѣкъ раздава на беднитѣ пари, съ цель да се прочуе, да пишатъ вестницитѣ за него. За беднитѣ хора той е добъръ, благодетеленъ, но питайте, какво ще кажатъ за него ония, съ които той се състезава. Той се състезава съ богатитѣ хора, иска да мине предъ тѣхъ за голѣмъ благодетель и се скарва съ тѣхъ. За тѣхъ този човѣкъ не е добъръ. Тѣ знаятъ неговата скрита, интимна мисъль, да се изяви като голѣмъ благодетель. На земята човѣкъ може да бѫде известенъ по своето гадателство, или по друга нѣкаква дарба, да минава за пръвъ между подобнитѣ си. Обаче, отиде ли на небето, тамъ никой не му обръща внимание. На небето той минава за обикновенъ човѣкъ, защото тамъ и децата иматъ голѣми знания и дарби. Тамъ децата знаятъ десеть пѫти повече отъ децата на земята. Отидете ли на небето, ще се объркате въ голѣмото еднообразие. Тамъ всички сѫщества си приличатъ външно: по красота, по тѣлосложение, по гласъ. Като срещнете едно сѫщество, не можете да го следите, то се изгубва между другитѣ сѫщества—не можете да го познаете и различите между останалитѣ сѫщества. Единственото нѣщо, по което можете да различавате съществата на небето едно отъ друго, е тѣхната миризма. По миризмата имъ ще познаете, кое сѫщество е по-добро. Тамъ става въпросъ за добри хора, а не за лоши. На небето сѫществата се различаватъ по тѣхната доброта—едно отъ вѫтрешнитѣ качества. Затова казваме, че на земята хората живѣятъ въ външно разнообразие, а вѫтрешно еднообразие. На небето е точно обратно: тамъ сѫществата живѣятъ въ външно еднообразие, а вѫтрешно разнообразие. Докато живѣете на земята, между добри и лоши хора, вие трѣбва да познавате лошавината на лошитѣ хора и добротата на добритѣ хора, за да бѫдете приятели и съ еднитѣ, и съ другитѣ. Отидете ли на небето, тамъ трѣбва да познавате само добротата на небеснитѣ жители. Изобщо, каквото знание има, човѣкъ трѣбва да го приложи, да види неговитѣ плодове. Не може ли да приложи знанието си, той нищо не се ползува отъ, него. Единъ турчинъ отишълъ въ едно българско село. За да респектира селянитѣ, той имъ казалъ, че знае български езикъ, за да се пазятъ, да не кажатъ нѣщо предъ него, съ което да се изложатъ. Като чули това, селянитѣ решили да му говорятъ на български езикъ, да не мисли, че криятъ нѣщо отъ него. Турчинътъ седналъ на единъ миндеръ и спокойно пушилъ цигарата си. По едно време искра хвръкнала къмъ чалмата му, и тя започнала да дими. Единъ отъ селянитѣ му казалъ на български: Ага, чалмата ти гори.— Ола-белиръ, казалъ турчинътъ и продължилъ спокойно да пуши Следъ това втори селянинъ се обадилъ: Ага, чалмата ти гори. — Ола белиръ! Когато димътъ отъ чалмата се увеличилъ, единъ отъ селянитѣ извикалъ на турски. Ага, чалмата ти гори!—Така кажи, да те разбера. Значи, турчинътъ не разбиралъ български езикъ, но се хвалилъ само. Какво знание е това, при което чалмата ни може да изгори? Привидно знание е това, а не истинско. На такова знание не може да се разчита. Човѣкъ трѣбва да знае, че пѫтьтъ, по който се развива, е интересенъ и заслужава да се изучава. Интересенъ е животътъ и на детето, и на възрастния, и на стария. Въ всѣка възрасть човѣкъ придобива нѣщо и дава нѣщо. Ако искате да угодите на стария и да научите нѣщо отъ него, имайте търпение да го изслушате. Той ще ви говори за миналото си, отъ което ще се поучавате. Отидете ли при нѣкое дете, то ще ви разправя за бѫдещето. Детето говори, какво иска да стане въ бѫдеще. То казва: Като порасна, ще стана генералъ, учитель, министъръ и т. н. Възрастниятъ пъкъ говори за настоящето. Тъй щото, ако постоянно говорите за миналото, вие сте старъ човѣкъ; ако говорите за настоящето, възрастенъ сте; ако говорите за бѫдещето, младъ сте. Ако се оплаквашъ за погрѣшкитѣ си, старъ си; ако говоришъ за живота, както днесъ се проявява, възрастенъ си; ако се ра- двашъ на добродетелитѣ, които ще развиешъ въ бѫдеще, младъ си. Ако сте старъ и желаете да се подмладите, престанете да говорите и мислите за недостатъци, които сте придобили отъ вашитѣ дѣди и прадѣди. Мислете и се радвайте на добродетелитѣ си, които ще проявите въ бѫдеще, защото въ тѣхъ се крие вашето благо. Животътъ на миналото, съ своитѣ погрѣшки, е отживѣлъ времето си. Днесъ сѫ важни добродетелитѣ, които се родили огъ погрѣшкитѣ на човѣка. Въ всѣка погрѣшка се крие една добродетель, която ще се прояви въ бѫдеще. Много отъ погрѣшкитѣ на хората сѫ направени отъ любовь. Често майката и бащата правятъ погрѣшки отъ любовь къмъ децата си. Нѣкой погрѣшки повдигатъ човѣка високо и го водятъ къмъ знание и свѣтлина. За да придобие известно знание, човѣкъ често грѣши. Следователно, въ свѣта сѫществува любовь безъ погрѣшки и любовь съ погрѣшки, знание безъ погрѣшки и знание съ погрѣшки. Знание съ погрѣшки е знание на миналото; знание безъ погрѣшки е знание на бѫдещето. Любовь съ погрѣшки е любовь на миналото; любовь безъ погрѣшки е любовь на бѫдещето. Ето защо, ако влѣзете въ стълкновение съ своитѣ погрѣшки, не се спирайте предъ тѣхъ, но вървете напредъ. Щомъ имате погрѣшки, вие сте още въ живота на своето минало. Защо се спирате да плачете предъ погрѣшкитѣ си? Имате нѣкаква цель. Когато нѣкой отиде при единъ богатъ човѣкъ и започне да му се оплаква за страданията и мѫчнотиитѣ, презъ които е миналъ, той крие нѣкаква користолюбива мисъль въ себе си. Той иска да трогне сърдцето на богатия, да го застави да му помогне. Ако богатиятъ човѣкъ е благороденъ и щедъръ, безъ да му се оплаквате, безъ да му разправяте за страданията си,той ще бѫде готовъ да ви помогне. Срещнете ли богатъ човѣкъ, не му говорете за страданията и погрѣшкитѣ си. Кажете му само, че се нуждаете отъ неговата помощь—нищо повече. Постѫпвайте и къмъ Бога по сѫщия начинъ. Имате ли нѣкаква нужда отъ Бога, кажете Му, отъ какво се нуждаете и се отдръпнете настрана да чакате отговоръ. Като се моли на Бога, нѣкой казва: Господи, голѣмъ грѣшникъ съмъ, не изпълнихъ волята Ти. На другата вечерь пакъ сѫщото се разправя и следъ това ще каже, че се изповѣдалъ предъ Бога. Това не е изповѣдь. Въ какво седи голѣмата му погрѣшка? Ще каже, че изялъ една кокошка. Това не е много голѣма погрѣшка. Ето, вълкътъ изяжда цѣла овца и не се счита грѣшенъ. Ще кажете, че вълкътъ не е разуменъ, както човѣка. Разуменъ е вълкътъ. Той изяжда цѣла овца, лисицата — нѣколко кокошки, а човѣкъ — само една. Ако яде малко, човѣкъ минава за скѫперникъ; ако яде много, минава за лакомъ. Човѣкъ трѣбва да яде умѣрено: нито много, нито малко. Той трѣбва да яде толкова, колкото да издържа на дългия пѫть, който му предстои да извърви. Мнозина искатъ да знаятъ, колко трѣбва да ядатъ обикновено — много, или малко. Човѣкъ трѣбва да яде толкова, колкото да има сили да извърви дългия пѫть, който му е опредѣленъ да мине. Не лишавай тѣлото си отъ благата, които Богъ ти е опредѣлилъ, но сѫщевременно не измѫчвай стомаха си да оре повече, отколкото трѣбва. Оре ли повече, отколкото трѣбва, ще го осакатишъ и после самъ ще орешъ. Положението, въ което човѣкъ се намира сега, е временно. Той трѣбва да излѣзе отъ сегашното си положение. По какъвъ начинъ ще излѣзе? Какъ ще излѣзе отъ сегашното си положение, това зависи отъ причинитѣ; който сѫ го поставили въ това положение. Човѣкъ може да бѫде недоволенъ по три причини: първо, ако не се е наялъ достатъчно. Второ, ако не е достатъчно обичанъ отъ окрѫжаващитѣ. И трето, ако мислитѣ му сѫ неправилни. Следователно, ако недоволството ти произтича отъ недостатъчно ядене, приеми още храна и ще станешъ до- воленъ. Ако си недоволенъ, че хората не те обичатъ, започни ти да обичашъ. Ако си недоволенъ отъ кривитѣ си мисли, изпѫди ги навънъ. Ти можешъ да ги изпѫдишъ, когато ги впрегнешъ на работа. Щомъ ги впрегнешъ на работа, тѣ постепенно отстѫпватъ мѣстото си на добритѣ мисли. Има единъ вѫтрешенъ законъ въ човѣка, съ който нѣщата могатъ да се превръщатъ. Злото е зло, доброто е добро. Тѣ никога нѣма да се измѣнятъ, но могатъ да се съчетаватъ. Като съчетаете доброто и злото, тѣ ще се примирятъ. Угостете добре лошия човѣкъ, и той ще се примири съ васъ. Сложете предъ него една добре приготвена и опечена баница и вижте, какво ще прави. Той ще си хапне, ще задоволи глада си и ще се разположи къмъ васъ, ще стане добъръ. Ако не знаете, какъ да постѫпите съ лошия човѣкъ, вие ще изгубите доброто си разположение, добритѣ си мисли и чувства. Отъ незнание човѣкъ всѣки моментъ губи своя вѫтрешенъ миръ. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да не губи своя вѫтрешенъ миръ и разположение? Той трѣбва да прилага закона за трансформиране на своитѣ мисли и чувства. Ако изпадне въ физическо неразположение, човѣкъ трѣбва да изпие сока на два-три лимона съ захарь, а следъ това да изпие сока на нѣколко портокала. Сокътъ на лимонитѣ и портокалитѣ възстановяватъ доброто разположение на духа, подобряватъ състоянието на стомаха. Състоянието на чувствата и на мислитѣ се повдига чрезъ четене на книги, които описватъ живота и дѣлата на светии, на велики хора. Дойдете ли до обезсърдчението, не се плашете. Знайте, че вие сте попаднали временно въ тази область. Въ тази область ви посрѣщатъ сѫщества, които ви на- падатъ съ мислитѣ и чувствата си, съ цель да ви ограбятъ. Тѣ сѫ крадци и разбойници, които иматъ предъ видъ вашето обезсилване. Като изгубите силата си, тѣ лесно ще ви нападнатъ и ще си взематъ отъ васъ това, което имъ е нужно. Дръжте съзнанието си будно, за да можете да се справяте лесно съ тѣхъ. Когато четете Притчитѣ, вие трѣбва да проникнете въ тѣхния дълбокъ смисълъ, да ги разберете. Запримѣръ, какво разбирате отъ стиховетѣ: „Человѣкъ, който е често обличаванъ, остава твърдоглавъ. Внезапно ще бѫде съкрушенъ, и то безъ изключение“. (1 ст.). „Когато се праведнитѣ увеличаватъ, на- родътъ се весели; но когато нечестивиятъ на- чалствува, народътъ въздиша“. (— 2 ст.). За да разбере смисъла на Притчитѣ, човѣкъ трѣбва да се вглежда въ себе си, да намѣри, какво е отношението на тия мѫдри изречения къмъ самия него. Наистина, когато нечистивитѣ въ човѣка се увеличаватъ, неговитѣ поданици, неговиятъ народъ въздиша. Когато праведнитѣ въ него се увеличаватъ, народътъ му се весели. „Който обича мѫдростьта, весели отца си; но който се сдружава съ блудници, разпилява имота си.“ (—3 ст.)—Това всѣки може да забележи, както въ своя личенъ животъ, така и въ живота на близкитѣ си. Значи, който обича мѫдростьта, духътъ му се весели; който се сдружава съ блудници, изгубва силата си и тръгва въ лошъ пѫть. „Царьтъ съ правдата утвърждава земята си, а дароприемецътъ я съсипва". (—4ст). — Царь може да бѫде само онзи, който има прави мисли и ги прилага. А онзи, който само приема дарове, безъ да дава нѣщо отъ себе си, той съсипва земята си. „Человѣкъ, който ласкае ближния си, простира мрежа предъ стѫпкитѣ му“. (—5ст.). —Не ласкай ближния си, но не ласкай и себе си. Не се заблуждавай да мислишъ, че си по-добъръ отъ другитѣ. Не се сравнявай съ никого. Не казвай, че другитѣ сѫ по-лоши отъ тебе и правятъ по-голѣми погрѣшки. Ти не знаешъ, какво правятъ другитѣ хора. Има случаи въ живота, когато голѣмата погрѣшка на нѣкого ще му причини полза, а твоята малка погрѣшка ще ти причини вреда. Има голѣми погрѣшки въ живота на хората, които лѣкуватъ, има малки погрѣшки, които изгарятъ. Понѣкога голѣмата погрѣшка произвежда превратъ въ човѣка, а малката го подхлъзва. Като ученици, съветвамь ви да не отлагате нѣщата. Днешната работа не отлагайте за утре. Не мислете, че бѫдещето носи по-добри условия отъ настоящето. За онзи, който работи съзнателно и разумно, бѫдещето носи по-добри условия отъ настоящето; но за онзи, който не работи, а само отлага нѣщата за по добри времена и условия, бѫдещето не носи по добри условия отъ днешния день. Въ Божествения свѣтъ има само единъ день—днешниятъ; утрешниятъ день е човѣшки. Хората, които живѣятъ въ умѣрения поясъ, дѣлятъ годината на 365 дни, на 12 месеца, на 52 седмици; седмицата—на 7 дни — понедѣлникъ, вторникъ, срѣда и т. н. Какво ще кажатъ хората, които живѣятъ на северния полюсъ? Тѣ иматъ единъ день и една нощь презъ годината. Следователно, ако слънцето изгрѣе въ понедѣлникъ, тѣ ще иматъ цѣла година все понедѣлникъ; ако изгрѣе въ недѣля, цѣла година ще иматъ недѣля. Сѫ- ботянитѣ казватъ, че сѫботата трѣбва да се посвети за служене на Бога. Кога трѣбва да служатъ на Бога хората на северния полюсъ, ако слънцето е изгрѣло въ деня, когато ние имаме, запримѣръ, понедѣлникъ? Следователно, за да имаме една мѣрка за нѣщата, ние трѣбва да приемемъ за основа на живота Божественитѣ нѣща. Божествената мѣрка има две точки: Изгрѣвътъ на слънцето—началната точка, а залѣзътъ—крайната точка. Докато имашъ свѣтлина въ ума си, ти си въ деня на своя животъ; изгубишъ ли свѣтлината си, настѫпва нощь, и ти не можешъ вече да работишъ. Не пренебрегвайте слънцето на вашия животъ. Щомъ изгрѣе, използувайте го. Колкото да е малко знанието ви, колкото да е малка свѣтлината ви, благодарете за нея и разумно я използувайте. И малкото, и многото идатъ отъ единъ и сѫщъ източникъ—отъ Бога. Малкото благо, добре използувано, принася голѣма полза на човѣка. Въ живота царьтъ може да слѣзе до положението на последенъ сиромахъ, но и сиромахътъ може да стигне до положението на царь. Тъй щото, човѣкъ може да слѣзе до най-голѣмитѣ дълбочини на живота, но може да се качи и до най-голѣмитѣ височини—отъ него зависи. Възможноститѣ, които човѣкъ - крие въ себе си, ще докажатъ, може ли да издържа на тия положения. Докато е въ човѣшката любовь, човѣкъ слиза до дъното на ада. Защо? Товарътъ му е голѣмъ. Той обича единъ човѣкъ, който постоянно го товари. Отъ тежестьта на голѣмия товаръ, той постепенно слиза все по-надолу, докато се намѣри на дъното. За да излѣзе отъ дъното на живота, човѣкъ трѣбва да се влюби въ Онзи, Който разтоваря. Днесъ отнеме десеть килограма отъ товара му, утре още десеть, докато единъ день съвсемъ го разтовари и издигне до най-голѣмата височина на неговия животъ. Разтовари ли го съвършено, той ще си спомни за човѣшката любовь и ще направи сравнение между човѣшката и Божествената любовь. Човѣшката любовь е любовьта на миналото, старата любовь, която товари. Божествената любовь е настоящата любовь, т, е. новата любовь, която разтоваря. Докато е на земята, въ човѣшка форма, човѣкъ не може да избѣгне човѣшката любовь. Той едновременно ще се товари и разтоваря. Той ту ще се товари, ту ще се разтоваря и ще върши нѣкаква работа. Едно се иска отъ чо вѣка: Като се товари, да не остава всѣкога натоваенъ; и като се разтоваря, да не остава всѣкога разтоваренъ. Като се товари и разтоваря, човѣкъ усилва организма си. Като знаете този законъ, не задържайте въ ума си и въ сърдцето си тежки мисли и чувства за по-дълго време, отколкото трѣбва, да не се обезсилите. Като ученици, вие трѣбва да прилагате въ живота си закона за правилна обмѣна между мислитѣ и чувствата си, за да бѫдете здрави и бодри, да не изтощавате организъма си. Когато човѣкъ се натовари повече, отколкото трѣбва, и не може самъ да се разтовари, Писанието го съветва да се обърне къмъ Бога. Богъ е единствениятъ, който знае, какъ да свали голѣмия товаръ огъ гърба на човѣка и да го разтовари. Кой товари човѣка?— Дяволътъ, злото го товари. Злото се явява въ форма на сѫщество, което обича. Подадете ли се на това сѫщество, то започва да товари. Злото говори за любовьта и товари човѣка, докато му одере кожата. Видите ли, че кожата ви се дере, не чакайте последния моментъ, да ви одератъ, но веднага идете при Господа и помолете Го да ви разтовари. Отидете ли при Бога, бѫдете увѣрени, че Той ще ви разтовари. Значи, две начала работятъ въ свѣта. Едното начало товари, а другото разтоваря. Първото начало наричатъ сатана, второто—Богъ. Въ старо време сѫ ги наричали Ормуздъ—Христосъ и Яриманъ—сатана. Като четете Притчитѣ, ще се натъкнете на нѣкои, които товарятъ човѣка, и нѣкои, които го разтоварятъ. Това е неизбѣжно, защото два метода работятъ въ живота. Ако не се натъкне на метода, който товари, човѣкъ ще се натъкне на другия, който разтоваря. Важно е човѣкъ да знае, какъ да се товари и какъ да се разговаря. Може ли самъ и съзнателно да се товари и разтоваря, човѣкъ е дошълъ до известно постижение. Въ това седи философията на живота. Щурецътъ отишълъ при мравката да иска малко житце, да се нахрани.—Кѫде бѣше досега, че не можа да си съберешъ жито за зимата? — Запитала го мравката. — Пѣхъ, играхъ и скачахъ по полето, но сега е навсѣкѫде скрежъ и мразъ.—Дето си билъ цѣло лѣто, иди пакъ поскачай и не яжъ! — Отвърнала студено мравката. Тази басня е една отъ тия, които товарятъ човѣка. Чрезъ нея авторътъ искалъ да подчъртае трудолюбието на мравката, но отъ друга страна се вижда нейния егоизъмъ. За предпочитане е човѣкъ да живѣе като щуреца, отколкото като трудолюбивата и крайно егоистична мравка. Погрѣшката на щуреца не седи въ това, че пѣлъ, игралъ и скачалъ цѣло лѣто, но че отишълъ при мравката да проси жито. Той трѣбваше да отиде на друго мѣсто, дето щѣха да благодарятъ за пѣснитѣ му и да му дадатъ да си хапне. Кѫде е отишълъ щурецътъ следъ отказа на мравкитѣ? Той все трѣбва да е отишълъ нѣкѫде, защото виждаме, че и до днесъ още живѣе, не е умрѣлъ отъ гладъ. На този въпросъ вие сами ще си отговорите. Едно е важно за човѣка: щомъ се натовари съ нѣкакво бреме, да отиде при Господа да се разтовари. Добре е човѣкъ да се товари и да се разтоваря. Опасно е, ако остане постоянно натоваренъ или разтоваренъ. Ето, Христосъ бѣше на небето разтоваренъ, но доброволно слѣзе на земята да се натовари. И, следъ като мина презъ голѣми страдания, Той се разтовари. И Христосъ се натовари и разтовари, като човѣкъ, но съ тази разлика, че човѣкъ постоянно се товари и разтоваря, а Христосъ — само веднъжъ се натовари и разтовари. Всѣки човѣкъ може да дойде до положението на Христа. Кога ще дойде това време? Когато придобие Божията Любовь и разбере Божиитѣ пѫтища. Тогава и съ товаръ, и безъ товаръ животътъ му ще бѫде лекъ и приятенъ. Тогава той ще има на разположение автомобилъ, който ще носи товара му. Пророкъ Илия остави кожуха си на земята и съ огнена колесница се възнесе на небето. Когато придобие изкуството да сваля и да облича кожуха си по свое желание, човѣкъ ще разбере смисъла на живота. Той може да каже като Христа, че неговото бреме е леко. „Неправедниятъ человѣкъ е мерзость на праведнитѣ, а правиятъ въ пѫтя си — мерзость на нечестивитѣ“. (— 27 ст.).— Отъ тѣзи две злини за предпочитане е да си мерзость на нечестивитѣ. Проявениятъ Духъ въ любовьта, проявениятъ Духъ въ мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото обединява. * 13. Утринно слово отъ 20 януарий, 1935 г. София.

Отъ "Учение и работа", утринни слова, година IV, т.1 (1934-1935). Първо издание от 1939 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно от 23 септември 1934 г. до 27 януари 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Причинниятъ свѣтъ. Притчи, 28 гл. Понѣкога добритѣ работи произвеждатъ лоши последствия, а лошитѣ — добри последствия. Това е твърдение, което трѣбва да се докаже. Като четете Притчитѣ, запримѣръ, виждате, че въ тѣхъ сѫ изнесени много правила, едни отъ които сѫ абсолютно вѣрни, други —относително вѣрни, а трети—сѫ неясни, неразбрани. Тѣзи правила сѫ извлѣчени отъ опитностьта на хората. Понѣкога човѣкъ не знае, кѫде да приложи нѣкое отъ тия правила и въ какъвъ размѣръ. Обаче, всѣко правило има своя опитна страна, свой начинъ на приложение. Запримѣръ, казано е, че човѣкъ трѣбва да работи. Колко трѣбва да работи и какъ да работи, той не знае. Запримѣръ, ако работи съ рѫцетѣ си, човѣкъ трѣбва да знае, колко време да работи. Ако работи чрезмѣрно, рѫцетѣ му огрубяватъ, губятъ онази чувствителность, чрезъ която може да възприематъ финитѣ трептения въ природата. Ако излага очитѣ си на голѣма свѣтлина, човѣкъ постепенно губи зрението си и престава да възприема свѣтлината. Той се лишава отъ впечатления и образи. Изобщо, ако човѣкъ се грижи и безпокои за много нѣща, зрението и слухътъ му постепенно отслабватъ. Съ тѣхъ заедно се притѫпяватъ и останалитѣ сѣтива. Като дойде до това положение, човѣкъ се обезсърдчава и казва: Да става, каквото ще. Това е стереотипна фраза, която не разрешава въпроситѣ на живота. Човѣкъ трѣбва да живѣе разумно, да пази организма си, да пази сѣтивата си. Ако се движи по наклонна площь, той трѣбва да бѫде вни- мателенъ, да не се подхлъзне и да се осакати. Трѣбва ли да се спусне по наклонна площь и да каже: Да става, каквото ще! Свѣтътъ е пъленъ съ наклонни плоскости, съ пързалки, по които и млади, и стари се плъзгатъ. Всѣка работа, добра или лоша, крие въ себе си поне една наклонна площь. Земедѣлецътъ отива на нивата си, или на лозето си, да работи и си мисли: Дали нивата и лозето ще дадатъ много плодъ, отъ който да забогатѣя? Мисъльта за забогатяване е наклонна площь. Работи нивата и лозето си усърдно и съ любовь, а за друго не мисли. Останалата работа е Божия, тя не е въ твои рѫце. Мислишъ ли за Божията работа, вижъ, че отнѣкѫде се задалъ черниятъ—западниятъ вѣтъръ, и унищожилъ всичко. Дойде ли западниятъ вѣтъръ, ще видишъ, че твоята добра работа е дала лоши последствия. Човѣкъ не е господарь на лошитѣ последствия, но може да бѫде господарь на причинитѣ, които ги предизвикватъ. Всѣко последствие, добро или лошо, има свои причини. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да учи, да различава проявитѣ и последствията на доброто и на злото. Запримѣръ, ако не мисли, човѣкъ вади криво заключение за нѣщата и казва, че доброто всѣкога пълни чувалитѣ на хората, а злото всѣкога ги празни. Не е така. При известни случаи доброто пълни чувалитѣ, а при известни случаи ги празни. Сѫщото се отнася и до злото. Понѣкога злото пълни чувалитѣ на хората, а понѣкога ги празни. Задачата на човѣка е да изучава, кога се пълнятъ чувалитѣ и кога се празнятъ. Когато взима жито, запримѣръ, човѣкъ гледа да напълни чувала си добре; когато дава, той гледа, чувалътъ да бѫде по възможность по-празенъ. Забелязано е, че хора, които иматъ голѣми, широко отворени очи, обичатъ повече да взиматъ, отколкото да даватъ. Тия, на които очитѣ сѫ малки, обичатъ повече да даватъ. Ако очитѣ сѫ чрезмѣрно малки, човѣкъ дава, но съ стиснато сърдце. „Който пази закона, е разуменъ синъ". (—7 ст.). — Подъ думата законъ се разбира Божия законъ. Значи, който изпълнява Божия законъ, той е разуменъ синъ. Всички хора говорятъ за Божия законъ, но иматъ ли ясна представа, кой е Божиятъ законъ? Може ли художникътъ да нарисува лицето на човѣкъ, който изпълнява Божия законъ? За да изрази дълбочината на човѣшкитѣ чувства, художникътъ туря дълбоки сѣнки подъ очитѣ на лицето, което рисува. Въ сѫщность, сѣнкитѣ представятъ ли дълбочината на чувствата? Тъмнитѣ работи не сѫ всѣкога дълбоки. И разбойникътъ замисля тъмни работи, безъ да бѫдатъ дълбоки. Нѣкой казватъ, че свѣтлото лице показва светостьта на човѣка. Не всѣкога свѣтлото лице е лице на светия. Високитѣ планински върхове, които се освѣтяватъ отъ слънцето, ни най-малко не сѫ свѣтли. Щомъ слънцето се скрие, тѣ показватъ своята тъмна страна. Като гледатъ, че свѣтятъ, хората се въодушевяватъ отъ свѣтлината имъ и казватъ: Тази планина свѣти. Тя свѣти, безъ сама да е свѣтла. Планината е свѣтла дотолкова, доколкото се огрѣва отъ слънчевитѣ лѫчи. Скрие ли се слънцето, вие виждате истинското и положение. Като четете 28 гл. отъ Притчитѣ, вие срѣщате такива мисли, които непременно трѣбва да се изяснятъ. Не се ли изяснятъ, вие изпадате въ заблуждения, каквито постоянно срѣщате въ живота си. „Който отклонява ухото си да не слуша закона, и самата му молитва ще бѫде мерзость“. (—9 ст.). „Който заблуждава правитѣ въ лошъ пѫть, той ще падне въ ямата си; но непорочнитѣ ще наследятъ добрини“. (—10 ст.). Като четете Притчитѣ, виждате, че нѣкои отъ правилата на миналото не сѫ мѣродавни за днешнитѣ времена. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ повече нѣща. Малкото дете се задоволява съ малко храна, а възрастниятъ — съ много храна. Обаче, можете ли да кажете на детето да яде повече, а на възрастния да яде по малко? Ако живѣе разумно, човѣкъ опредѣля количеството на храната си въ зависимость отъ възрастьта си, отъ разбиранията си, отъ изискванията на своя организъмъ и т. н. Разумно ли е малкото дете да яде много, а като стане 20 годишенъ момъкъ да яде като за 20 деца? Това не е разумно. Разумностьта изисква отъ човѣка, и като дете, и като възра- стенъ да яде умѣрено. И въ младинитѣ си, и въ старинитѣ си, разумниятъ човѣкъ яде малко. Какво можемъ да кажемъ за работата? Много ли, или малко трѣбва да работи човѣкъ? И това зависи отъ работата, отъ разбирането на човѣка, отъ начина, по който работи и т. н. Ако умѣе да работи, сь малко работа и усилия, човѣкъ свършва много нѣща. Ако работи умствено, човѣкъ не трѣбва да се преуморява. Умори ли се, той може да се осакати. Мѫчнотиитѣ въ човѣшкия животъ се дължатъ на това, че понѣкога човѣкъ не знае, какво да каже, какво да направи и т. н. Какво ще говорите на гладния? Ако речете да го морализирате, да филосфствувате съ него, той ще каже: Остави тази работа за другъ день. Сега съмъ гладенъ, искамъ да ямъ. Ако имашъ нѣщо за ядене, дай ми; ако нищо нѣмашъ, остави ме свободенъ да търся хлѣбъ. Какво ще говоришъ на жадния? Въ дадения моментъ той се нуждае отъ вода. Какво ще говоришъ на глухия за музиката, или на слѣпия за красивия свѣтъ? И двамата ще намѣрятъ, че не си дошълъ на време при тѣхъ и не разбирашъ тѣхнитѣ нужди. Всѣко нѣщо е ценно на времето и на мѣстото си. Изпуснешъ ли времето и мѣстото за него, то се обезценява. „Когато праведниятъ тържествува, слава е голѣма“. (— 12 ст.). Кога тържествува праведниятъ? Когато работи. Като работи той минава за сѫдия и раздава правда. Този осѫди, онзи осѫди и се радва, че всичко става за слава Божия. Едно трѣбва да знаете: и като праведенъ, и като грѣшенъ, човѣкъ трѣбва да работи. Какъ ще работи човѣкъ? Съзнателно и съ любовь. Щомъ работи съ любовь, той всѣкога ще има резултати. Когато работи, човѣкъ е радостенъ; когато почива и вижда придобивкитѣ си той пакъ е радостенъ и веселъ. Когато дава, човѣкъ е сериозенъ; когато взима, той е веселъ и разположенъ. Съ това се обяснява произходътъ на радоститѣ и скърбитѣ. Значи когато дава, когато плаща дълговетѣ си, човѣкъ страда; щомъ изплати дълговетѣ си и започне да взима, той се радва. Съвременнитѣ хора се натъкватъ на противоречия и при доброто, и при злото, и не знаятъ, какъ да се справятъ съ тѣхъ. Представете си, че единъ добъръ, честенъ човѣкъ заема държавна служба, която е свързана съ голѣми отговорности. Отъ време на време държавата му отпуща голѣми суми, да извършва известни предприятия. Той е изпълнителенъ къмъ задълженията си, но понѣкога си услужва съ отпуснатитѣ отъ държавата пари. Щомъ дойде срока за предаване на известно предприятие, той е готовъ да даде точна смѣтка за работата, която е свършилъ. Обаче, случва се, че другъ чиновникъ го замѣства и веднага иска да представи смѣтка за паритѣ, да даде отчетъ за извършената работа. Ако този моментъ го завари въ нѣкаква нередовность, той плаща скѫпо за опущението, което е направилъ. Добре е започналъ този чиновникъ, но зле свършва. Не можа ли не- говиятъ замѣстникъ да отложи работата? Новиятъ чиновникъ е строгъ, изпълнителенъ. При това, обещано му е голѣмо възнаграждение, ако може да прегледа всички работи на това учреждение и да ги постави въ редъ и порядъкъ. Той казва: Законитѣ на държавата сѫ строги къмъ всички и трѣбва да се изпълняватъ. Това сѫ разсѫждения, които водятъ къмъ два различни резултата Първиятъ чиновникъ разсѫждава по единъ начинъ, а замѣстникътъ му—по другъ начинъ. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ. Той може да се ползува и като буденъ, и като спящъ. Понѣкога и като буденъ не може да се ползува, и като спящъ пакъ не може да се ползува. Какво ще кажете, ако въ дома ви дойде бирникъ да събира данъцитѣ? Ако не можете да платите данъцитѣ си, какво се ползувате отъ това, че сте заспалъ, или сте буденъ? Близкитѣ ви могатъ да кажатъ на бирника, че спите и не можете да излѣзете вънъ, но важно е, какво той ще каже. Бирникътъ ще каже: Моля, събудете го веднага. Той трѣбва да се яви при мене още сега. Ако пъкъ сте буденъ и не искате да излѣзете, защото сте неразположенъ, бирникътъ пакъ ще каже: Моля, веднага да излѣзе вънъ! Изобщо, нѣма положения въ свѣта, които да не поставятъ човѣка въ противоречия. Той трѣбва да бѫде разуменъ, да знае, какъ да се справя съ противоречията си. И тъй, противоречията и мѫчнотиитѣ сѫ- ществуватъ вънъ и вѫтре въ човѣка, но важно е, какъ ще се справи съ тѣхъ. Има противоречия, съ които човѣкъ лесно се справя, но има и такива, съ които не може да се справи лесно. Запримѣръ, ако живѣете подъ наемъ въ една кѫща, на която покривътъ е откритъ нѣкѫде, и дъждътъ влиза въ стаитѣ ви, това е противоречие, съ което лесно се справяте. Вие напущате кѫщата и отивате въ друга, която е здрава, съ здравъ покривъ. Какво ще правите, обаче, ако кѫщата е ваша? Като започне да вали дъждъ, вие казвате: Дано вали малко, да не тече въ стаитѣ. Ако дъждътъ вали само половинъ часъ, добре ще бѫде. Какво ще правите, ако непрестанно вали цѣли три деня? Отъ този дъждъ кѫщата ви може значително да пострада. Това е противоречие, съ което човѣкъ трѣбва да знае, какъ да се справи. Не знае ли, ще носи последствията му. Не е достатъчно само да знаете, какъ да се справяте съ противоречията, но сѫщевременно трѣбва да знаете, дали дадено противоречие може да ви допринесе нѣкаква полза. Противоречията иматъ смисълъ тогава, когато човѣкъ може да се ползува отъ тѣхъ. Животътъ е пъленъ съ противоречия, които трѣбва разумно да се използуватъ. Запримѣръ, слушате нѣкой да казва, че не трѣбва да яде много, не трѣбва да пие много, но трѣбва да се въздържа. Зависи, отъ какво трѣбва да се въздържа. Ако е въпросъ за пиене на спиртни питиета, добре е човѣкъ да се въздържа. Обаче, ако е въпросъ за пиене на вода, тамъ въздържанието нѣма мѣсто. Ако е за ядене, добре е човѣкъ да яде малко, никога да не преяжда. Обаче, както пиенето, така и яденето сѫ процеси не само на физическия, но и на умствения и на сърдечния свѣтъ. Въ който свѣтъ човѣкъ преяжда, въ този свѣтъ ще страда. Ако яде умѣрено, човѣкъ ще страда умѣрено. И тъй, когато нѣкой казва, че страда много, това показва, че много е ялъ и пилъ. Колкото по-малко страда човѣкъ, толкова по-малко е ялъ и пилъ. Нѣкой хора искатъ да ядатъ малко, за да не страдатъ. Други пъкъ, понеже сѫ забравили, че като ядатъ малко, малко страдатъ, искатъ да ядатъ много, за да благуватъ. Въ сѫщность, излиза точно обратно. Значи, отъ човѣка зависи, много ли да страда, или малко. Нѣкой се оплаква, че ималъ голѣми страдания. Кой е виновенъ? Щомъ иска да не страда много, нека яде и пие по-малко. Като знаете, че страданията зависятъ отъ яденето и пиенето, вие можете да предсказвате, дали даденъ човѣкъ ще страда много. Видите ли, че много яде и пие, ще му кажете, че го чакатъ голѣми страдания. Яденето и пиенето се отнасятъ до свѣта на чувствата. Въ умствения свѣтъ законътъ за яденето е точно обратенъ. Който яде много въ умствения свѣтъ, той малко страда; който яде малко, много страда. Който много сѣе, много жъне; който малко сѣе, малко жъне. Въпросътъ за сѣенето и въ умствения, и въ физическия свѣтъ, е единъ и сѫщъ. Изобщо, дойдете ли до законитѣ на физическия, на чувствения, или на астралния и на умствения свѣтъ, ще знаете следното: това, което е вѣрно за физическия свѣтъ, не е вѣрно за астралния; и това, коего е вѣрно за астралния свѣтъ, не е вѣрно за умствения. Като знаете това, вие трѣбва да бѫдете разумни и съобразителни, да се нагаждате споредъ условията и законитѣ на свѣта въ който сте попаднали. Оттукъ вадимъ заключението: всѣки свѣтъ има свои закони. Следователно, говорите ли за любовьта, и за нея можете да кажете сѫщото, т. е. любовьта въ всички свѣтове има свои методи на приложение. На физическия свѣтъ любовьта има свой методъ на приложение; въ астралния свѣтъ любовьта има свой методъ на приложение; въ умствения свѣтъ любовьта има свой методъ на приложение; въ причинния свѣтъ любовьта има свой методъ на приложение. И най-после, дойдете ли до Божествения свѣтъ, и тамъ любовьта има свой специфиченъ методъ на приложение. Следователно, въ всѣки свѣтъ любовьта се прилага по свой специфиченъ начинъ. Приложите ли я въ всички свѣтове по единъ и сѫщъ начинъ, вие ще създадете цѣла катастрофа. На физическия свѣтъ, отъ обичь къмъ детето си, майката го храни много, да бѫде силно, здраво, но съ това тя му причинява голѣми страдания и го осакатява. Влѣзе ли въ умствения свѣтъ, майката изразява любовьта си по другъ начинъ, но пакъ го осакатява. Като иска да запази силитѣ му, да бѫде здраво, тя не му дава да учи много, вследствие на което детето остава невежо. Човѣкъ трѣбва да знае, какви закони да прилага. Нѣкой иска да не страда. Въ кой свѣтъ. иска да не страда? Ако избѣгва страданията въ астралния свѣтъ, той трѣбва да яде малко. Дойдете ли до свѣта на сърдцето, т е. до свѣта на чувствата, малко ще ядете. Ако искате да не страдате въ сърдечния свѣтъ и си наложите нѣколкодневенъ постъ на физическия свѣтъ, вие съвсемъ ще се объркате. Докато е на физическия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да яде умѣрено; ако е въ астралния свѣтъ, той трѣбва да пости; ако е въ умствения свѣтъ, трѣбва да се въздържа; ако е въ причинния свѣтъ, той е свободенъ да прави, каквото иска. Защо? Защото въ причинния свѣтъ не се вършатъ престѫпления. Каквото престѫпление, или зло да направишъ на нѣкого, то веднага се превръща въ добро. Въ причинния свѣтъ всѣки може да направи зло само на себе си, на никое друго сѫщество. И като си причини нѣкакво зло, той самъ ще се мѫчи. Въ Божествения свѣтъ пъкъ сѫществува само добро. Тамъ любовьта служи за мѣрка на отношенията. Божествениятъ свѣтъ е свѣтъ на любовьта. Като говоримъ за петтѣ свѣта—физически, чувственъ, умственъ, причиненъ и Божественъ, хората се спиратъ предъ причинния и Божествения — тѣхъ не познаватъ. Първитѣ три свѣта имъ сѫ познати, защото се движатъ повече въ тѣхъ. Като слушатъ да имъ се говори за причинния свѣтъ, тѣ се чудятъ, какъ е възможно тамъ да не може човѣкъ да прави зло на другитѣ, освенъ на себе си. Не само зло не могатъ да правятъ на другитѣ, но и добро не могатъ да правятъ. Направятъ ли добро на нѣкого, доброто пакъ се връща къмъ тѣхъ. Доброто и злото, което човѣкъ прави въ причинния свѣтъ, въ края на краищата се връща къмъ самия него. Значи, въ причинния свѣтъ нѣма нито злосторници, нито добродетелни хора. Влѣзе ли добродетеленъ човѣкъ въ причинния свѣтъ, всичкитѣ му добрини пропадатъ. Както книжнитѣ пари губятъ стойностьта си, така и добринитѣ на човѣка въ причинния свѣтъ губятъ своето значение. Следователно, искате ли да бѫдете добри хора, научете се първо да правите добро на себе си. Правите ли добро на себе си, вие сте на правъ пѫть. Ако правите добро на другитѣ хора, вие сте на кривъ пѫть. Защо? Защото това добро не е добро за васъ. Истинско добро, което води човѣка въ правия пѫть, е това, което преди всичко е добро за него. Не е ли добро за него, а добро за другитѣ хора, то не е добро. Докато е на земята, човѣкъ не може да познае, дали доброто, което прави на другитѣ, е добро и за него. Това се познава само въ причинния свѣтъ. Приложете сѫщия законъ и при храненето. Ако яденето, което предлагате на другитѣ, е вкусно първо на васъ, то ще бѫде вкусно и на другитѣ. Онзи, който разбира и оценява нѣщата, може да бѫде мѣрка, съ която да опредѣля постѫпкитѣ и отношенията си съ другитѣ хора. Нѣкой правятъ добро, съ цель да бѫдатъ добре на онзи свѣтъ. Тѣ искатъ тамъ да имъ се плаща за доброто, което сж направили. Мислятъ ли така, тѣ сѫ на кривъ пѫть. Преди всичко, тѣ нѣма да познаятъ ония, на които сѫ правили добро. Познаването на другитѣ е въ зависимость отъ познаването на себе си. Вие можете да познаете, колко добъръ и уменъ е единъ човѣкъ по това, доколко познавате своята доброта и разумность. Човѣкъ трѣбва да се стреми да подобри живота си въ всички свѣтове. Това се постига, като мисли и работи първо за себе си. Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да мисли първо за себе си, нѣмамъ предъ видъ онзи грубъ, свещенъ егоизъмъ. Подъ думата „себе“ азъ разбирамъ Божественото въ човѣка. Първо ще мислите за Божественото въ себе си. Като задоволите нуждитѣ на Божественото въ себе си, вие едновременно задоволявате нуждитѣ на Божественото и въ другитѣ хора. Мнозина живѣятъ на земята, но отъ време на време се запитватъ, какъвъ ще бѫде животътъ имъ на онзи свѣтъ. Въ това отношение тѣ приличатъ на онзи крадецъ, който живѣлъ 90 години и презъ цѣлия си животъ само обиралъ хората. Като наближилъ края на живота му, той извикалъ единъ проповѣдникъ да му поговори за онзи свѣтъ. — Какво има тамъ?—запиталъ крадецътъ. Може ли и тамъ да се краде? Има ли хора на онзи свѣтъ за обиране? Азъ живѣхъ 90 години на земята и прекарахъ само въ обири. Като обирахъ хората, изпитаахъ голѣмо удоволствие. И на онзи свѣтъ не искамъ да се откажа отъ своя занаятъ. Проповѣдникътъ му отговорилъ: На онзи свѣтъ не могатъ да се вършатъ обири, кражби, престъпления.—Щомъ е така, не искамъ да отида тамъ. Азъ не се интересувамъ отъ такъвъ свѣтъ. Наистина, нѣма какво да прави единъ крадецъ на онзи свѣтъ. Като дойде до заминаване за другия свѣтъ, мнозина се противопоставятъ, не имъ се иска да отидатъ тамъ. Ако направимъ сравнение между тѣхъ и крадеца, ще излѣзе, че и тѣ сѫ подобни на него. И тѣ сѫ крали цѣлъ животъ и сега не имъ се отива въ свѣтъ, въ който не могатъ да прилагатъ занаята си. Не, човѣкъ трѣбва да работи, да изкарва прехраната си по честенъ начинъ. Човѣкъ трѣбва да работи! Дали е на физическия, или въ духовния свѣтъ, работа се иска отъ него. Той ще отговаря за всѣка своя мисъль, за всѣко свое чувство и желание. Той трѣбва да ги приложи първо за себе си, а после за другитѣ. Не прави ли сѫщото изворътъ? Преди да има вода за себе си, той не може да даде на другитѣ. Изворътъ дава отъ изобилието си. Човѣкъ трѣбва да бѫде изворъ, да дава отъ изобилието на своя животъ и на другитѣ. Ако коритото му е празно, какъвъ ще бѫде неговиятъ животъ? Ще каже нѣкой, че хората не сѫ добри. Защо не сѫ добри? Защото не сѫ му дали това, което е очаквалъ. Наистина, като изучавате живота, ще видите, че всички хора, които даватъ, които работятъ за другитѣ, минаватъ за добри. Престанатъ ли да даватъ и да работятъ за другитѣ, не сѫ вече добри хора. Това е относителна преценка за човѣка. Докато нѣкой ви помага, лѣкува, вие го считате за добъръ човѣкъ. Особено е добъръ, ако нищо не ви взима. Много лѣкари лѣкуватъ безъ пари, но и природата не търпи това. Тя балансира силитѣ си. Ако лѣкува беденъ човѣкъ, тя плаща за него. Ако лѣкува нѣкой богатъ, тя изисква отъ него да плати. Заплатата на природата се дава въ злато, чиста монета. За всѣко добро, направено отъ природата, или отъ нѣкой приятель, човѣкъ непременно трѣбва да плати. По какъвъ на- чинъ? По какъвто и да е начинъ, но да стане компенсация между изразходванитѣ и придобити енергии. Сега всички слушатъ, но искатъ да чуятъ нѣщо ново. Какво ново ги интересува? Тѣ искатъ да се научатъ да лѣкуватъ. Съ една дума тѣ искатъ да имъ се даде нѣкаква дарба. Това не може да стане даромъ. Човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да развие известна дарба, да не чака наготово да му се дава. Всѣки самъ трѣбва да съзнае, че е добъръ за себе си и нѣма защо да прави усилия въ това направление. Всѣки въ себе си трѣбва да каже, че е добъръ. За да подържа добротата си, първо човѣкъ трѣбва да има отношение къмъ Бога, т. е. къмъ Божественото съзнание въ себе си. После вече идатъ отношенията къмъ ближнитѣ. Първото посещение, което човѣкъ трѣбва да направи, съ ставането си отъ сънь, е да отиде въ Божествения свѣтъ — въ свѣта на любовьта, и да се разшири, да се приготви да люби Божественото вь човѣка. После ще отиде въ умствения свѣтъ, дето може да яде много, безъ страхъ, че ще се разболѣе отъ ядене. После ще посети астралния свѣтъ, дето ще яде малко. Иска ли да си хапне повече, той ще слѣзе още по-долу, въ физическия свѣтъ, дето го чака голѣмо изобилие. За да си изработятъ правилна философия за живота, хората трѣбва да познаватъ своитѣ прояви, да се разбиратъ. Тѣ живѣятъ едновременно на физическия, въ сърдечния и въ умствения свѣтъ, но, като не разбиратъ законитѣ на тия свѣтове, понѣкога размѣсватъ нѣщата отъ единия въ другия свѣтъ. Щомъ не могатъ да поставятъ всѣко нѣщо на мѣстото му, тѣ се натъкватъ на противоречия, вследствие на което страдатъ. Слушате нѣкой да се оплаква, че е боленъ, че ще умре отъ гладъ. Той е боленъ, защото е въ астралния свѣтъ, дето трѣбва да яде малко, а не е привикналъ на този животъ. За да се излѣкува, лѣкаритѣ му препорѫчватъ силна храна, повече ядене. По този начинъ той слиза на физическия свѣтъ, дето има голѣмо изобилие на храна. Едно трѣбва да знаете: Докато сте въ астралния свѣтъ, вие ще ядете малко. Въ астралния свѣтъ ще бѫдете пчели, ще ядете малко, за да не си създадете нещастия. Щомъ сте на земята, ще имате стомаха на човѣка. Като влѣзете въ астралния свѣтъ, ще имате стомаха на пчелата. И най-после, като влѣзете въ умствения свѣтъ, ще имате стомаха на слона — тамъ много се яде. Значи, това, което е благословение за умствения свѣтъ, не е благословение за астралния; благословението за астралния свѣтъ пъкъ не е благословение за физическия. Не може ли да се справи съ законитѣ на тия свѣтове, човѣкъ изпада въ противоречие, въ каквото се намѣрили селя- нитѣ на едно село, които получили единъ - слонъ отъ турския паша. Приказката за този слонъ е следната. Единъ турски паша отишълъ въ едно българско село на гости. Домакинитѣ го приели много любезно, нагостили го добре. На заминаване отъ селото, пашата се обърналъ къмъ селянитѣ съ думитѣ: Благодаря ви за добрия приемъ. За благодарность ще ви подаря единъ слонъ, да ви върши работа. Тѣ благодарили на пашата за слона, но не знаели, какъ да го впрѣгатъ на работа. Цѣли петь години слонътъ прекаралъ въ селото, безъ да работи, но презъ това време селянитѣ обеднѣли. Защо? Слонътъ изяждалъ на день по петь крини оризъ. Тѣ го хранили само, безъ да го използуватъ. Единъ день пашата срещналъ единъ отъ селянитѣ на това село и го запиталъ: Доволни ли сте отъ слона?— Доволни сме.— Тогава да ви изпратя още единъ слонъ. — Благодаря, достатъчно ни е единъ слонъ. Вториятъ слонъ изпратете на друго нѣкое село. Наистина, страшно е да хранишъ слонъ, безъ да го използувашъ за работа. Съвременнитѣ хора страдатъ отъ неразбиране на живота, който Богъ е вложилъ въ тѣхъ. Тѣ страдатъ отъ това, отъ което и селянитѣ страдали — не знаятъ, какъ да използуватъ слона — това силно, здраво животно. Противоречията въ живота на човѣка показватъ, че той не разбира нѣщата. Щомъ се натъкне на известно страдание, той трѣбва да се запита, отде иде това страдание и защо иде. Като разбере, че страданието иде отъ физическия свѣтъ, човѣкъ може да се качи въ астралния свѣтъ и да се освободи отъ него; ако страданието иде отъ астралния свѣтъ, човѣкъ може да се качи въ умствения; ако иде отъ умствения свѣтъ, човѣкъ може да се качи въ причинния, дето работитѣ се нареждатъ добре. Ще кажете, че за да нареди работата си добре, човѣкъ трѣбва да мисли. Какъ трѣбва да мисли човѣкъ? Той трѣбва да мисли не само по физически начинъ, но и по Божественъ начинъ. Като мисли по Божественъ начинъ, ще бѫде добре за ума му; щомъ е добре за ума му, ще бѫде добре и за неговото сърдце; щомъ е добре за ума и сърдцето му, ще бѫде добре и за тѣлото му. За да постигне това, човѣкъ трѣбва да живѣе въ причинния свѣтъ, дето нѣма никакви престѫпления. Влѣзе ли въ този свѣтъ, човѣкъ може да направи зло само на себе си, на никого другиго. Въ този свѣтъ човѣкъ има възможность да се изправи. Ако всѣки може да ви причинява пакости, вие сте въ свѣта на злото. За да се освободи отъ злото, човѣкъ трѣбва да напусне този низшъ свѣтъ и да се качи въ причинния или въ Божествения свѣтъ. Човѣкъ трѣбва да държи въ ума си мисъльта, че никой на никого не може да причини зло или добро, освенъ той самъ на себе си. Това, което Христосъ е казалъ за самоотричането, подразбира, че всѣки човѣкъ може да бѫде господарь на себе си, на своята сѫдба. Ако човѣкъ не мисли така, никой не може да му помогне. Богъ, Който учи чо- вѣка отвѫтре, всѣкога му нашепва: Ти ще постѫпвашъ съ хората така, както азъ постѫпвамъ съ тебе. Искате ли да не страдате, идете въ Божествения свѣтъ. Тамъ и душата, и умътъ, и сърдцето, и тѣлото ви ще бѫдатъ неуязвими, както Богъ е неуязвимъ. Следователно, речете ли да се оплаквате, че нѣкой ви причинилъ пакость, ще знаете, че вие живѣете още въ единь отъ низшитѣ свѣтове — физическия, астралния или умствения. Престанете ли да се оплаквате отъ хората, вие сте се качили въ причинния или въ Божествения свѣтъ. Тамъ никой не може да ви направи зло. Тамъ всѣки човѣкь самъ може да си причини нѣкакво зло; тамъ всичко е неуязвимо. Опита ли се нѣкой да причини зло на другитѣ, той самъ ще падне въ това зло, т. е. самъ ще падне въ низкитѣ свѣтове. Никой не е въ състояние да измѣни законитѣ на Божествения свѣтъ. Всѣки, който е влѣзълъ въ Божествения свѣтъ и се е опиталъ да направи зло на нѣкого, той веднага се е намѣрилъ на земята, между ония хора, които обичатъ да правятъ зло. Христосъ слѣзе на земята да научи хората, именно, на този законъ. Той имъ доказа, че, макаръ да е слѣзълъ на земята, пакъ живѣе въ Божествения свѣтъ, дето никой не може да му причини зло. Когато Савелъ гонѣше Христа, Христосъ го свали отъ коня и му каза: Знай, че като правишъ зло на; другитѣ, ти самъ правишъ зло на себе си. Като падна на земята и ослѣпѣ, Савелъ започна да мисли върху думитѣ на Христа, обърна се къмъ Него и каза: „Всичко считамъ за изметъ, само да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога, Исуса Христа“. Отъ този моментъ той се нарече Павелъ, прие Христовото учение и започна да проповѣдва. Наистина, нѣма по велико нѣщо за човѣка отъ това, да познае Христа, да разбере, че не може да прави зло, но и на него не могатъ да правятъ зло. Съзнае ли това, той е свободенъ, щастливъ човѣкъ. Такива сѫ всички хора, които прилагатъ законитѣ на Божествения свѣтъ. Като наблюдавамъ хората, виждамъ, че нѣкой живѣятъ на физическия свѣтъ, вследствие на което работятъ много. Други живѣятъ въ астралния свѣтъ, вследствие на което малко работятъ, малко ядатъ и малко мислятъ. Трети живѣятъ въ умствения свѣтъ, затова мислятъ много. Малцина влизатъ въ причинния или въ Божествения свѣтъ, най-много за две—три минути, като съ експресъ, и бързатъ да слѣзатъ на земята. Тѣ разправятъ, че сѫ видѣли ангелитѣ, видѣли сѫ крилетѣ имъ. Тѣ се лъжатъ, никакви криле не сѫ видѣли. Крилетѣ на ангелитѣ сѫ на земята. Желая ви да отидете въ причинния свѣтъ и да прекарате тамъ поне една седмица. Животътъ въ причинния свѣтъ е много евтинъ. Съ малко пари вие можете да си вземете стая въ единъ отъ голѣмитѣ хотели на милосърдието, на разумностьта. Тамъ даватъ и храна, и дрехи, и облѣкло. Като напуснете този свѣтъ, ще ви изпратятъ съ голѣми подаръци. И тъй, разграничавайте добре нѣщата и поставете всѣка работа на своето мѣсто: физическата — за физическия свѣтъ, астралната — за астралния, умствената — за умствения. Следъ това, качете се въ причинния свѣтъ, да видите причинитѣ на всичко, което става на земята. Разберете ли причинитѣ на нѣщата, ще се освободите отъ всички противоречия. Въ причинния свѣтъ всѣко нѣщо е на мѣстото си. Обаче, ако разглеждате Божествения свѣтъ отъ физическо гледище, съ законитѣ на физическия свѣтъ, вие нѣма да имате ясна представа за него. Моралниятъ свѣтъ не може да се разглежда нито чрезъ законитѣ на физическия свѣтъ, нито чрезъ законитѣ на астралния свѣтъ, нито чрезъ законитѣ на умствения свѣтъ. Физическиятъ, астралниятъ и умствениятъ свѣтъ сѫ относителни свѣтове — свѣтове на доброто и на злото. За да познае себе си, като човѣкъ, за да познае ближния си и да разбере причинитѣ на нѣщата, човѣкъ трѣбва да напусне тѣзи три свѣта и да влѣзе въ причинния свѣтъ. Въ причинния свѣтъ човѣкъ ще разбере, защо резултатитѣ на физическия свѣтъ не сѫ такива, каквито човѣкъ ги очаква. Човѣкъ иска да бѫде бо- гатъ, ученъ, щастливъ, а въпрѣки това не успѣва. Защо? Защото той се стреми къмъ богатство, безъ да подозира, че богатството е въ него. Той иска да бѫде щастливъ, безъ да подозира, че щастието е вь него. Той иска да стане ученъ, безъ да подозира, че науката е вь самия него. Той иска да следва университетъ, да стане ученъ. Защо не следва университета на любовьта, да се научи правилно да обича? Обаче, на физическия свѣтъ това е немислимо, както е невъзможно на физическия свѣть да имашъ здраво тѣло, въ астралния свѣть — здраво сърдце и въ умствения свѣтъ -- здравъ умъ. На физическия свѣтъ тѣлата се разрушаватъ, въ астралния свѣтъ — сърдцата се разрушаватъ, а въ умствения свѣтъ — умоветѣ се разрушаватъ. Въ кой свѣтъ нѣщата не се разрушаватъ? Въ свѣта на душата. Душата пъкъ живѣе въ Божествения свѣтъ. Следователно, за да не се разрушава, човѣкъ трѣбва да живѣе на земята, но да прилага законитѣ на Божествения свѣтъ. Това значи, между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка да има съответствие. Понеже хората не могатъ да спазятъ това съответствие, тѣ постоянно се оплакватъ едни оть други. Тѣ казватъ: Кѫде ще отиде краятъ на този свѣтъ? За никакъвъ край въобще не трѣбва да се говори. Едно трѣбва да имате предъ видъ: нова философия е нужна на хората. Всички се нуждаятъ отъ нова философия за живота. Споредъ тази философия, физическиятъ животъ изисква едно нѣщо, астралниятъ — друго, умствениятъ — трето и т. н. Човѣкъ трѣбва да знае въ всѣки даденъ моментъ, въ кой свѣтъ се намира и какво трѣбва да прави. Мнозина питатъ, ще се познаватъ ли на онзи свѣтъ. Познаване има само между душитѣ, между ония, които живѣятъ въ любовьта. Вънъ отъ любовьта никакво познаване не сѫществува. На физическия свѣтъ хората единъ день се познаватъ, а на другия не се познаватъ. Това не е познаване. Това сѫ търговски отношения. Да познавашъ нѣкого, това значи, да го обичашъ. Обичашъ ли го, достатъчно е да чуешъ името му, да го зърнешъ отнѣкѫде, за да се развеселишъ. Ще кажете, че животътъ е сериозенъ, не можете да бѫдете радостни. Човѣкъ е сериозенъ, когато не разбира живота. Ако се смѣе много, той пакъ не разбира живота. Дойде ли до положение нито да е много се- риозенъ, нито да се смѣе много, човѣкъ става годенъ за ученикъ. Вие трѣбва да станете кандидати за ученици. Докато не мисли право, човѣкъ се смѣе. Щомъ се намѣри въ затруднение, той става сериозенъ. И единиятъ, и другиятъ се намиратъ въ положение на дете, което иска да бере плодове отъ градината на съседитѣ си. Като минава край градината, детето се смѣе, иска да даде видъ, че нищо не мисли. Щомъ влѣзе въ градината да кѫса плодове, и пѫдарьтъ го улови, детето става сериозно. Сегашнитѣ хора страдатъ и се питатъ, защо идатъ страданията. Много просто — пѫдарьтъ ги е хваналъ. Съ други думи казано: хората страдатъ, защото не постѫпватъ, както трѣбва нито въ физическия, нито въ астралния, нито въ умствения, нито въ причинния свѣтъ. Тѣ не постѫпватъ добре, защото искатъ по изкуственъ начинъ да бѫдатъ щастливи. Вмѣсто да станатъ щастливи, тѣ сами си създаватъ нещастия. Докато живѣе въ физическия, астралния и умствения свѣтъ, човѣкъ не може да бѫде щастливъ. Тѣзи свѣтове представятъ ровка почва, която постоянно се руши. При тѣзи условия, човѣкъ не може и не трѣбва да търси щастието си въ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Човѣкъ живѣе въ полета, покрити съ снѣгове и ледове, които постоянно се топятъ. Той живѣе въ области, потънали въ вода, въ която и той самъ може да се удави. Изобщо, човѣкъ живѣе въ неустойчиви свѣтове. Въ който свѣтъ влѣзе, навсѣкѫде ще се намѣри при трудни условия. За да се справи съ тия условия, той трѣбва да се трансформира, да мине въ друго състояние. Ако иска да живѣе добре на физическия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да се превърне въ млѣкопитаещо. Физическиятъ свѣтъ е свѣтъ на мѫчение. Ако иска да живѣе добре въ астралния свѣтъ, човѣкъ трѣбва да се превърне на риба. Астралниятъ свѣтъ е воденъ. Ако иска да живѣе добре въ умствения свѣтъ, човѣкъ трѣбва да се превърне на птица. Ще дойде день, когато човѣкъ ще живѣе въ астралния свѣтъ. Този свѣтъ сега се приготвя, да стане годенъ за живѣене. Сега се оформява твърдата почва въ него. Сѫщо така се оформява твърдата почва и на умствения свѣтъ. Когато влѣзе въ астралния и въ умствения свѣтове като житель, човѣкъ ще може по-добре да разбере причинния свѣтъ. Като придобие опитноститѣ на тритѣ свѣта, човѣкъ ще влѣзе да живѣе въ причинния свѣтъ. Когато стане житель на причинния свѣтъ, човѣкъ става вече светия. Хората се оплакватъ отъ противоречията на живота и се питатъ, кога ще се оправи този свѣтъ. Докато е на земята, човѣкъ всѣкога ще има противоречия. Единствената възможность на човѣка да се освободи отъ противоречията на живота седи въ това, да направи поне една разходка въ причинния свѣтъ, да разбере причинитѣ на нѣщата. Като се върне оттамъ, той ще се примири съ мѫчнотиитѣ си и ще бѫде годенъ за работа Иоанъ казва: „Чухъ цѣлото създание да възхвалява Бога.“ Значи, ще дойде день, когато всички живи сѫщества ще разбератъ Божиитѣ пѫтища и закони и ще въздадатъ хвала на Господа. Отъ този день никой на никого нѣма да пакости. Днесъ хората страдатъ, едни на други си причиняватъ страдания отъ неразбиране на великитѣ закони на Битието. Докато живѣятъ въ старитѣ си разбирания, хората ще бѫдатъ въ положението на богатия, който, като замина за другия свѣтъ, поиска пакъ да заповѣдва на бедния Лазаръ. Той трѣбваше да се разкае, да признае по- грѣшката си по отношение на Лазара и да помоли Аврама да му помогне да се просвети, да изправи живота си. Следвате ли новитѣ разбирания, вие ще се намѣрите въ положението на Лазара, който следъ смъртьта си отиде въ лоното на Аврама. И тъй, искате ли да излѣзете отъ труд- ноститѣ на живота, откажете се отъ разбиранията на вашитѣ баби и дѣдовци. Вие говорите за нови разбирания, а ходите по пѫтя на вашитѣ дѣди и баби. Отдѣсната ви страна стои вашиятъ дѣдо, отлѣво — баба ви, а вие въ срѣдата, между тѣхъ, и се разговаряте. Дѣдо ви живѣе въ умствения свѣтъ, баба ви — въ астралния, а вие — на физическия, но и тримата сте недоволни. Всѣки намира, че свѣ- тътъ, въ който живѣе, не е добре създаденъ. Какъ трѣбва да се създаде? Нека всѣки отъ васъ даде свой планъ, и азъ ще го представя на Бога, ще кажа, че искате подобрението на свѣта. Ще кажете, че досега никой не е ходилъ на онзи свѣтъ и затова нищо не може да ви се каже. Прави сте. Всички, които сѫ напуснли този свѣтъ, сѫ минали транзитъ презъ него, не се спирали. Ще дойде день, обаче, когато хората ще отиватъ на онзи свѣтъ и ще прекарватъ тамъ, колкото искатъ. Тогава свѣтътъ ще се оправи. Сега, понеже хората минаватъ транзитъ презъ онзи свѣтъ, тѣ виждатѣ само едната му страна и казватъ: На физическия свѣтъ трѣбва да се работи, въ астралния — да се яде, а въ умствения — да се мисли. Обаче, и като работи, и като яде много, и като мисли много, човѣкъ пакъ нѣма да разреши въпроситѣ. Следователно, смисълътъ на живота не е нито въ многото работа, нито въ малкото; нито въ многото ядене, нито въ малкото; нито въ многото мислене, нито въ малкото. Смисълътъ на живота се крие въ Божествения свѣтъ. Следователно, искате ли много работа, идете въ физическия свѣтъ; искате ли много ядене, идете въ астралния свѣтъ; искате ли много мисъль, идете въ умствения свѣтъ; търсите ли доброто, идете въ Божествения свѣтъ. Ако работишъ малко на физическия свѣтъ, боленъ си; ако ядешъ малко въ астралния свѣтъ, недоволенъ си; ако мислишъ малко въ умствения свѣтъ, глупавъ си. И обратно: ако много работишъ на физическия свѣтъ, даровитъ си; ако много ядешъ въ астралния свѣтъ, богатъ и щедъръ си ; ако много мислишъ въ умствения свѣтъ, уменъ си. Добри нѣща сѫ тия, но тѣ не разрешаватъ въпроситѣ. Докато сте млади, вие можете да работите, да любите, да ядете. Щомъ остарѣете, не можете да работите, не можете да обичате, не можете и да ядете много. Докато сте млади, много работите, много чувствувате и мислите, много ядете, но и противоречията ви сѫ много. Щомъ остарѣете, и яденето, и чувствуването, и мисленето, и работата се намаляватъ, но и противоречията се намаляватъ. Стариятъ мисли само за едно: Какво е било въ младини, и какво е сега. Искате ли да се освободите отъ противоречията на живота, идете въ Божествения свѣтъ, дето царува доброто и любовьта. Проявениятъ Духъ въ любовьта, проявениятъ Духъ въ мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 12 . Утринно слово отъ Учителя. 13 януарий, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Учение и работа", утринни слова, година IV, т.1 (1934-1935). Първо издание от 1939 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно от 23 септември 1934 г. до 27 януари 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Правиятъ пѫть. Въ 27. гл. отъ Притчитѣ има 27 стиха, т. е. 27 форми за назидание. Едни отъ тия положения се отнасятъ до физическия животъ на човѣка, други—до чувствения, а трети—до умствения. „Не се хвали за утрешния день, защото не знаешъ, що ще да роди деньтъ“. (1—ст.). — Утрешниятъ день е извънъ човѣшката власть. Следователно, човѣкъ не трѣбва да говори за това, което не се е родило още за него. „Нека те хвали другъ, а не устата ти — чуждъ, а не устнитѣ ти“. (—2 ст.) — Има ли смисълъ човѣкъ да се хвали предъ себе си? Що се отнася до себе си, човѣкъ знае нѣщата, нѣма защо да се хвали. Щомъ се хвали, той прави това за другитѣ. Тогава, нека остави тѣ да го хвалятъ. Като изучаватъ нѣщата вънъ отъ тебе, тѣ ти знаятъ по-добре. Ако угощавашъ единъ човѣкъ, не се хвали съ яденето си, защото ти не си го вкусилъ още. Въ случая, гостътъ, когото угощавашъ, е по-голѣмъ авторитетъ отъ тебе. Нека той те хвали. Ако ти самъ се хвалишъ, не постѫпвашъ право. Яденето може да е сладко за тебе, но не и за онзи, когото угощавашъ. „Камъкътъ е тежъкъ, и пѣсъкътъ—то- варъ; но гнѣвътъ на безумния е по-тежъкъ и отъ дветѣ“. (—3 ст.).—Гнѣвътъ е подобенъ на бомба. Докато не е избухнала, бомбата е безопасна. Щомъ избухне, тя причинява голѣми пакости. „Яростьта е люта, и гнѣвътъ буенъ; но кой може да устои предъ ревностьта?“(—4ст.). — Ревностьта е отрицателна сила. „Явното обличение е по-добро отъ скришната любовь“. (—5 ст.).—Обикновено ревостьта и скритата любовь вървятъ рѫка за рѫка. Когато ревнува, човѣкъ има тайна, скрита любовь. Тази любовь е крайно материалистична. Оттамъ и ревностьта има матерналенъ произходъ. Когато ревнува, когато се състезава за нѣщо, човѣкъ има предъ видъ нѣкакъвъ материаленъ обектъ. Всички положения въ прочетената глава сѫ взети отъ живота. Не е достатъчно човѣкъ само да ги прочете, но той трѣбва да ти съпостави и съ своя животъ, да ги тури на съответнитѣ мѣста. „Удари отъ приятель сѫ искрени, а цѣлувки отъ неприятели—изобилни“. (— 6 ст.). —Това е контрастъ. Значи, ако приятель те удари, това е за твое добро. Обаче, въ сегашния животъ неприятельтъ по-скоро ще говори лошо за тебе, отколкото да те цѣлува. Значи, изобилнитѣ цѣлувки, за които се говори въ този стихъ, отговарятъ на изобилнитѣ лоши думи за тебе. Наситена душа се отвръща отъ солъ; а на гладната душа всѣко горчиво е сладко“. (—7 ст.)—Второто положение въ стиха, че на гладната душа е сладко всѣко горчиво, не е на мѣсто. Невъзможно е горчивото да е сладко на гладния. Ако става въпросъ за болния, това е друго нѣщо. Горчивитѣ лѣкарства за болния сѫ сладки, защото той се лѣкува съ тѣхъ. Той знае, че отъ горчивитѣ хапове ще оздравѣе. „Както птица, която се скита отъ гнѣздото си, така е человѣкъ, който се скита отъ мѣстото си“. (—8 ст.). „Маститѣ и каденията веселятъ сърдцето, а сладостьта на приятеля чрезъ сърдечния съветъ“. (—9 ст.)—Наистина, когато въздухътъ въ нѣкой домъ стане нечистъ, хората кадятъ съ темянъ, да го пречистятъ малко. Въ този стихъ се прави сравнение между кадението и сърдечния съветъ на приятеля, като срѣдство за пречистване. „Не оставяй приятеля си и приятеля на отца си, и въ дома на брата си не влизай въ деня на злощастито си; по-добре съседъ близо, нежели братъ далече*. (—10 ст./ — Наистина въ день скръбенъ за предпочитане е съседа ти, който е близо до тебе, отколкото братъ ти, който е далечъ. Това сѫ положения, говорени преди хиляди години, които трѣбва да се приложатъ. За да се приложатъ, тѣ трѣбва да се разбератъ. Ако не се разбератъ и не се приложатъ, тѣ ставатъ товаръ за човѣка. Значи, всѣко знание трѣбва да се приложи. Не се ли приложи, то причинява голѣми пакости и страдания на човѣка. Не е нужно само да се приложи знанието, но човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ за него. Представете си, че имате способностьта да виждате това, което другитѣ хора не виждатъ. Щомъ имате тази способность, вие ще виждате, кой кога ще умре. Докато прилагате това знание къмъ чуждитѣ хора, добре ще бѫде за васъ, ще минавате за ученъ човѣкъ, за човѣкъ съ особени дарби и способности. Обаче, ако трѣбва да приложите това знание къмъ нѣкой вашъ любимъ, тогава знанието ще ви причини голѣми страдания. Вие ще се запитате: Трѣбва ли човѣкъ да знае всичко? Човѣкъ трѣбва да знае само онова, за което е готовъ, защото има знания, които носятъ радость, но има и такива, които носятъ страдания. Между скритата любовь, ревностьта и знанието може да се направи сравнение. Защо ревнува човѣкъ? Кое е отличителното качество на ревнивия? Ревнивиятъ обича да боде, да мушка, било съ рѫката или крака си, било съ езика. Кажете ли добро за нѣкого предъ ревнивия, той непременно ще каже нѣщо противоположно. Ревнивиятъ е щестлавенъ човѣкъ. Той ревнува, защото се страхува да не изгуби богатството си, въ най-широкъ смисълъ на думата. Ревнивиятъ е външно силенъ човѣкъ, а вѫтрешно — слабъ. Ако има на разположение стотина хлѣба, човѣкъ не може да бѫде ревнивъ. Обаче, ако има единъ хлѣбъ, той е ревнивъ. Колкото повече хлѣбътъ се намалява, толкова повече ревностьта се увеличава. Ревнивиятъ е вѫтрешно беденъ човѣкъ. По-беденъ и по-неразбранъ човѣкъ отъ ревнивия не сѫществува. Човѣкъ мѫчно се освобождава отъ ревностьта. Често човѣкъ ревнува по навикъ. Ревностьта е подобна на паразититѣ, които се въдятъ по главата на човѣка. Щомъ влѣзе единъ паразитъ въ главата му, колкото да не иска, човѣкъ все ще се почеше. Какъ може да се освободи отъ този паразитъ? Единственото срѣдство е гребенътъ. Ще вземе единъ гѫстъ гребенъ, ще го прекара нѣколко пѫти по главата, и въпросътъ е разрешенъ. Ревностьта е неестествено чувство въ човѣка, отъ което той трѣбва да се освободи. Изобщо, всѣка неестествена мисъль, всѣко неестествено чувство и желание въ човѣка се отразяватъ, освенъ върху физическия, още и върху духовния му животъ. Благодарение на тия неестествени състояния, човѣкъ прави неестествени движения съ рѫцетѣ, а на лицето се забелязватъ неестествени гърчения, изкривявания. Не само това, но и думитѣ, говорътъ на човѣка не вървятъ гладко. При възпитанието и самовъзпитанието трѣбва да се обръща особено внимание на неестественитѣ прояви на човѣка, резултатъ на неговитѣ неестествени мисли, чувства и желания. За да се предпазва човѣкъ отъ неестественитѣ състояния, препорѫчватъ самообладание, концентриране на мисъльта и чистъ, светъ животъ. Светостьта води човѣка въ свѣтъ безъ сѣнки. Свѣтлината въ този свѣтъ прониква навсѣкѫде безпрепятствено. Този свѣтъ е свободенъ отъ неестественитѣ състояния, които хвърлятъ сѣнки на пѫтя си. Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ светъ животъ, имамъ предъ видъ отражението, което неговитѣ мисли, чувства и постѫпки хвърлятъ въ духовния свѣтъ. Човѣкъ ревнува нѣщо или нѣкого на физическия свѣтъ, но ревностьта му се отразява въ духовния свѣтъ въ видъ на особени линии, каквито сеизмо- графътъ отбелязва даже при най-слабо земетресение. Физическиятъ, духовниятъ и Бо- жествениятъ свѣтове сѫ тѣсно свързани помежду си. Тъй щото, каквото става на физическия свѣтъ, това се отразява и въ другитѣ свѣтове, по горни отъ него. И обратно: каквото става въ Божествения свѣтъ, това се отразява и въ по-долнитѣ свѣтове. Днесъ всѣки човѣкъ може да произведе въ своя умъ, както и въ ума на своя ближенъ, такива отклонения, каквито буритѣ и земетресенията произвеждатъ върху сеизмографа въ обсерваториитѣ. Въ човѣшкия сеизмографъ се отбелязватъ, както неговитѣ лични слабости и добродетели, така и тия на неговитѣ ближни. Всѣка човѣшка проява предизвиква точно опредѣленъ ѫгълъ на отклоняване. По отклоняването на стрелката вие познавате качествата и степеньта на човѣшкитѣ прояви. Нѣкой казва за себе си, че не е ревнивъ. Той или не се познава, или не говори истината. Отклоняването на стрелката въ неговия сеизмографъ показва тъкмо обратното. Като знае да чете по сеизмографа, човѣкъ не може да лъже нито себе си, нито своитѣ ближни. Ако отива въ нѣкоя планинска мѣстность, човѣкъ трѣбва да познава климатическитѣ условия на тази мѣстность, за да може разумно да я използува. Като знае, че е ревнивъ, човѣкъ трѣбва да разбира свойствата на ревностьта и да се стреми да я превърне въ положително качество. Ревностьта е външна проява, която нѣма нищо общо съ естеството на човѣка. Щомъ не е дълбоко свързана съ него, тя може да се превърне въ вѫтрешно усърдие. Ревнивиятъ е много усър- денъ човѣкъ. Той е готовъ цѣлъ день да следи, да наблюдава това, което го интересува. Въ това отношение ревнивиятъ е като войникъ на постъ. По-добъръ войникъ отъ ревнивия нѣма. Искате ли да ви се свърши нѣкоя работа добре, намѣрете единъ ревнивъ човѣкъ. Ония, които не сѫ ревниви, тѣ сѫ крайно небрежни и безразлични. Който не е приложилъ правилно ревностьта, т. е. усърдието, което произлиза отъ нея, той дохожда до крайно безразличие къмъ нѣщата. Безразличието създава противоречия, подобни на тия, които ревностьта произвежда. Ревностьта е присѫщо качество и на добрия, и на лошия човѣкъ. За да направи едно добро, добриятъ човѣкъ е готовъ цѣлъ день да следи, да наблюдава, да намѣри подходящъ случай. И лошиятъ човѣкъ може да употрѣби цѣлъ день, за да издебне съответенъ моментъ, да направи нѣкакво зло. При сегашнитѣ условия на живота, колкото да се мѫчи човѣкъ да избѣгне неправилноститѣ и изопаченитѣ работи, той все ще се натъква на тѣхъ. Даже и въ християнството, толкова велико учение, сѫ внесени известни изопачавания. Когато започне съзнателна работа върху себе си, да се самовъзпитава, тогава само човѣкъ се натъква на свои слабости и недостатъци. Тогава само той вижда, че предъ него стои огромна работа, която трѣбва да свърши. Като не се наематъ да свършатъ работата си, нѣкой казватъ: Все ще се нареди тази работа нѣкакъ. Най-после Богъ ще я оправи. Не оставяйте вашата работа на Бога. Като ви е изпратилъ на земята, Той ви е далъ всички условия да учите и да се развивате. На всѣки човѣкъ, на всѣко живо сѫщество е дадена толкова работа, колкото може да свърши. На всѣки е дадено споредъ силитѣ—нито повече, нито по-малко. Не оставяйте баща си и майка си да учатъ заради васъ. Тѣ сѫ ви изпратили на училище, вие сами да учите, да придобиете нѣщо. Оставите ли други да учатъ за васъ, вие нѣма да се ползувате отъ добритѣ условия, които ви сѫ дадени. Очаквате ли Богъ да оправи вашитѣ работи, вие сте на кривъ пѫть. Вие сами трѣбва да оправяте работитѣ си. Вие сами трѣбва да изправяте своитѣ погрѣшки. Нѣкои казватъ, че Господъ ще прости грѣховетѣ имъ. Кога? Когато учатъ. Не учатъ ли, Той ще ги изпѫди отъ училището. Учительтъ може да извинява ученика, че не е научилъ урока си единъ, два, три десеть пѫти, но на единадесетия пѫть той ще го изпѫди отъ училището. Извинението не решава задачитѣ. Нѣкой те мушне съ ножъ, причини ти голѣма болка и после се извинява, че ти е причинилъ голѣмо страдание. Ти можешъ да го извинишъ, но болката си остава. И двамата трѣбва да се заемете да изправите погрѣшката. Ще вземете чистъ спиртъ, ще измиете кръвьта, ще дезинфекцирате раната и ще я превържете. Това ще правите нѣколко деня наредъ, докато раната се излѣкува. Човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ и къмъ себе си, и къмъ своитѣ близки, да не пресича мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на когото да е. Човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да не си играе съ ножъ, да не клъцне нѣщо. Нѣкога това клъцване може да бѫде толкова дълбоко, че да осакати човѣка. Мнозина се оплакватъ, че не могатъ да мислятъ, че мисъльта имъ не е ясна. Причината за неяснотата на тѣхната мисъль се дължи на нѣкакво клъцване. Въ далечното минало, по невнимание, тѣ сѫ клъцнали нѣщо въ Мисъльта си и сѫ се осакатили. Тѣ не сѫ мислили, както трѣбва, занимавали сѫ се съ работи, които не сѫ били потрѣбни, и сѫ клъцнали нѣщо въ мисъльта си. Който не мисли правилно, това показва, че той не поставя нѣщата на тѣхнитѣ мѣста. Като не ги поставя на съответнитѣ имъ мѣста, той не може да се ползува отъ тѣхъ. Запримѣръ, нѣкой отива да поздрави единъ свой приятель съ нѣкаква придобивка и презъ цѣлия пѫть мисли, какво да му каже, какъ да нареди думитѣ си. Той мисли за ненужни работи. Щомъ отива при приятеля си съ радость, отъ любовь, той не трѣбва да нарежда думитѣ си, но да остави на сърдцето и на ума си, тѣ да наредятъ думитѣ на мѣстата имъ. Ако бълга- ринъ и англичанинъ трѣбва да разкажатъ нѣщо, или да предадатъ свои лични мисли и чувства, тѣ ще наредятъ мисъльта си различно. Англичанинътъ непременно ще започне съ личното мѣстоимение „азъ“ и после ще продължи мисъльта си. Защо? Защото личнитѣ чувства на англичанина сѫ силно развити. Българинътъ ще употрѣби глагола, безъ да каже „азъ“. Англичанинътъ казва „ай“ — азъ, а българинътъ и турчинътъ разбиратъ друго нѣщо. Подъ думата „ай" англичанинътъ разбира „азъ“, българинътъ—изразява очудване, а турчинътъ разбира луната. Значи, английското „ай“ има три различни значения. Следователно, подъ думата „ай“ турчинътъ разбира нѣщо въ статическо положение. Той гледа луната, която е застанала нѣкѫде на небето. Българинътъ гледа луната и се чуди на нея, а англичанинътъ казва: Моя е луната, на мене принадлежи. Това означава английското „ай“. Наистина, дето стѫпи английски кракъ, веднага виждате, че знамето се забива и пишатъ: Това е мое. Трима души—три различни прояви. Тѣзи прояви се дължатъ на вѫтрешното съзнание на човѣка. Желанието за придобиване е силно развито въ англичанитѣ. Англичанинътъ е уменъ, знае, какъ да придобива. Щомъ забие нѣкѫде знамето си, той започва да се организира. Нѣкой казва, че иска да има едно мнение за нѣщата. Добре е човѣкъ да има едно мнение, но какво трѣбва да бѫде това мнение: като мнението на англичанина, на българина, или на турчина? За предпочитане е да имашъ съзнанието на англичанина, да владѣешъ нѣщата. Да владѣешъ нѣщата, това значи, да ги прилагашъ и да се ползувашъ оть тѣхъ. Имашъ ли нѣкакво знание, тури знамето си върху него и кажи: Това знание е мое. Щомъ знанието, което имашъ, е твое, ти всѣкога можешъ да разполагашъ съ него. Често се говори за лоши постѫпки въ живота, за лошо изпълнение въ музиката. Защо? Защото хората се дѣлятъ главно на две категории: първата категория хора философствуватъ, теоретизиратъ, а втората категория — прилага нѣщата. Философътъ - музикантъ слуша изпълнителя-виртуозъ и намира, че не е взелъ нѣкой тонове, както трѣбва. Обаче, ако този философъ дойде на мѣстото на изпълнителя, и той ще направи сѫщитѣ погрѣшки. Значи, между единия и другия нѣма никаква разлика. Ако въ доброто и въ лошото и двамата се проявяватъ по единъ и сѫшъ начинъ, тѣ въ нищо не се различаватъ. Нѣкой не се произнасятъ добре за картинитѣ на единъ художникъ. Щомъ намирашъ погрѣшкитѣ му, ти покажи, какъ трѣбва да рисува. Хубава картина е тази, на която линиитѣ от- говарятъ на тия въ природата. Въ природата има линии на красивото, на разумното, на доброто и т. н. Истинскиятъ животъ се заключава въ разумнитѣ линии, които човѣкъ чъртае. Кѫде сѫществуватъ тия линии? Навсѣкѫде въ живота и въ природата. Дето погледнете, ще видите: глупави линии—на ония сѫщества, които не разбиратъ нѣщата, обикновени линии—на обикновенитѣ хора, и разумни линии—на разумнитѣ хора. Такива линии виждате и на човѣшкото лице. Всѣко лице, на което има разумни линии, свѣти. Отъ него излиза особена свѣтлина, която прави лицето красиво и приятно. Когато нѣкой човѣкъ страда, хората говорятъ за страданията му. Така се е говорило едно време за страданията на Иова. И до днесъ още говорятъ за страданията на Иова. Като чета живота на Иова, азъ не се спирамъ върху неговитѣ страдания но разглеждамъ разумнитѣ линии, които се чъртаятъ на лицето му, отъ голѣмитѣ страдания и изпитания. На времето Иовъ минавалъ за единъ отъ умнитѣ и добри хора. Въ единъ отъ съветитѣ на боговетѣ, Господъ запиталъ присѫтствуващитѣ: Видѣли ли сте моя вѣренъ и добъръ рабъ Иова? Богъ зададе този въпросъ на боговетѣ, защото самъ Иовъ имаше такова мнение за себе си. Иовъ мислѣше, че като него добъръ и уменъ човѣкъ на земята нѣма Тогава сатаната се обърна къмъ Бога съ думитѣ; Добъръ и уменъ е Иовъ, защото е богатъ и щастливъ, има всичко на разположение. Опитайте се да отнемете богатството, синоветѣ и дъщеритѣ му, да видите, какво въ сѫщность представя той. Наистина, следъ като мина презъ голѣми страдания и изпитания, Иовъ научи много нови нѣща. Съзнанието му се пречисти, мина презъ огънь, Докато дойде до това положение, Иовъ понѣкога роптаеше, проклинаше часа на своето раждане. Приятелитѣ му дохождаха при него, изкушаваха го, даваха му различни съвети, но въ края на краищата, той издържа. Най-после дойде и последниятъ му приятель, най младиятъ отъ всички, който му говорѣше, че трѣбва да издържа, да понася страданията разумно, за да придобие нѣщо ново въ своитѣ възгледи и убеждения. Много отъ съвременнитѣ хора, преди да сѫ дошли до страданията, казватъ, като Иова, че трѣбва да бѫдатъ добри, да се обичатъ, да бѫдать проводници на Божията Любовь. Добро е всичко това, но има нѣкои условия, отъ които човѣкъ зависи. Запримѣръ, ако си стъкло, ще зависишъ отъ онзи, който е направилъ стъклото; ако си инструментъ, ще зависишъ отъ онзи, който е направилъ инструмента, и отъ онзи, който свири на него. За да бѫдешъ разуменъ, това зависи отъ твоята права мисъль. Въ какво седи правата мисъль? Права мисъль е онази, съ помощьта на която човѣкъ може да разрешава мѫчнотиитѣ на своя животъ. Въ църквата на едно малко, забутано селце, попадналъ за свещеникъ единъ старъ човѣкъ, безъ никакво образование и подготовка за свещенослужитель. Той служилъ по своему, безъ никакъвъ редь, а обредитѣ извършвалъ съвсемъ своеобразно. Въ дни, когато трѣбвало да се извършватъ тържествени служби, той ходилъ изъ църквата съ кадилница и мърморѣлъ нѣщо. Единъ день, въ надвечерието на възкресение Христово, той турилъ кадилницата на земята и се готвѣлъ да я прескочи, както правѣлъ това обикновено, и да каже Христосъ възкресе, но въ този моментъ единъ образованъ и интелигентенъ гражданинъ влѣзълъ въ църквата и се спрѣлъ близо до свещеника, съ очакване да чуе думитѣ „Христосъ възкресе!“ Като го видѣлъ, свещеникътъ дигналъ кадилницата отъ земята и започналъ да се движи съ нея изъ църквата. Единъ отъ селянитѣ пошепналъ на свещеника: Дѣдо попе, Христосъ възкръсна вече. Ти кога ще да жешъ „Христосъ възкресе“?— Остави се, докато този дяволъ е тукъ, Христосъ нѣма да възкръсне Лесно е да турите кадилницата на земята, да я прескочите три пѫти и да кажете „Христосъ възкресе“, но като влѣзе нѣкой образованъ гражданинъ въ църквата, не смѣете да прескочите кадилницата и да кажете, че Христосъ е възкръсналъ. Казвате: Докато дяволътъ е тукъ, нищо не предприемамъ. Какво представя дяволътъ въ човѣшкия животъ? Дяволътъ не е нищо друго, освенъ голѣмата мѫчнотия въ живота на човѣка. Значи, докато мѫчнотията седи на пѫтя ви, нищо не можете де направите. Въ всѣки домъ има по единъ дяволъ, т. е по една мѫчнотия, която не може лесно да се премахне. Тази мѫчнотия може да бѫде въ лицето на мѫжа, на жената, на дъщерята, на сина, вследствие на което, когото запитате днесъ, защо не живѣе добре, ще ви каже: Остави се, имамъ единъ дяволъ въ кѫщи, който ме мѫчи. Докато този дяволъ е на пѫтя ми, азъ не мога да живѣя добре. Не е виновенъ дяволътъ, не е страшна мѫчнотията, но човѣкъ трѣбва да има буденъ умъ, да знае, какво да прави, какъ да решава задачитѣ си. Мѫчно- тията представя разумно сѫщество, което иска да застави човѣка да работи разумно, да изпълнява съзнателно своитѣ задължения. Преди години, единъ варненски свещеникъ, добъръ и интелигентенъ човѣкъ, изнасяше своето разочарование отъ младото поколѣние. Чудно нѣщо, казваше той, младото поколѣние започна да става много непослушно. Имамъ единъ синъ, който постѫпи тази година въ гимназията. Докато бѣше въ прогимназията, много слушаше: каквото му казвахъ, всичко изпълняваше. Не само това, но уважаваше и мене, и майка си, Но сега, каквото го накарамъ да направи, все отказва. Не мога, татко, въздържатель съмъ. Единъ день го накарахъ да наточи малко вино отъ избата, а той отговори: Ще ме извинишъ, татко, не мога, въздържатель съмъ. Ако е за друго нѣщо, готовъ съмъ десеть километра далечъ да отида, но вино не искамъ да точа. Другъ день го накарахъ да ми купи една кутия тютюнъ, и той пакъ ми каза: Не мога, татко. Ако ме пратишъ въ гората за дърва, готовъ съмъ веднага да отида, но що се отнася до тютюнъ, не искамъ да купувамъ. Чудно нѣщо, не ме слуша вече този синъ. Най-после го помолихъ да отиде на пазаря, да купи месо на майка си, да наготви.—Татко, и месо не мога да купя. Изправи се този ми ти синъ всрѣдъ стаята, смѣлъ, решите- теленъ и казва: Всичко мога да ви направя, но месо, тютюнъ и вино не мога да донеса. Погледнахъ сина си, стана ми горчиво, защо не е готовъ да направи една жертва за баща си и за майка си. Искахъ да го наругая, но после се замислихъ: Право е момчето. Той нищо не ми казва, не ме сѫди, не ме морализира, но намира, че има нѣщо неправилно въ моя животъ и не иска да следва този пѫть. Като помислихъ добре, дадохъ му правото и видѣхъ, че е на по-добъръ пѫть отъ мене. Стана ми радостно и приятно въ душата, че има уважение къмъ мене и къмъ майка си, но има убеждение въ себе си, има високъ идеалъ, на който иска да издържа. Днесъ всички хора се натъкватъ на подобни противоречия, благодарение на нѣкой свои мисли, чувства и желания. Влѣзе ли въ ума ви мисъль, подобна на месото, на тютюна и на виното и пожелае да я реализирате, свободно ще й кажете: Татко, не ямъ месо, не пуша тютюнъ и не пия вино. Следователно, въ никой случай не мога да ти дамъ пѫть. Понѣкога въ сърдцето на човѣка се явяватъ чувства и жтелания отъ характера на месото, тютюна и виното. Натъкне ли се на тѣхъ, човѣкъ не трѣбва да ги реализира. Задъ всѣка мисъль, задъ всѣко чувство и желание на човѣка се крие нѣкое разумно или неразумно същество. Тѣ се обличатъ съ мислитѣ, чувствата и желанията на човѣка, като въ дреха, и така се проявяватъ. Като знае това, човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да знае, кои отъ тѣхъ да реализира и кои да не реализира. Ако съ нѣкое ваше желание се е облѣкло разумно сѫщество, дайте ходъ на желанието си. Ако съ нѣкое ваше желание се е облѣкло едно глупаво, неразумно сѫщество, въздържайте се, не се стремете да реализирате желанието си. Разумното сѫщество има предъ видъ доброто на човѣка, а неразумното—неговото зло и нещастие. Дадешъ ли възможность на нѣкое неразумно желание въ тебе да се прояви, ти непременно ще направишъ погрѣшка. Отъ значение за човѣка е, какви сѫщества ще се облѣкатъ въ неговитѣ мисли, чувства и желания Затова е казано: „Каквото посѣешъ, това ще пожънешъ". Когато става въпросъ за знание, за сила, за богатство, хората обичатъ да се сравняватъ едни съ други, кой ималъ повече знание, кой билъ по напредналъ и т. н Знанието е въ приложението, а не въ външния баластъ, който човѣкъ носи съ себе си. Има хора, които знаятъ десетина езици. Знанието на езици е богатство за човѣка, но ако могатъ да се приложатъ. Всѣки езикъ е врата за съобщение. Всѣки езикъ, приложенъ на мѣсто, представя отворена врата, презъ която човѣкъ може свободно да влиза и да излиза. Ако човѣкъ знае единъ-два езика, но не може да ги прилага, вмѣсто да му пома- гатъ, тѣ ще го спъватъ. Като знаете нѣкой чуждъ езикъ, вие можете да се разберете съ хората, чийто езикъ знаете. Ако знаете ангелски езикъ, вие ще се разберете съ ангелитѣ. Щомъ знаете езика на нѣкой човѣкъ, или на нѣкой ангелъ, вие ще се разберете. Щомъ се разбирате, външно и вѫтрешно, вие нѣма да говорите върху излишни работи. Не се ли разбирате вѫтрешно, и да знаете нѣкой езикъ, пакъ ще останете неразбрани. Ако се разбирате, трѣбва ли да питате своя възлюбенъ, обича ли ви. Обича ли ви нѣкой човѣкъ, вие непременно ще знаете това. Не е нужно да питате. Пъкъ и той, отъ своя страна, не е нужно да казва, че ви обича. Ако сте растение, което расте, цъвти, вързва и узрява подъ влиянието на слънчевата свѣтлина, подъ влиянието на въздуха и на водата, трѣбва ли да питате, да ли ви обичатъ? Щомъ растете и се развивате добре, подъ влиянието на слънцето, въздуха и водата, непременно ви обичатъ. Трѣбва ли да питате Бога, дали ви обича? Щомъ живѣете и се развивате, и Богъ, и ангелитѣ, и слънцето ви обичатъ Сега ще ви задамъ въпроса: Какво ще направите, когато нѣкой ви обича? Ако сте растение, и слънцето ви обича, какво ще направите? Плодъ ще дадвте. Какво трѣбва да направи мѫдрецътъ, когато слънцето го обича? Той не може да даде плодъ, като растението, защото отдавна е излѣзълъ отъ положението на растение. Щомъ се свърже съ свѣтлината, мѫдрецътъ трѣбва да пише. Следователно, когато слънцето обикне художника, той трѣбва да рисува, музикантътъ — да свири, красивата мома—да люби и да помага на близкитѣ си, младиятъ момъкъ — да люби и да работи, добриятъ човѣкъ—да прави добро. Съ една дума, онзи, когото слънцето обикне, трѣбва да се предаде съ любовь на работата, за която е призванъ. Не е въпросъ до Еднообразна работа. Всѣки ще върши своята работа, но съ любовь: слугата ще работи на господаря си съ любовь, ученикътъ ще учи уроцитѣ си съ любовь. Любовьта се проявява въ всички форми и по различни начини. Кѫдето намѣри празно мѣсто въ природата, тя веднага го запълва. Сега ще се яви възражението: Може да не е дошло времето за Божията Любовь. За Божията Любовь нѣма опредѣлено време. Тя се проявява навсѣкѫде и на всѣко време. Ако не е дошло време да се проявишъ като мѫдрецъ, време е, обаче, да се проявишъ като ученикъ; ако не е време да се проявишъ като ученикъ, време е да се проявишъ като млада мома, да любишъ и да скачашъ на хорото. Всѣко нѣщо, което човѣкъ върши отъ любовь, е свещенъ актъ и никога не се губи. Проявитѣ на любовьта сѫ свещени и вѣчни. Прояви, извършени безъ любовь, сѫ временни. По това се отличава Божията Любовь отъ човѣшката. Всѣки потикъ, предизвиканъ отъ любовьта, следва човѣка презъ цѣлата вѣчность. Когато се казва, че любовьта се отличава съ пълнота, ние нѣмаме предъ видъ опредѣленъ мащабъ на нейнитѣ действия, но казваме, че тя обхваща всички постѫпки, колкото малки да сѫ тѣ. Запримѣръ, колкото малка да е семката на нѣкое растение или дърво, следъ нѣколко години тя ще се прояви въ своята пълнота: ще израсте, ще цъвне, ще завърже, и плодътъ и ще узрѣе. Ако носите семката въ джоба си, нищо нѣма да излѣзе отъ нея. Посадите ли семката въ земята, тя се превръща въ голѣмо дърво. При това положение, вие не можете вече да я носите въ джоба си. И детето, докато е малко, всѣки може да го носи на гърба си. Порасне ли, никой не се наема да го носи. Колкото да обичате единъ човѣкъ, вие не можете да го носите на гърба си. Малцина могатъ да носятъ голѣмъ човѣкъ на гърба си. Дойдете ли до разбиране на любовьта, ще се намѣрите въ сѫщото положение. Малцина разбиратъ любовьта. Малцина могатъ да носятъ великата любовь на гърба си. Тя не е за слаби хора. Като знаете това, не пожелавайте любовьта преждевременно. Всѣки, който е придобилъ любовьта преждевременно, той се е осакатиль. Човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ за любовьта. Не е ли готовъ за нея, той е дошълъ вече до закона на пресищането и отвращението. Дойдете ли до любовьта, до живота, приемайте отъ тѣхъ толкова, колкото можете да носите. Ако ги приемете въ всичката имъ пълнота, вие трѣбва да живѣете съ всички хора, да се обмѣните съ тѣхъ. Останете ли самъ, вие ще се преситите и отъ живота, и отъ любовьта. Нѣма по страшно нѣщо въ живота отъ пресищането. Каква е програмата ви за днешния день? Ще кажете, че не знаете. Какъ може човѣкъ да не знае програмата на своя животъ за единъ день, а да се заема съ управлението на цѣлъ народъ? Когато отвори нотитѣ, музикантътъ знае вече, какъ следвать тѣ. Ако е въ оркестъръ, той знае, кѫде какво темпо да приложи, кѫде има паузи, кѫде цѣли, половини, четвъртини ноти и т. н. За да свири, музикантътъ трѣбва да е поставилъ всичко въ пъленъ редъ и порядъкъ. Сѫщото се отнася и до самовъзпитанието. Да се самовъзпитава човѣкъ, това значи, да постави своитѣ мисли, чувства и постѫпки въ пъленъ редъ и порядъкъ, въ пълна хармония. Това е идеалътъ, къмъ който трѣбва да се стреми. Само така той може да осмисли живота си. Изгуби ли вѫтрешния смисълъ на живота си, човѣкъ остарява. Ако придобие любовьта, знанието и свободата, и като старъ, и като младъ, човѣкъ върви въ правия пѫть на живота. Обаче, ако не придобие любовьта, знанието и свободата, и младиятъ, и стариять губятъ правата посока на живота. Любовь, знание и свобода сѫ необходими за всѣки човѣкъ, който иска да следва правия пѫть на живота. Следователно, за да вървите въ правия пѫть на живота, не се занимавайте съ чуждитѣ работи. Не се занимавайте съ незавършенитѣ картини на хората. Занимавайте се съ вашитѣ работи, съ вашитѣ картини, съ вашитѣ музикални парчета. Не се спирайте да слушате, кой какъ свири. Ако слушате свиренето на хората, съ цель да ги критикувате, вие трѣбва да изправяте погрѣшкитѣ имъ. Всѣка дисхармония, която сте приели отвънъ, се налага на вашето ухо и нѣма да ви освободи, докато не я изправите. Ако не е готовъ да се радва на красивото, което вижда и слуша, човѣкъ пакъ може да сгрѣши. Единъ руски музикантъ слушалъ единъ виденъ европейски виртуозъ да свири и толкова се отчаялъ отъ себе си, че следъ концерта се самоубилъ. Защо? Като слушалъ, колко хубаво свири виртуозътъ, той изгубилъ вѣра въ себе си. Щомъ не знае да се радва на чуждитѣ постижения, не е трѣбвало да го слуша. Сега ще ви попитамъ: Какво ще направите, ако срещнете единъ светия, който е постигналъ много нѣща въ живота си? Трѣбва ли да се самоубиете, че не сте като него? Като не може да реализира желанията си, нѣкой казва, че се отчаялъ отъ живота и не иска повече да живѣе на земята. Кѫде ще отиде? Той мисли, че като умре, веднага ще отиде на небето. Той не може да живѣе на земята, че на небето ще живѣе. Той не може да свири въ единъ обикновенъ оркестъръ, че ще свири въ симфонически оркестъръ, дето не се позволява нито една погрѣшка. Въ симфонически оркестри се приематъ майстори музиканти. Какво ще правите, ако отидете на небето: ще свирите, или ще слушате ? Ако искате да слушате, ще ви допуснатъ, но следъ концерта ще ви изпитатъ, да видятъ, какво сте разбрали. Ако се укаже, че нищо не сте разбрали, веднага ще ви върнатъ на земята. Тамъ не приематъ хора, които не разбиратъ музика. Въ разбирането на музиката тѣ трѣбва да бѫдатъ такива майстори, както и ония, които свирятъ. Свѣтътъ, къмъ който се стремите, е съвършенъ. Той е свѣтъ на знание и свѣтлина. Какво мѣсто ще заемете на онзи свѣтъ, това зависи отъ степеньта на вашето съзнание. Това не значи, че трѣбва да се обезсърдчавате. Ако се обезсърдчавате, вие сте слушали нѣща, за които още не сте готови. „И въ дома на брата си не влизай въ деня на злощастието си.“ (—10 ст.). Двама приятели се разхождатъ заедно. Единиятъ иска да изпита приятеля си и го бодва съ игла.—Защо ме убоде? Защо си толкова жестокъ? — Обърни се да видишъ, задъ насъ върви една красива мома. Виждалъ ли си другъ пѫть толкова красива мома? Приятельтъ се обърналъ да види красивата мома и забравилъ болката отъ убод- ването. После запиталъ приятеля си; Защо ме бодна съ игла? Не можа ли съ думи да ми кажешъ да се обърна?—Убодохъ те, за да ти докажа, че красивата мома лѣкува ранитѣ на човѣка. Сега и на васъ казвамъ: Като убодете нѣкого, дайте му лѣкъ, съ който да се лѣкува. Проявениятъ Духъ въ любовьта, проявениятъ Духъ въ мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 11. Утринно слово отъ Учителя. 6 януарий, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Извънредна беседа от Учителя на 22 март 1934 г., София. Първо издание - брошура с една беседа, 1934 г. Книгата за теглене Съдържание. РАЗУМНО РАЗБИРАНЕ. Сега ще говоря за сѫщественитѣ нѣща въ живота, които трѣбва да знаете. Това, което досега сте научили, трѣбва да се циментира, т. е. да се организира. Когато постѫпва въ училище, ученикътъ трѣбва да научи всичко, което се преподава тамъ. Щомъ излѣзе отъ училището и влѣзе въ живота, тамъ му предстои друго учение. Думитѣ „циментиране и организиране“ се различаватъ помежду си. Циментирането е механически, а не органически процесъ, Циментиратъ се свѣтскитѣ хора; организиратъ се духовнитѣ хора, които служать на Бога отъ любовь. Въ този смисълъ, Божествениятъ свѣтъ е организиранъ. Вѣрващитѣ, които се стремятъ къмъ духовенъ животъ, предстоятъ на организиране, обаче, начинътъ, по който живѣятъ, ги лишава отъ тази опитность. Защо? Защото и тѣ често се колебаятъ въ това, което знаятъ. Защо и за какво се колебаятъ, нѣма да обяснявамъ, защото, при обясняване на нѣкоя истина, вмѣсто да се внесе повече свѣтлина, въ умоветѣ на хората настава мракъ, тъмнина. Запримѣръ, можете ли да обясните на човѣка, защо гледа? Свѣтлината е свѣтъ, необходимъ за човѣшкия умъ. Казвамъ : за всички, които искатъ да служатъ, да слугуватъ на Бога, важно е да знаятъ, че слугуването е процесъ, който води къмъ прогресъ. Безъ слугуване нѣма прогресъ, нѣма напредъкъ въ свѣта. Безъ слугуване и животътъ не може да се осмисли. Въ умоветѣ на съвременнитѣ хора седи мисъльта, че слугуватъ само невежитѣ, слабитѣ и беднитѣ хора. Не е така. Невежитѣ, слабитѣ и беднитѣ хора робуватъ, а не слугуватъ. Голѣма разлика има между слугуване и робуване. Когато човѣкъ върши нѣщо доброволно, отъ любовь, тогава казваме, че той слугува. Когато работи съзнателно, пакъ казваме, че слугува. Обаче, когато на сила го заставятъ да работи, да се труди, казваме, че той робува. Когато болниятъ е заставенъ да работи нѣщо, за да се лѣкува по този начинъ, това е робуване, но не слугуване. Той работи по необходимость, а не отъ добра воля. Кога се лѣкува човѣкъ? Когато е боленъ. Той се лѣкува, но не можемъ да кажемъ, че работи. За болния казваме, че се труди, или че се мѫчи — зависи, какъ изпълнява даденитѣ отъ лѣкаря предписания. Ще не ще, по необходимость, болниятъ ще вика единъ, втори, трети лѣкарь, да възстанови по нѣкакъвъ начинъ здравето си. Болеститѣ, болезненитѣ състояния въ човѣка се отнасятъ къмъ човѣшкия свѣтъ, къмъ свѣта на противоречията; здравето, здравословнитѣ състояния пъкъ се отнасятъ къмъ Божествения свѣтъ. Следователно, когато боледувате, когато проявявате известни слабости, трѣбва да знаете, че сте въ човѣшкия свѣтъ, въ областьта на човѣшкото. Боленъ си, кажи: Човѣкъ съмъ. Когато се насърдчавате, когато въ ума ви дойде нѣкоя добра, свѣтла мисъль, знайте, че сте въ Божествения свѣтъ, въ областьта на Божественото. Добрата страна въ човѣка се заключава въ това, да изправя своитѣ слабости. Като слушате да се говори по тѣзи въпроси, мнозина запитватъ: Кой е пѫтьтъ, по който трѣбва да вървимъ ? Пѫтьтъ, по който трѣбва да вървите, е пѫтьтъ, по който децата вървятъ. По кой пѫть вървятъ децата? Децата вървятъ по пѫтя на своя баща и по пѫтя на своята майка. Синътъ върви точно по пѫтя на баща си, а дъщерята — по пѫтя на майка си, но само съ едно малко, вѫтрешно различие. Мнозина се безпокоятъ, какъ ще растатъ, дали ще се развиватъ правилно. Казвамъ: човѣкъ ще расте, ще се развива и въ заключение ще стане точно това, за което е предназначенъ. Ако искате да се убедите въ това, направете следния опитъ: вземете едно змийско, едно паче и едно кокоше яйце и ги поставете при условия да се измѫтятъ. По външенъ видъ имате три яйца, но като се измѫтятъ, отъ всѣко яйце ще излѣзе точно това, което е вложено въ него. Отъ всѣко яйце ще излѣзе форма, съответна на това, което се крие въ неговия зародишъ. Нѣкой казва: Какво ще излѣзе отъ мене? — Отъ тебе ще излѣзе точно това, което първоначално е вложено. Нѣкой седи и се безпокои, какъ ще свърши живота си. Какъ ще свърши вълкътъ живота си ? Вълкътъ ще свърши живота си като вълкъ. Какъ ще свърши овцата живота си ? Като овца. Какъ ще свърши змията живота си ? Като змия. Какъ ще свърши човѣкъ живота си? Като човѣкъ. Подъ думата „свършване на живота“, имамъ предъ видъ разбиране на живота. Като изяде овцата, вълкътъ едва тогава разбира, че е постѫпилъ криво. Като свърши живота си, овцата тогава разбира, че нищо не е постигнала. Като свърши живота си, и човѣкътъ разбира, че нищо не е постигналъ отъ онова, което е желалъ. Когато се роди и израсне, човѣкъ започва да мечтае да стане царь. Най-после постига желанието си, става царь: коронясвать го, кланятъ му се, всички го слушатъ, изпълняватъ заповѣдитѣ му, и той се радва на здравето, на силитѣ си, на славата и на властьта, съ които разполага. Дохожда день, когато силитѣ му започватъ да го напущатъ, рѫцетѣ и краката му треперятъ, не го слушатъ; поданицитѣ му сѫщо не го слушать и го детронирать. Той започва день следъ день да слиза отъ своето високо положение, докато изгуби всичко, което е ималъ, и казва: Бѣхъ царь, но какво спечелихъ? — Придоби опитностьта, която всѣки царь има. Ти игра на сцената ролята на царь, и като изигра ролята си, напусна сцената, влѣзе въ действителния животъ. Да играешъ ро-лята на царь, това още не е положение на истински царь. Докато не стане Синъ Божи, дотогава човѣкъ ще се качва на сцената и ще слиза, ще се намира въ преходни състояния. Да бѫдешъ Синъ Божи, значи да живѣешъ въ реалния свѣтъ, дето нѣма никакви промѣни. Само Синътъ Божи разбира реалния свѣтъ. Цѣлата вселена е на негово разположение. Питамъ: какво е положението на съвременния човѣкъ? Седи той при ограничителнитѣ условия на живота, въ свѣта на промѣнитѣ, и казва : Де ще отиде краятъ на този животъ? — Нѣма защо да мислите за края на живота. — Какво ли ще бѫде началото на живота? — И за началото нѣма защо да мислите. — Какъвъ е смисълътъ на всички нѣща въ живота ? — И за това не мислете. Всички нѣща иматъ смисълъ. Всѣко нѣщо, което въ началото нѣма смисълъ, на края се осмисля. Какъвъ смисълъ ще дадете на нѣща, които на пръвъ по- гледъ сѫ безсмислени? Имайте търпение да дочакате края на тия нѣща, да видите тѣхния смисълъ. Какъвъ смисълъ ще дадете на живота? Или какъвъ смисълъ ще дадете на любовьта? Едно трѣбва да знаете: любовьта изключва всѣкаква жертва. Защо ? Любовьта е нѣщо повече отъ жертвата. Любовьта изключва всѣкакво даване, защото е нѣщо повече отъ даването. Любовьта подразбира пълнота, доволства на душата. Тази пълнота, това доволство расте непреривно. Любовьта включва всички постижения, къмъ които душата се стреми. Ако днесъ, въ името на любовьта, хората не по- стигатъ своитѣ желания, причината затова е, че катo искатъ да бъдатъ като другитѣ, тѣ подражйватъ едни на други, а съ това се спъватъ. Човѣкъ трѣбва да бъде като другитѣ само въ едно отношение, а именно — всички да живѣятъ въ лю-бовьта. Само въ това хората трѣбва да си подражаватъ. Който не живѣе въ любовьта, той не е като другитѣ. Не е въпросътъ да мислите, като другитѣ хора, но трѣбва да постъпвате като ония, които живѣятъ въ любовьта. На мнозина ще се види противоречиво, какъ е възможно да постѫпватъ като всички хора. Вие трѣбва да постъпвате, както постѫпватъ кокичето и дъба. Трѣбва ли кокичето да желае да стане дѫбъ ? Кокичето никога не може да бъде дѫбъ; то всѣкога кокиче ще си остане. На кокичето е опредѣлено да живее единъ-два месеца. Презъ това време то ще поникне ще израсте, ще цъвне и следъ това ще замине. Кокичето има право да остане на земята най-много два месеца. Толкова е отпускътъ му. На дѫба, обаче, е опредѣлено да живѣе 100-200-300 и повече години. Като давамъ този примѣръ, съ това искамъ да обърна внимание на спора, който съществува между xopата, защо едни отъ тѣхъ трѣбва да заематъ положението на кокичето, а други — положението на дѫба. Споредъ мене, разрешаването на този въпросъ седи въ следното: кокичето може да стане дѫбъ, само при условие, ако дѫбъть пожеле да стане кокиче. Сѫщиятъ законъ съществува и въ Божествения свѣтъ. Ако нѣкой човѣкъ пожелае да стане ангелъ, той не трѣбва само да подрани на ангела, но трѣбва да отиде на неговото мѣсто същевременно, ангелътъ трѣбва да слѣзе на положението на човѣка. Добре е това, но какво ще правите утре, когато друг нѣкой пожелае да заеме вашето положение като ангелъ? Той ще заеме вашето положение, но и вие трѣбва да заемете неговото. Тъй щото, не мислете, че като станете ангели, никой нѣма да ви спъва. Много хора ще пожелаятъ вашето положение, а това ще стане причина вие постоянно да слизате и да се качвате. И при това постоянно слизате и качване, вие трѣбва да изучавате живота. Казвате : Де ще му излѣзе краятъ? — Нѣма защо да мислите за края. Като заемете положението на ангела, ще се радвате; като заемете положението на човѣка, пакъ ще се радвате. И като се качвате, и като слизате, трѣбва да ви е приятно. Какво лошо има въ слизането? Стаята ви е въ горния етажъ на кѫщата. Качвате се тамъ да пренощувате, и сутриньта слизате долу, въ първия етажь. Ако можеше само да се качвате, безъ да слизат, защо трѣбва да си правите кѫщи на нѣколко етажа? Въ кой етажъ е по-добре да живѣе човекь? За сега въ първия етажъ живѣятъ господаритѣ, ха- зяитѣ на кѫщата, а въ втория — наемателитѣ. Въ най-горния етажъ, таванския, живѣятъ слугитѣ. Сега свѣтътъ е обърнатъ съ главата на долу. Споредъ мене, въ най-горния етажъ, на тавана, трѣбва да живѣятъ господа- ритѣ, а долу, въ първия етажъ — слугитѣ. Защо? Защото въздухът на планината е по-чистъ, отколкото този въ долината. Първиятъ етажъ представя долина, а най-горниятъ етажъ — планина. Съвременнитѣ господари сѫ умни. Тѣ живѣятъ въ първия етажъ, т. е, въ долината, за да бѫдатъ по-близо до избата, дето се намиратъ съестнитѣ продукти. Въ пърия етажъ сѫ най-голѣмитѣ удобства. И тъй, нека всѣки отъ вас извади сѫщестаеното за себе си и го приложи въ живота си. Всѣки ще ме разбере споредъ развитието си. Петгодишното дете разбира живота по единъ начинъ; когато стане на 20 години, то ще има друго разбиране ; на 30 години разбирането му ще бѫде съвсемъ друго; на 80, на 120 години разбиранията на човѣка за живота коренно се различаватъ отъ тия на детето. Значи, разбиранията за живота на единъ и сѫщъ човѣкъ, презъ разнитѣ му възрасти, сѫ различни. Това говори за прогресивното разбиране. И наистина, ако наблюдавате едно петгодишно дете и следъ години го наблюдавате, но вече като старъ, 120 годишенъ човѣкъ, вие ще намѣрите грамадна разлика между тѣзи два образа. Защо? Състоянията, въ които се намирали, напълно се различаватъ. На тия състояния се дължатъ и различнитѣ разбирания. Като петгодишно дете, той бѣше веселъ, доволенъ отъ живота, радваше се на хората; обичаше майка си, баща си, прегръщаше ги, целуваше ги. Като остарѣ, като 120 годишенъ дѣдо, прегърби се, започна да ходи съ тояга, да не се довѣрява на никого и да казва: Не вѣрвайте на хората, защото сѫ лоши. Не вѣрвайте на слугитѣ, защото крадятъ, ще обератъ всичкото ви богатство; не вѣрвайте и на близкитѣ си — никому не вѣрвайте! Питамъ: На кого трѣбва да вѣрвате тогава ? Само на този старъ дѣдо ли ? Той е недоволенъ отъ живота, отъ хората, отъ себе си, и отъ това положение ще учи другитѣ. Не, това не е право разбиране на живота. Това е опаката страна на живота. Когато се говори за стари и за млади, това подразбира физическия животъ, т. е. животътъ на земята. На небето, обаче, всички сѫ 33 годишни. Тамъ не носятъ бради, както хората на земята, и всички си приличатъ. Ако отидете на небето и пожелаете да видите нѣкое дете, веднага единъ отъ голѣмитѣ ангели се смалява и става дете. Ако пожелаете да видите сѫщия ангелъ, той пакъ се увеличава, приема първоначалния си видъ. Докато сте на небето, каквото пожелаете, става. На земята, обаче, не е така. Въ небето нѣма болни, нѣма недоволни, нѣма стари хора. Тамъ не се чуватъ никакви оплаквания, никакви охкания. Когато искатъ да разбератъ, какво нѣщо е недоволството, ангелитѣ сли- затъ на земята. По този начинъ тѣ се развличатъ малко. За тѣхъ земята е мѣсто на рззвлѣчение. Ангелитѣ отиватъ при старитѣ хора, при бабитѣ и дъдовцитѣ, тѣ да имъ разправятъ своя животъ, да се запознаятъ съ недоволството. Ангелътъ слуша историята на дѣдото, който го запознава съ недоволството, и само се усмихва. Дѣдото казва: Ти не ценишъ моята опитность, затова се усмихвашъ. — Какъ да не я ценя? Азъ затова съмъ дошълъ на земята, да се уча. — Тъй, трѣбва да се интересувашь ! — Какво е недоволството, ние не знаемъ. Въ небето недоволство не сѫществува, Пъкъ и такива екземпляри, като хората, сѫщо не се срѣщатъ тамъ. Казвамъ: смисълътъ на живота не е въ остаряването. Смисълътъ на живота е въ любовьта, въ вѣчния животъ, въ процеса на вѣчното подмладяване. Който не остарява, той не може да се подмлади. Който не грѣши, той не може праведенъ да стане. Ако разберете тѣзи мисли, блажени сте: ако не ги разберете, ще станете като дѣдо си, — Защо е така? Да питате, защо е така, то е все едно да питате, защо Господъ е създалъ човѣка съ едно лице само, а не съ две или съ три. Ако нѣкой момъкъ се влюби въ мома съ три лица, той нѣма да знае, на кое лице да гледа, съвсемъ ще се обърка. Едно лице трѣбва да има човѣкъ, защото съществува само единъ Богъ. Една уста трѣбва да има човѣкъ, защото съществува само една любовь. Обаче, човѣкъ има две очи, две уши, две ноздри на носа, две ръце, два крака. Защо човѣкъ има две уши ? На едното ухо седи мѫжътъ, на другото — жената; на едното ухо седи братътъ, на другото — сестрата ; на едното ухо седи господарьтъ, на другото — слугата. Следователно, числото две показва, че човѣкъ едновременно трѣбва да възприема и да предава Божественитѣ блага. Петьтѣ пръста на ръката представятъ петьтѣ отворени врати за свѣта, презъ които човѣкъ влиза и излиза, за да се запознае съ законитѣ на живота. Тъй щото, докато имашъ петь сѣтива, ще гле- дашъ добре, ще слушашъ добре, ще миришешъ добре, ще вкусвашъ добре, ще пипашъ добре. Петьтѣ сѣтива съ петьтѣ врати, презъ които човѣкъ възприема знанието. Въ бѫдеще човѣкъ ще има повече сѣтива, но само, ако е могълъ да развие петьтѣ, съ които днесъ си служи. Съвременнитѣ хора, и съ петьтѣ сѣтива, които иматъ, още не могатъ да разбератъ и научатъ това, което ги заобикаля. Тѣ имать уста и езикъ, но още не съ се научили да говорятъ музикално. Знаете ли, каква сила се крие въ човѣшката речь? Божествена сила се крие въ речьта! Ако знаехте законитѣ на речьта, ако знаехте този музикаленъ езикъ, достатъчно е само три думи, да кажете, за да отворите сърцето и на най-голѣмия скъперникъ банкеръ. До сега, като не знаете този музикаленъ езикъ, като не знаете ключа, съ който да си послужите, отивате при нѣкой банкеръ, говорите му съ часове и, вмѣсто да отворите сърцето му, вие го затваряте. И следъ това казвате. Влѣзохъ при този банкеръ, но не мога да излѣза. Питамъ: какъ е възможно, да влѣзете при единъ банкеръ и после да не можете да излѣзете? За да не можете да излѣзете отъ стаята на банкера, това показва, че имате да му давате, а не можете да отворите сърцето му. И наистина, вие имате да му давате сто хиляди лева. Той ви хваща и казва: Скоро паритѣ! — Пусни ме да си излѣза! — Не, така не се излиза. Или паритѣ ще дадешъ, или подъ сѫдъ ще те дамъ. Като не можете да платите, вие се намирате въ положението на онзи дервишъ, който отишълъ на баня да се кѫпе, но нѣмалъ петь пари въ джоба си и казалъ: Ще се окѫпя, а Господъ ще промисли за мене. Влѣзълъ въ банята, окѫпалъ се добре и, на излизане, казалъ на баняджията: Много благодаря за банята. — Първо ще платишъ, а после ще благодаришъ. — За Бога! Освободи ме, пусни ме да си вървя. — Щомъ Богъ те е пратилъ на баня, Той ще се погрижи за паритѣ. — Нѣмамъ пари, не мога да ти платя. — Не, ще платишъ! Иначе, нема да те пусна. Десеть стотинки е всичко! — Аллахъ, или ми дай десеть стотинки, да платя на баняджията, или събори банята, да излѣза навънъ! Причината за нещастията на съвременнитѣ хора се дължи на това, именно, че за десеть стотинки само баняджията ги е хваналъ и не ги пуща да излѣзатъ навънъ, докато не платятъ. Когато нѣкой ми разправя за страданията си, азъ си представямъ смѣшното положение, въ което се намира; виждамъ, какъ баняджията го е хваналъ и не го пуща, а той ми разправя, че страда, че ималъ да дава на този, на онзи. Той иска да му дамъ нѣкакъвъ съветъ. Какъвъ съветъ ще му дамъ ? Ако му кажа да не се кѫпе, не съмъ правъ. Виждамъ, че той непременно се нуждае отъ баня. Не остава друго, освенъ да плати на баняджията. — Петь пари нѣмамъ въ джоба си. Казвамъ: Така е за онзи, който нѣма сладъкъ езикъ. Обаче, за онзи, който има мекъ, благъ езикъ, банкитѣ сѫ на негово разположение. Ако знае, какъ да върти ключа на своя езикъ, човѣкъ би правилъ чудеса. Богатството, бѫдещето на човѣка се крие въ неговия езикъ. Нѣкой казва: Отъ мене нищо нѣма да излѣзе сега, но поне въ бѫдещия животъ да излѣзе нѣщо. — Защо си давашъ мнението? Веднъжъ си дошълъ на земята, Богъ е вложилъ нѣщо хубаво въ тебе, което трѣбва да разработвашъ. Смѣшно е, професорътъ, който е свършилъ четири факултета, да каже, че не може да преподава на ученицитѣ си! Ако не може да преподава, защо е станалъ учитель? Сѫщото се отнася и за васъ. Турете въ ума си мисъльта, че и вие, като професора съ четиритѣ факултета, можете да извършите онова, за което сте пратени на земята. Казвате: Отде знаемъ, какво трѣбва да извършимъ? Питамъ: жената не знае ли, че е жена? Мѫжътъ не знае ли, че е мѫжъ? Детето не знае ли, че е дете? Господарьтъ не знае ли, че е господарь? Слугата не знае ли, че е слуга? Военниятъ не знае ли, че е воененъ?" Всѣки човѣкъ знае, за какво е роденъ. Следователно, вашата задача на земята седи въ това, да извършите онова, за което сте пратени. За тази цель всѣки човѣкъ трѣбва да влѣзе въ умствения свѣтъ, въ свѣта на мисъльта; после, той трѣбва да влѣзе въ духовния свѣтъ, въ свѣта на любовьта, въ свѣта на топлината; най-после, той трѣбва да влѣзе въ Божествения свѣтъ, да научи, какво нѣщо е волята, Божия и какъ трѣбва да се изпълнява. Значи, човѣкъ. трѣбва да изучава три нѣща: законитѣ на своя умъ, на ,своето сърце и на своята воля: Въ тази наука влиза смирението. Човѣкъ трѣбва да бѫде смиренъ, да отстѫпва разумно и на мѣсто. Безъ смирение животътъ на човѣка остава незавършенъ. Смирението е пѫть, врата презъ която трѣбва да влѣзете въ Божествения свѣтъ, да се научите, да работите. Който иска да стане уменъ, нека отиде при ангелитѣ да се учи: който иска да възпита сърцето си, нека отиде да се учи при херувимитѣ и серафимитѣ; които иска да се научи да работи на земята, нека отиде въ Божествения, свѣтъ при Бога. Човѣкъ може да бъде уменъ добъръ, но ако нѣма смирение, ако не е ходилъ въ Божествения свѣтъ, той не може да реализира своитѣ мисли и желания. Ако пъкъ е ходилъ при ангелитѣ, херувимитѣ и серафимитѣ, най-после той трѣбва да отиде и при Бога. Само при това положение, човѣкъ може да изпълни волята Божия. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ изпълнение волята Божия. Въ из-пълнение волята Му се крие всичката наука на миналото, на настоящето и на бъдещето. Идеалътъ и на малкитѣ, и на голѣмитѣ същества седи въ изпълнението на тази воля. Въ изпълнение волята на Бога се проявява Божията Любовь, Мъдростъ и Истина. Следователно, ако не вършите волята Божия, вие не можете да разберете Неговата Любовь, Мъдростъ и Истина; ако не вършите Неговата воля, вие не можете да придобиете Неговия животъ, Неговото знание и Неговата свобода. Въ изпълнение волята на Бога се крие идеалътъ на всѣка душа. За постигането на този идеалъ, човѣкъ трѣбва да бъде готовъ на всѣкакви жертви. Дойде ли до Божественото, той не трѣбва да има две мнения. Това значи да бѫде човѣкъ господаръ на себе си. Да бѫдете господари на положението си, това не значи, че трѣбва да се жертвувате, но да се облѣчете въ дрехата на смирението, за да изпълните волята Божия. Красивъ свѣтъ е смирението! Въ този свѣтъ започва истинската работа. Смирениятъ е миналъ презъ всички фази на живота и се е смалилъ, заелъ е положението на дете. За такива души Христосъ казва: „Ако не станете като малкитѣ деца, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“. Това малко дете е минало презъ голѣми изпитания, презъ всички области на живота, и сега слиза на земята да се специализира. Тази специализация не е нищо друго, освенъ осмисляне на живота, разглеждането му като Божествена проява. Само смирениятъ човѣкъ върши волята Божия, и затова познава Любовьта. Само Божията Любовь осмисля живота. Тя премахва всички мѫчнотии, спънки, противоречия и прави човѣка господарь на положението. Цѣлиятъ свѣтъ е на разположението на този човѣкъ. Това значи да влѣзете въ свѣтъ между хора, които ви обичатъ. Всички ще се грижатъ за васъ, нѣма за какво да мислите, но въ замѣна на това и вие трѣбва да бѫдете внимателни къмъ тѣхъ. Сега, като ученици, вие трѣбва да учите. Всички ще минете презъ положението на Иова, който на времето си бѣше единъ отъ напредналитѣ ученици. Богъ искаше да изпита търпението му, и затова го подложи на голѣми изпитания. Само търпеливиятъ може да върши волята Божия. Безъ търпение човѣкъ не може да служи на Бога, не може да върши Неговата воля. Който иска да бѫде силенъ, той непременно трѣбва да развива търпението си. Безъ търпение човѣкъ не може да бѫде въ връзка съ Божествения свѣтъ, не може да познае Великото начало. Безъ търпение човѣкъ само ще се запитва, защо свѣтътъ е така създаденъ, защо му сѫ дадени изпитанията, защо носи една или друга форма и, въ края на краищата, не ще може да си отговори. Като развива търпението си, като, учи, човѣкъ постепенно ще си отговори на тия въпроси. Като си отговори положително на всички въпроси, най-после и той, като българинътъ, ще каже: „Отъ день на день по-добре, а днесъ е най-добре". Какво означаватъ тия думи? Единъ българинъ работилъ по цѣли дни на нивата си и вечерь се връщалъ у дома си, между жена си и децата си, дето се измивалъ, преобличалъ, нахранвалъ и казвалъ: „Отъ день на день по-добре, а днесъ е най-добре“. Единъ день, когато и вие се намѣрите въ дома си измити, облѣчени въ нови дрехи, нахранени и задоволени, ще кажете: Днесъ е най-добре. Само по този начинъ животътъ ви ще се осмисли. Днесъ, 22 мартъ, е деньтъ на равноденствието, началото на пролѣтьта. Всички посрѣщатъ слънцето, радватъ се, пѣятъ, дошълъ е първиятъ день на пролѣтьта. Като посрѣща слънцето, човѣкъ трѣбва да има идея за това. Слънцето е емблемъ на Великото начало въ свѣта. То обикаля земята, минава отъ северното въ южното полушарие. Когато слънцето е въ южното полушарие, Великиятъ слиза на земята. Когато слънцето е въ северното полушарие, Той се връща въ своя свѣтъ. Тогава пъкъ ние отиваме при Него, въ Божествения свѣтъ. Дали слънцето е въ северното, или въ южното полушарие, любовьта и истината трѣбва да бѫдатъ достояние за насъ. Следователно, тази година трѣбва да изучавате и да прилагате любовьта и истината въ живота си. Само така ще станете свободни хора. Мнозина мислятъ, че сѫ свободни, а при това се безпокоятъ отъ много работи. Докато ви безпокоятъ една мисъль, едно чувство или една постѫпка, вие не сте свободни; докато ви безпокоятъ децата, слугитѣ, хората около васъ, вие не сте свободни; докато ви безпокоятъ студътъ, горещината, вие пакъ не сте свободни. Човѣкъ трѣбва да стане господарь на всичко, вънъ и вѫтре, въ себе си. Казвамъ: за да стане господарь на положението, въ което се намира, човѣкъ трѣбва да мине презъ известни ограничения, презъ голѣми напрежения, да се блъсне въ нѣщо, за да се пробуди съзнанието му. Една сестра разправяше единъ свой сънь: сънувала една вечерь, че се намирала предъ едно замръзнало езеро. Искала да си налѣе вода, но не могла. Ударила силно леда, направила дупка и влѣзла вѫтре; напълнила стомната си съ вода, но не могла да излѣзе. Дошло и на умъ, че може да хвърчи. Като се опитала да хвръкне, предъ нея се изпрѣчила една стена. Ако доближи до стената, ще удари главата си, ще я разбие, и затова спрѣла. Нѣщо и казвало отвѫтре: Не се страхувай, удари се въ стената, ще излѣзешъ презъ нея. Тя послушала този гласъ. Хвръкнала, ударила главата си въ стената, и веднага се почувствувала свободна. Минала презъ стената, безъ нѣкаква повреда, Като се събудила, разбрала, какво значи да се блъснешъ въ нѣщо. Съ това блъскане на главата си, тя разрешила единъ важенъ въпросъ. И тъй, когато се натъкне на нѣкое тежко, мрачно състояние, човѣкъ трѣбва да блъсне малко главата си, да се пробуди съзнанието му. Преди години, когато бѣхъ въ Търново, при мене дойде една жена, на 40—45 години, и започна да се оплаква отъ живота, отъ хората. Питамъ я: ти ли си единствената праведна жена въ свѣта? Тогава тя обърна другъ листъ, започна да говори за себе си, че била лоша, че не е доволна отъ живота си и т. н. Като я изслушахъ, пакъ я запитахъ: защо дойде при мене? Ако е да ми разправяшъ, какви сѫ хората, каква си ти, азъ зная това. Какво ново можешъ да ми кажешъ? — Искамъ да кажа, че майка ми ме изпрати да дойда тукъ. Отъ нѣколко години насамъ тя е въ онзи свѣтъ, но снощи я сънувахъ: Идва при мене сърдита, недоволна, съ една стомна въ рѫка. По едно време дига стомната и ме удря съ нея право въ главата. Отъ главата ми започна да тече нѣкаква жълта течность — главата ми се разби. Азъ се уплашихъ и решихъ да бѣгамъ, но чухъ по-нататькъ гласа на майка си: Иди човѣкъ ще станешъ, или още по-голѣмо зло ще те сполети. Помислихъ си: Каква лоша майка! Вмѣсто да ми се порадва, тя разби главата ми. Гледамъ, обаче, тя седи, наблюдава ме. По едно време отвори вратата, дигна рѫката си нагоре и излѣзе отъ стаята ми. Ставамъ сутриньта, но забелязвамъ, че въ мисъльта ми е станала нѣкаква промѣна, започнахъ да мисля за Бога, за хората, за доброто въ свѣта. Като мислихъ така, дойде ми на умъ да ви посетя, да чуя, какво ще ми кажете. Тогава азъ и казахъ: благодари на майка си, че те е ударила по главата. Това удряне е станало причина да се пробуди съзнанието ти. Върви въ Божествения пѫть и не се безпокой. Докато си въ този пѫть и вършишъ волята Божия, никаква стомна нѣма да удря главата ти. Следователно, който върши волята Божия, само той може да влѣзе въ свѣта на свободата. Желая на всички да влѣзете въ свѣта на свободата. Какъ ще придобиете тази свобода? Вие ще придобиете тази свобода, когато влѣзете въ свѣта на Божията Любовь, въ свѣта на Божията Мѫдрость, въ свѣта на Божията Истина. Щомъ е така, нѣма да ви казвамъ, какъ трѣбва да живѣете, но пожелавамъ ви да, влѣзете въ свѣта на Любовьта, въ свѣта на Мѫдростьта и въ свѣта на Истината. — Какво ще правимъ тамъ? — Това не е ваша работа. По този въпросъ вие не трѣбва да мислите. Като влѣзете въ тѣзи свѣтове, тамъ ще ви научатъ, какво да правите. Казано е въ Писанието: „Всички ще бѫдатъ научени отъ Господа". Значи, като влѣзете въ свѣта на Любовьта, въ свѣта на Мѫдростьта и въ свѣта на Истината, тамъ ще ви научатъ, какво трѣбва да правите, какъ да изпълнявате Божията воля. Ако не влѣзете въ тѣзи свѣтове, други ще ви учатъ, какво да правите. Сега, пожелавамъ на всички да изпълнявате волята Божия ! Нѣма по-красиво, по-велико, по-идейно нѣщо отъ това, човѣкъ да изпълнява волята Божия. Съ други думи казано: Нѣма по-красиво, по-велико, по-идейно нѣщо за човѣка отъ това, да влѣзе въ свѣта на Любовьта, въ свѣта на Мѫдростьта и въ свѣта на Истината. Желая на всички да влѣзете въ тѣзи три свѣта, и тамъ да бѫдете научени отъ Бога, какво да правите. Сега отивате въ свѣта на Любовьта, дето ще прекарате до септември. Като се върнете отъ този свѣтъ, пакъ ще се видимъ, ще си поговоримъ. Значи, сега отивате въ свѣта на Любовьта, дето ще прекарате шесть месеца. Пожелавамъ ви добро пътешествие! Добъръ пѫть на всички! Богъ на всичката пълнота да ни изпълни съ благия си Духъ! Да изпълнимъ благата Му воля! * Беседа отъ Учителя, държана на 22 мартъ, 1934 г., 5 ч. с. Изгрѣвъ.

Отъ "Учение и работа", утринни слова, година IV, т.1 (1934-1935). Първо издание от 1939 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно от 23 септември 1934 г. до 27 януари 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Въ Ниневия. Ще прочета 24 гл. отъ притчитѣ. Когато четатъ притчитѣ, хората искатъ да намѣрятъ въ тѣхъ нѣщо поучително за себе си. Тѣ казватъ, че ако тия нѣща, за които се говори въ притчитѣ, сѫ свещени, тѣ не трѣбва да се измѣнятъ. Право е това, но едно трѣбва да се знае: само Божественитѣ нѣща не се измѣнятъ. Всичко човѣшко, обаче, е подложено на постоянни промѣни. „Не ревнувай на злитѣ человѣци, нито желай да си съ тѣхъ“. (—1 ст.). „Защото сърдцето имъ преговаря насилство, и устнитѣ имъ говорятъ за обида. (—2 ст.). По онова време, когато Соломонъ събиралъ притчитѣ, хората били по-груби отъ сегашнитѣ. Тогава грѣхътъ се е виждалъ отвънъ. Съвременнитѣ хора сѫ по културни отъ ония на миналитѣ вѣкове, вследствие на което мѫчно можете да видите погрѣшкитѣ и престѫпленията имъ. Днесъ мѫчно можете да познаете лошия и престѫпенъ човѣкъ. Той е добре облѣченъ, внимателенъ въ отношенията си къмъ хората, знае нѣколко езика, свършилъ е два—три факултета, писалъ е статии за подобряване условията на обществата и т. н. Като видите този човѣкъ, и вие пожелавате да бѫдете като него. Обаче, въ притчата е казано, да не пожелавашъ да бѫдешъ като този човѣкъ. За предпочитане е невежъ да бѫдешъ, отколкото да имашъ знанието и благата на злия човѣкъ. Какъвъ смисълъ има въ това, да разполага човѣкъ сь знание, което може да му създаде голѣми нещастия и несгоди? Ще кажете, че въпрѣки всичко, човѣкъ трѣбва да живѣе. Съгласенъ съмъ, че човѣкъ трѣбва да живѣе. Ама той трѣбва да има кѫща. Вижте, съ това не съмъ съгласенъ. Животътъ не се заключава въ кѫщитѣ. Ама човѣкъ трѣбва да се облича, да има нови, здрави обуща. Животътъ не се заключава въ дрехитѣ и въ обущата. Човѣкъ трѣбва да знае, кое е сѫществено въ живота и къмъ него да се стреми. Сѫществено въ живота е свѣтлината, чрезъ която иде знанието; сѫществено нѣщо е въздухътъ, чрезъ който иде силата на човѣка; сѫществено е водата, чрезъ която иде животътъ; сѫществено нѣщо е хлѣбътъ, чрезъ който иде доброто за човѣка. Има ли човѣкъ свѣтлина, и паритѣ ще дойдатъ. Паритѣ нито се ядатъ, нито се пиятъ. Като има пари, човѣкъ може да направи, колкото кѫщи иска. Какво представятъ днешнитѣ кѫщи? Има смисълъ да прави човѣкъ кѫщи, но не отъ камъни, отъ каль, отъ тухли, както днесъ ги правятъ, но отъ скѫпоценни камъни. Какво може да допринесе каменната кѫща на човѣка? Нищо друго, освенъ нещастия и страдания. Той трѣбва да живѣе най-малко 20 години въ тази кѫща, за да преработи донѣкѫде поне този грубъ материалъ, отъ който е направена тя. Не е лесно да преработи човѣкъ грубата и низша материя, да я превърне въ по-фина. Сега се явява въпросътъ: Трѣбва ли човѣкъ да има кѫща, или не трѣбва? Човѣкъ трѣбва да има кѫща, но тя трѣбва да бѫде направена отъ фина, ароматна материя, каквато представя ароматътъ на цвѣтята. Тѣлото е сѫщо така кѫща, но колкото по-добре е организирана материята, отъ която е направена тя, толкова по-здравъ е самиятъ човѣкъ. Само съ такова тѣло човѣкъ може да използува благата на живота. Сѫщото казваме и за знанието. Добре е човѣкъ да има знание, но то трѣбва да бѫде приложено въ живота, да може човѣкъ да го използува. Нѣкой човѣкъ училъ, работилъ десетки години, но се натъква на противоречия, които не може да разреши съ знанието си. Каква полза отъ това, че той знае, кой какво мислилъ по даденъ въпросъ, а самъ за себе си не може да приложи това знание? Ама еди кой свършилъ по естественитѣ науки; другъ—по философия. Не е важно, кой какво е свършилъ. Важно е, какво е приложилъ отъ своето знание. Лесно е човѣкъ да вземе наготово оттукъ-оттамъ по малко знание и да го предава на хората. Важно е, дали това знание е вѣрно. Ама казалъ го е нѣкой светия. Отде знаете, че този човѣкъ е светия? Ще кажете, че хората го признаватъ за такъвъ. Това още не е достатъчно. Всѣки човѣкъ самъ трѣбва да е опиталъ и провѣрилъ нѣщата. „Не ревнувай на злитѣ человѣци, нито желай да си съ тѣхъ“. Съ този стихъ Соломонъ съветва хората да не пожелаватъ чуждото, било имотъ, знание, сила или друго нѣщо, но да пожелаятъ да придобиятъ и обработятъ онова, което Богъ е вложилъ въ тѣхъ. Пожелай да придобиешъ Божественото знание, т. е. знанието на живота. Придобиешъ ли това знание, ти ще можешъ да преценишъ всичко, което срещнешъ на пѫтя си. Значи, не се стреми къмъ знанието на злия, който си служи съ него за насилие и обида. Злиятъ човѣкъ носи злото въ себе си. Колкото и да го защищаватъ, единъ день злото само ще го предаде. Единъ адвокатъ защищавалъ единъ човѣкъ, който билъ даденъ подъ сѫдъ, задето открадналъ сто лева. Въ защитата си адвокатътъ изтъкналъ всички външни и вътрешни факти, за да оправдае своя повѣреникъ. Той се обърналъ къмъ съдията съ думитѣ: Господинъ съдия, моятъ повѣреникъ е добъръ и честенъ човѣкъ. Той е взелъ само сто лева, защото се намиралъ въ голѣми лишения. Ако имаше намѣрение да краде, той щѣше да вземе 30-тѣ хиляди лева, които се намирали на масата при ония сто лева, за които е даденъ подъ отговорность. Като се обърналъ къмъ своя повѣрникъ, адвокатътъ забелязалъ, че той плаче. — Ето, господинъ съдия, повѣреникътъ ми плаче. Той се разкайва за кражбата, която извършилъ. Съдията го запиталъ: Защо плачешъ? Разкайвашъ ли се за направеното престъпление?— Азъ плача за това, че не съмъ забелязалъ на масата 30-тѣ хиляди лева и съмъ пропусналъ случая да взема и тѣхъ. Казвамъ: когато се разглежда едно дѣло. добре е човѣкъ самъ да каже истината, да не става нужда да се явяватъ защитници. Така е било между турцитѣ. Когато двама турци се явяватъ предъ съдията, последниятъ пита единия: Имашъ ли да вземашъ нѣщо отъ обвиняемия?—Имамъ.— Колко? — Сто лева. После съдията се обръща къмъ втория и гопита: —Ти имашъ ли да давашъ? — Имамъ.— Колко? — Сто лева. — Хайде плати ги още сега. Обвиняемиятъ вади паритѣ, плаща, и дѣлото се свършва. Колкото по-сложенъ става животътъ на хората, толкова и съдопроизводството се усложнява. Днесъ, за едно дѣло отъ сто лева се викатъ адвокати, свидетели, и го отлагатъ съ месеци, докато единъ день нарасне толкова много, че и дветѣ страни съѫаляватъ, задето съ го започнали. Нѣкога на единъ панаиръ откраднали едни чехли отъ единъ търговецъ. Търговецътъ завелъ дѣло противъ крадеца. Колко стрували тогава едни чехли? Около 25 гроша. За тия 25 гроша търговецетъ трѣбвало да изгуби две седмици, да се разкарва по сѫдилищата. Казвамъ: Откажи се отъ своето. Не търси своето право. — Ама честенъ билъ търговецътъ, не искалъ да поощрява злото. Честенъ е той, но не си дава смѣтка, какъ се е домогналъ до кожата, отъ която прави чехлитѣ. Той одралъ кожата на хиляди животни и следъ това минава за честенъ. Съвременнитѣ хора трѣбва да се осво- бодятъ отъ своя личенъ животъ. Какво знание ще донесе личниятъ животъ на човѣка? Истинското знание се крие въ познаването на истината. Ако следъ като му каже истината, човѣкъ може да го освободи отъ ограниченитѣ условия, въ които се намира, има смисълъ да се заеме съ изправянето му. Обаче, ако не може да го изправи, по-добре да не се мѣси въ неговия животъ. Мѣсите ли се въ чуждитѣ работи, безъ да можете да ги изправите, вие ще платите съ живота си. Вие не знаете да плавате, а се хвърляте въ морето да спасявате давещия се. Щомъ искате да помогнете на давещия се, повикайте нѣкой добъръ плувецъ, той да го извади отъ водата. Ще кажете, че човѣщината изисква да помагате на хората. Каква човѣщина има въ това, вмѣсто да помогнете на давещия, и вие да се удавите заедно съ него? Ти ще проявишъ човѣщината си, като се приближишъ до човѣка, който се готви да се кѫпе, и му кажешъ: Братко, отложи кѫпането си за другъ день. Този день е злокобенъ, не е за рискове. Въ първитѣ четири стиха отъ 24. глава на Притчитѣ е казано: „И устнитѣ имъ говорятъ за обида“. ( 2 ст.). „Съ мѫдростьта се гради домъ, и съ разума се утвърждава“. (— 3 ст.). „И чрезъ знание клетоветѣ ще се напълнятъ съ всѣко многоценно и благоприятно богатство. (— 4 ст.). „Мѫдриятъ человѣкъ се укрепява, и че- ловѣкъ съ знание расте въ сила“. (— 5 ст.). Значи, силата на човѣка се придобива. Често нѣколко способности въ човѣка се групиратъ заедно и го правятъ силенъ. Какъ е станало това, и той не знае. Голѣмо невежество сѫществува между сегашнитѣ хора. Като заболѣе нѣкой, цѣрътъ за дадената болесть е много евтинъ, но отъ невежество тѣ така я усложняватъ, че плащатъ даже съ живота си. Всѣка болесть е резултатъ отъ нарушение на нѣкой Божественъ законъ. Причината за заболяването е много проста: турена е преграда предъ нѣкой Божественъ законъ. Какво трѣбва да направи човѣкъ, за да се излѣкува? Да махне преградата, която е поставилъ предъ Божествения законъ. Щомъ преградата се махне, енергиитѣ, които сѫ свързани съ този законъ, моментално ще почнатъ да действуватъ. По този начинъ тѣ премахватъ преградата по пѫтя на човѣка. Освободи ли се единъ човѣкъ отъ тази преграда, съ него заедно се освобождаватъ още хиляди хора. Въ това отношение хората представятъ система отъ скачени сѫдове, споредъ която, ако единъ човѣкъ се разболѣе, или страда, хиляди хора боледуватъ или страдатъ заедно съ него. Умре ли единъ човѣкъ, хиляди хора умиратъ заедно съ него. Законътъ е такъвъ. Следователно, опасностьта отъ този законъ седи въ това, че по невнимание човѣкъ може да причини пакость на хиляди хора. Този законъ има и добра страна, а именно: Ако единъ човѣкъ забогатѣе, съ него заедно ще забогатѣятъ хиляди хора. Този законъ може да се формулира по следния начинъ: щастието на едного носи щастие на хиляди хора. Нещастието на едного носи нещастие на хиляди хора. Въпрѣки сѫществуването на този законъ, българитѣ често употрѣбяватъ поговорката: „Всѣка коза за своя кракъ виси.“ Единъ беденъ човѣкъ живѣлъ въ дома на единъ богатъ и, безъ да иска, виждалъ престѫпленията, които богатиятъ вършелъ. Той често му казвалъ: Приятелю, това, което правишъ, не е добро.— Не е твоя работа. Всѣка коза за своя кракъ виси. Единъ день бедниятъ човѣкъ намѣрилъ на полето една умрѣла коза. Той я турилъ на гърба си и я доне- сълъ въ дома на богатия. Вечерьта, преди да си легне, той закачилъ козата на вратата на стаята си и я оставилъ да виси закачена цѣла седмица. Козата започнала да се вмирисва. Като минавалъ край стаята на бедния човѣкъ, богатиятъ се потръсвалъ отъ миризмата на умрѣлата коза и му казалъ; Моля ти се, махни козата отъ този гвоздей. Хвърли я вънъ нѣкѫде, не мога да понасямъ миризмата и. — Нѣма нищо, тя виси за своя кракъ. — Не усѣщашъ ли, че миризмата и се носи изъ цѣлата кѫща? - Разбирашъ ли, приятелю, защо обръщамъ внимание на твоитѣ погрѣшки? Твоитѣ погрѣшки и престѫпления миришатъ като тази коза. Тѣ се отразяватъ вредно не само на тебе, но и на твоитѣ ближни. И тъй, помнете, че неразумниятъ животъ на единъ човѣкъ се отразява вредно върху всички хора. Човѣкъ не може да живѣе безотговорно. Той носи отговорность за своитѣ добри и лоши мисли, чувства и постѫпки. Каквото прави човѣкъ, това се отразява и върху неговитѣ ближни. Като знае от- говорностьта, която носи за постѫпкитѣ си, човѣкъ трѣбва да живѣе добре. Добриятъ животъ носи здраве. Като се приближите къмъ човѣкъ, който живѣе добре, отъ тѣлото му се отдѣля особено ухание, особенъ нектаръ, подобенъ на този, който цвѣтята отдѣлятъ. Уханието, което лъха отъ здравия човѣкъ, надминава аромата на всички познати намъ цвѣтя. Каже ли човѣкъ за себе си, че е добъръ, нека се помирише. Ако отъ него лъха благоухание, той е добъръ човѣкъ. Не усѣти ли такова благоухание, да знае, че не е добъръ, не е развилъ още въ себе си качества, които издаватъ ухание. Когато искатъ да кажатъ за нѣкой човѣкъ, че не е добъръ, българитѣ си служатъ съ поговорката: „Който го помирише, носътъ му капва.“ Бѫдете цвѣтя, отъ които да не окапва носътъ на хората. Помирише ли ви нѣкой, носътъ му трѣбва да оздравѣе, а не да окапва. Добриятъ човѣкъ се отличава още и съ самообладание. Едно момче отивало въ гората да сѣче дърва. Баба му казала: Синко, ако срещнешъ мечка, не се плаши, не бѣгай, но прочети три молитви. Щомъ прочетешъ молитвитѣ, мечката ще се върне отъ пѫтя си. Момчето научило молитвитѣ и тръгнало къмъ гората. Щомъ влѣзло навѫтре въ гѫстата гора, то видѣло, че срещу него иде голѣма мечка. За да я върне отъ пѫтя и, момчето прочело първата молитва, но мечката спокойно си продължила пѫтя. То прочело и втората молитва, но мечката приближавала вече къмъ него. Уплашено отъ мечката, момчето набързо се покатерило на близката круша и така се спасило отъ нея. Наистина, щомъ молитвитѣ не помагатъ на човѣка да се спаси отъ нѣкакво бедствие, по-добре да се упражнява да се катери по дърветата. Като се качи на нѣкое дърво, той ще избѣгне опасностьта, която приближава къмъ него. Молитвата има сила само за човѣка на самообладанието. Нѣма ли самообладание, човѣкъ трѣбва да търси другъ начинъ на спасяване. Защо ви е нужна молитва, ако съ нея не можете да върнете мечката отъ пѫтя и? Човѣкъ не трѣбва да бѫде суевѣренъ. Той трѣбва да говори само онова, което може да направи. Не може ли да направи това, което говори, той заблуждава себе си и близкитѣ си. Въ единъ отъ голѣмитѣ европейски градове се явилъ единъ адептъ. Той събралъ много хора около себе си и започналъ да имъ разправя, че съ силата на мисъльта си може да спре експресъ. Тѣ се заинтересували и пожелали да направи предъ тѣхъ опита. Обаче, той имъ казалъ, че, за да направи опита, му сѫ нужни скѫпоценни камъни и злато. Кой каквото могълъ, далъ на адепта, само да направи този опитъ. Въ единъ опредѣленъ день всички се качили на експреса, заедно съ адепта, и гледали, какъ ще направи опита. Въ единъ моментъ той скочилъ отъ експреса съ златото и скѫпоценнитѣ камъни въ джоба си и изчезналъ отъ погледа имъ. Експресътъ продължавалъ да се движи непрекъснато, адептътъ се изгубилъ нѣкѫде, а съ него заедно и опитътъ пропадналъ. Често хората прибѣгватъ до гадатели, да имъ предскажатъ, какво ги чака. Не е лошо човѣкъ да посещава гадателитѣ, но да не се разочарова. Като се намѣри въ трудно положение, той иска да се облекчи по нѣкакъвъ начинъ, но работитѣ му пакъ не се нареждатъ. Гадательтъ му казва, че работитѣ му ще се наредятъ добре, но не излиза така. Защо? Отъ срока зависи. Има гадатели, които предсказватъ нѣщата за къси срокове, а други — за дълги срокове. Тъй щото една работа може да се нареди следъ 20 години, а може и следъ 200 години. Споредъ това и резултатитѣ ще бѫдатъ различни. Има гадатели, които се прехранватъ съ гадание. Тѣ сѫ приложили дарбата си, като занаятъ, вследствие, на което правятъ голѣми грѣшки въ предсказанията си. Нѣкой гадатель казва на младия момъкъ, че ще се ожени за млада, красива мома. Обаче, не му казва, че тази мома ще му създаде голѣми страдания. Защо му създава страдания? Защото иска да се слуша нейната воля. Жената иска да пѣе въ кѫщи. Мѫжътъ пъкъ настоява, че пѣ- телъ ще пѣе въ дома имъ, а не кокошка. Не е важно кей ще пѣе, мѫжътъ или жената. Важно е да се чуе мнението на разумния. Ако жената е по-умна, нека се чуе нейната дума. Ако мѫжътъ е по-уменъ, нека той каже думата си. Давайте предимство на разумния човѣкъ, билъ той мѫжъ, или жена. Не само това, но хората спорятъ, какъвъ трѣбва да бѫде пророкътъ — мѫжъ или жена. Като четете Библията, тамъ има повече пророци, а малко пророчици. Човѣкътъ може да бѫде пророкъ, а не мѫжътъ или жената. Щомъ е истински човѣкъ, и мѫжътъ може да бѫде пророкъ, и жената може да бѫде пророчица. Пророкътъ съдържа въ себе си и двата принципа — мѫжки и женски. Женената жена и женениятъ мѫжъ не могатъ да бѫдатъ пророци. Ожени ли се пророкътъ, отъ потомството му нищо не остава. Какво потомство остави Мойсей? Мойсей имаше особена мисия въ свѣта. Яковъ не бѣше пророкъ, затова остави 12 сина, 12 племена. Какви сѫ отличителнитѣ качества на пророка? Пророкътъ трѣбва да има свѣтълъ умъ, мощенъ духъ, вѣрна интуиция, съ която да предвижда нѣща, които ще станатъ въ далечно бѫдеще. Висшиятъ умъ трѣбва да бѫде развитъ въ пророка, а не обективниятъ. Пророкътъ трѣбва да бѫде смѣлъ, решителенъ, да не се страхува, дали това, което предсказва, ще се сбѫдне. Това, което пророкътъ предсказва, сѫществува нѣкѫде. То става въ нѣ- какъвъ свѣтъ, по-високъ отъ този, въ който живѣятъ обикновенитѣ хора. Работата на пророка се заключава въ това, да отиде въ онзи високъ свѣтъ, дето нѣщата вече ставатъ, да ги провѣри и да ги опише така, както въ дадения моментъ се извършватъ. За Христа е казано, че е сѫществувалъ преди създаването на свѣта. Всички пророци сѫ предсказали онова, което щѣло да стане съ Христа. Както може да се предсказва за великитѣ хора, така се предсказва и за обикновенитѣ хора. Пѫтьтъ на всѣки човѣкъ е начъртанъ, но ако е разуменъ, той може да използува условията, които му сѫ дадени, за да придаде нѣщо къмъ онзи планъ на живота, който му е опредѣленъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да не се води по чужди умове. Трѣбва ли да слушате ума на онзи, който се движи въ диаметрално противоположна посока на вашата? Колкото да е добъръ и ученъ единъ човѣкъ, ако животътъ му е противоположенъ на твоя, ти трѣбва да се пазишъ отъ него. Дето ходи, каквото прави, съ когото да се срѣща, човѣкъ непрекѫснато е изложенъ на чужди влияния. Като знае това, той трѣбва да бѫде буденъ, да се пази. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е изложенъ на влияния. Това не значи, че трѣбва да се страхувате, но като държите съзнанието си будно, вие ще знаете, на какво се дължатъ известни състояния, и лесно ще се справяте съ тѣхъ. Ако сѫ чужди, трѣбва да ги изучавате, да знаете, отде идатъ и каква цель иматъ. Съ влиянието се обясняватъ много нежелателни прояви на човѣка. Запримѣръ, ако попаднете всрѣдъ разярена тълпа отъ хора, и вие ще преживѣете сѫщото настроение. Единъ нашъ приятель, миролюбивъ чвѣкъ, попадналъ всрѣдъ тълпа отъ хора, които слушали единъ ораторъ. Възмутени отъ неговата речь, тѣ надигнали камъни да го биятъ. Стражаритѣ ги разпръсвали, заставяли ги да се разотидатъ по домоветѣ си, да не стане нѣкакво нещастие. Като гледалъ разярената тълпа, този миролюбивъ човѣкъ взелъ камъкъ и го отправилъ къмъ стражаря. Понеже не могълъ да улучи добре, камъкътъ падналъ върху главата на единъ беденъ човѣкъ. Като видѣлъ това, той веднага отишълъ при бедния човѣкъ, извинилъ се и благодарилъ, че камъкътъ билъ малъкъ, та не му причинилъ вреда. После самъ се чудѣлъ на себе си, какъ могълъ да се подаде на чуждо влияние. Човѣкъ трѣбва да има самообладание, да не се подава на мисли, съ които може да повреди, както на себе си, така и на окрѫжаващитѣ. Като не мислятъ много, хората се заканватъ едни на други, готови сѫ на саморазправа. Постоянно слушате единъ на другъ да си казватъ: Азъ ще ти покажа, кой съмъ. Азъ ще ти кажа истината, да не мислишъ, че не разбирамъ. Добре е човѣкъ да говори истината. Истината прави човѣка свободенъ, но истината не може да се приложи на земята. За да говори истината, човѣкъ трѣбва да се е издигналъ надъ обикновения уровенъ на живота. И онзи, който възприеме истината, сѫщо трѣбва да се е издигналъ надъ обикновенитѣ условия на живота. Лѣкарьтъ пипа пулса на болния и си мисли: Този човѣкъ нѣма да оздравѣе. Като го погледне въ очи- тѣ, той му казва: Ще оздравѣешъ, болестьта ти не е опасна. Болниятъ е чувствителенъ, той слуша какво му говори лѣкарьтъ, но сѫщевремено възприема мисъльта му и се отчайва. Безъ да искатъ, лѣкаритѣ уморяватъ болнитѣ. За да не уплаши болния, лѣкарьтъ си мисли едно, а казва друго. За да не се подаде на мисъльта на лѣкаря, болниятъ трѣбва да има силна вѣра. Като ученици, вие трѣбва да различавате мислитѣ на хората отъ това, което разумната природа е опредѣлила. Лѣкарьтъ мисли едно, а природата друго. Тя е опредѣлила на всѣки човѣкъ, колко време ще живѣе. И ако живѣе съобразно нейнитѣ закони, той ще остане на земята точно толкова време, колкото тя е опредѣлила. За да реализира плана на своя животъ, човѣкъ трѣбва да изпълнява всичко онова, което добритѣ и разумни сѫщества му препорѫчватъ. Не изпълнява ли съветитѣ на добритѣ хора, той не може да се ползува отъ тѣхъ. Ще кажете, че съ молитва всичко се постига. Молите се, но въпрѣки това нищо не постигате. Защо? Не знаете какъ да се молите. Казвате: „Отче нашъ, Който Си на небето“. Вие се обръщате къмъ Бога, като къмъ вашъ Баща, но болестьта не ви напуща. Продължавашъ по-нататъкъ: „Да се свети името Твое, да бѫде волята Твоя, както на небето, така и на земята“. Ти желаешъ да се освети името Божие на земята и да се изпълни Неговата воля, а въпрѣки това страдашъ, боледувашъ. Защо? Защото не си проникнатъ дълбоко отъ това желание. И тъй, колкото да мислите, вие не можете да се освободите отъ скърбитѣ и отъ мѫчнотиитѣ. Човѣкъ не може всѣкога да бѫде разположенъ и веселъ. Често скърбитѣ и нещастията си пробиватъ пѫть презъ радостьта, а радостьта си пробива пѫть презъ скърбитѣ. Знайте, че всѣка скръбь и всѣко нещастие си иматъ своя причина. Нѣкой се моли, плаче, но скърбитѣ не го напущатъ. Той е недоволенъ отъ Бога, че не го слуша, че не приема молитвитѣ му. Много естествено. На всѣки човѣкъ сѫ дадени права и задължения. Той използува правата си, а задълженията си пренебрегва. Той се ползува отъ всички блага, които Богъ му дава, а не изпълнява това, което се изисква отъ него. Като се намѣри въ затруднения, човѣкъ пита, какъ и кога ще се оправи свѣтътъ. Свѣтътъ, който Богъ е създалъ, е оправенъ, но човѣшкиятъ не е оправенъ. Задачата на всѣки човѣкъ е да изправи своя вѫтрешенъ свѣтъ. Изправи ли своя свѣтъ, човѣкъ ще види, че външниятъ свѣтъ е изправенъ. Богъ е далъ животъ на човѣка, далъ му е сѫщевременно и блага, чрезъ които да използува този животъ. Има два пѫтя, чрезъ които Той изпраща благата си: по пѫтя на радоститѣ и по пѫтя на страданията. Когато иска да приготви нѣкой човѣкъ за сериозна работа, да го натовари съ специална мисия, Богъ го прекарва презъ голѣми страдания, презъ строга дисциплина. За да накара Йона да отиде въ Ниневия да проповѣдва Словото Божие, Богъ го прекара презъ голѣми страдания. Като разбра, че трѣбва да изпълни тази задача, Йонъ се отказа отъ нея и замина съ корабъ за Испания. Той си каза: Азъ познавамъ Божията Любовь. Богъ ме праща въ Ниневия да проповѣдвамъ на хората, да имъ кажа, че ще минатъ презъ голѣмъ огънь, но Той ще се смили надъ тѣхъ, ще ги прости, а азъ ще се изложа. Обаче, следъ като прекара три деня и три нощи въ утробата на кита, Йонъ се върна отново въ Ниневия, да изпълни възложената му мисия. Жителитѣ на Ниневия се разкаяха, и Богъ не наложи наказанието си върху тѣхъ. Ионъ си каза: Азъ знаяхъ, че така ще бжде. Следъ известно време, когато Йонъ съжаляваше за изсъхването на тиквата, която самъ посадилъ, за защита отъ горещото слънце, Богъ му казалъ: Ако ти съжалявашъ за една тиква, която израства за една нощь, не трѣбва ли азъ да пощадя този 80 хиляденъ народъ, а между тѣхъ и деца, които не различаватъ дѣсната си рѫка отъ лѣвата? Като изнасямъ постѫпкитѣ на хората, това не значи, че трѣбва да се сѫдите. Колкото да се криятъ погрѣшкитѣ, единъ день тѣ ще излѣзатъ навънъ, ще станатъ достояние на всички. Нѣкой изповѣдва грѣховетѣ си, а после съжалява. Щомъ съжалява, той не е дошълъ още до истинското разкаяние. Като се разкае, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да се изповѣда. Като се изповѣда, трѣбва да е готовъ да изнесатъ грѣховетѣ му предъ хората, на всеуслишание. За да се простятъ грѣховетѣ на човѣка, тѣ трѣбва да се изнесатъ навънъ. Когато грѣши, човѣкъ не се страхува; когато грѣховетѣ му се изнасятъ навънъ, той започва да се страхува. Значи, той се страхува отъ хората, а отъ Бога не се страхува. Ще дойде нѣкой да се изповѣдва и не казва, какви грѣхове е направилъ, но се нарича голѣмъ грѣшникъ. Той се страхува да каже грѣха си, да не се изложи. При такава изповѣдь грѣховетѣ не се прощаватъ. Само свободниятъ човѣкъ може да се изповѣда. Насила човѣкъ не може да се изповѣда. Геройство се иска отъ човѣка, за да се изповѣдва. Въ историята на човѣшкото развитие само двама души сѫ се изповѣдали искрено: св. Августинъ и Толстой. Въ книгата „Моята изповѣдь“ Толстой е безпощадень къмъ себе си. Той изнася фактитѣ естествено и показва слабитѣ страни на богатитѣ и на сиромаситѣ. Като прави своята из- повѣдь Толстой търси пѫть на изправяне. Най-после той намѣри пѫть за изправяне на своитѣ погрѣшки. Като четете Притчитѣ, вие трѣбва да ги превеждате, да разбирате вѫтрешния имъ смисъпъ. Само по този начинъ ще се ползувате отъ тѣхъ. Прочетете 10-ти и 11-ти стихове отъ 24. глава на Притчитѣ: „Ако покажешъ малодушие въ усилно време, силата ти е малка.“ (—10 ст.). „Избавяй влачечитѣ на смърть; и не се оттегляй отъ онѣзи, които са докарани до клане.“ (— 11 ст.). Често хората излагатъ най-красивитѣ си стремежи и идеали на изкушения, на поругания за нищо и за никакво, за нѣкакви малки външни постижения. За да издържате на изпитания и мѫчнотии въ живота си, вие трѣбва да се ползувате отъ Притчитѣ, като правила. Всѣка притча е правило, което може да се приложи. Помнете, че колкото повече учите, колкото повече ви се говори, толкова повече се изисква отъ васъ. Ще дойде день, когато и на васъ ще се даде задача, подобна на тази, която се даде на Йона, да проповѣдва въ Ниневия. Да проповѣдвате на хората, това значи, да ги обърнете къмъ Бога, да се разкаятъ за грѣховетѣ си и да тръгнатъ въ правия пѫть. Какъ ще изпълните тази задача? Който се е опитвалъ самъ да се обърне къмъ Бога, той знае, колко мѫчно може да изпълни тази задача. Въпрѣки това, щомъ задачата е дадена отъ Бога, човѣкъ трѣбва да я приеме и приложи. Споредъ нѣкой християни въ Америка, пълно обръщане на човѣка е това, въ което, едновременно съ сърдцето му, се обръща и кесията. Тѣ вѣрватъ само въ това обръщане. Обаче, ако сърдцето на човѣка се обърне къмъ Бога, а кесията му не се обърне, това не е истинско обръщане. Всички хора искатъ да бѫдатъ добри. Не е въпросъ въ добротата. Преди всичко, човѣкъ трѣбва да обърне сърдцето си къмъ Бога. Щомъ обърне сърдцето си къмъ Бога, той непременно ще бѫде добъръ. Понѣкога той ще прояви и злото въ себе си. Злото е неизбѣженъ спѫтникь на доброто. Като яде, човѣкъ е доволенъ, изпитва приятность. Като се смели храната, той непремено трѣбва да изхвърли навънъ непотрѣбната храна. Не я ли изхвърли, стомахътъ и червата му ще се затруднятъ. Изхвърлянето на нечистотиитѣ навънъ е злото въ свѣта, но безъ него животътъ не може да сѫществува. Злото е резултатъ на доброто, което действува въ човѣшката душа. При сегашното развитие на човѣка, при състоянието, въ което се намиратъ неговото съзнание и чувства, злото е необходимость. Това не значи, че злото трѣбва да се насърдчава, но при известни случаи то е необходимо. Когато стомахътъ и червата сѫ пълни, злото трѣбва дадойде въ помощь. Обаче, когато стомахътъ и червата сѫ изчистени, злото не е потрѣбно. Като знаете това, не се мѣсете въ зада-, чата на злото, което действува по свой собственъ планъ Не се стремете да изкорените злото отъ себе си преждевременно. Направите ли такъвъ опитъ, вие ще си причините още по-голѣмо зло отъ това, съ което се борите. Единъ великъ адептъ решилъ да се бори съ злото въ себе си. Отъ когато намислилъ да направи това той изчезналъ отъ лицето на земята. Не се борете съ злото, нито търсете причината за него. Ще кажете, че причината на злото е дяволътъ, или външнитѣ условия. Причината за злото е въ самия човѣкъ, понеже не разбира Божиитѣ пѫтища. Ако човѣкъ храни ума, сърдцето и волята си съ съответната за тѣхъ храна, злото, само по себе си, ще се обезсили. Пчелата дава медъ, защото се храни съ специална за нея храна. Обаче, започне ли да употрѣбява храната на човѣка, нищо нѣма да остане отъ нея. Човѣкъ трѣбва да се откаже отъ стария начинъ на готвене. Той трѣбва да употрѣбява нова храна, но и да се храни по новъ начинъ. Щомъ се домогне до това, той ще измѣни и начина на живота си. Новиятъ начинъ на приготвяне на храната, и новиятъ начинъ на хранене естествено водятъ човѣка къмъ добъръ животъ. Първото нѣщо, което се изисква отъ ученика, е да проучи въпроса за правилното хранене. Той трѣбва да знае, каква храна: да дава на своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Сѫщо така той трѣбва да знае, каква храна да дава и на своя организъмъ. Намѣри ли съответната храна за тѣлото си, за своитѣ мисли, чувства и постѫпки, човѣкъ става пъленъ господарь на себе си. Сегашниятъ човѣкъ не може да се похвали съ това. Той се намира подъ влияние на своята личность. Щомъ е недоволенъ отъ нѣкого, той ще се скара съ него. И следъ това и двамата ще говорятъ лошо единъ за другъ. За да се разбератъ, поне единъ отъ тѣхъ трѣбва да отстѫпи, да се извини. Каратъ ли се, това показва, че не сѫ разбрали великото учение на любовьта. Щомъ не сѫ го разбрали, тѣ по никой начинъ не могатъ да го приложатъ. Всѣки се дърпа настрана, не иска да го тъпчатъ. Има ли нѣщо лошо вътъпченето? Ако грънчарьтъ не тъпче глината, нищо не може да направи. Ако земедѣлецътъ не тъпче гроздето, нищо не може да направи отъ него. Ще каже нѣкой, че условията го тъпчели. Ако, наистина, условията тъпчатъ човѣка, това още не значи, че тия условия сѫ лоши за него. Ако условията го тъпчатъ, това значи, че разумниятъ свѣтъ иска да извае отъ него хубава статуя. Като проследите живота на великитѣ хора, на гениитѣ, на светиитѣ, ще видите, че тѣ сѫ минали презъ голѣми изпитания и страдания. Днесъ всички хора говорятъ добре за тѣхъ, но върнете се назадъ, въ тѣхно време, да видите, какъ сѫ ги тъпчели тѣхнитѣ съвременници. Единъ отъ пророцитѣ на миналото, като не разбиралъ, защо идатъ издигания върху него, обърналъ се къмъ Господа съ думитѣ: „Господи, защо си застаналъ на пѫтя ми като мечка"? Това значи неразбиране на Божиитѣ пѫтища. „Ако покажешъ малодушие въ усилно време, силата ти е малка“. Съ други думи казано: Ако въ време на мѫчнотии ти се уплашишъ и разколебаешъ, силата ти е малка. Малка е силата на страхливитѣ хора, и за тѣхъ е казано въ Писанието: „Страхливитѣ нѣма да наследятъ Царството Божие“. Защо се страхува човѣкъ? Защо се изкушава? Защото е слабъ. Ако дадете парче месо на овцата, ще се изкуси ли? Нѣма да се изкуси. Обаче, ако и дадете свежа, хубава трева, тя ще се изкуси. По отношение на тревата тя има слабость, но къмъ месото е устойчива. Котката пъкъ можете да изкусите съ риба, или съ шкембе. Достатъчно е тя да види едно шкембе въ рѫката ви, за да тръгне следъ васъ. Смѣшно е да гледате, какъ котката върви следъ човѣка, който носи въ рѫката си риба или шкембе. Смѣшно е за котката, наистина, но още по-смѣшно е да видите, какъ човѣкъ върви подиръ парче шкембе. Като вижда погрѣшкитѣ на хората, човѣкъ иска да ги изправи, но не вижда своитѣ погрѣшки на миналото. Първата задача на човѣка е да изправи своята карма, т. е. да изплати дълговетѣ на своето минало. Като изправя своята карма, той неизбѣжно се натъква на нѣкои чужди погрѣшки. Щомъ се натъква на чуждитѣ погрѣшки, той не трѣбва да ги избѣгва, но да потърси начинъ за тѣхното изправяне. Тъй щото, човѣкъ трѣбва да се заеме съ изправяне на всички нѣща, които сѫ преплетени съ неговата карма. Христосъ дойде на земята да разплете и оправи чужда карма — кармата на цѣлото човѣчество. За да се справи съ тази задача, Той трѣбваше да обърне течението на природнитѣ сили. Не бѣше лесна работата на Христа. Той изпълни задачата, която невидимиятъ свѣтъ бѣше Му възложилъ, но кръвь излѣзе отъ поритѣ Му. На всѣки човѣкъ е дадена една задача, която трѣбва да разреши. Въ изпълнение на задачата си, човѣкъ не е самъ — Богъ присѫтствува въ него и всѣки моментъ го изпитва. Като грѣши, Той го поучава, съветва го втори пѫть да не прави сѫщата погрѣшка. Като грѣши и като върши добри дѣла, човѣкъ трѣбва да се самонаблюдава, да разбере, подъ чие влияние се намира. Щомъ се изучава, човѣкъ дохожда най- после до съзнанието, че не той самъ, но други сѫщества, лоши и добри, го потикватъ къмъ нѣщо добро или лошо, и той ги слуша. За да не се подава на лошото влияние на сѫществата въ себе си, човѣкъ трѣбва да има свѣтлина, да вижда нѣщата ясно. Чрезъ самонаблюдение, чрезъ вѣра човѣкъ ще дойде до положение да се противопоставя на лошитѣ влияния въ себе си и да дава предимство на добритѣ. Уповавайте на Бога, Който работи въ васъ. Вѣрвайте на Словото Му и не се спъвайте отъ своето минало. Като ученици, вие не трѣбва да се смущавате отъ мислитѣ и желанията, които минаватъ презъ васъ. Много лоши и добри мисли и желания ще минатъ презъ васъ, но тѣ трѣбва да изчезнатъ. Тѣ сѫ поройна вода, която трѣбва да мине и замине, докато намѣри своето мѣсто. Човѣкъ живѣе въ единъ колективенъ свѣтъ, дето еднакво го засѣга и доброто, и злото. Хората сѫ тѣсно свързани единъ съ другъ, вследствие на което, като грѣши първиятъ отъ редицата, грѣхътъ се предава и на последния. Засега човѣкъ още не е господарь на себе си, вследствие на което не може да бѫде независимъ. Като знаете това, вие трѣбва да бждете будни и разумни, да не се подавате на влияние. Ако се случи да паднете, пазете се поне , да не отидете въ пропастьта. Ако се окаляте, не се смущавайте — ще се очистите. Ако се намокрите, ще се изсушите. Едно трѣбва да имате предъ видъ: да не изгубите живота си. Всичко друго се изправя лесно. Лошитѣ мисли и желания ще минатъ презъ васъ, ще отнематъ мира ви, но това да не ви смущава. Дръжте мисъльта си будна, да не прекѫсвате връзката си, отдето иде Божествената свѣтлина. Че ще минете презъ мракъ и тъмнина, това е неизбѣжно. Въ края на краищата свѣтлината ще победи. Носете страданията геройски, съ вѣра и упование въ Божествения Промисълъ. Каквото преживѣете, (всичко е за добро. Отъ страданията и изпитанията вие трѣбва да се учите, да станете силни. Кой човѣкъ е силенъ? Силенъ човѣкъ е онзи, който носи страданията съ радость. Силниятъ се познава по това, че като го лишаватъ отъ известни блага и възможности, той пакъ не се обезсърдчава. Кой го лишава отъ блага и възможности? Страданията. Човѣкъ трѣбва да има силна вѣра, която и при най-голѣми страдания да не се разколебава. Като вѣрвате и не се разколебавате, къмъ васъ ще се присъединятъ възвишени сѫщества отъ невидимия свѣтъ да ви помагатъ. Работата, която трѣбва да свършите на земята, не е само ваша. Тя е колективна. Затова е казано, че чо- вѣкъ не живѣе само за себе си. Затова се казва: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени“. Ако нѣкой човѣкъ си позволи да извърши една голѣма кражба, съ него заедно ще държатъ отговорни всички ония 20 хиляди души, съ които е свързанъ. Той не знае, кѫде сѫ тия хора, но независимо това отговорностьта е обща. За да не страдатъ тия хора съ него заедно, той трѣбва да бѫде внимателенъ, да не грѣши. Ако нѣкой печели, съ него заедно се ползуватъ и тия 20 хиляди ДУШИ. Изобщо, всѣки човѣкъ участвува въ общитѣ печалби и загуби. Понеже печалбитѣ въ живота на хората сѫ повече отъ загубитѣ, въ края на краищата всѣки човѣкъ ще има печалби. Засега вие плащате глоби само, но ще дойде день, когато ще получите печалбитѣ, не само отъ вашия животъ, но и отъ живота на всички ония хора, които сѫ живѣли добре. Тогава пъкъ ще се ползувате и отъ лихвитѣ на доброто. Щомъ сте участвували въ доброто, вие непременно ще се ползувате отъ неговитѣ печалби. Днесъ отъ всички хора се изисква щедрость. Щедростьта е Божествено качество. Въ този смисълъ всѣки човѣкъ може да бѫде като Бога. Давай, не въ размѣритѣ, въ които Богъ дава, но въ човѣшкитѣ размѣри. Имашъ, или нѣмашъ възможность да давашъ, дръжъ поне въ ума си мисъльта, че трѣбва да давашъ. Вие искате да забогатѣете, че тогава да давате, да правите добро. И въ крайна сиромашия да е, човѣкъ пакъ може да прави добро, да дава. Като държи въ ума си мисъльта, че трѣбва да дава, работитѣ му постепенно ще се наредятъ добре. Какъ може сиромахътъ да стане богатъ? Чрезъ щедростьта. Като развива въ себе си щедростьта, той най-после ще стане богатъ, ще му се даде възможность да прояви своята щедрость. Сиромахътъ вижда около себе си бедни вдовици, сирачета, болни и си казва: Веднъжъ да забогатѣя, нѣма да оставя сираче, или вдовица около себе си да страдатъ. Единъ ангелъ върви следъ него и пише обещанията му. Най-после му даватъ възможность да забогатѣе. Като стане богатъ, той забравя обещанията си и нищо не дава. Ангелътъ пише и това. Единъ день пакъ отниматъ богатството му, докато го направятъ човѣкъ, който изпълнява обещанията си. Въ този смисълъ, сиромашията и богатството сѫ полюси на живота, презъ които човѣкъ неизбѣжно трѣбва да минава, за да расте и да се поучава. За онзи, който изпълнява обещанията си, и сиромашията, и богатството сѫ бла- гословение. Щедростьта не се изразява само въ материално даване. Човѣкъ трѣбва да бѫде щедъръ и въ думи, и въ чувства, и въ добри мисли и постѫпки. Виждате, че нѣкой сгрѣшилъ — не го сѫдете. Кажете му: Ще се оправи работата, не се смущавай. Нѣкой объркалъ работитѣ си. Кажи му нѣколко добри, ободрителни думи. Виждашъ, че нѣкой страда. Не казвай, че това е карма, която самъ трѣбва да носи, но спри се предъ него и му кажи: Братко, не се отчайвай, всичко ще се оправи. Двама приятели често си говорили за Божия промисълъ, за вѣрата на човѣка, но били на две различни мнения: единиятъ вѣрвалъ въ Бога, въ Божествения Промисълъ, а другиятъ отричалъ тия нѣща. Тѣ живѣли въ единъ градъ въ Америка нѣкѫде. По едно време единиятъ отъ тѣхъ, атеистътъ, заминалъ за Ню Йоркъ, а другиятъ останалъ въ сѫщия градъ. Като се видѣлъ самъ, между непознати хора, безъ работа, той се притѣ- снилъ и заболѣлъ. Дошло му на ума да се обърне къмъ приятеля си за помощь, затова му написалъ писмо съ следното съдържание: Ти казвашъ, че Богъ помага, че сѫществува Божественъ Промисълъ. Ето азъ се намирамъ въ крайна нужда; кажи ми сега, какъ и кѫде да се обърна, да намѣря Бога, да разбера Неговия Промисълъ. Другиятъ му отговорилъ: Още докато получишъ моето писмо, работитѣ ще се наредятъ, но ако не излѣзе така, веднага ми пиши, азъ ще ти изпратя известна сума, която съмъ спестилъ. Минали се две-три седмици, той не получилъ отговоръ отъ приятеля си. Докато си мислѣлъ, какво ли е станало съ него, той получилъ писмо отъ Ню Йоркъ отъ приятеля си, въ което пишелъ: Както каза, така излѣзе. Получихъ известна сума, съ която посрещнахъ всичкитѣ си задължения. Отъ тия пари ми останаха и за пѫть. Сега бѫди свободенъ, не мисли повече за мене. Бѫдете смѣли въ вѣрата си. Знайте, че въ Божиитѣ обещания нѣма обратни решения. Когато помага, Богъ изпраща помощьта си на време. — Ама времената сѫ усилни, тежки. Въ усилни времена, именно, човѣкъ не трѣбва да се разколебава. Ако въ усилни времена се разколебава, вѣрата му е слаба. Всичко, което Богъ е предначърталъ, ще стане на своето време. Щомъ вѣрвате, че Богъ е създалъ свѣта, че Той държи сѫдбата на хората въ рѫцетѣ си, трѣбва ли да се разколебавате? Не желайте нѣщата да станатъ на времето, което вие сте опредѣлили. Имайте търпение да дочакате времето, което Богъ е опредѣлилъ. Всичко, което Богъ е обещалъ, ще стане, но на своето време. Единъ приятель, добъръ, религиозенъ човѣкъ, разправяше следната своя опитность. Съседитѣ му го намразили нѣщо и по всѣкакъвъ начинъ му пакостѣли. Презъ едно сухо лѣто тѣ впрегнали водата на близката рѣка да полива оризището имъ, но съзнателно препятсгвували на съседа си, не му давали отъ своята вода, и той да полѣе оризището си. Не само това, но тѣ успѣли да го наклеветятъ въ нѣщо, заради което го затворили. Като билъ въ затвора, той се молѣлъ на Бога, да оправи тази объркана работа. Какво се случило? Въ това време, именно, върху неговото оризище се излѣлъ проливенъ дъждъ, а върху оризището на съседитѣ не паднало нито капка. Благодарение на този дъждъ, оризътъ излѣзълъ много добъръ. Неговиятъ оризъ билъ най-едъръ и най хубавъ въ сравнение съ ориза на всички съседи. Никоя друга година той не е ималъ такъвъ оризъ. Защо? Богъ го полѣлъ. Съседитѣ му препятствували, но Богъ му помогналъ. Всички забелязали това нѣщо. Казвамъ: Ако Богъ е съ насъ, кой ще бѫде противъ насъ? Следователно, за да бѫде Богъ съ васъ, не се колебайте въ вѣрата, въ надеждата и въ любовьта си. И въ затворъ да сте, дъждътъ пакъ ще се излѣе върху вашия оризъ Проявениятъ Духъ въ любовьта, проявениятъ Духъ въ мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 10. Утринно слово отъ Учителя. 16 декемврий, 1934 г. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Учение и работа", утринни слова, година IV, т.1 (1934-1935). Първо издание от 1939 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно от 23 септември 1934 г. до 27 януари 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Абсолютна и относителна реалность. Притчи, 23 гл. Всички свещени книги се стремятъ, отъ една страна да опишатъ вѫтрешния животъ на човѣка, а отъ друга страна — да му дадатъ известна насока. Тѣ сѫ подобни на книгитѣ, наречени „пѫтеводители“, които посочватъ селата, градоветѣ, планинитѣ — всички ориентиращи пунктове, презъ които човѣкъ трѣбва да мине, за да дойде до опредѣлената цель. Колкото да сѫ искали да освѣтятъ пѫтищата на човѣка, тия хора, макаръ и съ голѣми опитности, все пакъ не сѫ могли напълно да имъ помогнатъ. Тѣ все сѫ направили известна погрѣшка. Не е лесно да опишете нѣщата въ такава свѣтлина, въ каквато сѫ въ действителность. Всичко въ природата и живота е подложено на постоянни промѣни. Въ свѣта сѫществуватъ две реалности: абсолютна и относителна. Абсолютна реалность е тази, която изнася нѣщата, както сѫ въ действителность, както сѫ въ ума на Вѣчното, Неизмѣнно начало — Бога. Относителна реалность е тази, която изнася нѣщата, както сѫ въ умоветѣ на разумнитѣ хора, както тѣ ги разбиратъ. Отъ гледището на относителната реалность нѣщата се мѣнятъ, споредъ епохитѣ, презъ които минаватъ. За известна епоха нѣкои нѣща сѫ прави и на мѣсто. За друга епоха, обаче, тѣ не сѫ прави и не сѫ на мѣсто. Запримѣръ, моралътъ и разбиранията на духовнитѣ хора въ миналото сѫ били едни, днесъ сѫ други. Ако си служите съ езика на духовнитѣ хора въ миналото, вие ще станете еднообразни и отегчителни. Моралътъ на духовнитѣ хора въ миналото си е служилъ съ отрицателенъ езикъ: Не грѣши, не лъжи, не завиждай, не прави зло, не убивай и т. н. Защо да не правишъ това? Защото има законъ, има вѣчно мѫчение, има адъ и т. н. Ако на съвременнитѣ хора говорите съ този езикъ, тѣ ще се отегчатъ и нѣма да ви слушатъ. Еднообразенъ е този езикъ. Тѣ искатъ да знаятъ, какво да правять, а не какво да не правятъ. Какво представя грѣхътъ? Грѣхътъ е нѣщо неопредѣлено. Той е резултатъ на нѣщо. Казватъ, че първиятъ човѣкъ е сгрѣшилъ. Той е причина за грѣха въ свѣта. Какъ е сгрѣшилъ той? Като ялъ отъ забранения плодъ. Значи, грѣхътъ е произлѣзълъ отъ яденето. Да се мисли така, това показва, че нѣщата не се разбиратъ. И престѫпникътъ влиза презъ вратата на кѫщата, но можете ли да считате вратата за виновница на престѫплението? Вратата е едно нѣщо, а влизането на престѫпника презъ вратата — друго нѣщо. Ако, наистина, вратата е причина за известно престѫпление, вие можете да я затворите. Питамъ: не сѫ ли ставали пре- стѫпления и при затворена врата? Престѫпникътъ чупи прозорци, разбива стени и пакъ извършва престѫпление. Престѫпления се вършатъ и безъ врата. Ще кажете, че кражба нѣмаше да стане, ако нѣмаше дупка. Кой пробива дупки? Майсторътъ. Крадецътъ и разбойникътъ сѫ майстори, които сами отварятъ и затварятъ дупки. Като четете Притчитѣ, вие се запитвате, какво е разбиралъ този, който ги е писалъ. Притчитѣ не сѫ дѣло само на единъ човѣкъ. Тѣ представятъ опитности на хората отъ хиляди години насамъ. Тѣ сѫ опитвани, преживѣни и продължаватъ да се опитватъ. „Защото блудницата е дълбока яма, и чуждата жена — тѣсенъ ровъ“ —(27 ст.). Като чете този стихъ, мѫжътъ ще каже, че жената е блудница. Ще излѣзе, че мѫжътъ е чистъ. Не, прелюбодеянието е болесть, отъ която страдатъ и мѫжътъ, и жената, и децата. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е изложенъ на тази болесть. Следователно, причината за престѫпленията не е само въ жената. Престѫпленията ставатъ подъ влиянието на низшитѣ чувства и желания въ човѣка. Жената символизира живота. Ако животътъ не сѫществуваше, и престѫпления нѣмаше да се вършатъ. Може ли да върши престѫпление онзи, който не се е родилъ? Може ли умрѣлиятъ да върши престѫпления? Който живѣе, само той върши престѫпления. Умрѣлиятъ и неродениятъ не могатъ да грѣшатъ и да правятъ престѫпления. Като се огрѣши много, човѣкъ казва: По-добре да не съмъ се раждалъ. Раждането е врата, презъ която се влиза въ живота. Значи, този човѣкъ не иска да има врата. Кое е по-добре за кѫщата: да има врата, или да нѣма? По-добре е кѫщата да има врата. Кѫща безъ врата нищо не представя. За предпочитане е кѫщата да има врата, презъ която да се влиза, макаръ и да има възможность за извършване на нѣкакво престѫпление, отколкото кѫщата да нѣма врата и да не се направи никакво престѫпление. Кое е по-добро: животъ съ престѫпления, или животъ безъ престѫпления? Както да живѣе човѣкъ, колкото да се стреми да избѣгне престѫпленията, отъ единия до другия край животътъ е пъленъ съ малки и голѣми престѫпления. Има престѫпления въ живота, които мнозина не считатъ за престѫпления. Запримѣръ, нѣкой заколи една кокошка и казва, че това не е престѫпление, защото Богъ е създалъ всичко за човѣка, да разполага съ него, както разбира. Първоначално Богъ е казалъ на човѣка да се храни съ плодове. Обаче, следъ потопа, като видѣлъ, че човѣкъ не може да се храни само съ плодове, позволилъ му да се храни само съ месото на животнитѣ, но не и съ кръвьта имъ. Понеже живо- тътъ е въ кръвьта, затова кръвьта на животнитѣ не трѣбва да се употрѣбява. Едно е важно: първата храна на човѣка е плодната. Останалитѣ храни—месо, риба, това сѫ резултатъ на човѣшки тълкувания и човѣшки моралъ. Оттукъ произлизатъ две течения за хранене на човѣка. Едни хора подържатъ месоядството, а други—плодоядството. Коя е подбудителната причина, поради която едни хора се стремятъ къмъ месната храна, а други—къмъ плодоветѣ? Човѣкъ трѣбва да търси причината на нѣщата и правилно да отговаря на всѣка своя проява. Запримѣръ, защо човѣкъ се стреми къмъ водата? Защото е жаденъ. А защо се стреми къмъ виното? Ще кажете, че и виното утолява жаждата на човѣка. И виното има свойства подобни на водата, но по нѣкой свойства то се отличава коренно отъ водата. Защо нѣкои хора обичатъ да се обличатъ хубаво, да сѫ всѣкога спретнати и чисти, а други сѫ небрежни къмъ облѣклото си? Ще кажете, че ония, които се обличатъ хубаво, иматъ стремежъ къмъ красивото; ония, у които този стремежъ не е развитъ, не се обличатъ добре. Други пъкъ ще кажатъ, че ония, които обръщатъ внимание на облѣклото си, иматъ цель да се харесватъ на хората. Ако срещнете жена, която е много натруфена, добре облѣчена, ще кажете, че иска да се хареса на мѫжетѣ, Ако срещнете такъвъ мѫжъ, ще кажете, че иска да се харесва на женитѣ. За онзи, който не обръща внимание на външностьта си, ще кажете, че е вглъбенъ повече въ себе си, интересува се повече отъ духовни въпроси, отколкото отъ свѣтски. Каквито обяснения да давате за причинитѣ на нѣщата, тѣ сѫ относителни, а не абсолютни. Никой не знае истината, дълбоката причина за явленията въ живота, или за проявитѣ на хората. Какво ще каже мишката, когато се намѣри въ единъ капанъ? Трѣбва ли да мисли, че домакинътъ на кѫщата се е погрижилъ за нея и закачилъ въ капана парче кашкавалъ да си хапне? Както да мисли мишката, положението и е страшно. Домакинътъ на кѫщата ще извади капана вънъ отъ стаята и ще го предаде на стражара—своята котка. Тя ще извади мишката отъ капана, ще разследва престѫплението и и ще я предаде въ участъка - своя стомахъ. Следъ кратко време мишката изчезва. Ако е съзнателна и разумна, тя ще разбере, че когато домакинътъ закачилъ парче кашкавалъ въ капана, никакъ не се е рѫководилъ отъ нѣкакви хуманни чувства, да даде храна на мишката. Като дойдемъ до относителната реалность, виждаме, че и тамъ сѫществуватъ различни категории относителности. Тази е причината, поради която нѣщата мѫчно се разбиратъ. Запримѣръ, ако се спремъ върху въпроса за морала, мѫчно може да се каже, кое е морално, и кое не. Моралътъ е рѫководно начало въ живота. Той е форма, която постоянно се мѣни. Човѣкъ е принуденъ понѣкога да се приспособява къмъ тази форма. За нѣкои хора тази форма е подходяща, но за нѣкои — не е. За тѣхъ е нужна друга форма. Ако направите мостъ отъ тънки, слаби греди, детето може да мине презъ този мостъ. Ако нѣкои голѣмъ, тежъкъ човѣкъ трѣбва да мине презъ този мостъ, той непременно ще пострада мостътъ ще се счупи, и той ще падне въ водата. Какво ще бѫде положението на онзи, който иска да мине презъ моста съ колата си заедно? Нещастието ще бѫде по-голѣмо, защото ще пострадатъ и човѣкътъ, и конетѣ. Като разглеждаме нещастията на съвременнитѣ хора, ние казваме, че тѣ сѫ минавали презъ мостъ, който не отговаря на даденитѣ условия, поради което сѫ пострадали. Оттукъ вадимъ заключението: това, което е добро за децата, не е добро за възрастнитѣ. И обратна: това, което е добро за възрастнитѣ, не е добро за децата. Това, отъ което децата умиратъ, възрастнитѣ живѣятъ. И това, отъ което възрастнитѣ умиратъ, децата живѣятъ. Такова нѣщо представя и съвременниятъ моралъ. Това е една отъ великитѣ истини на живота, която малцина разбиратъ. Тѣ не само, че не я разбиратъ, но не могатъ и да я понесатъ, защото е подобна на киселината: каквото срещне на пѫтя си, тя го изгаря. Една капка отъ киселината е въ състояние да причини пакости. Който не знае законитѣ, той трѣбва да бѫде внимателенъ, да се пази отъ киселината. Който знае законитѣ, той ще се ползува отъ киселината. Тя ще бѫде за него благословение. Съ нея могатъ да се лѣкуватъ много болести. Съ какво си служи съвременната медицина? Съ отрови. Често най-силнитѣ отрови сѫ и най-добри лѣкарства. За тази цель тѣ се употрѣбяватъ въ минимални количества. Отровата на кобрата, която се счита като най-опасна, днесъ се употрѣбява противъ болести, които минаватъ за неизлѣчими. Обаче, съ тази отрова може да работи само разумниятъ, учениятъ човѣкъ. Попадне ли въ рѫцетѣ на глупавия, тя може да причини голѣми пакости. Иска ли да не боледува, човѣкъ трѣбва да води чистъ и светъ животъ, да не, грѣши. Грѣхътъ и престѫпленията се дължатъ на отклоненията на човѣка отъ правилния пѫть. Рече ли човѣкъ, че може да прави, каквото иска, той ще извърши много престѫпления. Защо? Защото живѣе още въ относителната реалность. Само Богъ може да прави, каквото пожелае, защото Той живѣе въ абсолютната реалность. Когато пожелае, Богъ може да отнеме живота на човѣка и да му го върне. Той е добриятъ майсторъ грънчарь, който може да счупи едно гърне, когато пожелае, и следъ това да направи ново, по-хубаво и по-здраво отъ първото. Човѣкъ, обаче, не е такъвъ майсторъ. Отнеме ли живота на нѣкого, той не може, да го възстанови. Кога си позволява майсторътъ да чупи гърнето? Когато види, че то се е напукало на много мѣста. Той намира, че нѣма смисълъ да го лепи и решава да направи ново. Коя е причината за напукването на гърнето? Огъньтъ, презъ който е минало. Огъньтъ въ свѣта не е нищо друго, освенъ грѣховнитѣ състояния, на които човѣкъ се натъква. Като грѣши, човѣкъ преживява голѣми напрежения, които го напукватъ. Срѣщате млада, красива мома, едва навършила 19 години Тя е добра, послушна дьщеря, обича науката, занимава се добре. По едно време единъ младъ момъкъ започва да върви следъ нея, иска да се запознаятъ, да я вземе за своя жена. Той и пише любовни писма, иска отговоръ отъ нея. Като послушна и добра дъщеря, въ първо време тя се свързва съ родителитѣ си, които настояватъ да продължи учението си, да не отклонява мисъльта си отъ правия пѫть. Тя иска да вземе въ внимание тѣхния съветъ, но момъкътъ продължава да и шепне на ухото, да и обещава щастливъ животъ. Тя постепенно се увлича въ момъка и става разсѣяна. Майка и и говори нѣщо, но тя нищо не чува. Защо? Едновременно двама души и говорятъ: на едното ухо говори майката, а на другото — момъкътъ. Тя не знае, кого да слуша. Най после тя се отегчава отъ родителитѣ си и пожелава да напусне бащиния си домъ. Тя иска да бѫде свободна и тръгва следъ момъка, който нищо не е далъ за нея. Той и писалъ любовни писма, пълни съ ласки, и тя му вѣрва. Най-после двамата решаватъ да бѣгатъ заедно, да напуснатъ бащиния си домъ. Какво представя напущането на бащиния домъ отъ страна на момата и момъка? Бащиниятъ домъ представя рая. Момъкътъ и момата сѫ Адамъ и Ева, които отиватъ въ свѣта. Бащата може да се уподоби на Бога, а майката — на арахангелъ Михаилъ, който стои съ мечъ предъ райската врата, да не би момъкътъ и момата да се върнатъ назадъ. Тѣ отиватъ въ свѣта, мѣсто на изпитания и страдания, но следъ нѣколко години пакъ се връщатъ въ рая. Тѣ се молятъ, плачатъ, обещаватъ, че ще слушатъ, искатъ да се върнатъ назадъ. Най-после майката и бащата ги приематъ въ своя домъ, прощаватъ погрѣшката имъ, направена отъ непослушание. Това е драмата на живота. Коя е била причината за отдалечаването на човѣка отъ Бога? Каквато е причината за излизането на Адамъ и Ева отъ рая, такава е и за напущането на бащиния домъ отъ момата. Както момъкътъ е станалъ причина за излизането на момата отъ бащиния и домъ, така и въ Битието се е явило нѣщо особено, което е станало причина за излизане на първитѣ човѣци отъ рая. Срѣщате единъ човѣкъ, добъръ писатель, разговаряте се любезно съ него. Той е учтивъ, внимателенъ къмъ всички хора—всички го обичатъ. Следъ време той напише нѣкаква книга, напечата я и я пусне за продаване. Отъ този моментъ той се скарва съ много хора, става лошъ за тѣхъ, и тѣ — за него. Защо? Защото не се произнесли добре за книгата му. Чуе ли, че нѣкой се пооизнасятъ добре за неговата книга, той ги счита добри, разбрани хора. Питамъ: Какво сѫ му придали онѣзи, които сѫ се произнесли добре за неговата книга? Или, какво сѫ отнели отъ него онѣзи, които не сѫ харесали книгата му? Все е станало нѣщо. Онѣзи, които говорили добре за книгата му, сѫ помогнали за нейното продаване; другитѣ пъкъ сѫ попрѣчили за продажбата на книгата. Сѫщевременно тѣ сѫ помогнали за създаване лошо мнение за този човѣкъ като писатель. Който иска да не разваля отношенията си съ хората, нека пише книги, но безъ подписъ. Дойде ли до името на автора, да остави мѣстото празно. Като напише нѣколко книги и види, че хората ги приематъ добре, тогава да излѣзе съ името си. Ако още на първата книга се подпише, той трѣбва да бѫде готовъ да чуе и похвали, и укори. Има писатели, които не обичатъ да четатъ своитѣ напечатани книги, понеже тѣ ги четатъ и препрочитатъ по нѣколко пѫти, корегиратъ ги нѣколко пѫти и най-после казватъ: Дотегна ми да чета тѣзи книги. Не искамъ повече да се занимавамъ съ тѣхъ. Какво виждаме въ свѣта? Често хората се намиратъ въ сѫщото положение, въ каквото изпадатъ нѣкой писатели. Човѣкъ дохожда до положение да не обича и себе си, а въпрѣки това иска хората да го обичатъ. Той вижда добре, че не е уменъ, не е добъръ, а иска хората да го признавать за уменъ и добъръ човѣкъ. Онзи, който е наистина уменъ и добъръ човѣкъ, той самъ съзнава това и не се нуждае отъ преценката на хората. Като знае, какво богатство носи въ себе си, той е готовъ да се скрие нѣкѫде отъ погледитѣ на хората, никой нищо да не говори за него. Ако сѫщевременно е богатъ човѣкъ, има на разположение десеть милиона лева, той трѣбва да остави богатството си на свои роднини, тѣ да се занимаватъ съ него. Следъ това той трѣбва да се уедини нѣкѫде, да работи за нѣкаква висока идея. Той знае, че вѫтрешното богатство, което носи въ себе си никой не може да му го отнеме. Така постѫпва умниятъ човѣкъ, а глупавиятъ—запазва богатството си и търси начинъ, какъ да го задържи. Той разчита на властьта и на закона, тѣ да пазятъ богатството му. Цѣлъ животъ се занимава съ тевтери, кой колко има да му дава и на кого колко далъ. Като изучавате хората, ще видите, че между всѣки човѣкь и богатия има нѣщо общо. Богатиятъ постоянно отваря и затваря тевтери, да види, какво е положението на смѣткитѣ му. Същото правите и вие: седите и се занимавате съ погрѣшкитѣ на хората. Да се занимавате съ погрѣшкитѣ на хората, това значи, да прелиствате тевтеритѣ си, да търсите стари кредити, кой колко има да ви дава. Колкото търговецътъ може да събере старитѣ си кредити, толкова и вие ще спечелите, ако се занимавате съ погрѣшкитѣ на хората. Да търсишъ старитѣ си кредити, това значи, да изгубишъ повече, отколкото имашъ да взимашъ. Речешъ ли да дадешъ своитѣ длъжници подъ сѫдъ, бѫди готовъ да изгубишъ по-голѣма сума отъ тази, която имашъ да получавашъ. Като ученици, вие трѣбва да се спирате върху същественото въ живота, за да не изпадате въ противоречия. Тъй щото, стане ли въпросъ за богатство, знайте, че богатството е ценно нѣщо, но всѣкога не е съществено. Богатството е условие, срѣдство, но не и цель. Ако е въпросъ за вътрешно богатство, това е друго нѣщо. Ученикътъ трѣбва да работи за придобиване на вѫтрешно богатство, което не се разваля, нито се губи Следователно, като стане въпроси за Христа, религиознитѣ не трѣбва да разискватъ върху външната страна на Христа, защо е дошълъ на земята, кой Го е изпратили, дали е Синъ Божи и т. н. Това е външната страна на въпроса. Сѫщественото е, какво е говорилъ Христосъ и какво е оставилъ на човѣчеството. Христосъ донесе на свѣта нова идея —идеята за любовьта. Значи, любовьта е сѫщественото за човѣка. Любовьта е качество на душата, т. е. вѫтрешното богатство на човѣка, къмъ което той трѣбва да се стреми. Сега, като изучавате живота, обърнете внимание върху значението на думитѣ и на буквитѣ, съ които си служите въ езика. Запримѣръ, казвате „мома и момъкъ“. Разликата въ написването на тия думи се заключава въ окончанието. Думата „момъкъ“ свършва съ „къ“ за отличие отъ думата „мома“. Ако размѣстите буквитѣ въ думата „мома“, ще образувате думата „мамо“. Значи, когато търси- момата, въ сѫщность момъкътъ търси майка си. Когато момъкътъ намѣри майка си въ момата, животътъ и отношенията имъ вървятъ правилно. При това положение и майката е доволна отъ момата, която синътъ избралъ. Докато момата седи въ сърдцето на момъка, работата върви добре. Щомъ влѣзе въ ума му, тя започва да го смущава, и той престава да учи. Дето ходи, каквото прави, той мисли само за нея. Той започва да и пише хубави писма, на красива книга, съ хубавици скѫпи пликове. Каквото има, той е готовъ да употрѣби само за нея, независимо отъ това, заслужава ли тя, или не. Обаче, единъ день той срѣща по-красива мома отъ нея и забравя всичко. При това положение отношенията имъ се развалятъ. Докато момъкътъ мисли само за момата, докато пише писма само на нея, работата не се разваля. Ако момъкътъ намѣри по-красива мома отъ своята възлюбена, а момата — по-красивъ момъкъ отъ своя възлюбенъ, работата пакъ върви добре. Страшно е, когато единиятъ отъ тѣхъ е изоставенъ. При каквото положение да се намиратъ, момъкътъ и момата трѣбва да знаятъ, че земята е училище за тѣхъ; тѣ сѫ единъ за другъ предметно учение. Kaтo изучавате живота въ неговата дълбочина, виждате, че и религиозниятъ, и свѣт- скиятъ животъ не сѫ нищо друго, освенъ редица отъ любовни работи. Като дойде нѣкой проповѣдникъ, първо ще проповѣдва за любовьта и ще стане причина да се влюбите въ нѣкого. Като дойде Мойсей, евреитѣ се влюбиха въ него. Следъ Мойсея дойде Христосъ, и мнозина тръгнаха следъ Него. Христосъ обеща много нѣща на човѣчество- то. Той каза: „Който се отрече отъ себе си и тръгне спедъ мене, ще бѫде мой ученикъ“. Не е лошо да се влюби човѣкъ, но важно е, като се влюби въ нѣкого, ще намѣри ли това, което търси? Ако не го намѣри, кой ще бѫде виновенъ за това? Когато момъкътъ не намѣри въ момата това, което търси, той казва, че тя е причина за излъгването му. Момата пъкъ обвинява момъка. За да не обвинява никого, човѣкъ трѣбва да познава законитѣ и принципитѣ на нѣщата, да не се самоизлъгва. 1 Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ положителната философия на живота, която хармонизира всички нѣща. Човѣкъ се нуждае отъ дълбоко разбиране на живота, да не влиза въ стълкновение съ Божиитѣ мисли. За да се избави отъ противоречията на мисъльта си, човѣкъ трѣбва да се държи за Божията мисъль, въ която нѣма никакви противоречия. Той трѣбва да се държи за чувствата на Бога, въ които нѣма никакво осъждане. Живѣе ли по този начинъ, човѣкъ ще бѫде слѣпъ и глухъ за грѣшкитѣ и престъпленията на хората. Иска ли да живѣе по Божественъ начинъ, човѣкъ трѣбва да се обезличи. Само при това положение той може да се освободи отъ злото. Не може ли да се освободи отъ злото, човѣкъ се държи за ма- териалнитѣ нѣща. Той не е ликвидиралъ още съ материалното. Щомъ ликвидира съ материалното, човѣкъ се предава на Бога и живѣе изключително за Него. Въ името на Божията Любовь той слиза между грѣшнитѣ хора да имъ помага, да ги подигне. Като работи между грѣшнитѣ хора, той неизбѣжно ще се оцапа. Който е възлюбилъ Бога, той е готовъ, като младата мома, да напусне бащиния си домъ и да отиде да помага на близкитѣ си, да ги обърне къмъ Бога. Да възлюбишъ Бога и да се влюбишъ въ Него, това сѫ две различни нѣща. Влюбването всѣ- кога свършва съ разлюбване. Докато си билъ влюбенъ, единъ день ти разлюбвашъ своя обектъ и се чудишъ, какъ е възможно да си обичалъ този човѣкъ. Като мине известно време, ти забравяшъ, че си любилъ. Първоначално човѣкъ мисли, че любовьта му ще бѫде вѣчна. Щомъ стане на 120 години, любовьта му изчезва, и той мисли, че всичко е било детинска работа. И малкото момиченце играе съ кукли, но като стане млада мома, на 21 години, тя започва да се смѣе на себе си, какъ е могла да се занимава съ такива детински работи. Като дойде до известна възрасть, човѣкъ разглежда всичко, което е преживялъ въ младинитѣ си, и казва: Напразно изгубихъ времето си. Той не разбира нѣщата. Само по-себе си времето нито се губи, нито се печели. Човѣкъ може да не е спечепилъ нѣщо особено, обаче, времето е вѣчна, постоянна величина. Има нѣща, които нито се губятъ, нито се печелятъ. Запримѣръ, казано е, че Бога никой никога не е видѣлъ. При това, знае се, че Христосъ, Синъ Божи, е видѣлъ Бога. Виждането, за което се говори въ Писанието, е вѫтрешенъ, а не външенъ процесъ. Да видите Бога, това значи, да изчезнатъ отъ ума ви всички противоречия. Който е видѣлъ Бога, той знае, че причинитѣ, които произ- веждатъ противоречията, не сѫ външни, но вѫтрешни. При това положение той се освобождава отъ заблужденията въ живота. Безъ да иска, човѣкъ става проводникъ на нѣщо лошо, което нито е мислилъ, нито е желалъ. И въ края на краищата го държатъ отговоренъ за направената погрѣшка. Апостолъ Павелъ казва: „Правя това, което не искамъ“. Като разбира законитѣ на живота, човѣкъ може да си обясни всички прояви на човѣка и никога да не го осѫжда. Човѣкъ не постѫпва всѣкога правилно, защото не е свободенъ отъ връзкитѣ на злото. Ще дойде день, когато ще се освободи отъ тия връзки и ще върви по пѫтя на доброто. Това виждаме и въ библейския животъ. Исакъ имаше двама синове: Исавъ, първородниятъ, и Яковъ. Исавъ продаде първородството на брата си за една чиния леща. Като наближи времето да умре баща имъ, Яковъ, възползуванъ отъ първородството, което купи отъ брата си, пожела да получи всичкото благословение отъ баща си. Подпомогнатъ отъ майка си, Яковъ успѣ да получи благословението на баща си. Когато Исавъ отиде при баща си да получи неговото благословение, бащата разбра, че е излъганъ, и каза на сина си: Не се безпокой, ще дойде день, когато ще се освободишъ отъ връзкитѣ на брата си. Като четатъ тази история, нѣкои се въз- мущаватъ отъ хитрината на Якова, а други— отъ Исава, че не е оценилъ своето първородство и го е продалъ толкова евтино. Като разглеждаме нѣщата обективно, виждаме, че нито постъпката на Якова, нито тази на Исава заслужава одобрение. Не правятъ ли същото и сегашнитѣ хора, които живѣятъ вече три хиляди и повече години следъ Исака и неговитѣ синове? Днешнитѣ хора се хвалятъ съ своята култура, но въпрѣки това и тѣ вършатъ престъпления и погрѣшки. Въ каквото общество да влѣзете, навсѣкъде ще видите борба за първенство, за получаване на блага и привилегии. Когато Яковъ разбра, че Исавъ е недоволенъ отъ него и му се заканва да го убие, по съвета на майка си той избѣга въ Ханаанската земя, при чича си Лавана, който имаше две дъщери: по-голѣмата — Лия, а по-малката—Рахилъ. Яковъ се влюби въ Рахилъ и я поиска за своя жена. Ла- ванъ каза, че ще му я даде за жена, ако остане при него седемь години. Яковъ се съгласи и работи на чича си седемь години, които му се сториха като единъ день. Като изминаха седемтѣ години, Лаванъ, вмѣсто да му даде Рахилъ, даде му Лия. Яковъ видѣ, че е излъганъ отъ чичо си, но се примири съ положението си, защото Лаванъ обеща да даде Рахилъ, ако му работи още седемь години. Яковъ работи на чича си още седемь години, за да вземе Рахила за своя жена. Който разбира замисъла на Битието, той ще разбере причината за това, което става въ живота. Външно погледнато, въ отношенията на двамата братя, както на чичото къмъ Якова, нѣма никакъвъ моралъ. Обаче, това се дължи на дълбоки причини, скрити въ Битието. Съвременнитѣ хора сѫ недоволни. И богати, и учени, и здрави, всички сѫ недоволни. Защо? Липсва имъ нѣщо. Всѣки се счита онеправданъ. Всѣки мисли, че не сѫ го оценили, както трѣбва. За да се оценятъ, хората трѣбва да иматъ любовь помежду си. Само любовьта оценява нѣщата. Хората не сѫ дошли още до онази широка, необятна любовь, която обхваща всичко. Тѣ живѣятъ повече въ личната любовь, която оценява само едно лице. Обичашъ ли нѣкого, ти оце- нявашъ само него и си готовъ да му направишъ всичко, каквото пожелае. Дойдешъ ли до другитѣ хора, къмъ тѣхъ имашъ обикновено отношение. Личната любовь, или тъй наречената „специфична любовь“ произвежда недоразумения, безпокойства, раздори и смущения между хората. Такова е естеството на тази любовь. Дето се яви, тя произвежда голѣми неприятности. Ако мѫжътъ обича жена си специфично, той и създава голѣми страдания. Който влѣзе въ дома му, той е готовъ да го подозира. Той мисли, че всѣки мѫжъ влиза въ неговия домъ заради красивата му жена. Той не може да търпи даже бащата и майката на жената. Специфичната любовь задържа нѣщата само за себе си. Като говоримъ за специфичната любовь, ние засѣгаме единъ важенъ социаленъ въпросъ—отношенията между мѫжа и жената, отношенията между хората. Всички социолози разглеждатъ този въпросъ, но все не могатъ да го обяснятъ. Тѣ казватъ, че ревностьта играе важна роль въ любовьта на хората. Защо сѫществува ревностьта, тѣ не могатъ да си обяснятъ. Какъвъ е произходътъ на ревностьта, и това не знаятъ. Каквото да се говори на хората, ревностьта дохожда сама по себе си. Обичашъ ли единъ човѣкъ, ревностьта веднага иде. Много хора сѫ пропадали отъ ревность. Тя е болесть, която мѫчно се лѣкува. Ревностьта се ражда при еднообразието. Понѣкога ревностьта е на мѣсто. Има смисълъ човѣкъ да изпитва ревнование къмъ доброто, но не и къмъ злото. Освенъ това, човѣкъ може да ревнува само слабитѣ, но не и силнитѣ нѣща. Могатъ ли майката и бащата да ревнуватъ своята разумна и красива дъщеря, която има качествата на водата, на огъня и на свѣтлината? Ако има тия качества, кой може да се приближи до нея, да я оцапа и да я открадне? Човѣкъ ревнува нѣкого, за да не би да дойде нѣкой да му открадне онова красивото и ценното, което той е вложилъ въ своя възлюбенъ. Нѣкой вложи пари въ банката и постоянно мисли за нея. Защо? Защото се страхува да не фалира банката. Щомъ извади паритѣ си отъ банката, той престава да се интересува отъ нея. Значи, момъкътъ обича младата мома, докато е млада и красива, докато може да влага нѣщо въ нея. Щомъ момата остарѣе, момъкътъ се отказва отъ нея и престава да я мисли. Щомъ не мисли за нея, това показва, че той е извадилъ капиталитѣ си отъ нейната банка. Любовьта произлиза отъ младитѣ хора, а доброто — отъ старитѣ. Затова, именно, никой не обича старитѣ баби. Кой младъ момъкъ би могълъ да обича стара, 120 годишна мома, или баба? Можете да обичате и старата баба, но това сѫ изключения. Само великата Божия Любовь обхваща всички хора, всички живи сѫщества. Сегашнитѣ хора иматъ различни разбирания за живота, вследствие на което и резултатътъ на тѣхния животъ е различенъ. Самъ по себе си животътъ е единъ, но разбиранията за живота сѫ различни. Разбиранията на хората зависятъ отъ съдържанието и смисъла, който тѣ влагатъ въ нѣщата. Ето, англичанитѣ и българитѣ иматъ една и сѫща дума съ различно значение. Англичанинътъ казва „син“ и разбира нѣкакво престѫпление—отвлѣчено понятие. Българинътъ казва „синъ“ и разбира нѣщо любимо, своя роденъ синъ—материално понятие. Като дойдете да опредѣляте престѫплението, вие не знаете, кое въ сѫщность е престѫпление. Христосъ, Синъ Божи, понесе грѣховетѣ и престѫпленията на хората, безъ да бѫде грѣшенъ, безъ да се опетни. Следователно, знайте, че човѣкъ стои по-високо отъ грѣха. Никакъвъ грѣхъ, никакво престѫпление не е въ състояние да опетни човѣшката душа. Външно човѣкъ се е опетнилъ, но не и вѫтрешно. Щомъ е дошълъ на земята, и праведниятъ, и грѣшниятъ ще се оцапатъ. Разликата между праведния и грѣшния е тази, че праведниятъ самъ се чисти, а грѣшниятъ—не може. Той очаква на другитѣ хора да го чистятъ. Докато е на земята, човѣкъ се цапа. Такова е естеството на материята, съ която е облѣченъ. Материята е неорганизирана, затова причинява пакости на хората. Тя представя низшия животъ въ човѣка. Неорганизираниятъ животъ е причина за всички противоречия, за всички отрицателни чувства въ човѣка — умраза, зависть, безлюбие, съмнение и т. н. Сега, каквото и както да се говори за от- рицателнитѣ сили въ живота, докато живѣете по човѣшки, вие не можете да се освободите отъ тѣхъ. Който е ревнивъ, той всѣкога ревнивъ ще си остане: който е подозрителенъ, такъвъ ще си остане. Кой каквото носи съ себе си, съ него ще си отиде. Щомъ е така, защо ви говоря, и вие защо ме слушате? Като Говоря, азъ искамъ да ви помогна, да ви покажа начинъ, по който да стигнете върха. Има начинъ, по който можете да се освободите отъ товара си. Отрицателното въ човѣка е товаръ, който носи на гърба си. Докато вървите по равенъ пѫть, какъвто е човѣшкиятъ, вие можете да носите товара си. Колкото да е тежъкъ, все пакъ можете да го пренесете отъ едно мѣсто на друго. Започнете ли да се качвате къмъ върха, хвърлете товара, той не ви е нуженъ. Носите ли го на върха, по никой начинъ не можете да го стигнете. — Ама защо еди - кой си не ме обича? Азъ съмъ му направилъ много добрини, а той не ме обича.—Не се занимавай съ този въпросъ. Това е излишенъ товаръ, съ който не трѣбва да се качвашъ на върха. Остави този въпросъ настрана. Ако нѣкой човѣкъ ви обича, тогава щѣхте да питате, защо ви обича. Много просто. Ако не ви обича, другъ нѣкой е възлюбилъ. Ако пъкъ ви обича, това показва, че не е намѣрилъ другъ нѣкой, когото да обича. Докато живѣятъ въ човѣшката любовь, хората всѣкога ще бѫдатъ недоволни. Човѣшката любовь е любовь на мнозинството, а Божията — любовь на единство. Човѣкъ обича много сѫщества, и то различно, вследствие на което се раждатъ противоречия. За да избѣгне противоречията, човѣкъ трѣбва да обича само Бога. Щомъ обича Бога, той обича всички, защото всички хора живѣятъ въ Него. Богъ пъкъ обича само Едного, своя Еднороденъ Синъ, въ Когото всички се оглеждатъ като въ огледало. Докато казвате, че днесъ обичате този, а утре онзи, вие сте въ относителната реалность на живота. Относителната реалность не разрешава въпроситѣ. Ако нѣкой обича единия ми пръстъ повече отъ другия, вмѣсто радость, той ще ми причини страдание. Той ще започне да стиска пръста и ще ми причини болка. Обича ли цѣлия човѣкъ, въпросътъ е другъ. Като обича цѣлото, човѣкъ не може да го обхване, вследствие на което не може да му причини никаква вреда. Следователно, за да не причинява страдания нито на ближнитѣ си, нито на себе си, човѣкъ трѣбва да живѣе въ великата, необятна любовь. Тази любовь нѣма граници, нѣма никакъвъ предѣлъ. Искате ли да влѣзете въ нея, вие трѣбва да познаете Бога. Щомъ познаете Бога, ще придобиете вѣчния животъ. Казано е въ Писанието: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога“. Познаването на Бога е вѣченъ процесъ, но въ стремежа си да Го познаемъ, ние ще се домогнемъ до вѣчния животъ. Щомъ мислимъ за Бога, Той ще ни се изяви чрезъ живота, който тече въ насъ. Вѣч- ниятъ животъ подразбира животъ на единство. Като говоримъ за Бога, мнозина искатъ да иматъ нѣкакъвъ реаленъ образъ за Него, да си Го представятъ въ нѣкаква форма. Затова слушате нѣкой да казватъ: Защо не сме били въ времето на Христа? Тѣ мислятъ, че ако днесъ Христосъ е на земята, ще могатъ да Му се оплачатъ, да имъ олекне. Ако видятъ Христа въ човѣшки образъ, какъвто е билъ преди две хиляди години, тѣ нѣма да Го признаятъ за Синъ Божи. Външно Христосъ бѣше като всички хора: ядѣше, говорѣше като тѣхъ. Понѣкога си служеше съ строгъ езикъ. Той се обръщаше съ думитѣ: „Горко вамъ, рожби ехиднини“. Другъ пѫть взе камшикъ и би всички търговци въ храма. Не се подкупва Христосъ. Никакви човѣшки цѣлувки, никакви пригръдки не могатъ да Го подкупятъ. Това не е любовь, това сѫ относителни човѣшки прояви, които наричатъ любовь. Можете ли да цѣлунете свѣтлината? Тя ви пригръща и цѣлува, но вие не можете. Вие можете да цѣлувате това, което стои по-низко отъ васъ. Обаче, това, което стои по-високо отъ васъ, не можете. Христа не можете да цѣлунете, защото Той стои надъ всички. Казано е: „Никой не е видѣлъ лицето на Бога“. Дойдете ли до това Велико Начало, отдалечъ само можете да чуете гласа Му, но по никой начинъ не можете да видите Неговото лице. Това е все едно, отдалечъ да гледате вкусния обѣдъ, но да нѣмате право да вкусите. Съвременнитѣ хора живѣятъ въ ограничения. Забранено имъ е да ядатъ отъ дървото на живота. Въпрѣки това, отъ времето на Адама до сега тѣ се хранятъ отъ плодоветѣ на дървото за познаване на доброто и злото. Тѣ се хранятъ по три пѫти на день, скѫпо плащатъ и, въ края на краищата, недоволни оставатъ. Защо? Яденето не било приготвено, както трѣбва. Тѣ четатъ нѣкаква философска книга, до едно мѣсто сѫ доволни, мисъльта се развива правилно. Но по едно време нѣщо не се харесва—мисъльта се изкривила, взела друго направление. Значи, има нѣщо неправилно. Хората не сѫ доволни отъ плодоветѣ на дървото, съ което се хранятъ. Тѣ не сѫ доволни и отъ любовьта си. Само онзи ви обича истински, който може да ви подигне като душа и може да ви даде истинска цена. Да обичашъ единъ човѣкъ, това значи, да го подигнешъ на онова ниво, на което и ти стоишъ. Тури човѣка на това мѣсто, дето ти стоишъ, за да те обикне и той. Като се натъквате на своитѣ стари възгледи, не се стремете да се освободите оть тѣхъ изведнъжъ. Искате ли да се освободите изведнъжъ, ще си причините голѣми пакости. Не е нужно да се даде на човѣка всичко изведнъжъ. Отъ какво се нуждае болниятъ? Отъ здраве. За да бѫде здравъ, той се нуждае отъ четири нѣща: отъ свѣтлина, отъ въздухъ, отъ вода и отъ храна. Отъ какво се нуждае добриятъ човѣкъ? Добриятъ човѣкъ има нужда отъ животъ, отъ знание, отъ сила и отъ свобода. За да придобие здраве, болниятъ трѣбва да набавя необходимитѣ елементи за организъма си. Ако единъ отъ тия елементи липсва, той не може да бѫде абсолютно здравъ. И ако добриятъ е лишенъ отъ единъ отъ четиритѣ елемента, добротата му не е пълна. Човѣкъ има седемь милиона пори, т. е. седемь милиона прозорци на своето тѣло, чрезъ които се съобщава съ външния, обективенъ свѣтъ. Ако всичкитѣ му прозорци не сѫ отворени, съобщението му съ онзи свѣтъ не е пълно. Ето защо, когато се натъкне на известно неразположение, страдание или противоречие, човѣкъ постепенно трѣбва да отваря прозорцитѣ на своя умъ, на своето сърдце, да се съобщава съ умствения и сърдечния свѣтове, отдето да придобива знания. Отъ всички се изисква велика доброта. Не е достатъчно само да бѫдете учени, да имате много знания. Любовь и доброта се иска отъ човѣка. Ако е въпросъ за знание, всѣки човѣкъ, който е дошълъ на земята, е миналъ презъ четири факултета. Той е училъ въ Египетъ, въ Сирия, въ Вавилонъ, въ Палестина, но сега трѣбва да свърши четири факултета на бѣлата раса. Следъ това ще бѫде ученикъ на шестата раса. Много още има да учи човѣкъ, докато се нарече истински ученъ. „Кога ще се събуди, да ида да го търся пакъ?“ (—35 ст.). Докато живѣе, човѣкъ все търси нѣщо, но важно е, какво търси. Пияницата търси виното. Азъ ви съветвамъ: Не търсете виното, но търсете чистата планинска вода. И на пияницата не казвамъ да не пие, но казвамъ му да пие чиста, планинска вода. Не търсете грѣха, но търсете работата. Не търсете умразата, но търсете любовьта. Не търсете невежеството, но търсете знанието. Не търсете ограничението, но търсете свободата. Търсете Божествената свѣтлина, която пригръща и облива човѣка отвсѣкѫде, безъ да му иска нѣщо. Търсете любовьта на Божествената свѣтлина, а не на човѣшката. Божествената свѣтлина внася животъ въ човѣка и го прави доволенъ и щастливъ. Човѣшката свѣтлина отнима живота на човѣка и го прави нещастенъ. Божественото всѣкога дава, а човѣшкото—взима. Божественото внася въ човѣка миръ, радость, а човѣшкото — внася смущения и противоречия. Когато сте смутени и разочаровани, не търсете разрешение на въпроситѣ между хората. Подигнете погледа си къмъ Божествения свѣтъ. Тамъ е разрешението на всички въпроси. Мнозина живѣятъ въ смущения и противоречия, а се силятъ да обърнатъ нѣкого къмъ Бога. Тѣ казватъ, че успѣли да обърнатъ единъ човѣкъ къмъ Бога. Какъ го обърнали, когато кесията му е още затворена? Въ такова обръщане азъ не вѣрвамъ. Щомъ се обърне къмъ Бога, човѣкъ отваря всичко въ себе си: и кесията, и сърдцето, и ума си. Остане ли нѣщо затворено въ него, той още не е обърнатъ. Въ Божествения животъ всичко е отворено, а въ човѣшкия — всичко е затворено. Когато нѣкой се оплаква, че му е зазатворено нѣкѫде, ще знаете, че той е още въ човѣшкия животъ. Искате ли да излѣзете отъ този животъ, отворете се, приложете още днесъ това, което сте получили отъ Бога. Искате ли да приложите нѣщо, т. е. да дадете нѣщо на човѣка, дайте му отъ днешното си знание, отъ днешната опитность. Днешното е най-важното. Затова Христосъ казва: „Достатъчно е злото на деня.“ Това значи: За утрешния день не мислете. Положителниятъ смисълъ на този стихъ е: „Достатъчно е доброто на деня.“ Къмъ това, което ви е дадено за деня, било то зло, или добро, нищо повече не притуряйте. Защо сѫществува злото въ свѣта? Защото Богъ го е допусналъ. Щомъ е допусналъ злото въ свѣта, Богъ ималъ нѣкаква цель, но каква е тази цель, никой не знае. Злото и доброто като принципи, влизатъ въ абсолютната реалность, но защо сѫ допуснати, не се казва. Абсолютната реалность не обяснява нѣщата. Тѣ могатъ само да се опитватъ. Човѣшката, т. е. относителната реалность дава обяснения. Дойда ли до абсолютната реалность на нѣщата, тамъ нѣмамъ мнение. Какво нѣщо е Божията Любовь, Мѫдрость и Истина, тамъ спирамъ, не казвамъ мнението си. Стане ли вьпросъ за човѣшката любовь, за човѣшкото знание и за човѣшката свобода, мога вече да дамъ мнението си. За човѣшкитѣ работи можете да разисквате, колкото желаете. Какво нѣщо е човѣшката любовь? Забава. Най голѣмата и красива забава на човѣка, това е неговата любовь. Щомъ е тѫженъ, или радостенъ, нека се занимава съ любовьта. Тя заслужава да се изучи всестранно. Ще кажете, че не струва човѣкъ да обича, да изучава любовьта, безъ да я обяснява, безъ да има мнение за нея. Искате ли да осмислите живота си прилагайте любовьта, безъ да я обяснявате. Розочаровате ли се отъ любовьта, това показва, че вие сте имали за нея мнение съ обяснение. Любовьта не търпи никакви обяснения. Въ Божествения свѣтъ нѣщата сѫ единни и нераздѣлни, а въ човѣшкия — раздѣлни. Като неразбиратъ любовьта, хората се натъкватъ на противоречия и се питатъ, коя е причината за сѫществуването имъ. Когато човѣкъ се пристрасти къмъ нѣщо, когато го вземе присърдце повече, отколкото трѣбва, непременно се ражда нѣкакво противоречие. Натъкнете ли се на нѣкакво противоречие, не се стремете да го обясните, но знайте, че то е допуснато за добро. Днесъ може да не е добро, но то има значение за бѫдещето ви развитие. Тогава то ще се превърне въ добро. Ако не е така, животътъ, съ своитѣ добри и лоши прояви, би билъ безсмисленъ. Богъ, Всесилниятъ и Всезнаещъ, създаде първитѣ хора, постави ги въ рая, като имъ забрани да ядатъ отъ плодоветѣ на дървото за познаване доброто и злото, но сѫщевременно допусна грѣха, следъ което ги изпѫди отъ рая. Всичко това бѣше допуснато, за да се превърне въ бѫдеще добро. Вие нѣмаше да разберете живота, ако освенъ доброто, и злото не бѣше допуснато въ свѣта. Безъ злото свѣтътъ щѣше да бѫде наполовина отво- ренъ за васъ. Както да се обяснява сѫще- ствуването на злото, този въпросъ все остава неразрешенъ. И светията понѣкога се намира въ противоречие, защо е допуснато злото въ свѣта. Христосъ понесе грѣховетѣ на хората съ огледъ на тѣхното бѫдеще добро. Той вѣрва, че нѣкога тѣ ще разбератъ любовьта и ще се обърнатъ къмъ Бога. Следователно, приложете търпението на Христа и кажете като Него: „Не дойдохъ да изпълня моята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводилъ.“ Ще дойде день, когато ще се намѣрите предъ изкушение и ще кажете: Господи, ако е възможно, да ме отмине тази чаша. Ще се молите, но отговоръ нѣма да получите. Тогава пакъ ще кажете: Да бѫде Твоята Воля, Господи! Следъ това ще ви поведатъ къмь Голгота, дето ще ви турятъ на кръста. Тукъ ще ви подиграватъ и ще чувате гласове: Слѣзъ отъ кръста, покажи, че вѣрата ти е силна. Вие ще слушате всичко това и ще кажете: Да бѫде Волята Божия! Най-после ще ви турятъ въ гроба, и следъ три деня ще възкръснете. Тогава ще разберете, какво представя великата любовь, къмъ която всѣки човѣкъ се стреми. Вие не сте дошли още до възкресението. Дълъгъ пѫть ви очаква. За да дойдете до възкресението, вие трѣбва да свършите 43 факултета на бѣлата раса, и още много факултети на шестата раса. Учението на шестата раса е учение на братство и любовь. Като минете презъ това учение, тогава само ще разберете, защо е трѣбвало да страдате. Сега, желая ви да учите добре, да свършите благополучно изпититѣ си, да получите дипломъ. Професоритѣ сѫ добри. Тѣ ще ви дадатъ правилна преценка. Ще минете презъ голѣми страдания и плачъ, но благополучно ще свършите. Следъ това ще зърнете Христа отдалечъ. Но, докато дойде това време, предстои ви дълъгъ пѫть. Бѫдете смѣли и решителни, да минете този пѫть и да дойдете до възкресението. Проявениятъ Духъ въ любовьта, проявениятъ Духъ в мѫдростьта, проявениятъ Дух въ истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 9. Утринно слово оть Учителя. 9 декемврий, 1934 г. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Учение и работа", утринни слова, година IV, т.1 (1934-1935). Първо издание от 1939 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно от 23 септември 1934 г. до 27 януари 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Доброто име. Ще прочета 22. глава отъ Притчитѣ. За да разбира Словото, човѣкъ трѣбва да има вѫтрешно разположение къмъ него. Какво разбирате подъ думитѣ „вѫтрешно разположение“? Вѫтрешното разположение подразбира разположение на духа. Въ разбирането има толкова елементи, колкото и въ тоноветѣ. Запримѣръ, ако изпѣете единъ и сѫщъ тонъ съ различни букви — а, е, и, о, у, ще имате различни резултати. Въ първия стихъ на прочетената глава се казва: „По-предпочитаемо е добро име, нежели голѣмо богатство; и добра благодатъ, нежели сребро и злато“. Защо доброто име е за предпочитане предъ голѣмото богатство? Защото принадлежи къмъ единъ възвишенъ свѣтъ. Богатството принадлежи къмъ материалния свѣтъ. При това, всѣки богатъ не е придобилъ богатството си самъ. Той може да е получилъ голѣмо наследство отъ баща си, или отъ чича си, безъ да го е изработилъ самъ. Богатството не е всѣкога лична придобивка, когато доброто име е всѣкога лична придобивка. Всѣки самъ трѣбва да си изработи добро име. То не се придобива по наследство. Никой не може да се ползува съ добро име, ако самъ не го е изработилъ или заслужилъ. Кой го има добро име, той е силенъ човѣкъ, той никога не се обезсърдчава, нито се обезвѣрява. Той обича живота и разумно го използува. Казано е въ Писанието, че всѣки човѣкъ ще има такова име, което само той ще знае и на което всѣкога може да разчита. Днесъ всѣки човѣкъ носи нѣкакво име, но то е неговъ псевдонимъ, а не истинското му име. Той не може да разчита на своя псевдонимъ. Тъй щото, когато се говори за доброто име, ние разбираме име, което е подобно на кибритената клечка. Щомъ драснемъ кибритената клечка, тя веднага се запалва и свѣтва. Следователно, изговорите ли доброто име, пѫтьтъ ви веднага се освѣтява. Защо е дошълъ човѣкъ на земята? Да спечели добро име. Днесъ всички хора иматъ по едно име, но скоро го изгубватъ. Силата и властьта на това име е подобна на високото положение, което човѣкъ заема на земята. Срѣщате единъ човѣкъ, на когото всички се кланятъ, всички го обичатъ и уважаватъ. Защо? Защото е министъръ председатель. Каквото каже, каквото подпише, всичко става. Следъ три-четири години отниматъ властьта му и, каквото каже, каквото подпише, нищо не става. Защо? Изгубилъ е силата на своето име. Днесъ всички хора сѫ министри председатели само за известно време. Щомъ изгубятъ поста си, заедно съ това губятъ и властьта си. Кой отнима властьта имъ? Смъртьта. Щомъ дойде смъртьта, отъ човѣка нищо не остава. Той се превръща въ обикновенъ гражданинъ. И тъй, дойдете ли до доброто име вие трѣбва да вѣрвате въ неговата сила, както вѣрвате въ Бога. Доколко вѣрвате въ Бога, ще познаете въ време на мѫчнотии. Ако въ време на мѫчнотии човѣкъ не може да издържа, вѣрата му е слаба. Малко хора иматъ силна вѣра. Тѣ се респектиратъ едни други не съ вѣра, но съ физическа сила, както правятъ животнитѣ. Когато по силно животно погледне къмъ по-слабо, последното свива опашка и отминава далечъ отъ него. Защо? Респектира се отъ силата му. Не правятъ ли сѫщото и хората? Срѣщате единъ гордъ, силенъ човѣкъ, навсѣкѫде ходи съ дигната нагоре глава, и току рѣже съ езика си. Смѣлъ и решителенъ е този човѣкъ, защото се намира при благоприятни условия на живота. Изгуби ли благоприятнитѣ условия, той навежда глава, спуща рѫце надолу и поглежда страхливо хората. Като го питатъ нѣщо, той казва: Оставете ме свободенъ, не съмъ разположенъ духомъ. Мѫ- чи се този човѣкъ. Всички хора се мѫчатъ и ще се мѫчатъ, докато изработятъ доброто си име и разбератъ неговото значение. Да изработи човѣкъ добро име, това е мѫчна задача. Разреши ли задачата си, колкото мѫчна да е била, тя става лесна. Следъ нея, обаче, иде нова задача, пакъ мѫчна. Колкото по горе се качва човѣкъ, толкова по мѫчни задачи му се даватъ. Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ блага, но искатъ да ги получатъ по лесенъ начинъ, безъ мѫчнотии и страдания. Това е невъзможно. Ако годината е суха, и житото не може да се развива добре, земедѣлецътъ се моли за дъждъ. Завали ли дъждъ, житото се радва, но улицитѣ се калятъ. Ако сѫщиятъ земедѣлецъ излѣзе вънъ, въ кальта, съ нови, скѫпи обуща, непременно ще ги окаля. Трѣбва ли той да се моли, да дойде суша, да не се каля? Ако иска житото да вирѣе добре, той трѣбва да пожертвува обущата си. Иска ли да запази обущата си, житото ще пострада. Кое отъ дветѣ е за предпочитане: житото ли да се запази, или обущата? За предпочитане е житото да израсте, да цъвне, плодъ да даде, защото много хора ще се хранятъ съ него. Нѣкой религиозни искатъ да станатъ светии, безъ да се калятъ. Това е невъзможно. Искашъ ли да станешъ светия, непременно ще се накаляшъ. За да стане чистъ и светъ, човѣкъ трѣбва да мине презъ голѣми мѫчнотии и страдания. Нѣкой иска да се качи на високъ планински връхъ, но не желае да се измѫчва. Стигне донѣкѫде, умори се и казва: Хайде, ще се върна. Като си почина, пакъ ще се опитамъ. Рече отново да се качи, стигне до едно мѣсто, пакъ се върне. Той постоянно се качва и слиза, но върхътъ все далечъ остава. Като види, че нѣма сила и постоянство да го достигне, той си казва: Да има единъ аеропланъ, да се кача на него и така да стигна върха. И съ аеропланъ е добре да се качишъ, но славата ще бѫде на аероплана, а не твоя. Иска ли да придобие знание, сила, богатство, човѣкъ трѣбва да работи, да учи, да прилага това, което знае. Кой човѣкъ е ученъ? Ученъ човѣкъ е този, който е придобилъ знанията си съ усилия, съ вѣра съ и постоянство. Той не е придобилъ нѣщата даромъ. Думата „даромъ“ подразбира само даденитѣ условия. Всичко останало човѣкъ придобива самъ, съ трудъ, усилия и работа. „По-предпочитаемо е добро име, нежели голѣмо богатство“. Само вѫтрешно силниятъ човѣкъ има добро име. Казваме за нѣкого, че е именитъ. Значи, именитъ е този, който има добро име, който има имане. Въ обикновения животъ богатиятъ човѣкъ считатъ човѣкъ съ добро име, а сиромахътъ —човѣкъ съ лошо име. Много естествено! Като се намѣри въ голѣми мѫчнотии и затруднения, сиромахътъ тръгва да иска пари оттукъ-оттамъ, докато задлъжнѣе толкова много, че не може да изплати дълговетѣ си, съ което опетнява своето име. Богатиятъ не може да опетни лесно името си, защото, отдето вземе пари, скоро ги връща. Да плаща нѣкой дълговетѣ си, това не значи, че е човѣкъ съ добро име. Важно е, какъ плаща. Нѣкой плаща редовно и навреме задълженията си, защото стражарьтъ седи срещу него. Въ това отношение сиромахътъ, който не плаща, има по-добро име отъ богатия. Той казва: Нѣмамъ пари, не искамъ да плащамъ и нищо повече. Въ желанието си да се освободи отъ сиромашията, отъ ограничителнитѣ условия на живота, той се отказва да плаща, да търси пари оттукъ-оттамъ. Той не иска даже да мисли за дълговетѣ си, иска да се представи за силенъ човѣкъ. Силенъ е, докато не е опиталъ тоягата върху гърба си. Усѣти ли, че тоягата се слага върху гърба му, веднага отстѫпва. Въ време на турското робство, българитѣ, ограничени отъ турското управление, правили опити да се освободятъ отъ него, но въ края на краищата пакъ отстѫпвали. Когато турски чиновници ходѣли по домоветѣ да събиратъ данъци, българитѣ казвали: Нѣма да плащаме! Оттукъ-оттамъ нѣкой се обаждалъ: Знаете ли, какво направили съ Драгана, съ Стояна? Като не искали да плащатъ задълженията си, турцитѣ ги пребивали отъ бой.—Така ли? Нѣма какво да се прави, ще вземемъ на заемъ отнѣкѫде, ще платимъ. Турско управление е това, ще носимъ теглото и ще мълчимъ. „По-предпочитаемо е добро име, нежели голѣмо богатство“. Този стихъ се отнася за всѣки човѣкъ—богатъ или беденъ, ученъ или простъ. Доброто име на човѣка се опредѣля , отъ неговия езикъ. По езика ще познаете, добъръ ли е човѣкъ, или лошъ. Който не е изработилъ доброто име, той всѣкога роптае противъ сѫдбата си. Той е недоволенъ отъ всичко и постоянно се оплаква, че Господъ не го защищава, не слуша молитвата му. Кого защищава Богъ? Богъ защищава онѣзи, които сѫ дали пѫтъ на Божественото въ себе си. Това сѫ добритѣ, разумни хора въ свѣта. Това не значи, че и разумниятъ всѣкога ще бѫде покровителствуванъ отъ Бога. Ще дойде день, когато и той ще бѫде изоставенъ. Христосъ, Когото наричаме Синъ Божи, като се намѣри въ голѣмо изпитание, каза: „Господи, Господи, защо си ме оставилъ?“ Всѣки човѣкъ трѣбва да мине презъ това изпитание, да научи нѣщо. Докато детето е малко, майка му го носи на рѫце. Започне ли да расте, тя го туря на земята, да се учи да ходи. Като не разбира, защо майката постѫпва така, детето започва да плаче, да протестира. Коя е причината, поради която майката оставя детето си на земята? Тя иска да го научи да ходи, да стане самостоятелно. Кое дава право на детето да плаче и да вика? Може ли майката да носи детето си презъ цѣлия му животъ на рѫце? Докато се научи да ходи, детето се чуди, защо майка му го оставя на земята, да пада и става, да удря главата си. То не подозира, че по този начинъ се учи да ходи, да се калява въ живота. И възрастнитѣ хора, като не познаватъ Божия планъ, чудятъ се, защо Богъ ги е оставипъ на земята сами, да падатъ и ставатъ, да се калятъ, да чупятъ главитѣ си. Трѣбва ли земедѣлецътъ да се оплаква отъ дъжда? Ако не вали дъждъ, житото нѣма да израсте. Като знае това, земедѣлецътъ се радва на дъжда, макаръ, че ще разкаля пѫтищата. На сѫщото основание можете да се запитате, защо плачете, когато нѣкой отъ близкитѣ ви замине за другия свѣтъ. Заминаването на човѣка за другия свѣтъ не е нищо друго, освенъ събличане на старата дреха и обличане на нова, или посаждането му въ земята, за да израсте отново. Трѣбва ли при такива случаи човѣкъ да губи равновесието си? Да замине човѣкъ за другия свѣтъ, това значи, да напусне кѫщата си и да излѣзе вънъ отъ нея. Казватъ на нѣкого, че трѣбва да напусне кѫщата си, но той се противопоставя. Той иска да знае причината, защо трѣбва да излѣзе вънъ. Въ кѫщата става нѣкаква катастрофа. Казватъ на този човѣкъ да излѣзе часъ по-скоро вънъ. Като не разбира, защо трѣбва да напусне кѫщата си, той се противи, не иска да се подчини. Щомъ доброволно не иска да напусне кѫщата си, ще го заставятъ насила да излѣзе, но съ пукната глава. Човѣкъ трѣбва да се научи да отстѫпва. Докато не се научи да отстѫпва, той не може да настѫпва. Между отстѫпване и настѫпване има известно съотношение. Ако музикантътъ не може да понижава тоноветѣ, той не може и да ги повишава. И обратно: ако не може да ги повишава, той не може и да ги понижава. Истински музикантъ е този, който знае да повишава и да понижава тоноветѣ. „По-предпочитаемо е добро име, нежели голѣмо богатство“. Силата на разумния човѣкъ е въ доброто име. Като се стреми да придобие доброто име, човѣкъ изучава Божиитѣ пѫтища, изучава законитѣ, които ги управляватъ. Какъ ще познае детето сладостьта на захарьта, ако нѣма слюнка въ устата си? Нѣма ли слюнка, която да разтвори захарьта, никаква сладость не може да се усѣти. Следователно, за да опитате свойствата на тѣлата, вие трѣбва да познавате условията, при които тѣ могатъ да се проявятъ. За да се прояви нѣщо, нужни сѫ известни условия. Двама души американци, младъ господинъ и възрастна госпожа, отиватъ при единъ богатъ американски банкеръ, да искатъ известна сума на заемъ. Младиятъ господинъ, външно грозенъ и скромно облѣченъ, влиза при банкера и го моли да му даде петь хиляди долари на заемъ. Банкерътъ го поглежда изпитателно и му казва: Заповѣдайте, вземете тази сума, но следъ три месеца непременно да я върнете. Не направите ли това навреме, последствията ще бѫдатъ лоши. Азъ съмъ човѣкъ на реда и на порядъка. Следъ младия господинъ влиза старата жена. Тя се покланя вежливо и го моли за единъ заемъ отъ десеть хиляди долари. — Ще ви услужа, но съ условие да ги изплатите на опредѣления срокъ. Тя взела паритѣ, благодарила и си отишла. Не се минало много време, старата госпожа заболѣла сериозно, вследствие на което не могла да изплати паритѣ въ уречения срокъ. За тази цель дъщеря и, млада и красива мома, отишла при банкера да го помоли да отложи изплащането на полицата. Като я погледналъ, банкерътъ изведнъжъ разбралъ, че въ тази мома се крие нѣщо особено, нѣкаква добродетель, при която веднага отстѫпилъ. Усмивката, обходата на момата го поразили, и той продължилъ срока за изплащане на полицата. И тъй, ако сте въ положението на младия, но грозенъ господинъ, или въ положението на старата госпожа, законътъ ще бѫде строгъ къмъ васъ, веднага ще ви се наложи да плащате. Ако сте въ положението на красивата мома, работитѣ ви ще се нареждатъ добре. Значи, човѣшкиятъ разумъ, който нарежда работитѣ добре, представя красива мома. Споредъ духовнитѣ хора, Божественото въ човѣка нарежда работитѣ му. То е красива мома, въ душата на която живѣе любовьта. Даде ли пѫть на Божественото въ себе си, човѣкъ лесно се справя съ противоречията и мѫчнотиитѣ си и никога не се обезсърдчава. Той е изработилъ доброто име. Може ли човѣкъ съ добро име да се обезсърдчава, да се страхува и обезнадежва? На способния, на силния, на добрия и на разумния човѣкъ, пѫтьтъ му е всѣкога отворенъ. Дето отива, всички го приематъ съ радость. Каквото предприеме, всичко му се подава. Той е даровитъ, способенъ човѣкъ. Дарбитѣ показватъ, че той е работливъ. Нищо не се дава даромъ. Изгуби ли условията за растене и развиване, човѣкъ започва да съжалява. Той съзнава, че е пропусналъ времето, но това съзнание не може да му помогне. Има смисълъ да съзнава човѣкъ, че не е придобилъ нѣщо, но ако веднага започне да работи. Ако е нетърпеливъ, той мяза на празенъ параходъ, който се люшка отъ вълнитѣ на морето. Какво трѣбва да направи човѣкъ, за да преодолѣе своето нетърпение? Да се натовари малко, за да добие по-голѣмъ стабилитетъ. Ако е нервенъ, неразположенъ, или недоволенъ, нека си представи добре наредена трапеза, съ вкусни яденета и мислено да си хапне, да се успокои. Нѣкой е недоволенъ отъ положението си, счита се сиромахъ. За да се справи съ мисъльта за сиромашията, той трѣбва да тури въ ума си точно противоположна мисъль, че е богатъ, че е князъ, или царь, който разполага съ голѣми богатства. Ще кажете, че не можете да си представите това, което не сте. Какъ може актьорътъ да играе на сцената ролята на царь, на князъ, безъ да е такъвъ въ действителность? Ако човѣкъ може да играе на сцената фиктивна роля, защо и въ живота да не играе такава роля, която ще го спаси отъ тежкитѣ състояния на мисъльта му? И тъй, докато не се научи да вѣрва въ невъзможнитѣ нѣща, човѣкъ нищо не може да постигне. Невъзможнитѣ нѣща сѫ реални, а възможнитѣ — нереални. Каква реалность има въ това, че вѣрвате въ десеттѣ лева, които нѣкой човѣкъ може да ви даде? Какво можете да направите съ десеть лева? Има смисълъ да вѣрва човѣкъ, че ще получи нѣколко хиляди лева, защото може да свърши нѣкаква работа съ тѣхъ. Да вѣрва човѣкъ въ своитѣ възможности, това е реално. Да вѣрва, че чрезъ възможноститѣ на другитѣ хора може да постигне нѣщо, това не е реално. Човѣкъ се ползува най-много отъ това, което самъ може да постигне, а не отъ това, което хората могатъ да направятъ за него. На човѣка сѫ дадени редъ възможности и условия, безброй блага, а въпрѣки това той се счита беденъ. Какви по голѣми блага може да очаквате отъ въздуха, водата, свѣтлината и храната? Който се оплаква, че работитѣ му не се нареждатъ добре, той пресилва нѣщата. Ако днесъ колелото на живота му не се движи, това доказва, че е слѣзло долу, въ низината на живота. Той трѣбва да има търпение, да почака малко, докато колелото гребне отъ благата на живота и отново се дигне нагоре. Ако човѣкъ нѣма търпение да слѣзе до най-низкото мѣсто, да гребне оттамъ нѣщо, и следъ това да се качи горе, въ височинитѣ на живота, колелото на неговия животъ винаги ще бѫде празно. Докато колелото не се върти, докато не слиза и не се качва, градината на човѣка винаги ще бѫде суха. Движи ли се колелото, кофитѣ ще се пълнятъ и празнятъ, зеленчуцитѣ ще се поливатъ, и човѣкъ ще се радва на благата въ живота. Да се пълнятъ и празнятъ кофитѣ на човѣка, това значи, да живѣе добре. Щомъ живѣе добре, нивитѣ. градинитѣ му ще бѫдатъ росни, плодоветѣ и житото ще узрѣватъ добре, а следъ това и хамбарътъ му ще бѫде пъленъ. Мнозина се оплакватъ отъ мѫчнотиитѣ въ живота си и търсятъ начинъ да се освободятъ отъ тѣхъ. Тѣ искатъ да бѫдатъ щастливи, безъ да подозиратъ, че щастието се постига при мѫчнотии и страдания. Щастието се постига вънъ отъ благоприятнитѣ условия. Благоприятнитѣ условия сѫ въ дома, въ отечеството на човѣка, въпрѣки това той трѣбва да напусне тия условия и да излѣзе вънъ оть дома и отечеството си, да придобие опитности и знания. Запримѣръ, докато е около майка си и баща си, детето е безгрижно, за нищо не мисли. Иска ли да придобие знание, то трѣбва да излѣзе отъ бащиния си домъ, да отиде на училище, да научи нѣщо. И наистина, детето влиза въ училище, дето година следъ година расте, развива се и придобива все по-голѣми знания и опитности. Наредъ съ придобиване на знания човѣкъ минава презъ голѣми мѫчнотии. Като свърши гимназия, ученикътъ отива въ странство, да придобие още повече знания. И най-после, следъ голѣми мѫчнотии и изпитания, той влиза въ живота, като опитна школа за приложение на придобитото знание. Колкото по-добре прилага знанието си, толкова по-щастливъ се чувствува човѣкъ. Каквото става съ човѣка на физическия свѣтъ, сѫщото става и въ духовния свѣтъ. За да придобие духовно знание, човѣкъ трѣбва да мине презъ мѫчнотии и изпитания. Като се натъква на мѫчнотии, човѣкъ казва, че е грѣшенъ, че въ грѣхъ го е заченала майка му. Ученикътъ не трѣбва да говори за грѣхъ и за зло. Грѣхътъ има отношение само къмъ ленивия ученикъ, а не и къмъ способния. Ленивиятъ се спъва и грѣши, а трудолюбивиятъ и способниятъ върви напредъ и разумно решава задачитѣ си. Той не се стѣснява отъ окрѫжаващата срѣда. Какво превятъ хората около него, това не го интересува. Той има една цель — да стигне върха. Кой върви следъ него, какъ ходи, какъвъ пѫть е изминалъ, той не се интересува. Докато се качва къмъ върха на планината, човѣкъ не трѣбва да се обръща назадъ. Щомъ се качи на върха, той има право вече да се обърне назадъ, да гледа ония, които идатъ следъ него. Той има право и да критикува. Изобщо, само онзи има право да критикува, който се е качилъ вече на върха и познава пѫтищата на възлизане. Докато не се е качилъ на върха, човѣкъ трѣбва да гледа предъ себе си, за да не изразходва енергията си. Спре ли човѣкъ на пѫтя си и започне да критикува хората, той непременно ще се спъне. Всѣко спъване е резултатъ на свързването на човѣка съ слабоститѣ и недѫзитѣ на неговитѣ ближни. Като сте тръгнали къмъ върха, не мислете за отрицателното вь живота. Дали сте пѣвецъ, музикантъ, учитель, художникъ или ученъ, вие вървите къмъ известенъ връхъ. Следвайте пѫтя къмъ върха, за да придобиете известно благо. — Ама жена ми не иска да ме придружи. — И самъ можете да стигнете до върха. Ако двамата пѫтувате, въ единство и пълно съгласие, има смисълъ да бѫдете заедно. Нѣма ли съгласие помежду ви, по-добре вървете сами. Дали самъ ще вървите, или двама заедно, важно е да запазите духа и разположението си. Често съвременнитѣ хора не успѣватъ въ предприятията си, защото искатъ всичко да бѫде въ единство и хармония и тогава да се заловятъ за работа. Тѣ не сѫ прави. Има смисълъ човѣкъ да се стреми къмъ хармония и единство, но ако е свързанъ съ хора, които сами за себе си сѫ въ хармония съ Бога. Не сѫ ли тѣ сами въ хармония съ Бога, каквито отстѫпки да правите, никога нѣма да се хармонирате съ тѣхъ. Въ такъвъ случай, ако трѣбва да свършите нѣкаква добра работа, никога не отлагайте. Ако цѣлиятъ ви домъ — баща, майка, жена, деца не сѫ съгласни съ васъ, пакъ не отлагайте работата си. Щомъ е Божествена, вървете напредъ. За васъ е важно да имате хармония съ Бога. Ако жена ви не е съгласна съ васъ, оставете я свободна, а вие вършете това, което отвѫтре ви се диктува. Натъкнете ли се на злото въ човѣка, не се мѫчете да го възпитавате. Въ всѣки човѣкъ—мѫжъ, жена, дете има освенъ добро и нѣщо зло, което не се подава на обработване. Докато човѣкъ самъ не съзнава злото въ себе си и не започне да се самовъзпитава, никой не е въ състояние да се справи съ него. Единъ селянинъ видѣлъ, какъ жената на съседа му малтретирала мѫжа си, добъръ, разуменъ човѣкъ, и се чудилъ, какъ я търпи. Като впрѣгалъ колата си за близкия градъ, той казалъ: Да е моя тази жена, ще я набия така, че да помни, какъ трѣбва да се отнася съ мѫжъ. Жената чула тѣзи думи и решила да отмъсти на съседа си. Привечерь, когато той се връщалъ отъ града, тя го причакала и бързо се качила на колата му. Като се обърналъ назадъ, селянинътъ се изненадалъ, че тя седи въ колата му, и я запиталъ: Какво търсишъ тукъ? Какъ се качи безъ мое позволение? — Отъ кого ще искамъ позволение? Ти си мой мѫжъ, ще ме водишъ дома си. Селянинътъ се уплашилъ, не знаялъ, какъ да постѫпи съ тази сприхава жена. Той се страхувалъ отъ жена си, която била много ревнива, какво ще каже за свое оправдание. За тази цель той започналъ да се моли на съседката си: Моля ти се, слѣзъ отъ колата, не говори глупости. Ти не си моя жена; не ме прави да излизамъ отъ търпение, насила да те сваля отъ колата. — Прави, каквото щешъ, но нѣма да слѣза отъ колата. Опитай се само да ме бутнешъ! Селянинътъ спрѣлъ колата и отново започналъ да я увещава да слѣзе. Най-после тя отстѫпила, сама слѣзла отъ колата и му казала: Втори пжть да не смѣешъ да говоришъ лошо за жена. Каквато да е жената, ти не можешъ да я възпиташъ. Въ човѣка има две естества: добро и лошо. Той не е господарь нито на едното, нито на другото. Нѣкога човѣкъ направи едно добро дѣло и се чувствува разположенъ, като че той е авторъ на това дѣло. Той не знае, че доброто начало въ него е авторътъ на нѣщата. Въ този смисълъ, дали ще извърши нѣкакво добро, или лошо дѣло, човѣкъ е само изпълнитель; той не е господарь на положението. Едно се иска отъ човѣка: будно съзнание. Като има будно съзнание, човѣкъ разбира, защо върши едно, или друго. Ако върши добро, ще знае, защо го върши, и каква полза ще пренесе на онзи, на когото го прави. Ако върши нѣкакво зло, пакъ ще знае, защо го върши. Разум- ниятъ човѣкъ отговаря за всѣка своя постѫпка, защото предварително знае, какви ще бѫдатъ резултатитѣ отъ нея. И тъй, понеже живѣете въ свѣтъ, пъленъ съ противоречия и мѫчнотии, отъ васъ се изисква разумность, добре да носите страданията, безъ никакви протести и роптания. Страхътъ самъ по себе си ще дойде, но като предупреждение. Вѣрата, надеждата, любовьта ще дойдатъ сѫщо така, но като помощни сили. Човѣкъ разполага съ много сили въ себе си, които трѣбва да приложи, именно, при голѣми противоречия и мѫчнотии, въ живота си. Разуменъ трѣбва да бѫде човѣкъ, да знае, кѫде, каква сила да приложи. Страхътъ е отрицателна сила, но човѣкъ трѣбва да знае, какъ да я използува. Не знае ли, какъ да се справи съ страха, той нарушава връзката между добритѣ, помощни сили въ себе си. Казано е въ Писанието „Страхътъ Господенъ е начало на мѫдростьта“. Кога трѣбва да се страхува човѣкъ: когато е предъ съдията, или когато кредиторътъ го търси въ дома му? Човѣкъ трѣбва да се страхува, още когато се срещне съ кредитора си. Като се уплаши отъ него, той ще обещае, че ще плати дълга си, и веднага ще пристъпи къмъ изплащане на задълженията си. Остане ли да се страхува предъ съдията, работата му не е добра. Съдията ще разгледа дѣлото и ще го осъди да плати. Докато плати, ще го постави въ затворъ. Такова трѣбва да е отношението ви и къмъ Бога. Отъ Бога ще се страхувате, още когато се намирате предъ изкушението, докато не сте сгрѣшили. Сгрѣшите ли, нѣма защо вече да се страхувате. Сега ще очаквате последствията отъ грѣха и престъплението, което сте извършили. Ще кажете, че Богъ е милостивъ, че прощава грѣховетѣ на хората. Той е милостивъ, но когато постъпвате споредъ Неговия законъ. Не спазвате ли закона Му, ще носите последствията. Сгрѣши ли човѣкъ веднъжъ, колкото да се страхува, страхътъ нѣма да намали страданията му. Намѣришъ ли се предъ съдията, ще чуешъ присъдата си—нищо повече. Азъ мислѣхъ, че може да се отложи плащането на дълга ми.—Плащането е могло да, се отложи преди да се явишъ предъ мене. Веднъжъ си изправенъ тукъ, никакво отлагане не се допуща. Тукъ или се плаща, или въ затворъ се отива. Следователно, дойдете ли до положение да направите нѣщо, направете го на време. Ако е за плащане, веднага плащайте. Никакво отлагане не се позволява. Страхъ ли ви е отъ изкушението, ще носите последствията му. Нѣкой хора грѣшать отъ страхъ, а други отъ щестлавие. Страхътъ и щестлавието вървятъ рѫка за рѫка, като братъ и сестра. За да не подхранва щестлавието въ себе си, човѣкъ не трѣбва да се подава на ласкитѣ и на похвалитѣ на своитѣ близки. Срѣщате единъ способенъ ученикъ, за когото съученицитѣ. му казватъ, че той е необикновенно надаренъ, че не трѣбва да чете уроцитѣ си. Защо не трѣбва да чете уроцитѣ си? Защото отъ слушане само ги запомнялъ. Колкото да е способенъ ученикътъ, все трѣбва да учи. Има задачи, отъ които и най- способнитѣ ученици могатъ да се спънатъ. Тѣ трѣбва да ги прегледатъ нѣколко пѫти, докато ги решатъ. Лесно е да се каже за нѣкого, че е силенъ математикъ, но никой не знае, какъ е станалъ такъвъ. Той е работилъ по цѣли часове върху известни задачи, докато ги разреши. Щомъ е толкова силенъ математикъ, накарайте го да изчисли, какво ще ви се случи, следъ 20 години.— Ама това не е математика.— Това, именно, е математика.—Ти можешъ ли да решишъ тази задача? — Щомъ я предлагамъ на други хора, разбира се, че мога да я реша.—Какъ ще я решишъ? — Това Не се казва. Какъ ще разберете човѣка, ако не проследите проявитѣ му? Какъ можете да се произнесете за единъ пѣвецъ, ако не го чуете да пѣе? Има нѣща, които, колкото да се разправятъ на човѣка, не могатъ да се раз- бератъ. За да се разбератъ, човѣкъ трѣбва по нѣкакъвъ начинъ да влѣзе въ контакть съ тѣхъ, да ги чуе и да ги види. Като ученици, отъ васъ се иска работа, а не само да вѣрвате въ щастливия случай. Добре е човѣкъ да вѣрва на щастието, но то се обуславя отъ предварителна работа. Човѣкъ трѣбва първо самъ да работи, да свърши това, което се иска отъ него, а после да остави другитѣ да свършатъ останалата работа. Това, което зависи отъ другитѣ, е щастливиятъ случай въ живота. Въ всѣка работа взиматъ участие много сѫщества—всѣки има свой специфиченъ дѣлъ. Обаче, ако човѣкъ пръвъ не започне работата, и другитѣ сѫщества нѣма да работятъ. Започне ли той пръвъ да работи, всички останали ще го подкрепятъ. Работи ли човѣкъ върху себе си, всички сѫщества, които сѫ свързани съ него, ще му помагатъ. Сега, желая ви да имате по едно добро име, съ което всички могатъ да ви познаватъ. Какъ сте изработили това име, никой не трѣбва да знае. То трѣбва да бѫде тайната на вашия животъ. Богъ казва: „Призовете ме!“ Съ кое име трѣбва да призовете Господа? Всѣки човѣкъ трѣбва да призове Господа съ онова име, което излиза дълбоко отъ душата му. Само при този зовъ Богъ отговаря на човѣка. Мнозина викатъ Господа, безъ да знаятъ името Му и се чудятъ, защо не имъ отговаря. Много естествено! Тѣ не Го викатъ на име, тѣ Го назоваватъ съ различни имена, каквито Той не притежава. Само онзи може да извика Господа по име, който самъ е изработилъ своето добро име. Забрави ли свещеното име на Бога, човѣкъ започва да грѣши, обърква посоката на живота си, не знае, кѫде е изтокъ и кѫде—западъ, вследствие на което работитѣ му оставатъ назадъ. Съвременнитѣ астрономи и учени позна- ватъ четири точки, около които се ориентиратъ: изтокъ, западъ, северъ и югъ. И въ духовния свѣтъ има четири точки, чиито посоки всѣки човѣкъ трѣбва да знае. Първитѣ три точки сѫ: посоката на истината, на доброто и на справедливостьта. Четвъртата точка се опредѣля сама по себе си, т. е. отъ първитѣ три. Знаете ли посоката на истината, на доброто и на справедливостьта, вие никога нѣма да се изгубите. Направите ли най-малкото отклонение въ една отъ тия посоки, вие се намирате вече въ мъгла и обърквате работитѣ си. Върви ли по тия посоки, човѣкъ е намѣрилъ вече щастието си. Пѫтьтъ на истината, на доброто и на справедливостьта сѫ пѫтища, които водятъ човѣка къмъ щастие. За да се развива правилно, човѣкъ трѣбва да бѫде музикаленъ. Музикалностьта се вижда не само въ пѣнието или свиренето, но и въ говора. Съвременнитѣ хора сѫ изгубили своята музикалность, вследствие на което се натъкватъ на голѣми противоречия и страдания. Езикътъ на човѣка е лишенъ отъ музикалность, поради което му създава голѣми неприятности. Иска да каже една дума, но тя не излиза, както трѣбва — все засѣга нѣкого. Понѣкога говорите на човѣка за вѣрата, или за любовьта, но той не ви разбира, не иска да ви слуша. Защо? Защото не говорите музикално. Всѣка дума, която не е музикална, нѣма съдържание. Коя дума въ български езикъ е най-музикална? За да познаете, коя дума е музикална, първо трѣбва да я изпѣете. Ако при пѣнието на тази дума се роди друга, която може да се размножава, тази дума е музикална. Не е лесно човѣкъ да познае музикалностьта на думитѣ. Съвременнитѣ хора пѣятъ свѣтски пѣсни по- добре отъ духовнитѣ. Като дойдатъ до духовнитѣ, гласътъ имъ се губи. Въ свѣтскитѣ пѣсни тѣ влагатъ чувство, мисъль, а духовнитѣ не раз- биратъ. Щомъ не разбиратъ и не чувствуватъ съдържанието на духовнитѣ пѣсни, тѣ не могатъ да ги изпълнятъ, както трѣбва. Въ това отношение тѣ мязатъ на пѣвецъ, който обича виното. Като седне предъ чаша вино, той се разполага вѫтрешно започва да пѣе и казва: Винце, винце, червено винце! Турите ли въ сѫщата чаша брашно, той не пѣе вече. Брашното не му действува, не го вдъхновява. Брашното е по-ценно, отъ виното, но той не може да пѣе, не се насърдчава отъ него. Намѣри ли се предъ чаша вино, веднага се настройва. Значи, брашното може да се уподоби на духовнитѣ пѣсни, а виното—на свѣтскитѣ. Истинскиятъ пѣвецъ пѣе еднакво и на брашното, и на виното. Той живѣе въ пѣсеньта, тя го вдъхновява. А какво ще сложатъ предъ него, това е безразлично. Той знае, че отъ брашното могатъ да се направятъ различни сладкиши. Той възпѣва всичко, понеже музиката е вѫтре въ него. И тъй, човѣкъ може да пѣе само тогава, когато пѣсеньта е близо до сърдцето и до ума му. За да пѣе човѣкъ, умътъ и сърдцето му трѣбва да взиматъ участие въ пѣнието. Ако сърдцето не подкрепва ума, и ако умътъ не подкрепва сърдцето, никакъвъ гласъ не може да излѣзе. Безъ вдъхновение човѣкъ не може да пѣе. Вдъхновението дохожда само при пълно участие на ума и на сърдцето въ човѣка. При това положение въ него става отпушване на единъ важенъ нервъ въ симпатичната нервна система. Пѣвцитѣ работятъ десетки години върху гласа си, докато раздвижатъ този нервъ. Не се ли отпуши този нервъ, да потече енергия презъ него, пѣве- цътъ остава обикновенъ пѣвецъ. Раздвижи ли се този нервъ и започне да вибрира музикално, пѣвецътъ става гениаленъ. Щомъ този нервъ започне да вибрира музикално, енергията отъ него се предава на ларинкса, и пѣвецътъ се вдъхновява. Голѣми усилия трѣбва да прави човѣкъ, докато раздвижи музикалния нервъ въ симпатичната нервна система. Когато се учи да пѣе, човѣкъ трѣбва да научи известна пѣсень точно, т. е. въ гамата, въ която е дадена, да не минава отъ една гама въ друга. Когато напредне въ пѣнието, тогава може да минава отъ една гама въ друга. За да минава отъ една гама въ друга, човѣкъ трѣбва да бѫде майсторъ—виртуозъ. Изпѣйте сега упражнението „Вехади“. За да развивате гласа си, вие трѣбва да пѣете всѣки день поне по половинъ часъ. Ако се предадете на грижитѣ въ физическия животъ, вие ще престанете да пѣете и ще изгубите и този гласъ, който имате. Като отидете въ другия свѣтъ, първиятъ изпитъ, на който ще ви поставятъ, е пѣнието. Ако не знаете да пѣете, ще ви върнатъ назадъ. Който иска да пѣе добре, той трѣбва да пѣе за себе си, да задоволи своя вкусъ. Ако той самъ е доволенъ отъ пѣнието си, и другитѣ ще бѫдатъ доволни. Като ученици на окултна школа, вие трѣбва да се свържете съ музикалния свѣтъ, съ музикални сѫщества, които да създаватъ въ васъ потикъ да пѣете и да свирите. Пѣйте безъ да се стѣснявате и подражавайте само на ония сѫщества, които ви потикватъ къмъ пѣние. Само тѣ могатъ да ви послужатъ като образци на истински пѣвци и музиканти. Преди да пѣе, човѣкъ трѣбва да си създаде добро настроение и разположение. Безъ добро разположение, той не може да пѣе. При недоволство, при неразположение на духа, човѣкъ не може да пѣе. Иска ли да успѣва въ пѣнието, човѣкъ трѣбва да заеме положението на дете, което сега започва да се учи. Като ученици, вие трѣбва да се учите да пѣете. Млади и стари, всички трѣбва да пѣятъ. Обикновено младитѣ пѣятъ повече, понеже иматъ стимулъ. Старитѣ, като нѣматъ стимулъ, преставатъ да пѣятъ. Ако сѫ религиозни и любятъ Бога, тѣ обичатъ да пѣятъ. Любовьта имъ къмъ Бога е стимулъ, който ги заставя да учатъ, да пѣятъ. Докато е младъ, човѣкъ има за кого да пѣе. Докато е религиозенъ и обича Бога, макаръ и старъ, човѣкъ пакъ има за кого да пѣе. Загуби ли младостьта си, той престава да пѣе. Загуби ли вѣрата си, пакъ престава да пѣе. За да бѫде здравъ, човѣкъ трѣбва да пѣе, да слави Бога. Псалмопѣвецътъ казва: „Пѣйте и възпѣвайте Господа!“ Проявениятъ Духъ въ любовьта, проявениятъ Духъ в мѫдростьта, проявениятъ Дух въ истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 8. Утринно слово отъ Учителя. 2 декемврий, 1934 г. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Учение и работа", утринни слова, година IV, т.1 (1934-1935). Първо издание от 1939 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно от 23 септември 1934 г. до 27 януари 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Петтѣ постижения. Ще прочета 10 глава отъ Битие. Тази глава представя костеливъ орѣхъ. За да извади една отъ ядкитѣ му, човѣкъ трѣбва да чопли съ игла. Въ тази глава се изреждатъ родословията на Ноевитѣ синове. Евреитѣ се отличаватъ по това, че спазватъ реда на раждането, вследствие на което изреждатъ имената на всички поколѣния въ хронологически редъ. Тази хронология е важна за евреитѣ, но какво се ползувате вие и всички ония, които четатъ Битието? То е все едно да ви за- ставятъ да изучавате звездитѣ на небето споредъ тѣхната голѣмина. За астронома тия звезди иматъ значение, но за обикновения човѣкъ тѣ не представятъ особенъ интересъ. Като изучавате астрономията, виждате, че на небето има 19 звезди отъ първа величина. Като дойдете до звездитѣ отъ втора величина, тамъ ще намѣрите около 120 звезди. Като се домогнете до звездитѣ отъ трета величина, ще видите, че тѣ сѫ още повече на брой. Колкото по надолу слизате, броятъ на звездитѣ се увеличава, а голѣмината имъ се намалява. Всѣка звезда има свое име, което е важно за астронома, но не и за обикновения човѣкъ. Синоветѣ на Ноя, за които се говори въ Битието, сѫ Симъ, Хамъ и Яфетъ. Отъ тѣхъ сѫ произлѣзли всички народи въ свѣта. Отъ Сима сѫ произлѣзли евреитѣ, отъ Хама — монголцитѣ, а отъ Яфета — арабската раса. Европейскитѣ народи сѫ потомци на Яфета, тѣ сѫ яфетовци. Като четете имената на Ноевото поколѣние, вие се отегчавате и намирате, че нѣма смисълъ да си губите времето съ тѣхъ. Който не се интересува, той може да не ги чете Обаче, който се интересува, ще ги прочете нѣколко пѫти и въ нѣкой отъ тѣхъ ще намѣри известна хармония и звучность въ съчетанието на буквитѣ. Не е лесна работа да открива човѣкъ известна хармония въ звуковетѣ. Това се отнася до силнитѣ хора. Само силнитѣ хора се занимаватъ съ мѫчни работи. Тѣ се заематъ да чистятъ костеливи орѣхи. Слабитѣ хора търсятъ лесни работи Добре е човѣкъ да чете Библията и да превежда нѣщата. Всѣко име съдържа въ себе си дълбокь, вѫтрешенъ смисьлъ. Сѫщевременно трѣбва да се изучава характера на всѣко лице, за което се пише. Запримѣръ, всички ония, които сѫ произлѣзли отъ Хама, минаватъ за неблагонадежни хора. Тѣ се наорчатъ хамовни. Всѣки човѣкъ, на когото работитѣ не вървятъ добре, е отъ семето на Хама. Причината затова се дължи на факта, че Ной е дигналъ благословението си отъ Хама. За лошо поведение къмъ баща си той получи бащиното проклятие. Мнозина се оплакватъ, че като четатъ, забравятъ скоро, а особено имена не помнятъ. Има случаи, когато човѣкъ може да забрави и своето име. Това е паталогическо състояние, но все така се случва. Единъ американски професоръ отишълъ на пощата да получи писма, адресирани на негово име. Началникътъ на пощата го запиталъ за името му, но въ този моментъ той не могълъ да си спомни, какъ се казва — забравилъ името си. Той се извинилъ на началника, че трѣбва да свърши нѣкаква бърза работа, заради което веднага се отправилъ къмъ дома си, да пита жена си за името. На пѫтя го срещналъ единъ познатъ, който се спрѣлъ и го заговорилъ. Като чулъ името си, той се зарадвалъ и се върналъ въ пощата, да получи писмата си. Причината за отслабване на паметьта се дължи на излишъкъ на млѣчна киселина, която се събира въ мозъка на човѣка. Има хора, които, колкото пѫти ви срещнатъ, все питатъ за името ви — лесно забравятъ имена. Ето, и вие четете и препрочитате по нѣколко пѫти Библията и Евангелието, но колко имена знаете наизустъ. Най важнитѣ имена знаете, но не и тия на по маловажнитѣ личности. Всѣко име, освенъ, че принадлежи на дадено лице, сѫщевременно означава единъ колективитетъ. Освенъ лични, имената сѫ и колективни. Като ученици, вие трѣбва да изучавате смисъла на всѣка буква и отъ съчетанието имъ да опредѣляте характера на човѣка. Това е наука, съ която човѣкъ може да предсказва много нѣща. По името на човѣка може да се гадае, да се предсказва всичко, което предстои да му се случи. За да гадае по името, човѣкъ трѣбва да има разбиране, да знае значението на всѣка буква, както и съчетанието имъ въ слогове. Като раздѣлите буквитѣ въ българската азбука на три реда, въ всѣки редъ по деветь букви, ще останатъ нѣколко букви за четвъртия редъ. За да бѫде животътъ на човѣка хармониченъ, въ името му трѣбва да има срички, въ които да влиза по една буква отъ четиритѣ реда. Тѣзи букви трѣбва да вървятъ въ такъвъ последователенъ редъ, въ какъвто сѫ наредени въ азбуката. Както виждате, много знания сѫ нужни, за да може човѣкъ да гадае. Започне ли да гадае, каквото каже, трѣбва да излѣзе вѣрно. Единъ ходжа служилъ 10 години наредъ въ джамията, но работитѣ му, вмѣсто да се уреждали, все назадъ вървѣли. Единъ день жена му го посъветвала да напусне служенето си на Бога и да потърси по-доходенъ занаятъ. Той решилъ да започне да гадае на хората. За тази цель той взелъ восъкъ, стопилъ го и започналъ да гадае. Случило се, че каквото казвалъ, всичко излизало вѣрно. Единъ день го срещналъ единъ познатъ на пазаря и го запиталъ: Като знаешъ да гадаешъ, кажи ми, какво нося въ тази дреха. Ходжата се замислилъ и казалъ тихо въ себе си: Веднъжъ лисица въ курника, втори пѫть въ курника, но на третия пѫть плаща съ кожата си. Като чулъ думата лисица, познатиятъ казалъ: Поиятелю, и този пѫть позна—лисица нося въ дрехата. Като се върналъ у дома си, ходжата казалъ на жена си: И днесъ спечелихъ нѣщо. Намѣрихъ се въ трудно положение, но благополучно излѣзохъ отъ него. И този пѫть можахъ да отгадая нѣщо. Какво станало по-нататъкъ съ него? Той се прочулъ въ цѣла Персия за добъръ гадатель. По това време въ дома на персийския шахъ станала голѣма кражба. Шахътъ го извикалъ и му заповѣдалъ да открие крадцитѣ. Гадательтъ казалъ, че му сѫ нужни 30 деня, за да свърши тази работа. Като се върналъ дома си той казалъ на жена си: Какво направи съ мене? Ти изложи главата ми на смърть. Досега, както да е, справяхъ се съ новия си занаятъ, но положението ми вече се затрудни. Шахьтъ ми даде много трудна задача. Ако не я реша, главата ми ще отиде. За да реши задачата си, гадательтъ излизалъ всѣки день на края на гората, дето прекарвалъ въ размишление. Той взелъ въ джоба си 30 царевични зърна. Вечерь, когато трѣбвало да се връща дома си, той изваждалъ едно зрънце и си казвалъ: Ето, първиятъ мина. Той подразбиралъ че първиятъ день миналъ. Разбойницитѣ, като чули, че гадательтъ се наелъ съ задачата да ги открие, всѣки день пращали по единъ отъ тѣхъ, да видятъ, какво прави. Първиятъ разбойникъ миналъ въ момента, когато гадательтъ изваждалъ първото зрънце, и чулъ думите. Ето, първиятъ мина. Разбойникътъ помислилъ, че гадательтъ го позналъ, и веднага съобщилъ това на другаритѣ си. День следъ день гадательтъ пра- вилъ сѫщото: отивалъ въ гората на размишление, ваделъ по едно отъ 30 тѣ царевични зрънца и си казвалъ: Ето, и вториятъ, и третиятъ, и четвъртиятъ мина. Разбойницитѣ чували това и се замислили за положението си. Като дошълъ предпоследниятъ день, тѣ чули, че гадательтъ си казва, че и 29-тиятъ мина. Тѣ отишли при него, изповѣдали престъплението си, върнали огкраднатитѣ вещи и го помолили да не ги издава, за да не ги накаже шахътъ. И този пѫть ходжата излѣзълъ благополучно отъ трудното си положение. При всички трудни моменти той запазвалъ присѫтствие на духа си. Какво означава гадането? Да гадаешъ, това значи, да предвиждашъ и предсказвашъ нѣща, които предстоятъ да станатъ. Човѣкъ гадае върху нѣща, които сѫ неизвестни, които още не сѫ станали. Писмената речь е особенъ родъ гадание. Който знае буквитѣ, той може да гадае, какво е написано. Езикътъ е сѫщо така особенъ родъ гадание. Отъ съчетанието на думитѣ въ изречения, човѣкъ изучава вѫтрешния животъ на хората. Писателитѣ, поетитѣ нареждатъ речьта въ стройна форма, въ рими, въ музикални изрази. Въ свещенитѣ книги пъкъ, освенъ буквени и слогови съчетания, вие ще намѣрите цѣли изрази, въ които се криятъ символитѣ на нѣщата. Който има търпение, той ще спира на всички глави, подобни на прочетената, и отъ имената, които се цитиратъ, ще прави преводи, ще търси буквения и звуковия произходъ. Като прави тѣзи изучвания, човѣкъ ще кали търпението си. Като ученици, вие трѣбва да изучавате имената, да видите, какви сили се криятъ въ тѣхъ. На български ние казваме Мария и Мара. Това сѫ еврейски имена. На еврейски Мария означава солена вода, а Мара — горчива, вода. И солената вода има смисълъ, но когато готвите. Искате ли да пиете отъ тази вода, вие трѣбва да я дестилирате, да отдѣлите сольта и. Горчивата вода има значение само за болни, както пелинътъ. Изобщо, всѣка буква, всѣки звукъ съдържа въ себе си известна сила, която трѣбва да се употрѣби на мѣсто. Не се ли употрѣби на мѣсто, не се ли съчетае правилно съ други букви, или звукове, може да произлѣзе нѣкакъвъ взривъ. Запримѣръ, кой не е опитвалъ силата на обиднитѣ думи? Следователно, ораторътъ, учениятъ. трѣбва да подбиратъ думитѣ, съ които си служатъ. Не ги ли подбиратъ. тѣ нѣ могатъ да произведатъ желанния резултатъ. Свещеникътъ трѣбва да подбира думитѣ, отъ които съставя проповѣдьта си. Длъжникътъ трѣбва да подбира думитѣ си, съ които моли кредитора да отложи изплащането на полицата. Не е достатъчно човѣкъ да говори само, но важно е, какво говори, какъ съчетава думитѣ на своята речь. Не ги ли съчетава споредъ законитѣ на разумната речь той не говори истината. Запитватъ нѣкого какво е неговото вѣрую и, безъ да мисли, той казва, че е православенъ християнинъ, Вѣрно ли е, че е християнинъ? Като християнинъ, прилага ли той Христовия законъ на любовьта? Другъ пъкъ ще каже, че е българинъ. Вѣрно ли е това? Като българинъ, знае ли той своя произходъ? Знае ли, отъ кой синъ на Ноя е произлѣзълъ? Другъ пъкъ ще каже, че е англичанинъ, отъ Великобритания. Какво означава думата „Британия“? Брит- берита на еврейски означава „заветъ Господенъ“. Споредъ нѣкой, англичанитѣ сѫ произлѣзли отъ десеттѣ загубени израилски племена, за които се казва въ Библията, че ще управляватъ народитѣ. Тия десеть племена били благословени, затова и до днесъ работитѣ на англичанитѣ вървятъ добре. Ученитѣ, просвѣтенитѣ англичани знаятъ това, но не и обикновенитѣ. Последнитѣ не се интере- суватъ отъ своя произходъ. Англичанитѣ иматъ нѣщо общо съ евреитѣ. Тѣ казватъ: Времето е пари. Значи, за тѣхъ паритѣ сѫ ценна мѣрка. И американцитѣ подържатъ сѫщия девизъ: Времето е пари. Единъ англичанинъ се хваналъ съ единъ американецъ на басъ, че може да посети единъ американски милиардеръ. Американецътъ не вѣрвалъ, че англичанинътъ ще успѣе да се срещне съ нѣкой милиардеръ и се хванали на басъ: който изгуби басътъ, той да заплати 250 английски стерлинги. Американецътъ не вѣрвалъ въ успѣха на англичанина, защото знаялъ, че милиардерътъ не би изгубилъ една минута отъ времето си напразно. Обаче, англичанинътъ решилъ на всѣка цена да посети милиардера. За тази цель той ходилъ два-три пѫти при милиардера да иска петь минути отъ него на свое разположение. Милиардерътъ все отказвалъ. Най-после той от- говорилъ на англичанина: Моето време е скѫпо. Една минута ми струва петь английски лири. — Ще ви заплатя, колкото искате, но моля да ми дадете петь минути отъ вашето време. Американецътъ се съгласилъ и му опредѣлилъ петь минути за срѣща. Въ уречения часъ срѣщата се състояла. Англича- нинътъ се поклонилъ любезно на милиардера и седналъ на единъ столъ.— Моля, кажете, какво обичате. — Дойдохъ да ви видя. Милиардерътъ на нѣколко пѫти изваждалъ часовника си, да види, колко минути ще седи гостътъ. И англичанинътъ, отъ своя страна, вадилъ часовника и гледалъ, колко е часътъ. Kaтo изминали петь минути, той извадилъ 25 английски лири и ги далъ на милиардера: Заповѣдайте, тия пари сѫ за васъ, а останалитѣ сѫ мои. Азъ дойдохъ само да ви видя, да докажа, че мога да отнема нѣколко минути отъ скѫпото ви време, за което се хванахъ на басъ. И моето време е не по-малко скѫпо отъ вашето. Довиждане! И тъй, искате ли да създадете добри отношения помежду си, вие трѣбва да изгладите езика си, да употрѣбявате меки думи въ говора си. Сѫщевременно, вие трѣбва да изчистите окото си да виждате доброто и красивото въ човѣка, а не неговитѣ лоши, отрицателни чърти. Искате ли да кажете нѣщо на човѣка, намѣрете нѣкоя добра чърта въ него и говорете за нея. Пита ли ви нѣкой, какво мислите за него, кажете му, че има добро сърдце. На другъ кажете, че е добъръ математикъ. На трети кажете, че е отличенъ естественикъ, разбира растенията и билкитѣ и може да лѣкува съ тѣхъ. На четвърти кажете, че е музикаленъ. Ще кажете, че не искате да залъгвате хората, но трѣбва да имъ говорите истината. Каква истина е тази, да кажете на нѣкого, че е лицемѣръ и завист- ливъ човѣкъ? Кажете ли му това, вмѣсто да го освободите отъ недостатъцитѣ му, вие ще го настроите противъ себе си и ще си създадете голѣма неприятность. Ако наистина той е лицемѣръ, не е ли истина, че е добъръ математикъ? Човѣкъ нѣма само лоши качества въ себе си. Наредъ съ лошитѣ качества, човѣкъ има и нѣщо добро въ характера си. Защо тогава да не изнесете една отъ неговитѣ добри чърти? Само онзи човѣкъ може да изнася отрицателнитѣ чърти на хората, който разполага съ любовь и знания. Нѣма ли голѣми знания и любовь, по-добре да мълчи. Единъ българинъ отишълъ при единъ турчинъ, чехларь, да си купи евтини чехли. Търговецътъ ималъ голѣмъ изборъ на чехли. Българинътъ премѣрилъ 10—20 чифта чехли, но никой отъ тѣхъ не дошълъ на мѣрка. Силно ядосанъ, турчинътъ му казалъ: Нѣмамъ чехли за тебе. Ти си човѣкъ безъ калъпъ. Българинътъ излѣзълъ обиденъ отъ дюкяна на турчина и, следъ като се отдалечилъ на десетина километра разстояние, обърналъ се по направление къмъ града, дигналъ юмрукъ въ въздуха и извикалъ къмъ турчина: Ти си човѣкъ безъ калъпъ! Нито турчинътъ постѫпилъ добре, нито българинътъ. Не можа ли турчинътъ да каже на клиента си: Господине, между моитѣ чехли нѣма такива по ваша мѣрка. Азъ мога да ви взема мѣрка и да ушия единъ чифтъ специално за васъ. По този начинъ и двамата щѣха да бѫдатъ доволни. Тогава и българинътъ щѣше да отговори, че неговиятъ кракъ, наистина, е голѣмъ, но споредъ височината му, споредъ голѣмината на другитѣ удове. Като изучавате мѣркитѣ на човѣка, ще видите, че между тѣхъ сѫществува известно сьответствие. Запримѣръ, между дължината на лицето, на рѫката и на краката има известно съответствие. Колкото е дълго лицето на човѣка, толкова е голѣма китката на рѫката му, толкова е голѣмъ и кракътъ му. Има изключения отъ тѣзи мѣрки, но обикновено това съответствие е спазено. Лицето на човѣка представя написана книга, по която може да се чете неговиятъ животъ. Краката му пъкъ представятъ основата, на която е поставенъ неговиятъ животъ. Ако ходътъ му е сигуренъ, твърдъ, категориченъ, това показва, че той има мораленъ устой. Видите ли, че нѣкой стѫпва първо на пръститѣ, а после на петата си, ще знаете, че този човѣкъ започва първо съ ума си, а свършва съ материалното. По краката се сѫди, дали даденъ човѣкъ е добродетеленъ, или не. По рѫцетѣ пъкъ се сѫди, дали даденъ човѣкъ е справедливъ, или не. Рѫцетѣ опредѣлятъ всѣкидневния животъ на човѣка. Отъ рѫката ще познаете, може ли човѣкъ да свърши известна работа, или не може. Рѫката на човѣка опредѣля, доколко може да се разчита на него. Като ученици, вие трѣбва да работите споредъ методитѣ на окултнитѣ, на мистичнитѣ школи. Тия методи сѫ взети отъ разумната природа. Само чрезъ тѣхъ човѣкъ може да се справи съ противоречията на своя животъ. Отде се раждатъ противоречията въ човѣшкия животъ? Отъ непостигнати мисли, желания и чувства. Всѣки човѣкъ има желания, които иска да постигне, но той трѣбва да знае пѫтищата за тѣхното постигане. Не намѣри ли тия пѫтища, той неизбѣжно се излага на противоречия. Единъ отъ методитѣ за разрешаване на противоречията е чистиятъ езикъ. Изкуство е да може човѣкъ да поставя всѣка дума на мѣсто и на време. Сѫщевременно важно е, съ какви думи ще си служи. Колкото е по-чистъ езикътъ на човѣка, толкова по-лесно разрешава задачитѣ си. Езикътъ указва голѣмо влияние върху човѣшката мисъль. Движенията сѫщо влияятъ върху мисъльта и чувствата. Ако не разбира значението на известно движение, човѣкъ започва да подозира, въ резултатъ на което прави редъ изводи. Интересно е да проследи човѣкъ, колко отъ тия изводи сѫ вѣрни. Ако е искренъ въ себе си, той ще види, че повечето изводи сѫ невѣрни. Човѣкъ трѣбва да работи съзнателно върху себе си, да придобие положително абсолютно вѣрую, да придобие положителни знания, да не изпада въ подозрения, въ съмнения и колебания. Търси ли нѣщо, стреми ли се къмъ нѣщо, той може да го намѣри въ себе си. Щомъ се вглъби въ себе си, човѣкъ нищо не очаква отъ хората, въ нищо не ги подозира. Търси ли знания, библиотека, църква, човѣкъ ще ги намѣри въ себе си. Този е правилниятъ пѫть за развитие. И външнитѣ условия сѫ важни, но тѣ не сѫ всѣкога съ човѣка. Представете си, че нѣкой човѣкъ е изпадналъ на единъ усамотенъ островъ, а трѣбва да чете книги, да се моли на Бога. Кѫде ще намѣри библиотека, църква, или болница, ако трѣбва да се лѣкува? Той може да намѣри всичко това въ себе си. Като знаете това, не се сърдете на хората за неуспѣхитѣ си, не обвинявайте ближнитѣ си за своитѣ объркани работи. Защо не успѣва човѣкъ въ работитѣ си? Защото бърза. Свѣтскиятъ човѣкъ бърза да свърши училище, да вземе нѣкаква голѣма служба. Религиозниятъ бърза часъ по скоро да се усъвършенствува, да стане светъ човѣкъ. Дали човѣкъ е свѣтски, или религиозенъ, като стане ученикъ на Великата Школа на живота, първата година ще изучава мълчанието. Хората около него ще говорятъ, ще се произнасятъ върху различни въпроси, а той ще слуша и ще мълчи. Втората година ще изучава търпението. Каквото да му се случи презъ това време, той трѣбва да понася съ търпение. Третата година ще изучава закона на вѣрата. Да вѣрва човѣкъ, това значи, да дойде до убеждението, че всичко е за добро. Единъ день той ще види, че въ голѣмитѣ мѫчнотии и противоречия се крие нѣщо добро. Каквато работа да започне, каквото изкуство да изучава, човѣкъ непременно трѣбва да прилага тия три закона: закона на мълчанието, на търпението и на вѣрата. Ако нѣкой изучава пѣние, запримѣръ, първата година повече ще слуша и ще мълчи, а по малко ще пѣе. Втората година ще започне да пѣе, но ще бѫде готовъ да носи присмѣха и подигравкитѣ на всички. Така той ще прилага търпението. На третата година ще започне да вѣрва, че пѣвецъ ще излѣзе отъ него. Разправятъ за знаменития американски про- повѣдникъ Муди, че вь миналото нѣкога билъ обущарь. По едно време въ него се родила мисъльта да стане проповѣдникъ. Тази мисъль не го оставяла спокоенъ. Той шиелъ обуща, но все за своето проповѣдничество мислѣлъ, вследствие на което работата му не вървѣла добре—постоянно челъ Библията и Евангелието. Той присѫтствувалъ на всѣко молитвено събрание и взималъ думата да каже нѣщо. Недоволни отъ неговитѣ проповѣди, слушателитѣ го пѫдѣли навънъ. Обаче, при всички неуспѣхи, той не се отчайвалъ. Следъ десеть години опити въ това направление той успѣлъ да си пробие пѫть — билъ признатъ за единъ отъ виднитѣ американски проповѣдници. Той държалъ своитѣ проповѣди въ Америка и въ Англия. На про- повѣдитѣ му присѫтствувалъ 20—30 хиляденъ народъ. На едно отъ събранията присѫтствувалъ Гладстонъ. Като се свършила проповѣдьта, Гладстонъ се обърналъ къмъ Муди съ думигѣ: Бихъ желалъ да имамъ вашитѣ широки гърди. Муди му отговорилъ: Азъ пъкъ бихъ желалъ да имамъ вашата глава. Като не успѣватъ въ живота си, и младитѣ, и старитѣ се обезсърдчаватъ. Защо? Тѣ очакватъ резултати, преди да сѫ приложили мълчанието, търпението и вѣрата. Всичко, каквото душата на човѣка желае, ще дойде, но по хронологически редъ. Пѫтьтъ къмъ Царството Божие е красивъ, но не е обсипанъ съ рози. Ако пѫтьтъ къмъ Царството Божие бѣше посланъ съ рози, хората постоянно щѣха да се спъватъ. Пѫть, посланъ изключително съ цвѣтя, е пѫть на заблуждения. Цвѣтята представятъ почивка за човѣка, но не и нѣкаква реалность. Всѣко цвѣте има своето значение, вследствие на което човѣкъ може да се разговаря съ него. Запримѣръ, карамфилътъ символизира човѣкъ съ изтънченъ характеръ. Ако нѣкоя мома даде единъ карамфилъ на момъкъ, съ това тя иска да обърне вниманието му върху своя характеръ. Тя иска да му каже: Ако се оженишъ за мене, ти трѣбва да бѫдешъ много уменъ, защото ще се справяшъ съ особенъ характеръ. Всички цвѣтя сѫ на мѣстото си, но човѣкъ трЬбва да знае, кога да ги кѫса и за какво да ги употрѣбява. Не знаете ли тия нѣща, вие ще се натъкнете на голѣми неприятности. Цвѣтята съдържатъ лѣчебна сила въ себе си, която сѫщо така трѣбва да се използува на опредѣлено време Лѣчебностьта на цвѣтята не е еднаква всѣкога —зависи отъ времето, отъ месеца, отъ деня и оть часа, въ който се бератъ. И тъй за да се ползува правилно отъ благата на природата, човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ. Щомъ е разуменъ, той превръща нѣщата така, че отъ всичко се ползува. Ако дойде нѣкой при него и започне да го ласкае, да му казва, че подобенъ на него нѣма въ цѣлия свѣтъ, той не трѣбва да се изкушава, но да преведе думитѣ на изкусителя въ другъ смисълъ. Той трѣбва да си каже: Ако е въпросъ за моята личность, азъ зная, какво представямъ като човѣкъ, но ако става въпросъ за Божественото въ мене, и азь съмъ съгласенъ, че като него нѣма подобно въ свѣта Богъ е единствениятъ въ свѣта, Който знае да мълчи, да търпи и да вѣрва. Той е единствениятъ, Който никога не се разколебава и никога не разлюбва. Залюби ли, веднъжъ нѣкого, Той въ вѣчностьта му остава вѣренъ. Богъ мѣри нѣщата съ мѣрката на вѣчностьта. Разчитайте на тия качества на Бога и никога не се обезсърдчавайте. Каквото да загубите въ живота си, Богъ пакъ ще го върне, но по-изобилно отъ първото. Вѣрвайте въ Онзи, на Когото вѣрата никога не се разколебава. Каквито грѣхове и престѫпления да правите, въ края на краищата добре ще завършите живота си. Кога да е, всѣки човѣкъ ще дойде до съвършенството, като стремежъ на неговата душа. Всички хора да се откажатъ отъ васъ, знайте, че Богъ никога нѣма да се откаже. Той единственъ ще се спре предъ васъ, ще ви подигне и ще ви каже: Върви напредъ! Следователно, като сте дошли на земята, вие трѣбва да мълчите, за да мислите; вие трѣбва да търпите, за да издържате; най-после вие трѣбва да имате вѣра, за да се справяте лесно съ противоречията въ живота си. Съвременнитѣ хора сѫ дошли на земята, но не знаягъ своя произходъ. Преди потопа тѣ произлизали отъ Адамъ и Ева, затова могатъ да се нарекатъ адамисти и евисти. Следъ потопа, обаче, едни сѫ произлѣзли отъ Сима, други— отъ Хама, а трети— отъ Яфета. Днесъ всѣки човѣкъ трѣбва да знае, отъ кого отъ тримата синове на Ноя е произлѣзълъ. Какво означава името Адамъ? Понеже първиятъ човѣкъ е билъ направенъ отъ червена пръсть, Адамъ означава червенъ човѣкъ, въ когото Богъ е вложилъ Духа си— Атма. Адамъ е първото сѫщество, което е носило Божия Духъ, Божието дихание въ себе си. Ева е първото сѫщество, което е носило свещеното име на Бога— Йехова. Силенъ е само онзи човѣкъ, който носи свещеното име на Бога. Погрѣшката на Ева се заключава въ това, че опетни свещеното име на Бога. Погрѣшката на Адама пъкъ се заключава въ това, че не послуша Божия Духъ въ себе си. Кажатъ ли на нѣкого „адамистъ“, той трѣбва да знае, че му е дадена задача да освети Духа Божи въ себе си. Кажатъ ли му „евистъ“, той трѣбва да знае, че му е дадена задача да освети името Божие въ себе си. Какво означава името Яфетъ? На руски езикъ „я“ означава азъ, а на турски —масло. На английски „фетъ“ означава вѣра и сѫдба. Яфетъ носи вѣра и сѫдба — зависи отъ произношението. Яфетиститѣ сѫ хора, които разбиратъ нѣщата добре и ги дър- жатъ въ рѫката си. Съ своята желѣзна воля и организация, тѣ държатъ свѣта въ рѫцетѣ си. И тъй, за да бѫдете „яфетисти“, вие трѣбва да организирате своя умъ. своето сърдце и своята воля, т. е. своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Сега повтарямъ: първата година ще учите мълчание, втората—търпение, третата—вѣра, четвъртата — надежда, да знаете на кого да се надѣвате, да знаете, какъ да се обличате, да ходите и да постѫпвате. Петата и последна година ще учите и прилагате любовьта. Любовьта ще приложите последна. Поставите ли любовьта на първо мѣсто, вие ще обърнете свѣта надолу съ главата. Докато не приложите мълчанието, търпението, вѣрата, надеждата, любовьта никога не бихте могли да приложите. Проявениятъ Духъ въ любовьта, проявениятъ Духъ въ мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 7. Утринно слово отъ Учителя, държано на 25 ноемврий, 1934 г. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Учение и работа", утринни слова, година IV, т.1 (1934-1935). Първо издание от 1939 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно от 23 септември 1934 г. до 27 януари 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Езикъ на дѫгата. Размишление. Ще прочета Битие, 9 глава. Въ прочетената глава има две сѫществени положения: явяването на дѫгата на небето, като знакъ, съ който Богъ успокоява човѣчеството, че нѣма да има потопъ, какъвто е станалъ въ времето на Ноя. Второто положение, което заслужава внимание, е лошото поведение на единъ отъ Ноевитѣ синове. Като видѣлъ, че баща му се напилъ и изпадналъ въ лошо държане, вмѣсто да закрие голотата на баща си съ своята дреха, той извикалъ брата си да му се смѣятъ. По този начинъ той предизвикалъ баща си да го прокълне. Защо синътъ на Ноя е постѫпилъ така съ баща си? Защото не е разбиралъ живота. Съвременнитѣ хора страдатъ все отъ неразбрани идеи. Причината за неразбиране на нѣкои идеи се дължи на инертностьта на човѣшкия мозъкъ. Въ мозъка на всѣки човѣкъ има известно количество инертна материя, която трѣбва да се разработи. Ето защо, вие често срѣщате хора, които искатъ нѣщо, стремятъ се къмъ нѣщо, но и тѣ сами не знаятъ, какво искатъ и къмъ какво се стремятъ. При това положение, хората мислятъ, че се различаватъ много отъ ония, които сѫ живѣли въ времето на Ноя. Въ времето на Ноя станалъ потопъ, но и днесъ често става потопъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, въ живота на когото да не е ставалъ потопъ. И досега още въ личния животъ на човѣка става потопъ, който го кара да влѣзе въ ковчегъ. Въ този ковчегъ човѣкъ понѣкога прекарва съ години, а не както Ной, само една година. Не е важно, колко време прекарва човѣкъ въ своя ковчегъ, но важно е да научи нѣкакъвъ урокъ да осмисли живота си. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ щастие, но никой не го е постигналъ. Да постигнете щастието, това значи, да си отворите пѫть до слънцето и, когато пожелаете, да отивате и да се връщате. Мнозина четатъ за слънцето, наблюдаватъ го съ телескопъ, правятъ изследвания, преподаватъ за него, но въпрѣки това не сѫ ходили на слънцето. Обаче, при днешнитѣ условия на живота не е важно за човѣка да отиде на слънцето. За него е важно да се ползува отъ слънчевата топлина и свѣтлина. Засега по-добре е човѣкъ да живѣе на земята, отколкото да отиде на слънцето. Какво печели човѣкъ, ако неподготвенъ отиде на слънцето? Едно време магарето пожелало да се запише въ нѣкой университетъ да учи. Обаче, то не се задоволило само съ единъ предметъ но искало да изучава нѣколко предмета изведнъжъ. За тази цель му дали десетки томове да носи на гърба си. Като се видѣло натоварено съ сто тома, магарето започнало да реве. По този начинъ то искало да обърне внимание на хората, да имъ покаже, колко е учено. Хиляди години вече магарето носи товаръ на гърба си, но нищо не е научило. То знае само, че го биятъ по гърба и главата, но защо го биятъ, не знае. Биятъ го за голѣмитѣ му знания, за науката, която носи на гърба си. И съвременниятъ човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие Божие, яде бой на общо основание. И той се чуди, защо го биятъ. Какъ може човѣкъ да примири това противоречие? Човѣкъ седи, размишлява и, въ края на краищата казва: Знаете ли, кой съмъ азъ? Ти си онзи, когото биятъ. Ти си онзи, който следъ 40—50 години ще умрешъ, ще те заровятъ въ земята, дето ще изгниешъ. Следъ толкова работа и учене отъ тебе ще остане само една празна глава. Празната глава, обаче, не е сѫщинскиятъ човѣкъ. Нѣкой е чиновникъ, но следъ година-две го уволняватъ, и той мисли, че съ него е станала сѫществена промѣна. Чиновничеството и самиятъ човѣкъ сѫ две различни нѣща. Службата на магарето и самото магаре сѫщо така сѫ две различни нѣща. Когато магарето реве, хората започватъ да се смѣятъ. Какво лошо има въ рева на магарето? Има една, лоша чърта въ магарето, която всички знаете, но сѫщевременно то има много добри чърти. Една отъ характернитѣ чърти на магарето е, че то не пие лоша вода. Искате ли да пиете хубава вода, вървете следъ магарето. То ще мине и замине покрай много извори, но ще се спре на онзи изворъ, чиято вода е най-хубава, и отъ него ще пие. Като ученици, вие трѣбва да се учите отъ всичко. Гледайте на животнитѣ като на сѫщества, отъ които можете да научите нѣщо. Нѣкой извършилъ редъ престѫпления и не се обижда отъ положението, въ което е изпадналъ, а се обижда, че го нарекли магаре. Днесъ магарето минава за посмѣшище предъ хората, но ще дойде день, когато ще бѫде признато за голѣмъ философъ, за магъ или за мѫдрецъ. Тогава то ще носи името „маг-хахарецъ“. То ще разреши единъ важенъ философски въпросъ. Магарето е отъ високо произхождение. Забележете, Христосъ не се качи на конь, или на друго нѣкое животно, но Той възседна магаре и съ него влѣзе въ Ерусалимъ. Днесъ всички хора говорятъ за работа, за постижения. Добре е човѣкъ да работи, но трѣбва да знае, какъ да работи. За да има добри резултати въ работата си, човѣкъ трѣбва да разбира нѣщата. Като има дълбоко разбиране за живота, той ще използува разумно благата, които деньтъ му носи. Религиознитѣ и духовни хора искатъ да работятъ за Бога, но не знаятъ, какъ да работятъ. Съ старитѣ методи нѣматъ резултати, а новитѣ не могатъ да приложатъ още, вследствие на което се намиратъ на кръстопѫть. Въ това отношение хората се намиратъ въ положението на онази домакиня, която има хубаво брашно, масло, сирене, иска да направи баница, да нагости кума си, но не знае, какъ да я направи. Не е въпросъ въ това, трѣбва ли да се правятъ баници, или не, но важно е, че за всѣко нѣщо се изисква знание. Човѣкъ се нуждае отъ знание, което може да си достави капка по капка, както рудокопачътъ събира златото зрънце по зрънце, а скѫпоценнитѣ камъни—камъче по камъче. Знаете ли какво нѣщо представя скѫпоценниятъ камъкъ за рудокопача? За единъ скѫжпоцененъ камъкъ той е готовъ да обиколи свѣта, да пропътува пустини и планини. Ако за намирането на единъ скѫпоцененъ камъкъ се из- разходватъ толкова усилия и време, колко повече усилия трѣбва да се употрѣбятъ, за да се намѣри една изгубена човѣшка душа. Каква по-голѣма печалба може да очаква човѣкъ отъ тази, да намѣри една загубена душа и да я обърне къмъ Бога? Следъ всичко това слушате нѣкой да казва, че не заслужава за единъ човѣкъ да губи времето си. Не е така. Ценно нѣщо е човѣшката руша! Каквито жертви да се дадатъ за една душа, тѣ сѫ оправдани. „Поставямъ дѫгата си въ облака; и тя ще бѫде белегъ на завета между мене и земята“. Дѫгата съдържа седемь ценни нѣща, седемь цвѣта, дадени на човѣка като символи, всѣки отъ които съдържа известна истина. Ной и синоветѣ му не разбраха смисъла на тия символи. Тѣ си обясниха явяването на дѫгата като белегъ на това, че никога вече нѣма да става потопъ на земята. Дѫгата, която се явява въ облацитѣ, не показва само това, че потопъ нѣма да стане, но тя показва на хората, какъ трѣбва да живѣятъ. Ной разбра само първото значение на дѫгата, а второто не разбра, вследствие на което си насади лозе, направи вино отъ гроздето, отъ което пи и се напи. Ной направи една погрѣшка, а синътъ му—друга, заради която баща му го прокле. Като четете тази глава, виждате, че сѫщото става всѣки день и въ сегашния животъ. Въ много домове ще намѣрите по единъ Хамъ, синъ на Ноя, и по единь Ной, който се напива. Нѣма нито единъ духовенъ човѣкъ, който да не се е напивалъ. И следъ това ще се намѣри единъ синъ като Хама, който да се поисмѣе на баща си Като се научи за това, бащата ще прокълне сина си. Какво показва това? Това показва, че историята се повтаря. Религиознитѣ хора говорятъ за служене на Бога, на Христа. Кой човѣкъ може да служи на Христа? Само онзи човѣкъ може да служи на Христа, който има дълбоко разбиране за живота и е проникнатъ отъ любовь къмъ човѣчеството. Христосъ дойде въ свѣта да спаси хората, да ги избави отъ грѣха. Какво нѣщо е грѣхътъ и защо хората грѣшатъ, не питайте. Грѣхътъ е взривно вещество, което експлодира отъ най-слабото докосване. Тъй щото, задачата на човѣка е да не грѣши, а не да изучава произхода на грѣха. Когато двама души се обичатъ, лесно могатъ да произведатъ искра помежду си. Тази искра е въ състояние да запали взривното вещество въ тѣхъ и да произведе голѣмъ пожаръ. Стане ли взривъ между тѣхъ, тѣ не искатъ вече да се видятъ. Съ това се обяснява ненавистьта, която се явява между хора, които съ години наредъ сѫ се обичали. Днесъ хората сѫ изгубили довѣрие помежду си, вследствие на което и любовьта ги напуща. Мѫжътъ не вѣрва на жената, жената не вѣрва на мѫжа, децата не вѣрватъ на родителитѣ си, и следъ всичко това говорятъ за семейство. Семейство, основано на недовѣрие, не може да устои. За да възстановятъ довѣрието си, хората трѣбва да признаятъ Бога за свой Баща и да опредѣлятъ отношенията си къмъ Него. Христосъ казва: „Единъ е вашиятъ Баща“. По-нататъкъ, огъ кой баща и отъ коя майка сте приели живота, не е важно. Презъ коя врата на църквата сте влѣзли и излѣзли, не е важно. Всички хора сѫ влѣзли въ Бога и излѣзли отъ Него. Дръжте въ ума си мисъльта, че човѣкъ е излѣзълъ отъ Бога. Следователно, Богъ е тѣхенъ Баща. Що се отнася до формата на човѣка, това не е важно. Формата на човѣка е дреха, която постоянно се смѣня. Човѣкъ е миналъ презъ много форми, но Баща имъ не е билъ тамъ. Бащата е въ живота, който е непреривенъ, но не въ формитѣ, които постоянно се мѣнятъ. И тъй, искате ли да се домогнете до положителната мисъль въ живота, вие трѣбва да пречиствате мислитѣ си. Много начини има за пречистване на мисъльта: чрезъ филтриране, чрезъ дестилация и т. н. Човѣкъ трѣбва постоянно да чисти мислитѣ и чувствата си, защото въ тѣхъ се таи грѣха на хилядитѣ поколѣния. Човѣкъ е дошълъ на земята да учи и да се чисти. Лошитѣ и нечисти мисли и желания непрекѫснато минаватъ презъ неговия умъ и презъ наговото сърдце, но той трѣбва геройски да устоява. Въ миналото светии, праведни хора сѫ бѣгали по гори и планини, дето сѫ прекарвали въ постъ и молитва, да се освободятъ отъ лошитѣ мисли и желания, но и тамъ не сѫ били спокойни. Грѣхътъ и лошитѣ мисли дебнатъ човѣка навсѣкѫде. Обаче, вие трѣбва да знаете, че нечиститѣ мисли и желания не сѫ само ваши. Тѣ. представятъ торъ, останалъ отъ вѣкове. Вашата задача е да се чистите, безъ да се самоосѫждате. За да разберете правилно въпроса за грѣха, вие трѣбва да разгледате живота на растенията. Когато посаждате едно семе, или растение въ земята, вие го наторявате, да се развива по-добре. Торътъ не е нищо друго, освенъ нечистотии, въ които поставяте растението да се развива. Въ живота ние наричаме нечистотиитѣ грѣхъ. Когато торите растенията, вие се радвате, че ще вирѣятъ добре, ще даватъ по-добри плодове. Щомъ е така, защо плачите и се сърдите, когато съществата отъ невидимия свѣтъ ви наторяватъ? Нѣкой се оплаква, че се огрѣшилъ. Нѣма защо да се оплаква. Огрѣшилъ се, значи наторили го. Дяволътъ е единъ отъ добритѣ градинари на земята. Като види, че нѣкой човѣкъ е занемарилъ градината си, той влиза вътре и започва да я урежда споредъ разбиранията, си: тукъ клъцне нѣкой дръвче или растение тамъ клъцне, докато си пробие пѫть да мине. Дали на мѣсто е клъцналъ, това не е важно за него. После, като види, че нѣкое дърво не ражда много, той взима торъ и го наторява. Когато дървото върже плодове, пръвъ дяволътъ иде да ги обира. Той казва: Азъ го торихъ и кастрихъ, азъ имамъ право да се ползувамъ отъ неговитѣ плодове. Като срещне нѣкой жълтъ, слабъ човѣкъ, дяволътъ започва да го убеждава да се храни добре, да напълнѣе. Той не обича слаби, мършави хора, защото нѣма какво да обира отъ тѣхъ. Срещне ли нѣкой пъленъ, тлъстъ човѣкъ, той веднага свързва приятелство съ него. Следователно, срещнете ли човѣкъ, който се е окалялъ, знайте, че тази каль е дошла отвънъ. Каквото да прави, човѣкъ не може да се освободи отъ кальта. Ако презъ деня не се окаля, вечерь може да се окаля. Има хора, които отъ детинство още сѫ вегетарианци, но като ставатъ отъ сънь, плюватъ, недоволни сѫ, че на сънь яли месо. Това показва, че тѣ още не сѫ се освободили отъ желанието да ядатъ месо. Дълбоко нѣкѫде, въ подсъзнанието имъ, се крие разположение къмъ месото. Истински вегетарианецъ е онзи, който и на сънь има будно съзнание, не яде месо. Други пъкъ сѫ недоволни отъ себе си, че на сънь крадятъ, обиратъ хората. Не само това, но като ги уловятъ, тѣ отказватъ, че сѫ извършили кражба. Значи, тѣ на сънь лъжатъ, крадятъ, вършатъ такива престѫпле- ния, каквито нѣкой хора вършатъ презъ деня, въ будно съзнание. Едно се иска отъ човѣка: будно състояние и силна воля. Дошълъ ли е до това положение, той трѣбва да устоява и презъ деня, и въ време на сънь, да не се подава на никакви изкушения. Съвременнитѣ хора работятъ усилено върху самовъзпитанието си, но нѣматъ резултати Тѣ пренебрегватъ тъкмо ония методи, които могатъ най-много да имъ помогнатъ. Запримѣръ, тѣ минаватъ и заминаватъ покрай растенията и животнитѣ, безъ да ги използуватъ като възпитателни срѣдства. Разумниятъ човѣкъ се учи и възпитава отъ растенията, животнитѣ, хората, минералитѣ. Цѣлата природа е тѣхенъ учитель. Въздухътъ, водата, свѣтлината и топлината сѫ сѫщо така добри възпитатели на човѣка. Той наблюдава чистата, кристална вода, която излиза отъ нѣкой изворъ, проследява пѫтя и и следъ време я срѣща мѫтна, окаляна. Той разбира, че въ пѫтя на движението си тя е свършила много работа, вследствие на което е изгубила чистотата си. Съ чистата вода хората готвятъ, миятъ, ператъ дрехитѣ си и, като се оцапа, изхвърлятъ я навънъ. Трѣбва ли водата да се сърди на хората, че сѫ я изцапали? Тя не се сърди на никого, но се радва, че е свършила нѣкаква работа. И свѣтлината, едно отъ великитѣ блага на живота, минава презъ нечисти мѣста, но е доволна, че върши работа. Въздухътъ, водата, свѣтлината сѫ пратени на земята да пома- гатъ на всички живи сѫщества, но тѣ не се смущаватъ отъ това, че сѫ се накаляли. Тѣ лесно се чистятъ. Човѣкъ трѣбва да се учи отъ тѣхъ да знае, какъ да се чисти. Окаля ли се, той. трѣбва да приложи единъ отъ методитѣ за чистене: утаяване, разтваряне, дестилация, филтриране. Съвременниятъ човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да прояви своето благородство, да стане като златото—дето мине, да не се каля, т. е. да не се окислява. Каля ли се, той трѣбва да знае, какъ да се чисти. Много дрехи сѫ дадени на човѣка за обличане и преобличане. Казватъ, че човѣкъ има седемь тѣла, едно отъ друго по-фини. Най- вѫтрешното тѣло е отъ най-фина материя. Въ това тѣло, именно, се крие човѣшката душа, вследствие на което нищо нечисто не може да се докосне до нея. Умирането не е нищо друго, освенъ събличане на старата дреха и обличане на нова. Като остарѣе новата дреха, и тя ще се съблѣче, ще облѣчете пакъ нова. Човѣкъ иска да не умира, т. е. да запази дрехата си вѣчно здрава и чиста. Това е невъзможно. Като имъ дотегне живота, нѣкои казватъ, че не искатъ вече да дохождатъ на земята. Колко пѫти ще дохождатъ! Колко пѫти ще бѫдатъ бити! Когато детето не слуша, майка му го бие. То обещава, че нѣма да прави сѫщата погрѣшка, нѣма да бута сладкото безъ позволение, но на другия день пакъ прави сѫщитѣ пакости. Майка му пакъ го бие. Не се изправя лесно човѣкъ. Като пострадатъ малко, хората казватъ, че сѫ научили урока си. Тѣ сѫ го научили и учатъ, само докато прѫчицата се дига и слага по гърба имъ. Щомъ се отдалечи прѫчицата, тѣ забравятъ вече урока си и отново грѣшатъ. За да не грѣши, човѣкъ трѣбва да дойде до дълбока вѫтрешна опитность въ себе си, да различава доброто отъ злото и да пази чистотата на своя умъ и на своето сърдце. Какво представя грѣхътъ? Грѣхътъ представя нечистотата въ живота. Ядешъ ли нѣщо, чинията ти трѣбва да бѫде идеално чиста. Не е ли добре измита, останалото въ нея постепенно започва да ферментира. Сѫщото нѣщо се отнася и до мислитѣ и чувствата, които възприемате отвънъ. Дойде ли нѣкоя мисъль въ ума ви, или нѣкое чувство въ сърдцето ви, спрете се да ги анализирате, да разберете, презъ какви умове и сърдца сѫ минали. Ако сѫ минали презъ умоветѣ и сърдцата на лоши хора, тѣ носятъ нѣщо нечисто въ себе си, което може да ви застави да сгрѣшите. Ако можете, отстранете ги отъ себе си; ако не можете да ги отстраните, подложете ги на пречистване, да отдѣлите отъ тѣхъ ония вещества, които сѫ способни да ферментиратъ. Лошитѣ мисли и чувства сѫ подобни на гнили ябълки, отъ които нищо не можете да извадите. Ядете ли ги, вие ще се разболѣете и ще страдате. Единственото нѣщо, което можете да извадите отъ тѣхъ, е семката имъ. Извадете семката на лошитѣ мисли и чувства, преди да е проникнала заразата въ нея, и я посадете въ земята. И въ най-лошитѣ мисли, чувства и постѫпки има нѣщо добро, което може да се използува. Това сѫ тѣхнитѣ семки. Ако не знаете, какъ да ги посадите, ще отидете при градинаритѣ да видите, какъ тѣ садятъ семкитѣ на своитѣ плодове. И тѣ не сѫ знаяли това изкуство, но сѫ се учили. Като не знае, какво да прави, като не иска да учи, човѣкъ казва, че е грѣшенъ, че е неспособенъ. Въ какво се заключава неговата грѣховность? Човѣкъ има нѣколко слабости, които го заставятъ да грѣши. Той може да яде повече, отколкото трѣбва, и затова грѣши. Той може да пие повече, отколкото трѣбва, но не вода, а вино, вследствие на което грѣши. Той има желание да забогатява повече, отколкото трѣбва, и ощетява хората. Това сѫ слабости, които не се дължатъ нито на самото ядене, нито на виното, нито на богатството, но на лакомията въ човѣка. Лакомиятъ човѣкъ лесно се изкушава. Кой човѣкъ се изкушава? Слабиятъ. Отъ какво може да се изкуси човѣкъ? Човѣкъ се изкушава отъ красотата, отъ яденето, отъ паритѣ, отъ богатството и т. н. Красивата мома изкушава момцитѣ. Банкерътъ изкушава апаша. Земедѣлецътъ, съ своитѣ пълни хамбари, изкушава сиромаха. Кръчмарьтъ изкушава пияницата. Защо поставятъ човѣка на изкушение? За да го изпитатъ, да видятъ, какъвъ е неговиятъ мораленъ устой. За да из- питагъ човѣка, понѣкога му представятъ две нѣща, да видятъ, кое отъ тѣхъ ще избере. Ако му представятъ на изборъ богатството и сиромашията, той ще покаже своето вѫтрешно разбиране. Човѣкъ е свободенъ, докато може да прави изборъ. Щомъ нѣма изборъ, той върши нѣщата по налагане. Запримѣръ, на едного представятъ богатството и сиромашията, да избере едното отъ тѣхъ. Ако избере богатството или сиромашията, той ще види, че и дветѣ носятъ благословение за него. Ако му представятъ само едното, той ще го приеме по необходимость. Такова богатство и сиромашия носятъ за човѣка редъ изпитания. Какво трѣбва да прави човѣкъ, като се намѣри предъ изкушението? Ако е слабъ, той трѣбва да бѣга; ако е силенъ, да не се подава. Който се изкушава, той нищо не печели. Вълкътъ се изкушава отъ овцата и я изяжда, но не става по-благороденъ. Котката се изкушава отъ мишката, но не става по-благородна. Въпрѣки това, вълкътъ, котката, паякътъ, кобрата и други животни служатъ като възпитатели за овцата, за мишката, за насѣкомитѣ, за човѣка. Еднитѣ нападатъ, другитѣ се бранятъ, но едни-други се възпитаватъ. Хората грѣшатъ, изкушаватъ се, защото се подаватъ на своитѣ криви разбирания. Нѣкой огладнѣе, но нѣма пари да си купи, хлѣбъ. Той отива на фурнята, взима единъ, хлѣбъ, безъ да каже нѣщо на фурнаджията; туря го подъ дрехата си и излиза доволенъ, че никой не го е видѣлъ. Така си мисли той. Все единъ човѣкъ го е видѣлъ. И, ако го запита, защо взе хлѣба безъ позволение и знание на фурнаджията, той ще каже, че всичко принадлежи на Бога. Вѣрно е, че всичко принадлежи на Бога, но въ неговия естественъ видъ. Щомъ човѣкъ е сѣлъ, оралъ, жъналъ, млѣлъ брашното и направилъ хлѣбъ, трѣбва да се иска позволение отъ него. Ако хлѣбътъ, който си взелъ отъ фурнаджията, е даденъ направо отъ Бога, безъ човѣшки трудъ, защо го криешъ подъ дрехата си? Божиитѣ работи сѫ чисти и открити. Следователно, не трѣбва да криешъ. Криешъ ли, ти си се опапалъ вече. За да вземешъ хлѣба, ти трѣбваше да свършишъ нѣкаква работа на фуонаджията, да го заслужишъ, свободно да го носишъ, безъ да криешъ. Сега, вие трѣбва да работите върху дѫгата, която Богъ е поставилъ като заветъ между себе си и човѣка. Ако работите съзнателно върху себе си, вие се свързвате съ Великия Божи Духъ, Който преглежда работата ви и я изправя. Той не наказва човѣка, но го изправя и съветва, какъ да постѫпва. Като не разбира това, човѣкъ мисли, че Богъ го наказва и сѫди за погрѣшкитѣ му. Не, казано е въ Писанието, че Богъ не съизволява въ грѣха и страданията, нито въ смъртьта на човѣка. Съвестьта мѫчи човѣка и го сѫди. Ако по невнимание човѣкъ се порѣже съ ножъ, майсторътъ на ножа ли е виновенъ за това? Майсторътъ е направилъ ножа за услуга на човѣка, но не и за негово нещастие. Следователно, ако вие страдате отъ произведенията на Бога, кой е виновенъ за това? Вината е въ самитѣ васъ, че сте невнимателни. Кой е виновенъ, че се изкушавате отъ паритѣ на богатия? За да не се изкушавате, идете да работите при него. Като му работите известно време, той ще ви плати. Красивитѣ, ценнитѣ нѣща изкушаватъ човѣка, но той трѣбва да се пази отъ изкушението, да му се противопоставя. Какъ може човѣкъ да се справи съ изкушението? Двама души живѣятъ подъ единъ покривъ. Единиятъ е богатъ, има пари за отопление и освѣтление, а другиятъ седи въ стаята си и трепери отъ студъ. Иска да прочете нѣщо, нѣма свѣщь да си запали. Той седи и размишлява, какъвъ свѣтъ е този, въ който на едного е дадено всичко, а другиятъ живѣе въ лишения Той нарича това несправедливость и се изкушава. За да не се изкушава, той трѣбва да изучи живота на богатия, да види, отъ какво се нуждае, и да му се притече на помощь. По този начинъ преградата между двамата ще изчезне, и тѣ взаимно ще си помагатъ. Иначе, тѣ всѣкога ще се спъвать и ще падатъ въ грѣхове. Грѣхътъ спъва двамата и ги прави врагове единъ за другъ. Грѣхътъ е отрова, която едновременно разрушава организмитѣ на двама души. Следователно, възприемайте такава храна, такива мисли и чувства, които ви подигатъ. Всѣка храна, всѣка мисъль и всѣко чувство, които понижаватъ човѣка, сѫ отрова. Ако храната, мислитѣ и чувствата на човѣка подигатъ неговия ближенъ, тѣ сѫ на мѣсто. Ние ги наричаме Божествени. Понѣкога мислитѣ и чувствата на едного подигатъ ближния му, а той самъ пада. И тѣ сѫ на мѣсто. За предпочитане е, обаче, човѣкъ да се храни съ такива мисли и чувства, които да подигатъ, както него, така и неговитѣ ближни. Страшно е, когато и двамата падатъ. Ако единиятъ слиза, а другиятъ се качва, положението не е опасно. Онзи, който се е качилъ, ще хвърли вѫже на другаря си, който е слѣзълъ, и ще го дигне при себе си. Истинско престѫпление, или истински грѣхъ е, когато човѣкъ спъва едновременно и ума, и сърдцето, и волята си. Обаче, ако сърдцето се подига, а умътъ слиза, въ това нѣма престѫпление. И обратно: не е престѫпление, ако умътъ се подига, а сърдцето слиза. Ако нѣкой прави добро на ближния си, а себе си спъва, доброто не губи своята цена. Пазете се отъ ония състояния, които носятъ смърть за човѣка, защото тѣ спъватъ едновременно и ума, и сърдцето, и волята му. Стремете се къмъ Божественитѣ състояния, които подигатъ едновременно и ума, и сърдцето, и волята. При добритѣ човѣшки мисли и желания се подигатъ дветѣ нѣща въ човѣка, а слиза или само волята, или само умътъ, или само сърдцето. Като четете за живота на Ноя, виждате, че той си направилъ вино, отъ което се напилъ. Съ изпиването си Ной падналъ. Нѣма човѣкъ на земята, който да не е падалъ. Падането не е страшно, но страшно е, когато човѣкъ изгуби равновесието си. Грѣшката на Ноя не е въ напиването му, но въ това, че прокълна сина си, който му се присмѣ. Другиятъ синъ, обаче, получи благословението на баща си, и той остана да живѣе на земята. Добриятъ синъ остана да живѣе съ благословението на бащата. При Каинъ и Авела имаме обратното: Каинъ остана да живѣе, а Авелъ бѣше убигъ. Вмѣсто Авела се роди Ситъ, добриятъ синъ на Адамъ и на Ева. Значи, въ свѣта останаха да сѫществуватъ поколѣнията на два добри рода и единъ лошъ. До времето на Христа хората вървѣха или по пѫтя на сърдцето, или по пѫтя на ума, или по пѫтя на волята. Христосъ дойде въ свѣта и донесе учението на любовьта, което включва едновременната работа и на ума, и на сърдцето, и на волята. Христосъ внесе тритѣ добри рода въ свѣта, по пѫтя на които трѣбва да вървятъ всички хора. Докато дойдете до учението на, любовьта, вие непременно ще минете презъ изкушения. Не се страхувайте отъ изкушенията, но дръжте съзнанието си будно. И Христосъ има три изкушения, съ които лесно се справи: на храма, на планината и предъ камънитѣ. Когато бѣше на храма, сатаната дойде да го изкушава, като му каза да се хвърли отгоре, за да докаже, че наистина ангели ще го подигнатъ на рѫце, да не препъне въ камъкъ ногата си. Христоъ му отговори, че не иска да изкушава Господа. Който го е качилъ на храма, той самъ ще го свали. Когато Христосъ бѣше на планината, сатаната и тукъ дойде да Го изкушава. Той Му каза: „Ако слѣзешъ отъ планината да ми се поклонишъ, цѣлиятъ свѣтъ ще ти дамъ.“ Христосъ му отговори, че, освенъ на Бога, на никого не може да се поклони. И най-после, като Го видѣ между камънитѣ. сатаната му каза да превърне всички тия камъни въ хлѣбъ. Христосъ отговори: „Писано е, че човѣкъ ще живѣе не само съ хлѣбъ, но съ всѣко Слово, което излиза отъ устата на Отца моего.“ Едно отъ качествата на любовьта е даването. Давайте, безъ да се страхувате, какво ще остане за васъ. Страхътъ трѣбва да се замѣсти съ разумна смѣлость. Бѫдете смѣли и свободни по сърдце, по умъ и по воля, но имайте предъ видъ мисъльта. че вършите волята Божия. Единъ беденъ, но благочестивъ човѣкъ, ималъ въ дѫоба си само единъ левъ и се чудилъ, какво да си купи съ него да се нахрани. Освенъ малко хлѣбъ нищо друго не могълъ да си купи съ единъ левъ. Докато размишлявалъ по този въпросъ, единъ просякъ се опѫтилъ точно срещу него, да му иска помощь. Той веднага далъ последния си левъ. Като се отдалечилъ просякътъ, той започналъ да си мисли, колко добре би било, ако разполагаше съ пари, да помага на бедни. Както вървѣлъ изъ пѫтя, единъ неговъ приятель го срещналъ и поканилъ въ дома си на гости, понеже отдавна не го виждалъ. Приятельтъ му го нагостилъ добре. И тъй, като ученици, отъ васъ се иска да се свържете съ Божията мисъль, съ Божиитѣ чувства и да работите като Него за освобождаване на душата си отъ тежкитѣ условия, въ които е поставена. Тя е поставена при условия, дето грѣхътъ живѣе. Богъ работи за освобождаване на човѣшката душа, но и човѣкъ трѣбва да работи за сѫщото. Затова се изисква търпение, както сѫ търпѣли и търпятъ всички велики и добри хора. Бѫдете търпеливи и не бързайте да сѫдите хората. Този, когото сѫдите за нѣкаква слабость, има две добродетели, които не виждате. „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени!“ Какъ се познава добриятъ човѣкъ? Добъръ човѣкъ е онзи, който работи за доброто на всички хора. Той не се нуждае отъ попохвалитѣ на хората и минава незабелязано между тѣхъ. Добриятъ човѣкъ не се изкушава, защото, преди да гледа на мѫжа и на жената вънъ отъ себе си, той ги вижда въ себе си, тамъ ги изучава и съ тѣхъ се съветва. Той не търси момата и момъка вънъ отъ себе си, защото ги вижда въ себе си и тамъ ги изучава. Който е изучилъ мѫжа, жената, момата, момъка, детето въ себе си, той знае, какъ да се отнася съ тѣхъ и вънъ отъ себе си. Той е щедъръ, добъръ къмъ всички хора. И при най-лошитѣ условия да се намѣри, той знае, какъ да постѫпва. Защо? Защото никога не работи самъ. Намѣри ли се въ затруднение, той веднага извиква ума, сърдцето, волята, душата, духа си и започва да се съветва съ тѣхъ Щомъ дойде до известно решение, всички му се подчиняватъ, и той пристѫпва къмъ действие. Имайте пълна вѣра въ Божественото, което всѣкога е готово да ви каже, какъ да постѫпвате. Слушайте Божественото въ себе си, ако искате да успѣвате въ живота си. Проявениятъ Духъ въ любовьта, проявениятъ Духъ въ мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣ- чния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 6. Утринно слово огъ Учителя, държано на 18 ноемврий, 1934 г. София, — Изгрѣвъ.

Отъ "Учение и работа", утринни слова, година IV, т.1 (1934-1935). Първо издание от 1939 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно от 23 септември 1934 г. до 27 януари 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Тънкиятъ конецъ Всички хора, учени и прости, свѣтски и религиозни, и досега още разисквагъ върху въпроса, какво представятъ доброто и злото, и дали и злото, като доброто, принася нѣкаква полза на човѣчеството. Едни отъ тѣхъ подържатъ възгледа, че и доброто, и злото принасятъ полза на човѣчеството. Други подържатъ възгледа, че само доброто принася полза, но не и злото. Въпрѣки тѣзи възгледи, въпросътъ остава неразрешенъ. Като не могатъ да дойдатъ до абсолютно разрешение на въпроса, хората казватъ, че трѣбва да се работи. Право е, че човѣкъ трѣбва да работи, но какъ да работи? Нѣкой работи заематъ мѣстото на злото, а нѣкой — мѣстото на доброто. Задава се въпросъ, кои работи могатъ да се уподобятъ на злото и кои на доброто? Ако човѣкъ пренася цѣлъ месецъ, съ чувалъ на гърба си, скъпоценни камъни отъ едно мѣсто на друго, безъ да получи за това нѣкакво възнаграждение, какво печели въ края на краищата? Не само, че нищо не печели, но той губи силитѣ си. Безъ да е извършилъ нѣкакво престъпление, този човѣкъ е изгубилъ силата, разположението и работоспособностьта си. Другъ нѣкой работи, пренася товаръ отъ едно мѣсто на друго, но господарьтъ му щедро го възнаграждава. Той работи, почива си, добре се храни. Първиятъ господарь прилага закона на злото, вследствие на което слугата му всѣки день губи отъ силата си. Вториятъ господарь прилага закона на доброто, заради което слугата му всѣки день прибавя нѣщо къмъ силата си. Много работи, много служби сѫ- ществуватъ въ живота на хората, но въ края на краищата всички хора умиратъ. И свещеникътъ, и учительтъ, и музикантътъ умиратъ. Смъртьта е неизбѣженъ процесъ, но важно е, какъ умира човѣкъ, съ съзнание или безъ съзнание за това, което става съ нeгo. Който е работилъ съ любовь и прилагалъ закона на доброто, той умира съзнателно, като продължава да живѣе и следъ Смъртьта си. Сега, като се говори за работата, човѣкъ трѣбва да прави разлика между една и друга работа. Работата бива външна и вѫтрешна, полезна и вредна. Истински полезна работа е тази, която облагодетелствува едновременно и господаря, и слугата. Ако облагодетелствува само едната страна, тя не е полезна. Истинска работа е тази, отъ която се учатъ едновременно и дветѣ страни: и работодательтъ, и работникътъ. Истинска работа е онази, при която човѣкъ може да се справи съ положението, въ което се намира. Дали даденъ човѣкъ е богатъ или сиромахъ, щомъ работи, той ще се справи съ положението Си. Не работи ли, и като богатъ, и като сиромахъ, той ще се намѣри въ мѫчнотии и противоречия, ще дойдатъ редъ болести, страдания. Сиромахътъ нѣма да бѫде нападнатъ отъ разбойници, но гладътъ ще го нападне. Богатиятъ нѣма да гладува, но разбойници ще го нападатъ. Ако богатиятъ е щедъръ, доброволно ще даде на разбойницитѣ известна сума, за да запази живота си поне. Защо сѫществуватъ богати и сиромаси? Не може ли свѣтътъ да бѫде другояче нареденѣ? —Това е въпросъ, на който днесъ не може да се отговори. Има нѣща, които човѣкъ въ даденѣ моментъ не трѣбва да знае. Яйцето, само за себе си, може ли да знае, какво ще излѣзе отъ него? Отъ едно яйце може да излѣзе нѣкаква птица, а може да издѣзе и змийче - зависи, какво е било яйцето, птиче или змийско. Докато зародишътъ на яйцето е затворенъ въ черупката си, никой не знае, какво може да излѣзе отъ него. Тъй щото, когато нѣкой пита, какво може да излѣзе отъ него, това показва, че той е още въ зародишно състояние, не се е излупилъ.— Кога ще излѣзе нѣщо отъ мене? — Когато се излупишъ отъ яйцето си. — Какво ще излѣзе отъ мене? — Това не се знае. —Мога ли да остана за винаги въ яйцето да почивамъ? — Можешъ, но въ края на крайщата ще се отегчишъ. Всѣко отегчаване подразбира гниене, вкисване, разваляне на яйцето. Това състояние е равносилно на смърть. За предпочитане е яйцето да се измѫти, да излѣзе живота отъ него, отколкото да остане дълго време затворено и да не се прояви. Ще кажете, че като живѣе, човѣкъ трѣбва да мисли за ядене. Това е въ реда на нѣщата. Обаче, като яде, човѣкъ може да се движи, да работи, да се учи, да се моли и т. н. Безъ храна, животътъ на земята не може да се прояви. Като ученици, вие трѣбва да се учите, безъ да се смущавате отъ това, че много нѣща не знаете. Понѣкога невежеството е за предпочитане предъ знанието. Запримѣръ, благословение е за човѣка, като минава покрай касата на своя ближенъ, да не знае, какво има въ нея. Какво ще се ползувате, ако знаете, че Америка има на разположение еди-колко милиона злато? Обаче, има нѣща, които човѣкъ непременно трѣбва да знае. Не ги ли знае, той ще плати съ живота си. Единъ богатъ търговецъ пѫтувалъ презъ една планина. Като се уморилъ, той седналъ до единъ чистъ изворъ да си почине, да се нахрани и да се освежи отъ бистрата, студена вода на извора. За тази цель той извадилъ отъ торбата си хлѣбъ и маслини и започналъ да яде, като хвърлялъ кокичкитѣ на маслинитѣ на разни страни около извора. Нѣкой отъ тѣхъ влизали въ чистия планински изворъ. Като се нахранилъ, отново се приготвилъ за пѫть, но билъ спрѣнъ отъ единъ едъръ, черенъ човѣкъ.—Стой! Знаешъ ли, каква пакость ми причини? Отъ кокичкитѣ, които хвърляше на всички страни, една попадна въ окото ми и ме ослѣпи. Сега азъ ще извадя и дветѣ ти очи. — Моля ти се, не ми отмъщавай. Не знаехъ, че ще ти причиня такава пакость. Най-после той се освободилъ отъ черния човѣкъ, но получилъ добъръ урокъ, да не хвърля остатъцитѣ отъ храната си безразборно, дето му падне. Нко знаеше това, нѣмаше да пострада. Следователно, като ученици, вие трѣбва да се интересувате отъ нѣща, които ще ви ползуватъ още днесъ. Нѣкой искатъ да знаятъ, какво ще бѫдатъ въ следното прераждане. Това знание не ви е потрѣбно днесъ. Православниятъ се интересува отъ въпроса, дали ще бѫде въ рая, но за никакво прераждане не се интересува. Преди всичко той не признава прераждането. Раятъ и Адътъ пред- ставятъ добритѣ и лошитѣ условия на живота. Споредъ православнитѣ, Адътъ е нѣкѫде подъ земята, мѣсто на огънь и вѣчно мѫчение. Раятъ пъкъ е нѣкѫде горе, нависоко. Той е мѣсто на блаженство и наслада. Споредъ окултиститѣ, обаче, Адътъ е мѣсто на , лошитѣ условия, при които човѣкъ се е родилъ. Раятъ е мѣсто на добритѣ условия, дето човѣкъ е дошълъ да живѣе, да се учи и развива правилно. За ада и за рая хората даватъ различни описания и картини. Както да си представя рая и ада, все пакъ човѣкъ нѣма много да се ползува. Търговецътъ не се интересува за ада и за рая, но за честностьта на хората, съ които има отношения. Човѣкъ трѣбва да се интересува отъ своитѣ мисли, дали сѫ прави или криви. Влѣзе ли една крива мисъль въ ума му, мѫчно може да излѣзе навънъ. Тя се загнѣздва въ него като, че ли е направила договоръ. Отъ такива мисли главитѣ на хората побѣляватъ, безъ да станатъ светии. Има смисълъ да побѣлѣе главата на човѣка, но ако това побѣляване го направи мѫдъръ, уменъ. Не поумнѣе ли, този човѣкъ не е използувалъ живота си, както трѣбва. Въ осма глава на Битието се казва: „И помена Богъ Ноя и всичкитѣ животни, и всичкитѣ скотове, що бѣха наедно съ него въ ковчега“. Хората грѣшеха, а Ной бѣше поставенъ въ ковчегъ, т. е. въ изправителенъ затворъ. Тамъ Ной прекара почти цѣла година да излежи наказанието си. Ной бѣше затворенъ заедно съ чисти и нечисти животни. И човѣкъ има нечисти животни въ себе си, т. е. своитѣ нечисти желания. Отъ време на време човѣкъ трѣбва да се затваря въ ковчегъ съ своитѣ нечисти желания да ги възпитава. Натъкне ли се на нѣкакво страдание, човѣкъ влиза въ ковчега на Ноя. Колкото да е тежко положението му, той трѣбва да благодари, че е поне вънъ отъ условията на смъртьта. Остане ли вънъ, той е изложенъ на явна смърть. За да разбере, дали водата се е прибрала отъ земята, Ной изпрати първо гарвана, а после гълѫба. Въ време на война хората си служатъ съ войници, както Ной съ гарвана и гълѫба. За да се проучи известна мѣстность или обстановка, на- чалникътъ на дадена войскова часть изпраща единъ огъ войницитѣ да свърши тази работа. Какво представятъ гарванътъ и гълѫбътъ като символи? Гарванътъ е месоядецъ, яде всичко, а гълѫбътъ е вегетарианецъ, идеалистъ. Гарванътъ казва: Човѣкъ трѣбва да си поживѣе, да гледа широко на живота, да не се ограничава нито въ ядене, нито въ пиене. Яде ли му се нѣщо, да си хапне свободно. Гарванътъ представя свѣтския живогъ, а гълѫбътъ — духовния. Гарванътъ грачи, а гълѫбътъ гука. Гълѫбътъ има устой въ убежденията си. При каквито условия да изпадне, той никога не нарушава вегетарианството. Той е твърдъ. Изобщо, каквато е разликата между свѣтския и духовния животъ, такава е разликата между гарвана и гълѫба. Влизането на Ноя въ ковчега представя ограничителнитѣ условия на Живота. Когато иска да предпази човѣка отъ нѣкакво зло, Провидението го ограничава. Въ този смисълъ, затворътъ, ограниченията сѫ благо за човѣка. Така той се запазва отъ лошитѣ външни условия. Затворътъ, ограничителнитѣ условия сѫ страдания, безъ които животътъ на земята е невъзможенъ. Безъ жертви нито животътъ на отдѣлния човѣкъ, нито този на човѣчеството е изправимъ. Искате ли свѣтътъ да се оправи, трѣбва да бѫдете готови на жертви. Жертвата е доброволенъ актъ, а не насилнически. Чрезъ насилие нищо не може да се извърши—нито зло, нито добро. Сития не можете да го насилите да яде. Ако е гладенъ, човѣкъ ще яде безъ никакво насилие. Богатиятъ не се съблазнява отъ богатството, но сиромахътъ, гладниятъ ще се съблазнятъ. За да не се съблазнява отъ външни блага, човѣкъ трѣбва да бѫде вѫтрешно богатъ. Докато дойде до това богатство, човѣкъ все ще се нуждае отъ външни блага: дрехи, обуща, кѫща, пари и т. н. Като изучавамъ хората, виждамъ, че все имъ липсва нѣщо: нѣкой не си е доспалъ, другъ—не си е доялъ, както трѣбва, трети — нѣма дрехи, обуща, дърва и вѫглища. Запитвате, какво трѣбва да прави човѣкъ, за да си набави всичко, което му липсва. При сегашнитѣ условия човѣкъ мисли за много нѣ- ща: за храна, за дрехи, за обуща, за подслонъ и т. н. Докато мисли за много нѣща, човѣкъ не може да мисли за сѫщественото. Законъ е: Ако човѣкъ мисли за сѫщественото, всичкитѣ му работи ще се наредятъ добре. Тогава нѣма да му липсва нищо. Хората не успѣватъ по тази причина, именно, че за всичко друго мислятъ, но не и за същественото. Единъ крайно беденъ човѣкъ отишълъ при единъ богатъ и му казалъ: Ти си единствениятъ, който можешъ да ми помогнешъ да излѣза отъ трудното положение, въ което се намирамъ. Богатиятъ му отговорилъ: Ще ти помогна на драго сърдце, ако можешъ да минешъ по конецъ, като по мостъ. Минешъ ли по конецъ, ще ти дамъ всичко, каквото пожелаешъ.—За Бога, помогни ми сега!—Никакъвъ Богъ не признавамъ. Минешъ ли по конеца, всичко, каквото имамъ, ще го раздѣля съ тебе. Сега и азъ ви казвамъ: Приготвяйте се да минете по конеца. Който може да мине по конеца, той всичко ще придобие. Не може ли да мине по конеца, ще остане въ старото си положение.—По дървенъ мостъ, или съ лодка не може ли да се мине? — Не, презъ тази рѣка сѫ прекарани само конци. Тя може да се мине само по конецъ. Ако сте птица, можете да прехвръкнете надъ рѣката, но като човѣкъ, имате само единъ пѫть: по конеца. Ако можете да минете по конеца, всичко ще придобиете: здраве, сила, знание, любовь, богатство. Какво представя тънкиятъ конецъ? Единъ турчинъ запиталъ султана, какво трѣбва да прави, за да подобри живота си. Султанътъ му отговорилъ: Свѣтътъ представя голѣмъ казанъ, вързанъ съ седемь дебели вѫжета. Гледай да хванешъ поне едното вѫже. Хванешъ ли го, ти си вече предъ казана, въ който има всичко, каквото пожелаешъ: ядене, дрехи, пари, знание, сила. Каквото представя вѫжето за казана, такова нѣщо е тънкиятъ конецъ за живота на разумния, за онзи, който иска да се развива правилно. Вѫжето на казана, тънкиятъ конецъ на моста, това е волята Божия. Следователно, който изпълнява волята Божия, той има на разположение всичко, каквото пожелае. Човѣкъ трѣбва да знае, че каквото прави, както да лѫкатуши въ живота, той неизбѣжно трѣбва да мине по тънкия конецъ. Съ други думи казано: Колкото да философствува, въ края на краищата човѣкъ трѣбва да изпълни волята Божия. Нѣкои мислятъ, че за да минатъ благополучно по тънкия конецъ, трѣбва да постятъ, да олекнатъ. Други пъкъ, като виждатъ, че не могатъ да минатъ по конеца, предаватъ се на ядене и на пиене, на широкъ животъ. Както да живѣятъ, хората все трѣбва да минатъ презъ единъ пѫть. Това е пѫтьтъ на тънкия конецъ. Колкото да е страшенъ, той е привидно такъвъ. Въ сѫщность той е най-красивиятъ и безопасенъ пѫть. Достатъчно е човѣкъ да има добро разположение на ума и на сърдцето си, да отвори душата си за Божественото, за да мине спокойно и безопасно по конеца. Ще кажете, че е по-добре този конецъ да не се изпрѣчва на пѫтя ви. Кѫде ще търсите добро разположение на ума и на сърдцето си, или отворена душа за Божественото? Като се страхувате отъ конеца, вие изпадате въ положението на едно младо момче, внукъ на една многознаеща баба, която му давала съветъ, какъ да се пази отъ мечка. Внукътъ трѣбвало да мине презъ една гѫста гора, но се страхувалъ отъ мечка. Бабата познавала магията и му казала: Синко, вземи тази бѣла кърпа и, като видишъ, че срещу тебе иде мечка, извади кърпата отъ джоба си и я размахай предъ нея. Внукътъ погледналъ усмихнато къмъ баба си и казалъ: Бабо, по-добре ми бай, да не ме срѣща мечка. Съ бѣлата кърпа бабата искала да се образуватъ приятелски отношения между внука и мечката. Сега и азъ казвамъ: Като ви говоря за тънкия конецъ, ще работите върху себе си, да минете благополучно по него. Дойдете ли до конеца, извадете бѣлата кърпа отъ джоба си и махайте съ нея. Ако мечката избѣга, ако разбойницитѣ не ви обератъ, добре сте работили. Не можете ли да се справите съ мечката и съ разбойницитѣ и трѣбва да се катерите по дърветата, за да се спасявате отъ тѣхъ, още има да работите. Въ гора ли сте, или въ планина, вървете напредъ и благодарете за всичко, което ви е дадено. Ако се натъкнете на нѣкакво противоречие, или ако пиете отъ горчивата чаша на живота, не съжалявайте. Сегашнитѣ горчевини ще се превърнатъ въ бѫдещи блага. Единъ младъ, идеалистъ лѣкарь, се отчаялъ отъ живота и решилъ да се самоубие. Дето лѣкувалъ, нищо не му плащали, или толкова малко му плащали, че едва изкарвалъ хлѣба си. Тъй отчаянъ, той тръгналъ изъ града, да обмисли, какъ да се самоубие. Въ това време той видѣлъ на пѫтя, че единъ човѣкъ падналъ и счупилъ крака си. Веднага се затичалъ къмъ него, придружилъ го до дома му, дето намѣстилъ счупения му кракъ и започналъ да го лѣкува. Младиятъ лѣкарь си казалъ: Толкова добрини съмъ направилъ, и тази ще направя. Обаче, пострадалиятъ билъ богатъ човѣкъ и щедро възнаградилъ своя лѣкарь. Отъ този моментъ работитѣ на лѣкаря започнали да се нареждатъ добре. Той често си казвалъ: Благодаря на Бога, че срещнахъ този богатъ човѣкъ да му помогна. Богатиятъ пъкъ съжалявалъ, че счупилъ крака си, вследствие на което работитѣ му останали недовършени. И тъй, човѣкъ може да се намира или въ положението на богатия, който съжалявалъ за счупения кракъ и за недовършенитѣ си работи, или въ положението на младия лѣкарь, който благодари за срѣщата си съ богатия, да намѣсти счупения му кракъ и да подобри живота си. Какво виждаме въ живота? Когато единъ страда, другъ се ползува отъ неговитѣ страдания. Както виждате, животътъ се изявява разумно. За предпочитане е богатиятъ да извади нѣщо отъ кесията си, отколкото младиятъ лѣкарь да свърши съ живота си. Следователно, при каквото положение да се намирате, не отказвайте да направите доброто, което е опредѣлено да извършите. Това добро ще ви спаси. Проявениятъ Духъ въ любовьта, проявениятъ Духъ въ мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 5. Утринно слово отъ Учителя, 14 октомврий, 1934 г. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Учение и работа", утринни слова, година IV, т.1 (1934-1935). Първо издание от 1939 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно от 23 септември 1934 г. до 27 януари 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Каинъ и Авелъ Размишление. Битие, 4 гл. Въ свѣта сѫществуватъ две злини, които се произвеждатъ отъ две различни причини: отъ яденето и оть жертвоприношението. Яденето внесе грѣха въ свѣта, а жертвоприношението — убийството. Наистина, за яденето се създаватъ разни грѣхове. Каинъ и Авелъ принесоха жертва на Бога. Тази жертва стана причина за първото престъпление въ свѣта. Богъ погледна благосклонно къмъ жертвата на Авела, а не прие жертвата на Каина. Това озлоби сърдцето на Каина, и той уби брата си. Този законъ има отношение и въ обикновения животъ на хората. Когато двама момци принасятъ жертва на една мома, единѣ отъ тѣхъ непременно ще пострада. Тя ще предпочете единия за смѣтка на другия. Значи, каквито съ законитѣ въ обикновения животъ на хората, такива сѫ и въ религиозния. И обратно: каквито сѫ законитѣ въ религиозния животъ на хората, такива сѫ и въ обикновения. Мнозина подържатъ мисъльта, че човѣкъ не може да не грѣши. Не, човѣкъ може да не грѣши.— Какво трѣбва да направи, за да не грѣши?— Да не яде отъ забраненото дърво. — Може ли безъ убийства и престъпления въ свѣта?— Може.— Какъ?— Като се откаже човѣкъ отъ жертвоприношенията. Докато човѣкъ принася жертва предъ олтаря на този и на онзи, престъпления и убийства всѣкога ще съществуватъ. Каинъ и Авелъ принесоха две различни жертви въ единъ и същи моментъ: Каинъ принесе жертва отъ плодоветѣ на земята, която обработваше, а Авелъ — отъ своитѣ овце. Понеже Богъ прие, жертвата на Авела, Каинъ завидѣ на брата си, взе едно дърво, удари Авела въ главата и мъртавъ го повали на земята. Авелъ косвено стана причина за извършеното престъпление отъ Каина. Ако двамата братя не бѣха принесли жертва на Бога едновременно. Каинъ нѣмаше да убие брата си. Жертвоприношението, като религиозенъ актъ, е станало причина за първото престъпление въ свѣта. Когато овчарь коли своитѣ овце или говеда, за да принесе жертва на Бога, безъ да иска, той става причина за извършване на известно престъпление. Тѣ даватъ примѣръ, какъ се коли. Отъ това гледище богатитѣ хора съ овчари, отъ поколѣнието на Авела, а сиромаситѣ — земедѣлци, отъ поколѣнието на Каина. И богатиятъ, и сиромахътъ въ единъ и същи моментъ принасятъ жертва предъ олтаря на нѣкой свой богъ, но жертвата на богатия се приема, а на бедния — не се приема. Благодарение на това се ражда завистьта, която става причина за престъпленията въ свѣта. Сега, като четете Евангелието, срѣщате стихове, въ които Христосъ говори за блаженствате. Той казва: „Блажени нищитѣ духомъ, защото тѣ ще наследятъ земята.‘‘ Кои хора считатъ за нищи духомъ? Днесъ сиромаситѣ минаватъ за нищи духомъ. Ще излѣзе тогава че, като нищи духомъ, сиромаситѣ съ блажени. Какво виждаме въ живота? Ние виждаме, че сиромаситѣ, освенъ че не сѫ блажени, но се считатъ нещастни, вследствие на което вършатъ редъ престъпления. Богатството служи като поводъ за извършване на много престъпления. Съзнателно или несъзнателно, всѣки човѣкъ може да даде поводъ за извършване на нѣкакво престъпление. Не само това, но всѣки човѣкъ може да извърши нѣкое престъпление. Проследете историята на народитѣ и на религиитѣ, да видите, колко убийства сѫ извършени отъ държавитѣ и отъ църквитѣ. Милиони хора сѫ изгорени, убити, обесени за тѣх- нитѣ политически и религиозни убеждения. Почти въ всѣко събитие въ живота, или почти въ всѣка война има нѣщо религиозно. Мѫжъ убилъ съперника си, защото чувствата му сѫ накърнени. Въ чувствата на всѣки човѣкъ има нѣщо религиозно, Въпрѣки това хората гледатъ на религиозния животъ като на нѣщо свещено. Нѣкой мѫжъ се оженилъ за една красива мома, но следъ време тя поглежда благосклонно къмъ жертвоприношението на другъ мѫжъ, а не приема жертвата на своя мѫжъ, Безъ да мисли много, мѫжътъ убива противника си. Защо? Защото двамата се борятъ за една жена, която считатъ за свое божество. Законниятъ мѫжъ на жената е Каинъ, а съперникътъ на мѫжа— Авелъ. Каинъ убива Авела. За свое оправдание, убиецътъ казва, че извършилъ престъплението, за да защити честьта си, т. е. за своето убеждение. И двамата иматъ любовь къмъ едно и също божество. Любовьта имъ къмъ това божество става причина за престъпление. Като видѣлъ престъплението на Каина, Богъ му турилъ белегъ, че който го види, да не го убива, да остане живъ, да понесе отговорностьта за престъплението си. Питамъ: Какво липсваше на Каина, че трѣбваше да извърши убийство? Нищо не му липсваше. При това, Каинъ извърши престъплението, следъ като убийството бѣше забранено. Когато Богъ запита Каинъ, къде е Авелъ, той отговори: Не съмъ стажарь да ходя подиръ него. Тукъ Каинъ си послужи съ лъжа. Той вървѣше по пътя на своитѣ родители. Когато Адамъ и Ева престъпиха Божия заповѣдь и ядоха отъ плодоветѣ на забраненото дърво, за оправдание тѣ си послужиха съ лъжа. Богъ каза на Каина: „Кръвьта на брата ти вика къмъ мене за отмъщение.“ Тогава Каинъ разбра, какво е напра- вилъ, и се уплаши да не го убиятъ. Богъ тури белегъ на Каина, който го срещне, да не го убива. Това показва, че убийство чрезъ убийство не се изкупва. Само по себе си убийството не се допуща отъ Бога. Който върши убийства, той ги върши по своя воля, за което самъ ще носи отговорностьта. Който убива, той всѣкога носи белега на своето престъпление. Който се ражда убиецъ, той носи белега на престъплението преди още да го е извършилъ. Съвременнитѣ хора, свѣтски и религиозни, искатъ да не грѣшатъ, да бъдатъ праведни. Това е леснопостижимо. Щомъ искате да не грѣшите, вие трѣбва да знаете, каква храна да ядете и какъ да ядете. Щомъ искате да не грѣшите, вие трѣбва да знаете, кога и какъ да принасяте своето жертвоприношение. По никой начинъ двама души не трѣбва да принасятъ жертвоприношението си въ единъ и същъ моментъ на единъ и същъ богъ. Въ съдбата на двамата братя имаше една фаталность, че тѣ принесоха своята жертва на Бога въ единъ и същъ моментъ. Ако тази фаталность можеше да се избѣгне, Каинъ нѣмаше да убие Авела. Обаче, и двамата принесоха своята жертва едновременно, за да видятъ, кой отъ тѣхъ е по-праведенъ. Тукъ се прояви тѣхното щестлавие. Димътъ отъ жертвеника на Авела възлизалъ нагоре, а този отъ жертвеника на Каина пъплѣлъ по земята. Кога, именно, димътъ отъ жертвеника на човѣка пъпли по земята? Когато въ ума му се гнѣздятъ криви мисли, а въ сърдцето му — лоши чувства. Дали човѣкъ е земедѣлецъ или овчарь, щомъ въ ума си храни криви мисли, а въ сърдцето си —лоши чувства, димътъ на неговата жертва непременно ще пъпли по земята. При това положение единъ отъ двамата братя ще бѫде убиецъ, а другиятъ ще бѫде убитъ. Днесъ подобни мисли и чувства се зараждатъ и между вѣрващи, и религиозни. Като видятъ, че нѣкой се моли, веднага започватъ да наблюдаватъ, какво прави: съ отворени или съ затворени очи се моли, съ скръстени или съ спуснати надолу рѫце. Срещнатъ ли нѣкой благочестивъ човѣкъ, истински християнинъ, веднага започватъ да му завиждатъ и се чудятъ, какво лошо да измислятъ по неговъ адресъ. Каква молитва е тази, презъ време на която човѣкъ може да наблюдава окрѫжаващитѣ? Такава молитва нищо не допринася. Като хора на новитѣ времена, вие трѣбва да се ползувате отъ опитноститѣ на миналитѣ поколѣния, безъ да повтаряте тѣхнитѣ грѣшки. Четете Стария Заветъ и поучавайте се, безъ да повтаряте грѣшкитѣ на хората отъ това време. Какво спечели Каинъ съ убийството, което направи? Той тури начало на престѫплението въ свѣта. Въ развитието на човѣчеството се забелязватъ две епохи. Въ първата епоха се роди грѣха, а въ втората—престъплението, изразено въ убийство. Родоначалникъ на първата епоха бѣше Ева, жената. Първа жената яде отъ забранения плодъ, съ което внесе грѣха въ свѣта. Жената отвори пѫтя къмъ грѣха. Родоначалникъ на втората епоха бѣше Каинъ, мѫжътъ. Той пръвъ отвори пѫть къмъ престъплението и извърши първото убийство. Значи, грѣхътъ води своето начало отъ жената, а убийството — отъ мѫжа. Въ този смисьлъ, строго казано, женитѣ сѫ грѣшници, а мѫжетѣ—престѫпници, убийци. Може ли, при това положение, свѣтътъ да се оправи? Какъвъ домъ могатъ да създадатъ жената, която яде отъ забранения плодъ и внесе грѣха въ свѣта, и мѫжътъ, който, при своето жертвоприношение извърши убийство, и внесе престѫплението въ свѣта? Основата на този домъ е гнила и неустойчива. Какъвъ плодъ може да се роди отъ непослушанието и лъжата? Непослушанието и лъжата на Адамъ и Ева родиха Каинъ и Авелъ. Какво ще кажете, ако срещнете два славянски народа да воюватъ помежду си? Това не е ли повторение на отношенията между двамата братя, Каинъ и Авелъ? Ако единъ човѣкъ може да убие брата си, съ него всичко е свършено. Ако една жена може да излъже мѫжа си, съ нея всичко е свършено. Ева, другарката на Адама, можа да го изкуси, и той яде отъ забраненият плодъ. Като принесоха своята жертва, Каинъ застави брата си да отидатъ на полето да се разходятъ. Въ сѫщность той го излъга. Каинъ нѣмаше намѣрение да се разхожда съ брата си, но търсѣше случай да го убие. Мнозина се запитватъ, какво е донесълъ Христосъ на свѣта. Христосъ донесе две важни нѣща. Той каза на жената да не грѣши, защото следъ грѣха иде лъжата. Като сгрѣши, човѣкъ започва да лъже, за да прикрие грѣха си. Евреитѣ доведоха при Христа една жена, хваната въ прелюбодеяние, и Го запитаха, какво да правятъ съ нея. Споредъ Мойсеевия законъ такива се убиваха съ камъни, но тѣ искаха да знаятъ, какво ще каже Христосъ. Христосъ имъ каза: „Който е безгрѣшенъ, нека той пръвъ хвърли камъкъ върху нея“. Като чуха тия думи, всички се разотидоха. Тогава Христосъ се обърна къмъ жената съ думитѣ: „Жено, осѫди ли те нѣкой?“ —Никой, Господи.—Иди тогава дома си и повече не съгрѣшавай. Значи, за да не изпадне въ най-голѣмия порокъ — лъжата, човѣкъ не трѣбва да грѣши. На мѫжа пъкъ каза, да не се гнѣви на брата си безъ причина, нито да му завижда. Който завижда на брата си и се гнѣви безъ причина, той е човѣкоубиецъ. Следователно, Христосъ каза на жената да не грѣши, а на мѫжа — да не убива. И двата въпроса се разрешаватъ чрезъ любовьта — основа на Христовото учение. И тъй, иска ли да се развива правилно, човѣкъ трѣбва да спазва дветѣ главни заповѣди, изказани въ отрицателенъ смисълъ: Не яжъ отъ забраненото дърво, за да не грѣшишъ! Втората заповѣдь: Не убивай! На жената е казано, да не ходи около забраненото дърво, да опитва плодоветѣ на доброто и на злото. На мѫжа е казано, да не отива заедно съ брата си на полето, да принасятъ едновременно своята жертва. Жертвоприношенията ставатъ причина за убийства. Въпрѣки това, и до днесъ още народитѣ, обществата, отдѣлнитѣ личности продължаватъ да принасятъ жертви. Какво представя войната? Войната не е нищо друго, освенъ жертвоприношение. Днесъ всички се питатъ, кога ще престане войната. Войната ще престане, когато жената се откаже да яде отъ плодоветѣ на дървото за познаване на доброто и на злото и не грѣши. Войната ще престане, когато мѫжътъ се откаже отъ своитѣ жертвоприношения и убийства. Като грѣшатъ и убиватъ, хората се оправдаватъ съ економическитѣ условия на живота, съ известни наследствени слабости и т. н. Както да се оправдаватъ, все неоправдани оставатъ. Ще дойде день, когато хората ще разбератъ, че въпроситѣ не се решаватъ съ убийство и насилие. Богъ е въ състояние да спре убийствата, престъпленията, грѣха, войнитѣ, но Той остава хората свободно да се проявяватъ, да си научатъ уроцитѣ. Ако ги спре, това значи да употрѣби особенъ родъ насилие върху тѣхъ, а ние знаемъ, че Богъ изключва всѣкакво насилие. Като ги оставя свободно да се проявяватъ, хората ще дойдатъ до високо съзнание, да решаватъ въпроситѣ си правилно. Като знаете това, вие трѣбва да чистите сърдцето и ума си, защото отъ сърдцето произлиза грѣха, а отъ ума —престъплението и убийството. Сърдцето въ човѣка е жената, а умътъ—мѫжътъ. Следъ всичко това хората очакватъ култура отъ ума, въ който престъплението се шири, а миръ и спокойствие на дома - отъ изопаченото човѣшко сърдце За да излѣзатъ отъ престъпленията на своя умъ и отъ грѣха на своето сърдце, хората трѣбва да се родятъ отново. Затова Христосъ е казалъ: „Ако не се родите изново, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“. Човѣкъ трѣбва да се роди отъ Духъ и вода, за да се освободи отъ заблужденията, отъ грѣха и престъпленията. Не се ли роди отъ Духъ и вода, човѣкъ не може да влѣзе въ Царството Божие. „Роденото отъ Духа, духъ е; роденото отъ плътьта—плъть е“. Докато се раждатъ по старъ начинъ, хората не могатъ да се освободятъ отъ грѣхове и престъпления. Колкото да философствуватъ, каквато култура и моралъ да препоръчватъ, докато хората се раждатъ и живѣятъ по старъ начинъ, и тѣхнитѣ деца—синове и дъщери, ще живѣятъ като тѣхъ. Нищо не е въ състояние да освободи хората отъ грѣховетѣ и престъпленията имъ. Искатъ ли да се освободятъ, тѣ трѣбва да се родятъ изново, отъ Духъ и вода. Който е роденъ отъ Духъ и вода, само той е свободенъ отъ грѣха на Ева и отъ престъплението на Каина. Трѣбва ли човѣкъ да се жени? Докато живѣе по старъ начинъ, той ще се жени и деца ще ражда. Ако се жените по старъ начинъ, ще вършите грѣхове и престъпления. Искате ли да не правите грѣхове и престъпления, женете се по новия начинъ, живѣйте по новия начинъ и раждайте по новия начинъ. Следователно, за да не върши грѣхове, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да яде. За да не върши престъпления, той не трѣбва да принася жертва едновременно съ брата си. Иска ли да се жени, човѣкъ трѣбва да се жени по новия начинъ, който изключва грѣха и престъплението. Когато се жени по новъ начинъ, момата трѣбва да търси момъкъ, който не е принасялъ жертвата си едновременно съ своя братъ. Когато се жени по новъ начинъ, момъкътъ трѣбва да търси мома, която не е яла отъ забранения плодъ. Момата не трѣбва да се жени за земедѣлецъ, какъвто е билъ Каинъ. Какво означава думата „земедѣлецъ“? Въ широкь смисълъ на думата земедѣлецътъ е човѣкъ, силно привързанъ къмъ земята. Той обича паритѣ, кѫщата имотитѣ, удоволствията и т. н. Въ широкъ смисълъ на думата, земедѣлецътъ е човѣкъ на старата култура. Докато хората вървятъ по старитѣ пѫтища, свѣтътъ никога нѣма да се оправи. Докато сегашнитѣ хора не придобиятъ нови разбирания, тѣ никога нѣма да се справятъ съ две нѣща: женитѣ —съ яденето, а мѫжетѣ —съ старата религия на жертвоприношението. Слабата страна на женитѣ е въ яденето, а на мѫжетѣ — въ жертвоприношението. И досега още женитѣ не сѫ се научили да готвятъ. Първото условие, което се иска отъ жената -домакиня, е да има чисто, благородно сърдце и свѣтълъ умъ. Сѫщото се изисква и отъ мѫжа. Само такава жена и такъвъ мѫжъ могатъ да служатъ на Бога. Който иска да бѫде добъръ готвачъ, преди всичко той трѣбва да е служитель на Бога. Искате ли да се предпазите отъ грѣха въ яденето, спазвайте следното правило: яжте само такава храна, която отговаря на естеството ви и която е проводникъ на Божествени енергии. Това правило се отнася и до вашитѣ ближни. Следователно, когато ядете, гледайте да не си угаждате. Когато угощавате ближнитѣ си, и на тѣхъ не угаждайте. Достатъчно е да ги нагостите съ здрава, чиста храна, но не и да имъ угаждате, да преяждатъ. Нѣкой се препоръчва за вегетарианецъ, а търси жена, която да му готви пищно ядене. И жена му минава за вегетарианка, но се чуди, какви по-пищни яденета да готви. Другаде пъкъ мѫжътъ, като вегетарианецъ, се задоволява съ скромно ядене, но е толкова ре- внивъ, че е готовъ да убие всѣки мѫжъ, който се осмѣли да погледне жена му. Той е готовъ да убие брата си, само затова, че димътъ на неговата жертва не отивалъ къмъ жена му. Синоветѣ на съвременнитѣ хора кадятъ темянъ на Бога и спорятъ помежду си, чия жертва е приета. Дъщеритѣ имъ пъкъ обикалятъ забраненото дърво и отъ време на време си откъсватъ отъ неговитѣ плодове. По този начинъ свѣтътъ не може да се оправи. Свѣтътъ ще се оправи, само когато синоветѣ му станатъ истински религиозни хора и започнатъ да служатъ на Бога въ духъ и истина, а дъщеритѣ му станатъ разумни и любещи. Съ други думи казано: Докато човѣкъ живѣе съ сърдцето си въ грѣха, а съ ума си — въ престъплението, свѣтътъ никога нѣма да се оправи. Какво ще придобие човѣкъ отъ този животъ? Нищо друго, освенъ разрушение. Знание се иска отъ човѣка, за да се освободи отъ грѣха и престъплението. Грѣхътъ се е родилъ отъ яденето, а престъплението —отъ криворазбраната любовь. Вълкътъ изяжда овцата отъ любовь къмъ месото и. Котката изяжда мишката пакъ отъ любовь. Нови разбирания, новъ моралъ е нуженъ на човѣка. Нѣкой казва, че е господарь на себе си, вследствие на което има право да върши, каквото пожелае. Истински господарь е онзи, който може да управлява сърдцето и ума си, да ги застави разумно да му служатъ. Наистина, сърдцето и умътъ сѫ слуги на човѣка, но той трѣбва да бѫде просвѣтенъ, да може да ги управлява. Не е ли просвѣтенъ, тѣ ще го управляватъ: Сърдцето ще го води къмъ грѣха, а умътъ — къмъ престѫплението. При това положение, човѣкъ ще върви тамъ, дето слугитѣ го водятъ. Какъвъ човѣкъ е този, който върви по пѫтя на своитѣ слуги? Истинскиятъ човѣкъ върви въ правия пѫть, безъ да се отклонява въ пѫтя на грѣшното сърдце и въ пѫтя на престѫпния умъ. Адамъ сгрѣши, понеже тръгна по пѫтя на Ева. Едно нѣщо трѣбва да знаете: нито мѫжътъ трѣбва да върви по пѫтя на жената, нито жената —по пѫтя на мѫжа. Това значи: нито умътъ трѣбва да върви по пѫтя на сърдцето, нито сърдцето — по пѫтя на ума. Умътъ и сърдцето иматъ свои опредѣлени пѫтища, по които трѣбва да вървятъ. Жертвата, която мнозина препорѫчватъ, не води къмъ спасение. И Авелъ стана жертва, и Христосъ стана жертва, но какво донесоха тия жертви на свѣта? Колко кръвь се пролѣ въ името на Христа! И до днесъ още кръвь се лѣе въ името на Христа, но и това не освободи човѣка отъ неговото грѣшно сърдце и отъ неговия изопаченъ умъ. Съвременнитѣ религиозни казватъ, че Христосъ освободи човѣчеството отъ грѣха. На думи и на теория е така, но въ действителность не е така. Не е лесно да се освободи човѣкъ отъ грѣха на своето неразумно сърдце и отъ престъплението на своя умъ. Ако е въпросъ за теории, за писани закони, за проповѣди, свѣтътъ е богатъ съ това, но приложение се иска. Въпрѣки всичко, което е дадено на хората, тѣ все още вървятъ въ стария пъть. И до днесъ още стърчатъ бесилки, и до днесъ още затворитѣ се пълнятъ съ хора. И до днесъ още се вършатъ убийства и престъпления. При това, една отъ десеттѣ заповѣди гласи: „Не убивай!“ Богъ не позволява насилие върху живота не само на човѣка, но и на всѣко живо създание. Като уби брата си, Каинъ рече Господу: „Престъплението ми е по-голѣмо, отколкото да бъде простено“. И Господъ рече: „Който убие Каина, нему ще стане седмократно отмъщение“. И тури Господъ белегъ на Каина, за да не го убие, който го намѣри. Съвременнитѣ хора, били тѣ свѣтски, или религиозни, говорятъ за моралъ, за убеждения, за вѣра, за любовь къмъ ближния, но засегне ли ги нѣкой съ нѣщо, тѣ сѫ готови да отмъщаватъ, да убиватъ. Значи, въпрѣки убежденията си, човѣкъ е готовъ да коли, да беси, да убива. Жената пъкъ леко се изкушава отъ яденето. Като види нѣкакво вкусно ядене, тя веднага се разполага, готова е даже да се откаже отъ убеждението си. Не е забранено на човѣка да яде, но той трѣбва да знае, каква храна да употрѣбява и въ какво количество. Всѣка храна, която разстройва стомаха, е неестествена Човѣкъ трѣбва да избѣгва неестествената храна. Енергията, която минава презъ дървото за познаване на доброто и на злото, е неестествена за човѣка, вследствие на което събужда въ него лоши разположения и наклонности. Затова е било забранено още на първия човѣкъ, да не яде отъ плодоветѣ на това дърво. За да не изпада въ такива състояния, на човѣка се препорѫчва да яде отъ живия хлѣбъ, за който Христосъ е казалъ: ,,Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето. Който ме яде, той ще има животъ въ себе си“. Днесъ всички хора трѣбва да влѣзатъ като ученици въ Великата школа на живота, т. е. въ школата на Царството Божие. Никой не се приема за ученикъ на тази Школа безъ изпитъ. За жената изпитътъ е единъ, а за мѫжа— другъ. Жената ще бѫде прекарана пакъ презъ дървото за познаване на доброто и на злото, но ако си позволи само да погледне къмъ него, тя пропада. Жената трѣбва да мине и замине край това дърво, безъ да пожелае да го види. Най малкото желание отъ нейна страна —само за моментъ да погледне къмъ това добро, решава сѫдбата и — веднага я връщатъ назадъ. Мѫжътъ пъкъ ще бѫде поставенъ на изпитъ върху въпроса за жертвоприношението. Ако той си позволи да погледне къмъ жертвеника на своя братъ, да види, накѫде отива димътъ отъ неговата жертва, веднага ще бѫде върнатъ назадъ. Съвременнитѣ мѫже трѣбва да бѫдатъ внимателни, да не поатарятъ погрѣшкитѣ на Адамъ и Ева, на Каинъ и на Авела. Мѫжътъ трѣбва да върви напредъ, да не проявява никакво любопитство по отношение на своя братъ, да гледа, накѫде отива димътъ на неговата жертва. Жената трѣбва да прояви послушание, като минава покрай дървото за познаване на доброто и на злото; да помни думитѣ, казани и отъ Господа, и да не се съблазнява отъ красивитѣ плодове на това дърво. Когато момъкъ срещне нѣкоя красива мома и се увлѣче по нея заради красивитѣ и очи, вежди, уста, или за бѣлото и лице, той вече се е отклонилъ отъ правия пѫть на живота. Този момъкъ е сгрѣшилъ вече, защото въ сърдцето на момата той не търси любовьта, въ ума и не търси мѫдростьта и въ душата и не търси истината, но се спира на външната и красота, която всѣки моментъ може да изчезне. Достатъчно е момата да мине презъ нѣкаква тежка болесть, за да загуби своята красота. Днесъ всѣки човѣкъ иска да има здраво тѣло, силенъ умъ и богато сърдце, да излива навънъ любовьта си. Не, смисълътъ на живота се заключава въ друго нѣщо. Човѣкъ трѣбва да се стреми да има такъвъ умъ, чрезъ който никога да не върши престъпления, и такова сърдце, чрезъ което никога да не грѣши. Този е пѫтьтъ, по който човѣкъ може да бѫде благоугоденъ на Бога. И Христосъ мина по този пѫть. Като дойде на земята, Той мина презъ голѣми изпитания и страдания, за да се види, кой отъ двата пѫтя ще избере: пѫтьть на човѣшката слава, или трънливиятъ пѫть на любовьта и истината. Христосъ избра втория пѫть, като отрече жертвоприношението. Той отрече жертвоприношението като причина за убийства и престъпления въ свѣта. Понеже избра трънливия пѫть, Христосъ бѣше осжденъ на смърть. Той предпочете смъртьта предъ пѫтя на Каина—пѫть на престъпления и убийства. До времето на Христа евреитѣ не познаваха другъ законъ, освенъ законътъ на жертвата и, като видѣха, че димътъ отъ жертвата на Христа се възнася нагоре, тѣ Му завидѣха и Го разпнаха на кръстъ. Като слушатъ да се говори така, съвремен- нитѣ хора търсятъ начинъ да изправятъ живота си. За да изправятъ живота си, тѣ трѣбва да видятъ, кѫде се крие причината на злото и като я намѣрятъ, да я отстранятъ. Животътъ трѣбва да се изучава отъ три страни: физическа или механическа, органическа и психическа. Коренътъ на злото и на престъпленията се крие въ психическия животъ, отдето трѣбва да започне изправянето на човѣчеството. Въ органическия животъ се развиватъ и обработватъ условията за престъпленията, а въ физическия животъ се извършватъ. За да се справи съ злото въ психическия си животъ, човѣкъ трѣбва да мине презъ пътя на Христа, т. е. да се роди отъ Духъ и вода. Не се ли роди отъ Духъ и вода, той не може да влѣзе въ Царството Божие. Който е роденъ отъ Духъ и вода той не се интересува отъ грѣховетѣ и престъпленията на хората. Ако върви по стария пъть, човѣчеството ще си остане въ положението, въ което днесъ го виждаме. Осемь хиляди години вече съ се изминали отъ времето на първитѣ човѣци, но още осемь да минатъ, ако хората вървятъ по отъпкания пѫть, свѣтътъ пакъ нѣма да се оправи. Докато вълкътъ яде овце, все вълкъ. ще си остане. Иска ли да се измѣни, той трѣбва да престане да яде овце. Същото може да се каже и за човѣка. Иска ли да изправи живота си, да се измѣни, човѣкъ трѣбва да се роди отново. За да се подобри живота на съвременното човѣчество, всички хора се нуждаятъ отъ велика култура, отъ истинска материална и духовна просвѣта. Днесъ, въ кулурнитѣ страни се вършатъ престѫпления и убийства, както е било нѣкога въ дивитѣ народи. Сега, азъ изнасямъ тия положения, не съ цель да критикувамъ нѣкого, но да обърнете внимание на вашия умъ и на вашето сърдце, да се чистите. Изучавайте ума и сърдцето си, безъ да се оправдавате или корите. Ще кажете, че въ грѣхъ ви е заченала майка ви. Това е стара, неразбрана философия. Докога човѣкъ ще цитира този стихъ и ще се оправдава? Време е вече да обърне новъ листъ на своя животъ и да тръгне по новъ пѫть. Изучавайте своитѣ скрити помисли и желания, като се вслушвате въ тихия гласъ на своята душа. Този гласъ може да ви предпази отъ извършване на редъ злини и престѫпления. За да се предпазите отъ злото, нужно ви е послушание. Поради непослушание къмъ Бога, Адамъ и Ева престѫпиха Неговата заповѣдь. За да не направятъ нѣкакъвъ грѣхъ, Богъ предупреди Адамъ и Ева, да не ядатъ отъ плода на дървото за познаване на доброто и на злото. За да не извърши престѫпление, Богъ запита Каина, защо лицето му е толкова мрачно и сърдито. И тъй, човѣчеството никога нѣма да се оправи, докато жената въ човѣка не се откаже отъ желанието си да яде отъ забраненото дърво и докато мѫжътъ въ човѣка не се откаже огъ пѫтя на Каина. Жената въ човѣка и вънъ отъ него трѣбва да дойде до съзнание, сама да се откаже отъ желанието си да яде отъ плода на забраненото дърво. Мине ли край него, да затвори очитѣ си да не го гледа. И мѫжътъ трѣбва да дойде до съзнание, самъ да се откаже отъ пѫтя на Каина, и да не поглежда къмъ брата си, да види, накъде отива димътъ отъ неговото жертвоприношение. Съ други думи казано: за да се изправи човѣчеството, всѣки човѣкъ трѣбва да се откаже отъ низшия си умъ, който върши престъпления, и отъ неразумното сърдце, което грѣши. Щомъ се откаже отъ низшия си умъ и отъ низшето си сърдце, човѣкъ трѣбва да върви въ пѫтя на духа си, който никога не върши престъпления, и въ пѫтя на душата си, която никога не грѣши. Човѣкъ трѣбва да слуша ума и сърдцето си дотолкова, до колкото сѫ въ съгласие съ духа и съ душата му. Да следвате съветитѣ на духа и на душата си, това е пѫть, по който трѣбва да вървите. Каже ли нѣкой, че следва пѫтя на своята душа и на своя духъ, а същевременно прави престъпления и грѣши, той се самозаблуждава. Докато живѣе само по стѫпкитѣ на ума и на сърдцето си, човѣкъ непрекъснато ще пада и ще става, ще скърби и ще се радва. Най-малкото нѣщо може да наруши равновесието му. Често една муха може да изкара и най-голѣмия философъ вънъ отъ неговото търпение. Тя ще кацне десета пѫти на едно и сѫщо мѣсто, докато го застави да излѣзе отъ релситѣ на своето равновесие. Който може да се справи съ мухитѣ, той е силенъ човѣкъ. Мухитѣ сѫ отражение на ония дребни мисли и чувства, които постоянно безпокоятъ човѣка и го изкарватъ отъ равновесието му. Иска ли въ всички случаи на своя животъ да запази равновесието си, да запази онова, което е придобилъ, човѣкъ не трѣбва да ходи по пѫтя на ония жени, които сѫ яли отъ плода на забраненото дърво, нито по пѫтя на ония мѫже, които отъ ревность сѫ убивали брата си, съ когото заедно сѫ принасяли жертва. Не ходете по пѫтя на Адамъ и Ева, нито по пѫтя на Каина и Аве- ла. Ходете по пѫтя на Христа. Единственият правъ пѫть въ живота е Христовиятъ. Христосъ дойде самъ въ живота и не потърси другарка, както Адамъ направи. Той дойде да служи на човѣчеството и не се нуждаеше отъ слуги. Христосъ казва: „Синъ человѣчески не дойде да Му служатъ, но да послужи“. Живѣйте и вие като Христа. Не очаквайте хората да ви служатъ, но вие служете. Христосъ е пѫтьтъ къмъ новия животъ, къмъ любовьта. За да постигнете своя идеалъ, спазвайте следнитѣ нѣща: Осветявайте името Божие въ себе си. Търсете Царството Божие и Неговата правда. Изпълнявайте Божията воля. Да изпълнявашъ Волята Боялия, това значи, да служишъ на истината. Да търсишъ Царството Божие и Неговата правда, това значи, да придобивашъ истинско знание и мѫдрость. Да осветявашъ Името Божие, това значи, да дадешъ мѣсто на любовьта въ себе си. Докато не даде пѫть на любовьта въ себе си, човѣкъ не може да освети името Божие. Докато не намѣри истинското знание и мѫдрость, той не може да търси Царството Божие и Неговата Правда. Докато не намѣри истината, той не може да изпълнява волята Божия. Това сѫ пѫтищата, по които могатъ да се разрешатъ всички въпроси. Проявениятъ Духъ въ любовьта, проявениятъ Духъ въ мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 4. Утринно слово отъ Учителя, 14 октомврий, 1934 г. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Учение и работа", утринни слова, година IV, т.1 (1934-1935). Първо издание от 1939 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно от 23 септември 1934 г. до 27 януари 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Посвещения въ живота. Ще прочета 3 гл, отъ Битието. Всѣки човѣкъ се стреми да разбира нѣщата. Първо той се стреми да разбира езика, на който му говорятъ. Всѣки езикъ може да се разбира по гри начина: физически, органически и психически. Най-добре човѣкъ познава нѣщата физически. Дойде ли до органическото и психическото имъ познаване, тамъ работата става по-трудна. Запримѣръ, лесно е да се опредѣли физически или механически, какво нѣщо е правата линия, плоскостьта, тѣлото. За да се обяснятъ тия нѣща, нужни сѫ нѣколко часа. Речете ли да ги обяснявате органически и психически, и месеци нѣма да стигнатъ. Като слушате тия обяснения, ще кажете, че тѣ не представятъ реалностьта на живота. Каква реалность съществува на сцената? Отивате на театъръ, гледате, какъ актьоритѣ играятъ, пѣятъ, обличатъ се въ царски дрехи, представятъ царе и царици, но въ сѫщность не сѫ нито царе, нито царици. Въпрѣки това, като се свърши представлението, вие отивате у дома си и разправяте, какво сте видѣли. Съвременнитѣ хора говорятъ за реалностьта, безъ да знаятъ, какво представя тя. Запримѣръ, млада мома или младъ момъкъ получава нѣкакво писмо. Като отворятъ писмото, виждатъ нѣкакви драскулки. Реално ли е това писмо? Външно погледнато, то не представя никаква реалность. Освенъ едни драскулки, нищо друго не виждате. Обаче, като прочете писмото, младиятъ момъкъ или младата мома започва да се смущава. Щомъ сѫ смутени, тѣ сѫ се натъкнали на нѣщо реално, което произвежда въ тѣхъ цѣла пертурбация. Значи, реалностьта не е въ драскулкитѣ, но вь съдържанието, въ думитѣ, които сѫ съчетани по нѣкакъвъ начинъ. Тѣзи думи съдържатъ въ себе си известно изкушение. Такова писмо бѣше дървото въ райската градина. Дървото за познаване на доброто и на злото бѣше първото любовно писмо, което Адамъ и Ева не трѣбваше да отварятъ. Значи, има писма, които човѣкъ не трѣбва нито да отваря, нито да приема. Получите ли такова писмо, веднага го пратете обратно въ редакцията. Защо? Защото тѣзи писма не представятъ нѣщата въ тѣхния истински видъ, нито въ тѣхната сѫщина. Какво представя актьора на сцената? Той представя своето искуство, но не това, което въ действи- телность става. Той нѣма предъ видъ идейната страна, да помогне на човѣчеството, да му покаже правия пѫть въ живота. Пъкъ и авторътъ, който е писалъ пиесата, на първо мѣсто се е рѫководилъ отъ нѣщо материално, да се прослави, да спечели пари, а после дохожда идейната страна на въпроса. Като говоря за театъра, азъ не отричамъ значението му като забава и условие за развиване. Каквото е куклата за малкитѣ деца, такова нѣщо представя театъра за голѣма часть отъ хората За възрастния и за стария, куклата е непотрѣбна. Ако бабата си играе съ кукла, както малкото дете, всички ще кажатъ, че и липсва нѣщо. Днесъ почти всички хора, свѣтски и религиозни, още продължаватъ да играятъ съ кукли. Срѣщате единъ религиозенъ, който носи Евангелието въ джоба си и току го вади и цитира ту единъ, ту другъ стихъ. Той си служи съ Евангелието като съ оръжие, да се защищава отъ неприятеля. По сѫщата причина и войникътъ носи пушката или сабята си, да се пази отъ неприятеля Какво ще излѣзе отъ това? Едно отъ дветѣ: или ще дадете нѣщо, или ще вземете. Това значи, да се занимава човѣкъ съ кукли. Какво влияние е указало писмото, което Ева получи въ рая? Лошо влияние. Ето осемь хиляди години откакъ човѣчеството носи лошитѣ влияния на любовното писмо, дадено на Ева отъ змията. И до днесъ още човѣкъ слуша съветитѣ на змията, т. е. на животинското въ себе си, отъ което не може да се освободи. Змията запита Ева: наистина ли Богъ ви забрани да ядете отъ дървото за познаване на доброто и на злото? Ева отговори: Отъ всички дървета можемъ да ядемъ, но не и отъ дървото, което е въ срѣдата на рая. — Вие не сте разбрали думитѣ на Бога. Той иска да каже, че ако ядете отъ плодоветѣ на това дърво, ще станете като Него. Като чу тѣзи думи, Ева се изкуси и яде отъ плодоветѣ на забраненото дърво. Следъ това тя даде и на Адама отъ тия плодове, и той яде. Това, което стана преди осемь хиляди години въ рая, става всѣки день въ живота. Сега, като говоря за момата, нѣмамъ предъ видъ нейната външна форма. Азъ взимамъ момата като буква, като дума въ изречението. Въ широкъ смисълъ, думата мома означава девственото, чистото въ човѣка, което не познава силата и влиянието на изкушенията. Запримѣръ, върви една млада мома по улицитѣ и постоянно срѣща единъ и сѫщъ момъкъ. Тя минава-заминава покрай него, безъ да и обръща внимание. Единъ день дохожда при нея една стара баба и и казва: Виждала ли си по улицитѣ единъ младъ, красивъ, черноокъ момъкъ? Той е добъръ, интелигентенъ. Ако му обърнешъ внимание, ти ще бѫдешъ щастлива. Ти ще при- добиешъ това, което никога не си очаквала. Отъ този моментъ, младата мома започва да мисли за този момъкъ. Тя ходи по улицитѣ, гледа насамъ-натамъ, дано го срещне. Тя мисли, че той ще и донесе всичкитѣ блага на живота. Дето ходи, каквото прави, въ главата и се върти младиятъ момъкъ. Като изнасямъ този примѣръ, азъ правя сравнение между Ева и младата мома Казвате: Защо Ева трѣбваше да слуша змията? Защо младата мома трѣбваше да слуша старата баба? Защото не сѫ имали опитность. Защо змията е змия? Защото е яла отъ забранения плодъ. Защо бабата остарѣ? Защото цѣлъ животъ е мислѣла все за млади момци. Сега, като четете трета глава отъ Битието, вие се чудите на Ева, защо се съгласила да яде отъ плода на забраненото дърво. Въпрѣки това, вие всѣки день правите сѫщата погрѣшка. Ако Адамъ и Ева нѣмаха какво да ядатъ въ райската градина, тѣ щѣха да бѫдатъ оправдани. Но при положението, въ което се намираха, тѣ не могатъ да бѫдатъ оправдани. Тѣ имаха на разположение много плодове, нѣмаше за какво да се грижатъ. Отъ тѣхъ се искаше само послушание. Както да разглеждате въпроса, той не е лесно разрешимъ. Всѣки човѣкъ се намира подъ влиянието на змията, т. е. на животинското въ себе си. Дълго време трѣбва да работи въ съзнанието си, за да се освободи отъ това влияние. Сега, ако ви кажа, че Христосъ иска отъ всички хора да се откажатъ отъ себе си, отъ богатството си и да тръгнатъ следъ Него, това ще предизвика голѣмо вѫтрешно смущение. Веднага ще последватъ редъ въпроси: Защо трѣбва да се откажемъ отъ себе си? Защо трѣбва да се откажемъ отъ баща си и отъ майка си? Тѣ сѫ ни отгледали, а следъ това трѣбва да се откажемъ отъ тѣхъ. Питамъ: Въ сѫщность кой ви е родилъ и кой ви е отгледалъ? Майката е допринесла за детето си дотолкова, доколкото е станала причина да му се скрои, ушие и купи една дреха. Първата дреха на Ева бѣше дадена отъ Бога, а втората—оть змията. Вториятъ и костюмъ е по последна мода украсенъ съ панделки. И до днесъ Ева носи този костюмъ. Дето мине, всички се спиратъ, гледатъ костюма и, възхищаватъ се отъ украшенията му. Когото срещнете днесъ, мѫжъ или жена, всички носятъ качествата на змията. Тя постоянно се движи около хората и имъ нашепва: Безъ пари не може да се живѣе. Нѣмате ли пари, гладни ще умрете. И безъ знание не може. И безъ сила не може. Змията дава съвети на човѣка, но не му дава най-малката помощь за реализиране на тия нѣща. Тя казва: Ти трѣбва да постигнешъ тия нѣща съ всички срѣдства, простени и непро- стени. Змията поепорѫчва на човѣка лесния, широкия пѫть, но този пѫть води следъ себе си голѣми страдания и разочарования. Едно трѣбва да знаете: Истинското знание, богатство и сила сѫ вжтре въ човѣка, а не отвънъ. Отвънъ човѣкъ може да придобие толкова богатство, знание и сила, колкото сѫ вѫтрешнитѣ му условия. Значи, има една равноценность на нѣщата въ природата. Всѣка външна проява на човѣка отговаря на неговитѣ вътрешни качества. Следователно, човѣкъ никога не може да има отвънъ онова, което нѣма отвътре. Да бъде човѣкъ здравъ, това значи, да има права, трезва мисъль. Ако духътъ на човѣка не е здравъ, мощенъ, и тѣлото не може да бъде здраво. Духътъ въ човѣка е онова, което включва всичко въ себе си. Духътъ на съвременнитѣ хора не е тъй мощенъ, благодарение на честото раздвояване на съзнанието имъ. Каквото да правятъ, тѣ не могатъ да избѣгнатъ това раздвояване. Засега то е неизбѣженъ законъ. Раздвояването на съзнанието отговаря на съществуването на день и нощь въ природата. Каквото да правите, съзнанието ви всѣкога ще се движи между полюситѣ день и нощь, свѣтлина и тъмнина. Като минава презъ тия процеси, съзнанието на човѣка постепенно се буди. Дойде ли човѣкъ до пълно пробуждане на съзнанието си, ние казваме, че той е възкръсналъ. Възкресението подразбира придобиване на безсмъртие. Въ какво се заключава погрѣшката на Ева? Ще кажете, че тя не е трѣбвало да се разговаря съ змията. Не, тя трѣбваше да и каже: Преди да изпълня твоя съветъ, ще отида при Господа, да Го питамъ, какво да правя. Тя не постѫпи така, вследствие на което сгрѣши. Тя сама реши този въпросъ, заради което и до днесъ носи последствията на своето непослушание. Непослушанието лиши първитѣ човѣци отъ добритѣ условия на рая. Тѣ живѣха тамъ, но не ги използуваха. Не само Адамъ и Ева не можаха да използуватъ условията, при които бѣха поставени, но и до днесъ хората не използуватъ благоприятнитѣ условия на живота. Преди две хиляди години Христосъ дойде на земята да научи хората да живѣятъ братски, по любовь, но тѣ не приложиха учението Му. Тѣ се нарекоха християни, безъ да работятъ съ Христовитѣ принципи. Тѣ чакатъ да дойде Христосъ втори пѫть на земята, да ги подигне. Не, безъ работа нищо не се постига. Безъ работа не се влиза въ небето. Ще кажете, че нѣкога сте работили и учили много, та можете днесъ направо да влѣзете въ небето. Учението, работата е непреривенъ процесъ. Това, което нѣкога сте извършили, се отнася за минало време. Сега ще работите за настоящето. Настоящиятъ моментъ опредѣля живота на човѣка. Какъ може да се освободи човѣкъ отъ влиянието на змията? Чрезъ вѣра и послушание къмъ Бога. Докато се съмнява въ Бога, човѣкъ всѣкога ще изпада въ примкитѣ на змията. Както гимнастикътъ прави редъ упражнения, докато развие мускулитѣ си, така и човѣкъ се нуждае отъ редъ опитности. День следъ день гимнастикътъ дига все по-голѣми тежести, докато единъ день излѣзе предъ свѣта като голѣмъ борецъ. Като развива мускулитѣ си, той ще дойде най-после до положение, да не може нищо повече да постига въ това направление. Той е дошълъ до крайния предѣлъ, до който мускулитѣ могатъ да се развиватъ, Оттамъ нататъкъ настава една реакция, която се придружава съ бавно, но сигурно втвърдяване на мускулитѣ. Защо? Друго нѣщо се иска отъ човѣка, а не само физическа сила. Ако би работилъ и вѫтрешно върху себе си, той би могълъ да избѣгне втвърдяването на мускулитѣ. До сѫщото положение дохожда човѣкъ, когато работи върху известенъ предметъ отъ науката, само отъ материална гледна точка. За да не дохожда до такова пресичане или втвърдяване, човѣкъ трѣбва да работи всестранно: и физически, и умствено, и духовно Единъ старъ свещеникъ, който служилъ цѣли 30 години въ църквата, се оплаквалъ единъ день отъ темяна. Той казвалъ: Дотегна ми вече миризмата на темяна. Дето да се обърна, каквото да пипна, все на темянъ ми мирише. Дали се ражда човѣкъ или умира, дали се жени или кръщава, все темянъ се кади. Главата ми се напълни съ този димъ. Да се освободя веднъжъ оть този темянъ най малко сто години нѣма да помисля за него. Отвръщение изпитвамъ къмъ темяна. Следователно, всѣко нѣщо, което човѣкъ повтаря на думи, безъ да го прилага, води къмь отвръщение. Слушате днесъ навсѣкѫде да се говори: Да живѣемъ добре! Да живѣемъ като християни! Да се обичаме! Нѣма защо да се говорятъ тия нѣща. Кажете ли нѣщо добро, приложете го. Вземете Евангелието и четете. Каквото Христосъ е направилъ, направете го и вие. — Не мога да направя нѣщата като Христа. — Щомъ не можешъ да постѫпвашъ като Христа, върви, кѫдето искашъ — Кѫде да отида? — Дето искашъ. Щомъ не можешъ да живѣешъ добре, живѣй, както искашъ, безь да се оправдавашъ. Като изучавамъ живота, виждамъ, колко неестествени отношения сѫществуватъ между мѫжа и жената. Като влѣзе чуждъ човѣкъ между тѣхъ, тѣ сѫ внимателни, нѣжни, сладко си говорятъ. Щомъ излѣзе гостътъ, тѣ започватъ да се нагрубяватъ: мѫжътъ нагрубява жената, майката — децата и т. н. Значи, предъ хората човѣкъ се представя внимателенъ, добъръ, а като остане самъ, започва да роптае. Това не е естественото положение на човѣка. Това е раздвояване, което не може да доведе до никакви постижения. Защо хората не успѣватъ въ живота си? Защото чакатъ всичко наготово. Всѣки има на разположение дърва, вѫглища и огнище, но очаква да дойде нѣкой да запали огъня му. Щомъ срещне човѣкъ, на когото огъньтъ гори, той веднага го спира и му казва: Моля ти се, запали ми огъня! — Бързамъ, работа имамъ. — Кажи ми тогава, какъ да го запаля! — Вземи кутийката съ кибрита, извади една клечка, драсни я отстрана на кутийката и я тури на огъня, между дървата. Щомъ дървата се запалятъ, отстрани се, тѣ сами ще горятъ. Отъ време на време само прибавяй по две-три дръвчета, да подържашъ огъня. Хората избѣгватъ проститѣ, леки работи въ живота си и се стремятъ къмъ нѣкакви голѣми посвещения. Какво нѣщо е посвещението. Всѣки минава не презъ едно посвещение, но презъ нѣколко. Човѣкъ трѣбва да мине най-малко презъ четири посвещения. Всѣко посвещение има за цель да увеличи, да разшири знанията на човѣка. При първото посвещение човѣкъ придобива известно знание. При второто посвещение знанието му се увеличава. При третото и четвърто посвещения, знанието му се увеличава още повече. За човѣкъ, който е миналъ четири посвещения, казватъ, че се е посветилъ вече. Единъ религиозенъ, вѣрващъ човѣкъ искалъ да отиде въ Индия, да мине нѣкакво голѣмо посвещение. Въ какво се заключавало това посвещение? Щѣли да го вържатъ за нѣкакъвъ каменъ кръстъ, дето трѣбвало да прекара цѣли три деня въ постъ и молитва. Презъ това време щѣло да се извърши посвещението. Ако е въпросъ да прекара човѣкъ вързанъ за такъвъ кръстъ, цѣлиятъ свѣтъ е пъленъ съ такива кръстове. Като мине презъ страданията и изпитанията на свѣта, човѣкъ е миналъ вече презъ редъ посвещения. Срѣщате единъ човѣкъ, който се радва, че намѣрилъ единъ добъръ приятель въ живота си. Следъ една-две години той се оплаква отъ приятеля си — преживѣлъ нѣкакво разочарование. Това е първото посвещение. Следъ нѣколко години сѫщиятъ човѣкъ срѣща млада, красива мома, влюбва се въ нея и се оженва. Сега той минава второто посвещение. Срѣщате сѫщия човѣкъ, но станалъ баща на нѣколко деца. Той е загриженъ, главата му е увиснала надолу, голѣми разходи има, не може да свърже двата края. Той минава третото посвещение. Най-после чувате, че този човѣкъ е ум- рѣлъ. Значи, той миналъ и четвъртото посвещение. Какво представятъ посвещенията? Който не е миналъ презъ приятелство, свързано съ инте- ресъ, презъ женитба, презъ бащинство и майчинство, а най-после и презъ смъртьта, той не знае, какво нѣщо е посвещението. Миналъ ли е, обаче, презъ такова приятелство, презъ женитба, презъ бащинство и майчинство и презъ смъртьта, той разбира дълбокия смисълъ на посвещенията. Следъ като е миналъ презъ школата на своя приятель, на своя мѫжъ или на своята жена, на своитѣ деца, а най после и презъ сърпа на смъртьта, той знае, какво нѣщо е посвещение. Той знае, какво означава каменния кръстъ на страданието и не се стреми къмъ Индия, тамъ да го завързватъ съ нѣкакъвъ каменъ кръстъ. Сега, като ви говоря по този начинъ, азъ считамъ, че вие сте още въ райската градина, не сте яли отъ дървото за познаване на добро и на зло, не сте минали презъ четиритѣ посвещения. Мнозина голѣми протестиратъ, че сѫ женени — недоволни сѫ отъ себе си. Това е учението на змията. Знанието, което човѣкъ е придобилъ въ райската градина е отъ съвсемъ другъ характеръ. Змията е внесла животински елементъ въ човѣка. Той се отличава съ неустойчивость. Виждате, запримѣръ, една квачка съ пиленца. Тя се грижи за пиленцата си: храни ги, крие ги подъ крилата си. Щомъ израснатъ малко, тя веднага започва да ги кълве и ги прогонва отъ себе си. Като я наблюдавате, вие се чудите, кѫде отиде майчината и любовь. Такова нѣщо е животинската любовь. Тя трае малко време. Следователно, всѣка любовь, която не трае дълго време, е резул- татъ на животинско състояние, на неустойчи- востьта на човѣка, на змията въ него. Следъ такава любовь казватъ, че човѣкъ заболява отъ неврастения. Какво представя неврастенията? Неврастенията не е нищо друго, освенъ резултатъ на неправилно функциониране на капилярнитѣ сѫдове. То се предизвиква отъ голѣмо натрупване на електричество върху нервната система. Излишното електричество причинява голѣмо напрежение върху нервитѣ, вследствие на което човѣкъ става чрезмѣрно нервенъ. Какво трѣбва да прави този човѣкъ, за да си помогне по нѣкакъвъ начинъ? Той трѣбва да затвори ключоветѣ на своята нервна система, да не допуща прииждане на голѣмо количество електричество отвънъ. Когато въ човѣка се атакува повече симпатичната нервна система, той започва да затлъстява. Затлъстяването пъкъ причинява другъ родъ болезнени състояния. Човѣкъ трѣбва да пази своята симпатична нервна система отъ излишни наслоявания. Сега, ако искате да разберете, презъ какво изкушение сѫ минали Адамъ и Ева, четете третата глава отъ Битието. Тамъ ще видите, какъ Ева е била изкушавана отъ змията. Тя не послуша Господа и сгрѣши, заради което и двамата бѣха изпѫдени отъ рая. Съ излизането си отъ Рая, тѣ минаха първото посвещение. Тѣ разбраха, какво значи, да свързвашъ приятелство съ змия. Змията казваше на Ева, че трѣбва да яде отъ плода на забраненото дърво, за да стане господарь на себе си, на своитѣ мисли и чувства. Ева послуша змията, но какво придоби отъ това посвещение? Съ грѣхопадането, т. е. съ излизането на Адамъ и на Ева отъ Рая, учението на змията се предаде на всички хора. Това учение се прилага и до днесъ още. Тази е причината, поради която всички хора на земята минаватъ презъ посвещения. Нѣма човѣкъ на земята, който да не е миналъ презъ тритѣ посвещения. Задачата на човѣка днесъ е по обратенъ пѫть да се освободи отъ учението на змията и отъ тия посвещения. Той трѣбва да минава презъ посвещения, но такива, които сѫ резултатъ на новия му животъ — на живота на любовьта. Кой е пѫтьтъ къмъ любовьта? — Отричане отъ учението на змията и тръгване въ пѫтя на любовьта, който Христосъ и до днесъ още сочи на човѣчеството. Не чакайте да дойде Господъ въ райската градина да ви търси. Преди още да ви е извикалъ, излѣзте предъ Него и се изповѣдайте. Признайте грѣшката си и тръгнете напредъ. Като изправите погрѣшката си, вие ще разберете, какъвъ е билъ смисълътъ на първото посвещение. Вие ще разберете, какво значи приятель. Да познаешъ душата на приятеля си, да изпол- зувашъ правилно обмѣната, която става между тебе и него, това значи, да си разбралъ Божиитѣ пътища. „И направи Богъ человѣка по образъ и подобие свое; мѫжки и женски полъ ги създаде.“ Това е първата женитба, първото съчетание, което Богъ направи още въ райската градина, и туй, което хората наричатъ женитба, е особенъ родъ посвещение, но не отъ Бога, а отъ змията. Истинската женитба се основава на любовьта, която съществува въ човѣка още отъ момента на раждането му. Той се е родилъ съ опредѣлена любовь къмъ нѣкого. Женитба, която се основава на любовь, създадена днесъ, е устроена отъ змията. Следователно, не е ли роденъ човѣкъ съ опредѣлена любовь къмъ нѣкого, това е измама, отъ която трѣбва да се пази. Христосъ казва: „Както ме е Отецъ възлюбилъ, така и азъ Го възлюбихъ“. Същото може да се каже и за хората. Христосъ е възпюбилъ човѣчеството още отъ времето, когато Богъ го е възлюбилъ. Значи, любовьта на Христа къмъ човѣчеството е съществувала отъ незапомнени времена. Ако останѣше на Христа днесъ да залюби хората, тѣхната работа щѣше да бъде свършена. Любовь, която днесъ се заражда, е подобна на огъня на сламата: пламне и загасне. Каква любовь е тази, която не е изказана на Божественъ езикъ? Днесъ хората говорятъ за любовьта, а не познаватъ нейния езикъ. Тѣ се опитватъ да решатъ една велика математическа проблема, безъ да познаватъ основнитѣ правила на математиката. Това е невъзможно! И тъй, всѣко положение въ живота може да се изучава отъ механическа, органическа и психологическа гледна точка. Запримѣръ, дойдемъ ли до числата, и тѣ растатъ и се увеличаватъ по механически, органически и психологически начинъ. Едни отъ числата растатъ отвънъ - навѫтре, а други — отвѫтре-навънъ. Живи величини сѫ числата. Първото число, съ което Богъ създаде свѣта, бѣше Адамъ. Човѣшкиятъ животъ започна съ Адама. Второто число бѣше Ева, третото — Каинъ, четвъртото — Авелъ, петото Ситъ и т. н. Всѣки човѣкъ трѣбва да знае, кое число представя следъ Адама. Има числа по-близки и по-далечни отъ основнитѣ числа на живота. Тази е причината, поради която и вие дѣлите хората на близки и на далечни. Когато единъ предметъ или човѣкъ е близо до (васъ, до вашия погледъ, вие го виждате ясно, познавате го добре. Ако е далечъ отъ васъ, не го виждате и непознавате добре. Близъкъ предметъ или човѣкъ до васъ е този, който самъ се е приближилъ на такова разстояние, да можете свободно да го виждате и изучавате. Искате ли да изучите единъ отдалеченъ отъ погледа ви предметъ, вие трѣбва да се приближите къмъ него. Сега, като говоря за влиянието на змията върху човѣка, азъ имамъ предъ видъ онази тъмна, черна зона въ човѣшкия животъ, на която той неизбѣжно се натъква. Нѣкой пѫть съ ставането си отъ сънь още човѣкъ чувствува тѫга, неразположение, тъмнина въ съзнанието си и се чуди, отде е дошло това. Туй тежко състояние е влияние на змията. Тя влияе на човѣка чрезъ особени отрицателни мисли и чувства, които му се натрапватъ. Не е лесно да се освободи човѣкъ отъ тия мисли, натрапени чрезъ внушение. Понѣкога човѣкъ се моли на Бога, но веднага известни мисли му се натрапватъ: Защо се молишъ? Какво си постигналъ, като си се молилъ толкова години? Я вижъ, ще се уморишъ да стоишъ правъ. Ако пъкъ е студено, другъ родь мисли му се натрапватъ: Защо си станалъ толкова рано да мръзнешъ въ студената стая? Не знаешъ ли, че ще се простудишъ? Ако пъкъ искашъ непременно да се молишъ, легни си и така се моли. И въ леглото можешъ да се молишъ. Това сѫ мисли, внушени отъ змията, и човѣкъ трѣбва да се осво- боди отъ тѣхъ. Който се моли въ леглото си, той не е още отъ напредналитѣ. Който се страхува отъ студа, и той не е отъ напредналитѣ.— Ама дали съмъ въ правия пѫть?— Ако любишъ, ти си въ правия пѫть; ако не любишъ, не си въ правия пѫть. Любовьта изключва страха, противоречията, съмненията. Силата на нагорещеното желѣзо не е въ самото желѣзо, но въ топлината, която съдържа въ себе си. Следователно, силата на човѣка, съ която може да преодолява всичко, се крие въ неговата любовь. Изгуби ли топлината си, заедно съ това желѣзото губи и силата си. Изгуби ли любовьта си, съ нея заедно човѣкъ губи и силата си. Като знаете това, помнете следното: каквото да се случи въ живота ви, презъ каквито изпитания и страдания да минавате, пазете връзката си съ любовьта. Никога не прекѫсвайте връзката си съ любовьта. Искате ли да запазите силата си, не губете любовьта си. Любовьта прави човѣка силенъ. Какво се разбира подъ думитѣ „не кѫсайте връзката си съ любовьта“. Да скѫса човѣкъ връзката си съ любовьта, това значи, да запуши устата и носа си, да не влиза отвънъ въздухъ. Щомъ запуши устата и носа си и се лиши отъ въздухъ, човѣкъ самъ се осъжда на смърть. Като не успѣватъ въ работитѣ си, мнозина се разочароватъ отъ любовьта и мислятъ, че тя е причина за тѣхното нещастие. Изучавайте хората, които живѣятъ извънъ законитѣ на любовьта, които не я признаватъ и ще видите, че и тѣ стра- датъ, боледуватъ, остаряватъ. Ако и тѣ стра- датъ, остаряватъ и боледуватъ, това показва, че любовьта не е причина за тѣхнитѣ нещастия. Има нѣщо извънъ любовьта, което прави човѣка нещастенъ. Това сѫ неговитѣ слабости, неговитѣ недѫзи. Невъзможно е човѣкъ да живѣе въ любовьта и да страда, да боледува, да остарява. Човѣкътъ на любовьта е доволенъ отъ всичко. Той е вѣчно младъ, той никога не боледува. Дали е богатъ или сиромахъ, ученъ или простъ, той е доволенъ отъ положението си. Въ него има вѣченъ стремежъ къмъ красивото и великото въ свѣта, което постоянно го насърдчава. Той знае, че ако днесъ е невежа, утре ще стане ученъ. И тъй, силата на човѣка е въ любовьта. За да бѫде силенъ, човѣкъ трѣбва да е доволенъ, външно и вѫтрешно. Вѫтрешното недоволство прави човѣка нещастенъ. Щомъ е недоволенъ, той прекѫсва връзката си съ любовьта. Неврастенията на хората се дължи на факта, че сѫ изгубили срѣдата, въ която сѫ живѣли. Тази срѣда, безъ която не могатъ да живѣятъ, е любовьта. Намѣрятъ ли тази срѣда, обикнатъ ли ги хората, тѣ отново ставатъ радостни. Човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ и решителенъ. Намисли ли човѣкъ да се свърже съ любовьта, да следва нейнитѣ закони, веднага трѣбва да реализира ми- съльта си. Въ духовния животъ на човѣка не се позволява никакво отлагане. — Какво да правимъ съ страданията? —Ще търпите. Като страдате, ще се учите на търпение. Нѣкой търговецъ изгубилъ стотици хиляди лева — ще търпи. Това е посвещение. Мома обича нѣкой момъкъ, сгодила се за него, но той я напусналъ. Това е посвещение. Дете се родило нѣкѫде, но скоро следъ това умира. И това е посвещение. Всичко, което се случва въ живота на човѣка, добро и зло, е изпитание, което има предъ видъ да събуди човѣшкото съзнание, да му покаже, какви сѫ разбиранията му и докѫде е дошълъ въ развитието си. Има единъ пѫть, който може да освободи човѣка отъ страданията. Това е пѫтьтъ на любовьта. — Какъ да вървимъ въ този пѫть? — Както Христосъ е казалъ. — Кѫде е говорилъ Христосъ за този пѫть? — Въ Евангелието.— Какъ да нося кръста си?— Както Христосъ е носилъ своя. — Какъ да се моля? — Както Христосъ се е молилъ.—Нѣма ли новъ начинъ?— Новиятъ начинъ е начинътъ на самоизмамата. Измамата седи въ боядисване на нѣщата. Всѣка боядисана дреха е стара. Тя е изтъркана, избѣлѣла. Азъ ви препорѫчвамъ да носите нови дрехи, безъ никаква боя. Природата никога не боядисва. Тя туря естествени краски на нѣщата, но никога не ги боядисва. Ние не сме за никакво боядисване, било то религиозно, умствено или сърдечно. Говорете съ хората, сподѣляйте своитѣ разбирания, но не се стремете да ги боядисвате. — Ама той трѣбва да сподѣля възгледитѣ на новото учение.— Единъ възгледъ сѫществува въ свѣта, общъ за всички хора. Този възгледъ е вложенъ въ душата на човѣка, още въ началото на неговото създаване. Той е най-стариятъ възгледъ въ свѣта. Той е нареченъ възгледъ на Божията Любовь. Този възгледъ гласи: Обичай всички хора, които те обичатъ. Не се привързвай къмъ тия, които не те обичатъ. Още по-широко казано: Обичайте всички, но не се свързвайте съ онѣзи, които не ви обичатъ. Всичко изпитвайте, но доброто дръжте. Следвайте пѫтя на любовьта, ако искате правилно да се развивате. — Какь ще се наложи новото учение? — То е наложено на свѣта отъ памти-вѣка. Новото учение е посѣто отъ незапомнени времена. То се нуждае само отъ поливачи. Отъ васъ се иска само да поливате. Вие ще изпълнявате ролята на дъжда. Вие ще поливате, а посѣтитѣ семена ще никнатъ и растатъ. Днесъ новитѣ условия на живота изискватъ образци. Всички трѣбва да бѫдете образци на любовьта. Обаче, любовьта безъ мѫдростьта, и мѫдростьта безъ любовьта не сѫществуватъ. Тѣ сѫ неразривно свързани. Като казваме, че Богъ е Любовь, подразбираме, че Той е и Мѫдрость. Признаваме ли Бога като Любовь, трѣбва да Го признаваме и като Мѫдрость. Цѣли 40 години еврейскиятъ народъ пѫ- тува презъ пустинята, съ намѣрение да влѣзе въ Ханаанъ — земята на изобилието, на Любовьта. Въпрѣки това, той не влѣзе въ Ханаанъ, а отиде въ Палестина. Ханаанъ не сѫществува на земята, но само на небето. Ханаанъ е мѣстото, дето живѣятъ сѫществата на любовьта. Тѣ сѫ сѫщества въ човѣшка форма, но прилагатъ законитѣ на любовьта. Всѣки човѣкъ се стреми да влѣзе въ Ханаанъ, да стане членъ на „обществото на любовьта“. И змията запита Ева: „Истина ли рече Богъ, да не ядете отъ всѣко дърво на рая?“. Кое е това дърво, отъ което Богъ забрани още на първитѣ човѣци да не ядатъ отъ него? Това дърво е дървото на злото. Кѫде се намира това дърво? Вѫтре въ човѣка. Дойде ли до това дърво въ себе си, човѣкъ не трѣбва да го бута. Не бутайте това дърво, нито отъ плодоветѣ му яжте. Какво пра- вятъ съвременнитѣ хора? Тѣ всѣки день влизатъ въ градината си, приближаватъ се до дървото на злото и си откѫсватъ по единъ плодъ. Следъ това страдатъ, плачатъ, чувствуватъ се нещастни. Не бутайте дървото на злото, което е вѫтре въ васъ! Проявениятъ Духъ въ любовьта, проявен- иятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 3. Утринно слово отъ Учителя. 7 октомврий, 1934 год. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Учение и работа", утринни слова, година IV, т.1 (1934-1935). Първо издание от 1939 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно от 23 септември 1934 г. до 27 януари 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Послушание. Сега ще прочета втора глава отъ Битие. Като четете тази глава, вие се връщате къмъ далечното минало, когато Господъ е създавалъ свѣта и човѣка. Първиятъ човѣкъ е билъ дете, отъ което се е искало само послушание. Богъ е поставилъ човѣка въ рая, дето имало четири рѣки. Тѣзи четири рѣки представятъ четиритѣ посоки на свѣта: изтокъ, западъ, северъ и югъ. Изтокъ представя правдата, северъ —истината, югъ — доброто, а западъ — послушанието. Тия рѣки иматъ смисълъ само при това уподобяване. Ако човѣкъ и до днесъ още страда, това се дължи, именно, на непоспушанието. Заради непослушанието трѣбвало той да напусне рая и да отиде въ свѣта, дето го очаквали страдания и мѫчнотии. Една малка причина е създала голѣми последствия. Наистина, ние виждаме, че малкитѣ причини произвеждатъ голѣми нещастия. Това, което нѣкога е станало въ рая съ първитѣ човѣци, става и днесъ въ свѣта. Всички хора еѫ били въ рая и сѫ излѣзли оттамъ поради непослушанието си. Като се намѣрятъ предъ страдания и изпитания, хората се запитватъ, какво трѣбва да правятъ, за да се освободятъ отъ тѣхъ. Много просто! Като слушатъ, хората лесно ще се справятъ съ страданията си. — Защо е необходимо послушанието за човѣка? — За да не му се случи нѣкое нещастие. Какво трѣбва да прави човѣкъ, когато върви по улицитѣ на нѣкой шуменъ, голѣмъ градъ? Той трѣбва да отваря очитѣ и ушитѣ си на четири, да вижда и да чува, отде се задава автомобилъ, трамвай или файтонъ, да не пресѣче пѫтя му, да не пострада по нѣкакъвъ начинъ. Не чува ли добре, човѣкъ може да се натъкне на редъ нещастия. Сѫщото може да се каже и за Божественитѣ пѫтища и закони. Който не познава законитѣ и пѫтищата на Божествения свѣтъ, той ще се натъкне на редъ противоречия, нещастия и страдания. Това се дължи на човѣшкитѣ слабости. Мнозина мислятъ, че като се помолятъ сутринь, т. е. като направятъ една кратка молитва, или като направятъ едно малко добро, тѣ сѫ изпълнили задължението си за цѣлъ день. Не, човѣкъ трѣбва да бѫде въ постояненъ контактъ съ Бога, непрекѫснато да слуша заповѣдитѣ Му и да ги изпълнява. Да бѫде човѣкъ въ постояненъ контактъ съ Бога, това значи, да се ползува отъ Неговата свѣтлина, да вижда, кѫде върви. Дето и да тръгне, по който пѫть и да върви, човѣкъ трѣбва постоянно да бѫде буденъ, бързо да отваря и затваря очитѣ и ушитѣ си, да вижда и да чува, какво става около него. Дали ще бѫде съ отворени или затворени очи и уши, човѣкъ трѣбва да обръща внимание на три нѣща въ живота си: първо, да гледа да не се спъва; второ, да пази това, което има; трето, да подържа условията за развиване на това, което природата е вложила въ него. И тъй, непослушанието създава лошитѣ прояви на плътьта: блудодеяние, ревность убийства и т. н. Тѣзи нѣща не могатъ да на- следятъ Царството Божие. А плодоветѣ на Духа сѫ: любовь, радость, миръ, дълготърпение, кротость, въздържание и др. Който е развилъ тия добродетели въ себе си, той се е удостоилъ съ плодоветѣ на Духа. Да разполага човѣкъ съ тия добродетели, това значи, да разбира, какъ да ги проявява за всѣки даденъ моментъ. Запримѣръ, при различни случаи въ живота, любовьта се проявява по различни начини. Изкуство е да знае човѣкъ, кога какъ да проявява своитѣ добродетели. Който е придобилъ това изкуство, той не се тревожи, не се безпокои, не е нервенъ. Дали нѣкой му дължи, той не се смущава отъ това. Той никого не сѫди, отъ никого нищо не иска. Той знае, че нѣма напълно изправенъ човѣкъ въ задълженията си. Ако нѣкой е изправенъ въ едно отношение, въ друго отношение може да не е изправенъ. Днесъ хората не изпълняватъ задълженията си, както трѣбва, но въпрѣки това законътъ не ги държи строго. Обаче, ще дойде день, когато законътъ ще ги държи отговорни за най-малкото задължение. Той ще ги държи отговорни не само къмъ хората, но и къмъ животнитѣ и растенията. Какъвто и плодъ да изяде, той трѣбва да посади семката му въ земята, да и даде условия отново да поникне. Не посади ли семката му, законътъ ще го държи отговоренъ. Днесъ отъ всички хора се изисква вѫ- трешно, мистично разбиране на живота. Тъй както съвременнитѣ хора разбиратъ религията, тѣ се забавляватъ. Това не е религия, но забавление. Религията има своя вѫтрешна, мистична страна, която трѣбва да се разбере и проучи. Слушате нѣкой проповѣдникъ да говори на слушателитѣ си нѣщо отъ Стария или Новия Заветъ, но виждате, че той самъ не е разбралъ дълбокия смисълъ на това, което проповѣдва, вследствие на което не може да го приложи. Единъ свещеникъ или проповѣдникъ развива предъ слушателитѣ си стиха отъ Евангелието, изказанъ отъ Христа: „Който има две ризи, да даде една отъ тѣхъ на ближния си“. Свещеникътъ развивалъ този стихъ предъ своитѣ пасоми, а сѫщевременно самъ се чудѣлъ, какъ е възможно, човѣкъ да има само две ризи, и едната отъ тѣхъ да даде на ближния си. Единъ недѣленъ день свещеникътъ дър- жалъ беседа на слушателитѣ си върху „даването“. За тази цель той цитиралъ горния стихъ отъ Евангелието, Попадията слушала проповѣдьта на мѫжа си и се върнала у дома си доволна, че разбрала и чула нѣщо хубаво. Въ това време на пѫтната врата потропалъ единъ беденъ и окѫсанъ просякъ. Като го видѣла, попадията се съжалила надъ него и си казала: Ще дамъ на този просякъ една отъ ризитѣ на мѫжа си. Той говори днесъ въ църквата, че Христосъ е казалъ да мислимъ за беднитѣ. Дѣдо попъ има две нови ризи, затова ще дамъ едната на просяка. Както намислила, така и направила. Като се върналъ отъ църква, попътъ потърсилъ ризата си, да се преоблѣче. — Попадийо, кѫде е новата ми риза? — Дадохъ я на единъ голъ, беденъ просякъ. Спомнихъ си проповѣдьта, която днесъ говори въ църквата и решихъ да я приложа. — Не си постѫпила добре. Това, което говорихъ, се отнася за другитѣ хора, но не и за насъ. Попската риза не трѣбва да се дава на никого. Като четатъ Евангелието, мнозина казватъ, че ако човѣкъ иска да изпълнява волята Божия, работитѣ му съвсемъ ще се объркатъ. Не, да изпълнява човѣкъ волята Божия, кокто трѣбва, това значи, да оправи всичкитѣ си работи. Хората не сѫ готови да изпълняватъ волята Божия, защото сърдцата и умоветѣ имъ сѫ препълнени, т. е. обременени отъ теѫеститѣ на живота. Тѣ се намиратъ въ положението на ония деветь души, които яли чорба съ една обща лъжица, отъ общъ сѫдъ. Лъжицата минавала отъ уста въ уста толкова бързо, че като миналъ единъ заекъ край тѣхъ, никой не могълъ да се обади. Устата на всички била пълна. Всички били заети съ сърбане на чорбата. Такова е положението и на съвременнитѣ хора. Тѣ не могатъ да се молятъ на Бога, не могатъ да изпълняватъ волята Му, защото устата имъ е пълна, т. е. сърдцата и умоветѣ имъ сѫ обременени. За да изпълняватъ волята Божия, тѣ трѣбва да се освободятъ отъ бремето на своето сърдце и на своя умъ.— Какъ трѣбва да се моли човѣкъ? Какъ трѣбва да изпълнява волята Божия? — Ако е екскурзиантъ, той трѣбва да тури раницата си настрана и така да влѣзе въ църквата. Ако е войникъ, той трѣбва да остави пушката и сабята си вънъ и тогава да влѣзе въ църквата. Ако е семеенъ, той трѣбва да забрави грижитѣ за семейството си. Ако е ученъ, той трѣбва да освободи главата си отъ всички формули. Раницата на туриста, пушката на войника, задълженията къмъ семейството, формулитѣ на учения, това сѫ странични работи, които отдалечаватъ човѣка отъ правия пѫть. Това е неразбиране на живота. Земедѣлецътъ става рано сутринь и, безъ да се помоли, безъ да се измие даже, бърза на нивата часъ по-скоро да я изоре и посѣе. Каква полза отъ бързането, ако, следъ като я изоралъ и посѣлъ на време, завали дъждъ и градъ, който очука житото до основа? Каква полза отъ това бързане, ако Богъ не изпрати дъждъ да полѣе нивата и градината на земедѣлеца? Какво показва това? Това показва, че всѣки трудъ, малъкъ или голѣмъ, е на мѣстото си, когато Богъ го благославя. Не е ли благословенъ, той не е на мѣстото си. Истински трудъ, истинска работа е тази, която е благословена отъ Бога. Следователно, малко работи, но работата ти трѣбва да е благословена. Въ такъвъ случай, малкото работа, но благословена, дава толкова, колкото многото. Такова е отношението между огъня и кибритената клечка. Цѣла лопата огънь или само една клечка кибритъ произвеждатъ еднакви резултати. При Божието благословение и малкиятъ, и голѣмиятъ трудъ даватъ еднакви резултати. Сега, ще се спра върху мисъльта за работата и почивката. Човѣкъ може да почива само тогава, когато е работилъ. Почивката следва работата. Безъ работа нѣма почивка. И въ Библията се казва, че Богъ си починалъ следъ шестдневната работа. — „И видѣ Богъ, че всичко, което направи, бѣше добро“. Следователно, истинска почивка подразбира добро завършване на работата. Неестествениятъ животъ, обаче, уморява човѣка. Следъ такьвъ животъ, колкото и да иска да си почине, човѣкъ всѣкога ще бѫде уморенъ. Какво представятъ грѣховетѣ и неестествениятъ животъ? — Цигански тръне. Страшно е да ходи човѣкъ босъ по цигански тръне. Опита ли веднъжъ бодилитѣ на тия тръне, човѣкъ непременно ще търси гладкия, чистия пѫть. Но за да може свободно да върви по този пѫть, той трѣбва да се спре, да извади бодилитѣ отъ краката си, да почине малко, докато ранитѣ му заздравѣятъ и тогава да тръгне по чистия пѫть. Сегашнитѣ хора ходятъ повече боси, вследствие на което краката имъ сѫ набити и избодени. Видите ли човѣкъ, на когото краката сѫ наранени и избодени, ще знаете, че той е вървѣлъ босъ. Този човѣкъ постоянно се оплаква отъ трънетѣ, т. е. отъ грѣховетѣ, които е направилъ. Иска ли да бѫде добъръ, праведенъ, човѣкъ трѣбва да бѫде обутъ! Казано е за Адамъ и Ева, че били голи въ рая. Тѣхната голота ни най-малко не подразбира грѣховность. Тѣ били добри, но поради непослушание къмъ заповѣдьта, дадена имъ отъ Бога, трѣбвало да напуснатъ рая и да отидатъ въ свѣта, дето ги чакали голѣми страдания и нещастия. За да издържатъ на външнитѣ сурови условия, Богъ ги облѣкълъ съ кожени дрехи. Тъй щото, докато първиятъ човѣкъ е живѣлъ въ рая, той билъ външно голъ, а вѫтрешно облѣченъ. Като излѣзълъ отъ рая, той билъ външно облѣченъ, а вѫтрешно голъ. Вѫтрешната голота подразбира грѣховностьта на човѣка. За да бѫде облѣченъ външно и вѫтрешно, човѣкъ тръбва да води чистъ и светъ животъ, да слуша и да изпълнява това, което Духътъ отвѫтре му говори. Като живѣе по този начинъ, той ще завърши успѣшно работата, която е започналъ. Човѣкъ може цѣлъ животъ да е работилъ добре, а накрая да развали работата си. Има майки, които цѣлъ животъ се трудятъ и работятъ, а накрая нѣматъ никакви придобивки. — Защо? — Проявили сѫ нѣкакво непослушание къмъ Духа. Това се случва не само съ майкитѣ, но и съ земедѣлци, учени, музиканти, поети и т. н. Нѣкой човѣкъ живѣлъ цѣли 20 години добъръ, духовенъ животъ, но следъ това се отклонилъ отъ пѫтя си и се чудѣлъ, какво е станало съ него, че изгубилъ всичко. — Много просто. По невнимание той чукналъ нѣкѫде стомната си, водата се излѣла, вследствие на което чувствувалъ голѣма празнота въ живота си. Кой е виновенъ за това? Той самъ. Следователно, ако доброто, възвишеното не може да остане въ сърдцето на човѣка, а свѣтлитѣ и възвишени мисли въ ума му, той самъ е виновенъ за това. Оттукъ вадимъ следното заключение: никой човѣкъ не може да забогатѣе, докато Божието благословение не е съ него. Дето е Божието благословение, тамъ има придобивки. Дето Божието благословение остѫтствува, тамъ никакви придобивки не се очакватъ. Това е правилното разбиране. Съвременнитѣ хора се мѫ- чатъ, трудятъ и работятъ, но въ края на краищата завършватъ съ разочорования. — Защо? — Защото сѫ работили безъ благословението на Бога. Законъ е: Дето Божието благословение отсѫтствува, тамъ разочарованието при- сѫтствува. За да дойде Божието благословение върху човѣка, той непременно трѣбва да бѫде послушенъ. На кого? На Божественото въ себе си, на Божия Духъ. Божието благословение е онзи великъ печатъ, който се поставя върху всѣка човѣшка придобивка. Само тази придобивка има обръщние въ живота. Сѫщото можемъ да кажемь и за монетитѣ. Само онази монета има обръщение, върху която е поставенъ образътъ на владетеля на държавата, отъ която тя излиза. Всички монети, които иматъ обръщение, носятъ образа на своя владетель, който имъ дава съответна цена. Съ каква монета трѣбва да търгува човѣкъ? — Съ доброто. Щомъ работи съ монетата на доброто, човѣкъ непременно познава и злото. Чиста, истинска монета е тази, върху която е поставенъ образа на доброто. Нѣма ли образа на доброто върху кея, тя е фалшива монета. Може ли да се ползува човѣкъ отъ фалшивитѣ монети? И тъй, четиритѣ рѣки въ рая, за които се говори въ Битието, представятъ четиритѣ добродетели, които всѣки човѣкъ трѣбва да има. Човѣкъ трѣбва да бѫде: справедливъ, истинолюбивъ, добъръ и любещъ. Значи, човѣкъ трѣбва да има въ себе си правдата, истината, добродетельта и любовьта. Вънъ отъ тия добродетели, човѣкъ нищо не може да постигне. Причината за неуспѣха на хората се дължи на факта, че погледътъ имъ е обърнатъ къмъ западъ. Тѣ наблюдаватъ залѣза на слънцето, а спятъ, когато слънцето изгрѣва. Западътъ представя материалния животъ, за който всички хора сѫ будни. Добре е човѣкъ да наблюдава залѣза на слънцето, но той трѣбва да наблюдава и изгрѣването му. Богъ изисква отъ всички хора да бѫдатъ справедливи, истинолюбиви, добри и любещи. Това не е чуждо за човѣка — Защо? — Защото той изисква сѫщото и отъ другитѣ хора. Следователно, както човѣкъ изисква отъ хората да бѫдагъ добри, справедливи, истинолюбиви и любещи по отношение къмъ него, така и той трѣбва да бѫде къмъ тѣхъ. Ако хората живѣятъ по този начинъ, между тѣхъ ще се създаде здрава, вѫтрешна връзка — връзката на любовьта. Само любовьта е въ сила да свърже всички хора въ едно цѣло, да се почувствуватъ братя. Нищо не е въ състояние да скѫса тази връзка, освенъ непослушанието. То влѣзе между първитѣ човѣци въ Рая, скѫса връзката имъ съ Бога и ги отдалечи отъ Него. Отъ това време до днесъ, хората носятъ последствията на това непослушание, което върви като сѣнка въ тѣхния животъ. Първото нѣщо, което се иска отъ всички хора, е да обърнатъ страницата на своя животъ на която е написанъ законътъ на непослушанието, и да минатъ къмъ нова страница — къмъ послушанието, Досега хората сѫ вървѣли по нѣкакъвъ законъ на послушание^ но тѣ сѫ слушали змията. Тѣ се слушали помежду си, но не сѫ слушали Божия гласъ. Тѣзи, на които сѫ се подчинявали, на които сѫ слушали гласа, сѫ ги довели до страдания и нещастия. Сега трѣбва да се обърнатъ къмъ Бога, Него да слушатъ. Непослушанието къмъ Бога, къмъ доброто, подразбира послушание къмъ злото. Обърнете сега стария листъ, т. е. послушанието къмъ злото и приложете съдържанието на новия листъ —послушание къмъ доброто, послушание къмъ Бога. За да изкара първитѣ хора отъ закона на послушанието, змията имъ даде голѣми обещания, но отъ нейнитѣ обещания нищо не се изпълни. Сега и азъ ви казвамъ: Обърнете нова страница отъ книгата на вашия животъ, на която е написано „послушание къмъ Бога“. Приложите ли това послушание, най-малкото, което ви очаква, е освобождаване отъ страданията. Какво повече можете да очаквате отъ това? Само онзи може да избѣгне страданията, който върви въ живота си съ отворени очи и съ будно съзнание. Като не разбиратъ закона на послушанието, хората се натъкватъ на редъ мъчнотии и страдания и се запитватъ, какъвъ е смисълътъ на живота. Да бѫде човѣкъ добъръ, справедливъ, любещъ и истинолюбивъ, това значи, да изпълнява волята Божия. Да изпълнява човѣкъ волята Божия, това е смисълътъ на живота. Христосъ казва: „Не дойдохъ да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводилъ“. Да бѫде човѣкъ послушенъ къмъ Бога, това е най-великиятъ му дългъ на земята. Това значи, да изпълни той волята Божия. Следователно, който прилага закона на послушанието въ живота си, той е първокласенъ пѣвецъ, музикантъ, художникъ и ученъ. Докато дойде до този законъ, човѣкъ ще мине презъ редъ мѫчнотии и страдания, които ще го направятъ силенъ, великъ. Непослушанието е направило хората слаби и страхливи. Тѣ говорятъ за безстрашие, а на всѣка стѫпка се страхуватъ. Единъ заекъ се препасалъ съ два револвера и свободно тръгналъ въ гората, като си казалъ: Сега вече отъ нищо не се страхувамъ. Случайно единъ храстъ го засегналъ по корема. Той хвърлилъ револверитѣ настрана и хукналъ да бѣга. Като видѣлъ, че никаква опасность не сѫществува, той се върналъ да вземе револверитѣ, съ които отново се препасалъ и си казалъ: Отъ нищо вече не се страхувамъ. Обаче, презъ цѣлия день заекътъ все хвърлялъ револверитѣ настрана, и отново се препасвалъ съ тѣхъ. Казвамъ: Препашете ли се веднъжъ съ револверитѣ, повече не ги хвърляйте. Револверитѣ представятъ доброто, съ което човѣкъ трѣбва да се препаше. Препаше ли се веднъжъ съ доброто, той никога не трѣбва да го отхвърля отъ себе си. Речете ли, че не трѣбва да бѫдете много добри, търпеливи, справедливи, истинолюбиви и любещи, вие сте хвърлили далечъ отъ себе си револверитѣ, съ които сте били препасани. Дръжте всѣкога револверитѣ си на пояса си, че като дойде злото, да ги хвърляте срещу него. Бѫ- дете смѣли, не се страхувайте отъ злото. Искате ли да се развивате правилно, съветвамъ ви да не се качвате на най-високитѣ върхове. Като тръгвате на екскурзии, качвайте се първо на низки върхове и постепенно вървете къмъ по-високи, докато стигнете най-високитѣ. Качвате ли се изведнъжъ на най-високи върхове, вие ще пострадате. Тамъ има голѣми бури и вѣтрове, на които не можете да издържите. Като става въпросъ за послушание, хората се запитватъ, какъ трѣбва да изпълняватъ този законъ. Като ги биятъ известно време, тѣ сами ще се научатъ, какъ да бѫдатъ послушни. Въ това отношение, тѣ се намиратъ въ положението на онѣзи бедни хора, които отивали при единъ турски бей да се нахранятъ. Беятъ билъ добъръ, щедъръ и гостоприеменъ човѣкъ, но всѣки, който вли- залъ въ дома му да се нахрани, на излизане бивалъ битъ, по заповѣдь на бея. Тѣ се чудѣли, защо този толкова добъръ човѣкъ, който ги нахранвалъ тъй богато, трѣбвало да ги бие. Единъ беденъ, но благочестивъ човѣкъ, прекаралъ три деня безъ парче хлѣбъ въ устата. Като чувалъ за този добъръ бей, че угощавалъ всички бедни хора, той си казалъ: И азъ ще отида при него, да се нахраня отъ неговата трапеза. — Ама ще бѫдешъ битъ! — казали му другитѣ. — Готовъ съмь на всичко, само да се нахраня. Както намислилъ, така направилъ. Влѣзълъ той въ дома на бея, поклонилъ се учтиво и чакалъ търпеливо да му дадатъ хлѣбъ. Беятъ веднага се разпоредилъ да го нахранятъ добре. Бедниятъ човѣкъ ялъ, благодарилъ и славилъ Бога. Като се нахранилъ добре, беятъ му далъ различни подаръци, пари и го изпратилъ съ бла- гословение. Бедниятъ се обръщалъ на една, на друга страна, като че очаквалъ нѣщо. — Искашъ ли още нѣщо? — запиталъ го беятъ. — Чакамъ да ме биятъ слугитѣ. Казаха ми, че тукъ обичаятъ билъ такъвъ, че всѣки, който се нахранвалъ, трѣб- вало да бѫде битъ. Беятъ му казалъ: Това се отнася само за ония, които, като получаватъ Божието благословение, не благодарятъ и не славятъ Бога, но спиратъ благословението. Като имъ се сипва ядене, ненахранили се още, тѣ казватъ: Стига, стига толкова! По този начинъ тѣ прекѫсваха течението на благословението. Единственъ ти постѫпи по другъ начинъ, заради което получи подаръци и пари, безъ да те биятъ. И тъй, дойдатъ ли страдания въ живота ви, не казвайте „стига“, не затваряйте Божиитѣ кранове. Спирате ли страданията, ще спрете и радоститѣ. Който затваря Божиитѣ кранове, той непременно ще бѫде битъ. За да не бѫде битъ, човѣкъ всѣкога трѣбва да благодари и да казва: Богъ да благослови. Въ която кѫща и да влѣзете днесъ, все затворени кранове ще намѣрите. Ако искате да се ползувате отъ водата на тѣзи кранове, трѣбва да плащате. Човѣшкитѣ работи сѫ затворени съ ключове, а Божиитѣ — безъ ключове. Следователно, най-добриятъ и най-лесниятъ животъ е този, въ който се прилага законътъ на послушанието. Когато хората се оплакватъ отъ живота си, това подразбира животъ безъ послушание къмъ Бога, който създава нещастия и мѫчнотии. Мѫченъ е животътъ, когато е неестественъ. Съзнае ли това, човѣкъ трѣбва да изправи живота си. Геройство е, когато човѣкъ грѣши, но по-голѣмо геройство е, когато изправя погрѣшкитѣ си. Една отъ причинитѣ за погрѣшкитѣ на хората е, че тѣ не мислятъ право. Правото мислене не се нуждае отъ много аргументи, отъ много доказателства. Колкото една мисъль е по близо до човѣшкия умъ, толкова е по-разбрана. Разбрана мисъль е онази, която е опитана и провѣрена. Въ древностьта единъ ученикъ отишълъ при единъ отъ Великитѣ Учители и го запиталъ, какъ трѣбва да живѣе. Учительтъ му далъ различни методи, по които трѣбва да живѣе, и завършилъ съ заповѣдьта: „Любовь къмъ Бога и къмъ ближния си“. Като чулъ тази заповѣдь, ученикътъ казалъ на Учителя си: Стига толкова! Следъ тази заповѣдь азъ трѣбва да отида въ свѣта, да я приложа, да видя, какво мога да направя. Следъ две години, ученикътъ отново се върналъ при Учителя си и му казаль, какъ приложилъ великата Божия заповѣдь въ живота си и какво научилъ. Сега и вие, като ученици, правете опити, да видите, какво можете да постигнете. Ако не правите опити, вие нѣма да придобиете никаква самоувѣреность. Не е ли самоувѣренъ, човѣкъ нѣма да знае нищо за себе си, за своитѣ възможности. Работи ли човѣкъ, всичко е постижимо. Той трѣбва да върви въ своя пѫть, да приеме всичко онова, което е опредѣлено за него. Всѣки човѣкъ трѣбва да върви въ своя пѫть и да не препятствува на никого да приема свѣтлината направо отъ слънцето. Оставете свѣтлината свободно да влиза въ очитѣ на всѣки човѣкъ. Това значи свобода. Това значи послушание къмъ Бога. Проявената Любовь на Духа, проявената Мѫдрость на Духа, проявената Истина на Духа носятъ пълния животъ на Бога, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага въ живота. * Утринно слово отъ Учителя, държано 30 септемврий, 1934 г. гр. Русе.

Отъ "Учение и работа", утринни слова, година IV, т.1 (1934-1935). Първо издание от 1939 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно от 23 септември 1934 г. до 27 януари 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Учение и работа. Като изучаваме живота, ние виждаме две забележителни нѣща: еднитѣ сѫ обикновени, а другитѣ — извънредни. Въ обикновените нѣща всички хора си приличатъ. Въ тия нѣща сѫществува голѣмо еднообразие. Запримѣръ, хората ядатъ, пиятъ, дишатъ, говорятъ, почиватъ по единъ и сѫщъ начинъ. Пькъ и като умиратъ, пакъ виждаме нѣкакво еднообразие. Умрѣлитѣ хора си приличатъ. Тѣ сѫ кротки, на никого лоша, обидна дума не казватъ. Обаче, има нѣщо неприятно въ умрѣлитѣ хора — тѣ миришатъ. Тѣлата имъ се разлагатъ и започватъ да миришатъ лошо. Човѣкъ умира поради прекѫсване на връзката си съ Първата Причина на нѣщата. Когато животътъ на човѣка не е въ съгласие съ Божествения, виждаме, че смъртьта неизбѣжно го следва. Отнемете ли достѫпа на въздуха до човѣка, той непременно ще умре. Държите ли го дълго време безъ вода и безъ хлѣбъ, той непременно ще умре. Следователно, човѣкъ умира, когато се прекѫсва връзката му съ живота. Що се отнася до извънреднитѣ работи, тамъ сѫществува голѣмо разнообразие. Затова казваме, че обикновенитѣ работи сѫ човѣшки, а извънреднитѣ — Божествени. Често хората скърбятъ, страдатъ, сму- щаватъ се вѫтрешно, безъ да знаятъ дълбоката причина за това. Щомъ нѣма видима,, външна причина за скръбьта имъ, тогава причината е вѫтрешна и се дължи на факта, че между Бога и човѣшкитѣ души има нѣкакво препятствие. Това препятствие не позволява да става правилна обмѣна.— Какво трѣбва да направимъ, за да възстановимъ връзката си съ Първата Причина? — Махнете препятствието отъ пѫтя си. — Можемъ ли ние сами да го махнемъ? — Както сами сте го турили, така и сами можете да го махнете. Ако другъ нѣкой бѣше поставилъ препятствието на пѫтя ви, мѫчно бихте могли да го махнете. Като поставя известно препятствие на пѫтя си човѣкъ не подозира, какви последствия могатъ да се родятъ. Щомъ лошитѣ последствия почнатъ да се явяватъ едно следъ друго, човѣкъ скърби, страда, но нито знае, кой е виновникъ за страданието му, нито кѫде се крие причината за тия страдания. Откакъ свѣтътъ сѫществува, човѣкъ все е страдалъ: и до днесъ още той страда, но все пакъ се замисля върху дѣлата си. За да избѣгнатъ страданията, хората мислятъ, какво говорятъ, какъ постѫпватъ и т. н. Днесъ тѣ сѫ по-умни, отколкото сѫ били въ миналото. Единъ день, когато поумнѣятъ още повече, тѣ нѣма да страдатъ. Ако и тогава страдатъ, поне ще разбиратъ смисъла на страданията, ще знаятъ причината и ще ги използуватъ разумно. Много отъ страданията на хората не сѫ предвидени въ Божествения планъ. Тѣ сами си ги причиняватъ. Тѣзи страдания, именно, могатъ да се избѣгнагъ. Запримѣръ, нѣкой се влюбва въ паритѣ си и трепери за тѣхъ, като за нѣщо свещено, безъ което не може да живѣе. Откраднатъ ли паритѣ му, той сграда, мѫчи се дохожда до отчаяние. Да се влюби човѣкъ въ златото, това представя особенъ родъ престѫпление. Златото нито се яде, нито се посажда. И то има своя цена, но тя е повече външна, отколкото вѫтрешна. Въ този смисълъ, човѣкъ трѣбва да разбере вѫтрешната цена, вѫтрешната стойность на златото. Иначе, гледа ли на него само като на материално богатство, което може да го ползува на физическия свѣтъ, човѣкъ неизбѣжно ще се спъне. На физическия свѣтъ човѣкъ може да се ползува отъ златото, но влѣзе ли съ него въ духовния свѣтъ, цената му съвършено пада. Тамъ искатъ отъ човѣка вѫтрешно злато. Тогава защо е това богатство, което може да ви причини редъ страдания и спънки? Това не значи, че човѣкъ не трѣбва да бѫде богатъ. Бѫдете богати, стремете се къмъ богатство, но къмъ истинското богатство, което нито ръжда разяжда, нито молець го напада. Днесъ хората си служатъ повече съ книжни пари, които единъ день могатъ да се обезценять, Ако сте богати, бѫдете богати въ звонкови пари, съ чисто злато. Каква е стойностьта на книжнитѣ пари? Преди войната още, единъ българинъ внесълъ въ българската народна банка една сума отъ 600,000 германски марки. По това време германската марка имала цена. Той си мислилъ, че билъ осигуренъ вече за цѣлъ животъ. Какво станало впоследствие? Следъ Всеобщата война германската марка спадна толкова много, че сумата 600,000 лв. се равняваше на по малко отъ десеть стотинки български пари. Този господинъ получилъ писмо отъ банката, да се яви и получи вложената отъ него сума, защото нѣмало смисълъ за такава малка сума да държатъ отдѣлна партида въ книжата си. Като се явилъ да получи вложената сума, той трѣбвало да внесе още нѣкаква сума, за ца допълни стойностьта на десеттѣ български стотинки. Какво може да направи днесъ човѣкъ съ десеть стотинки? Докато мисли, че се е осигурилъ, човѣкъ често се изненадва отъ живота и вижда че това, на което разчиталъ, се е обезценило. По това време единъ обѣдъ въ Германия е струвалъ милиарди германски марки. Най-после германцитѣ видѣха, че съ цената на своята марка не могатъ да постигнатъ нищо и започнаха постепенно да подигатъ стойностьта й. Съвременнитѣ хора се намиратъ почти при сѫщото илюзорно положение въ живота си, въ каквото държавитѣ —въ финансово отношение. Днесъ тѣ разчитатъ на паритѣ, на здравето си, на знанието си, на силата си, но единъ день ще видятъ, че всичко това се е обезценило —не струва даже и десеть стотинки. Лѣгатъ здрави и читави, но сутриньта ставатъ болни; лѣгатъ богати, силни, на сутриньта ставатъ сиромаси, слаби. — Защо? — Тѣхната монета е спаднала. На какво се дължатъ тия нѣща?—Вързали сѫ ги материално. Приятелитѣ имъ съ които сѫ яли и пили въ миналото, днесъ идатъ съ своитѣ полици, искатъ да имъ се плати. Докато не имъ се плати, или докато не обещаятъ, че ще имъ платятъ, тѣ нѣма да ги пуснатъ. Христосъ лесно се справяше съ тия сѫщества. Той лесно ги пѫдѣше навънъ. Отъ духовно гледище, всички болести, спънки и мѫчнотии въ човѣшкия животь се дължатъ на низши, ненапреднали сѫщества, които влизатъ въ човѣка и го вързватъ по различни начини. Така тѣ му създаватъ редъ препятствия, отъ които мѫчно може да се освободи. Това подържатъ и съ- временнитѣ учени. Тѣ казватъ, че болеститѣ се дължатъ на различни микроскопически низши сѫщества— микроби, които влизатъ въ човѣшкия организъмъ и го разрушаватъ. Съвременнитѣ хора често изпадатъ въ положението на онзи коларь, който билъ изи- гранъ отъ единъ младъ, 19 годишенъ момъкъ. Коларьтъ отивалъ въ града. По пѫтя го на- стигналъ младиятъ момъкъ и го помолилъ да се качи на колата му, защото ималъ нѣкаква бърза работа въ града. Коларьтъ се съгласилъ, и момъкътъ се качилъ на колата. По едно време коларьтъ спрѣлъ конетѣ, слѣзълъ отъ колата и казалъ на момъка: Дръжъ гема на конетѣ! Ще се отбия на това ханче, да свърша една работа. Момъкьтъ взелъ гема въ рѫцетѣ си, ударилъ конетѣ съ камшика и започналъ силно да препуска. Като свършилъ работата си, коларьтъ видѣлъ, че колега му не била на мѣстото си и останалъ изненаданъ: предъ ханчето нѣмало нито кола а, нито момъка. Нѣколко часа наредъ трѣбвало коларьтъ да бѣга, за да стигне колата си. Какво показва този примѣръ? Младиятъ, но лошъ момъкъ, представя лошитѣ мисли, чувства и желания въ човѣка. Не давайте гема на вашия конь, т. е. на вашия умъ, въ рѫцетѣ на лошитѣ мисли и чувства, защото въ момента, когато вие се отбиете отъ пѫтя си, тѣ ще ударятъ коня ви и ще избѣгатъ. И следъ това, дни, месеци, а по нѣкога и години наредъ трѣбва да тичате следъ колата си, да освободите ума си отъ рѫцетѣ на младитѣ злосторници. Като се намѣрите предъ мъчнотии и несгоди, вие се оплаквате отъ живота си, намирате, че е тежъкъ, лошъ. За да бѫде животътъ ви добьръ, вие трѣбва да бѫдете умни. Умниятъ човекъ всѣкога изпълнява волята Божия, вследствие на което разбира, кое е добро и кое лошо, кое е положително и кое отрицателно. За умния човѣкъ животътъ и на земята, и на небето е добъръ. Въ първата глава на Битието е писано за създаването на свѣта. Много трѣбва да учи човѣкъ, за да разбере вѫтрешния смисълъ на тази глава. Разбере ли Битието, човѣкъ ще дойде до онази абсолютна вѣра, съ помощьта на която може да съгради своя животъ, т. е. да го преустрои. Стариятъ животъ е отживѣлъ вече времето си. Казано е въ Писанието: „Старото небе и старата земя преминаватъ. Азъ ще създамъ ново небе и нова земя“. Човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да живѣе въ новата земя и въ новото небе. Какво представятъ старото небе и старата земя? Тѣ могатъ да се уподобятъ на стари, овехтѣли дрехи, закърпени сь безброй кръпки, но повече не могатъ да се кърпятъ — не издържатъ. Какво трѣбва да прави човѣкъ съ старитѣ си дрехи? Той трѣбва да ги хвърли, да си купи нови дрехи и да се облѣче съ тѣхъ. Нови, свѣтли дни пристигатъ. Тѣ изискватъ нови, чисти дрехи, нова, свѣтла пре- мѣна. Новитѣ дрехи представятъ новото небе и новата земя, които сега се градятъ. Изгорете старитѣ дрехи и съ нови се облѣчете. Нито своитѣ стари дрехи носете, нито чужди стари дрехи обличайте. Старитѣ дрехи, както и дрехитѣ на болни хора, туряйте въ огъня. А ако искате шивачъ да ви шие дрехи, той трѣбва да бѫде добъръ, здравъ човѣкъ. Ако купувате хлѣбъ, търсете добъръ, здравъ фурнаджия. Каквато работа и да вършатъ, болнитѣ хора предаватъ своитѣ болезнени състояния на всѣки, който се докосне до това, което тѣ сѫ направили. Следователно, съ каквато работа и да се заеме, човѣкъ трѣбва да я върши съ любовь, съ вѣра, съ вѫтрешно разположение. Безъ вѣра и безъ любовь нищо не се постига. Домъ, общество, държава, съградени безъ вѣра и безъ любовь, не устояватъ. Живѣе ли безъ вѣра и безъ любовь, човѣкъ всѣкога ще страда: ще става и ще лѣга, ще яде и ще пие, но работитѣ му ще бѫдатъ неуспѣшни. Искашъ ли да разрешишъ въпроси тѣ си правилно, внеси любовьта въ душата си. Живѣешъ ли въ безлюбие, отъ день на день ще се проваляшъ. Какво представя безлюбието и какво — любовьта? Градина, посадена съ доброкачествени плодни дървета, съ богата, добре разработена почва, но поставена на безводно мѣсто, представя човѣкъ, въ сърдцето и въ душата на когото нѣма любовь. Този човѣкъ живѣе въ безлюбие. Пуснете ли вода въ сѫщата градина, въ скоро време тя се превръща въ рай: цвѣтя цъвтятъ и разнасятъ благоуханието си, плодове зрѣятъ, и птички весело пѣятъ. Това е човѣкъ, въ душата на когото любовьта царува. Водата е любовьта, която всичко полива, а сушата е безлюбието. Вѣрата пъкъ представя пѫть, каналъ, по който водата тече. Затова е казано, че съ вѣра всичко се постига. Дето е вѣрата, тамъ идатъ благата. Вѣрата усилва ума. Човѣкъ може да изучава само онова, въ което вѣрва. Всѣко нѣщо, въ което човѣкъ не вѣрва, нито може да го изучава, нито може да го направи. Всичко, което човѣкъ е постигналъ въ живота си, се дължи на неговата вѣра. Всички изобретения на великитѣ, на ученитѣ хора се дължатъ на тѣхната вѣра. Който вѣрва, той ще бѫде здравъ; който не вѣрва, той не може да се лѣкува, вследствие на което и болестьта му ще го следва. Не може да има вѣра онзи, който нѣма връзка съ Бога. Вѣрата е връзка между Бога и човѣшката душа. Както чрезъ очитѣ човѣкъ възприема свѣтлината, чрезъ ушитѣ — звука, чрезъ устата—храната, така и чрезъ вѣрата той свързва душата си съ Бога. Изгуби ли вѣрата си, той прекъсва връзката си съ Бога. Щомъ тази връзка се прекѫсне, човѣкъ е изложенъ на неуспѣхи, на мѫчнотии и на страдания. И тъй, вѣрата е потрѣбна на човѣка, за да се справя съ всички противоречия и да превъзмогва страданията и мѫчнотиитѣ въ живота си. Имашъ ли вѣра, скръбьта ти ще се махне, болката ти ще престане, сиромашията ти ще изчезне. Съ вѣра човѣкъ всичко може да постигне. Вѣрата е пѫть на любовьта. Съ други думи казано: Любовьта иде по пѫтя на вѣрата. Наистина, когато нѣкой добъръ приятель дойде въ дома ви, вие трѣбва да му направите пѫть. Когато нѣкой царь посети една държава, всички нейни поданици му указватъ добъръ приемъ. Следователно, иска ли човѣкъ да дойде любовьта въ него, той първо трѣбва да има вѣра, т. е. да приготви пѫтя, по който любовьта ще дойде. Щомъ любовьта дойде, съ нея заедно идатъ и благата. Животъ безъ блага е като земя безъ вода. Иска ли човѣкъ да придобие любовьта, той трѣбва да има силна вѣра. Силна вѣра, силни желания правятъ човѣкъ силенъ. Да бѫде човѣкъ силенъ, това не значи, да се налага на другитѣ. Силенъ човѣкъ е онзи, който може да заповѣдва на себе си, да се справя съ своитѣ вѫтрешни противоречия и да върви напредъ. Силенъ човѣкъ е онзи, който организира своитѣ енергии и ги отправя въ посока, която всѣкога го подига и помага за растенето му. — Ама ние сме слаби хора.—Отъ васъ зависи да бѫдете силни, да изработите въ себе си онзи пѫть, по който любовьта ще дойде. Дълъгъ е този пѫть, но приятенъ. Като живѣе 120 години на земята, човѣкъ самъ ще види, какъвъ пѫть си е изработилъ, презъ кѫде е миналъ и какви усилия е правилъ. Малцина сѫ изминали този пѫть. Тъй както хората нѣкога сѫ вървѣли и вървятъ, тѣ сѫ били изложени на голѣми падания и ставания, на голѣми клатушкания.—Защо?— Вечерь сѫ пѫтували. Човѣкъ трѣбва да пѫтува презъ деня, когато слънцето грѣе, да види, колко красивъ е пѫтьтъ, който човѣшката душа минава. Като четете първата глава на Битието, въ която се говори за създаването на свѣта, тамъ можете да видите пѫтя, презъ който човѣшката душа трѣбва да мине. Този пѫть е пѫть на зазоряване, защото човѣкъ минава отъ тъмнина въ свѣтлина, отъ смърть въ животъ. Смъртьта е тъмнина, нощь, а животътъ —свѣтлина, день. Човѣкъ трѣбва да излѣзе вече отъ тъмнината, отъ нощьта на живота, дето никой не може да работи. Нощьта не е плодоносна, а смъртьта не носи никакво щастие. Сега, за да успѣвате въ живота си, вие трѣбва да се спирате само върху ония нѣща, които сѫ потрѣбни. Непотрѣбнитѣ туряйте настрана. Отъ какво се нуждае гладниятъ? - Отъ хлѣбъ. Като му дадатъ хлѣбъ, той първо го поглежда, да не е мухлясалъ. Щомъ се убеди, че хлѣбътъ е прѣсенъ, той веднага започва да яде. Речете ли да му държите лекция за произхода на житото, за неговото растене, отглеждане, смилане на мелницата, гладниятъ ще каже: Моля ви се, дайте ми парче хлѣбъ, защото съмъ гладенъ. Щомъ се нахрани, той ще каже. Сега вече можете да ми говорите за произхода и развитието на житото. Не е гладенъ онзи, който се интересува отъ въпроса за растенето на житото, за смилането му вь брашно, за начина, по който се мѣси хлѣбъ и т. н. По сѫщия начинъ мнозина отъ васъ искатъ да знаятъ, като умратъ, кѫде ще отидатъ, какъ ще ги посрещнатъ и т. н. Отъ васъ зависи, кѫде ще отидете следъ смъртьта си, какъ ще ви посрещнатъ и т. н. За васъ е важно да учите. Ако учите, ще отидете на добро мѣсто и добре ще ви посрещнатъ. Не учите ли, нищо добро не ви чака, нито на земята, нито на небето. Ако работите, навсѣкѫде ще ви приематъ добре, Ако имате вѣра, каквото желаете, ще постигнете. Събрали се нѣколцина вѣрващи —като- ликъ, евангелистъ, православенъ, мохамеда- нинъ, будистъ, евреинъ и започнали да спорятъ помежду си, кой има най-право вѣрую и кой ще заеме първо мѣсто около престола на Бога. Случило се, че пръвъ умрѣлъ католикътъ. Той веднага се запѫтилъ къмъ райската врата и похлопалъ. —Кой тамъ? —Азъ съмъ, еди-кой си католикъ, ида да заема първото мѣсто, което ми е опредѣлено, заради правотата на моето вѣрую. —Тукъ нѣма никакви католици, нито пъкъ е опредѣлено първo мѣсто за нѣкакъвъ католикъ. Слѣзте на земята, тамъ сѫщеструватъ дѣления споредъ вѣрата на хората. Тукъ никакви дѣления не сѫществуватъ. Тукъ има само Синове Божии, които обичатъ Бога и Го признаватъ за свой Баща. Имената и службитѣ, които хората носятъ на земята, ни най-малко не опредѣлятъ тѣхнитѣ мѣста на небето. Следъ католика се изредили и останалитѣ вѣрващи, които спорили на земята върху въпроса, кой ще заеме първото мѣсто на небето, но всички получили единъ и сѫщъ отговоръ. Следователно, докато човѣкъ мисли, че като християнинъ, будистъ или мохамеданинъ, ще влѣзе направо въ небето и ще заеме първо мѣсто, той е на кривъ пѫть. Има ли такава мисъль въ главата си, веднага ще го върнатъ назадъ, ще му кажатъ, че има още много да учи. Ако не знае да пѣе, както трѣбва, пакъ ще го върнатъ на земята. Не правятъ ли сѫщото и въ училищата на земята? Ако ученикътъ не е свършилъ четиритѣ от- дѣления, не го приематъ въ прогимназия. Ако не е свършилъ прогимназия, не го приематъ въ гимназия. И най-после, ако не е свършилъ гимназия, не го приематъ въ университетъ. Ако за ученика на земята е мѫчно да минава отъ по-долно училище въ по-горно, колко по-мѫчно е за човѣка да мине отъ земята направо въ небето. Колкото е възможно болна мома, на смъртно легло, да се ожени и да създаде домь, толкова е мѫчно човѣкъ да влѣзе въ небето, между свѣтлитѣ и възвишени същества. Само здравата мома може да се ожени и да създаде домъ. Само умниятъ, работливиятъ човѣкъ може да стане виденъ, да се прочуе въ свѣта. За да дойдете до това положение, вие трѣбва непрекъснато да учите. Започнете като малкитѣ деца, отъ азбуката, и непрекъснато се упражнявайте. Започнете отъ буквата „а“, като начало на новия, на най малкия животъ. Като научите буквата „а“, ще отидете къмъ втората буква—„б“, съ която Богъ е започналъ създаването на свѣта. Безъ азбука човѣкъ не може нито да пише, нито да чете. Щомъ не може да пише и да чете, човѣкъ се лишава отъ възможностьта да влѣзе въ връзка съ разумнитѣ и добри същества. Всѣка дума въ езика е отдѣлна буква въ азбуката. Чрезъ думитѣ човѣкъ изказва своитѣ мисли и чувства и по този начинъ влиза въ връзка и разбирателство съ окръжаващитѣ. Всѣка мисъль, всѣко чувство указватъ известно влияние, както върху самия човѣкъ, така и върху ближнитѣ му. Ако пипнете пулса на добрия и на лошия човѣкъ, ще видите, че тѣ коренно се различаватъ. Пулсътъ на добрия човѣкъ бие по единъ начинъ, а на лошия — по другъ начинъ. Изобщо, добриятъ и лошиятъ човѣкъ се различаватъ по много нѣща: по температурата на тѣлото си, по миризмата си и т. н. Отъ добрия човѣкъ се разнася такава ми- ризма, каквато най-ароматичнитѣ цвѣтя отдѣ- лятъ отъ себе си. И тъй, за да постигне желанията си, човѣкъ се нуждае отъ вѣра. Приложете вѣрата въ живота си, да видите, какви резултати ще имате.— Не може ли да се живѣе безъ веpa?—Да живѣете безъ вѣра, това значи, да стe лишени отъ свѣтлина. Колкото и да е богатъ единъ замъкъ, вие не можете да се ползувате отъ него, докато кепенцитѣ на прозорцитѣ му сѫ затворени. Отворятъ ли се кепенцитѣ на този замькъ, вие виждате всичко около себе си и се радвате на красотата му. Голѣми богатства се криятъ въ човѣшкия умь и въ човѣшкото сърдце, но човѣкъ може да ги види само чрезъ вѣрата. Днесъ при голѣмитѣ богатства, които Богъ е вложилъ въ човѣка, последниятъ ходи като просякъ тукъ-тамъ, да иска нѣщо. Човѣкъ има целъ чувалъ брашно въ дома си, но като не знае, какъ да го замѣси, той ходи отъ кѫща на кѫща, да му дадатъ парче хлѣбъ. Вземи вода, малко квасъ, разбъркай ги, тури брашното вѫтре, замѣси всичко и ще направишъ хлѣбъ. Съвременнитѣ хора сами могатъ да си правятъ хлѣбъ, баници, различни сложни ястия, но вѣрата си не могатъ да приложатъ. Споредъ мене, нѣма по-лесно нѣщо отъ това да приложи човѣкъ вѣрата си. Ще приведа единъ примѣръ отъ живота, да видите, какво значи човѣкъ да вѣрва. Като виждалъ страданията на xopaтa, единъ английски лордъ си задалъ за цель да направи опитъ, да види, коя е причината застраданията имъ. Опитътъ му се състоялъ въ следното: той далъ едно обявление въ вестника, че прощава дълговетѣ на всички свои длъжници, които възлизали на 590 души. Същевременно той опредѣлилъ деня и часа, когато иска да се срещне съ тѣхъ въ дома си. Като прочели обявлението по вестницитѣ, длъжницитѣ на лорда си казали: Нашиятъ кредиторъ е намислилъ да ни устрои нѣкаква примка. Като ни събере въ дома си, той ще ни застави по нѣкакъвъ начинъ да се из- дължимъ. Въ опредѣления день, тѣ се събрали предъ къщата на своя кредиторъ и започнали да разискватъ върху въпроса, защо ги вика кредиторътъ имъ и трѣбва ли да влѣзатъ при него. Обаче, единъ отъ длъжницитѣ на лорда, беденъ, окъсанъ човѣкъ, дошълъ до неговата къща и не се спрѣлъ да разисква заедно съ другитѣ, защо го викатъ, трѣбва ли да влѣзе вътре, или не но направо влѣзълъ въ дома на лорда и похлопалъ на вратата.—Какво обичате? — Дойдохъ при васъ като вашъ длъжникъ. — Къде съ другитѣ?—Вънъ. Значи, отъ 500 души само единъ е повѣрвалъ, че лордътъ е готовъ да прости дълговетѣ имъ. Днесъ всички хора, като длъжницитѣ на лорда, стоятъ предъ вратата на Бога и фи- лософствуватъ върху въпроса, защо Богъ ги е повикалъ при себе си и трѣбва ли да влѣзатъ при Него, или не трѣбва. — Дойдете ли до вратата на Бога, всѣкаква философия трѣбва да остане настрана. Влѣзте при Бога съ всичката си вѣра къмъ Него. Щомъ влѣзе при Бога, човѣкъ ще се освободи отъ товара, който отъ вѣкове носи на себе си. Освободи ли се отъ своя товаръ, животътъ му ще се осмисли. Сега, ще се върна къмъ примѣра за лорда и бедния му длъжникъ Като влѣзълъ при лорда, длъжникътъ се поклонилъ учтиво и чакалъ, какво ще му кажатъ. Лордътъ му казалъ, че прощава всичкитѣ му задължения, като същевременно му дава възнаграждение още толкова, колкото е дългътъ му. Иди сега у дома си и живѣй спокойно, споредъ Божиитѣ закони. Останалитѣ длъжници, като разбрали, какъ лордътъ постъпилъ съ бедния и окъсанъ длъжникъ, съжалявали за своето недовѣрие къмъ лорда, но било вече късно. Днесъ всички хора стоятъ предъ прага на Божието Царство и се колебаятъ, да влѣзатъ, или не. Дяволътъ, обаче, ги съветва да не влизатъ. Той имъ казва: Млади сте още, не е време да влизате тамъ. Вие трѣбва да си поживѣете, да се порадвате на свободата си. От тукъ излиза твърдението на хората, че младиятъ трѣбва да си поживѣе, а стариятъ —да си почива.—Кой ще работи тогава? Не, и млади, и възрастни, и стари —всички трѣбва да работять. Досега хората само сѫ се мѫчили и трудили. Тѣ още не сѫ работили. Нѣма по-приятно нѣщо въ живота отъ работата. Споредъ мене, младиятъ трѣбва да придобива вѣра, възрастниятъ —да работи, а стариятъ —да учи. Сегашнитѣ хора не успѣватъ въ живота си, защото сѫ разбъркали мѣстата на всички нѣща. Дали сте млади, възрастни или стари, щомъ мине презъ ума ви нѣкаква Божествена мисъль, приемете я и я реализирайте. Тя е подобна на плодъ. А всѣки плодъ узрѣва, само когато се постави на мѣстото си. И тъй, младитѣ да вѣрватъ, възрастнитѣ да работятъ, а старитѣ да учатъ. Като живѣятъ по този начинъ, хората ще напредватъ, ще се разбиратъ помежду си и ще се обичатъ. Само при това положение, човѣкъ ще може да разбере, че има единъ Господъ въ свѣта, единъ Спаситель — любовьта и единъ Учитель —мѫдростьта. Новото учение изисква отъ всички да придобиете вѣра и да следвате пѫтя на любовьта безъ никакво колебание, безъ никакво съмнение. * 1. Утринно слово отъ Учителя, държано на 23 септемврий, 1934 г. гр. Русе.

От книгата "Майката на времето", две извънредни беседи, 1932 г., Първо издание, София - 1932 г. Книгата за теглене (текстът ще бъде добавен)

От книгата "Майката на времето", две извънредни беседи, 1932 г., Първо издание, София - 1932 г. Книгата за теглене (текстът ще бъде добавен)

От томчето "Законътъ и любовьта" 9 лекции на общия окултенъ класъ, 11-та година, т. II (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Ми бемолъ и фа диезъ Размишление. Сега, като гледамъ рисункитѣ, вашитѣ портрети, азъ си правя заключение. Всѣки портретъ представя характера на човѣка. Като описвате характера на нѣкого, все едно, че му пишете писмо. Въ тоя смисълъ, всѣка ваша рисунка е едно писмо. Вашитѣ сърдца трептятъ, искате да знаете, какво сте написали въ това писмо — добро или лошо. Въ случая, вашиятъ интересъ не е наученъ, но любопитство. Вие приличате на оная сестра, която слушаше, какъ свиря, не отъ наученъ интересъ, а отъ любопитство. Тя дойде при мене строга, сериозна, преживѣва нѣщо. Въ това време азъ свирѣхъ, правѣхъ едно научно изследване върху музиката. Поканихъ я да седне и продължихъ да свиря. Тя седи сериозна, слуша, какво свиря. По едно време лицето ѝ се развесели, тя се засмѣ и забрави скръбьта си. Музиката ѝ подействува. Казвамъ: Музиката не е само съчетание на тонове. И въ музиката, и въ рисуването има една научна страна, която трѣбва да се изучава. Като наука, музиката е едно нѣщо; като изкуство — тя е друго нѣщо. Сѫщото се отнася и до рисуването. Природата е построена върху тоноветѣ на музиката. Като изучавамъ психологията на българина, дохождамъ до неговия музикаленъ ритъмъ и намирамъ, че нѣщо му липсва. Сегашната музика се занимава съ хармонията въ природата, но тя още не може да изрази всички нейни прояви; тя не може да изрази ония дълбоки прояви на човѣшката душа. Има нѣщо скрито за нея. Затова казвамъ, че на съвременната музика липсва много нѣщо. Представете си, че една българска пѣсень започва отъ тона „до.“ Тоя тонъ има червенъ цвѣтъ — цвѣтътъ на живота. Значи, тонътъ „до“ е основниятъ тонъ на живота. Отъ тоя тонъ можемъ да съставимъ гама съ единъ бемолъ — „ми“ бемолъ и съ единъ диезъ — „фа“. Тая гама е миньорна, но въ нея има едно несъответствие — присѫтствието на „фа“ диезъ. „Ми“ бемолъ е импулсъ на човѣшката мисъль, съ който трѣбва да преодолѣешъ нѣщо. Ти се мѫчишъ да се справишъ съ едно препятствие, което нарушава хода на твоето развитие. Въ българската музика „ми бемолъ“ е препятствие за интелигентностьта на българина. Като почувствувалъ едно нарушение на равновесието между ума и сърдцето си, той внесълъ въ му зиката „фа“ диезъ — едно повишаване. Тонътъ „фа“ има зеленъ цвѣтъ — цвѣтътъ на растенето, на храненето въ физичния свѣтъ. Като се натъкналъ на противоречие, българинътъ се върналъ на тона „ре“ — човѣшката индивидуалность — оранжевъ цвѣтъ. Обикновено българинътъ започва смѣло, съ тона „до“. Като се натъкне на препятствие, той започва тѫжно, влиза въ миньорната гама и си казва: Тая работа нѣма да върви добре. Сърдцето му се свива отъ болка. Той започва да търси изходенъ пѫть и казва: Трѣбва да обърна повече внимание на материалното, да спечеля малко пари, човѣкъ да стана. Иначе, не ми дохожда на умъ, какво да правя. Въ тѫгата си той се издига малко, дохожда до тона „солъ“ — ясно синь цвѣтъ, който означава духовенъ стремежъ въ човѣка. Българинътъ поглежда нагоре, къмъ Господа, запѣва тѫжно и си казва: Господъ е високо, моята работа не може да се нареди. Той не разбира законитѣ. Богъ помага и от високо. Така съчетани, тоноветѣ правятъ пѣсеньта тѫжна. Като питашъ нѣкого защо плаче, самъ не знае. Той казва: Тѫжно ми е нѣщо. Казвамъ: Тоя човѣкъ плаче отъ неразбиране на нѣщата. Какво трѣбва да направи българинътъ? — Да премахне бемола въ своята музика. Първо той трѣбва да го махне отъ мисъльта си. Като не разбира закона, той внесълъ диеза, но това е користолюбие. Не пѣй тѫжна пѣсень, но потърси начинъ, какъ да разрешишъ противоречието въ живота и да махнешъ препятствието на пѫтя си. Българинътъ си пѣе тѫжната пѣсень, не иска да разреши противоречието. Българскитѣ музиканти, като свирятъ тѫжни български пѣсни, казватъ: Гениална е българската музика, има нѣщо класично въ нея. — Кое е гениалното въ българската музика? Кой е класичниятъ елементъ въ нея? Има нѣщо хубаво въ българската музика, но тя още не е разбрана. Сложна е българската музика. Въ нея има духовенъ елементъ, който засега е доста изопаченъ. Който излива тѫгата си въ музика, той е музикантъ. Пѣсеньта му постепенно се измѣня, споредъ тѫгата. За да изрази тия промѣни, той поставя различни знаци. Пѣе тѫжната пѣсень и туря ми бемолъ. Това значи: Нищо нѣма да излѣзе отъ моята работа. Какво да се прави, трѣбва да се живѣе. Българинътъ сѣе малко, а иска да му се роди много плодъ. Обаче, отъ малкото не може да излѣзе много. Като не успѣва, българинътъ става смѣлъ, хвърля се въ борба, въ движение. Той взима тона „ре“. Щомъ не може да реши въпроситѣ съ главата си, щомъ нивата ражда малко, той става пехливанинъ. Въ тѫжната пѣсень на българина се виждатъ три неразрешени проблеми: ученъ не е станалъ, богатъ не е станалъ и силенъ не е станалъ, но прилага силата си. И американецътъ, като не успѣва въ живота си, най-после става боксьоръ. Сега, изпѣйте гамата: до, ре, ми бемолъ, фа диезъ, солъ. Това е човѣшка гама. Въ природата не сѫществуватъ тѫжни гами. Има нѣкои гами, наредени отъ хората по естественъ пѫть, а други вървятъ неестествено. Въ първитѣ сѫ спазени правилата на природата. Тия хора иматъ възможность да се проявятъ като творци; тѣ могатъ да мислятъ право. — Азъ не съмъ музикантъ. — Не си музикантъ, но трѣбва да дадешъ правиленъ ходъ на живота си. Това значи: Махни всички спънки отъ пѫтя на своитѣ мисли и чувства. — Много вода тече, трѣбва да направя бентъ, да се спре буйното течение. За предпочитане е повече вода да тече, отколкото да поставяшъ бентъ на пѫтя й. Това е разумно. — Защо ? — Защото е естествено. Природата никѫде не поставя бентове. И тъй, изучавайте музиката съзнателно, за да проникнете въ нейния дълбокъ смисълъ. Слушате една българска народна пѣсень. За оня, който възприема тоноветѣ като цвѣтове, по тѣхъ той ще познае, какви сѫ били условията, при които българинътъ е живѣлъ, какъ е мислилъ, какъ е разрешавалъ противоречията и т. н. — Коя е причината за противоречията на българина? — Причината се крие въ неговата мисъль, въ неговитѣ чувства и въ неговата сила. Като си служилъ съ мислитѣ и чувствата си и не могълъ да разреши противоречията си, най-после той казалъ: Ще приложа силата си, ще стана пехливанинъ. Той започна отъ „до“, взима два пѫти „ре“, отива до „ми бемолъ“, качва се на „фа диезъ“ и спира на „солъ“. После пакъ започва отъ „до“ до „солъ". Това е неговата пѣсень. Сега, не е въпросъ за критика. Ако критикувашъ, можешъ да критикувашъ своя вѫтрешенъ животъ. — Тѫженъ съмъ, не мога да мисля. — Трѣбва да знаешъ, защо си тѫженъ,. Тѫгата ти е резултатъ на гамата, въ която си попадналъ. Въ коя гама влизатъ ми бемолъ и фа диезъ? — Въ солъ миньоръ. Изучавайте музиката като наука и изкуство, необходими условия за изграждане на човѣшкия характеръ. При съграждането на характера, човѣкъ се ползува отъ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Това сѫ материалъ за строежъ. Като казваме, че човѣкъ гради, имаме предъвидъ разумната природа. Въ сѫщность, природата гради, а човѣкъ доставя материалъ за строежа. Колкото по-здравъ и доброкачественъ е материалътъ, толкова по-здрави тѣла се изработватъ. Въ тоя строежъ музиката взима активно участие, като способность на човѣшкия умъ. Мѣстото на музикалното чувство е въ предната часть на главата, отъ дветѣ страни на челото. Кои сѫ качествата на музикалния човѣкъ? Едно отъ качествата е тактътъ, музикална мѣрка за времето. Като пѣе или свири, музикантътъ знае, колко време трае всѣка нота. При цѣлата нота времето е по-дълго. При половината и четвъртината нота времето се съкращава. Имаме 1/8, 1/16, 1/32 и 1/64 ноти. При тѣхъ времето се съкращава още повече. Отъ съчетанието на тоноветѣ въ тактове, а тактоветѣ въ музикални изречения се образуватъ пѣснитѣ. Сѫщото става и въ речьта. За да се произведе цѣла речь или слово, първо си служимъ съ отдѣлни звукове, които се съчетаватъ въ срички, сричкитѣ въ думи, думитѣ въ изречения, а изреченията — въ непрекѫснато слово. Разумно е словото. Като съмъ дошълъ на земята, между българитѣ, и азъ си служа съ българския езикъ. Съ всички български думи се примирихъ, само съ една още не съмъ примиренъ. Коя е тая дума, не казвамъ. И досега още не мога да намѣря дума, съ която да я замѣстя. Трептенията на тая дума не сѫ лоши, но има нѣщо неприятно въ нея. Тая дума е неприятна и въ английски езикъ, и тамъ не съмъ намѣрилъ дума, съ която да я замѣстя. Като дойда до тая дума, работитѣ се объркватъ, обръщатъ се съ главата надолу. Дето и да се тури, все куца нѣщо. Това показва, че въ строежа на българския езикъ липсва нѣщо. Мисъльта на българина трѣбва да се измѣни. Тогава ще се измѣни и езикътъ му. Съ това заедно ще се измѣни и българската народна пѣсень. Ще кажете, че има нѣщо гениално въ тѫжната пѣсень на българина, но оня, който я съставилъ, самъ не знае, защо е турилъ бемолъ въ нея. Казвате: Трѣбва да има малко тѫга въ пѣсеньта. Това е все едно да кажешъ, че макаръ и малко, трѣбва да се скарате на човѣка. Това сѫ неестествени нѣща. Ако трѣбва да се карашъ на човѣка, да му кажешъ нѣколко строги думи, речьта ти ще бѫде неестествена. Тя не върви по закона на любовьта и свободата, но по закона на ограничението. Какво ще кажете, ако накарамъ нѣкой отъ васъ да изпѣе една пѣсень? И добре да пѣе, той ще се откаже, страхува се, да не се изложи. Кога се излага човѣкъ? Ако свѣтскиятъ човѣкъ попадне въ едно религиозно общество и изпѣе една българска народна пѣсень, ще каже, че се е изложилъ. Ако духовниятъ човѣкъ попадне въ свѣтско общество и изпѣе една духовна пѣсенъ, и той ще каже, че се е изложилъ. Защо въ свѣтско събрание да не изпѣешъ една духовна пѣсень? И защо въ духовно събрание да не изпѣешъ една свѣтска пѣсень? Свѣтската и духовната пѣсень не излѣзоха ли отъ душата на българина? Не минаха ли презъ неговото сърдце? Колко пѫти се събиратъ млади и стари заедно да си попѣятъ! Старитѣ искатъ да имъ се изпѣе нѣкоя тѫжна пѣсень, а младитѣ искатъ да си попѣятъ и поиграятъ, да се повеселятъ. Младитѣ запѣватъ една тѫжна българска пѣсень, а старитѣ слушатъ и плачатъ, спомнятъ си миналото. После младитѣ се хванатъ на хоро да си поиграятъ. Българинътъ започва съ тѫжна, религиозна пѣсень, а свършва съ весела и игрива свѣтска пѣсень. Да изпѣешъ единъ пѫть „ми бемолъ“, има смисълъ, но да го пѣешъ по нѣколко пѫти на день, това значи, да изпаднешъ въ ипохондрия. Да туришъ малко пиперъ въ яденето, разбирамъ, но да туришъ нѣколко пѫти, това значи, да развалишъ вкуса си. Кажешъ ли една дума, не я повтаряй. Ако я употрѣбишъ нѣколко пѫти, ще минешъ презъ гамата „солъ миньоръ“. Като минавашъ презъ всички тонове на миньорната гама, ти се свързвашъ съ тѣхнитѣ цвѣтове. Има смисълъ да повтаряшъ тоноветѣ, ако можешъ да разредишъ тия цвѣтове, да станатъ по-разредени, по-чисти и свѣтли. Ако цвѣтоветѣ на тоноветѣ се сгѫстяватъ, ти не разбирашъ смисъла нито на тоноветѣ, нито на думитѣ, започвашъ да се обърквашъ, взимашъ противоположна посока и казвашъ: Не заслужава човѣкъ да живѣе. Казвамъ: Не е добре да се движишъ само между бемоли, но и между диези само не е добре. Ти постоянно ще повишавашъ, ще развивашъ личнитѣ си чувства и ще влѣзешъ въ стълкновение съ хората. Значи, не можешъ да живѣешъ нито само съ бемоли, нито само съ диези. И тъй, когато дойдемъ до духовнитѣ и до свѣтскитѣ пѣсни, важно е чистотата на тоноветѣ. Въ всички пѣсни, които съмъ далъ до сега, отличителното въ тѣхъ е чистотата на тоноветѣ. Тѣ освобождаватъ човѣка отъ всички преплитания, както и отъ лошитѣ наследствени чърти. Казвате: Можемъ да пѣемъ, както и да е, безразлично, дали ще поставимъ бемолъ или диезъ. Не е така. Ще повишавашъ и понижавашъ споредъ случая. Ако мѫчнотиитѣ и препятствията въ живота ти сѫ голѣми, ще туришъ предъ себе си диезъ, да повишишъ тона. Ако не туришъ диезъ, поне ще махнешъ бемола, мѣстото му не е тамъ. Съ други думи казано: Влѣзе ли въ ума ти една тѫжна мисъль, а въ сърдцето ти — тѫжно чувство, помѫчи се да ги махнешъ, мѣстото имъ не е тамъ. Първата пѣсень, тѫжната, която започва отъ „до“ и свършва до „солъ“, азъ съмъ я свирилъ, и на васъ ще я свиря нѣкога, но втората пѣсень — за младитѣ, нѣма да я свиря. И въ нея има тѫга, но по-малко. Нѣкой момъкъ се влюбилъ въ млада мома, която си играе съ него, да го помѫчи малко. И момата го обича, но иска да си поиграе малко съ него. Стариятъ слуша съ внимание тѫжната пѣсень, пренася се въ миналото и казва: Велики времена бѣха ония! — Велики времена бѣха, но съ два неестествени знака — единъ бемолъ и единъ диезъ. Това не е най-добрата пѣсень. Сега азъ говоря за тоноветѣ съ тѣхнитѣ цвѣтове и знаци — бемолъ и диезъ. Безъ цвѣтоветѣ и безъ знацитѣ, тоноветѣ нѣматъ никакъвъ смисълъ. Защо на нотата „ми“ да нѣма бемолъ, а на „фа“ — диезъ? Чрезъ бемолитѣ и диезитѣ се нарушава естествениятъ ходъ на нѣщата. Пѣсеньта съ ми бемолъ и фа диезъ представя една несрета, която се дължи на факта, че първоначално българинътъ не е разбиралъ живота. Като ви наблюдавамъ, виждамъ, че и вие имате много „ми“ бемоли и „фа“ диези. Оставете бемолитѣ и диезитѣ настрана. Не ви трѣбватъ бемоли и диези. Вие се нуждаете отъ чисто „ми“ и чисто „фа“. Вие се нуждаете отъ чисти мисли и чисти чувства — нищо повече! Казвате: Богъ ще оправи работитѣ. Какъ ще ги оправи? Като дойде вашиятъ добъръ учитель по музика, какъ ще ви оправи? — Като премахне всички бемоли и диези. Като ученици, вие трѣбва да прилагате новитѣ правила въ живота. Досега сте живѣли съ много правила, но днесъ тѣ вече не работятъ. Срѣщате човѣкъ, който прави движения съ рѫцетѣ, съ раменетѣ, съ главата. Другъ движи мускулитѣ на лицето си, мърда устата си. Трети човѣкъ говори високо, грубо. Като разглеждате тия хора, казвате, че не ви се харесватъ, неприятно ви е да ги срѣщате. Това сѫ навици, които сѫ придобити още въ миналото. Какъ сѫ ги придобили, и тѣ не знаятъ. Коя е причината за тия движения, сѫщо не знаятъ. Тѣ сѫ резултатъ на излишна енергия, която днесъ се проявява по единъ или по другъ начинъ. Нѣкой човѣкъ е крайно енергиченъ, обича да говори. Не е достатъчно само да говоришъ, но трѣбва да знаешъ, какъвъ резултатъ ще има твоето говорене. Важно е движенията на човѣка да бѫдатъ правилни и разумни. Това се постига, когато човѣкъ има връзка съ Божественото начало въ себе си, съ разумностьта въ природата, както и съ цѣлата природа. Тогава, каквото и да кажете, всичко ще бѫде на мѣсто. Каквото и да направите, всичко ще се хареса. Това е по отношение на хората. Въ тоя свѣтъ нѣщата не сѫ на мѣсто. Обаче, по отношение на природата или на Божествения свѣтъ, каквото и да направите, ще се използува. Дали ще направите добро или зло, природата ще му намѣри мѣсто и ще го използува. Вашата мисъль, вашитѣ действия, колкото и да сѫ дисхармонични, не могатъ да нарушатъ хармонията въ Божествения свѣтъ. Тамъ всичко се използува. Каквото дойде от вънъ, веднага се преработва и поставя на своето мѣсто. Помнете: Всѣка мисъль, добра или лоша, се връща при своя източникъ, като носи съ себе си придобивкитѣ отъ своето пѫтуване. Не може да отправишъ нѣкѫде една добра или лоша мисъль, безъ да понесешъ последствията ѝ. Това е законъ. Ето защо, великитѣ Учители сочатъ на хората правия пѫть. Тѣ казватъ, че никой не може да избѣгне последствията на своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Днесъ или утре, следъ десетки години или вѣкове, ти ще се натъкнешъ на тая реалность. Ти може да си забравилъ, какво си правилъ нѣкога, но ще се натъкнешъ на последствията на твоитѣ дѣла и ще се чудишъ, отде ти дойде нещастието. Казвашъ: Едно мислѣхъ, друго стана. Кой е причината за това? — Ти самъ си причината. — Азъ не искахъ да стане това, а то стана. — По-рано трѣбваше да мислишъ за това. Станало е вече, нѣма какво да правишъ. Сега ще благодаришъ на Бога за всичко, което е станало, и ще приемешъ новата мисъль. По силата на закона, единъ день тя ще се върне при тебе съ голѣми придобивки, и ти ще ликвидирашъ съ старото. Какво да правимъ съ погрѣшкитѣ си? — Ще ги изправите. — Искамъ да не правя погрѣшки. — И това може, но трѣбва да бѫдешъ разуменъ, добъръ, справедливъ. Споредъ мене, силниятъ човѣкъ прави погрѣшки, но той е силенъ и да ги изправя. Слабиятъ не прави погрѣшки. Оня, който грѣши и не иска да изправи погрѣшката си, е слабъ човѣкъ. Питамъ: Защо, като правилъ погрѣшки, билъ силенъ, а сега, като дойде до изправянето имъ, става слабъ? Щомъ не иска да изправи погрѣшкитѣ си, законьтъ го хваща и го заставя да ги изправи. Бѫди силенъ, самъ да изправишъ по грѣшкитѣ си. Не чакай законътъ да те заставя. Ако не искашъ да изправяшъ погрѣшкитѣ си, бѫди силенъ да не ги правишъ. Не туряй въ ума си мисъльта, че си слабъ и не можешъ да изправишъ погрѣшкитѣ си. Казвашъ: Азъ живѣя добре, правя добрини. — Така е, но знай, че животътъ е прогресивенъ, и всѣки день трѣбва да правишъ по едно добро. — Азъ си научихъ уроцитѣ. — Ти научи уроцитѣ си за днесъ, но не си научилъ уроцитѣ за другия день. Всѣки день носи нови уроци, които ти трѣбва да изучавашъ. Казвашъ: Кажи ми, какво е писано на главата, на лицето и на рѫката ми. — Нѣма защо да ти се казватъ тия нѣща. Написани сѫ редъ паталогични знаци, които не трѣбва да се знаятъ. Ако Богъ е заличилъ престѫпленията на вашето минало, трѣбва ли азъ да ги откривамъ на ново? Богъ е наредилъ живота така, човѣкъ да мисли, че иде за пръвъ пѫть на земята. Богъ му казва: Работи и не мисли за миналото. — Искамъ да зная, какъвъ съмъ билъ въ миналото. — Азъ зная, какъвъ е билъ, но нѣма смисълъ да му казвамъ. Защо ще му кажа, че е билъ нѣкакъвъ харамия? Той мисли, че е билъ добъръ човѣкъ — нека си мисли. Богъ е вложилъ нѣщо хубаво въ него. То е вложено не само въ миналото, но и днесъ. Богъ го е кредитиралъ, далъ му е добри условия, роденъ е отъ добра майка и баща, при добри братя и сестри. — Има нѣщо, което не ми харесва. — Остави настрана това, което не ти харесва. Работи върху това, което Богъ ти е далъ. Използувай добритѣ условия, при които си роденъ. Сега и на васъ казвамъ: Използувайте настоящето, което ви е дадено. Използувайте условията, при които днесъ живѣете. Въ бѫдеще, когато станете силни, ще се върнете назадъ да изправите онова, което не ви харесва. Тогава българинътъ ще поправи своята тѫжна пѣсень съ бемолъ и диезъ. И вие, като объркате работитѣ си, туряте бемоли и диези. Ти не знаешъ, че така се отклонявашъ отъ правия пѫть. — Какъ ще се върнемъ въ правия пѫть? — Като се освобождавате отъ отрицателнитѣ мисли и чувства. Като станете сутринь отъ сънь, отправете мисъльта си къмъ Бога, съ молба да ви освободи отъ чуждитѣ, натрапени мисли. Това не се постига изведнъжъ. Достатъчно е да съедините мисъльта си съ Божията, за да оправите пѫтя си. Тогава и вие ще работите заедно съ Бога, да изправите погрѣшкитѣ си. Отъ васъ се иска търпение, да дойде вашето време, което Богъ е опредѣлилъ да ви помогне. Само една милионна часть отъ секундата е нуждна на Господа, за да помогне на всѣки човѣкъ, но трѣбва да чакате реда си. Нѣмате ли търпение да дочакате реда си, ще се сърдите на тоя, на оня, на Провидението и най-после и на Бога. Бѫдете благодарни и на малкото. Каквото и да ви се случи въ живота, благодарете и за него. Колкото малка помощь да ви е дадена, благодарете и за нея. Сегашнитѣ хора се спрѣли на такова мѣсто, дето всички нѣща могатъ да се поправятъ. Не използувашъ ли това мѣсто, всичко ще за губишъ и ще кажешь: Всичко е свършено съ мене. Питамъ: Можешъ ли да мислишъ? — Мога. — Можешъ ли да чувствувашъ? — Мога. — Искашъ ли да живѣешъ? — Искамъ. — Тогава ще знаешъ, че работата ти ще се оправи. Достатъчно е единъ човѣкъ да те обича, за да се оправятъ работитѣ ти и да живѣешъ. Когато пожелае, Богъ може да ти върне живота. Отъ тебе се иска само едно: да изправишъ погрѣшкитѣ си. Иначе, ти ще попаднешъ въ закона на ограничението. Като правишъ погрѣшки, радвай се; като ги изправяшъ, пакъ се радвай. Представете си, че нѣкой човѣкъ отиде въ дома на една бедна вдовица, да си поговори съ нея. Отъ разговора той разбира, че тя има спестени 200 — 300 лв. Той намисля да я обере. На другия день пакъ я посещава, взима паритѣ ѝ и си отива. Вечерьта започва да се моли, но съвѣстьта му не го оставя спокоенъ. Той си казва: Какво направихъ днесъ? Обрахъ една бедна вдовица. Защо направихъ тая погрѣшка? Какъ ще я поправя? Изведнъжъ му дохожда една свѣтла мисъль, да отиде при вдовицата и, безъ да ѝ каже, че я обралъ, да изправи погрѣшката си. Той взима два чувала брашно и, вмѣсто взетитѣ 200 лв., взима 1200 лв. и отива при вдовицата. Тя започва да се оплаква, че нѣкой я обралъ, взелъ последнитѣ ѝ 200 лв., спестени съ трудъ, но той ѝ казва: Не се безпокой, азъ ида да изправя погрѣшката на крадеца. Ето, вземи тия 1200 лв., вземи двата чувала брашно и благодари на Бога за станалото. Така и вдовицата е радостна, и тоя, който я обралъ. Питате: Защо трѣбваше да обератъ бедната вдовица? — За да се отвори и нейното сърдце, да познае Бога. Тя е бедна, защото сърдцето ѝ е затворено. А на оня, който я обра, се даде възможность да прояви силата си — да направи погрѣшка и да изправи погрѣшката си. Сега и на васъ казвамъ: Отворете широко сърдцата си, да не ви обиратъ. Ако пъкъ сте обрали нѣкого, бѫдете готови да изправите погрѣшката си, да върнете взетото десетократно. * 9. Лекция отъ Учителя, държана на 9 мартъ, 1932 г. София. —- Изгрѣвъ.

От томчето "Законътъ и любовьта" 9 лекции на общия окултенъ класъ, 11-та година, т. II (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Физичниятъ и Божествениятъ животъ Размишление. Тема за следния пѫть: Всѣки отъ васъ да направи опитъ, самъ да се нарисува. Гледайте се въ огледалото и се рисувайте. Интересно е да видите, какво може да постигнете въ това отношение. Всѣки човѣкъ се нуждае отъ знанието на свѣта. Не е достатъчно само да знаете, но да прилагате това знание. Знание безъ прилагане прави човѣка гордъ. Значи, гордостьта е резултатъ на неизползувано, натрупано знание. Гордостьта е обратенъ процесъ на смирението. — Кога се смирява човѣкъ? — Когато прилага знанието, което е придобилъ. Така той вижда, какво може да направи и какво не може, и постепенно се смирява. Който живѣе само за себе си, не може да използува знанието си и го трупа като излишенъ баластъ. Като живѣе за Бога, за ближния си и за себе си, човѣкъ дохожда до истинския животъ и възможноститѣ, които му сѫ дадени. На фиг. 1. имаме крѫга АСDВ, който представя истинския животъ и възможноститѣ, които сѫ скрити въ него. Възможноститѣ показватъ, какво може да направи човѣкъ. Центърътъ на крѫга е точка или нула. — Отде иде нулата? — Отъ Индия. За нулата се казва, че е нищо и е по-малка отъ единицата. Въпрѣки това, нулата съдържа сила, която увеличава и намалява числата. Ако предъ единицата турите нула, числото се намалява. Ако следъ единицата турите една нула, числото се увеличава десеть пѫти. Тая сила показва възможноститѣ за човѣшкото развитие. Числата 700, 800 и 500 показватъ силата на нулата. Дветѣ нули следъ седморката, осморката и петорката показватъ, че тия числа иматъ възможность да растатъ. Когато се говори за числата, като количества, ние имаме предъ видъ простата материя; обаче, когато се говори за числата, като форми, които съдържатъ живи сили, ние имаме друго разбиране за тѣхъ. Това сѫ живи форми, носители на енергии. Напримѣръ, ако измѣрите дължината и широчината на човѣшката глава, ще видите, че тия числа сѫ живи, иматъ възможность да растатъ. Обикновено дължината на главата е по-голѣма отъ широчината ѝ. Това показва, че формата на човѣшката глава не е крѫгла, но продълговата, т. е. елипсовидна. Дължината на човѣшкото тѣло има отношение къмъ интелигентностьта на човѣка и неговата сила. Високиятъ човѣкъ, дългиятъ носъ, дългото ухо, дългитѣ вежди показватъ, че човѣкъ е интелигентенъ. Дебелитѣ вежди говорятъ повече за чувственостьта на човѣка, отколкото за неговата интелигентность. Като се изучаватъ веждитѣ, трѣбва да се обръща внимание още и на дължината на космитѣ, тѣхното направление, както и формата имъ. Дългитѣ и тънки вежди, дългиятъ и правиленъ носъ сѫщо говорятъ за интелигентностьта на човѣка, която се опредѣля още отъ широчината на ноздритѣ и тѣхната форма. Отстрана на носа има две-три линии, които опредѣлятъ качеството на човѣшкия умъ. Въ нисшитѣ животни носътъ е сраснатъ съ горната челюсть, а въ човѣка той е отдѣленъ, свободенъ. Това показва, че умътъ въ човѣка работи самостоятелно. Крѫгътъ, като геометрична форма, крие въ себе си зародишъ на сили, които иматъ условия да растатъ и да се развиватъ. Нѣкои математици твърдятъ, че въ крѫга се намиратъ известни знаци, представени въ видъ на ѫгли съ противоположни посоки. Силитѣ, които се отправятъ къмъ върха на ѫглитѣ, постепенно изчезватъ. Следователно, тия сили сѫ всѣкога по-малки отъ силитѣ, които действуватъ на края на ѫглитѣ. Човѣшкиятъ носъ има форма на ѫгѫлъ, горе тѣсенъ, долу широкъ, затова интелигентностьта и силата на човѣка зависи отъ долната часть на носа. Горната, тѣсната часть на носа показва стремежа на човѣка. Тя е свързана съ веждитѣ. Отъ голѣмо значение за човѣка е долната часть на носа, неговитѣ крилца. Тѣ трѣбва да бѫдатъ добре развити. Правилното развитие на носа се опредѣля отъ човѣшкитѣ мисли и чувства. Колкото по-правилни и фини сѫ тѣ, толкова по-красиви сѫ линиитѣ на носа. Понѣкога тия линии се извиватъ като запетая, а понѣкога иматъ форма на еврейската буква йотъ, която съдържа творчески сили въ себе си. Споредъ еврейската кабала, човѣкъ е създаденъ само отъ йотове, тѣсно свързани помежду си. Сега азъ искамъ да ви обърна внимание върху живота, като нѣщо невидимо, но реално. Той се изявява чрезъ движения, а интелигентностьта — чрезъ свѣтлина. Колкото по-голѣма е свѣтлината, толкова по-голѣма е интелигентностьта. Дето чувствата сѫ по-развити, тамъ материята има по-голѣма гѫстота. Силата на чувствата има отношение къмъ страститѣ. Затова казватъ: Силни чувства, силни страсти. Ако претеглите единъ човѣкъ съ силни страсти, ще видите, че той тежи повече отъ интелигентния. Значи, духовнитѣ хора сѫ по-леки отъ материалиститѣ. Въ бѫдеще, когато искатъ да опредѣлятъ, дали даденъ човѣкъ е духовенъ и до каква степень е духовенъ, ще го турятъ на везни, да го претеглятъ. Отъ теглото му ще опредѣлятъ неговата духовность. И тъй, сѫществуватъ два вида хора: обикновени, т. е. материалисти, които боравятъ само съ физичния свѣтъ, и духовни. Първитѣ се интересуватъ само отъ външния животъ, но не и отъ неговото вѫтрешно съдържание. Тѣ гледатъ на животнитѣ и растенията като на глупави, прости сѫщества. Много естествено, тѣ не проникватъ въ тѣхната сѫщина и не се запитватъ, защо нѣкои животни и растения сѫ дълговѣчни. Има животни, които по отношение на дългия животъ надминаватъ човѣка. Това показва, че тѣ знаятъ нѣщо повече отъ него за продължителността на живота. Сегашниятъ човѣкъ едва достига до 120 години. За оправдание на своя кратъкъ животъ на земята, хората казватъ, че това се дължи на интенсивностьта на живота. Значи, интенсивниятъ животъ отнема силитѣ на човѣшкия организъмъ. Отъ една страна, човѣкъ изразходва повече сили, отколкото трѣбва, а отъ друга страна, нѣма достатъчно храна, съ която да уравновеси тия сили. Щомъ е така, не му остава друго, освенъ да напусне земята преждевременно. Ще кажете, че така е опредѣлено, да си замине човѣкъ по-рано. Споредъ мене, опредѣленитѣ нѣща сѫ разумни. Ако намирате, че нѣщо е неразумно, а, въпрѣки това, става, туй показва, че то не е опредѣлено да стане. Сега, да се върнемъ къмъ крѫга, описанъ около квадрата АСDВ. Тоя крѫгъ е съставенъ отъ безброй малки величини, които излизатъ отъ центъра О — най-голѣмата величина, и отиватъ къмъ окрѫжностьта. Центърътъ О е душата на разумната сила, която се изявява на вънъ или въ видъ на клончета, или въ видъ на силови линии. На сѫщото основание, и човѣшката душа се намира въ центъра на Битието. Отъ душата, въ видъ на силови линии, излизатъ всички органи на човѣшкото тѣло. Споредъ едни, душата се намира нѣкѫде подъ лъжичката; споредъ други, тя е въ срѣдата на слънчевия вѫзелъ, нареченъ стомашенъ мозъкъ. Въ стомашния мозъкъ се намиратъ редъ ганглии, които образуватъ първичния мозъкъ. Последниятъ играе роля при храносмилането и кръвообръщението. Тамъ е мѣстото на симпатичната нервна система. Мозъчната нервна система, съ седалище главата, регулира човѣшката мисъль. Значи, въ човѣка има две нервни системи; симпатична нервна система, чрезъ която се проявява душата, и мозъчна нервна система, чрезъ която се проявява духътъ или умъть на човѣка. Коренитѣ на човѣка се намиратъ въ симпатичната нервна система, а клонетѣ сѫ пръснати по цѣлото тѣло. Когато човѣкъ страда, обича или се радва, това се отразява на симпатичната нервна система; когато мисли, това се отразява на мозъка, а оттамъ на лицето. Лицето е акумулаторъ, който събира енергията отъ външния свѣтъ и я предава вѫтре въ мозъка и вънъ отъ мозъка. Затова трѣбва да се обръща внимание на лицето, като възприематель и предаватель на енергии. По лицето се познава състоянието на човѣка. Достатъчно е да погледнешъ очитѣ, носа, устата на човѣка, за да познаешъ, какво преживява. Човѣшкото лице представя две пирамиди: едната е съ върха надолу — брадата на човѣка; надъ тая пирамида е поставенъ мозъкътъ; основа на пирамидата сѫ човѣшкитѣ скули, които даватъ широчина на лицето. Втората пирамида е съ върха нагоре — човѣшкиятъ носъ. Въ мозъка на човѣка, т. е. въ дветѣ хемисфери се криятъ неговитѣ възможности, чрезъ които той се проявява. Казваме: Проявенъ и непроявенъ човѣкъ, или проявенъ и непроявенъ животъ, т. е. добъръ и лошъ животъ. Това се изразява съ двата ѫгла на чъртежа: единиятъ ѫгълъ е обърнатъ съ върха надолу, а другиятъ — съ върха нагоре. Първиятъ ѫгълъ представя грѣшния, падналия човѣкъ, или човѣкътъ на чувствата. Вториятъ ѫгълъ — съ върха нагоре, представя добрия човѣкъ, т. е. доброто естество на човѣка. Двата ѫгла — съ върха нагоре и съ върха надолу, представятъ доброто и лошото естество на човѣка. Когато се проявява лошото му естество, той се обръща съ главата надолу. Тогава неговитѣ стремежи се отправятъ къмъ земята, къмъ свѣта. Вънъ отъ свѣта за него не сѫществува нищо реално. Той казва: Реално е само онова, което сѫществува на земята. Какво има на небето, това не ме интересува. Обърне ли се ѫгълътъ съ върха нагоре, ние имаме предъ себе си човѣкъ съ стремежъ къмъ слънцето. Той е представитель на мисъльта, на свѣтлината, на благородното и възвишеното въ човѣка. Първиятъ човѣкъ е стариятъ, голѣмиятъ, съ върха надолу. Праведниятъ човѣкъ, съ върха нагоре, е малкото дете, което сега се проявява. Понѣкога голѣмиятъ човѣкъ е недоволенъ отъ малкия и постоянно го кара да работи, да регулира дихателната система. Неправилното дишане внася утайки, наслоявания въ човѣшкия организъмъ. — Кога диша човѣкъ неправилно? — Когато мисли и чувствува неправилно. Въ тоя смисълъ, туберкулозата не е само външна, органична болесть, но тя има отношение къмъ мислитѣ и чувствата на човѣка. Изопаченитѣ мисли и чувства сѫ условия за туберкулозата. Тѣ произвеждатъ отслабване на дробоветѣ. Следователно, ако внесете въ ума си прави и свѣтли мисли, а въ сърдцето си прави и благородни чувства, туберкулозата, сама по себе си, ще изчезне. — Азъ ще умра. — Това е отрицателна мисъль. — Не мога да търпя тоя човѣкъ. — И това е отрицателна мисъль. Казвамъ: Ще живѣешъ и ще търпишъ. — Ще търпя, по неволя ще търпя. — Това не е търпение. Силниятъ те бие, и ти търпишъ — това е търпение по необходимость. Обаче, вѫтрешно ти скърцашъ съ зѫби и се заканвашъ: И азъ ще дойда на власть, ще ти покажа, какъ се бие. Нѣма да се заканвате на хората, но ще търпите, както търпѣха мѫченицитѣ за Христа. Тѣ понасяха страданията съ любовь и, който вдигна рѫка надъ тѣхъ, стана последователь на Христа. Ония, които ги гонѣха, приеха отъ тѣхната любовь и свѣтлина и станаха християни. Не можешъ да вдигнешъ рѫка върху единъ истински християнинъ или светия, и да не приемешъ неговитѣ идеи. Достатъчно е само съ пръстъ да го бутнешъ, за да тръгнешъ въ неговия пѫть. Достатъчно е да кажешъ една лоша дума за праведния или за светията, за да попаднешъ подъ неговата свѣтлина. Докоснешъ ли се до неговото хоро, не можешъ вече да се освободишъ, ще играешъ, както той играе. Сега азъ искамъ да насоча ума ви къмъ новата мисъль, да ви освободя отъ старитѣ разбирания на миналото, които сѫ разбирания на млѣкопитаещитѣ, на рибитѣ. Въпрѣки това, човѣкъ си мисли, че стои много по-високо отъ животнитѣ. Въ едно отношение човѣкъ е по-високо отъ животнитѣ, но въ друго отношение, тѣ сѫ разрешили нѣкои въпроси по-добре отъ него. Напримѣръ, птицата е разрешила семейнитѣ отношения по-добре отъ човѣка. Тамъ и мѫжката, и женската птици сѫ равноправни. Никѫде жената не е така свободна, както женската птица. Като изучавате живота на млѣкопитаещитѣ животни, тамъ жената е робиня. Тя носи цѣлия товаръ на семейството; тя отглежда малкитѣ, а мѫжътъ го нѣма никѫде. Той се явява като гостъ и оставя жената да носи всичкитѣ последствия. Децата познаватъ само майка си. Бащата не се явява никакъвъ. Едва сега, между млѣкопитаещитѣ, специално между хората, бащата започва да се грижи за децата си и да поема тежестьта на семейството. Като се намѣри предъ голѣми мѫчнотии, той казва: Не е лесно да станешъ баща. Като живѣе на земята, човѣкъ ще стане и баща, и майка. Да станешъ баща, това значи, да туришъ край на своя егоизъмъ и да започнешъ да се очовѣчавашъ. Ако не станешъ баща и майка, не можешъ да се очовѣчишъ. Младата мома и младиятъ момъкъ мислятъ само за себе си. Щомъ се оженятъ и станатъ баща и майка, тѣ започватъ да мислятъ и за децата си. Като неженени, тѣ мислятъ по единъ начинъ; щомъ се оженятъ, напущать своя егоизъмъ. Човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да стане красивъ, да подобри чъртитѣ на лицето си. Малко хора иматъ красива уста. Красотата ѝ се заключава въ една особена извивка, която опредѣля човѣшката интелигентность. Въ сѫщность, интелигентностьта на човѣка се очъртава на неговия носъ, затова той трѣбва да работи главно върху носа си. Той е магътъ на човѣшкото лице. Ако носътъ ви е правиленъ и добре развитъ, вие ще бѫдете господари на себе си. — Какъ може човѣкъ да работи върху носа си? — Има редъ методи за това, които трѣбва да се изучаватъ. Ще работите, безъ да употрѣбявате насилие върху себе си. Всѣко насилие носи лоши последствия. Адамъ и Ева насилиха себе си, т. е. Божественото начало въ себе си. Богъ имъ заповѣда да не ядатъ отъ забраненото дърво, но тѣ не Го послушаха. Първо Ева яде и даде на Адама. Когато Богъ запита Адама, защо наруши заповѣдьта Му, Адамъ не обвини Ева, но каза, че тя е обмислила добре въпроса и следъ това предложила и на него отъ забранения плодъ. Ева, на въпроса, защо яде отъ забранения плодъ, побърза да обвини змията, като виновница за станалото. Тогава Богъ каза на жената: „Понеже излъга, ще поставя вражда между твоето сѣме и змията.“ Следователно, днесъ не се борятъ мѫжътъ и жената, но жената се бори съ злото. Какво представя жената? Тя е последното творение на Господа. Всѣко последно творение е по-високо отъ предидещитѣ. Богъ направи растенията и животнитѣ преди човѣка. Значи, човѣкътъ стои по-високо отъ растенията и животнитѣ. На сѫщото основание, Ева стои по- високо отъ Адама, т. е. жената стои по-високо отъ мѫжа. Богъ вдъхна на Адама жива душа, а на Ева — интелигентность. Значи, жената представя интелигентностьта. Когато се казва, че жената е само женствена, но не е интелигентна, това не е право. Изобщо, жената е по- интелигентна отъ мѫжа. Той е нагоденъ повече да воюва, да се бори — силенъ е, но въ него нѣма голѣма философия. Казватъ, че мѫжътъ е гениаленъ, ученъ, философъ. Помнете: Гений, великъ човѣкъ не може да се роди отъ проста и глупава майка. Само интелигентната и умна майка може да роди гениаленъ синъ или гениална дъщеря. Бащата може да е посрѣдственъ човѣкъ, но майката трѣбва да бѫде умна и интелигентна. Това показва, че бащата по-мѫчно предава своята интелигентность на децата отъ майката. Той може да предаде своята интелигентность, само ако и майката е интелигентна. Като се събере интелигентностьта и на двамата, ще се създаде нѣщо по-добро. И тъй, знанието, интелигентностьта произлизатъ отъ любовьта. Мѫдростьта може да се прояви въ човѣка дотолкова, доколкото неговата любовь има за основа знанието и интелигентностьта. Тая любовь наричаме просвѣтена. Ако любовьта ви не е просвѣтена, нищо не може да родите. Нѣкои птици иматъ такива отношения помежду си, каквито хората още не познаватъ. Напримѣръ, когато мѫжката и женската птица изпълнятъ задължението си къмъ своитѣ малки, тѣ сѫ вече свободни. Между тѣхъ нѣма никаква ревность, нито разпуснатъ животъ. Нѣкои птици, като орела, сѫ еднобрачни, а други — живѣятъ задружно нѣколко години и после се напущатъ. Обаче, орелътъ се жени само единъ пѫть. Това сѫ вметнати мисли, които иматъ значение само за изясняване на нѣкои въпроси. Въ това отношение, женитбата, бракътъ е възпитателно срѣдство, което освобождава хората отъ крайния егоизъмъ. Той втвърдява човѣка. Ако не се освободи отъ това втвърдяване, човѣкъ рискува да загуби живота си. Семейството налага на човѣка известни жертви, чрезъ които той изучава закона—любовь къмъ Бога. Тая любовь е центъръ на всички възможности, на всѣки животъ. Това всѣки може да опита. Като изучава себе си, човѣкъ вижда дветѣ си естества: едното е тихо и спокойно, а другото постоянно е недоволно и за всичко се гнѣви. Първото естество наричаме разумно начало въ човѣка, а второто — неразумно начало. Между дветѣ естества има тѣсна връзка. Когато видите, че човѣкъ бърза, гнѣви се, иска по-скоро да постигне нѣщо, ще знаете, че въ него действува неразумното начало. Разумното или Божественото начало въ него тихо му нашепва: Не бързай толкова, не се сърди, почакай, има време за тая работа. — Не, искамъ по-скоро да я свърша. Най-после неразумното естество въ човѣка вижда, че е на кривъ пѫть. Тогава разумното естество мълчи. — Защо боледувамъ? — пита неразумното естество. Разумното мълчи, нищо не му казва. — Защо страдамъ? И на тоя въпросъ не получава отговоръ. Разумното не отговаря на тоя въпросъ, но тихо му на шепва: Ако ме слушашъ, нѣма да страдашъ. Ти искашъ да станешъ великъ, ученъ човѣкъ, но нѣма да успѣешъ. — Защо? — Това сѫ чужди желания, които сѫ преплетени съ твоитѣ. Ти трѣбва да се научишъ да отдѣляшъ твоето отъ чуждото и да давашъ ходъ само на твоитѣ мисли и желания. Искашъ да бѫдешъ богатъ, великъ човѣкъ — това е чуждо желание. Ти виждашъ духовното богатство на нѣкой човѣкъ и пожелавашъ да станешъ като него. И това е възможно, но методътъ е кривъ. Духовното богатство се постига по вѫтрешенъ, духовенъ пѫть. Ти искашъ да го постигнешъ по външенъ пѫть. Това е невъзможно. И тъй, ако вървишъ по стремежитѣ на неразумното начало въ себе си, ти самъ се осѫждашъ на падение, на израждане и най-после на смърть. Изгубишъ ли духовното въ себе си, ти умирашъ. Много естествено, щомъ изгубишъ условията за своето развитие, ти умирашъ. Казватъ, че човѣкъ има две души: животинска и Божествена. Докато страда, докато се бори, Божествената душа присѫтствува въ него, и той има условия да се развива. Напусне ли го тя, съ него всичко е свършено. Затова казваме, че човѣкъ има бѫдеще, докато се стреми къмъ Божественото. Народътъ има бѫдеще, докато всички хора се стремятъ къмъ Божественото. Ако всички хора проявявятъ любовьта си къмъ Бога, тѣхното бѫдеще е осигурено. Стремятъ ли се къмъ величие, къмъ надмощие надъ Божественото, тѣ влизатъ въ аномалиитѣ на живота, които водятъ къмъ грѣха. Прочетете пета глава къмъ Галатянитѣ, дето сѫ изброени 17 качества на грѣха и деветь плода на Духа. Какво допринасятъ лошитѣ качества и грѣха за човѣка? Тѣ развалятъ кръвообръщението му, вследствие на което цвѣтътъ на лицето се изгубва, очитѣ потъмняватъ, носътъ се деформира. Ако човѣкъ върви редъ поколѣния въ лошия пѫть, брадата му постепенно лѣга надолу, както въ животнитѣ. Добриятъ и благо роденъ човѣкъ се познава по това, че на брадата си има една вдлъбнатина. Стане ли брадата равна и придобие форма на чуканче, тя се е деформирала вече. Живѣйте така, че всѣки день да придобивате по нѣшо добро къмъ линиитѣ на лицето си, а не да се деформирате. Като наблюдавате устнитѣ на човѣка, виждате, че горната е по-развита отъ долната. Това е правилното положение. Такъвъ човѣкъ е повече активенъ, отколкото пасивенъ. Добре развита горна устна прави човѣка активенъ. Добре развита долна устна го прави пасивенъ. Активниятъ човѣкъ лесно се сърди, но лесно му минава. Пасивниятъ изглежда кротъкъ, но той отвѫтре се бушува. Стремете се къмъ хармонията въ живота, да изработите правилни хармонични чърти на лицето. Всѣко трептение на хармоничното лице е като трептенията на свѣтлината. Това лице е подобно на сутринната зора. Както се увеличава сутринната свѣтлина, така се увеличава сиянието на лицето въ хармоничния човѣкъ. Свѣтлината на добрия и хармониченъ човѣкъ постепенно се усилва, докато единъ день и въ него изгрѣе слънцето на живота. Всѣки отъ васъ трѣбва да знае, дали Божественото въ него взима надмощие, или човѣшкото. Ако Божественото има надмощие, и бедни да сте, нѣма да се безпокоите; ако човѣшкото взима надмощие, и богати да сте, постоянно ще се безпокоите: да не се разболѣете, да не изгубите богатството си. Нова философия е нуждна на човѣка, която да измѣни неговата мисъль. — Каква трѣбва да бѫде мисъльта на човѣка? — Права, положителна, свѣтла. Трѣбва ли да се вмъквашъ въ Божественото съзнание и да критикувашъ Бога? Казвашъ: Защо Богъ ме е създалъ такъвъ? — Богъ не те е създалъ такъвъ. Ако ти обичашъ да пиешъ, Богъ ли е виновенъ за това? Че си ялъ и пилъ, когато не трѣбва, ти си виновенъ за това. Имашъ лоши навици. Обичашъ да критикувашъ хората, виждашъ по грѣшкитѣ имъ — ти си виновенъ за това. — Какво сѫ погрѣшкитѣ на хората? — Извержения. Не се занимавай съ тѣхъ. Мини-замини, безъ да имъ обръщашъ внимание. Да изследвашъ една добродетель, това е въ реда на нѣщата. Всѣка добродетель е скѫпоцененъ камъкъ, който ползува човѣка. Законъ е: Докато се занимавашь съ погрѣшкитѣ на хората, ти всѣкога ще страдашъ. Тѣ сѫ зараза, отъ която не можешъ да се освободишъ. Христосъ казва: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени!“ Това значи: Не търсете погрѣшкитѣ на хората, да не се заразите отъ тѣхъ. Несъзнателно човѣкъ възприема погрѣшкитѣ на хората, защото тѣ сѫ скачени сѫдове. Спрешъ ли вниманието си върху погрѣшката на своя ближенъ, тя непремѣнно ще влѣзе въ тебе. Въ това отношение и влюбването е опасно нѣщо. Когато двама души се влюбятъ единъ въ другъ, тѣ започватъ да си приличатъ — между тѣхъ става обмѣна. За това е казано въ Писанието: „Лошитѣ общества развалятъ добритѣ нрави“. Влѣзешъ ли въ едно общество, добро или лошо, ти ще възприемешъ нѣщо отъ него и ще измѣнишъ характера си. И тъй, не може да има любовь между хората, ако умътъ имъ не поеме рѫководството на всѣка работа. Ако умътъ не поеме работитѣ на любовьта, човѣкъ ще се обърка и не ще може да прояви любовьта си правилно. Оня, който се е влюбилъ привидно въ васъ, не може да рѫководи работитѣ на любовьта. Той има предъвидъ вашето богатство, вашето обществено положение. Така и вълкътъ обича. Вълкътъ има дълга муцуна, което показва, че е интелигентенъ. Обаче, той не е разуменъ. Отдалечъ още той познава, коя овца е болна и коя — здрава. Отъ болната бѣга, а здравата напада. Въ края на краищата, той плаща съ живота си. Това се дължи на неговата неразумность. Какъ постѫпватъ добриятъ и лошиятъ човѣкъ? Лошиятъ човѣкъ, като те види, от далечъ още познава, може ли да се излъже, или не. Ако си религиозенъ, той започва да ти обещава, че лесно ще нареди работитѣ ти и, ако успѣе да вземе нѣщо отъ тебе, повече не те търси. Че обещалъ да ти услужи, да свърши работата ти, той не иска да знае. Добриятъ човѣкъ, въ отношенията си съ хората, спазва следното правило: пари на заемъ нито дава, вито взима. Ако имашъ нѣкаква нужда, ще ти помогне; ако си гладенъ, ще те нахрани; ако си беденъ пѫтникъ, ще ти плати пѫтя. Обаче, пари на заемъ на никого не дава. Той казва: Ако искашъ да ти е мирна главата, пари на заемъ на никого не давай. Сега азъ ви говоря за живота, какъвто е въ действителность, а не съ неговитѣ украшения и панделки. Ако харесвате панделкитѣ на живота, дръжте се за тѣхъ, но бѫдете готови да се разочаровате. — Не трѣбва ли да взимаме пари на заемъ? — Може да взимате пари на заемъ, но ако разчитате на нѣщо. Честниятъ човѣкъ предпочита да страда, отколкото да вземе пари на заемъ и да не може да ги върне. Ако може да ги върне, свободенъ е да взима пари на заемъ; така ще се благослови и заемодательтъ. Благословение е да имашъ отношение съ добъръ и честенъ човѣкъ. Азъ изнасямъ въпроса за заема между другото, за да не се създаватъ недоразумения между хората. — Може да ме излъжатъ хората? — Ако си излъганъ, ти печелишъ. Страшно е за оня, който лъже. Той внася отрова въ своя организъмъ. Тая отрова се предава въ кръвьта на бѫдещитѣ поколѣния, и тѣ постепенно се израждатъ. Лошата мисъль е по-силна отъ материалната отрова. За да не трови организма си, човѣкъ трѣбва да държи въ ума си Божествени мисли. Чрезъ тѣхъ той може да изпълнява Божията воля. Само така човѣкъ може да осигури доброто бѫдеще. Ти нѣма да живѣешъ само единъ пѫть на земята — много животи те очакватъ. Като знаете това, не затваряйте очитѣ си за своитѣ погрѣшки, но ги изправяйте. Сегашнитѣ ви погрѣшки сѫ неизбѣжни, тѣ се предаватъ по наследство, но работете върху себе си, за да ги изправите. Правете опити безъ да говорите за тѣхъ. Защо ще говоришъ на хората за онова, което самъ не си опиталъ? — Така каза Учительтъ. — Това още не е знание. Приложи знанието, опитай го, и като получишъ плодъ, тогава говори за него. Представете си, че нѣкой отъ васъ има лошо разположение. Какъ ще си помогнешъ? Тури лѣвата си рѫка на очитѣ, да се допре до носа. После бавно, леко да мине край устата и да се свали долу. Така ще направишъ три пѫти. Следъ това прекарай втория пръстъ на дѣсната рѫка надъ носа, пакъ три пѫти. Като на правишъ упражнението съзнателно, неразположението ти ще изчезне. И безъ това упражнение може, но ще преживѣешъ голѣмо напрежение. Нѣкой пѫть човѣкъ е много напрегнатъ, до пръсване, не знае, какъ да си помогне. Голѣмото напрежение се предизвиква отъ сѫщества, които, съ своитѣ отрицателни мисли, нападатъ човѣка и го тормозятъ. Той прилича на бомба, която очаква най-малкото бутане, за да избухне. Голѣмо е напрежението на човѣка, когато го сполети нѣкаква скръбь. Тогава той стиска главата си, чупи рѫцетѣ си, движи се, но не може да си помогне. Добре е да стиска главата си, особено отзадъ, дето е мѣстото на вълка. Съ това той иска да му каже: Ти ме доведе до това положение. Не стискай главата си, но тури пръста си на носа, твоя добъръ съветникъ, и отъ него искай помощь. Илия, като чу гласа на Господа, закри лицѣто си, тури пръста на носа си и започна да мисли. Господъ говори вѫтрешно на ума на човѣка и му помага. Казва се за Илия, че вдигналъ дрехата си и започналъ да се разговаря съ Господа. Забелязано е, че когато мисли, човѣкъ туря леко рѫката си на очитѣ, безъ да ги натиска. Така той се вглъбява въ себе си и мисли право. Когато имате голѣми мѫчнотии, правете упражнението, да си помогнете. — Може ли да си помогнемъ и безъ упражнението? — Знайте, че капиталътъ на физичния човѣкъ се опредѣля отъ духовния свѣтъ. Всѣки човѣкъ черпи енергия отъ духовния свѣтъ. Ако не е така, той не би могълъ да живѣе на физичния свѣтъ, дето постоянно го смучатъ. Ако човѣкъ не се кредитира отъ духовния свѣтъ, въ скоро време той ще бѫде изсмуканъ и отровенъ. Казвамъ: Не преливайте водата отъ едно шише въ друго. Колкото внимателно да я преливате, все ще излѣете часть отъ нея навънъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде изворъ. — Има ли условия за това? — Има условия. Изворътъ въ човѣка е неговиятъ умъ. Докато умътъ работи, чувствата на човѣка постепенно се облагородяватъ. Умътъ е изворътъ, сърдцето е почвата, въ която се посѣватъ сѣмената. Щомъ изворътъ блика и пои сѣмената, Богъ ще ги възрасти. Нека умътъ ви работи и възприема правата Божия мисъль, за да могатъ сѣмената да растатъ и да се развиватъ правилно. — Азъ съмъ религиозенъ човѣкъ. — Това нищо не значи. — Азъ мисля самостоятелно. — И това нищо не значи. — Азъ имамъ право разбиране за нѣщата. — И това нищо не значи. Кое е истинско знание? Представи си, че ти имашъ много знания, но не знаешъ, какъ да ги приложишъ, не можешъ да си помогнешъ. Приближавамъ се при тебе и ти пошепвамъ само три думи. Ти веднага ставашъ отъ мѣстото си и свършвашъ започнатата работа. Това е истинско знание. — Какъ можа толкова лесно да оправишъ обърканитѣ си смѣтки? Една комисия отъ десеть души отишла при единъ американски банкеръ да иска нѣкаква сума на заемъ. Банкерътъ ги погледналъ, замислилъ се и казалъ: Нѣмамъ свободни суми, не мога да ви услужа. Другъ пѫть елате. Следъ малко една млада, красива мома отишла при сѫщия банкеръ да иска пара. Съ влизането си още, тя се усмихнала, поздравила вежливо и се отправила къмъ банкера. Навела се до ухото и тихо му прошепнала само три думи. Веднага банкерътъ станалъ, отворилъ касата си и далъ на момата сто хиляди долари. Ще кажете, че момата завъртѣла ума на банкера. Не, момата била умна, знае, какъ да говори на хората. Тя разполагала съ вѫтрешна сила, която повдига духа на човѣка. Момата взела паритѣ, поклонила се на банкера и си отишла. Следъ шесть месеца тя се явила при банкера да върне взетата сума. Тя постѫпила честно, нѣмала никакво намѣрение да използува добротата на банкера. Едно отъ качествата на тая мома е, че имала любовь къмъ Бога и правилно отношение къмъ Него. Нѣкога вие се съмнявате въ Господа и казвате: Дали сѫществува Богъ, или не. Отговарямъ: Ако носътъ ви е на мѣстото си, Богъ сѫществува. Ако не е на мѣстото си, не сѫществува. Носътъ е свидетелство за сѫществуването на Бога. Щомъ имате носъ, Богъ сѫществува. Единъ день ще ви сѫдятъ, защо, следъ като имате носъ, отричате Господа. За оправдание, ще кажете: Ние не знаехме, че нашиятъ носъ доказва сѫществуването на Бога. Тогава носътъ и всички сѫщества, свързани съ него, ще отидатъ при Господа и ще кажатъ: Ние говорихме на човѣка, доказвахме му, че Богъ сѫществува, но той не искаше да слуша. Какво се иска отъ човѣка? — Вѣра, която да не се колебае отъ никакви външни и вѫтрешни бури. Бѫдете здравъ, голѣмъ параходъ, който да издържа и на най-голѣмитѣ бури и вълнения, безъ да пострада. Вълнитѣ ще ви биятъ отъ всички страни, но щомъ имате вѣра, ще излѣзете благополучно на спасителния брѣгъ. При това положение, нѣма сила въ свѣта, която може да ви погуби. Нищо не може да устои предъ Божественото начало въ човѣка. Дето е Божественото, тамъ е Богъ. Дето Божественото отсѫтствува, тамъ не е Богъ. Човѣшкото трѣбва да се подчини на Божественото. Коя е основната мисъль на лекцията? Ние говорихме за физичния и за Божествения животъ. Следователно, ще се спремъ и върху физичния или проявения човѣкъ и духовния или непроявения. Геометрически, физичниятъ човѣкъ представя квадратъ, а духовниятъ — крѫгь. Ако се опише или впише квадратъ въ крѫга, той ще има само четири допирни точки съ окрѫжностьта. Тия допирни точки иматъ отношение къмъ мислитѣ, чувствата, постѫпкитѣ и волевитѣ действия на човѣка. Значи, физичниятъ човѣкъ има само четири допирни точки съ духовния. Щомъ се движи физичниятъ човѣкъ, съ него заедно се движатъ и допирнитѣ точки. Понеже физичниятъ човѣкъ — квадратътъ се движи около духовния — крѫга, той възприема неговата разумность. Единъ день квадратътъ ще се отдѣли отъ крѫга и ще остане само духовното въ човѣка. Квадратътъ представя два триѫгълника, свързани помежду си съ общъ диагоналъ. Горннятъ триѫгълникъ означава човѣшкия умъ. Квадратътъ има отношение и къмъ физичния, и къмъ духовния свѣтъ, затова хората строятъ кѫщитѣ си на квадратни основи. Човѣкъ трѣбва да знае, коя часть отъ кѫщата му е духовна и коя — физична. Квадратътъ, на който хората строятъ кѫщитѣ си, трѣбва да има точно опредѣлени размѣри. Напримѣръ, числото 13 е нещастно, особено за нѣкои хора и народи. На едно голѣмо угощение били поканени 13 души. Това се случило въ Англия. Поканенитѣ не се решавали да присѫтствуватъ на угощението. Обаче, трима отъ тѣхъ взели всичката отговорность върху себе си. Тѣ казали: Ние сме готови да се боримъ съ числото 13 и, каквото нещастие стане, да дойде върху нашитѣ глави. Следъ нѣколко години и тримата свършили живота си съ голѣми нещастия. Ако трима души се хвърлятъ отъ голѣма височина въ една пропасть, ще останатъ ли живи? Числото 13 е високо мѣсто, отдето човѣкъ пада върху камъни. Той непремѣнно ще пострада, затова трѣбва да вземе мѣрки, да се спаси. Ако не съ друго, поне съ парашутъ трѣбва да се спусне. Сега, азъ не искамъ да бѫдете суевѣрни, да мислите, че и безъ знание може да се живѣе. Не е така. Незнанието е причина за голѣмитѣ нещастия въ живота. Следователно, ще знаешъ значението на числата, на днитѣ и месецитѣ презъ годината, за да се ползувашъ отъ знанието си. Разумниятъ използува само тия часове, дни и месеци, които сѫ полезни за него. Ония часове, дни и месеци презъ годината, които носятъ нещастие за човѣка, той ги прекарва въ постъ и молитва. И на васъ казвамъ: Като се натъкнете на нѣкакво нещастие, молете се. Само Богъ може да ви избави отъ нещастията. Ако те нападне единъ неприятель, моли се на Бога да смекчи сърдцето му, за да се освободишъ отъ него. Нѣкѫде въ България, въ горитѣ, върлувала една разбойническа банда, която нападала пѫтницитѣ и ги обирала. Единъ день презъ гората минавалъ единъ добъръ, благочестивъ човѣкъ. Като знаелъ, че може да срещне разбойницитѣ, той почналъ да се моли: Господи, на Тебе уповавамъ. Готовъ съмъ, каквото имамъ, да го дамъ на разбойницитѣ. Едва изказалъ тия думи, насреща му излѣзълъ главатарьтъ на бандата, който го спрѣлъ съ намѣрение да го обере. Пѫтникътъ му казалъ: Приятелю, имамъ въ джоба си десетина лева. Вземи ги и си върви съ здраве. Главатарьтъ се замислилъ и му казвалъ: Човѣче, бѫди свободенъ. Такива хора, като тебе, не обираме. — Какво значи това? Ето една Божествена постѫпка. Когато изпълнявашъ Божията воля, ти ще минешъ презъ най-голѣми разбойници, безъ да те пипнатъ. И разбойницитѣ слушатъ Господа. Тѣ знаятъ, че животътъ имъ е въ рѫцетѣ на Бога. Той казва на главатаря: Ще пуснешъ тоя човѣкъ да си върви. Нѣма да го обирашъ. Трѣбва ли богатитѣ да се обиратъ? — Разбойницитѣ иматъ умъ, иматъ сърдце и воля, трѣбва да мислятъ, какво правятъ. Ако не изпълняватъ Божията воля, ще носятъ отговорность за дѣлата си. Казвамъ: Който има вѣра и упование въ Господа, той страда по-малко, и страданията му сѫ осмислени. Прилагайте вѣрата въ живота си, да имате опитности, чрезъ които да измѣните характера си, да преустроите своя организъмъ. Ако не можете да направите това, никакво знание нѣмате. Една отъ задачитѣ ви е да подобрите външнитѣ условия на вашия животъ. Вие очаквате живота ви да се подобри самъ по себе си. Помнете: Оправянето на свѣта зависи отъ Бога и отъ васъ. Това е една отъ труднитѣ задачи. Тя не може да се реши изведнъжъ. Отъ осемь хиляди години Богь работи усилено върху душитѣ на хората, но тѣ още упорствувать. Има нѣщо упорито, твърдо въ човѣка, което не се подава лесно на влияние. Обаче, пробуди ли се Божественото въ него, той лесно се изправя. Има една сила, която лесно може да въздействува на човѣка. Тя е любовьта. Затова се казва, че любовьта ще спаси човѣчеството. Нѣма ли любовь между хората, безпредметно е да имъ се говори, че не живѣятъ добре. Видишъ ли, че нѣкой е неразположени, не го питай, защо е неразположенъ, но му помогни. Какъ ще му помогнешъ? Потърси причината на неразположението му и, ако е гладенъ, нахрани го; ако е босъ, купи му обувки; ако е окѫсанъ, купи му дрехи; ако е обезсърдченъ, кажи му нѣколко благи думи, да го насърдчишъ. Ако искашъ да помогнешъ на човѣка, трѣбва да му дадешъ нѣщо материално. Духовниятъ свѣтъ се грижи и за материалнитѣ нужди на хората. И Богъ има предъ видъ тѣхнитѣ материални нужди. Той дава благата на хората, и Той ги взима. Ако нѣкой иска да има дете, Богъ му дава. Престане ли да изпълнява Божията воля, Богъ му взима детето. Човѣкъ трѣбва да разбере, че всички блага идатъ отъ Бога. Затова е казано: „Богъ дава, Богъ взима.“ Докато е на земята, човѣкъ се нуждае отъ материални блага. Ако слуша Бога, той ще има всичко необходимо. Ако не Го слуша, ще му се отнеме всичко, което му е дадено. Той ще остане самъ като кукувица. Не е лошо да бѫдешъ кукувица. Тя има вѣра не само въ себе си, но и въ другитѣ птици: снася яйцата си въ чуждитѣ гнѣзда. Тя вѣрва, че тѣ ще излюпятъ яйцата ѝ. Ако кукувицата вѣрва въ другитѣ птици, колко повече вие трѣбва да вѣрвате въ себе си, че като снесете яйцата си въ своитѣ гнѣзда, ще ги излюпите. Обаче, начинътъ, по който кукувицата живѣе, е старъ. Вие не трѣбва да вървите по стария пѫть на кукувицата, да очаквате другитѣ птици да мѫтятъ вашитѣ яйца. Днесъ, ако нѣкой види кукувиче яйце въ гнѣздото си, веднага го изхвърля навънъ. Съ други думи казано: Щомъ разбере лошото намѣрение на нѣкого, той го счита за кукувиче яйце и го туря настрана. Ето защо, започнете ли една работа, сами трѣбва да я свършите, да не я оставяте на други — тѣ да я свършатъ. — Време е нуждно за тая работа. — И съ това ще се съобразите. Какво трѣбва да прави оня, който иде отъ топлитѣ страни? Щомъ иде на северъ, ще хвърли тънкитѣ дрехи и ще облѣче дебели, топли дрехи. Ако иде отъ северъ на югь, трѣбва да хвърли дебелитѣ дрехи и да облѣче тънки, леки дрехи. Всѣки трѣбва да знае, отъ коя посока иде, накѫде отива и да се съобрази съ съответнитѣ условия. Нѣкой казва: Азъ ида отъ Бога. Щомъ идещъ отъ Бога, ти слизашъ на земята, дето сѫ нуждни топли дрехи и здрава кѫща. При това, нѣма да проповѣдвашъ, че живѣешъ за Бога. Щомъ напуснешъ земята и тръгнешъ за небето, при Бога, ще облѣчешъ топли дрехи и ще разказвашъ, какво си работилъ на земята. Сега вие се събирате около мене, слушате ме, съ цель да изработите нови, правилни отношения помежду си. Като работите върху себе си, пазете се да не изпаднете въ положението на старитѣ хора, които виждатъ погрѣшкитѣ на своитѣ ближни, безъ да сѫ въ състояние да имъ помогнатъ. Изучавайте себе си и изправяйте своитѣ погрѣшки; не виждайте погрѣшкитѣ на другитѣ хора. — Защо? — Задачата ви е да изправите себе си. Ако се занимавате съ чуждитѣ погрѣшки, сами ще се спънете. — Не сме светии още. — Не сте светии, но сте кандидати за светии; не сте ангели, но сте кандидати за ангели; не сте гении, но сте кандидати за гении. Единъ день ще постигнете всичко това, но сега сте само кандидати. — Какъ ще постигнемъ това? — По пѫтя на любовьта. Така сѫ работили пророцитѣ и светиитѣ. Така е работилъ и Христосъ. Всички сѫ минали презъ известни опитности; и вие трѣбва да минете презъ тѣхнитѣ опитности, да придобиете известно знание. Днесъ вие ядете сѫщия хлѣбъ, който и Христосъ е ялъ, и съ който нахранилъ хиляденъ народъ. Обаче, вие не можете да увеличите тоя хлѣбъ. — Защо ? — Не знаете законитѣ, съ които Христосъ е работилъ. Пророкъ Данаилъ се помоли, и Господъ затвори устата на лъвоветѣ. Ако нѣкой отъ васъ влѣзе въ ровъ между лъвове, ще излѣзе ли живъ? Тритѣ момци влѣзоха съ молитва въ огнената пещь. Ангелъ Господенъ слѣзе между тѣхъ, и тѣ излѣзоха живи отъ пещьта. Ако нѣкой влѣзе въ огнената пещь, ще излѣзе ли живъ оттамъ? — Богъ ще ни избави. — И това е възможно, но трѣбва да знаете, какъ да се молите. Трѣбва да гледате реално на нѣщата. Днесъ повечето хора живѣятъ въ относителната реалность и мислятъ, че всичко знаятъ. Като говорятъ за Господа, мислятъ, че и Него познаватъ. Тѣ гледатъ на Господа като на човѣкъ и лесно се разколебаватъ въ вѣрата си. Ако Богъ не отговори на молитвата имъ, тѣ започватъ да Му се сърдятъ. Не се сърдете на Господа. Той не е като васъ. Богъ нищо не ни дължи, далъ ни е всичко даромъ. Отъ насъ се иска работа. Да благодаримъ за всичко, което ни е дадено, и да го обработимъ. Казано е въ Писанието: „Вѣрниятъ на малкото е вѣренъ и на многото.“ Време е вече да насочите ума си къмъ истинското, положително знание, а не къмъ това, което възгордява. Истинското знание повдига, облагородява и спасява човѣка. Бѫдете готови за жертвата, която се иска отъ васъ. Ще учите, ще придобивате знания и ще прилагате закона на жертвата. Отъ васъ се иска да живѣете добре. Каквото правите, всичко да бѫде по свобода, а не чрезъ насилие. Дишашъ, защото е необходимо. Отваряшъ очитѣ си, за да приемешъ свѣтлина. Това сѫ естествени процеси. Така трѣбва да работите върху себе си — естествено и по свобода. Това изисква новиятъ животъ, който нѣма нищо общо съ стария. Какво си билъ въ миналото, не е важно. Какво си днесъ и какво ще си въ бѫдеще, това е важно. Старото е отживѣло времето си, ново трѣбва да градимъ, съ нова, чиста материя. Едва сега започва новиятъ градежъ съ новъ материалъ. — Отде ще дойдатъ новитѣ работници? — Когато всѣки се прояви такъвъ, за какъвто е роденъ, той е новъ работникъ. Азъ зная следното: Всички сте добри, но не знаете, какъ да проявите добротата си; всички сте умни, но не знаете, какъ да проявите своята разумность; всички сте силни, но не знаете, какъ да проявите силата си. Това е най-лесното. Достатъчно е да завъртите ключа, за да дойде свѣтлината. Каква мѫчнотия има въ затварянето на очитѣ? Каква мѫчнотия има въ отварянето на очитѣ? Каква мѫчнотия има въ затварянето и отварянето на устата? Каква мѫчнотия има въ правото мислене? Хвани леко носа си, повдигни погледа си нагоре и ще възприемешъ една свѣтла мисъль. Дойде ли ти една хубава мисъль, сподѣли я съ Господа. Не си я изказалъ, както трѣбва — не се безпокой. Другъ пѫть ще я кажешъ по-добре. Кажи си въ себе си: Азъ съмъ прогресивенъ човѣкъ. Днесъ мога да свърша само една работа; утре ще свърша две работи. Днесъ имамъ десеть лева, готовъ съмъ да ги дамъ. Утре ще имамъ двадесеть лева, и тѣхъ ще дамъ. Когато спечеля сто лева, и тѣхъ ще дамъ. Готовъ съмъ на всѣкакви жертви. Т. м. * 8. Лекция отъ Учителя, държана на 2 мартъ, 1932 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Законътъ и любовьта" 9 лекции на общия окултенъ класъ, 11-та година, т. II (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Тритѣ начала Размишление. Вие писахте върху темата, кога се родило невежеството, но въпросътъ остава пакъ неразрешенъ. Какво ще отговорите на въпроситѣ: Може ли бедностьта да се яви преди богатството? Може ли човѣкъ да бѫде беденъ, ако никога не е билъ богатъ? Може ли да бѫде богатъ, ако никога не е билъ беденъ? Когато човѣкъ дойде до едно мѣсто, започва да мисли, че знае много. Това е общо казано. ВѢрно е, че нѣщо знае, но има нѣща, които не знае. Той казва: Азъ зная, какво представя животътъ. Ти знаешъ, какво представя обикновениятъ животъ, но дойдешъ ли до необикновения, нищо не знаешъ. За своя животъ знаешъ нѣщо, но за живота на ангелитѣ нищо не знаешъ. — Предполагамъ, какъ живѣятъ ангелитѣ. — Предположението не е знание. Ти не си живѣлъ между ангелитѣ, не си посещавалъ тѣхнитѣ училища. Говоришъ и за микробитѣ, но не познавашъ тѣхния животъ. Казвашъ, че микробитѣ сѫ малки сѫщества, но това знание не е достатъчно. Ще кажешъ, че тѣхниятъ животъ е простъ. И въ проститѣ процеси се криятъ истини, които не знаешъ. Напримѣръ, прости процеси сѫ: 2 + 2 = 4; 2—2=0; 2х2=4; 2:2=1. Какви истини се криятъ въ тия процеси? Представете си една крива линия. Вие знаете, какво представя кривата линия въ геометрията. Отъ друго гледище, тая линия представя човѣшки гръбъ. Защо е крива тя? Трѣбва ли гърбътъ да бѫде кривъ? Колко голѣма трѣбва да бѫде тая кривина? Ако кривината е голѣма, или човѣкътъ е слабъ, или носи голѣмъ товаръ. Тогава задницата излиза навънъ. Нѣкога коремътъ е много изпъкналъ, а гърдитѣ — сплескани. Това сѫ аномалии въ човѣшкия организъмъ. У нѣкои хора гърдитѣ сѫ много тѣсни, у други — много широки. Ще кажете, че това сѫ случайности. Не сѫ случайности. Всѣка права и крива линия въ човѣшкия организъмъ иматъ своето научно обяснение. Представете си, че нѣкой ви каже три изречения, които трѣбва да преведете. Първото изречение: Имамъ една красива форма, направена отъ злато. Второто изречение: Съдържанието ѝ е отровно. Третото изречение: Мисъльта е отрицателна. Дава ви се задачата, отъ тритѣ изречения да съставите нѣщо цѣло. Златната форма показва външната красота на нѣщата. Тѣ могатъ да бѫдатъ и отвѫтре златни, т. е. благородни, но могатъ да иматъ и отровно съдържание. Златото има отношение къмъ разумностьта, която освобождава човѣка. Отрицателната мисъль означава човѣшката сила, която ограничава. Наистина, когато човѣкъ започне да мисли за война, напримѣръ — отрицателна мисъль, силата му го ограничава. Мисъльта му работи само въ едно направление — войната. Ако войната излѣзе сполучлива, той получава контрибуция, но ако го биятъ, всичко изгубва. Какво представя човѣкъ въ миниатюръ? — Една малка държава, съ царь и царица, съ министри, съ опредѣленъ бюджетъ и т. н. Въ тая държава се разрешаватъ всички социални въпроси. Като изучавате човѣшкото лице, виждате, че всѣка клетка означава нѣщо специфично: едни клетки сѫ минали презъ материални области; други клетки сѫ минали презъ областьта на силата, а трети — презъ разумностьта. Ако клеткитѣ на кожата сѫ груби, това показва физична сила. Тъкачитѣ, които работили въ неговия организъмъ, не сѫ свършили работата си, както трѣбва. Господарьтъ, който ги управлявалъ, не разбиралъ отъ тъкачество; пъкъ и самитѣ тъкачи не разбирали много отъ работата си, та направили дрехата, както имъ падне. Дебелата кожа работи, но не дава добри приходи, поради което струва скѫпо на господаря. Господарьтъ искалъ да му направятъ по-хубава кѫща, но слугитѣ не могли да изпълнятъ желанието му — били невежи. Тѣ не поставили прозорцитѣ му — очитѣ, дето трѣбва; ушитѣ му — слушалкитѣ, не направили, както трѣбва; главата и челото му — оттукъ-оттамъ сбутани. Господарьтъ се принудилъ да влѣзе въ тая кѫща, но седи вѫтре като затворникъ, не може да се съобщава съ невидимия свѣтъ. Господарьтъ пита: Защо Господъ ми даде такава кѫща? Богъ не е виновенъ. Твоитѣ работници ти взеха паритѣ и не можаха да ти направятъ кѫщата, както трѣбва. — Защо ми направиха такова тѣло? — Направено е вече, нѣма какво да говоришъ. Платилъ си, колкото трѣбва, но не можешъ вече да излѣзешъ вънъ. Въ кѫщата ти е лошо, но отвънъ е още по-лошо. Не остава нищо друго, освенъ самъ да поправишъ кѫщата си, самъ да станешъ майсторъ. Щомъ слугитѣ не могатъ да свършатъ работата, както трѣбва, господарьтъ се заема да я свърши и да изправи погрѣшкитѣ имъ. Ти ще поправишъ прозорцитѣ, вратитѣ, тавана, пода и, като свършишъ всичко, ще си кажешъ: Направихъ това, което слугитѣ трѣбваше да направятъ, но поне се научихъ да правя кѫщи. Като станешъ майсторъ, втори пѫть нѣма да оставяшъ цѣлата работа на слугитѣ. Ти ще знаешъ, какъ се прави кѫща, и презъ всичкото време, докато строятъ кѫщата, ще наблюдавашъ, какъ работятъ майсторитѣ и ще ги упѫтвашъ. Мнозина се оплакватъ, че не разбиратъ нѣкои нѣща. Така е, има сериозни въпроси, които мѫчно се разбиратъ. Напримѣръ, разбирате ли произхода на вашитѣ желания? Знаете ли, отде идатъ тѣ? Затова е казано: Не давай ходъ на всѣко желание. Казвашъ: Искамъ да ямъ. — Желанието ти да ядешъ е естествено. Въ реда на нѣшата е да ядешъ по три пѫти на день, но трѣбва да знаешъ, кога да ядешъ и какво да ядешъ. Не яжъ остатъцитѣ отъ яденето. Отивашъ въ една гостилница и, понеже си закъснѣлъ, гостилничарьтъ ще ти даде, каквото е останало. Не яжъ такова ядене. По добре остани гладенъ, отколкото да ядешъ, каквото и да е ядене. Ядешъ ли остатъцитѣ отъ яденето, скѫпо ще платишъ. Казвашъ: Макаръ и остатъци, но ми хареса това ядене. — Пита ли стомаха си, да ядешъ ли отъ това ядене? Ако не го питашъ и му се наложишъ, ще носишъ последствията на насилието. Слушашъ нѣкой да говори и казвашъ: Хареса ми мисъльта на тоя човѣкъ. — Пита ли ума си, какъ му се отрази тая мисъль? Проникна ли въ дълбочината на тая мисъль, да разберешъ, какво се крие въ нея? Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣко желание, които раздвояватъ съзнанието на човѣка, не сѫ добри, има нѣщо неестествено въ тѣхъ. Какво трѣбва да се прави, за да дойде човѣкъ до естествения животъ? Той трѣбва да избѣгва механичното въ живота. Права мисъль е нуждна на човѣка. Трѣбва ли да питашъ, защо Богъ създалъ свѣта така, а не другояче? Това е механиченъ въпросъ. Мисли върху създаването на свѣта, а не питай, защо е така създаденъ. Ти не мислишъ по тоя въпросъ, а искашъ да го разберешъ. Това е невъзможно. И да разбирашъ нѣщо, пакъ трѣбва да мислишъ върху него. Дойдешъ до една пропасть, виждашъ, че не можешъ да я минешъ, разбирашъ, че си предъ една мѫчнотия и тамъ спирашъ. Не, ще мислишъ, какъ да минешъ мѫчнотията. Такива положения се срѣщатъ и въ математиката. Дойдешъ до нѣкой неразрешимъ въпросъ и спирашъ. Трѣбва да мислишъ, дано намѣришъ нѣкакво разрешение. Казвашъ: Мисля, но не мога да го разреша. — Пакъ ще мислишъ. Все ще дойде день, когато ще проникнешъ въ тоя въпросъ. Напримѣръ, ти мислишъ, какво нѣщо е смъртьта. Като не можешъ да си отговоришъ, казвашъ, че задъ смъртьта е вѣчниятъ животъ. Каква е разликата между временния и вѣчния животъ? Временниятъ животъ съдържа смѣси — утайки, отъ които трѣбва да се очисти, да остане само животьтъ. Вѣчниятъ животъ е чистъ, не съдържа никакви утайки, никакви примѣси. Следователно, когато изчистишъ временния животъ отъ утайкитѣ, остава животътъ, който е идентиченъ сь вѣчния. Тогава хората ще разбератъ вѣчния животъ. Единъ е животътъ, вѣченъ и недѣлимъ. Казвате: Трѣбва да се живѣе! — Това не е достатъчно. Трѣбва да се живѣе добре. Добриятъ животъ е за тебе, а не за другитѣ. Ако не живѣешъ добре, ти ще носишъ последствията на лошия животъ. Добриятъ животъ подразбира участието на съзнанието въ живота. Той не е механиченъ процесъ. Да давашъ нѣщо отъ себе си механически, това не е добро. И да взимашъ нѣщо механически, пакъ не е добро. Доброто има отношение къмъ вѣчния животъ. То запазва условията за тоя животъ въ човѣка. Безъ доброто ти губишъ тия условия. Изгубишъ ли доброто въ себе си, ти губишъ условията за вѣчния животъ. Чрезъ доброто ти пазишъ живота си; чрезъ доброто ти подкрепвашъ организъма си. Да бѫдешъ добъръ, това е въ твой интересъ, въ интереса на твоята душа. Колкото си по- добъръ, повече ще живѣешъ. Значи, ако си билъ добъръ само десеть години, на тая възрасть ще заминешъ за оня свѣтъ. Нѣкой заминава за оня свѣтъ на 20, на 30, на 40 години, споредъ степеньта на доброто въ себе си. Не е важно, колко години си живѣлъ на земята; важно е да си използувалъ доброто въ себе си, като капиталъ, отъ който си придобилъ нѣщо. Ако нищо не печелишъ, животътъ е безсмисленъ. И тогава ще кажешъ като Соломона: „Суета на суетитѣ, всичко е суета.“ И следъ Соломона мнозина подържатъ мисъльта, че всичко въ живота е суета. Ако е така, защо живѣемъ? Правъ е Соломонъ да твърди, че животътъ е суета, но това се отнася до неговия животъ. Всички, които живѣятъ като Соломона, иматъ право да казватъ, че животътъ е суета. Порочниятъ животъ е суета на суетитѣ, но добриятъ и чистъ животъ не е суета. — Какво има задъ суетата? — Нищо нѣма. — Какво има задъ безвѣрието? Ще кажете, че следъ безвѣрието иде вѣрата. Не е така. Ти си безвѣрникъ, значи, минавашъ презъ едно препятствие. Като минешъ препятствието, това не означава, че ставашъ вѣрващъ. Безвѣрието представя трънъ въ петата на човѣка. Той причинява болка въ крака. Изваждашъ тръна, изгаряшъ го, той се превръща на пепель, и болката минава. Това още не показва, че си станалъ вѣрващъ. Между вѣрата и безвѣрието има редъ процеси, презъ които неизбѣжно трѣбва да минешъ. Ако и вие, съ вашето съзнание, влѣзете като трънъ въ петата на единъ ангелъ или на едно възвишено сѫщество, знаете ли, какво ви очаква? — Огънь. Съ всѣко престѫпление, което правишъ, ти влизашъ въ петата на нѣкое напреднало сѫщество. То ще вземе щипци, ще те извади и ще те тури направо въ пещьта си, безъ да мисли, ще страдашъ, или не. То ще каже: Понеже ти ми причини страдание, азъ те турямъ въ огъня да се пречистишъ. Мѣстото ти не е въ моята пета, но въ огъня. Защо идатъ страданията? Докога ще страдаме? — Докато дойдете до крайния предѣлъ на страданията. Всѣко нѣщо има свой краенъ предѣлъ. Мислишъ върху даденъ въпросъ, но дойдешъ до едно мѣсто и казвашъ: Нищо вече не разбирамъ. Щомъ нищо не разбирашъ, ще се върнешъ назадъ, да излѣзешъ отъ мѣстото, дето си затъналъ. — Искамъ да изуча тоя въпросъ. — Има въпроси, които не можешъ да изучишъ. Напримѣръ, ти искашъ да изучишъ съдържанието на едно златно шише. Тая работа не е за тебе. — Защо? — Съдържанието на шишето е отровно. — Шишето е златно. — Това е външната страна, но вѫтрешната е опасна. Само разумниятъ може да опита съдържанието на златното шише. Той разполага съ такива методи, до които вие не сте дошли. Вънъ отъ разумнитѣ методи на природата, ти непремѣнно ще страдашъ. Това значи, да опитвашъ свойствата на азотната или сѣрната киселина съ езика си. Достатъчно е да близнешъ една отъ дветѣ киселини, за да не повторишъ опита. Въ природата има много златни шишета съ отровно съдържание. И въ астралния свѣтъ има такива шишета. Тѣхното съдържание е хиляди пѫти по-вредно отъ това на шишетата на физичния свѣтъ. Близнешъ ли малко отъ тѣхното съдържание, дълго време ще носишъ последствията. Когато Мойсей казва „не пожелай“, той има предъ видъ да не пожелавашъ отровното съдържание на златнитѣ шишета. Разумнитѣ сѫщества намиратъ смисълъ въ това съдържание, но за обикновенитѣ хора то е отрова, която костува живота имъ. Ако искашъ непремѣнно да опиташъ съдържанието на едно отъ шишетата, трѣбва да намѣришъ човѣка, който го е турилъ. Той ще ти опише свойствата му, както и начина на употрѣбата. Безъ него нѣмашъ право да отваряшъ шишето. Съдържанието му е бомба, която може да експлодира въ рѫпетѣ ти и да пострадашъ. Питате: Не сме ли свободни да правимъ, каквото искаме? — Не сте свободни. Вие живѣете въ свѣта на робството и ограничението. Говорите за свобода, но прилагате ограничението. Кой отъ васъ е свободенъ? Оня, който има да дава на банкера, свободенъ ли е? Той е чиновникъ, получава петь - шесть хиляди лева месечно, а дължи на банкера сто хиляди лева, взети съ лихва 25%. Свещеникътъ свободенъ ли е? И той не е свободенъ. За да облѣче дреха, каквато желае, той трѣбва да иска позволение отъ владиката. Никой човѣкъ не е свободенъ. Двама приятели се разговарятъ. Иде насреща имъ единъ познатъ. Тѣ веднага прекѫсватъ разговора си — не сѫ свободни. Познатиятъ пита: Защо престанахте да говорите? Той мисли, че за него говорять — сѫщо не е свободенъ. Движишъ се между хората, не си свободенъ. Молишъ се на Господа, страхъ те е, че нѣма да приеме молитвата ти — пакъ не си свободенъ. Дойде лѣтото съ голѣмитѣ горещини — не си свободенъ. Дойде студътъ — не си свободенъ. Живѣешъ при баща си — не си свободенъ. Отивашъ при брата и сестра си — не си свободенъ. Де е свободата? Азъ не изнасямъ противоречията въ живота, но изнасямъ факти, както сѫ въ действителность. Трѣбва да знаемъ, де е свободата. Казано е въ Писанието: „Дето е Духътъ, тамъ е свободата.“ Дето е силата, тамъ е ограничението. Дето е разумностьта, какво има? Между разумностьта и Духа има тѣсна връзка. Разумностьта има отношение и къмъ мисъльта, само разумниятъ мисли. Обикновениятъ човѣкъ мисли, когато види резултата отъ нѣщо. Виждашъ, че шишето съ розово масло пада на земята и се счупва. Маслото се разлива. Ти казвашъ: Отиде маслото! Следъ това започвашъ да мислишъ, какъ се счупи шишето и зашо се счупи. Какво допринасятъ тия разсѫждения? Ще имамъ една опитность. Каква опитность е тя? Какъ ще се успокои оня, който счупилъ шишето и разлялъ маслото? Ако розовото масло се разлѣе въ гората, дето минаватъ крадци и разбойници, добре е станало. Защото миризмата на маслото оказва добро влияние върху тѣхъ, и тѣ започватъ да мислятъ за доброто. Отъ две злини ще предпочетешъ по-малката. По-добре, че си разлѣлъ маслото, отколкото да бѫдешъ свидетель на нѣкакво престѫпление въ гората. Маслото се разлѣ, но разбойницитѣ решиха да измѣнятъ живота си. Питате: Какъ е възможно счупването на шишето да носи благословение? Какво представя разпъването на Христа на кръста? Това не означава ли счупване на Неговото шише? Разпнаха Христа, т. е. счупиха шишето Му. Животътъ му отиде —разлѣ се Неговото шише. Богатството Му изтече на земята, и хората се възползуваха отъ това богатство. Така тѣ се спасиха. И доднесъ още тѣ крепятъ живота си върху богатството на Христа. Съ своята смърть, Христосъ изкупи грѣховетѣ на хората. Съ други думи, Той ги освободи отъ рѫцетѣ на разбойницитѣ. — Не можа ли свѣтътъ да се освободи съ сила? — Ако силата може да спаси човѣка, Христосъ щѣше да дойде на земята съ небесна войска. Той дойде да пострада за човечеството и така да го спаси. — Защо трѣбваше Христосъ да спаси човѣчеството чрезъ страдания? Какъ трѣбваше да го спаси, съ сила ли? Да се задава такъвъ въпросъ, това е все едно да извадишъ падналия въ кладенеца съ пушка. Той е падналъ въ кладенецъ, дълбокъ 25 м., а ти стоишъ отгоре съ пушка въ рѫка и го заплашвашъ да излѣзе отъ кладенеца. Ако е вънъ, на широко и равно мѣсто, още като те види, той ще хукне да бѣга, но какво да прави въ кладенеца? Той чака, моли се, дано мине нѣкой състрадателенъ човѣкъ, да влѣзе въ положението му, да му подаде вѫже и да го извади навънъ. Никаква друга философия не помага. Сега, като се спирамъ върху научнитѣ доказателства, въ нѣкои отъ тѣхъ намирамъ известна несъстоятелность. Напримѣръ, нѣкои учени даватъ неправилно обяснение за високия ръстъ на човѣка. Азъ обяснявамъ високия ръстъ на хората съ отсѫтствие на пространство около тѣхъ. Като нѣматъ условия да растатъ на широчина, тѣ растатъ на височина. Какви кѫщи правятъ американцитѣ? Високи, отъ 20 етажа нагоре, наречени небостъргачи. Тамъ мѣстото е много скѫпо. Единъ квадратенъ метъръ мѣсто струва хиляди. При това, мѣстото, споредъ броя на населението, е оскѫдно. Ако разполагаха съ повече мѣсто, американцитѣ никога не биха строили такива небостъргачи. Значи, както има високи и низки хора, така има високи и низки кѫщи. Турцитѣ казватъ, че низкитѣ хора сѫ беля на Господа. Има една височина, подъ която човѣкъ не се чувствува добре. Най-низкиятъ човѣкъ въ свѣта е отъ дяволски произходъ. Като говоря за низкитѣ и високи хора, обръщамъ вниманието ви върху числата, съ които природата работи. Гледате пръститѣ на рѫцетѣ си и казвате, че пръститѣ ви сѫ кѫси или дълги. Дължината на пръститѣ има значение за характера на човѣка. Това е наука, която трѣбва да изучавате. Очитѣ на нѣкого сѫ хлътнали, а на другъ — изпъкнали. Космитѣ на нѣкого сѫ тънки и меки, а на другъ дебели и твърди. Рѫцетѣ на нѣкого сѫ топли, а на другъ — студени. Краката на нѣкого сѫ винаги много топли, а на другъ — много студени. Трѣбва да изучавате тия процеси и да знаете, кои отъ тѣхъ сѫ естествени и кои — неестествени. Трѣбва да изучавате и причината на тия процеси. Причината на всички процеси въ човѣшкия организъмъ се дължи на правилното или неправилно съчетание между мислитѣ и чувствата на човѣка. Има известно съчетание между мислитѣ и чувствата, което трови човѣка. Има известно съчетание между мисли и чувства, което го лѣкува. Значи, човѣкъ не е свободенъ да подхранва, какви и да е мисли и чувства. Ако има свобода да мисли, както иска, той не е свободенъ въ чувствата; ако е свободенъ да чувствува, както иска, не е свободенъ въ мисъльта си. Ако е свободенъ да мисли и чувствува, както разбира, не е свободенъ въ действията си. Казвашъ: Свободенъ съмъ даже да убия човѣка. Опитай се да убиешъ не човѣкъ, а едно животно, да видишъ, какъвъ смутъ, каква тревога ще настане въ твоитѣ мисли и чувства. Ти си свободенъ да ударишъ нѣкого, но самъ се ограничавашъ. Щомъ се въздържашъ отъ боя, ти се чувствувашъ свободенъ въ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Вървишъ доволенъ, разположенъ, че самъ си се ограничилъ. Следователно, ако искашъ да бѫдешъ свободенъ, трѣбва да се въздържашъ въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ си. Свободата на твоитѣ мисли и чувства подразбира ограничаване на постѫпкитѣ ти. Свободенъ ли си въ постѫпкитѣ си, значи, ограничилъ си чувствата и мислитѣ си. Тогава, де е свободата? Свободенъ е оня, който има свобода на мислитѣ, на чувствата и на постѫпкитѣ си. Права постѫпка е тая, която освобождава мислитѣ и чувствата. Права мисъль и право чувство сѫ тия, които освобождаватъ постѫпкитѣ. Искате ли да провѣрите, дали мислитѣ и чувствата ви сѫ прави, вижте, каква е постѫпката ви. Ако искате да провѣрите, дали постѫпката ви е права, вижте, какви сѫ мислитѣ и чувствата ви. Правотата на вашитѣ мисли, чувства и постѫпки опредѣля отношенията ви къмъ Бога. Богъ живѣе въ абсолютна чистота, въ абсолютна хармония и въ абсолютна справедливость и свобода. Вънъ отъ абсолютния свѣтъ, отъ свѣта на абсолютната чистота и любовь живѣятъ грѣшнитѣ и паднали хора, къмъ които Богъ се отнася благосклонно. Той има грижата да ги повдигне и преобрази. Дето сѫ престѫпленията, тамъ Богъ не сѫществува, но работи върху тия, които вършатъ престѫпления. — Какво трѣбва да правя, за да живѣя зъ Божествената хармония? — Не ставай трънъ въ Божествения организъмъ нито съ мислитѣ, нито съ чувствата, нито съ постѫпкитѣ си. Пази се отъ злото, защото ще се върне къмъ тебе съ всичката си мощь и сила. Подържай доброто въ себе си, за да се увеличи стократно. Всѣко нѣщо, добро или зло, отправено къмъ Бога, се увеличава и се връща къмъ оня, който го е изпратилъ. Посѣй добро жито на нивата си, и ще бѫдешъ благословенъ. Какво ще ти даде нивата, ако я посѣешъ съ магарешки трънъ? Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ правилно разбиране. Ако нѣматъ такова, тѣ дохождатъ до положението на изтощената почва. Колкото и да сѣешъ на нея, тя нищо не дава. Нѣкой се моли дълго време на Господа и, като не получи отговоръ, казва: Не ме слуша Господъ. — Не си се молилъ, както трѣбва. Дългитѣ молитви не разрешаватъ въпроситѣ. Единъ богомолецъ отишълъ на черква да се помоли. Понеже вѫтрешното му състояние било тежко, той започналъ да се моли на гласъ и така високо, че заглушавалъ службата на свещеника. Последниятъ се принудилъ да излѣзе навънъ. Единъ следъ другъ богомолцитѣ започнали да излизатъ; останали само нѣколко души въ черквата. Единъ отъ тѣхъ се приближилъ къмъ молещия се на високъ гласъ и го запиталъ: Каква е болката ти? Какво те заставя да викашъ толкова много къмъ Господа? — Имамъ дългове, за които ще ме затворятъ. — Колко имашъ да давашъ ? Ето, вземи тия пари и млъкни. — Послуша ме Господъ. Единъ отъ присѫтствуващитѣ му казалъ: Благодари на тоя добъръ човѣкъ, който предпочете да ти плати дълга, от колкото да слуша твоя крѣсъкъ. Неговото музикално ухо не може да издържи на твоя викъ. И агнето се моли на Господа да не го колять, но молитвата му не се чува. Причината за това е въ човѣка. Той се затворилъ за Божественото, което говори въ него. Ще кажете, че и вие имате свое убеждение, свой възгледъ по въпроса за клането на животнитѣ. Вашитѣ възгледи сѫ отживѣли времето си, трѣбва да се замѣстятъ съ нови. Съблѣчете старитѣ си дрехи, като нехигиенични, и ги бракувайте. Следъ това идете на баня да се окѫпете и облѣчете нови, чисти дрехи. — Въ какво се изразява нехигиеничностьта на вашата стара дреха? — Въ убеждението, че Богъ не ви обича, а сѫщо и хората не ви обичатъ, — Десетина души могатъ да не ви обичатъ, но не и хиляда души. Да казвате, че всички хора не ви обичатъ, това е преувеличаване на фактитѣ. Ако двама души ви мразятъ, тѣ представятъ счупеното шише съ розовото масло. Въ края на краищата, омразата имъ ще се превърне въ любовь, както розовото масло преобрази живота на разбойницитѣ. Ако омразата на двамата души не внесе въ васъ разположение къмъ молитва, вие ще се мѫчите и страдате. Нѣкой казва: Не ми вървятъ работитѣ, сѫдбата ме преследва. — Никаква сѫдба не те преследва, ти си сѫдба на себе си. Лошиятъ животъ създава лоша сѫдба. Добриятъ и разуменъ животъ създава добра сѫдба. Когато слизашъ на земята, сѫдбата отваря вратата си. Ако си разуменъ и внимателенъ, тя отваря и затваря вратата си, безъ да ти причини нещастие. Ако си неразуменъ и невнимателенъ, така ще поставишъ рѫката си, че при затваряне на вратата, сѫдбата ще я притисне. Кой е виновенъ за това? Когато се отваря или затваря вратата, дръжъ рѫката си настрана, да не се притисне. — Еди - кой си е лошъ човѣкъ. — Това не е достатъчно, Трѣбва да знаешъ, каква е лошавината му. Лошиятъ човѣкъ е бомба. Не бутай бомбата, не се интересувай отъ нея. — Искамъ да я изследвамъ. — Това не е твоя работа. Мини край бомбата, погледни я и продължи пѫтя си. Ония, които сѫ поставили бомбата на пѫтя, тѣ трѣбва да я махнатъ от тамъ. Ти не си длъженъ да я мѣстишъ. Не се занимавай съ отрицателнитѣ мисли, които се пращатъ въ пространството, или които минаватъ презъ твоя умъ. Не се занимавай и съ отрицателнитѣ чувства и постѫпки. — Кой оставилъ тая бомба на пѫтя? — Не питай, кой я оставилъ. Вземи жена си и децата си и бѣгайте. Колкото по-скоро се отдалечите отъ бомбата, толкова по-добре. Тя може да експлодира всѣки моментъ. Пипнете ли я, и вие, и всичко около васъ ще отиде въ въздуха. Казано е въ Писанието: „Фитилътъ на бомбата е запаленъ, голѣма експлозия ще стане въ свѣта.“ Отъ хиляди години се говори за тая бомба. Иде това време. Бѫдете готови да бѣгате и да се криете. Каквото можете да вземете съ себе си, вземете; другото оставете на страна. Който не разбере тоя езикъ, ще каже: Ще се мре, грѣшницитѣ нека мислятъ за това. Нѣма защо да мислите за смъртьта. Вие мислите за нѣща, за които азъ не съмъ говорилъ. Мнозина ще минатъ презъ смъртьта; праведниятъ ще мине и замине, а грѣшникътъ ще мине и тамъ ще остане. Ако туришъ дърво въ огъня, то ще изгори и ще се превърне въ димъ и пепель. Обаче, желѣзото, поставено въ огъня, се нагорещява, зачервява се и не изгаря. Изложишъ ли го на въздуха, то ръждясва. Изложишъ ли златото на въздуха, чисто си остава. Значи, дървото изгаря въ огъня, желѣзото се нагорещява и започва да свѣти, а златото се очиства и запазва цвѣта си. Желая ви да минете презъ огъня и да се очистите като златото. Следъ това кажете: Разбрахъ смисъла на страданията. Нѣкой казва, че не се страхува отъ студа. Не трѣбва да се страхувашъ отъ студа, но да станешъ приятель съ него. Една наша сестра отишла на баня. Следъ като се измила добре съ гореща вода, влѣзла въ студения басеинъ и започнала да плава. По едно време усѣтила, че започнала да замръзва и да я побиватъ тръпки по тѣлото. Едва успѣла да си отиде вкѫщи и легнала болна. Отъ ушитѣ й започнало да тече кръвь. Следъ известно време оздравяла, но платила скѫпо за неразумностьта си. Мнозина отъ васъ постѫпватъ като тая сестра. Тѣ не пострадватъ отъ банята, но отъ крайноститѣ въ живота. Отъ голѣма любовь нѣкой минава въ голѣма омраза, отъ голѣма вѣра въ голѣмо безвѣрие. Тия крайности водятъ къмъ катастрофа. Казвашъ: Азъ вървя по кривъ пѫть. — Ако вървишъ въ пѫтя на мѫдростьта, на любовьта и на истината, ти не си въ кривъ пѫть. Който не знае, какъ да върви, самъ изкривява пѫтя си. И въ най-свѣтлия пѫть да си, щомъ не знаешъ, какъ да вървишъ, ти изкривявашъ пѫтя си и се натъквашъ на мѫчнотии и страдания. Всѣки моментъ трѣбва да провѣрявашъ, изкривилъ ли си пѫтя, или не. — По какво се познава това? — Ако имашъ миръ въ душата си, твоитѣ мисли, чувства и постѫпки сѫ прави, и ти си въ правия пѫть. — Искамъ да влѣза въ новия животъ.—Лесно можешъ да влѣзешъ, но не трѣбва да допущашъ нищо отрицателно въ себе си. Турете отрицателното въ шишенца, херметически затворени. — Защо Богъ допусна Христа и дявола да живѣятъ на едно и сѫщо мѣсто? — Само така Богъ може да накара дявола на работа. Следователно, дойде ли дяволътъ въ дома ви, нака райте го да работи. — После? — После ще го заставите да се моли и да изправи погрѣшкитѣ си. — Искаме да го изпѫдимъ отъ свѣта. — Това е невъзможно, нито е ваша работа. Ваша задача е да изпѫдите дявола отъ ума си, после отъ сърдцето си. Като дойдете до постѫпкитѣ си, т. е. до областьта на физичния свѣтъ, от тамъ не можете да го изпѫдите. Ако изпѫдите злото отъ физичния свѣтъ, то ще влѣзе въ сърдечния свѣтъ, а оттамъ — въ умствения. Значи, не може да изпѫдите злото отъ физичния свѣтъ, но може да го впрегнете на работа и да се учите отъ него. Казвате: По кой пѫть да вървимъ? — Вие още не сте тръгнали по главния пѫть. Сегашнитѣ хора вървятъ по разни пѫтища, още се блъскатъ, търсятъ истинския пѫть. Христосъ казва: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ.“ Като влѣзете въ тоя пѫть, ще намѣрите истината и живота. Той е правиятъ пѫть. Българинътъ има обичай, като намѣри правия пѫть, да се отбива на една и на друга страна, да криволичи. Той не обича да върви направо. Пакъ държи правата посока, но върви по нея съ отклоняване. Правъ пѫть е оня, който внася хармония въ мислитѣ. Истината е това, което разширява и освобождава чувствата. Дето е истината, тамъ сѫ свѣтлината и знанието, които освобождаватъ човѣка отъ робство и ограничение. „Азъ съмъ пѫтьтъ“ — пѫтьтъ на знанието. „Азъ съмъ истината“ — пѫтьтъ на свободата и свѣтлината. „Азъ съмъ животътъ“ — пѫтьтъ на любовьта. Тоя пѫть трѣбва да следвате всички. Това сѫ тритѣ начала на живота. И тъй, пѫтьтъ на любовьта е пѫть на новото учение. — Какво представя новото учение? — За да разберете новото учение, трѣбва да влѣзете въ Христовото учение. Както Христовото учение има своя християнска етика, така и новото учение има своя етика, различна отъ тая на християнството. Азъ се проявявамъ между васъ споредъ духа на християнската етика. Ще дойде день, когато ще се проявя вамъ споредъ духа на новата етика. Като живѣе, човѣкъ си служи съ различни срѣдства — хармония, музика, поезия, изкуство. Въ тоя смисълъ, музиката е стенография на живота. Всѣки тонъ е сборъ отъ думи, които трѣбва да се разчитатъ и превеждатъ. Ако направите правиленъ преводъ на музикалнитѣ тонове, ще придобиете нѣщо. Какво свирене е това, отъ което никой не се ползува? Ако си уморенъ и си посвиришъ, умората ти трѣбва да изчезне. И азъ махамъ умората съ свирене. Не свиря голѣми парчета, като тия на Бетовена, но малки. Голѣмитѣ музикални парчета сѫ голѣми, скѫпи яденета. Не е лесно да приготвишъ единъ голѣмъ, скѫпъ обѣдъ. Добре е, всѣки отъ васъ да има нѣкакъвъ инструментъ, на който да свири, да си помага въ мѫчнотиитѣ. Ако нѣкой не може да свири, да си вземе едно дааре или тѫпанче и да бие на него. Ще кажете, че ви е срамъ да биете дааре или тѫпанче. И безъ външно свирене, всѣки човѣкъ бие тѫпанъ. Важно е да знаешъ, какъ да го биешъ. Коя е основната мисъль на лекцията? — Тритѣ начала: Да се движите въ Христовия пѫть, въ пѫтя на истината и въ пѫтя на живота. Друга основна мисъль е тая, която опредѣля кривината на гърба и на гърдитѣ. Кривината на гърба не трѣбва да бѫде голѣма. Гърдитѣ да сѫ добре развити, а линията на задницата да не е много изпъкнала. Сѫщо така и коремътъ да не изпъква много напредъ. Не е правилно коремътъ да бѫде капитанъ на тѣлото. Главата е капитанътъ. Като теглите права линия отпредъ на главата до краката, челото трѣбва да излиза поне единъ милиметъръ навънъ отъ гърдитѣ; гърдитѣ да излизатъ поне два милиметра вънъ отъ корема. Който може да тури редъ и порядъкъ въ мислитѣ, чув­ствата и постѫпкитѣ си, може да бѫде господарь на главата, на гърдитѣ и на корема си. Упражнение: Поемате въздухъ и поставяте рѫцетѣ на раменетѣ съ свити пръсти на юмрукъ. Издишате въздуха — рѫцетѣ на предъ, съ отворени пръсти. Бавно сваляте рѫцетѣ надолу. Вдишането и издишането на въз­духа трае отъ поставяне рѫцетѣ на раменетѣ до свалянето имъ. Т. м. * * 7.Лекция отъ Учителя, държана на 24 февруарий, 1932 г. София. — Изгрѣвъ.