Dela

Цитат

Ако въ него има правилни чувства, правилни постѫпки, той не може да говори правилно, езикътъ му не може да е изященъ.

Моля, направете редакция на текста. Правилно е да бъде " Ако въ него нѣма правилни чувства". Това е 8-мо изречение в 7-мия абзац.

ДОГМА: Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само

Учение:

Силата на сътворението сътвори всичко, а си­лата на разрушението искаше да го разруши.

Въ борбата която отъ това се зароди, силата на разрушението биваше побеждавана всѣкѫде. Ед­ничкото нейно прибѣжище остана человѣкътъ, по-право неговиятъ полъ и неговиятъ противополъ.

Така и силата на разрушението остана въ вѣч­ность.

Понеже на человѣка бѣше известно само това което бѣ видимо за него, той придаде на божество­то отъ което смѣташе, че произхожда пакъ своя видъ. Така се създадоха все по-нови и по-нови бо­гове на името на нѣкой человѣкъ или въ формата на нѣкое животночеловѣкъ.

Така за человѣчеството се създадоха богове въ различенъ бѣсъ и въ хаосъ, за да се създадатъ по- после и богове въ съвършенъ бѣсъ.

Тѣзи богове създаваха человѣци само като тѣхъ, за да зацарува за человѣчеството съ най голѣма свирепость силата на разрушението, която сѫщо искаше съвършенство. Колкото повече тя се доближаваше до своето съвършенство въ видъ на богове и чело­вѣци въ бѣсове, толкова по голѣмо ставаше человѣческото унищожение чрезъ изтрѣбления и самоизтрѣбления, защото тя само това можеше да извър­ши, безсилна да унищожи било слънцето, било ме­сеца, било звездитѣ, било друго нѣкое творение на силата на сътворението, освенъ человѣка.

Стремейки се къмъ това свое съвършенство т. е. къмъ унищожението на человѣка, силата на раз­рушението действително би постигнала своята цель, ако не бѣ й се изпрѣчила на пѫтя общиарията.

Преди да се появи общиарията, така гинѣха цѣли человѣчески племена, така се затриваха цѣли народи и человѣчески царства отъ лицето на земя­та, така чрезъ войни и чрезъ войнствени бѣсове се изтрѣбяваха взаимно человѣческитѣ поселения по цѣлата земя.

Така человѣчеството бѣше дошло до прага на своето пълно унищожение.

Общиарията обаче разкри този замисълъ на силата на разрушението, привежданъ въ изпълнение чрезъ всевъзможнитѣ богове,които бѣснуваха между человецитѣ на земята, и провъзгласи едновременно всѣко племе или всѣко царство,дето тѣзи бѣсове сѫществуватъ въ видъ на Богове или въ видъ на человѣкобогове, за най-голѣмъ врагъ на человѣка и на общиарията.

Спрямо такова племе или спрямо такова цар­ство общиарията предписва да се постѫпва, както спрямо нейния най-голѣмъ врагъ. който спъва дѣлото й за спасяване на человѣка отъ всички лъжебо- гове и человѣкобогове, като негови господари и крепители само на самозванци человѣци господари—животно-человѣци въ бѣсове.

Срещу такова племе и срещу такова царство общиарията може да прибѣгне и до войни, за да се прекрати тѣхното вредно сѫществуване, следъ като за человѣка е разкрито, че силата на разрушението чрезъ такива племена и чрезъ такива царства пре­следва погубването на человѣка и гибельта на че­ловѣческия родъ на земята.

ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първич­ность бѣха само

Учение:

Силата на сътворението сътвори всичко: и слънцето, и месеца, и звездитѣ и земята, и всичко на земята до жената и съ жената, защото силата на сътворението въ своето творчество търсѣше и кра­сота.

И създаде тя красота: и въ слънцето, и въ ме­сеца, и въ звездитѣ, и въ всичко на земята съ же­ната.

И бѣ красота велика.

Още по велика бѣ тя въ жената, която трѣбва­ше да остане като красота въ вѣчность, но не остана.

Защото силата на разрушението виждаше въ красотата творчество. И посегна тя върху жената чрезъ пола, за да й убие красотата, защото красо­тата бѣ творчество.

И прие жената пола, съ което отъ красота тя се превърна въ полукрасота, та дори и въ грозота.

Защото полътъ на жената, като противополъ на мѫжа, се роди чрезъ пола на мѫжа, който бѣше замисълъ на силата на разрушението и бѣше само грозота.

Така жената заживѣ двоенъ животъ: отъ една страна като жена-духъ, надарена съ неземна красо­та още при самото й създаване, отъ друга — като жена-полъ, въ видима полукрасота или въ гро­зота.

Въ тази жена-духъ, духъ на любовь и на твор­чество е и зародишътъ за раждането на человѣка и за прераждането му навѣки.

Въ тази имено жена-духъ, духъ на любовь и на творчество, остана красотата като първичность.

Въ тази невидима духовна красота трѣбва да заживѣе всѣка жена отъ общиарията, защото само така тя ще ражда, и ще пресъздава человѣка въ сѫщия този духъ на свръхчеловѣческа любовь къмъ свърхчеловѣчески творчества, срещу всѣка проява на силата на разрушението въ видимость, която видимость за человѣка е само полукрасота или гро­зота.

ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първич­ность бѣха само

Учение:

Като творческа сила за человѣкя, силата на сътворението се проявява въ человѣческото обще­житие въ равенство, въ общиарията, а силата на разрушението подбужда всечеловѣческото разедине­ние, чрезъ разновѣрия и разноцарствия и като раздѣля человѣцитѣ на господари и роби.

Следъ създаването обаче на една, две или по­вече племенни или народни общиарии, вънъ отъ тѣхъ все пакт, могатъ да останатъ още много други противообщиарски человѣчески поселения на земята въ видъ на племена или на народи. Естествено е, че за всеземната человѣческа общиария тѣ не могатъ да бѫдатъ друго, освенъ врагове, предъ които тя не може да стои равнодушна. Ето защо нейнитѣ све­щенослужители, въ видъ на проповѣдници, навлизатъ въ тия противообщиарски поселения за да вдигнатъ на бунтъ робитѣ, и всѣки общиарски свещенослужитель, който падне жертва за общиа­рията въ такива походи, се счита за сьздатель на етапъ къмъ всечеловѣческата общиария, която го провъзгласява за апостолъ.

Ако въ такива человѣчески противообщиарии робитѣ възстанатъ и поведатъ борба за общиария, и ако въ тая борба поискатъ помощь отъ общиариитѣ, тя трѣбва да имъ се даде.

Тази помощь може да отиде даже до война съ человѣческата противообщиария, и заради това всѣ­ка новооснована общиария трѣбва да се подготви всестранно за война, за да може да победи всѣка человѣческа противообщиария и да я превърне въ общиария, въ името на всеземната человѣческа об­щиария.

Въ подобенъ случай на война срещу известна человеческа противобщиария, общиарцитѣ трѣбва да предпочетатъ да измратъ до единъ, но да не оставятъ общиарията въ ново робство на господарската или царска противообщиария.

Когато въ такава война противообщиарията бѫ­де победена, господаритѣ въ нея не се преследватъ, а само биватъ заставяни да се подчинатъ на устано­вения общиарски редъ. Въ случай на съпротивление или на неподчинение отъ тѣхна страна, тѣ биватъ наказвани съгласно провиненията имъ споредъ съответнитѣ точки на общиарското учение.

Така ще се постѫпва отъ всѣка общиария сре­щу всѣка противообщиария, до като се стигне до всеземната человѣческа общиария.

ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първич­ность бѣха само

Учение:

Силата на сътворението сътвори всичко: и слън­цето, и месеца, и звездитѣ, и земята, но за центъръ на движението въ всемира тя опредѣли слънцето, защото въ него бѣ излѣла най-могѫщата си сила, като първосила, и защото го предназначи само за творение и за пресътворение на земята.

Подобенъ могѫщъ центъръ за человѣчеството на земята е първостарейшинствого на всеземната человѣческа общиария, чието централно управление е като второ слънце, не само за человѣка и за земя­та, но и за всѣки земенъ животъ.

Заради това, человѣчеството трѣбва да даде всички жертви за пълното създаване на тази всеземна человѣческа общиария, която ще стане можеби по-велика творческа сила и отъ слънцето за земята и за человѣка, при нейнитѣ безчислени източници за все по-нови и по-нови творения на земята.

Първостарейшинътъ на всеземната человѣческа общиария се избира отъ първостарейшинитѣ на всеземнитѣ племенни и народни общиарии, споредъ ка­кто е указано въ учение 11.

Къмъ този всеземночеловѣчески първостарейшина всѣка земна племенна или народна общиария придава по нѣколко отъ най-ученитѣ и най-способнитѣ си мѫже или жени, които заедно съ него образуватъ всечеловѣчкия общиарски съветъ за управле­ние на всеземната человѣческа общиария.

Този съветъ урежда какъ да ставатъ размѣнитѣ на свръхпроизводствата между племеннитѣ и на­родни общиарии, какъ да става пренясането имъ по рѣкитѣ и по моретата, за да бѫдатъ улеснявани всеземночеловѣческитѣ общиарии. Той промишлява за прокарването на пѫтища и пр. съ една дума, той, вдъхновяванъ отъ силата на сътворението, осигурява прилагането на всѣка творческа замисълъ полезна за всеземната человѣческа общиария.

Къмъ първостарейшинството на всеземната человѣческа общиария се придава и единъ първосвещеникъ, който е подчиненъ на първостарейшина. Той се назначава отъ първостарейшинството, което за цельта подлага на изпитъ свещенослужителитѣ мо­наси или монахини, представени като най-способни отъ всѣка племенна или народна общиария.

Първосвещеникътъ избранъ по такъвъ начинъ изпълнява тая служба петь години. Неговото назна­чение е да тълкува учението за общиариитѣ. Чрезъ тия две всеземно-человѣчески сили, първостарейшин­ството и първосвещеничеството при всеземно-человѣческата общиария, се преследва цельта да се оси­гури победата надъ силата на разрушението, която господствува неограничено навредъ, гдето человѣче­ството не живѣе въ общиария.