Jump to content

Dela

Потребител
  • Мнения

    938
  • Регистрация

  • Последно посещение

  • Печеливши дни

    40

Мнения публикувано от Dela

  1. Етапъ 24.

    ПЪРВИЯТЪ ЧЕЛОВѢКЪ СМЪРТНИКЪ

    НА ЗЕМЯТА.

    ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първич­ность бѣха само
    силата на сътворението и
    силата на разрушението
    Крѫговръщение:
    Съ възвръщане на силата полъ-жена и на жи­вотното человѣко-мѫжъ чрезъ тѣхната рожба, тѣ бидоха обхванати пакъ отъ бѣсъ на полъ и повта­ряха първия грѣхъ, отъ който почнаха да се раж­датъ второ, трето и повече малки създания отъ различенъ родъ. Това непрекѫснато грѣхопадение хвър­ли силата полъ-жена на легло, гдето тя една вечерь заобиколена отъ всичкитѣ си рожби и отъ человѣко-мѫжа, склопи за винаги очи, т. е. умрѣ.

    Отъ тогава води началото си смъртьта за человѣка, която като неопределима сила и като сила на разрушението срещу творческитѣ земни и надземни сили остана вѣчность въ свѣта. Така човѣкътъ сти­гна до първата мрътва точка отъ преди всемира. Въ нея се прелива, както битието, така и небитието на человѣка, който макаръ смъртенъ, чрезъ вѣчно крѫговръщение е предопредѣленъ за все по-нови и по-нови раждания и прераждания.

  2. Етапъ 23:

    ПЪРВИТѢ ПОЛУМѪЖЕ, ПОЛУЖЕНИ, ПОЛУСИЛИ

    НА ЗЕМЯТА.

    ДОГМА: Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само
    силата на сътворението и
    силата на разрушението
    Пресътворение:
    При вида на първото дете на земята, създаде­но отъ силата полъ-жена, человѣко-мѫжътъ изпад­на въ изумление и, незнаейки да се радва ли или да скърби, той заплака надъ това създание, а после почна страстно да го милва и да го гали, докато силата полъ-жена стоеше равнодушна при още прѣсния споменъ за първия свой грѣхъ и за мѫкитѣ, които току що бѣ преживѣла.
    Между това, слънцето пакъ изсуши земята отъ първия дъждъ и чрезъ обилнитѣ си лѫчи извика за новъ животъ зеленинитѣ и цвѣтята, защото видѣ, че съ раждането отъ силата полъ-жена на малкото, си­лата на разрушението е победена за последенъ пѫть и че вмѣсто чрезъ человѣко-мѫжа да бѫде унищо­жена силата на сътворението въ лицето на силата полъ-жена, работитѣ стигнаха до ново творчество.
    Слънцето събуди новъ животъ въ зеленинитѣ и въ цвѣтята на земята още и затова, защото жела­нието му бѣше да пресъздаде първия земенъ рай за новия животъ въ движението на земята въ видъ на дете, което после израстна и биде наречено человѣкъ. За да поддържа топлина и свѣтлина, колкото бѣ нуждно за израстването на това дете человѣкъ на земята, слънцето се спираше всѣки день надъ каменото скривалище на силата полъ-жена и на человѣка-мъжа, дето заставаше въ неподвижность дъл­го време. Това спиране на слънцето привличаше къмъ каменното скривалище и други животни, които виждайки малкото въ ръцетѣ на человѣко-мѫжа и обаяни отъ него, съ особени звуци изразяваха нѣкакви желания. Когато детето радостно посегнеше къмъ тѣхъ за да ги погали, тѣ му се оставяха, и така отъ тия погалвания тѣмъ се придаде същата сила да се пресътворяватъ чрезъ раждането на малки. Отъ тукъ води началото си историята на съществуването и на другитѣ земни животни въ раждане и прераждане.
    Следъ земнитѣ животни, при новороденото по­чнаха да идватъ и птицитѣ, които чуруликаха и пѣеха пѣсни отъ радост предъ него. Силата полъ-жена, вече майка, пригласяше на тѣзи птичи пѣсни. Своето дете тя продължи нататъкъ да отглежда съ пѣсни, преизпълнена съ доволство отъ съзнанието, че тъ­кмо съ това раждане е изпълнила най-великото же­лание на своята създателка. силата на сътворението.
    Така въ пѣсни рàсте това малко създание, до като стигна до положението да може самостойно да се движи, когато силата полъ-жена и человѣко-мѫжътъ започнаха да го извеждатъ отъ каменното скривалище и да го развеждатъ изъ околнитѣ поля, дето първиятъ земенъ рай вече бѣ се напълно подновилъ.
    Рàсте то въ този земенъ рай въ игра съ цвѣтята и съ зеленинитѣ, добивайки ту красотата на силата полъ-жена, ту силата на человѣко-мѫжа. Отъ тогава почва историята на по-сетнешнитѣ полумѫже и полужени, защото следъ раждането на това дете силата полъ-жена като красота въ първичность и първосилата на человѣко-мѫжа почнаха да се израждатъ въ много такива сили, но не вече като сили въ първичность, а като полу-сили (полу-мѫже и полу-жени), съ каквито само се насели по-после земята.
  3. Етапъ 22:

    ПЪРВАТА МАЙКА И ПЪРВОТО ДЕТЕ НА ЗЕМЯТА

    ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само
    силата на сътворението и
    силата на разрушението
    Изкупление:
    Следъ като силата полъ-жена и животното человѣко-мѫжъ се приютиха въ едно каменно скрива­лище, силата полъ-жена падна на легло, защото нейниятъ пръвъ грѣхъ й отне предишната сила. Стра­данията и мъкитѣ на силата полъ-жена продължиха до като земята се обърна спрямо слънцето триста и тридесеть и три пѫти. Гледайки какъ страда него­вата жертва, животното человѣко-мъжъ започна да изпитва нѣкакво гризение на съвестьта. И то бдѣше денонощно надъ силата полъ-жена, докато най-после следъ триста и тридесеть и три обръщения на зе­мята къмъ слънцето, силата полъ-жена отдѣли отъ себе си едно малко създание, по форма прилично на двамата. Отъ тогава започва историята на человѣческия родъ и така се свършиха изкупителнитѣ мѫки на силата полъ-жена, първата майка на человѣка на земята.
  4. Етапъ 21.

    ПЪРВАТА ВСЕЗЕМНА И ВСЕМИРОВА СКРЪБЬ И

    НАЧАЛОТО НА ЧЕЛОВѢЧЕСКАТА ТРАГЕДИЯ

    НА ЗЕМЯТА.

    ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само
    силата на сътворението и
    силата на разрушението
    Разкаяние:
    Като се съвзе отъ ухапването, силата полъ-же­на погледна животното человѣко-мѫжъ, което бѣ сѫщо окървавено. Макаръ тя да не се смѣташе владѣна отъ бѣсъ, ней при все това мина презъ умъ, че може би и тя е ухапала человѣко-мѫжа, както той нея. Съ тая мисъль тя сѫщо почна да се гали около него и да му се извинява, Така предиш­ната тѣхна скръбь за случката мина въ пъленъ по­кой. Когато силата полъ-жена и животното человѣко-мѫжъ прекарваха въ този покой, въ галения, въ прегръдки и въ сладостно унасяне, внезапно надземнитѣ висини се затъмниха, ревна страшна буря, гръмъ и свѣткавици почнаха да цепятъ небеснитѣ просто­ри. Сразена отъ ужасъ, съ нѣкакво смѫтно чувство, че тя е извършила тежъкъ грѣхъ, силата полъ жена почна да се моли на небеснитѣ сили да я простятъ. Едновременно съ това, тя взе да се чувствува като най жалкото и обикновено животно между другитѣ животни на земята, на които по-рано бѣше царица Много време продължи силата полъ-жена да се моли на небеснитѣ сили да й простятъ грѣха предъ тѣхъ и предъ силата на сътворението. Това първо моление на силата полъ-жена е началото на исто­рията на всѣка религия за по-нататъшния човѣкъ на земята въ видъ на жена и на мѫжъ. Така родоначалникътъ на всички религии е силата полъ-жена, а животното человѣко-мѫжъ гледаше цѣлата тази трагедия въ душата на силата полъ жена и нищо не разбираше.
    Отъ молитвитѣ на силата полъ-жена небеснитѣ сили като че ли се омилостивиха, защото гърмътъ и трѣсъцитѣ престанаха, последвани отъ първиятъ дъждъ въ свѣта.
    Силата полъ-жена, като помисли че този дъждъ не е друго, освенъ сълзитѣ, които небеснитѣ сили проливатъ заради страшния грѣхъ, сторенъ отъ нея, горчиво се разплака, ронейки сълзи изобилни, като самия дъждъ.
    Сълзитѣ на силата полъ-жена, заедно съ тия на небеснитѣ сили, се лѣха толкова дълго време и така изобилно, щото потопиха голѣма часть отъ първия земенъ рай. Така първиятъ земенъ рай отъ ра­дость се превърна въ всеземна и въ всемирова скръбь.
    Цвѣтята, дървесата и всички зеленини на земя­та наведоха глави, и отъ тогава започна тѣхниятъ упадъкъ.като първичность въ постоянна и вѣчна кра­сота, защото тази скръбь засѣгна и тѣхъ.
    Най-после, трогнати отъ този безкраенъ плачъ на силата полъ-жена, небеснитѣ сили се успокоиха и висинитѣ почнаха да се разясняватъ.
    Когато дъждътъ престана и слънцето взе да проблесва презъ синкавинитѣ, силата полъ-жена и животното человѣко-мѫжъ се запѫтиха заедно изь долинитѣ безъ опредѣлена цель. Презъ време на тоя походъ у тѣхъ постепенно се породи чувството, че всичко, което ги окръжава ги гледа съ укоръ и съ присмѣхъ. Гонени отъ това чувство на срамъ, тѣ ускориха хода си, търсейки нѣкакво скривалище, де­то да бъдатъ недостъпни за ничии погледи.
  5. Етапъ 20.

    ПЪРВИЯТЪ МѪЖЪ И ПЪРВАТА ЖЕНА НА ЗЕМЯТА.

    ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само
    силата на сътворението и
    силата на разрушението
    Преходъ:
    Следъ като животното человѣко-мѫжъ ухапа силата полъ-жена, бѣсътъ му премина и то после почна да й се моли да му прости, извинявайки се, че каквото е извършило, извършило го е въ безсъзна­ние. Отъ тогава въ него настѫпи съзнанието, което го отличава отъ другитѣ животни, и то се нарече само мѫжъ, а силата полъ-жена, вече победена отъ силата на разрушението, се примири съ падението си и се нарече само жена.
    Отъ тукъ започва историята за сътворението на по-сетнешния человѣкъ на земята, въ видъ на мѫжъ и жена
  6. ГЛАВА IV.

    НАЧАЛОТО НА ЧЕЛОВѢЧЕСКИЯ РОДЪ НА ЗЕМЯТА

    ВЪ ВИДЪ НА МѢЖЪ И ЖЕНА И ВЪ ВИДЪ НА

    МАЙКА И ДЕТЕ.

    Етапъ 19.

    ПЪРВАТА ПРОЛѢНА КРЪВЬ НА ЗЕМЯТА.

    ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а пъраичность бѣха само
    силата на сътворението и
    силата на разрушението
    Падение:
    Когато новосъздаденото животно человѣкомѫжъ, като звѣръ въ бѣсъ, тръгна отъ планината къмъ полята, до него не смѣеше да доближи никаква жива тварь. Когато обаче то стигна до котловината, гдето почиваше силата полъ-жена, тя го видѣ и, незнаейки какво е това животно, което по форма я наподобя­ваше, за пръвъ пъть изпита чувството на свѣнь.
    Следъ това силата полъ-жена успѣ да покрие тѣлото си съ дългата си и буйна коса, и се яви предъ животното человѣкомѫжъ, което, гледайки я съ бѣсно остървение, издаде такъвъ страшенъ звукъ, щото силата полъ-жена се изплаши и побѣгна, за да се скрие въ водата между рибитѣ.
    При нейния бѣгъ тѣлото й се откри. Тогава голотата й извика въ животното человъко-мъжъ противопола на силата полъ-жена, то се спустна съ небивала стръвь следъ силата полъ-жена и, като я видѣ къде се скри, притаи се наблизо между зеле­нинитѣ, за да я чака да излѣзе.
    Силата полъ-жена наблюдава това животно человѣкомъжъ въ бѣсъ, и като видѣ, че очитѣ му изразяваха ту жаль, ту острота на пламъци въ мракъ, изпита нѣкакво влѣчение къмъ него. Чувствувайки обаче грозната му сила, тя се колебаеше да излѣзе отъ водата. Най-после забелязвайки, че то се е прострѣло като мъртво на земята, излѣзе на сушата, доближи го тихо и отиде та седна до само него.
    Като гледа така дълго това мрътво и спящо животно, силата полъ-жена все повече и повече се увличаше въ неговитѣ форми, макаръ груби, но при­лични на нейнитѣ, докато най после чрезъ това съ­зерцание въ нея властно заговори женскиятъ полъ.
    Тогава тя реши да събуди или да съживи чрезъ своитѣ дихания животното, но още съ допирането си до него, сякашъ заразена отъ неговия бѣсъ, вмѣсто да го съживи или да го събуди, тя го хвана за гърлото и поиска да го одуши.
    Разбудено така внезапно, животното человѣко-мѫжъ сграбчи силата полъ-жена и. гледайки я съ ярость и съ жажда да я разкѫса, така силно я уха­па, щото тя съ вика си отъ болки потресе цѣлия земенъ рай.
    Отъ това ухапване силата полъ-жена биде облѣна цѣлата въ кръвь, отъ което произлѣзе падението на силата полъ-жена, защото наредъ съ нея остана като вѣчна сила и силата на разрушението, олице­творена отъ животното человѣкомжжъ.
  7. Етапъ 18.

    СЪТВОРЕНИЕТО НА МѪЖА НА ЗЕМЯТА

    ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първич­ность бѣха само
    силата на сътворението и
    силата на разрушението
    Сътворение:
    Плачътъ на силата полъ-жена биде чутъ отъ силата на разрушението, която до тогава се криеше нѣкъде изъ пуститѣ мѣста. И тя си каза, че й се предоставя последния случай да победи силата на сътворението въ нейния последенъ видъ, като твор­ческа сила на земята.
    Силата на разрушението разбра мъката на си­лата полъ-жена и замисли да й създаде противо­полъ, съ форми като нейнитѣ, но надаренъ съ сила, каквото тя можеше да вземе отъ най-свирепитѣ и страшни животни на земята. Така силата на разру­шението възнамѣряваше да победи окончателно си­лата на сътворението.
    Съ тия намѣрения силата на разрушението оти­ди между животнитѣ въ бѣсъ, останали още изъ недостѫпнитѣ гори, и като ги изварди презъ нощьта, когато тѣ спѣха, отъ едно отъ тѣхъ взе главата му, обраснала цѣла въ косми, отъ друго — бѣса, който дрѣме въ него, отъ трето — най силнитѣ му ча­сти и т. н., събра всичко това, нареди го и му при­даде сѫщата форма, каквато имаше силата полъ-жена.
    Така сглобено новото животинско тѣло и оста­вено между другитѣ спящи животни, при изгрѣвъ слънце, когато всички тѣ се събудиха и го видѣха, отидоха до него и, обзети отъ любопитство, почнаха да го душатъ. Отъ тѣхнитѣ дихания трупътъ се съ­живи, стана и отъ звѣрския му погледъ другитѣ животни бидоха така изплашени, щото всички уда­риха на бѣгъ, кое на кѫдето види.
    Ето какъ отъ това ново животно на земята, съ­четание отъ бѣсъ и отъ дихания на несъвършенни животни, дѣло на силата на разрушението, се съз­даде противосилата на силата полъ-жена или, както после биде наречена, мѫжътъ или человѣкомѫжътъ.
  8. Етапъ 17:

    ПЪРВИЯТЪ РАЙ НА ЗЕМЯТА.

    ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само
    силата на сътворението и
    силата на разрушението
    Сътворение:
    Като свърши съ благословията си надъ своето последно творение за вѣченъ животъ и за вѣчна красота на земята, силата на сътворението пророни последната си сълза надъ него и го изпълни съ последнитѣ си дихания. Така то доби животъ въ дви­жение и, сякашъ пробудено отъ сънь, осия съ пог­леда си цѣлата околность, по който начинъ се съз­даде на земята най-съвършениятъ животъ въ движе­ние. Следъ това силата на сътворението изчезна за винаги, като за свои замѣстници остави: слънцето, месеца, звездитѣ, земята и всичко каквото бѣ сътво­рила на земята заедно съ живота въ движение, полъ-жена.
    Силата на разрушението пъкъ, останала само съ първичнитѣ животни сътворени подъ нейно под­сѣщане и въ които се бѣха вмъкнали бѣсове, се опита да се пресъздаде, но когато силата полъ-жена после се яви между тѣхъ, съ красотата си така ги обая и ги укроти, щото отъ тѣхь изчезна всичкиятъ бѣсъ и силата на разрушението остана поразена.
    Отъ страхъ да не бъде омаяна самата тя и чрезъ това да бъде победена за винаги, силата на разрушението избѣга, за да не се яви вече дълго време нито предъ силата полъ-жена, нито между животнитѣ създадени по нейно подсѣщане.
    Отъ тогава силата полъ жена заживѣ съ всич­кия си пламъкъ и съ всичката си дарба за творче­ство. Само съ появата й между живитѣ твари и съ погалването имъ отъ нейна страна, тѣ се превръща­ха въ нейния полъ и добиваха женска красота, споредъ вида на самото животно.
    Така чрезъ тази промѣна на земнитѣ и хвъркати животни въ поль, тѣ заживѣха само въ смире­ние, въ леки игри и въ ласки, и между тѣхъ настъ­пиха миръ и щастие.
    Въ това състояние на миръ, на щастие, на леки игри и на ласки всрѣдъ животнитѣ у тия у тѣхъ, които оставаха непогалени отъ силата полъ-жена, се създаде противополътъ. Така силата полъ-жена, като въплощение на силата на сътворението, извърши първото творческо дѣло на земята.
    Защото първичниятъ животъ въ движение създаденъ съ подсѣщане отъ силата на разрушението бѣ несъвършенъ, безполовъ и вънъ отъ кръговъртежа за творение и пресътворение въ който силата на сътворението е предопредѣлила да тече животътъ въ движение на земята.
    При несъвършенството на животнитѣ въ дви­жение на земята, които бѣха вънъ отъ творческия крѫговъртежъ, които бѣха въ застой, въ мрътва точка, въ безполие и въ бѣсъ, силата на разруше­нието поиска да имъ отнеме възможностьта като създания на силата на сътворението да се пресъздаватъ. Силата полъ-жена обаче осуети за винаги този замисълъ на силата на разрушението, чрезъ създаването на пола въ тѣхъ, а заедно съ това тя победи и самата сила на разрушението, която вече нѣмаше другъ противникъ на земята, освенъ силата полъ-жена.
    Въ изпълнение на своята мисия силата полъ-жена продължи да се любува на мира и на щастие­то, всрѣдъ които живѣеха всички земни твари.
    Когато тя се явеше между рибитѣ въ водата, за да се опрѣсни въ сълзитѣна силата на сътворение­то, рибитѣ я приемаха като тѣхна другарка и най- гальовно играеха около нея, защото тѣ бѣха сътво­рени въ сѫщата нѣжность, каквато притежаваше силата полъ-жена.
    При това милуване на рибитѣ около силата полъ-жена, съ допирането имъ до нея, и у тѣхъ се създаваше женскиятъ полъ. който пъкъ предизвика противопола, т. е. мѫжкия полъ у рибитѣ, които не успѣваха да се допратъ до силата полъ-жена.
    Защото първитѣ животни въ водата, като съз­дадени съ подсѣщане отъ силата на разрушението, бѣха сѫщо въ безполие, но запазвайки вѣчностьта си, предадената имъ отъ силата на сътворението, се пресътворяваха въ своята първичность чрезъ дѣление, т. е. чрезъ разпадването имъ на части за съз­даване на нови животни като тѣхъ.
    Когато силата полъ-жена тръгнеше пъкъ между зеленинитѣ изъ полята и по горитѣ, при всѣко нейно помирисване на която и да било зеленина, зелени­ната се разцъвтѣваше; отъ тия цвѣтове се раждаше плодъ за ново пресъздаване и за ново размножаване на зеленинитѣ, и по тоя начинъ се създаде съвършенниятъ рай на земята, която получи видъ на най-съвършеното творение въ красота.
    Върху този земенъ рай слънцето изсипваше обилно своитѣ лѫчи, за да му придаде пълно съ­вършенство.
    Така на земята не остана никѫде мѣсто за си­лата на разрушението. Навредъ се въдвори любовьта на силата полъ-жена, а заедно съ това и любовьта на самата сила на сътворението.
    Тоя земенъ рай изпълваше съ радость не само силата полъ-жена, но и всѣки животъ въ движение и въ растежъ на земята. Трептенията на тази все­мирна радость почнаха да се изразяватъ въ звукове и така се явиха първитѣ чуруликания, първитѣ пѣсни на птицитѣ, а за другитѣ животни — първич- ниятъ звуковъ езикъ.
    Зачуруликаха тогава птицитѣ по висинитѣ на земята, за да възхваляватъ блѣсъка и красотитѣ на всички творения на силата на сътворението, заблѣяха стадата по полята и по горитѣ, затрептѣха лис­тата на дървесата, за да отдадатъ и тѣ чрезъ своя шепотъ хваление на своята сътворителка, а слънце­то пращаше предвечерния си приветъ на всички зе­мни твари, както и на луната и на звездитѣ, които идѣха следъ слънцето, за да хвърлятъ всички съз­дания въ неизразимо блаженство и въ блѣнове за други още бѫдни радости отъ творчества, които може да имъ даде тѣхната възлюблена, силата полъ- жена.
    Силата полъ-жена дълго се наслаждава отъ този съвършенъ рай на земята, но съ течение на времето, при всѣко закриване на слънцето и при всѣко показване въ трепетъ на първата звезда тя почна да изпитва нѣкаква мъка непозната преди това. Измъчваше я мисьльта, че докато всички жи­вотни, които отъ предишното имъ несъвършенство бѣха минали въ съвършенство, изпитваха радость на полъ и на противополъ, за нея тази радость бѣ не­достъпна и непозната.
    При тази мъка на силата полъ-жена и при чув­ството на самота, което бѣ я налегнало, тя се отда­де на новъ плачъ, предъ който замрѣ цѣлйятъ земенъ рай, чиято царица бѣше тя, но който не раз­бираше болката й.
  9. Етапъ 16.

    СЪЗДАВАНЕТО НА ПЪРВИЯ ПОЛЪ НА ЗЕМЯТА ЖЕНАТА

    ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само
    силата на сътворението и
    силата на разрушението
    Сътворение:
    Въ замисъла си да създаде най-съвършенното земно творение, което да може да укротява бѣса на животнитѣ, създадани до тогава отъ нея, силата на сътворението отиде до една котловина, въ която течеше кристално бистра вода, и като взе отъ котловината най-бѣла пръсть, пръстѫпи къмъ изпъл­нението на своя замисълъ. Размѣси пръстьта съ во­дата, т. е. съ своитѣ сълзи, отъ което се получи животрептящата смѣсь на която почна чрезъ ваяне да придава прекрасна форма, различна отъ формитѣ на всички други животни.
    Така биде създаденъ първиятъ полъ на земята, жената.
    По-нататъкъ силата на сътворението, събирай­ки най хубавото отъ хубоститѣ на всички свои съз­дания, украси съ него новото си творение, което стана най-съвършеното отъ всички земни творения: съ очи свѣтли и бистри, като сълзитѣ на силата на сътворението и сини като синкавинитѣ на надземнитѣ висини, съ нѣжни, овални форми, чиито трептения излѫчваха само наслада и опоение, съ коси злати­сти, игриви и буйни, като планинскитѣ ручеи. После силата на сътворението потопи това прекрасно тѣло въ рѣката, за да го кѫпе, презъ което време надъ него слънцето грѣеше, за да му придаде както то­плина, така и своя блѣсъкъ. По този начинъ въ очитѣ на това творение сякашъ се отразиха: и земнитѣ зеленини, и всички земни и небесни красоти. Възхи­тена отъ своето прекрасно творение, силата на съ­творението се обърна къмь него и рече:
    О, мое върховно дѣло на съвършенство и на последнитѣ ми дихания, които влагамъ въ тебе, макаръ следъ това да изчезна, щастлива, че ще на правя самата тебе вѣчна и че посрѣдствомъ тебе ще обезпеча всички мои творения въ движение на земя­та. които ти ще можешъ да укротявашъ, да ги изцѣрявашъ отъ бѣсове и да ги пресъздавашъ, ако нѣкога силата на разрушението, следъ моето заги­ване поиска да ги погуби! О, мое дѣло на последно вдъхновение, което си надарено като менъ съ милостьта и любовьта къмъ всѣко мое създание, нека отъ твоя погледъ на милосърдие и на любовь се изпарява всѣки бѣсъ, който се е вмѫкналъ чрезъ силата на разрушението въ душитѣ на моитѣ творе­ния, нека чрезъ тебъ бѫде нанесена решителната победа надъ силата на разрушението. О, мое най - съвършенно творение, което азъ кѫпя въ моитѣ сълзи, за да бѫде чисто и невинно като тѣхъ, и така навѣки да носи най-великото добро, което азъ влагамъ сега въ тебе заедно съ моето последно диха­ние! О, мое последно творение на любовь и на кра­сота, въ което влагамъ всичкитѣ мои творчески си­ли, бѫди последната и вѣковѣчна сила за творения и за пресътворения на животъ въ движение на зе­мята, бѫди полъ-жена!
  10. Етапъ 15.

    ПОЯВЯВАНЕТО НА БѢСА ВЪ ЖИВОТНИТѢ НА ЗЕМЯТА.

    ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само
    силата на сътворението и
    силата на разрушението
    Смущение:
    Силата на сътворението дълго се радва на пъл­ния животъ въ движение на земята сътворенъ отъ нея, но после, като тръгна съ силата на разруше­нието между животнитѣ, и като видѣ че тѣ всички сѫ обхванати отъ толкова страшенъ бѣсь, щото сухоземнитѣ животни, кѫдето минатъ, измачкватъ вси­чки зеленини и изпокършватъ всички дървеса, пти­цитѣ въ яростьта си сякашъ искатъ да разбиятъ въз­духа, а рибитѣ се мѣтатъ въ страшно плискане изъ водитѣ, разбра, че на земята се е появила нова сила на разрушението. Тогава силата на сътворението се смути много и, оставяйки силата на разрушението между побѣснѣлитѣ животни, се предаде на плачь, като говорѣше сама на себе си:
    — Слаби сѫ вече моитѣ сили да преодолявамъ натиска на силата на разрушението, а да унищожа всичко вече създадено трѣбва сама да стана сила на разрушението. Това обаче е невъзможно, понеже азъ съмъ сила на сътворението.
    После, като й дойде ново вдъхновение, тя про­дължи въ плача си:
    — Не. Азъ ще създамъ още едно последно животно на земята съ силата на движение, и ще му предамъ всичкитѣ мои съвършенства, за да може да укротява всѣкога бѣса на животнитѣ създадени до сега. То ще бѫде моето най-съвършено творение на земята.
  11. Етапъ 14.

    СЪЗДАВАНЕТО НА ДРУГИТѢ ЖИВОТНИ НА ЗЕМЯТА

    ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само
    силата на сътворението и
    силата на разрушението
    Сътворение:
    Следъ като се създаде и животътъ въ движе­ние на земята, силата на разрушението отиде при силата на сътворението, за да я насърдчи да създаде повече животни, като сили въ движение на земята. Тогава силата на сътворението, взимайки още много части отъ земната твърдь, търкаляйки ги и благо­славяйки ги, както при създаването на първото жи­вотно въ движение на земята, създаде безброй дру­ги голѣми и малки животни въ движение, като по тоя начинъ изпълни всички желания на силата на разрушението за създаването на пъленъ животъ въ движение на земята.
    Попълзѣха тогава по всички посоки тѣзи голѣми и малки животни, захвърчаха птицитѣ надъ зе­мята, заплуваха рибитѣ по всички води, и при вида на всичко това силата на разрушението се обърна къмъ силата на сътворението съ думитѣ:
    — Видишъ ли какъ наистина се съживи всичко на земята, о, моя сила на сътворението, и какъ слън­цето е обърнало лѫчитѣ си къмъ всички нейни гори и поля? Тогава силата на сътворението отговори:
    — Нека първото мое несъвършено творение, земята, стане най-съвършенното отъ всички мои тво­рения следъ слънцето.
  12. ГЛАВА III

    СЪЗДАВАНЕТО НА ПЪЛНИЯ ЖИВОТЪ ВЪ ДВИЖЕ-

    ­НИЕ НА ЗЕМЯТА: РИБИТѢ ВЪ ВОДАТА, ПЪРВИЯ

    ПОЛЪ, ЖЕНАТА И НЕЙНИЯ ПРОТИВОПОЛЪ, МѪЖА

    Етапъ 13

    СЪЗДАВАНЕТО НА РИБИТѢ ВЪ ВОДАТА

    НА ЗЕМЯТА

    ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само
    силата на сътворението и
    силата на разрушението
    Сътворение:
    Следъ създаването на птицитѣ отъ силата на сътворението, тя отиде да си почине на единъ брѣгь до водата, добита отъ нейнитѣ първи сълзи, но като видѣ, че тѣзи нейни първи сълзи не сѫ така кристални, както бѣха изтекли отъ нейнитѣ очи, пожела да създаде единъ животъ въ движение и въ водата, който да я обистрюва и да я съживява, както птицитѣ съживиха въздуха около земята.
    Въ този свой замисълъ силата на сътворението взе кѫсове отъ най сребриститѣ корени на дърве­сата, хвърли ги въ една блиска рѣкичка, която те­чеше и се вливаше въ голѣмитѣ води и имъ рече:
    — Както плувате сега по тази рѣкичка, за да влѣзете въ моретата образувани отъ моитѣ сълзи, които пролѣхъ, за да спася навѣки земята отъ сила­та на разрушението, така да плувате по всички во­дни ширини, които да пречиствате и да оживлявате сѫщо навѣки.
    По тоя начинъ се създадоха и рибитѣ въ водата.
  13. Етапъ 12.

    СЪЗДАВАНЕТО НА ПТИЦИТѢ ПО ЗЕМЯТА.

    ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само

    силата на сътворението и
    силата на разрушението

    Сътворение:

    При създаването на първото животно на земята отъ силата на сътворението, се изпита за пръвъ пѫть твърдостьта на земята, която трѣбваше да из­държи силата на единъ животъ въ движение върху нея. Защото отъ това първо животно въ движение на земята затреперваха всички гори и планини презъ които минѣше. Силата на сътворението остана до­волна отъ издържливостьта на земята и не се без­покоеше отъ силата на единъ създаденъ животъ въ движение на земята.

    Силата на разрушението обаче не можеше да се задоволи само отъ това единствено творение, като сила на движението върху земята, и обръщайки се пакъ къмъ силата на сътворението, рече й:

    — О, моя сила на сътворението! Ти създаде и слънцето, и месеца, и звездитѣ, и земята, и въздуха за земята, и водата, и зеленинитѣ, и дървесата, а най-после и живота въ движението по земята. Отъ всичко това, което създаде на земята, кое най-много ти се хареса?

    Понеже силата на сътворението нищо не отго­вори, силата на разрушението продължи:

    — Наистина, всичко въ всемира е блѣскаво сътворено, но менъ най-много харесва живота въ движението на земята, защото кой другъ следъ насъ ще може да обикаля земята и да се наслаждава отъ чу­десата на твоитѣ творения? Защо тогава да нѣма такъвъ животъ въ движение и изъ въздуха около земята, и изъ водата по цѣлата земя? Какво ще е земята само съ едно първо животно, като единъ единственъ животъ въ движение на нея?

    Силата на разрушението говорѣше така, защо­то мислѣше, че съ единъ животъ въ движение разпро-страненъ навредъ — изъ въздуха, по водитѣ, по земята — ще се наруши както равновесието на зе­мята, така и равновесието на всемира, вследствие на което много настояваше за колкото се може повече животъ въ движение на земята и въ въздуха около земята.

    Силата на сътворението обаче, като размисли и видѣ, че наистина сѫ пусти нейнитѣ синкавини и полета въ зеленини, склони да изпълни и това же­лание на своята дружка, и откѫсвайки листа отъ зеленинитѣ, духна върху тѣхъ и имъ рече:

    — О, листа на моитѣ радости! Както сега трептите съ погледъ къмъ моитѣ синкавини, така да имате силата да летите изъ тѣхъ по всички краища на моето първо творение, земята, и да можете да се извисявате най-високо надъ нея, за да виждате и отъ висинитѣ нейната красота и да възвестявате навредъ по нея моята радость за всичко сътворено до сега отъ менъ.

    По тоя начинъ се създадоха и: птицитѣ.

  14. Етапъ 11

    ПОЯВЯВАНЕТО НА ПЪРВИЯ ЗВѢРЪ НА ЗЕМЯТА.

    ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само
    силата на сътворението и
    силата на разрушението
    Сътворение:
    Следъ създаването на въздуха и на зеленинитѣ по земята отъ силата на сътворението, тя, придру­жена отъ силата на разрушението, тръгна по необятнитѣ простори на своето царство. Изъ пѫтя си­лата на разрушението й рече:
    — Защо, о моя сила на сътворението, не се създаде и нѣкое сѫщество, което да ходи като насъ по земята? Ти имашъ и силата на движението. Как­во ти прѣчи да създадешъ и едно творение, което да се движи по земята?
    Тогава, за да изпълни желанието на своята дру­гарка, силата на сътворението взе една часть отъ земната твърдъ, подхвърли я и й рече:
    — Имай силата да вървишъ, както сега се движишъ отъ моя тласъкъ, и бѫди първата сила въ движение на земята. Оставямъ те да бродишъ изъ мойтѣ земни синкавини и зеленини, дето да черпишъ радость оставена отъ менъ чрезъ тѣхъ на земята. Така се създаде първото животно въ движение на земята.
    То бѣ наистина яко като земната твърдь, за да не може да бѫде лесно побеждавано, ала то бѣше и най злото животно на земята, защото бѣше сътво­рено не вече отъ замисъла на силата на сътворение­то, а отъ подсѣщането на силата на разрушението. Това бѣ първия звѣръ на земята.
  15. Етапъ 10.

    СЪЗДАВАНЕТО НА ЗЕЛЕНИНИТѢ И НА

    ДЪРВЕСАТА ПО ЗЕМЯТА.

    ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само
    силата на сътворението и
    силата на разрушението

    Сътворение:

    Следъ като създаде въздуха, въ чийто ефиръ се отразяваха останалитѣ създания на силата на съ­творението — слънцето, месецътъ и звездитѣ — тя изпита друга радость, тоя пѫть сякашъ радость въ цвѣтове на зеленини, която много й се хареса и съ която рече да украси самата земя.
    Така силата на сътворението, съ всѣко по-на­татъшно свое дихание, презъ кѫдето и да мина, изъ полята и по висинитѣ на земята, създаде всички зе­ленини, които, следъ като тя ги благослови да растятъ и да се извисяватъ къмъ слънцето, се разцъвтѣха въ всичката своя красота. Така отъ тѣзи зеленини се появиха и дървесата по земята.
  16. Етапъ 9.

    СЪЗДАВАНЕТО НА ВЪЗДУХА ОКОЛО ЗЕМЯТА.

    ДОГМА: Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само
    силата на сътворението и
    силата на разрушението
    Следъ като сълзитѣ на силата на сътворението запълниха празднинитѣ на земята, силата на разру­шението излѣзе отъ тѣхъ, и виждайки се окончател­но победена, отиде при силата на сътворението и почна да й се моли да я прости, заявявайки, че за винаги й се прекланя, и че не само не ще влиза въ борба съ нея, но че е готова дори да й помага въ бѫдащето творчество.
    Силата на сътворението, която бѣше милосър­дна по природа, като видѣ че силата на разруше­нието въ своята немощь е отишла до тамъ, ла пред­лага дружба, я прие за другарка.
    Така помирени дветѣ враждебни сили, силата на сътворението и силата на разрушението, тръгнаха да разгледатъ какво още липсва на земята и какво още силата на сътворението може да създаде отъ своитѣ по-сетнешни дихания.
    Слънцето свѣтѣше и грѣеше и земята постепен­но се обръщаше, за да бѫде огрѣта и отъ нѣжната свѣтлина на месеца и на звездитѣ. Това мѣняване на свѣтлинитѣ на земята изпълни силата на сътворе­нието съ нова необикновена радость, изразявана съ красота на нѣкакви небивали за нея прозрачни синкавини. Диханието на силата на сътворението се разлѣ изъ пространството около земята и отъ него се създаде и въздухътъ.
  17. Етапъ 8.

    СЪЗДАВАНЕТО НА ВОДАТА ВЪРХУ ЗЕМЯТА.

    ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само
    силата на сътворението и
    силата на разрушението
    Сътворение:
    Като видѣ установения редъ въ всемира, силата на сътворението се възрадва още по-много, защото бѣ отстранена окончателно отъ всемира силата на разрушението.
    И това обаче не бѣ края на творенията на си­лата на сътворението, защото тя като разгледа зе­мята, видѣ че силата на разрушението, въ яда си и въ отчаянието си, че не може да стори никакво зло на всемира, е почнала да гризе замята и я е пре­върнала въ неописуема грозота отъ ями, отъ трапи­ща и отъ бездни, поради което силата на сътворе­нието, вече значително отслабнала, вмѣсто да сияе отъ радость, както въ началото, потъна въ печалъ никога небивала.
    Гледайки земята погрознѣла отъ язви, въ които се бѣ настанила силата на разрушението, силата на сътворението прекарваше въ горчивъ плачъ, докато най сетне, добила сякашъ ново вдъхновение въ пла­ча си, поиска да напълни съ сълзитѣ си разяденитѣ мѣста на земята, да отстрани отъ тѣхъ силата на разрушението. Събирайки последни сили въ ди­хание, тя непрекѫснато го превръщаше въ сълзи и запълни съ тѣхъ всички земни праздноти. Така се създаде на земята и водата.
  18. ГЛАВА II

    ЗЕМЯТА ВЪ ВСЕМИРА И НАЧАЛОТО НА

    СЪТВОРЕНИЯТА ВЪРХУ ЗЕМЯТА

    Етапъ 7.

    СЪЗДАВАНЕТО РЕДА ВЪ ВСЕМИРА

    ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само
    силата на сътворението и
    силата на разрушението
    Равновесие:
    Следъ завършека на първата часть отъ миро­вото сътворение, силата на сътворението не тури край на творчеството си, защото между тѣлата въ всемира се появи опитъ да се рушатъ едно друго поради безредието, въ което се движеха изъ про­странството. Ето защо, силата на сътворението си каза:
    — Трѣбва да се внесе редъ въ движението на тѣлата въ всемира, и поради това, както се подчини на менъ силата на разрушението, така трѣбва да се подчиняватъ тъзи тѣла едно на друго, споредъ си­лата, която съмъ имъ далъ.
    По този начинъ силата на сътворението създа­де равновесието между нейнитѣ творения въ всеми­ра, а за центъръ на всемира тя опредѣли да бѫде слънцето, нейното най-могѫщо творение, около кое­то да се движатъ всички други тѣла въ всемира. Така се създаде крѫговъртежътъ въ вселената, т. е. земята да се движи около слънцето и да се грѣе отъ него, месецътъ да се движи около земята, а останалитѣ тѣла да се движатъ било около земята или около слънцето, било едно около друго, споредъ силата която имъ бѣ предала силата на сътво­рението, независимо отъ тѣхния общъ крѫговъртежъ, заедно съ земята и съ месеца, около центъра на всемира, слънцето.
    Силата на сътворението опредѣли за центъръ на всемира слънцето, защото въ него бѣ минала най-голѣмата часть отъ нейната творческа сила, и то носѣше:

    и топлина,

    и видѣлина,

    и най.силния блѣсъкъ, за да допълва съ него свѣтлината на всички други тѣла, които бѣха съ слаба свѣтлина.
    Силата на сътворението опредѣли слънцето като центъръ на всемира и като свръхсила по две причини свързани една съ друга: първо въ него бѣ минала и свръхтворческата сила отъ силата на съ­творението, и то можеше после не само да запази за винаги тази сила, но и да твори, да създава и пресъздава съ своята топлина и съ своята свѣтлина въ живота на другитѣ тѣла, и второ, защото самата сила на сътворението почна да отслабва, и за свой замѣстникъ въ всемира трѣбваше да опредѣли пакъ слънцето, като нейно най-съвършенно творение.
  19. Етапъ 6:
    ДОГМА: Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само
    силата на сътворението и
    силата на разрушението
    Праздненство:
    Следъ сътворението на месеца и звездитѣ отъ силата на сътворението, земята, макаръ слабо освѣтлявана отъ месеца и отъ звездитѣ отъ къмъ стра­ната, гдето слънцето не можеше да я огрѣе, все пакъ не бѣше вече въ мракъ. Силата на сътворе­нието остана прочее доволна и се оттегли на почив­ка, т. е. въ праздненство.
    Силата на разрушението пъкъ, като видѣ, че на земята и въ всемира нѣма вече мракъ, се счете за победена и отиде при силата на сътворението, на която се призна за напълно подчинена.
    Така се завърши първата часть на мировото сътворение: сътворението на земята, на слънцето, на месеца и на звездитѣ.
  20. Етапъ 5:

    СЪТВОРЕНИЕТО НА ЗВЕЗДИТѢ

    ДОГМА: Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само
    силата на сътворението и
    силата на разрушението
    Сътворение:
    Следъ като силата на сътворението сътвори земята, слънцето и месеца, тя продължи по нататъкъ опититѣ си да сътвори второ слънце. Понеже всѣки нейнъ опитъ бѣ попрѣчванъ отъ силата на разруше­нието, тя успѣваше да създава само все по-малки и по-малки свѣтлинни тѣлà, които недовършени така въ борбата между силата на сътворението и силата на разрушението, се откѫсваха и оставаха разхвър­лени изъ пространството. По тоя начинъ се създа­доха за всемира и звездитѣ.
  21. Етапъ 4.

    СЪТВОРЕНИЕТО НА МЕСЕЦА.

    ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само
    силата на сътворението и
    силата на разрушението
    Сътворение:
    Голѣма бѣше радостьта на силата на сътворе­нието, като видѣ да блѣсти слънцето въ всемира и върху земята, но силата на разрушението търсѣше още тъмотитѣ въ които да се промъкне, за да се опита да разруши земята, която заедно съ слънцето стана основа на единъ миръ, дето силата на раз­рушението трѣбваше да бѫде окончателно погубена.
    Силата на сътворението схвана опасностьта отъ мрака, въ който остава земята отъ другата страна, гдето не я освѣтлява слънцето, и тогава тя реши да създаде второ слънце за неос-вѣтената часть на зе­мята отъ първото слънце.
    Така силата на сътворението събра пакъ всич­кото си дихание, за да добие първото си вдъхнове­ние за сътворението на новото слънце.
    Силата на разрушението обаче, като видѣ, че при това второ слънце тя не ще може вече да се доближи никога до земята, събра всички свръхсили останали още въ нея и се нахвърли съ всичката си ярость върху силата на сътворението. Така се раз­пали последната борба между тѣзи две сили за и противь всемира, чието създаване бѣ почнато отъ силата на сътворението.
    Въ тази борба между силата на сътворението и силата на разрушението, вмѣсто второ слънце, си­лата на сътворението сътвори едно малко тѣло, пакъ съ свѣтлина, но не като тази на слънцето, което бѣ: месецътъ.
  22. Етапъ 3.

    СЪТВОРЕНИЕТО НА СЛЪНЦЕТО.

    ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само

    силата на сътворението и
    силата на разрушението

    Сътворение:

    Силата на сътворението дълго още движи зе­мята въ своето дихание, за да я направи колкото се може по-голѣма, но после, като видѣ, че земята е само въ мракъ, въ който силата на разрушението може до се опита да я разруши, реши да създаде за новата своя рожба: свѣтлината, съ която да се освѣтлява замята.

    Тогава вече силата на сътворението спрѣ да диша за земята, и съ по-нататъшното дихание съз­даде второто свое творение слънцето, въ което вложи:

    всичкия огънь на вдъхновението си,

    всичкия огънь на творчеството си,

    всичкия огънь на свръхсилата си,

    който огънь никога да не загасне и да дава свѣтлина на земята во вѣки.

  23. Етапъ 2.

    СЪТВОРЕНИЕТО НА ЗЕМЯТА

    ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само

    силата на сътворението и
    силата на разрушението

    Сътворение:

    Силата на сътворението се възрадва много отъ това първо тѣло сътворено отъ нея. Въ началото то бѣше малко, но тя после въ своето творчество го увеличаваше все повече и повече, за да го на­прави най-сетне толкова голѣмо, щото никоя сила на разрушението да не може да го разруши. Въ този си новъ замисълъ тя го пустна въ простран­ството и му каза:

    — Върви, и да имашъ могѫществото на моята творческа сила, а всѣко мое дихание по-нататъкъ да се трупа върху тебъ, за да станешъ най-голѣмата сила, която наистина вече отъ нищо да не може да бѫде разрушена.

    Победената сила на разрушението пъкъ се сви­ваше нѣгде въ тъмнотитѣ на пространството, гле­дайки какъ върху това тѣло, най-напредъ малко, се трупа диханието на силата на сътворението, и какъ по тоя начинъ то наистина се превърна въ едно голѣмо тѣло, отъ което се създаде: земята.

  24. Етапъ 1.

    ПЪРВОТО СЪТВОРЕНИЕ: ТѢЛО

    ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само

    силата на сътворението и
    силата на разрушението

    Сътворение:

    За силата на сътворението първоначално бѣ нуждно осезание, и първото единственно осезание, върху което тя се спрѣ по замисълъ и което тя поиска да създаде, бѣ: тѣло. Отъ него и започва битието.

    Силата на разрушението бѣше обаче противъ битието, и поради това борбата между тѣзи две сили продължи съ още по-голѣмо ожесточение, до като най-после силата на сътворението сполучи да отстра­ни отъ пѫтя си силата на разрушението и да поло­жи основата на битието. По-нататъкъ силата на съ­творението сгѫсти голѣма часть отъ своето дихание, за да се огради отъ небитието и отъ силата на раз­рушението. Това сгѫстено дихание създаде тѣлото пожелано отъ силата на сътворението въ нейния първиченъ замисълъ.

  25. ЧАСТЬ I.

    МИРОВЪЗРЕНИЕ

    (Сътворението на свѣта)

    ГЛAВA I.

    НАЧАЛОТО И ЗАВЪРШЕКЪТЪ НА ПЪРВАТА ЧАСТЬ

    ОТЪ МИРОВОТО СЪТВОРЕНИЕ.

    Етапъ 0.

    МРЪТВА ТОЧКА

    ДОГМА:

    Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само
    силата на сътворението и
    силата на разрушението

    РАЗКѪСВАНЕ НА МРЪТВАТА ТОЧКА.

    Силата на сътворението и силата на разруше­нието сѫ били затворени дълго време така въ тази мрътва точка, отъ която нищо не се е почвало и въ която нищо не се е свършвало.

    Силата на сътворението, като творческа сила, не е могла да бѫде вѣчно въ тази мрътва точка, въ която е била държана отъ силата на разрушението.

    Тласкана отъ съзнанието за творчество, силата на сътворението влиза въ борба съ силата на раз­рушението и тая борба свършва най-сетне съ разкѫсването на мрътвата точка, за да се премине отъ небитие къмъ битие, т. е. да се почне мировото съ­творение, сътворението на свѣта

×
×
  • Създай нов...