Dela

Първият тринадесеточленен състав на Народния съд, образуван за съдене на бившите: регенти, дворцови съветници, министри и народни представители от XXV Обикновено Народно събрание, състоящ се от:

Председател: Богдан Саздов Шулев

Членове: Стефан Василев Манов

Давид Николов Гечев

Йордан Иванов Шумков

Рада Тодорова

Мишо Димитров Мишев

Серги Георгиев Златанов

Вера Начева Иванова

Райна Тодорова Петкова

Емануил Елисеев Манов

Димитър Митов Тонев

Васил Христов Гурбов

Тодор Милев Божилов,

при секретаря Никола Кръстев и в присъствието на главния народен обвинител Георги Петров и народните обвинители: Никола Гаврилов и Атанас Армянов и стенографите: Тодор Ангелов, Георги Клисаров, Георги Ботев, Георги Тръпчев, Христо Георгиев, Захари Захариев, Любомир Тодоров, Веселин Йонков, по наказателното си дело № 1/1944 г., след като извърши на 20 декември

1944 година до днес съдебното дирене, свободно по разум и съвест, на основание чл. 10 от Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея,

I. Признава подсъдимите: принц Кирил Преславски Сакс-Кобург Готски от гр. София, 49 - годишен; Богдан Димитров Филов от гр. Стара Загора, 62-годишен; Никола Михов, генерал о. з. от гр. Велико Търново, 58-годишен - регенти на България от 9 септември 1943 г. до 9 септември 1944 г, вторият - и министьр-председател и министър на народното просвещение от 1 януари 1941 г. до 11 април 1942 г, а от 11 април 1942 г. до 9 септември 1943 г. - министър-председател и министър на външните работи и изповеданията; третият - и министър на войната от 11 април 1942 г. до 9 септември 1943 г.; Добри Божилов Хаджи Янакиев от гр. Котел, 61 година, бивш министьр-председател и министър на финансите от 14 септември 1943 г. до 1 юни 1944 г, а само министър на финансите от 1 януари 1941 г. до 14 септември 1943 г.; Иван Иванов Багрянов от гр. Разград, 55-годишен, бивш министьр-председател и управляващ Министерството на външните работи и изповеданията (до 13 юни 1944 г.), а министър-председател от 1 юни до 2 септември 1944 г; Петър Димитров Габровски от гр. Разград, 46-годишен, министър на вътрешните работи и народното здраве от 1 януари 1941 г. до 14 септември 1943 г.; Васил Николов Митаков от с. Долно Камарци, Пирдопска околия, 54- годишен, бивш министър на правосъдието от 1 януари 1941 г. до 11 април 1942 г.; Теодоси Петров Даскалов от с. Горско Сливово, Севлиевско, 56-годишен, генерал о. з., бивш министър на войната от 1 януари 1941 г. до 11 април 1942 г.; Славчо Загоров, отсъствуващ, бивш министър на търговията, промишлеността и труда от 1 януари 1941 г.до11 април 1942 г; Димитър Хаджи Христов Хаджи Димитров Кушев от с. Поликраище, Горнооряховско, 46-годишен, бивш министър на земеделието и държавните имоти от 5 февруари 1941 г. до 11 април 1942 г.; инж. Димитър Василев Иванов от гр. София [Шумен?], 55-годишен, бивш министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството от 1 януари 1941 г, до 1 юни 1944 г; д-р Иван Богданов Горанов от гр. София, 53-годишен, бивш министър на железниците, пощите и телеграфите от 1 януари 1941 г. до 11 април 1942 г; д-р Борис Иванов Йоцов от гр. Враца, 50-годишен, бивш министър на народното просвещение от 11 април 1942 г. до 1 юни 1944 г; д-р Константин Йоцов Партов от гр. Враца, 51 -годишен, бивш министър на правосъдието от 11 април 1942 г. до 1 юни 1944 г.; Никола Захариев Ангелов от с. Лесичери, Великотърновско, бивш министър на търговията, промишлеността и труда от 11 април 1942 г. до 14 септември 1943 г. и бивш народен представител от XXV Обикновено народно събрание; инж. Христо Петров Дойчинов от гр. Ловеч, 54-годишен, бивш министър на земеделието и държавните имоти и министър на железниците, пощите и телеграфите от 11 април 1942 г. до 1 юни 1944 г; д-р Димитър Иванов Шишманов от гр. София, 56-годишен, бивш министър на външните работи и изповеданията от 18 октомври 1943 г. до 1 юни 1944 г; Дочо Николов Христов, отсъствуващ, бивш министър на вътрешните работи и народното здраве от 14 септември 1943 г. до 1 юни 1944 г; Руси Христов Русев от гр. Габрово, 57- годишен, генерал о. з., бивш министър на войната от 14 септември 1943 г. до 2 септември 1944 г; д-р Иван Киров Вазов от гр. Севлиево, 53-годишен, бивш министър на търговията, промишлеността и труда от 14 септември 1943 г. до1 юни 1944 г. и бивш народен представител от XXV Обикновено народно събрание; д-р Иван Бешков Дунов от с. Долни Дъбник, Плевенско, 49-годишен, бивш министър на земеделието и държавните имоти от 14 септември 1943 г. до 1 юни 1944 г. и бивш народен представител от XXV Обикновено народно събрание; Първан Драганов Първанов от гр. Лом, 54-годишен, бивш министър на външните работи и изповеданията от 13 юни до 2 септември същата година; д-р Александър Димитров Станишев от гр. Кукуш, 58-годишен, бивш министър на вътрешните работи и народното здраве от 1 юни до 2 септември 1944 г.; д-р Александър Цанов Сталийски от гр. Видин, 51-годишен, бивш министър на правосъдието от 12 юни до 2 септември 1944 г. и Борис Борисов Колчев от гр. Ямбол, 51-годишен, бивш министър на железниците, пощите и телеграфите от 1 юни до 2 септември 1944 г., за виновни, че в горните си качества през разни времена от 1 януари 1941 г. до 9 септември 1944 г. са извършили следните престъпни деяния:

1) Изложили са сигурността на държавата и са поставили народните интереси в опасност, като са сключили международни договори с воюващи държави и обявили война и водили такава;

2) Заповядали действия, нарушаващи обявения неутралитет към СССР, отегчавайки с това международното положение на България;

3) Не са изпълнили служебното си положение във връзка с обявената и водена война с Англия и Съединените американски щати, като не са взели съответните мерки своевременно за предпазване на народа и държавата от материално и морално увреждане;

4) Изпращали наши войски в Югославия и Гърция, за да преследват народоосвободителните войски на тези страни и бездействували, с което са станали причина да се поставят в опасност нашите войски;

5) Заповядали, поощрявали убийства, тежки телесни повреди, палежи и изтезания във връзка с водената след 1 януари 1941 г. от правителствата външна и вътрешна политика и

6) Заповядали гоненето срещу евреите, а за Иван Багрянов, Първан Драганов Първанов, д-р Александър Станишев, д-р Александър Цанов Сталийски и Борис Борисов Колчев - без п, 6; вследствие на което и въз основа на Наредбата-закон от 6 октомври 1944 г, за съдене от Народен съд виновниците и пр. - чл. 2, точка 1, 2, 3, 6, 7 и 10 за всички, а за Иван Иванов Багрянов, Първан Драганов, д-р Александър Станишев, д-р Александър Сталийски и Борис Колчев без п. 10 от с. з. и чл. 4 с. з. ги осъжда на смърт, както и да заплатят в полза на държавното съкровище по 5 милиона (5 000 000) лева глоба, като присъжда в полза на същото съкровище целия им имот с лишение от правата по чл. 30 от Наказателния закон.

II. Признава подсъдимите: проф. Михаил Петров Арнаудов от гр. Русе, 66-годишен, бивш министър на народното просвещение от 1 юни до 2 септември 1944 г.; Руси Стефанов Русев от гр. Котел, 48-годишен, бивш министър на правосъдието и на земеделието и на държавните имоти от 1 юни до 2 септември 1944 г.; Христо Василев Вълев от с. Габарево, Казанлъшка околия, 52- годишен, бивш министър на търговията, промишлеността и труда от 1 юни до 2 септември 1944 г. за виновни, че са извършили гореказаните престъпни деяния, вследствие на което ги осъжда: първите двама - на доживотен строг тъмничен затвор и глоба от 3 милиона (3 000 000) лева в полза на държавното съкровище и в полза на същото съкровище присъжда целия им имот, а вторите двама да изтърпят по 15 (петнадесет) строг тъмничен затвор, да заплатят на държавното съкровище по 1 000 000 (един милион) лева глоба като присъжда в полза на същото съкровище целия им имот. С лишени от правата по чл. 30 от НЗ за първите двама завинаги, а за вторите двама по за 20 (двадесет) години откак присъдата може да бъде турена в изпълнение.

ІІІ. Признава подсъдимите: Йордан Атанасов [Анастасов?] Севов от гр. Търговище, 53- годишен; Любомир Христов Лулчев от гр. Кнежа, 53-годишен; Светослав Константинов Помянов от гр. София, 57-годишен; д-р Георги Димитров Ханджиев от гр. Пловдив, 49-годишен; д-р Петър Костов Петров от гр. Свищов, 51 -годишен; Павел Симеонов Груев от гр. Копривщица, 65-годишен; Рафаил Жечев Кънев, генерал о. з. от гр. Котел, 53-годишен; Димитър Георгиев Генчев от гр. Видин, 52-годишен; Петър Богданов Морфов от гр. София, 34-годишен и Станислав Александров Балан от гр. София, 47-годишен; за виновни като съветници на покойния цар и на регентите в разни времена от 1 януари 1941 г. до 9 септември 1944 г,; със своите действия, писания, разговори, съвети са допринесли дейно и съществено за излагане сигурността на държавата и да бъдат сключени международни договори с воюващи държави, да бъде нарушаван обявеният неутралитет към СССР, да бъде обявена война на Англия и Съединените американски щати, да бъдат изпращани войски в Югославия и Гърция, да бъдат извършвани убийства и да бъдат гонени евреите и въобще да се води прогерманска политика, поради което и на основание чл. 2, п. 10 и чл. 4 от Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците и пр., ги осъжда на смърт и глоба в полза на държавното съкровище по 5 милиона (5 000 000) лева, първите осем души, като присъжда на същото съкровище и целия им имот с лишения завинаги от права по чл. 30 от Наказателния закон, а последните двама - да изтърпят доживотен строг тъмничен затвор, да заплатят на казаното съкровище по 3 милиона лева (3 000 000) глоба, като присъжда на държавното съкровище целия им имот и ги лишава завинаги от правата по чл. 30 от НЗ откак присъдата може да бъде турена в изпълнение.

IV.Признава подсъдимите: Константин Владов Муравиев от гр. Пазарджик, 51-годишен; Вергил Димов Вергилов от с. Светлен, Поповска околия, 43-годишен, първият - министър- председател и министър на външните работи и изповеданията, а вторият-министър на вътрешните работи и народното здраве и управляващ Министерството на железниците; Никола Стойчев Мушанов от гр. Дряново, 72-годишен, бивш министър без портфейл; Димитър Любомиров Гичев от гр. Перущица, 51-годишен, бивш министър без портфейл; Атанас Димитров Буров от гр. Г. Оряховица, бивш министър без портфейл; д-р Александър Ангелов Гиргинов от гр. София, 65- годишен, бивш министър на финансите и управляващ Министерството на търговията, промишлеността и труда; Борис Павлов Павлов от гр. Видин, 50-годишен, бивш министър на правосъдието и управляващ Министерството на просветата; Христо Георгиев Попов от гр. Варна, 56-годишен, бивш министър на земеделието и държавните имоти, Стефан Иванов Даскалов от Бяла Черква, Великотърновско, 64-годишен, бивш министър на благоустройството, [за виновни, че] като министри от кабинета на К. Муравиев от 2 септември до 8 септември 1944 г., са бездействували и продължили войната между България и Англия и Съединените американски щати, продължили са членуването на България в Тристранния и антикомунистическия пактове и нарушаването на неутралитета спрямо СССР и не са изпълнили служебното си задължение във връзка с обявената и водена война с Англия и Съединените американски щати, като не са взели съответните мерки за предпазване народа и държавата от материално увреждане, поради което и на основание чл. 2 от Наредбата-закон за съдене от Народния съд виновниците и пр., п. п. 1, 2 и 3 - осъжда първите двама да изтърпят доживотен строг тъмничен затвор, с лишение правата по чл. 30 от Наказателния закон завинаги; вторите трима - да изтърпят по една година строг тъмничен затвор, с лишения от права по чл. 30 от Наказателния закон за две години; а останалите четирима във връзка с чл. 61 от Наказателния закон да изтърпят по една година тъмничен затвор, с лишение от права по чл. 30 от Наказателния закон по една година, откак присъдата може да бъде турена в изпълнение, като изпълняването на наказанието отлага съгласно чл. 1 от Закона за условното осъждане.

Присъжда в полза на държавното съкровище на първите двама целия им имот, като завинаги в полза на същото съкровище и глоба от три милиона (3 000 000 лева).

V. Признава починалите подсъдими: Иван Попов, бивш министър на външните работи и изповеданията от 1 януари 1941 г. до 11 април 1942 г.; инж. Васил Минков Радославов, бивш министър на железниците, пощите и телеграфите от 11 април 1942 г. до 14 септември 1943 г.; и Славейко Василев, бивш министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството от 12 юни до 2 септември 1944 г., и като народен представител от XXV Обикновено народно събрание, за виновни, че са извършили престъпленията, казани в чл, 2, п. 1, 2, 3, 6, 7 и 10 от Наредба-закон за съдене от Народния съд виновниците и пр., а за последния без п. 10 от с. з., като присъжда в полза на държавното съкровище целия им имот:

Присъдата не подлежи на обжалване и одобрение.

Председател: (Подпис) В. Шулев

Членове: (Подпис) Стефан Василев Манов

(Подпис) Давид Николов Гечев

(Подпис) Йордан Иванов Шумков

(Подпис) Рада Тодорова

(Подпис) Мишо Димитров Мишев

(Подпис) Серги Георгиев Златанов

(Подпис) Вера Начева Иванова

(Подпис) Райна Тодорова Петкова

(Подпис) Емануил Елисеев Манов

(Подпис) Димитър Митов Тошев

(Подпис) Васил Христов Гурбов и

(Подпис) Тодор Милев Божилов

Вярно с оригинала,

Председател на съда: (Подпис: не се чете)

1.*( Виж “Изгревът”, том XX, стр. 970, № 459)

Поканата да отида при царя аз получих чрез генерал Стоянов. Същата тази покана и среща аз съм описал в моя роман “Благословение”. Там е описана хронологически тази среща, с изключение на самия край на речта при срещата, в която той ме запита, или по-право ми каза: “Лулчев, аз останах изненадан, че Вие, който минавахте за прононсиран земеделец, сте уволнен от министър Томов. Той Ви представи два пъти за уволнение. Първия път аз върнах неговото искане. Втория път обаче не можах и Ви уволних.” Аз, който бях много нетактичен, му казах направо: “Вие ме уволнихте, но друг пък ме върна.” Защото Стамболийски ме върна, без да го пита. Царят стана много червен.

* Обозначението на номерата съвпада с номерата на бележките на съставителя Вергилий Кръстев в раздел VI. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

В тази първа среща, която имах с царя, трая около Два часа и три четвърти, ние създадохме едно отношение, което трая до края на неговия живот. - При първото още срещане аз бях в много лошо настроение. Най-напред трябва да кажа, че бях офицер до 9 юни 1923 г. След тази дата бях уволнен; не само уволнен, но бях и арестуван. Причината за арестуването беше, че на 11-и дойдоха трима души работници при мене. Аз бях тогава в инженерната работилница офицер, като помощиик-начапник и началник на техническите служби. Аз, заедно с полковник Максимов, изработихме и въведохме един правилник, който беше утвърден от държавата със съгласието на Стамболийски. Защото в един труден момент, когато работничеството се вълнуваше и ставаха борби между земеделци и офицери, когато вътрешнополитическите борби между различните партии бяха много големи, ние не можехме фактически са работим с работниците. Те постоянно бяха агитирани, та трябваше да се намери някакъв модус, за да се работи с тези хора. Аз казах на Стамболийски, че трябва да се направи нещо. Той каза, че няма хора. Казах му: “Тези хора могат да се задоволят много лесно, ако милионите, които се влагат в работилницата, се турят в едно разумно употребление, а именно - като се нареди работниците да участвуват в печалбите на предприятието или учреждението”. Това беше нов мотив. Стамболийски ми каза: “Няма хора да го направят.” Казах: “Остави на мене.” Назначи се една комисия и след дълги борби това беше направено.

И когато стана превратът на 11-и, работници, които бяха задоволени вече и ме познаваха като техен защитник, изпратиха една комисия от трима души, които дойде и пожела да им бъда водач. Казаха: “Ние сме много, имаме картечници и това, и онова, но няма кой да ни поведе. Ние вярваме във Вас.” Аз им казах: “Господа, ако беше при други условия, аз щях да ви търся, но вие знаете, че аз имам връзки с едно учение, което по принцип не си служи с тези методи, затова не мога”. Изглежда, че този разговор беше чут и аз бях арестуван след пладне. Държаха ме около десет дни. Няколко пъти искаха да ме измъкнат и благодарение на моя съученик Казасов и Маркъм можах да се измъкна.

Тогава бях уволнен. Аз бях в едно общество. Аз бях много огорчен, много недоволен и бях казал тук-таме думи. Може да съм казал някои думи, които да са се зловидели на царя. Може царят да ги е чул и затуй да ме е потърсил.

На тази среща с царя, която стана, и която е отбелязана в моята книга текстуално, с изключение на края, който засягаше мен, аз останах на едно гледище до края. Още с влизането аз му казах: “За мене Вие не сте никакъв цар!” – “Да, да, Лулчев, зная, за Вас Христос е цар!” Това отношение се запази и до края на неговия живот.

7.

(Виж “Изгревът”, том XX, стр. 958, № 372; стр. 284, 286 ÷ 287)

- Вие казахте, че сте говорили два часа и три четвърти. Какво говорихте? Вкратце. Това е най-интересното.

- Господин председателю! Това аз съм го записал точно в моя роман. Не ми се даде да възпроизведа написаното,

- Кажете съществените точки на разговора!

- Съществените точки бяха следните: аз бях крайно недоволен и много възмутен от това, което беше станало. Имаше убити хора. Между тези убити хора беше един подофицер с четири кръста за храброст.

- Какъв беше този човек? Беше ли комунист?

- Ми се струва, че беше комунист. Когато му казах това, той отговори: “Лулчев, мене комунистите не ме признават.” Казах му, че този народ най-после ще потърси сметка. Накрая му казах: “Ваше Величество, аз Ви говоря от името на 20 000 души, които имат своите глави на своите рамене, но утре ще бъдат трупове. Аз Ви говоря от името на тия майки, които ще имат черни забрадки за своите синове. Вие не можете да ги подлагате на унищожение!” Той каза: “Лулчев, моят баща правеше така: дигаше и сваляше министри. Най-после този парад се развали и той остана с нищо. Не може да остане така.” Аз му казах това нещо. Аз съм писал това в моята книга. Аз не съм я чел сега. Моля почитаемия съд да я има предвид.

9.

(Белгийският крал Алберт I се самоубива през м. февруари 1934 г, като се хвърля от една скала в планината.)

- Да, не мога да си спомня датата. Както г-н обвинителят ми напомни, това беше, когато умря белгийският крал - не младият, когато стана катастрофата, а старият. Той каза, че е имал някакъв грозен пресантиман, понеже има известни работи, които говорят, че той изживява една голяма криза, и му казах, че тази криза няма да мине така безнаказано за неговия род, макар и не лично за него. На другия ден подир пладне, в петък, беше разговорът, а в събота той ми каза, че неговият чичо се е самоубил.

13.

(Виж “Изгревът”, том XX, стр. 902, № 66)

Председателят: - Други някои да сте препоръчали?

- За по-големи длъжности не съм. Аз препоръчах Недев, но той го назначи за министър не на железниците, а министър на вътрешните работи. Колкото пъти отивах при царя, все дена и съща история си повтаряше: “Лулчев, знаете ли Вашият Недев какво е направил?” – “Какво е направил?” – “Така и така, туй и туй е направил.” Най-после - един път ли, два-три пъти ли ми каза - отговорих: “Той не е мой Недев, той е министър на България, бе. Ако върши работа, добре; ако не върши, изпъди го!” (Смях) А то какво излезе! Най-после аз бях принуден да извикам Недев и му казвам: “Защо така бе, Недев, за толкова късо време толкова оглупя?” (Смях) Казва: “Какво съм оглупял! При мене идва Багаров и иска да назнач[а] някой.”

- Кой Багаров?

- Приятел на царя.

- Народният представител?

- Той. “Идва при мене Поменов, иска да назнача еди-кой си, а няма ценз. Идва еди-кой си, иска да назнача някой.” Дава ми цял поменик и казва кой какво иска. Когато отидох при царя, давам му списъка и казвам: “Ето, Ваше Величество, защо Недев не струва. Защото този искал да назначи, отказал на един, защото няма ценз; казал на друг, че роднината му няма ценз и пр. Затуй са хората лоши.” Царят каза: “Хубаво, аз ще видя.” И тури списъка в джоба си. Като мина това, на Недев се изкара прякора Гафенко. След това го нарекоха, че е дъновист и трябваше да го махнат. Щом казаха, че е дъновист, аз не мога да защитавам дъновистите, махнаха го.

14.

(Това е истински случай, който показва как стражарят е поставен на пост пред къщата му не да го охранява, а да разпространява лъжи.)

Докъде отиваше тази организирана клетва, ще ви кажа случая със Сапов. При Сапов отива човек от провинцията в квартирата му и стражарят, който стои там, казва: “Кого търсиш?” – “Сапов,” – “Ами той е при дъновистите. Той си даде къщата на Бялото Братство. Там е, не е тук.” А той си е вкъщи, никога не е стъпвал в нашето братство. Сапов не знае нищо за дъновизма, освен само името.

- Значи не беше дъновист?

- Абсолютно никога. Това е моята честа дума на човек. Аз сега съм арестантин, но съм честен човек.

- Защо го препоръчахте?

- Той беше почтен човек. Беше началник на школата в Скопие и се държеше много храбро и честно. Много честен човек. Понеже времената бяха такива, че всички крадяха и имаше нужда от честен човек, затуй препоръчах Сапов.

- Не си ли е давал къщата на дъновистите?

- Това нещо почитаемият съд може да провери.

- Аз Вас питам?

- Не е. Той нямаше нищо общо с нас.

15.

(Виж “Изгревът”, том XX, стр. 961, № 385, т. 1 и т. 2, стр. 984, № 564)

- Писмото на английския крал беше по случай един празник, не мога да си спомня точно. В това писмо имаше нещо, което ми направи впечатление и аз го помолих по този повод да напише един отговор, в който да иска мирът да се продължи. Защото, доколкото си спомням, английският крал беше казал буквално следното: “Ние с радост си спомняме думите за мира, които Вие ни говорихте.” Защото, когато в 1938 г. царят беше ходил в Лондон, той беше говорил много хубаво. Какво е говорил - не зная, но това, което ми каза, че е говорил на англичаните, то беше много хубаво за германците. Той беше казал: “Господа, .ние сме работили заедно с германците. Ние познаваме тяхната техника, тяхната организираност, тяхната подчиненост, техните генерали, които са специалисти по своята работа. Недейте отваря война, те ще отворят много работа. Пазете мира. Гледайте с добро да се разреши въпросът.” На германците беше говорил за англичаните: “Господа, вие знаете, че англичаните са един упорит народ. Когато той се залови за една работа, той ще я изкара. Те са добре въоръжени. Макар че нямат много войска, те се добре организират и това организиране не можете така лесно да го преодолеете.” Нещо - това е отбелязано в моя дневник - за което англичаните му благодарили. Царят ми беше казал, че англичаните му благодарили, защото е казал за тях, че са готови, когато те не са били готови. Това е било предметът на разговора. Аз го записах. Той казал, че англичаните са готови, а те не бяха готови.

17.

(Виж “Изгревът”, том XX, стр, 990, № 613..)

- Спомня ли си подсъдимият, не в дневника, а в собствените си показания пред дознанието, покойният цар да Ви е казал, че за обявяването война на Съединените щати и Англия той е бил изненадан, и че това е дело само на Филов и Попов?

- Това ми го е казвал. Колко е вярно, не знам.

- Вие сте направил бележка на царя, как оставя той така да бъде изненадан. А той какво Ви каза? Не сте ли му казал нещо подобно, например: “Махнете тия говеда”?

- Може да съм казал.

- А той да е отговорил: “Ако ги уволня, те ще отидат при германците”?

- Нещо подобно. Той ми каза: “Ще отидат да се оплачат на германците и ще ме изкарат английски агент”.

22.

(Виж “Изгревът”, том XX, стр. 988, № 595.)

- На 1 юни става една голяма караница между него и мене заради убийствата и за евреите. При мене са дошли много хора. Имам данни. Аз отивам при него и му казвам: “Вече трябва да се намери изход, така не може повече. Апартаментите на евреите са взети и твои чиновници са настанени вътре. Това народът го знае. Хората вземат жилищата на евреи, изпъждат ги оттук и оттам.” Мисля, че изпъждаха тогава евреите от София. Аз пратих моя брат да гледа, понеже беше инспектор във Вътрешното министерство. Той ми разправяше, че стават неща покъртителни. Аз исках да реагирам: или да се наложа, или да се махна оттам.

Член съдия Ст. Манов: - Какви покъртителни?

- Жени и деца, натъпкани във вагони по 60 души, вместо по 45, не им дават достатъчно храна. А той ми каза как са поместени в някакво здание в Скопие. Той каквото могъл лично, направил, но имало някой представител на германското правителство, който се намесил и ги натикал във вагоните като животни.

Председателят: - После къде са ги закарали?

- Ми се струва, в Полша ли, или в Русчук са ги закарали. Когато става тая караница, ние минаваме в един тон, който не беше ни най-малко учтив. Но нямаше как. Аз му казах, че България няма нужда от него. Той скочи и каза: “Вземи ми главата! Една глава ми е останала, вземете и нея, но ще се избиете като кучета.” Казвам: “Няма защо да се избиваме. Ти недей мисли, че тая държава е дадена на тебе така. Тя та е дадена, за да работиш за нея, а не да стоиш като зрител.”

25.

(Виж “Изгревът”, том XX, стр. 993, № 635; стр. 991, № 621, 622)

- Казвам на царя, че той трябва да каже на Хитлер да работи за правото на всички народи, и че ако работи само за германците, той е загубен. Всяка егоистична кауза ще завърши с катастрофа. Казвам същевременно на царя да иска от Хитлер Охрид, понеже се оказа, че италианците са крайно лукави и егоисти - да поиска чрез Хитлер да вземе Охрид. Същевременно говоря на царя да поиска от Хитлер да се даде автономия на Македония. Причините за това бяха ред оплаквания, които бяха дошли оттам. Аз имах сведения от автентични източници, които говореха за крайното недоволство на хората. Имаше и политически съображения, защото, казвам, на България няма да дадат Солун, но на един Македония ще го дадат, защото е естествено дебуше на Македония. Така както го искаме, ще влезем в конфликт със Сърбия и Гърция, но ако тази страна е автономна, тя сама по себе си, ако се чувствува българска провинция, ще дойде при България, както дойде Източна Румелия. Царят тогава каза: “Лулчев, това е великолепно, но се боя само от едно - от интригите на италианците, които ще влязат под кожата на македонците и може би ще трябва да платим с Дупница и Кюстендил.” – “Затуй - казвам - ти трябва да говориш с Хитлер по-сериозно, а не само така с думи казано.” Това са основните идеи.

26.

(Виж “Изгревът”, том XX, стр. 834 ÷ 836)

- (...) Между мене и царя стана една караница, защото той все ми казва: “Нямам хора.” Аз му казвам: “За Вас има две Българин: една парфюмисана и една селско-работническа. Вие с тези, парфюмисаните, се разбирате много добре, но с другите не искате да се разберете. Вашият нос е развален. Вие не можете да помирисвате добрите хора.” Друг един път той ми каза: “Лулчев, това е вярно, но аз с нестабилните барути трябва да бъда по-внимателен.” Искаше да каже: с онези, които го псуват, трябва да бъде по-внимателен. Аз му казах: “Това е най-сигурният път, по който можете да изгубите всички добри приятели.”

27.

(Околийският управител в Ловеч намира трима селяни и подготвя какво да говорят на царя.)

- Аз исках той да дойде в правилен контакт с народа. Нему се монтираха срещите. Турят няколко селяни, уж че били случайно. Имаше такава случка в Ловеч. Аз имах писмо оттам. Той ми казва: “Срещах се със селяни, говорихме.” А аз му казах, че тия селяни са монтирани – “а с монтирани селяни няма какво да приказваш” - и извадих писмото, в което пишеше, че околийският началник приготвил двама-трима селяни, които да говорят. Казах му: “Тури брада, преоблечи се, ела с мене или с друг някого, виж тоя народ в какво положение е. Това не може повече така. Или, казах, иди в някое учреждение, виж какво става, виж какви дембелханета има и колко хора се рупат, как са наплашили публиката. И един такъв човек да го хване на мястото, да вземе й да го прати в затвора. Това ще създаде легенда за тебе из целия народ.”

31.

(Виж “Изгревът”, том XX, стр. 897, № 32; стр. 938, № 235; стр. 948, № 303; стр,988, № 593.)

- Можете ли да обясните царят какво отношение е имал към Багрянов, отношение на симпатия или отношение на подозрение?

- Отношенията на царя към Багрянов са отбелязани точно в дневника ми.

- Значи само това, което е отбелязано в дневника. Тогава може ли да си спомни подсъдимият, след като произнесе Багрянов речта си през януари 1941 г., какво впечатление се сложи в двореца въобще?

Подсъдим Лулчев: - Царят беше извънредно ядосан. Случаят беше такъв. Багрянов идва при мене и си чете два пъти речта. Щом я прочете, аз му казах: “Багряне - както му виках, - след тая реч, или торбичката на рамо, и - в Делиормана, или - по-нагоре.” Той каза: “Туй аз не мога да търпя повече.” Когато аз казах на царя, че Багрянов ще говори една реч, в която ще застъпи това и това, царят каза: “Добре, нека го застъпи.” Това беше за ред законоположения, за които бяха съгласни всички. Но когато произнесе речта си Багрянов, той я завърши по един неочакван начин. И срещу този неочакван начин царят беше като бесен и каза: “Той ми изтърбуши кабинета. Когато аз чаках да бъда пред немците единен, той изтърбуши кабинета.” Той ходеше с ръце в джобовете насам-натам.

Член съдия Ст. Манов: - Все от немците се страхува царят.

Народен обвинител Ат. Армянов: - Стана ли въпрос, че това, което препоръчал Багрянов, трябвало да излезе от целия кабинет, а той скрил това и го изнесъл като свое?

- Да, тъй беше. Царят каза: “Нали ти каза, Лулчев, че е хубаво и ти му тъпка главата, но това не е политика на правителството, това е негова програма и той ми изтърбуши кабинета.”

Адвокат д-р X. Орошаков: - За стопанска програма или е за външна политика?

- За реч. Не зная какво е казал.

- Но той говори по бюджета на земеделието. В края на краищата той взема едно становище по правителствената политика.

Народен обвинител Ат. Армянов: - Ставаше ли въпрос, че даже след тази реч царят да го задържи в кабинета до подписване пакта, за да го ангажира, защото той е за тази политика, и какво наложи да излезе по-рано?

- Царят не искаше повече да чуе за него. Той смяташе, че е непочтен човек, понеже изтърбуши кабинета.

Председателят: - Заради стопанска политика или?

- Заради това, че той приписа тази програма на себе си.

33.

(Виж “Изгревът”, том XX, стр. 899, № 45)

- Със Стойчо Мошанов срещата ми беше, след като се беше върнал от Лондон и аз отидох да се срещна с него, да видя какви са неговите впечатления и дали той е ходил при масоните, както го обвиняваха, при правителството ли е ходил и какво е направил. Той е много хитър, може да ви докара от 99 дерета вода. Той ми разправя два часа, и когато тръгнах да си отивам, той се изправи и ми каза: “Господин Лулчев! Аз съм говорил само истината.” Аз казах: “Господин Стойчо! Доколкото сте говорил истината, тя е във Ваша полза, доколкото не беше вярно, то си остава за Ваша сметка.” И си отидох.

34.

(Виж “Изгревът”, том XX, стр. 895, № 21; стр. 935, № 220; стр. 940, № 256)

- Обяснете на съда какво знаете за Генчев. Имало ли е случаи пред Вас царят да му вика

“мошеник, лъжец”?

- Имало е.

- По какъв повод и как?

- Те са години оттогава. Не помня точно, но то беше по една разправия с Кьосеиванов и когато аз казах, че това не е вярно, изобличих Генчева, царят започна да се смее и казва: “Вижте какъв е мошеник.” Генчев каза: “Ваше Величество, ако съм мошеник, няма защо да ме слушате.”

(...)

- То беше един случай такъв, когато Генчев присъствуваше, когато той го нарече мошеник. И казва: “Гледай бе, Лулчев, такива мошеници - аз съм в Ситняково, а чувам по радиото, че са били назначени министри.” И щом излезе той, аз тогава веднага се нахвърлих върху него и казах: “А бе, как може това нещо! Ако бях го чул от ушите на когото и да е, нямаше да го повярвам, но когато го чух от Вашите уста! Защо сте оставили на мошеници! Как е възможно до такова дередже да стигне тая държава!” Той нищо не каза, а седя така около 15 минути. Аз бях много възбуден, като чух това от неговите уста, че са назначени министри, а той е научил от радиото. Кой ги е назначавал, такива мошеници.

35.

(Виж “Изгревът”, том XX, стр. 991, № 623)

Нар. обвинител Ат. Армянов: - Викал ли Ви е и какви бяха Вашите връзки с професор Йоцов *и какви съвети му дадохте по образованието?

- Йоцов го познавам отскоро.

Председателят: - Отговорете.

Нар. обвинител Ат. Армянов: - Преди да стане министър или след това?

* Борис Йоцов - професор, славист. Бил е министър на просветата през 1942 ÷ 1944 г. Чрез него е правен опит за въвеждане на

Паневритмията в училищата. Вж. “Изгревът”, том I, стр, 494 ÷ 507. (бел, на съставителя на “Изгревът” Вергилий Кръстев)

Подсъдим Лулчев: - Аз съм го виждал два пъти. Направи ми впечатление, че е славянофил, че познава много добре славянската литература, върху която говорихме продължително, и че той е човек, който може да възприеме нещо ново. От тая гледна точка аз му препоръчах да направи една промяна в програмите, защото програмите са много схоластични. Дадохме му програма, която мисля, че е дадена в края на дневника. Казах какво трябва да се направи в селските училища. Искахме да се внесат реформи.

Председателят: - Вие сами ли искахте?

- Двамата с Йоцов приказвахме. Молихме го, ако може да внесе паневритмичната гимнастика. Тя е нова дисциплина, взета от нас в други страни - Швейцария и други. Тая гимнастика внася уталожване на нервната система и помага на учениците да схващат по-добре уроците.

37.

(Виж “Изгревът”, том XX, стр. 939, № 244)

Нар. обвинител Ат. Армянов: - С Филов имахте ли срещи и какво впечатление имахте?

- Само една среща, и то беше по повод назначаването управител на Земеделската банка. Царят искаше да се срещна с него, за да видя какво представлява, защото той го познаваше, а аз не го знаех. Знаех го само по портрета. Той го прати при нас, за да говорим за назначаването на директор на банката. Аз използувах тоя повод да му говоря за някои въпроси, които повдигнах пред него. Струва ми се, че тези работи са записани в дневника. Казах му: “Господин Филов! Вие не виждате ли какво става в България, че в България консуматорът и производителят страдат, а пълнеят проводниците, посредниците помежду?” – “Виждам го, казва, г-н Лулчев.” – “Не мислите ли нещо да направите, г-н Филов?” – “Ами ние, казва, вземаме мерки, нашият Министерски съвет обсъжда.”

– “Добре, г-н Филов, но вие не виждате ли, че тези чиновници, които сте турили, трябва да се грижат за тоя народ, особено по продоволствието? А вместо да помагат, те стават ортаци на ония, които експлоатират.” – “Виждам, г-н Лулчев, да Ви кажа случай. Във Видин доматите били два лева, те ги направили четири лева,” – “Какво направихте за тази работа?” Казва: “Господин Лулчев! Правителството ще вземе мерки.” – “Добре, г-н Филов, но преди, когато Багрянов говори своята реч и изложи своята програма, Вие заявихте, че тая програма не е на Багрянов, а е програма на цялото правителство. Защо Вие след толкова време не направихте нищо по изпълнението на тази програма?” – “Не е нищо, г-н Лулчев, ние вземаме мерки, ние разсъждаваме, ние ще прокараме тия закони.” – “Ама кога бе, г-н Филов?” – “Това не е лесна работа, то иска време.”

На такъв човек, който така отговаряше, нямаше какво да се приказва. Той за всяко нещо го признаваше и казваше, че ще вземе мерки.

39.

(Виж “Изгревът”, том XX, стр. 896, № 28)

- (...) “...За да стане това, трябва да дадете ново правителство.” И тогава аз го съветвам да състави селско-работническо правителство.

- Той какво каза?

- Каза: “Не съм проучил.” За селско-работническото правителство не помня какво ми каза, но беше се оплакал къде съм го тикал. Аз съм записал това в моя дневник.

- На кого се беше оплакал?

- На госпожица Надя Стоянова. И когато тя дохожда при мене, ми се струва на 9 януари, тя ми казва: “Абе, къде си тикал царя? Ти си го карал да направи селско-работническо правителство.” Казах: “Защо да не го тикам? Това не са ли българи?”

Идвам на 1941 година. През януари месец, още щом влизам при него - беше 9 януари, - той ме посреща с новината: “Лулчев, аз ще дам властта на Цанков.” Значи, той взима една позиция, на която аз реагирам веднага и казвам, че това ще бъде катастрофа. Той знаеше, че в това отношение моето мнение беше категорично. Тогава царят ми каза: “Аз ще абдикирам.” И почна една разправия, която трая един-два часа.

Виж № 583 ÷ 588 от “Изгревът”, том XX, стр. 856 ÷ 857.

Народен обвинител Ат. Армянов: (чете) – “Планетните съчетания показват, че ще дойде изтрезнение - Слънцето, и англичаните ще изгубят Индия.” -Аз не съм казвал.

- Учителят това пише.

- Тук мене ли питат или Учителя?

- Господин Лулчев! Всички внушения, които сте правили на царя, стават чрез Учителя. Учителят ги казва на Вас, а Вие ги предавате на царя. И обратно, като свършите разговора си с царя, отивате при Учителя, за да му кажете.

- Господин председателю! Ако бях слушал Учителя, нямаше да бъда тук. Учителят от две години насам ми казваше: “Никакъв съвет няма да даваш на този човек.” Това е съветът на моя Учител. Да не ми се приписват работи, които не съм говорил.

Председателят: - Дръжте се прилично.

- Моля, извинете. Тук ме засягат много тия работи.

- Вие казвате, че нищо не сте предали от разговорите?

- От две години Учителят ми казва: “Не му говори нищо”, но аз му казвах, че не мога така да завърша.

42.

Цар Борис III създава целенасочено тази систима на управление на мошеници, за да може да се хвърля цялата вина върху тях, а не върху него. Това Лулчев го разбира накрая..

[Въпрос на член съдия Ст. Манов:] - Кога беше започнало да Ви става ясно, че Вашата линия политическа, един вид, обществена - Вие с политика не се занимавате, иначе такива въпроси нямаше да Ви задават и такива отговори нямаше да давате на главния народен обвинител... - кога на Вас стана ясно непримиримостта на Вашите становища - това на царя и Вашето?

- То беше в началото на август 1943 г. Той ме нарече “първобитен”,

- Не съжалихте ли, когато Ви стана ясно, за цялата безплодна работа, която сте проявили, стараейки се да въздействувате, да внушите на покойния цар да установи народна линия, т. е, да даде възможност на народа чрез свободни избори да каже своята воля, народът да избере свои избраници, които да изберат свои управници, а царят да не ходи из разни ъгли да събира сведения от тоя и от оня, и съвети да иска чрез хороскопи - не сметнахте ли тогава, че цялата Ваша по-раншна дейност е била съвършено безплодна?

Вие казахте преди известно време: “Аз не щях да бъда на тази подсъдима скамейка, ако слушах Учителя”, т. е. ако не сте се занимавал с това да сте давал съвети. Не съжалихте ли, че сте давали съвети на царя в миналото време?

- Едно нещо има. Когато съм давал съвети, те бяха тези - да се даде свобода на изборите.

- Способен ли беше покойният цар да даде тия свободи?

- Аз не мога да се произнеса по този въпрос. Аз съм лекар, който отива при болен.

- А с причинете на болестта не се занимавате?

- Това съм правил, доколкото ми стигат силите. А когато ме нарече на 10 август: “Ти си първобитен човек” и каза, че не иска да слуша повече, аз повече не се срещах с него.

44.

(Виж “Изгревът”, том XX, стр. 866 ÷ 867)

Народен обвинител Ат. Армянов: - Вие говорихте ли на царя за Бялото Братство?

- По някой път е ставало дума, защото нас ни нападнаха, нападнаха Учителя на Изгрева. Когато ние почнахме да бъркаме сметките на този и онзи, върху него беше посегнато. След това се посегна на мене и се опитаха да ме затворят. След това се правеха други работи. Забраниха ни беседите. Нас толкова ни пречиха! Ние сме преживели толкова години, никой не ни е забранил тези беседи. Сега трябваше да дойдат тези хора, да ми забранят беседите. Аз трябваше да се разправям с Дирекцията на полицията. Трябваше да изтъкна един факт, че г-н директорът на полицията не знаеше закона за полицията. Когато той ми каза: “Вие сте длъжен да ми искате разрешение!”, аз му казах: “Въз основа на кой закон?” Той казва: “Въз основа на закона за полицията.” В закона беше казано: “се съобщава”. Това беше положението и много естествено, аз трябваше да му кажа какво искаме ние.

1.Виж “Изгревът”, том XX, стр. 970, № 459.

2.Султана е съпруга на генерал Рачо Петров, военен министър: 1887 ÷ 1897 г.,министър-председател: 1901 ÷ 1906 г. Султана е придворна дама на Фердинанд и негова любовница.

3.Мария Стоянова, съпруга на генерал Алекси Стоянов и последователка на Учителя Петър Дънов. Виж “Изгревът”, том XX, стр. 272 ÷ 276. (бележки на съставителя на “Изгревът” Вергилий Кръстев)

4.Виж “Изгревът”, том XX, бележки на стр. 891, № 1.Виж стр. 277 ÷ 279.

5.Виж “Изгревът”, том XX, стр. 280 ÷ 288.

6.Чрез този том и със забележките, че събитията са верни, романът “Благословение” се отваря за българското съзнание. Виж “Изгревът”, том XX, стр. 978, № 521.

7.Виж “Изгревът”, том XX, стр. 958, № 372; стр. 284, 286 ÷ 287.

8.Виж “Изгревът”, том XX, стр. 946, № 293; стр. 963, № 405.

9.Белгийският крал Алберт I се самоубива през м. февруари 1934 г, като се хвърля от една скала в планината.

10.Виж “Изгревът”, том XXI, раздел VII за заявленията, писмата.

11.Става дума за Константин Шауфелбергер - възпитател на княз Борис от 1909 г. до 1915 г.

12.Генерал Георги Сапов е министър на вътрешните работи 1935 ÷ 1936 г.

13.Виж “Изгревът”, том XX, стр. 902, № 66,

14.Това е истински случай, който показва как стражарят е поставен на пост пред къщата му не да го охранява, а да разпространява лъжи.

15.Виж “Изгревът”, том XX, стр. 961, № 385, т. 1 и т. 2, стр. 984, № 564.

16.Виж “Изгревът”, том XX, стр. 953, № 335; стр. 989, № 601.

17.Виж “Изгревът”, том XX, стр, 990, № 613.

18.Виж “Изгревът”, том XX, стр. 776 ÷ 777, стр. 962, № 389. Отнася се за Антонов, който е чел тайните дипломатически инструкции на българското правителство в Москва пред Деканозов, който се е възмутил от чутото и видяното и го е изгонил от кабинета си.

19.На 28 август 1943 г. царят умира. Виж “Изгревът”, том XX, стр. 894, № 10.

20.шумците - комунистическите партизани.

21.Виж “Изгревът”, том XX, стр. 963, № 406.

22.Виж “Изгревът”, том XX, стр. 988, № 595.

23.Виж “Изгревът”, том XX, стр. 907, № 92, 94; стр. 942, № 267; стр. 943, № 273.

24.Виж “Изгревът”, том XX, стр. 907, № 94; стр. 942, № 269.

25.Виж “Изгревът”, том XX, стр. 993, № 635; стр. 991, № 621, 622.

26.Виж “Изгревът”, том XX, стр. 834 ÷ 836.

27.Околийският управител в Ловеч намира трима селяни и подготвя какво да говорят на царя.

28.Виж “Изгревът”, том XX, стр. 898, № 40.

29.Виж “Изгревът”, том XX, стр. 896, № 25; стр. 910, № 117.

30.Виж “Изгревът”, том XX, стр. 935, № 219.

31.Виж “Изгревът”, том XX, стр. 897, № 32; стр. 938, № 235; стр. 948, № 303; стр, 988,

32.Виж “Изгревът”, том XX, стр. 894, № 15.

33.Виж “Изгревът”, том XX, стр. 899, № 45.

34.Виж “Изгревът”, том XX, стр. 895, № 21; стр. 935, № 220; стр. 940, № 256.

35.Виж “Изгревът”, том XX, стр. 991, № 623.

36.Виж “Изгревът”, том XX, стр. 901, № 58.

37.Виж “Изгревът”, том XX, стр. 939, № 244.

38.Виж “Изгревът”, том XX, стр. 900, № 50.

39.Виж “Изгревът”, том XX, стр. 896, № 28.

40.Виж “Изгревът”, том XX, стр. 970, № 459.

41.Виж “Изгревът”, том XX, стр. 895, № 21.

42.Цар Борис III създава целенасочено тази систима на управление на мошеници, за да може да се хвърля цялата вина върху тях, а не върху него. Това Лулчев го разбира накрая.

43.Виж “Изгревът”, том XX, стр. 942, № 269, 270; стр. 866 ÷ 867.

44.Виж “Изгревът”, том XX, стр. 866 ÷ 867.

Подсъдим Лулчев:

- Господа народни съдии! Бях изненадан от един пасаж от речта на народния обвинител г-н Армянов. От 25 години принадлежа на Великото Бяло Братство, погрешнo наричано “дъновизъм”, и за пръв път чух от служебно лице да се прави разграничение между погрешките на политиката и религиозните убеждения на човека. Това е една съществена и принципна отлика между стария и новия режим и аз с най-голямо задоволство констатирам тази ясно очертана обществена толерантност. Но заедно с това, г-да народни съдии, Вие видяхте и недоумението на същия народен обвинител при опита му да систематизира и приведе към някоя политическа идея дейността ми. Тъкмо тук той се намери в затруднение и я нарече, ако чух добре: “лулчевщина”. И той е донякъде прав. Но аз мисля, г-да народни съдии, че ако се вгледате малко по-внимателно в тази дейност, вие ще намерите много по-вярното име и наименование - човечност, или още по-точно - братство, братство между хората и мир между народите. Ето основната идея на моя живот, на книгите, които писах в последните години, на веруюто на братството, към което принадлежа, най-после - на смисъла на разговорите, които съм водил с един цар, И ако сега се струва, че е имало малко отклонение понякога от тази основна идея, то се дължи на факта, че в описанието на 7-годишните ми срещи в дневника може би някои неща в подробности да не са записани достатъчно точно, а понякога и само отчасти и набързо, без да съм допуснал, че материалът, който събирах за новия си роман, един ден ще се превърне в обвинителна литература срещу самия си автор.

Господа народни съдии! Господин народният обвинител търсеше да ви изтъкне политика Лулчев. Аз ви заявих, че никога не съм бил политик. И това е истината. В моите дела липсва политическа системност. Но като изчезне политикът, явява се човекът, който мисли, че различието в убежденията не трябва да отделя хората, че поправките или недостатъците, които виждаме в другите, са същевременно един апел, само един вик за помощ към нас, които съдбата е надарила с повече ум, повече сила, повече добрина, и че не съдия трябва да бъда аз, а само един лекар, помощник на тези, които имат нужда от помощ.

Ето, господа съдии, това съм вярвал, това съм описвал в моите книги, това съм се опитвал да реализирам в моите отношения с царя. Може между желаното и реализираното, между практиката и теорията да е липсвала понякога хармония, но вие, г-да народни съдии, които се сблъсквате всекидневно в живота също така с прилагането на нови идеи, ще разберете, вярвам, затрудненията, които е трябвало да се преодолеят в случая. Аз не мога да претендирам за особена близост, която ми се приписва, но мога с положителност да твърдя, че бях в много случаи една добра спирачка срещу някои неблагоразумни желания на един цар.

При това, не е имало гонен, онеправдан или преследван човек, на който съм отказал помощ, щом съм имал възможност. Господа народни съдии! Аз вярвам дълбоко в доброто, което живее в душата на всеки човек, включително и на най-падналия. Да се обсъдят и покажат погрешките - може би това е закон за самосъхранението на обществото. Но да се подпомогне и подкрепи това малко добро, което е в човека, за да вземе връх, съм смятал също за една проява на братство помежду хората.

Верен на тези разбирания, аз съм дохождал неведнъж в разногласие с мнозина, но затова пък други са ме ценили и разбирали. Вие чухте от самия народен обвинител за ония общественици, които по свои съображения са намирали път към моята малка барака, но аз ще ви кажа, че и хиляди други и обикновени хора, обременени от живота и страданията, са намирали също тоя път и заедно с това утешение и помощ.

Господа съдии! Казвам това със стеснение, не от желание да се похваля, а защото ми се наложи да припомня факти, които мисля, че имат значение при взимане на вашето решение.

Господа съдии! Много се зарадвах, когато чух от почитаемия съд да казва на един свидетел, че за моето безкористие няма нужда да се припомня, защото му е известно. Твърдо вярвам, че също така ясни ще ви станат и останалите основни мотиви на моята дейност и живот.

Господа народни съдии! В обвинението се засегнаха два въпроса, за които ще кажа само няколко думи.

Господа народни съдии! Чудеса в природата няма - има само закони, които, ако знаем, можем да се ползуваме и ние, и околните ни. Когато някои казват, че нещата съществуват, това не подразбира, че те ги създават в дадения случай. И като отречем нещата, и като ги поддържаме, те пак си съществуват. С това ние нищо не можем да допринесем или отнемем на природата. Но отричането на фактите, които не разбираме или не можем в момента да обясним, това не е наука. Ако разполагах с време, бих обяснил много работи, които в Англия, Америка и други части на света отдавна се знаят, и на които у нас някои се присмиват, без да са си дали труд сериозно да ги проучат. Но аз намирам, че те не са виновни за това. Условията на живота у нас са още доста сурови и дават възможност на малцина да надникнат в тези области. Метапсихика, радиестезия, характерология, херметизъм, хиромантия, графология, френология, астрология - всичко това са вече научно обосновани дисциплини и за някои, от които съществуват и катедри при някои университети в Англия, Германия, Япония и Америка. Тук можем само да ги споменем. Но всички те разкриват нови области в науката, имат своите пътища и своите резултати и влияние върху проявите на живота. Възможно е да се срещат и измамници, които работят от името на тези дисциплини, но такива се срещат и във всичките други области на знанието. А трябваше и да напомним, г-да народни съдии, че ако съществува и се продава фалшиво вино, то е само защото съществува и истинското. Природата забавлява глупавите, а на мъдрите разкрива тайните си.

Господа народни съдии! Помена се тук и за “дъновизма” - така обикновено наричат у нас Великото Бяло Братство, Учителят на което е. известен в целия свят с истинското си име - Беинса Дуно. Това не е нито патологично, нито реакционно учение, то не е религия, а още по-малко - секта. То е учение за целокупния живот, към което принадлежат десетки хиляди хора в България и стотици хиляди вън от България. Техният живот е пред вас, те живеят между вас и вие сами ще ги прецените.⁴⁴(Виж “Изгревът”, том XX, стр. 866 ÷ 867)

Господа народни съдии! Вие чухте фактите и ще присъдите отговорностите. Ако може да става дума да съм бил на някаква служба, то е била вярната и безкористна служба на народа си, и на гонените и преследваните негови синове. И ако може да се говори за някакво “филство”, то е било “человеко-филството”, “братолюбието” към всички страдащи.

Господа съдии! България се намира пред своя златен век. Тя ще изживее върховни моменти и ще има нужда от всички свои добри, разумни и справедливи хора. Те ще трябва да бъдат впрегнати на работа в общите усилия за постигане благоденствието на нашия народ и цялото човечество.

Твърдо вярвам, че в тая велика задача почитаемият Народен съд достойно ще изпълни своята голяма роля, като отдели справедливо житото от къклицата.

Въпросник

(...)

12. Защо сте търсили съдействието на Лулчев и какво сте го молили да съветва княз Кирил?

(...)

14.С кои политически лица сте били във връзка и какви разговори сте водили с тях?

15.Последователка ли сте на учението на Дънов и защо насърчавахте Царя да следва съветите на Дъновистите?

Дознание на княгиня Евдокия Фердинандова⁴³

⁴³(Виж “Изгревът”, том XX, стр. 942,№ 269, 270; стр. 866 ÷ 867)

Именувам се Евдокия Фердинандова, Княгиня Българска, на 47 години, българка, католическо вероизповедание, грамотна, неосъждана, от град София. Показвам:

Отговарям на зададените ми въпроси:

(...)

[По въпрос № 12:]

(...) За Л. Лулчев: бил е познат на Царя от по-рано, не зная откога. При мен идва. мисля, през 1938 или 1939 г. по искане на Царя, аз помня три подобни срещи със сигурност. Поговорила съм с него, смятам го за умен човек, с познания по социални въпроси, философия, с доста леви убеждения, Абстрахирвам неговото последование на Дънов, в което, както всички подобни сектанти, той е едностранчив. Досега смятах, че Царят се е срещал с него, понеже е умен и имайки доста големи връзки с най-различни слоеве и тенденции, особено по-прогресивните у нас, е можел да осведомява Царя за неща, които не са идвали до него по “канален” път. При това е бил винаги прям с Царя и, според самия Цар, дори понякога и груб в критиките си по управлението на страната.

Въпреки че някои срещи са станали в мойта къща, никога не съм говорила или разпитвала брат си по тези разговори. Помолих го, понеже чух от съмахленци, че у мен се събират дъновисти, срещите му с Лулчев да не стават вече у мен, но не помня кога е било това.

[По въпрос № 14:]

(...) През лятото 1943 г, също чрез г-жа Каравелова, поиска да ме види другият Лулчев - депутатът Андро Лулчев, когото познавах още като инвалид и тогава краен левичар в Инвалидния дом тук. Обадих на Царя за това и той ми каза да съм го видяла. Нямах по това време компаньонка вкъщи и затова не исках да приемам мъж вкъщи, та помолих генерал Стоянови да мога там да го видя. Винаги е бил малко екзалтиран поради нараняването му. Говори ми, за да предам на Царя негови впечатления от едно пътуване в Македония и Беломорието. Оплаква се от лошото държане на властите там, скъпотията, храните, кражбите, лошия апарат, изобщо, поставен, особено в Македония. Взех си бележки, понеже никак не беше то моя работа и после ги препратих на Царя, който по това време беше в Чамкория, мисля.

[По въпрос № 15:]

Не съм дъновистка. Вярваща и искрена католичка съм. Нямам нужда от една секта, когато моята религия ми дава необходимото за живота ми, духовна и морална опора.

Вярно е, че съм минавала на разходка през техния квартал, особено през първата година. Градината ми не беше планирана, в Борисовата гора ме беше страх да ходя сама, отивах по пътеката косо през тяхната махала и слизах оттам край гората до фурнирната фабрика - тухларница обратно у мен. Почти всяка пролет, когато не съм имала работа още в градината, съм правила тази разходка. За последен път, мисля, беше с г-ца Юрданович през миналата зима, даже срещнахме Лулчев, ръкувах се с него, пита ме как съм, отговорих и му казах: “Все някой ден ще се видим” и продължих пътя си. Никога не съм видяла отблизо или говорила с Дънов, нито ходила на беседи. Веднъж на един концерт в зала “България” г-жа Петрова ми го посочи като куриоз в публиката.

Вярно е, че съм неведнъж изслушвала жени дъновистки, които “непременно” са искали да си кажат дертовете. Аз не връщах никого, от най-нахалния до най-смахнатия, кротките и озлобените - това го знае целият ми квартал. Смятам тези разните последователки на Дънов за силно екзалтирани, вманиачени, но знаейки, че щом ги изслушам веднъж, те ще мирясат и няма вече да ме спират по пътя или висят пред вратата, търпеливо ги изслушвах. Покрай въздушните тревоги и престояване в скривалището, което е под техния квартал, често са ме заговаряли и техни мъже.

Напоследък у мен като квартиранти бях прибрала старците генерал Стоянови, понеже къщата им е необитаема от 10 януари. Тя е дъновистка. Но още преди 25 години е разбрала, че не може да ме покръсти.

Както вече казах, познавам Лулчев, но абстрахирвам човека от дъновиста. Говорили сме по обществени, политически или семейни въпроси, но не се е опитвал да ми влияе. Не съм насърчавала Царя да става дъновист. Той си беше религиозен човек, но без прекален мистицизъм. Ходеше си на църква, палеше на този или онзи светия свещи, както всеки от нас прави. Зная от самия Цар, че не е искал никога да се среща с Дънова, често дори с насмешка е критикувал пред Стоянови техните принципи и идеи, правейки изключение за Лулчев, когото наричал премного човек със сърце, социално чувствителен и ум. В последно време обаче беше се отдръпнал от него, сам ми го е казал, понеже бил чул какво сестрата на Лулчев в провинцията разправяла и се хвалила, че брат й бил приятел на царя, и добави: “Абе, такъв ми е бил късметът - всички хора, с които съм бил добър, ми правят зло.” Тук трябва да кажа в защита на моя брат, че той не се е водил сляпо от домогванията на Лулчева или чрез него - на Дънова. Натоварен с толкова отговорности, в невъзможност да има приятелство с равни нему умове, сам всъщност в живота, въпреки семейство, човекът Борис е търсил отдушник и си е казал болките на човека Лулчев. Но че сам е преценявал съветите, дадени нему, и не ги е сляпо последвал, самите събития го доказаха.

По повод на една фраза от дневника ми, стр..., в която се поменува Министър Бъров.

В една среща с Царя, която бе станала в къщичката в ботаническата градина вероятно 1937 или 1938 г., сега точно не мога да си спомня (но навярно е записано в ръкописите ми бележки, от които има две тетрадки). Става дума между Царя и Генчев⁴¹( Виж “Изгревът”, том XX, стр. 895,№ 21), който присъствуваше. Генчев каза нещо, Царят го изгледа и каза: “Гледай Лулчев какво казва... Ти си цял мошеник.” Понеже тонът не беше оскърбителен, Генчев се засмя и като стоеше прав, почтително каза: “Ваше Величество, Вие ме питате за съвет - давам го. Тъй като съм мошеник, Вие не сте длъжен да ме слушате.” – “Гледайте какъв е” - продължи Царят – “хайде отивай, пък да не направите като по-рано” - и като се обърна към мен, каза приблизително следното: “Представете си, аз съм в Ситняково, а тези мошеници назначили Бълов и Банков, и аз се научавам по радиото за това!” Генчев продължаваше да се усмихва и нищо му не каза, но на мен това ми се стори чудовищно невероятно и аз едва чаках да излезе Генчев и се нахвърлих върху Царя: “Ваше Величество, който и да бе ми казал това, не бих го повярвал и бих го отрекъл с пълна увереност, че отричат една лъжа. Но сега, когато го чух от Вашата уста... Не Ви ли е срам, не Ви ли е грях, че сте оставили това хубаво царство, което Бог Ви е дал, да си играят с него мошеници? Не мислите ли, че ще давате отчет и пред Бога, и пред историята, и пред народа за това нехайство? Къде ще стигне...” и пр., и пр., в този дух му говорих около четвърт час. Той беше навел глава и слушаше мълчалив. Аз бях лично възмутен и му говорих невъздържано⁴²(Цар Борис III създава целенасочено тази система на управление на мошеници, за да може да се хвърля цялата вина върху тях, а не върху него. Това Лулчев го разбира накрая)

Подир повече от година, когато стана дума да се скарам нещо на Багрянов, Царят ми каза: “Скарайте му се, но хубаво, както на мене в стаичката в градината!” Доколкото си спомням, той не визираше лично Генчев, защото каза: “Тези мошеници.”

9.ХII.1944 г.

Любомир Лулчев

.

Именувам се Любомир Христов Лулчев, грамотен, вдовец, неосъждан, 59-годишен, жител на гр. София, запитан, кога най-напред съм се срещнал с цар Борис, отговарям: От това събитие е минало достатъчно много време и само приблизително мога да си спомня фактите около него. Ще гледам да ги възстановя с възможната точност. След преврата на 9-и юний, който ме завари като началник [на] техническите служби в инженерната работилница, аз бях арестуван, а след това и уволнен от военна служба. Понеже преди това бях успял с помощта на министър-председателя Стамболийски да изработя един правилник за участие на работниците в печалбите на работилницата, след което заплатите им станаха почти двойни, отношенията им към мен бяха много добри, което не може да се не зловиди на някои офицери участници. След уволнението ми мнозина хора при срещи ми се оплакваха от отношенията към тях.

Мой съсед тогава беше Георги Бакалов ¹(Виж “Изгревът”, том XX, стр. 970, № 459). (ние живеехме тогава на ул. Венелин № 21), на когото бях и сътрудник на списанието му „Борба” (като офицер), за което бях и уволняван от министър Томов и после възстановен отново от Стамболийски, по който повод се и бях сближил със Стамболийски и някои други от хората му. Същият Бакалов, поради претърсванията, които му правеха, беше дал някои руски книги да ги крием в дома (аз бях женен за дъщеря на бивш генерал и в нас не претърсваха тогава). Наблизо, там на ъгъла на ул.„Любен Каравелов”, живееше тогава и госпожа Султана Рачо Петровица²⁽Султана е съпруга на генерал Рачо Петров, военен министър: 1887 ÷ 1897 г.,министър-председател: 1901 ÷ 1906 г. Султана е придворна дама на Фердинанд и негова любовница..) Времето тогава бе неспокойно - имаше остри политически преследвания. При едно посещение, в което аз като пострадал от този нов режим изглежда съм говорил по-смело и убедително, госпожата ме запита защо не напиша едно заявление да искам аудиенция от царя и да му кажа всичко това, което съм говорил на нея. Казах й, че нито съм мислил затова, но ако можех, и нему бих го казал в очите, тъй както го казах и на нея. Тя ме посъветва да говоря и с генерал Стоянови, които живеят тоже наблизо (ул. „Патриарх Евтимий”), които тя нарече, че са близки на двореца и може да ме ориентират, а колкото до заявлението за аудиенция, тя изяви готовност да го изпрати до канцеларията на двореца. Понеже госпожа Стоянова³⁽Мария Стоянова, съпруга на генерал Алекси Стоянов и последователка на Учителя Петър Дънов. Виж “Изгревът”, том XX, стр. 272 ÷ 276. -бележки на съставителя на “Изгревът” Вергилий Кръстев) познавах от една екскурзия от по-рано на Дъновисти, аз отидох в тях и приказвах по тоз случай. На тоя разговор, в който очертах колко лошо е положението на народа и многото преследвания, казах съвета на госпожа Рачо Петрова и някак чаках тяхното мнение. Но те само се погледнаха с генерала и нищо не ми казаха повече по този въпрос, само на тръгване госпожата ме запита къде живея сега. Казах си адреса и останах с впечатление, че те са малко особени хора, които не са никак отзивчиви. Но след няколко дена, точно не помня колко, аз получих покана чрез слугинята да отида на другия ден към два часа в тях на визита, че щели да ми кажат нещо. Отидох, но отначало разговорът вървеше за най-обикновени работи, докато генералът не си погледна часовника и ми каза: „Сега може да вървим.”⁴ (Виж “Изгревът”, том XX, бележки на стр. 891, № 1. Виж стр. 277 ÷ 279. ) Къде? - аз не разбрах в момента, но тръгнах. Генералът из пътя ми говореше малко и доста неопределено. Когато стигнахме до вратата на Зоологическата градина, която беше затворена за публиката, той натисна звънеца и му отвориха тутакси. Влязохме и завихме наляво и влязохме в една къща, където любезно ни посрещна един стар човек, който говореше немски и развалено български. (Цялата тая случка аз почти дословно съм описал в романа си „Благословение”, издаден в 1940 г.) Едва-що бяхме влезли в хола, и телефонът позвъни. Той отговори нещо и след десетина минути чу се шум на един автомобил и немецът изтича до вратата, отвори ги и каза: „Негово Величество царят”. Това аз най-малко очаквах, защото бях останал с впечатление, че ще давам заявление за аудиенция, че ще има дата и разрешение и пр., а сега се намерих най-неочаквано лице в лице с царя. При това аз бях и много лошо облечен - с едно кафяво палто за 300 лв. и костюм за също толкова от най-евтините, и с гумени обуща... Тогава още не бяха ми отпуснали пенсия, поради липса на някои документи, самият аз не бях на никаква работа, защото бях малко болнав от раната, която бях придобил още през войната 1915 ÷ 18 г. Царят бързо се ръкува с немеца и започнаха да си говорят нещо, а в това време генералът ми отвори вратата на близката стая, където ми посочи да вляза. Влязох и дойде и той и започнахме да чакаме. Генералът беше се съблякъл, а аз си бях с палтото и така си останах при всичкия послешен разговор. Царят беше се съблякъл вън и като влезе в стаята, генералът му се поклони дълбоко. Немецът вървеше подире му, посегна и му взе шапката от ръката. Аз се оттеглих към дъното на стаята и доста развълнуван и ядосан, че така ми се „погоди” - да го срещна без да го чакам и се приготвя - аз го дочаках. Той отдалече ми подаде усмихнат любезно ръка. Аз се ръкувах, но в мене имаше нещо настръхнало, като в някое недоволно животно от нещо и аз му казах с рязък тон: „Вие не сте никакъв цар за мене!” Той ме изгледа полуучуден от това посрещане, а после, като направи жест като да си миеше ръцете, каза кротко: „Зная, зная, драги Лулчев, че за Вас Христос е цар.” - „Да, - казах - за нас Христос е цар.” Той ме покани да седна на един хубав фотьойл и аз се цопнах веднага, а той си избра един прост кръгъл стол, постави го до мене и седна близо, така, че почти ни се допираха коленете. Чак тогава седна и генералът, като остана през всичкото време на разговора почти само една безмълвна фигура. От време на време царят търсеше неговото одобрение с поглед, но генералът обикновено леко се покланяше или вдигаше рамене... ⁵ (Виж “Изгревът”, том XX)

Разговорът продължи около 2 часа и 45 минути. Той е почти дословно описан в романа ми „Благословение” също..., която книга беше настоявано да бъде конфискувана както от Дирекцията на полицията, така и впоследствие от директора на печата Мечкаров и само личното застъпиичество на царя, който намираше, че в тая книга аз предавам вярно историческия момент и неговия разговор, я запазиха от конфискация.⁶( Чрез този том и със забележките, че събитията са верни, романът “Благословение” се отваря за българското съзнание. Виж “Изгревът”, том XX, стр. 978, № 521.)

Приблизителната тема на разговора бяха убийствата, които бяха станали на няколко хора, и особено - на един подофицер с 4 кръста за храброст, намерен тук, зад градината Зоологическа, с прострелян череп или гърди. Говорих му за мъките на народа, за тия зверщини, които се вършеха, за това взаимно преследване и избивания, на които се не вижда край. В този дух беше това, което говорих. И когато веднъж той ми възрази, че не е слънце, да огрее навсякъде, и че правел възможното, в мен нещо се разбунтува и извиках: „Аз Ви говоря от името на 20 000 души, които сега имат главите си на шията, а утре ще бъдат оплаквани от техните забрадени с черни кърпи жени и майки, от хиляди синове и дъщери, които ще плачат по своите бащи и братя. Но помислете, че когато идат бурите, светкавиците удрят по най-високите върхове...”⁷ (иж “Изгревът”, томXX, стр. 958, № 372; стр. 284, 286 ÷ 287.)

В тоя дух разговорът продължи, като към края царят взема думата и ми отговори търпеливо на многото въпроси и даже обвинения, с които бях го засипал. По-късно, когато излезе книгата „Благословение”, аз му я дадох и го запитах после дали я е чел и дали има нещо да възрази срещу разговора, цитиран в книгата. Той каза, че са му го чели, и че е доволен от възпроизвеждането. Тъй че, в това отношение, записаният там разговор може да се смята близо до автентичния, който стана. Скоро бурите, за които бях му говорил, че идат, дойдоха - стана нападението в Арабаконак, а след това - и атентатът в църквата „Света Неделя”. В тоя атентат загина моят бабалък - генерал Радойков, тежко беше ранена жена му, моя тъща, която скоро заболя и почина също. Наскоро след нея почина

и майка й - 90-годишна жена, и скоро останах сам с жена си при много трудни материални условия, които продължиха почти до нейното убийство, което стана в 1930 г. и се отрази силно на моето душевно състояние, защото бях обвинен като убиец и временно затворен. След 6 (шест) дена бях освободен, защото се разясниха условията на злодейството. ⁸⁽ Виж “Изгревът”, том XX, стр. 946, № 293; стр. 963, № 405.) От всички тия душевни сътресения и от моите занимания с разни окултни науки - от 1919 г. бях започнал да посещавам беседите на Учителя Дънов - в мен за развиха известни дарби и прозрения, които не останаха тайна за околните ми. И без това имах известна склонност към тях по наследство, откъм майчина страна, чийто баща бил лечител и ясновидец (в турско време).

Много време след първата среща - не мога си спомни сега нито приблизително, но датата може да се фиксира чрез самите факти, които ще опиша - бях повикан и откаран с една кола в Ботаническата градина, в една малка стаичка, където ме посрещна един куц немец, който говореше малко изкривено български. После той изчезна и скоро пристигна Царят. Той влезе бързо, покани ме да седна на един стол, той седна на другия и започна лек разговор за времето и други подобни. После разговорът мина по неговото състояние - каза ми се, че се чувствувал много неспокоен и че имал лоши предчувствия. Казах му, че предчувствията му са оправдани, защото едни тежки сенки вече са твърде близо до него, и че смъртта няма да се върне, без да вземе човек от неговия род. Той самият няма да бъде засега, но че друг непременно ще бъде. Той се доста смути и замисли.

На другия ден следобед - това стана известно отпосле - се самоуби неговият чичо, белгийският крал⁹( Белгийският крал Алберт I се самоубива през м. февруари 1934 г, като се хвърля от една скала в планината.)

По-късно, след много време, точно вече не помня как и кога, тия повиквания продължиха да стават периодически, от време на време, после станаха повече, но после с идването на Севов, те станаха почти точно периодични на равни интервали, които ставаха все по-големи и по-големи, и напоследък - почти по веднъж на месеца, и добиха един вид обичайни, по-кратки и по-незначителни по съдържание. Изобщо напоследък се забелязваше една майсторски показвана тенденция, не зная точно от кого, царят да се откъсне от всякакъв допир с мен. Но изглежда, че царят не беше напълно съгласен с това, защото от време на време при трудни, мъчни условия ме викаше и разговаряше внимателно. А може би и при по-добро опознавание, нещо в мен да не му хареса, защото понякога аз бях груб, избухлив, като му говорех и често минавах на дързости, дори на „ти”. Той търпеливо слушаше, рядко се ядосваше и той и стигахме до спор. Като характер, доколкото можах да го разбера, той беше умен, търпелив, достатъчно настойчив, извънредно много и точно наблюдателен и имаше феноменална памет, на която неведнъж съм се учудвал и завиждал - защото, в противовес на него, аз нямам почти никаква памет, в смисъл на запомняне последователно на събития или факти. Като човек той бе много отзивчив, но като цар той често попадаше в колебания и беше много мнителен. Това изглежда, че мнозина от неговите приближени знаеха и го използуваха. Той беше доста деликатен и не устояваше на продължителни и нахални атаки. Един такъв негов приближен веднъж по някакъв повод ми каза: „Кой може да се мери с мене? Някой се срещне и му говори час- два, а аз съм постоянно с него. Даже и в нужника като отиде, аз му говоря пред самите врата!” Когато при един случай поменах за това на царя, той ми го потвърди, като се засмя и прибави, че и един негов адютант в миналото правел същото... При това от време на време царя го нападаше мнителност, която мнозина от околните му са изпитвали отгоре си - това ми е казвал самият той при някои разговори, по повод на неговия характер - разговори, които аз винаги започвах, като виждах, че е преуморени или отпаднал. Напоследък - особено след започване на голямата война, той изпадаше в обезсърчение или двоумение, което го крайно измъчваше и тогава обикновено прибягвах до дълги разговори на психологически теми и разсъждения, които той често попълваше със свои частни наблюдения и по тоя начин се отвличаше от лошото си състояние. Той изглежда срещаше доста мъчнотии както в личния си живот, така и в семейния. За това съдех по разговорите, които той е застъпвал при разни времена и условия. От царицата той изявяваше често недоволство - понякога при поводи съвършено несъществени, което аз му посочвах и му сочех, че му липсва обективност. Понякога оставах с впечатление, че той я силно ревнува. Но той отказваше това, когато му го казвах, макар че имаше достатъчно поводи да се мисли това. Изпадаше понякога в дребнавости наглед за всеки страничен човек, когато започваше да говори за децата и дреболиите, които са предизвикали недоразуменията между него и царицата, но разбира се, важни за един баща. Това беше една тема, която често, да не кажа винаги, беше завършек на разговорите ни, освен когато имаше да го моля за помилване на някой осъден войник, комунист или някоя друга присъда, на която той трябваше да даде смекчение или отменение.

Почти винаги той се отзоваваше с интерес и дори съгласие, когато се отнасяше за отделим присъди, но когато поменах, че е по-лесно да се отмени законът, обикновено отказваше и ме караше неведнъж да му казвам, че като човек е много добър, но като цар е недостатъчно добър, защото не прави това, което е потребно. В него имаше нещо консервативно, което го караше да пази изкуствени граници и ритуали в обществения живот. В личния той беше много по-демократичен, податлив на чисто човешки постъпки и подтици - съдя по лични мои впечатления. Той е правил доста добрини на случайно срещнати хора. Но същевременно с това той си имаше разбирания за своето положение, на което уж не държеше наглед, но което често успяваше да прокара тъй, най- незабелязано. Някой път той привидно се отказваше от някое намерение, щом то се виждаше в неизгодна светлина, а после следеше, изчакваше удобен момент и го реализираше. С него аз съм имал доста срещи, но те бяха все според случая, носеха и своя отделен характер. Но много често се опирах на неговото мнение и му противоречах, като неведнъж съм му напомнял, че не съм му чиновник, че той си има информатори, които той може да пита за подробностите на факти, които му казвах.

Но винаги повикването ставаше от негова страна, траеше само определено време, колкото той искаше, и след това аз се откачвах всецяло от неговия живот - до ново повикване. Тогава той винаги биваше внимателен и много търпелив, но когато се опитах аз веднъж да поискам нещо, пак не за мен, а за други - видях, че при тая поискана среща той беше в друго настроение. Причината си остана неизяснена за мен. При това той изглежда, че се боеше много да го не сметнат и него за „дъновист”, та грижливо си криеше отношенията с мен. Това той оправдаваше, че било по-добре за мен, в което имаше право, защото знанието на тия връзки караше мнозина да се обръщат с разни молби, които невинаги бяха основателни, справедливи или възможни за изпълнение, но тия, които оставаха неудовлетворени, понякога оставаха неприятелски настроени. Такива хора често идваха при мен или ми пишеха за затворени или осъдени войници, или работници и чиновници - и винаги, когато се удаваше навреме да се помогне, той се съгласяваше обикновено и помагаше бързо (и с помилвания, отмени на присъди, а също с пари и предмети). ¹⁰(Виж “Изгревът”, том XXI, раздел VII за заявленията, писмата.)

В политиката, доколкото съм можал да го схвана, търсеше винаги линията на най-малкото съпротивление. Имаше винаги желанието да бъде справедлив и обективен. Особено когато имаше работа с чужденци. За вътрешната политика той не беше особено желающ - като че ли нямаше нюх и желание да се справи с дреболиите на ежедневния живот. По този повод съм водил разговори, обикновено когато се е касаело за някаква неправда или фаворизация. Така веднъж ми бяха донесли един брой [Държавен] вестник, в който се виждаше напечатано решението на Народното събрание да се опростят 200 милиона на „Горска индустрия”, 150 милиона- на „Захарна фабрика” в Горна Оряховица и други подобни на обща сума 2 милиарда и нещо. Това беше една възмутителна история. По тоя повод царят каза, че има партии, които го не щат, а има и други, които пък той не ще - та няма на кого да се облегне и затова трябва да търпи понякога такива неприятни работи.

Когато му казах, че трябва по-честни хора да се турят в управлението на държавата, той каза: „Где ги?” Когато един мост наглед е гнил, а по него минават камиони и той издържа, то значи в него има и здрави дървета, които именно издържат. Честните хора трябва да се намерят и насърчат. Той само поклати глава безнадеждно. Понякога той биваше крайно песимист и даже отчаян, като на два пъти ми е заявявал, че ще се самоубие като своя чичо Белгийския крал и даже веднъж, още като престолонаследник, правил опит за това. Случаят бил такъв (според както царят ми го разправя и доколкото помня подробностите.) Баща му се отнасял често грубо към него и много мъчно можел да му угоди. Третирал го много сурово. Това той разправил на един свой познат или възпитател швейцарец (името му не запомних) в двореца. Същият водил дневник, в който записвал тия оплаквания.¹¹ (Става дума за Константин Шауфелбергер - възпитател на княз Борис от 1909 г. до 1915 г. ) Цар Фердинанд се научил затова, дал на швейцареца отпуск, накарал, че му отворили бюрото и взел дневника. Една вечер, към 2 часа, Фердинанд извикал Борис - това било в Царска Бистрица - и накарал един офицер (той ми каза името му, но в момента не можа да си го спомня) - да чете дневника. Борис бил крайно изненадан и огорчен, а Фердинанд ядосан и намръщен го гледал. Офицерът се опитвал да прескочи някои особено не хубави пасажи, но Фердинанд помнел точно и му викал да не прескача, „Тогава, след като ми свършиха това четене - каза царят, - аз излязох вън и опрях револвера в слепите си очи. Натиснах спусъка - засечка. Разбрах, че не е тоя път за мен. Но какво съм прекарал тогава, па и после, че често и сега - аз си знам. Никой не иска да влезе в моето положение, но някой ден да не се чудите, ако ви изненадам.”

Често той се одумваше с тоя минал тормоз върху него, когато го карах да предприеме нещо по- съществено. Така той се отказва дълго време да свика Народно събрание, а също и докато се съгласи да даде права на жените. -”Сега навсякъде се ръмжи и цапа, направете най-после един „кенеф” (тая дума бях я чул от царя да употребява), където ще се централизират всички нечистотии, оплаквания и ръмжения - канализирай ги поне. Когато един парен котел е запушен отвсякъде и се нагрява, се пука - дайте отдушник.” Може би и мнозина други да са искали това, а също и общественото положение е наложило: най-после той ме зарадва веднъж с взето[то] си решение за нови избори и да даде права и на майките - за другите да остане и другите политически партии да дадат по нещо, като дойдат. От което разбрах, че той за в бъдеще има и други планове.

Моите усилия около царя при повиквание, може да се каже, се групират: а) като усилия да преодолея някое негово лично лошо състояние или неразположение, което ставаше с подходящи разговори; б) да чакам да ми каже темата или причината, поради която ме е викал и тогава започваме разговорите върху нея; в) изтъквах му някоя неправда или далавера, или някоя афера на някой чиновник или министър и настоявах да се стори нещо, за да се премахнат последиците или причинителите; г) молба за някой осъден войник, комунист или нещо подобно - някоя смъртна присъда да бъде отменена.

Молил съм неведнъж за обща амнистия или за отмяна на изключителните закони още докато се проектираха, но винаги ми се изтъкваха съображения, които не можеха да се преодолеят. Или се оформяха и тогава казваха. Веднъж, мисля, това беше преди две години, през лятото, ни се случи едно хвърляне на бомба край автомобила, след което много го молих за амнистия на шумци и той уж обеща, но после не зная по какви причини не изпълни. Той изобщо си създаваше много мъчнотии, защото обикновено лица за министри се изтъкваха по незнайни мен пътища, и което беше най-отчайващо, че често новоназначеният биваше по-лош от тоя, който бяха махнали. Отначало, когато аз мислех, че наистина се търсят все-таки честни хора, препоръчвах в разни времена генерал Сапов ¹²( Генерал Георги Сапов е министър на вътрешните работи 1935 ÷ 1936 г.) и по- късно - генерал Недев¹³ ( Виж “Изгревът”, том XX, стр. 902, № 66,) за железниците. Царят го одобри и после ме изненада с назначаването му за вътрешен министър. Но после много и много пъти при разни малки опущения от страна на Недев, той при среща все ми казваше: „Вашият Недев...” и това - веднъж, и дваж, и триж. Това ми дотегна прекомерно и един ден помолих Недев да ми каже на какво се дължи тая неприязън. Тогава Недев ми даде един списък с 10 ÷ 15 случая, в който се казваше какво са искали от него разни дворцови служители и приятели на царя, например Груев, Багаров и пр., и понеже най-често били незаконни работи и за услуги, които той не можел да приеме или направи, то те явно му се заканвали, а други мълчаливо насочвали ударите си, като пускали мълва, че министърът е дъновист. Тоя списък, при едно подробно напомняне за „моя” Недев, когато аз не издържах, казах на царя: „Махнете го най-после, щом не може да си гледа работата както трябва” - го извадих от джоба и му казах: „Ето защо Недев е лош и нежелан и затова така грижливо се търсят най-малките му погрешки”. Царят взе списъка, изгледа го внимателно, прочете и след това искаше да ми го върне, но аз му казах да го остави в себе си, за да види кои са тия, които ще клеветят и в бъдеще и дали ще бъдат същите, недоволни от Недев. Все пак след някое време, от незнайни, по-опитни в клеветата, централи се пуснаха куп злословия по адрес на Недев (особено, че бил дъновист). Обективно с тоя аргумент се мъчиха да окепазят хората, които им бяха неудобни. Кои инсценираха тия работи, не разбрах, но те стигаха до куриози понякога. Така при мен дохожда някакъв провинциал, който ми разправя, че като отишел в дома на министър Сапов да го търси, самият стражар на пост там му казал, че министърът го няма, че той си е продал къщата на „Бялото Братство” и че сам той отишел да живее в техния лагер. Когато Сапов никога в живота си не беше нито стоял в Братството и от „дъновизма” знаеше само името. ¹⁴ ( Това е истински случай, който показва как стражарят е поставен на пост пред къщата му не да го охранява, а да разпространява лъжи.)

Отначало тия работи ме тревожеха и ядосваха, та реагирах по някой [?] начин, а после почвах да разбирам, че това са техни методи на „работа”, за да постигат свои цели. Кои правеха това, аз нямах възможност да зная, но фактът си остана, че вместо тоя принцип, който му препоръчах (защото след историята с Недев не му препоръчах лица) - да се поставят по-добри хора, отколкото тия, които бяха уволнили - като че ли напротив, дохождаха все по-дребни, по-некадърни. Тогава това често ме ядосваше, а сега, когато гледам тая завършена минала епоха, ми се струва, че тъкмо тия некадърници докараха по-бързо днешните събития, тъй че и те със своята отрицателна работа дадоха един добър резултат...

Различията в разбиранията на царя и моите ставаха все по-осезателни. Все по-често се намирахме на различни полюси и често се разделяхме наполовина доволни и двамата един от друг. Аз настоявах да вземе решително становище по някой въпрос, а той винаги ми сочеше доказателства противни, които пречеха. Така при едно от отиванията при Хитлер аз настоявах да го убеди да направи една декларация в две точки: 1) че всяка война, която е свършвала с победа, е извиквала нова война, и че тази война трябва да свърши без победители, а с траен мир; и 2) да се обявят всички колонии за международни - с право да се ползуват всички народи от тях. Това да послужи за основа на новото международно общество, на което в последствие да се възложат и други международни задачи. Той уж се съгласи, обеща ми и понеже бях му казал, че ако Германия не стори това, има лоши астрологически аспекти за нея - да каже и това. Тогава германците бяха, ако добре си спомням, под Сталинград. От тази визита той се върна и ми каза, че Хитлер се много разсърдил и викал, че той не вярва в никакви астрологически предсказания. – “Ще има случай да повярва не в астрологически предсказания, а в Божественото, Което му мисли най-добрия изход.” После му представих един проект за послание към всички държавни глави, в което между другото се казваше, че тая война е унищожителна, че нашият народ е храбър, бие се добре, но не обича войната и в името на тоя народ той приканва държавните глави да се спре войната и да се потърси разрешение на международните въпроси чрез мир без победа и международни колонии, за да не сме каиновци. Царят беше съгласен за смисъла на това “послание”, но се отдумваше, че то не било в реда на нещата, необичайно или какво ще кажат и как ще погледнат германците, че е необичайно (не по протоколите!). Съгласих се и аз, но войната нима беше обичайна със своите зверства? Той обеща, че ще проучи въпроса... и така си остана. Изобщо напоследък (от 1942 г.) той се доста измени - като че си имаше вече други отношения към въпросите. Може би беше поизгубил доверие в мене. За това, предполагам, че бяха се постарали всички, на които, волно или неволно, със своите съвети бях разбъркал сметките...

Преди войната той се вслушваше по-добре и повече и като че ли самият беше по-решителен. Тогава - преди войната, времето само приблизително си спомням, той ходи на задгранично посещение в Англия, Франция и Германия. За това и аз настоявах, като го молех да прави всичко, за да кандардисва тия хора да избегнат войната, защото, който и да победи, смъртта и разрушенията ще бъдат общи. Той това добре възприе и после, като се върна, ми говори за усилията, които беше употребил в тия три държави, да докара по-здраво и правилно разбиране на техните министри. Той лично ми каза главните точки, по които бе говорил с всяка държава отделно. Мене тогава много ми харесаха неговите думи и после пак той ми каза (много по-късно), че англичаните му благодарили за това, което е казал на германците за тях (като казал, че флотата им е готова, а те не били и пр.). По- късно, когато войната беше започнала между Германия и Франция и Англия (но България още не бе влязла), той ми показа едно писмо от английския крал - ми се струва, че беше по случай някакъв празник, в което ми направи впечатление една фраза - доколкото сега мога да си я спомня, - в която кралят пишеше, че с удоволствие си спомня думите на мир, които цар Борис е говорил. Тогава аз го молих (царя) да се възползва от тоя повод и пасаж и да му пише с едно предложение, че може да продължи тия си думи на мир и да го помоли да стори нещо и сам той, да се прекрати войната по- скоро с взаимни отстъпки.¹⁵ (Виж “Изгревът”, том XX, стр. 961, № 385, т. 1 и т. 2, стр. 984,№ 564.)

Тогава именно ми направи впечатление възражението какво щяха да кажат германците. – “Щом това Ви смущава, Вие съобщете това на Хитлер, за да не мисли, че конспирирате нещо.” Това остана да си помисли, и ако помня добре - остана без отговор, или поне аз не зная дали е имало такъв. Това постоянно нарастващо страхуване от германците той ми го обясни веднъж с това, че наши хора (тъй каза той) ходили при германците и го клеветели, че е английски агент, особено когато имало случай да се помогне на някой евреин например. И затова, когато, според думите на царя, който беше ми обещал неведнъж, че той война няма да отваря в никой случай - когато Филов и Попов¹⁶ (Виж “Изгревът”, том XX, стр. 953, № 335; стр. 989, № 601) бяха я отворили мимо неговото знание (на Англия и Америка) - и аз му извиках крайно ядосан: “Махнете ги тия говеда!” - той ми приведе същия аргумент: “Ако ги уволня, веднага те ще идат при германците, да кажат, че са пострадали за германската кауза и че аз съм английски агент... Аз си знам какво ми е!” Каза ми също, че бил в Кричим, когато научил за обявената вече война и веднага се върнал в София, и че им казал (това - по неговите думи, които тогава ми направиха впечатление със своя характер), на Филов и Попов: “Вие трябваше да се съпротивлявате, да Ви скъсат гащите, и тогава да ви онождат, а вие сами сте ги смъкнали, че и вазелин сте им дали.” А те му отговорили: “Няма нищо, Ваше Величество, това е символична война само.” – “Дали е символична или друга, после ще видим, но ако направите същото и с Русия, вие сте изгубени” - казах му аз.¹⁷ (Виж “Изгревът”, том XX, стр, 990, № 613) – “Това никога няма да стане - каза ми царят веднага. - Никога, аз вече съм вземал мерките да не ме изненадват.” И наистина, доколкото той ми поверяваше работите на държавата, по- после на два пъти имаше опитвания от страна на Рибентроп да ни вкара поне в скъсване на отношенията ни с Русия, но не успя. Жалкото беше, че - доколкото той ми поверяваше хода на тия работи - той понякога намираше срещу своето миролюбие не само германците, ами често и някой свой непохватен министър. Така, доколкото си спомням, бе станало случай с един наш пълномощен министър, който беше получил тайни инструкции как да действа пред правителството, гдето беше акредитиран - беше имал глупостта да ги прочете текстуално пред чуждия министър... и той беше му показал вратата,.. Това го помня, защото царят ми чете доклада му и се чувстваше така засегнат, че ми казваше, че му иде да се самоубие, защото това било цяло предателство и изложило България пред Русия (четенето на тия тайни инструкции).¹⁸ (Виж “Изгревът”, том XX, стр. 776 ÷ 777,стр. 962, № 389) Отнася се за Антонов, който е чел тайните дипломатически инструкции на българското правителство в Москва пред Деканозов, който се е възмутил от чутото и видяното и го е изгонил от кабинета си. Както и да бе, много събития, които сега не мога си спомни, но зная, че опозицията срещу мен ставаше по-осезателна и веднъж, това, ми се струва, беше само два месеца преди смъртта, и щеше да ходи пак на свиждане с Хитлер, аз пак настоявах да бъде по-решителен и да се опре, защото не сме германска колония, а съюзник. Той ми възрази, че Хитлер не дава много да му се възразява и че викал много. – “Я, Вас страх ли Ви е от него? Вие мислете, че е един бояджия, нищо повече.” – “Аз не мога да бъда груб - това ми е слабото място, от което мнозина се ползуват» -каза царят. Правеше вероятно алюзия и на мен. Аз му казах, че мене от Хитлер не ме е страх, че ако аз съм на викането, ще отговоря с викане. – “Да, защото сте първобитен!”

По-късно разговорът влезе в една неудобна форма, защото аз помня, че му извиках (повода вече също забравих): “Недейте мисли, че ако за Германия, 80 милиона народ, се намери един бояджия да я управлява, няма да се намери и България кой да управлява ще се намери!” Това го крайно ядоса, той скочи като никога и започна да вика: “Една глава имам, бе - само тя е останала - вземете, вземете и нея, ама тогава ще се избиете помежду си!” – “Няма защо да се избиваме! - викнах и аз. - Вие ще свършите с катастрофа, и то много скоро.” Това го накара да се поумири, още повече, че наистина според хороскопа му имаше едно неблагоприятно съчетание за месец август¹⁹(На 28 август 1943 г. царят умира. Виж “Изгревът”, том XX, стр. 894, № 10.) Характерно беше и това, че поради затваряне на границите, аз не можех да си доставя едни астрологически таблици от Англия и бях го молил да ми услужи, когато иде в Германия. Аз знаех, че в Германия са забранени. Но мислех, че ще преодолее препятствията. Той ми каза, че се опитал на няколко пъти, но отвсякъде получил отказ. Хитлер беше ги строго забранил, защото почти всички астрологически заключения бяха не в негова полза и той знаеше това - това са го констатирали някои астролози и в Америка и са го писали в своите алманаси. Оттам идеше изглежда неговата сръдня и забрана на астрологическите таблици за след 1930 г. и бъдеще.

Тези различни случки по време ги пиша, както си ги спомням сега.

Цар Борис имаше и изказваше добри желания, но изглежда, че обичаше да взема съвети от мнозина и поради това често изпадаше в двоумение и смущение. Той много обичаше децата си и приказваше за тях с увлечение. Често ми казваше, че каквото той не можел, Симеончо ще го довърши, на което обикновено му възразявах, че той си има своя работа да свърши, и детето - своя, да го не трупа с чужд товар. Изглежда, че той получаваше извънредно много заплашителни писма, а също и такава на разни хора от народа, в които му се казваха сънища, видения и предсказания за бъдеще. Някои от тях той ми изпращаше или лично даваше, за да си кажа мнението. Някои хора искаха и лични срещи. Понякога и политици искаха срещи и неведнъж съм му казвал да ги приеме. Но когато съм мислил, че това не ще е от полза за държавата, съм го карал да им иска писмено изложение, защото там по-точно се формулират нещата. Понякога ме слушаше, понякога си правеше каквото си искаше. Тогава обикновено избягваше скорошна среща, за да не го питам защо и какво е станало с тоз въпрос. Особено можехме да се разберем по въпроса за шумците²⁰ (шумците - комунистическите партизани) Аз настоявах от сведения, които ми идеха непосредствено от приятели от разни краища на България, че това са хора по-скоро принудени от неправдите, които не можеха да търпят и понасят от страна на властимеющите, отколкото да са убедени комунисти. Казах му, че има и много преувеличения и че в повечето случаи престъпленията се правеха от властта, защото за убит се плащаше повече, отколкото за жив хванат, че това е безчовешко и пр. Тогава той понякога ми вадеше из джоба си писма и разни доклади и информации и ми казваше: “Прочетете си ги после!” Някои от тях аз четох внимателно после, но почти всички ми се струваха, че бяха тенденциозни давани. И веднъж, когато той ми разправяше впечатленията си от средата, с която е заобиколен Хитлер и случая с Римския германски пълномощен министър фон Макензен, аз му казах, че и той е заобиколен с подобни хора, че му се сервират всевъзможни работи от разни информатори, и че ако има нещо сравнително чисто и директно дадено, то е само от мен, когото смятат за малко смахнат дъновист, защото не отбирам от далавери и сделки. Че и около него има клики и тайфи, за които аз се само досещам, а той поддържаше. Тогава царят с въздишка каза: “Възможно е.” – “Не само е възможно, но тъй си е” - додадох аз. Срещу жестоките проекти за закони (Закона за печата, за нацията и пр.) винаги протестирах и устно, и писмено - след като се връщах вкъщи, пишех му писма, с които си настоявах на своето.

При такава една разправия - за Закона за нацията, ми се струва, че беше - аз разбрах, че той защищава една позиция, която не е лично негова, защото ми каза, че ще бъде хубаво да се срещна с министър Габровски и поговорим по тоя въпрос. Аз се съгласих охотно, защото исках на всяка цена да се не приеме тоя закон, а брат ми, който беше депутат, ме информираше най-положително, че болшинството се подготвя да приеме тоя закон. Габровски²¹(Виж “Изгревът”, том XX, стр. 963,№ 406) дойде вкъщи и говорихме, или по-право - говорих му два часа, а той красноречиво мълча или възразяваше нещо незначително. Той си остана на своето мислене, макар че нищо не ми възрази на всички аргументи, с които исках да го убедя, че този закон е безсмислен, жесток и излишен. Той търпеливо слушаше, но своето мнение не издаваше... Втори път го виждах на тема еврейския въпрос със същите резултати: красноречиво мълчание, внимателно слушание - и правение каквото си знае...

С тоя еврейски въпрос много пъти безпокоих царя с ходатайства, та неведнъж ми казваше, че до гуша му дошло да се разправя за тях. А когато му казах: “Защо не отмените този закон?” - той повдигаше безпомощно рамене. Веднъж ми каза, че за всяко помагание на евреите това се донасяло от услужливи българи на германците и го показвали като английски агент. Тогава аз обикновено попреставах да го безпокоя с молби за помощ, докато дойдеха оплакванията на някои нови нещастници...²² (Виж “Изгревът”, том XX, стр. 988, № 595)

Когато веднъж царят беше отишъл на Карловските бани и беше се влошило нещо положението му (здравословното), той беше писал на княгиня Евдокия да ме пита по тоя повод за някакво природосъобразно лекарство. Аз отидох вкъщи при Евдокия и там говорихме между другото и за нейното впечатление от Германия, когато беше ходила при сестра си на гости. Мен ме изненада това, което ми каза, че там от цяла къща (и то на херцог!) се отоплявало само една стая, и че имало голям недоимък на храна и пр. По-късно, когато случайно заговорих с царя по същия повод, той призна, че това е вярно, че той викал децата и сестра си тук, да се поохранят, но не изпусна да ми каже, че Евдокия си е турила черни очила и че бръщолеви работи, които не са верни. На моя въпросителен поглед той ми каза, че тя била много песимистка относително германците и че му омръзнало да слуша все едно и също. От това разбрах, че му беше говорила нещо повече, отколкото е казала на мен. По-късно царят говореше с неприязън за нея и от това разбрах, че тя след новото си ходене в Германия е донесла още по-”тъмни очила”. Царя не можеше да му се помене, че може и тя да има верни наблюдения. “Преувеличава” - ми възразяваше той.

Евдокия, сестрата на царя, ми е правила впечатление на умна и енергична жена. Тя скоро схващаше същността на въпроса и си правеше свои изводи. Така, преди доста години, при един разговор бях я помолил да вземе под свое покровителство идеята да се отворят школи за даровити деца. Тя ми посочи веднага, това е работа повече за царицата, но че тя ще подкрепи тази идея, защото, каза тя: “странно е, че в нашата държава има училища за недоразвити и слаборазвити деца, специални училища, а за това, което ще е гордост за държавата - даровитите деца - никой нищо не е направил.”²³ (Виж “Изгревът”, том XX, стр. 907, № 92, 94; стр. 942, № 267; стр. 943, №273) При друг случай заговорихме за българския народ. Тя ми каза дословно: “Грехота е за пренебрежието към този народ, който е толкова добър, че може да му направиш десет злини, но щом му направиш едно добро - готов е да забрави десеттях злини.” Изобщо, моите впечатления от нея си останаха, че тя най-трезво схващаше приближающите събития, говореше за това, но изглежда не е имало кой да я чуе. Тя ми казваше, че царският институт може да се крепи само ако е полезен народу - сега светът излишни работи не може да понася. Тя беше много демократична в своите обходи - това видях веднъж, особено при едно нейно излизане от скривалището при тухларската фабрика “Виларов” след една въздушна тревога.

Първата ми среща отделно с нея стана по повод желанието й да има отделна къща вън от двореца. Тя се смяташе като изпъдена, но после разбра, че така ще й бъде по-добре. Изглежда, че между нея и царицата имаше известни - временни, може би - несъгласия. Понеже на царя изглежда са омръзнали тия разправии, той беше взел решение да я отдели. Генерал Стоянов беше предложил своя двор за целта. Това казах на царя и по тоя повод се намесих и в тоя въпрос. Тя най-много се измъчваше от това, че няма да види вече брата си (Царя). Утеших я с обещанието, че ще искам да се срещам с него в нейната нова къща, та пак ще се виждат. Така и стана по-късно - имахме няколко срещи в къщата на княгинята²⁴ (Виж “Изгревът”, том XX, стр. 907, № 94; стр. 942, № 269) Нейната къща беше доста хубава, поне тая част, която виждах, ми се струва, че по повод на нея между архитекта Севов, който я строи, и княгинята, която остана нещо недоволна, възникна по- късно нещо неприятно, което само долавях в отзивите на Севов за нея, но не съм го запитвал. От нея веднъж чух нещо за някакъв дренаж на къщата, поменат мимоходом, но точно не разбрах. Севов веднъж ми помена за някакво нейно пакостно влияние върху своя брат, но не помня за кого се отнасяше - за Борис или за Кирил.

Цар Борис се стараеше да се не увлича в политиката - поне доколкото той ми казваше и доверяваше своите планове. От самото начало той беше възприел: неутралитет и никаква война. Постепенно се изменяха тия решения. Кои са влияли за това, не ми е известно - аз бях и си останах за мира. Царят - също. А все пак събитията се промениха. Хронологически как се случи това, сега не мога да си спомня, затова пиша само за тия данни, които мога си спомни в момента. Помня ясно, че от началото още, като ни дадоха Македония, аз говорих на царя да я остави автономна, защото така по-лесно ще ни придадат Солун и от друга страна - по-лесно ще се приспособи самата страна към новите условия, както това беше и с Източна Румелия, а после дойде време да се присъедини. Той ми каза, че същото е мислил и той, но няма достатъчно верни хора, които биха могли да реализират тоя план. При това се страхуваше и от влиянието на италианците, които можеха да се съединят с тая нова държава и дая подкокоросат да иска от България Кюстендил, Дупница и Горна Джумая.25 (Виж “Изгревът”, том XX, стр. 993, № 635; стр. 991, № 621, 622) След това стана дума за отношенията със сърби и гърци. Той беше съгласен, че те сега, понеже не сме имали война, може да бъдат меки и приятелски третирани и се съгласи и обеща, че ще каже на ръководните лица да бъдат меки и ще даде храна за населението. По-късно ми каза, че викал генерал Николов от корпуса и му казал да следва тая линия на поведение. И наистина, известно време имаше доста добри отношения с местното население. След едно от пътуванията на царя, след завръщанието от Европа, беше към 28 ноемврий, след като ми разправи впечатленията си от политическата атмосфера, аз му казах, че трябва непременно да направи смяна, да тури добри, умни и по-справедливи хора, за да може да понесат трудностите, които идат. Той ми каза, че нямало такива хора, че той не ги срещал, не ги подушвал:“Защото носът Ви подушва само развалени величини - казах аз. -Вие с тях сте внимателен и щедър, а другите ги пренебрегвате.”–“Какво да правиш, Лулчев,с нестабилните барути човек трябва да се отнася по-внимателно,за да не експлодират.”²⁶ (Виж “Изгревът”, том XX, стр. 834 ÷ 836) – “С тая атмосфера Вие може да направите и най-добрите Ви приятели да пожелаят да станат нестабилни барути.” (Този разговор го предавам, както беше, но в датата може да има грешка.)

На царя често му правеха разни монтажи, които аз долавях по-късно или ми ги разкриваха някои писма на приятели. Така веднъжтой ми се похвали, че останал много доволен от една екскурзия в Ловешко, а случайно мен ми бяха писали за същото и между другото казваха, че селяните били “курдисани” от околийския управител какво да говорят. Когато му казах това, той се наскърби²⁷(Околийският управител в Ловеч намира трима селяни и подготвя какво да говорят на царя) Друг път някой го съветваше да приеме някого на частна аудиенция или из задните врати. Такъв човек аз обикновено съветвах да го приеме и после не се изненадвах, като го харесваше, защото изглеждаше, че предварително го подготвяха, приблизително какво ще говори и какво мнение да има, за да се хареса на царя (например за партиите, за македонския въпрос и пр.). И царят ми се похвалваше, че му са се видели доста умни. – “За половин час всеки може да играе ролята на умен човек” - му казвах аз и това му бе неприятно. (Случаите със Загоров, с Преславски).

Понякога пък, като не можеха нещо да го убедят, съветваха го да приеме някого, който би бил по-убедителен, Друг път употребяваха други методи. Когато не можеха да обявят някой министър.за дъновист, защото нямаше никой да повярва, тогава употребяваха някой друг метод, доста остроумен, за да се отърват от него. Така стана с Красновски. При мое присъствие един каза на царя: “Ваше Величество, Красновски не е здрав, боледува от...” (Забравих сега каво казаха.) – “Горкият! - каза царят. - Изпратете му тогава няколко бутилки...” (Забравих, вода минерална или какво беше.) Това беше в навечерието на изборите. При втора среща изпъкна същият въпрос: “Какво да се прави? Ето, избори идват, а вече 6 дена Красновски е болен.” Той не можел да прави избори, - “Ех, като е болен, ще турите някой здрав, държавата без министър няма да седи” - казал. След няколко дена министърът беше сменен и същия ден пристигна вкъщи и ми разправя допълнителната история. Между него и Луков беше избухнала една история по повод донесението на един детектив. Точно преди един парад (мисля, че беше към 19-и януари) се явява същият господин, който докладваше на царя, че Красновски е болен, и му казва: “Понеже сте скарани с Луков, за да не стане някой скандал, полежи си вкъщи” - и му дал да разбере, че това се желае от по-високото място. И разбира се, Красновски, като мислил, че изпълнява височайша воля, останал “болен” вкъщи. А като му донесли и бутилките от двореца, той помислил, че това е награда за послушанието му… А после по радиото научил, че е уволнен и бе останал втрещен защо е тази оставка, когато не е искал това... Разправих му това, което стана пред мене и той добре разбра как е бил изигран. ²⁸ (Виж “Изгревът”, том XX, стр. 898, № 40)

Изнасям този случай, за да се види в каква атмосфера трябваше да работи царят и защо работите му вървяха трудно. Това е, което аз зная, а имам данни да допускам, че то е твърде малко в сравнение с онова, което в действителност е ставало, защото аз бях викан сравнително рядко при него. А подобни хора се намираха постоянно около него. Веднъж той ме изненада със заканването, че ще тури Луков и Цанков, че вече с добро не можело и че бесилки трябват. Това ме възмути много и му наговорих много груби работи - че не го е грях да вдига бесилки за тоя народ, който му целува ръцете, но че и той ще увисне на бесилка и пр. Тия, които крадат, искат да избесяттия, които знаят за кражбите им... и пр., и пр. Явно беше, че някой беше дал тоя проект и той искаше да чуе нещо по него и затова ми каза така. Преди или след това ми беше говорил за Луков²⁹ (Виж “Изгревът”, том XX, стр. 896, № 25; стр. 910, № 117) Аз го зная още като поручик и нямах добри впечатления от него като характер. Казах му мнението си. Той ми каза, че сега се е изменил, в тия минали 15 ÷ 20 години, и че той е в Пловдив и не ще е лошо да го видя пак и си кажа мнението. Каза ми и върху какво да поговоря с него. Качих се на трена и прескочих до Пловдив. Видях се с Луков. Той ме посрещна много недоверчиво и доста високомерно. Спомних му, че съм дошел, защото ми е казано, и споменах някои работи. Той каза, че този въпрос го е уредил с Негово Величество, Аз поисках и му погледнах ръката. Не мога да си спомня сега точно какво беше впечатлението ми от нея. Понеже имах и хубави впечатления, особено от неговата способност да организира - аз си казах впечатлението на царя, че сега е силата по-голяма във физическо и друго отношение. Скоро след това той стана министър, но аз никога вече не се видях с него. По-късно, по думите на Генчев, той беше вече връзка между министър Луков и царя. Веднъж при мене дойде Христо Калфов. Той вероятно беше се научил, че имам връзки с царя и искаше да се възползва от това. Разправи ми историята си и ме помоли, ако мога да сторя нещо, защото от много години не го е виждал и се смяташе и неоправдан [онеправдан?] нещо. Обещах да помоля при сгоден случай. Помолих се на царя и той се съгласи да го приеме и се сдобрят. После го приел много добре - самият Калфов ми се обади и беше много благодарен. Дал му царят това, което очаквал. Тази беше причината, поради която Калфов дойде при мен³⁰ (Виж “Изгревът”, том XX, стр. 935, № 219)

С Багрянов се запознах много преди да стане министър, и даже депутат, ако не се лъжа, в двореца Царска Бистрица, където бях повикан и аз. После вече се опознахме по-добре и понеже той умееше да се държи много хубаво, хареса ми и аз исках да му помогна с каквото може. Като стана министър, той беше подготвил много хубави закони за няколко различни отрасли на живота в държавата и селото³¹ (Виж “Изгревът”, том XX, стр. 897, № 32; стр. 938, № 235; стр. 948,№ 303; стр, 988, № 593) Скоро след това се явиха търкания между него и други министри, които също съм се мъчил да премахна. Но забелязах, че понякога царят не е много благоразположен към него. Веднъж, като стана дума за преврата, царят ми каза: “Остави ме той (Багрянов) да ми цвъкат свраките по главата.” И ми разправи някои подробности. После запитах и Багрянов защо е оставил царя сам. “Ами той трябваше сам да си вземе решението - аз му дадох данните, другото беше негова работа.” Багрянов държа две речи. От втората царят остана крайно недоволен и след дълги разправии с мен царят го уволни. Останах с убеждението, че на царя бе повлияно твърде много, защото смяташе се, че е направил непоправими погрешки. Според мен това бе строга присъда. Багрянов си замина в чифлика, отгдето се обади едва напоследък, като дойде за кратко на гости в Изгрева. Идва и в с. Мърчаево, където му говорих за това какво трябваше да направи с Македония и да потърси да се разбере с Англия чрез Русия. Той уж обеща, но след ставането на министър не се мярна вече и до самото си падание.

Кьосеиванов ³² (Виж “Изгревът”, том XX, стр. 894, № 15) съм срещал само веднъж, когато отидох по причини, че имаше някои недоразумения между Кьосето и Недев за врачанския избор. Отидохме с Христо Статев, който казваше, че му е приятел, а и на мен беше училищен другар. Кьосеиванов изслуша всичко внимателно, обеща което можеше и направи впоследствие каквото си искаше.

Със Стойчо Мошанов се срещнах веднъж в дома му, когато беше председател на камарата и беше ходил наскоро в Лондон. Той ми говори много работи, голяма част от които бе нещо наполовина истина също. На тръгване той ме увери, че ми е говорил истината и само истината... – “Слушайте, г-н Мошанов - му казах, - доколко сте ми говорили истината, това е за Ваша полза, а колкото е неистина, то си остава за Ваша сметка.”³³ (Виж “Изгревът”, том XX, стр. 899,№ 45.)

Помъчих се да си предам обективно впечатленията от Стойчо на царя. Забелязах, че царят имаше някаква слабост към Стойчо Мошанов и не помня с кого споделих това мое схващание. (Струва ми се, че беше с брат ми Андро.) Той каза, че и други го забелязвали и си го обяснявали по своему. Стойчо има отлични качества като държавник, но е още егоцентрист. Щом излезе от тая фаза на робство на личното, ще може да бъде полезен и на другите.

С Генчев ³⁴ (Виж “Изгревът”, том XX, стр. 895, № 21; стр. 935, № 220; стр. 940,№ 256) се познавам още от офицерството. Беше много енергичен и работлив. После отиде на служба в Царския кортеж. После чак се срещнахме при идванието с кола да ме вземе и закара при царя. Като човек е бил много внимателен и добър към мене, но беше много енергичен и се увличаше в разни политически работи и веднъж се скарахме в присъствието на царя. Сметнах, че той не може да бъде полезен и помолих да не го допуща да се меси в политиката. Царят уж се съгласи, но изглежда, че не спазваше това. Случаят, доколкото си спомням, засягаше някои интриги за Кьосеиванов, станалото с Красновски и др. Царят го нарече в мое присъствие: “Гледайте какъв е мошеник”, но Генчев се смееше и каза: “Ваше Величество, може да съм мошеник, но аз не Ви задължавам да вземете непременно съвета ми. Питате ме - казвам Ви!”

При мене идваха много хора, и прости, и учени. Дохожда и Йоцов в едно много лошо психическо състояние. Видя ми се много незначителен човек и при една среща с царя го запитах как е могъл тоя неврастеник да бъде два пъти министър. Царят ми отговори нещо подобно: “Не беше от най-лошите” или: “И другите не са нещо повече” (или и двете - точно не мога си спомни). Професор Йоцов дохожда веднъж по моя лична покана вкъщи. Говорихме върху литературата, която си му е негова област. Направи ми впечатление на енергичен, малко хитър и желающ да работи човек, убеден славянофил³⁵ (Виж “Изгревът”, том XX, стр. 991, № 623) По-късно се виждахме в с. Мърчаево и когато ми каза, че ставало дума да се обяви война на Русия, казах му да си подаде веднага оставката, което той сам имаше намерение да стори. Мислех после да го препоръчам на Багрянов, но нямах случай да го срещна. Йоцов през всичкото време в кабинета е настоявал да се влезе в по-тясна връзка с Русия, което поддържах и насърчавах.

Илия Желязков³⁶ (Виж “Изгревът”, том XX, стр. 901, № 58) ми е някогашен другар по служба. Веднъж, когато царят каза, че нямало честни хора, аз му поменах за него. Той се съгласи, че е честен, и че лично го познава като много добър човек; каза ми да говоря с Филов по тоя въпрос - тъкмо да се срещна и лично с Филов. Виждах се по тоя повод и запитах Филов не вижда ли, че в България са добре посредниците, а страдат производителите и консуматорите - виждал и щял да вземе мерки³⁷ (Виж “Изгревът”, том XX, стр. 939, № 244) Защо не се стимулира външната търговия, а остана в ръцете на стотина души, които забогатяват? - Мислели и за това, “Защо работниците са закрепостени като роби, а печалбите ги взимат частни хора?” – “Да, но печалбите ги взима и държавата.” – “Защо, след като казаха, че програмата не е на Багрянов, а на правителството, и след 8 месеца не е нищо направено?” – “Прави се, г-н Лулчев, прави се.” Заговорих му за Илия Желязков, тогава данъчен Софийски началник, обърнах внимание на мнозина с организиранието на службите и количеството на приходите. – “Не го познавам достатъчно” - и на искания пост “Управител на Земледелската банка” щял да тури Фетваджиев, който пък аз не знаех.

Този разговор после предадох на царя, като му казах, че изборът е много сполучлив, защото е взел “Филов”, който може да стане винаги и англо-, и русо-, и германофилов. Царят се много смя и каза, че никога не му е идвало това на ум.

Веднъж Багрянов ми доведе своя роднина архитект Севов на гости. Като човек той ми хареса, въпреки недостатъците си. Той беше умен, търпелив, умееше да мълчи когато трябва, практичен в похватите си и като архитект похвален от някои хора, които го познаваха. Той много умело можеше да се прикрива, но това беше по-скоро едно добро господаруване, отколкото лицемерие. Виждах човека, който е работил върху себе си и може да работи. При един разговор с Царя аз си казах впечатленията и може би той ги взе под внимание, защото скоро за една среща беше изпратен с кола да ме вземе Севов³⁸ (Виж “Изгревът”, том XX, стр. 900, № 50) - и до самата смърт на Царя той беше, който ми обаждаше по телефона кога и къде предварително да го чакам и ме отвеждаше при Царя. Той обикновено ме чакаше в колата, докато свърша разговора и след това ме отвеждаше обратно дома. Отначало той ми вдъхна много голямо доверие и както подозирах, че царят иска или може да иска и неговото мнение, за да не го караме да се раздвоява душевно, опитах се да разбера как мисли конкретно. Но той беше доста сдържан. Тогава му казах, че аз стоя на едно гледище, което смятам, че е най-разумно, и което поддържам при царя винаги - нито германо-, нито англофилство, а българофилство. Той заяви, че стои на същото гледище. Дълго време работите отиваха добре, в смисъл, че не се случваха големи противоречия между мене и царя, но заедно с минавание на времето те изпъкваха все повече и аз взех да сещам някакво противодействие. То ме накара и аз да се затворя по отношение на Севов и ние си останахме добри приятели, но не споделяхме вече тъй много и подробно това, което съветвахме царя.

Самите срещи методично, почти математически, се разредяваха - виждах, че работи една майсторска и умна ръка, която искаше царят да се вижда все по-рядко, затова и стълкновенията пък ставаха по-чести, поради появилите се противоречия. Това си трая до самата му смърт (на царя).

Севов биваше много по-често при Царя, отколкото аз, и съответно той биваше и по-добре в течение на работите. Към мене е бил винаги изискано коректен, другарски почтен, факта, че той прикриваше плановете си, не го считах за грях, защото и аз самият не му казвах всичко, каквото мислех да говоря на Царя или му бях говорил. В това отношение аз мисля, че той има право да се придържа към своето си мнение, а Царят да избира между едно или друго. Мнозина са ми говорили, че той взема участие в разни работи, например в чорапената фабрика, но аз винаги отхвърлях това, защото го смятах за клевета - в нас това е нещо обикновено, да завиждат на някого. Никога в разговорите си Севов не е излизал пред мен вън от границите на това, което си бяхме казали – “българофилство” Понякога той се произнасяше за някои действия на германците (особено в България) като крайно неразумни. Това той правеше според мен наистина искрено, изхождащ от един здрав български дух. След смъртта на царя със Севов се виждах само веднъж, защото бях евакуиран вън от София. Той беше ходил в Анкара, срещал беше се с някои хора там (англичани, германци и др.) и ми разправи накъсо впечатленията си. След това вече се не видях никак до тоя момент, когато пиша настоящото. Доколкото си спомням, само два пъти сме били тримата - царят, Севов и аз, на съвет. Един път, помня, че като пристигнахме с автомобила в парка на Врана, царят беше някъде наблизо в гората, излезе, ръкува се и като изключение каза да дойде и Севов с нас в салона. Не съм сигурен в паметта си в момента, но ако се не лъжа, той ни заговори за исканата от военния министър обща мобилизация. На това се възпротивихме и аз, и той, като ненужно, неразумно, защото ще се съсипе материалът - дрехи, обуща, оръжие и пр., а също защото мобилизация значи война, а такава не искаше нито царят, нито някой от нас двамата.

Изобщо, колкото пъти съм говорил със Севов, а това ставаше рядко, обикновено - в колата на отиване и връщане от среща, а понякога отивахме рядко на разходка към село Бистрица, когато имаше да ми говори нещо, доста често напоследък - по поръчка на царя, за да се избегнат честите срещи на самия цар с мен. Какво предаваше на царя от моите мисли - не знаех и затова впоследствие ставах все по-сдържан и предпазлив.

Друга връзка между мене и царя служеше Вера Стоянова³⁹ (Виж “Изгревът”, том XX, стр. 896, № 28), която по заповед на царя ми носеше някога писма за графологически и други анализи, информация, книжа и други - дадени й от царя, за което е ставало дума или щеше да става при бъдеща среща.

Всичко, което съм вършил, е ставало абсолютно безплатно. По-точно някои работи са отбелязани в специални бележки, които аз почнах да си водя по-грижливо към края на 1938 г, като имах в предвид да пиша книга в бъдеще.

По въпроса за срещата ми с царя (първата) в книгата “Благословение”, краят не отговаря на действителността. Накрая той ми говори за моето уволнение от армията, като ми каза, че останал изненадан, защото докато от една страна ме клеветили и му донесли, че съм прононсиран земледелец, министър Томов ме представил два пъти за уволнение. Първият път не се съгласил, но втория път нямало какво да прави - не посмял да отмени височайшата си заповед. – “Той друг я отменя” - казах аз грубо. Царят почервеня, но не каза нищо, защото фактически Стамболийски я отмени, без да намери за нужно да го уведоми, и ме върна веднага тогава още на служба, докато дойде превратът, който смъкна Стамболийски⁴⁰ (Виж “Изгревът”, том XX, стр. 970, № 459)

От писаното дотук може да има нещо неточно предадено по форма или по време. Мъчех се да си спомня, но много години са минали, а и вече четири нощи не съм спал при тая нова за мен обстановка. Но подробностите могат да бъдат уточнени по бележките ми.

В заключение можа да кажа, че през всичкото време, когато съм бил призоваван по един или друг начин да си кажа мнението на царя, съм се движил от идеята да бъда възможно най-справедлив, обективен и от полза за народа си. Възможно е някога да съм изпадал в субективност, но корист никога не е водила моето мнение. Колкото и дребни да са били усилията и възможностите ми, винаги съм се старал да бъдат в полза и за доброто на хората.

4.ХI.1944 г.

София

Настоящата преписка, прошнурована, провървена и подпечатана с печата на Софийския народен съд, съдържа 17 (седемнадесет) написани листа,

гр. София

14.ХII.1944 г.

Секретар: (Подпис) (Печат)

Член 1. Учредява се Народен съд за съдене извършителите на престъпни деяния, предвидени в този закон:

а) министри от правителствата през времето от 1 януари 1941 г. до 9 септември 1944 г;

б) народни представители от XXV Обикновено народно събрание и в) други граждански или военни лица.

Член 2. Наказват се с временен или доживотен строг тъмничен затвор или със смърт и глоба до пет милиона лева:

2.1. Лицата, които след 1 януари 1941 г. са изложили сигурността на държавата или са поставили народните интереси в опасност, било като са сключили международни договори с воюващи държави, било като са взели решение да обявят война и да водят война.

2.2. Ръководните лица, които след 22 юни 1941 г. са заповядали действия, нарушаващи обявения неутралитет към Съюза на съветските социалистически републики и с това са отегчили международното положение на България.

2.3. Ръководните лица, които във връзка с обявяването и воденето на война с Англия и Североамериканските съединени щати не са изпълнили своето служебно задължение, като не са взели надлежни и своевременни мерки за предпазване на народа и държавата от морално и материално увреждане.

2.4. Лицата, които след 1 януари 1941 г. в старите предели на страната, в Македония, Тракия или Другаде са използвали своите връзки с властта или с воюващите държави, или служебното си положение, за да набавят за себе си или за другиго противозаконна имотна облага.

2.5. Лицата, които са били в служба на Германия или на съюзниците й и при нейното упражняване дейно и съществено са допринесли за провеждането политиката на тия държави във вреда на интересите на българския народ.

2.6. Лицата, които през същото време са изпращали наши войски в Югославия и Гърция, за да преследват народоосвободителните войски на тия страни, както и ония ръководни военни лица, които със своите действия или бездействия са станали причина да се поставят в опасност нашите войски.

2.7. Лицата, които в страната или извън нея, във връзка с водената след 1 януари 1941 г. от правителствата външна или вътрешна политика, са заповядали, поощрили или извършили убийства, тежки телесни повреди, палежи, грабежи, обири и изтезания.

2.8. Лицата, които доброволно са служили и предавали на полицията, жандармерията и войската такива сведения, които са се отнасяли до безопасността или важни интереси на партизаните или други борци за народните свободи.

2.9. Следователи, прокурори и съдии, които при предварителното или съдебно дирене или с издадените присъди са проявили явно пристрастие и грубо престараване, с цел да подкрепят провеждания над народа терор, безправие и насилие.

2.10.Лицата, които в страната или извън нея от 1 януари 1941 г, до 9 септември 1944 г със своите действия, писания и слово или по друг начин са допринесли дейно и съществено за извършването или провеждането на горните деяния, както и за гоненията срещу евреите.

Член 3. Лицата, които са укрили или спомогнали да избегне лице, за което са знаели или по обстоятелствата е трябвало да предполагат, че е извършило някое от престъпленията по този закон, се наказват от общите съдилища със строг тъмничен затвор от пет до петнадесет години; изключват се от наказателната отговорност съпруг, съпруга, възходящи, низходящи, брат и сестра.

Член 4. Виновните за извършване на престъпления по този закон се лишават от права по чл. 30 от Наказателния закон временно или завинаги.

Съдът присъжда в полза на държавното съкровище целия имот на осъдения или част от него.

Смъртта на лице, извършило деяние по този закон, настъпила преди или след възбуждане на обвинението срещу него, не пречи да започне или привърши преследването и да се издаде присъда съгласно предшествуващата алинея.

Член 5. Министерският съвет, по доклад на министъра на правосъдието, назначава един главен народен обвинител и нужното число обвинители.

Главният народен обвинител и обвинителите с възможно най-голяма бързина събират обвинителния материал, възбуждат обвинението, предвиждат мярка за неотклонение, изготвят обвинителния акт и поддържат обвинението пред съда.

Член 6. Народният се състои: а) от народни съдии - пълнолетни български поданици от двата пола, избрани от областния комитет на Отечествения фронт; б) от назначени съдии от министъра на правосъдието измежду съдиите и адвокатите в страната.

Всеки областен комитет на Отечествения фронт избира тридесет народни съдии измежду най- добрите граждани от градове и села. В случай, че в някоя област, в зависимост от числото на привлечените към отговорност лица, образуваните състави се окажат недостатъчни, министърът на правосъдието може да поиска от съответния областен комитет на Отечествения фронт да избере допълнителни народни съдии.

Член 7. Разпределението на съставите на Народния съд става от министъра на правосъдието със спазване на следните правила:

а) образуват се един или повече състави от по 13 члена за съдене регентите, министрите, народните представители, дворцовите съветници и висшите духовни и военни лица: четири[ма] от съдиите са от назначените, а останалите - от посочените от областните комитети. Тези състави заседават в София. Старшият от назначените съдии е председател на състава.

б) за всяка област се образуват състави според числеността на подсъдимите, състоящи се от един назначен съдия - за председател, и четири, посочени от съответния областен комитет. Тези състави заседават в областните центрове или, когато министърът на правосъдието намери това за целесъобразно, в някой от околийските центрове на областта.

в) в случай, че някой от назначените съдии бъде възпрепятствуван да участвува в съда, той се замества с друг от министъра на правосъдието.

Член 8. Обвинителният акт се изпраща на съответния съд, който връчва преписи на подсъдимите. Последните могат да направят своите възражения и да посочат доказателствата си в седемдневен срок от получаване на преписа.

Народният обвинител изисква обвинените военни лица чрез военния министър.

Член 9. Съдът в най-кратък срок насрочва разглеждането на делото. Съдебното дирене се извършва от съда свободно, по разум и съвест.

За отсъствуващите подсъдими делото се разглежда неприсъствено. Всеки подсъдим има право най-много на двама защитници.

Съдът е длъжен да свърши заведените пред него дела най-късно до 31 март 1945 година.

Член 10. След приключване на съдебното дирене, изслушване на обвинението, защитата и последната дума на подсъдимите, съдът постановява мотивирана присъда, неподлежаща на обжалване и одобрение. Присъдата се изпълнява неотложно от прокурорите при областните съдилища.

Член 11. Народният обвинител разпорежда за налагане възбрана и запори върху имотите на привлечените под отговорност лица.

Член 12. Наследниците на лицата, които се визират в чл. 4, ал. III от настоящия закон, са длъжни да декларират пред народния обвинител имуществата на починалия в петнадесетдневен срок от поканата.

Трети лица, които притежават на свое име и държат на каквото и да било основание имущества на привлечени под отговорност по този закон лица, са длъжни да ги декларират пред народния обвинител в седемдневен срок от обнародването в Държавен вестник на съобщението за това.

Член 13. Който не изпълни задължението по предходния член и даде непълни или неверни данни, се наказва от общите съдилища със строг тъмничен затвор и глоба до един милион лева. Укритите имущества се конфискуват.

Член 14. Всички отчуждения и учредявания на вещни права върху имуществата на осъдените по този закон лица, извършени след 1 юни 1944 г, са нищожни по право спрямо държавата.

Член 15. До доказване на противното, считат се собственост на обвиняемия прехвърлените имоти след 1 януари 1941 г. върху съпруга, възходящи и низходящи сродници, братя, сестри или низходящи от тях. Същото се отнася до имотите, придобити след същата дата от съпругата и малолетните низходящи, освен придобитите по наследство.

Член 16. Настоящата наредба-закон влиза в сила от деня на обнародването й в Държавен вестник.

Изпълнението на настоящия указ се възлага на министъра на правосъдието.

Издаден в София на 4 октомври 1944 година.

А. Исторически справки за Държавния съд

1. През 1903 г. е заседавал първият Държавен съд въз основа на чл. 155 от Търновската конституция, с което е трябвало да съди бивши министри, изобличени в измяна, предателство и лично облагодетелствуване. Държавният съд осъжда министрите от кабинета на Радославов, управлявали от 16 август 1886 г. до 26 юни 1887 г., за измяна на отечеството, на 8 месеца затвор, но те биват амнистирани от стамболовистите.

2. През 1913 г. трябвало, чрез втория Държавен съд, да се осъдят радославистите заради Първата национална катастрофа, когато министър-председател е Васил Радославов от 4 юли до 20 декември 1913 г. Но съдът е прекратен. Радославов оглавява правителството от 23 декември 1913 г. до 21 юни 1918 г.

3. Третият Държавен съд трябва да осъди министрите от кабинета на Радославов от 1913 ÷1918 г. След Солунското примирие от 1818 г. и Втората национална катастрофа, той емигрира в Германия заедно с цар Фердинанд, На 22 ноември 1919 г. Народното събрание прокарва закон за съдене на виновниците за Втората национална катастрофа. На 31 март 1923 г. са обявени строги присъди, но два месеца след произнасянето им - на 9 юни 1923 г, е извършен преврат от военните и е убит министър-председателят Александър Стамболийски. На следната година - 1924, управляващият „Сговор” на Александър Цанков обявява амнистия. И така от трите Държавни съда не е осъден никой.

Б. Народният съд

1. В първата програма на „Отечествения фронт”, съставена от Георги Димитров, който е в Москва, и прочетена по радио „Христо Ботев” на 17 юли 1942 г, се говори за наказание на „фашистките главорези”.

2. В края на м. август 1944 г. в манифеста на „Отечествения фронт” се включва тезис за Народния съд.

3. Първото правителство на „Отечествения фронт+ е съставено на 9 септември 1944 г. с министър-председател Кимон Георгиев. С постановление на Министерския съвет от 12 септември 1944 г. се заповядва задържане на бившите регенти, народни представители и всички фашистки престъпници. Наредбата закон е подписана и от ръководството на БЗНС, начело с Никола Петков, който е бил осъден по времето на фашисткото правителство на цар Борис, както и от политическия кръг „Звено”, чиито членове също са били в затвора. Така че те също са за Народен съд срещу управляващите до 9 септември 1944 г.

4. След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г., са назначени трима регенти на малолетния цар Симеон II. Това са: принц Кирил, Богдан Филов и генерал Михов. Те се избират от ХХV-то Обикновено народно събрание при явно гласуване с подпис, на 9 септември 1943 г., без дебати. А точно след една година идват комунистите на власт в България - на 9 септември 1944 г. – и сменят царските регенти. Невероятно съвпадение на тези две дати на 9 септември.

5. На 9 септември 1944 г. подполковник Владимир Стойчев докарва от Чамкория в София тримата регенти, за да подпишат указа за новото правителство на „Отечествения фронт”, начело с Кимион Георгиев, понеже България е още конституционна монархия с цар Симеон II непълнолетен. Те се прибират в двореца, но след няколко часа са арестувани. А с указа от 12 септември 1944 г. те са изпратени в затвора и на 19 септември 1944 г. са предадени на СССР и закарани в Москва за разпити. През януари 1945 г. са върнати в София, където са съдени от Народния съд и осъдени на смърт, с присъда от 1 февруари 1945 г.

6. След като със своя указ регентите на цар Симеон II узаконяват правителството на „Отечествения фронт” на 9 септември 1944 п, няколко часа след това същото правителство с постановление освобождава тримата царски регенти и назначава нови, републи-кански, регенти. А това са: Тодор Павлов, Венелин Ганев и Цвятко Бобошевски, които от своя страна подписват указ №22 от 4 октомври 1944 г, за учредяване на Народен съд и съдене на всички злодейци до 9 септември 1944 г. Интересни съчетания - едните назначават другите, за да могат после да ги осъдят на смърт.

7. На 9 октомври 1944 г. Министерският съвет назначава за Главен народен обвинител адвоката Георги Петров - комунист, участник в Септемврийското въстание от 1923 г. За Народни обвинители са одобрени Никола Гаврилов и Атанас Армянов. Съдебното дирене е от 20 декември 1944 г. До 1 февруари 1945 г., както и за други дела - от м. април 1945 г. Образуваните процеси са 135 за цялата страна с общо 11 122 подсъдими (по данни на в. „Работническо дело” от 1 август 1945 г.)

8. Военен министър е Дамян Велчев, който е имал смъртна присъда от цар Борис, но е бил помилван от него. На 14 септември 1944 г. издава военна заповед да не се допуска арестуването на военнослужещи: офицери и войници, във връзка с разследването на бивши фашистки офицери.

9. На 23 ноември 1944 г. Дамян Велчев прокарва IV постановление на Министерския съвет, при което тези, които отидат на фронта, то наказателно дело срещу тях няма да се възбужда. Българската комунистическа партия отхвърля този документ. Маршал Бирюзов, който е председател на съюзническата контролна комисия, също го отхвърля. Започват демонстрации, организирани от БКП срещу това постановление. На 6 декември 1944 г. постановлението е отменено. На 7 декември 1944 г. в София има митинг от 200 000 души, които одобряват отменянето на това IV постановление. Така Народният съд не може да бъде блокиран и на 20 декември 1944 г. той започва своята работа.

10. Любомир Христов Лулчев е арестуван на Изгрева срещу 1 ноември 1944 г, вечерта. Арестуван е срещу рождения си ден. Той е роден на 1 ноември 1886 г. (по стар стил, а по нов-на 13 ноември 1886 г).

11. Лулчев е арестуван и започват разпитите, като той прави дознание на 4 ноември 1944 г, което публикуваме в настоящия том на „Изгревът... ” по ксерокопие от оригинала от архива на МВР с разрешение за печат. (Виж стр. 415 (от оригинола, а тук стр. 403 – ГСК).)

12. Заседанията на Народния съд са на 25 и 26 декември 1944 г., при което разпитите са стенографирани.

13. На 27 декември 1944 г., сряда, Учителят Дънов си заминава от този свят. В същия ден група служители на новата власт отиват да Го арестуват, но Го намират на смъртния одър. Оглеждат наоколо и един от тях проговаря: „Ето един, който се отърва от възмездието. ”

14. Защитната реч на адвоката Иван Попгеоргиев е на 28 декември 1944 г.

15. На 27 януари 1945 г. е обвинителната реч на главния обвинител Ат. Армянов.

16. Последната дума на подсъдимия Любомир Лулчев е на 30 януари 1945 г.

17. Присъдата е произнесена на 1 февруари 1945 г. Публикуваме я накрая на настоящия раздел.

I. ДЪРЖАВЕН И НАРОДЕН СЪД ....................................................................................................... 399

II. УКАЗ № 22 ЗА УЧРЕДЯВАНЕ НА НАРОДЕН СЪД .................................................................... 401

ІІІ. A. ДОЗНАНИЕ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ .................................................................................... 404

III. Б. ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПОКАЗАНИЯ НА Л. X. ЛУЛЧЕВ............................................................ 417

IV. ДОЗНАНИЕ НА КНЯГИНЯ ЕВДОКИЯ ФЕРДИНАНДОВА ..................................................... 418

V. ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ НА 30 ДЕКЕМВРИ 1944 Г........ 419

VI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ДОЗНАНИЕТО НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ...................................................... 421

VII. Обяснителни бележки към Дознанието на Любомир Лулчев и към

Последната дума на подсъдимия Любомир Лулчев, взети от изказванията

на Любомир Лулчев по времето на заседанията на Народния съд и разпитите

на подсъдимия от 25 декември 1944 г., понеделник, и 26 декември 1944 г., вторник .............. 423

VIII. ПРИСЪДА НА НАРОДНИЯ СЪД ОТ 1 ФЕВРУАРИ 1945 Г. .................................................. 431

1. През 1991 г. в София бе публикувана книгата „Корона от тръни” от Стефан Груев. Той е син на Павел Груев, който е бил началник на Личния кабинет на цар Борис IIІ от 1940/41 г. до смъртта на царя. Той е осъден на смърт от Народния съд. Синът му Стефан Груев е имигрант на Запад. През 1991 г. идва и публикува горната книга, показван е многократно по телевизията и с интервюта пред журналистите. Всички узнаха за неговата книга.

2. Той озаглавява специална глава в своята книга „Спасяването на евреите”, стр. 381 ÷ 396. На стр. 390 той заключава, че спасението на евреите е извършено от царя. Това е вярно. Това е така. Само той може да издаде тази заповед. Но защо я издава? Стефан Груев много добре знае защо, но мълчи, за да не накърни ореола на Цар Борис. И не само това. Той мълчи, защото не смее да каже истината. Защото ако се каже, то всичко ще си отиде на мястото. А точно това не желаят всички и до днес.

Ето, цитираме един пасаж от стр. 390:

„Какво се случи между 17 и 19 часа този следобед на 9 март [1943 г.], за да накара Филов и Габровски да спрат заповедта за депортирането на 6000 до 8000 евреи от стара България? Дали получиха заповед от царя? Имайки предвид, че това беше период на личното управление на цар Борис, когато той имаше последната дума във всички важни решения, почти немислимо е Филов и Габровски да не са го консултирали този ден. Освен това липсата на симпатия у Филов към бедите на евреите беше добре позната и не е възможно той изведнъж да е заповядал на Габровски да пощади българските евреи.

Докладът на германската легация, заверен от Бекерле, изяснява тази загадъчна внезапна промяна. Написан след намесата на Пешев, той гласи: „Повече от сигурно е, че на вътрешния министър бяха дадени наставления от най-високо място да преустанови изпълнението на планираното депортиране на евреи от стара България. Във всеки случай на 9 март вътрешният министър - без каквото и да било участие на комисаря по еврейските въпроси - заповяда освобождаването на евреите от стара България.”

В България през 1943 г. „най-високото място” можеше да значи само един човек: цар Борис.”

3. Тук ще ви изнесем най-голямата изненада. Но да бъде пълна, трябва да прочетете от „Изгревът”, том I, стр. 483 ÷ 487; том XVII, стр. 750 ÷ 751; 751 ÷ 752, И тогава ще прочетете тези пасажи от стр. 392 ÷ 393 на Стефан Груев.

„Дойде 24.V.[1943] г.- денят на „Св. Св. Кирил и Методий”, честван всяка година с внушителни паради на ученици, студенти и младежки организации. Беше почти сигурно, че една еврейска улична демонстрация този ден щеше да причини кръвопролитни сблъсквания с манифестиращите десни групи, подклаждайки антисемитската жар на КЕВ. Затова водачите на консисторията употребиха цялата си власт и влияние да разубедят своите най-възбудени братя по вяра, затвориха Синагогата и успяха да спрат проектираната манифестация към центъра на София.

Много евреи обаче дойдоха тази сутрин на мястото на срещата - пред Синагогата, и се разгневиха, когато намериха вратите й затворени. Когато духовете се разпалиха и хората започнаха да обсъждат какво да правят, една добре позната фигура се появи на вратата на храма и се обърна към възбудената тълпа. Равинът Даниел Цион беше един от най-оспорваните водачи на израелитската община, обаче това, което той имаше да каже тази сутрин, порази събраното мнозинство.

Дейността на Цион в защита на неговите застрашени съверници беше взела от предишната есен насам най-странната форма, която човек можеше да очаква от един равин. Толкова странна, че синагогската община се отрече от него и го освободи от длъжност.

Дълбоко уважаван като равин, Даниел Цион се интересуваше от мистицизъм и сравнителна теология, което го беше поставило във връзка с представители на други религии, включително източноправославната църква и Дъновата секта. Той даже беше обвинен, че бил прегърнал дъновисткото учение.

Когато първите противоеврейски мерки бяха оповестени в 1942 г., Цион направи едно чудновато изявление: той каза, че бил получил откровение от Господа, с предупреждение срещу всякакъв вид преследвания, което той трябвало да предаде на българските водачи. Цион напечата „Господното откровение” в много екземпляри и ги раздаде с пълна сериозност на официални лица, които познаваше, като финансовия министър Божилов, директора на полицията и митрополит Стефан. Той приготви едно копие за цар Борис, прибави едно лично писмо към него и го занесе на Павел Груев. Други две копия от „Откровението” и писмото бяха дадени на личния свещеник на царя. Даже и ако смятаха този начин за връзка с Господа твърде чудноват, всички получатели приеха добрия равин с учтивост, подходяща за неговия сан и престиж. Митрополит Стефан го увери, че той смята тези думи като идващи наистина от Господа. Няколко дни по-късно царският свещеник му каза, че цар Борис дал уверението си, че евреите няма да бъдат изпратени извън границите на България. Еврейската консистория обаче, смутена от тази по-скоро оригинална инициатива на равина, го уволни.

Сега, в тази драматична сутрин в деня на „Св. Св. Кирил и Методий”, равинът Цион се появи отново в центъра на сцената в роля, не по-малко необичайна от предишната. Придружен от един ционистки водач, той беше отишъл на разсъмване до дъновисткия лагер „Изгрев”, да срещне на ритуалните танци при изгрева на слънцето съветника на царя Любомир Лулчев, за да поиска неговия съвет. Лулчев изпитваше симпатия към българските евреи (негов брат-депутат от правителственото мнозинство, беше между подписалите писмото-протест на Пешев). Според неговото мнение заплануваната еврейска демонстрация трябваше да се състои. Избързвайки до затворената централна Синагога, Цион утеши събраните там евреи и след това ги поведе към Синагогата в Ючбунар, на ул. „Клементина”, където той и софийският главен равин Ашер Хананел говориха на тълпата. После, докато се правеха приготовления за манифестацията, двамата равини, придружени от малка група еврейски първенци, се запътиха към жилището на митрополит Стефан. Владиката вече напускаше дома си за празненствата на площад „Св. Александър Невски”, но той покани посетителите да влязат и ги изслуша внимателно. След това, изпълнен с възмущение, той ги помоли да чакат в къщата, докато отиде до двореца, само на няколко улици от Светия Синод. Царят отсъствуваше, но владиката видя началника на кабинета му Груев и поиска от него да посъветва цар Борис да отмени веднага заповедите. Митрополитът написа и едно писмо, предупреждавайки царя да не преследва евреите, „за да не бъде преследван самият той”, както е казано в Светото писание. Груев обеща на него да даде писмото.

Стефан се върна у дома си, разказа на еврейската делегация за разговора си с Груев и ги увери, че през време на срещата си с царя през април, Борис беше оставил у посетилите го в присъствието на Филов владици впечатлението, че няма да депортира евреите. Митрополитът също посъветва главния равин да посети двореца и да се застъпи лично за своето паство.”

(Стефан Груев. Корона от тръни. София, 1991, стр. 392 ÷ 393.)

4. Всички знаят кой е Даниел Цион; знаят, че спасението е изискано от него; знаят, че е посещавал Учителя Дънов; знаят, че е контактувал с Лулчев; знаят за „Откровението” на Господа. Знаят всичко, но го отхвърлят. Първо го отхвърлят евреите, после - българите, след това - царската държава, а след 9.IX.l944 г. - и Народният съд. Накрая идва Стефан Груев, да прикрие истината с

"Корона от тръни". А той я знае много добре. Но замълчава. Не я изказва. Това е умисъл!

5. Но онова, което публикува, е достатъчно за онзи, който иска да узнае истината. За мен това е напълно достатъчно, понеже съм запознат с цялата тази история. А след време, когато всички приемат тази история, която съм публикувал в "Изгревът", ще благодарят и на Стефан Груев, че все пак нещо е написал и че, без да подозира, доказва кой е спасителят на евреите в България. И това го спасява за историческата истина.

Глава VI. - Заключение

В историята на малочисленото българско еврейство периодът на нацисткото господство в България бе най-критичният и пълен с премеждия, опасности и трагизми. На два пъти българското правителство беше решило да предаде българските граждани - евреи на германските си господари - хитлеристките палачи. Първия път трябваше да се предаде една част, а втория път - всички. И ако българското правителство би успяло в своите замисли, тогава българското еврейство би престанало да съществува и може би само неколцина „щастливци” щяха да бъдат единствените свидетели евреи на кървавата трагедия на 50-хилядното еврейство в България.

Спасението на евреите от старите предели на България по време на нацисткия режим в тази страна представлява крупен факт в историята на еврейството въобще. Не се касае само до спасението на една твърде малка част от европейското еврейство, когато намериха смъртта си в смъртоносните лагери на Полша повече от шест милиона наши братя. Величината на въпросното събитие, неговото особено и голямо значение се състои в самия факт, в голия и безспорен факт, че именно и само българското еврейство можа тогава да избегне изселването в Полша. От тази гледна точка изяснението на причините, които са способствали, и на които се дължи спасението на българското еврейство, представлява голям научен интерес, който надхвърля рамките на историята на българското еврейство от тази епоха. То, без никакво съмнение, се издига до величината на принос от капитално знамение за историята на евреите от Европа въобще.

Но българското еврейство оцеля. И то оцеля след упорита и титаническа борба.

В тази грандиозна по своите размери, драматична в своите действия, епохална в своята същност и щастлива по своя завършек борба взеха участие няколко фактори: евреите в България, еврейски институти и личности в странство, българският народ, цар Борис III, антисемитското правителство на Филов в България и хитлеристкото зло чрез своето правителство в Берлин и агентите му в София.

Злият гений, подбудителят, моторът в тая борба бе Хитлер. Той и неговите „ученици”, неговите агенти, неговите последователи и неговите пипала - всички те носители на неговите идеи за физическо и тотално унищожение на евреите. Чрез конференцията в Берлин, чрез систематическата и планомерна писмена и устна пропаганда в България, чрез богати подкупи и скъпи подаръци, чрез морално и материално давление над българските министри, народни представители, интелектуалци, чрез ласкателства и интриги, чрез натиск и заплашвания - чрез всички средства, до които може да прибегне една покварена и деморализпрана власт, която иска на всяка цена да постигне пъклените си замисли, хитлеристите са се стремили да повлияят и покварят българския народ и да задължат българските властници да предадат евреите от България на германския молох. Антисемитските вестници, списания, брошури, книга - почти всички подобни печатни издания, са били внесени от Германия, преведени от немски, преписани от една литература, чиито автори са били дегенерирани литератори, достойни ученици и последователи на изродите, способни да изгорят на публично аутодафе в Германия (и то в XX в....) най-големи и вечни ценности на световната литература и на човешкия гений.

Чиновниците на Еврейското комисарство в България са били обучавани в Германия - в тази покварена нацистка среда. Антиеврейските закони в България бяха превод - и то лош и неграмотен превод - от германските, от нюрнбергските закони. Те - фрицовете - се стремяха всячески да посадят в здравата българска почва отровното, гнилото, разлагащото се, вонящо хитлеристко „цвете” - националсоциализма.

Тези, които се поддадоха на хитлеристкото влияние, бе само правителството на Филов и неговият антураж. Но те управляваха страната с груба сила, с терор. Безволна играчка в ръцете на хитлеризма, те сляпо изпълняваха всички нареждания на своите господари. Гласуваха противоеврейски закони, издаваха наредби, ограничаваха правата на евреите. Сключиха спогодбата с Денекер и на два пъти бяха съгласни и решени да предадат евреите. Но както първия път, така и втория - те бяха достатъчно силни, за да се наложат на евреите, но и достатъчно слаби, за да не могат да се противопоставят нито на германците, нито пък на Царя. Играчка в ръцете на по-силните от него, правителството на Филов беше се превърнало в сурогат на суверенно правителство на един свободен народ. Но то би успяло, ако не трябваше да преодолее противодействието и непреклонната воля на цар Борис да спаси българските евреи, както и съпротивата на съзнателни българи. Правителството на Филова не можа да строши костеливия орех - българските евреи.

А българските евреи бяха костелив орех. Те не се поддадоха. Още когато се заговори за хитлеристка опасност, евреите в България преминаха към активна самозащита. Откърмени в ционистическа концепция и борческа традиция в тях се разви естествена воля за борба. Те се бориха смело. Не си послужиха нито с подкупи, нито с молби. Чрез изложения до Народното събрание, чрез меморандуми до министри, чрез широко развита обществена дейност, те защитиха своите права като граждани на страната и като свободни хора. Когато изложението се отегчаваше и условията за легална борба намаляваха, те преминаха и към подмолна дейност. Възможностите бяха малки, но величието на делото даде криле на тяхната борба. Те трябваше да държат будно българското обществено мнение. А това не беше лесно. Българското еврейство не падна духом и не скръсти ръце нито през периода на изселването, нито из трудовашките лагери, нито в Сомовит - никъде. Но евреите в България успяха, защото се бориха смело и съумяха да привлекат и организират за тази гигантска борба всички приятелски среди всред българския народ.

Този млад и малочислен народ не иска да си лепне петното на позора. Той се противопостави на пъклените намерения на едно самозабравило се и продажно правителство. И селячество, и работничество, и интелигенция, и част от запасното войнство начело с Дамян Велчев, и духовенство, и македонци, и политици, пък даже и някои нацистко настроени общественици като Димитър Пешев, Кюсеиванов и др. Съзнателната част от народа се издигна на онази висота, на която застава един честен и морално издигнат народ, когато трябва да защити своята чест и своите съграждани. Би ли могъл евреинът от България да си представи каква би била неговата съдба - даже в случай, че българските евреи не биха били изселени, - ако обкръжаващите го българи бяха неприязнено настроени? Не биха ли се повторили в България изстъпленията от Румъния? Не биха ли били мнозина евреи избити из улиците? Могат ли българските евреи да забравят, че когато се наложиха крайните ограничения и свободата на движението бе сведена до минимум, простият, обикновеният българин от улицата предлагаше - въпреки грозящата го опасност - услугите си, за да смекчи отчасти поне злата участ на съгражданите си евреи? Могат ли българските евреи, които са имали щастието през онази мрачна епоха да живеят в затънтени и забравени селца, да забравят гостоприемството, добродушието, отзивчивостта на коравия, на затворения в себе си български селянин? Този изблик на человеколюбиви чувства бе естествен и непринуден. Ненужно е да повторим всички прояви в естествената и самоотвержена борба на българите. Но има ли подобен случай в историята на друг народ, щото един подпредседател на Народното събрание да поставя на карта не само цялата си политическа кариера, но и бъдещето си, за да спаси съгражданите си евреи? А такива прояви оставят като златни страници в историята на човечеството.

Но всички тия прояви биха останали само великолепни прояви на човешката добродетел и не биха имали никакви практически резултати, ако на престола на българската държава не би седял цар Борис III. Не можем да знаем какви бяха неговите подбуди. Впрочем, в дадения случай това не е и от голямо значение. Делата му - спасението на българското еврейство, е съществено. В основа на досега известните документи, може да се твърди, че ако Царят не би упражнил своите права като суверен, българското еврейство би било днес само едно историческо понятие. Проявата на Пешев бе смела и целеше спасението на българските евреи, но ако царят не би заповядал на Габровски да освободи арестуваните евреи и да отмени изселването, тогава Пешевата акция не би имала никакъв практичен резултат. Заповедта на царя осмисли акцията на Пешева. По-късно, през м. май, пак на царя се дължи спасението на българските евреи. Без да дочака писмото на групата Дамян Велчев, без да се е знаело, че ще се устрои каквато и да била манифестация, Царят в срещата си с Габровски изрично и недвусмислено се обявява против изсипването. Ако Царят би желал да предаде българските евреи на германците, тогава нито манифестацията би имала някакво реално значение и резултат, нито писмото на политиците и военните би могло да окаже някаква действителна помощ на българските евреи. Месеци преди акцията на Пешев и ген. Дамян Велчев, Царят беше вече заявил на могъщия Рибентроп: „Аз не ще предам българските евреи на германския молох.” Царят не желае да предаде евреите на германските палачи и иска, и полага всички усилия, за да ги спаси. Той отстоява с твърдост тази своя позиция. И тази негова твърдост, тази негова действително твърда политика по този въпрос, може да се сравни и по нищо не отстъпва на твърдостта, упоритостта и категоричността, с които той до края на живота си не е изпратил българска войска да се бие срещу Съветска Русия. Голяма и пълна мистерия цари още и доднес над въпроса дали цар Борис не е заплатил с живота си за тази своя твърда политика. Но някой ден историята ще хвърли повече светлина, и може би ще разкрие истината около тази загадъчна смърт. Царят на българите остана през течение на цялата война верен, последователен на себе си, на своето неотменно решение - да не предаде българските евреи, да ги спаси, И той ги спаси.

Нека обективният читател отговори на двата въпроса: 1.) Каква би била съдбата на българските евреи, ако Царят не би наредил на 9.III. до Габровски да отмени изселването и 2.) Биха ли останали българските евреи живи, ако Царят би възприел на 20.V.1943 г. предложението на Габровски и би се съгласил с изселването им в източните провинции на Германия. Само след като се отговори на тия два въпроса, ще става ясно и ще може да се каже какво дължат българските евреи на цар Борис III.

Историята е суров, но справедлив съдия. Автентичните документи ще дадат възможност на историка на еврейството в България да отреди на цар Борис III онова място, което той по заслуги ще следва да заеме.

Забележка на съставителя:

Включих този текст по няколко причини.

1. Този евреин знае много добре кой е спасил евреите, но нарочно лъже, за да издигне до небето борбата на евреите за тяхното спасяване. И да ги възвеличи. Лъжа е.

2. Този евреин много добре знае, че лично цар Борис III е подписал заповедта за изселване на евреите в Полша. Но мълчи и не казва това. Трябва да излъже като евреин и лъже упорито.

3. Този евреин знае много добре, че след намесата на Лулчев в присъствието на Габровски той скъсва заповедта. Били са трима: Габровски, Лулчев, цар Борис III. Но отново лъже и мами. А защо? Да не се знае истината.

4. Този евреин знае много добре, че са спасени от Учителя Дънов, Който е наредил на Лулчев да намери царя и да отмени заповедта си, която преди това е подписал. Знае, но не казва. Лъже. А защо? Не иска да каже истината.

5. Защо евреите вчера, днес и утре не казват истината за спасението си от Учителя Дънов? Защото винаги са се противопоставяли на Духа Христов от памтивека. И днес правят същото - не признават Духа Христов, Който е в Учителя Дънов.

6. Те отново разпъват Христа от 1945 г. до 2004 г. и ролята на император Тит, който ги разпъваше преди 2000 години, е поета и взета от арабите, които днес ги разпъват.

1) На заседанието на Народния съд от 27 януари 1945 г, след обяд след 15 часа, Народният обвинител Ат. Армянов произнася своята обвинителна реч срещу Любомир Лулчев. Ето какво казва той за смъртните присъди и поведението на Лулчев. Но не споменава нито дума за спасението на евреите и за „Осветлението” от Даниел Цион, който е Равин на евреите в България. Това е стенограма от процеса.*

* Народният съд срещу Любомир Христов Лулчев. Изд. „Астрала”, София 1996, стр. 178-179. {бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)

„(...) По отношение на смъртните присъди какво е становището на подсъдимия Лулчев? Лулчев също така не е принципиален противник. Така, когато прави застъпничество за Ботушев и другарите му, в писмото си до царя пише: „Доколкото зная, те не са се проявили с особена дейност, а са имали само лоши намерения. Добре е, дето са осъдени на смърт, за да се стреснат те и другите като тях.” Виждате, господа народни съдии, какво е отношението на Лулчев и по този кардинален въпрос. Наистина, маса хора дължат нему живота си, че ги е отървал от куршума и въжето - това трябва да се признае публично, - но вие виждате какво му е становището по този въпрос. Той и тук излъга, когато разправяше, че казал на царя: „Премахнете закона.” А тук виждате какво пише в писмото си: „Добре е, дето са ги осъдили, за да се стреснат и другите.”

Би могло да се изброят още много факти, от които се вижда, че подобно на своя руски събрат, и българският Распутин със своята мистика и безотговорно вмешателство е тикал България към катастрофа - Лулчев призна, че действително се е занимавал с военни въпроси, като наивно обясни, че това е вършил като бивш военен.(...)

Тук може би ще се направи опит да се представи, като че съдим дъновиста Лулчев, далеч от тази мисъл, а съдим гражданина Лулчев, който така безотговорно се е месил в управлението на страната чрез своите съвети до царя. С това завършвам изложението си за Лулчев.”

2) В защитната си реч от 28.ХІІ.1944 г, след 15 часа, адвокатът Иван Попгеоргиев се опитва да защити Лулчев, като изтъква заслугата му за отменяне на смъртни присъди и спасяването на евреите. Но това изобщо не се взима под внимание. А защо? Защото има много евреи, които са големи комунисти и те не искат да признаят, че чрез Лулчев са спасени от Учителя Дънов. Това е причината - от евреите комунисти.

„По еврейския въпрос, господин обвинителят признава, че доверителят ми се е застъпвал за евреите и е бил против издевателствата и вандалщината, която се извърши спрямо тях, но казва: „По-рано той е бил на друго мнение” - и това вади от писмото му от 10.ХІ.1940 г., от което, за щастие, и аз имам доста дълга извадки. В това писмо, което доверителят ми е писал до царя, той казва: „... Законът за защита на нацията е с погрешно становище, от което един ден ще плащаме ние, включително и Вие. Това е, когато един ден, в едно бъдеще, не Вие, а други ще управляват. Нацията не е фикция, а реалност. Отварят се широко врати за произволи. Създават се нови страдания. Благото на един народ трябва да бъде общо за всички”. Аз питам: къде е другото му мнение и не е ли едно и също, като през 1940 г., така и след това? И не се ли оправдаха всички казани в това писмо думи на подсъдимия? Произволите ги имаше, те се описваха по един чуден начин от разпитаните свидетели евреи, но и всички ние ги знаем и се ужасявахме още тогава, а и днес не плащаме ли за всички тия щуротии на управляващите?

С писмото до царя от 11.ХІ.1941 г. или 1942 г. също се тълкува, че Лулчев одобрявал смъртните присъди, значи той е фашист и за прогерманска политика. Аз се спрях много на това писмо още по-горе, когато очертах как и защо е действувал така или иначе той, но тук пак трябва да спомена, че както много други работи, така го каза и г-н главният обвинител, въпросите се поставят при „свършени факти”, както се казва, та и тук присъдата спрямо тия осъдени, мисля четирима, вече била произнесена, касаело се само да не се привежда в изпълнение смъртната присъда, против което изпълнение въобще Лулчев като човек и верующ е бил винаги против, и Лулчев, за да убеди царя да отмени същата, може би е казал думите: „добре, за назидание на другите като тях”. Но това още говори ли, че той въобще е одобрявал смъртните присъди? Не може ли всеки гражданин да каже тия думи, а не е ли целта на законите, които са създавани, които и сега се създават, за предпазване, една превантивна мярка за хората? Ясно е, че тия думи, както те са казани, са случайни или с друга цел, а не за одобрение. Впрочем, цялата дейност на Лулчев говори противното - именно, че той е против смъртните присъди като човек и верующ християнин.

За евреите и еврейския въпрос аз моля да се имат предвид писмените показания на г-н Цион - главен равин, приложени към делото, а също така и днес представеното писмо-показание, а също така да се има предвид дневника му, където той многократно осъжда жестокостите спрямо евреите.”

3) И най-важно е, че Народният обвинител по процеса - Ат. Армянов, пледира пред съда за наказание на Лулчев чрез затвор. Но други го осъждат на смърт. А на тези, на които е заповядано да произнесат смъртната присъда - имената и подписите им стоят под присъдата от 1 февруари 1945 г.

4) А защо бе осъден на смърт - причината е посочена. Непослушанието към Учителя Дънов довежда да се задвижи неговата карма и да се изпълни.

(Вж. на стр. 401 (в оригинала а тук стр. 389 – ГСК) сканираното ксерокопие.)

1. През есента на 1944 г. в с. Мърчаево Учителят Дънов обявява, че настъпва времето на Доброто и от сега нататък Злото ще служи на Доброто. Настъпва една епоха от 1945 до 1990 г., през която Злото служеше на Доброто, за което аз бях свидетел. Виж „Изгревът”, том I, стр. 482.

2. Кой спаси българските евреи? Виж в „Изгревът”, том I, стр. 483 ÷ 485. Този случай бе разказван от Борис Николов. Тази история съм я слушал най- малко от 10 души.

3. Диамантите на евреите и скинията на Мойсея. Чрез тях те търсиха застьпничество от Учителя Дънов, което и получиха. Виж „Изгревът”, том I, стр. 485 ÷ 486.

4. Еврейският равин в София става християнин. Виж „Изгревът”, том I, стр. 487.

5. Целият този материал бе публикуван през 1993 г. с отпечатването на том I от „Изгревът”. За пръв път аз чрез „Изгревът” официално изнесох истината за спасяване на евреите. Над 2400 тома се изкупиха през тези години. И дъновисти, и комунисти, и политици, и сътрудници на полицията, и техните платени доносчици прочетоха и научиха за това. Знаят го всички. Но всички мълчат. А защо? Защото не искат да признаят Петър Дънов за техен спасител.

Не признават Дънов нито за спасител, нито за Учител. А така наречените последователи на Учителя също мълчат - те са озлобени, че това е излязло чрез „Изгревът”. И че аз съм го изнесъл за пръв път. Нали някой трябваше да каже истината! Небето се спря върху мен. Аз я изказах.

6. А да си уясните защо става така, трябва да прочетете „Кой е ръководител на Братството в България”. Виж „Изгревът”, том I, стр. 487 ÷ 491.

7. А защо бяха спасени евреите в България чрез Учителя Дънов? Отговорът е много прост. Намериха се трима души, които за пръв път да изпълнят нареждането на Учителя Дънов. Това е първият и последен такъв случай от пребиваването на Учителя Дънов при българите от 1864 ÷ 1944 г. Друг случай такъв няма - трима едновременно да изпълнят Неговите думи. За този случай виж разказа на Мария Тодорова в „Изгревът”, том I, стр. 326, от 24 ред отгоре до края.

8. Кой спаси евреите от лагерите на смъртта? Виж „Изгревът”, том IV, стр. 251 ÷ 252. Това е разказът на Нестор Илиев. Много точен и с подходящ финал.

9. Онзи, един от тримата, които са изпълнили нареждането на Учителя и с това са били спасени евреите, това е Методи Константинов. Ето защо вижте разказа му в „Изгревът”, том IV, стр. 533 ÷ 535. Точно и ясно. И поучително. Истината е ясна. Но всички мълчат и с мълчанието си укриват истината. А защо? Да не се знае, да се забрави, че Го е имало Петър Дънов, и че Той ги е спасил. Ако Го признаят, трябва да Го признаят, че е Учител, че е Миров Учител, че е Всемиров Учител. А точно това не искат да признаят. Защото не им изнася и защото са врагове на Учението Му. А чрез Него получиха живота си и свободата си. Отново се повтаря случката от Евангелието на Лука, гл. 17, ст. 11 ÷ 19, където Христос излекува 10 прокажени, но само един се върнал да благодари и да слави Бога. И този един е бил иноплеменник, т. е. не е бил евреин.

10. Елена Андреева в своя очерк за Любомир Лулчев в „Изгревът”, том IX, стр. 249, говори за спасяване на евреите, което е чула лично от устата му. Всеки един от разказвачите допълва нещо важно, което другите не знаят или са пропуснали да кажат. А защо? Защото тези спомени ги записвах след цели 30 години. А това не е малко и за хората, и за спомените им. Но понеже те често си ги разказваха помежду си, така си упражняваха паметта, да не ги забравят, докато дойде онова време, когато аз се явих и ги записах, и след 1993 г. започнах да ги публикувам чрез – „Изгрева”. Аз бях първият и бях поставен да изнеса истината и да възхваля Бога.

11. В разказа на Николай Дойнов, рожден брат на Борис Николов, който е взел бащиното си име, докато Николай се именува на дядо си, също ще намерите почти същата история. Вижте „Изгревът”, том XV, стр. 352 ÷ 353. Тук ще намерите нещо ново, казано от Учителя и разказано от Николай, че тази война ще продължи години, години наред. И това доживя Николай да го види и да го преживее. На 9 май 1945 г. Германия капитулира.

На 10 февруари 1947 г. е подписан Парижкият мирен договор с България. Но студената война продължава до падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г. А Николай доживя това време. Той си замина през 1999 г.

12. А за ролята на главния равин в София по времето на Учителя и спасяването на евреите - Даниел Цион, виж в „Изгревът”, том XVII, стр. 750 ÷ 751, както и стр. 751 ÷ 752.

13. Бяха ли правени опити да се провъзгласи истината за спасяване на евреите? Бяха правени, но безуспешни. Първият опит бе направен от Лидия Аладжем - еврейка, последователка на Учителя Дънов. Виж „Изгревът”, том XIII, стр. 543 ÷ 545. След това беше правен опит от мен, но също безуспешен. За него виж „Изгревът”, том XIIІ, стр, 545 ÷ 547. Беше направен опит да се измъкне от лъжите самият главен редактор на „Еврейски вести”, но също бе несполучлив, поради лъжата. Виж „Изгревът”, том XIII, стр. 547 ÷ 548.

14. А моят отговор бе даден в „Забележка на съставителя” в том XIII, стр. 548. Друг отговор не може да се даде.

15. А как ще се разреши въпроса с евреите от вчера, днес и утре, може да прочетете в Забележката на съставителя в том XVII, стр. 751.

16. И понеже в България днес са преродени тези евреи, които гонеха навремето Исуса Христа, то спасението ще дойде и за България, и за евреите, когато признаят, че Исус е Господ, че Исус е Христос, че Исус Христос бе дошъл в плът, и че Исус Христос е Синът Божий. Това важи и за българите, и за евреите от вчера, днес и утре. Това е първото възкресение на плътта.*

17. А Спасението на българския народ ще дойде само тогава, когато този народ признае, че преди 2000 години е дошъл Синът Божий в лицето на Исуса Христа, а сега е дошъл Бащата, дошъл е Бог-Отец-Саваот в лицето на Учителя Дънов. Това е второто възкресение чрез Духа Христов. **

* Виж „Изгревът”, том ХІХ, стр. 907 ÷ 928. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

** Виж „Изгревът”, том ХІХ, стр. 907 ÷ 928. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

18. А Спасението на българския народ ще дойде, когато българите признаят, че Словото на Учителя Дънов е Слово на Бога, което трябва не само да се изучава, проучава, но и да се прилага. Това е трето възкресение – чрез Словото на Бога. Виж „Изгревът”, том XVII, стр. 823 ÷ 824.

19. А кои са изменниците на българския народ - виж в „Изгревът”, том XVII, стр. 824 ÷ 825.

20. Откъде ще дойде спасението на България - виж в „Изгревът”, том XVII, стр. 825.

21. Откъде ще дойде спасението на евреите днес по света и в самия Израел? Първо трябва да признаете кой е спасил евреите в България от хитлеристите. Всички на брой 48 000 спасени евреи още 1944 ÷ 1945 г. знаеха кой ги е спасил. Но мълчат. И крият. Изнесоха се в Израел. Но и там мълчат и се крият. И с това лъжат не себе си, а останалите около себе си, и тези, които ще дойдат след тях. А защо? Не признават Исуса Христа, не признават, че Христос е Господ, не признават, че Дънов е Всемировият Учител, и че в Него е и Божественият Дух, че и Христовият Дух, че и Господният Дух. Светата Троица на живия Бог е в Него. Това не признават. Не признават, че той ги е спасил, макар че всички това знаят.

22. Второ. Всички останали евреи в България, които не се изселиха, също знаеха кой ги е спасил. Знаят, но мълчат и вчера, и днес, и утре. Не искат да коленичат пред Духа Божий, пред Духа Христов и пред Духа Господен, Който е в Учителя Дънов и Неговото Слово, което е Слово на Бога. Повтаря се същият случай, както по времето на Исуса преди 2000 години. А случаят е следният, описан в Евангелието на Лука, гл. 17, ст. 12 ÷ 19. При влизане в едно село Го посрещнали 10 прокажени мъже, от които 9 са били юдеи, а един - самарянин, от друго племе, т. е. иноплеменник. Те извикват със силен глас към Исуса да се смили над тях и да ги излекува. Той ги изпраща да се покажат на свещениците и като тръгват, те се очистват и оздравяват. И само един от тях, изцелен, като славел Бога, се връща, пада по лице при нозете на Исуса и Му благодари. А той е бил самарянинът. А Исус го пита, нали са били 10, къде са останалите 9, а само този - иноплеменник, който не познава закона на Мойсея, той идва и въздава Слава на Бога. А другите - познаващи закона на Мойсея, не се връщат и не благодарят, Исус задава този въпрос. И никакъв отговор, че и досега го няма от евреите, които са спасени 48 000 души от смъртта чрез Учителя Дънов.

23. Накрая се намери един, който познава Учителя Дънов, че Бог е в Него и след срещата си с Него записва в резюме този разговор: „Откровение от Бога” и го разпространява навсякъде в София. Този един е Даниел Цион - еврейският равин в София. Да, той Го познава, но другите Го отхвърлят. И когато този един от 48 000 евреи, обречени на смърт - биват спасени чрез Учителя Дънов, то той, Даниел Цион, идва и благодари на Учителя и на Бога. Но само един. Добре, че се намери един, та да се повтори същата случка, описана в Евангелието на Лука в глава 17, ст, 11 ÷ 19.

24. Благодарността на Даниел Цион е документирана и всички тези, които са спасени, знаят, че съществува този документ. Този документ е написан и подписан от него във връзка с арестуването на Любомир Лулчев от комунистическата власт и даването му под съд от Народния съд. Този документ е написан на 16.ХП.1944 г. и е адресиран до Председателя на Върховния Народен съд с входящ № 66 от 16.ХІІ.1944 г.*

Ето това е документът, който са чели всички обвинители, съдии, прокурори, журналисти. Всички знаят за него, но мълчат. Не го признават. Само един го признава, и това е Даниел Цион, че са спасени чрез Любомир Лулчев. И онези. 48 000 евреи също знаят, но мълчат. Този документ се намира сега в архив на МВР. И всички може да го прочетат и да го публикуват. Но не искат и не желаят. Не им изнася. Трябва да признаят кой ги е спасил. Трябва да признаят и Петър Дънов за Учител. А това не желаят и мълчат.

А аз го извадих на ксерокс, платих си и за таксата за публикация. В същото време извадих целия дневник на Лулчев на ксерокс по неговия оригинал, където на всяка страница се е подписвал. Извадих го, платих двойно, и за неговата публикация. Един трябва да се яви и да свидетелствува за истината. А този един е моя милост. Това е. Ето защо публикувам текстово и на скенер този документ, озаглавен: „Осветление”. Той осветлява събитията, но всички са с отворени очи, но не искат това осветление. Не го искат и го отхвърлят. А защо? Трябва да признаят Учителя Дънов. Те не искат да сторят това. Такава е истината за този случай.

25. Вчера, днес и утре евреите мълчат. Знаят кой ги е спасил тези 48 000 души, но мълчат. Мълчат от 1945 до 1990 г. Мълчат и сега, от 1990 г. до този момент. Какви ли не лъжи се изписаха по вестниците, радиото и по телевизията за заслугите на този и онзи. А всички знаят, че ги е спасил Петър Дънов, Няма нито един, който да не знае. Но лъжат, че не знаят. Ако има един, който не знае, той не трябва да пише за онова, което не знае. И това е престъпление. И накрая ще завърша с думите на Учителя Дънов: „Всяко едно престъпление може да се прости, но само едно няма да се прости - а това е хулата срещу Духът, Който е в мене.” А чрез този Дух се даде Словото на Бога, Чрез този Дух на Всемировият Учител на Вселената, наречен Беинса Дуно, се даде Словото на Бога на български език за човеците, коитотрябвада дойдат й да основат VI-та раса.

Амин.

________________________________

* Виж „Изгревът”, том VIII, стр. 636. Тодор Маринчевски отива при Даниел Цион за едно такова потвърждение, той го написва и го предава в Народния съд. То е съхранено и публикувано дословно. Вж. стр, 401 в настоящия том на „Изгревът”, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

1. ИСТИНАТА ЗА СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В БЪЛГАРИ

(Светозар Няголов. Истината за спасяването на евреите в България. ИК „Виделина”. София, 2000 г.)

На 29.VІ.1864 година (стар стил) - Петровден, в село Николаевка - Хатърджа, се ражда третото дете на свещеника Константин Дъновски. Първото е дъщеря му Мария, второто - синът му Атанас, а третото, понеже се ражда на Петровден, е с името Петър.

За пръв път във Варненска област, в с. Николаевка, се отваря училище с преподаване на български език, учител в което става Дъновски. С помощта на руския консул Рачински, той започва да служи на български и славянски в черквата „Св. Георги” и води борба за освобождаване на българите от гърцизма, като застава начело на българската епархия във Варна. Наклеветен от гърците, Дъновски попада в затвора и едва остава жив. След освобождението на България, продължава работата си във Варненската епархия.

Синът му Петър расте и до 6-годишна възраст не говори. Обича да ходи сред природата, да съзерцава и вниква във всичко, което го заобикаля. Във всяка проява той търси причините на нещата. Започва да предсказва на своите домашни предстоящи за тях събития. Учи основно училище и след Освобождението завършва Варненската петокласна гимназия. След това учи в Свищовското богословско училище. Висше образование по богословие и медицина добива в Америка.

През 1895 г. Петър се завръща в България и започва активна духовна и спиритическа работа. През март 1897 г. той отива заедно с баща си по негова църковна работа в Русенско и преспиват в един хан в село Тетово. Рано сутринта на 7 март те излизат навън и в Петър чрез светлина се вселява Божественият Дух и той става Учител на Земята. Организира тъй наречените Верига и събори на Бялото Братство. На събора през 1912 г., състоял се във Велико Търново, на 15 август сутринта в него се вселява Христовият Дух и той става Миров Учител. При завръщане от една екскурзия от връх Мусала на 14.VІІ.1922 г. в Чамкория в него се вселява и Господният Дух на Силите и той става Космичен Учител - носител на мировата любов и космичната обич.

На 24.ІІ.1922 г., петък, с беседите си „Двата пътя” от Младежкия окултен клас, държана от 18.30 до 19.00 ч., и „Трите живота” от Общия окултен клас, държана от 19.00 до 21,00 ч., Учителят Петър Дънов за пръв път открива школа на Бялото Братство на Земята, в която изнася повече от 7500 лекции и беседи. За основа на своето учение той поставя Любовта - първия плод на Духа, както и Словото - първата проява на Любовта в материалния свят. Любовта говори с всички същества, дори и с най-малките буболечки, и навсякъде носи живот. Мъдростта, която съвременните учени хора са поставили за основа на живота си, е принцип само за великите учители, които я познават и разбират. Мъдростта прекарва обикновените хора през големи страдания и материални противоречия, защото те не са узрели още за нея. Хората и по негативен начин дори ще намерят и приемат методите на Любовта, които единствено могат да оправят света.

През пролетта на 1879 г. - петнадесет години след раждането на Учителя в България, в гр. Улм, Германия, на 14 март се ражда Алберт Айнщайн - космополит и гражданин на човечеството. Той има еврейски произход. Крайно любознателен към проявите и явленията в природата, от малък се влюбва в нейното тайнство. Постоянно обикаля из полето и гората. Изкарва трудно детство с чести боледувания. Проявява големи и проницателни умствени способности и започва да се занимава с алгебра. Всичко, което не знае, го обозначава с буквата X и след време чрез размишления го намира.

Според ясновидско изследване Айнщайн е прероденият апостол Павел, който идва в тази физическа форма, за да изнесе Христовото учение на един ангелски, на един математически език, който е много мъчно разбираем за хората. Тъй като по времето на Христа работи като апостол главно с езичниците, в този живот е евреин и е свързан с еврейската карма. Той е изключително сензитивен, обича самотата, при която прави връзка със същества от математическия свят и постоянно записва в тетрадки знанието, което му се диктува в интегрални и диференциални уравнения.

Оженва се за Милена Марич, от сръбски произход (изповядваща католицизма), с която се запознава в математическия факултет, където тя проявява изключителни математически способности. Тя ражда двама синове, които отглежда с любов. Неговите постоянни излизания в полето и гората, където често остава през цялата нощ, а след това се завръща изкалян и мокър от дъжда, предизвикват нейното справедливо недоволство. Освен това Алберт е много разсеян. Всичко това става причина тя да го напусне. Айнщайн се оженва втори път за еврейката Елза, която се грижи за него с голяма любов. През 1915 г. той разработва и изнася пред света своята „Теория на относителността”, която блестящо се доказва и потвърждава при станалото на 29.V.1919 г. пълно слънчево затъмнение. Изведнъж Айнщайн става световноизвестен учен, почитан и уважаван и в самата Германия.

Идването на власт на националсоциалистите начело с Адолф Хитлер се ознаменува с обща борба и тотално гонение срещу евреите. Германците са същите онези римляни от далечното минало, които владееха света и чиято държава Христос след Възкресението Си разруши, защото евреите Го разпнаха. Затова сега германците започнаха жестоко и настървено да гонят, мъчат и избиват с всички методи и средства своите граждани от еврейски произход.

На 24.VІ.1922 г. е убит евреинът Ротенау, външен министър на Германия и близък приятел на Айнщайн. Започва тотално гонение срещу всички евреи. Няколко пъти фашистките командоси арестуват, но веднага освобождават Айнщайн, заради световната му известност като учен. Скоро обаче той е принуден да емигрира в САЩ, а фашистите обявяват награда за главата му.

Айнщайн започва да преподава математика като професор в Принстьнския университет. Той проявява особена слабост към българите, които живеят там, обича ги и покровителства всички, които учат в неговия университет. През 1989 г. по случай 110-годишнината от раждането на Алберт Айнщайн „Radio diffusion francaise” съобщава едно негово изказване: „Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред Учителя Беинса Дуно - Петър Дънов от България”. В един разговор Учителят казва, че Айнщайн е човек от Четвъртото измерение и повече няма да се преражда на Земята. Той пребивава сега в Света на светлините.

Вълната от насилие и гонения на гражданите от еврейски произход, запалена в Германия, скоро обхваща всички страни, свързани с нея, и тези, в които стъпва техният крак. Евреите, живеещи в България, не са имали никакви проблеми с властта и като равноправни граждани на страната никога не са обиждани и третирани лошо от българите. Нашият народ е славянски и обича всички народности, които живеят в страната: евреи, цигани, турци и особено прокудените от Турция арменци.

След започването на Втората световна война на 1.IX.1939 г. германското влияние в България постепенно се засилва. Евреите отбелязват известна промяна в отношението на властта към тях. По- будните вземат мерки да напуснат България, която започва да се доближава в управлението си до методите, използвани в Германия. Всички еврейски магазини разпродават стоките си на половин цена, особено платове и дрехи по ул. „Пиротска”, на сегашния Женски пазар и по цяла София. След разпродажбата на всичко евреите затварят магазините си, вземат визи и през Турция заминават за Палестина и Америка. Властта започва да не дава разрешение за престой на евреи с небългарско гражданство в България. По подобие на Германия, у нас се появяват антисемитски лозунги, идеи и методи на насилие. В България никога не е имало фашистки организации, каквито има в Германия, Румъния, Франция, Унгария, Белгия и др. По-късно у нас се създава организацията „Бранник” и тази на легионерите. Известни германо-филски настроени кръгове започват да проявяват отрицателно отношение към евреите в България.

На 7.ІХ.1940 г. България получава от Румъния без война Южна Добруджа. Там по-късно - през 1943 п, цар Борис интернира много евреи, да работят по пътищата, за да не отидат в лагера на смъртта „Треблинка” в Полша.

В началото на 1940 г. тримата главни равини от еврейската Синагога, която е най-голямата на Балканския полуостров, отиват при Учителя Петър Дънов и му предават за съхранение диамантите, с които си създават духовни условия при религиозните ритуали. На срещата присъства и брат Боян Боев. Равините оказват пълно доверие на Учителя, като Му казват, че когато мине германската опасност, ще дойдат да си вземат диамантите. В трудното и страшно положение, в което изпадат, те търсят Господа и Го намират в лицето на Учителя, на Когото дават да пази най-ценното, което те притежават на Земята.*

По-късно Учителят отговаря с любов на този жест и се застъпва напълно за евреите.†

* Виж. „Изгревът”, том I, стр. 485 ÷ 486.

† Виж. „, том I, стр. 483 ÷ 485. (бележки на съставителя Вергилий Кръстев)

В България се събират два клона от еврейската общност, по-голямата от които е сефаради, говорещи наречие на испански език, а по-малката са ешке-нази, говорещи немски език. Евреите в България са кротки, тихи и сговорчиви и работят в търговията, финансите и свободните професии. Не се занимават с политика и почти нямат представители в армията.

По това време, 1940 г, един от силните застъпници за еврейската кауза - митрополит Стефан - върл противник на Петър Дънов и Бялото Братство, се изказва срещу ВМРО и те го осъждат на разстрел. В канцеларията неговият секретар забелязва, че Стефан е много нервен, напрегнат и постоянно се движи из стаята. Той го пита: „Какво има?” Митрополит Стефан му отговаря: „ВМРО ме е осъдило на смърт и никой не може да ме спаси: нито полицията, нито войската, нито цар Борис.” Секретарят му казва: „Има един начин - да искаме помощ от господин Дънов,” Стефан му отговаря: „Това е невъзможно, аз толкова лоши статии съм писал против него и толкова речи съм държал, че той няма даже и да ме погледне. Нямам очи да се явя пред него.” Секретарят му казва: „Тогава аз ще отида при него и ще го помоля за помощ.”

Той отива на Изгрева и срещата е пред Салона. Там присъства и Стефан Груев - автор на книгата „Корона от тръни” (бел. авт. - от която се ползвам, за да допълня данните за този документ). Секретарят на митрополита запознава Учителя със случая и Той нарежда веднага да извикат Любомир Лулчев. Лулчев пристига, козирува по военному и казва: „На Вашите заповеди, Учителю!” Учителят му обяснява: „Нашият брат Стефан е в голяма опасност, осъден е от ВМРО на разстрел. Отстрани тази опасност от главата му!” Лулчев отговаря: „Слушам, Учителю”, козирува и веднага тръгва за София. Той познава почти цялото ръководство на ВМРО, среща се с него и ги убеждава да простят на митрополит Стефан. След този разговор ВМРО престава да безпокои митрополита. От благодарност Стефан става голям приятел на македонците, евреите и тяхната справедлива кауза. Започва усилено да чете и Словото на Учителя.*

* Виж. „Изгревът”, том IV, стр. 245 ÷ 246, № 5. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

Германия упражнява силен натиск върху българското правителство да включи България в Тристранния пакт. На 15.Х.1940 г. английският посланик Рендел предлага на българското правителство да запази своя неутралитет, Филов нищо не отговаря на предложението му. На другия ден- 16.X.1940 г., Германия предлага на България незабавно да се включи в Тристранния пакт. Този въпрос върви много мудно и германците изпращат нов посланик - Бекерле, който на 12.ХІІ.1940 г, отива три пъти при Филов с настоятелно искане-правителството да изпълни задълженията си към Оста, т. е. България да влезе в Тристранния пакт. Пак под силния натиск на Германия, Филов внася на 24.ХІІ.1940 г. Закона за защита на държавата (ЗЗД) пред XXV Обикновено народно събрание. Този закон предизвиква бурни дебати и много опозиционни депутати, даже и симпатизиращият на Германия Александър Цанков, са против него. Законът за защита на държавата нарушава чл. 57 от Конституцията, който гласи, че всички български граждани са равни пред законите. Срещу ЗЗД се обявяват Писателският съюз, Съюзът на адвокатите, Лекарският съюз и други организации, които изпращат остри протести до Филов. Народът разбира, че правителството действа под силния натиск на германците. Евреите загубват всякакво доверие към Филов и Габровски, но имат пълна вяра в Борис. Царят смята., че тази политика за унищожаване на евреите се дължи на покварени и изопачени умове. Лично той има много приятели евреи. Неговите лични зъболекари са братята Джераси. Облеклото му доставят семейство Розенбаум, колите - Лазар Герон, Нерядко при началника на кабинета му Груев идват за аудиенция приятелите му Елиас, Голдщайн, Бакиш и Бераха. Царят често е посещаван и от чуждестранни еврейски водачи, като например циониста Нахум Соколов и др. Последният след аудиенцията си при царя заявява: „Вие трябва да сте горди с вашия цар, той е наш приятел.” Царица Йоанна помага на много евреи да напуснат България, като нарежда лично Груев да изпрати заминаващото еврейско семейство Розенбаум, като го прекара през митническия и полицейски контрол и го настани в купето на влака. Царицата взима от италианския посланик граф Маджистрати няколко паспорта за транзитно преминаване на евреи през Италия за Аржентина.

Законът за защита на държавата напълно ограничава евреите и техните прояви и се насочва срещу сектите. По предложение на Учителя, Борис забавя подписването на закона и го подписва чак на 21.І.1941 г. Законът за защита на държавата почти напълно премахва правата на евреите, налага много големи данъци върху имуществата им и не ги допуска да упражняват известни професии. Натискът на Германия за влизане на България в Тристранния пакт се засилва.

В същото време на територията на Румъния се дислоцира 680 000-ната армия на Зигмунд Лист, която по немския план трябва да премине през територията на България, за да помогне на Италия във войната й с Гърция и да завладее Югославия.

През януари 1941 г. Учителят изпраща Любомир Лулчев да се срещне с царя в дома на Мария Алексиева*, който той постоянно посещава и вечеря в него. Секретарка на царя е Надя Стоянова - по-голямата дъщеря на Мария. Мария предава думите на Учителя на цар Борис: „Да обяви пълен неутралитет на България и да не допусне германските войски да минат през нея. Ако направи това, след войната България ще е най-облагодетелстваната страна в Европа, отвсякъде ще я отрупват с блага и ще постигне териториалните си претенции, подхранвани от стотици години насам.” На това предложение царят отговаря: ”Не мога, госпожо, да изпълня този съвет, защото германците ще ме убият. Повечето от офицерите са с тях и ще ги пуснат, без да им заповядам.” Това негово предвиждане се изпълнява и на 1.III.1941 г. българските военни разрешават преминаването на германските елитни части на Лист през Дунава преди подписването на пакта от България. Цар Борис не послушва съвета на Учителя и това по-късно му коства живота.

На 1.ІІІ.1941 г., Филов заминава със самолет във Виена, където подписва присъединяването на България към Тристранния пакт, Англия веднага скъсва дипломатическите си отношения с България и посланикът Рендъл отпътува. Войските на Зигмунд Лист минават Дунава и в колони преминават през София в посока Гърция и Югославия. Главната квартира на Лист е в Чамкория, където на 6.Ш. е посетен от цар Борис, фелдмаршал Лист изпълнява плана „Марита” и на 26.ІІІ,1941 г. нахлува в Гърция. Германците използват една хитрост - купуват над хиляда магарета от граничните села, окачват им по един запален фенер и ги насочват към територията на Гърция, Гърците мислят, че това са немски мотоциклетисти и започват усилено да стрелят по тях. Така те издават своите позиции - на следващия ден германците унищожават огневите им точки и за няколко дни превземат Гърция. От 13 до 25.ІІІ. е завладяна Югославия, коята влиза в Тристранния пакт подобно на Унгария, Румъния и Словакия. На 19.ІV.1941 г. три български дивизии влизат като окупационен корпус в Югославия и Гърция, включително и на островите Тасос и Самотраки. Учителят е крайно недоволен от постъпката на правителството - да ставаме маши в ръцете на германците и да изпълняваме техните окупационни задължения.

Цар Борис има точни сведения за струпването на германските дивизии към руската граница. На 18.ХІІ.1940 г. българският посланик в Берлин разговаря с Хитлер, който настоява България веднага да влезе в Тристранния пакт, Хитлер му заявява, че има сто готови дивизии, с които за три месеца ще завладее Русия. Нарежда веднага България да скъса дипломатическите си отношения с Русия. Царят отклонява това негово желание и изобщо не го изпълнява. На същата дата, 18 декември 1940 г., Хитлер издава секретна директива № 21, в девет екземпляра, известна под името „Барбароса”. В нея той предвижда с бързи удари да завладее Русия за няколко месеца. На повдигнатия от Хитлер въпрос за съществуването на руската легация в София царят го успокоява, че българското правителство зорко следи нейната дейност.

Нахлуването на германците на 22.VІ.1941 г, в Русия не е изненада за цар Борис и българското правителство. Обаче нашият народ, и особено евреите, посрещат новината със свито сърце. Нападнат е нашият голям славянски брат Русия. Учителят казва на 22.VІ. сутринта, че Хитлер повтаря грешката на Наполеон и започва война с Русия при разсип на Луната и ще я загуби, така както и Наполеон я загуби.† Германците напредват бързо в Русия и в края на есента стигат на 20 км под Москва. Радиото и пресата тръбят непрестанно, че след няколко дни германците ще завладеят Москва и с това войната с Русия ще свърши.

При Учителя отива полковник Илия Младенов с дъщеря си и му казва: „Учителю, Вие говорите, че бъдещето е на славянството, но ето, най-голямата славянска страна загива, германците ще завладеят Москва.” Учителят се усмихва малко и строго отговаря: „Германците няма да завземат Москва, но руснаците ще завземат Берлин и ще забият победоносното си знаме над Райхстага.††

Преди започването на войната аз говорих с Хитлер, но той не ме послуша и ще загуби войната. По време на войната говорих със Сталин, той ме разбра и ме послуша и затова ще победи.”†††

* Мария Алексиева е Мария генерал Стоянова, (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)

† Виж. „Изгревът”, том VIII, стр. 198, № 11.

†† Виж. „Изгревът”, том I, стр. 336.

†††Виж. „Изгревът”, том XVII, стр. 750, № 68, 2,

Командващият германските войски пред Москва дава почивка на войниците едно денонощие. Температурата е минус 15 градуса по Целзий. На сутринта, когато германците трябва да започнат щурма на Москва, температурата спада внезапно на минус 40 градуса. Танковете и колите на германците замръзват и ушите и лицата на войниците окапват. Сталин, който получава от Рихард Зорге сведение, че Япония няма да воюва с Русия, изтегля 1 000 000-на армия от японската граница, съставена главно от сибиряци, и след парада на революцията в Москва с кавалерия разбиват немските позиции и ги отхвърлят на 150 км назад. По този повод в разговор Гьоринг казва: „И Бог е комунист - за една нощ обърна войната срещу нас.”††††

††††Виж. „Изгревът”, том IV, стр. 471, ред 36 отгоре; стр, 471 ÷ 472. (бележки на съставителя Вергилий Кръстев)

Това е голям удар за германската непобедима армия. Тази загуба хитлеристите решават да компенсират с още по-страшни мерки срещу евреите в подчинените им страни. От началото на 1942 г. евреите в България са задължени да носят големи шестоъгълни жълти звезди. Ограничават много от техните дейности и поставят знаци на магазините и къщите им. В квартал „Изгрева” живееха няколко евреи, за които Учителят препоръча да им променим имената, за да не носят на реверите си жълтите звезди - да не бъдат преследвани. Един от тях стана Любен (евреинът). Сестра Буча Бехар стана Божанка. Учителят обърна внимание на приятелите, че евреите, за да влязат в школата на Бялото Братство, непременно трябва да се покръстят - да станат християни. Някои от евреите изпълниха тази Негова повеля.

На 20.І.1942 г. началникът на щаба на 53 Райнхард Хайдрих получава заповед да изготви план за решаването на еврейския въпрос в сателитните страни на Германия. На проведеното съвещание присъства и известният Адолф Айхман. Решават да депортират всички евреи в Полша и там да ги унищожат в лагера Треблинка. Германците ще заявят официално, че евреите отиват да живеят в своето ново отечество в Полша. Изготвят подробен план за изтегляне на всички евреи дори и от неутралните Испания и Португалия и незавзетата Англия, В плана влизат евреите от Унгария, Румъния и България, Квотата на България е 48 000 евреи от страната и 8500 от София. Никой от евреите не подозира за страшната съдба, която им подготвят германците.

Според ЗЗД при прилагане на специалния данък върху имуществото на евреите масово се стига до пълното му конфискуване.

Хитлер, чиито готвачи бяха мъж и жена от еврейски произход, решава да унищожи и всички евреи от завзетите от Русия области.

През август 1942 г. се създава омразната КЕВ - Комисия по еврейските въпроси, начело с Александър Белев, ратник антисемит и протеже на Габровски. Той лично отива в Берлин, за да получи нареждания в борбата срещу евреите. След завръщането си в София създава много по-строг режим за евреите. Освен звездите и знаците по домовете и магазините, много евреи са изселени от София, радиоапаратите и телефоните им са конфискувани, много магазини, собственост на евреи, са затворени, а мъжете от 25 до 45-годишна възраст - мобилизирани в трудови бригади да работят по пътищата на България. Митрополит Стефан успява да издейства от правителството тези драконовски мерки да не важат за покръстените евреи. Даже Филов освобождава женените за неевреи от носенето на жълти звезди. Евреите научават, че има депортирани, но не вярват, че това може да стане и в България.

В началото на 1942 г, виждайки голямата опасност за еврейската общност в България, председателят на Софийската еврейска община - равин Даниел Цион, отива при Учителя Петър Дънов да иска Неговото съдействие. От проведения шестчасов разговор с Учителя той излиза възхитен и запомня отлично обещанието му, че нито един евреин от България няма да бъде депортиран. Цион сяда и записва в резюме този важен разговор, като му слага заглавие: „Откровение от Бога”. Напечатва го на пишеща машина в над 200 екземпляра и го дава на всички министри и на цар Борис*

* Представителите на евреите на Изгрева не го запазиха и не ми го предадоха, за да го публикувам. Защото не изпълниха указанията на Учителя да се покръстят, да станат християни и да си променят имената на български. Останаха си с еврейските имена и като такива ги публикувам, в техните спомени и материали, (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)

Комисията по еврейските въпроси засилва противоеврейските мерки, но българите осуетяват всички намеквания на германците за депортиране на евреите. При поредното си посещение при Хитлер, Борис му заявява, че има нужда от много работници за направата на пътищата в България, предимно в Разградско и Добруджа. Германският посланик Бекерле докладва, че българският аргумент е точен и трябва да се изчаква.

На 2.ХІ.1942 г. външният министър Попов отговаря на поредното германско запитване, че правителството е готово да депортира определената квота евреи, но сега има голяма нужда от тях в строителството. Германците изпращат в България на помощи един от помощниците на Айхман - Теодор Деникен. да помогне в депортирането на евреите. На 22.ІІ.1943 г. шефът на КЕВ - Белев, и Деникен подписват тайно споразумение да депортират 20 000 евреи от окупираните земи. Определят депортирането да започне през март. Правителството откликва на това споразумение, защото новоосвободените земи са под германска юрисдикция, и издава поверителния указ № 127 до КЕВ за депортирането на тези 20 000 евреи оттам. Белев променя указа, зачерква „новоосвободените земи” и написва със същото зелено мастило: „евреите от цяла България”, за които той е изготвил подробен списък, и които са 46 000 души от вътрешността и 8500 от София. Тайният план е изготвен много хитро. На 2.ІІІ.1943 г., вторник, правителството одобрява депортирането и издава поверителния указ. Срещу него се обявяват четиридесет и трима депутати заедно с подпредседателя на ОНС - Димитър Пешев, предупреден на 7 март от неговия приятел Барух за смъртната опасност, надвиснала над евреите. Те представляват една четвърт от депутатите на ОНС, но мнозинството гласува указа. Цар Борис, гузен от постъпката си и незнаещ за намесата и поправките на Белев, изчезва безследно от София. Вътрешният министър Габровски издава заповед до всички провинциални полицейски участъци през нощта срещу 10.ІІІ.1943 г., сряда, да се арестуват по предварително изпратените списъци всички евреи, да се натоварят в осигурените за целта закрити конски вагони и да бъдат депортирани в Полша, За София Габровски нарежда 8500 евреи да се съберат в тютюневия склад „Фернандец” и да се натоварят и депортират.

Голямата влакова композиция, която трябва да откара евреите в Полша, е необходимо да е придружена от отговорен човек, знаещ добре полски език. Министър Габровски веднага намира такъв, работещ в пропагандата. Това е брат Методи Константинов, който следва 17 години в Полша и взима докторат по търговско право по Дунава. На 6.III.1943 г., събота, му връчват заповедта на Габровски да придружава депортираните евреи до Полша, Методи веднага отива при Учителя и му подава заповедта. Учителят я прочита и заявява: „Не разрешавам пред лицето на Бога да се извърши това престъпление!” След това го помолва веднага да извика брат Любомир Лулчев. Методи намира брат Лулчев и двамата отиват при Учителя. Лулчев козирува по военному и казва: „На Вашите заповеди, Учителю!” Учителят му нарежда: „Веднага намерете цар Борис и му кажете, че ако той допусне само един евреин от България да бъде депортиран в Полша, от него, семейството му и царското съсловие нищо няма да остане.” Лулчев козирува и казва: „Слушам, Учителю.” След това отива в двореца, взема една лека кола и започва да търси царя. Обикаля Враня, Костенец, Боровец и на третия ден се връща и докладва на Учителя, че царя го няма никъде. Тогава Учителят злиза в приемната си и затваря вратата след себе си. След малко излиза и казва: „Кричим.” Брат Лулчев веднага тръгва с колата за Кричим и намира царя да се разхожда из двора на земеделското училище. Лулчев е крайно напрегнат от тридневното безрезултатно търсене, а и датата е 9 март - няма време. Цар Борис го посреща много строго и го пита: „Кой ти каза, че съм тук?” Лулчев отговаря: „Учителят ми каза. Той ме изпрати да те предупредя, че ако ти допуснеш само един евреин да бъде депортиран от България, от тебе, семейството ти и царското съсловие нищо няма да остане.” В момента на Лулчев му олеква. Голямото напрежение на нервната система изчезва и преминава в цар Борис. Борис силно се развълнува от чутото и нервно казва: „Господин Лулчев, господин Лулчев, аз всичко ще оправя, ще скъсам заповедта за депортирането и ще напиша друга.” Двамата веднага се качват в колата и бързо се отправят към София. Отиват направо в кабинета на вътрешния министър Петър Габровски. Царят му заповядва веднага да му даде заповедта за депортирането на евреите. Габровски отключва масивната си каса, взима заповедта и я подава на цар Борис. Борис я скъсва на парчета и ги хвърля на земята. Любомир Лулчев взема едно от парчетата на заповедта като доказателство и го занася на Учителя.*

Кой е Любомир Лулчев? Според Учителя той е съдията Пилат, който преди 2000 години съди Христос. Тогава той уми ръцете си пред народа и каза: „Аз не намирам никаква вина в този праведник, за да го осъдя според нашите закони.” Но евреите вдигнаха голям шум и му казаха, че той трябва да бъде осъден на кръстна смърт. Тогава Пилат им го предаде. Понеже Пилат не осъди Христос, това смекчи кармата на еврейския народ и вместо да бъде унищожен напълно, той остана да съществува и да се скита по целия свят 2000 години. В по-преднаинкарнация Любомир Лулчев е великият еврейски цар Соломон, прочут със своята голяма мъдрост, мирна политика и множество строежи, направени в Израел, включително и Дом на Бога. Понеже и той, когато Бог го посети, пожела мъдрост, а не любов, заедно с целия еврейски народ мина по трудния път на мъдростта, който е само за учителите. И досега евреите продължават да ходят по този път и да страдат. Соломон искаше да изучи женското сърце и любовта, скрита в него. Затова той имаше седемстотин жени и триста наложници, но не можа да разреши тази велика тайна и завърши живота си с падение, понеже започна да служи на боговете на жените, взети от различни племена, а това Бог му беше забранил.

Царят заповядва на Габровски да напише нова заповед, която спира и отменя депортирането. Габровски нарежда секретарката му да изпрати телеграми до всички полицейски управления в страната. Това става на 9 март, късно следобед, след седемнадесет часа. За много провинциални градове телеграмите закъсняват и много евреи от провинцията изживяват ужаса от депортирането, качени в конските вагони. На другата сутрин, след няколко часа, полицията ги освобождава. Така в последния момент евреите са спасени от явна смърт, която ги очаква в лагера Треблинка. Това се случва на 9 март 1943 г,, вторник, в кабинета на Петър Габровски от 17,00 до 19,00 часа, за което и Стефан Груев не знае и се чуди коя е причината за изменението на заповедта на царя за депортирането на евреите.**

Заповедта на царя обаче не може да анулира депортирането на евреите от новоосвободените земи, защото те са под германска юрисдикция. По това време 7144 македонски, 4058 тракийски и 185 пиротски евреи са закарани в лагера Треблинка в Полша.

Цар Борис III е прероденият цар Борис I, който през 865 година по нареждане на небето покръства българския народ.*** Борис притежава силна интуиция и най-много се страхува от болшевишката власт, която ще дойде в България. Често стига до дълбоки вътрешни противоречия и пожелава да напусне престола, или го завладяват коварни мисли за самоубийство. Той е издигнат дух и отлично знае кой е Учителят и този път веднага се вслушва в думите му. В духовно отношение цар Борис стои много по-високо от Хитлер, който го посреща много официално и никога не противоречи на неговите доводи. Това внимание към цар Борис не е за това, че той е потомък на стария Кобургготски германски род, а защото е представител на страната, в която живее Учителят. Хитлер познава Учителя и знае, че той е против неговите авантюристични планове, но въпреки това оказва голямо почитание към Борис.

* Виж „Изгревът” том IV, стр. 533 ÷ 535.

**Виж заглавие № 6 от настоящия раздел на „Изгревът”, както и забележката на съставителя на същата страница.

*** Виж „Изгревът”, том IV, стр. 90 ÷ 91. (бележки на съставителя Вергилий Кръстев)

Методи Константинов в сън се среща с Хитлер в центъра на Берлин. Хитлер веднага се обръща към него, ръкомаха и крещи: „Какво е това Бяло Братство, кой е този Учител в България, който разруши всичките ми планове и идеали и постоянно спъва военните

ми начинания! Нямам сили да се боря повече с него.”* Благодарение на това всичките фашистки жестоки идеи минават меко в България, дори и развитието на еврейския въпрос След завръщането си от Германия на 15.VІІІ.1943 г, неделя, от последната си среща с Хитлер, царят, изтощен силно физически и морално, се усамотява в своя частен апартамент в двореца. По време на полета със самолета той казва на придружаващия го Филов, че има искрено желание някой неприятелски самолет да ги атакува и да свали техния самолет и всичко да свърши. До това време България е единствената страна в Европа, която живее в мир, не воюва с никого и не изпраща войски на никой фронт. Икономически тя е в голям подем. Настъпил е час на жестока разплата, когато Хитлер иска Борис веднага да изпрати войски на Източния фронт срещу Русия. Този труден въпрос Борис отива да разреши на любимия си връх Мусала, въпреки че има болезнено състояние на гърдите. Там той на 19.VІІІ.1943 г., четвъртък, се среща с Възвишените същества, от които разбира, че трябва да си замине от този свят за благото на българския народ. По този начин ще се осуети изпращането на български войски срещу Русия. Царят слиза от връх Мусала по най-стръмните и опасни пътеки, като създава големи мъчнотии и опасност за живота на придружаващите го двама телохранители. Прибира се в двореца, където яде гъби, от което положението му се влошава още повече. В беседата, държана от Учителя на 25.VІІІ.1943 г., сряда, пред Общия окултен клас, Учителят казва; „Сега Борис III е много болен и ако има някой да му даде да изпие две чаши гореща вода, ще оздравее, иначе ще си замине от този свят.”** При болния Борис, в двореца, не пускат никого, включително и неговия съветник Любомир Лулчев, когото Евдокия извиква в последния момент, когато царят е в агония. Лулчев иска да помогне на царя и нарежда да му дадат сурово яйце, за да го сложи на корема на царя и да отнеме отровите, събрани в него. Оказва се, че в този момент няма яйце в целия дворец. Борис си заминава на 28.VIII.1943 г., събота. Два дена преди това той предсказва деня и часа на своето заминаване. Денят на заминаването е събота - ден на българите и тяхната карма. Това е Голяма Богородица, Която е ангелът на завета Господен Елохил - първият представител на българския народ в Божествения свят. Цар Борис е свързан пряко с този благ дух и с негова помощ опазва България от всички политически катаклизми.***

След заминаването на Борис Учителят каза: „Сега Борис отиде да даде отчет пред Бога за живота на българите. Молете се да даде добър доклад за България, за да може тя в бъдеще да разреши правилно задачите си.” В беседата на 1.ІX.1943 г., сряда, в Общия окултен клас, Учителят казва: „Сега Борис е тук, в салона, и ми каза, че никога вече няма да пожелае да стане цар на която и да е държава и да носи всичките кармични тежести на един народ.”****

Понеже Борис не изпълни съвета на Учителя да обяви пълен неутралитет на България през 1941 г., той трябваше да си замине от този свят на 28.VIII.1943 г. от ръката на тези, от които той най- много се плашеше, че ще променят живота и облика на България. Той отлично знаеше бъдещето на страната. След заминаването и погребението на Борис целият народ плачеше, особено евреите, защото загубихме един голям свой приятел и силен дух, който опази България от войната при най- трудните военни ситуации, а след това тя изпада в безнадеждно положение.

Комисията по еврейските въпроси не се отказва от своя план. Комисарят Белев, който така старателно променя Указ 127 според своите разбирания, е разярен от случилото се на 9 срещу 10.ІІІ. Тогава той започва да тълкува контразаповедта като забавяне на депортирането и прави нов план за депортиране през септември. Решава да изсели 16 000 евреи в организираните два етапни лагера в Лом и Сомовит близо до Плевен. Планът му е оттам да ги изпрати във Виена, където да бъдат предадени на германците.

_____________________

* Виж „Изгревът”, том IV, стр. 471, ред 9 отгоре до ред 26.

** Виж „Изгревът”, том I, стр. 327 ÷ 328.

*** Виж „Изгревът, том IV, стр. 4 ÷ 41.

**** Виж „Изгревът, том XX в раздел „Учителят Дънов за цар Борис II!” на стр. 1036 ÷1038, (бележки на съставителя Вергилий Кръстев)

На 21.V.1943 г., петък, евреите от София започват да получават заповеди за изселване от столицата в срок от три дни. Отчаяни, водачите на консисторията търсят помощ от всички. Голяма група опозиционни делегати отправят протестно писмо до правителството. Митрополит Стефан и неговите колеги от Светия синод изказват протеста си пред Филов. Обаче правителството поддържа плана на Белев, а на 23 май, неделя, цар Борис напуска столицата. Идва 24.XІ.943 г., и за да не станат кървави еврейски демонстрации, ръководителите на консисторията спират проектираната манифестация към центъра на столицата и затварят Синагогата. Тогава при събраните пред Синагогата евреи идва Даниел Цион и ги повежда към Синагогата в Ючбунар - по ул.

„Клементина”, заедно с главния равин Ашер Ханиел. Там те успокояват насъбралите се евреи, идва митрополит Стефан, който също им говори, а след това отива на пл. „Ал. Невски”, където изнася реч, в която осъжда правителството за липсата на еврейски ученици на парада. Към еврейската демонстрация се насочват силите на КЕВ и полицията. Много евреи са арестувани. Даниел Цион е арестуван и изпратен в Сомовит, а много евреи се скриват в домовете на свои приятели българи.

Още на 20 май, четвъртък, Габровски предлага на цар Борис нов план „А” за депортиране на всички евреи в Полша и план „Б” - за изселването и включването им на работа по пътищата в България. Борис IIІ веднага зачерква план „А" и одобрява план „Б”. Борис издава заповед евреите да се интернират главно в Разградско, където да правят пътища. Евреите, само с личен ръчен багаж, са пръсната из цяла България и навсякъде са приети топло и братски от българския народ. За този случай Учителят казва: „Вие сте същите евреи, които преди 2000 години викахте: „Разпни го”, а сега се грижите за своите закъсали братя евреи.” Евреите са спасени и нито един не е депортиран в Полша.

Цар Борис при поредната си визита при Хитлер за втори път му заявява, че няма работна ръка и евреите му са жизнено необходими за оправяне пътищата в България.

Пълномощният германски министър Бекерле докладва в Берлин, че българите имат особен манталитет. Те са израснали с арменци, гърци, цигани, турци и нямат никакви предразсъдъци към евреите за разлика от народите в Западна Европа. По-нататъшният натиск върху българите от страна на Германия ще ги отчужди и това ще е вредно за политиката на Райха. В заключение той казва, че само една тотална германска победа може да накара българите да променят своето мнение.

Така всички усилия на КЕВ за унищожаване на евреите удрят на камък и този проблем отпада от грижите на правителството.

След идването на комунистическата власт в България през 1945 г. тримата еврейски равини посещават Изгрева, за да си вземат диамантите, оставени оттях на съхранение при Учителя. Учителят е в другия свят и Никола Антов - член на Братския съвет, не иска да се предадат диамантите, защото нямат никакъв документ. Тогава брат Боян Боев заявява, че е присъствал на срещата на равините с Учителя, когато те са донесли диамантите и са Му ги дали. Те са техни и веднага трябва да им се върнат. След една седмица Братският съвет връща диамантите на тримата равини. Единият от тях изсипва диамантите от епруветката на ръката си и ги разглежда. Стоящият близо до него брат го пита: „Колко струват тези диаманти?” Равинът се усмихва и казва: „Това няма никакво значение, те са безценни, защото са много важно условие за нашата духовна работа.” След това равините прибират диамантите, благодарят на Братството за оказаната им голяма услуга и си отиват.*

На последния събор на Бялото Братство, състоял се през август 1944 г. при хижа „Острец” и завършил на Марина поляна пред хижа „Еделвайс” на 28.VІІІ.1944 г., събота, Учителят казва на всички приятели след свършването на събора да тръгнат към село Мърчаево, а той остава последен с брат Борис Николов, на когото нарежда да легне на земята до пейката и да напише отдолу:**

„I. Мир по цялата земя.

ІІ. България напълно неутрална.

ІІІ. Ако евреите не приемат християнството, ще престанат да инкарнират (да се прераждат).

IV. В Русия ще стане революция, много по-голяма от тази през 1917 г.”

* Виж „Изгревът”, том I, стр. 485 ÷ 486.

** Виж „Изгревът”, том I, стр. 317.

Последствията от изпълнението на нареждането на Учителя до цар Борис да спаси евреите не закъсняват.

След направения референдум през 1946 г. царското семейство с всички придворни беше пуснато свободно да замине със специален влак през Турция за Египет. Впоследствие то отиде да живее в Португалия. Пострада само принц Кирил като регент.

След края на войната Даниел Цион, който отлично знае, че Учителят спаси евреите, отива в Палестина и създава там група на Бялото Братство. Организират свой салон, започват да четат беседи и пеят братски песни. Редовно играят Паневритмия и развиват усилена духовна дейност. Еврейските равини го преследват и ограничават много, но и сега в Палестина има братски групи, които постоянно кореспондират с България и усилено търсят Словото и новия живот.*** Постепенно този войнстващ елемент на еврейския народ ще започва да намалява, евреите ще приемат любовта и ще я прилагат в отношенията си с всички съседи - ще заживеят в мир и хармония с всички народи. Правят се много усилия от всички държави на Синайския полуостров, имащи интереси към него, за въдворяване на траен мир между арабите и евреите. Често техните усилия се спъват от национализма и фанатизма, които не са добър съветник на човешкия ум, Новите идеи на братски живот и хармония ще проникнат в живота на повечето хора по лицето на земята и желаният мир ще дойде като естествен резултат от разумния живот на взаимопомощ и разбирателство. Евреите трябва да изпълнят отлично своята голяма духовна мисия към човечеството като избран народ и да създадат благоприятни условия, при които Бог да изпълни дадените им от Него 36 000 обещания.

* Виж „Изгревът”, том I, стр. 487; том XVII, стр. 750 ÷ 753. (бележки на съставителя Кръстев)

1. ИСТИНАТА ЗА СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В БЪЛГАРИЯ - Светозар Няголов .............. 376

2. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ” ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ............................. 386

3. ОСВЕТЛЕНИЕ ОТ ДАНИЕЛ ЦИОН.............................................................................................. 389

4. КАКВО КАЗВА НАРОДНИЯТ СЪД ЗА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ, ЧРЕЗ КОГОТО СА

СПАСЕНИ ЕВРЕИТЕ ...................................................................................................................... 389

5. РОЛЯТА НА ЦАР БОРИС III ПРИ ИЗСЕЛВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ ОТ БЪЛГАРИЯ ............... 392

6. КАК СЕ ИЗОПАЧАВА И СКРИВА ИСТИНАТА ЗА СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ............ 395

(На плика ) За Госпожица Стефка Стойчева

ул. „Скобелевска” № 19

гр. Габрово

 

Драга Стефка,

 

И от мене за именния ти ден приеми много благопожелания. Изпращам ти една книга, която, вярвам, ще ти бъде полезна за латинския изпит. Много поздрави на тебе и баща ти.

 

Целувам те.

Гела

 

Имаш поздрав и от баба ми и майка ми.

 

 

 

(С почерка на Любомир Лулчев)

 

Много благопожелания за именния ти ден. Сърдечни поздрави на теб и татко ти

от (подпис ) Любомир Лулчев

Снимка № 1. Учителят Дънов на Рила.

Снимка № 2. Учителят Дънов говори на Рила.

Снимка № 3. Учителят Дънов на Молитвения връх на Рила и Савка вдясно стенографира. Учителят на Молитвения връх на 7-те рилски езера. Вляво от него е Анна Динова, а вдясно с бялата жилетка навела глава стенографира Савка Керемидчиева.

Снимка № 4. Учителят на Рила пред бялото знаме.

Снимка № 5. Учителят и Савка Керемидчиева под бялото знаме.

Снимка № 6. Учителят, до него Савка изправена с бялата рокля. Седящи отляво надясно. 1. Атанас Николов 2. Катя Зяпкова 3. Паша Теодорова 4. Учителят 5. Цанка Екимова 6. Мария Тодорова Прави отляво надясно: 1. Васко Искренов 2. Елена Андреева 3. Савка Керемидчиева 4. Дора Кастоянова

Снимка № 7. Учителят на Молитвения връх, Паша наведена стенографира, а до нея е Елена Андреева. На Молитвеният връх. На първият ред: 1. Николина Балтова 2....3. Учителят 4. Паша Теодорова с жилетката, наведена стенографира 5....6. Елена Андреева с молив в ръка, с който стенографира. Прави. Отляво до Учителя е Анастасия Янакиева, отдясно забрадена с тъмен шал е Йорданка Жекова.

Снимка № 8. Учителят и Савка на Молитвения връх в съзерцание.

Снимка № 9.Учителят и Савка Керемидчиева на Рила - 1936 год. Учителят седнал, а Савка е с гръб към фотокамерата. Това е една снимка изпратена до Галилей Величков, на която отзад Савка пише: "На Галето, Тук имаме два върха големи и високи, много високи - Учителят и планината. Да ти бъдат за подкрепа. "Когато ме призовете, Аз ще ви се явя и ще ви помогна". Амриха. Дата - юли 1936 год. Рила.

Снимка № 10. Учителят и Савка Керемидчиева на Рила - 1940 год. Савка и Учителят на екскурзия до 7-те рилски езера 14.08 -19.081940 год. В дъното отляво се вижда групата, с която Учителят се е качил. След1939 год. със започването на войната, няма рилски лагери. Мястото на снимката е бивака на лагера.

1. За „Свещените думи на Учителя още в самото начало бях чувал чудотворни неща. По-късно започнах да проучавам нещата и днес мога точно да заявя докъде съм стигнал в познанието си за онази епоха.

2. В „Изгревът", том I, стр. 98-103 е дадена историята за написването им. Поводът и причините се знаят вече. Но Опорочението продължава да върви с човеците и последователите на Петър Дънов. А Истината е в „Свещените думи" на Учителя Дънов, защото Неговото Слово е Глава на Истината, а Истината е Глава на Божествения Дух. Амин!

3. Савка Керемидчиева е записвала лично в тефтерчето си на стенограма онова, което Учителят й е диктувал за Свещени думи. Виж „Изгревът", том III, стр.108-109. Тя започва да записва още от 1919 г., това е видно в запазените днес тефтерчета, където си е отбелязвала датите.

4. А каква е историята на архива на Савка Керемидчиева, виж „Изгревът", том III, стр. 109 - 112.

5. Какво имаше в архива на Савка, виж „Изгревът", том III, стр. 112-113. Необходима ви е осведоменост по всички въпроси и за онази епоха. Иначе ще ви подведат и отклонят в погрешна посока.

6. За кражбата на архива на Савка Керемидчиева и последствията от това виж „Изгревът", том III, стр. 113-115. А днес има и продължение във времето и чрез други лица. Ще разкажем и за тях.

7. След кражбата на архива на Савка Керемидчиева бяха извършени още няколко кражби, ръководени от Духа на Опорочението и на Заблуждението. Виж „Изгревът", том III, стр. 197-206.

След запознаването ви с тези истории, ще узнаете, че планът за разбиване, открадване на „Свещените думи на Учителя към ученика" се ръководи от едно и също място и от един и същи дух. А това е Духът на Заблуждението или Духът на Антихриста. А слугите, които му изпълняват безпрекословно заповедите, са посочени в „Изгревът" поименно. Те имат лица, те са човеци, имат имена и съответни деяния. И най-важното, че са българи по плът, но чужденци и врагове по дух. И това не се разбира и до днес, но ще върви и утре, но с други лица.

8. За ученика Аверуни - дадено име от Учителя на Савка, виж „Изгревът" том IV, стр. 63-66,162-164,166-167,186, 325-326.

9. За стенографката Савка Керемидчиева виж „Изгревът" том V, стр. 619 - 623.

10. За недовършената работа на ученика Савка виж „Изгревът" том V, стр. 627-629.

11. Как бяха записвани „Свещените думи на Учителя" виж „Изгревът" том V, стр. 629-632.

12. За условията на работата им, за действащите лица през тази епоха и по-точно за Савка Аверуни виж „Изгревът" том V, стр. 632-689.

13. Невъзможно е да влезнете в тази област на Духа Христов, които е дал, Свещените думи на Учителя, ако не се запознаете с цитираните текстове по томове, по страници и точки. Това са етапи. Това са стъпала, по които трябва да се изкачите, за да дойдете до нечия врата, която трябва да ви се отвори. Отвори ли се, ще стигнете до мястото и времето, където и когато времето и пространството се управляват от Свещените думи, които са Свещените скрижали на Духа Беинса Дуно.

14. Аз бях този, който непрекъснато подканваше Борис Николов да започне да дешифрира стенограмите на Савка от нейните тефтерчета. А те бяха укрити на различни места, включително и на Витоша в един тайник. Той обещаваше. Това се проточи години наред. Накрая седна и бавно започна да дешифрира от нейните стенограми, записани в нейни тетрадки. Останалият архив бе укрит на Витоша и той не можеше да го ползва, защото не го свали и не ми го предаде навреме. Този архив бе откраднат от него след 1980 г. Целта на крадците бе да не дойде този архив при мен. Това те си го признаха, без да се смущават. Силите на Разрушението ме познаваха вече и работеха усърдно чрез своите слуги архива да не дойде у мен. И сполучиха в това си усърдие. И то по вина на всички лица, замесени в случая. Вината носи и Борис Николов, като най-вече бе у „майстор Борис", който бе представител на Духът на Заблуждението. Борис Николов бе един, а „майстор Борис" бе друг.

15. Борис Николов не можа да се ползва от безбройните тефтерчета на Савка Керемидчиева, в които сама си беше дешифрирала стенограмите на български и ги бе подредила с немска педантичност. Но поради македонската й жилка в характера от баща й, заради големия й македонски инат, те не дойдоха всички при него. Бяха му предадени една малка част, те бяха укрити от него на Витоша и оттам бяха откраднати. Друга една част впоследствие дойдоха при него и той после ми ги предаде. От тях собственоръчно преписах всичко, като останаха някои стенографски бележки, да се разчитат от следващото поколение. Първом да си свърша моята работа, а за следващите поколения съм се погрижил също да имат работа. В един човешки живот това може да се довърши само при условие, че Небето и земята съдействат. Само при условие, че небесни власти и земни власти съдействат в това начинание. А това при Учителя не се осъществи, а в моето време е още по-трудно, защото аз съм човек от плът и кръв. Обикновен човек!

16. Текстовете, които Борис Николов дешифрира, бяха от нейните стенограми и това томче бе озаглавено „Думи на свещеното начало". Той ги дешифрираше и ги пишеше първо на своя собствена стенограма, и после от тази написана стенограма той я пишеше на български в тетрадки. Под листа поставяше индиго, за да има няколко екземпляра. По-късно той даде тетрадките да се фотографират и се изкараха на фотохартия. И така днес ги има на няколко места.

17. Бях се уточнил с Борис Николов да ми се предават тетрадките с неговия почерк. Беше обещал, но не си изпълни обещанието докрай. Завъртяха се около него хора, които дойдоха уж да му помогнат, а фактически те бяха изпратени да пречат. Да пречат на него и на мене. Идваха с обещания и предложения да му помагат. И го подвеждаха. Аз непрекъснато му напомнях, че те са врагове на Словото и на Школата, и са дошли да разрушават. Борис Николов това го възприемаше и се съгласяваше с мен. Но на следващата ни среща, когато идвах в дома му, то намирах в тялото му „майстор Борис". Тогава положението бе отчайващо. Онзи мозайкаджийски дух на „майстор Борис" си взимаше решения и разпръскваше, и разбиваше материалите. Разбиваше архива, като даваше на този или онзи различни материали. Как така? Ами така. А когато Борис Николов си бе в тялото си, изобщо не знаеше какво е станало и защо ги няма материалите. Жестока разправа. Аз беснеех. Водех борба и битка. Но бях сам. Когато бе жива Мария Тодорова, тя успяваше чрез пианото да се бори и като свиреше песните на Учителя, чрез тях да изгони от тялото му „майстор Борис". Но през 1976 г. тя си замина. И аз останах сам. А те бяха мнозинство. Те бяха всички с Духа на Заблуждението от едната страна, а от другата страна бях абсолютно сам. Останах сам и досега, когато съм подготвил този материал за отпечатването му. Сам се боря, но аз ще спечеля, защото съм изпратен от Небето, за да довърша работата на Школата. И в никакъв случай няма да отстъпя пред някого, който е никого!

18. Материалът за „Мисли за Великата Душа. Единната Любов" бе взет от разчетените стенограми на Савка, от Борис Николов. Той ги бе записвал с дясната си ръка на български, защото той бе левак, но пишеше с дясната си ръка. Този том е съставен от неговия ръкопис. Материалът за „Думи на свещеното начало" е също съставен от неговия ръкопис.

19. Мария Тодорова непрекъснато ми споменаваше, че трябва да се извадят някои мисли от материалите на „Класът на Добродетелите", както и от нейните две тетрадки със записки. След нейната кончина през 1976 г. аз непрекъснато му споменавах това и накрая от двата материала той състави томчето „Трите образа на Великият".

А всичкият материал от нейните две тетрадки с думите на Учителя е публикуван в „Изгревът" том V. А тетрадките и записките на „Класът на Добродетелите" е публикуван в „Изгревът" том XII.

20. В следващия етап Духът на Заблуждението чрез „майстор Борис" организира преписването на целия материал от тези три подготвени книжки. Целта бе да бъда аз отстранен, и да се опорочат „Свещените думи на Учителя". А всъщност аз задвижих този стенографски материал за да се дешифрира от Борис Николов. И онези чрез „майстор Борис" успяха. Започнаха да преписват на пишуща машина, като преписваха, променяха или изхвърляха някои редове или добавяха други. Така се появиха 5-6 преписа, като нито един не се схожда с другия. Днес аз ги притежавам за доказателство. После ги подвързаха като отделни книжки. Искаха да спазят уж плана на Савка за издаването им. Виж „Изгревът" том I, стр. 100. Това беше повод. А причината, която ги ръководеше, бе да се разрушава и да се опорочава. И Бялото Братство взе решение и се намеси. Изтегли Силата от тях, която ги движеше.

И тогава Духът се оттегли от тях и те днес са обикновени, кухи, празни изречения без Дух и без Сила. Това целяха и това успяха враговете на Словото на Учителя. И то досега. Да бъдат изречения без Сила и Дух. Успяха!

21 . Ето стигам е до най-голямото престъпление и най-голямото предателство към Скрижалите на Учителя Дънов, които са Скрижали на Духа Беинса Дуно и Скрижали на Бога.

Още по времето , когато Савк а Керемидчиев а е дешифрирала стенограмите на „Свещените думи", то тя си е направила един свой план за тяхното подреждане, систематизиране по глави, по раздели и по точки. Този план се намира в Савкините тефтерчета на отделен лист в архива, откраднат след 1980 г. от Витоша. Савка е отбелязала колко книги трябва да бъдат, колко стихове трябва да съдържа всяка книга. Виж „Изгревът" том I, стр. 99-103. И понеже Борис Николов бе подготвил 3 томчета, то за да се изпълни плана на Духа на Заблуждението, то неговите слуги започват да стъкмяват по изкуствен начин следващите томчета. За целта взимат мислите от предишните издадени годишнини „Мисли за всеки ден", отпечатани на пишуща машина и дори и подвързани по години. Всяка година бяха подготвяни такива мисли от т.н. „посветени", които изваждаха мисли от Словото на Учителя. Виж „Изгревът" том XI, стр. 829, N 12 и стр. 830, N 13,14.

С тези извадени мисли те натъкмяваха, допълваха и подреждаха до определения брой мисли, отбелязани в плана на Савка. Така бяха създадени следващите томчета - от I до IX. Преписани в няколко екземпляра на пишуща машина, след което бяха подвързани. Целият този процес се ръководи от Лалка Кръстева. Днес те се съхраняват на много места, подвързани. Имаме ги за доказателство на Опорочението.

22. Накрая Духът на Заблуждението успява да реализира своя план чрез Мария Митовска, която отпечатва през 1994 г. том II, том III с ISBN 954-8447-02-9, като отзад е отбелязано, че са под редакцията на Лалка Кръстева. Издадоха ги. Успяха. Не са случайни! Отлични слуги на своя Господар. И предатели на Словото на Учителя.

А Духът на Истината предварително се беше оттеглил от този материал. Това е акт на Бялото Братство. Там има изречения, но няма Дух и сила Господня.

23. Най-накрая, отзад на том III, стр. 251-253 има „Исторически бележки" от Лалка Кръстева. А те изобщо не са верни. Най-голямо доказателство за невярващите в това, което изнасям е един изключителен факт : Поместен е оригиналният план, намерен в архива на Савка, като е отбелязано, че той е написан с ръката на Учителя. А това не е вярно. Той е написан с почерка на стенографката Савка Керемидчиева. Така че Лалка Кръстева не познава нито почерка на Учителя, нито почерка на Савка. Изумително доказателство за невежество и лъжа. Бяха хванати в лъжа и кражба. Така е, когато се краде и се лъже. Бялото Братство работи само с Духа на Истината.

И още едно доказателство. Името на Борис Николов изобщо не е споменато. А защо? Това бе една узаконена кражба, в която влизаха много хора. Като се започне от "майстор Борис", че се премине през онези, които откраднаха архива на Савка, като се премине през онези, които преписваха, изменяха, подменяха и включваха съвсем друг материал. И така скалъпиха своя план по техния си калъп. Черната ложа успя да се проектира и да издаде променените Свещени думи на Учителя Дънов. То е факт. Отпечатан факт, проверен от всеки, който иска и който може. Защото само свободният човек може да проверява и сравнява. И да се определи кому да вярва и кому да служи.

24. Трябваше да се даде отпор на Черната ложа и на отпечатаната лъжа на т.н. „Исторически бележки". В „Изгревът" том III, стр. 115, 393-394 беше публикуван оригиналният текст, написан собственоръчно от Борис Николов, че той е дешифрирал и подготвил материала от 1970 до 1976 г. И че го предава на мен за съхранение. Беше им много неприятно. И започнаха да атакуват „Изгревът", което трае и до днес. Ще трае и до утре и до края на века, защото Духът на Заблуждението, който ги ръководи, живее вечно. И затова предателите на Словото ще живеят вечно, но до края на века, на онзи век, когато Духът на Заблуждението и Духът на Антихриста ще бъдат вързани и хвърлени в бездната. А дотогава ще я има и Бялата ложа, и Черната ложа. Ще има служители на Бялата ложа и слуги на Черната ложа. Ще има и едните и другите!

25. А още години, години преди това Духът на Заблуждението променя Словото на Учителя Дънов. Виж „Изгревът" том IX, стр. 684,695-697, 708, 783-789- 790, 798-800. Дадени са доказателства за промяна на Словото на Учителя Дънов,. в „Изгревът" том IX, стр. 801-826. Така че той, Духът на Заблуждението, се проектира също с отпечатването на промененото Слово на Учителя Дънов. И то чрез слугите на Опорочението това се реализира. Трябва да се отбележи, че Черната ложа вчера, днес и утре е много добре организирана и бързо отпечатва, защото е много дисциплинирана. И има пари. Нарочно им дават пари, за да могат да рушат, да заблуждават и отклоняват.

26. Трябваше да се противопоставя на кражбата, извършена от Лалка Кръстева на „Свещените думи на Учителя". В „Изгревът" том IX, стр. 768-775 беше изнесена Истината, за да се види лъжата и заблудата, която днес е обхванала повечето от последователите на Учителя Дънов. А защо? Защото Духът на Заблуждението не стои празен, а действа, работи и се реализира. И то много добре. Трябва да му се зачете това, както и усърдието на неговите слуги, които получават и заплата от него при това. Работят, потят се усилно, но им се плаща.

27. Мога да заявя, че онова, което е отпечатано през 1938 г. „Свещени думи на Учителя" са оригинали, отбелязани до N 500. Разказваше ми Галилей Величков как Учителят с току-що отпечатаната книжка в ръка се е радвал като дете заради скъпоценен дар. Вървял е по поляната, чукал е по прозорците на бараките и на всеки е показвал книжката, която държи. „Излезна една нова книжка." Това са думите, които е повтарял. Нечувана скромност. Нечувана радост от Него. И Нечувано недоумение от изгревяни, защо толкова много Учителят се е радвал. Как няма да се радва, когато е държал в ръцете си отпечатаните Скрижали на Духа Беинса Дуно, който е в Него и който Дух стои пред престола на Отца на Светлините на Бога Саваота. Амин.

На великата Радост и Светлина чрез Учителя съответстваше и Великата тъмнина, която следва и върви след Светлината на Учителя. И тази тъмнина днес се опита да разруши скрижалите, като ги откраднаха, промениха и унищожиха оригиналите.

28. В следващите етапи по време, Савка не си свърши работата и се провали, като вината е изцяло нейна. Ето защо. Изброявам по точки. Да се знае:

A) Тя записва на стенограми в свойте тефтерчета думите на Учителя. Тези тефтерчета от стенограмите ги няма. Съхранявам само едно. Изчезнали са.

Б) След като ги дешифрира на български в други тефтерчета, те днес са пръснати навсякъде още приживе лично от нея. Някои от тях са запазени и те са у мен. Другите ги откраднаха от архива на Витоша. Мнозина възрастни приятели съхраняваха по едно-две нейни тефтерчета, но не пожелаха да ми ги предадат. А аз ги заварих, работих с всички и им свърших работата. Пазеха ги като талисман. След техните кончини те се загубиха или попаднаха в други хора. Едва ли някой от тях познава почерка на Савка. И едва ли знае тази история, която разказвам.

В ) Онова, което бе у мен като тефтерчета на Савка или преписани тефтерчета от майка й Тереза, аз съм включил в това издание, като съм отбелязал, че са от нейните тефтерчета.

Г) В следващия етап Савка започва да преписва тези мисли от Учителя на отделни малки листчета 4 см./10 см. и да ги раздава на своите приближени, като им казва с тайнствен глас: „Това е свещена мисъл от Учителя. Това е строго за теб и няма да казваш и да го даваш другиму." Така се създава кръг от нейни почитатели, кръжат около нея, като започват да превъзнасят Савка и да я поставят в съзнанията си по-горе, на по-високо място от това на Учителя. Невероятно, но факт. Аз заварих тези хора. Имам доказателства. Те говореха за Савка, а забравяха да говорят за Учителя. Ето това бе началото на създаване на идоли в Школата на Учителя. За да предотврати окончателния й провал, той, Учителят си я прибра от този свят през 1945 г., през месец май.

Д) По-късно тя раздава някои от тефтерчетата си на свои приближени. Особено когато е вече болна в началото на 1945 г. Раздава ги за спомен. Майка й Тереза прави същото след нейната кончина. Така архивът на Савка още приживе се разбива по нейна вина и тази на майка й Тереза. А приближените на Савка довършват останалото. Разпръскват ги и ги предават на други хора. Единствено чрез Галилей Величков дойде при мен 1 - 2 тефтерчета и няколко нейни преписа, които са включени в настоящото издание на „Изгревът".

Е) Идва се до онзи момент, когато Филип, рожденият брат на Савка предава останалите материали да се пазят от Борис Николов.

По-късно той ги предава на сестри Аламанчеви да ги пазят, понеже много настоявали за това. А те са приближен и на Савка. Но те започват да си преписват от тях и да ги разпространяват по същия начин, така, както е правила Савка. Целта е да си създават ореол и техни почитатели. Борис Николов като научава това, то прибира архива. Но той е вече разбит от 3-те сестри Аламанчеви, Люба, Милка и Цветана. Някои материали те са ги раздали на свои приближени. Това го знам лично от Борис и от Мария Тодорова. Идва се до онзи момент, когато той ги скрива в буркани в едно скривалище на Витоша. Те там се съхраняват от 1946 до 1980 г., когато биват откраднати чрез Боян Златарев и от онези, които стояха зад него. Това е описано от мен в „Изгревът", том III, стр. 113-115.

Ж) По-късно лично Борис Николов ме заведе и ми показа мястото. Аз направих скици на мястото, заснех на фотоапарат всичко, за да се документира. И след това ги откраднаха тези сили на Разрушението, които вървят по земята българска още от самото начало на свалянето Словото на Бога чрез Учителя Дънов. Днес тази скица е запазена и близо 120 пози на негатив, документиращи мястото, обстановката, че дори и Борис Николов как стои върху скривалището и посочва с крак и бастуна си: „Ето тук е скривалището на архива на Савка."

3) Понеже знаех, че в бъдеще трябва да се разчетат стенограмите на Савка, то накарах Борис Николов да ми разчете няколко нейни стенограми, които той съхраняваше. С големи подканвания от моя страна, които бяха не месеци, а години, той седна и започна да работи. Савка не винаги е спазвала правилата на стенографиране и си е правила собствени съкращения. Той седеше на стола, мъчеше се и накрая извикваше: „Савка , да дойдеш и да си прочетеш стенограмата." И след малко той чува в ухото си шепота и гласа на Савка. И така с нейна помощ Борис успя да прехвърли на своя стенограма онова, което бе разчел. А по-късно той ми го продиктува на магнетофон. Днес аз имам стенограмите на Савка, разчетените стенограми от Борис и написана на негова стенограма, както и гласа на Борис, който я разчита на български. По този начин аз се постарах и записах кода на стенограмата на Савка. В бъдеще всеки стенограф, след като се запознае с нейния код на стенографиране ще да може да разчита стенограмите й. Но това е работа на поколението, което ще дойде след мен.

И) Ето така се подготвях за една бъдеща работа с архива на Савка. Напълно отговорно. И аз следвах моята програма, която учудваше много Борис Николов. Ето защо се явиха онези сили, за да ми попречат да дойде архива при мен. Защото аз бях се вече подготвил за него. Това никой не можеше да го направи, дори и да се беше сетил. Направи го онзи, който бе изпратен за това. И ето защо се явиха онези сили на Разрушението, да попречат и да разрушат моята програма. Намериха се проводници и слуги с имена и дори хора, които бяха целували десницата на Учителя. Явиха се да ми попречат и да ме отстранят. И успяха, защото те бяха мнозина, а аз бях сам самичък. Сам! Напълно сам. Но в мене и над мене беше Онзи, който бе ме изпратил и аз изпълнявам Неговата воля. Да съхраня и да отпечатам оригиналите. И ето, сега ги отпечатах! Амин!

29. След като се узна, че архива е откраднат, аз обвиних Борис, че той е виновен за всичко и че този архив трябваше да ми се предаде 1972 г., а не да се чака 1980 г. Получи се разрив и скъсване на всички връзки и отношения между Борис Николов и Боян Златарев, както и с Петър Филипов и Лалка Кръстева. Борис Николов разбра, че е обран. А аз му доказах, че не той е обран, а аз съм обран, понеже съм неговия приемник. И че те са врагове, които сториха обира. Отидох при Петър Филипов и му разказах подробно всичко. Каза ми: „Онова, което търпиш при Борис, ние го търпим вече 35 години." След това отидох при Боян Златарев и той си призна пред мен, че той е свалил архива по нареждане на Петър Филипов и Лалка Кръстева. След като го е свалил и пренесъл в раницата си, той го е занесъл при Лалка и тя е прибрала 6-7 тефтерчета, които са били на български. По-късно тези тефтерчета се приписваха от Лалка, изваждаха се на ксерокс и се разпространяваха насам-натам, като се възхваляваше Лалка. Аз направих няколко пъти постъпки да ми се предадат, защото са откраднати от мен. Не ми ги предадоха. Накрая се стигна до тоз и етап, когато Духът на Заблуждението и на Антихриста отново се реализира, като материалите от тези тефтерчета бе издаден в книжката „Дневникът на Учителя Дънов" с ISBN| 954-9903-01 -X през 1999 г. Виж „Изгревът", том X, стр. 762-763. Прочетете и проучете как действа Духът на Опорочението и Заблуждението. Доказателствата са там!

Много държа да узная, че някой след като е попаднал на този т.н. .Дневник" да е разбрал нещо. Първо, това не е дневник. Там има и други материали, взети от други източници. И отново както винаги при такива случаи, когато има кражба и измама, то противодействието е такова, че Духът се изтегля и напуска тези текстове. Напуска ги и те остават празни, кухи, без съдържание и смисъл. Това се случи и тук. И никому не могат да послужат. Никому! Проверете и се убедете лично в това. Където е кражбата и лъжата - Истината я няма!

30. Накрая реших да подготвя материалите, които по право и законно притежавам като приемник и наследник по Дух. Работих няколко месеца на 1999 г. и два месеца на 2000 г. Успях да препиша всичко собственоръчно с ръка и да ги подредя. Подготвените материали лично от Борис Николов останаха непокътнати от мен. Те ще се въведат така, както ги е написал с ръката си.

Първата книжка, издадена от Савка през 1938 г., ще бъде преписана по новия правопис. А втора, трета, четвърта книжка са подготвени от Борис Николов, както ги е писал с неговия почерк. Дори собственоръчно е отбелязал заглавията им. И те така са набирани като текстове.

31. Те ще бъдат отпечатани в реда, както са подготвени със съответни номера, като няма да се съобразяваме с тези числа, които Савка е отбелязала в своя план. Това е важно за Савка, когато всичко е било в ръцете й, но не е направила нищо. Дори обратното е, тя сама си разпръсва и разбива материалите. Нейният план можеше да се реализира само от нея! Но не и от следващите поколения. Това се отнася и за мен. Каквото можах, успях да спася и сега го издавам. Ако в бъдеще време дойдат при мен нейни тефтерчета и част от откраднатия архив, то аз ще ги включа в следващо издание. Това се отнася и важи и за моите приемници по Дух. А кои са те? Духът ще определи. Само онези, които изпълняват Програмата, която днес аз реализирам с помощта на Небето, са приемници в Дух и Истина. Само те!

32. Останалият материал от различните нейни тефтерчета, записки, листчета, тетрадки беше изваден от мен, преписан и написан в "Учrтелят Беинса Дуно. Свещените думи към ученика" V част, към стр. 343-344 и подреден в VI папки със съответните заглавия:

I. Свещените правила за ученика (N1 -140), стр. 345 - 360.

II. Истина, Любов, Мъдрост, Правда, Добродетел и Божията сила за ученика. N1 - 226), стр. 361 - 379.

III. Мисли за Бога за ученика. (N1 - 117), стр. 380 - 391

IV. Трите свещени имена на ученика. (N1 1 -140), стр. 392 - 419. V. Правила, програма, упражнения за ученика. (N1 - 129),стр. 420 - 448

VI. Проявленията на Бога, Светлината на Бога и Присъствието на Бога. (N1 - 227), стр. 449 - 478.

Твърдя и заявявам, че този материал е оригинален и съм го преписал от оригиналите с почерка на Савка Керемидчиева и на майка й Тереза.

Не съм правил никаква промяна в оригинала. Всичко е в точ и точ!

33. Накрая публикуваме от оригиналния ръкопис на Савка Керемидчиева плана за работа по „Свещените думи на Учителя" от 22.ІХ.1941 г.

Поместваме и една самонаредба от 1.XI.1938 г., за да се запознаете с обема на онази работа, която е трябвало да свърши и не е довършила Савка.

В Бялото Братство има един закон, че се изпраща накрая онзи, десетия подред, който трябва да свърши започната работа. Аз съм именно този - десетият от веригата, който трябва да довърши несвършената работа на предишното поколение. Каквото можах, то направих. От мен толкова. А другото е от вас - да го четете и приложите в живота си. Но при положение, че ви се отвори заключеният материал и то лично от Духът. Не ви ли отключи Духът на Истината, нищо не може да сторите. Ще гледате и нищо няма да разбирате и възприемате.

Задава ми се въпрос. А защо се публикува в „Изгревът"? Там му е мястото! А защо? Защото Духът на Заблуждението се реализира и отпечати каквото трябва. Там има само думи и нищо повече.

Ето защо трябва да се прекара през „Изгревът". И да се отпечати тук, за да го съхрани Духът, който ръководи „Изгревът".

А онзи, който иска да отключи „Свещените думи на Учителя", трябва да притежава и да намери онзи символичен ключ, чрез който ще ги отвори. Само с него!

А символичния ключ ще го търсите в „Изгревът", от том I до том XIII. Ще се опитате с него да отключите „Изгревът". После ще дойдете да отключите „Антиминсът" в XI том, Пентограмата в XII том и да проумеете какво означава „Изгревът" в том XIII. Не преминете ли през "Изгревът" от том I до том XIII - нищо не може да разберете, защото това са етапи през които трябва да преминете.

И накрая ще ви бъде връчен символичния свещен ключ, за да отключите „Свещените думи на Учителя" и да навлезете в света на Скрижалите на Духа Беинса Дуно.

Защото и апостол Павел говори именно за това, че не всички са в духовния Израил, които са от Израил. Така и тук не всички последователи на Учителя - на Великия Учител, са от вътрешната, духовната Школа на Всемирното Велико Бяло Братство. Само Духът ги кръщава в Дух и Истина, в Сила и Живот. Амин!

И тогава ще разберете, че има Един Бог, Едно Слово и Един Учител - Всемировият Учител на Вселената - Беинса Дуно . Амин!

София март 2000 г.

Приложения

I. План за работата на Савка Керемидчиева по материалите на „Свещените думи на Учителя".

Приложени са две копия от две различни редакции. От 24.ІХ.1941 г.

II. Самонаредба за самовъзпитание, постоянство, воля и характер - план за работа за 6 месеца от 1.ХІ.1938 - IV.1939 г.

Приложение I :

План за работа по „Свещените думи на Учителя" на Савка Керемидчиева.

Изгрев - 22.ІХ.1941 г.

С. Б. Л.

Какво тя - Савка - трябва да извърши:

Зора на новата наука (11 книги).

1. Свещени думи на Учителя към ученика - 500

2. Свещени думи на Учителя към ученика - 700

3. Свещени думи на Учителя към ученика - 900

_______

2100

4. Мисли върху Любовта, Мъдростта и Истината - 300

5. Бисери от Учителя - 300

6. Мисли за Бога от Учителя - 300

__________

Всичко 3000

7. Той иде! (Свети страници) 33

8. Мистични изживявания и поучения от Учителя 72

9. Изпити и изпитания, които трябва да мине ученика 91

10. Нещо за отношенията на Учителя и ученика 120

11. Живот и поучения към ученика 140

или всичко 3456 = 18 = 9 3456

Когато двама или трима са събрани в Мое Име и Аз съм посред тях.

Господ Христос

Любов, единна мисъл и работа-дело. Това е животът.

Лучка - Савка

22.IX.1941 г. - 22.1Х.1942Г.

1. VII год. младежки окултен клас, лекции.

2. VIII год. младежки окултен клас. лекции.

3. Женски събрания, лекции.

4. Класът на Добродетелите, лекции.

5. Утринни неделни слова, год. лекции.

Всичко работата ми за тази година е върху 19 отдела (14 и 5), от които 5 обезателно - важно и предстоящо трябва да свърша.

Савка

Остава още на последна ръка: XI, XII, XIII, XIV год. мл. ок. кл. (9 год.) XI, XII, XIII, XIV год. об. ок. кл. (4 год.) 1.2.3.4.5.6.7.8.9.10 год. утр. Слова (10 г.) и мн. др. разни.

1 ноември 1938 г., вт. Изгрев - 1 май 1938 г.

I. Моят молитвен час:

1. Жертва и една Просба от Бога: до три стр. От „Свещени Думи на Учителя".

2. Бог и в малкото ще се прояви. Силата Му е и в малкото. По една стр. от отбор Книги на Учителя . „Общение с Бога".

3. Един мистичен опит върху буквите си.

Смирение сила

е същността на Бога търпение

Вяра искреност и

а начало на нещата истина

4. По 10 стр. От Съборните Беседи на Учителя, начиная от 1919 г. Търново.

5. От Библията по три глави на ден. От Битието и т.н. до края.

/Тази работа започната от 22 септември \.г./

II. Моята работа: работният ми час (минимум 3 часа - 6 часа)

1. Работа върху настоящите Неделни Утринни Слова.

2. Изправяне недобора от миналата година. Утринни Слова.

3. Работа върху 6-та год. лекции на Младежкия окултен клас.

III. Свещената ми работа: (потайно, което върша, скрито, отвътре, незнайно за другите):

1. Работа върху избраните стихове от Евангелието.

2. Работа върху втората половина от Свещените Думи, I, II, III, т. по 300 или всичко 900 отбор мисли от Учителя.

3. Работа върху КОРЕСПОНДЕНЦИЯТА си - в чужбина и България.

IV. Мъча се, но го върша за успех - напредък (новост в дейността ми)

1. Ежедневно занимание и упражнение върху ЦИТРАТА.

V. Това е за 10-к работа на деня.

1. Една услуга, нещо да свърша за Голямото.

2. Трудова на канцеларията си. Почистване.

3. Четене по един псалом на немски. А след това Евангелието на немски.

4. Четене по малко от една хубава немска книга. За езика.

5. Взимам участие в хор.

VI. За Учителя, за Бога и задругите

1. Едно основно пречистване стаята горе.(горницата на Учителя)

2. Едно хубаво посещение на месец, (при Учителя)

3. По N 19 работа - нещо непредвидено, което денят наложи, (за другите)

Забележка: Отбелязаните с курсив думи са дописани допълнително с от Савка. Другият текст е написан на пишуща машина.

I Верую на Всемировият Учител на Вселената - Беинса Дуно, със светско име Петър Дънов.

II Верую на человекът земен и небесен пребиваващ по земята Българска.

III Духът на Истината

IV Духът на Словото на Бога.

V Свидетелствата Господни и Божието обещание.

VI Разговорите с Духа Господен.

VII Призванието към народа ми - български синове на семейството славянско.

I. Аз съм вашият Велик Учител, Всемирният Христос, който съм на земята, проявявам Мъдростта и Делата в Истината на Божията Правда.

II. Аз съм вашият Велик Учител, Всемирният Христос, който владее целият Всемир и Съм сега между вас в пътя.

III. Аз съм вашият Велик Учител, Всемирният Христос, който съм в плът на земята и в Духът на небесата . Знам помишленията ви, мислите ви и желанията ви.

I. Вярвам във Великият Учител - Беинса Дуно, Всемировият Учител на Вселената, който бе в плът и кръв на земята българска, който прояви Светлината от Словото си, за да можем чрез нея да познаем Непроявеният Бог.

II. Вярвам във Великият Учител - Беинса Дуно, Всемировият Учител на Вселената, който владее целия Всемир с животворящата Сила на Духът Христов, който бе между българите в плът и кръв, в Сила и Живот, в Слово и в Дух Животворящ, открил Школата на Всемирното Велико Бяло Братство 1922-1944 год. за пръв път на земята и във Вселената. Словото му бе Бог. И Бог бе в Сила, Дух и Мощ чрез Словото му.

III. Вярвам във Великият Учител - Беинса Дуно, Всемировият Учител на Вселената, слезнал със светско име Петър Дънов на земята, за да даде Словото на Бога за идното человечество, чрез Духът Христов от Небесата и чрез Духът Божий от Отца на Светлините, за да направи своя храм, в человеческата душа.

I. Това, което сме видели и чули, него ви известяваме, да имате и вие с нас общение; а пък нашето съобщени е е с Отца и с Исуса Христа, неговият Син.

II. От това познавайте Духът Божий : Всеки дух, който изповядва,че Исус Христос дойд е в плът,от Бога е.

III. Който изповядва, че Исус е Син Божий, Бог пребъдва в него, и той в Бога.

I. Великият Учител - Беинса Дуно, Всемировият Учител на Вселената, който бе в плът и кръв и Дух на земята Българска със светско име Петър Дънов, бе Живият Бог.

В него бе Божествената Троица:

Божественият Дух,

Христовият Дух и

Господният Дух !

В него бе Все и Вся!

Все на Земята и Вся на Небесата!

(Виж „Изгревът " то м I . стр . 644-657 , то м II, стр . 39-41)

II. Ето видяхте ли, че Аз приличам на вас, но не съм като вас и не съм от вас.

Аз съм приел днес образа на Бога, защото Бог лично съизволи да слезе между человеците и да вземе образ, като человеческо подобие на Себе Си.

Днес Бог съизволи да слезе между человеците, Бог е пред вас и единственото, което иска от вас, та за Школата е, да не огорчавате Духът с вашите съмнения и с вашите изкушения.

Справите ли се с тях, вие ще имате благословението на Бога Живого , който е в Мене, който е над мене и който е Все и Вся.

III. Ако преди 2000 години бе дошъл Синът Божий, то днес е дошъл на земята Бащата!

Дошъл е и е слязъл Живият Бог, взел е Своя образ, в Своето подобие в Дух, плът и кръв!

Това е най-голямата истина, която може да се свали, да се предаде чрез човешкия език и да се предаде на съхранение, за да се знае Истината за слизането на Великият Учител между человеческите синове, за слизането на Бога Живаго на земята.

Това е истината за Школата на Всемирното Велико Бяло Братство и за моето Слово, което е Слово на Великия Учител и на Живия Бог.

1. Пътят на добрите постижения - 28. VIII. 1930 год., Изгрев

2. Вътрешно единство - 29. VIII. 1930 год.

3. Трудните неща - 30. VIII. 1930 год.

4. За Царството Божие - 31. VIII. 1930 год.

5. Правият път : Един духовен опит (наряд) -30. VIII. 1930 год

Прочете се Евангелие от Иоанна 8 глава от ст. 12 до края.

Дошло е времето, когато Божественото, вложено в човека, трябва да се развие. Когато човек развие Божественото в себе си това състояние наричат възмъжаване. Това състояние различно са го определяли в различните епохи. Когато Божественото в човека се събуди, той вече има една връзка с целокупния живот. Такъв човек знае смисъла на физическия, Духовния и Божествения живот. Онзи, който не разбира този процес животът му минава като в мъгла. Човек много пъти идва на земята, живее, заминава, без да знае защо е дошъл. Ще събере богатство, някаква слава и всичко това изчезва. Светът всякога претърпява положението на онзи търговец, който е търгувал и е обран от разбойници. Това е сегашното положение на хората.

За Божествения живот три неща трябва да имате в съображение: Пътят по който вървите, трябва да е верен; условията - трябва да са Божествени и методите - трябва да са Божествени. Когато дойде това съчетание пътят, условията и методите да са добри, тогава всичко може да се постигне. Сега се случва понякога пътят и условията са добри, но методите са човешки и тогава никакво постижение не може да има. Сега на съвременните верующи методи липсват. Ако казваме, че поддържаме Бога, а не вършим Волята Му, нищо не можем да постигнем. Някой път условията може да не са прави, а пътят и методите прави, а някога пътят е крив, а условията и методите прави.

Та да дадете условия да расте Божественото, което от толкова време е заложено във вас, защото силата в човека е в това. Докато в него няма съзнание, че в него има Божествено, до тогаз той няма никаква вътрешна връзка; той ще прилича на един лист, капнал от дървото, няма за какво да се държи. У всинца ви имате желание да сторите нещо, да направите нещо. На всяко плодно дърво, цената е плода. Или на всеки скъпоценен камък, цената е в онази кристализация, която има в себе си.

Вие ще изучавате новите методи. С обикновения живот почти всички сте запознати, няма какво да се учите. Обикновената любов, обикновения живот, няма какво да ги учите, знаете ги, но за Божествения живот има да се учите. Божественото носи онази вътрешна свобода. Тази свобода седи в това, че в душата ви ще проникне една нова светлина, която ще ви даде и един друг мироглед. Някой път много мъчно е да се обясни това, както е мъчно на един сляп човек да му кажеш, че като дойде светлината, ще вижда. Има неща, които виждате, но има неща във вашия мироглед, които са тъмни за вас. Например, ако ви попитам как ще завършите живота си, това за всекиго от вас е тъмно. Трябва да имате онази самоувереност, както онзи търговец, който е кредитиран, има кредит зад себе си. Или като онзи военачалник, който знае, че победата е всякога на страната на разумния човек. Ние сме в света за да извършим волята Божия.

Този свят е само един предговор, той е като встъпление за друг един свят, който сега се приготовлява, който иде в света. Наричат го новият свят, новото съзнание на хората. Напреднали души от Невидимия свят ще дойдат. Тези, които до сега са управлявали, яли и пили, като едно правителство, което е неспособно да управлява, ще падне. Всичко е в ръцете на онези управляващи. Има две сили в света, които се борят - хората ги наричат добро и зло. Злото досега е било във възходяща степен, то е управлявало света. Тази власт сега се взема от тях. Тя така лесно няма да се вземе, но в хората ще настане една коренна промяна, физическа, социална. Коренно ще се изменят хората в своите схващания. И физическия свят и той ще се измени. Вие сте вътре в тези промени, които стават. И понеже тези промени стават много рязко, в целия свят, хората се намират в една пертурбация. Съзнанието днес на хората е под действието на Божия Дух. И този Божественият, разумният Дух. има за цел да измени целият свят понеже от хиляди години се молят хората на Бога да премахне това несносно положение в света, което гнети хората. Богат си, здрав си, но има едно положение, което гнети умът ти. Не само грешни хора, но и праведни, всички са се намирали в този вътрешен гнет, от който ще се стремим да се освободим по закона на Любовта; закона на Любовта трябва да се турне в действие. След това знанието трябва да се тури като сила и условие, а Истината е методът, по който трябва да работите. Пътят е Любовта, знанието е външните, Божествените условия, а Истината е метод чрез който може да се освободи света от това несносно положение, в което се намира сега.

Нашето освобождение няма да дойде отвън механически. Ние сами трябва да бъдем тази мощна сила отвътре. Бог отвътре ще работи.

Как трябва да се работи? В света всички добри хора, които водят един добър живот, с мисълта си трябва да насадят в света добрите си мисли, да препращат мислите си, като в едно тинесто блато, като се пусне един голям извор да тече, той изчиства всичката кал. Със своята добра мисъл ние трябва да преобразим външните условия. Ти си един орган, един член на Господа. Ние очакваме Господ да направи и ние наготово да дойдем, без да сме работили. Всички трябва да вземете участие в работата на Бога. Ти казваш: „Тази работа няма да стане". Ако домакинята има хубава вода, хубаво брашно, ако пещта е опалена, право ли е да кажем, че не може да се намеси брашно и да се опече хляб? При сегашните условия няма какво да чакате повече. Най-първо на съвременните хора какво трябва да говорите? Кажете на когото и да е в света например следното: „Мислиш ли, че по този път, по който си тръгнал ще завършиш добре? Че те очаква нещо добро?" Само му задай въпроса и ще видиш, че той веднага ще се стресне. Ще се стресне по единствената причина, че в света не сте само вие, които работите. Има доста работници от Невидимия свят, които работят, само, че трябват работници и на земята, които да работят на физическото поле. Ако искате да знаете сега лошите хора навсякъде са изпоплашени, имат един вътрешен страх. Навсякъде по света сега има един неестествен страх. Никога света не се е намирал в такова неестествено положение. Те искат по някакъв начин да осигурят живота си, по един или друг начин, и за това са жестоки. Та казвам: Сега ще изучавате начините на тази вътрешна борба. Някои искат да освободят хората чрез убийства, но чрез това не може да се освободи никога човек. Истинският път, чрез който може да се освободи човек е по закона на Любовта. А онези крайните елементи, които не разбират Божествените закони искат по физически начин да подобрят света. И в следствие на това стават войните, революциите. Този метод е добър за тях, но за духовните хора с този метод нищо не може да се постигне. Защото властта на духовните хора трябва да бъде отвътре. Ще дам следното разяснение: Да допуснем, че има цяла армия добре въоръжена, но вие имате в ръцете си изворите и от вас зависи, вие можете да спрете водата на тях; или в ръцете ви е прехраната и може да престанете доставката на храна и армията няма с какво да се поддържа. Така че на светските хора силата е дадена отвън, а на духовните е дадена отвътре. От вас зависи. Добрите хора са като отдушници, те са като светлината и са условие, при което другите хора могат да се развиват.

Та във всички ви трябва да има една жива вяра, с която можете да опитате доколко можете да служите на Бога. Аз сега желая, този Господ за когото живеете, да оживее във вас, да го познаете. Ако чакате, все ще го познаете някой ден, но Писанието казва: „Някои ще Го видят и ще се зарадват, а някои ще Го видят и ще заплачат". Всеки един от вас трябва да дойде до едно определено верую, не веруюто на стария свят. Всички тези 500 милиона верующи християни, когато дойде тази всеобща война, никак не застанаха на страната на Христа да кажат: „Няма да воюваме!" И тогава тази война не щеше да стане. В тази война се опита в какво вярват хората. Христос е почнал отвътре да царува, но във външният свят царува Мойсей. Методите са Мойсееви. Хората искат доброто, но методите им са Мойсееви. Например казват: „Да обесим този човек. Не е хубаво да се обеси, но какво да правим и пак тези лоши хора ще се наплодят, какво да ги правим?"

Та целият християнски свят и вие проповядвате и търсите Христа, но прилагате Мойсея. Методите на християнството тепърва трябва да дойдат. Новите схващания трябва да дойдат на мястото на Мойсея, като вътрешен подтик. Методите на Христа, които сега са отвътре, ще действуват и отвън, на мястото на Моисеивите. Мойсеевото учение няма да го има. Времето е близо. От нашето гледище е много близо, но по човешки погледнато вие ще кажете, че е много дълга работа.

Та ще изучавате силата на човешката мисъл. Има един начин, по който мислите на хората могат да се сдружават. Можете да направите опит. Ако съберете 20,30,100 души при един болен и концентрирате мисълта си с едно желание, може да го излекувате. Ако 100 души пожелаят един човек да оздравее ще оздравее. Това го правят сега в Америка. Или някой християнин загази, отнесе се до някои братя. Съберат се стотина братя, помолят се и тръгне работата на този човек. Та колективната мисъл на хората е една сила Божия, с която хората трябва да си помогнат. Та когато ние едновременно действуваме в едно направление към Бога, тогаз няма нещо невъзможно. Ние трябва да се считаме като органи на Бога и така да работим. Всяко едно желание, което може да се роди във вас е от Бога. Помнете: Всяко добро желание, което може да се роди във вас не е ваше. Като кажеш: „Няма значение това добро желание!" Тогаз ти постъпваш по закона на Мойсея. Ако днес умре едно добро желание в тебе, утре друго добро желание, тогаз какво остава в тебе? Защото бъдещият ти живот ще се роди от добрите ти желания. Та трябва да имаме нов мироглед. Някои казват: „Дай ни сила отгоре!" И привеждат Христос за пример, който е дал на учениците си сила да правят чудеса. Но като четете Писанията ще видите, че тези хора бяха като една душа. 120 души се събираха заедно и желаеха хубавото в тях да възтържествува. И тези 120 души скоро станаха 3000 души. И тези християни на първо време много хубаво вървяха, а днес вървят по пътя на раздора. Сега по пътя на християнството има Новото учение: Да се обединят хората и като се роди една добра мисъл в някого, трябва да се роди във всинца ви желание да я реализирате. И сега у мнозина има хубави проекти, но другите не реализират, така се губи време и няма никакво постижение. Христос казва: „Ако вие не признаете, че Любовта е едно всемощна сила, която може да извърши всичко" и Божията Истина - също. Ако вие нямате това верую, нищо не можете да извършите. Вие трябва да имате едно верую и да знаете, че това, което искате ще стане и земята да се обърне. Ще стане защото имате едно правилно схващане за света. В света е дошло време да се изменят условията. Аз искам с вашето верую да опитате. Ако вие чакате Истината да дойде отвън вие се лъжете. Вие казвате: „ Нам ни трябват пари. Парите не са първото, те отпосле ще дойдат. Питам: Какъв е закона когато се ражда едно дете? Как започва то? Това дете започва с най-малките възможности, започва като една микроскопическа семка някъде. Също така е и с идеята. Може да се зачне една микроскопическа Божествена идея вътре във вас. И вие казвате: „Нищо няма да излезе от нея". Но вие оставете тази идея да работи вътре във вас и тя ще възрастне. У вас има една идея: Искате да работите за Бога. Какво подразбирате под думите „работене за Бога"? Ти казваш: „Искам да обърна българския народ да вярва в Бога". Че той и сега вярва в Бога. Не да ги обърнем, но да се обърнат сърцата на тези хора, че те да не живеят за себе си, а за другите и всеки един да има желание да живее за Божественото. И ако във всички хора има това желание, то светът ще има друг изглед. В света има една крива страна - това е, че не се върши Волята Божия. И от невършенето на волята Божия, не страда Господ, ние страдаме докато се убедим, че пътищата на Бога са опитани и че те са единствените методи, по които може да дойде спасението на света.

Аз ще ви дам само някои методи, чрез които да работите. В моите беседи аз съм говорил много работи. Както някои, които са изучавали теоретически химията, изучавали са за кислорода, водорода, но в лабораторията нищо не могат да направят с тях. Трябва опитно да се знаят нещата. Когато отиде човек в лабораторията, трябва да знае в кое шише, кой елемент е и после трябва да знае точно, каква доза да вземе от него. Вие понякога искате да свършите нещо прибързано, искате да кажете някому някоя силна дума: „Ти ще умреш, в ада ще идеш." Така не се проповядва. Даже някои от вас сте пресрочили. Трябваше по- рано да се завземете. И сега не е късно, но ако закъснеете още малко, пресрочване ще има.

Та сега трябва да употребявате Божествената мисъл, като едно средство за вътрешна работа или казано на съвременен език, аз ще се постарая да направя една антена да можем да говорим с Невидимия свят. Най-първо да слушате. В Лондон се говори, в Русия, във Франция се говори - вие може да гледате нещата как стават. Казвам, че е дошло времето за тази антена. Първите християни и всички хора от създаването на мира досега, които са имали знания, са знаели този закон. И докато не се образува антена с Невидимия свят, да имате съобщение, работата не може да върви. Та от вас сега искам три неща, три неща иска от вас Небето. Можете ли в името на Любовта да работите? Това е Пътят. Можете ли в името на Любовта да използувате условията? Можете ли да употребите методите на Божествената Истина? Без колебание! Това, което е казано да се изпълни! Не мислете, че това ще влезе в разрез с вашия живот. Не, вашите работи ще тръгнат и ще се подобрят, десет пъти ще бъдат по-добре отколкото сега. Няма човек, който да е вървял по Божия път и да не му върви добре. Някой ще каже: „Моята работа не върви". Това си има причини. Ако Бог ни поставя на изпитание, на страдание, целта Му е понякога да изпита нашето верую. Някога Бог ще даде богатство и привидно ще го вземе, за да опита-за какво го обичаш, дали за богатството или за същината. Ще кажеш: „Тогаз Господ дал, Господ взел". Но на Господа крайните му решения всякога са добри. Всякога целта му е да опита да събуди съзнанието ни, та между Него и нас да има връзка, да има в нас готовност и нищо в света да не бъде в състояние да разклати нашите убеждения.

Днес ще ви дам тази задача: Прочетете от 4-тях Евангелия първите глави и намерете една основна мисъл, която се намира в 4-тях глави. Има една основна мисъл в тях, която може да се приложи. После заедно прочетете от 7-ма серия 10 беседа „Миротворци". Това направете днес. И от тая беседа изкарайте общата мисъл. Да, ще дойдете до този вътрешен метод. Аз ще ви покажа този вътрешен метод, по който трябва да се работи. Казвам: Тази година има условия за работа. Бъдете уверени, че имате от Невидимия свят всичкото съдействие, доколкото аз зная, на всички онези приятели, които са дошли. Имате добри условия да работите. Начинът, по който ще работите ще остане начин само за вас. Няма да го разправяте на този или онзи. Може да разправите нещо, което е опитано от вас, 99 пъти опитано. За пазаря няма какво да изнасяме, когато нямаме още за себе си. И много пъти нашите проекти в света не се постигат, защото преди да сме постигнали разправяме на този или онзи. Онзи казва: „Нищо няма да стане от тази работа!" Да, този е сега Божествения закон: Да изменим нашите мисли, докато те дойдат в хармония с Божественото, ние ще дойдем в хармония с Бога и тогаз мислите на Бога ще се отразяват в нас и ще имаме един положителен опит. И тогаз този метод може да го предадете и на други - след като имате резултати. В този народ има толкова застояли души! В този Балкански полуостров има много души, които са изостанали в пътя на своето развитие, закъснели души. И в никоя друга страна няма толкова закъснели души. И в следствие на това, че са закъснели в тях има напор да минат напред и затова са такива лоши. Ние със своята мисъл трябва да ги упътим. На всички тези хора трябва да се даде светлина.

Аз бих желал всеки от вас да си напише на едно листче най-малкото каквото иска да постигне през тази година. Да имате една малка опитност, реална опитност, да имате един скъпоценен камък. Не големи мисли, но най-малката мисъл, която искате да реализирате през тази година. Ако тя може да се реализира, всичко друго може да се реализира. Ако тя не може да се реализира, то големите мисли никак не могат да се реализират.

Новият живот няма да го смесвате с вашия стар живот. Сега имате възможност да направиме най-малкия опит и той ще внесе известна светлина и поне известно подобрение. Най малко ще внесе у вас едно самодоволствие или една вътрешна храна, една вътрешна самоувереност ще дойде. Защото досега както ви виждам, някои от вас почвате да губите вяра в себе си. Казвате: „Остаряхме, нищо не направихме! Побеля ни главата!" Това е стария път - главата може да побелее, но после може да почернее. Че е побеляла главата няма нищо лошо в това.

Каквото постижение искате да имате, това ще напишете на едно листче. Ще го напишете поотделно. После, вижте каква обща идея имате, която може да се приложи. Аз ще ви кажа един общ план. Ние трябва да работим за Бога в света, да бъдем носители на новите идеи. Това, което може да се приложи сега. Има неща, които в този живот не могат да се приложат, а има неща които могат да се приложат. Ние сега говорим за тези неща, които са практични и могат да се приложат в трите свята: във физическият, Духовният и Божественият светове. Трябва да бъдем съвършено свободни. Като ученици ще започнете. Ще започнете с една работа и ще имате печалба. Представете си, че един голям „гешефт" започвате с няколко милиона лева печалба. Външните блага са условията, в които Бог се изявява. Най- трудното, с което човек трябва да се справи, това са неговите убеждения, вярвания. Докато не се уреди вътрешната работа, не може да се уреди външната. Положително нещо човек трябва да има в душата си. Представете си, че търсите имане. Първото нещо е да знаете, че го има; второто нещо е да знаете мястото му; третото нещо е да го извадите, а четвъртото - е да го пренесете. Та вие сте дошли до положението да копаете. Духовният живот е истинският. От него зависи физическият живот. Условията за бъдещото съществувание на човека зависят от Божественият живот, който е в него. Божественото, то е същественото. И това трябва да се разбере. Когато Божественото в нас е проявено, тогаз всички неща за нас са постижими, тогаз Духовният и физическият живот най-нормално могат да се изразят, а когато Божественото в нас е хилаво изразено, то в духовния ни и физическия живот ще имаме вечно разочарование. Тогаз това няма да става, онова няма да става. Сега вие сте огрухани, по-лесно ще се сварите.

За пояснение ще ви приведа един мистичен разказ. Дошъл Господ да посети светът, за да види какво правят хората. Отишъл при един виден философ, който току що е бил вдигнал натопеното си в мастилото перо. Той като видял Господа си помислил: „Дали Господ дълго време ще седи тук? Ще ми пресъхне мастилото. Като разбрал какво мисли философът Господ си отишъл. Отива при един жрец, който тъкмо турил тамян в своята кандилница. Жрецът си казал: „Дали Господ ще ме държи дълго време? Ще ми изгори тамяна и не ще мога да си извърша службата". Господ разбрал мисълта му и си отишъл. Срещнал един военачалник, който си бил дигнал сабята да воюва, но и в неговата мисъл Господ прочел същото и си отишъл. Отива при една майка, която тъкмо се канела да окъпе детенцето си и тя също помислила дали Бог ще я забави и дали ще успее да окъпе детето си. Най-после Господ отишъл при един готвач. Последният тъкмо бъркал в тенджерата. Готвачът си помислил: „Да не би Господ да стои дълго време? Лукът ми ще загори и яденето ще се развали". Но готвачът веднага съзнал грешката си, разкаял се и се изповядал пред Господа: „Прости ми Господи, аз си помислих, че като дойде, ще останеш при мене повече време и яденето ми ще прегори. Дотегна ми този занаят, искам да го напусна. Той не е за мене. Големи пакости ми създаде. Ето с тези тенджери влязох в грях сега".

Всеки човек има някакво желание, което поставя в себе си по-високо и от Божественото, от идейното, вследствие на които не може да търпи, не може да издържа, Неговото присъствие. Единствен от всичките само готвачът разрешил правилно въпросът, понеже изповядал грешката си. Вие можете да имате метода на философа, на жреца, на воина, на майката и най-после да имате положението на готвача. Готвачът се изповядва. Християнството всякога започва с изповед. Когато някой дойде да работи за Бога може да каже: „Знание нямам". Друг може да каже: „Мина ми време". Все ще помисли нещо. Защо този философ трябваше да помисли, че дълго ще седи Господ при него и че ще му изсъхне мастилото?

Действително има една голяма мъчнотия - да се справи човек с физическите условия на живота. Каквото и да се каже, и Духовният свят, и духовните идеи, и те си имат своите мъчнотии. Представете си, че носите няколкостотин Библии на гърба си, няколкостотин килограма тежи. Макар и да са свещени, те ще произведат известен ефект, ще ви дотегнат. На вас са дотегнали свещените идеи. Дотягат, понеже да носиш Библията на гърба си е едно нещо, а да я носиш вътре е друго нещо. То е една сила вътре. Свещените идеи не трябва да се носят на гърба, а трябва да се турят на работа, като едно сила вътре.

Ще дам друг пример: Един от европейските крале имал 12 Апостола, направени от злато. Те всеки ден излизали на обяд и се покланяли в двореца. Като станал крал, той ги пратил и всички го попитали какво стана с тях? Той казал :„Пратих ги да проповядват!" Направил ги на пари. Та човек трябва да прати своите Апостоли на работа. Всеки един от вас има по 12 идеи, които му са Апостоли.

Бог е Любов и само Божията Любов носи живот! /три пъти/

Бог е Мъдрост и само Божията Мъдрост носи знание! /три пъти/

Бог е Истина и само Божията Истина носи Свобода! /три пъти/

Тайна молитва.

Прочете се първо послание Петрово гл. 2:2-10.

Главното е опитът, който човек може да направи със своето съзнание. Законът е: Не ползува онова, което е в хамбаря, но онова, което е в стомаха. Не свещените книги, които са на гърба ти, но Словото, което е в ума ти. Свещените книги, които носиш на гърба си дълго време ще ти дотегнат и ще се откажеш да ги носиш. Божиите желания и нашите желания трябва да се съвпаднат в едно. Онова, което майката и детето желаят то става, а онова което майката не желае, а детето желае то не става. Този закон е верен и в други области. Слънцето грее, вали, има добри условия, но ако човек не оре, не сее и казва: „Няма защо да работи човек. Тази година ще си почивам!" Тогаз нищо не става. А някой път имаш желание, но няма валежи, няма хубаво време. Когато в нас има желание, но условия няма, също нищо не става. Когато желания няма, а условия има, пак нищо не става. Така че всичко става когато има и желание и условия. Аз изразявам така това: Онова, което Бог желае и ние желаем, то става. Всичката погрешка е, че не спазвате това правило. Което Бог желае, вие не го желаете, но нито глас, ни слушание. Което Бог не желае, вие го желаете. Това е истинската философия на живота. По този закон са написани свещените книги, Писанията. По този закон животът е ясен; когато вървим по Божия закон, тогаз е ясно, слънцето изгрява, а щом вървим в разрез с Божия закон, настава тъмнота и само частично се реализират нещата. Българската поговорка казва: „Празна Мара тъпан била". И в края на краищата няма никакъв резултат.

Сега трябва да напуснем онова празно любопитство. Много хора са любопитни - като говори някой, да видят какво ще каже той. Искате да прочетете какво пишат вестниците. Какво могат да пишат вестниците? Всичко онова, което пишат верно ли е? Всичко онова, което проповедниците проповядват, верно ли е? Всичко онова, което бащи и майки вършат, верно ли е? - Не е верно. Както хората живеят, постъпките им верни ли са? - Не са верни. Защо? - Защото няма единство между тяхната мисъл и Божията мисъл. Докато човек желае доброто за себе си, той нарушава Божият закон. Защото, ако ръката живее, само за да бъде на нея добре, тогаз какво ще стане с нея? Краката не са здрави, тогаз и на ръцете няма да е добре. Ако очите са здрави, а краката и ръцете не, тогаз какво можеш да постигнеш с очите си? Законът е: Всички органи да бъдат здрави, съзнанието на всички органи трябва да бъде насочено към човека, та когато ти пожелаеш нещо, окото ти, краката ти и всичките ти удове да участвуват в това. Това е здравият човек и той всичко може да направи.

Човек носи Божественото в себе си. Животът, който Бог ни е дал е реалното, той е нашият капитал, трябва да го употребим. Не можем да го употребим за себе си. Който го е употребявал изключително за себе си, всякога е претърпявал една вътрешна загуба. Живота, който Бог ни е дал, ще употребим за Него, а печалбата която ще имаме, ще употребим за себе си. Този закон има еднакво приложение и във физическият и в Духовният, и в Божественият свят. В него няма изключения. Не можеш да изгубиш когато вървиш по този закон, Бог ти дава на разположение през деня слънце да ти помага. Питам: Кой е онзи, който може да ти открадне слънцето? Но някой ще каже, че може да се заоблачи времето. Заоблачаването на времето показва, че в живота ти има нещо криво, има отклонение от правия път. Под думата „облаци", разбирам, че в тебе влизат мисли, които засенчват, влиза едно криво разбиране.

Някой казва: „Как да се молим?" - Малките деца са разрешили този въпрос. Ще се молиш така както децата искат от майка си. След като се наядеш да искаш от майка си, това не е разумно. Като идеш при учителя си и поискаш това, което можеш да научиш във дадения случай, той може да ти го даде, а щом искаш това, което не можеш да направиш, той не ти го дава. В дадения случай разумно е да искаш това, което можеш да разбереш, можеш да научиш, можеш да приложиш. Тогаз поискай го и го приложи. Това, което в дадения случай можеш да извършиш извърши го, защото ако не го извършиш ще дойде състояние на недоволство, на индеферентност, ще кажеш: „Сега не му е времето!" Отлагането никога не постига целите, които се поставят, то не е наука. Има закон: При всяко отлагане на полицата на падежа, лихвата се увеличава. Следователно с нашето отлагане се влошава животът ни. Това влошаване показва, че лихвите се увеличават. Следователно в Божествения живот, законът е: Никога не отлагай! Дойдеш ли до нещо направи го! Ще приведа един пример: Един пчелар 12 години чакал благоприятна година, чакал да му дойде цаката. Аз минавам веднъж и го заговарям. Той казва: „Цаката чакам." Казвам му: Да ти помогна, че да ти вървят пчелите. От тези 300 кошера, които имаш, ще отделиш 30 кошера, ще кажеш че те са Господа. Каквото се получи в тези кошери ще го дадеш на Бога. И твоите кошери ще растат и Божиите кошери ще растат. Защото като се роят Божиите кошери и твоите ще се роят. Той казва:

„Защо му са на Господ пчели?" Тогава му отвърнах, ако иска да си върви по стария начин. Тая година всичките му пчели измряха до една и той си замина за другия свят. И свърши се цаката. Та като дойдат 300 кошера, отдели 30 кошера. Ако не отделиш всичките кошери ще отидат и ти ще отидеш. После този пчелар си казал: „Глупав човек бях аз, трябваше да послушам този човек!" Та и на вас ви казвам: Вие имате по 300 кошера. Всеки от вас ще отдели 30-тях кошера ще отделите и от роевете. Някой може да каже: „Аз не виждам никакъв кошер". Тогаз ще му кажа: Щом не виждаш никакъв кошер, тогаз остави тази работа. Аз виждам на всеки един от вас по 300 кошера, някои ще кажат: „Къде са кошерите?" Законът е: Това, в което човек вярва от душа и от сърце, то става. От цялата история мога да ви приведа ред примери. Ако проучавате историята ще видите ред примери. Държави са се издигали, после са изчезвали, идвали са до своя край, както римската държава. Като дойде Христос римляните не приложиха римското право, за да освободят Христа от кръста. И с неприлагане на римското право, римската държава какво спечели? Единственото нещо, което разсипа римската държава, то е, че те не приложиха римските закони на справедливост спрямо един човек. На някои ще каже: „Беше писано той да умре!" Ако бащата и майката не са живели добре, то е писано децата да страдат, но ако бащата и майката са живели добре, писано е децата да живеят добре. Онова, което ние дълбоко вярваме, то е бащата; онова, което дълбоко чувствуваме, то е майката. Онова, което ти дълбоко вярваш и дълбоко чувствуваш в душата си, то определя целият ти живот. Целият ти живот се определя от твоята дълбока мисъл и дълбоко чувствувание. Ако нямаш тази дълбока мисъл, правата мисъл и дълбоко чувство, ти никога не можеш да влезнеш във връзка с Бога. Твоята права мисъл ще те въведе в Божията права мисъл и твоето дълбоко

чувствувание ще те въведе в Божията Любов. Щом се свържеш с Бога тогаз ще имаш пътя и условията и методите, ще имаш всичко. Това значи целият ти организъм да бъде в изправно положение. Във всяка една работа да вземат участие всички органи. Човек е съставен от милиарди организми. Ръката ти е жива. Това са милиарди души. Тези души, ако не вземат участие в работата ти заедно с тебе, тя няма да върви. Също така и очите са съставени от милиарди души. Всички тези души трябва да мислят също тъй както ти, а пък всички да мислят както Бога - това има приложение в живота. Приложението във физическия свят показва какво Бог е постигнал и това, което има във вътрешния свят показва какво Бог може да постигне. Духовният свят показва какво ще стане в бъдеще. След като посеете, чрез тези опитности, които ви давам, няма да се безпокоите. Ще оставиш посятото Бог да го възрасти. Ние ще извършим работата, която трябва да свършим, а възрастването е от Бога. И всичката погрешка на хората е в туй, че те искат да посеят и възрастят.

По отношение на наряда, идущата година ще проверите резултатите. Той ще се прави 52 дена в годината. Ако искате можете да употребите всяка седмица по три часа. Най-малко по 1 час в самия ден на наряда, а останалите два часа, разпределени по 20 минути, през другите дни на седмицата. Така че три часа на седмицата заедно с приготовлението. Та 50 опита по 3 часа правят 150 часа. Те съответсвуват на 153-тех риби, които е уловил Петър.

Сега ви пожелавам да оставите настрана Божиите роеве. Ще проявите воля. Нищо да не е в състояние да ви поколебае. За резултатите от опитите да не мислите. Това ви давам за един опит и той ще излезе сполучлив, не може да не излезе сполучлив. И след това ще пристъпим към нещо по-сериозно. Това е нъй-малкото, което сега ще можете да направите. През другото време сте свободни. Можете да се молите един за други да ви се оправят работите. Вие ще кажете: „Как ще се оправят работите?" Например една вдовица закъсала, няма КОЙ да й помогне. Вие казвате: „Господ ще й помогне". Ако вие 40-50 души се помолите Бог да й помогне

и идете на нивата, и вземете сърпа и пожънете, вие ще свършите работата, ще се извърши волята Божия и ще знаете, че чрез вас Бог работи. Ако хората на земята имат тази свещена идея, то светът не би бил в това положение, в което е сега.

Един почне една работа, пънка се, пънка се, умори се и казва: „Тази работа не е за мене!" Дойде втори, пънка се, пънка се и той казва, че тази работа не е за него. Всички така казват. 100 души, ако се съединят ще видят че тази работа е за тях. А един по един, ако работят тази работа не е за тях. Така че има работи, които колективно могат да се извършват, а иначе не могат.

Какво трябва да разбирате под думата „Аз"? Когато кажете: „Аз мога да направя това!", всякога трябва да разбирате под „Аз" Божественото. Защото, ако не разбирате под тази дума Божественото, ще имате всякога неуспех. Когато разбираш Божественото тогаз зад тебе стои то и ти ще имаш сила. Вземете английският посланик, зад него седи английският народ и за това този посланик има власт. Ако той дойде без да е пратен от английският народ, той е обикновен англичанин. Ако отиваш да работиш някъде и сам отиваш, без да си изпратен от Бога, без да имаш връзка с Бога, без да го съзнаваш, тогаз ти си обикновен човек. Иначе Бог работи чрез тебе. Ако човек мисли, че не е пратен и наистина не е пратен, тогаз той е на правата страна. А когато мисли, че не е пратен, а е пратен, той е кривата страна. Там е лошото.

Ти казваш: „Нека се намери друг някой да направи това". Кой в дадения случай ще го изпълни? Това се налага от Невидимия свят. Ти го изпълни без никакво противоречие. Всеки, който е изпълнил този закон, глава никога не го е боляло, а всички които не са го изпълнили с десетки години ги е боляло глава. Мнозина от вас имате по двама господари. Аз съм за единството, да има един господар. При всяко съмнение в съзнанието, човек има двама господари. При всяко колебание, при всяка болест човек има двама господари. Там където има единство в мисъл, чувство и действие има един господар, а там където има разногласие, там има двама господари. Някои светски хора мислят, че за да служат на Бога, трябва да напуснат този си живот и да отидат в манастир. Напущането е вътрешно нещо, а не външно. Ти можеш да живееш в най-неблагоприятни условия и да служиш на Бога. Можеш да бъдеш слуга и да служиш на Бога. А можеш да бъдеш министър, да бъдеш почтен търговец и да не служиш на Бога. Да не се лъжеш, че от условията зависи служенето на Бога. Ако беше така тогава царете щяха да бъдат най-добрите служители на Бога. А за сега най-добрите служители са тези, които се намират при неблагоприятни условия. Най-добре се моли човек, когато е стегнат. Намираш се в трудно положение. Например ти си войник на бойното поле и си ранен. Ти се молиш, но няма никой наоколо. Като се молиш ще усетиш облекчение. Като няма кой да превърже раната Бог ще я превърже. Нещо ти казва през нощта: „Не бой се тази работа ще мине!" Вечерта минава благополучно, кръвта се съсирва и затваря раната, и на сутринта те намират. В дадения случай молитвата те спаси. Ако не беше се молил кръвта ти щеше да изтече и освен това тези хора не щяха да те намерят. Бог сега ви опитва, чрез вашия живот- каквато каша сте варили, той ви кара да я ядете, да я опитате, защото, ако не я ядете няма да имате понятие, вкусна ли е или не. Вие сте я приготвили за други. Щом не е хубава за вас, не я давайте на другите. Или законът е: Това, което не искаш да ти правят, не го прави на другите. Или другояче казано: Това, което Бог ти е казал, изпълни го, не го отлагай, защото ако го отлагаш, ще дойдеш да ядеш една каша, за която ще съжаляваш. Ако ти не вършиш Волята Божия, Бог няма да те кредитира. Ти като кръшнеш на едно място, това знаят онези Същества, които ръководят животът ти; те не могат да ти дадат вече това доверие, което са имали досега към тебе. И ако изпълниш Волята Божия, навсякъде ще имаш отворени врати, ще те подкрепят отгоре. Ти хлопаш на едно място, на друго място, не те слушат. Когато Бог те благослови хлопнеш на едно място и ти отварят, но трябват знания. Умният човек отива там където е водата. Копае и излиза вода. А глупавият отива на късмет, копае на едно място, на друго място и най-сетне казва: „Тази работа няма да я бъде". Божествените работи са точно определени. В тях няма никакво изключение. Не се става лесно светия. Под думата „светия" разбирам човек, който разбира живота добре и на физическото поле и в Духовния свят и в Божествения свят. Един светия където и да го турите може да се справи с живота. Той никога не се нагърбва с нещо, което не може да направи.

Някои от вас искате да забогатеете и тогаз да служите на Бога. Вашето положение прилича на положението на онзи светия, който искал да се ожени за една непорядъчна жена и тогава да я изправи. Един светия никога няма да се ожени за една непорядъчна жена, за да я избави. Ако той стане слуга в един богат дом и слугува там. завзема най-долното място, той може да изправи тази жена. Затова Писанието казва: „Не се връзвайте в света!" Слугата, който отива да слугува, е свободен. А онзи, който се жени за онази богата жена, той не е свободен. Не се ангажирвай да свършиш работата, която не е по силите ти. Не се ангажирвай да свършиш работата, в която Бог не участвува. Не се ангажирай с работа, която не е в съгласие с Божия закон, с Божията мисъл. Това са правила, които трябва да имате предвид в бъдеще. Някои от вас искат да знаят до колко са прави. Има един вътрешен закон, който определя абсолютното право. Ако вие слушате вътрешния закон, всеки един от вас може да знае дали това, което върши е право или не. Има нещо в тебе, което ти казва право ли е или не, това което вършиш. И то като ти каже, че е право, тогаз и целият свят да ти казва, че не е право, ти ще кажеш: „Право е!" Разумните същества, съработниците от вътре знаят какво ще стане и казват понякога: „Тази работа не е за тебе!"

Не се заблуждавайте от временните успехи, които вън може да имате. Например казвате: „Еди кой си започна еди каква си голяма работа". Тези, големите, работи носят големи загуби. В София един търговец започна с три лева и сега е добър търговец, а аз зная търговци, които започнаха с големи капитали и с колкото започнаха, още толкова дългове направиха.

Опитът, който сега правим, ще бъде успешен, понеже времето е хубаво с малки изключения. Има малки облачета, които показват, че ще има малки препятствия. Това добро време показва, че през тази година има добри Божествени условия, психологически добри условия за изпълнение на това, което желаем.

Условията, които Бог ти дава, не ги пренебрегвай! Например има една работа, ти казваш: „Друг да я свърши!" Бог ти казва ти да я свършиш, ти си най- способният. Ако на друг предадеш той ще тури в джоба си, а ти ще ходиш пак да се мъчиш. Това е едно правило, което за себе си трябва да го имаш. Това, което Бог ни дава то е наше право, никой не може да ни лиши от него. Това което Бог ти дава то е за тебе, а това което Бог не ти дава, не го търси. Ако на някой човек Бог му дава една работа и той я дава на тебе, ти не я приемай. Ще му кажеш: „Тази работа ти ще я свършиш". И твоята работа, която Бог ти дава, не я давай на други. Ако я свършиш тогаз ще имаш дихарма, успех, посвещение. Да не правиш Божията дума на две. Не казвай: „Не е толкоз колкото съм искал". Ти си искал от Господа 100 хиляди лева, а дал ти е 5 хиляди лева. Почни с тях работата. Божието има едно свойство - ти се увеличава стократно. Такъв е законът - човешкото стократно се намалява, помнете го това. Това е законът. То може да е голямо, но се намалява. Започнеш ли по човешки работата, тя може да е голяма, но стократно ще се намали. А започнете ли по Божественому, тя стократно ще се увеличава. Няма изключение от този закон. И сега всички нещастия в света вървят по пътя на човешкото смаляване, а всички щастия вървят по пътя на Божественото увеличаване. Но разбира се тази е една трудна философия. Това, което аз ви говоря зная, че не е лесно за приложение. Аз съм правил опити и с най-малките работи, и с големите работи и зная как се прилагат. Човек не трябва да се колебае. Ако човек се поколебае в една Божествена мисъл, могат да му дойдат най-големите нещастия. Когато човек е постоянен в пътя си, той всичко може да превъзмогне. Няма сила, която може да спре Божествените преднамерения, които Бог е турил. Това скоро ще стане, то е въпрос само на време. Ще дойде един ред в света, който ще изненада всички хора в света. Ще дойде един ред и порядък в света, който ще надмине всички очаквания. Като дойде вие ще проверите, че е вярно. Искам да бъдете смели, да няма страх. Страхливите не могат да наследят Царството Божие, при страх от външните условия. Второто положение: Между всинца ви да се създаде една вътрешна хармония, никаква дисхармония (да) не съществува. Някой път гледам за всевъзможни работи се явяват противоречия. Само това може да се приложи, което се добре разбира. Щом криво разбирате, какво ще приложите? Най-първо трябва да имате любов и уважение един към други, каква любов можете да имате. Като срещнеш един човек, ти да го уважаваш и той да те уважава. Всеки да търси доброто у другите. Ако нямаме такова разположение, тогаз не можем да вършим волята Божия. Инак ще искаме да се изиграем един други. А там където се изиграват хората един други, там Бог не взема участие. А не искам вие да бъдете като прости стъкла, а като диаманти, като скъпоценни камъни, които силно пречупват светлината. В скъпоценните камъни има нещо, което ги отличава. Ако прекараме един диамант върху някои човек, който е неразположен, ще му мине неразположението. Но ако прекараме върху него едно просто стъкло, то няма да му мине неразположението. В скъпоценните камъни има живот. Та добрият човек има изобилен живот. Добрият трябва да бъде като скъпоценен камък. Желая вие всинца да бъдете като скъпоценни камъни. Да пречупвате Божествената светлина и да имате новото, с което да се отличавате.

Има четири вида хора: обикновени, талантливи, гениални и светии. Гениалният човек твори, а светията всичко завършва. Не искам да бъдете обикновени. Някои от вас са талантливи. Искам всички да бъдете гениални. Гениалният не иска да върви по отъпкания път. Той е готов за всички жертви, за новото, което му се дава. Само гениалните хора могат да изпълнят Волята Божия, понеже те вървят по новите пътища. Човек който върви по новите пътища ще има повече работа и повече мъчнотии, но ще има и по-големи придобивки. Когато се намериш в най-трудното място трябва да знаеш, че два човека има в тебе. Ти пожелай и кажи: „Духовният човек или Божественият човек в мене да се прояви!" Дойдеш до едно място, станеш кисел, кажи това и тогаз Божественият човек в тебе ще се прояви. Има една разлика между твоето обикновено и твоето Божествено състояние. Обикновеният човек в тебе ще забърка една каша, че години ще ти завземе да я оправиш, а Божественият човек веднага ще я оправи. И всеки един от вас, оставяйте Божественият човек да работи във вас. Като работят те двамата, това наричам аз работа според Бога. Тогаз се върши Волята Божия на земята. Някои от вас имате опитност. Вие може да познаете кога работи Божественото. Когато работи Божественото в човека има един външен физически белег. Да кажем, че отивате при някой човек в града в момента, когато работи в него Божественото, по неговото лице заиграва една хубава усмивка и те посреща разположено.

Аз желая първо: Всички да работим за постигането на това добро във вас, което Бог е вложил отначало във вас. Второ: Работата, която Бог ви е дал в този живот желая да я свършите, да не я отлагате, да не кажете: „Като се преродя втори път". За следващите прераждания има друга мисъл. В този си живот свършете си това, което ви е дадено сега да свършите. А пък за следующия живот има съвсем други задачи. И ако изоставите това, което е дадено сега да свършите, ще имате лоша карма. Сега използувайте добрите условия, свършете работата, която Бог ви е дал. Не я оставяйте за следващия ден.

Само проявената Божия Любов,

само проявената Божия Мъдрост,

само проявената Божия Истина носят пълния живот, /три пъти/

Тайна молитва.

Прочете се Втора глава от Данаила, 20 - 30 стих /без последния ред/

Мъчно е да караш ситият да яде, трудно е да караш ленивият да работи. Още по-трудно е да караш неспособният да учи. А съвсем трудно е да караш куцият да ходи. Вие живеете в материалистичен век на усилена външна дейност, която има връзка почти с животинското царство. Животното докато има нужда ходи, хойка цял ден. Щом се наяде, легне да спи. Ние виждаме човек цял ден оре на нивата, вечерно време е капнал от умора и ляга да си почине. На другия ден пак се връща вечерта и пак ляга, и спи. Питам: От такова състояние какво може да добие човек? Казва се: „Човек трябва да работи", то е изтощение. В работата трябва да има нещо приятно и трябва да съдействува на човека да се развива. А когато при работата всички светли идеи, които имаш за живота изчезнат и казваш: „Всичко е празна работа, в живота никакъв смисъл няма", тогаз питам, каква придобивка имаш?

Един човек сънувал, че държи кесия, но се събужда и вижда, че държи края на чаршафа. И ние съвременните хора приличаме на този човек. Занимава се някой с вземане и даване и мисли, че е придобил нещо, но нищо не е придобил. Това е цяла илюзия. Страданието не е нищо друго освен процес на отделяне на това, което не е реално.

Реално е това, което виждаш и съзнаваш. Когато съзнаваме, но не виждаме, то не е реалното. Когато виждаме, но не съзнаваме вътре и то не е реалното. Та реалността има външно и вътрешно условие. Реалността, която задоволява човека трябва да има външен израз. Ако не можеш да реализираш една своя мисъл, желание и постъпка тогаз къде е реалното? Ако ти през целия живот ореш и сееш, и нищо не можеш да хапнеш от това, което си орал и сял, тогава защо ти е придобитото? Искаш да добиеш пари, но ако не можеш да ги впрегнеш на някаква работа, защо тиса? Да допуснем, че те направят библиотекар на една библиотека, в която има всички свещени книги, откакто светът се е създал досега, това, което Бог е написал. И ти да кажем през целият си живот ги пренасяш от един долап в друг, изтупваш праха им, но нито една книга не си отворил да прочетеш, тогава какво те ползува това? Това е все едно да пренасяш житни зърна от един хамбар в друг. Но това жито така не се увеличава. Та, ако това жито го пренесеш на нивата и там поникне то се увеличава. Това е реалността. С други думи в реалността винаги има една малка придобивка. Всякога когато придобиеш колкото и микроскопично да е то, то е една реалност.

Ние трябва да се научим да работим, за да се освежим, за да се подмладим. Аз наричам работата процес на подмладяване. Що е работа? - Работата е закон, метод, условие за подмладяване на човешката душа или за осмисляне на човешкия живот. Затова виждаме, че когато човек не работи обезсмисля се човешкият живот.

Нашата работа на земята не е работа, но е труд. Ние работим, но губим от силите си, от мислите си - това е изтощение. Трябва да обърнем целия този процес на разбиране в една вътрешна философия да служим на Бога както трябва, както децата слушат с отворени сърца. Да няма нужда да ни доказват съществува ли Бог или не. Когато човек е гладен и му донесат питата при него, има ли нужда той да пита колко тя е голяма, колко тежи, да прави анализ? В дадения случай ти трябва да я разчупиш и колкото питата е по-малка, толкова по-добре е за тебе, защото цялата пита ти не можеш да изядеш наведнъж. Това, което можеш да изядеш, то е важното. След като се наядеш може да разискваш от какво е направена тя.

Сега искаме да видим как Господ е създал света и прочее. Но това са второстепенни работи, не са съществени. Да почнем да мислим както Бог мисли, да работим както Бог работи в това е смисълът какво ще правиш. Ще работиш както Бог работи. Както Той осмисля работите ти и ти, в малкото, в миниатюр ще осмислиш работите. Ако те не са осмислени ти не работиш. Ако ти се караш с всички хора при работата, ти не работиш. Ти питаш: „Как да го направя?" - Както го е направил Господ, така ще го направиш и ти.

Една майка по невнимание изтървала детето си и то онемяло от падането. Детето порасло и станало на 20 годишна възраст. Станало слуга при един чорбаджия. Веднъж последният го пратил за дърва в гората. Хваща го горският и го пита: „Кой ти позволи да сечеш?" Онзи мълчи. Тогаз горският го бие. Най-сетне слугата казва: „Не ме бий". - „Така кажи, защо мълчиш?", казал горският. Върнал се слугата при чорбаджията. Последният казал: „Слугата ми отиде ням в гората и като се върна може да говори". Питам: Ударите на горския на място ли са? - На място са. Но ударите на майка му не са на място. Тя трябваше да бъде внимателна. Много страдания идват сега, за да премахнат някои анормалности, които са от минали съществувания. Трябва да се възстанови в нас, по който и да е начин Божественото разбиране, Божествената хармония. Или проста казано - да знаем защо лягаме, защо ядем, защо ставаме и прочее. Да се уясни животът ни. И щом се уясни, тогаз ще дойде онова хубавото, красивото в живота ни. Вие сте в края на този век. Вие сте така да кажем пред зарите на една нова епоха, която носи нещо хубаво в себе си. Трябва да се освободите от стария живот, старите схващания, старите разбирания. Старият човек трябва да се освободи от старостта си. Бедният трябва да се освободи от бедността си. Това е задачата. Тогаз богатият какво трябва да направи? Той трябва да се освободи от богатството си. Да го впрегне на работа. Богатите трябва да работят, трябва да впрегнат на работа силите си. Кои са богатите хора в света? - Разумните хора. А кои са сиромасите в света? - Глупавите. Следователно, разумните трябва да внесат в света своя капитал, а бедните трябва да използуват капитала на богатите, за да работят. Има хора, които не разбират този закон и завземат богатството на богатите, а богатите не го дават. Това е тегленето на кесията. Единият казва: „Тази кесия е моя, заради мене". И другият така казва. А като се събудиш ще видиш, че държиш чаршаф. Ти можеш да се молиш дълго време на Бога - като си се молил 20 години на Бога ще останеш само един религиозен човек. Какво ще останеш? - Чаршафът. Не че истината не е там, но има неразбиране. Ако не знаеш как да работиш трябва да умреш. Смъртта, умирането е по причина, че не знаем как да работим. Ако гладният не знае как да яде непременно ще умре, а ако знае ще живее. Ако жадният не знае как да пие ще умре. Ако невежият знае как да пие ще стане учен. Трябва да знаеш защо трябва да се молиш, защо трябва да работиш.

Каквато и опитност да имате и най-малката, считайте, че това е от Бога. През тази година ще се молите за една вътрешна светлина. Като ви дадат от Невидимия свят един метод, да знаете как да оправите работата си и ако сами не можете да ги оправите оставете Невидимия свят да ги оправи. И след като ги оправи не искайте да ги коригирате. Ако по друг начин мислите, ще имате постижения както всички други хора.

Та работата е един процес за подмладяване, за разкриване на живота. /Учителят даде наряда „Правия т път"/ . Четвъртото четириседмичие е за съшествие на Божия Дух върху нас, за да работим, за да влезем във връзка с Божия Дух. И на Небето и на земята това, което разпорежда всичко е Духът. В каквото и направление да е и във физическия и в Духовния и в Божествения свят, всичко което разпорежда е Духът. Ще се молите за слизането на Духа да озари сърцето ви, ума ви, да изпълни душата ви, за да имате вътрешна придобивка. Има едно знание, което всякога трябва да остане у вас. То е същината на вашия живот. Него не можете да давате вън. Няма нещо, което можете да давате, само плода можете да давате.

Имайте предвид, че живеете в един период, в който постоянството е слабо. На българина му липсва постоянство. То му е нужно. Той не чака до края. Той е чакал 2-3 часа, но не чака още една минута и си заминава. Какво му струва, толкова време е чакал, да чака още малко! За една минута изгубва всичката работа. Изгубил си целия ден, че 5 минути ще изгубиш, какво от това? А в Духовния свят има голяма опасност. Често даже много силни хора, като дойдат до духовните работи не дотърпяват. Молиш се, молиш се и после преставаш. Цяла година се е молил, остават още 5 минути и казва: „Тази работа няма да стане", и я оставя. Отишъл един българин да копае имане. Копал до 2 метра и казал: „Това е празна работа". Напуснал и си заминал. Минава след това друг и казва: „Този защо е копал тук?" И копал още една педя и взел имането. Та казвам сега: Бих желал вие да приличате на този последния, да досвършите работата, защото някои са копали, не са досвършили и са казали: „Тая работа няма да я бъде". Българинът казва: „Късмет". Под „късмет" аз разбирам, че е заслужено, работил е човекът.

През тая година ще наблюдавате къде са слабите ви страни. Къде е слабо въжето, като войник да видите, къде са слаби позициите. Да укрепите там, където е тънък конеца. Човек трябва да знае къде са слабите му страни, защото неприятелят оттам ще го атакува. Понякога той прави опит и от силната страна, но това е един сондаж, а после атакува откъм слабата страна. И всякога на слабата страна трябва да се държи. На силната страна той прави само маневри. Силните позиции мъчно се превземат, а слабите - всякога се превземат. Сега ходете със същата вяра както са ходили всички от хиляди години. В Духовния живот между миналото и настоящето няма различие. И преди хиляди години и сега онези, които са вървели по Божия път все едно и също са чувствували. И мъдрецът и детето като дойдат да се молят на Бога, все по един и същи начин се молят. Мъдрецът не се моли като мъдрец, а като дете. И детето се моли като дете. Има едно качество на молитвата: там ще имаш качеството на детето, ще вярваш като детето, което отива при майка си и вярва, че тя ще му даде. В молитвата трябва да имаш чистота, смирение. Човек трябва да се освободи от мисълта, че е нещо, генералът ще хвърли сабята, дрехите си. Владиката ще свали короната си и т. н. Те са титли турени отпосле. И светията и той е турил отпосле мисълта, че е светия. След 30 години хората са го произвели светия, но той ще престане да мисли, че е светия. Тридесет години той мисли за Бога и затова е станал светия. Светията си е светия, но той да не мисли, че е светия, когато отиде при Бога.

Добрият човек не е безсилен. Ако ти се намериш на сухо поле и дойде лъв, ако имаш кибрит запали тревата, нищо повече. Лъвът ще побегне като се вдигне огън. Та Невидимият свят по същия начин запалва чергата на лошите хора за да ни избави от тях. Тези страдания в света не са нищо друго освен избавление на добрите хора.

Повдигнете си ръката и всеки един от вас да пожелае в душата си нещо за себе си, за своите близки и за който искате. /Направи се упражнението/.

Дава ви се една глава, ще я прочетете. Тя е 16-та глава от Деянията на апостолите. /Прочете се главата/. Всички противоречия, които стават тук - (думата е за прочетеното в главата) - стават все за постижения. Например, затвориха Павла, той обръща стражите към Христа. Павел е разбирал политическия закон и казал, че без закон го затворили. Това, което е писано в главата ще ви бъде през годината. Така Духът и върху вас ще работи. Както тогаз, така и сега Духът ще работи - каквото става всичко ще бъде за добро, ще се обръща за добро.

Гимнастическите упражнения са две категории: стари и нови. Старите са духовната страна, а пък новите са за тониране. На тези, които не са в школата дайте им да четат четиритях Евангелия.

Няма да ви кажа, че всичко ще се уреди, но ще ви кажа: Всичко ще се урежда. „Ще се уреди" е свършено нещо. Всичко ще се урежда. Бог го урежда по всичките правила, не го урежда временно, урежда го за всякога. Затова много здраво пипа. А някои искат само временно уреждане. Има един промеждутък от няколко години. Аз го наричам мирни години, след което, ако европейските народи не проумеят ще дойде голямо изпитание. Именно тези мирни години да прекараме както Бог иска. А пък през другите каквото Бог направи ще го видим. Не само ще го видим, но всички хора ще проумеят. Каквото видят сега хората, втори път няма да желаят да го видят. От Невидимият свят искат да предотвратят едно голямо зло.

Войната се води на широко поле. Те са Божиите работи. Не трябва да се грижим как ще станат Божиите работи. Другите работи добре ще станат, но ние нашата работа да свършим.

И в политическо, и в културно, и в много отношения светът ще се промени. Това е неизбежно. Сега детските гащи на човечеството стават тесни. Та сегашните начини на управление, на религия и прочие са детински работи, играчки. Никакви стари истини. Те са неразбрани детински работи. Та всичките тези работи ще се изоставят от самосебе си. Ще ги съблече човек. Не че хората не са по-морални, но старите вярвания не могат вече да се държат. Хората търсят нещо по-хубаво. Където и да отидеш сега, хората имат по-добро разбиране, но понеже нямат мярка с която да мерят не знаят как да постъпят. У стари и млади Божествения Дух е разклатил съзнанието им. И всички хора търсят нещо ново навсякъде. И един ден те ще го намерят. Има едно търсене, едно пробуждане.

Сега ще имате вяра да служите така добре на този Господ, на Когото аз служа. И ще опитате, и ще видите, че освен Него друг няма. Той е единственият. Да Му служите както аз служа.

Само проявената Божия Любов,

само проявената Божия Мъдрост,

само проявената Божия Истина носят пълния живот, /три пъти/

Тайната молитва.

Казано е: буквата умъртвява, а Духът оживява. Това упражнение, което сега ще правите, /наряда/ не трябва да го направите по буквата: един час по часовник. Под думата „час" се разбира интензивна мисъл. Един час е единица време, когато съзнанието е напълно будно. Цял час може да прекара човек, без да е свършил някаква работа, а пък може пет минути да е прекарал и да е свършил работата на цял час. Зависи от интензивността на работата. Виждам едно препятствие, което можете да срещнете - за вас е много един час размишление. Тогаз вземете 10 мин. в съсредоточение, приготовление: да се молите, да се разположите. След това други 10 мин. нека ви вземе интензивната мисъл в четенето на стихове от Евангелието. След това други 10 мин. в размишление. Значи 10 мин. приготовление, 10 мин. изпълнение и 10 мин. размишление. В другото време сте свободни, можете да четете няколко глави от Библията. Защото мисълта, която върви в същата посока спомага. Вашата интензивна мисъл /за първото четиристишие/ ще бъде:, Да дойде Царството Божие!" Всички вие желаете идването на Царството Божие на земята. Това е идеала на Небето. Това е интензивната мисъл на всички същества на Небето. Ние не трябва да считаме, че като мислим, Царството Божие ще дойде, но с взимане участие ускорява се работата. Като мислим за Царството Божие, то ще почне. Трябва да ви държа беседа какво нещо е царството Божие. Като дойде Царството Божие в мене, моите мисли ще се изменят, моето сърце, моето желание, моята воля също ще се изменят. Тогаз и моите постъпки ще се изменят. Тогаз всичко ще се измени. Значи няма да има тогаз тези противоречия, които сега съществуват, това разочарование, безверие, падение на Духа, защото когато човек живее в уредена държава има ли какво да се плаши? В Царството Божие всичко си върви като по часовник.

Царството Божие е онова красиво състояние, в което човек ще се освободи от всичките грижи и безпокойства, които сега претърпява. Като мислите сега 10 мин. върху Царството Божие ще кажете: „Какво мисля за Царството Божие!" Като дойде Царството Божие в нас всичко ще ни донесе - мир, радост, спокойствие, раздорите ще престанат, онези, които имат да плащат дългове, ще ги платят; онези, които не могат да се примирят, ще се примирят; онези, които са грешили до тогаз, ще престанат да грешат. Значи у всеки ще има желание да върши волята Божия. Вие правите опити сега. Опитът не е още идване на Царството Божие. Това е предвкусване. Ще го близнеш, но нямаш мед в своя съд, правиш опит. След като правите така цяла година опити, трябва да стане една промяна във вас, за да може и Невидимият свят да действува по един нов начин. Сега в материалния свят, когато имате приятел към когото сте честен, справедлив, какви са неговите отношения към вас? Ако имате приятел когото обичате и който ви обича, той никога да не направи думата ви на две. Истинският приятел думата ви на две не прави. И вие на своите истински приятели думата им на две не правите. Направиш ли я на две тогаз не си истински приятел. Ако ние Словото Божие го направим на две, например седнеш и почнеш да се молиш, но не можеш да концентрираш умът си, тогаз ти правиш Словото Божие на две. Защото като седнеш да мислиш за Царството Божие, ще дойдат други работи в умът ти. Например женен си - ще дойдат жена ти, децата ти, приятелят ти, ако си политическо лице, ще дойде мисъл какво ще стане с тебе, с политиката и пр., имаш дългове да плащаш. Посял си нивата си и мислиш за Царството Божие, но мислиш и за нивата си, мислиш, че нямаш волове и пр. тези мисли ще нахлуят в ума ти. Ти не си отговорен, но това показва, че много дупки имаш, през които много посторонни неща влизат в съзнанието ти. Ти ще вземеш мистрията и ще замажеш, ще затулиш тези обезпокоителни дупки. Няма да оставиш нито една, през която да влиза мисъл за жена ти. за децата ти, за коня ти. Ще оставиш само едно място, през което само Божествената светлина да влиза в тебе. А ако искаш да си отдъхнеш, има един канал в човека, ще отвориш този канал и като излезнат всичките тези нечистотии, ти ще си отдъхнеш. Та при първия опит ще видиш дали съзнанието ти е уредено. Прозорците ви още не са отворени. Един час размишление за един светия представлява едно хубаво забавление, едно угощение, един голям царски банкет, гдето е ял и пил по светски казано. Но за един обикновен човек, който не е навикнал да мисли, това е като един кон, който един час е прекарал на празни ясли, без ядене.

Да не се роди у вас Дух на нехайство, да не кажете: „Тази работа не мога да направя". Вие ще направите 52 опита. Можеш да скъсаш 52 конци - по-добре разкъсай конците и нищо да не направиш, отколкото да се откажеш от работа. По- добре е да тръгнеш по пътя и да вървиш донякъде, макар и че не си достигнал, отколкото да седиш в къщи. По-добре на път отколкото в застой. Всяка добра мисъл, която човек има представлява едно усилие и един ден, онези, които искат да ви помогнат в онова, което вие сте започнали, те ще го доизкарат. Онези приятели, които ви обичат, те ще дойдат и ще досвършат работата, която сте започнали. Много пъти раницата, която сте взели е тежка. Приятелят ти взема раницата на гърба си, има кола, качи ви и се свърши работата.

И така 10 мин. приготовление, 10 мин. изпълнение и 10 мин. размишление. 10 мин. не по часовник, но според разположението ви, докато желанието ви е будно, то е един вътрешен часовник. По Дух ще работиш, а не по часовника на буквата. Докато имаш желание, докато имаш разположение, това са 10-тях минути. Щом почнеш да имаш неразположение, то работата се прекъсва, не върви вече. Можеш да кажеш: „Какво се постига с моето размишление? Царството Божие дойде ли на земята?" - Дойде понеже тази идея не е създадена у тебе. Бог я е създал. Някой път вашето желание може да съвпадне с Неговото. Царството Божие може да дойде и без нашето желание. Ние искаме да дойде, молим се за Него, но и като не желаем то пак ще дойде. Но като се молим за Царството Божие искам да станете съучастници, да използувате Царството Божие.

Царството Божие ще завлада лошите хора по един начин, а добрите хора по друг начин. Та казвам: Сега ще считате за привилегия това. Ще знаете, че не сте само вие, има и други, които от хиляди години правят опити, правят опити и са работили за идването на Царството Божие. Вие сега почвате, а пък те преди вас хиляди години са работили за това. Трябва да имате положителна мисъл. Царството Божие ще дойде. Ние като правим този опит отиваме да посрещнем Слънцето, което ще изгрее. И без да отидем то пак ще изгрее, но като сме там, да сме радостни, че изгрява, не че ние ще предадем нещо, но ще се ползуваме. Та моето желание е: Желанието на вашата душа е да имате придобивка в растеж и да принесете плод. /Направи се упражнението за първата седмица на наряда. След упражнението Учителят продължи/.

Вие как се чувствувахте сега при изпълнението на наряда? Гледам, че някои от вас сте до известна степен уморени. Когато правите опит да е будно съзнанието ви, защото ще дойдат да ви устроят препятствия. Ред препятствия има в Духовния свят. Неприятелят може да ви тури бодлив тел на пътя ви. Трябва да имате ножици да го разрежете. Някои от вас можете да знаете, но казвам: Да не сте изненадани. Да пожелаете Бог да ви даде ясна мисъл, чувство, сила на волята, изучавайте се. Изучавайте слабите си страни и се молете да ви укрепят. Ако някой от вас е търговец нали ще гледа да го кредитира някой негов приятел, познат. Болният нали все гледа да дойде някой лекар да му каже някое лекарство. Той постоянно мисли за здравето, деня и нощя мисли. Бедният година, две, три, мисли за богатството. Най-после неговата мисъл се реализира. И праведният, като желае да стане праведен, с мисълта си става праведен. Невежият като ляга и става мисли за знанието, знанието ще дойде. Та мисълта, която постоянно работи ще се реализира и тая мисъл трябва да работи до тогаз, докато се реализира. Прокопавате вада, но остават още 4 пръста земя. Като я прокопаете и нея, щом махнете това малко препятствие, водата ще протече. Та с постоянното усилие, което човек може да прави, с разумна дейност ще протече вода. Тази работа е в една нова насока. В старите работи ние сме вече вещи. Например ако ви дадат 10 торби с английски лири, не един час, но шест часа мисълта ви ще бъде интензивна. На някои от вас, ако дам 10 торби да броите, никой няма да заспи. Мисълта ви ще бъде будна, няма да проявите индиферентност, съзнанието ви ще вземе участие. Туй злато ще причини това. Но като дойде Царството Божие, никаква торба няма там с английско злато, никакви реални придобивки по видимо му. Седиш и най-после ще дойдеш до изкушението. Това от Небето няма да капне, все ще дойде отнякъде. Гдето се казва: „Всичко от Небето капе". То наистина капе от Небето, но хората не вярват. Че дъжд не капе ли от Небето? Че светлината не идва ли от Небето? Че ако не идваше светлината, водата отгоре, ако и въздухът не слизаше отгоре какво щеше да стане? - Нищо нямаше да стане. От Небето ще капне по особен начин. Най-напред ще имаме светлина, после вода, после твоите чувства, после твоята воля и най-после гледаш, че нещата се реализират.

Когато желаем нещо и го очакваме, то не идва отгоре, нито отляво, нито отстрани, нито от изток, нито от запад. Ти чакаш да дойде хляба, но си отваряш очите и виждаш, че хлябът е пред тебе. Откъде е дошъл не знаеш. В съзнанието ти става едно малко прекъсване и виждаш предмета, но откъде е дошъл, не знаеш. Та когато се молиш има едно правило. Например имаш нужда от пари. Ти отиваш при един приятел, при друг приятел и пр., но нито глас, ни слушание. И после помощта ще дойде оттам откъдето никога не си подозирал. Та Божията помощ ще дойде, откъдето не знаеш. Реалното ще дойде при тебе изведнъж. Невидимият свят ти помага по свой начин. Ти вървиш и нямаш нито пет пари в джоба си. Имаш в ума си Ивана, Драгана, Петка, Стояна или че жена ти заровила някъде и пр. Невидимият свят иска да ти помогне. Бръкнеш в джоба си и видиш 10 лева. Ти по-рано си бъркал и ги е нямало, четири, пет пъти си бъркал. Откъде дойдоха те? Няма никой да е турил тези пари в джоба ти. Ти тогаз се усъмниш, че не си бъркал внимателно. Та когато човек се моли има нещо в джоба му. Докато джобът ти е пълен, ти си осигурен. Всякога когато намираш 10 лева в джоба си ти се радваш, но когато престанеш да намираш 10-тях лева в джоба си, работата е лоша. Тази е една вътрешна мистическа опитност, трябва да я имате. Законите на Духовния свят са други. Пазете се от отрицателна мисъл. Тя е много лоша, ужасна. Тогаз човек казва: „Тази работа няма да я бъде".

Един мой познат се простуди, имаше треска. Казвам му: „Употребявай топла вода". Той каза, че употребил, но нямало резултати. В 4-5 часа пил 10 чаши топла вода, друго нещо трябвало. Казах му: Сега вътре в половин час отгоре, в мое присъствие ще изпиеш 5 чаши топла вода. Той ги изпи, веднага се изпоти, преоблече се и оздравя. Иска се един период на усилена дейност. Когато човек ще направи нещо, той не трябва да разстила времето, а трябва да го съкрати. Например, какво ми коствува да направя добро, да дам някому нещо? А пък някой се спира да мисли дали онзи заслужава. Някой си мисли: „Дали ще мога да изпълня Учението?" Няма какво да се спираш на това. Ако не се извършат работите внимателно, ако човек не знае как да постъпва правилно, много пъти ще получава удари, чукове. Когато човек спуска чука трябва да бъде внимателен, може да се удари с него в ръката. Или дялаш и при дялането можеш да се удариш. Та човешката мисъл има някой път закон на изплесване. И тогаз можеш да получиш удар и повреда. И чувствата могат да имат такова изплесване.

Сега вие сте в материалния свят при особена обстановка, която трябва да се има предвид. Например някой от вас се е върнал зимно време, уместно ли е да му кажа: „Я ми кажи къде си ходил?" Този въпрос не е практичен, не е уместен в такъв момент. Аз най-напред ще му кажа: „Я се понагрей малко край огнището, след като се съвземеш, дойдеш на себе си, ще ти дам чорбица". След това ще му кажеш: „Кажи ми къде си ходил?" Ако те питам отначало за това, ти и да искаш да говориш не можеш. Та и в Духовния живот е така. В този свят си замръзнал. Най-напред ще се отмръзнеш - ще четеш Библията - това е да се грее край огъня, да грееш ръцете си. И все-таки над него има гърне да се вари. И след като се поотмръзнат ръцете ти, хванеш капака и видиш какво се готви в гърнето. След това вземеш лъжица, сипеш си и ядеш. Така също и в Духовния живот ще си сипеш и ще ядеш. Ако се грееш така на Библията, то и гърнето с лещата ще се грее над огъня, и хлебец има, ще си похапнеш и след това ще имаш сила да разправяш бодър и весел. Така се разбира четенето на Библията. Ще се погрееш над Свещената книга. Изключенията са за зимно време. Зимно време ще се грееш на камината, а лятно време ще се грееш на Слънце. Законът е същият: На камината има тенджера с леща, също така и на Слънцето има такава тенджера. Минаваш покрай някое дърво с узрели плодове, откъснеш си круши, ябълки, после набереш си грозде, жито. По отношение на Божиите пътища навсякъде има една вътрешна аналогия. Така реална трябва да бъде мисълта ви при правене на тези опити /Наряда/. А Пък останалото време до един час може да го употребите в съзерцание и молитва, за да се усили Духът ви, мисълта в сърцето ви, волята ви за достигане на някои ваши желания, постижения, за това, което не ви достига, за това, от което имате нужда.

Само проявената Божия Любов,

само проявената Божия Мъдрост,

само проявената Божия Истина насят пълния живот, /три пъти/

Абсолютно никому вън от присъствуващите 43 братя да не се дава. Ако трябва Той лично ще го даде. Тайна е - никой да не те знае, че изпълняваш този опит.

И приложение в областта на Божествения закон.

Опитът е даден в събота, 30 август 1930 година, „Изгрев".

Седмично ще се прави по един опит, който ще почва в 4 часа и половина сутринта и ще трае най-малко един час. През другите дни на седмицата, всяка сутрин около 20 минути ще се прави приготовление за опита, който ще се прави през следващата седмица за предстоящият опит.

В деня на опита при ставане от леглото ще се благодари на Бога така:

Ний Господи посяваме доброто семе и Ти възрасти доброто семе, което Си благоволил чрез нас да се посее.

Забележка: Сполуката седи в това, ние да посеем, а Бог да възрасти. Всичката сила седи в това.

Лозинките, които по-долу ще се поменат не само да се помислят, но и да се почувствуват.

Малко пояснение върху опита,

дадено от Учителя на 31 август 1930 година в 4 часа и половина сутринта.

„Буквата умъртвява, а Духът оживотворява" - с този стих от Евангелието искам да ви допълня, че един час размишление е много за вас. Размишлението зависи от интензивността - може и пет минути да бъде. Вземете 10 минути гласно, интензивно, ще произнесете формулата. Така разпределете времето:

Десет минути в съсредоточаване, приготовление, молитва.

Десет минути в четене гласно, интензивно на лозинките и,

Десет минути в размишление върху лозинките или всичко тридесет минути.

После ще отворите Библията и прочетете стиховете. Вашата интензивна мисъл за първата седмица ще бъде: Да дойде Царството Божие на земята, да дойде в моя ум , в моите сърце, душа и воля, всичко ще се уреди, всичко ще се измени.

Като живеете в една уредена държава, всичко е за добро и обратно. Когато дойде Царството Божие всичко ще ви донесе - мир, радост, спокойствие. Раздорите ще престанат. Дълговете ще си изплатите. Примирението между скараните ще дойде. С мислене само обаче нищо не става. Царството Божие няма да дойде, а трябва да го чувствувате, да стане една промяна у вас, де действувате по един особен начин. Като обичате един приятел, той вашата дума на две не прави. И вие Словото Божие като направите на две, други работи ще се зародят, ще дойдат в умовете ви. Ще мислите с жените ви какво ще стане, ако сте политици ще мислите какво ще стане с вас и политиката и прочие. Това са дупки. Ще вземете мистрията и ще ги замажете, затворите, и ще оставите само толкова място, през което Божественото да влиза. В първия опит още ще видите дали вашето съзнание е уредено. Един час размишление - работа, за един светия е удоволствие, то е като едно царско угощение. За който не е свикнал ще е трудно да размишлява един час. Ако не можете по добре е да скъсате конците, но да не кажете: „Тая работа не мога да я направя". Ще дойдат вашите приятели и ще довършат онова, което не сте успели да свършите вие. По-добре на път, а не в застой. Никога не казвайте: „Не мога тази работа да я свърша". Това е работа с вътрешен часовник, по Дух да работите, а не по часовник, не по буквата. Но дали ще правите опита или не, Царството Божие ще дойде, каквото и да стане. То ще дойде, но като го желаете вие ще станете участници и ще ползувате благата, които носи Царството Божие, та ще считате за привилегия това, а има милиони други същества, които са работили преди вас, за идването на Царството Божие на земята. Слънцето ще изгрее, но ние трябва да отидем да го посрещнем, така по-добре ще се ползуваме от благата му, които то раздава.

Та желанието на вашия Учител е: Придобивки да имате в растежа и плод да принесете.

Гледам някои от вас са уморени. Като правите опита, съзнанието ви трябва да е будно. Ще ви правят препятствия, ще ви поставят бодлива тел. Пазете се да не бъдете изненадани с препятствия. Внимателни и бодри бъдете.

Помолете се на Господа да ви даде силна воля, светла мисъл, чисто и благородно сърце.

Ще ви пратиме някои приятели да ви помагат и за да се реализират вашите мисли.

Бедният като работи с мисълта ще стане богат. Невежият - ще стане учен. Болният - ще стане здрав и т.н. С постоянно усилие, с разумна дейност, каквито человек може да прояви, ще потече вода. Това е работа в една нова насока. Като ви дам десет торби със злато, вашата мисъл ще бъде интензивна, няма да заспите, но като дойде Царството Божие, няма торба със злато, няма привидни придобивки. Като че ли от Небето не капе. Ами че дъжда капе от небето, въздухът оттам слиза и всичко оттам капе. Най-после ще капне и във вашите умове - мисъл, здраве и всичко, което ви е потребно, и живота ви ще се уреди. Очаквате отдолу - нищо не идва. Очаквате отстрани - пак нищо не идва, отгоре също, но като погледнете по- добре, виждате един хляб до вас. Откъде е дошъл не знаете. - От Невидимия свят. Вие сега не знаете кое откъде е дошло. Като се молите, не знаете как и откъде ще се изпълни молбата ви, а това е реалното. Нямате пари в джоба си - помолите се. Бръкнете в джоба си и намирате 10 лева. Откъде са дошли? - Все отнякъде са дошли. Живият човек докато се моли, все ще намира в джоба си това, което иска, но престане ли да се моли, и не намира ли в джоба си нищо, работата е лоша.

На един познат казвам: Пий топла вода, ще се изпотиш, ще се преоблечеш и простудата ти ще мине. Той ми казва: „Пих десет чаши вода, няма полза, друго трябва да правя." Казвам му: Сега в мое присъствие ще пиеш. Той изпи само пет чаши, изпоти се, преоблече се и оздравя. Трябва една интензивна мисъл и ако човек не знае как да постъпва, от Духовния свят много чукове, много удари ще получи. И човешката мисъл има понякога изплескване, измятане и тогава човек вместо да получи нещо, получава обратни удари на своята мисъл. И с чувствата е същото. Зимно време е. Студено ви е, замръзнали сте. Ще се постоплите, ще пиете топла вода, ще се сгреете. Четенето на Библията - това е греене - това е огнището. С такова затопляне ви става по-добре. То е като вдигането на капака на гърнето. Махнете капака, виждате какво има вътре, вземате хлебец, топнете си малко, хапнете си и ви става по-добре.

Закон е: Все ще се греете - зимно време на камината, лятно време на слънцето.

Останалото време до един час, ще употребите в съзерцание за усилване на мисълта, сърцето и волята, за усилване на Духа ви, за постигане на някое ваше съществено желание, ще размишлявате за това, което не ви достига, за това от което имате нужда.

Първата седмица

а. Лозинката ще бъде:

„ Ние Господи посяваме доброто семе и Ти възрасти доброто семе, което Си благоволил чрез нас да се посее.

Пожелавам с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичката си сила да дойде Царството Божие във всичката негова пълнота, както е горе на небето, така и долу на земята, и да изпълни сърцата на всичките народи на земята".

/Под народи ще разбирате всичко души, които са пробудени и имат желание да вършат волята Божия./

б. Четене и размишление върху Евангелие от Иоанна 10:10 - 20.

Втората седмица -7 септември 1930 год.

а. Същите лозинки ще се повторят.

б. Четене и размишление върху Евангелие от Матея 7:5 -15

Третата седмица -14 септември 1930 год.

а. Същите лозинки ще се повторят.

б. Четене и размишление върху Евангелие от Лука 15:12 - 22.

в. Четене и размишление върху седма беседа от Седма серия, страници 4, 5 и 6.

Трите тези Евангелия и трите страници от беседата ще бъдат свидетели за работата, която сте свършили.

Четвъртата седмица -21 септември 1930 год.

Ученикът първите три седмици употребява за Бога, а четвъртата - за себе си.

а. Ще се повторят същите лозинки и ще се прибави след тях:

„Аз и ние да бъдеме членове на това Царство Божие. Да ни даде Господ светлина, изобилна светлина, да разбираме Божиите пътища".

б. Ще се прочетат и ще се размишлява около всичките стихове от Евангелието, четени през първите три седмици и страниците от беседата, четени през първите три седмици и страниците от беседата, четени през третата седмица.

Първата седмица - 29 септември 1936 год.

а. Първата лозинка за посяването и възрастването.

б. Втората лозинка: „Пожелавам с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила Божията Любов да завладее сърцата и умовете на всички хора, които искат да изпълнят Божията воля по лицето на земята, както тя владее горе на небето".

в. Четене и размишление върху Евангелието от Йоана 6:1 -10 .

Втората седмица - 6 октомври 1930 год.

а. Същите лозинки ще се повторят.

б. Четене и размишление - Евангелие от Матея 12:1 -10 .

Трета седмица -13 октомври 1930 год.

а. Същите лозинки ще се казват.

б. Четене и размишление - Евангелие от Марка 2:1 -10 .

в. Четене и размишление шеста серия, шеста беседа, първите три страници от томчето „Двата природни метода" - „Отвори им умовете".

Четвъртата седмица - 20 октомври 1930 год.

а. Същите лозинки ще се повторят и след тях ще се прибави: „Божията Любов да изпълни и моето и нашите сърца с всичката своя пълнота".

б. Ще се прочетат всичките стихове от Евангелието, прочетени през първите три седмици и трите страници от беседата, прочетени през третата седмица.

Първата седмица - 23 октомври 1930 год.

а. Първата и втората лозинка.

б. Четене и размишление върху Евангелието от Иоанна 12:1-10 .

Втората седмица - 4 ноември 1930 год.

а. Същите лозинки ще се повторят

б. Четене и размишление върху Евангелие от Матея 20:20 - 30.

Трета седмица -11 октомври 1930 год.

а. Същите лозинки ще се повторят

б. Четене и размишление върху Евангелие от Лука 9:1 -10 .

в. Да се прочетат първите три страници от Първа серия на петата беседа „Любовта".

Четвъртата седмица -18 ноември 1930 год.

а. Същите лозинки ще се повторят и после ще се прибави след тях: „Божията Мъдрост да озари и моя ум, и нашите умове".

б. Ще се прочетат и ще се размишлява върху всички стихове от Евангелията прочетени през първите три седмици и страниците от беседата прочетена през третата седмица.

Първата седмица - 26 ноември 1930 год.

а. Лозинки /първата за посяването и възрастването/.

б. „Пожелавам с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила, да се възцари Божията Истина по лицето на земята и в сърцата на хората, и да има вечна Правда навсякъде".

в. Четене и размишление - Евангелие от Иоанна 15:1 -10 .

Втората седмица - 3 декември 1930 год.

а. Същите лозинки ще се повторят.

б. Четене и размишление - Евангелие от Матея 19:1 - 10.

Третата седмица -10 декември 1930год. а. Същите лозинки ще се повторят.

б. Четене и размишление - Евангелие от Марка 9:1 - 10.

в. От Втората серия втората беседа „Новото основание" да се прочетат 11,12,13 , и 14 страници.

Четвъртата седмица - 17 декември 1930 год.

а. Същите лозинки ще се повторят и ще се прибави към тях: „Божията Истина да се възцари в мен и в нас, и да ни изпълни с всичката своя красота и хармония на живота. Желаем Господи, с всичката си душа да станем служители на Истината."

Първата седмица - 25 декември 1930 год.

а. Първата лозинка /за посяването и т. н./ Прибавя се друга, нова лозинка: „Пожелавам с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила да се въдвори Божия мир по лицето на земята и в сърцата на хората".

/Ще разбирате сърцата на всички верующи, на всички будни души. Мирът ще го вземете в широк смисъл, защото само при една култура на МИР, само когато хората живеят в мир, може да има прогрес, само тогава хората растат и във физическия и в духовния живот./

б. Четене и размишление - Евангелие от Иоанна 16:16 - 24.

Втората седмица -1 януари 1931 год.

а. Същите лозинки ще се повторят.

б. Четене и размишление - Евангелие от Матея 11:1 -10 .

Третата седмица : 8 януари 1931 год.

а. Същите лозинки ще се повторят.

б. Четене и размишление - Евангелие от Лука 1:1-10 .

в. От Трета серия трета беседа „Рождението" да се прочетат четири страници: 2, 3, 4, 5.

Четвъртата седмица - 15 януари 1931 год.

а. Същите лозинки ще се повторят и ще се прибави към тях: „Да се въдвори Божият Мир и в моето сърце и в нашите сърца, и в моя ум, и в нашите умове".

б. Да се прочетат всички стихове от Евангелията, прочетени през първите три седмици и страниците от беседата, четена през третата седмица, и се размишлява върху всичко.

Първата седмица - 23 януари 1923 год.

а. Лозинки: „Ние Господи, посяваме доброто семе и Ти възрасти доброто семе, което си благоволил чрез нас да се посее".

б. „Пожелавам с всичкото си сърце, с всичкия ум, с всичката си душа и с всичката си сила, да даде Бог живот, успех и дългоденствие на всички добри и праведни хора по лицето на земята, и да се излее Божието благословение върху тях, както е изляно горе на небето."

в. Четене и размишление - Евангелие от Иоанна 3:1 - 10.

Втората седмица - 30 януари 1931 год.

а. Същите лозинки ще се повторят.

б. Четене и размишления - Евангелие от Матея 2:1 - 10.

Третата седмица - 6 февруари 1931 год.

а. Същите лозинки ще се повторят.

б. Четене и размишления - Евангелие от Марка 5:5 - 15.

в. Четене и размишление - Четвърта серия, първа беседа „Братя и сестри на Христа" - първите 10 страници.

Четвъртата седмица - 13 февруари 1931 год.

а. Същите лозинки ще се повторят и ще се прибави към тях: „Да даде Бог на мен и на нас живот, успех и дългоденствие, и да се излее Божието благословение върху мен и върху нас, както е изляно горе на Небето, за да му служиме всякога".

б. Четене и размишление - да се прочетат всички стихове от Евангелията прочетени през първите три седмици и страниците от беседата, четена през третата седмица.

1. Горното е за първото полугодие на 1930/1931 година.

2. Второто полугодие почва от събота, 21 февруари 1931 година.

През второто полугодие ще се повтори всичко преминато през първото полугодие, а дните, през които ще стават опитите във всяко четириседмичие, ще следват по реда на седмичните дни, като се почне от:

Събота - за първото четириседмичие

Неделя - за второто четириседмичие

Понеделник - за третото четириседмичие

Вторник - за четвъртото четириседмичие

Сряда - за петото четириседмичие

Четвъртък - за шестото четириседмичие

3. През другото време по свобода. Можете да се молите един за друг, за да ви се оправят работите.

4. Да се проучава през годината от Деянията 16 глава и да се размишлява върху нея. Същият Дух ще работи през цялата година.

Дадено от Учителя на 29 август 1930 година, „Изгрев".

Присъствували ръководители от София и провинцията:

1.Минчо Сотиров Бургас

2.Матей Попов Бургас

3.Георги Куртев Айтос

4.Крум Илиев Айтос

5.Димо Джеджев Айтос

6.Васил Долапчие с. Даутлий, Айтоско

7.Слави Тодоров с.Гюргенкьой, Айтоско

8.Димитър Добрев Сливен

9.Иван Калкайджиев Сливен

10.Тодор Абаджиев Ямбол

11.Георги Маринов Нова Загора

12.Слави П. Камбуров Нова Загора

13.Тодор Йорд. Чернев с. Кортен, Новозагорско

14.Кольо Кюмюрджиев Стара Загора

15.Ганчо Кънчев с. Свети Кирилово, Старозагорско

16.Петър Стамболиев гара Любимец

17.Иван Георгиев гара Раднево

18.Юрдан Баев гара Раднево

19.Михаил Стоицев Пловдив

20.Петко Епитропoв Пловдив

21.Тодор Стоименов София

22.Начо Петров София

23.Иван Дойнов София

24.Стоьо Чолпанов София

25.Драган Попов София

26.Стоян Русев София

27.Деньо Цанев София

28.Боян Боев София

29.Янко Първанов Лом

30.Никола Ватев Русе

31.Симеон Марков Русе

32.Георги Константинов Русе

33. Васил Константинов Русе

34.Юрдан Новаков Русе

35.Емануил Иванов Варна

36.Пенко Пенков Габрово

37.Никола П. Камбуров Казанлък

38.Захари Желев Казанлък

39.Стефан Мандов с. Енина, Казанлъшко

40.Рашо Болашиков с. Мъглиж

41.Иван Ив. Смилов с. Ръжано

42.Асен Райчев Панагюрище

43.Върбан Христов Орхание

1. Учителят и ръководителите -18 август, 1927 година

2. Първи съборен ден 19 август, петък

3. Втори съборен ден 20 август

4. Трети съборен ден 21 август

5. Четвърти съборен ден 22 август

6. Пети съборен ден 23 август

7. Шести съборен ден 24 август

8. Седми съборен ден 25 август

Вие вървите в един път Божествен. Трябва ви вяра - тя е свързана с ума. Всеки си има свой път на движение. Всеки приток ще влезе в общата река. И тя като приеме всичките приточета в себе си, утайките им ще останат.

В този събор ще научите една голяма опитност. Ще бъдете спокойни и търпеливи. Железницата от Варна до София криволичи. Вие тръгвате от София, линията също криволичи, но все ще отидете до Варна.

Пестете енергията. Време има, но като изчерпите енергията, тя не се наваксва бързо и лесно. За всичко благодарете. Невъзможното за человека е възможно за Бога. Когато имате най-големите страдания, скърби, Бог ще ви донесе най-голяма радост. Ще получите най-голямата Му любов.

Христос възкреси сина на Сорайската вдовица при най-голямата й скръб. Христос даде най-голямата радост - възкреси сина й.

Грешките си ще коригирате.

Бог коригира света.

В този събор ще имате Мир.

Мира придобивайте, търпение имайте, не се безпокойте. Бог като работи една работа, тя добре върви.

В миналите времена, черната ложа като е управлявала света, вземала е имуществата на всички, но като си отива вече, управлението ще се измени. Но бъдете внимателни, има ариергардни боеве. Противникът вече отстъпва, но пак има изненади с картечен огън и снаряди.

Ние се стремим към свободата - в нея да растем. Като настъпва черната ложа и ние настъпваме. Те отстъпват и ние отстъпваме - това е правата мисъл.

Трябва ви жива вяра, непоколебима. Ще организирате хора за охраната, други за храната. Бъдете примирителни или със своята мисъл, или физически, но главно с мисълта си действувайте, за да престанат караниците. Някои казват, че сме ослабнали. Не сме ослабнали. Водата си тече, но макар, че енергията може да бъде по-слаба.

Този събор, каквито въпроси се повдигнат, ще се разрешат - трябва ни нов метод за прилагане. Научили сме се да пием водата с чаша, но в гората като попаднеш, употребяваш Божествената чаша - ръката. Но тя събира малко. Господ казва: Много пъти ще вземеш по малко в шепата си, но опасност няма да има от простудяване и задавяне.

Трябва да се научим правилно и Божествено да работим.

Оставете мъртвите - с тях да се занимават мъртвите. Казано е в Евангелието да посрещаме живите, но не е казано да изпращаме мъртвите, с тях банкерите да се занимават - те погребват мъртвите. Бедните материално са богати духовно - те посрещат живите.

Брат Начо Петров - прочете от Евангелието /по жребие/ следните стихове:

1. Евангелие от Матея -12:12

2. Евангелие от Лука -15:15

3. Евангелие от Марка - 3:3

4. Евангелие от Иоанна -10:22

Человек, за да разбере земния живот трябва да мине най-дълъг процес време. Това, което проповедниците през войната проповядваха, сега държавниците го правят, прилагат, а проповедниците не вярват, че може да стане.

Трябва вяра, вяра, вяра!

В Божиите работи време няма. Когато ти кажат: Ставай, върви и върши- изпълни го. Казва ти Бог всред полунощ: Вземи две стомни, напълни ги с вода и ги занеси на еди коя си вдовица. Не питай, защо и за какво, а върви и изпълни дадената ти работа.

Връзката между членовете на Бялото Братство вътрешно е много силна, а външно - по слаба.

Необходима е вътрешната връзка и в тази насока ще работите.

Наредба от Учителя: Утре на 19-того, петък в 4 часа сутринта, всички на поляната. Батята наредени отдясно, а сестрите отляво, така че да сезаема цялата поляна.

В 4 часа на поляната сме събрани всички построени в редици, подравнени по фронт и тил - братята отдясно, сестрите отляво с лице към изток.

В 4 и половина часа идва Учителят. Времето ясно. Звездно небе. Тихо. Много слаб западен ветрец.

Размишление.

1. Бог е Любов. Светлина, мир и радост за душите. Господ владее небето, Господ владее живота. Той носи вечното благословение и радост за душите.

2. Добрата молитва /ръцете свободно отпуснати/.

3. Благословен Господ Бог наш. /три пъти/

4. В начало бе Словото.

5. Гимнастически упражнения /старите 6, с изговаряне мотото за всяко упражнение/. При изпълняване на упражненията, да се изговаря мислено мотото, иначе упражненията нямат смисъл, без полза са.

- два кръга, външни.

Упражнение:

1. Движение към центъра напред и назад с по 3, 6, 10, 6 и 3 крачки, с разтваряне на ръцете и поставяне пред гърдите. Започва се с десния крак и ръцете се разтварят хоризонтално на височината на раменете; при левия крак - ръцете се поставят пред гърдите с опрени пръсти и хоризонтално.

2. Кръг надясно, кръг наляво, кръг на дясно и т.н. Ръцете пред гърдите. Движение напред - тръгване с десния крак, ръцете се разтварят и се изговаря думата „ходи", с левия крак напред ръцете се поставят пред гърдите и се изговаря „мисли". И така се продължава няколко крачки. После кръгом - към дясна страна, движение напред по същия начин: тръгване с левия крак и се изговаря „ходи", с десния крак - „мисли". Спира се отдето се е тръгнало първоначално.

3. Движение напред с издигане и спускане ръцете отвесно. Тръгване с десния крак напред и нагоре, на широчината на гърдите и височината на раменете. С левия крак крачка напред и ръцете се спускат надолу да заемат отвесно положение отстрани на тялото и така се продължава движението към центъра.

Три крачки с четири отброявания.

Ново движение напред - тръгва се с левия крак и ръцете горе - три крачки, четири отброявания.

4. Движение напред - тръгване с десния крак, с четене „едно, две", с левия крак и отброяване „едно, две".

Движение назад - също.

5. Хармонични стъпки - движение напред, тръгване с десния крак и ръцете се издигат напред и нагоре пред гърдите на широчината им и се стръскват надолу с дланите, с левия крак напред - ръцете също се стръскват. Излеко се стъпва при движението. Кръгом - същото движение.

6. „Мисли право мисли" - пее се първия път с пристъпване напред и движение на ръцете. Тръгване с десния крак /изпява се само първата част/ и на място/изпя ва се втората част/, с движение само на ръцете.

7. „Изгрява слънцето" с движение на ръцете /изпява се три пъти на място/.

8. „Давай, давай, всичко давай" - изпято веднъж.

6 часа и 44 мин.

В 6 часа и 50 мин. - свободни.

Ръководителите:

1. Да се даде сведение за числото на хората.

2. Да се вземат мерки за охраната, за разположението на бивака, да се уредят квартирите.

3. Чистотата-брат д-р Кадиев.

4. По прехраната - домакин, брат Абаджиев и две помещения.

5. Адресните карти за полицейския комендант.

6. Пропуски за 19 август „Благост".

7. В салона - вдясно от Учителя братята, вляво - сестрите.

8. Отиване в града - само в краен случай.

9. Катедрата.

10. Лампи /4/ за пред нужниците.

11. Вар за

12. Камбани - звънчета за повикване.

12а. Гости - само последните два дни.

От 7 часа и половина,

на обща беседа до 10 часа.

След беседата „Отче наш" се прочете общо.

Обяд 12 часа и половина.

Добрата молитва.

След обеда - формулата: „Само Божията Любов носи пълния живот" /три пъти/

В 4 часа и 40 мин. дойде Учителят.

1. Мото: „Бог е Любов и в Любовта Му почива нашия живот".

2. Тайно размишление.

3. „Духът Божи."

4. Ще прочета част от 61 глава - Исая.

5. „Зора се чудна зазорява".

6. Беседата „Духът на Господа" - 5 часа.

Отче наш.

6 часа.

В 3 часа и 30 мин. на поляната, сутринта. Времето ясно, тихо, звездно небе.

От 4 часа след обяд захвана буря от към север и от Витоша, но ние на лагера на „Изгрева" бяхме слабо засегнати.

В 4 часа Учителят дойде.

Размишление.

1. Както ме е Отец ми възлюбил, така и аз ви възлюбих, /три пъти/

2. Добрата молитва.

3. „Духът Божи."

4. Отче наш.

5. Гимнастически упражнения, /старите шест/

6. Концентрични кръгове.

Първо - движение към центъра напред и назад с по 3, 6, 10, 6 и З крачки / както първия ден/.

Второ - един кръг надясно, два кръга наляво и т.н. /както първия ден/

Трето - „кобилицата" - дясната ръка се издига горе в страни, под ъгъл 45 градуса, лявата се отделя от тялото встрани под 45 градуса. Ръцете се движат във вертикална плоскост нагоре и надолу, и лявата ръка се издига нагоре и т. н., всичко се повтаря.

Четири - „Изгрява слънцето" на място, ръцете се движат.

5 часа.

Закуска - чай. „Само Божията Любов е Любов". След закуската същата формула.

7 часа.

Мото: Само Божията Любов носи живот за всяка душа. /три пъти/.

„Събуди се братко мили".

Размишление.

Учителят каза: Ще ви прочета няколко извадки от Библията, като образци на човешката мисъл.

Псалом 133.

10 часа и 22 минути.

Възможно е да се живее в Божията Любов, Божията светлина. Божият мир, Божията радост.

Господ да ви благослови всички, да бъдете негови ученици.

Изпяхме: „Махар Бену Аба"

Добрата молитва.

Концерт.

Обяд

Отче наш.

След обяд

Няма Любов като Божията Любов.

Пропуск за 20 август „ Сила"

Същият ред.

Времето ясно, ветрец от към запад.

В 5 часа над нас ясно, хоризонта облаци. Само от към изток чисто небе.

7 часа и половина - над Витоша черни облаци, над нас слънце.

Размишление.

1. Мото - „Всякой, който търси първом Царството Божие и Неговата Правда, нему всичко друго ще му се даде".

2.,, Благославяй душе моя Господа." /три пъти/

3. Добрата молитва.

4. Отче наш.

5. Гимнастически упражнения - същият ред както първите дни.

6. Концентрични кръгове /сестрите 6 кръга, а братята 3 кръга/.

Първо - движение към центъра напред и назад с по 3, 6,10, 6 и три крачки.

Всички кръгове на дясно.

Ръцете пред гърдите. Движение напред. Тръгване с десен крак и ръцете се разтварят в страни, наравно с раменете и се изговаря „ходи" с левия крак напред, ръцете се поставят пред гърдите и се изговаря „мисли" и т. н.

Кръгом към дясната страна - тръгване с левия крак „ходи", а с десния „мисли".

Трето - кръг надясно, кръг наляво и т. н. Ръцете пред гърдите, тръгване с десния крак и разтваряне на ръцете с изговаряне „ходя", а с левия крак „мисля". Кръгом - тръгване с левия крак „ходя", а с десния „мисля".

Четвърто „кобилицата" - /както е описано втория ден - събота/.

Пето - „ Изгрява слънцето" -/изпя се два пъти с движение на ръцете/.

Закуска

/от Бургас всички бяхме на масата на Учителя/.

Добрата молитва.

През време на закуската аз, Минчо Сотиров от Бургас, видях на 30 см. над масата Учителя и срещу него чучур на чешма, тече бистра вода, широка около 5 см. в диаметър, и околовръст златисто жълт диск. /ясновидение/

След закуска - формулата: „Само Божията Любов носи пълния живот" - три пъти.

В 7 часа и половина Учителят изрече:

Добрата молитва.

Духът Божи.

Бог е Любов.

След беседата изпяхме песента „Ден тържествен".

Само Божията Любов носи пълния живот, /три пъти/

10 часа и 15 мин.

Обяд

Отче наш. Следобед

Няма Любов като Божията Любов и само Божията Любов е Любов.

След пладне - свободни.

Разисквания по групи с Учителя.

Вечеря - 7 часа.

Отче наш.

След вечеря

Няма Любов като Божията Любов и Само Божията Любов е Любов.

Пропуск „Живот".

3 часа и половина на поляната

Времето ясно. Слаб източен вятър. От изток към югозапад очертани три успоредни линии от облаци, бели, които в последствие станаха черни, по-скоро тъмни и по-широки.

В 4 часа дойде Учителят.

 

Размишление.

1. Мото: Когато дойде Духът на Истината Той ще ви научи на всичко./три пъти/

2. Благословен Господ Бог наш. /три пъти/

3. Добрата молитва.

4. Отче наш.

5. Гимнастическите упражнения.

6. Концентрични кръгове /сестрите 5 кръга, а братята 2 кръга/. Първо - движение към центъра /както първия съборен ден/.

Второ - Всички кръгове надясно. Ръцете пред гърдите. Движение напред и т.н., както първия ден с изговаряне „ходи" и „мисли".

Трето - /Както третия съборен ден./ Четвърто - „Кобилицата".

Пето - „Изгрява слънцето" - пее се два пъти с движение на ръцете.

Шесто - движение напред към центъра. Ръцете пред гърдите, тръгване с десния крак и изнасяне дясната ръка в дясно; с левия крак напред и лявата ръка в ляво, а дясната на гърдите и т. н. Всичко 10 крачки напред. Кръгом надясно, наново тръгване с десния крак напред и дясната ръка в дясно и т.н. 10 крачки. Кръгом надясно, още веднъж напред към центъра 10 крачки.

Закуска

Добрата молитва.

След закуска

Само Божията Любов носи пълния живот, /три пъти/

7 часа и 40 мин.

Мото: Само Божията Любов носи пълния живот, /три пъти/

Само съвършената Любов може да ни приближи към Бога. /три пъти/

Тайна молитва.

Добрата молитва.

От 9 часа и 45 мин. до 12 часа размишления.

Обяд

Само Божията Любов носи пълния живот. (С Б Л Н П Ж)

След обяд

Само Божията Любов носи пълния живот. (С Б Л Н П Ж)

Вечеря

Няма Любов като Божията Любов и Само Божията Любов е Любов. (Н Л К Л, С Б Л Е Л)

След вечеря

Само Божията Любов носи живота. /три пъти/(С Б Л Н Ж)

Реферат от брат Кирил Паскалев върху „Устройството на човешкото тяло от астрологическо гледище."

Пропуск „Обич".

Времето - ясно слънчево, източен вятър.

Размишление.

1. Мото: Верен, истинен, чист и благ всякога бъди, и Господ на мира ще изпълни живота ти с всички добрини, /три пъти/

2. „Благославяй душе моя Господа."

3. Добрата молитва.

4. Отче наш.

5. Гимнастически упражнения.

6. Концентрични кръгове /сестрите 6 кръга вътрешни, а братята два кръга външни/.

Движения както в първия съборен ден и както в петък.

Движения както в неделя, трети съборен ден „ходи" и „мисли", „ходя" и „мисля".

Четвърто - „Кобилицата", както в събота.

Пето - „Изгрява слънцето", изпя се два пъти с движение на ръцете.

Шесто - Движенията също както в понеделник, четвърти съборен ден.

Седмо - „Сеитбата" - Движения спираловидно: всички шест кръга от сестри се вливат в първия вътрешен кръг и всички два кръга от братя се вливат в първия външен кръг и се получават два кръга. От определено място кръговете се прекъсват и тръгват надясно; две редици една до друга, брат и сестра вървят успоредно към центъра на спиралата, с дясното рамо напред завиват, като едновременно с движението на десния крак напред, премятат се и двете ръце в дясно, като че ли сеят и т. н. След това от центъра на спиралата, развиване - движение навън с лявото рамо напред, докато се получат наново двата кръга - един до друг.

5 часа и 30 мин.

Предадени нареждания пред кръжоците от съответните ръководители:

1. Да се пази абсолютна чистота на поляната за молитва - никакви плюнки, храчки, книжки и др.

2. При молитвата - стоеж правилен, ръцете спуснати надолу, свободни, спокойни, изправени.

3. Списъците днес да се представят. Също и тези за членовете до 1920 год. включително викани на събора.

4. Поливане днес всички плодни дръвчета в района - в целия район, да се вмени в правда всекиму.

5. Да се подготвят за приноси.

6. Отиване в града само в краен случай.

7. Организиране екскурзия до Мусала - кои ще ходят.

8. Коне за екскурзията - за багажа, кой ще се занимава с този въпрос.

9. Одумванията да престанат.

10. Които имат суми от фонд „жертва" от..... да ги предоставят.

Закуска Отче наш..

След закуска

Само Божията Любов носи пълния живот.

Учителят дойде в 7 часа и тридесет и пет минути.

1. Мото: Бог царува на Небето, Бог царува в живота , да бъде името Му благословено, /три пъти/

2. „Сърдечен зов /обща песен/.

3. Размишление.

Учителят прочете от Евангелие на Иоанна 12 глава от 28 стих нататък, а „от 1:28 стих вие сами ще си ги прочетете".

28 стих:

Учителят говори за хиромантията като наука, която трябва да изучаваме. Да изучаваме ръката си, да четем по линиите и другите знаци, по кожата, по формата и т.н.

Аз, Минчо Сотиров виждам следното ясновидение 9 часа: Една бъчва, западно от бараката на брат Любомир Лулчев и чирози завързани всред бъчвата, за опашките, като конус, а от бъчвата излиза пламък - огън, който обхваща чирозите.

Беседата продължи до 9 часа и 55 минути.

Песен - „ДухътБожи."

Добрата молитва.

Обяд

Отче наш.

След обяд

Само Божията Любов носи пълния живот.

Вечеря - варено жито.

Отче наш.

След вечеря

Само Божията Любов носи пълния живот.

Пропуск „Трудолюбие".

Времето - източен ветрец. Ясно.

При започване на първите упражнения се явиха облаци от югоизток.

В 4 часа дойде Учителя.

Размишление.

1. Мото: А най-после бъдете всинца единомислени, състрадателни, братолюбиви, милостиви и дружелюбиви.

2. „В начало бе Словото."

3. Добрата молитва.

4. Отче наш.

5. Гимнастическите упражнения.

6. Концентрични кръгове /сестрите 6 вътрешни кръга, а братята 2 външни/

Първо - Движение към центъра напред и назад /както в петък, първия съборен ден/.

Второ - всички кръгове надясно /както в неделя, трети съборен ден с изговаряне „ходи" и „мисли" и т.н. до края, както досега.

7. Сеитбата - движение спираловидно. Шестте кръга сестри се вливат в два кръга братя. Получават се общо 4 кръга. Тръгва се от определено място двама братя с две сестри - в една редица в „колона по 4" и се движат към центъра на спиралата и т.н., както вчера.

Закуска Отче наш.

След закуска

Само Божията Любов носи пълния живот.

„Благославяй душе моя Господа."

Само Божията Любов носи пълния живот.

Евангелие от Иоанна гл. 18.

„Духът Божи". 

Беседата завърши в 10 часа и 15 мин.

„Бог е Любов." /песен/

Обяд

Отче наш. След обяд

Само Божията Любов носи пълния живот. (С Б Л Н П Ж) /три пъти/

Вечеря

Отче наш.

След вечеря - Само Божията Любов носи пълния живот. (С Б Л Н П Ж) /три пъти/

Пропуск - „Изкуство"

8 часа вечерта.

1. „Махар Бену Аба."

2. Бог царува и на небето, Бог царува в живота, да бъде името Му благословено.

3. Размишление.

Лекцията завърши в 10 часа вечерта,

Фир-Фюр-Фен.

Само Божията Любов носи пълния живот. (С Б Л Н П Ж) /три пъти/

Времето - югоизточен вятър.

В 3 часа и половина сутринта - всички на поляната.

В 4 часа дойде Учителят.

Размишление.

1. Мото: Който победи, той ще се облече в бели дрехи./три пъти/

2. Добрата молитва.

3. „В начало бе Словото".

4. Отче наш.

5. Гимнастически упражнения.

6. Концентрични кръгове/сестрите 5 вътрешни кръга, братята 2 външни/.

Първо - Движенията също както при първия съборен ден.

Второ - Всички кръгове надясно /както третия съборен ден/.

Трето - Както третия съборен ден.

Четвърто - Кобилицата - както втория съборен ден.

Пето - Изгрява слънцето /песента/, два пъти я изпяхме, с движение на ръцете.

Шесто - Движение напред, към центъра 10 крачки, както в четвъртия съборен ден.

„Сеитбата" - движение спираловидно - пет кръга сестри образуват три вътрешни и два кръга братя - три външни. Всички шест кръга обърнати на дясно. От определено място тръгват трима братя и три сестри и се образува „колона по шест". Движение към центъра на спиралата и после от центъра развиване с лявото рамо напред към дясната страна, докато се развие спиралата и се получат първите шест кръга.

5 часа и 15 мин.

Слънцето изгря в 5 часа и 50 мин.

В горницата:

от 4 часа сутринта по градове, на групи по 10 души.

Закуска

Отче наш.

След закуската

Само Божията Любов носи пълния живот. (С Б Л Н П Ж) /три пъти/

10 часа сутринта

Нашата група в Горницата.

Състав на групата:

1. Минчо Сотиров - Бургас

2. Захари Желев - Казанлък

3. Тодор Абаджиев-Ямбол

4. Кънчо Стойчев - Габрово

5. Георги Димитров - Казанлък

6. Стоян Стоянов - Казанлък

7. Иван Бойчев - Бургас

8. Георги Стефанов - Бургас

9. Цоко Червенаков - Бургас

10. Аркади Николов - Бургас

В горницата:

1. Добрата молитва.

2. Йоан 15/5 по жребие.

3. Отче наш.

4. В тайно молба - лично всеки за своите нужди.

5. Обяснения на картините в горницата:

а. Антиминса, поставен в средата и над масата.

б. Пентаграма - вдясно в ъгъла на стаята и под него - кръга - емблемата „Глава на Твоето Слово е Истината".

в. Картината на еволюцията - в левия ъгъл на стаята, изобразяваща:

долния край - физическия свят

средата - Духовния свят

горния край - Божествения свят

6. Излизане бавно със съсредоточен поглед върху Антиминса.

10 часа и 15 мин.

Обяд

Отче наш.

След обяд

Само Божията Любов носи пълния живот. (С Б Л Н П Ж)

Вечеря

Отче наш.

След вечеря

Само Божията Любов носи пълния живот.

Само Божията Любов носи пълния живот.(С Б Л Н П Ж)

Великото в света е онова съзнание, което наричат човещина; онова велико съзнание към което съзнателно всички се стремят. В живото има едно единство, което не се нарушава никога. Има в дърветата окапване на листата, но има растеж на клоните и развиване на нови листа.

Има едно единство на човешкия дух. Дали човек приема, че животът има смисъл или не, това не спъва развитието на работата.

В съвременните хора има едно желание да наложат едно свое Veto на природата. Има сега учени, които искат да подчинят природата. В нито една свещена книга не е казано, че природата е била подчинена на хората или пък, че ще бъде подчинена. В няко и случаи има съдействие. В някои случаи има едно разколебавание, но то е проформа.

Всички ония велики хора, които са живели в живата природа са изказали велико нещо. Материята е едно от условията да се прояви духът. Цялото устройство на човека: нерви - велика инсталация. Всички велики хора, които работят за човечеството, са велики герои с велика душа и ги наричат Ад и рай са състояния на човешкия ум: едно казва, друго мисли.

Вие сте повикани да събирате семето на тоя свят и да го посявате. В тази жива природа, всичко е строго определено.

Всеки сам да се лекува. Всеки да развива в себе си безстрашие. Трябва ви себеотрицание. Да се цени живота на всяко живо същество.

В държавниците няма още широки умове

Оставям ви с мисълта, онова, което сте чули да го запомните и приложите. Аз ви желая, като се върнете по домовете си Онова, което е скрито и в душата, да го извадите и обработите.

9 часа вечерта.

Само Божията Любов носи пълния живот. (С Б Л Н П Ж) /три пъти/