Dela

Няма Любов като Божията Любов! Само Божията Любов е Любов!

Любими Учителю, Господ Мой!

Днес ще Ви напиша това писмо, с което желая да Ви уведомя за моята констатация там във

Фрежус - Бонфен - Франция.

Срещнах се с някои от българите от групата от 16 души, които бяха отишли там, да представяли „Бялото Братство” в България на хората на Михаил. Говорих с Благи Жеков, с жена му Лидия, с Дина Станчева, с Марта Александрова и някои други непознати. Грижих се за двете девойки - Надежда и Елена, които свиреха там. Благи твърди, Велики Учителю, че всичко се нареждало добре с това тяхно посещение - значи Вие сте били съгласни! Зная, че Вие ще превърнете злото в Добро. Вие можете, любимий, святий Учителю! Но аз мисля, че някои от тези българи се продадоха! О, продажен народ! И защо. Учителю, те отидоха и се поклониха на Михаил, да нямат там никаква дума, да не могат да Ви защитят, да слушат „неговите откраднати от Вас Слова”, да не могат да коригират ритъма на Вашите песни и на Паневритмията? Да гледат „безпомощни” всички изопачения, да навеждат глави, а някои от тях дори влязоха в „лъжите на този Михаил!” Срам и позор за България, о Учителю благословен! Те са богати там, имат голямо издателство и могат да издават каквото си желаят! Кои са тези заблудени души? Защо служат на лъжата? Не може ли да намерят пътя на Истината? Това е възможно за Вас, Учителю благи! Което не е възможно за човека, за Бога е възможно! За Вас всичко е възможно! И е дошло вече това време - да излезе Истината пред света! Как може Небето да търпи този „негов бял образ - откраднат от Вас?” Тези дълги коси, брада, бели дрехи! Но очите не лъжат! Няма го там Божественият Дух, няма Вашата топлота и Любов, Бог не е в него! Какво огромно творчество! Колко пари печелят те! Какви грамадни имения, градини, хотел, къмпинг, книжарница, голяма зала - трапезария, украсена с чудни картини, разни малки бараки и помещения, пиана и народ- народ от всякакви държави! Колко много последователи! И всички му казват „Учителю”, а за Вас казват „Петър Дънов”! Срам и позор! О Небе, отвори се и го глътни, заедно с неговата измама и лъжи! Ако той е работил против Вас, значи е работил против Бога! Не го критикувам, Великий Учителю, но Ви пиша за всичко, което констатирах там. За ритуалите, за картата и членски внос, за тези беседи, които той е изнасял, със знание, черпено от Вас и смесено и с други течения, за неговия бял портрет навсякъде и на всяка книга, без да има и дума за Вас, за това огромно, дълго име с титли! Къде сте Вие с Вашата скромност, Вашият взор винаги към Божествения свят, откъдето сте дошли, с Вашата велика милост и Любов! А той е бил заобиколен с млади девойки и момци, се хранел настрани с богати прибори! Как така ще се обявява за „Миров Учител”? Или за продължител на Вашето Велико Дело? Има само един-единствен Учител на Великото Всемирно Бяло Братство, и това сте Вие - било на този, било на онзи свят!

Всеки 2000 години идва по един велик пратеник от Небето, за да помогне на човечеството! Това е велика жертва! Преди 2000 години беше Христос - Син Божий, и сега дойдохте Вие - като Отец! Слава Господу! Там липсва свобода, цари ограничение и заблуда! Оградено с огромни врати, автоматизирано, с големи огради навсякъде, с бариера при „приемната”. На мене ми заприлича на затвор, на концлагер! Та там и пиле не може да прехвръкне. Само доверени, техни хора! Какво богатство и организация! Истинска секта! Та това ли привлича тези българи?

Ще Ви кажа, Учителю мой, Дина ми каза, оправдавайки се, че е време да се направи „мост” между двете братства. Какви „две” братства? Та Великото Всемирно Бяло Братство е едно- единствено и неговите членове са велики посветени! Това са и Вашите истински ученици! Ние, всички други, сме само кандидати! И на това сме благодарни. А Те са Велики и Мощни в тяхната Любов, Мъдрост и Истина, и светят като Слънца, заливайки тази Земя с дивна могъща Светлина!

Още искам да споделя с Вас, Учителю, че в България са взели да издават книгите на Михаил, превеждат ги и ги издават! Срам и позор за България! Какво ли я чака? И тези, които се наричат там Ваши ученици, или последователи, съдействуват това престъпно дело! Поставих въпроса на Благи - той ми отговори, че те си имали издателство и си издавали каквото си желаели! Не ми обясни кой е позволил този резил! Попитах го: „А защо не издавате беседите и материалите от Учителя?” Отговори ми, че издавали, имало такова издателство, но се явили много нови хора, които си „позволили” да желаят да променят Вашето Слово - т. е. Словото Божие? Продажен български народ! Не позволявайте това, Великий и Мощний Учителю, защото Вие всичко можете! От Вас зависи съдбата на този народ, на Братството там, както и „бъдещето на делото на Михаил”! Да бъде Вашата воля за всичко! Амин!

Аз отидох там, смятам, по Ваше Висше нареждане и бях като „Ваш инспектор” и сега Ви описвам моите впечатления. Говорих и с Лидия, жената на Благи, тя ми каза: „Ето аз, като слушах Неговите беседи, промених ли се? Пак съм си същата!” Но фактът да се слушат неговите слова, преведени с уредба на български, е непоправима грешка според мен. Марта там играе голяма роля по преводите, събранията им и други. Отдавна знаех, че тя подкрепя Михаил. Дано делото на тези българи е крайна сметка да бъде пак за Ваша Слава! За Слава Божия!

Бях и поругана, Учителю любим. На шосето за Бонфен, срещнахме с мъжа ми Християн българската еврейка Иза Перец - художничка, която отдавна познавам. Тя живее в Париж. Не знаех само, че и тя обожава Михаил. Иначе, е много добра жена! Тя се смути много от тази среща и пожела и ние да влезем вътре в имението, имала връзки и можела да уреди! Отговорих й, че това не ме интересува, че сме тук, за да се видим с българите и с моята племенница Надежда. Още й казах, както и на всички други българи, че аз съм с Учителя, т.е. с Вас. Никога с Михаил, че няма двама Учители, а всеки 2000 години от Божествения свят слиза един-единствен Учител, и че това сте Вие - Беинса Дуно! Тя подскочи, уплаши се и влезе бързо в имението на Бонфен. Там тя се развикала, и треперила, търсила Благи, като шеф на българската група и му завикала уплашено: «Вие познавате ли я тази Величка? Тя е дошла тук да прави революции. Тя отрича Михаил и твърди, че има само един Учител!» Благи я успокоил и после предал по двете девойки Надежда и Елена да съм била въздържана и да не ставали такива разправии и бури! Първо, Учителю, аз не съм за революциите, нито Вие! Второ - това се случи извън имението, а не вътре! Да ме обвиняват в революции? Може би е вярно - но това не са външни революции, а вътрешни! Фактът, че бях там, че не влизах вътре в «кюпа», че заявих на всички българи, че съм с Учителя, а не с Михаил, това вече беше една истинска революция!

Великий Учителю, стана им неудобно на българите, че ние нямаме право дори да припарим вътре и да преминем през бариерата. Издействуваха от шефа на имението „специална покана” с подпис и печат, за да влезем вътре, да разгледаме и да чуем част от музикалната програма, която те подготвяха, а ние щяхме да си тръгваме.

И ето, Учителю, минахме и ние през „Райската врата” и влязохме вътре. А Жени Парлапанова от Мюнхен, Германия, ми писа за това събитие, че все едно сме били посетили Папата.

Красиво е вътре, грижливо подредено - градини, овощни дървета, цветя! Хубав хотел, където са българите. Голяма книжарница - само с неговите книги и навсякъде неговия „откраднат” от Вас образ, големия салон за концерти, беседи и общ обяд! Къмпинг и много други постройки - мисля 10 дка, а имат и други терени, както и огромно издателство „Просвета”. Богатство и разкош! А Учителят беше скромен! Тук, на Земята, Вие заехте „последното място”, а горе сте на голяма почит и слава!

Всички българи, Учителю, са получили подарък по една малка книжка на български език - отпред с Вашия портрет, а отзад - с този на Михаил. Вътре се дава част от Вашата биография, както и тази на Михаил - как Ви е той намерил, и как Вие лично сте го били изпратили във Франция през 1937 г, за да работи. Един вид вътре той изказва своята почит и уважение към Вас, като негов Учител. Всичко това е, за да се заблудят тези българи! Защото само в тази малка книжка той споменава за Вас, а може би отначало да е споменавал и другаде - не зная! Но във всичката му друга огромна литература няма и нито дума за Вас, макар че той свободно е използувал знанията от Вашите беседи, прередактирал ги е, сложил и други неща и поставил блестящия свой портрет и огромното си могъщо име.

Какво безобразие, Учителю! Вярно е, че не е могъл да скрие истината, че песните и Паневритмията са от Вас, пише „П. Дънов” и хората там го знаеха това. Но пък е променил всичко, позволил си е да промени и сега липсва Духът в тази Ваша музика.

Не Ви пиша, Учителю, за да ги критикувам - нито българите, нито него, но ето, това е моята констатация, а Вие ще решите по какъв начин ще се опровергае тази лъжа и този лъжец, за да излезе Истината в света, че Вие избрахте България като център за Вашата велика дейност! И че Словото Божие се изля чрез Вас, на български език в свещена България! Амин!

С най-дълбоко уважение - Величка

Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

За Михаил Иванов е написано достатъчно ясно и категорично в „Изгревът” както следва:

1. „Изгревът”, том I, стр. 293 ÷ 310; 469 ÷ 472.

2. „Изгревът”, том III, стр. 211 ÷ 212; 213 ÷ 214.

3. „Изгревът”, том IV, стр. 343 ÷ 344; 515 ÷ 516; 517 ÷ 521; 618 ÷ 621; стр. 638, точки 13 ÷15; стр. 639, точка 21.

4. "Изгревът", том VII, стp. 143 ÷ 145; 652÷655; 661; 662 ÷ 666; 689 ÷ 692.

5. "Изгревът", том VIII, стp. 518, № 4; стр. 518÷ 519, № 5; стр. 520, № 8; стp. 524, № 13; стр. 525, № 14, 15; стр.526; стр. 550 ÷555; 556 ÷ 558.

6. А как е посрещнала ясновидката Ванга от Печшч пристигналия от Франция Михаил Иванов, виж в "Изгревът", том VII, стр.689 ÷ 692.

7. Виж "Изгревът", том XIX, стр. 811÷815 № 16; стp. 815÷ 819 № 17, 18; стp. 819÷ 822.

1. Сън на 10.12.1993 г.

Сънувах салона, където се държаха беседи на Изгрева. Но беше на друго място. Ние с мъжа ми Истиан бяхме някъде навън в природата. Казах му, че ще го заведа в салона за беседа. Влязох вътре - имаше много хора. Запазих едно място за него, на една пейка. Изведнъж той влезе през вратата - тази в средата. И аз му посочих мястото му.

Но изведнъж някой каза, че вижда навън много деца. Помислих си, че това е видение и че не всички могат да го видят. Погледнах през прозореца навън. Имаше градини, треви, голямо пространство. И всичко беше пълно с малки деца, едва се виждаха (4 ÷ 5 г,), като джудженца. И всички бяха наредени в няколко кръга - голям, и по-малки и се държаха за ръце. Голяма радост беше.

2. Сън, сънуван на 18.03.1994 г.

Сънувах, че с голяма група трябваше да минем през едно голямо препятствие - вода дълбока, като море. И брат ми Любомир беше там. Не можеше да се гази във водата - тя бе много дълбока. А и не можеше да се мине по друг път - този беше най-краткият. Имаше една-единствена възможност за преминаване - но тя беше „свръхестествена”. Трябваше да се засилиш и скочиш нагоре високо, и после с мисълта си да се изкачиш още 1 ÷ 2 метра нагоре и да се хванеш с ръце за едни жици (като телеграфни). После трябваше да се отскочи напред по жицата на 2 пъти и с отскачане да се стигне до края й, и там трябваше да се скочи долу, но така, че да се напредне още 1÷ 2 метра напред с превъртане на тялото като кълбо. И най-после се слизаше долу и вече нямаше повече вода. Всички го направиха със силно концентрирана мисъл. Любомир, брат ми, остана да ми помага, защото аз не знаех дали ще успея да направя всичко това, толкова беше страшно и изискваше „акробатика”. Всички ми казваха, че е много лесно, но ще трябва да се концентрирам силно и да се вдигна до горе с мисълта си. Любомир остана, милият ми брат, да ми помогне да скоча. Това беше. И се надявам, че с негова помощ успях.

3. Сън, сънуван на 27-28 февруари 1994 г.

Трябваше да мина по един път отляво. Беше много тежко и аз много се измъчих. Имаше води, реки, чак се нараних, помня, че имаше одраскани места горе на десния ми крак и някой после ги лекуваше. Много беше трудно. Но не помня ясно.

После реших да мина отдясно. Там пътят беше лек и по-приятен. Имаше и някакво селище. Това запомних. Изведнъж един глас на човек, ми каза: „Ти ще покажеш този път отдясно (по- лекия) на Христос, който е на Христос и да се мине оттам.”

Не видях Христос, но Го почувствувах, че е там и аз ще му покажа този път отдясно.

4. Сън, сънуван на 03.11.1993 г., Париж, 3 ч сутринта

Събудих се сутринта и помнех, че сънувах хубав, реален сън. Не можех да си го спомня. Казах си; „Господи, моля Те, нека да си го спомня! Беше толкова хубав!” И си го припомних.

Бях някъде, имаше и други хора. Пред мене имаше голяма бяла сграда, като склад, с много висок таван, като на етажи, и имаше 10 метра. Изведнъж гледам една светлина, лека, нежна, феерична, се движи, мърда и се качи към тавана. Аз извиках: „Та това е едно същество!” Не, не можех реално много да го различа. Виждах само тази светлина, която пътуваше. Плачех в съня си от радост! И изведнъж - съвсем ясно и реално, видях една дясна ръка до лакътя, протегната, красива, голяма, с дълги пръсти - приличаше на ръката на Учителя, беше с длан надолу.

Бях безкрайно щастлива в съня си, че видях тази чудна ръка, и то толкова реално! А това означава покровителство от Учителя. Много хубав, жив и реален сън!

5. Сън, сънуван на 3.03.2002 г.

Сънувах, че говорехме със Светозар - брат ми, за книгата ми с моите песни „Песни” от Величка Няголова. И му казах, че всяка книга, която се издава, е като „огнена топка” и като се издаде, започва да пулсира, излъчва светлина и обхваща, залива всичко наоколо си, разпространява се чрез въздуха.

6. Сън, сънуван в края на май 2001 г.

Някъде се срещахме с „тъмни сили” и аз ги парализирвах само с вдигане на показалеца си на дясната ми ръка, А той е Юпитеровия пръст и е свързан с Бялото Братство (Юпитер). И тези същества се схващаха и не мърдаха повече.

7. Сън, сънуван на 1 април 1999 г.

Сънят е за нашите приятели в Алпите - Франция, фамилия Гобо, у които се пазеха материалите на Ана Бертоли, и които те не пожелаха да върнат на Братството чрез мен за д-р Вергилий Кръстев, да ги издаде, а ги предадоха по-късно на французойката Никол Филасие, а не на мене - българка.

Сънувах, че ще има съд с Жан-Луи и жена му Арлет Гобо. Трябваше да се явя и аз. Те бяха някъде в природата, а аз - на един хълм насреща. Пазехме се и от бомбардировки.

Срещнах жената, Арлет, и й казах: „Желая да те прегърна. Винаги съм те обичала!” И тя каза същото. После добавих: „Но сега трябва да се плаща за постъпката ви с материалите на Братството.” И бях с някого. И бях написала моите „аргументи” на 1 лист, само няколко изречения. Това беше за съда, която ще съди семейство Гобо, а аз бях свидетел.

8. Сън, сънуван на 08.06.1998 г.

Сънувах, че живеехме в къща на една скала - гранит, някъде в планина. Беше толкова красиво! Нямаше дървета, но треви, цветя. Имаше и цветето „царска свещ”, което расте по Рила. Надолу, към изток, падаше една голяма пропаст. Извиваше се някъде една пътечка, отстрани - за слизане. Не зная с кои хора живеехме в тази къща, но тя беше солидна, на канара. И дали не е свързан този ми сън с моята голяма „твърдост” по отношение работата за Учителя! И за тези братски материали, пазени във Франция и които не ги върна фамилията Гобо на България, а ги предадоха на французойка. Всички други мои познати - и французи, и българи, се продадоха и заявиха, че ще останат във Франция, и няма да ги дадат на Братството в България.

9. Сън, сънуван на 11.10.1994 г.

Към сутринта, сънувах, че разговарях с Учителя по Астрология, имаше и други хора, не помня кои. Видях написани планети: съвпади, много аспекти. Учителят каза: „Ти имаш 12 000 аспекти. Аз ги създавам.” Зарадвах се много. Бях близо до Учителя. И после си разсъждавам: за да имам 12 хиляди аспекти, това ще рече, че истинската Астрология горе борави с всеки градус, минута, секунда и т. н. Това е точна Астрология. А това може и да са цикли в еволюцията ни и в пътя на нашето усъвършенствуване..

10. Видение на 08.08.2001 г.

Днес - 8 август 2001 г., почувствувах, че от Молитвения връх на Рила (7-те рилски езера) идва огромна светлина и се разнася навред. Тя върви нагоре и е като „вулкан”, но не е червена, а леко жълто-бяла. И отива нагоре. Знаех, че брат ми Светозар е горе на Рила и работи усилено на Молитвения връх и има горе голямо присъствие.

11. Сън, сънуван на 9.04.1998 г.

Бях с много хора някъде. Изведнъж видях Учителя - беше изморен, имаше страдалчески вид. Говореше ни нещо - но аз не запомних какво беше. Имаше разни хора, които усилено перяха, търкаха дрехите си. По едно време си спомних и исках да Го попитам нещо, и то за моите „Песни”. Мина ми това през ума. Но не желаех да Го безпокоя. Но забелязах, че Той спря погледа си върху мене, наблюдаваше ме и работеше над мене, уреждаше живота ми (и тези мои песни се издадоха и излязоха в 500 броя тираж в 2002 г.).

После бях вътре в един салон, гледам - Учителят идва отвън. Но е заключена вратата. Затичах се веднага, да Му я отключа. Иначе, Той трябваше да заобиколи от другата врата, която беше отворена. Но той бързо се приближаваше към тази именно врата - заключената, и вървеше към нея през градинката. И аз се затичах да му отключа бързо вратата, за да влезе. Радвам се, че насън имах това съзнание, да Го следя, за да Му помогна, а и да тичам да Му отключа вратата..

12. Сън, сънуван от майка ми Стевка на 18.08.1987 г. между 3 и 5 часа сутринта

(Тя си замина през 1995 г.)

Майка сънува събора и казва: „Ще говори Великият Миров Учител Благ на празника. Виждам Го жив между братя и сестри - непознати. Той тръгва с група към едно здание. Аз се върнах .и си взех чантата и ги настигнах. Те бяха влезли с Учителя в една стая. Изведнъж гледам, че Учителят падна на земята и умря в момента. Ръцете му бяха отстрани на тялото Му. Никой не се приближи до Него - чакаха Го да стане сам. По едно време, Той стана прав сам и влезе отсреща в една стаичка. Беше прав и се молеше. Вътре беше сам. Аз Го гледах, като се молеше.

После излезе от стаичката Си и подаде на мене дясната Си ръка. И аз я целунах. Но дали и други Му целуваха ръката - не зная!

И отново Учителят се намери прострян на земята - и пак умрял. И отново всички Го гледаха и чакаха да стане сам. Очаквахме Го всички. Но Той отново не беше в тялото Си. Пак беше умрял.

И откъде дойде Любомир (най-малкият син на майка, моят брат), не видях. Той се спусна към Учителя, хвана Го под ръка (лявата) и изведнъж Го вдигна от земята. Учителят вече беше жив!

Това е сънят на майка. И никой не помага на Учителя, и се явява брат ми Любомир, който бързо Го вдига от земята и Му помага. Амин.

13. Сън, сънуван на 19.05.1990 г.

Не запомних всичко в този чуден, интересен сън! Помня само, че се отнасяше за някакви особени същества, които дойдоха при нас - ние бяхме една група. Аз обяснявах нещо за тези същества. И когато дойдоха, бях заслепена от красотата им и необикновените им качества. Изглеждаха уж обикновени хора. Но понякога през тях, някъде към главата им, заблестяваше нещо като Слънце, с мощна светлина, която блестеше ослепително. И точно тази мощна бяло-жълта светлина ми позволи да запомня съня си. Не мога да я забравя! Но не всички я виждаха. А аз я виждах! И след като тя ме осветяваше, с мене ставаше чудо. Аз започвах да вибрирам по друг, странен начин, и всичко разбирах, разговарях се с тези същества, и то мислено. Но ставаха и други промени с мене - ставах друга, по-слънчева, по-интуитивна и др. Помня, че се мъчех да обясня на хората с мен тези странни същества, но напразно. Те не можеха нищо да разберат. Между тях имаше и хора от църквата. Тези хора не можеха да видят нищо от това, което аз виждах, и не разбираха моето влизане във връзка с тези велики същества. Не го разбираха това. Останалият сън се изгуби от съзнанието ми.

14. Сън, сънуван на 26.01.1991 г.

Сънувах, че бях в едно царство и щях да се женя за някоя си жена, която в последния момент се отказа. После попаднах в друго царство - имаше едно езеро, скали и др. Царят беше събрал целия си народ, и аз бях там. Царят беше възрастен, едър, закръглен - Юпитеров тип. Той изведе своята дъщеря - едно малко, слабо, грозно момиче към 16 г. и каза пред всички: „Кой желае да се ожени за моята дъщеря?” Никой не отговори, никой не желаеше, макар че имаше толкова много народ. Тогава аз извиках: „Аз” (а и аз съм жена). Царят ме погледна и каза: „Да бъде според волята ти!” А аз не зная защо казах „Да”, дали от милост към горкото, слабо и грозно момиче, или от саможертва. Не зная. Казах „Да” спонтанно, без много да му мисля.

Този цар приличаше на моя съпруг Христиан, с когото току-що се бяхме оженили (на 22.12.1990 г.). Не се сетих в съня си, че това беше той.

После царят ме заведе в Съкровищницата си, за да ме възнагради по „царски”. И ми показа огромни, едри монети от чисто злато, които зарови с шепи, и аз също, и ми каза да си взема, колкото желая. Толкова беше доволен от мен царят. И желаеше да ме възнагради царски!

15. Сън, сънуван на 13.04.1990 г.

Сънувах, че съм някъде високо в един апартамент на 8 етаж. И майка беше там и синът ми Благовест, но по-малък, към 10 ÷ 11 години.

По едно време той както седеше до отворения прозорец, той просто се плъзна и взе да пада надолу с голяма скорост. Аз успях само да извикам: „Учителю!” И не исках да гледам навън, защото знаех, че той е умрял. Слязох долу и се приближих до детето си, но без да го гледам - не можех да понеса тази ужасна смърт! Бях безкрайно нещастна.

По едно време чувам, че Благовест нещо ми говори. Учудена и озадачена, аз се обърнах към него и гледам - нищо му няма на детето, нито драскотинка. И то ми говореше. Бях безкрайно изумена на това чудо и благодарих на Учителя, че го беше спасил и този път, по чуден начин, както само Той си знае: Иначе, да падне от 8 етаж, не можеше в никакъв случай да остане жив. А той беше не само жив, но му нямаше нищо. Нито драскотинка дори. Слава Богу! Благодаря! Този ден е точната опозиция на Юпитер и Уран (а аз ги имам в съвпад в моя хороскоп). Луната минаваше тази нощ точно през Уран!

16. Сън, сънуван през годините, когато имаше опасност за гроба на Учителя, да Го извадят и местят - около 1960 ÷ 1970 г.

Сънувах, че властта отиде да разбутва гроба с машини, багер и др. А ние седяхме отстрани и гледахме. Не започнали още първата „копка”, и започна страшно, силно земетресение. Земята се разтърси и всички работници, заедно с машините им, избягаха в ужас. И така гробът - си остана непокътнат в градинката.

Този ми сън се беше разпространил из целия квартал „Изгрев” и хората го произнасяха, и идваха да ме питат точно какво бях сънувала.

И друг сън имах в тези години, пак пророчески - за Изгрева, когато комунистическата власт искаше да го разруши и да изтрие всички следи от Братството и Учителя. Не го помня много! Зная само, че имахме „особен начин” да се разправяме и парализираме враговете си. И то враговете, които искаха да унищожат Изгрева, Салона, Полянката за Паневритмията. И пак този ми сън се беше разнесъл из „Изгрева”. И хората се учудваха и радваха.

Но все пак комунистическата власт успя да разруши този чуден квартал „Изгрев” и да разгони братята и сестрите насам-натам, да не се срещат повече. И на мястото на Салона и Полянката построиха и Руското Посолство с тези огромно високи огради, та дори и птиче да не проникне повече там, но за в бъдеще - ще видим какво има да се случва.

Защото аз пак сънувах пророчески сън. Не помня годината, но скоро беше, някъде към 1995 ÷ 2000 г., не помня точно. И без детайли. Нямаше и помен от сгради на „Изгрева”, нито от посолства. Покрай Руското посолство и градинката на Учителя течеше огромна река, дълбока. По ул. „Латинка” от другата страна на градинката Му - огромни и бездънни пропасти! И нямаше жива душа. Само градинката седеше, оградена с тел, но нямаше никакви декорации около гроба на Учителя, а беше пусто, нищо нямаше! И за един „чужденец” не беше ясно какво има на това място. Всичките следи бяха изтрити, и не се познаваше, че това е градинката на Учителя. Но гробът си Му беше там - но неизвестен повече за никои.

17. Сън за мъжа ми Истиан

Сънувах сън през март 1998 г.: „Сънувах сън - видение, майката на мъжа ми Истиан (тя си замина през 1995 г.) Беше с по-хубаво тяло, по-млада - към 40 ÷ 45-годишна (замина си на 72 години). Разказах й защо синът й е болен (от астма като нея), как се предават програмите на разрушение от майката и бащата на детето, също и от дядото и бабата, прадядо и прабаба, и така - 4 поколения. Тя слушаше с интерес. После я загледах силно в очите й и й казах: „Вие няма да взимате Истиан. Той още ще живее тук, има си работа, а и обича живота!” Тя ме гледаше и нищо не каза. Аз, един вид, я изгоних от сина й, да не обсебва тялото му и да не го кара да боледува и умира.”

Така, че ние горе работим и по-изостаналите духове ни слушат, а и ги поучаваме. Той и Светозар ме беше предупредил, че родителите на мъжа й ще гледат да го вземат.

18. Сън за Учителя

Сън, сънуван на 09.04.1998 г. „Бях с много хора някъде - познати и непознати. Изведнъж видях Учителя - беше изморен, имаше страдалчески вид. Нещо ни говореше, но аз не запомних нищо от думите Му. Много хора усилено перяха и търкаха дрехите си. По едно време си спомних и исках да Го попитам нещо, и то за „моите песни” (излязоха през 2002 г.). Мина ми тази мисъл в ума. Но не желаех да Го безпокоя. Но забелязах, че Той спря погледа си върху мене, наблюдаваше ме и работеше над мене, уреждаше живота ми и издаването на песните ми. Всъщност Той възприе въпроса ми.

После бях вътре в един салон. И гледам, Учителят идва от вън, но е заключено. Затичах се да отключа вратата. Иначе Той трябваше да заобиколи от другата врата, която беше отворена. Но Той бързо, бързо се приближаваше към тази врата именно, която беше насреща Му, вървеше бързо през градината. И аз се затичах бързо да Му отключа вратата, че като дойде - да влезе веднага.”

Значи насън имах това съзнание да Го търся, питам, а и следя, за да тичам да Му отключа вратата на Салона. Амин!

19. Сън, сънуван на 22.04.1999 г.

Сънувах, че бяхме заедно с Истиан и брат ми Любомир в планината, на Витоша, и то на Бивака. Там имаше много хора от Братството, но аз непознавах никого. Някъде ми се мярна образът на Йоанна Стратева и другаде - на Ина Дойнова, вероятно. Всички ядяха.

После започна Паневритмията, с чудна музика. Ние стояхме и гледахме. Изкараха няколко упражнения и се спряха. Попитах ги: „Защо?” Отговориха ми, че ще има снимки на Телевизията и др. Изведнъж аз станах права и извиках силно: „Слушайте всички! Не може така да се прекъсва Паневритмията за телевизия и снимки! С това се прекъсва Духът и вибрациите.”

Всички чуха, но не казаха нищо. После чух някъде музика, но беше светска, а не от Учителя. Погледнах в почуда.

Това е моят сън. И той се реализира още същата година, лятото, на Събора на Рила, петото езеро, когато музикантите свириха погрешна Паневритмия и Симеон Симеонов - певец, ги ръководеше. Бях предупредила предварително както него, така и музикантите да не променят нищо от Паневритмията. Но не послушаха и аз бях единствена, която реагирах остро и зачуках с камък върху друг, който просто се пукна. Така протестирах за промените.

20. Сън, сънуван на 03,03.2002 г.

Сънувах, че говорехме със Светозар за книгата ми с моите песни. И му казах, че всяка издадена книга е като „огнена топка” и като се издаде, започва да пулсира, излъчва светлина и обхваща всичко наоколо си, разпространява се чрез въздуха.

И това е валидно както за книгите, издадени от Светозар, така и за огромните томове на „Изгревът”, издадени от д-р Вергилий Кръстев.

21. Сън-видение - Рожденият ден на съпруга ми Истиан, 28.04.1999 г.

Отидохме за изгрев Слънце. Изиграхме Паневритмията двамата и се разходихме в гората. Светозар изпрати поздравления по въздуха, после каза: „Тази година вие разрешавате един важен проблем. Къщата ви ще я платите. Подобрява се здравето на Истиан. Ще дойдете в България.” Казвам му: „А за сина ми Благовест-Ив, какво ще кажеш?” Усмихва се. „Цялото небе го знае! Благовест е вече готов! Тестото е замесено, сега остава да втаса и да се опече!”

И всичко това за моя съпруг - се реализира. Замина си още в началото на 2000 г. баща му; и платихме къщата ни. И Истиан подобри здравето си, а и дойдохме и в България, и то бяхме на Рила за пълното слънчево затъмнение - Космичен кръст, на 11.08.1999 г. Така че аз често си говоря със Светозар по въздуха.

22. Видение, свързано с майка ми Стевка

Майка ми си замина на 19.02.1995 г. на 92 години. И ето, че на 11.04 същата година и някъде към 50 дни след заминаването й, тя изведнъж дойде в работата ми, към 19.20 часа вечерта. Аз се грижех за стара болна баба, милиардерка. Това работех.

Дойде майка ми и седна на стола до прозореца, до бабата. Беше млада - към 30 ÷ 35 години, хубава, облечена в сива дреха. Попита ме: „Тази ли е бабата?” Отговорих й: „Да”. Тя не ме напусна повече. Дойде с мене в автобуса, като си тръгнах в 8 часа вечерта, на улицата, после - у дома, вкъщи. Показах й къщата ми - апартамент в Париж, Отидохме заедно и тя спа до мене през нощта. И цяла нощ ми правеше „паси”, пазеше ме и ме укрепяваше. Попитах я няма ли да отиде в София при братята ми. Тя ми отговори, че е измолила горе от Учителя да бъде едно известно време с мене, да ми помага, защото съм била в най-тежко положение в сравнение с моите братя, много преуморена и отегчена (наистина тази баба изсмукваше всичките ми жизнени енергии, защото тя беше и луда). Майка ми каза още, че тя сега може временно да бъде с мене и с братята ми. Каза ми още, че дълго време сме били разделени, а сме много близки души (нали работех, дори и на погребението й не можах да отида, а участвувах от разстояние). И цял живот ми беше огромен проблем, че няма да мога да понеса заминаването на майка ми. Много бях свързана с нея! И така стана, че не присъствувах.

Майка ми не беше весела, а сериозна. И все с мене! Навсякъде! Много се радвах. В събота и неделя не работех, и мъжът ми Истиан ме заведе с колата в дома ни извън Париж. И майка ми тръгна с нас. А там бяха пристигнали неговите родители. Майка му беше много болна. Та, майка ги видя, и то за пръв път, а те, разбира се, не я видяха. Радваше се на скромната ни къщичка, на дворчето и на цветята. Аз я попитах какво се случи с нея при заминаването й на 19 февруари (между 19 и 19,30 часа). Защото Светозар й дал вода към 19 часа. И после тя сама си е заминала. Той проверил към 19,30 часа (Еленка го подсетила), и тя била вече отпътувала завинаги. И майка ми поясни, че заспала и отпътувала, както винаги. В това време Те (Небето) прекъснали връзката, затворили вратата. Майка ми се затруднила малко при дишането си. Когато се върнала отново в тялото си, вратата била вече затворена и връзката - прекъсната. Тя гледала болното си, старо тяло и не съжалявала. Така се освободила.

Каза ми още, че всъщност тя отдавна е била вече горе и рядко слизала в тялото си. Имало е пазач, който го е пазил, докато умре.

Майка ми каза още, чедо 1 година моят живот ще се промени коренно в хубав смисъл и ще ме освободят от тази баба. Още каза, че се грижи и за сина ми, и за мъжа ми.

И наистина, още юни същата година си замина майката на Истиан. А беше много болна. Замина си от рак в последен стадии. През август бях в платена отпуска и като се връщам - и бабата взели. Заминала си в мое отсъствие. Отидох на погребението й. И после се уреди животът ми по- добре. Бях безработна и добре платена и така си останах до „пред пенсия”. Накрая ми плащаха много малко, но бях свободна, а и възстанових здравето и силите си. Та, всичко, което ми каза майка - се сбъдна.

Така ние общувахме около 1 седмица и после тя си замина и повече нито я видях, нито я чух. Отиде си в своя свят, на нивото си. И пак общувахме, но нямаше повече това нейно явно присъствие край мен. А тя го беше измолила от Учителя, да остане малко време край мен, да ме види и прецени, а и помогне.

Каква Любов! Благодаря!

Написах песен за майка – „На майка ми”.

23. Сън на 18.03.1994 г.

Сънувах, че с голяма група трябваше да минем през едно голямо препятствие - вода, дълбока като море. И брат ми Любомир беше там. Не можеше да се гази във водата - тя бе много дълбока. И не можеше да се мине по друг път - този беше най-краткият. Имаше една-единствена възможност за преминаване, но и тя бе свръхестествена. Трябваше да се засилиш и скочиш нагоре, и после с мисълта си да се изкачиш още 1 ÷ 2 метра нагоре, и да се хванеш с ръце за едни жици (като телеграфни или електрически). После трябваше да се отскочи напред по жицата на 2 пъти и да се стигне до края й (с отскачане) и там трябваше да се скочи долу, но така, че да се напредне още 1 ÷ 2 метра. Напред, с превъртане на тялото като кълбо. И после се слизаше долу и вече нямаше вода. Всички го направиха със силно концентрирана мисъл. Любомир остана да ми помага, защото аз не съм хич акробат и не знаех дали ще успея да направя всичко това. Толкова беше страшно и изискваше акробатика. Всички ми казваха, че е много лесно, но трябва да се концентрирам силно и да се възкача до горе с мисълта си. Любомир, милият ми брат, остана да ми помогне да скоча. И се надявам, че успях. А за Любомир - беше много лесно!

24. Сън на 10.12.1993 г.*

Сънувах салона на Изгрева, където се държаха беседите от Учителя. Но този салон беше на съвсем друго място. Ние с мъжа ми Християн бяхме някъде навън в природата. Казах му, че ще го заведа в салона за беседа. Влязох вътре - имаше много хора. Запазих едно място за него на една пейка. Изведнъж той влезе през вратата (тази, която беше в средата) и аз му посочих мястото му. Но изведнъж някой каза, че вижда навън много деца. Помислих си, че това е видение и че не всички могат да го видят. Погледнах през прозореца навън. Имаше градини, треви, голям простор. И всичко беше пълно с малки деца, едва се виждаха (4 ÷ 5 г.), като малки джуджета. И всички бяха наредени в няколко кръга - голям и по-малки, и се държаха за ръце. Голяма радост беше.

* Този сън е публикуван два пъти (виж сън 1 в началоно ва тази глава), но с малки несъществени разлики - ГСК

25. Сън на 19 декември 1998 г.

Бяхме с хора горе на баир. Стана тъмно и аз сложих на една полянка голямата ми чанта, вътре с портмонето, паспорт и др. И изведнъж изчезна. Намерихме я празна - всичко взето. Чухме някъде гласове.

По едно време идва Светозар, много по-млад. Аз лежах, той легна до мене и сложи главата си на рамото ми. Аз погалих косата му с лявата си ръка. После той стана и тръгна да се връща. Каза ми, че най-после дошъл във франция, че дошъл за 18 часа. Разбрах, че е дошъл с автобус. Сетих се, че не му дадох пари и той трябваше да се върне пеша. Затичах се надолу и го намерих на една гара, чакаше влак или автобус. Нямах пари, за да му дам.

Това е сънят. Светозар все ми казва, че съм отишла във Франция с неговия капитал. Че той е живял в миналото там и че имал огромни богатства, някъде скрити, заровени. И в този сън, през този си живот, той казва, че най-после дошъл във Франция и се срещнахме.

26. Сън през май 1998 г.

Видях някъде брат Петър Филипов (живееше на Изгрева и отдавна си замина). Аз минавах отгоре, от високо някъде. Той беше с гръб долу като в пещера и беше заобиколен с хора, на които говореше, проповядваше. Беше с дълги сиви коси и тъмни дрехи и беше много зает. И с двете ръце нагоре и настрани. Въобще не ме видя. Аз бях някъде отгоре, преминах и го видях долу, в тази пещера, където работеше с тези хора. Сънувах го за първи път.

27. Сън на 14.12.1997 г.

Сънувах голям кръг Паневритмия, с много хора, Светозар взе да спира след всяко упражнение и да обяснява смисъла му. Постепенно хората намаляха, докато стигнаха до един съвсем малък кръг.

28. Сън през ноември 1999 г.

Влязох някъде, имаше хора и казвам строго: „Една песен! Но от Учителя да бъде!” И Росица

- певицата, веднага запя „На Учителя покорен”.

29. Сън на 07.12.1999 г.

Вече ви писах за този сън. „Сънувах, че Светозар ми даде един нов хороскоп, направен на машина, печатан, с най-големи подробности. Аз се вгледах и взех да търся Асцендента си, а той беше ниско, вляво. И търсейки го, не видях други детайли. А беше с минути и секунди. Светозар ми каза, че бил направен от неговите хора в лабораторията му с най-точни изчисления, И тази лаборатория той ръководел. Каза ми скромно: „Те, моите хора, са ти направили този хороскоп!” И той се отличаваше коренно от моя сегашен хороскоп.

30. Сън на 09.05.2000 г.

Едва си спомням. Сънувах Учителя. Срещнах Го с група братя и сестри. Бяха седнали на земята и си почиваха. Учителят беше облечен с гълъбов костюм, скромен, свит, малък. Аз дойдох и носех кръгъл хляб, пресен, топъл. Всъщност беше сладкиш. Казах си: „Ще предложа на Учителя, ако пожелае, няма да настоявам!” Но Той веднага си отчупи парче. Седнах и аз отстрани. Казах си: „Имам да Му задам един въпрос!” Не помня какъв беше.

1.

Беше някъде към 1975 г. Отидохме с първия ми мъж на Мусала. Мисля, че беше януари месец. Зима беше на планината, но нямаше много сняг. Качихме се по въжето нагоре до върха. Седяхме малко горе. Времето беше ясно, слънчево и много студено. Стана време да слизаме. Отначало бе леко, но после оставихме въжето и се отбихме надясно, по летния път. Но сега имаше лед и сняг по него. Стигнахме до една малка скала и трябваше да скоча долу на пътеката. Много беше стръмно и плъзгаво. Опитах се - не можах. Страх ме беше, че ще се плъзна. А надолу е огромната пропаст чак до езерото “Окото”, И всичко е заледено.

Мъжът ми веднага скочи долу и започна да ми казва как да сляза, къде да стъпя. Но аз нямах доверие. Времето вървеше и скоро слънцето щеше да се скрие. Беше към 5 часа следобед. Събух обувките си - по чорапи. Но все не можех да се реша. Предпочитах да се плъзна по урвата, но не и да сляза. Това беше по-лесно за мене. Но долу бе сигурна смърт. Мъжът ми взе да ми крещи. Времето вървеше - вече повече от половин час седя на тази канара и не смея да скоча. И колкото повече седя, толкова повече се завърташе главата ми. Само с хеликоптер можеха да ме спасят. Но къде?

По въжето до нас прескочиха двама души - също като кози - (раз-прас) и профучаха. Не им се дори обадихме. Те бяха с хубави туристически обувки. И много леко слязоха надолу.

Аз бях цялата изтръпнала и се вцепенявах вече. Мъжът ми крещеше и ми протягаше ръка. Но аз не можех да се доверя на нищо. Все предпочитах да се плъзна по пропастта.

И тогава стана чудото. Когато човек се намира между живот и смърт, става ясновидец. И дойде до мене едно същество, много строго и категоричо. Така ми каза: „Ти ще стъпиш тук с десния си крак! И няма да паднеш - държа те!” И ми показа точно къде да поставя десния си крак. И беше толкова строго, че не можах нито да му противореча, нито да не му окажа доверие. Напротив - на Него имах пълно доверие! И искам, не искам - поставих десния си крак на показаното място. След това Съществото ми посочи вляво и каза: „Ето тук пък ще сложиш левия си крак! И няма да паднеш! Аз те държа!” И отново го послушах. То просто ми заповядваше с много авторитетен глас. И отново десния крак и накрая слязох от тази скала. Нощта вече падаше. Но надолу не ни беше така трудно.

И така, благодарение на тази невидима помощ, аз слязох благополучно и останах жива. Не видях добре дори образа на това Велико Същество, което беше оставило важната си работа и бе пратено да ми помогне и спаси. Да бъде благословено!

АМИН

2.

Бях студентка. До нашия двор на Изгрева далеко, започваше дворът на комшията ни Любо. Той не беше от Братството. Имаше куче - овчарска порода. И се държеше грубо и лошо с него и го възпитаваше. Кучето стана лошо и опасно. Но беше все вързано и в двора им.

Вървя по улицата ни „Латинка” и се връщам а къщи. Изведнъж, изневиделица, отляво, от двора на Любо, изскочи това куче. Мисля, че се казваше Видра. И веднага се хвърли на мене да ме разкъса. Насочи главата и зъбите си към дясното ми коляно.

Нямаше време за мислене. Само извиках: „Учителю!” И чудото стана. Парализираха се зъбите на кучето и макар че устата му беше вече на коляното ми, то не можа да ме докосне! И си тръгна.

Продължих пътя си до нас. Учителят ме спаси! На Запад има много деца, ухапани лошо от кучета, лекуват ги в болница. И невинаги оживяват.

Така аз видях силата на Бога, на Учителя. Само при едно повикване за помощ - Той веднага се отзовава и спасява дори и от смъртта.

Благодаря, Учителю!

3.

Колко пъти ми е помагал Учителят! При всяко затруднение Го позовавах и винаги ми е помагал.

Бях малка, в отделенията. Влезе лекарката и каза всички деца да приготвят ръката си, на която имат ваксинация против вариола. Изтръпнах от ужас. Аз нямам такава ваксинация! Учителят не е позволил да ме ваксинират. Родителите ми са ме завели, още съвсем малко дете, и Той казал: „Не я ваксинирайте, а за глобата ще се нареди!” Защото е имало голяма глоба, а моите родители в никакъв случай не са могли да я платят. Но Учителят уредил и този въпрос. По свой си таен и мистериозен начин. Дошла заповед за глоба на Крум Няголов, защото не е ваксинирал детето си. И като по чудо, в пощата работел в този момент наш роднина, Георги. И гледа той: „Глоба! Та това е за вуйчо ми!” И взима и скъсва листа и го хвърля. И така и глоба не плащат родителите ми.

А сега - аз седя с голям вътрешен страх и подготвих ръката си, и мълча. Но призовах силно Учителя да ми помогне. И стана чудо! Мина лекарката със сестрата, и не разбраха, че аз нямам тази първа ваксинация за вариола.

4.

Синът ми Благовест беше на 3 г. и се разболя много и повръщаше. И се обезводни организмът му. Искаха да го вземат в болница. Но аз не го дадох. И с клизма успяхме да спрем повръщането. Както и на всяка една минута разтвор със солена, после със сладка вода. И спря да повръща. Спаси се, но много трудно!

И на сутринта веднага идва у нас уплашена лекарката от поликлиниката, и ме накара да подпиша документ, че не желая да дам детето в болница, И отново му предписа лекарства и антибиотик. Насили ме да му дам, а аз не исках. Детето се беше оправило.

Но на сутринта - дадох му. А лекарката в уплахата си, не видяла, че това лекарство подсилва повръщането. И детето започна отново да повръща и този път нямаше спасение за него. При неговия отслабнал организъм, лекарството поднови повръщането и нямаше никакъв шанс да се спаси детето. Постепенно то си умираше - отиваше си.

Беше слънчев, пролетен ден! И майка ми дойде и казва: „Ще оздравее детето, чудо ще стане!” А тя имаше много силен, борчески дух. Но аз й отговорих: „Не, майко! Детето си отива!” И се обърнах с последна гореща молитва към Учителя. И казах така: „Вие можете, Учителю! Детето е все още живо. Вие можете да го спасите!” И Го помолих със силна вяра и голяма молба, защото не можех да понеса да си замине това малко дете.

И стана чудото. До половин час детето взе да се оправя, повръщането спря, и след 1 час детето яде малко. Та, спаси го Учителят! И от за Слава Божия! За да ви разкажа сега този случай.

Учителят всичко може! Бог всичко може! Любовта е над всичко в света. Дори и над смъртта!

5.

Дълги години нашето семейство дружахме с брат Петър Филипов. А брат ми Светозар живееше у него и му помагаше за всичко. Много хубаво работехме с този брат. От него аз се научих какво значи „Молитва”, и то дълги молитви и непрестанна връзка с Невидимия свят. Школата на този брат беше строга и безпощадна. „Посипете главите си с пепел!” - казваше често той. И ни съветваше да водим чист и свят живот.

Много пъти бяхме заедно на екскурзии на Витоша - през Бистрица, И цял ден изкарвахме в рая! Само в работа, песни, молитви и чудни разговори за Невидимия свят. Четяхме и 1 беседа от Учителя. Изкачвахме се чак до този чуден и необитаем връх „Купена”.

Та, брат Петър имаше роден брат - Илийчо. Той беше певец - тенор. Пееше много хубаво. Имаше нещастен брак, беше се развел, а все обичаше жена си. Тя беше пианистка. Той по-рядко идваше при нас на срещите ни. Имаше много добро сърце и ние всички много го обичахме. И от мъка той се разболя. И брат Петър ни каза, че има рак и е осъден да си замине. Но той ни каза още: „Ние можем да направим чудо и да го спасим. Трябва да имаме силна вяра и в непрестанна молитва - и ще стане чудо. И Илийчо ще оздравее и няма да си замине.”

Аз взех присърце всичко. И започнах да се моля с гореща молитва и много силна вяра. Просто бях убедена, че Илийчо ще оздравее.

Бях студентка. На сутринта отивам за университета си в София, Вървя по улица „Патриарх Евтимий”. И все се моля за Илийчо. И изведнъж пред вратата на един магазин припаднах в несвяст. Веднага ме вкараха вътре, седнах на стол и една клиентка - лекарка се занима с мене. Мина ми.

И после разбрах закона. Когато съдбата е определила някой да си замине и ние много силно настояваме пред Бога да остане, възможно е. Но ще трябва ние да си заминем на негово място. Понеже молитвата ми беше силна и много чиста, отговори ми се. Но така, че разбрах закона. Значи никога и за нищо да не настояваме да бъде нашата воля, дори и в молитва. Винаги трябва да приемаме волята Божия и като се молим, да казваме така: „Моля Те, Господи, помогни да оживее и оздравее Илийчо, но ако е такава Волята Ти. Да бъде Твоята Воля!”

Така научих този закон за болестите, за заминаването и за решението на Съдбата. Беше към 27 януари, когато Илийчо си замина от този свят. Коя година? Или 1960 г., или 1961 г. - не помня. Изпратихме го с дълбока скръб. Но такава беше Волята Божия! Амин.

6.

Имах приятелка Пенка. Тя ми беше колежка в Университета. Заедно завършихме. Имахме и трета приятелка - Мария. И трите бяхме неразделни и се дипломирахме и трите като електроинженери.

Пенка не вярваше в Бога. Аз никога не открих идеите си на моите колежки. Те знаеха, че съм вегетарианка, и вероятно се досещаха. Но никога не говорехме по тези въпроси. Те и досега са ми приятелки - толкова години! Но сега им говоря и книги им давам да четат от Словото на Учителя. Но тогава бяха комунистически времена и за вяра в Бога не можеше и да се спомене. А сега и двете се интересуват и четат.

Пенка беше сама в семейството си. Майка й беше германка, а баща й българин, архитект и комунист. Много беше добър човек и много обичаше осиновената им дъщеря Пенка. Наричаше я Калинка. Като отивах у тях, много ми се радваха. Особено бащата.

И ето - той се помина. А беше атеист. И в семейството му, жена му и дъщеря му Пенка нищо не разбират - нито се молят, нито се интересуват от „невидим свят”.

И ето, че аз сънувах сън - видение.

Чукам на вратата у Пенка. Отваря ми баща й. И както винаги, много любезен: „Здравей, Величке! Как си?” И т. н. И аз му отговарям. И изведнъж той ми каза: „Добре, че дойде! Защото само ти можеш да говориш с мене. Не зная какво стана - но вече не ми обръщат никакво внимание и жена ми, и дъщеря ми - не ми говорят, не ме чуват, не ми слагат да се храня, не ми дават храна. Нищо не разбирам. Добре, че дойде ти, защото с теб мога да се разговарям.”

А аз му казах: „Вие не знаете ли, че с Вас стана една промяна!” – „Не - отговори ми той, - не зная.” А аз продължих: „Вие си заминахте и сега сте в Невидимия свят, като душа, и затова жена Ви и дъщеря Ви нито Ви виждат, нито Ви чуват, нито разбират. Вие сте невидим за тях!” А той ми казва: „А ти Величке, как ме виждаш и можеш да говориш с мен? Много съм ти благодарен.” А аз му отговорих: „Аз нямам проблем да виждам душите в Невидимия свят и да се разговарям с тях!” Толкова много се зарадва този човек, че му отворих очите, че разбра. И се успокои. И повече не го сънувах. Помогнах на душата му да се ориентира горе, в другия свят.

А на Пенка казах, че до 40 дни трябва да му оставят храна на масата. Но дали тя изпълни това - не зная.

Така помогнах на този човек, който ме беше обичал и уважавал, да се ориентира в новата обстановка, в която трябваше да продължи да живее, но вече като душа. И защо намери мене? Душите в страдание търсят най-малката светлинка, за да им се помогне. Той ме познаваше и мене намери. Всъщност аз сама отидох у тях и така се срещнахме с него и му помогнах много. Слава на Бога!

И така, бяхме три приятелки - колежки в университета - Пенка, Мария и аз. С Пенка бяхме родени в една година, а Мария беше 7 ÷ 8 години по-възрасна от нас и имаше дъщеря на 15 ÷ 16 години.

И така стана като чудо в природата, че и трите забременяхме по едно и също време. С Пенка родихме синовете си в един и същи ден - 1 август 1970 г., но в различни родилни домове. А с Мария бяхме в един и същи родилен дом. И тя беше с миома и чакаше трудно раждане. Но не се отказа от второто си дете, нито заради тази миома, нито заради голямата си вече дъщеря, която се срамуваше от майка си. Аз родих сина ми на 1 август 1970 г., а Мария - 1 седмица след мене. И идваше да ме види и решеше косите ми, които бяха станали на топка. Помагаше ми. И какво стана! Роди дъщеря, и помен не остана от миомата й. Толкова човечна и добра, с големия си корем идваше всеки ден да ме види, докато излязох от родилния дом. И Бог й помогна. А сега и двете четат окултна литература, която им подарявам.

7.

Отидохме с мъжа ми в Алпите. Наши приятели устройваха стаж по Паневритмия. Всеки ден се качвахме на една полянка и играехме, било с магнетофон, било с цигулка и китара. Млада двойка свиреха.

Височината бе над 1000 м. Един ден решихме с мъжа ми сами да отидем на екскурзия нагоре. Някъде към 2500 м имало голямо и красиво езеро. И пътят бил лек до там. А нагоре се издигаха високи върхове, много красиви и над 3000 м височина.

Приготвихме малки ранички и термос с гореща вода. Беше идеален, слънчев и горещ ден. А това е рядко за тук. Обикновено всяка вечер има буря и пороен дъжд, а сутрин небето е ясно, времето хубаво. И така играехме всеки ден Паневритмия.

Тръгнахме сами с колата. По шосето стигнахме до един малък заслон. Оставихме колата. Казаха ни, че нагоре, по виеща се „козя” пътечка, директно се изкачва до това голямо езеро на 2500 м. Вие качвали ли сте се по права линия от 1000 до 2500 м.? То беше един огромен баир и пътечката се въртеше наляво, надясно и беше отвесно - почти 80 ÷ 85°. Само на някои места се образуваше нещо като „легла” - хоризонтални, и човек можеше да си почине.

Заизкачвахме се весело нагоре по стръмния баир. Мъжът ми взе малка раничка с термоса, а аз - още по-малка и без термос. Вървяхме смело нагоре. Слънцето печеше безмилостно. Страшна горещина. И по този отвесен баир лъчите падаха почти перпендикулярно. И беше доста трудно. То имало и друг, обиколен път, но ние не знаехме.

Мъжът ми отиде напред, нагоре, а аз останах по-назад, по-бавно се движех. То няма място и къде да се спреш. Сърцето се задъхваше.

След мене се качваха и други хора, че и цели групи от туристи.

Както вървях, Слънцето ме напече силно, и почувствувах, че губя съзнание. А това го правя много лесно. Още от малка, и особено като ми биеха инжекции в училище. И все по-трудно и по- трудно ми беше да вляза обратно в тялото си. Лесно излизах, но трудно се връщах, чак с конвулсии понякога.

И сега, като видях, че излизам от тялото си, спрях се и не мърдам. Всяко мърдане е опасно. Малко по-нагоре, намерих една равна тераска и легнах в нея, и не мърдам! Двойникът ми е излязъл вече наполовина. И, ако припадна тук, кой ще ме спаси? Дори и с хеликоптер ще е много трудно. Лежа, мълча и виждам, че само „гореща вода” би ме спасила. И ето, минава покрай мене една дълга група - защото се върви само по един, толкова е тясна козята пътечка. Веднага ги попитах - имат ли термос с гореща вода. Отговориха ми: „Не, имаме само вино.” Отказах им.

Казах им нагоре да кажат на мъжа ми в какво положение се намирам. Но те не разбраха, че бях между живот и смърт. Организмът ми бе обезводнен и силно загрят от палещото слънце, което гореше безмилостно. Групата се изниза нагоре. После разбрах, че намерили мъжа ми, казали му, но той колко е разбрал! А и невъзможно му беше да слезе по тази пропаст.

Аз лежах и се борех да не изгубя съзнание. Молех се, но се обезсърчих и си казах така: „Сега, Господи, и да искаш да ме спасиш - не можеш! Невъзможно е!”

Нямаше вече хора, които да се изкачват нагоре. Лежах, не мърдах, не смеех дори да дишам. Двойникът ми - почти изскочил от мене. И в това мое отчаяние, изведнъж по пътеката нагоре се заизкачва една жена, сама, на известна възраст. Добра туристка - с екип и с хубави туристически обувки. Наближи ме - аз лежа в дупката. Като стигна до мене, и нея попитах много внимателно за гореща вода, без да мръдна. Само устните си движех. И тя не разбра положението ми. Но ми каза така: „Нямам гореща вода, но имам ябълка!” И бръкна в раничката си и ми подаде една ябълка. Казах й да си отреже половината за нея, но тя ми отговори, че имала и други ябълки. И си продължи пътя нагоре по стръмния баир, без да се тревожи за мене.

Взех ябълката, и много не вярвах, че тя ще ми помогне. Полека-лека я изядох, като все лежа и не мърдам. И с всяка хапка - животът се вливаше в мене. Изядох я. Надигнах се и полека-лека продължих изкачването си. А то трая 1 или 2 часа. Пооправих се, намести се двойникът ми. По- нагоре мъжът ми, предупреден от туристите, ме чакаше. Невъзможно му беше да слезе по пропастта. Разказах му за преживяното от мене състояние. Пих гореща вода от термоса.

И така, когато в крайния и критичен момент аз казах: „Господи, сега, и да искаш, не можеш да ме спасиш!”, Той пак ме спаси, чрез тази самотна туристка, която Той изпрати и тя ми даде ябълка. Така оживях. Да бъде благословена!

Качихме се най-после на това толкова красиво езеро на 2500 м. А нагоре от него - огромни, високи и красиви върхове! Не се качихме по-нагоре. Обиколихме езерото, ядохме и по дългия и лек, обиколен път си слязохме. Пътят се виеше всред красиви поляни, отрупани с чудни, нежни цветя. Беше като в рая! Не видяхме никакво затруднение при слизането ни. Радвахме се на тези девствени, райски градини.

Закон е: Не оставай сам в планината! Носи си винаги термос с гореща вода! Не губи вярата си в Бога! Той работи в невъзможното!

Да, физически беше невъзможно да се спася. Дори и духовно беше непостижимо. Реално погледнато, никой не разбра състоянието ми и никой не можеше да ми помогне! Но Бог пак успя да се изяви - и то чрез тази самотна туристка и ябълката, която ми даде.

Прочетох написаното на съпруга ми. Той ми каза, че тази група туристи не са го намерили и нищо не му е казано. Той седял и все ме чакал. Ако е знаел положението ми, щял да слезе при мене, колкото и трудно да беше. Учителят написа писмо и по него аз създадох чудна песен. Ето и част от него.

„Вярвай в невъзможното.

Вярвай в непостижимото,

за да видиш тяхната реалност

и постижимост!

Бог е Бог на непостижимото,

на невъзможното!

Ако търсиш възможното,

търсиш света.

Ако търсиш невъзможното,

търсиш Бога!

Там е смисълът на Живота!

Любовта е Любов

за Непостижимия живот,

Мъдростта е Мъдрост

за Непостижимата виделина,

а Истината - за Необятната свобода!

Това е Идеалът на Великите души,

Великите души,

които служат на Бога с пълнота

и търсят Невъзможното,

но Постижимото.” И т. н.

Значи, че Небето разполага с методи да ни помогне, в каквато и беда да попаднем! Трябва да имаме силна вяра в това! Те правят и чудеса и са способни да ни спасят и от смъртта! Амин!

8.

Отидохме с мъжа ми да видим една приятелка в Париж и вечерта останахме да спим у нея. Мъжът й беше заминал със синът им. Християн спа на леглото на детето, а аз - на походно легло в коридора. Зад мене беше входната врата.

Заспах. Събуждам се от силно притискане върху мене. Бях обърната наляво. И отгоре, върху тялото ми, ме натискаха с огромна сила две яки ръце. И все по-силно и по-силно, задушавах се вече. И това ме събуди. Защото спях дълбоко. И от силното притискане, да ме смачка съществото над мене вършеше работата си, и аз за съжаление не можех да мръдна. Бях хваната като в клещи. И не беше нито видение, нито сън - защото се събудих и продължавах да бъда все по-смачкана и по-смачкана. Не можех нито да се обърна, нито да помръдна. Ужасно тежко изпитание! И целта беше да ме смачка, да си замина. Аз мислех, че е физически човек, нали вратата беше зад главата ми?

И тогава, без да се мръдна, и без да мога и да дишам повече, вземах да изговарям формулата: „Бог е Любов!” И то така бавно, защото не можех да произнеса добре думите, от силното притискане: „Бо-о-о-г... е... Любов!”

Докато стигна до „Любов”, и само успяла да кажа „Бог”, и то с голямо усилие, махнаха се тези ръце над мене, просто изчезнаха. Веднага се обърнах надясно и гледах да видя някой, очаквах, че е човек. Но нямаше никой в коридора. Гледах наляво, надясно, напред, назад - няма! И не можех да повярвам, защото стискането беше напълно физическо. И тогава разбрах, че е било астрално същество, нещо като „фантом” (между физическо и астрално), и че то ме е натиснало, за да ме унищожи и да си замина. Лекарят би констатирал „сърдечен удар”. И толкова!

Но в моето будно съзнание, се яви формулата: „Бог е Любов”, а тя е велика формула и е равна на пистолет във физическия свят. Такава сила има тя! И то не успях да я изговоря до края, и съществото изчезна. И помен не остана от него!

Аз зная силата на тази формула от Учителя, но сега я изпитах върху себе си. И без нея и магическата й мощ, никой не можеше да ме спаси. Та, да знаете, и да я употребявате в случай на нужда.

Сутринта разказах преживяното на приятелката ми. Тя ми каза, че това същество е търсило нея, а е намерило мене. А брат ми Светозар ми обясни, че в къщата е имало магия, която с тази велика формула - аз развалих! Амин!

9.

Не помня коя година беше. Майка ми беше жива и много болна тази нощ. Сънувах Учителя. „Срещам Го някъде и Той каза: „Които не изпълнят Волята Божия - ги чака смърт!” Аз се стреснах. Учителят беше строг! Но изведнъж лъчезарна усмивка заля лицето Му. И Той бръкна с дясната Си ръка вляво, във вътрешното Си джобче, и извади едно малко тефтерче. Отвори и прочете с усмивка: „А които изпълнят Волята Божия, ги чака Живот и Възкресение.” Успокоих се и се зарадвах. Събудих се сутринта и майка ми беше по-добре. Кризата беше минала. Учителят я спаси. Благодаря!

10.

Още много малка имах едно „хоби” - страхувах се много от разгарящи се нагоре пламъци на огън. Имахме вкъщи един примус, не помня с какво работеше, но като го манипулираха баща ми и Светозар, се вдигаха нагоре високи пламъци, чак до покрива на бараката ни. Като видех това, отварях вратата и беж да ме няма. Тичах чак горе, до Симеонов, недалеко от салона, и нямаше сила, способна да ме върне вкъщи. Имах панически страх. И моят баща се принуди и махнаха този примус.

Минаха много години. И веднъж сънувах как горях на огромен огън - клада, висока. И моята душа отстрани наблюдаваше горенето на физическото ми тяло. И тогава разбрах откъде идваше този страх от пламъците на огъня. Бях изгаряна на клада като християнка или богомилка. Вече преодолях този си страх, останал в моето подсъзнание. Така че - всичко остава складирано - и хубавото, и лошото. И един ден излиза.

11. Смаляване и уголемяване

Днес ще ви опиша едно мое преживяване. Моят Асцендент е Риби (аз съм Рак) и Управителят Нептун е в Дева. Това ми дава да се виждам малка, да се смалявам, по-малкат отколкото съм. И така цял живот. Бях много срамежлива, чак до комплекс. Девата вижда нещата малки и дава скромност.

Вторият господар на хороскопа ми е Юпитер. Той пък вижда отвисоко! Неговият цикъл е 12 години, И така, при едно от неговите преминавания през моя Асцендент, и в опозиция на Нептун, някъде към 1978 г, ми даде следното преживяване (те никога не се повтарят и не са еднакви): Изведнъж се почувствувах голяма, голяма (това беше психическо изживяване) - 10-на метра и повече, като големите апартаменти. И тръгнах навсякъде, вървя и все съм голяма. Гледам от много високо долу хората вървят, колите се движат, и аз се страхувах да не ги смачкам. Тръгна за метрото в Париж, и все така голяма вървя. Чудех се как ще вляза в това метро, как ще изляза и т. н. Качвам се по стълбите за апартамента ни, където живеех, и все тези затруднения с ръста - огромен и как ще мине. А минаваше, и то много леко. Изведнъж - гледам едно красиво, фино същество в небето, насреща от прозореца ни. Толкова хубаво, лети, лети и седи насреща ми. Чувствувам, че това съм аз, т. е. - моят етерен двойник. Защото те са много красиви! Всички хора имат извънредно красиви двойници! И аз виждам този двойник толкова изящен и с неземна красота и зная, че това съм аз. Това ми е ясно в главата. И лети с различна скорост, и много й е леко да лети, а аз я следях.

И знаех с абсолютна сигурност, че това същество съм аз! И бях в необикновено преживяване! Не мислете, че беше сън. Това състояние продължи няколко дни - 1 седмица. И присъствието на това ефирно същество във въздуха беше голямо благословение както за мене, така и за Париж! Гледах и се чудех. И това същество влизаше в мене и тогава аз пак се чувствувах голяма, висока - като гигант! И вървях по улиците, метрото, отивах на работа - и бях сериозна и задълбочена. С мене беше все това велико съществои аз се чувствувах все така огромна.

Зная, че бях много учудена и писах на майка ми затова мое преживяване. Тя беше жива. Замина си в 1995 г. Тя ми отговори и писа, че това състояние ще продължи няколко дни, 1 седмица, и постепенно ще изчезне. И така стана. До 1 седмица - изчезна това мое видение, а и физическо и психическо преживяване. Много разсъждавах по това събитие в моя живот. Никога досега Юпитер не ми беше давал такова нещо! Много пъти е минавал през моя Асцендент, т. е. на всеки 12 години. И сега ми даде това силно изживяване, което, беше психическо, но и физическо. Защото е много трудно изведнъж да се почувствува човек толкова огромен по ръст. Казах си, нали се чувствувам все малка, и сама се намалявам, сега Юпитер искаше да ме прекара и през тази опитност - какво е човек да бъде огромен! Това беше някъде към пролетта и при точното минаване на Юпитер през моя Асцендент.

След 12 години пак очаквах какво ли ще ми даде Юпитер, с новото си минаване през Асцендента ми. Даде ми всичко друго, но не и същото психично преживяване. А то беше такава красота и великолепие, сила и мощ! И това само Юпитер може да даде! Той е Големият благодетел! Той е и Великото Всемирно Братство! Той е и вождът, ръководителят, Учителят!

Та така имах това изживяване, та реално почувствувах какво значи транзит на Юпитер (и мой господар), и то върху моя Асцендент.

17.03.2003 г. Франция

12. Защо Горбачов бе определен за ръководител на СССР

Някъде към 1983 ÷ 84 г. (не помня точно), дойде в Париж Горбачов (ръководителят на Съветския съюз), заедно с жена си - Лариса, мисля, че се казваше. И Горбачов с белега на главата си - значи белязан от Небето! А жена му - фина, модерна! Влюбиха се французите в тази двойка. И изведнъж жена му казва, че иска да види френския филм „3-ма мъже над люлката”, филмът беше излязъл наскоро и аз не бях го гледала. Разправя се за 3-ма мъже - приятели, които отглеждат и се грижат за бебето на общата им приятелка. С тънък хумор, какъвто само французите могат да направят! И жената на Горбачов пожелава да види тоя филм. Правителството се намира в чудо. Казват й, че не могат да й осигурят „охрана” в никое кино, но тя настоява, иска да види непременно този филм. И накрая взимат една бобина с филма и й го прожектират в Руското посолство в Париж. Като прочетох всичко това, взех, че отидох и гледах филма. Защо толкова много настояваше тази жена да го види! И наистина - много ми хареса! Хумор, смях и как чудесно се грижеха тези трима мъже за това бебе! Имала е право Лариса, и в комунистическия Съветски съюз, тя не може дори да помисли за подобен филм! А тя - една елегантна, хубава! Падна им шапката на французите по нея.

И Горбачов даде интервю по телевизията. Въпросите ги поставяше един от най-известните френски журналисти - Мурузи. И аз слушах въпросите и отговорите на Горбачов, и се много ядосвах. Питаха го за политическите затворници, за живота на руския народ, за диктатурата и др. И Горбачов отговаряше. А аз с яд все казвах: „Лъжец! Как лавира! Това не е вярно!” и др. подобни. Изобщо бях силно настроена против него и комунистическия режим.

Мина време. Изведнъж, съвсем ясно Небето ме предупреждава: „Започни да работиш над Горбачов! Той има да свърши една много важна работа!” Щом ми дадоха тази задача - аз веднага започнах, и то с пълното съзнание, че ще трябва да помогна в някаква много важна работа на Небето.

И на другия ден, в работата ми, чувам радиото да съобщава: „Вчера беше рожденият ден на Горбачов.” Беше някъде 3 ÷ 4 март, мисля. Годината не помня. Казах вече 1983÷ 84 г., може би. И разбрах, че точно на Рождения ден на Горбачов Небето ми постави тази задача за работа над него. Това беше голямо потвърждение, че посланието е от Небето, защото как пък точно на Рождения му ден!

И оттогава, всеки ден, с години, аз работех над Горбачов. И му бях станала толкова близка, че го чувствувах вече като мой роден брат. И все си мислех, че той има една много близка душа в Париж, и не знае това. А в началото, много ме беше яд на него, като представител на комунизма и на Съветския съюз.

И така - работих с години. И чудото стана! В 1989 г. падна Берлинската стена без война, без жертви - в мир и разбирателство. Тази стена на позора, която разделяше Берлин на 2 зони - комунистическа и капиталистическа. И колко млади хора бяха загинали да се опитват да я преминат.

Това е! Послушах повика на Небето, веднага отговорих и може би и аз имам малък принос за ролята на Горбачов в тези важни исторически събития! Важно е будността на съзнанието.

И така Горбачов изпълни с чест мисията си, като представител на Великото Всемирно Братство и Учителя, Който отговаря за нашата земя.

17.03.2003 г. Франция

Брат ми Светозар беше много добър математик. Тази своя дарба той я използва с успех в астрологията, която е математическа наука.

В онези години - около 1950 г. - Светозар работеше като мозайкаджия. Той не започна да следва висше образование, за да помага в изхранване на бедното ни семейство с 4 деца. Майка ни Стевка беше домакиня. Баща ми работеше нископлатена работа. В тези мизерни условия двама братя и една сестра - Величка, завършихме висше образование. Брат ми Костадин - инженер землемер, а аз и сестра ми Величка - електроинженери, специалност „Електрически машини и апарати”. Аз имах много хубав глас и като малък пеех в хор „Бодра смяна”. Нямахме пари, за да вземам уроци по пеене и да завърша музикално образование. Аз също бях много добър математик и имах отлични оценки по математика в университета. После използвах тези свои дарби в астрологията.

Майка ми Стевка имаше голяма слабост и влечение към френския език. Това нейно влечение накара сестра ми Величка да отиде да живее във Франция. Аз пък учех освен за университета и вземах частни уроци по френски език. Учеше ме една сестра от Братството, която беше завършила френска филология и специализирала във Франция. След като тя завършила френска филология, отива на специализация във Франция. Адресът бил близко до „Жарден дьо Люксембург” - така звучи на български и на немски език, където „бург” е крепост. Тази наша сестра пита за този адрес, но никой не го е чувал. Накрая попитала един полицай. Той мислил доста време и й казал: „Вие сигурно търсите „Жарден дьо Люксембу” (като „р” и „г” почти не се чуват) и посочил адреса.

Аз от тези интензивни занимания с очите ми, ги преуморих. Започнаха да се червят, да парят, да имам често сълзене. Трябваше да ги плакна често с вода. Попитах Светозар за това мое състояние на очите. Той ми каза: „Винаги, когато очите са зачервени от изстинка или друга причина, ако очите парят или често сълзят, трябва да се правят горещи бани на очите. Тези бани се правят така: взима се дълбока купа (аз тогава на времето имах порцеланова) и се налива вода почти до ръба и се сгрява с открит бързовар. От време на време се изключва бързовара, с него се завъртва водата, за да е хомогенна и се проверява температурата й с пръсти на ръцете. Тя трябва да е доста топла, близко до горещата. Аз бях се специализирал и с пипане на ръце определях много точно достатъчно ли е загрята водата. След като се приготви водата, се взема една кърпа и се слага на рамото. Затварят се очите и леко се потапя лицето във водата. Първо носът реагира, ако е прекалено гореща. След 1 ÷ 2 потапяния със затворени очи, започва истинската баня. Поема се дълбоко дъх, вкарва се лицето в горещата вода и започват интензивни мигания (отваряне и затваряне) на очите. Така седим, докато издържаме под водата (1 ÷ 1,5 минути). След това лицето се вдига нагоре и леко се попиват очите с кърпата. Пак поемаме дълбоко въздух и пак мигаме или гледаме в доста топлата вода. Когато водата започне да изстива, се подгрява отново с бързовар и процедурите продължават. В първия момент след банята очите се зачервяват много, но след 1 ÷ 2 часа се успокояват. При сериозни зачервявания банята трябва да се прави 3 пъти на ден: сутрин, обед и вечер. При по-леки състояния е достатъчна една баня на ден. Аз през целия си живот съм направил хиляди такива бани. Каква е тяхната цел: горещата вода раздвижва кръвта в микроскопичните кръвоносни съдове на очите и те започват да се оросяват по-добре.

Веднъж, като работех с отвертка и завивах една клема, отвертката отскочи и се заби в дланта на ръката ми. Аз дезинфектирах раната и сложих йод. Въпреки това се получи вътрешна инфекция. Започна да се подува около пръстите ми. Ако инфекцията тръгнеше нагоре по ръката, ставаше опасно. Попитах Светозар. Той ми отговори: „Прави горещи бани на ръката си!” Аз започнах да топя ръката в умерено топла вода, но нямаше голям ефект. Тогава Светозар ми каза да започна да обливам мястото между пръстите с доста гореща вода. Слагах водата с лъжичка. Така ден след ден, докато накрая инфекцията изчезна.Горещата вода предизвиква бурна реакция в тази част на ръката и раздвижва кръвта и разнася инфекцията и я пречиства. След няколко такива бани, ръката ми оздравя.

При изстинки и грипни епидемии съм питал Светозар как да се лекувам. Той препоръчва пиене на гореща вода и горещи бани на краката до коленете.

Аз съм пил сутрин до 6 ÷ 8 чаши кипяща вода с лъжичка. Водата се загрява в затворен съд и като кипне добре, се сипва в чашка с чинийка. Веднага се пие с лъжица до средата на чашата. След това се пие директно от чашата. В това време се подгрява отново вода и отново се пие до изпотяване. След това човек се преоблича. Ако по този начин човек изпие 6 ÷ 8 чаши гореща вода, никакъв запек (ако човек има такъв) не може да устои и има резултат - освобождаване.

Светозар ми е препоръчвал да си правя горещи бани на краката при изстинки, ревматични сърбежи на пръстите на краката и др. Технологията е следната. Загрява се до гореща вода един леген. След това част от горещата вода се сипва в друг леген и се долива малко студена вода. Водата трябва да е доста топла, малко по-малко от гореща. Потапят се за момент ходилата и веднага се изваждат. Пак се потапят и пак се вадят. Като спадне малко температурата, потапяме за момент единия крак и бързо го обливаме до коленете с топлата вода с ръце. После - с другия крак и т. н. Като изстине водата, се долива от горещата, която остана, и баните продължават до изпотяване.

При изстинки и грипни епидемии, главоболието е в пряка връзка с дейността на стомаха. Първата грижа е да се освободим колкото се може по-бързо от храната в стомаха и червата. След това оздравяването става бързо. Това очистване на стомаха и червата става много ефикасно с пиенето на няколко чаши гореща вода.

През есента на 2000 г. се получи голяма инфекция на левия ми крак. Не знам дали беше цирей или кърлеж, но аз кърлеж не видях. Инфекцията беше много силна и бързо се поду кракът ми под коляното. Ходих на лекар и взех няколко дни отпуска. Той ми предписа и лекарства, но аз не ги взех. Отидох при Светозар и му разказах за случая. Препоръча ми да слагам компреси от царевично брашно. Купих сухо мляко и започнах с компреси. Царевичното брашно се бърка с малко вода и сухо мляко на слаб огън. Слага се и малко захар. Царевичното брашно трябва да се сгъсти, да не тече, а да стане като мека питка. Докато е гореща, тази питка се слага върху цирея или мястото, което е възпалено. Аз слагах почти на целия крак. Слагах нови компреси 3 пъти дневно. В паузите между компресите топях крака в доста топла вода. Над питката се слага найлон, да покрие, след това се обвива с парцал и се бинтова здраво. В първите дни нямах резултат. Но аз продължих упорито да слягам тези компреси. Започнаха чрез компресите да се отделят много отрови. Аз започнах отново работа и сутрин правех компрес. Цял ден работех с него. Вечер го сменях с друг, и така след десетина дни инфекцията изчезна. Остана само една голяма дупка, следа от която имам и сега.

Искам да разкажа един случай с майка ми Стевка (по паспорт - Стефана). Тя живееше в кв.„Дружба”, заедно със Светозарови. Когато тя сутрин хранеше гълъбите, или при други разходки около блока, беше се запознала с доста съседи. Един ден разплакана възрастна жена, която живееше над майка ми, й разправила своето тегло със сълзи на очи. Двамата родители имали син. Той пораства и решава да се ожени. След сватбата, поддикнат на снахата, синът започнал да моли родителите си да му припишат имота, и те го направили. Не се минало много време, и синът, под въздействие на жена си, започват да водят дело да изгонят родителите си и да ги осъдят да платят наем за живеенето си там. Делото било в заключителна фаза, в полза на младите. Точно в този момент старите хора се оплакали на майка ми и излели пред нея страданието си. Майка ми нищо не им казала, но започнала много да се моли за тях. Не се минал един месец, и тя отново видяла двамата стари хора. Те веднага се похвалили, че внезапно двамата млади прекратили делото и престанали да тормозят родителите. Невидимият свят, с помощта на майка ми, помогнал за доброто разрешаване на тази задача.

Ще опиша накратко един случай с дядо ми Костадин (Кънчо) и баба ми Величка. Те са били от първите, които са приемали Учителя в Бургас. Случаят вече е описан, но аз накратко ще го повторя. Дядо ми е бил пощенски служител. Един ден баба ми Величка не била добре и изпраща дядо ми да изпрати телеграма до Учителя на Изгрева и да Го пита как да я лекува. Дядо ми тръгва към пощата, а в този момент Учителят изпраща един брат да пусне отговор на телеграмата на дядо ми. Когато той отива в пощата с намерение да пусне телеграма, те му казват: „Г-н Стойчев, има телеграма за Вас.” Телеграмата била отговор на това, което той искал да пита. По-късно в София дядо ми разговарял с Учителя. Той му казал: „Когато сте в трудно положение, рекох, напишете ми едно писмо. Където и да съм, аз ще намеря начин да Ви отговоря.”

Аз многократно съм писал писма до Учителя през живота си и винаги Той ми е отговарял. Когато искахме с жена ми Славка да посетим Франция, написах писмо до Учителя, за съдействие. Още бяха на власт комунистите. Моят пряк началник ми казваше: „Ти ще останеш там, не мога да гарантирам за тебе.” След като написах това писмо и горе го разгледаха и дадоха положителен резултат, аз видях, че нямаше сила, която да ни пречи да заминем. Навсякъде всичко вървеше като по мед и масло. Успяхме да посетим Франция за 2 месеца.

Друг път имах проблеми в службата ми. Аз написах едно писмо - молба до Учителят с цел да ми помогне да разреша проблемите си с тези колеги. В списъка имаше и съседи, роднини, с които в този момент не бях в добри отношения - общо 17 души. Написах писмото и зачаках. След около месец започнах да изглаждам противоречията си с тези лица. Когато им казвах, да забравим миналото, и че аз искам да се помирим, никой не ми отказа. Невидимият свят беше говорил с всеки един от тях и те бяха подготвени.

Не напразно Учителят казва: „Рекох, напишете ми едно писмо...” Той не казва: изпратете ми устна молба. Това е нещо подобно при започване на работа. Подаваш писмена молба. Тя се разглежда и в определен срок се взема решение.

Важното е човек да знае какво да иска и как да го поиска. Тогава ще получи и отговор.

Някъде към 1991 г. аз бях вече завършил и специализация „Педагогическа правоспособност”. Кандидатствах да работя като учител по електротехническите дисциплини в техникум по електротранспорт. Приеха ме. Още в началото, преди да започне учебната година, аз написах едно писмо до Учителя: „Учителю, искам да преподавам електрически машини.” За мое съжаление разпределиха часовете и аз преподавах по други предмети. През другото лято се откриха места за учители в Техникум по електротехника и автоматика. Имаше много кандидати, но приеха мене. Какво беше моето учудване, като основно преподавах „Електрически машини”. Моята молба до Учителя получава отговор през следващата година.

Аз съм писал много писма до Учителя. Важно е да знаеш какво искаш и да опишеш случая си кратко. Всяко написано писмо се разглежда в Невидимия свят, и ако се даде положителен резултат, Учителят възлага на някои от нашите заминали братя да разреши случая. Ако става въпрос за разрешение на кармични връзки, в първо време тези същества отнемат кармата от нас и ние преставаме да се мразим. Впоследствие се стига и до подобряване на отношенията. Докато за нас един кармичен проблем е непосилна задача, за съществата от Невидимия свят това е фасулска работа. Важното е ние да сме поискали конкретна помощ в дадена насока.

Друг важен момент е: в периода на действие на писмото до резултат, не трябва да споделяме с никого за тази задача. Тя остава само за нас и Бога. След като разрешим дадена задача, за която сме искали помощ и тя става спомен, чак тогава може да се сподели с другите.

Също много важен момент е, че не всяка молба се удовлетворява веднага. Само за спешните случаи се отговаря веднага.

По този повод си спомням един случай, който съм чувал и е описан. Една сестра, по времето, когато беше жив Учителя, завела малкото си дете в зоологическата градина. Тогава е имало и бели, огромни полярни мечки. Те стигнали до клетката на такава мечка и майката се разсеяла и не видяла, че детето си е пъхнало ръката в клетката. Мечката веднага скочила, отворила уста и да захапе ръката. В този момент майката вижда какво става и само извиква: „Учителю!” Мечката се сковава с отворена уста и детето изважда ръката си. Такъв случай имаше и със сестра ми Величка, когато по преспата литва надолу към леденото езеро „Окото” на Рила. В един момент тя извиква „Учителю” и се спира на една малка бобунка. След това Светозар стига до нея и я спасява.

При различни наранявания аз обичах да слагам на раната йод. Той изгаря тъканите и след това раните трудно зарастват. Дори и при по-сериозни наранявания, с кървене, Светозар препоръчва топена на засегнатия пръст в гореща вода. Така тъканите се запазват и по-бързо засегнатото място оздравява.

1. Детство на Изгрева и Рила

Роден съм на 23.01.1934 г. на Изгрева.

Нашето семейство е едно от първите, които се запознават и приемат идеите на Учителя.

Още в началото на века баба ми Величка и дядо ми Кънчо Стойчев, които тогава са живеели в Бургас, се запознават с Учителя, с Новото учение, и стават ревностни привърженици на Бялото Братство.

Къщата в която са живеели в Бургас, е била голяма, с доста обширен салон, където са могли да се съберат 40 ÷ 50 души. Учителят, когато е идвал в Бургас, винаги е отсядал в нашата къща и там е провеждал срещите си с братята и сестрите.

Баба ми Величка е била много одухотворена жена и е водела постоянна кореспонденция с Учителя, като някои от писмата и кореспонденцията с Него са отпечатани в предишни томове на „Изгревът” (том VII, стр. 469 ÷ 475).

За съжаление тя се е разболяла зле и през 1918 г. си отива от този свят. По това време Учителят е бил заточен във Варна и не е можел да се движи из страната, и когато научава за кончината й, само казал: „Жалко, изпуснахме Величка.”

Когато Учителят създава лагера на Изгрева, дядо ми и майка ми напускат Бургас и идват да живеят там. Тук майка ми се запознава с Крум Няголов, за когото след това се омъжва.

През 1932 г. се ражда първото им дете - брат ми Светозар, а през 1934 г. се появявам аз на Божия свят.

Моето раждане е било много трудно. Родилните мъки на майка ми са започнали още в полунощ, но аз не съм се раждал и след около 4 часа мъка, когато се появила опасност мама да си замине, а и аз с нея, баща ми около 4 часа сутринта е отишъл при Учителя с молба за помощ. Още докато пристъпвал по стълбата, вратата горе се отворила, и го посрещнал Учителя. Той го попитал: „Какво има брат?”, и баща ми му обяснил голямото затруднение и опасност за живота на майка ми и мене.*

Учителят казал: „Сега ще се върнете вкъщи, ще напълните една чаша с вода и ще дадете на Стевка (майка ми) да духне в нея.” Баща ми това и сторил. Майка ми била много изнемощяла и едвам имала сили съвсем слабо да духне, но чудото станало и в 4 часа и 10 минути съм се родил благополучно - с помощта на Учителя - явно Той тогава е помагал с мисълта си.

Още от най-ранните ни години ходехме всяка година на Езерата. Аз съм бил едва 2-годишен, когато баща ми ме качваше върху раницата и ме изнасяше до лагера.

Независимо, че бях едва 2-годишен, много ясно си спомням случая, когато мама я ухапа змия - пепелянка.

Бяхме на почивка на поляната на Вада, преди да започне голямото изкачване. На мене ми се е припишкало, и майка ми ме завежда настрани в тревата, за да ме изпишка. В този момент тя настъпила змията, и тя я ухапва.

Аз си спомням само как тя изписка, и след това някой брат каза: „Трябва да се намери някой брат или сестра със здрави зъби, който да изсмуче и изплюе отровата.”

Явно това е станало от една страна, а от друга Учителят е бил незабавно уведомен. Това е тогава, когато Учителят беше бит от побойници, и почти не излизаше от палатката си на езерата. Но майка ми със сигурност твърди, че Учителят слязъл до нея, казал й какво да прави и какви билки да пие и тя за около 5 ÷ 6 дни се оправила и напълно се възстановила.

Явно Учителят се е излъчил и е дошъл да спаси майка ми. Тогава бил ухапан и един кон от змия и той бе умрял.

Интересно е, че конярите, като минавали покрай палатката ни, а мама седяла отвънка я попитали: „Абе госпожо, какво стана с онази жена, която я ухапа змията, дали вече умря, защото нашият кон умря?” Тя им казала: „Аз съм жената, която змията ухапа и сега вече съм съвсем здрава.” Конярите много се учудили и започнали да цъкат с уста - просто не вярвали, че това може да стене.**

Но те не знаели, че майка ми е била спасена само от Учителя.

Спомням си още един интересен случай. Тогава съм бил може би на 4 ÷ 5 години. Пак отивахме на Рила, само че този път - през Сапарева баня. Тогава пътят минаваше през Паничище, х. „Скакавица”, Бъбрека и стигахме до лагера на второто езеро. Влакът беше късно вечерта, а ние бяхме сами. Майка ми, баща ми, Светозар и аз. Сигурно доста сме вървели, защото някъде към 3 часа сред нощта, малко след хижа „Скакавица” изведнъж срещнахме един коняр с 1 кон. Той каза: „Праща ме вашият Учител, да ви посрещна и кача децата и багажа, защото насам идвало едно семейство с две малки деца и багаж.” Това е още едно доказателство за големите грижи на Учителя за хората от Братството.

Ще разкажа още един интересен случай от детските ни години. Трябва да съм бил на 3 ÷ 4 години, а брат ми Светозар - с 2 години повече. Като всички деца и ние правехме бели. Какво ни е дошло на ум, но с ножове сме намушкали изцяло палатката на сестра Елена Андреева, и тя прави голям скандал, разбира се, тьй като палатката вече е негодна за използване, и иска да й се купи нова. Ние бяхме едно от най-бедните семейства на Изгрева и купуването на нова палатка щеше да ни затрудни много. Мама решава да ни заведе на съд при Учителят и ни заведе при Него. Той беше седнал на пейката на поляната, където се играеше Паневритмията. След като мама Му разказа какво се е случило, Учителя ни взе със Светозар, сложи ни на колената си, погали ни по главите и каза: „Те са добри деца и вече няма да правят такива пакости.” След това извика сестра Елена и й каза: „Сестра, не се тревожете, аз ще платя палатката.” Тогава сестра Елена веднага би отбой и каза: „А, не Учителю, тя беше стара, гнила и трудно можеше да се използва” - с което и приключи инцидентът. Това е още един пример за величието на Учителя.

* Виж „Изгревът”, том VII, стр, 458 ÷ 459.

** Виж „Изгревът”, том VII, стр. 453 ÷ 455. (бележки на съставителя Вергилий Кръстев)

2. Паневритмията

С Паневритмията сме закърмени още от самото й създаване. Още от съвсем малки, започнахме да играем с брат ми Светозар и смятам, че се научихме добре както да я пеем, така и да играем.

Даже по едно време играехме заедно със сформираната от Учителя група от сестри за показно изпълнение.

Но тъй като напоследък се навъдиха много „знаещи учители по Паневритмия”, даже и организация, която издава дипломи за Паневритмията, трябва да кажа, че се допускат редица отклонения от начина на игра, посочен от Учителя и разпространяван от новите „знаещи”. Най- фрапиращото изменение е при упражнението „Изгрява Слънцето”. Трябва да кажа, че никога, никога по времето на Учителя „Зун Мезун” не е игран по начина, по който обучават „новите специалисти”.

Винаги на „Зун”, ръцете са прибрани до гърдите и на „Мезун” се отварят. Това е толкова ясно - Паневритмията е един пълен Божествено синхрон между музика и движение, т. е. няма движение без музика. А по поуките на „новите преподаватели”, след като привърши музиката, те правят допълнително ново движение, като прибират ръцете към гърдите си.* Това е крайно неправилно и колкото по-скоро се изправи, толкова по-добре ще е за Братството.

В допълнение на горното ще кажа, че след 9.ІХ.1944 г. по-голямата част от сестрите, които по волята на Учителя учеха и показваха правилно Паневритмията, заминаха в чужбина и в тамошните братски групи научиха братята и сестрите да играят правилно Паневритмията. И сега е парадоксално, че в чужбина това упражнение – „Зун Мезун” се играе правилно, а тука, в България, се проповядва и въвежда изменение.

Има и доста промени в текстовете. Особено в упражнението „На ранина”, където се пее „няма нивга да умра”. Дължа да отбележа, че никъде в братските песни не съществува текст за „умиране”, тъй като ние всички знаем, че не се умира, а само се променя начинът на живот. **

Текста „и за Тебе ще умра” от песента на Ел. К. имаше в първоначален вид и в песента „На Учителя”, но още скоро след това беше променен на „и след Тебе ще вървя” - по Негова препоръка.***

Явно може би в някое от най-ранните издания на Паневритмията е съществувал текстът за умиране, но след това беше променен. Пееше се: „Който играй гимнастика, той ще бъде вечно млад” - повтаряше се 2 пъти.

Има и други по-малки промени, но те общо взето са по-дребни и остават на съвестта на тези, които обучават, и на тези, които се учат.

* Виж „Изгревът”, том XX, снимка № 53.

** Виж „Изгревът” том VII, стр. 223, № 23. (бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)

*** Виж „Изгревът”, том VII, стр. 152. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

3. Брат Лулчев

Тъй като напоследък се изсипа много помия по образа на този светъл брат, съм длъжен да изясня някои неща и да обясня голямата му роля по съхраняването на Братството, а така също и на България.

Брат Лулчев беше съветник на цар Борис. Независимо, че царят никога не се срещна с Учителя, посредством брат Лулчев той беше запознаван с мнението и препоръките на Учителя, и така, макар и невинаги, но царят се съобразяваше с тях.

Особено силен е случаят със спасяването на българските евреи. Когато Учителят научава, че царят е подписал заповедта за изпращането им в лагерите на смъртта, Той извиква брат Лулчев и му казва да намери царя и да го предупреди, че ако допусне изпълнението на тази заповед, то от неговото семейство няма да остане и следа - ще бъде унищожено. Брат Лулчев обикаля 3 дни, в крайна сметка с помощта на Учителя намира царя в Кричим и му предава думите на Учителя.

Тъй като царят знае, че Учителят е предупредил баща му - цар Фердинанд, да не влиза във войната, понеже тя ще завърши с катастрофа за България и лично за него, и това се е сбъднало, той веднага се връща, отива при министъра на вътрешните работи и скъсва заповедта. Това става - 1 ден преди влаковете с евреите да потеглят за лагерите на смъртта - ешелоните с конските вагони са били готови.

Брат Лулчев беше един от най-добрите хироманти на Изгрева и приемаше доста хора, на които помагаше чрез гледането на ръка.

Освен това той беше противник на убийствата и благодарение на него бяха отменени от царя много смъртни присъди, главно на комунисти.

Въпреки това, след комунистическия преврат на 9.IX.1944 г. брат Лулчев беше арестуван, съден от Народния съд, осъден на смърт и убит. Въпреки, че някои видни комунисти, спасени от него, са му предлагали да го спасят, той е отказал и е приел смирено съдбата си.

Искам да кажа и няколко думи за „Упанишадата”, понеже и тя беше доста оплюта. Брат Лулчев създаде при себе си група от братя и сестри, в която участвуваше и баща ми, която я нарече „Упанишада”. От това, което знам, там са се обсъждали основно беседите на Учителя и приложението на учението Му, тъй като не всичко се разбираше от всички, а за братята и сестрите е най-важно не само да слушат и четат беседите, а да ги прилагат. Така че за мене Упанишадата беше много полезна за Братството.

4. Заминаването на Учителя и живота в Братството след него

В началото на 1944 г. започнаха големите англо-американски бомбардировки над София, особено тази на 10.01.1944 г., когато над 200 самолета през деня и след това през нощта бомбардираха София, в това число и Изгрева. На Изгрева паднаха доста бомби, но общо взето пораженията бяха нищожни в сравнение с тези в града.

На 13.01.1944 г. ние заедно със службата на баща ми се евакуирахме в с. Бяла Черква, и там изкарахме края на войната. Завърнахме се на Изгрева през м. октомври 1944 г.

Междувременно през 1941 г. се роди сестра ми Величка, а през 1943 г. - брат ми Любомир.

На 27.ХІІ.1944 г. Учителя си замина от този свят. Спомням си, че мама ни заведе да Го видим за последен път.

Той беше положен вляво до централната врата на салона. Видът Му беше свеж и розов като на жив човек. Мнозина от братята и сестрите очакваха и говореха, че Той ще възкръсне, но, разбира се, това не стана.

По-късно разбрахме, че комунистическата власт беше решила да Го арестува и унищожи, но Той ги изпревари и не ми позволи да се гаврят с Него.

След Неговото заминаване се получи разединяване в Братството и се появиха някои болни амбиции за власт. Новоизграденият братски съвет не беше единен. Особено зле се отрази изгонването на брат Антов от Братският съвет, за което той се закани да отмъсти и разруши Братството.

Тогава той беше много силен при комунистите - беше председател на VI Район на ОФ, в който влизаше и Изгревът и понеже знаеше доста работи от вътрешната кухня на Братството, в т. ч. и нередности по заплащане на данъците, укриване на злато и т. н., той извърши своето черно дело и спомогна много за разрушаването на Изгрева.

Отначало бяха конфискувани салоните и се наложи за воденето на братския живот и четенето на беседи да се плащат високи наеми.

След това за финансови неуредици и други нарушения по комунистическите закони бяха арестувани, съдени и осъдени на затвор брат Борис Николов като Председател на Братския съвет и брат Жечо Панайотов - като счетоводител на Братството. Постепенно бяха конфискувани и всички братски имоти, независимо, че за много от тях имаше нотариални актове на името на отделни братя и сестри.

Впоследствие Изгревът беше изцяло унищожен, като се изградиха там посолства на редица държави като най-голямото беше това на бившия СССР.

5. Светозар

Искам да напиша и някои спомени за брат ми Светозар, който през целия период след заминаването на Учителя досега работи много всеотдайно за Братството.

В началото, когато дойдоха на власт комунистите, всички бяхме увлечени от техните приказки за братство, равенство и социална справедливост. Тъй като нашето семейство беше едно от най-бедните на Изгрева, ние със Светозар бяхме въодушевени от тези идеи и се включихме в тяхното разпространение. Светозар владееше стенография и започна да ходи и пропагандира техните идеи, като за всичко си водеше стенографски бележки и считаше, че те не противоречат на учението на Учителя.

В казармата той изживява жесток катаклизъм. Тъй като е вегетарианец, той не е можел да яде храната, която готвят, и се е хранил главно с хляб и лук. Така той отслабнал много и стигнал до положение, че не можел да си носи пушката, и отказал да я носи. Командирите му озверели и се отнасяли много жестоко с него, извеждали го няколко пъти и на разстрел, с цел „да го вкарат в пътя”, но той бил непреклонен.

Тогава става чудото, Една нощ му се е явил Учителят и му е казал, че той ще остане жив и ще работи за Братството, за което му е дал и указания.

След този случай офицерските власти намират неговите стенограми и решават, че ще го съдят за държавна измяна, тъй като мислели, че това са шпионски бележки за чуждо разузнаване. За голямо тяхно учудване, те разбрали, че това са техни пропагандаторски идеи и веднага променили отношението към него. Спрели насмешките и издевателствата, определен му е бил 10 лв. порцион на ден, с който да се храни и така той постепенно се възстановил. От казармата Светозар се върна съвсем нов човек - скъсал завинаги с комунистите, готов всеотдайно да работи за Братството и учението на Учителя. Тогава в него се развиха силно някои центрове на ясновидство, способности да лекува и помага на хората.

Трябва да кажа, че Светозар направи един голям жест към мене, след като ме приеха студент, като заяви, че той повече няма да кандидатства, тъй като баща ни нямаше да може да издържа втори студент, а ще работи, за да помага както в семейството, така и на моето учение. И той изпълни своето обещание.

Оттогава до сега Светозар е неразривно свързан с Братството и с неговата дейност. Почитан и уважаван от мнозина, честен и всеотдаден в братската дейност, като се започне от изготвянето на нарядите и организиране зимните беседи, изграждането на лагерите в Рила, помощ в оздравяването на много братя и сестри както от болести, така също духовно, и по лични въпроси. Той е един пример на безкористност и всеотдайност за всички, които искат да учат и прилагат учението на Учителя.

Полезна и поучителна е и неговата дейност като автор на редица книги за историята и живота на Братството, лагерите в Рила, Пентаграма, спасяването на евреите, житния режим и др.

Лично мене Светозар на няколко пъти ме е връщал към живота, когато съм бил на път да си замина.

6. Отдалечаването

Искам да напиша няколко реда и за моето временно отдалечаване от редовния братски живот. След като завърших висшето си образование - геодезия, започнах работа, която беше свързана с непрекъснати командировки. Това - от една страна, а от друга - не харесвах тази непрекъсната борба за власт, фанатизма, сектантщината - т. е. стремежа да се откъсне Братството от всичко и от всички, овчедушието, както го наричам, а това е, че Бог и Учителят ще свършат всичко вместо нас, - спомогнаха за моето оттегляне от редовния братски живот, или по-точно - от хората, които ръководеха Братството тогава.

Разбира се, през цел ми този доста дълъг период от живота ми, учението на Учителя живееше и се проявяваше в мене, ходех редовно на Бивака на Витоша, и почти всяка година - на лагера в Рила.

През март 1997 г., вече пенсионер, прекарах много тежък инфаркти бях на път да си замина. Спомням си само, че докато ме караха в болницата, навлязох в тъмен и непрогледен тунел, в края на който видях силна светлина и се появи образът на Учителя. Той не ми каза нищо, но аз знам, че с Неговата помощ аз бях върнат към живота, и постепенно се стабилизирах. Явно Учителя ме е върнал към живота, за да си довърша работата, която ми е била предвидена.

Пристигна сестра ми Величка от Франция, и започна да ме извежда всяка сутрин на Паневритмията. Отначало само седях на пейката и гледах и пеех, а след това постепенно започнах и да играя и да пея. Играта на Паневритмията ми се отрази много добре на здравето, което бързо се възстанови.

Започнах постепенно да ходя на Витоша - до Бивака, до Черни връх, а след това през 1999 г.,2000 г. и 2001 г. ходих и на три пъти на Езерата.

През 2001 г, и 2002 г. даже успях да се изкача на Мусала.

Всичко това показва колко много ми е помогнал от една страна Учителят, и от друга - колко важно е да следва човек Неговото учение - то дава здраве и живот.

7. Бистрица

Искам да напиша и няколко думи за моето отношение към проекта „Бистрица”.

Преди това трябва да заявя, че цялата моя трудова дейност е преминала в строителство на големи промишлени обекти, жилищни сгради и др., като съм започнал от помощник технически ръководител, инвеститор на обект и съм стигнал до Директор на Инвеститорска дирекция и Заместник-ген. директор по строителството. Така че тези проблеми са ми до болка ясни.

Но преди това ще изразя моето мнение, а то е, че тук се спекулира с изказването на Учителя. Това, че в някакъв разговор Той е споменал за евентуална възможност за изграждане на Братски център на Бистришките поляни, не значи, че това е категорично Негово становище.

Още повече, че Бистришките поляни отдавна вече не съществуват, тъй като селото се е многократно разширило и ги е населило, а са останали Бистришките чукари.

Считам, че хората, които се занимават в момента с Бистрица, нямат и представа колко по- сложен е въпросът с изграждането на един толкова голям и скъп комплекс - каквото се предвижда, тъй като за някакъв проект въобще не може де се говори.

Смятам, че и върховният Братски съвет, дал съгласие за това, съвсем не е наясно по въпроса. За да се изгради такъв огромен център, както се иска, е необходимо следното:

1. Направа на хидрогеоложки доклад на цялата площадка. Това се прави, като на всеки 1,5-2 м се бият сонди и се прави карта, на която се нанасят резултатите - това е необходимо преди всичко, за да се разбере въобще възможно ли е да се изгражда такъв голям комплекс, няма ли свлачища, какво ще е фундирането и т. н., а не само един сондаж, за да се разбере дали има или няма вода. Такъв един проект ще струва около 100 хиляди лева, по мое виждане.

2. Изграждане на микроструктура, представляваща пътна мрежа, електрическо захранване с трафопост, водоснабдяване, канализация с евентуална пречиствателна станция за битово фекални води, което е сложно и скъпо съоръжение. По най-общи предвиждания това ще струва около 500 хиляди лева.

3. Следва изработване и съгласуване на идеен проект и работни чертежи след одобряването му - стойността на проекта е около 10 % от стойността на обекта - около 300 ÷ 400 хиляди лева, където включвам и задължителния контрол по строителството.

4. Изпълнение на самото строителство, което ще струва също приблизително около 4 милиона лева. Това строителство в никакъв случай не може да стане само с доброволен труд. За целта е необходима реномирана строителна и монтажна организация, разполагащи с необходимата техника и изпълнители.

Явно такъв комплекс трудно може да се реализира в близките 50 ÷ 100 години, като знаем с какви незначителни средства разполага Братството. Моето скромно мнение е, че на Бистрица - Орфей ще трябва да се култивира земята, насадят дръвчета, зеленчуци, да се изградят някакви допълнително леки навеси и бараки, и да се ползва за братски нужди през лятото.

Изграждането на бъдещия международен и световен център на Всемирното Бяло Братство трябва да стане там, където го създаде Учителят, а именно - на Изгрева и аз със всички мои сили, опити и знания ще работя за това.

В заключение искам да кажа, че съм приятно изненадан от навлизането на много млади хора - братя и сестри в Братството. Те идват с много желание да се учат, да работят за разпространение учението на Учителя и в тях е бъдещето. Аз вярвам, че може би те ще са тези, които ще разпространят учението първо между българският народ, а след това - и в света.

Още повече, че вече до голяма степен са преодолени фанатизма и сектантщината.

Все повече се пише и говори за Учителя в пресата, телевизията, издават Му се беседите в оригинал, които се купуват и четат от много повече хора у нас и чужбина, отколкото даже предполагаме.

Тъй като съм непоправим оптимист, считам, че мрачните прогнози на астролози и други за световни катаклизми няма да се сбъднат, човечеството ще се извиси и ще създаде условия за идването на Шестата раса, без да бъде унищожен сегашният живот.

17.01.2003 г. Написал: (Подпис на Костадин Няголов)

Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

1. За да се разбере как стои въпросът за Бистрица, трябва да се прочете и изучи отбелязания материал в „Изгревът”, том XV, стр. 878 ÷ 879 и 877 ÷ 878. И накрая - том XVI, стр. 788.

2. И накрая трябва да научат песента „Писмото”, да я изпеят, като предварително изучат защо е дадена тази песен. Виж „Изгревът”, том XIX, стр. 985.

3. И главният въпрос е признават ли Учителя Петър Дънов за Учител и ще изпълняват ли Неговата воля без никакво изключение.

4. Ще трябва да се определят. Ще изпълняват ли Неговата воля, която е Волята на живия Бог, или ще изпълняват своята си воля, която е деяние на предателите. Това е.

* * *

Небето бавно просветлява,

гаснат нощните звезди;

навън тихичко е поваляло,

докато снощи спеше ти.

* * *

Тихо, невидимо Духът работи,

когато гласът на изворите ни зове.

Хубаво е да чуваш този глас,

да виждаш светлината,

да извира и през тебе!

Пролет

Храни ме въздух,

радва ме Слънцето,

вдишвам лъчите,

играя в росата.

Летя над полята,

с вятъра тичам,

покой не намирам

прегръщам цветята.

Пролет изгрява,

здраве ни носи,

ухания горски

и мирис на бор.

Пеят водите,

топи се леда,

душата ми пее,

пролет изгрява.

Стефан Косев

12. Светлозарният Светозар

Първите ми срещи с брат Светозар Няголов бяха на Рила, където ходех лятно време с братски групи. Още в началните разговори той ме възхити с начина, по който предаваше спомените си за Учителя. С часове и с дни говореше за миналото, без умора, непрестанно, вдъхновено. Пред нас се разкриваше свят, в който властват други закони и принципи, където Живото Слово е дейно и цари пълна хармония. Извисяваше се образът на Учителя като величествен пратеник от висши светове, поел в ръце нелеката роля да подобри нашата българска участ, а последователите си да извиси до водещи световни духовни деятели.

Не бях изчела дотогава много от Учителя, а от Светозар получавах наготово знание, опит, философия... Самият той, проучил три пъти цялото отпечатано Слово на Беинса Дуно, беше като подвижна енциклопедия за казаното и писаното от Учителя. Мисията му е да разпръсква светлозарни лъчи в душите на търсещите светлина и нов път. Беше център, около който се завъртаха всички, идващи на планината.

Светозар редовно водеше групи до връх Мусала, като със своята желязна организираност запалваше и другите. Тръгваше се в 2 ч сутрин и целият поход се превръщаше в нагледна демонстрация на знанията от Учителя. Всички усещахме как той работи с нас с любов, вдъхновение, около него се носеха искри на радост и лекота! Възприемахме общуването с него като специален дар.

Разказваше за Учителя с почит, възхита и любов, а личният му досег до личностите и събитията го правеше незаменим събеседник. Талантливо предадените случки и сценки съживяваха както личността на Учителя и неговите последователи, така и разни истории от Изгрева. Представяхме си Учителя като благ баща, загрижен за всеки поотделно, олицетворение на принципите на Любовта, Истината и Справедливостта.

От близки и познати съм чувала, че при личен разговор брат Светозар внася успокоение, хармония и мир в душите. Като го търсят за помощ, казвал им е действително случили се неща и е предсказвал събития с голяма точност, които после времето е потвърждавало. Неговото ясновидство е доказателство за безпределните възможности на човешките способности. Стотици наши братя и сестри, живеещи из страната и в чужбина знаят, че могат да се допитат до него през всеки час на денонощието, вярват, че той умее да помага и спасява дори от разстояние. Светозар е много известен със своите качества на алтернативен лечител и сред чужденците, интересуващи се от идеите на Беинса Дуно. Той пише всеки ден по няколко писма до страната и чужбина и с това поддържа живота на десетки души, за да изпълнят мисията си на земята. Мога да си представя интереса към него, като знам как, като го слушаме, умее да ни издигне в друг свят, как помага съзнанието ни да надхвърли обикновените граници и как зарежда душите ни с висша енергия.

Моите лични преживявания с него бяха по повод загубата на близки от семейството ми. Три- четири дни след заминаването на обичния ми брат, който се помина твърде млад и аз бях потресена от загубата му, реших да потърся утеха при Светозар. Неутешимата скръб ме караше непрекъснато да плача, страдах като за загубената си половина, Светозар веднага улови състоянието ми, погледа ме няколко секунди и без да промълви дума, зарони съчувствени сълзи. Казах, че на теория знам, че душата е вечна, но в този момент не мога да преодолея липсата на близкия човек. Той ми припомни, че трябва да чета псалмите и молитвите на Давид, посочени от Учителя за такъв повод: В процеса на разговора започна да ми олеква, а Светозар заяви, че ми отнема половината от товара.

При втората ми среща показах на Светозар снимка от болната ми майка, защото той никога не я беше виждал. Безпокоях се, че положението й е критично. Той отсече: “Майка ти си заминава, но ти се пази!” Оказа се ужасно прав - след няколко дни тя издъхна, а аз се опитах да преобърна моето страдание в сила, правеща душата по-устойчива.

Изпращала съм много хора при Светозар, лица, които нямат нищо общо с учението, и той никога не е отказвал помощ на търсеща душа. Те винаги са оставали доволни, успокоени, облагородени, попивали са с душите си оживялото в устата му Слово. Въпреки скромността си, той има необикновено силно благотворно въздействие върху хората. Убедена съм, че е извършил огромна тежка работа с хиляди души в беда, като е провождал Божествените лъчи към нуждаещите се, без да очаква слава, пари, дори благодарност!

Брат Светозар е сред личностите в българската школа на Всемирното Бяло Братство, които ще оставят ярка диря в историята й. Семенцата знание и опит, които е посял в хилядите си слушатели, ще разцъфтят, а плодът ще бъде популяризиране на идеите на Любовта и Истината тук, в България.

13. Писмо от сестра Мария Шопова

Светозар.

Откъде дойде това име? Ти истина светиш, още те помня: младо момче, в сутрешните беседи, мислех си: Какво, какво търси това дете? Какво ли разбира? Ти не се спираш да вървиш по този светъл път. Защото ти сам си светлина. Бъди пример за всички. Ти светиш, Светозаре. Благословен бъди. Твоята майка, която добре познавах, те е възпитала още в утробата си. Вече съм на 90 години и виждам нещата по-ясно. Не смущавай душата си. Помагай на всички, които са изпратени от Бога,

Бог е Любов, Бог е всемъдър, Бог е всеблаг. Да осветяване Името Божие, Да търсим Царството Божие и Правдата Негова и да изпълним Волята Божия.

Бележка на съставителя Вергилий Кръстев

От 1970 г. няколко години подред се качвах с Мария Шопова на хижата при 7-те рилски езера около първомайските празници, които бяха почивни дни. Престоявахме 3 дни. Разхождахме се по планината и тя ми разказваше много случки от живота на Школата, разказвани от Влад Пашов. Бяхме се уточнили да ми разкаже тези спомени и аз да ги запиша. Няколко години подред - и то 3 пъти, ходих и носех един голям ролков магнетофон, укрит в голяма чанта, за да записвам спомените. Но тя не пожела. И в трите случая, и в трите поредни години се връщах без да запиша нещо от нея. А причината - не пожела да се подчини на програмата на “Изгревът”, която ръководех.

1. Очерк за Светозар Няголов

Всеки човек, докоснал се до Словото на Учителя, получава кореспонденция, която го упътва за нови и важни промени. И винаги, когато се доближим до приятели, непосредствено общували с Него, доволството е пълно. Светозар е художник и музикант, който умело пренася картини от един жив (а не митичен) свят на спомени за Учителя и като свидетел на една епоха, пълна с красота, при нашите срещи ние спонтанно сме се отваряли за Словото. И всякога се е формирала в съзнанията ни невидима мисловно-творческа среда на реално духовно присъствие, което обновява и дава някакъв вътрешно сладък разумно доловим копнеж към Божественото.

Годината е 1995 г. - 12 април, София. Уран от 01.04 е във Водолей и в този знак престоя до 2002 г, което бе време на съдбовни промени. Разговорите при нашите гостувания в дома на Светозар, Еленка и Павел почти винаги са започвали с цигулка и песни. Тематичните размишления при всеки наш престой, споделяни диалогично, са записани от нас с внимание, тъй като в такъв момент се стремим да откриваме аналогии и съответствия, които са в съзвучие със случващото се в нас самите и това, което ставаше като историческо събитие извън нас, Проникновено и с топлота, въпреки студения априлски ден, Светозар ни обгърна с поглед, и с обич започна да изрича цели пасажи от Словото на Учителя, както и свои вътрешни откровения, което ни пренесе в една жадувана реалност.

„Бог живее в нас, но ние да Му дадем условия да се прояви чрез нас. Изгревът на Слънцето е мигът, в който Неговият благ Дух ни говори. Птичките млъкват в този момент. Единственото място във Вселената, където Бог говори на съществата по този начин, е Земята, затова душите се стремят да се родят тук, за да слушат гласа Му. Той е възлюбил Истината в човека; затова изпрати Духа на Истината - Учителя.

България е оградена от 500 милиона ангели - на това се дължи този син цвят на небето. Сега хората на Земята са 12-годишни деца, които обичат да се хранят със сладки храни. На 2000 години слиза един Мъдрец, за да поеме горчивото в живота. Нужно е абсолютно послушание, смирение, любов. Трябва да дойдем до положение да живеем за цялото и като живеем в чистота, ще привлечем някой ангел да живее в нас, а той от своя страна ще покани и други негови приятели да дойдат. Така постепенно ще се съберат хиляди ангели у нас. А накрая ще дойде Господ. В 5 часа чрез неделните беседи Учителят твори новото небе, а в 10 часа - новата земя. С Окултния клас в сряда под знака на Слънцето, Той сваля новите принципи и закони, а петъчните беседи градят новия човек - носител на чистота, изправност и стремеж към познание. Бог е Незнайният, Неизменният, Невидимият, Който се движи с такава ментална скорост, че всеки миг е навсякъде и във всичко.

Името Христово е колектив от 100 милиона Божества - Господ, същества завършили своята еволюция, Бялото Братство, Вселената и нейното разумно изражение - Природата.

Централното Слънце Алфиола излъчва 75 милиона пъти повече светлина от нашето Слънце. Когато искате да се свържете с Бога, правете това, което е невъзможно.

Абсолютна точност, абсолютно послушание, абсолютна дискретност - тогава Бог познава Своите. Когато ангелите нарушиха равновесието на своята воля, те паднаха. Правата линия е неразложима и никой не може да разкъса връзката между силите на умствения свят. Който се опита да разкъса тази връзка, сам ще се разруши. Ангелите паднаха именно по тая причина. Три велики закона управляват битието: „Закон на абсолютната реалност, закон на абсолютната разумност и закон на абсолютната материя”

При едно гостуване в София на 17.01.1996 г. Светозар ни разказа един сън, който е сънувала майка му Стевка на 10.11.1983 г. за него самия как стои изправен на изгревската полянка и пее следната песен:

„Аз съм Дух Божий,

Духът Божий живее в мен.

Къщата, в която живея, е свята,

Изпълнена е с присъствието на

Божия Дух.”

Споделените при това посещение неща бяха нови и важни за нас. Важни за този период, тъй като, съсредоточен върху беседа на Учителя, Светозар разбира, че много хора ще си заминат и ще останат само тези, които искат да работят честно и безкористно. Отново за справка потърсил прочетения текст, но странното е, че не могъл да го открие. Информацията е била написана в паралелна гама, но в хармония с беседата. За да повиши вниманието ни, Учителят я свежда до нас чрез един наш брат:

„Ако искаш да служиш на Бога, Бог веднага заличава цялата ти карма. Повечето от нашите приятели на Изгрева живяха на дотации.

Срещнеш една хубава мома, но я пожелаваш. Не я отклонявай от пътя й, от Бога. Който не се ожени от МОК (Младежкия окултен клас), се избави от кармата. Човек е излязъл от Бога и ще се върне в Бога. Жената е излязла от мъжа и ще се върне в мъжа. Но трябва да се изравнят по вибрации, да станат едно цяло, тогава стават една душа.

Бог 10 пъти е казал „Любов” и на 10-я път създал човека, Неделята е ден на изявения Бог в природата и живота. Понеделник: ден на душата, която търси Бога и преодолява всички трудности. Вторник: Ден на пътя на ученика във всичките му трудности и противоречия, чрез които се свързва с Бога. Сряда: Ден на Всемирното Бяло Братство, което носи Мъдростта и благославя Бога навсякъде. Четвъртък: Ден на Духа на Истината, на Учителя. Петък: Ден, в който е създаден човекът - 09.03. Затова на всяко 9-о число е хубаво да се храним само с плодове. Човек е създаден със силата на Троицата - Ден на -Христовия Дух, Който премахва всички пречки по пътя на хората. Събота: Ден на Бога, Който живее вътре в нас, към Когото се стремим, и Който ни се открива, ако сме достойни.

При Бога няма да отидете праведни, учени, а смирени, и когато отидете на другия свят, 10 ангели ще ви съдят, но достатъчно е Учителят да каже две добри думи за вас, и те ще прекратят съда и ще кажат: „Братко, къде искаш да живееш, на коя планета, при какви условия?” Това е да имаш разположението на Бога. От нас се иска Светлина и красота. Светлина, за да разбираме нещата и красота, за да привличаме съществата. Красотата е изпит. Това ни прераждане е изключително важно за нас, кардинално, защото Бог е бил тук, на Земята. И сега подготвяме условията за хиляди години бъдещи прераждания.”

Личността на човека е нещо, което се движи в определена посока според вътрешната отдаденост. И когато се срещнеш с такова явление, то най-малко ти с благодарност към Бога отдаваш внимание към Великото цяло, което е съчетало така събитията в живота ти, че да имаш нещо като гид в областта на Словото. Често споделяните от Светозар разкази са много увлекателни и пропити с приказна мистичност. Добрия човек познаваме по това, че неговите качества някак ненатрапчиво преливат в нашата индивидуална аура, сякаш като наши собствени, И само когато се отдалечиш, разбираш кое е твое, но с обич отделяш някъде навътре образите на пожеланите духовни дадености и ако си художник - картините на живите спомени остават в душата ти, за да повлияват благотворно, когато искаш да градиш.

Спомням си една тиха, топла лунна утрин от моето мечтано присъствие на Езерния молитвен връх. Не ми се спеше и затова реших в и без това светлата и топла нощ, да прекарам повече време на върха. Може би заради респекта от Величието на това свято място, се придвижих ниско в клековете и зачаках. В около 3 часа дойдоха мъж и жена, които с песни и молитва започнаха да изричат духовен наряд, което ме привлече повече, като усещане за едно възвишено общуване с разумния Космос.

Светозар и Еленка разговаряха по един чудодеен начин със заобикалящата ни звездна, рилска красота, като че слушах музика, която долиташе от незнаен за мен свят. След наряда Светозар с вдъхновение ни посочи характерните за август съзвездия, а особено с трепет ни показа Великана - мястото, откъдето всички очаквахме да се появи Сириус. След изгрева на Слънцето съзрях в очите му радостни сълзи, а такова вътрешно състояние на духа бях чувал или чел някъде, че посещава човека само когато години е живял всеотдайно, посветен на нещо велико и възвишено. Да - Светозар виждаше, но очите му бяха навътре, зад формите. Наблюдавайки лицето, аз по своему съпреживях едно веселие на Духа, което в този момент възнасяше в съзвучие душите ни и ги обединяваше. Бог ни придава на Земята Надеждата, Вярата и Любовта в три степени. При първата степен ни говори меко и тихо. Втората степен вече ни говори чрез диктатори и велможи, а през времето на третата и крайна мярка допуска стихиите и войните. И всеки от нас сам избира превозното средство. А докато хора като Светозар са все още сред нас, чуваме тихия глас на Бога. Ние, по-младото поколение, носим примес от една светска тиня, от която ще се очистим само ако слушаме и прилагаме това, което ни поучават по-старшите братя и сестри, споделяйки ни за онзи позитивен живот, който са водили при Учителя. От тях разбираме, че Новото учение е космична вълна, която, вече преминала през другите галактични системи, сега прихваща и Земята.

Духовните ни водачи с майчина загриженост ни насочват тук към същества, които превеждат, чрез начина си на живот, на разбран език мощните трептения на духовните светове, Водими от ехото на светлите исторически епохи, интуитивни и будни - по пътя на великата жертва, те създават естествени огнища на приятелско общуване, които ни притеглят към себе си със силен вътрешен магнетизъм.

2. Очерк за Светозар Няголов

... Прекарваме прекрасни слънчеви дни на заслона „Еверест„ под връх Мусала. На 21.07.1994 г. петима тръгваме в ранния следобед към Олтара - сърцето на Рила. Спокоен, ведър, усмихнат ден. Вървим, разговаряме, берем мащерка, пеем и благодарим. Подсичаме двата върха Близнаци и се спускаме по наклона надолу към свещеното място.

Спокойна, тиха долина. Река Марица тук все още е малки вадички, които сълзят от трите езера. Отсядаме до най-малкото езеро - сърцето на България. Силни, Божествени, хармонични мигове. Това са определени от векове и пожелани от душите преживявания. Спокойствие, мир, блажено разширение, безвремие. Приемаме Божествената благодат и благодарим, благодарим...

Усещане за предстояща буря. Тръгваме. Бавно се изкачваме. Събират се тъмни облаци. Задухва. Завалява суграшица. Загърмява. Засвятква. Ние сме на билото. Край нас падат мълнии с трясък. Вървим с усещането за Божието величие и нашето човешко безсилие. Един от нас е спокоен и усмихнат. Пее „Фир-Фюр-Фен”. Казва ни: „Не бойте се. Няма страшно.” Чува се силен трясък. Усещаме удар - кой по главата, кой по брадата, кой някъде другаде. Човекът до нас се усмихва: „Няма нищо страшно, Това е посвещение.” Нямаме избор. Просто вървим. Скоро стигнахме метеорологичната станция. Бурята спря. Небето се изчисти. Човекът с нас беше Светозар.

3. „В изпълнение Волята на Бога е Силата на човешката душа”

Като студентка често разговарях с колегите си по духовните теми. Задавах си въпроси, на които не знаех отговора. Душата търсеше опора. Умът ми - обяснение. А Духът ми „знаеше” накъде да върви, само че умът ми все още се луташе из лабиринта на въпросите без отговор, По същото време попаднах на литература, в която се обясняваше, че всяка душа си има водач, Учител, който я напътства и води през вековете. Само че аз не знаех кой е моят Учител. Започнах да медитирам и да се концентрирам, призовавайки „моя” Учител да се появи пред мен. И отговорът на моите апели не закъсня. Сънувах сън, в който ясно виждах този, който ме води. Той ми говореше телепатично, без думи, но аз го чувах ясно. Казаното бе свързано с въпросите, които ме терзаеха години наред. Чух отговорите, а в душата ми настъпи мир.

Година по-късно, отново търсейки Истината и Причината за живота, отново след Молитви се случи така, че за месец време помагах на колега при продажбата на книги на пл. „Славейков”. Използвах времето да чета изданията. Тогава именно отворих първата за мен книга с беседи на Учителя Петър Дънов - ”Начало на Мъдростта”. Четях и осъзнавах вече с ума си Истините, които ми разкриваше този автор. Оттогава редовно купувам беседи.

През 1996 г, юни, за съвсем кратко време в живота ми настъпиха промени . Това ме принуди да търся нова квартира и я намерих. В дома на Костадин Няголов. Вече бях се настанила в квартирата, когато за разговор с хазяина ми се наложи да вляза в неговия дом. И сърцето ми затуптя така силно, когато съзрях на стената портрет. От портрета ме гледаше, именно, Онзи, Който 4 години по-рано ми се яви в сънищата, за да ми даде отговор на въпросите и мир. Плахо попитах чичо Косьо кой е този човек. А той ми отговори с такава гордост: „Ами, това е Учителят.” До този момент не бях виждала портрета на Петър Дънов. Четях беседите, но в нито една от книгите нямаше портрет на автора, така че нямаше откъде да направя връзката между моите сънища, моя Учител и беседите.

Това бе за мен вълнуващ момент, но все още бях далеч от многото информация, която тепърва щях да откривам. Чичо Косьо ми даде 5 тома на „Изгревът на Бялото Братство.” Имах достатъчно време и с денонощия поглъщах написаното и редях картината на познанията, За по- малко от седмица бях изчела първите 5 тома и бях осъзнала кой именно е Петър Дънов. Бях направила осъзнато връзка с Учителя. И разбирах неслучайността на събитията в моя живот до този момент. Четейки 5-и том от „Изгревът” - томът на Мария Тодорова, в мен преля сила и такава радост. Благодарях на Бога, на чичо Косъо, и най-вече - на моя мил Учител за това чудо, което се разкриваше пред мен. Пърхах от радост. Израствах с всеки нов ден. Благодарях на човека, който се бе заел да събира с години тези писания от братята и сестрите. И така ми се прииска да му стисна ръката лично и да му кажа: „Продължавай, г-н Кръстев, продължавай без страх и тъмнина, с Любов и Светлина.”

И какво се случи 3 ÷ 4 дни след това? В София бе пристигнала сестрата на чичо Косьо - Величка Няголова. Не бях срещала в живота си по-лъчезарно лице от нейното, Чичо Косьо бе радостен, че аз така се интересувам от беседите, от Учителя, и ме запозна с нея. Вече осъзнавах къде ме бе довел Учителят, в чий дом и защо. И в един слънчев ден Величка ми каза, че ще идва гост и би се радвала да се запозная с него. Какво бе удивлението ми, когато стиснах ръката на Вергилий Кръстев няколко часа по-късно! И му казах, сдържайки сълзите си, думите, които пожелах да му кажа дни по-рано. Разговорът бе вълнуващ, а аз все повече осъзнавах как работи Учителят. Бях благодарна за всичко и всички в моя живот. С чичо Косьо и Величка отидох на моята „първа” Паневритмия. Забележителна бе и срещата ми с техния брат Светозар Няголов. Вървяхме към мястото на Учителя и разговаряхме с него. Най-сетне бях намерила хора, с които да говоря на един език. Най-сетне!

От този момент нататък не се чувствувах сама. Имах приятели, които мислеха, вярваха и живееха долу-горе по същия начин, както самата аз.

През 1997 г., шест месеца след като заживях в къщата на чичо Косьо, той получи един от най-тежките инфаркти. Мисля, че не ме водеше само милосърдието в болницата. Изпитвах нуждата да се грижа за него, да му давам кураж и вярвах силно, че ще преодолее този тежък момент. Да е жив и здрав до дълбоки земни старини чичо Косьо! Но и за него Учителят бе казал какво предстои. И така много набързо Небето ме заведе в този дом, за да бъда там готова за подкрепа, когато тази душа трябваше да посрещне страданието. За всички чичо Косьо бе живял далеч от Учението на Учителя, но аз виждах, че семето на Словото бе посято и чакаше мига да покълне. Учителят избира най-правилния начин, за да ни покаже, че е време да се осъзнаем.

Инфарктът бе начинът за чичо Косьо. Семейство Няголови в следващите 5 години бяха моите приятели и опора. Благодаря на Учителя за тези приятели и поддръжници. Не знам защо Учителят е избрал точно тези души да са първите, които ще срещна в това си прераждане, след като съм се докоснала до Словото и Учението Му, но за мен те бяха добрият пример за Братство и Любов и приложението им в нашия труден век.

Всеки от тях се стреми да върви неотклонно в Пътя на Истината и Доброто. И аз наблюдавам техния живот вече седем години. Има ли по-лесно нещо в живота, ако живееш братски и в мир със себе си?

През летата на Рила срещам всякакви души. Болезнено е да съзираш и такива, които имат други задачи, освен Братство, Мир и Любов, но и това е част от Школата на Нашия Велик Учител. В един сън, който сънувах през 2000 г. на Рила, видях Учителя да плаче заради тоза, което се случва на човешко ниво в Братството. В този сън ясно ми се показа, че Учителят е сред нас, наблюдава ни, слуша нашите мисли и думи. И колко много болка събира от нашите дела и постъпки. И се питам защо уж всички четем едно и също Слово, следваме едно и също Учение, имаме едни и същи идеи, а между нас изниква пропаст? И се разделяме на групи. На това не ни е учил Учителят. Спомням си едни Негови думи, че ще ни разпръсне. Може би, за да ни предпази от суетата и тщеславието? И именно това ни разделя. Суетата и тщеславието. Добре е да слушаме по- възрастните братя и сестри. Добре е и да не ги слушаме. Ала приемственост е нужна. Има ли нещо по-силно от добрия пример, който дават по-възрастните братя и сестри? И има ли нещо по- отблъскващо от суетата и тщеславието?

Наблюдавам на Рила свадите и споровете, когато играем Паневритмия! И ме е срам от Учителя! Срам ме е от Небето. Та нали от тази Паневритмия зависи бъдещето на България и хармонията на планетата ни? Какво виждат и чуват по-младите братя и сестри, които тепърва опознават Рилските лагери?

Брат Вергилий с години работи за томовете на „Изгревът”, Ала се намират братя и сестри да разпространяват слухове срещу тази огромна работа. И да настройват общото мнение. Не е ли прекрасно това, да четем мислите и мъдростите на тези, които са преди нас и на живо са се докоснали до Великия Всемиров Учител? Нали това е, за да се учим от делата на търсещите души? И вместо да сме благодарни, че имаме опита на братя и сестри от Школата, в четмо... ние злословим.

Брат Светозар систематизира информация от различните науки. Ползва беседите, цитира Учителя. Ами, това пак е труд. Колко пъти съм отваряла някоя от неговите книги, за да си припомня нещо от френологията или хиромантията. И съм била благодарна, че мога набързо да прочета интересуващото ме.

Добре е да зачитаме работата на онези, които я вършат с Любов, без комерсиализъм. Добре е да сме безпристрастни в преценките си. Да мислим самостоятелно, а не да приемаме мнението на негативните, но по-активни слухове. Какво ли не се е приказвало за Любомир Лулчев! Щом Учителят е взел тази душа до себе си и я е напътствал, значи човешкото ни мнение не струва, В една малка, тънка книжка Светозар съвсем безпристрастно описва ролята на Любомир Лулчев. И мисля, че е добре да признаваме добрите дела на онези, които са ги извършили, а не да ги слагаме в категорията „черни”.

Последната книга, която прочетох, бе „Светъл Лъч” на Светозар Няголов. И наистина бе Светъл Лъч за мен, защото вече живея в Германия и съм благодарна, че тази книга ме озари за нещо, които не знаех до този момент.

С всичко горе написано искам да кажа на всички мои млади и по-възрастни приятели, с които се срещаме на Рила: Учителят ни събира. Учителят ни наблюдава. Да оставим критиките настрана. Да мислим самостоятелно, а не под влияние на отделните групички в сегашното физическо „Братство”. Да се запознаем с писанията на братята и сестрите от времето на Учителя, за да имаме сили и вяра да продължаваме напред.

Лично за мен дебелите томове на „Изгревът” са информация, която от друго място не можем да получим. Четейки, осъзнавах Величието на живота, силата на Небето, и най-вече - Могъществото и Любовта на Учителя! И как след години земен живот, години, след като Учителят вече не е бил на Земята, душите, които са го следвали, осъзнават своя живот. Удивена съм от безпристрастието на тяхната мъдрост. Удивена съм от смирението им. Ето това ни е нужно на всички. Живеем във време на епохални катаклизми и мисля, че сме още по-отговорни именно днес. Как бихме били достойни за живота, силни в Доброто, предани на Учителя, ако нямаме примерите на онези преди нас и на онези сред нас?

Преди месеци Величка Няголова ми изпрати книга с нейни песни. Не разбирам от ноти, но четох стиховете. Бих нарекла тези песни „Късче Любов и Признателност към всеки”.

Колко от нас имат дарбата и таланта да творят в слово, песни, ноти? Говоря за талантите на Душата, а не за пресметливостта на комерсиалния ум. Нека бъдем признателни на тези братя и сестри, които с месеци и години почти денонощно творят не за слава и пари, а за нашето обединение в Любовта. Нека не критикарстваме, ада сме признателни. Хубаво е да не приемаме всичко, но да отхвърлим позитивното, градивното - това е вече стар модел на поведение.

Чета Словото на Учителя и съзнавам колко сме важни всички ние, които се докосваме до Истината. Колко са важни мислите, чувствата, делата ни, свързани в Цялото.

И ми се иска всеки да го осъзнае и да се засрами, че с едно или друго, дребно или по-голямо, допринася за хаоса, а не за реда. Нека не се оправдаваме с века. Векът си е на място. И ние да бъдем по местата си, когато Учителят ни заговори.

Вече съм физически далеч от България. В Германия ме доведе Учителят. И тук има работа да се свърши. Ала във всеки миг в мислите си съм в България, на Рила. Няма значение къде е една душа. Достатъчно е да изпълнява Волята на Бога. Може би от дистанцията от родината ми се открива възможност да преосмисля, реалността там. Освен болката и отчаянието, друго не улавям така силно. А ми се ще... как ми се иска да усетя Вярата на българина. Да го видя обърнат към Бога! Да го чуя как признава Учителя Петър Дънов! Да се радвам на играещи в училищата Паневритмия! И, когато сме през август на Рила, да се вие блестящ от Любов и Хармония кръг... Ето така-ще сме по местата си, когато Учителят говори. Трудна задача ни даде нашият Учител, но със старите методи не можем да я изпълним. Имаме задачата, но имаме и средствата за изпълнението - приложението на Учението... и в това се крие силата ни. Иначе как ще решим задачата, дадена от Учителя?

4. Необикновено запознанство

Беше първи май 1998 г. За първи път се откриваше Паневритмията в Южния парк. Времето беше слънчево и топло.

На една от пейките имаше книги и една от тях ми привлече вниманието. По това време бях студентка в университета 3-ти курс, по две специалности - социална дейност и психология. Тази книга даваше много практични насоки в тези области. Цената беше ниска, но аз имах само половината пари. Изразих съжаление, че не мога в момента да я купя. Какво беше учудването ми, когато човекът, продаващ книгите, ми каза: „Вземи я, пък когато имаш пари, ще ми я платиш!” За първи път през живота ми се случваше.

Втората среща беше същата година на Рила - езерата. Същият човек говореше на малка група за вселенските порядки. Присъединих се. След известно време една малка симпатична жена ме помоли да освободим Светозар, че още не беше обядвал. Погледнах часовника - без да усетя, бяха минали 4 часа.

Третата среща беше съдбоносна за мен. Вкъщи, в продължение на 20 дни, имаше два смъртни случая. Не можех да се съвзема. Една сутрин звъни телефонът. Светозар се обаждаше, Накара ме да изляза. Не бях излизала близо месец и повече навън. Отдели цял ден за мен, за което много му благодаря. Вдигна ме за живот. Но това не беше единственото.

На Рила - Мусала - щях да загина. Наново ме спаси, и още няколко пъти. По-късно се запознах с братята и сестра му. Необикновени хора.

Когато веднъж възмутена зададох въпрос на Светозар: „Защо помагаш, как възприемаш това ти им помогнеш, а те да говорят неприятни думи по адреса ти”, отговорът беше следният: „Аз съм длъжен да помогна. Хората трябва да са здрави, да изпълнят задачата си на Земята. А който товори, той и ще си отговаря. Това мен не ме засяга.”

И това е най-важното - да си изпълним задачата за която сме дошли тук.

21.01.2003 г.

София - Изгрева

5. На брат Светозар Няголов

Познавам Светозар Няголов и неговото семейство. Благодаря на Учителя за това, че ме свърза с много братя и сестри. Благодаря за брат Светозар и неговата помощ, оказана ми в трудни моменти. Тя е и духовна, и физическа.

Познавах Светозар, преди да се запозная официално, от Рилските езера. Имах го на снимка „случайно” с Еленка наред с други братя и сестри, преди започване на Паневритмия, Официално обаче стана пак „случайно” в Айтос, на градината.

Мои познати от Враца ме поканиха да отида с тях до къщата и да ме запознаят със Светозар. Пепа ми каза, че иска да чуе какво ще ми каже той на мен, защото й било интересно.

Това беше за Петровден на 1993 г. Аз страдах от алергия, която се изразяваше много силно по цялото тяло в обриви при топло време, особено през лятото. С радост отидох в Айтос, заради големия празник - Петровден. С малко неудобство и притеснение тръгнах след Пепа и един брат.

Когато отидохме до вратата, аз се изненадах, защото тя се отвори рязко от Светозар, преди Пепа да извика или тропне, той каза: „Пенке, влизай!” И затвори вратата пак така бързо, както я отвори, Веднага разбрах, че Учителят ръководи Светозар. Той започна да говори за живота ми с такива подробности, че се смаях. Благодаря Ти, Учителю! Благодаря ти Светозаре!

След не много време Светозар не си спомняше нищо от това, което ми беше казал.

На Мусала, си спомням, през юни аз отидох с приятели с чувството, че ще се видя със семейството на Светозар. Минаха два дни и ние вече се връщахме и чувам гласа на Светозар и се засмях. Попитаха ме приятелите защо се засмях. Аз им казах: „Светозар и Еленка идват.” Слизаме, продължаваме, а тях ти няма. Тъкмо си казах, че Небето си е направило шега с мен, изведнъж от завоя излязоха Светозар и Еленка с още приятели.

Те пък се качваха на Мусала. Светозар каза, че се радва на срещата. За 1 ÷ 2 минути ми каза това, което исках да разбера и чуя. Слава на Бога!

В Бялото Братство помощта и добродетелите, Любовта, милосърдието и благотворителността са съществували, съществуват и ще съществуват.

Светозар е отдал душата си в служба на Учителя, на Бога, на Братството!

Разболях се, постъпих в болница. Аз не бях съгласна с диагнозата, която ми определиха лекарите - втори инфаркт. Учителят ме беше вече предупредил. Бях в интензивното отделение 3 дни. Казах на професора, че не е това, каквото предполагат, а е друго. Свалиха ме в реанимацията. Когато останах насаме с моята майка и започнахме да се успокояваме взаимно, изведнъж вратата се отвори и се подаде главата на Светозар. Аз се зарадвах, но погледнах на противоположната страна, към прозореца, и после пак се обърнах към вратата. Светозар се засмя, отвори напълно вратата и влезе. Той ми каза: „Ти не повярва, че съм аз наяве, нали? Дойдох, защото лекарите не знаят какво ти е и може да те объркат. Трябва до една седмица да напуснеш болницата.”

Влязоха на визитация много лекари, много от които ме познаваха и чух ги да казват в коридора: „Ще видим алпинистката, която ходи на Рила.” Те не знаеха, че Светозар е при мен и още от вратата ми казаха: „Вече не ще да можеш да се качваш на Рилските езера и на Мусала. След 2 ÷ 3 месеца може би на Альоша ще можеш да се качиш.” Аз казах: „Още този месец ще се кача на Мусала! (Беше 5 ÷ 6 юни). Смятах да се кача за 21 юни! Те пак казаха да забравя, и че ще видя Мусала през крив макарон, и се смееха.

Светозар до тогава не се обади. Тогава каза: „Пенка ще се качи това лято на Рила.” Лекарите не му противоречиха и след 5 ÷ 10 минути излязоха.

Аз попитах Светозар как ще се кача - пеш или на кон. Той ми отговори, че пеш ще се кача, но с тояга. Така и стана. Благодаря за подкрепата му. Той ми беше много добър приятел в много трудни моменти.

Преди близо 8 години ми беше недобре. Пратиха ме на болница. Казаха ми, че съм болна от рак, и че има разсейки не само в черния дроб, а и по всички вътрешни органи. Беше четвъртък и ми казаха, че ще ме местят на 8-ия етаж от понеделник. Светозар ми каза: „Учителят ще ти помогне! Няма да те местят.” Така и стана. Вечерта в неделя ми каза лекарят, че има свободен час за скенер в понеделник, На скенера видях Учителя 2 пъти (главата му). Когато свърши, лекарят каза, че се радва много. „Добре си, интересно, всичко е току-що калцирано.” Отвън ме чакаха главният лекар на отделението и лекуващият ме лекар, много изненадани, че съм на крака след сърдечния алергичен шок, Наистина, Учителят ми помогна за всичко.

Слава на Учителя! Благодаря на брат Светозар Няголов!

Спомням си, бях пак в болница и когато излязох отидох с приятелка на мястото на Учителя. Учителят ми помогна, даде ми сили да отидем у Няголови. Еленка ми се зарадва, а Светозар се разтревожи, че съм се променила, много слаба бях, и ми даде съвети за здравето. Много пъти ми са помагали с Еленка в Пловдив, в София и на Рила, когато не съм се чувствала добре. Масаж, билки и сокове вървяха наред с молитвите и формулите.

Добър проводник и честен брат е Светозар. Вратата им е отворена за помощ. Аз съм свидетелка за това. Не съм била, у тях без да са присъствували или идвали след мен други братя и сестри. Аз не познавах други братя и сестри да са раздавали хляб след молитва, и то многократно. Гладът за хляб беше голям на Рилските езера, тъй като хората бяха дошли по-рано, сухари малко хора носеха, а и количеството им беше ограничено. Светозар и Еленка платиха на конярите да донесат с конете на кервани хляб и провизии.

Започна и безплатен обяд да се дава от сем, Няголови. Те уредиха и много евтино и хубаво прясно мляко да донесат всяка сутрин от мандрата на хижа „Иван Вазов”. Помолиха мандраджията за хубаво сирене също да донасят в тенекии. Много безплатни обеди дадоха сем. Няголови оставаме и за вечеря. Бог да ги благослови! Това е Любов и Милост.

Още много благодаря на Светозар и Еленка. Има неща, които не ми е приятно да ги кажа, но трябва. След направена ми магия от сестра на Рилски езера, обърнах се за помощ към тях и те ме насочиха за начина, и помощта дойде.

Когато имах някакъв проблем, Светозар като добър проводник е винаги готов за помощ. Проводник на Учителя на Любовта, Мъдростта и Истината! Той ми се обаждаше по телефона да ми даде съвет и указание за състоянието, болките и болестите. Без да съм му казала какво ми е, аз когато съм се обаждала и говорих с Еленка, чувах го как идва и говори на Еленка да ми каже, че ме боли това или онова, и какво да правя, билки и т. н.

Слава на Бога, че го има брат Светозар! Благодаря за човещината, добротата и великодушието, което Светозар дарява нам от Братството и винаги при нужда помага.

А това, че е ученик трудолюбив на Учителя, и че пише и издава книги, е потвърждение за връзката му с Бога.

С уважение и Любов: Пенка Дякова

Р.S. През есента на миналата година - 2002 г. започнах да падам. Много зле бях. Нарушение на вестибуларния апарат. Дойде Светозар внезапно. Каза още от вратата: „Никъде няма да ходиш навън, защото падаш! Ако си сама, ще паднеш и никой няма да ти помогне. Да, така е! Пази се!.”

Пак проводник беше брат Светозар!

6. Няколко разказа за Светозар Няголов

1-

Познавам брат Светозар може би от 10 ÷ 12 години. Още в самото начало ми направи много силно впечатление, че той има много познания, опитности, отлично дар слово, всички моменти и събития ги казва с голяма точност, на дело прилага Словото на Учителя Беинса Дуно.

Неизчерпаем източник на знания в различните области на науката. С него можеш да беседваш с часове по въпроси за астрология, хиромантия, музика, медицина и други области.

Благодаря на Бога, че съм имала възможността да се запозная с брат Светозар, от който съм научила много неща.

2. Свещен момент

гр. Поморие, 12.03.2003 г.

За голяма наша радост, осъществи се отиването на планината, на Рила, след дълго прекъсване от 5 години.

Заедно със сестра ми Радостина и приятели от Бургас, качихме се на Бивака на Второто езеро на 15.08.1999 г. При пристигането ни в лагера, имаше голямо раздвижване. Всеки се приготвяше да тръгне за някъде. Разбрахме, че Паневритмията ще се играе на поляната на езерото „Чистотата” и потеглихме по пътеката нагоре, за да стигнем навреме. Благополучно се придвижихме и се наредихме в кръга.

Времето беше слънчево и топло. С голяма радост и разположение изиграхме Паневритмията, След това имаше беседа. Прочете се лекцията „Малкият брат”, държана на 01.01,1939 г.

След което брат Светозар Няголов имаше слово, което направи на мен и на присъствуващите много силно впечатление. Говореше за нарядите.

Всичко го слушаха с голямо внимание и уважение. Изнасяха се истини и начини за духовна работа, които до сега никъде не бяха писани и публикувани.

Както Христос преди 2000 години е проповядвал Божественото Слово в Гетсиманската градина, в този момент в лицето на брат Светозар виждах Христос, заобиколен от множество привърженици, които слушаха с интерес и внимание. Той обясняваше с голямо разбиране, опит и познание Божествената Мъдрост.

Голяма радост изпълваше душата ми, тъй като много рядко можеш да имаш удоволствието да чуеш неща, които те вълнуват, на живо от човек, който е бил близко до Учителят и целия си живот е отдал в служба за изучаване и проучване Словото на Учителя.

Написала: Румяна Георгиева, гр. Поморие, 03.03.2003 г.

3. Безплатен хляб

Денят беше 18.08.1999 г, - лагера Рила. Имаше подготовка за празника, за първия съборен ден на Божествената Нова година.

По предложение от ръководството на лагера, след Паневритмия всяка братска група трябваше да изчисти по едно езеро.

Стр. 741/1036

Беше към края на пребиваването на лагера. На повечето от присъствуващите запасите от хляб бяха на привършване. Много често ще чуеш въпроса в кухнята: „Ще има ли хляб?”

Връщайки се следобед в лагера, направи ми силно впечатление фактът, че брат Светозар Няголов раздаваше хляб на всеки, който имаше нужда. Той изпълняваше на дело всичко, което е прочел в беседите на Учителя, където препоръчваше на управниците хлябът да бъде безплатен. Раздадоха се около 150 ÷ 200 хляба без пари.

На следващия ден - 19.08.1999 г., на празника имаше приготвен безплатен обяд пак от семейството на брат Светозар - боб, жито, плодове - сини сливи и грозде.

Всичко беше много хубаво, красиво и вкусно, тъй като беше приготвено и дадено с много любов.

Множеството братя и сестри останаха доволни и благодарни. Всичко това беше лукс на това високо място.

4. Свещени места

Написала: Румяна Георгиева гр. Поморие, 10.03.2003 г.

На 18.06.2000 г. група от 8 души тръгнахме от София за Мусала, за да посрещнем лятното слънцестоене и да сме по-близко до Бога, на Божи връх. Ръководител на групата беше брат Светозар Няголов. Придвижихме се с лифт до Ястребец, а след това - пеш до хижата и след това - до заслона „Еверест”. Времето беше добро за пътуване. С приятни разговори и песни неусетно изкачихме върха и на метеорологичната станция на връх Мусала пристигнахме в 15,45 часа. Движихме се по зимната пътека, тъй като имаше сняг и поляни от заскрежена трева. За голяма наша радост, след настояването на всички и силната мисъл на брат Светозар, и след дълги разговори, метеорологът Георги се съгласи да останем в метеорологичната станция да нощуваме при известни ограничителни условия. Всички бяхме много доволни, защото бяхме на самия Божи връх (Мусала).

Сутринта на другия ден - 19.06.2000 г„ имаше гъста мъгла и изгрева на слънцето не можахме да видим. Показа се по-късно, към 8,30 часа. Изчакахме да се вдигне мъглата и тръгнахме за Маричината долина, за Олтара. Отначало времето беше ветровито, хладно, мъгливо.

Благодарение силната мисъл на брат Светозар и способността да оправя време, към обяд времето беше слънчево, топло. Вървяхме някъде около 3 часа. От високо гледахме трите Маричини езера. Първото езеро представлява Южна Америка, второто езеро представлява Азия и третото езеро - Олтарят, представлява България. Слязохме близо до езерото Олтара. Мястото е много магнетично, център е на светли същества, които идват от Сириус, то е един от центровете на Агарта. Всичко беше много хубаво и приказно, необикновена обстановка, слънчево време, красива природа. Никой не искаше да тръгва от това свещено място.

Видяхме пещерата, където брат Светозар е прекарал на това място на младини по цели месеци.

Прекрасен, необикновен ден, изпълнен с много хубави преживявания всред красивата природа.

Написала: Румяна Георгиева 12.03.2003 г.

7. Някои мои впечатления от познанството ми със Светозар Няголов

Приятелството ми със Светозар и семейството му започна от есента на 1993 г. Една от по- новите ми приятелки ме запозна, по-скоро ме представи на него след беседа в клуба на ул. „Жолио Кюри”. Общуването ни се състоеше в провеждане на разговори. Говорехме, по-точно предимно той говореше, по много теми и които ме интересуваха и бяха важни за мен и фамилията ми според мен, също и по теми, които той смяташе за съществени за мен, Тези разговори приземяваха моя идеализъм и ме насочваха към реалността на живота.

В общуването си с хората Светозар е много внимателен. Неговите интуитивни и други способности му дават възможност за кратко време да проникне в съзнанието на човека и да го прецени в положителните и отрицателните му страни. Доброто го казва с радост, която не може да се скрие в очите му, забележки и критика никога не прави, но с благ тон и добри думи препоръчва на човека на какво да обърне внимание. Готов е винаги да се притече на помощ на приятелите. Аз съм му много благодарна затова, че по различни поводи и в различни области на живота ми е помагал - и със съвет, и с метод за работа, и с конкретно действие.

У дома имахме проблем със здравето на голямата ми дъщеря - остра алергична реакция - по Божията воля беше спасена и остана жива. След като споделих с него, той ми обясни как постепенно ще отзвучат нещата и какво да направя и аз по време на следващите, вече по-леки, пристъпи. Така и стана. По-късно ми препоръча и билколечение, което й се отрази добре. Разговорите ни по медицински въпроси за мен бяха освен интересни, и важни. Аз имам медицинско образование в някаква степен - за медицински фелдшер и санитарен инспектор съм завършила и работила. До този момент - 52-годишната ми възраст - за мен са меродавни методите на лечение с това, което съм учила и прилагала в дългогодишната ми лечебна и профилактична практика. Всеки медик търси причината за болестта, но кой успява да я открие, е въпросът. Ето защо тези разговори бяха интересни за мен и когато Светозар казваше, че причините за болезнените състояния у човека са дълбоко духовни, аз и вярвах, и си оставях известни резерви. Във всеки случай се замислях. Но когато, четейки беседа на Учителя, попадах на тази тема и казаното от Светозар се потвърждаваше, съмненията ми изчезнаха. Убедих се, че той не изговаря думи просто ей-така - да каже нещо. Всяка негова дума е премерена, изпълнена със съдържание и изречена в подходящ момент. Когато в началото на приятелството ни след беседа вървяхме по улица „Жолио Кюри” до автобусната спирка „Плиска”, всеки да се качи на своя автобус - аз, той, Еленка, Павел, още някои приятели, непрекъснато разговаряхме и каквото ми кажеше Светозар, след 10 ÷ 15 дена се сбъдваше като факт в живота ми. Ставаше това, което той ми е предсказал, така да се каже. И не само с мен е така. Той непрекъснато е заобиколен от дългогодишни и нови приятели - едните, за да си сверят становището я по проблем, я по астрономия, я по билколечение, я за друго нещо, другите - младите - по-новите, за да чуят нещо за себе си, с което трябва да се борят, да научат нещо за Учителя, за Бялото Братство, за живота като единно цяло, и за Космоса и т. н. А ако знаете само как разказва Светозар! Особено на Рила. Думите се нижат от устата му една след друга. Темите се навързват една за друга, от интересни по-интересни, и забравяш къде си. Пренасяш се в един прекрасен свят и не усещаш жега, глад, жажда или хлад. Той излъчва невероятен магнетизъм и всички окръжаващи го се тълпят около него. Когато говори за Учителя, самият той забравя за времето и пространството. Любовта му към Учителя е необятна. Аз не знам не дали има човек, а самият Светозар дали може да намери подходящи силни думи и изрази, за да квалифицира любовта и обичта си към Учителя. Малко е да кажа, че връзката му с Учителя е същността на неговия живот. По този въпрос оставам той да си каже.

Преди няколко месеца присъствах на една лекция по астрология, изнесена от Светозар като гост-лектор на курса по астрология към Братството. Всички го слушахме и си водехме записки със затаен дъх, включително и ръководителката ни - много добра астроложка. Към края на лекцията му в моето съзнание просветна мисълта колко дълбока наука е астрологията и колко много я познава Светозар. Но, за да навлезеш в дълбините на тази наука, както е направил Светозар е необходимо да я обикнеш, да притежаваш и проявяваш силна воля, упоритост и постоянство за усвояване на знания.

Светозар сам пише книги, съставя тематично материали от Словото на Учителя и сам финансира издаването им. Това е резултат на много сериозна работа. Той осъществява един затворен производствен цикъл. За всеки етап от този цикъл, необходими подходящи знания и умения. И тук, в тази си дейност, той е пример за много бизнесмени.

През лятото на 1998 г. реших да отида на 7-те Рилски езера с внуците ми. Големият беше на 15 години, малкият още нямаше 14 години. Всички близки ме подкрепиха. С голяма радост подготвихме багажа си. Всичко вървеше като по вода. Момченцата просто излетяха нагоре. Аз и още една приятелка едвам ги догонвахме. Като пристигнахме, започнахме да се настаняваме. Мястото, където отпреди си поставях палатката беше свободно, но тази ми палатка вече е по- голяма. Необходимо беше да се разшири пространството. Взехме инструменти, но умората вече се усещаше и ние се затруднихме. Момченцата още тогава бяха височки, но все пак си бяха деца. По същото време наблизо Светозар разговаряше с едни чужденци. Аз се обърнах към него с молба да ни помогне. Дойде човекът, разкопа, изравни, стабилизира ни палатката и ние се настанихме. През цялото време на престоя ни, бяхме заедно със Светозар и Елена. Всеки ден след Паневритмия правехме преходи из планината. Светозар непрекъснато говореше на внуците ми. И той, и Ленчето се отнасяха към тях като към свои деца. Изкарахме прекрасно и времето беше с нас -топло и ясно. Децата, сега вече пълнолетни младежи, с много приятност гледат общите ни снимки и си спомнят за времето, прекарано на палатка в лагера на 7-те Рилски езера.

През последните 10 ÷ 12 години от живота ми, откакто познавам Светозар, имам много спомени и опитности, свързани с него. Съпругът ми е заклет месоядец. Като лечебна страна приема само класическата медицина. Предстоеше му хирургическа интервенция на простатната жлеза. Той е болезнено чувствителен. Не му се постъпваше в болница, при това - в хирургия, при положение, че до този момент – 56 ÷ 57 години, не е имал никакви оплаквания, и хапче дори не е пил. Казах му, че съществува и друг вариант-безоперативен, нетрадиционен метод. Съпругът ми вече знаеше за Светозар, но до този момент само той лично не го познаваше. Преодоля съпротивлението в себе си и се срещна с него. Светозар поговори със съпруга ми, даде му съвет, препоръча му една хранителна смес и чайове и се разделиха приятелски. Изпълнихме препоръките и положителният резултат не закъсня. Оттогава изминаха 6 ÷ 7 години, а съпругът ми не се оплаква.

Светозар има много хармонично семейство. Съпругата му Елена му е изцяло предана и всеотдайно му помага. Тя е поела по-голямата част, да не казвам изцяло, от грижите за дома и домакинството и с това осигурява време на Светозар да работи.

Наред с това Елена намира време да поговори с приятели, да им каже окуражителни думи при нужда. Тя дава и свой дан в живота на Братството в София и провинцията, заедно със Светозар и сина им Павел при провеждане на братските мероприятия.

Те и двамата са силно любящи родители. Техният син Павел им отвръща със синовна обич, нежност и уважение. Той знае своя път и го следва.

Както вече споменах, много са спомените и опитностите ми със Светозар и семейството му. Благодаря на Учителя и на Невидимия свят, че ме свързаха с тези хора. Благодаря ти, Светозаре, за всичките добрини, коитоси направил за мен и за всичките ми близки. Благодаря ти за обичта, която проявяваш към нас. Ние се опитваме да ти отговаряме по същия начин. Ще се радвам да успяваме и приятелството ни да продължава във вечността.

Р.S. Ще споделя още един случай:

Бяхме на лагера на Братството на 7-те Рилски езера. Който е бил там, знае, че в хубав слънчев ден, в началото на вечерната молитва - 20 часа - слънцето е високо и е още горещо. Но то много бързо се скрива зад високите планински върхове и краят на наряда завършва в сумрак и става студено. Който не се е облякъл в топли дрехи, зъзне и бяга да се облече. Този факт е известен за всички и участниците в молитвата идват облечени или си носят дебели дрехи на ръка.

В една топла слънчева привечер, аз се. приближавам към мястото на палатката на Учителя за молитвата. Бях се облякла доста добре, като имах за връхна дреха една шубичка. Там вече стояха някои приятели. Между тях видях една лечителка и партньора й, също лечител. Тя беше в тънки бели дрехи - панталон до глезените, с тънка блузка без ръкави, боса, по чехли и с грамадна сламена шапка на главата. Той беше по риза и се подпираше с двете ръце на неизменната си тояга. Аз познавам тези хора, те са ми земляци по месторождение и в онзи момент - мои приятели. Поздравихме се и те се наредиха за молитва до мен: тя - до мен, той - зад нея, Молитвата започна. Всичко си вървеше нормално, така и завърши. Преди края слънцето изведнъж изчезна зад върховете и започна да става студено. Аз усетих, че приятелката до мен започна да зъзне. Съблякох единия ръкав на шубичката си, прегърнах я и я загърнах с половината от дрехата си. Тя се почувства по-добре, престана да трепери и спокойно участва до края на вечерния наряд. С мен се случи, обаче нещо странно. Дотогава, а и след този случай, от молитва си отивах спокойна, леко ми биваше, имах хубаво разположение, Говорехме си с някои приятели, пожелавахме си лека нощ и се разотивахме по палатките. Тази вечер, така, както стояхме на молитва и аз я бях прегърнала да я топля, се почувствах недобре. Започнах да усещам една тежест в гърдите. Много бързо тежестта се ограничи зад гръдната ми кост и продължаваше да се увеличава. Тежестта стана силна скубеща болка и дишането ми се затрудни. Междувременно молитвата завърши. Аз понечих да си тръгвам, но лечителката не се отделяше от мен. Поиска да поостанем още. Отговорих й, че имам работа и трябва да тръгвам веднага. Тя с нежелание се отдели от мен. На нея веднага й подадоха едно яке да се загърне. Аз тръгнах, но само след 4 ÷ 5 крачки се спрях - нямах сили да ходя. Болката зад гръдната ми кост беше толкова силна, че дъхът ми спираше и краката ми се подкосяваха. В този момент тя ме настигна и ме пита защо съм се спряла, нали имам да върша работа. Със секнат глас й отговорих, че наистина имам работа и пряко сили просто се оттласнах напред, за да не съм повече близо до нея.

Бодежът беше ужасен, дишането ми - почти невъзможно. Изплаших се. Тъмно е, почти всички се разотидоха, а аз с тази ужасна болка, сама, поемам като риба на сухо, без да вдишам въздух и едвам се движа. Какво да правя? Как да си помогна? „Учителю, моля те, помогни ми!” - едвам изстенах. Почти веднага получих отговор: „Отивай при Светозар!” И аз отидох. Как не се сетих по-рано? Те се приготвяха за лягане. Извиних се и с няколко думи описах какво ми е.

Светозар скочи и веднага започна да прави кръгови масажи върху гръдната ми кост. Каза, че е много изморен от дългия планински преход през деня, но не спираше движенията на ръцете си. Упоритата болка започна да намалява и само след десетина минути едва се усещаше. Тогава вече можех да разкажа как съм прегърнала и топлила с дрехата си приятелката ми - лечителка. Стана му неприятно, замълча за момент, не изрече нищо, само каза, че тук, горе, има всякакви хора.

Благодарих му, че ми върна доброто състояние на тялото и духа и помолих да ми каже как го постигна. „Любовта, отговори той, любовта прави тези чудеса.”

На следващата сутрин след беседата на Молитвения връх, Светозар ми каза, че е предупредил лечителката, ако не може да помага на хората, поне да не им причинява лошотии. Тя се сконфузила от изненада, че той знае за снощната й проява на вампиризъм.

8. Среща с един Мъдрец

Преди повече от 15 години бях в Айтос на братската градина. Една голяма група от братя и сестри се беше събрала около един човек с особено излъчване и богато дар слово. Спрях се и аз да послушам. След като свърши разказа си, Светозар започна да ми говори. Така стана запознаването ми с този изключителен човек. Щастлива съм, че съдбата ми отреди да се запозная с цялото им семейство. Те са хора, които са готови винаги да помагат, винаги и на всеки, който страда.

На мен самата ми се е налагало много пъти да изпадам в трудни моменти. Още от първата среща разбрах, че Светозар е човек, на когото всичко можеш да довериш и винаги да разчиташ на него.

Точен и акуратен винаги. Впечатлява ме неговата точност и себеотдаване. Той с часове ни е разказвал случки из живота на Братството и Учителя. За мен Той е един посланик на Небето, изпратен ни да сее семето на любовта в душите на хората. Не жали сили да ни говори с часове. Да ни съветва, напътства и разяснява Словото на Великия Учител. Незабравими остават за всички ни срещите на Рила - Салоните. Чакали сме го с нетърпение да доведе някоя група от приятели, за да се наслаждаваме на неговото дар слово. Атмосферата се променяше. Песните на Учителя, спомените, които Светозар ни разказва, ни пренасят в друг свят, много по-различен от ежедневието. Винаги съм го усещала като Мъдрец, дошъл от древна окултна школа да разнася навред Мъдростта, Любовта и Истината.

Много е чувствителен към живота на бедните и страдащите. Спомням си, преди години беше дошъл да раздава някакви помощи. Аз в момента бях пенсионерка, а издържах детето си като ученичка. Нямах нито лев в джоба си. Най-малко очаквах на мен да се дадат средства. Светозар ме усети и ми даде една малка сума, за да мога да купя хляб на детето си на другия ден. И това не е единственият случай в моя живот. Бях много болна. Писах му писмо и знаех, че само той ще ми помогне със съветите си в този труден момент. На писмата ми точно и редовно отговаряше. Ако се налагаше, ми изпращаше и билките. Аз точно изпълнявах, и сега изпълнявам съветите му, затова ми помагат. Помагал е и на децата ми. Когато синът ми беше болен, на връх Мусала се видяхме. Той отдели от малкото си време и ми даде напътствията. Благодаря му! Благодаря на Небето и Учителя, че имам възможност да общувам с този Мъдрец!

9. Спомени за Светозар Няголов

Светозар Няголов и неговото семейство познавам от около 26 ÷ 27 години

Запознах се с него и съпругата му Елена в дома на майка ми и сестра ми - Мария и Екатерина Маркови. Те живееха в стара частна къща, където винаги се явяваше нужда от някаква поправка, от някакъв ремонт - ту на падналия таван, ту на някой прозорец или някоя врата. Нашият баща бе рано починал и там, при майка ми, нямаше кой да извършва тази „домашна работа”. Аз, с моето семейство, живеех отделно. И ето, че започнах често да чувам: „Светозар ще дойде да ни помогне”, „Светозар и Ленчето ще дойдат за тази врата” или за нещо друго. Самите те ходеха на работа и в малкото си свободно време, въпреки умората - те работеха мозайка - намираха начин да помогнат на майка ми и сестра ми - безкористно!

Семейството ни бе при трудни житейски положения: имахме душевно болен брат, сестра ми се раздели със съпруга си и остана при майка ми с две малки деца, средствата за преживяване не достигаха. Атмосферата бе тежка, натегната. Светозар, чрез своята способност за концентриране, винаги намираше как да разнесе сгъстената отрицателна енергия, Майка ми приготвяше братска супа и те - Светозар и Ленчето, - седнали около наредената маса, четяха молитви и пееха братски песни и ни олекваше на душите. По-късно, когато техният син Павел отрасна, започна и той да се включва в тези духовни дейности.

През 1979 г. аз и моят съпруг - ние сме музиканти - се явихме на изпити за работа в чужбина. Издържахме изпитите и заминахме на работа в Германия. С нас дойдоха и трите ни деца. Намери се работа като музикант и за големия ни син. Всичко тръгна добре. Двете по-малки деца започнаха да учат в гимназия. Но в 1993 г, светът се събори върху нас: почина големият ни син Александър! Страшна мъка! И в тази чернилка се яви светлинка - Светозар и Ленчето ни вдъхваха сили, за да оцелеем.

През м. март 1998 г. почина майка ми. Една седмица преди заминаването й Светозар и Ленчето идваха всеки ден при нея, молеха се и й помагаха, и на мен помагаха.

През м. септември 1998 г. моят съпруг получи белодробен инсулт, но за две седмици се оправи - Светозар ни крепеше с мисълта си.

През м. октомври 2000 г. моят съпруг получи мозъчен инсулт и се парализира десностранно. Сега се движи трудно и бавно; но умът му, съзнанието му останаха светли, ясни, непомрачени, Светозар продължавала ни изпраща светли енергии, да ни дава сили.

Накрая искам да кажа, че над всичко стои нашият Учител! Че Той ни крепи и ни дава сили, прави ни устойчиви, винаги ни подава ръка, за да излезем от тинята. Той дава енергии и на Светозар, за да може той от своя страна да помага на нас!

Благословен бъди, Учителю! Светозаре, благодаря ти!

Тези свои преживявания описах със съвсем ясно съзнание. 22.04.2003 г., Германия.

10. Две стихотворения, посветени на Светозар Няголов

На кръстопът

На Светозар Няголов

Когато съм на кръстопът

и търся в живота верен път

тогава там, в далечината,

проблясва пламък в тъмнината

и зная, че не съм сама,

защото ти си там, с твоята доброта.

Присядам мълчалив и тъжен

протягам треперяща длан,

на колене смирено там заставам,

от слънцето да бъда аз огрян.

Потръпват дъбове смълчани

видели чудеса безкрай,

как любовта от вечното се ражда,

и тука на земята става рай.

Просветва ми светулчица в тъмнината

посочва верния ми път

и ето, идва пак зората

и аз не съм на кръстопът.

Сега вървя по този път избран -

обсипан с теменуги

не се боя да бъда сам,

защото знам, че съм избран!

Й. Ш. (Йорданка Шопова)

Благодарност

На Светозар Няголов

Благодаря на Бога, че те има,

благодаря на Бога, че те срещнах

сред бурите на тежка зима

и в мрака на безкраен страх

и всичко стана като в сън.

Погали ме с ръка корава,

погледна ме със поглед чист

и с мисълта божественаи права

направи ме отново ти щастлив.

Светът е сякаш променен,

душата ми е пълна със Любов

и вече аз не съм сломен,

защото съм от добротата ти пленен.

Обзема ме безкрайна топлота,

обгръща ме любов неповторима,

навсякъде аз виждам светлина,

която в душа ми прелива.

И чувам ромон в тишината,

игриво извор да се смей

и малките пчели в далечината

с радост слънцето ги грей.

Благодаря ти, братко Светозар,

от Бога ти за мен си дар

бъди благословен, помагай

и Любовта си щедро ти дарявай!

Й. Ш. (Йорданка Шопова)

11. Светозар и приятелите от Димитровград

Веднъж в парка „Пеньо Пенев” - Димитровград, при едно обичайно прочитане на беседа от Учителя, Той казва, че ние все още не познаваме онези добри и всеотдайни същества, които ни обичат истински. Сигурно доста съм се замислил върху това, понеже в съзнанието ми започна да идва образ на човек, който в голяма степен по един чуден начин материализира пред нас, приятелите, тази изказана от Учителя мисъл, давайки изражение на едно такова любящо същества.

Братството е обич извън сегашния покварен свят, а също и мерило за хармонично единение с онази реалност, в която божественият свят изпраща своите послания и формули за разумен живот. Тя иде незнайно в душите и ни намира във времето и условията според формите, които сме сътворили и продължаваме да ваем. Има хора, с които с лекота ни въвеждат до онова състояние на себеуважение, което бързо преминава като самоосъзнаване в един по-висок свят, в който процесът на зреене вдъхновява и едновременно ни утешава. Словото Божие дотолкова е проникнало в тях, че ги прави да изглеждат пред нас като нещо, което е самото изражение на Светия Дух. В това невинно състояние се съзира една постоянно самодоказваща се в Бога същност, която не търпи компромис. Пътят на такива хора обикновено е необичайно труден, изпълнен с жертва. Докосването до такъв извор е подарък, а краткото общуване - радост и непресъхващ оптимизъм в доброто.

Многобройни са ни срещите със Светозар и трудно различими в постоянно топлото и благо отношение към нас. Когато сме заедно с него на Рила, Витоша или Айтос, всичко преживяно е по- различно, богато и автентично. Аурата му е пропита със Словото на Учителя и слушайки го, човек усеща не само приятност, но и вяра, че и той самият е в събитието на казаното. От атмосферата, която възприемаш, лъха един постоянен стремеж към единение с Духа на Истината.

Личността на всеки човек е сбор от множество прояви, свързани с унас-ледени родови и изработени качества. При Светозар привилегията да се роди в Боголюбив и скромен род дава основа и стимул за уникална посветеност към едно Велико дело.

Димитровград е особено място - съсредоточие на духовност, символ и надежда за по-добър и разумен живот, сбор от множество души, събрани да поставят ново начало. В края на петдесетте на двадесети век Димитровград се превръща в истинска Голгота за Светозар. Преживяното от него е преизпълнено с евангелски дух и мистицизъм, равен на този, който са преминали Христовите мъченици. Но най-красивото на тази история е, че възродената му, издържала своя изпит душа, получава като награда обичта на Братството в Димитровград. Божественият Дух обилно излива чрез него живото си Слово - за радост и на нас, по-младите приятели. Той застава като мост, чрез който Учителят ни посещава и до ден днешен, носейки ни мъдри и разумни послания. Паркът „Пеньо Пенев” и домът на наш приятел са свидетели на хубавите, незабравими мигове, прекарани в оживени разговори и песни. Това взаимно проникване в Духа на Словото на Учителя събуди жив интерес и разумен стремеж към духовното. Много са чудните картини и ярки съновидения, които предхождат и съпътствуват нашите братски срещи. Ако искаш да осветяваш пътя на хората, ти не само трябва да будиш, но и да приобщаваш душите, възстановявайки първичния колективен дух, които постоянно ни подтиква към творческо възраждане.

Без канон и строга външна мантия, но с едно определено повдигащо духа усещане, ние и до днес се събираме, когато чуем, че Светозар идва. И тогава нашето ежедневие подобно красива симфония, носена от повика на душите, се превръща в поезия, а някои от приятелите естествено и непринудено будят своя поетичен дух. В общуването това внася лекота, защото поезията предава невинност и оцветява онези вдъхновяващи моменти, които повдигат една цяла епоха, забавила нормалния си ход.

* * *

Един ден бели отблясъци

ще затрептят в твоя прозорец,

ще отвориш сънен очи

и ще Го видиш в стъклото.

Не питай чие е това лице, не питай!

Той е пролетният дъжд,

в който та си играеше

като мъничко дете

Той е вятърът,

който милва

зрялата ръж в полето;

Той е Този, Който

избърса сълзите ти

след първата раздяла.

Затова ти казвам:

не питай чие е това лице,

не питай!

* * *

Очите на Рила

Божия благост!

Гледат ме с радост,

щом мисля за тях.

* * *

От дълбините на Млечния път

долетя една сълза.

Мусала - бяла, студена,

бащински строга, гледа ме мило,

с приказна кротост.

Там нещо синьо потрепна,

засмя се и се скри в

кристалните води на „Окото”.

Тук светлината с веселие буди ни

да търсим Истината.

* * *

Аз съм една идея, събрала

милиарди частици

в едно тяло.

Ти Си всички идеи,

всички полети

на мисълта,

всички чисти

Вдъхновения,

но и още нещо, което

никога не ще узнаем.

Ти Си Всичко

и отвъд Всичкото.

Благодаря Ти,

че съществувам,

че живея в

тази Безграничност,

че и аз съм

частица от

Твоята Безграничност.

Разширявай ме, Господи,

оживявай ме,

облагородявай ме!

Какво по-хубаво от това

да се изпълвам

с Твоята пълнота,

да дишам

Твоя мир,

да пия от

Твоето блаженство

да светя с Твоята Светлина?!

* * *

Облей ме със светлата струя

на новия живот;

изкъпи ме в радостния дъжд

на Твоите Небесни благословения;

облечи ме в дрехи на смирение

и абсолютна кротост.

Разтвори ме в Твоята Любов;

Искам да бъда Любов,

искам да бъда Светлина,

искам да бъда Мир,

искам да бъда Радост!

* * *

Розичката малка,

спря ме тя на пътя,

а на нея малка капчица роса.

За сълзата на едно момиче

споменът пробуди тя.

1. Писмо от Светозар Няголов до Величка Няголова от 26.02.1993 г.

Б. е Л.

26.02.1993 г. София

Обична сестра Величке,

Получих писмото ти и отговарям. Верно е, че годината е съдбоносна и много сериозна за Братството. Започват революции в умовете на хората (Козирог) и пречистване на старото. Три съвпада, от които най-сериозен е Уран ретрограден съвпад Нептун ретрограден - 20.08.1993 г. Още по-труден за нас и положението ни е Сатурн квадрат Плутон ретрограден - 20.03.1993 г., малко преди пролетта и вторият Сатурн ретрограден квадрат Плутон - 9.10.1993 г, които ще се отразят най-силно в Русия. Ще има земетресения в Америка и Европа, суша и 1994 г. - глад. Венера в Овен е в падение и любовта между хората ще бъде слаба остра, но омекотена. Марс също е в падение в Рак и дава неподчинение, борби и трудности в душата. Потискане на духовните условия и течения. Всичко е изпита отвън, които не трябва да ни засягат вътрешно. За издаването все още условията са много трудни, почти нищо не се е променило, но идват дни на радост за служителите. Катаклизмите няма да засегнат пробудените души, те са запазени. Хубаво е да зашиеш в дрехата на Благовест 91-ви псалом и Добрата молитва, като отидеш при него. Работа, за да се пробуди съзнанието му, иначе ти си спъната. Да благодарим за всичко, което животът ни поднася. То е заслужено.

2. Писмо от Светозар Няголов до Величка Няголова от 07.03.1993 г.

Б. е Л.

07.03.1993 г. София

Обична сестра Величке,

Получих писмото ти и се радвам, че се интересуваш от астрологията. Всичко е в кардинални знаци. През февруари светна, а сега ще се чуе и видят последствията от Уран съвпад Нептун - Венера в Овен - това са потайни банди и вътрешни неуредици - Германия и Англия. Насреща е Юпитер във Везни - Китай, Австрия по-меко - Марс е в Рак. Виждаш Италия, като мине в Лъв и Франция, Чехия и др. Уран и Нептун в Козирог тежат най-много и понеже са в земен знак - Козирог - много земетресения и природни бедствия, заминаване на видни политици и България до просешка тояга. За качулка Сатурн квадрат с Плутон = Русия - Бог да им е на помощ. Целият свят ще познае, че Бог царува и управлява света с голяма сила и мощ. Доста хора ще си заминат.

(…)

3. Писмо от Светозар Няголов до Величка Няголова от 28.09.1993 г.

Б. е Л. [Бог е Любов]

28.09.1993 г. София

Обична сестра Величке,

Получих две писма и ти отговарям с малко закъснение. Доста съм зает, а вярвам, че има малко хора, на които да им стига времето. Общо взето сме добре. Майка ми пази къщата и малко излиза. Предимно си почива и се пече на слънце на балкона. Имахме много работа на полето, а и някои приятели имаха лошо отношение към мен и бях решил да не ходя на езерата. Но много наши приятели ме повикаха и искаха да съм на планината. Учителят ми нареди да тръгна на 09.08 и да се върна на 21.08.1993 г. Събрахме багажа, организирах превоза с един малък рейс до Вада, Трябваше да дойдат приятели от Димитровград, но те не могли да си уредят отпуските. Групата, която беше за 08.08, не можеше да пътува тогава, понеже рейсът беше ангажиран от други хора, и тя цялата дойде с мен и попълни местата в рейса. Беше голяма суша и цял месец не беше валяло дъжд. Пристигнахме на „Вада”, стоварихме багажа и заваля проливен дъжд. Покрихме багажа с найлон и към 2 часа по мое настояване (конярят не искаше да товари, понеже беше мокро), натоварихме багажа на около 30 коня и се качихме на езерата. Горе не беше валяло и добре си построихме палатките. През нощта заваля дъжд, който продължи 3 дена! Аз бях предупредил, че при тези тежки аспекти обикновено е падало сняг. Времето застудя, валя суграшка и мокър сняг и сутринта на 12-и замръзна. Изясни се и се стопли. Точно за 19.08. имаше най-трудните аспекти. Ние проведохме бдения по 1/2 час от групи от 9 души за хармония, разрешаване на братските въпроси и хубаво време за събора. Аз бях с първата група и им дадох програма, по която да се водят молитвите. През нощта бденията бяха по 1 час и едва намерихме място, за да включим руснаците, които непременно искаха да участват в духовната ни работа. Събират се всички ръководители и ясновидци и решават аз да ръководя събора - Учителят чрез мен. За 19-и небето беше предвидило буря и дъжд. В 2 часа валя дъжд и аз станах да работя и след половин час спря. Сутринта имаше облаци, но слънцето изгря чисто. Проведе се много хармоничен наряд. Паневритмията беше на петото езеро в 3 кръга по двама души - 1000 души. На обед предложих данаправим обща молитва, която ръководех и всички облаци се пръснаха и настъпи идеално топло време с голямо присъствие и необикновена хармония. Понеже петото езеро - Махабур - Бог е силният - е мястото на Божествените сили, те за няколко минути разчистиха небето. Небето се отвори на 21.08. Беше Учителят с голямо небесно войнство. Всички бяхме захласнати и вдъхновени от голямото присъствие и пълната хармония между нас. Бурята се отложи за десетина дена и тогава се разразява доста силно, събаря палатки на тези, които останаха, покрива на бараката на Йоана. Ние си бяхме свършили отлично работата. Ръководството ме помоли да ръководя нарядите и в София. На 22-ри изкарахме много добре и хармонично празника. На 25.09 ходих в Айтос, където имат среща всяка последна събота от месеца с обща молитва и наряд. Помогнахме им да се оберат орехите и бадемите. След това ходих до Стоянка, Румяна и Радостина в град Поморие, където ти си ходила няколко лета с мама. Поздравяват те всички. Ти желаеш да си дойдеш и Небето ти урежда въпроса. Ще си дойдеш и ще останеш в България, защото ние сме дошли в България заради Великият Учител, Духът Божии, който 61 години, чрез Духът си даде Словото и Светлината на Новият живот, който идва в света. Христос проповядва само 3 години, а Бог ни учи 44 години. Божият Дух да бъде с теб.

4. Писмо от Светозар Няголов до Величка Няголова от 06.08.1996 г.

Б. е Л.

06.08.1996 г. София

Обична сестра Величке,

Получих отдавна писмото ти и се обаждам с голямо закъснение, за което моля да ме извиниш. Бях зает с полска и братска работа, а и аз си имам и моя и гледам в малкото време, което ми остава, да свърша непосредствените си задачи. Ние нямаме право да се оплакваме, защото Учителят ни е дал светлина по всички въпроси. Той казва, за да не ни болят ръцете, да носим товарите си в раница на гръб. Всяко прекаляване води до демагнетизиране и заболяване на съответния орган.

Възстановяването става бавно, но при системна почивка и дълбоко дишане и правилно хранене всичко се регулира. Важна е вътрешната мобилизация на силите и използване на скритите сили на организма. И годините си казват тежката дума - за подобрение на кръвообращението хубаво е човек да си мие краката по 2 ÷ 3 пъти на ден с топла вода.

Сатурн влияе най-силно в тези държави, които управлява. Типична такава е България и всеки 30 години Сатурн й напомня за неразумния живот, който се води в нея, за да може да дойде новото, всичката кал от съзнанията на хората трябва да се изчисти, за да могат да се отворят умовете им да разбират писанията - Словото на Учителя. За тази цел ще са необходими съответни действия от страна на природата. Докато ние, последователите на Учителя, не се обикнем вътрешно и постоянно да си пращаме добри мисли и благословения за успех в живота и учението, до никъде няма да стигнем. Само чрез вътрешната любовна обхода ние ще можем да изградим едно Братство, подобно на това в духовния свят и чак тогава да поставим началото на новия, разумен братски живот. Затова Учителят казва, че след хиляда години ще има начатъци на новия живот - явни войни няма, но се водят много необявени. Небето забавя някои процеси, но не забравя.

Аз ходих 2 пъти до Мусала - за 22.06 и за моя рожден ден. Всичко е много скъпо и сигурно няма да отида на езерата. Бялото Братство има едно голямо сито, поставя всеки оглашен на изпит и го пресява и поставя всеки на неговото място. Най-важното е каква любов имаме към Учителя, само тя е, която го привлича към нас. Учителят живо се интересува от светлата любов, която храним към Него, към Бога, Идват много нови хора и много от тях приемат Словото и без шум започват да прилагат и изпълняват принципите и законите, които са вложени в Него. Това са готови души, които са се определили към Учителя. И всеки ясно ще се определи в тези времена на кого служи. С когото се свържеш, цял живот изкарваш с него. Нашият братски съвет начело с Благи отиде във Франция „да се поклонят” на Михаил, който беше от Черната ложа и работеше против делото на Учителя, като обърка умовете на много французи, за да не видят и познаят Бога, който присъстваше в България във физическо тяло. Който е минал през смъртта и с помощта на Учителя е останал, той добре знае кой е този светъл Дух, Кой е Бог. В 1960 г. при една зимна екскурзия сам до Витоша пред вратата на Ел Шадай дойде Учителят при мен и ми каза, че е роден със Сатурн в първи дом на Асцендента на 11.07.1864 г.... в 11 часа и 47 минути. Ти можеш да го изчислиш Rе 6 часа 56 минути 31 секунди. Това беше Неговият отговор на многото запитвания, които бях отправил към Него.

Всичките 4 тома на „Изгревът” съм ги прочел внимателно и сега чета и 5-ия, в който Вергилий пише, че и ти си му съдействала. В томовете всеки е писал своята лична гледна точка, но най-близо до истината е този, който е изживял случая. Това, с какво тяло Учителят е отишъл при майка ми при това нейно тежко състояние, ние не знаем, но важното е, че Учителят я спаси и можахте да се родите с Любомир. Учителят стои над всичко. Брат Любомир си служеше с методите на лявото течение и често не слушаше точно Учителя. Но накрая по нареждане на Учителя, той си замина заедно с членовете на буржоазното управление. Систематизирай си въпросите и като се видим ще говорим по-обстойно. Брат Лулчев е роден на 13.11.1886 г.... в 11 часа и 20 минути - Асцендент Козирог 12° и 37 минути. За Петър изглежда, че аз трябва да напиша нещо. Галилей беше много близо до Учителя и голям приятел със Савка. Аз бях много близък с Мария Тодорова, с която той не се разбираше. Савел беше Айнщайн, който даде един математичен израз на Христовото учение на Земята, което хората не разбраха. Твоите разправии с този род и Галилей се дължат на непослушанието ти. Когато човек не изпълни Волята Божия, всички се опълчват срещу него, но Бог винаги помага. Благовест е типичен представител и носи качествата на Данаиловия род. Той показва те докъде са стигнали. Учителят казва в томчето „Синове на възкресението”, стр, 214: „Тъй щото, бъдете смели като българина, да не се отказвате от своята българщина. Българинът е благороден, както и хората от всички нации, заради това, че Бог е вложил божествена душа в него. Ако в неговата душа не е вложено Божественото, той не е никакъв българин.” „Българин значи човек на Духа.” България е най-високото стъпало, през което минава всяка човешка душа, за да мине по-нагоре. Благовест, този горд дух, трябва да се обърне към Учителя и да го помоли Той да му уреди живота. Кризата, през която минава цветът на бялата раса, изявен в Европа, е епопея на старото учение на егоизма и безлюбието, на злото и непослушанието. Бялата раса ще бъде заместена от славянството, което ще доведе човечеството до 6-ата раса на Любовта. Ще стане голямо пречистване, в което ще участваме и ние, било от този или онзи свят. Всичко не мога да напиша, защото заминалите приятели не желаят да им се изнасят погрешките, а и ние не сме пратени за съдии, да ги съдим. При нозете на Учителя протичаше един велик живот, в който взимаха участие всичките приятели и минаваха непрекъснато през изпитна сесия, която Учителят им я създаваше. Той със своята Божествена Любов проникваше всяка душа и променяше съзнанието й, и изправяше пътя й. Всеки в Братството си има задачи, които трябва да изпълни. Най-трудни са тези, поставени пред вътрешния живот на всяка душа. Ти си чела за брат Нестор Илиев. Той си замина. Също Мария Златева, Илия Узунов и др. Ще дойдат нови светли готови души, които ще поемат делото - Учителят е взел всички мерки да не се измени Словото Му и да успее тази Божествена мисия за идването на братството, любовта, мира и хармонията на Земята. Всички заминали приятели работят усилено и подготвят условията за идването на новото в света. Това е един голям процес на пречистване, в който участват милиони будни и предани души на Бога. Много е хубаво, че сте двама с Християн, за да си помагате при тия трудни и тежки условия на живота. Духът на Учителя да бъде винаги над вас,

5. Писмо от Светозар Няголов до Величка Няголова от 05.09.1996 г.

Б. е Л.

05.09.1996 г. София

Обична сестра Величке,

Преди няколко дена получих трите ви писма с парите и таблицата, Благодаря за грижите. Действително трудно е при нас с тези лемурийци, но Бог ще съкрати дните им, защото злото им стига своят краен предел. На Рила не отидох, понеже така ми наредиха, имаше опасност за живота ми. Там се събират всичките врагове на Братството и имат пъклени планове. Бог ги запази, като даде непрекъснато дъжд и студ. Една будна сестра ми каза, че нямало присъствие на съществата. Много хубаво, че сте били на Алпите с Жан-Луи. Поздрави го и му благодари от мое име. Новото, което иде, ще преодолее всичко старо. Ще бъдат вързани всичките пакостливи духове, които внушават на хората лоши и гибелни мисли. Брат Лулчев е роден на 1(13).11.1886 г. нов стил в 11 часа и 20 минути в гр. Кнежа. Асцендент - Козирог 12°37', МС - 9° Скорпион. Симеон Борисов е роден на 16.06.1937 г. в 6 часа и 40 минути в София. Асцендент - Рак - 17° и 56 минути, МС - 27° Риби. В 10. дом му е Сатурн (вместо Слънцето, което дава царете). Слънцето е само квадратури. За света е много интелигентен, но връзката му с Братството е слаба. Учителят каза, че е закъснял, а цар Борис е последният цар Галилей не е Савел, но Айнщайн е Павел и даде Христовото учение в математически ангелски език, който никой от хората не разбира. Петър е този, който създаде Братството в Мърчаево. С Мария Тодорова бяхме сто пъти по-близки и се разбирахме, отколкото с Борис. По време на гонението почти всеки ден ходех до тях. Вергилий изнася животът на Изгрева като история с отрицателните прояви на приятелите, които Учителят със своята велика любов е преобразил. Той казва, че „истината е само в положителното”. Ние ще работим колкото можем. Нашите коли не са леки и трябва да ги теглим и разрешим кармата си. Без помощта от горе нищо не можем да направим. Ти виждаш тия разумни същества, които ще дойдат на Земята и ще я уредят по Божествен начин. Ние носим светлината на Учителя и ако сме чисти, винаги ще сме заобиколени от същества, които живеят и работят за Него. Те са навсякъде и помагат. Те търсят да видят някъде, че има запалена свещ - човек, който се моли, и го заобикалят. Важно е също, че и мястото е чисто - те не влизат в градовете и селата. Ние сме част от Братството и сме непреривно свързани с него и Учителя и излъчваме съответна светлина. За всеки от нас Учителят е гарантирал и ни е избрал. На Рила съществата имат лагер на изток от Молитвения връх в палатки, наредени в права линия, по две, и са облечени в бели дрехи. И малко да сме, важно е да поддържаме огъня на доброто и любовта. Най-важна е нашата вътрешна работа. Сега ще се отделят овцете от козите (свързани с отрицателните сили) и ще се създадат благоприятни условия за духовна работа. „Бон фен” няма нищо общо с Братството. Това посещение на Благи е позор.

6. Писмо от Светозар Няголов до Величка Няголова от 15.10.1996 г.

Б. е Л.

15.10.1996 г.

Обична сестра Величке,

Получих писмото ти и отговарям с малко закъснение. Бог има грижа за всяка душа и всеки, който работи за делото Божие, няма да остане в лишение. Гледай да си изплатиш дълга, а ние ще се оправим. Всичко е резултат на лошото отношение, което българите имаха към Учителя и Неговото дело. Той казва, че каквото е отношението на българите към Него, такова ще е и отношението на света към България. Косю не съм го виждал скоро. Ти имаше голяма нужда от почивка на чист въздух. Благодари на Бога, че ти дава всичко, което е необходимо. Ти работи вътрешно за Бога и остави Той да уреди материалните ти работи. Каквато и работа да ти даде, приеми я с разположение. Човешкият живот може само този хаос да направи. Спасението ни е само в Словото на Учителя, в Бога. Благи и всичките противници на Делото Божие ще си платят. Учителят казва, че България ще съществува още 3000 години. Важно е ние да свършим работата, която Бог ни е определил. Ти не си ме разбрала за брат Петър Филипов. Той не е апостол Петър, Прочети добре писмото ми и ще разбереш. Кой каква задача е изпълнявал в миналото, това сега не е важно. Важно е сега да изпълним задачите, които Господ ни дава. Брат Галилей идва от друга Вселена, за да работи за делото. Всеки човек си има път, а децата са огледало на родителите и изявяват всички скрити техни неща. Радостина ще мина през големи страдания. Този Сатурн в заточение (Рак) опозиция със Слънцето, Луната и Асцендента ще я накара да оправи отношенията си с всички хора. Тя има много хубави качества и е работила в християнската епоха, заедно с мене, Петър и др. Сега има сериозен изпит, през който трябва да мине. Бог да я благослови и просвети ума й, за да разбира какво прави и какви последствия ще има. Младото поколение, което дойде след нас, е по-хилаво. Ти не си ме питала за Павел и затова не съм ти писал. Завърши първата си специалност по съобщителна техника, сега е взел изпитите си по втората и ще има държавен изпит и след това ще отиде войник.

Сестра Мария е идвала много пъти на Земята във висшето общество, и за да не прави грешки, си е заминавала млада. А Борис почти не е идвал и затова беше чужд на земния живот. Те имаха карма от 15 хиляди години. Пред лицето на Бога всички ние си разрешавахме кармите и създавахме ново съзнание, добродетели за новия живот. Учителят имаше постоянно присъствие на ръководните същества от целия Космос и е разговарял с тях на непознати за нас езици. Преди заминаването си е говорил с Руския дух, за да се завърши войната и да се примирят двата народа след стотици години. Ти правилно си ме видяла в Русия, където като император много строго съм изпълнявал религиозните догми и съм направил много грешки, които в този живот трябваше да изправям. Радвам се, че Учителят постоянно ти съдейства и си си намерила работа. Не мисли, че си уморена, а работи, приятелите ще ти дадат нужните сили. Учителят е призовал милиони светли същества да работят за изпълнението на Неговата воля на Земята. Част от тях ще се вселят в готовите души и ще създадат условия за новият живот. Бог познава своите си и им дава възможност да работят. Разчитай винаги на Учителя - на Бога. Остави Той да уреди материалните ти работи и живота на Благовест. Моли се да дойде неговият дух в него и да се проявява адекватно и разумно. Той минава през много трудна школа, да се отърве от мързела. От нас се иска постоянна благодарност, която да съпътства всичките добри и лоши неща в живота. Всичко е за добро - за Славата Божия на Земята.

7. Писмо от Светозар Няголов до Величка Няголова от 19.12.1996 г.

Б. е Л.

19.12.1996 г. София

Обична сестра Величке,

Получих писмото ти и отговарям с малко закъснение. Този, Който ни е изпратил на тази Земя, има грижата за прехраната и отоплението. Взимаме само най-необходимото, понеже цените са баснословни. Парното го ползваме и си плащаме. Трябва да благодарим на комунистите за уроците, които ни предават безплатно. Учат ни на пестеливост, да мислим усилено, да търпим, да мълчим и на Бога за всичко да благодарим. Така се подготвяме за новия живот, който идва, и за който западните народи нямат още хабер. Тази тояга на природата ще дойде и до техните глави, никой няма да може да мине гратис. Новото е като светлината, въздуха и водата - навсякъде прониква и всичко ще пречисти. В бъдеще от стария ред и порядък и помен няма да остане. Важно е в тия усилени времена ние усилено да работим, да свършим успешно работата, която ни е определена. Аз написах нещо за Петър Филипов, а има и още много други неща, които в бъдеще ще видят бял свят. Светът е в кризисно състояние, понеже 3 планети са в падение: Сатурн, който управлява България и излиза на 09.06.1938 г. от Овен и окончателно го напуска на 01.03.1999 г. Това е грубият материализъм и човешката правда, които ще ни докарат до просешка тояга. Юпитер - ангелската мъдрост, който излиза от Козирог на 22.01.1997 г. и Нептун - Божествената любов, която ще се пренесе от материалния свят на Козирог в новия братски живот на 29.01.1998 г. и окончателно на 28.11.1998 г. Постепенно ще станат катаклизми и потъване на земи. По отношение на идейните въпроси истината е една и не се нуждае от доказване. Духът на Истината - Беинса Дуно я донесе и предаде на българите. В тия трудни времена, те ще я намерят и ще започнат да я прилагат. Няма да остане нито една глава, която да не поумнее и познае Бога. Който каквато люлка го е залюляла от началото, тя остава и до края на живота му. Веднъж свързан с Учителя, където и да се намира този човек, живее и се движи в аурата на Учителя. Това е високият връх, към който всяка будна душа се стреми.

С Еленка ходихме на гробището и почистихме мястото на майка ни. Любомир е написал името й до баща ми. Радостина ще си научи добре урока. Сега се ликвидират всички назрели карми. С Мария Тодорова сме били заедно, майка ми и много други в християнската епоха и оттам сме приятели.

Желаем успех на Благовест. Той ще изплава от тинята.

8. Писмо от Светозар Няголов до Величка Няголова от 28.10.1997 г.

Б. е Л.

28.10.1997 г. София

Обична сестра Величке,

Получих писмото, картичката, парите и физкултурния марш. Отговарям ти с малко закъснение. На 04.10 - събота, след обяд чествахме 100-годишнината от рождението на брат Пеню Ганев. На касета той пя песни и Петър придружаваше с цигулка. И аз говорих за някои спомени, които имах с него. Много хубав концерт стана.

Любомир сега е по-спокоен, но си има постоянен дразнител. Всичко е за Славата Божия. Небето има грижа за всички и за вас. Имаме достатъчно и само можем да благодарим за Великата Божия Милост и благост. Ще имате и подкрепа от бащата на Истиян, но най-важно е Бог да ви помага в трудностите. Знай, че всички ние сме свързани духовно и като работим, помагаме и на другите около нас. Благовест ти си го предала в най-сигурните ръце в ръцете на Бога, и Той ще го промени. С Бога всичко мога, без Бога нищо не мога.

Пророчествата са писани от Георги Йорданов, но Учителят не е казал за 11.08. Това може да е само от Иван. Аз ги имам, извадките, и в книгата са дадени последователно. Учителят казва, че ликвидацията на века, ликвидацията на света не значи, че той ще се разруши, а ще се ликвидират старите човешки разбирания и Земята ще се очисти от всички разбойници, крадци и насилници, за да се създадат условия за идването на 6-ата раса, на новия континент. Ти знаеш какво предстои - изправянето на земната ос = на наводнения, но не трябва да се безпокоиш. Силна вяра в Бога. Така ние винаги ще сме под покрива на Всевишнаго.

По отношение на Гобо, това са хора медиумични и лесно приемат добрите и лошите духове. Всичко, което има при тях, е българско, и то ще дойде пак в България. Учителят има грижа за всичко и винаги го питай как трябва да постъпваш. Павел Желязков иска да ги вземе и да има монопол, но небето има друг план. Те те атакуваха на 21.09., но Бог те пази. Имаш богата опитност да разбереш на кого служат. Материализмът с парите и банките е Черната ложа. Работата ще я свърши този, който е определен, и то съвършено, а всички издадени погрешно беседи ще отпаднат. Бог няма да остави работата Си несвършена, има милиони готови души. Грешката е твоя, бориш се с черните, кажи: „Да бъде волята Божия”, както архангел Михаил каза при тялото на Мойсей срещу сатаната.

Тук вали сняг, ще очисти въздуха.

Р.S: До 60 години си в много труден период и навсякъде само с Бога напред. Отец те люби

(40 до 60 години - горчивини).

Прати светли мисли към Гобо, Бог да ги благослови, и те ще се коригират в бъдеще.

Не давай никога такъв силен израз на чувствата си, но винаги мисли и отстъпи в името на любовта.

9. Писмо от Светозар Няголов до Величка Няголова ОТ 27.11.1997 г.

Б. е Л.

27.11.1997 г. София

Обична сестра Величке,

Получих писмото ти и отговарям. Няма случайни работи. С Християн сте приятели от миналото и сега взаимно си помагате, Той отдавна трябваше да си отиде, но го оставиха заради тебе. Цени близките хора, мъчно се намират. Велико нещо е човек да има приятели в живота. Ние искаме хората да ни разбират, но те стоят 2 хиляди години назад от нас и затова ние сме самотни и вътрешният ни живот е много труден. Малко души има с пробудено съзнание. По отношение на Словото има следната трудност: почти всички, които се занимават с издаването на непечатаните беседи, ги коригират, дори преразказват, а това е фатално за тях. Никой няма право да коригира Бога. Беседите трябва да се дадат на човечеството такива, точно както ги е говорил Учителят, без никакви промени. Навъдили са се много млади глупаци и профани, които коригират и изменят. Затова всичките непечатани беседи трябва да дойдат до мен. Палка също коригира много, което е лошо. От това коригиране на Словото, сестра Паша ослепя. Словото трябва да се предаде на човечеството в неговия девствен вид. Всички коригирани (даже по нареждане на БКП до Хелиопол) ще се унищожат и ще остане това, което е дадено от Духът на Истината. Ако Жан-Луи постъпи меркантилно, ще плати много скъпо. Много строг е законът. Той взе тези материали от Кармело - син на Бертоли, без никакво разрешение на Братството. Учителят има грижа за всичко и всеки ще покаже колко струва. Зелето, когато е чисто, е незаменимо лекарство. Постъпвай добре с Истиян и баща му, които често са обсебени от духовете на майката. 91 псалом и нашите молитви са много силно средство. Не се бори, но ги благославяй. Учителят изпраща хиляди незнайни същества да ни помагат и пазят. Той ръководи всичко. Всичко, което е допуснато, ще стане. Само ние да си изпълним работата както трябва - с Любов.

Павел Желязков е издал няколко беседи и сега е отишъл при Лалка, за да работят заедно, но тя не го иска. При „Фир-Фюр-Фен” - Благославяй душе - ръцете са с дланите надолу. Учителят е говорил, за затъмнението 1999 г. и затова, че ще видим такива неща, каквито и на ум не са ни идвали. Виждаш, че хороскопът показва масова смърт, ликвидиране на общочовешка карма.

Аз съм добре - не принадлежа на себе си и полагам големи усилия да оправя книгата. Една „Себе си познай” - 3 томчета - излезе първият. Еленка кара мъчно, боледува. Павел го преместиха на някакъв полигон, където е по-свободен, идва си два пъти. Ще изкара, но и ще се превъзпита. За Благовест не се тревожи. Учителят има грижа за него. От всичко се учи и за всичко благодари.

10. Писмо от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова от 14.01.1998 г.

14.01.1998 г. София

Обична сестра Величке,

Получих писмото ти и отговарям. Аз гледам веднага да отговарям, защото ме затрупват с писма, а има и един брат Тео, който ми пише по 30 ÷ 40 страници. Работи усилено духовно, защото пролетта ще бъде трудна при вас. Ще има много кармически развръзки. Хубавото е, че Благовест ти се е обадил. Той ще се оправи с Божията помощ. Той ти е една от най-трудните задачи в живота. Благодари, че завърши, ще започне да работи и ще стане самостоятелен и разумен. Ние сме много силни в духовният свят и от него успешно му въздействаме.

Моят хороскоп е интересен - Лилит е на 8°56 минути в Телец, на 8° в Телец ми е точката на Пентаграма - Правдата. Това показва опасност от смърт за Павел и за тези, които ме обичат. Ако удвоиш = 16 години след раждането на Павел си замина Емилия Минкова - 22.06.1991 г. Като се видим, ще си поговорим. Тук времето от началото на годината е като пролет. Ясно, слънчево. Сутрин - около 0 градуса. Аз съм спрял парното, купил съм си въглища и е една печка - кюмбе, в хола караме добре. Онзи ден бях на рожден ден на Веса Маркова, където заварих Вергилий и проведохме около 5 часа разговор. Аз получих от Гобо препоръчано писмо с това, което Вергилий му е писал.

Нашата най-важна задача е да се издаде Словото на Учителя без редактиране, по първичната стенограма - едната от които е в Гобо. Анина е взела всичко от Кармело в Италия и сега ще накара Гобо да върне нашите материали, които ще ни трябват, особено след 1999 г. Учителят има грижа да уреди въпроса. Жан-Луи е писал писма на 10 души за кореспонденцията му с Вергилий и отказа да му предаде материалите. Той ще ги даде на тебе: стенограмите от непечатаните беседи, снимките и филма с Паневритмията.* За всичко ще си дойде времето, но Бялото Братство не си поплюва. Много лесно може да вкара всеки в пътя. Всички, които променят Словото и го редактират и изопачават, ще си отидат. Замина си и Лалка на 12.01. За Бога ще останат да работят само тези, които никога няма да Го коригират. Учителят ще уреди всичко.

Хубаво е, че идва бащата на Истиян, майка му го изпраща. Приеми го с Любов, обратно на това, което той направи. За Луна съвпад със Слънце на 11.08.1999 г. Изгрява Скорпион съвпад Марс опозиция Сатурн - Луна съвпад Слънце квадрат Марс, квадрат Сатурн, опозиция Уран, Марс опозиция Сатурн, Плутон ратрограден в съвпад Черна луна (лимит) в първи дом. Плутон, господарят на хороскопа е смъртта в 1 дом с Венера. Черна луна - Сатурн - кармата е само с отрицателни аспекти. Точката на щастието е в съвпад с Асцендента. Всичко това може да се анализира. Това е ликвидацията на века, народна, държавна и общочовешка карма. Бог да ни е на помощ за пробуждане на хората.

Всичко, което е определено, ще стане. Невидимият свят не може повече да отлага. Учителят пише в беседите за трудностите, които има да минаваме. След 1999 г. в България ще има благоприятни духовни условия и Словото ще се разпространява навсякъде. Обаче Учителят ще си изтегли семейството, дошло в тази страна, за да работим по-важна работа от горе. Той казва, че това ни е последното прераждане на Земята и ще станем служители, ангели, при съвсем други условия и с големи възможности. Сега имаме пълната подкрепа и благословение от Учителя и милионите наши братя и сестри над нас, които винаги участват във всяко наше проявление с Любов. Любовта е единствената сила, която ни свързва с Учителя и Бога. С любовта ние сме хора от 6-ата раса. Еленка е работила много, падала, удряла се и сега навсякъде я боли, но справяме се с работата. Атакуват ни и някои доброжелатели от Братството, аз вече не им обръщам внимание. Нямам време да се оплаквам, боледувам, защото постоянно идват при мен много по-закъсали, на които трябва да се помага. Имам много работа и постоянно присъствие и за всеки ден - определен план, който трябва да изпълня. „Безсмъртната любов” е книга препоръчана от Учителя 1900 година. Тя е истински случай и е доста голяма и подробна.

Скинията е човешки дом при евреите, построен от Мойсей по план от Бога, в която да се срещат просветените с Бога. В нея е имало много големи окултни сили.

Скинията е място, където Бог често присъства.

* Виж „Изгревът”, том VIII, стр. 561 ÷ 563, 572 ÷ 596; том XI, стр, 814 ÷ 825; том XII, стр. 873 ÷ 874; том XIII, стр. 807 ÷ 810; стр. 810 ÷ 814; том XV, стр. 328. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

11. Писмо от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова от 31.01.1998 г.

Б. е Л.

31.01.1998 г. София

Обична сестра Величке,

Обаждам ти се и пращам една книжка с извадки, в която участвам и аз. Една астрология, написана от една моя приятелка по астрология – „Какво има на оня свят”. Учителят е казал на приятелите от Веригата: баба ми и дядо ми да си вземат и четат „Безсмъртната любов”, която я имаме у нас, доста голяма. Учителят казва, че случките са действителни и тези същества са живели на Земята. Също духът Франчезо е живял в Италия, във Венеция, бил е отличен художник и много затворен, но от похвалите се увлича в охолния живот, продава замъка си и завършва е беднотия. Също „Камо грядеши” („Quo vadis” - роман от Хенрик Сенкевич) е истинска случка, в която е участвал Павел. Учителят е посочвал на приятелите развоя на душите от отрицателното към положителното и доброто, което ще завладее света. Когато дойде Любовта между хората на Земята, ще дойдат и милиони светли същества, които ще научат хората как да живеят разумно по новия начин. Тогава ще дойде и Христос, и Бог. На Земята ще се въдвори Царството Божие в миниатюр. Ще мине войната Гърция - Турция, Третата Световна война на третия Антихрист = 666 и хората от 6 милиарда ще останат 120 милиона и 100 години ще живеят, без да имат никакви съобщения - Земята ще се промени и залее с вода.

12. Писмо от Светозар Няголов до Величка Няголова от 26.03.1998 г.

Б. е Л.

26.03.1998 г. София

Обична сестра Величке,

Получих писмото ти и отговарям с малко закъснение след празника на пролетта. Благодаря за хубавите пожелания. Така се дава ход на вътрешната, ангелска любов, която свързва душите през вековете и усилва притока на Божието благословение в живота ни. Любовта е първата проява на Духът, а Словото, с което се храним, е материалният израз на тази Велика Божия Любов, която обгръща цялата Вселена.

Моят живот е на много високи обороти и обхващам нещата, които се проявяват в нашият братски живот.

(...)

Аз издадох 2 книжки и има да излизат поне още 3. Това е голямо тичане. След като предадох в печатницата „Истината за спасяването на евреите”, Учиелят ми каза веднага да отида при двете Марии: Маркова и Шопова. През януари тя лежи повече от две денонощия, не яде и внучката й е спокойна и доволна, че не става да готви, защото вижда, че идват хора у тях от другия свят. Беше си почти отишла. Казах едни силни свещени думи към нея, тя се върна, отвори очи и ме позна. Стана от леглото, отиде в кухнята, направи ядене и тримата с Еленка ядохме и напълно се съживи. Когато отидох при нея през март 13, тя беше минала тунела и не искаше да се върне. Приложих всичко и тя се върна, отвори очи, позна ме и се ръкува с мен и Еленка и се сбогувахме. Понеже имат някакви търкания с дъщеря си, Учителят позволи да дойде и да се примирят и простят. Тя иска да стане и Райка, дъщеря й я дига, но понеже Мария не може да се държи, сяда до нея, а тя я прегръща и така стоят прегърнати повече от половин час и си оправят отношенията.

След това отиваме при Мария Шопова. Там са Юрданка и Софка. Тя й било горещо, отворила прозореца и вратата да се проветри, изстинала силно, бледа като платно и лежи, заминава си. Веднага я разтрихме и тримата, след това й дадохме гореща вода да пие и се съживи. Казах й да не взима никакви лекарства, а да пие, много гореща вода. На сутринта й лошо, но си спомня какво съм й казал, изпива 3 чаши гореща вода, прави си супа и гореща я яде и като отидох при нея, беше много добре, не отваря прозореца.

- В събота беше и Павел дошъл. Отидохме при Мария Маркова, но тя вечерта се беше помирила с дъщеря си и лежи, гледа с хубави сини очи, диша, но неадекватна. Изсвири й Павел песни, и аз, но тя не се мръдна. С Еленка отидохме при Шопова, а Учителят ми каза, че Маркова вече няма съществена причина да остане повече на Земята. Правим молитва с Мария Шопова след 15 часа и тогава тя си заминава - Мария Маркова.

Като разпространих книгата за „Житния режим”, много приятели го направиха и през март в края е настъпването на пролетта и искат да отидат на Мусала. Реших и аз да отида, да им помагам. Прекарахме 3 хималайски чудни дни на Мусала. Спахме на върха около 30 души от Братството и в събота слязохме. На 22-ри бе празника на пролетта. Снимаха ме от телевизията, интервю и го дали през деня. Посрещнахме една хубава зимна пролет. Аз имам таблица за Лилит - апогея на Луната. Невидимият свят опитва умовете на хората и когато те се молят, се отлага злото, но то е определено и ще дойде за лошите хора на Земята, за които няма бъдеще. Сега, 8.03 ÷ 16.03 Слънцето ми е съвпад с МС. Голям подем в живота, издаване на книги и много помощници и млади хора, които всичко правят за мене. Доскоро са ми непознати. Чертежът е от Учителя и е много верен. Човек започва от Асцендента, минава през 1, 2, 3 дом, IC = душата, 4, 5, 6 дом, Десцендента = сърцето, 7, 8, 9. дом, МС = Духът.

Например, когато планетите на един човек са в 7, 8, 9 домове, той е сърдечен и работи главно със сърцето в причинния свят - когато е издигнат. А особено когато и МС е Венерин - Телец, Везни, Риби. А най-хубавото положение е, когато повечето планети са в 10 и 11 дом = Духът - умствен свят. Когато Слънцето е в МС в наталния хороскоп, то огрява отвсякъде живота на индивида и той успява във всяко начинание, подтикнато от неговото вътрешно ръководство.

Като дойдеш, си приготви въпроси, да говорим. Сърцето, това са желанията - тъмнината в живота, и пробудената душа там търси причините на нещата; отношенията - 7 дом; другият свят -8 дом; и духовното - 9 дом. А Духът дава простор на индивида да се изяви в пълнота. Духовни дирекции Ум е мястото на светлината и виделината. Както е на чертежа: от Асцендента започва физическото и духовното развитие на индивида и резултатът е в обходата, в живота за цялото (Десцендента). Най-важната точка е МС = къде е свръхсъзнанието на човека, какво Бог е вложил дълбоко в неговата душа за този живот. Например за мен МС във Везни - Любовта, Венера.

За Косю се моли да узрее, да му дойде времето, и той сам ще почне усилено да търси Словото и Бога. Той е готова душа, но спънат в този живот, понеже не се обърна към Учителя. Бог да възрасти всичките добри семена в душата му и той като феникс да излезе от пепелището на нищожеството и се издигне във виделината на Божия мир. За Бога всичко е възможно. Майка ми го спасява много пъти, но няма повече реакционно време!

(...) При Бога ще отидем не учени, не святи, но само смирени. Ние сме проекции на Великите Божи мисли и сили. На всички, които са били досега срещу мен, съм им отмъщавал по законите на Бялото Братство - само с любов, лекуване и постоянни добрини - затова нямам врагове. Като ме атакуват и ми мислят зло, аз така се ограждам, че всичко, което ми изпращат, като бумеранг се връща върху тях и аз съм все още жив и здрав за Славата Божия. Учителят ме избавя постоянно от техните капани. Бог да ги благослови и просвети. Аз съм готов всеки момент да си отида, но имам още работа. Стотици души са около мен и постоянно имам условия да проявявам доброто. Не принадлежа на себе си и почти нямам време, макар че ставам доста рано. До последно дихание ще работим за Бога, за Неговата Слава и делото Му на Земята.

Р.S. Ако разглеждаш планетите ми по знак, всички се концентрират при Слънцето, а домовете - всички в 9 дом.

13. Писмо от Светозар Няголов до Величка Няголова от 09.06.1998 г.

Б. е Л.

09.06.1998 г. София

Обична сестра Величке,

Получих писмото ти и отговарям. Аз съм много зает и досега излязоха седем книги и още една е в ход – „Себе си познай” III. Печатането е голяма мъка във всяко отношение. Аз ти изпратих поредните книги. Особено важна е „Светъл лъч към човешките души”. По нея ти ще имаш много въпроси. Дано се срещнем, и този път да имаме време да си поговорим обстойно по братските въпроси. Всичко е в ръцете на Учителя и той ще доведе нещата до правилно разрешение. Тия йезуити Жан-Луи и Арлет Гобо ще отговарят с живота си за лошите си постъпки. Те ще ти донесат всичко и ще искат да го предадеш на мен. Вергилий, с който работиш, е прероденият Мойсей, с неговите качества на насилие. Ние работим само с доброто и любовта. Това е девизът, завещан ни от Учителя за идването на новият живот на Земята. Всяко съзаклятие срещу Братството, Словото и делото на Учителя е обречено на провал. Благодари за всичко на Учителя. Нека Неговата милост и благост постоянно да присъстват в нашите души и да се изпълни напълно Волята Божия, определена за България и целия свят. Учителят да даде ход, да очисти Братството от многобройните му врагове и Неговата любов да сплоти всичките готови, всеотдайни души в едно общо, едно непреривно единство. Да изчезне фалшът, лъжата и егоизмът от нас. Да станем мили братя и сестри и да дадем пример на разумен живот за цялото човечество. Имаме голяма отговорност пред Бога за всичко, Франция е родината на първия антихрист - Наполеон, който не изпълни волята Божия, а доведе грубия материализъм в тази страна. Идеалистите създадоха културата. Когато се увеличат идеалистите, създава се цивилизацията, а когато материалистите станат повече от идеалистите са явява диващината и държавата загива. Франция в сегашният си вид е противник на Новото - затова за тебе животът там е ад. Помагай на Истиян. Разтривай му гърба 12 пъти настрани по ребрата от горе надолу и 12 пъти по гръбнака от вратъ до опашката. Може без натискане, а само магнетично да го милваш. Да спи в пресно сено, поне един месец. Бог да му помага, да имаш другар и опора в мъчния живот. Да бъде всичко за Славата Божия.

Р.S. В писмото има пет снимки на Истиян, в малък размер.

14. Писмо от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова от 02.09.1998 г.

Б. е Л.

02.09.1998 г. София

Обична сестра Величка,

Получих писмото и таблиците. Благодаря ти за грижите, и Бог така да се грижи за тебе.

„Всичко чрез Него стана.” Дадох картичката на Албена и тя се зарадва Здравето ви ще се подобри и гледайте да не се тревожите, пийте обилно гореща вода - 6 чаши при трудно положение, и състоянието се възстановява. Врялата вода лекува всички болести. Това важи особено за Истиян, който има много втвърдени отрови, които се разтопяват само с непрекъснато пиене на гореща вода. Придобие ли човек този добър навик, за него няма неизлечима болест и тежко състояние, от което да излезе веднага. Учителят казва, че може да пиеш и студена вода, но след това трябва да тичаш 1 километър, да се изпотиш и тя да излезе извън тялото ти.

С Еленка ходихме на Мусала 5 дена за моя рожден ден, където прекарахме отлично. Чудното небе, осеяно с безброй звезди и особено хубавите изгреви, с дъгата и виолетова украса на запад допълваха нашето богато духовно разположение. Починахме и приехме нови сили и разположение. На 03.08 отидохме на езерата до 21.08. Времето беше изключително меко, топло и благоприятно за духовна работа. Постепенно от 5 ÷ 6 лъча на Паневритмията станахме повече от 30 и се прехвърлихме от Чистотата на Махабур. На 19.08 бяхме в 3 кръга и още 1000 души гледаха наоколо. Вечер и сутрин невидимите същества ни поздравяваха в точен час и минута със силна, като прожектор, светлина, продължаваща кратко и след това се задвижва и с голяма бързина изчезва на север. Това бяха послания към будните души. Голямо присъствие, мекота и хармония в отношенията. Палатките бяха една до друга около хижата, баира на третото езеро, при изворчето, голям лагер на Салоните и Зекирица.

На 19.08. в 5 часа започна Божествената година. Имаше чуден изгрев, наряд протече спокойно. Паневритмията се филмира от Езерният връх. Имах постоянни разговори с наши и чужденци. Почти всички книги със снимки се продадоха. Павел взе и раздадоха 400 хляба за 19.08. безплатно, и плодове. Ние направихме 2 казана с компот за сутринта. Имаше концерт. Ходихме и на Айтос, където се срещнах с тези приятели, с които не бях се виждал. Има много нови млади хора, но малцина са готови за работа. Косю е подмладен и всяка сутрин е на Паневритмията. Като казва, че ми е брат, всички го уважават. Той се чувства в свои води. Пее добре песните.

Албена кара втори живот. Детето също я подкрепи. Ако искаш да й пишеш, пиши до мен, понеже не й знам сега адреса. За съвпада на Плутон с Уран според таблиците, които имам, съм дал тази дата. Може да има разлика в таблиците - Плутон е голяма колкото Юпитер - Учителя. Вулкан е вероятно планетата Омния, на която Учителят е занесъл Своите капитали от Земята, и която ще е център на Бялото Братство (писано в „Светъл лъч”). И ние ще трябва да отидем там. Много се радвам, че изтече злото от главата ти и се освободи от кармата на Иван, която ти пречеше да проявяваш в пълнота милосърдието и любовта към Бога. Той (Иван) все заставаше в съзнанието ти и те спъваше. Бог да го просвети и благослови. Трябваше един Сатурнов цикъл от 29 години (1969 г.), да се разреши този много труден кармичен въпрос. Любовта оправи всички неща. Мажи си мястото на главата редовно със зехтин. Ти още не ме познаваш, но в бъдеще ще се срещнем горе и ще работим общо за Бога.

Косю е много добре и идва редовно на Паневритмията и се опозна с почти всички приятели. Хората го обичат и има сега много приятели от Братството. Аз играх с него Паневритмия, по желанието на Учителя, да се стопи всичко от старата омраза, която сме имали. Ходихме на рождения ден на Владко (аз получих обувките - благодаря). Еленка им направи хубава баница. Учителят ги пробужда за новия живот и ще им даде подходяща работа за Братството. Сутрин се вижда най-красивата част от нашето небе. На запад е Юпитер, Сатурн съвпад в Овен, Плеядите, Алдебаран, Арион, Сириус („Господи, да изгрее Сириус на Божествената мъдрост в моят дух и аз да изпълня Твоята воля на земята”). Вляво е Капела, Кастор и Полукс, Процион и Сириус - правят една парабола. На земята най-силно влияе Орион, Козирог и Юпитер.

(...) Прочетох целия том 8 отдавна. Хубаво си писала. Не може да се хули и злослови към един от най-добрите ученици на Учителя от вътрешната школа - Любомир Лулчев, Той е Божи син, изпратен на Земята да работи. Бог живее в него и ние трябва да го обичаме и уважаваме за голямата работа, която той свърши под ръководството на Учителя. Горе всичко е записано и коригирано. Майка ми е онази сунамка, при която ходел Соломон, пиел от млякото на овцете й, като я канил да отиде с него в двореца. Оттогава датира тази любов, която продължава във вековете. Любовта е вечна, защото е проявеният Бог в живота. С Бога всичко мога, без Бога нищо не мога. Всичко е за добро. Благодари за всичко, което става.

Р.S. Поздрави Истиян! Да не се свързва силно с баща си.

Радвам се, че си посетила Благовест. Привидно той не се е променил, но за Бога всичко е възможно. Майчините сълзи никога не отиват напразно.

Поздрав на Истиян!

15. Писмо от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова от 07.03.2001 г.

Б. е Л.

07.03.2001 г. София

Обична сестра Величке,

Получих писмото ти и отговарям, (...)

Аз разбрах по действието на Плутон, че Асцендентьт ми е точен - 11° 19 минути в Стрелец. Точно когато Плутон премина, транзитира Асцендента на 27.10.2000 г, започна екземата ми. Понеже е 1 дом и в Стрелец, засегна най-силно краката ми. Благодаря за голямото пречистване, което правят с мене. По годишен хороскоп ми се пада мъчноизлечима особена болест - Плутон в съвпад с Хирон) в 6 дом. Почти мина. Ям доста моркови, но иска време за всичко. Аз направих 2 поста житни по 10 дена, което много ми помогна. Ти, за да постиш, иска да имаш тренинг и да се научиш да дъвчеш дълго време - до 100 пъти всяка хапка. Такава сдъвкана храна действа като лекарство. Ти можеш да не ядеш, но пий по 3 ÷ 4 ÷ 5 литра гореща вода, като всяка глътка я дъвчеш по 10-тина пъти. Това е основа на здравето.

Йорданка често боледува и търси само лекари. Мария беше добре, но е на възраст. Павел кара мъчно с този комунизъм и Плутон на Асцендента. Взе да се осъзнава по малко. Има хубави качества, когато ги проявява, но има и негативни. Уча търпение.

Майка ми и баща ми са добре и често ни помагат, но навсякъде е Учителят, който много бързо действа. Аз ще си изкарам карта и ще получавам, ако ми пратиш в съответната валута. Вземат ми около 50 лева. Всичко ще се нареди. Ти си прикрепена към бюджета на природата и все ще имаш храна и условия. Будна бъди и слушай това, което те учат. Вътрешната школа е най- важната за сегашното ни духовно развитие.

Костадин дойде на беседа много официално облечен. Поздравих го и си поговорихме. При пръв удобен случай ще говоря с него. То ще стане като с Любомирови.

Гърдите ми са слаби, но простата я излекувах преди 3 години. Аз много не се спирам на отрицателните аспекти (но и те действат като часовник), Слънце в 10 дом съвпад .... 8.08.2000 г., Венера съвпад Нептун 12.1999 г., Нептун тригон Луната 14.08.2000 г. Каквото трябва да минем, го минаваме - това е Божия работа, но почти не забелязвам действието на отрицателните транзити. За микозата (гъбичките) може да ми пратиш лекарство. Ние и тримата заедно боледуваме, а Елена ни лекува.

Аз не съм се виждал с Ивелина, но вътрешните връзки са сила. Благодари на Бога, че ураганите засегнаха дърветата, а не милионите хора, които трябваше да си отидат. При вулканите не е добре да живеете, защото при едно по-голямо земетресение, те ще се пробудят и ще започнат да действат. Отдолу има много лава. 2038 г. е 2000 години от Рождение Христово. Сбъркано е с 38 години. Тогава Земята ще има население от 120 милиона хора.

Работи върху песните си, аз още не съм намерил твоите записки. Тук ще ги издадем, ако е рекъл Бог. Аз гледам да мога да се движа и да свърша работата, която ми е определена. Отрицателните аспекти много я забавят, но уча търпение. В ума си превръщай всичките отрицателни транзити в положителни, и те почти няма да ти действат. Мисълта е велика Божия сила.

От известно време тук падна доста дъжд. През февруари валя с гръмотевици. Постепенно пролетта настъпва. Има свежа трева, кокичета. Витоша е в сняг, а често, забулена в мъгли. За Благовест ще му дойде времето и той ще се събуди и ще продължи твоята работа и ще свърши онова, което ти не си свършила. Небето има велик план за всяка душа. Тук, на земята, минаваме за най-прости, но каквото помислим, кажем, става. Горе другояче гледат на нас и на големите усилия, които правим да служим.

Р.S. Юпитер на 1.06. прави опозиция с Марс, а на 8.07. съвпад с Меркурий и влиза в Рак на 13.07.

16. Писмо от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова от 28.06.2001 г.

Б. е Л.

28.06.2001 г. София

Обична сестра Величка,

Получих писмото ти и отговарям. Допълнението към молитвеника обяснява главно еволюцията и защо трябва да играем първите 6 упражнения (малката програма на ученика за деня) напред. В 1927 година Учителят показва „Слънчевите лъчи” и „Пентограма” от Паневритмията, но нашите братя и сестри нищо не разбират. Тогава изчака до 1938 г, когато ги предаде на нас- 10 малки, но будни деца, които отлично ги научихме и предадохме на възрастните приятели. Учителят загатва, че песните трябва да се пеят с движения, а за молитвите приятелите не бяха готови - повечето не знаеха молитвите. Дадоха ми се движения за всяка молитва и наряд, който се изпълнява в ангелския свят, с който работих 40 ÷ 50 години и имах отлични резултати. Споделих моя опит за молитвите, като написах всичко в молитвеника, за да може всяка будна душа да се ползва. А и в предстоящите трудни времена молитвеникът ще им е жизнено необходим. Учителят постоянно се молеше и правеше движения и казваше: „Господи, благослови тази душа.” Малцина го забелязваха. Той желае сега ние да се подготвим за новия живот, който идва в света. Великият незнайният Бог е цялата Вселена, това е Неговото тяло, а най-великият дух на Истината - Беинса Дуно, който е изградил Вселената с Христос и Бялото Братство, я ръководи и направлява. Колко много се е ограничил, през какви неимоверни страдания е минал, за да слезе на нашето ниво, да ни учи и търпи 80 години. Велик е Бог в Своите прояви на любов, милост и благост към всичките души.

Учителят ликвидира кармата ти с тези хора безболезнено. Не продължавай връзката си.

На 20 и 21 юни бяхме на Мусала с Павел, Елена, Валентина и над 40 приятели и посрещнахме лятото. На 21-ви играхме Паневритмия на върха, свири Павел. Постепенно атмосферата ще се разведри. Всеки в живота се проявява такъв, какъвто е и докъдето е стигнал. Да проявяваме винаги Божията Любов към всички.

Р.S. Като се видиме, ще говорим по-обстойно. Времето е кратко!

Навсякъде има добри хора, от тях се интересувай, защото те ще останат на Земята. Дадох на Иоанна нотите и текстовете, да ги прегледа.

17. Писмо от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова от 09.09.2001 г.

Б. е Л.

09.09.2001 г. София

Обична сестра Величке,

Получих писмото с 69 снимки. Много са хубави снимките. На Рила с Божията помощ прекарахме добре. Взехме си храна, която си я готвихме и почти не взимахме храна от кухнята. Даже малко върнахме. Бяха въвели ред всеки град с Братство да е дежурен 2 пъти и да готви със свои продукти. Обедът е безплатен. Но слагаха и касата, да пуска, който желае. Направихме регистрация на над 640 дошли с палатка на лагера. От всеки взимах по 3 лева, за да има пари за дърва, които купиха и ги донесохме от новата хижа до кухнята. За края да има пари за свалянето на боклуците, които не са малко. Времето беше топло. Чувалът топли добре. Валя 2 пъти проливен дъжд, благодарение на което имахме вода от близкия извор до края на лагера. Не ми позволиха да взема и раздам безплатен хляб, а те доставяха и го даваха по 1 лев. Нямаше го Павел, да организира доставката. Павлина говорила, че изобщо нямало да ме допусне да ръководя на 19.08. След като отидохме на езерата на 30.07., тя имала разстройство и ние й дадохме лекарство и тя се излекува! Тя не е много добре психически и започна да забравя, да сбърква наряда, който беше й даден напечатан. Аз намерих една друга сестра - Мария, която да се грижи кой да чете на Молитвеният връх. Тя е от Търново и ми каза, че е невъзможно Павлина да отстъпи ръководството на беседите. Учителят уреди веднага въпроса. Аз й предложих и тя се съгласи, отстъпи. Бяха решили след мен на втория ден да чете Симеон, понеже викал силно и на третия - Ина. Веднага ги замених с Огняна и на третия ден - ръководителя на лагера Атанас. Симеон от Стара Загора направи много пакости.* Направи хор и всяка сутрин след беседата пееха на Молитвеният връх „Химна на Слънцето” и още две и разваляха времето. Явяваха се облаци и мъгли и студен вятър. Дори и на 19.08. се заоблачи и беше много студено. Не може един светски певец да внесе нещо духовно с песните, които пее, защото няма такива качества. Създаде хор, който пееше до оркестъра, и то се знае - 3 пъти „Ти си ме, мамо”. Паневритмията, от метод и начин за навлизане на хората в ангелския свят, се превърна на панаир. Дойде белгийската телевизия и увековечи този панаир. Учителят казва:„Упражненията на Паневритмията са като преддверие на Божественият свят.” (за ангелите), стр. 15 от Паневритмията - Светозар.**

В бъдеще всичко ще се оправи. Преди да отидат на Рила, един мой приятел от Стара Загора сънувал сън, в който Симеон с негови хора взели 3 купа, но все зелени, дини, и ги ядели. Това се прояви на Рила. (...) На Молитвения връх работихме непрекъснато за подобряване на времето. Небето се изчистваше от облаците и се виждаше Овен, Плеядите, Алдебаран съвпад Сатурн Юпитер съвпад Венера съвпад Луната, Капела. На 15.08. се видя Сириус. Имахме и хубав изгрев и след това Симеоновото крещене разваляше времето.

Водораслите чак сега, след Айтос, взех да ги пия. От време на време в Елена влиза едно тъмно същество, но аз не го допускам да ми влияе. Желая всеки човек да постави като основа на живота си доброто и любовта, за да успява Делото Божие на Земята.

Ти беше на езерата с мисълта си, с двойника си. Това е най-важното. Учителят беше постоянно с нас и ни помогна да се качим горе на Мусала с всичкия си багаж - мъчнотиите ни в живота, а след това помогна и на Косю. Той първият ден си почива, а на 19.08. дойде и игра Паневритмия.

Аз днес ходих сам до Ел Шадай. Рано нямаше хора, а има винаги присъствие. Желая всички хора да разбират Божия план и да му съдействат. Бог ми е пратил тези хора да ги уча - много мъчна работа. Благовест ще се оправи, ще дойде неговият дух в него. Аз живея и приемам всичко, което ми поднасят. Учителят да ме пази.

Лекарството ти е много силно и избива на слабите места. Любомир не съм го виждал. Избрах снимки за книгата. Тя ще стане през октомври. Поздрави Истиян. Бог да ви пази и закриля,

Р.S. Мъчно се живее с хора, които не те разбират, но Бог ми е определил такъв труден път - благодаря!

Валя даже и при хижа „Вада”. Много добре се прибрахме с един пикап, заедно с Петър, и ни закара вкъщи.

* Виж „Изгревът”, том IX, стр. 834 ÷ 841.

** „Паневритмия от Учителя Беинса Дуно от Светозар Няголов, ИК „Виделина” София 1999,ISBN 954-8929-13-3. (бележки на съставителя Вергилий Кръстев)

18. Писмо от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова от 28.11.2002 г.

Б. е Л.

28.11.2002 г. София

Обична сестра Величка,

Получих колета с писмото, снимките. Благодаря за стихотворенията и хубавите снимки. Незабравими са хубавите дни, прекарани на Рила и Мусала. Там е Бог и се изявява към своите послушни деца в пълнота и благост. Дадохме писмото на Данчето, като посетихме Мария. Техният живот е симбиоза: Мария и София, а Данчето е помощник и се учи да служи с любов. С Вергилий говорих, ти си му писала писмо и ще се срещнем с него следващата седмица, да разговаряме по въпроса за брата [Любомир Лулчев]. Тогава ще му предам стихотворенията.

Животът е труден, но само чрез страданията и мъчнотиите, човек може да се домогне до истината и да я възлюби. Понеже Бог обича истината, която е вложил в човека, затова изпрати на земята най-великия дух - Духа на Истината - Беинса Дуно, за да възкреси истината в душите на хората. Истината съдържа в себе си всичко: Любовта, Мъдростта, Правдата. Затова нейният път е най-трудният и най-великият в развитието на Вселената. Към обикновения живот - той не може да носи нещо добро на хората, а само страдания, защото Бог не присъства в този живот. Хората на Шестата раса ще спасят Петата от тази страшна финансова криза, която се задълбочава още повече. Те ще внесат любовта в живота, и тя ще бъде разменна монета. Цялата банкова финансова система ще изчезне, ще отиде в ада, откъдето е дошла, черните ще бъдат вързани, и на Земята ще се възцари в миниатюр Царството Божие, живот на мир, хармония и велика любов между душите. Затова се готвим ние сега. Музиката ще бъде най-важният фактор в този светъл живот. Навсякъде ще се чуват песни и свирене.

Сутрин след Юпитер изгрява една светла звезда - това е Арктур - звездата на любовта и на Франция. Голямата мечка, опашката й я сочи. В петък (в сряда) се разбрах да изнеса лекция за Учителя и астрологията. Косю и Грива ми казаха неделя 24, че прогнозата дава дъжд, трябва да се изнесе лекцията на пейките при къщата на Райна. Аз отговорих: „Ще си поръчам хубаво време.” В събота валя през нощта, но отидохме с Елена на Бивака. До обед беше слънчево. Следобед преваля. В неделя - прекрасно, слънчево време и аз им говорих повече от 3 часа. Направиха видео и ще може да го чуеш.

Р.S. Ти искаш да ти пиша за моя живот. Значи аз трябва да го напиша и ще се разберем с Вергилий.

19. Писмо от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова от 16.01.2003 г.

Б. е Л.

16.01.2003 г. София

Обична сестра Величке,

Получих препоръчаното ти писмо и дадох тези, на които беше писала. Благодаря за музикалната картичка и снимките. Тази от Рила аз я имам в няколко вида.

Честита нова година! Това е Меркурий - практичният ум, но той е един от факторите на земетръсите. Вергилий дойде втори път и ми даде задачи. Много харесал биографията. Занимавам се с моята. Това е един океан от спомени и преживявания и на цялото Братство. Аз съм бил много чувствителен и буден и помня и си припомням почти всичко. Пресявам спомените си и гледам кратко да изнеса същественото. Събудих се вчера през нощта и умът ми се изпълни с много картини от миналото, преживяни пред нозете на Бога. Ние сме били в постоянни напрежения и борби, студ в бараките, глад, недоимък и без помощта на Учителя никога нямаше да издържим. Това се усили особено след заминаването на Учителя. Ние, най-бедните и загубени на Изгрева, им пречехме. Да, ние им светехме и ги изобличавахме с нашия живот. Това продължава и сега. Постоянно ни атакуват, най-закъсва Елена. Когато бях болен, се излъчвах и почти ме нямаше. Благодарение помощта на Еленка, която всичко направи за мен и Павел с Люба и Деяна, оцелях.

Имам много работа с приятелите. Емилия ми се обади към 18.12.2002 г. и след това не се обажда. За втори път изпада в психическо разстройство и лежи, не яде и се изтегля. Тя има ключ в мен, който дадох на Павел, но не можел да отключи. Викнах го на 10 този месец от Шумен, и леля й. Отворих и я намерихме жива. Върнах я, разтрих я и я настанихме в болницата на лечение. След това - в Димитровград, където има не по-малко мъчнотии и страдания. В неделя се прибрах. Заваля сняг и застудя. Пълня две алуминиеви манерки с гореща вода и Елена ги слага на краката си.

Времето се затопли и сега е около 0°С. Снегът се топи. Вечер след 19 часа изгрява Сириус и Луна съвпад Сатурн. Сутрин Венера, Марс, Арктур - той е много войнствен = Юпитер съвпад Марс и много предприемчив. Там е и Спика от Дева, чието влияние доминира над Арктур. Велика е Вселената. Няма двама еднакви хора, защото за всеки има специални, неповторими влияния на звездите. Денят се увеличи и Слънцето залязва след 16,30 часа. Едва сме започнали да учим. Какво велико знание стои пред нас за учене и приложение! Горе има велики школи. Да свършим с успех работата си на Земята. Да имаме велика любов помежду си, и тя да се увеличава във вековете.

Р.S. Величке, имам достатъчно средства, гледай ти да не си в лишение.

20. Писмо от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова от 05.04.2003 г.

05.04.2003 г. София

Обична сестра Величке,

Получих писмото ти и отговарям със закъснение, за което моля да ме извиниш. Ходихме с Елена и Павел до градината в Айтос и в Поморие. Посрещнахме пролетта на 21.03. в 3 часа сутринта вкъщи. На 22-ри бяхме в Бялата къща. На 21-ви с Косю, Павел и Елена взехме питки, кашкавал, пакети с фъстъци и много хубави сладки ябълки и направихме 200 пакета, които раздадохме в къщата след наряда. Ограденото помещение, покрито и затворено с печка, пое към 200 души. Изпълнихме наряда отлично, след което раздадохме закуските. Отидохме на мястото на Учителя и направихме кратък наряд. Слънцето изгря, беше хладно - слънчево. Играхме Паневритмията в гората над 400 души в 2 кръга и навлязохме в гората.

С Косю и Расимира отидохме в нас, където обядвахме. Елена набързо направи и опече баница. Косю много ги обича. След обеда те си отидоха с колата.

Вечерта отидохме в салона на „Опълченска” 66, където имаше отличен братски концерт. Елена занесе от закуските на Мария Шопова и дъщерите й, заедно с Веса Маркова и др. Не даваха на Павел да свири (не бил академик). Накрая го пуснаха и изсвири „Химна на великата душа” заедно с Надето и се зарадва. Говорихме с Любомир.

Той взе да изпълнява точно всичко, което му кажа и оздравяха гърдите - болката, ануса, а сега имаше някаква бучка в основата на Юпитеровият пръст (R. е). В мен идва едно същество и ми казва веднага какво трябва да се направи с дадена болест и казвам само веднъж. Така и по телефона и те, ако го изпълнят, ще имат веднага резултат.

Днес говорих с Плама. Мъжът и детето болни - казах й какво да направи.

Поканих Величка и дойде и й говорих за живота и семейството. Остана много доволна. Ти си й дала песните и „Светъл лъч”. Аз й дадох „Себе си познай”. Покани ни в тях.

След това отидохме на градината на 27.03. Времето студено и духа източен вятър. Купихме им някои продукти. Вратите - заключени и легнали да се топлят. Чукахме, отвориха и ни посрещнаха. Нямаха дърва за греене. Има много пънове, които трябва да се секат с клинове, а те не могат. Аз им насякох в четвъртък и петък много дърва. Брат Величко - 80-годишен, ми каза: „Откъде се взеха тези сили в тебе? Печките горяха непрекъснато.

В събота ходихме на върха и посрещнахме слънцето с Елена. Дойде и Павел и близначките и Стоянка. Те спаха при нас. Те проведоха наряда и го съгласуваха с мен. Вечерта беседата чете Радостина, а сутринта в неделя - Румяна. На 30 март има рожден ден Стоянка и тя отиде да е по- рано в Поморие да се подготви. Румяна остана с нас. Ние (аз) имах задача да се извадят 3 стълба бетонови за тока, който по-рано е минавал, и Желю (на Таню баща) постоянно иска да вземе ток от Братството. В събота свалихме двата стълба, а в неделя до обед - третия, с помощта на брат Христо Христов, който дойде с колата с коня. Каза ми, че имал работа в неделя и аз му казах да не идва. Но приятелите не го оставили да спи и рано дойде в неделя и извадихме и третия стълб и ги изтъркаляхме до оградата (500 кг единият). Качихме се на колата на един брат, аз веднага отидох за билети, а в това време влакът дойде. Отидохме в Поморие. Павел им оправи колата и отидоха за вода. Напълниха всичките им найлонови шишета, и се заредиха за няколко месеца. Имаха още вода от януари, когато Павел ги беше пак заредил. Вечерта Павел си отиде с нощния влак. Има лекции в понеделник.

Ходихме с Елена на морето и си натопих краката. Върнахме се вечерта във вторник.

Една Мариана родила леко момче. Приятелката на Илиан Хлебаров - Розалия родила на 31.03. с операция - не пожела да й помогна. Детето било с дупето напред, подобно Павел, хоризонтален. Него го обърнахме, но Розалия не пожела и насила нищо не става. Аз постоянно ви държа в съзнанието си.

Благодаря ти за парите, които ми изпрати - свършиха ми добра работа. Не ти благодарих, когато говорихме в Косю, за да не чуе и се наскърби. Снощи той чете отлично беседата.

На 04.04. се навършиха 15 години от заминаването на Станка - направихме молитва. Написах биографията, но реших да я препиша. Дадох на Вергилий материалите и очерците за астролозите на Изгрева. Избра си снимки от тези, които имам. Най-тежък хороскоп има Иван Антонов, но Учителят му прави нов и го спасява много пъти, като брата (Л. Лулчев), Николай и др. Иван е бил 11 пъти китайски император, Свети Илия, Йоан Кръстител, в средните векове - Рафаел и сега - ученик на Учителя.

Ти имаш голяма грижа за Любомир, защото в миналото си го преследвала в християнската епоха, и мен, а по-късно ти е бил син. Затова и сега го водиш за ръка. Ти имаш Нептун на 7 дом опозиция Марс. Не си проявявала Божията Любов и затова първият ти мъж и свекър са с Марсов характер и ти избяга от тях. Когато ти се пробуди съзнание, ти изпратиха един носител на Божествената любов, един ангел на любовта - Истиян. За доброто и любовта, той е готов всичко да направи за тебе. Има голямо вътрешно знание и живее повече в духовния свят (Нептун в Дева съвпад Северен възел). Човек на ума и знанието, откъдето ти почва дихармата. Това е новият хороскоп, който ти направихме - Слънце съвпад Меркурий съвпад Сириус - говори за великата Божия мъдрост (Уран секстил Венера, секстил Марс, съвпад Юпитер, тригон Нептун, паралел Меркурий, Юпитер), от която ти черпиш обилно знание за изявяване нагази мъдрост - писането и музиката (Уран тригон Нептун). Ти си един вдъхновен певец на Божията Любов и Мъдрост, затова Учителят има голяма грижа за тебе. Аз съм Юпитер в 3 дом съвпад Уран и ти се дава чрез мене астрологията и другите окултни науки. Моят Юпитер съвпад Меркурий, тригон Уран е на върха на 9 дом - освен астрологията, но имам условия да отида където пожелая в света. Аз отстъпих тази моя привилегия на тебе - за Франция, и накрая започна да ме познаваш. Ние имаме силна Божия Любов и Мъдрост и в духовния свят се разбираме отлично. При мен Юпитер съвпад Меркурий, тригон Уран, съвпад Нептун. При мене нещата са по-скрити. Исках да ти намаля страданията, когато отиваше във Франция, като те кача на Мусала, но ти отказа и ми създаде много главоболия. Когато ти казах да не се жениш за Данаил, и че има един дядо Иван, ти ми каза: „Лесна работа, ще се справя.” Само Бог, Учителят може да се справи с тях. Това е и Благовест, който те обича много, но носи кармата на тези пирати, морски разбойници, които няколко пъти са те давили в океана, не може да е добре. Трябваше, когато ти предсказвах, ти трябваше да кажеш: „Да бъде Волята Божия за всичко.” И сега го кажи: „Господи, това дете е Твое, Ти оправи ума му, да стане Твой служител!” Аз съм се грижил от малка за тебе, за храната, дрехите, ученето - в университета, и твоето непослушание доведе до големи дисонанси в нашето семейство. Благодари на Учителя, че чува постоянно нашите молитви и ни държи на дланта си. Това е Божият Учител - Беинса Дуно, Който постоянно ни учи и напътства от създание Мира досега и в милионите години напред. Щом се обърна към Него, Той веднага продължава живота, излекува неизлечими рани и болести - влиза в мене и върши чудеса.

Р.S. Благодари за всички страдания и мъчнотии, които имаш. Така ние помагаме на милиони същества по лицето на Земята.

Обичай Истиан и се моли за него. Когато има някой да те обича на Земята, ти живееш дълго. Като дойдеш, ще отделиш време да ти обясня хороскопа от знанието на школата, в която съм.

Знам, че Бог е винаги с нас и като работим за Него, Той ще ни примири с враговете ни.

Сестра Малина Класса, ясновидка, ми каза: „Светозаре, какво е това нещо? Виждам ту теб, ту Учителя в тебе.”

Същото важи и за тебе, защото ние сме в едно Негово тяло и в един Дух.

21. Писмо от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова от 26.06.2003 г.

Б. е Л.

26.06.2003 г. София

Обична сестра Величке,

Получих писмото ти и двете снимки и свирещото за рождения ми ден. Получих писмото ти на 24.06. и през нощта бях при Учителя и работихме нещо за тебе. Имаше някаква задача.

Сега - по ред. На 08.06. в 15 часа без 10 минути си замина сестра Мария Шопова, Толкова дълго я бяха вързали нейни „приятелки”, повече от 4 месеца. Караше ме да й съдействам, да си замине. Предупредих Данчето. Погребението беше на 11.06. на „Бакърената”. Отидохме с Елена. Наоколо имаше облаци и валя дъжд. При нас нямаше дъжд. Говори добре един възрастен. Казах няколко думи и аз. Говори и Албена Янкулова. Нямаше я там. След това ядохме почерпка. Тръгнахме си. Аз поех много силно и ме заболяха много силно зъбите - така, както не са ме боляли никога досега. Не ядох няколко дена и болките спряха. Като ядох, пак ме заболяха. Отидох на Мусала и там оставих болките си. Обърнах се към Мария и разбрах, колко са я грабили и мъчили на земята.

Косю беше много нервен и прави ремонт на покрива. Посрещна внуците си. Ходихме с Косю, Красимира, брат й Александър и Елена на мястото им към Своге. Брахме ягоди и направихме на Красимира слънчева баня в найлон, за да може да си взима изпитите...

Както винаги, решихме да посетим Мусала. Тръгнахме на 20.06. сутринта. Красимира има много изпити и рожден ден на 22.06. С голяма радост дойде и Наталия. Косю ни закара до Боровец с колата. Оказа се, че лифтът е в ремонт и тръгнахме пеша нагоре. Времето беше облачно, мъгливо и хладно и много подходящо за ходене. Дъжд не ни валя. Пътеките са се изровили от поройните дъждове, които са текли и са стопили почти напълно снеговете. Поляните около пътеката са чудна картина, нарисувана от природата. Незабравими жълтурчета (мечо око), лютичета, овча опашка и чудно красиви омайничета. Вървяхме бавно и слушахме песента на Бистришката река. С нас беше Емилия и една Людмила. На последния мост, който не съществува, минахме по камъните. Аз се хлъзнах и влязох във водата с краката, Людмила падна на задник, а Емилия цялата се окъпала. Преобухме се и стигнахме хижата, където изпихме по няколко чая. Тръгнахме нагоре по улея и на Красимира й става лошо - аз бях напред и беше паднала мъгла и ги чаках при Алековото езеро. В това време ги настига младеж и Елена го помолва да вземе раницата на Красимира и я занесе на „Хималаи”. Веднага я разтрих и се оправи. Починахме на „Хималаи”, а Елена и Людмила отидоха до върха, до Гошо, да го питат дали ще ни приеме. Той ни прие - върнаха се и се качихме след 20 часа на върха. Настани ни в две хубави стаи. Минахме по въжето. Добре ходи и Наталия. Носеше малка раница, която често се късаше и я поправяхме.

На 21.06. Слънцето не се видя при изгрева. Имаше мъгли. Постепенно се разясни. Вижда се целият Пирин, Родопите. Имаше много хубав залез в 21 часа и 12 минути. Нощта - звездна и красива. Сутринта слънцето изгря в 6 часа и 20 минути - червено. Имаше малко мъгли и облаци, които скоро се пръснаха и слязохме по пътеката надолу в слънце. Наталия събра много енергия и нямаше раница надолу и тичаше по пътеките. Красимира пак не беше добре и я разтрих - оправи се. Казах й какво да направи вкъщи. Косю ни чакаше с колата в Боровец и ни закара до нас.

Значи, най-дългият ден на Мусала беше 15 часа и 32 минути.

Желая ти и ти да имаш рожден ден с поздрав от чудната Мусала. Той е на 27.06.2003 г. в 21 часа и 48 минути по Лондон. Изгрява ти на Асцендента Риби - 14°19 минути, точен съвпад с моята Луна. Ръководи те Нептун - Божията Любов (Нептун тригон Луна, опозиция Юпитер). Ще имаш малко сърдечни смущения и мъчнотии при храненето. Имаш транзит на Сатурн съвпад Слънце на 19.07.2003 г. Това намалява жизнеността и интелигентността. Дава склонност към простуди, протакания, разочарования. Ще имаш много трезва мисъл за дома и неговото добро уреждане. Ще имаш известни неприятности с Истиян и с някои жени. Ще си много нервна и напрегната. Неправилности в здравето и болки в половата система. Справи се с тези негативни състояния, като постоянно пееш и свириш и се молиш. Няма опасност за живота ти. С Бога напред върви и с Неговата помощ, всички мъчни и трудни въпроси ще разрешиш. На нас с Елена е по-трудно - на по-голяма възраст сме. Важно е как се чувстваме в ръцете на Онзи, Който винаги ни люби.

Ти хубаво решаваш да ми пишеш само една страница, но тя не можа да изчерпа общите въпроси, които са ни вълнували хиляди години и които получиха светлина и разрешение пред нозете на Бога - Беинса Дуно. Много работи имаме да си кажем от миналите инкарнации и с помощта на Учителя благ да разрешим всичките си проблеми правилно, което е за благото на цялото човечество.

Вярно е, че на Рила е мъчно, но Учителят казва: „Аз работя с най-калпавите, най-непослушните хора. Тези Бог ми е дал и с тях ще свърша работата си на Земята.”

На Мусала бях решил да се отделим и сами да посрещнем лятото, но Учителят ми нареди да отида при тях и да ги ръководя. Все нещо ще приемат тези мои мили братя и сестри, повечето разбойници и явни врагове на Учителя и делото Му. Отидох по-рано на молитвеното място и изгоних един, настанил се да спи там. Имаше повече от 100 души, а и долу, при Еверест.

Ние постоянно ходим с Елена на Паневритмия и се „лекуваме” от любовта им. На другил ден пак сме на линия - упорито работим. Чудят се как не са ни унищожили и сме все усмихнати. Умориха се и почти ни оставиха. Ние постоянно се ограждаме. Като дойдеш ти, ще решим къде да отидем.

Около 19.08. имам Слънце съвпад Юпитер, съвпад Меркурий (радиален), съвпад Венера, съвпад Юпитер в Лъв. Това дава голяма духовна сила. Каквото ми нареди Учителят. Учителят казва, че когато помагаш, от теб излиза духовна силна енергия и свършва работата.

Ще почиваш с цигулката и пеене. Благовест е бойно поле, на което Братството ще победи. Той ти е един най-голям враг от миналото, който още не разбира от Божията Любов, която проявяваш. В света има много диаманти, които блестят, но посееш ли ги, нищо не излиза от тях. А ние сме житени, прости зърна, но храним човечеството духовно. Никой няма право да се меси и пречи на любовта на хората. Това е Бог. Аз скъпо плащам за хубавите си чувства, но те ще оставят дълбоки следи. На Земята се извършва велика работа за цялата Вселена. Ние сме тяло на Учителя и където е Той, там сме и ние. Ние сме велико нещо за света.

На Любомир му помагам и той ме слуша. Напиши нещо за Истиян, този ангел, който Бог ти прати.

Ти си баба Ми Величка със същите противоречия, които имаше - и сега. Преди 2000 години беше мъж, Патриций, а аз - жена. Като ме унищожи, влязох в тебе и те направих християнка. Ти омекна и се роди като жена, която роди майка ми Стевка. Римляните те преследват и убиват, а Стевка остава сама - не можа да я отгледаш. Затова сега, по нареждане на Учителя, я взема от черквата, за да я възпиташ и учиш. Голямата...(ЛИПСВА ТЕКСТ)

Р.S. Много пъти съм ви спасявал живота - и на майка ми, и на тебе (Рила). Богатството на Заимовите дойде чрез тебе от Франция. Аз ти гарантирах. Аз там имам огромни богатства.

Като се видим, ще си приказваме за някои минали филми на живота.

22. Писмо от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова от 07.06.2004 г.

Б. е Л.

7.06.2004 г.

Обична сестра Величка,

Получих отдавна писмото ти и ти отговарям чак сега, за което моля да ме извиниш. Постоянно ми задават задачи, и то бързи, които трябва да решавам. Трябваше да направя хороскопите за вселяванията на Духа за епохата на Водолей. Това ми отне доста време. Едновременно и много други задачи. Вчера завърших писането на първия проблем, има още два. Трябва да поправим покрива на с. Пенка Драгнева, който тече, - и в стаята да отиде Мариана Янушева, на която и удвоили наема. За седмица свалихме старите керемиди, заменихме загнилите дъски с нови и наковахме един изкуствен материал (боброва кожа) за лек и сигурен покрив. Измазахме стаята, Павел прекара и оправи тока и нанесохме момичето в новата квартира. Ние бяхме до Айтос, градината. И там - работа. Някой си си взел ключовете и влиза навсякъде, където пожелае, и си прави каквото иска. Заключил се в горните стаи и жените вдигнали гюрултия и го изгонили. Направихме, монтирахме нови секретни брави и дадохме ключовете на отговори инката Ирина. Сега не може никой да влиза в помещенията в градината на своя глава, боз да се обади на отговорника. Отидохме в Поморие. Там Радостина си секнала кръста, но я пратили на някакъв курс във Варна, но не може да се движи, и до тоалетна не можела да отиде. Веднага изпратих Павел с колата до Варна и вечерта я докара. Разтрих я здраво, сложих й хубав пояс и мина схващането и на втория ден пак отиде на курса.

Вкъщи постоянно идват хора. Снощи 3 сестри дойдоха да ни видят, затьжили се за нас. Посрещнахме ги добре. Взех от Вергилий от томовете 18 и 19 и продавах в Айтос. Това, което съм написал, ще излезе в 20 том.

Обадих се няколко пъти на Косю. Ти скоро си говорила с него, Каня го на баница, но последният път не дойде, понеже имал някаква работа. Казва ми, че си решила да дойдеш през лятото - това Учителят го нарежда. Това, което написах за Учителя, е злато, което духовните хора от земята и небето ще го оценят високо. Горе има велика необятна наука, напълно реална и абсолютно точна, без помен от лъжа. Учителят Беинса Дуно дойде на земята да възстанови загубената истина и така да освободи човечеството от непоправимото и вечно зло, в което то живее.

(...) Ученика магии не го хващат, но те атакуват мене, а всичко се стоварва върху Елена и затова главно не ходим на Паневритмия. Павел за Мусала имаше ниско кръвно, и тя, и едва дойдоха до горе. Аз му поисках раницата да я нося, но той ми отказа. Имах доста трудна задача, но му помогнах да се качи, а горе го излекувах и надолу беше добре. Аз гледам реално на нещата и помагам и на враговете си, да останат на земята и си научат урока. В това размирно време ще се разделят овцете от козите. Това са стари кармични развръзки.

За Косю съм полагал много грижи. Десетки пъти го спасявах от кризите, които минаваше със сърцето. Както ти писах, ние си поговорихме и умът му се проясни, той ме разбра. Когато се връщахме от лекцията ми в Ямбол, пътувахме през нощта и Павел искаше да отидем в Димитровград, но аз разбрах, че има нещо сериозно и се върнахме в София, където се видяхме с Косю. С парите купихме храна за градината. Учителят казва, че когато човек работи за Бога, Той го примирява с враговете му. Това стана и на Мусала - с всичките, които бяха против мен. С Пламен сме добри приятели. За горе не мисли - заедно ще се качим. Аз качих майка ми на 84 години горе и всички й се радваха, а и тя беше много доволна. Любомир 10 пъти я води и не можа да я качи, а аз я хванах за ръка, и нагоре и надолу вървяхме заедно. Колко пъти тя и баща ми са ме водили на Рила! Аз, между другото, съм изпратен и да помагам на вас в живота и да ви спасявам при опасности. Не ви се меся в личния живот, но щом имате нужда, веднага идвам. Независимо от вашите отношения, аз ви обичам и винаги ви помагам. Моето съзнание е винаги будно и веднага се притичам към тези, които Учителят ми покаже. Когато ние се обичаме, между нас застава Бог и оправя всичките ни трудни проблеми. „Дето са събрани двама или трима в мое име, там съм и Аз посред тях.” Много силна формула при големи мъчнотии, при пътуване, болести. Понеже Бог е между нас, като се обичаме, кой може да бъде против нас? Учителят обърна на 180° положението на Любомир и той се освободи от началничката си.

Ти си родена посред нощ, което говори, че ще работиш много усилено духовно в тайно и скрито и във втората половина на живота си ще проявиш Божественото, вложено в твоята душа в пълнота.

Ние не сме от този свят, нито от другия, а от третия и затова тук, на Земята, ни е много трудно. Но аз считам за велика привилегия да работя за Бога в тия трудни условия, да проявявам доброто и любовта и да помагам на всички страдащи, отправили зов към мене. И сестра Мария Тодорова ми каза; „Светозаре, нашата любов е от векове за векове. Където и да се намирам, аз винаги ще ти помагам.” При избора на Андрей, аз направих това, което Учителят ми заръча, без да мисля за себе си. Ако не бях свободен, как щях да напиша толкова работи? По цял ден пиша и смятам, и времето ми пак не стига. Не мога да ти напиша и писмо. Учителят прави всичко за нашето добро. Той нареди всичките тези неща. Аз нямам карма и атаките не ме хващат. Имам големи духовни сили, с които мога да ги помета. Няма смисъл после да работя за тях 100 години. Но с мен шега не бива. Аз съм оставил Бог де ме пази и закриля и не мисля за себе си. Брат Петър Филипов - мир и светлина на душата му, той ми беше най-големият ми враг, и аз знаех всичко, но мълчах и търпях. Описал съм в 19 том, а в биографията ми. Аз постъпих добре. В 20 том ще има още по-важни, дълбоки езотерични неща за Учителя, Братството и България. Ангелите не смеят да направят хороскопа на Учителя. Аз го попитах и Той се съгласи и чак тогава казах на Вергилий, че ще направя тази работа. За всяка написана книга, аз съм питал Учителя, и даже за евреите, Той ми нареди да я напиша, и ми помогна напълно. За живота ни се грижи лично Учителят и като работим добре за делото Му, Той постоянно ни го продължава. Аз не търся слава от хората, защото много пъти съм я имал, а работя за Славата Божия на Земята. Учителят знае отлично кой ще свърши работата и ми го каза в 1960 г. на Петровден. Имах две срещи с Него: На Молитвения връх и на Вътрешния Близнак.

Учителят ни заръча всеки от нас да напише поне по една страница от новата Библия, която се пише тук, на Изгрева. Като напиша нещо, чувствам голямата радост на съществата, които ме заобикалят, и аз се радвам на това, което съм написал с тяхната помощ. За да разберат хората това, което съм писал, те трябва да са свързани с Онзи, който е дал това знание - с Учителя, иначе то ще остане заключено за техните умове.

Дойде Вергилий и му предадох материалите, да тръгнат по реда си. Радвам се на великите истини, които се откриват за езотеричния живот на Учителя и Великото дело, което Той свърши на Земята и каза: „Свърши се една малка работа.” Какво смирение, какво величие се крие в тези думи на Онзи, Който е направил всичко за нас и постоянно изгражда Вселената. Велико нещо е човек да работи за Делото Божие на Земята, да го обича, да му служи, да изпълни Неговата воля, да даде своя малък принос към гигантската работа, която Беинса Дуно проведе на Земята.

(...)

Ще успее Великото Дело Божие на Земята. И тя ще се очисти от всичко старо, атавистично, и ще даде ход на новия живот на Братство, Мир, Хармония и велика Любов! Амин!

Твой брат Светозар

1. Светозар Няголов ............................................................................................................................. 671

2. Светозар и родителите ни и брат Петър Филипов ........................................................................ 674

3. Женитбата на Светозар.................................................................................................................... 675

4. Светозар и Рила ................................................................................................................................ 676

5. Съборният ден 19 август 1999 г...................................................................................................... 677

6. Екскурзия със Светозар ................................................................................................................... 678

7. Светозар и брат ни Костадин .......................................................................................................... 680

8. Светозар и аз - сестра му Величка .................................................................................................. 681

9. Студентските ми години ................................................................................................................. 687

10. Братството и Светозар ................................................................................................................... 688

11. Светозар и Паневритмията на Учителя........................................................................................ 690

12. Светозар и градината в Айтос....................................................................................................... 691

13. Христиан - съпругът ми, и Светозар ............................................................................................ 693

14. Светозар и астрологията................................................................................................................ 694

15. Светозар и книгите......................................................................................................................... 695

16. Светозар и приятелите му ............................................................................................................. 698

17. Пояснения за движенията.............................................................................................................. 699

18. Братството в Бургас ....................................................................................................................... 700

19. За Вергилий Кръстев, 21.01.2003 г., Париж ................................................................................ 702

1. Светозар Няголов

Светозар е роден на 21 юли 1932 г. в София. Той е зодия Рак с Асцендент Стрелец. Вода и огън се сменят непрекъснато! С чувствителността на водата, сензитивност, интуиция и с плам и сила на огъня!

Когато се ражда, на Изгрева, в малката ни барачка, построена от баща ни Крум, майка ни Стевка чува името му да слиза отгоре надолу и просто стъпва на земята. Ето така: Све-то-за-а-р! И слиза със светлина и мощ. До майка ми е имало една комшийка (или леля, не помня) и тя веднага й казва: „Моля ти се, дай ми лист и молив, да запиша името, което слезе от Небето и което аз не зная!” Майка ми не е била чувала друг път това име. И го записва. И то изиграва ролята си: Светлина, която озарява света! И така и става.

Майка ни Стевка е осиновена дъщеря на баба ни Величка Стойчева, от първите ученици на Учителя. Когато в началото на века Учителят обикаля България и търси Своите ученици, Той отсяда винаги при баба ни, когато посещава гр, Бургас. Баба ни Го е посрещала както Господ се посреща! Учителят е оставал по 1 ÷ 2 месеца у тях. Дядо ни Костадин Стойчев е бил чиновник в пощата, а баба ни е от заможно семейство в Габрово. Братята й там са имали фабрики за платове и са били много богати хора. Баба ни Величка е изнасяла сказки в близките села и градове, според указания на Учителя. Имало е за деца, както и женско събрание. Заминава си в 1918 г, когато Учителят е интерниран във Варна, в хотел „Лондон”. Отива дядо ни Коста да Му каже. Той излиза горе на балкона и казва: „Грабнаха я Величка, докато ме нямаше.” И по-късно Той посвещава песента „Ще се развеселя”, по текст от Библията, на Величка Стойчева.

Баща ни Крум е роден в многобройно семейство в 1903 г. в гр. Силистра, на Дунава. Имал е и братя, и сестри. Като става младеж, се интересува от новите прогресивни идеи и става вегетарианец. Бил е протестант. Намира Учителя и за всичко Него пита за съвет. Идва да живее на Изгрева и построява барака, дървена. Бил е идеалист и не е искал да се жени. Отишъл да следва право в Университета и се е готвел за проповедник. Протестантите решават да го изпратят да учи в Америка, с хубава стипендия, и като се върне, да проповядва. Той веднага отива да пита Учителя, влиза при Него и стои 3 часа - от 8 до 11 часа. Навън станала тълпа и притеснение, защото и други искали да влязат при Учителя. Баща ни е мълчал почти през всичкото време, след като е казал на Учителя за предложението на протестантската църква. Учителят също е мълчал. Така в мълчание Учителят променя съдбата на баща ни, и той не заминава за Америка. И след 9 септември 1944 г., при новата комунистическа власт, всичките тези проповедници, завършили в Америка и завърнали се в България, са обвинени в шпионаж и пратени по затворите Белене и др., където и умират.

Веднъж майка ни вървяла по улица в София и след нея се затичала една циганка - гледачка. И й казала: „Ти виждаш ли този, който върви след тебе? За него ще се ожениш!” Майка ни не е знаела кой върви след нея. Обръща се и вижда далеко, че Крум върви. Тя не повярвала на циганката. Но после всичко това се реализирало.

Майка ни е била строга и идеалистка и не е мислела за женитба. По това време тя е обичала безкористно брат Лулчев и често е отивала при него на разговори. А той нищо не вкусвал, без да го сподели с нея. Например първи плод на пролет, чака я да дойде и така заедно ще вкусят плода. Братът е бил женен и по-късно си има други приятелки, като Елена Андреева - стенографката на Учителя. Тя много го е обичала и за нищо на света не е можела да се освободи от него. А връзката им е била кармична. Още по времето на Пилат, който съди Христос, тя му е била жена. И сънува през нощта сън, че осъденият е голяма светлина, и сутринта казва на мъжа си Пилат да не осъжда този човек. И Пилат е искал да го спаси, казвайки на тълпата, че този човек е невинен. Но тълпата, разярена, крещи, че иска Христос да бъде осъден и сложен на кръста. Тогава Пилат измива ръцете си и казва: „Наказанието да падне върху вас!” Както и става с евреите. А този Пилат е бил брат Лулчев. По-късно той дружи с Невена Неделчева дълги години - и пак връзката им е кармична. Брат Лулчев го е знаел това - както за Елена, така и за Невена. С майка ми Стевка е имал чиста и свята връзка. Тя датира още от древността, от времето на Соломон. И чак сега, при Учителя, се срещат тези две любящи се души.

Майка ни забременяла преди брака си с баща ни. И той, като научил това, взел, че избягал, нали е идеалист и не желае да се жени? И като се връща на Изгрева, отива при брат Лулчев и той му казва: „При Стевка ще отидеш!” И той отива и се жени за майка. Явно е, че майка ни по това време все обича брат Лулчев. А в астрологията има закон, че първото дете на жената идва не по линия на мъжа й, а по линия на този, когото тя обича. А това е било брат Лулчев! Така че духовният баща на Светозар е той, той е, който е повикал духа на Светозар. Говореше се, че и физически Светозар е син на този брат. Не съм чувала от майка ми да е имала физически контакти с брат Лулчев. А и когато тя е забременяла - някъде октомври-ноември 1931 г., по това време брат Лулчев е със сестра Невена Неделчева и Учителят ги е изгонил от Изгрева и те са в провинцията (мисля, в Кнежа). Това прочетох в томовете на „Изгревът” и така сметнах и реших за себе си, че не може физически баща на Светозар да е брат Лулчев. Но и така да е, ние се радваме на всичко, а и нали по дух той е син на брат Лулчев?

Когато се оженват майка ми и баща ми, богатите роднини на баба ни Величка, Заимови - фабриканти, извикват майка ни да й предадат дела на Величка Стойчева за сватбата й. Но тъй като баща ни е питал за всичко Учителя, отива при Него и Му обяснява случая. Учителят казва да не взима тези пари, защото са спечелени с експлоатация на работниците и нямат хубави вибрации. И баща ми и майка ми послушали Учителя, и не отишли на срещата и не получили този сватбен подарък. А това е било голяма сума. И по това време баща ни е бил безработен. Много по-късно намира работа, където и остава до пенсия – „Транспроект”.

И така, Светозар расте и живее в едно от най-бедните семейства на Изгрева. След него се ражда Костадин - 1934 г. След него - аз, Величка - 1941 г, и накрая - най-малкият ни брат, Любомир - 1943 г. На това голямо и затруднено семейство много е помагал дядо ни Кънчо Стойчев, с голямата си пенсия. Всичко е давал. А на Изгрева казват подигравателно: „Стевка с многото деца!”

Светозар завършва гимназия и е добър ученик. Но заедно с брат ми Косьо са отивали да работят в един гараж. И в училище ръцете им все били черни и с масло. Класният им (мисля, че се казваше Червенков) веднъж ги видял как работят и разбрал защо са такива ръцете им. Така че още от млад Светозар е научен на труд и дисциплина.

Като деца, те - Светозар, Косьо и синът на комшиите ни, Божидар, играят в техния обширен двор. А там били опънати няколко братски палатки. Шиела ги е сестра Елена Андреева - стенографката. И децата взели, че пробили с пирони всичките тези палатки, играли си добре. И после Братството съдило децата и решили родителите ни да платят похабените палатки. А те били бедни - как ще платят? И завеждат децата на съд при Учителя. И сестра Елена Андреева е била там, И Учителят заявява: „Аз ще платя палатките” - взима вината на Себе си. Като чула това, сестра Елена Андреева пребледняла и взела да казва: „Не, Учителю, не е нужно да се платят тези палатки, те бяха стари и изгнили. Аз ще ушия нови!” И така се разрешил този спор. Но от този случай нататък и за през целия живот на Светозар, Учителят го взима под Своя закрила и го носи на гърба Си. Поемайки да плати детинските лудории, Той поема Светозар за цял живот. И все му е помагал, и го е крепил в трудни моменти. Често Той е взимал на колене Косьо и Светозар и им е разказвал приказки.

И Учителят казва, че това са двама видни философи в Гърция, но с противни възгледи. А на Светозар казал: „И ти, как така се реши да слезеш на Земята?” Значи Светозар горе си е бил добре, но е слязъл на Земята, за да присъствува на нея по времето на Великия Учител и да помага с каквото може за делото Му. И когато Учителят си заминава на 27 декември 1944 г., Светозар е бил още малък, но е отишъл с Гради и другите братя да помага в копаенето на гроба Му.

Светозар участвува още млад в работата на Изгрева. Включва се в различни мероприятия. Пее в Братския хор и помага на разни възрастни братя и сестри. И когато подава молбата си в Университета, кандидатствува да следва, молбата му е отхвърлена със забележка: „Пее в Братския хор и е дъновист.”

Когато отива да завърши войнишката си служба, отказва да носи пушка. Оставят го почти без храна, нали е вегетарианец, и цели 17 месеца, мисля, е ял само хляб и лук. Станал на вейка. Освен това, тези събития са по времето на Сталин и са решили, че той е агент на чуждо разузнаване. И един ден шефът му, офицер, го взима с колата си и го отвежда далеко извън казармата. Слизат от колата и отиват в съседното пусто поле. Офицерът вади пистолета си и го насочва към Светозар, за да го разстреля. Светозар извиква: „Учителю!” И веднага офицерът сваля ръката си с пистолета и като пробуден от сън започва да вика: „И защо сме ние тук? Бързо в колата!” И връща Светозар в казармата, без да може да изпълни пъкления си план. След това повикват родителите ни. Отиват майка ми и баща ми и обясняват на военните защо Светозар се държи така, и че той е с такива миролюбиви идеи. От този ден започват да му дават храна и той се поправя. И успя да завърши военната си служба, която по негово време е удължена. И той изкарва 3 години и половина. Щяло е да коства живота му, но Учителят го спасява и го оставя за работа. И често Светозар казва: „Че, аз трябваше да си замина още на 23 години.” И ако се погледне хороскопът му, Слънце съвпад Плутон в Рак и в 8-и дом - на смъртта. Но господар на хороскопа му е Юпитер, Асцендент Стрелец. А той е в 9-и дом в Лъва, точен съвпад с Меркурий. И Юпитер го спасява. А той е символ на Бога, на Учителя, на Бялото Братство. С много силен 9-и дом, който отговаря на Стрелеца и с 3 планети там + Опашката на Дракона - миналото: той е бил проповедник, учител, вожд, и сега се ражда с този си капацитет. Съвпад на Юпитер с Меркурий и далечен - с Нептун! Това му дава голям ал-труизъм, идеализъм и готовност на саможертва. В Лъва- обаятелност, магнетизъм и способност да ръководи. Обаятелен в говоренето, той е като един извор. И започне ли да говори, не спира. Може да говори с часове и отгоре тече знанието. С идеите на Аристотел, той се ражда в Новата епоха, да се подготви като проповедник на Новия живот и епохата на Водолея. Това е казал и Учителят за всички Свои ученици. Бялото Братство неведнъж му е възлагало важни задачи. И е бил и известен цар в Русия. Това го сънувах и после търсих в речника. Кой ли цар е бил? Предположих един, който е бил много духовен. Не зная точно. Владеел е закона и е бил много строг и неумолим за истината. Тази му Луна в Риби е добре, в 3-ти дом на Близнаци и в съвпад с Главата на Дракона - целта на прераждането му. Ще му даде популярност, силно въображение и писателски качества. Той написа, много ценни книги и свърши хубава работа. С Венера в 7-и дом, в Близнаци, дава голяма обаятелност и красноречие, силен магнетизъм и привлекателност. Особено за дружества. Има силен Сатурн във Водолей и половината Козирог в 1-ви дом. Дава му голяма дисциплина, много трудно детство - недоимък и беднотия, също и гони все високите върхове. И така е! Той обича винаги планините и високите върхове, обича да върви без път и по най-трудното място. Беше отличен скиор, слизаше от хижа „Алеко” на Витоша до Драгалевци по шосето. Че и мене ме е учил да карам ски. Често е ходил и на Рила зимно време със ски и с 2 ÷ 3 приятели от Братството - Гената, Крум Въжаров и др. Че веднъж паднала мъгла, били са близо до хижата на второто езеро, И един казал надясно, другият - наляво и щели да паднат в пропастта. Тогава Светозар посочил и казал: „Тука е!” И така намерили хижата и се спасили всички. Често пъти е отивал зимно време на хижи в Рила и като влезе - няма никой! Запалва огън, изсушава се и си приготвя топъл чай. Хижарите го познават и понякога още долу в селото му дават ключа на хижата.

2. Светозар и родителите ни и брат Петър Филипов

Майка ми Стевка и баща ми Крум много обичаха своя първороден син. Те виждаха в него необикновени способности и духовни качества. За всичко взеха да се допитват до него. И което кажеше - така и ставаше. И всички заедно, и аз с тях, взехме да посещаваме брат Петър Филипов. Един прекрасен и духовен брат. Много верен на Учителя и на чистия и свят живот. Светозар отиде да живеe у него и му помагаше в домакинството. Защото много често в къщата на този брат ставаха духовни срещи, празнуваха се празници, работеше се. Идваше и сестра Мария Тодорова и свиреше на пианото. Там беше непрекъснато и брат Галилей Величков. Той ни свиреше с цигулката. Нали беше музикантът цигулар в Школата на Учителя! А Мария - на пианото. Изкарвали сме чудно, потопени в духовна атмосфера, музика, разговори за Невидимия свят, за Учителя свещен. И Еленка идваше, тя стана и съпруга на Светозар. И помагаше в кухнята. А Светозар прекопаваше големия двор и се грижеше за дърветата и ягодите. И всички отивахме в неделя на Витоша, от Бистрица нагоре до Купена горе. Тръгвахме в ранни зори - 2 часа и към 3 и половина минаваше един персонален автобус. И с него - до селото и после - нагоре по обширните поляни. Имаше много лоши, свирепи кучета в това село. Те бяха овчарски - но големи като мечки. Отначало се хвърляха. Но ние ги превърнахме в приятели. Носехме им хляб и те сладко ядяха. Познаваха ни и ни чакаха всяка неделя. Тръгваха с нас. Някои ни напускаха нагоре, но други идваха с нас и прекарваха заедно целия ден. Страхувахме се, че овчарите ще им се карат. Но на тях им беше много приятно с нас. Обградени с грижи и любов!

Посрещахме Слънцето на баирите нагоре и полека-лека се изкачвахме на върха Купена. Откриваше се чудна гледка към Рила и се виждаха върховете на Витоша. Приготвяхме чуден чай от боровинки и листа, пиехме, закусвахме и четяхме беседа. Почивахме си на тази височина и обядвахме всички заедно. Започвахме да слизаме върха към 4 часа след обед. А имаше едни огромни камъни! Често с нас идваше и Донка, която е работила в къщата на генерал Стоянови и ги познаваше много добре. Сега тя работеше във вегетарианския ресторант в София. И носеше чудно хубави неща за хапване! Големи, едри маслини, червени едри чушки и др. Тя много обичаше и уважаваше брат Петър. А какви разговори имахме с брата, както и с Галилей! Просто бяхме потопени в хармоничната атмосфера на един възвишен и невидим свят, а брат Петър ни отваряше очите към този свят и ни говореше за светли същества, които присъствуват, и той ги виждаше. И така, обградени с тази чудна светлина, в молитви, песни и разговори с невидимите същества, прекарвахме деня. Това бяха незабравими дни, години. Родителите ми бяха много доволни от брат Петър, и че Светозар има тази привилегия да бъде с него. За мене това бяха най-духовните ми години. От брат Петър се научих какво значи молитва, и то дългите молитви, какво значи служене на Бога и връзка с Учителя. Много му дължа, на този свят брат! Той ме учеше да живея чист и свят живот, да бъда „дева” и да пазя чистотата на тялото си, за да мога да работя с този възвишен свят, с който той работеше. Често брат Петър ни съветваше: „Сипете пепел на главите си и започнете нова страница в живота си! Покаите се и се изчистете!” Той беше неумолим за тази чистота и много строг. Към Светозар се държеше често троснато, караше му се и когато искаше да говори - все го възпираше. Имаше някакъв страх, че Светозар може да го надминава духовно и по знания. И чрез този брат се сближиха Еленка и Светозар и по-късно се ожениха. Но мога да кажа, че брат Петър „скъса цървулите си”, за да стане това явление и така да бъде сигурен, че Светозар пада надолу с тази си своя женитба и не го надминава в духовно отношение. Брат Петър си имаше и свои създадени песни, и често ги пееше. Говореше и на един език - казваше, че е ангелският. Школата му беше много строга и с голяма дисциплина и чистота. Не беше за всички! Той самият много изискваше. Например с мене - непрекъснато ме питаше дали съм чиста и девствена, да не съм допуснала физическа близост с младеж. Разпитваше ме и изискваше! Този велик брат изигра огромна роля в моето духовно пробуждане. При него често идваше и Елка Кралева от Бургас. Тя учеше фотография. Беше тиха, кротка, мила и много духовна. За разлика от сестра си Милка, която ми се виждаше винаги агресивна. Елка преспиваше у брат Петър и идваше с нас на Витоша. Братът я уважаваше много! За Елка Кралева - тя си замина отдавна, като остави две деца. Брат Иван Бойчев от Бургас, ръководител на Братството там, ми беше казал, че тя е роден ангел. И така беше! Толкова смирена.

По-късно отношенията ни с брат Петър се влошиха нещо и ние престанахме да го посещаваме. Но Светозар остана да живее там и да му помага - и материално, и физически. А баща ни Крум продължи да отива у брата. И Петър започна да го привлича все повече и повече, с цел да го отдели от семейството ни. И щеше да успее! Защото боравеше с разни сили, че и с магии. Но майка ми - тя е много силен дух - духът на Клеопатра, отива при Петър и смело го заплашва, че ако не остави Крум да си гледа семейството, тя ще потърси властта. Уплашва се Петър и така се спаси баща ни. Но Светозар остана да живее там и трябваше да му прави политика. И то беше да не контактува с нас, с родителите си и семейството си. И ние минавахме всеки ден по пътя покрай тях, и често Светозар беше в градината и копаеше ягодите, но не ни казваше „Добър ден” - и ние не казвахме на него. Това продължи с години и накрая Петър реши да се отърве от Светозар. Задачата я възложи на брат Галилей Величков. И той взе да минава всеки ден през нас и все едно и също разправяше: че Светозар трябвало да дойде тук, при родителите си, и че щял да получи апартамент с тях при събарянето на Изгрева. Родителите ми се радваха много, ако дойдеше Светозар при тях. И накрая той дойде - Светозар, и действително получи апартамент чрез родителите ми. Баща ни почина и апартаментът в кв. „Дружба” беше за Светозар и семейството му. Той се беше вече оженил. Там живя и майка ни. Брат ми Любомир също получи стая, но се отказа в полза на Светозар. И така Светозар се освободи от голям гнет с брат Петър. А последният даде цялото си имущество на племенника си Филип, а той излезе, че е с властта и комунистите, и Петър беше изигран по всички линии, както и той изигра Светозар.

3. Женитбата на Светозар

Светозар държеше много да не се жени, както и е препоръчвал Учителят на всички от Младежкия клас - чист и свят живот. Но чрез брат Петър Филипов той влезе в контакт с Еленка, която всеки ден идваше в дома му и помагаше. И работеха заедно със Светозар мозайка. Светозар, като брат Борис Николов и други, работеше този занаят, и то в бригадите на Борис.

И постепенно се увеличава дружбата на Светозар и Еленка. Светозар й е помагал много. А брат Петър Филипов ги поощряваше, за да бъде сигурен, че надминава духовно Светозар. Нали той не беше женен. И един ден Светозар идва при родителите ми и им заявява, че ще се ожени за Еленка. Те се просто изумиха от ужас, че той ще се жени, а не от Еленка. Те я познаваха вече. И аз се размислих много. И го попитах направо: „Еленка бременна ли е?” Той ми отговори: „Да!” Аз тогава казах: „В такъв случай, ти ще се ожениш за нея.” И родителите ми се съгласиха.

Светозар си остана с мъката, че се ожени, но с радостта, че има син. Всички много се радвахме на това дете, А то излезе много способно и с много знания. Светозар се погрижи много за образованието му. Завърши техникум по телефонна техника, мисля, а сега следва физика. Научи се и много хубаво да свири на цигулка. И макар че сега и отдавна вече и Светозар, и Еленка са пенсионери и в тези трудни времена, те продължават да се грижат за сина си, който е вече на 27 години.

А Павел е много работлив и навсякъде помага. Кой ще запали огъня на Рила, на бивака? Още в 3 ÷ 4 часа Павел става и го запалва. И после свири - дава концерт и събужда лагера. И помага за багажите, за конете. Конете спират пред палатката им. Тича Павел да помага на багажа. Някои селяни донесоха сирене - прясно, много хубаво, също и прясно мляко. Пак Павел и Светозар се занимаваха и го продаваха. Селяните си отиваха - имаха им доверие. Още вода за кухнята! Понякога водата не е достатъчна. И Павел ще събере децата и всички ще тичат до близкия извор и ще донесат вода. А Пазел им даваше бонбони и шоколади на всички.

Жената на Светозар - Еленка, е селско, трудово момиче, от село Мърчаево. Нейният баща е Симо, който поканва Учителя там в къщата си по време на бомбардировките през 1944 г. Но Учителят отива в къщата на Темелко, че е по-настрани. Еленка е много трудолюбив човек и отлична домакиня. Много добре се грижи както за мъжа си Светозар, така и за Павел. Готви много вкусно! На Рила често взима дежурството и приготвя много хубаво ядене - било боб или леща. И с такава радост раздава на всички! Също и на съборите в Айтос, на градината. Ще приготви чуден боб, или гювеч, ще изпържи и мекици. И с каква радост раздава на всички! Тя живееше при сестра Йорданка Жекова, която се грижеше за кухнята по време на Учителя, че и след Него. И Еленка продължи делото на Йорданка, и като отидем у нея - каква хубава баница прави! Сама я точи и е чудна! Че и тутманик, мекици, също и хубав козунак. Всичко прави с голямо удоволствие и с много любов! А колко пъти на Рила със Светозар дадоха безплатни обеди, раздаваха безплатно и хляб.

През 1999 г. се бяха свършили дървата за кухнята. И Светозар веднага даде пример. Подпомогнат и от сина си Павел и други някои братя, отидоха и събраха наоколо много сухи дървета и корени. Така се осигури огънят за горещата вода, а и бе даден пример на младите братя как се е работило на Рила по времето на Учителя. Че и Учителят Сам е работил. Светозар дава пример, въпреки напредналата си възраст. По-късно Братството взе да купува дърва за огъня на Рила. Нямаше повече резерви. Конете донасяха дърветата.

4. Светозар и Рила

Вече писах много за помощта, която оказва Светозар на бивака на Рила. Това е физическа помощ. Но той работи и духовно за хармонизирането на братята и сестрите. Също и за хубаво време! Защото има и много по-възрастни приятели, на които им е трудно, дори и при идеално време! А на Рила често стават бури, че и урагани, дъждът може да вали цяла седмица, без да спре. Понякога е падал и сняг! Всяка сутрин Светозар с жена си и малка група отиват още в 2 ÷ 3 часа на Молитвения връх и работят до 5 ÷ 6 часа, докато вземат да идват братя и сестри за изгрева и беседата. Но атмосферата е вече приготвена. А също и денят! И като чели времето го слушаше! През 1999 г, все хубаво беше и почти не валя. Веднъж съм простряла пране и след обяд взе да гърми много силно и валеше долу, в долината. Изгърмя до нас! Скочих и казах: „Ще бързам да събера дрехите!” А Светозар казва: „Няма да вали тук, не бой се, тези същества са наши приятели.” И представете си - не заваля! Навсякъде гърмеше и валеше, но не и на нашия лагер. Хубавото време е важно условие и за провеждане на събора на 19, 20 и 21 август! Защото обикновено след 19 август - Преображение, времето се променя, започва да вали, а понякога и сняг е падал: Беше 1999 г. и пълното Слънчево затъмнение на 11 август! Големият космичен кръст и разплатата на човечеството. Този кръст е означен и на последната карта от Таро с № 21, което отговаря на 21-ви век. Засягат се неподвижните знаци - Лъв и насреща Водолей, Телец и насреща Скорпион. И всичко - в кръстове помежду им, И сега се изяви този кръст с това пълно затъмнение. Времето беше слънчево и чудно красиво. А се очакваше краят на света! И всички гадатели и астролози го предричаха! И в неделята, нашите приятели музиканти решават, че Паневритмията ще се играе на петото езеро, а обикновено през този период се играе все на поляната на езерото на Чистотата. Щели да дойдат важни светски хора, да посетят Паневритмията, и понеже били на Новата хижа - да се играела Паневритмията на петото езеро. А Светозар определяше на Рила къде да се играе Паневритмията, кои беседи да се четат, както и той ръководеше празника за 19 август - Събора. И Светозар казва: „Не - пак ще се играе на Чистотата.” И го определя по дух, без да обяснява защо. Всички музиканти и близките им се просто „озвериха” срещу Светозар. И ме срещнаха мене и изляха всичката си отрова върху мене. Зъбеха и крещяха. Аз спокойно им отговорих: „Тук е окултна школа и програмата се определя от Небето и от този, който е определен да я провежда. И вие нямате право да правите изключение заради тези светски хора. Това не се допуска в никоя окултна школа по света!” После, след Паневритмията горе на Чистотата, следва беседа в 10 часа на поляната. Музикантите направиха „бойкот” на Светозар и не дойдоха да свирят. Светозар им казал: „Ако не дойдете, то аз ще взема цигулката си и ще свиря!” И дойде само Таничка и свири. А по-долу, преди баира за слизане, Йоана свиреше и даваше концерт на минаващите братя и сестри, на връщане след беседата.

На мене Светозар обясни. Този ден и поради пълното затъмнение на 11 август, Небето беше предвидило да си заминат четирима души от лагера на Братството. И, ако бяхме играли горе на петото езеро - това щеше да се реализира. Но тук, на Чистотата, Харамията прие удара върху себе си (този остър и негативен връх отстрани на поляната), и така се спасиха тези 4 души. Единият от тях щеше да бъде нашият брат Косьо. Той е болен от сърце и след тежък инфаркт. Всеки миг може да си замине.. И той се качи на Рила. И изведнъж стана много зле. Веднага викнах Светозар. Той го сложи сам в своя палатка. И му направи добър масаж, както той си знае. И ми каза: „Този масаж ще го поддържа още 1 година!” И оздравя Костадин, оправи се! И никой от лагера не си замина.

5. Съборният ден 19 август 1999 г.

Учителят е казал още в 1939 г, че условията ще се повторят едва в 1999 г. И наистина, на езерата се събраха хора от цял свят. Имаше много дошли от страх за това пълно Слънчево затъмнение на 11 август. Но то не даде много външна изява! Но от този момент се завъртя ключът на Историята на човечеството и то започна усилено да плаща кармата си. Защото сме в „Ликвидация на века” и няма време. Учителят обяснява това. Природата започна своя танц срещу човека - бури, ураган помете горите в Европа, наводнения, смерчове, голямото земетресение в Турция - Цариград и то веднага след затъмнението. А на Рила се яви много силен вятър.

За събора на 19 август станахме рано- в 2 часа и 30 минути. Небето е цялото осеяно с едри звезди, каквито има само на Рила! Хладно е. Взимаме си фенер и дебели дрехи и тръгваме за Молитвения връх. Тъмно е, спъваме се, лазим нагоре. Лагерът още спи! И стигаме Молитвения връх. Започваме наряд - молитви, песни, окултни движения. И така с часове! Подготвяме аурата за Великия Празник! Посрещаме изгрева на Сириус - най-силното Слънце в Небето. Мисля, че изгря някъде към 5 часа и 45 минути. Изведнъж изскочи зад Рупите. Едър, красив, блестящ! Казваме формулата: „Да изгрее Сириус на Божествената Мъдрост в нашите умове и да изпълним волята Божия в този свят!” Поздрав с дясната ръка. Постепенно започва да се развиделява и братя и сестри тихо, в медитация, идват и заемат място на върха. Скоро няма да има никакво свободно място. Развиделява се на изток! Чудни цветове се преплитат в неземната картина, рисувана от даровит художник! Вижда се цялата долина надолу, чак до село Говедарци и до града Самоков, който свети, осветен с лампи. Надясно, в дъното, е мощният купол на Мусала и тя е свидетел на Великия ден, когато тука, на тебе, Рила, и върха, бе Учителят! Насреща - веригата на Великана - Рупите, Мальовица, а близо насреща - Салоните, долу с Мечата долина. Всички върхове са безмълвни и участвуват в тържеството. Отзад Харамията ни пази, на запад - Купена, Остреца, Дамга! Върхове велики, святи! И всички очакват този тържествен миг - Изгрева на Слънцето! Върхът е препълнен с народ! Че и долу, по скалите, по клека! Трудно е да се види Слънцето! Ето, и то се показва! Най-великият миг в живота на човека! Това Божествено око всичко озарява, живот дава, мир и хармония раздава! Медитация, песни, молитви. Музикантите са на поста си, макар че е хладно сутрин. Но Слънцето ще ни стопли! После се чете беседата. Светозар е съставил наряда - според начина при Учителя. Чете се една от чудните беседи, които Учителят е държал в 1939 г. тук, на Рила! Чудна красота! Мъдри слова! И Слънцето ни стопля вече. Небето е синьо, лазурно, и ни облива със светлина. След беседата - песен, молитва, и всички слизат надолу към кухнята, да пият гореща вода. Водата отдавна е готова, казаните са пълни, огънят игриво гори! Дежурните са на своя пост, че много хора има - над 1000 души, и всеки трябва да си пийне гореща вода. Така ни е учил Учителят! На Рила - само гореща вода. И опашката е дълга. Всеки чака своя ред, взима си в канче водичка. А някой брат от провинцията е донесъл цял бидон с чуден мед. Загребваме и лъжица от меда. Да е благословен! И един французин, директор на министерство, гледа тази картина и споделя: „Не съм виждал такова чудо! Толкова много народ, и всички сутрин пият само гореща вода!” А имаше чужденци от цял свят. Чуваха се разговори на английски, френски, немски, руски!

И след закуската, тръгваме към петото езеро за Паневритмията. Денят е чуден - светъл и красив! Тръгва веригата от хора! Някои са вече горе на поляната на петото езеро, а други едва сега тръгват от Бивака. Дълга верига по целия път до горе! И там, на голямата поляна, всички слагат бели дрехи, музикантите са в кръга 10 ÷ 15 души, има и хор. Дирижира Петър Ганев. Чудната музика започва заедно с нежния танц. Играем в 3 кръга - много народ има! И наоколо туристи, на големи групи, гледат тази красота. „Първият ден на Пролетта, първият ден на Радостта, първият ден на Любовта - носят сила и живот!” Ехото отговаря: „Сила и Живот!” Цялата природа е тържествена, смълчана и гледа и слуша този необикновен оркестър. И всичко е в движение. И все напред!

След Паневритмията - общ обяд. Насядали хилядите хора на тревата, всеки вади от раницата си и споделя с околните от скромното си ядене. А долу, в кухнята, дежурните са приготвили чуден обяд! Казаните врат! Зарзават - доматки, картофки, боб. Всеки си взима порция от топлото и вкусно ядене! Яли ли сте така на Рила? Такъв апетит и в тази дивна красота, чистота и светлина? Прозвучава: „Сладко-медено, сладко-медено”! Обща молитва и всички си хапват- кой където намери място там сяда.

И след обяд, на мястото на Учителя, на малката полянка, започва концерт. Свирят братя и сестри, пее хорът - дирижира Петър Ганев. Еква силният и мощен глас на Огнян Николов: „Ти си ме, мамо, човек красив родила!” Пригласят му върховете. След чудния концерт - обща благодарствена молитва, и всички сияят. Така завършва един тържествен ден с Учителя! Защото Той е там. Присъствува, и всички чувствуват мощната Му аура. Той е невидим, но всичко следи и благославя! Най-важно е хармонията! В Мир и Любов да премине този тържествен ден, както когато на теб, Земя, бе Учителят!

6. Екскурзия със Светозар

Щом се чуе в лагера, че Светозар тръгва нагоре по върховете, веднага се събират много хора (15 ÷ 20) души, че и повече. А е трудно със Светозар! Той познава отлично Рила и върви без пътеки. Слизаме на второто езеро, после - баирчето над третото, пресичаме го отдясно и - нагоре по урвите към петото езеро. Чудни клекове, треви, цветенца нежни! Радва се душата ни! И разговорите със Светозар нямат край. И са толкова интересни! Разказва за Учителя, за Рила, за Небето! Всички слушат, питат го. Аз вървя най-накрая, бавно, трудно ми е по тези непристъпни скали. Не мога всичко да чуя и съжалявам. А те ме изчакват! Ето - стигаме и голямата поляна на петото езеро. Паневритмията още не е започнала. И пак надясно, покрай петото езеро, по урви и скали, треви и клекове - изкачваме малкия Кабул. Тук почти не идват хора. И природата е девствена. Долу синее дълбокото езеро, Ний сме вече почти горе и на четири крака пълзим по отвесната стена! Замайва се главата! Ето, долу започва Паневритмията! Чува се съвсем ясно и кръгът се задвижва, Най-после стигаме върха. Молитви, песни. И надолу слизаме в долината - над шестото езеро. Високо е тук. Стигаме до чуден извор! Напълваме си вода. Вкусваме само по 3 глътки - водата е ледена. И пак нагоре, към Остреца. Много е трудно, пътечката е козя и върти, върти. Накрая сме горе, влизаме във врати, и сме на билото. Още малко, и сме на Остреца. Говори Светозар: „Тука има свещена школа и ни чакат нас. Днес сме им на гости и заедно ще кажем молитва:”Отче наш, Който си на Небесата, да се свети Името Ти! Да дойде Царството Ти! Да бъде волята Ти - както на Небето, така и на Земята!” Пеем „Благославяй, душе моя, Господа! Не забравяй вейте Му милости!...” Слизаме малко надолу, на малка полянка, и всички приготвяме за обяда. Всеки вади от раницата си блага! А колко е трудно да се качи дотук храна! Маслинки, сиренце и кашкавал, домати и лук. Който яде домати, не яде сирене. Не трябва да се смесват храните. За десерт - ябълки и шоколад! Чудно вкусно се яде, особено след толкова дълъг път и трудно изкачване! Въздухът е свеж! Вижда се наоколо цялата панорама! Дивна красота! И съществата тук са особено внимателни към нас - рядко имат такива гости, скъпи гости!

Тръгваме по билото над седемте езера. Долу се виждат всичките! Любуваме се на красотата и мислите ни летят нависоко. Пред нас идват туристи. И хоп - вятърът грабна шапката на един и тя полетя точно над пропастта. Никой не би могъл да я намери. „Господи! - рекох аз, - шапката!” И като по чудо, невидима ръка я хвана, изви я над пропастта и я постави леко, нежно пред краката ни. А туристът се чудеше, че спасил шапката си от пропастта.

И така напредваме бавно по пътя за Дамга. Но свиваме вляво и по ръба отиваме за Салоните. Вдясно е чудната Урдина долина, горе Мальовица сияй и след нея - веригата на Рупите. Чудна мащерка - никъде няма такъв аромат! Чудни розови цветя. Снимки правим. А наляво е пропастта към Харамията и Чистотата. Вървим и разговорите нямат край. Все за Тебе - Учителю любим! Стигаме Салоните! Тук е друг олтар в Рила! Чудни скали и бели мрамори. Бял и розов кварц! Тук идваха с палатка брат Борис Николов със съпругата му Мария. И колко пъти сме им идвали на гости. Играли сме и Паневритмия. А сестра Мария - все гости посрещаше. И споделяше скромния им обяд с всички нас. Веднъж - доматена супица с ориз! Толкова малко количество, а на всички раздаде. А бяхме 15 ÷ 20 души. И не я забравих цял живот, тази супа! Макар и по една лъжица- всеки си вкусна и благослови. А аз си спомням още - като че вчера беше! Сядаме на каменната маса, направена от брат Борис. Хапваме си, пийваме си водичка. Тука няма дърва. От термосите, или слънчева. Че тука след брат Борис взе да идва Гриша Кьосев с група мъже и жени (уж от Братството били) и им проповядваше „окултен секс”. За да измърсят святите места. Но бурите ги прогониха и повече не стъпват там. На тези святи места! Какъв резил!

И след закуската надолу, покрай пропастта над езерото „Съзерцание”. Много ми е трудно на мене. Вися над урвата. Йорданка от гр. Шумен ми подава ръка, Светозар - с мисълта, а Еленка, и тя ме чака, изчаква и макар че я болят ръцете - гледа да ми помага и тя. Слизаме опасната зона. Стигаме до изворчето „Адюнай” над езерото на Чистотата. Тук идваше брат Петър Филипов с малка група: Светозар, Галилей, Донка, Еленка и др. И работеха - далеко от света и хижата. И покрай Чистотата - нагоре по лекия баир до полянката на Паневритмията. И после, надолу по стръмната пътека, направена още при Учителя, се слиза до бивака. Навсякъде има палатки! Белеят се! Какъв възвишен, свят живот! И после - стигаме бързо, че в 2 ÷ 3 часа - отново на върха! Молитвения връх! И наново ще започне ден тържествен по стъпките на Учителя.

А вечер на Рила, гледаме звездното небе. И някой брат ни обяснява: Плеядите, Телеца, Алдебаран, Касиопея, Ориона, Сириус. Красиво небе е сътворил Нашият Баща! А в голямата палатка на кухнята - Светозар разказва случаи за Учителя. И всички го слушат с отворена уста. Той е сладкодумен и мисълта му блика като извор, тече като река. И така - с часове. Лягаме да спим, че утре пак рано върха ще изкачим!

Години наред Светозар участвуваше в работата на първата работна група на Езерата. Идваха 15 ÷ 20 братя и подготвяха лагера. Кухнята, казаните, тоалетната, изворът от Молитвения връх, че е наблизо и е удобен за нуждите на кухнята. Приготвяха дърва, построяваха палатки и тъй - цял ден работа. Тази група идваше към края на юли, за да подготви лагера за август. По това време все валеше, рядко имаше слънце. Идваха и някои сестри, за да готвят. И аз веднъж отидох, сестра Жейнова, Надя, тя беше главният готвач. И готвеше много вкусно. А братята работеха по цял ден - плочи, дървета, поправки на пътеките, изворите. Имаше много работа. И Светозар редовно участвуваше в този братски живот.

7. Светозар и брат ни Костадин

Както вече казах, те са били двама известни гръцки философи, с противни възгледи. И още като малки са били все врагове! Светозар е гонил Косьо да го бие, а Косьо се е спасявал в прегръдката на дядо ни Кънчо. Косьо е близо 2 години по-млад от Светозар. И пътят им по-късно се раздели. Косьо тръгна по света, като стана и голям директор на Обединение, с ранг на министър, и обикаляше обекти из цяла България. Той прие блясъка и славата на света.

А Светозар пое духовния път. И той е човек на голяма дисциплина и организация. Всяка сутрин в 2 часа започва работа. И чете, чете - като си вади записки по теми. Знае отлично стенография и си служи свободно. И така той събра материал за някои от книгите си, като „Познай себе си” - всичко, което Учителят е казал за лицето, главата, центровете, ръцете, краката, очите. В тази му организация, както и любовта му към планините и високите върхове, се чувствуваше силното, положително влияние на Сатурн. А Светозар е и висок.

Та, Светозар и Косьо вървят по коренно различим пътища и почти нямат допирни точки. Остават чужди един за друг.

След инфаркта на Косьо, той беше в много тежко състояние и почти не се движеше. И аз, като дойдем с мъжа ми Християн от Франция, взех да го водя с нас сутрин на Паневритмията. Ще му намеря място да седне в трамвая, и после го завеждахме в гората и го слагах в центъра, при музикантите. Сядаше и слушаше. И полека-лека взе да играе и той - и играй и пей цялата Паневритмия - от началото до края. Той знае думите още от малък, и си ги пее, дори са по- различни от сегашните думи. Той така си ги пее. Казвам му: „Не се ли уморяваш, като играеш и пееш?” А той ми отговори: „Не само че не се уморявам, но това спаси живота ми.” И редовно отива и без мене и играе Паневритмията и пее. Той пее много хубаво. И сам се е научил да свири и на акордеон, и на китара. Без ноти.

И веднъж за Празника на Учителя - 12 юли (беше 1998 г., мисля), Светозар е сам и играе с брат си Косьо. И от този момент се оправят отношенията им и се възлюбиха двамата братя. Светозар ми каза на мене: „Нали играхме заедно с Косьо. Оттогава се завъртя животът ни на 180°.” И това Учителят го нареди. Да станат приятели добри.

По-късно Светозар спаси живота на Косьо 2 или 3 пъти на Рила. Вече споменах. Единият път беше при пълното Слънчево затъмнение. Костадин получи удар на сърцето си. Светозар му направи масаж, изолира го сам в своя палатка и полека-лека Косьо възвърна живота си. Че игра и Паневритмия на петото езеро за Празника.

Втория път - пак на Рила. И отново Светозар го сложи в своя малка палатка сам и го наглеждаше. Сутринта Косьо бе по-добре и пак се качи на Молитвения връх. Светозар ми каза: „Масажът, който му направих, ще му държи сито дълго време.” И оттогава двамата братя станаха прекрасни приятели! И Косьо казваше: „Само да чуя нещо против Светозар!” И някой му беше говорил на Изгрева, без да знае, че му е брат. И му казал, че трябва да се спасят от това зло - Светозар. Косьо се облещил и му отговорил: „Нашият разговор беше дотук и повече не искам нито да те чуя, нито да те видя!” И така двамата вековни врагове станаха отлични приятели. И това чудо го направи Учителят! Слава на Бога!

Светозар умееше да лекува. Явно, че и тази дарба е развил в минал живот. Имаше на Изгрева едно куче, Белчо се казваше. В братския двор имаше женско куче - Роза, и брат Ради се грижеше за нея. Той се грижеше и за градините. И това лято тази кучка беше родила много кученца. А беше много лоша и никой не я доближаваше. Отиваме ние с брат ми Любомир, малки бяхме, и гледаме: едно от децата на Роза - бяло и красиво кученце, все отделно си стоеше, настрана от другите. Ние го харесахме и попитахме брат Ради може ли да го вземем. Той ни позволи. Взехме го и го отгледахме, този Белчо, и той стана много лошо куче. Пазеше ни много и с достойнство. Но и нападаше хора - не всички. Подбираше си ги според вибрациите им. Беше много опасно и почти все вързано го държахме. И всички ни беше хапало. Много мразеше кучето на Йордан шофьора. Така му викаха. Неговото кученце беше черно и много добро. И когато той минаваше с кучето си по долната, отдалечена от нас улица, Белчо го усещаше и се хвърляше като бесен да го лае. И Йордан казваше: „Вашето куче е бяло, но душата му е черна, а моето е черно, но душата му е бяла!” Белчо живя много години - 15, мисля. Остаря накрая, студено му беше и седеше все в кухнята ни до печката. А то - и кухня, и стая, и всичко. Никой не можеше да припари у нас! Всички знаеха, че кучето е лошо. А как гонеше котките и кокошките! Тичаше след тях чак до отсрещния двор и устата му се напълваше с перушина. С нашата котка беше голям приятел. И тя сядаше до него на сянка под дюлята и си почиваше необезпокоена. Едва ли би имала по-добър пазач от този Белчо! Веднъж той се затича подир една котка с пълна сила напред и като я наближи, разпозна, че е нашата и продължи да тича с ярост, все едно, че гони нещо друго. И не се издаде, че се е объркал. А котката сви надясно и спря. Та, когато кучето беше вече старо, взе да се схваща и парализира. И все вътре у нас, до печката. Веднъж съвсем се схвана и явно си умираше. Изтичахме да повикаме Светозар - той живееше у Петър Филипов по това време. Идва Светозар и грабва с две ръце кучето. Изтръпнах от страх, че ще го ухапе. Но не - то почувствува, че Светозар ще му помогне! И като взе да му прави масажи - по гръбначния стълб и навсякъде. Съживи се животното и още дълго живя. Светозар спаси живота му. И най-важното е, че той хич не се смути от кучето, и с голяма енергия и сила, а аз бях тази, която изтръпнах от страх, каква ще бъде реакцията на кучето. А то, горкото, така добре схвана, че Светозар ще го спаси.

8. Светозар и аз - сестра му Величка

Аз съм третото дете. Имам трима братя. Всички много ме обичаха. Но Светозар много ми е помагал. Водеше ме редовно на Витоша, често - и на Рила. Като станах студентка, той дойде и донесе на всички ни по 1 часовник - купил ги за нас. А часовникът е израз на живота! И с този негов часовник аз изкарах всичките ми години на следване в университета. Никога дотогава не бях имала часовник. И то подарен с толкова много любов! Една година, някъде към (1959 ÷ 1960 г.) Светозар живееше, мисля, у брат Петър Филипов. И за Коледа цялото ни семейство отидоха у брат Петър - за духовно чествуване на Коледа. Беше страшен студ, сняг, лед. Аз не можах да отида. Бях много болна от грип и с висока температура. Лежах в малката ни дървена стаичка на Изгрева. Печката до мене бумтеше. Мъчно ми беше, че не мога и аз да отида. Постепенно печката загасна и стана студено. Наближаваше полунощ. И изведнъж влезе Светозар и подкара огъня, сложи дърва и въглища. Той беше дошъл специално за мене - да ме види, а и да провери гори ли печката. Трогна се моята душа.

Друг път отидохме заедно на Мусала - пролет беше - май, юни. Имаше още сняг високо в планината. И вместо по обикновената и дълга пътека за хижата, се отбихме наляво и цял ден вървяхме, за да завъртим към Мусала. Пресякохме много преспи. Срещнахме и змия, заспала и замръзнала на леда. Много се уморихме. Към края на деня се качихме на баирите под връх Дено, а долу е хижа „Мусала”. Оставаше ни да слезем. Поехме по пътеката, която върти и слиза надолу в долината и точно до хижата: Пресякохме няколко преспи, а аз бях с гуменки. И по една преспа, пресичайки я, полетях надолу с шеметна бързина. Светозар беше пред мен. Нямах време да мисля. Само извиках „Учителю!” И раницата ми се спря на един клек по средата на урвата и аз се спрях. Ако бях летяла до долу, щях да се разбия. Долу бяха само камъни, а и скоростта беше огромна. Повиках веднага Учителя на помощ и Той веднага ме спаси. А Светозар слезе и ми помогна да достигна отново до пътеката. Нищо ми нямаше, само задната ми част беше охлузена и ме боля 2 ÷ 3 дни. Така благополучно със Светозар стигнахме хижата. На другата сутрин в 2 часа тръгнахме със Светозар, нагоре към върха „Мусала”. И се качихме по въжето и зимния път, защото все още имаше сняг и лед. И останахме да спим горе в наблюдателницата. Пазачът познаваше отлично Светозар както го познаваха и в повечето хижи на Рила. Изкарахме незабравими дни! А горе нямаха вода. Тогава не беше още построена въжената линия, по която им качват и вода. И гледам аз долу Маричините езера и водите, които текат. Всичко беше кристално ясно! И на мене ми се вижда много близко долу! И викам: „Светозаре, дай да слезем и донесем вода от тази чудна долина!” А той се смее: „А, не е толкова близко, колкото ти изглежда!” Но аз настоях. И взехме съдове и слязохме долу в долината. Наистина - слизането ни не отне много време, но да се качим отново, се оказа много дълъг път. И макар че се качва отзад по върха и няма пропасти, а хубав път! И до вечерта се качихме и донесохме вода. След това тръгнахме по върховете към хижа

„Граничар”, Качвахме, слизахме била и върхове. Имаше пътечка. И някъде пред нас гърми, трещи, вали. Зад нас - също. А ние - сухи, вървим, и нито капка дъжд. Щом стигнахме в хижата, ни казаха, че паднала градушка със зърна, едри като яйца. И все така. Докато ние се движим, няма нито капка дъжд, а навсякъде около е буря, дъжд и град. Това преживяване съм го имала често със Светозар. Неговите молитви бяха дълбоки и винаги имаха резултат. Смиляваха се съществата над нас и ни пазеха и закриляха. Случвало ни се е, че бурята ни изчаква 1 ÷ 2 часа, и щом пристигнем и влезем в палатката на Рила, и започва силна буря, дъжд, гръмотевици.

Ходили сме със Светозар за 1 ден до Мальовица и обратно, от лагера на второто езеро. Тръгвахме както винаги в 2 ÷ 3 часа. И през Чистотата, нагоре по Зелени рид до билото. И след това се спускахме в Урдината долина. Там има няколко езера. И е чудно красиво. Вървим по треви, качваме, слизаме, съзерцаваме красивите езера. Тук често има и овчари. Ще се срещнем със стадата им и с тях. Ще поискаме да си купим кисело мляко. А то е толкова хубаво! Ако ги няма - влизаме в кошарата, взимаме си мляко и им оставяме пари. Ако са там - те ни дават, ако имат.

И така продължаваме и се изкачваме горе на баира след Дамга. По билото полека-лека стигаме до Мальовица. Лесно е изкачването й по този южен склон, има пътека и няма пропасти. Като се качим на върха, изказваме благодарствена молитва на съществата за гостоприемството. И продължаваме надолу, до Еленин връх и Орловец. Светозар ме водеше без път. Има и други приятели с нас. И под Орловеца са девствени, чудни места! Това са пропасти, но с едни дълги треви и е лесно да се държиш. И така се качихме на върха. И после обратно - целия път до езерата. Дълга и чудна екскурзия. Пълна с впечатления за цял живот. И се прибрахме посред нощ, капнали от умора, но пълни със сили, събрани от тези велики места.

Много пъти Светозар ни е водил на Рупите - този заспал Гигант. И там е един важен център на Бялото Братство и има врати за Агарта. Ходили сме и на Страшното езеро и сме се качвали по Великана. Чудни, девствени места! И веднъж, спомням си, че бяхме 5 души - ние двамата със Светозар, Благи Жеков, Иоанна и майка й Гита. И Светозар ще ни качва на „Злия зъб”, до Орловец. А това е един съвсем малък връх, с малка полянка, а надолу на север е бездънна и отвесна - 800 м. пропаст. Качването е почти невъзможно - по тесен улей, без да има къде да се заловиш, а и трябва да разтвориш краката си на много голям ъгъл, за да се качиш. И то пак над пропаст. И - горе имаше книга - който се качи, се разписваше. Явно, че само алпинисти можеха да се изкачат. То да се качиш, както и да е, но как ще слезеш после! Просто невъзможно. И ние петимата пристигаме до улея за изкачване. Горе се качи Благи, а отдолу Светозар и всички ни качиха. Благи дърпа отгоре, Светозар бута отдолу. И горе се разписахме в тетрадката. По-късно я махнаха, тази тетрадка. Как слязохме? Един Бог знае. Но бяхме щастливи, че успяхме да се изкачим на този Зъл зъб.

През годините след 1970 г, когато властта забрани отиването на 7-те езера, ние, с малка група, прекарвахме на палатки над хижа „Мусала”, по пътечката към Сфинкса, вляво. И се настанявахме на една малка полянка под върха Дено. А насреща ни беше красивият връх Иречек. И всяка сутрин в 3 ÷ 4 часа тръгвахме за Сфинкса, за изгрев Слънце. Носехме си фенерчета. Беше хладно и небето - осеяно с огромни, красиви звезди, каквито има само на Рила. Че кой ли не е идвал при нас! И Крум Въжаров, и Мария Митовска, и майка ни Стевка, и синът ми Благовест, и Данаил, и Иоанна, - идваха и англичаните Кар Гом, както и много руснаци. Изкарвахме отлично, като обикаляхме чудната природа около връх Мусала. Тук рядко стъпваше човешки крак. Имаше силно присъствие на светлите същества. И тук създадох едни от най-хубавите ми песни за Рила и Учителя. Та, тук идваха и брат ми Любомир, както и Светозар и Еленка. Те отиваха на хижата. А сутрин рано, в ранни зори, идваха до лагера ни и заедно поемахме нагоре към Сфинкса. Изкачването е трудно, по малката алпийска пътечка, която се вие до горе, до върха Сфинкса. И е трудно да се намери. Трябва да се познава местността. Изкачвахме се на Сфинкса и мръзнехме. В хубаво време имаше слана. Но после Слънцето ни сгряваше. Четяхме беседа, молитви, песни, а понякога и Паневритмия сме играли. И после поемахме нагоре по билото и до върха Иречек, Приятно е да вървим със Светозар! Разговорите ни бяха все духовни и възвисяваха душата и духовете ни летяха нагоре и нагоре! Светозар е неизчерпаем източник на спомени с Учителя, както и на знание. Той не завърши висше образование, защото комунизмът- властта не му позволиха. В досието му писаха: „Дъновист, пее в братския хор”. Но той си носеше знанието от горе. Той беше слязъл с духовно знание. И така всички заедно ще посетим този чуден и много висок връх, Иречек, от страна на Мусала. Горе има чудна поляна, а надолу към север са страшни пропасти и игли. Често ще продължим по билото и по иглите след него и ще се намерим над пропастта, която слиза до алпийската хижа под Мусала. То е пропаст, но има треви и ние на четири крака слизахме до тази хижа. Над нея има дървен заслон. В случай на нужда, може да се преспи. И сме преспивали там със Светозар. Запалим огъня, донесем вода от леденото езеро „Окото” и направим топъл чай. И сутрин рано, в ранни зори, потегляхме към Мусала. Изкачвахме се на върха за изгрев Слънце. И пак в молитви, тишина - посрещахме изгрева. Случвало ни се е със Светозар да преспиваме и в наблюдателницата на върха. Познаваха го всички и го приемаха. Седяли сме по няколко дни. И си спомням гръмотевичните бури, когато по металната мрежа на наблюдателницата прескачаха искри. Други път пък от Иречек сме продължавали към връх

„Малка Мусала”. Но това е алпийски обект, и за мене беше много трудно да се изкача. Замайваше ми се и главата от пропастите. Имаше и трудни места - отгоре ме дърпа брат ми Любомир, а отдолу ме подпира Светозар. Качвал се е с нас и мъжът ми Истиан (Христиан). Тя, майка, му даде това име! Каза: „Кристиан, а, има кръст! Ще го махнем!” Мисли, мисли и каза: „Ис-ти-ан”. И така му викаме сега. А майка ни беше силен дух, носеше духа на египетската царица Клеопатра. И каквото правеше, с дух и мощ го правеше! И нали, когато Учителят беше парализиран след побоя 1936 г. и тръгна за Рила, но много зле, той избра майка ни да поеме част от Неговата отрова и да Му помогне! Трябваше някой от учениците да се пожертвува. И Той избра майка ни! И затова я гледаше така строго, строго и я подготвяше! А тя тръгнала с баща ни Крум, и с двете си деца - Светозар и Костадин. И си мисли, че Учителят я гледа строго, защото не Го е попитала дали да тръгне с тези 2 малки деца. И я ухапва пепелянката. И Той я спасява, макар и толкова болен и парализиран. И когато се изкачим на Малка Мусала, оттам по урвите, наречени Триони, стигаме до върха Мусала. Защото е невъзможно връщането назад.

И всяка година Светозар и Еленка посещаваха „Олтаря”, който се намира над Маричините езера, долу в долината под връх Мусала и Манчо. Тази екскурзия е трудна, защото няма път, и се слиза по пропасти до долината на Марица и Олтаря. После обратно - до върха Мусала. Аз съм ходила един път и видях Олтаря, това е една от вратите за Агарта. Тук често е идвал брат Борис Николов с Мария и са прекарвали на палатка край Маричините езера. Това са чудни места, където е пял Орфей. И тук се намира този Олтар, за който Учителят е говорил.

Врата за Агарта има и над 4-тото езеро - Близнаци. Във вътрешния Близнак, нагоре по урвата и отвесна пропаст, се вижда нещо като стъпала и там е тази невидима врата. Едно лято Светозар ни заведе там - но насреща, високо на една полянка над езерото и срещу нас беше пропастта и тези стъпала. И Светозар ни обясняваше за този Олтар и тази врата към Агарта, за което Учителят е говорил. Изобщо - всички екскурзии със Светозар бяха много интересни, много трудни, но богати на духовен живот и много интересни разговори. Просто се потопявахме в една духовна атмосфера и разговорите ни нямаха край, а Светозар ни отговаряше на зададените от нас въпроси. Пък носеше и цигулката си и ще я извади и засвири! Хубаво свири, макар, че не е професионалист, а може би е и „самоук” - не зная точно. И понякога на езерата, преди празника на 19 август, ако има някой труден астрологичен аспект, или дисхармония в Братството, за да се създаде хармонична среда, а и за да се оправи времето, Светозар ни извикваше няколко души да се качим след обяд, към 4 часа, на Молитвения връх. И той носи цигулката и провеждаме специален наряд от подбрани песни от Учителя и молитви. Често с нас са и двете близначки Румяна и Радостина от Поморие. И Светозар ще даде цигулката на Радостина и тя ще свири.

Целият ни живот със Светозар беше пълноценен! Просто един осмислен и разумен живот. И колко пъти той ще ни каже някои важни неща, ще ни предпази от някоя трудност, която той виждаше! Например, лятото на 1999 г. - на езерата горе. Бяхме и ние с мъжа ми Истиан. И Светозар ни каза: „Сега, като се върнете у вас във Франция, и бащата на Истиан ще си замине. Викат го вече горе!” А аз му казвам: „Как така бе, Светозаре! Че той е здрав и макар на 80 години, работи градината си и произвежда зеленчуци и все ни дава и на нас!” И пак питам: „Кога, бе, Светозаре?” А той пак ми повтаря: „Ей - сега, след като се върнете.” Връщаме се у нас и аз забравих случая и предупреждението му. Ходихме на гости на свекъра ми, а той живее на 400 км от нас и от Париж - към океана. И добре беше, и аз дори не можех и да помисля, че ще си заминава. Дойде Коледа, той ни телефонира и ни каза, че не е добре. И за Новата 2000 г. влезе в болница, дишаше тежко. И там, с тия лекарства и антибиотици, а той не взимаше лекарства - само природни билки. И до 2 седмици си замина, изненадващо за всички нас. Нямаше и 6 месеца от предупреждението на Светозар. Просто Небето грабна свекъра ми.

Тази пък година - 2002 г., Светозар ми каза, че ще имаме забавяне при пътуванията. И наистина все така ставаше! От Париж със самолет до Виена и тук прехвърляхме. Но самолетът от Виена за София не тръгна вечерта и ни оставиха да преспим в луксозния хотел на летището, като ни и храниха. В България, при едно пътуване до Благоевград и оттам до Рупите, при Ванга, на връщане, пред нас точно - катастрофа страшна. Слязохме и Расимира, приятелката на Косьо, отиде да помага. Благодарение на нея беше спасен един човек, който тя измъква от колата и докато дойде Бърза помощ. Това ни забави 1 час. При друго пътуване с брат ми Косьо и Красимира до Айтос и градината, колата на Косьо „Ситроен” взе да загрява по пътя и недалеко от Стара Загора, не можехме да продължим. А на градината ни чакаха вече Светозар и Еленка. Извикахме „Пътна помощ”, която ни заведе до най-големия гараж „Ситроен” в Южна България, недалеко от Стара Загора. И тук се забавихме 2 ÷ 3 часа, но колата беше оправена. И до вечерта пристигнахме на градината. Светозар ни чакаше и ни каза: „Нали те предупредих, че ще имате забавяния и премеждия при пътуванията си!” А Еленка ни беше приготвила чудесна ангелска супа и си хапнахме сладко. А тя готви много хубаво и с любов!

Като ще се връщаме за Франция, питам го пак Светозар: „Е, сега как ще мине пътуването ни?” А той се позамисли (пита горе) и ми каза: „Пак няма да е лесно, но ще си стигнете благополучно!” И отново същата история - самолетьт за Виена не тръгна въобще, и цялата ни група намериха различни места в други полети. И ние се намерихме в самолет за Лондон. Във всичките тези авантюри, с мъжа ми виждахме хубавата страна. Той не беше ходил в Англия и сега му се удаваше тази възможност! И се даже радвахме. И от Лондон веднага с друг самолет - до Париж. Стигнахме си посред нощ. В бързането, единият ни тежък сак, 20 кг., не го качили на самолета в София. И провериха по компютъра в Париж на летището. И ми казват: „Вашият багаж въобще не е тръгнал от София. Но утре ще дойде и ние ще ви го доставим у вас!” И така и стана. На другия ден до 7 часа вечерта багажът ни пристигна у нас, със специална кола. А ние живеем на 30 км от летището.

Така, всичко, което ми каза Светозар, се сбъдна, но небето ни пазеше и подкрепяше. И колко пъти, като си заминаваме, нямаме вече нито 1 стотинка. И все треперя на летището, че ще ни вземат „свръх багаж”. Но Светозар идва да ни изпраща редовно, както и Косьо и Расимира, а Еленка винаги ни поднася баница за път, а тя я прави чудно хубаво! И Светозар носи пари, - и ако трябва да плащаме - веднага дава, помага ни. После му ги връщам.

То не са само нарядите на Светозар, но и редовната му работа от 3 часа сутрин, когато идва Великото Всемирно Братство на посещение на Земята и когато енергиите са най-силни. Това Учителят го е казал. Но има и нещо друго - тази светлина, мир и хармония, които се отделят при тази всеотдайна работа и възраждат аурата. И до такива святи хора, тъмните сили се страхуват да се доближават.

Понякога се разговарям с него по въздуха. Питам го нещо и той ми отговаря. И е много по- млад, силен и светъл. Защото той навърши 70 години и е вече в напреднала възраст. Понякога му пиша, или по телефона. И му казвам: имам такъв и такъв проблем. Например срещу нашата къща има голяма вила, дели ни само пътят. И там живееха под наем едни хора. И синът им редовно пристига с колата си и пуска в пълен марш музиката си - звучи като високоговорител, ечи, влиза навсякъде в стаите ни, чак до кухнята. И не можехме да си почиваме с мъжа ми. Аз получих и „шок”, защото не знаех в кой момент ще пристигне младежът с тази силна музика. И тя беше

„модерна” и за мене много неприятна. А аз съм много музикална и пея песните на Учителя. Че и издадох една книга с мои 136 песни, духовни песни - за Учителя, Рила и т. н. И му бях казала най- малкото 100 пъти на този младеж, че няма право, че е забранено, че тук не е ресторант и т. н. Предупредих и родителите му. И те ми крещят на мене. А не желаех да се оплаквам на властта. Той понамаля малко силата, но временно, и после отново пусне много силно, и то по всяко време. И аз се оплаках на Светозар, писах му. Казвам: „Молитвите ми са слаби, Светозаре. А то не е каприз! Много зле ми влияе тази силна и негативна музика!” И не се мина много време - няколко месеца, и тези хора напуснаха къщата, преместиха се. И заедно с тях изчезна и този ужасен шум.

Та, методите на Светозар са тихи, кротки, но ефикасни. И много ми помага, дори и от разстояние! Говоря с него по въздуха.

Друг пример: Сънувам, че идва „кредиторът” на Костадин, брат ни. И това е едно силно и ужасно същество с изцъклени очи. И ми казва: „Ей-сега, декември 2001 г., е редът на Костадин. Ще го вземем!” А аз го погледнах, погледнах и към Небето и посочих с ръка нагоре, като казах: „Небето ще разреши този въпрос! Да бъде волята на Небето!” А съществото ме гледаше с тези изцъклени очи и искаше да ми каже: „Небе, небе, но то е вече решено и ще го вземем.” Защото Косьо се беше залутал в света и беше опитал всичките му блаженства и удоволствия. Но Учителят го е обичал винаги и го е защитавал. Писах този сън на Светозар. Той ми каза по телефона само:

„Ще видим тази работа!” И до декември оставаха 3 ÷ 4 месеца. Аз усилено работих да остане още Костадин на земята и да работи за Делото Божие, тъй като точно сега се е събудило съзнанието му и защо да не постои още. А той е болен от сърце, имаше много силна криза и едва остана. Беше сънувал астрала и казваше: „Не се страхувам вече да умра, познавам астралния свят, ходих там.” И от своя страна и Светозар работеше усилено за живота на Косьо и дойде декември и аз бях изтръпнала. Дойде и отмина. А Светозар ми каза по телефона само 2 ÷ 3 думи: „Видя ли, че Косъо остана.” А Косьо не знаеше нищо за опасността за него, не му казахме нищо. А и за нашата усилена работа.

Светозар е един „феномен” в Братството и голяма рядкост. Такива велики братя имаше по времето на Учителя. Но вече почти ги няма, И Светозар е един от последните, който е бил физически край Учителя. И след него - сме ние, които бяхме малки деца тогава и малко си Го спомняме! Родена в 1941 г., аз бях на 3,5 години, когато Той си замина, и това го помня съвсем ясно! Но само това за Него! Още бебе, моите родители са ме завели при Него, за да го питат за ваксинацията ми, която е била задължителна. И Той е излязъл на балкона и казал: „Да не се ваксинира детето, а за глобата ще се нареди.” Този случай ви го разказах вече. И като по чудо, като пристига заповедта с глобата в пощата, този, който е работил там, е бил наш роднина - Георги. И видял глоба за Крум Няголов. „Та това е вуйчо ми” - рекъл той. И хвърлил глобата. Така се сбъдват думите на Учителя. Да не плащат глоба моите родители, които са били много бедни по това време. Думата на Великия Учител е закон. И аз Му благодаря.

Та, Светозар не е нито „маг”, нито „светия”. И той си има слабости. Но работи добре, старае се да бъде истински ученик на своя Учител, учи се от грешките си и върви напред, И ако има резултат, то е благодарение на огромната му работа. И зиме, и лете, и болен, и здрав, със своята силна положителна воля, той преодолява всичко и излиза всяка сутрин в природата за изгрев Слънце. Няма чудеса тук! Всеки, който работи като него, и то с годмни, и то цял живот, би постигнал подобен резултат. Нали Сам Учителят ни казва: „Гледайте Мене какво правя и как живея, и правете същото.” Това е тя, магическата формула. Да правим като Него! Да мислим като Него! Да любим като Него! И Бог ще ни благослови.

В своите наряди - молитви, Светозар включва отделни хора, закъсали или болни, които го молят за помощ. Той включва и цялото Братство, всички, които работят на Земята за делото Божие, както и ония, които са горе и продължават да работят. Той включва и градовете и селата в България, София, Изгрева, както и цялата Земя. Т. е. прави връзка с всички души от различни школи, които работят по Земята. Прави връзка с Рила и светилищата й, както и с Хималаите и Агарта. И когато една такава връзка и молитва са системни - те дават резултат и цялата природа му съдействува. И така оправяше времето на Езерата за празника - 19 август, също и времето, когато сме били на Мусала. Прогресът е в работата! Но се изисква будно съзнание, много смирение и силна воля. Всеки не може като него. Че и аз не мога. Но некавсеки да работи според силите си и възможностите си - без да се упреква. Учителят е казал, че трябва да отделяме поне 1 час за работа за Бога, и то за деня. И ако работата е усилена и молитвата се качва до горе, по перпендикуляра, то резултатът е голям! Защото в тези усилни години за Земята, най-вече до 2024 г., се изискват „стълбове”, хора, които да работят истински за спасението й от катастрофата и войната, надвиснала над нея. Свещена е Земята и няма да погине, но много страда тя! И вече с векове! А човечеството е неразумно и спящо. Затова са нужни такива силни души като Светозар, за да работят. И заедно с всички други будни и работещи души по цялата земя, тя ще бъде спасена и ще възкръсне за Новия Живот на Шестата раса! Значи всички на работа и всеки според възможностите си.

На много хора е помогнал в болест или мъка, и е правил дори и чудеса. Но с много усилена работа и с молитва: „Да бъде Волята Ти, Господи!” Помагаше на една сестра, болна от рак. Мисля, че се казваше Емилия Минкова. Тя много го обичаше! Живя доста с неговата помощ и после си замина. Помогнал е много на някои сестри да имат деца. Но аз не ги познавам, той само ми е споменавал. Защото той не се хвалеше. Някои сестри на Рила му целуваха чак ръцете. И Таничка музикантката, възмутено ми каза: „Чак и го целуват и прегръщат!” А аз й отговорих: „То не е случайно. Сигурно им е помогнал с нещо и те за благодарност целуват ръцете му.” И така беше.

На мене ми излекува една бучка на главата - липом ли, как се казва. От 30 г. и все растеше и растеше и се виждаше. И Светозар ми каза: „Трябва да се махне, защото пречи на центровете на главата ти!” И през лятото, като бях в България, той започна да разтрива тази бучка силно, сложи и компрес от царевично брашно. Но резултат нямаше много. Бучката се зачервяваше. И след дълги усилия всеки ден, като се върнах във Франция, тази бучка проби и взе да тече и изтече. Така се освободих от нея с помощта на Светозар и златните му ръце.

9. Студентските ми години

Имам един много интересен случай със Светозар през студентските ми години. Беше някъде към 1961 г. и бях втора година студентка по електротехника, машини и апарати. И тази година е една от най-трудните. Получавах и стипендия, защото и брат ми Любомир взе да следва, същата специалност. Дадоха на мене стипендия, а аз я разделих на две - за него и за мене. И помня, че с първите две стипендии, които получих, заедно отидохме с Любомир в магазините и му купих един костюм, да има. Това беше първият негов костюм. И с него завърши електроинженерство. Тази моя стипендия бе много важна, защото всъщност беше и за двама ни. А моите родители нямаха средства да ни поддържат. Та, трудни бяха тези студентски години за нас. И втората година ми останаха 3 много мъчни изпити за септември. И бяха все трудни - висша математика, електротехника (3 части) и електрически машини - вече по специалността ми. Изпитите бяха насрочени от 1 до 15 септември, след което никой нямаш е право да се явява, освен с много важна причина и с разрешение на ректора. А това лято бях задължена да изкарам два задължителни стажа: единият-селскостопанска бригада, мисля, че беше през юли, и през август - работа в предприятие. По цял ден работех, връщах се уморена и лятото не можах да се подготвя много. Дойде септември. Явих се на изпита по математика и го взех. Оставаха ми още 2 дни за електротехника - 3 части, 3 тома по 1000 страници. Това беше много труден изпит и много малко студенти го взимаха. Професор беше Минчо Златев, който със самолет отиваше всяка седмица в Сорбоната в Париж и преподаваше там електротехника. Беше много способен професор, но при него много малко студенти успяваха да издържат изпита си. Казваха му „Минчо мъглата” и някои студенти бяха хвърлили „паве” от етажите горе, да го ударят. Толкова го ненавиждаха! Ако днес се явят 30 ÷ 40 студенти при него, само 2 ÷ 3 изкарваха. Другите ги скъсваше. А за мене беше много важно да издържа този изпит - заради тази моя стипендия, така необходима и за брат ми, и за мене. А и на родителите ми беше трудно, ако трябваше да повторя втората година. А тази година голяма част от студентите я повтаряха. Изпитът се провеждаше с билета. Във всеки билет имаше по 3 въпроса - един от I част, един от II част и един от III част. И без да се отговори изчерпателно и по трите въпроса, не бе мислимо да се издържи изпитът. Чрез студенти бях успяла да намеря някои билети - около 10-на, значи 30 въпроси. И за тези 2 дни и нощи едва можех да приготвя, и то сравнително добре, 3 билета - т. е. 9 въпроса. А аз съм „Марко Тотев”. Само 1 въпрос да не зная, то той ще ми се падне. Такъв шанс имах. Но сега беше изключително, и аз бях длъжна да издържа изпита на всяка цена, и то при „Минчо мъглата”. Представете си! Учех вечер до към 11 часа, лягах си и от 2 часа сутринта започвах отново. И така - приготвих тези 3 билета, но имах шанс само 1 % върху 100 % да ми се падне някой от тези билети. А дори и да се паднеше - почти сигурно беше, че професорът ще ме скъса, както и всички други. И със Светозар започнахме усилена работа. Той ми даваше надежди. И с молитви и медитация молехме Небето да има милост! Първо - да изтегля един от тези 3 билета, които бях понаучила, второ - да изкарам при професора изпита!

Дойде денят. Учих от 2 до 7 часа сутринта и тръгнах. Светозар ме подкрепяше с мисълта си и молитвите си. Отивам за 8 часа пред залата, където се провежда изпитът. Чакаха около 20 студенти и трепереха от страх. А бяха учили цялото лято! И аз застанах до тях. И не треперех, а бях само в молитва, съсредоточена и с надежда и молба да се изяви Небето и да ми помогне! А Светозар продължаваше своята велика работа от разстояние. Влязох в залата без страх, една от първите. И отидох до професора и на масата пред него имаше разположени много билети. Концентрирана и с голяма сила отвътре, изтеглих билета си. Първото чудо беше, че този билет беше един от тези три, които аз едва успях да приготвя. Поуспокоих се и видях, че Небето се намеси в съдбата ми, и че молитвата на Светозар е чута!

Концентрирах се. Професорът каза: „Ако някой от вас има въпрос - да го зададе.” И аз го попитах един въпрос. Той ми каза: „Ето такива студенти обичам! Да се интересуват!” И тези негови думи ми дадоха кураж. Писахме по 2 ÷ 3 часа. И после един по един сядаха студентите при професора и един по един той скъсваше всички. Дойде и моят ред, Седнах съсредоточена. Развих първия въпрос - добре, втория - също, а третия - по-трудно, защото не бях доучила всичко. И все се моля на Учителя да ми помогне. Изкарах сравнително и третия въпрос, И професорът ме пусна - изкарах! И каза: „три - мину-у-у-с! (3-}. Което е и най-долната оценка за „изкарал” при него. Той и не пишеше повече, И аз бях първата, която изкарах, и то за „чудо и приказ”. И този ден от 20 ÷ 30 студенти, той пусна едва 2 ÷ 3 и първата бях аз. И ако това не е чудо?

После имах след 1 ден изпит по специалността ми вече - електрически машини. Тук за 1 ден и 1 нощ нищо не можех да приготвя. Казаха ми, че професорът ми поел, машини - Ангелов, е и ректор или заместник, не помня вече. И написах молба за отлагане на изпита, като се явих „лично” при него, да му обясня причините. Като му казах, че е трябвало да работя цяло лято и не съм имала време да се подготвя, той веднага ме разбра и пак за „чудо и приказ” ми позволи да се явя по изключение след 10 дни. На всички други беше отказал. И се явих. И той беше толкова разположен към мене, с такава любов, и изкарах изпита чудесно, писа ми много добър (5), което е много висока оценка. И той като че ли знаеше, че съм от Братството. Живееше надолу, под Изгрева, и изглежда ме познаваше. И беше съмишленик, така си мисля аз. И той веднага ми помогна! Значи Учителят го беше избрал за това! И стана това „голямо чудо” - изкарах и трите толкова мъчни изпита и преминах в третата година. И най-важното - стипендията оставаше, а тя беше за двама ни с брат ми Любомир, И мисля, че беше 300 лв. (или 30, не помня вече). Друга толкова тежка година по-нататък не съм имала. И Небето, и Учителят, и Светозар много ми помогнаха! А за мене това събитие ми послужи да усиля вярата си в Бога и в молитвата, и то със Светозар, и че за Небето и Учителят няма невъзможни неща. И Учителят казва: „Вярвай в невъзможното, вярвай в непостижимото, за да видиш тяхната реалност и постижимост!” Това е едно писмо от Учителя и аз написах песен върху този текст.

10. Братството и Светозар

Светозар е взимал винаги участие в братския живот, както по времето на Учителя, така и на Изгрева, а и сега, в третата фаза на братския живот. Който ида го помоли за услуга - тича! Много работлив, че чак и панталонът му работи. Необходими са наряди за Рила, за празниците, за Школата - сяда и приготвя всичко. На него може да му се гласува пълно доверие! И е безкористен. Изпращат пари от странство - приятели, до Светозар - да ги раздаде на нуждаещи се. И той добре ги използува! На Рила – 2 ÷ 3 безплатни обяда - Еленка готви! Или раздава хляб! А когато ще има празник, например за 12 юли - денят на Учителя, Светозар с Еленка и синът им Павел ще отидат в магазина „Метро” и ще купят кашкавал или халва, кайсии, хляб и приготвят сандаичи (а то е огромна работа) и ги раздават на всеки на мястото на Учителя.

Направили, мисля, в Англия, окултен сеанс - с радиестезия, мисля, за да намерят кой е най- почтеният човек в България, за да дават на него десятъка и така да помагат на Братството. И се паднало, че този човек е Светозар.

Светозар е един от първите пионер и да се играят 6-те упражнения - програма на ученика за всеки ден, като се започва с десния крак напред. Защото те и досега се започват назад. А такова явление не съществува в никоя окултна школа по цялата Земя. И Светозар пише в издадения от него „Молитвеник: „На 24.02.1922 г.. Учителят откри за пръв път на Земята Школа на Бялото Братство, с изнесените от Него две беседи: „Двата пътя” - от Младежкия окултен клас, и „Трите живота” - от Общия окултен клас. На 19.08.1922 г., събота - Преображение, на Събора във Велико Търново, Учителят дава шестте упражнения на учениците от Школата, като тяхна ежедневна задължителна програма за всеки ден. Упражненията започват напред с десния крак, както и всички упражнения, дадени от Учителя в Школата.” Така те се играят до 1938 г. Във връзка с подготовката на Втората световна война, Учителят дава следната задача на братята и сестрите. Да възстановят пълна хармония и мир помежду си, без никакви спорове и разправии, и тази хармония да се предаде на целия български народ и тази вълна да залее цяла Европа и така да се избегне избухването на войната. Учителят отбелязва, че ако ние не изпълним тази задача заедно с българския народ, то България ще загуби своите благоприятни духовни условия за 60 години - от 1939 г. до 1999 г. Черната ложа, която тогава беше много активна, щом разбра плана на Учителят веднага развали нашата работа и ние не изпълнихме повелята на Бога!

Последствията от нашето непослушание се изсипаха върху главите ни. Сега България е в своя златен век, което се обуславя от присъствието на Духа на Истината - Беинса Дуно, с физическо тяло в нашата страна. Учителят отбелязва в един разговор, че България е единствената страна в света, която има двама представители в невидимия свят: Ангелът на Завета Господен - Елохил, Който е Света Богородица, и Учителят Беинса Дуно - Духът на Истината.

След неизпълнението на повелята на Учителя, след 1939 г. Братството премина в един инволюционен период на развитие и първите шест упражнения започнаха да се играят назад. Ние навлязохме в един шейсетгодишен тъмен период на мъки и страдания. Учителят обяснява на ръководителите тежката ситуация, в която се намира светът, и понеже злото е много силно и активно, трябва да започнем да играем упражненията временно назад и черните да не забелязват светлината, която излиза от тях, и да не ни пречат и спират. По-късно Учителят шеговито добавя: „Ще се върнете малко назад, за да си платите кармата, която сте натрупали от миналите векове.”

Понеже музикалното упражнение с гамата се даде в 1942 г. - то започва напред с десния крак, и сега така се играе.

И така, този 60-годишен тъмен период изтече, и е крайно време вече да играем упражненията напред с десния крак, в пътя на еволюцията, в пътя на Любовта - да се приближим до Бога! На мене преди повече от 30 години ми се каза да ги играя напред, и аз така ги играя. Преди няколко години ми се каза да кажа това на приятелите, и аз го казах писмено и устно. Колкото години човек се е връщал назад с първите упражнения, толкова години трябва да ги играе напред, за да стигне до мястото, от което се е отклонил, и да продължи по-нататък своето правилно еволюционно развитие.

Кой човек, като тръгне занякъде по работа, или да пътува, прави няколко крачки назад и тогава тръгва напред? Напротив, ние тръгваме винаги напред, и то с десния крак. Десният крак и дясната ръка са Новото, еволюционното в човешкия живот и с посока към Бялото Братство, а левият крак и ръка са свързани със старото, миналото, негативното, което често ни спъва.

Това е, което написва Светозар за 6-те упражнения, а аз ви го предавам малко съкратено. Аз самата съм го започвала все назад, така се играеше на полянката на Изгрева, и не съм се запитвала защо е така! Но във Франция, последователите на Учителя често идват от различни окултни школи. А такива има много на Запад. И някои мои приятели от 30 г., откак познават Учителя, и играят 6-те упражнения, са си задавали въпроса: „Е, защо започват първо назад? Защо Учителят ги е дал така?” И не са намирали отговор на въпроса си. И аз им казах: „Че, Учителят още отначало ги е дал напред, да започват напред” - и им обясних защо са били променени преди Втората световна война - назад. А те ми казаха: „А, така ли? А ние толкова години сме се чудили защо започват назад. И отсега нататък все напред ще ги започваме.”Разбрахте ли? А тези хора са французи, а не славяни. Но те разбират Учителя по дух.

И каква беше „остра и безпощадна” реакцията срещу Светозар, че напомнил на колектива как е Истината! И аз си спомням на Рила, на петото езеро, през 1999 г., на Събора на 19 август, цяла група „разярени” братя от провинцията и София се нахвърлиха като „зверове” срещу мене, че им обясних тази проста истина за 6-те упражнения. Просто те бяха готови да ме разкъсат! Че кой им пречи да си играят тези упражнения назад? Тогава защо се ожесточават толкова? Нима виждат края на царството си? Защото само тъмните сили могат така „със зъби и нокти” да защитават инволюцията. И затова, ако няма такива братя като Светозар, с будно съзнание, а и много е чел и чете, то докога ли ще продължи да се започва назад? Ето го въпросът. Отговорете вие всички! Защото и аз все назад щях да започвам. Необходими са такива хора като Светозар, със светлина и разум, за да разкъсват мрака! А Светозар хич не се смущава от тези остри реакции и критики. На мене казва: „Имам и методи и разполагам със сили, да ги сложа на мястото им, но това не ми е работа. Аз със Злото не се занимавам!” Това е той, Светозар! И добре, че го има, че съществува! Да бъде благословена майка му, която го е родила, и баща му, който е извикал духа му от Вселената, да дойде и помага на работата на Великия Учител на нашата Земя. Амин!

11. Светозар и Паневритмията на Учителя

В Паневритмията непрекъснато се правят промени.^ в какъв вид ще стигне тя за следващите поколения? Затова книгите „Изгревът” играят огромна роля и опровергават промените. А аз ще ги дам в Националната библиотека в Париж, където се пазят всички книги „шедьоври” на света. И така, Истината ще се знае! И за песните, и за Паневритмията, и за Словото на Великия Учител. И всеки, който си позволи да променя, макар и запетайка, името му остава записано за вечни времена! Амин!

Например: „Евера” - свири се 1 път до края и после повторението. Кой ви позволи да го свирите 2 пъти и пак с повторението? Няма ли ноти? Слепи ли са тези музиканти? И никога не се е свирило толкова дълго време. Няма такова нещо! Това е самата Истина! Ще ви дам и нотите - да видите.

Също и от „Слънчевите лъчи” песента „Ти си ме мамо родила...” - Свири се 2 пъти и всички пеят, като се повтарят думите на първия куплет. Ще ви дам нотите - да видите.

Светозар се бори против всичките тези промени, но кой го слуша?

Също и упражнението „Изгрява Слънцето” - При „Зум” - ръцете са на гърдите, при „Ме-зум” - ръцете се отварят. Чудя се кой ви научи да го играете обратно? Защо не четете? Писано е как трябва да се играе. И Светозар ви обяснява, но вие нито го зачитате, нито уважавате. Той е един от последните край Учителя и живял на Изгрева и Школата. След него - няма кой да ви учи! И, ако приемате! Но Истината е една, и тя ще остане в поредицата на „Изгревът” и бъдещите поколения ще я знаят.

Също и за ритъма! Защо е бърз? Като французите на Михаил Иванов ли искате да го играете? Че, идете там, а не в България, Учителят е определил ритъма*, както и дистанцията между двойките, за да няма „врати”**. Ако не слушате какво ви говори Светозар, то поне четете „Изгревът”, от доктор Вергилий Кръстев. Там е отбелязано всичко подробно. И е било така по време на Учителя. Че кои сте вие, да променяте? За мене сте платени наемници в тези тежки времена и имате роля всичко, което е от Учителя, да го опорочите и промените!

Но няма да успеете! Така да знаете! Истината е една и за нея говори един от най-великите Духове, които управляват Цялата Вселена (а те са 7) - и то Духът на Истината - Беинса Дуно.

„Всичко друго може да ви се прости, но лъжата – никога” - казва този Дух на Истината. С Него ли ще се борите? Знайте предварително, че ще загубите всичко! Запишете си го в главата!

* Виж „Изгревът”, том IV, стр. 225 ÷ 233.

** Виж „Изгревът”, том IV, стр. 332 ÷ 333 № 22; том VII, 323 ÷ 324 № 11. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

12. Светозар и градината в Айтос

Единствен от салоните на Братството се запази този на градината край гр. Айтос. Там работеше брат Георги Куртев, а той беше един от отличните ученици на Учителя. Той прилагаше Словото на Учителя и затова се запази там салон. А на Изгрева беше се превърнало на секта - с ред, с обряди, с пищни трапези за празниците и около тях - само няколко „избрани” възрастни братя с бели дрехи, И хапваха, а останалите гледаха. А имаше и много спорове! Нямаше мир и хармония. И затова, по решение на Учителя, салонът бе съборен и всичко - конфискувано. И сега затова не се дава салон. Който действително иска да служи и учи, има го Словото, да чете и да прилага. Има и вътрешна Школа на Учителя, тя е скрита, в нея участвуват само тези, които работят. Тя винаги е съществувала и съществува.

Светозар познаваше и общуваше с почти всички възрастни братя и сестри. Работеше мозайка с Борис Николов, Петър Филипов, Методи Константинов, Гради Минчев и др. и беше приятел с тях. Сестра Мария Тодорова, жената на Борис Николов, беше много близка със Светозар. И преди да си замине, тя му споделя: „Светозаре, тези хубави отношения между нас ще останат за вековете!” А сестра Олга Славчева го обичаше много и му казваше „Пророчето”. Сестра Райна Калпакчиева, която даде дома си на Изгрева за клуб, го наричаше: Светла заря!

Та, Светозар беше близък и с брат Георги Куртев на градината в Айтос. И редовно посещаваше там братството. И сега продължава. За празниците 12 юли - Петровден, и 28 август - Дева Мария, те са все там с Еленка и сина им Павел, И са като у дома си! Имат си стая долу да спят. И ние с мъжа ми, че и с брат ми Косьо и Красимира, като отидем там - те ни чакат! И Еленка е направила чудна картофена супа и ни посреща с нея! А там е много приятно! В салона са запазени вибрациите на тези братя и сестри, комто така добре работеха тук! Има аура и аз я почувствувах. Особено като запеем в Салона песните на Учителя! Има и оркестър - няколко цигулки. И се пее с вдъхновение! Там идват приятели от цялата страна, и от Варна, Поморие, Габрово, София и др. И е много задушевна атмосферата. А и братът, който ръководи молитвите, е много духовен!

А сутрин рано, още в 2 часа, ставаме. Навън на поляната спят някои гости. А по-долу има и няколко палатки. А около къщата и салона са лозя, дървета и зеленчукови градини. И ние поемаме през лозята и посрещаме изгрева на Сириус с формулата: „Господи, да изгрее Сириус на Божествената Мъдрост в моя дух и аз да изпълня Твоята Воля на Земята!” (3 пъти)

При изгрева на Венера: „Господи, да изгрее Венера на Божествената Любов и да намери път да проникне и изпълни моето сърце!” (3 пъти)

И започваме с песни и молитви! Почти винаги минава високо в небето по един „квазар” (така го нарича Светозар) и като мощен прожектор осветява всичко и нас и после бавно слиза надолу и се изгубва. И така – 2 ÷ 3 пъти. Същото сме гледали и на Рила - на Молитвения връх. Сутрин рано, към 3 и половина, после към 4 часа внезапно ни осветяват тези могъщи прожектори - квазари. И ясно е, че нямат земен произход, защото са много силни и мощни, повече от планетата Венера. И светват «изведнъж», и докато ги видим, и слизат плавно надолу и изчезват. Това са някакви космически прожектори - фарове и присъствие. Нито го приемаме като присъствие на този възвишен и сюблимен свят, който съществува и ни следи, а и благославя. Такъв мощен фар от земен произход - не съществува.

След наряда ни и посрещането на Сириус и Венера, се качваме нагоре по баира за изгрева на Слънцето. Тук е идвал и Учителят с много братя и сестри и огньове са горели и горещата вода е пяла своята песен! Изкачваме се горе, на върха. Чудна красота! Навсякъде - баири, а далеко вдясно свети градът Айтос. Тук почти винаги има силен вятър. И растат едни чудни, нежни сини и червени цветенца, които не съм срещала никъде другаде. А Изгревът е прекрасен! Ето и първият лъч на Слънцето, погалва главите ни. Казваме формулата при изгряването на Слънцето: „Господи, да изгрее Слънцето на Новия Божествен Живот в моята душа, тъй както изгрява днес това велико Слънце на Новия Живот в света! Благословен Господ Бог наш, Който праща Слънцето, да се ползуваме от неговата Светлина и топлина!” (3 пъти)

И Светозар ни обяснява: „Учителят казва: „В денонощието има три важни свещени момента за живота на човека. Първият момент е изгревът на Слънцето, вторият - изгревът на Венера, и третият - изгревът на Сириус!”

„Ако човек не посреща изгрева на Слънцето, не може да бъде ученик на Новия живот!”

„Който не посреща изгрева на Венера, не може да бъде отличен музикант, поет, артист или човек на изкуството!”

„Който не посреща изгрева на Сириус, не може да стане учен, здрав, светия, гении!”

И отново слизаме надолу по стръмния баир, и през лозята стигаме на поляната пред къщата, където ще играем Паневритмия. Има дух и бодрост! Всички се приготвят. Няколко души ще свирят. И Павел е там - синът на Светозар. И взима едно въженце и от центъра очертава с него кръга, движейки се! Така са правили и по време на Учителя! После оркестърът засвирва, но Павел следи и диктува ритъма, да не е бърз! И така показа на всички как да се играе Паневритмията, с умерен ритъм.

След това, в 10 часа - беседа. Всички са насядали вън на пейките. И музиканти свирят „Благославяй, душе моя, Господа!” А настрани дежурните работят. Навън е запален чуден огън и след горещия чай се приготвя яденето за обяд. Обикновено е стар боб в събота, а в неделя - гювеч. Идват много братя и сестри от цяла България и някои донасят зеленчуци и плодове. За обяда е дежурна Еленка. Тя тича, пъргава е и всичко приготвя с любов, А няколко сестри сервират храната на обяд. Всеки взима и благодари! А когато има време, Еленка прави и мекици. А те са тъй хубави.

В разговори и музика се приключва денят. И в неделя - отново на работа!

Ние с мъжа ми Християн, с приятели от Габрово Петю Николов и Веска, с Косьо и Красимира заминаваме за Поморие, на морето. Отиваме в къщата на сестра Стоянка и дъщерите й - двете близначки Румяна и Радостина. Те също идват на градината в Айтос и двете свирят на Паневритмията.

И така стигаме в Поморие и само оставяме багажа си. И веднага тичаме на морето! Горещо е! Водата е много топла. Плажът не е далеко от къщата на сестра Стоянка, Тя посреща вкъщи и дава под наем дома си на курортисти. А ние сме приятели! И ни посрещат с много любов. След банята в морето се прибираме радостни и весели! Към надвечер пристигат у с. Стоянка и Светозар и Еленка и Павел. Значи всички сме тук! Хапваме чудното ядене, приготвено от сестрата, а вечерта близначките ни свирят песни от Учителя, Марин Камбуров, Надка Куртева (дъщерята на брат Куртев, ръководител на градината, а сега - горе) и много други. Тук научих, че тази песен, която така често я пееше брат Петър Филипов и аз я научих от него, е от сестра Куртева: „Идем, идем, идем, от света на Светлините, носим, носим,носим, радост за душите!”

Сестра Стоянка ни набира чудесни смокини от двора си - едри и сладки. А това е голям лукс! Ядем и домати от градината й. След няколко чудни дни се прибираме - ние всички към София, а Петю и Веска - към Габрово. Приятно е да срещнеш мили приятели и да изкараш няколко приказни дни. Павел идва често тук, да посети сестра Стоянка и дъщеричките й. Тя има и трета дъщеря - Мария, която е женена и идва тук през лятото с децата си. А Павел като дойде - помага. Ще нацепи дърва, заедно със Светозар или Косьо, ще донесат хубава вода от един извор. Или Светозар и Еленка наесен им помагат да съберат бадемите или гроздето им. Те тук са приети като членове от фамилията. И са помагали и при строежа на къщата. Нали това е братски живот? И много често двете сестрички, Румяна и Радостина, идват с нас на екскурзия на Мусала или на 7-те езера! Често изкачват Мусала със Светозар и Еленка. И те се качват за всяка важна дата: най- напред - за Пролетта (21 ÷ 22 март), когато е истинската Нова година. Значи с първия ден на влизането на Слънцето в овена и започване на Пролетните енергии. После - през лятото, 1 или 2 пъти, обезателно за рождения ден на Светозар. И отново - за есенното равноденствие и започване на Класа към 21 ÷ 22 септември и когато могат - и за зимата - 22 декември. Значи и в зима, и пролет - в буря и сняг, или в дъжд и вятър, а се е случвало и при хубаво време, Светозар с малка група изкачва Мусала. И при сняг - по въжето за алпинистите.

И обикновено след пристигане в хижата започват масажи на всички. Първо са тези, които са най-зле. Например Светозар започва с Костадин - брат ни, и му прави пълен масаж, което възвръща силите му. После - Истиан -съпруга ми, после - мен и така всички - близки и далечни. А на Светозар прави масаж сестра Емилия - много добре работи и има силни ръце. Също и Еленка. И така се възобновяваме за нови екскурзии в планината.

Колкото да градината край гр. Айтос, ще отидат Светозар, Еленка, че и синът им Павел, и ще им занесат храни. Защото там има 3 сестри, които пазят и нямат храна. А често идват и гости. Ще отидат с Косьо и с колата му в „Метро” и всичко купуват на едро и по-евтино. Ще платят и тока за къщата и салона. Въобще много се грижат, а Павел помага с труда си. Як е, силен и много трудолюбив. Много мил човек.

13. Христиан - съпругът ми, и Светозар

Моят мъж има 3 имена: Кристиан-Жан-Робер. При тях няма презиме на бащата, и затова имат по 2 ÷ 3 имена. И още към 1990 ÷ 1992 г., като заведох моя мъж в България, майка ни Стевка чу, че се нарича Кристиан (на български Христиан) и каза твърдо: „Има кръст! Трябва да се смени името!” Мисли, мисли, мисли - и отсече: „Ис-ти-ан”, което идва от Истина, Та, майка ни беше много силен дух и изведнъж прекръсти съпруга ми. Тя си замина през 1995 г. А ние всички вече казваме на мъжа ми: Истиан. А той и отговаря на това име! Няма нищо случайно! Той не е ученик, но ги надминава всичките. Сам е станал вегетарианец и се храни само с чиста, биологична храна. Този човек никога не е лъгал, и не може да употребява лъжа. И самите му кротки и добри очи говорят истината. Много е еволюирал и много обича и уважава Учителя! И без много да съм му говорила. Него Учителят ми го изпрати и чрез него работя над Франция.

Та, Светозар много обича Истиан! Радва му се и като каже: „Истиан, коман са ва?” (Истиан, как си?), сякаш мед има на устата си. И понеже Истиан има астма и трудно диша (майка му е била болна от астма цял живот), Светозар се грижи много за него. Прави му масажи, разтрива го. И не само това. Когато Истиан получи криза, телефонирам на Светозар, и той ми помага по въздуха. И когато през 1997 г. Истиан получи много тежка, смъртоносна криза при баща си, бяхме там и оздравя благодарение на моята силна молба към Небето, Светозар ми писа: „Добре, че ми остави тази машинка за бръснене, та остана жив.” Така с един предмет, който той взима в ръцете си, помага! А още той пази един часовник, който му даде Истиан, и все го следи работи ли, или не, и така съди за живота на Истиан. И ми каза Светозар: „Замина си майката (1995 г.), за да живее синът й Истиан, и то заради тебе, Величке, да не останеш там сама.” После си замина и баща му на 80 години (2000 г.), а беше здрав и як, и работеше градината. Мина през Франция този страшен ураган за Коледа в 1999 г. (след затъмнението на 11 август) и унищожи цели области с гори. При бащата на Истиан, нямаше много щети. Но точно в неговия двор пада най-хубавият и красив бор (а това е символ)! И бащата си замина много набързо. А още лятото Светозар ме беше предупредил, че бащата ще го вземат. И така стана, макар че аз не можех да повярвам. И бащата си отиде, за да се продължи животът на сина - т. е. на мъжа ми Христиан. И като питам Светозар: „Още колко ще живее Истиан?” А той ми отговаря: „Още ще живее. От теб зависи! Ако го обичаш, ще живее!”

И на Рила разтрива Истиан, лекува го, дава му разни рецепти за лекуване. Ето, и сега ми е писал в последното си писмо, че най-ефикасното лекарство за астма е (дадено от Учителя): 5 глави чесън, очистени и счукани и се слагат 2 ÷ 3 лъжици зехтин и 1 лъжица оцет. Яде се по 1 лъжица преди ядене - сутрин, на обяд и вечер. И така Светозар и аз, с молитви и молби поддържаме живота на Истиан и сега е много по-добре. Няма вече тези тежки кризи. Амин!

14. Светозар и астрологията

Светозар е добър астролог. Учил се е от Иван Салонски, Влад Пашов, Петър Филипов, а най- вече - сам. Всичко, което Учителя го е дал за аспектите и влиянието им, го използува. Искаше и книга да пише по астрология.

На мене ми пише в последното си писмо, че звездата Арктур е на Франция. И ми обяснява как да я намеря на небето, и чертеж ми е начертал. Голямата Мечка - и вдясно се пада тази звезда. И сега се вижда! След опашката на Голямата Мечка - веднага вдясно! И ми пише така: „Сутрин след Юпитер изгрява една светла звезда. Това е Арктур, звездата на Любовта и на Франция. Опашката на Голямата Мечка я сочи!” И допълва: „В петък се разбрах да изнеса лекция за Учителя и астрологията в клуба и Андрей Грива ми каза за неделя - 24.11.2002 г., че прогнозата дава дъжд, а трябва да се изнесе лекцията на пейките в къщата на Изгрева (на Райна). Значи - навън.” „Аз отговорих, продължава Светозар: „Ще си поръчам хубаво време.” И в събота валя през нощта, но отидохме с Елена на бивака. До обяд беше слънчево. След обяд преваля. В неделя бе прекрасно, слънчево време и аз изнесох лекцията си и им говорих повече от 3 часа. Направиха видео касета и ще може да го чуеш!”

В писмо ми пише, че по транзита на Плутон в Стрелеца, е разбрал, че Асцендентът му е точен. И точно когато Плутон транзитира Асцендента му на 27:10.2000 г, започва екземата му.

„Понеже е в 1 дом и в Стрелеца, засегна най-силно краката ми” - пише Светозар. „Благодаря за голямото пречистване, което правят с мене. По годишен хороскоп ми се пада мъчно излечима, особена болест - Плутон е в 6 дом (на болестите). Почти мина, ям доста моркови, но иска време за всичко. Аз направих 2 поста - житни, по 10 дни, което много ми помогна!”

Светозар ми пише; „На небето има две звезди - Плеядите и Алдебаран с триъгълник. До него е Сатурн, а Юпитер е до Кастор и Полукс (Близнаци).”

„Защо има толкова бедствия във Франция? Защото затъмнението (пълното слънчево на 11 август 1999 г.) бе на 18° Лъв (а Франция е под знака на Лъва) и две години и нещо ще друса Франция и Русия (оста Лъв-Водолей). Значи Франция -Лъв, и Русия - Водолей. Добре, че не е на мавматарите (15° Лъв).”

През май 2000 г. ми пише: „По дирекция, аз имам един изключителен астрологически период: Венера ми прави съвпад с Нептун в Дева - събира се човешката любов с Божествената в 9- и дом, в съвпад с Юпитер, Меркурий. Точният аспект беше декември 1999 г. Орбисът е 3 години.”

Светозар ми пише още: „Човек започва от Асцендента, минава 1-ви, 2-ри, 3-ти дом (душата), 4-ти, 5-и, 6-и - Десцендента (сърцето), 7-и, 8-и, 9-и дом и Медиум Цели - Духа. Например, когато планетите на един човек са в 7-и, 8-и, 9-и домове, той е сърдечен и работи главно със сърцето в причинния свят (когато е издигнат). А най-хубавото положение е, когато повечето планети са в 10- и и 11 -и дом - Духът (умствен свят). Когато Слънцето е на Медиум Цели (МС) в рождения хороскоп, то огрява отвсякъде живота на индивида и той успява във всяко начинание, подтиквано от неговото вътрешно ръководство. Отношенията в света са 7-и дом, другият свят - 8-и дом и духовното - 9-и дом. А Духът дава простор на индивида, да се изяви в пълнота.

Умът е мястото на светлината и виделината. От Асцендента започва физическото и духовно развитие на индивида, и резултатът е в обходата, в живота за цялото (Десцендента). Най-важната точка е Медиум Цели (МС) - където е свръхсъзнанието на човека, какво Бог е вложил дълбоко в неговата душа за този живот. Например за мене МС е във Везни, Венера, Любовта.”

„На запад е Юпитер, Сатурн, съвпад в Овена (писмо от октомври 1998 г.), Плеядите, Алдебаран, Орион, Сириус. Вляво е Капела, Кастор и Полукс (Близнаци), Процион и Сириус и правят една красива парабола. На Земята най-силно влияе Орион, Сатурн и Юпитер.”

Сънувах един сън за Светозар - 07.12.1999 г: Сънувах, че Светозар ми даде един нов хороскоп, направен на машина, печатан с най-големи подробности. Аз се вгледах и взех да търся Асцендента, а той беше ниско вляво. И търсейки го, не видях други детайли. А беше с голяма точност - и минути, и секунди. Светозар ми каза, че това го направили, с най-точни изчисления, неговите хора в лабораторията му, която той ръководел. Каза го скромно: „Те, моите хора, са ти направили този твой хороскоп!” Но този хороскоп се отличаваше коренно от моя действителен такъв.

15. Светозар и книгите

Светозар издаде доста книги. Той написа една брошурка, „Учителят за значението на стария правопис”. И в нея обясни значението на старите букви в азбуката ни, и сега отхвърлените. Например за „е – двойно”. Най-важната буква, или знаменосецът на славянската азбука, е буквата ѣ („е” двойно), която е съставена от числата 1 и 7. Това е Сатурнов знак. Буквата "е двойно" е хубава. Ако се изхвърли от употребление - българите ще загазят. В тази буква са свързани заедно Божественият и човешкият принцип и българите ще оправят всички народи, понеже в техният език е тази буква - двата принципа, свързани в едно. Никой не може да оправи света, освен славяните и българите. Това се дължи на тази буква .... кръста, търпението. Тази буква означава още събиране и примиряване на доброто и злото.”

Друга много важна книга е Библията, която Учителят употребява. И Националната библиотека в Париж, където се съхраняват много важни, световни книги, се заинтересуваха много от тази Библия. Понеже и Учителят си е правил своите схеми и бележки по нея, и на края има раздел със символите и обясненията от Учителя, има огромна светлина в тази книга, и Светозар я издаде много трудно, с много забавяния и бяха откраднати и парите. Но накрая излезе - 2000 г.! Излезе и ще пръска Светлина в мрака! Амин!

Много е важен накрая, отделът: „История, значение и сила на Цариградската българска библия от 1871 г.” И нашият писател Петко Рачев Славейков участвува в превеждането на тази Библия и Учителят казва за него, че е бил повикан специално да слезе на Земята и да състави тази Библия. Той работи заедно с Христодул Костович, д-р Ал. Лонг, д-р Елиас Ригс и самият той - Петко Рачев Славейков. И от 1859 г, до 1871 г.

Важен е и разделът: „Учителят за библейското Слово”. Тук са събрани почти всички изказвания на Учителя за Библията. Например Учителят казва така: „Ние не притежаваме друга книга като Библията. На мнозина тя може да изглежда разхвърлена, съставена без определена система и безсмислена, но там се съдържат велики истини, които като възприемем, ще се възстанови хармонията в света.” - Протоколи от Годишните срещи на Веригата 1906 ÷ 1915 г., стр. 229, 15 (18).VІІІ. 1912 г.

И още Учителят казва: „Българският език е най-точният език, на който могат да се предадат окултните закони и Словото на Бога, защото българският народ е най-древният народ на Земята.” И още: „Библията е един малък превод от Истинската Библия. Не мислете, че Евангелието съдържа всичко, което Христос е говорил. Сам Йоан казва, че Христос е говорил по 3 ÷ 4 часа. Ако всичко, което е говорил, беше напечатано, щеше да се събере в хиляда книги, големи като Библията.” - Из „Мисли за всеки ден” (1993 ÷ 1994 г.)

Накрая на тази Библия е отбелязана разликата между българските думи „светлина” и „виделина”. Защото думата „виделина” я няма в другите езици, а тя се употребява в Библията. Докато светлината е външна, виделината е вътрешна, духовна светлина. Както и думите „любов” и „обич” - няма „обич” в други езици. А Любовта слиза отгоре, а обичта се качва нагоре. Затова и тази Библия е една от най-точните по превод и съдържание.

Друга книга от Светозар е „Светъл лъч”. В нея в 400 страници Светозар дава накратко образа на някои братя и сестри от Школата на Учителя. И това са стотина образа! И ако нямаше томовете на д-р Вергилий Кръстев, само тези образи щяха да останат в Историята. А те са много важни за бъдещите поколения и новата 6-та раса и ще се изучават в бъдещите университети. Някои от тях са разгледани най-подробно от Вергилий, а има и такива, за които никой досега не е споменавал, а те са много важни. Като например братята от селото Мърчаево, където се приютява Учителят през Втората световна война. И много други. Накратко е дадено, но нали остават в Историята.

На края, последните страници са много силни и аз ги преведох тук на някои французи и те се изумиха! Като например (на стр. 409): „При един разговор с група братя и сестри на Изгрева за величието на Космоса, който ни заобикаля, за законите, по които се движи и развива, един от присъствуващите братя Го пита: „Учителю, кой управлява тази необятна Вселена с милиардите звезди и планети, които я изпълват?” - Учителят оглежда присъствуващите, заобиколиш Го в кръг, ученици и отговаря: „Вселената се управлява от Бога, Който се е вселил в тялото на Петър Дънов и сега се проявява чрез Великия Учител - Беинса Дуно, Който в момента стои пред вас!”

И на стр. 410: „Моето учение е на Любовта, на братството и сестринството, на абсолютната свобода, в която всеки зачита правата на другите. Но не опорочавайте Любовта, не говорете много за нея! Ама ще кажете, че аз много съм говорил за Любовта! Не, аз не съм говорил нито една дума за Любовта. Аз за Любовта въобще не съм казал дума! Ако аз произнеса за Любовта само една дума, целият свят ще изчезне, няма да остане нищо, на дим и прах ще стане. Понеже тази дума е толкова силна!”

Тази книга „Светъл лъч” се беше изчерпала много бързо и Светозар я преиздаде и разшири. Купува се и от светски хора.

Друга книга: „Учителят Беинса Дуно за Рила и екскурзиите”. Тя е също много интересна и важна! Например на стр. 8 се казва: „Рила е най-високата планина на Балканския полуостров, който е заливан 3 пъти от вода, а тя е стърчала в морето като неголям остров.”

Още: „По време на една от лекциите на Общия окултен клас, Учителят задава въпроса: „Кой е най-високият връх на Земята?” Учениците отговарят: „Монт-Еверест в Хималаите.” Тогава Учителят обяснява: „Най-високият връх на Земята е там, където всички разумни същества се събират заедно и отправят ума си към Бога. Този връх беше Изгревът в южната част на София.”

И друго за височината на Мусала: Учителят казва, че е над 3000 метра. Той обяснява така: „Има идеи и чувства, които се появяват само на височина над 3000 м. Други идеи - на височина 3200 ÷ 3500 м. Например един месоядец се качва на една планина. По едно време у него се явява мисълта за вегетарианството. Това показва, че сте стигнали на такава височина, на която се ражда мисълта за вегетарианството. Тази височина е 8000 м. Като стигне височина 9000 метра, човек забравя своята националност.”

Друга важна книга беше: „Истината за спасяването на евреите в България”. Светозар получил тази идея от Горе, но казал: „Учителю, не помня всичко, не съм сигурен, че ще успея да напиша такава книга!” Но му се отговорило: „Ще ти пратим помощници!” И той сяда и я написва.

И тя също беше много важна за Националната библиотека в Париж. Тази книжка развълнува много среди и в България и Светозар бе търсен за обяснение. Защото Истината беше, че Великият Учител Петър Дънов, чрез своя добър ученик Лулчев, а и Методи Константинов, спаси евреите! Тази книга бе цяла „сензация”.

Светозар написа и книга за „Житния режим” - за пречистване на организъма и за здраве. Още –„Пентаграмът” с обяснения от Учителя. Въпросът е разгледан подробно и в томовете на „Изгревът”.

Още Светозар написа и книга „Паневритмия”, в която обяснява окултния смисъл на упражненията. Той през този си живот не е учил в никоя окултна школа, освен при Учителя. Но в миналото си е минал през всичките окултни школи и познава добре, дори „отлично” законите им, А сега на Запад е пълно с окултни школи и тези хора имат знания и всякога си задават въпроса какъв е окултният смисъл на всяко движение от Паневритмията на Учителя. Например - упражнението „Аум” (аоум). „Това е най-свещеното упражнение от Паневритмията, а някои наши приятели го играят като балет. Правим крачка с десния крак напред, като едновременно дясната ръка се издига с длан надолу, напред и нагоре под ъгъл 45°, а лявата ръка остава спусната покрай тялото. И после - същото с лявата ръка, а дясната остава спусната покрай тялото. Вижте във филма, който е заснет, как Учителят играе това упражнение." А когато дясната ръка е напред и нагоре, а лявата - назад, се черпят енергии от Земята. Аз лично показах на Рила голяма снимка на Учителя как играе това упражнение. Заинтересуваха се братя и сестри, мина снимката от ръка на ръка, гледаха и после пак си играеха своя си балет.

Също и за „Изгрява Слънцето” при третата част: Зум - ръцете идват на гърдите (възприемаме енергия от Слънцето), после се отварят при думата Ме-зум (даваме на нуждаещите се от нашите блага.) Всички сега го играят точно обратното. И Светозар пише на стр. 46: „Ние сме отишли да посрещаме Източника на Живота - Слънцето, и искаме първо да му дадем на Него (като отваряме ръцете си). Какво ще му дадем, когато по отношение на неговите богатства и възможности, ние сме крайни сиромаси. Ние сме отишли първо да вземем нещо от Слънцето (Зум - ръцете идват на гърдите) и излишното от това, което приемем - да го раздадем на нашите братя и сестри (Мезум - ръцете се отварят напред). Значи ние първо вземаме от Слънцето и след това даваме на ближните си!”

Друга книга е „Себе си познай!” - главата, лицето, ръката, с извадки от беседите. Светозар съставя тази книга заедно с приятелите Трендафила Балдевска и Ангел Кермедчиев. Тя се изчерпва бързо, защото събуди силен интерес на само в нашите приятели от Братството, но и много хора си я купуват от книжарниците. И Светозар я преиздаде 1 ÷ 2 пъти. Например на стр. 70, за аурата: „Аурата на човека представлява нещо подобно на кръг, различно оцветен, с различна големина и дебелина. Тя определя неговия манталитет.” И още: „Ако погледнете един светия с окото на ясновидеца, ще видите, че той не е толкова малък, както изглежда. Той излъчва от себе си цветна аура, която обхваща километри пространство.” И още: „Духовната музика създава около човека особена аура, с която той разполага хората към добро!”

Светозар ви предлага и една книга, голям формат, красива и дебела - това са моите песни, които създадох преди 30 г. – „Песни - Величка Няголова”. Нотите написа специалист - Иоанна Стратева. Ако не можете да четете нотите (защото песните са доста трудни, а някои и дълги), то може да четете текста. Тези песни са ми давани от цял колектив горе. А аз не съм специалист, но съм много музикална. И в тази книга прославих с музика и чуден текст Учителя, Рила, Извора, Мусала, Сфинкса, 7-те рилски езера, Молитвения връх, Изгрева и България.

Направих го за Учителя и Делото Му! Има и много песни по формули от Учителя, или по директен текст от Словото Му. Предлагам ви: „Ученикът може”, най-късата песен, и от беседите на Учителя: „Пътят на ученика”. Текстът е: „Ученикът може да превъзмогне всички мъчнотии в живота си!” (3 пъти)

А това е цялата програма на ученика. Слагам ви и формулата, по която създадох песен, посветена на брат ми Светозар: „Ученикът трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, Дух мощен като Бога, и едно с Бога!” (3 пъти)

Преди да си заминем със съпруга ми Истиан, това лято (2002 г.), отидохме у Светозар и Еленка. Седяхме целия ден. Храниха ни чудно, а Павел направи разкошна торта за нас. Отиде и купи най-хубавите напитки - все за нас! Обсипваше ни. с любов! А Еленка - баница, боб, бялото разкошно ядене - картофи с ориз и масло и др. Поканиха и една певица - специалистка - Плама се казва. Не я познавах. Пяла е в Италия, Испания. Има чуден и мощен глас! Извади песнарката ми и запя: „Езеро на Чистотата”. А Павел й пригласяше с цигулката. Така чудно зазвуча песента! А тя е много хубава! И за първи път чувах моя песен да се изпълнява от такъв голям специалист! И беше толкова хубаво! И тогава разбрах, че песните ми ще имат бъдеще, особено за 6-та раса. А вие не ги купувате! Жалко! Както и томовете на „Изгревът”. А една друга позната ми певица не иска да ги пее. Гледа, гледа - и говори за „аз-ът” и др. неща. И нито една песен не чух да изпее. Ако желае! Нека и тя напише толкова песни (136 на брой) и над 250 страници и голям формат! Небето ми ги даде, тези песни и ги написах, колкото можах. Те ще служат и за пример на бъдещите композитори на Новата духовна музика.

16. Светозар и приятелите му

Трябва да подчертая чудесното отношение на Светозар към приятелите му. Например сестра Стоянка от Поморие. Често я посещава и той, и Еленка, а и Павел. И как се отнася с двете сестрички близначки Румяна и Радостина! Лекува ги, помага им. Защото едната, мисля, Радостина, я беше повлякъл влакът. Тя скача от него, но той я повлича и влачи дълго време. Спаси се, но с голяма трудност. И после Светозар все им помагаше, и на двете, за здравето им. А и всяка година си правят среща в Боровец и заедно се качват на Мусала. Двете сестрички са много симпатични и не могат една без друга. Също така и търсят и Светозар, той им е като духовен закрилник. Техният дом е отворен за него и семейството му.

Друг приятел на Светозар е сестра Мария Шопова. Тя е вече възрастна и на легло - болна е. Тя е една много духовна наша сестра - с много светлина! Тя цялата свети! Беше отлична шивачка. Шиеше разкошни сватбени дрехи. Тя идва в Братството чрез свекърва си - София Шопова. Тя е била край Учителя. И е участвувала в „Женския съвет”, заедно с Милка Периклиева, Вичка Георгиева (беше ни съседка на Изгрева) и др. Те често приготвят храна в кухнята и помагат в братския живот. И чрез свекърва си, Мария Шопова възприема Новото учение. Тя е наша много предана сестра. Често я срещахме на Витоша с брат Иван Антонов, Влад Пашов и др. И тя със съпруга си, слагаха една голяма палатка на Витоша, нагоре, към брезовата горичка, и там изкарваха лятото по 1 ÷ 2 месеца. Често сме им гостували с майка ми и баща ми. И имам с нея такъв един много важен случай. Бяхме нагоре, към хижа „Алеко” с майка ми и баща ми. И както вървях, настъпих клонче и влезе долу в десния ми крак едно парче. Помъчих се да го извадя, но не успях. И в усилието си да сторя това, взех да припадам, като казах на майка: „Аз сега ще припадна малко” и легнах на земята. Интересно е, че като припаднах - всичко чувах наоколо си, но не можех да отговоря. Така ще е и при смъртта! Моите родители се уплашиха много! Дойдох на себе си и трябваше да вървя така, с парчето клонче в крака ми. А то все по-навътре влизаше! И решихме да слезем надолу пеша и да минем през мястото на Мария Шопова - палатката й. Отидохме при нея и тя веднага схвана сериозността на положението. И като разбра за крака ми, каза че ще направи „операцията”, и то с подръчни материали. Стопли вода и направи сапунена течност. После взе иглата си - а тя е специалистка, голяма шивачка! И полека-лека - извади парчето дърво и намаза със сапунената течност. И успя! Спаси ме тази сестра и Бог да я благослови! Защото на другия ден работех, а бях преподавател в техникум и не можех да отсъствувам. А за операция при лекар - много се смущавах. Та, тази сестра много ми помогна тогава и аз никога не забравих това. С нейната дъщеря сме отлични приятелки и колежки. И често се срещаме и ни е много приятно! Казва се Йорданка Шопова, инженер е и заемаше пост на директор към Министерство по труда. Много ми е помагала и тя, особено като останах без работа и чрез ная си намерих такава в същото министерство, Светозар посещава често сестра Мария и й помага с каквото може. Еленка и Павел също. Ще й занесат храна - сирене, маслини, баница. Всеки път, като има братски празник и се раздават пакетчета храна, те ще заделят и за нея, и за Йорданка. А Павел много го обичат. Той често им е в помощ. Йорданка уважава много Светозар и го нарича „Светозарчо”. Тя написа 2 чудно хубави стихотворения за него, които се надявам да се поместят: „На кръстопът” и „Благодарност”.

Ще ви кажа още за сестра Мария Шопова. Тя икономисвала своя „десятък” за Бога, макар че има от минималните пенсии. И казала: „Ще ви го дам, но искам да направите нещо - така че да се вижда и да остане. Да построите нещо с тези пари. И така Братството построява тази чудна чешма в „Градинката на Учителя» на Изгрева. Та, тази чешма ви е от Мария Шопова. Тя е още жива и ми обеща като си тръгне „нагоре”, да ми се обади. И зная, че ще го стори. Тя е много сериозна и задълбочена. Бог да я благослови! А Светозар поддържа непрекъсната връзка с нея. Ще ви дам и една хубава снимка - тя и Светозар.

Понякога на Светозар му е много трудно с най-близките му хора. Еленка се грижи много за него, много е трудолюбива и издръжлива. Винаги участвува и в духовната работа с него. Само един кусур има - много е ревнива. А след Светозар често вървят хора, най-вече сестри, на които е помогнал с нещо. Еленка го ревнува и понякога много.

Единственото дете в рода ни, което уважава майка си и баща си, е синът на Косьо - Владимир. Той е атеист, пуши, ожени се и има две деца. Нито една лоша дума не е казал нито на майка си, нито на баща си. Инженер е и жена му, също. И макар и не от „Братството”, Господ им помогна, заради доброто отношение към родителите им. И заминаха за САЩ със зелена карта. И сега и двамата работят, че и синът им работел и учи, за да си дойде в България, която много обича. И двете внучета на брат ни Косьо идваха на Рила и играха Паневритмия. Това ви го написах за поука! И е много важно.

17. Пояснения за движенията

Във връзка с движенията и смисъла им, било при молитвите с движения, било като се играе Паневритмията, ето какво срещнах днес в беседа от Учителя от 1919 г. на Събора в Търново. Ще ви го напиша, като много важно за разсъждение:

”Във всяка форма има известно съдържание, което трябва да изучите и опитате. Например равностранният триъгълник ви показва стремеж към Бога нагоре, сиреч един завършен симетричен живот. Триъгълник, обърнат с основата нагоре, показва живот, който е изгубил равновесие. Когато видите два триъгълника, единият-нагоре, а другият-с основата надолу, че се преплитат, вие ще се запитате: „Дали моите стремежи са като в един от тези триъгълници - надолу или нагоре?” Вие издигате ръцете над главата си, така че да се образува еврейската буква шин - това значи, че искате да растете към Бога; то означава закон за размножаване и изпълване с всички блага, Този закон, който е от древната школа, сега съвременното общество е изопачило в една извратена форма, която по-рано е означавала: „Аз съм готов да възприема Божествените зародиши и да обработя мисълта, която ми даваш. Татко, с всичкия си ум, с всичкото си сърце, и с всичката си воля, и ще й дам всички условия за развитие.” Подир това съединявате ръцете си горе, като триъгълник, което значи, че всички мисли, желания и действия ще бъдат извършени в хармония и съзнателно. Във всичко това има голям смисъл. Когато разтваряте широко ръцете си, то значи, че искате да възприемете, а като ги съберете, свиете, това показва, че искате да извършите съзнателно всичко, що сте възприели. Всяко наше външно действие е израз на действие, което става вътре, в духовния свят. А вие вдигате ръце, без да разбирате смисъла на движенията. Като опишете с ръката си един кръг, това значи, че ще свържете опашката и главата, ще напуснете алчността и с всички сили, които са вложени във вас, ще служите на Бога. Когато някой маха с ръка надясно или наляво в знак на отрицание, това значи, че духът му е започнал да работи в подсъзнанието и проявява това вътрешно чувство, макар той да върши това нещо несъзнателно. Някои хора държат главата си надясно, други - наляво и ние мислим, че всичките тези неща са случайни! Не са случайни и несъществени - в тях има дълбок смисъл. В Америка един знаменит проповедник държал главата си обикновено малко наляво; неговите слушатели, които имали желание да бъдат красноречиви като него, почнали и те да държат главата си малко наляво - подражавали му. Човек, чиято глава е изкривена малко наляво, показва, че у него чувствата вземат надмощие, а у когото главата е малко надясно - умът взима надмощие. А трябва да се стремим към балансиране, към познаване и разбиране, сиреч да възстановим необходимото равновесие между ума и сърцето си, и да не влагаме в тях повече, отколкото трябва!”

Из беседа на Учителя „Разбиране и прилагане”, държана на 20.08.1919 г. на Събора в Търново, стр. 31 ÷ 33.

Та, продължавайте да играете „Аум” - най-святото упражнение - като балет, „Изгрява Слънцето” при „Зун-Мезун”, едни - с ръце навън (погрешно), а малко - с ръце „навътре”, което е вярното, и много други.

18. Братството в Бургас

С това приключвам за Светозар Няголов. А сега ще напиша някои неща за Братството в гр. Бургас. Неща, които зная и помня. И най-вече ще кажа няколко думи за брат Иван Бойчев, който беше ръководител на Братството в града Бургас, Когато четях томовете „Изгревът”, все си мислех за него и си казвах, дали Вергилий няма материали и за него, да напише нещо. Жена му се казваше Радка. И като четях 15-и том на „Изгревът”, при спомените на Жечо Панайотов, той споменава за брат Иван Бойчев - познавал го е. Нали е живял в Бургас дълги години и там е работил. Също видях и снимки - има го брат Иван Бойчев и жена му Радка (снимки № 36 и 37, вляво). Много се зарадвах, защото бях започнала да губя образа им в главата си. А иначе непрекъснато съм във вътрешен контакт с брата. Работим с него заедно и често го споменавам в молитвите си. А той беше чудесен брат!

Аз бях млада, ученичка, и всяко лято с майка ми и баща ми отивахме в гр. Бургас, и то все у брат Иван Бойчев. Тогава той беше ръководител на Братството в града. Било е към 1950 ÷ 1955 г., не помня точно. Те живееха в голяма къща, но я бяха дали на роднините си, или под наем, не помня. И братът живееше цял ден долу, в една съвсем малка стаичка, кутийка. Вътре имаше едно миндерче, малка масичка и прозорче. Там прекарваше дните си, и то в работа. Съвсем скромно и бедно! Те бяха възрастни със сестра Радка, и пенсиите им трябва да са били нищожни. Защото си спомням, че имаха котка. Тя седеше все в градината им. И сестрата й даваше всеки ден храна - и то само водичка с малко напоен хляб. Това беше. И всеки ден. Ние, като отивахме у тях, им занасяхме разни храни - маслини, сирене, зехтин и др. Те живееха в голяма мизерия и скромност.

Брат Иван Бойчев беше много духовен и издигнат брат. Верен на идеите на Учителя, той ръководеше там Братството. Често са ни водили в салона, който беше в града някъде. И братът всичко осветяваше с присъствието си и работата си. Пееше много хубаво, сякаш и сега чувам гласа му. Той беше от възрастните приятели по това време. Познаваше баба ми Величка Стойчева и много я уважаваше. Тя също е живяла а гр. Бургас и е от първите ученици на Учителя. Живеели са с мъжа си Коста Стойчев в голяма гръцка къща, в която имало салон със 100 стола. И събранията на окръга са ставали у тях. И то, когато е идвал Учителят. Тогава Той обикаля България и търси учениците Си. И като дойде в Бургас, е отсядал в дома на баба ми и дядо ми, и е преседявал по 1 ÷ 2 месеца. Баба ми Величка Го е посрещала както се посреща Бог! Толкова много Го е обичала и ценяла! Тя си заминава в 1918 г, когато Учителя е бил интерниран от правителството във Варна, в хотел „Лондон”.

Та, брат Иван Бойчев познаваше баба ми и често ни говореше за нея. Той я ценеше и уважаваше много. Той казваше, че аз съм преродената Величка Стойчева (родена съм 8.1941 г.). И ми обръщаше много внимание. Имахме много духовни разговори. У тях прекарвахме в духовна атмосфера и работа. Четяхме беседите от Учителя и Библията. А братът излъчваше голяма светлина. Той беше ясновидец. Виждаше аурата и цветовете й. Имаше и видения, особено сутрин при изгрев слънце. Записваше си в една тетрадка. И веднъж ми каза, че ще ми даде една такава тетрадка, да я прегледам и разуча, но да не я показвам на никого. На родителите ми не я даде, само на мене. Взех я в София, разглеждах я, четох я. Вътре имаше и много чертежи, сигурно на това, което виждаше той с духовните си очи. После му върнах тази тетрадка, но нищо не преписах. И за съжаление е. Ето, че сега го споменавам, а нямам нищо конкретно да й предложа.

Брат Иван Бойчев и сестра Радка познаваха и семейство Кралеви. И ни запознаха и с тях. След заминаването на брата, Кралю Кралев става ръководител на Братството в Бургас.

И едно лято им отидох на гости. Така се запознах и с тях. Жена му беше симпатичен човек. А той ми се видя остър и нервен. Имаха 2 дъщери - Елка и Милка.

Аз се запознах най-вече с Елка. Тя беше чудесна, много добричка и скромна. Точно обратна на сестра си Милка, която не опознах добре, и останах с впечатление, че е остра и с труден характер. За Елка брат Иван Бойчев казваше, че е ангел. За никой друг не казваше това. И така беше. Тя беше тиха, скромна, мила, добричка. Нямаше нищо общо със сестра си Милка.

Елка учеше в София във фотографско училище. И често в събота идваше у брат Петър Филипов на Изгрева и там преспиваше. И в неделя е идвала с нас на екскурзия на Витоша. Ставахме голяма група - и Галилей, и Светозар, родителите ми, аз, Елка. И прекарвахме чудесно, в един духовен живот, потопени в аурата на Учителя. Брат Петър Филипов обичаше много Елка и когато тя дойдеше да преспи в къщата му, той я обсипваше с внимание. Другите повече не бяха така важни за него. Той много държеше на Елка.

По-късно тя се оженила и имаше 2 деца. Веднъж се срещнахме на Рила - Мусала, където вляво имаше лагер, под Дено. И я срещнах, тя беше с двете си малки деца. И много се зарадвах! Мисля, че бях със съпруга ми. По-късно научих, че тя си заминала, И остави децата си на мъжа си. Аз запазих вътрешна връзка с нея и я споменавам редовно в молитвите си. Беше прекрасен човек.

И минаха години. Веднъж с мъжа ми Христиан бяхме на чешмичката на Рила, на второто езеро. И помолихме някой да ни направи снимка. И веднага се впусна един брат и ми каза: „Ето, дъщеря ми ще ви снима!” Снима ни младо момиче. Благодарихме. И мъжът продължи: „А знаете ли кой ви снима?” – „Не” - отговорих. „Че това беше дъщерята на Елка, а аз съм съпругът й!” Толкова много се зарадвах. Елка си беше заминала, но се прояви чрез дъщеря си и мъжа си. Така си останахме с нея завинаги добри приятели.

Но не беше така със сестра й Милка. Нямах нищо против нея, но ми беше чужда, груба, че и арогантна ми изглеждаше. Веднъж на Рила, качваме се с мъжа ми горе към петото езеро за Паневритмия (към 1992 ÷ 1993 г. беше). И отзад - далече, забелязах, че идва Милка, заета с разговор с някого. Не ме интересуваше с кого. Спрях се и я изчаквах, обърната към нея, да я поздравя. Радвах се да видя една позната личност. А тя, като ме наближи, каза ми иронично: „А, чакаш ме, за да чуеш какво си говоря на френски с този човек!” Погледнах я и разбрах, че повече няма да имам нищо общо с нея. Вулгарна и безцеремоннаг тя ме обвини веднага, че искам да я подслушвам. А аз я видях от толкова далеко, и нито чувах що говори, нито разбирах, че било на френски, и че този човек, с когото вървеше, бил французин. И това беше. Повече с нея нямах никога нищо общо! И свиренето й ми се виждаше грубо. Имах касетка с нейно изпълнение, но не обичах да я слушам. Свиреше на цигулка.

Живях във Франция 7 ÷ 8 години и не бях се връщала в България да видя майка си и тримата ми братя. Бяха комунистически години. Страхувах се да си дойда през лятото. И някъде към 1988 г. си дойдох - най-после, за голяма радост на майка ми и братята ми. И отидох на Рила, заведоха ме на лагера на Вада. Там беше и брат Кралю Кралев и много други братя и сестри. Имаше много палатки и носехме вода от един извор, насреща в гората, И веднъж сме се събрали няколко души и братът Кралю ми каза: „Ела, ела, имам да ти казвам нещо много важно!” И аз тръгнах с него настрани, с пълно доверие в добрите му мисли за мене. А той ме погледна остро и още по-остро ми каза: „На тебе кой ти позволи да отиваш във Франция?” Този въпрос беше така неочакван, като че заби сабя в тялото ми. В момента се шашардисах и не можах нищо да му отговоря. Смути се силно моята душа. Всичко друго бях очаквала, но не и такова отношение. Петър Ганев и Божанка бяха наблизо и взеха да му казват: „Остави жената, остави я!” А аз в момента, неподготвена за този удар, нищо не му отговорих. По-късно описах този случай, но не казах, че братът се нарича Кралю Кралев. Сега ви казвам. А на него отговарям: „Той - Учителят ми разреши да отида във Франция и нищо не направих без да Го попитам. И то дълго време, с години! Докато накрая отговорът Му беше: „Сега вече можете със сина ти да заминете за Франция!” Аз Му бях писала писмо.

Познавах д-р Вергилий Кръстев отдавна. Често с мъжа ми и него сме ходили на екскурзии на Витоша, Рила. И той е, който ме подтикна да напишем с майка ми нейните спомени с Учителя. Аз не знаех тогава каква огромна работа работи той! Но седнахме веднага с майка и записахме на касетки нейните примери с Учителя, Така, че изпълних задачата веднага!

И когато научих, че се бил оженил за тази Милка Кралева, много се учудих. И когато прочетох в "Изгревът" за нейното толкова лошо и вулгарно отношение към него - не се учудих много! Нямах много добро впечатление за нея и баща й Кралю. И толкова много са изтормозили Вергилий! Да има дъщеря, която никога не е видял, да плаща издръжка редовно до нейните 21 години, и да бъде пренебрегнат и опозорен! Това може да се случи само с хора от това Братство. Защото няма по-добри хора от тези в него, но няма и по-лоши от тях! Навсякъде в света си има закони и детето има право да вижда баща си. Дори има организации „за защита правата на децата”. Така е на Запад. Например: един французин се оженил за виетнамка. Тя избягва, напуска страната, изчезва, но взима със себе си и детето им. Години наред този човек я търси и иска да види детето си. И с помощта на тези организации, той замина, чак във Виетнам (или Япония - не помня), и там намери детето си, вече пораснало. И голяма радост беше. Всичко беше филмирано, защото този случай го разгледаха по телевизията. А такава неправда, която е понесъл д-р Вергилий Кръстев, съществува само в България и никъде другаде. И това не им прави чест на семейство Кралеви. И на всичкото отгоре откраднали и материалите му за Учителя, които той събира толкова години! И ги продавали и печелели. Че и салона в Бургас продали! Че как така? Кой ви даде това право? Той не беше ваша собственост, този салон. Там работеше този чудесен брат Иван Бойчев!

Учудвам се от толкова злини, които направиха сем. Кралеви на Братството! Но и ги бях добре познала! Отчетът си ще дават горе! Както вече си бил заминал братът Кралю Кралев и какъв отчет ще даде горе?

19. За Вергилий Кръстев, 21.01.2003 г., Париж

Много е пострадал брат Вергилий в живота си и добре познава Бялата и Черната ложа, как работят и какви прийоми имат. Но той е много силен! Издържа на всичко и много работа свърши. Отдаде живота си, силите си, средствата си за делото на Учителя! И е много силен дух! С него не можете да се борите. Във всички случаи ще бъдете победени!

С какъв замах и енергия той работи денонощно над томовете на „Изгревът”!

 

Ето, че искам да напиша и няколко реда за д-р Вергилий Кръстев. Познаваме се отдавна! С него и мъжа ми и други приятели, често ходехме на екскурзии на Витоша и на Рила. Не знаех тогава какво работи той. И когато ни каза с майка ми да напишем спомените й с Учителя, ние седнахме веднага с нея и с магнетофонче записахме всичко. И аз предадох касетките на Вергилий. Така излязоха спомените на майка ми с Учителя. Този енергичен брат Вергилий ме е подсетил какво да направя. И Бог до го благослови! Няма друг като него в това Братство! И ще кажа, че и той е „феномен”. След като първият, вторият, третият и т. н. не свършиха работата за Братството и Учителя, ето че Небето изпрати като10-ти - последен, този брат да свърши работата. А 10-тият е този, който свършва обезателно работата за Бога! Такъв е законът - обяснява Учителят.

А в началото д-р Вергилий не е бил и от това Братство. Идвал е на полянката на Изгрева да спортува и играе топка (мисля, че беше). И така се запознава с Братството и Изгрева, а и с много ценни братя и сестри, като Борис Николов, Галилей Величков, Пеню Ганев и много други, и започва работата си, и то в тези тежки,

комунистически времена. И така 30 години той работи в тайна и събира спомените на учениците на Учителя. С какъв плам и кураж, с много сили и ентусиазъм, с много преданост и всеотдайност! А той не е бил нито при Учителя, нито на Изгрева. Намира го Самият Учител, и то като най-способен да свърши работата. Нямаше кой друг! Вие разбирате ли това? Нека на всички да стане ясно - нямаше кой друг да свърши тази Велика работа!И нека да бъде благословен през вековете! Защото всичките тези образи на ученици на Изгрева са необходими за бъдещите поколения! И всеки образ ще се изучава в бъдещите университети на подготвителната раса за 6-тата раса! И ще се търсят начини и пътища как да се избягват за в бъдеще грешките. Това ще бъдат „задачи” за разрешаване на „новия човек” през следващите векове! Защото цяло космическо „чудо” е слизането на този могъщ Дух - Беинса Дуно на Земята, все едно между „мравките”, каквито сме всички ние по отношение на тази велика култура и хармония, която цари в безкрайната Вселена! И да не се намери кой да напише и остави тези спомени за бъдещето! Голям резил! Та вие, и всички ние, за в бъдеще ще „целуваме нозете” на този велик брат Вергилий, за делото му! И вечно ще остане името му във вековете!

А как се бори той! Защото го гонят отгоре духовете на всички братя и сестри, заминали си и несвършили работата си за Бога за и Учителя, за поколенията! И го натискат нощем и той не спи - толкова е силно напрежението горе на всичките тези духове. Те искат да се изявят, но трябва чрез някой, който ще ги разбере, да им довърши работата!

А брат Вергилий е натискан и от тези братя и сестри, които са във физическо тяло! Колко лъжи и измами, кражби на материалите му, и то от най-близките му хора - жена му Милка и баща й Кралю! Че и този прекрасен брат Борис Николов - пример за всички нас и как защити Братството на Процеса в 1957 г.! И как геройски понесе затвора - като истински ученик! И той, моля ви се, си е изгубил ума и е пожелал „да открадне” и жената на Вергилий - Милка! А този брат беше много възрастен. И всички много го почитахме и обичахме! Значи е станал „проводник на Черната ложа”. А д-р Вергилий го е лекувал, живота му е спасявал. С години е бил у тях, и е помагал както на Борис, така и на жена му Мария. А тя беше чудесен човек! Истински ученик на Учителя, и много строга и взискателна! Ето че и добричкият Жечо Панайотов, толкова предан и почтен брат, и той в дадени случаи е изигравал Вергилий с материалите си, които подготвял за него. И колко други! Не е ли това срам! И, ако беше някой друг, щеше да капитулира, но не и Вергилий! Вари го, печи го - той все Вергилий си остава и продължава работата без капка отчаяние, а напротив – и с още по-голям устрем! И тази му сила идва директно от Небето и Учителя! Защото той е избран като последен да свърши работата. И с мощния дух на Мойсей - с него ли ще се борите! Предварително сте загубили, знайте го това! С него работи цялото Небе и ще се слави името му! А и ще е обсипан с Любовта и благодарността на всички горе приятели, чиято работа ще свърши!

Че и сега Братството „забранило” да се купуват томовете на „Изгревът”. Браво! Но знайте, че всички, които спъват тези томове свещени, работят от името на Черната ложа, която присъствува и винаги е била. Та, всеки да се определи на кого служи! И по това ще ги разпознавате!

„Всеки, който е против „Изгревът”, принадлежи към Враговете на Бялото Братство”. И така - да е ясно! И завинаги! И за бъдните времена! Амин!

Сега чета в том 15. за някакви сестри Шкодреви от Габрово. И те писали против Вергилий и делото му! И разнасяли писмата си навред из България! И вие сте от „тях”, познавам ви - ще кажа аз. Щом се опълчвате против труда на този безкористен брат - от черните сте. Това да ви е ясно от мене, Величка! А аз съм назначена за „инспектор”, както в Европа, така и в България. Учителят ме е назначил. И ви казвам - Небе и земя ще паднат, но делото на брата Вергилий ще успее! И той ще завърши работата си успешно! И нищо няма да ви помогне - нито магиите ви, нито лошите ви мисли, нито клеветите ви срещу него, нито писмата ви! Щом Бог живее в него, кой може зло да му стори? Амин.

Когато пиша - имам дарба, и не съм аз, която пиша. И някой ми купи и подари един том, мисля 1-ви, от „Изгревът”, преди години. Може би беше брат ми Любомир. И веднага разбрах това толкова велико дело! И си казах: „Че аз може би познавам този Вергилий? Дали е той?” И му писах и казвам: „Вие ли сте този Вергилий, с когото ходехме по Витоша и Рила, и когото аз познавам?” И така влязохме във връзка. И аз много голяма оценка дадох на труда му. Но не живея в София, нито в България, а във Франция! И отдалеко се вижда още по-ясно!

И колко е предан да не се редактира Словото на Учителя! Никаква редакция. Как си позволявате? Че Паша Тодорова, която редактираше беседите Му, накрая остана сляпа. И когато комунистите вземаха с камиони литературата на Братството на Изгрева - това е било все редактирано Слово! И Учителят е разрешил на комунистическата власт да ги конфискува и претопи! Защото за Изгрева, което беше Скинията на Бога, без Неговото разрешение нищо не става! Че и Изгревът и Салонът бяха пометени! Защо? Искаха на „секта” да го направят, учението на Учителя. А това беше Школа. И този брат Икономов, който променя само един тон от песните на Учителя, завърши живота си парализиран! Също и сестра Милка Периклиева, защото се забави

4 години в нерешителност и не приложи Паневритмията в училищата! Може би България щеше да избегне болшевизма и комунизма - този бич на Бога и духовно невежество и тъпота цели 45 ÷ 50 години! Цял половин век! И сега - какво наказание: да нямате пари за хляб и сирене! Не е случайно. Защото България е най-великата страна в света и от събитията в това „Братство” се диктуват и събитията в цялата земя! Знаете това! Тогава защо на Рила вече толкова години играете променена Паневритмия, грешна, и я защитавате? Защо започвате първите 6 упражнения с крак назад? Защо променихте песните, гамите, заглавията им? Кой ви позволи? Запитвам Благи Жеков, който беше председател на Братския съвет. Че нали той отиде да се поклони на тази „секта” на Михаил Иванов във Франция! И заради пари и подаръци! Бъдете горди - българи сте! И Учителят избра България и Изгрева в София за център на Великото Всемирно Бяло Братство и за център на Школата Си и работата Си! Още питам и Петър Ганев за променените песни и заглавия! Също и Симеон Симеонов - певец, дето променя Паневритмията, Лъчите със солото: „Ти си ме, мамо, родила...”, също питам и Ина Дойнова: защо е променена Паневритмията! Няма да се размине на никого! А Гриша Кьосев, който създава нови, поетични думи на Паневритмията, написани от сестра Олга Славчева и с участие на съществото Асавита, дошло специално от Слънцето за целта и изпратено от Великия Учител? Че и нови имена на езерата - той ги дава - Гриша Кьосев и духът, който работи с него.

Против всички тези промени се бори със „зъби и нокти” този брат Вергилий! Ценете го! И няма да намерите друг като него! И сега пише материалите за брата Любомир Лулчев. Знаете ли колко мръсота и презрение изсипа Братството против този брат! И той си замина насилствено с името на Бога и Учителят на уста! И колко хора спаси той от смърт, чрез близостта си с царя и правителството! Имал грешки! Че кой няма! А той беше един истински ученик на Учителя и Бог разчиташе на него. Знайте, че закон е - колкото се говори лошо за някой брат или сестра, толкова по-внимателно трябва да изучаваме живота им. Има и отрицателни - това е неоспоримо! Но има и много злоба, завист и омраза. В Братството нямаше друг толкова силен и ерудиран брат като Любомир Лулчев. Не можеха и на пръста му да се мерят!

И това е работа на брат Вергилий - да ги опише в томовете „Изгревът”, с техните слабости и погрешки, както и с техните велики дела! И бъдещето поколение ще прецени!

А брат Вергилий организира и много концерти! С музика от Учителя, както и рецитали с пасажи от „Изгревът”. Няма друг, който да е свършил толкова много работа, и така ценна! Да се изявят музикантите, певците, хорът, че и да се чуват примерите на някои братя и сестри, живели и работили по време на Учителя! Много е важна работата му. И не искам да го хваля! Но той заслужава „благодаря” от вашите уста, Той и горе ще си има „трон” и ще свети! Защото Славно е делото му и велика е жертвата му! Амин.

Написано с много обич: Величка Няголова