Dela

ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само

Учение:

Всички ония, въ които е въплотена силата на разрушението, се считатъ за врагове на общиарията и се преследватъ отъ нея. Такива сѫ:

1. Невѣрующитѣ въ учението за сътворението на свѣта, така както е възприето отъ общиарството.

2. Всички провинени въ постѫпки, които нарушаватъ спокойния творчески животъ на общиарията.

3. Всички, които проявяватъ склонность къмъ използване чуждия человѣчески трудъ за лична облага.

4. Всички склонни къмъ заграбване и присвоя­ване чужда вещь.

5. Всички провинени въ нарушаване спокой­ствието на веднъжъ установеното чуждо семейство.

6. Склоннитѣ къмъ лъжа, заблуждение и кле­вета.

7. Склоннитѣ къмъ оскръбление и нападение на себеподобния.

8. Всички, които проявяватъ склонность да убиватъ себеподобнитѣ си.

9. Всички, които проявяватъ склонность да убиватъ каквото и да е живо творение на земята, което не е вредно за общиарията.

10.Склоннитѣ къмъ месоядств и къмъ опиване отъ каквито и да било питиета.

11. Всички мѫже, които изнасилватъ жени.

12. Всички, които проявяватъ полъ презъ непълнолѣтие или къмъ непълнолѣтни.

13. Нарушителитѣ на храмовия редъ.

14. Най-после всички проповѣдници на учения противни на общиарското учение за пресътворението на человѣческия и всечеловѣчески животъ.

Всички, които проявяватъ една или друга отъ склонноститѣ изброени по-горе, се считатъ врагове на общиарията, и ако сѫ пълнолѣтни, се изключватъ отъ редоветѣ й, а малолѣтнйте губятъ правото да станатъ нейни членове.

Това изключване или отнимане на права при първо провинение, освенъ ако се касае за убийство, е за единъ периодъ отъ три дена, следъ изтичането на който, ако провинениятъ признае виновностьта си и обещае, че нѣма да се провини повторно, се счита за напустнатъ отъ силата на разрушението и се опро­щава отъ първостарейшината на общиарията.

Ако провинението се повтори, виновниятъ се наказва съ отнимане на общиарскитѣ права за нови седемь дни. Потрети ли се, виновникътъ се изклю­чва за винаги отъ общиарията.

Изключениятъ може да се засели въ друга общиария, гдето следъ известенъ периодъ на изпита­ние могатъ да го приематъ за членъ.

Които сѫ изключени само временно отъ общи­арията, биватъ задържани въ особени помещения, гдето имъ се дава само хлѣбъ и вода.

Убийцитѣ се наказватъ веднага на умъртвяване чрезъ гладъ. За тая цель тѣ биватъ връзвани голи за нѣкое дърво извънъ селището и биватъ оставяни така, за да ги изедатъ следъ смъртьта имъ хищнитѣ звѣрове и да не става нужда отъ погребение.

Всѣки който си позволи да развърже такъвъ осѫденъ се наказва по сѫщия начинъ.

На осѫденитѣ на гладна смърть се позволява да се самообесватъ. Тогава тѣ иматъ право на по­гребение, като всѣки обикновенъ мъртвецъ въ об­щиарията.

Наказанията на провиненитѣ по другитѣ точки на учението се налагатъ споредъ съответнитѣ му по­веления.

Най-строго сѫ наказанията за злоумишленото възразяване презъ време на проповѣдитѣ въ храмо­ветѣ и за проявяване на полъ отъ страна на свещенослужителитѣ.

Такива провинени биватъ осѫждани на умър­твяване чрезъ гладъ, като и тѣмъ се позволява да се обесятъ сами, за да добиятъ правото да бѫдатъ погребани като обикновени мъртавци.

Обявяването на наказанията се извършва отъ първостарейшината, а прилагането имъ става въ присѫтствието на единъ отъ старейшинитѣ.

За врагове на общиарията се считатъ и всички земни человѣчески поселения, които не живѣятъ въ общежитие и въ които има господари и роби, като не робите, а господаритѣ се смѣтатъ за сѫщински нейни врагове.

За унищожение на робството въ такива чело­вѣчески поселения, ако робитѣ сами не могатъ да сторятъ това, се позвòляватъ походи на общиарци готови за самопожертвуване.

Унищожението на робството въ тия вражески поселения означава унищожение на една отъ формитѣ въ които се проявява силата на разрушението, олицетворена въ господаритѣ.

На общиарцитѣ, следователно, е позволено да влизатъ и въ войни съ господаритѣ на противообщиариитѣ, за да положатъ така началото на пре­връщането на такива поселения въ общиарии, въ каквито само е възможенъ животътъ на творческия человѣкъ, на челòвѣка на силата на сътворението.

За врагове на общиарията се считатъ още: вси­чки божества измислени отъ господаритѣ и всички человѣци, възвеличени до степень на нѣкакви светци отъ господаритѣ. Сѫщо така се преследвать отъ общиариата всички храмове, всички вѣри и учения, съ които до сега сѫ си служили и си служатъ господаритѣ за раздѣляне на человѣцитѣ на господари и роби на разновѣрующи въ гонения и на разноцарствия въ бѣсъ.

Всѣко человѣческо самопожертване за общиарството и за всеземната человѣческа общиария се счита за най-великата жертва за творение и пресътворение на свѣта въ бѫдно райско всеземночело- вѣческо царство, въ което не ще има достѫпъ силата на разрушението и отъ гдето ще бѫде прогоненъ всѣкакъвъ бѣсъ, който би могълъ да наруши спокойното творчество на всѣки человѣкъ създаденъ отъ силата на сътворението само за творение и за пресътворение на земята.

ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Учение:

За силата на сътворението семейство сѫ всич­ки мирови и земни творения сътворени отъ нея. Отъ тукъ следва, че и за человѣка семейството сѫ всичкитѣ человѣчески поселения въ видъ на общежи­тие, безъ граници, безъ лична собственость и съ обща размѣна на плодоветѣ отъ человѣческия трудъ.

Образуването на отдѣлно семейство отъ мѫжъ и жена става чрезъ взаимна любовь, и то само следъ пълнолѣтието имъ, което за жената настѫпва следъ 16, а за мѫжа следъ 18 навършени години.

Този актъ се извършва само чрезъ простото лично заявяване отъ дветѣ страни предъ първостарейшината на общиариата, че взаимната любовь сѫществува, безъ всѣкакво участие на каквито и да било свещенослужители или на близки на мѫжа или на жената.

Девственостьта се изисква и отъ двата пола до пълнолѣтието. Когато се установи, че е нарушено това изискване отъ едната или отъ другата страна, а установяването на подобни нарушения става, като мѫжътъ или жената лично направятъ изповѣдь предъ първостарей-шината, въ такъвъ случай бракътъ се разтуря. Ако провинениятъ е мѫжътъ и ако се ка­сае за пръвъ неговъ бракъ, нему се забранява за срокъ отъ три години да образува второ семейство съ девица. Съ вдовица, обаче или съ разведена, той може да влѣзе въ бракъ, когато пожелае. Ако пъкъ провинената страна е жената, за нея забраната да образува семейство е само за една година, до като се види дали ще има плодъ отъ първото й сношаване съ мѫжъ.

При умиране на жената, мѫжътъ може да встѫпи въ бракъ още следъ 40-я день отъ погребението й, а при умиране на мѫжа, жената не може да встѫпи въ бракъ преди да изтекатъ поне три месеци отъ погребението на мѫжа.

Децата отъ втория бракъ носятъ презимената на новата майка или на новия баща, споредъ слу­чая, а децата отъ първия бракъ запазватъ старитѣ си имена и презимена.

Встѫпването въ бракъ на възрастенъ мѫжъ съ девица, на възрастна вдовица съ младъ момъкъ и на вдовци съ девици не е забранено, стига само да е на лице взаимната обичь.

Изгасне ли взаимната обичь, семейството може да бѫде разтурено въ всѣко време, щомъ макаръ само една отъ странитѣ поиска отъ първостарейшината това.

Всѣка двойка отъ мѫжъ и жена може да обра­зува семейство, стига двамата да не сѫ братъ и се­стра или еднокръвни братовчеди.

Понеже семейството на семействата е самата общиария, то грижата за децата и за непълновъзрастнитѣ е общъ дългъ на всички пълновъзрастни общиарци. Защото децата и малолѣтнитѣ се считатъ пре­ди всичко достояние на общиарията, а следъ това синове или дъщери на тѣхнитѣ майки и бащи.

По тази причина и възпитанието на децата. и на непълновъзрастнитѣ се рѫководи преди всичко отъ общиарията, чиито помощници и органи сѫ майкитѣ и бащитѣ, подчинени на общитѣ разпорежда­ния на общиарията .

Основенъ елементъ на семейството се счита по право жената, поради което и общиарията взима всички мѣрки щото новороденото отъ женски родъ до пълнолѣтието му да бѫде добре гледано, за да бѫде здраво и добре подготвено за мисията му на бѫдаща майка.

Когато предстои да се създаде семейство, мѫ­жътъ и жената биватъ предварително преглеждани голи отъ най-старата врачка на общиарията. Ако при тоя прегледъ се окаже, че по тѣлото на единия или на другия сѫществуватъ рани или въобще врач­ката обяви единия или другия или и двамата за бол­ни, бракътъ не се допуска. На болния се разрешава да образува семейство, само следъ като врачката удостовѣри, че той е оздравѣлъ.

При заразителна болестъ у нѣкой членъ на семейството, болниятъ се отдѣля въ специално помѣщение, дето наедно съ други болни, бива гледанъ и лѣкуванъ отъ врачки и врачове. Болнитѣ въ тия помещения се възвръщатъ по домоветѣ си само следъ като оздравѣятъ.

Никой мѫжъ не може да има едновременно две или повече жени, макаръ и като прислужнички, както никоя жена не може да има повече отъ единъ мѫжъ, макаръ и като прислужникъ, защото прислужничеството въобще и робството въ общиариитѣ е забранено.

Всѣка изневѣра, било отъ мѫжка, било отъ женска страна, се счита нарушение на взаимната лю­бовь и въ подобни случаи семейството се разтуря.

Вдовствуването на мѫжетѣ повече отъ 6 месе­ци е забранено, както е забранено и вдовствуването на женитѣ повече отъ една година, освенъ на овдовѣлитѣ по старость.

Девица, която роди дете безъ да е образувала още семейство, или презъ време на непълнолѣтието си, има право да се омѫжи само за вдовецъ или за разведенъ мѫжъ, който встѫпва въ бракъ не за пръвъ пѫть.

Въ такъвъ случай роденото отъ девица носи презимето само на майката, освенъ ако тя покаже кой е бащата, и ако той се съгласи детето да носи неговото презиме. Такъвъ баща не може да бѫде заставенъ противъ желанието си да вземе родилката за жена.

За отличаване дѣвицитѣ и момцитѣ отъ други­тѣ членове на общиарията, тѣ носятъ цвѣтя или зе­ленини на дѣсното си ухо презъ всѣко време на деня, кѫдето и да сѫ.

Позволява се на пълновъзрастния мѫжъ да носи и четвърто име, което означава специалния му занаятъ, ако има такъвъ.

ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първичост бѣха само

Учение:

Свещенослужителитѣ сѫ монаси, които не сѫ били женени и които нѣматъ право да се женятъ презъ цѣлия си животъ.Тѣ посвещаватъ живота си на силата на сътворението и на учението за нейното ново творчество чрезъ създаването на всеземната человѣческа т.е. единна творческа сила, като общиария (всеземночеловѣческо общежитие при ра­венство и братство).

Допускатъ се за свещенослужители и жени, но само девици, каквито сѫ задължени да останатъ презъ цѣлия си животъ.

Освенъ това, свещенослужителитѣ трѣбва да бѫдатъ учени, добри познавачи на учението за общиариитѣ, и съ даръ слово.

Облѣкло имъ, както при служба въ храмоветѣ, така и презъ другото време вънъ отъ службата, се състой само отъ червено расо, безъ никаква покри­вка на главата и безъ никакви други украшения.

На свещенослужителитѣ е забранено да се стрижатъ и да се бръснатъ.

Проповѣдитѣ за възвеличението на силата на сътворението се държатъ само въ храмоветѣ и само до обѣдъ презъ шестдесеттѣ празднични дни и презъ петтѣ мрътви дни въ годината.

Тѣ се състоятъ въ четене, тълкуване и разяс­нение на 36-тѣ етапи за сътворението на свѣта и на учението, което го обхваща, именно: по три етапа и по три учения въ всѣки праздникъ, начиная отъ първия годишенъ праздникъ, 6-тия день на месеца (ЯРЪ). Така презъ годината се извършватъ петь повторения по редъ на проповѣдитѣ за сътворението на свѣта и на тълкуванията на ученията за общиа­рията, а презъ петтѣ мрътви дни се четатъ и се проповѣдватъ само ученията за человѣческото обще­житие и се отдаватъ възхваления чрезъ молитви на най-важнитѣ творчески сили за человѣка, които сѫ:

1) Зачатието. То е самата сѫщность на силата на сътворението, основа на всѣки земенъ животъ и подтикъ за появата и за растежа на всѣко новосъз­дадено земно творение заедно съ человѣка.

2) Слънчевиятъ лѫчъ, покровитель на всѣки земенъ животъ

3) Работната земя, за която человѣкътъ е създаденъ да я обработва и да я посѣва за създаване и пресъздаване растителния животъ на земята.

Свещенослужительтъ извършва проповѣдитѣ правостоящъ предъ олтарнитѣ двери, а посетителитѣ сѫ насѣдали.

Всѣкакви възражения отъ страна на посетитетелитѣ срещу проповѣдитѣ сѫ забранени. Всѣки който си позволи да възрази или да прекѫсне проповѣдьта на свещенослужителя, се счита носитель на силата на разрушението и се откарва вънъ отъ селището, за да се върже за нѣкое дърво, като се държи така, докато се изпари отъ него силата на разрушението.

Че действително силата на разрушението се е изпарила отъ провинения, това се счита за доказано, ако той, следъ като е стоялъ вързанъ 24 часа, при­знае, че е прегрѣшилъ спрямо силата на сътворе­нието. Въ случай че и следъ три дни той не признае грѣха си, оставатъ го вързанъ още седемь дни, за да бѫде за десеть дни разрушенъ отъ силата на разрушението, чрезъ гладна смърть. Тогава тѣлото му се заравя на сѫщото мѣсто, безъ да се поставя какъвто и да било знакъ, отъ който да личи, че тамъ е погребанъ човѣкь.. Преживѣе ли пъкъ грѣшникътъ тѣзи десеть денонощия безъ храна и безъ вода, той бива отвързанъ и бива отпустнатъ на свобода, но безъ право да се върне въ своята общиария. Него го осѫждатъ на скитничество или му позволяватъ да се пресели въ друга общиария, дето може да бѫде приетъ.

Свещенослужителитѣ и свещенослужителкитѣ, ако прояватъ полъ, се наказватъ сѫщо така съ уни­щожението имъ чрезъ гладна смърть; но тѣхъ връзватъ голи за нѣкое дърво, далечъ нѣгде изъ планинитѣ, между звѣроветѣ, безъ пазитель и безъ да се интересува нѣкой, какво е станало по-нататъ съ тѣхъ.

При наказанитѣ вързани несвещенослужители обикновено се поставя пазачъ.

Наказанията се налагатъ съ издаване нареждане отъ първостарейшината на общиарията, а се привеждатъ въ изпълнение въ присѫтствието на единъ отъ старейшннитѣ.

Свещенослужителитѣ живѣятъ въ постройки при храмоветѣ, но тамъ кѫдето свещенослужители­тѣ сѫ жени, постѫпването на ученици свещенослу­жители мѫже е забранено, както е забранено по­стѫпването на ученички въ храмове, въ които све­щенослужители сѫ мѫже.

Влизането въ двора на храмоветѣ нощемъ е забранено.

ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само

Учение:

На силата на сътворението се посвещаватъ вси­чки 60 праздници, плюсъ петтѣ мрътви дни въ го­дината, а на силата на разрушението се посвещава само шестиятъ мъртавъ день при високосната година.

Жертвоприношенията въ името на силата на сътворението сѫ забранени както презъ работнитѣ дни, така и презъ праздничнитѣ и презъ петтѣ мръ­тви годишни дни, освенъ презъ шестия мъртавъ день, при високосната година, въ който се позволява да бѫде пренесено въ жертва най-старото дърво въ околностьта на общиярията, като подъ него се наклажда огънь и то се изгаря за омилостивяване на силата на разрушението.

Принасянето на животински жертви предъ си­лата на разрушението се забранява.

Въвеждането на праздници презъ работнитѣ петь седмични дни сѫщо се забранява.

Забранява се и наименованието на днитѣ презъ годината на името на человѣческитѣ сѫщества. Годишнитѣ дни не могатъ да носятъ други наименования, освенъ тѣзи на шесттѣ седмични дни.

Петтѣ мрътви дни за обикновената година и шестиятъ мъртавъ день за високосната сѫ бези­менни.

Праздненствата се състоятъ въ дообѣдни посе­щения въ храмоветѣ, гдето присѫтствующитѣ слушатъ отъ свещенослужителитѣ четения върху ета­питѣ за сътворението на свѣта и върху учението за човѣшкото общежитие, а следъ обѣдъ — почивка и веселие, за да се ознаменуватъ творческитѣ человѣчески дѣла извършени презъ петтѣ работни дни.

Въ шестия мъртавъ день на високосната годи­на службата въ храмоветѣ е забранена, освенъ тази, която се извършва безъ свещенослужитель, само отъ общиарския първостарейшина, при изгарянето на най-старото дърво около общиарията. Това е жертвоприношение за омилостивяването на силата на разрушението, и то се съпровожда съ хвърляне въ огъня на стари шамии (покривки за глава), на стари мѫжки шапки, стари и окѫсани дрехи, всѣка покъ­щнина, която се смѣта вече съвършенно негодна като проедена, окѫсана, разрушена отъ силата на разрушението, която навестява человѣческитѣ жили­ща презъ тритѣ обикновени години. Този шести мъртавъ день отъ високосната година се прекарва и въ пълно бдение презъ нощьта, за да не се промѫкне и да не се настани въ человѣческитѣ жилища или въ общиарята силата на разрушението, а при смъртенъ случай презъ този день мъртвецътъ се погребва още сѫщата нощь, за да не бѫде виденъ отъ слънцето и отъ новия день на новата година, който е и новъ день на силата на сътворението.

При раждане презъ този мъртавъ шести день на високосната година, детето се обещава на храма на силата на сътворението, за да се пречисти. Тамъ то е длъжно да прислужва до 10 годишната си възрасть.

Празднуването на петтѣ мрътви дни на всѣка година, които дни сѫ посветени на силата на сътво­рението, става много тържествено.

Проповѣдитѣ въ храмоветѣ тогава се превръщатъ на тържествени заклинания, въ които цѣлата общиария се заклева, че ще бѫде дѣлова (трудолю­бива) и презъ настѫпващата нова година, както е била презъ туку що изтеклата, че ще пази обще­житието, въ което липсва частна собственость, и че всѣки членъ на общиарията е готовъ да се пожер­твува въ борбата си за осуетяване всѣкакъвъ опитъ за разтуряне на общиарията и за въвеждането на ново робство.

Тази клетва се дава отъ всички пълновъзрастни членове на общиарията и отъ двата пола презъ време на дообѣднитѣ служби въ храмоветѣ презъ тѣзи петь мрътви дни въ годината.

Следобѣднитѣ веселия презъ сѫщитѣ тия дни ставатъ съ игри и съ пѣсни, въ които се отдава въз­хвала на силата на сътворението и на нейнитѣ земни и мирови творения. Тѣзи веселия се извършватъ на открити мѣста, за да могатъ да участвуватъ въ тѣхъ всички членове на общиарията заедно съ децата си.

Нощнитѣ веселия сѫ забранени

Етапъ 36.

ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само

Общиярство:

Тази е историята за сътворението на свѣта, коя­то бѣ известна само на смъртьта, но бѣше преду­гаждана и отъ езичницитѣ българи, които живѣеха въ общежитие.

Когато обаче се създаде царството на българитѣ, силата на разрушението се прояви и въ него съ сѫщия бѣсъ на разновѣрия и на разнопонятия, съ сѫщото дѣление на господари и роби, както въ другитѣ царства на земята, като прибави и нѣкаква нова вѣра за нѣкакво лъжечеловѣческо възкресение.

Въ това време единъ ученъ и законоведъ отъ българския царски дворъ на име Богомилъ, възстна срещу новата вѣра за лъжечеловѣческото въз­кресение, срещу войнитѣ, които царството на българитѣ водѣше съ съседнитѣ му царства, както и срещу раздѣлението на человѣцитѣ на господари и роби, т. е. на сѫщински человѣци, каквито се счи­таха първитѣ, и на обикновени животни, за каквито бѣха считани вторитѣ.

Господаритѣ обаче, въплощение на силата на разрушението, наказваха съ смърть всѣки възстаналъ срещу тѣхъ, която смърть Богомилъ прие като изкупление за унищожението на человѣческото робство и за създаването царството на братството и на равенството, въ което живѣеха по-рано българитѣ, което той искаше да възтържествува за цѣлото человѣчество на земята.

Така Богомилъ се предаде на смъртьта и се сближи съ нея, така тя му разкри истината за человѣческото и мирово сътворение.

Като голѣмъ ученъ, законоведъ и противникъ на учението за лъжечеловѣческото възкресение, проповѣдвано тогава въ царството на българитѣ, Бого­милъ прозрѣ, че историята за человѣческото и ми­рово сътворение, която му разказа смъртьта е най- правдивата, и почна да я разгласява. По-после възъ основа на тази история за человѣческото и мирово сътворение, Богомилъ създаде свое учение, съ което искаше да възстанови силата на сътворението, като на мѣстото на бѣсоветѣ на разновѣрия, разноезичия. на войни и кръвопролития, на господство на човѣкъ надъ човѣка и на неправди, провъзглася братството и равенството не само за человѣцитѣ въ царството на българитѣ, но и за человѣцитѣ по цѣлата земя, които сплотени отъ това равенство и отъ това брат­ство, да се превърнатъ въ една единна сила за твор­чество, втора по рода си следъ слънцето.

Робитѣ въ царството на българитѣ, чието старо общиарско учение се приближаваше до това на Бо­гомила, последваха новия учитель и го провъзгласи­ха за най-великия отъ человѣцитѣ на земята, а последователитѣ му се заеха да пръснатъ неговото учение между человѣцитѣ по всички земни крайща.

Последователитѣ на Богомила въ царството на българитѣ установиха, възъ основа на новото уче­ние, имената, числото и реда на своитѣ древни ме­сеци въ годината, както и седмичнитѣ дни и праздницитѣ, но Богомилъ забрани да се споменавагь имената на древнитѣ имъ божества:

„РА" (силата на сътворениете), „ЗО" (силата на разрушението), „АРЪ" (земята), ,ШО" (водата), „МУ" (слънцето), „КО^“ (зачатието), „ЙО" (труда), „ХО" (горещинитѣ), ,ЦО" (плодътъ), „РИ“ (есеньта), „СО" (пазаритѣ), „ЗѪ" (веселието).

Богомилъ забрани и назоваването съ каквито и да било имена силата на сътворението и силата на разрушението, както и назоваването на днитѣ въ годината съ человѣчески имена.

По-нататъкъ Богомилъ и неговитѣ последова­тели откриха домове за проповѣдване на учението си т. е. храмове, но следъ като брожението на робитѣ подъ името богомили общиари срещу господаритѣ въ царството на българитѣ взе голѣми размѣри, богомилитѣ бидоха изгонени отъ царството на българитѣ, за да се пръснатъ по цѣлъ свѣтъ и да проповѣдватъ богомилското учение за всеземночеловѣческото общиарство, допълнено и съ повели, кои­то да бѫдатъ рѫководни правила за человѣцитѣ на земята въ тѣхното битие.

По този начинъ Богомилъ се яви за человѣци­тѣ като пъленъ и последенъ победитель надъ сила та на разрушението, и той провъзгласи силата на сътворението за единствена покровителка на человѣческата и всеземночеловическа общиария, въ видъ на равенство и братство.

Споредъ него, тая общиария трѣбва да изразя­ва всецѣло величието, и могѫществото на силата на сътворението, която сътвори:

и земята до человѣка, който вече могѫщъ и свободенъ, тепърва ще заеме своето мѣсто на твор­ческа сила, за да царува надъ смѣсицата отъ твор­чество и разрушения и надъ разноцарствията на жи­вотнитѣ человѣко-мѫже и человѣко-жени, т. е. полу-человѣци, които населяватъ земята.

Етапъ 34.

ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само

Человѣчество:

Следъ человѣко-вдъхновителя, убитъ съ камъ­ни, се опитаха и други человѣко-мѫже да откриятъ първоистината върху человѣческото и мирово про­изхождение, но всѣкога когато тѣ се доближеха до първоистината, силата на разрушението се явяваше било въ формата на животно-человѣци, които да убиятъ първитѣ, било въ друга нѣкоя форма, за да ги унищожатъ, и така тази първоистина и тази исто­рия за сътворението на свѣта оставаха известни само на силата на разрушението.

Съ течение на вѣковетѣ животнитѣ-человѣци почнаха да съзнаватъ, макаръ смѫтно, тази сила на разрушението, но лишени отъ ясна представа за нея, тѣ я нарекоха смърть. Смъртьта, прочее, не бѣше нищо друго, освенъ въплощение на силата на разрушението, и тя стана за человѣцитѣ най-голѣмото страшилище.

Отъ тогава силата на разрушението, подъ име­то смърть, остана господарка на человѣцитѣ на зе­мята, следъ силата на сътворението, и человѣкътъ не можеше да се освободи отъ хаоса на разновѣрия по сѫщостьта на тази смърть

Етапъ 29.

ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само

Человѣчество:

Децата на първата сила полъ-жена и на пър­вия человѣко-мѫжъ, като порастнаха и като се раз­виха въ два различни рода, се групираха въ двойки отъ человѣко-мѫжъ и человѣко-жена. Тия двойки се пръснаха по цѣлата земя и отъ тѣхъ чрезъ раж­дане и прераждане се създаде всеземниятъ человѣчески родъ.

Така се създаде человѣкътъ, предопредѣленъ за раждания и за прераждания презъ всички вѣкове, за да се осуети замисъла на силата на разруше­нието, за която този вѣченъ человѣкъ съ творческа сила бѣше най-могѫщата първосила на земята и ко­гото тя искаше да унищожи