Dela

II. ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС 1. „ТРИТЕ ЖИВОТА" - по оригинала от 1922 г, ИК „Жануа-98", София 1999 г., ISBN 9549589-31-5. Компютърен набор: Стоил Янев, Христина Недкова. Коректори: Стоил Янев, Христо Андонов. Графично оформление: Радко Иванов Добронамерено и с разбиране съдействуваха: Виолета Станева, Минка Андонова от гр. Кърджали. 2. „ВЕЧНИЯТ ПОРЯДЪК", XIII г., 1933 - 1934, ИК „Жануа-98", София 1999 г., ISBN 9549589-38-2. Компютърен набор и корекции: Теодора Шкодрева, Меглена Шкодрева. Художник: Янко Янев. Предпечатна подготовка: Атанас Джаджев от гр. Габрово. 3. „ЗАПАЛЕНА СВЕЩ", XVI г., 1936 - 1937 г., ИК „Жануа-98", София 1999 г. ISBN 9549589-27-7. Компютърен набор: Димитър Зарков от гр, Казанлък. Компютърна обработка: Буряна Пенкова, Вихър Пенков. Коректори: ЕфросинаАнгелова-Пенкова, Венета Максимова, Вихър Пенков от гр. София 4. „БОЖЕСТВЕНИЯТ ИМПУЛС", XVII г. 1937 - 1938 г., ИК „Жануа-98", София 1999 г., ISBN 954-9589-25-0. Компютърен набор: Димитър Зарков от гр. Казанлък. Компютърна обработка: Буряна Пенкова, Вихър Пенков. Коректори: Ефросина Ангелова-Пенкова, Венета Максимова, Вихър Пенков от гр. София. 5. „СЛАВАТА БОЖИЯ, ЦАРСТВОТО БОЖИЕ И ВОЛЯТА БОЖИЯ", XVIII г., 1938 -1939, том I, „АСК-93" и „Урания", София 1998 г., ISBN 954-9589-17-Х. Редактори: Ясен Даскалов, Меглена Шкодрева, Теодора Шкодрева. Компютърен набор: Юлияна Ангелова. Компютърен дизайн: Атанас Джаджев от гр. Габрово и гр. Разград. 6. „СИЛАТА НА МИСЪЛТА", XVIII, 1938 - 1939 г., том II, „АСК-93" и „Урания", София, 1998 г, ISBN 954-9589-18-8. Редактори: Метена Шкодрева, Теодора Шкодрева. Компютърен набор: Атанас Джаджев от гр. Габрово 7. „ЕДИНСТВЕНОТО БОГАТСТВО", XV г., 1939 - 1940 г., том I, ИК „Жануа-98", София 1999 г., ISBN 954-9589-37-4. Компютърен набор: Диляна Делчева. Корекция: Венета Максимова, Иван Максимов, Петрана Венкова и Марина Иванова. Предпечатна подготовка: Марина Иванова от гр. София. 8. „НАУКА ЗА ЖИВОТА", XIX г. 1939 - 1940 г, том II, ИК „Жануа-98", София 1999 г., ISBN 954-9589-46-3. Компютърен набор: Диляна Делчева. Корекция: Венета Максимова, Иван Уаксимов, Петрана Венкова и Марина Иванова. Предпечатна подготовка: Марина Иванова от гр. София. 9. „ВСЕКИЙ ДЕН ПО ЕДНА ДОБРА МИСЪЛ" - набрано по стария правопис до 1945 г., XX г, 1940 - 1941 г., том I, „АСК-93" и „Урания", София 1997 г., ISBN 954-9590-01-1. Правопис и компютърен набор: Доброслава Гълъбова Коректори: Любомир Гълъбов, Доброслава Гълъбова. Графично оформление: Станислав Пухлев от гр. София. 10. „ПРАВ ПЪТ" - набрано по стария ръкопис до 1945 г„ XX г, 1940 - 1941 г., том II, „Урания"и „АСК-93", София 1998 г., ISBN 954-9590-02-Х. Правопис и компютърен набор: Доброслава Гълъбова Коректори: Любомир Гълъбов и Доброслава Гълъбова. Графично оформление: Станислав Пухлев. 11. „БУДЕН УМ И БУДНО СЪРЦЕ", XXI г., 1941 - 1942 г., том I, ИК „Жануа-98", София 1999 г., ISBN 954-9589-29-3. Предпечатна подготовка: Марина Иванова. Корекция: Леонид Кирилов, Иван Тодоров, Соня Тодорова, Мария Тодорова от гр. София. 12. „ВЕЛИКАТА ВЪЗМОЖНОСТ", XXI г., 1941 - 1942 г, том II, „Жануа-98", София 1999 г., ISBN 954-9589-30-7. Предпечатна подготовка: Марина Иванова. Корекция: Леонид Кирилов, Иван Тодоров, Соня Тодорова, Мария Тодорова от гр. София.

XIX. КАТАЛОГ НА ПРОГРАМАТА ЗА ИЗДАВАНЕ НА НЕОТПЕЧАТАНОТО ДОСЕГА СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ПО ОРИГИНАЛ I. НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ II. ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС III. МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС IV. УТРИННИ СЛОВА РЪКОВОДИТЕЛ НА ПРОГРАМАТА: ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ София, 1990-2002 год. I. НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ 1. „СИЛА И ЖИВОТ" I серия - фототипно, „Жануа-98", 1999 г. ISBN 954-9589-47-1 2. „СИЛА И ЖИВОТ" II серия - фототипно, „Жануа-98", 1999 г. ISBN 954-9589-48-Х 3. „СИЛА И ЖИВОТ" III серия - фототипно, „Жануа-98", 1999 г. ISBN 954-9589-49-8 4. „СИЛА И ЖИВОТ" IV серия - фототипно, „Жануа-98", 1999 г. ISBN 954-9589-50-1 5. „СИЛА И ЖИВОТ" V серия - фототипно, „Жануа-98", 1999 г, ISBN 954-9589-51-X 6. „ВЪЗКРЕСЕНИЕТО", XII год., 1932 - 1933 г, том I, „Жануа-98", София 1999 г. ISBN 954-9589-34-Х Предпечатна подготовка: Румяна Маринова, Калина Йорданова от гр. София 7. „РАДОСТТА", XII год., 1932 - 1933 г„ том II, „Жануа-98", София 1999 г. ISBN 954-958935-8 Предпечатна подготовка: Румяна Маринова, Калина Йорданова от гр. София 8. „ПОСТИЖИМОТО", XIII г., 1933 - 1934 г, том I, „Жануа-98", София 1999 г, ISBN 9549589-40-4 Компютърен набор: Зоя Янева. Корекция и предпечатна подготовка: Марина Иванова от гр. София 9. „ПРИГОТОВЛЕНИЯТА НА СЪРЦЕТО", XIV г, 1933 - 1934 г., том II, „Жануа-98", София 1999 г. ISBN 954-9589-54-4 Компютърен набор: Зоя Янева. Корекция и предпечатна подготовка: Марина Иванова от гр. София 10. „ТОЗИ Е ЖИВИЯТ ХЛЯБ", XV г., 1934 - 1935 г. „АСК-93", София 1998 г, ISBN 9549589-16-1. Компютърен набор: Стоил Янев, Ненко Станев. Коректори: Стоил Янев и Христо Андонов. Графично оформление: Стойко Стойчев. Добронамерено и с разбиране съдействуваха: Стойко Стоянов, Минка Андонова от гр. Кърджали. 11. „ВАС ВИ НАРЕКОХ ПРИЯТЕЛИ", XVI г., 1935 - 1936 г, „АСК-93", София 1998 г., ISBN 954-9589-24-2. Компютърен набор: Стоил Янев, Хенриета Недкова. Коректори: Стоил Янев, Христо Андонов. Графично оформление - Бехиде Чаушева. Добронамерено и с разбиране съдействуваха: Виолета Станева и Минка Андонова от гр. Кърджали. 12. „НАЙ-ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО", XVII г., 1936 - 1937 г., „Жануа-98", София 1999 г. ISBN 954-9589-32-3. Набор и корекции: Дима Байрова, Ирина Ангелова, Виолета Божанова, Таня Вълчева от гр. Димитровград. Предпечатна подготовка и корекции: Марина Иванова 13. „ПО ОБРАЗ И ПОДОБИЕ", XVIII г., 1937 - 1938 г., „АСК-93", София 1998 г. ISBN 9549589-21-8. Компютърен набор: Буряна Пенкова. Коректори: Ефросина Ангелова и Вихър Пенков. Предпечатна подготовка: Вихър Пенков от гр. София. 14. „ЛЮБОВТА ДАВА ЖИВОТ", XIX г., 1938 - 1939 г, „Жануа-98", София 1999 г., ISBN 954-9589-26-9. Предпечатна подготовка: Недялка Йохнева, Светлана Димитрова от гр. София. 15. „ПЪТ НА ЗАЗОРЯВАНЕ", XX, г., 1939 - 1940 г., „Жануа-98", София 1999 г., ISBN 9549589-33-1. Компютърен набор: Гинка Николова. Корекция: Тодорка Митева, Манол Смуков от гр. Варна, Марина Иванова, Иван Стойчев от гр. София. Предпечатна подготовка: Марина Иванова 16. „КАТО РОДИ ДЕТЕ", XXI г., 1940 - 1941 г., том I, „АСК-93", София 1998 г., ISBN 9549589-23-4. Компютърен набор: Анелия Димова, Кольо Кюмюрджиев. Изчитане и коректура: Стоян Кючуков, Мария Панова, Момчил Николов, Златка Димитрова, Стефка Куцарова, Дора Колева от Стара Загора. 17. „ВЪЗПИТАНИЕТО", XXI г, 1940 - 1941 г., том II, „Жануа-98", София 1998 г., ISBN 9549589-42-0. Предпечатна подготовка: Румяна Маринова, Калина Йорданова от гр. София. 18. „БЛАГОСЛОВЕН", XXII г., 1941 - 1942 г., „АСК-93", София 1998 г. ISBN 954-9589-07-2. Компютърен набор и правопис: Стоил Янев. Коректори: Стоил Янев, Христо Андонов. Графично оформление: Николай Колев, Стойко Стойчев. Добронамерено и с разбиране съдействуваха: Стойко Стоянов, Минка Андонова от гр. Кърджали 19. „ПРОЯВЛЕНИЕ", XXIII г., 1942 - 1943 г. том I, „АСК-93", София 1998 г., ISBN 954-958914-5. Коректори: Работна група от Духовно общество „Бяло Братство" - гр. Велико Търново с ръководител Павлина Даскалова. Предпечатна подготовка: Марина Иванова 20. „ОЖИВЯВАНЕ", XXIII г., 1942 - 1943 г., том II, „АСК-93", София 1998 г. ISBN 954-958915-3. Коректори: Работна група от Духовно общество „Бяло Братство" от гр. Велико Търново с ръководител Павлина Даскалова. Предпечатна подготовка: Марина Иванова 21. „ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА" - Последно Слово на Учителят Дънов от 19.III.1944 -20.ХII.1944 г., „Жануа-98", София 1999 г. ISBN 954-9589-45-5 Компютърен набор: Тинка Кондузова, Стоил Янев. Коректори: Стоил Янев, Хенриета Недкова, Христо Андонов. Графично оформление: Радко Иванов. Добронамерено и с разбиране съдействуваха: Виолета Станева, Минка Андонова от гр, Кърджали.

IV. НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ 1. Ден-неделя. 2. Планета - Слънце. 3. Тон - „Ре". 4. Цвят - портокал-оранж 5. Портокаленият-оранжев цвят облича от Словото на Учителя следните принципи: „Тогаз светлината ще бъде в нас и ний всинца ще се примирим". (Краят на I беседа от I серия „Сила и живот", държана на 16.Ш.1914 г.) 6. Въздействие върху човека: Пробуждане на индивидуалното съзнание у човека. 7. Портокал-оранжевите лъчи от спектъра на Светлината носят от Отца на Светлините Духът на Обещанието, Духът Святий. Виж стр. 49 - 51 от „Завета на цветните лъчи на светлината". 8. Духът на Обещанието, Духът. Святий работи с портокал-оранжевите лъчи. Виж стр. 15 - 17 от „Завета на цветните лъчи на светлината". 9. От Словото Господне. Виж стр. 15 - 17 от „Завета на цветните лъчи на светлината". „Ако е някой в Христа, той е създание ново", II послание към Коринтяните гл. 5, ст. 17. „Едно тяло и един Дух. Да създаде в себе си двата в един нов человек", Послание към Ефесяните, гл. 2, ст. 15. „Не знаете ли, че сте храм Божий и Дух Божий живее във вас?", I послание към Коринтяните, гл. 3, ст. 16. 10. Определя се за корицата на Неделните беседи - оранжева корица с изписани бели букви, защото Светият Дух влиза в Словото на Учителя Дънов и той го изнася в неделя, носено на крилата на портокалено-оранжевите лъчи. Онзи, който се свърже със Святият Дух от Словото на Учителя, произнесено в неделя, става един от онези, върху които се излива Духът Святий. И тогава той възкликва така: „Свят, свят, свят Господ Саваот!" - Исаия, гл. 6, ст. 3. Святият Дух слиза като Светлина отгоре, от Небето. На физическото поле тя се вижда като бяла светлина, в духовното поле е Виделина - там тя е синя, а в Божествения свят - там е Слава, която има диамантов блясък. И затова се казва така: „И ще видите небето отворено и ангелите Божии да възлезуват и слезуват над Сина человеческого", (Ев. Йоана, гл. 1, ст. 51). И ето защо на корицата с оранжев цвят се изписваха с бял цвят заглавията на отделните томчета, което означаваше, че това е връзката между Светият Дух горе на Небето и долу на земята. 11. И като погледнеш портокалено-оранжевият цвят на корицата, трябва да се свържеш с оранжевите лъчи на спектъра на Светлината, които се носят от Духът Святий, Духът на Обещанието. 12. Когато започнеш да четеш от Неделните беседи, от Словото на Учителят трябва Духът Святий да те води през него. Учителят често завършва Словото см в неделя така: „Благословен Господ Наш". Кой Господ? Господ на Силите. А защо? - Защото Царството Божие не е в Слово, а в Сила. Чрез Силата Господня, чрез Словото Господне ще се пробуди човешката душа, защото Царството Божие е вътре в човешката душа. Разумният, Божественият живот е живот на душата, дето всяко нещо се извършва на своето време. Ето затова е БЛАГОСЛОВЕН, за да извърши на своето време чрез Силата на Духа да се съедини човешката душа с Божествения Дух и да изпълни волята на Бога за всяка една човешка душа. Ето защо „Господ на Силите, Той е Цар на Славата", (Псалом 24 ст. 7 - 10). 13. Святият Дух се носи на крилете на портокалово-оранжевият цвят на Дъгата небесна, в спектъра на Слънчевите лъчи. Святият Дух, като част от седемте Божии Духове и седемте Божии звезди, и като част от Небесната дъга, която опасва Божият престол. Святият Дух е като част на седемте лъча на Отца на Светлините. Те са светлите лъчи, те са белите лъчи, които през деня под въздействието на Слънцето ние виждаме. Те са обединени в едно, в един спектър на Светлината, която ние виждаме, но само ако лъчът премине през една призма, то там той се разлага на 7-те си цвята. Това обединение се извършва от Духът Христов, който обединява Небето и Земята. Затова е казано така за Христовия Дух: „Христос е сияние на Неговата Слава и образ на Неговото същество и държи всичко със Силата на Своето Слово". (Поел. Евр. гл. 1, ст. 3). Чия Слава? Славата на Отца на Светлините. Славата е названието на светлината в Божествения свят. Виделината е названието на онази Светлина в духовния свят. А Светлината на физическия свят, която ние виждаме, е сиянието на Неговата Слава, изразена чрез светлите и бели лъчи. Цветовете на Христовия Дух са диамантовите, бели цветове, които обединяват всички Добродетели на Небето и Земята. Ето защо ще се работи с белия цвят от едното рамо на цветната Пентограма, което рамо е представено от Добродетелта. Това е един от 5-тях Добродетели на цветната Пентограма. Виж „Изгревът" том XII, стр, 865 - 867. 14. В неделя се чете псалом 61. 15. В неделя се пее песента на Учителя „В начало бе Словото". 16. В неделя се чете молитвата на Учителя „Добрата молитва". Виж „Изгревът" том XV, стр. 631 - 632. Ето защо аз определих цвета на корицата на Неделните беседи да бъде портокалено-оранжев цвят и изписани заглавията с бели букви. Като видиш портокаления-оранжевия цвят на корицата, ще се свържеш с оранжевия цвят на спектъра на слънчевите лъчи. И там ще се свържеш със Святият Дух, ще се свържеш с Отца на Светлините. Стр. 49 - 51 от „Завета на цветните лъчи на светлината". И оттам чрез Отца на Светлините ще се свържеш с Духа на Словото на Учителя, на Всемировият Учител на Вселената - Беинса Дуно. И тогава ще разберете какво значи „Съвършени в Едно". А, това е Плодът на Духът, на Абсолютният Дух на Битието и Небитието. Плодът на Абсолютния Дух на Битието и Небитието е Любовта. Коя Любов? Мировата Любов, която идва от Центъра на Вселената, от Единия, Вечен и Всемогъщ Бог на Живота. Космическата Обич, която идва от Периферията на Вселената, и чрез човешката душа и чрез човешкия дух, за да се слеят с Божествения Дух и Божествената Душа, която ще ги отведе в Царството Божие. „А това е живот вечний, дето да познаят Единаго Истиннаго Бога." (Ев. Йоана, гл. 17, стр. 3) И тогава ще станете ученици на Бялото Братство и пред вас ще се представи Заповедта на Учителят, на Всемировият Учител на Вселената - Беинса Дуно. Заповедта на Учителя 1. Обичай съвършеният път на Истината и Живота 2. Постави Доброто за основа на духът си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда и Истината за светило. 3. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя. От „Завета на цветните лъчи на Светлината", стр. 61. Тя е стъкмена, тя е приготвена от Учителя Дънов през 1912 г. На първата корица са поставени инициалите на първите букви на следното мото: "Винаги ще съм предан Раб на Господа Исуса Христа, син Божий". 15 Август, Търново, 1912 г. Амин.

III. УТРИННИ СЛОВА 1. Ден - Неделя - 5 часа сутринта. Понеже в неделя от 10 часа има също т. н. Неделна беседа, то бе направена една окултна операция горе на Небето и долу на Земята, Бе решено да се отнесат Утринните Слова към ден събота, при което да се направи връзка между съботата и неделята чрез Светлите лъчи на спектъра на Светлината. Връзката бе направена, бе одобрена и затова ние направихме следната нова схема: Ден - Събота. 2. Планета Сатурн. 3. Тон-„Си". 4. Цвят- виолетов. 5. Виолетовият цвят облича от Словото на Учителя следните принципи: „Проявеният Дух в Любовта, Проявеният Дух в Мъдростта, Проявеният Дух в Истината, носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява". Утринно Слово 14.Х.1934 г. А проявлението, проявяването на Духа става само чрез Силата на Духа или чрез Духът на Силата. 6. Въздействие върху човека: Събужда човешката душа, за да се съедини със Силата на Духа. 7. Виолетовите лъчи от спектъра на Светлината носят от Отца на Светлините, Духът на Силата. Виж стр. 56 - 57 от „Завета на цветните лъчи на светлината". 8. Духът на Силата работи с виолетовите лъчи. Виж стр. 33 - 34 от „Завета на цветните лъчи на светлината". 9. От Словото Господне виж на стр. 33 от „Завета на цветните лъчи на светлината" - „Със Силата на Духа Божия", (Поел към римляните гл. 15, ст. 19). „Царството Божие не е в Слово, а в Сила", (I Послание към Коринтяните гл. 4, ст. 20). 10. Определя се за корицата на „Утринни Слова" - виолетов цвят, защото той носи Духът на Силата на своите крила от Отца на Светлините от Небесната дъга на Божествения Дух и Бога. И понеже този цвят е за събота, който се владее от планетния Дух на Сатурн, за да свърже с времето от 5 часа сутринта в неделя, когато се изнася тази беседа от Учителя, то бе нарисувано слънце, което изгрява над планината в оранжев цвят. А оранжевият цвят е цветът за ден неделя. На фона на планината, на фона на виолетовия цвят се изписват буквите, на „Утринни Слова" в оранжев цвят. Това е втората връзка между събота с виолетовия цвят и неделя сутрин от 5 часа с портокал-оранжевия цвят. И понеже се получава съвпад на два планетни Духа, този на Слънцето и този на Сатурн, то се определя един от най-силните съвпади в Школата на Учителя при българите. Съвпад на Слънце със Сатурн. Този съвпад работи при Чистота, защото Силата на Духа идващ от виолетовия цвят се проектира върху Светият Дух, който идва чрез портокаловия-оранжев цвят. Получава се съвпад, при който Духът на Обещанието, което е Святият Дух с невероятна сила се излива и изсипва и може да се прояви само там, където има Чистота. Чистота в мисли, Чистота в чувства, Чистота в действия. Ако я няма Чистотата, то този съвпад разрушава всичко, който слиза от Висините. Разрушава всяка форма, всяка институция, всяка организация, разрушава всичко по пътя си. Ето защо, най-големите борби се проявиха тогава, когато издавахме „Утринни Слова" със съвпада на цветове на Слънце и Сатурн. Можете да си проучите това в материала, който сме описали как се издаваха „Утринни Слова". 11. И като погледнеш виолетовия цвят на корицата, трябва да се свържеш с виолетовия цвят от спектъра на Светлината, която се носи от Духа на Силата. И като погледнеш оранжевия цвят на Слънцето, което изгрява, което е в оранжевия цвят и надписите „Утринни слова" в оранжев цвят ще се свържеш с Духа Святий. И тогава ще стане съвпад на Сатурн със Слънце в теб, и Силата на Духа ще се изсипе върху Духа Святий и със страшна сила ще се отправи към теб самия. И ако си чист проводник и си чист в мисли, чувства и в постъпки, той ще влезе в теб ще ти даде Сила и чрез Светия Дух ще те свърже с Духа Христов. Но, ако не си чист, ако си запушен и задръстен чрез лъжи и безчестие, то този съвпад и този водопад ще падне върху теб и ще те разруши. Ще те разруши и отвътре, и отвън. Това го знам. И това го проверих. И това го описахме в нашия материал, описващ как издавахме „Утринни Слова". 12. Когато започнеш да четеш „Утринни слова", да четеш от Словото на Учителя, трябва Светият Дух чрез Силата на Духа да те води през него. Често Учителят Дънов завършва беседата си в „Утринни слова" така: „От нас се иска „Да прославим Името Божие с Любов. Да въдворим Царството Божие с Мъдрост. Да въдворим Царството Божие и Неговата правда с Мъдрост и Истина. Да изпълним Божията Воля с Истина". А да се прослави, да се въдвори и да се изпълни Божията воля, като се въдвори Царството Божие с Любов, може да стане само чрез Силата на Духа. А Силата на Духа се носи от виолетовия цвят от спектъра на Светлината от Отца на Светлините. Учителят често завършва Утринното си Слово така: „В Божията Любов е благословението на човека", „Няма Любов като Божията Любов, Само Божията Любов е Любов." А това може да се донесе от Святият Дух, Който е Духът на Обещанието, Който се носи от портокалено-оранжевите лъчи. Защото Духът Святий, когато слезе върху човека, Той осъществява единението на тялото с Духът Святий. Виж стр. 15 от „Завета на цветните лъчи на светлината". „Едно тяло и един Дух, Да създаде в себе си двата в един нов человек." (Послание към Ефесяните гл. 2, ст. 15). Само при единението на Духа Святий с тялото на човека в един нов человек, може Божията Любов да влезе в човека и даде своето благословение в Дух, в Сила и в плът. По друг начин не може. Ето тук е връзката между Силата на Духа чрез виолетовия лъч, между Светият Дух чрез портокалово-оранжевият лъч, влезнал в човека и от него създал един нов человек в Дух и в Сила, изпълняващ Божията воля. Ето това е бялата магия на този съвпад Слънце със Сатурн. Съграждаща или разрушителна, от вас самия зависи. 13. Понеже това е съвпад от два цвята, на два лъчисти снопа, то не се работи с цветната Пентограма, но се работи с черно-бялата Пентограма и то там, където е описано как се работи с нея, за да се възстанови вътрешната връзка с учениците на Всемирното Велико Бяло Братство и с Великия Учител на Небето. Виж „Изгревът" том XII, стр. 842 - 843. А това може да се осъществи с един от 7-те добродетели от седмицата в събота, което е Разумът като човешки добродетел. 14. За събота се чете псалом 25. 15. В събота се пее песента на Учителя „Бог е Любов". 16. За събота се чете молитвата на Учителя „Малката молитва". Виж „Изгревът" том XI, стр. 638. Ето защо определих цвета на корицата за „Утринни Слова" да бъде във виолетов цвят, изписано с оранжев цвят „Утринни Слова". Като видиш виолетовия цвят, ще се свържеш с виолетовите лъчи ма спектъра на Светлината и с Духа на Силата, който се носи на тези виолетови лъчи, а чрез него се свързваш с Отца на Светлините. Виж стр. 56 от „Завета на цветните лъчи на светлината". Тогава ще прочетеш „Утринни Слова", написани с оранжев цвят и ще си представиш изгряващия диск на слънцето в оранжев цвят. Чрез лъчите на Слънцето ще слезнат в тебе оранжевите лъчи и ще се свържете с Духът на Светлината от Отца на Светлините. Виж стр. 49 - 51. Тогава ще се сбъдне следното: „А Утешителят, Духът Святий, когото Отец ще ви проводи в мое име, Той ще ви научи всичко." (Ев. Йоана, гл. 14, ст. 26) Той ще ви научи всичко. Но да изпълните волята Божия може да стане чрез Силата на Духа, която се носи на виолетовите лъчи от Отца на Светлините в слънчевия спектър.

II. МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС 1. Ден- петък. 2. Планета - Венера. 3. Тон - „Сол". 4. Цвят- светлосин. 5. Светлосиният цвят облича от Словото следните принципи: „А Истината подразбира движение в определени посоки - посоката, в която всичко във Вселената се движи от граничното към безграничното и безначалното." „Духът на Истината е този, който осъществява това движение към онова, което е без начало и без край, като схващане на Бога, като безграничен и безначален," „Истината ще ви направи свободни." 6. Въздействие върху човека: Пробуждане на човешкия дух и придобиване на духовна сила за духовния живот и за високия идеал на човешката душа, 7. Светлосините лъчи от спектъра на Светлината носят от Отца на Светлините - Духът на Истината. Виж стр. 55 - 56 от „Завета на цветните лъчи на светлината". 8. Духът на Истината работи със светлосините лъчи. Виж стр. 30 - 32 от „Завета на цветните лъчи на светлината". 9. От Словото Господне - виж стр. 30 - „Глава на твоето Слово е Истината", псалом 119, ст. 160. Виж стр. 55 - „А кога дойде онзи, Духът на Истината, ще ви настави на всяка Истина". (Ев. Йоана, гл. 16, ст. 13). 10. Определя се за корицата на Младежкия окултен клас - светлосиня корица с изписани бели букви, защото Духът на Истината ще ви направи свободни и ще влезете в света на свободата. На земята символ на свободата е Слънчевата светлина, която е бяла светлина, затова се изписват с бели букви заглавията на корицата със светлосин цвят. 11. И като погледнеш светлосиния цвят на корицата, трябва да се свържеш със светлосините лъчи на спектъра на светлината, които се носят от Духът на Истината. 12. Когато започнеш да четеш от Младежкия окултен клас Словото на Учителя, трябва Духът на Истината да те води през него. Учителят често завършва Словото Си, изречено в петък пред Младежкия окултен клас, така: „Само Светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът." 13. Накрая трябва да завършиш със светлосиния цвят от рамото на цветната Пентограма, която е Истината, който е представител на един от 5-те Добродетели в цветната Пентограма и е един от 7-те Добродетели за седмицата. В петък е Любовта, управляван от Духа на Истината, който се носи на крилата на светлосините лъчи от спектъра на Светлината. А защо Любовта? Любовта всякога има стремеж към Истината. Истината е обект на Любовта. Без Истината Любовта не може да се определи. Ето защо в петък като един от добродетелите за седмицата е Любовта. 14. В петък се чете псалом 44. 15. В петък се пее песента на Учителя „фир-фюр-фен, тао би аумен". 16. В петък се чете молитвата на Учителя „Триединият Бог", виж „Изгревът" том XI, стр. 637. Ето защо аз определих цвят на корицата на Младежкия окултен клас да бъде светлосиня с изписани букви в бял цвят. Като видиш светлосиния цвят, ще се свържеш със светлосиния цвят на спектъра на слънчевите лъчи и оттам - с Духът на Истината, които се носят от тези лъчи, а чрез него ще се свържеш с Отца на Светлините, стр. 55 от „Завета на цветните лъчи на светлината". И оттам, чрез Отца на Светлините, ще се свържеш с Духа на Словото на Учителя, на Всемировият Учител на Вселената - Беинса Дуно. И тогава ще разберете какво означава: „Истината ще ви направи свободни." Ще получите свобода за човешката си душа и за човешкия си дух, като человек на земята, живеещ в плът и в Дух.

XVIII. ЗАВЕТЪТ НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА, ПЛАНЕТНИТЕ ДУХОВЕ И ДНИТЕ, В КОИТО ТЕ СА ОБЛЕЧЕНИ В СВЕТЛИНА ОТ ДЪГАТА, КОЯТО Е ОТЦА НА СВЕТЛИНИТЕ, И СЛОВОТО НА ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО I. ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС 1. Ден - сряда. 2. Планета - Меркурий. 3. Тон „Ми". 4. Цвят - жълт. 5. Жълтият цвят облича от Словото следните принципи: „Любовта ражда Доброто, Доброто носи живот, светлина и свобода за нашите души". 6. Въздействие върху човека: развитие на човешката мисъл, 7. Жълтите лъчи от спектъра на светлината от Отца на Светлините носят Духът на Мъдростта, виж стр. 51 от „Завета на цветните лъчи на светлината". 8. Духът на Мъдростта работи с жълтите лъчи, виж стр. 18 от „Завета на цветните лъчи на светлината". 9. От Словото Господне, виж стр. 18 „Господ дава мъдрост" притчи гл. 2 ст. 6, виж стр. 51. „Тогава им отвори умът да разумеят писанията" (Ев. Лука, гл. 24, ст. 45). 10. Определя се за корицата за Общ окултен клас - жълта корица с изписани сини букви, защото Словото на Учителя е глава на Истината, т. е. на Духа на Истината, който управлява синия цвят. 11. И като погледнеш жълтия цвят на корицата, трябва да се свържеш с жълтите лъчи от спектъра на светлината, които се носят от Духът на Мъдростта. 12. Като започнеш да четеш от Общия окултен клас Словото на Учителя, трябва Духът на Мъдростта да те води през него. Той завършва много пъти Словото си в Общия окултен клас така: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди". „Бог царува на Небето - Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му". Това са формулите, с които трябва да зъвършва четенето на Общия окултен клас в сряда, 13. Накрая трябва да завършиш с жълтия цвят на рамото на цветната Пентограма, което е Мъдростта, като представител на един от 5-те добродетели в цветната Пентограма и един от 7-те добродетели, определени за седмицата, в сряда, управляван от Духа на Мъдростта, който се носи на крилата на жълтите лъчи от спектъра на светлината. 14. В сряда се чете псалом 19. 15. В сряда се пее песента на Учителя „Песен на Светлия път", „Мога да постигна що желая". 16. В сряда се чете молитвата от Учителя „Молитвата на Бялото Братство", виж в „Изгревът" том XI, стр. 635 - 636. Ето защо аз определих цвета на корицата да бъде в жълт цвят. Откъде имам това знание? От Словото на Учителя Дънов и всичко, което е описано в тези 16 точки. Всеки, който работи с тях, ще се свърже с Духа на Словото на Учителя, което се носи от Отца на Светлините. Виж стр. 48, 51 - 53 от „Завета на цветните лъчи на светлината". И като се свържете с Духът на Словото, тогава ще разберете какво знание ви е дадено и какъв ключ ви е предоставен в описанието на всички тези 16 точки. Тогава ще оцените и ще видите кой е Ръководителят на Програмата за издаването на оригиналното Слово на Учителя, която се провежда чрез мен.

XVII. ЗАВЕТЪТ НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА И ПРОГРАМАТА ЗА ИЗДАВАНЕ ОРИГИНАЛНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ 1. Учителят Дънов за пръв път споменава за краските, за цветовете на светлината пред съборите на синархическата верига през 1907, 1910, 1912, 1914 г. Протоколите на тези събори са публикувани в „Изгревът" том XI, стр. 370 - 619 и там ще прочетете какво е казано за краските или цветовете на Небесната Дъга, на Духът Божий, Който ги носи от Отца на Светлините. 2. Понеже „Старият Завет" влиза в „Новият завет", а „Новият завет" влиза в „Третият завет", който е Словото на Всемировият Учител, то виж „Учителят Петър Дънов и пасхата на Третия завет" в „Изгревът" том XI, стр. 66 - 68. 3. За да влезеш в общение със Светият Дух, трябва да работиш с Антиминса. За него виж -„Как се работи с Антиминса", „Изгревът" том XI, стр. 88 - 90. Той е отпечатан като приложение на плакат към том XI. 4. Учителят Дънов често е препоръчвал на учениците си следното: „Четете ежедневно Евангелието, за да се свържете с Духът на Христа". И всички се чудят защо. Причината е дадена в Евангелието, където се казва, че след като Светият Дух слязъл върху учениците на Христа и те Го приели, то тогава Той, Святият Дух, им припомнял всичко онова, което Исус им е говорил. И те са разнасяли именно това Слово, което им припомня Светият Дух, какво е говорил Христовият Дух чрез Христа. Ето защо Той, Учителят Дънов е давал задачи да се чете по глави Евангелието и да се размишлява по тях в първите години от 1900 - 1922 г. Това е продължило и по време на Школата 1922 - 1944 год. 5. Учителят дава и един друг метод за връзка с Духът на Христа. А това е неръкотворния образ на Исус Христос. Виж „Изгревът" том XI, стр. 152 - 159, „Как се работи с истинския лик на Исус Христос", виж „Изгревът" том XI, стр. 159. Той е отпечатан като приложение на плакат към том XI. 6. В „Изгревът" том XII, стр. 370: беседа държана пред мъжете на 8.VIII.1920 год. Учителят Дънов казва следното: „Христос в Мойсей е същият, Христос в Исуса е същият и Христос, Който е в мене, е същият". Ето това е ключът за работа с неръкотворния образ на Христа и работа с Евангелието и със Словото Господне в Старият завет. Христос вчера, днес и утре е Един и Същий! Амин. 7. В „Изгревът" том XII, стр. 839 - 852 е дадено „Упътване за работа с Пентограмът". Тя е отпечатана като приложение на плакат в черно-бяло изображение. 8. В „Изгревът" том XII, стр. 853 - 856 е дадено „Упътване към цветната Пентограма", която е също отпечатана като приложение на плакат към том XII. 9. За Антиминсът и Бялото Братство виж „Изгревът" том XII, стр. 863. 10. Ежедневна работа с Антиминса виж „Изгревът" том XII, стр. 864. 11. Връзка на Антиминса със „Заветът на Цветните лъчи на светлината" виж „Изгревът" том XII, стр. 865, 12. Връзката между Антиминса, „Завета на цветните лъчи на светлината" и Пентаграмът виж „Изгревът" том ХП, стр. 866. Работи се така, както е указано тук. 13. Кой е ученикът, земен и небесен? Виж „Изгревът" том XII, стр. 867. 14. Връзката между Антиминса, „Завета на цветните лъчи на светлината", Пентаграма и Програмата за отпечатване оригиналното Слово на Учителя с цветни корици, с цветни краски. Човек, като работи със „Завета на цветните лъчи на светлината" и чрез тях и чрез лъчите на цветната дъга, той може да влезе в петтях добродетели на цветната Пентограма. Това е описано на стр. 866 в том XII. Има връзка между цветната Пентограма, „Завета на цветните лъчи на светлината" и дните в които Учителят е произнасял Словото Божие. 15. Връзката с Христовият Дух, Който в някои псалми силно е застъпен, се препоръчва от Учителят Дънов. Виж „Изгревът" том XIII, стр. 49. Да се четат и да се работи с тях. А именно: 1. Неделя се управлява от Слънцето - чете се псапом 61. 2. Понеделник се управлява от Луната - чете се псалом 143. 3. Вторник се управлява от Марс - чете се псалом 27. 4. Сряда се управлява от Меркурий - чете се псалом 19. 5. Четвъртък се управлява от Юпитер - чете се псалом 112. 6. Петък се управлява от Венера - чете се псалом 44. 7. Събота се управлява от Сатурн - чете се псалом 25. За пробуждане на съзнанието се препоръчва да се чете псалом 32. 16. След като се четат и работи с псалмите всеки ден, съобразно коя планета управлява деня от седмицата, то след това се преминава на следващия етап. Търси се връзката между деня и планетата от една страна и планетния Дух, който създава и управлява всяка една краска или един цвят от Небесната дъга, от Цветните лъчи на Светлината. Понеделник - Луна - псалом - 143, цвят - зелен, основен тон - фа Вторник - Марс - псалом 27, цвят - червен, основен тон - до Сряда - Меркурий, псалом 19, цвят - жълт, основен тон - ми Четвъртък- Юпитер, псалом 112, цвят - тъмносин, основен тон - ла Петък - Венера, псалом 44, цвят - светлосин, основен тон - сол Събота - Сатурн - псалом 25, цвят - виолетов, основен тон - си Неделя - Слънце, псалом 61, цвят - портокал - оранж, основен тон - ре Пример за понеделник: Четеш псалом 143, трябва да работиш със зеления цвят - търсиш в книжката „Завета на цветните лъчи на светлината" стр. 22 - 29 и работиш през деня с тази зелена краска. А за да се свържеш чрез зеления цвят от едното рамо на цветната Пентограма т. е. с Правдата, ще трябва да работиш с нея. А това е публикувано как се работи с Добродетелите и с 5-те рамена на Пентограмата. Трябва да се запознаете много добре как се работи с цветната Пентограма. Иначе не можете да се ползвате от нея и не може да преминете по-нататък, 17. Връзката между цветовете на Дъгата и Планетния Дух. Понеделник - цвят - зелен - Вечният Дух стр. 22 - 23 от книжката „Завета на цветните лъчи на светлината"; Вторник - цвят - червен -Духът на Любовта - стр. 8 - 11 от книжката „Завета на цветните лъчи на светлината"; Сряда - цвят - жълт - Духът на Мъдростта - стр. 18 - 21 от „Завета на цветните лъчи на светлината; Четвъртък - цвят-аметистов = на теменужено червен = на тъмносин - Духът на Благодатта - стр. 35 -39 от „Завета на цветните лъчи на светлината"; Петък - цвят - светлосин - Духът на Истината - стр, 30 - 32 от „Завета на цветните лъчи на светлината"; Събота - цвят - виолетов - Духът на Силата - стр. 33 - 34 от „Завета на цветните лъчи на светлината"; Неделя - цвят портокал-оранж - Духът на Обещанието = на Духът Святий - стр. 15 - 17 от „Завета на цветните лъчи на светлината"; Пример: В понеделник четеш 143-и псалом, работиш с Пентограмата със зеленото рамо, т. е. с Правдата, и четеш за „ Вечният дух" от стр. 22 от книжката на „Завета на цветните лъчи на светлината", и работиш със зеления цвят и стиховете от книжката. Ето така се работи последователно. И въз основа на това знание за Програмата се определи от мен цветът на кориците по издаване Словото на Учителя по оригинал в дните, когато то се е свалило чрез Него.

XVI. КАК ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО ЗАВЕДЕ ДИМИТЪР ЗАРКОВ ОТ КАЗАНЛЪК ДО НАЙ-ГОЛЯМОТО ПРЕДАТЕЛСТВО 1. Тази история трябваше да се опише, защото се бе случила, и тя бе свързано с най-голямото предателство до този момент към Програмата на „Изгревът" и Програмата за издаване оригиналното Слово на Учителя Дънов, Извършиха я от Казанлък. Бяха всички свързани за верига и всеки извърши своето и излезна наяве и накрая предателството се отпечати. Всеки застана на онова място, на което бе поставен от Духът на Заблуждението. 2. Цялата история, как чрез Иван Мавров се предаваха оригиналите и как се връщаха, бе описана в „Изгревът" том IX, стр. 841 - 842. А развръзката на тези събития бе описана също в том IX, стр. 843 - 844, в Протокола от 21 март 1999 г. Там бе посочено в точка 11, че Димитър Зарков ще извърши предателство, като предаде дискетите на друг, за да ги издаде. Беше предвидено, защото се виждаше вече кой го ръководи, кой му е Господар. И така стана! 3. Предвиждането ми се сбъдна. Димитър Зарков предава на Димитър Калев целия набран материал по оригинала на дискета, онзи го странира и го предава на т. н. Издателство „Бяло Братство" и го публикуват под заглавие „Акордиране на човешката душа", София 1999 г. с ISBN 954-744-801-2, том I. И понеже нямаха оригинала, не можеха да направят корекции и бе излезнало с много груби грешки. Но за тях бе важно да го отпечатат, за да докажат, че са те, които взимат решения с цената на лъжата, измамата и предателството. Доказаха го. 4. Ето така си послужиха с лъжа, кражба и измама. А този материал аз го съхранявах 30 години, когато комунистическата власт правеше ежемесечни обиски по домове на последователи на Учителя Дънов и всичко прибираше и унищожаваше. Той знаеше, че планът бе, че трябва да излезне в поредицата „Изгревът". Знаеше Димитър Зарков, но извърши предателство. А защо? Отговорът се намира именно в първата страница на откраднатия от мен материал на Боян Боев, на 6 ред отгоре по оригиналния машинописен текст или на 5 ред отгоре на тяхното пиратско издание. Ще го цитираме този текст, за да се види, какво нещо е лъжа, как започва и какво е казано от Учителя и е написано в самото начало, на първата страница на 6 ред на оригиналния му труд от 1058 страници. Ето това е пророчеството и това ще бъде съдбата на всички, които участвуваха в тази кражба и предателство към Програмата на „Изгревът". Направиха съдба с Небето и всички ще проверят какво нещо е съдба с Небето. Ще проверят! „...Който уповава на светското, на материалното, той непременно в края на краищата ще се разочарова. И който уповава на духовното, но с користни цели, за да уреди своите лични работи, той също ще се разочарова. Само онзи, който уповава безкористно на духовното, не се разочарова. Това е Божественото. " (Виж оригиналния текст в „Изгревът" том XII, стр. 898.) 5. Крадците, лъжците и мошениците откраднаха материала от 1058 страници от мен и го публикуваха. И аз трябваше да се защитя, защото те всички бяха закачени за верига на на Разрушението, а от другата страна бях само аз. Абсолютно сам и всички се учудваха защо пиша тези неща и кому е нужно. И после казваха: ама това не е негов материал, а на Боян Боев, той няма право да се разпорежда с него. Това чух. И запитвах: ама защо вие не го публикувахте, преди да извърши Димитър Зарков кражбата, лъжата и предателството? Защо тогава не го публикувахте, защото нямаше нищо у вас, а всичко аз съхранявах. Отговаряха ми „Не го публикувахме, защото не му бе дошло времето". Да, така беше. Беше дошло тяхното време - на лъжата и на крадците, и на мошениците. И сега е тяхното време. И утре ще е тяхното време. А моето време е в поредицата „Изгревът". И в издаденото оригинално Слово на Учителя Петър Дънов. 6. Ето защо аз описах и публикувах в „Изгревът" том XII, стр. 882 - 887 цялата тази кражба и измама и публикувах документация, като заснех и представих документация на стр. 884 и 885, 886, 887 за да се види кой им е Господарят и как работят слугите му. 7. И понеже никой, ама никой от това поколение не знаеше какво представлява архивът на Боян Боев и той самият, то аз го описах в „Изгревът" том XII, стр. 890 - 902. 8. А точно как бе извършена кражбата и как се осъществи предателството виж „Изгревът" том XII стр. 897 в точките 5, 6, 7, 8, както и на стр. 899, точките 9, 10, както и на стр. 900, точка 11. 9. А как ще се развият събитията след тази кражба и предателство, виж в „Изгревът" том XII на стр. 902. Аз ще дочакам да видя това. Вече от две години го виждам. Железните врати се затвориха за това поколение, за да спре извращението и опорочението на учението на Учителя Дънов. 10. Бялото Братство има един изпитан метод и средство, изпитано от векове, за да се справи с опорочението. Как става ли? Много е просто като изпълнение, като обяснение и е достъпно до всички за проверка. А то е: Бялото Братство изтегля Духа си от онова Слово, което е писано чрез него и чрез неговите служители на Духа. Изтегля го. Онова, което остава напечатано, то вече не е Слово, а обикновени думи без Дух и без Сила. Като ги четеш и препрочиташ, виждаш, че в тях няма Дух и Сила. Като четеш, усещаш и виждаш, че не можеш да влезеш в този напечатан материал, че той е затворен за теб и твоето съзнание не може да прочете и да възприеме нещо. Този материал е заключен. Заключва се с 9 катинара. А дали е вярно? Вярно е. Доказателства! Ето ги. Вземете тези книги, отпечатани с лъжи, кражба и предателство под наименованието „Акордиране на човешката душа" и се опитайте да прочетете нещо и да разберете нещо, и да проумеете нещо.' Нищо няма да схванете. Защото Духът се е оттеглил и материалът е заключен с 9 катинара. Духът пребъдва само в Чистота: Чистота в мисли, Чистота в чувства. Чистота в действие. Това е методът на Бялото Братство. Чистота и Истина. „Глава на Твоето Слово е Истината." 11. А как действува Черното Братство? С лъжа, кражба и предателство. Искате доказателство. Ще го имате. Ето, представяме ви на скенер, че на 31 август 1998 г. Димитър Зарков е получил от мен Вергилий Кръстев оригинала на разговорите на Боян Боев с Учителя от 1058 страници. Ето, вижте го. И се определете кому да служите. Кому? Чрез „Изгревът" ще се определите. Само чрез него. По друг начин няма. Или сте с Духа на Истината, който е в „Изгревът", или сте с Духът на Заблуждението, който също е в „Изгревът". По средата не можете да застанете и да стоите разкрачени, защото ще бъдете разкъсани. Избирайте! Ако сте с Духът на Истината, то Небето ще отвори медните врати за вас и ще ви даде вътрешни и външни условия да работите в тази епоха. Ако сте с Духът на Заблуждението ще станете слуги на Разрушението и накрая ще направите съдба с Небето. Има едно изказване на Учителя, а то е: Съдбата на света започва от Домът Господен. А Дом Господен бе Изгревът по времето на Учителя. А Дом Господен е „Изгревът" и поредицата на „Изгревът" от том I до края на света. Амин. 12. Тук поместваме на скенер протокола за получаването на разговорите с Учителя от Боян Боев от стр. 1 до 1058 от Димитър Зарков на 31 август 1998 год. (Виж по-долу на тази страница.) Представяме и друг протокол, за получаване на оригиналното Слово за печат. 13. Публикувахме писмата на Жана Иванова до Димитър Зарков и Иван Мавров, както и моето до Иван Мавров в „Изгревът" том XI, стр. 809 - 813, за да се знае Истината. 14. Но предателството бе осъществено. Имената на предателите се знаят. Те направиха съдба с Небето и предателство пред Програмата за издаване на „Изгревът" и на оригиналното Слово на Учителя. Има Един Бог, Един Учител - Беинса Дуно и Едно Слово. Има Един Изгрев на Духът Божий, който е свещен. Има „Изгревът", който е свещен, неприкосновен и се охранява с Мечът на Духа от архангелите Божии, които със мечовете си раздават Божията правда". Амин.

XV. НЕ ХВЪРЛЯЙТЕ БИСЕРИТЕ ПРЕД СВИНЕТЕ (Ев. Матея, гл. 7, ст. 6) 1. На 26 декември 1997 г. пристигна у дома Любомир Гълъбов и представя Момчил Николов, който пък водеше Стоян Кючуков, и двамата от Стара Загора. Поискаха да подготвят за печат една годишнина от оригиналите, които сега аз ги подреждах и ги подготвях за печат. Направихме протокол, подписаха се и им ги връчих за работа Неделни беседи 1940-1941 г. - 39 броя беседи. 2. Заминаха си и непрекъснато всяка седмица научавам, че преминават през различни премеждия от личен характер и по-специално Стоян, както и Момчил. Давах им съвети, които те не изпълняваха. Питаха ме. Аз давах съвети. А те си правеха каквото им хрумне. И затова работата им не вървеше, по всички посоки ги отклоняваха и се забавяше работата. 3. Подготовката за печат преминаваше през големи затруднения, понеже веднага се бе включил Духът на Заблуждението, обсеби мнозина, намери послушни слуги и започна да разрушава всичко. Тази история бе много стара и е описано в „Изгревът" том III, стр. 232, № 22 -„Братски пари за свинарник" и том VII, стр. 178, № 10 - „Свинарникът". Но тя продължи и тук и разрушаваше всичко, Стоян наруши точки 16, 18, 19 на Протокола, чрез който получи оригиналните беседи и измени на Програмата, която аз ръководех. Стана предател. 4. Бях му предал освен този материал, но и такъв на Боян Боев, който той разхвърли по разни градове, без да ме пита, започна да прави разпечатки, намесиха се други сили и всичко провалиха. Така завърши един от опитите да се започне да се подготвят материалите на Боян Боев. Другият опит също излезе несполучлив и завърши с кражба, предателство и провал. Виж „Изгревът" том XII, стр, 890 - 902 и по-специално стр. 896 - 902. 5. Накрая беше ми предаден за печат материалът от Неделни беседи от 1 - 20 беседа и бе отпечатан под заглавие „Като роди дете" с ISBN 954-9589-23-4 от Издателство „АСК-93" през 1998 г, което бе фирма на Жана Иванова, 6. Понеже се нарушаваше протоколът, вмъкнаха се други сили да противодействуват, затова извиках Момчил. Той дойде на 27.02.1999 г. Издадох разпореждане за спиране на работата, написах протокол. Накрая си прибрах материала. Всичко това е описано в „Изгревът" том IX, стр. 834, 834 -836, 836 - 837, 838 - 841. Прочетете го и ще разберете каква е голяма силата на Разрушението. Питаха ме защо помествам такива неща. Сега, когато се запознаете с всички истории по издаването на Словото, ще се убедите, че това е необходимо да се опише, защото заедно с Духът на Съзиданието върви и Духът на Разрушени ето. Те вървят заедно, един до друг. 7. На 29.04.1999 г. с протокол предадох лекциите от 21 до 39 на Неделни беседи 1940 - 1941 г. на Румяна Маринова от София, която ги подготви за печат и те излезнаха под заглавие „Възпитанието" с ISBN 954-9589-42-0, София 1999 г. а „Жануа-98". Отдавна подканвах Жана Иванова да си създаде фирма - издателска къща, за да бъде на нейно име понеже всички финансови средства, които осигуряваше Програмата от Небето чрез мен се насочваха към нея и тя работеше с тях и издаваше. През мен не минаваше нито лев, нито стотинка. И когато излизаше поредното томче от печат, аз отивах при Жана Иванова, изваждах от собствените си пари и го заплащах. Мнозина още ги е яд, че не могат да ме упрекнат в това, че съм обсебвал пари. А как всичко това ставаше, как Програмата от Небето и от Земята работеше, ще разкажа, когато му дойде времето за това. Ще видите тогава как всичко вреше и кипеше около нас и в нас. Добре, че останахме живи, защото мнозина изгоряха заради нарушение на Програмата. 8. А сега идва ред да публикуваме протокола, под който се подписа Стоян Кючуков при свидетел Момчил Иванов. ПРОТОКОЛ 1. Днес, 26,12.1997 г. долуподписаният Стоян Иванов Кючуков от гр. Стара Загора - 6006, кв. „Колю Ганчев", ул, „6-ти септември" № 14, тел, 042/4-00-76, л.п. № 1191865 с. Ж, в дома на Вергилий Кръстев, след предварително уточнение, съм съгласен да набирам непечатани беседи от Словото на Учителя Дънов. 2. Получавам Неделни беседи 1940 - 1941 г. оригинали - 29 бр., от 29.09.1940 г. до 13.07.1941 г., с едва описа. 3. Задължавам се да набирам текста по оригинала, като там, където не се подразбира, липсва някой член, съюз, да се постави думата, която ще поясни, в скоба. 4. Оригиналът, който се връчва, е минал през редакцията на Лалка Кръстева, която е задрасквала думи, изречения и е правила свои прибавки. Ето защо набира се по оригинал така, както е машинописният текст. 5. След набиране на текста се прави първа разпечатка и се дава на двама човека - единият да чете, а другият да проверява текста и да въвежда пропуснатите думи. 6. Въвеждат се отново корекциите и се прави втора разпечатка, като се сверяват първата и втората разпечатка. След което корекциите се нанасят в компютъра. 7. Страниране, като се избира форматът, но задължително шрифтът да бъде плътен. 8. Разделя се материалът на две съобразно страниците, за да бъдат по равно във всяко едно томче. 9. Изваждането на паус да бъде на огледален образ задължително. За да бъде по-добър печатът. 10. Начинът на страниране - справка по издадените Утринни Слова. 11. На първата страница се пише името на томчето и годината. Проверява се дали това заглавие е вече употребено при издаване на някои от томчетата - справка в каталога. Ако има същото заглавие в друго томче, то за заглавие на тома се поставя втората или третата беседа. 12. На втората страница се пише екипът, който е работил набора, коректори. 13. Последната страница е съдържанието, в което се отбелязва заглавието и датата на беседата. 14. Корица - портокал-оранж. Цветът е определен съгласно „Завета на цветните лъчи на светлината". 15. Тираж - 1000 бройки. 16. Всички въпроси, които ще възникнат при предпечатната подготовка, ще бъдат уточнявани с Вергилий Кръстев или Любомир Гълъбов. 17. Набира се по новия правопис, 18. Никой няма право от името на когото и да е като ръководители, управителни и братски съвети, да дава съвети и да предявява някакви претенции. 19. Ръководител на групата е Стоян Иванов Кючуков, който получава материала, и той набира и определя своите сътрудници и движи целия процес. Единствено той отговаря пред Вергилий Кръстев. 20. Отпечатването ще бъде извършено в печатница, в която има условия за печат и е с добра оферта. ISBN ще бъде на фирмата на Любомир Гълъбов и Жана Иванов, като те ще извадят номера и ще го продиктуват. 21. Ако групата от Стара Загора решат да финансират печата, то след продажбата на книгите парите им се възвръщат. 22. Цената ще се определи след консултация с Любомир Гълъбов, като се вземат пред вид разходите по предпечатната подготовка, печата + 30 % търговска отстъпка. 26.12.1997 г. Подпис: Стоян Кючуков Свидетел: Момчил Николов 9. Е, видяхте ли какво значи лъжа, измама и предателство? Това е. Там, където е Духът на Истината от Словото на Учителя Дънов, до него върви Духът на Заблуждението и Разрушението и се проявява чрез человеците земни и подземни. Това е. И няма да питате защо се помества всичко това. Не само да се знае. Не само да се помни. А да се документира чрез факти, че двете неща съществуват. И двете ложи съществуват не само в Школата на Учителя Дънов, не само че са били на селището Изгрева в София, не само че са и по братствата в страната. Има ги навсякъде, където има последователи на Учителя Дънов. Имало ги е. Не са от вчера и от днес. Ще ги има и утре. А в поредицата на „Изгревът" присъствуват и двете ложи със своите представители и с техните деяния. Това е „Изгревът" - история, живот на слугите на Черната ложа и на служителите на Бялата ложа. В края на краищата всяка си заема своето място, там отсяда, там седи и каквото му нарежда Господарят от Черната ложа или Учителят на Бялата ложа, той тръгва да изпълнява. Това е било вчера, било е днес и ще бъде и утре. 10. В писмо от 5 август 1999 г. Момчил Иванов ми съобщаваше, че щом е прочел „Изгревът" том IV стр. 357 „Съдбата на братските ръце", където Учителят е наредил на Владо Руснака да издълбае две братски ръце, които се ръкостискат в знак на общение пред Бога и пред историята - това са братските ръце на България и Русия. Но след това те са изровени и с чук са потрошени. Там е описано как и защо. Този случай ми го е разказвала и Весела Несторова, която е била в Мърчаево по това време. Получих писмото му и му забраних, повече да прави опити да заравя той нови издълбани, изсечени на камък нови „братски ръце". Дано е изпълнил. 11. В писмо от 16.ХII.1999 г. Момчил Иванов ми изпраща писмо, в което ме уведомява, че вече е разбрал каква е идеята за Братството и как тя се опорочава от т. н. „братя", които са вече служители на Духа на Заблуждението. 12. Към това писмо той беше написал една възторжена поетична творба за „Изгревът". Онзи, който му бе дал тази поезия, беше от там, където знаеше за Силата на „Изгревът" и знаеше кой го ръководи и защо! Ето защо включваме тук, тази поезия, защото този материал за Стара Загора ще завърши с възхвала на „Изгревът" чрез едного от българите, пребиваващи по земята българска. Амин. Здравей Вергилий, Благодаря на Небето, че се срещнах с теб. Пожелавам ти живот и здраве и да завършиш работата, за която си опеделен от Учителя. Искам да ти споделя нещо, което не съм споделял с никого. След като излезна IV том на „Изгревът" и там в спомените на Драга Михайлова бе писано за съдбата на братските ръце, реших да поръчам на един каменоделец да ги направи т. е. да ги възстанови. Не зная дали съм дал правилно идеята. Той издяла две ръце, които се здрависват от едната страна има буквата „Р", а от другата буквата „Б". Материалът е от бял мрамор с големина колкото малка тухла. Междувременно ходих в Мърчаево с идея да ги заровя там незабелязано, но видях, че не ще може. Ако искаш да ги видиш при следващата среща, ще ти ги донеса. Също така, ако имаш предвид да ги сложа някъде, ще го направя. Много поздрави от мен и до скоро виждане. Много поздрави и на Жана. 5 август 1999 г. гр. Стара Загора, Момчил Николов Здравей Вергилий, Първо искам да ти благодаря, че прие колета. Съжалявам, че не ти изпратих по-рано, защото продадох известно количество. Живот и здраве, догодина ще си поправя грешката. Въпросът до майка е следният: както пише в „Изгревът" ти си дал доста заплати за Него и плодовете са налице, а аз хвърлих доста средства и енергия за така наречените „братя" и затова тя „парен каша и айрян духа", не я обвинявам жената. Тя доста неща разбра и често дума: „Ами ако не беше Вергилий, какво щеше да правиш? Да е жив и здрав." С нетърпение очаквам XI том, днес довърших Х-ти. Препрочитам I-ви. За „Изгревът" ти ми беше говорил и написаното не ми е непознато. Силата му обаче е голяма. Благодаря ти! Жив и здрав бъди и работата си довърши! Сили Бог да ти дари! 16.ХII.1999 г. гр. Стара Загора Момчил Николов ИЗГРЕВЪТ Говори се, че Изгревът тежко се чете Чуй добре, човече и прочети следващите редове. На Авраам леко ли му бе сина си към жертвеника да поведе С вяра произнесе: „Иеова - ире". На Мойсей леко ли му бе през пустинята четиридесет лета израилевите племена да преведе Връзката му с Бога силна бе. „Господ даде, Господ отне, да бъде името Господне благословено" - тез думи да произнесе на Йов лесно ли му бе. На Христос леко ли му бе, кога се моли от порите му кръв да потече. На Учителят леко ли му бе всички хули да понесе Школа да отвори, в която да се учат человеци и Богове. На Вергилий леко ли му бе тридесет години да събира да запазва, да издава Словото на Бога - заобиколен от врагове. Тежко се чете - за тоз, който иска на Братство да си играе, а за Словото нехае. Който иска, да благодари, да знае: Задача има, да се учи да работи и прилага. Не е лесно ученик да се нарече. Момчил Николов * ДОМЪТ ГОСПОДЕН На Теофана Савова Изгревът го няма Дом Господен бе той в началото на изтичащия век Изгрев нов се пише днес за человеците от бъдещия век. И всяка душа важна там е на покрива керемидка тя е - при лошо време да не тече. Момчил Николов

XIV. КОЙ ИСКАШЕ ДА УГАСИ ЗАПАЛЕНАТА СВЕЩ? 1. На 1 юли 1994 г. предадох на Елена Николова две годишнини от Общия окултен клас. Оригиналите от 1936 - 1937 и 1937 - 1938 г. Предадох ги без подпис, без протокол, с уточнение да се отпечата по оригинал. Тогава тя оглавяваше Издателство „Бяло Братство". Бях й гласувал доверие, защото нейният дядо Сава Калименов беше ме помолил да работя с нея. За него го направих. 2. Но понеже беше закачена за онази верига, която искаше да променя и редактира Словото на Учителя Дънов, не можеше да направи нищо. Имаше два избора; или да го промени и да ме излъже, както другите правеха това, или да го издаде по оригинала. Държа го 3 години и не направиха нищо. Не можа да го издаде. Прави, струва - не можеше да го издаде, защото бе завързана от тях с вериги. Враговете на Словото я бяха оковали във верига, като сама си сложи там краката. 3. И понеже тя също се включи към онези, които се подписаха под „Отворено писмо", на 5 юли 1995 г. срещу мен публикувано в „Изгревът" том IV, стр. 622 - 624, като за „кумова срама" бе отбелязала какви материали аз съм й дал да публикува от Издателство „Бяло Братство". А тези материали можех аз да си ги публикувам. Включи се на тази верига и стана враг на Програмата на „Изгревът". Всички нейни подвизи са описани в „Изгревът" том IV, стр. 565 - 566, 576, 609 - 610. „Отговорът" на „Отворено писмо", стр. 625 - 642, а по-специално за Елена Николова виж стр. 625 -626, 634 - 635, а за майка й - стр. 637. 4. Елена Николова бе вече закачена за друга верига и да искаше да се освободи - не можеше. А каква бе тази верига? Ще обясня с факти. През 1995 г. тя издава от името на Издателство „Бяло Братство" две малки брошури, в които публикува по три лекции от Общ окултен клас 1936 - 1937 г. А защо ги публикува в две малки брошури по три лекции? Онзи, който е в нея, иска чрез този ход да разбие материала, за да не може да се издаде цялата годишнина. Дали е мое усмотрение? Моля, моля ето доказателствата. Държа в ръцете си книжката - две брошури по три лекции със заглавие „Запалена свещ" издание 1995 г. I част: ISBN 954-8091-23-2 и II част: ISBN 954-8091-24-0. И какво виждам на корицата? (Виж сканираните корици на стр. 875.) Отгоре написано име: Учителя, но без пълен член. Уточних се с нея, че ще бъде „Учителят" с пълен член. Но не слуша мен, а слуша онзи, който е в нея. А „Учителят" е Всемировият Учител на Вселената - Беинса Дуно и това Слово е Слово на Бога. При думата „Учителят" няма подлог, няма сказуемо, няма граматика, защото той е Отец, Бащата, Той е всичко, Той е все и вся. Но това тя не го знае. Но онзи, който е в нея, го знае и затова чрез нея поставя непълен член и се образува „врата", „порта" през която влизат онези от Черната ложа. Ще кажете, че си ги измислям тези работи. Моля, моля - вижте по-надолу, поставила е емблемата с котвата, но не е оригиналната, а са преместили окултната формула, която е и мото на емблемата, преместили я на горната част на емблемата: „Глава на Твоето Слово е Истината". В оригиналната емблема този надпис образува пълен кръг, затворен кръг, за да не може да влиза никой вътре в емблемата. А долу кръгът се затваря с три ноти. Има три ноти, които означават „до-мажорната гама" и означават началните символи на песента „Бог е Любов". (Виж „Изгревът" том IV, стр. 589 -590). И през тази врата влизат силите на Черната ложа и разбиват всичко и всичко онова, което съм предал да се набере. Пълен провал за Елена Николова. Но пълен успех за онези, за които тя бе закачена. Голям успех. Когато издавахме „Утринни Слова" 1942 - 1943 г, аз се намесих тогава и те сложиха оригиналната емблема през 1997 год. Много трудно се преборих. Питах ги: „Защо променяте „Емблемата с котвата"? Мълчат. Онзи, който е в тях, знае защо, но също мълчи. 5. След това Елена замина за САЩ да си учи един урок, да разбере кога се е подписвала срещу „Изгревът" и кога се е опитвала да вкара онези от Черната ложа да угасят „Запалена свещ" чрез „отворените порти" в Словото на Учителя Дънов. Замина и не ми върна двете годишнини. Стояха при Стефан Кирлашев, който ги беше дал на две литераторки да редактират текста. И те работеха усилено, за да разрушат и променят оригинала. Работеха и през деня, и през нощта. Не спяха, а се трудеха и се потяха усилно. Плюс това им плащаха с братски пари. 6. След събитията на 17 май 1997 г. и след като научих, че онези там сили искат да редактират Словото на Учителя, аз се свързах със Стефан Кирлашев и си поисках двете годишнини. Не искаше да ми ги предаде. Казвам му: „Елена ме излъга, подписа се срещу мен и сега отиде там през девет морета да си учи урока. Не ми върна двете годишнини. Внимавай да не стане същото и с тебе." Но той не вярваше на тези мои думи. Аз започнах да го посещавам често. Исках си материалите. Обясняваше различни неща и бавеше материала. Онзи, който бе в него, не искаше да ги върне да ми ги предаде. Но онези от Програмата отгоре така го атакуваха, че той се стресна и уплаши. Накрая ме свърза с лицето Лили Борисова, която редактираше Общ окултен клас 1936 - 1937 г. Срещнах се с нея, направих протокол, под който тя се подписа и аз си прибрах оригиналите. А разпечатките и техните редакции също прибрах, за да не правят повече опити за опорочение. Още не мога да повярвам, че тогава си ги прибрах. 7. Остана да си прибера Общия окултен клас 1937 - 1938 г., който бе предаден на една литераторка - доцент, Евелина Стоичкова. Колко пъти съм ходил при Стефан Кирлашев, някъде към 20 пъти. Проклинах времето и мястото, когато съм предавал оригиналите на Елена така на доверие. Разиграване голямо. Но онези отгоре на „Програмата" се намесиха, атакуваха ги по невероятен начин, те се уплашиха и ми върнаха накрая всички материали. С Евелина няколко пъти се срещах у дома на Марийка Марашлиева, докато си получа всички материали, заедно с разпечатките. Прибрах всичко. Беше невероятно напрежение. Успокоих се и след това умувах на кого да ги дам да ги набере, но отново, защото можеха отново да ме излъжат. Аз бързах да издавам, а те ме бавеха нарочно. Имах определено време от Небето - до 2000 г. да отпечатам оригинала. 8. След дълго умуване с тези, с които работех - Любомир Гълъбов и Жана Иванова, реших да ги предам на Димитър Зарков от гр. Казанлък. Така на 10.09.1997 г. му предадох с протокол Общ окултен клас 1937 - 1938 г. - 40 лекции по оригинала за компютърен набор. Те бяха набрани и бяха върнати на 27 февруари 1993 г. с дискети. На 27 февруари 1998 г. връчих на Иван Мавров от Казанлък Общ окултен клас 1936 - 1937 г. - 36 лекции за набор от Димитър Зарков. Те бяха набрани и ми бяха върнати на 31 август 1998 г. И двете годишнини, оригиналите на годишнините, бяха набрани безвъзмездно. 9. След като прибрах двете годишнини набрани, то аз ги предадох на Вихър Пенков и сестра му Буряна Пенкова. Разпечатаха ги и започна проверка на материала. Те бяха изпаднали в паника. Материалът не беше набиран както трябва, а беше с много пропуски и с редакции. Започна се една голяма работа. Приготвиха първата годишнина: 1937 - 1938 г. и тя бе отпечатана с ISBN 954-958925-0, 1999 г. от издателска къща „Жануа-98". Отдавна бях накарал Жана Иванова да си основе фирма и от името на тази фирма се издаваше вече всичко, което движеше Програмата. Необходимите средства, които осигуряваше Програмата, се насочваха от мен към нея. През мен не преминаваше нито един лев. Имах вътрешна забрана от моя ръководител на Програмата да приемам пари. И така, годишнината бе отпечатана със заглавие „Божественият импулс". С този Божествен импулс се движеше цялата Програма от Небето и от мен, от земята. 10. След това, до края на 1999 г. издадохме Общ окултен клас 1936 - 1937 г. - „Запалена свещ" с ISBN 954-9589-27-7. Та отново екипът, който вършеше корекциите, имаше проблем с неточния набран текст от Димитър Зарков. Но те се справиха отлично и Вихър, и сестра му Буряна, и съпругата Ефросина, и Венета Максимова. Всички работеха безплатно. Така отново запалихме „Запалена свещ" чрез оригинала от Словото на Учителя Дънов. Бяха я угасили, за да замръкне и да я няма повече на този свят. Но помогнаха ми от Небето и този път се справих. Що мъки, що ядове изтърпяхме всички, докато отидат на печат! 11. Ще ме питате защо описвам всичко това. Кому е необходимо? На някого ще е необходимо, но не на вас, които задавате такъв въпрос. Онова, което описах, бе много кратко, то бе една стотна част от това, което аз преминавах и онези, които работиха с мене. Беше голяма борба, но с помощта на Небето успяхме. Вие стигали ли сте до изстъпление при една такава работа? А познавате ли го какво то представлява? Едва ли. А то се нарича изстъпление на Духът. 12. И накрая ще се запознаете с доказателствата за промяна Словото на Учителя Дънов в „Изгревът" том IX от стр. 801 - 824, както и за онези, които се движеха от Духа на Разрушението стр. 825 - 833. 13. А сега ще ви приложа Протокола от 30.05.1997 г., за да си го прочетете и да видите с какво трябваше са се справям и кои бяха онези сили, които бяха угасили запалената свещ, чрез оригиналното Слово на Учителя Дънов. ПРОТОКОЛ Настоящият протокол е съставен от Вергилий Кръстев във връзка със отпечатването на неиздавани Окултни лекции на Учителя Дънов. 1. На 1 юни 1994 г. Вергилий Кръстев предава на Елена Николова „Общ Окултен клас" 1936-1937 г. Предава се също „Общ Окултен клас" 1937 - 1938 г. Освен пълното копие се предава също Лекции от 1 до 22, напечатано на друга пишуща машина, за уточняване. 2. Елена Николова обеща да набере текста по оригинала и да не се съобразява с поправките и задраскванията на Лалка Кръстева. С нея бе уточнено, че трябва да се набира по оригинал и ако смисълът на някое изречение не е изяснен, може да се добави някоя дума, поставена в скоби за пояснение. 3. Елена Николова направи един сполучлив опит и издаде в две малки брошури от 1 до 6 лекция. Трябваше да се дадат останалите. 4. Веднага се явиха онези сили за противодействие, които искат да изменят и променят Словото на Учителя. Започнаха да се създават редакционни съвети, които да редактират Словото на Учителя. Елена Николова бе разколебана и спря работата. Следващият етап тя премина в редиците на онези, които написаха отворено писмо срещу Вергилий Кръстев и по този начин му стана явен опонент. 5. В разстояние на три години двете годишнини, които бяха предадени, не бяха издадени. Непрекъснато се правеха съвещания от хора, които нямат представа какъв е проблемът и как трябва да се реши. А той се състои в издаването на беседите по оригинал. Словото на Учителя Дънов е Слово на Бога и то е неприкосновено и свещено. Никой няма право да посяга на него с човешки ръце. 6. На 30.05.1997 г., след разговор със Стефан Кирлашев, бе намерено лицето, което работи върху корекцията на „Общ Окултен клас" 1936 - 1937 г. Тя се казва Лили Борисова и след направеният преглед се установи, че това е един съвестен работник, но погрешно и умишлено е насочена в съвсем друга посока, а това се вижда от работата. Няколко въпроса по текста бяха уточнени за минути и това означава, че този човек може да работи при строго определени правила. 7. При направената проверка и прочит на някои пасажи се установи, че Елена Николова при набора от оригинала е допуснала някои грешки, които могат да бъдат неволни или пък опит да промени текста. Затова е необходимо да се направи нов прочит на материала, като един трябва да чете оригинала, а другият да следи разпечатката на текста. 8. Работата може да продължи, но не при тези условия, при които се работи досега и не с тези хора, които искат да редактират и променят Словото на Учителя. 9. Онези, които биха се явили да работят, трябва да бъдат въведени и обучени във всички проблеми, които съществуват, и да знаят етапите, през които са преминали предишните поколения. Единствено трябва сами да се образоват, като четат и проучават поредицата на „Изгревът". 10. Като заключение мога да заявя, че опитът на Елена Николова и онези които работиха с нея е не само несполучлив, но е и провал. Беше им дадена работа и за три години не свършиха нищо. 11. Материалът от „Общ Окултен клас" 1936 - 1937 г. се прибира от Вергилий Кръстев до разрешаване на някои проблеми. Единият проблем е със заплащането на положения труд, а другият проблем е да се продължи работата по начин, който е указан в този протокол. В момента трябва да се намерят двама човека, които да изчетат текста и да се запази Лили Борисова в по-нататъшната работа с нейната компетентност, за да се довърши работата по този том. 12. В разстояние на една година Вергилий Кръстев предаде на пет работни групи, които той намери за предпечатна подготовка на неиздавани беседи на „Утринни Слова". Три екипа свършиха своята работа и предадоха материала за печат и те излезнаха от името на Издателство „Бяло Братство". Но целият този цикъл се движеше от Вергилий Кръстев и други лица не взеха участие, макар че впоследствие някои си прикачваха заслуги. Неговото име не е отбелязано никъде. 13. Настоявам чрез Стефан Кирлашев да ми се върне оригиналът на Общ Окултен клас 1937-1938 г. Лично към Стефан Кирлашев нямам никакви обвинения и определено смятам, че той е изкупителна жертва на онези сили, които искат да променят Словото на Учителя и които се проектират чрез дадени лица. 14. Досега, ако Издателство „Бяло Братство" е издало някакъв оригинал, това се дължи на това, че Вергилий Кръстев добронамерено бе предал на Елена Николова да ги издаде с единственото условие да бъдат по оригинал. Поредицата „Утринни Слова" се издават по програма, задвижена от Вергилий Кръстев. Никакви Братски съвети, Издателски съвети, Асоциации и фондации нямат нищо общо с тази работа. Школата на Бялото Братство се гради върху Словото на Учителя Беинса Дуно, което е свещено и неприкосновено. Съставил протокола: Вергилий Кръстев Свидетели: (Подписи: 1. Лили Борисова, 2. Марийка Марашлиева)

XIII. ОБЯВЕНАТА ВОЙНА 1.Обявената война срещу Програмата, която трябваше да издаде и отпечата неиздаденото и оригинално Слово на Учителя Дънов, започна официално на 17 май 1997 г. в гр. Пловдив. А защо в Пловдив, а не на друго място? Защото там отдавна бяха започнали да воюват срещу Програмата, имаха си войници, всичко необходимо за стрелба. Имаха си лозунги, че Словото трябва да се предаде в литературен вид. И всички бяха убедени в това. 2.Бяха изпратили покани до всички ръководители на братствата в страната, че ще се разисква въпросът за отпечатването на Словото на Учителя Дънов. А тази борба беше започнала много по-рано и по-точно - с. „Отворено писмо" на 5 юли 1995 г. срещу „Изгревът" и срещу мен, публикувано в „Изгревът" том IV, стр. 614 - 642, заедно с моя отговор в „Изгревът" том IV, стр. 625 - 642. 3.Още тогава бях отпечатал на стр. 642-645 една статия: „Защо не се печатат неиздадените беседи на Учителя Дънов". Прочетоха я. Оттогава започна войната срещу Програмата на „Изгревът" и Програмата за отпечатване Словото на Учителя по оригинал. Това бяха две Програми, които ръководех аз. Ръководех и трета програма за концерт-рецитал и по Слово на Учителя Дънов и по неговата музика и песни. 4.След като предадох на Павлина Даскалова оригинала на Утринни Слова 1939-1940 за работа, после дойдоха големите истории с неговото отпечатване, описани дотук, както и спомените в „Изгревът" том XIII, стр. 827-828 в точките 8, 9, 10. А какъв беше финалът на това томче, също описахме и може да се прочете в „Изгревът" том XIII, стр. 854-856. Всичко е описано, за да се види лъжата и измамата. А къде е Любовта, за която постоянно говори Учителят Петър Дънов в Своето Слово? 5. След като бе отпечатано едното томче с парите на Търновската група, а второто томче - с парите на Габровската група, Павлина започна да върви по страната да го разнася и показва, като го продаваха на една обикновена цена без печалба. Тя се беше качила на онази духовна вълна, която движеше Програмата. Беше окрилена, заредена със сили, че е нещо свършила за Бога. Но това не се хареса на другите. И това бе от завист, че не се хранят духовно от Програмата. Започнаха критика, беше ги яд, че не минава през издателство „Бяло Братство", че не могат да сложат ръка на оригинала, да го променят и после да продават книгите, и да прибират парите. Ето това е причината за яростта им. 6. По това време бяха създали редакторска колегия от 20 човека, за да редактира и променя Словото. И това бяха онези, които критикуваха и воюваха. А те бяха слуги на Духа на Заблуждението. Искаха да разрушат оригинала. До мен не можаха да се доберат, но веднага те се свързваха с тези, които подготвяха поредното томче, започваха да им внушават отвътре и отвън и ги отклоняваха, и ставаха накрая предатели към Словото на Учителя. И ето защо сега публикувам цялата история с протоколите. Но съм публикувал само една малка част, най-типичните случаи. Другите чакат реда си да бъдат публикувани при други случаи, когато им дойде времето за това. На никой няма да му се размине заради предателството спрямо Програмата. 7. На съвещанието на 17 май 1997 г. в Пловдив присъствуват много поканени. Аз не бях поканен, понеже за тях аз бях никой. На съвещанието отиват и Александър Станчин, Любомир Гълъбов и Жана Иванова. По това време Жана беше се захванала да оправя счетоводството и да ръководи Издателство „Бяло Братство", след като Елена Николова бе го напуснала като ръководител. Не минаваше седмица да не казвам на Жана Иванова: „Остави ги, напусни ги. Ела с мене да работиш. Аз имам Програма, тя вече действува, тя вече издава томчета по оригинала". Но тя не можеше да разбере тогава, че е създадена тази Програма от Небето. Убеди се по-късно. И тримата отиват на съвещанието и всички скачат срещу тях. Обвиняват ги във всички възможни грехове. Но не могат да ги обвинят в присвояване на пари. Жана Иванова прави отчет пред ръководителите на Братството от провинцията, че издателството не е на загуба, а на печалба. Всички искат да бъде на загуба, за да знаят че е на загуба, за да могат да го източват в бъдеще и да му присвояват парите, като ще се оправдават така: „То издателството е на загуба от самото начало на съществуването си." Всички ги обвиняват в нещо друго, че са внедрени шпиони на милицията. И оттам се започна да се говори, че са ченгета, че са сътрудници на Държавна сигурност. А аз питам, тези, които ги обвиняваха, откъде знаеха, че са ченгета? Излизаше, че старите ченгета от 1967 -1990 год., които сега бяха 55 - 65-годишни, обвиняваха новите, млади ченгета, които бяха 25 - 35-годишни. Не искаха младите, защото смятаха, че сега е тяхното време да управляват. Но аз се питам: старите и новите ченгета не се ли управляваха от едно и също място? По този въпрос ще говорим при други случаи. Отговорете ми! И години след това ги обвиняваха, че дори и до днес. А това беше насочено и срещу моята Програма. За мен те бяха враговете, а не ченгетата, с които съм бил работил по принуда и по стечение на обстоятелствата. Нали с тях свърших работата си. Хайде, отговорете ми сега. Хайде! А мен не може да ме обвините, че съм ченге, защото аз съхранявах оригиналите от Словото на Учителя Петър Дънов 30 години и накрая ги издадох. Съхранявах Словото, когато чрез обиски комунистическата власт го прибираше и го унищожаваше. Цялата борба бе насочена срещу Програмата, която действуваше без тях. Не можеха да променят Словото. Всичко беше под мой контрол и оригиналите бяха у мен. Накрая отправят анатема срещу тримата, че са чужди и че са от милицията. Това ми го предадоха мнозина. Върнаха се тримата и не можеха да проумеят защо са срещу тях. Аз знаех защо. И сега знам точно, защото тяхната реакция не беше случайна и всичко впоследствие се сбъдна и се намести по време и по събития. Върна се Жана Иванова от Пловдив и бе решила да се откаже от тяхното Издателство „Бяло Братство" и започна да им предава нещата. Реших да се издават томчетата от едноличната фирма на Любомир Гълъбов и тази на Жана. Аз отдавна правех точно това - издавах чрез техните фирми. А онези от т. нар. Издателство „Бяло Братство" бях ги откачил от моята Програма. 8. Получих писмо от Павлина Даскалова на 20 май 1997 г, която описваше състоянието си. Аз го публикувам. Изпратих й писмо на 16 юни 1997 г., в което описвам моето становище, което е публикувано в „Изгревът" том XIII, стр. 856 - 858. Датите на получените писма на стр. 857 ред 27 отгоре, трябва да се четат - 20 май и 25 май 1997 г. Месеците са сбъркани при набора. Всичко бе описано и обяснено. Прочетете си ги, за да ви се уяснят въпросите. 9. На 17.II.1997 г. чрез протокол предадох на Павлина Даскалова да подготви за печат годишнина „Неделни беседи" 1942 - 1943 г. Но тя отново ме излъга и измами. Искаше да редактира Словото чрез онзи, който го променя и който се намира във Варна, където е центъра на Черната ложа. За справка виж „Изгревът" том XIII, стр. 828 - 830 в точките 11, 12, 13, 14. А защитата на това издание дойде от Марина Иванова. Виж „Изгревът" том XIII, стр. 858 - 861. 10. А онзи, който бе свидетел, бе и Вихър Пенков за тези събития и го накарах да ги опише без нито едно мое вмешателство. Виж „Изгревът" том XIII, стр. 861 - 866. 11. А сега ще публикуваме писмото на Павлина Даскалова до мен от 20 май 1997 г. дословно. Ако искате, може в бъдеще да ви го сканираме като оригинал. 20.V.1997 г. гр. В. Търново Брат Вергилий, 1. На 17.V.1997 г. в Пловдив имаше „съвещание", в кавичка го слагам. То беше истински зверилник. Говореше се против А. Станчин, Жана Иванова и се толерираха старите издатели от страна на Йоанна и десетина души край нея. Против Благовест Жеков и дори против мен. Изобщо против годишнината, която издадохме то бяха спорове и чудо за редактиране и нередактиране на Словото - вечния проблем. Можело да се издават 20 броя на ксерокс оригиналното Слово, но останалото трябвало да бъде на съвременен език. 2. Откажи се от концерт по-нататък. Тя, Йоанна, казва, че няма нужда да се печата неиздаденото Слово, 3. Имам голяма молба към теб, да ми предадеш писмата на Иларионови. У мене има тефтерчета на Иларионов и тетрадката със спомените на Иларионова. Първото издание на „Завета на цветните лъчи" Учителят го е раздавал с автограф. 2 броя на Иларионови са у мен. Умен са пликовете и снимките на М. Казакова, но къде са писмата? Ако решиш да ми предадеш писмата, ще дойда специално, но ако ме викаш на концерт, няма да дойда. Много тежко ми се отрази на психиката това „съвещание", разболях се наистина. Твоя сестра Павлина. Работим тома на Ясен, не се тревожи. Никъде ли не продаваш официално 6 том?

XII. ГОСПОДАРЯТ И СЛУГАТА 1. На 17.V.1997 г. е съвещанието в гр. Пловдив във връзка с издаването Словото на Учителя Дънов и т. н. Издателство „Бяло Братство". Имало е голям сблъсък и борба, кой да ръководи отпечатването на Словото на Учителя Дънов. А пък то, този, който трябва да го ръководи, отдавна бе изпратен от Небето да върши това, за което бе създадена Програма от Небето, която осигуряваше онези, които идваха при мен и получаваха поредната годишнина за печат. А финансовите средства за печат също се осигуряваха от Програмата, веднага се намираха хора, които финансираха поредното приготвено томче за печат. Така бях направил, че през мене да не минава нито един лев. И това спазих до края, нито една стотинка от парите, осигуряващи се от Програмата, не е минавала през мен. От мен те се насочваха към оногова, който бе доведен от мен от планината Рила от една хижа и поставен на това място да осигурява техническата част по издаването и да отговаря за парите и за издаваните книги. Това лице бе Жана Иванова. Доведох я от планината, освободих й собствената къща от онези, които я бяха окупирали като завоеватели, поставих я да бъде технически изпълнител на Програмата и насочих парите да минават през нея. 2. Та онези взимаха решения на 17 май 1997 г. на съвещанието в Пловдив, а аз си ръководех Програмата или по-точно Програмата ръководеше мен. И така, на следващия ден 18.05.1997 г. от това съвещание пристигна от Пловдив в София Петю Цанов от Шумен, среща се с мен, разказва ми какво се е случило на съвещанието и изказа пред мен желанието си да организира отпечатването на една годишнина от Словото на Учителя. Аз го познавах, той беше музикант, свиреше на китара и обикновено на концертите, които аз организирах, той се явяваше с китарата и акомпанираше на Йоанна Стратева, която свиреше на цигулка. За мен тяхното изпълнение бе сполучливо. И така, събрахме се при Марийка Марашлиева, написахме протокола и му връчих оригиналите на Младежкия окултен клас 1935-1936 г. да ги подготви за печат. В протокола всичко бе описано как трябва да се работи. И то по точки. 3. Обикновено на нито един екип аз не се намесвах след връчване на протокола и оригинала за печат. Но достигаха слухове до мен, че работата не вървяла както трябва и че той се изявява като голям ръководител, и че другите около него, с които работи, са вече недоволни. Аз се ядосвах, обаждах се по телефона, питах го как върви и той ме успокояваше. През пролетта на 1998 г. донесе материала, аз го прегледах, беше занесен в печатницата и той си избра по-хубава хартия, плати на печатницата и си замина. Беше представено едно томче „Господар и слуга" с ISBN 954-9589-12-9 за печат. Писахме издателство „Урания" на Любомир Гълъбов и „АСК-93" - старата фирма на Жана Иванова. По този начин изобщо бе скъсано с вписването на Издателство „Бяло Братство", което нямаше нищо общо с моята Програма за издаването на Словото. Още от самото начало те ме използваха и си преписваха заслугите, че ето виждате ли, че Издателство „Бяло Братство" отпечатва, А това бе чиста лъжа, скроена и план за да обсебят вниманието на последователите на Учителя Дънов, за да могат пред тях да кажат: „Ето, ние издаваме. Давайте ни пари!" Точно и това правеха. Хората даваха пари за издаване на оригиналното Слово на Учителя, което аз ръководех, но до мен не стигаше нито един лев, а ги прибираха онези от т. н. Издателство „Бяло Братство". Та това бе лъжа, измама, умишлена и целенасочена. И тази лъжа и измама продължи и стигна до издаването и на това томче - „Господар и слуга". Ето какво се случи. 4. Имахме срок за отпечатването. Това беше 24 май 1998 г., понеже искаха да я занесат за събора в местността „Мадара", който ставаше от 24 до 26 май всяка година на младежи последователи на Учителя Дънов. Но непрекъснато нещо ставаше, възникваха проблеми и все се забавяше. После видях, че тези случайни забавяния не бяха случайни. Книгата бе готова, беше откарана в книжарница „Изгрев" и аз носех книгите, товарих ги и ги закарах до гарата, и ги таксувахме по влака. Всичко направих аз, аз носих, аз влачих, защото той беше слабоват и не можеше да повдигне и един пакет от 10 кг. Изпратих го по влака. Замина и след това научих, че е пристигнал на втория ден на събора и е продал 80 книги. Накрая всичко свърши благополучно след много препятствия. 5. И сега дойде ред на голямото разиграване от Духът на Заблуждението, който се яви като Господар и онзи, който беше слугата - Петю Цанов, така както бе заглавието на отпечатаното томче. Според уговорката той финансираше томчето, ние определихме цената и ние я разпространявахме от кндакарница „Изгрев" с 25 % търговска отстъпка за продажбите. После му се връщаха парите. Определихме цената. Той се завръща в Шумен и всички го упрекват, че е много ниска цената на книгите и че трябва да се вдигне с един лев. Вдигат я и започват да я продават. А беше ни оставил едно малко количество книги, които ние продавахме по нашата истинска цена, която бе с един лев по-малка от неговата. След това той започна да си разпространява книгата сам, смяташе, че ще спечели повече, като не ни дава 25 % търговска отстъпка. Хората по телефона ни искаха да им изпратим томчето, а ние го нямахме и ги насочвахме към него. Аз бях изигран от него по всички правила на един голям мошеник. Онова, което отнесе в Шумен, си го продаваше, а другата част занесе при Йоанна Стратева на склад. Ние бяхме изолирани, отстранени от това томче. Можете ли да си представите през какъв ужас и ад преминавах! Бях изигран от изпечен три пъти мошеник - не се чупи, не се троши, а кънти при почукване като стомана. А къде е Любовта, която е в основата, широчината и височината на живота, че и във времето в Учението на Учителя? И защо използвам такива изрази? А какви изрази трябва, когато ме заливат с мръсотия? А аз да се усмихвам и да казвам: „Божието благословение ме залива." Това също е вярно, но за една друга епоха, след хиляди години, която има да дойде. А сега тук се води борба за отпечатването на оригинала на Словото на Учителя Петър Дънов. Или аз - или те. Или аз ще отпечатя Словото на Учителя по оригинала, или те ще го разрушат, като го променят. Но аз го отпечатах. Аз победих с помощта на Небето. 6. През есента на 1998 г. Петю Цанов идва в София, отсяда при Йоанна Стратева за 3 - 4 месеца. Там е ежедневно с цел да се подготви репертоарът на китара, да правят записи заедно с Йоанна Стратева. Аз знаех, че това е едно голямо разиграване. Накрая се свързах с него и го питам защо не ни дава да продаваме книгата, като аз съм ръководител на Програмата. Той ми обяснява, че той с Йоанна ще продават книгата и с получените пари ще финансират концертите, които ще изнасят с нея. Аз полудях. Та аз бях този, който организира концертите и който ги финансираше -90 % от тях! Та аз ги качвах и двамата на сцената! Ако не бях аз, щяха да си стоят още там, където ги завари 1989 г. По времето на социализма, при който имаше запрещение на музиката на Учителя. Бяхме излъгани, ние, които работехме по Програмата. Най-вече аз. Имах протокола. Той го беше нарушил. Не си спомняше вече за него. Друг го владееше отвън и отвътре. Друг му бе Господарят, а той беше слугата. Не се усещаше, защото онзи бе влезнал в него и го управляваше. А аз бях отстранен от тази работа и елиминиран. Беснеех от яд. Нищо не можех да направя. Бях изигран. 7. Петю Цанов е още в София, с месеци стои при Йоанна Стратева, уж да работи и да композира на китарата си. Питам го по телефона какво става с втората част на материала. „А, работи се, всичко е под мой контрол." Знаех, че ме лъже. Започвам телефонни разговори с жена му и аз си искам материала обратно. Но те не ми го дават. Съобщава му се, че си искам материала. А той издигна един лозунг, който закачи нависоко и той още се чете в главите на някои. А той е следният: „Кой е Вергилий? Това е Слово на Учителя, а не негово, та да се разпорежда." Аз беснеех. Той изобщо беше забравил, че се е подписал под протокола и че аз съм му дал материала. Онези духове на разрушението, които бяха вилнели на 17 май 1997 г. в Пловдив и на което съвещание бе присъствувал, бяха влезнали в него. И нищо не можеше да се направи. Мина зимата. През това време няколко пъти бе говорено с жена му да ми се изпратят обратно оригиналите от годишнината 1935/1936 г, за да продължим работа. Тези, на които беше дал материала да се работи, не бяха съгласни с него, той ги беше изолирал. Накрая се прибра в Шумен. Жена му уверяваше така: „Вергилий е прав. Най-важно е Словото, то трябва да се издава, а не да се правят записи." То той така и не направи никакъв запис с Йоанна. С лъжа не се работи. И Черната ложа е срещу лъжата, за нея е написано: „Не лъжи! Не кради!" А за Бялата ложа да не говорим - тя я изключва от себе си. 8. Започнахме разговори с неговите сътрудници. Исках си материала. Беше се създало положение на война между мен и тях. Накрая натискът от Невидимия свят върху тях беше толкова голям, че ми бе изпратен материалът. Получавам материала, а вътре - писмо от онези, които го изпращат: „Вергилий, според уговорката изпращаме оригиналите. Надяваме се да получим шанс да доведем работата докрай. С приятелски поздрав: Христина и Ивелина Иванови - гр. Шумен, ул. „Средна гора" № 7, Бл. 5, Вх. 4, ап, 72." След това научих толкова неща грозни и обидни, че не искам да ги описвам. Важното е, че си прибрах оригиналите. И си казах: друг път толкова разиграване няма да допускам. Всички, с които работех, бяха толкова възмутени от това невероятно разиграване. Гледам го - външно слаб, хрисим, като Божа кравичка, а се оказа, че Господарят му беше друг, а той - покорен слуга. Изобщо не съм очаквал такова разиграване и то чрез него. Но се случи. Какви ли не неща ми се струпаха на главата. Но тук го описвам много съкратено, без подробностите. 9. И така, на 12 юли 1999 г. предадох цялата годишнина от Младежкия окултен клас 1935 - 1936 г. на Теодора Шкодрева, да набере останалия материал и да ни го връчи да го издадем. Тя и сестра й Меглена Шкодрева го подготвиха и то бе издадено със заглавие „Основният тон" с ISBN 954-9589-44-7, София 1999 г. на издателство „Жануа-98". Аз вече бях отстранил всякакви допълнителни издателски наименования и оставих само чрез нейната фирма да се издава, защото бях насочил към нея всички пари, които идваха чрез Програмата за отпечатването на Словото и вече започнах да отбелязвам в томчетата, че аз съм координаторът за издаването на това Слово. Защото бях такъв. Бях създал Програмата, привлякох хора да работят, ръководител на Програмата съм аз, а не този или онзи. А сега някои се пъчат, бият се по гърдите, че са те. Глупости. Програмата от Небето задвижи всичко чрез мен. А имената на сътрудниците са отбелязани в издадените томчета. Никой не е пропуснат. А имената на предаелите също ще ги напишем, но по-късно, в друг том. Те са в три групи: от 1945 до 1962 г., от 1963 до 1983 г. и от 1983 до 2003 г. Но те не са от ченгетата и не са от сътрудниците на МВР, които са внедрени от 1945 до 1990 г. между последователите на Учителя Петър Дънов. Те са от друго тесто замесени и три пъти опечени, че и препечени. 10. Имената на всички сътрудници се отбелязваха на томчетата, така че трудът на всеки бе зачетен, И сега накрая ще публикувам протокола, с който връчих на Петю Цанов оригиналите на Младежкия окултен клас 1935 - 1936 г. 11. И знаете ли как завършва всяка една лекция на Младежкия окултен клас година 1935-1936? Завършва така: „Божият Дух носи всичките блага на живота." Ето виждате как всичко се изяснява. А защо ли? Ето защо: Глава на Твоето Слово е Истината. Глава на Истината е Божественият Дух. Глава на Божествения Дух е Абсолютният Дух на Битието. А глава на Абсолютния Дух на Битието е Бог. Това го е дал Всемировият Учител Беинса Дуно. Така че глава на Неговото Слово е Истината, защото се носи от Духа на Истината. Ето там е борбата. Да се съхрани и да остане по оригинала, в който е Духът на Истината. Ето там е борбата. Да се промени Словото на Учителя от Духа на Заблуждението. Сега разбрахте ли кой лъже, кой променя и кой е предателят на Словото? Разбрахте ли или още не сте? Ще ви се уясни рано или късно. Ще трябва да се определите. Ще ви принудят. Ще се определите. Или с Истината, или със Заблуждението! Среден път няма в една окултна школа и то в Школата на Учителя Петър Дънов. ПРОТОКОЛ Днес, 18 май 1997 г, в дома на Марийка Марашлиева, ул. „Люлякова градина" № 6, Бл. 61, Вх. „Б", ап. 34, София, код 1113, явяващ се като свидетел и осъществяващ на машинописен текст на настоящият протокол, присъствуват: Вергилий Кръстев, Петю Цанов Стоянов, гр. Шумен, ул. „Ген. Драгомилов" № 34, Бл. 6, Вх. 5, ап. 127. 1. Във връзка с предложението.за отпечатване на непечатани беседи на Учителя Дънов, направено от Вергилий Кръстев в том IV на „Изгревът" стр. 644- 645, се яви Петю Цанов и пожела да отпечата една годишнина от предложените му беседи от Младежкия окултен клас. 2. Предават се оригинални непечатани беседи от Младежкия окултен клас 15 год. От 27.IХ,1935 г. до 18.IХ.1936 г. на брой тридесет и шест лекции. 3. Тази годишнина от Младежкия окултен клас, който се предоставя за подготовка за печат, има коректури поправки, задрасквания, включване на други думи и изречения от Лалка Кръстева, която е смятала, че по този начин трябва да се редактира Словото на Учителя. Този въпрос е разгледан в „Изгревът" том III, стр. 199, 202- 203. 4. Годишнината се предава с едно-единствено условие: да бъде набран текстът по оригинал. Там, където при някои изречения не е ясен смисълът им, може да се включи някоя дума за доизясняване, но трябва да се загради в скоба и по този начин да се види, че това е допълнение за улеснение на читателя, но не и опит за променяне Словото на Учителя. 5. На втора страница ще бъдат отбелязани имената на трите стенографки и че стенограмите са дешифрирани от Елена Андреева. Тук ще бъдат включени имената на онези, които са направили компютърния набор, коректурите, странирането и оформянето на предпечатната подготовка. 6. Корицата на Младежкия окултен клас ще бъде определена допълнително и тя се оформя според „Завета на Цветните лъчи на светлината". Корицата трябва да бъде светлосиня. 7. Петю Цанов ще организира и сам ще си подбере онези лица, с които ще работи. Той не отговаря пред никакви лица и пред никакви Братски съвети, а се подчинява единствено на условията на този протокол. По този начин ще бъде свободен и независим и ще бъдат отрязани домогванията на отделни лица за вмешателство. 8. След като осъществи предпечатната подготовка, материалът се подготвя за печат във формат 84/108/32. Изважда се на паус с огледален образ. 9. Заглавието на всяка една годишнина се определя по следните правила: а) обикновено се слага заглавието на първата беседа; б) при положение, че същото заглавие го има вече в някои издадени томчета, тогава се слага заглавието на втората беседа. При положение, че и тя се повтаря, слага се заглавието на третата лекция. 10. При издаването на томчето не се поставят никакви уводи и заключения. Отзад, на последната страница, се поставя съдържанието и се отбелязва поредицата „Младежки окултен клас" - това, което е излязло досега, а заглавията на новите томчета ще бъдат отбелязани със задебелени букви (болд). 11. Финансирането на предпечатната подготовка се осъществява от Петю Цанов и неговия екип, от онези, които той ръководи и онези, които искат да съдействуват. След приключване на предпечатната подготовка Петю Цанов е длъжен да се консултира с Вергилий Кръстев къде може и кой ще издаде томчето. 12. Финансирането на цялото томче ще бъде определено, след като се вземе решение кой ще отпечата томчето. При положение, че Петю Цанов участвува във финансирането на печата, трябва точно да регламентира с онзи, който издава под неговата фирма, какви ще им бъдат финансовите взаимоотношения и давания. 13. Тиражът трябва да бъде най-малко 1000 бройки. При положение, че се яви еднолична фирма, която да финансира или да издаде, то е необходимо отново консултация с Вергилий Кръстев. 14. Върху предоставения материал не се драска, не се правят забележки, а се работа най-внимателно и разчитането да става най-внимателно на оригиналния текст, като се премахнат задраскванията на Лалка Кръстева. 15. Онези, които работят с оригиналния текст, трябва да знаят, че през 1976 г. и 1978 г. бяха събрани пари от провинцията от последователи на Учителя, една сума от 19 000 лв. и Нестор Илиев лично им ги предаде. Тези пари се равняваха на два тристайни апартамента по онова време. С тези пари трябваше само да прехвърлят на машинописен текст предишния текст, но Лалка Кръстева взема самоволно решение и прави самоволни зачерквания и редакции върху оригиналното Слово на Учителя. Този текст е бил предаден на човек, който е взимал по 50 стотинки на страница за препис и понеже се преписват в четири екземпляра, той е взимал 2 лв, за една страница, а тогава един бял хляб струваше 34 стотинки. Значи се събираха пари от цяла България в името на Учителя, за да могат с тези пари да променят Словото на Учителя, което е Слово на Бога. За доказателство служи оригиналът, който се предоставя на Петю Цанов и се виждат задраскванията върху оригиналния текст, който ще затрудни онези, които ще разчитат и въвеждат оригиналния текст. 16. На първа страница ще бъде сложена емблемата, оригиналната, с котвата, а отдолу фирмата, която издава. 17. При положение, че се явят затруднения при разчитане на текста и някои редове не могат да се разчетат, то се оставя празен ред и съответната беседа ще бъде донесена от Петю Цанов на Вергилий Кръстев, където ще бъде решено какъв да бъде текстът. 18. Предварително Петю Цанов и неговия екип, които осъществяват компютърния набор на оригинала, трябва да се запознат с историята на непечатаните беседи и всички проблеми, свързани с тях. Затова даваме справка, където те ще се запознаят с този проблем. Том II на „Изгревът": стр. 197 - 202, стр. 203 - 205, 206 - 207, 178 - 181. Том III, стр. 194 - 196, 196 - 200, 202 - 203, 203 - 205, 205 - 206. Том IV, стр. 546 - 642 - „Духът на Истината и Духът на Заблуждението". След запознаването на цитираните страници може да се пристъпи към въвеждането на материала. Всички проблеми са описани там, както и начинът на тяхното разрешение. 19. Настоящият протокол бе направен със съгласието на двете страни. Необходимо е Петю Цанов да се запознае подробно с протокола и цитираните страници на „Изгрева", също и да запознае своя екип с настоящия протокол. 20. Единствено Петю Цанов организира, ръководи и избира своя екип и взима решения, които са в духа на този протокол. Той отговаря единствено пред Вергилий Кръстев в точките, отбелязани в протокола. По този начин той е независим и неговата група може да реализира сама със свой труд и със свои средства една идея, включваща се във издаване на една годишнина от неиздадени лекции на Учителя. Това е работа за Делото на Учителя Дънов. Подписали протокола: Вергилий Кръстев, Петю Цанов Марийка Марашлиева София, 18 май 1997 г.

XI. ЖЕНИХЪТ И ОРИГИНАЛНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ 1.Павлина Даскалова имаше един младеж, който бе въвела в Учението и го смяташе за свой духовен син. Като чух това, аз само се усмихвах доброжелателно. Аз не вярвах в духовни синове. И сега не вярвам, защото ги няма. Има хора, родени от Духът, за да свършат една работа. Как се раждат ли? Не по плът, а по Дух. А как ли става? Идва Духът, вселява се, влиза в теб и ти започваш да работиш по Програмата, която този Дух ти дава. Ето така аз съм работил по Програмата за издаване на „Изгревът" и по Програмата за издаването на оригиналното, неотпечатано досега Слово на Учителя Дънов. Така става. Идва, влиза в теб и заедно работите чрез Сила и чрез Дух! Друг начин няма! И друг път няма! 2. Павлина го препоръча, той дойде, направихме протокол и му връчих оригинала на Общия окултен клас година 1938-1939, за да го подготви за печат. А какво трябваше да върши - всичко бе описано в протокола по точки, който ще публикуваме и ще се запознаете с него. Протоколът бе с дата 23 ноември 1996 г. (Виж Приложение първо). 3. На 17 май 1997 г. в гр. Пловдив се организира съвещание и събрание за разрешаване на въпроса как трябва да се отпечатва Словото на Учителя. Мен ме няма на това съвещание, не са ме поканили. Поканили са други. Аз съм никой за тях. А аз досега съм организирал и отпечатал до този момент шест томчета по оригинално Слово на Учителя. Но аз, но не и те. Аз съм никой за тях, и те за мен са врагове на Словото на Учителя. Искат да го променят. Това е проблемът. По това време там участвува и Ясен, комуто съм предал чрез протокол оригинал на Словото на Учителя, за да набира. Отива там и слуша другите. Слуша, слуша и онези духове влизат в него и започват вече да го управляват. Той ми изпраща писмо на 30.V.1997 г. и ми съобщава, че застава зад оригиналното Слово. (Виж Приложение второ). 4. Аз вече съм получил писмо от Павлина Даскалова, която ми описва каква битка е станала там. Всички са били против оригиналното Слово, което тя е отпечатала вече в две томчета. Ето защо след получаването на писмото на Ясен на 30.V.1997 г. веднага му изпратих писмо с дата 6.V.1997 г. (Виж приложение трето). 5. Аз следях отблизо с писма и по телефона как се развиват нещата, защото усещах, че е закачен за друга верига, която ще промени оригинала. Очаквах, че тези от съвещанието от Пловдив да го променят на 17 май 1997 г. Това очаквах. Но се оказа нещо друго, съвсем неочаквано, както за мен, така и за останалите. Но това научих по-късно. А с писмо от 11.II.1998 г. ми съобщава, че материалите ги е предал на сестри Шкодреви така както бяхме се разбрали и така както аз одобрих. (Виж приложение четвърто). 6. Сестри Шкодреви получават набрания материал и започват да го проверяват. И се виждат в чудо. Целият материал е редактиран и променен. Съобщава ми се по телефона. Аз беснея и питам защо е станало това. Обясняват ми, че той се оженил за една литераторка по български език, която се намесва в работата му и започва под нейно въздействие да променя оригиналния текст на литературен език. Значи Духът на Заблуждението вкарва жена в леглото му и врагът в леглото му и чрез нея променят оригинала. Така той не спазва точка 4 от протокола да се набира по оригинала. 7. Сестри Шкодреви работят месеци с набрания текст и все едно че отново го набират. Възстановяват оригинала. Но Духът на Заблуждението се прехвърли върху тях. А си имаше и причина затова. И затова се прави втори пробив. Те пишат, че са редактори на подготвения за печат текст по оригинала т. е., че са го редактирали, което значи, че е променен. След това се прави трети пробив. Някой от тях и чрез техните ръце, та някой слага погрешна дата на годишнината. Изписват и така се отпечатва, че годината е 1939 - 1940 г. А това е внушение на Духът на Заблуждението. А истинската година е 1938 - 1939 г. Четвърти проби в тези две томчета не ми се предават така, както става винаги. Някой ме прескача и ме елиминира, иска да ме отстрани като ръководител на Програмата. Обикновено аз преглеждах първата страница, заглавието и последната страница, одобрявах ги, целувах ги и ги предавах да се печатат в печатницата. А сега ме отстраниха не случайно. А защо бе това, аз съм го описал в „Изгревът" том XV, стр. 943 - 944, в точка XVII. Накрая небето се намесва и външен човек поставя истинската година на корицата и спасява окончателния провал. Този случай е описан в „Изгревът" том IX, стр. 845 - „Женихът". 8. След като става провала, получавам писмо от Ясен, от 21.04.1998 п, с което си признава вината. (Виж приложение пето). И оттам - 17 май 1997 г. започна провала на тази верига, като се почне от Павлина, че се мине през Ясен и се завърши със сестри Шкодреви. (Виж „Изгревът" том XV, стр. 931 - 933, 937 - 938 в т. 5, стр. 939 - 940 в т. 6, 7, 8, 9, стр. 943 в т. 6, 7, 8, 9.) 9. Ето така някои се подвизаваха с Духът на Заблуждението, а други се бореха и отстояваха оригинала. И после се запитваха „А бе, кой е Вергилий?". „А бе, остави го, той е никой". Да, това го разнасяше по въздуха Духът на Заблуждението. Мнозина го чуха и застанаха зад това внушение, та чак и до днес. Но аз създадох тази програма за „Изгревът" и „Програмата за издаването на оригиналното Слово". До този момент издадох от „Изгревът" 16 тома, а от оригиналното Слово - 59 тома. Съдете според делата на човека. Това е. ПРИЛОЖЕНИЕ I. ПРОТОКОЛ Днес, 23 ноември 1996 г. в дома на Марийка Марашлмева на ул. „Люлякова градина" № 6, „Б", ап. 34 явяваща се като свидетел и едновременно записващ на машинописен текст настоящия протокол, от една страна Вергилий Кръстев, а от друга Ясен Неделчев Даскалов във връзка със следното: 1. Във връзка с предложение за отпечатването на непечатаните беседи на Учителя Дънов, направено от Вергилий Кръстев в том IV, на стр. 644 - 645 се яви Ясен Неделчев Даскалов, който пожела да се включи в предпечатната подготовка на една годишнина от Словото на Учителя. 2. Предават се оригинални непечатани беседи от Общия Окултен клас, година XVIII - 1938-1939 г., започващи от 29.IX.1938 г. До 20.IX.1939 г, включващи 42 лекции. 3. Тази годишнина, която се предоставя, има направени коректури, поправки и задрасквания и включване на други думи от Палка Кръстева, която е смятала, че така трябва да се редактира Словото на Учителя. Този въпрос е разгледан в том III на „Изгревът", стр. 199, 202 - 203. 4. XVIII годишнина се предава с едно единствено условие да бъде набран текстът по оригинал. Там, където при някои изречения смисълът не е ясен, може да се включи някоя дума, като се загради в скоба и по този начин ще се види, че това е допълнение за улеснение на читателя, но не се прави за промяна на Словото на Учителя. 5. На стр. 2 трябва да бъдат отбелязани имената на трите стенографки и че стенограмите са дешифрирани от Елена Андреева, Ще бъдат включени и имената на онези, които са направили компютърния набор, името на коректорите, и на онзи, който странира и оформя предпечатната подготовка, както и името на художника. 6. Корицата на Общия окултен клас се определя съгласно окултните закони дадени в „Завета на цветните лъчи на светлината". Корицата трябва да бъде в жълт цвят. 7. Ясен Неделчев сам ще организира и ще подбере онези лица, с които ще работи. Той не отговаря пред никакви други лица и пред никакви Братски съвети, а се подчинява единствено на условията на този протокол. По този начин ще бъде свободен и независим и ще бъдат отрязани домогванията на отделни лица за вмешателство. 8. Уместно е да се подготви във формат 16/60/84, като се избере подходящ шрифт. 9. Заглавието на всяко едно томче се определя по следните правила: а) обикновено се слага заглавието на първата беседа; б) при положение, че същото заглавие го има вече в някои издадени томчета, тогава се слага заглавието на втората беседа. Ако и второто заглавие се повтаря, то се слага заглавието на третата беседа и т. н. 10. Не се поставят никакви уводи и послесловия от различни автори. На последната страница се поставя съдържание, като се номерират беседите и се напишат датите на изнасянето. Тези дати ги има отбелязани в самото съдържание. 11. Датата, когато е дадено Словото от Учителя, е отбелязана в оригинала отначало, а при набора ще се даде в края на всяка беседа. При положение, че има каталога на всички издадени лекции от Общия Окултен клас до 1951 г, то могат да бъдат последователно отбелязани на един лист. 12. При затруднения при набора във връзка с разчитането, то предварително задрасканите пасажи трябва да се разчетат внимателно. При невъзможност да се разчетат, трябва да се търси онзи текст, който е най-близо до смисъла. Ако онзи, който набира текста, откаже да набира такъв нечист текст и не желае да набира машинописния текст, то материалът да бъде върнат обратно. При положение, че се съберат такива пасажи, които не се разчитат, може да се остави празно пространство и чак след набиране на окончателния текст, тогава Ясен Неделчев ще пристигне в София и с Вергилий Кръстев на място ще уточни въпросните пасажи. Същото се отнася и за някои изречения и пасажи, които ще затруднят при набора и при корекцията поради неправилното им вписване. 13. Поради обемистият обем от 42 лекции материалът да бъде подготвен за две томчета. След приключване целият материал ще бъде записан на дискета и ще ми се даде една дискета за съхранение, като в Ясен също остава друга дискета със запис. 14. След като се подготви материалът за печат, тогава ще се умува кому да се даде за печат. Ясен има право да предложи някои лица, но решението кому ще се даде за печат става след обсъждане с Вергилий Кръстев. 15. При положение, че се предаде за печат на чужда фирма, то тя ще си заплати за предпечатната подготовка, по цени, установени в страната, като парите се вземат от Ясен и ще послужат за нова работа. Ако трябва да се заплати за предпечатната подготовка, тази сума отива за заплащането на компютърния набор. Ако същите, които набират текста не желаят възнаграждение, то сумата отива за консумативи за следващото томче: компютърна хартия, тонер, паус. Парите преминават от фирмата, която издава, до Ясен Неделчев без да се явяват други посредници. 16. Емблемата с котвата ще бъде поставена отначало, но в своя оригинал. Отгоре ще бъде написано: Учителят Петър Дънов. В средата - заглавието на томчето, а отдолу - Лекции на Общия Окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, 18-а година, 1938-1939 г., том I или том II. 17. Настоящият протокол бе съставен със съгласието на двете страни. Подписали протокола: Вергилий Кръстев: Ясен Неделчев Даскалов: Свидетел: Марийка Марашлиева София, 23.XI.1906 г. П.П. 18. точка. При положение, че се явят затруднения и наборът не може да се осъществи поради различни причини или при отказ да се набира този текст така увреден и зачеркнат, то материалите да бъдат върнати на Вергилий Кръстев. Тогава ще се търси друга възможност за разчитане. Точка 19. Предварително Ясен Неделчев трябва да се запознае с историята на непечатаните беседи и всички проблеми, свързани с тях. Ето защо първом ще се запознае, като прочете следните страници: том II на „Изгревът", стр. 178 - 181, 197 - 202, 203 - 205, 206 - 207; том III, стр. 194 - 196, 196 - 200, 202 - 203, 203 - 205, 205 - 206; том IV, стр. 546 642. Подзаглавие „Духът на Истината и Духът на Заблуждението, като накрая обърне внимание на стр. 642 за предложението за включване на желаещи за печат. (Подписи): Вергилий Кръстев, Ясен Неделчев ПРИЛОЖЕНИЕ II. Здравей, брат Вергилий, Отдавна беше време да ти се обадя и информирам докъде сме стигнали с работата, която сме започнали. Половината от лекциите (21 бр.) предадох през месец април на с. Павлина, която ги предаде на Теодора от Габрово. С Теодора се видяхме този месец в Пловдив и тя ми каза, че са набрали 3 броя и продължават да работят. При нас има набрани около 12 броя - остават още 9 (общо са също 21 бр.) Понеже някои се разчитат по-трудно, преписваме ги първо на ръка, за да бъде по-лесно за този, който ги набира. Засега няма някакъв по-сериозен проблем с разчитането. За всяка лекция си отбелязваме страницата и реда, ако има нещо, което трябва да се оправи. По принцип се придържаме към протокола и гледаме всичко да бъде като в оригинала! Има някои места, които съм ги отбелязал, но това ще стане по-нататък, като идвам в София. Тези лекции, които са набрани на компютъра, ги сверявам с една сестра, аз чета оригинала, а тя сверява набраното по компютъра. На събранието в Пловдив, сигурно са ти казали, стана дума за Словото, имаше приятели, някои от които желаят да се редактират беседите, а други - не! Не знам защо става така, но важно е да излязат в оригинал. Струва ми се, дали не се срамуват от стила на Учителя? Някои се аргументират с това, че младите не го приемали. А в братството има много млади хора, които приемат Словото в оригинал и така го изискват. Дори съм говорил с млади приятели, които са завършили българска филология и на тях им допада стила на Учителя! Значи не опира до стила, а по-скоро до Словото на Истината! Защото, най-малката корекция може да измести Словото от Истината, а измени ли се, измести ли се от Истината, то вече не е Слово, а красиви думи, без живот, съдържание и смисъл! Брат Вергилий, засега толкова, ако има нещо ще ти се обадя. Поздрави и на сестра Марийка! Желая ти Живот, Светлина и Свобода! С братски поздрав: Ясен 30.V.1997 г. Разград ПРИЛОЖЕНИЕ III. София 6.VI. 1997 г. Здравей, Ясене, Получих писмото ти от 30.V.1997 г. Благодаря ти, че се обади, защото много се безпокоях след съвещанието в Пловдив да не би някои да ти окажат натиск и да те разколебаят. Както по времето на Учителя, така и сега при така нареченият Изгрев има представители на Бялата и Черната Ложа. Едните са за оригинала, а другите искат да го променят. Тази борба е от времето на Христа и дори апостол Йоан се обявява срещу тези, които са срещу Словото на Христа и ги назовава, че се движат от Духът на Заблуждението, който е Духът на Антихриста. Това е същият Дух, който сега иска да промени Словото. И зависи кой за къде е закачен, натам върви, защото е закачен и свързан във верига. Ти. видя Павлина през какви етапи мина, но издаде една годишнина, която е по оригинала. Аз прегледах нейната работа и нямам никакви забележки към нея, защото са работили по оригинал. Онези, които я критикуват, те търсят дребни поводи, защото те искат да се промени оригинала, защото са закачени за веригата, който се движи от Духа на Заблуждението. Словото на Учителя е Слово на Истината и се движи от Духът на Истината. Там е цялата работа, с кои ще бъдеш. Или си с едните или си с другите. Трето положение няма. Надявам се, че разбра всичко. Радвам се, че вие, без да знаете, сте се добрали до един метод на Учителя. В първите години, когато е нямало пишещи машини, след като се напише една беседа на Учителя, та се записва в една специална тетрадка и тя се препраща от град на град, като всяко Братство в провинцията записва на коя дата я е получило и къде е препраща. Така всички са си преписвали беседите на ръка. Следващият етап Учителят им е дал на някои хора задача собственоръчно да препишат на ръка някоя беседа, независимо, че е издадена и отпечатана, а самият факт, че вие преписвате беседата при разчитането, показва, че това е метод на Учителя и онзи, който я преписва, има възможност директно да направи връзка с Духът на Словото. Аз съм забелязал, че онези, които се докоснат до оригинала, на някои им се отварят очите и те виждат каква сила има оригиналът. И те вече не искат да четат редактирани беседи. Но за останалите, които имат капаци на очите и които ги ръководи Духът на Заблуждението, нека да си четат старите издания с редактираното Слово. Нека да си вървят по своя път. След като приключите работа и подготвите всичко за печат, ще дойдете в София, ще ми връчите материала и ще го предадем на онези, които ще го отпечатат и с които аз в момента работя. А това е Любомир Гълъбов и Жана Иванова от книжарница „Изгрев", Няма да се издава от Братското издателство, понеже аз съм им дал работа от три години и не са издали нищо. Поздрави от Вергилий. ПРИЛОЖЕНИЕ IV. Здравей, брат Вергилий, Обажда се Ясен. Първо, искам извинение за това, че дълго време не съм ти се обаждал. Мисля, че ще ме извиниш! Материалите съм ги изпратил на Теодора от Габрово. Те съдържат: последната разпечатка на лекциите и три броя дискети с набрания материал. Оригиналите също й ги изпратих. Говорих с нея. Получила ги е и сега започват работа, за да могат да я странират. Като свършат работата по странирането и я извадят на паус, ще ми се обадят. Теодора спомена, че след като я извадят на паус, иска още веднъж да се изчете материалът. С втория том на тази годишнина, те били готови. Не знам дали са го вадили на паус, С материала, който ние набирахме (първия том) малко се позабавихме. Но се уверих, че не е лесна работа. Изискват се знания, вътрешна нагласа и време. Не става бързо. Понякога за едно изречение може да се обмисля с часове. Не исках да бързам, защото това ме смущава и притеснява. С това не желая да се оправдавам и извинявам, но наистина трябва време, нагласа и постоянство. Така че материалите (всички оригинали на цялата годишнина, разпечатката и дискетите) са у Теодора. Като са готови, ще ми се обадят. Обади ми се, да знам нататък как да се придвижват нещата. След като се странира материалът, дискетите със странирания материал и оригиналите трябва да ти ги донеса. Теодора има опит в това отношение, във връзка с печатането, аз нямам и много не ми е ясно оттук нататък какво следва. Тя ми обясни някои неща, но по-добре с печатането да се заеме човек, който е компетентен и разбира, а сега за нас по-важното е да ти дадем материала готов за печат. След като ми се обади Теодора, че е готова, ще ти се обадя, за да донеса материалите! Ако имаш някакви препоръки към работата, пиши ми! Ако с нещо съм те разтревожил и обезпокоил, заради това, че не ти се обаждам толкова време, прости ми! Желая ти мир в душата, светлина в ума и радост в сърцето! Ясен 11.II.1998 г. ПРИЛОЖЕНИЕ V. Здравей, брат Вергилий, Чувствувам се много виновен за това, което стана и искам да ти пиша. Отговорността, която поех, е голяма и всяко непослушание всяка грешка води до неща, които са страшни. Човек трябва да познава добре и себе си и околните, с които работи. Защото в тази работа няма майка, баща, брат, сестра, а има борба. Борба за всяко изречение. А разликата е много тънка, дори незабележима за тези, които не знаят. Има нещо много важно, истинно, заради което Словото трябва да излезе в оригинал - аз държа на това. И това е Духът на Истината, който събужда в нас Божествените семена, а другото, макар и красиво, хубаво, няма тази сила, защото е лишено от живота на Духа, а с това, което стана, аз огорчих Духа. Това, което стана, не е съзнателно, но след като проверих нещата с преписа от оригинала, се оказа, че е голямо престъпление. После говорих с Теодора, тя каза, че нещата са оправени и почти готови за страниране. Говорих с нея да ги оправят по оригинала! Отклонението стана, защото прекалихме с редакторската намеса. Наистина, някои неща трябва да се оправят, но те са незначителни и много малко в беседа, а Учителя Петър Дънов е оставил много неща, които са по оригинала и трябва да си останат така, както са по оригинала, без да се конкретизира. И добре, че Теодора ги провери, иначе не знам, какво щеше да стане! Тъжно ми е за това, което стана. Въпреки, че Теодора ми каза, че са ги оправили. Тъжно ми е, защото не оправдах доверието, което Небето ми гласува! А има неща, които за мене са жизнено необходими, чрез тях дишам и живея. Не искам да затварям пътя си, а да работя за Учителя Дънов, Но не искам и да преча и да правя беля! Ако прецениш, че мога да направя нещо и да продължим работата със Словото, ще се радвам, ако не, ще знам, че това не е работа за мен! Отговорът ти за мен ще бъде волята на Небето! Хубаво е, когато се наберат лекциите, да се изчетат и от други, които също набират Словото, за да се контролират нещата! Ясен 21.IV.1998 г. гр. Разград

X. ЗАЩО ИЗДАТЕЛСТВО „БЯЛО БРАТСТВО" ОТКАЗА ДА ЗАПЛАЩА ЗА ТРУДА НА ОНЕЗИ, КОИТО ПОДГОТВЯХА ЗА ПЕЧАТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ 1. На 1 октомври 1996 г. дойде у дома Наталия Попова, която познавах и която бе набрала една част на спомените в „Изгревът" том I. Уточнихме се, направихме декларация, чрез която получаваше за набор „Утринни Слова" 1941-1942 да ги набира по оригинала. Публикуваме декларацията накрая. 2. Наталия привлече за работа и Румяна Маринова и двете подготвиха за печат тази годишнина. Обаждат ми се по телефона, че са готови. Бяхме се разбрали, че за техния труд ще се плати. Те и двете бяха безработни, а Наталия бе с две деца - ученици. Обаждам се на Стефан Кирлашев, който с Елена Николова завеждаха издателство „Бяло Братство", обяснявам как са нещата и се срещаме в офиса на „Бяло Братство" на ул. „Граф Игнатиев" № 28. Те там се разпореждаха с това помещение. Отиваме, срещаме се, сядаме на масата. Двете - Наталия и Румяна, представят материала, подготвен за печат. Само трябва да се занесе в печатница. Аз обяснявам, че е работено с уговорка да се заплати. Из имах една оферта, която ми бе изпратена и вътре бе написано цената на всяка една услуга и то в долари. Този, който ми бе я изпратил, като представител на фирма, беше ми направил голяма услуга. Те двете представиха цената на своя труд. Стефан Кирлашев, като чу, направо побесня. Той смяташе, че всички ще му работят без пари, а те ще прибират чуждия труд и ще печелят с него. На мен тогава изобщо не ми минаваше това през ума. Но после ми влезна в ума и го разбрах много добре. И досега го разбрах. Аз мълча, изобщо не се намесвам. За пръв път виждах две жени, да бранят яростно труда си. Скараха се с него. Той направи отстъпка и даде малко по-висока цена. Те не се съгласиха. Взеха си материала и си тръгнаха. Тръгнах си и аз. Целият материал бе у тях, оригиналът и онзи, който бе подготвен зе печат. След тази случка и след някои други събития той напусна този сервиз, тези помещения и се прехвърли на друго място. Ръководителят на Програмата от Небето ги измете оттам, за да дойде онзи, с който трябваше да работя, за да издам оригиналите. Той дойде и ги издадохме накрая. 3. В следващият етап се яви Любомир Гълъбов, който реши да плати предпечатната подготовка и да финансира тези две томчета. Така те излезнаха под заглавие „Важни и належащи неща" с ISBN 954-8091-74-7 за том I и за том II „Плодовете на Любовта" с ISBN 954-8091-75-5, София 1997 г. Печат „Урания" 1997 г. Дали двете заглавия подхождат на всичко това, което разказах накратко? Няма случайни неща. Всичко е завързано едно за друго. 4. И понеже Стефан Кирлашев напусна тази сграда, аз му поисках да ми остави негативите за корицата на „Утринни слова" със слънцето в портокален цвят. „Но това е корица на Издателство „Бяло Братство". Отговарям му. „Аз бях този, който я одобрих и взех решение да бъде корица на „Утринни слова". Ако не я оставиш ще си направя друга". Остави я. Ние я използвахме, но вписахме, че се издава от Издателство „Бяло Братство" само заради корицата. Писахме и издателство „Урания", а това бе фирмата на Любомир Гълъбов, който финансира тези две томчета. Не можех още да се отвържа от това т. нар. Издателство „Бяло Братство". Завързаха ме за него с лъжа и измама, С това разполагаха и с това работеха и връзваха хората. И досега така ги връзват. 5. И беше най-интересното. Отново сме в същия сервиз. Но този път също сме четирима. Но насреща е Любомир Гълъбов. Те двете, Наталия и Румяна, казаха колко им струва труда, по онази оферта, която аз имах. Любомир извади пари и плати за труда им. Те предадоха материала за печат. А аз си прибрах оригиналите. Всички бяхме доволни. Това т. н. Издателство „Бяло Братство" се отдалечи от моя път. А не беше лесно. В бъдеще реших неговото име няма да фигурира никъде, защото бе само една фирма без съдържание и смисъл. И пречеше на работата ми. И воюваха срещу мене. Не спират. 6. Двете томчета излезнаха от печат със същата корица. Но след големите скандали, аз реших, че повече тази корица няма да бъде слагана в другите издания. Така и направих. Бях предал една годишнина на Утринни Слова 1941 - 1942 да се набира от майката на Наталия Попова, която бе пенсионерка. Подготвен бе материалът от майката Звезделина Якова и от дъщерята Наталия. Отново се явихме пред Любомир Гълъбов, той плати предпечатната подготовка и финансира отпечатването им. Заглавията бяха: „Последното добро" с ISBN 954-9589-01-3 и „Близо и далеч" ISBN 954-9589-02-1. Издания на Издателство „Урания" и „АСК-93" през 1997 г. Издателство „Урания" бе на Любомир Гълъбов, а на „АСК - 93" на Жана Иванова. Този път си научих урока за корицата. Беше дюс, корица във виолетов цвят с оранжеви букви на заглавията. И така до края вървяха кориците на „Утринни Слова". 7. А сега представяме Декларацията, за да се види при какви условия се предаваше оригинала от мен и как се работеше с него. ДЕКЛАРАЦИЯ Долуподписаната Наталия Ангелова Попова, живуща на ул. „Цар Иван Александър", Бл. 150, Вх. В, ап. 68, декларирам следното: 1. На 1 октомври 1996 г. получих от Вергилий Кръстев две годишнини от „Утринни Слова" за предпечатна подготовка, включваща въвеждане, корекция, страниране. 2. XI годишнина Утринни Слова - 1941/1942 г., състояща се от тридесет лекции, както и XII годишнина Утринни Слова, 1942/1943 г., състояща се от тридесет и четири беседи, ми бяха предадени за предпечатна подготовка. 3. Аз отговарям за съхранение на оригинала, както за правилното въвеждане на текста, както за чистотата на корекцията. Допустимо е, там, където липсва някоя дума, да се прибави, като се загради в скоба. 4. Подготвеният материал се предава на ЕФ за печат или на издателство „Братство", ако то функционира. При положение, че аз се регистрирам като ЕФ, отпечатването се извършва от мен. 5. Подготвеният материал се показва на Вергилий Кръстев за уточнение и след това се решава кому да се предаде за печат. Декларатор: Наталия Попова. Приел: Вергилий Кръстев

IX. ОНЗИ, КОЙТО ОТКРАДНА АРХИВА ОТ СЕМЕЙСТВО ГОБО ОТ ФРАНЦИЯ, ИЗДАВА ПРОМЕНЕНО СЛОВО 1. За архива на Анина Бертоли, който отива в семейство Гобо, виж „Изгревът" том VII, стр. 658 - 660, 660 - 661. Том VIII, стр. 561 - 563, 572 - 575, 575 - 596. Разбрахте ли кой открадна архива и защо? 2. Съдбата на архива на семейство Гобо. Виж „Изгревът" том IX, стр. 791 - 797. А как започнаха да се отпечатват откраднатите годишнини от семейство Гобо виж „Изгревът" том IX, стр. 832 - 833 в точките 8, 9. 3. По следите на архива на Анина Бертоли виж „Изгревът" том X, стр. 743 - 755, 759 - 763. 4. По следите на архива на Анина Бертоли виж „Изгревът" том XI, стр. 814 - 817, 818 - 820, 820 - 825. 5. По следите на архива на Анина Бертоли виж „Изгревът" том XII, стр. 873 - 874. 6. Великата измама на Великия изкусител виж „Изгревът" том XII, стр. 888 - 889. 7. В „Изгревът" том XV са описани последствията за откраднатия филм за Паневритмията от Павел Желязков - стр. 922 - 927. 8. Когато кражбата бе извършена от Павел Желязков, започна да издава онова, което бе откраднал от архива на Анина Бертоли т. е. от сем. Гобо. И вместо да го публикува по оригинала, започва да го променя, изменя, изхвърля някои изрази. Онзи, който веднъж бе откраднал, щеше и да променя. Друг път той нямаше - това е пътят на падението. 9. Имаше една последователка на Учителя Дънов. Тя бе доцент по литература и се казваше Евелина Стоичкова. Изпрати ми писмо. Беше описала измененията и нарушенията, които бе направил Павел Желязков. Питаше ме какво е моето мнение. Отговорих й, че има хора, които са изпратени да рушат, да унищожават и че това им е основната задача. С кражба, с измама, но си вършат своята работа, онази, за които са изпратени. Такъв бе за мен този, който открадна архива на Анина Бертоли. За справка виж „Изгревът" том IX, стр. 832 - 833 в точките 8,9. А сега ще ви представим писмото на Евелина, за да разберете за какво се води тази борба за запазване оригинала на Словото на Учителя Дънов. Вергилий, Искам да споделя с теб нещо по литературата на Учителя. Преди петнадесет дни в салона на Братството на Изгрева, където продава литература и „Алфадар", се заинтересувах от една нова книга на Учителя, защото аз следя да купувам неиздадените неща. Видях книгата „Красивата страна на живота". Попитах тази, която продава, издавани ли са беседите от друго издателство. Отговори ми: „Да, някои са издадени от Бялото Братство, някои не са". Записах си заглавието на книгата и заглавието на първата беседа, за да проверя по пълния каталог и да видя имам ли ги в библиотеката си. Какво се установи. Първата беседа: „Новото разбиране за връзката в живота" изобщо не съществува. Няма такава беседа. Учителят няма такова заглавие!!! Заглавието на самата книга съответства на беседа от Утринните Слова от нашето издателство - има такава беседа. Като видях, че нещо се крие, мънка се, взех и заглавията на всички беседи, съдържащи се в книгата на „Алфадар". Направих пълна справка. Когато взех заглавията, издателят - някакъв мъж ме нападна защо се интересувам. Казвам му, че искам да знам кое е издавано и кое не е от неговата книга. „Каква си ти, издател ли си и т. н." - напада ме. Аз му казвам, че като не ми казва кое не е издавано, не се дублира, аз ще си проверя. Пеняви се, а една жена го успокоява на чужд език. Реакцията, му ме учуди и събуди подозрения. Веднага снощи направих пълна справка и какво се установи? 1. Всички беседи от 2 до края са издадени в книжката „Ново разбиране за времето" год. III, т. 1, „Утринни слова" на Братството. 2. Беседата „Ново разбиране за връзката в живота", която е беседа № 1 в книгата на „Алфадар" - не съществува. Много е вероятно да е сменено заглавието на някоя публикувана беседа. Значи, измислено заглавие. 3. Наименованието на книгата на „Алфадар", което е: „Красивата страна на живота", е беседа, намираща се в книгата на нашето издателство със заглавие „Ново разбиране на времето" год. III, т. 1, „Утринни слова". Заглавието на тази беседа, значи от нашата книга е сложена за заглавие на книгата на „Алфадар", без тази беседа да е вътре. По този начин на нашата книга й се сменя заглавието, за да изглежда като друга книга и от „Ново разбиране" става на „Красивата страна". 4. Има грешки в заглавията на беседите в книгата на „Алфадар". - истинската беседа на Учителя: „Вечният порядък" е написана в „Алфадар" така: „Вечният порядък и безпорядък в живота". Значи, добавен и безпорядъкът. - беседата „Разбиране на словото" е станала „Разбирането на словото". - беседата „Общо благо" е станала „Общото благо". - беседата „Законите на молитвата" е станала „Законът на молитвата". Все още не съм сравнявала дали има вътре в беседите изменения. Не знам какво да правя, но нещо не ми харесва да се заблуждават невинните хора и да се прави това с Учителя. Затова се обръщам към теб, ти ги разбираш тези работи. Ако кажеш, ще я купя и ще разбера всичко до край. Извинявай за безпокойството. Чакам устен или писмен отговор. С уважение: Евелина Стоичкова Евелина Стоичкова Нейчева ЖК „Младост" I Бл. 79 „А", Вх. В, София, 1729

VIII. КАК БЕШЕ ОТКРАДНАТ ОРИГИНАЛЪТ НА ТЕКСТА НА ПАНЕВРИТМИЯТА, ОПИСАН ОТ ТРИТЕ СЕСТРИ ЯРМИЛА, МАРИЯ И ЕЛЕНА 1. На 27 май 1990 г. под мое ръководство бе направен един протокол за работа, която предстоеше за това поколение и протокола за Паневритмията. Той важи и за днес, и за утре. И което е най-важното, той е програмата за онази работа, която трябва да се свърши. Виж „Изгревът" том I, стр. 628 - 631. 2. Този протокол първо бе нарушен от Мария Митовска, която издаде „Паневритмия" през 1983 год. Това е описано в „Изгревът", том IX, стр. 781, точка II. 3. В точка V от стр. 781 бе описано как, след като бях извадил на ксерокс машинописния текст от обясненията на Паневритмията от групата на Ярмила, Мария и Елена, я предадох на Ина Дойнова, Павлина Даскалова, Йоанна Стратева и всички онези, чийто имена и подписи стояха под Протокола от „Изгревът" том I, стр. 628 - 631. И след това, без да ме питат, го подготвят за печат и го предават на Стефан Калайджиев през 1995 г. за печат. „Паневритмията" излезна с ISBN 954-578-097-5 през 1996 г. Бяха откраднати мои текстове с авторите, с които съм работил и имам само аз право на тях. Това е описано в точка V на стр. 781 - 782 от „Изгревът" том IX. А те бяха отпечатали в тази тяхна „Паневритмия" на стр. 9 - 14, 15. В тази „Паневритмия" от Стефан Калайджиев са включени статии на Черната ложа на стр. 75 - 77, 83 -85, 86 - 112. Това са статии, за да опорочат оригиналния текст, който бях им предал. И те бяха опорочени. Умишлено опорочени. Не бе случайно в никакъв случай! 4. Защо не се издава истинската Паневритмия? Виж „Изгревът" том IX, стр. 781 - 783. 5. След това научавам, че след като Павлина е предала Паневритмията на Стефан Калайджиев да я печата през 1995/1996 г, то тя предава да я набира някаква служителка и позната на Калайджиев. Така всичко се навърза едно след друго, излъгаха ме за оригиналите и те ги предадоха на Стефан Калайджиев да набират Утринни Слова, излъгаха ме за „Паневритмията" и я издадоха с разни чакри, разни статии от други школи. Изобщо - провал по всички линии. А защо им предавам оригинали? Нали трябва да свършат малко работа и на онзи, който ме бе изпратил да се родя между българите. Аз бях сам, а онези, противниците, бяха мнозинство. Ето това бе най-важното. И друго бе важно, че Небето ме подкрепяше. Нямаше с кого да се работи. И аз бързах да не пропусна времето за печат, което Небето ми даваше. Бързах. 6. А защо се променяше Паневритмията от днешните последователи на Учителя Дънов? Виж „Изгревът" том XV, стр. 911 - 918, 919 - 922, 922 - 927, 928 - 930. А за доказателство, че съществува протоколът, отпечатан в „Изгревът" том I, стр. 628 - 631, прилагаме на скенер подписите на всички, според който Божествения Дух се изявява в единствено число, а се предявява, в множествено число съгласно Христовият закон на съединението. Словото на Учителя е дадено в единствено число чрез Божествения Дух, а се проявява и реализира от последователите на Учителя в множествено число посредством изпълнение на всички задачи дадени в Словото. За това всички идеи отбелязани в настоящия протокол, вписани в протокола бяха възприети, като се спази закона на. Христовия Дух който обединява Битието и Небитието.

VII. КАК СЕ ПОЯВИХА ПРОТОКОЛИТЕ ЗА ВРЪЧВАНЕ НА ОРИГИНАЛИТЕ ЗА НАБОР НА КОМПЮТЪР. КРАЖБАТА И НАМЕСАТА НА НЕБЕТО 1. Накрая след неразбориите реших да сложа някакъв порядък. Досега раздавах оригиналите ей-така, без подпис и след устно уточняване. По-късно се установяваше, че не бяха чули нищо и всичко беше забравено. И следваха поразиите и след това - разправиите. И всичко се трупаше на моята глава. А същевременно аз подготвях поредния том на „Изгревът" и то се издаваха един след друг. Не зная как съм издържал. 2. Среща ме Павлина, убеждава ме, че има хора, които могат да набират оригинала и може след това да го издаде. Викнах я в дома на Марийка Марашлиева, аз диктувах и обяснявах на Павлина Даскалова, а Марийка го прехвърляше на машинописен текст. Приключихме с протокола. И тогава й връчих „Утринни Слова" 1939-1940 - 36 беседи по оригинала. 3. Този протокол бе публикуван в „Изгревът" том ХIII, стр. 852-853. Но тук ще го публикуваме още веднъж, защото има необикновени събития и развития, за да се покаже как съм работил и как Духът на Заблуждението ги ръководеше. Въпреки, че Павлина ме излъга с материалите, които й предадох за Иларионови, който материал трябваше да влезе в „Изгревът", аз й дадох оригинала, защото смятах, че ще се коригира. И още нещо - нямаше с кого да се работи. Всички бяха срещу мен - подведени, насочени и насъскани като кучета бесни. Точна така беше. Виж „Изгревът" том XIII, стр. 846, точки 7, 8, 9, стр. 851, точка 17, 18, 19. 4. Павлина Даскалова взима оригнала и отива и го предава на Стефан Калайджиев да го набира. А той издаваше беседи и лекции на Учителя, но редактираше Словото му, понеже смяташе, че това трябва всичко да се осъвремени съгласно новия книжовен език. Той бе изпратен да променя Словото и да руши. Предупредих я да не дава на него, да не дава на онези от Варна, които също променяха. След известно време се срещам с Теодора Шкодрева и научавам от нея, че материала Павлина е предала на онзи, който бе враг на Словото. Значи отново ме излъга. Наредих на Теодора да направи опит и да вземе оригинала. Взе го. Последваха големи разправии по телефона и обяснения. Накрая накарах Теодора Шкодрева да опише всичко по издаването на тази годишнина. Тя го описа и аз го публикувах в „Изгревът" том XIII, стр. 854 - 856. Прочетете го, за да видите лъжата, кражбата и намесата на Небето, което спаси оригиналите и бяха издадени по оригинала. 5. След като бе спасен материалът от кражбата чрез Теодора, и след като бе подготвен, то трябваше да се отпечати. От Велико Търново и от Габрово бяха решили да финансират по едно томче. Обажда се Павлина по телефона и иска негативите за корицата на „Утринни Слова" с изгряващото слънце. Аз я изпращам при Стефан Кирлашев и Елена Николова, които имаха офис на ул. „Граф Игнатиев" 28. Беше обявен като просветен център „Изгрев", а те пък бяха представители на издателство „Бяло Братство". Отива Павлина, иска негативите за корицата и изведнъж двамата скачат и особено Стефан Кирлашев почнал да крещи да я обвинява, кой и е дал право да печати. Изгонили я. А този, който й беше дал с право да печати, бях аз. Аз бях този, а не онзи или друг. Аз ръководех вече Програмата, която те отхвърлиха. Свързах се с нея и я упълномощих да си намери друг художник и да си направи нова корица, но да спази правилото на оранжевото слънце, което изгрява, и оранжевите надписи, но с виолетова корица. Намери художник, направиха корицата и я издадоха в една хубава държавна печатница „Абагар" във Велико Търново. В тази печатница аз издадох 10 тома на „Изгревът". Но вместо да сложи друга фирма, то отново сложи името на Издателство „Бяло Братство". А те нямаха нищо общо с подготовката и отпечатването на тази годишнина. Дори я бяха изгонили и изхвърлили, понеже са смятали, че те са които ръководят и печатат. А те не бяха никои. Бяха случайно се вмъкнали и аз чаках момента да ги махна от тази сграда и да сложа там онзи, който да ме слуша и да изпълнява онова, което му нареждам. 6. Тази годишнина 1939-1940 на „Утринни Слова" излезна с името „Първият момент на Любовта" - ISBN 954-8091-68-2 през 1997 г. и „Обичайте и радвайте се" с ISBN 954-8091-71-2. Отпред бяха сложили Емблемата с котвата, но вече така, както трябваше да бъде. Започнаха да я разпространяват. Двете книжки бяха в Търново и те си я разпространяваха и си я продаваха. През мене не преминаваше нито една стотинка. Павлина бе горда, че нещо бе направила. Но радостта бе за кратко време. Отвсякъде се надигаха критики срещу нея по най-различни обвинения. Беше ги яд, бяха озлобени до крайност, че беше издадено Словото по оригинала. Бяха озверели, че не можеха да сложат ръка върху оригинала да го променят, защото Небето се намеси и спаси оригинала. Не можеха да се примирят, че някой друг движи отпечатването по оригинала, а не Братският съвет или Издателство „Бяло Братство". Не можаха да се примирят и след това пристъпиха към една организирана атака срещу оригиналите, която подготвяха дълго. В нея взеха участие почти всички. ПРОТОКОЛ Днес, 3.IХ.1996 г. в дома на Марийка Марашлиева, ул. "Люлякова градина" № 61 „б"1, ет. VI, ап. 34, София 1113, явяващи се като свидетел и едновременно записващ на машинописен текст настоящия протокол, се събраха Вергилий Николов Кръстев и Павлина Николова Даскалова от гр. В. Търново, ул. „Сергей Румянцев" № 43, във връзка със следното: 1. Във връзка с предложението за отпечатване на непечатаните беседи на Учителя Дънов, направено от Вергилий Кръстев във том IV на „Изгревът" стр, 644 - 645 се яви Павлина Даскалова и пожела да отпечати една годишнина от Утринни Слова. 2. Предава се оригинални непечатани беседи от Утринни слова 1939 - 1940 год., започващи от 24.IХ.1939 г. до 21.07.1940 г. включваща 36 беседи. 3. Тази годишнина, която й се предоставя, има направени коректури - поправки, задрасквания, включвания на други думи от Лалка Кръстева, която е смятала, че така трябва да се редактира Словото на Учителя. Този въпрос е разгледан в том III на „Изгревът" стр. 199 -201, 201 - 203, 203 - 206. 4. Годишнината й се предава с едно-единствено условие: да бъде набран текстът по оригинала. Там, където при някои изречения не е ясно, може да се включи някоя дума, като се загради в скоба и по този начин ще се види, че това е допълнение за улеснение на читателя, но не и промяна Словото на Учителя. 5. На втора страница да бъдат отбелязани имената на трите стенографки и че стенограмите са дешифрирани от Елена Андреева. Ще бъдат включени и имената на онези, които са направили компютърният набор, името на коректорите, на онзи, който осъществява странирането и оформянето на предпечатната подготовка, както и името на художника на корицата. 6. Корицата на Утринни Слова е определена съгласно окултните закони, дадени в „Завета на цветните лъчи на светлината". Корицата трябва да бъде взета от художника. 7. Павлина Даскалова ще организира и сама ще си подбере онези лица, с които ще работи и ще осъществи издаването на печат. Тя не отговаря пред никакви лица и пред никакви Братски съвети и се подчинява единствено на условията в този протокол. По този начин тя ще бъде свободна и независима и ще бъдат отрязани домогванията на отделни лица за вмешателство. 8. Форматът на книгата, както и хартията, се избира от Павлина Даскалова, както и да избира лично лицето, което ще издаде годишнината. Уместно е форматът да бъде както издадената книга „Ново разбиране за времето" - 16/60 х 84. 9. Заглавието на всяка една годишнина се определя по следните правила: а) обикновено се слага заглавието на първата беседа. б) при положение, че същото заглавие го има вече в някои издадени томчета, тогава се слага заглавието на втората беседа. Ако и второто заглавие се повтаря, то се слага заглавието на третата беседа. При положение, че и тя се повтаря, може по избор на онези, които осъществяват набора и им е направила особено впечатление някоя от беседите, които набират, могат да предложат заглавието на същата беседа като заглавие на томчето. 10. При издаване на томчето не се поставят никакви уводи и заключения от друга автори. На последната страница ще бъдат поместени поредицата от излезналите книги, като годишнината, която излиза в момента, ще бъде поставена с болд, а това нещо ще бъде поставено на бял лист. 11. Финансирането за издаването на книгата се осъществява от Павлина Даскалова, а издаването на книгата от еднолична фирма и лицето, което тя си избере. Ценообразуването на книгата се осъществява от парите, вложени за предпечатна подготовка и книгопечат. Поради инфлацията, цената няма да бъде отбелязана в изданията. Каква цена ще бъде определена, зависи от екипа, който ръководи Павлина Даскалова. Книгоразпространението и продажбата на книгата и плащането на съответни данъци се осъществява от едноличната фирма. 12. Тиражът на изданието трябва да бъде от 1000 до 2000, като окончателният брой се определя от Павлина Даскалова и нейния екип. 13. При положение, че се появят няколко спонсора, може накрая да бъде написано „Инициативен комитет по издаването" и могат да се цитират имената. Или пък, ако не желаят, ще бъдат отбелязани отделните братства, които финансират това издание. По този начин ще се зачете трудът на всички. 14. По избор на Павлина Даскалова материалът от една годишнина може да се отпечати в две или едно томче, зависи от обема. 15. Върху предоставеният материал не се драска, не се правят забележки, а се работи най-внимателно, след което се връща обратно, като се прехвърли на една дискета и се предаде на Вергилий Кръстев за архив. Също Павлина Даскалова ще изиска от издателя да й се предаде една дискета на записания материал. 16. Емблемата с котвата, която е поместена досега, не е оригиналната, а е целенасочено изменена и понеже се използва от Издателство „Бяло Братство", същата може да не се включва, което не е загуба, понеже тяхната е променена. 17. Настоящият протокол бе направен със съгласието на трите страни. Бе отпечатан на три страници, заверен с подписите на тримата. Подписали протокола: Вергилий Кръстев, Павлина Даскалова, Марийка Марашлиева София, 3 август 1996 г.

VI. БЯЛАТА И ЧЕРНАТА ЛОЖИ НА ИЗГРЕВА И ПЪРВОТО ИЗДАДЕНО ТОМЧЕ ПО ОРИГИНАЛИТЕ НА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ 1. Още през 1994 г. бях предал на Веселина Маркова-Руменин от Айтос, която живееше и работеше в София, две годишнини от Утринни Слова 1933-1934 и 1938-1939, за да ги подготви за печат. Две години тя работи едното томче, имаше си коректор, четяха, проверяваха и непрекъснато нещо ставаше и не беше готова, за да ми предаде материала за печат. Трябваше да го предаде на мен, защото аз й бях предал тази годишнина и аз бях този, който движеше тази Програма за отпечатването на Словото на Учителя по оригинал. Тази Програма беше вече образувана в Невидимия свят, имаше си вече ръководство отгоре и ръководител долу, който бях аз. Ами как така? Ей така - Ръководител на Небето и ръководител на Земята. Доказателства? Издадох 59 тома. 2. Но Духът на Заблуждението не спеше, а работеше усърдно. Така Веселина Маркова, без да ме пита, взема решение и го предава на онези, на издателство „Бяло Братство", за да го отпечатат. Не ме пита. Взе си самостоятелно решение. Някой я изкомандва отвътре и тя им предаде материала. Така ме излъга и измами. А аз имах друг план за издаване. Аз разбрах, че с тези хора, които ме отхвърлиха не може да се работи. Но тук ме изиграха по всички правила. Но ще кажете, че това е Слово на Учителя Дънов. Точно затова аз го съхранявах 30 години, за него бе създадена програма горе на Небето и долу на Земята. Изиграха ме. 3. Аз се карах с нея. Тя се чудеше, че аз имам право на мнение. А аз имах право на решения и никой друг. Но това тя не го разбираше, защото беше закачена по вътрешната верига за онези, другите. И така научавам, че онези решили да сложат цветна корица на томчето. Направо подскочих. Та те не знаеха нищо за цветовете. Та програмата, която бе създадена от Небето и на Земята, имаше план в какъв цвят да бъдат издавани. Но те не знаеха това. И нямаше откъде да узнаят. Те не знаеха нищо. И сега не знаят. 4. Аз се намесих. Потърсих среща с издателите. Срещнахме се и ме заведоха в една квартира. Там беше Стефан Кирлашев и Матей Тошков, Показаха ми три варианта за цветна корица. Аз избрах един - изгряващо слънце над планината, това отговаряше на „Утринни Слова" - беседи, държани в 5 часа, неделя сутрин от Учителя Дънов. Понеже те нищо не знаеха за цветовете и как да бъде в „Утринни Слова", то аз се намесих. Слънцето бе поставено в оранжев цвят, а на планината бяха поставени надписът: „Утринни Слова" в оранжев цвят. Корицата трябваше да бъде във виолетов цвят. Така че на корицата трябваше да присъствува слънцето в оранжев цвят, заедно с надписа на „Утринни Слова" в оранжев цвят, а корицата да бъде във виолетов цвят. А заглавието на томчето в бял цвят отдолу, Трябваше да им обяснявам защо и как. Те бяха млади мъже и смятаха, че знаят много и всичко, и искаха да командват. Казах им, че материалът им е предаден без мое съгласие. И че това е кражба. Усмихваха ми се подигравателно. Аз трябваше да ги изтърпя, защото оригиналите бяха у тях, а пък аз бях изигран. Изтърпях ги. Аз си продължих по моя път. 5. Според Програмата за издаването на оригиналното Слово, която бе спусната от Небето в моето съзнание, беше ми предадена и една таблица, в която бе обозначена в какъв цвят да бъдат отделните томчета. Ще я публикувам. Но сега, понеже „Утринни Слова" са държани в неделя, в 5 часа сутринта, а денят неделя се управлява от Слънцето, където преобладава тонът „ре" и цветът „портокал-оранж", то трябваше да се направи връзка между виолетовия цвят и портокалено-оранжевия цвят. Това ще го обясним подробно, когато говорим за това как са поставени цветовете на кориците. Освен това в неделя също имаме беседа от 10 часа. И така за неделната беседа от 10 часа останаха кориците да бъдат с портокал-оранж и бели букви на заглавията. Така и се отпечатваха. 6. А за „Утринни Слова" понеже беше в 5 часа сутринта в неделя, то включих виолетовия цвят, който важи за събота и който е под влиянието на планетата Сатурн. И да се направи връзка с неделя, то оставих слънцето с портокал-оранж, заедно с думите „Утринни Слова", а корицата - във виолетов цвят. А заглавията трябваше да бъдат с бял цвят. Така че се получаваше: съвпад Слънце със Сатурн на корицата. Казах им да внимават, че този аспект е много разрушителен за хората, които си служат с лъжата и измамата. Клатеха глава, че разбират. А идеята за корицата на изгряващо слънце бе на Елена Николова. Тя не присъствува на срещата, защото се беше вече подписала срещу мен в „Отворено писмо". Виж „Изгревът" том IV, стр. 622 - 624. Така че се разделихме със съвпада на Слънце със Сатурн. Страшен съвпад се оказа. Разруши всичко. И помете, измете всичко, което бе свързано с лъжата и измамата. 7. В следващия етап Веселина Маркова бива елиминирана и изгонена от Матей Тошков, който странира материала и го подготвя за печат. Редно бе да участвува и Веселина, нали тя е набирала материала. Но понеже ме изигра и излъга, то и нея я излъгаха и изгониха. Бурни развития на събитията при издаването на първото томче. Ако беше материалът предаден на мен, то аз имах решение за него и целият процес щеше да тръгне в истинската си насока. Но ме изиграха. Излъгаха ме. Обади ми се Стефан Кирлашев и ми съобщава, че Матей искал да промени корицата, но той се намесил да не нарушава споразумението с мене. Та Веселина плачеше пред мен, че са я изгонили, унижили и при това всичко тя е подготвила, набрала е материала и два пъти го е проверявала с коректор. Плачеше, че била изгонена, излъгана и измамена. Та лъжата тръгна от нея! И какво стана ли? Ще чуете голямата развръзка с това томче. 8. Излиза първото томче. Отивам аз случайно на ул. „Граф Игнатиев" № 28, където имаше офис Елена Николова и Стефан Кирлашев. И какво виждам - томчето е излязло, а те крият от мен и не са ми съобщили. Изненадаха се и се смутиха. Значи искаха да ме изолират изобщо от всичко, все едно, че аз съм нищо и че мене ме няма. Но мене ме имаше. Платих си томчето. Не го взех без пари. Бях крайно изненадан от тази развръзка. Отивам у дома и започвам да го разглеждам. 9. Корицата бе отпечатана така, както аз я уточних, по цвят и печат. Отзад на корицата им казах да отбележат заглавията на цялата поредица „Утринни Слова". Аз я бях подготвил и им я предадох. Трябваше да има всичко на списък, което е излязло досега с датите на издаването, а новите томчета да бъдат с „Bold" - със задебелени букви, за да се виждат. Така се разрешаваше един много важен въпрос - всеки да сверява какво е излязло досега и какво излиза отпечат. Но това бе мое решение, а не на някой друг. 10. А решението на онзи другия се вижда веднага от прочита на заглавието. То бе заменено с друго. Заглавието в оригинала беше „Новото разбиране за връзката в живота", а тук бе сложено друго заглавие от Веселина Маркова - „Ново разбиране за времето". Питам я: „Кой ти дава право да променяш заглавието?" - „Ама тук се говори за времето." Отварям няколко страници и намирам необходимия пасаж на стр. 8, на 23 ред отгоре и чета: „Христос дойде на Земята да направи една връзка, да даде едно разбиране как трябва да живеят по Бога". Ето откъде иде заглавието на беседата, която са поставили стенографките. Учителят им е наредил да търсят Божественият принцип във всяка една беседа и него да слагат за заглавие. Но това Веселина Маркова не знаеше. Но онзи, който трябваше да промени заглавието, знаеше много добре, че трябва да го промени, И го промени и така бе отпечатано. Това го описах в „Изгревът" том IX, стр. 832, точките 5, 6, 7. 11. Аз бях им казал какво да пишат на онази страница, където трябваше да се отбележат имената на трите стенографки, кой е дешифрирал беседите и съответно другите участвуващи в подготовката на томчето. То бе издадено 1996 г. с ISВN 954-8091-51-8. Издателство „Бяло Братство". 12. Ето сега най-голямото предателство. Беше отпечатана т. н. „Емблема с котвата", която бе умишлено и целенасочено променена от Черната ложа. Беше нарушен кръгът на надписа: „Глава на Твоето Слово е Истината", за да може да се получи „входна врата", „порта", процеп, празно пространство, за да преминават духовете на Черната ложа. Сполучиха в плана си. Имаше уговорка да ми се върнат оригиналите заедно с една дискета, записан целия материал. Едвам си прибрах оригинала, но дискета не ми беше предадена нарочно. За мен това беше провал. Провал за всички - и за мен, и за тях. 13. На 26.09.1998 г. предадох отново оригиналната годишнина 1933-1934 на Утринни Слова на Веселина Маркова, за да се коригира, да се възстанови промененото заглавие, така също и да изпишат онези заглавия, които бе съкратила на някои от беседите. Тя ми върна материала и отказа да коригира. Тогава аз го дадох на друг да го набере и ние го издадохме по оригинала в едно томче през 2000 г. С него започнахме и с него завършихме, но вече коригирано, през 2000 г. Излезе с КВК 954-9585-43-9, чрез „Жануа-98", с оригиналното си заглавие. Виж в точка 10. Виж заглавната страница на стр. 845 (от оригинала и стр. 885 тук). УПЪТВАНИЯ КЪМ ВЕСЕЛИНА МАРКОВА 1. Да се възстановят оригиналните заглавия от I томче отпечатано (1933 ^ 1934). а) на стр. 3 от съдържанието: „Ново разбиране за връзката в живота"; б) на стр. 14: „Двата процеса в живота-двата гласа"; в) на стр. 46: „Слушайте го! Дай свобода"; г) на стр. 85: „Силен и умен - двете погрешки". 2. Да се въведе забележката от 41. лекция. 3. Да се въведе забележката от 45. лекция. 4. Ще се провери дали имаме оригиналните беседи, посочени в забележката на 45, лекция. Ако ги имаме, да ги дадем да се въведат и да ги включим. Но ако ги имаме. 5. Веселина Маркова да си коригира грешката, защото друга възможност няма да има. 6. Според правилата на синархическата верига, жени не участвуват в ръководството на Бялото Братство и не взимат самостоятелни решения. Те трябва да станат духовни сестри. Запомни това! 7. Пожелавам ти успех! 26.09.1998 г. Вергилий Кръстев Упътването ми бе върнато, върнат ми бе материалът и не пожела да коригира онова, което по-горе бе описано от мен. 14. Второто томче от Утринни Слова 1933 - 1934 излезна под заглавие „Младият, възрастният, старият" през 1996 г. няколко месеца след първото с ISBN 954-8091-51-8. Бяхме се уточнили да сложат оригиналната емблема с котвата. Сложиха я. На стр. 844 (от оригинално, а тук стр. 884) прилагаме сканирани и двете заглавни страници. 15. А за да завършим с първото томче, което издадохме през 2000 год. С оригиналното заглавие - „Новото разбиране на връзката в живота", ще цитираме онова, което включих като моя забележка на стр. 492. На беседата под № 41 на стр. 430 бе въведена от мене забележка, както и на беседата под № 45 на стр. 464, за уточнение. Това Веселина Маркова не пожела да въведе. Бяха включени „Бележки" за остарели и редки думи, от хората в екипа, които познаваха томчето, след като бяха разговаряли с мене по този въпрос. 16. А ето сега моята забележка на стр. 492 в издаденото томче с възстановеното оригинално заглавие на „Утринни слова" 1933-1934 год. Забележка на Вергилий Кръстев, координаторът по издаването на не-издаваното Слово на Учителя Дънов 1. През 1992 г. бях предал оригиналния ръкопис на пишуща машина от неотпечатаните „Утринни Слова" 1933/1934 г. да се наберат, да се направи разпечатка, да се извърши корекцията и да се подготвят на паус за печат по тогавашната технология за книгопечатане. 2. Намесиха се онези сили, задействувани от Духът на Заблуждението и започна голямото отклонение. Работата се проточи с години, накрая без моя разрешение ги предадоха на друго място за печат. Накрая, като излязоха от печат двете книжки, се оказа, че бяха променили своеволно четири заглавия на беседи, по тяхно усмотрение, на първото томче, на което също му бяха променили заглавието. Оригиналното заглавие бе „Новото разбиране на връзката в живота", а те го промениха в „Ново разбиране за времето" и то излезна с ISBN 954 8091-51-8 през 1996 год., като му бе сложена отред променена, изопачена „Емблемата с котвата". 3. Бе отпечатана и втората книжка на 1933/1934 год. Утринни Слова със заглавие „Младият, възрастният, старият" с ISBN 8091-51-8, като при нея имаше сходни проблеми. 4. Беше им предоставена възможност през 1998 год. от мен да се коригират, като поправят грешките си, като отново им бе връчен оригиналът. Той стоя 3 месеца при тях и не пожелаха да се коригират, нито ми предадоха дискетите с набрания оригинал, така, както бе уговорката ни. 5. Тогава бе дадена наново да се набира цялата 1933-1934 год. на Утринни Слова и с нейното отпечатване в един том приключваме програмата си, заложена до края на 1999 г. 6. По-подробно виж в „Изгревът" том IX, стр. 832, под точки 5, 6 и 7, за да проумеете как действува Духът на Заблуждението. А Духът на Истината е в оригиналното, непроменено Слово на Великият Учител - Беинса Дуно, което се публикува и в чийто каталог на книжарница „Изгрев" много добре е обозначено какво е отпечатано. Вергилий Кръстев 17. И понеже нямат край превъплъщенията на Духът на Заблуждението, то тогава накрая Веселина Маркова ми предаде набрания и коригиран текст на Утринни Слова 1938 ^ 1939 г. през 1998 г. Бях ги предал 1994 г., а ги забави цели 4 години. Отпечатаха се в две томчета: „Добрият език" с ISBN 954-9589-09-9 и „Изпитът на Любовта" с ISBN 954-9589-08-8. Но вече се отпечатаха от онези, с които вече работех. Корицата трябваше да бъде с виолетов цвят и с оранжеви букви. Вече не се издаваха от „Бяло Братство", а от „АСК-93" и „Урания", т. е. От Жана Иванова и Любомир Гълъбов, който ги финансира. И сега най-голямата изненада. Бяхме се уточнили, че Учителят Петър Дънов се изписва с пълен член: ,,-ят". Но се срещна с някой си Джеджев от Варна и той й нарежда и тя му се подчинява и изписва с непълен член името Учителя. А защо? Защото бе закачена за него. Ето, не се подчинява на ръководителя на Програмата, а на онзи, чуждия човек, който няма нищо общо с тази Програма. Но има общо да пречи. И успява. И така се отпечатва, и всеки това днес може да провери. Накрая аз се намесих, та на корицата и на двете книжки бе изписано името на Учителя с пълен член: „ят". Ето така съм работил. А защо съм го търпял? Трябваше да ги изтърпя, защото им бях дал материала и нямаше да ми го върнат. Излизаха с едно твърдение, че това е на Учителят Дънов и че аз нямам право на решение. А решенията ги взимаха другите, за да опропастят всичко. Още не беше се явил онзи човек, който да ме слуша и да изпълнява точно каквото му казвам и нареждам. Този човек се появи по-късно. Виж „Изгревът" том IX, стр. 832, т. 6. И така, заглавните страници на двете томчета се отпечатаха с непълен член за името на Учителя. И накрая изобщо не ми бяха предадени никакви дискети така, както се бяхме уточнили. Излъгаха ме. Това е факт. И досега е факт. И в бъдеще ще бъде факт.

V. ДЯВОЛЪТ И НЕГОВИТЕ ДВА КРАКА Този случай е разказан в „Изгревът" том I, стр. 616-617. Разказа ми го Ангел Вълков. Тяхното поколение го бе проверявало това от 1922 до 1944 г, както и от 1945 до 1990 г. Те имаха опит. А аз само го знаех, че съществува такова нещо. Но дойде времето да го опитам и досега го разучаваме. Единият крак на дявола бе в София, а другия крак - в провинцията и обикаляше ден след ден от град на град, от село на село последователите на Учителя Дънов. В „Изгревът" том IX, стр. 831-833 е описано как действуваше в София единият му крак. Трябва да се запознаете, защото това бяха етапи. Ще ги опиша по етапи: ПЪРВИЯТ ЕТАП: През 1993 г. излезна „Изгревът" том I. Ръководителят на Братския съвет Илиян Стратев го изхвърли на улицата. Виж „Изгревът" том IV, стр. 546-547. Всичко, което описах, бе вярно и всичко се сбъдна. Провериха го всички. А някои сега забравиха, че се е случило това. ВТОРИЯТ ЕТАП: Защити ме само един човек. Това бе Кина Рангелова Василева - тя беше леля на Йоанна Стратева и я наричах „леля Кина". Тя винаги присъствуваше на моите концерти до края на 1998 г. Когато сядаше на първия ред, аз я посрещах и казвах: „Лельо Кино, доживяхме да се видим отново на концерт". „Доживяхме" - беше отговорът. А как ме защити? Виж „Изгревът" том IV, стр. 550-554. ТРЕТИЯТ ЕТАП: Братският съвет и лично Илиян Стратев забраниха на музикантите Йоанна Стратева и Ина Дойнова да се явят на първият концерт, който аз организирах в камерна зала „България" на 15 юни 1991 г. по случай 120-годишнината на Георги Куртев. Това бе първият концерт, където музикантите щяха да се явят и качат на сцена. Забраниха им. Срещам Йоанна и научавам новината. Казвам им: „Йоанна, ти нали си музикант и цигулар и чакаше цели 30 години този случай да се качиш на сцена и да свириш музиката на Учителя? Или си с мене, или си с онези, които са врагове на Учителя и на Учението Му. Или се качваш и вървиш с мене, или оставаш за следващата епоха. Избирай." И понеже беше чакала 30 години, избра мен и моята програма. Същото стана и с Ина Дойнова. И двете се явиха на забранения концерт да свирят. Залата от 200 места бе пълна и имаше и правостоящи. Водещата Вера Паскова бе избрала подходящи мисли на Учителя и пред всяка песен ги декламираше много умело. Създаде се атмосфера на Дух, на Слово и на Музика. Беше неописуемо. На стената бе окачен голям портрет на Учителя и до него - на Георги Куртев, а отпред на входа имаше голям плакат в рамка съобщение за концерта. Спомням си, Димитър Грива стоеше пред този плакат 10 минути и го разглеждаше. Той бе направен от художник. Хареса му. Но по начина, по който Вера Паскова подбра мислите от Учителя, как ги рецитира - и обстановката на духовната аура, която се създаде, никога не се повтори вече, макар че вече може да има към 30 концерта, които съм организирал. Всички видяха какво значи Дух, песен и Слово от Учителя. Дано се повтори някога това преживяване на духовно общение между Слово и Музика! ЧЕТВЪРТИЯТ ЕТАП: Започнаха да крадат от моите материали, от тези приятели с които бях работил. А защо? Да ме преварят и след това да ми попречат на „Изгревът". И така в сп. „Житно зърно", бр. 1 от 1993 г. Божанка Ганева публикува от онази тетрадка на Пеню Ганев, която бе укривана от мен цели 30 год., която аз бях накарал да я напише, някои негови спомени. Това бе кражба. Виж „Изгревът" том IV, стр. 554-558. По същото време и в същото списание „Житно зърно", бр. 1, от 1993 г. бе поместена статия от спомените на Елена Андреева на стр. 9-16 от Елена Николова с цел да ми попречат на „Изгревът". Виж „Изгревът" том IV, стр. 608-610 и по-специално стр. 610. Прочетете и Протокола, който бях дал лично на Елена Николова да прочете у дома в присъствието на Наталия Попова, която впоследствие не можеше да си припомни, че ходи специално да пита Елена дали е вярно това. Елена потвърди, че е вярно. Виж стр. 611-614 за въпросния протокол. Прочетете го да видите кой е свършил работата на Елена Андреева и кой се опитваше да краде от моя труд. През 1999 год. в „Изгревът" том IX публикувах нейните спомени. В същият брой 1 на сп. „Житно зърно" от 1993 г. бе поместено част от дневника на Олга Славчева с цел да разбият материала, понеже знаеха, че нейният архив е у мен. И успяха. Виж „Изгревът" том IV, стр. 575 -576. Още тогава предупредих Елена Николова, че сп. „Житно зърно" е списание на Школата от 1922-1944 г. и в него присъствуват и двете ложи - и Бялата и Черната ложа и то трябва да остане като исторически архив. Не ме послуша и започна да го издава. И с това сложиха началото на едно списание, започнало с лъжа и измяна. То стана орган на Черната ложа, то така ще си върви до края. Вече постановката е друга и вътре Бялата ложа не може да присътвува. В никакъв случай. Преглеждал съм материалите, които се публикуват в него - Те са на черната ложа. А минаха години, В „Изгревът" том IX публикувах спомените на Елена Андреева. В „Изгревът" том XV - спомените на Жечо Панайотов и Николай Дойнов. В „Изгревът" том XVI -спомените на Пеню Ганев. Но това го направих аз и с помощта на Онзи, който ръководеше от Небето през всичкото време „Изгревът" от невидимия за нас свят. Но не и тези, които крадяха от мен и от „Изгревът". А за Сава Калименов виж „Изгревът" том IV, стр, 563-575. Неговите спомени са записани на магнетофон от мен, те са извадени на машинописен текст и са въведени и са готови да се издадат в отделен том. ПЕТИ ЕТАП: През пролетта на 1994 г. пред група последователи на Учителя Петър Дънов - Марийка Марашлиева, Благовест Жеков, Весела Маркова, Мария Арсова, съобщих, че аз съхранявам оригиналите на неотпечатаните беседи на Учителя Петър Дънов. Реших да ги предам на Елена Николова, за да се издават чрез издателство „Бяло Братство", при условие да се отпечатват по оригинала. Съгласиха се. После, на 01.06.1994 г. предадох на Елена Николова две годишнини от Общ окултен клас: 1936-1937 г. и 1937-1938 г. В рамките на три години не направиха нищо и на 30.05.1997 г. аз си прибрах оригиналите. А причината? Защото ме отхвърлиха всички. В дома на Йотка Младенова през 1994 г. се бяхме събрали, за да покажа проблема с промененото Слово на Учителя и да им покажа някои от оригиналите. Отхвърлиха ме. Аз си тръгнах. И повече не можеше да се работи с тези, които ме отхвърлиха. Защо ли? Защото бяха решили да издават променено Слово на Учителя. Виж „Изгревът" том IX, стр. 831-832 в точките 1, 2, 3. ШЕСТИ ЕТАП: През месец май 1995 г, излиза от печат „Изгревът" том II и III, които са спомени на Борис Николов. И понеже на мнозина не им изнасяше истината за тези събития, дори разказани от Борис Николов, обявиха ги за „анатема". На 5 юли 1995 г. Благовест Жеков, като председател на Братския съвет, публикува изявление срещу „Изгревът" том II и III, които са публикувани в братско издание „Братски живот" бр. 3 - 5 от 1995 г. на стр. 15. А да не останат и другите по-назад, пишат „Отворено писмо" и е публикувано в същия брой 3-5 от 1995 г. Беше започнало времето на организираната лъжа. И тогава аз публикувах всичко в „Изгревът" том IV, стр. 614-642. И дадох съответния отговор. И всичко, което писах в „Отговорът", се сбъдна. Сега е 2002 г. Издадох дори спомените на бащите им, на онези, които се подписаха срещу мен. А те всички без изключение се провалиха. Зад мен стоят 16 тома от „Изгревът", а зад тях стоеше още „Организираната лъжа". И в бъдеще ще стои зад тях и пред тях! СЕДМИ ЕТАП: Това е продажбата на Първородството на българите за паница леща. То започва с докарване на михайловистите в София и качването им на сцената на зала „България", за да изпеят променените песни на Учителя Дънов. Виж „Изгревът" том IV, стр. 618-621. А това е на 8-16 юли или е 10 дни, след като е публикувана „Организираната лъжа" срещу мен и „Изгревът". Виждате ли каква е връзката и веригата, за която тези хора бяха завързани! И най-накрая трябва да дойде финалът. И той идва. През м. август 1995 г. предадох на Йоанна Стратева по 100 тома на „Изгревът" - том II и том III, да се качат на 7-те Рилски езера, за да се продава. И й давах 25 % търговска отстъпка от всяка книга, за да се подпомогне, понеже беше го закъсала финансово. Качват книгите на лагера и тогава председателят на Братския съвет Благовест Жеков, заедно с Елена Николова, като представител на издателство „Бяло Братство", забраняват да се продава „Изгревът" том II и III на Борис Николов. А защо? Защото се подчиняват на Духа на Заблуждението и Разрушението. А в том III бе даден животът на Школата от 1922-1944 г. на Рила. Отхвърлиха всички неща. И я забраниха. Запитвам Йоанна: „Ти защо се подчини? Та те нямат нищо общо с Бялото Братство и Изгревът?" - „Подчиних се, нали са Братски съвет". А лично тя ми помогна и публикувахме песента на Учителя „Песента за писмото" в „Изгревът" том I, стр. 685, като доказателство за разказа на Нестор Илиев на стр. 513-514, както и на Елена Андреева на стр. 541- 550. Музикант бе Йоанна, знаеше да свири песента „Писмото", знаеше защо е дадена от Учителя, но се подчини на някакво ръководство. А Учителя Дънов бе предал тази песен „Писмото" срещу опитите да се правят Братски съвети и организация. Ето ви опорочението на високия идеал в песента „Писмото". И най-накрая, има още една новина от Рила, от 1995 г. Горе, на 7-те Рилски езера, Павлина Даскалова качва своята напечатана книга „Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново". Аз й бях дал материалите за тази книга, както и заглавието. Забраниха да се продава и тази книга. А в нея бяха писмата на Учителя Петър Дънов до Елена и Костадин Иларионови от Велико Търново. Така приключи този етап с организираната лъжа. Противопоставиха се и забраниха оригиналните писма на Учителя Петър Дънов. Можете ли да проумеете това? Едва ли. ОСМИЯТ ЕТАП: Това бе етап на организираната кражба, която бе последица от Организираната лъжа и от забраната да се продава на Рила „Изгревът" том II и III. Беше излезнал от печат „Изгревът" том IV през есента на 1995 г. Изпратихме съобщение за новоизлязлата книга на лицевата страна, а отзад бях сложил надписа: „Една необикновена новина". Вместо да я преразказвам, я прилагам дословно: ЕДНА НЕОБИКНОВЕНА НОВИНА През месец май 1995 г. в дома, в който живее Йоанна Стратева, на ул. „Витошки езера" № 48, кв. „Симеоново" - София, по нейно настояване в приземния етаж на същата къща бяха оставени на съхранение пакети от II и III том на току-що издадената книга „Изгревът". Йоанна Стратева бе поела ангажимент да ги разпространява и продава и бе посочила една от стаите, които служеха за временен склад на Издателство „Бяло Братство". Това бяха помещения, закупени, за да може в тях да се осъществява „Братски живот" от последователи на Учителя Дънов. Бяха чертани планове за библиотека, за преспиване и в тях дохождаха доброволни сътрудници на Издателство „Бяло Братство", които да огъват различни коли. Там прихождаха и отхождаха лица, които наричаха себе си „братя и сестри" и последователи на Учителя Дънов -Великият Учител Беинса Дуно. През месец ноември 1995 г. останалите непродадени книги от II и III том на „Изгревът" бяха прибрани. И тогава се оказа, че липсват шест пакета от II том на „Изгревът", а това правят 48 тома, и пет пакета от том III, които правят четиридесет тома. Общо липсваха 88 тома по 140 лв., което прави 12 320 лв. Ето това е цената на откраднатите книги от онези хора, които са си надянали табели, че са „бели братя и сестри" и последователи на Учителя Дънов. Кражбата се преследва от Кесаря на този свят и за нея има полиция, следствие, съд и затвор. Кражбата се преследва и от Черната Ложа, която казва: „Не лъжи, не кради, не пожелавай имота на ближния си". В Бялото Братство от Словото на Учителя Дънов знаем, че първото условие е Чистотата -Чистота в мисли, Чистота в чувства и Чистота в действия. А тук какво става в така наречения „Братски дом" и „Братска къща", където се краде и лъже? Какво направиха с тези книги? Изгориха ли ги? Или ги продадоха в провинцията? Но окултният закон на едната и на другата Ложа ще задействува и в скоро време ще видим всички кои са крадците. Онези, които са забелязали, че се продават книги в провинцията, да ни съобщят. Онези, които бяха упълномощени да продават, бяха: Галина Денчева от Шумен, Петко Йорданов от Варна, Евгений Динев от Сливен, Павлина Даскалова, от Търново, Иван Танчев от Горна Оряховица и в град Видин от представител на Иван Цанов. Интересно е, че том I на „Изгревът" бе изхвърлен като боклук от тези помещения. Срещу том II и III се обявиха мнозина, след това се явиха онези, които ги окрадоха, за да ги изгорят или продадат. Те всички са от веригата, където са завързани от Духа на Заблуждението. Ето защо е необходимо тези поредици от томове на „Изгревът", за да може човек да различава лъжата и кражбата от Чистотата и Истината, застъпени в Словото на Учителя Дънов - Великият Учител на Вселената. СЪОБЩЕНИЕ Излезна от печат том IV от поредицата „Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее". Книгата е със същият формат както първите три тома. Съдържа 41 коли = 656 страници плюс една кола от 16 страници със снимков материал - фотографии на съавторите от четирите тома и снимки на Учителя Дънов. Всяка страница съдържа 52 реда по 70 букви на ред. В този IV том са представени следните съавтори и материали: 1. „Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско" от поредицата „Скрижалите на Духа Беинса Дуно", дадено чрез Учителя Дънов на 8.Х.1898 г. и отпечатано с новия правопис. Към него са включени за пръв път подробни „Обяснителни бележки" от Вергилий Кръстев. Тази глава е от 48 страници. 2. Галилей Величков: „Под небесната дъга на Словото", съдържащо три глави: а) „По Неговите стъпки"; б) „В Неговата аура"; в) „Под небесната дъга на Словото". Общо са включени 124 епизода на спомени с Учителя Дънов на 240 страници; 3. Нестор Илиев: „Божествената партия" с 60 епизода на 43 страници. 4. Илия Узунов: „Вечният Дух и младостта на Учителя" с 30 епизода и 21 страници. 5. Драга Михайлова: „Мигът на вечността" с 52 епизода на 53 страници. 6. Методи Константинов: „Човекът по пътя на космическата спирала" с 81 заглавия и 182 страници. 7. „Духът на Истината и Духът на Заблуждението" - очерци и поучения за слушатели, последователи и ученици в Дух, в Слово и в Дело на Всемировия Учител Беинса Дуно. Тази глава е представена от Вергилий Кръстев. Цената на книгата е 200 лв. за един брой. Онези, които желаят, могат да получат „Изгревът", том I от 43 коли = 688 страници за 200 лв.; „Изгревът", том II - 140 лв., и том III -140 лв. „Изгревът" том I се продава вече в комплект с том II, III и IV. Онези, които желаят да я получат, ще направят писмени заявки до Марийка Марашлиева с паспортни данни: Марийка Великова Иванова, ул. „Люлякова градина", № 6, Вх. Б, ап. 34, София, код 1113, тел. 72-13-50. Поръчките се приемат чрез изпратени писма с обозначен точен адрес и числото на заявените книги. Да се обозначи как да бъдат изпратени книгите - дали по железницата, което е по-евтино, или по пощата. Опаковката на книгите, както и таксуването им, е за сметка на получателя, който ще изпрати сумата по пощата след получаването на книгите. Книгите се изпращат само на Ръководителите или на упълномощени от тях лица, да получат книгите. На случайни лица, както и на непознати, няма да бъдат изпращани по този начин. Те ще могат да получат книгите, като предварително изпратят сумите, включително и транспортните разходи. Лицето, което е упълномощено да изпраща книгите на посоченият адрес, както и да получава сумите по пощата, е следното: Вихър Ангелов Пенков, кв. „Изгрев", бул. „Самоков" № 47, вх. Б, ет. IV, ап. 10, София, 1113, дом. тел. 70-07-06. Същото лице е упълномощено да продава книгите в клубчето на „Изгревът", както и на последователите на Учителя Дънов в София и страната. Освен това книгата ще бъде продавана на пл. „Славейков" - София на щанда на Иван Цанов, намиращ се пред входа на Градската Библиотека. Тя ще се продава и в книжарниците на бул. „Раковски" 112 и „Феномен", ул. „Гурко" № 16 непосредствено до площад „Славейков". Съставител и издател на том IV „Изгревът" е Вергилий Николов Кръстев, ул. „Васил Друмев" № 1, София 1505, тел. 44-79-53. д-р Вергилий Кръстев ДЕВЕТИЯТ ЕТАП: Повсеместна атака срещу издаването на Словото на Учителя по оригинала. На 01.06.1994 г, бях предал на Елена Николова, която завеждаше издателство „Бяло Братство", две годишнини от Общ окултен клас 1936-1937 и от 1937-1938 г. Предадох ги без протокол и без подписи. В разстояние на три години не направиха нищо и не ги издадоха. По-подробно за причините да не се издават виж в „Изгревът" том IV, стр. 642-645. Предадох им оригинали, за да ги издадат по оригинала, но не ги издадоха. А защо ли? Много просто. Аз имах един Учител, според което Словото на Учителя Дънов е Слово на Всемировият Учител Беинса Дуно, което е Слово на Бога, И то е свещено и неприкосновено. А те другите, всички останали, имаха си друг Учител, който ги караше да променят Словото Му. Ето затова се водеше битката за съхранение на Словото на Учителя Дънов, което бе Слово на Бога. Според мен. Но не и според тях. Според тях аз бях никой. А според мен те бяха врагове на Словото на Учителя Петър Дънов. Такива бяха и такива ще си останат! А след като се подписаха всички срещу мен и „Изгревът", след като забраниха да се продава на Рила и след като го окрадоха, то нашите пътища се разделиха окончателно. И всеки си тръгна със своя си Учител. Нали разбрахте, че на Изгрева има двама Учители - единият Учител е на Бялата ложа, а другият е на Черната ложа. А Мировият Учител управлява и двете ложи.* ДЕСЕТИ ЕТАП: Организираната лъжа срещу „Изгревът" се прехвърли и при издаването на оригиналното Слово на Учителя. Тези неща са свързани, защото се ръководят от едно и също място. Бях предал още през 1994 г. две годишнини от оригиналите, които пазех, на Весела Маркова - Руменин, без подпис и без протокол, за да ги подготви за печат. Тя бе тази, която в дома на Йотка Младенова бе показала тези две годишнини на онези, които ме бяха отхвърлили, как Лалка Кръстева беше зачерквала оригинала, беше поставила свои думи и изречения, и разбиваше целия материал. Всички за пръв път са чули и са видели от нея. Но от мен не пожелаха да чуят и видят. А това беше моя концепция, която защитавах - да се печати по оригинала. Тя се бави цели две години, защото срещаше съпротивления от онези, за които бе закачена в една и съща верига. И накрая ме излъга и без да ме пита, си взе решение и ги предаде на издателство „Бяло Братство". А аз имах друго решение, защото знаех, че те искат да променят Словото на Учителя. Излъгаха ме. Взеха си сами решение и сами си го проведоха. Ето така организираната лъжа продължаваше да живее и да действува. А защо съм допускал това? Те идваха при мен и в името на Учителя искаха да работят. Много по-късно аз разбрах, че аз имам един Учител, а те си имат друг Учител. Различавахме се по Учителите, но това се видя по-късно. И затова се развиха тези събития, които описвам. Аз бързах да издам Словото по оригинала, защото ако се усетеше БАН (Българската академия на науките), щяха да изискат чрез съда оригиналите от мен и щяха да обработят оригиналите по съвременния литературен български език и щяха да унищожат Словото на Учителя. Небето ги приспа, те още спят, а аз издадох оригиналите, които съхранявах 30 години. Изпреварих ги с помощта на Небето. Издадох го.** ________________________________________________________ * А кой е Мировият Учител виж в „Изгревът" том I, стр. 642 ÷ 643. А кой е Всемировият Учител виж в „Изгревът" том І, стр. 644 ÷ 647. ** „Кой и къде трябва да съхранява Словоно на Учителя Дънов" - виж „Изгревът" том IX, стр. 854 ÷ 856

IV. КАК СЕ ОТПЕЧАТА ТОМ ПЪРВИ НА „ИЗГРЕВЪТ" 1. Онова, което събирах цели 30 години, като спомени и материали за историята на Школата на Учителя Дънов 1922-1944 г., трябваше да се отпечати. След 1990 г. дойдоха условия за това. Онзи мой ръководител, който ме ръководеше 30 години, постепенно ме насочи какво трябва да направя - за да издавам от мое име, трябваше да бъде еднолична фирма. Направих го. 2. За да мога да набирам печатния материал, трябваше да се извършва на компютър и всички необходими помагала. Купих го и го донесох у дома. Подготвих една стая, маса, стол и всичко беше готово. 3. Една вечер, една нощ на сън ли бе, на видение ли бе, къде бях също не знам, но се срещам с Учителя Дънов. Той е седнал, разговаря с приятели и ето, аз пристигам и сядам до Него. По едно време той, Учителят се обръща към приятелите и казва така: „Днес Вергилий има рожден ден". И показва ми на небето, че е изписана моята рождена дата 21. Но аз знаех, че съм роден на 21 март 1938 г. и че рождената ми дата е минала преди два месеца. Казвам му: „Ама моята рождена дата мина и премина преди два месеца". А Учителят се усмихва и отново повтаря на онези, които го заобикалят: „Днес Вергилий има рожден ден". Аз се съгласявам, но вече мълча. „А сега за рождения си ден трябва да ни почерпиш с нещо. Почерпи ни." - „Но аз нямам нищо купено и нищо приготвено, за да ви черпя." - „Отиди, купи и ни почерпи." Аз се съгласих. Отивам да купувам нещо, за да ги черпя. А аз не обичам и не си празнувам рождените дни. Имам опит и съм празнувал в живота си три рождени дни - на 9 години, на 18 години и още веднъж. И винаги след това имах много неприятни събития в тези години. Затова не празнувам рождените си дни и не обичам да черпя. Не обичам и туй то. Не че съм скъперник и скържав. Не празнувам и не черпя. Но сега реших да изпълня това, което ми каза Учителят. Ставам и тръгвам, отдалечавам се от тях. И изведнъж се събуждам. В тялото съм си. Светвам лампата. Сънят, преживяването, видението е още живо в мен, още звучат думите му: „Вергилий днес има рожден ден". Оглеждам се и погледа ми пада на масата ми, намираща се на 20 см от леглото ми. На масата стояха документите от закупуването на компютъра, принтер и всички необходими неща за предпечатна подготовка. Предишният ден бях заплатил 2600 долара за тях, от парите, които бях спечелил в Либия като лекар от 1983-1986 г. Така че това бе рожденият ми ден. Денят, в който бях купил апаратура за работа над „Изгревът". И на този компютър досега са изработени 10 тома от „Изгревът. И на него сега от Яна поп Янева се въвежда този материал. 4. А тази сума от 2600 долара беше едногодишната ми заплата в Либия. Аз всичко спечелено там бях определил именно за моята работа и не съм похарчил нищо от тях за нещо друго. А това през 1992 год. беше много скъпа апаратура. И така започна да се наброява моят първи рожден ден на „Изгревът". Датата беше 13 май 1992 г. А сега съм на 16 години, защото съм подготвил 16 тома на „Изгревът" и го отпечатвам с този материал. А трябва да доживея до 33 години на Христовата възраст и да издам 33 тома на „Изгревът". Дано успея и дано Учителят ми съдействува в това начинание. Върнах се от Либия с 12 000 долара в банката. Тогава с тази сума се купуваше апартамент с 120 кв. м. или три руски коли „Лада", която всяка една от тях струваше тогава 3600 долара. Апартамент не си купих, кола не си купих, но с тези пари започнах да издавам томовете на „Изгревът". Изпълнявах точно програмата за „Изгревът". 5. Отначало имах много противодействия при подготвянето на този том. Аз смятах, че последователите на Учителя ще го въвеждат, А те се оказаха много добри проводници на онези Сили, които се противопоставиха да се отпечата. Те ми захвърлиха материала, макар че си бях заплатил, и аз отидох при външни хора и те ми го подготвиха. Платих си. Онази, която странира материала и ми го подготви, ми каза: „Друг път не работи с ваши хора. Работи с външни хора". Така и направих с II и III том. Намерих външен човек, който бе професионалист и имаше невероятни качества. Тя подготви 8 тома, казваше се Величка. След това я пуснах да замине да работи в Гърция с мъжа си и до днес е там. Отиде там с Божие благословение и с помощта на Учителя. 6. Продажбата се осъществяваше по различен начин. Опаковах 100 броя на „Изгревът" том I и заедно с Марийка Марашлиева го изпратих на 7-те Рилски езера. Изпратих писмо и до Йоанна Стратева. За два дни Марийка бе продала тези 100 тома. Тогава Йоанна се връща в София и взима към 200 броя и се качва на Рила и го продава. Така там се продадоха 300 тома. По това време аз бях на вилата и едва издържах на атаките, които те изпращаха от Рила по въздуха. Дори вдигнах кръвното и започнах да пия лекарства. Тогава разбрах какво означава атака от ужким съмишленици. А атака от врагове вече познавах много добре. Това беше 1993 год., когато издадох том първи от „Изгревът". 7. Първи том го бях предал да се продава в една книжарница на ул. „Раковски" - „Елрид". Тя току-що бе създадена. Аз й направих такава реклама, защото 300 човека отидоха там и си купиха „Изгревът". След няколко месеца неприятелите на „Изгревът" убедиха книжарката да не продава книгата. Тя е свали от рафтовете и я продаваше скришом, да не ядосва своите познати, които бяха вече станали врагове на „Изгревът". Един пример: Вихър Пенков е ходил най-малко десет пъти да си купи тази книга оттам, но не са му я давали. Накрая са я извадили изпод рафта и скришом му я дали. Чрез тази книга той дойде при мен и стана мой първи помощник. Това е. Това точно представляват враговете на „Изгревът". 8. А сега ще ви представим това писмо, което изпратих на Йоанна по Марийка Марашлиева на 7-те Рилски езера със 100 броя от „Изгревът" том I. До 7-те Рилски езера 05.08.1993 г. Уважаема Йоанна Стратева, 1. Днес, 05.08.1993 г. книгата „Изгревът" том I пристигна в София и в стаята на Астрид под прозореца бяха сложени 91 (деветдесет и един) пакета по 8 броя книги = 728 книги + 4 бр. = 732 бр. книги (седемстотин тридесет и две). Цената на книгата е 41 лв. (25 лв. за печат за една книга + 7 лв. Предпечатна подготовка = 32 лв. Книгата се облага с 22 % ДДС., поради което цената става 41 лв.) 2. Много държа ти да обявиш на езерата за книгата. Защото само ти съдействуваше, а другите ми пречеха. Пречеха ми хора от братството, а ми съдействуваха хора от света. Тази книга ще предизвика една голяма вълна и ще помете всичко, което е останало като заблуди. Затова използвай момента, обяви книгата и се качи на вълната, която ще те прехвърли на отсрещния бряг. А там са вече новите условия. Ти трябва да бъдеш готова и от есента започваме работа при новите условия. 3. Аз имам идеята есента през м. октомври 1993 г. да се направи един рецитал въз основа на някои интересни епизоди от книгата, като артистка ще прочете някой пасаж или случка от авторите на книгата, след което ти ще изпълниш на цигулка песни от Учителя. Може да се привлече и Ина с нейната артистка, но само при положение, че ти си съгласна. Аз давам само идеята и след това ще я разработим. Ще откупим салон в града и ще направим рецитал. След този рецитал ще тръгнете в провинцията и той ще бъде изнесен на много места, като същевременно носите и предлагате от книгата за продажба. Това ще бъде една предварителна подготовка, защото там, където изнесете концерт, ще съобщавате, че през м. ноември аз ще организирам концерт в зала „България". Това ще бъде финалът на тази инициатива с издаването на този том. 4. Ти познаваш материалите от книгата и бъди внимателна някой да не излезне и да се противопостави, да не се продава тази книга. Ако това стане, това означава, че това поколение ще загуби условията си за работа до 2000 година. Защо казвам това? Защото се опитаха да противодействуват и да пречат при издаването на книгата, както и се противопоставиха срещу нея. 5. В последния брой на „Житно зърно" Елена Николова помести спомени на Елена Андреева. Тя лично ми пусна списанието в пощенската кутия и написа писмо, че нарочно е поместила този материал, за да се противопостави на книгата. Няколко месеца преди това у дома, в присъствие на Наталия Ангелова, която правеше компютърен набор, аз й дадох да прочете завещанието на Елена Андреева, че тя единствено упълномощава мен, защото аз съм работил с нея 19 години и аз съм причината да свърша цялата нейна работа и да напише своите спомени, които представляват само 1/10 част от онова, което имам от нея като материал. В писмото си тя съобщава, че тя поема отговорност, но нарочно не си е сложила името като редактор на този брой, както винаги е правила това в предишните броеве. Съобщава се, че това е издание на Просветния съвет, а председател е Петър Ганев. Значи той е организирал това нещо. Освен това Наталия Ангелова, без да ме пита, беше предала материала на Елена Андреева за корекция от Елена Николова. Тя се запозна с материала и го отхвърли, понеже не й изнасяше. Дотук добре. Но след като се запозна с материала, тя реши да атакува книгата, като помести материал на Елена Андреева в списание „Житно зърно". Та сега аз трябва да съдя първо председателя на Просветния съвет и второ Елена Николова, която не си е сложила името като редактор, за да се укрие. Аз няма да ги съдя, друг ще ги съди. Но с тези хора аз няма повече да работя. 6. Освен това в списанието са поместени спомени на Пеню Ганев, като лично Божанка се е подписала, че тя ги предава. Навремето аз лично накарах Пеню Ганев да си напише спомените. Той ме послуша. Всички в семейството му бяха против тези спомени, защото се страхуваха да не попаднат в ръцете на властите и да изключат от консерваторията Петър Ганев, който бе студент в първи курс. Тогава се споразумяхме, че тази тетрадка ще стои у тях като залог, че няма да попадне в други ръце. Беше направен магнетофонен запис на тетрадката от мен и брат Пеню разказа още много други неща. Направих му филм. Освен това аз платих 600 лв., а това бяха 6 лекарски заплати, за да изкарат от снимките на Пеню Ганев. След това всяка една снимка бе номерирана от мен, аз му я подавах под номера и той ми разказваше и правеше коментар на всяка една снимка. Това всичко бе записано от мен на магнетофонен запис. Аз исках да публикувам спомените на Пеню Ганев, понеже аз имам право на тях с разрешение на брат Пеню. А сега Божанка и Петър Ганеви ме изиграха и се подиграха с моят труд и нарочно публикуваха в „Житно зърно" тези неща, за да ме отстранят. Аз им свърших цялата работа преди 20 години, когато цялото семейство бе против тази програма, включително и Петър Ганев. Ето, това са методи на работа, които нямат нищо общо с тия на Бялото Братство. Това е лъжа и кражба. С тези хора аз повече няма да работя. 7. Тези неща ти съобщавам, за да знаеш как са нещата, защото на езерата ще се развихрят големи битки. Особено след като започнат да четат тази книга. Там са дадени всички неща и всеки може да си ги провери сам, а е посочено къде може да се проверят тези неща. 8. Аз се бях подготвил да им съдействувам на това ръководство. Но те се опълчиха срещу мене начело с Председателя на Просветния съвет, включая Божанка и Елена. Повече аз с тях нямам нищо общо. Ще дойдат други хора, с които ще работя. Аз съм независим от тях. 9. Аз смятам, че с теб ще мога да работя. С теб каквото сме почнали, всичко сме реализирали. Аз съм много доволен от това сътрудничество. Затова обяви книгата, та ще бъдеш официален говорител. Готви се за рецитала през м. октомври и готви се за излизане на подиума на концертна зала „България". Аз с тебе и с твоя квартет ще изнесем едната част от програмата. Другата част от програмата ще я изнесе Ина Дойнова с моя хармониум и с певците, на които тя ще акомпанира. Конферансие ще бъде артистката на Ина. Продуцент на програмата съм аз. Аз ще стоя като един обикновен зрител, а вие ще приемате аплодисменти. А Петър Ганев и Божанка могат спокойно да си изнасят концерти, където си желаят. Това, което те направиха срещу мен, бе техен голям провал. Спомняш ли си как ни разиграваха с това, дали ще се явят на концерта на д-р Миркович. Накрая се явиха и останаха крайно изненадани от организацията. Спомняш ли си как не се явиха нарочно за чествуването на Георги Куртев в камерна зала „България"? После, като разбраха, че концерта е излезнал сполучлив, се явиха на събора в Айтос от кумова срама. А когато правихме концерт в Айтос, също не пожелаха да дойдат. Те имат право на избор. Но да се противопоставяш и да организираш умишлено една такава акция в „Житно зърно" срещу онзи, който е свършил цялата работа на всички, е цяло престъпление. Забравих да спомена, че аз бях този, който свърши работата на Сава Калименов. И тогава Елена Николова се противопоставяше на моя план за работа с дядо й. Но аз записах спомените му. Освен това Елена със своите неразумни действия предизвика в Севлиево обиск на Савата и с това му се попречи да си довърши онова, което ние с него бяхме почнали. Ето, тези два случая със Сава Калименов и Петър Ганев показват, че техните семейства и наследници бяха навремето против това, те да си пишат спомените. Но те бяха записани от мен. А сега тези наследници след 20 години се явяват и крадат чужд труд. И не само крадат, но се стремят да ме премахнат от една работа, която аз съм свършил. А дали е така, спокойно можеш да си прегледаш последното „Житно зърно". 10. В това списание са поместени извадки от дневника на Олга Славчева. Навремето с Борис Николов и Сава Калименов беше решено архивът на Олга Славчева да се предаде на мен. Аз отидох и прибрах нейните тетрадки. Но те си оставиха някои интересни неща, като този дневник, и още преди много години трябваше да ми го предадат, за да не се разбиват нещата на Олга. И понеже Елена Николова знае, че част от архива на Олга е при мен, затова нарочно помества този материал, за да могат окончателно да ме сразят. Тези неща не са случайни. Но мога да ти кажа, че с това списание, това ръководство е приключило и то няма бъдеще. Направи справка досега каква е загубата от неизкупените броеве на списанието „Житно зърно". Вместо да се издава това списание, можеха да издадат по една беседа от Учителя. А знаеш ли, че в Айтос са задължавали всеки да вземе по 10 броя и да ги продава? С това са ги задължили. А това не е метод на Учителя. И накрая, обърни внимание, че има изказвания за това как да се печати Словото на Учителя и то от хора, които никога не са виждали оригинални беседи, нито знаят каква е историята с тези беседи, нито пък някой от предишното поколение да им се е доверил и да им е предал някакви материали. Аз не съм от това братство, което си служи с такива методи на работа. Аз съм от онова Братство, което върши работата на останалите и се жертвува за другите. Затова застани зад книгата и я обяви. Пожелавам ти успех. д-р Вергилий Кръстев

III. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ИМАШЕ ПЛУТОН В ОСМИ ДОМ В ЗНАКА ЛЪВ 1. Това бе Йоанна Стратева - музикантка и цигуларка. Спомням си, когато бяхме млади, около 1970 г, тя изнасяше концерти - класически репертоар в зала „Славейков". Тогава Цанка Екимова пишеше на пишеща машина по 6 екземпляра на индиго по 5-6 съобщения на листове за датата на концерта. И на мен ми бе предавано. Но аз не отидох тогава, защото работех по моята програма и се пазех да не излизам на открито. Но съм я слушал как свири на други места и много ми е харесвала. Онзи тон, който извличаше от цигулката, имаше сила и Дух, особено когато се свиреха песните на Учителя. И когато влизаше в Духа на песните. А това не винаги се получава. Редки са тези свещени мигове от живота на всеки музикант. 2. След промените през 1989 г., когато комунистическата власт падна, когато се раздвижиха всички да работят за делото на Учителя, то аз се намесих в няколко случая, за да дам друга посока. Тогава дойде при мен Йоанна Стратева и ме питаше какво е моето мнение, по какъв начин трябва да се работи. Пита ме направо. Аз отговорих също направо. Някой отгоре я беше изпратил при мене. Бях при Марийка Марашлиева и работех по поредния том на „Изгревът". Аз диктувах материала на Марийка, а тя го пишеше на пишеща машина. Точно в това време ни завари Йоанна. Идваше, питаше ме и аз отговарях, че мога да съдействувам. Тогава съставихме обзорен план за работа. Денят беше 27 март 1990 г., значи преди 12 години. Този план бе даден от Ръководителят на Програмата, която бе задействувана от Невидимия свят чрез моя милост. Голяма част от него е изпълнен чрез поредицата „Изгревът" том I- XVI. Чрез концертна програма на 20 концерта от 1990 до 1998 г., които организирах и финансирах 80 % от тях. А от есента на 2001/2002 г. до 29 юни 2002 г. бяха проведени 8 концерт-рецитала по спомени от „Изгревът" и изпълнение на музиканти професионалисти, последователи на Учителя Дънов. Ще дойде време, когато ще публикуваме програмите и онези окултни опитности, които сме имали при тяхното провеждане, защото то имаше голямо противодействие, така също и съдействието на Небето. Имаше от всичко по нещо. Присъствуваха и двете ложи. 3. Какво значи Плутон в осми дом в Лъв? Означава, че имаш изключително строг ръководител от Невидимия свят, стигащ до аскетизъм. Съдействие така очебийно и така реално, че всяка помощ, която получаваш чрез хората, виждаш, че друг я ръководи от Небето. Нарочно се показва това, защото този Ръководител наказва всяка една грешка, която правиш, без забавяне. Можеш да вървиш напред, след като си си платил за грешката чрез време и сили, които излизат от теб. Плутон в VIII дом означава, че си преминал през всички окултни школи на човечеството и че винаги си присъствувал във всяка една школа. И не те пускат да преминеш от една Школа в друга, ако не си си разплатил дълговете и кармата. Ето защо можех да работя с Йоанна. И ето защо дойде при мен и потърси моето съдействие съвсем случайно за някои. Но за мен, който имах също Плутон в VIII дом, не беше случайно. Ето защо помествам този обзорен план. Да не си мислят някои, че всичко, което съм правил, е нещо случайно без цел и без посока. Имах план, имах концепция и по нея съм вървял. Помествайки този обзор, защото както вчера, така и днес, някои си приписват някои заслуги, които изобщо нямат за музикалния живот на последователите на Учителя след 1990 г. до 2002 г. И което е също важно, мнозина ме отхвърлят и отричат. Е, добре, може ли някой да състави план още на 27 март 1990 г. и до края на 2002 г. да го изпълни почти 90 %? Не може, защото нямат знания. А за поучение и доказателство поместваме настоящия протокол, за да се види кой ръководи и кой е ОНЗИ, комуто е даден кредит от Небето. ОБЗОРЕН ПЛАН за работа с Йоанна Стратева ул. „Витошки езера" № 48 тел. № 635 19 67 - София, кв. „Симеоново" I. Опитности от времето на Школата с Маргарита Рангелова Стратева и с нейното обкръжение по идея на д-р Вергилий Кръстев и осъществена от Марийка Марашлиева със съдействието и съгласието на дъщеря й Йоанна Стратева. II. Опис и история на цигулките на Учителя - Беинса Дуно от д-р Вергилий Кръстев и съставяне на протокол. Описът и историята, и съответният коментар е разглеждан точка по точка от тримата участници: д-р Вергилий Кръстев, Марийка Марашлиева и Йоанна Стратева, като протоколът ще бъде подписан след прехвърлянето на записа от две касетки, като касетките ще бъдат връчени на Йоанна Стратева за съхранение, както и едно копие от описа и историята на цигулките. III. Работа по Паневритмията. 1. История на Паневритмита. а) Кога за пръв път Учителят говори за Паневритмията? б) Кога за пръв път Невидимият свят сваля Панеаритмията? - Виж опитностите на Методий Шивачев от Нова Загора за една от екскурзиите с Учителя на Мусала през ранните години; в) Кога за пръв път Учителят на изгрева започва да свири и да сваля музиката на Паневритмията и при какви обстоятелства? Виж опитностите на възрастните приятели музиканти и онези съвременници през времето на Школата на Учителя; г) Кога за пръв път и по чия идея е издадена Паневритмията? д) Неточности и несъответствия в нотния текст на мелодията според съвременниците на музикантите през времето на Учителя; е) Несъответствие между описанието на упражненията на Паневритмията и онова, което знаеха и неточно играеха съвременниците на Учителя; ж) Документация на Паневритмията - виж снимков материал на снимки от времето на Школата с разучаване на Паневритмията в салона - снимки с разучаване Паневритмията на поляната, така също и снимки при игра на Паневритмията на Изгрева, Витоша и 7-те Рилски езера; з) Уточняване на упражненията от снимковият материал. Сравнение и опис; и) Опит на Сашо Берендеев за проучване на някои несъответствия между движенията и музиката. Несъответствията според Галилей Величков и Илия Узунов, които познаваха Паневритмията, се дължаха на това, че не се познаваше Паневритмията като упражнения и по-точно като движение, музика, ритъм и такт; 2. Работа върху Паневритмията от съвременници на Учителя. а) Описание от Милка Периклиева на упражненията и гимнастиката, публикувани през 1938 г. б) Работна група, създадена от Мария Тодорова, Ярмила Менцлова и Елена Андреева и др., при което се дава уточнение и разширено описание на движенията на Паневритмията. Същият текст е преработен допълнително от Елена Андреева, като заангажирва един художник, който прави скици на отделните движения. Това е най-подробното описание на съвременници на Учителя, работили в работна група; в) Документация на Паневритмията, направени от фотографа Васко Искренов с модели - Мария Тодорова и Ярмила Менцлова. Според данни на Мария Тодорова всички характерни упражнения са заснети, но са разпръснати на различни места. Необходимо е да се намерят снимките и негативите и да се подредят в албум. Това е най-точната и сигурна, и автентична документация. Допълнително могат да се добавят снимков материал, заснет по време на Школата при игра на Паневритмията; г) Публикация на Виола Бауман, направена в Съединените Щати, но при публикацията на луксозното издание, изпратено до Галилей Величков, се оказа, че има много грешки и пропуски в нотния текст на Паневритмията на издадената книга, за което Галилей Величков и Филип Стоицев бяха направили коректури и бяха изпратили до нея в САЩ, за да се направи второ издание. По нататък нямаме сведение какво е направено; д) Работа по Паневритмията на Ярмила Менцлова. Да се провери от Йоанна Стратева и направи коментар за всичко онова, което знае за задачата, дадена на Ярмила от Учителя за работа по Паневритмията и да направи сравнение с другите издания на Паневритмията и доколко описанието е най-точно и достоверно. 3. Създаване и история за текста на Паневритмията. Текстът на Паневритмията от Олга Славчева. а) Опити да не се признае за автентичен текстът на Олга Славчева през време на Школата, поради незнание, че Учителя лично е поставил задача за написване на текста, която задача е свързана с доста случки и истории по този въпрос. От друга страна ревността и на други лица с поетическа нагласа и перо да променят текста още през времето на Учителя; б) Опити за промяна на текста след заминаването на Учителя, като се цитира изказване на Учителя, че Паневритмията още не е свалена и че в бъдеще ще има нов текст. Въпросът се отнася за друга епоха и за непознаване истинското значение на Паневритмията, че тя е в състояние на хармоничното състояние на онези души от Бялото Братство, които са в невидимия свят и чийто поле на изява се намира в света на Мъдростта, което е поле на проявление на Виделината, която е проекция на Божествената Слава или Божествена Светлина, намираща се в света на Истината. Затова се смята, че Божествената Слава от света на Истината влиза в света на Мъдростта, чиято светлина се нарича Виделина и чието поле е в състояние на хармония на формите в света на Мъдростта. Като начална проекция се явява музиката, която е следствие от движението на формите и проекцията на това музикално съчетание на форми слиза в Словото на Мировият Учител Беинса Дуно. Затова Паневритмията е изява на Божествения Дух и проявление на Словото на Мировият Учител. Тя е свързващо звено между Духа и Словото на Мировият Учител. Поради непознаване на Космогонията на Божествения Дух, Господния Дух, Христовия Дух, Святия Дух и цялата тази проекция, намерена в беседите на Учителя, се идва до мнението на обикновените човешки съзнания, че могат да коригират и променят Словото на Мировият Учител. IV. История на създаване Сборника „Братски песни" от 1921-1922 г. а) При какви обстоятелства са създадени тези песни; б) Кои са авторите на песните и съответно на текста. Поради това, че в изданието на Кирил Икономов и Мария Тодорова не са описани тези неща, поради съображение да не се изтъква личността на отделните автори и да не се създава съперничество между тях, като доводът е следният, че ученикът трябва да бъде смирен. Пример: Песента „На Учителя" е по текст и музика на Елена Казанъклиева, която е била популярна и обичана през време на Школата, което не е отбелязано в изданието на М. Тодорова; в) Второ издание на Братски песни 1941 г. и издание на Сборник от текстовете на песните от Учителя през 1948 г. Коментар на тези издания. V. История на изданията на песните на Учителя от Кирил Икономов 1938 г. Част І. 1938 г. и част II през 1944 г. а) Мнение на музикантите през времето на Учителя за тези две издания; б) Разногласията по изданието във връзка с изказването на Учителя по този въпрос, записан в спомените на музикантите; в) Да се потърсят сведения за написването на изданията от Кирил Икономов от съпругата му и обработка на някои материали като спомени и други бележки, намиращи се в негови записки и тетрадки. VI. История на изданието на Мария Тодорова от 1947 г. след заминаването на Учителя. а) Включване песни на Учителя, дадени чрез певицата Лиляна Табакова и издирване на останалите три песни, които според Мария Тодорова и според лично изказване на певицата, че не ги дава, защото ги пазела като талисман; б) Проблемът с останалите три песни и спомени на Лиляна Табакова за историята на създаването и предаването на песните от Учителя. VII. История на издаването на „Песни от Учителя" от Борис Николов през 1980 г. а) Проучаване за начина, по който е работено. Според данни на Мария Славова е работено по следният начин: Разполагали са с песнопойката на Мария Тодорова, която лично и собственоръчно е коригирала някои пропуски при издаването й, които са се дължали на това, че не е правена коректура поради липса на време. Работено е с две папки оригинални листове на песни, записани през времето на Школата, като същите две папки са предадени обратно на Борис Николов заедно с песнопойката. Според Мария Славова Борис Николов е изпявал всяка една песен и тя, следейки тетрадката на Мария Тодорова и оригиналните листове, е работила върху всяка една песен. Според Мария Славова Борис Николов е пял много точно, но според данните на негови съвременници, той не е музикант и никога не е пял солово през време на Школата, нито индивидуално, нито на концерт. И неговото изпълнение не може да бъде меродавно при наличието на школовани певци и инструменталисти през време на Школата. И при наличието на професионални музиканти през време на Школата. В случая единствено е автентично оригиналните текстове в двете папки и коригираната песнопойка на Мария Тодорова, а дали в изданието на Борис Николов е отбелязано точно, това е въпрос на изследване. Пример: Според Мария Тодорова песента „Идилията" не е записана точно поради това, че тя и Асен Арнаудов не са знаели добре музиката, като единствено най-точно я е знаел Петър Камбуров, поради това, че лично Учителят му е предал тази песен. Мария Тодорова настояваше в следващото издание да се включи оригиналният нотен текст на Петър Камбуров, като д-р Вергилий Кръстев притежава писмо от Борис Николов до Мария Тодорова, в което той споменава, че изпраща касетка запис на песента и че Мария Тодорова трябва да запише нотния текст.* В това издание не е поместен оригиналният нотен текст, така и други песни, като „Бог е Любов", според всички и някои и други песни. Това означава, че в това издание не са наистина коригирани явните грешки и пропуски. VIII. Издание на „Слънчеви лъчи". История на създаването и спомени на Весела Несторова като автор на текста и участник в създаването на гимнастиката. IX. Работа върху записаният репертоар на Галилей Величков на изпълнение на Песни от Учителя, като се акцентира вниманието върху някои специфичности при изпълнението на песните на Учителя от един съвременник и музикант на Школата. Предадени са две касетки със запис на Галилей Величков на Йоанна Стратева. X. Учителят като цигулар. а) Кога и къде и при кого Учителят е учил цигулка? Виж спомени на съвременници на Учителя; 6) Проверка в беседите на Учителя, където споменава за един чех цигулар, който е обучавал български деца след освобождението. Вероятно това е учителят по цигулка на малкия Петър. XI. Проучаване на записаното изпълнение на Мария Тодорова на магнетофонен запис на песните от Учителя, както по отношение на хармонизация, ритъм и стил. XII. Спомени на Йоанна Стратева от контакта й с музиканти съвременници на Учителя, като например Катя Грива, Асен Арнаудов, Кирил Икономов, Мария Златева и др., като тя е единственият музикант, който се явява като свързващо звено между поколението музиканти от времето около Учителя, която може и трябва да събере и подреди всички материали. За това е необходимо да се създаде работна група от музиканти професионалисти от нейното поколение и да се работи по отделни теми създадени от тази група. XIII. Подготовка и възможност за предаване на музикалното творчество на Учителя като документация и като музикално изпълнение на следващите поколения. а) Предаване на нотните текстове от различните издания; б) Предаване на магнетофонни записи и изпълнение на музиканти професионалисти - инструменталисти и певци от поколението на Йоанна Стратева за приемственост и съхранение за следващите поколения. XIV. Концертна изява на музиканти професионалисти, познаващи Словото на Учителя и музиката Му. а) Индивидуално изпълнение; б) Вокални групи; в) Инструментални групи. Целта е професионална и творческа изява на отделните музиканти, както и осъществяване на приемственост от другите поколения. XV. Създаване на работна група за работа по теми във връзка с принципите на изпълнението на окултната музика, идеите за аранжирането й и разработването й, според Словото на Учителя. XVI. Опитности във връзка с въздействието на окултната музика от времето на Учителя и днес. Пример: Как е създадена песента „Мирът иде" и коя е причината за примирието в Първата световна война.** Настоящият примерен план бе създаден като първоначално начинание за една продължителна и системна работа, включваща група музиканти-професионалисти, запознати със Словото и Музиката на Учителя и изповядващи тези идеи. Съставен на 27 март 1990 г. от д-р Вергилий Кръстев, при съдействието на Марийка Марашлиева и Йоанна Стратева. (Подписи) д-р Вергилий Кръстев: Марийка Марашлиева: Йоанна Стратева: Настоящияг примерен план бе създаден като първоначално начинание за една цродъжителна и системна работа включваща група музиканти-професионалисти запознати със Словото и Музиката на Учителя и изповядващи тези идеи. Съставен на 28 март 1990 год. от д-р Вергилий Кръстев, при съдействието на Марийка Марашлиева и Йоана Стратева. _________________________________ * Нотният текст на „Идилията" бе публикуван в „Изгревът" том I, стр. 682 - 684, през 1993 год., и Йоанна Стратева взе участие, като я нотира. Тази точка бе изпълнен. ** Нотният текст с думите на песента „Мирът иде" бе публикуван в „Изгревът" том І, стр. 681 ÷ 682, 685 през 1993 год. А историята на тази песен виж в „Изгревът" том I, стр. 408 ÷ 410. И тази точка бе изпълнена

II. ПО ДУХ И ЧРЕЗ СЛОВО 1. В Школата на Учителя не може да дойде случаен човек. Той върви от хилядолетия, от школа в школа и почти винаги е или слуга на Господаря - Духът на Заблуждението, или е служител на Духът на Истината. Те не могат да си сменят местата в никакъв случай. Дори имаме няколко случая в Школата на Учителя Дънов, когато той откупва Георги Радев от Черната ложа и от триглав змей трябва да стане кротко бяло агънце. Но той превежда „Бо Ин Ра" - представител на Черната ложа, и остава закачен до края за тази верига, макар, че Учителят го е откупил. (Виж „Изгревът" том III, стр, 85- 86.) Има и други такива случаи, които съм ги описал в „Изгревът". 2. Всеки, който е бил по времето на Мойсея, идва и по времето на Исуса Христа. Кой какъвто е бил тогава, такъв си остава и при Христа. Кой където е стигнал при Мойсея, оттам продължава при Христа. И докъде стига ли? Ами стига до Школата на Учителя. Кой какъвто беше при Мойсея, такъв беше при Христа и такъв си беше и при Учителя Дънов. Точно и ясно. Аз съм изучавал старите пророци и знам мнението на Учителя, как те се прераждат като апостоли по времето на Христа. А след 2000 години се раждат при Учителя Дънов. Та, кой какъвто си беше навремето, такъв си беше и тук, при Учителя. Кой където бе стигнал в делата си и в знанията си при Христа, с тези знания дойдоха и при Учителя Дънов. Същите преродени личности. Каквито бели и поразии правеха при Мойсея, същите правеха при Исуса, същите правеха и при Учителя Дънов. Затова Учителят се обръща към тях: „Мили мои злосторници на света". Ще го проумеете ли? 3. Аз не правя изключение. Кой съм? Аз не зная кой съм, но Учителят Дънов ми каза кой съм, за какво съм дошъл и каква е моята задача. Ето това е. А кой ме въведе в Учението и Школата? Никой. Аз сам се въведох, когато ми дойде времето за това. Или казано иначе, моят ръководител ме доведе и заведе и каза: „Ето това е работа за тебе". Ами как така? Ето така. По дух и чрез Слово влезнах в Учението. Не чрез човек. А по Дух и чрез Слово. Ето как. Беше 1968 г. и бях при една позната художничка. На масата й стоеше едно подвързано синьо томче. Питах: „Каква е тази книга?" Отговори: „Това е от Дънов". И в този миг, небето се отвори и един сноп от синя светлина, като прожекторен сноп, като онези големи военни прожектори, с които през войната 1943-1945 г. търсеха в небето самолети, се появи в стаята. Идваше от небето, като синя светлина, един метър в диаметър, премина през книгата и се насочи към земята. Чух глас: „Ето това е, което търсиш". Това трая около 10 секунди и после изчезна. Но това го видях и чух само аз, макар, че на масата имаше четирима човека, заедно с мене. Те не видяха и не чуха нищо. После поисках тази книжка и я зачетох. Бяха окултните лекции на Учителя Дънов. Ето така чрез Дух и чрез Слово се добрах до Словото на Учителя, а не чрез човек. И това е пътят на всички, които в бъдеще ще се доберат до Учението на Учителя. Друг път няма! 4. В следващия етап, четейки Словото, разбрах, че това не ми е чуждо, а го познавам от много отдавна. Същият сноп от синя светлина ме водеше при последователите на Учителя -Галилей Величков, Борис Николов и Мария Тодорова. Така започнах. А кой ми каза какво да правя? Първо преминавах през обучения. В този мой етап аз само разпитвах, а те ми разказваха, аз слушах и запомнях всичко. По-късно започнах да записвам. А кога започнах и как стана? И за това трябва да разкажа. За да се знае, че няма случайни неща. 5. Бях на работа в гр, Своге в една районна болница, като детски лекар. Беше 1969 г. есента и временно живеех в кабинета на моя шеф, там ми бяха куфарите. Една нощ се събуждам. Или както се казва, сън ли бе, видение ли бе или нещо друго. Какво виждам: Намирам се пред една голяма, пред една горска постройка, дървена къща с веранда и стаичка. Качвам се по стъпалата горе. А горе седи Учителят Дънов. Аз се стъписвам. Той се обръща към мен и ми подава един сребърен скиптър. Но аз не искам да го взема. Дърпам се назад. Казва ми: „Ти си главният жрец на храма на Аполона и докато не вземеш скиптъра в свои ръце, работите няма да се оправят. Да стане така, хем да се оправи, хем да се работи, хем без попщина да се работи. Докато не вземеш скиптъра, не ще да стане нищо." Дава ми скиптъра. Той е в моите ръце. Чувам гласа Му: „Ако ти решиш да действуваш, може да действуваш." Ето така получих скиптъра. И чрез него съхраних Словото на Учителя 30 години, в неговия оригинал. Издадох 59 томчета по оригинала и от „Изгревът" - 16 тома, и проведох 20 концерт-рециталаот 1990-1998 г, и от 2001-2002 - 8 концерт-рецитала. Онова, което получих в Дух и Сила, успях да реализирам в Дух и Истина. Това е. Нали делата доказват и показват кой ти е ръководителя и кой ти е Учителят и кому служиш. Има ли още? Има. Има още за разказване. Има и още много за виждане. С факти. Но не е дошло времето да ги кажа. Ще стане при друг случай. 6. Оригиналното Слово, което бе неиздавано и което бе укривано десетилетия, бе прието от мен през 1970 г. и до 2000 г. го пазих 30 години. Предадоха ми го Борис Николов и Мария Тодорова. Аз им казвах, че аз съм този, който е изпратен при тях. Казаха те: „Ние се убедихме, че това си ти". И аз станах приемникът. И как се развиха нещата, аз съм ги описал вече в „Изгревът" том III, стр. 109- 115, стр. 197- 206. А имам подготвен материал, в който съм описал как съм работил с тях. Тогава ще се побъркате, като го четете, или както народът казва: „Ум ще ти зайде." 7. По същото време моят духовен ръководител се яви и ми каза кой съм и какво има да правя. Учителят го потвърди също. Така, че аз знам кой съм, за какво съм дошъл и какво има да върша. Знам го точно и точно го изпълнявам. Затова ми съдействуват от Небето и ме подкрепят на земята. Иначе нищо не може да се направи. Нищо! Та духовният кредит от тази епоха е за мен и мой кредит. И аз трябва да го използвам, за да отпечатам поредицата „Изгревът", да отпечатам оригиналното Слово на Учителя, да осъществя приемствеността на поколенията и да оставя всичко подредено, за да се знае какво нещо е Школа, Слово, Музика на Учителя Дънов. Досега са издадени XVI тома и точно с тях се доказва именно това, че кредитът на едного не може да се краде от другите. В никакъв случай. И да искат, не могат. Явиха се много самозванци. Могат само да пречат и да забавят нещата, докато се отпечатат. Самозванците царе нали накрая ги посичат с меч. По същия начин става и във всички окултни Школи на Бялото Братство от памтивека досега. Описано е.

XII. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА В СЛОВОТО НА ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО В ЧЕЛОВЕЦИТЕ ЗЕМНИ И ПОДЗЕМНИ I. ЧОВЕКЪТ ЗА ТАЗИ РАБОТА „Ние сме от Бога, който познава Бога, нас слуша, който не е от Бога, не ни слуша. От това познаваме Духът на Истината и Духът на Заблуждението. (I Йоаново послание, гл. 4, ст. 6) 1. За епохата от 1945 г. до 1989 г. се знаеше от думите на Учителя Дънов и от онези, които бяха присъствували при произнасянето им. Някои ги бяха запомнили, други пък записали. Онези ги препредаваха на ухо, но онзи, който ги бе записал, беше ми ги издиктувал и аз ги бях записал. Знаех ги. Вярвах в тях. Но изчаквах времето да дойде, за да проверя дали така ще се развият събитията. Борис Николов беше ми издиктувал пророческите думи на Учителя от своя стенограма. Единственият, който знаеше за тези събития как ще се развият, бях само аз. И никой друг. Аз мълчах. И чаках. През това време работех нелегално и записвах опитностите на възрастните приятели, които до днес са отпечатани в поредицата „Изгревът" от том I до том XVI. А това не е малко. Дори е много. Останалите са се наредили на голяма опашка и чакат реда си да бъдат отпечатани. 2. За пророчеството за идните дни от Учителя бе публикувано в „Изгревът" том III, стр. 315-316. Пророчества „Изгревът" том III, стр. 309-310; 311- 314. Тук се описваше, че Учителят е пророкувал епохата от 1945-1989, която според Учителят беше „Денят Господен". За „Князът на този свят" и неговата власт виж в „Изгревът" том III, стр. 303-308. Бях свидетел, че пророчеството на Никола Нанков от „Изгревът" том VIII, стр. 707, т. 7 се сбъдна, народите излезнаха по улиците и казаха: „Не ги искаме комунистите". Това в България стана на 10 ноември 1989 г., а в Източна Германия - на 9 ноември 1989 г. и се проби Берлинската стена, която разделяше Европа на две - на Западна Европа и на Съветския съюз (СССР). Комунизмът, като система и като империя, се разруши за няколко месеца - така, както бе казано в пророчествата, които цитираме. 3. Последователите на Учителя Дънов, онези, които бяха Му целували десницата в знак на общение с Бога, не бяха подготвени за новата епоха - психически, физически и умствено - бяха остарели и пропилели живота си в приказки, в борби и противопоставяния помежду си. Никой не знаеше какво да се прави и как да се почне. Беше нарушена приемствеността на поколенията. И затова се върнаха към 1945 г. и поеха пътя на предишното поколение, което бе път на отклонение и провал от 1945 до 1989 г. Аз бях свидетел на това. Още от самото начало - пролетта на 1990 г., се опитаха да отклонят последователите на Учителя и музикантите. Аз се противопоставих (виж „Изгревът" том III, стр. 376) и вместо благотворителен концерт направих концерт за д-р Миркович - един от създателите на „Българския Червен кръст". На 15 юни 1991 г. концертът бе посветен на 120 г. от рождението на Георги Куртев, в камерна зала „България". На 25.Х.1991 г. беше проведен концерт-рецитал за Георги Куртев в гр. Айтос. (Виж „Изгревът" том III, стр. 376). През 1992 г. купих с десет лекарски заплати електрически орган и го предадох на Ина Дойнова и те с Йоанна Стратева вървяха по България и изнасяха концерти по музика на Учителя Дънов. („Изгревът" том III, стр. 377). На 20.II.1994 г. по случай 130 г. от рождението на Учителя и 50 г. от заминаването Му (1864 -1944 -1993) организирах голям концерт в дома на Българо-руската дружба пред 400 човека. (Виж „Изгревът" том III, стр. 380). 4. На 22 май 1994 г. в Драматичен театър „София" пред 400 човека бе изнесен концерт-рецитал на „Призванието на Учителя към българския народ". То бе публикувано в отделни брошури и бе раздавано на концерта. След това започнаха концертите, които аз организирах и финансирах към 80-90 % от тях. Виж. стр. 381-383. Така бяха изнесени към 20 концерта до края на 1998 г, като завърши отново с „Призванието". То е публикувано в „Изгревът" том IV, стр. 3-47. А е дадено от Ангел Елохил на. 8.Х.1898 г. Бяха изнесени 2 концерт-рецитала за Мисията на Славянството: на 29.I .1995 г., както и на 9 март 1998 г. И когато съобщих на народната артистка Виолета Гиндева, която четеше „Призванието", за моето решение, че това е последния концерт, тя ми каза; „Вергилий, ти правиш голяма грешка. Тази публика, която бе дива, необуздана и не искаше да слуша от самото начало, ето сега след толкова концерти тя се укроти, тя се опитоми и вече слуша и не мърда. Това ти го казвам аз, с над 50-годишен опит в театъра. Не я пускай, тази публика, защото отново ще подивее или ще се намери друг, когото да слуша." И това, което каза тя, беше вярно. И така стана. 5. „Изгревът" започна да излиза от 1993 г. и до края на 1998 г, когато приключих с концертите, излезнаха 8 тома. Всеки том беше една епоха и беше с една завършена концепция. Първият Братски съвет и вторият Братски съвет отхвърлиха поредицата „Изгревът". Разпространиха писма и ходеха по провинцията и говореха срещу него. А защо ли? Защото бяха врагове на „Изгревът". А кой създаде „Изгревът" - виж том XIII, стр. 805- 807. 6. Всички се питаха кой съм, откъде съм дошъл и кой ми е дал право да пиша, да отпечатвам и издавам. И с какво право? Правото ми бе дадено от Онзи, Който ме бе изпратил да свърша една работа, А тя се състои в три неща: Да издам „Изгревът", да осъществя приемствеността на поколенията чрез „Изгревът". Да съхраня и да издам Словото на Учителя по оригинала. И да ръководя концерт-рецитали по Словото на Учителя и по спомените на приятелите от поредицата „Изгревът". Всички бяха против това, което вършех. И пречеха, и злословиха, и противодействуваха с различни методи и средства. Изпращаха емисари по провинцията, вървяха от град на град и говореха срещу мен. Изпълняваха си задачата на своя Господар много добре. Един ми пише така: „Нищо не разбирам, защо са всички срещу тебе. Пиши ми, за да разбера..." И аз му написах в писмото следното: „Първо, аз съм човекът, който е съхранил Словото на Учителя по оригинала и го издавам. Второ, аз съм човекът, който е свършил работата на всички последователи на Учителя Петър Дънов и без мене нямаше да ги има в „Изгревът". Трето, аз съм, който организира и провежда концерт-рецитали по музика и Слово на Учителя Дънов. Ето това съм аз. А другите, които идват при тебе, са едно нищо". Получих отговор. Пишеше ми: „Сега разбрах, че ти си човекът." Това е. Беше разбрал, че аз съм човекът за тази работа. Но само един от многото разбра. Добре, че се намери и един.

X. Пеню Ганев и Пророчеството на Духа Господен Вергилий Кръстев 1. Когато свършихме работата по записване спомените на Пеню Ганев през 1973 год., то Пеню отвори Библията, за да види какво ще му се падне от нея и каква ще бъде повелята на Небето. Това е един метод, препоръчван от Учителя. Когато човек започва една работа за Господа, да отвори Библията, след като си е направил нужната молитва. И каквото ти се падне от нея, това означава не пророчество, а показва при какви условия ще работиш и какво трябва да преодоляваш, за да я реализираш. И когато свършиш работата си, също трябва да я повториш, за да видиш какво ще излезе от всичко това. Аз заварих възрастните приятели, когато започваха да работят с мен, да отварят Библията си и тогава се съгласяваха. Но не ми казваха какво им се е паднало. Криеха от мен, но ме поглеждаха уплашено. Но им свърших работата. Ето това е важното. Свърших я с помощта на Небето и на Онзи, който ръководеше Програмата за отпечатването на поредицата „Изгревът". 2. И така, Пеню Ганев отвори Библията си и му се падна да прочете от пророк Исая глава 38 на стр. 581 от старото издание на голямата Библия. Това е онзи пасаж от глава 38 от стих 1 до стих 9, където цар Езекия се моли на Господа да му продължи живота, понеже е ходил в пътеката Господня, а сега се лишава от остатъка на годините си (стих 10). Моли се, понеже има работа да върши за Господа и за народа си. И чува Господ молитвата му и притурва към годините му цели 15 години. И като знамение на Господа, дните се връщат назад с десет степени от слънчевия часовник, т. е. продължава му се с 10 години животът. Това е, което прочете на глас Пеню Ганев пред мене. И аз си го записах. И пазих листчето до 2002 год. И тази година го показах на сина му Петър, преснех му страницата от Библията и му написах с цифри Знамението Господне, което се отнася за баща му Пеню и че това всичко, което е писано, трябва да се сбъдне в тази 2002 година. Занесох му го, връчих му го, за да знае защо го върша и защо бързам за тази 2002 година. И ето ви сега обяснението на Знамението Господне. Много е просто и много трудно за обяснение и проумяване. 3. Първо цитираме глава 38 от Исая, от стих 1 до стих 9, от стр. 581 на старата Библия по стария правопис: Исаия, глава 38: (1) В онези дни разболѣ се Езекия до смърть; и дойдѣ при него пророкъ Исаия, Амосовий синъ, та му рече: така говори Господь: Нареди за дома си; понеже ще умрешь, и нѣма да Живѣешь. (2) Тогазъ обърна Езекия лицето си къмъ стѣната, та се помоли Господу (3) и рече: Моля се, Господи, помни сега какъ ходих пред тебе съ истина и съ цѣло сЪрдце, и направихъ угодното предь тебе. И плака Езекия съ голъмъ плачь. (4) И бидѣ слово Господне къмъ Исаия и рече: (5) Иди та кажи на Езекия: Господь Богъ на Давида отца ти така говори: Послушахъ молитвата ти, видѣхъ сълзите ти: ето, аз ще притуря на дните ти петнадесеть години. (6) И ще освободя тебе и този градъ отъ рѫката на Асирийския царь, и ще защитя този градъ. (7) И това ще ти бѫде знамение от Господа, че ще направи Господь това нѣщо, което говори: (8) Ето, ще върна десеть степени назадь сѣнката на стѣпенить, по които е сльзла въ сълнечния часовникъ на Ахаза. И върна се слънцето десет степени, прѣзъ които бе слѣзло. (9) Това е писаното отъ Езекия Юдиния царь, когато се разболѣ и оздравѣ отъ болестьта си: 4. По силата на това Знамение Господне, то Пеню Ганев бе освободен и отвътре, и отвън. Така можа да работи с мене от 1973 година. Тогава записахме спомените му и той ги записа в тетрадката си. Тогава правихме първия коментар на снимките му от снимка № 1 до снимка № 342 - всичко 342 снимки. Или 342 = 3 + 4 + 2 = 9. Числото 9 е завършек на една работа, благословение от Господне. И сега, през 2002 год., трябва да я реализираме. И като прибавим към 1973 година онези 15 години, които му притуриха от Духа Господен чрез Знамението от Библията от стих 1 до стих 9. Или: 1973 година + 15 години = на 1988 година. Това бяха годините, когато работих с него и когато направихме втория коментар на снимките му през 1986 година. Това бяха годините, които бяха отпуснати за него. И той не ги пропиля, а се съхрани в тях и работихме с него. Дано успеем сега да си довършим работата. 5. А за мен също важаха тези 15 години, защото аз работих с него. На мен също ми беше отпуснат кредит от 15 години да довърша неговата работа. Или, по точно: 1988 година +15 години = 2003 година. Това бе крайният срок, отпуснат ни от Небето, когато трябваше да отпечатим неговия материал в поредицата „Изгревът". И аз не случайно бързах. А онези от другата страна също бързаха и ми пречеха, защото също знаеха за Знамението. Навремето пророк Исая бе предупредил цар Езекия, че след неговата смърт ще паднат синовете му под робство на Вавилонския цар, заради престъпленията пред Господа на юдеите (глава 39, стихове 3 ^ 8). И това става. А сега, през 2002 година, какво ще става? Сега трябваше да се издаде, до 2003 година. И след това се предава неговият труд в ръцете Господни, чрез Знамението Господне. А каквото има да става след това, съгласно Знамението Господне, то ще стане. Ще си го проверят българите и последователите на Учителя Петър Дънов, непременно ще го проверят, а ние ще бъдем живи, та да го опишем, да се знае, че е било и че се е сбъднало всичко това. 6. Пеню Ганев си заминава през 1992 год. на 96-годишна възраст. Е, не бяха малко тези години. Но той не ги пропиля, а работи със Словото на Учителя Петър Дънов и свиреше непрекъснато с цигулката си песните на Учителя. Това виждаха всички и му се чудеха. Не можеха да си обяснят защо е всичко туй. И се плашеха от туй непознато за тях явление. А обясненията бяха в това, че той имаше жизнен кредит чрез това Знамение Господне. Той го получи и не го пропиля, този жизнен кредит. И го получи заслужено, защото беше ходил в Пътеката Господня, в Истина и с цялото си сърце. Онова, написаното в глава 38 от пророк Исая в стих 3 се отнасяше и за Пеню Ганев. Аз съм свидетел на това и никой от близките му и познатите не можеше да не се съгласи с това. 7. А сега ще се спрем на останалата част от Знамението Господне. Господ връща слънцето с 10 степени назад, през които то бе слезнало в слънчевия часовник на Ахаза, Господ връща слънцето 10 степени назад, връща с 10 години назад. А това означава, че дава 10 години кредит на Пеню и му се удължава животът с 10 години. Това е записано и дадено чрез Знамението Господне, което се даде и на Пеню Ганев. И аз бях свидетел. И го проверих, че се сбъдна. И така, Пеню Ганев си заминава през 1992 година и с това приключва неговият земен жизнен кредит на живот на земята. И ако прибавим кредите от 10 години, ще видим следното: 1992 година + 10 години = 2002 година. Така че аз имам кредит от време до края на 2002 година да издам неговия материал. Е, постарах се това да стане. Опитаха се мнозина да попречат това да се осъществи, но Знамението Господне шествуваше със своята Сила и Мощ. 8. Така аз, Вергилий, през 2002 година издавам неговия материал, поместен в поредицата „Изгревът" том XVI, според Пророчеството на Духът Господен. И както пророк Исая бе казал в глава 38, стих 20: „Господ е спасение мое; за то ще пеем моите песни със струни във всичките дни на живота ни в дома Господен." Аз бях свидетел, че всичкото туй знамение на Пророчеството се изпълни. А отпечатването на „Изгревът" том XVI доказва именно това. Доказва, че Господ е жив и живи са Силите Господни за онези, които ходят в пътищата Господни. Амин. 9. И вчера, и днес, и утре Господният Дух работи с онези, които вървят по Неговите пътища, изпълняват Неговите повеления и не престъпват заповедите му. Господният Дух на Силите работи за онези, които са с чисто сърце, със светъл ум и с прави постъпки пред Господа. Ето така работихме ние неколцината, осъществяващи Програмата на „Изгревът" - една работа, започната от времето, когато Пеню Ганев се е приближил до Учителя Петър Дънов, вървял е по пътищата човешки с Господнята закрила, понеже бе спазил законите от живото Слово на Учителя Петър Дънов. Не само спазил, но е живял с тях. Ето, това е обяснението на Знамението Господне и за Духа Господен, Който осъществи всичко това в том XVI на „Изгревът", чрез Силата Господня, защото Господ на Силите е с нас. (Псалом 46, ст. 7) А защо ли? Защото Господ на Силите е Цар на Славата и Цар до вечни времена. И е записано в книгата Господня. Ето как. „Велик е Господ наш, и Силата Му велика, Разумът Му е безкраен. Господ въздига смирените. А нечестивите унижава дори до земята." (Псалом 147, ст. 5) „Блажено онова племе, на което Бог е Господ, народът, когото е избрал за наследие Свое." (Псалом 33, ст. 12) „Господ на Силите, Той е Цар на Славата." (Псалом 24, ст. 10) „Господ е Цар във век века." (Псалом 10. ст. 16) А Учителят Петър Дънов е Всемировият Учител на Вселената. В Него бяха Божият Дух, Христовият Дух и Господният Дух. В Него бе Светата Троица. И Словото Му бе Слово на Бога. Амин. 11.45 ч, 28 август 2002 година Вергилий Кръстев

Пеню Ганев IX. Бележки от Вергилий Кръстев 1. За да влезете в епохата, в която бе живял Пеню Ганев, както и във всички събития, които се бяха развили, трябва да се запознаете с материала за Пеню Ганев в „Изгревът" том IV, стр. 554-558 (от оригинала). Той важи и за сега, и за утре. И за когато ни има, и за когато няма да ни има на този свят. 2. След излизането на „Изгревът" том I, II III се вдигнаха и тръгнаха на ожесточена война онези Сили, които се управляват от Духът на Заблуждението и Разрушението. Те организираха и ръководеха организираната лъжа срещу „Изгревът" с изявлението на Управителния съвет, публикувано в „Изгревът" том IV, стр. 614- 615 (от оригинала). Беше даден от мен Отговорът на стр. 615 - 618 (от оригинала) и „Първородство за паница леща" - стр. 618-622 (от оригинала). 3. Освен това бяха организирани по-активните съмишленици и изпратиха „Отворено писмо" в цяла България. То беше подписано от онези, чиито бащи си бяха заминали от този свят и чиято работа аз свърших и заради мен те днес имат историческа следа. Виж „Изгревът" том IV, стр. 622 ^ 624 (от оригинала). „Отговорът" на това отворено писмо дадох на стр. 625 - 631 и стр. 631 - 637, 637 - 642 (от оригинала). 4. Когато всичко беше организирано срещу „Изгревът", аз заявих, че ще дам отговор на тези лъжи. Изсмяха ми се в лицето, че никой няма да публикува моя отговор в „братско издание". Аз казах, че имам „Изгревът", а те нямаха нищо. И всички лица, които се подписаха срещу мен, заплатиха жестоко заради нарушаването на окултните закони. А аз през това време издадох и стигнах до 16-ти том на „Изгревът" и организирах отпечатването на 59 томчета от неиздаване Слово на Учителя по оригинала, които съхранявах 30 години по времето на комунистическата власт, която унищожаваше всичко, за да не остане следа от Школата и Словото на Учителя Петър Дънов. 5. Сред онези, които се подписаха срещу мен и „Изгревът", бяха и синът на Пеню Ганев и съпругата му Божанка. Всички смятаха, че съм унищожен, потриваха ръце, че са си свършили работата както трябва и се усмихваха победоносно. Но Онзи, Който ръководеше и движеше програмата „Изгревът", ги помете. А кой беше той? Виж „Изгревът", том XIII, стр. 805 ^ 807 (от оригинала). По-късно решиха да се коригират спрямо мен. Аз се съгласих. Допуснах това само за някои. Но не за всички. 6. Бях задвижил програма за концерт-рецитали по спомени от „Изгревът" и песни на Учителя. През сезона 2001-2002 год. те бяха 8 на брой. Петър Ганев участвува със свой квартет през 2002 год. на три концерт-рецитали и представи свои музикални разработки по музика на Учителя. Участвуваха и певици. Така той беше включен в програмата на „Изгревът". Участието му беше повече от сполучливо. Успя да види как звучат на живо неговите разработки пред публика. На всеки концерт тя беше от 230 - 300 човека - толкова бе публиката на „Изгревът" и разбира се, толкова събираше залата. На един от концертите - на 30 март 2002 год. - представихме историята на Паневритмията. Петър Ганев подготви инструментален състав, който изпълни негова творческа разработка на „Паневритмията". Солист бе Ина Дойнова. Посрещна се много добре. За пръв път се изпълняваше от инструментален състав пред публика. На другите два концерта - на 23 февруари 2002 год. и на 29 юни 2002 год, - същият състав представи негови хармонизации на песни на Учителя. Освен това той преди години ръководеше братския хор и имаше разработки за хор на песните на Учителя. Така че, и бащата Пеню Ганев, и синът Петър Ганев влезнаха в програмата на „Изгревът". И понеже бях в едно творческо поле във връзка с подготовката на „Изгревът" том XVI за баща му Пеню Ганев, то аз му дадох идеята да събере своите разработки на песните на Учителя и да ги издаде в сборник. А онова, което не е подготвил, да го подготви. Можеше да ги издаде към поредицата „Изгревът" или като самостоятелно издание. Той щеше да си подготви нотния текст за печат, а за останалото, ако желаеше, аз можех да му съдействувам. Той трябваше да използува вълната, която се движеше с подготовката и отпечатването на материала на баща му Пеню Ганев. Трябваше да се качи на нея и тя щеше да го прехвърли оттатък, в следващата епоха. А тази вълна бе Програмата на поредицата „Изгревът". Това щеше да бъде творческа работа и реализация на сина Петър Ганев. Това беше моята идея и план. А реализацията остава на него, А какво ще излезе накрая - то другите ще проверят след време. Непременно ще го проверят. И аз също ще го опиша. Навремето, през 1972 год., преди 30 години, бях направил магнетофонни записи как Пеню Ганев изпълнява онези песни, които приложихме към раздел II. „С песните на Учителя". Аз имах изискване към Петър Ганев всичко това да изкара на компакт-диск, заедно с някои негови записи, за да се приложи към „Изгревът" том XVI. Така ще се документира всичко. И така ще се запази и прехвърли на следващите поколения. И да не се говори, че аз съм си го измислил, което е в „Изгревът". Като издаде „Сборник с песни на Учителя" със своите хармонизация, Петър Ганев ще вземе в дясната си ръка „Изгревът" том XVI, а в лявата си ръка - „Сборника" и с двете книги ще върви по България, ще свири със своя инструментален състав песните на Учителя и ще раздава тези две книги. Това е моят план. А дали ще се сбъдне, то другите ще проверят. И той ще си го провери. 7. В разстояние на няколко години аз подготвях издаването на Спомените на Пеню Ганев. Тетрадката, която той написа за мен, се укриваше 30 години, най-после излезна на бял свят и ми бе връчена. А това бяха спомените на Пеню Ганев. И да искаше да работи някой с нея, нямаше да сполучи. Навремето аз накарах Пеню Ганев да я чете, след това го спирах, задавах му въпроси, той допълваше и всичко туй се записваше на магнетофон. После прехвърлих записите на касети и оттам Марийка Марашлиева ги прехвърляше на машинописен текст. След това ги сверявах с тетрадката и тя вече изглеждаше съвсем наивна пред целия този материал, който имах. Подредих го, сложих подходящи заглавия и го дадох да се въвежда на компютърен набор. Бяха магнетофонни записи около 20 часа говор. Бях работил месеци с него. Имах и записи от различни години. 8. След това той бе изваден на текст и го дадох на сина му Петър Ганев да го прочете и ако има нещо да добави - то да го напише, за да се включи допълнително. Прочете го и каза, че има повторения, които трябва да се махнат, и някои епизоди не са хронологично подредени. А това бяха магнетофонни записи, правени по различно време и когато трябваше нещо ново да каже Пеню Ганев, то той повтаряше отначало цялата случка, дори с нови допълнения, които съзнанието му даваше допълнително като възстановена памет. Не можех да ги премахна. Разрушавах цялостния материал. Накрая се съгласих и предадох на съпругата на Петър Ганев, Божанка, целия материал, да го проследи, да се подреди хронологично и ако има нещо за редакция, да се отбележи, но я предупредих да не се осакатява материалът. Съгласих се. Това бе работа за 10 дни. Но те го държаха 2 години и дори крайният срок бе 20 април 2002 год. Беше предала само два листа, които бе коригирала. Видях, че се разсича материалът и силата му изтичаше от него. Наредих на Марина Иванова да се подготви така, както бе направено от мен. И така се даде. Че се повтаря нещо - много важно. След 30 години мен няма да ме има на земята и тогава ще остане само това, което е отпечатано. Знаех и бях убеден, че и Пеню Ганев от невидимия свят не беше съгласен да му се променят казаните от него неща. И когато целият материал бе подготвен за печат и изваден на паус, отидох при Петър Ганев да търся още някои снимки. Съпругата му Божанка ми показа, че работи с материала и го редактира. Отговорих, че всичко е готово за печат. Не исках да отстъпя, защото ме забавяха. Петър Ганев ме помоли да отстъпя. Съгласих се. Седнах с нея и за 5 минути уточнихме заглавията. Значи, може да се работи с нея. Наредих на Марина Иванова да внесе всички нейни забележки. И така, материалът със спомените на Пеню Ганев отново се преработи - около 120 страници. 9. От различните магнетофонни записи сглобих един материал, озаглавен „С песните на Учителя", около 16 глави. Реших, че към този материал трябва да има съответни приложения към разказите на Пеню Ганев, за да се онагледи и да се докаже, че това, което се говори, почива на факти. Направих списък какво да се иска от Петър Ганев, бях му дал всички направени от мен записи на песните на Учителя, които изпълняваше баща му. А Марина трябваше да ходи при него и да ги иска, като бъдат предварително извадени на дискета от него. 10. Понеже съхранявах от Пеню Ганев негови ръкописи на нотен текст около 20 години, както и имах магнетофонни записи на всички негови песни, които аз бях правил при съвместната ни работа, то оригиналите и записите ги предадох на сина му Петър Ганев, за да ги извади на компютър тези приложения и да ни ги предаде. Бях включил Марина Иванова, която работеше този том, тя ходи много пъти и каквото можа, то тя получи. Но се оказа, че оригиналите изчезнаха. Беше ги сложил някъде между неговите нотни текстове и не ми се върнаха. Загубиха се. А аз исках да приложа някои от тях и чрез скенер да се види ръкописът на Пеню Ганев, че това е документ. Онези сили, които криеха тетрадката на Пеню Ганев 30 години, скриха и тези материали. Ето така съм работил - с най-големи противодействия. Но накрая, благодарение на моята упоритост и усърдието на Марина Иванова, можахме да се справим - направихме нотните приложения. Това беше моя идея и концепция. Така спасихме някои песни на Учителя, но благодарение на мен, защото само аз знаех как са нещата - от разговорите ми с Пеню Ганев, които бях записал на магнетофон. И така, днес, 28 август 2002 год., когато приключвах материала на Пеню Ганев за Пророчеството на Духа Господен, то Марина Иванова ми се обажда по телефона и съобщава, че Божанка се е обадила и съобщила, че е намерила оригиналите на нотните листове, които аз бях оставил на сина му Петър и които бяха изчезнали. Намерила ги сложени от нея между материала на Пеню Ганев, който й бях дал да прегледа, да го подреди по хронология на събитията и което не направи в уречения срок. Но сега вече работи върху текста и аз през ден се обаждам по телефона, за да разбера докъде е стигнала. Аз знаех, че те са при нея и предварително бях съобщил това на Марина. Бях решил да се отива на печат и без тях. Не можех да позволя да бъда бавен. И така направих. И така, когато завършвах днес да описвам за Знамението Господне за Пеню Ганев, то се намериха оригиналите. А дали са всичките, ще проверим. Наредих на Марина да ги вземе и да ги включи като скенер-копия като приложения след материала на Пеню Ганев. Материалът бе подготвен за печат, изваден на паус и не можеше да се пипа. Упълномощих я да сложи приложенията по нейна преценка и по неин избор, понеже тя познаваше целия материал и приложенията на песните. Заедно с мен беше преминала през всички етапи на противодействия на сили, които не позволяваха това да излезне от печат. А защо описвам тези ненужни за някого неща? Няма ненужни неща. За тези оригинали аз вече 30 дни се ядосвам и беснея. Колко енергия и сили изразходвах по тях, че се загубили! Нали това бе смисълът на укриването. Да се хабя, да излизат от мен сили и енергия, защото на някого тази енергия бе необходима, за да задвижи своята кола по своя си път. И си я движеха и се возеха на нея. Но двата ангела, които с копията стоят над „Изгревът", ще ги спрат. Вече знаете как става това. Е, ще можете ли да издържите на всичко това? Няма да можете. Ето защо се описват всички етапи при подготовката на този том - XVI от „Изгревът". Трябва да се знаят. И помнят. На някого в бъдеще ще потрябват. Непременно ще потрябват. В това съм убеден. Особено на оногова, когото Небето изпрати да продължи това, което съм започнал. Защото то е една много голяма работа за един човешки живот. Но дано Господ ми дава сили да си свърша моята работа. 11. След големи настоявания синът Петър Ганев се реши да ми предаде всички тетрадки на Пеню Ганев. Те бяха в мазето и аз няколко пъти влизах там и с големи усилия прибрах онова, което беше ценен архив за мен. Така спасих всичко това, защото мишките и плъховете бяха започнали да нападат тези тетрадки. Преглеждах около стотина тетрадки. Запознах се с тях. Отделих тези, които ми трябват. Това беше работа около година. Много мъчителна и трудоемка. Работиш, а накрая не се вижда нищо свършено, а само купища тетрадки една върху друга. 12. От тези тетрадки преписах на ръка онзи материал, озаглавен „Разговори с Учителя". Отне ми няколко месеца. Те са лични разговори с Учителя или той, Пеню Ганев, бе присъствувал, когато Учителят разговаря с група приятели. А някои разговори бяха открити в тетрадките лично от Марина Иванова и те бяха включени тук. Това е пример как Духът работи. 13. От неговия архив подготвих „Теми на учениците", за да се покаже как е работено в Школата на Учителя. Включих и извадки „Мисли за всеки ден" - друг метод за работа за ученика. Бяха включени и други ценни материали. 14. Бяха включени и много документи на Пеню Ганев, някои от тях ще се извадят на скенер. Трябваше да се онагледи неговия материал и с документи и факти. Той си ги беше запазил. И аз ги включих, за да се документира всичко. 15. Беше оформен материал „Дневници". Успях да открия от дневниците 7 тетрадки. Навремето Пеню Ганев споделяше с мен, че в тези дневници е записан неговият личен живот и пътя му като ученик. И се питаше кому ли ще бъдат нужни. След като ги разгледах и ги прочетох, реших да публикувам по-голяма част от тях. Някои тетрадки се въведоха дословно, а при други се прескачаха някои неща, посочени от мен. За голяма моя изненада, липсваха дневниците за периода от 11.III.1937 год. до 23.XI.1941 год. - цели 4 години. Търсих ги упорито, но нямаше ги. Някой ги беше взел да ги чете и не беше ги върнал или пък бяха унищожени. Посегнаха онези сили на Разрушението и върху дневниците му. А това бе един много важен период както за Пеню, така и за Братството, така и за България. Ако се намерят някога, ще ги публикувам. Дано! 16. Всички дневници бяха писани с перодръжка и мастило и бяха запазени. Но те бяха трудно четливи, защото Пеню ги бе писал много бързо. Но, за да се въведат, близките на Марина Иванова и лично тя се измъчиха много, докато ги разчетат. Но накрая ги въведоха. Всички разпечатки и корекции бяха проверени от нея. Много голям труд. Успя да издържи, а има две малки деца. 17. Трябваше ли да се дадат тези дневници? Трябваше. Те са живо доказателство как един от последователите на Учителя е работил дори и в най-затънтеното село. Четял е беседи, водил си е записки и извадки, записвал си е впечатленията и всичките преживявания, включително и сънищата си. И което е най-важното, че всичко е навързано едно за друго. Онова, което чете от беседите, като проблем му се случва същия ден за разрешаване. Онези мисли, които изважда от Словото на Учителя, са ръководство как да се справи с проблема. А случките ги разказва за потвърждение на това, че Словото на Учителя е живо и то влиза в живота на учениците Му. И освен това той продължава да ги разрешава тези въпроси и по време на сън, чрез сънищата си. Това е един пример за съзнателен живот на ученика и през деня, и през нощта. Това означава пробудено човешко съзнание. Ето защо са ценни неговите дневници. И вече никой не може да твърди, че не знае как да работи, понеже нямало кого да пита. Ще питате Пеню Ганев. В неговия том точно това е показано. Нагледно, като на учениците в училището. Навремето учителят на черната дъска пишеше с бял тебешир върху нея, учениците четяха и се обучаваха. С този том на Пеню Ганев ще бъде същото обучение. Това е според мен. 18. Понеже Пеню Ганев е музикант, свири на цигулка, той е записвал от беседите на Учителя и от разговорите в своите тетрадки онова, което Учителят е говорил за музиката. И понеже бяха десетки тетрадки, аз прелиствах лист по лист и преписвах всичко, казано за музиката, на бели листа. Така се оформи една голяма тетрадка с отдел „Учителят за музиката". 19. В неговите тетрадки намерихме материал и за Паневритмията, който лично бе вписвал. И този материал включихме тук. Тук има такива мисли от Учителя, дори заплашителни спрямо онези, които променят Паневритмията в нейния текст, движения и музика, че направо потреперах. Това е доказателство, че онова, което публикувахме в „Изгревът" том XV, че се променя целенасочено Паневритмията, е вярно. Вярно е и за последствията, които днес понасят последователите на Учителя, както и българите. Ще ги понасят и нищо няма да им се размине. А ще ги търпят, защото те са си виновни. Те ги предизвикаха и сега Силите на Разрушението вилнеят в България. 20. През 1972 год. накарах Пеню Ганев да ми извади всички снимки от негативите, които имаше. А те бяха стъклени негативи. Така се работеше преди войната 1939-1945 год, от фотографите. Някои от тях бяха счупени, а други бяха повредени. Синът му Петър ги извади на фотохартия. Аз ги отбелязах по номера, седнахме с Пеню на масата, аз му показвах всяка снимка и казвах така: „Ето снимка № 6. Какво ще кажеш за нея?" Той я вземаше в ръка, оглеждаше я, спомняше си за нея, за лицата, за времето и събитията и разказваше. Аз записвах на ролков магнетофон. Така се направиха коментари на всички снимки от 1 до 342. Всичко 342 снимки. От техния коментар извадих много разкази, които ги включих в неговите спомени. После ги прехвърлих на касетки, предадох ги на Марийка Марашлиева и тя ги извади на машинописен текст. Така че имаме коментарите на всички снимки, които тогава бяха извадени от стъклените негативи. А това беше един голям труд, както мой, така и на Пеню. Така, когато ще ги изваждаме на албум в бъдеще, този материал е готов, подготвен от мен. Това са снимки от братския живот на Изгрева, Витоша и Рила с Учителя Петър Дънов. Но са направени от Пеню Ганев. Отначало само на него Учителят е разрешавал да Го снима на Рила. 21. След около 12 години, през 1986 год., отново уговорих Пеню Ганев и той ми позволи да прегледам всички снимки, които той имаше и които беше правил. Някои бяха в пликове, други бяха в албум. Аз ги взимах, отбелязвах отзад с химикал на снимката поредния номер и казвах така: „Ето, тук е снимка № 7. Какво ще кажеш за нея?" И така преминаваме от снимка № 1 до № 270, всичко 270 снимки. Записах на магнетофонни касетки, 10 на брой, всички коментари и разказите - около 10 часа. След 12 години, през 1986 год., повторихме, но вече с други снимки. Записахме около 10 часа магнетофонен запис. Тогава исках да прибера тези снимки заедно с албумите, за да не се загубят. Тогава синът му Петър обеща, че ще останат при него и никой няма да ги пипа и няма да се дават на никого. Обясних им, че на гърба на всяка снимка има номер, а чрез този номер на магнетофонния запис отговаря разказът на Пеню за дадената снимка и за събитията, които бяха свързани с нея. Тогава Пеню Ганев присъствуваше, слушаше, беше на моя страна, но се съгласи със сина си. Та той бе работил с мен, а не със сина си Петър. А какво стана по-нататък? 22. Тези 10 касети от 10 часа разговори с Пеню бяха предадени на Марийка Марашлиева и тя ги прехвърли на машинописен текст. Това бе един много важен материал за братския живот с Учителя. Дойде време и отидох и си поисках тези снимки. След дълго уговаряне и обяснение те ми бяха предадени. Когато извадих и подредих всички снимки по стотици от 1 до 100, 101 ^ 200, 201 ^ 270, се оказа, че много от тях липсваха. Някой ги беше откраднал. За мен това беше кражба, защото се бяхме уточнили, че никой няма да ги пипа. Отидох, говорих с Петър Ганев и съпругата му Божанка. Разбра се, че те бяха изваждали и предавали от тези снимки на Елена Николова за някаква работа. За мен това бе кражба и предателство към моята Програма. И тези снимки не се върнаха. Бяха откраднати. Елена Николова не ги бе върнала. Това е кражба и предателство. Направиха го нарочно, посегнаха върху снимките. За мен това бе умишлено, ръководеха ги силите на Разрушението. Превариха ме. Майстори са! 23. През лятото на 2002 год., месец август, Елена Николова бе се върнала от САЩ в София. Поръчах на Петър Ганев и съпругата му Божанка да влязат във връзка с Елена Николова и да искат снимките. Оставих на Божанка един лист, на който бях написал номерата на липсващите снимки, всичко на брой 31. Трябваше да ми се върнат, за да може да се довърши работата. Към края на месец август Елена Николова ми се обади по телефона и ми съобщи, че всички снимки, които тя е ползувала, били сложени от нея в един плик и били върнати лично на Божанка. Върнати, а сега ги няма. Значи Божанка ги е сложила някъде и сега ги няма. И ми се пречи на работата. Е, дано ги намери и ми се предадат, за да си довърша работата. А пък Божанка твърди, че тези снимки изобщо не са върнати. Виж ти какво се получи! Кой крив, кой прав, кой прав, а снимките ги няма. А онзи, който ги взе, сега се усмихва самодоволно. 24. Ето липсващите номера на снимките през 1986 год. Липсват снимки с номера: 2, 3, 4, 15, 61, 112, 113, 114, 115, 116, 117, 118, 119, 126, 148, 166, 210, 211, 218, 229, 242, 243, 244, 246, 247, 248, 249, 255, 256, 257, 260. Защо ги описвам ли? Липсват всичко 31 снимки. Кого го интересува всичко това? Е, някого ще го интересува и то много. Защото аз имам коментара да кажем на снимка 114, но не се знае за коя снимка се говори. Ето, това е белята, която ми направиха. За мен това бе направено нарочно, за да ми се пречи. Друго обяснение няма. Една работа, която движих 30 години и то сам, при толкова големи противодействия и накрая успяха да ме спрат и да ми попречат. Е, дано тези снимки, сложени в този плик и върнати от Елена Николова, да се намерят и да ми се върнат. Или пък дано изскочат от друго място. И дано Елена Николова, когато през 2003 год. отново си дойде от САЩ, да намери снимките. И да ми се предадат, за да си довърша работата, започната преди 30 години, през 1972 год. А защо описвам това? Да се знае как са нещата. Да се знае кой съдействува и кой пречи. Съдействува Духът на Истината, а противодействува Духът на Заблуждението с неговите слуги, които точно изпълняват, бързо и изрядно. Ето защо, и служителите на Духа на Истината, и слугите на Духа на Заблуждението са били по времето на Учителя Петър Дънов на Изгрева. И ето защо днес са включени в поредицата „Изгревът" от онзи, който ръководи „Изгревът". И два ангела, един от Бялата ложа и един от Черната ложа, стоят над „Изгревът" и всеки, който се бори срещу „Изгревът", бива посичан. Всеки ангел си посича онези, за които отговаря. Единият ангел отговаря за Бялата ложа, другият ангел отговаря за Черната ложа. Може да не ви изнася, но е факт. 25. Когато нададох вой, че снимките ги няма, обясниха ми, че могат да се извадят от негативите. Дори и да се извадят, никой не знае тази номерация, която публикувам, точно към коя снимка се отнася. Изобщо ме удариха и улучиха където трябва. Големи майстори са. А аз съм сам. Сам-самичък. Ето, това е цялата работа и голямото изумление на всички. И онези, които са на Земята, и онези, които са на Небето. Сам-самичък, всички ми пречат, а работата върви. Поредицата „Изгревът" върви и се отпечатва том след том. А онова оригинално Слово, което съхранявах, го отпечатах по оригинала - 59 томчета. Искаха, опитваха се по всякакъв начин да ме спрат. Но не можаха. Отпечатах ги. Над мене беше Онзи, Който ме беше пратил да издам Словото Му по оригинала. 26. Целият снимков материал, целият архив лично Пеню Ганев ми го бе оставил. Аз лично с него съм подреждал всички стъклени негативи в един сандък и ги сложих под неговия креват, на който лежеше и спеше. И те стояха там от 1986 год. до смъртта му през 1992 год. Никой не ги пипна. После синът му Петър ми ги предаде. Ако Пеню Ганев от Невидимия свят не ми съдействуваше, нямаше да ги получа, а щяха да ги дадат на други и така щеше да се провали целият труд, моят и на Пеню Ганев в разстояние на 30 години. И накрая снахата на Пеню, на име Божанка, изважда един кашон със снимки и ми казва: „Трябва да обещаеш пред Бога, че ще ги съхраниш." Аз поглеждам вътре в кашона и виждам, че там има пакети, опаковани със синя хартия, завързани с канапи и надписи с моя почерк. Посочвам надписите на пакетите със снимките и казвам: „Тези пакети аз съм ги опаковал с мой канап и хартия и това е моят почерк. Това е мой труд и труд на Пеню Ганев," Предадоха ми ги. Така, както ги бях оставил, така и ги прибрах. Слава Богу. Бяха съхранени. После аз работих у дома с тях месеци наред. Подреждах ги по теми, по събития, по местонахождения, по години и по лица. Това никой не можеше да го направи, защото не познаваха епохата, в която бе отворена Школата на Учителя Петър Дънов. А аз ги познавах почти всички. Аз бях този, който им записа опитностите и ги оставям в историята като живи души, че са били по времето на Учителя Петър Дънов. 27. Още през 1972 год., когато започнахме да изваждаме снимките от неговите стъклени негативи за братския живот, за Школата на Учителя и за Учителя, то Пеню си спомни, че има още стъклени негативи, оставени в един сандък при рождения му брат на село. Тогава се уточнихме, че Пеню със съпругата си Каменка ще отидат на село на гости на родния му брат да вземат и да донесат оставените там преди 40 години стъклени негативи. Те бяха пенсионери с малки пенсии, аз работех и им дадох пари за път. Отпътуваха, престояха там една седмица на гости и се върнаха в София. Посетих ги и питам: „Донесохте ли стъклените негативи?" - „Не ги донесохме, защото вече ги няма." -„Как така да ги няма? Нали си ги оставил при родния ти брат на съхранение?" -„Няма ги." Случило се бе това, което е трябвало да се случи. И то според онези, другите, които разрушаваха. Брат му изхвърлил стъклените негативи на боклука, понеже трябвало да се освободи сандъкът, в който се съхранявали, за да си сложи там някакъв багаж. Та, сега сандъкът съществуваше заедно с багажа, а стъклените негативи ги нямаше. Бяха изхвърлени на боклука. Отлично свършена работа от онези сили, другите, които са на отсрещната страна. Браво на тях. Поздравления. Изключителна сполука за тях. Трябва да им се признае. Браво! А Пеню Ганев и жена му Каменка, и двамата бяха засрамени пред мене, стояха с наведени глави, гледаха надолу. Аз бях възмутен, ядосан и ожесточен. Разкрещях се. Ако някой ме беше видял отстрани, би ме сметнал за нахалник, да крещя за чужди негативи. А това бе една свършена работа от Пеню. Но Унищожението бе ни изпреварило и свършило своето. Накрая Пеню каза: „Ех, все пак имаме немалко неща съхранени и запазени. Да запазим това, което ни е останало." И аз това казвам и за това се боря. И отстоявам. Ето, това е най-важното. Да ги съхраним от посегателствата на хората и от забравата на днешното време. И наистина това беше наше и мое задължение към идните поколения - да съхраним онова, което ми остави Белият брат Пеню Ганев. Мир и светлина на душата му! Ето защо в неговия том включвам снимки от неговия архив, които бе запазил и които ми бе предал. В следващия том, където ще включим материала на Елена Хаджи Григорова, ще поместим още снимки от неговия личен архив от живота на Братството с Учителя Петър Дънов. 28. Спомням си, когато с Пеню Ганев подреждахме неговия снимков материал, от време на време ме гледаше втренчено и се запитваше аз ли съм този, комуто трябва да предаде всичко това. Та той имаше наследници - син и две дъщери. Но позна духа, който работеше с мен и в мен и ми се довери. Снимките ги сложих в един кашон, който после ми го предаде Божанка в присъствието на Петър Ганев. Снимковият материал, от който правих записите с Пеню през 1986 год. също ми предадоха, макар при проверката да се оказа, че бяха откраднати към 31 снимки. За тях говорихме в точки 22, 23 и 24. Всички стъклени негативи бяха подредени в един дървен сандък и ги сложих под неговия креват. Казах му, че лежи като кокошка над златни яйца и трябва да ги мъти, за да се излюпят пилци. Е, много време мина и ще видим накрая какво ще се излюпи. А аз имам програма за всичко туй, което движа вече 30 години. И искам да я изпълня докрай. Дано Небето ми помогне. И да се излюпят пилците. 29. Отначало смятах, че неговият снимков материал трябва да излезне отделно с автор Пеню Ганев в няколко албума. Имах два коментара на снимките му, на магнетофонен запис от 1972 и от 1986 год., които бяха изкарани на машинописен текст. Но след като работих със снимките и трябваше да извадя от тях за приложение към неговия том, се убедих в друго. Неговите снимки трябва да се обединят със снимките на другите фотографи и по теми и по времена и събития да се предадат последователно и систематично, за да се документира животът на Школата и пребиваването на Учителя Петър Дънов при българите. И така направих, включих ги към другите. Но неговото авторство остава с неговия коментар. Това е една предстояща задача. Засега няма друг, който да познава лицата и събитията от тези снимки, освен мен. Е, има и някои други, които ми съдействуваха при разчитането им - но те са вече останали към 3-ма души. Но ще бъде отбелязано на всяка негова снимка, че той я е фотографирал, лично с разрешението на Учителя, Ще му запазя авторството! През 1973 год. аз преснех неговия снимков материал на негатив, това го направих лично аз. Не можех да се доверя на други хора или фотографи, защото щяха да ме издадат на милицията и тя щеше да дойде и да обере всичко и да го унищожи. А освен това аз щях да пострадам жестоко, щяха да ме изселят накъде в някое затънтено село и щях да се проваля. Щях да изгубя подходящото време за работа. И нямаше да мога да се срещам с останалите живи още последователи на Учителя Петър Дънов. После ги преснех на диапозитиви, за да се прожектират на прожекционен апарат. Седят си в кутийки и си чакат своето време. Изкарах два, три филма 2 на 8 мм. на камера на Пеню Ганев и към 3 филма по 36 пози лайка формат снимки на Пеню Ганев заедно с жена му Каменка. Заснех го при всички възможни положения, заснех главата, ръцете му и линиите за изучаване по хиромантия. Така го подготвих за историческата следа, която той заслужава. Употребих много време, сили и средства. Сега, 30 години след това, аз самият се чудя как съм могъл да го направя. Някой друг ме е движил, за да го направя. Освен идеята, трябва да имаш концепция, после план за работа и накрая Небето да ми отпусне жизнен кредит и друг кредит, за да можем да свършим тази работа. Е, свърших я, но с помощта не Небето. Това е. И сега работя по същия начин, макар че издадох 59 оригинални томчета от Словото на Учителя, които съхранявах 30 години и досега излезнаха от „Изгревът" цели 16 тома. Помага ми Небето. Но и аз работя денонощно. И ония, които ми пречат, също работят денонощно - нито спят, нито ядат, нито пият. А защо ли? Защото са безплътни духове на Разрушението и за да го извършат, намират готови за това человеци, влизат в тях и чрез тях разрушават. Това е механизмът - прост и ясен. И резултатен за тях. Така са действували при Учителя, така са действували от 1945 до 1990 год., така ще действуват и след това, както по мое време, така и в бъдеще, по ваше време. 30. Снимковият материал за „Изгревът" том XVI бе подбран от мен. Работих към един месец. Написах и коментар с бележки към снимките. Така той покрива и доказва моята концепция за неговия том. Тук-там прибавих и някоя друга снимка от други фотографи, за да се обособи идеята ми към някои събития. А към следващия том на „Изгревът" - том XVII, ще бъдат включени останалите снимки на Пеню Ганев от братския живот, където присъствува и Елена хаджи Григорова. А те вървят заедно през цялата Школа на Учителя 1922-1944 год. Но тук ги разделих, защото материалът за Пеню Ганев стана много голям и едва ще го поместим в един том от „Изгревът". 31. Отначало исках материалът на Пеню Ганев да излезе с материала и на неговата спътница по времето на Школата Елена Хаджи Григорова. Но се оказа, че е невъзможно, поради големия обем, да влязат в един том. Така ги разделих. Особено Елена Хаджи Григорова не беше съгласна да се разделя с него и искаше да върви с него. Бяха изминали 54 години от нейното заминаване, може би да се е преродила вече, но онези вериги, за които бе закачена, съществуваха в невидимия свят и чрез тях долавях и виждах нейното неодобрение. Трябваше да доказвам, че е по-добре да се раздели материалът. И така стана, но при условие нейния материал да го предам в следващия том „Изгревът" XVII, и то в началото. Съгласих се. Трябваше да уважа онези, които стояха зад Елена Хаджи Григорова. А те не бяха случайни. Иначе щяха да ми пречат за том XVI, както и за предстоящия том XVII. 32. Житейският път на Пеню Ганев с Елена Хаджи Григорова е даден много добре в дневниците му. Път на две души, облечени в плът - мъж и жена. Според мен са живели чист живот. Имало е време, когато Пеню Ганев е искал да се ожени за нея, но Учителят е мълчал, като по този начин не му е разрешил да се ожени за нея. Разрешил му е да се ожени впоследствие за друга жена, която се явява след нейната смърт. Това нещо съм го описал на друго място в „Изгревът" том XV и в том XVI, когато разказах за него. От друга страна, Елена също е искала да се ожени за Пеню. Но Учителят не е разрешил. Казал й, че има кратък живот и че не трябва да минава през брака. Дори я посъветвал след като е навършила необходимите години като учителски стаж да се пенсионира, да се освободи и да дойде на Изгрева. Това го сторва, пенсионира се, живее на Изгрева и работи и проучава Словото на Учителя, Предупредил я, че това време, което й остава, трябва да го употреби за проучаване на Словото Му. Това тя изпълнява. Елена си заминава от този свят на 31.Х.1948 год. на 59 години. Преди това тя завещава на Пеню Ганев половината от къщата, която са строили с него на Изгрева, както и цялото си имущество. Пеню запазва целия архивен материал от нея с тетрадки, снимки, документи. По-късно аз го получих от Пеню чрез сина му Петър и този материал ще бъде представен в следващия том на „Изгревът" - XVII том. Така че ще се представи нейният материал, придружен от съответни снимки. Няма да я пропусна в никакъв случай. Тя присъствува, жива е и сега. Тя върви и сега редом с Пеню Ганев. 33. И така, Елена Хаджи Григорова си заминава от този свят на 31 октомври 1948 год. на 59 години. Пеню я погребва, но преживява много силно тази раздяла. Изведнъж се почувствувал сам в света, без сили, без стремеж, без идеал. Сам-самичък. Още не се били изминали 40 дни от нейното заминаване, той отива при една своя позната учителка, с която не е имал никакви друга връзки, и си разказва цялото бедствено състояние, в което бил изпаднал. Тя го изслушвала внимателно и само му съчувствувала с поглед и само мълчала. Изведнъж Пеню се ободрил и се обърнал към учителката на име Каменка: „Ще ме вземеш ли за съпруг?". А тя отговорила: „Взимам те." Така той останал същата вечер при нея. Такова нещо не може да се укрие на Изгрева и на следващия ден почти всички знаели за случката. А Пеню изобщо не е криел. А като го разпитвали, казал: „Реших да се оженя за нея." Всички възрастни приятели, на около 70, 80-години, били възмутени, че ето не са минали 40 дни от заминаването на Елена, и той ще се жени. Тогава Начо Петров отива при него и му вдига голям скандал. Тогава Пеню решава да се ожени за Каменка след като минат тези 40 дни. И така става - той се оженва за Каменка Коцева Несторова на 14.I.1949 год. в София. Пеню е на 52 години, а Каменка е на 34 години, тя е родена на 15.ХII.1915 год. От брака му се раждат три деца, които той успя да изгледа, изучи и ожени. Невероятно, но факт - изучени, оженени, от тях той има внуци. Дочака да види как се изсипва Божието благословение върху онзи, който ходи в пътищата Господни. 34. Каменка е родена в гр. Радовиш в Македония, българска македонка, говореше много правилно български. Аз разбрах, че е македонка, когато преглеждах нейните документи. Работила е като учителка в прогимназията, като начална учителка. Когато започвах да работя с Пеню Ганев, тя беше много уплашена, да не би да се разчуе, да дойдат да направят обиск у дома им от милицията. Освен това можеше да се попречи на децата им да постъпят в университет и да учат. Тогава комунистическата власт не разрешаваше на такива провинени родители децата им да следват във висшите училища. Уверих я, че аз отговарям пред нея и пред Бога. Когато работех с Пеню в едната стая, тя не можеше да издържа на напрежението, което се създаваше от двама ни, и отиваше с малката им дъщеря, Иванка, която беше ученичка, в кухнята. Там стояха, докато приключим. Аз устоях на обещанието си. Чрез мен не стана никакъв провал. Накрая тя се разплака и настоя да оставя у тях онази тетрадка, в която Пеню си беше писал спомените. Страхуваше се да не попадне в милицията и да не би да пострадат от нея. Оставих я. Тя се успокои. Когато я виждах, питах я: „Пази ли се тетрадката?" - „Пази се, на сигурно място." После тази тетрадка бе укрита от мене и от 1973 год. до 2001 год. - цели 32 години. Накрая ми бе предадена след големи настоявания и разправии. Не е за разправяне, едвам издържах. Но накрая Пеню Ганев се намеси от Невидимия свят и тетрадката ми бе предадена. Като излезне този том от печат и го прегледате, чак тогава ще разберете за какво съм се борил цели 30 години и с кого, за да си довърша работата с Пеню Ганев. С Каменка се разбирах чудесно. Тя имаше трезв поглед върху нещата. Тя не споделяше разните изказвания на някои хора от Братството по много въпроси. Тя беше реалист, в това, в което тя вярваше, и аз вярвах. Но лично на мен, тя не попречи на работата ми с Пеню. После, след нея дойдоха други, които умишлено ми пречеха. Отначало съзнателно, после несъзнателно, но пречеха. Накрая от Небето се намесиха и всичко потръгна. Ако не беше тръгнало, ангелите, които стояха над „Изгрева", вече точеха копията си. А единият вече беше го вдигнал заплашително. Как така? Ами къде е Любовта, за която говори Учителят? Любовта съществува само там, където има Чистота в мисли, чувства, действия. Това е. 35. Можеше ли по друг начин да се предаде този материал? По друг начин не можеше! Щеше да се разруши материалът. Този материал не може да се редактира, да се обработва, да се стилизира, да се дава в някакъв литературен вид. Защо ли? Защото ще се разсече материалът и ще изтече силата му. Така са говорили българите тогава, така се дава. Аз съм за говоримия български език. В него има голяма сила. В говоримия български език няма граматика, няма подлог и сказуемо. Мисълта тече през българската глава, устата му говори и другият до него слушали, слуша. Аз съм слушал български говор по селата - то е нещо неизказано и цяло чудо. Има невероятна сила. Аз заварих три политически строя и всеки от тях си измисли литературен език, говорим език, политически език. Говореха, пишеха, за да покажат нищото за нещо и да заблуждават хората с празни приказки и измислени от тях думи. Така че съм преминал през тези етапи, И затова в „Изгревът" се дава така, както всеки е говорил или мислил. Има сила в това. Има дух в тази реч. Българският език е окултен език и е най-старият език на земята според Учителя Петър Дънов. Само на него може да се изкажат окултните закони. 36. Можеше ли друг човек да свърши тази работа, която аз върша? Не можеше. Просто няма да издържи. Ето, от 1972 год. съм започнал да работя с Пеню Ганев и чак през 2001 год. задвижих неговия материал. Цели 30 години бе чакал неговият материал. А защо чака ли? Не бяха дошли времената за това. После дойдоха и се явиха Сили на противодействия, които влизаха в този или онзи и ми пречеха, къде съзнателно, къде несъзнателно. Но се справих. Друг не можеше да издържи на времето от 32 години, както и на борбите около запазването на този материал. И още нещо важно. Никой не беше изучавал тази епоха. И да искаше, няма да може. Трябва да имаш качества. И най-важното - да имаш кредит от Невидимия свят. И да си изпратен за това. С излизането на тома на „Изгревът" XVI за Пеню Ганев се доказва именно това. Благодаря на всички онези на Небето, които ми съдействуваха. А онези, които ми пречеха от Земята и от Небето, не съм ги забравил, но съм ги оставил на Небето - то да въздаде своята Правда. И то ще въздаде както трябва. Половин век наблюдавам това - как двата ангела, отговарящи за двете ложи Бялата и Черната, посичат онези, които воюват срещу „Изгревът". Безпрекословно! Е, Пеню! Доказах, че си жив и горе на Небето, и долу на Земята. Доказах, че сме живи и двамата. Амин. 37. Кой и как финансира издаването на „Изгревът" том XVI. Ще разкажа и това. Много е важно като поучение. В „Изгревът" том IV стр. 554 - 558 (от оригинала) е описано как работих с Пеню Ганев. Тогава финансирах нашата съвместна работа с шест лекарски заплати, на стойност 600 лева, равняващи се тогава на 600 американски долара. Вложих ги за нашата работа, която дочака 32 години да се реализира. С тези пари се подпомогна тогава семейството му. А синът му Петър си ги изработи със своя труд. След 1990 год. няколко пъти Петър искаше да ми върне тези пари, но аз отказвах. Ето, дойде времето да се финансира „Изгревът" том XVI за неговата предпечатна подготовка. Отидох при него и му поисках пари. Даде ми. С тях платих предпечатната подготовка на материала на баща му, а по-късно той плати и за материала на Елена Хаджи Григорова. Така общо заплати към 650 долара към 2002 год. Когато приключих работата, тогава му напомних, че онези пари, които все искаше да ми ги върне, вече ги е върнал. А за 32 години годишната лихва аз не я вкарвам в тази сума. Така че той си върна тези пари, които бях му дал преди 32 години, само че тези пари аз ги вложих отново в работата на баща му Пеню Ганев, така, както това сторих през 1972 год. Работил съм за реализацията на моя план с Пеню Ганев. „Изгревът" том XVI се подготвяше вече за печат. Поисках му пари и то 1/3 от стойността на печата. Другите 2/3 ги поемах аз, аз щях да ги заплатя с парите на Програмата „Изгревът". И онези, които стояха зад тази програма горе на Небето и долу на Земята, когато дойдеше нужда, ми съдействуваха и поредният том излизаше. На сина му Петър му предстоеше турне през септември-октомври 2002 год. по Европа с оркестъра „Софийски солисти". И когато се върнеше, трябваше от спечелените от турнето пари дами предаде тази 1/3 от парите, които бяха нужни за отпечатването на книгата. Другите пари аз щях да си ги намеря. Обещах му, че ще му дам от отпечатаните томове на „Изгревът", та когато пътува по България да свири на хора от Братството, да ги предлага с пари или без пари, по негово усмотрение. Така една част от парите му щяха да се възвърнат. Но книгата щеше да се отпечати с други пари - с парите на програмата на „Изгревът". Това трябва да се знае и да се помни! А дали ще даде 1/3 от стойността за печат на „Изгревът" том XVI, ще дочакаме да видим. Ако даде, ще бъде добре за него. Ако не ги даде, ще бъде по-добре за мен. Значи продължавам да работя сам и да чакам помощ само от Небето. Защо описвам това? Да се знае, И да не се мисли, че аз се обогатявам, че печеля, че ползувам чужд труд и т. н. Напротив, всички онези, които чрез мен са закачени за програмата „Изгревът", черпят с пълни шепи от нея. Черпят и сили, и благословение и се подкрепят от Небето за своя личен живот и за разрешаването на личните си кармически развръзки. Така че, аз съм, който давам, раздавам и благославям! Или по-точно, всичко това става чрез мене. А друг е Онзи, Който ръководи „Изгревът" чрез мен, в мен, на Небето и на Земята. Да бъде името му благословено пред Господа на Силите, пред Бога Всемогъщаго. Амин!