Dela

III. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ИМАШЕ ПЛУТОН В ОСМИ ДОМ В ЗНАКА ЛЪВ 1. Това бе Йоанна Стратева - музикантка и цигуларка. Спомням си, когато бяхме млади, около 1970 г, тя изнасяше концерти - класически репертоар в зала „Славейков". Тогава Цанка Екимова пишеше на пишеща машина по 6 екземпляра на индиго по 5-6 съобщения на листове за датата на концерта. И на мен ми бе предавано. Но аз не отидох тогава, защото работех по моята програма и се пазех да не излизам на открито. Но съм я слушал как свири на други места и много ми е харесвала. Онзи тон, който извличаше от цигулката, имаше сила и Дух, особено когато се свиреха песните на Учителя. И когато влизаше в Духа на песните. А това не винаги се получава. Редки са тези свещени мигове от живота на всеки музикант. 2. След промените през 1989 г., когато комунистическата власт падна, когато се раздвижиха всички да работят за делото на Учителя, то аз се намесих в няколко случая, за да дам друга посока. Тогава дойде при мен Йоанна Стратева и ме питаше какво е моето мнение, по какъв начин трябва да се работи. Пита ме направо. Аз отговорих също направо. Някой отгоре я беше изпратил при мене. Бях при Марийка Марашлиева и работех по поредния том на „Изгревът". Аз диктувах материала на Марийка, а тя го пишеше на пишеща машина. Точно в това време ни завари Йоанна. Идваше, питаше ме и аз отговарях, че мога да съдействувам. Тогава съставихме обзорен план за работа. Денят беше 27 март 1990 г., значи преди 12 години. Този план бе даден от Ръководителят на Програмата, която бе задействувана от Невидимия свят чрез моя милост. Голяма част от него е изпълнен чрез поредицата „Изгревът" том I- XVI. Чрез концертна програма на 20 концерта от 1990 до 1998 г., които организирах и финансирах 80 % от тях. А от есента на 2001/2002 г. до 29 юни 2002 г. бяха проведени 8 концерт-рецитала по спомени от „Изгревът" и изпълнение на музиканти професионалисти, последователи на Учителя Дънов. Ще дойде време, когато ще публикуваме програмите и онези окултни опитности, които сме имали при тяхното провеждане, защото то имаше голямо противодействие, така също и съдействието на Небето. Имаше от всичко по нещо. Присъствуваха и двете ложи. 3. Какво значи Плутон в осми дом в Лъв? Означава, че имаш изключително строг ръководител от Невидимия свят, стигащ до аскетизъм. Съдействие така очебийно и така реално, че всяка помощ, която получаваш чрез хората, виждаш, че друг я ръководи от Небето. Нарочно се показва това, защото този Ръководител наказва всяка една грешка, която правиш, без забавяне. Можеш да вървиш напред, след като си си платил за грешката чрез време и сили, които излизат от теб. Плутон в VIII дом означава, че си преминал през всички окултни школи на човечеството и че винаги си присъствувал във всяка една школа. И не те пускат да преминеш от една Школа в друга, ако не си си разплатил дълговете и кармата. Ето защо можех да работя с Йоанна. И ето защо дойде при мен и потърси моето съдействие съвсем случайно за някои. Но за мен, който имах също Плутон в VIII дом, не беше случайно. Ето защо помествам този обзорен план. Да не си мислят някои, че всичко, което съм правил, е нещо случайно без цел и без посока. Имах план, имах концепция и по нея съм вървял. Помествайки този обзор, защото както вчера, така и днес, някои си приписват някои заслуги, които изобщо нямат за музикалния живот на последователите на Учителя след 1990 г. до 2002 г. И което е също важно, мнозина ме отхвърлят и отричат. Е, добре, може ли някой да състави план още на 27 март 1990 г. и до края на 2002 г. да го изпълни почти 90 %? Не може, защото нямат знания. А за поучение и доказателство поместваме настоящия протокол, за да се види кой ръководи и кой е ОНЗИ, комуто е даден кредит от Небето. ОБЗОРЕН ПЛАН за работа с Йоанна Стратева ул. „Витошки езера" № 48 тел. № 635 19 67 - София, кв. „Симеоново" I. Опитности от времето на Школата с Маргарита Рангелова Стратева и с нейното обкръжение по идея на д-р Вергилий Кръстев и осъществена от Марийка Марашлиева със съдействието и съгласието на дъщеря й Йоанна Стратева. II. Опис и история на цигулките на Учителя - Беинса Дуно от д-р Вергилий Кръстев и съставяне на протокол. Описът и историята, и съответният коментар е разглеждан точка по точка от тримата участници: д-р Вергилий Кръстев, Марийка Марашлиева и Йоанна Стратева, като протоколът ще бъде подписан след прехвърлянето на записа от две касетки, като касетките ще бъдат връчени на Йоанна Стратева за съхранение, както и едно копие от описа и историята на цигулките. III. Работа по Паневритмията. 1. История на Паневритмита. а) Кога за пръв път Учителят говори за Паневритмията? б) Кога за пръв път Невидимият свят сваля Панеаритмията? - Виж опитностите на Методий Шивачев от Нова Загора за една от екскурзиите с Учителя на Мусала през ранните години; в) Кога за пръв път Учителят на изгрева започва да свири и да сваля музиката на Паневритмията и при какви обстоятелства? Виж опитностите на възрастните приятели музиканти и онези съвременници през времето на Школата на Учителя; г) Кога за пръв път и по чия идея е издадена Паневритмията? д) Неточности и несъответствия в нотния текст на мелодията според съвременниците на музикантите през времето на Учителя; е) Несъответствие между описанието на упражненията на Паневритмията и онова, което знаеха и неточно играеха съвременниците на Учителя; ж) Документация на Паневритмията - виж снимков материал на снимки от времето на Школата с разучаване на Паневритмията в салона - снимки с разучаване Паневритмията на поляната, така също и снимки при игра на Паневритмията на Изгрева, Витоша и 7-те Рилски езера; з) Уточняване на упражненията от снимковият материал. Сравнение и опис; и) Опит на Сашо Берендеев за проучване на някои несъответствия между движенията и музиката. Несъответствията според Галилей Величков и Илия Узунов, които познаваха Паневритмията, се дължаха на това, че не се познаваше Паневритмията като упражнения и по-точно като движение, музика, ритъм и такт; 2. Работа върху Паневритмията от съвременници на Учителя. а) Описание от Милка Периклиева на упражненията и гимнастиката, публикувани през 1938 г. б) Работна група, създадена от Мария Тодорова, Ярмила Менцлова и Елена Андреева и др., при което се дава уточнение и разширено описание на движенията на Паневритмията. Същият текст е преработен допълнително от Елена Андреева, като заангажирва един художник, който прави скици на отделните движения. Това е най-подробното описание на съвременници на Учителя, работили в работна група; в) Документация на Паневритмията, направени от фотографа Васко Искренов с модели - Мария Тодорова и Ярмила Менцлова. Според данни на Мария Тодорова всички характерни упражнения са заснети, но са разпръснати на различни места. Необходимо е да се намерят снимките и негативите и да се подредят в албум. Това е най-точната и сигурна, и автентична документация. Допълнително могат да се добавят снимков материал, заснет по време на Школата при игра на Паневритмията; г) Публикация на Виола Бауман, направена в Съединените Щати, но при публикацията на луксозното издание, изпратено до Галилей Величков, се оказа, че има много грешки и пропуски в нотния текст на Паневритмията на издадената книга, за което Галилей Величков и Филип Стоицев бяха направили коректури и бяха изпратили до нея в САЩ, за да се направи второ издание. По нататък нямаме сведение какво е направено; д) Работа по Паневритмията на Ярмила Менцлова. Да се провери от Йоанна Стратева и направи коментар за всичко онова, което знае за задачата, дадена на Ярмила от Учителя за работа по Паневритмията и да направи сравнение с другите издания на Паневритмията и доколко описанието е най-точно и достоверно. 3. Създаване и история за текста на Паневритмията. Текстът на Паневритмията от Олга Славчева. а) Опити да не се признае за автентичен текстът на Олга Славчева през време на Школата, поради незнание, че Учителя лично е поставил задача за написване на текста, която задача е свързана с доста случки и истории по този въпрос. От друга страна ревността и на други лица с поетическа нагласа и перо да променят текста още през времето на Учителя; б) Опити за промяна на текста след заминаването на Учителя, като се цитира изказване на Учителя, че Паневритмията още не е свалена и че в бъдеще ще има нов текст. Въпросът се отнася за друга епоха и за непознаване истинското значение на Паневритмията, че тя е в състояние на хармоничното състояние на онези души от Бялото Братство, които са в невидимия свят и чийто поле на изява се намира в света на Мъдростта, което е поле на проявление на Виделината, която е проекция на Божествената Слава или Божествена Светлина, намираща се в света на Истината. Затова се смята, че Божествената Слава от света на Истината влиза в света на Мъдростта, чиято светлина се нарича Виделина и чието поле е в състояние на хармония на формите в света на Мъдростта. Като начална проекция се явява музиката, която е следствие от движението на формите и проекцията на това музикално съчетание на форми слиза в Словото на Мировият Учител Беинса Дуно. Затова Паневритмията е изява на Божествения Дух и проявление на Словото на Мировият Учител. Тя е свързващо звено между Духа и Словото на Мировият Учител. Поради непознаване на Космогонията на Божествения Дух, Господния Дух, Христовия Дух, Святия Дух и цялата тази проекция, намерена в беседите на Учителя, се идва до мнението на обикновените човешки съзнания, че могат да коригират и променят Словото на Мировият Учител. IV. История на създаване Сборника „Братски песни" от 1921-1922 г. а) При какви обстоятелства са създадени тези песни; б) Кои са авторите на песните и съответно на текста. Поради това, че в изданието на Кирил Икономов и Мария Тодорова не са описани тези неща, поради съображение да не се изтъква личността на отделните автори и да не се създава съперничество между тях, като доводът е следният, че ученикът трябва да бъде смирен. Пример: Песента „На Учителя" е по текст и музика на Елена Казанъклиева, която е била популярна и обичана през време на Школата, което не е отбелязано в изданието на М. Тодорова; в) Второ издание на Братски песни 1941 г. и издание на Сборник от текстовете на песните от Учителя през 1948 г. Коментар на тези издания. V. История на изданията на песните на Учителя от Кирил Икономов 1938 г. Част І. 1938 г. и част II през 1944 г. а) Мнение на музикантите през времето на Учителя за тези две издания; б) Разногласията по изданието във връзка с изказването на Учителя по този въпрос, записан в спомените на музикантите; в) Да се потърсят сведения за написването на изданията от Кирил Икономов от съпругата му и обработка на някои материали като спомени и други бележки, намиращи се в негови записки и тетрадки. VI. История на изданието на Мария Тодорова от 1947 г. след заминаването на Учителя. а) Включване песни на Учителя, дадени чрез певицата Лиляна Табакова и издирване на останалите три песни, които според Мария Тодорова и според лично изказване на певицата, че не ги дава, защото ги пазела като талисман; б) Проблемът с останалите три песни и спомени на Лиляна Табакова за историята на създаването и предаването на песните от Учителя. VII. История на издаването на „Песни от Учителя" от Борис Николов през 1980 г. а) Проучаване за начина, по който е работено. Според данни на Мария Славова е работено по следният начин: Разполагали са с песнопойката на Мария Тодорова, която лично и собственоръчно е коригирала някои пропуски при издаването й, които са се дължали на това, че не е правена коректура поради липса на време. Работено е с две папки оригинални листове на песни, записани през времето на Школата, като същите две папки са предадени обратно на Борис Николов заедно с песнопойката. Според Мария Славова Борис Николов е изпявал всяка една песен и тя, следейки тетрадката на Мария Тодорова и оригиналните листове, е работила върху всяка една песен. Според Мария Славова Борис Николов е пял много точно, но според данните на негови съвременници, той не е музикант и никога не е пял солово през време на Школата, нито индивидуално, нито на концерт. И неговото изпълнение не може да бъде меродавно при наличието на школовани певци и инструменталисти през време на Школата. И при наличието на професионални музиканти през време на Школата. В случая единствено е автентично оригиналните текстове в двете папки и коригираната песнопойка на Мария Тодорова, а дали в изданието на Борис Николов е отбелязано точно, това е въпрос на изследване. Пример: Според Мария Тодорова песента „Идилията" не е записана точно поради това, че тя и Асен Арнаудов не са знаели добре музиката, като единствено най-точно я е знаел Петър Камбуров, поради това, че лично Учителят му е предал тази песен. Мария Тодорова настояваше в следващото издание да се включи оригиналният нотен текст на Петър Камбуров, като д-р Вергилий Кръстев притежава писмо от Борис Николов до Мария Тодорова, в което той споменава, че изпраща касетка запис на песента и че Мария Тодорова трябва да запише нотния текст.* В това издание не е поместен оригиналният нотен текст, така и други песни, като „Бог е Любов", според всички и някои и други песни. Това означава, че в това издание не са наистина коригирани явните грешки и пропуски. VIII. Издание на „Слънчеви лъчи". История на създаването и спомени на Весела Несторова като автор на текста и участник в създаването на гимнастиката. IX. Работа върху записаният репертоар на Галилей Величков на изпълнение на Песни от Учителя, като се акцентира вниманието върху някои специфичности при изпълнението на песните на Учителя от един съвременник и музикант на Школата. Предадени са две касетки със запис на Галилей Величков на Йоанна Стратева. X. Учителят като цигулар. а) Кога и къде и при кого Учителят е учил цигулка? Виж спомени на съвременници на Учителя; 6) Проверка в беседите на Учителя, където споменава за един чех цигулар, който е обучавал български деца след освобождението. Вероятно това е учителят по цигулка на малкия Петър. XI. Проучаване на записаното изпълнение на Мария Тодорова на магнетофонен запис на песните от Учителя, както по отношение на хармонизация, ритъм и стил. XII. Спомени на Йоанна Стратева от контакта й с музиканти съвременници на Учителя, като например Катя Грива, Асен Арнаудов, Кирил Икономов, Мария Златева и др., като тя е единственият музикант, който се явява като свързващо звено между поколението музиканти от времето около Учителя, която може и трябва да събере и подреди всички материали. За това е необходимо да се създаде работна група от музиканти професионалисти от нейното поколение и да се работи по отделни теми създадени от тази група. XIII. Подготовка и възможност за предаване на музикалното творчество на Учителя като документация и като музикално изпълнение на следващите поколения. а) Предаване на нотните текстове от различните издания; б) Предаване на магнетофонни записи и изпълнение на музиканти професионалисти - инструменталисти и певци от поколението на Йоанна Стратева за приемственост и съхранение за следващите поколения. XIV. Концертна изява на музиканти професионалисти, познаващи Словото на Учителя и музиката Му. а) Индивидуално изпълнение; б) Вокални групи; в) Инструментални групи. Целта е професионална и творческа изява на отделните музиканти, както и осъществяване на приемственост от другите поколения. XV. Създаване на работна група за работа по теми във връзка с принципите на изпълнението на окултната музика, идеите за аранжирането й и разработването й, според Словото на Учителя. XVI. Опитности във връзка с въздействието на окултната музика от времето на Учителя и днес. Пример: Как е създадена песента „Мирът иде" и коя е причината за примирието в Първата световна война.** Настоящият примерен план бе създаден като първоначално начинание за една продължителна и системна работа, включваща група музиканти-професионалисти, запознати със Словото и Музиката на Учителя и изповядващи тези идеи. Съставен на 27 март 1990 г. от д-р Вергилий Кръстев, при съдействието на Марийка Марашлиева и Йоанна Стратева. (Подписи) д-р Вергилий Кръстев: Марийка Марашлиева: Йоанна Стратева: Настоящияг примерен план бе създаден като първоначално начинание за една цродъжителна и системна работа включваща група музиканти-професионалисти запознати със Словото и Музиката на Учителя и изповядващи тези идеи. Съставен на 28 март 1990 год. от д-р Вергилий Кръстев, при съдействието на Марийка Марашлиева и Йоана Стратева. _________________________________ * Нотният текст на „Идилията" бе публикуван в „Изгревът" том I, стр. 682 - 684, през 1993 год., и Йоанна Стратева взе участие, като я нотира. Тази точка бе изпълнен. ** Нотният текст с думите на песента „Мирът иде" бе публикуван в „Изгревът" том І, стр. 681 ÷ 682, 685 през 1993 год. А историята на тази песен виж в „Изгревът" том I, стр. 408 ÷ 410. И тази точка бе изпълнена

II. ПО ДУХ И ЧРЕЗ СЛОВО 1. В Школата на Учителя не може да дойде случаен човек. Той върви от хилядолетия, от школа в школа и почти винаги е или слуга на Господаря - Духът на Заблуждението, или е служител на Духът на Истината. Те не могат да си сменят местата в никакъв случай. Дори имаме няколко случая в Школата на Учителя Дънов, когато той откупва Георги Радев от Черната ложа и от триглав змей трябва да стане кротко бяло агънце. Но той превежда „Бо Ин Ра" - представител на Черната ложа, и остава закачен до края за тази верига, макар, че Учителят го е откупил. (Виж „Изгревът" том III, стр, 85- 86.) Има и други такива случаи, които съм ги описал в „Изгревът". 2. Всеки, който е бил по времето на Мойсея, идва и по времето на Исуса Христа. Кой какъвто е бил тогава, такъв си остава и при Христа. Кой където е стигнал при Мойсея, оттам продължава при Христа. И докъде стига ли? Ами стига до Школата на Учителя. Кой какъвто беше при Мойсея, такъв беше при Христа и такъв си беше и при Учителя Дънов. Точно и ясно. Аз съм изучавал старите пророци и знам мнението на Учителя, как те се прераждат като апостоли по времето на Христа. А след 2000 години се раждат при Учителя Дънов. Та, кой какъвто си беше навремето, такъв си беше и тук, при Учителя. Кой където бе стигнал в делата си и в знанията си при Христа, с тези знания дойдоха и при Учителя Дънов. Същите преродени личности. Каквито бели и поразии правеха при Мойсея, същите правеха при Исуса, същите правеха и при Учителя Дънов. Затова Учителят се обръща към тях: „Мили мои злосторници на света". Ще го проумеете ли? 3. Аз не правя изключение. Кой съм? Аз не зная кой съм, но Учителят Дънов ми каза кой съм, за какво съм дошъл и каква е моята задача. Ето това е. А кой ме въведе в Учението и Школата? Никой. Аз сам се въведох, когато ми дойде времето за това. Или казано иначе, моят ръководител ме доведе и заведе и каза: „Ето това е работа за тебе". Ами как така? Ето така. По дух и чрез Слово влезнах в Учението. Не чрез човек. А по Дух и чрез Слово. Ето как. Беше 1968 г. и бях при една позната художничка. На масата й стоеше едно подвързано синьо томче. Питах: „Каква е тази книга?" Отговори: „Това е от Дънов". И в този миг, небето се отвори и един сноп от синя светлина, като прожекторен сноп, като онези големи военни прожектори, с които през войната 1943-1945 г. търсеха в небето самолети, се появи в стаята. Идваше от небето, като синя светлина, един метър в диаметър, премина през книгата и се насочи към земята. Чух глас: „Ето това е, което търсиш". Това трая около 10 секунди и после изчезна. Но това го видях и чух само аз, макар, че на масата имаше четирима човека, заедно с мене. Те не видяха и не чуха нищо. После поисках тази книжка и я зачетох. Бяха окултните лекции на Учителя Дънов. Ето така чрез Дух и чрез Слово се добрах до Словото на Учителя, а не чрез човек. И това е пътят на всички, които в бъдеще ще се доберат до Учението на Учителя. Друг път няма! 4. В следващия етап, четейки Словото, разбрах, че това не ми е чуждо, а го познавам от много отдавна. Същият сноп от синя светлина ме водеше при последователите на Учителя -Галилей Величков, Борис Николов и Мария Тодорова. Така започнах. А кой ми каза какво да правя? Първо преминавах през обучения. В този мой етап аз само разпитвах, а те ми разказваха, аз слушах и запомнях всичко. По-късно започнах да записвам. А кога започнах и как стана? И за това трябва да разкажа. За да се знае, че няма случайни неща. 5. Бях на работа в гр, Своге в една районна болница, като детски лекар. Беше 1969 г. есента и временно живеех в кабинета на моя шеф, там ми бяха куфарите. Една нощ се събуждам. Или както се казва, сън ли бе, видение ли бе или нещо друго. Какво виждам: Намирам се пред една голяма, пред една горска постройка, дървена къща с веранда и стаичка. Качвам се по стъпалата горе. А горе седи Учителят Дънов. Аз се стъписвам. Той се обръща към мен и ми подава един сребърен скиптър. Но аз не искам да го взема. Дърпам се назад. Казва ми: „Ти си главният жрец на храма на Аполона и докато не вземеш скиптъра в свои ръце, работите няма да се оправят. Да стане така, хем да се оправи, хем да се работи, хем без попщина да се работи. Докато не вземеш скиптъра, не ще да стане нищо." Дава ми скиптъра. Той е в моите ръце. Чувам гласа Му: „Ако ти решиш да действуваш, може да действуваш." Ето така получих скиптъра. И чрез него съхраних Словото на Учителя 30 години, в неговия оригинал. Издадох 59 томчета по оригинала и от „Изгревът" - 16 тома, и проведох 20 концерт-рециталаот 1990-1998 г, и от 2001-2002 - 8 концерт-рецитала. Онова, което получих в Дух и Сила, успях да реализирам в Дух и Истина. Това е. Нали делата доказват и показват кой ти е ръководителя и кой ти е Учителят и кому служиш. Има ли още? Има. Има още за разказване. Има и още много за виждане. С факти. Но не е дошло времето да ги кажа. Ще стане при друг случай. 6. Оригиналното Слово, което бе неиздавано и което бе укривано десетилетия, бе прието от мен през 1970 г. и до 2000 г. го пазих 30 години. Предадоха ми го Борис Николов и Мария Тодорова. Аз им казвах, че аз съм този, който е изпратен при тях. Казаха те: „Ние се убедихме, че това си ти". И аз станах приемникът. И как се развиха нещата, аз съм ги описал вече в „Изгревът" том III, стр. 109- 115, стр. 197- 206. А имам подготвен материал, в който съм описал как съм работил с тях. Тогава ще се побъркате, като го четете, или както народът казва: „Ум ще ти зайде." 7. По същото време моят духовен ръководител се яви и ми каза кой съм и какво има да правя. Учителят го потвърди също. Така, че аз знам кой съм, за какво съм дошъл и какво има да върша. Знам го точно и точно го изпълнявам. Затова ми съдействуват от Небето и ме подкрепят на земята. Иначе нищо не може да се направи. Нищо! Та духовният кредит от тази епоха е за мен и мой кредит. И аз трябва да го използвам, за да отпечатам поредицата „Изгревът", да отпечатам оригиналното Слово на Учителя, да осъществя приемствеността на поколенията и да оставя всичко подредено, за да се знае какво нещо е Школа, Слово, Музика на Учителя Дънов. Досега са издадени XVI тома и точно с тях се доказва именно това, че кредитът на едного не може да се краде от другите. В никакъв случай. И да искат, не могат. Явиха се много самозванци. Могат само да пречат и да забавят нещата, докато се отпечатат. Самозванците царе нали накрая ги посичат с меч. По същия начин става и във всички окултни Школи на Бялото Братство от памтивека досега. Описано е.

XII. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА В СЛОВОТО НА ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО В ЧЕЛОВЕЦИТЕ ЗЕМНИ И ПОДЗЕМНИ I. ЧОВЕКЪТ ЗА ТАЗИ РАБОТА „Ние сме от Бога, който познава Бога, нас слуша, който не е от Бога, не ни слуша. От това познаваме Духът на Истината и Духът на Заблуждението. (I Йоаново послание, гл. 4, ст. 6) 1. За епохата от 1945 г. до 1989 г. се знаеше от думите на Учителя Дънов и от онези, които бяха присъствували при произнасянето им. Някои ги бяха запомнили, други пък записали. Онези ги препредаваха на ухо, но онзи, който ги бе записал, беше ми ги издиктувал и аз ги бях записал. Знаех ги. Вярвах в тях. Но изчаквах времето да дойде, за да проверя дали така ще се развият събитията. Борис Николов беше ми издиктувал пророческите думи на Учителя от своя стенограма. Единственият, който знаеше за тези събития как ще се развият, бях само аз. И никой друг. Аз мълчах. И чаках. През това време работех нелегално и записвах опитностите на възрастните приятели, които до днес са отпечатани в поредицата „Изгревът" от том I до том XVI. А това не е малко. Дори е много. Останалите са се наредили на голяма опашка и чакат реда си да бъдат отпечатани. 2. За пророчеството за идните дни от Учителя бе публикувано в „Изгревът" том III, стр. 315-316. Пророчества „Изгревът" том III, стр. 309-310; 311- 314. Тук се описваше, че Учителят е пророкувал епохата от 1945-1989, която според Учителят беше „Денят Господен". За „Князът на този свят" и неговата власт виж в „Изгревът" том III, стр. 303-308. Бях свидетел, че пророчеството на Никола Нанков от „Изгревът" том VIII, стр. 707, т. 7 се сбъдна, народите излезнаха по улиците и казаха: „Не ги искаме комунистите". Това в България стана на 10 ноември 1989 г., а в Източна Германия - на 9 ноември 1989 г. и се проби Берлинската стена, която разделяше Европа на две - на Западна Европа и на Съветския съюз (СССР). Комунизмът, като система и като империя, се разруши за няколко месеца - така, както бе казано в пророчествата, които цитираме. 3. Последователите на Учителя Дънов, онези, които бяха Му целували десницата в знак на общение с Бога, не бяха подготвени за новата епоха - психически, физически и умствено - бяха остарели и пропилели живота си в приказки, в борби и противопоставяния помежду си. Никой не знаеше какво да се прави и как да се почне. Беше нарушена приемствеността на поколенията. И затова се върнаха към 1945 г. и поеха пътя на предишното поколение, което бе път на отклонение и провал от 1945 до 1989 г. Аз бях свидетел на това. Още от самото начало - пролетта на 1990 г., се опитаха да отклонят последователите на Учителя и музикантите. Аз се противопоставих (виж „Изгревът" том III, стр. 376) и вместо благотворителен концерт направих концерт за д-р Миркович - един от създателите на „Българския Червен кръст". На 15 юни 1991 г. концертът бе посветен на 120 г. от рождението на Георги Куртев, в камерна зала „България". На 25.Х.1991 г. беше проведен концерт-рецитал за Георги Куртев в гр. Айтос. (Виж „Изгревът" том III, стр. 376). През 1992 г. купих с десет лекарски заплати електрически орган и го предадох на Ина Дойнова и те с Йоанна Стратева вървяха по България и изнасяха концерти по музика на Учителя Дънов. („Изгревът" том III, стр. 377). На 20.II.1994 г. по случай 130 г. от рождението на Учителя и 50 г. от заминаването Му (1864 -1944 -1993) организирах голям концерт в дома на Българо-руската дружба пред 400 човека. (Виж „Изгревът" том III, стр. 380). 4. На 22 май 1994 г. в Драматичен театър „София" пред 400 човека бе изнесен концерт-рецитал на „Призванието на Учителя към българския народ". То бе публикувано в отделни брошури и бе раздавано на концерта. След това започнаха концертите, които аз организирах и финансирах към 80-90 % от тях. Виж. стр. 381-383. Така бяха изнесени към 20 концерта до края на 1998 г, като завърши отново с „Призванието". То е публикувано в „Изгревът" том IV, стр. 3-47. А е дадено от Ангел Елохил на. 8.Х.1898 г. Бяха изнесени 2 концерт-рецитала за Мисията на Славянството: на 29.I .1995 г., както и на 9 март 1998 г. И когато съобщих на народната артистка Виолета Гиндева, която четеше „Призванието", за моето решение, че това е последния концерт, тя ми каза; „Вергилий, ти правиш голяма грешка. Тази публика, която бе дива, необуздана и не искаше да слуша от самото начало, ето сега след толкова концерти тя се укроти, тя се опитоми и вече слуша и не мърда. Това ти го казвам аз, с над 50-годишен опит в театъра. Не я пускай, тази публика, защото отново ще подивее или ще се намери друг, когото да слуша." И това, което каза тя, беше вярно. И така стана. 5. „Изгревът" започна да излиза от 1993 г. и до края на 1998 г, когато приключих с концертите, излезнаха 8 тома. Всеки том беше една епоха и беше с една завършена концепция. Първият Братски съвет и вторият Братски съвет отхвърлиха поредицата „Изгревът". Разпространиха писма и ходеха по провинцията и говореха срещу него. А защо ли? Защото бяха врагове на „Изгревът". А кой създаде „Изгревът" - виж том XIII, стр. 805- 807. 6. Всички се питаха кой съм, откъде съм дошъл и кой ми е дал право да пиша, да отпечатвам и издавам. И с какво право? Правото ми бе дадено от Онзи, Който ме бе изпратил да свърша една работа, А тя се състои в три неща: Да издам „Изгревът", да осъществя приемствеността на поколенията чрез „Изгревът". Да съхраня и да издам Словото на Учителя по оригинала. И да ръководя концерт-рецитали по Словото на Учителя и по спомените на приятелите от поредицата „Изгревът". Всички бяха против това, което вършех. И пречеха, и злословиха, и противодействуваха с различни методи и средства. Изпращаха емисари по провинцията, вървяха от град на град и говореха срещу мен. Изпълняваха си задачата на своя Господар много добре. Един ми пише така: „Нищо не разбирам, защо са всички срещу тебе. Пиши ми, за да разбера..." И аз му написах в писмото следното: „Първо, аз съм човекът, който е съхранил Словото на Учителя по оригинала и го издавам. Второ, аз съм човекът, който е свършил работата на всички последователи на Учителя Петър Дънов и без мене нямаше да ги има в „Изгревът". Трето, аз съм, който организира и провежда концерт-рецитали по музика и Слово на Учителя Дънов. Ето това съм аз. А другите, които идват при тебе, са едно нищо". Получих отговор. Пишеше ми: „Сега разбрах, че ти си човекът." Това е. Беше разбрал, че аз съм човекът за тази работа. Но само един от многото разбра. Добре, че се намери и един.

X. Пеню Ганев и Пророчеството на Духа Господен Вергилий Кръстев 1. Когато свършихме работата по записване спомените на Пеню Ганев през 1973 год., то Пеню отвори Библията, за да види какво ще му се падне от нея и каква ще бъде повелята на Небето. Това е един метод, препоръчван от Учителя. Когато човек започва една работа за Господа, да отвори Библията, след като си е направил нужната молитва. И каквото ти се падне от нея, това означава не пророчество, а показва при какви условия ще работиш и какво трябва да преодоляваш, за да я реализираш. И когато свършиш работата си, също трябва да я повториш, за да видиш какво ще излезе от всичко това. Аз заварих възрастните приятели, когато започваха да работят с мен, да отварят Библията си и тогава се съгласяваха. Но не ми казваха какво им се е паднало. Криеха от мен, но ме поглеждаха уплашено. Но им свърших работата. Ето това е важното. Свърших я с помощта на Небето и на Онзи, който ръководеше Програмата за отпечатването на поредицата „Изгревът". 2. И така, Пеню Ганев отвори Библията си и му се падна да прочете от пророк Исая глава 38 на стр. 581 от старото издание на голямата Библия. Това е онзи пасаж от глава 38 от стих 1 до стих 9, където цар Езекия се моли на Господа да му продължи живота, понеже е ходил в пътеката Господня, а сега се лишава от остатъка на годините си (стих 10). Моли се, понеже има работа да върши за Господа и за народа си. И чува Господ молитвата му и притурва към годините му цели 15 години. И като знамение на Господа, дните се връщат назад с десет степени от слънчевия часовник, т. е. продължава му се с 10 години животът. Това е, което прочете на глас Пеню Ганев пред мене. И аз си го записах. И пазих листчето до 2002 год. И тази година го показах на сина му Петър, преснех му страницата от Библията и му написах с цифри Знамението Господне, което се отнася за баща му Пеню и че това всичко, което е писано, трябва да се сбъдне в тази 2002 година. Занесох му го, връчих му го, за да знае защо го върша и защо бързам за тази 2002 година. И ето ви сега обяснението на Знамението Господне. Много е просто и много трудно за обяснение и проумяване. 3. Първо цитираме глава 38 от Исая, от стих 1 до стих 9, от стр. 581 на старата Библия по стария правопис: Исаия, глава 38: (1) В онези дни разболѣ се Езекия до смърть; и дойдѣ при него пророкъ Исаия, Амосовий синъ, та му рече: така говори Господь: Нареди за дома си; понеже ще умрешь, и нѣма да Живѣешь. (2) Тогазъ обърна Езекия лицето си къмъ стѣната, та се помоли Господу (3) и рече: Моля се, Господи, помни сега какъ ходих пред тебе съ истина и съ цѣло сЪрдце, и направихъ угодното предь тебе. И плака Езекия съ голъмъ плачь. (4) И бидѣ слово Господне къмъ Исаия и рече: (5) Иди та кажи на Езекия: Господь Богъ на Давида отца ти така говори: Послушахъ молитвата ти, видѣхъ сълзите ти: ето, аз ще притуря на дните ти петнадесеть години. (6) И ще освободя тебе и този градъ отъ рѫката на Асирийския царь, и ще защитя този градъ. (7) И това ще ти бѫде знамение от Господа, че ще направи Господь това нѣщо, което говори: (8) Ето, ще върна десеть степени назадь сѣнката на стѣпенить, по които е сльзла въ сълнечния часовникъ на Ахаза. И върна се слънцето десет степени, прѣзъ които бе слѣзло. (9) Това е писаното отъ Езекия Юдиния царь, когато се разболѣ и оздравѣ отъ болестьта си: 4. По силата на това Знамение Господне, то Пеню Ганев бе освободен и отвътре, и отвън. Така можа да работи с мене от 1973 година. Тогава записахме спомените му и той ги записа в тетрадката си. Тогава правихме първия коментар на снимките му от снимка № 1 до снимка № 342 - всичко 342 снимки. Или 342 = 3 + 4 + 2 = 9. Числото 9 е завършек на една работа, благословение от Господне. И сега, през 2002 год., трябва да я реализираме. И като прибавим към 1973 година онези 15 години, които му притуриха от Духа Господен чрез Знамението от Библията от стих 1 до стих 9. Или: 1973 година + 15 години = на 1988 година. Това бяха годините, когато работих с него и когато направихме втория коментар на снимките му през 1986 година. Това бяха годините, които бяха отпуснати за него. И той не ги пропиля, а се съхрани в тях и работихме с него. Дано успеем сега да си довършим работата. 5. А за мен също важаха тези 15 години, защото аз работих с него. На мен също ми беше отпуснат кредит от 15 години да довърша неговата работа. Или, по точно: 1988 година +15 години = 2003 година. Това бе крайният срок, отпуснат ни от Небето, когато трябваше да отпечатим неговия материал в поредицата „Изгревът". И аз не случайно бързах. А онези от другата страна също бързаха и ми пречеха, защото също знаеха за Знамението. Навремето пророк Исая бе предупредил цар Езекия, че след неговата смърт ще паднат синовете му под робство на Вавилонския цар, заради престъпленията пред Господа на юдеите (глава 39, стихове 3 ^ 8). И това става. А сега, през 2002 година, какво ще става? Сега трябваше да се издаде, до 2003 година. И след това се предава неговият труд в ръцете Господни, чрез Знамението Господне. А каквото има да става след това, съгласно Знамението Господне, то ще стане. Ще си го проверят българите и последователите на Учителя Петър Дънов, непременно ще го проверят, а ние ще бъдем живи, та да го опишем, да се знае, че е било и че се е сбъднало всичко това. 6. Пеню Ганев си заминава през 1992 год. на 96-годишна възраст. Е, не бяха малко тези години. Но той не ги пропиля, а работи със Словото на Учителя Петър Дънов и свиреше непрекъснато с цигулката си песните на Учителя. Това виждаха всички и му се чудеха. Не можеха да си обяснят защо е всичко туй. И се плашеха от туй непознато за тях явление. А обясненията бяха в това, че той имаше жизнен кредит чрез това Знамение Господне. Той го получи и не го пропиля, този жизнен кредит. И го получи заслужено, защото беше ходил в Пътеката Господня, в Истина и с цялото си сърце. Онова, написаното в глава 38 от пророк Исая в стих 3 се отнасяше и за Пеню Ганев. Аз съм свидетел на това и никой от близките му и познатите не можеше да не се съгласи с това. 7. А сега ще се спрем на останалата част от Знамението Господне. Господ връща слънцето с 10 степени назад, през които то бе слезнало в слънчевия часовник на Ахаза, Господ връща слънцето 10 степени назад, връща с 10 години назад. А това означава, че дава 10 години кредит на Пеню и му се удължава животът с 10 години. Това е записано и дадено чрез Знамението Господне, което се даде и на Пеню Ганев. И аз бях свидетел. И го проверих, че се сбъдна. И така, Пеню Ганев си заминава през 1992 година и с това приключва неговият земен жизнен кредит на живот на земята. И ако прибавим кредите от 10 години, ще видим следното: 1992 година + 10 години = 2002 година. Така че аз имам кредит от време до края на 2002 година да издам неговия материал. Е, постарах се това да стане. Опитаха се мнозина да попречат това да се осъществи, но Знамението Господне шествуваше със своята Сила и Мощ. 8. Така аз, Вергилий, през 2002 година издавам неговия материал, поместен в поредицата „Изгревът" том XVI, според Пророчеството на Духът Господен. И както пророк Исая бе казал в глава 38, стих 20: „Господ е спасение мое; за то ще пеем моите песни със струни във всичките дни на живота ни в дома Господен." Аз бях свидетел, че всичкото туй знамение на Пророчеството се изпълни. А отпечатването на „Изгревът" том XVI доказва именно това. Доказва, че Господ е жив и живи са Силите Господни за онези, които ходят в пътищата Господни. Амин. 9. И вчера, и днес, и утре Господният Дух работи с онези, които вървят по Неговите пътища, изпълняват Неговите повеления и не престъпват заповедите му. Господният Дух на Силите работи за онези, които са с чисто сърце, със светъл ум и с прави постъпки пред Господа. Ето така работихме ние неколцината, осъществяващи Програмата на „Изгревът" - една работа, започната от времето, когато Пеню Ганев се е приближил до Учителя Петър Дънов, вървял е по пътищата човешки с Господнята закрила, понеже бе спазил законите от живото Слово на Учителя Петър Дънов. Не само спазил, но е живял с тях. Ето, това е обяснението на Знамението Господне и за Духа Господен, Който осъществи всичко това в том XVI на „Изгревът", чрез Силата Господня, защото Господ на Силите е с нас. (Псалом 46, ст. 7) А защо ли? Защото Господ на Силите е Цар на Славата и Цар до вечни времена. И е записано в книгата Господня. Ето как. „Велик е Господ наш, и Силата Му велика, Разумът Му е безкраен. Господ въздига смирените. А нечестивите унижава дори до земята." (Псалом 147, ст. 5) „Блажено онова племе, на което Бог е Господ, народът, когото е избрал за наследие Свое." (Псалом 33, ст. 12) „Господ на Силите, Той е Цар на Славата." (Псалом 24, ст. 10) „Господ е Цар във век века." (Псалом 10. ст. 16) А Учителят Петър Дънов е Всемировият Учител на Вселената. В Него бяха Божият Дух, Христовият Дух и Господният Дух. В Него бе Светата Троица. И Словото Му бе Слово на Бога. Амин. 11.45 ч, 28 август 2002 година Вергилий Кръстев

Пеню Ганев IX. Бележки от Вергилий Кръстев 1. За да влезете в епохата, в която бе живял Пеню Ганев, както и във всички събития, които се бяха развили, трябва да се запознаете с материала за Пеню Ганев в „Изгревът" том IV, стр. 554-558 (от оригинала). Той важи и за сега, и за утре. И за когато ни има, и за когато няма да ни има на този свят. 2. След излизането на „Изгревът" том I, II III се вдигнаха и тръгнаха на ожесточена война онези Сили, които се управляват от Духът на Заблуждението и Разрушението. Те организираха и ръководеха организираната лъжа срещу „Изгревът" с изявлението на Управителния съвет, публикувано в „Изгревът" том IV, стр. 614- 615 (от оригинала). Беше даден от мен Отговорът на стр. 615 - 618 (от оригинала) и „Първородство за паница леща" - стр. 618-622 (от оригинала). 3. Освен това бяха организирани по-активните съмишленици и изпратиха „Отворено писмо" в цяла България. То беше подписано от онези, чиито бащи си бяха заминали от този свят и чиято работа аз свърших и заради мен те днес имат историческа следа. Виж „Изгревът" том IV, стр. 622 ^ 624 (от оригинала). „Отговорът" на това отворено писмо дадох на стр. 625 - 631 и стр. 631 - 637, 637 - 642 (от оригинала). 4. Когато всичко беше организирано срещу „Изгревът", аз заявих, че ще дам отговор на тези лъжи. Изсмяха ми се в лицето, че никой няма да публикува моя отговор в „братско издание". Аз казах, че имам „Изгревът", а те нямаха нищо. И всички лица, които се подписаха срещу мен, заплатиха жестоко заради нарушаването на окултните закони. А аз през това време издадох и стигнах до 16-ти том на „Изгревът" и организирах отпечатването на 59 томчета от неиздаване Слово на Учителя по оригинала, които съхранявах 30 години по времето на комунистическата власт, която унищожаваше всичко, за да не остане следа от Школата и Словото на Учителя Петър Дънов. 5. Сред онези, които се подписаха срещу мен и „Изгревът", бяха и синът на Пеню Ганев и съпругата му Божанка. Всички смятаха, че съм унищожен, потриваха ръце, че са си свършили работата както трябва и се усмихваха победоносно. Но Онзи, Който ръководеше и движеше програмата „Изгревът", ги помете. А кой беше той? Виж „Изгревът", том XIII, стр. 805 ^ 807 (от оригинала). По-късно решиха да се коригират спрямо мен. Аз се съгласих. Допуснах това само за някои. Но не за всички. 6. Бях задвижил програма за концерт-рецитали по спомени от „Изгревът" и песни на Учителя. През сезона 2001-2002 год. те бяха 8 на брой. Петър Ганев участвува със свой квартет през 2002 год. на три концерт-рецитали и представи свои музикални разработки по музика на Учителя. Участвуваха и певици. Така той беше включен в програмата на „Изгревът". Участието му беше повече от сполучливо. Успя да види как звучат на живо неговите разработки пред публика. На всеки концерт тя беше от 230 - 300 човека - толкова бе публиката на „Изгревът" и разбира се, толкова събираше залата. На един от концертите - на 30 март 2002 год. - представихме историята на Паневритмията. Петър Ганев подготви инструментален състав, който изпълни негова творческа разработка на „Паневритмията". Солист бе Ина Дойнова. Посрещна се много добре. За пръв път се изпълняваше от инструментален състав пред публика. На другите два концерта - на 23 февруари 2002 год. и на 29 юни 2002 год, - същият състав представи негови хармонизации на песни на Учителя. Освен това той преди години ръководеше братския хор и имаше разработки за хор на песните на Учителя. Така че, и бащата Пеню Ганев, и синът Петър Ганев влезнаха в програмата на „Изгревът". И понеже бях в едно творческо поле във връзка с подготовката на „Изгревът" том XVI за баща му Пеню Ганев, то аз му дадох идеята да събере своите разработки на песните на Учителя и да ги издаде в сборник. А онова, което не е подготвил, да го подготви. Можеше да ги издаде към поредицата „Изгревът" или като самостоятелно издание. Той щеше да си подготви нотния текст за печат, а за останалото, ако желаеше, аз можех да му съдействувам. Той трябваше да използува вълната, която се движеше с подготовката и отпечатването на материала на баща му Пеню Ганев. Трябваше да се качи на нея и тя щеше да го прехвърли оттатък, в следващата епоха. А тази вълна бе Програмата на поредицата „Изгревът". Това щеше да бъде творческа работа и реализация на сина Петър Ганев. Това беше моята идея и план. А реализацията остава на него, А какво ще излезе накрая - то другите ще проверят след време. Непременно ще го проверят. И аз също ще го опиша. Навремето, през 1972 год., преди 30 години, бях направил магнетофонни записи как Пеню Ганев изпълнява онези песни, които приложихме към раздел II. „С песните на Учителя". Аз имах изискване към Петър Ганев всичко това да изкара на компакт-диск, заедно с някои негови записи, за да се приложи към „Изгревът" том XVI. Така ще се документира всичко. И така ще се запази и прехвърли на следващите поколения. И да не се говори, че аз съм си го измислил, което е в „Изгревът". Като издаде „Сборник с песни на Учителя" със своите хармонизация, Петър Ганев ще вземе в дясната си ръка „Изгревът" том XVI, а в лявата си ръка - „Сборника" и с двете книги ще върви по България, ще свири със своя инструментален състав песните на Учителя и ще раздава тези две книги. Това е моят план. А дали ще се сбъдне, то другите ще проверят. И той ще си го провери. 7. В разстояние на няколко години аз подготвях издаването на Спомените на Пеню Ганев. Тетрадката, която той написа за мен, се укриваше 30 години, най-после излезна на бял свят и ми бе връчена. А това бяха спомените на Пеню Ганев. И да искаше да работи някой с нея, нямаше да сполучи. Навремето аз накарах Пеню Ганев да я чете, след това го спирах, задавах му въпроси, той допълваше и всичко туй се записваше на магнетофон. После прехвърлих записите на касети и оттам Марийка Марашлиева ги прехвърляше на машинописен текст. След това ги сверявах с тетрадката и тя вече изглеждаше съвсем наивна пред целия този материал, който имах. Подредих го, сложих подходящи заглавия и го дадох да се въвежда на компютърен набор. Бяха магнетофонни записи около 20 часа говор. Бях работил месеци с него. Имах и записи от различни години. 8. След това той бе изваден на текст и го дадох на сина му Петър Ганев да го прочете и ако има нещо да добави - то да го напише, за да се включи допълнително. Прочете го и каза, че има повторения, които трябва да се махнат, и някои епизоди не са хронологично подредени. А това бяха магнетофонни записи, правени по различно време и когато трябваше нещо ново да каже Пеню Ганев, то той повтаряше отначало цялата случка, дори с нови допълнения, които съзнанието му даваше допълнително като възстановена памет. Не можех да ги премахна. Разрушавах цялостния материал. Накрая се съгласих и предадох на съпругата на Петър Ганев, Божанка, целия материал, да го проследи, да се подреди хронологично и ако има нещо за редакция, да се отбележи, но я предупредих да не се осакатява материалът. Съгласих се. Това бе работа за 10 дни. Но те го държаха 2 години и дори крайният срок бе 20 април 2002 год. Беше предала само два листа, които бе коригирала. Видях, че се разсича материалът и силата му изтичаше от него. Наредих на Марина Иванова да се подготви така, както бе направено от мен. И така се даде. Че се повтаря нещо - много важно. След 30 години мен няма да ме има на земята и тогава ще остане само това, което е отпечатано. Знаех и бях убеден, че и Пеню Ганев от невидимия свят не беше съгласен да му се променят казаните от него неща. И когато целият материал бе подготвен за печат и изваден на паус, отидох при Петър Ганев да търся още някои снимки. Съпругата му Божанка ми показа, че работи с материала и го редактира. Отговорих, че всичко е готово за печат. Не исках да отстъпя, защото ме забавяха. Петър Ганев ме помоли да отстъпя. Съгласих се. Седнах с нея и за 5 минути уточнихме заглавията. Значи, може да се работи с нея. Наредих на Марина Иванова да внесе всички нейни забележки. И така, материалът със спомените на Пеню Ганев отново се преработи - около 120 страници. 9. От различните магнетофонни записи сглобих един материал, озаглавен „С песните на Учителя", около 16 глави. Реших, че към този материал трябва да има съответни приложения към разказите на Пеню Ганев, за да се онагледи и да се докаже, че това, което се говори, почива на факти. Направих списък какво да се иска от Петър Ганев, бях му дал всички направени от мен записи на песните на Учителя, които изпълняваше баща му. А Марина трябваше да ходи при него и да ги иска, като бъдат предварително извадени на дискета от него. 10. Понеже съхранявах от Пеню Ганев негови ръкописи на нотен текст около 20 години, както и имах магнетофонни записи на всички негови песни, които аз бях правил при съвместната ни работа, то оригиналите и записите ги предадох на сина му Петър Ганев, за да ги извади на компютър тези приложения и да ни ги предаде. Бях включил Марина Иванова, която работеше този том, тя ходи много пъти и каквото можа, то тя получи. Но се оказа, че оригиналите изчезнаха. Беше ги сложил някъде между неговите нотни текстове и не ми се върнаха. Загубиха се. А аз исках да приложа някои от тях и чрез скенер да се види ръкописът на Пеню Ганев, че това е документ. Онези сили, които криеха тетрадката на Пеню Ганев 30 години, скриха и тези материали. Ето така съм работил - с най-големи противодействия. Но накрая, благодарение на моята упоритост и усърдието на Марина Иванова, можахме да се справим - направихме нотните приложения. Това беше моя идея и концепция. Така спасихме някои песни на Учителя, но благодарение на мен, защото само аз знаех как са нещата - от разговорите ми с Пеню Ганев, които бях записал на магнетофон. И така, днес, 28 август 2002 год., когато приключвах материала на Пеню Ганев за Пророчеството на Духа Господен, то Марина Иванова ми се обажда по телефона и съобщава, че Божанка се е обадила и съобщила, че е намерила оригиналите на нотните листове, които аз бях оставил на сина му Петър и които бяха изчезнали. Намерила ги сложени от нея между материала на Пеню Ганев, който й бях дал да прегледа, да го подреди по хронология на събитията и което не направи в уречения срок. Но сега вече работи върху текста и аз през ден се обаждам по телефона, за да разбера докъде е стигнала. Аз знаех, че те са при нея и предварително бях съобщил това на Марина. Бях решил да се отива на печат и без тях. Не можех да позволя да бъда бавен. И така направих. И така, когато завършвах днес да описвам за Знамението Господне за Пеню Ганев, то се намериха оригиналите. А дали са всичките, ще проверим. Наредих на Марина да ги вземе и да ги включи като скенер-копия като приложения след материала на Пеню Ганев. Материалът бе подготвен за печат, изваден на паус и не можеше да се пипа. Упълномощих я да сложи приложенията по нейна преценка и по неин избор, понеже тя познаваше целия материал и приложенията на песните. Заедно с мен беше преминала през всички етапи на противодействия на сили, които не позволяваха това да излезне от печат. А защо описвам тези ненужни за някого неща? Няма ненужни неща. За тези оригинали аз вече 30 дни се ядосвам и беснея. Колко енергия и сили изразходвах по тях, че се загубили! Нали това бе смисълът на укриването. Да се хабя, да излизат от мен сили и енергия, защото на някого тази енергия бе необходима, за да задвижи своята кола по своя си път. И си я движеха и се возеха на нея. Но двата ангела, които с копията стоят над „Изгревът", ще ги спрат. Вече знаете как става това. Е, ще можете ли да издържите на всичко това? Няма да можете. Ето защо се описват всички етапи при подготовката на този том - XVI от „Изгревът". Трябва да се знаят. И помнят. На някого в бъдеще ще потрябват. Непременно ще потрябват. В това съм убеден. Особено на оногова, когото Небето изпрати да продължи това, което съм започнал. Защото то е една много голяма работа за един човешки живот. Но дано Господ ми дава сили да си свърша моята работа. 11. След големи настоявания синът Петър Ганев се реши да ми предаде всички тетрадки на Пеню Ганев. Те бяха в мазето и аз няколко пъти влизах там и с големи усилия прибрах онова, което беше ценен архив за мен. Така спасих всичко това, защото мишките и плъховете бяха започнали да нападат тези тетрадки. Преглеждах около стотина тетрадки. Запознах се с тях. Отделих тези, които ми трябват. Това беше работа около година. Много мъчителна и трудоемка. Работиш, а накрая не се вижда нищо свършено, а само купища тетрадки една върху друга. 12. От тези тетрадки преписах на ръка онзи материал, озаглавен „Разговори с Учителя". Отне ми няколко месеца. Те са лични разговори с Учителя или той, Пеню Ганев, бе присъствувал, когато Учителят разговаря с група приятели. А някои разговори бяха открити в тетрадките лично от Марина Иванова и те бяха включени тук. Това е пример как Духът работи. 13. От неговия архив подготвих „Теми на учениците", за да се покаже как е работено в Школата на Учителя. Включих и извадки „Мисли за всеки ден" - друг метод за работа за ученика. Бяха включени и други ценни материали. 14. Бяха включени и много документи на Пеню Ганев, някои от тях ще се извадят на скенер. Трябваше да се онагледи неговия материал и с документи и факти. Той си ги беше запазил. И аз ги включих, за да се документира всичко. 15. Беше оформен материал „Дневници". Успях да открия от дневниците 7 тетрадки. Навремето Пеню Ганев споделяше с мен, че в тези дневници е записан неговият личен живот и пътя му като ученик. И се питаше кому ли ще бъдат нужни. След като ги разгледах и ги прочетох, реших да публикувам по-голяма част от тях. Някои тетрадки се въведоха дословно, а при други се прескачаха някои неща, посочени от мен. За голяма моя изненада, липсваха дневниците за периода от 11.III.1937 год. до 23.XI.1941 год. - цели 4 години. Търсих ги упорито, но нямаше ги. Някой ги беше взел да ги чете и не беше ги върнал или пък бяха унищожени. Посегнаха онези сили на Разрушението и върху дневниците му. А това бе един много важен период както за Пеню, така и за Братството, така и за България. Ако се намерят някога, ще ги публикувам. Дано! 16. Всички дневници бяха писани с перодръжка и мастило и бяха запазени. Но те бяха трудно четливи, защото Пеню ги бе писал много бързо. Но, за да се въведат, близките на Марина Иванова и лично тя се измъчиха много, докато ги разчетат. Но накрая ги въведоха. Всички разпечатки и корекции бяха проверени от нея. Много голям труд. Успя да издържи, а има две малки деца. 17. Трябваше ли да се дадат тези дневници? Трябваше. Те са живо доказателство как един от последователите на Учителя е работил дори и в най-затънтеното село. Четял е беседи, водил си е записки и извадки, записвал си е впечатленията и всичките преживявания, включително и сънищата си. И което е най-важното, че всичко е навързано едно за друго. Онова, което чете от беседите, като проблем му се случва същия ден за разрешаване. Онези мисли, които изважда от Словото на Учителя, са ръководство как да се справи с проблема. А случките ги разказва за потвърждение на това, че Словото на Учителя е живо и то влиза в живота на учениците Му. И освен това той продължава да ги разрешава тези въпроси и по време на сън, чрез сънищата си. Това е един пример за съзнателен живот на ученика и през деня, и през нощта. Това означава пробудено човешко съзнание. Ето защо са ценни неговите дневници. И вече никой не може да твърди, че не знае как да работи, понеже нямало кого да пита. Ще питате Пеню Ганев. В неговия том точно това е показано. Нагледно, като на учениците в училището. Навремето учителят на черната дъска пишеше с бял тебешир върху нея, учениците четяха и се обучаваха. С този том на Пеню Ганев ще бъде същото обучение. Това е според мен. 18. Понеже Пеню Ганев е музикант, свири на цигулка, той е записвал от беседите на Учителя и от разговорите в своите тетрадки онова, което Учителят е говорил за музиката. И понеже бяха десетки тетрадки, аз прелиствах лист по лист и преписвах всичко, казано за музиката, на бели листа. Така се оформи една голяма тетрадка с отдел „Учителят за музиката". 19. В неговите тетрадки намерихме материал и за Паневритмията, който лично бе вписвал. И този материал включихме тук. Тук има такива мисли от Учителя, дори заплашителни спрямо онези, които променят Паневритмията в нейния текст, движения и музика, че направо потреперах. Това е доказателство, че онова, което публикувахме в „Изгревът" том XV, че се променя целенасочено Паневритмията, е вярно. Вярно е и за последствията, които днес понасят последователите на Учителя, както и българите. Ще ги понасят и нищо няма да им се размине. А ще ги търпят, защото те са си виновни. Те ги предизвикаха и сега Силите на Разрушението вилнеят в България. 20. През 1972 год. накарах Пеню Ганев да ми извади всички снимки от негативите, които имаше. А те бяха стъклени негативи. Така се работеше преди войната 1939-1945 год, от фотографите. Някои от тях бяха счупени, а други бяха повредени. Синът му Петър ги извади на фотохартия. Аз ги отбелязах по номера, седнахме с Пеню на масата, аз му показвах всяка снимка и казвах така: „Ето снимка № 6. Какво ще кажеш за нея?" Той я вземаше в ръка, оглеждаше я, спомняше си за нея, за лицата, за времето и събитията и разказваше. Аз записвах на ролков магнетофон. Така се направиха коментари на всички снимки от 1 до 342. Всичко 342 снимки. От техния коментар извадих много разкази, които ги включих в неговите спомени. После ги прехвърлих на касетки, предадох ги на Марийка Марашлиева и тя ги извади на машинописен текст. Така че имаме коментарите на всички снимки, които тогава бяха извадени от стъклените негативи. А това беше един голям труд, както мой, така и на Пеню. Така, когато ще ги изваждаме на албум в бъдеще, този материал е готов, подготвен от мен. Това са снимки от братския живот на Изгрева, Витоша и Рила с Учителя Петър Дънов. Но са направени от Пеню Ганев. Отначало само на него Учителят е разрешавал да Го снима на Рила. 21. След около 12 години, през 1986 год., отново уговорих Пеню Ганев и той ми позволи да прегледам всички снимки, които той имаше и които беше правил. Някои бяха в пликове, други бяха в албум. Аз ги взимах, отбелязвах отзад с химикал на снимката поредния номер и казвах така: „Ето, тук е снимка № 7. Какво ще кажеш за нея?" И така преминаваме от снимка № 1 до № 270, всичко 270 снимки. Записах на магнетофонни касетки, 10 на брой, всички коментари и разказите - около 10 часа. След 12 години, през 1986 год., повторихме, но вече с други снимки. Записахме около 10 часа магнетофонен запис. Тогава исках да прибера тези снимки заедно с албумите, за да не се загубят. Тогава синът му Петър обеща, че ще останат при него и никой няма да ги пипа и няма да се дават на никого. Обясних им, че на гърба на всяка снимка има номер, а чрез този номер на магнетофонния запис отговаря разказът на Пеню за дадената снимка и за събитията, които бяха свързани с нея. Тогава Пеню Ганев присъствуваше, слушаше, беше на моя страна, но се съгласи със сина си. Та той бе работил с мен, а не със сина си Петър. А какво стана по-нататък? 22. Тези 10 касети от 10 часа разговори с Пеню бяха предадени на Марийка Марашлиева и тя ги прехвърли на машинописен текст. Това бе един много важен материал за братския живот с Учителя. Дойде време и отидох и си поисках тези снимки. След дълго уговаряне и обяснение те ми бяха предадени. Когато извадих и подредих всички снимки по стотици от 1 до 100, 101 ^ 200, 201 ^ 270, се оказа, че много от тях липсваха. Някой ги беше откраднал. За мен това беше кражба, защото се бяхме уточнили, че никой няма да ги пипа. Отидох, говорих с Петър Ганев и съпругата му Божанка. Разбра се, че те бяха изваждали и предавали от тези снимки на Елена Николова за някаква работа. За мен това бе кражба и предателство към моята Програма. И тези снимки не се върнаха. Бяха откраднати. Елена Николова не ги бе върнала. Това е кражба и предателство. Направиха го нарочно, посегнаха върху снимките. За мен това бе умишлено, ръководеха ги силите на Разрушението. Превариха ме. Майстори са! 23. През лятото на 2002 год., месец август, Елена Николова бе се върнала от САЩ в София. Поръчах на Петър Ганев и съпругата му Божанка да влязат във връзка с Елена Николова и да искат снимките. Оставих на Божанка един лист, на който бях написал номерата на липсващите снимки, всичко на брой 31. Трябваше да ми се върнат, за да може да се довърши работата. Към края на месец август Елена Николова ми се обади по телефона и ми съобщи, че всички снимки, които тя е ползувала, били сложени от нея в един плик и били върнати лично на Божанка. Върнати, а сега ги няма. Значи Божанка ги е сложила някъде и сега ги няма. И ми се пречи на работата. Е, дано ги намери и ми се предадат, за да си довърша работата. А пък Божанка твърди, че тези снимки изобщо не са върнати. Виж ти какво се получи! Кой крив, кой прав, кой прав, а снимките ги няма. А онзи, който ги взе, сега се усмихва самодоволно. 24. Ето липсващите номера на снимките през 1986 год. Липсват снимки с номера: 2, 3, 4, 15, 61, 112, 113, 114, 115, 116, 117, 118, 119, 126, 148, 166, 210, 211, 218, 229, 242, 243, 244, 246, 247, 248, 249, 255, 256, 257, 260. Защо ги описвам ли? Липсват всичко 31 снимки. Кого го интересува всичко това? Е, някого ще го интересува и то много. Защото аз имам коментара да кажем на снимка 114, но не се знае за коя снимка се говори. Ето, това е белята, която ми направиха. За мен това бе направено нарочно, за да ми се пречи. Друго обяснение няма. Една работа, която движих 30 години и то сам, при толкова големи противодействия и накрая успяха да ме спрат и да ми попречат. Е, дано тези снимки, сложени в този плик и върнати от Елена Николова, да се намерят и да ми се върнат. Или пък дано изскочат от друго място. И дано Елена Николова, когато през 2003 год. отново си дойде от САЩ, да намери снимките. И да ми се предадат, за да си довърша работата, започната преди 30 години, през 1972 год. А защо описвам това? Да се знае как са нещата. Да се знае кой съдействува и кой пречи. Съдействува Духът на Истината, а противодействува Духът на Заблуждението с неговите слуги, които точно изпълняват, бързо и изрядно. Ето защо, и служителите на Духа на Истината, и слугите на Духа на Заблуждението са били по времето на Учителя Петър Дънов на Изгрева. И ето защо днес са включени в поредицата „Изгревът" от онзи, който ръководи „Изгревът". И два ангела, един от Бялата ложа и един от Черната ложа, стоят над „Изгревът" и всеки, който се бори срещу „Изгревът", бива посичан. Всеки ангел си посича онези, за които отговаря. Единият ангел отговаря за Бялата ложа, другият ангел отговаря за Черната ложа. Може да не ви изнася, но е факт. 25. Когато нададох вой, че снимките ги няма, обясниха ми, че могат да се извадят от негативите. Дори и да се извадят, никой не знае тази номерация, която публикувам, точно към коя снимка се отнася. Изобщо ме удариха и улучиха където трябва. Големи майстори са. А аз съм сам. Сам-самичък. Ето, това е цялата работа и голямото изумление на всички. И онези, които са на Земята, и онези, които са на Небето. Сам-самичък, всички ми пречат, а работата върви. Поредицата „Изгревът" върви и се отпечатва том след том. А онова оригинално Слово, което съхранявах, го отпечатах по оригинала - 59 томчета. Искаха, опитваха се по всякакъв начин да ме спрат. Но не можаха. Отпечатах ги. Над мене беше Онзи, Който ме беше пратил да издам Словото Му по оригинала. 26. Целият снимков материал, целият архив лично Пеню Ганев ми го бе оставил. Аз лично с него съм подреждал всички стъклени негативи в един сандък и ги сложих под неговия креват, на който лежеше и спеше. И те стояха там от 1986 год. до смъртта му през 1992 год. Никой не ги пипна. После синът му Петър ми ги предаде. Ако Пеню Ганев от Невидимия свят не ми съдействуваше, нямаше да ги получа, а щяха да ги дадат на други и така щеше да се провали целият труд, моят и на Пеню Ганев в разстояние на 30 години. И накрая снахата на Пеню, на име Божанка, изважда един кашон със снимки и ми казва: „Трябва да обещаеш пред Бога, че ще ги съхраниш." Аз поглеждам вътре в кашона и виждам, че там има пакети, опаковани със синя хартия, завързани с канапи и надписи с моя почерк. Посочвам надписите на пакетите със снимките и казвам: „Тези пакети аз съм ги опаковал с мой канап и хартия и това е моят почерк. Това е мой труд и труд на Пеню Ганев," Предадоха ми ги. Така, както ги бях оставил, така и ги прибрах. Слава Богу. Бяха съхранени. После аз работих у дома с тях месеци наред. Подреждах ги по теми, по събития, по местонахождения, по години и по лица. Това никой не можеше да го направи, защото не познаваха епохата, в която бе отворена Школата на Учителя Петър Дънов. А аз ги познавах почти всички. Аз бях този, който им записа опитностите и ги оставям в историята като живи души, че са били по времето на Учителя Петър Дънов. 27. Още през 1972 год., когато започнахме да изваждаме снимките от неговите стъклени негативи за братския живот, за Школата на Учителя и за Учителя, то Пеню си спомни, че има още стъклени негативи, оставени в един сандък при рождения му брат на село. Тогава се уточнихме, че Пеню със съпругата си Каменка ще отидат на село на гости на родния му брат да вземат и да донесат оставените там преди 40 години стъклени негативи. Те бяха пенсионери с малки пенсии, аз работех и им дадох пари за път. Отпътуваха, престояха там една седмица на гости и се върнаха в София. Посетих ги и питам: „Донесохте ли стъклените негативи?" - „Не ги донесохме, защото вече ги няма." -„Как така да ги няма? Нали си ги оставил при родния ти брат на съхранение?" -„Няма ги." Случило се бе това, което е трябвало да се случи. И то според онези, другите, които разрушаваха. Брат му изхвърлил стъклените негативи на боклука, понеже трябвало да се освободи сандъкът, в който се съхранявали, за да си сложи там някакъв багаж. Та, сега сандъкът съществуваше заедно с багажа, а стъклените негативи ги нямаше. Бяха изхвърлени на боклука. Отлично свършена работа от онези сили, другите, които са на отсрещната страна. Браво на тях. Поздравления. Изключителна сполука за тях. Трябва да им се признае. Браво! А Пеню Ганев и жена му Каменка, и двамата бяха засрамени пред мене, стояха с наведени глави, гледаха надолу. Аз бях възмутен, ядосан и ожесточен. Разкрещях се. Ако някой ме беше видял отстрани, би ме сметнал за нахалник, да крещя за чужди негативи. А това бе една свършена работа от Пеню. Но Унищожението бе ни изпреварило и свършило своето. Накрая Пеню каза: „Ех, все пак имаме немалко неща съхранени и запазени. Да запазим това, което ни е останало." И аз това казвам и за това се боря. И отстоявам. Ето, това е най-важното. Да ги съхраним от посегателствата на хората и от забравата на днешното време. И наистина това беше наше и мое задължение към идните поколения - да съхраним онова, което ми остави Белият брат Пеню Ганев. Мир и светлина на душата му! Ето защо в неговия том включвам снимки от неговия архив, които бе запазил и които ми бе предал. В следващия том, където ще включим материала на Елена Хаджи Григорова, ще поместим още снимки от неговия личен архив от живота на Братството с Учителя Петър Дънов. 28. Спомням си, когато с Пеню Ганев подреждахме неговия снимков материал, от време на време ме гледаше втренчено и се запитваше аз ли съм този, комуто трябва да предаде всичко това. Та той имаше наследници - син и две дъщери. Но позна духа, който работеше с мен и в мен и ми се довери. Снимките ги сложих в един кашон, който после ми го предаде Божанка в присъствието на Петър Ганев. Снимковият материал, от който правих записите с Пеню през 1986 год. също ми предадоха, макар при проверката да се оказа, че бяха откраднати към 31 снимки. За тях говорихме в точки 22, 23 и 24. Всички стъклени негативи бяха подредени в един дървен сандък и ги сложих под неговия креват. Казах му, че лежи като кокошка над златни яйца и трябва да ги мъти, за да се излюпят пилци. Е, много време мина и ще видим накрая какво ще се излюпи. А аз имам програма за всичко туй, което движа вече 30 години. И искам да я изпълня докрай. Дано Небето ми помогне. И да се излюпят пилците. 29. Отначало смятах, че неговият снимков материал трябва да излезне отделно с автор Пеню Ганев в няколко албума. Имах два коментара на снимките му, на магнетофонен запис от 1972 и от 1986 год., които бяха изкарани на машинописен текст. Но след като работих със снимките и трябваше да извадя от тях за приложение към неговия том, се убедих в друго. Неговите снимки трябва да се обединят със снимките на другите фотографи и по теми и по времена и събития да се предадат последователно и систематично, за да се документира животът на Школата и пребиваването на Учителя Петър Дънов при българите. И така направих, включих ги към другите. Но неговото авторство остава с неговия коментар. Това е една предстояща задача. Засега няма друг, който да познава лицата и събитията от тези снимки, освен мен. Е, има и някои други, които ми съдействуваха при разчитането им - но те са вече останали към 3-ма души. Но ще бъде отбелязано на всяка негова снимка, че той я е фотографирал, лично с разрешението на Учителя, Ще му запазя авторството! През 1973 год. аз преснех неговия снимков материал на негатив, това го направих лично аз. Не можех да се доверя на други хора или фотографи, защото щяха да ме издадат на милицията и тя щеше да дойде и да обере всичко и да го унищожи. А освен това аз щях да пострадам жестоко, щяха да ме изселят накъде в някое затънтено село и щях да се проваля. Щях да изгубя подходящото време за работа. И нямаше да мога да се срещам с останалите живи още последователи на Учителя Петър Дънов. После ги преснех на диапозитиви, за да се прожектират на прожекционен апарат. Седят си в кутийки и си чакат своето време. Изкарах два, три филма 2 на 8 мм. на камера на Пеню Ганев и към 3 филма по 36 пози лайка формат снимки на Пеню Ганев заедно с жена му Каменка. Заснех го при всички възможни положения, заснех главата, ръцете му и линиите за изучаване по хиромантия. Така го подготвих за историческата следа, която той заслужава. Употребих много време, сили и средства. Сега, 30 години след това, аз самият се чудя как съм могъл да го направя. Някой друг ме е движил, за да го направя. Освен идеята, трябва да имаш концепция, после план за работа и накрая Небето да ми отпусне жизнен кредит и друг кредит, за да можем да свършим тази работа. Е, свърших я, но с помощта не Небето. Това е. И сега работя по същия начин, макар че издадох 59 оригинални томчета от Словото на Учителя, които съхранявах 30 години и досега излезнаха от „Изгревът" цели 16 тома. Помага ми Небето. Но и аз работя денонощно. И ония, които ми пречат, също работят денонощно - нито спят, нито ядат, нито пият. А защо ли? Защото са безплътни духове на Разрушението и за да го извършат, намират готови за това человеци, влизат в тях и чрез тях разрушават. Това е механизмът - прост и ясен. И резултатен за тях. Така са действували при Учителя, така са действували от 1945 до 1990 год., така ще действуват и след това, както по мое време, така и в бъдеще, по ваше време. 30. Снимковият материал за „Изгревът" том XVI бе подбран от мен. Работих към един месец. Написах и коментар с бележки към снимките. Така той покрива и доказва моята концепция за неговия том. Тук-там прибавих и някоя друга снимка от други фотографи, за да се обособи идеята ми към някои събития. А към следващия том на „Изгревът" - том XVII, ще бъдат включени останалите снимки на Пеню Ганев от братския живот, където присъствува и Елена хаджи Григорова. А те вървят заедно през цялата Школа на Учителя 1922-1944 год. Но тук ги разделих, защото материалът за Пеню Ганев стана много голям и едва ще го поместим в един том от „Изгревът". 31. Отначало исках материалът на Пеню Ганев да излезе с материала и на неговата спътница по времето на Школата Елена Хаджи Григорова. Но се оказа, че е невъзможно, поради големия обем, да влязат в един том. Така ги разделих. Особено Елена Хаджи Григорова не беше съгласна да се разделя с него и искаше да върви с него. Бяха изминали 54 години от нейното заминаване, може би да се е преродила вече, но онези вериги, за които бе закачена, съществуваха в невидимия свят и чрез тях долавях и виждах нейното неодобрение. Трябваше да доказвам, че е по-добре да се раздели материалът. И така стана, но при условие нейния материал да го предам в следващия том „Изгревът" XVII, и то в началото. Съгласих се. Трябваше да уважа онези, които стояха зад Елена Хаджи Григорова. А те не бяха случайни. Иначе щяха да ми пречат за том XVI, както и за предстоящия том XVII. 32. Житейският път на Пеню Ганев с Елена Хаджи Григорова е даден много добре в дневниците му. Път на две души, облечени в плът - мъж и жена. Според мен са живели чист живот. Имало е време, когато Пеню Ганев е искал да се ожени за нея, но Учителят е мълчал, като по този начин не му е разрешил да се ожени за нея. Разрешил му е да се ожени впоследствие за друга жена, която се явява след нейната смърт. Това нещо съм го описал на друго място в „Изгревът" том XV и в том XVI, когато разказах за него. От друга страна, Елена също е искала да се ожени за Пеню. Но Учителят не е разрешил. Казал й, че има кратък живот и че не трябва да минава през брака. Дори я посъветвал след като е навършила необходимите години като учителски стаж да се пенсионира, да се освободи и да дойде на Изгрева. Това го сторва, пенсионира се, живее на Изгрева и работи и проучава Словото на Учителя, Предупредил я, че това време, което й остава, трябва да го употреби за проучаване на Словото Му. Това тя изпълнява. Елена си заминава от този свят на 31.Х.1948 год. на 59 години. Преди това тя завещава на Пеню Ганев половината от къщата, която са строили с него на Изгрева, както и цялото си имущество. Пеню запазва целия архивен материал от нея с тетрадки, снимки, документи. По-късно аз го получих от Пеню чрез сина му Петър и този материал ще бъде представен в следващия том на „Изгревът" - XVII том. Така че ще се представи нейният материал, придружен от съответни снимки. Няма да я пропусна в никакъв случай. Тя присъствува, жива е и сега. Тя върви и сега редом с Пеню Ганев. 33. И така, Елена Хаджи Григорова си заминава от този свят на 31 октомври 1948 год. на 59 години. Пеню я погребва, но преживява много силно тази раздяла. Изведнъж се почувствувал сам в света, без сили, без стремеж, без идеал. Сам-самичък. Още не се били изминали 40 дни от нейното заминаване, той отива при една своя позната учителка, с която не е имал никакви друга връзки, и си разказва цялото бедствено състояние, в което бил изпаднал. Тя го изслушвала внимателно и само му съчувствувала с поглед и само мълчала. Изведнъж Пеню се ободрил и се обърнал към учителката на име Каменка: „Ще ме вземеш ли за съпруг?". А тя отговорила: „Взимам те." Така той останал същата вечер при нея. Такова нещо не може да се укрие на Изгрева и на следващия ден почти всички знаели за случката. А Пеню изобщо не е криел. А като го разпитвали, казал: „Реших да се оженя за нея." Всички възрастни приятели, на около 70, 80-години, били възмутени, че ето не са минали 40 дни от заминаването на Елена, и той ще се жени. Тогава Начо Петров отива при него и му вдига голям скандал. Тогава Пеню решава да се ожени за Каменка след като минат тези 40 дни. И така става - той се оженва за Каменка Коцева Несторова на 14.I.1949 год. в София. Пеню е на 52 години, а Каменка е на 34 години, тя е родена на 15.ХII.1915 год. От брака му се раждат три деца, които той успя да изгледа, изучи и ожени. Невероятно, но факт - изучени, оженени, от тях той има внуци. Дочака да види как се изсипва Божието благословение върху онзи, който ходи в пътищата Господни. 34. Каменка е родена в гр. Радовиш в Македония, българска македонка, говореше много правилно български. Аз разбрах, че е македонка, когато преглеждах нейните документи. Работила е като учителка в прогимназията, като начална учителка. Когато започвах да работя с Пеню Ганев, тя беше много уплашена, да не би да се разчуе, да дойдат да направят обиск у дома им от милицията. Освен това можеше да се попречи на децата им да постъпят в университет и да учат. Тогава комунистическата власт не разрешаваше на такива провинени родители децата им да следват във висшите училища. Уверих я, че аз отговарям пред нея и пред Бога. Когато работех с Пеню в едната стая, тя не можеше да издържа на напрежението, което се създаваше от двама ни, и отиваше с малката им дъщеря, Иванка, която беше ученичка, в кухнята. Там стояха, докато приключим. Аз устоях на обещанието си. Чрез мен не стана никакъв провал. Накрая тя се разплака и настоя да оставя у тях онази тетрадка, в която Пеню си беше писал спомените. Страхуваше се да не попадне в милицията и да не би да пострадат от нея. Оставих я. Тя се успокои. Когато я виждах, питах я: „Пази ли се тетрадката?" - „Пази се, на сигурно място." После тази тетрадка бе укрита от мене и от 1973 год. до 2001 год. - цели 32 години. Накрая ми бе предадена след големи настоявания и разправии. Не е за разправяне, едвам издържах. Но накрая Пеню Ганев се намеси от Невидимия свят и тетрадката ми бе предадена. Като излезне този том от печат и го прегледате, чак тогава ще разберете за какво съм се борил цели 30 години и с кого, за да си довърша работата с Пеню Ганев. С Каменка се разбирах чудесно. Тя имаше трезв поглед върху нещата. Тя не споделяше разните изказвания на някои хора от Братството по много въпроси. Тя беше реалист, в това, в което тя вярваше, и аз вярвах. Но лично на мен, тя не попречи на работата ми с Пеню. После, след нея дойдоха други, които умишлено ми пречеха. Отначало съзнателно, после несъзнателно, но пречеха. Накрая от Небето се намесиха и всичко потръгна. Ако не беше тръгнало, ангелите, които стояха над „Изгрева", вече точеха копията си. А единият вече беше го вдигнал заплашително. Как така? Ами къде е Любовта, за която говори Учителят? Любовта съществува само там, където има Чистота в мисли, чувства, действия. Това е. 35. Можеше ли по друг начин да се предаде този материал? По друг начин не можеше! Щеше да се разруши материалът. Този материал не може да се редактира, да се обработва, да се стилизира, да се дава в някакъв литературен вид. Защо ли? Защото ще се разсече материалът и ще изтече силата му. Така са говорили българите тогава, така се дава. Аз съм за говоримия български език. В него има голяма сила. В говоримия български език няма граматика, няма подлог и сказуемо. Мисълта тече през българската глава, устата му говори и другият до него слушали, слуша. Аз съм слушал български говор по селата - то е нещо неизказано и цяло чудо. Има невероятна сила. Аз заварих три политически строя и всеки от тях си измисли литературен език, говорим език, политически език. Говореха, пишеха, за да покажат нищото за нещо и да заблуждават хората с празни приказки и измислени от тях думи. Така че съм преминал през тези етапи, И затова в „Изгревът" се дава така, както всеки е говорил или мислил. Има сила в това. Има дух в тази реч. Българският език е окултен език и е най-старият език на земята според Учителя Петър Дънов. Само на него може да се изкажат окултните закони. 36. Можеше ли друг човек да свърши тази работа, която аз върша? Не можеше. Просто няма да издържи. Ето, от 1972 год. съм започнал да работя с Пеню Ганев и чак през 2001 год. задвижих неговия материал. Цели 30 години бе чакал неговият материал. А защо чака ли? Не бяха дошли времената за това. После дойдоха и се явиха Сили на противодействия, които влизаха в този или онзи и ми пречеха, къде съзнателно, къде несъзнателно. Но се справих. Друг не можеше да издържи на времето от 32 години, както и на борбите около запазването на този материал. И още нещо важно. Никой не беше изучавал тази епоха. И да искаше, няма да може. Трябва да имаш качества. И най-важното - да имаш кредит от Невидимия свят. И да си изпратен за това. С излизането на тома на „Изгревът" XVI за Пеню Ганев се доказва именно това. Благодаря на всички онези на Небето, които ми съдействуваха. А онези, които ми пречеха от Земята и от Небето, не съм ги забравил, но съм ги оставил на Небето - то да въздаде своята Правда. И то ще въздаде както трябва. Половин век наблюдавам това - как двата ангела, отговарящи за двете ложи Бялата и Черната, посичат онези, които воюват срещу „Изгревът". Безпрекословно! Е, Пеню! Доказах, че си жив и горе на Небето, и долу на Земята. Доказах, че сме живи и двамата. Амин. 37. Кой и как финансира издаването на „Изгревът" том XVI. Ще разкажа и това. Много е важно като поучение. В „Изгревът" том IV стр. 554 - 558 (от оригинала) е описано как работих с Пеню Ганев. Тогава финансирах нашата съвместна работа с шест лекарски заплати, на стойност 600 лева, равняващи се тогава на 600 американски долара. Вложих ги за нашата работа, която дочака 32 години да се реализира. С тези пари се подпомогна тогава семейството му. А синът му Петър си ги изработи със своя труд. След 1990 год. няколко пъти Петър искаше да ми върне тези пари, но аз отказвах. Ето, дойде времето да се финансира „Изгревът" том XVI за неговата предпечатна подготовка. Отидох при него и му поисках пари. Даде ми. С тях платих предпечатната подготовка на материала на баща му, а по-късно той плати и за материала на Елена Хаджи Григорова. Така общо заплати към 650 долара към 2002 год. Когато приключих работата, тогава му напомних, че онези пари, които все искаше да ми ги върне, вече ги е върнал. А за 32 години годишната лихва аз не я вкарвам в тази сума. Така че той си върна тези пари, които бях му дал преди 32 години, само че тези пари аз ги вложих отново в работата на баща му Пеню Ганев, така, както това сторих през 1972 год. Работил съм за реализацията на моя план с Пеню Ганев. „Изгревът" том XVI се подготвяше вече за печат. Поисках му пари и то 1/3 от стойността на печата. Другите 2/3 ги поемах аз, аз щях да ги заплатя с парите на Програмата „Изгревът". И онези, които стояха зад тази програма горе на Небето и долу на Земята, когато дойдеше нужда, ми съдействуваха и поредният том излизаше. На сина му Петър му предстоеше турне през септември-октомври 2002 год. по Европа с оркестъра „Софийски солисти". И когато се върнеше, трябваше от спечелените от турнето пари дами предаде тази 1/3 от парите, които бяха нужни за отпечатването на книгата. Другите пари аз щях да си ги намеря. Обещах му, че ще му дам от отпечатаните томове на „Изгревът", та когато пътува по България да свири на хора от Братството, да ги предлага с пари или без пари, по негово усмотрение. Така една част от парите му щяха да се възвърнат. Но книгата щеше да се отпечати с други пари - с парите на програмата на „Изгревът". Това трябва да се знае и да се помни! А дали ще даде 1/3 от стойността за печат на „Изгревът" том XVI, ще дочакаме да видим. Ако даде, ще бъде добре за него. Ако не ги даде, ще бъде по-добре за мен. Значи продължавам да работя сам и да чакам помощ само от Небето. Защо описвам това? Да се знае, И да не се мисли, че аз се обогатявам, че печеля, че ползувам чужд труд и т. н. Напротив, всички онези, които чрез мен са закачени за програмата „Изгревът", черпят с пълни шепи от нея. Черпят и сили, и благословение и се подкрепят от Небето за своя личен живот и за разрешаването на личните си кармически развръзки. Така че, аз съм, който давам, раздавам и благославям! Или по-точно, всичко това става чрез мене. А друг е Онзи, Който ръководи „Изгревът" чрез мен, в мен, на Небето и на Земята. Да бъде името му благословено пред Господа на Силите, пред Бога Всемогъщаго. Амин!

Пеню Киров VIII. 21 упражнения от Учителя предадени от Пеню Ганев 1. Изходно положение (И. П.): Изправен стоеж, краката и ръцете прибрани до тялото. Ход на движенията: - Крачка напред с десния крак, прибиране на левия крак към десния, изнасяне леко ръцете напред и нагоре под ъгъл 45 градуса. - Крачка напред с левия крак и сваляне на ръцете до изходното положение, прибиране на десния крак към левия, изнасяне на ръцете леко напред и нагоре. Повтаря се 6 пъти напред, 6 пъти назад и 3 пъти напред. 2. И. П.: Изправен стоеж, краката и ръцете прибрани до тялото. Ход на движенията: Същото както при упражнение 1. но с приклякане и силен удар с ръцете нагоре и напред. Изтласкването на ръцете става с повдигане на пръсти. Същият начин на повторение както при упражнение 1. 3. Късай-хвърляй И.П.: Тялото изправено, краката прибрани, ръцете пред гърдите в хоризонтално положение, свити в лактите, пръстите свити в юмрук. Ход на движенията: - Десният крак се изнася надясно с леко приклякване на левия и едновременно с това ръцете се изнасят встрани, като пръстите се разтварят и се издишва. Движението на ръцете изразява късане и хвърляне. - Прибиране на ръцете и краката в изходно положение - вдишване. - Същите движения се повтарят, като се започва с изнасяне на левия крак. Упражнението се прави 21 пъти, като всяко изнасяне на крака се брои за един път. 4. Балсам за коленете И.П.: Тялото изправено, краката прибрани, ръцете встрани, малко напред и нагоре. Ход на движенията: - Клякане и изправяне. При клякането се издишва, а при изправянето се вдишва. След изправянето леко се задържа, за да се поеме достатъчно въздух. Положението на тялото е вертикално. Повтаря се 21 пъти. 5. а) Приемане на Божиите блага. И.П.: Тялото изправено, ръцете и краката прибрани. Ход на движенията: Въртене на ръцете отзад нагоре, напред и надолу в пълен кръг, 21 пъти. б) Раздаване на Божиите блага: И.П.: Същото както при а). Ход на движенията: - Същото упражнение както а), но ръцете се въртят в обратна посока: пълен кръг отпред нагоре, назад и надолу, 21 пъти. При издигане на ръцете нагоре да се чувства устрем. 6. Упражнение за кръста И.П.: Тялото изправено, краката леко разтворени, ръцете на кръста. Ход на движенията: - въртене на тялото от кръста нагоре кръгообразно - 3 пъти отляво надясно - т. е. в посока на часовниковата стрелка, и 3 пъти отдясно наляво - по посока обратна на часовниковата стрелка. 7. Обтягане И.П.: Тялото изправено, краката и ръцете прибрани. Ход на движенията: - Крачка напред с десния крак, при което кракът леко се прегъва, а левият крак е изпънат. Дясната ръка се изнася напред под ъгъл 45 градуса, а лявата - назад под същия ъгъл. Тялото се обтяга максимално напред, като тежестта пада върху десния крак, а левият крак леко се отлепя от земята. С това завършва първата част на цикъла. - Изнасяне на левия крак напред, сгъване на десния крак. Тялото се изнася назад и максимално се изпъва. Ръцете са свободно отпуснати надолу. Тежестта на тялото пада върху левия крак. С това завършва втората част на цикъла. Този цикъл на упражнението се повтаря 3 пъти, като всеки път се започва с различен крак. 8. Упражнение за дишане И.П.: Тялото изправено, краката и ръцете прибрани. Ход на движенията: - Изнасяне на десния крак напред и нагоре до прегъването му под прав ъгъл. Едновременно с това - издигане на двете ръце, с длани надолу, допрени до тялото и прегънати под прав ъгъл а китките, до височината на гърдите. Лактите се изнасят навън и назад, като се поема дълбоко въздух. - Силно издишване, като ръцете, пак с длани надолу, с тласък се свалят надолу до изходното положение. Десният крак стъпва на земята. Същото се повтаря и с изнасяне на левия крак. Прави се 12 пъти. 9. Магнетично упражнение за пълно отпускане на тялото И.П.: Тялото изправено, ръцете и краката прибрани. Ход на движенията: - Крачка напред с десния крак и едновременно с това - люлейно движение напред и назад с тялото, като то е напълно отпуснато. Ръцете са отпуснати и се люлеят с тялото. Това се прави 4 пъти, а на 5-ия път левият крак и ръцете се изнасят напред свободно под ъгъл 45 градуса. Упражнението се прави с плавно люлеене на тялото напред и назад, на пръсти, с леко прегъване на коленете, като тежестта на тялото се пренася последователно ту на десния, ту на левия крак. Ръцете, отпуснати, следват движенията на тялото. 10. Мигновена смяна на краката И.П.: Тялото изправено, ръцете на кръста, десният крак изнесен встрани. Играе се на пръсти. Ход на движенията: - Мигновена смяна на положението на краката, като се стъпва на десния, а левият крак се изнася с леко подскачане. - Мигновена смяна на положението на краката, като се стъпва на левия, а десният крак отива на изходното положение и т. н. Повтаря се общо 21 пъти, след което кракът се прибира и ръцете се отпускат. 11. Мигновено подскачане и разтваряне на краката и ръцете И.П.: Тялото изправено, ръцете на кръста, краката прибрани. Ход на движенията: - Мигновено подскачане и разтваряне на краката встрани. Едновременно с това и ръцете се изнасят встрани. Прибиране на ръцете и краката в изходното положение. Повтаря се 21 пъти. Упражнението се прави на пръсти и наподобява подскачането на гумена топка. 12. 6 наляво, 6 надясно И.П.: Тялото изправено, краката прибрани, ръцете пред гърди, свити в лактите, с длани обърнати надолу. Ход на движенията: - Крачка встрани с левия крак и едновременно с това - разтваряне на ръцете. - Десният крак се прибира до левия, а ръцете се свиват в лактите пред гърдите. Тези движения се правят 6 пъти наляво, 6 пъти надясно и 3 пъти наляво. Упражнението се прави плавно, ръцете се опъват хоризонтално встрани. 13. Величествено упражнение И.П.: Изправен стоеж, краката прибрани, ръцете под ъгъл 60 градуса насочени вдясно нагоре. Погледът следва движението на ръцете. Ход на движенията: - Люлейно движение на тялото и ръцете едновременно отдясно наляво с леко приклякване и привеждане на тялото напред. Движението е плавно, много бавно и величествено. Люлейното движение се повтаря 4 пъти (по 2 пъти във всяка посока). На 5-ия път става обръщане на тялото на 180 градуса върху левия крак с леко приклякване и замах на ръцете, като те описват широка дъга и се връщат в изходното положение. Упражнението се повтаря 6 пъти и се завършва с лице напред. 14. Кърши-снага И.П.: Тялото изправено, краката леко разтворени, ръцете на кръста с пръсти напред. Ход на движенията: - Подскачайки, изнасяме дъгообразно десния крак половин крачка напред и стъпваме върху него, като едновременно левият отива встрани и, без да се задържа в това положение, веднага прави на свой ред дъгообразна половин крачка напред - стъпваме върху него; същевременно десният отива встрани. - Тялото силно се кърши в кръста наляво и надясно в такт с подскачането. При това подскачане от крак на крак се получава едно движение напред; след това се връщаме назад и така движенията напред и назад се сменят последователно няколко пъти. - Към края на упражнението движенията стават колкото се може по-бързи. 15. Упражнение за здравината на стомаха И.П.: Тялото изправено, краката и ръцете прибрани. Ход на движенията: - Ръцете се вдигат успоредно нагоре, като се поема дълбоко въздух. - Сваляне на ръцете надолу и едновременно прегъване на тялото в кръста и пълно издишване. Пръстите на ръцете докосват пръстите на краката без прегъване в коленете. Повтаря се З пъти. 16. Упражнение за здравината на гърдите И.П.: Тялото изправено, краката и ръцете прибрани. Ход на движенията: - Ръцете се изнасят напред с длани надолу, после встрани хоризонтално, като се вдишва дълбоко. - Ръцете се връщат напред и се свалят надолу - издишва се. Упражнението се прави 3 пъти. 17. Упражнение за долната част на симпатичната нервна система. И.П.: Тялото изправено, краката разтворени, ръцете с длани една срещу друга, така че лактите леко да са долепени до главата. Ход на движенията: - Правят се кръгообразни движение на тялото от кръста нагоре: 3 кръга в посока, обратна на движението на часовниковата стрелка и 3 кръга по посока на часовниковата стрелка. 18. Упражнение за горната част на симпатичната нервна система И.П.: Тялото изправено, ръцете прибрани, краката леко разтворени. Ход на движенията: - Ръцете с длани надолу се изнасят хоризонтално встрани, обръщат се с длани нагоре и се вдишва дълбоко. - Свиване на ръцете в лактите и докосване на раменете с пръстите, като едновременно се издишва. - Ръцете се връщат встрани с длани нагоре, обръщат се с дланите надолу и заедно с това се вдишва. - Ръцете се прибират към тялото и се издишва. Упражнението се повтаря 3 пъти. 19. Упражнение за равновесие на нервната система И.П.: Тялото изправено, ръцете и краката прибрани. Ход на движенията: - Десният крак опънат се вдига до хоризонтално положение напред. Едновременно с това дясната ръка описва дъгообразно движение назад, нагоре и напред и докосва с пръстите си пръстите на десния крак. - Изнасяне на същия крак назад, опънат колкото може повече, като се свива в коляното. Едновременно с това се прави кръгов замах нагоре и назад с дясната ръка, пръстите на ръката докосват петата. Същото се прави и с левия крак. Упражнението се прави общо 6 пъти. (3 пъти с десния крак и 3 пъти с левия крак). 20. Упражнение за кръвообращението на главния мозък И.П.: Тялото изправено, краката прибрани, ръцете изнесени хоризонтално надясно, с длани обърнати надолу, главата обърната наляво. Ход на движенията: - Ръцете със замах се придвижват наляво, като описват хоризонтален полукръг, а главата се придвижва в обратна посока. - Ръцете със замах се придвижват надясно, като описват хоризонтален полукръг, а главата се придвижва в обратна посока. Изпълнява се общо 12 пъти (6 пъти наляво и 6 пъти надясно). 21. Упражнение за малкия мозък И.П.: Тялото изправено, краката прибрани, ръцете прибрани. Ход на движенията: - Приклякване, навеждане на тялото, ръцете надолу, пръстите се допират, сякаш загребват нещо. - Изправяне на тялото, като с ръцете се загребва отдолу нагоре и те се издигат плавно напред и нагоре, стигат над главата, като се спират отзад на тила, при малкия мозък. След това ръцете се спускат надолу, преминавайки пред тялото. При приклякването колената малко се раздалечават. При въртене на ръцете да се получават хубави кръгове. Едновременно с движенията се изговаря формулата: „Благодаря Ти, Господи, за магнетичната сила, която приемам от земята и я изпращам към малкия си мозък, за да трансформира всички мои отрицателни мисли, чувства и желания." Упражнението се прави 3 пъти. Накрая, след упражненията, се завършва с формулата: „Ние сме в хармония с живата природа. Нека Божието благословение да протече през нас." При изказване на думите „Ние сме в хармония с живата природа" ръцете се издигат встрани нагоре над главата с изправени нагоре пръсти и обърнати една към друга длани, върховете на пръстите се допират. При думите „Нека Божието благословение да протече през нас" се прави „обливане" на тялото с ръцете - ръцете леко докосват главата, после се свалят плавно надолу, като минават през главата, раменете и гърдите до изходното положение. Забележка: Движенията при последната формула са същите както тези от Паневритмията при формулата „Да пребъде Божият мир и да изгрее Божията радост и Божието веселие в нашите сърца!"

Пеню Ганев VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев 1. Теми на учениците (зададени от Учителя след изнесени лекции) Забележка на съставителя: След лекция Учителят дава тема за следващия път и всеки един да напише в 10-20 реда онова, което може да се яви в ума му. Обикновено те пишат въз основа на идейния свят от Словото на Учителя Дънов. Тук представяме 15 такива теми, като различни ученици са писали върху една и съща зададена тема, достигнали до нас с разнообразни почерци, не всички от които познаваме. 1. Относителните черти на доброто и злото 1.1 V школна лекция на Младежкия окултен клас Относителните черти на доброто и злото Злото се отличава от доброто, че то е по възможност най-малкото добро, начало на доброто със своите най-малки проявления, стига да умеем да вярваме съобразно с великите закони на природата. Злото е необходимо, само че трябва да се поляризираме, то не бива да се изкоренява, но само да се ограничи. 1.2 Добро и зло Доброто и злото в света, това са явления от две сили в природата, или две начала: тъмното и светлото начало, които са в постоянен конфликт едно с друго, който конфликт се изразява във вечна борба за тържество. Тези сили се проявяват в живота навсякъде, обаче няма особени форми, по които да ги разпознаваме - и едната, и другата може да се проявяват чрез всички форми на живот. В човека те са в непрекъсната борба, докато едната вземе надмощие и се прояви напълно. Тези сили ние ги разпознаваме от делата на тяхното проявление. Проявлението на едната сила не може да донесе резултатите, които донася другата сила. Ако искаме да определим коя сила се проявява в известен човек, ние ще съдим по неговите дела. И Христос казва: „По делата им ще ги познавате." Лошият добро дело не може да стори. 1.3 Задача V школна лекция на специалния окултен клас Относителни черти на доброто и злото Относителните черти на доброто и злото най-добре изпъкват в лицето на човека. Добрият човек притежава следните черти-качества: благост, кротост, смирение и търпение. А злият: корист, завист, гордост и други подобни. Тези относителни черти ясно личат и в някои от животните. Например: в гълъба - смирение и незлобливост - в овцата. А отрицателните: във вълка - свирепост, в тигъра - кръвожадност и в змията - хитрост и лукавство. А изобщо у децата - наивност и доверие. 1.4 I година, специален клас Относителни черти на доброто и злото Добро е онова, което е придружено с Любов, Мъдрост и Истина. А зло е онова, което отрича тия добродетели, а се придружава с отрицателните добродетели: лъжа, измама, отмъщение, кражба, лукавство и пр. Т. е. добро е онова, което се ограничава в рамките на Любовта, а зло е онова, което излиза от тия рамки. 1.5 2.ХII.1923год. Специален клас Относителни черти на доброто и злото „Добро" и „зло" - това са двата полюса на поляризацията, в които се проявява животът. В зависимост от електродействуващата сила в човека, или изобщо в живота, съществата живеят ту в единия, ту в другия полюс. Сега, относителните черти на доброто са тия, които в своя краен предел, в процеса на движението, излизат на благополучен край, а относителните черти на злото са тия, които в крайния си предел на движението свършват с дефект. (с почерка на Пеню Ганев) 2. Най-разумният метод за работа 2.1 I год. специален клас Най-разумният метод за работа Най-добър метод за работа е този, който е в рамките на Любовта, т. е. придружен с Любовта, Мъдростта и Истината. Значи, преди да пристъпиш към работа, разсъждавай дали това, което ще направиш, е според закона на Любовта, Мъдростта и Истината. Разумно е онова, което завършва в хармония. Братя, да бъдем в хармония. 2.2 I школна лекция на специалния окултен клас Най-разумният метод за работа Най-първо да се поляризираме. Ще работим по Божественому, ще прилагаме навсякъде и във всяка работа, била тя физическа, духовна или умствена, без разлика, Божествената Любов, Мъдрост и Истина. Ще работим, ще се молим и ще пеем. 28.Х. 1923 год., неделя вечер Най-разумният метод за работа Много са методите, по които човек може да работи. Всеки човек, в зависимост от външни, друг - от вътрешни условия, трети - в зависимост от умствения си уровен, ще действува по известни методи за осъществяването на идеала си. Казваме, че много са методите и различни, както са много пътищата за Рим, но за нас е важно сега от тия пътища кой е най-прекият, целесъобразният и през кой именно човек ще може да бъде най-сигурен, точен и с най-малки загуби, каквито и да бъдат те, да постигне целта си. Ако поставим точни рамки и кажем, че движещият се ученик в тях постъпва и действува по най-разумния метод, то ние ще изпаднем в грешка, защото не всеки е в състояние при дадени условия да работи. От окултно гледище най-разумният метод за работа е този, при каквито обстоятелства и условия да се намира ученикът, той трябва да помни всякога целта си. И че тези условия, вътрешни и външни, може да са най-забъркан лабиринт, но ученикът, подкрепен и стимулиран от силната си воля, с истината в душата, мъдростта в ума и любовта в сърцето, въоръжен с шлема на вярата и надеждата, ще преодолява всичко и ще постигне целта. Така че, най-разумният метод за работа е: с ясно съзнание, определена цел, с усилие, постоянство и неуклонно вървене все напред и напред! (с почерка на Пеню Ганев) 2.4 Кой е най-добрият метод за работа? (правила за работа) I. Първото нещо е да създадем необходимите условия за нашата работа. II. Трябва да бъдем сериозни и внимателни в работата си. Отклонението на нашето внимание, липса на сериозност в работата, може да станат причина да не успеем в работата си. III. За да почнем една работа, трябва да имаме интерес, желание, стремление към тая работа; да работим с любов. Работим ли без любов, не можем да придобием исканите резултати. Работим ли една работа без любов, много малко ни е ползата. IV. Когато нямаме предразположение към известна работа, да не я работим, трябва да работим тая работа, към която имаме предразположение. V. При почването на всяка работа трябва да бъдем много внимателни - да не бързаме отначало, отначало полека. Започнем ли бърже, бърже ще се изморим и няма да можем да стигнем желания край. Ходът на работата да е ход на равноускорително движение (отначало полека, като постепенно се усилва). Пример ни дава природата, която работи бавно, но сигурно. VI. Започната работа трябва да се изкара докрай. При завършването на една работа, на човека става най-отегчително, той почва да се съмнява в своите резултати и тогава има най-много падения. Силна воля е необходима за завършването работата докрай. 2.5 I задача Най-добрият метод за работата Най-добрият метод за работата е методът на Любовта, т. е. да посрещаме всяко страдание с Любов, а не с отвращение, защото страдания и препятствията ни се дават само толкова, колкото ни са нужни. Да посрещаме всяко страдание с Любов, т. е. да сме готови да жертваме всичко от Любов към Бога. 3. Мястото на волята 3.1 III школна лекция на специалния окултен клас Мястото на волята Мястото на волята е в ума и сърцето - мъдростта и любовта. Колкото те по хармонират, волята е по-силна. 3.2 Специален клас, I година Мястото на волята Мястото на човешката воля е там, където той се проявява чрез своето съзнание, мълчание и търпение, т. е. тези добродетели са резултат на човешката воля. Човешката воля е проявление на Божественото - Христос прояви своята воля на Голгота. А мястото на човешката воля е в Божествените добродетели, 3.3 Где е мястото на човешката воля? Орган на волята в човешкото тяло ние не знаем. Нито пък знаем някакви мозъчни или психически центрове, от функциите на които да зависи нашата волева дейност, освен това тя не се проявява чрез специален орган, но се проявява чрез всички органи. Тъй че, волята в човека няма определено място, но се проявява навсякъде. Тъй щото, за да извършим едно съзнателно волево действие или една работа, ний трябва да проявим воля чрез нашите органи, с които ще работим тая работа. Понеже няма определено място волята, то тя, кога почне да се проявява, не може чрез едни органи да се прояви, а чрез други да не се прояви. 3.4 Мястото на волята тема от специалния клас Мястото на човешката воля е в разума. А това значи да упражняваме волята си само за вършене на добри дела. А добро е това, което не засяга интересите на никого, т. е. не е във вреда на никого, а е полезно - добро. 3.5 18.ХI.1923 год., специален клас Мястото на волята Човек в живота си, за да осъществи всяка своя идея, трябва да изразходи известна енергия. Самата идея в момента на проявата си вече се съпровожда с представа, а представата се подлага на критика и след потвърждението на духа, започва се реализирването, а за реализирването на тая идея трябва воля. Воля, значи, има вред, дето има движение, макар това движение да е положително или отрицателно, надолу или нагоре. Но виждаме в живота, че не всяко дело и проява е трайно и съществено, защото нищо не е трайно, а скоро рухва, а това, що рухва, е признак, че е било положено на гнила почва. А човек всячески се старае да избегне тия нещастия, затова той напряга всички сили, за да се предпази и избегне от злото. А всякога знаем, че да направим нещо по-солидно, изисква се повече време и енергия, а за стимулирането на енергията се изисква воля, но воля, направлявана не от повърхностни подбуди, не за наши облаги или интереси, а от интереса за Великото, за хармонията, защото само в общата хармония е щастието, а не в личната. Затова, мястото на тая воля е в тая област, в такова становище, или тъй да се каже, на такава височина, че всичко да обема в единение, а тая височина е Духът, чиято същност е вечната хармония. (с почерка на Пеню Ганев) 4. Ползата от цветята 4.1 XIII лекция на общия окултен клас (Окултна медицина, 24 декември 1922 г.) Ползата от цветята Ползата от цветята е голяма: красят природата, дават храна (физическа) на насекомите и (духовна) на човека. Пълнят въздуха с ароматни миризми и го правят по-свеж и приятен. Цветята възбуждат в нас любов и уважение към величието на природата. Вглеждайки се в краските на цветята, ние съзираме какъв изкусен майстор е природата и виждаме своето нищожество пред нея. 20.II.1924 год. гр. Попово 4.2 Тема на общия окултен клас 20.II.1924 год. гр. Попово Ползата от цветята Цветята са емблема на човешките добродетели, които, може да се каже, че цъфтят в човешката душа. Божествените добродетели са, които цъфтят в душата на човека. 4.3 Ползата от цветята 6.II.1924 год. Общ клас с. Водица С произнасянето на думата „пустиня" ние си представяме местност, в която не расте никакво растение, никаква билка или трева, а само пясък и небе. Еднообразие навред, задушност дене, студ ноще, няма какво да развесели човека. А кога се намерим между цветята, ние се обайваме от тяхната красота и омайност. В цветята ние наблюдаваме величието на Твореца, Който чрез форми, краски и цветове изразява Своята мъдрост и любов. Те са и канали на известен род енергии и магнетизъм и затова ги използуваме за лекуване на разни болести. Като растения, те с дишането си окисляват въздуха, а приемат въглената киселина, която човек и животните издишват, затова човек между тях се чувствува бодър, весел и енергичен. Те със своя аромат и краски действуват магически на човека, успокояват неговите страсти и чувства и възвисяват неговата душа и дух към нещо по-велико, което те действително изразяват. Цветята не са случайни комбинации на сляпата природа, както се изразяват някои, а са живи слова на великия и мъдър Творец и затова, който ги приема и изучава като сляпа и случайна творба на природата, той най-после свършва с оглупяване, а който ги разгледва и проучава като разумни същества и сили, те му съдействуват да се развива и обогатява постепенно от знания във все повече познания и мъдрост. Така че ползата от цветята е двояка - и психическа, и физическа. (с почерка на Пеню Ганев) 5. Предназначението на космите 30.1.1924 год., гр. Попово Общ окултен клас II Предназначението на космите По космите можем да познаем човек доколко е напреднал. Също така по космите можем да познаем човек какъв темперамент е. От анатомично гледище можем да кажем за космите, че те ни служат, т. е. че тяхното предназначение е да топлят човека до известна степен; да отнемат потта от човешкото тяло. Космите също ни служат за осезателен орган. 5.2 30.I.1924 год., гр. Попово Специален окултен клас Предназначението на космите Предположение Човешките енергии текат главно по продължение на човешкото тяло и главно минават през пръстите на ръцете и краката и главата. Магнетическите и електрическите енергии имат свойството да изтичат и да се втичат от заострени краища, изтичат от върхове. Тези заострени краища и върхове на главата са космите, които играят ролята на гръмоотводи. Електрически и магнетически проводници. Понеже електричеството тече по права линия, то затуй, когато се печем на слънце, хубаво е от време на време да си рошим косата с пръсти, за да не тече електричество, което може да произведе тъй нареченото явление слънчев удар на мозъка. 5.3 16.I.1924 год. с. Водица Предназначението на космите специален клас Предназначението на космите в животните изобщо и даже в растенията, под название трихоми, е: да предпазва животното или растението от резките климатически промени, като горещина, влажност и студ. Космите, това е естествената природна покривка, която творецът дава на живите твари, като дреха. И ако се погледне на човека, виждаме, че най-нежните органи се предпазват от косми. Например мигачните и космите на веждите предпазват очите. Също и космите на главата предпазват централната нервна система. Значи космите са регулаторът в човешкото тяло, или изобщо в животинския мир. (с почерка на Пеню Ганев) 5.4 X лекция от общия окултен клас Предназначението на космите Предназначението на космите е: първо - да красят главата; второ - да я топлят; трето - чрез тях да възприемаме електричеството от природата, за да живеем нормален живот. 9.I.1924 г. гр. Попово 6. Приложение на кармата в живота 6.1 20.I.1924 г Попово Задача, дадена в 9. лекция на Специалния окултен клас Приложение на кармата в живота Кармическият закон се прилага в живота за компенсиране на човешката деятелност. Думата „деятелност" е равносилна на санскритската дума „карма". Субективно разгледан, кармическият закон е закон, по който се компенсира човешката деятелност. Човек със своите желания си създава карма. А когато тези желания станат действия, създадената карма вече почва да действа, т. е. прилага се. Ако разглеждаме субективно кармическия закон, ще видим пак същото нещо, само че се отнася вече не до отделния индивид, до отделната личност, а до цялата вселена, взета като един жив организъм, който от само себе си представлява непрекъсната деятелност или движение, т. е. вечен живот, защото дето има движение, има и живот. Сегашната деятелност е определена от минала деятелност, сегашната определя бъдещата деятелност. 6.2 IXлекция на специалния окултен клас Приложението на кармата в живота Когато човек е излязъл от Бога, не е имал никаква карма, но отпосле, когато в него се явило желание да се налага над другите, т. е. да не зачита свободата на другите - тогава се заражда кармата. Докато човек живее съобразно Божиите закони, т. е. докато Любовта, Мъдростта и Истината са в сърцето му и те са ръководните му правила в живота, той няма карма. Но щом се отклоним и най-малко от Божия път, кармата започва. С настоящия си живот ние изпълняваме кармата си, създадена от миналото, и в същото време градим нова карма. Докато не научим закона на кармата, ние ще се въплощаваме на земята, докато го научим и се освободим от нея. А когато научим закона на кармата, ще се освободим от нея и тогава се туря край на прераждането и се постига съвършенство. 20.I.1924 год. гр. Попово 6.3 Приложението на кармата в живота Вглеждайки се в живота навред, както във физическия, тъй и в психическия, ние виждаме, че има една генетическа връзка с нещо предидущо, на нещо, което по-рано е съществувало, и че това, което сега наблюдаваме, то е една последица от онова, което е било посято по-рано. Този закон на причина и следствие, наречен карма, обхваща целия всемир. Приложението на кармата в живота се вижда както в колективния несъзнателен живот на минералите, тъй и в съзнателния на животните, но най-важното му приложение е в самосъзнателния живот на човечеството. Бог в Своята проява е Любов и предоставя на самосъзнателните същества сами да си избират каквото искат в своя път нагорен или надолен и се движат по собствена воля, без да упражнява някакво върховно влияние. Така че на човека му предстои сам в своите хиляди пътища да си избере оня, който той намира за добър и истинен. Щом като е тъй, то значи, че най-разнообразните връзки и отношения, които сега имаме в живота, то са една логическа реална проява на онова, което сме си създали. А кармата най-първо се е зародила в живота на човека още когато човек се е отделил от Бога, а се е проявила, когато първото съзнание в света е подчинило второто съзнание, то е родило сегашната карма, приложението на която виждаме в ежедневния си живот. (с почерка на Пеню Ганев) 7. Предназначението на ръцете и пръстите 7.1 XI лекция на общия окултен клас Задача: Предназначението на ръцете и пръстите Предназначението на ръцете и пръстите е да работим с тях на физическото поле - да вършим само добри дела. Пръстите служат като проводници на електричество и енергии. По тях ние можем да гадаем за миналия си живот и като черпим поука от него, да насочим или изменим настоящия живот. 6.II.1924 год. гр. Попово 7.2 27.II.1924 год. с. Водица Специален клас Предназначението на ръцете Ръцете са израз на човешката воля, а волята - това е действуващият принцип в човека, който стимулира и осъществява идеята. Така че предназначението на ръцете е да служим с тях както на себе си, така също и на всичко, което се нуждае от помощ, и което е в плана на общото добро. Освен най-необходимата и потребна нужда, с ръцете произвеждаме приятна мелодия с някой музикален инструмент, или нарисуваме някоя хубава картина, или направим, изваяме някоя статуя, с които действуваме възбудително или укротително в зависимост от произведението. Ръцете - това са двата урегулиращи полюса на човешкото тяло. Дясната ръка е електроположителният полюс, а лявата - електроотрицателният. Така че ръцете са равнодействуващите сили в човека и затова с тях ние направляваме или урегулирваме електрическите или магнетическите течения в човешкото тяло. (с почерка на Пеню Ганев) 8. Задача: Всеки ученик да напише най-големия си недостатък 8.1 12. школна лекция, I година - „Необятната Любов " Задача: Всеки ученик да напише най-големия си недостатък Моят най-голям недостатък е, че нямам диамантена воля. 8.2 Недостатъци: 1. Неконтролиране на мислите. 2. Неизпълнение на обещанието. 8.3 Задача Най-големият недостатък на повечето от нас е, че не си държим на думите (обещанията). 8.4 От едно скоро време се почувствувах нервна, проявявам се само между наши, къщните. Удавам го на това, от постоянното мъмрене над мен, против моя живот в нашето братство. Имах случай да избухна и изхвърлях някой-други куршум. То беше за момент и като се опомних, спрях, обзе ме мъка. Но безполезно - в случая огорчих Господа в сърцето си и в сърцето на тогова, който ме предизвика. 8.5 Най-големият ми недостатък Най-големият ми недостатък, който ме измъчва и спъва в моя духовен прогрес, е следният: всякога, когато съм разположен добре и мисля за доброто, възвишеното, изведнъж се явява на умствената ми сцена мисъл черна и тъмна по цвят и нисша по своето скверно съдържание и това е мигновено, но размята и разрушава хубавото ми и приятно разположение. (с почерка на Пеню Ганев) 9. Разликата между волята и своеволието 9.1 V школна лекция на общия окултен клас Разликата между волята и своеволието Когато в човека хармонират умът и сърцето напълно, той върви по правия път, следователно в него има воля. А когато тръгне по волята на електричеството, в него има лутания, ту надясно, ту наляво и тъй той тръгва по пътя на своеволието. Следователно ний трябва да знаем всички причини, които ни въздействуват външно и да знаем как да се справим с тях, защото те не зависят от нашето физическо тяло, а от другите тела, които имаме. 9.2 Общ клас, II година Различие между волята и своеволието Воля е онова, в което се проявява Божественото, а своеволие е онова, в което се проявява човешкото, светското. Значи разликата между волята и своеволието е, че едното е резултат на Божественото, а другото - на човешкото. Братя, нека бъдем внимателни във волята и своеволието. 9.3 Различие между волята и своеволието (тема от Общия клас) Ний казваме, че има волеви действия, т. е. такива действия, в които човешката воля става причина за туй движение. После казваме, че този или онзи човек е много своеволен. Под думата волеви действия на някой човек разбираме, че този човек действува по силата на своята воля, като същевременно и разсъждава. Тъй че тези действия са придружени с рационално мислене. И втората [дума] - „своеволие", т. е. действия, при които разумът пак взема участие и то съгласно разсъдъка на този индивид. Тъй че те са повече или по-малко нравствени, според степента на разсъжденията на личността. Своеволно действуващият човек е почти винаги забулен [заблуден] от мисълта, че което е негово, е всякога вярно. Човешката воля - разлика между воля и своеволие Специален клас Волята - това е присъщо качество на всяко животно да извършва това, което иска, само че в животните волята се продиктува от инстинкта, а в човека - от разума. В човека всяко физическо или психическо дело се извършва по два начина. Единият - чрез обсъждане правилно и постепенно приложение за постигането предначертаната цел, а другият е без много обсъждане, без обмисляне, та да става каквото ще. Значи волята е присъщо качество на разума, а своеволието - на инстинкта, на нисшите душевни и телесни подбуди. 10. Защо плачат малките деца? 10.1 I школна лекция на Общия окултен клас Защо плачат малките деца ? Защото се раждат на земята, а земята е символ (училище), място за учене. Всяко дете започва живота си на земята с плач. Той е първото музикално упражнение на човека. Децата плачат, проливат сълзи. Сълзите успокояват техните души и те сладко заспиват. От окултно гледище плачът на децата е процес на растене. 10.2 7.ХII.1923 год. с. Водица Защо плачат малките деца? и ползата и вредата от плача Малките деца плачат за много неща. Плачат най-първо, за да ги накърмят майките им, а след храната в процеса на растенето и развитието си, както за всяка физическа нужда, тъй да се каже, да може всяко от петтях сетива да е удовлетворено със съответната необходима нему храна. В процеса на постепенното опознаване окръжаващите ги условия и пречките, които се явяват пред тях, ги карат да плачат, докато ги премахнат. Плачат, защото са неспокойни или искат да постигнат нещо, което е далеч от тях, и понеже не могат веднага да постигнат целта си, затова плачат. Значи в процеса на растенето и развитието, децата плачат, докато бъдат удовлетворени желанията и нуждите им и докато дойдат до познанието, защото целта на всичко е да дойде, съзнателно или не, до знанието, опознаването на всичко. Значи в процеса на растенето и развитието, когато децата се мъчат да преодолеят спъващите ги пречки, те плачат, затова ако ли няма плач, то не би имало движение, не би имало стремеж, растене и напредък, а там, дето е мълчанието и неподвижност, то е мъртвост, значи плачът е признак на живот и движение. Та, можем да кажем, че дето има плач, има и живот, а дето няма плач, там е бездействието, а дето има бездействие, там настъпва смърт. А ползата от плача е голяма, защото „плачът" - това е молитвата на децата - ако те плачат, близките им ще ги навестят и удовлетворяват. А прекаленото плачене е признак на слабост, безволие, такива искат всички с тях да се занимават, да им премахнат всички пречки, които ги спъват, а там, дето няма съпротивление, няма движение, а няма ли движение, казахме, че иде застой, бездействие - смърт. (с почерка на Пеню Ганев) Задача от II лекция на II година Защо плачат децата и ползата от плача Детето плаче, защото не може да постигне целта си и няма думи, с които да изкаже това, за което мечтае, ползата е, че то само чрез плача постига целта си. Така и ние за това, за което мечтаем и не можем да го изкажем, почваме да плачем, докато дойде някой от горните светове и ни внуши, т. е. научи, без ние да го видим. И ние почваме да мислим, че ние сме си постигнали целта - чрез нашето мечтаене (плачене). „Който хлопа, ще му се отвори." „Който иска, ще му се даде." 11. Разлика между светската и духовната музика 11.1 26.ХII.1923 год. Разлика между светската музика и духовната Светската музика и светското пеене действуват изключително само на чувствата, те възбуждат по-груби вибрации, които засягат само чувствата, а духът остава незасегнат под повърхностните подбуди на чувствения мир. Те временно се възбуждат и влияят само на душевния чувствения живот, а после изчезват. Духовната музика и пеене по сила действуват силно, а по скорост - бавно, но издълбоко. Духовното пение и музика засягат със своите нежни звуци нашия дух и го докарват в акорд и хармония с Всемирния Дух, нашата душа - с Всемирната, Тя не действува възбудително на грубите чувства, а ги усмирява, успокоява и действува на нашия вътрешен духовен мир, като го повдига все в нагорно възрастващо положение. (с почерка на Пеню Ганев) 11.2 9 школна лекция на Общия окултен клас Тема от общия клас Разликата между духовната и светската музика Разликата е тая: че светската музика действа на чувствата, а духовната музика има високо нравствено значение - тя е, която действува на душата и сърцето и ги облагородява. Тя е, която прави човека милостив и състрадателен към всичко. 8.1.1924 год. с. Водица 11.3 2.I.1924 г. Водица Разликата между духовна и светска музика Духовната и светската музика имат голямо различие помежду си. Разликата става чувствителна, когато произведат ефект те върху човешката душа. Тъй например: светската музика прави ефект върху човешката душа, т. е. действува й, като подбужда нисшите индивидуални чувства у човека. Тя е буйна музика, силна, написана е в мажорната гама и дава съответно настроение на сърцето. Напротив, духовната музика е музика на висшите чувства у човека, тя облагородява човешката душа, кара го да преживява онези чувства на възвишеност. Тя е написана в миньорната гама. 12. Разлика между човека и животните 20.II.1924 год. с. Водица Общ клас Разлика между човека и животните има, но не съвсем голяма. И едните, и другите живеят, движат се и съществуват, но човек интелектуално е на много по-голяма висота от животните. Той обсъжда своите чувства, мисли, постъпки, и тогава ги проявява; човек действува под влиянието на разума, а животните -под инстинкта. Човек съзнателно проявява своята любов спрямо някой обект или субект, но в животните не всякога е така, в тях всякога правото е на по-силния. Човек съзнателно култивира известни добродетели в себе си, а отбягва от някои животински слабости, които инстинктивно се пораждат в неговото подсъзнание и съзнание. Съществената разлика е: че човек притежава ум и разум, а животните - само ум. Разумът, това е проявеният глас на свръхсъзнателното у човека, а това в животните не се забелязва. (с почерка на Пеню Ганев) 13. Мястото на красотата в природата 13.1 IX лекция на специалния окултен клас Тема от специалния окултен клас Мястото на красотата в природата Мястото на красотата в природата е навсякъде, където има Любов, Мъдрост и Истина. Всеки, който притежава тези морални качества, ще бъде красиво Божествената красота, която е желателна. 6.II.1924 год. с. Водица 13.2 17.I.1924 год. с. Водица Специален клас Мястото на красотата в природата Никой съзнателен човек няма да пожелае да гледа на едно място в природата зло, а на друго - добро. Но ако търсим красотата днес, то най-естествено ще я намерим във великолепната растителна природа, именно там, където човешкият достъп е по-невъзможен. И не само в растителния, но вглеждайки се в красивите животински тела, напъстрени с най-разнообразни шарки и краски. Красиво е онова, което е хармонично, приятно, а от природата няма по-красиво и хармонично. Така че мястото на красотата в природата е там, където тя (природата) е незасегната от външни разрушителни влияния. 14. Защо трябва да обичам и защо трябва да ме обичат 17.I.1924 год. с. Водица Специален клас Трябва да обичам, защото само в обичта има условия за растене, развиване, цъфване и завързване плод. Ако обичам, то аз се акордирам, нагласявам в съзвучие с всичко окръжаващо ме, ако ли мразя, то аз руша първо себе си и после всичко, което е около мен. Ако аз изявявам своята обич спрямо някого, то аз за него се явявам като слънчев лъч за цвете, което си разтваря цвета на животворящата слънчева енергия. Обича, дава тоз, който е силен, затова пък трябва да ни обичат по-висшите от нас, за да ни дават от своя духовен склад във време на нужда. Така че, по еволюционната стълба, необходимо е да обичаме, даваме, и да ни обичат, дават и помагат. Още повече, понеже всички сме капки от големия океан и лъчи от едно слънце, то обичта е, която ни докарва до всеобемно единение и взаимно спомощество. (с почерка на Пеню Ганев) 15. Как се е появил белият цвят в природата Материята изобщо и частно е всякога в непрекъснато движение, В зависимост от количеството трептения в дадена единица време се дават разни съчетания, едни по-ефирни, други по-материални, и по този начин се явяват различните цветове, които се получават от основните цветове. Така че белият цвят се е появил в природата тогава, когато в нея се появиха ония животовълни, които я тласнаха в процеса на проявлението. 25.XI.1923 год. 4 лекция (с почерка на Пеню Ганев) 2. Мисли, извадени от ученика от Словото на Учителя Петър Дънов Забележка на съставителя: Учителят Петър Дънов е давал задача всеки ученик, като чете Словото Му, да си извади онази мисъл, която му прави в момента най-голямо впечатление. Така Пеню Ганев ги е изваждал на отделни листове и ние ви ги представяме. Но те са само за онзи, който ги е писал, защото в момента неговото съзнание се спира на тази мисъл, която му е необходима, за да разреши дадена задача. 1. Вътрешна връзка Две разбирания има за живота: външно и вътрешно. Външното разбиране на живота е подобно на красива мома, която обръща внимание само на вънкашността си. 2. Мъчнотиите Мъчнотиите на живота се дължат на това, че човек не разбира съществените неща, вследствие на което ги отлага за бъдеще, за по-благоприятни условия. Не отлагай същественото. Човек трябва да учи всеки момент. 3. Противоречията Противоречията подразбират неблагоприятни условия, но един ден тези условия ще се изменят. Значи, от противоречията, които съществуват в живота ви, от тяхната материя един ден вие ще създадете такава материя, която ще подобри живота ви. Вас ви очаква едно по-велико бъдеще от сегашното, в което се намирате. Идеалът на човека е да стане светия, ангел. Ангелите и светиите са същества, които мислят право, чувствуват право и имат един много приятен говор. И когато Адам престана да мисли, той оголя, когато престана да чувствува, изпъдиха го от рая, а когато престана на говори хубаво, накараха го да оре земята. 4. Учението За мен по-хубаво нещо от учението няма. Радвайте се, че има какво да учите. Това, което ангелите и боговете са постигнали - това е бъдещият стремеж на човека. По силата на този стремеж, който е вложен в човека, той постепенно ще проучава законите на живота и ще развива своята мисъл и чувства. По този път човек ще придобие силата, а чрез силата той ще може да премахне всички препятствия в живота си. За да дойде до силата, човек трябва да дойде до правата мисъл и благородното чувство. А докато дойде до тях, той ще премине през ред противоречия. Противоречия съществуват и в мислите, и в чувствата. Противоречията са условия за нашето развитие. Без противоречия няма прогрес. 5. Кой е българин? Българин е онзи, който има абсолютно здраво тяло, светъл ум, благородно сърце, силна воля, възвишена душа и мощен дух. Българинът трябва да има здраво тяло, което да благоухае, навсякъде да разнася своя аромат; умът му трябва надалеч да свети; той трябва да има такова сърце, което всички да сгрява; той трябва да има такава воля, че дето мине, всичко да изправя. Който няма такива качества, той не може да се нарече българин. (из „Божествен и човешки свят") 6. Не питай за всичко Не питайте за неща, на които не може да се отговаря. Някой се дави в морето. Отивам да го спася, но виждам, че на гърба му виси торба с 50 килограма злато. Бързо откачвам торбата от гърба му и я хвърлям в морето. - Стой, не хвърляй златото във водата! - Не може. Или тебе само мога да спася, или златото. Едно от двете ще избереш. - И двете неща искам. - Не може. Щом искаш и тебе да спася, и златото ти, ще видиш дъното на морето. - Защо? - Сега не е време за питане и отговаряне. Има случаи в живота, когато човек трябва да се откаже от всичко, каквото има: от богатството си, от къщата си, от нивите и лозята си. 7. Кой е разбойник и крадец Когато Божественото в човека проговори, той е готов да изправи погрешките си. Докато Божественото в него не е проговорило, той е в положението на разбойник, който граби, обира и убива хората. 8. Големите блага на живота Да почиташ човека и да говориш добре за него, това е едно от големите блага на живота. Казват: „Животът е тежък." Животът е тежък тогава, когато човек мисли само за хората, а не и за Бога. За човека е важно едно нещо: той трябва да се интересува от това, което Бог мисли за него. 9. Ново подмладяване Всеки ден внасяй по нещо ново в живота си - в това седи истинското подмладяване. 10. Твоята воля „Господи, да бъде Твоята воля! Аз ще приема на драго сърце всичко онова, което иде от Твоята ръка, и ще изпълня волята Ти без никакво престъпване на Твоя закон." Ученикът към Учителя си: „Учителю, аз ще разреша всички задачи, които си ми дал в живота. Аз ще ги донеса пред Теб на одобрение и каквато корекция направиш, ще я приема с разположение." 11. В що се заключава животът Животът се заключава в това, което човек има и което може да даде. Ако имаш един приятел, за тебе е важно доколко ти го обичаш, а не каква е неговата любов към тебе. Твоята любов тебе ще ползува, а той ще се ползува от своята. И в Писанието е казано: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят," Следователно, ако животът на някой човек е тежък, вината е в него. Той не люби Бога, вследствие на което не може да се ползува от благата, които Той е приготвил за него. Щастието на човека зависи от разбирането му на живота. Има две разбирания за живота: външно и вътрешно. При външното разбиране на живота човек търси външни удобства, външни блага. 12. Вяра, смисъл Докато човек вярва в Бога, всички неща са ценни за него, всички неща добиват смисъл. Щом престане да вярва в Бога, всички неща се обезценяват, постепенно започват да губят смисъл. 13. Историята на житното зърно Като всеки продукт, който консумира всеки вид и род с различните животни и растения, така също и за да съществува животното, то необходимо му е храна, която е основа на материалния живот. В необятната природа едно се проумява - че всичко се мени, но нищо не изчезва, и че във всичко се вижда постепенно усъвършенствуване на формата, която е копие на невидимото - на същественото, и че с това вътрешно усъвършенствуване върви паралелно и външно. Дошла човешката форма в положението на човешки образ - тогава се явиха Учителите на човечеството, които дойдоха от друга планета, жертвуваха се от любов към падналото човечество, дойдоха да помагат и да показват пътя за възход нагоре. С дохождането си те пренесоха този житен зародиш, който да бъде за храна на човека, така че в ония далечни времена, когато духовният принцип се въплоти от висшите сфери във формата, тогава се яви и житното зърно, което е въплощение на великата Божия Любов, която се жертвува за нас, земните твари, и постепенно ни въздига в по-висше съзнание. 14. Младост, старост Младостта и старостта са в реда на нещата, те са неизбежни. Но като остарява, човек не трябва да оглупява. 15. Щастието Да разбира, да възприема и да прилага нещата - в това седи щастието на човека. 16. Отдаване право Ако отдадете нужното право на всички хора и животни, и Бог ще отдаде вашето право. 17. Търпението Философът, който работил 20 години по математически изчисления и слугинята изгаря листчетата. 18. Всяка дума носи последствията си Клечката кибрит запаля огъня. Изказаната лоша дума по адрес на някого може да ти създаде нещастието и обратно - казана добра дума по адрес на някого може да ти създаде щастието. 19. Всичко се мени (Всичко в света е подложено на големи промени) Един ден неверният ще стане учен, слабият - силен, сиромахът - богат. Всичко в света е подложено на големи промени. Вие трябва да обръщате внимание на възможностите, които се крият у човека. Във възможностите е Божественото у човека. 20. Смяна на състоянията облачно и ясно, веселост - тъжност, добро - зло положително - отрицателно, северен - южен, изгрев - залез 21. Работи, върви и не спирай 1. Диамантът. 2. Златото. 3. Благородните метали не се окисляват. 4. Рало, секира, трион, свредел не ръждясват при работа. 5. Барабан кога се бие, не полепва с прах. 6. При гимнастиките, при упражненията човек става кален, пъргав, сръчен и ловък. 7. Човешкият ум кога мисли, той става светъл, проницателен, бързоподвижен, досетлив и вярно определя величините и схваща същината на нещата. 8. Сърцето и любовта, обичта, милосърдието е плод на работа, на упражнение в тая насока. 22. Кое учение е право Право учение е това, което е основано на пълната, на абсолютната вяра. Това значи, при най-големите противоречия в живота си да не допуснете в съзнанието си сянка от съмнение в Бога. От това гледище истински приятел е онзи, в когото имате пълна вяра. Вие знаете положително, че каквото почне той, ще го свърши. Как, по какъв начин, не е важно. За вас е важно, че вие не се съмнявате в него. Следователно стремете се да влизате в положението си един на други, да си вярвате, а не да разисквате върху въпроса кой е прав и кой - крив. Постъпвате ли така, вие ще бъдете като мъдреца, който, каквото хване в ръката си, ценно става. Камък ли хване в ръката си, той се превръща в скъпоценност. 23. Красивата страна на живота Красивата страна на живота се заключава в това, да знае човек защо е дошъл на земята. 24. Що е важно За човека е важно не да повтаря Христовите думи, а да има Христовата чистота и святост. Чистият и святият човек на никого зло не прави. 25. Каквото посееш „Каквото посееш, това и ще жънеш." Ако живееш добре, добро ще ти даде; ако живееш зле, зло ще ти даде. Бог не може да наруши този закон. Не може Бог да даде на злия човек добро, а на добрия зло. В турско и 1 грош даден на гладния младеж, спасява попа от обесване, защото писмата му попадат в кадията, а били комитски. 26. Права мисъл в живота (из „Да им дам живот", стр. 36) Който има права мисъл, той живее по-добре от всеки друг, на когото мисълта му не е права. Правата мисъл е свързана с правилния вътрешен живот на човека. Изобщо, най-важното нещо за човека е животът. Някой казва: „Аз живея добре." - Това е твоя работа. За него не трябва да се говори. Аз се моля на Бога. - И това е твоя работа. За него не се говори. За какво трябва да говори човек? - Само за онова, което е научил и приложил. 27. Ученият, открил ново в света Някой учен открие нещо и казва, че внесъл нова идея в науката. Да мислите, че този учен именно сам е открил нещо, то е все едно конят, който е пренесъл житото в хамбаря на господаря си, да казва, че сам го е пренесъл. - Не, зад коня седи колата, а в колата - земеделецът, който върши главната работа. Той е главният фактор в пренасянето на житото. На същото основание казваме, че ученият, който е измислил нещо ново в науката, не е нищо друго, освен впрегнат кон, заставен от господаря си да свърши тази работа. Че е така, виждаме от [факта], че ученият сам се чуди как е могъл да се домогне до това откритие. 28. Слугуване (Из „Да им дам живот", стр. 36) „Ако някой слугува на мене, мене да последва." Мнозина казват, че не искат да слугуват на Христа, но искат да слугуват на себе си. Ако при това положение могат да придобият ония знания, към които се стремят, те са прави; обаче, ако не могат да постигнат тия знания, те са на крив път. Едно трябва да се знае: Човек не може да научи нищо от себе си. - Защо? - Защото нещата не произтичат от него. Сам по себе си човек представя платно, върху което всички неща се отразяват. Платното не е реалност. Реалността иде от Вечното начало в света. Като знае това, човек не трябва да се страхува от слугуване. И да иска, той не може да служи на всички хора. Обаче като служи на Божественото начало, едновременно с това той ще служи и на хората. (стр. 42) „Ако някой слугува на мене, мене да последва." Слугуване без любов, без доволство, не е слугуване. Защо? - Защото човек слугува само на Великия, Христос казва: „Както Ме е Отец научил, така правя. Аз дойдох да слугувам." Наистина, човек може да служи само на мъдреца, на съвършения, у когото Бог живее. Като знаете това, и вие трябва да слугувате, за да придобиете нещо. Какво ще придобиете? Формата си няма да измените изведнъж, нито съзнанието си, но все ще придобиете нещо, колкото малко и да е то. Цената на извора не се заключава от големината му, но от чистата вода, която извира от него. Следователно и вашата цена се определя от това, което излиза от вас, т. е. от живота. 29. Съзнанието е на степени До известно време ние мислим, че всички хора са добри. Като дете ти си имал голямо мнение за баща си, за майка си, че те са божества, но като пораснеш, условията се изменят и ти почнеш да разбираш и виждаш дефекти, слабости в тях. Кое е причината за това? - Съзнанието та е пораснало. Ти почваш да разбираш, затова виждаш дефектите на баща си и майка си. 30. Мисли! При неблагоприятните условия ти ще мислиш. Всяка една мъчнотия идва, за да строши тоягата на дядо ви. 31. Щастие Сегашните хора обичат главно ближните си: мъжа, жената и децата си. От това зависи тяхното частично щастие. Колкото по-малко хора обичате, толкова по-малко щастие ще имате. Щастието на хората е в зависимост от любовта им. Ако обичате много хора, голямо щастие ще имате. Същият закон се отнася и до омразата. Много мразите - много нещастия ще ви сполетят. Любовта подхранва доброто у човека, а омразата - злото. Обичайте, за да се ползувате от плодовете на доброто. Пазете се от омразата, за да не изпитвате горчивите плодове на злото. При омразата вие плащате, а другите ядат и пият. Човек в себе си има бомби - и глупавият, и разумният. Глупавият човърка постоянно своите бомби и страда непрестанно, а разумният заобикаля бомбите си, не се занимава с тях. Щастието е достояние на всички разумни хора, на всички живи същества. Стремиш ли се към щастие, желай го за всички живи същества. Като желаете както своето щастие, така и щастието и доброто на хората, вие изявявате любовта си към тях. Докато не обичате хората, вие не можете да бъдете добри, не можете да бъдете щастливи. 32. Защо сме земеделци? Когато Господ иска да те научи хубаво да говориш, щете направи земеделец. Когато иска да те научи да разбираш, да чувствуваш живота правилно, ще те направи градинар. Когато иска да те научи да мислиш правилно, ще те прати на училище да учиш. И тъй, вие сега сте изпратени на училище на земята - да учите, да изправите своята погрешна мисъл, която сте имали в миналите си съществувания. Животът няма какво да се поправя. Сам по себе си той е съвършен, но ние трябва да изучаваме ония велики закони, които Бог е положил. 33. Ние не сме фактори Всеки за себе си ще знае, че той не е главният фактор за новото, което иде в света. Той е носител само на идеи, които идат от по-високи сфери. Както човек се ражда и преражда, така и идеите се раждат и прераждат, пренасят се от един човек на друг. Както една идея е изнесена в последния момент на развитието си, така и сегашният живот за всеки човек е най-добър, макар условията на живота му да са такива, че го заставят сериозно да мисли. Наистина човек трябва да бъде заставян да мисли. Мнозина не обичат да работят. За да обикнат работата, Провидението ги поставя при бедни условия и те се принуждават да научат различни изкуства. Дето има камшик, там има работа, труд, усилия. След всичко това някой ще каже, че е учен човек. Да, учен е, но благодарение на камшика, на условията, които насила го заставят да работи. 34. Искаш ли да прогресираш? Искаш ли да прогресираш, ти трябва да желаеш доброто, щастието на всички хора. По този начин вие повдигате себе си, а същевременно помагате на ближните си, както и на цялото човечество. Това значи да изпълни човек волята Божия. Следователно, когато някой прави добро на своя ближен, той има предвид да изпълни волята Божия. Щом изпълни волята Божия, и той се радва, и ближният му се радва. Като изпълнява волята Божия, човек е радостен и доволен от себе си. Престане ли да изпълнява волята Божия, радостта му изчезва. Тъй щото, когато говориш нещо на човека, говори му това, което е във връзка с волята Божия. Дали му говориш добре или зле, щом е в съгласие с волята Божия, то е на място. Волята Божия се заключава във всяко нещо, което дава подтик на човека, което повдига и осмисля неговия живот. Ако искате да прогресирате, изпълнявайте волята Божия, а не своята воля. Който мисли само за себе си, той не може да прогресира. Истинският прогрес на човека се обуславя от любовта му към всички хора, към всички живи същества. Любовта на човека към себе си е най-малката любов. Любовта на човека към Бога е най-голямата любов, която осмисля живота. Човек се движи между тези два полюса на любовта. Той започва от себе си, върви към ближния си, докато един ден достигне до Бога. Който иска да бъде силен, щастлив, той трябва да обича Бога. 35. Какво е нужно за човека? Какво е нужно за човека? - Права мисъл, възвишени чувства и здраво тяло. В това седи неговият прогрес. Без здраво тяло човек нищо не може да постигне. Здравето е мярка в живота. Който е здрав, той всичко може да постигне. Да постигне човек всичко в живота си, това значи да разбере своя живот, а не живота на другите. Докато е на земята, човек изучава условията на своя живот. Като ги изучава, той постепенно се повдига. 36. Труд, работа Човек трябва да се стреми към труд, към работа, без да се осъжда и без да осъди другите. Животът е място на изправяне, на работа. Някой се изцапал - няма нищо от това. Той трябва да вземе вода и добре да се очисти. Или друг някой се оцапал - пак същото. Ще вземете чиста вода и ще му помогнете да се очисти. Този е пътят на любовта. Този е пътят на повдигането. Бъдете снизходителни към себе си и към ближните си и благодарете, че сте изпратени на земята да се изправяте и да учите. Като съзнавате това, положението ви ще се подобри. Човек трябва да се учи правилно да говори. Думите му трябва да топлят, но не и да изгарят. 37. Индивидът е фактор Всеки един индивид от даден народ е мощен фактор при определяне бъдещето на страната си. Мисълта на човека е тази сила, която, в своето колективно действие, ще ни тласне в една или друга посока. Нашата мисъл, нашата вяра, нашето желание и нашето решение са факторите, които ще определят нашето бъдеще. Всичко зависи от нас, а не от вън. От нас зависи мирът, от нас зависи и войната - от пътя, по който тръгнем, от насоката, която вземе нашата мисъл. Всеки отделен човек е способен да направи много нещо за мира, само с мисълта си, защото съсредоточената мисъл е мощна и по вътрешен път се възприема от другите. 38. Мирът - Мисъл за мира Няма по-мощно, по-ефикасно средство за запазване на мира от мисълта за мира. Мисълта за мира е сила, която, след като излезе от нас, действува вече самостоятелно, невидимо и независимо от нас. Тя прониква в другите съзнания и започва и там своята работа. Нейните резултати се обуславят от силата, от интензивността, от съсредоточеността и от времето, което сме употребили за нея. Колкото по-силна, по-интензивна, по-съсредоточена и по-често повтаряна е нашата мисъл за мира, толкова по-големи ще бъдат нейните резултати -толкова повече съзнания ще засегне тя и ще ги направи мощни вибриращи радиопредаватели на същата мисъл, на същата идея. 39. Какво трябва да учи човек В света човек трябва да учи главно три неща: той трябва да проучава и усвоява правата, светлата мисъл, възвишеното, благородното чувство и добрата постъпка. Вие не можете да бъдете гениални в никакво изкуство, ако не можете да мислите право. Вие не можете да дадете израз на това изкуство, ако нямате едно право чувство. Появяването на светлината, това е резултат на една мисъл. Мисълта е резултат на Божия ум. 40. Закон на единството (из „Добрите навици", стр. 13) (Не бързай) Американският лекар отива в Мала Азия и бил повикан да лекува един турчин - трескав. Предписал лекарство за една седмица по 3 пъти на ден. Турчинът го изпил наведнъж и умрял. Добрият навик е помощник на волята. 41. Заради идеята подиграват Когато някой човек възприеме някоя велика идея, окръжаващите започват да го подиграват, да го хулят, да го кръщавате разни епитети. Обаче този човек върви тихо и спокойно, от нищо не се смущава. Защо? - Защото той живее в друг свят, далеч от техния. Този човек има убеждение. Той е развил своята мисъл, може да се концентрира, може лесно да разрешава мъчнотиите си. Каквото да му говорят, както да се отнасят с него, той се връща дома си весел, разположен. Апостолите. Радвайте се, когато страдате за убежденията си. Който не се радва, когато страда за своите идеи, това показва, че те не са легнали още дълбоко в съзнанието му. 3. Отворените сърца Беседа, държана от Учителя по случай новата 1929 година 12 ч, полунощ, срещу новата 1929 година, Изгрев Начало- 8 ч вечерта Добрата молитва Молитвата на Царството След братската вечеря имаше концертна и литературна част, подир което Учителят държа беседата. Прочете се 6. Глава от Евангелието на Матея. За новата година можете да прочетете 21 глава от Откровението. Общият сбор на цифрите на новата година е 21. Аз ви говорих за числата 12 и 21. Вие знаете какво означават те. В тази година има две неща, които са важни: 1. Тя показва пътя, по който човек трябва да върви - Божественият път. 2. Тази година показва методите, по които човек може да ликвидира със своята карма или да подобри своето положение. Защото, ако съберете двете деветки в годината, получавате 18, а 18 е емблема на лошото в човека. Писанието казва: числото на човека е числото 18. Следователно човек в своите низки прояви е лош. Защо? В момента, когато човек почне да мисли за себе си, за своето благо, за своята свобода, за своята наука, за това - за онова, той е вече лош човек. Сега могат да се явят много противоречия. Не трябва ли да мисли ученикът? Та каква наука е науката на лисицата? Каква наука е науката на вълка? Каква наука е науката на змията? Каква наука е тази наука на задушливите газове? И най-после, каква е тази наука, която учи хората как да погребват своите умрели? Хубави паметници им издигат. Ние правим това, което не е никаква наука. Наука е това да се създаде живот, да се внесе любов, истина, правда, да се подобри общият живот. Като слязъл Мойсей от Синай и видял златното теле, хвърлил плочите. За да познаеш Бога, ти трябва да изпиеш златото си и да оголееш. И затова, който има пари, трябва да изпие парите си и да каже: „Наживях се." И после да каже: „Сега ще се науча да се моля на Бога." В сегашните години човек ще учи 15 години, после ще осигури живота си със заплата 4-, 5- и повече хиляди лева, после да има жена, деца и работите все не са уредени. На кого работите са уредени? И после казват: „Като отидем на онзи свят, там ще се уредят работите." Питам: Кой дядо, баба са се върнали от онзи свят, да кажат как са уредили там работите. Като риби мълчат. Чудна работа, не е ли позволено да се говори истината? Когато човек има да дава, мълчи, а когато има да взема, говори. Като говорим, че човек е лош, ние разбираме, че той е свободен. Само свободният човек може да греши. Това е закон на свободата. Но чрез грешенето човек става роб на греха. Ти си свободен да грешиш, но със своето грешене ти си вече роб на греха. Следователно, щом се подчиняваш на греха, ти се подчиняваш на един закон, който не носи твоето добро. За придобиването на свободата има два начина: единият начин е, когато хората искат да бъдат свободни, за да грешат. Тогаз човек се освобождава, но после се заробва. Вторият начин е: човек се заробва и после се освобождава. Този начин е чрез правене на добро. Пример за първия начин: ти си сиромах, нямаш 5 пари в джоба си; молиш се на този, на онзи, но не те приемат. Ти казваш: „Моето достойнство се урони." Имаш 500-600 лева, купиш си револвер, срещаш някой богат човек и му казваш: „Двадесет хиляди лева или ще те убия!" Богатият човек ти ги дава и ти ставаш веднага свободен. Обаче всичките закони в обществото са против крадеца. След като те хванат, ще ти вземат парите назад и ще те затворят. Значи законът те преследва. Вторият начин е чрез правене на добро: имаш пари, правиш добро, но с това ти спечелваш приятели, освобождаваш се. Сега има друг метод, най-слабият метод: човек трябва да се изнасили, за да приложи Божия закон съзнателно, т. е. да дава по закона на Любовта, да знае кому какво да даде. Всеки ден, всяка една година си има своите си задължения. Задълженията произтичат от простия факт, че ние всички сме органи на Божественото тяло. Щом живеем в Бога, ние трябва да бъдем носители на Божиите мисли. Какво прави клетката, като минава кръвта? Всяка клетка си взема колкото й трябва и другото пуска да си върви. Никоя клетка няма хамбар в себе си. И щом рекат клетките в себе си да направят хамбар, образува се тумор (буца) или някое подуване в корема. И този човек скоро ще го пратят на онзи свят, нищо повече. И най-сетне ще научиш другите, които живеят около тебе, че хамбар не трябва да се прави. Докато няма хамбар в тялото, то е здраво. Сега, разбира се, аз говоря на онези, които могат да имат онова разбиране. Някои казват: Как може да живее в сегашното време без хамбар?" Ако вие сте човек, пълен със сила, от Божествена Любов, с магична сила, че откъдето минете, привличате хората, нима вие ще останете гладни? В какво седи това привличане? Красотата на човека - може да бъде много умен, може да бъде много добър, - аз разбирам повишение на неговото съзнание. Няма правило по кой начин да се прави доброто. Начинът, по който аз мога да правя добро, не е правило за всички. Този начин е само заради мене. Аз може да имам обичай да правя добро сутрин, друго - по обед, друго - вечер. Някой казва, че на човека може да се каже някоя сладка дума. Доброто може да се прави и без да се каже сладка дума. В Бургас имаше един търговец, който ще нахука просяка, който ще дойде при него. Просякът си излиза, обаче в този търговец съвестта била развита, той ще вземе със себе си 10 лева, ще намери просяка в една задънена улица и ще му каже: „Вземи ги, нехранимайко!" Ще го смушка и ще се върне в дюкяна си. Та, сега: съдбата, кармата, е като този търговец: ще те изпъди и после като този търговец ще те смушка и ще ти тури 20 лева в джеба ти. Вие ако мислите, че светът ще ви посрещне с венци, бъдете уверени, че отначало ще има венци, а после ще има развенчаване. Нима мислите, че една певица със слава, след като си изгуби гласа и дойде друга, няма да я забравят? Забравената ще се сгуши. Сегашният свят е привиден. Това ни най-малко не трябва да ни обезсърчава. То е един метод на възпитание. Ние нямаме още на земята онзи идеален живот, към който трябва да се стремим. Доброто на земята не съществува. Любов на земята не съществува още. Проява на любовта има на земята, но любов конкретно на земята не живее. И ако любовта живее на земята, то не бихте видели хората да ги бесят, не щеше да има затвори. Ако Любовта беше на земята, не щеше да има убийства, караници между хората. Един казва: „Аз много го обичам." Това е само проява на любовта. Любов още няма на земята. Той казва: „Аз го обичам" и после ще му изневери. А казва се: „Любовта никога не отпада." Бог нито се изменя, нито се променя. Ние се стремим към Бога. Човек има две съзнания. При едното човек се обижда. Например някой не направил нещо по волята ти и ти се обиждаш. Това е лошото в човека. Но после нещо от дълбоко ти казва: „Остави го, слабост е." Това е Божественото в човека. Двете съзнания паралелно вървят. Докато ние съдим хората, тогава се чувствуваме добре, но когато ни съдят, тогава се чувствуваме зле. Който съди, ще бъде съден. Аз не говоря за външността; аз говоря за съзнанието на човека. Аз не говоря за думите, които казва. Аз гледам дали съзнанието му е разделено. В момента, когато човек раздвои съзнанието си, той е лош, макар и да е бил ангел, светия. А когато съзнанието не е раздвоено, той е светия, ангел. Банкеринът ми дава, да кажем, 20 000 лева, докато си плащам. А като не плащам - с 4 % лихва. Аз съм честен заради него, докато си плащам. Като не плащам, той ми казва, че съм вагабонтин. Каква любов има към мене той? После, вземете например любовта на майката: ако един ден детето не изпълни желанието на майката, и тя се изменя. И бащата се мени, също и синът. Това не е човекът. Това е едно състояние на рибите. В тази година на вас ви трябва една правилна философия на съзнанието. Ако не тази година, все трябва да дойде една 201 година, със сбор 21; все трябва да дойде една година с две деветорки. За цифрите на тази година: 1 - то е Божественото. 2 - то е лошавината, скарването между хората; 9 - това са всички възможности в доброто и злото, можем да кажем още: 1 е закон на Мъдрост, 2 е закон на Любовта; приложението на любовта на земята. Когато обичаш някого, ти го гледаш. Който те обича, той те гледа. В окултната наука адът и небето се познават по това, че в небето всички си обръщат лицето към Бога, а в ада всички жители не обръщат [гърба] си към Бога. И следователно в ада изгрев няма, там е вечен залез. А в небето, понеже всички си обръщат лицето към Бога, там е вечен изгрев. Изгревът е символ на любовта. А залезът е символ на изгубената любов. Щом слънцето залязва, то любовта е изгубена. Тази година идат ред същества от разни степени на развитие и следователно вие ще влезете във връзка с тях. Някои от тях са лоши, някои от тях са много добри, но с всички вие ще имате взимане-даване. Ако сте умни, от всички ще се ползувате, а ако сте глупави - не. Глупавият човек се мисли за Божество, което иска да измени Божествените закони. Например кой от вас не казва: „Защо Господ ми даде такава майка, защо ме тури в такова общество, защо Господ не ми даде наука?" Като че Господ трябва да мисли само за вас и вие да заповядвате, а Той само да изпълнява вашите заповеди. Сега пътят, духовният път не е труден. Доколкото аз знам: най-лесният път в света е духовният път, като го знаеш; но най-мъчният е, като не го знаеш. Често вие се намирате в положението на онзи просяк, за когото се говори в една приказка в древността. Един цар обичал да се дегизира - ходил с много прости дрехи. Неговите слуги и кочияши били облечени като генерали. Един ден царят се разхождал. Минал просяк край него и му казал; „Ти си бедняк като мен, какво ще искам от тебе?" И отишъл при слугите. Та, и вие ходите и търсите помощ от слугите, а като дойде до Господа, казвате: „И ти си като мене" и си заминавате. Не, ще се спреш до този с простите дрехи. Това е вътре в съзнанието: това, което дига шум в тебе и се показва, че е облечено, наконтено, ти от него не проси, но като дойдете до онова тихото, спокойното състояние, кажи му една дума и повече не повтаряй - Господ е вътре в тебе и няма желание, което Той да не изпълни. А вие отивате все при генералите, но няма нищо в тях. Тази година вие ще е научите да познавате какво се крие в човешката душа. Дълбоко в човешката душа се крие едно Божествено съзнание. И за да го намерите, трябва да изгоните всяка завист, маловерие, раздразнение. Човек да се постави като много разумно дете и веднага ще чуе този глас - той се казва Тихият глас. Пророк Илия беше много смел човек. Той изкла 400 лъжливи пророци, после се уплаши от една жена и каза: „Господи, не искам вече да живея, виждам, че не съм по-добър от другите хора." Той като изкла 400 пророци, привлече всички техни грехове на себе си и после отиде в пустинята, където Бог му се яви по три начина: в огъня, в бурята и после в тихия глас. В тихия глас той чу Бога. През тази година желателно е, аз ви пожелавам да чуете тихия глас. Тихият глас на Господа носи хубавото, великото в света. Когато дойде този, тихият глас да работи, тогаз се създава човешкият характер, тогаз човек е силен. Човек трябва да е много богат, но когато дойде тихият глас, той става богат. Човек трябва да бъде богат, за да бъде добър. Когато Славейков казва: „Парице, парице, всесилна парице", тук парите, златото означават мъдрост. Значи, с мъдростта си в рая, а без нея - на края. Миналата година ви говорих за отворените очи, а пък сега, тази година, казвам: Торбите ви да бъдат отворени. Защото, ако торбите ви са затворени, когато минават те, торбите ви ще останат празни. През цялата година торбите ви да бъдат отворени. Сега ще разгледате това: Сърцето на човека да бъде отворено за светлината. Няма по-хубаво нещо от това човек да има връзка, да има тил. Сега ви поздравлявам с годината. До 9 март старата и новата година заедно ще вървят, защото на 9 март старата година предава на новата. Завърши в 1 ч след полунощ, 1 януарий 1929 год. (Беседата е с почерка на Пеню Ганев: отбелязано е, че е преписана на 30.I.1929 год.) 4.Слово на Учителя на братската вечеря на 29.VIII.1941 год., петък 4.1 (за сестра Ана Динова, която бе заминала от тоя свят) (Учителят говори, но в края на вечерята, в 8.45 ч.) Някои питат: „Дали ще се видим пак с нашите заминали?" Ще се срещнете само ако се обичате. Ако не се обичате, няма да се срещнете. Някои питат: „Къде е Динова сега?" Динова едновременно сега всички ви посещава. И на всинца ви говори, както с радиото може да се говори на 100 000 души, на мнозина. Тя по духовното радио ви говори сега. И понеже вашето радио има паразитни вълни та не можете ясно да слушате. Някой път слушате гласа и казвате: „Дали е така или не?" Сега, по какво ще познаете дали една клечка е кибритена или не? Като цъкнете и запалите огън с нея, това е кибритена клечка, а ако целия ден цъкате и не можете да запалите, това не е кибрит. Това, което дава радост, е живот. Това, което дава радост а света, е Любов. Любовта носи всички радости, всички веселия, всички блага. Тя носи всичко онова, което човек иска. Душите са слугини на Любовта. Всички души са излезли от бога, за да донесат Любовта на Земята, и пак да се върнат при Бога ида Му разправят как са изявили Любовта. Всеки от вас ще се върне при Бога, няма да се мине много време, и ще се върне - след 5 години, след 10 години, след 50 години, след 120 години най-много. Когато едно дете израсне, къде отива? То отива при възрастните, отива при стария - всички тези форми са в стареца. И старецът не е последната форма. Той е последният актьор на земната сцена. Той е последният, който напуска земната сцена. Той играе една важна роля и когато свърши ролята си, театърът се затваря. И после пак театърът почва с децата. Първото действие. В средата на представлението са възрастните, а при последното действие звънецът удря, хората ръкопляскат и си отиват от театъра и си говорят за онова, което са видели. Ти не можеш да познаеш една душа, ако не я обичаш. И Бога не можеш да Го познаеш, ако не Го обичаш. И хората не можеш да ги познаеш, ако не ги обичаш. Вие сега се заблуждавате с външната форма на човека - дрехата, в която човек е облечен. Когато човек е облечен в най-хубави дрехи, в дрехите ли е човекът? Нито в скромните дрехи, нито в хубавите дрехи е човекът; и разните тела, които има човек, са облекла. То е мода. Един ден тия облекла ще се изменят. След 70 - 80 години това малко дете ще има бръчки, косата му ще падне. Кои са причините? Косата му добива бял цвят. Побеляват хората - това показва, че са станали много щедри. Белият цвят показва, че хората вършат Волята Божия. Но аз виждам, че след като [им] побелее косата, не [могат] да върш[ат] Волята Божия и искат да почернят косата си - да не знаят, че са много щедри. Сестра Динова си похапна тая вечер. По-рано си похапваше чрез една уста, а сега - чрез повече от 100 уста. И каза: „Тия хора много хубаво мляскат, никога не съм ги виждала така хубаво да ядат." Казах й: „Добре, че замина на онзи свят, да видиш това." Тя каза още: „Колко са красиви, много млади ми се виждат." Казах й: „Добре, че отиде на онзи свят, да ги виждаш такива." Онзи свят и този свят са степени на съзнанието. До тогаз, докато мислим за някой човек, той е близо до нас. Не можем да мислим за някой човек, който не мисли за нас. Не можеш да обичаш един човек, който не те обича. Щом му правиш добро, и той ще ти прави добро. Казваш: „Къде е тя?" Ако на някой човек ръката е парализирана и няма чувствителност, той може да бара нещо, но не чувствува. Защото това, което чувствува, не е в ръката, а в мозъка, дето има едни бели нишки. Мозъкът ми схваща, определя какъв е предметът. Душата е, която чувствува нещата. И когато душата е будна, тя чувствува качествата, които хората съдържат в себе си. Ние живеем в Бога. Всички трябва да се радваме, че стават постоянни промени в света, който Бог е създал. Хубостта на живота седи в голямото разнообразие. Ако бихте живели с хиляди години, щяхте да станете нетърпими един за друг. А пък като си заминават, стават мили. Духовните хора имат известни отличителни качества: нямат честолюбие, много са отстъпчиви. Когато на Земята не е така. Като отива човек горе, научава се как да живее. Ти имаш 5 лева. Даваш ги и после казваш: „Какво ще правя сега?" Господ те заобикаля отвсякъде, а ти мислиш за петте лева. Ако си заобиколен с много сестри и братя, които те обичат и ти ги обичаш, ти няма да чувствуваш нищо. Сиромашията се дължи на живот извън Бога, извън Любовта. Щом живеем за Бога, идват Божествените блага. Любовта носи всички блага чрез хората. Затова първото нещо е: Трябва да обичате някого! Вие обичате някой път, но се сърдите. Любовта изключва всяка сръдня, всяко подозрение, всяко недоразумение. Всички отрицателни качества, тя ги изключва. Ти не можеш да обичаш един човек, който не те обича. Защото, като обичаш някого, това значи да даваш и да вземаш, да стане една обмяна между тебе и него. (Учителят взема в ръцете Си един грозд.) Между този грозд и мене има Любов. Това грозде ме обича. Аз, като го хапна, ще му дам най-хубавото място в себе си. То си има душа. Ще му дам най-хубавия апартамент. Една красива душа има в това грозде. С това грозде има връзка сестра Динова. Трябва да му дадем най-хубавото място. И тя да каже: „Аз обикнах всички братя и сестри и те ме обикнаха." И тогава Бог ще каже: „Бъдете благословени всички, които любите!" 4.2 За Ана Динова Препис Решение № 38390 Пенсионният съвет при Дирекцията на държавните дългове, отделение за пенсиите, в заседанието си на 4 октомврий хилядо деветстотин тридесет и пета година, в състав: Председател: Ем. Гешев. Членове: Б. Икономов, Г. Славов. при докладчика Ст. К. Станчев, разгледа пенсионното дело по пенсионната книжка № 30524 на Ана П. Динова, вдовица. Без малолетни деца от гр. София и въз основа на чл. 73 от Закона за пенсиите за изслужено време от 1932 година, Реши: Намалява от 1 април 1932 год., пенсията на Ана П. Димова, вдовица. Без малолетни деца от гр. София от 14113 лева годишно, на 12701 лева годишно, за изслужени 19 години 5 месеци. Настоящето решение е неокончателно и подлежи на обжалване по апелативен ред пред надлежния окръжен съд, в месечен срок от съобщението му в препис на заинтересуваната страна. Председател: (п) Ем. Гешев Членове: (п) Б. Икономов (п) Г. Славов Докладчик: (п) Ст. Станчев Вярно, за докладчика: К. Благоев 4.3* Помни - 1. Старай се да преодолееш инертната материя в себе си. (Боже, помогни ми да преодолея това състояние в себе си.) 2. Каквато работа започнеш, гледай да я свършиш. Старай се да преодолееш всички мъчнотии, които срещнеш. 3. Най-малката работа предприемай да вършиш всеки ден. Бъди естествена, естественият е красивият Божествен човек. Само Божественото е, което свързва хората, понеже то е постоянно. 4.4 Пътят на Божията Любов е осеян с всички условия и възможности за постижение. 1.I.1939 година * Под номера 4.3 и 4.4 представяме мисли, записани от Ана Динова на два листа. Това е метод от Учителя - листовете се окачват от учениците на стените, за да могат да ги подсещат, като ги гледат, за да работи съзнанието им по дадената мисъл. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев.) 5. Бистрица и бъдната Паневритмия Магнетофонен запис на Пеню Ганев, направен през 1974 г. от Вергилий Кръстев Когато станаха бомбардировките зимата на 1943 г. в София на 10 и 20 декември, то Учителят излезе далеч от града и отиде чак до село Бистрица. И като излезе на село Бистрица, нивите там са така равни и много хубав изглед имаше на изток и Учителят каза: „Тука е хубаво в бъдеще да играят Паневритмия." За в бъдеще каза. Така каза. Бистрица носи името си от това, че наоколо има бистри води, които се стичат от планината Витоша. Та, от едната страна се стичат бистри води, а от другата страна, като се излезе от селото Бистрица, нивите наоколо са така равни и много хубав изглед има на изток. То е било хубаво мястото, то е хубаво. И сега да отидеш там и да погледнеш, ще кажеш, че е хубаво това място. Това го чуха много братя и сестри и това се поменува досега. И може би няма да бъде далеч в бъдеще, когато автобусът ще докарва там много хора от София, които ще отиват на Паневритмия. Паневритмията ще стане официална най-после. Ще се задължават и ученици, и войници да я играят. То е проект за в бъдеще. 6. Приложение на оригинална песен В раздел II. „С песните на Учителя" на стр. 137-141 (от оригинала, а тук стр. 127-129) с № 11 е описана историята на песента „Благословен да е, който люби и обича". В Приложение към раздел II на стр. 168 (от оригинала, а тук стр. 155) е даден нотният текст с новите думи, поставени от Учителя на песента на Георги Спасов със заглавие „Люти клетви". Успяхме да издирим оригиналната песен на Георги Спасов от Народната библиотека. На стр. 789-790 (от оригинала, а тук стр. 737-738) я представяме на вниманието ви, преснета на скенер. От съставителя на „Изгревът" том XVI Вергилий Кръстев

VI. Учителят за Паневритмията ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ 1. Описание на упражненията Паневритмия 1. Пробуждание. - Съсредоточаване цялото внимание върху себе си, като един активен жизнен център, който трябва да извърши известна работа за подобряване физическото си здраве и техническо разположение, като използува силите на природата. 2. Примирение. - Да разбирам и разрешавам противоречията в живота, за да постигнем примирение. 3. Даване. - Правилна обмяна между нас и природата, правилно вземане и даване. 4. Възлизане. - Страданията и радостта са два процеса в живота, които се сменят. И при радостта, и при страданието човек трябва да знае, че това е пътят, по който трябва да се върви, че този е пътят на живота. 5. Вдигане. - Възприемане на новото и изоставяне на старото. Зов към новия живот. 6. Отваряне. - Чрез мислите и чувствата си човек отваря (открива) нови възможности в природата. 7. Освобождаване. - Разрушаване на старото, което ги е спъвало. Освобождаване от старото и възприемане на новото. Влизане в живота на свободата. 8. Пляскане. - Тържество на свободата. Радост, че човек се е освободил от ограничителните условия. 9. Чистене. - Разумното слово, дадено чрез езика, е правилен път за придобиване чисти мисли, чувства и действия в живота. 10. Летене. - Стремеж за повдигане, чрез възприемане на нови знания за живата природа. 11. Евера. - Движение към истината, към Великата Реалност, която лежи в основата на цялото Битие. 12. Скачане. - Благоговение пред величието на природата и поднасяне нашата радост към нея. 13. Тъкане. - Осъзнаване дейността на съграждащия принцип в природата и внасяне неговия ритъм в новия живот. 14. Мисли. - Възприемане разумността от природата и внедряване на възприетото в нашия живот. 15. Аум. - Полет на човешкия дух към по-съвършените форми на живота и намиране правилния път за влизане в хармония с природата. 16. Изгрява Слънцето. - Процес на възприемане на слънчева енергия, за да може човек да расте и да се развива. 17. Квадрат. - Развиване способността за (мярка) правилно разбиране силите на природата, добродетелта, истината и живота. 18. Красота. - Използуване силите на природата за нуждите на живота. 19. Подвижност. - Също за по-висшите естетични и етични нужди на човешката душа. 20. Побеждаване. - Да станем разумни господари на всичко онова, което сме придобили. 21. Люлеене. - Радостта заради плодовете, които сме придобили и единството, което трябва да съществува в нашия живот. 22. Опознаване. - Виждане хубавото в другите хора и справедливо оценяване техните способности, отивайки към центъра на живота - Любовта. 23. Хубав ден. - Способността да правим правилна преценка на постъпките си (което е криво и което е право) и в същото време да ги подобряваме. 24. Колко сме доволни. - Правилно оценяване природните блага и сили и правилно да си служим с тях. 25. Стъпка по стъпка. - Запознаване с природните методи на работа. 26. На ранина. - Хармонизиране физическите и умствени сили в човека. 27. Дишане. - Запознаване с музикалния метод на работа и влизане в хармония с природата. 28. Промисъл. - С пълна свобода преизобилно да приемем от живата природа всички необходими блага за живота ни. С формула за обливане: „Да пребъде Божият мир, да изгрее Божията радост и Божието веселие в нашите сърца." (3пъти) 2. Из писмо от 25 май 1955 година Екскурзия на Витоша на 3.V.1926 год. Гимнастически упражнения за развиване на чакрите на сърцето, гърлото, слънчевата чакра и пр. Да се правят точно, без погрешка. Седнахме на колело около Учителя с крака, прострени напред. 1. Ръцете хоризонтално напред. След това ръцете се поставят с върховете на пръстите върху пръстите на краката, после ръцете се движат настрани, нагоре до над главата и след това - връщане назад до пръстите на краката. Това се повтаря няколко пъти. 2. Ръцете върху коленете. След това се движат до над главата и обратно. Това упражнение се повтаря няколко пъти. 3. После двете ръце се поставят на слънчевия възел и след това - отзад на кръста. 4. После едната ръка се поставя на слънчевия възел, а другата - на гърлото, след това се разменят ръцете. 5. Двете ръце се поставят на слепите очи от двете страни. 6. Едната ръка - върху коляното, а другата - върху гърдите на срещната страна на тялото. След това ръцете се поставят обратно. Чакрите трябва да се хранят, за да се развиват. Понякога върху тях са натрупани отрицателни енергии. Усеща се при слепите очи една тежест. Паметта не е добра. Да се направят тези упражнения, да слезе тази отрицателна енергия до стомаха и оттам, през пръстите - навън. Тези упражнение са за молитва, за облагородяване на енергиите. В това състояние, в което се намират, без тези упражнения не може да се развият. Най-хубавото е следното: отначало може да си турн[еш] ръцете върху земята и след това - върху коленете. И после ще слушаш. Но няма да се влияете от похвалите, които могат да ти нашепнат от невидимия свят. Друго упражнение: Можете да легнете на земята на гръб, с двете ръце под главата. Хубаво е да легнете на земята с главата на север и при това дясната ръка отдолу, а лявата - над нея. И двете ръце обърнати с гръб надолу, към земята. Значи, гърбът на дясната ръка се допира до тревата. Това да става в такъв слънчев ден като днешния. При такова упражнение човек се обновява. Най-напред това упражнение се прави до една минута, догдето прочетете до 72. И след това ще станете. 72-то е мярката. Така човек може да приеме запас от много магнетизъм, толкова много, че може да помага на другите. Това упражнение да го правите на места, дето не са минавали много хора, защото там, дето са минавали много хора, има много електричество и не е чисто влиянието. Тези упражнения ще ги пазите за вас. Те съставляват една наука. Ако ги погрешите, ще затворите ключа. Най-първо вие ще опитате тези неща, тъй че, като забогатеете, тогава дайте на всички. Но преди да сте потекли като една чешма, чакайте. Ще ви дам едно упражнение с цветовете. Отначало ще получите цветовете чрез призмата. Ще вземете червения, за да си го припомните. След това ще махнете призмата и мислено ще си представите, че се обливате с този цвят. Като че ли един душ от червена светлина ви облива отгоре. Това ще правите в понеделник три пъти: сутрин, обед и вечер. След това същото - във вторник, с портокаления цвят, в сряда - с жълтия и т. н. до виолетовия. Когато правите тези упражнения, да сте в приятно разположение, настроение. Представете си, че животът ви е уреден. Ще дам няколко допълнителни обяснения за упражнението с лягане на гръб върху земята, с глава към север. През време на това упражнение дишайте дълбоко. Всеки път ще броите до 72. След всяко броене до 72 човек ще се изправи, ще седне на тревата и ще допре ръцете си до пръстите на краката. След това изпяхме „Аум" и със следните движения при първото изпяване на „Аум": Ръцете се вдигат нагоре над главата и се срещат отстрани надолу, прави се едно обливане. Същото се прави при второто и третото изпяване на „Аум". След това, при изпяване на думата „Ом, Ом, Аумен", пак се прави обливане веднъж. Трябва да се молите така: „Научи ме, Господи, как да приложа Божественото учение!" Човек трябва да има съзнание, че служи на Бога. Ще разрешите основния въпрос: Любов към Бога и тогава всичко друго може да се приложи. 3. Вътрешен смисъл на Паневритмията За Паневритмията Учителят казва: Паневритмията е обширна наука и велико изкуство, което за в бъдаще ще се изучава и прилага в своята пълнота. Това, което ние сега извършваме от 22 март на открито, при изгрев слънце, са паневритмични упражнения, които са подготовка за Паневритмията. Паневритмията е основана на три главни принципа: 1. Взаимодействието между природата и човека. 2. Зависимостта между физиологическите и психологическите процеси в човека. 3. Съответствието между идея, мисъл, музика и движения. Всяко упражнение си има свой вътрешен смисъл. Всичките 28 упражнения представляват един непрекъснат процес на съзнанието към съвършенство. Основната идея, която трябва да занимава съзнанието ни през всичкото време на изпълнението, е идеята за Бога, за Великото, Вечното, Разумното. Негови опорни точки са: Природата, изгряващото слънце и пробуждането на душата. Паневритмията е наука за приемане разумните движения в природата. При Паневритмията човек посреща и възприема божественото, което гради вселената, и отива да работи за вечната идея на живота. Двадесет и осмото упражнение, последното от Паневритмията, е Промисъл. Формула: „Да пребъде Божият мир и да изгрее Божията радост и Божието веселие в нашите сърца." (Обливане.) 3 пъти. Изходно положение: Изпълнителите се нареждат с лице към центъра, краката прибрани, ръцете спуснати край тялото. Съсредоточена мисъл. Ход на движението: Когато се произнася „Да пребъде Божият мир", ръцете бавно се издигат отстрани, докато пръстите, с длани една към друга, се допират над главата и образуват остър ъгъл. Докато се произнася останалата част от формулата, ръцете се отделят, спущат се отстрани на лицето (обливане) и дохождат в изходно положение. Прави се три пъти. Обяснение: Вдигане на ръцете и обливане. Туй движение изразява, че трябва да приемаме всички Божии благословения преизобилно и с пълна свобода. Когато ръцете се издигат нагоре и се съединяват над главата, тогава сме в контакт с енергиите на висшите мирове и ги пренасяме надолу, на физическия свят. Като дойдат до физическия свят, ръцете се разделят. Значи, на физическия свят имаме поляризиране - два полюса. Когато сме на физическото поле, ние сме далеч от реалността, която стои в основата на Битието. Туй упражнение може да се нарече още Метод за влизане във връзка с идейния свят. 4. За Паневритмията: Паневритмията е велика сила. Бог изпрати Великия Си Дух на земята, а вие сте назначени при Него на служба, като стрелци и телохранители. Дадено ви е оръжието в ръцете, с което строго да пазите изпълнението на Великия Закон, т. е. да запазите мира и хармонията в човешките души, И не да насочите даденото ви оръжие против Великия, всявайки раздори и разногласия помежду си. Внимавайте, оръжието ви е дадено! Зависи от вас къде ще го насочите - дали против низшите души (прояви) или против оная висша, огромна Божествена Сила, Която само с мисълта Си може да ви заличи от лицето на Земята. Велико оръжие е Паневритмията, която ви дадох (казва Учителят). От вас зависи къде, към кого ще го насочите и от това зависи хармонията и мирът не само между вас, но и в света. Ако правилно изпълнявате движенията на Паневритмията, положителните сили в природата ще текат чрез вас и Божията Любов ще ви свърже един за друг в безкрайния кръг на Всемира. Обаче, правите ли грешки в паневритмичните движения, вие насочвате оръжието си към Великото, към Бога, и спъвате собственото си развитие. И казвате после, че този или онзи е крив за сегашното ви положение в света. Никой не е крив, а само вие, защото погрешното изпълнение на паневритмичните движения предизвиква отрицателно движение на силите в природата и те именно разбъркват кашата в света. А виновни за нея сте вие. Будни бъдете, защото злото ви дебне да ви изненада и нанесе неочаквания удар, с който ще ви докаже, че като ученици на Бялото Братство вие не сте си научили урока. Добрият ученик не трябва да прави погрешки, нито да допуска да бъдат правени от други. Злото е голям професор, пред когото всеки ученик на Бялото Братство се изправя и казва своя урок. Професорът е неумолим, ако ученикът не си знае урока. Той ще бъде жигосан от неговата пръчица. Правилното изпълнение на движенията на Паневритмията е правилното държане на огнестрелното оръжие. Дали ще го насочи срещу низшето, за да възтържествува висшето и доброто, от вас зависи. Паневритмията е велика сила, която ще даде нов подем на света. Великите души, които направляват света, ще ви чуят, като пеете и свирите. Паневритмията е, с която вие им поднасяте ключа на Моето учение, което носи мир на човешките души. Този ключ Великите души трябва да получат от вас, а вие сте длъжни да им го дадете. С него те ще отключват и подават ръка на човешките души, потънали в света на голямата заблуда. Тогава ще проблесне светлина в тяхното съзнание и те ще разберат смисъла на своя живот. С други думи - Великите души ще присадят дивия свят с калема на Любовта. Присаденият свят от вътре ще придобие нова светлина и нов подем, със съвършено други стремежи: от инволюция към еволюция, от непрестанни войни към вечен мир, от човешка омраза към Божествена Любов, от егоизъм към самопожертвуване. Силата на скоростта ще бъде същата, каквато е била при слизането надолу, такава ще бъде и при изкачването и възлизането нагоре според въртението на Земята. Пейте, свирете и играйте Паневритмията. Внимавайте да не се карате помежду си кое да пеете и кое - не. Защото ще си ида и вие ще останете без благословение. Който бърза, да си отиде по работата, а другите да продължават да пеят и играят. 5. Каква е ползата, целта и задачата на Паневритмията (Въпроси и отговори) От 22 март до 22 септември, всяка сутрин преди изгрев слънце голямата поляна на Изгрева се изпълваше с мъже и жени. Всеки стоеше тихо и съсредоточено и с молитва и благодарност посрещаше първите лъчи на слънцето. След това се нареждахме и правехме първите 6-тях ежедневни упражнения. Веднага след тях, музикантите със своите инструменти - цигулки, флейти и китари - заставаха в средата на полянката и ние образувахме кръг около тях. Учителят заставаше в центъра на кръга и под звуците на музиката, която Той самият бе композирал, заедно с Него провеждахме Паневритмията - упражнения, създадени пак от Него. Така, всяка ранна утрин, в кръг около Учителя, всички ние: млади и стари, учени и прости, бедни и богати, мъже и жени, започваме деня с плавни и хармонични движения под звуците на прекрасната музика. Понякога хората от града идваха да гледат и често след свършването на Паневритмията те идваха при Учителя и задаваха въпроси. Една сутрин на полянката Учителят пак бе заобиколен с хора. Двама граждани, явно идваха за пръв път на Изгрева и любопитни да разберат какво става тук, задаваха въпроси на Учителя. Единият запита: - Каква е целта и ползата от тия упражнения и защо ги правите толкова рано сутрин, в такова неудобно време? - Тия упражнения - започна Учителят - могат да дадат големи резултати. Ако всички българи биха играли всяка сутрин Паневритмията съзнателно, никакво зло не би могло да постигне държавата ни и никога не биха боледували. Време е вече цялото човечество да промени своя начин на живот - продължи Учителят. -Хиляди и хиляди години народите воюват помежду си и погледнете до какво са достигнали. Ние сме пред прага на една нова култура на Любовта, която ще побратими народите и хората. Границите ще отпаднат и народите ще заживеят като братя. Сега говоря за онова, което ще стане. - И кога ще стане това - попита един от гражданите - и как ще стане? - В природата има само развитие, а време и пространство, това са човешки величини. Новото ще дойде, когато старото бъде надживяно. Първо ще дойде една метла, ще измете всичко старо. Богатите ще изпразнят касите си. Ще се обедини трудът на работниците, ще се промени идеалът на хората. И тогава ще дойде новата култура на Любовта и братството между всички народи по лицето на Земята. Въпрос: - Кажете ни задачата на упражненията. - Ние играем Паневритмията, за да се свържем с невидимите помагачи от всички светове и по този начин да улесним пътя на българския народ. Всяко правителство трябва да върви ръка за ръка с народа. Новото ще дойде, но не е ли по-добре да дойде с по-малко жертви и страдания? Всяко упражнение е привличане на сили. Ако движенията се извършват правилно и с ритъм, те ще развият много добродетели във всички. Движенията ще привлекат известни същества на светлината, на любовта, на милосърдието, на вярата. Движенията и ритъмът, това е хармония и сила. Ритмичните движения при музика могат да извършат чудеса. Ако хората достигнат този източник, ще пият чиста вода. Природата има неизчерпаем склад от сили, които са на разположение на всяко разумно същество. Сутрин природата дава най-щедро. Следобед някои други лъчи се примесват с тези на Слънцето и даже при някои случаи действуват вредно. Рекох, не се стремете да вършите велики работи. По-добре започнете с малките неща. Започнете със служенето на доброто. Както Слънцето пробужда новия работен ден, така и Учителят пробужда душите със светлината на новата култура за Любовта и братството. Тези мисли, изказани от Учителя, носят дата 15 юни 1938 год. *** Когато природата се подновява, птичките пеят. В началото на всяка Божествена култура човеците пеят. Когато светът се пресъздава, ангелите пеят. Формула: Господи, научи ме да бъда търпелив, да бъда милостив и чист.

Приложение II. Игнац Падеревски (1860 - 1941) от Иван Минчев „120 бележити композитори", изд. Музика, 1976 г., с. 490 - 493. (Приложение към стр. 724 (от оригинала 673 от този текст - ГСК), № 329, 330) Игнац Ян Падеревски е изключителен пианист-виртуоз, виден композитор, диригенти обществено-политически деец. Родене на 6.ХI.1860 г. в с. Куриловка - Подолска губерния, в интелигентно семейство. Майка му е образована и с висока музикална култура, отлична пианистка, но за съжаление умира малко след раждането на Игнац. Баща му, управител на имение, също е образован и музикален, с художествен дар, с красива външност, със сърдечни и топли отношения към хората. По време на полското въстание в 1863 г. арестуват Ян Падеревски. Малкият Игнац запитва един казак защо вземат баща му и скоро ли ще го върнат, но той го удря грубо с камшика си. Този инцидент се запечатва дълбоко в детското съзнание на Падеревски и той цял живот има неприязнено отношение към руското самодържавие. Още на тригодишна възраст Игнац се опитва да свири на пиано. Баща му решава да му наеме учител по музика, но го отвежда при съвсем посредствен цигулар. След това намира друг учител, вече по пиано - но също посредствен педагог, а пианото е старо, разнебитено. На дванадесетгодишна възраст записват Игнац в консерваторията във Варшава, където усърдно учи пиано, хармония и контрапункт. В ученическия оркестър свири на флейта, обой и после на кларинет, а за да допълни оскъдните си средства, преподава частни уроци по пиано. Щастливо обстоятелство за Падеревски е, че докато учи във, Варшава, има възможност да живее в дома на Едуард Кернтопф, производител на пиана. Той му позволява да се упражнява безплатно, поощрява го и го подпомага в неговото музикално образование. Отнася се бащински към него и изиграва голяма роля и по-късно, в изграждането му като музикант. Поради лоши отношения с директора на консерваторията, Падеревски е изключен за една година. През това време предприема с двама младежи - цигулар и виолончелист, едно много злополучно концертно турне из Русия. Вместо да спечели пари, за да продължи образованието си, той се завръща още победен и болен. През 1878 г. завършва консерваторията и е назначен за преподавател в нея. Впечатлителен и отзивчив, вглъбен в музиката си, Падеревски мечтае за свой дом и в 1880 г. се оженва за Антонина Корсак. Младото семейство е щастливо, ражда им се момченце, но смъртта грабва любимата му съпруга. Детето расте слабо, болнаво и въпреки усилията, които полага Падеревски, умира през 1901 г. Още тогава, във Варшава, Падеревски написва и отпечатва няколко произведения за пиано. Те се посрещат добре от музикалните среди, но авторът чувствува, че теоретичната му подготовка не е достатъчна и че пианистичното му изпълнение също не е на високо ниво. В 1881 г. отива в Берлин, където в продължение на една година ежедневно учи по 10 ^ 12 часа без почивка композиция при Фридрих Кил, а по-късно и при Урбан. Кил преценява изпълнителските му способности и го поощрява в пианистичната му кариера. По тоза време Падеревски се запознава с младия немски композитор Рихард Щраус*. Берлинският музикален издател Хуго Бок издава неговите копмозиции, срещу които му заплаща значителна сума, и композиторът отново има възможност да продължи музикалното си усъвършенствуване. За да поеме пътя на пианистичната кариера, много спомага срещата му с великия руски пианист Антон Рубинщайн, който му предрича блестящо бъдеще. В Берлин Падеревски посещава музикалните домашни сбирки на цигуларя виртуоз Йосиф Иоахим, където се запознава с редица видни музикални дейци, между които и с прочутия вече по това време Пабло Сарасате. *Един интересен епизод: когато свирел на пиано, Щраус гримасничеп грозно. Понеже и Падеревски правел подобни гримаси по време на свиренето, решава да се излекува от този недостатък: по цели часове свири пред огледало, докато най-после преодолява своята слабост... (Бел. а.) Падеревски се завръща във Варшава и отново постъпва като преподавател по пиано в консерваторията. Същевременно упорито се занимава с латински език, математика, литература, история, но най-много време отделя за композиране. Написва няколко пиеси за пиано - с богати мелодии, красива хармония и поетично настроение, които веднага се издават. С това в Полша официално признават композиторския му талант. През 1883 г, съвместно с голямата полска певица Моджеска, Падеревски изнася с блестящ успех концерт в старинния университетски град Краков. Със спечелените пари заминава още същата година за Виена, за да учи пиано при най-знаменития пианист тогава - поляка Лешетицки. Макар че Лешетицки не го насърчава („късно, много късно", „пропуснал си влака", „пиано се учи от малък"), все пак му помага много, като му разкрива някои „професионални тайни" на пианистичното изкуство. От него Падеревски се научава например да извлича великолепен тон, довежда до съвършенство чувството си за ритъм и цял живот му е благодарен. Във Виена в основания от Лешитицки музикален клуб Падеревски се запознава и с Йоханес Брамс, който се отнася много сърдечно с него и дава висока оценка на изпълнителския му талант. В 1885 г. Падеревски става учител в консерваторията в Страсбург, обаче малкото възнаграждение и огромната работа го принуждават още следващата година да се върне в Полша. Точно тогава неговият приятел и покровител, фабрикантът Едуард Кернтопф, открива във Варшава изложба на пиана. На изложбата Падеревски свири свои композиции, с което прави прекрасна реклама на пианата и същевременно популяризира собствените си творби. Кернтопф отново проявява щедростта си - дава му значителна сума, с която Падеревски заминава за Виена, за да продължи учението си при Лешетицки. Повторните занимания с Лешетицки се оказват много ползотворни - Падеревски вече е напълно завършен пианист-виртуоз. Веднъж Лешетицки, представяйки го на видни виенски критици и музиканти, казва: „Вие не познавате Падеревски? О, това е твърде жалко, но скоро ще имате случай да го чуете лично. Следете неговата кариера! Запомнете: той ще стане голям артист, името му ще се носи от уста на уста." Падеревски започва усилена концертна дейност, която не секва до края на живота му. Името му на пианист-виртуоз става извънредно популярно в целия сват. Първият му голям концерт в чужбина е в Париж през март 1888 г., на който присъствува и Чайковски. Непрекъснато обогатява репертоара си и усъвършенствува изпълнителското си майсторство с огромна енергия и труд. „Докато се работи, не може да не се страда, за удоволствие и дума не може да става! Упоритата работа изисква само усилия и причинява болка" - пише той в автобиографията си. С каква желязна воля поддържа реномето си на артист, се вижда от следните два факта. Едно сухожилие на рамото му се разтегля и години наред го боли, лекарите му забраняват да свири. Но той не прекъсва концертната си дейност. В дни на най-остри кризи свири на своите концерти в Америка все така блестящо, като преодолява непоносимите болки. Никой от публиката не знае и не забелязва това. Друг път, пак в Америка, получава инфекция на един от пръстите си. Но концертът е обявен, залата е препълнена и той излиза на подиума. Пръстът му се разкървавява, остри болки пронизват цялото му тяло, но именитият пианист завършва концерта все така виртуозно, както и друг път. Популярността на Падеревски като пианист е много голяма. Един трогателен момент от живота му в Америка потвърждава това. Беден полски емигрант работник, очарован от неговата музика, при смъртта си в 1930 г. му завещава единственото си богатство - своите спестени 50 долара. За Падеревски това е най-големият подарък в неговия живот и винаги с умиление си спомня за него. По време на своите многобройни музикални пътешествия и домашни концерти в домовете на богатите меценати Падеревски се среща и опознава с много велики музикални дейци - свои съвременници: с Ханс фон Бюлов - прочут немски диригент и пианист, с несравнимия италиански диригент Тосканини, с италианския композитор Ариго Бойто, с френския композитор Гуно, с руските Цезар Кюи, Римски-Корсаков, с мадам Дюбоа - последната ученичка на Шопен в Париж, с Жан Жорес - обществен и политически деец, с певицата Аделина Пати, с американския писател МаркТвен... В тези безкрайни пътешествия Падеревски има нужда от тих домашен кът, затова си купува къща в Швейцария, а в 1889 г. се оженва за сънародничката си Горска. През всичкото време Падеревски не престава да композира музика за пиано, написва и две опери. Първата, „Манру", се радва навремето на голям успех. В 1910 г. композиторът осъществява една своя отдавнашна мечта - по случай годишнината от Грюнвалдската битка издига с лични средства паметник в Краков в чест на победата над тевтонските орди. През това време (1909 - 1913) е директор на Варшавската консерватория, а в 1910 г. го удостояват със званието „Доктор по философия" на Лвовския университет. По времето на Първата световна война Падеревски активно действува за създаване на полско буржоазно-помешчическо правителство, свързано със САЩ и Англия. В 1917 г. е назначен за официален представител на емигрантския буржоазен „полски национален комитет" в САЩ. От 1919 г, е министър-председател и министър на външните работи на буржоазно-помешчическото полско правителство на Пилсудски и като представител на Полша подписва Версайския мирен договор. По-късно се оттегля от политическия живот и се отдава на концертна дейност, най-вече в Америка, където е и постоянното му местожителство. В 1940 г. е избран за председател на парламента на полската реакционна емиграция в Париж. Падеревски умира през 1941 г. в САЩ на 81-годишна възраст. Падеревски е един от най-големите полски пианисти-виртуози и един от най-добрите изпълнители на произведенията на Шопен *. Свиренето му се отличава с блясък, артистичност, изящество и фина детайлна шлифовка. Много от произведенията му са върху полски народни теми. Измежду най-популярните негови творби са Менует и Вариации за пиано с финал фуга. Той има историческа заслуга за популяризирането на полската музика в света. Списък на по-важните творби на Падеревски: Симфония „Полша"; Концерт за пиано и оркестър; два концерта за цигулка и оркестър; Соната за цигулка и пиано; „Полска фантазия" за пиано и оркестър; Вариации за пиано с финал -една фуга; Менует; много песни, между които 12 френски песни по текст на Катюл Мендес, кантати и др. Опери: „Манру", либрето - Алфред Носиг (1901) и „Сакунтала". *Падеревски събира всички съчинения на Шопен, първият том на които е издаден във Варшава в 1949 г, (Бел. а.)

Приложение I. Т. Н. Караваневски. Мазаров и творческият дух на българина София, 1940 г. (Приложение към стр. 678 (от оригинала 628 от този текст - ГСК), № 76 и стр. 679 (от оригинала 628 от този текст - ГСК), № 78, 79) Роден на 16 януарий 1906 год. в Павел-баня и отраснал като обикновено българско селянче, най-несретно гледано и дори измъчвано от живота, както се измъчват почти всички деца на бедния български народ, Мазаров заболява от коремен тиф, като ученик в III отделение. Майка му е в недоумение. Изплашена, тя повиква бащата-войник. И той идва, за да се наплачат и двамата над полумъртвата си първа рожба. Тридневният отпуск на баща му се свършва и той оставя детето си нямо, за да замине, вместо за Казанлък, на границата. Там го повикват нуждите на Отечеството ни през Балканската война... Мъката е неописуема, но духът е несломим! Постепенно, тежко се ниже времето. Детето оздравява и започва да говори наново. В бедната селска къща се ражда нов човек сякаш. И, след завършване на основното си образование в село, Мазаров продължава да учи в Казанлък. В петия клас прекъсва по домашни грижи и несгоди. Юноша вече, той скита неповолно по седенките, пее в нощната дрезгавина из улиците и се вслушва в родния тайнствен шепот, който се е непрестанно почти носил ден и нощ от розоберките или копачките ни по Дувандере, Бонин-дол, Хармантарла и Гьоз-тепе... Тия свидни, мили, сладки родни гънки! Следната година продължава образованието си и пее в ученическия хор, ръководителят на който нито дори се интересува от него. Пък и нали е от село. Мъчно може да се забрави робството с неговите волни и неволни простъпки. Завършва училището и става учител в Карнобатско, дето е постоянен гост на сватби и годежи. Радват му се всички. Той е чуден певец за простодушните български селяни. И даряват го богато. Някои от сватбарските му дарове се ревниво пазят и днес в бащината му къща. След двегодишно учителство, той отбива трудовата си военна тегоба и пее в Старо-Загорския черковен хор... И там зачитането се усмихва малко! Пробуденото дарование вече не го напуща. Свършва трудовата си служба и се завръща в село. Подава заявление за учител, но училищното настоятелство му отказва, за да се оправдаят за лишен път думите на мъдростта, че пророкът не е пророк в родното си място. И постъпва чиновник в Казанлъшкото инженерство. Свободното си време дарява на г-н Андрея Попгеоргиев като хорист. За пръв път на гласовите му способности се обръща внимание. Това събитие за него остава решающо, може би. Окрилен е един дух, макар и скромно, за тласък напред. Странното ободряване на добрия музикален познавач, Попгеоргиев. се сблъсква страшно с живота и с действителността... Мазаров е наново в селото ни! Значително отегчен и много загрижен, той се бори да спечели поне едно бащинско благоволение срещу напластеното вече роднинско мъдруване, че цигулар къща не храни. В такъв именно вид и силно разруменен, изморен и потен, ми беше представен от Казанлъшкия околийски началник през 1923 год.. при една обиколка около строящия [се] тогава мост над р. Тунджа при Павелбаня. Останах изненадан. Това беше вече един възмъжал, красив мъж, който работеше като обикновен, чер работник в предприятието и мечтаеше сладко, скрито, за Музикалната академия в София, а може би и нещо повече... - Поговорете му, вярвам, ще Ви послуша! Последните му думи при оная ни среща бяха изпратени с една мила, жизнерада и свойствена само нему усмивка. Вярата му, че аз ще склоня баща му, поне да не пречи на следването му, беше голяма. Следните години Мазаров е вече студент по пеение и скоро пътува с хор „Гусла" по Югославия, Италия и другаде. Академията завършва без прекъсване и става хорист в Народната опера. През това време аз имах честта да му бъда настойник и да се радвам на труда му непосредствено по някой път. Над главата му виснеше, обаче, един странен тормоз от отговорни лица и некадърници... На сцената изскокна ненавистта! Дали в „Гусла" или в хора на румънската църква, дето пееше между другите и студентът Мазаров, го беше вече дочул главният диригент на Народната ни опера г-н Златин, аз не знам. Знам, обаче, останалото, а именно: че гласът на Мазаров му е твърде много харесал, за да го покани веднага и изслуша на клавира. И в него остава убеждението, че гласът на Мазаров е чуден тенор, от какъвто особено много се нуждаела нашата опера по това време. Г-н Златин замолил веднага настоятелно пред управата на театъра: да се направи всичко възможно, но гласът да не бъде изпуснат и забравен... Това, разбира се, става само срещу 2000 лв.! Стореното си остава само една капка в морето, което бушуваше зле в гърдите на Мазарова. Неговият голям и хубав глас имаше нужда от тласък, от непрестанна градация, от много и разумна авансировка. Това искаше правилното и човешко третиране на този изключителен глас, който можеше и да се загуби при систематическите препречвания или умишлени спъвания. Освен това, една страшна ненавист туряше крак на ритмичните стъпки и вълшебството на днешния Радамес от Аида или Манрико от Трубадур, както и в останалите роли, представени от него... Наричаха го дори „селяндур и дръвник"! Разочарован до болезненост, той се вижда най-после на страшното кръстопътище: към село или към Голгота! И тогава, с едничкия си приятел и ръководник Желю Минчев, подготвя здраво силите си за последно сражение. Иска поне малка командировка, но и тя му се отказва. Мазаров няма средства. И за целта сключва един заем от Чиновническото Застрахователно дружество и заминава за всенародните певчески състезания на Виенската опера. Уверен в способностите си, той се хвърля напред, подобно ранен балкански лъв, и прегръща, вместо смъртта, победата... Гръмва славата на българския дух отново! Казват всички, че когато щастието пожелае да се усмихне някому, то може да намери скрити и открити пътища, за да надникне в гънките на детската душа и в най-бедната колиба, за да изтръгне златната корона на величието и красотата, стига там да го посрещне с радост трудолюбието. Само упоритият труд не дава път на отчаянието. И ето: с него Мазаров замина, вместо към родното ни село, дето го чакаше забвението, към Виенската опера, дето го целуна безсмъртието. Той се хвърли в неравната борба там с цялото си самобитно българско дарование и преодоля нещастието и чуждите срамове... На отговорните ни места и лица! Натурален, корав, неподатлив български селянин, той издържа, както никой друг, решителния смъртоносен скок в живота и спечели най-желаното: сграбчи в сладостно упоение лавровия венец на нов български и световен талант, за да го понесе върху широките си плещи, като слава на целия български народ. Световноизвестният оперен диригент Бруно Валтер е безумно възхитен от скромния, млад и красив българин, който изскокна сякаш сомнабула от тракийските някогашни светилища, за да напомни безсмъртието на Орфея... Търпението и трудът надвиха всичко! Суетата ни подсказва, че Мазаров е наследил певческите си способности от своята прабаба. Тя била пеяла някога толкоз хубаво и силно, че дори един ден сам Змей-горянин не изтраял повече, а се спуснал през бури и гръмотевици от Голям-Висок край родното й село Турия, за да я полюби. И често се приказвало с трепет за това тайнствено свиждане, началото и краят на което не се знае точно. Онова, което, обаче, се помни добре, то е, че прадядото, дядото, както и самият баща на Мазаров са си предавали силния, ясен и хубав козарски глас. Останалото е дадено от усилието към съвършенство, на дългата му и разумната му школовка... Малко ли е това наследство! - Аз не мога да Ви обясня всичко! Непринудено усмихнат ми рече той след завръщането си в България, като най-голям артист вече от Виенската опера, дето беше изсипано толкоз много злато в краката му, за да го имат само големите меценати на изкуството. Сега вече неговата песен, наистина, беше вълшебна за всички. Всички бързат да го видят, да го чуят, да го имат. Той си идва следващата година. Официална България не го посреща. Затова пък народът му се радва, макар и в скъпия салон на Зала България. Той е същият: скромният, но вече велик Българин... Тази година го срещна цяла България! Развихрил е той величието на родната си страна по всички посоки на света. Викан е в Рим, в Милано, в Бърно; очакван е в Лондон, Вашингтон и Ню-Йорк. На сцената на българския Народен театър му е поднесен царски орден за заслуга и изкуство. Той е най-после всебългарско величие. Родната съдба сякаш подигна своя пръст из детската му торбичка и казва на всеослушание: „Ти беше отритнат и смазан, но аз те издигам пред очите на целия свят, защото такава е волята на правдата и човечността - такава е волята на непрестанния човешки напредък... " - Ти си добър, за да простиш на всички! Артистът от Народната ни опера г-н Попов каза: „Скъпи колега, ти замина от България незнаен, а се върна именит и прославен. Само усърдието, непоколебимата воля и увереността сочат пътя на твоя изключителен успех. Ние сме горди, че в твоето лице имаме достоен представител в първите европейски театри. Ти издигаш българското име на завидна висота и му отреждаш място сред първенците на певческото изкуство. Твоите успехи са успехи на цяла културна България и на нейната млада опера. Бъди здрав и бодър за още по-голяма слава..." Редуват се приветствия, цветя, награди! Трогнат до сълзи, Мазаров отговори: „Ваши Величества, г-н министър-председателю, г-да министри, г-н директоре, драги колеги, скъпа и прескъпа публика, тъй като нямам този дар да изказвам благодарността си, ще ми простите, ако кажа по-малко думи, отколкото трябва. Благодаря на Ваши Величества за вниманието, с което ме удостоявате, като втори път присъствувате на моите представления. Вие ме правите извънредно щастлив. Аз ще нося този скъп спомен, където и да бъда по света. Ще помня тия вечери. Чувствувам се горд, че съм българин..." Триумфът е вихров, неописуем! Стъпките и шепотът дори на този голям български певец, на който името се разнесе по света само в няколко мига, показват какво е личното му и обществено обаяние. Възторзите на публиката дойдоха като отговор на неговите страдания. За него няма и не може да има по-голяма награда. Това е всенародното отблагодаряване за честно и достойно служене. Тъжно и болно е, че първи други народи го нарекоха Карузо. Мазаров има всички заложби на един световен първенец в тоновото изкуство. Той има гласовата мощ и техническите ширини на едно истинско българско дарование... Един нов световен вълшебник! Не е ли това същинският дух на усмирения Буцефал, в полза на творческия възход на българската нация? Не е ли това едно свръхизвихряне на могъщите всебългарски идеали към дните на бъдещето ни? Не са ли тия истинските мотиви, приказки и песни, които ни непрестанно нашепват родните балкани? Не е ли това безсмъртната мисъл на великия пълководец Наполеона, който една хиляда години след езиковата прослава на Симеоновите българи, заяви на юнаците си, че всяка войнишка редица съдържа по един маршалски жезъл? Не е ли това самата божествена песен на природата между Бялото, Ионийското и Черно морета... Не са ли това заветите на миналото! Не е ли това, най-после, вечната и нетленна душа на майката-земя, която е родила толкоз много герои-чеда, за да ги подреди на световния аеропаг като свидни, блестящи звезди от родното небе? И не е ли това светкавичният възход на дадена издънка от всебългарското вековно величие, подвизите и славата на което са обърнати към грядущите поколения? - Да! - това е точно тъй, както ни го дарява сам Бог, за да не забравяме никога, че в света има правда, която бди над всичко и над всички, всякога и навсякъде... Дано бъде тъй и само тъй, наистина!

Извадки от окултни лекции I и II година на общия окултен клас 357. Практическо приложение на музиката Ще турите в ума си мисълта да се учите, а не само да прилагате. Светлината е резултат на известни елементи; като докараш в съчетание тия елементи, тя ще дойде. Първото нещо, основният принцип у нас, това е любовта, която е създала целия космос. Любовта, от която произтичат всички сили в природата, влезе ли тя в живота ни, всичко ще оправи. I. Когато Любовта се прояви в сърцето, произвежда най-нежното чувство, което прониква във всички други чувства. Тогава, при туй чувство, ще се образува у вас ново сърце и умът ни ще се преобрази. II. Любовта, като дойде в ума, произвежда най-мекия поглед, който има най-мека светлина, на която зреят най-добрите плодове. III. Когато любовта се прояви в материалния живот, произвожда най-сладката дума. Щом туй нежно чувство се прояви в душата ви, тогава може да очаквате тази Божествена чистота във вас. Когато се появи мекият поглед, ще дойде светлина в ума ви. И когато дойде сладката дума, непременно ще се прояви свобода в душата ви. Това са трите качества, които трябва да имате. Ще бъдете естествени, без никакви преструвки, откровени, чистосърдечни, като дете. Когато искате да се тонирате, пейте упражнението „Сила жива, изворна, течуща". Ще минем към окултната музика, за да се пробудят някои висши чувства и да ни дадат нов импулс. Ако една благородна мисъл дойде, ако едно мероприятие се дава вътре в живота ви като условие да го приложите и не го използувате, ще дойде гонение, ще дойдат нещастия. В окултната наука човек трябва да бъде смел - решиш нещо, не мисли за последствията. Смел и решителен е човекът на Любовта. Любовта е основа на всяко нещо, тя е основа на абсолютната безгранична Любов, която движи света. Бог е Любов и Той не може да се раздвои. Ако ти си готов за любовта, тя ще дойде и ще се прояви. Ти трябва да съзнаеш, че животът ти е любовен дар. Движението показва, че има живот, животът показва, че има любов, а Любовта - че някой мисли заради нас. Хората измират, защото не се любят. Болен ли е някой, ти ако го любиш, като отидеш при него, тези силни вибрации на Любовта, които се отделят, ще му помогнат и той ще оздравее. Когато ти имаш Божествената Любов, няма да кажеш: „Аз съм, който отделям топлина", а ще кажеш: „Аз събрах тази Божествена Любов и я проявявам." Един ден, когато Бог дойде да се засели във вас, тогава вие вътре във вас ще бъдете едно слънце и чрез вас ще се прояви слънцето, Бог ще бъде във вас и Любовта ще се проявява. Без музика не можете да бъдете ученици. Искам да бъдете отлични певци, да не се стеснявате. (Извадки на Елена Хаджи Григорова от 2 лекция на Общия окултен клас, 12.Х.1922 год., II година) 358. Влиянието на музиката, пението и движенията Музиката трябва да остави радостно чувство във възходяща степен, чувство на творчество. Музиката не е нито в скръбта, нито в радостта, тя уравновесява силите, които създават тия състояния в човешката душа. Разгневиш ли се, изпей: „Сила жива, изворна, течуща" или „Fir-fur-fen". При пение, ако ви се появи кашлица, показва, че енергиите ви не вървят правилно; ако пееш постоянно, туй нещо трябва да изчезне. Когато излизате навънка, за да се оградите от простуда, ще съсредоточите вниманието си върху гърлото, ще мислите за ларинкса си и няма да се простудите. Понеже ние нагазваме в една област чрезмерно активна, там ще срещнем известни невидими същества, които се укротяват само с музика, затова тя ни е необходима. Когато си в едно възбудено състояние, пей, за сменяване на енергиите. Всякога ще минаваш от силните към тихите песни. Легнете си вечерно време - ще си кажете: „Искам да стана (музикален)" и бъдете уверен, че щастието ви в света зависи само от музиката. Всяко едно четиво, ако имаш музикално настроение, ще го разбереш по-добре. Духът работи музикално. В Божествения език няма излишни думи. Свещеният език е неизменяем. Който е разбрал музиката, ще разбере Божествената поезия на нещата. Ще започнете от музиката и така ще се облагородите, ще създадете характер. Губене на паметта произтича от дразнене, тревоги, насилия, а музиката постепенно ще премахне тия тревоги и ще даде едно уравновесяване на душата; тогава умът се запазва по-спокоен и паметта ще бъде силна. Когато не туриш „аз", то не е материално. „Аз любя", значи ти имаш известен интерес. „Аз вярвам", то е слабо материално. Но „вярвам", то е силно. „Любя", то е силно. Вибрациите на „любя" са едни, а на „обичам" са други. Станеш сутрин - попей си, ако искаш да ти вървят работите добре. Ще употребим музиката за възпитанието на децата, за внасяне ред и порядък. В окултната музика се изисква голямо присъствие на ума, сърцето и волята; ти като си в хармония със себе си, цялата природа е с тебе. (Извадки на Елена Хаджи Григорова от З лекция на Общия окултен клас, 15.Х.1922 год., II година) 359. Окултна музика В окултната музика никога не се допущат думи или тонове с две значения, там всяка една дума трябва да има едно значение. Окултната музика е един начин да се освободим от нашите лоши навици. При изпълнението на тази музика вий трябва да имате онова детинско разположение и да пеете с чувство. За мен природата е проявление на Бога в живота. Като казвам, че този свят е един от най-добрите, разбирам, че в него съществуват всички възможности и условия, при които ний можем правилно да се развиваме. Няма сила, която може да ни извади из релсите навън. Няма никой, който може да ни накара да сгрешим. Ние грешим по собствена воля, по собствено желание. Да пеете е един начин на подмладяване. Музиката е една дълбока сфера на Битието. Окултната музика има за цел облагородяване и възпитание на човека, Упр.: си-му-ту-си = dо, si, ге, sol. Музиката се изразява със същите органи, с каквито говорим, т. е. същата оная ципица на гърлото, която служи за говора, служи и за пение. Първото нещо, с което започва черната ложа, като попаднеш в нея, е огрубяване на гласа ти. Щом почне да загрубява гласът, изменя се ципата, изменя се и характерът, понеже тия вибрации са много чувствителни. Кажи: „Аз съм мобилизиран в Божествената музика и не мога да пея другояче, освен по всичките правила на Божествената музика." Ти няма да позволиш никому да те хваща за гърлото, гърлото ти трябва да бъде свободно. Кажи на душата си: „Качи се в гърлото ми, да ми изпееш една хубава песен, каквато ти знаеш." Не спъвайте разумната душа в нейните проявления, всяко едно желание или стремеж трябва да бъдат свещени, както са свещени мислите и желанията на Бога. Всички пориви на душата са: благородни, свещени, чисти и святи. Ще спазвате Божествените закони! Истинският плач е първото музикално упражнение. Съвременните хора страдат от натрупване на енергия. Често болестите произтичат от натрупване на енергия. Ще кажеш на болестта: „Слушай, приятелю, аз съм мобилизиран. Аз живея в Божествения свят, дето всички същества живеят в хармония, какво търсиш в мен? Ще излезеш навънка. Слушай, приятелю, ти тука не може да градиш! Взе ли позволение? Ти мобилизиран ли си? Ще спреш този градеж! В името на онзи велик Божествен закон, който управлява света, ти си дошел като гостенин и ще излезеш навън! Не излезеш ли, другояче ще постъпя с тебе, по всички правила, които зная." Ако пожълтеят очите, показва, че черният дроб има разстройство. Пулсът нередовен - значи в сърцето има нещо. Кажи на сърцето: „Приятелю, закон е сърцето да бие 72 пъти в минутата, туй е правило и ти ще се подчиняваш!" Ще стегнеш там спирачката и нагоре няма да я пущаш, защото за условията, при които живеем, достатъчни са 72 удара. Сърцето показва биенето и на целия космос. (Извадки на Елена Хаджи Григорова от 4 лекция на Общия окултен клас, 22.Х.1922 год.) 360. Музика и пение При светия човек ти ще идеш, а светлият - той ще дойде при тебе. Бог е свят и светъл. Бог, като светлина, идва при нас, а като свят, ний отиваме при Него. Ще служите на Бога с ума, сърцето, с волята и с всичкото си тяло. Чрез пението ние ще почнем да привличаме ония сили, които са хармонични с нас. Първото нещо: ще пеете от сърце. Здравият човек всякога е весел. Следователно и в скръб, и в страдания, и в мъчнотии, всякога трябва да се радваме. За човек, който разбира законите, земята е място на радост и веселие. Чрез яденето ще дойдем в общение със себе си, с Бога. Закон: Голямата радост носи със себе си голяма скръб. Любовта ще бъде основа, един верен принцип, и тогава няма да скърбим. (Извадки на Елена Хаджи Григорова от 7 лекция на Общия окултен клас, 13.XI.1922 год., II година) 361. Музика и пение - средство за тониране Окултната музика е на образи и картини. Скръбта всякога се ражда от нямане на светлина; дойде ли светлината, скръбта изчезва. Ако искате да се лекувате, не отивай при приятеля си вечерно време да си казвате тягите. Изберете един светъл, ясен, слънчев ден, идете в гората с вашия приятел, разкажи му своята скръб и ще се излекуваш. Ако имате голяма скръб, идете в един ясен, слънчев ден на полето и изпейте песента: „Скръбта си ти кажи", и ще ти олекне. Трябва да създадете нещо духовно, та като пеете, небето трябва да се отвори. Да имате правилна оценка за нещата. Черните очи са израз на дълбочина в чувствата. Черни вежди - изблик на сили и енергии. Тънки вежди - мекота на чувствата, нежност. Сините очи означават нещо идейно, възвишено, каквото го има горе на небето. Аз желая на първо място да обикнете музиката, защото за благородството ви трябва музика и поезия заедно. Духът се труди и работи, започва с труд, свършва с работа. Работата става по свободен избор. Музика, поезия, пение, учение, те са работа, а не труд. Сутрин, като станете, пейте: „Сила жива, изворна.". Музиката е ангелски език. Музиката е изкуство във възходяща степен, а поезията - в низходяща степен. „Мама" значи същество, което може да се качва горе и да слиза, само тя може да се жертвува. За да бъдеш радостен, мъчнотията ще я туриш от пред очите си - тогава е безопасно. Гневът е изгубване на своето минало равновесие. Бог е Любов и тази Любов е всепрониквающа. Тя е вътре в нас и прониква вътре в нашето съзнание, в нашата душа. В най-голямата скръб, вярвайте в Любовта, не избухвайте, дръжте си ума. (Извадки на Елена Хаджи Григорова от 8 лекция на Общия окултен клас, 19.ХI.1922 год., II година) 362. Практическо приложение на окултната музика Музиката е съединително звено между ангелския и човешкия свят. Тя е език на духовете. Красивият живот е разумният живот. Музиката е един начин да оживее природата за вас. При концентриране ще си отпуснеш ръцете, ще бъдеш съвсем свободен. И като пеете, гърлото ви трябва да бъде свободно. Притъпяването на гласа се дължи на това, че не сте се научили да контролирате волята си. Ще я пренесете в гъртана си, ще правите упражнения да владеете вашия ларинкс. Гневът, съмненията, ядът, безверието рушат гърлото. Нам ни трябва нежност, мекота-музика. Музиката е средство за лекуване. Всяко приятно настроение се дължи на музиката. Ангелите са същества абсолютно чисти, те са образец на чистота и любов, те са същества на огъня. Окултната музика освежава ума. Закон е: ако мислите добро или зло за другите хора, то е все едно да мислите същото и за вас. Ако искате да се облагородите, непременно трябва да мислите много добро за другите хора. (Извадки на Елена Хаджи Григорова от 9 лекция на общия окултен клас, 26.ХI.1922 год., II година) 363. Окултна музика Аз считам най-важни работи в този свят: ядене, пиене, спане, мислене, чувствуване и действуване. Гласът и умът ви ще присъствуват вътре в гърлото и никога няма да се простудите. Махар - значи великият. Бену - онзи, който благославя. Аба - баща на всичко. Всеки, който се смее „ха-ха-ха", е добър човек. Всяко движение на очите, на ръцете, на всички наши пози, да бъде съвършено естествено. Може ли да постигнем тия естествени движения, гласът ни ще бъде естествен и от невидимия свят ще почнат да ни преподават. Нашият говор и движенията ни трябва да бъдат музикални. Само музикалният човек може да изрази истината. Любовта е най-висшата музика, най-висшата поезия, най-висшата молитва, тя е единение с Бога. Хора, които са живели редовен живот, не могат да говорят красноречиво. Туй, което посадиш и му опиташ плода, туй е истина. Щом пръстите ви са студени, това показва - волята е слабо развита. Най-голямата сила на волята е в краищата на пръстите. (Извадки на Елена Хаджи Григорова от 10-а лекция на общия окултен клас, 3.XII.1922 год., II година) 364. Музика - средство за концентриране Писането, пението са средства за развиване на човешката душа, също и размишлението. Най-потребно е концентриране на ума. Чрез пението ще развиете чувствителността си. Религията е постоянен стремеж към Божествената Любов. Бог е Бог на смирените, а на горделивите се противи. Докато сте на земята, ще се концентрирате и ще изучавате езика на ангелите. Трябва ни светлина в ума и топлина в сърцето, за да работим. Всяко безпокойствие спъва душата. Ако човек знае във всеки момент да бъде търпелив и да знае да се концентрира, той е придобил едно отлично изкуство. Душата ви трябва един ден да дойде да живее в гърлото ви и тогава отлични певци ще бъдете. Главно е, че ние чрез музиката можем да привлечем ангелите. Всякога, каквото говорим, каквото вършим, трябва да се съвпада с ритъма, със силите на нашето сърце. Всички болести идват от понижението на темпа. Когато двама души се скарат, идва простуда, или някаква рана, или инфекция. Накарайте болния да пее и той ще се излекува. (Извадки на Елена Хаджи Григорова от 12 лекция на Общия окултен клас, 17.XII.1922 год., II година) 365. Окултна музика в живота Всички неща в природата имат тясна връзка помежду си и докато не познаете тази връзка, живата природа няма да разкрие своите тайни и няма да бъде мека с вас. Природата има едно безпристрастно мнение за нас. Няма престъпление, което всеки от вас да не го е направил. И няма добро, което всеки от вас да не го е направил. За вас трябва разнообразие, еднообразието е убийствено. В езика си, в мисълта си трябва да бъдете въздържани, ако искате да успявате. Пението, което сега употребяваме, е език на много напреднали същества. Ниските тонове са миналото, от което се отдалечаваме, а високите тонове са бъдещото, към което се приближаваме. Тихото пение облагородява, силното пение е повечето волево. Няма да се критикувате! 366. Школата и развитието на ученика Разгневиш ли се, ще пееш: „Мир", „dо-mi-sol". Истина е само това, което ти знаеш и видиш. При пението всякога пулсът спада у ония хора, които не вървят по правия път. Всяко нещо в природата трябва разумно да се използува. Този момент, който имаш сега, използувай го. Всяко благо, което днес ви се дава, не го отлагайте! Знанието и мъдростта не търпят никаква лъжа, никакъв фалш. Когато човек наблюдава, трябва да бъде правдив спрямо себе си и спрямо другите. В развитието си човек трябва да придобие едно основно качество. Никога да не се гневиш без обект; трябва да извлечеш полза от гнева. Ученикът да проявява своята доброта. Да станеш ученик, то е благодат, да бъдеш учител, и то е благодат. Добрият учител е бил добър ученик. Ученици и учители, това са положения, които само определят ония велики отношения, които Бог е вложил в човешката душа. В даден момент да бъдеш добър! В даден момент ще бъда богат. Ще живеете във време и пространство, а възвишените решения ще правите извън времето и пространството. 367. Правилен ход на живота „До" - червеният цвят - тон на живота. После има „ми-бемол" и „фа-диез". Цялото е една миньорна гама. Спиране на естествения ход на човешкото развитие, „фа" е зеленият цвят -физическото поле. „Ре" е оранжевият цвят, изявление на индивидуалността. „Сол" е ясносиният цвят и означава духовния стремеж. Откъсите с номера 365 и 366 са извадки на Елена Хаджи Григорова от лекции на Учителя Петър Дънов, а с номера 367 - 375 - извадки на Пеню Ганев. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев.) Горната песен е много тъжна. Музиката е външната страна на живота, за да се тонира човек. То е наука и изкуство, да можеш да повлияеш на себе си, когато градиш своя характер. Онова, което се преживява, онова, което се мисли, онова, което се постъпва - това са материали, с които се гради човешкият характер, човешката душа и човешкото тяло. (Из лекция на Учителя пред Общия окултен клас от 9.III.1932 год.) 368. Създавай музикална мисъл и мисли музикално (Прочете се 10-а глава от Притчите) Па во га ди ке 30 ни па до ре ми фа СОЛ ла си до Музиката, това е един резултат на живота. Ти не можеш да бъдеш музикален, ако дълго време не си мислил. Каквито са мислите и желанията, такава е и съответната храна отвън. Следователно, ако човек има обширна, разнообразна мисъл, той ще предизвика в себе си стремеж да приема най-хубавата храна. Според мисълта му - и храната, а според храната ще бъде неговият мозък, неговото тяло. Следователно бъдащата хигиена, или бъдащата диета, която човек трябва да има, трябва да започне с мислите, защото от това ще зависи храната. (Песен: „Право мисли, право постъпвай") (Младежки окултен клас, 11.III.1932 год.) 369. Щом ти се раждаш в живота, това е една задача, която ти трябва да разрешиш. Срещнеш една мъчнотия, втора, трета - туй ни най-малко не трябва да те обезсърчава. Дръжте се за реалното, другите неща сами по себе си ще дойдат. Животът е, който създава всичките работи. Щом вие имате живота, щом вие живеете, щом можете да пеете, всичко е постижимо. Щом не можеш да пееш, нищо не е постижимо. Тогава, щом ти можеш да живееш и щом можеш да говориш, всичко е постижимо! Щом можеш да мислиш, всичко е постижимо; щом можеш да почувствуваш, всичко е постижимо. Щом можеш да страдаш, да се радваш, всичко е постижимо! Тъй е. Страданието показва пътя на постижението. Мъчнотиите са път на постижението. Само че в мъчението постижението е по-далеч от клона на дървото, а при страданието - това е близкият път. По този път трябва да вървиш. Като страдаш, постижението е близко, а когато се радваш, ти си в постижението си. (16.XII.1932 год., петък) 370. Българските народни песни Източното пеене има пластика. Българските песни са много резки, В българската ръченица има пречупени движения. (...) Учителите трябва да бъдат музиканти. (...) Трябва да се държи една беседа за музиката - каква е била едно време, каква е сега, каква трябва да бъде. Който пее, трябва да излиза сутрин преди да е изгряло слънцето, да пее, докато се покаже първият лъч. В първия лъч се крие най-голямата сила. (9.XII.1942 год., сряда) 371. Нови времена Нови времена са, мамо, настали, Нови сърца, мамо, са в младите момци създадени. И нов огън се е, мамо, запалил, който вече не гасне. Нас ни небесната светлина озарила, Ний не можем вече по старому да живеем. (9.XII.1942 год., сряда) Искате някога някоя песен от Бетовен да ви изпеят. Някой глас на песни не отговаря на думите, а някога думите не отговарят. Има една област, където и гласът, и поезията се схождат. (...) Учителят пее: „Настанаха нови времена, Да живеят хората добре, да носят светлината." (18.XII.1942 год., петък) 372. Има музикални парчета, които като изсвирите или излеете, ако е облачно, ще се изясни. Имате [болезнено] състояние - пейте, защо охкате? Изгревчани се готвят за Небето. Пейте! Парчетата, които [знаете], трябва добре да ги свирите. Един човек, който иска да си даде мнението [за нечие пеене], трябва да знае да пее сам. Тук, на Изгрева, трябва да пеете. Коя песен трябва да имате, която всички да обичате? Например песента: „Аз обичам сладко да ям." (13.II.1943 год.) 373. „Божието слънце грее днес" - „Духай, ветре!" [Тема:] „Пътят на най-лесната работа". Да се покаже пътят на най-лесната работа. Божието слънце грее. (Учителят свири и пее: „Божието слънце грее днес".) Понякога имате музикална засечка. Неразположен е и не му се работи. Намира се в един свят разхвърлян, в безпорядък. Някой път тръгвате някъде, но ви бутват, срещат ви някои и ви мушнали няколко души и вие се връщате. Срещнат ви някои невидими удари, които ви мушват в сърцето, друг - в ума и ти, ако не знаеш как да се справите, изгубвате разположението. Щом видите, че някой иска да ви обиди, качете се горе. Нека хвърля камъните си долу, а ти да си горе. Когато Божието слънце грее, не може да ви обиди. Духай, ветре, тихо духай! Тихо духай, мило гледай! Носи радост за листата, за душата! Духай, ветре, тихо духай, листенцата развивай! Мило гледай, листата развивай листе развий. Духай, ветре, тихо духай! Тихо духай, мило гледай! Нежно милвай, листе развий! Тихо духай, листе развий! Духай, ветре, тихо духай! Тихо духай, мило гледай! Тихо духай, листе развий! Лист развивай, цвят разтваряй, цвят разтваряй, плод раздавай! Духай, ветре, мощно духай, мъглите раздухай! (25.XII.1942 год., петък) (Песните) „Изгрей, ти мое слънце!" „Божието слънце грее днес" „Духай, ветре!" Вие мислите, че трябва да ви кредитират. Използувайте вашите дарби, които имате. Божието слънце грее днес на планината, а вятърът да духа долу, в долината. Има миньорна възходяща песен. [Не] „от мен нищо няма да стане", а „от мен ще стане нещо". От посятата семка ще излезе нещо. (...) Добрият цигулар ходи отдалеч да чуе как свири по-добрият майстор. Сега образци трябват. (...) „Божието слънце грее днес" мога да я облека в много дрехи. Източните народи обичат кривите линии. Българинът не обича много да криви. С музикалния свят ангели ще станете. Вие сте кандидати за ангели. В бъдеще ще питат: „Откъде са тия ангели?" Хай-ди-ди-ди-ди, да си иди, хай-ди-ди-ди-ди, добро да види! Хай-ди-ди-ди-ди, да се учи! Хай-ди-ди-ди-ди, да се учи, да сполучи. Хай-ди-ди-ди-ди, да си иди! Хай-ди-ди-ди-ди, да се учи! Хай-ди-ди-ди-ди, да се учи, хай-ди-ди-ди-ди... Хай-ди-ди-ди-ди, да си иде, хай-ди-ди-ди-ди, да се учи, да се учи, да получи, да получи, да се учи! Хай-ди-ди-ди-ди, да си иди, да си иди, добро да види! (30.XII.1942 год., сряда) 374. Пеенето Пеенето е най-хубавата храна. С пеенето се подхранва вашето гърло. То е като дете, на което трябва да изпращате най-хубави мисли, чувства и постъпки, бъдете от най-добрите певци в света. Всякога, когато човек изпълнява Волята Божия, ще знае да пее добре. Мисли, чувствува и постъпва ли добре, той ще знае да пее добре. Ангелите, от вашата вода, с която се миете, я анализират и виждат колко сте поумнели. По три пъти на ден да се мият. Пейте: „Аз ще се мия добре." „Добре ще се мия" - това всеки трябва да знае. Вие ще се миете добре, тогаз ще бъдете здрави, сега. Учете се от тия, които пеят, мислят, чувствуват добре. Трябва да се ползуваме от Божиите блага. (16.XII.1942 год., сряда) 375. За да станем проводници на Божията Любов, трябва да станем музикални.

Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова Продължение 5 330. Падеревски във филма „Лунната соната" Аз Падеревски го зная като млад в Америка. Всички жени лудееха по неговата красота, а сега го видях на киното такъв, какъвто не е. И ми казва: „Сега съм доволен, че си почивам. Младите моми не тичат подире ми." В неговите очи има една гениалност. Вниманието му не е разсеяно от вън, В него има закон на изпълнение. Онова, което Падеревски представлява, е нищожно пред онова, което човешката душа има в себе си. „Лунната соната" (от Бетовен) значи, човек, който не разбира живота. Той не свири една соната слънчева. Всичко на земята, което съществува, е все лунна соната. Животът, който живеем на земята, е лунна соната, зад нея стои слънцето. И аз сега ви свиря една лунна соната. Няма по-красиво нещо от това, като погледне човек спокойно небето, да се изпълни душата му с една благодарност. Това е живот вечен, да познаем великата душа, с несметните богатства, които носи в себе си, а зад нея седи Бог. Тази велика душа с несметни богатства е Христос, а зад Него е Бог. Та, да се радваме всички! Затова, не цапайте вашата душа! (6.II.1938 год., неделя) 331.Примирение Ако ти се кара някой, ти почни в себе си да пееш „sol" и ще видиш, че той ще се примири и ще почне да ти се извинява. Прилагайте тези методи, те са нови. В миналото методът беше фалангата, биенето. Да се освободите от всички нечисти мисли и чувства. Щастието на човека зависи от неговите чисти мисли и чисти чувства и постъпки, при което се съгражда неговото здраво физическо тяло. (6.II.1938 год., неделя) 332. Музикално хорово пеене Англичаните имат хубаво изпълнение в хорове. Българите нямат изпълнение в хорове. Военни песни могат да пеят. Когато пее човек, трябва всички клетки на тялото да станат музикални, за да затрептят. Вие не сте слушали хоровете на цветята, когато цъфтят, хоровете на плодните дървета, когато цъфтят, хоровете на реките, когато протичат, не сте слушали хоровете на ветровете, на зефира, хора на канарите. Колко време се иска, докато дойде оная музика, с която ангелите си служат! Има пеене, с което може да се разложи, както при Йерихонските стени. Ако употребявате музиката, колко пътя щяхте да съборите Йерихонските [стени] - мъчнотиите, които ви заобикалят! (13.II.1938 год., неделя) 333. Музиката лекува всички болести Има пеене, при което болният оздравява. Има пеене, като запея, желязото се стопява. Една секунда представя един твърд предмет. Тя може да бъде увеличена. Щом вземете тона „до" правилно, това са разумните същества, които веднага си насочват вниманието към вас и казват: „Какво обичате?" И ви дават, което искате. Като разрешиш всички мъчнотии - това е Истината. Най-мъчните парчета са при Истината. Там са най-неправилните тактове. Сърцето не върви в акорд с ума, а умът не върви в акорд с волята. В многото говорене остават неща неразбрани. А като се говори малко, човек се спира върху няколко неща и мисли. Като дойдете до музикантите, оставете да изправят своите грешки, а като дойдете до публиката, тя да изправи своите грешки. (13.II.1938 год., неделя) 334. Музикалният свят е устроен от Мъдростта. Ако не си умен, ти не може да пееш. Ако аз искам моите дървета да цъфнат, вземам тона „sol" правилно. В чувствата музиката върви бързо, ония трептения на сърцето. Умът пее протяжно, а сърцето - бързо. Човек е създаден и ще се поправи чрез музиката. Музикално ще мисли, ще чувствува и ще постъпва. (13.II.1938 год., неделя) 335. Когото Бог обича, обичайте го и вие. За да се прояви животът, трябва да има едно налягане, но туй налягане трябва да бъде музикално налягане. А вие искате без налягане да се прояви животът. Музиката, аз разбирам, че е един организиран свят. Под музика аз разбирам един човек, който слуша гласа на Бога, има хармония в себе си, който е възприел Божията Любов и слуша Божия глас. На него се дава новото име. А вие сега, когато Господ ви говори, вие спите. (16.II.1938 год., сряда) 336. Музиката подразбира едновременно слушане на това, което се пее на земята и в духовния свят, между ангелите. Същевременно ти трябва да слушаш и музиката в Божествения свят, да видиш как се трансформират тия три [вида] музика една в друга. Това значи музикален човек. Ония, които не са станали музиканти, те не са вярвали в музиката. Всеки човек става това, в което вярва. Вярата е в състояние да направи човека това, което иска. (5.XII.1937 год.) Не бързай да станеш музикален човек, но не отлагай да станеш музикант! Праведен човек, музикант, е този, който поставя всяка своя мисъл, всяко свое чувство и постъпка на мястото им. Ако свирите, ще се ползувате от музиката. Когато вземете тона „do" във всичките октави -това е музика. (18.II.1938 год., петък) 338. Колкото ставаш по-музикален, трептенията стават по-нежни, по-фини. Музиката е един метод, който спомага да се освободим от хиляди нисши същества, които носят отрова. Всяко безверие, съмнение, користолюбие носят отрова в себе си. И всяка лоша мисъл и чувство носят отрова. Сега ще учим закона за превръщане мъчнотиите чрез музика. (20.II.1938 год., неделя) 339. Щом човек престане да пее, той остарява. Сегашната европейска музика развива хармонията - езика, на който Господ ще ти отговори. А източните народи развиха до висша степен мелодията. Успехът на човека зависи от музикалността, която излиза от вътре. Когато пееш, цялото небе трябва да се отрази на твоето лице - от петите до главата. 340. Изопачена музика - шлагери От грехопадането ние имаме една изопачена музика, как я наричате вие -шлагери. Да възстановим първоначалната музика. (20.II.1938 год, неделя) 341. Музиката считам едно външно изражение на Любовта, на Мъдростта и на Истината - на тези три сили. Вяра, Любов, работа, богатство без музика не може да се реализират. Занимавайте се с музика. Нека тя ви бъде като стимул в живота и всичко онова, което желаете, ще го постигнете постепенно. (20.II.1938 год., неделя) 342. Молитвата Кога[то] се молиш, когато почнеш да говориш на Бога, трябва музикално да Му говориш. Ако запееш пред Бога и има хармония в песента ти, веднага от невидимия свят ще дойдат да ви помогнат. Първо учете мелодията, хармонията от горе отпосле ще дойде. Пейте на Господа с хубави мелодии. Молитвата е пеене. (23.II.1938 год., сряда) 343. Когато пеете „В начало бе Словото", ако аз съм в съгласие с това Слово, всички работи ще ми се уредят и всички погрешки ще се изправят. Като пееш, ако ти си доволен, хубаво си пял. След като попея на Господа и на ангелите и се вслушам, туй, което съм пял в мелодия, чувам: моята песен от горе в хармония ми се изпява. Ако не чуя отговор на моята песен, значи не съм пял добре. Тогава пак отивам да пея, да се моля, да се уча, докато чуя отговор от горе на моята песен в хармония. Човек трябва да стане една цигулка, чрез която да пеят от горе. Тази цигулка, ако не беше минала през страдания, можеше ли да се свири на нея? Всички трябва да се научите да свирите. Ако не знаеш да свириш и ако не държиш цигулката добре, ще страдаш. Тонът „sol" е реализиране на нещата. (23.II.1938 год., сряда) 344. Когато дойде една скръб, аз я разигравам. Почвам да й свиря и тя се разиграва. Радостта е проявената скръб, а скръбта е непроявената радост. Като станете сутрин, най-първо си попейте. Упражнявайте се. Пейте. Когато ти си нещастен, има милиони хора, които са щастливи и тука, и горе, и като попееш, всички ще пуснат в паничката по нещо. (23.II.1938 год., сряда) 345. Да разберете, то е едно възвишено състояние. Музиката е нещо разумно, тя може да засегне човешките чувства и човешките мисли. Тя иде от най-възвишения свят. Ако стомахът, дробовете не са в нормално състояние, не можеш да пееш. Пеенето не е само един звук. Стомахът е най-нисшето състояние. И в музиката има вкус, той принася нещо. (25.II.1938 год., петък) 346. Песента „Мога да кажа" Тази песен („Мога да кажа" *) е тоническа, тонира. Тя те изважда из едно състояние, което те е обградило. Обезсърчен си - „Мога аз да кажа"; тоновете да се приспособят на нашия говор. В музикалния свят всеки един тон е един ангел. Лошите условия показват, че музика ви трябва. (25.II.1938 год., петък) *Песента „Мога да кажа" е нотирана в тетрадка на Пеню Ганев (на стр, 728 тук даваме препис на песента от тази тетрадка). Дадена е на 18.II.1938 год., в лекцията "Програмата в живота". За същата песен Учителят дава обяснения и в лекцията от 25.II.1938 г, „Обич и Любов". Лекциите са публикувана в томчето „Възможности в живота", ИК „Жануа'98", С, 1998 г, стр. 318 - 358. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 347. Музикално ядене и храносмилане Имате желание да ядете. Е, как? Тогава почвате с 32-струнната арфа (32 зъба), почва, дава акорди, а езикът е капелмайстор. Има една публика от милиони души, която ви слуша. И тя иска да слуша нещо хубаво. Стомашната система трябва да изучавате, да не ви препятствува. Трябва да пееш песен, която да помага на храносмилането. Храната от стомаха отива в духовния свят, в духовното тяло - гърдите, и после отива в мозъка - това е в Божественото тяло. Та, трябва да пеете за стомаха си, за дробовете и за мозъка. „Аз мога да кажа, че днес хубаво ще ям." При яденето не мислете за друго. Яденето е един свещен процес. При яденето ще ти дойдат гости - възвишени същества. Ами една ябълка иде от много възвишени светове, също и едно зърно жито. Чрез храната ние сме в съприкосновение с целокупния живот. Когато се храним, да се концентрираме. Ако сме радостни при яденето, ние сме музикални. (25.II.1938 год., петък) 348. Ако кажеш: „Аз не мога да пея", ти си един невежа. Пеенето е присъствие на Божествената душа. Можеш да пееш само на Онзи, Който ти е дал сърцето, дробовете, устата, пък като пеем на Него, могат да ни слушат и други същества. Музиката е говорене. Плачът е чистене. Окалял си се. Ангелът, ако гледа как падат сълзите, ще създаде цяла музика. (25.II.1938 год., петък) 349. Като пея, целият музикален свят е около мене и в мен - вземат участие. И ако пеем, те ще направят нещо за нас. Всеки ще пусне в паничката по нещо. Та, като станеш сутрин, като едно малко разумно дете, представи се пред Господа и Го питай: „Днес какво мога да направя?" Всяка работа има еднаква цена за Господа, разбира се, че е на степени. Вярвайте на Господа, Който ви е дал всичко и всичко може да направи за вас, и Му се помолете. Всеки един певец, който може да пробуди желание да пееш, той е гениален певец. (25.II.1938 год., петък) 350. Желанието на хиляди хора да пеят се проявява чрез някого. Да се радвате на постиженията на другите, за да дойде и вашето време по-скоро. Да научиш хората да живеят добре, ти си музикантин. В този живот ако се научиш да вземаш чисти тонове, в бъдеще ще дойдеш като голям музикант и голяма оперна певица. Вие сте даровити, но сега личните ви чувства ви спъват. (25.II.1938 год., петък) 351. Етерното, жизненото тяло е, което свири. Всякой ден казвай: „Аз мога да пея по-добре." В музиката не е ангажиран само един човек. Щом пееш хубаво, не си сам. Много с тебе пеят. Има музикални часове. Не всякога може да се свири и пее. Като дойде до 12 часа вечер, трябва тихо да се свири, със сурдинка. Ако не зная да пея, аз ще си представя, че съм голям певец и почвам да мисля за този, за онзи гениален певец. Отивам и обикалям всички певци. И аз пея като тях. След 2 - 3 години ще видите какъв преврат ще стане у вас. (25.II.1938 год., петък) 352. Науката и музиката Науката е съществувала преди човека. Тя е съществувала и преди ангелите, херувимите и серафимите. Божествената наука, поезия, музика, художество са съществували преди всякаква наука, поезия, музика, изкуство, за които днес се говори. Това, което хората наричат музика, поезия и наука, представят вълни, отражения на Божествената наука, музика и поезия, които долитат до човешкия ум и сърце и се изнасят навън. Съзнателно или несъзнателно, човек се стреми именно към тази първична енергия, която единствена е в състояние да определи посоката на неговото движение. Само при това положение човек може правилно да се проявява. (26.IX.1928 год., сряда) 353.Хармония и мелодия Хармонията създава широта на съзнанието, а мелодията - дълбочина. 354 Щом ти пееш и другите започнат да пеят с тебе, това е добро пеене, а ако само ти пееш, а другите слушат, това не е добро пеене. (16.III.1938 год., сряда) „Е"-то разширява. Искаш да свършиш една работа - вземи тона „О". Дарбите са достояние за всички. Като видите един добър човек на сцената, невидимият свят ти казва: „Такъв трябва да станеш." Цигуларят на сцената не е сам. Те са цяло общество. Упражнявайте се тука, че като влезете между ангелите, да бъдете готови. (16.III.1938 год., сряда) 355. Отличният певец За да бъдеш един отличен певец, не трябва да имаш никакво разочарование, изкушение, смущение и болест. Човек трябва да знае да бута кордите на душата си, да мисли. (2.III.1938 год., сряда) 356. Всички болести идат за концентрация. Като те заболи глава или коляното, застани и се концентрирай 1 - 2 часа. Не мислете, че като ви боли главата, коремът, че то е главата. Не. Като те заболят, концентрирай се и почни да му пееш: „Боли ме коремът." (Учителят пее.) Ще видите как ще изчезне болестта. Каквото ви заболи, пейте. Като ви заболи глава, пей: „Аз вече ще почна да мисля и да чувствувам добре и да постъпвам добре, ще бъда справедлив и няма да правя погрешки." Музиката е един начин за подмладяване. Аз ви гледам, че сте остарели. Музиката е изкуство и сила. Музиката не е от земен характер, тя е нещо вътрешно. Който не е вътрешно музикален, и външно не е. Трябва да мислите за духовното. Който не е вътрешно духовен, не може да бъде музикален. При музиката трябва да вземат участие сърцето, умът и волята. Всяка болест с песен се лекува. (Изпяхме „ Тъги, скърби".) (2.III.1938 год., сряда)

Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова Продължение 4 Който е роден музикант, може да учи музика. Певци, родени музикално, имат магия в гласа си. Името на Бога е песента. Беден си - изпееш ли една песен при един богат, ще ти кажат: „Ела тука!" А ти отиваш и му говориш за Бога, а не можеш една песен да изпееш. Светът не се нуждае от критики, а от образци. Гърлото на човека е радиото, а самата песен иде отдалеч някъде. Най-добрите певци са на Слънцето. Там са най-възвишените същества, които управляват цялата Слънчева система. (3.V.1942 год., неделя) 264. Страдате, защото не сте музикални. Най-първо трябва да обърнем внимание на гласа си. Ти трябва да дадеш красота и съдържане на човешката реч. Първото положение на певеца е, когато влезе в залата да пее, да събуди желание да го слушат. И второто положение е слушателите да пеят отвътре. Любовта е най-хубавото пеене. Като [я] чуеш, всичко преобразява, болните оздравяват и примирява всички противоречия. (19.VII.1942 год., неделя) 265. В музиката има 7 тона, които, вземаш ли ги вярно, човек ще станеш. Не ти върви. Не ти върви - ще се научиш да вземаш тона „rе" тъй, както трябва. Ако с някой човек не ти върви, ще се научиш тона „mi" да вземаш вярно. Ще се научиш справедливо да го изпяваш. Ако искаш да отидеш при Бога, ще се научиш да вземаш „si" и т. н. Музикант, който пее, но е невежа, болен или сиромах, аз не вярвам а него. (19.VII.1942 год., неделя) 266. Музикантът е гений. Аз не говоря за музикалните плочи. Аз не вярвам в един философ, който не знае да пее и да живее. За мен музиката е брашното, от което можеш и хляб, и баница да направиш. Бог е турил музиката в главата на човека, над веждите, на границата. Мекото в терците ще намериш, а в квартата има сила. Тя е по-груба. (19.VII.1942 год., неделя) 267. Тоновете на сърцето се изразяват чрез баса. Жените в музиката са бас, а мъжете - сопран. Трябва да чувствуваш песента вътре у вас. Сутрин, като станете, да чуете хармонията, да я усетите чрез сърцето, а тоновете на ума - чрез сопрана. Мъжете са сопрани. Това е човешката мисъл. Когато тоновете на ума и на сърцето са верни, образува се хармония между ума и сърцето. Тази хармония трябва да се чувствува. (19.VII.1992 год., неделя) 268. Който има едно благородно сърце, един светъл ум и една широка, красива душа, той може да пее. Който е истинска певец, има една малка светлинка под лъжичката. (1.Х.1936 год., неделя) 269. Мислете за Бога. Аз ще ви кажа. За да изучите онази велика музика, почни да пееш най-първо за Бога и ще видиш как ще се развиеш и ще придобиеш необикновена дарба. Този човек, на когото съзнанието се е пробудило, той е учен човек. Виждане има само когато съзнанието е пробудено. Съзнанието диша чрез музика. Музиката, това е дихание на съзнанието в човешкия ум. Музикалният свят, това е една среда, чрез която душата на земята се проявява. То е, в което висшият свят може да се прояви. Рибата без вода не може да живее. Птицата без въздух не може да се прояви. Човешката душа, висшето в човека, ако съзнанието не се е пробудило, като среда, човешкият дух не може да се прояви. Музикалната страна, това е активната страна, в която съзнанието се проявява. В света всички нещастия произтичат [от това], че хората не знаят какво нещо е музиката. Не мислете, че това, което един цигулар може да ви свири, е музика. Това е предисловие на музиката. Музиката, за която ви говоря, като засвирят, умрелите ще скачат. Умрелите ще бъдат кротки при обикновената музика, но при музиката на съзнанието умрелите възкръсват, нищо повече. Единственото, силното нещо е музиката. Съвременното поколение без музика не може да се възпитава. Туй да го знаете. Възпитание, култура да създадете - не може без музика. (19.I.1936 год., неделя) 271. В музиката има всички сили, за да преодолееш всичките препятствия, които съществуват. Ако ние при сегашните условия сме музикални, бихме надделели хиляди препятствия, мъчнотии, които сега ни се случват. Музиката си има свои методи, свои формули. За пример аз определям основния тон в музиката - той е онзи момент, когато съзнанието се пробуди. Когато човек започне да се самосъзнава, първият момент на самосъзнанието, че той е човек, туй е основният тон на музиката. Той е „до". Но сега този тон, който имате, не е камертонът, той е далече. Основният тон е, когато умът се пробужда и съзнанието започва да функционира. Съзнанието се качва по тази музикална стълбица, която има 25 000 тона. (19.I.1936 год., неделя) 272. Сега имаме осем октави в пианото. Даже, последната октава, човешкият слух, ухото, не е в състояние да я схване. Ние нямаме още певици, които да вземат тези тонове на пианото. Няма нещо музикално, но развива се твоето съзнание постепенно. Та казвам: Музиката борави с едни къси вълни, които проникват навсякъде. За да се избавиш от песимизма, трябва да оперираш с късите вълни на музиката. Когато някой човек стане песимист, то е болезнено състояние. С много дълги вълни оперират песимистите. Техният ум е така заоблачен, че им трябва проветрение на излишните впечатления и мисли. Защото мисълта, това е един сбор. Мисълта представлява долина, в която се събират мислите - втичане на мисълта на едно място. (19.I.1936 гоя., неделя) 273. Ти не можеш да бъдеш музикален, ако нямаш хармонични мисли, чувства и постъпки. Само хармоничните мисли, само хармоничните чувства и само хармоничните постъпки дават условия за една хубава музика. (12.II.1937 год., петък) 274. Човек може да бъде певец на себе си. Не е необходимо и всеки няма да стане певец да пее вън през този живот, защото не е дадено. Ако ти пееш само със своята музикална способност, ти не си музикант. В пеенето трябва да вземат участие всичките способности, нищо повече. И умът ти, и сърцето ти. Пеенето привлича живота. Ако искаш да привлечеш живота, попей си малко. Паднал си духом - спри се, започни да пееш „Зора се сипва, праща светлина". Музиката е един начин за премахване на известни недъзи. Животните, които могат да пеят, пеят, а онези, които не могат да пеят, те играят. Ако ти помислиш за Бога, и Той ще помисли за тебе. Вие сте ученици, ще срещнете мъчнотии при промяната на вашето състояние. Всички страдания са от това, че насоката на живота е спряна. Пътят ти към Бога трябва да бъде вечен. (1929 год.) 276. Музиката на Бетовен идва от по-възвишени светове. Тя дава израз на борбата, която съществува между доброто и злото. Бетовен е олицетворение на доброто и злото. Затова е могъл да създаде тази контрастна музика. Музиката е говор за тези, които могат да я разберат. Моцарт е по-млад дух. Той е по-изработен, защото неговите аспекти са по-благоприятни. У него нещата идват наготово. Той свири това, което чува. Той е само проводник, докато Бетовен твори. Бетовен живее, пречупва през себе си това, което създава, Моцартовата музика е река, която тече по готово корито, а тази на Бетовен - самият той си проправя коритото, тя се бори със стихиите. Музиката на Учителя, тя е полезна и чиста, храна за душата на човека. Тя възпитава, тя събужда духа на новия човек. Това е същественото, а формата е само средство - дреха. (от тетрадка на Пеню Ганев) 277. Пеенето е проветряване на душите. Когато пеете, живейте вътрешно, виждайте всяка дума, тъй както когато се молите. Трябва да прониквате във всяка сричка. Само така ще се свържете с невидимите сили, които са около вас и ви шепнат. Пеенето е тониране с ангелския свят. 278. Който иска да се занимава с музика, трябва да впрегне ума на работа. Във вътрешния живот на човека има три ключа: ключ на ума, на сърцето и на волята, или силата. По-добре е да чуеш една сладка дума, отколкото да помиришеш едно цвете. Но този, който ти казва сладката дума, а не пее хубаво, затова по-добре е да помиришеш цветето. Цветята пеят много хубаво, но трябва да изберете с деликатна миризма, а не силна. Има цветя със силна миризма, които могат да спънат цигуларя или певеца. Ако имате едно чувство със силна миризма, ще спънете своята музика. За да пеете и свирите хубаво, трябва да имате възвишени чувства. Всякога музиката започва с най-висши чувства. (23.III.1934 год., петък) 279. Музиката има религиозен произход. Вдъхновението в музиката идва от горната част на човешкия мозък и когато не можете да пеете хубаво, имате нисши чувства. Когато пеещ или свириш, духовно трябва да се повдигне твоето съзнание и нищо земно да не те смущава. Най-първо започнете да регулирате вашите чувства, повдигнете ги, ако искате да напреднете в музиката, и тогава ще дойде да изучавате музиката като метод за самовъзпитание. Сегашната музика е като средство за самовъзпитание на цялото човечество и като метод за регулиране на чувствата. Когато хората почнат да пеят и свирят, това ограничение у хората ще изчезне. Музиката е един метод, чрез който можете да си въздействувате и да оправите своите работи. Не е възможно да се приближите при Бога, ако не сте музикален. Все едно мъртвец да иска да отиде в живота, ако не е музикален. Само в живота има музика. Музиката започва от живота. Музиката, това е признак на живот, на съзнателен живот. Когато в тебе има съзнание, че трябва да живееш добре, това е музика. Когато вземеш правилно тоновете, това показва, че си намерил метода на постижение. Когато искаш да отидеш на гости, изпей първо една песен - ако взимаш вярно тоновете, ще те приемат добре; и обратното. (23.III.1934 год., петък) 281. Основният ключ на живота, това е Любовта. Ти не можеш да го ориентираш правилно без Любовта. Без този ключ ти никъде и никога не можеш да се ориентираш. Това е наука. Каквото и да правиш: и когато слизаш, и когато се качваш, трябва да изхождаш от този ключ. Когато пееш, ти трябва да си доволен. Ако не си доволен от пеенето си, значи ти си харчил повече енергия, отколкото си получил. А музиката е метод за набавяне на енергия. (23.III.1934 год., петък) 282. За да можете да пеете добре, трябва да се научите да дишате. А вие искате да пеете - да научите закона на дишането. Певецът и цигуларят трябва да дишат дълбоко. Цигуларят и певецът, преди да започнат да пеят и свирят, трябва да дишат дълбоко. Също така и преди да мислиш, трябва да поемеш дълбоко въздух и после мисли. И тогаз ще имаш правилна и положителна мисъл. И пак ще имаш отрицателна мисъл. В гамата на живота няма дисонанс. Там между всичките тонове има хармония. (23.III.1934 год., петък) 283. Когато пееш, тури двата пръста - показалеца и средния пръст - на музикалния център на главата и почни да пееш. Музиката трябва да произведе реакция в твоята мисъл, да почнеш да мислиш. Този, който не може да пее, трябва да пее. И който не знае да ходи, трябва да пее, за да проходи. А вие търсите своето щастие там, дето никога няма да го намерите. (Извън музиката.) Музиката е път за постижение. (23.III.1934 год., петък) 284. Комуто носът е заострен на върха, взима слабо тоновете, докачлив е за малки работи и е сантиментален. Ти искаш да станеш богат и учен. Не можеш да станеш богат и учен, ако не можеш да пееш. Казваш: „Не мога да изпея." Не може да имаш постижения, ако кажеш, че не можеш да постигнеш. Ако се научиш да пееш, ще улесниш пътя си. Да не мислиш за какви и да е много работи. Мисли, че всичките ти работи са уредени. Ако искаш да пееш добре, сутрин си намажи гърлото с малко влага, т. е. сутрин се помоли на Бога и помисли за ангелите, които хубаво пеят. Вий не сте слушали още ангелски хор. Един ангелски хор е от 144 000 души. (23.III.1934 год., петък) 285. Ти никога не можеш да предизвикаш да те обичат, ако не вземаш тоновете правилно. Любовта е най-силният момент в природата. При Любовта ти искаш да дадеш нещо от себе си и същевременно да вземеш, да стане обмяна, а това е животът! Самоотричането е закон за стремеж нагоре, за да възприемаш това, което иде от горе, от Бога. Бог не се нуждае от глупави, болни и своенравни хора. У Бога има един идеал. Онова, което Той ти дава, ти да го възприемеш и използуваш. (23.III.1934 год., петък) 286. Адептите, като искат да направят някой окултен опит, всякога пеят. Те окултните формули ги произнасят с музика. Ако произнасят една формула без музика, няма да има нито глас, нито слушане, нито ще бъде чута от горе. Някой път имаш някое състояние и не можеш да се побереш в кожата си - тогаз привлечи музикалната влага, разтвори това състояние и всичко това да излезе от вас. (23.III.1934 год., петък) 287. Вие трябва да имате разположение към музиката, за да бъдете музикален. Най-първо се научете правилно да постъпвате, правилно да постъпвате с природата. Това е капитал - ако го нямате, не може да спечелите. Този капитал трябва да бъде в обръщение, за да спечелите, за да бъдете щастливи. Употребиш една мисъл и не ти върви, употребиш друга, която да ти даде подтик. Самообладанието е един вътрешен закон, да избирате вашите [чувства]. (24.I.1936 год., петък) 288. Не се занимавайте със състоянията на другите хора: че някой до тебе спи - не обръщай внимание. Съзнанието ви трябва да бъде будно. Вашите чувства, ако не знаете да ги контролирате, те са врати на всички изкушения. Тогаз изпейте: „Сила, живот и здраве носят всичките блага на живота." В пеенето, като пееш, трябва да измениш едно твое състояние и да мислиш, че като тебе никой не може да пее. Животът е, който пее. Младите повече пеят, защото повече живот имат. Ако мислите, ако пеете, повече живот влиза във вас. Причината не търсете отвън, тя е във вашите очи, уши, обоняние. Без него не може. (22.II.1936 год., сряда) 289. За да пее човек, трябва да има висока култура, трябва да е излязъл из противоречията. Когато двама души не се разбират, не са музикални. Най-първо ще възпитавате музикалността. Как ще нагласите ума си, имате противоречиви чувства. Само с мислене тази работа не става. Например: имаш да даваш - ще мислиш, но в тази мисъл имаш желание да платиш, в тебе има един прогрес. Вие мислите, че щастието иде от вън. Отчасти е вярно. Говорът трябва да се отнася към нещо реално. Най-първо човек има отношение към Бога, към природата; ако него разбереш, второто - отношението към ближния, ще дойде. (24.I.1936 год., петък) 290. Един музикант, който не иска да му се развали вкусът за музиката, като чуе грамофона, трябва да си запуши ушите. Музиката е естественото състояние на съзнанието. Туй, с което съзнанието почва да функционира, да мисли, аз наричам основен тон. Всякога човек трябва да се радва само на това, което той е разбрал. Радвай се, когато ти пееш, радвай се и когато другите пеят. Музиката има отношение към човешкото съзнание и човешката мисъл. Онзи, който иска да употреби музиката за възпитание на своя живот, не трябва да се учи от грамофонните плочи, а да се учи от живия музикант. Основния тон човек има, когато започне да мисли. Успоредно могат да вървят само двама разумни хора. Неразумните се блъскат. Тона „до" можеш да изпееш правилно, ако си уверен, че големите мъчнотии може да преодолееш. Пеенето е дадено за хармония. Ако не може да туриш ума, сърцето и волята си в хармония, ти не може да се развиваш правилно. Ти трябва да знаеш, че скръбта е последната граница, зад която [е] радостта. Скръбта и радостта са един интерзал. Разбирането и неразбирането са също един интервал. Знанието води към незнанието. То води към една област, където не знаеш по-нататък. Като кажете един тон, да зазвучат в умовете ви всичките тонове, ще имате един акорд. Оставете мнението, че не можете да пеете. Ако жабата си позволява да пее, защо вие да не пеете? (31.I.1936 год., петък) 292. У вас вътре има един меланхолик; попейте му, бутнете го - това е внушение. Неразположен сте - пейте. Кракът ви е изкълчен - бутайте го, за да се намести. Имаш едно болезнено състояние -попей му. Станете музикални. Музиката е един метод за добиване [на] енергия. (31.I.1936 год., петък) 293. Там, дето има любов и знание, човек може да пее, там всичко става. Музиката е израз на Любовта и знанието. Хармонията е там. Щом попеете, на вас ви олеква, нещо се снема. Ти не може да обичаш, ако не се отвориш, да възприемеш нещо; и туй, което си възприел, на него ставаш израз после. Чрез музиката вие ще приложите втория закон - Любов към ближния. Издишането, това е музика. Мислиш, значи възприемаш; пееш, значи даваш - издишаш. Не може да бъдеш силен, ако не си умен. Ти не може да си умен, ако не мислиш. Нашите чувства, това са Божията мисъл. Тези елементарни работи човек трябва да знае. (31.I.1936 год., петък) 294. Злото иде при тебе, за да вземе нещо от тебе и да се върне назад. А доброто идва при тебе да ти остави нещо и си отива, но пак се връща. Всяка една мисъл, която излиза и се връща при тебе, разчитай на нея. Същото е и с чувствата. Има ограничения, които може да премахнете с тона „до". Когато искаш да постигнеш нещо, трябва правилно да вземеш тона „mi". „Мi" е съединително. Ако в умствения свят нещата са лесни и постижими, „mi" може правилно да вземеш. В „sol" има мекота. Там е цъфтене, но отвън условията трябва да бъдат меки. А при „mi" отвътре условията трябва да бъдат меки. „Dо" представлява мъчнотиите на физическия свят. „Sol" - мъчнотиите на духовния свят, „mi" - на умствения свят. Любовта е туй, което носи светлина и свобода. Със светлината и свободата всичко може да направите. Щом имате любов, вие ще знаете законите на духовния свят. Вие като вярвате в Бога, ще бъдете един гениален музикант. (31.I.1936 год., петък) 295. Да мислиш за Бога, то е закон за тониране: да се тонира духът, душата, умът и сърцето. Никакъв успех не можеш да имаш на земята в нищо, ако твоят дух, душа, ум и сърце не са тонирани. Вие не знаете Любовта като изкуство, също музиката като изкуство нея знаете. Тонът -това са организираните трептения на живота. Музиката е начин за правилно организиране на материята, на мислите, чувствата. Ти, като произнасяш тоновете, като пееш, се тонираш. Да се научите да говорите музикално. Сила Божия е то! За да печелите, трябва да имате знание. Благото на живота не седи в изобилието, а в малкото. Научете се да обичате Бога. (18.II.1936 год., петък) 296. Трябва да обработвате идеите, които имате. Защото не е достатъчно човек да е само даровит певец. Необходими са упражнения. На сегашния език липсва музикалност. За да се даде истинският образ на нещата, трябва говорът да бъде музикален. Противоречията и страданията, които човек сега живее, произтичат от това, че езикът му не е музикален. Като кажете на някого, че го обичате, той се съмнява, защото думите не съдържат обичта, те са като книжните пари, А една музикална дума е силна, динамична. Чрез нея всякога може да се прояви реалността. Тя е като кибритена клечка. Щом я драснеш, и се появява огън. Въздействието на музикалната дума е върху всички еднакво. При сегашните условия, докато човек не се научи да говори музикално, любов не може да има, нито щастлив може да бъде. Бъдещият език ще бъде построен върху основата на музиката. Дотогава човек не може да живее реално. В невидимия свят, във вътрешния свят, не може да говориш, докато не чувствуваш и не мислиш. Музикалният език е мощен! Научете поне една музикална дума - тя е ключът. При музикалния език можете да се родите изново. Щом остарявате, щом се изморявате и могат да ви пакостят, вие говорите на сегашния език. (25.ХII.1935 год., сряда) 297. И когато говорим за разумност, подразбираме такова фино развитие на чувствата, че отдалеч още да виждате нещата и техните последици. Ето защо аз настоявам да станете музикални. Музиката спомага за развитието на духовните чувства. Тя е един метод на мисълта - външната страна на човешката мисъл. Права мисъл не може да има без музика в света. Тя не може да се прояви. Музиката е най-красивият език, с който човек може да говори. В нея всичко е отмерено. Когато човек пее, той има най-хубавото разположение за работа. Всички мъчнотии му се струват играчка. Когато пее, и в най-голямата тъмнина да е, тя ще се разпръсне. Но човек трябва да владее онази музика, която възлиза и се разширява, онази музика, която разредява материята. Защото има една музика, която внася тъмнина, която сгъстява и тика надолу. Тя е музика на тъмнината. Такава е музиката на съвременните кабарета - музиката на подземията. (3.I.1935 год., петък) 298. Духовната музика е магическа музика. Тя не може още днес да се разкрие, понеже хората ще я използуват за зло. При нея, като изпееш една песен, веднага онова, което нямаш, ще дойде през пространстврто. Помнете следното: Музиката е свят, през който трябва да минете, за да ви се отворят всичките възможности. Разбира се, аз не говоря за музиката като едно изкуство за препитание, говоря за музиката като една наука за съзнанието. Тогава ще се научите да пеете по два начина: като пеете, ще разредявате материята или като пеете, ще я сгъстявате. Така ще се научите да моделирате материята. А това е магически закон. (3.I.1935 год., петък) 299. Песента „Аин фаси" На 7.Х.1931 год., сряда, общ окултен клас, лекция „Пътят на постиженията", Учителят даде една нова песен: „Аин фаси, мекри заси, фин земру, ашан меру, суаси син месул, сума си зен фесул." Преводът: „В небесните ширини, в морските глъбини, дето светлината обитава и животът постоянно се проявява." 300.Пеене с мисъл Сегашните хора турят в пеенето чувствуване, затова не успяват. Мисъл трябва да се тури при пеенето. (28.II.1937 год., неделя) 301. Певците Сопранът, тенорът, алтът имат специални мускули, които ако не знаеш как да ги свиваш, не може да правиш правилни упражнения. Един певец, за да знае да пее, трябва да знае да прекара кръвта отпред на челото и после - в ларинкса. Причината на неразположението е отвътре. Силната мисъл и чувство сами чистят. Силният извор сам се чисти, а слабия от вън го изчистват. (7.III.1937 год., неделя) 302.Певец на себе си Човек може да бъде певец на себе си. Не е необходимо и всеки няма да стане певец отвън сега, макар да ви говоря за музиката, защото не е дадено. За да бъдеш музикант, ти трябва да определиш отношението между два тона. Ако не знаеш математика и геометрия, ти не може да станеш музикант. За да бъдеш добър, какво ти е необходимо? Сърцето трябва непреривно да бие, а не тъй бързо, отсечено да бие. (12.III.1937 год., сряда) 303. Упражнение Пейте „mi" 5 секунди, 6, 7, 10, 15, 20, 30, 40, 50 секунди; като дойде до 60 секунди продължително, вие спрете - имате вече достатъчно търпение. Правете тези упражнения. (17.III.1937 год., сряда) 304. Плосък и объл глас С какъв глас ще се молиш, като отидеш при Господа? С музикален глас ще Му говориш, да вземе участие умът. Певци на себе си ще станете. Има практически методи в гласа. Плоският глас се образува от мъчнотиите. Онези хора, които са обичани, имат объл глас. Ще гледате да се освободите от плоския глас. Облият глас е магнетичен. Моли се на Бога да ти помогне да развиеш облия глас. Има песни с плоски гласове. В природата облият глас най-лесно се справя с мъчнотиите, а плоският глас - мъчно. За да се справиш, трябва да знаеш откъде да започнеш. Разумният човек лесно се справя с мъчнотиите. (17.III.1937 год., сряда) 305. Гласът е отглас Гласът ти трябва да бъде отглас на вашата мисъл, да даде нужните трептения. Вашият глас трябва да бъде четен. Вие отивате при Бога и носите един нечетен плод - плосък глас. С плосък глас в Царството Божие не може да влезете. (17.III.1937 год., сряда) 306. Пеене при неразположение Като не си разположен, боли те кракът например, почнете да му пеете. Всички животни обичат музиката. Индусите с гласа си извикват зверовете, змиите и ги разпръсват. Имаш хрема или гърлото те боли - попейте. Благодари, че те е хванала хрема. То е процес на чистене. Ако ле ви хваща хрема, лошо е за вас. Треската с висока температура е едно благословение. Тя лекува всички болести. Огънят на треската изгаря бацилите. 307. Гласът е разумна сила От гласа на човека зависят много работи. Има разумни и неразумни звукове. За да не ви обичат хората, причината е във вашия глас, когато говорите на другите. Плосък глас имат всички ония, които имат завист, омраза. Объл глас имат всички ония, които имат доброто в себе си. Когато говориш, ти трябва да се вслушваш приятно ли говориш. Гласа на човека Господ го е дал като разумна сила. Плоският глас всява ужас, трясък, не вдъхва вяра. Хората се приближават към Бога, за да изправят своя глас. Ще се научите да се концентрирате, ще си отваряте горното си гърло. В облия глас има нещо приятно, привлекателно. Вярата, надеждата, любовта, разумността ще усилят облия глас. Щом човек има объл глас, той е добър. Когато дойде един при вас с объл глас, приятно ви е да седи повече, а ако дойде някой с плосък глас, не можете да го търпите. Лаенето на кучето, ревът на магарето са плоски гласове. Човек едвам е почнал да проучава човешкия глас. В природата ги има всички видове гласове. (17.III.1937 год., сряда) 308. Пеенето и висшите вибрации Когато пеете, ще образувате ония висши вибрации, които ще ви излекуват. Гласа си употребете за лекуване. С облия глас вие се хармонизирате с всички добри хора и разумни същества, които идват да ви помогнат, само като кажете една дума. Трябва да имате чисто сърце, после - светлина вътрешна, за да се помолите на Бога. Ако нямаме тази вътрешна светлина, много органи боледуват от нашето тяло. (17.III.1937 год., сряда) 309. Подмладяване с песен И гласът, като не се упражнява, огрубява. Вземи да четеш и вслушвай се, не други да те слушат. Пейте: „Мога да кажа, че слънцето утре ще изгрей." По 10 минути сутрин попейте. „Де" е тон на движението. „Тьги, скърби, вдигай, слагай, право върви..." Тая песен, като професор: първи път като я изпеете, ще си турите бележка; втори път като я изпеете, пак ще си турите бележка, ще се оценявате сам. За да се подмлади човек, трябва да пее. Пей на своята мисъл, на своята воля. (17.III.1937 год., сряда) 310. Вътрешно пеене Вътрешният Учител което ви каже, проявете го навън. Щом пея и аз се харесвам, и хората ме харесват. От вътрешното пеене се образува външното. Вътрешното пеене е разумно пеене. В школата трябва да се научите всички добре да пеете и добре да говорите. Да се интересувате от хубавия говор. Ще напуснете плоските гласове и ще започнете с облите гласове. Те са магнетични. Всички благословения ще дойдат чрез облия глас. Спокойствие ви трябва. (17.III.1937 год., сряда) 311. Основни тонове и краските на дъгата Който не може да пее и не иска да пее, не може да влезе в новото учение. Който не може да оценява краските, цветовете на светлината, той не може да влезе в новото учение. Червеният цвят. Който не може правилно да възприема основния тон на червения цвят, той не може да разбере Любовта. Портокаленият цвят. Който не може да приема основния тон на портокаления цвят, той не може правилно да развие своя индивидуален живот. Зеленият цвят. Ако не взема правилно тона на зеления цвят, той не може да бъде здрав, не може да бъде и богат. Жълтият цвят. Докато човек дойде до положение правилно да възприема основния тон на жълтия цвят, той никога не може да бъде учен, философ, музикант, художник или поет. Той ще си остане обикновен човек, който тъпче земята както всички живи същества. Синият цвят. Докато не може да възприема правилно основния тон на синия цвят, човек не може да бъде религиозен. Тъмносиният цвят. Който не може правилно да възприема основния тон на тъмносиния цвят, той никога няма да разбере дълбокия смисъл на живота. Виолетовият цвят. Който не може правилно да възприема основния тон на виолетовия цвят, той никога няма да бъде господар на себе си. (25.VII.1937 год., Рила) 312. Човекът е цигулка Струната „sol" представлява духът в човека, струната „ге" - сърцето на човека, струната ,Да" -умът на човека, струната „mi" -душата. Който иска да работи върху духа си, той ще се упражнява на струната „sol". Който иска да работи върху сърцето си, той ще се упражнява със струната „ге". Ако човек иска да работи върху ума си, ще се упражнява със струната „1а". И най-после, ако човек иска да работи върху душата си, ще се упражнява на струната „mi". (25.VII.1937 год., Рила) 313. Новото в света, това е музиката. Ако не си музикален, ти не може[ш] да мислиш, да чувствуваш и да постъпваш. От мислите, чувствата и постъпките зависи нашата музикалност. Всяка сутрин ще пееш, всяка сутрин ще се раждаш. Ако днес запееш, ще изправиш погрешките на вчерашния ден. Петелът, като пее, не става причина да изгрее слънцето, но той оповестява изгрева на слънцето. С пеенето по-лесно и по-добре се живее. 1/2 (половина нота) значи мъж без жена, господар без слуга, ученик без Учител. 1/3 (нота) - значи дом без деца. 3/3 - дом с деца. Квартата е дом с баща, майка и деца. Терцата са баща, майка и син. (24.ХI.1937 год., сряда) 314. За да свириш и пееш За да свириш, ти трябва да имаш мисъл и чувство, душата ти да влезе в цигулката. Свирене без мисъл и без чувство е механическо. Ако дойдете до Божията Любов, всички ще бъдете певци. Аз, като чуя мома да пее, ще ви кажа ще бъде ли щастлива или не. Същото е и с момъка. Ако си болен, почни да пееш: „Аз ще оздравея!" (Учителят пее.) Пей: „Аз вярвам, Господи, ти ме обичаш." За да пеете „Бог е Любов", трябва да си представите, че имате един хубав, узрял плод, с хубава украса, който ще го изядете. Пейте нови песни, които не сте пели. Например: „Мен ме майка роди право да мисля, право да чувствувам." Друг текст: „Надеждата в мен е постижение, а Любовта в мен е обновление". Премия ще има за тези, които ще изпеят правилно. (24.ХI.1937 год., сряда) 315. Музикални звезди Кое е по-хубаво: да снемате звездите от небето или да ги качвате? Вие всички снемате звезди. Една светла мисъл или желание е снемане на звезда. Великите хора са звезди. Трябва да ги снемем, да ги доведем до нас, да ги четем. Бах е една музикална звезда. Шуман е също музикална звезда. Има течения на човешките мисли и чувства. Има течения, които могат да те изхвърлят навън. Има духовни течения, по които трябва да вървите паралелно. (26.ХI.1937 год., петък) 316. Ритмус на свещеното подобие Музиката не седи в цигулката, а в човешката душа, която се стреми да се изрази навън. Ти никога не можеш да свириш, ако имаш една лоша мисъл или лошо желание, или лоша постъпка. Такова свирене, при такива състояния, е тъпанарство (биене на тъпан). Като ви говоря за музиката, не говоря за тази, външната музика. Да седнеш на пианото, то е най-лесното. Когато пеете или свирите и нямате обертонове, хората не искат да ви слушат. Туй е един затворен ритмус. Има един побеждающ ритмус - всичко във всичко. Той има свещено подобие в себе си. Ритмус на свещеното подобие. Какво разбирате под това? Един човек, който ви обича, ако няма отглас на вашата любов, показва, че във вашата любов няма обертонове и хармония. Любовта е музика. Любовта не е в бързането. За всяко нещо има време. Като говори човек, трябва да е музикален. При говоренето да има обертонове. Когато хората не ме обичат, показва, че аз не обичам Бога. Каквито са моите отношения към Първата причина, такива са отношенията на хората към мен. (28.Х11937 год., неделя) 317. Музиката е способност, която принадлежи на Божествения свят. Не вземайте музиката като мода. Външната музика не е музика. Музиката излиза от душата Тя произтича от свръхсъзнанието. Който е музикален, излиза от него една светлина при музиката. Вътрешната красота на човешката душа, хармонията - това е музиката. (1.ХII.1937 год., сряда) 318. Религиозните песни са на чувствата. Чувствата са малки деца, искат да им свирят. Правилно да мислиш, да чувствуваш и да постъпваш е хармония. А музиката е хармония. Като дойдете до музиката, трябва да бъдете свободни, както при яденето. Никой да не обръща внимание на никого. Кой как яде, да ти е приятно. Под музика аз разбирам съзнанието, проявлението на човешката душа! Колко от вас са се проявили музикално? Кой ще излезе сега от вас да пее? (1.ХII.1937 год., сряда) 319. В музиката човек трябва да е много разположен, да няма никакво стеснение, а сега ви е страх. То е хубаво отначало да те осмеят, като пееш. Отначало е дисхармонията, а после иде хармонията. И светът е така създаден - първом е била дисхармонията. Когато има ритъм и музика, и чувства се предават. Българските песни като пеете, все няма разрешение. Човек трябва да бъде весел. Във всичко да вижда хубавото. Страхът препятствува на музиката. Бяхме под робство - като вземеш да пееш, веднага излиза робът в теб. Съвестта е върху страха. Страхът това са корените на човешкото съзнание. Не трябва да излиза горе. (1.XII.1937 год., сряда) 320. Великото в хармонията Великото в света е туй, което не може да се изрази. Всичко в света е разумно. Първото нещо е човешката душа. Второто нещо е човешкият дух. С явяването на духа, животът се явява. Третото нещо е свещеният трепет. Свещеният трепет, това е хармонията в света. Хармонията - човек се е родил. Свещеният трепет е хармонията. Четвъртият принцип е поляризирането. Петият принцип е ритъмът. Ритъмът има своите опасности, има приливи и отливи. Когато имате отлив в ритъма, трябва да се качите в духовното поле. Щом се страхувате, там има отлив в музиката. Ритъмът дава материалите на хармонията. Добрият, умният, силният човек са все музикални. Като казвам да пеем, то е да се проявят всички дарби. Който бърза, времето в него не е развито. (1.XII.1937 год., сряда) 321. Музикантите на Изгрева Оттука, от при нас, ще излязат музикалните гении. Всички музиканти тука са дошли при нас. И Бах, и Бетовен е тук. Бах е дал съдържанието, а Бетовен е развил формата. Дето е Господ, там е и Бах, и Бетовен. Господ е тука и всички музиканти са тука. И Бах, и Бетовен, и Моцарт, и всички са тука, понеже Господ е тук (на Изгрева). Пожелавам ви веселие и радост. (1.XII. 1937 год., сряда) 322. Светът на певеца Един певец е певец, защото той знае как да подхранва своята ципица на ларинкса. Трябва да свършиш музикална академия, за да разберете какво нещо е музикална основа. Който знае да пее, той е влязъл в един свят на прогрес, там има хармония и ритъм. Немузикалността е живот без ритъм. Нещастието е един превратен стремеж назад, а щастието е стремеж напред. (8.XII.1937 год., сряда) 323. Музикален човек е този, който едновременно слуша пеенето на земята, и на духовния, и на Божествения светове. За да може да пее човек, четири елемента се иска: Първо - той трябва да има едно отлично сърце. Второ - да има един отличен ум. Трето - да има една отлична душа. Четвърто - да има отличен дух. При пеенето сърцето може да даде един свещен трепет; цветът на пеенето се дава от ума. Съдържанието се дава от душата, а цената, стойността - от духа. (5.XII.1937 год., неделя) 324. За да бъдеш музикант, нужни са условия. Не може да бъдеш музикант, ако нямате хармоничен мозък и симпатична нервна система и ако нямате развито ухо. Условията ние ги създаваме. Музиката повишава трептенията на тялото. При неразположение, пейте си. (17.XII.1937 год., петък) 325. Певецът е вътре в нас Някои работи чрез баса, други чрез тенора, алта или сопрана ще се постигнат. Не е ли публиката хармонично настроена, ще спънат музиканта. По-грешката е сега в това, че който пее или свири, сега иска да угоди на публиката. Има нещо в нас, което ни коригира отвътре. И ако се вслушаме в този си вътрешен глас, той ще ни научи да пеем. Певецът е вътре у нас. Като пее той, ние ще го слушаме и ще се научим да пеем. После, и един богат има вътре у нас и ако го слушаме, и ние богати ще станем. При пеенето, ти трябва да дойдеш до трептенията на златото и диаманта. А има и още по-горно, когато се пее с Любов. Вие още не сте чули пеене с Любов. Сегашните ни чувства са болезнени, затова нямаме ясна представа за живота. (24.XII.1937 год., петък) 326. Терцата е триъгълник, а квартата е квадрат. Малката терца звучи миньорно. Малката терца ще те избави, да се не удавиш, ако я разбираш. А при голямата терца ще. изгориш, ако не я разбираш. Когато пее някой, не трябва да се приближаваш до него, нито да се отдалечаваш. Цялото тяло на човека трябва да трепти, когато пее, за да образува тонове. Страхливият човек издава трепетлив тон. Когато пее някой, ако не му трепери при пъпа, ако не излиза топлина, не може да пее. Човек трябва да се роди музикант, не само да има орган да пее. И когато ходи, музикално да ходи, музикално да говори. Музиката трябва да се взема като един възпитателен метод. Страданията са миньорен метод. Трябва да разбирате закона на ритъма и хармонията. (4.II.1938 год., петък) 327.Пръстите на музиканта Гледайте тялото на човека стройно ли е, музикално ли е. Малкият пръст на ръката е „mi" -значи мисли. Безименният пръст до него, е „sol". Средният пръст е „si" = правдата, а показалецът е „ге" = движението. Слънчевият пръст - Аполон, безименният пръст - обича красотата. Да" носи качествата на „mi" и на „sol", то се е родило между двата пръста: малкия и безименния (Слънчевия). За да можеш да пееш или свариш добре, трябва да разбираш законите на музиката. Животът е една велика симфония. Искате да бъдете щастливи. Но щастието почива върху известни закони. Щом пръстите са дълги, те са басови акорди, а късите пръсти са високите акорди, ти искаш в малко време да постигнеш много. Двете ръце са един дует - сопранова и басова партии. (4.II.1938 год., петък) 328. Пробуждането на съзнанието Пробуждането става по един музикален начин. Могат да те събудят или с миньорна гама, или с мажорна гама. При миньорната гама са взели нещо от тебе, а при мажорната гама ти дават. 329. Падеревски - великият полски пианист. Падеревски има голяма енергия, която не може да излезе навън. От притеснение е остарял. Той има гениални очи, но не е намерил разрешение. Лунната соната има разрешение само при слънчевата светлина. Всички религиозни хора са все лунна соната. Лунната соната може да те изсуши. В лунната соната човек се събира в себе си, да даде отчет, а при слънчевата човек се разширява. Падеревски е музикант политикан. Там се е спънал. Той, както е настроен, е положителен, издръжлив. Падеревски е един колективитет на цял един народ. Падеревски е един опит, който прави едно музикално общество, за приложение на музиката. Очите му са гениални, дават добро изпълнение. Той си затваря очите. Гледайте природата със свити очи, с един малък процеп и вие. През малката дупчица виждате повече. Вниманието е повече концентрирано, отколкото през голямата цепка. За в бъдеще и малките деца ще свирят като Падеревски. Големите музиканти, каквото придобият, ще го турят като общ капитал за всички. Човек е музикално създаден. Падеревски е едно разцъфнало цвете и всички пчели излизат, събират мед. Това значи да слушаш Падеревски, В съня си човек всичко онова, което си слушал през деня, го обработваш. Лунната соната е обработване на спечеленото. (4.II.1938 год., петък)

Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова Продължение 3 230. Тонът „mi" е жълтият цвят. „Rе" е портокаловият цвят, в който се изразява индивидуалността. Музиката е силна само ако вие можете да съчетаете известни тонове и да съчетаете известни думи, които да съответствуват на тоновете. Ти искаш да станеш музикант, да свириш, но всяко едно упражнение трябва да съдържа ония тонове, които дават подтик на пеенето, защото има тонове, които се губят. (16.XII.1932 год., петък) 231. Сонатите са най-елементарните музикални парчета. Ариите са малко по-продължителни от сонатите, а симфониите са грандиозни, величествени. Мелодията се отличава с голямо огъване на линиите, когато хармонията се отличава с голяма широта и простор, разширение и простор. И линиите на хармонията са по-правилни, а на мелодичните песни са огънати. „Sol" дава простор. В „sol" има светлосин цвят, който показва условията. При „sol" мъчнотиите са по-малко. При „Lа" са по-големи мъчнотиите. Ти не можеш да имаш постижения без доброто и разумността. Най-първо човек трябва да има една идея. Ти като имаш една идея, условията ще дойдат. (16.XII.1932 год., петък) 232. Животът е, който създава всички работи. Щом вие имате живота, щом вие живеете, щом можете да пеете, всичко е постижимо. Щом не можеш да пееш, нищо не е постижимо. Тогава, щом ти можеш да живееш и щом можеш да говориш, всичко е постижимо. Щом можеш да мислиш, всичко е постижимо, щом можеш да страдаш, да се радваш, всичко е постижимо. Страданието показва пътя на постижението. Мъчнотиите са път на постижението. Само че в мъчението постижението е по-далеч от клона на дървото, а при страданието - това е близкият път. По този път трябва да вървиш. Като страдаш, постижението е близко, а когато се радваш, ти си в постижението си. Постигнатото не е реалност, макар че ти го виждаш. (16.ХII.1932 год., петък) 233. Пеенето е музикална способност, то е дарба на ума, а не чувство. Разположението за пеене е здравословно състояние. Хора на плача аз наричам победени хора. Победа има само когато става чрез закона на доброто, на Любовта, на Мъдростта. Мнозина имате желание да се запознаете с ангелите. Онази светлина и знание, които ангелът ще ти донесе, то е, което ще ти помогне, него ще носиш в себе си, а не какво ще кажат хората за тебе. Тяхното мнение не е важно. Музиката има Божествен произход. (27.ХI.1932 год., неделя) 234. Музиката е най-красивият метод за възстановяване на естественото състояние, което природата е турила в човека. Тонът „до" е основният тон, откъдето започва първата човешка мисъл, мисъл, която се отличава от животното. „Во" показва, че човек е излязъл от животинското царство и е влязъл е по-висше царство. (14.ХII.1934 год., петък) 235. Щом вътрешно можеш правилно да пееш, ти имаш правилна мисъл. Здравословното състояние е естественото положение на човешката мисъл. Всеки един от вас е един художник, който рисува природата. Ако я рисувате както трябва, от това рисуване зависи вашето бъдеще. Изпейте „разположи се". Тя има 4 гласни. (19.XII.1934 год., петък) 236. Ако влезете в другия свят, той е свят на пеене. Пеенето там не е кряскане, а думите, мислите музикално ги изказваш. На вас ви трябва музика за оглеждане на вътрешните състояния. Когато пееш, да мислиш. Като чувствуваш при пеенето, ти помагаш на дробовете. С външното пеене се образува една хубава аура. Това е здравословно. Ще пеете за главата си, ще пеете за дробовете си, ще пеете добър да станете, ще пеете за стомаха си и после за цялото си тяло ще пеете. Всеки един от вас трябва да има по една песен „Аз ще мисля право". (22.II.1935 год., петък) 237. Сопранът е майката на пеенето. Басът - бащата. Тенорът - големият син. Алтът е дъщерята. Сопранът е светлина, басът - топлина, тенорът дава широчина, алтът определя границите. Ако знаете да пеете алта, ще знаете да моделирате нещата, да ги хармонизирате, да ги нареждате. (24.V. 1940 год., петък) 238. Музиката може да употребите като лекарство. Като се разболееш, почни да пееш. Ако пееш, когато си болен, тогава си певец. Музиката в съвременния живот е потребна. Вие много енергия харчите. (5. VII. 1940 год., петък) 239. Хармония Човек, който критикува хората и разглежда кой е крив и кой не е крив, не е в сферата на хармонията. Той не е в свръхсъзнанието си. В свръхсъзнанието съществува пълна хармония. Значи човек трябва да разглежда нещата чрез свръхсъзнанието. Любовта трябва да бъде справедлива. Също и Мъдростта. Справедливостта е качество на духа. Тя е от Божествения свят. (16. VIII.1940 год.) 240. Първата октава ако може да вземеш правилно, ти може да излезеш из противоречията на физическия свят. Втората октава е на духовния свят, третата октава - на умствения свят, четвъртата - на причинния свят. Ти тона „Lа" не може да вземеш правилно, ако твоята мисъл не е организирана. „Si", ако вземеш правилно, тапия ще вземеш. „Fа" - градинар си. Един поет е градинар. В оня свят работа и учене има. (25.IX. 1940 год., сряда) 241. Музикално всички тонове са свързани със земята. Например, ако някой не е взел правилно тона „Fа-диез". тебе ще те заболи главата. Някой път от неправилно взет един тон цяло сътресение може да стане със земята. (29.Х.1940 год., неделя) 242. Музиката е за да координира нещата - правилно да дадеш и правилно да вземеш. Да обичаш е изкуство. И правилно да постъпваш е изкуство. Пеенето е по-високо изкуство. (1.ХI.1940 год., сряда) 243. Музиката има един хармоничен мотив с постижение. Да употребите музиката за самовъзпитание. Молитвата трябва да бъде с постижение, затова трябва да бъде музикална. Тя трябва да бъде хармонична. Музикалното чувство не е развито сега. Любовта е нещо музикално, чувствуваш нещо приятно. На окултния ученик му трябва музиката, за да сменя своите състояния. (12.II.1937 год., сряда) 244. Българинът е изгубил музикалността, понеже е изгубил любовта си към Бога. Той изнася всичко пред хората за баща си, за майка си. Хубавите работи може да изнася, но лошите не трябва. Може, но пред някой философ. Българинът мяза на американеца, обича разнообразието. Американецът казва: „Пари да има, музика ще си купя, радио, грамофон." (1.ХII.1937год, сряда) 245. Всеки един от вас трябва да се упражнява, трябва да се учи. Без музика не може да се молиш. Като се молиш, да забравиш себе си, да забравиш всички скърби и несгоди. Работите ще ти тръгнат, ти си спънка. Като тръгне твоята работа, на стотина други ще тръгне. Честният човек е музикален човек. Ти трябва да си туриш в ума си да се научиш да пееш. (10.II.1937год., сряда) 246. Първата музика е на старите, хармоничната - на младите, а третата е на красотата с постижения. Много от вас са музикални, но не работят. Не оставяйте за друго прераждане, защото няма да ги има тези условия. Животът е един мелодичен кръг. Всички певици, които искат да пеят, искат да се харесат на хората. Не се пее така. Певецът е един проводник. (10.II.1937год, сряда) 247. Пазете се, има и астрални крадци, има и астрално знание. Ако твоят дух, душа, ум, сърце пее, ще ти остане ли време да се караш? Дълбока история е пеенето на птиците. Има песни без разрешение . Има и песни с разрешение. Песните с разрешение тонират. Песните без разрешение* детонират. Духовните песни тонират, а светските - обратното. Неуспехът ви се дължи на непеенето. Във вярата е разрешението, а в Любовта е постижението. (10.II.1937 год., сряда) * разрешение - в смисъл решаване на проблем, задача. (Бел. М. И.) 248. Миналото е песен на стария, настоящето е песен на младия. Тонът „ге" дава движение, ход, а „mi" - почваш да мислиш. Правете превод на песните. Турете мисълта си: „Господи, искам да пея." Като попееш, начни да мислиш. В другия свят като отидеш, трябва да пееш. (10.II.1937 год., сряда) 249. Някои се държат за народните песни, но те трябва да се пречистят. Музиката не позволява да губиш ритъма, нито да продължаваш. Чрез пеенето ще научите търпение. Всякога, когато ви дойде едно мрачно състояние, значи в миналото този час сте го прекарали немузикално. Като почнеш да се сърдиш, почни да пееш и ще видиш, че ще ти дойде светлина. Това е за самовъзпитание. Трябва да подчинявате човешкото на Божественото. Вие пеете все на миньорна гама. (10.II.1937 год., сряда) 250. Бъдещият живот без музика е нещастен. Музика е да почнеш да мислиш, да чувствуваш и да постъпваш. Съвременните хора вземат механически музиката. Съвременната музика е механическа. Петолинието е търговска работа. Петолинието е Меркурий - търговец е той. Хубавите песни на умрели хора не ги пейте. Разваляш ги. Има една музика с 6 линии. Младият пее, изправя се, а старият се изкушава. Това са алегории. Когато не мисли човек музикално, главата на човека натежава и [той] я навежда. Не е пял за главата и за различните органи, и те заболяват. Щом запееш например за ръката, мисълта се насочва на тоя орган и кръвта приижда, и органът оздравява. Без музика се стесняват и с музика се разширяват кръвоносните съдове. Щом живеете добре, вие сте в Господа, не живеете ли добре, вие сте извън Бога. Да има една вътрешна обмяна. Музиката е най-добрият проводник на Божествените сили. (1.IV.1942 год., сряда) 251. Всеки един тон, който може да вземеш, ще ти предаде едно качество. Има три основни октави. В една гама вземеш ли „до", тягостното състояние ще мине. Не пееш ли, тягостното състояние ще те държи дълго. Добрите мисли, говориш ли за тях, ти си вътре, не говориш ли за тях, ти си вън. Добрите мисли, чувства, постъпки те въвеждат вътре. Вие имате механически препятствия в музиката. Младите моми и цигулари пеят и свирят, за да хванат някого. Това е материална музика. Не пееш ли, ще боледуваш; пей, за да си здрав, за да живееш хармонично. В природата става обмяна. Музика, в която умът, сърцето и волята не вземат участие, не е музика. Не мислиш ли както трябва, гласът надебелява. (1.IV.1942 год., сряда) 252. В дърветата мъжът ражда, то е мое разбиране. У хората жената ражда. Под думата „раждане" - значи учи се да пее. В човешкия свят мъжът е на заден план. Ако живееш добре, чувствата, които изработваш, мисълта, ще те ползуват. В духовния свят чувствата са важни, а в умствения свят -умът. В невидимия свят по пеене най-първо държиш изпит за редник, а постепенно се повишаваш до генерал. Мнозина не отговарят на чина си. Човек трябва да знае как да използува гнева си, за което е надъхан. Аз не разбирам цял живот вие да пеете, но има един ден - пееш, една работа се извършва с пеене. Има и едно вътрешно пеене. Пее ли ти нещо вътре у тебе, работите ти вървят. (1.IV.1942 год., сряда) 253. Ако майката ти те е заченала в ума си без музика и в духовния свят - без чувства, и на земята - без добри постъпки, вашата работа е загубена. Не си правете илюзия, че в света можете да бъдете почитани без добра и светла мисъл, без музикално чувство и постъпки. Злото без музика не може да се победи. Всяка немузикална мисъл, чувство носят отрова. (1.IV.1942 год., сряда) 254. Артериалната система у човека е мажорна гама, а венозната система е миньорна гама. Музиката приравнява нещата и на всяко нещо дава своята цена и съответната необходимост. Ако искате у себе си да произвеждате съответната енергия, трябва да умеете как да пеете, свирите. В древността музика са учили, без музика са нямали успех. Щом си неразположен, показва, че не пееш. С песен ще научиш много повече, отколкото 20 години да учиш морал. (1.IV.1942 год., сряда) 255. Мислите, чувствата и постъпките са семена, които Бог ти дава, да засявате. Да пееш, това значи да сееш. По-лесна работа от пеенето няма. Събудите се сутрин - какво ви коства да си запеете? Навсякъде и всякога си пейте. На земята някои от хората представляват тона До, други - Ре и пр., всеки е различен тон. Някои представляват мажорна гама, други са миньорна гама, някои са хроматична гама. Не кипвай за нищо и никакво. Не си пял, затова твоят приятел не е успял да дойде на уреченото време. Човек, който не знае да пее, никакъв покой не може да има. (1.IV.1942 год., сряда) 256. Средата на Моцарт е била много груба. И Моцартовата музика дойде да омекоти тая среда. И сега, която музика иде, има за цел да омекоти тая среда. Старайте се да бъдете проводници на новата музика. Светлината е музика за ума, топлината е музика за сърцето, а силата е музика за волята. Ум без светлина е груб, сърцето без топлина е грубо и тялото без воля е слабо. (1.IV.1942 год., сряда) 257. Духът Божий е едно същество, най-музикалното в света. Да пееш значи да се измиваш, да привличаш Божественото благословение в света. В новата епоха ще влязат ония, които знаят да пеят. Стар съм, защото не живея добре. Човек, който не пее, отслабва, остарява, оглупява. Не да казваш другите да пеят. А ще кажеш: „Ще пея за ума си, за сърцето си, ще пея за тялото си." Музиката продължава живота. Отбиете ли едно музикално течение, няма чрез какво да се обновявате. (1.IV.1942 год., сряда) 258. Всички хора, у които музикалното чувство е развито, живеят добре. У които е вложено музикалното чувство, но не работят, ги задигат преждевременно от тоя свят. Всички музикални парчета, които ви се дават, пейте ги. Не мислете, но започнете една песен както и да е. Препятствия има в ума, чувствата и волята. Музиката е един резултат. Речта на човека трябва да бъде музикална. „Ще постигна всичко, що желая." Пейте го. Когато пееш, не мисли, че си възрастен. Тази песен е за смяна на състоянията у човека *. (1.IV.1942 год., сряда) * В песнопойката на Мария Тодорова е отбелязано отзад, че тази песен е дадена през 1942 год.; същата песен я има на стр. 93: „Песен на светлия път", където е нотирана, с текста. От тетрадката на Пеню Ганев извадихме онези цитати, които той си е записал, присъствувайки на тази лекция на общия окултен клас на 1.IV.1942 год., сряда. На корицата на тетрадката той си е записал песента, която представяме тук (вж. Стр. 709 от оригинала, а тук стр. 659). (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев.) 259. Музиката е основана на Божествената мисъл. Ако не знаеш да мислиш, да чувствуваш Божествено, никаква музика не можеш да изразиш, не можеш да пееш. Най-хубавата музика се предава с четвърт тонове. Трябва да пееш, да се регулират теченията в тялото ти. Има етерно пеене. Има пеене, което като пееш тихо, трептенията отиват надалеч. Чак на Месечината ще те чуят. Силното пеене надалеч не отива. С мисъл всичко става. Когато душата е будна, отговаря се на молитвата. С музика да се възпитаваш. Музиката може да даде най-добрите методи за възпитанието. (25.III.1942 год., сряда) 260. Хубавата мисъл трябва да ви радва, ако искате да сте добри певци на мисълта. Трябва да се храните с разнообразните плодове на музикалните тонове. „Sol" в дадения случай изразява чистота. Онези, които обичат чистота[та], много естествено вземат „sol". Слушаш ли неверни тонове, то ще ти се отрази за бъдеще. (27.III.1942 год., петък) 261. Има известни отношения между образите. Всички образи са създадена от разумни същества. Човешкият дух, душа, ум и сърце пеят. Човешката воля е останала много назад. Тази музика, която има сега, е за човешката воля. „Dо" е основен тон. В бъдеще ще има специални училища, чрез музика ще си поправят лицето. Музиката е най-хубавата козметика. Най-хубавите работи се предават музикално. (8.IV.1942 год., сряда) 262. Музиката ще считаме като едно от великите блага, чрез които светът се повдига. Нещастията идат, когато спрем музикалния ход на нещата. Основният тон е Любовта. На физическия свят основен тон е Доброто, в духовния свят - Справедливостта, а в Божествения свят е Разумността. За в бъдеще ви трябва знание, за да можете да използувате музиката. Едновременно трябва да бъдат заняти и умът, и сърцето. (10.IV.1942 год., петък) Песен на светлия път (за смяна на състоянията) от Учителя

Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова 151. Музикално съзнание Човек не може да бъде щастлив, да мисли, да е религиозен или учен, без музика. Виждането е функция на съзнанието. Човек с пробудено съзнание вижда навсякъде какво има. Достатъчно е за човека да има музикално съзнание, за да узнае всичко, което пожелае. (19.I.1936 год., неделя) 152. Ако музиката дойде да управлява света, най-малко 70 % от всички катастрофи на земята щяха да се избегнат. Тези хора, които искат да се повдигнат, нека да започнат да пеят. Всякой да пее за това, което му е дадено да върши. Ако пеят хората, ще има по-малко болести, ще има хармония в къщи и с по-малко дрязги. Всичко ще тръгне напред. Христос казва; „Преди да възлюбим Господа, да Му попеем." Ако ти хареса Господ пеенето, ще те възлюби. Никой не може да е възлюбен на друг човек, ако не знае да пее, защото разумният човек няма среда да се прояви. Той има желание да ни даде нещо, но ако човек не знае да пее, това внася в душата на другия тъга, че не може да ти помогне. (19.I.1936 год., неделя) 153. Потребно е пеене. Човек не може да се спаси без пеене. Не пеене в обикновения смисъл на думата. Ако в човешкото съзнание пеенето не стане среда, в която съзнанието да функционира правилно, човек не може да поддържа духа на спасението и ще се обезсърчи. Един човек, който има това музикално чувство в себе си, никога не се обезсърчава. Между музикантите престъпници няма. Ако в света имаше [тази] музика, за която говорим, тя щеше да го преобрази. (19.I.1936 год., неделя) 154. Много лоши навици бихме победили у себе си, ако знаехме как да взимаме основния тон на музиката. Щом човек се колебае, тонът не е верен. Ако имаме някакви противоречия в себе си, в ума и сърцето си, щом запеем, те изчезват. 155. Когато Христос дойде, във всяка къща трябва да се чува песен, не обикновената песен. Тя не може да се пее между хората, съзнанието на които не е пробудено. Когато това музикално чувство се пробуди, това ще е началото на царството Божие на земята. Между хората ще има разбирателство тогава и те ще се простят завинаги с болести, сиромашия, недоразумения. Когато дойде Христос, тогаз хората ще чуят истинската музика, която ще възкреси. Новото учение ще влезе с музика в света. Тази наука ще бъде основа и ще има единство на съзнанието. „Всичко, което чух." Питат хората кога ще чуят. Това зависи от музикалното им чувство. (19.I.1936 год., неделя) 156. Човек желае три неща. Той желае да бъде свободен, да има светлина и живот. Ако човек не придобие свобода, не може да придобие светлина, ни знание, ни живот. Ако у човека не се пробуди съзнанието, ако не дойде музиката, той и другите неща не може да придобие. Музиката се взима в един широк смисъл като един преходен период. Тя е диагонал в един квадрат, или двата диагонала, които отделят кръга. С един музикален човек не може да се влезе в противоречие. Има една хармония на сферите. Всяка звезда си има хармония. Един ден, когато хората се пробудят, ще чуят симфонията на вселената, когато всички разумни светове пеят. себе си, ако знаехме как да взимаме основния тон верен. Ако имаме някакви противоречия в себе си, (19.I.1936 год., неделя) 157. Съставният елемент на живота Музиката въвежда в тази нова област, дето огън не разрушава. Музикалният огън не разрушава. Единственото нещо, което не разрушава, това е музиката. Любов без музика руши и това са страстите. Любов с музика никога не руши. Мисъл с музика никога не руши. Мисъл с музика никога не руши, но мисъл без музика руши. Морал без музика руши и мисъл без музика руши. Морал без музика руши, но морал с музика не руши. Животът без музика се руши, животът с музика не се руши. Всички неща, в които музиката влиза като съставен елемент, не рушат, а съграждат. Това е основно положение, което човек трябва да вярва. (19.I.1936 год., неделя) 158. Ако човек развие в себе си това музикално чувство, всичкото богатство е отворено за него. Ако човек иска да тръгне по новия път, нека започне да пее, да използва живота си, за да възкресне. Сега не е време да се прераждат хората втори път. Сега е време за възкресение. А за да възкръснат, хората трябва да станат музикални. Сега не е време да става човек учен, религиозен, силен. Най-реалното е да стане музикален. Нека всеки отделя по 5 минути сутрин, обед и вечер, за да попее. Онази песен е хубава, в която думите имат едно значение, а не две. Истината е Истина, а не лъжа. Любовта е Любов, а не нещо друго. Гладът е глад, жаждата е жажда, а не нещо друго. „Всичко, което чух, ви го казах." Отчасти е казано, отчасти ще се разбере и отчасти ще се изпълни. Но все пак всичко е хубаво и нека посрещнем новите, светли бъднини с песен. (19.I.1936 год., неделя) 159. Песента „Махар Бену" „Махар" - значи Великият Дух слиза при бедните, да им даде условия да учат, да им помогне. Големият Махар да слезне. Всякога трябва да слезне една ваша мисъл, да й дадете условия да се прояви. (8.VII.1938 год., петък) 160. „Махар Бену" значи Великият Дух, Великият Бог, Който слиза да помага на малките. (16.1Х.1938 год., петък) 161. Значение на тоновете Тонът „mi" е мислене, тонът „ге" е движение. Тонът „sol" е разцъфтяване. Тонът „lа" събира нещата, той е един плод, който може да се яде. (18.IX.1938 год., неделя) 162. В музиката най-първо ще започнеш с любов, после ще дойде топлината, знанието и свободата. Един музикант, който има любов, знание и свобода, има кой да го слуша. Той предава, но и получава от слушателите. Вие сте тука само радиото. Няма реалностите, те са далеч; и аз съм далеч от вас, затова не ме разбирате. Турете за основа в живота си Любовта, ако искате да успявате. Ние се нуждаем от хора свободни. Да учиш музиката заради самата музика. Има една музика, която аз зная, която като запееш, веднага слизат светиите, ангелите и ти ще имаш една публика от светли същества. Индусите знаят долната музика, че като запеят, събират змиите, животните. Всичко е предвидено. Нищо не става случайно. (18.IX.1938 год., неделя) 164. Всеки ден си попявайте. Работете върху мислите и чувствата. Духът всеки ден ви подбужда. Слушайте Го. Оставете посторонните неща, които ви отвличат. (28.IX.1938 год., сряда) 165. Тонове Туй, което ще произведеш с един тон от трета октава, не можеш да го произведеш с тон от първа октава. Ако някои неща не ви са приятни, например страданията, значи че тоновете в живота не вземате вярно. В скръбта ще придобиеш нещо, а в радостта ще изгубиш. Щом си скръбен, нищо не харчиш. Бог иска да опитаме и радостите, и скърбите. Скръбта е изоставена работа от някого; ако ти я свършиш и успокоиш скръбта, значи ти си умен и ще получиш една радост. А всяка една радост е свършена работа. Щом недовършената работа я свършиш, скръбта ще се превърне на радост. Довършете работите си и ще дойде радостта. (23.IX.1938 год., петък) 166. Истинска песен Всеки един от вас най-малко може да направи от своя живот една песен и като запеете вашата песен, ако децата ви са болни, ще оздравеят, ако къща нямате, веднага ще я имате. На Бога да служиш с най-красивото, което имаш в себе си. С Любов и Дух да служиш. Истината е един метод, една от най-красивите форми, в които Духът облича най-възвишените мисли и чувства. (16.Х.1938 год., неделя) 167. Който иска да стане музикант, да посети 100 души музиканти. Да им погледа къщите и да му стане приятно. Същият закон важи, когато искаш да станеш богат, учен, философ, художник или ангел, или светия и пр. (15.XII.1939 год., петък) 168. При пеенето е необходимо сила, усет и мисъл. Силата е основа на усета, а усетът е основа на мисълта. Младият започва със силата, възрастният - с усета, а старият - с мисълта. Ако в пеенето ви няма сила, усет и мисъл, песента ти е неразбрана. Всяка мисъл трябва да има сила и усет. Същото е за всяка една работа. Усетът трябва да има топлина, мисълта трябва да има сила, а силата да има доброто. Сила, усет и мисъл, те трябва да влизат като основа във вашия живот. (22.ХII.1939год., петък) 169. Тонът Всеки тон трябва да има сила, усет и мисъл. Когато в съзнанието ви изпъкват формите с всичката си красота, това е тонът „sol", а зрелите плодове - тонът ,Да". Трябва да имате усет и мисъл, за да постъпвате музикално. Най-великата музика е добрият живот. (22.ХII.1939 год., петък) 170. Единственото същество, което помага отвътре, е Бог. Сила, здраве и богатство. В пеенето, щом пееш и не придобиваш нещо, ти не си пял както трябва. Новите хора непременно трябва да пеят. Пейте и възпявайте Господа в душата си. (Учителят пее „ Сила, здраве е богатство" с много вариации.) Радвайте се, че сте в един свят на възможности. Необходимо е едно спокойствие на душата. Човек да благодари за всичко. Когато дойде Божият Дух, Той знае как да раздвижва човешките неща. Оставете Бога да действува във вас. (3.I.1940 год., сряда) 171. „Сила, здраве е богатство" За три месеца пейте „Сила, здраве е богатство". Станеш от леглото - пей. Които са нервни, ще ги лекуваме чрез песни. Сила, здраве е богатство. Силата стои в ума, сърцето и волята. Непреривно освобождение ви е необходимо. Става наслояване и всяка сутрин, като станете, очистете ума, сърцето и тялото си и почнете работата си. (3.I.1940 год., сряда) 172. Песента „Махар Бену" е за сърцето, „Фир-фюр-фен" е за ума, а „Давай, давай" е за тялото. (27.ХII.1939 год., сряда) 173. Интервалите Квартите вървят по мъжка линия, а терците - по женска линия. (27.XII.1939 год., сряда) 174. Който не може да пее, не е добре организиран. Сърцето е, за да управлява любовта, умът е, за да управлява мисълта, а волята е, да управлява правдата. Докато ти чувствуваш, духовното сърце работи. Истината, това е човешката мисъл. Без нея ти не можеш да мислиш правилно. Без истината нищо не може да се внесе в човешкия ум. (29.ХII.1939 год., петък) 175. Ослабнат ли ти краката, пей: „ге-ге-ге"! При неразположение пей: „sol-sol"... Когато имам ограничение и неразположение, пея: „do-ге", ,dо-ге", do-rе-mi-fа", „dо-ге-mi-fа-sol". Пейте, когато сте тъжни. При скърбите музикалните вълни са дълги. Вълните на радостта са къси. (26.1.1940 год., петък) 176. Предназначение на Школата Най-първо запали ламбата - ума, после печката - сърцето, салонът да бъде осветлен и отоплен, а ти седни като публика и чакай великият артист да дойде да ви даде концерт. Създавайте условия в себе си, да дойдат великите артисти на мисълта у вас, да дават концерти и да ви учат. Това е предназначението на една окултна школа. (4.II. 1938 год., петък) 177. Когато пее някой, ако не му трепери при пъпа, да излиза топлина, не може да пее. Цялото тяло на човека трябва да трепти, когато пее - да образува тонове. Човек трябва да се роди музикален, не само да има орган да пее. Музикално да говори, музикално да ходи. (4.II.1938 год., петък) 178. Пръстите на ръката и тоновете Малкият пръст е „mi" - мисли, Слънчевият пръст (безименният) е „sol" - тържественост, обича красотата. Средният пръст е „si" - правдата, а показалецът е „ге" - движение. За да можеш да пееш или свириш добре, трябва да разбираш законите на музиката. Животът е една велика симфония. Искате да бъдете щастливи, но то почива върху закони. Пробуждането става по музикален начин. Могат да те събудят или с миньорна, или с мажорна терца. Щом пръстите са дълги, това са басови акорди, а късите пръсти - високите акорди. Те искат в малко време да постигнат много. Палецът съставлява главата на човека. Двете ръце образуват дует, сопранова и басова партия. (4.II.1938 год., петък) 179. Двама души не могат да се обичат, ако не знаят музика. Музиката е един метод, който примирява големи противоречия в живота. Вие, силните, носете бремето на слабите, а слабите да благодарят на Господа за това. (6.II.1938 год., неделя) 180. В сопрана има най-високи тонове, в баса - най-ниски. Ти не може да станеш цигулар, ако не си свършил, ако не си учил баса. Басът е материалният живот, а сопранът - оня, възвишеният живот. (9.II.1938 год., сряда) 181. Петолинието на ръката Палецът казва: „Ти си дошъл да служиш на Бога", показалецът - да бъдеш благороден, средният - да бъдеш справедлив, безименният - да обичаш изкуствата, науките, а малкият - да мислиш. То е тонът „mi". Това е музика, това е петолинието. Вие сте сгодени чрез петте пръста на ръката си с тези добродетели. Господ работи и страда, а вие не искате да работите и да страдате. (9.II.1938 год., сряда) 182. Ако употребявахте музиката, колко пъти вие щяхте да съборите Йерихонските стени -мъчнотиите, които ви заобикалят! Музиката лекува всички болести и недъзи. Има пеене, при което болният оздравява. Има пеене, като запея, желязото се стопява. Като разрешим всички мъчнотии, това е Истината. Най-мъчните парчета са при Истината. Там са най-неправилните тактове - сърцето не върви в акорд с ума, умът не върви в акорд с волята. Музикалният свят е устроен от Мъдростта. Ако не си умен, ти не можеш да пееш. Човек е създаден чрез музиката и чрез нея ще се поправи. (13.II.1938 год., неделя) 184. Под музика аз разбирам един човек, който слуша гласа на Бога, има хармония в себе си, който е възпял Божията Любов и слуша Божия глас. На него се дава новото име. (16.II.1938 год., сряда) 185. Колкото ставаш по-музикален, толкова трептенията стават по-нежни, по-фини. Музиката е един метод, който ни спомага да се освобождаваме от хиляди нисши същества, които носят отрова. Всяко безверие, съмнение, користолюбие и пр. носят отрова в себе си. И всяка лоша мисъл и чувство носят отрова. Сега ние учим закона за превръщане мъчнотиите. (20.II.1938 год., неделя) 186. Мелодия и хармония Има мелодии, с които човек може да се подмлади. Хармонията е отзвук на Бога. Бог ни отговаря на четири гласа. А мелодията е песен на душата. Затова, пей тихичко, за да те чуе Господ и да ти отговори с хармонията. Растежът седи в една вътрешна придобивка. (20.II.1938 год., неделя) 187. Музикални думи Има немузикални думи, които носят нещастия. Например недоволството, .неразположението, тъгата и пр. Когато се молиш на Бога, когато Му говориш, чист трябва да бъдеш и музикално да Му говориш. (23.II.1938 год., сряда) 188. Яденето е първата музика. От степента на музикалното чувство зависи и яденето на човека. Цялата музика е у човека. Основният Божествен тон е палецът на ръката му. Основният човешки тон е показалецът, а другите пръсти пригласят за хармонията. Първо учете мелодията, а хармонията отпосле ще дойде. Пейте на Господа с хубави мелодии. Молитвата е пеене, (23.II.1938 год., сряда) 189. Ако аз съм в съгласие с това Слово, всички работи ще ми се уредят и всички погрешки ще се изправят. Като пееш, ако ти си доволен, хубаво си пял. Всички трябва да се научите да свирите. Ако не знаеш да свириш и не държиш добре цигулката, ще създадеш страдания в себе си. (23.II,1938 год., сряда) 190. Когато дойде една скръб, аз я разигравам - почвам да й свиря и тя се разиграва. Радостта е проявена скръб, а скръбта - непроявена радост. Сутрин, като станете, попявайте си най-първо. 191. Музиката е нещо разумно. Тя може да засегне човешките чувства и човешката мисъл. Тя иде от най-възвишен свят! Ако стомахът и дробовете не са в нормално състояние, ти не можеш да пееш. Лошите условия показват, че музика ви трябва. Трябва да пеете за стомаха си, за дробовете си и за мозъка. (25.II.1938 год., петък) 192. Пеенето не е само един звук. В музикалния свят всеки един тон е един ангел. Всеки тон има по 7 тона. Тези тонове се различават по качество. Повишението на тона „до" показва, че яйцето е излюпено. (25.II.1938 год., петък) 193. Има една музика, която е условна, а има друга, която е извън условията. Ако кажеш: „Аз не мога да пея", ти си невежа. Пеенето е присъствие на Божията душа. Може да пееш само на Онзи, Койтоти е дал сърцето, дробовете, устата. Пък като пееш на Него, може и други да те слушат. Музиката е говорене. (25.II.1938 год., петък) 194. Трябва да създадете условия, при които мъчнотиите да се премахнат. За да премахнете една мъчнотия, вие ще отидете при Господа, под Неговите крила, ще се сгушите и ще стоите 21 ден, докато почувствуваш топлина и чуеш Неговия глас, който ще ти каже: „Стани!" (Учителят пее тази дума.) * Като пея, целият музикален свят е около мен и в мен, вземат участие, и ако пеем, те ще направят нещо за нас - всеки ще пусне в паничката по нещо. (25.II.1938 год., петък) *Кокошката измътва яйцата за 21 дни и се излюпват пилци, затова се споменава това число. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев.) 195. Всеки ден казвай: „Аз мога да пея по-добре." Щом пееш хубаво, не си сам, много с тебе пеят. В музиката не е ангажиран само един човек. Има музикални часове. Не всякога може да се свири и пее. Ако не зная да пея, аз ще си представя, че съм голям певец и ще почна да мисля за този, за онзи гениален певец - обикалям всички певци и аз пея като тях. След 2-3 години ще видите какъв преврат ще стане във вас. (25.II.1938 год., петък) 196. Певецът се отличава с няколко качества. За да бъдеш имаш един отличен певец, не трябва да имаш никакво разочарование, изкушение, смущение и болест. Човек трябва да знае как да бута кордите на душата си, за да мисли. (2.III.1938 год., сряда) 197, Музиката е един начин за подмладяване. Тя е изкуство и сила. Музиката не е от земен характер. Тя е нещо вътрешно. Който не е вътрешно музикален, и външно не е. Който не е вътрешно духовен, не може да бъде музикален. При музиката трябва да вземат участие сърцето, умът и волята. (2.III. 1938 год., сряда) 198. Всяка болест с песен се лекува. Всички болести идват за концентрация. Като те заболи глава или корем, концентрирай се и почни да му пееш - ще видите как ще изчезне болестта. (2.III.1938 год., сряда) 199. Духовният човек е музикален във всяко едно отношение. От своите мисли и чувства и постъпки ще се подигнеш, ще извадиш силата. (6.III.1938 год., неделя) 200. Доброто и Любовта идат от Бога. Когато искаш една работа да свършиш, ще вземеш ,dо". Основният тон на Любовта, свързвайте го с тона „sol", а тонът - с доброто. Тонът „mi" дава условията. (16.III.1938 год., сряда) 201. Музикален е този, който знае всяка постъпка как да я постави. Щом пожелаете на земята да станете добри, ще имате голямо противодействие. Благото винаги се дава на лошите хора. Вие сега сте поставени да опитате горчивото и сладкото. Туй, което вие учите сега, друг път не може да научите. (23.III.1938 год., сряда) 202. Акордът на песента „Бог е Любов" Тонът е - ако си в затвора, излез навън. Тонът „mi" - като излезеш навън, намери си някоя работа. А „sol" - наяж се добре, учи добре, да получите хубава бележка. Това означава акордът „do-mi-sol". (Бележка на съставителя: Този акорд се намира в емблемата с триъгълника, на петолинието отдолу. Този акорд е за песента на Учителя „Бог е Любов". Вж. „Изгревът", том IV, стр. 589 - 590 от оригинала /хартиения - ГСК.) (18.III.1938гоя, петък) 203. Музиката у вас ще се обуславя най-първо от материалното ви положение, то е вашето тяло; после - от вашата мисъл и от вашето чувство. Всяка една мъчнотия, която имаме да преодолеем на физическото поле, е тонът „dо". Щом се разреши една мъчнотия, човек запява. Музиката се е образувала от разрешението на мъчнотиите. 204. Човек в своето дишане пее. Ако диша правилно, има една музикалност в дробовете. Ако дробовете пеят правилно, отлично е пеенето. Всяка една бронха издава по един хармоничен тон. Има един симфоничен хор; ако си турите ухото на дробовете, ще чуете правилното дишане. (25.III.1938 год., петък) 205. Между тоновете има една зависимост. Спъвате се в тона „до" - значи имате едно съмнение там. Музиката не търпи никакви съмнения. Щом мислиш и чувствуваш добре, ти ще го изпееш добре. Не трябва да се колебаеш и да мислиш, че няма да го изпееш. (25.III.1938 год., петък) 206. Песента „фир-фюр-фен" „Fir-fur-fen" значи: движа се, ще цъфна. Имаш лоши условия, но има нещо разумно, което ще преодолее лошите условия. Кажи: „Аз съм кал, от която Бог ще направи най-хубавото гърне." От богат човек нищо не става. Които не знаят, те учат да пеят. Богатият трябва да изгуби богатството си, за да почне да пее. Ще учиш да пееш заради самата музика. Ти ще пееш, за да получиш Божието благословение. Не в пеенето, а в самото разположение да пееш ти ще получиш Божието благословение. Ще бъде то. Има една вътрешна страна на пеенето. Щом мислите добре, щом чувствувате добре, щом постъпвате добре, ще получите Божието благословение. Калта, която е у тебе, използувай я, направи хубави грънци. Лошото у тебе, това е калта. Изработи я и направи грънци и ги тури в пещта да се опекат. Тази кал трябва да се опече. Ако минеш през пещта, умен ще станеш. Ако не обичаш огъня, ще изгориш; и обратно. Без пеене нищо не може да се постигне. То отваря един път, дава едно разположение за възприемане на Божиите блага. Има вътрешна и външна музика. При интензивните желания времето се скъсява. Правата линия носи най-хубавите постижения. Кривата линия е опити на много прави за постигането на една цел. Давам ви за задача да пеете „Fir-fur-fen" за цяла седмица. Калта да се изпече, условията да се използуват и благото да го възприемете и да го почувствувате. Това значи „Fir-fur-fen tao bi aumen." Никога не искайте да постигнете крайната цел в живота. Крайната цел на живота е смъртта на земята. Крайната цел на смъртта е животът. Смъртта и животът дават тон. Като дойде смъртта, пей и тя, като види, отива си. Да мислиш, да чувствуваш, да постъпваш добре и да пееш добре - това са условията, върху които се съгражда животът, и който ги има, може всичко да постигне. (25.III.1938 год., петък) * *Този откъс е от тетрадка на Елена Хаджи Григорова. Откъсът с № 70 от същата лекция е из резюме от тетрадка на Пеню Ганев. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 207. Чрез трептенията на тоновете се предават цветовете и енергиите в човешката мисъл и чувство. Онези, които искат да им тръгне добре, трябва да бъдат музикални; не тази, външната музика, но да имаш музикалност в мислите, в чувствата и в постъпките. (27.III.1938 год., неделя) 208. Музиката като хармония и като живот - това е смисълът на музиката. Говорете и пейте на будни хора, а на спящите не им пейте, оставете ги да си спят, те си почиват, не ги будете преждевременно, докато не са си отспали. (20.IV.1938 год., сряда) 209. Плътни тонове са слизане надолу. Силата, богатството са плътност, слизане надолу. Богатият не може влезе в царството небесно, понеже е много тежък, плът. Богатството е слънчева енергия, набрана прана. Цялата наша Слънчева система се движи в праната. Нашата Земя е сгъстена енергия. (29.III.1939 год.) 210. „Махар Бену" - тази песен като я пеете, да внесете във вас светлина, сила и топлина. Да я изпее първо този, който има висок глас във физическото поле, втори да я изпее, който има висок глас в духовното поле, и трети да я изпее, който има висок глас в Божествения свят. Втора песен ще е „Давай, давай". И третата песен е „Иде, иде". Мен ме е страх от „Иде, иде" -Силният в тебе да се подвижи, да направи нещо. „Иди, иди, иди, Ти сам иди, да помагаш Ти." Сила за децата, топлина за възрастните и светлина за старите. Пейте „Махар Бену", „Давай, давай" и „Иде, иде" по един път на ден, за да внесете във вас светлина, топлина и сила. (3.V.1939 год., сряда) 211. Опера Да научиш една опера с всичките й подробности и дикция - това е духовна работа. Всяко нещо, което учиш както трябва, е духовно, а обратното е светско. (3.V.1939 год., сряда) 212. Да пееш е способност. Трябва да пееш, да развиваш тази способност; [тя става основа] и за други способности да развиваш. Когато пеете, [да] помислите. Щом имаш разположение, на тебе ти се пее, това е нормално положение. Щом не ти се пее, не си в нормално положение. (10.V.1939год., сряда) 213. „Махар Бену" Махаре натовареният, който носи всичките тяжести, който слиза, а Бену е този, който дава живот, украшение, утешение. Мах - майка. Бен - баща. Най-първо всеки един от вас е проявление на Бога, Ако Го слушате и чувате, ще дойдат всички хубави работи. Когато Той ти говори, ти слушай. Не Го запитвай. (10.V.1939 год., сряда) 214. От всяка една песен, която пеем, иде едно благословение от Бога. Доколкото ти се отваряш при пеенето, дотолкова благата идат от Бога. Пейте и възпявайте Господа с духа, с душата си и сума си. От главата до петите, всичко да пее във вас. (10.V.1939 год., сряда) 215. Ония елементи, от които светът е създаден, това е идея. Тези елементи са от мисловния свят. Музиката принадлежи на умствения свят. В разумните мисли и чувства, и в тях има музика. Музикант не може да бъдеш, ако не мислиш, чувствуваш и постъпваш правилно. Музиката е един правилен начин как да постъпваме. Тоновете един до друг са отмерени. Във втората октава „до" се превръща в движение. Всеки един момент свиренето се променя, тоновете не са верни по причина промяната на времето. Човек има арфа на сърцето, на ума. (12.V.1939 год., петък) 216. Тоновете Dо е напрежение, искаш да направиш нещо, да идеш някъде, но не можеш още. ,Ре" е движение. (28.IV.1939год., петък) 217. Който иска да стане певец, той добре трябва да мисли за гърлото си. Често да го милва и да му говори, че трябва да се прояви тоя глас. (28.IV.1939 год., петък) 218. В правата мисъл е пеенето. Добрите хора са най-добрите певци. Ако „до" не вземаш правилно, у вас напрежението не е правилно. Ако „ге" не вземаш правилно, като пиян ще се движиш, физическият свят представлява едно предметно учение. „Ми' не взимаш ли правилно, ти не можеш да оформяш нещата. ,Фа", който пее хубаво, никога сиромах не може да стане. „Sol" не вземаш ли правилно, лекар, архитект, възпитател, нито обущар, нищо не можеш да станеш. Този тон е в мисловния, в причинния свят, дето задачите мъчно се решават. Ако си майка и не знаеш да пееш сопрано хубаво, и аптът, и басът ще куцат. Ако не знаеш баса, ти баща не можеш да станеш, неженен ще си останеш. (24.V.1932 год., сряда) 219. Основа на доброто е „ла". Ако „sol" не можеш да вземеш правилно, умен не може да бъдеш. Ако „si" не може да вземаш правилно, ти религиозен не може да бъдеш. Всички дисонанси произтичат оттам, че не можеш да вземеш „si" правилно. Ева яде преждевременно, яде от плода, защото не можеше „si" да вземе правилно. Да вземеш „si" правилно, значи да виждаш добре, да нямаш погрешка. Добре е да заличиш погрешките си, че като те видя, да не виждам погрешките ти, а не да ме караш аз да заличавам погрешкитети, да не ги виждам, когато те срещам. Ще се молиш на Бога да имаш светъл ум, да вземаш „sol" вярно. „ла", ,фа" да вземаш правилно във всичките светове, и в Божествения, и в причинния свят да го вземеш правилно, за да не бъдеш сиромах. Ако ла" не вземаш правилно, и кръвообращението ти не може да бъде правилно. Нервен ли си, почни да пееш „sol". Целият наш организъм е създаден музикално. Мнозина се силят да бъдат добри, без да са музикални. Всички тонове трябва да вземеш правилно. (24.V.1932год., сряда) 220. На стари години трябва да пеете повече. Умът е настроен на ключа „sol", а сърцето - на Да". Сърцето има басов регистър, аумът - „sol", солов. Ако един тон не можете да го произнасяте правилно, от невидимия свят ще ви върнат на земята, 100 години да учите само и „ге" и т. н. Всичките ни нещастия се дължат на кривото пеене. Ние сме изопачили музиката. (24.V.1939 год., сряда) 221. Музиката е изкуство на ангелите. То е изкуство, чрез което човек може да се повдигне. Песента „Киамет зену" е разрешението на мъчнотиите. Там са основните положения на мъчнотиите. 222. Всички вие ще се научите да пеете добре. После, всички вие добре пеете. Всички ний добре ще пеем. „fа" - добра обстановка, здраве на всички. „Si" не можеш да вземеш, ако не си доволен. За да воюваш в Божествения свят, трябва да воюваш с Истината. „Мi' - милосърдие. „Si" - закон на справедливост, няма да се нервираш. По свобода ще работиш. Някой прави погрешки, а ти пей: „Добри погрешки." Сега ви оставям да проявите своите постъпки. Старият човек може да е милостив, а младият може да е щедър. Някои ще остареят на 70 години. Казваш: „От мен нищо не става." Това е едно заблуждение. Докато си на дървото на живота, ти на всичко ще се превърнеш, иначе вятърът ще ви отвее. Дръжте се за Божественото дърво. Затова не ти върви, защото взимаш „si" понижено. Вземе ли „do" понижено и „si" понижено, то той загазва. Ако [ти] понижиш „si", своята разумност, ще загазиш. Бог те е турил в света, за да имаш светла мисъл, сила във волята и топлина в сърцето. Когато пеете, мислете. За да поставя гласа на някого, първо трябва да започне да мисли и правилно да чувствува. Христос пееше и затова разрешаваше задачите Си. В дадения случай, като вие страдате, сте почва, върху която трябва да се сеят Божествените семена. (14.VI.1939 год.) 223. Музикални вокали За да дадеш широчина на тона, трябва да пееш вокала „о". За да дадеш движение, пей „и". За да дадеш разширение, пей „е". За да дадете сила, пейте вокала „а". При мъчните въпроси ще употребяваш „а". Ако неправилно съчетаете „а" и „и", може да си понесете нещастие. От несъчетанието на тоновете можете да създадете цяла катастрофа. Цяла магия е, ако знаете как да съчетаете буквата „а", да знаете с кои съгласни да я съчетаете. (2.VI.1939 год., петък) 224. Пробуждането на съзнанието на човека е музика. Животът ти почва с музика. Музиката е да се обнови нервната ти система. Най-добра музика са страданията и скърбите. Когато ние скърбим, за ангелите е много интересно. Те се чудят как сме научили да пеем тъй добре. (31.V.1939 год., сряда) 225. Музиката е един метод да се смени енергия - едно състояние с друго. Щом си нервен, не си музикален. У българина времето е слабо развито. Когато времето е развито, човек е спокоен. За да може човек да стане музикант, трябва 10 години по 1 час на ден да мисли за музиката. След 10 години той ще почне да пее и то на света. Моцарт и Бетовен дълго време са мислили върху музиката. Те са колективна идея. Да учиш музиката заради самата музика. Има една музика - като запееш, веднага слизат светиите, ангелите и ти ще имаш най-добрата публика. (18.IX.1938 год., неделя) 227. Без музика, вие добродетелите, Любовта, Мъдростта и Истината не може да разберете. И учен човек не може да станете. Всички хора на изкуството са пратени като служители на Бога. На гениалните музиканти музиката достига чак до далечните звезди, а на талантливите - до Слънцето. Милиарди трептения се искат, за да се образува една човешка мисъл. 228. Музиката е външната страна на живота, за да се тонира човек. То е наука и изкуство, да можеш да повлияеш на себе си, когато градиш своя характер. Онова, което се преживява, онова, което се мисли, онова, което се постъпва - това са материали, с които се гради човешкият характер, човешката душа и човешкото тяло. (9.III.1932 год., петък) 229. Цветовете на тоновете „Dо" е червеният цвят, тон на живота. После има „mi-бемол" и Fа-диез". Цялото е една миньорна гама, спиране на естествения ход на човешкото развитие. Fа" е зеленият цвят, физическото поле. „Rе" е оранжевият цвят, изявление на индивидуалността. „Sol" е ясносиният цвят и означава духовен стремеж. „Dо" е червеният цвят, „ге" - портокалов, „mi" - жълтият цвят, „Fа"- зелен, „sol - ясносин, „Lа" - син, „si" - виолетов. (9.III.1932 год., петък)

Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова 99. Трябва да имате една богата душа, да пеете. Мисли, пей! Мисли, пей! Като пееш, краката, ръцете знаят как да работят. Музиката е едно възпитателно средство. Като пееш, ти се спри на онзи тон, който ти се харесва, и ще ти дойде някой на помощ от Божествения свят. (5.V.1937 год., сряда) 100. Децата представляват астралният човек. Те живеят чувствен живот. Хайде да изпеем нещо! До онзи тон, до който аз мога да сляза музикално да пея, този е основен тон за мен. „Господи, Боже мой!" (Изпяхме.) 101. Когато нямате сила, отпаднали сте, пейте тона „re". Искате да мислите - пейте тона „mi". Искате една работа сполучлива да излезе - пейте „sol-la-si-do". Когато тонът е чист, мисълта е права. Чистота на тоновете ви трябва при пеенето „do-mi-sol" - този интервал пейте. Правете упражнения, да събудите музиката у вас. (15.IХ.1937 год., сряда) 102. Светската музика е нагодена за човешкото тяло - тя събужда низшите чувства. Когато човек слезе в миньорните гами, страданията ще дойдат. Здраве ви трябва, затуй пейте: „Сила, живот и здраве". (15.1Х.1937 год., сряда) 103. Гама на Любовта Една гама на Любовта е една милионна част от грама. За да придобиете тази частица, трябва да работите 3000 години. Най-скъпото и най-святото нещо е тя. Не може да си играете с Любовта. Тя не позволява никакъв прах и нечистота. Единствената дреха, с която се облича Любовта, е музиката. И ако можете да дадете най-малко трептение на Любовта в този дом, в който влезете, всички спорове, ако има такива, ще спрат. Бог е достъпен за нас само чрез Любовта. Няма да напуснем земята. Ние сме дошли тука, на нея, да работим, да я преобразим. Ние правим нещата без любов, затова и страдаме и затова умираме. (19.IX.1937 год., неделя) 104. Музиката ще считате като едно от великите блага, чрез които светът се повдига. Нещастията идат, когато спрем музикалния ход на нещата. Основният тон е Любовта. На физическия свят основен тон е доброто, в духовния свят е справедливостта, а в Божествения свят е разумността. За в бъдеще ви трябват знания, за да можете да използувате музиката. (10.IV.1942 год., петък) 105. Когато ви сполети нещастие, пейте! Ще пееш при всичките условия на живота. Пейте тона ,,Га". Музиката ще ви откупи. Кръвта Христова - това е Словото Божие. За да пее правилно, човек трябва да регулира мислите и чувствата си. Противоречията са необходими за регулиране, за хармонизация. (7.ХII.1941 год., неделя) 106. Музиката е да събуди едно хубаво чувство. Не се ли събуди хубаво чувство, няма да дойде и светлата мисъл и кръвта не може да се пречисти. Сърцето всякога пее. Рало, което оре, не ръждясва. Докато сърцето страда, то е ралото, няма да ръждясаш. Щом няма страдания, ръжда ще има. „Ба" е устойчивият тон. ,Де" и „mi" дават капитала, а „do" и „re" го разработват. За предпочитане са страданията, отколкото ръждата. (7.ХII.1941 год., неделя) 107. Хубаво е човек да пее. Няма по-лека работа от пеенето. Ако пеете, ритъмът на сърцето е правилен, външните условия се подобряват. Ако всичките хора пееха, животът им щеше да се подобри и много по-малко болести щеше да има. Щом не пееш, ще ръждясваш. Мрачните времена преминаха вече, няма какво да се плашите. Страданията са работа. Страданията турят всичко в ред и порядък, (7.XII.1941 год., неделя) 108. Музиката събужда ума и сърцето. Тя образува връзката между ума, сърцето и волята. Ако пееш, бурята ще престане, ще се спрат малко да те послушат. Ако не пееш, те ще си продължат работата. Музиката е едно вътрешно състояние. (7.XII.1941 год., неделя) 109. Когато вятърът духа, това е по закона на музиката. Реките текат по същия закон, слънцето грее, цветята цъфтят и т. н. Всичко туй става по закона на хармонията. Като изпееш, като кажеш: „Милост, Господи!", тя ще дойде. Хората са господари, искат без да се молят, да успяват, „Ба" значи, че човек не трябва да бъде разточителен. Да започва и да свършва работата си добре. Значи да влезеш в закона на хармонията. От страданието - в хармонията, оттам - в Любовта и от Любовта в Бога да влезеш. Щом тоновете не можеш да вземеш чисто, ти не можеш да пееш. (7.ХII.1941 год., неделя) 110. Единственото нещо, което тонира, това е Любовта. Любов към Бога и справедливост към ближния. Щом почнете да пеете, една малка светлина и топлина се явяват. (7.XII. 1941 год., неделя) 111. Музиката ще бъде най-добрият метод за възпитание. Един ден хората музикално ще се съдят. Имам да му давам - ще му попея. Тогава няма да има противоречия. Противоречията са от недоимъка, обедняване от любовта, от истината, от знанията. Вместо страдание ще има песен. Ще кажете: „Кога ще дойдат тези времена?" (7.Х11.1941 год., неделя) 112. Там, дето има любов, електричеството като минава, не прави пакости - гръмотевица не го поврежда. Който не пее, е празно гърне, силите небесни могат да го счупят. Които пеят, са пълни гърнета: пълни с любов, с идеи - електричество, гръмотевица няма да им направи никаква пакост. (7.ХII.1941 год., неделя) 113. За да пее човек, да бъде музикален, доста центрове трябва да бъдат развита на долната част отпред на челото. Когато ще пееш, най-първо да внесеш мекота в себе си, или да се хармонизираш с другите. 114. Една нота е щастлива, когато някой я изпее както трябва. Ако можеш да изпееш един тон, който да повдигнеше трептенията на твоя организъм, всяка болест ще изчезне. Каквато болка имате, пейте тихо. Пеенето е чистене. (9.ХII.1941 гоя, сряда) 115. „Махар"е много сложна дума. Изпейте я! Как трябва да се излее думата „Осанна"? Изпейте я! Как трябва да я изпеете? Представете си, че щастието ви зависи от произнасянето на тая дума -как ще я произнесете? Как ще произнесете думата „сладко" и думата „кисело"? Човек в говора си трябва да има музикалност. Коя е най-музикалната дума на българския език? Човек нищо не може да пее, ако не е близо до сърцето му. При пеенето трябва вдъхновение. Отдолу ако не е отпушено, не може да пееш. От долно „sol" като се почне, много лесно се пее. Пеене без усилие, С пеенето трябва да се позанимаете. Най-малко по половин час на ден да пеете. Като отиваш горе, ще ви накарат да изпеете нещо. Сегашната хармонична музика е еволюционен път. (2.ХII.1943 год., неделя) 116. За себе си да пеете. Кажете думата - вие сте доволен. (Изпяхме „Fir-fur-fen".) Когато пеете, трябва да се свързвате с един музикален свят, с тези, които разбират от пеене, и да не се стеснявате. Слушайте, като пеете. Щом имате добро настроение, добре пеете. Пеенето да не бъде еднообразно. И като пеете, да имате едно подбуждение. Всички стари песни, колкото отиват, се стесняват, слизане има, няма разширение. Като не обичаш никого, не ти се пее. Старите нямат стимул, затуй не пеят. (2.Х11.1934 год., неделя) 117. Туй, което организира живота в даден момент, то е основният тон. Любовта е само един момент, тя ни дава само един малък подтик, един тласък. Пейте и възпявайте Господа в сърцето си. Почнеш ли да пееш, почва животът да се урежда - не че е неуреден, но ти мислиш, че не е уреден. (Изпя се „Аз в живота ще благувам") (21.III.1934 год., сряда) 118. Музиката има свойство да изменя състоянията, тя има свойство да измени трептенията на тялото. Животът е едно музикално изложение на Божествения живот. Той е музикален ритъм. Изгубиш ли този ритъм, болестите идват. След като страда, Христос каза: „Дерзайте, аз победих света." Днес светът е победен. Победата на Христа бе пълна. Светът обаче не е завладян, а само победен. Под думата „завладян" разбираме свят, в който има ред и порядък, в който да влезе Любовта да управлява като закон. (29.III.1935год., петък) 119. Музиката ти служи само да събира силите, но тя няма да те научи как да живееш. Музиката разрешава противоречията. Човек, който пее, е на служба, професор е, а който не пее, е уволнен. Музиката е изкуство за човешкото сърце, а не за ума. Най-първо освободете се от всички вътрешни ограничения и после пейте. Трябва да имаш обект, за да пееш: за Бога, природата или за другиго. Има една мъртва гама, която е много опасна, ако попаднеш в нея. Ако ти музикално се молиш, имаш всичката мекота на сърцето, всичката красота и молитвата ти е чута. (29.III.1935 год., петък) 120. Ако влезете в света на музиката, всички нещастия ще паднат от вас, като праха от тъпана. Ти като пееш, ще се свържеш с един свят възвишен. Ако научиш един тон правилно да вземаш, ще ти се продължи животът, а не че ще станеш велик музикант. Ако не пееш, няма да си здрав, нито философ. Ние сме като листата на едно дърво, което е Бог и затуй трябва да живеем добре. В истинското дърво листата не падат. (24.ХI.1935 год., неделя) 121. Има три начина за свиренето. Много малко музиканти се занимават с философията на музиката. Ако окото ти бързо схваща нотите, то ти технически ще свириш. Когато схващаш съдържанието на нотите, това е музика. Тона "do", преди да го чуеш, трябва да го чуеш в пространството - то е музика. Всяка мисъл трябва да изпъква в ума ти като звук. Например за морала, да го чуеш като звук, а не да го четеш на книга. Когато свириш и гледаш нотите, то е механическо свирене. Без ноти да свириш. (24.ХI.1935 год., неделя) 122. Когато аз пея, пея първо за себе си, не за хората. Ако аз се науча да вземам правилно един тон, на мене животът ми се продължава. Знам философията на пеенето и тази на добрия, чист и свят живот. И затова живея така. Ако аз живея добре, имам разбиране за това. Намериш ли се в трудно положение, кажи формулата: „Иова Ире". (24.ХI.1935 год., неделя) 123. Всеки един тон трябва да има физическите, органическите и психическите качества. Да го чувствуваш в сърцето и в ума си. Всякой трябва да бъде музикален. Докато вие пеете механически, ще имате едно дразнене у вас. Във всяко едно състояние трябва да има контраст, да го смените, иначе ще се образува едно болезнено състояние. Ако пееш с терци, има едни постижения, ако пееш с кварти - други. Тонът „fа" е съдържанието, храната. „Sol" е правилното храносмилане, а „si" е най-висшето духовно постижение. Между „mi" и „fа" можете да влезете в другия свят. „Lа" е соковете, които взимаме. „Dо-mi-sol-dо." Живот - "dо-fа", а красота - „dо-sol". (29.Х1.1935 год., петък) 124. Пеенето, музиката не трябва да бъдат за човека забавление, а едно мощно възпитателно средство, метод, чрез който да сменя своите отрицателни състояния, като упражнение. За пример: защо някой път човек пее весели, а някой път - тъжни песни? Казва: „Нужда имам от едните и другите." Тъжните песни внасят по-голяма дълбочина у човека, разработват чувствата му. Скръбните хора са повече вглъбени в себе си, но имат по-тесни възгледи за живота, а веселите хора имат по-голяма ширина. Значи трябва да обръщаме внимание на музиката, да пеем. Обаче има известни правила, които трябва да спазваш. Ако на физическото поле пееш много правилно, ако в музиката не съществува дисонанс, ще се случи нещо лошо. Ако изпеем една ангелска песен на земята, тя разрушава, защото иска простор. Ако на небето изпеем една песен като на земята, тя ще сгъсти нещата, всичко ще се помрачи. В съвременната музика има правила, но в природата има музика, правилата на която съществуват преди тия на съвременните професори по музика. Затова човек най-първо трябва да се научи да спазва тия правила на природата, а после да пее както иска. (16.Х1. 1935 год., сряда) 126. В говора, както и в музиката, има една разрушителна гама, която наричам гама на смъртта. Като свири човек или попадне на някой тон или дума от нея, все ще стане някоя пакост. Затова трябва да сме по-далече от една лоша мисъл или чувство в нас, да сме по-далеч от лошите хора, понеже вълните на звуковете на тази гама са къси и няма да ни засягат. Само у гениалните музиканти всички органи на музиката са добре развити. В музиката човек трябва да е роден. С усилие човек може да постигне нещо. Ако причинността, способността да разсъждава у човека не бъде развита, той не може да направи връзка между причина и последствие. (16.Х.1935 год., сряда) 127.Тоновете "Do" е основен тон на живота. "Rе" е измерението, дава посока, движение. „Мi" е мек тон, дава разширение. "Fa" е съдържанието, условията, при които животът може да се развива. „Sol" е формата, в която може да се облече този живот, "Lа" са добрите условия, мир, спокойствието. „Si" е духовната страна на музиката, краят. „Мi" и „si!" са съединителни места в един по-висш свят. (16.Х.1935 год., сряда) 128. Гамата на живота Както с музиката, така и с говора човек може да си строи или разрушава, според това дали си служи с гамата на живота или с гамата на смъртта. Засега на човека му е по-лесно да си служи с гамата на смъртта. Време е човек да се научи да пее и да говори правилно, да си служи с гамата на живота, да проявява доброто в себе си, да постъпва съобразно с неговите закони, за да може да дойде новият ред на нещата: добрите условия да бъдат вътре в него, а злите същества, злото - вън от него. Тогава няма да прави престъпления, а ще се самовъзпитава и познава. (16.Х.1935 год., сряда) 129. В света има истински музиканти, музиканти авторитети. И ако вие не попаднете под тяхно влияние, никога музиканти не можете да станете. Когато вие пеете или свирите, ако ги привлечете, те постоянно ще ви коригират. Тия истински музиканти, които дават на човека небесно вдъхновение, в късо време могат да го научат да пее или свири. Ако учите мъчно нещата, това показва, че сте в света на обикновените хора, че нямате съдействието на великите музиканти. При туй състояние хората винаги се раздвояват. А щом са раздвоени, мисълта им вече е неправилна - има нещо, което е вмъкнато от този свят. В Божествения свят няма раздвояване. Там темпото е отмерено, определено. (18.X.1935 год., петък) 130. Ти се грижиш за много работи, тревожиш се. Като си попееш, ще се научиш по-малко да се тревожиш. Музиката разрешава противоречията: ако вървиш по волята й, ще пееш навсякъде. Когато дойдете до пеенето, освободете се от всички вътрешни ограничения. (5.IV.1935 год., петък) 131. Има известни красиви гласове, които са крайно разрушителни. Човек трябва да бъде крайно внимателен към звуковете, които принадлежат към тъй наречената мъртва гама - гамата на смъртта. Човек трябва да има обект, за който да пее, нещо хубаво, за което да пее. (5.IV.1935 год., петък) 132. Ако не можеш да се молиш музикално, ако не туриш всичката красота, която умът ти може да даде, всичката мекота, която сърцето ти може да даде, най-интензивното желание, което волята ти може да даде, молитвата ти не може да има резултат. Желанието на Бога е да ти помогне по всякакъв начин. Той е снабдил човека с всички средства, при нужда да знае как да се отправи към Него. Който функционира музикално, той може да бъде послушан, може да бъде Христов ученик. (5.IV.1935 год., петък) 133. Музиката трябва да те залюби. Човек, когато иска да издигне себе си, трябва да обикне тези разумни същества от горе. Ти като живееш между добрите хора, ще се проявиш и ще се развиеш, а ако сам се мъчиш да станеш добър, нищо няма да направиш. Има 1000 музиканти в ангелския свят, а 10 - в човешкия. Музиката - това са музикални същества, които ако не те залюбят, ти музикант не може да станеш. (25.IХ.1936 год., петък) 134. Класическата музика е само едно парче. Свири на живота. Свири на умрелите. Когато им засвирите, да започнат да мислят. Свирете на животните. Всяко едно неприятно чувство е едно животно, една кобра - ако почнеш да свириш, няма да те ухапе. Музиката е дадена за лекуване. Ако при сегашния век вие не можете да пеете, да свирите, да сте весели, аз съжалявам. (29.I.1937 год., петък) 135. Гамите на живота са различни. Каква песен трябва да пеете, за да се излюпи едно яйце? Коя гама? Гамата напрежение. За да накарате едно дете да ходи, свирете му гамата движение. А за да накарате един човек да мисли, ще му изпееш гамата „mi". Ако пеете тихо, кои са съображенията ви и кои са, ако пеете силно? Отдолу въздухът да излиза нагоре, когато пеете. Трябва една мекота, за да се приложи сегашната музика, за да я изучите. Някои вземат тона вярно, а други - „ге", трети - „mi" и т. н. Това са състояния. (29.I.1937 год., петък) 137. Значение на тоновете Който иска да се избави от едно ограничително състояние, да изпее вярно тона ,Dо". Който има желание да върви напред, взема „ге" правилно. Който е решил правилно да мисли, взема „mi" вярно. Който иска да стане богат, взема „Lа" вярно. Който иска да нарисува една картина - „sol". Който иска доходна служба, да си почива - „Lа". Който иска да стане религиозен - правилно [да] взема „si". (29.I.1937год., петък) 138.Закони на пеенето Трябва да започнете от сегашната музика. Като пея 1/2 час, небето се прояснява и друг път, като пея 1/2 час, небето се покрива с облаци. Зная известни закони. (29.I.1937 год., петък) 139. Пеенето трябва да има едно възпитателно значение. Пейте най-напред за природата, за цветята, за растенията, за реките и после за себе си. По 1 - 2 часа на ден пейте за самовъзпитание. (29.I.1937 год., петък) 140. В едно събрание трябва да имаш най-малко един, който да хармонира с музиканта, да го обича, за да се прояви музикантът. Трябва да имаш самоувереност, щом се поколебаеш и пръстите да стъпват несамоуверено върху кордите, почваш да вземаш нечисто тоновете. (29.I.1937 год., петък) 141. Игривите песни от планината са произлезли по-леките песни са плоски. Българинът е бил доста музикален, но му се явила една криза и казал: „Няма защо да се пее, мене яйце ми се пече на главата." (29.I.1937 год., петък) 142. Пробуждане на съзнанието Сега да дойдем до въпроса за пробуждането на съзнанието. Има известни методи за това. На физическия свят пробуждането на съзнанието става чрез някоя голяма катастрофа. Ние вярваме в сетивата си, казваме например, че виждаме нещо, но за да вижда човек, трябва да има пробудено съзнание. А диханието на съзнанието - това е музиката. (19.I.1936 год., неделя) 143. Музикалният свят, това е една среда, чрез която душата на земята се проявява. За рибата водата е среда, без която не може да се прояви. За птицата среда е въздухът. А за човешката душа, за висшето на човека, за проявлението на духа, е необходимо пробуждане на съзнанието. Музиката пък е активната страна в съзнанието. (19.I.1936 год., неделя) 144. Окова, което един цигулар изпълнява, то е само предисловие на музиката. Всъщност хората още не знаят какво нещо е музиката. Онази, истинската музика възкресява мъртвите, тя е могъщо нещо. Съвременното поколение може да употреби всички усилия, може да разполага с пари, книги и пр., но без музика то не може да бъде възпитано. (19.I.1936 год., неделя) 145. За да се прояви Любовта, е необходима среда. Човешкият ум е средата, в която тя се проявява. А средата на ума е съзнанието. За да се прояви последното, необходима е музика, тя е неговата среда. Тъй се образува една непрекъсната верига. (19.I.1936 год., неделя) 146. Ако при сегашните условия сме музикални, бихме надделели хиляди препятствия и мъчнотии, които ни сполетяват. За основен тон в музиката да се вземе оня момент, в който съзнанието се пробужда. (19.I.1936 год., неделя) 147. Музиката борави с едни къси вълни, които проникват навсякъде. За да се избавим от песимизма, трябва да боравим с късите вълни. Песимистите се нуждаят от проветряване на излишни впечатления и мисли. (19.I.1936 год., неделя) 148. За да могат хората да разбират нещата, трябва непременно да са музикални, музиката в тях да бъде нещо насъщно. Истинската музика прогонва всички болести. Болестите се произвеждат от най-грубите, немузикални същества. Във всички положения, като изпеем една песен и работата стане, показва, че това е истинската музика. Ако хората станеха музикални, ние можехме да спестим голяма част от времето си и да вършим работата си много по-лесно от сега. В музиката човек трябва да има голямо постоянство. (19.I.1936 год., неделя) 149. Новият човек трябва да бъде музикален. Един ден ние ще приемаме по радиото музикалните творби от Слънцето, а някои и след 1000 години още слушат музика от Слънцето. Тази слънчева мелодия веднага ще влее живот в един анемичен човек. Ние, съвременните хора, залагаме някъде знанието, което Бог е вложил в нас. (19.I.1936 год., неделя) 150. Без музика не може Жената е влагата в света, която носи плодове. Мъжът е вятърът, който духа, лъха и всички си почиват. Вятърът и влагата, като се съединят, дават общото изобилие. Но всичко това не може да стане без музика. Влагата без музика не може да се пренесе. Вятърът без музика не може да духа. Слънцето без музика не може да грее.

Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова 1. Пеене Пеенето седи в правата мисъл. Добрите хора са най-добрите певци. Понеже сте развалили вашия ларинкс, затова не можете да пеете. Ако тона „do" не можеш правилно да вземеш, у тебе напрежението не е естествено, не е правилно. Ако ,,re" не вземаш, движението у тебе не е правилно. Движиш се като пияния. Ако „mi" не вземаш правилно, не можеш да оформяш нещата. Който пее „fa" хубаво, никога сиромах не става (във всичките светове). Ако „sol" не вземеш правилно, нито архитект, нито възпитател, нито обущар, баща и пр. не можеш да бъдеш. Този тон е в мисловния свят, в причинния, дето задачите мъчно се решават. На четирите свята, ти трябва да станеш баща. На причинния като станеш, там добиваш своето съвършенство. (21.V. 1939 г., неделя, 5 ч сутринта) 2. Права постъпка Да постъпваш правилно значи да не причиниш вреда най-първо на себе си, после да не вредиш и на другите - да бъдеш внимателен. ,,La" е основа на доброто. Ако „sol" не вземаш правилно, умен не може да бъдеш. Ако „si" не може да вземаш правилно, ти религиозен не може да бъдеш. Всички дисонанси в живота произтичат от неправилното вземане на тона „si". Ева ,,si" не можеше да вземе. Тя яде плода не навреме. Прибърза. Тя научи ,,si" от змията, както я научи. Да вземаш тона ,,si" правилно, вярно, значи да виждаш добре, да нямаш погрешки. Добре е човек сам да заличи погрешките си. От правилното взимане на „fa" зависи и правилното кръвообращение. Ако си нервен, почни да пееш „sol". Целият наш организъм е създаден музикално. Мнозина се силят да бъдат добри, без да са музикални. Всички тонове трябва да се взимат правилно. Умът е построен на ключа „sol", а сърцето - на ,,fa". Един тон ако не вземате вярно, като отидете горе, ще ви върнат обратно на земята, 10 години да поучите, докато го научите добре. Всичките ни нещастия се дължат на кривото пеене. Изопачили сте я, музиката. Специализирайте по един тон, който ви се падне по жребие. Ако знаеш да пееш, ще бъдеш между ангелите. (24.V.1939 г, сряда) 3. Уравновесителна сила Човек не може да пее, ако не мисли, ако не чувствува и ако не постъпва добре. Умът, сърцето и волята ти трябва да бъдат перпендикулярни, за да пееш, Можеш да пееш външно, то е механически. Пеенето се различава на онези певци, които са пратени. Има обикновени певци, които пеят механически, външно. Те се вдъхновяват, като им платите, и пеят. Когато на една болест или неразположението му попеете и то си отива, добър певец си, пениален. Пеенето е уравновесителна сила. Неразположението произтича винаги от чувствата. (10.V.1939 г., сряда) 4.Пеенето е способност. Трябва да пееш, да развиеш тази способност. Тя ще служи за основа и за друпи способности да развиваш. Физическият свят, добре разбран, става духовен. Духовният свят, добре разбран, става Божествен. Божественият свят, добре разбран, става физически. Махар е натовареният, който носи всички тежести, който слиза, а Бену е този, който дава живот, украшение, утешение. Всеки един от вас е едно проявление на Бога. (10.V.1939 г., сряда) 5. Благословение на Бога Когато пеете, трябва най-първо да помислите. Щом имаш разположение, пее ти се. Това е нормално положение. И обратно; щом нямаш разположение, не ти се пее. От всяка песен, която пееш, иде едно благословение от Бога. Доколко[то] ти се отваряш при пеенето, дотолкова блага ти се дават от горе. Пейте и възпявайте Господа с духа си, с душата си, с ума си, със сърцето си. От главата до петите, всичко да пее във вас. Ако мислиш добре, ако чувствуваш добре и ако постъпваш добре, работите ти ще вървят, ще имаш един хубав обед. Като пееш, да се освободиш от вътрешната сиромашия. (10.V.1939 г., сряда) 6. Свещеният огън Когато дойде един човек при тебе, дай му от твоя свещен огън, че като си отиде вкъщи, да не замръзне от студ, а да си запали огъня с твоя огън, да се стопли. Хляб не му давай. Този свещен огън произтича от живота в нас, от нашата душа. Тонът ,,la" е плодът на Божествения огън. „Давай, давай" започва с тона ,,la". (Учителят пее: „да-да-да-да".) Когато влезе Божественото учение у вас вие ще се подмладите. Да благослови Бог свещения огън на нашето сърце. (10.V.1939 г, сряда) 7.Музиката и мисловният свят Ония елементи, от които светът е създаден, това е идея. Те идват от мисловния свят. Музиката принадлежи на умствения свят. Музика има и в разумните чувства и постъпки. Не може да бъдеш музикален, ако не мислиш, не чувствуваш и не постъпваш правилно. Музиката, това е правилен начин как да постъпвате. Щом не знаеш как да мислиш, как да чувствуваш и как да постъпваш, значи не знаеш да си нагласяваш арфата на ума или на сърцето. (12.V.1939 г, петък) 8. Начин за освобождение Имаш неразположение - почни с тона „do-do". Това е новият начин за освобождение. У вас са вложени всички дарби, като семена. Посявайте ги и работете. Мислите са семена за вашите дарби. Днешния ден използувайте. Не оставяйте за утрешния ден. Утре носи други възможности. (12.V.1939 г, петък) 9. Роден за певец Ако ти си родена за певица, никой не може да те спре. Октава и половина всички трябва да пеете и естествено да ви бъде. Тонът „re" дава истинска пластична походка. „mi" дава формата. Който е груб, „mi" не може да взема. За да бъдеш мъжествен, „fa" трябва да вземаш вярно. Мнозина от вас „re" не могат да вземат - нямат походка. Мекотата дава пластичност и почивка. Без мекота човек терците не може да ги взема, става нервен, изгубва. Вие не може да обичате, ако не пеете. (17.V.1939 г, сряда) 10. Пеенето е дихание на Бога. Пеенето е закон на дишането. Първото дихание, което Бог е вдъхнал на човека, е било музикално - музика. Да вдишваш значи да слушаш. (17.V.1939 г, сряда) 11. Скръбта е дисонанс. Тонът „do" е напрежение, „re" е движение, „mi" е въртение, „la" -добиване. Тя има четири значения. Като попаднете в мрачна нощ, трябва да се молите. Молитвата е коригиране. Ще слезеш и ще почнеш оттам, от гдето Бог е почнал, и ти ще почнеш оттам. (17.V.1939 г, сряда) 12. Пеенето е дишане. Ако пееш на всяко страдание и болест, те ще изчезнат. При всяка работа дръжте таз и свещена идея: Бог ни е вдъхнал дихание. Щом не си разположен, значи взел си фалшив тон. Докато пееш, ти ще живееш. Пеенето е дишане. (17.V.1939 г, сряда) 13. Пробуждането на съзнанието у човека е музика. Животът започва с музика. Казваш: „Нямам условия да пея." А да завиждаш, да се съмняваш, да одумваш и пр. - имаш условия. 14. Бог е вложил музиката във вас. Почнете да я развивате. Всички светии се вслушват в песните на вашето сърце и оттам си съставят понятие за вашето развитие. (31.V.1939 г, сряда) 15. Музиката е изкуство на ангелите. С нея можеш да се повдигнеш. Всеки един от вас има по едно изкуство. Щастието ви зависи от ларинкса. Да пееш, да говориш, да чувствуваш, да мислиш, това е музика. 16. Молитвата на музиканта По три пъти на ден трябва да се молите Господ да благослови езика ви и ларинкса. Божествената мярка е вътре в теб. (7.VI.1939 г, сряда) 17. Музиката е да се обнови нервната система, а не за да станете певци. Който няма едно светло чувство и светла мисъл, не може да пее. Песента „Киамет" е разрешение на мъчнотиите. (7.VI.1939 г, сряда) 18. Певци Добрите музикални певци имат хармония между мисли, чувствай постъпки. За да ви се постави гласът, най-първо трябва да ви науча да мислите, да чувствувате и да постъпвате. Ако човек беше на небето, нямаше да му се изяви Божествената Любов. Христос беше музикален. Той слезе в страданията, за да Му се изяви Божията Любов. В бъдеше ще пеете! Вие и сега добре пеете. (14.VI.1939 год., сряда) 19. Музикант Ти не можеш да си музикант, докато не можеш да мислиш, а не можеш да мислиш, ако нямаш любов. Ако светлината може да ме научи как да живея и как да служа на Бога, това е Любовта. (2.VII.1939 год., неделя) 20. Трансформаторът Музиката, хармонията е най-големият трансформатор. Музика има във вашето сърце и воля. Всички мисли, чувства, които имат отношения към вас, те ви интересуват. И ако пренебрегнеш тези неща, които имат отношение към тебе, всички нещастия ще те сполетят. Трябва да създадете едно състояние у вас, което да ви дава подтик. (13.Х.1939 год., петък) 21. Ако искаш да станеш музикант, ще впрегнеш ума, сърцето и волята си на работа. Също и другите дарби. Само методите не са еднакви. Духът, например, ще дойде у вас, когато станете способен и достоен за Него. Защото, като ти дадат „своето", ти не трябва да направиш нито една погрешка. И на вас не ви дават да бъдете например музикант и т. н., защото правите погрешки. Докато правите погрешки, ще бъдете глупави, невежи и пр. Няма да ви дадат „вашето" - това, което Бог е определил за вас. (13.Х.1939 год., петък) 22. Хармония Музиката я препоръчвам, защото тя е трансформатор. Музиката е нещо Божествено. Да живеем, да мислим, да чувствуваме - това е вътрешна хармония (12.ХI.1939 год,, неделя) 23. Музикант да бъдеш Трябва да имаш едни отлични ръце, за да бъдеш музикант, а да бъдеш пешеходец - да имаш едни здрави крака ти трябва. 24. Обич към пеенето Ти не можеш да станеш певец, ако не обичаш пеенето. Същото е и за науката, за доброто и красотата. Каквото обикнеш, такъв ставаш. Ако ти не обичаш свещения хляб, житото, хубавия въздух, човек няма да станеш. (19.ХI.1939год, неделя) 25. Верни токове Верните тонове изглаждат всичките противоречия, затова трябва да пеете. Ако не знаете как да пеете, „si" не можете да вземете правилно. Ако не знаете как да постъпвате, „la" не можете да вземате правилно. Щастливият живот е живот за музиканта. (16.ХI.1938 год., сряда) 26. Певец може да станеш само ако по 8 ^ 10 часа на ден пееш. Само с по десетина минути пеене певец не се става. Ако сте ясновидец, ще видите каква енергия излаза от мозъка на музиканта. Когато с музиката се занимаваш, имате жълта светлина - тя излиза от мозъка. (21.Х.1938 год., петък) 27. Октавите Първата октава представлява физическия свят, втората октава - астрал-ния свят, третата октава- умствения свят. Четвъртата е причинният свят, петата октава - будическото [поле]. Четири октави може да вземете. (11.IX.1938 год., петък) 28. Мислите са гами. Всички мисли са ноти. И те си имат гами, тактове и т. н. (16.XII.1938 год., петък) 29. Преподаване с пеене В музикалния свят с пеене се преподават предметите. „Do" е напрежение, „sol" е постижение. (16.XII.1938 год., петък) 30. Самовнушение музикално Ако искате да се самовъзпитате, говорете на себе си музикално. Не говорите ли на ума, сърцето и на волята си, не говорите ли им музикално, те няма да ви разбират. (16.XII.1938 год., петък) 31. При пеенето, създавайте си образа. Песента „Аз мога да кажа" * е от духовния и от Божествения светове. Говори се за едно друго слънце, при което всичко цъфти и зрее, и мисли, и чувствува. (2.ХII.1938 год., петък) *Още за тази песен вж, на стр. 727, № 727 от оригинала; нотите и текстът на песента са на стр. 728 от оригинала. (Бел. М. И.} 32. При пеенето трябва да изпъкнат всички картини, които природата ви дава, за да потекат нейните сили във вас. Например в песента „Мога да кажа". Когато слънцето изгрее, дава форма; когато слънцето изгрее, дава съдържание и смисъл. (2.ХII.1938 год, петък) 33. Тоновете и енергията Когато пеете една песен, гледайте да пеете ни много сухо, ни много влажно. Тонът „mi" показва, че трябва най-малката енергия да се похарчи. „Re" - хармонични движения. „Fа" - работа на светлината. Туй, което работи с нас и осмисля нещата, то е „fа". Има едно „fа" в сърцето, в мисълта и на физическия свят. Когато изпееш „fа", да почувствуваш топлина в сърцето и светлина в ума. Най-първо трябва да нагласяте ума. Пейте в трите свята. Да събуждаш с песента твоята мисъл, чувство и воля за работа. Това е пеене. (2.ХII.1938 год., петък) 34. Сутрин изпейте тона „do". „Dо" включва всички тонове в себе си. В своето движение този тон, като преминава всички гами, той взема и „rе", „mi", „fа", ,sol", „lа", „si" и в седемте октави се връща пак на „do". Заключението е, че „do" съдържа всички тонове в себе си. (23.ХII.1938 год., петък) 35. За да учиш музика, трябва да се тонираш. Петте линии, това са 5-те човешки чувства. В бъдеще ще бъдат 6 чувства. Тонът придобива качества в своето движение. Увеличават ли се трептенията, увеличава се цветът на тона. Тоновете в следующите октави си менят цветовете. По-долните, по-ниските тонове са по-топли, а високите съдържат повече [светлина]. За да се движи топлината и светлината, се иска сила. „Dо" има 16 обертона. Всеки тон има 16 качества. (23.ХII. 1938 год., петък) 36. Само в Божествения свят има пеене. Да свириш и пееш, това е най-хубавата работа. Във физическия свят има мъчение, в духовния свят има труд а в Божествения свят има работа, т. е. пеене и свирене. (28.ХII.1938год, сряда) 37. Докато не вложиш любов в ума си, сила в сърцето си и красота в тялото си, ти не можеш да пееш. (28.ХII.1938 год., сряда) 38. Поетите са за земята, а музикантите- за небето. Живеем ли разумно сме на небето, неразумно ли живеем, сме на земята. (4.I.939 год., сряда) 39. Октави Първата октава като изпееш, ти можеш да излезеш из противоречията на физическия свят. С втората октава ще излезеш от противоречията на духовния свят. С третата октава - на умствения свят. С четвъртата октава-на причинния свят. Ако тона „Rе" не можеш правилно да вземеш, във физическия свят правилно не може да ти върви. (25.IX.1940 год., сряда) 40. Пеене в няколко свята Някой път умствено може да си попееш, някой път да си попееш чувствено - в духовния свят, а като не може, тогава опитай се във волята - на физическия свят да си попееш. Ти ако тона „Lа" не може да вземеш правилно, твоята мисъл не е организирана. Ако тона „si" вземеш правилно, тапия ще вземеш. Ако вземеш правилно „Lа", градинар си, обработваш нещата. (25,IX.1940 год., сряда) 41. Музикант наричам този, който като ти изсвири нещо, ако те боли глава, да ти мине, (22.V.1938 год., неделя) 42. Събуждане на музиканта Искаш ли да станеш музикантин, трябва да намериш един музикантин, който да събуди чувство за музикалността у вас. Само при музикалния човек ще се събуди музикалното чувство във вас. (22.VI.1938год., сряда) 43. Певец, който знае да пее, гладен няма да остане. Ако мислиш да дойдеш на земята и да бъдеш щастлив без да пееш, това е абсурд. На щастието трябва да пееш. (29.V.1938 год., неделя) 44. Тон Когато има мисъл, тонът върви гладко. Духът е, който ви вдъхновява и насърчава. Всеки да си пее за своето вдъхновение. Мисълта при пеенето трябва да е концентрирана. Тонът „mi" носи мекота, за да избегнеш противоречието. „Га" е съдържание, сладчина, „sd" - това е, което дава. (1.IX.1939 год., петък) 45. Изучавайте музиката, както изучавате растенията. Изучавайте музиката без правила. С правила ли я изучаваш, това е механическа музика. Студено ли ти е, пей със затворена уста. Лекувайте се с песен. Когато пееш, мисли за думата и за тона, а не върху това какво ще кажат хората. Слушайте добрите певци и музиканти, гледайте добрите хора, за да станете такива. Изгубиш ли музиката, и работите ви се разбъркват. (1.IX.1939 год.) 46. Музиката спада към духовния свят и тя развива вярата. Ти ако имаш силна вяра, веднага ще прозреш и ще видиш бъдещето. Човекът на вярата вижда нещата. Който не вярва, само чувствува нещата, а ги не вижда. Пейте. Неразположението тури настрана и пей. С потриване нищо не става. Десетки милиони струва едно гърло и вие не го оценявате, не го упражнявате, вие губите. Най-хубавият инструмент ви е даден. Щом не сте разположен, щом ти се плаче, то е време да пееш. Вътре в себе си пей, за да станеш човек, не гледай какво хората ще кажат. Не се поддавайте на такива немузикални състояния. Всяка отрицателна мисъл, песимизъм, отчаяние - това не е музикално. Всяко нещо, което дава подтик на мисълта, на чувствата, на постъпките - това е поезия. А музиката заглажда най-лошите работи, тя ги помазва с масло. „Когато моето слънце изгрее, аз зная какво ще направя" - по тези думи да си съчини всеки нова песен и да му тури мелодия (тема за идущия път). (17.I.1936год., петък) 48. Музиката има отношение към човешкото съзнание и човешката мисъл. Един музикант, който не иска да му се развали вкусът за музиката, като чуе грамофона, трябва да си запуши ушите. Музиката е естествено състояние на съзнанието. Онзи, който иска да употреби музиката за възпитание на своя живот, не трябва да се учи от грамофонните плочи, а да се учи от живия музикант. (17.I.1936 год., петък) 49. Ако ти не можеш да мислиш музикално, никога не можеш да пееш. И ако някой сега пее, то се дължи, че в миналото е мислил. За да пее човек, той трябва да има висока култура, трябва да е излязъл из противоречията навън. Когато двама души не се разбират, не са музикални. Най-първо ще възстановите музикалността. Най-първо вие трябва да имате разположение към музиката, за да бъдете музикален, не само да имате инструменти. (24.I.1936год., петък) 50. Песента е външен израз на Любовта. Когато гласът ви почне да трепери, тогава вие сте добри певци. Трябва да се даде израз на пеенето. Като се научите да мислите, всичко ще дойде. Без светла мисъл, без добри чувства, без добри постъпки, без музика нищо не се постига в света. Както при слънцето всичко се топи, така и при песента всички мъчнотии се стопяват. Мъчнотиите са вътрешни. Новото възпитание с музика ще бъде, а досега хората са възпитавани без музика. Като попееш на болката, тя се пресича. Трябва да пеете по закона на хармонията, весела, мажорна песен, а не миньорна. (31.I.1936 год., петък) 51. Пеенето ви трябва да бъде като насъщен хляб. Храната да се сдъвква. Мислете музикално. За да се пее хубаво, най-първо трябва да се мисли върху смисъла. Съзнанието да не бъде раздвоено, че ще ви слушат хората. В пеенето разбирам: в единия полюс ще посадиш, в другия полюс ще порасне. Една идея, ако не спре на едно място, тя не може да расте. Най-първо ще дадеш движение на тона, но ще дойде до едно място, дето трябва да спре, за да почне да расте. За да бъдете специалисти по пеене, трябва цял живот да посветите. Някои са родени за музиканти, но всички трябва да знаете по нещо. Музиката да ви служи да помагате на вашата мисъл, а не за да развеселявате хората. За себе си като пее човек, хубаво пее. (31.I.1936 год., петък) 52. Пеенето е дадено за хармония. Тона „до" ще вземеш правилно, ако си уверен, че големите мъчнотии може да преодолееш. Ако не можеш да туриш ума, сърцето и волята си в хармония, ти не можеш да се развиваш правилно. (31.I.1936 год., петък) 53. Ти трябва да знаеш, че скръбта е последната граница, зад която седи радостта. Скръбта и радостта са един интервал. Разбирането и неразбирането е също интервал. Знанието води към незнание. То води до една област, където не знаеш по-нататък. (31.I.1936 год., петък) 54. Акорд Като кажете един тон, да зазвучат в ума ви всички тонове, ще имате един акорд. Изпейте гамата с „и". „И"-то означава движение, то замества „ге". (31.I.1936 год., петък) 55. Неразположен ли сте, пейте. Станете музикални. „Аз смея да кажа, че мога да пея сега. При нея всичко се топи, при нея всичко тъй расте." Там, дето има любов и знание, човек може да пее, там всичко става. (31.I.1936 год., петък) 56. Музиката е един израз на Любовта и знанието. Хармонията е там. Щом попеете, на вас ви олеква. Ти не можеш да обичаш, ако не се отвориш да възприемеш нещо и туй, което си възприел, на него ставаш израз отпосле. Чрез музиката вие ще приложите втория закон - любов към ближния. Издишването-това е музика. Мислиш - значи възприемаш. Пееш - значи даваш, издишаш. Любовта е за да изправи човек чувствата си, за да почне Божията мисъл да функционира в него. (31.I.1936год., петък) 57. Има една музика, която раздвижва, друга, която организира, и трета, която внася мисъл. Трябва да мислиш. Не може да предаваш музика на един, който не е музикален. (5.II.1936 год., сряда) 58. Органическо пеене Туй, което се отнася за всички, то е органическо. При органическото пеене се образуват обертоновете, има една мекота, човек се насърчава. Никога човек не може да пее, ако не тури в хармония мислите си и чувствата си. При дисхармонична среда не може да се пее. Човек трябва да има една вътрешна самоувереност, когато пее. Има едно състояние, когато пеете, тоновете сами идват при тебе, обичат те, а има и такова, че тоновете бягат от певеца, трябва да ги гони, не го обичат. Трябва да те обичат тоновете. (7.II.1936 год., петък) 60. Светът на музиката са живи, издигнати същества; като вземеш една нота, тя ще ти проговори, ще те коригира. Някой път лесно се пее, някой път - мъчно. Гениалните певци са съединени с много напреднали същества, които им помагат. Добрият проводник лесно преодолява мъчнотиите и обратно е за лошия проводник. (7.II.1936 год., петък) 61. Цигуларят как да свири Един цигулар, преди да почне, трябва да изсвири на публиката едно свое парче за тонирането на публиката, второ парче - за да я завладее, трето - да почне да чувствува и четвърто - да почне да мисли. За музикантите трябва една нова школа. (7.II.1936 год., петък) 62. Класическата музика не е идеална, тя е едностранчива. Трябва да се дадат нови образи, друга класическа музика да се създаде. Бетовен, Бах и пр. нищо не са създали, те са били само проводници. Зад тях са били хиляди гениални умове, които са работили. Те търсят своите форми и постоянно работят. Не искай да бъдеш нито Бах, нито Бетовен. (7.II.1936 год., петък) 63. Който е музикален, всякакъв може да бъде. Която цигулка при всички условия на времето може да свири хубаво, тя е разнообразна. Много труд се иска, за да се научи човек да свири и да пее. Колко се е пънкал един виртуоз, за да се качи там, на онова стъпало! И ти, като се помъчиш, ще се качиш там. Пък има други, по-стари духове, които още по-горе са се качили. (7.II.1936 год., петък) 64. Красивият певец е човешката мисъл, която може да привлече вашето внимание. Един лош човек не може да пее. Пеенето спада в света на доброто. Дето има музика, там царува доброто. Онзи, който пее, показва, че материалните работи са подобрени, той почва да мисли, да чувствува. Който пее, мислите му са музикални, също и чувствата, и постъпките. (б.III.1936 год., петък) 65. Талантливият музикант изразява музиката, а геният я създава. (8.III.1936 год., неделя) Не можеш да пееш хубаво, ако не си свободен в чувствата си, за да може да се концентрираш. (13.III.1936 год., петък) 67. Тон Взема ли един неверен тон, веднага у мен се явява неразположение. Когато пеете, вие не чувствувате любов, затова рядко трябва да се пее песента „Бог е Любов". Трябва да чувствуваш един свещен трепет и като изпееш „Бог е Любов", Бог ще дойде този ден да ти покаже какво нещо е любовта. Ще дойде този ден някой път при тебе, да ти направи най-голямата услуга. Ако вие бяхте пели „Бог е Любов" както трябва, каквато болест и да имате, тя ще изчезне. Когато пее човек „Бог е Любов" както трябва, всичките неразположения изчезват. Музиката, пеенето трябва да бъде един метод за поддържане на здравето. (9.III.1938 год., сряда) 68. Някой път на Изгрева свирите на тази гама, която носи скръб. Аз съжалявам. Против себе си не говорете, понеже сте създание Божие, Не казвайте, че не можете да свирите, че не можете. Можете, но трябва да се упражнявате. Всеки един от вас е диригент и вашият език е капелмайстор. Трябва да знае да говори. Някой като ти пее, каквато болест имаш, ще изчезне, а друг като пее, каквито недъзи има той, те ще дойдат у тебе. Някой път аз като пея, се изяснява небето, а други път - не. Не поменувайте името Господне напразно. (23.III.1938 год., сряда) 69. Музиката не търпи съмнение. Щом мислиш и чувствуваш добре, ти ще го изпееш добре. Не трябва да се колебаеш и да мислиш, че няма да го изпееш. Ще учиш да пееш заради самата музика. Ти ще пееш, за да получиш Божието благословение. Не в пеенето, а в самото разположение да пееш, ти ще получиш благословението. Има една вътрешна страна на пеенето. (15. IV. 1938 год., петък) 70. Песента „Фир-фюр-фен" „Fir-fur-fen, tao bi aumen". Значи „движа се, ще цъфна". Кажи: „Аз съм кал, от която Бог ще направи най-хубавото гърне." От калта, която е у тебе, направи хубави грънци. Лошото у тебе, това е калта. Изработи я и направи грънци и ги тури в пещта да се опекат. Тази кал трябва да се опече. Ако минеш през пещта, умен ще станеш. Ако не обичаш огъня, ще изгориш. Без пеене нищо не може да се постигне. Пеенето отваря един път, дава едно разположение за възприемане Божиите блага. Има вътрешна и външна музика. Калта да превърнеш на гърне и да се изпече. Условията да се използуват, благото да го възприемеш и да го използуваш. Това значи „Fir-fur-fen, tao bi aumen". (25. III. 1938 год, петък) 71. Добрите условия Да мислиш, да чувствуваш, да постъпваш добре и да пееш добре, това са условията, върху които се съгражда животът; и който ги има, може всичко да постигне. Вие вземате музиката само като едно външно изкуство. Обръщате внимание само на външната й страна. Музиката има и други страни, това е съдържание и смисъл. Ако имате само формата, владеете я само като едно външно изкуство, нищо няма да постигнете. Ще имате само 1/4 постижение. Ще пеете, някъде ще ви нахранят и това е всичко. Ползата е само на физическото поле. Но ако имате правилна, светла мисъл, правилни, благородни чувства и добри постъпки и добро пеене и свирене - тогава сте музикант в пълния смисъл на думата. Всичко можете да постигнете. Да разрешиш една мъчнотия - ти си музикален. Мислете правилно, чувствувайте и постъпвайте добре и пейте и свирете добре! (25.III.1938 год., петък) 72. Пееш ли, ще получиш една кесия с пари. Не пееш ли, нищо не ще получиш. Щом знаеш да пееш, природата ще ти даде една кесия с пари, а щом не пееш добре, изгонват те навънка. Онази музикална система е вярна, която подхранва ума и сърцето. Онези, които искат да им тръгне, трябва да бъдат музикални. Не тази външна музика, но да имат музикалност в мислите, в чувствата и в постъпките. Ние трябва да дадем само израз на музиката. Ние сме заобиколени с музикални същества. (30.III. 1938 год., сряда) 73. Песента „Аин фаси" „Аин фаси, мекри заси, фин земру, ашан меру, суаси син месул, сумаси зен фесул." Превод: В небесните ширини, в морските глъбини, дето светлината обитава и животът постоянно се проявява. (7.Х.1931 год., сряда) 74. „Аин фаси!" Единствената философия, която човек трябва да разреши, е следната: той трябва да превърне скръбта в радост. Скръбта е едно вътрешно неразбиране на живота. Човек никога не може да пее, ако не е радостен. Ако има радост, той може да пее добре, но щом има скръб, той никак не усеща разположение. Ако скърбящият може да пее, той е намерил един преходен пункт, една жичка, от която вече животът може да възлиза. А щом човек се лиши от пеенето, това показва, че той се намира в трудно положение и няма простор. Ние имаме два елемента, с които можем да обосновем един щастлив живот. Единственото място, дето можем да слушаме Божия глас, то е при скръбта. (21.Х.1931 год., сряда) 75. Тонове „Dо" е пътят на Любовта. „МГ' е пътят на Истината. „Sol" е пътят на Мъдростта. (1.III.1940 год., петък) 76. Тодор Мазаров * Мазаров е пял по три минути на ден, да се упражнява, в миналите му животи. Той е пял хиляди години, за да има днешното положение. Той е влял голяма любов към своя ларинкс. Много е внимателен в говора си. Една вечер два часа като пее, 40 000 лв. му плащат. Трябват ти 30 000 години по три минути на ден да пееш, за да се съберат 48 години. Първата дума като кажеш, да е музиката. Като кажеш: „Аз живея", да помислят, че „и всички праведни в мене живеят". Така е почнал Мазаров. (21.II.1940 год., сряда) 77. Поезия и музика Поезията е забавление за предметния обективен ум в човека. А музиката е забавление на сърцето. За да станете музикален, трябва да започнете с правилния музикален говор. (21.II.1940 год., сряда) 78. Мазаров, като отиде на вратата на рая и им изпее една песен, ще го пуснат да влезе затри дни в рая като хорист и после пак ще го пратят на земята. Той е направил една крачка до рая, но вие не можете да припарите до рая. Нищо не сте изработили. Мазаров е най-високият връх в България. По-рано беше затворен, дарбата му - непроявена. Но сега, като я разви и работи повече върху нея, оценен е от всички. Той внесе радост и вдъхновение у целия народ. Той е изпратен за Славата Божия. (21.II.1940 год., сряда) 79. Мазаров е едно цвете от невидимия свят, изпратен за България. Мислите ли, че той сам е цъфнал? Ангелите са му помогнали. Същото е и за вас. Колкото скръбта ви е по-голяма, толкова ангелите ви се радват и ви поливат. Страданието е съдържание, а радостта е смисълът. Мазаров е плод на целия български народ. (21.II.1940 год., Сряда) * Тодор Мазаров (роден в с. Павел-баня на 2.I.1905 гад., умира на 17.IX.1975 год. във Виена). Оперен певец тенор. Артист в Софийската народна опера от 1932 до 1937 гад. През лятото на 1937 год. спечелва първо място а музикалния конкурс във Виена. От 1937 до 1953 год. изпълнява всички оперни роли за тенори. Притежава лирико-драматичен висок глас от италиански тип. Единствено той, със своето балканско гърло, е можел да пее ролята на Арнолдо въа „Вилхелм Тел" от Джоакино Росини. Вярвал е, че в България ще се роди тенор, който да го замести достойно, за да се постави отново операта „Вилхелм Тел" във Виенската опера. Биографичен очерк за Тодор Мазаров вж. в Приложение I, стр. 741 - 744 оригинала. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 80. Музиката е за сърцето. Ако имате любов към Бога, ближния и себе си, ще можете да изпеете песента „Духът Божий" както трябва. Трябва да имате едно чувство на вдъхновение, да почувствувате любовта като песен, тогава ангелите ще се заинтересуват и ще си подадат ухото да ви чуят и ще ви посетят. Заемете се да изучавате песента „Духът Божий" тъй, както за в операта. Пейте я, като се вслушвате, пейте я за себе си, а не за пред народа. Говорът ви да бъде музикален. Без музика никакъв прогрес не може да направите. (21.II.1940 год., сряда) 81 Цигулар е оня, че като засвири, бурята да престане. Или певец е оня, който, като изпее една песен, воюващите да се примирят. Трябва да дойде Паганини да посвири с вас и те напълни. Трябва да дойде Божественото да напълни главите ви, да намести ума и сърцето. (22.III.1940. год., петък) 82. Музикант не можеш да станеш, ако не я обичаш. Същият закон е за всички науки. В музиката е законът. Ти не може да приложиш един закон правилно без музика. Законите се справят с фактите, а фактите - с принципите. е съставяне, „mi" е разредяване, „sol" е разширяване. Съвременната музика е една сянка на една музика в природата. „Do-mi-sol" - изгряване. „Sol-mi-do" - залязване. „Do" - физическият свят, сгъстяване, „mi" -духовният живот, разширение, „sol" - умственият свят, разширяване. (24.IV.1940 год., сряда) 83. Българинът иска изведнъж много да се разшири. Народната музика е един затворен кръг. Има материален, душевен и Божествен ритъм. Времето определя границите между две величини. Музикалният свят, за да поправи света, трябва да излезе из този затворен кръг. Има една гама, в която трябва да влезе бъдещият темп на бъдещия свят. (29.V.1940 год., сряда) 84. Ако искаш да учиш музика, трябва да имаш ясна представа, да познаваш едно музикално парче, да знаеш нотите, да прозвучи ясно у тебе всеки тон. У вас тоновете не са ясни, защото удряте много. (23.IV.1937 год., петък) 85. Гами Мажорните гами са светлинни гами, а миньорните са топлинни гами. Някога трябват светлинните гами - мажорните, а когато има нещо да се опита - топлинните гами, чрез проблясване в неговите чувства. (23.IV.1937 год., петък) 86. Музикалният ритъм Двадесет години ви трябват да научите правилния ритъм, като всеки ден свирите по 2 часа на ден. Природата да пее. Буря ако има, тя ще спре, защото природата иска хармония. Някои предчувствуват тази буря и ние по обратен път можем да я спрем. Всички трябва да пеете, да се възпитавате. (23.IV.1937 год., петък) 87. Бетовен, Моцарт, Бах Ако не искате да мислите, бих ви препоръчал да свирите Бетовен. Ако нямаш любов към поезията, бих ви препоръчал да свирите Моцарт. Ако не ви се живее - да свирите Бах. (9.V.1937 год., неделя) 88. Вие сте остарели и не можете да се подмладите без музика. Аз не говоря за тази външна музика. За мен един артист не е музикант. Аз говоря за една музика, която изключва всички недъзи. Музиката е способност, дарба, вложена в човешката душа от Бога. Чрез нея минава Божествената енергия. Вие не можете да запазите това, което сте придобили, защото не сте музикални, не мислите. А то е закон на инволюцията. (5.V.1937 год., сряда) 89. Ти ще успееш с разумното си сърце, с ума, с душата и с духа. Душата е сопран, духът е бас, умът е тенор, сърцето е алт. У вас има цял квартет. Отдолу започва духът. Вие започвате с главата надолу. Туй не е музика. (5.V.1937 год., сряда) 90. В музиката трябва да знаеш на всеки тон каква част на времето да дадеш. Най-първо ще започнеш с разумното в себе си, а външното отпосле ще дойде. Всички вземахме най-ниския тон и се получи нещо като гръм. Това е духът. Вие се стремите към високите тонове. (5.V.1937 год., сряда) 91. Хармонията изсушава, а мелодията овлажнява. Ако няма хармония у вас, не може да растат и зреят желанията. В музиката има една страна - всичко е възможно в нея и с нея. (5.V.1937 год., сряда) 92. На вас ви трябва светлина. Вие се блъскате, защото нямате светлина. Вие като влизате в салона (на Изгрева), колко от вас са влизали с песен? Аз ще пея „Господи, Боже мой" и в главата ми се явява светлина и нещата ми стават ясни и разрешавам една мъчнотия. Светлината е храна за душата. И трябва да храним душата с цветовете, с ония възвишени мисли, иначе доникъде не може да отидете. Топлината, и тя е храна за душата. (5.V.1937 год., сряда) 93. Музиката е един правилен начин за усъвършенствуване на човешката душа. Хармонична мисъл и чувство - това наричам аз музика. И който пее, него никой не може да го раздразни. Мислещото, музикалното сърце у човека разрешава всичките противоречия. (5.V.1937 год., сряда) 94. Всяка сутрин, като станеш, запей: „Господи, аз съм готов да изпълня волята Твоя." (Учителят пее на дебело, с ниски тонове.) Ниските тонове са на духа, а високите тонове - на душата. И като започнете да пеете с духа си и с душата си, знаете ли какво ще стане тука, на Изгрева? Тази музика е предисловие. Ако не я знаете, ще ви върнат от небето, да я научите. Ако не знаете сегашната музика, как ще научите небесната музика? (5.V.1937 год., сряда) 95. Тези, които искат да мислят правилно, тона „mi" взимат вярно. Тези, които искат на Бога да служат, „si" тона взимат вярно. Искате ли да пеете, хората да ви похвалят, това не е музика. Аз, когато пея, мисля. Не искам хората да ме слушат и да ме хвалят. Това е чувствуване, щом искам да ме хвалят. Няма защо да ходиш да се оплакваш на хората, когато имаш едно недобро състояние, но ще седнеш и ще започнеш да пееш и веднага ще се измени състоянието. Изкусните музиканти, артистите, дават само картини с музика, а аз измъщам яйцата, измътям яйцата и се излюпват пилците. Вие всички пеете хубаво, но искате да се харесате на хората. Знаете ли какво значи да се харесвате на хората? Всеки ще иска да се потърка до вас, а това знаете ли какво е? Много даровити музиканти са изгубили своята дарба от това. Вие не трябва да харесвате света, да им обръщате внимание. Това е опасно, вие губите. Нищо не печелите. Оставете сцената за артистите. Те не са музикални, а са само представители на музиката. Душата до тенора може да слезе и като дойде дотам, духът й казва: „Стига до тука." „Господи, Боже мой". (Пее Учителят и ние - с Него.) Ще пеете без правила. С правила нищо няма да научите. Ще мислите при пеенето и ще се вслушвате. Такова не сте слушали, което сега ви пея и свиря. Като запеете, бурите на сърцето да се изгубят. (5.V.1937 год., сряда) 97. Още като се събудиш, изпей нещо - което ти дойде на ума. Никой няма да ти държи сметка, че хубаво не си пял. Каквото ти дойде на ума, съчини го. Може да попееш на някой извор, на цвете, на храната. Жената, мъжът и децата. като седнат, да си попеят. Тъй интимно, каквото ти дойде, без да ги слушат отвън, знаете ли какво ще стане? С разумното сърце като мисли човек, правилно мисли. Ако пеете всяка сутрин, половината от товара ви ще падне. (5.V.1937 год., сряда) 98. Нека се оформи у вас желанието за пеене. Правилата оставете настрана. Без правила ще пеете. И то определя нещата. Аз искам да мислите музикално, да се освободите, не искам да разбирате. Не се сравнявай с другите, а мисли, че ти имаш дарба да пееш. (Учителят имитира и пее.) (5V.1937 год., сряда)

31. Из разговор с Учителя на 22.ХII.1937 год., сряда. Музиката. Музиката е място на рая, будическото поле. Щом ти можеш да пееш, трепти ти сърцето, ти си в рая. В нашия салон е раят; и светиите, и ангелите са тука и този салон е голям. Не е такъв малък, какъвто го виждате. Никой никого не трябва да засенчва. Свободен. Свободен е човек, който се проявява такъв, какъвто Господ го е създал. За да се освободим от животинските състояния, трябва да мислим. Различаване. Когато започнем да различаваме доброто от злото, то е ангелско състояние, а когато започнем да го съзнаваме, то е Божествено. Низшите духове не обичат да гладуват. Никой няма право да ти каже, че ти нямаш Божествената Любов, нито ти пък за другите го казвай. Никой кардинален въпрос не можете разреши, докато не станете слуги на Бога. Страданията. Страданията идат от неразбиране. Ако ти започнеш да слугуваш на цялото човечество, да забравиш себе си, страданията ще изчезнат. Лоша мисъл. Никога не оставяйте една лоша мисъл да работи в съзнанието ви. Тя ще спре вашия прогрес. На вас ще направи пакост. Миналото. Като почнете да се повдигате, вие виждате вашето минало. Мисли за Бога. Необходимо е човек да забрави себе си, да мисли само за Бога. Като дойде Любовта, злото ще изчезне. Ние сме необходими на Бога, за да се изрази Неговото разнообразие. Въпреки че не сте добри, вярвайте, че сте добри. По-добри хора от вас в България няма. Вярвайте, че и другите хора са добри. Вярвайте, че Бог ще спаси тебе, но и другите ще спаси. Духът. Духът е дошъл сега. Пейте сега, а не чакайте да дойде. Той е дошъл. Като срещнеш един човек, ти може да не го поздравиш, но в себе си кажи: „Той е много добър човек." Кажи в себе си: „Ти си много добър човек." Доброто. Имайте моето добро на ваше разположение. Който ходи при Господа, човек става. Казаната дума на Мойсея: „Изуй обущата си!" - то значи изуй животинското, изуй човешкия характер и така се яви при Бога. Отсега нататък трябва да имаш кой да те учи, да имаш модел. Досега сами сте се учили. Пееш - трябва да имаш модел. Аз на всинца ви мога да поправя живота, но това няма да е за ваша полза. Как да обичаш. Да обичаш някого значи да имаш една добра черта за него - че е способен талантлив, даровит; а да го прегърнеш, това не е любов. Целувка. Може физически, астрално да целунеш, но Божествено не целунеш ли, не е целувка. На физическото поле най-после се целува. Там има бомби, взривни вещества. Момците не жертвуват от себе си, не дават, а това е кражба. Взимаш само с целувката. Работите в любовта не са разбъркани, а в безлюбието са разбъркани. Грехът е едно болезнено състояние. Ако една твоя постъпка ограничава другиго, държат те отговорен; ако го освобождаваш, възнаграждават те. Женитбата. Както вие се жените тук, това не е Божествено. Еднобрачието значи само една жена ще имаш; и като си замине тя, ти за друга няма да се жениш. Тя ще ти бъде във всичките полета и животи. Това е Божествено. И като твоята жена друга няма. Това е строг морал, ако искате да знаете. Има една своеобразна свобода, която не е на място. За брата и за сестрата трябва да имаш едно свещено чувство. И после, не трябва да ставаш съблазън, Най-първо ти и жена ти трябва да станете слуги на Бога. И след като вършите Божествената работа, може да се целунете. А вие, преди да сте свършили Божията работа, се целувате и забравяте тенджерата и тя прегаря. Христос. Христос е говорил от причинния свят. Щом една жена не обича Божественото в мъжа си, там е прегрешението. Също и мъжът трябва да обича Господа у жена си. Любов, милосърдие, кротост, въздържание; а тщеславието, гордост - това е старото учение. Всяка постъпка, щом е на мястото си, тя е на мястото си. Грехът. Грехът е извън организирания свят. В организирания свят, и да искате, не можете да грешите. Там искаш да заколиш кокошка, но няма. Тук се карате за столове, а там няма столове. В организирания свят нито се женят, нито за мъж отиваш. Ако Бог беше ограничил Ева, [тя] нямаше да прегреши, но щеше да й отнеме свободата. Бог иска да имаме вътрешна свобода. Сиромашия. Всичката слабост на хората произтича от сиромашията. Всеки един, който се изкушава, е сиромах. Богат. Богат е оня, на когото сърцето, волята и умът са на място. Силен е този, на когото волята почва да работи. Всички, които грешат, нямат воля. Всичката погрешка е, че ти не обичаш жена си като себе си и тя не те обича като себе си. Там, дето се намеси волята, при едно лошо желание или мисъл, там е престъплението. Целувка. Ти мислиш, като целунеш една жена, че ще придобиеш нещо. Нищо няма да придобиеш. Същото е и ако станеш богат. Волята Божия. Аз мога да ви дам всичко, ако обещаете да вършите волята Божия. Но ако не обещаете, и да искам - не мога. Там съм слаб. Обичта. Жената. Ти една жена като я обичаш, само като я погледнеш, като се допреш до нея, ти получаваш. Тя ти дава много от себе си, понеже е благородна и повдигната. А щом няма какво да ти даде, не е повдигната и благородна. Ти я хващаш да я целуваш, за да вземеш нещо от нея. Една жена, която носи богатство, която е благородна и повдигната, само като я погледнеш, тя изобилно ти дава и ти се задоволяваш. У тебе не се явява желание да я целуваш. Една жена, която много я целуват, показва, че тя няма нищо в себе си. Щом станеш свободен, ти няма да се жениш, както сега се женят. Ще дойде начинът чрез вселяване да идват душите, а сега идат чрез въплотяване. Изпитанието е като слязат долу - ще направят погрешката. Опасността в сегашната женитба е, че като се оженят, двойниците им се преплитат и това причинява големи страдания. Съдбата сега започва от праведните, после ще дойде за грешните. Съдбата сега е вътре в нас. Ще дойде време, когато любовта ще вземе надмощие. Не съди никого. 32. Из разговор с Учителя на 24.XII.1937 год., петък. Учение, синко, то е доброто постижение. Най-силната линия е правата линия. Които искат сила - чрез правите линии, а които искат мекота - чрез кривите. Кривите линии дават мекота, а правите - сила. Притеглянето е една разумна сила. Щом си без идея, ти си на периферията. Който върви по права линия, много силен трябва да бъде. Изгубиш ли си идеала, връщай се към центъра, от периферията - към центъра. „Образ и подобие" - едното е форма, а другото е съдържание. Приликата, духовното е съдържание, а външното е формата. Да знаеш всеки предмет къде е поставен - това е пространство, а наредените предмети е времето. Ако няма никакви предмети, какво ще мислим за пространството, как ще си го представим? Нашето разбиране за света е илюзия, а не е светът илюзия. Познаването. Малките неща можем да ги познаем, като ги увеличим, а големите - като ги намалим. Знанието. Знанието се уподобява на книгите, които магарето носи. Ако книгите се четат и прилагат, то е разумният човек; ако се само пренасят, то е магарето, натоварено с мощи. Постижението стои в приложението. Създаването на света е по права линия. Бог иска от него благо да даде и на другите да се развиват, не иска сам да бъде. Един грам да имаш от умствената материя, е достатъчно. Най-лесният път за постижения. Най-лесният път за постижения в света е любовта. Мъчнотии ще имате големи в света, но с любов ще ги преодолеете. Любовта влада и правата, и кривата линия. Свободата. Свободен човек, това е най-голямото постижение, да няма нищо да го мъчи. Да накараш мъчнотиите да ти слугуват, това е постижение, към него се стремим сега. Щом не сме свободни, значи не обичаме Бога. А щом мъчнотиите ни се подчинят, това значи - обичаме Бога. Няма по-хубава наука от любовта. Ние мислим за любовта, че си губим времето, а мислим за големи работи. Силната любов, като дойде при тебе, тя ти дава, не ти отнема. Само Бог може да ни научи как да любим. Не отидете ли при Бога да ви научи как да любите, вие не можете да любите. От любовта всеки ще вземе толкова, колкото му трябва. Любовта по малко идва, да приготви нервната система, защото тя е толкова силна, че ако изведнъж дойде, тя ще разтопи нервната система. У животните нервната система не може да приеме любовта. У един светия нервната система е така силна, че той може да приема и да издържа на повече любов. Недоволен, закъснял. Щом се усеща недоволен, закъснял в пътя си, трябва да усили хода си. Рибата. Рибата я пекат, защото искат да й кажат: „Ти като риба не трябва да останеш. Трябва да промениш тази форма." После като птица я хващат в курника и я колят, казват й; „Ти като птица няма да останеш." После като вол я впрягат на нивата. Искат да му кажат: „Ти в тази форма не трябва да оставаш, а трябва и тази форма да промениш." На човека страданията искат да му кажат: „Човек не трябва да останеш, а трябва да промениш и тази форма, да станеш ангел." Един ненапреднал дух, като дойде, отнема тялото му и го обсебва - тогава човек подлудява. Значи този човек е бил глупав, че си е дал тялото да му го обсебят. Напредналите духове, когато идват, те не обсебват тялото, а внасят просветление в съзнанието на човека. 12 е закон на жертвата. В 13 - бащата и синът е там, затова бащата е толкова строг, затова трябва да премине към 14 и 15: да дойде майката - любовта, законът на жертвата, и тогава числото става щастливо. Пеенето. Някои работи чрез баса, други чрез тенора, алта или сопрана ще се постигнат. Не е ли публиката хармонично настроена, ще спънат музиканта. Погрешката е сега в това, че който пее и свири, сега иска да угоди на публиката. Има нещо в нас, което ни коригира отвътре. И ако се вслушаме в този си вътрешен глас, той ще ни научи да пеем. Певецът е вътре у нас. Като иде той, ние ще го слушаме и ще се научим да пеем. После, и един богат има вътре у нас и ако го слушаме, и ние богати ще станем. При пеенето ти трябва да дойдеш до трептенията на златото и диаманта. А има и още по-горно - когато се пее с любов. Вие още не сте чули пеене с любов. Сегашните ни чувства са болезнени, затова нямаме ясна представа за живота. Ще се излекуваме, като започнем да мислим за мъдростта, да дойде. Бог е във всичките степени и Той учи низшето как да служи. Служиш ли на умните, те ще те оценят, а служиш ли на глупавите - не. Като ви говоря да обичате и да слугувате, трябва да разбирате: на най-умните и на най-добрите и най-любящите, на повдигнатите, а не на егоистите и себелюбците, на използвачите и лошите, на по-низшите от вас. Бог е в низшето и Той го учи и възпитава, а ти търси умните и добрите, да се учиш от тях. В тях е Бог. Като тръгнеш към умните хора, през въздуха мини, за да не те срещнат глупавите; а на връщане - по земята. Отсега трябва да се научите да служите на Бога, защото в бъдеще ще ви дадат нещо, например ще ви дадат Земята - как ще я управлявате? Пък сега казвате: „Защо ми трябва да бъда добър?" Ти като обичаш другите - себе си обичаш. Окултен ученик. Аз ако бях един окултен ученик, щях да търся най-умните хора, при тях щях да отида да им слугувам и тогава няма да мисля за себе си. А вие отивате да слугувате на глупавите хора. Ще служа на всички, но които са над мене; а тези, които са под мене, те ще служат на мене, а не аз - на тях. Бог е всичките степени и Той учи низшето как да служи. Като служиш на умните, на добрите, те ще оценят услугата ти, а глупавите - не. 33. Формула за една година, дадена от Учителя на 9.I.1938 год. „Аз живея по любовта, както Христос е писал, че животът ще се оправи с любовта, както Господ е писал. Аз ще изпълня Неговия закон. Да се поправи животът, както Той е казал!" (Сутрин, обед и вечер да се произнася.) 34. Разговор с Учителя на 2.II.1938 год., сряда. Зимата е бас, пролетта е алт, лятото е сопран, а есента е тенор. Пролетта значи - пролято е нещо, пролято, което излято, Зима - значи, което взема. Есента е туй, което се сее. Зимата - туй, което взима. 35. Разговор с Учителя на 4.II.1938 год., петък. Без вътрешна обич и любов, човек не може да прогресира. Цветето казва: „С корените ще обичам земята, а с клоните - слънцето." Сърцето е растение, а умът - животното. Животното се храни с растенията. Чувствата са растенията. При страданията, корените на живота се усилват, а при радостите, клоновете се развиват. Където има пеене, стой и слушай, а където няма пеене, върви, не се спирай! 36. Из разговор с Учителя на 9.II.1938 год., сряда. Силата на човека седи в любовта му, която има към Бога. Мисълта ни не е толкова светла. Имаме много лоени свещи. 8000 години се скитаме из пустинята и не сме още отишли в Ханаанската земя. Свобода. В който ден ще ядеш от забраненото дърво, ще изгубиш свободата си. Сега носим втората лъжа: искаме да станем богати и учени. Знанието е вложено в нас. Сега ни трябва само светлина, за да разберем. Ти се считаш изхвърлен на пътя, понеже си излязъл извън Бога и си станал като Бога. Бог те е пратил да учиш, а ти бягаш от училището навън. Женитбите стават не навреме и не както трябва. Няма по-мъчна работа от да накараш двама души да се обичат. Можеш да кажеш на двама души да се обичат, но е трудна работа. След като се оправи Божественото, ще се оправи и човешкото. Ние сега мислим, че сме мъже, когато не сме, и жени, когато не сме. Какъв мъж си, когато не знаеш как да мислиш? Сегашното положение на хората е една разгласена машина, която трябва майстор да я поправи. Всички трябва в себе си да се се върнем да обичаме Бога. Мъчнотиите няма да си заминат, но лесно ще се спогаждаме. Един лош човек като бие един добър, ще му се натъртят ръцете и ще се откаже. Като залюбиш Господа, грехът ще се премахне, ще го печеш като риба. Ние сме в Христа, но трябва да го съзнаем, да се обърнем към Него. Христос казва: „Без Мене не можете нищо да направите." Роденият от Бога грях не прави и не умира, а всеки, който умира, не е роден от Бога. Покаянието Покаянието, значи, това е един товар, една раница, която трябва да се снеме. Като си спасен, ще отидеш на нивата - това е възраждане. Като отиде да работи, той ще бъде осиновен. Новораждане е това. После иде посвещение и възкресение. Грешникът трябва да се покае, но праведният каква нужда има от покаяние? На болния ще му кажеш да се лекува. Но на здравия - няма нужда. Първо да изпълняваме волята Божия, да славим Бога, да желаем да дойде Царството Божие. Като възкръсне човек, той ще дойде на земята да работи. Христос нали след като възкръсна, явяваше се на учениците и след като се възнесе, пак се явяваше. Цялото знае какво нещо е частта, но частта не може да знае какво нещо е цялото. И Христос знае какво нещо сме ние, а ние не знаем какво нещо е Христос. Христос е цялото, а ние - частите. Религията представя една богата трапеза, но никой не може да се произнесе за яденето какво е, докато не е ял. Много ядене има в нея. Хората не носят еднакво съдържание. Едни имат по-много и по-ценно съдържание, а други - не. Както едни страница на Библията са по-съдържателни, а други - не. Но всяка страница все има нещо. Така и всеки човек е една страница от Библията. 37. Из разговор с Учителя на 16.II.1938 год., сряда. Изгрев аз наричам да не мине ден от да не направиш микроскопическо добро, а вечер, когато залезе слънцето - най-голямото добро. При скръбта отиваме към центъра, стесняваме се, а при радостта се разширяваме, отиваме към периферията. Добрият. Добрият човек има здрав гръбнак, той раздава. По-добре е [човек] да излезе с товар, а да се върне без товар. Без работа нищо не се постига. Трябва да се цени времето. Всяка една буква, която пишеш, показва целия ти характер. По почерка се познава целият характер на човека. Та, каквото пишеш, внимателно пиши. Доволен. Човек при всичките условия трябва да бъде доволен. Да бъдем снизходителни във всички неща. Божественото доволство расте, а човешкото се смалява. Човешката любов се смалява, тя започва с много любов и постепенно се смалява, а Божествената расте. Лошите хора не са родени от Бога. Роденият от Бога, като направи една погрешка, и туй, което у него съзнае погрешката, то е от Бога и веднага я изправя. Пък ние сега гледаме тези, които са от хората родени, не от Бога. Лятно време е по-далече Слънцето от Земята. Хората трябва да се освободят от заблужденията. Един мъж не трябва да каже, че жена му е лоша; и да я не счита за роб, но да благодари на Бога, че му я е дал да му бъде другарка в живота, и да вижда в нея най-хубавото. Същото е и жената за мъжа. И двамата са изпратени да изпълняват волята Божия. И двамата да се чувствуват свободни и да се ценят. Добри. Като казвам, че всички хора са добри, аз не разбирам, че всички кукли-хора са добри. Аз правя разлика между добри хора, които са родени от Бога, и кукли-хора, които са родени от хора. Новата любов. Като видиш един човек, не унижавай неговия ум, неговото сърце и тяло, не му прави пакост -това е новата любов. Щастливи. Ако Господ не е вътре у нас, не можем да бъдем щастливи. Мъж - жена. Един мъж на жена си трябва да гледа [като] на дъщеря на Бога, която Бог му я е дал да я възпита и Господ му казва: „Тя е малко своенравна, но ти ще бъдеш много внимателен към нея." Ако тя направи някоя погрешка, той трябва да се обърне към Бога, на Него да каже, а не да хука жена си. Същото да прави и жената. Жената на мъжа си да направи нещо безкористно, без да иска и той да направи на нея безкористно. На женени хора в работата не се месете. Тя е тяхна частна работа. Когато са се оженили, не са питали никого. Ако се карат, и двамата да отидат при Господа. Той ще ги съживи. Тя е работа на Бога. Всички няма да умрем, а ще се изменим, като дойде Божията любов. Да идете да кажете по една сладка дума на вашия ум и на вашето сърце. Те са ви господари. Кажете: „Благодаря на Бога за добрия ум, който ми е дал и за сърцето." Умът пази децата, а сърцето ви служи. Любовта е най-голямата сила, с която можем да работим. Всякой, който дойде при тебе, помогни му. Няма някой от вас, който да не може да помогне. Ако дойде някой при мен, аз ще му дам едно житно зърне и ще му кажа: „Иди го посей и за 5 години ти ще има какво да ядеш." Като се моля, аз духовно живея, уча се да дишам. Дишането. Всичките несгоди са, защото не дишаме правилно, не се молим какте трябва. Човешки изпитания. Като четете Йов, ще видите какво нещо е човешки изпитания. И Христос в един момент каза: „Господи, защо си ме оставил?" Христос за вас направи пътя, пък вие сега, всичките хора, трябва да вземете участие при павирането на пътя, да помогнете. Свобода. Всяка една душа да бъде напълно свободна. Каквото направи, съвсем по свобода да го направи. За да си уредиш работата, трябва хиляди кокошки да продадеш. Хиляди кожи да одереш и на хиляди овци вълната да острижеш. Тази жена, обикни я като дъщеря на Бога, като твоя сестра. За да се обичат двама, то не е от хората, а е от Бога. Един човек, на когото можеш да разчиташ и никога няма да те измами ти помага както на себе си, то не е от хората, а от Бога. За да се обикнете, аз трябва да вляза в ума на жена ти и в твоето сърце отвътре да ви говоря. А така, отвън да ви говоря, нищо не става. По човешки разрешение няма. Светът чрез страдания ще се поправи. Това е от голямата любов на Богг към нас. При кого да идем? Кой е по-добър от Господа? 38. Разговор с Учителя на 11.I.1939 год. Не декламирайте старите работи, онова, което се е говорило в миналото. Всичкото зло все от любов се върши. Вълкът изяжда овцата от любов. Човекът пие виното от любов. Това, що сте направили, от немай-къде си го направил. Например буболечицата влиза във водата от мухите, волът влиза гонен в дама от големите горещини и пр. За великата жертва, която природата ти прави за теб, ще благодариш за тия блага. Има правилна любов на надеждата, има правилна любов на вярата и има правилна любов на любовта. Детето обича майката за млякото, за това, което му е дала. Човек обича някого, ако е дал нещо за него. Радваш се за онова, което си разбрал и скърбиш за онова, което не си разбрал. Не е лесно да се учи човек. Семето може да е хубаво, но ако не го посяваш, за да се прояви, то грешката е в тебе. От невидимия свят нашата вяра я проверяват. При всичкото ни добро желание, не зависи от нас за поправянето на света. 1/3 от човека зависи, 1/3 - от ангелите и 1/3 зависи от Бога. От какво имат хората нужда - ако им помогнете, ако свирите, ако пеете, градите къщи, ушиете дрехи, то ще ви се радват. Всичко в себе си да турнете в ред - в ума си, сърцето и волята си. На стомаха си давай по-хубава храница, на ума давай хубави мисли, на ръцете си - топли ръкавици. Реформи в хубавото правете. Светът е оправен и единствените неоправени сме ние. По низините снегът се е стопил, а ние сме на върха, по планините, и още при нас снегът не се е стопил. Страдате ли, то вашият сняг се топи. Радвате се - вие сте се стоплили и сте горе на чист въздух, на хубаво слънце. Всякога няма да бъдеш един и същ. Един път ще си дърво с хубави плодове, друг път -животно, друг път - човек, ангел, стар и млад и пр. За да опиташ надеждата, трябва да си на земята, за да опиташ вярата, трябва да отидеш при ангелите, а за да опиташ любовта, трябва да отидеш при Бога. При едно посещение на Любовта, тя по един подарък ви донася, не два. Вашите любовни писма не отиват, защото адресът им е погрешен. 39. Разговор с Учителя на 14.IV.1940 год. Въздухът, водата, храната са проводници на Любовта. Любовта е над всичко и важното е до нея да се дойде, а не да се взимат формите за любов, формите са само проводници. Едно време бе: „Блажени нищите духом", а сега е: „Блажени, които любят." Някога бе: „ Блажен съдът, който съдържаше водата, с която да се напоят градините", а сега е: „Блажен изворът, от който ще пият всички жадни и от потоците на който ще се полеят всички нивя, полета и градини. Най-силно в света е Любовта. Човекът на Любовта не се бие. Той гледа на сопите на биющите си като на сламки, които, като ги духне, се разпръсват. Силни бяха някога на земята, после силата се прехвърли в морето, сега - във въздуха: значи, горе, по-горе, още по-горе, докато се дойде до Този, Който стои най-отгоре. Най-силна е светлината, затова се казва, че тъмнината я не обзе. 40. Разговор сУчителя на 4.IX.1940 год. Вие с физически средства искате да оправите духовния и Божествения живот. На физическия [свят] действува силата, в духовния свят - разумността, а в Божествения свят - любовта. Там се живее! Вие тук сте в рая. Това в света го няма: музика с живот и чист въздух. При паневритмичните упражнения, ако ви се отворят очите, ще видите, че участвуват много души, невидими, напреднали същества. Упражненията от Паневритмията трябва да ги свържете с дишането. Карате ли се, вие не дишате дълбоко. Карането, пререканието е чупене на камъни. С това нищо не се постига. 41. Разговор с Учителя на братска вечеря на семейството, 23.Х.1940 год., сряда, 7 ч. вечерта Това съчетание на Юпитер и Сатурн ще дойде пак след 20 години, но тогава ние не ще бъдем в Кали-Юга. Тази епоха ще свърши след 2 години. Тя е тъмна епоха. От 1942 година почва Сатия-Юга, която е светла епоха и носи благоприятни условия. От нисшите мисли трябва да се освободим вътрешно, не външно. Без любовта нещата остават тайна. Когато не обичаш някого, ще намериш някое извинение. Онзи, който не следва закона на Любовта, ще дойде връх него законът на необходимостта. Държавата ще ги експроприира, богатствата на богатите. Така ще стане сега. Ще им вземе богатствата държавата. Ако ти един ден изкараш добре, и другите дни ще живееш добре. Да не мислиш да се осигуряваш за старини. Богатството е сняг; като дойде новият век, този сняг ще се стопи*. Много параходи са потопени английски в морето. * След 9.IX.1944 год. дойдоха на власт комунистите и те взеха богатствата, парите на всички, включително земята я одържавиха. Това трая от 1945 до 1990 г. - 45 години, така, както бе предсказал и определил Учителят Петър Дънов. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев.) Запитват Учителя. - Ако германците минат през България, няма ли да я атакуват? Учителят. - Има неща невъзможни. Това е възможно толкова, колкото рибите могат да нападнат магаретата и обратното. Сега трябва да се разтоварвате и да не бъдете ... Една сестра каза: - Искаме да постигнем много неща, но не можем. Учителят: - Ето коя е причината. За постижение на едно нещо се искат три условия: с ума ще искаш, със сърцето си ще търсиш и с волята си ще хлопаш и ще правиш усилия. Тези са думите на Христа: „Търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори." Под „искане" се разбира да научиш законите, чрез които ще ги постигнеш. Под „търсене" се разбира „обичане". Всичко това ще става чрез свързване с Бога. Старата епоха няма да мине така лесно. Змията търси тясно място, за да си съблече кожите, така е и с човека. Самоотричането е вътрешен процес, не е външен. Когато [човек] се самоотрече, да го направи с радост и да не съжалява. Един иска да бъде червена ябълка на дървото, но първо трябва да бъдеш в корените долу. Пчелата по уханието познава цветята на разстояние 5-6 километра. Също така и идеите на новата епоха се носят из въздуха. Всички искат да видят Царството Божие и да видят хората добри. И то ще дойде, но после. Гонят евреите, това е вършитба. След това ще дойде веене (на плявата, за да се отдели житото). 8 глава 19 от Евангелието на Йоана, стих 15, се казва така. Евреите казали на Пилата: „Не познаваме друг цар, освен Кесаря" (на римляните). А Кесар значи Кайзер, И сега им дойде на глава. Германците са старите римляни. И те ги питат сега: „Защо вие не приемате това учение?" Те трябва да кажат: „Съгрешихме!" Славяните са Юдиното племе. От тях ще излезе лъвът. В пророк Даниила се казва: ще падне от небето един малък камък, който ще падне и ще изпълни цялата земя. Това е новото учение. Думата „българин", „българи" значи „бугари", а това е място на Бога. Остаряването е внушение. То е хипноза на Черната Ложа. От 42 години човек започва да учи. Хората искат сега Любовта, но тяхната нервна система не е в състояние да издържи една секунда. Любовта стои 1/300 000 част от секундата. Светлината се движи с 300 000 км в секунда. Любовта дава помощ на ума, сърцето и волята и остава блага на всички клетки. Всеки ден Любовта посещава човека 1/300 000 част от секундата и за такова време тя ще облагороди сърцето, ще обнови целия човек. Макар и толкова малко, то е от значение, защото малкото има такова действие. Колко пъти вие сте срещали ангели, които са ви спасявали и правили добро! Каза една сестра: - Искаме да ги видим. Учителят: - Те идват инкогнито. Има много работи от вътрешната страна на природата, но още не сте способни да ги видите, В онзи свят не може да видиш този, когото не обичаш. Мойсей видял само гърба на Бога. А Захарий, като видял ангела, онемял, а Даниил и Исая паднаха в несвяст. На бойното поле ще се яви ангелът. 42. Разговор с Учителя на 9.ХII.1941 год., сряда. Когато сърцето пее, помага на ума, а когато умът пее, помага на сърцето. Хората могат да се разберат по мирен начин, за 5 пари работа, а се бият. Добрите хора сега се раждат. Танковете и топовете ще оправят сега света. Там никаква философия няма. Силните ще победят, а сега искат всички да победят. Двама силни има: единият с чуковете бие, а другият с гърба си търпи. Злото не е силно. Ние, силните, сме се подчинили на слабите. Трябва да подчиним злото. Всички, които живеят сега в оня свят, проповедници стават, виждат по-грешките. Да обичаш Бога значи с благодарност да приемаш и да даваш по малко. И като плачете, да сте весели. В любовта и в обичта виждам всичко. Без музика не може да се оправи сърцето. Тя принася ухание. Който има музиката, е добър. Мисли за здравите хора и ще оздравееш. Слънцето, звездите ви поздравляват. Обръщайте внимание на това. Божественото отвътре познава Божественото отвън и почват да работят. За в бъдеще ще се създадат добри условия. Атмосферата ще се пречисти. Сега е нечиста. Ако повдигат хората и себе си, повдигат всичко. Добрият живот в тях ще ни постигне и нас. Имайте жива вяра без колебание, че Бог ще ви помогне в работата. Когато дойдат млади при вас, станете млади. 43. Разговор с Учителя на 10.IV.1942 год., петък. Щом пожелаеш някого да имаш като собственик, той става лош. Стремежът един към друг, е за да го освободиш. Щом не го освобождаваш, се явява реакцията. Приближават ли се хората много, започва ритането. В свободата ти не можеш да се усамотиш. Ти даваш свобода и на теб дават, но пак имат отношения. Тепърва има какво да учим в природата. В бъдеще например представи си, че има певица, която ще пее за ревматичните и ще ги лекува. Друга певица ще пее за друга болест. Физическата свобода е 1/3. Духовната свобода е 2/3. Божествената свобода е 3/3=1. Работете за пълната свобода в трите свята. Представете си, че има същества, които оформят свят във въздуха. А представете си, че има същества, за които скоростта на слънчевата светлина е биволска кола. Да виждаш е една мъчнотия, а да не виждаш е друга мъчнотия. Да примириш душата с материята, то е искането на хората да снемат слънцето и да го турят в мазето си. Ако ходиш в доброто, ще срещнеш онзи, който те обича, а ако не ходиш в доброто, ще срещнеш този, който ще те набие. Онзи свят не е за вас. Сега онзи свят за вас е зима, а когато за вас стане земята пролет, тогава ще отидеш там. Оня свят се разбира широкият свят, а тоя свят е тесният, ограничен свят. Като разбереш тоя свят, ще разбереш и оня свят. По-добър свят за забавление е тоя. Щом в света има един Бог, това значи, че имаш една глава. На цялото човечество трябва да има една глава. Там, гдето всеки един човек намери за себе си смисъл, там е единството. Единият -ние разбираме обширния свят, който обобщава всичко. В Любовта е изобилие. Умният човек ще направи на бедния къща с големи прозорци, за да влиза изобилна светлина и въздух. А на богатия ще му направи къща с малки прозорци. Малката семка става голямо дърво, но после пак се ограничава в малката семка. Да любиш Бога, това значи да живееш в реалния свят на изобилието, в широтата. Всичко, което ни обкръжава - светлина, храна, въздух и пр., е Любов. Ние сме букви в ръцете на Твореца. Той както иска поставя всички букви в стройни строфи. Някъде ще сте главна буква, някъде - малка, в началото, в края; някъде - прилагателно, някъде -съществително и пр. Ангелът наблюдава един нещастен човек и се занимава с него като с цвете. Туй, което минават ангелите, не е минало. Ангелът не е бил човек. Онези, които са паднали, са вече долу, а ангелът си стои горе. Ние сме филтри, пречистваме нещата. Ангелът може да ти помогне, ако бъдеш разумен. Природата сладките работи обгръща в горчиви обвивки. Ти не трябва да се плашиш от горчивите обвивки на живота. Вие преживявате недоволствата на вашето поколение от хиляди години. Недоволствата им ще траят, докато ги пратят на земята, да започнат да работят. Хората се безпокоят, когато отиват за оня свят, защото отиват неподготвени. Когато отиваш в странство и език не знаеш, и средства нямаш, ти се безпокоиш. Но ако имаш изобилни средства и знаеш езика, вие не се безпокоите. Избитите люде сега по фронтовете стават работници. Радвайте се и се веселете за всичко това, що става, разбираш или не го разбираш. Материалният живот трябва да бъде един резултат на умствения и душевния живот. 44. Разговор с Учителя на 12.IV.1942 год., неделя. Между веждите слънцето изгрява. При философския център на главата е зенитът, а отзад е залезът. „La" е щедър тон, но иска да работим. „Sol" дава ухание. Дълбокото дишане от мисълта зависи. Докато не помислиш, не може дълбоко да дишаш. Мисълта е, която вкарва въздуха в дробовете ни. При дълбокото дишане сърцето взема участие, а в хармоничното взима участие и умът, и сърцето, и волята. Предметите при центъра се движат медленно, а при периферията - светкавично. Изток е справедливост. Запад е материализъм. Юг е доброто, а север - Истината. 45. Разговор с Учителя на 2.ХII.1942 год. На физическия свят по-хубаво от работата и от ученето няма. В духовния свят по-хубаво от свободата няма. А в Божествения свят по-хубаво от Любовта няма. При една тревога малка измират около 5 милиона клетки. В Божествения свят няма какво да носиш. Без торби се ходи там. Каквато опитност имате, трябва да я използувате. 46. Разговор с Учителя на 8.ХII.1942 год., вторник. При Учителя. Боев, Еленка и аз (Пеню Ганев). Разговор. Педагогически въпроси. Да се говори за чиста и нечиста храна. Свободата е в чистата храна. В нечистата храна човек не е свободен, явяват се болести. Чиста храна. И растения има нечисти. Има отровни растения. В чистотата на храната стои здравословният живот. Там, гдето има чистота, има и разумен живот. Въпросът да се изнася за чистотата, а не че причиняваме страдания. Любов към всички съществува. Ябълка узряли сама се жертвува, а кокошката кречи. Растенията знаят да сгъстяват светлината. Растенията са сгъстена светлина и топлина. Месоядните животни са сгъстена енергия от нечисти мисли и чисти. Без отплата няма да стане. Ангелите ни се отплащат, защото Морал - не морализирай. За Любов да се говори, а не за да морализираш. Като почнеш да любиш, вярата ще дойде и от вярата се явява надеждата. От Бога започваме с любовта, а от хората - с надеждата. Бог има надежда у хората: кога, кога, кога ще стане. Знаете ли какво зло правите, като съветвате един лош човек да се моли на Бога? Лошият ще опетни небето. Той трябва да се разкае, първо да се очисти. Учителят с мисълта и чувствата си петни децата. Децата носят нечистотите на родителите. Говорят за възпитание, а нямат основа, нямат понятие за душа. Религиозните, в стремежа да се осигурят, създадоха [кумирите?]. Църквата е търговия. На сучещото дете ще говориш да суче добре и да не хапят майка си. Детето като люби, детето ще разбере какво нещо е да не причинява страдание. Употребете метода ми, който аз съм приложил отначало досега. Вие прилагайте любовта и има кой да я разнася. Аз съм напълнил света и чрез въздуха ще започнат да възприемат новото. Който се качи на планината, е юнак, а не [който седи] в катакомбите. Планините възпитават хората с чистотата си. Как ще се оправи светът? Светът е като безброй коли. Половината са с пълни коли, а другите - празни. Да се говори за ново, да няма къде да се хване. Всичко да е гладко. В гимназията ще говорите за храна, която дава сила, за калории и пр. На месоядното, ако няма месо да буди апетита му, а само растения, плодове, той ще забрави. Не говори за греха, [за] лъжата, защото той, като му споменеш за лъжата, тя е като месото, което подбужда инстинкта и апетита на хищника. Юнак ще стане, юнак от чистата и хубава храна. Като влезе учителят, по 5 минути най-малко - в дишане [да се упражнява с децата], и ще дойдат децата до душа [до състояние да са души]. Колкото тялото е по-пластично, толкова и душата е по-пластична. Душата е по-материална, отколкото тялото. Сутрин, преди занятия, както в класа аз правя, така и вие правете. Тези движения вече могат да ги прилагат. Понякога силите, светлината влизат през лявата, а някога - чрез дясната страна. Нека германците да прочетат беседите на немски и тогава да дойдат. Във вдишката и издишката. Аз ако бях основен учител, щях да занеса на децата една хубава ябълка; после - круша, дюля и да видя какви впечатления ще произведе тя върху тях, какви впечатления ще произведе. И после ще я нарежем на дребно, всяко дете да си хапне. Не изнасяйте тези методи на учителството, а го прилагайте [и след] 10 години ще се учат ат вас, от методите ви. Ако искам да правя добро, ще посадя семка от ябълка, че след 5 - 6- 10 години да родят ябълки, че от тях да дам на децата или хората. Или малко жито да се посее и прекопае, без лоша дума, и във всичките работи да пеят. Всяко дете да си има по едно дърво. Или по малко, по някои стъбла зеленчук. От частното става общо. И от общото - частното. Частно - детето ще се грижи за стъблото [зеленчук] и дървото, а общо - те ще принадлежат на всички. Някога децата да са общо, да се хранят, а някога и с родителите си. Не коригирайте другите учители с движенията в песните. Нека си останат с тях, каквито те си имат, неестествените. Християнството не измести еврейството, а еврейството си върви, и християнството си върви. Който обича, да напусне неестествените движения и да напусне старото и да започне да прилага новото. Най-първо грешникът да се очисти, че тогава да се моли. Свето да се не хвърля пред свинете. За каквото [човек] се моли с дълбочина на душата си, молитвата се чува. В народните ни хора няма творчество. 47. Формули от Учителя. Свещената формула. Щом дойдеш до едно противоречие в себе си, една невъзможност за тебе, ще кажеш: „У Бога всичко е Възможно. Аз Живея В Него. И с Неговата мъдрост всичко мога да постигна." Щом туриш това, Бог, Който живее в тебе, ще почне да действува. Щом си в съгласие с Него, Бог работи с тебе; щом не си в съгласие с Него, Той не работи с тебе. Защото ние сме израз на Бога. Бог работи с нас, за да се прояви. И щом ние работим с Него, ние сме в хармония с Него и Той ще се прояви. Този закон може да проверите само като се намерите в едно безизходно положение - в пустинята сте, изложени сте на явна смърт. От нийде няма помощ. Тогава може да опитате как работи този закон. И ще видите, че и в пустинята може да ви се даде помощ. (31.1.1929 год, София). Формула на Духа. Проявената Любов на Духа, Проявената Мъдрост на Духа, Проявената Истина на Духа Носят пълния живот на Бога, На Единния, Вечния Бог на Живота. Формула на ума. Само умът носи моето щастие, Само умът носи моята сила, Само умът носи възможности, от които аз може да се ползувам. Аз ще се държа с моя ум, ще бъда с моя ум! Формула на душата. Бог е вложил всичко в моята душа. Аз искам да стане волята Божия, както Бог е определил за мен. (3.V.1936 год„ неделя). Формула на владичеството на Бога. Бог царува на Небето и Неговата воля е абсолютна! Бог царува на Небето, Бог владее и в Ада, Бог царува и в мене.

16. Разговор с Учителя на 12.II.1937 год., петък Природата е такава, каквито сме ние, за да ни покаже каквито сме. Ако човек се стреми и иска да стане мек, природата ще покаже и своя мек образ. Ние сме по-учени да смразяваме, отколкото да стопяваме. Противоречията ни поставят в Божественото. Казваш: „В безизходно положение съм." Ти си в един затворен кръг. Ако си умен, лесно ще изплатиш дълга си. Например имаш да даваш една голяма сума на един богат човек. Ти плати 10 лева на някого да го бутне в кладенеца и ти иди с твоето дебело въже и го извади - той тогава ще ти прости големия дълг. Моли се. Провидението ще го бутне в кладенеца и на тебе щети каже: „Върви, че го извади." Трябва да имате приятелство с Провидението. Вие сте запознати повече с външния живот, но вътрешния живот не познавате. Кармата са лошите последствия на един неразумен живот от миналото. Кризата е един порой, който всичко е завлякъл. Навсякъде има противоречия, затова човек трябва да бъде разумен. Не много да знае, малко да знае, но на свят да го знае! Когато овчарят е добър, вълкът, влязъл в стадото, то устата му се заключва, затваря се. И той не може да си покаже зъбите. Та, и вие като сте добри, вашите овци - вашите мисли и чувства, лесно ще се справят с вълка - с лошите условия. На нас ни трябва сега шестото чувство - да прозираме нещата, които в бъдеще ще стават. Тихото време носи, за пример, една голяма буря всякога, а бурята - тихо време. Стойте в условията, в които Провидението ви е турило. Не желайте да ги промените, защото не знаете какво ще ви сполети при новите условия. Вслушвайте се като пее някой; после, и петелът кога пее, спрете се да го послушате. 17. Разговор с Учителя на 14.II.1937 год., неделя следобед Никаква работа не може да направиш на земята без надеждата и никаква - в Божествения свят без любовта. Недоволството е едно погрешно състояние. Само Любовта стимулира. Жената е слаба в ботаниката, а мъжът - в животните. Не давайте мнението си за ония порядки, които природата дава. На богатия човек Бог дава изпитания. Като оберат богатия, той започва да роптае. Всичко се превръща на добро за тези, които любят Бога. Дълъг живот. За да се продължи животът на мъжа, той трябва да обича жена си; за да се продължи животът на жената, тя трябва да обича мъжа си. А за да се продължи животът на майката и бащата, трябва да обичат децата си. Двете сестри ако не бяха да настояват пред Бога, Лазар нямаше да възкръсне. Сестра ти ще продължи живота ти. Трябва да се молите, за да ви се продължи животът. Бог е и отвън, и отвътре. Вие сте създадени от хората, та първо Бог ще ви пресъздаде. Каин и Авел Бог ли ги направи? Не. Адам и Ева ги направиха. Ние трябва да видим къде е погрешката, за да ни пресъздаде Бог. Всякога могат да ви оберат, когато съзнанието ви не е будно. Мъдрост, знание - това е пътят. По него да вървиш. Това значи: „Аз съм пътят." Най-първо ще мислиш за Бога, Него да възлюбиш, после за хората да мислиш. Бог най-първо е мислил за нас и после ни възлюби и ни създаде. 18. Из разговор с Учителя на 24.II.1937 год., сряда Дълъг път имате още. Едва половината път сте извървели. Необикновените работи са хубави. Превъплощение Един човек, като дойде до границата на земята, за да дойде тука, най-първо минава през 400 000 форми, докато дойде до свободата на човешката форма. Приятни неща Много неща има, които са приятни, но са отровни. Не можем да си запазим благото. Все ще се намерят да ни откраднат. Може да имаш висше образование, но като не познаваш Бога, какво те ползува? Сиромашията е злото. Който е намерил духовното, той е намерил съкровището. Той разполага. Много има, докато ти се освободиш от материалните зависимости, те са хиляди. Всеки да си посади една плодна градина. Да не дава само наставления на хората. Градини в ума, в сърцето си. Щом ти върви, почваш да ставаш от способните. Не ти върви - не си от способните. Добрият, умният, здравият човек е силен. Когато Бог, Всесилният, Вседобрият, е на твоя страна, на теб е правото. Силни да станем, без да изнасилваме. Дяволът е по-силен физически и когато той спи, ти го омотай с конци, вържи го. Властта се дава на съвършените хора; ако се даде на един несъвършен, той ще създаде своето нещастие. 19. Из разговор с Учителя на 3.III.1937 год., сряда Икономия, пестеливост - това са все човешки работи. Божиите работи са отворени. Много наблюдения ви трябват. Учени хора трябва да станете! Страданието е един естествен процес. Ти като обичаш някого, ще се лишиш от нещо, ще дадеш. Всеки сам да се изкупи. Сега вие сте изкупени. Какво трябва да правите. Не карайте да ви плащат дълговете много пъти, щом един път като ви ги платят. Понеже животът, знанието, Истината идат от Бога, трябва да кажем: „Да бъде Неговата воля." Които разбират, запалено им е сърцето, те са обновени. За в бъдеще пак няма да се познавате. Кое ни спъва. Туй, което ни спъва, е: ние седим и мислим, че невъзможни са нещата. Туй, което за нас е невъзможно, за Бога е възможно. Дето можеш да се нахраниш добре, нахрани се. Христос държи ключовете на ада. Щастие. Докато мислиш, че си щастлив, ти си щастлив; щом престанеш да мислиш, че си щастлив, ти си нещастен. Човешки свят. Ние живеем в един човешки свят, те ще ни дадат според своето разбиране. А да ни обичат всички, както ние искаме, то е един идеален свят. Ревността. Ревността е на разни нюанси. Има ученическа, женска, мъжка, господарска ревност. Сръднята, болката и пр. са едно неестествено положение. Възлюблена. Твоята възлюблена е светлина, тя ти свети. Престанеш да я обичаш - тя не ти светва. Същото е и с възлюбления. Щом пак я обикваш, тя пак ти светва, показвати пътя. Отвънка светът няма да се поправи, както ние мислим. Условията отпосле ще дойдат. Бог е вътре в нас и знае нашите слабости, и ни изправя, учи ни. Богатият. Ти остави богатия човек сам да прояви любовта си, да ти даде; ако ти му искаш, то е насилие. За кого да се молиш? Ще се молиш за един, който може да се обърне и да приложи. Какво ще се молиш за един, който няма да израсте? Нашата погрешка е, че ние хората искаме да ги направим добри, пък те искат да ни направят като тях, лоши - там е противоречието. Разбират ни. Новите хора, които ще дойдат, ще ни разбират, а старите - не. Адам. Адам имаше едно старо учение, от което Бог го съблече и сега отново се облича и казва: „Елате да се облечем в новите разбирания, в Бога." Най-лошите, най-обидните думи, ще ги чуете отвътре. Това е най-голямото противоречие, от което всички светии са страдали. Злото е вътре в човека. И когато човек се освободи от външните противоречия, ще се натъкне на най-голямото - отвътре. Истинският живот. Като дойдем до истинския живот, трябва да падне всяка дума на място, като балсам. Не е в количеството. Туй, което давате, да бъде първокачествено. Не давайте по количество, а по качество. Там е силата. Всички да имате по един занаят, по който пари да падат. Няма по-добри от вас и няма по-лоши от вас. 20. Из разговор с Учителя на 7.III.1937 год., неделя Всяко безпокойство не е мисъл. Храна. Разнообразна храна да ядете. Ние страдаме, защото няма достатъчно витамини в храната. Лекуване с песен. Вие можете, като изпеете една песен, болният да се вдигне. Кръв Христова. Като отидеш на оня свят, ще ти анализират кръвта, да видят има ли от Христовата кръв в твоята. За да станете граждани на небето, трябва да издържиш изпита си във всичките области: и като мъж, и като жена, и като господар, и като слуга, и като професор и пр. Една горчива дума да не кажеш. Всеки трябва да мине през определената програма за живота. Ако вървим по Божия път, ще се подмладим. Да не чакаме дявола да се отдалечи, но ние да се отдалечим от него. Щом почнем да мислим другояче, ние сме се отдалечили от дявола. 21. Разговор с Учителя на 17.III.1937 год., сряда Любовта. В любовта всичко е разумно, но тя трябва да се разбере. Любовта винаги става жертва за другите и на нея й е приятно. Слънцето е готвач, а луната - раздавач. Мойсей е луната - законът, който раздава, а Христос - слънцето. Благодарност. Като почне човек да благодари, Господ всичко ще му даде. Бедният да благодари, за да му даде Господ. Щастието. Щастието на човека е в гърлото, в ушите, в очите, в ръцете, в краката. На едни щастието е в ръцете, на други - в гърлото и пр. Великите хора. Човек трябва да изучава живота на великите хора. През какви страдания мина Мойсей! И той със своето знание не можа да иде в Ханаанската земя. На Земята има блага преизобилно, но не са разпределени. Ще дойде ден, когато ще им се даде. Тук, на „Изгрева", дето живеете, е половин рай. Има в света апартаменти, дето хиляди хора живеят. Когато видите болка в човека, не го лишавайте от нея, но ако го боли кракът, аз го превързвам. 22. Разговор с Учителя на 24.III.1937 год. Ако силният се разсърди на по-слабия, слабият става мек. Ако си силен, сърди се. Сега ние се сърдим на Господа понякога. Най-първо трябва да освободиш човека от товара. Сега ние сме на Божествената каруца, а товара носим на рамо. Снемете товара и го турете на Божествената каруца. Сега всички имате нужда от почивка. Вие сте сега наследници на едно голямо богатство и сте пълновъзрастни, но не отивате да вземете наследството си, че да почнете да разполагате, да раздавате, а ходите да взимате назаем тук-таме. 23. Разговор с Учителя на 26.IХ.1937 год. Герои трябва да бъдете, за да носите страданията. Някои от вас са в златния век, а някои от вас - в тъмния. Затова давайте, за да ви дадат и на вас онези, които са в златния си век. Първото ви заблуждение е, че си мислите, че сте нещастни. А второто заблуждение е, че си мислите, че сте щастливи. Гледайте на хубавата страна на живота. Тя много мъчно се вижда. Както сега небето се изясни от облаците, така и вашите работи ще се оправят. 24. Из разговор с Учителя на 21.ХI.1937 год., неделя, след беседата в 5 ч. Не съжалявайте за това, което е станало, и радвайте се на това, което ще стане. От любов хората се мразят. Обнова. Най-първо обновата трябва да дойде в мисълта, после - растенето в чувствата и промяната във волята. Трябва да се задоволят. Всяка съществена мисъл, чувство и постъпка, които са съществени, трябва да се задоволят. Бог иска ние да се задоволим и затова е създаден този свят - за да се задоволим. Приятел. Бог ти е дал един отличен приятел или приятелка и ти не го познаваш. Той ти е дал също и една отлична жена, но ти не я познаваш и не я цениш. Аз се радвам, като срещна хора, които се обичат. Радвам се също, като срещна хора, които са добри и красиви - това е една възможност и аз да стана такъв. Ти трябва да почнеш да обичаш. За Любовта правило няма. Любовта никога не постъпва по един и същ начин. Щом любовта не те обича, ти си сиромах, болен и изоставен. При любовта всичко се обновява. Всеки човек обича специфично. Никой не може да прояви любовта както ти ще я проявиш. И никой не може да прояви любовта както Бог я проявява. Всеки отделно, специфично проявява любовта, както никой друг. Някой човек е недоволен. Бог му праща доволството, за да го примири. Благодари за възлюблената. Ти ще благодариш на Бога за възлюблената, която ти е дал. Бог е в нея. И когато те нахука, ще благодариш - то е едно проветряване. Нужно е пак от Бога. Радвай се, като е паднал някой, за да не паднеш ти. А като стоиш прав, ще му подадеш ръка, да стане той. Христос. Преди да дойдеше Христос, имаше промени. Христос като дойде, имаше растене, а сега е епохата на обновата, на любовта. Героят носи страданията. Бог е изработил спасението. Има начин за изправяне на погрешките. Голямата вода много дава. Грешният. Един грешен човек се е окалял все от любов, защото всеки е искал да го пипне и са го оцапали. Когото обичаш. Онзи, когото обичаш, никаква отрицателна мисъл да не допуснеш за него. Каквото и да видиш отрицателно в него, и каквото да ти кажат за него, да не приемаш и да не го допускаш -тогава любовта ти е Божествена и Бог е във вас двамата. Виждате Божественото навсякъде, радвайте се. Ако се разпръснете по цялата земя, вие ще се обичате; и сега се обичате, но много сте се приближили. Всякога във всичко да се радваме във всичко. Аз на всичко се радвам, не гледам дали е угодно на мен, но гледам общото благо и на него се радвам. Защо обичаш някого. Ако ти обичаш някого, то е затова, че той в миналото те е обичал. Няма по-хубаво от любовта. Тя обновява. Всичко обичайте! Когато не обичам другите. Когато аз не обичам другите хора, значи дошли са моите приятели и съм ангажиран с тях, затова не обичам другите, а се разговарям с моите хора, А щом си отидат, аз пак започвам да обичам кучето, което е вървяло подире ми. Идея за служене. Идеята за служене да остане във вашето съзнание и всеки да служи както намира за добре и да се радва на служенето си. В любовта всички са слуги и се уважават едни други, а в безлюбието всички са господари. Умният човек може да служи. Заложби, дарби. Вие всички имате много заложби и дарби, но не ги проявявате, понеже сте в хамбаря. Аз трябва да ви извадя и да ви посея. Когато имате страдания, вие сте посяти на нивата. А щом се радвате, вие сте в хамбаря. Който скърби, ще влезе в хамбаря, а щом се зарадвате, ще излезете от хамбаря навън. Сутрин. Сутрин започвайте с любовта, вярата и надеждата, за да получите благословението на тези добродетели. За да познаваш човека, трябва да го обичаш, а щом не го обичаш, той има маска. За да обичаш човека, трябва да видиш в него, че той има една велика душа като цялата вселена. При Христа. Като дойде Христос, ще си облечеш най-хубавите дрехи. По-добре е Христос да дойде отвътре, да се прояви със запалената свещ. Да носим запалената любов, вяра и надежда, а не изгасналата любов, вяра и надежда. Сега съвременните хора много механически обичат Христа и искат отвън да Го видят. 25. Из разговор с Учителя на 24.ХI.1937 год., сряда. Един мъж, който има една жена, той трябва да знае, че тя е дъщеря на Бога. Също и мъжът е син на Бога. Като роптаете, туй отива до ушите на Бога. Когато си нещастен, радвайте се, че има друг, който почива и се радва. С малки работи някой път разваляме Божественото. По-добре е талантът да предшествува разположението. Баща на гения е светията. Баща на таланта е геният, а баща на обикновения е талантливият. Хубав глас. У някои от вас има глас - като пеете, ще вземете 100 000 лева. Обикновен. Обикновен човек наричам този, който не е развил своите дарби. Новата култура ще ви завари неподготвени. В новата култура обикновените ще бъдат слуги. Вода ще носят, и пособията на професорите. В новата култура ще има светии, гении, талантливи. Вие имате 75 милиарда слуги в кръвта си и ако по една стотинка плащате на всеки слуга? Ами в мозъка? - и пр. Виждате колко слуги работят за вас. Кажете си: ако толкова слуги работят за вашето съществувание, защо тогава да не си дадете подтик и вие да господарувате! Това, дето казвате: „Това няма да го бъде" - то е, което разваля всичката ви работа. Основни правила. Има основни правила за здравословното състояние на вашия организъм, на вашия живот, които вие не знаете. Изкуство. Да се учите как да гледате, как да слушате, това са изкуства, които вие трябва да учите. Учете изкуството как да гледате, да слушате. Човек е един скъпоценен камък. Новата култура е да ценим ума, сърцето, душата и духа. Вие сте сега по-подготвени от другите. Всеки, който е слушал, е по-подготвен от тези, които не са слушали никак. Щастието. Докато човек не се препъне от неговото щастие че да го дигне на гърба си и да го занесе в дома си, щастлив няма да бъде! Вие и княгини, и царе сте били, но нищо не е останало у вас. Вашата погрешка е, че парите не можаха да се влюбят във вас. Единствена[та, която] се е влюбила във вас, това е сиромашията, и болестите. Сега казвам: парите да се влюбят във вас. „Сиромаси" значи голяма титла на английски. Те носят богатството горе. Затуй е казано: „Блажени сиромасите", а богатите са тези, които слизат да внесат капиталите си долу. 26. Из разговор с Учителя след беседата в 5 ч. сутринта на 28.ХI.1937 год., неделя. Всичката ви вина е, че не сте си поправили погрешките. Като влезете в новия свят, ще видите, че има много хубави работи там. Много знание ви трябва. Пей. Където и да ходите, пейте, но не да се захласвате. Вътрешно ще пееш и пътят ще ти се отвори. За да научите. 30 години ви трябват да прилагате, за да научите нещо. Меко и сладко говори, та мед да капе от устата ти. Вътрешно. Услужвай, давай и каквото правиш, да се радваш само вътрешно, а отвън се показвай скръбен. Страданията. Страданията и скърбите са, за да отивате при Господа. Само когато човек е скръбен, се моли искрено и само тогава отива при Бога. Сега от това, което чухте, ако някой е болен, ще оздравее, ако е сиромах, ще забогатее, ако е невежа, учен ще стане и т. н. В света, в който отивате, няма сиромашия, няма страдания. Когато радостният се облече в скръбна дреха, никой няма да му вземе радостта. По-добре е радостта да е отвътре, а скръбта - отвън. Не бива скърбящият отвътре да се прикрива и да показва радостта си отвън. Бързането. Бързите работи не са здравословни. Когато излизате от дома за някъде, бавно излизайте, бавно да мислите, да чувствувате и да постъпвате. При скръбта. При скръбта първо взема участие сърцето, а като се намеси умът, той внася светлина, която разтопява скръбта. Затова, когато имате скръб или неразположение, викайте ума, той да вземе участие. Мислете, и всичкото неразположение ще изчезне, ще се стопи от светлината, която ще внесе умът. Неразбирането. Ако някой не те разбира, то е защото ти не си го разбрал. Които се потриват и не щат да работят, изсъхват, а които работят, получават светлина. Забелязал съм, като мине една отрицателна мисъл, пресича тока и загасва крушката и това трае 1 - 2 минути, докато трансформирам лошата мисъл и я заместя с добра. Затова, всяка лоша мисъл или желание, като дойдат, нека хлопат отвън, нека обикалят около сърцето и около ума, но ти не ги пускай вътре. Сега трябва трезва мисъл. На злото туряй доброто, то ограничава злото. Милосърдието ограничава жестокостта. 27. Разговор с Учителя след беседата в 10 ч. сутринта на 28.ХI.1937 год., неделя. Това, което днес получихте в един час, в древността са го получавали в продължение на 20-годишен живот в Египет и 10-годишен в Палестина и то след като са го прилагали в живота си. А вие сега сте щастливи в това отношение и понеже ви се предава изобилно, не може да го приложите и да го изживеете, та само го слушате. А то трябва да се живее и прилага. Добродетелите са генералите, полковниците, които водят борбата със злото у вас. Само доброто е, което ограничава злото. Като дойде злото, турете му доброто насреща -злото ще остане отподире на доброто. Истината ограничава лъжата, Любовта - омразата, доброто ограничава злото, правдата - неправдата и пр., и пр. 28. Разговор с Учителя на 1.XII.1937 год., сряда. Като сте скръбни, да сте весели. И когато сте весели, да сте скръбни. Вие искате една радост без скръб. „Скръб произтича от „кърпя". Скръб - значи кърпя. На скръбта има прозорци. Скръбният иска да види някой радостен, а радостният не иска да види скръбен. Блажени, които скърбят, а щастливи са които се радват. Нажаленият полива цветята. Бог е изпратил скръбта, за да се научим да отваряме прозорците. Ако не разбираш страданието, ти се демагнетизираш - това е опасната страна на страданията. Като работи, човек ще страда. Страданието, значи, търси пътя да се прояви. Страданието полива, а радостта възраства. Като страдаш, благодари, че си посят, а като се радваш, благодари, че възрастваш. Всичките погрешки са все от вересии, дето си вземал. Тези, които дават, турят и лихва. Вие сте златото. От Бога сте излезли. Дяволът ви е окалял. Поомийте се. Онези, които се обезсърчават, да ги търсите, да им пророкувате, че са злато. Ето аз какво пророкувам: утре слънцето ще изгрее, водата ще тече, хората ще се раждат и т. н. Не трябва да бъдем като лъжливите пророци - да заблуждаваме, а да казваме: „Мисли, чувствувай, постъпвай добре, работи." Това е волята Божия. При богатите оставете Господ да ходи, а вие вървете при сиромасите. Понеже вие сте богати, трябва да отивате при сиромасите, да сеете. Иначе ще изгубите богатството. „Беден" значи „беден". Бедният има ден да ходи да работи. Ден е за него да отива да работи, не да чака другите да му донесат. А богатите са в нощ, да ядат и да пият. Богатите влизат, а бедните излизат из вратата навън. Сиромашия. Сиромашията е произлязла от безлюбието. Който е направил една погрешка в любовта, станал е сиромах. Отворете си сърцето, ума, душата и духа за любовта. Да дойде Господ в нас да се прояви. Пък сега със закон ни заставят да направим нещо. Гледайте да бъдете весели и радостни. Веселието е качество на Бога, а радостта е наша. Когато ние отиваме при Господа, ние се веселим, а когато Господ дохожда при нас, Той се радва в нас. Сиромасите пеш отиват при Господа, а богатите с автомобил отиват в затвора. Затова аз все пеша ходя при Господа. Страх ме е с автомобил да не отида в затвора. 29. Из разговор с Учителя на 10.ХII.1937 год., петък. Здраве. Ти за да бъдеш здрав, трябва да помислиш за Месечината, но само за здраве ще мислиш. Луната е емблема на религията, а Слънцето - на живота. Правата мисъл е на живота. Имаш ли права мисъл, у тебе има живот. Учението е едно условие, което отпосле иде, след неразположението. Разположението е резултат на учението, на знанието. Ти ако не си срещнал един учен човек, не можеш да мислиш. Учен ще станеш. Мисли за Бога - учен ще станеш. Като е учил, човек добива разположение. Любовта. С любовта всичко се добива, тя ти дава подтик да работиш. Най-тежките работи с любовта лесно се постигат. Щом те обичат, ти ще се проявиш. Пияницата е мързелив, защото за виното мисли. Мързеливият има атавистически останки от миналото. Той мисли, че всичко има и нищо не му трябва. Апарати. Човек има всички апарати, с които да измерва, но като не работи с тях, те са сега ръждясали. Турете си тази идея. Щом сте дошли на Земята, вие трябва да мислите за Бога и да учите за Бога. Щом не мислиш и не работиш за Бога, ще дойде ангелът на смъртта и ще те заведе там, където не искаш. Ако не изпълните волята Божия, лошо ви очаква. Уреждането работите. Доколкото ти работиш за природата - свършваш работата си добре, дотолкова и тя ще те възнагради. Природата има един план, който ще го наложи в края на краищата. Онези, които отиват нагоре, към Бога, отиват в един жив свят, а които надолу - в един мъртъв свят. Жаждата. Жаждата показва, че си нечист - пиеш, за да се очистиш. Скръбен си, защото си нечист. Радостен си, защото си чист. След всяка работа трябва да се чистим. Певецът Който знае да пее, той е влязъл в един свят на прогрес, там има хармония и ритъм. Немузикалността е живот без ритъм. Нещастието е един превратен стремеж назад, а щастието е стремеж напред. Трябва да измислите по някое ново изобретение. „Не ми се учи" - нечист си. Стани и се умий. Неразположението Някой път неразположението ти зависи от краката - като ги измиеш, минава ти. Някой път към ушите ти се натрупала кал - като ги измиеш, минава ти. Мийте се вечер. Човек взема вода и чрез кожата. Тя прониква през кожата чрез порите и внася магнетизъм и разположение. Миенето е една потреба и кръвообращението се поправя. Във водата на баня повече от 5 минути да не се седи да се киснеш. С топла вода трябва да се миете. Щастието. Щастието е една хубава жена, а вие ще го покриете с една груба [дреха], че като дойде един лош човек при вас, то да бъде скрито. Пък като дойде някой добър човек при вас, вие ще си повдигнете дрехата и ще му покажете щастието да го види. Щастието хлопа на вашите кепенци, а вие се оплаквате, че сте неразположени. И то остава на кепенците ви и като минат други, го вземат. Всяка добра мисъл като ти дойде, направи я; тя ще си отпечата една добра линия на лицето ти. И като съм болен, аз мога да направя едно добро. Вземам една стомна вода и мислено я занасям някому. 30. Из Разговор с Учителя на 15.ХII.1937 год. Намиране Бога. Искаш да намериш Бога - прояви Любовта. Има право да критикува, който знае да прилага. Всички наши мисли и чувства отиват в оня свят и ги смущават там. Ново общество. Да се създаде едно ново общество не е лесна работа. Аз не съм ви дал още методи как да се обичате. Много знание. Всички вие страдате от много знание. Турили сте си много товар. „Ама, този не ме разбира." - Ами ти Господа разбрал ли си? Нека първо Господа да разбере, че после тебе. Не си туряйте повече мъчнотии, отколкото трябва. Не казвай, че „моята жена е непоправима", а казвай, че е поправима. И да не кажеш, че „тази жена не ме разбира", а казвай, че те разбира. Тя е книга, която трябва да знаеш да четеш. Отсега нататък ще се учим. В най-големите противоречия е скрит Божият промисъл и ако го разбираме, ще видим Божията воля. Много неща ще понесем и после ще разберем волята Божия. Христос като възкръсна, разбра волята Божия. И за нас е същото. На земята като ангели не може да живеем. На земята има блъсканица. Всеки мисли, че знае, но щом се блъска, не знае. Упреците. Ако дойде някой ваш приятел и ви набрули, благодарете, че не сте на негово място. Божественото евангелие не е преведено. То е само откъслечно. Ти сам си евангелие. Цялата природа е евангелие. Гледам, вятърът лъха. Казвам: „Като него трябва да бъда." Като видя слънцето, казвам си: „Като него трябва да бъда." Също и като цветето, като чистия извор и пр. Благодарност. Сега новото е, че трябва да благодарим на Бога, че сме дошли дотук. Не сме останали назад. Магарешки трън. Магарешкият трън с едно поливане не става. Промени ще има във вас, но време трябва. Така е с онзи, който чуе една беседа, [но] не може да се повдигне. Грехът в света е една присадка. Като счупите тази присадка, доброто само по себе си ще расте. Питомното е присадено с диво. Учете се всички от Бога. Той търпи всички Свои недоволни деца. Нека любовта да изпъкне като едно благо. Кажи си: „Ще търпим." Бог е търпелив. Какво съзнание са имали апостолите, че като са ги биели, са пеели. Домакинята. Когато правиш баница истинска, то сам издой кравата, но и сам си я отглеждай, сам избий маслото от млякото, сам приготви сиренето и сам направи баницата и през всичкото това време благодари на Бога - това е истинска баница. През всичкото време да мислиш добро. Никой автомобил не върви направо, а се криви наляво, надясно. Не съжалявайте, че кривите, въртите. Сега, като се върнете, отворете книгата и четете. Молете [се] във всички посоки, а един ден, като станете свободни, на изток ще се обръщате. Изток - това е разбиране.

IV.Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА 1. Разговор с Учителя на 18.III.1923 год., София Вяра непреодолима, физическите почиствания са едно Божие благословение. И когато благословенията дойдат, човек трябва да се радва. Когато хамбарът се изпразни, а нивата се напълни, земеделецът трябва да се радва. Когато богатството се обърне в знание и скърбите - в радост, слабостите - в сила, двоумението - в трезва мисъл, бързината - в търпение, жаждата - в мир и гладът - в доброта, човек е на правия път да приложи Божествената мъдрост в живота си. Само чистата съвършена Любов прави душите съвършени. Великото и малкото само Любовта ги обединява. И когато те се обединят, образуват Божествената хармония, в която душите живеят. Бог е живот без прекъсване, светлина без сенки, движение без реакция, дух на безгранична свобода, Истина, която привлича всички същества към себе си. Любовта изпълва и запълва всички празнини на временния и вечен живот. Блажени, които Го познават и Му служат. Божествената Мъдрост дава знание. Божествената Истина дава свобода. Божествената Любов дава живот. Божественият живот дава радост. Знанието дава сила, а свободата дава простор. 2. Разговор на Учителя с Анна Динова и Сийка Динова на 3.I.1924 год., ден четвъртък, в 10 ч вечерта, на ул. „Опълченска" 66 Анна Динова: - Защо Каин, като съзнал грешката си, че е убил брата си е казал: „Господ няма да ми прости, защото грехът ми надминава прошката Му?" Учителят: - Той не може да бъде простен, защото Бог го предупредил казал му: „Грехът стои пред вратата ти, пази се да не попаднеш в изкушение." Сийка Динова: - Щом Господ създаде всичко, защо бе създадена възможността Каин да съгреши? У.: - Представете си следующето сравнение: условията са създадени, а на човека е предоставен свободен избор, Представете си, че на някого е дадено ябълки, жито и кокошка. Той може да яде ябълки, но може и да заколи кокошката. Ако я заколи, той вече е направил греха. За да разбере човек някои от тези въпроси, трябва да мине към не екзотерическо обяснение на фактите, но към езотерическата страна. Всяка Истина има три страни: екзотерическа, езотерическа и духовна. В езотерическата страна нещата се обясняват донякъде, а човек сам си прави заключенията. Тя е вече хубавата страна. Духовната страна на живота, там нещата не се обясняват. Там нещата трябва да се почувствуват, да се преживеят. С.Д.: - Какви са отношенията на Учителя и учениците? У.: -Учителят има отношение към учениците и към бащите им, а ученикът - към Учителя и обществото. СД.: - От всичките проявления на ученика, кое е лично негово? Нали Школата е една, защо има различни ученици? У.: - По какво се различават ябълките, крушите и т. н.? Ябълката е тщеславна, тя приема повече червените лъчи. Крушата приема жълтите лъчи. Тя е интелигентна. СД.: - Е, по какво тогава се отличават учениците? Защо един проявява едно, а друг - друго? У.: - Каквото приеме ябълката, това проявява. В земята има от всичките сокове, но ябълката приема едни, а други - не. А крушата приема други. Ученикът е пратен на земята да се учи. Едно семе, докато не го посадиш, то не може да се прояви. Потенциално животът в него съществува, но не е проявен. Ученикът се отличава по едно качество, което се отличава от другите. Той е буден и жаден за знания. При каквито условия да поставиш ученика, той ще се учи. СД.: - Като че ли учениците от древността са имали по-добри условия да бъдат ученици, отколкото ние сега. Понеже те са били винаги при Учителите си, а ние сме наред и в света? У.: - Не, вие не знаете през какви мъчни условия са минавали там учениците. Те е трябвало да пребродят целия свят, трябвало е да преписват, всичко на ръка да нарисуват. А вие тук имате голямо улеснение. Вие много пъти сте били в школи и сте бягали. У човека има 5 неща: Ти трябва да превърнеш у себе си настроението в чувствувание. Чувствуванието да превърнеш в мисъл. А мисълта - в разумност. А разумността да превърнеш в принцип. Вие трябва да различавате тия състояния едно от друго. Настроението е ветропоказател. Чувствуванието е кладенец (извор). Мисленето е река. Разумността е посадена градина с плодове, е принципът - това е Школата, в която се учат разумните хора. Ако чувството не стане на мисъл, то не може да тече. Изворът трябва да стане на река, а реката - на градина. А градината - на училище. Доброто е общ принцип, не е частичен. През 4 изпита ще те прекарат в Школата, за да получиш една опитност. 1. Таман ще ти дадат известно благо, и ще ти го вземат. 2. Ще ти го дадат, ще го близнеш, и пак ще ти го вземат. 3. Ще ти го дадат, ти ще го сдъвчеш, то в началото ще е сладко, но после вътре в него има нещо горчиво. 4. Ще ти го дадат, ти ще го сдъвчеш, ще го изядеш, но после ще го повърнеш. След това, като ти дават нещо, вече ще бъдеш внимателен, ще гледаш и ще си кажеш: дали е от това, което се взема, или от това, което само се близва и после ти го вземат, дали е от това, което горчи, или от това, което, след като го изядеш, ще го повърнеш. Това са 4 начина, по които природата възпитава човека. Истинският морал е: да желаеш само това, което Бог е определил за тебе. 1. Да бъдеш честен - да знаеш, че си човек. 2. Да бъдеш добър - да знаеш, че имаш основа, на която да се крепиш. 3. Да бъдеш абсолютно умен - да знаеш, че има капитан, който ръководи кораба ти. 4. Да бъдеш великодушен - да знаеш, че имаш средства, с които можеш да разполагаш. 5. Да познае човек себе си, значи да познае човек своите морални устои. 6. Ученикът трябва да има умствен усет за доброто и злото. С весело настроение да разрешиш твоята задача. В моралния тип има устойчивост. 7. Ако ученикът запази тялото си чисто, той дълго живее. А ако го опетни рано, и рано трябва да го смени. 3. Разговор с Учителя на братска вечеря на 22.III.1927 год., в 7 1/2 ч. вечерта Три неща отличават човека: 1. челото; 2. носът; 3. подбрадникът. Същинският човек е в челото, а растенията - в носа, а животните - под носа. Някой път у вашия приятел отличителната черта е челото или носът, или брадата и погледът ви е устремен към тази черта. Душата изпитва само доброто и лошото, но тя не е нито добра, нито лоша. Без Любов е този, който ти казва, че е добър. Добрият човек всякога ще ви услужи, без да урони престижа ви. Сутрин три неща да изпъкнат във вас: мисъл, чувство и сила, които Бог ви е дал, и вижте каква мисъл, чувство и сила се е появила. Днешният хубав ден показва да имаме яснота на лицето. Каквото и да стане в света, вашият свещен огън да не угасва. Да възлюбиш някого, трябва да го обожаваш. Любовта изключва каквото и да е подозрение, тя всичко жертвува. Да любиш някого значи да го разбираш, а да оценяваш на някого любовта - да не злоупотребяваш с нея. Ако някой ви обича, Бог ви обича. И няма да се съмнявате, ако утре ви засенчи облак и не виждате слънцето. То не се е загубило, то съществува. Над облаците се дигнете, за да се срещнете със слънцето. 4. Разговор с Учителя на 10.VII.1931 год. след пладне, при второто езеро на Рила Който иска да бъде здрав, трябва да дъвче добре храната, за да могат нервите на небцето, езика и пр. да приемат праната, или магнетизма на храната, а тая прана е най-съществената част от храната. Който отива на каквато и да е работа, най-първо трябва да се помоли, че като почне да работи, да го пазят. Една от причините, поради която българинът страда, е дето пие студена вода след ядене. Нощем той става и пие от котела студена вода и на сутринта урочасва. Българинът във време на полска работа да си носи две запасни ризи и на ден няколко пъти да се преоблича при изпотяване и да пие слънчева вода. Обективният ум у българина е силно развит, а философският ум - слабо. За близки работи мисли, а за далечни не иска да мисли, няма философия за последствията. У българина няма чувство за ред. Религиозното чувство у него е недоразвито, то е в потенциално състояние. Богомилите са дошли тук, понеже българинът е твърд, има съвест, морал, справедливост, има хубави заложби, които трябва да се развият. Богомилите са дошли, за да развият религиозното чувство у българите. Казах на един българин: „Ти сутринта се скарваш с жена си и после, като отидеш на работа, това скарване ще седи в ума ти и може да стане пакост, като работиш," Чисти българи, много умни типове, има в Родопите. На други места има смесица с римска и гръцка кръв. Римската кръв у някои е направила челюстта много широка. Гръцката кръв е направила у някои челото широко, по-тясно отгоре. Гърците копираха, което взеха от Индия, Египет, Асирия, и с чуждото се прославиха. Единственото нещо, което създадоха гърците, е скулптурата. Българинът тепърва трябва да се развива. Американците са антипод на българите, затова си приличат в някои отношения. Например: бързане, изтощителен труд и стяженолюбие. Всеки антипод има три точки: две точки на дейност и една точка на проява. Заселването на Америка е придобивка за Балканския полуостров, защото по този начин може да стане едно подобрение на Балканския полуостров. Хората излязоха от едно животинско състояние. Прегрешението на Адама е повръщането му в едно първобитно състояние. Там е грехът на Адама. Върху животинското естество се присади човешкото естество. И повръщането на човека към животинските желания. Грехопадането стана с раздвояване на половете у човека. У животните полът вече беше раздвоен, а у човека не беше раздвоен. Мъжкият и женският принцип бяха в едно, а при грехопадането мъжкият принцип се раздели от женския принцип. У човека не трябваше да има раздвояване. И това раздвояване, което стана, е повръщане към животинското състояние. А сега трябва да се съединят половете пак в едно. Това е повръщане в първоначалното състояние. Природата не обича да се повтарят нещата. Повторението е грях. Човек не трябва да има животински желания. Недъзите, които има човек, са все животински: кражба; правото на силния и т. н. А у човека законът трябва да бъде другояче. Правото е на правия - който е прав, той е силен. Трябва да се освободим от животинското в себе си. Другаруването, както е у животните, не е никакво другаруване. Човек тепърва трябва да се учи какво нещо е другаруването. Човек може да стане проводник на водата, но не може да я произведе, защото Бог е, Който действува. Докато момата вижда Бога в момъка, тя е на прав път. А пък като почне да мисли, че той е всичкото, тя е на погрешен път. Сегашният ред на нещата е неестествен. Той е цяла анормалност. Като идете на небето, ще видите, че на Земята е турен надпис: „Тук е място на прокажените." Всеки дух, който слиза тук, за да направи изкупление на някоя душа, си туря особени дрехи, за да не се зарази. Друга Земя като нашата няма в цялата вселена. По-лоша от нея [не] може да има. Погледнете гробищата. Какво показват те? Хората се погребват в гробищата, докато живеят животински живот. Истинското човешко в човека е в борба с плътта, значи животинското трябва да се подчини на човешкото, на духа. Сега животинското господствува, а духът има Божествено начало на безсмъртието. У животните няма безсмъртие. У животните има собственост. Ако една лисица е пипала кокошки, то друга лисица не ги бара. Чувството на собственост е животинско състояние. Ако в едно ято патици дойде друга патица, те я кълват. Както сега хората разсъждават, ако още хиляди години все така живеят, не могат да се поправят. Това не е разбиране на Божествените пътища. В човека има животинско: той може да живее като лисица, като дървеница, като бълха, акула, змия и пр. Когато имаш отрицателни желания, ти прекарваш всички тези животни през себе си. Тогаз ти мислиш, че живееш, а пък тези животни живеят у тебе. Ти като човек още не си се проявил. Ти като трупаш зрънца като мравка, ти живееш като мравка. За тях това може да е добро, но за нас не е добро. Войникът има ли нужда от специфичен склад? Той ще си вземе от общия склад, а на себе си ще има една малка раница. Този живот е несъвместим с Царството Божие на земята. Да подобриш този ред на нещата е немислимо! От всичко трябва да се съблечеш! Докато този ред на нещата седи, Царството Божие на Земята не може да дойде. Отвътре трябва да се съблечеш. Човекът трябва да бъде човек. Той трябва да има идеята: „Аз съм човек, трябва да бъда човек." За животинското състояние Христос дава един пример: като се върне слугата от работа, господарят ще му каже: „Препаши се, та ми слугувай! После и ти ще ядеш," Това как ще го тълкуваме? Значи животното трябва да служи на господаря и след това господарят ще се обърне и ще служи на слугата. Казано е: „Син човешки не дойде да Му послужат, но да послужи." Някой пита как ще се раждат хората. Не е само този начин на раждане, по който се раждат сега, има други начин. В Шестата раса ще дойде нов начин; хората ще се въплътяват по нов начин. Човек трябва да има майка, но не трябва да има баща. Бащата ще бъде на друго място. Вие трябва да се освободите най-първо от вашите животински желания и да правите разлика между животинското и човешкото. Трябва да различаваш и да казваш: „Това е човешко, това е животинско." Това трябва да дойде. Вземете ревността, то е едно животинско състояние; после гнева, подозрението, злобата, съмнението, гордостта, тщеславието - всичко това са все животински състояния. А пък човек е същество на всичките добродетели. Някой казва, че е религиозен, а по 10 пъти се гневи на ден. Той е в животинско състояние. Той казва, че вярва в Христа. Че кой вол не вярва в господаря си, обаче си остава вол. Моята котка аз храня 4 пъти на ден, но пак си е котка. Ето де е лъжата в света. Казвате: „Аз съм напред, вярвам в Бога." Кокошката кълве зърна от ръката ми. И тя вярва. А пък човешкото вярване трябва да бъде съвършено. Някой ще каже: „Аз животно ли съм?!" Ти или си животно, или служиш на животното, или животното те управлява. Щом проявяваш едно животинско състояние, то едно животно ти е господар. Писано е; „Всяка власт е дадена от Бога." Тук се подразбира следното: „Всяка праведна власт е дадена от Бога." А пък ако под думата „власт" се разбира „праведна власт" и ако се приеме, че неправедната власт не е власт, то думата „праведна" става излишна. Писанието казва: „Целият свят в лукаваго лежи." Едновременно в света има два порядъка. Засега хората виждат само животинския порядък, но щом човек се обърне към Бога, той ще почне да вижда и човешкия порядък. Добър човек е първичният човек, когото Бог създаде. Един брат запита за трансформиране на енергиите. Учителят каза: - Имаш мътна вода. Как ще я трансформираш? Ще я прекараш през пясък през 3 - 4 филтъра. Да трансформираш енергиите не е мъчна работа, като знаеш как. Някои казват: „Не можем да живееш чист и свят живот." При сегашното разбиране, така е. Но щом разберете, по-лесна работа от тая няма. Който знае ще завърти крана и ще си прояви човещината. Мъчно било човек да се откаже от богатството. Като избухне пожар, де видиш как ще бяга. Дойде човек до някоя река и казва, че не може да мине. Но я го назори, и ще мине. Ний сме най-големите мъчители на себе си. Дяволът е втори по ред. Първият по ред, който те мъчи, си самият ти. Колкото по-малко се занимавате с лошите работи на хората и се занимавате с добродетелите (прилагате ги), толкоз по-добре. Количеството на храната, с която се храни майката, влияе и на пола на детето. Добрият живот на човека зависи до известна степен от храната, която той приема. В първата глава на Битието пише: „Направи Бог човека по Свой образ и подобие... и да владее над..." (гл. I, стих 26) Значи човек трябва да владее въздуха, водата, животните. Щом не ги владееш, или не си господар, а ще бъдеш роб на тях. Човек трябва да бъде учен. Той трябва да се съблече от стария човек и да се облече с новия. Докато това не стане, човек все с животните ще ляга и ще става. При Сестримо има много хора избити и заровени. И цялата гора е заразена от това. И ти там не можеш да бъдеш спокоен. И трябва да живееш на едно място, както например тук, няколко години, за да го изчистиш. Тук някой овчар, няколко вълка, някоя мечка са оставили своите мисли. Аз търся някое място, дето не е стъпвал човешки крак! Бог е търпелив. Щом направиш погрешка, казва ти: „Няма нищо! Стани!" И Той ще чака, докато се събудиш. Най-първо Бог ще ни остави да си създадем сами мъчнотии. После Той ще ни научи как да поправим погрешките си. Някой човек ти прави добро, понеже в миналото си му правил добро. Ти като живееш добре, в бъдеще ще ти помагат. И като живееш за Господа, това, което ще Му поднасяш, Бог ще ти го върне. Можеш да минеш през едно място, дето се сипят гранати, и няма да стане нищо. Един ангел дойде при Христа, след като Христос изтърпя изкушението. Ти ще уповаваш, при изкушението, на Божественото в себе си. И след това ще дойде ангелът. Щом влезеш в окултната школа, в нея плач не се позволява. Там не се позволява скръб, не се позволява да се гневиш. Вън ще се гневиш, но като влезеш в Школата, другояче ще мислиш. Ти трябва да си чужд за гнева, за съмнението, за скръбта и пр. Аз всеки ден съм занят с противоречията, за да ги превърна, за да видя хубавата страна на противоречията. Ще дойдат изпитания. Дето и да си, ще дойдат изпитания. Изпитанията са хубави и красиви. Христос за няколко минути изпита най-големите страдания. Христос каза: „Имам власт да положа душата си и имам власт пак да я взема." Физическата близост не е всякога близост. Вътрешното разбиране е важно. Един брат запита: - Какво означават 8000 години? Учителят каза: - 8000 години е число на безконечност. Има 8000 Божествени години, има 8000 ангелски години, има 8000 човешки години. Човек да не се има за много учен, та да има към какво да се стреми. Казах, че човек е най-големият мъчител на себе си. Има вътре в човека един стар човек. И човек не може да намери виновника и оттам иде отчаянието. 5. Песен на човешкото лице, от Учителя, дадена на 24.III.1933 год. Грее слънцето, светло е навсякъде, обвита е земята с топла дреха. Събужда всичко живо, тече водата, расте тревата, свежест лъха навсякъде. Всичко се движи, пълзи и лази; хвъркат птиците, бягат сърните, вее вятърът, а човекът стои и мисли що да прави. Чува се радостната песен: „Велик си Ти, Господи, велики са Твоите дела, велико е Името Ти над всичко. Ти царуваш в сила и живот, в знание и мъдрост, в истина и Любов. 6. Пролетен марш от Учителя - март 1933 год. I Ето, пристига чудната пролет, слънцето изгрява. Всичко се буди, расте, живее и се радва и благодари на Бога. Пролет, пролет е дошла. Птиченце в небето сладко чурулика, слънцето приветно целий мир облива с радост и любов. Тържествува целий мир И благодари на Бога. Тържествува целий мир И благодари на Бога. II Изворче блика, поточе пее, шумът се разлива. Дивна природа обгръща целий мир със радост и сърцето на човека пълни със надежда тя. И като се труди, пее и работи, в пътя ще успява и ще жене сладки зрели плодове. Сила, младост и живот иска човешкият дух. Сила, младост и живот иска човешкият дух. 7. Разговор с Учителя на 22.III.1934 год., петък Силните чувства не са за човека, те са за животните. Всяко цвете със силна миризма не е за човека, не е за мирисане. Ний стесняваме някой закон на природата, но ний понасяме последствията от това. Този, който пуши, носи със себе си огъня и пушека. Когато мислиш, само брашно мелиш, а когато чувствуваш, слагаш вода в брашното, но трябва да знаеш колко вода да туриш, за да не стане на каша. Чувствата трябва да бъдат наполовина на мисълта. И като правиш добро, трябва да икономисваш енергията. Например. Направиш добро, оправиш крака някому -оправете го и не му говорете повече. Направите една погрешка и почнете да мърморите. Благодари, че си видял грешката, поправи я. Благодари и не мърмори повече, че си се оцапал -очисти се. Господ допуска едно страдание, защото сме твърдоглави. Ти някога трябва да направиш добро на себе си - как ще го направиш? Като срещнеш и богатия, и сиромаха, няма да мислиш, че са такива. Когато даваш някому съвет, трябва първо да намериш туй, което е изгубил, и да му го дадеш - тогава си му дал истински съвет. Значи ще хвърлите светлина в пътя му. Там, дето нашата мисъл е проникнала, тона е говор. За да се предава музиката, трябва да има най-благоприятни условия, да има тона на Любовта. В музиката има начини, има места, където ако влезете, можете да пострадате. Има една много близка среда в музиката, тя е с една хилядна част от милиметъра. Щом си влязъл в нея, ти чувствуваш един трепет в слънчевия възел и чувствуваш едно трептение под лъжичката и щом почнеш да пееш, ти ще пееш много хубаво. В студа и големите горещини има големи амплитуди. Те не са за обикновените хора, а за силните. Избягвайте резките промени. Не се поддавайте на големите радости и големите страдания и скърби. Спирайте се на малките промени и малките трептения. Между mi и fa има много ноти, които само един ангел може да види. Ако влезете в умствения свят, светлината има физически характер, материална субстанция. Целият органически свят сега се настройва на една нова гама. Ний сме сега в една епоха, в която се преобразуват нещата. Музиката е един превод на светлината. Срещнеш някого - изпрати му една хубава мисъл, той ще я възприеме с подсъзнанието си, не му я казвай. Не давай преценка за Божествените работи. Тях възприемай само, без да даваш преценки. Всеки лош или добър човек е полезен за тебе. Всяко нещо, което не разбираш, то [не] е случайно. Закон е. Не примирявай и не сприятелявай старото с новото. На стария човек не ходи да четеш космите на главата му, а на младия човек не разгадавай колко косми ще му поникнат. Нека той си ги прочете сам. А ти благодари, че си го срещнал, иначе ти щеше да си на негово място. Ти не страдаш за детето, че е умряло, но за онова, което са похарчили по него. Изобилието е, което измъчва хората, а не недоимъкът. Новото в музиката трябва да се внесе, без да се обезцени старата. Сегашната музика е вървяла по Мойсеевия закон, а сега трябва да върви по Христовия закон. Мойсей е бил музикант. 8. Разговор с Учителя пред салона към 8.30 ч на 18.V.1934 год. Девизът на Шестата раса: „Работи при всички условия на живота." Който работи при всички условия на живота, това значи, че има вяра. Вървиш и виждаш, че някой си счупва крака - ти не трябва да махнеш с ръка, да не гледаш, но ще се спреш и мислено ще превържеш крака, ще проектираш мисъл, че ще оздравее. Това ако не го направиш, след време и твоят крак ще се счупи. Така става с всички случаи в живота. Когато аз мисля за Бога, и Той мисли за мен. Когато аз не мисля за Бога, и Той не мисли за мен. Щом искам Бог да мисли за мен, аз почвам да мисля за Него. Вие сте скръбен. Защо? Защото Бог не мисли за вас. Какво трябва да правим? Помислете за Бога и веднага скръбта ви ще изчезне. Никога не се стремете да се оправдавате пред хората. Изповядайте се вътре в себе си пред Божественото. Ние сме заобиколени с една любов, която не оценяваме. Не ограничавай Любовта, която минава през тебе, защото иначе ще дойдат големи нещастия и страдания. Много работи остават неразбрани за вас, защото няма Любовта, която превъзхожда всяко знание. Само Любовта е в състояние да оправи всичко в света. Само Любовта може да отвори всички затворени врати. Сега сте пред шестата врата. Гледайте сега да ви се отвори шестата врата. Под „шеста врата" се подразбира идването на Любовта, През шестата врата ще влезе Любовта, която разрешава противоречията в живота. Размишлявайте върху следното: „Любовта Христова превишава всяко знание." Любовта е това, което дава сила на човека. В Любовта е силата на човека, Тя отваря един простор. Когато човек живее в душата си, той се радва, каквито мъчнотии да има, и лесно се справя с тях. Страданието произтича от това, че ние спъваме в себе си Доброто, което имаме. Когато човек стане религиозен, той трябва да избира чисти места и добри хора. Има три вида живот. Първо: животински - когато човек се грижи само за ядене и пиене: Второ: човешки живот - когато се стреми към удоволствия; това е живот на постоянна смяна на радости и скърби. Трето: Божествен живот - когато човек се стреми да служи на Бога, той живее в блаженство. Щастието на човека зависи от неговата вътрешна хармония. Любовта е метод за всички постижения. Няма нещо невъзможно за онзи, който има Любовта. Вътре в нас няма нищо лошо, защото Божественото е вътре. А пък всички лоши работи идат от вън. Омразата е смразена любов. Разтопи я и ще стане на любов. Кога Бог може да те слуша? Всякога Бог може да те слуша, когато ти си носител на Неговото Слово. Всички хора живеят в Бога, но Бог във всички хора не живее, а само в тези, в които има любов, защото Бог е Любов. Който не се моли, е напуснал училището. Който не се моли, той не се учи, защото човек се учи при молитвата. Организирането на духовното тяло на човека става чрез молитва и съзерцание. Когато човек няма организирано духовно тяло, при заминаване отива при гроба и присъствува при разлагането на физическото тяло - тогаз изпитва страданията на Ада. А когато духовното тяло е организирано, то при заминаване човек направо влиза в него и няма нищо общо с физическото си тяло и с гроба. Болестите се образуват, когато един по-висш живот е попаднал на един по-нисш живот. Тогава висшият живот страда. 9. Разговор с Учителя на 31.I.1936 год. Без светла мисъл, без добри чувства, без добри постъпки, без музика нищо не се постига в света. Човешката мисъл определя чувствата на животните. Когато човек постъпва несправедливо, изопачават се чувствата на животните. Песента е външен израз на Любовта. Както при слънцето всичко се топи, така и при песента всички мъчнотии се стопяват. Мъчнотиите са вътрешни. Досега хората са възпитавани без музика. Новото възпитание с музика ще бъде. Детето и като е здраво, и като е болно, все пей. Като те заболи нещо, иди някъде и му пей - болката се пресича, като изпееш един-два дуета. На болния му пей: „Не бой се, за теб има добър обед сготвен." Трябва да пеете по закона на хармонията, весело, мажорна песен, а не миньорна. Само живите страдат. Боли те нещо - знай, че си жив. Мъртвите нищо не ги боли. Здравето ти зависи от въздуха, който дишаш, от водата, от къщата и от твоите мисли и чувства. 10. Разговор с Учителя на 7.II.1936 год. Който е добър проводник, метал, лесно преодолява мъчнотиите, а недобрите проводници -обратното. Жиците на цигулката някой път не са добри проводници, също и „магаренцето" и „горното прагче" на цигулката. Един музикант най-напред ще изсвири едно парче да тонира хората. Второто парче - да завладее. Третото парче - да почне да чувствува; и четвъртото парче - да почне да мисли. За музикантите трябва една нова школа. Класическата музика не е идеална, тя е едностранчива. Много положения в днешната музика не са верни. Трябва да даваш нови образи. Друга класическа музика трябва да се създаде, като разширение и допълнение на класическата музика. Зад Бах са хиляди гениални умове, които са работили. Те търсят своите форми и постоянно работят. Бетовен и Бах и пр. нищо не са създали, те са били само проводници. Не искай да бъдеш нито като Бах, нито като Моцарт и пр. Да приемеш на музикантите туй, което е, а ние приемаме туй, което не е. Който и да е музикант, аз не го критикувам, слушам го спокойно, давам му всичкото си внимание, както на себе си, и го преценявам, намирам туй, което е в него. Според мене, не оправяй чужди погрешки, нека се върнат сами да си ги поправят. Преди да почнеш да свириш и пееш пред публиката, за да я предразположиш към себе си, за да не те среже, изсвири си и кажи нещо в себе си. „Моят лък като дръпна, братя, да се повдигне вашата мисъл, да не ме срежете" и пр. Който е музикант, всякакъв може да бъде. Която цигулка вземе, при всички условия на времето, може да свири хубаво, тя е разнообразна. Музиката има една своя страна - разговор. Като виртуоз, човек е можал да се справи с грубата материя. А в началото, когато е почнал да свири, не е знаел да се справя с мъчнотиите, затова в началото лошо свири. Опити, опити, упражнения са правили много. Талантливият музикант е разнообразен в погрешките си и в свиренето. Много труд се иска, за да се научи човек да свири и пее. Като срещнеш човек, кажи му: „Колко си се подмладил! С 10 години си се подмладил." Една змия замръзнала, тя е стара. Аз я стоплям и тя се раздвижва. Топлина, любов трябва. Околните хора могат да те застарят. Ако цяла година ядете коприва, ще ви почернеят костите. Искаш да имаш хубав цвят на лицето - яж грах. Един ангел не може да знае какъв край ще вземе човешката еволюция. Те трябва да дойдат на земята, за да видят. Те идват в обикновена форма, но по съзнание не са обикновени. При мене ангелите идват и аз отивам при тях и им разправям за вас, за тука. Един ангел като дойде в човешка форма, той губи част от силата си като ангел. Ангелът е минал през гениалността и светийството. На един ангел може да му се повери земята, а на един светия - не. И те са на йерархии. Под думата „Бог" ние разбираме всички разумни същества в едно цяло Битие, затова всичко знае. Работете за цялото, а не търсете щастието. Работете за Бога, пък Той ще мисли за вас. Не всяко едно неразположение си има лек. Вие търсите старите начини за лекуване. Неразположението аз го анализирам. То може да е на едно растение. Щастието на човека е в Доброто. Моите беседи са хирургически, аз режа раните и там не може да има логика и пр. Но след всяка беседа аз трябва дълго време да се чистя от техните мисли и пр. Става едно опръскване, както кога се реже един цирей. Много от моите беседи са като един зелен плод. Те растат. В бъдеще те ще имат плодове. Всички професори заучават първо лекциите си, па после ги говорят. Аз гледам да изпъкне Истината, а в една моя беседа не гледам на формата. При сегашното време, ако се говори красноречиво, изгубва се Истината. Има два живота. Религиозният живот е животът на звездите, а истинският живот е животът на слънцето. Всички слънца са лампички, които осветяват Божия град. А нашето Слънце е най-голямата лампа, която осветява всички. От Изгрева да изкараме един даровит певец. В България има музикална атмосфера, на нея се дължи туй хубаво време. Ако сега в България, ако сега не станете музиканти, никъде другаде не можете. Музикална мисъл има. Самата България не е музикална, но атмосфера музикална има. Сега времето тук се равнява на това, което е в Италия. От камъка вода и огън можеш да извадиш. (Това бе отговорът на Учителя на въпроса: „Какъв музикант може да изкараме?") Римската империя се създаде, за да роди християнството. В еволюцията е нещастието на хората. Човек трябва да се реши да се качва нагоре. Там има 1000 хляба, още по-нагоре са 15000 хляба и пр. Да се решиш да се качиш нагоре, това е революция. Не се бори! Нищо не се постига в борбата. Приеми борбата в умствения свят, а не на физическото поле. Който работи с ума, е по-силен. Земетресенията са причина на анормалната човешка мисъл. Туй е подпушване на естествените сили на земната кора. Ако ти не живееш и не мислиш както трябва, земята ще ви избълва. Бог не е допускал никакво нещастие и противоречие. Нещастието е кукувиче яйце. Всичко разумно в природата е възможно. Няма нещо, което Бог да не може да обърне в добро. Мъртвият може да възкръсне, невежият - учен може да стане, сиромахът - богат да стане. Всяко умиране е пускане от затвора. За умните смъртта е благословение, а за глупавите - мъчение. Туй, което тука може за 50 години да изправите, в невидимия свят ще го изправите за 250 години. Дето е текло вода, пак ще тече. Знанието върви по същия закон, както яденето. Искате всичко да изядете. Не е така. Яж, когато си гладен. После пак ще ядеш. По-ненапредналите умрели искат да направиш нещо в тяхно име, да се раздаде нещо за другите. Вяра в трета степен ви трябва. Психическа вяра. За нас е важно настоящето, което минаваме, то ще съгради бъдещето. Младите - поумнявайте, а старите - подмладявайте се! 11. Разговор с Учителя на 4.III.1936 год., сряда Безлюбието е щерна, а любовта е извор. Хората, които обичаш и те те обичат, стават леки. Притегателната сила на Земята привлича повечето лошите хора към себе си и затова те са по-тежки. Днешният ден определя утрешния. Не мисли за утрешния ден. Наследствените черти много ни препятствуват. Като си разположен, значи много имаш, а като не си разположен, значи малко имаш. Който благодари при страдания, получава... Богатият трябва да пороптае от богатството, за да му се отнеме от изобилието му. Всякога след страданието идва нещо добро. Пример: Отиват един богат и един беден при един светия. Богатият поискал да му се отнеме от богатството, за да му олекне, а бедният искал да му се даде, да му се помогне, за да му се облекчи положението. Светията попитал Господа и за двамата. Тогава Господ му отговорил следния закон: че за да се отнеме от богатството на богатия, то той непременно трябва да пороптае против богатството си. А на бедния, за да му се даде, трябва да благодари на положението, в което се намира, и тогава ще получи. 12. Разговор с Учителя на 17.III.1936 год., сряда Изкуство е да си направиш приятели. Двама нещастници се съберат, искат да бъдат приятели. Приятел е този, който ти носи скръбта. Ленивите хора са с по един талант. Те искат да бъдат царе, всичко да имат уредено. Разумното слугуване е много мъчно нещо. То е да слугуваш и да се чувствуваш свободен. Слугуването е най-хубавото. Линии и постъпки са синоними. Също чувство и плоскост, кръг и мисъл. Божественият свят е свят на Любовта. Най-напред ще убедите света, че сте умни. В свръхсъзнанието трябва да влезете. Всички обясняват това, което не знаят. Един музикант еднакво се радва и когато той свири, и когато му свирят. Някой говори без позволение. Трябва да отидете в причинния свят. Трябва да говорите и мълчите с позволение. Дават ли ти богатство, и други кандидати идват след тебе, да те ограбят. Не казвайте, че сте богат, нито че сте сиромах. Ако богатият не даде на бедния, и единият, и другият ще умре. Никой не може да ти помогне, ти ще си свършиш работата! Да мислите без тревога. Като се тревожиш, да останеш неразтревожен. 13. Разговор с Учителя на 29.I.1937 год. Всяко нещо, което учим, да има приложение. Ако знаеш ангелски език, да влезеш в общение с ангелите. Това разбирам учене. Ако учиш френски език - да общуваш с французите и пр. Ако не влезем в огъня да погорим, няма да влезем в любовта. Огън ви трябва сега на всички. Прозорците ни са много малки, та малко светлина влиза в нас. Не се обезсърчавайте. По-голямо обезсърчение от Христа никой не е имал. След възкресението Той разбра къде е силата. И по-голямо разочарование от Христа никой не е имал. Сега сте в най-доброто положение. Баща ви е заможен, няма какво да се плашите. И книги имате, и всичко. Трябва ви само да учите. Носете вашите книги с вас, четете ги не само при много свещи, но и при най-малката светлина. Четете ги и на месечина. Сега сме в пустинята; докато стигнем Ханаанската земя, имаме още доста път да вървим. Досега сме живели според законите на нашето царство, а отсега по законите на царството Божие ще живеем. 14. Разговор с Учителя след беседата в 5 ч сутринта на 31.I.1937 год., неделя Безпредметно е да говориш на един умрял човек. Което един сам не може да направи, двама могат. Хората трябва да се обединяват, за да си помагат. Умните хора трябва да се обединяват. Да разбираш хората и те да те разбират, това е оня свят. С човешките си разбирания ако си, от Господа ще бъдеш далеч. Вътрешно разбиране и приложение ви трябват. Не обичайте царската дъщеря, на която не можете да допринесете нещо. Оставете я да обича този, който я люби и може да й допринесе нещо. Оставете света, няма какво да му допринесете. За лошите работи и за миналото като говорите, няма да се ползвате. Разправяйте за доброто, което е във вас. Молете се радост да ви дойде. Бъдете доволни, че сте деца на Господа. Младият момък е надеждата, а младата мома е вярата. Славяните имат мекия елемент. 15. Из разговор с Учителя на 10.II.1937 год., сряда Като седиш, да пееш. Пеенето ще се влюби в теб. Всички с еднакъв капитал няма да влезете, но кой с колкото има. И като слушате, и то помага, защото пеенето е колективен процес. Любовта не прави никаква разлика. Старците да образуват хор за подмладяване. Стари сестри и стари братя. Много мъчно е да се освободиш от старите мисли на миналото. Старият като пее, може да се подмлади, а младият като не пее, ще остарее. В пеенето се иска човек съвсем да се освободи. Сега има да се освободиш от минали наследствени черти. Тон почти всички имате, но липсва ви времето. Доста трудно е да накараш болния да пее. Пеенето е едно мощно средство. В бъдеще във всяка къща все ще има по някакъв инструмент. Пеенето е проява на човешкия ум. Чрез пеенето човек подобрява кръвообращението, дишането, добива един мек характер. Оперното пеене е само за посветените. Нашата епоха е отражение на една стара [епоха], която си заминава вече. Казва някой: „Господ ме забрави." Човек може ли да забрави крака си? Може, ако го отреже някой хирург. Сега като живеете, ще създадете вашето бъдеще. Аз бих желал някой да издекламира нещо музикално. Не се влияй при пеенето от някой певец. Той е упражнявал дълго. А ти си пей с каквото имаш. За да пееш като него, трябва ти най-малко десет години да пееш. Доста прогрес имате в пеенето. Някой казва, че с пеенето няма да го бъде, но без пеене пък никак няма да го бъде.

X. Бракът на Изгрева Бележки на съставителя Вергилий Кръстев 1. Всички окултни школи са се проваляли, когато на преден план излиза въпросът за брака, за мъжа и жената. В една окултна школа учениците не са мъже и жени, а са човешки души. Но това е само един идеал. На Изгрева този изпит също се държи непрестанно в присъствието на Учителя. На Изгрева се оказаха мъже и жени, 2. В Словото Си Учителят е разглеждал подробно този въпрос и това в разстояние на 22 години по времето на Школата, а и преди това, от 1900 до 1922 година Едно е да слушаш, а друго е да имаш послушание към думите на Учителя. Основното изискване е, че на окултния ученик му е забранено да се жени. Но това се отнася за окултния ученик. Аз не заварих на Изгрева окултни ученици, аз заварих последователи. А и това не е малко. Знам го отличен опит. Проверил съм го. 3. В присъствието на аурата на Учителя, на Изгрева всички са се усещали като души, едно възвишено състояние, което увлича и другите човешки системи на самия му организъм. Това възвишено състояние се прехвърля първо на човешките чувства и в зависимост доколко се контролират, дотолкова човек не се проваля. Но това е много трудно. На този изпит всички се провалят на Изгрева. Заварих ги. Видях ги и не могат да ме излъжат. И с това да заблуждават останалите. А това е най-важното. Ще си признаем пред себе си и пред другите така: „Идеалът е много висок и не можах да го реализирам по време на моя човешки път." Ето това трябва да се каже на следващите поколения. И толкоз. И те няма да бъдат подведени, да бъдат отклонени и да ги води заблуждението. 4. На Изгрева е имало различни случаи. Всичко, което е трябвало да се случи, се е случвало. Всичко, което е ставало а света, е ставало и тук. Женели са се, раждали са се деца, отглеждали са ги. Днес на много снимки от онова време виждаме братските деца на Изгрева или на Рила. Родителите са ги водели с тях, но не са ги допускали близо, когато Учителят е държал беседите Си, да не пречат. Това е било правило за всички. Децата са стояли вън, на двора, а на Рила са си играели на отделно място. 5. Учителят веднъж изрекъл следното: „Онези, които трябваше да се оженят, не се ожениха, а се ожениха ония, които не биваше да сторят това. И затова тук всичко се обърка с главата надолу и с краката нагоре." Ето това е един окултен закон. Сега ще го обясним, защото той има приложение в живота на всички последователи на Учителя. 6. Онези, които трябвало да се оженят, не са се оженили. Учителят е казвал, че човеците ги женят духовете - онези духове, които искат да слезнат на земята и да се облекат в плът, но затова трябва да намерят онези, които да ги родят. Това става с внушение от духовете или чрез насилие. Но механизмът е един и същ. Двама имат родова карма, трябва да я разрешат и да родят своите врагове и така да се изплатят. Друг начин няма. Те са горе, в невидимия свят, искат да слезнат долу и непрекъснато засенчват съзнанието на човека. Ако ги свалиш долу и ги родиш, те се обличат в плът и за тях ще се грижиш като за твои деца, но съзнанието ще ти бъде свободно. А като е свободно съзнанието, все ще намериш време да прочетеш нещо от Словото на Учителя и да приложиш, доколкото можеш. И така, не се ожениха ония, които трябваше да сторят това. Онези духове останаха горе, блокираха съзнанието им и ги направиха негодни да свършат някаква работа. Такива хора се провалиха на Изгрева. Аз ги заварих. Те бяха обърнати с главите си надолу, както ги определя Учителят. И така се движиха. 7. Онези, които не трябваше да се женят, се ожениха. Онези, чиито съзнания бяха свободни, които нямаха родова карма и които можеха да свършат много работа, не я свършиха, понеже се ожениха. Подлъгаха ги чужди духове, качиха се над чувствата им, направиха полози от тях и започнаха да мътят яйцата и излюпиха пилци. Родиха чужди духове, а не кармични и започна се голямата им трагедия. И време, и съзнание, и сили бе прехвърлено, за да се отгледат тези деца. И те пораснаха, напуснаха Изгрева и родителите си и станаха някои и врагове на Учението. Така се сбъднаха думите на Учителя за чуждите яйца, които кокошката ги мъти и като се излюпят като пилци, те отиват да плуват в гьола, понеже са яйца от патица и за тях това е естествената среда. Виж „Изгревът" том I, стр. 77 - 79, И тук се сбъднаха думите на Учителя, че тези вървяха с краката си нагоре. Съзнанието им бе заето с отглеждането на патици, които търчат да се гмуркат в гьола на света. 8. Мнозина са питали Учителя дали да се оженят. На някои е разрешавал. Разрешавал им, но все пак ги е дострашало и не са се оженили. Други, с разрешението, което са получавали, са се женили и са сполучвали тези семейства. Но те са били малцина. На друга група е казвал да си останат като приятели и да не се женят. И такива случаи има, и те не са малко. Аз заварих такива приятелски двойки. На следващата група е строго забранявал да се доближават до мъж или жена. Някои са послушали, но повечето са правили обратното. Днес не ги съдим, а само отбелязваме фактите, за да се знаят, за да не се заблудят някои. На още по-следваща група е мълчал на запитванията им. Оставял ги е сами да си решават въпроса. А защо? Защото те предварително са си взели решение, а само отиват при Учителя да Го запитат за всеки случай, та дано узакони тяхното решение. Тогава Той е мълчал или си е служил със символика. Много такива случаи има описани в „Изгревът". И те са верни. И трагични. И поука за останалите. 9. Сега ще ви разкажа един случай за за запушените канали на един брат. Случая го разказваме не за да се подиграем на този брат, а да обясним окултния закон, защото следващите поколения ще минат по този път. Така че те ще имат примера и закона, за да знаят как да постъпват със себе си, когато им се случи такова нещо. Половата енергия е факт и тя трябва да се насочи или надолу, или нагоре. Тя трябва да се прекара през двата канала на гръбначния стълб нагоре към мозъка и да се превърне в психическа енергия, с която да се работи във всеки момент. Но това е най-идеалното и са дадени методи от Учителя как да става това. Чрез дълбоко вдишване и мислено насочване енергията нагоре към мозъка, с формули и молитви. Другият път е да се насочи надолу, да се използва в половия акт за развлечение, удоволствие и за размножаване. Ако не стори това, на човек му се пръскат каналите по гръбначния стълб и той се разстройва психически. Аз заварих мнозина с пръснати канали, мъже и жени, на Изгрева. И бяха отвеяни, разсеяни, непохватни, не се поддържаха и живееха ден за ден. Такива хора обществото навън ги възприемаха и ги сочеха с пръст като „отвеяни дъновисти". Беше жалостна картина да се наблюдават такива хора. Но ги имаше по мое време, ще ги има и по ваше време. 10. Един от онези братя е бил Пеню Ганев, здрав, прав, як, сила исполинска е течала в жилите му. Аз го заварих през 1972 год., когато и възрастен, на 75 години, носеше спокойно по две тенекии вода на 100 метра за лагера на Елена Андреева, който бе до хижа „Вада". За мен беше трудно. Но той си ги носеше. До края на живота си е бил здрав. След като си заминава Елена Хаджи Григорова от този свят на 31.Х.1948 год., той тежко преживява тази загуба. Разказваше ми, че се чувствувал толкова самотен и изоставен, че отишъл при една учителка, която не е била от Братството, която я познавал, и й казал: „Ще ме вземеш ли за съпруг?" Тя му казала: „Вземам те." И тогава заживели като съпрузи. А това е било преди да се навършат 40 дни от заминаването на Елена Хаджи Григорова от този свят. Това не е било позволено тогава. Но е станало. Тогава Начо Петров отива при него и му се кара. Но Пеню е вече при Каменка, своята избраница. На 14.I.1949 год. той сключва официално граждански брак. След време му се раждат три деца. 11. И което е най-важното, той доживя до 95 години и беше до края с ума си, като последните години си четеше Словото на Учителя, правеше си редовните наряди за всеки ден, пееше и свиреше песните на Учителя. До последно. Е, това много рядко може някой да го изпълни днес. Като четях неговите дневници, видях как е работил със Слово, музика и живот. Е, това беше цяло благословение. Той си беше изработил това в един друг живот. И сега получаваше, след като през целия си живот бе работил усърдно. И друго, което е най-важното. Той се оженва на 52 години, раждат му се три деца и успява да ги изхрани, да ги отгледа, да ги изучи, да свършат гимназия и висше образование. Всички му се чудеха за това. А живееха в онези години повече от скромно с две малки учителски пенсии. Но си отгледа и изучи децата Ето, това е благословението, получено от горе, но не даром, а е заслужено. 12. И сега ще включим една опитност, разказана ни от Наталия Чакова, която е била свидетелка на този случай. Тя не обижда никого, тази опитност разкрива окултни закони. И затова трябва да я дадем, за да не се подведат следващите поколения. И да не обидя и злепоставя Пеню Ганев, нарочно написах всичко това, за да обясня всичко. И то е обяснено както трябва. Това може да се случи с всеки. Ето я самата опитност, която я предавам така, както ми е дадена. 13. Запушените канали. Разказва Наталия Чакова: „Един ден на Изгревската поляна бяхме една групичка около Учителя и разговаряхме с Него. По едно време дойде брат Пеню Ганев и се обърна към Учителя с думите: „Учителю, искам да се оженя, Вие какво ще кажете?" Учителят Си наведе главата надолу и нищо не отговори. След малко брат Пеню си тръгна и когато се скри от погледите ни, зад гърба му Учителят каза: „Понеже Пеню не може да издигне нисшите енергии нагоре, към мозъка си и да ги трансформира, то по по-добре е да се ожени. Иначе ще му се пръснат каналите. Ще роди три обикновени духчета и нищо повече." Това е случката. Той се оженва. Раждат му се три деца, от които едното - Петър, стана музикант - цигулар и единствен от всички музиканти от последователите на Учителя, влезна и свири в Софийската филхармония 15 години и след това - в „Софийски солисти" и до днес. Той единствен работи върху музиката на Учителя от това поколение, направи разработки за хорово изпълнение на песните на Учителя, а след 1990 г. ръководеше братския хор и изпълняваха му се разработките. Направи аранжимент на Паневритмията, на песните на Учителя за струнен състав и това се изнася и изпълнява на ежемесечните концерти, които аз организирам като концерт-рецитали по спомени от поредицата „Изгревът". Та, едно от трите деца на Пеню Ганев достойно го замести и успя да реализира мечтите на Пеню Ганев, да бъде музикант, изпълнител, композитор, диригент. Това се изпълни. Аз го видях и бях на всичко това свидетел. А това не е малко, от обикновен дух да станеш на творчески дух. А ние всички се раждаме като обикновени духчета пред онова Космическо съзнание, което бе в Учителя Петър Дънов. И се доказваш чрез живота си, чрез Слово и дело. Ето това е разрешението на задачата. Да се разреши и да вървиш напред. Въпросът със запушените канали е много важен въпрос за всеки човек - мъж или жена. Разрешението е дадено от Учителя и има два пътя, а методите за разрешението им са дадени в Словото на Учителя. Всеки ще си върви по своя път, но ще имаш в съзнанието си светлина, че вървиш по този път и трябва да го извървиш докрай, И така: или нагоре, или надолу. Или нагоре, към Високия Идеал на всяка една човешка душа - да се добере до Словото на Учителя и да приложи онова, което му е потребно на човека и доколкото може, да го осъществи чрез живота си. Затова ще прекараш половата си енергия нагоре по каналите на гръбначния си стълб и гръбначния си мозък, за да стигне до малкия мозък и оттам да се препрати до т. нар. център на хилядолистника, който се намира на върха на главния мозък. И само там можеш да се сдобиеш с приемателна станция - да приемаш Словото на Учителя и чрез живота си да го предаваш на другите като Висок идеал. Другият път е обикновеният човешки път. Ще прекараш половата си енергия надолу, ще се жениш, ще раждаш деца, ще ореш с твоите волове собствената си нива или ще ореш чужди ниви, ще сееш семената си и ще чакаш да дойде време за жътва. И така, ще дойде това време за жътва, но градушка се яви и очука и побие вдън земя всичко посято и ти оставаш гол и бос, гладен и жаден. Тогава ще разбереш, че си си пропилял живота между българите и че си се разминал със Словото на Учителя Петър Дънов, дадено чрез българско четмо и писмо. Това е. Ето това е притчата от Учителя за запушените и отпушените канали.

IX. Каменка Несторова - съпруга на Пеню Ганев и майка на трите му деца 1. Очерк от Елена Пенева Петкова, дъщеря на Пеню Ганев и Каменка Несторова Много стихове и песни са изпяти в прослава на майката. Най-свещеното същество на земята е майката и то истинската майка, която всеотдайно посвещава живота си в отглеждането на своите деца и животът й минава в грижи за семейството. Именно такава беше нашата майка Каменка. Кръстена е така с пожелание да е здрава и дълголетна като камък, понеже много деца е раждала нейната майка, но за жалост нито едно не е оживявало. Но за късмет, майка ми наистина живя един достоен за пример живот. Родена на 19.ХII.1915 год. в гр. Радовиш, Македония, изкарва едно тежко детство с много труд, несвойствен за възрастта й. Баща - Коце Несторов Мазнейков, майка - Катя Мазнейкова, р. 1894 г., сестра - Евангелия Коцева Дерменджиева, р. 6.II.1918 г. На 11 години, заедно със семейството си пристигат като емигранти в София, поради политическите разбирания на баща й, който е бил преследван от сърбите и няколко години е бил измъчван от тях в сръбските затвори. Баща й дълги години е работил като клисар в Софийската семинария и цялото семейство редовно посещава църквата. Като добра християнка, възпитана в човешките добродетели - човеколюбие и трудолюбие, много скромна, в училище, като ученичка, майка ми бързо спечелва уважението на съучениците си, което й помага да научи българския език и става една добра ученичка, много ученолюбива, която прави добро впечатление и на учителите. Завършва девическа гимназия, а след това учи за начална учителка. По време на войната учителствува в провинцията, а след 1944 год. се премества в София, в училището в кв. „Дианабад", като там се запознава с баща ми, също учител. Макар и да не са в първа младост - тя тогава е била над 30 години, а баща ми - над 50 години, решават да се оженят и да създадат семейство. Нямат намерение да имат деца, понеже майка ми не е била добре със здравето - имала е слабо сърце, крехко здраве. Заживяват своя семеен живот. Но коя жена не желае да стане, освен съпруга, и майка? И ето, за голяма радост и изненада на всички близки и познати на майка ми и баща ми, появява се първата им рожба - дъщеря Елена. След нея пък син - Петър, и това не е краят, защото се появява на бял свят и третият наследник, изтърсакът на фамилията - Иванка. И така, за много кратко време, къщата на Пеньо и Каменка на Изгрева се напълва с детска глъч. Голяма радост е за възрастните родители, но и още по-голямо изпитание и грижа лягат на плещите им - отглеждането на децата. Настъпват поредните безсънни нощи на майката. Ту едното се е поболяло, току-виж и другото нещо не е добре. Детски болести, големи грижи. Майка ми се разкъсваше между училището и къщи. Кое по-напред: да се подготви за следващия ден за училище пред учениците си, да обърне внимание на своите деца вкъщи, да ги изпере, да им сготви, да ги изведе на разходка или да отдели внимание на възрастната си майка? Това е голямо геройство и голямо изпитание на майка ми и въпреки крехкото си здраве, намираше време и сили с всичко да се справи. Макар сърцето й да беше болно. То беше едно голямо сърце, пълно с голяма обич и топлина, което майка ми раздаваше на хората около себе си. Еднакво посрещаше гостите ни от Изгрева, така, както посрещаше роднините си от Югославия и роднините на татко. Внимателна, добра към всички, хората усещаха и уважаваха нейната голяма човечност и християнска душа, да помага на хората в беда с каквото може. Беше и много добра учителка. Заради идеите на татко много пъти е имала неприятности в училище, но благодарение на твърдия си македонски дух, никога не е падала духом и винаги смело вървеше напред и все напред в трудния път на живота. Времето си върви, годините минават и неусетно децата са пораснали. Изпраща едно след друго на абитуриентски балове. След тях идва времето и на сватбите. Един подир друг, и трите деца създават семейства. Появяват се и така желаните и обичани от всички баби, любимите внуци, един от които носи нейното име - Камен. Трима внуци и една внучка. Изпълнила своя достоен живот, уморена от трудния път, по който е извървяла, майка си замина от този свят на 2.II.1984 год. на 68 години. 2. МОЯТА МАЙКА Каменка Костова Несторова (Ганева) Очерк от Иванка Пенева Нейкова, дъщеря на Пеню Ганев и Каменка Несторова Спомням си майка още от най-ранната си възраст. Работеше като учителка и беше много угрижена и сериозна, съсредоточена във всичко, което вършеше: често седеше зад една малка кръгла масичка, постлана с каре, ушито от нея с червени конци, да проверява тетрадки, да подготвя учебния си материал. Понякога махаше карето и точеше кори за баница - приготвяше тиквеници или македонски зелници. Много обичаше да пее, докато работи вкъщи. Репертоарът й включваше песни от родния й град Радовиш - Македония, стари градски песни, народни песни. Всяка вечер приспиваше сестра ми, брат ми и мен с голям букет от приспивни песнички, които ни отнасяха в приказните светове на сънищата. Пееше много вярно и точно. Като поотраснах, започнахме да излизаме вечер на разходка, по време на която пеехме и разговаряхме. Книгите бяха любимата й тема. Много нещо бе изчела и все даваше конкретен пример от някоя книга за дадена ситуация. Интересуваше се от всичко. За нея нямаше маловажни неща и може би затова обичаше подробните описания като в произведенията на любимият й писател Иван Вазов. Често, като се разхождахме и имаше ясно небе, гледахме и търсехме съзвездията като Голямата мечка, Квачката, Млечния път, Полярната звезда и планетите Нептун, Венера, Сатурн, Меркурий, Марс. Отнасяхме се в миналото с легендите, писани за тях. Друг път разглеждахме растенията и дърветата. Много обичаше да разглежда камъните, които считаше за живи. Казваше, че благодарение на това, че е кръстена Каменка, е останала жива след шест несполучливи раждания на майка й. Когато времето беше лошо, си оставахме у дома и бродирахме възглавнички и пеехме. Дните й минаваха с грижа за нас и голяма всеотдайност в учителската професия. Учениците й бяха едни от най-добрите по успех. С тях подготвяше пиеси и вечеринки. Навсякъде бе първа, но единствено на себе си не обърна достатъчно внимание. Животът й бе помрачен от първата операция - апандисит, последвана от втора - жлъчка, извадиха й 7 големи камъка. Скоро след като се възстанови, тя се пенсионира. Останала у дома, живо се интересуваше от политическия живот, четеше целия официален ежедневник. Когато идваха гости, а това се случваше често, тя оживено коментираше прочетеното. Гостите бяха различни - но тя всички посрещаше еднакво и винаги ни казваше: „Където е гост, там е и Господ." Когато се омъжих, тя ми идваше на гости. Веднъж пожела да види къде работя - заведох я в радиовъзел Свищов. Там се запозна с моя колежка - говорителката Янка Боянова, дългогодишен филолог учител. Двете подхванаха разговор за литературата и различни автори: Вазов, Славейков, Талев, преминаха през френския Ренесанс, английската литература, обиколиха целия свят и завършиха с древногръцката литература. Така неусетно изминаха три часа: майка - кротка, усмихната, а Янка се просълзи, прегърна майка и каза, че не е срещала досега толкова богата в литературата личност. След този случай сякаш ми се отвориха очите и видях майка в друга светлина - сдържана, волева и упорита, с много любов и себеотрицание. Такава бе и до последния си дъх. След като почина, плачех много за нея. Една нощ я сънувах весела и тя ми каза: „Защо плачеш за мен? Аз съм много добре, сега съм в Корея и уча малките корейчета на български език. Радвай се на живота и не мисли повече за мен." Свищов, 21 юли 2002 г.

Документи на Пеню Ганев I. Пеню Ганев, учител в село Кумарица, се назначава в новите земи - 18.1V.1944 год. 1. До Господина Пеню Б. Ганев с. Кумарица, Софийско М.Н.П. II. Софийски окол. учил. инспектор № 156 18.IV.1944 г. София - с. Ботунец Съгласно т. 3 на окръжно № 677-о от 15 март 1944 г. на Министерството на народното просвещение, съобщава ви се, Господине учителю, че вие сте определени за преместване в новите земи за учебната 1944/45 година. Ако има причини за отменяваме изпращането Ви, съгласно т. 5 и т. 6 на същото окръжно, направете постъпки навреме, като заявлението Ви бъде получено в инспекцията най-късно на 5 май 1944 г. Когато причините са от семеен или материален характер, подкрепете заявлението с необходимите документи, а ако е от здравословен характер, освен подаденото заявление, ще се явите лично на преглед пред медицинската комисия в канцеларията на училището в с. Своге -Софийско, на 7 май 1944 г. в 8 часа сутринта. Околийски училищен инспектор: (подпис) (печат) 2. Софийска областна реквизиционна комисия № 1223 3.V.1944 г. София УДОСТОВЕРЕНИЕ Софийската областна реквизиционна комисия удостоверява, че Пеню Ганев Бобев -първоначален учител в с. Кумарица, Софийско, е граждански мобилизиран към същата реквизиционна комисия от 13 април т. г. и продължава да бъде като такъв. Дава му се настоящото, за да му послужи гдето стане нужда. (печат) (подпис) 3. Подполковник - Подпредседател Областната рекв. комисия (Горов) М.Н.П. II. Софийски окол. учил. инспектор № 224 15 май 1944 г. с. Ботунец, Соф. Съобщава Ви се, че молбата относно преместването Ви в новоосвободените земи, не се уважава. И софийски окол. учил. инспектор: (подпис) Секретар: (подпис) (печат) 4. Софийска областна училищна инспекция № 7357 23 авг. 1944 г. Кюстендил До Госп, Пеню Б. Ганев, учител с. Кумарица, Софийско Копие: до г. Окол. учил. Инспектор с. Своге, Софийско Директора (Главния учител) с. Кумарица, Софийско Пунктовия учител с. Малашевци, Софийско Съобщава Ви се, че със заповед № 2499 от 7.VIII. т. г. на Министерството на народното просвещение, Вие се премествате от 15.1Х.1944 г.; с право на пътни и дневни пари, при първоначалното училище в с. Селце, Крушовско, като се запазва постоянното Ви място в старите предели на страната. за Областен училищен инспектор: (подпис) Секретар: (подпис) (печат) II. Документи на Пеню Ганев за музикалното му образование 1. До Г-на Столичния градски училищен инспектор в София Заявление ст Пеню Ганев Бобев, учител вс. Кумарица, Софийско Господине инспекторе, От 1923 година досега съм учителствувал. Външно не съм се проявил като отявлен противник на мракобесните правителства, които обезчестиха народа ни от 1923 год. до историческата дата 9 септемврий т. г. Все пак в исторята на моя живот има няколко документални случки, които твърдят, че аз не съм вървял в крак с властниците. Още ученик в 7ми клас на Поповската см. гимназия, имам намалено поведение за разпространяване нелегална литература. До Госп. Пеню Г. Бобев, учител с. Кумарица, Софийско През 1923 год., учител в родното си село - Водица, Поповско, укривах у дома си нелегални комунисти и земеделци, осъдени на смърт и дирени от полицията. Единия от двамата снабдих с нужните документи и чрез моя позната през Ямбол, Елхово препратих в Турция. През 1924 год. имах анкета от Шуменски училищен инспектор и със заповед № 36 от 14.11.1924 год. съм наказан с мъмрене по чл. 86 буква „в" от закона за Народната Просвета. През 1925 год. бях уволнен от родното си село, задето не гласувах с белязана бюлетина, за да докажа, че не съм против сговора. Със заповед № 4949 от 26.Х.1933 год. на Министерството на народната просвета бях уволнен като неудобен за границата от с. Равна, Царибродско. И след три месеца без място ме изпратиха в турско училище из Родопския край. Учителствувах по села из Поповско, Царибродско, Кърджалийско, Моравско и Софийско. От селяните навред обичан, защото това е отзвукът на моята душа. През този си скитнически живот аз не губех времето си напразно. Две неща запълваха всичкото ми време извън преките ми задължения в училище и извън него. Те са: научната литература и музиката. Аз се отдадох с цялата си жар да уча цигулка, пеене и теория на музиката. Като дойдох в Софийско учител, започнах редовно да вземам уроци по цигулка от музикалния педагог Христо Петков. Това лято започнах да вземам уроци по пиано и завърших един курс по хармония. Във всички училища, където съм учителствувал, съм ръководил училищни хорове в училищата и някъде съм ръководил такъв с моми и момци. Два пъти се явявах на конкурсен [изпит] за Столичен учител, но способността и знанието не ми помогнаха, защото ...!! За да мога да продължа музикалното си образование, а същевременно и да бъда полезен на ученици и колеги, като учител педагог и ръководител на училищен хор, аз Ви моля, Г-не инспекторе, да ме назначите първоначален учител в София. 2. Бележка О.Ф. комитет в с. Кумарица, Софийска околия, дава настоящата на Пеню Ганев Бобев, учител в същото село, в уверение на това, че в миналото не е проявен като фашист, а понастоящем е добър отечественофронтовец и ръководител на ученическата организация „Септемврийче" в училището ни. Настоящата да му послужи където стане нужда. 4.1Х.1946г. с. Кумарица Председател: (подпис) Секретар: (подпис) (печат) [на гърба:] № 777 4 септемврий 1946 год. Соф. Окол. о. ф. комитет потвърждава Сл. бележка от о. ф. комитет в с. Кумарица на Пеньо Ганев Бобев. Председател: (подпис) Секретар: (подпис) (печат) 3. Държавна Музикална академия № 432 10 август 1925 г. София УВЕРЕНИЕ Дирекцията на Държавната Музикална Академия уверява, че Ганев Пеню е бил курсист във вторикурс в 25-дневния курс по музика при същата академия, открит съгласно окръжно № 10271 от 22 май 1925 г., от Министерството на Народното Просвещение, като е слушал лекции по следните предмети: хармония, солфежи, история на музиката, наука за инструментите, методика на пение, хор и цигулка. Директор: (подпис) (печат) 4. Държавна Музикална академия № 780 14.III.1926 г. София УВЕРЕНИЕ Дирекцията на Държавната Музикална Академия уверява, че Ганев Пеню е бил курсист в трети курс в 25-дневния курс по музика при същата академия, открит съгласно окръжно № 14829 от 7 юлий 1926 г. от Министерството на Народното Просвещение, като е слушал лекции по следните предмети: хармония, солфежи, понятиеза контрапункт и др., история на музиката, практическо упътване по инструментация, методика на практическа лекция, хорово пение, записване мелодии, организация ученически оркестри, цигулка. Директор: (подпис) (печат) 5. Софийска областна учил. Инспекция № 3012 30.III.1938 год. гр. София УДОСТОВЕРЕНИЕ Софийската областна училищна инспекция удостоверява, че Пеню Ганев Бобев учителствува непрекъснато от 15.ГХ.1934 год. до днес и продължава да служи при първоначалното училище вс. Равна, Годечка околия. През това време същият не е уволняван по чл. 70, нито е наказван по чл. 74, букви „г", „д", „е", „ж" и „з" от Закона за народното просвещение. Настоящото се издава на Пеню Г. Бобев, за да му послужи при явяване на конкурсен изпит. Зам. обл. учил. инспектор: (подпис) за Секретар: (подпис) (печат) III. Къде е работил Пенк) Ганев (Сведение по негов документ) Къде е служил На каква длъжност От кога до кога 1. с. Водица, волнонаемен от 15.IX.1923 Поповско прогимназиален до 14.IX.1925 учител 2. с. Крепча, редовен от 15.IX.1926 Поповско първоначален до 14.IX.1929 учител год. 3. с. Губеш, редовен от 15.IX.1929 Царибродско първоначален до 14.IX.1930 учител 4. с. Равна, редовен от 15.I.1930 до Царибродско първоначален 3.Х1.1933 учител 5. с. Игловръх, редовен от 13.I.1934 Кърджалийско първоначален до 14.I.1934 учител 6. с. Равна, редовен от 15.IX.1934 Царибродско първоначален до 30.X.1938 учител год 7. с. Алдоми- волнонаемен от 7.XI.1938 ровци, Софийска прогимназиален до 25.ХП.1940 учител год. 8. с. Чепинци, редовен от 26.ХП.1940 Софийско първоначален до 31.VIII.1941 учител год. 9. с. Сувойни-ца, редовен от 1.IX.1941 Сурдулишко първоначален до 14.IX.1942 учител год. 10. с.Чепинци, редовен от 15.IX.1942 Софийско първоначален до 9.XI.1942 учител год. 11. с. Игловръх, редовен от 10.XI.1942 Кърджалийско първоначален до 11.X.1948 учител год. 12. София редовен от 12.X.1948 „Дианабад" първоначален до 31.VIII.1954 у-ще „Петър учител год. Абаджиев" 13. София, редовен от 1.IX.1954 34 основно първоначален у-ще „В. учител Коларов" IV. Документи на Пеню Ганев от военните власти 1. 1-а АРМЕЙСКА ВЕТЕРИНАРНА ЛЕЧЕБНИЦА) ВРЕМЕНЕН ВЕТЕРИНАРНО-ПОДОФИЦЕРСКИ КУРС Свидетелство № 6313 Дадено на Ветеринарния Младши Подофицер Бобев Пенкз Ганев, родом отс. Водица, околия Поповска, окръг Шуменски, набор 41/1916, в удостоверение на това, че той е следвал при поведение Примерно временния Ветеринарно-Подофицерски Курс при 1-а Армейска Ветеринарна Лечебница и на изпита е показал успех по: 1. Теоретически познания Много добър 2. Практически познания Добър Поради което на основание заповедта по Действующата Армия № 997/ 1917 год. със заповед № 572 § 6. по поверената ми лечебница е произведен Ветеринарен Младши Подофицер, без право на свръхсрочна служба след демобилизацията. гр. Скопие, 27Септ. 1917 год. Началник на лечебницата, Санитарен Подполковник: (подпис: Плакидов) (печат) 2. ЩАБ НА 29-й ПЕХОТЕН ЯМБОЛСКИ ПОЛК БИЛЕТ № 2471 Щабът на 29-й Пехотен Ямболски полк дава настоящия на Ветер. Мл, Подоф. от Картечната рота на същия полк Бобев Пеню Ганев, родом от село Водица, Поповско, в удостоверение на това, че той, съгласно телеграмата от Началника на 3-а Балкан. Дивизионна област под № 1463 т. г., основана на такава от Щаба на Действующата Армия № 2275 с. г., се уволнява в безсрочен отпуск от 21-й Март т. г., понеже е от набор 1917 год. Умоляват се военните и административни власти да не му препятствуват до пристигане до местожителството му с. Водица. Гр, Ямбол, 25 март 1919 год. Командир на полка, Полковник (подпис) Адютант, Поручик (подпис) 3. Командир 29 Пех. допълв. Дружина № 2310 5 юний 1941 г. гр. Ямбол Удостоверение Щабът на 29 Пехотна Допълваща Дружина удостоверява, че запасният ветеринарен младши подофицер Пеню Ганев Бобев, набор 1897 година, от селото Водица, околия Поповска, като завършил Ветеринарната школа в гр. Скопие на 1 април 1918 година е преведен на служба в 29 Пехотен Ямболски Полк и на 21 март 1919 година - уволнен. Същият е бил на фронта. Настоящото се издава, за да му послужи за освобождаване от временна трудова повинност. Горното с подпис и печата на дружината се удостоверява. Полковник (подпис) (печат) 4. Министерство на войната Военно-историческа комисия № 4609 10 декемврий 1942 год. София Удостоверение Военно-историческата комисия удостоверява, че 29-и пехотен Ямболски полк и 1-а армейска ветеринарна лечебница през войната 1915/1918 година е бил в оперативната зона от 1-и октомврий 1915 година до 29-и септемврий 1918 година. Настоящото се издава на Пеню Ганев Бобев от с. Водица, Поповска околия, живущ в гр. София, по писмена молба № 4160/1942 година, за да му послужи за класиране и за пенсия. (подпис) Председател на комисията (печат) 5. „ГУРГУЛЯТ" София, 19.Х1.1942 год. ДРУЖЕСТВО НА ЗАПАСН. ПОДОФИЦЕРИ СОФИЯ № 1258 УДОСТОВЕРЕНИЕ Дава се на Пеню Ганев Бобев, от с. Водица, Поповско, жив. София, кв. Изгрева № 13, в удостоверение на това, че той е организиран дружествен член и е редовно отчетен до 31 Март 1943 год. Същият притежава лична карта № 7923/ 942 год. като участник във войните на фронта. Настоящото му се дава по негово искане в два екземпляра, за да му послужи за пенсионното отделение и за класиране съгласно закона на запасното войнство, публикуван в Държавен вестник брой 103/941 година. Председател: (подпис) Секретар: (подпис) (печат) ЩАБ 1-а ПЕХ. СОФИЙСКА ДИВИЗИЯ ПО ЛИКВИДАЦИЯТА № 3333 18 Септември 1942 год. СОФИЯ УДОСТОВЕРЕНИЕ Щабът на 1 -а пех. Соф, дивизия по ликвидацията удостоверява, че запасният редник от 1-а Армейска Ветер, лечебница Пеню Ганев Бобев от с. Водица, околия Поповска, през войната 1915/1918 год. е служил мобилизиран в същата част от 1-и Юний 1917 год. (спр. заповед № 55 § 3) до 25и Декемврий 1917 год. (спр. заповед № 593 § 8). Същият е изпълнявал не щатна длъжност и е служил през горното време в оперативната зона на военните действия. Дава се, за да послужи пред пенсионното отделение за пенсия, съгласно закона за запасното войнство (Държавен вестник брой 103 от 14 май 1941 г.). (подпис) Подпоручик Завед. Ликвидацията Ликвидатор: (подпис) (печат) 7. КОМАНДИР 29. пех. Допълваща дружина № 4118 9 октомврий 1942 год. гр. Ямбол УДОСТОВЕРЕНИЕ Щабът на 29-а пех. Допълваща дружина дава настоящото на Пеню Ганев Бобев от с. Водица, околия Поповска, в уверение на това, че той на 1.1.1918 година е преведен от ветеринарната лечебница при 1-а Отделна армия в 1. карт. рота на 29-й п. полк, като мл. подофицер и зачислен на 24 лева годишна заплата. На 21.Ш.1919 година уволнен от военна служба от нестр. рота на с. полк и в същия чин. (Справка заповеди № 412 § 4 - 1917 г. и 48 § 4 - 1919 год. по 29-й пех. Ямболски полк). Той е взел участие през войната, бил е мл. подофицер, не е заемал щатна длъжност и е получавал (24) двадесет и четири лева годишна заплата. Настоящото му се издава по повод заявлението му Вх. № 4572, за да му послужи за пенсия и класиране, съгласно Закона за общия съюз на запасното войнство - Д. в. брой 103/941 г. Горното с подписа и приложен печата на дружината се удостоверява. (подпис) Майор (печат) 8. До Дирекцията на пенсиите (отделение за изслужено време) София Заявление от Пеню Ганев Бобев редовен първоначален учител в с. Кумарица, Софийско От 1и юний 1917 год. до 25и декемврий 1917 год., всичко 6 месеца и 25 дни, съм служил в първа армейска ветеринарна лечебница и от 1.1.1918 год. съм служил в I карт. рота на 29. пехотен Ямболски полк, всичко 8 месеца и 29 дни. Всичко 15 месеца и 24 дни съм бил в оперативната зона през войната от 1.Х.1915 год. до29.1Х.1918год. Моля почитаемото пенсионно отделение да ми изчисли каква сума се следва да внеса за горното време, за да ми послужи прекараното във войната време за пенсия и за класиране. 27.I.1943 год. С почитания: София П. Ганев (подпис) [на гърба:] Приложение: 1. Удостоверение № 3333 от 18.1Х.1942 год. от щаба на 1-ва пех. Софийска дивизия -София. 2. Удостоверение № 4118 от 9.Х.1942 год., издадено от щаба на 29. пех. доп. дружина. 3. Удостоверение № 4609 от 10.ХП.1942 год., издадено от Военно историческата комисия -София. 4. Удостоверение №1258 от 19.Х1.1942 год., издадено от Дружеството на запасните подофицери. 5. Удостоверение № 178 от 12.Х.1942 год., издадено от пунктовия учител с. Водица, Поповско. 9. 6° военно окръжие Повиквателна карта (За в случай на мобилизация) Запасният подоф. Пеню Ганев Бобев от с. Водица, община Водишка, да се яви в 7и пехотен Пресл. полк, поделение № 37 в гр. (с.) Дивдядово, на втория ден от обявяване на мобилизацията. От управлението на окръжието (печат) [на гърба:] Упътване: 1. Тази карта важи за безплатно пътуване по Българските държавни железници и параходи. 2. Всеки повикан е длъжен да се яви в определената част точно в указания ден. Неявилите се наказват чрез съд. 3. При явяване в частта картата се представя. Затова тя трябва да се пази. 4. Всеки повикан трябва да носи със себе си: здраво горно облекло, 2 чифта долно облекло, 2 кърпи за лице, 2 кърпи за нос, 2 чифта чорапи или партенки и 1 чифт навои. Който запасен се яви със собствено формено облекло, здрави ботуши или обуща за навои, ще получи веднага стойността им по пазарни цени. (IV Министерско постановление от 10.1.1936 год., протокол № 199 от 14.1.1936 год.) V. Писма на Георги Куртев до Филип Илиев от с. Баня, Бургаско 1. Писмо от 4.Х.1942 год. Обичний Филипе, Понеже Милю го няма, то съобщавам ти, че на 6и този месец, вторник, на обед ще дойде в селото ви сестрата Савка Керемидчиева, стенографката, пратена от Учителя. Ще я придружава Василка. За това съобщете на всички братя и сестри, във вторник да бъдат в село, ще има да се кажат важни неща. Пригответе обед, защото като се наобядват, ще заминат за Тержумен и оттам ще заобиколят всички села. С братски поздрав: Г. Куртев Айтос 4.Х, 1942 г. 2. Писмо от 16.IV.! 949 год, 16.1У.1949Г., Айтос Добрий брат Филипе, Наложи се, че на 25-того, вторий ден на Великден, да дойдете на градината. За това ще те очаквам. Ще си вземеш хляб за ядение. Това наше събирание няма връзка с гостите, които очакваме. Те не се знае кога ще дойдат. На 25 вечерта ще се срещнем. На другия ден ще си отидете. С поздрав: Г. Куртев Ще ви очаквам. 3. Молитва за България, написана с почерка на Георги Куртев Господи, направи България остров на мира всред океана на днешното безумно човекоизтребление. Запази народа ни докрай настрана от войната. Дай ум и разум на нашите управници, да изпълнят обещанията, в името на които застанаха начело на народа. Помогни да се осъществят съединените Европейски щати, за да се избегнат за в бъдаще по този начин всякакви войни. * Произнасяйте тази молитва три пъти всяка сутрин след ставане. Препишете я веднага 10 пъти и в разстояние на 24 часа я изпратете на 10 души ваши познати. Нека тази молитва да се издигне безспирно към небето от целия български народ. VI. Разпродажба на Изгрева 1. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев 1. След събитията от 1957/1958 год. и започването на процес срещу Братството поради задължения към държавата, всички вещи на Изгрева бяха оценени и после продадени на предишните им собственици. 2. Прави се списък и всеки внася пари и за тези пари, по усмотрение на комисията, на всеки един изгревянин се предава някаква вещ. 3. Така, чрез фактура от „Всестранни услуги" № 2769 от 4.ХII.1958 год., на Пеню Ганев се предава два бакърени казана, бакърен чайник, чугунена печка и печка радиатор - чугунена, оценено за 1500 лева, което навремето е голяма сума. 4. Така, чрез фактура от с. п. „Всестранни услуги" „Оказионен магазин" с № 01357 от 3.Х11.1958 год., на Пеню Ганев се предава, или той изкупува, литографски камък за 20 лева. Това е литографският камък на Пентаграмата или на Антиминса. Това никой не може да каже днес, към 2002 година. На гърба на фактурата е отбелязано," че този литографски камък е у Славчо Печеников (Написано е: „Литографският камък е у Славчо (долу) - В. Пашов", с почерка на Влад Пашов). 5. Всички вещи са оценени от чиновниците на заложна къща или т. нар. оказионен магазин, който е към „Всестранни услуги" гр. София. Парите се предават на тях, а за сметка на това изгревяни откупуват вещите на Изгрева. 2. Как се откупуваха местата на Изгрева и как се защищаваха (Бележки на съставителя Вергилий Кръстев) 1. В „Изгревът" том I, стр. 173 - 174, Борис Николов описва как е купена една голяма нива и как е раздробена. 2. За раздробяването на местата на Изгрева виж „Изгревът" том I, стр. 585-593, том V стр. 718 - 721. 3. Представяме един договор, при който се вижда, че Гена Папазова купува 300 м2, Райна 2 2 2 2 Захариева - 555 м , Стоянка Илиева - 300 м , Юрданка Писинова - 300 м , Никола Антов - 300 м и тримата: Славчо Печеников, Борис Николов и Димитър Стоянов - 537 м . Така се раздробяват местата и не се изпълняват думите на Учителя, че всеки трябва да купи по 1000 м2, т. е. 1 декар. 4. Как всеки защищава своето място от посегателствата на регулацията, се вижда от едно Изложение на Пеню Ганев, написано собственоръчно. 3. Договор за продажба на недвижим имот Днес, на ... 1931 год., доруподписаните Ангел Николов Ангелов и Величко Иванов Преславски от гр. София, от една страна, и Гена Йонева Папазова от гр. Орхане, Йорданка Ив. Писинова от гр. София, Райна Блъскова Захариева от гр. София, Стоянка Христова Илиева от с. Богданов Дол, Брезнишко, Никола Антов Вълчев от гр. София, Славчо Георгиев Печеников, Борис Николов Дойнов и Димитър Стоянов, всички от гр. София, сключихме настоящия договор за покупко-продажба на долуозначения недвижим имот от 2600 м , както следва: 1. Ангел Николов Ангелов и Величко Николов Преславски прехвърляме правото на собственост и фактическото владение още днес на Гена Йонева Папазова от собственото си място, находящо се в землището на с. Слатина в местността „Къро", 608 кв.м. на стойност 21 280 лв. при съседи: Михаил Влаевски, Мариус Попов, Иван Жеков, Върбан Христов, Никола Антов и Славчо Печеников; на Юрданка Ив. Писинова - от собственото си място, находящо се в същото землище и местност, 300 кв.м. на стойност 10 500 лв. при съседи: Райна Захариева, Васил Гьондов, Коста Петрунов, Мара Златева и Стоянка Илиева; на Райна Блъскова Захариева - от същото място, находящо се в същото землище и местност, 555 кв.м. на стойност 19 425 лв. при съседи: Здрава Попова, Николина Христова, Васил Гьондов, Йорданка Писинова, Стоянка Илиева и Славчо Пече-ников; на Стоянка Христова Илиева - от същото място 300 кв.м. на стойност 10 500 лв., при съседи: Райна Захариева, Арон Фархи, Юрданка Писинова, Коста Петрунов и Никола Антов; на Никола Антов Вълчев - от същото място 300 кв.м. на стойност 10 500 лв., при съседи: Славчо Печеников, Райна Захариева, Стоянка Илиева, Арон фархи и Гена Папазова; и на Славчо Печеников, Борис Николов Дойнов и Димитър Стоянов-от същото място 537 кв.м. на стойност 18 795 лв., при съседи: Здрава Попова, Николина Христова, Райна Захариева, Никола Антов, Гена Папазова, Ив. Жеков и Върбан Христов. Срещу продажната стойност на гореказания имот по цена 35 лв. кв.м. на обща стойност 91 000 лв., от които 70 000 в брой и 18 795 в полици, получихме от купувачите както следва: от Гена Йонева Папазова - 10 080 лв., от Юрданка Ив. Писинова - 4730 лв., от Райна Блъскова Захариева -9730 лв., от Стоянка Христова Илиева - 4730 лв., от Никола Антов Вълчев - 4730 лв., от Славчо Георгиев Печеников, Борис Николов Дойнов и Димитър Стоянов - в полица 7000 лв. с падеж 31 декемврий 931 год., или: в пари - 34 000 и в полица - 7000 лв. 2. Същите продавачи се задължаваме в срок до 31 дек. т. г. да снабдим купувачите с надлежните нотариални актове за продадения от нас имот, като разноските за снабдяване с нотариалните актове се заплатят от купувачите. 3. Ако продавачите нарушат владението на купувачите и не оспорят правото на собственост, или това направят някои правоприемници, или пък някои трети лица, задължаваме се да заплатим една неустойка от 80 000 лв. - двоен размер на взетото капаро, като договорът в такъв случай се счита унищожен по право. 4. Имота продаваме освободен от всякакви тяжести: привилегии, ипотеки, възбрана и др,, а ако се окажат такива след продажбата, ще отговаряме лично за тях и в случай на принудително отнемане на имота от ръцете на купувачите от кредиторите, се задължаваме пак да заплатим уговорената неустойка. 5. В случай на отчуждаване на същия имот за държавна или общинска полза, сумата, добита от това отчуждаване, е в полза на купувачите. 6. Всички подобрения и повишавания стойността на имота, станали след датата на дадения договор, са в полза на купувачите. 7. Купувачите Гена Йонева Папазова, Йорданка Ив. Писинова, Райна Блъскова Захариева, Стоянка Христова Илиева, Никола Антов Вълчев, Славчо Георгиев Печеников, Борис Николов Дойнов и Димитър Стоянов приемаме купения от нас имот при условията, указани от продавачите, изложени в този договор. Настоящият договор се състави в един оригинал и по един препис за всеки един от купувачите. Продавачи: Купувачи: Свидетели: 4. Обяснения на Пеню Ганев във връзка с обвинителния акт № 55 (чернова) Пеню Ганев Бобев В обвинителния акт пореден № 55 на страница 6, на 6 ред, като се брои отгоре надолу Това, което казах на 3.Х.1957 год., думите ми не са вписани вярно. Аз казах, че отидох по работа в дома на Никола Антов (с когото сме непосредствени съседи и тогава бяхме близки приятели). Заварих на масата шише с вино, пържени кюфтета от месо и другарката Кина Петкова пържеше в тиган още кюфтета, така че стаята и антрето бяха задимени от изпаренията на пържещите се кюфтета. Лицето, което щяха да гощават, бе техникът Ковачев от техническата служба при Благоевския районен съвет. Точната дата не помня, когато заварих тая картина, но бе през 1956 год. през лятото. Когато бяхме в добри съседски отношения, Н. Антов ми каза, че той, благодарение на близки от техническата служба при Благоевския районен съвет, успял да си оформи дворното място в самостоятелен парцел и че знаейки, че неговите съседи не се интересуват от план, от регулация, той си постига целта, [отгоре е написано: и ул. „10", на която е неговият дом, от 8 метра намалил на 6 м.] Ние бяхме до неммоверност слепи и наивни идеалисти, че вярваме на всеки, който се нарече „брат". Когато се изложи планът и се съобщи всеки да отиде и го прегледа и в законния срок да направи своите възражения, ние, съседите на Н. Антов, никой не отиде да го прегледа и никой, значи, не направи възражения. След изтичане законния срок, всички съседи получихме писма от техническата служба, да отидем да си получим сумите от Българската народна банка, които са за взетата от дворните ни места земя и предадени на Н. Антов по регулация. Никола Антов ми е говорил, че улица „Десета", на която е неговият дом, е била по план 8 метра, но той замолил техниците и улицата е намалена на 6 метра. Когато заварих в дома на Н. Антов подготовката за гощавката на техника от техническата служба Кавачев, разбрах, че той е приятелят на Н. Антов, с когото другарски се разговаряха. При събранието на 3.Х.1957 год. казах не че с тая гощавка е подкупил техническото лице, за да ми вземе от дворното място, за да си оформи парцела, което стана през 1948 год., а гощавката на техника бе през 1956 година - 9 години след отчуждаването на част от моя двор и от дворните места на съседите. Така че, и дума не може да става, че гощавката през 1956 год. е станала, за да подкупува техника, задето му оформил дворното място в самостоателен парцел. Аз изнесох тоя факт пред О. Ф. събранието, за да обрисувам моралния лик на Антов. Пред обществото „Бяло Братство" той минава за вегетарианец и въздържател, а гощава гостите си с кюфтета и ги черпи с вино. За илюстрация на горното аз казах как аз посрещам и гощавам гостите си невегетарианци. Аз казах, че когато встъпих в брак с другарката си през 1949 година, моите гости свидетели при бракосъчетанието ние нагостихме с изобилна вегетарианска храна и ги черпихме със зелев сок. По второто ми обвинение казвам следното: Никола Антов насаме ми е говорил, че Симеон Григоров Арнаудов ще бъде уволнен. Скоро след тая закана на Никола Антов, Симеон Г. Арнаудов бе съкратен от военнопредставителния хор на Министерството на отбраната в София, Като допълнение ще прибавя и някои изказвания и факти, които не съм изказал пред събранието на 3.Х.1957 г. Пред мен Н. Антов се е заканял да нанесе втори побой на битата от него Елена Щерева Андреева. Заканяше се да нанесе побой на Беса Жечева Панайотова. През лятото на 1955 г, Н. Антов съпровождаше рейсовите коли, които откарват и докарват летуващите от общество „Бяло Братство" от кв. „Изгрев" до Рила, местността „Полечица" зад Говедарци и обратно. На 19.VIII.1955 г, връщайки се от Рила, рейсът, препълнен с летовници, спря пред агенцията на рейсовите коли в Самоков. Мина повече от час, летовниците нервничат, изказват негодувания, но Н. Антов го няма. Зададе се най-после. По улицата вървеше в зиг-заг. Седна до мен на най-първите места в рейса. Миришеше на бъчва с вино. 25.Х.1958год. Дал сведения: П. Ганев [на друг лист:] Любен Гавраилов дойде у дома на 28.1Х.1957 год., събота вечер, и ми каза следното: „Пеньо, утре сутринта не дохождай в салона! Утре кръв ще се лее! Приятел си ми и имаш три деца, не дохождай в салона!" На ... дойде Христо ... и ме помоли да го фотографирам. Главата му бе разбита и широка рана зееше на темето му. От раната по темето, челото, лицето, дрехите по гърдите бяха облени в кръв. Каза ми, че Н. Антов го е бил и че снимката ще му е нужна за съда, защото той ще съди Н. Антов за нанасяне на побой. През 1956 год. посетих рано Н. Антов. На нощната му маса имаше пистолет. 5. Как се отчуждаваха имотите на частни лица на Изгрева 1. Известия Година IX, брой 63 8.Vin.1958 г. Притурка към брой 63 Сталински районен народен съвет- София Съобщение. Съобщава се на собствениците на имоти планоснимачни № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12 и 13, съставляващи парцел I в квартал № 2 -„Сталин", по плана на гр. София и парцел II от същия квартал, че с протокол № 23 от 17 юли 1958 г. на изпълнителния комитет на СГНС те се отреждат за нуждите на Министерството на Транспорта и съобщенията за построяване на телевизионен център и радиодом. В 14-дневен срок от публикуването на настоящото съобщение заинтересуваните собственици могат да направят писмени възражения по решение на СГНС до техническия отдел при Сталинския райсъвет - бул. Стамболийски № 3 5, V етаж. От съвета. 2. Сталински райсъвет До Пеню Ганев Бобев отдел „Технически" ул. 10-та № 6 № 7970 18.VIII.58 София Моля, явете се в 7-дневен срок от получаване на настоящото в Техническия отдел при Сталински РНС, находят, се на бул. Стамболийски № 5, V етаж, в стая № 20 от 13 до 16 часа, като носите със себе си Нот. акт на имота Ви пл. 8 от кв. 1 м. Сталин (Изгрева), също удостоверение от ЖСДИ, от което да е видно по кой параграф Ви е освободен имотът. При непредставяне на горните документи ще считаме, че не сте собственик иа въпросния имот. Н-к отдел: (подпис: не се чете) печат) 19.VIII.58г. (подпис: не се чете) 3. Заявление от Пеню Ганев До другаря Началник на отд. „Технически" при Сталински РНС - София Заявление от Пеню Ганев Бобев, жител на ст. София кв. „Изгрева" ул. 10 № 6а Другарю Началник, Съгласно писмото Ви от 18.VIII.1958 г. под № 7970 относно кв. № 1 план 8 на собствения ми имот, за доказателство, че имотъте моя собственост, представям Ви следните документи: 1. Удостоверение № ... от ... VIII.58 г, издадено от ЖСДИ Сталински РНС в София. 2. Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 2.1.1933 г. том I № 4 регистър 5 дело № 5 от 1933 година. 3. Нотариален акт за продажба на недвижим имот том IX № 146 регистър 1917 дело № 1831 от 31.VIII.1935 год. 4. Тайно завещание към нотариално дело № 1943 от 6.Х1.1945 година на V нотариус при Софийския околийски съд. Моля, след проверката на нотариалните актове и тайното завещание, същите документи да ми се предадат веднага. София, 20.VIII.1958 г. С другарски поздрав: (подпис: П.Ганев) 6. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев За доказателство, че някои постройки на Изгрева са направени с планове, одобрени от общината, поднасяме един документ. Това е план за постройка на Пеню Ганев, Елена X. Грпигорова, Борис Николов, Славчо Печеников, Гена Папазова, Никола Антов, Йорданка Писинова и Стоянка Илиева. На този план има 3 скици, подробен план за страеж на къща. Представена за одобрение на 7.VIII.1935 г. при Софийското областно инженерство и подписано от архитекти. Отдолу личат подписите на 8-те стопани. Утвърждаване е резолюцията на инженера от 7.VIII.1935 г. Така че идва ред и къщата на Пеню Ганев да бъде разрушена и да се построят там новите легации на СССР, а семейството получава за къщата апартамент в „Дианабад", в който си заминават двамата съпрузи, а днес там живее синът им Петър Ганев. VII. Как Пеню Ганев се сдоби с място и къща на Изгрева (Бележки на съставителя Вергилий Кръстев) 1. Елена Хаджи Григорова е една от онази група, която закупуват една нива от около 2600 кв. м и си я разделят по 600 кв. м. Виж „Изгревът" том II стр. 173 - 174. 2. Елена чрез писмо № 3330 от 14.VIII.1934 г. притежава 592 кв. м на Изгрева празно дворно място. 3. Пеню Ганев закупува от Елена 1/2 идеална част от нейното място. 4. По-късно на това място се издига къща, видно от приложения план от 7.VIII.1935 г. и от удостоверение № 9268 от 21.Х.1940 г. 5. С удостоверение № 971 от 22 май 1947 г. се вижда, че на Елена има записано място и къща. 6. В спомените си Пеню описва как строи своята къща на Изгрева. Разказваше ми, че отива при Учителя да Му иска пари. Учителят му казва: „Имам пари, но те са братски пари, на Господа са. На когото съм дал пари, никой не е прокопсал с братските пари. Затова намери от някой и вземи назаем." Така и прави - взима назаем и построява къщата. 7. По-късно, на 6.ХI.1945 г. Елена прави завещание на Пеню и му завещава своя дял от къщата и мястото. Тя си заминава от този свят на 31 .Х. 1948 г. Пеню е вече с къща и парцел. 8. В тази къща той живее, раждат му се 3 деца. И накрая тя бива разрушена, както и останалите къщи на Изгрева, за да се строят там легации на СССР. Слатинско селско общинско управление № 3330, 14.VIH.1934 г. с. Слатина, Софийско Удостоверение Слатинското селско общинско управление - Софийска околия удостоверява, че според основните данъчни книги на общината за периода 1929/34 финансова година на името на Елена х, Григорова Накева от гр. София има записано на стр. 2101 в отдел II под пореден № 1 (592) петстотин деветдесет и два кв. м, празно дворно място. Настоящото се дава да й служи пред училищните власти. Кмет: (подпис: не се чете) Секретар бирник: (подпис: не се чете) (печат) 2. Нотариус при Софийския областен съд Записка 31 юли 1935 г. № 236 том 8 за вписване Нотариален акт за продажба иа недвижим имот Представена от Пеню Ганев Бобев, учител, от село Водица, община Водишка, Поповска околия. (гербова марка за 5 лв., гербова марка за 2 лв.) Такса: по чл. 1 табл. З.П.И. 50 лв. по чл. 13 табл. З.П.И. 10 лв. Всичко 60 лв. По кв. № 26861/935 Съдържание: Вписва се нотариален акт № 146 том IX с дата 31.VII.1945 година, издаден от I нотариус на Софийския областен съд, с който Елена Мици Накева X. Григорова, учителка, от София, продава на Пеню Ганев Бобев, учител, от село Водица, Водишка община, Поповска околия, (1/2) една втора идеална част от своето собствено място (нерегулирано) от (592) петстотин деветдесет и два квадратни метра цялото, съставляващо част от цялата нива от (2,6) два декара и шест ара, находящо се в землището на село Слатина, Слатинска община, Софийска околия, на местността „Къро", при съседи на цялата нива: Боне Митов, от две страни Баучер и братя Колеви, за сумата (3000) три хиляди лева. Купувач: (подпис: П. Ганев) Нотариус: (подпис: не се чете) (печат) (марка за 5 лв., фонд съдебни сгради) На партидната книга том 181 страница 56 Столична голяма община (Таксови марки за 3 лв. и за 10 лв., печат) VI Кметско Представителство № 9268, 21.X.1940 г. София-Слатина Удостоверение VI-то Кметско Представителство на Столичната Голяма Община, София-Слатина, удостоверява, че на името на Пеню Ганев Бобев, жител на София-Слатина, по данъчните книги на представителството за периода 36/40 година на стр. 2345 има записано къща с дворно място с данъчна оценка 51 800 лева. Настоящото се дава на Пеню Ганев Бобев по повод заявление вх. № 9686 от 21.Х.1940 година, справка данъчните книги на представителството, за да послужи пред училищните власти. VI-ти Км. Представител: (подпис: не се чете) (Ат. Буров) Секретар бирник: (подпис: не се чете) (печат) (Н. Димитров) 4. Столична народна община 6, кметско представителство № 971, 22 май 1947 год, София кв. № 9655 от 22.V.47 г. Удостоверение Столичната народна община - VI км. представителство удостоверява, че в основните данъчни книги на градските части на общинаата има записани по партида № 813 на името на Елена X. Григорова следните недвижими имоти: № по ред Къде се намира имотът Данъчна оценка Сградата е построена: Улица; № на местото на сградата всичко а) до края на 1939 г. или б) през коя година (за същата година се отнася и оценката) 1. кв. Царица Йоанна 11 840 1000 12 840 до 1939 год. Съгл. чл. 7 от зак. за еднократния данък върху имуществата, посочената данъчна оценка на мястото трябва да се умножи, при декларирането, с множител 5, а оценката на сградата - със съответния множител, според годината на построяването на сградата. Забележка: Към 17.Ш.1947 г. е дължал общински данъци и такси до 1946 год. вкл лв. и за 1947 год лв. Всичко: лв. Това удостоверение се издава, за да послужи при определяне на еднократния данък върху имуществата. Ръководител бюро: (подпис: не се чете) (печат) Ако лицето има части отсъсобствени с други лица имоти, трябва да представи за тези имоти отделно удостоверение. 5. Завещание на Елена Хаджи Григорова в полза на Пеню Ганев Оригиналът обгербван с 642 лева Препис извлечение Тайно завещание Днес, 6 ноемврий 1945 година аз, Елена Хаджи Григорова Мицинакиева, родом от гр. Воден, Македония, а живуща в квартал „Изгрев" при София, жителка на село Слатина - Софийска голяма община, намирайки се в здрав ум, непринудена от никого, чрез това тайно завещание правя завещателни разпореждания в полза на: сестрите си Олимпия и Савка Хаджи Григорова Мицинакиеви от гр. Воден, Македония, и на Пеню Ганев Бобев, родом от село Водица, Поповска околия, а понастоящем учител в село Кумарица, Софийско, и жител на същото село, които да владеят в сила след моята смърт и обявявам, че завещавам: 1 2. На Пеню Ганев Бобев, когото назначавам за мой универсален наследник (понеже аз съм госпожица и нямам живи родители) завещавам всичките си недвижими имоти (дворното ми място, заедно с постройката върху него, находящо се в квартал „Изгрев" - София, при граници: от запад Пеню Ганев Бобев, от юг Стойнка Илиева и от изток Славчо Печеников и Никола Антов), всичките си движими имоти (дрехи, покъщнина, библиотека, цигулка и други) и пари. На същия завещавам още всички мои права и суми, които има да се изплащат след моята смърт на моите наследници, посмъртната помощ от посмъртния фонд при Министерството на Народното просвещение, сумата, която се изплаща при смъртта на пенсионер от пенсионния фондна бившите държавни служители за изслужено време и пр. Това е моята последна воля и желая тя да бъде точно изпълнена след моята смърт. Това мое тайно завещание по моя молба написа севлиевският адвокат Стефан Лазаров Тошев и то точно тъй, както аз му го продиктувах. И след написването му той ми го прочете - и понеже аз разбрах, че завещанието е добре написано, че то изразява напълно моята воля, в удостоверение на това, че аз го одобрявам, като мое тайно завещание, аз го подписвам саморъчно. Аз, завещателка: (п) Ел. х. Григорова Това тайно завещание по изричната [молба] на Елена Хаджи Григорова Мицинакиева от гр. Воден, Македония, а жителка на село Слатина - Софийска голяма община, написах днес, на 6 Ноемврий 1945 година и то точно тъй, както тя ми го продиктува, аз, севлиевският адвокат Стефан Лазаров Тошев, в удостоверение на което и аз преподписвам това завещание. Аз (п) Ст. Л. Тошев При откриване на завещанието присъствували и подписали: Молител: (п) П. Ганев Свидетели: 1. (п) Г, Йотов 2. (п) Ал. Найденов 3. (п) В. Петров 4. (п) С. Николов V Нотариус: (п) Д. Н. Спасов Верно с оригинала, приложен към нотариално дело N 1943/945 г. на V Нотариус при Софийския околийски съд.

Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 3 1.ХI.1943 год., понеделник, с. Любиш. Станах в 5 ч. Закусих и стегнах багажа, за да замина за първа дружина от 64-ти пехотен полк, която е в с. Любиш, на 40 километра в южна посока от гр. Ужица. В 8 ч. автомобилите, на брой 8, с охраната на ловната рота, потеглиха. Шосето извива зигзаговидно все нагоре и все нагоре, като с всеки завой все нови гледки от долини, скали и усои се откриваха. С къси престоявания, поради повреда на някои камиони, в 12 ч. пристигнахме. Село Любиш е разпръснато по няколко къщи махалички. По височините се виждат войниците, които заели позиции. Западно от това село се намирали войските на Драже Михаилович и тези на комуниста Тито, които се сражавали помежду си. Дражевистите били разбити и отстъпвали. С пристигането си, заедно с ветеринарния лекар обходихме всичките коне поротно и видяхме какви болни коне има. За забелязване е, че в картечната рота от около 50 коне 5 - 6 са съвсем здрави и ненабити. Всичките коне са набити, ожулени и има и тежко набити. След престой 3 - 4 часа, камионите си отпътуваха за гр. Ужица, а аз останах при картечната рота и до стъмване премивах конете им, които са набити. Вечерта останах да нощувам при картечната рота, при подофицерите в един от дъски иззидан дом. 2.ХI.1943 год., вторник, с. Любиш. Ясен слънчев ден. Целия ден премивах и лекувах коне от картечната рота. Вечерта пак останах да нощувам в картечната рота. 3.ХI.1943 год., сряда, с. Любиш. Ден слънчев. Целия ден премивах набити коне от първа и втора рота. Вечерта отидох да нощувам при щаба на дружината, където се числя. Понеже помещението бе препълнено, в която къща преспиваха войниците от щаба на дружината, затова аз отидох на един таван над самите коне. Въздухът е въздух на конюшня, но все не бе както на открито. Попях и посвирих на войниците и си легнах. 4.ХI.1943 год., четвъртък, с. Любиш. Днес, като станах от сън, дочетох започнатата да чета първа беседа от томчето „Трите живота". До обед пречистих раните на конете от картечната рота и на трета рота. Следобед направих една закрушка и си посвирих. Времето бе мъгливо. 5.ХI.1943 год., петък, с. Любиш. Времето облачно, мъгливо, студено. Нощес бе валяло, поледица. До обед почиствах раните на конете от първа и втора рота. На обед си поспах. Следобед си посвирих и вечерта до късно седях при огъня и се греях. Войниците са на позиция. Конете - настанени в селски къщи, а за някои войниците приготовляват навеси или землянки. Също и за войниците се строят землянки. Войниците протестират и си говорят кога ли ще дойде смяната им, за да си отидат по домовете си. 6.ХI.1943 год., събота, с. Любиш. Мъгла и ситен есенен дъжд вали. След закуска прочетох беседата „Правила на природата". До обед пречиствах раните на конете от картечната рота. Понеже дъждът ме изкваси, отидох при хазяите, в чийто двор квартирувахме, и на печката си изсуших и си поприказвах с тях. Днес обядвах с ябълки и хляб. Следобед отидох да пречистя раните на 14/I товарна батарея. Премих 11 тежко набити коне. Чуваха се на запад от с. Любиш топовни гърмежи. Времето през целия ден е мъгляво и мрачно. Затьмнях, докато пречистя всички коне. Навечерях се късно с попара от топла вода и хляб с малко кашкавал. В 8 ч си легнах, след като си затоплих краката на огъня. 7.ХI.1943 год., неделя, с. Любиш. В 12 ч. сред нощ бях буден и чух вистрели на позицията от картечен пистолет. Веднага след първия вистрел се разнесоха такива по всичките височини, където бяха на позиция трите роти: първа, втора и трета, и към тая, където бяха товарната артилерия. Войниците от щаба на дружината, които бяха при мен, веднага станаха, облякоха се, взеха си оръжието и слязоха от тавана, на който спяхме. Всички, вече въоръжени, потеглиха към предварително изкопаните окопи западно от селото. Аз останах на леглото си. Мините фучаха и издаваха силен трясък. Горе, източно на позицията, запукаха често пушечни и картечните и бомбените вистрели. Седнах и дълго слушах. Дойде един войник и ме пита какво да правим, да не ни пленят сърбите. Аз бях решил да си стоя, но като дойде тоя войник и снове по тавана, уфти и вика: „О, Божичко, що да правим?", аз му казах, че да излезем да търсим към нашата позиция нашите войници. Другаде е невъзможно да отиде човек, понеже навред се водят сражения, а тъмнината не позволява повече от десетина крачки да не виждаш нищо. Излязохме двамата. Ето позицията на войници. Установи се, че са от 3-а рота, водени от фелдфебела им Никола Кръстев. Вървяхме дебнешката и дебнем, да не би да се натъкнем на сръбски постове и ни открият огън. Залегнахме на една поляна. Всички се снабдиха с патрони от един сандък, който носеха 3-а рота. Фелдфебелът си счупил затвора на пушката и поиска моята, а ми даде счупената. Дълго слушахме виковете на сърбите, които се провикваха: „Бугари, предайте се! Сърбинът зло не ще ви стори!" „Тодоре, предай се, сърбинът зло не че ти стори. Ние се бием против фашизма" и пр. Наблизо до нас стене сърбин, ранен, изглежда, тежко. Други го мирят. Фелдфебелът даде заповед, че ако дойдат няколко сърби, да не стрелят нашите, а на нож да ги избият. По позициите се водеше бой ръкопашен. Върнахме се. Войниците, на брой около 20 души, се разделиха. При мене останали 5-6 войника. Потеглихме нагоре по височината, където бяха окопите на нашите войски, но окопите бяха празни. Пред нас се зададе въпросът на сръбски: „Кой иде?" Връцнахме се на запад и оттам ни зададе въпрос друг сръбски пост: „Кои са, които приближават?" Затекохме се на юг и на изток. Видяхме, че кордонът тука е зает от сръбски войски. Излязохме по на изток и пак намерихме фелдфебела на 3-а рота с останалите войници. Потеглихме на изток за позициите на първа и втора роти. При 3-а рота, където са били, има един италианец, млад, с петолъчна червена звезда на шапката, убит от самия фелдфебел, при шосето с мойта пушка той убил, още един. При позициите на първа и втора роти не отидох, където се водили най-големите сражения. Разсъмна се. Сърбите и италианците се оттеглиха на запад по най-голямата височина. Засъбираха се офицери, войници. На позициите има 12 души убити сърби и италианци. Шумците откарали 10 коня на III рота. Пленили 2 леки и една тежка картечница, една минохвъргачка и 13 души пленили. Дивизионният началник, командующ от гр. Ужица, дава заповед на радиотелеграфистите да не напущат телефона и поста си. Ловната рота потегля и към 8 ч пристигна в с. Любиш. Отивайки по височината, накъдето се оттеглиха сърбите, те намерили 77 сръбски мъртви трупа, събрани в 3 къщи, и 3-ма български войници. Към 12 без 15 по обед потеглихме по шосето към гр. Ужица. На 3-а рота багажа натовариха на камиони и убитите трима наши войници. На хазяина, в чийто дом бяхме, оставихме една болна, разпрана и съшита кобила, кожата на целия й корем, и една здрава, но слаба, малка, и един здрав кон от картечната рота, засамарен с дъсчен самар, но забравен вързан зад конюшнята. Вечерта към 3 ч. се спряхме в село ... Тука ни бяха определили да останем на позиция. Известна част от конете и войниците се настаниха в селското училище от 2 учебни стаи, община и 3-4 къщи дюкяни. Останалите коне и хора останаха на открито вън. Вънка е мъгла, кално и студено. Накладоха огньове наоколо от тарабите на оградите. 8.ХI.1943 год., понеделник, с. Рожанство, на позиция Уморен от неспане и по позицията и от 20 километра пътуване, попътем си легнах и съм заспал. В 8 ч запукаха картечници, пушки и за миг завикаха: „Позиция!!!" Някои страхливковци започнаха от прозореца на стаята, учебна стая, да стрелят. Дружинният лекар д-р Генчев в съседна малка стаичка посяга да излезе, казали му, че сърбите влезли в помещението. Той се връща в стаичката си и удря с дясната ръка в стъклото на прозореца, разсича си ръката и из счупеното стъкло изскача вън. След няколко минути стрелба се установи, че една крава, приближавайки се към часовите на позицията, стреляли по нея и от тия вистрели всички войници за миг избягват на позицията. Наново се въведе тишина, до сутринта. През деня до обед премих набитите коне от дружината и на товарната батарея. Следобед си отпътуваха ловната рота ред[,..?] полковника, които донесоха бойни припаси и храна. Пристигна и ешелонът, които бяха останали в гр. Рашка на стъмяване. Получих писмо от Еленка и директорката Декова. Писах на Еленка. 9.ХI.1943 год., вторник, с. Рожанство. Тежко се спи в стая толкова нагъсто, че не може да се попрегъне човек и лесно да се обърне. От 12 ч. до присъмване все буден стоях. Размишлявах върху беседите, които прочитах набърже в голямата гюрултия, която вдигат войниците! Тази сутрин прочетох „Малки правила за ученика" и „ Трите вида ученици". От снощи започна да вали сняг. Тая сутрин земята е бяла. Вънка е студено. Конете треперят. Един се търкаля измръзнал. Една кобила се изялови. Днеска си почивах. Обядвах с печени 7 пиперки, малко кашкавал и една ябълка. Започнах да чета беседата „Три категории ученици". Дочетох я. 10.ХI.1943 год., сряда, с. Рожанство. Земята бяла. Позаледена е земята. Студено. След закуската започнах да пречистям раните на болните коне. Към 9 ч. пристигна ловната рота с камионите, командиря на полка и с тях и ветеринарният лекар Жеко Ганев. Аз до 2 ч. следобед работих и за следобед остана един кон за пречистване. 11.XI.1943 год., четвъртък, с. Рожанство. По цялата позиция войниците си правят окопи, колиби. Днешния ден дойде полковият командир и ветеринарният лекар, а не в сряда. В сряда само донесоха храна и бойни припаси камионите и се върнаха 9 души войници, които не попаднали в плен, както си мислехме на 6-и срещу 7 ноември в с. Любиш, а успели да си отидат чак в гр. Ужица. Времето целия ден е облачно и мъгливо, студено. 12.ХI.1943 год., петък, с. Рожанство. Тая нощ, както и тези от няколко дена, откак пристигнах в с. Рожанство, я прекарвам много тежко. Нощите ми се виждат много дълги и мъчителни. Войниците, на брой около 40 души в една стая, пушат в спалното помещение. Спах на голите дъски. Кокалите ме болят. Стоя по цели часове буден. Сън ме не хваща. Колко бих използувал това време за четене и свирене, ако съм в една стая и да знам, че не смущавам никого. Не съм свикнал да лежа по 13 ^ 14 часа. Мен ми са достатъчни 5 - 6 часа сън. Днеска дохожда дивизионният началник и поздрави по ротно войниците и ги похвали за бляскавата победа, която изнесоха войниците от първа дружина на 6 срещу 7 ноемврий в с. Любиш. Днеска направих много снимки по позицията на войниците. Обядвах с картофена чорба с макарони, а вечерята - постен боб. Попях на стъмяване на един кръг войници и подпоручик Казаков. Днеска написах 5 писма на ученици от с. Кумарица в III отделение, които са ми писали, и на директорката си, г-жа Декова. Докъде 10 ч вечерта на фенер писах. Днеска се и опрах и донесох слама за постелка на дъските. 13.ХI.1943 год., събота, с. Рожанство. Станах в 6 ч. Пак мъчителна нощ. Небето откъм изток облачно, а на запад прошарено, а към обед, до вечерта, съвсем се разясни. Цял ден премивах болни коне. На обед обядвах печени пиперки и макарони, а вечерях с ябълки и хляб. След вечеря дадох цигулката на Васил Тотев, за да посвири, а войниците слушаха. До 8 ч вечерта се разхождах вънка по лунната нощ и правих дълбоки вдишки. 14.ХI.1943 год., неделя, с. Рожанство. Станах в 4 ч. Нощес насън бях с Еленка, а втори сън сънувах, че ми предстои среща с Чедомир Тасов в с. Сувойница, Сурдулишко, че дъщеря му - бивша моя хазяйка, 17-годишна девойка, е при мене и се стяга за срещата на баща си. Снощи се поразхвърлях и нощес съм спал по-добре. Прочетох една беседа, докато се съмне: „Природни методи и силите на мозъка". Време студено, ветровито. През деня дохождаха около 50 въоръжени сръбски бандити от четата на Дража Михайлович. Искат съдействието на нашите власти против комунистите. 15.ХI.1943 год., понеделник, с. Рожанство. Слънчев, но ветровит ден. Премивах коне цял ден. Дохожда ловната рота заедно с полковника и ветеринарния лекар. Обеща ми полковникът, че идущия път с автомобилите ще изпратят ветеринарния фелдфебел Германов, за да ме смени за няколко дена, та да отида в гр. Ужица, за да си промия филмите и направя снимките. Докараха едно момиче на 6-7 години, което при пробите със стрелба нашите войници ранили в устата и раменете. Полковият лекар го превърза. Строиха взводните и отдельонни началници и ги предупредиха да намерят 8000 динара, които наши войници са откраднали от една съседна къща. Но не се изказа никой, който е направил обира. През нощта и деня духа силна буря. Получих писмо от Еленка и в плика има 3 резюмета от лекции от Учителя с много ценни мисли и закони. 16.ХI.1943 год., вторник, с. Рожанство. Нощес имаше много голяма буря, щото ако и вързани циглите на покривите, то пак вятърът е свалил някои. Нашата дружина станаха войниците в 4 и половина и в 6 и 10 отпътуваха на разузнавателна акция към с. Любиш. Мен ме оставиха на почивка. Целия ден прекарах в кърпене, потягане на багажа си. Времето ту слънчево, ветровито, ту дъжд поръсва, но сравнително добро. Обядвах кашкавал, ябълки и хляб. 17.ХI.1943 год., сряда, с. Рожанство. Времето полуоблачно. Западен вятър вее. Войниците укрепяват позициите си. Прочетох тая сутрин лекцията „Символични и научни правила". След закуска с чай целия ден пречиствах раните на набитите коне. Западно от нас се чуваха вистрели от оръдейни вистрели. Едно напрежение на нервите се чувствува във войската, която се страхува да не бъде нападната от шумците. Вечерта припадна гъста мъгла и в мрака нищо не се вижда. Месецът изгря към 9 ч. 18.ХI.1943 год., четвъртък, с. Рожанство. Снощи, тъкмо заспах, ме събудиха в 7 и половина вечерта заради заболяла кобила в първа рота. Имаше случай на колика и напикаване. Помогнах на заболялата кобила и в 10 ч. си легнах. Сън: Сънувах, че ме нападнали хаотични мисли. Душевно съм измъчен. Чудя се как бих излязъл от тоя хаос. Толкова ми дотегнало на дутата, че заплаках и в плача си се обърнах към Бога с молба Той да ми помогне. Човек сам не може да се изчисти от паразитни мисли. Само Бог може да ми помогне. След събуждането ми наново сънувах други 2 съня, които, ставайки от сън, ясно помнех, но не можах веднага да запиша и до вечерта ги забравих. * Тази сутрин и през целия ден е мъгляво. Ново разпределение на позицията стана. Свързочния взвод от щаба на дружината, при които аз спя, им дадоха позиция и през целия ден те правиха телени мрежи. Трета рота взе северозападна височина. При конете оставиха малко коневоди, а всички други заеха позиции. Очаква се нападението на нашата дружина. Нощес западно от нас към трета дружина се водило сражение на 25 км. 19.ХI.1943 год,, петък, с. Рожанство. Осъмнахме с ясно утро. Войниците всички бяха на позиция. Към 4 ч. се върнаха и налягаха. Тази сутрин изпратихме по сърби 19 коня тежко набити, за да ги откарат в гр. Ужица на лечение в полковата ветеринарна лечебница. Пречистих останалите леко болни коне до обед. Тази сутрин прочетох лекцията „Необятната любов". Към обед наново припадна мъгла. Всички войници продължават да укрепяват позицията си. В спалното помещение стоим 6-7 войника. 20.ХI.1943 год., събота, с. Рожанство. Сън: Сънувах, че Еленка се разполага в хубава спалня. Спалнята й комфортно мобилирана. Тя е легнала в хубаво меко легло, завита до гърдите с лек атлазен юрган. Тя насън изглеждаше много по-млада и красива, отколкото е в действителност. Очакваше ме да отида при нея. Друг сън: Сънувах, че имам работа с ученици, деца-ученички от III отделение. Момичетата весело си играеха; и аз се потопих в тяхното безгрижие и почнах да си играя с тях. * Времето нощес бе ту дъждовито и през цялата нощ мъгливо, но не много студено. Чак към 11 ч. едва слънцето проряза гъстата мъгла и се показаха няколко лъча. Писах писмо на учителя Никола Василев, гр. Троян. Към 4 ч. вечерта дойдоха 2 камиона с храна за войниците. Те съобщиха, че при разбитата 3-та дружина от 63-и полк българска войска, която сега е придошла, успяват да заловят и пленят около 600 души комунисти италианци и друга част избили. Като чуха това, войниците се успокоиха и си дадоха отговор от що са били оръдейните вистрели, които се чуваха от 2 дни в западна посока от нас. Изпратих писма на ученика Асен Стоянов, на учителя Никола К. Василев. Дадох резюметата да ги прочете фелдфебелът Никола Кръстев. Прочетох във вестника и за бомбардировката на София и дадените жертви и щети. 21.ХI.1943 год., неделя, с. Рожанство. Сън: Сънувах, че съм във Водица - родното си село. Ясакът ни, където сега е построена батювата Бобева къща, мястото, където е Кълъджеолу, на Павля ясакът е все наш. Учителят дойде при мене. Това бе сутрин, преди изгрев слънце. Надойдоха и някои сестри и братя - тесен кръг. На Емилия Русева дъщерята, Стефанка, и тя бе при нас. Ние седяхме и чакахме изгрева на слънцето. Учителят се отдалечи при нас и аз след малко Го последвах. Заварих Го, като изпъждаше повелително зъл дух, който бил обхванал Стефанка. Аз, с приближаването си до тях, по мене се накачиха паяжини, които хвъркаха около Стефанка. Но веднага усетих, че и моята глава се завъртя като пиян и обсебен от незнайната тъмна сила. Обърнах се към Учителя за помощ. Той веднага се докосна до мене, тъй както четем за Христа в евангелието, и ме освободи от това влияние. Каза ми след това, че аз, без да съм знаел, съм бил обсебен отдавна от тоя тъмен внушител, който ми пречел на духовния ми прогрес. „Ето - каза Той, - сега си чист, бъди внимателен и изпълнявай волята Божия и свободен бъди!" След тоя сън пак сънувах други сънища, пак за нашата къща, нехигиенична, пълна със свини, кокошки и нечистотии. Сънувах майка си и пр. Също и с баща си имах нещо среща, но не запомних в какво се състоеше работата ни. * Следобед ходих на чешмичката и измих главата и нозете със студена вода. 22.ХI.1943 год., понеделник, с. Рожанство. Снощи с лягането в 7 ч. войниците забелязали някакви светлини и дадоха тревога всички да бъдат готови по окопите. След половин час дадоха заповед да се оттеглят войниците в палатките, но да бъдат готови. Така и премина нощта. Докъде 12 ч. аз почти не можах да заспя. Тази сутрин времето бе полуоблачно. Прочетох лекцията „Природна хигиена". Дойдоха камионите и донесоха писмо от Еленка с вдъхновително съдържание и резюме от 14 и 17 ноемврий. В Кремне, където се водят сражения, засега са заминали войска. Към обед слънце огря. Към 4 ч. следобед заваля дъжд. Всяка вечер след вечеря аз си турях сурдинката върху цигулката и тихичко си посвирвах някоя братска песен или някое класическо парче, каквито съм учил от учителя си по цигулка Христо Петков, ул. „Граф Игнатиев" № 37, IV етаж, в София. След това в непрогледния мрак излизах, за да си направя дълбоки вдишки, да си прочета „Добрата молитва", „Пътят на живота", „Деветдесет и първи псалом" и „Молитвата за Царството". Произнасях си формули за обграждане цялата ни дружина и тогава си отивах, за да си легна. Следобед до вечерта прекарах и в размишление и прочитането или резюме, изпратено от Еленка, или пък нещо от Словото на Учителя из някое томче. 23.ХI.1943 год., вторник, с. Рожанство. Осъмнахме с ясно утро. След това се заоблачи. Започнах да чета изпратеното от Еленка резюме и да го препрочитам. Обядвах с хляб и ябълки. Поболя се кон от 14/1 батарея от колика. До вечерта имах работа с него. Вечерях с макарони и хляб. След това гледах стрелба на донесените нови картечни пистолети. Рано си направих вдишките и молитвата и влязох в помещението си. Вечерта започна да вали дъжд ситен, Посвирих си около един час и си излязох да видя болния кон. Той се успокоил и в 8 ч. си легнах. 24.ХI.1943 год., сряда, с. Рожанство. Снощи в 8 ч цялата позиция екна от гърмежи на пушки, картечници, минохвъргачки, гранати и оръдие. Десетина минути продължаваше стрелбата. Установи се по цялата позиция, че неприятел няма и че куче ли или по невнимание е възпламенена една бомба при телената мрежа и става причина да започне престрелка, която едва се спря под високия вик на капитан Генов и някои други. В тая суматоха 3 коня избягват от сайванта и кобила 127 номер бива застреляна при втора рота. В тъмнината никой не вижда враг пред себе си и стреля. Днес се установи, че са изстреляни над 15000 куршума и пр. Прочетох беседата „Природна хигиена". След това си посвирих „Серенадата" от Моцарт. Обядвах с фасул и макарони. Следобед четох вестник „Устрем". Дъжд започна да вали към 3 ч. Ветеринарният лекар ми съобщи, че ще изпрати един фелдшер, за да ме смени за малко дни да отида в гр. Ужица. След вечеря около 2 часа се разхождахме с един подпоручик от батареята, родом гр. Асеновград, Той ми тананика много класически мелодии от известни западни музиканти. 25.ХI.1943 год., четвъртък, с. Рожанство. Тая сутрин духаше силен, студен западен вятър. Дойдоха камиони с продукти и поща от гр. Ужица. Изпратих на г-жа Цанка Екимова резюме от Учителя. Обядвах ябълки и хляб. Следобед си посвирих серенадата от Моцарт, Чайковски - канцонетата, серенада от Шуман, Легнах си в 6 ч. 26.ХI.1943 год., петък, с. Рожанство. Снощи в 11 ч. пред полунощ започна да вали проливен дъжд. Сън: Нощес вече убедително и насън се самоуверявах, че баща ми си дошъл, макар че се е поминал още през 1916 год. Така самоуверено си говорех, че досега го сънувах на сън, а сега ето, това не е сън, а действителност, той си дошъл отнякъде и е вече у дома. Аз се радвах, че в неговото отсъствие съм се сдобил със средно образование, че съня учител, че знам да свиря на цигулка и най-важното, че имам разбиранията на Учителя и пр. * Осъмнахме с валеж сняг. Вчера дохожда корпусният генерал Николов, а днес - полковник Анастасов, към чието командване ставаме от днес; понеже полковникът на 64-ти пехотен полк е сега на позиция в Кремне. Прочетох лекцията „Мисъл и действие ". 27.ХI.1943 год., събота, с. Рожанство. Ден ясен, слънчев от сутринта, а следобед се заоблачи. Изпрах се днес, но на долните си дрехи намерих една въшка. Груповото спане един до друг е нехигиенично поради това, че които имат въшки, стават разсадници на въшките. От разузнавателната акция се установи, че неприятеля отстои от нас на около 50 км. и затова намалиха нощните постове по позицията, 23.ХI.1943 год., неделя, с. Рожанство. Сън: Сънувах, че едно ханъмче ми подари някаква носна кърпа, обаче употребявана. Имаше три цвята: син, бял и червен. След това сънувах малко дете на моя близка позната. Под мисците му от нечистота забелязах по една пъпка. Кога погледнах, отдолу имаше червеи. Започнах да я упреквам, че е много немарлива спрямо детето си и го оставила да очервивя. * Времето е облачно и хладно. Прочетох беседата „Влиянието на музиката", Започнах прегледа на болните коне. Дойдоха камионите от гр, Ужица и с тях - заместникът ми. Стегнах си багажа и с камионите отидох в гр. Ужица. Избръснах си всички косми на тялото, за да не би да съм донесъл въшки от позицията, понеже вчера си намерих една. Изкъпах се и преоблякох. След това си направих проявител и фиксаж и намерих съдове за вода и приготвих вода, за да мога да проявя филмите си. От 9 ч. до 4 ч. след полунощ проявих 20 филма, които за 2 месеца съм правил по акциите. Спах на леглото на един кандидат-подофщер в лечебницата. 29.ХI.1943 год., понеделник, гр. Ужица. В 6 ч станах. Закусих чай и хляб с мармалад. Ходихме и купихме с ветеринарния фелдфебел 4 кг. ябълки. През деня - следобед, ходих малко из града. След това си надписах няколко филма за работа вечерта. Вечерта, до 2 ч. след полунощ копирах снимки. Главата ми натегна и легнах да спя. 30.ХI.1943 год., вторник, гр. Ужица. До обед премивахме болните коне. Следобед суших и обрязвах картички. От 8 ч. вечерта до 5 и четвърт копирах картички. Безсънието е болест. Легнах да спя до 7 ч. 1.XII.1943 год., сряда, гр. Ужица. Тази сутрин станах като пиян от безсъние. Закусих хляб и мармалад. До обед занесох 87 негатива, за да ми копират картички, понеже нямам условия тук, в лечебницата, за да си ги копирам сам. Времето е кишовно. Вали дъжд и сняг. Преди два дена получих писмо от Еленка, но от работа време не ми остана, за да й отговоря и да прочета изпратеното резюме. 2.ХII.1943 год., четвъртък, гр. Ужица. Спах на леглото на прислужника Янко Николов от с. Беломорци, Омуртажко, а той спа на масата. Понеже бях работил три нощи, та бях болен за сън. Станах есе пак с малка умора. До обед обрязвах картички. Следобед отидох да раздавам картички в първа дружина от 64-ти полк. Времето облачно и леко, от време на време, превалява сняг. Нощес е наваляло сняг, но се топи и кал е станала голяма. Понеже скоро не съм ял кашкавал, то съм изгладнял. Седнах да вечерям. Подпоручик Еников и докторът Жеко Ганев ме заставиха да отида да искам кашкавал. Тръгнах, но изпитвах мъка. Така ми домъчня, че заплаках. Та се бавих в тъмното отвън, за да се успокоя. Артелчикът ми даде ябълки, мармалад и кашкавал. 3.XII.1943 год., петък, гр. Ужица. Слънчев ден. Деня до обед прекарах в казармата „Барбара" по проверка описа на конете и заграбените коне. След това започнах раздаването на фотографски карти, които съм правил през акциите за 2 месеца. Вечерта ходих на кино с фелдфебела Стефан Германов. Изпратих писмо на Еленка. 4.ХII.1943 год., събота, гр. Ужица. Небето полуоблачно и мъгливо. Преписах два акта и редих снимките си. Ходихме с Германов на пазар и си купихме ябълки. Пазаря - само ябълки с най-разнообразни сортове, за хубост да ги гледаш. Следобед раздавах картички. Вечерта до 2 без 20 работих снимки. На фронта се чуват от 22 ч. оръдейни вистрели. 9.ХII.1943 год., четвъртък, Ужица. Небето ясно. Станах от сън в 3 ч. До разсъмване копирах картички от снимките, които правих вчера, на 8.ХП., на хората от лечебницата. Три дни: на 5-и, 6-и, 7-и и 8 декември, работих снимки и преписвах в актовата книга на лечебницата актове за умрели, убити и унищожени коне. Направих един сандък с вместимост около 60 кг. ябълки и го напълних с ябълки. Ходих на пазаря и си избрах хубави ябълки. Тая сутрин пристигна дружината от гр. Шумен и от Варна, които ще ни сменят. Днеска има трескаво приготовление по отиването на войниците, На идващите на лицата се чете униние, а на отпътуващите - ... 10.ХII.1943 год., петък, гр. Ужица. Стоях до 5.30 ч. Днес стана предаването лечебницата на новия ветеринарен лекар и неговите подофицери. Аз си издадох каската, паласките, носача на каската и сламеника и бялата калъфка. Купих един бръснач за 900 динара, едно ножче за 500 динара, две кутии пудра по 80 и 70 динара. Раздавах картички и си изкарах сандъчето - куфара. Легнах си в 10 ч. и половина. За пръв път при нас легнаха и заместниците ветеринарни подофицери. Написах и на Еленка писмо, за да ми изнесе риза и балтона на гара Надежда. 11.ХII.1943 год., събота, гр. Ужица. Станах в 3 и половина сутринта. Прочетох две беседи: „Прости и сложни движения" и „Основните закони". След закуска отидох в щаба на полка и поднесох на полковника 25 снимки даром от последните акции. Той ми позволи да ми се издаде един кредитен билет, та в София да се отбия да си взема цивилни дрехи и после с бързия влак да замина за Шумен. След това купих 10 кг. ябълки, за да допълня единия сандък, който не бе напълнен. Два пъти ходих до казармата „Барбара", за да уредя кредитния си билет и си получа храната за днес. Вечерта до късно стоях в щаба на полка, за да раздам снимки на офицерите. След завръщането в квартирата си, ме поканиха артелчикът да им посвиря и попея тая вечер. Около 2 часа прекарах при тях в свирене и пеене. В 10 ч. си легнах. 12.ХII.1943 год., неделя, гр. Ужица. Сънувах, че съм във Водица в махала Маркоолу. Разговарях с фамилията в Маркоолу, с Колю Ралев и др. След това се даде въздушна тревога. Аз побягнах и се скрих в някакви стари здания. Попаднах над една река, в една цепната голяма скала. Ужас ме обзе, че грамаден отломък от скалата, тежащ няколко хиляди тона, само от едно побутане се строполи и камък ме застига, за да ме смаже. Извиках за помощ към Бога. В ума ми се яви мисълта, че ще бъда спасен, като призова Бога, но се яви и втора съмнителна мисъл, че и без молитва ще бъда спасен, но мигновено се противопоставих на тая смъртоносна мисъл и си казах: „В Бога е спасението ми!" и с висок глас извиках към Бога за помощ и скалата не можа да ме смачка в устрема си надолу. След това бях у дома в разговор братята си и пр. Имах и среща с Учителя. * Станах в 4 ч., за да се стягаме за път към България. Сутринта бе вече всичко готово. Дъжд валеше. Натоварихме в 11 ч. багажа и откарахме на гарата. Войската, състояща се от 1-ва дружина и 2-ра на 64-ти пехотен полк, бе готова за път. Пристигнал бе ешелон и се разтоваряха пристигащите и ние почнахме да товарим в същите вагони. В 1 ч. влакът потегли. В 3 ч. след полунощ стигнахме в гара Крушевац. От теснолинейната претоварихме се в широколинейната. 13.ХII.1943 год., понеделник, на път за България. От гара Крушевац потеглихме в 5 ч., целия ден - пътуване. На гара Ниш стояхме 4 часа. В София пристигнахме в 11 ч. вечерта. С помощта на Димитър Стоянов и други войници снех и отнесох багажа си в гардероба. През нощта, в 1 ч. и половина, стигнах на Изгрева. Войската с ешелона замина към Варна. Изкъпах се, изпрах и в 4 ч. и половина легнах да спя. 14.ХII.1943 год., вторник, София. В 7 ч отидохме с Ивана каруцаря за гарата. Получих багажа си и си го откарах у дома си до обед. Следобед си легнах и до 6 ч. спах. Вечеряхме, приказвах с Еленка и кърпихме чорапи и в 12 ч. легнахме да спим.

Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2 16.VIII.1943 год., понеделник, гара Рашка, Кралево. Сутринта, няма 9 ч., влакът ни потегли за към Кралево. Всички войници се мъчат да отгадаят дали за България потегляме или за другаде. На обед стигнахме в Кралево. Стоварихме багажа и веднага последва заповед, че да се приготвим за път, като багажа ще откараме в Земеделското училище. Частите, които вчера пристигнаха, отпътували към Чачак, Иваница на акция. Тамо, на 10.VIII., като си отивали войници от отпуска, биват отвлечени от сърби шумци и 5 души - заклани, 17 - отвлечени в неизвестност. Аз се стегнах за път, но вътрешно не исках да отида, защото не исках да бъда зрител на некрасиви гледки, които ще видя по време на акцията. Преди потегляне, към 4 ч. след пладне лекарят ми съобщи, че аз трябва да остана да пазя лечебницата. Строиха и войниците от втория ешелон и потеглиха, а аз настаних лечебницата в една празна стая и останах. 17.VIII.1943 год., вторник, Кралево. Времето е все ясно и горещи дни. Премивах до обед всички коне, които досега от Рашка не бяха премити. Следобед четох, свирих до вечерта, 18.VIII.1943 год., сряда, Кралево. Тая заран, след премиване по-леко болните коне, заведохме заедно с фелдшера Петко Горанов от планинската артилерия в Берковица, в 5-и артилерийски полк при гарата в Кралево. Премихме конете при нашия ръководител, на ветеринарните подофицери, лекар Васил Иванов. Следобед отидох на река Ибър, където се къпах в реката заедно с войници, сърби и сръбкини - смесен плаж. Ден много горещ. Прочетох днес 2 беседи и водих педагогични мисли от тях. 18.VIII.1943 год,, четвъртък, Кралево. Днеска цял ден свирих, четох беседи. В 4 ч. следобед ходих на плажа, за да се окъпя. Времето: чисто ясно небе и горещ ден. Установи се, че закланите наши войници са заловени в сръбска къща, където отишли на грабеж и блудство и затова са заклани. Вчера си направих снимка на плажа и фотографирах и тукашна мелница, построена върху ледки. Нашите войници са още на акция. Късно тая вечер се донесе новината, че задържаният български взвод войници от шумците бил освободен, като са задържали един германец и един българин, които ще бъдат пуснати, когато комендантът на с. Иваница, българският офицер, бъде сменен, и сръбски офицер с албанците, който е по прочистването в акцията, бъде застрелян от германците. 20.VIII.1943 год., петък. Ден много добър, слънчев, горещ. До обед четох и правих слънчеви бани. Следобед свирих до вечерта. Премих 3 набити холки коне. 21.VIII.1943 год., събота, Кралево. Станах в 5 ч. Из томчето „Опорните точки в природата" прочетох две беседи, а именно: „Красотата на живота" и „Дом на блаженство". Заведохме 4 коня в лечебницата на 5-и артилерийски полк в града. Следобед ходих на река Ибър на плаж. Плувах във водата и се пекох на слънцето. Вечерта проявих един филм. 22.VIII.1943 год., неделя, Кралево. Станах в 4 ч. Докато се разсъмне, копирах около 30 картички. След като почистих стаята, от 8.30 ч почнах да си правя слънчеви бани и четох из томчето „Опорните точки в природата" беседата „Самовъзпитание". От изток духа топъл, на суша вятър. Съвсем ясен и горещ слънчев ден. Към 3 ч след пладне отидох на плажа на р. Ибър. Млада черноока дама, пълна, жизнен темперамент, с глава, прилична на луна, се приличаше на пясъка. След това стана и влезе във водата и с крадлив поглед правеше движения, за да покаже грациите на тялото си - големи гърди и пълни бедра. Седна после пак на пясъка и хвърля мили очи. След това ние с медицинските фелдшери си тръгнахме. Тя ни изпревари и си отиде. Минавайки, без да знаем, покрай нейната къща, тя излезе на стълбите и гледайки ме съсредоточено, но аз не се запрях и не й дадох аванс за разговор и си отидох в казармата - земеделското училище. След вечеря си посвирих серенадата от Моцарт. Дойде си Петър каруцарят на лечебницата. 23.VIII.1943 год., понеделник, Кралево. Днеска следобед се завърна нашата дружина от акция. Палили, горили и някъде и убивали. Подпоручик Тодоров си пробвал пистолета, дали може да умеря, в едно овчарче и куршумът му пронизал тазовата област на тялото. 26.VIII.1943 год., четвъртък, Кралево. След няколко дни почивка цялата 2-ра и 1-ва дружина заминаха на акция. 27.VIII.1943 год., петък, Кралево. Ходих и купих един комбинезон и кюлоти за 3500 динара и 12 броя сръбски песни. 28.VIII.1943 год., петък, Кралево. Усилено дене и ноще работя с фотографията и се изморявам. Днеска следобед се поминал Негово Величество Цар Борис III. Работих до 2 ч. след полунощ. 29.VIII.1943 год., неделя, Кралево. Станах в 6 ч. Не се чувствувам добре. Нещо стомахът ми се повдига на повръщане, а не повръщам. Веднага се залових да копирам картички. Цял ден работих. Другата част се товарят и отпътуват за Рашка. 30.VIII.1943 год., понеделник, Кралево. Станах в 5 ч. Прочетох из томчето „Опорните точки в природата" беседата „Силните". Който мисли право, той ще стане добър и силен. Който не стане добър, умен и силен, главата му ще пати. Сега е време всички да станем добри, умни и силни. По-добро време от сегашното няма. Всеки за себе си ще работи да стане добър, умен и силен. Всеки сам ще свърши работата, която му е определена. На всеки е даден дял от Божията нива и всеки ще работи, ще мисли, да свърши работата си добре. Никаква сила в света не е в състояние да попречи на вашата работа. Ако досега сте бивали спъвани, причината се крие във вашата слабост. Никой не може да препятствува на силния. Примерът Слон и паяжини. Слонът представлява любовта. Иде любовта в света. Да проявим онова, което Бог е вложил в нас. * * * Следобед се опрах и поспах. След 4 ч четох от книгата „Учителят за образованието" и ходих а града да разнеса снимки на танкистите, да си купя лъжица и да купя на Богдан за жена му копринени чорапи. С продавачката, госпожица Биса ..., влязохме в разговор върху хиромантията и така се поде дълъг разговор. Младо, 20-годишно момиче с добри заложби и определена Сатурнова линия в положителна неуклонна посока. С определена Аполонова и на интуицията си линии. Всички багажи на полка се изтеглиха вече в Рашка, остана само ешелонът с болните коне и каруци. 31.VIII. 1943 год., вторник, Кралево. Времето е на промени. Слънцето изгря на ясно, но се заоблачи към обед и вечерта заваля дъжд. Тази сутрин закарах всички болни коне на лечение при V-и арт. полк. На обед щабът на полка, карайки конете на водопой, пада един кон във водопроводен изкоп и си строшава предния десен крак и го застреляха тая вечер. Говорихме до късно с Венелин .,, от гр. Попово по окултни въпроси. Утре ще се товари ешелонът за гр. Рашка. 1.IX.1943 год., сряда, Кралево. Тая заран станах рано. Опаковах багажа и като се съмна, го натоварихме на каруцата, да е готов за гарата. Към 9 ч с коне от домакинството закарахме каруцата на гарата и я натоварихме на вагоните. Аз се настаних във вагон непосредствено до тоя, на който натоварихме каруцата, така че лесно ми е да си вземам храна, завивки от каруцата. Настаних се с войници от щаба на I дружина, към които се числя на храна и други вещи. Цял ден прекарахме, и нощта, на гала Кралево. Нямаше локомотив, за да ни откара за Рашка. Аз ходих из града, правих снимки през свободното време. 2.IX.1943 год., четвъртък, на път за Рашка. В 8 ч. влакът ни потегли за Рашка. Пътуването бе бавно, понеже се даваше ход на германските военни транспорти за Скопие и Солун. На осемнадесетия километър на гара Боготовишка баня локомотивът се повреди нещо и ни остави и се върна в Кралево. На тая гара престояхме до вечерта и нощта. Войниците ходиха и си наляха цели шишета газ, който го събират селяни и селянки сърби, командвани от руснаци и немци. Тоя бензин е от 5 резервоара циментови, които с влизането на германците в Сърбия през 1941 година, го пущат сърбите, около 5000000 литра. Сега той извира от земята, примесено вода. С шишета изпущат водата да изтече и газта събират. На ден събират около 100 литра. 3.IХ.1943 год., петък, гара Боготовишка баня. Целия ден прекарахме на Боготовишка баня, очаквайки да дойде локомотив от Кралево. Аз четох, свирих, но ми забраниха да свиря поради всенародния траур за обозе починалия на 28 август т. г. наш цар Борис III и има наложен от правителството 40-дневен траур. Четох беседи, разхождах се, пях, за да минава времето. Следобед, към 5 ч., дойде локомотив и ни подкара за Рашка. Нощта прекарахме във вагоните на гара Рашка. 4.IX.1943 год., събота, гара Рашка. Станах в зора и прочетох една беседа, докато се разбудят другите и започне стоварянето. Донесоха хляб и чорба за закуска. Питах Васил ..., кандидат подофицера, дали е постна, той каза, че не знае. Аз ядох от нея, като я мислех, че е постна, а тя била от месо. Носещият искал да ме опита дали щял съм да я позная от месо ли е била. Така че, десетки години, от 1917 година досега, месо не бях турял в уста, тоя ден с лъжа ме накараха да ям. Стоварихме багажите и откарахме на определеното място в града. Защото докторът, ветеринарният фелдфебел Германов и кандидат подофицерът Иван преди 2 дни са стигнали по-напред от акцията и са намерили това място. Всички други роти отседнаха на палатки, понеже квартирите в града бяха заети от германска войска. Настанихме се сравнително в хигиенично помещение за хора и за коне. 5.IX.1943 год., неделя. Денят мина в строене станок и премиване конете на полка, понеже има много набити от акциите. 6.IX.1943 год., понеделник, гр. Рашка. Целия ден прекарах в четене беседи от томчето „Възможности за щастие" - съборни беседи от 1941 год. Писах писмо на Еленка, г-жа Декова, на брата си Ивана, на сестра си Неда и на бившите си хазяи Чедомир Манасиев в с. Сувойница, Сурдулишко. Останалото време свирих със сурдинка на цигулката. 8.IX. 1943 год., сряда, гр. Рашка. Тая нощ германската войска отпътуваха за на юг и аз станах в 4 ч. още и четох беседи до съмнало. Понеже квартирите удобни в града бяха освободени от германците, лекарят заповяда веднага да се пренесем на старата ни квартира в центъра на града. През деня стана миене, чистене, редене, целия ден. Ветеринарният фелдфебел замина за гр. Митровица, за да смени ветеринарния фелдшер, който отиде на опреснителен курс в Кралево. Аз трябваше да редя и неговото легло. 9.IX.1943 год., четвъртък, гр. Рашка. Денят премина в редене на квартирата и разходки. 10.IХ.1943 год., петък, гр. Рашка. Направихме станока в тоя двор. Аз ходих на гарата, за да занеса и изпратя лекарства на фелдфебела за Митровица. До обед премивахме конете. След почивката на обед излязох из града. Направих 5 ^ 6 снимки. Вечерта проявих два филма. 11.IX.1943 год., събота. Днес станах в 4 ч. Изработих до 7 ч. снимките от двата филма. Премихме няколко коня и излязох из пазаря. Купих си 3 кг. ябълки по 25 динара. Доматите се харчеха 30 динара кило, сливите сини - 45 динара. Зелето- 30 динара, грозде - 200 динара. Следобед ходих да изпера дрехите си в р. Ибър. Подхлъзнах се и цял с дрехите легнах във водата и се измокрих. Отидох си и прострях дрехите да съхнат, но слънцето бе залязло. Инсталирах си за моята стая електричество. Получих от Еленка писмо. Безпокои се, че не й пиша. Предупреждава ме, че Учителят питал за мене, дали е излязло отменяването ми от учителствуване в Прилепско. Отменяването е станало и получих заповедта си. Изпрати ми я директорката ми от с. Кумарица, Софийско. Тази вечер командирът на полка строи войниците, за да им говори поради стачкуването им днес и вчера на някои части, не искали да закусят, а други - да обядват, в знак на протест, задето повече от 6 месеца ги държат несменяеми в Сърбия и по 3 - 4 пъти били мобилизирани, а други хора никак не били досега мобилизирани. Във войска трябва да има дисциплина. Има кой да се грижи за сменяването и др. неща. На 8-ий септемврий сънувах сън. Че дошли двама души, високи като манекени, на единия името му е Данчо, на Кулов Илия, а на другия - Стойно. Стойно Денев Гайдаров. Аз се учудих с неимоверната им височина, дълга, дълги, много дълги. Тълкувам си по сръбски тоя сън, че може би от днес, 8.IX., още 101 дена ще бъдем тука, въпреки че войниците протестират за смяна сега. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 8.1Х.1943 год. 8.IX.1943 г. Пеню, Отменен си. Съобщението, с което се отменяваш, е изпратено до Кумарица на директорката с дата 17.III. т. г. № 11014 от инспекцията. Пиши на директорката или кажи на мене как да проверя, как да я намеря, ако трябва. Но кажи ми първо защо не се обаждаш. Как си, отдавна няма писмо от тебе. Учителят пита дали си писал и дали си отменен. Той те поздравлява. Имай вяра! Добрата молитва и 91-ви псалом напиши си ги и ги носи винаги със себе си с една безопасна в една кесийка. Изпращам ти бележките от днес. Голяма скръб изживяхме по случай смъртта на царя. Народът е неутешим. Атанас те поздравява, той е на легло тежко болен. Направиха му операция от апандисит, но тя излезе несполучлива, отворила се рана, от която тече гной. Лекар му прави превръзка, иска лед да му сложи, даже беше му турил, но като отидох, аз казах да го махне и той го хвърли. Мина през едно премеждие, доста се уплаши, дано му мине и си оздравее. Понеже скоро не си се обадил, не зная какво да ти пиша. Не зная как си. Дали е спряна пощата оттам и оттука, нищо не знам. Пиши сега, обади се, да знаем в какво положение се намираш. Тази нощ те сънувах, но сънят не ми хареса, беше гол и тичаше да гониш някого. Може би защото много мисля. И като няма писмо от тебе, не мога да свиря, хваща ме съклет. Борис Николов те поздравява и чичо Яков. Той все си лежи. И Анастас и всички приятели. Свириш ли, четеш ли? Хайде, свири, но и пиши! Много привети. Елена. Новата песен още днес се нотира. Ще ти я изпратя, след като се обадиш. 12.IХ.1943 год., неделя, гр. Рашка. Станах рано и прочетох съборната беседа от 1941 год. „Тя иде". След прегледа на болните коне излязох с фотографията из града. Фотографирах командира на полка - полковник Крум Георгиев от гр. Шумен. Направих му 4 снимки в различни положения. След това правих на войниците снимки. Три филма експонирах. Над вечеря пях с децата. Предадох им песничката „Ей, тримби, румби-ба, Петко има веселба" и отчасти „Аз веч съм ученик". До 10 ч. вечерта проявих трите филма. 13.IX.1943 год., понеделник. Станах в 2 ч. след полунощ. Докато се разсъмне, копирах от трите филма картички. След закуската започнахме промивките на наранените и набити коне. Следобед приготвих картичките и ходих да ги раздавам. Попях с учениците и си дойдох в квартирата. Почнах да уча текст и ноти на сръбска песен фокстрот „Dobro Jutro, moja mala". В 10 и 25 си лягам. Полкът тая вечер се приготовлява за акция, утре рано да заминат. 14.IХ.1943 год., вторник, гр. Рашка. Тая сутрин още в 2 1/2 ч. след полунощ ме разбудиха войниците, понеже рано трябваше да излезе дружината на акция. Аз не можах да спя и след изпращането на лекаря и свръзката му, четох, докато се разсъмне. Прочетох беседата „Новият път". Деня прекарах в заучване по ноти на една сръбска песен фокстрот „Dobro jutro, moja mala...." и прочетох вестник „Утро" целия, защото скоро не бях чел вестници и не знаех какво е станало през седмицата. Още на 3.IХ. т. г. маршал Бадолиои Крал Виктор Емануил Италиански са сключили тайно примирие с англо-американци за капитулирането на Италия, а на 8 септемврий едва узнават това германците и се започва едно вътрешно брожение в Италия и германците заемат властта в Италия и разоръжават италианските гарнизони. Освен дебаркирането на англо-американците на полуостров Калабрия и при Палермо до Неапол. Нашето правителство си подава оставката и е съставен нов министерски съвет, начело с министър-председател Добри Божилов. Досегашният министър-председател - професор Филов и военният министър - генерал-лейтенант Михов и Н. Ц. В. Княз Кирил стават регенти на малолетния ни цар, Н. В, Симеон II. По икиндия си дойде от гр. Митровица ветеринарният фелдфебел Ст. Германов, който бе за една седмица като заместник на ветеринарния подофицер на II дружина, който отиде на опреснителен ветеринарен курс в Кралево. С дохождането си Германов иска да му проявя филми на брой 3 и с мои картички да му копирам. Противопоставих му се, но той упорито настоява. От сребролюбие, да не даде на чужди фотографи пари да му ги изработят, ме кара да му ги изработя и то с мой материал. Това ме тревожи, но не му се противопоставих упорито, а впоследствие вътрешно се тревожих и пишманях, защо допущам един сребролюбец да използува свободата и средствата ми за лични печалби. 15.IХ.1943 год., сряда, гр. Рашка. Нощес движението на каруци ме разбуди още в 2 ч. Лежах буден до 4 ч. Станах и прочетох беседата „Зората на живота". Време ясно, слънчево, топло. 26.IX.1943 год., неделя, Рашка. По заповед на полковия ветеринарен лекар аз днес стегнах част от багажа си и заминавам за град Митровица, за да заменя ветеринарния фелдшер на 2-ра дружина - варненци, който си заминава за 2 седмици в отпуск. В 9 ч преди обед влакът потегли. В 11.30 пристигнах в Митровица. Опознах се с новата обстановка. Вечерта посвирих с цигулката и си легнах да спя при конярите, в самата конюшня, при конете. Въздухът на конюшнята не ми се нравеше, но нямаше що. 27.IX.1943 год., понеделник, Митровица. Тая сутрин след закуска и преглеждане и лекуване на заболелите коне колегата ми ме заведе и видях покривки за кревати и маси. Купих една покривка за маса за 3000 динара. Запозна ме и с руския ветеринарен лекар тук, в града. След това си купих 2 ключа за велосипеда и една спирала за електрическо мангалче. Направихме десетдневните и месечните сведения с колегата си. В 2 ч. го изпратих на гарата и по него изпратих писмо на Еленка. Днес писах и на Никола Василев до гр. Троян, също и на Еленка, и едно писмо по пощата. Следобед прекарах в свирене. 28.IХ.1943 год., вторник, Митровица. Днес получих за храна малко кашкавал, пиперки и лук. Деня прекарах в свирене, а докато се съмне, от 3 до 5 ч., прочетох 2 беседи. 29.IХ.1943 год., сряда Митровица. Станах в 3 ч. и 20 мин. Прочетох из томчето „Възможности за щастие" беседата „Трите перпендикуляра". От цял месец дъжд не е валяло, че и от 2 месеца има. Време все ясно, топло. По обед се научих от щаба, че вече нашата дружина - тая, втора, в Митровица, и първа, в гр. Рашка, се вдигат вече. Веднага отидох в града и купих 2 покривки за креват, по 6500 динара едната, и една за стол, за 300 динара Броих 13300 динара. Следобед пак излязох из града и купих 2 покривчици за столове по 500 динара и една по-голяма, за маса, на стойност 3500 динара Броих 4500 динара. Колкото динари имах, ги изхарчих. Разгледах няколко улици из града и се завърнах. 30.IX.1943 год., четвъртък, Митровица. Този ден цял ден пренасяха багажа на войската на гарата. Аз целия ден почти четох и свирих. Вечерта, на стъмване, с последната каруца отидох на старата гара Митровица и се настаних във вагона при щаба на дружината. През нощта в 12 ч. влакът потегли за към гара Кралево. Ние, 6 души, си постлахме и налягахме в празното на средата място, а някои - на багажа. 1.Х.1943 год., петък, гара Кралево. Осъмнахме на гара. В Боготовишка баня. Към 9 ч. бяхме на гара Кралево. Докъде 2 ч. следобед почнахме да се разтоваряме от широколинейната линия на теснолинейната, която води за гара Чачак. Вечерта в 9 ч. с първия ешалон аз потеглих за към Чачак. Адютантът на II дружина заповяда да отида при конете някъде по другите вагони, но аз в дъното на вагона върху багажа се настаних, до самия покрив на вагона. Задушно бе, но като потегли влакът, стана по-хладно. До 2 ч след полунощ съм спал. Влакът спря на гара Пожега. Слязох по нужда и на моето място се наместил дружинният лекар на II дружина. 2.Х.1943 год., събота, гара Пожега. Докато се разсъмне, спахме във вагоните си. На разсъмване се разнесоха, по железопътната линия откъм Ужица се разнесоха пукоти от пушки, картечници и бомби. След малко дойде бързият влак от Ужица и снеха един сръбски офицер, убит с куршум в челото, и един ранен. Шумци направили засада на влака, стреляли с цел да убият машиниста, но не го улучили. На много места е пробит покривът и отстрани, където е машинистът, но не са го улучили. Стреляно бе и във вагоните и така убиват и раняват двамата доброволци сърби. Целия ден прекарахме на гарата, очаквайки пристигането на втория ешелон. Следобед разтоварихме багажа на земята и очаквахме пристигането на каруците, за да се настаним в казармите в град Пожега, Тук заварихме и първа дружина и щаба на полка, разположени на лагер извън града над гарата. Докторът прегледа болните коне и оперирахме една тежко болна кобила с много затекла кълка. Вечерта аз нанесох багажа си върху едни струпани греди на гарата. Свирих до късно вечерта. На тихата звездна вечер. През деня промих болните коне, като за станок използувах струпаните греди. На смръкване 5 гордечки се щураха помежду вагоните и струпаните багажи. Войници от картечната рота хванаха една и я заклаха. В една бака я ощавиха, сготвиха и изядоха. Войниците коняри пък от околните дворове от струпаното сено донесоха, за да нахранят конете си. 3.Х.1943 год., неделя, гр. Пожега. Утринна зора, още е здрач. През нощта първа дружина и една рота от втора дружина заминаха на акция. Още тъмно, на зазоряване, се чуха вистрели от пушки и картечница откъм ж. п. линия от Чачак за Пожега. След половин час пристигна влакът с останалия ешелон и войска от втора дружина. Те съобщиха, че шумци стреляли на влака върху войската и впоследствие избягали. Свалиха от влака един сърбин, спирач, ранен в корема от картечен куршум, С разтоварването на ешелона започна превозването на багажа в казармите и в града, в зданието на една кръчма, реквизирана за склад. Към 3 ч. след пладне и аз турих моя багаж на една каруца и отидох в казармите. Разположих се на едно място и рекох да си попълня дневника. Поручик Йовчев е засега за дружинен командир, понеже дружинният командир подполковник Пенчев оная вечер е паднал от рампата в гара Кралево от метър и половина височина без хабер и се удари и замина обратно на лечение за гр. Кралево. Поручик Йовчев ме извика и сърдито ми заповяда, че аз никаква дейност не съм проявил, откак съм дошъл във втора дружина, и че трябвало да определя къде ще бъде коновязът на конете на дружината и къде ще се настанят каруците. Това направихме заедно с ротните подофицери и се подредиха коне и каруци. Аз пренесох багажа си в една конюшня при войници коняри от щаба на полка. Турих си сламеника на земята и тука в тъмното си посвирих с цигулката и поиграха даже някои войници. 4.Х. 1943 год., понеделник, гр. Пожега. През тоя ден пречистих конете, набити от акциите. Полковият ветеринарен лекар направи допълнителна операция на един кон. Следобед се прах. По икиндия си посвирих с цигулката до стъмване. Чуваха се стенания от близкото на конюшнята ни здание на затворници шумци, където сръбски, германски и български офицери ги разпитват и установяват техния заговор, план и участници. 5.Х.1943 год., вторник, гр. Пожега. Нощес не спах добре. Тая сутрин станах, като се разсъмна хубаво. Наредих да се направят загряващ компрес на холката на оперирания от картечната рота на II дружина кон и инхалация на коня на поручик Йовчев, болен от Мит. След малко, след заминаването на паша коне, докараха един болен кон от щаба на втора дружина. Дадох му една доза антифибрин и оздравя. До обед спах. Наобядвах се с печени пиперки и грозде. Докараха на 2 пъти шумци по около 20 души, значи около 40 души; имаше измежду тях и 2 попа калугери. Днеска времето е облачно. Нямам разположение за четене, за работа. Чувствувам една отпадналост. Чуват се из целия район на казармите охканията на шумците, като ги бият в затвора. Отначало високо и ясно викат, а впоследствие, под удара на тоягите замлъкват сподавяни стенания. 79 души има задържани и разпитани. Вечерта до късно си свирих със сурдинката на цигулката. 6.Х.1943 год., сряда, гр. Пожега. След закуската започнах почистването на болните коне. Полковият командир дойде в момента, когато почиствах раната на тежко оперирания болен кон от картечната рота. Аз му казах, че тоя болен кон би трябвало да бъде изпратен на лечение в Кралево, защото нямаме всички принадлежности тука. Полковникът веднага попита къде е ветеринарният лекар. Когато лекарят отива при полковника, той го мъмрал, че не си гледал работата и пр. Лекарят дойде сърдит на мене, и ме упрекна задето съм казал на полковника, че конят трябвало да се изпрати в Кралево. И вярно е, че лекарят е мъмрен неоснователно, понеже той си гледа добре работата и усърдно полага грижи за болните коне, за да бъдат излекувани, а полковникът го упрекнал в небрежност към работата си. Аз се извиних пред лекаря, че несъзнателно направих тази погрешка. След промивката на въпросния кон от лекаря полковникът ме извика при танковете, за да му направя няколко снимки с танка. Имаше и други офицери, направих 4 - 5 снимки. От вчера битите за разпит шумци, един умрял. Освободиха 9 невинни и си отидоха. В тяхното число влиза и единият поп калугер. На обед надойдоха жени, за да донесат на мъжете си храна, фотографирах цялата редица, както стояха пред караулния началник, за да прегледат какво се носи в торбите и храната. Разчистиха района на единия край на казармата, за да слезе един самолет. След малко самолетът слезе с един германски офицер и пилот. Направих 2 снимки. Днес, поради четиридесетия ден от смъртта на обозе починалия Цар Обединител Борис III, бивш цар на Българите, и ден, определен от Министерския съвет за неприсъствен, дадоха на обед по 2 просоти питки на всеки войник. Чорбата днес бе постна, та си взех манджа от казана. Към 4.30 ч следобед самолетът си отпътува. Аз тая сутрин започнах да чета из томчето „Възможности за щастие" беседата „Четирите положения", сега започнах да я дочета до края. 7.Х.1943 год., четвъртък, Пожега. Тази заран се събудих в съзнанието си със сън, че съм влязъл някъде си в едно подземие и някакви си минерали с тъмночервен цвят, едни - кръгли като монети, други - в кубична форма. Нагребах от тях и взех. При мен беше Еленка. На излизане за дома тя тръгна със свой приятел, разговаряйки се с него. Аз предложих от друго място да си отидем, но тя отиде с него. На мен не ми стана добре. Ревност се появи в сърцето ми, но мисъл ми дойде, че тя е свободна да отиде където душата й я тегли. След излизането ми, срещнах много жени, деца, моми, които отиват и те да видят тези минерали и нещо друго. * Тази сутрин небето и земята бяха покрити с мъгла. Закусих с чай и кашкавал. Дружинният командир ме повика и даде нареждания да се прегледат всички коне и подковат, за да бъдат готови за утре за акция заедно с всички здрави коне. Ще останат тук, в Пожега, само болните коне, ще ги лекува сръбският околийски ветеринарен лекар. Дохожда и сръбският ветеринарен цивилен лекар. Един човек, наглед с подвижна мисъл и зорко око, интелигентен по природа човек. Ходих в града, за да си взема храна. Направих две снимки на танковете ни [и на] готвачите. Стягах си багажа за акция. 8.Х.1943 год., петък, Пожега. Сън: Сънувах, че някъде ни предстои братско събрание, обаче публиката са все хора външни. Надойдоха жени, мъже. Стая селска обстановка, дълга, с малки прозорци. Аз вдигнах масата и я приближих към чиновете, върху които са насядали слушателите. Готвехме се да изпеем някоя песен и аз ще започна да говоря. Предстои ми беседа обяснителна върху смисъла, значението и принципите, върху които гради Учителят учението си. Някои от публиката се обадиха, че накъсо да се говори, без много заобикалки и многословия. Тъкмо отварям уста и започнах да говоря, специално нагласени хора да развалят събранието започнаха да апострофират и забъркват. Настанаха, закряскаха и аз станах и излязох. Словото Божие не им е угодно и не могат да слушат. * Тая сутрин всички се стягат, скатават багажи и се готвят за акция. Приготвих се и аз. В 3 ч. следобед потеглихме от гр. Пожега по посока към гр. Ужица. Моят багаж се състоеше от раница с 4 хляба, кило халва, около килограм кашкавал, дрехи за преобличане, четки за обуща, чантата ми с томче беседи от Учителя, книгата „Кабала", малко евангелче, фотографически апарат Цайс Иокон 6/9 Иокаг едно към 3.5 № 1361503. фокусно разстояние I = 10,5 ст. Платнище, шинел, едно одеало голям формат и санитарната ми чанта с медикаменти за лекуване конете. Макар че пътувахме с конете, никой не ме покани да отнемат от багажа и да го разтурят по конете. Тежко ми бе, но вървях най-изотзад. Из пътя срещнахме 5 - 6 германски камиони, които бяха пълни със сърби, заловени по селата и ги откарваха на работа из Германия, по мини и не знам къде си. Спряхме да нощуваме на един хълм. Веднага войниците отидоха до най-близката къща и взеха сено за конете, които бяха около 70 коня. Навзеха и слама за постилане залягане. Искаха вода за пиене, но наблизо нямаше. Налягаха си жадни. Аз си хапнах ябълки и хляб и легнах. Рано сутринта всички бяха вече готови на път и в 7 и половина потеглихме. Вървяха първа дружина напред с щаба на полка, след тях артилерията - планинска, а най-отдире вървяха втора дружина от 64 пехотен полк, към която аз бях причислен. 9.Х.1943 год., събота, на път между гр. Пожега и Ужица. Колкото по-нависоко се извърташе шосето, все по-хубави гледки се откриваха от хубави хълмисти бърда, осеяни с къщи тук-таме. Денят бе слънчев. Минахме покрай изгорени къщи, които в разните акции войската германска и българска са изгорили. Към 1 ч. минахме през гр. Ужица. Бе пазарен ден, та имаше селянки, които по пътя отиваха за града. Минахме през града. От всички страни излизаха граждани й българска войска, за да наблюдават нашето шествие. Ужица е добър град, разположен в долината на една река с посока от изток към запад. През него преминава теснолинейна ж. п, линия. Има хубава постройка от здание за гимназия и др. основно и др. училища. Има хубава сграда Сокопският дом и красиви градски къщи с интелигентно гражданство, което ни гледа презрително. Западно от града, на една височина се разположиха първа дружина и щабът на полка, артилерията, авторадружина-веднадолина и по ниви западно, зад първата западно от града височина. Веднага околните купи слама от близките къщи бяха разграбени за подложка на войниците и постиламе на палатките. Молят се хората, но никой не слуша. Надонесоха и сено за храна на конете. През нощта поваля малко дъждец и бе припаднала мъгла. Аз нямах палатка, а бях разпънал платнището с 4 върви. Още с пристигането си, отидох на реката. В една зеленчукова градина заварих майка с двете си дъщери, стоплила котел вода и пере. Понеже от тежкия си багаж аз се бях изпотил, замолих жената да ми позволи да си изпера дрехите, рубашката. Тя отстъпи коритото за малко и ги изпрах. Жената ме пита, като остана сама, дали войниците ще дойдат през нощта, да искат да насилват дъщерите им. Оплака ми се, че войниците поискали кокошки, а други самоволно плъзнали по зеленчуковата градина и обрали доматите, пиперки, други пък - овощни дървета за ябълки и сливи и орехи, а някой си пък отишъл и ограбил [от] една къща 3500 динара. Други наловили кокошки, пуйки, патици и пр. Отивайки в един двор, за да си налея вода от помпата, намирам група войници при 3 - 4 жени, които нижат низи червени пиперки, а войниците ги задяват, като им хвърлят разни шеги и питат дали съм ги харесвал. Отговорих им, че в такова време пред гладните вълци тлъстите овце пострадват, а болните, грозните, са по-спокойни. Имаше и една циганка, стара, грозна, която посочих, че нея не я закачат. На второто ми отиване на смрачаваме намерих млада невеста на вратата и дойде млада, 16 - 17-годишна девойка от съседите. Поговорихме известно време, като не изпуснаха да ми направят комплимент, че аз съм бил добър човек, и не съм говорел срамотии думи и не съм се задявал, както правели това другите войници. 10.Х.1943 год., неделя, гр. Ужица. Спах на открито. Нощта и денят бяха мъгливи. Опраните си дрехи прострях на една връв, опъната на две сливи, да съхнат. На огъня ги доизсуших. Станах на разсъмване. През деня прочетох беседата „Царството Божие" и „Красивото в живота". Вечерта, макар и мъгливо, направих една снимка на семейството, в чийто двор е помпата за вода. Направих си малко сушинка, за да ме не мокри мъглата. 11.Х.1943 год., понеделник. Станах в 5 ч. Мъгла покрила земята и от нея земята е мокра, като че ли лек дъждец я е полял. В 7 ч. потеглихме на запад по шосето за към град Байна Баща, на акция, Дружинният командир още снощи говори за значението на акцията, че навлизаме в бойна зона, където шумците на 26 септемврий са убили наши войници около 10 -15 - 20, че обезоръжили наши войници, от 61 пехотен полк, че предстои съд и застрелване на офицери и войници, които са си предали оръжието и не са водили борбата докрай. Съобщи изобщо, че в тоя район сърбите се смятат за силни, че не се подчиняват на германската, българската войска, нито на сръбското сегашно правителство и може би ще имаме и сражение с тях. В тая акция всяка къща, която е без хора, ще се счита за шумкаджийска и ще се опожарява. Всеки мъж ще се счита за шумец. Ще се постъпва тъй жестоко, че и след 30, 50, 100 години да помнят кога българска войска оттук е минала, за да не ни карат втори път да минаваме вече по тоя край. Вървяхме по гладко и все нагорно шосе, което колкото по-нагоре се изкачвахме, толкова по-надалеч се виждаше, когато мъглата за миг се отдръпваше. Наоколо височини, гори, ливади и тук-таме къщи. Хора не се виждаха никак, защото те бяха уведомени, че ще мине войска и ще пали и граби. Покрай която къща минеха, прасе, кокошки, патки, пуйки живи не останаха. Войниците ги заколваха и носеха, за да ги ядат, където се спрат за нощуване. Шумците бяха закопали на две места шосето при едни големи завои, затова ние преминахме направо и после ходиха, за да възстановят повреденото шосе. На шосето, при раздела за гр. Вишеград и Байна баща, има опожарен германски камион. Отбихме се на едни височини да нощуваме. На нас налетя стадо овци. Веднага войниците като вълци се разтичаха и която хване, колят, дерат. Накладоха огньове. В близка къща се чу квичене на свиня. След малко други домъкнаха голяма свиня заклана и започнаха да я пърлят. Всички на работа. Едни правят палатки, други отидоха да донесат сено от близките къщи, за конете и за постелка на войниците, други дерат, други отидоха по съседните къщи, за да донесат котли, тенджери за сготвяне на месото. Наоколо въздухът се изпълни с миризми от печено месо. Някои пък по хайдушки одраха овцата и в собствената й кожа я туриха в опален трап, зарита в жарта, за сутринта да я имат опечена. Понеже вятър духаше, беше студено. Още с пристигането ни на тая височина първа дружина откриха огън с картечници и пушки по група шумци, които им стреляли. След вечерята и заравянето 2 овце да се пекат в трапове за сутринта, по заповед на командира на полка, огньовете бяха изтлени. 12.Х. 1943 год., вторник, на път към Байна Баща. Нощта ми се видя студена поради студа. Заболяха ме костите. Краката ми изстинаха. Станах в 5 ч. След закуска в 7 ч потеглихме на запад, по посока към река Дрина и Хърватската граница. Дружината настъпи в бойна верига. След малко се извиха тъмни кълба дим над накацалите по бърдата къщи. Картина зловеща, недобра. Горят къщи, хамбари, слами, сена. Ето картина пред мен: Жена с 2 - 3 деца, изпокъсани, с чорлави косачки, най-голямото не повече от 3 до 4 годинки, стоят слисани и гледат минаващите покрай тях войници. Децата не плачат. Жената - с разкървавена вежда, лехуса (родилка) от 3 дена, надвесена над положеното на голата земя повито бебе, плаче с изтощен глас. Къщата, хамбар, сено, слама, всичко гори, пращи, стара жена бързо влиза в разгаряната къща и вади, що може. Тя бе успяла да извади дрехи, нощви, вълна, най-необходима покъщнина. По-нагоре къща, хамбар и всички сгради горят. Стопаните избягали. Войници се щурат из двор, градини, плетища, тършуват. Веднага се струпаха войници на купището боклук. Заровили хората сандък с нови дрехи, платно и пр. Един свил 2 топа платно и си отива. Други тичат по него и искат за партенки, но той не им дава. Други грабят нови вълнени черги, трети -чаршафи за креват, други - нови чорапи, друг разкъсва нова риза на партенки, сяда, хвърля старите и навива нови. Друг съблича лятната войнишка куртка, надява една хубава синя нова салтамарка и върху нея пак облича войнишката [куртка] и тръгва. Най-накрая притече се отнякъде един подпоручик и ги разгони. По-нататък се чува женски плач, високо да извива плачуща жена, вика, оплаква горящата си къща. Стоя и натъжен за тая съдба на тия колибари, които, воля и неволя, може би, са съдействували на шумците, ги постига тая съдба, ми извика полковият командир отдалече: „Докторе, какво си се замислил тъй дълбоко"? - „Нищо, господин полковник!" Разпоредиха войсковите части, кои где ще нощуват. Пак окопаване, заемане позиции от охраняващи роти, пак палатки, сено и слама за храна на коне и постелки на войниците за спане. Около огньовете свини се пърлят, кокошки, патки, пуйки се скубят, вода се носи, готвене ядене, веселба. Тръгвам за вода. Минавам покрай горяща къща. Мълчалива жена изнесла дрехите, стои всред двора, деца около нея, гледа как цялото й богатство огнената стихия отнема. Чуват се няколко вистрела на близко заемащите позиция войници. Завикаха: „Лекар, лекар! По-скоро викайте лекаря!" Полковият командир се затече към струпалите се вече войници, лекар дотърча и констатираха, че войник от 2-ра дружина, преместяйки картечницата си, неусетно натиснал спусъка на картечницата и четири последователни вистрела улучват войник от картечната рота на втора дружина, който, нарамил въже сено, го занася подложка за лекуване. Куршумите засягат ръката, крака и гърдите. Подадоха радиограма да дойде линейката до близкото шосе от гр. Ужица и една войнишка команда го отнесоха. След няколко дена се получи радиограма, че се поминал раненият. Наоколо около лагера се виждат копани със сирене, качета със сирене, бурета с ракия, низи тютюн, който подреждат и режат или сушат на огъня. Наближавайки тая пъстра картина, безпристрастният зрител би си задал въпроса: дали това става във времето на хунско нашествие, кръстоносен поход, или ордите на прабългарите и славяните, които, където са минавали, всичко оплячкосвали и заграбвали и се завръщали с богати плячки. Кокошки, прасета, даже и добитък - всичко под нож. Времето облачно, хладно, с редки проблясъци на слънцето. 13.Х.1943 год., сряда. Потеглихме в 7 ч. сутринта по посока на запад. Наново се вдигнаха кълба дим високо към облаците. На едно място намериха сръбска картечница със 100 патрона пълни, една сръбска пушка, която личи, че е ръждясала, когато е била заровена и крита из земята, и една българска пушка, чиста, запазена. Минавайки през последното село, зад което се установихме за нощуване, се изклаха много свини, птици и около 50 - 60 овци. Надонесоха котли с каймак, сирене. Много съдове, за да варят и сготвят. Други убили пчели, носят пити, съдове с мед, други намерили масло, си пълнят купичките и пр., и пр. Букова гора до нас. Никой не отсече дърво от нея за огън. Отидоха в близки дворове и развалиха сгради и надонесоха греди, огради, врати, дъски от бичени букови и накладоха огньовете. 14.Х.1934 год., четвъртък, община Бахча, махали. Целия ден престояхме на тоя бивак. Целия ден се прекара в печене; готвене на закланите животни. Команда отидоха с коне, за да донесат хляб и суха храна от шосето, където камиони са ги докарали. С радиограма съобщиха, че войникът, ранен оня ден, се е поминал в болницата в гр. Ужица. 15.Х.1943 год., петък, община Бахча. Нощес се чуваше стрелба от картечница. В 7 ч войската продължи похода си на запад и необитаемите и изоставени къщи се опожаряваха. Вървейки нагоре към планината, започнахме да срещаме хора, цели кервани натоварени коля с покъщнина, завивки, храна, деца, жени и пр., завръщайки се от планината „Добро поле", където били избягали. Те караха и цели стада овци. Минахме през хубава местност летовище „Калугерска зага". Хубави курортни постройки, електрическо осветление, всичко бе опожарено. Установихме се на известни поляни и височини за нощуване. Вечерта си завих на единия крак банските си гащи, а на другия една бохча, с която огъвам дрехите си, за да ми е по-топло през ясната и студена нощ. За да ни показва пътя из планината, бяха задържали един сърбин от връщащите се хора. 16.Х.1943 год., събота, „Калугерска зага", на път към Хърватско. Идеално ясно небе и хладна утрина. Дойде плачуща жена и моли командира да й дадат конете, които снощи са взели от яхъра войниците. Въпреки заповедта на командира на полка да й се върне, офицерите скриха и не повърнаха конете на жената. Днес пътувахме през хубави борови гори. Целия ден пътувахме все през планината. Провидя се Хърватската земя зад р. Дрина. От високо видяхме гр. Байна Баща и красиви гледки от Босна, която земя сега е под хърватско владение. Установихме се да нощуваме всред борова гора, но безводна. Покрай каквито постройки минахме и нямаше хора в тях, бяха опожарени. Бедни планинци, като чули, че войската иде, си изнесли покъщнината вън и очакват къщите им да бъдат запалени. Войниците разграбиха и разпръснаха сиренето по пътя и др. неща. 17.Х.1943 год., неделя, над река Дрина (Моят рожден ден). Чисто, ясен слънчев ден. Нощта бе студена и хладна, та след 12 ч. нощес до разсъмване бях все буден. Снощи полковникът ме извика, повика и други офицери и ме замоли да изпея, за да научат текста и мелодията на песента „Бялото кокиче". След полунощ на ума си пях много братски песни, но не и с уста. Сънувах, че една млада красива ханъмка с бяло лице, облечена в черни, но спретнати, хубави ханъмски дрехи, както жените на богатите турци в гр. Нови пазар, дойде при мене и ми махна военното таке от главата и ме запита на що се дължи оголяването на главата ми. Малко преди тоя сън сънувах двама турци, нещо с тях имах разговор. * Денят целият бе слънчев, приятен. За пръв път от започването на акцията е хубав и слънчев ден. Всичко добро, но водата много далеч. Чак при р. Дрина. Целия ден прекарахме в почивка. Аз четох от Кабалата, атомчето беседи дадох на арменчето Хугас Меджулян, да чете. Аз си кърпих и долните панталони. До обед прочетох беседата „От север към юг!" Днес, доближавайки се, първа дружина ми донесоха писма от Никола К. Василев, учител в гр. Троян. Източно и северно от град Байна Баща германските войски опожариха селцата, дотолкова, че долината на р. Дрина се задими и отвисоко не се виждаше нищо. 18.Х.1943 год., понеделник, от планината на път за гр. Байна Баща. В 7 и половина сутринта полкът бе строен, готов за път към гр. Байна Баща. Започна слизането към река Дрина. За час и половина слязохме на шосето, което върви покрай р. Дрина. Като слязохме долу при реката, заварихме войници от 61 полк. Вчера офицери заедно с войници посетиха един чифлик и разглеждайки го, не намерили за нужно да го опожаряват. Чифликът бил с всички модерни сгради. Вътре мебелиран с последна дума на днешното време мебели, Повече от 40 - 50 костюма дрехи нови, копринени платове, сервизи, прибори, завеси и пр., и пр. Инвентар на модерното земеделие. Днес 61-и полк оплячкосва чифлика и го запалили. Войниците от 61-и полк повечето яздят на заграбени коне. Натоварени с обира. Подкарали стада овце и пр. Слизайки от планината и пътувайки за град Байна Баща, всичките хора бяха наизнесли багажа си по дворовете и стоят вънка, очаквайки войската да дойде да им запали къщите. Някои от жените молят, даже и деца се приближават и молят да им не запалим къщите. Войниците ги уведомяват, че къщите им няма да се запалят, щом те са си по домовете. Същата картина и в гр. Байна Баща. Останахме в края на града да нощуваме. Градът почти обезлюден. Бандите заплашили гражданите, че българите ще горят и колят, и гражданството е напуснало града и отишло по далечни села и из планини и гори. Самите бандити, и те ограбвали, изклали няколко жени, чиито мъже са доброволци в сръбските сегашни доброволни войски. Много от къщите и магазините са разбити и отворени врати и ограбени скъпи вещи и отнесени от германците. Дойде дивизионният началник и предупреди войниците, че смърт очаква ония войници, които, ако бъдат обсадени и си предадат оръжието и не водят борбата докрай. Той порица поведението на 61-и полк, задето обсадени от техните части войници са сложили оръжието и са се предали на бандитите. Направихме палатките, засипахме с донесеното от войниците сено и се приготвихме за сън. Град Байна Баща е на десния бряг на река Дрина, разположен в долината на рекичка, която се влива в р. Дрина. Улиците добре планирани и застлани. Главната улица с добър четвъртит паваж. Има електрическо осветление, добри постройки и богато гражданство. 19.Х.1943 год., вторник, гр. Байна Баща. Небето полуоблачно. Като ниско място, нощес няма такъв студ, както по планината. Спал съм добре. Измих се в съседен двор на помпа с изобилна вода. Дойде млада, спретната девойка с правилна физиономия, добре облечена, за вода. Вежливо и с подвижност и грация поздрави с „Добро ютро". Прочетох беседата „Възелът". Закусих с хляб и кашкавал. Скатахме багажа и ни въведоха в града на квартири. За конете и коневодите бе определено дворът и зданието на тютюневите монополи, които са непосредствено до главната улица в центъра на града. Две грамадни здания, 5-етажни, едното съвсем разрушено през 1941 год. от бомбардировки със самолети, а второто изчистено и поремонтирано, покрито, но без прозорци, едната му половина ще бъде за конюшня. Войниците влязохме в сградата на канцеларията. Преди нас влезлите германски войски разхвърляли архивата във всички стаи, хаос и разнебитеност. Нашите войници изхвърлиха всичката архива из прозорците и се настаниха във всичките стаи, на брой 8. Германците се мъчили да разбият касата, обаче не успели. От изхвърлената архива всеки си навзе листа, книги, канцеларски принадлежности, писци, перодръжки, мастилници. Някои от крадливите войници бяха донесли вещи из ограбените магазини. Видях два триона за бичкиджийници. Чух, че открили чувал с цървули и пр. 20.Х.1943 год., сряда, гр. Байка Баща. Хубав, ясен, топъл слънчев ден. Стоплихме вода. Изкъпах се с една кофа вода и се изпрах. Следобед правиха упражнения за в случай на нападение, кой где ще заема позиция. Дойдоха отпускарите, обаче фелдшерът, когото аз заместям, не дойде. Останал в гр. Пожега при другите коне от втора дружина. По войниците от ловната рота с камионите изпратих писмо на Еленка, за да я уведомя, че съм живо-здраво. Писах и на директорката си, г-жа Елена Декова, с. Кумарица. Рано, на светло, вечерях с печени пиперки и ябълки и си легнах, защото електрическата инсталация на сградата войниците и германците я бяха повредили и осветление няма. 21.Х.1943 год., четвъртък, гр. Байна Баща. След закуската закарахме конете с охрана от специална група войници в близка ливада. И аз отидох, за да се порадвам на въздуха, слънцето, чистата вода и простора. Гражданите на тълпи, на тълпи пристигат и се явяват пред командира, за да се легитимират. Следобед четох и размишлявах върху беседата „Възможности за щастие". Попях си и се прибрахме в града. След вечеря попях на войниците и си легнах. 22.Х.1943 год., петък, гр. Байна Баща. Сънувах, че съм сънувал, че едно черно и едно шарено куче се хвърлиха върху мене, за да ме ухапят, но аз се хвърлих върху им, хващайки ги за челюстите, като се мъчех да ги разчекна. Хващайки едното, другото тича да ме хване изотзад. * Сутринта бе мъглива, но после в 7 ч. се раздигна и огря слънце. Закусихме и отидохме да пасем конете. 23.Х.1943 год., събота, гр. Байна Баща. След закуска премих набитите коне. Капитан Тодоров, бивш дружинен на 2-ра дружина от 61 -ви полк, но поради това, че неговите войници, обсадени от шумците, се предали, го разжалвали и го направили ротен командир. Неговите войници са обкръжени и се предали на 26.IХ.1943 год. Сега той е заместник-дружинен на 2-ра дружина от 64-ти пехотен полк. Повика ме в щаба и ме нахука и изпъди, като ми каза, че аз трябвало да намеря сено на конете, да взема войници, коля и да отивам да возя колите сено, което е непревозено още от ливадите. Аз му възразих, че ветеринарен фелдшер може да се произнесе за качеството на фуража, но не и той да го превозя. През деня ме задължиха да придружавам и аз колята, на брой от 3, и да превозваме сеното. Стопаните идеха и се молеха да им не вземаме сеното, но не ги слушаха. Едва отървах една копа сено по молбата на жената на един основен учител, отишъл да си прави операция от апандисит в Белград. Запознах се стая госпожа и с нейната 10-годишна дъщеря, интелигентно и с правилна физиономия дете. 24.Х.1943 год., неделя, гр. Байна Баща. Прочетох 2 беседи. Целият ден мина в приготовление войската за акция. Направих няколко снимки на войниците. Време ясно, слънчево, топло и приятно. 25.Х.1943 год., понеделник, на поход до с. Рогачица. В 7 ч. войската бе строена и поздравена от капитан Тодоров, сега дружинен на 2-ра дружина от 64-ти пехотен полк. Потеглихме по течението на р. Дрина. Времето бе хубаво, с ясен слънчев ден. Чудно красиви гледки се отваряха пред очите на всеки завой на реката. От двете й страни стърчат във висините балкани, обрасли с гори, преобладаващи букови. Листата им, пожълтели и придобили пъстра гледка, се отразяваха в бистротъмните и кристални води на Дрина. Посред пътя командирът на дружината ме упрекна, задето подковачът не дошел на акция. В 11 ч. стигнахме село Рогачица. Шест германски танка ни очакваха. Влязохме в селото и се разтоварихме за почивка. Щабът на 2-ра дружина, с който аз пътувам, се разположихме на хубава полянка, разположена между кокетно бялата спретната църква и селското училище. Веднага войниците отидоха в съседните дворове и заквичаха свините. След малко донесоха заклани свине, кокошки. Носеха патка и пуйка. Плачуща жена отиде да се оплаче уж на командира, но не знам дали стигна това до неговите уши. Следобед почетох от Кабалата, а томчето беседи го взе Хугас, варненец. Щабът на дружината се настаниха в една кръчма, широка и хигиенична. До късно вечерта пак продължаваше печене, готвене и ядене. 26.Х.1943 год., вторник, с. Рогачица и Ужица. Станах рано. Измих се на реката, като полу се окъпах. Закусих с чай и мармалад. Прочетох беседата „Новият път". След това отидох в реката, изкъпах се и преоблякох и ми олекна. Изпрах със студена вода и сапун дрехите и ги прострях да съхнат. Попях на войниците и се запътих да видя що да обядвам. Виждам автомобили, войска, ловна ротна, дивизионния командир и полковия на 64-ти пехотен полк. Командирът на полка ме поздрави весело и ми каза, че ще си отивам заедно с него. След това дойде при мен ветеринарният фелдшер на II дружина, когото аз заместях, и аз веднага си прибрах багажа и недоизсъхналите дрехи и се качих на един от камионите. Камионите донесоха от гр. Байна Баща всичкия багаж на II дружина и тя остана на позиция на гарнизон в с. Рогачица. В 3 ч. камионите, пълни с войници от ловната рота, и дивизионният и полковият командир, потеглихме за гр. Ужица. Някъде се забелязаха две въоръжени лица, избягали в гората. Дотърчали потях и хващат един старец без пушка. На две места шосето бе скопано, а на едно място развалили моста съвсем бандитите. Късно пристигнахме в град Ужица и отидох в казармите. Тук ми предадоха цигулката и друг багаж, които бях оставил в склада на 2-ра дружина. Легнах в едно казармено помещение на пода и спах без постелка и креват. 27.Х.1943 год., сряда, гр. Ужица. Станах в 4 ч. и докато станат войниците, прочетох беседата „Зора на живота". След закуска се срещнах с ветеринарния лекар на 64-ти пехотен полк. С него направихме премивки на няколко болни коня. Излязох да обиколя града. Купих два чифта гумени подметки по 300 динара чифтът. Запознах се с ветеринарен фелдшер на 61-ви пехотен полк, роден от с. Връбница, Годечко. При тях останах да спя. До късно свирих и пях на новите познайници. 28.Х.1943 год., четвъртък, гр. Ужица. Спах на сламеник върху пода. Само с шинела завит и ми бе студено. Изпратих на гарата 61-ви пехотен полк. Вечерта ветеринарният подофицер Димитър Байков ми разказа за своите любовни приключения на младини. 29.Х.1943 год., петък, гр. Ужица. Денят бе облачен. Излизах из града, за да го разгледам. Вечерта си посвирих и легнах. Тази вечер Гуди Гудев и артисти са дали забава в градското кино, но на мене не ми съобщили и аз си легнах да спя. 30.Х.1943 год., събота, Ужица. Днеска излизах из града, за да го разгледам, понеже е пазарен ден. Направих някои пейзажни снимки. 31.Х.1943 год., неделя, гр. Ужица. Станах в 4 ч. Прочетох беседата „Новият път". Изсвирих цялата Паневритмия и закусих. След това правих снимки на фурнаджиите. След това - на поручик Димитър Добчев от 61 -ви пехотен полк, адвокат в София, на ул. „Калоян" № 3, срещу съдилището, III етаж; направих снимки 8, като обеща да ми повърне филма. Софийските артисти дадоха пак забава. След това полковникът още в киното ме извика и ми каза утре да заминавам за първа дружина, която е в с. Любиш. Пристигнаха Иван и Янко от Рашка и донесоха багажа ми и тоя на ветеринарния лекар и лечебницата. До 12 и половина часа през нощта си стягах багажа, за да бъде готов за заминаване.