Dela

7.1. НОВОЛУНИЯТА В ДОМОВЕТЕ Ние ще разгледаме първо новолунията по отношение на домовете. Новолунията в първия дом на световните, народните и обществените небесни карти имат важно значение за общество-политическия живот на държавата, специално на правителството, което направлява живота на страната. Новолунието дава основния тон на всички културни и материални инициативи по отношение обществения и културен живот на народа. Новолунието във втория дом засяга специално финансовите източници на страната. То активизира финансовия сектор и създава в тази посока благоприятни условия за финансови придобивки. Новолунието в третия дом, разбира се с оглед на действието на аспектите на тежките планети, ще упражнява силно влияние върху пресата, публицистиката и периодичния печат. Ако аспектите на тежките планети са дисонансни, то това ще даде силни отражения върху дипломатическите отношения на страната с другите страни. Новолунието в четвъртия дом има отношение към опозиционните фактори в страната. Те се активизират, критиката се засилва, политическите внушения са в своя разгар и се явяват заговори спрямо управляващите фактори. Новолунията в петия дом активизират дипломатическите отношения към по-тясно и общо творческо сътрудничество на страните, създават се благоприятни условия за нововъведения и реформи във възпитателното и образователното дело на младите поколения. Същото благоприятства за културните и дипломатически инициативи. Новолунието в шестия дом е благоприятно в отраженията си върху трудовите среди. При дисонантни аспекти на тежките планети, то носи тежки последствия, особено за работните съсловия на народа. Поява на катастрофи, пожари и епидемии. Новолунието в седмия дом има отношение към международните връзки; активна дейност изразена в международни съглашения, договори и всякакъв вид културна обмяна между народите. Новолунието в осмия дом се изразява в увеличение на смъртността у народонаселението, както и специално в средата на управляващите фактори. Създава условия за финансови трудности, за трудност в работата на държавния фиск. В световните хороскопи на 18 юли 1936 г. новолунието даде началото на Испанската воина, която донесе големи човешки жертви и материални загуби. Новолунието в деветия дом има отношение към моралния и мистичния живот на нацията; към съдопроизводството и към културните отношения на страната. Ако се разгледат световните хороскопи, както и хороскопите на отделни нации, ще се намерят множество потвърждаващи примери. Така, през 1937 г., на 11 май, става коронясването на Георг VI и откриване на изложбата в Париж. Новолунието в десетия дом дава отражения по отношение престижа на държавния глава, на правителството и на международното положение на народите, с оглед на аспектите. Новолунието в единадесетия дом има отношение към дейността на парламента на страната. То е свързано също с международния престиж, който, може да бъде подсилен от протекцията на известни издигнати личност, в съседните или в други държави. Благоприятните условия създават възможност за издигане на високи постове на личности в държавния апарат, притежаващи качества на честност, справедливост, компетентност и благородство. Новолунието в дванадесетия дом създава условия за разкриване на съзаклятия, политически заговори, застрашаващи обществения живот на страната.

7. НОВОЛУНИЕТО В ЗНАЦИТЕ И ДОМОВЕТЕ След като разгледахме в най-общи линии планетните цикли на бавните планети, които са важни фактори при тълкуването на световните хороскопи, налага се да се спрем и върху други три важни фактори. Първият, това са новолунията, вторият - инересията (т. е. влизането на Слънцето и кардиналните знаци) и третият - слънчевите и лунни затъмнения. Пълненето и празненето на Луната е било вземано още от дълбока древност под внимание при интерпретирането на хороскопите. Новолунието представлява един прилив на енергии към земята, а празненето на Луната - един отлив. Това положение наподобява прилива и отпива на планетните цикли. Има много правила, останали както от традицията, така и от съчинения от по- новите времена. Ние ще изтъкнем, обаче, само основния тон на изпълването и опразването на Луната, даден ни от Учителя. Според Учителя, новолунието дава най-благоприятни условия за дейност, която е свързана с придобивки и творчество в интелектуалните сфери и по-специално - с емоционалното съзнание на човешкия живот. По-конкретно казано, новолунието дава богати условия за разцъфтяване на всички инициативи и перспективи, свързани с науката, изкуството и обществения живот. При празненето на Луната процесите са обратни. В дълбоката древност магите са правили своите пентакли и магически операции при празненето на Луната. Когато индивидите, обществата, народите искат да излязат от дадена обстановка, било от различни нежелани връзки или неблагоприятни договори и конвенции, най-резултатен затова е бивал периода на опразване на Луната. Същото се отнася и до опразването от известни пороци и обществени недъзи. Изобщо, пълненето на Луната е период благоприятен за творчески инициативи, докато опразнителният период е благоприятен за очистване от мъчнотии и противоречия в живота.

6. ПЛАНЕТНИ ЦИКЛИ Преди да пристъпим конкретно към въпроса за планетните цикли, налага се да се направят важни бележки по три въпроса, по които както в древността, така и в наше време между астролозите съществуват противоречия. Първият въпрос е - какво съдържание се влага в понятието „злотворни или благотворни планети”? По този въпрос в обикновените астрологически трудове и ръководства се дава едно стереотипно понятие: за благотворни се приемат планетите Венера и Юпитер, за неутрални - Слънцето и Луната, а до известна степен и Меркурий, докато за злотворни се считат Марс и Сатурн. Това е според древна астрологическа традиция. В по-ново време, след откриване на планетите Уран, Нептун и Плутон, мнозина от астролозите застанаха на становището, че в тези новооткрити планети доминират злотворни влияния. Ние още в първите страници на настоящия труд подчертахме недвусмислено становището на модерната астросоциология, от една страна оперира с много повече исторически данни, а от друга страна си служи с методи, надхвърлящи границите на едно геоцентрично научно разглеждане на природните явления и на обществените събития. От гледище на астросоциологията, както се каза no-горе, всяка планета има два полюса. Действието на положителния полюс на дадена планета се обуславя не само от становището в кой знак тя се намира и какви аспекти получава, но и от онези важни процеси, които периодически се извършват в живата разумна природа. В живата разумна природа, във всички нейни сектори и царства, както и в живота на индивидите, обществата, народите, расите и цялото човечество, е налице една тясна корелация. Тази корелация се движи в три посоки - налице е една закономерност, една периодичност на приливи и отливи. Приливът е един творчески процес, движен от силите на Бялото братство, на дясното посвещение. Тук действат положителните полюси на планетите. Затова тук е налице един подем, едно ново изразяване в природата, във всички области на живота. При прилива планетите проявяват най-високите си качества, най-хармоничните си електромагнитни вибрации. По отношение на своето естество те се намират в една специална кулминация, надхвърляща границите на знака и аспекта. При вторият периодичен процес, т. е. при отлив, когато формите са в ход към упадък и не са вече във възможност и състояние да изразят новите импулси на живота, то те започват вече да се рушат и тук се проявяват отрицателните полюси на планетите. В историята тези отливи се сумират като упадък, декаданс, израждане. Тази периодичност е отразена в планетните цикли. Еволюционният процес на живота според астросоциологията, следва правилото - колкото по- голям е приливът, толкова повече възможности носи той. В своите творчески процеси, приливите вървят спокойно в природата, докато отливите обикновено идват стихийно; в природата те се изразяват най-вече в огромни по сила и обсег на действие сеизмични и вулканично-еруптивни процеси. Тук имаме едно подобие на смяната на театрални декори: тези декори, обстановката е необходима докато трае самото действие, след което те незабавно се сменят. В природата тази смяна на декора намира израз в големи сеизмични и вулканично-еруптивни процеси, при което - подобно на това. което исторически се е случило с древните материци Лемурия и Атлантида - водите на океаните поглъщат цели материци. Тия стихийни природни процеси са обикновените атрибути на действие на центъра на лявото посвещение. Тези два процеса на приливи и отливи се дирижират от Космичния център, от Първата причина, която държи плановете на бъдещето на живота на планетите, слънцата и системите - а оттам и на народите и човечеството. Детайлите на тези планове се осъществяват под действието на Бялото братство, което активизира положителните полюси на съответните планети, докато силите на лявото посвещение рушат чрез активизиране на отрицателните полюси на планетите. Тази кратка, но съществена по значение забележка от областта на астросоциологията и от естество да ни разкрие тайните на законите, които дирижират явленията в природата и събитията в развитието на народите и обществата. Вторият въпрос се отнася до дисонантните аспекти. От гледище на астросоциологията, последните са фази на един планетен цикъл. Планетният цикъл започва от съвпада, минава през секстила, през квадрата и върви към тригона и завършва, слизайки до опозицията. Дотук свършва приливът, или творческият процес, през течение на който биват активизирани положителните, творческите полюси на планетите. След опозицията отново се идва до тригон, квадратура, секстил, за да се отиде до новия съвпад (0°) и започне нов цикъл. Това съставлява отливът на планетния цикъл, при който биват активизирани отрицателните полюси на планетите. Съвпадът за нас символизира посятото семе, което при секстила пуска своите корени; при квадратурата - ако се касае за някаква идеологическа, философска, социална или научна система - ходът ще срещне голям отпор от страна на старите схващания, добили право на гражданственост; с други думи. при квадратурата, която обикновено се счита за дисонансен аспект, идеята, която е в ход, се подлага на изпитание; изпитва се нейната вътрешна сила, която трябва да преодолее външния отпор, за да се оформи и подходи към кулминацията на своето развитие. Тази кулминация ще се изрази в тригона. След това идеята ще кристализира в своите форми при опозицията. Това вече ще означава, че нейният вътрешен потенциал е изцяло изразен, изчерпан и че ще настъпи есента, когато ще се берат плодовете. Ние даваме тази илюстрация, за да се разбере, че аспектите сами по себе си трябва да се разглеждат като фази на процеси на един цикъл, в дадения случай - на един планетен цикъл. При разглеждане на различните планетни цикли, ние се срещаме често с понятието „ретроградност”. В обикновената астрология, ретроградността се таксува като някакъв неблагоприятен белег. Астросоциологията, напротив, взема „ретроградността” като един вид спирачка, като каптаж за набиране на енергия, която ще се изяви в духовния план с една по-голяма мощ, с една осъзната, разумна активност. След гореказаното, ние можем да пристъпим конкретно към самите планетни цикли. За тази цел ние ще се възползваме от съчинението на Л. Хориг, X. Мимо, озаглавено „Практическо ръководство по световна астрология”. По отношение на циклите, специално на бавните планети Плутон, Нептун. Уран, Сатурн и Юпитер, поменатите автори ни улесняват със своите изчисления. Наблюденията, които са правени в историята, са установили, че дългите планетни цикли на бавните планети играят колосална роля в историята в човечеството. Те са, които са действали при създаването на религиите, на големите обществени събития, на грандиозните открития и при големите сеизмични явления в природата. При разглеждане на циклите, ние ще започнем със Слънцето, Луната и ще следваме постепенния ред на бавните планети. СЛЪНЦЕ Всеки 33 години Слънцето влиза в един и същи знак, градус и минута. Слънцето е в сьвпад с Луната, или техния цикъл трае 28 дни с един орбис от 24 часа. Тези съвпади, наричани „новолуния”, са много важни, особено при затъмненията на Слънцето или Луната. В световната астросоциология те играят грамадна роля. Всеки 19 години Слънцето и Луната идват в съвпад в един и същи ден и в един и същи знак. Ние ще предадем схематично планетните цикли, а именно що се касае до трайност на техния цикъл, добре или зле аспектиран и съобразно знака, в който се намират. Слънце - Сатурн Трайност - 1 година. Орбис - 18 дни. Положителен полюс Управляващите среди се ползват с доверие, благодарение на своята политическа тактичност и икономическа съобразителност. Те изчакват събитията с постоянство и търпение. Тези им качества са от естество да стабилизират външния и вътрешен пазар, чрез разумни финансови инициативи. Експлоатацията на мините е рентабилна. Същото е и в областта на селското стопанство. Отрицателен полюс За висшите отговорни фактори настъпват усилни времена; цари напрегнатост и в големите държавни политически работи идват неудачи. Зацарява дух на мнителност и недоверие; нетолерантност, беднотия и безнадежден песимизъм, особено всред ръководните среди. Характеризира се изобщо с финансови пречки, политически неудачи и безизходност. Слънце - Уран Трайност на цикъла- 1 година. Орбис- 15 дни. Положителен полюс: Създават се условия за развитие на авторитарни режими. Времето изобилства с големи и внезапни изненади, изразяващи се в тежки политически кризи, които могат да намерят само временно разрешение. Създава се подем в обществените инициативи чрез прилагането на нови социални методи, но без особена еволюционна последователност. Отрицателен полюс: Огромни и изненадващи рискове в областта на политиката и държавния бюджет. Катастрофи, инциденти, небивали прояви на деспотизъм и детронации на големите и силните на деня. Животът на висшите управителни среди е пред изненади и опасности. Слънце - Нептун Трайност на цикъла - 1 година. Орбис - 15 дни. Положителен полюс: Засяга главно държавните глави, висшите религиозни санове и мистичните центрове. Открива условия за дълги морски пътувания със специални дипломатически и политически задачи на най-отговорните държавни фактори. Във висшите политически среди цари атмосфера на романтизъм и самоизтъкване. Отрицателен полюс: Фалшивост, подозрителност, спадане на престиж на силните на деня, борсови смутове и религиозна нетолерантност от страна на лица, неподходящи за ръководна работа. Слънце - Плутон Трайност на цикъла - 1 година. Орбис - 15 дни. Положителен полюс Има голямо значение за един нов политически и обществен курс, който по своя характер носи обновление; възраждане на висшия държавен апарат. Неговият характер е в зависимост от аспектите, които получава. Отрицателен полюс: Застрашен е животът на държавните глави и големците от правителствените среди. Знак на смърт, детронация и възкачване на узурпатори, без морални скрупули и без духовен авторитет. Поява на епидемии и засилване смъртността у висшите управителни среди. ЛУНА Луна - Слънце Трайност на - 28 дни. Орбис - 24 часа. Положителен полюс: Този съвпад е самото новолуние, което играе важна роля като фактор в астросоциологията. Същото има отношение и към астрометеорологията. Слънцето и Луната са, както знаем, основните фактори в астросоциологията. Ингресиите на Слънцето създават сезоните, а Луната произвежда приливите и отливите. Те създават общите вътрешни и външни условия за благоденствие на нациите. Изобщо положителният полюс създава условие за хармонични отношения между управляващи и управлявани. Създава се атмосфера на доверие и условие за ползотворни инициативи от страна на управляващите, които се ползват с подкрепата на народа. Това също така обещава хубаво време. Отрицателен полюс Политически и икономически дисонанси, следствие на несьгласуваност във волите на народа и на управляващите фактори. Изгубване на престиж от страна на отговорни политически лица, което положение носи смут и бунтове в народа. Затъмненията на Луната и на Слънцето подсилват тези неблагоприятни перспективи. Луна - Юпитер Трайност на цикъла28 дни. Орбис - 24 часа. Положителен полюс: Отношенията между управляващи и управлявани са на висота. Съществуват отношения на доверие и взаимопомощ. Законодателният апарат изготвя закони, благоприятни за народа. Съдопроизводството е под знака на справедливостта, философите, учените и юристите са популярни. Моралът както е управляващите среди, така и всред народните маси е висок финансов просперитет и изобилие на блага. Изобщо, създава се дух на доверие и светла перспективност. Отрицателен полюс: Несрета, морален и материален крах. Гласуване на закони, ограничаващи народните свободи, особено правата на жените Издаване на несправедливи присъди, наличност на морални скандали, на общо обедняване и обществена нестабилност. Луна - Сатурн Трайност на цикъла 28 дни. Орбис - 24 часа. Положителен полюс Създава се една вълна на благоразумие, честност, пестеливост, постоянство и търпение. Изискана бюрокрация под знака на компетентност и трудоспособност и методичност. Има специално отношение към работническата класа. Носи добри финансови операции и създава здрави обществени инициативи. Отрицателен полюс: Тежки последици от епидемии и финансови рискове. Корупция и бюрократизъм, недобро изпълнение на инициативите в работническите среди. Възцаряване на недоверие спрямо управляващите фактори. Народът е изпълнен с песимизъм за утрешния ден. Луна - Уран Трайност на цикъла 28 дни. Орбис - 24 часа. Положителен полюс Отнася се до народа, до жените и до колективните социални движения. Създава условие за благоприятни и успешни популяризации на инициативи на ултрамодерните науки, а също и в прогресивните обществени синдикати и кооперативи. Отрицателен полюс Спомага за разширяване на социалното недоволство и създава условия за борби, граничещи с революционни движения. Дисонанси в кооперативните и синдикални движения и инициативи. Увеличаване на разводите. Луна - Нептун Трайност на цикъла около 28 дни. Орбис - 24 часа. Положителен полюс: Създава условия за проявяване на тънък психизъм, имащ отношение повече към жените. Засяга и активизира също висшите мистични чувства у народа, които върху физическия свят се изразяват в религиозни манифестации или в походи за поклонение. Благоприятства за пътувания по море и за медиумични и психични изследвания. Отрицателен полюс Създава хаотичност, смущение и фанатизъм в религиозните вярвания на народа; въображението бива афектирано до болезненост и като последствие това донася неориентираност, помрачаване в разумните инициативи и колебливост. Луна - Плутон Трайност на цикъла 28 дни. Орбис - 24 часа. Положителен полюс: Активизира у народа героични и патриотични дела и такива на себеотрицание. Отрицателен полюс: Събужда низшите и разрушителните сили у народа и активизира действията на тъмните и подсъзнателни такива. ЮПИТЕР Юпитер - Сатурн Този цикъл, както и тия на следващите бавни планети, са от огромно значение както за материалната, така и за културната революция на човечеството. Трайност на - 2 години. Орбис - няколко месеца. Характерно за този цикъл е, че 10 последователни съвпади между Юпитер и Сатурн винаги преминават в един и същи знак. По този начин, зодиакалният им цикъл, по знак, трае 200 години. Положителен полюс Вътрешната политика на държавите, както и международното положение, е под знака на всестранен разцвет. Висшата магистратура, дипломатическото тяло, духовно-културните институти, са в своята висота, както в морално отношение, така и по отношение на тяхната компетентност. Изобщо, идва период на морален и материален възход. Отрицателен полюс Настъпва период на политически и икономически смущения, на лоши дипломатически ходове и на денонсиране на конвенции. Настъпва недоверие у народ спрямо управляващите. Юпитер - Уран Трайност на цикъла 13 години. Орбис - 3 месеца. Положителен полюс Открива неограничени възможности за изучаване на космичното пространство с помощта на ултрамодерни средства. Период на изучаване и прилагане на електричеството, на космичните лъчи. на ракетното дело, на земните спътници и на радиоастрономията. Юпитер предлага финансовите средства, Уран активизира, импулсира и вдъхновява новаторския гений. Отрицателен полюс. Революционна атмосфера, периодични финансови смутове, опасни международни конфликти, спорове и несъгласуваност в духовните и начин среди. Опасности и изненади, както във вътрешната, така и във външната политика. Юпитер - Нептун Трайност на цикъла 36 години, Орбис - 1 година Положителен полюс: Период от историческа важност, особено в областта на политиката. Политическите мъже са вдъхновени от мистичния огън на Нептун. Те предприемат плодоносни инициативи, които донасят блага от минното дело, земеделието, рудниците, кариерите; политиката е под знака на трезвеност, търпение, морална загриженост за народното благоденствие. Голям тласък към психометричните изследвания, метапсихичните науки, телепатични изследвания, свързани с висши мистични проявления. Отрицателен полюс: В политиката настъпва хаос, несигурно ръководство, слаб морал, фалшификации, религиозна маниакалност, дилетантство в научната дейност, несигурни хипотези и неиздържани политически схващания. Юпитер - Плутон Трайност на цикъла [13] години. Орбис – [2] години. Положителен полюс: Настъпва голяма активност във висшите законодателни тела, както в самите народи, така и на международна почва. Установяване на известни философски доктрини, които са били отричани. Същевременно балансиране и заздравяване на финансовия живот на държавата. Отрицателен полюс: Период, носещ финансов упадък и то на международна почва. Същото става и в областта на моралните отношения, философията, правораздаването. Настъпват дисонанс и подмоли и машинации в обществените отношения. САТУРН Сатурн - Уран Трайност на цикъла 45 години. Орбис - 2 години. Положителен полюс: Този съвпад е от колосална важност. Създава условия за реформи в политическия и социалния живот и особено в бюрокрацията; също преобразования в аграрната област. Свързан е с голям подем на прогреса чрез ултрамодерните науки, ядрената физика, биохимията, геологията, биофизиологията и почти във всички области на социалния живот. През този период стават научни открития, рационализации и техниката чрез помощта на електричеството, различните видове лъчи и радиации. Периодът е свързан със стремеж към изучаване на планетното и космичното пространство (чрез сонди и ракети) като източници на енергия. Обществото достига до големи завоевания чрез постижения на синдикалното и кооперативното движения. Отрицателен полюс: Период опасен, на изненади, смущения, бунтове и революции срещу правителството и по отношение на висшите държавни институти. Всичко се тресе; финанси, политически порядък, държавен апарат, управляващи фактори. Опасност от срутвания в мините, опасност от експлозии в държавни здания; изобщо, период на всеобщ хаос и на политическа несигурност. Сатурн - Нептун Трайност на цикъла 36 години. Орбис - 1 година. Положителен полюс: Период от голяма историческа важност, особено в областта на политиката. Политическите мъже са вдъхновени от мистичния огън на Нептун. Те предвиждат благородни инициативи, които донасят блага, особено от минното дело, земеделието кариерите и рудниците. Политиката се развива под знака трезвеност, търпение, постоянство и морална загриженост за народното благо. Голям тласък към психическите изследвания. Метапсихичните науки са във възход. Следват прояви на мистични и телепатични изследвания. Отрицателен полюс: В политиката настъпва хаос, несигурно ръководство, слаб морал, измами, фалшификации, особено всред финансовите кръгове; религиозно маниачество и научно дилетантство. Светът се намира под знака на нетрайни хипотези и неиздържани политически схващания. Сатурн - Плутон Трайност на цикъла 33 години. Орбис – 4 ÷ 5 години. Положителен полюс Необичайно обновление. Настъпват преобразувание в политическата и социалната области на държавния живот. Тези нови социални реформи използват старите вековни опитности. Забелязва се голям възход в геологическите, палеонтологическите и геохимическите изследвания. Създават се радиопсихични машини и апарати. Откриват се нови научни методи за изследвания. Окултните науки изпъкват на преден план с голям интерес в обществените среди. Отрицателен полюс: Свързан е със силни политически смущения, стигащи до междуособици. Междудържавни конфликти и войни. Държавният апарат попада в ръцете на демонични натури, стремящи се към лични или групови материални интереси. Народът попада в морална и политическа безпътица. Следа неизбежно материална и морална разруха. УРАН Уран - Нептун Трайност на цикъла 175 години. Орбис - 10 години. Положителен полюс Рационалният творчески дух на Уран, импулсиран от висшите вибрации на мистично вдъхновение присъщо на планетата Нептун, открива най-смели: най-гениални и същевременно най-практични перспективи на епохата на Водолея, чийто управител е Уран. Стават фантастични изследвания в областта на планетното пространство. Правят се невероятни опити за влизане в радиотелеграфна връзка с другите планети. Стават съществени социални преобразования, под знака на едно голямо стремление към социално обединяване, както в самите държави, така и в международната общност. Създават се условия за сътрудничество между мистичния и рационалния дух в областта на научните, обществените и духовните сфери. Отрицателен полюс Социални борби. Революции и международни конфликти. Разрушаване на старите социални отношения и отживелите нравствени връзки. Отричат се религиозните суеверия. Повеждат се борби срещу неправдите и хаоса на политическите и социалните несъответствия. Уран - Плутон Трайност на цикъла 120 години. Орбис - 4 ÷ 5 години. Положителен полюс: Връщане на човечеството към законите на космичната мъдрост. Това обновление ще даде своите дълбоки отражения във всички области на живота. Ще настъпят небивали открития в областта на ядрената физика. Ще се осъществят големи постижения в областта на биохимията, геологията и палеонтологията. Ще бъдат поставени основите на астросоциологията и астрокосмичната синтеза. Чрез астрофизиката ще се разкрият корелациите между космичните влияния и явленията и събитията на планетата. Човекът напуска границите на геоцентричното съзнание и навлиза в хелиоцентричното такова, а оттам и в космичното съзнание. Налице са условия за създаване на нов мироглед и на ново светоразбиране. Науката ще излезе от метафизичното и ще навлезе в необятните простори на метапсихичното. Отрицателен полюс: Период на крушение на всичко старо, неотговарящо на новите изисквания на времето. Плутон създава тласъка, а Уран - изпълнението. Разрушителните процеси се изразяват в бунтове, революции, сеизмични катастрофи, вулканични ерупции, наводнения, пожари и използване на ултрамодерните ядрени открития за военни и разрушителни цели. НЕПТУН Нептун - Плутон Трайност на цикъла около 500 години. Орбис - над 10 години. Положителен полюс Създават се условия за възникване на доверие, за висш морален, интелектуален, културно- духовен и материален прогрес на човечеството. Става преоценка на мистичните норми и на научните схващания. Старото отстъпва място на новото. Ражда се нов свят. С нови методи науките навлизат както в дълбочините на океаните и на земните ядра, така и в тайните на стратосферата и на космичното пространство- слагат се основи на нов светоглед. Окултните науки разкриват тайните на природата. Отрицателен полюс: Опасен период. Налице са условия за създаване на религиозни псевдоучения, на политически утопии и фалшиви морални ценности. Върху духовната сцена излизат духовни узурпатори и деспотични режими. Налице е морална разпуснатост и незрели научни спекулации. Във философията се създават схващания противоречащи на универсалната мъдрост. Това е период на силен духовен и културен отлив в историята на човечеството. Съвпадите Уран - Плутон и Нептун - Плутон са от първостепенна историческа важност. Когато разглеждаме планетните вериги от цикли, ние ще се спрем по-специално върху тях. Приключвайки с материята на планетните цикли, които са на брои 45, ние считаме, че в едри линии сме очертали контурите на техния характер, въздействия и отражения във всички области на обществения, научния и държавния живот.

5. АСПЕКТИ Аспектът е ъглово отстояние между планетите и светилата по еклиптиката. Тези аспекти имат отношение към чувствителните точки на небесната карта. Тези чувствителни точки са: асцендентът. МС (Медиум цели), десцендентът и надирът; също - към точката на щастието и възходящите и низходящи възли на Луната. Главните аспекти са следните: Съвпад - планетите са поставени приблизително в един и същи градус. Съвпадът се приема за неутрален, защото неговото въздействие, независимо от психическия комплекс, образуващ се от собствените естества на планетите, е в зависимост и от аспектите, които получава чрез другите планети. Полусекстил - 30°. Секстил - 60°. Тригон - 120°. Тези три аспекта се считат за благоприятни, хармонични. Неблагоприятни или дисхармонични са следните аспекти: Полуквадрат - 45°. Квадрат - 90°. Опозиция - 180° Квадрат и половина - 135°. Тук е мястото да се направи една съществена забележка по отношение естеството на аспектите. Стереотипно погледнато, това охарактеризиране на аспектите не се оправдава, гледано през погледа на посветения. Необходимо е да се направят известни допълнения. Учителят изтъква следното: „Много добри аспекти в една небесна карта допринасят действително за добър живот, но същевременно me намаляват жизнената и психична издръжливост. В нашия свят, където нищо ценно не се дава без усилия, дисхармоничните аспекти са най-ползотворни, най-продуктивни за едно трайно благоденствие.” За да илюстрираме: тригонът между Венера и Нептун носи нежност, мекота, изящност и красота, тънка психометричност, докато квадратурата между Венера и Нептун дава енергии, тласък, импулсивност и творческо въображение. Понеже в една небесна карта аспектите не са перфектни по градус, приема се един толеранс, наричан орбис, т. е. известно число градуси отпред и отзад на перфектния съвпад, или на друг аспект. По този въпрос съществуват различни мнения, но ние ще приемем по принцип, че колкото една планета е по-силна, т. е. колкото нейното могъщество е по-голямо, то при нейните различни аспекти поменатият толеранс е по-голям. В световната астросоциология обикновено за аспектите на Луната и Слънцето се взема за орбис средно 10°, а задругите планети и аспекти - между 6° и 2°, но според естеството на планетите и силата на аспекта.

4. ДОМОВЕ СЪС СЪОТВЕТНИТЕ ЗНАЦИ Ние ще дадем в най-общи линии символичното значение на знаците в домовете от астросоциологично гледище, а също и положителните и отрицателните полюси на планетните излъчвания. Първият дом се управлява от знака Овен. В индивидуалната астрология той има отношение към главата и физическото тяло на личността, докато в световната астросоциология той представлява организма на народа - неговото физическо и колективно тяло. Знакът Овен по природа е огнен, управлява се от Марс. Слънцето за този знак е в екзалтация, Сатурн - в падение, а Венера се намира в заточение. Негов метален символ е желязото. Природа: динамична, ръководеща, буйна, амбициозна, тиранична и деспотична. Астросоциологично значение: военната индустрия, тежката индустрия, работеща с огън и желязо; военните ръководители, диктаторите, пионерите и новаторите. Положителен полюс: чрез мирна амбиция, импулсивност, героичност, мъжка привързаност, перспективни импулси и динамични прояви. Отрицателен полюс: резки и необмислени действия и липса на постоянство, губене на волево-съпротивителна сила, често изпадане в авантюризъм. Вторият дом се управлява от знака Телец. Земен знак, фиксиран, управляван от Венера. Природа: пасивен, женствен, срамежлив, материален. Носи спокойствие, усет към природните хубости, полските места и красивите пейзажи. Марс е в заточение Астросоциологично значение: обществени строежи, селското стопанство, финансите на държавата, банкерството, печалбите, артистичния свят, приложните изкуства, скулптура, живопис и певческото изкуство. От друга страна - градинарството и тежката атлетика. Положителен полюс: привързаност по силата на дълбоки и устойчиви чувства, трудолюбие, под знака на една твърдо постоянство, спокойствие и примерно търпение. Отрицателен полюс: мудност, алчност, високомерие, завист, склонност към плътни и ненаситни чувствени удоволствия. Управлява: шията и гърлото. Третият дом се управлява от Близнаци Негов управител е Меркурий. Планетата Юпитер се намира в падение. Природа: Въздушен, интелектуален, пластичен, съобразителен, положителен, разпоредителен и инициативен. Астросоциологично значение: Интелектуалният свят, журналистиката, пресата, издателствата, търговските и финансови сделки, съобщителното дело, транспорта, късите пътувания, съседите на страната, бюрокрацията, посредниците, лекарите и лекия спорт. Положителен полюс: изискана интелигентност, дипломатичност, съобразителност, всестранна начетеност, ораторство. Отрицателен полюс: двуличие, лицемерие, неверност, дилетантство, аматьорство, нервност, посредственост, разсеяност, скандални публикации, слаба и бледа реч. Управлява: раменете, ръцете и нервите. Четвъртият дом е под знака на Рака. Управител - Луната. Сатурн е в заточение, а Юпитер – е екзалтация, Марс е в падение. Природа: воден знак, кардинален, пасивен, женствен, плодоносен. Астросоциологично значение: народът, тълпите, публичните места, реките изворите, вътрешните морета, плодородието, семейното огнище, отечеството, обществените традиции, развлеченията, морските лица, жените. Положителен полюс: сърдечност, откровеност, благородство, милосърдие, обществена известност на артистичния и ръководен свят. Отрицателен полюс: народни вълнения, наводнения, нервни избухвания и суеверия. Управлява: гърдите и стомаха. Петият дом се управлява от Лъва -фиксиран, огнен, положителен; управител - Слънцето. Природа: слава, благородни пориви и амбиции; учебното дело изкуството във всичките му области, дипломацията, творчеството, в широк смисъл на думата. Астросоциологично значение: държавният суверенитет, върховната власт - лична или колективна, аристокрацията, придворните и дипломатическия свят, а също и висшата бюрокрация. Положителен полюс: авторитетност, сочна физическа жизненост, блясък, известност, благородни амбиции, рицарство във всички обществени прояви. Отрицателен полюс: разточителство, суетна повърхностност, болезнена гордост, тираничен дух, слаба жизненост, дипломатически скандали, ненаситни удоволствия. Управлява: сърцето и гърба. Шестият дом се управлява от Дева. Земен знак, управител - Меркурий. Методичност, аналитичен ум, критичност, предразполагащ, тънък усет. Природа: променлив, подвижен, пасивен, аналитичен, детайлиращ, научно-творчески. Астросоциологично значение: средната класа, чиновническият персонал при фабриките, всички области на медицината, хирургията, земеделските занимания, средните народни слоеве, дребната търговия, колекционерите, химическите работници. Положителен полюс: разпоредителност, досетливост, критичен и тънък анализ, разсъждение според изискванията на логичната мисъл. Отрицателен полюс: критична дребнавост, преувеличение, покорство, нервна слабост, лишение и унижение в професионалната сфера. Управлява: вътрешността на организма, специално червата. Седмият дом се намира под знака на Везните. Кардинален, въздушен, положителен. Владетел - Венера, Сатурн - в екзалтация. Слънцето - в падение, Марс - в заточение. Природа: научна начетеност, аристократически дарби, тънък усет към красивото в природата и обществото, правосъдието, социалните инициативи, равновесие в характера. Астросоциологично значение: обществено сдружаване, женитби, разводи, международните договори, външната държавна политика, правосъдните процеси, всичките области на артистичната култура. Положителен полюс: уравновесеност, безпристрастие, зряло разсъждение, подем в изкуството, специално в поезията, справедливо правораздаване, щастливи женитби, добри изгоди от сдружаване, договори и международни съглашения. Търговията на лукса, модата и художествения спорт. Отрицателен полюс: пречки в държавните и в обществените инициативи, разводи, несправедливо правораздаване, скъсване на дипломатически отношения, анулиране на договори, скандал и дилетантство в артистично-литературния свят, безкритична суетност и упадък в творчеството. Отношение: към бъбреците, Осмият дом се управлява от Скорпион. Знак - воден, фиксиран. Управител - Марс. Природа: буен, милитаристичен дух, експанзивна сексуална енергия, склонност към окултни науки, дух и усет за открития във всички области. Астросоциологично значение: блатата, лечебните води, гробищата, скритите сили в природата, смъртта и различните видове наследства, държавния фиск, багетистите за откриване на подземни води, всякаква промишленост, стъкларство, керамика, различни видове химически есенции, военния апарат, полицията, тайните разузнавателни служби, хирургия, стоматология, мореплаване и океанография. Положителен полюс: силни мистични тенденции и инициативи в областта на метапсихичното, тайнственото, склонност към всички фини индустрии, смели дълги пътешествия, силен откривателски дух. Отрицателен полюс: разрушителност, убийства, смъртност, тайни врагове, отмъщения, черна магия, опасни пътешествия, ревност в брачния живот, свързана с неприятни драми, несполучливи хирургически операции, падение на военнолюбивия дух, различни шпионски афери. Отношение: към половите органи. Деветият дом се намира под знака Стрелец. Огнен, подвижен, положителен. Владетел - Юпитер. Меркурий е в заточение, а Плутон - в екзалтация. Природа: вдъхновение, стремеж към висшите окултни науки, предсказване, прорицателство, независимост и всестранно новаторство във философията, мистиката, съдопроизводството, модерната наука и в тематиката на изкуството. Създава също ентусиазъм към дълги пътешествия и към непознати приключения. Астросоциологично значение: религия, право, висшата магистратура, дипломатическата йерархия, философските дисциплини, ултрапсихичните науки, висшата търговия, със чужди страни, бюджетите и финансите на държавата, корабоплаване, специално морското такова, различните видове спорт, свързани с бързина, специално конните надбягвания и изобщо - спортът на открито. Положителен полюс: големи творчески импулси и необятни перспективи за метапсихични изследвания, философията, науката (специално окултните науки), дипломатически успехи в преговори, както в политиката, така и в търговско-стопанските сектори. Далечни експедиции за изследване на непознати страни. Отрицателен полюс: авантюризъм, свързан с големи рискове, изненади, загуби, неуспехи в дипломатически връзки, фалшиви теории и хипотези в науката, философията и тематиката на изкуството. Измамата и изнудването стават прийоми на търговията и във висшата съдебна държавна администрация. Знакът Стрелец се отнася към бедрата и седалищната част на човешкия организъм. Десети дом се управлява от знака Козирог. Кардинален, пасивен, земен; Сатурн - управител; Луната - в заточение; Марс - в екзалтация; Юпитер - в падение. Природа: материалистичен, сух, бюрократичен, педантичен, методичен, постоянен, търпелив, изострено чувство към дълг и отговорност. Упоритост, пестеливост, тактичност, бдителност и изострена съобразителност. Астросоциологично значение: политиката, управляващите фактори, висшият бюрократизъм, територията, планините, специално върховете, мините, кариерите, земеделското стопанство, изоставените и пусти места, пустините и едрата собственост. Положителен полюс: строгост, справедливост, изискан дълг и отговорните висши административни и политически фактори. В народа - се изразява в разумна пестеливост на благата, търпение, постоянство, цялостна методичност във всички материални инициативи. Отрицателен полюс: несигурност в политиката, подозрителност у народните маси към държавните фактори, безотговорност към висшата администрация, не методичност, несъгласуваност, неустойчивост във всички държавни и народни инициативи, особено в материалния живот на страната. В човешкия организъм знакът Козирог управлява коленете. Единадесетият дом е свързан със знака Водолей, фиксиран, въздушен; владетели - Уран и Сатурн. Слънцето - в заточение, а Меркурий - в екзалтация. Този знак е знак на новата култура. Природа: изобретателност, висша менталност, тласък и огнен импулс към хуманитарните и социалните движения. Умение в организирането на големи кооперативни единици, гениални проблясъци към новите, модерни открития (особено в областта на ядрената физика, геохимията и висшата радиоелектронна механика). Астросоциологично значение: земната атмосфера, космичните простори, ултрамодерните науки, мощните социални движения към прогрес и благоденствие на народите, висшата метапсихология, идейното приятелство, свързано с копнеж към свобода и справедливост. Управлява също гражданските и кооперативните сдружения, държавните законодателни институти, камари и сенати, изобщо — републиканско-демократичен строй. Положителен полюс: в международната политика създава стимул за всестранна политическа и икономическа сплотеност, изразена чрез правни и международни институции, конкретни инициативи за изследване на космичното пространство, авиационното дело и космическите полети, чрез всевъзможни най-съвършени двигатели и горива. Силен импулс към новаторство и братско сътрудничество между народите. Отрицателен полюс: ексцентричност, внезапни, неразумни и хаотични действия по отношение на социалните движения. Неискреност у народните маси, екзалтирана некоординираност към всички държавни и обществени инициативи, несправедливост и потъпкване на личните и обществените свободи, а също и по отношение на обществения прогрес, замразен от изненади. Неуспехи, вследствие необмислени инициативи. Изкуството страда от екзалтирана оригиналност, граничеща с упадъчност. В науката и философията се издигат несъстоятелни хипотези и теория. Животът в синдикатите и в разните видове колективи е изложен на несигурност и пагубни опити. Народите са изложение на режими на диктатура от страна на консервативните среди; приятелските и международни отношения са изложени на помрачаване, неискреност, лицемерие и фалшивост. Знакът Водолей има отношение към прасците на краката. Дванадесетият дом се намира под знака Риби, Знак воден, подвижен и пасивен. Владетел - Нептун. (Според древната астрология - и Юпитер.) Меркурий е в заточение. Венера - в екзалтация. Природа: сензитивна, романтична, висша мистичност, могъщо творческо въображение, граничещо с гениалност, изразено в откровение и пророчества. Високо чувство на жертвеност и висша благотворителност. Астросоциологично значение: водите на океаните и моретата, мъглите, изпаренията в атмосферата и радиоизлъчванията; затворите, благотворителните институти, болниците, публични домове, търговията с наркотици, хотелиерството, тайните агенти, мистериозните заговори, тъмните сделки, шпионските политически комплоти, тайните окултни науки, магията и пр. Положителен полюс: гениално творческо въображение, висш мистичен копнеж към незнайното и великото космично начало. Романтичност, прекрасна нежност и красота във всички области на изкуството, увлечение към тайнственото, незнайното, окултното, което окриля духа и творческото въображение на човешкия ум, издига тънкопсихичното, метапсихичното към спиритуалните феномени, открива творчески перспективи на изследване дълбините на невидимото, незнайното и изследване естеството на човешката душа, всеотдайна жертвеност и алтруизъм към оскърбените, онеправданите и към наказаните от съдбата. Отрицателен полюс: опасни пороци, болести, епидемии, заговори, изнудвания, религиозни заблуди, разврат, неразумна разточителност в обществените среди, упадък в нравите, в изкуството, изобщо в целокупната материална култура на народа; опасности от народни бедствия, наводнения, силни морски бури и корабокрушения. Знакът Риби в човешкото тяло има отношение към стъпалата и краката.

3. ЗНАЧЕНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ В АСТРОСОЦИОЛОГИЯТА Ние не ще се спираме на символиката на планетите в индивидуалната астрология, но трябва да подчертаем, че тяхното означение в живота на отделните народи се явява като една по-широка проекция на същите електромагнитни сили, които действат в самите индивиди. Народите са онези алхимически лаборатории, в които се извършват дълбоки психични операции върху душите. Те съчетават онези сложни кармически връзки, които съществуват помежду им. От друга страна-народите се явяват като биологически енергии, жизнено необходими в живота на голямата социологическа индивидуалност - човечеството. Душите, за да се развият всестранно, преминават постепенно чрез своите инкарнации през народите, за да придобият оттам елементите, необходими им за изграждане на техния вътрешен живот. В тази глава ние ще дадем специалното означение на планетите в света на астросоциологията. Тези характеристики са от важно значение, за да можем впоследствие да разберем как те се пречупват през електромагнитните полета на зодиакалните знаци. Ние ще започнем със Слънцето. В астросоциологията Слънцето в даден народ представлява върховният суверенитет, независимо в каква форма той е изразен. Това зависи от стадия, в който даден народ се намира, от кармичните връзки на душите, които трябва да се развържат и изплатят. Под негово влияние се намира управлението, правителството, които управляват държавните власти в лицето на първия министър. Той е главният източник на виталните енергии, тъй необходими за даден народ в неговото развитие. Под негово влияние се намира елитната среда, било в полето на науката, на изкуството или на обществения живот. В семейството Слънцето представлява бащата. В метеорологическата сфера на астросоциологията Слънцето е израз на хубавото време. То е същевременно важен фактор и творчески подтик при растенето, във всички области на живота. Слънцето е един от най-важните указатели в звездната карта, сочещ траен успех и всеобщо благоденствие за дадени народи. Неговите творчески витални сили са изразени чрез златото и то е същевременно и израз на мъжкия принцип. Луната се взема като символ на народа, на майката в семейството, на тълпите и на обществените маси. Под нейно влияние се намират водите езерата, ражданията, жените и обикновените среди. От нейната позиция в звездната карта зависи популярността на народа, чрез неговите културни прояви в международната общност. Луната направлява също малките пътешествия. Тя играе в метеорологията една от най-важните роли. Тя е кормилото, което направлява смените във времето, чрез нейните аспекти с планетите, новолунията и пълнолунията. Те са стрелките на метеорологичните промени. Луната изразява наличието на среброто в кръвта на индивидите, съставляващи народа, както и в хазната на страната. Меркурий представлява интелектуалния свят - академиите, университетите, училищата, административните съвети. Също и търговията и обществените и частни финансови сектори. Под негово влияние са пазарите, съобщителните средства, пощите, телеграфите, борсите, стопанските и културните изложби. Тази планета играе ролята на „главен секретар”, особено в страните с буржоазна система. Меркурий символизира същността на елемента живак - носи неговата пластичност, гъвкавост в сделките, в публичните разисквания и при сключването на стопански договори, както и при воденето на всевъзможните конференции. Венера е богинята на красотата, на младостта, на артистичността, музикалния свят, лукса, модата, нравите, мира, женитбите, народната страст, светския живот на удоволствията, увеселителните места, ражданията и суетността. В политическия живот Венера представлява онзи тънък флуид на демагогията, обвита е нейния нежен воал. В метеорологията Венера обуславя топлото и влажно време. Марс представлява всичките военни форми, военната йерархия, полицията, въоръженията, воините, конфликтите от всякакъв вид и изобщо силата и изпълнителната върховна власт в страната. Освен рицарската броня и сабя, той управлява и хирургическия нож, както и мъжката, младежката сила. Под негово влияние са мускулите в човешкия организъм. Той движи тежката индустрия, желязото и огъня. Той направлява спорта, лова, злополуките, пожарите и е динамичната пружина при революционните социални движения. Той е рицарят на честта и достойнството на страната и бранител на справедливостта. Юпитер е израз на маститата религиозност, на църковните церемонии, на религиозната и светска висша административна йерархия, на всичките институции в страната, които имат за задача да прилагат законите в страната (особено за страните от капиталистическата система). Под негова егида се намира търговията на едро, висшите финансови сделки, икономическият просперитет, както и постиженията в света на големите учени. В страната той представлява висшата администрация, чиято екзекутивност се извършва под влиянието на Марс. Съдопроизводството, дипломацията, банките, големите финансови борсови операции, благотворителните дружества, филантропичните институти - всичко това е под негово влияние. При добри позиции Юпитер създава условия за слънчево време и изобщо той е израз на изобилие и благополучие. Не напразно още в древността Юпитер и Венера са били считани като велики благодетели на народите и като източници на блага и изобилие. Металът на Юпитер е калаят. Сатурн се взема като символ на кармата. В древността са го наричали „голямото зло”, докато Марс е бил наричан „малкото зло”. Под влияние на Сатурн се намира смъртността на страната. Той представлява старостта, класата на земевладелците, мините и кариерите. Сатурн направлява политиката, взема се като главен представител на опозицията и на консервативните течения. Под негово влияние се намират всички институции на работническата класа. Той изразява мъчнотиите в живота на народите и препятствията от всевъзможен вид; също така, той направлява икономиите в народното стопанство. В метеорологията той е израз на суша и на понижения в температурата. Неговите психични предразположения и състояния са тежки и сиви подобно на присъщия му метал - оловото. У масите той създава благоразумието, изчакването, търпението и постоянството. Уран направлява висшата мисъл, необикновените, модерните науки, окултните дисциплини и кооперативното дело. Той действа внезапно, изненадващо и революционно. Под негово влияние са откритията, нововъведенията във всички области на живота, гражданските групировки, синдикатите, големите кооперативни обединения и авиационния транспорт. Също така и електричеството, различните химически и природни газове, ядрените операции и земните и подземни ядрени опити. Под влиянието на Уран се намират всички социални утопии, анархизма и нихилизма. Той има два полюса на действие - от една страна той представлява капиталистическата класа, непризнаваща никакви граници при достигане на целите си; тя е космополитична. Под негово влияние са също така диктатурите и олигархичните управления. От друга страна, другият му полюс управлява интернационалния анархизъм и нихилизъм. По отношение на времето. Уран предизвиква бурите, земетръсите, ураганите, ниския студ, гръмотевиците, градушките и изобщо - бързите и внезапни метеорологични промени. Нептун представлява най-висшата религиозност. мистицизма, психометризма и тайните науки. Другият му полюс представлява социализма във всичките му форми. Нептун управлява моретата, навигацията и водните компании. Той създава условия за неописуемия хаос, сензационните произшествия, обществените компликации, дезорганизацията, комплотите, шпионажа, подмолните действия и проституцията. Неговата енергия, употребена в положително направление дава гениалността, докато отрицателното направление дава падение и безнравствена безотговорност. Всички синтетични химически произведения и заместители, както и наркотиците - опиум, тютюн и пр., са под негово влияние. Също болниците, благотворителните дружества с религиозен характер. От метеорологично гледище Нептун представлява мъгливо, влажно и студено време. Неговата обиколка около Слънцето се извършва за около 165 години, докато тази на Уран е 84 години. Плутон действа динамично и обновително. Той държи юздите на властта и пази равновесието между доброто и злото, между големия студ и високата топлина, между тайните на раждането и смъртта, както и всички химически и алхимически процеси на превръщането. Под негово влияние са минералните извори, земетръсната и вулканическо-еруптивната дейност, геологическите е археологически изследвания, както и различните операции с радий. Плутон носи висшата справедливост, а от друга страна чрез отрицателния си полюс създава условия за подмолни политически комплоти, за финансови измами и за фанатични религиозни течения. Метеорологически той създава циклоните, големите студове и необикновените горещини. Засега, във вътрешната политика на големите държави, както и в международната политика, той играе голяма роля в нашата хаотична и бурна съвременност.

2. ОБЩИ ПОНЯТИЯ В различните царства на живата разумна природа съществува строга закономерност. Там случайност не съществува. Случайността е резултат на неоткрити и непознати фактори, но фактори дейни, и ритмите на историята. При тези закономерности в битието, човешката воля е свободна, доколкото самият човек е в хармония със законите на разумната природа. Секундите, минутите, часовете, дните, седмиците и месеците - това са елементи в сложния астробиологичен комплекс - годината. Годината от своя страна е звено в столетията и т. н. Целият този ритмичен поток във времето се направлява и определя от звездния ритъм на планетните цикли, които създават необходимите условия за изграждането на историята на нашата планета. Зодиакът на голямата космична година, изразяваща се чрез периода на прецесията, от 25 920 години, създава творческите условия за всеобщата духовно-културна история на нашата планета, т. е. на културната история на народите, расите и цялото човечество, обитаващо планетата. Зодиакът, както се знае и както подчертахме по-горе, със своите знаци ни е завещан от най- дълбока древност.* Астрологичните познания и традиционните знания са ни завещани от предходната атлантска раса, останки от която днес ние имаме в лицето на днешните китайци, японци и монголи. Зодиакът и различните имена на звездните констелации са дадени от посветените, които са разполагали с големи познания. Типичен израз на знанията на древната традиция ние имаме в лицето на календарите**. Всяка култура се развива под даден зодиакален знак. Древният Египет със своята колосална цивилизация, която даде голям подтик специално на съответните научни дисциплини като: астрология, алхимия, математика, геометрия, медицина и др. се е развила под знака на Телеца. Неоспоримите монументални паметници: пирамидите, сфинксът и др., са изградени от вещи учени и посветени, които са познавали законите на астрологията и физиката. Древният Израел, който създаде почвата за зараждането на християнството, чрез религията на Мойсей за единния Бог, тази древна култура се е развила под знака на Овена, По-после върху тази почва се е родило християнството, християнската религия, под знака на Рибите, знак на мистичната жертва. Тази религия даде голям тласък не само на гръко-римската цивилизация, но и на западната култура. Новата култура, която следва да се развие под знака на Водолея, в който знак сме влезли през 1914 г. ще бъде култура на славянските народи. Световният часовник, както изтъкнахме в предходните глави на настоящия труд, със своите стрелки сочи пътя на епохите и на културните периоди на народите, на цялото човечество. Народите, подобно на индивидите и те имат своето прераждане. Дрехите, или телата на народите, това са политическите системи, обществените форми. Техният живот протича по слънчевата спирала на Зодиака. При кардинални политически промени, които засягат конститутивните форми на самия държавен апарат, народите се превъплъщават, като изменят своята небесна карта чрез знаците на зодиака. Изобщо, всички крупни религиозни, обществени, икономически, философски и научни системи имат свои хороскопи. Те са потопени в специални звездни еманации, от които зависи характера им и правилното им развитие. Преди да навлезем в областта на тези аналогии в духовно-културната история на човечеството, ние ще разгледаме азбуката на астросоциологията, изразяваща се главно в различните зодиакални знаци, в домовете и техните планетни владетели. * По всичко изглежда, че Зодиакът е бил предаден на Халдея от древна Индия. В древна Индия зодиакът е имал само десет знака; впоследствие му са били прибавени още два знака. Върху това ние тук не можем да се спираме повече. ** Материал върху тези въпроси виж в книгата на същия автор „Новата култура на ерата на Водолея”, с. 268 и следващите.

ДОПЪЛНЕНИЕ* СВЕТОВНАТА АСТРОСОЦИОЛОГИЯ 1. ВСТЪПИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ Като едно допълнение на настоящия труд ние даваме един кратък очерк върху основните начала на световната астросоциология. С това целим да улесним читателя в посока да разбира философско-метапсихичните съвпади на така наречените бавни планети: Плутон, Нептун, Уран, Сатурн и Юпитер. Ние се ласкаем от мисълта, че по този начин ще може да зазвучи звездният ритъм в непрекъснатите вериги от събития в материалната, политическата и духовно-културната история на народите. Съвпадите на бавните планети в техните цикли, както и преминаването им през знаците на Зодиака, дават своите отражения във всички обществени сектори на вътрешния и международния живот на държавите. Още от най-дълбока древност, мъдреците-астролози на Халдея и на древния Египет са виждали голямата зависимост между движенията на звездите и явленията в природата, както и по отношение на събитията, хроникирани в летописите на историята. Древните са си служили с различни звездни ключове за предсказване на земетресенията, яростните вулканически ерупции, бесния вой на стихиите, падането на цивилизациите, появата на нови религии, на войни и революции. Много от тези ключове, за съжаление, са загубени или останали скрити в иносказателността на древните писания. Само малки музейни отломки от тия тайнствени познания, намерени в жреческите посветителни светилища и храмове на древността, са могли да достигнат до нас. Мнозина автори надценяват това завещано ни от древния свят богатство. Съвременната наука, по пътя на експеримента, посредством законите на статистиката, както и по пътя на аналогията, корелацията в живата разумна природа, е тласнала далеч напред човешката мисъл. И не без основание Учителят, този велик мъдрец, ни казва; „Древните криеха в жреческите храмове своите знания, пазейки ей само за избраните, защото тия знания изобщо бяха ограничени. Общественият живот тогава не е бил диференциран, а материалната култура и специално науката, са били още в своето начало. Ръководството е било в ръцете на жреците и фараоните, които са градили своето могъщество върху народните маси; тия маси са живеели в тъмнината на невежеството и безправието на робството.” Западните окултни школи действително разполагат с много методи, изградени върху тези останки от източната традиция, но тези методи са твърде неподходящи за съвременния човек, при усложнения съвременен обществен апарат. Новото учение, което Учителят завеща на човечеството, чрез стотиците и хиляди свои беседи, прилича на един велик извор на знания, които ще утолят жаждата на непрестанно търсещия човешки дух. Далеч сме от мисълта да подценяваме същественото, завещано ни от древния свят; напротив, ние изрично подчертаваме, че то представлява една солидна база, върху която се изграждат непрестанно научните познания, които все повече и повече ни доближават до Истината, в която пулсира Великото Космично Единство - живот за цялото. В нашата съвременност, при широките перспективи на научната мисъл, ние считаме за необходимо и подходящо да се внесе една промяна в заглавието „Световна астрология”, или както по-ограничено в Средновековието са я наричали „политическа астрология”, като се усвои термина „Световна астросоциология” В действителност, страниците на историята на народите се изписват върху екрана на тайнствения, завещани от древните Зодиак, от звездния ритъм на главните фактор - Слънцето и от вторичните фактори - планетите на слънчевата система. Бихме направили голяма грешка, ако разглеждаме тази магическа звездна лента, наричана Зодиак, статично, в координатите на времето и пространството. Знаците не се покриват с имената на звездните констелации, защото знаците са в процес на непрекъснато движение. Това движение създава условия за разнообразието във формите на живота, които разгръща възходящо своите дълбоко скрити потенциалности. Зодиакът има своя дълбок философско- метапсихичен смисъл; неговите знаци са електромагнитни силови полета, които са свързани непосредствено с творческите процеси в живата разумна природа, както и със съдбините на народите. Всички видове в растителното, животинското и човешкото царства, имат своите небесни карти, хроникирани в летописите на историята. Земята, човечеството, расите, народите, обществата и всички останали по-малки социологически единици имат определени звездни моменти на раждане и смърт в космичния свят. В природата не съществува нищо статично, в света на реалността няма затворени линии. По пътя на слънчевата спирала нашата планета се носи непрестанно в нови и нови звездни сфери, които създават обективните условия за творчески промени или, на философски език казано, за „скоковете” в природата, както и в развоя на човешките общества. Така говорят звездните летописи; така твърди и модерната научна мисъл, която изследва както субмикроскопичните частици на атома, така и ултра-макрокосмичните креации - галактиките. Чрез съвременните средства на електронния микроскоп и радиотелескопа, както и чрез съвременните космични сонди, научната мисъл се домогва смело по пътя на астрокосмичната синтеза. Индукцията, метод на конкретната човешка мисъл, работеща в триизмерния емпиричен свят, хроникира нашите възприятия. Методът на дедукцията изгражда от елементите на възприятията съответни представи, а каузалната мисъл, по пътя на законите на логиката и чрез метода на аналогията есенциира понятията. Това е кръгът, в който се е движила досега научната мисъл в ограничената сфера на едно геоцентрично разбиране, което е търсило причинността на нещата и на явленията предимно в земни фактори. Новата съвременна научна мисъл си служи вече с методи по-съвършени: символиката, съответствието, корелацията и интуицията. Тези методи позволяват да се навлезе в сферата на едно хелиоцентрично и космично разбиране, което no пътя на астрокосмичната синтеза ни разкрива новия философско-метапсихичен мироглед-живот за цялото. В светлината на тези разбирания, ние ще се опитаме да дадем една характеристика на идейните елементи на звездните фактори, които лежат в основите на астросоциологията. * * * Индивидуалната астрология датира от Хапдея, Асировавилония и древния Египет. Политическата астрология, или както вече казахме ние ще я наричаме, световна астросоциология, води своето начало от древния Китай. Китайските астролози са разбирали и боравили с планетните цикли, които са главните фактори в световната астросоциология. Последната има за предмет събитията на колективите, на големите социални категории - расите, народите, като биопсихични части от общочовешкия организъм. В древен Китай, при всички държавни особи са били аташирани специални съветници, наричани звездобройци. Те са предсказвали идващите политически събития както в мирно време, така и при военните конфликти. В Средновековието и в наше време, интересът е бивал насочван главно към индивидуалната астрология, за която е налице огромна литература. Интересът към световната астрология в последните десетилетия започва да се засилва, защото политиката е вече надхвърлила континенталните рамки и е навлязла в широките световни рамки; тя е вече една световна политика. Събитията на световния екран следват едно светкавично темпо. Времето и пространството се съкращават до своите минимуми при съвременната свръхмощна техника. През 1937 г, на състоялия се във Виена световен астрологически конгрес, се е вече чувствал един повишен интерес към световната астросоциология. В изнесените на този конгрес доклади за индивидуалния хороскоп, последният е бил застъпван като функция от по-общи звездни карти, в които са действали съвпадите на тежките планети и съответните им цикли. Индивидуалните хороскопи се вземат вече не само като моментна картина на дадени звездни влияния, но и като функция на фактори с по-голям обсег на действие във времето и пространството. Освен планетните цикли, голямо влияние в индивидуалните и колективните карти указват и лунните и слънчевите затъмнения, а също и новолунията, окултациите на планетите и специално ингресиите на Слънцето при сезонните звездни карти**. Расите, народите, обществата, крупните социални, религиозни и духовно-културни течения, се явяват като нещо живо и динамично. И те се подчиняват на природните закони, на същата цикличност: раждат се, развиват се, идват до своя разцвет, а след това влизат във фазата на своя упадък, в периода на своята старост. През тези големи периоди на колективните единици, историческите личности - в областта на социалния живот, на науката, изкуствата и религиите - се явяват като резонатори, като изпълнители на големите подсъзнателни духовно-културни заряди на расите и народите. От доктрината на астросоциологията ние знаем, че великите посветени са онези централни духовни и социални двигатели, които дават основния тон, първоначалния творчески импулс на дадена епоха. Техните хороскопи, разгледани в по-големите звездни карти на колективитетите, съдържат основни идентични биопсихични комплекси. Гениите, които работят в дадени духовно-културни сектори, нямат универсалността на великите посветени, наричани Учители на човечеството. Гениите, талантите, културните души и обикновените хора са изпълнители на големите основни подтици, които се донасят от Учителите на човечеството. Последните, като изразители на дадена епоха, разкриват философско-метапсихичния мироглед на епохата. Те са главните антени на звездния свят. В природата съществува не само една механистична закономерност, но и една целесъобразност, дирижирана от Космичното начало. В хороскопите на големите личности, които личности се явяват като важни двигатели в историята, са отразени подсъзнателните метапсихични комплекси на расите и на народите. Гладната съкровищница, която кредитира народите, е Универсалната душа на космичния свят. И основателно е изтъкнато в докладите на международния астрологически конгрес във Виена, че великите хора, като могъщи пружини на историята, се явяват като медиуми на колективния психически заряд на епохите и културите. С тези кратки встъпителни бележки, ние считаме, че сме дали малко светлина върху най- важните астросоциологически фактори и затова ще се спрем допълнително и по-подробно върху същите фактори, смятайки, че по този начин бихме улеснили правилното разбиране на изложеното в предходните глави на настоящия труд. От друга страна, ние смятаме, че читателят по този начин ще може да получи съответно един вътрешен импулс за едно по-голяма задълбочаване в тази трудна материя, която ще бъде предмет на едно по-голямо научно задълбочаване в близкото и далечно бъдеще. * Забележка на съставителя - Оригиналът на тази част от труда на Методи Константинов ни беше предоставен на по-късен етап след превода от френското издание и набирането му. с. 9 ÷ 32. Допълнението, въведено по оригинал, тук е поставено на мястото му в първия ръкопис. ** Окултации на планетите имаме, когато техните центрове преминават през светилата - Слънцето и Луната. Това са перфектни съвпади.

3.5 ТРИТЕ МИРОГЛЕДА В света на робството, в древността и в първите векове на нашата ера е действувала максимата дадена от Мойсей; „Око за око - зъб за зъб”. Тази максима се е прилагала и до наши дни в правото и между държавите. Тази доктрина представлява от себе си един метод на работа, присъщ на лявото посвещение. Втората максима: „Обичай врага си”, дадена от Исуса от Назарет, не само че не е била приложена, но е и останала неразбрана. Конкретната човешка мисъл, която оперира в тесния емпиричен свят на сетивата и представите не е можела да разбере тайната на тази магическа формула. Любовта като сила има много по-голяма честота на вибрации и тя може да неутрализира по-низшите и по-плътни вибрации на омразата. Това беше светът на новозаветните. Това беше оперативния метод на Бялата ложа, на дясното посвещение. Както вече изтъкнахме по-горе, тези две ложи имат отношение с великите процеси на живота. Лявото посвещение, центърът на тъмните сили, "Князът на този свят" има връзка с деструктивните процеси на живота; те вземат участие в събарянето на остарелите обществени форми, неотговарящи на новите изисквания на живота. Дясното посвещение, центърът на светлите творящи сили има отношение към съзидателните процеси на живота. Тези две сили са по същина антагонистични, непримирими, защото представляват полюсът и минусът на Великата космична реалност, която създава и държи в ръцете си плановете на еволюцията на планетите, слънцата и галактиките.* Идваме до Третия завет - завет, който има отношение към праведните, който завет сега се изявява от Космичното начало: това е заветът на справедливостта. Този завет гласи: „Злото ще стане слуга на доброто”. Анализирана тази формула означава, че нисшата егоистична природа на инстинктите в личността, в обществата, народите и расите трябва да бъде обуздана, каптирана, като водите на водопадите, на буйните реки, на приливо-отливите на океаните, на подземните термични сили и др., за да могат да бъдат овладени и поставени в услуга на висшето благо на човечеството. В една своя публична беседа, държана на 9 февруари 1919 г, Учителят прави следния апел към народите и човечеството: „Който люби врага си, той е човек на бъдещата култура. И ако онези, които заседават сега на конференцията в Париж любят враговете си, ще дойде истински мир между народите. Не любят ли враговете си, и да дойде мир, той ще бъде временен. Истински мир е този, който носи бъдещата култура на работата, на живота и на Любовта. Ако мирът, който сегашните народи очакват, почива на Мойсеевия закон - "Око за око - зъб за зъб" - времето ще покаже какъв ще бъде този мир и каква култура ще донесе той”.** И всички ние добре знаем последствията от несъблюдението на това пророческо предупреждение Човечеството изпита на плещите си ужасите на Втората световна война и днес тръпне пред ужасите на една трета, термоядрена война. Днес човечеството е пред третото действие на международната драма. Бялата раса, изправена пред също такава, ако не и пред много по-тежка ситуация, има да решава едно още по-трудно уравнение с много повече неизвестни. Нейните три клона: романският, англосаксонският и славянският трябва да излязат извън традиционните разбирания на стария свят. Трябва да се поставят основите на едно ново общество на народите. В книгата си “La nouvelle culture de I’еrе du Verseau”: ние сме имали случай да укажем как биха се изградили съюзните съставки на едно ново „Общество на Новото Човечество”. В резюме казано, новата шеста култура на Бялата раса през епохата на Водолея ще има за задача да разреши всички кармични възли, дълбоко заложени в общочовешкото, в расовото, в националното, в общественото и в личното подсъзнание на човека на шестата раса, който ще има сърце изпълнено с нежността на слънчевите Деви, светъл ум на сина на Мъдростта и диамантената воля на великите души на Истината - въпроси, които са разгледани по-подробно в първите глави на настоящия труд. Преди да направим изводите си от тази част на книгата, нам се налага да повторим следните мисли. Омразата между народите е била внушавана през вековете от заинтересовани и късогледи среди, които са спекулирали с национално-шовинистични идеали, опирайки се върху тежестта на своята груба материална сила и заинтересованост. Народите, в дълбините на своето съзнание имат една искрена обич един към друг. Народите, по отношение на своята етичност и хуманност, са вече надраснали своите духовно-културни и политически ръководители. Те постепенно ще вземат в своите собствени ръце съдбините си. Те ще окажат голям отпор на стария свят, ще скъсат веригите на клерикализма, на псевдонационализма и на милитаризма. За народите границите са вече станали тесни; от всички континенти те са вече узрели за това да си подадат ръка в името на новия космичен мироглед, издигащ максими по-хуманни и по-високи, които неминуемо ще им донесат едно истинско освобождение. В Обществото на Новото Човечество материалните богатства, средствата за производство ще бъдат общи. Тези материални и духовни богатства са резултат на вложените усилия на милиони човешки същества. Тези блага не са лични; те не са обществени, нито расови, нито национални; те принадлежат на цялото човечество. Това са световни блага, сътворени през хода на историята на народите и те трябва да се ползват от всички човеци, от всички народи и от всички раси. Това са основните повели на новия космичен мироглед, който е универсален и безусловен. Пред този мироглед се изключват и отпадат личните, обществените, класовите, народните и расовите егоистични домогвания. Расова, класова, национална или обществена сила, която би се опитала да се противопоставя на това мощно идеологично течение ще бъде пометена без остатък. Така чертаят звездите пътя на народите и на човешката култура. Великите държави СССР, САЩ, Англия и Франция са първи които трябва да дадат пример за новия космичен мироглед, който носи свобода, по-висока хуманност и пълна закрила на малките народи. Учителят казва: „Съществува една велика мирова държава. По нея се устройва човешкото общество сега. Всичко което не е в съгласие с този миров ред, прехожда или преминава. Само той е вечен. В този космичен, съвършен ред на живата природа са предвидени нуждите на всички същества, от най-малкото до най-голямото. Какво остава на хората сега? - да проучат и да приложат този ред на живата разумна природа и да спазват нейните закони”. Старата формула на висшата световна политика – „равновесие на силите” и съвременната формула – „страхът от ядрена война” трябва да бъдат заменени с една висша стопанска, политическа и духовно-културна хармония между народите. При това ново разбиране, народите ще престанат да изпращат своите синове, за да бъдат избивани по бойните полета. Убийството ще бъде заклеймено и отречено като най-ужасен порок и като най-тежко престъпление за човека от XX столетие. Войната, това организирано човеко изтребление трябва безусловно да бъде отречена от Обществото на Новото Човечество, Това остаряло средство за разрешаване на международните конфликти е донасяло само материална разруха и всеобщи духовни кризи в народите и в човечеството. Войната в миналото и в нашата съвременност, като най-голямо организирано зло, което е погазвало върховното право на всяко човешко същество да живее свободно и да се развива, трябва да бъде забранено непосредствено от човека на новата култура. На това кърваво насилие трябва да бъде отнета всяка възможност за проявление. И затова Учителят утвърждава категорично: „И тъй, когато всички народи, всички държави, всички религии престанат да мислят, че са в сила да оправят света, тогава син человечески ще се яви в своето знание”. Кой е "Син человечески?" - Това е човекът на новото съзнание, на едно съзнание, което е извън всички религиозни заблуждения, извън отживелите обществени традиции и предразсъдъци и извън кървавото организирано междудържавно насилие. Това е човекът, който ще има нежното сърце на Слънчевата Дева, светлия ум на Слънчевия Син и диамантената воля на Великите души на Истината. Последните международни събития, които се разиграват в почти всички континенти, както и големият политически смут, който цари в Европа, са от естество да предупредят и подчертаят, че ако не се вземе за база на реорганизация на света изтъкнатият нов космичен мироглед, което единствено би осигурило, свобода и желания от всички народи мир. тези нови и спасителни лозунги ще си останат едно празно понятие, една формула без всякакво реално съдържание. Крайно време е едно будно и извисено световно мнение да изрази своята воля за мир и преустройство; крайно време е държавите и особено великите държави, които носят най-голямата отговорност за трагичността на сегашното световно безредие, да се заемат сериозно с наболелите проблеми на деня, които проблеми в по-съществената си част са последствие на едно неорганизирано минало. Проблемът за едно ново Общество на Новото Човечество трябва да бъде подет най-напред от великите държави; в този случай: „величието задължава”. Този въпрос не бива да слиза от дневния ред на световните конференции, съвещания и конгреси. Добре и своевременно разрешен, този проблем ще открие нови, по-светли перспективи за народите и човечеството. Земята е едно училище, в което човечеството временно е поставено да следва и завърши земния си курс. Ние, човеците сме потопени в електромагнитните еманации на звездите. Слънчевата система, по пътя на нейната космична спирала, непрестанно влиза в контакт с нови слънчеви системи, които със своите специфични енергии оказват влияние, създават импулси за мутации в природата и за изменения в политическите, стопански и социални системи на нашата планета. Тези процеси са безкрайни. Задачите на човечеството, на народите, на обществата и на хората е да следват този космичен ритъм, който е израз на трите принципа в битието: Любов, която ражда живота; Мъдростта, която е източник на светлина и знание; и Истината, която носи свобода и красота на живота. При космичния мироглед човечеството трябва да тръгне по пътя на космичната стълба на безсмъртието, за да дойде в контакт с Космичното начало. Стъпалата на тази стълба са следните: І. Ако човекът се движи единствено в орбитата на своята временна личност, т. е. според изискванията на своето егоцентрично съзнание, сигурно е, че той ще проникне в областта на смъртта. ІІ. Ако човекът се ограничи изключително със задълженията на семейния живот, със своето общество, също неизбежно е той да срещне само отрицание. ІІІ. Концепциите и идеалите за национална принадлежност, изразени в един шовинизъм и ограничен национален патриотизъм, извеждат също така до смъртта. ІV. Ако човекът живее единствено в сферата на расовите схващания, на стремежите и убежденията общи за всички човеци, той е също осъден на смърт. Учителят, в своите заключения, е още по-категоричен, като казва, че ако човекът живее за ангелите, т. е. за творческите йерархии в живата разумна природа, или пък за боговете, които творят системите на философските схващания, това е също за него смърт. Когато човешката душа живее със звездния ритъм, за Цялото, за Висшия Космичен Принцип, тя излиза от орбитата на смъртта и се възвръща към центъра на първичния извор на Живота. Този Център е абсолютен, вечен и безкраен. Той е от света на Принципите: Любов, Мъдрости Истина.*** * По този въпрос виж книгата: La nouvelie culture de І’еге du Verseau, c. 89 ÷ 91. ** Беседата "Великите условия на живота", с 99. *** Гл. L'homme libere prend conscience du Cosmos, p.p. 42 ÷ 43. Paris, 1968.

3.4 СВЕТОВНАТА ФЕДЕРАЦИЯ „И тъй, когато всички народи, всички държави, всички религии престанат да мислят, че са в сила да оправят света, тогава Син человечески ще се яви със своето знание”. Учителят Човечеството и народите навлизат в една нова епоха - епохата на Водолей. Всяка нова епоха, както изтъква Учителят, започва „с един нов ритъм” или на философски език изразено - създава се един нов философски духовен мироглед. Стремежът и на двете идеологически философски системи, идеализмът и материализмът, за изграждане на една по-съвършена световна стопанска, политическа и културна организация, независимо от това как последната ще бъде наричана, в основата си е продиктуван от висшите интереси на човечеството. Новата идея за осъществяване на една международна федерация се поставя вече и от двете идеологични системи като един от най-актуалните проблеми на нашата съвременност. Старият свят, светът на системата на капитализма, в лицето на своите идеолози смята, че причините за войните и за смущенията от стопански и социален характер се коренят в твърде ограниченото разбиране за държавен суверенитет. Това е старата теза. Според социалистическите концепции, суверенитетът представлява от себе си една броня за малките държави, която - подобно на черупката на костенурката или бодлите на таралежа - ги предпазва от алчните апетити на големите световни сили, за последните пък суверенитетът е само една метафизична фикция, която е без значение пред правото на силния. Антитезата на социалистическите държави, напираща за коренно преустройство на икономическия и социален живот на народите, внася нови градивни елементи. От борбата на тези две взаимно отричащи се социално-икономически идеологии ще се оформи неизбежно историческия диагонал, равнодействащата линия, по която върви хода на историята. Тази линия не е един прост компромис: в основата си, тя представлява една творческа биометапсихична синтеза. Визираната нова световна организация, независимо от това какво име ще носи тя, или какви теоретични спекулации ще бъдат лансирани за нейното обосноваване, е немислима и на практика не би се осъществила без наличието на един нов космичен мироглед. Този нов мироглед би бил спойката, невидимата опорна точка, която ще крепи и поддържа необходимата висша хармония в икономическите, политически и културни отношения между държавите, влизащи в състава на новата международна общност. При създаването на една нова световна федерация, която да обедини всички континенти, трябва да се изхожда от редица предпоставки, които ще трябва да държат сметка за познатите трудности, коренящи се не само в стопанските отношения и интереси, но и в расовите, народните и обществени биометапсихични комплекси. Тази велика идея за обединение на човечеството не е и не може да бъде схващана като някакъв монопол на която и да било обществена формация; тя е идея на цялото човечество. Наистина, опитите на западните страни за създаване на големи стопанско-политически съюзни общности, както и опитите в същото направление на социалистическите държави, са факти, които трябва да отчитаме. Това са симптоми на онзи дълбок, засега още подсъзнателен, стремеж на общия човешки гений - да се търсят и намерят пътища за излизане от този фатален световен водовъртеж. За подобна световна креация още в древността е говорил Платон, а по-после и много други теоретици; но сега, за първи път в историята на човечеството - и разбира се, след понесените огромни страдания на народонаселенията през последните две световни воини - тази идея се явява така спонтанно в нейните практически аспекти. Тази световна федерация ще има своите предпоставки от стопанско-социологичен характер в лицето на редица по-малки съюзи и обединения на отделни държави. Тези съюзи ще се базират на специфичните икономически, политически и духовно-културни връзки между образуващите ги държави. Естествено, тяхното детайлно конкретно изграждане ще се оформи на практика чрез творческите усилия на самите народи и постепенно, с течение на времето, ще се оформи тяхното реално осъществяване. Това ще бъдат естествени стъпала на един възхождащ процес на обединяване. Подобни стъпала се вече извършват по пътя на създаването на икономически съюзи, както в Централна Европа, така напоследък и между скандинавските страни (Швеция, Норвегия, Дания, Холандия, Исландия), със стремеж да бъде създаден един северен съюз. Трябва да отбележим, обаче, че в някои случаи, когато е ставало въпрос за една световна федерация, от страна на редица английски и американски специалисти по международно право са били изтъквани гледища, в които не се е вземало предвид същественото обстоятелство, че са необходими коренни преобразования в стопанската и социална структура на страните, които ще станат съставки на проектираната международна федерация. За решаването на тази трудна задача са необходими общите усилия на всички и специално - искрените и доброжелателни усилия от страна на великите държави, които днес са обладатели на стопанските блага и на материалната сила. Ето защо, при разглеждането на тези големи световни проблеми не е достатъчно само една суха юридическа трактовка, а трябва да се прояви една компетентна, спонтанна реална политика, пропита от схващанията на един нов космически мироглед, който ние сме достатъчно изтъкнали в предходните страници на настоящия труд. Международното право досега се е изграждало при едно геоцентрично философско разбиране на стопанските и политически междудържавни отношения. В нашата съвременност човешката мисъл вече навлиза в новите хелиоцентрични и космични разбирания на живота. Старата теза на капиталистическата система, подкрепяна от клерикализма и милитаризма ще трябва да извърши основна реорганизация в своите институции, за да влезе в тон с новите изисквания на живота. Тези преобразования трябва да станат в светлината на новия космичен мироглед, който дава най-целесъобразен и разумен критерий при разглеждане на големите световни проблеми. Този критерий има отношение към практиката на живота, която е от естество да даде нова насока на международното право. При новата световна федерация, или Общество на Новото Човечество идеята за санкции и правна принуда ще бъде неприложима. Тя има отношение при националната юрисдикция, или в по-големите креации от държави, които ще бъдат звена в тази международна федерация. Въпросната световна федерация ще почива върху принципа Живот за цялото. Тя ще бъде извън обсега на национално-шовинистическите, класови или олигархични влияния. В нея ще цари хармония и там правните норми ще бъдат заместени от космичната солидарност, изключваща напълно насилието. Тези утвърждения съвсем не са нещо утопично; те ще станат една реалност. През 1960 г. в САЩ е излязла от печат книгата: „Чрез световното право към всеобщия мир”. Автори на тази книга са американските юристи Кларк и Сен. В книгата се предлага коренна реорганизация на ООН: 1) Генералната асамблея ще бъде законодателен апарат. Функциите на Съвета за сигурност, като главен отговорник за поддържането на мира и сигурността се предвижда да преминат върху Генералната асамблея. Предвижда се също и създаването на съдебна власт и на полицейски органи. Законите, които Асамблеята ще издава, ще бъдат еднакво задължителни за държавите и за техните поданици. В случая ние сме пред едно сухо теоретично юридическо третиране на въпроса за една основна реорганизация на ООН. Без да можем да се спираме в подробности върху това предложение за реорганизация, ние ще подчертаем само изказаното от нас по-горе утвърждение, че една такава реорганизация изисква редица абсолютно необходими предпоставки, без осъществяването, на които не би се постигнало нищо. А осъществяването на тези предпоставки е равнозначещо, преди всичко, на едно коренно изменение курса на висшата политика на държавите. 2) След това трябва да се пристъпи към осъществяването на една нова световна стопанска система, която ще стане база за изискуемата се коренна реорганизация на ООН. 3) На трето място, трябва да се преодолее една от най-големите пречки - антагонизма между двете системи, за да може да се сложи край на разточителството на областта на огромните милитаристични приготовления. Това ще означава огромните финансови и материални ценности, които се хвърлят за въоръжението да се освободят, за да могат да се насочат към едно мирно стопанско и културно строителство от голям стил, за да се атакува решително нищетата, която е обхванала огромни множества от народонаселенията на света. При добра воля от страна на всички държави, тези пречки, които на пръв поглед изглеждат непреодолими, биха могли да изчезнат без остатък. Едно пълно и безусловно разоръжаване, особено от страна на великите сили, се налага само по себе си. И двете антагонистични системи трябва да се убедят по един императивен начин, че човечеството, при днешните напреднали икономически и социалполитически хващания в съзнанието у народите, не може да бъде завладяно и материализирано от никаква обществена, държавна или коалиционна сила. Историята е свидетелка на толкова неуспешни опити в това отношение през днешната наша ера. Нито пълчищата на един Чингис-хан, нито огромната армада на един Наполеон, нито голямата военна германска машина от последните две световни войни, не са разклатили основния народен потенциал на човечеството. Човечеството и народите могат да изтърпяват и да изчакват, но в крайна сметка те са побеждавали. Животът е успявал да застане над всичко отгоре. Трябва да се разбере добре от страна на всички теоретици на международното право, че народите са вече достигнали известна зрялост и че те могат сами да поемат своите съдбини, без всякакви посредници, тъй като тяхното съзнание се е вече издигнало на една по-висша етична и хуманна степен, в сравнение с тая, на която стоят техните ръководители.

3.3 ОБЩЕСТВОТО НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ И ОБЩЕСТВОТО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО „За да се избави човечеството от днешните противоречия и страдания, трябва да дойде една нова мисъл. А тя гласи: - Животът трябва да се схване като единство и Всички същества - като клони и листа на космичния организъм. Благоденствието на всеки клон и лист е в работата му за цялото дърво". Учителят Без да можем да влизаме в едно дискусионно разглеждане на различните икономически и социалполитически концепции, където най-често е заложен елемент на класови или олигархичен характер, ние искаме да спрем в тази глава вниманието си главно върху опитите за създаване и утвърждаване на международна правна институция - като тази на бившето Общество на народите, или като настоящето Общество на обединените нации, която е търсила и търси да осъществи възможния и необходим диагонал в стремежите на поменатите по-горе отричащи се социално- идеологични системи. Човечеството, и по-специално отделните народи в своето материално и духовно-културно развитие са търсили средства и начини за гарантиране на тяхното нормално развитие, а също така и на гарантиране на тяхната сигурност от необузданите вълни и ексцесии, идващи откъм страната на международната политика. В своята политическа история народите са минали през различни етапи, които конструктивно са издигали известни елементи на прогрес към осъществяването на международни институции, за защита и за осигуряване на правилно икономическо и културно общуване. Налице са днес десетки междудържавни организации и стотици обществени и международни институции, работещи все в същата насока.* В пламъците на Първата световна война се роди идеята за създаване на едно Общество на народите. Първата световна война разрешаваше една важна задача - обуздаване на националния шовинизъм. За съжаление, обаче, този национален шовинизъм се появи отново, особено подчертано в лицето на самите велики сили. Да, дори и в този висш международен институт, какъвто бе Обществото на народите, великите сили формулираха и успяха да прокарат мандатната система, която засега представлява един анахронизъм. За достигането до тази трайна международна институция с правна обособеност е бил изминат един доста дълъг път на двустранни и многостранни договорни междудържавни връзки. За това са допринесли също така и множеството международни съюзи и международни конференции и съвещания. Сложната изобщо обществена система е наложила необходимостта от трайни международни връзки, необходимост от трайни международни институции, разполагащи със свои органи, компетенции и функции. Обществото на народите не можа да даде разрешение на редица актуални международни проблеми и то бе заменено от Обществото на обединените нации, което като идея се оформи през периода на Втората световна война, чрез Московската декларация на трите воюващи велики сили - СССР, Великобритания и САЩ. То се дооформи чрез решенията на конференциите в Техеран, Ялта и Сан-Франциско. Така ООН стана международен факт, оформен по-после чрез съответна учредителна конференция, станала през 1945 г. Ние нямаме възможност да се спираме върху формално-правната страна на Устава на ООН, но бихме желали да насочим погледа си главно върху съдържанието на тази правна международна институция. В неговия състав имаме налице държави-членки с две противоположни в идеологическо отношение стопански системи - капиталистически и социалистически. Както е известно, тези две противоположни системи издигнаха като главна цел на тази международна институция осигуряването на световния мир и установяването на мирно съвместно съществуване и сътрудничество между двете различни системи. Така за първи път в подобен широк размер, на международна почва се създава подобен многостранен, открит, безсрочен международен договор. Безспорно, никой не може да отрича голямото значение на дейността на ООН в този сериозен исторически момент. Една от важните задачи на ООН беше отхвърлянето на режима на колониалните отношения, подпомагането на национално-освободителните движения, а също и опитите за обуздаване на агресията на международна почва; от не по-малко значение е поставянето на проблемата за разоръжаването, както и редица още други инициативи от хуманитарен, културен, здравен и научнотехнически характер. Ние бихме желали да засегнем специално издигнатите две формули: „от позиция на силата” и „борба за мир” - като предпоставки на мирното съвместно съществуване между двете противоположни социално-идеологически системи, и то в следното: Първо: на каква философска база е изградена формулата – „мир от позиция на силата”. Тази формула се изгражда върху така нареченото схващане за „политически реализъм”, което има за начало немската школа. Тази формула визира едно недоверие към формулата „борба за мир”, чийто израз е тази за „мирното съвместно съществуване”. Ръководителите на Запада се страхуват от тази формула на източните демокрации, смятайки я като политически параван на техните скрити планове. Според политическия реализъм, изграден върху една идеалистическа почва, международната политика си поставя в краен извод политиката на силата и, както се изразява поменатия по-горе автор, проф. Моргентау**: „международните отношения - това са процеси на силата”. Формулата „от позиция на силата” означава на практика конкретно: „борба за власт над”, както, прочее твърди политическият реализъм. А формулата: „мирно съвместно съществуване” подразбира едно сътрудничество при пълно равенство на сътрудничещите. Ние бихме желали да изтъкнем какво казва в това отношение великият Мъдрец: „В наши дни, отношенията на отделните личности са достигнали известна нравствена висота, ала отношенията между отделните народи се намират все още във фазата на животинския морал. Докато в отношенията на отделните личности, личната саморазправа е значително намаляла и хората доброволно се подчиняват на известни правни норми, в отношенията на отделните народи все още царува саморазправата. Щом един no-малък и по-слаб народ не приеме условията на един по-голям и по-силен народ, последният веднага прибягва към въоръжена сила и му обявява война. А Войната, знайно е, освещава правото на силния”. Наистина, както виждаме в нашата съвременност, независимо от наличността на ООН, има редица примери за използване на практика на формулата: „от позиция на силата”. ООН дойде като факт на международната сцена, благодарение на поучителния опит, добит чрез тежки страдания, които народите преживяха през Втората световна война. При дадената историческа обстановка, като правна институция ООН има своите цели и задачи, но то не ще бъде в състояние да разреши редица проблеми, за които се изисква преди всичко наличност на една висша хуманност и един по-висок международен морал. Новите изисквания на времето ще се наложат за едно преобразуване на ООН в една нова форма - в едно „Общество на новото човечество”. Тази най-нова перспективна международна институция ще се базира, преди всичко, на една единна световна икономическа система. Съревнованието и надпреварата в съставките от икономически съюзи на държави ще бъде една надпревара при максимални усилия за даване на своя материален и културен принос в световната общност. Мирът няма да има нужда да бъде осигуряван, защото той ще стане една реалност в това „общество на новото човечество”. Втората световна война и създаването на ООН имаше като главна задача да притъпи социално-идеологическия антагонизъм между двете системи. Омразата между същите да се превърне в един устрем за всеобщо творческо сътрудничество. Това се налага и неминуемо ще се наложи по силата на големия расов проблем, който е вече на дневен ред. Така наричаната „жълта опасност” за расата на бялото човечество, която опасност се вече навдига от Изток, в лицето на Китай, който, доколкото е известно, се подготвя за една ядрена война, неминуемо ще въздейства в посока на събуждане на колективното съзнание за самосъхранение у народите и държавите от бялата раса. Така следва хода на историята: винаги старото - тезата се отрича от новото - антитезата. Ако народите от бялата раса не си подадат ръка и не се обединят пред голямата опасност, надигаща се от Изток, цялата цивилизация ще бъде неминуемо поставена под ударите на една термоядрена война. В този именно огън на разгарян расов антагонизъм ще се роди това „Общество на новото човечество”. Ние няма да профетизираме как конкретно ще се разреши този велик световен проблем, засягащ тотално цялото човечество. Ето защо, Учителят се обръща към народите от бялата раса със следните мисли: „Днес, повече от всеки друг път, светът се нуждае от мир. Защо? Защото мирът осигурява най-големите придобивки на културата. Бялата раса е на път да осигури мира. Днес повече от всяко друго време се срещат разумни хора, които са дошли до съзнание, че първото условие за нормално развитие на човечеството е мирът. Ето защо, в наши дни всички съзнателни и разумни хора работят за придобиване на мира. В миналите времена и раси, водачите на човечеството са мислили, че светът може да се оправи само чрез воина. Впоследствие, обаче, водачите на човечеството са се убедили в погрешността на това разбиране". При разрешаването на расовата карма, ще се създадат условия за разгръщане на шестата култура на бялата раса, която култура ще бъде под знака на Водолей. Както видяхме от изложеното в предходните страници на настоящия труд, където е направен опит да бъдат очертани контурите на тази култура. Последната ще представлява едно предусловие за идването и създаването на шестата раса, или - както Учителят я нарече – „светящата раса”.*** Обществото на новото човечество, като висша международна институция ще бъде видимия предвестник на тази шеста култура на бялата раса. И Учителят по-нататък казва: „Бялата раса, носителка на мира, воюва заради него, за да стане майка на шестата раса - раса на братството между народите. Шестата раса е носителка на Любовта между всички хора, между всички народи”. При разрешаването на расовата карма, ще се изпълнят думите на Учителя: „В сегашния век ние вече настъпваме в една огнена вълна. И скоро всички ние ще навлезем в една силна магнитна Вълна. Това са напрежения от размера на няколко (10, 15, 20) милиона болта в тази вълна. Ето къде е опасността от тази вълна - става събиране, акумулиране на енергията; затова отсега още някои усещат нещо като сърцебиене, някакви особени вибрации действат по нервната система. Тези вълни идват периодически и когато попаднат в хората, в някои отношения те разреждат кръвта, а в друго отношение те я събират; същото става и с енергиите на нервната система и като последствие настъпват сърдечните удари”. Когато премине тази вълна, или по-точно казано, когато тя ще да е вече трансформирала расовата карма, тогава: "Всички народи ще живеят един за други, подобно членовете на едно голямо семейство. Големите народи ще бъдат големите братя, а малките народи ~ малките братя. И едните и другите ще живеят в мир и съгласие помежду си. Това е волята на космичното начало, на Създателят на света". Ето защо, погрешна е предпоставката на политическия реализъм, че в закономерността на международните отношения в основата е заложена борбата за господството, за власт над другите. Формулата: bellum omnum contra omnes беше една основна съставка на старата школа. При новите изисквания на времето изпъква нова формула: силните държави ще съдействат за повдигане на слабите държави. Първата формула има отношение към животинското царство, а втората формула налага на хората нови схващания за хуманност, за взаимно доверие и сътрудничество между големите и малките народи. Бъдещото Общество на Новото Човечество ще се базира на трите принципа в битието: Любовта, чийто израз е мирът; Мъдростта, която е източник на сила; и Истината, която е емблема и символ на свободата. В сегашното ООН са представени двата принципа: Мъдростта, в нейния отрицателен аспект– „от позиция на силата”, и любовта, също в нейния отрицателен полюс – „мир, без обаче да е налице една обща световна съгласуваност”. Необходимо е да дойде и принципът на Истината, който е гаранция за правилното и разумно употребяване на силата и за възцаряване на едно истинско световно сътрудничество, чрез великата идея за мира. Взаимното сътрудничество между държавите се диктува от великата идея: - Живот за цялото. Държавите се чувстват зависими не само на политико-икономическа почва, но и на духовно- културна, и най-вече на космична почва, където пулсира Живота за цялото. Тази нова идея обхваща все повече и повече чистите сърца и светлите умове на младите генерации, а оттам и на обществата и народите. Бавно и неминуемо тя ще извоюва своето право на гражданственост и то не по пътя на насилието, а по пътя на любовта, на взаимното опознаване и всестранното общо сътрудничество. Така говорят звездите, по този път върви историята. * Освен непосредствените двустранни или многостранни договорни отношения между отделните държави, създадени са и специални креации, като междудържавни институционни форми, за осъществяване на сътрудничество между държавите. ** Проф Ханс Моргентау. Ню-Йорк, през 1948 г. е книгата си "Политиката е международните отношения". *** 3а тази шеста раса, в книгата ни "La nouvelle culture de Cere du Verseau" (гл. c. 77 ÷ 88) са посветени много страници.

3.2 ПРАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ След като разгледахме и анализирахме теоретически Епохата на Водолей в светлината на астрокосмичната синтеза, или по-специално от гледище на астросоциологията, налага се да дадем генералните линии за правилното разрешение на трите важни проблема: икономическият, социалният и духовно-културният, осъществен чрез организацията на международната общност. Така началото за разрешаването на тези три проблема, засягащи всички народи, ние виждаме изразено в циклите на бавните планети: Плутон, Нептун, Уран, Сатурн и Юпитер през деветнадесето и двадесето столетия. Както по-горе подчертахме, циклите имат две фази. От съвпада на две планети до аспекта опозиция имаме фазата прилив, а от опозицията до новия съвпад - фазата отлив. Това е аналогично с новолунието и пълнолунието в земно-лунната система. При приливът действат конструктивните творчески сили на Бялата ложа, а при отливът действат деструктивните сили на Тъмната ложа, проявени чрез отрицателните полюси на планетите. Да разгледаме на първо място циклите на планетата Плутон, които играят през последните две столетия първостепенна роля в историята на народите. Начало на последния цикъл, или съвпадът между Плутон и Нептун датира от 1894 година в знака Близнаци. Този цикъл има трайност 500 години. Понастоящем цикълът е в прилив, през време, на който действа положителният полюс на Плутон, изразяващ се в една висша справедливост за всестранно обновление на обществения и международния живот. Това обновление ще се извърши чрез високите духовни вибрации на планетата Нептун и ще бъде изразено по пътя на един устрем за разкриване на Космичното начало От друга страна цикълът Плутон - Нептун ще разреши и обогати океанографските, стратосферичните и космическите изследвания. Вторият цикъл на Плутон с Уран, който започва да действа от 1965 г. в знака Дева, има трайност 120 години. Това е среща на стария свят, който си отива, с новия свят, който величествено се появява. Тази революция носи големи обществени смущения и революции в народите и расите. От друга страна, тя носи небивал разцвет в научните дисциплини, колосални открития във физиката, химията, астрофизиката, разкриване тайните на ядрените частици и на големите загадки на безкрайните Галактики. Третият цикъл на Плутон е със Сатурн. Той датира от 1947 г, с трайност 33 години и e позиция в знака Лъв. Този цикъл играе голяма роля в сферата на политиката и носи винаги дълбоки обществени раздрусвания на международната почва. Собствеността като правно понятие навлиза в критична фаза в световни размери. Предишният цикъл на тези планети, при аспекта квадратура на Плутон със Сатурн, позиция транзитирзна от богът на войната Марс, предизвиква Втората световна война. Четвъртият цикъл на Плутон с Юпитер, който има за свое начало 1968 година, в земния знак Дева, има трайност 13 години. Този цикъл спомага за възстановяване на справедливостта, носи мирни тенденции, но същевременно и валутни кризи на световна почва. Както виждаме, през двадесето столетие всички цикли на Плутон с бавните планети се намират във фазата на прилив, които носи огромен заряд за обновление, за радикални обществени и международни реформи. Този прилив носи първите творчески тенденции за изграждането на един нов мироглед в перспективите за всестранно международно сътрудничество, което ще изгради един нов свят. Циклите на Плутон с бавните планети в нашата съвременност отварят широко вратите на шестата култура на Бялата раса, културата на Водолея. Следва да разгледаме цикъла между планетите Нептун и Уран. Този цикъл играе капитална роля през деветнадесето и двадесето столетия на нашата ера. Съвпадът на този цикъл започва през 1821 година в знака на Сатурн -Козирог, Той има трайност 175 години. Както вече казахме, планетата Нептун символизира социализма, а планетата Уран - капитализма. През пьрвото десетилетие на двадесетото столетие този цикъл влиза във фазата на своя отлив, когато са започнали да действат деструктивните сили на отрицателните полюси на Уран и Нептун. Още през деветнадесето столетие този цикъл Нептун - Уран е упражнил своето влияние в голямата борба между Папата и Наполеон. В последното столетие този цикъл даде израз на напрегнатите социални борби между двата икономически фактори - трудът и капиталът. Религията също така е подложена на безпощадна критика, в лицето на нейните догми, йерархия и ритуали. Последният цикъл между Нептун и Уран се извършва на синора на двете епохи, старата епоха на Риби и новата - на Водолей. Историята прави своя баланс - падане на политически и икономически системи, опасни финансови и икономически сътресения, смущения, недоволства, обедняване, чрезмерно въоръжаване и, като неизбежни последствия от всичко това, бунтове и революции. На свой ред идва цикълът Нептун - Сатурн, започнал през 1953 година в знака Везни. Той има трайност 36 години. Този цикъл ще бъде в своя прилив до 1971 г. и той донесе в политиката падане на култа на личността. Настъпва едно опомняне в съзнанието на политиците. Явяват се признаци за облагородяване на политическите отношения, за издигане на международното мнение, за смекчаване на политическите режими. Тези тенденции са намерили израз в устава на най-голямата международна организация - Обществото на обединените нации. Характерно е, че при този цикъл, планетата Сатурн се намира в най-благоприятната си позиция, тя е в положение на екзалтация в знака на Венера - Везни. През 1971 г. има място цикълът Нептун - Юпитер, е знака Скорпион, с трайност 13 години. Този цикъл също е в своя прилив. Той ще донесе възраждане на философските дисциплини, философско-идеологичната борба между двете системи ще се засили, особено в областта на международното право. Колониализмът напълно ще изчезне. Човешкият гении ще бъде устремен към по-съвършени духовно-културни завоевания и към търсене на един космичен мироглед. През 1968 г., в знака Везни започна да действа цикълът между Уран и Юпитер. Този цикъл има трайност 13 години. Неговият прилив ще донесе големи раздвижвания във финансово- икономическия живот на народите. Законодателните тела ще гласуват закони, които ще целят едно уравновесяване на финансовите и борсовите флуктуации. Най-сетне, през 1961 г. настъпи цикълът Сатурн - Юпитер, с трайност - 20 години. Този цикъл играе специална роля в политико-икономическия живот на народите, понеже се намира в земния знак Козирог, който е знак на планетата Сатурн. Трябва да се отбележи, че цикълът Сатурн - Юпитер става поредно десет пъти през земните, въздушните, водните и огнените знаци. Интересно е, че началото на този цикъл в земните знаци датира от 1842 г. и то в кардиналния знак Козирог. Настоящият цикъл от 1961 г, е станал също в земния знак Козирог. Тази десетица от цикли Сатурн - Юпитер играе особена роля, както през 19 столетие, така и през 20 столетие в полето на политиката. В този цикъл имаме два могъщи фактора. От една страна Сатурн, разпоредител в политическия живот, и Юпитер - дипломат, финансов магнат, блюстител на правния ред. Тези два фактора играят огромна роля в нашата съвременност, когато се решават най-сложните уравнения в политическия, икономическия и финансовия живот на народите. Приливът на този цикъл ще донесе една по-реалистична политика, политика на компромисния диагонал, който ще помогне за изясняване на отношенията на народите и заедно всестранно сътрудничество. При тази сложна електромагнитна планетна циклична мрежа, където дадени фактори разрушават старите форми и други, които на мястото им изграждат нови такива, народите и човечеството трябва да имат предвид Космичния мироглед, Животът за цялото - като критерии е този преломен период на цивилизация. Цивилизацията се намира в края на периода Кали-Юга, в който трябва правилно да се развържат хилядолетните расови кармични възли. Ние ще се опитаме да дадем в най-едрите линии пътищата, които Учителят е посочил за излизане от всеобщата световна криза, която е дълбоко засегнала икономическия, социалния и духовно-културния живот на човечеството, расите и народите.

3. НОВИЯТ ПЪТ ЗА ИЗХОД НА ЧОВЕЧЕСТВОТО ОТ СЪВРЕМЕННАТА ОБЩОЧОВЕШКА КРИЗА 3.1 ИЗХОДЪТ „Ръководителите на съвременните народи наново трябва да се позанимаят със законите, по които се ръководи и направлява живота на човечеството, за да не се влияят от случайни настроения и временни интереси при насочването на своята обществена дейност. Те трябва да се позамислят и да си зададат задача да проникнат дълбоко в тия биологични закони и да се съобразяват, следвайки ги неотклонно, в нареждането на социалния и културния живот на всички народи". Учителят Човечеството, като една социологическа даденост съществува от незапомнени времена. Милиони и милиони години чрез различните си раси и култури човечеството самоизгражда своя материален и духовно-културен живот. Съвременната наука, чрез всички свои дисциплини - биология, социология, археология, антропология, демология и редица други нейни отрасли, се стреми да обхване човешката еволюция и да разкрие онази висша закономерност и неговото праисторическо и историческо развитие. Но да оставим учените спокойно да проучват и разрешават сложните ребуси на далечното минало и да се обърнем към настоящето и бъдещето на народите и на човечеството. Народите разполагат с достатъчно набран опит, преминавайки през различните икономически, социални и политически системи в своето непреривно развитие. Тези икономически, социални и политически системи представляват от себе си форма и облекло на съответните исторически епохи, които материалните елементи се износват, амортизират и подменят. Едва ли има през веригата на нашата ера столетие, като двадесетото, така богато със събития, както в техническия, така и в обществено-културния живот на човечеството. Двете последни световни войни, през първата половина на това столетие, както и огнените революционни ерупции, раздрусаха из основи цялата наша съвременност. Кризата и безпътицата, обхванали народите и човечеството, като последица от тези големи събития - не са никаква случайност. Корените на тази всеобхващаща криза са заложени в нощта на хилядолетията. Причините на дълбоките противоречия в почти всички сектори на обществения живот не се намират в настоящите биологически единици, съставляващи тези народи, нито в историческите политически личности на същите. Причините на тези противоречия датират от дълбока древност; те се крият в подсъзнанието и в мета психичните комплекси на човечеството, на расите и на народите. Тези причини са от колективен характер; те са тотално общочовешко наследство. Цялата човешка история е изпълнена със стълкновения - войни, революции, политически съперничества, кървави насилия и взаимно ограбване. Антагонизмът на отделните държави, както и на отделните съюзи от държави и различните блокове на същите, в своите дълбочини крие една омраза, едно съперничество за господство, за изнасилване на слабия от силния. В своята основа тази омраза крие възпоменание за нанесеното страдание, зарегистрирано в подсъзнанието на индивидите, обществата, народите и расите. Историята свидетелства много ясно, че акумулирана тази семейна, родова, обществена, национална, класова и расова омраза се трансформира в буйна енергия на отмъщение. Този поток на отмъщение си остава главният двигател на престъпленията, на войните и на революциите. Ако народите продължават да следват тази фатална линия на омразата, отмъщението и насилията, това означава, че се следва един път, който неминуемо извежда до страшна материална и културна разруха. Съвременната стопанска и политическа криза, изразяваща се в стопанската и идеологична борба между Запада и Изтока, е както казахме, едно тежко наследство от тъмното минало на човечеството. Теоретичните идеологични схващания, философските основи и концепции, по отделно, взети сами по себе си, не са в състояние да дадат едно трайно разрешение на съвременната световна безпътица. Икономическите и финансови кризи и депресии никога не могат да намерят разрешение в палиативните и спорадични методи на инфлацията, дефлацията, девалвацията, ревалоризация и др. Безработицата, по-специално в западния свят, както и крайната мизерия на огромни социални групи са социални язви, които не търпят отлагане и полумерки. И особено фатално се явява положението, че разрешение на тези социални конфликти не може да бъде намерено нито на национална, нито на класова почва. Резултатно решение на тези мъчнотии и конфликти може да се търси резултатно единствено на световна почва, при тоталното участие на всички народи. В настоящата работа ние отделихме доста страници за очертаване на общите линии и на основните начала, върху които трябва да се търси изграждането на една нова световна стопанска система. Ние разгледахме също и немаловажният обществен проблем на отношенията между мъжа и жената, във връзка с тежката криза, в която е изпаднал бракът, като социологическа и правна институция. Двата споменати по-горе блокове, които включват икономически, политически и идеологически от формулите; „от позиция на силата” и „борба за мир”, още не са се добрали до дълбоките социологични международни комплекси, които крият в себе си не само чисто материалните, но и метапсихичните предпоставки, за които се говори по-горе. Ни повече, ни по-малко, днес цялото човечество, в лицето на всички раси е изправено пред един велик и съдбоносен исторически изпит. И ако не бъдат взети сериозни, бързи и ефикасни мерки от изключителен стил, за да могат да бъдат обхванати и каптирани тези огромни разрушителни енергии на акумулирана омраза и отмъщения, обхващащи дълбоко големи национални и расови групи - и ако такива мерки не бъдат взети до края на XX столетие, то непосредственият и последен израз на тази напрегната международна и междурасова ситуация ще бъде сигурно един конфликт на расова основа-един конфликт между бялата и жълтата раси, чиито външен аспект ще бъде една термоядрена война, която ще разруши както материалната, така и културната основа на международния живот. Ключът за предотвратяване избухването на подобен световен катаклизъм засега е още в ръцете на големите народи от бялата раса, но при непременното и изрично положение, че те ще се обединят в името на един истински мир - мир, който може да бъде изграден върху основите на един нов мироглед - Живот за цялото.

2.4 ФАЗИ, ПРЕЗ КОИТО МИНАВАТ МЪЖЪТ И ЖЕНАТА Според традицията и астросоциологията, както мъжът, така и жената, в своето развитие преминават биологически през различните сфери на планетите. 1) В случай Луната, която направлява функционалните процеси в организма, упражнява своето доминиращо въздействие от раждането до 7-годишна възраст. Меркурий има отношение към юношеството на мъжа и на жената, т. е. от 7 до 14-годишна възраст. Венера управлява младостта - от 14 до 21-годишна възраст. Слънцето управлява възрастването, което има отношение към обществото, т. е. от 21 до 30 -годишна възраст. Марс има отношение към мъжествеността - от 30 до 45-годишна възраст. Юпитер - към зрялата възраст: от 45 до 65-годишна възраст. И най-сетне, Сатурн има отношение към старостта, започваща от 65 години нагоре. Тези фази визират по-скоро старата епоха, в която е доминирало едно геоцентрично съзнание. В нашата съвременност електромагнитните влияния на Уран, Нептун и Плутон дават един нов колорит на цялостната човешка психика. В човешката душа се вече активизира и осъзнава светът на подсъзнанието, което е хранилище на универсалната памет. Там са хроникирани всички информации от общочовешки, расов, народен, обществен, родов, семеен характер. Личността, в дадена инкарнация хвърля в обръщение само една безкрайно малка част от тези световни авоари. Детето, както вече изтъкнахме, преминава физиологически и психически през различните електромагнитни сфери на влияние на светилата и на планетите. Също така, епохите и техните културни периода са подложени на същите фази и процеси. 2) Понастоящем, петата, западната култура на бялата раса е вече в своята старост. Тя е влязла в сферата на Сатурн, или както твърди древната индуска традиция е в края на периода Кали-Юга, който е започнал от 3102 година преди нашата ера. Това състояние на културите подобно на зимата в природата, когато под давление на студа старите форми са подложени на разрушителни процеси. Тези процеси, чрез това разрушение на старото, наторяват, създават благоприятни условия за обществените сектори, където ще се заложат семената на новите изисквания, предлагани от новата епоха на Водолей, в която вече сме навлезли. 3) Съвременният упадък във всички отрасли на цивилизацията е ярък признак за тези неизбежни процеси при залеза на културите. Възходящите линии, които културите следват в еволюционния си подем, са творчески и могъщи, но с тази разлика от инволюционните процеси, че отливите, или техния период на упадък е по-кратък. 4) Нашата съвременност се намира точно в този цивилизационен период на идеологичен отлив, когато всичко стара се руши под напора на новото. Отраженията на този идеологически отлив са силно изразени, особено в отношенията между мъжа и жената. Като социологична и правна институция бракът отговаря твърде малко по форма и съдържание на новите идеологични изисквания. Това положение се особено силно подчертава от действието на мощната вълна за еманципиране на жената. В миналото жената бе оставена зад кулисите на обществената дейност. Днес, особено при смяната на социалния строй и на стопанските системи в дадени страни, бракът е поставен на основна преоценка. Премахнат е неговият религиозен израз и се преминава изключително в съответните разпоредби на държавната власт. Разбира се, че тая промяна в известно отношение е чисто формална. Но жената навлиза в обществения живот като една творческа страна. Материалните съображения, които в миналото са били важен стимул и съществен елемент в основата на брака, са изгубили вече своята някогашна стойност. Това наподобява едно положение на държавата, когато е изчерпана златната наличност, опората на нейната финансова и икономическа структура, или положението на един кораб с разстроена структура в тежестта, която крепи неговото равновесие. Някога се е поддържало, че за един стабилен брак са били необходими три стимула: материален, наличие на афинитет между двата пола, почиващ на сексуална основа и третия - сърдечна вярност. Данните на статистическите диаграми сочат, че тези три стимула, три опорни точки, са вече крайно несигурни и че те губят своята стимулираща роля. В нашата съвременност жената е извоювала своите граждански права. Тя има вече своята стойност и значимост не само в стопанския живот, но също така и в секторите на духовната култура и на науката, изкуството и всички други обществени прояви. Първият стимул, както се вижда, е изгубил своето значение и брачната връзка е съответно отслабена. Вторият, физиологическият афинитет, има своите граници и критичните моменти на безразличието скоро настъпват. Това е подобно на разтварянето широко на вратите между две стаи, едната топла, а другата студена. Не минава много време и настъпва едно температурно изравняване, изразяващо се в случай с безразличие и индиферентност. Що се отнася до третия стимул, сърдечната вярност, при това положение на нещата и той не е нещо трайно. Никой мъж не представлява символ на интелигентност и мъжественост, нито пък всяка жена е такъв на красота и женственост. При подобна обстановка, фазата на безразличието, като следствие на сексуалното уравновесяване, навлиза в непозволените и опасни зони, на задкулисните драматични и понякога трагични изненади, последствие на ревността. Знае се, че главната тематична основа на много и много литературни творби е ревността и изневярата между мъжа и жената. Разбира се, че от тези сблъсквания, свади и конфликтни отношения страдат най-вече децата, които при подобни условия и обстановка на възпитание търпят съответни поражения от тази дисхармония и безпътица. Общественият и родителски дълг изгубва своята ценност при тази конфликтна обстановка в отношенията между мъжа и жената. Излишно е да се спираме върху тези въпроси, които са бивали предмет на проповеди и лекции изнасяни върху църковни амвони и научни катедри, а също и на философски и социологични анализи. При подобни разклатени основи на институцията брак изпъква въпроса какъв стимул и каква опора трябва да се даде на брака, за да бъде той поддържан на заслужаваща етична висота и да отговори на съответните изисквания, които налага една истинска обществена култура? Нов стимул в това отношение трябва да се търси в един нов мироглед, изграден върху здрава идеологическа философско-духовна основа. В този мироглед трябва да бъдат заложени новите изисквания на новата епоха, която настъпва в живота на народите. Този нов мироглед се изгражда на здрави научни основи. 5) Човекът излиза от едно геоцентрично съзнание и навлиза в едно хелиоцентрично такова, а оттам и към едно космично разбиране на явленията и на нещата в света. Този нов мироглед, налагащ се от епохата на Водолея, намира своето място специално в отношенията между мъжа и жената. Жената, нямаща Друг път, трябва да насочи цялото си внимание към духовния образ на Слънчевата Дева, а мъжът трябва да насочи своя творчески устрем към високите творчески идеали на Сина на Мъдростта. Жената трябва да обича всички жени, като части от голямата космична жена - Слънчевата Дева, която носи елементите на едно висше целомъдрие, и то не само по форма, а като едно най- висше отношение към първата причина, любов към космичното начало. Мъжът трябва също да се хармонизира с всички мъже, които са отсечки от големия космичен ум, Синът на Мъдростта. Той трябва да обладава велико качество - великодушието, което означава да снеме шлема и копието на Марс, които той е развявал в продължение на хилядолетия. По този начин и мъжът и жената ще излязат от веригата на ревността, която опожарява душите им. Само така идеологично пресъздадени двата принципа, мъжът и жената ще могат да влязат в интимен допир със света на великите души на Истината, които притежават онова висше благородство, което извежда човешките души в света на космичното единение. През какви нови форми ще премине бракът като социологическа категория и като правна институция, това животът на бъдещето ще покаже. Това би могло да стане само при новия мироглед, който е абсолютен по отношение наедно, че животът и свободата са две понятия синоними. Никой няма право да спира мощните струи на живота; иначе човеците, обществата, народите и човечеството биха били в разрив с могъщата творческа сила на свободата. Историята най- красноречиво говори, че всяко насилие, насочвано срещу свободата, поражда ново насилие. 6) Според великите максими на новия космически мироглед, никой никого не може да владее. Нито мъжът-жената, нито жената-мъжа. Същото се отнася и до обществата и народите. Никой народ няма право да владее друг народ. Насилието, под каквато и форма да се явява то, трябва да изчезне напълно. Душите са произлезли от космическия център и само той може да разполага с тяхната съдба, защото той е единствения абсолютен израз на свободата. Подобно разглеждане на този капитален въпрос - за мъжа и за жената - от високо етична и хуманна гледна точка, всъщност представлява само едно начало, върху което трябва да се закрепят здраво идеологичните основи. Този идеологически стимул Учителят характеризира със сравнението: „едно зазоряване на човешката душа”. Това означава, жената да направи правилна и разумна връзка с духовния свят на Слънчевата дева, а мъжът - с високите идеали на Сина на Мъдростта. 7) При новото положение на нещата международната обстановка ще претърпи коренно изменение. Душите тогава няма да бъдат заключени в тесните граници на националното Границите ще се вдигнат, народите ще се опознаят и ще разделят по. братски материалните си и духовни блага. При подобна обстановка човешките души ще си дадат среща. Според Учителят, душите слизат колективно, на групи, в земното училище, разпределяйки се съобразно кармичните им връзки в различните народи. 8) В нашата съвременност, чрез големия технически прогрес, времето се съкращава до минимум. Душите няма защо да бъдат заключвани в ограничителни условия само на дадена националност. При една земна инкарнация те трябва да направят среща и с души, намиращи се в други нации. Не ще бъде вече проблем и пространственото разполагане и то не само относно нашата малка Земя, но и относно другите планети и слънчеви системи. Нашето човешко въображение днес е бедно и ограничено и не е в състояние да схване какви творчески перспективи и възможности ще се открият при осъществяването на великите максими на свободата.* 9) За забелязване е, че при днешната международна обстановка, почти във всички народи, и специално всред младежта, са налице известни вълнения. Студентските среди, които са един от най-чувствителните антени, долавят вълните на новите веения, на новите идеологични повели на времето. Младежта изпитва остра нужда да бъде стимулирана и насочвана към един нов космичен мироглед, който ще внесе топлина в сърцата и светлина в умовете. Студентската младеж, в лицето на момъка и девойката, търси нови идеали. Тези идеали са съчетани във великата духовна идея за Слънчевата Дева и за Сина на Мъдростта. Така говори Мъдрецът за отношенията между жената и мъжа: „Любов може да съществува само между две разумни души. Между един разумен и един глупав човек никаква любов не може да съществува. Между тях може да има само отношение, както между господар и слуга. Любовта между разумните души е широка, тя е космичната Любов, която обхваща целия свят. В космичната любов, космичното начало ни оставя свободни да се проявяваме както разбираме”. 10) И действително, какви необозрими перспективи очакват младежта, която търси истината в живота. Тя е вече извън границите на старата епоха; тя търси нови творчески устреми. За тези необятни перспективи, Учителят сочи следната картина: „Любовта на Земята се изявява чрез 25 милиона форми. Всичките тези форми се различават една от друга и като преминете до последната форма, тогава ще минете в Духовния свят. И там любовта се изразява в 25 милиона форми. Като влезете в Умствения свят и тази любов има 25 милиона форми. Най-сетне, в Причинния свят любовта се изразява също в 25 милиона форми. Това са 100 милиона форми в Любовта, които вие трябва да проучвате. Когато преминете в друга слънчева система, там ще има още 100 милиона форми на Любовта. Трябва да минете през един милион слънчеви системи и като ги изучите, ще имате една малка представа за формите на Любовта. Тогава само ще разберете, колко малко сте изучили от великата Любов, която се проявява във великия Космос”. А какви са необятните възможности на звездния свят? Съвременната астрономия, чрез радиотелескопа и астрофизиката е открила досега около 200 милиарда слънца само в нашата галактика. Мъдрецът, когато говори за Любовта на слънчевата дева, подразбира, че тази любов е излязла от фазата на: а) любовта като стремеж в животинското царство; б) като чувство; в) сила в човешкия свят. Той говори за Любовта като г) принцип в битието. „Любовта произвежда горението, но тя сама не е горене. Тя съдържа великите условия на живота. Тя ражда живота. В нея са скрити ония елементи, които могат да дадат подтик в нашия живот. Когато разглеждаме Любовта окултно, разглеждаме я като основа, в която се развива живота и от която той черпи своите сокове. А животът е необходим, понеже корените на нашия разумен живот са положени в него. Умът не може да се развива правилно, ако животът не расте правилно. В такъв случай, ако животът не расте правилно, страстите се развиват и те спъват човека. Когато Любовта дойде в нас ще внесе вътрешна радост; вътрешен мир и ще прозрем, че всички хора са проникнати от един и същи принцип и тогава всички хора ще забележат в себе си една мощна сила, която ще ги обединява.” "Щом проникне у вас тази идея - Любов към първата причина, вие няма да се именувате българи, нито ще казвате, че сте англичани, французи, американци или каквито и да било други.” „Ако вие искате да разберете вътрешните сили на живота, непременно трябва да дойдете до онази велика идея - Любов към космичното начало; това е вътрешното единение, първата причина. За онези хора, в които живее космичната Любов, лъха една особена топлина, едно особено разширение. Където и да влязат те носят мир за всички окръжаващи ги. Всички същества, даже и най-малките чувстват тази любов. Ако прилагате закона за Любовта и може да се концентрирате, всички същества, даже и най-малките ще възприемат тази любов. Ако вие искате да станете господари на вашата съдба, непременно трябва да оперирате с огъня на Любовта. Щом имате тази топлина, след това ще ви трябва и голямо налягане. Налягането идва от свръхсъзнанието. За тази цел трябва да дойде знанието у вас. Знанието не може да се добие без светлината на ума”. От горните цитати е ясно, какви усилия трябва да направи жената, за да има контакт със Слънчевата Дева. И по-нататък: „Тя трябва да обича не само своите ближни, не само себе си, но и всички същества по целия свят, за което съзнанието й във всеки момент да бъде будно. Само тогава тя ще почувства една вътрешна радост. Съзнанието на всички същества ще образува едно цяло и тя ще се разговаря с това общо съзнание. Тогава космичното съзнание ще й проговори". Същото се отнася и до мъжа по отношение на сина на Мъдростта. Когато мъжкият принцип напряга разумно тази връзка, тогава ще настъпи необикновен подем в научната мисъл. Ще се разкрият дълбоките знания на астрокосмичната синтеза, която съдържа в себе си всички научни дисциплини. Астросоциологията, френологията, физиогномията, хиромантията и всички други науки от сродно с тях естество, отричани досега от човешката конкретна мисъл, ще влязат в своя разцвет, в светлината на едно метапсихично познание. Проблемът за отношението между мъжа и жената е поставен на дневен ред в народите, обществата и цялото човечество. И той трябва да намери своето истинско разрешение. Ние ще се опитаме по един по-скоро геометричен и схематичен начин да изразим неговите фази. 1) Както много пъти вече изтъкнахме, върху Земята, при инкарнацията си, човешката индивидуалност облича мъжка или женска форма. Когато е в женска форма, то е с цел да разработи своето емоционално съзнание, което е във връзка с качествата на сърцето. Тези емоционални качества се изработват под налягането на страданията. По същия начин, чрез голямо налягане се създават в природата безценните камъни, служещи като украшение на хората. Това именно налягане създава топлината на човешкото сърце. Втората изява на индивидуалността на Земята е чрез мъжката форма. Тя има задача да усъвършенства втората координата на човешката природа - интелектуалното съзнание. Всички способности на ума трябва да се развият хармонично. Тази хармония, като резултат ще се изрази като светлина. Светлината е необходим фактор за знанието. 2) При тази обстановка, живата разумна природа е избрала като метод за усъвършенстване на формата на брака, едно съчетание на тези два принципа в битието. Тук вземаме бракът като понятие в най-широк смисъл. Децата се явяват, като (+) и (-) на духовния психически комплекс на мъжа и на жената. Като възпитават децата си, те възпитават и себе си. Раждането на децата в брака е един възпитателен и образователен институт за мъжа и за жената. Ние бихме изразили това кармично положение, геометрически, чрез два концентрични кръга имащи един общ център. Има моменти, когато във външния кръг е поставен мъжът и други - когато там е поставена жената. При подобни положения единият винаги се налага над другия. Това е познатият ни и изтъкнат по-горе свят на драмите, трагедиите и комедиите. Този свят на насилие между мъжа и жената, според Учителя, трябва да бъде заместен с една втора фаза, фаза, в която двата взаимни кръга ще бъдат поставени така, че техните центрове ще се намират реципрочно в съответните им периферии: Това представлява светът на сродните души. Това решение на проблемата ще дойде през течение на шестата култура на бялата, арийската раса. Чрез тази магическа геометрична формула се изразява хармоничното отношение между слънчевата Дева и синът на Мъдростта. 3) Третото положение на човешката индивидуалност би се изразило под формата на един равностранен триъгълник. Това е идеалът на човешката душа. Неговите три еднакви страни символично изразяват: Любовта - светът на слънчевата дева; Мъдростта - светът на сина на Мъдростта, и третата - светът на Истината, на великите души. Чрез този акорд на ума, на сърцето и на волята се изразява в своята пълнота висшата хармония на Първата причина, на идеята - Живот за цялото. Това положение, изразено на философско-метапсихичен език, означава великият акт на духовния брак, на космичното единение. Това в никои случай не означава, че дотук животът спира. Животът, като органическа даденост има милиони изяви не само върху нашата планета, върху слънчевата система, но и върху елементите на всички галактики. Учителят казва, че и за най-великите Учители, животът остава една тайна. Светът на Безкрайното, на Незнайното се разкрива постепенно пред непобедимия устрем на човешкия гений. При Космичното единение човешката душа ще почувства безсмъртния пулс на Битието и по този начин с още по-голямо вдъхновение ще върви по безкрайната спирала на Съвършенството. Само при Космичното единение човешката душа ще започне да разбира гносеологичната спирала на учението, което Учителят даде за разработване в новата епоха на Водолея; ще започне да разбира смисъла на Есенциалния свят, на света, който дава идеите. Субстанциалният свят е светът, който излъчва енергиите, и материалният свят, където се осъществяват явленията, фактите и нещата в действителността. Това е великият завет за Слънчевата дева, за Сина на Мъдростта и за Великите души на Истината. * Гл. книгата L'homme libеre prеnd conscience du Cosmos. Paris. 1963.

2.3 ШЕСТАТА КУЛТУРА - МЪЖЪТ И ЖЕНАТА Според Учителя, жената е лъч отразен от великия мистичен център на Слънчевата Дева, която по своята същност носи вибрациите на космичната Любов. От друга страна, мъжът е изява на Слънчевия Син на Мъдростта. Жената и мъжът, това са инволюционни форми в света на множествеността и когато те завършат своето развитие отново ще се завърнат към своите първоначални източници, чиито корени лежат в космичното единство. Тези висши процеси между мъжкото и женското начала, Учителят характеризира така: „Съвременните хора трябва да изучават двете страни на Любовта - външната, или мъжката, която е свързана със светлината, и вътрешната, или женската, която е свързана с топлината. По този начин те ще разберат защо съществуват противоречия в живота. Които иска да изучава Мъдростта, да придобива светлина и знание, той трябва да търси външни благоприятни условия. Който иска да изучава Любовта, да придобива топлина и мекота, той трябва да се излага на външни неблагоприятни условия, на големи бури и страдания. Който търси Любовта, трябва да може да издържа. Мъжът е силен отвън, жената - отвътре. Ето защо хората се търсят един-други. Любовта носи топлина, а Мъдростта - светлина. Който има светлина в себе си, той търси човек, у когото има топлина. И обратно. Това е необходимо, защото светлината не може да се разбере без топлина, нито топлината - без светлина”. Това голямо знание, което ще хвърли обилна светлина върху правилните отношения между мъжа и жената и то ще се разкрие през шестата култура на бялата раса. Тази култура ще култивира семената, ще бъде утробата, където ще бъде зачената шестата човешка раса. За първи път мъжкото начало, което е ръководило човешката еволюция до Христос, по този начин става слуга на доброто, за да изкупи онези големи отклонения, които е направило в личния, семейния, обществения, националния и общочовешкия живот и така да се поеме пътя на еволюцията. Човечеството като цяло носи в архивите на своето колективно подсъзнание своите кармични комплекси, които се изразяват чрез законите на наследствеността в по-малките социологически категории; раса, народ, общество, род, семейство и личност. При въплъщаването си, душите минават през тези социологически форми за да се усъвършенстват. В тези биофизиологически форми на душите, програмирани чрез законите за наследствеността, душите слизат от по-висшите измерения. Фактически, физическото тяло се дава от майката, а бащата дава етеричното тяло, което съхранява биологическата материя от деструктивните сили на процесите на разлагането. Последните постижения в областта на генетическата наука са разкрили в мъжките и женски хромозоми стотици електронни величини, наречени гени. Тези телца са носители на родителските наследствени комплекси, които комплекси се изявяват като една редукция от по-горните социологически категории: родови, обществени, расови, народни и общочовешки. Мъжките и женските хромозоми, според последните проучвания, съдържат повече от 50 000 гени. От съответните милиони комбинации се раждат различните типове хора. Науката е на път да разкрие грандиозните възможности, които съществуват по линията на човешката еволюция. Човешкият гений ще се добере чрез тези свои по-висши знания до дълбоките връзки, които съществуват между душите и съответната висша закономерност в разумната природа. По въпроса за наследствеността днес са в ход множество теории, които в главните си линии се редуцират в две направления. Първото, схващането, което издига идеята за „преформацията”, а второто - за „епигенезиса”. Първото направление е догматично, строго детерминистично, отричащо влиянието на „околната среда”. То изхожда от положението, че всичко е предопределено в самия зародиш. Второто схващане, това за „епигенезиса” поддържа, че нищо не е напълно дадено, а търпи влиянието на „околната среда”. В своите изводи и двете тези схващания се движат в тесните граници на едно геоцентрично научно разглеждане, което не може да отговаря на редица скрити фактори относно законите на наследствеността. Преди всичко, понятието „околна среда” не трябва да се разглежда биологически и социологически в ограничения свят на нашата планета. Земята сама за себе си не е нещо откъснато, а е подложена в пътя на слънчевата спирала на сложни електромагнитни влияния, идващи от звездното космично пространство. Тези звездни влияния, именно, са факторите, които съставляват „околната среда”. Разглеждайки така широко въпросът за наследствеността може да се приеме, че тази околна среда активизира наследствения потенциал в съответните вериги на така наричаните „гени”. Без да можем тук да влизаме в по-големи подробности, ние ще подчертаем само, че „околната среда” в пътя на еволюцията е само едно условие на скритите биопсихични потенциалности на човешката душа. При тази нова светлина на знанието, обществените отношения и специално семейството, ще минат в една нова, по-висша фаза, където както казва Учителят: „В светлината на това разбиране, ще изчезнат всички борби и недоразумения, и преди всичко борбата, която се води между мъже и жени за взаимно завладяване. Понякога мъжът се бори с жена си и иска да я владее. Може ли, обаче, Северното полушарие да владее Южното? Понякога жената иска да владее мъжа. Може ли Южното полушарие да владее Северното? Нито Северното полушарие може да владее Южното, нито Южното - Северното. Трябва да изчезне този стремеж за завладяване както у мъжа, така и у жената. Благото идва от космичния свят, а не от жената или от мъжа. Всеки трябва да бъде на своето място и там да очаква благото, което му се пада”. Човечеството е пред една нова епоха. Мирогледът на тази нова епоха ще измени икономическия и социален облик на народите и на човечеството. Това ще даде дълбоки отражения върху отношенията между мъжа и жената. Тези нови отношения ще легнат в основите на новия свят. Съвременната наука се е добрала до колосални фактически материали за анатомичното, био- физиологичното и до известна степен и до психичното естество на човека. Но цялото това научно изследване в своето философско обяснение почива до голяма степен върху схващането на една геоцентрична причинност. За да не излезем от границите на нашето изложение, ще изтъкнем само, че съществува дълбок паралелизъм между метапсихичните възможности на човешката душа и външните звездни условия, които създават необходимата среда за развитието на тези психични възможности. Само при едно астрокосмично схващане за живота като цяло, като единство, би могло да се намери диагоналът между гореспоменатите научни схващания на "преформацията" и "епигенезиса", по отношение на наследствеността. Проникването на човешката научна мисъл в света на безкрайно малките, ядрените частици на атома, посредством електронния микроскоп, както и проникването в необятните звездни простори, чрез радиотелескопа и ракетните сонди, трябва по необходимост да върви в унисон и с метапсихичните изследвания на парапсихологичния анализ. В това се заключва философско- мистичното схващане на астрокосмичната синтеза. Само при астрокосмичната синтеза е във възможност на антропологията да се домогне до генезиса на човешкия мозък, който се е развивал в ерите и епохите на различните човешки раси. Но нека оставим антрополозите да развиват своите теории за „ортогенезата”*, за наследствените мутации и пермутации (предварителните възможности, създаващи наследствените мутации). Цялата тази еволюция на човека по пътя на органическите форми е резултат на двата принципа - мъжкия и женския. Тези противоположности имат своите корени още в растителното и животинското царства, стигайки до човешкото развитие. Това развитие няма предел в своите скрити възможности по неизбродимите пътища на усъвършенстването. Налага се да подчертаем, че понятието „пол” е твърде широко. Това е светът на противоположностите, чиито проявления са универсални. Без тези противоположности не би имало творчество, не биха съществували двете фази на формите на органическия и неорганическия живот - раждане и смърт. Думата „пол” етимологически произхожда от латинския термин "гендер" - раждане, но в тесен смисъл, в човешкия свят, тя има по специфичен смисъл. Ние разглеждаме понятието „пол” в неговия космичен смисъл. Там където съществува проявление, творческа изява, там винаги е налице една поляризация, присъствуват полюса на плюса и на минуса. В безкрайно малкото, супермикроскопичното - ядрените частици носят знак плюс и минус. Самата проявена материя се свързва със съответната си минусова стойност - „антиматерия”. В макрокосмоса, също така, е налице една полярност. Това са същите противоположности, които тласкат слънчевите системи в техните безкрайни пътища; това са същите два полюса на електрическата енергия - мъжкият - анодът, и женският - катодьт. Всички процеси в живата разумна природа се извършват под знака на тези изначални, велики противоположности. Без електронната противоположност няма да съществува движение, няма да има творчество, както при химическите процеси, така и при процесите, които се извършвате сложните психични комплекси. Съвременната научна мисъл е стъпила на здрава основа. И това е само едно начало, което постепенно ще разкрие великите тайни, които се крият в безкрайното: малкото - микрокосмосът и безкрайно голямата - макрокосмоса. * „Ортогенеза” - хипотеза, че човешкият мозък се развива моногенетично по линията на известен род маймуни.

2.2 НАЙ-НОВИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ЧОВЕШКИЯ МОЗЪК Както казахме по-горе, ние няма да се спираме върху морфологията на мъжа и жената от биологично, физиологично и анатомично гледище, а ще се спрем специално върху изследванията на човешкия мозък, където се намират едни от най-интересните и най-загадъчни жлези с вътрешно отделяне хипофизата и пинеалната жлези. Тези две жлези крият в себе си дълбоката мистерия на половия въпрос - проблемата за мъжа и жената. Преди да разгледаме този въпрос, считаме за уместно да припомним, че човекът, като биологичен комплекс има индивидуалност, която съдържа безсмъртния лъч на неговото подсъзнание и свръхсъзнание, и личност, която представлява една историческа даденост, за времетраенето на отделната инкарнация, изразена чрез физическото, емоционалното съзнание и конкретната човешка мисъл, или в психическия комплекс на съзнанието.* Човешката индивидуалност, която е без проява на полярност, т. е. не е нито мъж, нито жена, в човешката глава има за своя антена пинеалната жлеза, докато човешката личност, която е в света на полярността, се изразява чрез хипофизата. Според окултната традиция и според Учителя, върху Земята се прераждат, идват да се инкарнират, около 60 милиарда човешки индивидуалности. В даден откъс от време само една малка част от тези индивидуалности се намират върху Земята за усъвършенстване в емпирическия свят. Когато душите се намират в инкарнация, те се проявяват като мъже или като жени, но според задачите, които те имат да разрешават или на окултен език казано - наспоред назрялата карма, която имат да развързват в тази си инкарнация. Тези две форми на манифестиране се изразяват - мъжката, чрез предната част на хипофизата, а женската - чрез задната част на хипофизата. Ние ще се спрем за момент върху анатомично-физиологичната страна на хипофизата, според най-новите научни изследвания. Анатомически хипофизата се намира в центъра на мозъка, в клиновидната кост, в съседство с корена на носа. Масата и, с жълтеникав цвят, тежи около 5 грама. Физиологически нейната секреция се филтрира през решетъчната кост, която разграничава носната кухина от седалището на хипофизата. Характерното е, че тази жлеза се състои от две части, предна и задна, чиито анатомически строеж, както и съответните им секреции са напълно изолирани и независими една от друга. Тази анатомическа изолация се изразява в един процеп между двете части. Двете части, според най- новите изследвания, секретират 8 вида хормони. Хормоните на предната част се вливат в кръвта между нейните клетки, а тези на задната част се отправят към канала на гръбначния мозък. Хормоните на хипофизата имат отношение както към другите жлези с вътрешна секреция, така и към другите системи на човешкия организъм. Тази жлеза е един от важните фактори за правилното анатомично, физиологично и психично оформление на човека. Нейните секреции се отнасят особено към психичната дейност и към моралните устои на човешката душа. Нас тук по-специално ни интересува висшата психична специфичност на предната и задната част на хипофизата. Според окултните традиции и според Учителя, човешката индивидуалност, потенциално, в най-високите й измерения, обема мъжкия и женския принципи. Когато се манифестира положителният полюс на индивидуалността, свързан с предната част на хипофизата, ражда се мъжки индивид и, обратно, при активизиране на отрицателния полюс, задната част на хипофизата, ражда се женски индивид. Научните изследвания установяват, че по специфичност предната част на хипофизата има мъжки, интелектуален характер, докато задната й част има женски, емоционален характер. При това, в зависимост от доминирането на предната или на задната част на хипофизата се проявяват качества на мъжкия или качества на женския тип, независимо от морфологичната мъжка или женска изразност. Женският тип, при доминиране на задната част на хипофизата има обикновено средно развито хармонично тяло, с меки физиогномически черти, гладка нежна кожа, обезкосмена, фин лиричен гласов тембър, силна чувствителност и склонност към удоволствия. При доминиране на предхипофизата, обратно, изразните морфологични средства са противни: имаме висок ръст, добре развита костна система, с дълги крайници; чертите на лицето са едри и изпъкнали, излъчващи волева, съпротивителна сила, силно развити интелектуални способности, при слаба емоционална изява. Тази физиологична и психологична специфичност на двете части на хипофизата, при анормалност дават съответни анормални, отрицателни прояви. Забелязано е, че когато в жената бъде активизирана предната част на хипофизата, настъпва едно огрубяване в характера, както и съответно окосмяване и засилване на интелектуалните способности. Обратно, при мъжа, когато бива активизирана задната част на хипофизата, настъпва пасивност в характера и затлъстяване и обезформяване на тялото. От това се вижда, колко ясно живата разумна природа е изразила чрез хипофизата своята психична полярност, противоположност, посредством мъжа и жената. Човешката глава, действително представлява най-чудния свят за изследванията на научната мисъл. Преди да се спрем на философско-мистичния смисъл на мъжкия и женския принципи, ние ще спрем за малко вниманието си върху най-загадъчната жлеза с вътрешна секреция - пинеалната жлеза. Седалището на пинеалната жлеза се намира над и отзад на хипофизата. Тя е дълга около 12 мм и широка - 3 мм, с конусобразна форма и червеникав цвят. Неслучайно в древността, в светилищата на посветяването са я наричали „третото око”. За нея Учителят се изразява така: „В средата на човешкия мозък се намира тъй нареченото „летящо око на душата, или вътрешното слънце на човека”. Ако това слънце не грее в човека, нищо не става от него. То играе ролята на трансформатор в човешкия организъм. Когато външната енергия прониква в мозъка на човека, този възел, или окото на душата препраща тази енергия по целия мозък. То има и други функции, освен това да трансформира слънчевата енергия. В мозъка има и друг трансформатор, който препраща слънчевата енергия по цялото тяло. Човешкият мозък, в своето развитие има цяла история. Неговите прародители са нисшите животни. Веществото, от което се е образувал човешкият мозък се е събирало в течение на милиони години”. „Още в дълбока древност посветените са знаели, че ролята на пинеалната жлеза е да контролира и направлява нормалните функции на останалите жлези с Вътрешна секреция. И не напразно са я наричали „върховен надзирател на другите жлези”.” Секрецията на пинеалната жлеза се нарича пинеалин. Тази секреция действа много активно физиологически в редица направления. Тя направлява нормалното развитие на пубертета на индивидите от двата пола; тя въздейства върху правилното оформление на човешкия мозък; тя действа специално за адаптацията на слънчевата светлина върху пигментацията на кожата и общо върху целия организъм. Съвременната наука пристъпва с голям интерес към разкриването на био-физиологичното въздействие на секрециите на тази жлеза върху органите и системите при човешкото развитие. Както вече изтъкнахме, хипофизата, в триизмерния емпиричен свят представлява главната антена на човешката личност, при нейната поляризация на физическия свят. Пинеалната жлеза, от своя страна е антена на човешката индивидуалност, на космичното единение, което хармонизира плюсът и минусът, мъжкото и женското начало. Тя е важен център, чрез който се предават и от които се радиират основните, първичните стимули на човешката душа. Тя се явява като главен физиологически арбитър и психически катализатор на тоталното анатомическо и физиологическо развитие на човека. Трябва да се има предвид, обаче, че нещата на физическия свят върху Земята са относителни, формите на пола на физическия свят не е абсолютна, тя е подчинена на законите на относителността; така, щото, мъжествеността и женствеността в света на формите е относителна. Абсолютността е само в космичното единение; там няма полово различие. Тези две важни жлези с вътрешна секреция, хипофизата и пинеалната жлеза, разглеждани астросоциологически дават следната картина. Предхипофизата се намира под влиянието на планетата Уран. Тази планета е източник на онези мощни вибрации на висшата творческа мисъл, която ще одухотвори материята. Енергията на Уран носи знак плюс, знак на мъжествеността, на волята, на устрема и на оригиналността и освобождението, и тя е главен двигател на човешкия прогрес. Тази част на тази жлеза е по естеството си електрическа и символизира творческото начало на бащата. Задната част на хипофизата е под влиянието на планетата Нептун. Нептун е женствен, носи знак минус; той разкрива необхватните простори на въображението, на интуицията, на високо мистичното, психометричното, на нежността и красотата, на магнетичното; емблемата на майчинското чувство, съхраняващо живота. Пинеалната жлеза се намира под влиянието на планетата Плутон. В своето естество Плутон съчетава плюсът и минусът, студът и топлината, мъжкото и женското начало. Тук е заложен центърът на космичното равновесие, което носи най-висшите сили, търпението, постоянството и мълчанието, в което душата черпи знание и сила по пътя на откровението. Вярата, която почива върху догмата и логиката, която търси връзката между понятията, далеч не е в състояние да разкрие загадките на самата реалност, света на космичното единство. Само по пътя на откровението, по пътя на космичната спирала се разкриват загадките и смисъла на битието. Изобщо, мощните вибрации на планетата Плутон, която носи в себе си смъртта, разрушението на старото, на отживялото, но същевременно носи и духът на обновлението, на творчеството, е от естество да активизира човешката същност и това става чрез пинеалната жлеза. Плутон носи дух на освобождение, носи всепояждащият огън, изгарящ всичко тленно и преходно. Само чрез неговата енергия се разрешава борбата между низшата и висшата природа в човека. Затова, както подчертахме по-горе, древните са наричали пинеалната жлеза „третото око”, което контролира функциите на всички жлези с вътрешна секреция. Според тибетската традиция, отварянето на това трето око, което е било извършвано в светилищата при посвещението на особено надарените в окултно отношение ученици, посредством специална черепна операция в областта на междуочието е давало възможност на посветения да вижда в съответната етерична област и да разчита мислите на другите, както и да вижда в миналото и бъдещето. Трябва да се отбележи, че докато повечето от жлезите с вътрешна секреция имат отношение към физиологичните и подсъзнателните процеси в човешкия организъм, то хипофизата и пинеалната жлеза имат отношение към психичното, духовното, което разкрива великите закони на живата разумна природа. Според Учителя, мъжкото начало и женското такова се проявяват навсякъде във вселената, като творчески полюси в битието. Така, по отношение на нашата планета: „Във видимото движение на Слънцето около Земята има два важни момента: първият момент е 22 март, денят на пролетното равноденствие, когато Слънцето преминава в Северното полушарие; вторият момент е 22 септември, денят на есенното равноденствие, когато Слънцето минава в Южното полушарие. Тези два момента са символи, които изразяват два вида течения на енергии. Енергиите, които протичат в Северното полушарие имат външен характер. Те символизират мъжа. Под „мъж” се разбира същество, което работи отвън. Когато Слънцето мине в Южното полушарие - което става на 22 септември - хората влизат в едно друго течение на енергии, които съдържат в себе си мекота. Това течение символизира „жената”. Тогава човек може да навлезе вътре в себе си, да се съсредоточи, да обработва отвътре нещата. От 22 март нататък в Северното полушарие дните растат, светлината се увеличава, защото истината се изявява навън. При тази светлина се вижда всичко и човек се намира пред опасността да стане недоволен от това, което има. От 22 септември, обаче, нощите в Северното полушарие се увеличават, а дните намаляват. Тогава външната светлина и топлина се намаляват, а вътрешните се увеличават. Ето момента, в който жената може да прояви своята вътрешна светлина и топлина, т. е. своята доброта и своето благородство. Човек трябва да изучава законите на светлината и топлината. Светлината се проявява чрез човешкия ум, а топлината - чрез човешкото сърце. Светлината е във връзка с Мъдростта, а топлината - с Любовта”. Така окото на мъдреца вижда, по пътя на аналогията, творческия размах на двата противоположни принципа в живата разумна природа. * Гледай L'Homme libere prend conscence du Cosmos, в дадена историческа обстановка. Забележка на съставителя. Авторът е Методи Константинов. Издадена е в Париж на френски, юни 1968 год.

2. ПОЛЯРНОСТТА НА БИТИЕТО МЪЖЪТ И ЖЕНАТА 2.1 ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ „Когато говоря за мъжа и за жената, аз подразбирам следното. В природата съществува само един мъж и една жена. Ние виждаме много мъже и жени, но те не са нищо друго освен форми, в които се проявява единствения Мъж и единствената Жена. Този закон за единството съществува в целия космос; има един мъж и една жена, един баща и една майка - всичко в света съществува по едно, а многото са негови отражения. Само в светлината на това разбиране могат да престанат ония борби, които се водят между мъже и жени. Докато мъжът мисли, че може да владее жената, той се заблуждава. Докато жената мисли, че може да владее мъжа, тя се заблуждава. Мъжът трябва да цени в жената това, че тя носи топлина. И жената трябва да оценява мъжа като проводник на светлината на единствения мъж” Учителят Въпросът за мъжа и за жената е бил предмет ма човешката мисъл от векове насам. Този въпрос е бил предмет на множество научни трудове из областта на науката, теологията и философията, а също и в художествената литература. Анатомията, физиологията и биологията също са посветили много време за изучаване на мъжа и на жената от морфологично и физиологично гледище. В настоящето изложение този въпрос ще бъде разгледан главно от гледище на парапсихологията и то предимно в неговата философско-мистична същина. Разбира се, че няма да бъдат игнорирани и резултатите от съществените проучвания на този въпрос, извършвани в миналото и понастоящем, и специално тези на съвременната наука. Проблемът за жената и за мъжа е не само чисто социален, но е също така въпрос с голямо хуманно, етично и най-вече космично значение. Социалният аспект на този въпрос и по-специално въпросът за така наречената "еманципация" на жената до голяма степен е вече намерил своето разрешение в почти всички континенти. Относно социологическите фази, през които е минало човечеството - за патриархата и матриархата - съществуват достатъчно научни материали, необходими за правилното третиране на този въпрос. В художествената литература особено са написани много и много драми, трагедии и комедии, в които жената е всякога централна героиня. В тези художествени произведения са били търсени пътища за разрешаване големите конфликти, които са се разгаряли в семейството, в обществото и в народите. В далечните времена жената е била безименна робиня или весталка на семейното огнище, или затворница зад харемните решетки. Изобщо, демологичният въпрос или по-конкретно казано половият. въпрос е въпрос, които е тясно и интимно свързан със самата съдба на народите и на човечеството.* * За отбелязване е, че изчезването на някои от старите човешки раси се изразява имено чрез една упорстваща неспособност за забременяване у жените.

1.3 ТРУД И РАБОТА Както се изтъкна, насилието е белег на един старозаветен свят, на светът на робството и безправието. Трудът, необходимостта да се упражнява деятелност за задоволяване на поминъчните нужди, има отношение към правото, към новозаветния свят, където обаче съществуват класови привилегии. Справедливостта, правдата визира хора с нови схващания, които ще преобразуват света и които ще разрешат проблема, поставен от историята - премахване на антагонизма съществуващ между капитала и труда. След горе изтъкнатите три фази ще настъпи най-възвишената фаза - фазата на работата. В света на обществените отношения е налице един тесен паралелизъм между материалната обстановка, стопанския напредък и духовния възход на човека. В историческите процеси съществува една велика закономерност - да се разкрият постепенно възможностите, дълбоко заложените потенциалности на човешката душа. Нашата съвременност се намира пред прага на една нова епоха, която ще даде своя отпечатък не само върху стопанските отношения, но и върху духовната култура на човечеството. Тези преобразования могат да дойдат само по пътя на духовното и културно разбирателство между народите. Великият мъдрец утвърждава: „...Защото международният мир осигурява най-големите придобивки на културата. Бялата раса е на път да осигури мира. Днес, повече от всяко друго време, се срещат разумни хора, които са дошли до съзнанието, че първото условие за нормално развитие на човечеството е мирът. Ето защо, в наши дни всички съзнателни и разумни хора идват до дълбокото съзнание, че трябва да работят за осъществяване на мира. В миналите времена и раси, водачите на човечеството са мислили, че в света може да се внесе порядък единствено само чрез силата. Впоследствие, обаче, водачите на човечеството са се убедили в погрешността на подобно разбиране. Бялата раса е носителка на мира, воюва заради него, за да стане майка на новата шеста раса, расата на братството между народите. Шестата раса е носителка на любовта между всички хора, между всички народи. Тогава всички народи ще живеят един за други, подобно членовете на едно голямо семейство. Големите народи ще бъдат големите братя, а малките народи - малките братя. И едните, и другите ще живеят в мир и съгласие помежду си. Това е волята на Първата космична причина, създателят на света”. И поставя се фаталният въпрос: Как ще стане това? Това ще се извърши съвсем не по пътя на насилието, както не и по пътя на правото, а единствено след изграждането на стопанските и социални отношения върху великия закон на справедливостта. Това велико преобразувание може да се извърши не по пътя на труда, а само чрез една творческа и разумна работа. Ние правим дълбоко различие между тези две понятия - труд и работа. Трудът е свързан с културата на парите, на облагите и користта, на материалната заинтересованост. Работата е свързана с безкористието на любовта. При труда стопанските блага и изгоди се добиват по един труден път, защото техническият прогрес се намира все още в обстановката на една димна култура; защото средствата за производство до наше време са били в известно отношение все още недостатъчно ефикасни и са били все още нерационално използвани, за да може да се дойде до едно действително изобилие на стопански блага. При новата шеста култура, или както Учителят я нарича „култура на работата”, познатият нам труд ще бъде заменен с една безкористна творческа работа. Колосалните научни и технически средства и методи не само ще донесат едно подобрение и усъвършенстване на стопанските процеси, но и ще създадат възможност стопанските блага да протичат изобилно и свободно, да бъдат достъпни за всички, както са достъпни днес въздухът, водата и светлината. Човешкият гений ще използва атомната енергия за мирни цели, в стопанските процеси. Океанът от електрическа енергия, който изпълва горните слоеве на земната атмосфера, както и големите потенциални възможности, заложени в светлината, ще бъдат използвани. Атмосферата на големите градове, на големите промишлени центрове ще бъде озонирана и пречистена от познатите ни смъртоносни отпадъци на димната култура. Ще се създаде действително един нов свят, едно ново човечество. Но за настъпването на това време, Учителят изрично подчертава: „За да може човечеството да се избави от днешните противоречия и страдания трябва да дойде новата мисъл. А тя власи: животът трябва да се разглежда и схваща като единство и всички същества като клони и листа на космическия организъм. Благоденствието на всеки клон и лист е в работата на цялото дърво. Домът ще благоденства, когато всички негови членове - баща, майка и деца - работят в дома. Едно общество, един народ и цялото човечество са също така един голям дом, едно голямо семейство. По същия начин, когато всеки внася в общия живот най-хубавото от себе си; когато хората съзнаят, че трябва да работят за цялото, тогава ще дойде на земята новия ден, великият живот за който копнее човешката душа. Така човекът ще влезе в хармония с цялото. А най-пълен неин израз е Любовта. Тя иде днес като строителна на новата култура”. Според астросоциологията и според космичната биология, налице е една тясна връзка между живота на расите, на народите, на обществата и на индивидите. Дълбоките стопански и социални процеси, отразени до голяма степен в обществото, са в корелация със същите процеси в народите и индивидите Това са социологически категории от една и съща система. Този нов свят ще се разкрие извън традиционния сатурниански кръг. Този свят ще се роди под действието на могъщите електромагнитни струи, излъчващи се от дълбоката творческа мисъл на планетата Уран. от висшето алтруистично чувство на Нептун и от могъщата творческа волева сила на планетата Плутон. Или още по-конкретно казано - от творческата работа на слънчевите деви, на синовете на Мъдростта и от великите души на Истината. Любовта е главният двигател и устрем при творческите процеси на работата. За този велик стимул в творческите материални и духовни процеси Учителят казва: „Тя е създала небето и земята. Тя крепи вселената. Проявява се в растенията, в течението на водите, във въздуха, в светлината и в движението на звездите. Ако изучим съвременния свят от гледището на Любовта, ще разберем какво отношение имат към нас слънцето, звездите, луната, цялата земя и пр. Те са отношения на Любов. Светлината има своя Любов. Разумната природа по хиляди начини ни показва, че ни обича, но човекът се съмнява дали това е така, или всичко е една случайност. Ние говорим за една любов, която в днешната епоха се проявява едвам като слаб проблясък. Всичко, което считат за любов, не е Любов. Днес още нямаме правилно схващане, що е Космична Любов. Кое е отличителната черта на Любовта? При нея всичко, каквото прави човек, го прави безкористно за доброто на оня, когото обича и напредъкът на последния е и негова радост. За да се опознаят хората, трябва да има вътрешна връзка между тях, а човек има вътрешна връзка с някого, когато го обича. Човек, като гледа днешния кипеж в света, да не се тревожи какво ще стане със света. Той няма да свърши. Нов свят ще се образува. И всеки съзнателен човек трябва да вземе участие в тая строителна работа. Любовта има социално приложение. Тя ще оправи света във всяко отношение. Нищо не е възможно да оправи света, освен любовта. Тя е единственият път. Тая мисъл трябва да залегне у всинца. Ако не дойде любовта, цялата култура ще се заличи и ще трябва да минат няколко хилядолетия, за да дойде нов порядък. А ако дойде Любовта, тая култура ще се обнови така, както се съвзема някой, който е боледувал. Ние сме пред прага на нов свят. Любовта ще ни въведе в него". Така просто и ясно говори днес великият Мъдрец на човечеството. Така докато трудът има отношение към егоцентричното съзнание на човека, работата има отношение към космичното разбиране на живота. Трудът не е в състояние да разреши стопанския проблем върху световен терен, защото той борави само с методите на емпиричния свят. Работата борави с методите на метапсихичния свят, които има отношение към тоталната психика на човека. При работата вземат участие и трите координати на човешкия психичен комплекс: интелектуалното, емоционалното и волевото съзнание. Само работата по пътя на всестранното творчество в науката, изкуството и социалния живот могат да дадат решение на стопанския проблем на международна почва, а ние видяхме по-горе, че стопанският проблем е днес особено тежко сложен именно защото е поставен върху една широка международна плоскост. Неговото разрешение може да дойде единствено по пътя на една творческа работа, вдъхновявана от Любовта, Коя любов? Тази, за която говори Мъдрецът; „Любовта изключва всички престъпления. Тя изключва всяко насилие и убийство, а следователно и онова масово, организирано убийство, наречено война. От гледище на абсолютния морал, който любовта носи, никой няма право да отнема живота, който Космичното начало е вложило в едно същество. Според космичния ред на нещата, всяко същество има право на живот. И който си позволи да отнеме живот, както и да оправдава този акт, нарушава космичния ред. Държава, в която хората се убиват, в която има затвори, е старозаветна. В космичния ред няма бесилки, затвори и застрелвания. Който е готов да убие своя ближен и мисли, че с това внася свобода, е на крив път. Той заблуждава себе си и окръжаващите се. Човек няма право да убива. Ако Космичния дух не живее в тялото на човека, това тяло може да се събори. Но само смъртта има право да разрушава човешките тела. Там където космичният дух живее, ти нямаш право да насочиш артилерията си към този човек и да го убиваш. От космично гледище това е престъпление”. От горе изтъкнатото следва, че стопанският проблем е неразрешим с каквито и да било чисто механически теории и схващания. Ако в тези теории и схващания липсват космичните елементи, чрез които се влиза в контакт с Живот за цялото, те са осъдени на неуспех. Новите методи, които трябва да се приложат за разрешаване на стопанския проблем върху един световен терен са коренно различни от тези на стария свят. Това разрешение ще дойде като последствие на новата психика, на новия нравствен критерий на космичния мироглед на човека - Живот за цялото. Това е единственият разумен и ефикасен път; друг път няма. Стопанските форми, чрез които ще намерят своето изражение икономическите отношения между народите, ще дойдат като едно последствие, когато се приложат новите изисквания на духовните отношения между народите. Трябва да се ликвидира недоверието между народите; трябва да изчезне ултранационалният егоизъм. И те трябва да се заменят с бистрите струи на един истински хуманизъм към човека, към обществото, народа и човечеството. Това са повелите на великата идея - Живот за цялото.

1.2 ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ФАЗИ В СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ ХАРАКТЕРИСТИКА И ПРИЧИНИ ЗА КРИЗАТА В СТОПАНСКАТА И СОЦИАЛНА СИСТЕМА НА СЪВРЕМЕННОСТТА В изяснение на казаното по-горе, ние бихме желали да хвърлим още светлина върху едрите фази в общата история на света, защото считаме, че въпреки наглед убедителната аргументация на апологетите на гореспоменатите две антагонистични една спрямо друга идеологии, за разумния, честен и непредубеден съвременник е все още трудно да разбере причинния комплекс на този антагонизъм. Първата фаза в икономическата структура е фазата на робството, което е тясно свързано с насилието, мъчението и безправието. Насилието, т. е. утвърдяване правото на силния, е господстващ закон в животинското царство. Столетия и хилядолетия, особено в античния свят, законът на насилието е господствал в икономическите и социални отношения между хората. При тази фаза главен фактор е родовата аристокрация и режима на тираните; действал е безпрепятствено марсовия бич и в обществения живот е господствувало безправието. Робството е било главната характерна социологична основа на античния свят. Копието, стрелата и мечът на бога Марс са били считани за нещо свещено, за дело на боговете, и те са решавали всички спорове между човеците. При отделни по-малки или по-големи бойни стълкновения, често единоборството между вождовете е било считано за воля на боговете и от неговите резултати се е вземало акт за разрешаване на стълкновението. В такъв свят на култ към силата и насилието законът за справедливостта е бил напълно изключен. Икономическият апарат, в лицето главно на земеделието, е бил опирам в тази фаза изключително върху робството; той е боравил под авторитета на различните закони. През тази фаза на стопанското развитие, където робството е било основата на стопанските отношения, се е чувствало изключително влиянието на Марсовата и Сатурновата енергия, Марс е държал меча на насилието, а Сатурн, по пътя на философията, не само е оправдавал робството, но го е и налагал, особено по пътя на религията. Втората фаза е фазата на свободния труд. където вече правни норми целят гарантиране на неговата охрана и защита. При тази фаза, на мястото на насилието и робството се издига силата на юридическата санкция. Тази фаза е очевидно едно по-високо стъпало на личното и обществено съзнание. Грубият животински закон на силата и насилието се заменя с нормите на правото. В правото вече доминира човешкия елемент; в съзнанието на човека се чувства по-голяма широта. Човекът е издигнат вече в личност и неговото самосъзнание се опитва да прави разлика между права и задължения. Правните норми гарантират правото на живот и определят границите на свободата и на правото на индивида да се ползва от плодовете на своя труд. Поставят се и основите на правната санкция. Саморазправата и грубото марсово насилие се заменят с правото на защита и с правната принуда, която цели да гарантира ненарушаването на правата на човека. При тази фаза, фаза на правото, ние още нямаме елемента на справедливост в правните отношения, защото социологичните основи почиват все още върху схващания олигархични и диктаторски. Както се вижда, ние отбелязваме в най-общи линии тази фаза, в която доминира една меркуриева и юпитерианска философия. Тук буржоазното и пролетарското общество боравят в сферата на едно сепаратично постъпване Идеята за един живот на цялото е все още непонятна и чужда за тези две идеологии. Това е меродавно, както за личния, така и за обществения, националния и международния живот. Не би могло да се отрича, че в нашата съвременност свободата на личността и особено нейната материална сигурност е формално гарантирана и охранявана от нормите на правото. Обаче, що се отнася до международната общност, до сферата на междудържавните отношения, ние сме все още във фазата на едно господство на животинския закон - на правото на по-силния; саморазправата, основен закон в животинското царство, до голяма степен е обуздана само в личните и обществени отношения в рамките на отделната държава, но в отношенията между отделните държави съществуват само незначителни опити за прилагане на международни санкции от страна на съответните най-върховни междудържавни правни инстанции. Войната, кървавата саморазправа, това най-могъщо и организирано средство за налагане волята и интересите на силните, се все още прилага и то особено спрямо по-малките и по-слабите народи. Историята изобилства с примери; пред очите ни са още трагичните последици от двете последни световни войни, които доведоха културното човечество до една основна световна криза и безпътица. Идеята за силата, която е била основен критерий за политическото равновесие в международната общност, е днес подменена с животинския закон на страха от един ядрен конфликт. Това е едно указание, че моралният закон, изразен в международните правни норми, е още слаб и недостатъчен, сам по себе си, защото не е налице най-основният елемент - справедливостта. Тази справедливост е закон, който произтича от един велик принцип в битието - Мъдростта. И с пълно право Учителят казва: „Днес нещата и не могат да бъдат другояче, защото хората нямат ясна представа за оня миров ред, който царува във вселената; те нямат представа за великия космичен ред. В своите ограничени, чисто човешки схващания и идеи, те са създали свой човешки ред, който често е в разрез с космичния. Природата, обаче, санкционира човешките закони и порядки само дотолкова, доколкото те са в съгласие с нейните закони и порядки. Щом един човек, един дом, едно общество или един народ, па и въобще цялото човечество се отклоняват от нейния ред, тя се противопоставя, понеже в общия ход на мировия живот изобщо не се позволява никакво отклонение. Хората често си мислят, че те могат да се наложат на природата, че могат да я накарат да отстъпи от своя ред. Природата привидно отстъпва, но в края на краищата тя налага своята воля. Сега волята на природата е хората да се примирят. Между тях да има човещина. Във взаимните отношения на индивиди и народи да царува пълна справедливост. Тя иска да се проникнат от мисълта, че онова, което е добро за нас, трябва да бъде добро за всички и което е добро за всички, трябва да бъде добро и за нас”. Преди да се спрем по-основно върху третата фаза, фазата на справедливостта, ние считаме, че е допустимо едно малко отклонение, за да охарактеризираме някои от основните и особени аспекти на днешната обща световна криза в системата на капитализма. Феодализмът се характеризира като една форма на стопанствуване, при която се целеше предимно задоволяване на собствените нужди на стопанствуващата единица. Исторически тая форма бе ликвидирана от индивидуално-капиталистическата, при която доминиращ фактор е капиталистът обладател на земята и на средствата за производство. А тези средства за производство имаха тенденция да се увеличават и усложняват, паралелно с разширението на пазарите и разрастващата се производствена техника. Така наричаната техническа революция, която не е един преходен момент в развитието, а е процес продължаващ и днес и то в темп неподозиран до последните десетилетия, се базира върху известни научни изнамервания, които позволиха да се впрягат все по-нови сили и енергии в производствената техника: - първо парния двигател, после моторът с вътрешно горене, после електричеството, а в перспектива и неизмеримо мощната сила на ядрената реакция. Паралелно с мощността на технико-производствената апаратура и организация, растеше и капиталистическия пазар. С тласъци и с тежки и мъчителни колебания в конюнктурата стопанската система на света направи скокове, които скоро се изразиха в тежки и разтърсващи света конюнктурни кризи. Конкуренцията между предприятията и техните обединения за извоюване на пазари избиваше към кризи и стълкновения. Кризата от 1929 ÷ 30 г. в краен извод, относно причинния й комплекс, бе отдадена на основния факт, че капиталистическата система, разрешила по един бляскав начин чисто технико-производствените и организационни проблеми се оказа не в състояние да разреши един още no-основен проблем - социалният. Социалното развитие не можеше да върви в крак със стопанското развитие и това се изрази в една основна слабост на консумацията, която не бе в състояние да поглъща все повече и повече растящия обем на производството, макар че това производство обикновено бе работило със сравнително непълен капацитет. Основната слабост на капиталистическия пазар се състоеше в това, че опитите да се мобилизира консумацията на народонаселенията, за да бъде тя в паритет с растящата производствено-техническа ефикасност се сблъскваха в непреодолимата пречка в лицето на недостатъчността на трудовия доход: - от една страна ниски и недостатъчни надници на заетите в производството, а от друга страна една технологическа безработица в невиждани дотогава размери. Необходимо бе, паралелно с усъвършенстването на производствената техника и организация, а заедно с това и на производителността на труда, да се намалява успоредно и продължителността на работния ден, за да се избегне технологическата безработица. А това не ставаше: за няколко десетилетия производителността на труда и техническата ефикасност на производствената апаратура нарасна неколкократно, а работният ден си оставаше все още 8-часов, какъвто си бе в началото на века, когато работническите синдикати издигнаха лозунга: „8 часа работа, 8 часа почивка и 8 часа сън”. Имаше трезви икономисти и социолози, които документално установяваха, че технико- производствената апаратура на системата е в състояние да осигури няколко пъти по-високо жизнено равнище за всички и то при един работен ден от 4 ÷ 5 часа. Но за това е необходимо да се усъвършенства социалното устройство на обществото с оглед да се увеличи консумативната възможност на народонаселенията. Но възможността да се скъсява съответно работния ден, с оглед да се ликвидира технологическата безработица и да се засили консумацията, се сблъскваше с един неорганизиран световен пазар; народи с ограничени природни ресурси, като Япония и др., се бореха върху световния пазар единствено чрез по-продължителен и по-ниско заплащан труд. И пазарът и технико-производствената организация на народите бяха станали световни по мащаб и характер, а междудържавните отношения си бяха останали такива, каквито си бяха още в края на миналото столетие. Там доминираха силните политически и стопански единици. В епохата около 1929 ÷ 30 г. когато се разискваха причините на кризата и възможностите за нейното трайно премахване, имаше трезви умове, които на международни стопански конференции препоръчваха едно солидаризиране между държавите, притежаващи обилни природни източници и такива, които са бедни откъм източници, но имат излишна работна ръка, за създаване на междудържавни кооперативни режими за експлоатиране на неизползваните световни икономически обекти: блатисти, пустинни и недостъпни райони, като едните държави внесат в тия режими тия източници, а бедните страни внесат своя труд и делят по братски резултатите. Само така би могла да бъде премахната безработицата, недостатъчния трудов доход на бедните народонаселения, слабостта на консумацията и оттам и кризата в пласирането на произведеното производство. Защото, при наличната неорганизираност на световния пазар, при безскрупулната конкуренция между националните стопански предприятия и техните обединения, борбата се изостряше и това извеждаше до сътресения и до прибягване до саморазправа. И някои от сторонниците на подобен изход открито сочеха, че ако остане това положение на неправда, безизходица и конфликтност в отношенията, някои от по-бедните и лишени от възможност народи ще потърсят пътя на агресията, за да променят това състояние на нещата: И всичко това ставаше на фона на една обърканост и безперспективност, когато милиони гладуваха и се бунтуваха, а едрите производствени предприятия, обединения, пък дори и държавни служби и организации се ориентираха по пътя на ограничаване на земеделско и индустриално производство, на унищожаване на непродадените стоки, за да се запазят съществуващите цени и печалби, без да се държи сметка, че остават милиони хора извън производството и без средства за консумация. И това бе от естество да подхранва бунт в душите на хората и да създава конфликтни предпоставки. Подобно на лодка, която в движението си служи само с едното весло, попада във въртение на едно място, вместо да напредва, и капиталистическата система, опирайки се само върху технико- производствената си мощ и забавяйки съответния социален напредък, попада във фатален водовъртеж, вместо да напредва. И това фатално доведе до междудържавни политически удари и до световни воини, последната от които показа че могат да бъдат използвани и средства за воюване, които са от естество да докарат апокалиптични страдания на народонаселенията и дори поставят в опасност самия живот върху планетата. И така, след закриване на скобата на горното малко отклонение от темата, ние продължаваме излагането на същността на третата фаза - на фазата на справедливостта. Законът на справедливостта, както вече изтъкнахме, е закон, произтичащ от принципа на Мъдростта. В наше време, огромните обществени, национални и международни сътресения се дължат изключително на нарушението на този закон за справедливостта. Основната характеристика на закона за справедливостта е, че последната изключва каквито и да било предпочитания - расови, съсловни или национални, които биха използвали правните норми за свои сепаратични домогвания. Цялата история на човешките култури е изпълнена с нарушения на този велик закон. Учителят говори за този велик закон така: „Справедливостта е атрибут на космичния свят. За да се отсъжда право, човекът, който отсъжда трябва да бъде мъдър, да разбира причините и последствията на нещата. Абсолютната космична справедливост трябва да се приложи еднакво към всички, без никакво изключение. Тя има предвид не само хората, но и всички живи същества, от най- малкото до най-голямото. Тя трябва да се приложи както спрямо човека, така и спрямо другите същества, както спрямо учения, така и спрямо простия. Отношението на Космичното начало е еднакво към всички същества”. Този велик закон трябва да влезе във всички стопански отношения, както в обществото, така и в народите. Формите на международния стопански живот трябва да се определят като последствие на приложението на справедливостта. Според Учителя, повелите на закона за справедливостта трябва да спазват свещено: * „Животът на всяко същество е живот на космичното начало. На всеки човек, със самото му идване на Земята е даден от разумната природа известен кредит, право на съществувание, което трябва да се зачита. * Обществото, народът, нямат право да нарушават правото за съществуване на човека. Напротив, на всеки човек трябва да се гарантират всички необходими материални и духовни условия за неговото всестранно развитие”. * И по-нататък: „Справедливостта е вътрешен закон, който съществува в самия човек. Тя се налага отвътре, а не отвън. За да отсъжда право, човек трябва да е мъдър, да разбира причините и последствията и да анализира всяка своя постъпка”. * „Всеки човек е надарен с известни сили и дарби, които трябва да развие. Това е неговото гражданско право. Всеки, който отнема това право на хората, върши престъпление; правдив човек е онзи, който не накърнява чуждите интереси нито на йота. Той е готов от него да мине, но не от другия. Готов е да отстъпи първото място на другите, а сам да вземе последното място. Тъй постъпва и майката”. Тези велики истини, които Мъдрецът изтъкна и които трябва да легнат в основите на новия морал, на новия светоглед на човека се отнасят не само към отделните личности, но и спрямо отношенията на държавата. Бъдещото общество на новото човечество като колективна индивидуалност, трябва да бъде образец на великия закон на справедливостта. * „Има един велик закон в природата, който регулира нещата. Благата на живота не текат само в една посока. Този закон е общ и се отнася не само до стопанския, но и до психическия живот. Който разбира този закон, той никога не би се осмелил да постави преграда между себе си и своя ближен с цел да задържи благата само за себе си. Той знае, че всяка преграда, която е поставена, един ден ще се обърне против самия него. Като не разбира този закон и не го спазва, човек сам си създава нещастия. * От нас се изисква само едно: да не поставяме преграда на космическите блага, които текат към нас. Космичното благо е общо за всички същества. Космичното е достъпно за всички. Благата, които природата дава, трябва да се оставят свободно да текат - да се ползват всички същества от тях”. * „Всички блага, които придобиват хората в бъдеще ще бъдат общо достояние на цялото човечество. Това се отнася не само до материалните блага, но и до знанието, способностите и дарбите. Там дето има сиромашия и страдания, има ли общо благо? Гдето има насилие, има ли общо право? Това са продукти на старото човечество и последствията от тях са разрушените градове и всички гробове. Това са документи, които показват, че природата не прощава на онези, които престъпват законите й. * Новото човечество твърди, че на всяко същество трябва да се даде неговото място и подходяща работа. Всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум, благородна душа и крепък възвишен дух". Наистина, в нашата съвременност, за първи път в историята на човечеството, справедливостта като закон трябва да стане и ще стане ръководно начало в стопанските отношения, е социалните връзки и в международните схващания. Ако тези нови отношения не легнат между индивидите, обществата и народите, то стопанският живот не ще може да се организира по един хармоничен начин. Крайна необходимост е, прочее да се разбере и осъзнае, че единствено великата идея за правда е най-подходящия метод за трайно и правилно уреждане на стопанските процеси и на отношенията в международен мащаб. Тези процеси са аналогични на тези на разпределение на кръвта в човешкия организъм. Изобщо, справедливостта е най-важната предпоставка за разрешаване на стопанските проблеми върху световен терен. Новите форми на стопански общения между народите ще дойдат като последствие от приложението на този велик закон на справедливостта. Само по този начин народите ще се освободят от игото на стопанската зависимост и от робството и опеката от страна на големите народи и политически креации,

1.1 КУЛТУРИТЕ НА БЯЛАТА (АРИЙСКА) РАСА Както бе вече изтъкнато, бялата раса в своето историческо развитие е преминала досега през пет култури: древно-индуската, древно-персийската, египетско-асировавилонската, еврейско-гръко-римската и сегашната - западноевропейската култури. В нашата съвременност основите на шестата поредна култура са вече заложени в славянските народи. При древноиндуската култура са били налице примитивни стопански и културни условия. Религия, в същинския смисъл на думата, не е съществувала, философското знание е оперирало в сферата на метафизичните схващания за света. Съществували са кастови социални категории. Основата на примитивния стопански живот се е изграждала върху робството. При втората култура на бялата раса, древно-персийската, религиозното съзнание излиза на преден план. Изпъква антагонизмът между двата принципа - Доброто и Злото. Изпъква борбата между Ахура-Мазда и Ариман. Икономическите отношения започват да играят важна роля в социалните сфери, разбира се, все още под знака на робството. Едва при третата култура, египетско-асировавилонската се слагат основите на научната мисъл. Астрономията, геометрията, естествените науки и медицината започват да процъфтяват. Разбира се, че тези науки са били достояние само на малцинство избрани. Социалният и икономическият живот в древния Египет е бил регламентиран и дирижиран от фараоните и от жреческото съсловие; налице е била една твърде дълбока и детайлна интервенция на органите на властта. Народът е продължавал да носи веригите на стопанското робство. Идеята за правото се появява едва през следващата, гръко-римската култура. Разбира се, че правото е съществувало само за защита на собствеността и интересите на привилегированите граждани на Атина и Рим, а народът в тия страни е продължавал да носи ярема на безправието и робството, работейки като словесен добитък на родовата аристокрация. Последната е имала широката привилегия да притежава, употребява и злоупотребява със своята мъртва и жива собственост „posseder, user, abuser”. Петата поредна култура, западноевропейската, наследява знанието и опита на предходните култури от Близкия изток. Нейният импулс идва от арабската вълна, която се развива главно в Пиринейския полуостров. Робството, завещано от предходните култури, постепенно започва да отпада. Икономическият живот започва да се опира главно върху частната собственост и се диференцира и комплицира. Така народите преминават през периода на феодализма и навлизат в буржоазната капиталистическа стопанска и социална система. Тази пета, западноевропейска култура, стига своя апогей през 19 ÷ 20 столетия. Естествените науки влизат в своя разцвет. Физиката и химията се домогват до тайните на материята, до новия атомно-ядрен "микрокосмос". Ядрената физика, разбивайки атома и неговото ядро, се домогва до опознаване и овладяване на нови сили. Това дава дълбоки отражения в икономическия и социалния живот на народите. Личното съзнание и свързаната с него идея за свръхчовека се оформи в своя краен предел. Националната държава се сдоби с неизмерима мощ и ориентира към един империализъм, пред които бледнеят границите, до които бе стигнала древността. Като антитеза на буржоазно-капиталистическия строй се яви социализма в неговите различни разклонения. Идейно човечеството се разделя на два антагонистични лагера - източният на социализма и западният на капитализма. Социалните и международните борби по всички континенти се изостриха и стигат своя пароксизъм. Развихри се жестока борба между привържениците на буржоазната олигархия и тези на диктатурата на пролетариата. Икономическият проблем от национален прерасна в международен. Политиката, в същия порядък, излезе от тесните рамки на нацията, района или континента и стана световна.

ЧАСТ IV. ИЗХОД ОТ БЕЗИЗХОДИЦАТА ОБЩЕСТВО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО 1. ИКОНОМИЧЕСКИЯТ ПРОБЛЕМ В СФЕРАТА НА СВЕТОВНОТО СТОПАНСТВО Икономическият проблем, в най-широк смисъл на тази дума е занимавал човека още от дълбока древност. Този проблем е основен в материалния свят. Проклятието на Йехова над изгонения от рая Адам: „... с пот на челото си ще изкараш прехраната си...” е следвало неговото потомство като тъмна съдба през течение на земното им битие и до ден днешен... Векове са се водили остри социални борби, войни и революции за разрешение на този проблем. Известни са много теории и доктрини - рецепти за разрешаване на този фатален въпрос. Нашата съвременност е поставила особено тежко този въпрос на дневен ред; „антагонизмът между капитала и труда”. Не влиза в предмета на настоящия труд разглеждането на тези теории и доктрини. Ние бихме желали само да хвърлим бегъл поглед и то под един по-специален ъгъл на зрение, подчертавайки тесния паралелизъм между стопанското и духовното развитие на отделните раси и култури. За да се разберат фазите в историята на стопанската дейност, трябва да се познават стопанските закони, които са в тясна зависимост от духовното развитие на културата. Ние няма да се спираме върху икономиката на първите две раси - лемурийската и атлантската, които са дали своя принос в историята на човешкото развитие. Ние ще се спрем главно в това отношение върху бялата (арийската) раса, която е призвана да даде начало на бъдещата шеста раса. Психиката при лемурийската човешка раса е боравила в сферите на примитивното колективно съзнание. Социално тогава човекът е живял в затворения кръг на рода и племето. Културните нужди тогава са били почти нищожни, примитивни. Данни относно стопанската и социална култура на тази раса могат да се почерпят от живота на примитивните негърски племена от африканския континент. В тия примитивни общества, както е известно, доминира едно чисто емоционално съзнание. При атлантската раса настъпва една индивидуализация на човешкото съзнание; излизайки от примитивното колективно съзнание, човекът тук се обособява като личност; у него се събужда вече самосъзнанието. Оформя се едно интелектуално съзнание и се създават първите социални форми и отношения. Едва при бялата (арийската) раса започват да изникват по-сложни форми на социални отношения. Икономическият живот става по-разнообразен и културното ниво на човека се повишава. Мисълта на ариеца навлиза в по-висши области; настъпва и се разраства интересът към интелектуално проучване на емпиричния свят. По тази материя съществува обширна литература от областта на социологията, стопанските науки, от областта на общата световна културна история на човечеството. Ние ще разгледаме в едри линии само основните фази на икономическото развитие на народите и културите от бялата (арийска) раса.

3.3 ЧОВЕЧЕСТВОТО КАТО ЦЯЛО Великите души на волята ще разкрият най-висшето знание на Земята. Това знание - знанието на астрокосмичната синтеза - ще свърже и ще обнови народите, ще даде нов тласък на човечеството, посредством шестата раса, за издигане по пътя на космичната спирала. Народите представляват от себе си центрове, където се култивират и усъвършенстват душите в техните земни инкарнации. Между народите съществува дълбока корелация. Биопсихически те са свързани с цялото човечество. Националността е един социологичен елемент на кармични връзки между душите. Нашите души идват в своите инкарнации през 12 врати на Зодиака. Както душите, така и народите през вековете се превъплъщават по стълбата на съвършенството при изменение на техните духовни културни системи и техния политически строй. Нека разгледаме бегло астросоциологически трите клона на бялата раса. Първият клон е англотевтонският, вторият-романският, третият-славянският. Първият е повече интелектуален, вторият е повече емоционален, третият е волево-материален. Тези три клона представляват едно биопсихично цяло в човечеството като Единство, Душите слизат на Земята, за да се инкарнират в различните народи, където те усъвършенстват своите мозъчни центрове, изграждат своите характери и развързват кармичните възли на миналото. Взето като цяло човечеството, като индивидуалност е подчинено на големи циклични промени, които в резултат носят дълбоки физически и духовни преобразувания. Всяка проява на природата, както в народите, така и в човечеството има своя небесна карта. Нашата планета има също своя небесна карта. Учителят: „Земята е била построена от Същества, които вече са завършили своята еволюция. Последната задача, която им е била дадена е тази, да създадат Земята. Всички необходими материали са били на тяхно разположение. Земята още не е завършила своето развитие. Върху нейното изграждане живата разумна природа непрестанно работи. Точно тези издигнати същества, тези висши йерархии в еволюцията следват видоизмененията на природата и събитията в историята на човечеството, работейки непрестанно за усъвършенстване на планетата. Световната астросоциология построява тези небесни карти на промените и хода на събитията на Земята”. Досега човечеството е преминало през пет раси. По този въпрос съществуват много подробности в световната литература. В нашата съвременност Учителят дойде на Земята, за да постави първите идеологически импулси за създаването на шестата култура на бялата раса, която по пътя на космичните закони ще представлява зародишът на новата шеста раса. През време на тези ери и епохи в еволюцията на човечеството чрез расите и техните култури, както бе изтъкнато се е оформил и усъвършенствувал човешкият организъм. Първата раса е работила върху сетивото - слухът. В най-дълбока древност, според традицията, тази раса е била наречена раса на боговете. Тя самата потенциално е била двуполова. Втората раса е усъвършенствувала осезанието. Третата - лемурийската е работила върху зрението. В тази човешка раса вече настъпва морфологически и физиологически разделянето на половете. Както разказва древната легенда Марс въстанал срещу хубавата Венера и настъпило разделянето на половете. Четвъртата раса е атлантската. Тя е работила върху сетивото на вкуса. С тази раса свършва еволюцията на човешката душа. Тя слиза в най-големите дълбини на материалния свят. Петата раса - бялата, арийската е, която започва еволюцията, еволюционното развитие на човешката душа. Тя развива чувството обоняние. Шестата раса ще развие ясновиждането. Тя ще изведе човешкото съзнание от емпиричния триизмерен свят и ще го въведе в ефирите на по-високите измерения - в метапсихичния свят. Горното изложение, дадено по-скоро диаграматично е необходимо, за да можем да свържем тези раси със съответните центрове на човешкия мозък, гледан през погледа на френологията. При първата раса през време на инволюцията, душата слиза, напускайки света на свръхсъзнанието, където се намират най-висшите центрове на човешката глава. Най-висшият център е центърът на Любов към Космичното начало. Този център е заграден отпред на човешката глава с центъра на милосърдието и отзад с центъра на твърдостта. При инволюционният процес този свят остава за човешката душа е тъмнина. Човешката душа губи съзнателната си връзка с космичния дух. При втората раса човешката душа губи, слиза в подсъзнанието, където е центърът на интуицията, центъра на вярата, центровете на духовното виждане. Според традицията тези две първи раси още не са били в притежание на плътно физическо тяло. Третата раса, която се въплътява вече в човешки тела. влиза в света на съзнанието и развива семейните и социални инстинкти, които са локализирани отзад в долната част на човешкия череп. Това е много добре изразено в африканските народи, които представляват останки от тази трета раса. Четвъртата раса е атлантската, останки, от която са китайци и японци. При тази атлантска раса душата слиза в света на самосъзнанието, по-специално в конкретната човешка мисъл. Конкретната човешка мисъл е на най-ниско слизане на човешката душа в материалния, емпиричен свят. В петата раса започва вече еволюционния процес. Човешката душа, оставена да се завърне съзнателно и свободно към висините на подсъзнанието и свръхсъзнанието. Петата раса развива центровете намиращи се в горната част на челото, където са локализирани висшите мисловни способности или философската каузална мисъл. Шестата раса ще стане съзнателно господар на всички скрити в човешкия организъм сили. По пътя на ясновидството ще се влезе в света на подсъзнанието, където са регистрирани всички лични, семейни, обществени, народни и расови информации от слизането на човешката душа в материалния свят. Тази раса открива пътя на ученика. При следващата седма раса човешката душа ще се възвърне към света на свръхсъзнанието, за да завърши земния си курс и да се подготви за нови звездни сфери. Всичко това звучи като приказка, като легенди, но в културата на Водолея тези дълбоки знания ще бъдат осъзнати и изразени от великите души на волята, на силата на Истината и Красотата. Главата на човека отразява цялото минало на човечеството. Звездният свят е също отразен в линиите на човешката ръка. Линиите на човешката длан са антени на звездния свят. Чрез тези линии звездният свят влива своите електромагнитни еманации, необходими при развитието на различните раси. Линията на живота отговаря на първата раса. Линията на интуицията има отношение към втората раса. Линията на емоциите, на сърцето - към третата, лемурииска раса. Атлантската има отношение към линията на ума. Линията на съдбата, която пресича линиите на ума и сърцето, за да се отправи към корена на сатурновия пръст се отнася към петата раса. Учителят изтъква, че при разпятието на Исуса тази линия се очертава окончателно върху дланта на човешката ръка. Линията на шестата раса започва от основата на палеца, който в човешката ръка е израз на Космичното Начало и като пресече линията на ума и на сърцето ще се отправи към хълма на пръста на Меркурий. На човечеството предстои да развие тази линия, която беше ярко изразена върху ръката на Учителя, Несметни богатства са творческите възможности, които се разкриват в бъдеще за великите души на Истината. Те ще изразяват космичната пълнота в областта на изкуството, науката, социалния живот през третия деканат на Водолея.

3.2 СВЕТЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ Великите души, синовете на диамантената воля, на свободата и красотата притежават топлото сърце на слънчевите деви, светлият ум на мъдростта и живеят в мира на осъщественото космическо единение. Те са над света на вярата, над законите на логиката, потопени са в самата реалност. Те са символ на разумната сила, която е движение без реакция във всестранното творчество, в хармонията на живота. Те притежават силна, разумна, твърда като диамант, безстрашна, непоколебима, несъкрушима, творческа воля. Благородството е отпечатано върху тяхното чело, те притежават висок морален устой и нямат личен живот. За тези велики души всяко живо същество носи в себе си една велика идея, една необходима нота във висшата хармония на живата разумна природа. Всяко живо същество по отношение на своето съзнание е един прозорец към духовния свят, една радиация на известно емоционално качество, една интелектуална способност и изява на една волева сила. Космичното у човек е велико, понеже то носи в себе си необятното, незнайното. С полета и устрема на нашето въображение, ако само бихме могли да надзърнем в духовното или да предусетим с интуицията си какви духовни богатства ни очакват там, ние не бихме останали нито секунда всред тъмната бездна на нашия личен живот - живот на геоцентрично съзнание изпълнено с безверие, с мъгли на съмнение и всред непрестанни драматични конфликти. Затова всички Учители са идвали на Земята като пратеници на един Учител, на Духа, който разкрива постепенно тежките завеси на Незнайното. Досега в бялата раса са се изявили десет Учители. До идването на Христа тези учители са били от човешка еволюция Те са се издигнали от бездната на материята към висините на Духа. Те са оперирали с великите знания на подсъзнанието, където се съхраняват всички общочовешки расови национални, обществени и лични опитности от създаването на човечеството насетне. Тяхното прозрение е било резултат на един колективен процес. Със своето издигане те са подпомагали непосредствено еволюцията на народите, расите и цялото човечество. В качеството им на Учители само Христос и Учителят не са от човешката еволюция. Те са слезли от царството на Духа, от звездата на звездите Алфеола, от царството на Свръхсъзнанието, което държи еволюционните планове на бъдещето. Затова Учителят казва, че Христос, за да бъде изявен на Земята, е трябвало да се редуцира 78 милиона пъти. Последната изява на единия Велик Учител на планетата е кардинална. Тя поставя основата на една нова раса, на шестата раса - расата на синовете Божи, Тези прояви на единния Учител, който не е личност, не е общество и не е свързан само с един народ са имали задача да събудят човешката душа от илюзорните образи и миражи на материалния свят - свят на феномените. Те по пътя на свободата са действали със своето Слово и с примера на своя съвършен живот, за да затрепти онази струна на човешкото естество, чиито звук ще ни спомни за Родината, от която са дошли човешките души. Великите души на волята, които ще се изявят в пълнота ще изявят Единния Учител, Духът, ще имат за това съдействие от трите свята: космичният свят- светът на принципите, духовният свят - светът на законите, материалният свят - светът на фактите и феномените. Клетките на тези велики души са свързани с душите на всички същества. Техните органи са в единство с живота на народите. Техните системи са свързани с расите и с електромагнитните еманации на цялата планета. В далечните времена древната мъдрост се е домогнала до великата истина, че човекът представлява микрокосмос. Центровете на човешкия мозък, който е изтъкан от милиарди клетки, в които са локализирани емоционалните качества, интелектуалните способности и волевите сили на човека е свързан чрез невидими проводници с безбройните слънчеви системи на галактиката. В течение на социалния деканат, великите души на волята ще изявят дълбокото знание, необходимо за опознаване на скритите сили на биопсихичната същност на човека. Външният религиозен култ, който е отклонявал човешките души от пътя на Истината, ще отпадне и човекът със силите на своя организъм ще може да оперира непосредствено, за да влезе в разумен и интимен контакт с Космичното Начало.

3. ВЪЛНАТА НА ИСТИНАТА СОЦИАЛНИЯТ ДЕКАНАТ НА ВОДОЛЕЯ „Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее.” Учителят 3.1 ОБЩИ БЕЛЕЖКИ Вълната на Мъдростта, както видяхме се разгръща през периода на научния деканат на Водолея, чиято времетрайност е до 3354 г. Тази година поставя същевременно и началото на социалния деканат на Водолея, когато вълната на Истината ще се изяви в живота на народите и човечеството. Тези години, както вече подчертахме не са строги демаркационни линии, а само очертават пътя, по който ще се извършват и преливат незабелязано грандиозните исторически процеси. През третият деканат, според Учителя, голям брой души ще се инкарнират на Земята идвайки от планетата Плутон. Тези души Учителят нарече Велики души на Истината Съществуването на планетата Плутон е било открито, когато са били констатирани и пертурбации върху орбитата на планетата Нептун. Самото откриване е станало през 1930 г, Плутон се вижда като звезда от 15 величина. За разлика от другите планети, чиито орбити са разделени една от друга, орбитата на Плутон пресича орбитата на Нептун - феномен от голям интерес за астрономията. Размерите на Плутон не превишават тези на Меркурий. Засега се разполага с малко астрономически данни върху физическия строеж на планетата Плутон. От гледище на астросоциологията, Плутон дава две тенденции. Първата е свързана със стихиите на земните бездни, а втората има отношение с небесните висини. И двете тенденции работят мълчаливо, докато изразят величествените си дела. Изразено фигурно положителният полюс на Плутон притежава мощните крила на орела, а отрицателният - бавните земни гърчове. С единия полюс тя лети, а с другия-земния, тя пълзи. Първият олицетворява студът на зимата, а вторият - пекът на лятото. Планетата Плутон изразява двете творчески противоположности: Плюсът и минусът, мъжът и жената, денят и нощта. Плутон носи със себе си разрушението на състарилите форми и същевременно крие в себе си зърното на обновлението, зората на великото бъдеще. Плутон притежава силата на предвиждането, психометричното проникновение на Нептун. Тази планета крие в себе си също така и разрушителния дух на планетата Уран с тази разлика, че неговите действия не са ексцентрични и внезапни, а обратното в него всичко е обмислено, отлежало, узряло, преди да стане дело. В неговите разрушителни енергии и процеси се крият дълбоки възможности за възраждане и обновление. Енергиите на Плутон са демонични, мефистофелски, но същевременно те са и гениално творчески. Под негово влияние се намират медиумите, психометричните прояви, радиестезията, геологията, археологията и сеизмичните предвиждания. Някои автори в творбите си по астрология гледат на планетите Уран. Нептун и Плутон като на астрологически фактори със силно дисхармонично влияние. Това влияние се характеризира с ексцентричност, избухливост и разрушителност, вследствие на присъщия им необуздан динамизъм Тази преценка за действието на тези планети се обяснява с това, че надхвърляйки традиционните познания за границите на слънчевата система се откриха непроучени планетни области. На второ място тяхното откриване съвпада с големите социални бури и революции, и с огромния научен прогрес и чудния стремеж към метапсихични изследвания. Ние ще се спрем върху някои изследвания направени от астролози. Ще дадем една извадка от Леон Лааж „Ние живеем в един период повече или по-малко хаотичен, в който народите търсят най-задоволителната форма на управление. Може би астрологията ще потърси коя е тази планета, която сочи най-желаните принципи като база на новия свят, който трябва да изгради. За едно съвременно управление ще разгледаме всички планети и слънца. Слънцето – (държавният глава) изглежда, че неговият режим е неприложим, поради голямото превъзходство на неговото извънредно блестящо достойнство, което го отдалечава премного от необходимия контакт с народа в нашите модерни времена. Луната - (народът) е много непостоянен, много емоционален, много пасивен фактор, за да може да управлява. Меркурий - е или много скован в своята интелигентност, или е чрезмерно зает в своите „малки” работи, за да може да държи здраво юздите на властта. Венера - (сътворена, за да се подчинява и да се радва на живота) няма нито едно качество, необходимо за пост в управлението. Марс - е много опасен и твърде войнствен и би донесъл със своя реализаторски динамизъм твърде много рискове в управлението. Юпитер - разбира се, има голям афинитет към властта, но той клони към патриархалност и режимът би бил извънредно добър за нашата епоха. Сатурн - е много привързан към консерватизъм и би могъл да предложи само своята изсушаваща старост. Той би бил много жалък, за да му се възложи да уреди хода на нещата. Уран - (капитализъм) е революционен, но му липсват принципи на необходимата авторитетност за управление. Той изглежда много разрушителен, несигурен, брутален, за да може да приложи нещо положително. Нептун - (социализъм) е много мъгляв и хаотичен и с рискове в опитите за утрешния ден. Плутон - обратно, изглежда, че носи синтезата, добре наситена от това, което е желателно за управлението на сегашните народи. Той носи всичкия живот, целият динамизъм за необходимата творческа продуктивност, като запазва силата и авторитета необходими за всяко управление, които изглеждат особено присъщи на ужасните планети (Марс и Уран). Той ги използва най-добре за най-добри цели, както слънчевото влияние и влиянието на Юпитер. Този автор изтъква добре недостатъците на отделните планети, но от друга страна те действат и със своите положителни страни във вековната история на човечеството. В астросоциолоплята всяка планета символизира едно съсловие, управляващо известен духовно-културен сектор на живота на народите. Тези съсловия са творците при изграждането на различните исторически периоди, в които са се разгънали емоционалната, интелектуалната и волевата природа на човека. В нашата съвременност, когато се пробужда космическото съзнание у човека, последният излиза от отделните планети, за да влезе в космичната спирала на живота, където чрез животворната топлина на сърцето си, чрез светлината на своя ум и чрез силата на своята творческа воля той ще направи непосредствен контакт с духовния свят. Духовният свят е вратата към Първата Причина, към великото единство на живота.

2.6 АСТРОКОСМИЧНИ АНАЛОГИИ Ние ще дадем още няколко примера, които помагат да се разбере дълбоката връзка, която съществува между космичните явления, по-специално в нашата слънчева система и събитията, които стават в народите През 1903 г. е имало слънчево затъмнение и малко по-късно един съвпад на планетите Марс и Сатурн в знака Водолей. Знакът Водолей е управител на небесната карта на Руската империя. Тези две небесни явления, комбинирани в своето действие, дават като последствие Руско-японската война. През 1822 г. през м. август е станало голямо земетресение в Сирия като последствие на една лунно затъмнение. При това затъмнение Луната се намира на 10"2' във Водолея в квадрат със Сатурн. На 27 юни 1884 г. съвпадение между Марс и Юпитер в знака на Скорпион е предизвикал земетресение в Чарлстон САЩ. Съвпадът между Марс и Сатурн станал на 22.12.1909 г. в знака Овен. който управлява Англия, е предизвикал сериозни обществени смущения в тази страна, които продължили до 1911 г. През този период умира Едуард Седми и неговата смърт е предизвикала големи мъчнотии в парламента и в камарата на лордовете. Могат да бъда приведени множество примери, но ние само хроникираме горните такива, без да можем да правим широк анализ, нещо, което би надхвърлило рамките на настоящето изложение. Трябва да отбележим, че съвпадите между бавните планети, по-специално между Уран, Нептун и Плутон, оказват грамадно влияние в живота на народите и на човечеството. Те са предизвиквали падането на цели империи, на политически системи и на икономически доктрини. Например, социализмът като социално-икономическа система датира от съвпада между Уран и Нептун. Интересно е, че в неговите създатели-доктринери този съвпад играе важна роля. В небесната карта съвпадът Уран-Нептун има място в знака Риби. И двете планети са ретроградни. Според астросоциологията, знакът Стрелец е знак на философски мирогледи, на етични норми, на религии, социални движения и пр. Под този знак Стрелец се създаде комунистическата идеология. Характерно е, че този съвпад Уран и Нептун се намира в квадратура със съвпада Сатурн-Плутон в знака на християнството - Риби. Картината е ясна при тази квадратура, която носи конфликтите между две противоположни течения, действия, които бяха изпитани през XX столетие Трябва също да се отбележи, че издаването на комунистическия манифест е станало при откриването на планетата Нептун - планетата на бунта, на революция и сътресения. При съвпад Уран-Нептун, чиято трайност е 170 години, станаха много важни събития на континентите. Холандия и Гърция станаха независими, Южна Америка се освобождава политически от Испания, Мексико става независима и т. н. Ако анализираме картите на реализаторите на марксическата доктрина ще забележим, че съвсем не случайно планетата Нептун е в съвпад с Марс, специално за Ленин - в знака Овен, знак на водачите и пионерите на нови доктрини. Могат да бъдат приведени още редица примери за влиянието на големите планетни цикли в духовно-културната история на човечеството. Тези цикли дават отражения не само в човечеството, но и в целокупния живот на Земята. За да приключим тази глава, ние ще цитираме един пасаж от Словото на Учителя: „Пръстите на човека са свързани с планетите. От изменението, което става в самите пръсти, може да се разбере какви явления стават на нашата слънчева система. Има течения, които се направляват от планетите към Слънцето и от Слънцето към планетите. Тези два вида течения преминават през целия човешки организъм. Когато ние говорим за земни течения, ние разбираме теченията, които се направляват от планетите към Слънцето. Също така трябва да разбираме и трудите течения, които идват от планетите, минават през Земята и се отправят към Слънцето. Тези течения минават през определени часове и дни. И техният прилив е определен от живата разумна природа. Също така и човешките мисли, които излизат от мозъците на хората, упражняват известно влияние върху метеорологичните явления. Някои мисли произлизат от едно мнозинство, от една верига души и те могат да предизвикат големи смущения в атмосферата на Земята. Ако десет милиона души имат в даден момент еднакви мисли, техните мозъци представляват една гигантска сила. Човешката душа съдържа духовните потенциали на вечното. Тези потенциали се разгръщат постепенно по звездната спирала на Космичния живот.