Dela

Пеню Киров VIII. 21 упражнения от Учителя предадени от Пеню Ганев 1. Изходно положение (И. П.): Изправен стоеж, краката и ръцете прибрани до тялото. Ход на движенията: - Крачка напред с десния крак, прибиране на левия крак към десния, изнасяне леко ръцете напред и нагоре под ъгъл 45 градуса. - Крачка напред с левия крак и сваляне на ръцете до изходното положение, прибиране на десния крак към левия, изнасяне на ръцете леко напред и нагоре. Повтаря се 6 пъти напред, 6 пъти назад и 3 пъти напред. 2. И. П.: Изправен стоеж, краката и ръцете прибрани до тялото. Ход на движенията: Същото както при упражнение 1. но с приклякане и силен удар с ръцете нагоре и напред. Изтласкването на ръцете става с повдигане на пръсти. Същият начин на повторение както при упражнение 1. 3. Късай-хвърляй И.П.: Тялото изправено, краката прибрани, ръцете пред гърдите в хоризонтално положение, свити в лактите, пръстите свити в юмрук. Ход на движенията: - Десният крак се изнася надясно с леко приклякване на левия и едновременно с това ръцете се изнасят встрани, като пръстите се разтварят и се издишва. Движението на ръцете изразява късане и хвърляне. - Прибиране на ръцете и краката в изходно положение - вдишване. - Същите движения се повтарят, като се започва с изнасяне на левия крак. Упражнението се прави 21 пъти, като всяко изнасяне на крака се брои за един път. 4. Балсам за коленете И.П.: Тялото изправено, краката прибрани, ръцете встрани, малко напред и нагоре. Ход на движенията: - Клякане и изправяне. При клякането се издишва, а при изправянето се вдишва. След изправянето леко се задържа, за да се поеме достатъчно въздух. Положението на тялото е вертикално. Повтаря се 21 пъти. 5. а) Приемане на Божиите блага. И.П.: Тялото изправено, ръцете и краката прибрани. Ход на движенията: Въртене на ръцете отзад нагоре, напред и надолу в пълен кръг, 21 пъти. б) Раздаване на Божиите блага: И.П.: Същото както при а). Ход на движенията: - Същото упражнение както а), но ръцете се въртят в обратна посока: пълен кръг отпред нагоре, назад и надолу, 21 пъти. При издигане на ръцете нагоре да се чувства устрем. 6. Упражнение за кръста И.П.: Тялото изправено, краката леко разтворени, ръцете на кръста. Ход на движенията: - въртене на тялото от кръста нагоре кръгообразно - 3 пъти отляво надясно - т. е. в посока на часовниковата стрелка, и 3 пъти отдясно наляво - по посока обратна на часовниковата стрелка. 7. Обтягане И.П.: Тялото изправено, краката и ръцете прибрани. Ход на движенията: - Крачка напред с десния крак, при което кракът леко се прегъва, а левият крак е изпънат. Дясната ръка се изнася напред под ъгъл 45 градуса, а лявата - назад под същия ъгъл. Тялото се обтяга максимално напред, като тежестта пада върху десния крак, а левият крак леко се отлепя от земята. С това завършва първата част на цикъла. - Изнасяне на левия крак напред, сгъване на десния крак. Тялото се изнася назад и максимално се изпъва. Ръцете са свободно отпуснати надолу. Тежестта на тялото пада върху левия крак. С това завършва втората част на цикъла. Този цикъл на упражнението се повтаря 3 пъти, като всеки път се започва с различен крак. 8. Упражнение за дишане И.П.: Тялото изправено, краката и ръцете прибрани. Ход на движенията: - Изнасяне на десния крак напред и нагоре до прегъването му под прав ъгъл. Едновременно с това - издигане на двете ръце, с длани надолу, допрени до тялото и прегънати под прав ъгъл а китките, до височината на гърдите. Лактите се изнасят навън и назад, като се поема дълбоко въздух. - Силно издишване, като ръцете, пак с длани надолу, с тласък се свалят надолу до изходното положение. Десният крак стъпва на земята. Същото се повтаря и с изнасяне на левия крак. Прави се 12 пъти. 9. Магнетично упражнение за пълно отпускане на тялото И.П.: Тялото изправено, ръцете и краката прибрани. Ход на движенията: - Крачка напред с десния крак и едновременно с това - люлейно движение напред и назад с тялото, като то е напълно отпуснато. Ръцете са отпуснати и се люлеят с тялото. Това се прави 4 пъти, а на 5-ия път левият крак и ръцете се изнасят напред свободно под ъгъл 45 градуса. Упражнението се прави с плавно люлеене на тялото напред и назад, на пръсти, с леко прегъване на коленете, като тежестта на тялото се пренася последователно ту на десния, ту на левия крак. Ръцете, отпуснати, следват движенията на тялото. 10. Мигновена смяна на краката И.П.: Тялото изправено, ръцете на кръста, десният крак изнесен встрани. Играе се на пръсти. Ход на движенията: - Мигновена смяна на положението на краката, като се стъпва на десния, а левият крак се изнася с леко подскачане. - Мигновена смяна на положението на краката, като се стъпва на левия, а десният крак отива на изходното положение и т. н. Повтаря се общо 21 пъти, след което кракът се прибира и ръцете се отпускат. 11. Мигновено подскачане и разтваряне на краката и ръцете И.П.: Тялото изправено, ръцете на кръста, краката прибрани. Ход на движенията: - Мигновено подскачане и разтваряне на краката встрани. Едновременно с това и ръцете се изнасят встрани. Прибиране на ръцете и краката в изходното положение. Повтаря се 21 пъти. Упражнението се прави на пръсти и наподобява подскачането на гумена топка. 12. 6 наляво, 6 надясно И.П.: Тялото изправено, краката прибрани, ръцете пред гърди, свити в лактите, с длани обърнати надолу. Ход на движенията: - Крачка встрани с левия крак и едновременно с това - разтваряне на ръцете. - Десният крак се прибира до левия, а ръцете се свиват в лактите пред гърдите. Тези движения се правят 6 пъти наляво, 6 пъти надясно и 3 пъти наляво. Упражнението се прави плавно, ръцете се опъват хоризонтално встрани. 13. Величествено упражнение И.П.: Изправен стоеж, краката прибрани, ръцете под ъгъл 60 градуса насочени вдясно нагоре. Погледът следва движението на ръцете. Ход на движенията: - Люлейно движение на тялото и ръцете едновременно отдясно наляво с леко приклякване и привеждане на тялото напред. Движението е плавно, много бавно и величествено. Люлейното движение се повтаря 4 пъти (по 2 пъти във всяка посока). На 5-ия път става обръщане на тялото на 180 градуса върху левия крак с леко приклякване и замах на ръцете, като те описват широка дъга и се връщат в изходното положение. Упражнението се повтаря 6 пъти и се завършва с лице напред. 14. Кърши-снага И.П.: Тялото изправено, краката леко разтворени, ръцете на кръста с пръсти напред. Ход на движенията: - Подскачайки, изнасяме дъгообразно десния крак половин крачка напред и стъпваме върху него, като едновременно левият отива встрани и, без да се задържа в това положение, веднага прави на свой ред дъгообразна половин крачка напред - стъпваме върху него; същевременно десният отива встрани. - Тялото силно се кърши в кръста наляво и надясно в такт с подскачането. При това подскачане от крак на крак се получава едно движение напред; след това се връщаме назад и така движенията напред и назад се сменят последователно няколко пъти. - Към края на упражнението движенията стават колкото се може по-бързи. 15. Упражнение за здравината на стомаха И.П.: Тялото изправено, краката и ръцете прибрани. Ход на движенията: - Ръцете се вдигат успоредно нагоре, като се поема дълбоко въздух. - Сваляне на ръцете надолу и едновременно прегъване на тялото в кръста и пълно издишване. Пръстите на ръцете докосват пръстите на краката без прегъване в коленете. Повтаря се З пъти. 16. Упражнение за здравината на гърдите И.П.: Тялото изправено, краката и ръцете прибрани. Ход на движенията: - Ръцете се изнасят напред с длани надолу, после встрани хоризонтално, като се вдишва дълбоко. - Ръцете се връщат напред и се свалят надолу - издишва се. Упражнението се прави 3 пъти. 17. Упражнение за долната част на симпатичната нервна система. И.П.: Тялото изправено, краката разтворени, ръцете с длани една срещу друга, така че лактите леко да са долепени до главата. Ход на движенията: - Правят се кръгообразни движение на тялото от кръста нагоре: 3 кръга в посока, обратна на движението на часовниковата стрелка и 3 кръга по посока на часовниковата стрелка. 18. Упражнение за горната част на симпатичната нервна система И.П.: Тялото изправено, ръцете прибрани, краката леко разтворени. Ход на движенията: - Ръцете с длани надолу се изнасят хоризонтално встрани, обръщат се с длани нагоре и се вдишва дълбоко. - Свиване на ръцете в лактите и докосване на раменете с пръстите, като едновременно се издишва. - Ръцете се връщат встрани с длани нагоре, обръщат се с дланите надолу и заедно с това се вдишва. - Ръцете се прибират към тялото и се издишва. Упражнението се повтаря 3 пъти. 19. Упражнение за равновесие на нервната система И.П.: Тялото изправено, ръцете и краката прибрани. Ход на движенията: - Десният крак опънат се вдига до хоризонтално положение напред. Едновременно с това дясната ръка описва дъгообразно движение назад, нагоре и напред и докосва с пръстите си пръстите на десния крак. - Изнасяне на същия крак назад, опънат колкото може повече, като се свива в коляното. Едновременно с това се прави кръгов замах нагоре и назад с дясната ръка, пръстите на ръката докосват петата. Същото се прави и с левия крак. Упражнението се прави общо 6 пъти. (3 пъти с десния крак и 3 пъти с левия крак). 20. Упражнение за кръвообращението на главния мозък И.П.: Тялото изправено, краката прибрани, ръцете изнесени хоризонтално надясно, с длани обърнати надолу, главата обърната наляво. Ход на движенията: - Ръцете със замах се придвижват наляво, като описват хоризонтален полукръг, а главата се придвижва в обратна посока. - Ръцете със замах се придвижват надясно, като описват хоризонтален полукръг, а главата се придвижва в обратна посока. Изпълнява се общо 12 пъти (6 пъти наляво и 6 пъти надясно). 21. Упражнение за малкия мозък И.П.: Тялото изправено, краката прибрани, ръцете прибрани. Ход на движенията: - Приклякване, навеждане на тялото, ръцете надолу, пръстите се допират, сякаш загребват нещо. - Изправяне на тялото, като с ръцете се загребва отдолу нагоре и те се издигат плавно напред и нагоре, стигат над главата, като се спират отзад на тила, при малкия мозък. След това ръцете се спускат надолу, преминавайки пред тялото. При приклякването колената малко се раздалечават. При въртене на ръцете да се получават хубави кръгове. Едновременно с движенията се изговаря формулата: „Благодаря Ти, Господи, за магнетичната сила, която приемам от земята и я изпращам към малкия си мозък, за да трансформира всички мои отрицателни мисли, чувства и желания." Упражнението се прави 3 пъти. Накрая, след упражненията, се завършва с формулата: „Ние сме в хармония с живата природа. Нека Божието благословение да протече през нас." При изказване на думите „Ние сме в хармония с живата природа" ръцете се издигат встрани нагоре над главата с изправени нагоре пръсти и обърнати една към друга длани, върховете на пръстите се допират. При думите „Нека Божието благословение да протече през нас" се прави „обливане" на тялото с ръцете - ръцете леко докосват главата, после се свалят плавно надолу, като минават през главата, раменете и гърдите до изходното положение. Забележка: Движенията при последната формула са същите както тези от Паневритмията при формулата „Да пребъде Божият мир и да изгрее Божията радост и Божието веселие в нашите сърца!"

Пеню Ганев VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев 1. Теми на учениците (зададени от Учителя след изнесени лекции) Забележка на съставителя: След лекция Учителят дава тема за следващия път и всеки един да напише в 10-20 реда онова, което може да се яви в ума му. Обикновено те пишат въз основа на идейния свят от Словото на Учителя Дънов. Тук представяме 15 такива теми, като различни ученици са писали върху една и съща зададена тема, достигнали до нас с разнообразни почерци, не всички от които познаваме. 1. Относителните черти на доброто и злото 1.1 V школна лекция на Младежкия окултен клас Относителните черти на доброто и злото Злото се отличава от доброто, че то е по възможност най-малкото добро, начало на доброто със своите най-малки проявления, стига да умеем да вярваме съобразно с великите закони на природата. Злото е необходимо, само че трябва да се поляризираме, то не бива да се изкоренява, но само да се ограничи. 1.2 Добро и зло Доброто и злото в света, това са явления от две сили в природата, или две начала: тъмното и светлото начало, които са в постоянен конфликт едно с друго, който конфликт се изразява във вечна борба за тържество. Тези сили се проявяват в живота навсякъде, обаче няма особени форми, по които да ги разпознаваме - и едната, и другата може да се проявяват чрез всички форми на живот. В човека те са в непрекъсната борба, докато едната вземе надмощие и се прояви напълно. Тези сили ние ги разпознаваме от делата на тяхното проявление. Проявлението на едната сила не може да донесе резултатите, които донася другата сила. Ако искаме да определим коя сила се проявява в известен човек, ние ще съдим по неговите дела. И Христос казва: „По делата им ще ги познавате." Лошият добро дело не може да стори. 1.3 Задача V школна лекция на специалния окултен клас Относителни черти на доброто и злото Относителните черти на доброто и злото най-добре изпъкват в лицето на човека. Добрият човек притежава следните черти-качества: благост, кротост, смирение и търпение. А злият: корист, завист, гордост и други подобни. Тези относителни черти ясно личат и в някои от животните. Например: в гълъба - смирение и незлобливост - в овцата. А отрицателните: във вълка - свирепост, в тигъра - кръвожадност и в змията - хитрост и лукавство. А изобщо у децата - наивност и доверие. 1.4 I година, специален клас Относителни черти на доброто и злото Добро е онова, което е придружено с Любов, Мъдрост и Истина. А зло е онова, което отрича тия добродетели, а се придружава с отрицателните добродетели: лъжа, измама, отмъщение, кражба, лукавство и пр. Т. е. добро е онова, което се ограничава в рамките на Любовта, а зло е онова, което излиза от тия рамки. 1.5 2.ХII.1923год. Специален клас Относителни черти на доброто и злото „Добро" и „зло" - това са двата полюса на поляризацията, в които се проявява животът. В зависимост от електродействуващата сила в човека, или изобщо в живота, съществата живеят ту в единия, ту в другия полюс. Сега, относителните черти на доброто са тия, които в своя краен предел, в процеса на движението, излизат на благополучен край, а относителните черти на злото са тия, които в крайния си предел на движението свършват с дефект. (с почерка на Пеню Ганев) 2. Най-разумният метод за работа 2.1 I год. специален клас Най-разумният метод за работа Най-добър метод за работа е този, който е в рамките на Любовта, т. е. придружен с Любовта, Мъдростта и Истината. Значи, преди да пристъпиш към работа, разсъждавай дали това, което ще направиш, е според закона на Любовта, Мъдростта и Истината. Разумно е онова, което завършва в хармония. Братя, да бъдем в хармония. 2.2 I школна лекция на специалния окултен клас Най-разумният метод за работа Най-първо да се поляризираме. Ще работим по Божественому, ще прилагаме навсякъде и във всяка работа, била тя физическа, духовна или умствена, без разлика, Божествената Любов, Мъдрост и Истина. Ще работим, ще се молим и ще пеем. 28.Х. 1923 год., неделя вечер Най-разумният метод за работа Много са методите, по които човек може да работи. Всеки човек, в зависимост от външни, друг - от вътрешни условия, трети - в зависимост от умствения си уровен, ще действува по известни методи за осъществяването на идеала си. Казваме, че много са методите и различни, както са много пътищата за Рим, но за нас е важно сега от тия пътища кой е най-прекият, целесъобразният и през кой именно човек ще може да бъде най-сигурен, точен и с най-малки загуби, каквито и да бъдат те, да постигне целта си. Ако поставим точни рамки и кажем, че движещият се ученик в тях постъпва и действува по най-разумния метод, то ние ще изпаднем в грешка, защото не всеки е в състояние при дадени условия да работи. От окултно гледище най-разумният метод за работа е този, при каквито обстоятелства и условия да се намира ученикът, той трябва да помни всякога целта си. И че тези условия, вътрешни и външни, може да са най-забъркан лабиринт, но ученикът, подкрепен и стимулиран от силната си воля, с истината в душата, мъдростта в ума и любовта в сърцето, въоръжен с шлема на вярата и надеждата, ще преодолява всичко и ще постигне целта. Така че, най-разумният метод за работа е: с ясно съзнание, определена цел, с усилие, постоянство и неуклонно вървене все напред и напред! (с почерка на Пеню Ганев) 2.4 Кой е най-добрият метод за работа? (правила за работа) I. Първото нещо е да създадем необходимите условия за нашата работа. II. Трябва да бъдем сериозни и внимателни в работата си. Отклонението на нашето внимание, липса на сериозност в работата, може да станат причина да не успеем в работата си. III. За да почнем една работа, трябва да имаме интерес, желание, стремление към тая работа; да работим с любов. Работим ли без любов, не можем да придобием исканите резултати. Работим ли една работа без любов, много малко ни е ползата. IV. Когато нямаме предразположение към известна работа, да не я работим, трябва да работим тая работа, към която имаме предразположение. V. При почването на всяка работа трябва да бъдем много внимателни - да не бързаме отначало, отначало полека. Започнем ли бърже, бърже ще се изморим и няма да можем да стигнем желания край. Ходът на работата да е ход на равноускорително движение (отначало полека, като постепенно се усилва). Пример ни дава природата, която работи бавно, но сигурно. VI. Започната работа трябва да се изкара докрай. При завършването на една работа, на човека става най-отегчително, той почва да се съмнява в своите резултати и тогава има най-много падения. Силна воля е необходима за завършването работата докрай. 2.5 I задача Най-добрият метод за работата Най-добрият метод за работата е методът на Любовта, т. е. да посрещаме всяко страдание с Любов, а не с отвращение, защото страдания и препятствията ни се дават само толкова, колкото ни са нужни. Да посрещаме всяко страдание с Любов, т. е. да сме готови да жертваме всичко от Любов към Бога. 3. Мястото на волята 3.1 III школна лекция на специалния окултен клас Мястото на волята Мястото на волята е в ума и сърцето - мъдростта и любовта. Колкото те по хармонират, волята е по-силна. 3.2 Специален клас, I година Мястото на волята Мястото на човешката воля е там, където той се проявява чрез своето съзнание, мълчание и търпение, т. е. тези добродетели са резултат на човешката воля. Човешката воля е проявление на Божественото - Христос прояви своята воля на Голгота. А мястото на човешката воля е в Божествените добродетели, 3.3 Где е мястото на човешката воля? Орган на волята в човешкото тяло ние не знаем. Нито пък знаем някакви мозъчни или психически центрове, от функциите на които да зависи нашата волева дейност, освен това тя не се проявява чрез специален орган, но се проявява чрез всички органи. Тъй че, волята в човека няма определено място, но се проявява навсякъде. Тъй щото, за да извършим едно съзнателно волево действие или една работа, ний трябва да проявим воля чрез нашите органи, с които ще работим тая работа. Понеже няма определено място волята, то тя, кога почне да се проявява, не може чрез едни органи да се прояви, а чрез други да не се прояви. 3.4 Мястото на волята тема от специалния клас Мястото на човешката воля е в разума. А това значи да упражняваме волята си само за вършене на добри дела. А добро е това, което не засяга интересите на никого, т. е. не е във вреда на никого, а е полезно - добро. 3.5 18.ХI.1923 год., специален клас Мястото на волята Човек в живота си, за да осъществи всяка своя идея, трябва да изразходи известна енергия. Самата идея в момента на проявата си вече се съпровожда с представа, а представата се подлага на критика и след потвърждението на духа, започва се реализирването, а за реализирването на тая идея трябва воля. Воля, значи, има вред, дето има движение, макар това движение да е положително или отрицателно, надолу или нагоре. Но виждаме в живота, че не всяко дело и проява е трайно и съществено, защото нищо не е трайно, а скоро рухва, а това, що рухва, е признак, че е било положено на гнила почва. А човек всячески се старае да избегне тия нещастия, затова той напряга всички сили, за да се предпази и избегне от злото. А всякога знаем, че да направим нещо по-солидно, изисква се повече време и енергия, а за стимулирането на енергията се изисква воля, но воля, направлявана не от повърхностни подбуди, не за наши облаги или интереси, а от интереса за Великото, за хармонията, защото само в общата хармония е щастието, а не в личната. Затова, мястото на тая воля е в тая област, в такова становище, или тъй да се каже, на такава височина, че всичко да обема в единение, а тая височина е Духът, чиято същност е вечната хармония. (с почерка на Пеню Ганев) 4. Ползата от цветята 4.1 XIII лекция на общия окултен клас (Окултна медицина, 24 декември 1922 г.) Ползата от цветята Ползата от цветята е голяма: красят природата, дават храна (физическа) на насекомите и (духовна) на човека. Пълнят въздуха с ароматни миризми и го правят по-свеж и приятен. Цветята възбуждат в нас любов и уважение към величието на природата. Вглеждайки се в краските на цветята, ние съзираме какъв изкусен майстор е природата и виждаме своето нищожество пред нея. 20.II.1924 год. гр. Попово 4.2 Тема на общия окултен клас 20.II.1924 год. гр. Попово Ползата от цветята Цветята са емблема на човешките добродетели, които, може да се каже, че цъфтят в човешката душа. Божествените добродетели са, които цъфтят в душата на човека. 4.3 Ползата от цветята 6.II.1924 год. Общ клас с. Водица С произнасянето на думата „пустиня" ние си представяме местност, в която не расте никакво растение, никаква билка или трева, а само пясък и небе. Еднообразие навред, задушност дене, студ ноще, няма какво да развесели човека. А кога се намерим между цветята, ние се обайваме от тяхната красота и омайност. В цветята ние наблюдаваме величието на Твореца, Който чрез форми, краски и цветове изразява Своята мъдрост и любов. Те са и канали на известен род енергии и магнетизъм и затова ги използуваме за лекуване на разни болести. Като растения, те с дишането си окисляват въздуха, а приемат въглената киселина, която човек и животните издишват, затова човек между тях се чувствува бодър, весел и енергичен. Те със своя аромат и краски действуват магически на човека, успокояват неговите страсти и чувства и възвисяват неговата душа и дух към нещо по-велико, което те действително изразяват. Цветята не са случайни комбинации на сляпата природа, както се изразяват някои, а са живи слова на великия и мъдър Творец и затова, който ги приема и изучава като сляпа и случайна творба на природата, той най-после свършва с оглупяване, а който ги разгледва и проучава като разумни същества и сили, те му съдействуват да се развива и обогатява постепенно от знания във все повече познания и мъдрост. Така че ползата от цветята е двояка - и психическа, и физическа. (с почерка на Пеню Ганев) 5. Предназначението на космите 30.1.1924 год., гр. Попово Общ окултен клас II Предназначението на космите По космите можем да познаем човек доколко е напреднал. Също така по космите можем да познаем човек какъв темперамент е. От анатомично гледище можем да кажем за космите, че те ни служат, т. е. че тяхното предназначение е да топлят човека до известна степен; да отнемат потта от човешкото тяло. Космите също ни служат за осезателен орган. 5.2 30.I.1924 год., гр. Попово Специален окултен клас Предназначението на космите Предположение Човешките енергии текат главно по продължение на човешкото тяло и главно минават през пръстите на ръцете и краката и главата. Магнетическите и електрическите енергии имат свойството да изтичат и да се втичат от заострени краища, изтичат от върхове. Тези заострени краища и върхове на главата са космите, които играят ролята на гръмоотводи. Електрически и магнетически проводници. Понеже електричеството тече по права линия, то затуй, когато се печем на слънце, хубаво е от време на време да си рошим косата с пръсти, за да не тече електричество, което може да произведе тъй нареченото явление слънчев удар на мозъка. 5.3 16.I.1924 год. с. Водица Предназначението на космите специален клас Предназначението на космите в животните изобщо и даже в растенията, под название трихоми, е: да предпазва животното или растението от резките климатически промени, като горещина, влажност и студ. Космите, това е естествената природна покривка, която творецът дава на живите твари, като дреха. И ако се погледне на човека, виждаме, че най-нежните органи се предпазват от косми. Например мигачните и космите на веждите предпазват очите. Също и космите на главата предпазват централната нервна система. Значи космите са регулаторът в човешкото тяло, или изобщо в животинския мир. (с почерка на Пеню Ганев) 5.4 X лекция от общия окултен клас Предназначението на космите Предназначението на космите е: първо - да красят главата; второ - да я топлят; трето - чрез тях да възприемаме електричеството от природата, за да живеем нормален живот. 9.I.1924 г. гр. Попово 6. Приложение на кармата в живота 6.1 20.I.1924 г Попово Задача, дадена в 9. лекция на Специалния окултен клас Приложение на кармата в живота Кармическият закон се прилага в живота за компенсиране на човешката деятелност. Думата „деятелност" е равносилна на санскритската дума „карма". Субективно разгледан, кармическият закон е закон, по който се компенсира човешката деятелност. Човек със своите желания си създава карма. А когато тези желания станат действия, създадената карма вече почва да действа, т. е. прилага се. Ако разглеждаме субективно кармическия закон, ще видим пак същото нещо, само че се отнася вече не до отделния индивид, до отделната личност, а до цялата вселена, взета като един жив организъм, който от само себе си представлява непрекъсната деятелност или движение, т. е. вечен живот, защото дето има движение, има и живот. Сегашната деятелност е определена от минала деятелност, сегашната определя бъдещата деятелност. 6.2 IXлекция на специалния окултен клас Приложението на кармата в живота Когато човек е излязъл от Бога, не е имал никаква карма, но отпосле, когато в него се явило желание да се налага над другите, т. е. да не зачита свободата на другите - тогава се заражда кармата. Докато човек живее съобразно Божиите закони, т. е. докато Любовта, Мъдростта и Истината са в сърцето му и те са ръководните му правила в живота, той няма карма. Но щом се отклоним и най-малко от Божия път, кармата започва. С настоящия си живот ние изпълняваме кармата си, създадена от миналото, и в същото време градим нова карма. Докато не научим закона на кармата, ние ще се въплощаваме на земята, докато го научим и се освободим от нея. А когато научим закона на кармата, ще се освободим от нея и тогава се туря край на прераждането и се постига съвършенство. 20.I.1924 год. гр. Попово 6.3 Приложението на кармата в живота Вглеждайки се в живота навред, както във физическия, тъй и в психическия, ние виждаме, че има една генетическа връзка с нещо предидущо, на нещо, което по-рано е съществувало, и че това, което сега наблюдаваме, то е една последица от онова, което е било посято по-рано. Този закон на причина и следствие, наречен карма, обхваща целия всемир. Приложението на кармата в живота се вижда както в колективния несъзнателен живот на минералите, тъй и в съзнателния на животните, но най-важното му приложение е в самосъзнателния живот на човечеството. Бог в Своята проява е Любов и предоставя на самосъзнателните същества сами да си избират каквото искат в своя път нагорен или надолен и се движат по собствена воля, без да упражнява някакво върховно влияние. Така че на човека му предстои сам в своите хиляди пътища да си избере оня, който той намира за добър и истинен. Щом като е тъй, то значи, че най-разнообразните връзки и отношения, които сега имаме в живота, то са една логическа реална проява на онова, което сме си създали. А кармата най-първо се е зародила в живота на човека още когато човек се е отделил от Бога, а се е проявила, когато първото съзнание в света е подчинило второто съзнание, то е родило сегашната карма, приложението на която виждаме в ежедневния си живот. (с почерка на Пеню Ганев) 7. Предназначението на ръцете и пръстите 7.1 XI лекция на общия окултен клас Задача: Предназначението на ръцете и пръстите Предназначението на ръцете и пръстите е да работим с тях на физическото поле - да вършим само добри дела. Пръстите служат като проводници на електричество и енергии. По тях ние можем да гадаем за миналия си живот и като черпим поука от него, да насочим или изменим настоящия живот. 6.II.1924 год. гр. Попово 7.2 27.II.1924 год. с. Водица Специален клас Предназначението на ръцете Ръцете са израз на човешката воля, а волята - това е действуващият принцип в човека, който стимулира и осъществява идеята. Така че предназначението на ръцете е да служим с тях както на себе си, така също и на всичко, което се нуждае от помощ, и което е в плана на общото добро. Освен най-необходимата и потребна нужда, с ръцете произвеждаме приятна мелодия с някой музикален инструмент, или нарисуваме някоя хубава картина, или направим, изваяме някоя статуя, с които действуваме възбудително или укротително в зависимост от произведението. Ръцете - това са двата урегулиращи полюса на човешкото тяло. Дясната ръка е електроположителният полюс, а лявата - електроотрицателният. Така че ръцете са равнодействуващите сили в човека и затова с тях ние направляваме или урегулирваме електрическите или магнетическите течения в човешкото тяло. (с почерка на Пеню Ганев) 8. Задача: Всеки ученик да напише най-големия си недостатък 8.1 12. школна лекция, I година - „Необятната Любов " Задача: Всеки ученик да напише най-големия си недостатък Моят най-голям недостатък е, че нямам диамантена воля. 8.2 Недостатъци: 1. Неконтролиране на мислите. 2. Неизпълнение на обещанието. 8.3 Задача Най-големият недостатък на повечето от нас е, че не си държим на думите (обещанията). 8.4 От едно скоро време се почувствувах нервна, проявявам се само между наши, къщните. Удавам го на това, от постоянното мъмрене над мен, против моя живот в нашето братство. Имах случай да избухна и изхвърлях някой-други куршум. То беше за момент и като се опомних, спрях, обзе ме мъка. Но безполезно - в случая огорчих Господа в сърцето си и в сърцето на тогова, който ме предизвика. 8.5 Най-големият ми недостатък Най-големият ми недостатък, който ме измъчва и спъва в моя духовен прогрес, е следният: всякога, когато съм разположен добре и мисля за доброто, възвишеното, изведнъж се явява на умствената ми сцена мисъл черна и тъмна по цвят и нисша по своето скверно съдържание и това е мигновено, но размята и разрушава хубавото ми и приятно разположение. (с почерка на Пеню Ганев) 9. Разликата между волята и своеволието 9.1 V школна лекция на общия окултен клас Разликата между волята и своеволието Когато в човека хармонират умът и сърцето напълно, той върви по правия път, следователно в него има воля. А когато тръгне по волята на електричеството, в него има лутания, ту надясно, ту наляво и тъй той тръгва по пътя на своеволието. Следователно ний трябва да знаем всички причини, които ни въздействуват външно и да знаем как да се справим с тях, защото те не зависят от нашето физическо тяло, а от другите тела, които имаме. 9.2 Общ клас, II година Различие между волята и своеволието Воля е онова, в което се проявява Божественото, а своеволие е онова, в което се проявява човешкото, светското. Значи разликата между волята и своеволието е, че едното е резултат на Божественото, а другото - на човешкото. Братя, нека бъдем внимателни във волята и своеволието. 9.3 Различие между волята и своеволието (тема от Общия клас) Ний казваме, че има волеви действия, т. е. такива действия, в които човешката воля става причина за туй движение. После казваме, че този или онзи човек е много своеволен. Под думата волеви действия на някой човек разбираме, че този човек действува по силата на своята воля, като същевременно и разсъждава. Тъй че тези действия са придружени с рационално мислене. И втората [дума] - „своеволие", т. е. действия, при които разумът пак взема участие и то съгласно разсъдъка на този индивид. Тъй че те са повече или по-малко нравствени, според степента на разсъжденията на личността. Своеволно действуващият човек е почти винаги забулен [заблуден] от мисълта, че което е негово, е всякога вярно. Човешката воля - разлика между воля и своеволие Специален клас Волята - това е присъщо качество на всяко животно да извършва това, което иска, само че в животните волята се продиктува от инстинкта, а в човека - от разума. В човека всяко физическо или психическо дело се извършва по два начина. Единият - чрез обсъждане правилно и постепенно приложение за постигането предначертаната цел, а другият е без много обсъждане, без обмисляне, та да става каквото ще. Значи волята е присъщо качество на разума, а своеволието - на инстинкта, на нисшите душевни и телесни подбуди. 10. Защо плачат малките деца? 10.1 I школна лекция на Общия окултен клас Защо плачат малките деца ? Защото се раждат на земята, а земята е символ (училище), място за учене. Всяко дете започва живота си на земята с плач. Той е първото музикално упражнение на човека. Децата плачат, проливат сълзи. Сълзите успокояват техните души и те сладко заспиват. От окултно гледище плачът на децата е процес на растене. 10.2 7.ХII.1923 год. с. Водица Защо плачат малките деца? и ползата и вредата от плача Малките деца плачат за много неща. Плачат най-първо, за да ги накърмят майките им, а след храната в процеса на растенето и развитието си, както за всяка физическа нужда, тъй да се каже, да може всяко от петтях сетива да е удовлетворено със съответната необходима нему храна. В процеса на постепенното опознаване окръжаващите ги условия и пречките, които се явяват пред тях, ги карат да плачат, докато ги премахнат. Плачат, защото са неспокойни или искат да постигнат нещо, което е далеч от тях, и понеже не могат веднага да постигнат целта си, затова плачат. Значи в процеса на растенето и развитието, децата плачат, докато бъдат удовлетворени желанията и нуждите им и докато дойдат до познанието, защото целта на всичко е да дойде, съзнателно или не, до знанието, опознаването на всичко. Значи в процеса на растенето и развитието, когато децата се мъчат да преодолеят спъващите ги пречки, те плачат, затова ако ли няма плач, то не би имало движение, не би имало стремеж, растене и напредък, а там, дето е мълчанието и неподвижност, то е мъртвост, значи плачът е признак на живот и движение. Та, можем да кажем, че дето има плач, има и живот, а дето няма плач, там е бездействието, а дето има бездействие, там настъпва смърт. А ползата от плача е голяма, защото „плачът" - това е молитвата на децата - ако те плачат, близките им ще ги навестят и удовлетворяват. А прекаленото плачене е признак на слабост, безволие, такива искат всички с тях да се занимават, да им премахнат всички пречки, които ги спъват, а там, дето няма съпротивление, няма движение, а няма ли движение, казахме, че иде застой, бездействие - смърт. (с почерка на Пеню Ганев) Задача от II лекция на II година Защо плачат децата и ползата от плача Детето плаче, защото не може да постигне целта си и няма думи, с които да изкаже това, за което мечтае, ползата е, че то само чрез плача постига целта си. Така и ние за това, за което мечтаем и не можем да го изкажем, почваме да плачем, докато дойде някой от горните светове и ни внуши, т. е. научи, без ние да го видим. И ние почваме да мислим, че ние сме си постигнали целта - чрез нашето мечтаене (плачене). „Който хлопа, ще му се отвори." „Който иска, ще му се даде." 11. Разлика между светската и духовната музика 11.1 26.ХII.1923 год. Разлика между светската музика и духовната Светската музика и светското пеене действуват изключително само на чувствата, те възбуждат по-груби вибрации, които засягат само чувствата, а духът остава незасегнат под повърхностните подбуди на чувствения мир. Те временно се възбуждат и влияят само на душевния чувствения живот, а после изчезват. Духовната музика и пеене по сила действуват силно, а по скорост - бавно, но издълбоко. Духовното пение и музика засягат със своите нежни звуци нашия дух и го докарват в акорд и хармония с Всемирния Дух, нашата душа - с Всемирната, Тя не действува възбудително на грубите чувства, а ги усмирява, успокоява и действува на нашия вътрешен духовен мир, като го повдига все в нагорно възрастващо положение. (с почерка на Пеню Ганев) 11.2 9 школна лекция на Общия окултен клас Тема от общия клас Разликата между духовната и светската музика Разликата е тая: че светската музика действа на чувствата, а духовната музика има високо нравствено значение - тя е, която действува на душата и сърцето и ги облагородява. Тя е, която прави човека милостив и състрадателен към всичко. 8.1.1924 год. с. Водица 11.3 2.I.1924 г. Водица Разликата между духовна и светска музика Духовната и светската музика имат голямо различие помежду си. Разликата става чувствителна, когато произведат ефект те върху човешката душа. Тъй например: светската музика прави ефект върху човешката душа, т. е. действува й, като подбужда нисшите индивидуални чувства у човека. Тя е буйна музика, силна, написана е в мажорната гама и дава съответно настроение на сърцето. Напротив, духовната музика е музика на висшите чувства у човека, тя облагородява човешката душа, кара го да преживява онези чувства на възвишеност. Тя е написана в миньорната гама. 12. Разлика между човека и животните 20.II.1924 год. с. Водица Общ клас Разлика между човека и животните има, но не съвсем голяма. И едните, и другите живеят, движат се и съществуват, но човек интелектуално е на много по-голяма висота от животните. Той обсъжда своите чувства, мисли, постъпки, и тогава ги проявява; човек действува под влиянието на разума, а животните -под инстинкта. Човек съзнателно проявява своята любов спрямо някой обект или субект, но в животните не всякога е така, в тях всякога правото е на по-силния. Човек съзнателно култивира известни добродетели в себе си, а отбягва от някои животински слабости, които инстинктивно се пораждат в неговото подсъзнание и съзнание. Съществената разлика е: че човек притежава ум и разум, а животните - само ум. Разумът, това е проявеният глас на свръхсъзнателното у човека, а това в животните не се забелязва. (с почерка на Пеню Ганев) 13. Мястото на красотата в природата 13.1 IX лекция на специалния окултен клас Тема от специалния окултен клас Мястото на красотата в природата Мястото на красотата в природата е навсякъде, където има Любов, Мъдрост и Истина. Всеки, който притежава тези морални качества, ще бъде красиво Божествената красота, която е желателна. 6.II.1924 год. с. Водица 13.2 17.I.1924 год. с. Водица Специален клас Мястото на красотата в природата Никой съзнателен човек няма да пожелае да гледа на едно място в природата зло, а на друго - добро. Но ако търсим красотата днес, то най-естествено ще я намерим във великолепната растителна природа, именно там, където човешкият достъп е по-невъзможен. И не само в растителния, но вглеждайки се в красивите животински тела, напъстрени с най-разнообразни шарки и краски. Красиво е онова, което е хармонично, приятно, а от природата няма по-красиво и хармонично. Така че мястото на красотата в природата е там, където тя (природата) е незасегната от външни разрушителни влияния. 14. Защо трябва да обичам и защо трябва да ме обичат 17.I.1924 год. с. Водица Специален клас Трябва да обичам, защото само в обичта има условия за растене, развиване, цъфване и завързване плод. Ако обичам, то аз се акордирам, нагласявам в съзвучие с всичко окръжаващо ме, ако ли мразя, то аз руша първо себе си и после всичко, което е около мен. Ако аз изявявам своята обич спрямо някого, то аз за него се явявам като слънчев лъч за цвете, което си разтваря цвета на животворящата слънчева енергия. Обича, дава тоз, който е силен, затова пък трябва да ни обичат по-висшите от нас, за да ни дават от своя духовен склад във време на нужда. Така че, по еволюционната стълба, необходимо е да обичаме, даваме, и да ни обичат, дават и помагат. Още повече, понеже всички сме капки от големия океан и лъчи от едно слънце, то обичта е, която ни докарва до всеобемно единение и взаимно спомощество. (с почерка на Пеню Ганев) 15. Как се е появил белият цвят в природата Материята изобщо и частно е всякога в непрекъснато движение, В зависимост от количеството трептения в дадена единица време се дават разни съчетания, едни по-ефирни, други по-материални, и по този начин се явяват различните цветове, които се получават от основните цветове. Така че белият цвят се е появил в природата тогава, когато в нея се появиха ония животовълни, които я тласнаха в процеса на проявлението. 25.XI.1923 год. 4 лекция (с почерка на Пеню Ганев) 2. Мисли, извадени от ученика от Словото на Учителя Петър Дънов Забележка на съставителя: Учителят Петър Дънов е давал задача всеки ученик, като чете Словото Му, да си извади онази мисъл, която му прави в момента най-голямо впечатление. Така Пеню Ганев ги е изваждал на отделни листове и ние ви ги представяме. Но те са само за онзи, който ги е писал, защото в момента неговото съзнание се спира на тази мисъл, която му е необходима, за да разреши дадена задача. 1. Вътрешна връзка Две разбирания има за живота: външно и вътрешно. Външното разбиране на живота е подобно на красива мома, която обръща внимание само на вънкашността си. 2. Мъчнотиите Мъчнотиите на живота се дължат на това, че човек не разбира съществените неща, вследствие на което ги отлага за бъдеще, за по-благоприятни условия. Не отлагай същественото. Човек трябва да учи всеки момент. 3. Противоречията Противоречията подразбират неблагоприятни условия, но един ден тези условия ще се изменят. Значи, от противоречията, които съществуват в живота ви, от тяхната материя един ден вие ще създадете такава материя, която ще подобри живота ви. Вас ви очаква едно по-велико бъдеще от сегашното, в което се намирате. Идеалът на човека е да стане светия, ангел. Ангелите и светиите са същества, които мислят право, чувствуват право и имат един много приятен говор. И когато Адам престана да мисли, той оголя, когато престана да чувствува, изпъдиха го от рая, а когато престана на говори хубаво, накараха го да оре земята. 4. Учението За мен по-хубаво нещо от учението няма. Радвайте се, че има какво да учите. Това, което ангелите и боговете са постигнали - това е бъдещият стремеж на човека. По силата на този стремеж, който е вложен в човека, той постепенно ще проучава законите на живота и ще развива своята мисъл и чувства. По този път човек ще придобие силата, а чрез силата той ще може да премахне всички препятствия в живота си. За да дойде до силата, човек трябва да дойде до правата мисъл и благородното чувство. А докато дойде до тях, той ще премине през ред противоречия. Противоречия съществуват и в мислите, и в чувствата. Противоречията са условия за нашето развитие. Без противоречия няма прогрес. 5. Кой е българин? Българин е онзи, който има абсолютно здраво тяло, светъл ум, благородно сърце, силна воля, възвишена душа и мощен дух. Българинът трябва да има здраво тяло, което да благоухае, навсякъде да разнася своя аромат; умът му трябва надалеч да свети; той трябва да има такова сърце, което всички да сгрява; той трябва да има такава воля, че дето мине, всичко да изправя. Който няма такива качества, той не може да се нарече българин. (из „Божествен и човешки свят") 6. Не питай за всичко Не питайте за неща, на които не може да се отговаря. Някой се дави в морето. Отивам да го спася, но виждам, че на гърба му виси торба с 50 килограма злато. Бързо откачвам торбата от гърба му и я хвърлям в морето. - Стой, не хвърляй златото във водата! - Не може. Или тебе само мога да спася, или златото. Едно от двете ще избереш. - И двете неща искам. - Не може. Щом искаш и тебе да спася, и златото ти, ще видиш дъното на морето. - Защо? - Сега не е време за питане и отговаряне. Има случаи в живота, когато човек трябва да се откаже от всичко, каквото има: от богатството си, от къщата си, от нивите и лозята си. 7. Кой е разбойник и крадец Когато Божественото в човека проговори, той е готов да изправи погрешките си. Докато Божественото в него не е проговорило, той е в положението на разбойник, който граби, обира и убива хората. 8. Големите блага на живота Да почиташ човека и да говориш добре за него, това е едно от големите блага на живота. Казват: „Животът е тежък." Животът е тежък тогава, когато човек мисли само за хората, а не и за Бога. За човека е важно едно нещо: той трябва да се интересува от това, което Бог мисли за него. 9. Ново подмладяване Всеки ден внасяй по нещо ново в живота си - в това седи истинското подмладяване. 10. Твоята воля „Господи, да бъде Твоята воля! Аз ще приема на драго сърце всичко онова, което иде от Твоята ръка, и ще изпълня волята Ти без никакво престъпване на Твоя закон." Ученикът към Учителя си: „Учителю, аз ще разреша всички задачи, които си ми дал в живота. Аз ще ги донеса пред Теб на одобрение и каквато корекция направиш, ще я приема с разположение." 11. В що се заключава животът Животът се заключава в това, което човек има и което може да даде. Ако имаш един приятел, за тебе е важно доколко ти го обичаш, а не каква е неговата любов към тебе. Твоята любов тебе ще ползува, а той ще се ползува от своята. И в Писанието е казано: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят," Следователно, ако животът на някой човек е тежък, вината е в него. Той не люби Бога, вследствие на което не може да се ползува от благата, които Той е приготвил за него. Щастието на човека зависи от разбирането му на живота. Има две разбирания за живота: външно и вътрешно. При външното разбиране на живота човек търси външни удобства, външни блага. 12. Вяра, смисъл Докато човек вярва в Бога, всички неща са ценни за него, всички неща добиват смисъл. Щом престане да вярва в Бога, всички неща се обезценяват, постепенно започват да губят смисъл. 13. Историята на житното зърно Като всеки продукт, който консумира всеки вид и род с различните животни и растения, така също и за да съществува животното, то необходимо му е храна, която е основа на материалния живот. В необятната природа едно се проумява - че всичко се мени, но нищо не изчезва, и че във всичко се вижда постепенно усъвършенствуване на формата, която е копие на невидимото - на същественото, и че с това вътрешно усъвършенствуване върви паралелно и външно. Дошла човешката форма в положението на човешки образ - тогава се явиха Учителите на човечеството, които дойдоха от друга планета, жертвуваха се от любов към падналото човечество, дойдоха да помагат и да показват пътя за възход нагоре. С дохождането си те пренесоха този житен зародиш, който да бъде за храна на човека, така че в ония далечни времена, когато духовният принцип се въплоти от висшите сфери във формата, тогава се яви и житното зърно, което е въплощение на великата Божия Любов, която се жертвува за нас, земните твари, и постепенно ни въздига в по-висше съзнание. 14. Младост, старост Младостта и старостта са в реда на нещата, те са неизбежни. Но като остарява, човек не трябва да оглупява. 15. Щастието Да разбира, да възприема и да прилага нещата - в това седи щастието на човека. 16. Отдаване право Ако отдадете нужното право на всички хора и животни, и Бог ще отдаде вашето право. 17. Търпението Философът, който работил 20 години по математически изчисления и слугинята изгаря листчетата. 18. Всяка дума носи последствията си Клечката кибрит запаля огъня. Изказаната лоша дума по адрес на някого може да ти създаде нещастието и обратно - казана добра дума по адрес на някого може да ти създаде щастието. 19. Всичко се мени (Всичко в света е подложено на големи промени) Един ден неверният ще стане учен, слабият - силен, сиромахът - богат. Всичко в света е подложено на големи промени. Вие трябва да обръщате внимание на възможностите, които се крият у човека. Във възможностите е Божественото у човека. 20. Смяна на състоянията облачно и ясно, веселост - тъжност, добро - зло положително - отрицателно, северен - южен, изгрев - залез 21. Работи, върви и не спирай 1. Диамантът. 2. Златото. 3. Благородните метали не се окисляват. 4. Рало, секира, трион, свредел не ръждясват при работа. 5. Барабан кога се бие, не полепва с прах. 6. При гимнастиките, при упражненията човек става кален, пъргав, сръчен и ловък. 7. Човешкият ум кога мисли, той става светъл, проницателен, бързоподвижен, досетлив и вярно определя величините и схваща същината на нещата. 8. Сърцето и любовта, обичта, милосърдието е плод на работа, на упражнение в тая насока. 22. Кое учение е право Право учение е това, което е основано на пълната, на абсолютната вяра. Това значи, при най-големите противоречия в живота си да не допуснете в съзнанието си сянка от съмнение в Бога. От това гледище истински приятел е онзи, в когото имате пълна вяра. Вие знаете положително, че каквото почне той, ще го свърши. Как, по какъв начин, не е важно. За вас е важно, че вие не се съмнявате в него. Следователно стремете се да влизате в положението си един на други, да си вярвате, а не да разисквате върху въпроса кой е прав и кой - крив. Постъпвате ли така, вие ще бъдете като мъдреца, който, каквото хване в ръката си, ценно става. Камък ли хване в ръката си, той се превръща в скъпоценност. 23. Красивата страна на живота Красивата страна на живота се заключава в това, да знае човек защо е дошъл на земята. 24. Що е важно За човека е важно не да повтаря Христовите думи, а да има Христовата чистота и святост. Чистият и святият човек на никого зло не прави. 25. Каквото посееш „Каквото посееш, това и ще жънеш." Ако живееш добре, добро ще ти даде; ако живееш зле, зло ще ти даде. Бог не може да наруши този закон. Не може Бог да даде на злия човек добро, а на добрия зло. В турско и 1 грош даден на гладния младеж, спасява попа от обесване, защото писмата му попадат в кадията, а били комитски. 26. Права мисъл в живота (из „Да им дам живот", стр. 36) Който има права мисъл, той живее по-добре от всеки друг, на когото мисълта му не е права. Правата мисъл е свързана с правилния вътрешен живот на човека. Изобщо, най-важното нещо за човека е животът. Някой казва: „Аз живея добре." - Това е твоя работа. За него не трябва да се говори. Аз се моля на Бога. - И това е твоя работа. За него не се говори. За какво трябва да говори човек? - Само за онова, което е научил и приложил. 27. Ученият, открил ново в света Някой учен открие нещо и казва, че внесъл нова идея в науката. Да мислите, че този учен именно сам е открил нещо, то е все едно конят, който е пренесъл житото в хамбаря на господаря си, да казва, че сам го е пренесъл. - Не, зад коня седи колата, а в колата - земеделецът, който върши главната работа. Той е главният фактор в пренасянето на житото. На същото основание казваме, че ученият, който е измислил нещо ново в науката, не е нищо друго, освен впрегнат кон, заставен от господаря си да свърши тази работа. Че е така, виждаме от [факта], че ученият сам се чуди как е могъл да се домогне до това откритие. 28. Слугуване (Из „Да им дам живот", стр. 36) „Ако някой слугува на мене, мене да последва." Мнозина казват, че не искат да слугуват на Христа, но искат да слугуват на себе си. Ако при това положение могат да придобият ония знания, към които се стремят, те са прави; обаче, ако не могат да постигнат тия знания, те са на крив път. Едно трябва да се знае: Човек не може да научи нищо от себе си. - Защо? - Защото нещата не произтичат от него. Сам по себе си човек представя платно, върху което всички неща се отразяват. Платното не е реалност. Реалността иде от Вечното начало в света. Като знае това, човек не трябва да се страхува от слугуване. И да иска, той не може да служи на всички хора. Обаче като служи на Божественото начало, едновременно с това той ще служи и на хората. (стр. 42) „Ако някой слугува на мене, мене да последва." Слугуване без любов, без доволство, не е слугуване. Защо? - Защото човек слугува само на Великия, Христос казва: „Както Ме е Отец научил, така правя. Аз дойдох да слугувам." Наистина, човек може да служи само на мъдреца, на съвършения, у когото Бог живее. Като знаете това, и вие трябва да слугувате, за да придобиете нещо. Какво ще придобиете? Формата си няма да измените изведнъж, нито съзнанието си, но все ще придобиете нещо, колкото малко и да е то. Цената на извора не се заключава от големината му, но от чистата вода, която извира от него. Следователно и вашата цена се определя от това, което излиза от вас, т. е. от живота. 29. Съзнанието е на степени До известно време ние мислим, че всички хора са добри. Като дете ти си имал голямо мнение за баща си, за майка си, че те са божества, но като пораснеш, условията се изменят и ти почнеш да разбираш и виждаш дефекти, слабости в тях. Кое е причината за това? - Съзнанието та е пораснало. Ти почваш да разбираш, затова виждаш дефектите на баща си и майка си. 30. Мисли! При неблагоприятните условия ти ще мислиш. Всяка една мъчнотия идва, за да строши тоягата на дядо ви. 31. Щастие Сегашните хора обичат главно ближните си: мъжа, жената и децата си. От това зависи тяхното частично щастие. Колкото по-малко хора обичате, толкова по-малко щастие ще имате. Щастието на хората е в зависимост от любовта им. Ако обичате много хора, голямо щастие ще имате. Същият закон се отнася и до омразата. Много мразите - много нещастия ще ви сполетят. Любовта подхранва доброто у човека, а омразата - злото. Обичайте, за да се ползувате от плодовете на доброто. Пазете се от омразата, за да не изпитвате горчивите плодове на злото. При омразата вие плащате, а другите ядат и пият. Човек в себе си има бомби - и глупавият, и разумният. Глупавият човърка постоянно своите бомби и страда непрестанно, а разумният заобикаля бомбите си, не се занимава с тях. Щастието е достояние на всички разумни хора, на всички живи същества. Стремиш ли се към щастие, желай го за всички живи същества. Като желаете както своето щастие, така и щастието и доброто на хората, вие изявявате любовта си към тях. Докато не обичате хората, вие не можете да бъдете добри, не можете да бъдете щастливи. 32. Защо сме земеделци? Когато Господ иска да те научи хубаво да говориш, щете направи земеделец. Когато иска да те научи да разбираш, да чувствуваш живота правилно, ще те направи градинар. Когато иска да те научи да мислиш правилно, ще те прати на училище да учиш. И тъй, вие сега сте изпратени на училище на земята - да учите, да изправите своята погрешна мисъл, която сте имали в миналите си съществувания. Животът няма какво да се поправя. Сам по себе си той е съвършен, но ние трябва да изучаваме ония велики закони, които Бог е положил. 33. Ние не сме фактори Всеки за себе си ще знае, че той не е главният фактор за новото, което иде в света. Той е носител само на идеи, които идат от по-високи сфери. Както човек се ражда и преражда, така и идеите се раждат и прераждат, пренасят се от един човек на друг. Както една идея е изнесена в последния момент на развитието си, така и сегашният живот за всеки човек е най-добър, макар условията на живота му да са такива, че го заставят сериозно да мисли. Наистина човек трябва да бъде заставян да мисли. Мнозина не обичат да работят. За да обикнат работата, Провидението ги поставя при бедни условия и те се принуждават да научат различни изкуства. Дето има камшик, там има работа, труд, усилия. След всичко това някой ще каже, че е учен човек. Да, учен е, но благодарение на камшика, на условията, които насила го заставят да работи. 34. Искаш ли да прогресираш? Искаш ли да прогресираш, ти трябва да желаеш доброто, щастието на всички хора. По този начин вие повдигате себе си, а същевременно помагате на ближните си, както и на цялото човечество. Това значи да изпълни човек волята Божия. Следователно, когато някой прави добро на своя ближен, той има предвид да изпълни волята Божия. Щом изпълни волята Божия, и той се радва, и ближният му се радва. Като изпълнява волята Божия, човек е радостен и доволен от себе си. Престане ли да изпълнява волята Божия, радостта му изчезва. Тъй щото, когато говориш нещо на човека, говори му това, което е във връзка с волята Божия. Дали му говориш добре или зле, щом е в съгласие с волята Божия, то е на място. Волята Божия се заключава във всяко нещо, което дава подтик на човека, което повдига и осмисля неговия живот. Ако искате да прогресирате, изпълнявайте волята Божия, а не своята воля. Който мисли само за себе си, той не може да прогресира. Истинският прогрес на човека се обуславя от любовта му към всички хора, към всички живи същества. Любовта на човека към себе си е най-малката любов. Любовта на човека към Бога е най-голямата любов, която осмисля живота. Човек се движи между тези два полюса на любовта. Той започва от себе си, върви към ближния си, докато един ден достигне до Бога. Който иска да бъде силен, щастлив, той трябва да обича Бога. 35. Какво е нужно за човека? Какво е нужно за човека? - Права мисъл, възвишени чувства и здраво тяло. В това седи неговият прогрес. Без здраво тяло човек нищо не може да постигне. Здравето е мярка в живота. Който е здрав, той всичко може да постигне. Да постигне човек всичко в живота си, това значи да разбере своя живот, а не живота на другите. Докато е на земята, човек изучава условията на своя живот. Като ги изучава, той постепенно се повдига. 36. Труд, работа Човек трябва да се стреми към труд, към работа, без да се осъжда и без да осъди другите. Животът е място на изправяне, на работа. Някой се изцапал - няма нищо от това. Той трябва да вземе вода и добре да се очисти. Или друг някой се оцапал - пак същото. Ще вземете чиста вода и ще му помогнете да се очисти. Този е пътят на любовта. Този е пътят на повдигането. Бъдете снизходителни към себе си и към ближните си и благодарете, че сте изпратени на земята да се изправяте и да учите. Като съзнавате това, положението ви ще се подобри. Човек трябва да се учи правилно да говори. Думите му трябва да топлят, но не и да изгарят. 37. Индивидът е фактор Всеки един индивид от даден народ е мощен фактор при определяне бъдещето на страната си. Мисълта на човека е тази сила, която, в своето колективно действие, ще ни тласне в една или друга посока. Нашата мисъл, нашата вяра, нашето желание и нашето решение са факторите, които ще определят нашето бъдеще. Всичко зависи от нас, а не от вън. От нас зависи мирът, от нас зависи и войната - от пътя, по който тръгнем, от насоката, която вземе нашата мисъл. Всеки отделен човек е способен да направи много нещо за мира, само с мисълта си, защото съсредоточената мисъл е мощна и по вътрешен път се възприема от другите. 38. Мирът - Мисъл за мира Няма по-мощно, по-ефикасно средство за запазване на мира от мисълта за мира. Мисълта за мира е сила, която, след като излезе от нас, действува вече самостоятелно, невидимо и независимо от нас. Тя прониква в другите съзнания и започва и там своята работа. Нейните резултати се обуславят от силата, от интензивността, от съсредоточеността и от времето, което сме употребили за нея. Колкото по-силна, по-интензивна, по-съсредоточена и по-често повтаряна е нашата мисъл за мира, толкова по-големи ще бъдат нейните резултати -толкова повече съзнания ще засегне тя и ще ги направи мощни вибриращи радиопредаватели на същата мисъл, на същата идея. 39. Какво трябва да учи човек В света човек трябва да учи главно три неща: той трябва да проучава и усвоява правата, светлата мисъл, възвишеното, благородното чувство и добрата постъпка. Вие не можете да бъдете гениални в никакво изкуство, ако не можете да мислите право. Вие не можете да дадете израз на това изкуство, ако нямате едно право чувство. Появяването на светлината, това е резултат на една мисъл. Мисълта е резултат на Божия ум. 40. Закон на единството (из „Добрите навици", стр. 13) (Не бързай) Американският лекар отива в Мала Азия и бил повикан да лекува един турчин - трескав. Предписал лекарство за една седмица по 3 пъти на ден. Турчинът го изпил наведнъж и умрял. Добрият навик е помощник на волята. 41. Заради идеята подиграват Когато някой човек възприеме някоя велика идея, окръжаващите започват да го подиграват, да го хулят, да го кръщавате разни епитети. Обаче този човек върви тихо и спокойно, от нищо не се смущава. Защо? - Защото той живее в друг свят, далеч от техния. Този човек има убеждение. Той е развил своята мисъл, може да се концентрира, може лесно да разрешава мъчнотиите си. Каквото да му говорят, както да се отнасят с него, той се връща дома си весел, разположен. Апостолите. Радвайте се, когато страдате за убежденията си. Който не се радва, когато страда за своите идеи, това показва, че те не са легнали още дълбоко в съзнанието му. 3. Отворените сърца Беседа, държана от Учителя по случай новата 1929 година 12 ч, полунощ, срещу новата 1929 година, Изгрев Начало- 8 ч вечерта Добрата молитва Молитвата на Царството След братската вечеря имаше концертна и литературна част, подир което Учителят държа беседата. Прочете се 6. Глава от Евангелието на Матея. За новата година можете да прочетете 21 глава от Откровението. Общият сбор на цифрите на новата година е 21. Аз ви говорих за числата 12 и 21. Вие знаете какво означават те. В тази година има две неща, които са важни: 1. Тя показва пътя, по който човек трябва да върви - Божественият път. 2. Тази година показва методите, по които човек може да ликвидира със своята карма или да подобри своето положение. Защото, ако съберете двете деветки в годината, получавате 18, а 18 е емблема на лошото в човека. Писанието казва: числото на човека е числото 18. Следователно човек в своите низки прояви е лош. Защо? В момента, когато човек почне да мисли за себе си, за своето благо, за своята свобода, за своята наука, за това - за онова, той е вече лош човек. Сега могат да се явят много противоречия. Не трябва ли да мисли ученикът? Та каква наука е науката на лисицата? Каква наука е науката на вълка? Каква наука е науката на змията? Каква наука е тази наука на задушливите газове? И най-после, каква е тази наука, която учи хората как да погребват своите умрели? Хубави паметници им издигат. Ние правим това, което не е никаква наука. Наука е това да се създаде живот, да се внесе любов, истина, правда, да се подобри общият живот. Като слязъл Мойсей от Синай и видял златното теле, хвърлил плочите. За да познаеш Бога, ти трябва да изпиеш златото си и да оголееш. И затова, който има пари, трябва да изпие парите си и да каже: „Наживях се." И после да каже: „Сега ще се науча да се моля на Бога." В сегашните години човек ще учи 15 години, после ще осигури живота си със заплата 4-, 5- и повече хиляди лева, после да има жена, деца и работите все не са уредени. На кого работите са уредени? И после казват: „Като отидем на онзи свят, там ще се уредят работите." Питам: Кой дядо, баба са се върнали от онзи свят, да кажат как са уредили там работите. Като риби мълчат. Чудна работа, не е ли позволено да се говори истината? Когато човек има да дава, мълчи, а когато има да взема, говори. Като говорим, че човек е лош, ние разбираме, че той е свободен. Само свободният човек може да греши. Това е закон на свободата. Но чрез грешенето човек става роб на греха. Ти си свободен да грешиш, но със своето грешене ти си вече роб на греха. Следователно, щом се подчиняваш на греха, ти се подчиняваш на един закон, който не носи твоето добро. За придобиването на свободата има два начина: единият начин е, когато хората искат да бъдат свободни, за да грешат. Тогаз човек се освобождава, но после се заробва. Вторият начин е: човек се заробва и после се освобождава. Този начин е чрез правене на добро. Пример за първия начин: ти си сиромах, нямаш 5 пари в джоба си; молиш се на този, на онзи, но не те приемат. Ти казваш: „Моето достойнство се урони." Имаш 500-600 лева, купиш си револвер, срещаш някой богат човек и му казваш: „Двадесет хиляди лева или ще те убия!" Богатият човек ти ги дава и ти ставаш веднага свободен. Обаче всичките закони в обществото са против крадеца. След като те хванат, ще ти вземат парите назад и ще те затворят. Значи законът те преследва. Вторият начин е чрез правене на добро: имаш пари, правиш добро, но с това ти спечелваш приятели, освобождаваш се. Сега има друг метод, най-слабият метод: човек трябва да се изнасили, за да приложи Божия закон съзнателно, т. е. да дава по закона на Любовта, да знае кому какво да даде. Всеки ден, всяка една година си има своите си задължения. Задълженията произтичат от простия факт, че ние всички сме органи на Божественото тяло. Щом живеем в Бога, ние трябва да бъдем носители на Божиите мисли. Какво прави клетката, като минава кръвта? Всяка клетка си взема колкото й трябва и другото пуска да си върви. Никоя клетка няма хамбар в себе си. И щом рекат клетките в себе си да направят хамбар, образува се тумор (буца) или някое подуване в корема. И този човек скоро ще го пратят на онзи свят, нищо повече. И най-сетне ще научиш другите, които живеят около тебе, че хамбар не трябва да се прави. Докато няма хамбар в тялото, то е здраво. Сега, разбира се, аз говоря на онези, които могат да имат онова разбиране. Някои казват: Как може да живее в сегашното време без хамбар?" Ако вие сте човек, пълен със сила, от Божествена Любов, с магична сила, че откъдето минете, привличате хората, нима вие ще останете гладни? В какво седи това привличане? Красотата на човека - може да бъде много умен, може да бъде много добър, - аз разбирам повишение на неговото съзнание. Няма правило по кой начин да се прави доброто. Начинът, по който аз мога да правя добро, не е правило за всички. Този начин е само заради мене. Аз може да имам обичай да правя добро сутрин, друго - по обед, друго - вечер. Някой казва, че на човека може да се каже някоя сладка дума. Доброто може да се прави и без да се каже сладка дума. В Бургас имаше един търговец, който ще нахука просяка, който ще дойде при него. Просякът си излиза, обаче в този търговец съвестта била развита, той ще вземе със себе си 10 лева, ще намери просяка в една задънена улица и ще му каже: „Вземи ги, нехранимайко!" Ще го смушка и ще се върне в дюкяна си. Та, сега: съдбата, кармата, е като този търговец: ще те изпъди и после като този търговец ще те смушка и ще ти тури 20 лева в джеба ти. Вие ако мислите, че светът ще ви посрещне с венци, бъдете уверени, че отначало ще има венци, а после ще има развенчаване. Нима мислите, че една певица със слава, след като си изгуби гласа и дойде друга, няма да я забравят? Забравената ще се сгуши. Сегашният свят е привиден. Това ни най-малко не трябва да ни обезсърчава. То е един метод на възпитание. Ние нямаме още на земята онзи идеален живот, към който трябва да се стремим. Доброто на земята не съществува. Любов на земята не съществува още. Проява на любовта има на земята, но любов конкретно на земята не живее. И ако любовта живее на земята, то не бихте видели хората да ги бесят, не щеше да има затвори. Ако Любовта беше на земята, не щеше да има убийства, караници между хората. Един казва: „Аз много го обичам." Това е само проява на любовта. Любов още няма на земята. Той казва: „Аз го обичам" и после ще му изневери. А казва се: „Любовта никога не отпада." Бог нито се изменя, нито се променя. Ние се стремим към Бога. Човек има две съзнания. При едното човек се обижда. Например някой не направил нещо по волята ти и ти се обиждаш. Това е лошото в човека. Но после нещо от дълбоко ти казва: „Остави го, слабост е." Това е Божественото в човека. Двете съзнания паралелно вървят. Докато ние съдим хората, тогава се чувствуваме добре, но когато ни съдят, тогава се чувствуваме зле. Който съди, ще бъде съден. Аз не говоря за външността; аз говоря за съзнанието на човека. Аз не говоря за думите, които казва. Аз гледам дали съзнанието му е разделено. В момента, когато човек раздвои съзнанието си, той е лош, макар и да е бил ангел, светия. А когато съзнанието не е раздвоено, той е светия, ангел. Банкеринът ми дава, да кажем, 20 000 лева, докато си плащам. А като не плащам - с 4 % лихва. Аз съм честен заради него, докато си плащам. Като не плащам, той ми казва, че съм вагабонтин. Каква любов има към мене той? После, вземете например любовта на майката: ако един ден детето не изпълни желанието на майката, и тя се изменя. И бащата се мени, също и синът. Това не е човекът. Това е едно състояние на рибите. В тази година на вас ви трябва една правилна философия на съзнанието. Ако не тази година, все трябва да дойде една 201 година, със сбор 21; все трябва да дойде една година с две деветорки. За цифрите на тази година: 1 - то е Божественото. 2 - то е лошавината, скарването между хората; 9 - това са всички възможности в доброто и злото, можем да кажем още: 1 е закон на Мъдрост, 2 е закон на Любовта; приложението на любовта на земята. Когато обичаш някого, ти го гледаш. Който те обича, той те гледа. В окултната наука адът и небето се познават по това, че в небето всички си обръщат лицето към Бога, а в ада всички жители не обръщат [гърба] си към Бога. И следователно в ада изгрев няма, там е вечен залез. А в небето, понеже всички си обръщат лицето към Бога, там е вечен изгрев. Изгревът е символ на любовта. А залезът е символ на изгубената любов. Щом слънцето залязва, то любовта е изгубена. Тази година идат ред същества от разни степени на развитие и следователно вие ще влезете във връзка с тях. Някои от тях са лоши, някои от тях са много добри, но с всички вие ще имате взимане-даване. Ако сте умни, от всички ще се ползувате, а ако сте глупави - не. Глупавият човек се мисли за Божество, което иска да измени Божествените закони. Например кой от вас не казва: „Защо Господ ми даде такава майка, защо ме тури в такова общество, защо Господ не ми даде наука?" Като че Господ трябва да мисли само за вас и вие да заповядвате, а Той само да изпълнява вашите заповеди. Сега пътят, духовният път не е труден. Доколкото аз знам: най-лесният път в света е духовният път, като го знаеш; но най-мъчният е, като не го знаеш. Често вие се намирате в положението на онзи просяк, за когото се говори в една приказка в древността. Един цар обичал да се дегизира - ходил с много прости дрехи. Неговите слуги и кочияши били облечени като генерали. Един ден царят се разхождал. Минал просяк край него и му казал; „Ти си бедняк като мен, какво ще искам от тебе?" И отишъл при слугите. Та, и вие ходите и търсите помощ от слугите, а като дойде до Господа, казвате: „И ти си като мене" и си заминавате. Не, ще се спреш до този с простите дрехи. Това е вътре в съзнанието: това, което дига шум в тебе и се показва, че е облечено, наконтено, ти от него не проси, но като дойдете до онова тихото, спокойното състояние, кажи му една дума и повече не повтаряй - Господ е вътре в тебе и няма желание, което Той да не изпълни. А вие отивате все при генералите, но няма нищо в тях. Тази година вие ще е научите да познавате какво се крие в човешката душа. Дълбоко в човешката душа се крие едно Божествено съзнание. И за да го намерите, трябва да изгоните всяка завист, маловерие, раздразнение. Човек да се постави като много разумно дете и веднага ще чуе този глас - той се казва Тихият глас. Пророк Илия беше много смел човек. Той изкла 400 лъжливи пророци, после се уплаши от една жена и каза: „Господи, не искам вече да живея, виждам, че не съм по-добър от другите хора." Той като изкла 400 пророци, привлече всички техни грехове на себе си и после отиде в пустинята, където Бог му се яви по три начина: в огъня, в бурята и после в тихия глас. В тихия глас той чу Бога. През тази година желателно е, аз ви пожелавам да чуете тихия глас. Тихият глас на Господа носи хубавото, великото в света. Когато дойде този, тихият глас да работи, тогаз се създава човешкият характер, тогаз човек е силен. Човек трябва да е много богат, но когато дойде тихият глас, той става богат. Човек трябва да бъде богат, за да бъде добър. Когато Славейков казва: „Парице, парице, всесилна парице", тук парите, златото означават мъдрост. Значи, с мъдростта си в рая, а без нея - на края. Миналата година ви говорих за отворените очи, а пък сега, тази година, казвам: Торбите ви да бъдат отворени. Защото, ако торбите ви са затворени, когато минават те, торбите ви ще останат празни. През цялата година торбите ви да бъдат отворени. Сега ще разгледате това: Сърцето на човека да бъде отворено за светлината. Няма по-хубаво нещо от това човек да има връзка, да има тил. Сега ви поздравлявам с годината. До 9 март старата и новата година заедно ще вървят, защото на 9 март старата година предава на новата. Завърши в 1 ч след полунощ, 1 януарий 1929 год. (Беседата е с почерка на Пеню Ганев: отбелязано е, че е преписана на 30.I.1929 год.) 4.Слово на Учителя на братската вечеря на 29.VIII.1941 год., петък 4.1 (за сестра Ана Динова, която бе заминала от тоя свят) (Учителят говори, но в края на вечерята, в 8.45 ч.) Някои питат: „Дали ще се видим пак с нашите заминали?" Ще се срещнете само ако се обичате. Ако не се обичате, няма да се срещнете. Някои питат: „Къде е Динова сега?" Динова едновременно сега всички ви посещава. И на всинца ви говори, както с радиото може да се говори на 100 000 души, на мнозина. Тя по духовното радио ви говори сега. И понеже вашето радио има паразитни вълни та не можете ясно да слушате. Някой път слушате гласа и казвате: „Дали е така или не?" Сега, по какво ще познаете дали една клечка е кибритена или не? Като цъкнете и запалите огън с нея, това е кибритена клечка, а ако целия ден цъкате и не можете да запалите, това не е кибрит. Това, което дава радост, е живот. Това, което дава радост а света, е Любов. Любовта носи всички радости, всички веселия, всички блага. Тя носи всичко онова, което човек иска. Душите са слугини на Любовта. Всички души са излезли от бога, за да донесат Любовта на Земята, и пак да се върнат при Бога ида Му разправят как са изявили Любовта. Всеки от вас ще се върне при Бога, няма да се мине много време, и ще се върне - след 5 години, след 10 години, след 50 години, след 120 години най-много. Когато едно дете израсне, къде отива? То отива при възрастните, отива при стария - всички тези форми са в стареца. И старецът не е последната форма. Той е последният актьор на земната сцена. Той е последният, който напуска земната сцена. Той играе една важна роля и когато свърши ролята си, театърът се затваря. И после пак театърът почва с децата. Първото действие. В средата на представлението са възрастните, а при последното действие звънецът удря, хората ръкопляскат и си отиват от театъра и си говорят за онова, което са видели. Ти не можеш да познаеш една душа, ако не я обичаш. И Бога не можеш да Го познаеш, ако не Го обичаш. И хората не можеш да ги познаеш, ако не ги обичаш. Вие сега се заблуждавате с външната форма на човека - дрехата, в която човек е облечен. Когато човек е облечен в най-хубави дрехи, в дрехите ли е човекът? Нито в скромните дрехи, нито в хубавите дрехи е човекът; и разните тела, които има човек, са облекла. То е мода. Един ден тия облекла ще се изменят. След 70 - 80 години това малко дете ще има бръчки, косата му ще падне. Кои са причините? Косата му добива бял цвят. Побеляват хората - това показва, че са станали много щедри. Белият цвят показва, че хората вършат Волята Божия. Но аз виждам, че след като [им] побелее косата, не [могат] да върш[ат] Волята Божия и искат да почернят косата си - да не знаят, че са много щедри. Сестра Динова си похапна тая вечер. По-рано си похапваше чрез една уста, а сега - чрез повече от 100 уста. И каза: „Тия хора много хубаво мляскат, никога не съм ги виждала така хубаво да ядат." Казах й: „Добре, че замина на онзи свят, да видиш това." Тя каза още: „Колко са красиви, много млади ми се виждат." Казах й: „Добре, че отиде на онзи свят, да ги виждаш такива." Онзи свят и този свят са степени на съзнанието. До тогаз, докато мислим за някой човек, той е близо до нас. Не можем да мислим за някой човек, който не мисли за нас. Не можеш да обичаш един човек, който не те обича. Щом му правиш добро, и той ще ти прави добро. Казваш: „Къде е тя?" Ако на някой човек ръката е парализирана и няма чувствителност, той може да бара нещо, но не чувствува. Защото това, което чувствува, не е в ръката, а в мозъка, дето има едни бели нишки. Мозъкът ми схваща, определя какъв е предметът. Душата е, която чувствува нещата. И когато душата е будна, тя чувствува качествата, които хората съдържат в себе си. Ние живеем в Бога. Всички трябва да се радваме, че стават постоянни промени в света, който Бог е създал. Хубостта на живота седи в голямото разнообразие. Ако бихте живели с хиляди години, щяхте да станете нетърпими един за друг. А пък като си заминават, стават мили. Духовните хора имат известни отличителни качества: нямат честолюбие, много са отстъпчиви. Когато на Земята не е така. Като отива човек горе, научава се как да живее. Ти имаш 5 лева. Даваш ги и после казваш: „Какво ще правя сега?" Господ те заобикаля отвсякъде, а ти мислиш за петте лева. Ако си заобиколен с много сестри и братя, които те обичат и ти ги обичаш, ти няма да чувствуваш нищо. Сиромашията се дължи на живот извън Бога, извън Любовта. Щом живеем за Бога, идват Божествените блага. Любовта носи всички блага чрез хората. Затова първото нещо е: Трябва да обичате някого! Вие обичате някой път, но се сърдите. Любовта изключва всяка сръдня, всяко подозрение, всяко недоразумение. Всички отрицателни качества, тя ги изключва. Ти не можеш да обичаш един човек, който не те обича. Защото, като обичаш някого, това значи да даваш и да вземаш, да стане една обмяна между тебе и него. (Учителят взема в ръцете Си един грозд.) Между този грозд и мене има Любов. Това грозде ме обича. Аз, като го хапна, ще му дам най-хубавото място в себе си. То си има душа. Ще му дам най-хубавия апартамент. Една красива душа има в това грозде. С това грозде има връзка сестра Динова. Трябва да му дадем най-хубавото място. И тя да каже: „Аз обикнах всички братя и сестри и те ме обикнаха." И тогава Бог ще каже: „Бъдете благословени всички, които любите!" 4.2 За Ана Динова Препис Решение № 38390 Пенсионният съвет при Дирекцията на държавните дългове, отделение за пенсиите, в заседанието си на 4 октомврий хилядо деветстотин тридесет и пета година, в състав: Председател: Ем. Гешев. Членове: Б. Икономов, Г. Славов. при докладчика Ст. К. Станчев, разгледа пенсионното дело по пенсионната книжка № 30524 на Ана П. Динова, вдовица. Без малолетни деца от гр. София и въз основа на чл. 73 от Закона за пенсиите за изслужено време от 1932 година, Реши: Намалява от 1 април 1932 год., пенсията на Ана П. Димова, вдовица. Без малолетни деца от гр. София от 14113 лева годишно, на 12701 лева годишно, за изслужени 19 години 5 месеци. Настоящето решение е неокончателно и подлежи на обжалване по апелативен ред пред надлежния окръжен съд, в месечен срок от съобщението му в препис на заинтересуваната страна. Председател: (п) Ем. Гешев Членове: (п) Б. Икономов (п) Г. Славов Докладчик: (п) Ст. Станчев Вярно, за докладчика: К. Благоев 4.3* Помни - 1. Старай се да преодолееш инертната материя в себе си. (Боже, помогни ми да преодолея това състояние в себе си.) 2. Каквато работа започнеш, гледай да я свършиш. Старай се да преодолееш всички мъчнотии, които срещнеш. 3. Най-малката работа предприемай да вършиш всеки ден. Бъди естествена, естественият е красивият Божествен човек. Само Божественото е, което свързва хората, понеже то е постоянно. 4.4 Пътят на Божията Любов е осеян с всички условия и възможности за постижение. 1.I.1939 година * Под номера 4.3 и 4.4 представяме мисли, записани от Ана Динова на два листа. Това е метод от Учителя - листовете се окачват от учениците на стените, за да могат да ги подсещат, като ги гледат, за да работи съзнанието им по дадената мисъл. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев.) 5. Бистрица и бъдната Паневритмия Магнетофонен запис на Пеню Ганев, направен през 1974 г. от Вергилий Кръстев Когато станаха бомбардировките зимата на 1943 г. в София на 10 и 20 декември, то Учителят излезе далеч от града и отиде чак до село Бистрица. И като излезе на село Бистрица, нивите там са така равни и много хубав изглед имаше на изток и Учителят каза: „Тука е хубаво в бъдеще да играят Паневритмия." За в бъдеще каза. Така каза. Бистрица носи името си от това, че наоколо има бистри води, които се стичат от планината Витоша. Та, от едната страна се стичат бистри води, а от другата страна, като се излезе от селото Бистрица, нивите наоколо са така равни и много хубав изглед има на изток. То е било хубаво мястото, то е хубаво. И сега да отидеш там и да погледнеш, ще кажеш, че е хубаво това място. Това го чуха много братя и сестри и това се поменува досега. И може би няма да бъде далеч в бъдеще, когато автобусът ще докарва там много хора от София, които ще отиват на Паневритмия. Паневритмията ще стане официална най-после. Ще се задължават и ученици, и войници да я играят. То е проект за в бъдеще. 6. Приложение на оригинална песен В раздел II. „С песните на Учителя" на стр. 137-141 (от оригинала, а тук стр. 127-129) с № 11 е описана историята на песента „Благословен да е, който люби и обича". В Приложение към раздел II на стр. 168 (от оригинала, а тук стр. 155) е даден нотният текст с новите думи, поставени от Учителя на песента на Георги Спасов със заглавие „Люти клетви". Успяхме да издирим оригиналната песен на Георги Спасов от Народната библиотека. На стр. 789-790 (от оригинала, а тук стр. 737-738) я представяме на вниманието ви, преснета на скенер. От съставителя на „Изгревът" том XVI Вергилий Кръстев

VI. Учителят за Паневритмията ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ 1. Описание на упражненията Паневритмия 1. Пробуждание. - Съсредоточаване цялото внимание върху себе си, като един активен жизнен център, който трябва да извърши известна работа за подобряване физическото си здраве и техническо разположение, като използува силите на природата. 2. Примирение. - Да разбирам и разрешавам противоречията в живота, за да постигнем примирение. 3. Даване. - Правилна обмяна между нас и природата, правилно вземане и даване. 4. Възлизане. - Страданията и радостта са два процеса в живота, които се сменят. И при радостта, и при страданието човек трябва да знае, че това е пътят, по който трябва да се върви, че този е пътят на живота. 5. Вдигане. - Възприемане на новото и изоставяне на старото. Зов към новия живот. 6. Отваряне. - Чрез мислите и чувствата си човек отваря (открива) нови възможности в природата. 7. Освобождаване. - Разрушаване на старото, което ги е спъвало. Освобождаване от старото и възприемане на новото. Влизане в живота на свободата. 8. Пляскане. - Тържество на свободата. Радост, че човек се е освободил от ограничителните условия. 9. Чистене. - Разумното слово, дадено чрез езика, е правилен път за придобиване чисти мисли, чувства и действия в живота. 10. Летене. - Стремеж за повдигане, чрез възприемане на нови знания за живата природа. 11. Евера. - Движение към истината, към Великата Реалност, която лежи в основата на цялото Битие. 12. Скачане. - Благоговение пред величието на природата и поднасяне нашата радост към нея. 13. Тъкане. - Осъзнаване дейността на съграждащия принцип в природата и внасяне неговия ритъм в новия живот. 14. Мисли. - Възприемане разумността от природата и внедряване на възприетото в нашия живот. 15. Аум. - Полет на човешкия дух към по-съвършените форми на живота и намиране правилния път за влизане в хармония с природата. 16. Изгрява Слънцето. - Процес на възприемане на слънчева енергия, за да може човек да расте и да се развива. 17. Квадрат. - Развиване способността за (мярка) правилно разбиране силите на природата, добродетелта, истината и живота. 18. Красота. - Използуване силите на природата за нуждите на живота. 19. Подвижност. - Също за по-висшите естетични и етични нужди на човешката душа. 20. Побеждаване. - Да станем разумни господари на всичко онова, което сме придобили. 21. Люлеене. - Радостта заради плодовете, които сме придобили и единството, което трябва да съществува в нашия живот. 22. Опознаване. - Виждане хубавото в другите хора и справедливо оценяване техните способности, отивайки към центъра на живота - Любовта. 23. Хубав ден. - Способността да правим правилна преценка на постъпките си (което е криво и което е право) и в същото време да ги подобряваме. 24. Колко сме доволни. - Правилно оценяване природните блага и сили и правилно да си служим с тях. 25. Стъпка по стъпка. - Запознаване с природните методи на работа. 26. На ранина. - Хармонизиране физическите и умствени сили в човека. 27. Дишане. - Запознаване с музикалния метод на работа и влизане в хармония с природата. 28. Промисъл. - С пълна свобода преизобилно да приемем от живата природа всички необходими блага за живота ни. С формула за обливане: „Да пребъде Божият мир, да изгрее Божията радост и Божието веселие в нашите сърца." (3пъти) 2. Из писмо от 25 май 1955 година Екскурзия на Витоша на 3.V.1926 год. Гимнастически упражнения за развиване на чакрите на сърцето, гърлото, слънчевата чакра и пр. Да се правят точно, без погрешка. Седнахме на колело около Учителя с крака, прострени напред. 1. Ръцете хоризонтално напред. След това ръцете се поставят с върховете на пръстите върху пръстите на краката, после ръцете се движат настрани, нагоре до над главата и след това - връщане назад до пръстите на краката. Това се повтаря няколко пъти. 2. Ръцете върху коленете. След това се движат до над главата и обратно. Това упражнение се повтаря няколко пъти. 3. После двете ръце се поставят на слънчевия възел и след това - отзад на кръста. 4. После едната ръка се поставя на слънчевия възел, а другата - на гърлото, след това се разменят ръцете. 5. Двете ръце се поставят на слепите очи от двете страни. 6. Едната ръка - върху коляното, а другата - върху гърдите на срещната страна на тялото. След това ръцете се поставят обратно. Чакрите трябва да се хранят, за да се развиват. Понякога върху тях са натрупани отрицателни енергии. Усеща се при слепите очи една тежест. Паметта не е добра. Да се направят тези упражнения, да слезе тази отрицателна енергия до стомаха и оттам, през пръстите - навън. Тези упражнение са за молитва, за облагородяване на енергиите. В това състояние, в което се намират, без тези упражнения не може да се развият. Най-хубавото е следното: отначало може да си турн[еш] ръцете върху земята и след това - върху коленете. И после ще слушаш. Но няма да се влияете от похвалите, които могат да ти нашепнат от невидимия свят. Друго упражнение: Можете да легнете на земята на гръб, с двете ръце под главата. Хубаво е да легнете на земята с главата на север и при това дясната ръка отдолу, а лявата - над нея. И двете ръце обърнати с гръб надолу, към земята. Значи, гърбът на дясната ръка се допира до тревата. Това да става в такъв слънчев ден като днешния. При такова упражнение човек се обновява. Най-напред това упражнение се прави до една минута, догдето прочетете до 72. И след това ще станете. 72-то е мярката. Така човек може да приеме запас от много магнетизъм, толкова много, че може да помага на другите. Това упражнение да го правите на места, дето не са минавали много хора, защото там, дето са минавали много хора, има много електричество и не е чисто влиянието. Тези упражнения ще ги пазите за вас. Те съставляват една наука. Ако ги погрешите, ще затворите ключа. Най-първо вие ще опитате тези неща, тъй че, като забогатеете, тогава дайте на всички. Но преди да сте потекли като една чешма, чакайте. Ще ви дам едно упражнение с цветовете. Отначало ще получите цветовете чрез призмата. Ще вземете червения, за да си го припомните. След това ще махнете призмата и мислено ще си представите, че се обливате с този цвят. Като че ли един душ от червена светлина ви облива отгоре. Това ще правите в понеделник три пъти: сутрин, обед и вечер. След това същото - във вторник, с портокаления цвят, в сряда - с жълтия и т. н. до виолетовия. Когато правите тези упражнения, да сте в приятно разположение, настроение. Представете си, че животът ви е уреден. Ще дам няколко допълнителни обяснения за упражнението с лягане на гръб върху земята, с глава към север. През време на това упражнение дишайте дълбоко. Всеки път ще броите до 72. След всяко броене до 72 човек ще се изправи, ще седне на тревата и ще допре ръцете си до пръстите на краката. След това изпяхме „Аум" и със следните движения при първото изпяване на „Аум": Ръцете се вдигат нагоре над главата и се срещат отстрани надолу, прави се едно обливане. Същото се прави при второто и третото изпяване на „Аум". След това, при изпяване на думата „Ом, Ом, Аумен", пак се прави обливане веднъж. Трябва да се молите така: „Научи ме, Господи, как да приложа Божественото учение!" Човек трябва да има съзнание, че служи на Бога. Ще разрешите основния въпрос: Любов към Бога и тогава всичко друго може да се приложи. 3. Вътрешен смисъл на Паневритмията За Паневритмията Учителят казва: Паневритмията е обширна наука и велико изкуство, което за в бъдаще ще се изучава и прилага в своята пълнота. Това, което ние сега извършваме от 22 март на открито, при изгрев слънце, са паневритмични упражнения, които са подготовка за Паневритмията. Паневритмията е основана на три главни принципа: 1. Взаимодействието между природата и човека. 2. Зависимостта между физиологическите и психологическите процеси в човека. 3. Съответствието между идея, мисъл, музика и движения. Всяко упражнение си има свой вътрешен смисъл. Всичките 28 упражнения представляват един непрекъснат процес на съзнанието към съвършенство. Основната идея, която трябва да занимава съзнанието ни през всичкото време на изпълнението, е идеята за Бога, за Великото, Вечното, Разумното. Негови опорни точки са: Природата, изгряващото слънце и пробуждането на душата. Паневритмията е наука за приемане разумните движения в природата. При Паневритмията човек посреща и възприема божественото, което гради вселената, и отива да работи за вечната идея на живота. Двадесет и осмото упражнение, последното от Паневритмията, е Промисъл. Формула: „Да пребъде Божият мир и да изгрее Божията радост и Божието веселие в нашите сърца." (Обливане.) 3 пъти. Изходно положение: Изпълнителите се нареждат с лице към центъра, краката прибрани, ръцете спуснати край тялото. Съсредоточена мисъл. Ход на движението: Когато се произнася „Да пребъде Божият мир", ръцете бавно се издигат отстрани, докато пръстите, с длани една към друга, се допират над главата и образуват остър ъгъл. Докато се произнася останалата част от формулата, ръцете се отделят, спущат се отстрани на лицето (обливане) и дохождат в изходно положение. Прави се три пъти. Обяснение: Вдигане на ръцете и обливане. Туй движение изразява, че трябва да приемаме всички Божии благословения преизобилно и с пълна свобода. Когато ръцете се издигат нагоре и се съединяват над главата, тогава сме в контакт с енергиите на висшите мирове и ги пренасяме надолу, на физическия свят. Като дойдат до физическия свят, ръцете се разделят. Значи, на физическия свят имаме поляризиране - два полюса. Когато сме на физическото поле, ние сме далеч от реалността, която стои в основата на Битието. Туй упражнение може да се нарече още Метод за влизане във връзка с идейния свят. 4. За Паневритмията: Паневритмията е велика сила. Бог изпрати Великия Си Дух на земята, а вие сте назначени при Него на служба, като стрелци и телохранители. Дадено ви е оръжието в ръцете, с което строго да пазите изпълнението на Великия Закон, т. е. да запазите мира и хармонията в човешките души, И не да насочите даденото ви оръжие против Великия, всявайки раздори и разногласия помежду си. Внимавайте, оръжието ви е дадено! Зависи от вас къде ще го насочите - дали против низшите души (прояви) или против оная висша, огромна Божествена Сила, Която само с мисълта Си може да ви заличи от лицето на Земята. Велико оръжие е Паневритмията, която ви дадох (казва Учителят). От вас зависи къде, към кого ще го насочите и от това зависи хармонията и мирът не само между вас, но и в света. Ако правилно изпълнявате движенията на Паневритмията, положителните сили в природата ще текат чрез вас и Божията Любов ще ви свърже един за друг в безкрайния кръг на Всемира. Обаче, правите ли грешки в паневритмичните движения, вие насочвате оръжието си към Великото, към Бога, и спъвате собственото си развитие. И казвате после, че този или онзи е крив за сегашното ви положение в света. Никой не е крив, а само вие, защото погрешното изпълнение на паневритмичните движения предизвиква отрицателно движение на силите в природата и те именно разбъркват кашата в света. А виновни за нея сте вие. Будни бъдете, защото злото ви дебне да ви изненада и нанесе неочаквания удар, с който ще ви докаже, че като ученици на Бялото Братство вие не сте си научили урока. Добрият ученик не трябва да прави погрешки, нито да допуска да бъдат правени от други. Злото е голям професор, пред когото всеки ученик на Бялото Братство се изправя и казва своя урок. Професорът е неумолим, ако ученикът не си знае урока. Той ще бъде жигосан от неговата пръчица. Правилното изпълнение на движенията на Паневритмията е правилното държане на огнестрелното оръжие. Дали ще го насочи срещу низшето, за да възтържествува висшето и доброто, от вас зависи. Паневритмията е велика сила, която ще даде нов подем на света. Великите души, които направляват света, ще ви чуят, като пеете и свирите. Паневритмията е, с която вие им поднасяте ключа на Моето учение, което носи мир на човешките души. Този ключ Великите души трябва да получат от вас, а вие сте длъжни да им го дадете. С него те ще отключват и подават ръка на човешките души, потънали в света на голямата заблуда. Тогава ще проблесне светлина в тяхното съзнание и те ще разберат смисъла на своя живот. С други думи - Великите души ще присадят дивия свят с калема на Любовта. Присаденият свят от вътре ще придобие нова светлина и нов подем, със съвършено други стремежи: от инволюция към еволюция, от непрестанни войни към вечен мир, от човешка омраза към Божествена Любов, от егоизъм към самопожертвуване. Силата на скоростта ще бъде същата, каквато е била при слизането надолу, такава ще бъде и при изкачването и възлизането нагоре според въртението на Земята. Пейте, свирете и играйте Паневритмията. Внимавайте да не се карате помежду си кое да пеете и кое - не. Защото ще си ида и вие ще останете без благословение. Който бърза, да си отиде по работата, а другите да продължават да пеят и играят. 5. Каква е ползата, целта и задачата на Паневритмията (Въпроси и отговори) От 22 март до 22 септември, всяка сутрин преди изгрев слънце голямата поляна на Изгрева се изпълваше с мъже и жени. Всеки стоеше тихо и съсредоточено и с молитва и благодарност посрещаше първите лъчи на слънцето. След това се нареждахме и правехме първите 6-тях ежедневни упражнения. Веднага след тях, музикантите със своите инструменти - цигулки, флейти и китари - заставаха в средата на полянката и ние образувахме кръг около тях. Учителят заставаше в центъра на кръга и под звуците на музиката, която Той самият бе композирал, заедно с Него провеждахме Паневритмията - упражнения, създадени пак от Него. Така, всяка ранна утрин, в кръг около Учителя, всички ние: млади и стари, учени и прости, бедни и богати, мъже и жени, започваме деня с плавни и хармонични движения под звуците на прекрасната музика. Понякога хората от града идваха да гледат и често след свършването на Паневритмията те идваха при Учителя и задаваха въпроси. Една сутрин на полянката Учителят пак бе заобиколен с хора. Двама граждани, явно идваха за пръв път на Изгрева и любопитни да разберат какво става тук, задаваха въпроси на Учителя. Единият запита: - Каква е целта и ползата от тия упражнения и защо ги правите толкова рано сутрин, в такова неудобно време? - Тия упражнения - започна Учителят - могат да дадат големи резултати. Ако всички българи биха играли всяка сутрин Паневритмията съзнателно, никакво зло не би могло да постигне държавата ни и никога не биха боледували. Време е вече цялото човечество да промени своя начин на живот - продължи Учителят. -Хиляди и хиляди години народите воюват помежду си и погледнете до какво са достигнали. Ние сме пред прага на една нова култура на Любовта, която ще побратими народите и хората. Границите ще отпаднат и народите ще заживеят като братя. Сега говоря за онова, което ще стане. - И кога ще стане това - попита един от гражданите - и как ще стане? - В природата има само развитие, а време и пространство, това са човешки величини. Новото ще дойде, когато старото бъде надживяно. Първо ще дойде една метла, ще измете всичко старо. Богатите ще изпразнят касите си. Ще се обедини трудът на работниците, ще се промени идеалът на хората. И тогава ще дойде новата култура на Любовта и братството между всички народи по лицето на Земята. Въпрос: - Кажете ни задачата на упражненията. - Ние играем Паневритмията, за да се свържем с невидимите помагачи от всички светове и по този начин да улесним пътя на българския народ. Всяко правителство трябва да върви ръка за ръка с народа. Новото ще дойде, но не е ли по-добре да дойде с по-малко жертви и страдания? Всяко упражнение е привличане на сили. Ако движенията се извършват правилно и с ритъм, те ще развият много добродетели във всички. Движенията ще привлекат известни същества на светлината, на любовта, на милосърдието, на вярата. Движенията и ритъмът, това е хармония и сила. Ритмичните движения при музика могат да извършат чудеса. Ако хората достигнат този източник, ще пият чиста вода. Природата има неизчерпаем склад от сили, които са на разположение на всяко разумно същество. Сутрин природата дава най-щедро. Следобед някои други лъчи се примесват с тези на Слънцето и даже при някои случаи действуват вредно. Рекох, не се стремете да вършите велики работи. По-добре започнете с малките неща. Започнете със служенето на доброто. Както Слънцето пробужда новия работен ден, така и Учителят пробужда душите със светлината на новата култура за Любовта и братството. Тези мисли, изказани от Учителя, носят дата 15 юни 1938 год. *** Когато природата се подновява, птичките пеят. В началото на всяка Божествена култура човеците пеят. Когато светът се пресъздава, ангелите пеят. Формула: Господи, научи ме да бъда търпелив, да бъда милостив и чист.

Приложение II. Игнац Падеревски (1860 - 1941) от Иван Минчев „120 бележити композитори", изд. Музика, 1976 г., с. 490 - 493. (Приложение към стр. 724 (от оригинала 673 от този текст - ГСК), № 329, 330) Игнац Ян Падеревски е изключителен пианист-виртуоз, виден композитор, диригенти обществено-политически деец. Родене на 6.ХI.1860 г. в с. Куриловка - Подолска губерния, в интелигентно семейство. Майка му е образована и с висока музикална култура, отлична пианистка, но за съжаление умира малко след раждането на Игнац. Баща му, управител на имение, също е образован и музикален, с художествен дар, с красива външност, със сърдечни и топли отношения към хората. По време на полското въстание в 1863 г. арестуват Ян Падеревски. Малкият Игнац запитва един казак защо вземат баща му и скоро ли ще го върнат, но той го удря грубо с камшика си. Този инцидент се запечатва дълбоко в детското съзнание на Падеревски и той цял живот има неприязнено отношение към руското самодържавие. Още на тригодишна възраст Игнац се опитва да свири на пиано. Баща му решава да му наеме учител по музика, но го отвежда при съвсем посредствен цигулар. След това намира друг учител, вече по пиано - но също посредствен педагог, а пианото е старо, разнебитено. На дванадесетгодишна възраст записват Игнац в консерваторията във Варшава, където усърдно учи пиано, хармония и контрапункт. В ученическия оркестър свири на флейта, обой и после на кларинет, а за да допълни оскъдните си средства, преподава частни уроци по пиано. Щастливо обстоятелство за Падеревски е, че докато учи във, Варшава, има възможност да живее в дома на Едуард Кернтопф, производител на пиана. Той му позволява да се упражнява безплатно, поощрява го и го подпомага в неговото музикално образование. Отнася се бащински към него и изиграва голяма роля и по-късно, в изграждането му като музикант. Поради лоши отношения с директора на консерваторията, Падеревски е изключен за една година. През това време предприема с двама младежи - цигулар и виолончелист, едно много злополучно концертно турне из Русия. Вместо да спечели пари, за да продължи образованието си, той се завръща още победен и болен. През 1878 г. завършва консерваторията и е назначен за преподавател в нея. Впечатлителен и отзивчив, вглъбен в музиката си, Падеревски мечтае за свой дом и в 1880 г. се оженва за Антонина Корсак. Младото семейство е щастливо, ражда им се момченце, но смъртта грабва любимата му съпруга. Детето расте слабо, болнаво и въпреки усилията, които полага Падеревски, умира през 1901 г. Още тогава, във Варшава, Падеревски написва и отпечатва няколко произведения за пиано. Те се посрещат добре от музикалните среди, но авторът чувствува, че теоретичната му подготовка не е достатъчна и че пианистичното му изпълнение също не е на високо ниво. В 1881 г. отива в Берлин, където в продължение на една година ежедневно учи по 10 ^ 12 часа без почивка композиция при Фридрих Кил, а по-късно и при Урбан. Кил преценява изпълнителските му способности и го поощрява в пианистичната му кариера. По тоза време Падеревски се запознава с младия немски композитор Рихард Щраус*. Берлинският музикален издател Хуго Бок издава неговите копмозиции, срещу които му заплаща значителна сума, и композиторът отново има възможност да продължи музикалното си усъвършенствуване. За да поеме пътя на пианистичната кариера, много спомага срещата му с великия руски пианист Антон Рубинщайн, който му предрича блестящо бъдеще. В Берлин Падеревски посещава музикалните домашни сбирки на цигуларя виртуоз Йосиф Иоахим, където се запознава с редица видни музикални дейци, между които и с прочутия вече по това време Пабло Сарасате. *Един интересен епизод: когато свирел на пиано, Щраус гримасничеп грозно. Понеже и Падеревски правел подобни гримаси по време на свиренето, решава да се излекува от този недостатък: по цели часове свири пред огледало, докато най-после преодолява своята слабост... (Бел. а.) Падеревски се завръща във Варшава и отново постъпва като преподавател по пиано в консерваторията. Същевременно упорито се занимава с латински език, математика, литература, история, но най-много време отделя за композиране. Написва няколко пиеси за пиано - с богати мелодии, красива хармония и поетично настроение, които веднага се издават. С това в Полша официално признават композиторския му талант. През 1883 г, съвместно с голямата полска певица Моджеска, Падеревски изнася с блестящ успех концерт в старинния университетски град Краков. Със спечелените пари заминава още същата година за Виена, за да учи пиано при най-знаменития пианист тогава - поляка Лешетицки. Макар че Лешетицки не го насърчава („късно, много късно", „пропуснал си влака", „пиано се учи от малък"), все пак му помага много, като му разкрива някои „професионални тайни" на пианистичното изкуство. От него Падеревски се научава например да извлича великолепен тон, довежда до съвършенство чувството си за ритъм и цял живот му е благодарен. Във Виена в основания от Лешитицки музикален клуб Падеревски се запознава и с Йоханес Брамс, който се отнася много сърдечно с него и дава висока оценка на изпълнителския му талант. В 1885 г. Падеревски става учител в консерваторията в Страсбург, обаче малкото възнаграждение и огромната работа го принуждават още следващата година да се върне в Полша. Точно тогава неговият приятел и покровител, фабрикантът Едуард Кернтопф, открива във Варшава изложба на пиана. На изложбата Падеревски свири свои композиции, с което прави прекрасна реклама на пианата и същевременно популяризира собствените си творби. Кернтопф отново проявява щедростта си - дава му значителна сума, с която Падеревски заминава за Виена, за да продължи учението си при Лешетицки. Повторните занимания с Лешетицки се оказват много ползотворни - Падеревски вече е напълно завършен пианист-виртуоз. Веднъж Лешетицки, представяйки го на видни виенски критици и музиканти, казва: „Вие не познавате Падеревски? О, това е твърде жалко, но скоро ще имате случай да го чуете лично. Следете неговата кариера! Запомнете: той ще стане голям артист, името му ще се носи от уста на уста." Падеревски започва усилена концертна дейност, която не секва до края на живота му. Името му на пианист-виртуоз става извънредно популярно в целия сват. Първият му голям концерт в чужбина е в Париж през март 1888 г., на който присъствува и Чайковски. Непрекъснато обогатява репертоара си и усъвършенствува изпълнителското си майсторство с огромна енергия и труд. „Докато се работи, не може да не се страда, за удоволствие и дума не може да става! Упоритата работа изисква само усилия и причинява болка" - пише той в автобиографията си. С каква желязна воля поддържа реномето си на артист, се вижда от следните два факта. Едно сухожилие на рамото му се разтегля и години наред го боли, лекарите му забраняват да свири. Но той не прекъсва концертната си дейност. В дни на най-остри кризи свири на своите концерти в Америка все така блестящо, като преодолява непоносимите болки. Никой от публиката не знае и не забелязва това. Друг път, пак в Америка, получава инфекция на един от пръстите си. Но концертът е обявен, залата е препълнена и той излиза на подиума. Пръстът му се разкървавява, остри болки пронизват цялото му тяло, но именитият пианист завършва концерта все така виртуозно, както и друг път. Популярността на Падеревски като пианист е много голяма. Един трогателен момент от живота му в Америка потвърждава това. Беден полски емигрант работник, очарован от неговата музика, при смъртта си в 1930 г. му завещава единственото си богатство - своите спестени 50 долара. За Падеревски това е най-големият подарък в неговия живот и винаги с умиление си спомня за него. По време на своите многобройни музикални пътешествия и домашни концерти в домовете на богатите меценати Падеревски се среща и опознава с много велики музикални дейци - свои съвременници: с Ханс фон Бюлов - прочут немски диригент и пианист, с несравнимия италиански диригент Тосканини, с италианския композитор Ариго Бойто, с френския композитор Гуно, с руските Цезар Кюи, Римски-Корсаков, с мадам Дюбоа - последната ученичка на Шопен в Париж, с Жан Жорес - обществен и политически деец, с певицата Аделина Пати, с американския писател МаркТвен... В тези безкрайни пътешествия Падеревски има нужда от тих домашен кът, затова си купува къща в Швейцария, а в 1889 г. се оженва за сънародничката си Горска. През всичкото време Падеревски не престава да композира музика за пиано, написва и две опери. Първата, „Манру", се радва навремето на голям успех. В 1910 г. композиторът осъществява една своя отдавнашна мечта - по случай годишнината от Грюнвалдската битка издига с лични средства паметник в Краков в чест на победата над тевтонските орди. През това време (1909 - 1913) е директор на Варшавската консерватория, а в 1910 г. го удостояват със званието „Доктор по философия" на Лвовския университет. По времето на Първата световна война Падеревски активно действува за създаване на полско буржоазно-помешчическо правителство, свързано със САЩ и Англия. В 1917 г. е назначен за официален представител на емигрантския буржоазен „полски национален комитет" в САЩ. От 1919 г, е министър-председател и министър на външните работи на буржоазно-помешчическото полско правителство на Пилсудски и като представител на Полша подписва Версайския мирен договор. По-късно се оттегля от политическия живот и се отдава на концертна дейност, най-вече в Америка, където е и постоянното му местожителство. В 1940 г. е избран за председател на парламента на полската реакционна емиграция в Париж. Падеревски умира през 1941 г. в САЩ на 81-годишна възраст. Падеревски е един от най-големите полски пианисти-виртуози и един от най-добрите изпълнители на произведенията на Шопен *. Свиренето му се отличава с блясък, артистичност, изящество и фина детайлна шлифовка. Много от произведенията му са върху полски народни теми. Измежду най-популярните негови творби са Менует и Вариации за пиано с финал фуга. Той има историческа заслуга за популяризирането на полската музика в света. Списък на по-важните творби на Падеревски: Симфония „Полша"; Концерт за пиано и оркестър; два концерта за цигулка и оркестър; Соната за цигулка и пиано; „Полска фантазия" за пиано и оркестър; Вариации за пиано с финал -една фуга; Менует; много песни, между които 12 френски песни по текст на Катюл Мендес, кантати и др. Опери: „Манру", либрето - Алфред Носиг (1901) и „Сакунтала". *Падеревски събира всички съчинения на Шопен, първият том на които е издаден във Варшава в 1949 г, (Бел. а.)

Приложение I. Т. Н. Караваневски. Мазаров и творческият дух на българина София, 1940 г. (Приложение към стр. 678 (от оригинала 628 от този текст - ГСК), № 76 и стр. 679 (от оригинала 628 от този текст - ГСК), № 78, 79) Роден на 16 януарий 1906 год. в Павел-баня и отраснал като обикновено българско селянче, най-несретно гледано и дори измъчвано от живота, както се измъчват почти всички деца на бедния български народ, Мазаров заболява от коремен тиф, като ученик в III отделение. Майка му е в недоумение. Изплашена, тя повиква бащата-войник. И той идва, за да се наплачат и двамата над полумъртвата си първа рожба. Тридневният отпуск на баща му се свършва и той оставя детето си нямо, за да замине, вместо за Казанлък, на границата. Там го повикват нуждите на Отечеството ни през Балканската война... Мъката е неописуема, но духът е несломим! Постепенно, тежко се ниже времето. Детето оздравява и започва да говори наново. В бедната селска къща се ражда нов човек сякаш. И, след завършване на основното си образование в село, Мазаров продължава да учи в Казанлък. В петия клас прекъсва по домашни грижи и несгоди. Юноша вече, той скита неповолно по седенките, пее в нощната дрезгавина из улиците и се вслушва в родния тайнствен шепот, който се е непрестанно почти носил ден и нощ от розоберките или копачките ни по Дувандере, Бонин-дол, Хармантарла и Гьоз-тепе... Тия свидни, мили, сладки родни гънки! Следната година продължава образованието си и пее в ученическия хор, ръководителят на който нито дори се интересува от него. Пък и нали е от село. Мъчно може да се забрави робството с неговите волни и неволни простъпки. Завършва училището и става учител в Карнобатско, дето е постоянен гост на сватби и годежи. Радват му се всички. Той е чуден певец за простодушните български селяни. И даряват го богато. Някои от сватбарските му дарове се ревниво пазят и днес в бащината му къща. След двегодишно учителство, той отбива трудовата си военна тегоба и пее в Старо-Загорския черковен хор... И там зачитането се усмихва малко! Пробуденото дарование вече не го напуща. Свършва трудовата си служба и се завръща в село. Подава заявление за учител, но училищното настоятелство му отказва, за да се оправдаят за лишен път думите на мъдростта, че пророкът не е пророк в родното си място. И постъпва чиновник в Казанлъшкото инженерство. Свободното си време дарява на г-н Андрея Попгеоргиев като хорист. За пръв път на гласовите му способности се обръща внимание. Това събитие за него остава решающо, може би. Окрилен е един дух, макар и скромно, за тласък напред. Странното ободряване на добрия музикален познавач, Попгеоргиев. се сблъсква страшно с живота и с действителността... Мазаров е наново в селото ни! Значително отегчен и много загрижен, той се бори да спечели поне едно бащинско благоволение срещу напластеното вече роднинско мъдруване, че цигулар къща не храни. В такъв именно вид и силно разруменен, изморен и потен, ми беше представен от Казанлъшкия околийски началник през 1923 год.. при една обиколка около строящия [се] тогава мост над р. Тунджа при Павелбаня. Останах изненадан. Това беше вече един възмъжал, красив мъж, който работеше като обикновен, чер работник в предприятието и мечтаеше сладко, скрито, за Музикалната академия в София, а може би и нещо повече... - Поговорете му, вярвам, ще Ви послуша! Последните му думи при оная ни среща бяха изпратени с една мила, жизнерада и свойствена само нему усмивка. Вярата му, че аз ще склоня баща му, поне да не пречи на следването му, беше голяма. Следните години Мазаров е вече студент по пеение и скоро пътува с хор „Гусла" по Югославия, Италия и другаде. Академията завършва без прекъсване и става хорист в Народната опера. През това време аз имах честта да му бъда настойник и да се радвам на труда му непосредствено по някой път. Над главата му виснеше, обаче, един странен тормоз от отговорни лица и некадърници... На сцената изскокна ненавистта! Дали в „Гусла" или в хора на румънската църква, дето пееше между другите и студентът Мазаров, го беше вече дочул главният диригент на Народната ни опера г-н Златин, аз не знам. Знам, обаче, останалото, а именно: че гласът на Мазаров му е твърде много харесал, за да го покани веднага и изслуша на клавира. И в него остава убеждението, че гласът на Мазаров е чуден тенор, от какъвто особено много се нуждаела нашата опера по това време. Г-н Златин замолил веднага настоятелно пред управата на театъра: да се направи всичко възможно, но гласът да не бъде изпуснат и забравен... Това, разбира се, става само срещу 2000 лв.! Стореното си остава само една капка в морето, което бушуваше зле в гърдите на Мазарова. Неговият голям и хубав глас имаше нужда от тласък, от непрестанна градация, от много и разумна авансировка. Това искаше правилното и човешко третиране на този изключителен глас, който можеше и да се загуби при систематическите препречвания или умишлени спъвания. Освен това, една страшна ненавист туряше крак на ритмичните стъпки и вълшебството на днешния Радамес от Аида или Манрико от Трубадур, както и в останалите роли, представени от него... Наричаха го дори „селяндур и дръвник"! Разочарован до болезненост, той се вижда най-после на страшното кръстопътище: към село или към Голгота! И тогава, с едничкия си приятел и ръководник Желю Минчев, подготвя здраво силите си за последно сражение. Иска поне малка командировка, но и тя му се отказва. Мазаров няма средства. И за целта сключва един заем от Чиновническото Застрахователно дружество и заминава за всенародните певчески състезания на Виенската опера. Уверен в способностите си, той се хвърля напред, подобно ранен балкански лъв, и прегръща, вместо смъртта, победата... Гръмва славата на българския дух отново! Казват всички, че когато щастието пожелае да се усмихне някому, то може да намери скрити и открити пътища, за да надникне в гънките на детската душа и в най-бедната колиба, за да изтръгне златната корона на величието и красотата, стига там да го посрещне с радост трудолюбието. Само упоритият труд не дава път на отчаянието. И ето: с него Мазаров замина, вместо към родното ни село, дето го чакаше забвението, към Виенската опера, дето го целуна безсмъртието. Той се хвърли в неравната борба там с цялото си самобитно българско дарование и преодоля нещастието и чуждите срамове... На отговорните ни места и лица! Натурален, корав, неподатлив български селянин, той издържа, както никой друг, решителния смъртоносен скок в живота и спечели най-желаното: сграбчи в сладостно упоение лавровия венец на нов български и световен талант, за да го понесе върху широките си плещи, като слава на целия български народ. Световноизвестният оперен диригент Бруно Валтер е безумно възхитен от скромния, млад и красив българин, който изскокна сякаш сомнабула от тракийските някогашни светилища, за да напомни безсмъртието на Орфея... Търпението и трудът надвиха всичко! Суетата ни подсказва, че Мазаров е наследил певческите си способности от своята прабаба. Тя била пеяла някога толкоз хубаво и силно, че дори един ден сам Змей-горянин не изтраял повече, а се спуснал през бури и гръмотевици от Голям-Висок край родното й село Турия, за да я полюби. И често се приказвало с трепет за това тайнствено свиждане, началото и краят на което не се знае точно. Онова, което, обаче, се помни добре, то е, че прадядото, дядото, както и самият баща на Мазаров са си предавали силния, ясен и хубав козарски глас. Останалото е дадено от усилието към съвършенство, на дългата му и разумната му школовка... Малко ли е това наследство! - Аз не мога да Ви обясня всичко! Непринудено усмихнат ми рече той след завръщането си в България, като най-голям артист вече от Виенската опера, дето беше изсипано толкоз много злато в краката му, за да го имат само големите меценати на изкуството. Сега вече неговата песен, наистина, беше вълшебна за всички. Всички бързат да го видят, да го чуят, да го имат. Той си идва следващата година. Официална България не го посреща. Затова пък народът му се радва, макар и в скъпия салон на Зала България. Той е същият: скромният, но вече велик Българин... Тази година го срещна цяла България! Развихрил е той величието на родната си страна по всички посоки на света. Викан е в Рим, в Милано, в Бърно; очакван е в Лондон, Вашингтон и Ню-Йорк. На сцената на българския Народен театър му е поднесен царски орден за заслуга и изкуство. Той е най-после всебългарско величие. Родната съдба сякаш подигна своя пръст из детската му торбичка и казва на всеослушание: „Ти беше отритнат и смазан, но аз те издигам пред очите на целия свят, защото такава е волята на правдата и човечността - такава е волята на непрестанния човешки напредък... " - Ти си добър, за да простиш на всички! Артистът от Народната ни опера г-н Попов каза: „Скъпи колега, ти замина от България незнаен, а се върна именит и прославен. Само усърдието, непоколебимата воля и увереността сочат пътя на твоя изключителен успех. Ние сме горди, че в твоето лице имаме достоен представител в първите европейски театри. Ти издигаш българското име на завидна висота и му отреждаш място сред първенците на певческото изкуство. Твоите успехи са успехи на цяла културна България и на нейната млада опера. Бъди здрав и бодър за още по-голяма слава..." Редуват се приветствия, цветя, награди! Трогнат до сълзи, Мазаров отговори: „Ваши Величества, г-н министър-председателю, г-да министри, г-н директоре, драги колеги, скъпа и прескъпа публика, тъй като нямам този дар да изказвам благодарността си, ще ми простите, ако кажа по-малко думи, отколкото трябва. Благодаря на Ваши Величества за вниманието, с което ме удостоявате, като втори път присъствувате на моите представления. Вие ме правите извънредно щастлив. Аз ще нося този скъп спомен, където и да бъда по света. Ще помня тия вечери. Чувствувам се горд, че съм българин..." Триумфът е вихров, неописуем! Стъпките и шепотът дори на този голям български певец, на който името се разнесе по света само в няколко мига, показват какво е личното му и обществено обаяние. Възторзите на публиката дойдоха като отговор на неговите страдания. За него няма и не може да има по-голяма награда. Това е всенародното отблагодаряване за честно и достойно служене. Тъжно и болно е, че първи други народи го нарекоха Карузо. Мазаров има всички заложби на един световен първенец в тоновото изкуство. Той има гласовата мощ и техническите ширини на едно истинско българско дарование... Един нов световен вълшебник! Не е ли това същинският дух на усмирения Буцефал, в полза на творческия възход на българската нация? Не е ли това едно свръхизвихряне на могъщите всебългарски идеали към дните на бъдещето ни? Не са ли тия истинските мотиви, приказки и песни, които ни непрестанно нашепват родните балкани? Не е ли това безсмъртната мисъл на великия пълководец Наполеона, който една хиляда години след езиковата прослава на Симеоновите българи, заяви на юнаците си, че всяка войнишка редица съдържа по един маршалски жезъл? Не е ли това самата божествена песен на природата между Бялото, Ионийското и Черно морета... Не са ли това заветите на миналото! Не е ли това, най-после, вечната и нетленна душа на майката-земя, която е родила толкоз много герои-чеда, за да ги подреди на световния аеропаг като свидни, блестящи звезди от родното небе? И не е ли това светкавичният възход на дадена издънка от всебългарското вековно величие, подвизите и славата на което са обърнати към грядущите поколения? - Да! - това е точно тъй, както ни го дарява сам Бог, за да не забравяме никога, че в света има правда, която бди над всичко и над всички, всякога и навсякъде... Дано бъде тъй и само тъй, наистина!

Извадки от окултни лекции I и II година на общия окултен клас 357. Практическо приложение на музиката Ще турите в ума си мисълта да се учите, а не само да прилагате. Светлината е резултат на известни елементи; като докараш в съчетание тия елементи, тя ще дойде. Първото нещо, основният принцип у нас, това е любовта, която е създала целия космос. Любовта, от която произтичат всички сили в природата, влезе ли тя в живота ни, всичко ще оправи. I. Когато Любовта се прояви в сърцето, произвежда най-нежното чувство, което прониква във всички други чувства. Тогава, при туй чувство, ще се образува у вас ново сърце и умът ни ще се преобрази. II. Любовта, като дойде в ума, произвежда най-мекия поглед, който има най-мека светлина, на която зреят най-добрите плодове. III. Когато любовта се прояви в материалния живот, произвожда най-сладката дума. Щом туй нежно чувство се прояви в душата ви, тогава може да очаквате тази Божествена чистота във вас. Когато се появи мекият поглед, ще дойде светлина в ума ви. И когато дойде сладката дума, непременно ще се прояви свобода в душата ви. Това са трите качества, които трябва да имате. Ще бъдете естествени, без никакви преструвки, откровени, чистосърдечни, като дете. Когато искате да се тонирате, пейте упражнението „Сила жива, изворна, течуща". Ще минем към окултната музика, за да се пробудят някои висши чувства и да ни дадат нов импулс. Ако една благородна мисъл дойде, ако едно мероприятие се дава вътре в живота ви като условие да го приложите и не го използувате, ще дойде гонение, ще дойдат нещастия. В окултната наука човек трябва да бъде смел - решиш нещо, не мисли за последствията. Смел и решителен е човекът на Любовта. Любовта е основа на всяко нещо, тя е основа на абсолютната безгранична Любов, която движи света. Бог е Любов и Той не може да се раздвои. Ако ти си готов за любовта, тя ще дойде и ще се прояви. Ти трябва да съзнаеш, че животът ти е любовен дар. Движението показва, че има живот, животът показва, че има любов, а Любовта - че някой мисли заради нас. Хората измират, защото не се любят. Болен ли е някой, ти ако го любиш, като отидеш при него, тези силни вибрации на Любовта, които се отделят, ще му помогнат и той ще оздравее. Когато ти имаш Божествената Любов, няма да кажеш: „Аз съм, който отделям топлина", а ще кажеш: „Аз събрах тази Божествена Любов и я проявявам." Един ден, когато Бог дойде да се засели във вас, тогава вие вътре във вас ще бъдете едно слънце и чрез вас ще се прояви слънцето, Бог ще бъде във вас и Любовта ще се проявява. Без музика не можете да бъдете ученици. Искам да бъдете отлични певци, да не се стеснявате. (Извадки на Елена Хаджи Григорова от 2 лекция на Общия окултен клас, 12.Х.1922 год., II година) 358. Влиянието на музиката, пението и движенията Музиката трябва да остави радостно чувство във възходяща степен, чувство на творчество. Музиката не е нито в скръбта, нито в радостта, тя уравновесява силите, които създават тия състояния в човешката душа. Разгневиш ли се, изпей: „Сила жива, изворна, течуща" или „Fir-fur-fen". При пение, ако ви се появи кашлица, показва, че енергиите ви не вървят правилно; ако пееш постоянно, туй нещо трябва да изчезне. Когато излизате навънка, за да се оградите от простуда, ще съсредоточите вниманието си върху гърлото, ще мислите за ларинкса си и няма да се простудите. Понеже ние нагазваме в една област чрезмерно активна, там ще срещнем известни невидими същества, които се укротяват само с музика, затова тя ни е необходима. Когато си в едно възбудено състояние, пей, за сменяване на енергиите. Всякога ще минаваш от силните към тихите песни. Легнете си вечерно време - ще си кажете: „Искам да стана (музикален)" и бъдете уверен, че щастието ви в света зависи само от музиката. Всяко едно четиво, ако имаш музикално настроение, ще го разбереш по-добре. Духът работи музикално. В Божествения език няма излишни думи. Свещеният език е неизменяем. Който е разбрал музиката, ще разбере Божествената поезия на нещата. Ще започнете от музиката и така ще се облагородите, ще създадете характер. Губене на паметта произтича от дразнене, тревоги, насилия, а музиката постепенно ще премахне тия тревоги и ще даде едно уравновесяване на душата; тогава умът се запазва по-спокоен и паметта ще бъде силна. Когато не туриш „аз", то не е материално. „Аз любя", значи ти имаш известен интерес. „Аз вярвам", то е слабо материално. Но „вярвам", то е силно. „Любя", то е силно. Вибрациите на „любя" са едни, а на „обичам" са други. Станеш сутрин - попей си, ако искаш да ти вървят работите добре. Ще употребим музиката за възпитанието на децата, за внасяне ред и порядък. В окултната музика се изисква голямо присъствие на ума, сърцето и волята; ти като си в хармония със себе си, цялата природа е с тебе. (Извадки на Елена Хаджи Григорова от З лекция на Общия окултен клас, 15.Х.1922 год., II година) 359. Окултна музика В окултната музика никога не се допущат думи или тонове с две значения, там всяка една дума трябва да има едно значение. Окултната музика е един начин да се освободим от нашите лоши навици. При изпълнението на тази музика вий трябва да имате онова детинско разположение и да пеете с чувство. За мен природата е проявление на Бога в живота. Като казвам, че този свят е един от най-добрите, разбирам, че в него съществуват всички възможности и условия, при които ний можем правилно да се развиваме. Няма сила, която може да ни извади из релсите навън. Няма никой, който може да ни накара да сгрешим. Ние грешим по собствена воля, по собствено желание. Да пеете е един начин на подмладяване. Музиката е една дълбока сфера на Битието. Окултната музика има за цел облагородяване и възпитание на човека, Упр.: си-му-ту-си = dо, si, ге, sol. Музиката се изразява със същите органи, с каквито говорим, т. е. същата оная ципица на гърлото, която служи за говора, служи и за пение. Първото нещо, с което започва черната ложа, като попаднеш в нея, е огрубяване на гласа ти. Щом почне да загрубява гласът, изменя се ципата, изменя се и характерът, понеже тия вибрации са много чувствителни. Кажи: „Аз съм мобилизиран в Божествената музика и не мога да пея другояче, освен по всичките правила на Божествената музика." Ти няма да позволиш никому да те хваща за гърлото, гърлото ти трябва да бъде свободно. Кажи на душата си: „Качи се в гърлото ми, да ми изпееш една хубава песен, каквато ти знаеш." Не спъвайте разумната душа в нейните проявления, всяко едно желание или стремеж трябва да бъдат свещени, както са свещени мислите и желанията на Бога. Всички пориви на душата са: благородни, свещени, чисти и святи. Ще спазвате Божествените закони! Истинският плач е първото музикално упражнение. Съвременните хора страдат от натрупване на енергия. Често болестите произтичат от натрупване на енергия. Ще кажеш на болестта: „Слушай, приятелю, аз съм мобилизиран. Аз живея в Божествения свят, дето всички същества живеят в хармония, какво търсиш в мен? Ще излезеш навънка. Слушай, приятелю, ти тука не може да градиш! Взе ли позволение? Ти мобилизиран ли си? Ще спреш този градеж! В името на онзи велик Божествен закон, който управлява света, ти си дошел като гостенин и ще излезеш навън! Не излезеш ли, другояче ще постъпя с тебе, по всички правила, които зная." Ако пожълтеят очите, показва, че черният дроб има разстройство. Пулсът нередовен - значи в сърцето има нещо. Кажи на сърцето: „Приятелю, закон е сърцето да бие 72 пъти в минутата, туй е правило и ти ще се подчиняваш!" Ще стегнеш там спирачката и нагоре няма да я пущаш, защото за условията, при които живеем, достатъчни са 72 удара. Сърцето показва биенето и на целия космос. (Извадки на Елена Хаджи Григорова от 4 лекция на Общия окултен клас, 22.Х.1922 год.) 360. Музика и пение При светия човек ти ще идеш, а светлият - той ще дойде при тебе. Бог е свят и светъл. Бог, като светлина, идва при нас, а като свят, ний отиваме при Него. Ще служите на Бога с ума, сърцето, с волята и с всичкото си тяло. Чрез пението ние ще почнем да привличаме ония сили, които са хармонични с нас. Първото нещо: ще пеете от сърце. Здравият човек всякога е весел. Следователно и в скръб, и в страдания, и в мъчнотии, всякога трябва да се радваме. За човек, който разбира законите, земята е място на радост и веселие. Чрез яденето ще дойдем в общение със себе си, с Бога. Закон: Голямата радост носи със себе си голяма скръб. Любовта ще бъде основа, един верен принцип, и тогава няма да скърбим. (Извадки на Елена Хаджи Григорова от 7 лекция на Общия окултен клас, 13.XI.1922 год., II година) 361. Музика и пение - средство за тониране Окултната музика е на образи и картини. Скръбта всякога се ражда от нямане на светлина; дойде ли светлината, скръбта изчезва. Ако искате да се лекувате, не отивай при приятеля си вечерно време да си казвате тягите. Изберете един светъл, ясен, слънчев ден, идете в гората с вашия приятел, разкажи му своята скръб и ще се излекуваш. Ако имате голяма скръб, идете в един ясен, слънчев ден на полето и изпейте песента: „Скръбта си ти кажи", и ще ти олекне. Трябва да създадете нещо духовно, та като пеете, небето трябва да се отвори. Да имате правилна оценка за нещата. Черните очи са израз на дълбочина в чувствата. Черни вежди - изблик на сили и енергии. Тънки вежди - мекота на чувствата, нежност. Сините очи означават нещо идейно, възвишено, каквото го има горе на небето. Аз желая на първо място да обикнете музиката, защото за благородството ви трябва музика и поезия заедно. Духът се труди и работи, започва с труд, свършва с работа. Работата става по свободен избор. Музика, поезия, пение, учение, те са работа, а не труд. Сутрин, като станете, пейте: „Сила жива, изворна.". Музиката е ангелски език. Музиката е изкуство във възходяща степен, а поезията - в низходяща степен. „Мама" значи същество, което може да се качва горе и да слиза, само тя може да се жертвува. За да бъдеш радостен, мъчнотията ще я туриш от пред очите си - тогава е безопасно. Гневът е изгубване на своето минало равновесие. Бог е Любов и тази Любов е всепрониквающа. Тя е вътре в нас и прониква вътре в нашето съзнание, в нашата душа. В най-голямата скръб, вярвайте в Любовта, не избухвайте, дръжте си ума. (Извадки на Елена Хаджи Григорова от 8 лекция на Общия окултен клас, 19.ХI.1922 год., II година) 362. Практическо приложение на окултната музика Музиката е съединително звено между ангелския и човешкия свят. Тя е език на духовете. Красивият живот е разумният живот. Музиката е един начин да оживее природата за вас. При концентриране ще си отпуснеш ръцете, ще бъдеш съвсем свободен. И като пеете, гърлото ви трябва да бъде свободно. Притъпяването на гласа се дължи на това, че не сте се научили да контролирате волята си. Ще я пренесете в гъртана си, ще правите упражнения да владеете вашия ларинкс. Гневът, съмненията, ядът, безверието рушат гърлото. Нам ни трябва нежност, мекота-музика. Музиката е средство за лекуване. Всяко приятно настроение се дължи на музиката. Ангелите са същества абсолютно чисти, те са образец на чистота и любов, те са същества на огъня. Окултната музика освежава ума. Закон е: ако мислите добро или зло за другите хора, то е все едно да мислите същото и за вас. Ако искате да се облагородите, непременно трябва да мислите много добро за другите хора. (Извадки на Елена Хаджи Григорова от 9 лекция на общия окултен клас, 26.ХI.1922 год., II година) 363. Окултна музика Аз считам най-важни работи в този свят: ядене, пиене, спане, мислене, чувствуване и действуване. Гласът и умът ви ще присъствуват вътре в гърлото и никога няма да се простудите. Махар - значи великият. Бену - онзи, който благославя. Аба - баща на всичко. Всеки, който се смее „ха-ха-ха", е добър човек. Всяко движение на очите, на ръцете, на всички наши пози, да бъде съвършено естествено. Може ли да постигнем тия естествени движения, гласът ни ще бъде естествен и от невидимия свят ще почнат да ни преподават. Нашият говор и движенията ни трябва да бъдат музикални. Само музикалният човек може да изрази истината. Любовта е най-висшата музика, най-висшата поезия, най-висшата молитва, тя е единение с Бога. Хора, които са живели редовен живот, не могат да говорят красноречиво. Туй, което посадиш и му опиташ плода, туй е истина. Щом пръстите ви са студени, това показва - волята е слабо развита. Най-голямата сила на волята е в краищата на пръстите. (Извадки на Елена Хаджи Григорова от 10-а лекция на общия окултен клас, 3.XII.1922 год., II година) 364. Музика - средство за концентриране Писането, пението са средства за развиване на човешката душа, също и размишлението. Най-потребно е концентриране на ума. Чрез пението ще развиете чувствителността си. Религията е постоянен стремеж към Божествената Любов. Бог е Бог на смирените, а на горделивите се противи. Докато сте на земята, ще се концентрирате и ще изучавате езика на ангелите. Трябва ни светлина в ума и топлина в сърцето, за да работим. Всяко безпокойствие спъва душата. Ако човек знае във всеки момент да бъде търпелив и да знае да се концентрира, той е придобил едно отлично изкуство. Душата ви трябва един ден да дойде да живее в гърлото ви и тогава отлични певци ще бъдете. Главно е, че ние чрез музиката можем да привлечем ангелите. Всякога, каквото говорим, каквото вършим, трябва да се съвпада с ритъма, със силите на нашето сърце. Всички болести идват от понижението на темпа. Когато двама души се скарат, идва простуда, или някаква рана, или инфекция. Накарайте болния да пее и той ще се излекува. (Извадки на Елена Хаджи Григорова от 12 лекция на Общия окултен клас, 17.XII.1922 год., II година) 365. Окултна музика в живота Всички неща в природата имат тясна връзка помежду си и докато не познаете тази връзка, живата природа няма да разкрие своите тайни и няма да бъде мека с вас. Природата има едно безпристрастно мнение за нас. Няма престъпление, което всеки от вас да не го е направил. И няма добро, което всеки от вас да не го е направил. За вас трябва разнообразие, еднообразието е убийствено. В езика си, в мисълта си трябва да бъдете въздържани, ако искате да успявате. Пението, което сега употребяваме, е език на много напреднали същества. Ниските тонове са миналото, от което се отдалечаваме, а високите тонове са бъдещото, към което се приближаваме. Тихото пение облагородява, силното пение е повечето волево. Няма да се критикувате! 366. Школата и развитието на ученика Разгневиш ли се, ще пееш: „Мир", „dо-mi-sol". Истина е само това, което ти знаеш и видиш. При пението всякога пулсът спада у ония хора, които не вървят по правия път. Всяко нещо в природата трябва разумно да се използува. Този момент, който имаш сега, използувай го. Всяко благо, което днес ви се дава, не го отлагайте! Знанието и мъдростта не търпят никаква лъжа, никакъв фалш. Когато човек наблюдава, трябва да бъде правдив спрямо себе си и спрямо другите. В развитието си човек трябва да придобие едно основно качество. Никога да не се гневиш без обект; трябва да извлечеш полза от гнева. Ученикът да проявява своята доброта. Да станеш ученик, то е благодат, да бъдеш учител, и то е благодат. Добрият учител е бил добър ученик. Ученици и учители, това са положения, които само определят ония велики отношения, които Бог е вложил в човешката душа. В даден момент да бъдеш добър! В даден момент ще бъда богат. Ще живеете във време и пространство, а възвишените решения ще правите извън времето и пространството. 367. Правилен ход на живота „До" - червеният цвят - тон на живота. После има „ми-бемол" и „фа-диез". Цялото е една миньорна гама. Спиране на естествения ход на човешкото развитие, „фа" е зеленият цвят -физическото поле. „Ре" е оранжевият цвят, изявление на индивидуалността. „Сол" е ясносиният цвят и означава духовния стремеж. Откъсите с номера 365 и 366 са извадки на Елена Хаджи Григорова от лекции на Учителя Петър Дънов, а с номера 367 - 375 - извадки на Пеню Ганев. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев.) Горната песен е много тъжна. Музиката е външната страна на живота, за да се тонира човек. То е наука и изкуство, да можеш да повлияеш на себе си, когато градиш своя характер. Онова, което се преживява, онова, което се мисли, онова, което се постъпва - това са материали, с които се гради човешкият характер, човешката душа и човешкото тяло. (Из лекция на Учителя пред Общия окултен клас от 9.III.1932 год.) 368. Създавай музикална мисъл и мисли музикално (Прочете се 10-а глава от Притчите) Па во га ди ке 30 ни па до ре ми фа СОЛ ла си до Музиката, това е един резултат на живота. Ти не можеш да бъдеш музикален, ако дълго време не си мислил. Каквито са мислите и желанията, такава е и съответната храна отвън. Следователно, ако човек има обширна, разнообразна мисъл, той ще предизвика в себе си стремеж да приема най-хубавата храна. Според мисълта му - и храната, а според храната ще бъде неговият мозък, неговото тяло. Следователно бъдащата хигиена, или бъдащата диета, която човек трябва да има, трябва да започне с мислите, защото от това ще зависи храната. (Песен: „Право мисли, право постъпвай") (Младежки окултен клас, 11.III.1932 год.) 369. Щом ти се раждаш в живота, това е една задача, която ти трябва да разрешиш. Срещнеш една мъчнотия, втора, трета - туй ни най-малко не трябва да те обезсърчава. Дръжте се за реалното, другите неща сами по себе си ще дойдат. Животът е, който създава всичките работи. Щом вие имате живота, щом вие живеете, щом можете да пеете, всичко е постижимо. Щом не можеш да пееш, нищо не е постижимо. Тогава, щом ти можеш да живееш и щом можеш да говориш, всичко е постижимо! Щом можеш да мислиш, всичко е постижимо; щом можеш да почувствуваш, всичко е постижимо. Щом можеш да страдаш, да се радваш, всичко е постижимо! Тъй е. Страданието показва пътя на постижението. Мъчнотиите са път на постижението. Само че в мъчението постижението е по-далеч от клона на дървото, а при страданието - това е близкият път. По този път трябва да вървиш. Като страдаш, постижението е близко, а когато се радваш, ти си в постижението си. (16.XII.1932 год., петък) 370. Българските народни песни Източното пеене има пластика. Българските песни са много резки, В българската ръченица има пречупени движения. (...) Учителите трябва да бъдат музиканти. (...) Трябва да се държи една беседа за музиката - каква е била едно време, каква е сега, каква трябва да бъде. Който пее, трябва да излиза сутрин преди да е изгряло слънцето, да пее, докато се покаже първият лъч. В първия лъч се крие най-голямата сила. (9.XII.1942 год., сряда) 371. Нови времена Нови времена са, мамо, настали, Нови сърца, мамо, са в младите момци създадени. И нов огън се е, мамо, запалил, който вече не гасне. Нас ни небесната светлина озарила, Ний не можем вече по старому да живеем. (9.XII.1942 год., сряда) Искате някога някоя песен от Бетовен да ви изпеят. Някой глас на песни не отговаря на думите, а някога думите не отговарят. Има една област, където и гласът, и поезията се схождат. (...) Учителят пее: „Настанаха нови времена, Да живеят хората добре, да носят светлината." (18.XII.1942 год., петък) 372. Има музикални парчета, които като изсвирите или излеете, ако е облачно, ще се изясни. Имате [болезнено] състояние - пейте, защо охкате? Изгревчани се готвят за Небето. Пейте! Парчетата, които [знаете], трябва добре да ги свирите. Един човек, който иска да си даде мнението [за нечие пеене], трябва да знае да пее сам. Тук, на Изгрева, трябва да пеете. Коя песен трябва да имате, която всички да обичате? Например песента: „Аз обичам сладко да ям." (13.II.1943 год.) 373. „Божието слънце грее днес" - „Духай, ветре!" [Тема:] „Пътят на най-лесната работа". Да се покаже пътят на най-лесната работа. Божието слънце грее. (Учителят свири и пее: „Божието слънце грее днес".) Понякога имате музикална засечка. Неразположен е и не му се работи. Намира се в един свят разхвърлян, в безпорядък. Някой път тръгвате някъде, но ви бутват, срещат ви някои и ви мушнали няколко души и вие се връщате. Срещнат ви някои невидими удари, които ви мушват в сърцето, друг - в ума и ти, ако не знаеш как да се справите, изгубвате разположението. Щом видите, че някой иска да ви обиди, качете се горе. Нека хвърля камъните си долу, а ти да си горе. Когато Божието слънце грее, не може да ви обиди. Духай, ветре, тихо духай! Тихо духай, мило гледай! Носи радост за листата, за душата! Духай, ветре, тихо духай, листенцата развивай! Мило гледай, листата развивай листе развий. Духай, ветре, тихо духай! Тихо духай, мило гледай! Нежно милвай, листе развий! Тихо духай, листе развий! Духай, ветре, тихо духай! Тихо духай, мило гледай! Тихо духай, листе развий! Лист развивай, цвят разтваряй, цвят разтваряй, плод раздавай! Духай, ветре, мощно духай, мъглите раздухай! (25.XII.1942 год., петък) (Песните) „Изгрей, ти мое слънце!" „Божието слънце грее днес" „Духай, ветре!" Вие мислите, че трябва да ви кредитират. Използувайте вашите дарби, които имате. Божието слънце грее днес на планината, а вятърът да духа долу, в долината. Има миньорна възходяща песен. [Не] „от мен нищо няма да стане", а „от мен ще стане нещо". От посятата семка ще излезе нещо. (...) Добрият цигулар ходи отдалеч да чуе как свири по-добрият майстор. Сега образци трябват. (...) „Божието слънце грее днес" мога да я облека в много дрехи. Източните народи обичат кривите линии. Българинът не обича много да криви. С музикалния свят ангели ще станете. Вие сте кандидати за ангели. В бъдеще ще питат: „Откъде са тия ангели?" Хай-ди-ди-ди-ди, да си иди, хай-ди-ди-ди-ди, добро да види! Хай-ди-ди-ди-ди, да се учи! Хай-ди-ди-ди-ди, да се учи, да сполучи. Хай-ди-ди-ди-ди, да си иди! Хай-ди-ди-ди-ди, да се учи! Хай-ди-ди-ди-ди, да се учи, хай-ди-ди-ди-ди... Хай-ди-ди-ди-ди, да си иде, хай-ди-ди-ди-ди, да се учи, да се учи, да получи, да получи, да се учи! Хай-ди-ди-ди-ди, да си иди, да си иди, добро да види! (30.XII.1942 год., сряда) 374. Пеенето Пеенето е най-хубавата храна. С пеенето се подхранва вашето гърло. То е като дете, на което трябва да изпращате най-хубави мисли, чувства и постъпки, бъдете от най-добрите певци в света. Всякога, когато човек изпълнява Волята Божия, ще знае да пее добре. Мисли, чувствува и постъпва ли добре, той ще знае да пее добре. Ангелите, от вашата вода, с която се миете, я анализират и виждат колко сте поумнели. По три пъти на ден да се мият. Пейте: „Аз ще се мия добре." „Добре ще се мия" - това всеки трябва да знае. Вие ще се миете добре, тогаз ще бъдете здрави, сега. Учете се от тия, които пеят, мислят, чувствуват добре. Трябва да се ползуваме от Божиите блага. (16.XII.1942 год., сряда) 375. За да станем проводници на Божията Любов, трябва да станем музикални.

Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова Продължение 5 330. Падеревски във филма „Лунната соната" Аз Падеревски го зная като млад в Америка. Всички жени лудееха по неговата красота, а сега го видях на киното такъв, какъвто не е. И ми казва: „Сега съм доволен, че си почивам. Младите моми не тичат подире ми." В неговите очи има една гениалност. Вниманието му не е разсеяно от вън, В него има закон на изпълнение. Онова, което Падеревски представлява, е нищожно пред онова, което човешката душа има в себе си. „Лунната соната" (от Бетовен) значи, човек, който не разбира живота. Той не свири една соната слънчева. Всичко на земята, което съществува, е все лунна соната. Животът, който живеем на земята, е лунна соната, зад нея стои слънцето. И аз сега ви свиря една лунна соната. Няма по-красиво нещо от това, като погледне човек спокойно небето, да се изпълни душата му с една благодарност. Това е живот вечен, да познаем великата душа, с несметните богатства, които носи в себе си, а зад нея седи Бог. Тази велика душа с несметни богатства е Христос, а зад Него е Бог. Та, да се радваме всички! Затова, не цапайте вашата душа! (6.II.1938 год., неделя) 331.Примирение Ако ти се кара някой, ти почни в себе си да пееш „sol" и ще видиш, че той ще се примири и ще почне да ти се извинява. Прилагайте тези методи, те са нови. В миналото методът беше фалангата, биенето. Да се освободите от всички нечисти мисли и чувства. Щастието на човека зависи от неговите чисти мисли и чисти чувства и постъпки, при което се съгражда неговото здраво физическо тяло. (6.II.1938 год., неделя) 332. Музикално хорово пеене Англичаните имат хубаво изпълнение в хорове. Българите нямат изпълнение в хорове. Военни песни могат да пеят. Когато пее човек, трябва всички клетки на тялото да станат музикални, за да затрептят. Вие не сте слушали хоровете на цветята, когато цъфтят, хоровете на плодните дървета, когато цъфтят, хоровете на реките, когато протичат, не сте слушали хоровете на ветровете, на зефира, хора на канарите. Колко време се иска, докато дойде оная музика, с която ангелите си служат! Има пеене, с което може да се разложи, както при Йерихонските стени. Ако употребявате музиката, колко пътя щяхте да съборите Йерихонските [стени] - мъчнотиите, които ви заобикалят! (13.II.1938 год., неделя) 333. Музиката лекува всички болести Има пеене, при което болният оздравява. Има пеене, като запея, желязото се стопява. Една секунда представя един твърд предмет. Тя може да бъде увеличена. Щом вземете тона „до" правилно, това са разумните същества, които веднага си насочват вниманието към вас и казват: „Какво обичате?" И ви дават, което искате. Като разрешиш всички мъчнотии - това е Истината. Най-мъчните парчета са при Истината. Там са най-неправилните тактове. Сърцето не върви в акорд с ума, а умът не върви в акорд с волята. В многото говорене остават неща неразбрани. А като се говори малко, човек се спира върху няколко неща и мисли. Като дойдете до музикантите, оставете да изправят своите грешки, а като дойдете до публиката, тя да изправи своите грешки. (13.II.1938 год., неделя) 334. Музикалният свят е устроен от Мъдростта. Ако не си умен, ти не може да пееш. Ако аз искам моите дървета да цъфнат, вземам тона „sol" правилно. В чувствата музиката върви бързо, ония трептения на сърцето. Умът пее протяжно, а сърцето - бързо. Човек е създаден и ще се поправи чрез музиката. Музикално ще мисли, ще чувствува и ще постъпва. (13.II.1938 год., неделя) 335. Когото Бог обича, обичайте го и вие. За да се прояви животът, трябва да има едно налягане, но туй налягане трябва да бъде музикално налягане. А вие искате без налягане да се прояви животът. Музиката, аз разбирам, че е един организиран свят. Под музика аз разбирам един човек, който слуша гласа на Бога, има хармония в себе си, който е възприел Божията Любов и слуша Божия глас. На него се дава новото име. А вие сега, когато Господ ви говори, вие спите. (16.II.1938 год., сряда) 336. Музиката подразбира едновременно слушане на това, което се пее на земята и в духовния свят, между ангелите. Същевременно ти трябва да слушаш и музиката в Божествения свят, да видиш как се трансформират тия три [вида] музика една в друга. Това значи музикален човек. Ония, които не са станали музиканти, те не са вярвали в музиката. Всеки човек става това, в което вярва. Вярата е в състояние да направи човека това, което иска. (5.XII.1937 год.) Не бързай да станеш музикален човек, но не отлагай да станеш музикант! Праведен човек, музикант, е този, който поставя всяка своя мисъл, всяко свое чувство и постъпка на мястото им. Ако свирите, ще се ползувате от музиката. Когато вземете тона „do" във всичките октави -това е музика. (18.II.1938 год., петък) 338. Колкото ставаш по-музикален, трептенията стават по-нежни, по-фини. Музиката е един метод, който спомага да се освободим от хиляди нисши същества, които носят отрова. Всяко безверие, съмнение, користолюбие носят отрова в себе си. И всяка лоша мисъл и чувство носят отрова. Сега ще учим закона за превръщане мъчнотиите чрез музика. (20.II.1938 год., неделя) 339. Щом човек престане да пее, той остарява. Сегашната европейска музика развива хармонията - езика, на който Господ ще ти отговори. А източните народи развиха до висша степен мелодията. Успехът на човека зависи от музикалността, която излиза от вътре. Когато пееш, цялото небе трябва да се отрази на твоето лице - от петите до главата. 340. Изопачена музика - шлагери От грехопадането ние имаме една изопачена музика, как я наричате вие -шлагери. Да възстановим първоначалната музика. (20.II.1938 год, неделя) 341. Музиката считам едно външно изражение на Любовта, на Мъдростта и на Истината - на тези три сили. Вяра, Любов, работа, богатство без музика не може да се реализират. Занимавайте се с музика. Нека тя ви бъде като стимул в живота и всичко онова, което желаете, ще го постигнете постепенно. (20.II.1938 год., неделя) 342. Молитвата Кога[то] се молиш, когато почнеш да говориш на Бога, трябва музикално да Му говориш. Ако запееш пред Бога и има хармония в песента ти, веднага от невидимия свят ще дойдат да ви помогнат. Първо учете мелодията, хармонията от горе отпосле ще дойде. Пейте на Господа с хубави мелодии. Молитвата е пеене. (23.II.1938 год., сряда) 343. Когато пеете „В начало бе Словото", ако аз съм в съгласие с това Слово, всички работи ще ми се уредят и всички погрешки ще се изправят. Като пееш, ако ти си доволен, хубаво си пял. След като попея на Господа и на ангелите и се вслушам, туй, което съм пял в мелодия, чувам: моята песен от горе в хармония ми се изпява. Ако не чуя отговор на моята песен, значи не съм пял добре. Тогава пак отивам да пея, да се моля, да се уча, докато чуя отговор от горе на моята песен в хармония. Човек трябва да стане една цигулка, чрез която да пеят от горе. Тази цигулка, ако не беше минала през страдания, можеше ли да се свири на нея? Всички трябва да се научите да свирите. Ако не знаеш да свириш и ако не държиш цигулката добре, ще страдаш. Тонът „sol" е реализиране на нещата. (23.II.1938 год., сряда) 344. Когато дойде една скръб, аз я разигравам. Почвам да й свиря и тя се разиграва. Радостта е проявената скръб, а скръбта е непроявената радост. Като станете сутрин, най-първо си попейте. Упражнявайте се. Пейте. Когато ти си нещастен, има милиони хора, които са щастливи и тука, и горе, и като попееш, всички ще пуснат в паничката по нещо. (23.II.1938 год., сряда) 345. Да разберете, то е едно възвишено състояние. Музиката е нещо разумно, тя може да засегне човешките чувства и човешките мисли. Тя иде от най-възвишения свят. Ако стомахът, дробовете не са в нормално състояние, не можеш да пееш. Пеенето не е само един звук. Стомахът е най-нисшето състояние. И в музиката има вкус, той принася нещо. (25.II.1938 год., петък) 346. Песента „Мога да кажа" Тази песен („Мога да кажа" *) е тоническа, тонира. Тя те изважда из едно състояние, което те е обградило. Обезсърчен си - „Мога аз да кажа"; тоновете да се приспособят на нашия говор. В музикалния свят всеки един тон е един ангел. Лошите условия показват, че музика ви трябва. (25.II.1938 год., петък) *Песента „Мога да кажа" е нотирана в тетрадка на Пеню Ганев (на стр, 728 тук даваме препис на песента от тази тетрадка). Дадена е на 18.II.1938 год., в лекцията "Програмата в живота". За същата песен Учителят дава обяснения и в лекцията от 25.II.1938 г, „Обич и Любов". Лекциите са публикувана в томчето „Възможности в живота", ИК „Жануа'98", С, 1998 г, стр. 318 - 358. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 347. Музикално ядене и храносмилане Имате желание да ядете. Е, как? Тогава почвате с 32-струнната арфа (32 зъба), почва, дава акорди, а езикът е капелмайстор. Има една публика от милиони души, която ви слуша. И тя иска да слуша нещо хубаво. Стомашната система трябва да изучавате, да не ви препятствува. Трябва да пееш песен, която да помага на храносмилането. Храната от стомаха отива в духовния свят, в духовното тяло - гърдите, и после отива в мозъка - това е в Божественото тяло. Та, трябва да пеете за стомаха си, за дробовете и за мозъка. „Аз мога да кажа, че днес хубаво ще ям." При яденето не мислете за друго. Яденето е един свещен процес. При яденето ще ти дойдат гости - възвишени същества. Ами една ябълка иде от много възвишени светове, също и едно зърно жито. Чрез храната ние сме в съприкосновение с целокупния живот. Когато се храним, да се концентрираме. Ако сме радостни при яденето, ние сме музикални. (25.II.1938 год., петък) 348. Ако кажеш: „Аз не мога да пея", ти си един невежа. Пеенето е присъствие на Божествената душа. Можеш да пееш само на Онзи, Който ти е дал сърцето, дробовете, устата, пък като пеем на Него, могат да ни слушат и други същества. Музиката е говорене. Плачът е чистене. Окалял си се. Ангелът, ако гледа как падат сълзите, ще създаде цяла музика. (25.II.1938 год., петък) 349. Като пея, целият музикален свят е около мене и в мен - вземат участие. И ако пеем, те ще направят нещо за нас. Всеки ще пусне в паничката по нещо. Та, като станеш сутрин, като едно малко разумно дете, представи се пред Господа и Го питай: „Днес какво мога да направя?" Всяка работа има еднаква цена за Господа, разбира се, че е на степени. Вярвайте на Господа, Който ви е дал всичко и всичко може да направи за вас, и Му се помолете. Всеки един певец, който може да пробуди желание да пееш, той е гениален певец. (25.II.1938 год., петък) 350. Желанието на хиляди хора да пеят се проявява чрез някого. Да се радвате на постиженията на другите, за да дойде и вашето време по-скоро. Да научиш хората да живеят добре, ти си музикантин. В този живот ако се научиш да вземаш чисти тонове, в бъдеще ще дойдеш като голям музикант и голяма оперна певица. Вие сте даровити, но сега личните ви чувства ви спъват. (25.II.1938 год., петък) 351. Етерното, жизненото тяло е, което свири. Всякой ден казвай: „Аз мога да пея по-добре." В музиката не е ангажиран само един човек. Щом пееш хубаво, не си сам. Много с тебе пеят. Има музикални часове. Не всякога може да се свири и пее. Като дойде до 12 часа вечер, трябва тихо да се свири, със сурдинка. Ако не зная да пея, аз ще си представя, че съм голям певец и почвам да мисля за този, за онзи гениален певец. Отивам и обикалям всички певци. И аз пея като тях. След 2 - 3 години ще видите какъв преврат ще стане у вас. (25.II.1938 год., петък) 352. Науката и музиката Науката е съществувала преди човека. Тя е съществувала и преди ангелите, херувимите и серафимите. Божествената наука, поезия, музика, художество са съществували преди всякаква наука, поезия, музика, изкуство, за които днес се говори. Това, което хората наричат музика, поезия и наука, представят вълни, отражения на Божествената наука, музика и поезия, които долитат до човешкия ум и сърце и се изнасят навън. Съзнателно или несъзнателно, човек се стреми именно към тази първична енергия, която единствена е в състояние да определи посоката на неговото движение. Само при това положение човек може правилно да се проявява. (26.IX.1928 год., сряда) 353.Хармония и мелодия Хармонията създава широта на съзнанието, а мелодията - дълбочина. 354 Щом ти пееш и другите започнат да пеят с тебе, това е добро пеене, а ако само ти пееш, а другите слушат, това не е добро пеене. (16.III.1938 год., сряда) „Е"-то разширява. Искаш да свършиш една работа - вземи тона „О". Дарбите са достояние за всички. Като видите един добър човек на сцената, невидимият свят ти казва: „Такъв трябва да станеш." Цигуларят на сцената не е сам. Те са цяло общество. Упражнявайте се тука, че като влезете между ангелите, да бъдете готови. (16.III.1938 год., сряда) 355. Отличният певец За да бъдеш един отличен певец, не трябва да имаш никакво разочарование, изкушение, смущение и болест. Човек трябва да знае да бута кордите на душата си, да мисли. (2.III.1938 год., сряда) 356. Всички болести идат за концентрация. Като те заболи глава или коляното, застани и се концентрирай 1 - 2 часа. Не мислете, че като ви боли главата, коремът, че то е главата. Не. Като те заболят, концентрирай се и почни да му пееш: „Боли ме коремът." (Учителят пее.) Ще видите как ще изчезне болестта. Каквото ви заболи, пейте. Като ви заболи глава, пей: „Аз вече ще почна да мисля и да чувствувам добре и да постъпвам добре, ще бъда справедлив и няма да правя погрешки." Музиката е един начин за подмладяване. Аз ви гледам, че сте остарели. Музиката е изкуство и сила. Музиката не е от земен характер, тя е нещо вътрешно. Който не е вътрешно музикален, и външно не е. Трябва да мислите за духовното. Който не е вътрешно духовен, не може да бъде музикален. При музиката трябва да вземат участие сърцето, умът и волята. Всяка болест с песен се лекува. (Изпяхме „ Тъги, скърби".) (2.III.1938 год., сряда)

Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова Продължение 4 Който е роден музикант, може да учи музика. Певци, родени музикално, имат магия в гласа си. Името на Бога е песента. Беден си - изпееш ли една песен при един богат, ще ти кажат: „Ела тука!" А ти отиваш и му говориш за Бога, а не можеш една песен да изпееш. Светът не се нуждае от критики, а от образци. Гърлото на човека е радиото, а самата песен иде отдалеч някъде. Най-добрите певци са на Слънцето. Там са най-възвишените същества, които управляват цялата Слънчева система. (3.V.1942 год., неделя) 264. Страдате, защото не сте музикални. Най-първо трябва да обърнем внимание на гласа си. Ти трябва да дадеш красота и съдържане на човешката реч. Първото положение на певеца е, когато влезе в залата да пее, да събуди желание да го слушат. И второто положение е слушателите да пеят отвътре. Любовта е най-хубавото пеене. Като [я] чуеш, всичко преобразява, болните оздравяват и примирява всички противоречия. (19.VII.1942 год., неделя) 265. В музиката има 7 тона, които, вземаш ли ги вярно, човек ще станеш. Не ти върви. Не ти върви - ще се научиш да вземаш тона „rе" тъй, както трябва. Ако с някой човек не ти върви, ще се научиш тона „mi" да вземаш вярно. Ще се научиш справедливо да го изпяваш. Ако искаш да отидеш при Бога, ще се научиш да вземаш „si" и т. н. Музикант, който пее, но е невежа, болен или сиромах, аз не вярвам а него. (19.VII.1942 год., неделя) 266. Музикантът е гений. Аз не говоря за музикалните плочи. Аз не вярвам в един философ, който не знае да пее и да живее. За мен музиката е брашното, от което можеш и хляб, и баница да направиш. Бог е турил музиката в главата на човека, над веждите, на границата. Мекото в терците ще намериш, а в квартата има сила. Тя е по-груба. (19.VII.1942 год., неделя) 267. Тоновете на сърцето се изразяват чрез баса. Жените в музиката са бас, а мъжете - сопран. Трябва да чувствуваш песента вътре у вас. Сутрин, като станете, да чуете хармонията, да я усетите чрез сърцето, а тоновете на ума - чрез сопрана. Мъжете са сопрани. Това е човешката мисъл. Когато тоновете на ума и на сърцето са верни, образува се хармония между ума и сърцето. Тази хармония трябва да се чувствува. (19.VII.1992 год., неделя) 268. Който има едно благородно сърце, един светъл ум и една широка, красива душа, той може да пее. Който е истинска певец, има една малка светлинка под лъжичката. (1.Х.1936 год., неделя) 269. Мислете за Бога. Аз ще ви кажа. За да изучите онази велика музика, почни да пееш най-първо за Бога и ще видиш как ще се развиеш и ще придобиеш необикновена дарба. Този човек, на когото съзнанието се е пробудило, той е учен човек. Виждане има само когато съзнанието е пробудено. Съзнанието диша чрез музика. Музиката, това е дихание на съзнанието в човешкия ум. Музикалният свят, това е една среда, чрез която душата на земята се проявява. То е, в което висшият свят може да се прояви. Рибата без вода не може да живее. Птицата без въздух не може да се прояви. Човешката душа, висшето в човека, ако съзнанието не се е пробудило, като среда, човешкият дух не може да се прояви. Музикалната страна, това е активната страна, в която съзнанието се проявява. В света всички нещастия произтичат [от това], че хората не знаят какво нещо е музиката. Не мислете, че това, което един цигулар може да ви свири, е музика. Това е предисловие на музиката. Музиката, за която ви говоря, като засвирят, умрелите ще скачат. Умрелите ще бъдат кротки при обикновената музика, но при музиката на съзнанието умрелите възкръсват, нищо повече. Единственото, силното нещо е музиката. Съвременното поколение без музика не може да се възпитава. Туй да го знаете. Възпитание, култура да създадете - не може без музика. (19.I.1936 год., неделя) 271. В музиката има всички сили, за да преодолееш всичките препятствия, които съществуват. Ако ние при сегашните условия сме музикални, бихме надделели хиляди препятствия, мъчнотии, които сега ни се случват. Музиката си има свои методи, свои формули. За пример аз определям основния тон в музиката - той е онзи момент, когато съзнанието се пробуди. Когато човек започне да се самосъзнава, първият момент на самосъзнанието, че той е човек, туй е основният тон на музиката. Той е „до". Но сега този тон, който имате, не е камертонът, той е далече. Основният тон е, когато умът се пробужда и съзнанието започва да функционира. Съзнанието се качва по тази музикална стълбица, която има 25 000 тона. (19.I.1936 год., неделя) 272. Сега имаме осем октави в пианото. Даже, последната октава, човешкият слух, ухото, не е в състояние да я схване. Ние нямаме още певици, които да вземат тези тонове на пианото. Няма нещо музикално, но развива се твоето съзнание постепенно. Та казвам: Музиката борави с едни къси вълни, които проникват навсякъде. За да се избавиш от песимизма, трябва да оперираш с късите вълни на музиката. Когато някой човек стане песимист, то е болезнено състояние. С много дълги вълни оперират песимистите. Техният ум е така заоблачен, че им трябва проветрение на излишните впечатления и мисли. Защото мисълта, това е един сбор. Мисълта представлява долина, в която се събират мислите - втичане на мисълта на едно място. (19.I.1936 гоя., неделя) 273. Ти не можеш да бъдеш музикален, ако нямаш хармонични мисли, чувства и постъпки. Само хармоничните мисли, само хармоничните чувства и само хармоничните постъпки дават условия за една хубава музика. (12.II.1937 год., петък) 274. Човек може да бъде певец на себе си. Не е необходимо и всеки няма да стане певец да пее вън през този живот, защото не е дадено. Ако ти пееш само със своята музикална способност, ти не си музикант. В пеенето трябва да вземат участие всичките способности, нищо повече. И умът ти, и сърцето ти. Пеенето привлича живота. Ако искаш да привлечеш живота, попей си малко. Паднал си духом - спри се, започни да пееш „Зора се сипва, праща светлина". Музиката е един начин за премахване на известни недъзи. Животните, които могат да пеят, пеят, а онези, които не могат да пеят, те играят. Ако ти помислиш за Бога, и Той ще помисли за тебе. Вие сте ученици, ще срещнете мъчнотии при промяната на вашето състояние. Всички страдания са от това, че насоката на живота е спряна. Пътят ти към Бога трябва да бъде вечен. (1929 год.) 276. Музиката на Бетовен идва от по-възвишени светове. Тя дава израз на борбата, която съществува между доброто и злото. Бетовен е олицетворение на доброто и злото. Затова е могъл да създаде тази контрастна музика. Музиката е говор за тези, които могат да я разберат. Моцарт е по-млад дух. Той е по-изработен, защото неговите аспекти са по-благоприятни. У него нещата идват наготово. Той свири това, което чува. Той е само проводник, докато Бетовен твори. Бетовен живее, пречупва през себе си това, което създава, Моцартовата музика е река, която тече по готово корито, а тази на Бетовен - самият той си проправя коритото, тя се бори със стихиите. Музиката на Учителя, тя е полезна и чиста, храна за душата на човека. Тя възпитава, тя събужда духа на новия човек. Това е същественото, а формата е само средство - дреха. (от тетрадка на Пеню Ганев) 277. Пеенето е проветряване на душите. Когато пеете, живейте вътрешно, виждайте всяка дума, тъй както когато се молите. Трябва да прониквате във всяка сричка. Само така ще се свържете с невидимите сили, които са около вас и ви шепнат. Пеенето е тониране с ангелския свят. 278. Който иска да се занимава с музика, трябва да впрегне ума на работа. Във вътрешния живот на човека има три ключа: ключ на ума, на сърцето и на волята, или силата. По-добре е да чуеш една сладка дума, отколкото да помиришеш едно цвете. Но този, който ти казва сладката дума, а не пее хубаво, затова по-добре е да помиришеш цветето. Цветята пеят много хубаво, но трябва да изберете с деликатна миризма, а не силна. Има цветя със силна миризма, които могат да спънат цигуларя или певеца. Ако имате едно чувство със силна миризма, ще спънете своята музика. За да пеете и свирите хубаво, трябва да имате възвишени чувства. Всякога музиката започва с най-висши чувства. (23.III.1934 год., петък) 279. Музиката има религиозен произход. Вдъхновението в музиката идва от горната част на човешкия мозък и когато не можете да пеете хубаво, имате нисши чувства. Когато пеещ или свириш, духовно трябва да се повдигне твоето съзнание и нищо земно да не те смущава. Най-първо започнете да регулирате вашите чувства, повдигнете ги, ако искате да напреднете в музиката, и тогава ще дойде да изучавате музиката като метод за самовъзпитание. Сегашната музика е като средство за самовъзпитание на цялото човечество и като метод за регулиране на чувствата. Когато хората почнат да пеят и свирят, това ограничение у хората ще изчезне. Музиката е един метод, чрез който можете да си въздействувате и да оправите своите работи. Не е възможно да се приближите при Бога, ако не сте музикален. Все едно мъртвец да иска да отиде в живота, ако не е музикален. Само в живота има музика. Музиката започва от живота. Музиката, това е признак на живот, на съзнателен живот. Когато в тебе има съзнание, че трябва да живееш добре, това е музика. Когато вземеш правилно тоновете, това показва, че си намерил метода на постижение. Когато искаш да отидеш на гости, изпей първо една песен - ако взимаш вярно тоновете, ще те приемат добре; и обратното. (23.III.1934 год., петък) 281. Основният ключ на живота, това е Любовта. Ти не можеш да го ориентираш правилно без Любовта. Без този ключ ти никъде и никога не можеш да се ориентираш. Това е наука. Каквото и да правиш: и когато слизаш, и когато се качваш, трябва да изхождаш от този ключ. Когато пееш, ти трябва да си доволен. Ако не си доволен от пеенето си, значи ти си харчил повече енергия, отколкото си получил. А музиката е метод за набавяне на енергия. (23.III.1934 год., петък) 282. За да можете да пеете добре, трябва да се научите да дишате. А вие искате да пеете - да научите закона на дишането. Певецът и цигуларят трябва да дишат дълбоко. Цигуларят и певецът, преди да започнат да пеят и свирят, трябва да дишат дълбоко. Също така и преди да мислиш, трябва да поемеш дълбоко въздух и после мисли. И тогаз ще имаш правилна и положителна мисъл. И пак ще имаш отрицателна мисъл. В гамата на живота няма дисонанс. Там между всичките тонове има хармония. (23.III.1934 год., петък) 283. Когато пееш, тури двата пръста - показалеца и средния пръст - на музикалния център на главата и почни да пееш. Музиката трябва да произведе реакция в твоята мисъл, да почнеш да мислиш. Този, който не може да пее, трябва да пее. И който не знае да ходи, трябва да пее, за да проходи. А вие търсите своето щастие там, дето никога няма да го намерите. (Извън музиката.) Музиката е път за постижение. (23.III.1934 год., петък) 284. Комуто носът е заострен на върха, взима слабо тоновете, докачлив е за малки работи и е сантиментален. Ти искаш да станеш богат и учен. Не можеш да станеш богат и учен, ако не можеш да пееш. Казваш: „Не мога да изпея." Не може да имаш постижения, ако кажеш, че не можеш да постигнеш. Ако се научиш да пееш, ще улесниш пътя си. Да не мислиш за какви и да е много работи. Мисли, че всичките ти работи са уредени. Ако искаш да пееш добре, сутрин си намажи гърлото с малко влага, т. е. сутрин се помоли на Бога и помисли за ангелите, които хубаво пеят. Вий не сте слушали още ангелски хор. Един ангелски хор е от 144 000 души. (23.III.1934 год., петък) 285. Ти никога не можеш да предизвикаш да те обичат, ако не вземаш тоновете правилно. Любовта е най-силният момент в природата. При Любовта ти искаш да дадеш нещо от себе си и същевременно да вземеш, да стане обмяна, а това е животът! Самоотричането е закон за стремеж нагоре, за да възприемаш това, което иде от горе, от Бога. Бог не се нуждае от глупави, болни и своенравни хора. У Бога има един идеал. Онова, което Той ти дава, ти да го възприемеш и използуваш. (23.III.1934 год., петък) 286. Адептите, като искат да направят някой окултен опит, всякога пеят. Те окултните формули ги произнасят с музика. Ако произнасят една формула без музика, няма да има нито глас, нито слушане, нито ще бъде чута от горе. Някой път имаш някое състояние и не можеш да се побереш в кожата си - тогаз привлечи музикалната влага, разтвори това състояние и всичко това да излезе от вас. (23.III.1934 год., петък) 287. Вие трябва да имате разположение към музиката, за да бъдете музикален. Най-първо се научете правилно да постъпвате, правилно да постъпвате с природата. Това е капитал - ако го нямате, не може да спечелите. Този капитал трябва да бъде в обръщение, за да спечелите, за да бъдете щастливи. Употребиш една мисъл и не ти върви, употребиш друга, която да ти даде подтик. Самообладанието е един вътрешен закон, да избирате вашите [чувства]. (24.I.1936 год., петък) 288. Не се занимавайте със състоянията на другите хора: че някой до тебе спи - не обръщай внимание. Съзнанието ви трябва да бъде будно. Вашите чувства, ако не знаете да ги контролирате, те са врати на всички изкушения. Тогаз изпейте: „Сила, живот и здраве носят всичките блага на живота." В пеенето, като пееш, трябва да измениш едно твое състояние и да мислиш, че като тебе никой не може да пее. Животът е, който пее. Младите повече пеят, защото повече живот имат. Ако мислите, ако пеете, повече живот влиза във вас. Причината не търсете отвън, тя е във вашите очи, уши, обоняние. Без него не може. (22.II.1936 год., сряда) 289. За да пее човек, трябва да има висока култура, трябва да е излязъл из противоречията. Когато двама души не се разбират, не са музикални. Най-първо ще възпитавате музикалността. Как ще нагласите ума си, имате противоречиви чувства. Само с мислене тази работа не става. Например: имаш да даваш - ще мислиш, но в тази мисъл имаш желание да платиш, в тебе има един прогрес. Вие мислите, че щастието иде от вън. Отчасти е вярно. Говорът трябва да се отнася към нещо реално. Най-първо човек има отношение към Бога, към природата; ако него разбереш, второто - отношението към ближния, ще дойде. (24.I.1936 год., петък) 290. Един музикант, който не иска да му се развали вкусът за музиката, като чуе грамофона, трябва да си запуши ушите. Музиката е естественото състояние на съзнанието. Туй, с което съзнанието почва да функционира, да мисли, аз наричам основен тон. Всякога човек трябва да се радва само на това, което той е разбрал. Радвай се, когато ти пееш, радвай се и когато другите пеят. Музиката има отношение към човешкото съзнание и човешката мисъл. Онзи, който иска да употреби музиката за възпитание на своя живот, не трябва да се учи от грамофонните плочи, а да се учи от живия музикант. Основния тон човек има, когато започне да мисли. Успоредно могат да вървят само двама разумни хора. Неразумните се блъскат. Тона „до" можеш да изпееш правилно, ако си уверен, че големите мъчнотии може да преодолееш. Пеенето е дадено за хармония. Ако не може да туриш ума, сърцето и волята си в хармония, ти не може да се развиваш правилно. Ти трябва да знаеш, че скръбта е последната граница, зад която [е] радостта. Скръбта и радостта са един интерзал. Разбирането и неразбирането са също един интервал. Знанието води към незнанието. То води към една област, където не знаеш по-нататък. Като кажете един тон, да зазвучат в умовете ви всичките тонове, ще имате един акорд. Оставете мнението, че не можете да пеете. Ако жабата си позволява да пее, защо вие да не пеете? (31.I.1936 год., петък) 292. У вас вътре има един меланхолик; попейте му, бутнете го - това е внушение. Неразположен сте - пейте. Кракът ви е изкълчен - бутайте го, за да се намести. Имаш едно болезнено състояние -попей му. Станете музикални. Музиката е един метод за добиване [на] енергия. (31.I.1936 год., петък) 293. Там, дето има любов и знание, човек може да пее, там всичко става. Музиката е израз на Любовта и знанието. Хармонията е там. Щом попеете, на вас ви олеква, нещо се снема. Ти не може да обичаш, ако не се отвориш, да възприемеш нещо; и туй, което си възприел, на него ставаш израз после. Чрез музиката вие ще приложите втория закон - Любов към ближния. Издишането, това е музика. Мислиш, значи възприемаш; пееш, значи даваш - издишаш. Не може да бъдеш силен, ако не си умен. Ти не може да си умен, ако не мислиш. Нашите чувства, това са Божията мисъл. Тези елементарни работи човек трябва да знае. (31.I.1936 год., петък) 294. Злото иде при тебе, за да вземе нещо от тебе и да се върне назад. А доброто идва при тебе да ти остави нещо и си отива, но пак се връща. Всяка една мисъл, която излиза и се връща при тебе, разчитай на нея. Същото е и с чувствата. Има ограничения, които може да премахнете с тона „до". Когато искаш да постигнеш нещо, трябва правилно да вземеш тона „mi". „Мi" е съединително. Ако в умствения свят нещата са лесни и постижими, „mi" може правилно да вземеш. В „sol" има мекота. Там е цъфтене, но отвън условията трябва да бъдат меки. А при „mi" отвътре условията трябва да бъдат меки. „Dо" представлява мъчнотиите на физическия свят. „Sol" - мъчнотиите на духовния свят, „mi" - на умствения свят. Любовта е туй, което носи светлина и свобода. Със светлината и свободата всичко може да направите. Щом имате любов, вие ще знаете законите на духовния свят. Вие като вярвате в Бога, ще бъдете един гениален музикант. (31.I.1936 год., петък) 295. Да мислиш за Бога, то е закон за тониране: да се тонира духът, душата, умът и сърцето. Никакъв успех не можеш да имаш на земята в нищо, ако твоят дух, душа, ум и сърце не са тонирани. Вие не знаете Любовта като изкуство, също музиката като изкуство нея знаете. Тонът -това са организираните трептения на живота. Музиката е начин за правилно организиране на материята, на мислите, чувствата. Ти, като произнасяш тоновете, като пееш, се тонираш. Да се научите да говорите музикално. Сила Божия е то! За да печелите, трябва да имате знание. Благото на живота не седи в изобилието, а в малкото. Научете се да обичате Бога. (18.II.1936 год., петък) 296. Трябва да обработвате идеите, които имате. Защото не е достатъчно човек да е само даровит певец. Необходими са упражнения. На сегашния език липсва музикалност. За да се даде истинският образ на нещата, трябва говорът да бъде музикален. Противоречията и страданията, които човек сега живее, произтичат от това, че езикът му не е музикален. Като кажете на някого, че го обичате, той се съмнява, защото думите не съдържат обичта, те са като книжните пари, А една музикална дума е силна, динамична. Чрез нея всякога може да се прояви реалността. Тя е като кибритена клечка. Щом я драснеш, и се появява огън. Въздействието на музикалната дума е върху всички еднакво. При сегашните условия, докато човек не се научи да говори музикално, любов не може да има, нито щастлив може да бъде. Бъдещият език ще бъде построен върху основата на музиката. Дотогава човек не може да живее реално. В невидимия свят, във вътрешния свят, не може да говориш, докато не чувствуваш и не мислиш. Музикалният език е мощен! Научете поне една музикална дума - тя е ключът. При музикалния език можете да се родите изново. Щом остарявате, щом се изморявате и могат да ви пакостят, вие говорите на сегашния език. (25.ХII.1935 год., сряда) 297. И когато говорим за разумност, подразбираме такова фино развитие на чувствата, че отдалеч още да виждате нещата и техните последици. Ето защо аз настоявам да станете музикални. Музиката спомага за развитието на духовните чувства. Тя е един метод на мисълта - външната страна на човешката мисъл. Права мисъл не може да има без музика в света. Тя не може да се прояви. Музиката е най-красивият език, с който човек може да говори. В нея всичко е отмерено. Когато човек пее, той има най-хубавото разположение за работа. Всички мъчнотии му се струват играчка. Когато пее, и в най-голямата тъмнина да е, тя ще се разпръсне. Но човек трябва да владее онази музика, която възлиза и се разширява, онази музика, която разредява материята. Защото има една музика, която внася тъмнина, която сгъстява и тика надолу. Тя е музика на тъмнината. Такава е музиката на съвременните кабарета - музиката на подземията. (3.I.1935 год., петък) 298. Духовната музика е магическа музика. Тя не може още днес да се разкрие, понеже хората ще я използуват за зло. При нея, като изпееш една песен, веднага онова, което нямаш, ще дойде през пространстврто. Помнете следното: Музиката е свят, през който трябва да минете, за да ви се отворят всичките възможности. Разбира се, аз не говоря за музиката като едно изкуство за препитание, говоря за музиката като една наука за съзнанието. Тогава ще се научите да пеете по два начина: като пеете, ще разредявате материята или като пеете, ще я сгъстявате. Така ще се научите да моделирате материята. А това е магически закон. (3.I.1935 год., петък) 299. Песента „Аин фаси" На 7.Х.1931 год., сряда, общ окултен клас, лекция „Пътят на постиженията", Учителят даде една нова песен: „Аин фаси, мекри заси, фин земру, ашан меру, суаси син месул, сума си зен фесул." Преводът: „В небесните ширини, в морските глъбини, дето светлината обитава и животът постоянно се проявява." 300.Пеене с мисъл Сегашните хора турят в пеенето чувствуване, затова не успяват. Мисъл трябва да се тури при пеенето. (28.II.1937 год., неделя) 301. Певците Сопранът, тенорът, алтът имат специални мускули, които ако не знаеш как да ги свиваш, не може да правиш правилни упражнения. Един певец, за да знае да пее, трябва да знае да прекара кръвта отпред на челото и после - в ларинкса. Причината на неразположението е отвътре. Силната мисъл и чувство сами чистят. Силният извор сам се чисти, а слабия от вън го изчистват. (7.III.1937 год., неделя) 302.Певец на себе си Човек може да бъде певец на себе си. Не е необходимо и всеки няма да стане певец отвън сега, макар да ви говоря за музиката, защото не е дадено. За да бъдеш музикант, ти трябва да определиш отношението между два тона. Ако не знаеш математика и геометрия, ти не може да станеш музикант. За да бъдеш добър, какво ти е необходимо? Сърцето трябва непреривно да бие, а не тъй бързо, отсечено да бие. (12.III.1937 год., сряда) 303. Упражнение Пейте „mi" 5 секунди, 6, 7, 10, 15, 20, 30, 40, 50 секунди; като дойде до 60 секунди продължително, вие спрете - имате вече достатъчно търпение. Правете тези упражнения. (17.III.1937 год., сряда) 304. Плосък и объл глас С какъв глас ще се молиш, като отидеш при Господа? С музикален глас ще Му говориш, да вземе участие умът. Певци на себе си ще станете. Има практически методи в гласа. Плоският глас се образува от мъчнотиите. Онези хора, които са обичани, имат объл глас. Ще гледате да се освободите от плоския глас. Облият глас е магнетичен. Моли се на Бога да ти помогне да развиеш облия глас. Има песни с плоски гласове. В природата облият глас най-лесно се справя с мъчнотиите, а плоският глас - мъчно. За да се справиш, трябва да знаеш откъде да започнеш. Разумният човек лесно се справя с мъчнотиите. (17.III.1937 год., сряда) 305. Гласът е отглас Гласът ти трябва да бъде отглас на вашата мисъл, да даде нужните трептения. Вашият глас трябва да бъде четен. Вие отивате при Бога и носите един нечетен плод - плосък глас. С плосък глас в Царството Божие не може да влезете. (17.III.1937 год., сряда) 306. Пеене при неразположение Като не си разположен, боли те кракът например, почнете да му пеете. Всички животни обичат музиката. Индусите с гласа си извикват зверовете, змиите и ги разпръсват. Имаш хрема или гърлото те боли - попейте. Благодари, че те е хванала хрема. То е процес на чистене. Ако ле ви хваща хрема, лошо е за вас. Треската с висока температура е едно благословение. Тя лекува всички болести. Огънят на треската изгаря бацилите. 307. Гласът е разумна сила От гласа на човека зависят много работи. Има разумни и неразумни звукове. За да не ви обичат хората, причината е във вашия глас, когато говорите на другите. Плосък глас имат всички ония, които имат завист, омраза. Объл глас имат всички ония, които имат доброто в себе си. Когато говориш, ти трябва да се вслушваш приятно ли говориш. Гласа на човека Господ го е дал като разумна сила. Плоският глас всява ужас, трясък, не вдъхва вяра. Хората се приближават към Бога, за да изправят своя глас. Ще се научите да се концентрирате, ще си отваряте горното си гърло. В облия глас има нещо приятно, привлекателно. Вярата, надеждата, любовта, разумността ще усилят облия глас. Щом човек има объл глас, той е добър. Когато дойде един при вас с объл глас, приятно ви е да седи повече, а ако дойде някой с плосък глас, не можете да го търпите. Лаенето на кучето, ревът на магарето са плоски гласове. Човек едвам е почнал да проучава човешкия глас. В природата ги има всички видове гласове. (17.III.1937 год., сряда) 308. Пеенето и висшите вибрации Когато пеете, ще образувате ония висши вибрации, които ще ви излекуват. Гласа си употребете за лекуване. С облия глас вие се хармонизирате с всички добри хора и разумни същества, които идват да ви помогнат, само като кажете една дума. Трябва да имате чисто сърце, после - светлина вътрешна, за да се помолите на Бога. Ако нямаме тази вътрешна светлина, много органи боледуват от нашето тяло. (17.III.1937 год., сряда) 309. Подмладяване с песен И гласът, като не се упражнява, огрубява. Вземи да четеш и вслушвай се, не други да те слушат. Пейте: „Мога да кажа, че слънцето утре ще изгрей." По 10 минути сутрин попейте. „Де" е тон на движението. „Тьги, скърби, вдигай, слагай, право върви..." Тая песен, като професор: първи път като я изпеете, ще си турите бележка; втори път като я изпеете, пак ще си турите бележка, ще се оценявате сам. За да се подмлади човек, трябва да пее. Пей на своята мисъл, на своята воля. (17.III.1937 год., сряда) 310. Вътрешно пеене Вътрешният Учител което ви каже, проявете го навън. Щом пея и аз се харесвам, и хората ме харесват. От вътрешното пеене се образува външното. Вътрешното пеене е разумно пеене. В школата трябва да се научите всички добре да пеете и добре да говорите. Да се интересувате от хубавия говор. Ще напуснете плоските гласове и ще започнете с облите гласове. Те са магнетични. Всички благословения ще дойдат чрез облия глас. Спокойствие ви трябва. (17.III.1937 год., сряда) 311. Основни тонове и краските на дъгата Който не може да пее и не иска да пее, не може да влезе в новото учение. Който не може да оценява краските, цветовете на светлината, той не може да влезе в новото учение. Червеният цвят. Който не може правилно да възприема основния тон на червения цвят, той не може да разбере Любовта. Портокаленият цвят. Който не може да приема основния тон на портокаления цвят, той не може правилно да развие своя индивидуален живот. Зеленият цвят. Ако не взема правилно тона на зеления цвят, той не може да бъде здрав, не може да бъде и богат. Жълтият цвят. Докато човек дойде до положение правилно да възприема основния тон на жълтия цвят, той никога не може да бъде учен, философ, музикант, художник или поет. Той ще си остане обикновен човек, който тъпче земята както всички живи същества. Синият цвят. Докато не може да възприема правилно основния тон на синия цвят, човек не може да бъде религиозен. Тъмносиният цвят. Който не може правилно да възприема основния тон на тъмносиния цвят, той никога няма да разбере дълбокия смисъл на живота. Виолетовият цвят. Който не може правилно да възприема основния тон на виолетовия цвят, той никога няма да бъде господар на себе си. (25.VII.1937 год., Рила) 312. Човекът е цигулка Струната „sol" представлява духът в човека, струната „ге" - сърцето на човека, струната ,Да" -умът на човека, струната „mi" -душата. Който иска да работи върху духа си, той ще се упражнява на струната „sol". Който иска да работи върху сърцето си, той ще се упражнява със струната „ге". Ако човек иска да работи върху ума си, ще се упражнява със струната „1а". И най-после, ако човек иска да работи върху душата си, ще се упражнява на струната „mi". (25.VII.1937 год., Рила) 313. Новото в света, това е музиката. Ако не си музикален, ти не може[ш] да мислиш, да чувствуваш и да постъпваш. От мислите, чувствата и постъпките зависи нашата музикалност. Всяка сутрин ще пееш, всяка сутрин ще се раждаш. Ако днес запееш, ще изправиш погрешките на вчерашния ден. Петелът, като пее, не става причина да изгрее слънцето, но той оповестява изгрева на слънцето. С пеенето по-лесно и по-добре се живее. 1/2 (половина нота) значи мъж без жена, господар без слуга, ученик без Учител. 1/3 (нота) - значи дом без деца. 3/3 - дом с деца. Квартата е дом с баща, майка и деца. Терцата са баща, майка и син. (24.ХI.1937 год., сряда) 314. За да свириш и пееш За да свириш, ти трябва да имаш мисъл и чувство, душата ти да влезе в цигулката. Свирене без мисъл и без чувство е механическо. Ако дойдете до Божията Любов, всички ще бъдете певци. Аз, като чуя мома да пее, ще ви кажа ще бъде ли щастлива или не. Същото е и с момъка. Ако си болен, почни да пееш: „Аз ще оздравея!" (Учителят пее.) Пей: „Аз вярвам, Господи, ти ме обичаш." За да пеете „Бог е Любов", трябва да си представите, че имате един хубав, узрял плод, с хубава украса, който ще го изядете. Пейте нови песни, които не сте пели. Например: „Мен ме майка роди право да мисля, право да чувствувам." Друг текст: „Надеждата в мен е постижение, а Любовта в мен е обновление". Премия ще има за тези, които ще изпеят правилно. (24.ХI.1937 год., сряда) 315. Музикални звезди Кое е по-хубаво: да снемате звездите от небето или да ги качвате? Вие всички снемате звезди. Една светла мисъл или желание е снемане на звезда. Великите хора са звезди. Трябва да ги снемем, да ги доведем до нас, да ги четем. Бах е една музикална звезда. Шуман е също музикална звезда. Има течения на човешките мисли и чувства. Има течения, които могат да те изхвърлят навън. Има духовни течения, по които трябва да вървите паралелно. (26.ХI.1937 год., петък) 316. Ритмус на свещеното подобие Музиката не седи в цигулката, а в човешката душа, която се стреми да се изрази навън. Ти никога не можеш да свириш, ако имаш една лоша мисъл или лошо желание, или лоша постъпка. Такова свирене, при такива състояния, е тъпанарство (биене на тъпан). Като ви говоря за музиката, не говоря за тази, външната музика. Да седнеш на пианото, то е най-лесното. Когато пеете или свирите и нямате обертонове, хората не искат да ви слушат. Туй е един затворен ритмус. Има един побеждающ ритмус - всичко във всичко. Той има свещено подобие в себе си. Ритмус на свещеното подобие. Какво разбирате под това? Един човек, който ви обича, ако няма отглас на вашата любов, показва, че във вашата любов няма обертонове и хармония. Любовта е музика. Любовта не е в бързането. За всяко нещо има време. Като говори човек, трябва да е музикален. При говоренето да има обертонове. Когато хората не ме обичат, показва, че аз не обичам Бога. Каквито са моите отношения към Първата причина, такива са отношенията на хората към мен. (28.Х11937 год., неделя) 317. Музиката е способност, която принадлежи на Божествения свят. Не вземайте музиката като мода. Външната музика не е музика. Музиката излиза от душата Тя произтича от свръхсъзнанието. Който е музикален, излиза от него една светлина при музиката. Вътрешната красота на човешката душа, хармонията - това е музиката. (1.ХII.1937 год., сряда) 318. Религиозните песни са на чувствата. Чувствата са малки деца, искат да им свирят. Правилно да мислиш, да чувствуваш и да постъпваш е хармония. А музиката е хармония. Като дойдете до музиката, трябва да бъдете свободни, както при яденето. Никой да не обръща внимание на никого. Кой как яде, да ти е приятно. Под музика аз разбирам съзнанието, проявлението на човешката душа! Колко от вас са се проявили музикално? Кой ще излезе сега от вас да пее? (1.ХII.1937 год., сряда) 319. В музиката човек трябва да е много разположен, да няма никакво стеснение, а сега ви е страх. То е хубаво отначало да те осмеят, като пееш. Отначало е дисхармонията, а после иде хармонията. И светът е така създаден - първом е била дисхармонията. Когато има ритъм и музика, и чувства се предават. Българските песни като пеете, все няма разрешение. Човек трябва да бъде весел. Във всичко да вижда хубавото. Страхът препятствува на музиката. Бяхме под робство - като вземеш да пееш, веднага излиза робът в теб. Съвестта е върху страха. Страхът това са корените на човешкото съзнание. Не трябва да излиза горе. (1.XII.1937 год., сряда) 320. Великото в хармонията Великото в света е туй, което не може да се изрази. Всичко в света е разумно. Първото нещо е човешката душа. Второто нещо е човешкият дух. С явяването на духа, животът се явява. Третото нещо е свещеният трепет. Свещеният трепет, това е хармонията в света. Хармонията - човек се е родил. Свещеният трепет е хармонията. Четвъртият принцип е поляризирането. Петият принцип е ритъмът. Ритъмът има своите опасности, има приливи и отливи. Когато имате отлив в ритъма, трябва да се качите в духовното поле. Щом се страхувате, там има отлив в музиката. Ритъмът дава материалите на хармонията. Добрият, умният, силният човек са все музикални. Като казвам да пеем, то е да се проявят всички дарби. Който бърза, времето в него не е развито. (1.XII.1937 год., сряда) 321. Музикантите на Изгрева Оттука, от при нас, ще излязат музикалните гении. Всички музиканти тука са дошли при нас. И Бах, и Бетовен е тук. Бах е дал съдържанието, а Бетовен е развил формата. Дето е Господ, там е и Бах, и Бетовен. Господ е тука и всички музиканти са тука. И Бах, и Бетовен, и Моцарт, и всички са тука, понеже Господ е тук (на Изгрева). Пожелавам ви веселие и радост. (1.XII. 1937 год., сряда) 322. Светът на певеца Един певец е певец, защото той знае как да подхранва своята ципица на ларинкса. Трябва да свършиш музикална академия, за да разберете какво нещо е музикална основа. Който знае да пее, той е влязъл в един свят на прогрес, там има хармония и ритъм. Немузикалността е живот без ритъм. Нещастието е един превратен стремеж назад, а щастието е стремеж напред. (8.XII.1937 год., сряда) 323. Музикален човек е този, който едновременно слуша пеенето на земята, и на духовния, и на Божествения светове. За да може да пее човек, четири елемента се иска: Първо - той трябва да има едно отлично сърце. Второ - да има един отличен ум. Трето - да има една отлична душа. Четвърто - да има отличен дух. При пеенето сърцето може да даде един свещен трепет; цветът на пеенето се дава от ума. Съдържанието се дава от душата, а цената, стойността - от духа. (5.XII.1937 год., неделя) 324. За да бъдеш музикант, нужни са условия. Не може да бъдеш музикант, ако нямате хармоничен мозък и симпатична нервна система и ако нямате развито ухо. Условията ние ги създаваме. Музиката повишава трептенията на тялото. При неразположение, пейте си. (17.XII.1937 год., петък) 325. Певецът е вътре в нас Някои работи чрез баса, други чрез тенора, алта или сопрана ще се постигнат. Не е ли публиката хармонично настроена, ще спънат музиканта. По-грешката е сега в това, че който пее или свири, сега иска да угоди на публиката. Има нещо в нас, което ни коригира отвътре. И ако се вслушаме в този си вътрешен глас, той ще ни научи да пеем. Певецът е вътре у нас. Като пее той, ние ще го слушаме и ще се научим да пеем. После, и един богат има вътре у нас и ако го слушаме, и ние богати ще станем. При пеенето, ти трябва да дойдеш до трептенията на златото и диаманта. А има и още по-горно, когато се пее с Любов. Вие още не сте чули пеене с Любов. Сегашните ни чувства са болезнени, затова нямаме ясна представа за живота. (24.XII.1937 год., петък) 326. Терцата е триъгълник, а квартата е квадрат. Малката терца звучи миньорно. Малката терца ще те избави, да се не удавиш, ако я разбираш. А при голямата терца ще. изгориш, ако не я разбираш. Когато пее някой, не трябва да се приближаваш до него, нито да се отдалечаваш. Цялото тяло на човека трябва да трепти, когато пее, за да образува тонове. Страхливият човек издава трепетлив тон. Когато пее някой, ако не му трепери при пъпа, ако не излиза топлина, не може да пее. Човек трябва да се роди музикант, не само да има орган да пее. И когато ходи, музикално да ходи, музикално да говори. Музиката трябва да се взема като един възпитателен метод. Страданията са миньорен метод. Трябва да разбирате закона на ритъма и хармонията. (4.II.1938 год., петък) 327.Пръстите на музиканта Гледайте тялото на човека стройно ли е, музикално ли е. Малкият пръст на ръката е „mi" -значи мисли. Безименният пръст до него, е „sol". Средният пръст е „si" = правдата, а показалецът е „ге" = движението. Слънчевият пръст - Аполон, безименният пръст - обича красотата. Да" носи качествата на „mi" и на „sol", то се е родило между двата пръста: малкия и безименния (Слънчевия). За да можеш да пееш или свариш добре, трябва да разбираш законите на музиката. Животът е една велика симфония. Искате да бъдете щастливи. Но щастието почива върху известни закони. Щом пръстите са дълги, те са басови акорди, а късите пръсти са високите акорди, ти искаш в малко време да постигнеш много. Двете ръце са един дует - сопранова и басова партии. (4.II.1938 год., петък) 328. Пробуждането на съзнанието Пробуждането става по един музикален начин. Могат да те събудят или с миньорна гама, или с мажорна гама. При миньорната гама са взели нещо от тебе, а при мажорната гама ти дават. 329. Падеревски - великият полски пианист. Падеревски има голяма енергия, която не може да излезе навън. От притеснение е остарял. Той има гениални очи, но не е намерил разрешение. Лунната соната има разрешение само при слънчевата светлина. Всички религиозни хора са все лунна соната. Лунната соната може да те изсуши. В лунната соната човек се събира в себе си, да даде отчет, а при слънчевата човек се разширява. Падеревски е музикант политикан. Там се е спънал. Той, както е настроен, е положителен, издръжлив. Падеревски е един колективитет на цял един народ. Падеревски е един опит, който прави едно музикално общество, за приложение на музиката. Очите му са гениални, дават добро изпълнение. Той си затваря очите. Гледайте природата със свити очи, с един малък процеп и вие. През малката дупчица виждате повече. Вниманието е повече концентрирано, отколкото през голямата цепка. За в бъдеще и малките деца ще свирят като Падеревски. Големите музиканти, каквото придобият, ще го турят като общ капитал за всички. Човек е музикално създаден. Падеревски е едно разцъфнало цвете и всички пчели излизат, събират мед. Това значи да слушаш Падеревски, В съня си човек всичко онова, което си слушал през деня, го обработваш. Лунната соната е обработване на спечеленото. (4.II.1938 год., петък)

Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова Продължение 3 230. Тонът „mi" е жълтият цвят. „Rе" е портокаловият цвят, в който се изразява индивидуалността. Музиката е силна само ако вие можете да съчетаете известни тонове и да съчетаете известни думи, които да съответствуват на тоновете. Ти искаш да станеш музикант, да свириш, но всяко едно упражнение трябва да съдържа ония тонове, които дават подтик на пеенето, защото има тонове, които се губят. (16.XII.1932 год., петък) 231. Сонатите са най-елементарните музикални парчета. Ариите са малко по-продължителни от сонатите, а симфониите са грандиозни, величествени. Мелодията се отличава с голямо огъване на линиите, когато хармонията се отличава с голяма широта и простор, разширение и простор. И линиите на хармонията са по-правилни, а на мелодичните песни са огънати. „Sol" дава простор. В „sol" има светлосин цвят, който показва условията. При „sol" мъчнотиите са по-малко. При „Lа" са по-големи мъчнотиите. Ти не можеш да имаш постижения без доброто и разумността. Най-първо човек трябва да има една идея. Ти като имаш една идея, условията ще дойдат. (16.XII.1932 год., петък) 232. Животът е, който създава всички работи. Щом вие имате живота, щом вие живеете, щом можете да пеете, всичко е постижимо. Щом не можеш да пееш, нищо не е постижимо. Тогава, щом ти можеш да живееш и щом можеш да говориш, всичко е постижимо. Щом можеш да мислиш, всичко е постижимо, щом можеш да страдаш, да се радваш, всичко е постижимо. Страданието показва пътя на постижението. Мъчнотиите са път на постижението. Само че в мъчението постижението е по-далеч от клона на дървото, а при страданието - това е близкият път. По този път трябва да вървиш. Като страдаш, постижението е близко, а когато се радваш, ти си в постижението си. Постигнатото не е реалност, макар че ти го виждаш. (16.ХII.1932 год., петък) 233. Пеенето е музикална способност, то е дарба на ума, а не чувство. Разположението за пеене е здравословно състояние. Хора на плача аз наричам победени хора. Победа има само когато става чрез закона на доброто, на Любовта, на Мъдростта. Мнозина имате желание да се запознаете с ангелите. Онази светлина и знание, които ангелът ще ти донесе, то е, което ще ти помогне, него ще носиш в себе си, а не какво ще кажат хората за тебе. Тяхното мнение не е важно. Музиката има Божествен произход. (27.ХI.1932 год., неделя) 234. Музиката е най-красивият метод за възстановяване на естественото състояние, което природата е турила в човека. Тонът „до" е основният тон, откъдето започва първата човешка мисъл, мисъл, която се отличава от животното. „Во" показва, че човек е излязъл от животинското царство и е влязъл е по-висше царство. (14.ХII.1934 год., петък) 235. Щом вътрешно можеш правилно да пееш, ти имаш правилна мисъл. Здравословното състояние е естественото положение на човешката мисъл. Всеки един от вас е един художник, който рисува природата. Ако я рисувате както трябва, от това рисуване зависи вашето бъдеще. Изпейте „разположи се". Тя има 4 гласни. (19.XII.1934 год., петък) 236. Ако влезете в другия свят, той е свят на пеене. Пеенето там не е кряскане, а думите, мислите музикално ги изказваш. На вас ви трябва музика за оглеждане на вътрешните състояния. Когато пееш, да мислиш. Като чувствуваш при пеенето, ти помагаш на дробовете. С външното пеене се образува една хубава аура. Това е здравословно. Ще пеете за главата си, ще пеете за дробовете си, ще пеете добър да станете, ще пеете за стомаха си и после за цялото си тяло ще пеете. Всеки един от вас трябва да има по една песен „Аз ще мисля право". (22.II.1935 год., петък) 237. Сопранът е майката на пеенето. Басът - бащата. Тенорът - големият син. Алтът е дъщерята. Сопранът е светлина, басът - топлина, тенорът дава широчина, алтът определя границите. Ако знаете да пеете алта, ще знаете да моделирате нещата, да ги хармонизирате, да ги нареждате. (24.V. 1940 год., петък) 238. Музиката може да употребите като лекарство. Като се разболееш, почни да пееш. Ако пееш, когато си болен, тогава си певец. Музиката в съвременния живот е потребна. Вие много енергия харчите. (5. VII. 1940 год., петък) 239. Хармония Човек, който критикува хората и разглежда кой е крив и кой не е крив, не е в сферата на хармонията. Той не е в свръхсъзнанието си. В свръхсъзнанието съществува пълна хармония. Значи човек трябва да разглежда нещата чрез свръхсъзнанието. Любовта трябва да бъде справедлива. Също и Мъдростта. Справедливостта е качество на духа. Тя е от Божествения свят. (16. VIII.1940 год.) 240. Първата октава ако може да вземеш правилно, ти може да излезеш из противоречията на физическия свят. Втората октава е на духовния свят, третата октава - на умствения свят, четвъртата - на причинния свят. Ти тона „Lа" не може да вземеш правилно, ако твоята мисъл не е организирана. „Si", ако вземеш правилно, тапия ще вземеш. „Fа" - градинар си. Един поет е градинар. В оня свят работа и учене има. (25.IX. 1940 год., сряда) 241. Музикално всички тонове са свързани със земята. Например, ако някой не е взел правилно тона „Fа-диез". тебе ще те заболи главата. Някой път от неправилно взет един тон цяло сътресение може да стане със земята. (29.Х.1940 год., неделя) 242. Музиката е за да координира нещата - правилно да дадеш и правилно да вземеш. Да обичаш е изкуство. И правилно да постъпваш е изкуство. Пеенето е по-високо изкуство. (1.ХI.1940 год., сряда) 243. Музиката има един хармоничен мотив с постижение. Да употребите музиката за самовъзпитание. Молитвата трябва да бъде с постижение, затова трябва да бъде музикална. Тя трябва да бъде хармонична. Музикалното чувство не е развито сега. Любовта е нещо музикално, чувствуваш нещо приятно. На окултния ученик му трябва музиката, за да сменя своите състояния. (12.II.1937 год., сряда) 244. Българинът е изгубил музикалността, понеже е изгубил любовта си към Бога. Той изнася всичко пред хората за баща си, за майка си. Хубавите работи може да изнася, но лошите не трябва. Може, но пред някой философ. Българинът мяза на американеца, обича разнообразието. Американецът казва: „Пари да има, музика ще си купя, радио, грамофон." (1.ХII.1937год, сряда) 245. Всеки един от вас трябва да се упражнява, трябва да се учи. Без музика не може да се молиш. Като се молиш, да забравиш себе си, да забравиш всички скърби и несгоди. Работите ще ти тръгнат, ти си спънка. Като тръгне твоята работа, на стотина други ще тръгне. Честният човек е музикален човек. Ти трябва да си туриш в ума си да се научиш да пееш. (10.II.1937год., сряда) 246. Първата музика е на старите, хармоничната - на младите, а третата е на красотата с постижения. Много от вас са музикални, но не работят. Не оставяйте за друго прераждане, защото няма да ги има тези условия. Животът е един мелодичен кръг. Всички певици, които искат да пеят, искат да се харесат на хората. Не се пее така. Певецът е един проводник. (10.II.1937год, сряда) 247. Пазете се, има и астрални крадци, има и астрално знание. Ако твоят дух, душа, ум, сърце пее, ще ти остане ли време да се караш? Дълбока история е пеенето на птиците. Има песни без разрешение . Има и песни с разрешение. Песните с разрешение тонират. Песните без разрешение* детонират. Духовните песни тонират, а светските - обратното. Неуспехът ви се дължи на непеенето. Във вярата е разрешението, а в Любовта е постижението. (10.II.1937 год., сряда) * разрешение - в смисъл решаване на проблем, задача. (Бел. М. И.) 248. Миналото е песен на стария, настоящето е песен на младия. Тонът „ге" дава движение, ход, а „mi" - почваш да мислиш. Правете превод на песните. Турете мисълта си: „Господи, искам да пея." Като попееш, начни да мислиш. В другия свят като отидеш, трябва да пееш. (10.II.1937 год., сряда) 249. Някои се държат за народните песни, но те трябва да се пречистят. Музиката не позволява да губиш ритъма, нито да продължаваш. Чрез пеенето ще научите търпение. Всякога, когато ви дойде едно мрачно състояние, значи в миналото този час сте го прекарали немузикално. Като почнеш да се сърдиш, почни да пееш и ще видиш, че ще ти дойде светлина. Това е за самовъзпитание. Трябва да подчинявате човешкото на Божественото. Вие пеете все на миньорна гама. (10.II.1937 год., сряда) 250. Бъдещият живот без музика е нещастен. Музика е да почнеш да мислиш, да чувствуваш и да постъпваш. Съвременните хора вземат механически музиката. Съвременната музика е механическа. Петолинието е търговска работа. Петолинието е Меркурий - търговец е той. Хубавите песни на умрели хора не ги пейте. Разваляш ги. Има една музика с 6 линии. Младият пее, изправя се, а старият се изкушава. Това са алегории. Когато не мисли човек музикално, главата на човека натежава и [той] я навежда. Не е пял за главата и за различните органи, и те заболяват. Щом запееш например за ръката, мисълта се насочва на тоя орган и кръвта приижда, и органът оздравява. Без музика се стесняват и с музика се разширяват кръвоносните съдове. Щом живеете добре, вие сте в Господа, не живеете ли добре, вие сте извън Бога. Да има една вътрешна обмяна. Музиката е най-добрият проводник на Божествените сили. (1.IV.1942 год., сряда) 251. Всеки един тон, който може да вземеш, ще ти предаде едно качество. Има три основни октави. В една гама вземеш ли „до", тягостното състояние ще мине. Не пееш ли, тягостното състояние ще те държи дълго. Добрите мисли, говориш ли за тях, ти си вътре, не говориш ли за тях, ти си вън. Добрите мисли, чувства, постъпки те въвеждат вътре. Вие имате механически препятствия в музиката. Младите моми и цигулари пеят и свирят, за да хванат някого. Това е материална музика. Не пееш ли, ще боледуваш; пей, за да си здрав, за да живееш хармонично. В природата става обмяна. Музика, в която умът, сърцето и волята не вземат участие, не е музика. Не мислиш ли както трябва, гласът надебелява. (1.IV.1942 год., сряда) 252. В дърветата мъжът ражда, то е мое разбиране. У хората жената ражда. Под думата „раждане" - значи учи се да пее. В човешкия свят мъжът е на заден план. Ако живееш добре, чувствата, които изработваш, мисълта, ще те ползуват. В духовния свят чувствата са важни, а в умствения свят -умът. В невидимия свят по пеене най-първо държиш изпит за редник, а постепенно се повишаваш до генерал. Мнозина не отговарят на чина си. Човек трябва да знае как да използува гнева си, за което е надъхан. Аз не разбирам цял живот вие да пеете, но има един ден - пееш, една работа се извършва с пеене. Има и едно вътрешно пеене. Пее ли ти нещо вътре у тебе, работите ти вървят. (1.IV.1942 год., сряда) 253. Ако майката ти те е заченала в ума си без музика и в духовния свят - без чувства, и на земята - без добри постъпки, вашата работа е загубена. Не си правете илюзия, че в света можете да бъдете почитани без добра и светла мисъл, без музикално чувство и постъпки. Злото без музика не може да се победи. Всяка немузикална мисъл, чувство носят отрова. (1.IV.1942 год., сряда) 254. Артериалната система у човека е мажорна гама, а венозната система е миньорна гама. Музиката приравнява нещата и на всяко нещо дава своята цена и съответната необходимост. Ако искате у себе си да произвеждате съответната енергия, трябва да умеете как да пеете, свирите. В древността музика са учили, без музика са нямали успех. Щом си неразположен, показва, че не пееш. С песен ще научиш много повече, отколкото 20 години да учиш морал. (1.IV.1942 год., сряда) 255. Мислите, чувствата и постъпките са семена, които Бог ти дава, да засявате. Да пееш, това значи да сееш. По-лесна работа от пеенето няма. Събудите се сутрин - какво ви коства да си запеете? Навсякъде и всякога си пейте. На земята някои от хората представляват тона До, други - Ре и пр., всеки е различен тон. Някои представляват мажорна гама, други са миньорна гама, някои са хроматична гама. Не кипвай за нищо и никакво. Не си пял, затова твоят приятел не е успял да дойде на уреченото време. Човек, който не знае да пее, никакъв покой не може да има. (1.IV.1942 год., сряда) 256. Средата на Моцарт е била много груба. И Моцартовата музика дойде да омекоти тая среда. И сега, която музика иде, има за цел да омекоти тая среда. Старайте се да бъдете проводници на новата музика. Светлината е музика за ума, топлината е музика за сърцето, а силата е музика за волята. Ум без светлина е груб, сърцето без топлина е грубо и тялото без воля е слабо. (1.IV.1942 год., сряда) 257. Духът Божий е едно същество, най-музикалното в света. Да пееш значи да се измиваш, да привличаш Божественото благословение в света. В новата епоха ще влязат ония, които знаят да пеят. Стар съм, защото не живея добре. Човек, който не пее, отслабва, остарява, оглупява. Не да казваш другите да пеят. А ще кажеш: „Ще пея за ума си, за сърцето си, ще пея за тялото си." Музиката продължава живота. Отбиете ли едно музикално течение, няма чрез какво да се обновявате. (1.IV.1942 год., сряда) 258. Всички хора, у които музикалното чувство е развито, живеят добре. У които е вложено музикалното чувство, но не работят, ги задигат преждевременно от тоя свят. Всички музикални парчета, които ви се дават, пейте ги. Не мислете, но започнете една песен както и да е. Препятствия има в ума, чувствата и волята. Музиката е един резултат. Речта на човека трябва да бъде музикална. „Ще постигна всичко, що желая." Пейте го. Когато пееш, не мисли, че си възрастен. Тази песен е за смяна на състоянията у човека *. (1.IV.1942 год., сряда) * В песнопойката на Мария Тодорова е отбелязано отзад, че тази песен е дадена през 1942 год.; същата песен я има на стр. 93: „Песен на светлия път", където е нотирана, с текста. От тетрадката на Пеню Ганев извадихме онези цитати, които той си е записал, присъствувайки на тази лекция на общия окултен клас на 1.IV.1942 год., сряда. На корицата на тетрадката той си е записал песента, която представяме тук (вж. Стр. 709 от оригинала, а тук стр. 659). (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев.) 259. Музиката е основана на Божествената мисъл. Ако не знаеш да мислиш, да чувствуваш Божествено, никаква музика не можеш да изразиш, не можеш да пееш. Най-хубавата музика се предава с четвърт тонове. Трябва да пееш, да се регулират теченията в тялото ти. Има етерно пеене. Има пеене, което като пееш тихо, трептенията отиват надалеч. Чак на Месечината ще те чуят. Силното пеене надалеч не отива. С мисъл всичко става. Когато душата е будна, отговаря се на молитвата. С музика да се възпитаваш. Музиката може да даде най-добрите методи за възпитанието. (25.III.1942 год., сряда) 260. Хубавата мисъл трябва да ви радва, ако искате да сте добри певци на мисълта. Трябва да се храните с разнообразните плодове на музикалните тонове. „Sol" в дадения случай изразява чистота. Онези, които обичат чистота[та], много естествено вземат „sol". Слушаш ли неверни тонове, то ще ти се отрази за бъдеще. (27.III.1942 год., петък) 261. Има известни отношения между образите. Всички образи са създадена от разумни същества. Човешкият дух, душа, ум и сърце пеят. Човешката воля е останала много назад. Тази музика, която има сега, е за човешката воля. „Dо" е основен тон. В бъдеще ще има специални училища, чрез музика ще си поправят лицето. Музиката е най-хубавата козметика. Най-хубавите работи се предават музикално. (8.IV.1942 год., сряда) 262. Музиката ще считаме като едно от великите блага, чрез които светът се повдига. Нещастията идат, когато спрем музикалния ход на нещата. Основният тон е Любовта. На физическия свят основен тон е Доброто, в духовния свят - Справедливостта, а в Божествения свят е Разумността. За в бъдеще ви трябва знание, за да можете да използувате музиката. Едновременно трябва да бъдат заняти и умът, и сърцето. (10.IV.1942 год., петък) Песен на светлия път (за смяна на състоянията) от Учителя

Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова 151. Музикално съзнание Човек не може да бъде щастлив, да мисли, да е религиозен или учен, без музика. Виждането е функция на съзнанието. Човек с пробудено съзнание вижда навсякъде какво има. Достатъчно е за човека да има музикално съзнание, за да узнае всичко, което пожелае. (19.I.1936 год., неделя) 152. Ако музиката дойде да управлява света, най-малко 70 % от всички катастрофи на земята щяха да се избегнат. Тези хора, които искат да се повдигнат, нека да започнат да пеят. Всякой да пее за това, което му е дадено да върши. Ако пеят хората, ще има по-малко болести, ще има хармония в къщи и с по-малко дрязги. Всичко ще тръгне напред. Христос казва; „Преди да възлюбим Господа, да Му попеем." Ако ти хареса Господ пеенето, ще те възлюби. Никой не може да е възлюбен на друг човек, ако не знае да пее, защото разумният човек няма среда да се прояви. Той има желание да ни даде нещо, но ако човек не знае да пее, това внася в душата на другия тъга, че не може да ти помогне. (19.I.1936 год., неделя) 153. Потребно е пеене. Човек не може да се спаси без пеене. Не пеене в обикновения смисъл на думата. Ако в човешкото съзнание пеенето не стане среда, в която съзнанието да функционира правилно, човек не може да поддържа духа на спасението и ще се обезсърчи. Един човек, който има това музикално чувство в себе си, никога не се обезсърчава. Между музикантите престъпници няма. Ако в света имаше [тази] музика, за която говорим, тя щеше да го преобрази. (19.I.1936 год., неделя) 154. Много лоши навици бихме победили у себе си, ако знаехме как да взимаме основния тон на музиката. Щом човек се колебае, тонът не е верен. Ако имаме някакви противоречия в себе си, в ума и сърцето си, щом запеем, те изчезват. 155. Когато Христос дойде, във всяка къща трябва да се чува песен, не обикновената песен. Тя не може да се пее между хората, съзнанието на които не е пробудено. Когато това музикално чувство се пробуди, това ще е началото на царството Божие на земята. Между хората ще има разбирателство тогава и те ще се простят завинаги с болести, сиромашия, недоразумения. Когато дойде Христос, тогаз хората ще чуят истинската музика, която ще възкреси. Новото учение ще влезе с музика в света. Тази наука ще бъде основа и ще има единство на съзнанието. „Всичко, което чух." Питат хората кога ще чуят. Това зависи от музикалното им чувство. (19.I.1936 год., неделя) 156. Човек желае три неща. Той желае да бъде свободен, да има светлина и живот. Ако човек не придобие свобода, не може да придобие светлина, ни знание, ни живот. Ако у човека не се пробуди съзнанието, ако не дойде музиката, той и другите неща не може да придобие. Музиката се взима в един широк смисъл като един преходен период. Тя е диагонал в един квадрат, или двата диагонала, които отделят кръга. С един музикален човек не може да се влезе в противоречие. Има една хармония на сферите. Всяка звезда си има хармония. Един ден, когато хората се пробудят, ще чуят симфонията на вселената, когато всички разумни светове пеят. себе си, ако знаехме как да взимаме основния тон верен. Ако имаме някакви противоречия в себе си, (19.I.1936 год., неделя) 157. Съставният елемент на живота Музиката въвежда в тази нова област, дето огън не разрушава. Музикалният огън не разрушава. Единственото нещо, което не разрушава, това е музиката. Любов без музика руши и това са страстите. Любов с музика никога не руши. Мисъл с музика никога не руши. Мисъл с музика никога не руши, но мисъл без музика руши. Морал без музика руши и мисъл без музика руши. Морал без музика руши, но морал с музика не руши. Животът без музика се руши, животът с музика не се руши. Всички неща, в които музиката влиза като съставен елемент, не рушат, а съграждат. Това е основно положение, което човек трябва да вярва. (19.I.1936 год., неделя) 158. Ако човек развие в себе си това музикално чувство, всичкото богатство е отворено за него. Ако човек иска да тръгне по новия път, нека започне да пее, да използва живота си, за да възкресне. Сега не е време да се прераждат хората втори път. Сега е време за възкресение. А за да възкръснат, хората трябва да станат музикални. Сега не е време да става човек учен, религиозен, силен. Най-реалното е да стане музикален. Нека всеки отделя по 5 минути сутрин, обед и вечер, за да попее. Онази песен е хубава, в която думите имат едно значение, а не две. Истината е Истина, а не лъжа. Любовта е Любов, а не нещо друго. Гладът е глад, жаждата е жажда, а не нещо друго. „Всичко, което чух, ви го казах." Отчасти е казано, отчасти ще се разбере и отчасти ще се изпълни. Но все пак всичко е хубаво и нека посрещнем новите, светли бъднини с песен. (19.I.1936 год., неделя) 159. Песента „Махар Бену" „Махар" - значи Великият Дух слиза при бедните, да им даде условия да учат, да им помогне. Големият Махар да слезне. Всякога трябва да слезне една ваша мисъл, да й дадете условия да се прояви. (8.VII.1938 год., петък) 160. „Махар Бену" значи Великият Дух, Великият Бог, Който слиза да помага на малките. (16.1Х.1938 год., петък) 161. Значение на тоновете Тонът „mi" е мислене, тонът „ге" е движение. Тонът „sol" е разцъфтяване. Тонът „lа" събира нещата, той е един плод, който може да се яде. (18.IX.1938 год., неделя) 162. В музиката най-първо ще започнеш с любов, после ще дойде топлината, знанието и свободата. Един музикант, който има любов, знание и свобода, има кой да го слуша. Той предава, но и получава от слушателите. Вие сте тука само радиото. Няма реалностите, те са далеч; и аз съм далеч от вас, затова не ме разбирате. Турете за основа в живота си Любовта, ако искате да успявате. Ние се нуждаем от хора свободни. Да учиш музиката заради самата музика. Има една музика, която аз зная, която като запееш, веднага слизат светиите, ангелите и ти ще имаш една публика от светли същества. Индусите знаят долната музика, че като запеят, събират змиите, животните. Всичко е предвидено. Нищо не става случайно. (18.IX.1938 год., неделя) 164. Всеки ден си попявайте. Работете върху мислите и чувствата. Духът всеки ден ви подбужда. Слушайте Го. Оставете посторонните неща, които ви отвличат. (28.IX.1938 год., сряда) 165. Тонове Туй, което ще произведеш с един тон от трета октава, не можеш да го произведеш с тон от първа октава. Ако някои неща не ви са приятни, например страданията, значи че тоновете в живота не вземате вярно. В скръбта ще придобиеш нещо, а в радостта ще изгубиш. Щом си скръбен, нищо не харчиш. Бог иска да опитаме и радостите, и скърбите. Скръбта е изоставена работа от някого; ако ти я свършиш и успокоиш скръбта, значи ти си умен и ще получиш една радост. А всяка една радост е свършена работа. Щом недовършената работа я свършиш, скръбта ще се превърне на радост. Довършете работите си и ще дойде радостта. (23.IX.1938 год., петък) 166. Истинска песен Всеки един от вас най-малко може да направи от своя живот една песен и като запеете вашата песен, ако децата ви са болни, ще оздравеят, ако къща нямате, веднага ще я имате. На Бога да служиш с най-красивото, което имаш в себе си. С Любов и Дух да служиш. Истината е един метод, една от най-красивите форми, в които Духът облича най-възвишените мисли и чувства. (16.Х.1938 год., неделя) 167. Който иска да стане музикант, да посети 100 души музиканти. Да им погледа къщите и да му стане приятно. Същият закон важи, когато искаш да станеш богат, учен, философ, художник или ангел, или светия и пр. (15.XII.1939 год., петък) 168. При пеенето е необходимо сила, усет и мисъл. Силата е основа на усета, а усетът е основа на мисълта. Младият започва със силата, възрастният - с усета, а старият - с мисълта. Ако в пеенето ви няма сила, усет и мисъл, песента ти е неразбрана. Всяка мисъл трябва да има сила и усет. Същото е за всяка една работа. Усетът трябва да има топлина, мисълта трябва да има сила, а силата да има доброто. Сила, усет и мисъл, те трябва да влизат като основа във вашия живот. (22.ХII.1939год., петък) 169. Тонът Всеки тон трябва да има сила, усет и мисъл. Когато в съзнанието ви изпъкват формите с всичката си красота, това е тонът „sol", а зрелите плодове - тонът ,Да". Трябва да имате усет и мисъл, за да постъпвате музикално. Най-великата музика е добрият живот. (22.ХII.1939 год., петък) 170. Единственото същество, което помага отвътре, е Бог. Сила, здраве и богатство. В пеенето, щом пееш и не придобиваш нещо, ти не си пял както трябва. Новите хора непременно трябва да пеят. Пейте и възпявайте Господа в душата си. (Учителят пее „ Сила, здраве е богатство" с много вариации.) Радвайте се, че сте в един свят на възможности. Необходимо е едно спокойствие на душата. Човек да благодари за всичко. Когато дойде Божият Дух, Той знае как да раздвижва човешките неща. Оставете Бога да действува във вас. (3.I.1940 год., сряда) 171. „Сила, здраве е богатство" За три месеца пейте „Сила, здраве е богатство". Станеш от леглото - пей. Които са нервни, ще ги лекуваме чрез песни. Сила, здраве е богатство. Силата стои в ума, сърцето и волята. Непреривно освобождение ви е необходимо. Става наслояване и всяка сутрин, като станете, очистете ума, сърцето и тялото си и почнете работата си. (3.I.1940 год., сряда) 172. Песента „Махар Бену" е за сърцето, „Фир-фюр-фен" е за ума, а „Давай, давай" е за тялото. (27.ХII.1939 год., сряда) 173. Интервалите Квартите вървят по мъжка линия, а терците - по женска линия. (27.XII.1939 год., сряда) 174. Който не може да пее, не е добре организиран. Сърцето е, за да управлява любовта, умът е, за да управлява мисълта, а волята е, да управлява правдата. Докато ти чувствуваш, духовното сърце работи. Истината, това е човешката мисъл. Без нея ти не можеш да мислиш правилно. Без истината нищо не може да се внесе в човешкия ум. (29.ХII.1939 год., петък) 175. Ослабнат ли ти краката, пей: „ге-ге-ге"! При неразположение пей: „sol-sol"... Когато имам ограничение и неразположение, пея: „do-ге", ,dо-ге", do-rе-mi-fа", „dо-ге-mi-fа-sol". Пейте, когато сте тъжни. При скърбите музикалните вълни са дълги. Вълните на радостта са къси. (26.1.1940 год., петък) 176. Предназначение на Школата Най-първо запали ламбата - ума, после печката - сърцето, салонът да бъде осветлен и отоплен, а ти седни като публика и чакай великият артист да дойде да ви даде концерт. Създавайте условия в себе си, да дойдат великите артисти на мисълта у вас, да дават концерти и да ви учат. Това е предназначението на една окултна школа. (4.II. 1938 год., петък) 177. Когато пее някой, ако не му трепери при пъпа, да излиза топлина, не може да пее. Цялото тяло на човека трябва да трепти, когато пее - да образува тонове. Човек трябва да се роди музикален, не само да има орган да пее. Музикално да говори, музикално да ходи. (4.II.1938 год., петък) 178. Пръстите на ръката и тоновете Малкият пръст е „mi" - мисли, Слънчевият пръст (безименният) е „sol" - тържественост, обича красотата. Средният пръст е „si" - правдата, а показалецът е „ге" - движение. За да можеш да пееш или свириш добре, трябва да разбираш законите на музиката. Животът е една велика симфония. Искате да бъдете щастливи, но то почива върху закони. Пробуждането става по музикален начин. Могат да те събудят или с миньорна, или с мажорна терца. Щом пръстите са дълги, това са басови акорди, а късите пръсти - високите акорди. Те искат в малко време да постигнат много. Палецът съставлява главата на човека. Двете ръце образуват дует, сопранова и басова партия. (4.II.1938 год., петък) 179. Двама души не могат да се обичат, ако не знаят музика. Музиката е един метод, който примирява големи противоречия в живота. Вие, силните, носете бремето на слабите, а слабите да благодарят на Господа за това. (6.II.1938 год., неделя) 180. В сопрана има най-високи тонове, в баса - най-ниски. Ти не може да станеш цигулар, ако не си свършил, ако не си учил баса. Басът е материалният живот, а сопранът - оня, възвишеният живот. (9.II.1938 год., сряда) 181. Петолинието на ръката Палецът казва: „Ти си дошъл да служиш на Бога", показалецът - да бъдеш благороден, средният - да бъдеш справедлив, безименният - да обичаш изкуствата, науките, а малкият - да мислиш. То е тонът „mi". Това е музика, това е петолинието. Вие сте сгодени чрез петте пръста на ръката си с тези добродетели. Господ работи и страда, а вие не искате да работите и да страдате. (9.II.1938 год., сряда) 182. Ако употребявахте музиката, колко пъти вие щяхте да съборите Йерихонските стени -мъчнотиите, които ви заобикалят! Музиката лекува всички болести и недъзи. Има пеене, при което болният оздравява. Има пеене, като запея, желязото се стопява. Като разрешим всички мъчнотии, това е Истината. Най-мъчните парчета са при Истината. Там са най-неправилните тактове - сърцето не върви в акорд с ума, умът не върви в акорд с волята. Музикалният свят е устроен от Мъдростта. Ако не си умен, ти не можеш да пееш. Човек е създаден чрез музиката и чрез нея ще се поправи. (13.II.1938 год., неделя) 184. Под музика аз разбирам един човек, който слуша гласа на Бога, има хармония в себе си, който е възпял Божията Любов и слуша Божия глас. На него се дава новото име. (16.II.1938 год., сряда) 185. Колкото ставаш по-музикален, толкова трептенията стават по-нежни, по-фини. Музиката е един метод, който ни спомага да се освобождаваме от хиляди нисши същества, които носят отрова. Всяко безверие, съмнение, користолюбие и пр. носят отрова в себе си. И всяка лоша мисъл и чувство носят отрова. Сега ние учим закона за превръщане мъчнотиите. (20.II.1938 год., неделя) 186. Мелодия и хармония Има мелодии, с които човек може да се подмлади. Хармонията е отзвук на Бога. Бог ни отговаря на четири гласа. А мелодията е песен на душата. Затова, пей тихичко, за да те чуе Господ и да ти отговори с хармонията. Растежът седи в една вътрешна придобивка. (20.II.1938 год., неделя) 187. Музикални думи Има немузикални думи, които носят нещастия. Например недоволството, .неразположението, тъгата и пр. Когато се молиш на Бога, когато Му говориш, чист трябва да бъдеш и музикално да Му говориш. (23.II.1938 год., сряда) 188. Яденето е първата музика. От степента на музикалното чувство зависи и яденето на човека. Цялата музика е у човека. Основният Божествен тон е палецът на ръката му. Основният човешки тон е показалецът, а другите пръсти пригласят за хармонията. Първо учете мелодията, а хармонията отпосле ще дойде. Пейте на Господа с хубави мелодии. Молитвата е пеене, (23.II.1938 год., сряда) 189. Ако аз съм в съгласие с това Слово, всички работи ще ми се уредят и всички погрешки ще се изправят. Като пееш, ако ти си доволен, хубаво си пял. Всички трябва да се научите да свирите. Ако не знаеш да свириш и не държиш добре цигулката, ще създадеш страдания в себе си. (23.II,1938 год., сряда) 190. Когато дойде една скръб, аз я разигравам - почвам да й свиря и тя се разиграва. Радостта е проявена скръб, а скръбта - непроявена радост. Сутрин, като станете, попявайте си най-първо. 191. Музиката е нещо разумно. Тя може да засегне човешките чувства и човешката мисъл. Тя иде от най-възвишен свят! Ако стомахът и дробовете не са в нормално състояние, ти не можеш да пееш. Лошите условия показват, че музика ви трябва. Трябва да пеете за стомаха си, за дробовете си и за мозъка. (25.II.1938 год., петък) 192. Пеенето не е само един звук. В музикалния свят всеки един тон е един ангел. Всеки тон има по 7 тона. Тези тонове се различават по качество. Повишението на тона „до" показва, че яйцето е излюпено. (25.II.1938 год., петък) 193. Има една музика, която е условна, а има друга, която е извън условията. Ако кажеш: „Аз не мога да пея", ти си невежа. Пеенето е присъствие на Божията душа. Може да пееш само на Онзи, Койтоти е дал сърцето, дробовете, устата. Пък като пееш на Него, може и други да те слушат. Музиката е говорене. (25.II.1938 год., петък) 194. Трябва да създадете условия, при които мъчнотиите да се премахнат. За да премахнете една мъчнотия, вие ще отидете при Господа, под Неговите крила, ще се сгушите и ще стоите 21 ден, докато почувствуваш топлина и чуеш Неговия глас, който ще ти каже: „Стани!" (Учителят пее тази дума.) * Като пея, целият музикален свят е около мен и в мен, вземат участие, и ако пеем, те ще направят нещо за нас - всеки ще пусне в паничката по нещо. (25.II.1938 год., петък) *Кокошката измътва яйцата за 21 дни и се излюпват пилци, затова се споменава това число. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев.) 195. Всеки ден казвай: „Аз мога да пея по-добре." Щом пееш хубаво, не си сам, много с тебе пеят. В музиката не е ангажиран само един човек. Има музикални часове. Не всякога може да се свири и пее. Ако не зная да пея, аз ще си представя, че съм голям певец и ще почна да мисля за този, за онзи гениален певец - обикалям всички певци и аз пея като тях. След 2-3 години ще видите какъв преврат ще стане във вас. (25.II.1938 год., петък) 196. Певецът се отличава с няколко качества. За да бъдеш имаш един отличен певец, не трябва да имаш никакво разочарование, изкушение, смущение и болест. Човек трябва да знае как да бута кордите на душата си, за да мисли. (2.III.1938 год., сряда) 197, Музиката е един начин за подмладяване. Тя е изкуство и сила. Музиката не е от земен характер. Тя е нещо вътрешно. Който не е вътрешно музикален, и външно не е. Който не е вътрешно духовен, не може да бъде музикален. При музиката трябва да вземат участие сърцето, умът и волята. (2.III. 1938 год., сряда) 198. Всяка болест с песен се лекува. Всички болести идват за концентрация. Като те заболи глава или корем, концентрирай се и почни да му пееш - ще видите как ще изчезне болестта. (2.III.1938 год., сряда) 199. Духовният човек е музикален във всяко едно отношение. От своите мисли и чувства и постъпки ще се подигнеш, ще извадиш силата. (6.III.1938 год., неделя) 200. Доброто и Любовта идат от Бога. Когато искаш една работа да свършиш, ще вземеш ,dо". Основният тон на Любовта, свързвайте го с тона „sol", а тонът - с доброто. Тонът „mi" дава условията. (16.III.1938 год., сряда) 201. Музикален е този, който знае всяка постъпка как да я постави. Щом пожелаете на земята да станете добри, ще имате голямо противодействие. Благото винаги се дава на лошите хора. Вие сега сте поставени да опитате горчивото и сладкото. Туй, което вие учите сега, друг път не може да научите. (23.III.1938 год., сряда) 202. Акордът на песента „Бог е Любов" Тонът е - ако си в затвора, излез навън. Тонът „mi" - като излезеш навън, намери си някоя работа. А „sol" - наяж се добре, учи добре, да получите хубава бележка. Това означава акордът „do-mi-sol". (Бележка на съставителя: Този акорд се намира в емблемата с триъгълника, на петолинието отдолу. Този акорд е за песента на Учителя „Бог е Любов". Вж. „Изгревът", том IV, стр. 589 - 590 от оригинала /хартиения - ГСК.) (18.III.1938гоя, петък) 203. Музиката у вас ще се обуславя най-първо от материалното ви положение, то е вашето тяло; после - от вашата мисъл и от вашето чувство. Всяка една мъчнотия, която имаме да преодолеем на физическото поле, е тонът „dо". Щом се разреши една мъчнотия, човек запява. Музиката се е образувала от разрешението на мъчнотиите. 204. Човек в своето дишане пее. Ако диша правилно, има една музикалност в дробовете. Ако дробовете пеят правилно, отлично е пеенето. Всяка една бронха издава по един хармоничен тон. Има един симфоничен хор; ако си турите ухото на дробовете, ще чуете правилното дишане. (25.III.1938 год., петък) 205. Между тоновете има една зависимост. Спъвате се в тона „до" - значи имате едно съмнение там. Музиката не търпи никакви съмнения. Щом мислиш и чувствуваш добре, ти ще го изпееш добре. Не трябва да се колебаеш и да мислиш, че няма да го изпееш. (25.III.1938 год., петък) 206. Песента „фир-фюр-фен" „Fir-fur-fen" значи: движа се, ще цъфна. Имаш лоши условия, но има нещо разумно, което ще преодолее лошите условия. Кажи: „Аз съм кал, от която Бог ще направи най-хубавото гърне." От богат човек нищо не става. Които не знаят, те учат да пеят. Богатият трябва да изгуби богатството си, за да почне да пее. Ще учиш да пееш заради самата музика. Ти ще пееш, за да получиш Божието благословение. Не в пеенето, а в самото разположение да пееш ти ще получиш Божието благословение. Ще бъде то. Има една вътрешна страна на пеенето. Щом мислите добре, щом чувствувате добре, щом постъпвате добре, ще получите Божието благословение. Калта, която е у тебе, използувай я, направи хубави грънци. Лошото у тебе, това е калта. Изработи я и направи грънци и ги тури в пещта да се опекат. Тази кал трябва да се опече. Ако минеш през пещта, умен ще станеш. Ако не обичаш огъня, ще изгориш; и обратно. Без пеене нищо не може да се постигне. То отваря един път, дава едно разположение за възприемане на Божиите блага. Има вътрешна и външна музика. При интензивните желания времето се скъсява. Правата линия носи най-хубавите постижения. Кривата линия е опити на много прави за постигането на една цел. Давам ви за задача да пеете „Fir-fur-fen" за цяла седмица. Калта да се изпече, условията да се използуват и благото да го възприемете и да го почувствувате. Това значи „Fir-fur-fen tao bi aumen." Никога не искайте да постигнете крайната цел в живота. Крайната цел на живота е смъртта на земята. Крайната цел на смъртта е животът. Смъртта и животът дават тон. Като дойде смъртта, пей и тя, като види, отива си. Да мислиш, да чувствуваш, да постъпваш добре и да пееш добре - това са условията, върху които се съгражда животът, и който ги има, може всичко да постигне. (25.III.1938 год., петък) * *Този откъс е от тетрадка на Елена Хаджи Григорова. Откъсът с № 70 от същата лекция е из резюме от тетрадка на Пеню Ганев. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 207. Чрез трептенията на тоновете се предават цветовете и енергиите в човешката мисъл и чувство. Онези, които искат да им тръгне добре, трябва да бъдат музикални; не тази, външната музика, но да имаш музикалност в мислите, в чувствата и в постъпките. (27.III.1938 год., неделя) 208. Музиката като хармония и като живот - това е смисълът на музиката. Говорете и пейте на будни хора, а на спящите не им пейте, оставете ги да си спят, те си почиват, не ги будете преждевременно, докато не са си отспали. (20.IV.1938 год., сряда) 209. Плътни тонове са слизане надолу. Силата, богатството са плътност, слизане надолу. Богатият не може влезе в царството небесно, понеже е много тежък, плът. Богатството е слънчева енергия, набрана прана. Цялата наша Слънчева система се движи в праната. Нашата Земя е сгъстена енергия. (29.III.1939 год.) 210. „Махар Бену" - тази песен като я пеете, да внесете във вас светлина, сила и топлина. Да я изпее първо този, който има висок глас във физическото поле, втори да я изпее, който има висок глас в духовното поле, и трети да я изпее, който има висок глас в Божествения свят. Втора песен ще е „Давай, давай". И третата песен е „Иде, иде". Мен ме е страх от „Иде, иде" -Силният в тебе да се подвижи, да направи нещо. „Иди, иди, иди, Ти сам иди, да помагаш Ти." Сила за децата, топлина за възрастните и светлина за старите. Пейте „Махар Бену", „Давай, давай" и „Иде, иде" по един път на ден, за да внесете във вас светлина, топлина и сила. (3.V.1939 год., сряда) 211. Опера Да научиш една опера с всичките й подробности и дикция - това е духовна работа. Всяко нещо, което учиш както трябва, е духовно, а обратното е светско. (3.V.1939 год., сряда) 212. Да пееш е способност. Трябва да пееш, да развиваш тази способност; [тя става основа] и за други способности да развиваш. Когато пеете, [да] помислите. Щом имаш разположение, на тебе ти се пее, това е нормално положение. Щом не ти се пее, не си в нормално положение. (10.V.1939год., сряда) 213. „Махар Бену" Махаре натовареният, който носи всичките тяжести, който слиза, а Бену е този, който дава живот, украшение, утешение. Мах - майка. Бен - баща. Най-първо всеки един от вас е проявление на Бога, Ако Го слушате и чувате, ще дойдат всички хубави работи. Когато Той ти говори, ти слушай. Не Го запитвай. (10.V.1939 год., сряда) 214. От всяка една песен, която пеем, иде едно благословение от Бога. Доколкото ти се отваряш при пеенето, дотолкова благата идат от Бога. Пейте и възпявайте Господа с духа, с душата си и сума си. От главата до петите, всичко да пее във вас. (10.V.1939 год., сряда) 215. Ония елементи, от които светът е създаден, това е идея. Тези елементи са от мисловния свят. Музиката принадлежи на умствения свят. В разумните мисли и чувства, и в тях има музика. Музикант не може да бъдеш, ако не мислиш, чувствуваш и постъпваш правилно. Музиката е един правилен начин как да постъпваме. Тоновете един до друг са отмерени. Във втората октава „до" се превръща в движение. Всеки един момент свиренето се променя, тоновете не са верни по причина промяната на времето. Човек има арфа на сърцето, на ума. (12.V.1939 год., петък) 216. Тоновете Dо е напрежение, искаш да направиш нещо, да идеш някъде, но не можеш още. ,Ре" е движение. (28.IV.1939год., петък) 217. Който иска да стане певец, той добре трябва да мисли за гърлото си. Често да го милва и да му говори, че трябва да се прояви тоя глас. (28.IV.1939 год., петък) 218. В правата мисъл е пеенето. Добрите хора са най-добрите певци. Ако „до" не вземаш правилно, у вас напрежението не е правилно. Ако „ге" не вземаш правилно, като пиян ще се движиш, физическият свят представлява едно предметно учение. „Ми' не взимаш ли правилно, ти не можеш да оформяш нещата. ,Фа", който пее хубаво, никога сиромах не може да стане. „Sol" не вземаш ли правилно, лекар, архитект, възпитател, нито обущар, нищо не можеш да станеш. Този тон е в мисловния, в причинния свят, дето задачите мъчно се решават. Ако си майка и не знаеш да пееш сопрано хубаво, и аптът, и басът ще куцат. Ако не знаеш баса, ти баща не можеш да станеш, неженен ще си останеш. (24.V.1932 год., сряда) 219. Основа на доброто е „ла". Ако „sol" не можеш да вземеш правилно, умен не може да бъдеш. Ако „si" не може да вземаш правилно, ти религиозен не може да бъдеш. Всички дисонанси произтичат оттам, че не можеш да вземеш „si" правилно. Ева яде преждевременно, яде от плода, защото не можеше „si" да вземе правилно. Да вземеш „si" правилно, значи да виждаш добре, да нямаш погрешка. Добре е да заличиш погрешките си, че като те видя, да не виждам погрешките ти, а не да ме караш аз да заличавам погрешкитети, да не ги виждам, когато те срещам. Ще се молиш на Бога да имаш светъл ум, да вземаш „sol" вярно. „ла", ,фа" да вземаш правилно във всичките светове, и в Божествения, и в причинния свят да го вземеш правилно, за да не бъдеш сиромах. Ако ла" не вземаш правилно, и кръвообращението ти не може да бъде правилно. Нервен ли си, почни да пееш „sol". Целият наш организъм е създаден музикално. Мнозина се силят да бъдат добри, без да са музикални. Всички тонове трябва да вземеш правилно. (24.V.1932год., сряда) 220. На стари години трябва да пеете повече. Умът е настроен на ключа „sol", а сърцето - на Да". Сърцето има басов регистър, аумът - „sol", солов. Ако един тон не можете да го произнасяте правилно, от невидимия свят ще ви върнат на земята, 100 години да учите само и „ге" и т. н. Всичките ни нещастия се дължат на кривото пеене. Ние сме изопачили музиката. (24.V.1939 год., сряда) 221. Музиката е изкуство на ангелите. То е изкуство, чрез което човек може да се повдигне. Песента „Киамет зену" е разрешението на мъчнотиите. Там са основните положения на мъчнотиите. 222. Всички вие ще се научите да пеете добре. После, всички вие добре пеете. Всички ний добре ще пеем. „fа" - добра обстановка, здраве на всички. „Si" не можеш да вземеш, ако не си доволен. За да воюваш в Божествения свят, трябва да воюваш с Истината. „Мi' - милосърдие. „Si" - закон на справедливост, няма да се нервираш. По свобода ще работиш. Някой прави погрешки, а ти пей: „Добри погрешки." Сега ви оставям да проявите своите постъпки. Старият човек може да е милостив, а младият може да е щедър. Някои ще остареят на 70 години. Казваш: „От мен нищо не става." Това е едно заблуждение. Докато си на дървото на живота, ти на всичко ще се превърнеш, иначе вятърът ще ви отвее. Дръжте се за Божественото дърво. Затова не ти върви, защото взимаш „si" понижено. Вземе ли „do" понижено и „si" понижено, то той загазва. Ако [ти] понижиш „si", своята разумност, ще загазиш. Бог те е турил в света, за да имаш светла мисъл, сила във волята и топлина в сърцето. Когато пеете, мислете. За да поставя гласа на някого, първо трябва да започне да мисли и правилно да чувствува. Христос пееше и затова разрешаваше задачите Си. В дадения случай, като вие страдате, сте почва, върху която трябва да се сеят Божествените семена. (14.VI.1939 год.) 223. Музикални вокали За да дадеш широчина на тона, трябва да пееш вокала „о". За да дадеш движение, пей „и". За да дадеш разширение, пей „е". За да дадете сила, пейте вокала „а". При мъчните въпроси ще употребяваш „а". Ако неправилно съчетаете „а" и „и", може да си понесете нещастие. От несъчетанието на тоновете можете да създадете цяла катастрофа. Цяла магия е, ако знаете как да съчетаете буквата „а", да знаете с кои съгласни да я съчетаете. (2.VI.1939 год., петък) 224. Пробуждането на съзнанието на човека е музика. Животът ти почва с музика. Музиката е да се обнови нервната ти система. Най-добра музика са страданията и скърбите. Когато ние скърбим, за ангелите е много интересно. Те се чудят как сме научили да пеем тъй добре. (31.V.1939 год., сряда) 225. Музиката е един метод да се смени енергия - едно състояние с друго. Щом си нервен, не си музикален. У българина времето е слабо развито. Когато времето е развито, човек е спокоен. За да може човек да стане музикант, трябва 10 години по 1 час на ден да мисли за музиката. След 10 години той ще почне да пее и то на света. Моцарт и Бетовен дълго време са мислили върху музиката. Те са колективна идея. Да учиш музиката заради самата музика. Има една музика - като запееш, веднага слизат светиите, ангелите и ти ще имаш най-добрата публика. (18.IX.1938 год., неделя) 227. Без музика, вие добродетелите, Любовта, Мъдростта и Истината не може да разберете. И учен човек не може да станете. Всички хора на изкуството са пратени като служители на Бога. На гениалните музиканти музиката достига чак до далечните звезди, а на талантливите - до Слънцето. Милиарди трептения се искат, за да се образува една човешка мисъл. 228. Музиката е външната страна на живота, за да се тонира човек. То е наука и изкуство, да можеш да повлияеш на себе си, когато градиш своя характер. Онова, което се преживява, онова, което се мисли, онова, което се постъпва - това са материали, с които се гради човешкият характер, човешката душа и човешкото тяло. (9.III.1932 год., петък) 229. Цветовете на тоновете „Dо" е червеният цвят, тон на живота. После има „mi-бемол" и Fа-диез". Цялото е една миньорна гама, спиране на естествения ход на човешкото развитие. Fа" е зеленият цвят, физическото поле. „Rе" е оранжевият цвят, изявление на индивидуалността. „Sol" е ясносиният цвят и означава духовен стремеж. „Dо" е червеният цвят, „ге" - портокалов, „mi" - жълтият цвят, „Fа"- зелен, „sol - ясносин, „Lа" - син, „si" - виолетов. (9.III.1932 год., петък)

Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова 99. Трябва да имате една богата душа, да пеете. Мисли, пей! Мисли, пей! Като пееш, краката, ръцете знаят как да работят. Музиката е едно възпитателно средство. Като пееш, ти се спри на онзи тон, който ти се харесва, и ще ти дойде някой на помощ от Божествения свят. (5.V.1937 год., сряда) 100. Децата представляват астралният човек. Те живеят чувствен живот. Хайде да изпеем нещо! До онзи тон, до който аз мога да сляза музикално да пея, този е основен тон за мен. „Господи, Боже мой!" (Изпяхме.) 101. Когато нямате сила, отпаднали сте, пейте тона „re". Искате да мислите - пейте тона „mi". Искате една работа сполучлива да излезе - пейте „sol-la-si-do". Когато тонът е чист, мисълта е права. Чистота на тоновете ви трябва при пеенето „do-mi-sol" - този интервал пейте. Правете упражнения, да събудите музиката у вас. (15.IХ.1937 год., сряда) 102. Светската музика е нагодена за човешкото тяло - тя събужда низшите чувства. Когато човек слезе в миньорните гами, страданията ще дойдат. Здраве ви трябва, затуй пейте: „Сила, живот и здраве". (15.1Х.1937 год., сряда) 103. Гама на Любовта Една гама на Любовта е една милионна част от грама. За да придобиете тази частица, трябва да работите 3000 години. Най-скъпото и най-святото нещо е тя. Не може да си играете с Любовта. Тя не позволява никакъв прах и нечистота. Единствената дреха, с която се облича Любовта, е музиката. И ако можете да дадете най-малко трептение на Любовта в този дом, в който влезете, всички спорове, ако има такива, ще спрат. Бог е достъпен за нас само чрез Любовта. Няма да напуснем земята. Ние сме дошли тука, на нея, да работим, да я преобразим. Ние правим нещата без любов, затова и страдаме и затова умираме. (19.IX.1937 год., неделя) 104. Музиката ще считате като едно от великите блага, чрез които светът се повдига. Нещастията идат, когато спрем музикалния ход на нещата. Основният тон е Любовта. На физическия свят основен тон е доброто, в духовния свят е справедливостта, а в Божествения свят е разумността. За в бъдеще ви трябват знания, за да можете да използувате музиката. (10.IV.1942 год., петък) 105. Когато ви сполети нещастие, пейте! Ще пееш при всичките условия на живота. Пейте тона ,,Га". Музиката ще ви откупи. Кръвта Христова - това е Словото Божие. За да пее правилно, човек трябва да регулира мислите и чувствата си. Противоречията са необходими за регулиране, за хармонизация. (7.ХII.1941 год., неделя) 106. Музиката е да събуди едно хубаво чувство. Не се ли събуди хубаво чувство, няма да дойде и светлата мисъл и кръвта не може да се пречисти. Сърцето всякога пее. Рало, което оре, не ръждясва. Докато сърцето страда, то е ралото, няма да ръждясаш. Щом няма страдания, ръжда ще има. „Ба" е устойчивият тон. ,Де" и „mi" дават капитала, а „do" и „re" го разработват. За предпочитане са страданията, отколкото ръждата. (7.ХII.1941 год., неделя) 107. Хубаво е човек да пее. Няма по-лека работа от пеенето. Ако пеете, ритъмът на сърцето е правилен, външните условия се подобряват. Ако всичките хора пееха, животът им щеше да се подобри и много по-малко болести щеше да има. Щом не пееш, ще ръждясваш. Мрачните времена преминаха вече, няма какво да се плашите. Страданията са работа. Страданията турят всичко в ред и порядък, (7.XII.1941 год., неделя) 108. Музиката събужда ума и сърцето. Тя образува връзката между ума, сърцето и волята. Ако пееш, бурята ще престане, ще се спрат малко да те послушат. Ако не пееш, те ще си продължат работата. Музиката е едно вътрешно състояние. (7.XII.1941 год., неделя) 109. Когато вятърът духа, това е по закона на музиката. Реките текат по същия закон, слънцето грее, цветята цъфтят и т. н. Всичко туй става по закона на хармонията. Като изпееш, като кажеш: „Милост, Господи!", тя ще дойде. Хората са господари, искат без да се молят, да успяват, „Ба" значи, че човек не трябва да бъде разточителен. Да започва и да свършва работата си добре. Значи да влезеш в закона на хармонията. От страданието - в хармонията, оттам - в Любовта и от Любовта в Бога да влезеш. Щом тоновете не можеш да вземеш чисто, ти не можеш да пееш. (7.ХII.1941 год., неделя) 110. Единственото нещо, което тонира, това е Любовта. Любов към Бога и справедливост към ближния. Щом почнете да пеете, една малка светлина и топлина се явяват. (7.XII. 1941 год., неделя) 111. Музиката ще бъде най-добрият метод за възпитание. Един ден хората музикално ще се съдят. Имам да му давам - ще му попея. Тогава няма да има противоречия. Противоречията са от недоимъка, обедняване от любовта, от истината, от знанията. Вместо страдание ще има песен. Ще кажете: „Кога ще дойдат тези времена?" (7.Х11.1941 год., неделя) 112. Там, дето има любов, електричеството като минава, не прави пакости - гръмотевица не го поврежда. Който не пее, е празно гърне, силите небесни могат да го счупят. Които пеят, са пълни гърнета: пълни с любов, с идеи - електричество, гръмотевица няма да им направи никаква пакост. (7.ХII.1941 год., неделя) 113. За да пее човек, да бъде музикален, доста центрове трябва да бъдат развита на долната част отпред на челото. Когато ще пееш, най-първо да внесеш мекота в себе си, или да се хармонизираш с другите. 114. Една нота е щастлива, когато някой я изпее както трябва. Ако можеш да изпееш един тон, който да повдигнеше трептенията на твоя организъм, всяка болест ще изчезне. Каквато болка имате, пейте тихо. Пеенето е чистене. (9.ХII.1941 гоя, сряда) 115. „Махар"е много сложна дума. Изпейте я! Как трябва да се излее думата „Осанна"? Изпейте я! Как трябва да я изпеете? Представете си, че щастието ви зависи от произнасянето на тая дума -как ще я произнесете? Как ще произнесете думата „сладко" и думата „кисело"? Човек в говора си трябва да има музикалност. Коя е най-музикалната дума на българския език? Човек нищо не може да пее, ако не е близо до сърцето му. При пеенето трябва вдъхновение. Отдолу ако не е отпушено, не може да пееш. От долно „sol" като се почне, много лесно се пее. Пеене без усилие, С пеенето трябва да се позанимаете. Най-малко по половин час на ден да пеете. Като отиваш горе, ще ви накарат да изпеете нещо. Сегашната хармонична музика е еволюционен път. (2.ХII.1943 год., неделя) 116. За себе си да пеете. Кажете думата - вие сте доволен. (Изпяхме „Fir-fur-fen".) Когато пеете, трябва да се свързвате с един музикален свят, с тези, които разбират от пеене, и да не се стеснявате. Слушайте, като пеете. Щом имате добро настроение, добре пеете. Пеенето да не бъде еднообразно. И като пеете, да имате едно подбуждение. Всички стари песни, колкото отиват, се стесняват, слизане има, няма разширение. Като не обичаш никого, не ти се пее. Старите нямат стимул, затуй не пеят. (2.Х11.1934 год., неделя) 117. Туй, което организира живота в даден момент, то е основният тон. Любовта е само един момент, тя ни дава само един малък подтик, един тласък. Пейте и възпявайте Господа в сърцето си. Почнеш ли да пееш, почва животът да се урежда - не че е неуреден, но ти мислиш, че не е уреден. (Изпя се „Аз в живота ще благувам") (21.III.1934 год., сряда) 118. Музиката има свойство да изменя състоянията, тя има свойство да измени трептенията на тялото. Животът е едно музикално изложение на Божествения живот. Той е музикален ритъм. Изгубиш ли този ритъм, болестите идват. След като страда, Христос каза: „Дерзайте, аз победих света." Днес светът е победен. Победата на Христа бе пълна. Светът обаче не е завладян, а само победен. Под думата „завладян" разбираме свят, в който има ред и порядък, в който да влезе Любовта да управлява като закон. (29.III.1935год., петък) 119. Музиката ти служи само да събира силите, но тя няма да те научи как да живееш. Музиката разрешава противоречията. Човек, който пее, е на служба, професор е, а който не пее, е уволнен. Музиката е изкуство за човешкото сърце, а не за ума. Най-първо освободете се от всички вътрешни ограничения и после пейте. Трябва да имаш обект, за да пееш: за Бога, природата или за другиго. Има една мъртва гама, която е много опасна, ако попаднеш в нея. Ако ти музикално се молиш, имаш всичката мекота на сърцето, всичката красота и молитвата ти е чута. (29.III.1935 год., петък) 120. Ако влезете в света на музиката, всички нещастия ще паднат от вас, като праха от тъпана. Ти като пееш, ще се свържеш с един свят възвишен. Ако научиш един тон правилно да вземаш, ще ти се продължи животът, а не че ще станеш велик музикант. Ако не пееш, няма да си здрав, нито философ. Ние сме като листата на едно дърво, което е Бог и затуй трябва да живеем добре. В истинското дърво листата не падат. (24.ХI.1935 год., неделя) 121. Има три начина за свиренето. Много малко музиканти се занимават с философията на музиката. Ако окото ти бързо схваща нотите, то ти технически ще свириш. Когато схващаш съдържанието на нотите, това е музика. Тона "do", преди да го чуеш, трябва да го чуеш в пространството - то е музика. Всяка мисъл трябва да изпъква в ума ти като звук. Например за морала, да го чуеш като звук, а не да го четеш на книга. Когато свириш и гледаш нотите, то е механическо свирене. Без ноти да свириш. (24.ХI.1935 год., неделя) 122. Когато аз пея, пея първо за себе си, не за хората. Ако аз се науча да вземам правилно един тон, на мене животът ми се продължава. Знам философията на пеенето и тази на добрия, чист и свят живот. И затова живея така. Ако аз живея добре, имам разбиране за това. Намериш ли се в трудно положение, кажи формулата: „Иова Ире". (24.ХI.1935 год., неделя) 123. Всеки един тон трябва да има физическите, органическите и психическите качества. Да го чувствуваш в сърцето и в ума си. Всякой трябва да бъде музикален. Докато вие пеете механически, ще имате едно дразнене у вас. Във всяко едно състояние трябва да има контраст, да го смените, иначе ще се образува едно болезнено състояние. Ако пееш с терци, има едни постижения, ако пееш с кварти - други. Тонът „fа" е съдържанието, храната. „Sol" е правилното храносмилане, а „si" е най-висшето духовно постижение. Между „mi" и „fа" можете да влезете в другия свят. „Lа" е соковете, които взимаме. „Dо-mi-sol-dо." Живот - "dо-fа", а красота - „dо-sol". (29.Х1.1935 год., петък) 124. Пеенето, музиката не трябва да бъдат за човека забавление, а едно мощно възпитателно средство, метод, чрез който да сменя своите отрицателни състояния, като упражнение. За пример: защо някой път човек пее весели, а някой път - тъжни песни? Казва: „Нужда имам от едните и другите." Тъжните песни внасят по-голяма дълбочина у човека, разработват чувствата му. Скръбните хора са повече вглъбени в себе си, но имат по-тесни възгледи за живота, а веселите хора имат по-голяма ширина. Значи трябва да обръщаме внимание на музиката, да пеем. Обаче има известни правила, които трябва да спазваш. Ако на физическото поле пееш много правилно, ако в музиката не съществува дисонанс, ще се случи нещо лошо. Ако изпеем една ангелска песен на земята, тя разрушава, защото иска простор. Ако на небето изпеем една песен като на земята, тя ще сгъсти нещата, всичко ще се помрачи. В съвременната музика има правила, но в природата има музика, правилата на която съществуват преди тия на съвременните професори по музика. Затова човек най-първо трябва да се научи да спазва тия правила на природата, а после да пее както иска. (16.Х1. 1935 год., сряда) 126. В говора, както и в музиката, има една разрушителна гама, която наричам гама на смъртта. Като свири човек или попадне на някой тон или дума от нея, все ще стане някоя пакост. Затова трябва да сме по-далече от една лоша мисъл или чувство в нас, да сме по-далеч от лошите хора, понеже вълните на звуковете на тази гама са къси и няма да ни засягат. Само у гениалните музиканти всички органи на музиката са добре развити. В музиката човек трябва да е роден. С усилие човек може да постигне нещо. Ако причинността, способността да разсъждава у човека не бъде развита, той не може да направи връзка между причина и последствие. (16.Х.1935 год., сряда) 127.Тоновете "Do" е основен тон на живота. "Rе" е измерението, дава посока, движение. „Мi" е мек тон, дава разширение. "Fa" е съдържанието, условията, при които животът може да се развива. „Sol" е формата, в която може да се облече този живот, "Lа" са добрите условия, мир, спокойствието. „Si" е духовната страна на музиката, краят. „Мi" и „si!" са съединителни места в един по-висш свят. (16.Х.1935 год., сряда) 128. Гамата на живота Както с музиката, така и с говора човек може да си строи или разрушава, според това дали си служи с гамата на живота или с гамата на смъртта. Засега на човека му е по-лесно да си служи с гамата на смъртта. Време е човек да се научи да пее и да говори правилно, да си служи с гамата на живота, да проявява доброто в себе си, да постъпва съобразно с неговите закони, за да може да дойде новият ред на нещата: добрите условия да бъдат вътре в него, а злите същества, злото - вън от него. Тогава няма да прави престъпления, а ще се самовъзпитава и познава. (16.Х.1935 год., сряда) 129. В света има истински музиканти, музиканти авторитети. И ако вие не попаднете под тяхно влияние, никога музиканти не можете да станете. Когато вие пеете или свирите, ако ги привлечете, те постоянно ще ви коригират. Тия истински музиканти, които дават на човека небесно вдъхновение, в късо време могат да го научат да пее или свири. Ако учите мъчно нещата, това показва, че сте в света на обикновените хора, че нямате съдействието на великите музиканти. При туй състояние хората винаги се раздвояват. А щом са раздвоени, мисълта им вече е неправилна - има нещо, което е вмъкнато от този свят. В Божествения свят няма раздвояване. Там темпото е отмерено, определено. (18.X.1935 год., петък) 130. Ти се грижиш за много работи, тревожиш се. Като си попееш, ще се научиш по-малко да се тревожиш. Музиката разрешава противоречията: ако вървиш по волята й, ще пееш навсякъде. Когато дойдете до пеенето, освободете се от всички вътрешни ограничения. (5.IV.1935 год., петък) 131. Има известни красиви гласове, които са крайно разрушителни. Човек трябва да бъде крайно внимателен към звуковете, които принадлежат към тъй наречената мъртва гама - гамата на смъртта. Човек трябва да има обект, за който да пее, нещо хубаво, за което да пее. (5.IV.1935 год., петък) 132. Ако не можеш да се молиш музикално, ако не туриш всичката красота, която умът ти може да даде, всичката мекота, която сърцето ти може да даде, най-интензивното желание, което волята ти може да даде, молитвата ти не може да има резултат. Желанието на Бога е да ти помогне по всякакъв начин. Той е снабдил човека с всички средства, при нужда да знае как да се отправи към Него. Който функционира музикално, той може да бъде послушан, може да бъде Христов ученик. (5.IV.1935 год., петък) 133. Музиката трябва да те залюби. Човек, когато иска да издигне себе си, трябва да обикне тези разумни същества от горе. Ти като живееш между добрите хора, ще се проявиш и ще се развиеш, а ако сам се мъчиш да станеш добър, нищо няма да направиш. Има 1000 музиканти в ангелския свят, а 10 - в човешкия. Музиката - това са музикални същества, които ако не те залюбят, ти музикант не може да станеш. (25.IХ.1936 год., петък) 134. Класическата музика е само едно парче. Свири на живота. Свири на умрелите. Когато им засвирите, да започнат да мислят. Свирете на животните. Всяко едно неприятно чувство е едно животно, една кобра - ако почнеш да свириш, няма да те ухапе. Музиката е дадена за лекуване. Ако при сегашния век вие не можете да пеете, да свирите, да сте весели, аз съжалявам. (29.I.1937 год., петък) 135. Гамите на живота са различни. Каква песен трябва да пеете, за да се излюпи едно яйце? Коя гама? Гамата напрежение. За да накарате едно дете да ходи, свирете му гамата движение. А за да накарате един човек да мисли, ще му изпееш гамата „mi". Ако пеете тихо, кои са съображенията ви и кои са, ако пеете силно? Отдолу въздухът да излиза нагоре, когато пеете. Трябва една мекота, за да се приложи сегашната музика, за да я изучите. Някои вземат тона вярно, а други - „ге", трети - „mi" и т. н. Това са състояния. (29.I.1937 год., петък) 137. Значение на тоновете Който иска да се избави от едно ограничително състояние, да изпее вярно тона ,Dо". Който има желание да върви напред, взема „ге" правилно. Който е решил правилно да мисли, взема „mi" вярно. Който иска да стане богат, взема „Lа" вярно. Който иска да нарисува една картина - „sol". Който иска доходна служба, да си почива - „Lа". Който иска да стане религиозен - правилно [да] взема „si". (29.I.1937год., петък) 138.Закони на пеенето Трябва да започнете от сегашната музика. Като пея 1/2 час, небето се прояснява и друг път, като пея 1/2 час, небето се покрива с облаци. Зная известни закони. (29.I.1937 год., петък) 139. Пеенето трябва да има едно възпитателно значение. Пейте най-напред за природата, за цветята, за растенията, за реките и после за себе си. По 1 - 2 часа на ден пейте за самовъзпитание. (29.I.1937 год., петък) 140. В едно събрание трябва да имаш най-малко един, който да хармонира с музиканта, да го обича, за да се прояви музикантът. Трябва да имаш самоувереност, щом се поколебаеш и пръстите да стъпват несамоуверено върху кордите, почваш да вземаш нечисто тоновете. (29.I.1937 год., петък) 141. Игривите песни от планината са произлезли по-леките песни са плоски. Българинът е бил доста музикален, но му се явила една криза и казал: „Няма защо да се пее, мене яйце ми се пече на главата." (29.I.1937 год., петък) 142. Пробуждане на съзнанието Сега да дойдем до въпроса за пробуждането на съзнанието. Има известни методи за това. На физическия свят пробуждането на съзнанието става чрез някоя голяма катастрофа. Ние вярваме в сетивата си, казваме например, че виждаме нещо, но за да вижда човек, трябва да има пробудено съзнание. А диханието на съзнанието - това е музиката. (19.I.1936 год., неделя) 143. Музикалният свят, това е една среда, чрез която душата на земята се проявява. За рибата водата е среда, без която не може да се прояви. За птицата среда е въздухът. А за човешката душа, за висшето на човека, за проявлението на духа, е необходимо пробуждане на съзнанието. Музиката пък е активната страна в съзнанието. (19.I.1936 год., неделя) 144. Окова, което един цигулар изпълнява, то е само предисловие на музиката. Всъщност хората още не знаят какво нещо е музиката. Онази, истинската музика възкресява мъртвите, тя е могъщо нещо. Съвременното поколение може да употреби всички усилия, може да разполага с пари, книги и пр., но без музика то не може да бъде възпитано. (19.I.1936 год., неделя) 145. За да се прояви Любовта, е необходима среда. Човешкият ум е средата, в която тя се проявява. А средата на ума е съзнанието. За да се прояви последното, необходима е музика, тя е неговата среда. Тъй се образува една непрекъсната верига. (19.I.1936 год., неделя) 146. Ако при сегашните условия сме музикални, бихме надделели хиляди препятствия и мъчнотии, които ни сполетяват. За основен тон в музиката да се вземе оня момент, в който съзнанието се пробужда. (19.I.1936 год., неделя) 147. Музиката борави с едни къси вълни, които проникват навсякъде. За да се избавим от песимизма, трябва да боравим с късите вълни. Песимистите се нуждаят от проветряване на излишни впечатления и мисли. (19.I.1936 год., неделя) 148. За да могат хората да разбират нещата, трябва непременно да са музикални, музиката в тях да бъде нещо насъщно. Истинската музика прогонва всички болести. Болестите се произвеждат от най-грубите, немузикални същества. Във всички положения, като изпеем една песен и работата стане, показва, че това е истинската музика. Ако хората станеха музикални, ние можехме да спестим голяма част от времето си и да вършим работата си много по-лесно от сега. В музиката човек трябва да има голямо постоянство. (19.I.1936 год., неделя) 149. Новият човек трябва да бъде музикален. Един ден ние ще приемаме по радиото музикалните творби от Слънцето, а някои и след 1000 години още слушат музика от Слънцето. Тази слънчева мелодия веднага ще влее живот в един анемичен човек. Ние, съвременните хора, залагаме някъде знанието, което Бог е вложил в нас. (19.I.1936 год., неделя) 150. Без музика не може Жената е влагата в света, която носи плодове. Мъжът е вятърът, който духа, лъха и всички си почиват. Вятърът и влагата, като се съединят, дават общото изобилие. Но всичко това не може да стане без музика. Влагата без музика не може да се пренесе. Вятърът без музика не може да духа. Слънцето без музика не може да грее.

Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова 1. Пеене Пеенето седи в правата мисъл. Добрите хора са най-добрите певци. Понеже сте развалили вашия ларинкс, затова не можете да пеете. Ако тона „do" не можеш правилно да вземеш, у тебе напрежението не е естествено, не е правилно. Ако ,,re" не вземаш, движението у тебе не е правилно. Движиш се като пияния. Ако „mi" не вземаш правилно, не можеш да оформяш нещата. Който пее „fa" хубаво, никога сиромах не става (във всичките светове). Ако „sol" не вземеш правилно, нито архитект, нито възпитател, нито обущар, баща и пр. не можеш да бъдеш. Този тон е в мисловния свят, в причинния, дето задачите мъчно се решават. На четирите свята, ти трябва да станеш баща. На причинния като станеш, там добиваш своето съвършенство. (21.V. 1939 г., неделя, 5 ч сутринта) 2. Права постъпка Да постъпваш правилно значи да не причиниш вреда най-първо на себе си, после да не вредиш и на другите - да бъдеш внимателен. ,,La" е основа на доброто. Ако „sol" не вземаш правилно, умен не може да бъдеш. Ако „si" не може да вземаш правилно, ти религиозен не може да бъдеш. Всички дисонанси в живота произтичат от неправилното вземане на тона „si". Ева ,,si" не можеше да вземе. Тя яде плода не навреме. Прибърза. Тя научи ,,si" от змията, както я научи. Да вземаш тона ,,si" правилно, вярно, значи да виждаш добре, да нямаш погрешки. Добре е човек сам да заличи погрешките си. От правилното взимане на „fa" зависи и правилното кръвообращение. Ако си нервен, почни да пееш „sol". Целият наш организъм е създаден музикално. Мнозина се силят да бъдат добри, без да са музикални. Всички тонове трябва да се взимат правилно. Умът е построен на ключа „sol", а сърцето - на ,,fa". Един тон ако не вземате вярно, като отидете горе, ще ви върнат обратно на земята, 10 години да поучите, докато го научите добре. Всичките ни нещастия се дължат на кривото пеене. Изопачили сте я, музиката. Специализирайте по един тон, който ви се падне по жребие. Ако знаеш да пееш, ще бъдеш между ангелите. (24.V.1939 г, сряда) 3. Уравновесителна сила Човек не може да пее, ако не мисли, ако не чувствува и ако не постъпва добре. Умът, сърцето и волята ти трябва да бъдат перпендикулярни, за да пееш, Можеш да пееш външно, то е механически. Пеенето се различава на онези певци, които са пратени. Има обикновени певци, които пеят механически, външно. Те се вдъхновяват, като им платите, и пеят. Когато на една болест или неразположението му попеете и то си отива, добър певец си, пениален. Пеенето е уравновесителна сила. Неразположението произтича винаги от чувствата. (10.V.1939 г., сряда) 4.Пеенето е способност. Трябва да пееш, да развиеш тази способност. Тя ще служи за основа и за друпи способности да развиваш. Физическият свят, добре разбран, става духовен. Духовният свят, добре разбран, става Божествен. Божественият свят, добре разбран, става физически. Махар е натовареният, който носи всички тежести, който слиза, а Бену е този, който дава живот, украшение, утешение. Всеки един от вас е едно проявление на Бога. (10.V.1939 г., сряда) 5. Благословение на Бога Когато пеете, трябва най-първо да помислите. Щом имаш разположение, пее ти се. Това е нормално положение. И обратно; щом нямаш разположение, не ти се пее. От всяка песен, която пееш, иде едно благословение от Бога. Доколко[то] ти се отваряш при пеенето, дотолкова блага ти се дават от горе. Пейте и възпявайте Господа с духа си, с душата си, с ума си, със сърцето си. От главата до петите, всичко да пее във вас. Ако мислиш добре, ако чувствуваш добре и ако постъпваш добре, работите ти ще вървят, ще имаш един хубав обед. Като пееш, да се освободиш от вътрешната сиромашия. (10.V.1939 г., сряда) 6. Свещеният огън Когато дойде един човек при тебе, дай му от твоя свещен огън, че като си отиде вкъщи, да не замръзне от студ, а да си запали огъня с твоя огън, да се стопли. Хляб не му давай. Този свещен огън произтича от живота в нас, от нашата душа. Тонът ,,la" е плодът на Божествения огън. „Давай, давай" започва с тона ,,la". (Учителят пее: „да-да-да-да".) Когато влезе Божественото учение у вас вие ще се подмладите. Да благослови Бог свещения огън на нашето сърце. (10.V.1939 г, сряда) 7.Музиката и мисловният свят Ония елементи, от които светът е създаден, това е идея. Те идват от мисловния свят. Музиката принадлежи на умствения свят. Музика има и в разумните чувства и постъпки. Не може да бъдеш музикален, ако не мислиш, не чувствуваш и не постъпваш правилно. Музиката, това е правилен начин как да постъпвате. Щом не знаеш как да мислиш, как да чувствуваш и как да постъпваш, значи не знаеш да си нагласяваш арфата на ума или на сърцето. (12.V.1939 г, петък) 8. Начин за освобождение Имаш неразположение - почни с тона „do-do". Това е новият начин за освобождение. У вас са вложени всички дарби, като семена. Посявайте ги и работете. Мислите са семена за вашите дарби. Днешния ден използувайте. Не оставяйте за утрешния ден. Утре носи други възможности. (12.V.1939 г, петък) 9. Роден за певец Ако ти си родена за певица, никой не може да те спре. Октава и половина всички трябва да пеете и естествено да ви бъде. Тонът „re" дава истинска пластична походка. „mi" дава формата. Който е груб, „mi" не може да взема. За да бъдеш мъжествен, „fa" трябва да вземаш вярно. Мнозина от вас „re" не могат да вземат - нямат походка. Мекотата дава пластичност и почивка. Без мекота човек терците не може да ги взема, става нервен, изгубва. Вие не може да обичате, ако не пеете. (17.V.1939 г, сряда) 10. Пеенето е дихание на Бога. Пеенето е закон на дишането. Първото дихание, което Бог е вдъхнал на човека, е било музикално - музика. Да вдишваш значи да слушаш. (17.V.1939 г, сряда) 11. Скръбта е дисонанс. Тонът „do" е напрежение, „re" е движение, „mi" е въртение, „la" -добиване. Тя има четири значения. Като попаднете в мрачна нощ, трябва да се молите. Молитвата е коригиране. Ще слезеш и ще почнеш оттам, от гдето Бог е почнал, и ти ще почнеш оттам. (17.V.1939 г, сряда) 12. Пеенето е дишане. Ако пееш на всяко страдание и болест, те ще изчезнат. При всяка работа дръжте таз и свещена идея: Бог ни е вдъхнал дихание. Щом не си разположен, значи взел си фалшив тон. Докато пееш, ти ще живееш. Пеенето е дишане. (17.V.1939 г, сряда) 13. Пробуждането на съзнанието у човека е музика. Животът започва с музика. Казваш: „Нямам условия да пея." А да завиждаш, да се съмняваш, да одумваш и пр. - имаш условия. 14. Бог е вложил музиката във вас. Почнете да я развивате. Всички светии се вслушват в песните на вашето сърце и оттам си съставят понятие за вашето развитие. (31.V.1939 г, сряда) 15. Музиката е изкуство на ангелите. С нея можеш да се повдигнеш. Всеки един от вас има по едно изкуство. Щастието ви зависи от ларинкса. Да пееш, да говориш, да чувствуваш, да мислиш, това е музика. 16. Молитвата на музиканта По три пъти на ден трябва да се молите Господ да благослови езика ви и ларинкса. Божествената мярка е вътре в теб. (7.VI.1939 г, сряда) 17. Музиката е да се обнови нервната система, а не за да станете певци. Който няма едно светло чувство и светла мисъл, не може да пее. Песента „Киамет" е разрешение на мъчнотиите. (7.VI.1939 г, сряда) 18. Певци Добрите музикални певци имат хармония между мисли, чувствай постъпки. За да ви се постави гласът, най-първо трябва да ви науча да мислите, да чувствувате и да постъпвате. Ако човек беше на небето, нямаше да му се изяви Божествената Любов. Христос беше музикален. Той слезе в страданията, за да Му се изяви Божията Любов. В бъдеше ще пеете! Вие и сега добре пеете. (14.VI.1939 год., сряда) 19. Музикант Ти не можеш да си музикант, докато не можеш да мислиш, а не можеш да мислиш, ако нямаш любов. Ако светлината може да ме научи как да живея и как да служа на Бога, това е Любовта. (2.VII.1939 год., неделя) 20. Трансформаторът Музиката, хармонията е най-големият трансформатор. Музика има във вашето сърце и воля. Всички мисли, чувства, които имат отношения към вас, те ви интересуват. И ако пренебрегнеш тези неща, които имат отношение към тебе, всички нещастия ще те сполетят. Трябва да създадете едно състояние у вас, което да ви дава подтик. (13.Х.1939 год., петък) 21. Ако искаш да станеш музикант, ще впрегнеш ума, сърцето и волята си на работа. Също и другите дарби. Само методите не са еднакви. Духът, например, ще дойде у вас, когато станете способен и достоен за Него. Защото, като ти дадат „своето", ти не трябва да направиш нито една погрешка. И на вас не ви дават да бъдете например музикант и т. н., защото правите погрешки. Докато правите погрешки, ще бъдете глупави, невежи и пр. Няма да ви дадат „вашето" - това, което Бог е определил за вас. (13.Х.1939 год., петък) 22. Хармония Музиката я препоръчвам, защото тя е трансформатор. Музиката е нещо Божествено. Да живеем, да мислим, да чувствуваме - това е вътрешна хармония (12.ХI.1939 год,, неделя) 23. Музикант да бъдеш Трябва да имаш едни отлични ръце, за да бъдеш музикант, а да бъдеш пешеходец - да имаш едни здрави крака ти трябва. 24. Обич към пеенето Ти не можеш да станеш певец, ако не обичаш пеенето. Същото е и за науката, за доброто и красотата. Каквото обикнеш, такъв ставаш. Ако ти не обичаш свещения хляб, житото, хубавия въздух, човек няма да станеш. (19.ХI.1939год, неделя) 25. Верни токове Верните тонове изглаждат всичките противоречия, затова трябва да пеете. Ако не знаете как да пеете, „si" не можете да вземете правилно. Ако не знаете как да постъпвате, „la" не можете да вземате правилно. Щастливият живот е живот за музиканта. (16.ХI.1938 год., сряда) 26. Певец може да станеш само ако по 8 ^ 10 часа на ден пееш. Само с по десетина минути пеене певец не се става. Ако сте ясновидец, ще видите каква енергия излаза от мозъка на музиканта. Когато с музиката се занимаваш, имате жълта светлина - тя излиза от мозъка. (21.Х.1938 год., петък) 27. Октавите Първата октава представлява физическия свят, втората октава - астрал-ния свят, третата октава- умствения свят. Четвъртата е причинният свят, петата октава - будическото [поле]. Четири октави може да вземете. (11.IX.1938 год., петък) 28. Мислите са гами. Всички мисли са ноти. И те си имат гами, тактове и т. н. (16.XII.1938 год., петък) 29. Преподаване с пеене В музикалния свят с пеене се преподават предметите. „Do" е напрежение, „sol" е постижение. (16.XII.1938 год., петък) 30. Самовнушение музикално Ако искате да се самовъзпитате, говорете на себе си музикално. Не говорите ли на ума, сърцето и на волята си, не говорите ли им музикално, те няма да ви разбират. (16.XII.1938 год., петък) 31. При пеенето, създавайте си образа. Песента „Аз мога да кажа" * е от духовния и от Божествения светове. Говори се за едно друго слънце, при което всичко цъфти и зрее, и мисли, и чувствува. (2.ХII.1938 год., петък) *Още за тази песен вж, на стр. 727, № 727 от оригинала; нотите и текстът на песента са на стр. 728 от оригинала. (Бел. М. И.} 32. При пеенето трябва да изпъкнат всички картини, които природата ви дава, за да потекат нейните сили във вас. Например в песента „Мога да кажа". Когато слънцето изгрее, дава форма; когато слънцето изгрее, дава съдържание и смисъл. (2.ХII.1938 год, петък) 33. Тоновете и енергията Когато пеете една песен, гледайте да пеете ни много сухо, ни много влажно. Тонът „mi" показва, че трябва най-малката енергия да се похарчи. „Re" - хармонични движения. „Fа" - работа на светлината. Туй, което работи с нас и осмисля нещата, то е „fа". Има едно „fа" в сърцето, в мисълта и на физическия свят. Когато изпееш „fа", да почувствуваш топлина в сърцето и светлина в ума. Най-първо трябва да нагласяте ума. Пейте в трите свята. Да събуждаш с песента твоята мисъл, чувство и воля за работа. Това е пеене. (2.ХII.1938 год., петък) 34. Сутрин изпейте тона „do". „Dо" включва всички тонове в себе си. В своето движение този тон, като преминава всички гами, той взема и „rе", „mi", „fа", ,sol", „lа", „si" и в седемте октави се връща пак на „do". Заключението е, че „do" съдържа всички тонове в себе си. (23.ХII.1938 год., петък) 35. За да учиш музика, трябва да се тонираш. Петте линии, това са 5-те човешки чувства. В бъдеще ще бъдат 6 чувства. Тонът придобива качества в своето движение. Увеличават ли се трептенията, увеличава се цветът на тона. Тоновете в следующите октави си менят цветовете. По-долните, по-ниските тонове са по-топли, а високите съдържат повече [светлина]. За да се движи топлината и светлината, се иска сила. „Dо" има 16 обертона. Всеки тон има 16 качества. (23.ХII. 1938 год., петък) 36. Само в Божествения свят има пеене. Да свириш и пееш, това е най-хубавата работа. Във физическия свят има мъчение, в духовния свят има труд а в Божествения свят има работа, т. е. пеене и свирене. (28.ХII.1938год, сряда) 37. Докато не вложиш любов в ума си, сила в сърцето си и красота в тялото си, ти не можеш да пееш. (28.ХII.1938 год., сряда) 38. Поетите са за земята, а музикантите- за небето. Живеем ли разумно сме на небето, неразумно ли живеем, сме на земята. (4.I.939 год., сряда) 39. Октави Първата октава като изпееш, ти можеш да излезеш из противоречията на физическия свят. С втората октава ще излезеш от противоречията на духовния свят. С третата октава - на умствения свят. С четвъртата октава-на причинния свят. Ако тона „Rе" не можеш правилно да вземеш, във физическия свят правилно не може да ти върви. (25.IX.1940 год., сряда) 40. Пеене в няколко свята Някой път умствено може да си попееш, някой път да си попееш чувствено - в духовния свят, а като не може, тогава опитай се във волята - на физическия свят да си попееш. Ти ако тона „Lа" не може да вземеш правилно, твоята мисъл не е организирана. Ако тона „si" вземеш правилно, тапия ще вземеш. Ако вземеш правилно „Lа", градинар си, обработваш нещата. (25,IX.1940 год., сряда) 41. Музикант наричам този, който като ти изсвири нещо, ако те боли глава, да ти мине, (22.V.1938 год., неделя) 42. Събуждане на музиканта Искаш ли да станеш музикантин, трябва да намериш един музикантин, който да събуди чувство за музикалността у вас. Само при музикалния човек ще се събуди музикалното чувство във вас. (22.VI.1938год., сряда) 43. Певец, който знае да пее, гладен няма да остане. Ако мислиш да дойдеш на земята и да бъдеш щастлив без да пееш, това е абсурд. На щастието трябва да пееш. (29.V.1938 год., неделя) 44. Тон Когато има мисъл, тонът върви гладко. Духът е, който ви вдъхновява и насърчава. Всеки да си пее за своето вдъхновение. Мисълта при пеенето трябва да е концентрирана. Тонът „mi" носи мекота, за да избегнеш противоречието. „Га" е съдържание, сладчина, „sd" - това е, което дава. (1.IX.1939 год., петък) 45. Изучавайте музиката, както изучавате растенията. Изучавайте музиката без правила. С правила ли я изучаваш, това е механическа музика. Студено ли ти е, пей със затворена уста. Лекувайте се с песен. Когато пееш, мисли за думата и за тона, а не върху това какво ще кажат хората. Слушайте добрите певци и музиканти, гледайте добрите хора, за да станете такива. Изгубиш ли музиката, и работите ви се разбъркват. (1.IX.1939 год.) 46. Музиката спада към духовния свят и тя развива вярата. Ти ако имаш силна вяра, веднага ще прозреш и ще видиш бъдещето. Човекът на вярата вижда нещата. Който не вярва, само чувствува нещата, а ги не вижда. Пейте. Неразположението тури настрана и пей. С потриване нищо не става. Десетки милиони струва едно гърло и вие не го оценявате, не го упражнявате, вие губите. Най-хубавият инструмент ви е даден. Щом не сте разположен, щом ти се плаче, то е време да пееш. Вътре в себе си пей, за да станеш човек, не гледай какво хората ще кажат. Не се поддавайте на такива немузикални състояния. Всяка отрицателна мисъл, песимизъм, отчаяние - това не е музикално. Всяко нещо, което дава подтик на мисълта, на чувствата, на постъпките - това е поезия. А музиката заглажда най-лошите работи, тя ги помазва с масло. „Когато моето слънце изгрее, аз зная какво ще направя" - по тези думи да си съчини всеки нова песен и да му тури мелодия (тема за идущия път). (17.I.1936год., петък) 48. Музиката има отношение към човешкото съзнание и човешката мисъл. Един музикант, който не иска да му се развали вкусът за музиката, като чуе грамофона, трябва да си запуши ушите. Музиката е естествено състояние на съзнанието. Онзи, който иска да употреби музиката за възпитание на своя живот, не трябва да се учи от грамофонните плочи, а да се учи от живия музикант. (17.I.1936 год., петък) 49. Ако ти не можеш да мислиш музикално, никога не можеш да пееш. И ако някой сега пее, то се дължи, че в миналото е мислил. За да пее човек, той трябва да има висока култура, трябва да е излязъл из противоречията навън. Когато двама души не се разбират, не са музикални. Най-първо ще възстановите музикалността. Най-първо вие трябва да имате разположение към музиката, за да бъдете музикален, не само да имате инструменти. (24.I.1936год., петък) 50. Песента е външен израз на Любовта. Когато гласът ви почне да трепери, тогава вие сте добри певци. Трябва да се даде израз на пеенето. Като се научите да мислите, всичко ще дойде. Без светла мисъл, без добри чувства, без добри постъпки, без музика нищо не се постига в света. Както при слънцето всичко се топи, така и при песента всички мъчнотии се стопяват. Мъчнотиите са вътрешни. Новото възпитание с музика ще бъде, а досега хората са възпитавани без музика. Като попееш на болката, тя се пресича. Трябва да пеете по закона на хармонията, весела, мажорна песен, а не миньорна. (31.I.1936 год., петък) 51. Пеенето ви трябва да бъде като насъщен хляб. Храната да се сдъвква. Мислете музикално. За да се пее хубаво, най-първо трябва да се мисли върху смисъла. Съзнанието да не бъде раздвоено, че ще ви слушат хората. В пеенето разбирам: в единия полюс ще посадиш, в другия полюс ще порасне. Една идея, ако не спре на едно място, тя не може да расте. Най-първо ще дадеш движение на тона, но ще дойде до едно място, дето трябва да спре, за да почне да расте. За да бъдете специалисти по пеене, трябва цял живот да посветите. Някои са родени за музиканти, но всички трябва да знаете по нещо. Музиката да ви служи да помагате на вашата мисъл, а не за да развеселявате хората. За себе си като пее човек, хубаво пее. (31.I.1936 год., петък) 52. Пеенето е дадено за хармония. Тона „до" ще вземеш правилно, ако си уверен, че големите мъчнотии може да преодолееш. Ако не можеш да туриш ума, сърцето и волята си в хармония, ти не можеш да се развиваш правилно. (31.I.1936 год., петък) 53. Ти трябва да знаеш, че скръбта е последната граница, зад която седи радостта. Скръбта и радостта са един интервал. Разбирането и неразбирането е също интервал. Знанието води към незнание. То води до една област, където не знаеш по-нататък. (31.I.1936 год., петък) 54. Акорд Като кажете един тон, да зазвучат в ума ви всички тонове, ще имате един акорд. Изпейте гамата с „и". „И"-то означава движение, то замества „ге". (31.I.1936 год., петък) 55. Неразположен ли сте, пейте. Станете музикални. „Аз смея да кажа, че мога да пея сега. При нея всичко се топи, при нея всичко тъй расте." Там, дето има любов и знание, човек може да пее, там всичко става. (31.I.1936 год., петък) 56. Музиката е един израз на Любовта и знанието. Хармонията е там. Щом попеете, на вас ви олеква. Ти не можеш да обичаш, ако не се отвориш да възприемеш нещо и туй, което си възприел, на него ставаш израз отпосле. Чрез музиката вие ще приложите втория закон - любов към ближния. Издишването-това е музика. Мислиш - значи възприемаш. Пееш - значи даваш, издишаш. Любовта е за да изправи човек чувствата си, за да почне Божията мисъл да функционира в него. (31.I.1936год., петък) 57. Има една музика, която раздвижва, друга, която организира, и трета, която внася мисъл. Трябва да мислиш. Не може да предаваш музика на един, който не е музикален. (5.II.1936 год., сряда) 58. Органическо пеене Туй, което се отнася за всички, то е органическо. При органическото пеене се образуват обертоновете, има една мекота, човек се насърчава. Никога човек не може да пее, ако не тури в хармония мислите си и чувствата си. При дисхармонична среда не може да се пее. Човек трябва да има една вътрешна самоувереност, когато пее. Има едно състояние, когато пеете, тоновете сами идват при тебе, обичат те, а има и такова, че тоновете бягат от певеца, трябва да ги гони, не го обичат. Трябва да те обичат тоновете. (7.II.1936 год., петък) 60. Светът на музиката са живи, издигнати същества; като вземеш една нота, тя ще ти проговори, ще те коригира. Някой път лесно се пее, някой път - мъчно. Гениалните певци са съединени с много напреднали същества, които им помагат. Добрият проводник лесно преодолява мъчнотиите и обратно е за лошия проводник. (7.II.1936 год., петък) 61. Цигуларят как да свири Един цигулар, преди да почне, трябва да изсвири на публиката едно свое парче за тонирането на публиката, второ парче - за да я завладее, трето - да почне да чувствува и четвърто - да почне да мисли. За музикантите трябва една нова школа. (7.II.1936 год., петък) 62. Класическата музика не е идеална, тя е едностранчива. Трябва да се дадат нови образи, друга класическа музика да се създаде. Бетовен, Бах и пр. нищо не са създали, те са били само проводници. Зад тях са били хиляди гениални умове, които са работили. Те търсят своите форми и постоянно работят. Не искай да бъдеш нито Бах, нито Бетовен. (7.II.1936 год., петък) 63. Който е музикален, всякакъв може да бъде. Която цигулка при всички условия на времето може да свири хубаво, тя е разнообразна. Много труд се иска, за да се научи човек да свири и да пее. Колко се е пънкал един виртуоз, за да се качи там, на онова стъпало! И ти, като се помъчиш, ще се качиш там. Пък има други, по-стари духове, които още по-горе са се качили. (7.II.1936 год., петък) 64. Красивият певец е човешката мисъл, която може да привлече вашето внимание. Един лош човек не може да пее. Пеенето спада в света на доброто. Дето има музика, там царува доброто. Онзи, който пее, показва, че материалните работи са подобрени, той почва да мисли, да чувствува. Който пее, мислите му са музикални, също и чувствата, и постъпките. (б.III.1936 год., петък) 65. Талантливият музикант изразява музиката, а геният я създава. (8.III.1936 год., неделя) Не можеш да пееш хубаво, ако не си свободен в чувствата си, за да може да се концентрираш. (13.III.1936 год., петък) 67. Тон Взема ли един неверен тон, веднага у мен се явява неразположение. Когато пеете, вие не чувствувате любов, затова рядко трябва да се пее песента „Бог е Любов". Трябва да чувствуваш един свещен трепет и като изпееш „Бог е Любов", Бог ще дойде този ден да ти покаже какво нещо е любовта. Ще дойде този ден някой път при тебе, да ти направи най-голямата услуга. Ако вие бяхте пели „Бог е Любов" както трябва, каквато болест и да имате, тя ще изчезне. Когато пее човек „Бог е Любов" както трябва, всичките неразположения изчезват. Музиката, пеенето трябва да бъде един метод за поддържане на здравето. (9.III.1938 год., сряда) 68. Някой път на Изгрева свирите на тази гама, която носи скръб. Аз съжалявам. Против себе си не говорете, понеже сте създание Божие, Не казвайте, че не можете да свирите, че не можете. Можете, но трябва да се упражнявате. Всеки един от вас е диригент и вашият език е капелмайстор. Трябва да знае да говори. Някой като ти пее, каквато болест имаш, ще изчезне, а друг като пее, каквито недъзи има той, те ще дойдат у тебе. Някой път аз като пея, се изяснява небето, а други път - не. Не поменувайте името Господне напразно. (23.III.1938 год., сряда) 69. Музиката не търпи съмнение. Щом мислиш и чувствуваш добре, ти ще го изпееш добре. Не трябва да се колебаеш и да мислиш, че няма да го изпееш. Ще учиш да пееш заради самата музика. Ти ще пееш, за да получиш Божието благословение. Не в пеенето, а в самото разположение да пееш, ти ще получиш благословението. Има една вътрешна страна на пеенето. (15. IV. 1938 год., петък) 70. Песента „Фир-фюр-фен" „Fir-fur-fen, tao bi aumen". Значи „движа се, ще цъфна". Кажи: „Аз съм кал, от която Бог ще направи най-хубавото гърне." От калта, която е у тебе, направи хубави грънци. Лошото у тебе, това е калта. Изработи я и направи грънци и ги тури в пещта да се опекат. Тази кал трябва да се опече. Ако минеш през пещта, умен ще станеш. Ако не обичаш огъня, ще изгориш. Без пеене нищо не може да се постигне. Пеенето отваря един път, дава едно разположение за възприемане Божиите блага. Има вътрешна и външна музика. Калта да превърнеш на гърне и да се изпече. Условията да се използуват, благото да го възприемеш и да го използуваш. Това значи „Fir-fur-fen, tao bi aumen". (25. III. 1938 год, петък) 71. Добрите условия Да мислиш, да чувствуваш, да постъпваш добре и да пееш добре, това са условията, върху които се съгражда животът; и който ги има, може всичко да постигне. Вие вземате музиката само като едно външно изкуство. Обръщате внимание само на външната й страна. Музиката има и други страни, това е съдържание и смисъл. Ако имате само формата, владеете я само като едно външно изкуство, нищо няма да постигнете. Ще имате само 1/4 постижение. Ще пеете, някъде ще ви нахранят и това е всичко. Ползата е само на физическото поле. Но ако имате правилна, светла мисъл, правилни, благородни чувства и добри постъпки и добро пеене и свирене - тогава сте музикант в пълния смисъл на думата. Всичко можете да постигнете. Да разрешиш една мъчнотия - ти си музикален. Мислете правилно, чувствувайте и постъпвайте добре и пейте и свирете добре! (25.III.1938 год., петък) 72. Пееш ли, ще получиш една кесия с пари. Не пееш ли, нищо не ще получиш. Щом знаеш да пееш, природата ще ти даде една кесия с пари, а щом не пееш добре, изгонват те навънка. Онази музикална система е вярна, която подхранва ума и сърцето. Онези, които искат да им тръгне, трябва да бъдат музикални. Не тази външна музика, но да имат музикалност в мислите, в чувствата и в постъпките. Ние трябва да дадем само израз на музиката. Ние сме заобиколени с музикални същества. (30.III. 1938 год., сряда) 73. Песента „Аин фаси" „Аин фаси, мекри заси, фин земру, ашан меру, суаси син месул, сумаси зен фесул." Превод: В небесните ширини, в морските глъбини, дето светлината обитава и животът постоянно се проявява. (7.Х.1931 год., сряда) 74. „Аин фаси!" Единствената философия, която човек трябва да разреши, е следната: той трябва да превърне скръбта в радост. Скръбта е едно вътрешно неразбиране на живота. Човек никога не може да пее, ако не е радостен. Ако има радост, той може да пее добре, но щом има скръб, той никак не усеща разположение. Ако скърбящият може да пее, той е намерил един преходен пункт, една жичка, от която вече животът може да възлиза. А щом човек се лиши от пеенето, това показва, че той се намира в трудно положение и няма простор. Ние имаме два елемента, с които можем да обосновем един щастлив живот. Единственото място, дето можем да слушаме Божия глас, то е при скръбта. (21.Х.1931 год., сряда) 75. Тонове „Dо" е пътят на Любовта. „МГ' е пътят на Истината. „Sol" е пътят на Мъдростта. (1.III.1940 год., петък) 76. Тодор Мазаров * Мазаров е пял по три минути на ден, да се упражнява, в миналите му животи. Той е пял хиляди години, за да има днешното положение. Той е влял голяма любов към своя ларинкс. Много е внимателен в говора си. Една вечер два часа като пее, 40 000 лв. му плащат. Трябват ти 30 000 години по три минути на ден да пееш, за да се съберат 48 години. Първата дума като кажеш, да е музиката. Като кажеш: „Аз живея", да помислят, че „и всички праведни в мене живеят". Така е почнал Мазаров. (21.II.1940 год., сряда) 77. Поезия и музика Поезията е забавление за предметния обективен ум в човека. А музиката е забавление на сърцето. За да станете музикален, трябва да започнете с правилния музикален говор. (21.II.1940 год., сряда) 78. Мазаров, като отиде на вратата на рая и им изпее една песен, ще го пуснат да влезе затри дни в рая като хорист и после пак ще го пратят на земята. Той е направил една крачка до рая, но вие не можете да припарите до рая. Нищо не сте изработили. Мазаров е най-високият връх в България. По-рано беше затворен, дарбата му - непроявена. Но сега, като я разви и работи повече върху нея, оценен е от всички. Той внесе радост и вдъхновение у целия народ. Той е изпратен за Славата Божия. (21.II.1940 год., сряда) 79. Мазаров е едно цвете от невидимия свят, изпратен за България. Мислите ли, че той сам е цъфнал? Ангелите са му помогнали. Същото е и за вас. Колкото скръбта ви е по-голяма, толкова ангелите ви се радват и ви поливат. Страданието е съдържание, а радостта е смисълът. Мазаров е плод на целия български народ. (21.II.1940 год., Сряда) * Тодор Мазаров (роден в с. Павел-баня на 2.I.1905 гад., умира на 17.IX.1975 год. във Виена). Оперен певец тенор. Артист в Софийската народна опера от 1932 до 1937 гад. През лятото на 1937 год. спечелва първо място а музикалния конкурс във Виена. От 1937 до 1953 год. изпълнява всички оперни роли за тенори. Притежава лирико-драматичен висок глас от италиански тип. Единствено той, със своето балканско гърло, е можел да пее ролята на Арнолдо въа „Вилхелм Тел" от Джоакино Росини. Вярвал е, че в България ще се роди тенор, който да го замести достойно, за да се постави отново операта „Вилхелм Тел" във Виенската опера. Биографичен очерк за Тодор Мазаров вж. в Приложение I, стр. 741 - 744 оригинала. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 80. Музиката е за сърцето. Ако имате любов към Бога, ближния и себе си, ще можете да изпеете песента „Духът Божий" както трябва. Трябва да имате едно чувство на вдъхновение, да почувствувате любовта като песен, тогава ангелите ще се заинтересуват и ще си подадат ухото да ви чуят и ще ви посетят. Заемете се да изучавате песента „Духът Божий" тъй, както за в операта. Пейте я, като се вслушвате, пейте я за себе си, а не за пред народа. Говорът ви да бъде музикален. Без музика никакъв прогрес не може да направите. (21.II.1940 год., сряда) 81 Цигулар е оня, че като засвири, бурята да престане. Или певец е оня, който, като изпее една песен, воюващите да се примирят. Трябва да дойде Паганини да посвири с вас и те напълни. Трябва да дойде Божественото да напълни главите ви, да намести ума и сърцето. (22.III.1940. год., петък) 82. Музикант не можеш да станеш, ако не я обичаш. Същият закон е за всички науки. В музиката е законът. Ти не може да приложиш един закон правилно без музика. Законите се справят с фактите, а фактите - с принципите. е съставяне, „mi" е разредяване, „sol" е разширяване. Съвременната музика е една сянка на една музика в природата. „Do-mi-sol" - изгряване. „Sol-mi-do" - залязване. „Do" - физическият свят, сгъстяване, „mi" -духовният живот, разширение, „sol" - умственият свят, разширяване. (24.IV.1940 год., сряда) 83. Българинът иска изведнъж много да се разшири. Народната музика е един затворен кръг. Има материален, душевен и Божествен ритъм. Времето определя границите между две величини. Музикалният свят, за да поправи света, трябва да излезе из този затворен кръг. Има една гама, в която трябва да влезе бъдещият темп на бъдещия свят. (29.V.1940 год., сряда) 84. Ако искаш да учиш музика, трябва да имаш ясна представа, да познаваш едно музикално парче, да знаеш нотите, да прозвучи ясно у тебе всеки тон. У вас тоновете не са ясни, защото удряте много. (23.IV.1937 год., петък) 85. Гами Мажорните гами са светлинни гами, а миньорните са топлинни гами. Някога трябват светлинните гами - мажорните, а когато има нещо да се опита - топлинните гами, чрез проблясване в неговите чувства. (23.IV.1937 год., петък) 86. Музикалният ритъм Двадесет години ви трябват да научите правилния ритъм, като всеки ден свирите по 2 часа на ден. Природата да пее. Буря ако има, тя ще спре, защото природата иска хармония. Някои предчувствуват тази буря и ние по обратен път можем да я спрем. Всички трябва да пеете, да се възпитавате. (23.IV.1937 год., петък) 87. Бетовен, Моцарт, Бах Ако не искате да мислите, бих ви препоръчал да свирите Бетовен. Ако нямаш любов към поезията, бих ви препоръчал да свирите Моцарт. Ако не ви се живее - да свирите Бах. (9.V.1937 год., неделя) 88. Вие сте остарели и не можете да се подмладите без музика. Аз не говоря за тази външна музика. За мен един артист не е музикант. Аз говоря за една музика, която изключва всички недъзи. Музиката е способност, дарба, вложена в човешката душа от Бога. Чрез нея минава Божествената енергия. Вие не можете да запазите това, което сте придобили, защото не сте музикални, не мислите. А то е закон на инволюцията. (5.V.1937 год., сряда) 89. Ти ще успееш с разумното си сърце, с ума, с душата и с духа. Душата е сопран, духът е бас, умът е тенор, сърцето е алт. У вас има цял квартет. Отдолу започва духът. Вие започвате с главата надолу. Туй не е музика. (5.V.1937 год., сряда) 90. В музиката трябва да знаеш на всеки тон каква част на времето да дадеш. Най-първо ще започнеш с разумното в себе си, а външното отпосле ще дойде. Всички вземахме най-ниския тон и се получи нещо като гръм. Това е духът. Вие се стремите към високите тонове. (5.V.1937 год., сряда) 91. Хармонията изсушава, а мелодията овлажнява. Ако няма хармония у вас, не може да растат и зреят желанията. В музиката има една страна - всичко е възможно в нея и с нея. (5.V.1937 год., сряда) 92. На вас ви трябва светлина. Вие се блъскате, защото нямате светлина. Вие като влизате в салона (на Изгрева), колко от вас са влизали с песен? Аз ще пея „Господи, Боже мой" и в главата ми се явява светлина и нещата ми стават ясни и разрешавам една мъчнотия. Светлината е храна за душата. И трябва да храним душата с цветовете, с ония възвишени мисли, иначе доникъде не може да отидете. Топлината, и тя е храна за душата. (5.V.1937 год., сряда) 93. Музиката е един правилен начин за усъвършенствуване на човешката душа. Хармонична мисъл и чувство - това наричам аз музика. И който пее, него никой не може да го раздразни. Мислещото, музикалното сърце у човека разрешава всичките противоречия. (5.V.1937 год., сряда) 94. Всяка сутрин, като станеш, запей: „Господи, аз съм готов да изпълня волята Твоя." (Учителят пее на дебело, с ниски тонове.) Ниските тонове са на духа, а високите тонове - на душата. И като започнете да пеете с духа си и с душата си, знаете ли какво ще стане тука, на Изгрева? Тази музика е предисловие. Ако не я знаете, ще ви върнат от небето, да я научите. Ако не знаете сегашната музика, как ще научите небесната музика? (5.V.1937 год., сряда) 95. Тези, които искат да мислят правилно, тона „mi" взимат вярно. Тези, които искат на Бога да служат, „si" тона взимат вярно. Искате ли да пеете, хората да ви похвалят, това не е музика. Аз, когато пея, мисля. Не искам хората да ме слушат и да ме хвалят. Това е чувствуване, щом искам да ме хвалят. Няма защо да ходиш да се оплакваш на хората, когато имаш едно недобро състояние, но ще седнеш и ще започнеш да пееш и веднага ще се измени състоянието. Изкусните музиканти, артистите, дават само картини с музика, а аз измъщам яйцата, измътям яйцата и се излюпват пилците. Вие всички пеете хубаво, но искате да се харесате на хората. Знаете ли какво значи да се харесвате на хората? Всеки ще иска да се потърка до вас, а това знаете ли какво е? Много даровити музиканти са изгубили своята дарба от това. Вие не трябва да харесвате света, да им обръщате внимание. Това е опасно, вие губите. Нищо не печелите. Оставете сцената за артистите. Те не са музикални, а са само представители на музиката. Душата до тенора може да слезе и като дойде дотам, духът й казва: „Стига до тука." „Господи, Боже мой". (Пее Учителят и ние - с Него.) Ще пеете без правила. С правила нищо няма да научите. Ще мислите при пеенето и ще се вслушвате. Такова не сте слушали, което сега ви пея и свиря. Като запеете, бурите на сърцето да се изгубят. (5.V.1937 год., сряда) 97. Още като се събудиш, изпей нещо - което ти дойде на ума. Никой няма да ти държи сметка, че хубаво не си пял. Каквото ти дойде на ума, съчини го. Може да попееш на някой извор, на цвете, на храната. Жената, мъжът и децата. като седнат, да си попеят. Тъй интимно, каквото ти дойде, без да ги слушат отвън, знаете ли какво ще стане? С разумното сърце като мисли човек, правилно мисли. Ако пеете всяка сутрин, половината от товара ви ще падне. (5.V.1937 год., сряда) 98. Нека се оформи у вас желанието за пеене. Правилата оставете настрана. Без правила ще пеете. И то определя нещата. Аз искам да мислите музикално, да се освободите, не искам да разбирате. Не се сравнявай с другите, а мисли, че ти имаш дарба да пееш. (Учителят имитира и пее.) (5V.1937 год., сряда)

31. Из разговор с Учителя на 22.ХII.1937 год., сряда. Музиката. Музиката е място на рая, будическото поле. Щом ти можеш да пееш, трепти ти сърцето, ти си в рая. В нашия салон е раят; и светиите, и ангелите са тука и този салон е голям. Не е такъв малък, какъвто го виждате. Никой никого не трябва да засенчва. Свободен. Свободен е човек, който се проявява такъв, какъвто Господ го е създал. За да се освободим от животинските състояния, трябва да мислим. Различаване. Когато започнем да различаваме доброто от злото, то е ангелско състояние, а когато започнем да го съзнаваме, то е Божествено. Низшите духове не обичат да гладуват. Никой няма право да ти каже, че ти нямаш Божествената Любов, нито ти пък за другите го казвай. Никой кардинален въпрос не можете разреши, докато не станете слуги на Бога. Страданията. Страданията идат от неразбиране. Ако ти започнеш да слугуваш на цялото човечество, да забравиш себе си, страданията ще изчезнат. Лоша мисъл. Никога не оставяйте една лоша мисъл да работи в съзнанието ви. Тя ще спре вашия прогрес. На вас ще направи пакост. Миналото. Като почнете да се повдигате, вие виждате вашето минало. Мисли за Бога. Необходимо е човек да забрави себе си, да мисли само за Бога. Като дойде Любовта, злото ще изчезне. Ние сме необходими на Бога, за да се изрази Неговото разнообразие. Въпреки че не сте добри, вярвайте, че сте добри. По-добри хора от вас в България няма. Вярвайте, че и другите хора са добри. Вярвайте, че Бог ще спаси тебе, но и другите ще спаси. Духът. Духът е дошъл сега. Пейте сега, а не чакайте да дойде. Той е дошъл. Като срещнеш един човек, ти може да не го поздравиш, но в себе си кажи: „Той е много добър човек." Кажи в себе си: „Ти си много добър човек." Доброто. Имайте моето добро на ваше разположение. Който ходи при Господа, човек става. Казаната дума на Мойсея: „Изуй обущата си!" - то значи изуй животинското, изуй човешкия характер и така се яви при Бога. Отсега нататък трябва да имаш кой да те учи, да имаш модел. Досега сами сте се учили. Пееш - трябва да имаш модел. Аз на всинца ви мога да поправя живота, но това няма да е за ваша полза. Как да обичаш. Да обичаш някого значи да имаш една добра черта за него - че е способен талантлив, даровит; а да го прегърнеш, това не е любов. Целувка. Може физически, астрално да целунеш, но Божествено не целунеш ли, не е целувка. На физическото поле най-после се целува. Там има бомби, взривни вещества. Момците не жертвуват от себе си, не дават, а това е кражба. Взимаш само с целувката. Работите в любовта не са разбъркани, а в безлюбието са разбъркани. Грехът е едно болезнено състояние. Ако една твоя постъпка ограничава другиго, държат те отговорен; ако го освобождаваш, възнаграждават те. Женитбата. Както вие се жените тук, това не е Божествено. Еднобрачието значи само една жена ще имаш; и като си замине тя, ти за друга няма да се жениш. Тя ще ти бъде във всичките полета и животи. Това е Божествено. И като твоята жена друга няма. Това е строг морал, ако искате да знаете. Има една своеобразна свобода, която не е на място. За брата и за сестрата трябва да имаш едно свещено чувство. И после, не трябва да ставаш съблазън, Най-първо ти и жена ти трябва да станете слуги на Бога. И след като вършите Божествената работа, може да се целунете. А вие, преди да сте свършили Божията работа, се целувате и забравяте тенджерата и тя прегаря. Христос. Христос е говорил от причинния свят. Щом една жена не обича Божественото в мъжа си, там е прегрешението. Също и мъжът трябва да обича Господа у жена си. Любов, милосърдие, кротост, въздържание; а тщеславието, гордост - това е старото учение. Всяка постъпка, щом е на мястото си, тя е на мястото си. Грехът. Грехът е извън организирания свят. В организирания свят, и да искате, не можете да грешите. Там искаш да заколиш кокошка, но няма. Тук се карате за столове, а там няма столове. В организирания свят нито се женят, нито за мъж отиваш. Ако Бог беше ограничил Ева, [тя] нямаше да прегреши, но щеше да й отнеме свободата. Бог иска да имаме вътрешна свобода. Сиромашия. Всичката слабост на хората произтича от сиромашията. Всеки един, който се изкушава, е сиромах. Богат. Богат е оня, на когото сърцето, волята и умът са на място. Силен е този, на когото волята почва да работи. Всички, които грешат, нямат воля. Всичката погрешка е, че ти не обичаш жена си като себе си и тя не те обича като себе си. Там, дето се намеси волята, при едно лошо желание или мисъл, там е престъплението. Целувка. Ти мислиш, като целунеш една жена, че ще придобиеш нещо. Нищо няма да придобиеш. Същото е и ако станеш богат. Волята Божия. Аз мога да ви дам всичко, ако обещаете да вършите волята Божия. Но ако не обещаете, и да искам - не мога. Там съм слаб. Обичта. Жената. Ти една жена като я обичаш, само като я погледнеш, като се допреш до нея, ти получаваш. Тя ти дава много от себе си, понеже е благородна и повдигната. А щом няма какво да ти даде, не е повдигната и благородна. Ти я хващаш да я целуваш, за да вземеш нещо от нея. Една жена, която носи богатство, която е благородна и повдигната, само като я погледнеш, тя изобилно ти дава и ти се задоволяваш. У тебе не се явява желание да я целуваш. Една жена, която много я целуват, показва, че тя няма нищо в себе си. Щом станеш свободен, ти няма да се жениш, както сега се женят. Ще дойде начинът чрез вселяване да идват душите, а сега идат чрез въплотяване. Изпитанието е като слязат долу - ще направят погрешката. Опасността в сегашната женитба е, че като се оженят, двойниците им се преплитат и това причинява големи страдания. Съдбата сега започва от праведните, после ще дойде за грешните. Съдбата сега е вътре в нас. Ще дойде време, когато любовта ще вземе надмощие. Не съди никого. 32. Из разговор с Учителя на 24.XII.1937 год., петък. Учение, синко, то е доброто постижение. Най-силната линия е правата линия. Които искат сила - чрез правите линии, а които искат мекота - чрез кривите. Кривите линии дават мекота, а правите - сила. Притеглянето е една разумна сила. Щом си без идея, ти си на периферията. Който върви по права линия, много силен трябва да бъде. Изгубиш ли си идеала, връщай се към центъра, от периферията - към центъра. „Образ и подобие" - едното е форма, а другото е съдържание. Приликата, духовното е съдържание, а външното е формата. Да знаеш всеки предмет къде е поставен - това е пространство, а наредените предмети е времето. Ако няма никакви предмети, какво ще мислим за пространството, как ще си го представим? Нашето разбиране за света е илюзия, а не е светът илюзия. Познаването. Малките неща можем да ги познаем, като ги увеличим, а големите - като ги намалим. Знанието. Знанието се уподобява на книгите, които магарето носи. Ако книгите се четат и прилагат, то е разумният човек; ако се само пренасят, то е магарето, натоварено с мощи. Постижението стои в приложението. Създаването на света е по права линия. Бог иска от него благо да даде и на другите да се развиват, не иска сам да бъде. Един грам да имаш от умствената материя, е достатъчно. Най-лесният път за постижения. Най-лесният път за постижения в света е любовта. Мъчнотии ще имате големи в света, но с любов ще ги преодолеете. Любовта влада и правата, и кривата линия. Свободата. Свободен човек, това е най-голямото постижение, да няма нищо да го мъчи. Да накараш мъчнотиите да ти слугуват, това е постижение, към него се стремим сега. Щом не сме свободни, значи не обичаме Бога. А щом мъчнотиите ни се подчинят, това значи - обичаме Бога. Няма по-хубава наука от любовта. Ние мислим за любовта, че си губим времето, а мислим за големи работи. Силната любов, като дойде при тебе, тя ти дава, не ти отнема. Само Бог може да ни научи как да любим. Не отидете ли при Бога да ви научи как да любите, вие не можете да любите. От любовта всеки ще вземе толкова, колкото му трябва. Любовта по малко идва, да приготви нервната система, защото тя е толкова силна, че ако изведнъж дойде, тя ще разтопи нервната система. У животните нервната система не може да приеме любовта. У един светия нервната система е така силна, че той може да приема и да издържа на повече любов. Недоволен, закъснял. Щом се усеща недоволен, закъснял в пътя си, трябва да усили хода си. Рибата. Рибата я пекат, защото искат да й кажат: „Ти като риба не трябва да останеш. Трябва да промениш тази форма." После като птица я хващат в курника и я колят, казват й; „Ти като птица няма да останеш." После като вол я впрягат на нивата. Искат да му кажат: „Ти в тази форма не трябва да оставаш, а трябва и тази форма да промениш." На човека страданията искат да му кажат: „Човек не трябва да останеш, а трябва да промениш и тази форма, да станеш ангел." Един ненапреднал дух, като дойде, отнема тялото му и го обсебва - тогава човек подлудява. Значи този човек е бил глупав, че си е дал тялото да му го обсебят. Напредналите духове, когато идват, те не обсебват тялото, а внасят просветление в съзнанието на човека. 12 е закон на жертвата. В 13 - бащата и синът е там, затова бащата е толкова строг, затова трябва да премине към 14 и 15: да дойде майката - любовта, законът на жертвата, и тогава числото става щастливо. Пеенето. Някои работи чрез баса, други чрез тенора, алта или сопрана ще се постигнат. Не е ли публиката хармонично настроена, ще спънат музиканта. Погрешката е сега в това, че който пее и свири, сега иска да угоди на публиката. Има нещо в нас, което ни коригира отвътре. И ако се вслушаме в този си вътрешен глас, той ще ни научи да пеем. Певецът е вътре у нас. Като иде той, ние ще го слушаме и ще се научим да пеем. После, и един богат има вътре у нас и ако го слушаме, и ние богати ще станем. При пеенето ти трябва да дойдеш до трептенията на златото и диаманта. А има и още по-горно - когато се пее с любов. Вие още не сте чули пеене с любов. Сегашните ни чувства са болезнени, затова нямаме ясна представа за живота. Ще се излекуваме, като започнем да мислим за мъдростта, да дойде. Бог е във всичките степени и Той учи низшето как да служи. Служиш ли на умните, те ще те оценят, а служиш ли на глупавите - не. Като ви говоря да обичате и да слугувате, трябва да разбирате: на най-умните и на най-добрите и най-любящите, на повдигнатите, а не на егоистите и себелюбците, на използвачите и лошите, на по-низшите от вас. Бог е в низшето и Той го учи и възпитава, а ти търси умните и добрите, да се учиш от тях. В тях е Бог. Като тръгнеш към умните хора, през въздуха мини, за да не те срещнат глупавите; а на връщане - по земята. Отсега трябва да се научите да служите на Бога, защото в бъдеще ще ви дадат нещо, например ще ви дадат Земята - как ще я управлявате? Пък сега казвате: „Защо ми трябва да бъда добър?" Ти като обичаш другите - себе си обичаш. Окултен ученик. Аз ако бях един окултен ученик, щях да търся най-умните хора, при тях щях да отида да им слугувам и тогава няма да мисля за себе си. А вие отивате да слугувате на глупавите хора. Ще служа на всички, но които са над мене; а тези, които са под мене, те ще служат на мене, а не аз - на тях. Бог е всичките степени и Той учи низшето как да служи. Като служиш на умните, на добрите, те ще оценят услугата ти, а глупавите - не. 33. Формула за една година, дадена от Учителя на 9.I.1938 год. „Аз живея по любовта, както Христос е писал, че животът ще се оправи с любовта, както Господ е писал. Аз ще изпълня Неговия закон. Да се поправи животът, както Той е казал!" (Сутрин, обед и вечер да се произнася.) 34. Разговор с Учителя на 2.II.1938 год., сряда. Зимата е бас, пролетта е алт, лятото е сопран, а есента е тенор. Пролетта значи - пролято е нещо, пролято, което излято, Зима - значи, което взема. Есента е туй, което се сее. Зимата - туй, което взима. 35. Разговор с Учителя на 4.II.1938 год., петък. Без вътрешна обич и любов, човек не може да прогресира. Цветето казва: „С корените ще обичам земята, а с клоните - слънцето." Сърцето е растение, а умът - животното. Животното се храни с растенията. Чувствата са растенията. При страданията, корените на живота се усилват, а при радостите, клоновете се развиват. Където има пеене, стой и слушай, а където няма пеене, върви, не се спирай! 36. Из разговор с Учителя на 9.II.1938 год., сряда. Силата на човека седи в любовта му, която има към Бога. Мисълта ни не е толкова светла. Имаме много лоени свещи. 8000 години се скитаме из пустинята и не сме още отишли в Ханаанската земя. Свобода. В който ден ще ядеш от забраненото дърво, ще изгубиш свободата си. Сега носим втората лъжа: искаме да станем богати и учени. Знанието е вложено в нас. Сега ни трябва само светлина, за да разберем. Ти се считаш изхвърлен на пътя, понеже си излязъл извън Бога и си станал като Бога. Бог те е пратил да учиш, а ти бягаш от училището навън. Женитбите стават не навреме и не както трябва. Няма по-мъчна работа от да накараш двама души да се обичат. Можеш да кажеш на двама души да се обичат, но е трудна работа. След като се оправи Божественото, ще се оправи и човешкото. Ние сега мислим, че сме мъже, когато не сме, и жени, когато не сме. Какъв мъж си, когато не знаеш как да мислиш? Сегашното положение на хората е една разгласена машина, която трябва майстор да я поправи. Всички трябва в себе си да се се върнем да обичаме Бога. Мъчнотиите няма да си заминат, но лесно ще се спогаждаме. Един лош човек като бие един добър, ще му се натъртят ръцете и ще се откаже. Като залюбиш Господа, грехът ще се премахне, ще го печеш като риба. Ние сме в Христа, но трябва да го съзнаем, да се обърнем към Него. Христос казва: „Без Мене не можете нищо да направите." Роденият от Бога грях не прави и не умира, а всеки, който умира, не е роден от Бога. Покаянието Покаянието, значи, това е един товар, една раница, която трябва да се снеме. Като си спасен, ще отидеш на нивата - това е възраждане. Като отиде да работи, той ще бъде осиновен. Новораждане е това. После иде посвещение и възкресение. Грешникът трябва да се покае, но праведният каква нужда има от покаяние? На болния ще му кажеш да се лекува. Но на здравия - няма нужда. Първо да изпълняваме волята Божия, да славим Бога, да желаем да дойде Царството Божие. Като възкръсне човек, той ще дойде на земята да работи. Христос нали след като възкръсна, явяваше се на учениците и след като се възнесе, пак се явяваше. Цялото знае какво нещо е частта, но частта не може да знае какво нещо е цялото. И Христос знае какво нещо сме ние, а ние не знаем какво нещо е Христос. Христос е цялото, а ние - частите. Религията представя една богата трапеза, но никой не може да се произнесе за яденето какво е, докато не е ял. Много ядене има в нея. Хората не носят еднакво съдържание. Едни имат по-много и по-ценно съдържание, а други - не. Както едни страница на Библията са по-съдържателни, а други - не. Но всяка страница все има нещо. Така и всеки човек е една страница от Библията. 37. Из разговор с Учителя на 16.II.1938 год., сряда. Изгрев аз наричам да не мине ден от да не направиш микроскопическо добро, а вечер, когато залезе слънцето - най-голямото добро. При скръбта отиваме към центъра, стесняваме се, а при радостта се разширяваме, отиваме към периферията. Добрият. Добрият човек има здрав гръбнак, той раздава. По-добре е [човек] да излезе с товар, а да се върне без товар. Без работа нищо не се постига. Трябва да се цени времето. Всяка една буква, която пишеш, показва целия ти характер. По почерка се познава целият характер на човека. Та, каквото пишеш, внимателно пиши. Доволен. Човек при всичките условия трябва да бъде доволен. Да бъдем снизходителни във всички неща. Божественото доволство расте, а човешкото се смалява. Човешката любов се смалява, тя започва с много любов и постепенно се смалява, а Божествената расте. Лошите хора не са родени от Бога. Роденият от Бога, като направи една погрешка, и туй, което у него съзнае погрешката, то е от Бога и веднага я изправя. Пък ние сега гледаме тези, които са от хората родени, не от Бога. Лятно време е по-далече Слънцето от Земята. Хората трябва да се освободят от заблужденията. Един мъж не трябва да каже, че жена му е лоша; и да я не счита за роб, но да благодари на Бога, че му я е дал да му бъде другарка в живота, и да вижда в нея най-хубавото. Същото е и жената за мъжа. И двамата са изпратени да изпълняват волята Божия. И двамата да се чувствуват свободни и да се ценят. Добри. Като казвам, че всички хора са добри, аз не разбирам, че всички кукли-хора са добри. Аз правя разлика между добри хора, които са родени от Бога, и кукли-хора, които са родени от хора. Новата любов. Като видиш един човек, не унижавай неговия ум, неговото сърце и тяло, не му прави пакост -това е новата любов. Щастливи. Ако Господ не е вътре у нас, не можем да бъдем щастливи. Мъж - жена. Един мъж на жена си трябва да гледа [като] на дъщеря на Бога, която Бог му я е дал да я възпита и Господ му казва: „Тя е малко своенравна, но ти ще бъдеш много внимателен към нея." Ако тя направи някоя погрешка, той трябва да се обърне към Бога, на Него да каже, а не да хука жена си. Същото да прави и жената. Жената на мъжа си да направи нещо безкористно, без да иска и той да направи на нея безкористно. На женени хора в работата не се месете. Тя е тяхна частна работа. Когато са се оженили, не са питали никого. Ако се карат, и двамата да отидат при Господа. Той ще ги съживи. Тя е работа на Бога. Всички няма да умрем, а ще се изменим, като дойде Божията любов. Да идете да кажете по една сладка дума на вашия ум и на вашето сърце. Те са ви господари. Кажете: „Благодаря на Бога за добрия ум, който ми е дал и за сърцето." Умът пази децата, а сърцето ви служи. Любовта е най-голямата сила, с която можем да работим. Всякой, който дойде при тебе, помогни му. Няма някой от вас, който да не може да помогне. Ако дойде някой при мен, аз ще му дам едно житно зърне и ще му кажа: „Иди го посей и за 5 години ти ще има какво да ядеш." Като се моля, аз духовно живея, уча се да дишам. Дишането. Всичките несгоди са, защото не дишаме правилно, не се молим какте трябва. Човешки изпитания. Като четете Йов, ще видите какво нещо е човешки изпитания. И Христос в един момент каза: „Господи, защо си ме оставил?" Христос за вас направи пътя, пък вие сега, всичките хора, трябва да вземете участие при павирането на пътя, да помогнете. Свобода. Всяка една душа да бъде напълно свободна. Каквото направи, съвсем по свобода да го направи. За да си уредиш работата, трябва хиляди кокошки да продадеш. Хиляди кожи да одереш и на хиляди овци вълната да острижеш. Тази жена, обикни я като дъщеря на Бога, като твоя сестра. За да се обичат двама, то не е от хората, а е от Бога. Един човек, на когото можеш да разчиташ и никога няма да те измами ти помага както на себе си, то не е от хората, а от Бога. За да се обикнете, аз трябва да вляза в ума на жена ти и в твоето сърце отвътре да ви говоря. А така, отвън да ви говоря, нищо не става. По човешки разрешение няма. Светът чрез страдания ще се поправи. Това е от голямата любов на Богг към нас. При кого да идем? Кой е по-добър от Господа? 38. Разговор с Учителя на 11.I.1939 год. Не декламирайте старите работи, онова, което се е говорило в миналото. Всичкото зло все от любов се върши. Вълкът изяжда овцата от любов. Човекът пие виното от любов. Това, що сте направили, от немай-къде си го направил. Например буболечицата влиза във водата от мухите, волът влиза гонен в дама от големите горещини и пр. За великата жертва, която природата ти прави за теб, ще благодариш за тия блага. Има правилна любов на надеждата, има правилна любов на вярата и има правилна любов на любовта. Детето обича майката за млякото, за това, което му е дала. Човек обича някого, ако е дал нещо за него. Радваш се за онова, което си разбрал и скърбиш за онова, което не си разбрал. Не е лесно да се учи човек. Семето може да е хубаво, но ако не го посяваш, за да се прояви, то грешката е в тебе. От невидимия свят нашата вяра я проверяват. При всичкото ни добро желание, не зависи от нас за поправянето на света. 1/3 от човека зависи, 1/3 - от ангелите и 1/3 зависи от Бога. От какво имат хората нужда - ако им помогнете, ако свирите, ако пеете, градите къщи, ушиете дрехи, то ще ви се радват. Всичко в себе си да турнете в ред - в ума си, сърцето и волята си. На стомаха си давай по-хубава храница, на ума давай хубави мисли, на ръцете си - топли ръкавици. Реформи в хубавото правете. Светът е оправен и единствените неоправени сме ние. По низините снегът се е стопил, а ние сме на върха, по планините, и още при нас снегът не се е стопил. Страдате ли, то вашият сняг се топи. Радвате се - вие сте се стоплили и сте горе на чист въздух, на хубаво слънце. Всякога няма да бъдеш един и същ. Един път ще си дърво с хубави плодове, друг път -животно, друг път - човек, ангел, стар и млад и пр. За да опиташ надеждата, трябва да си на земята, за да опиташ вярата, трябва да отидеш при ангелите, а за да опиташ любовта, трябва да отидеш при Бога. При едно посещение на Любовта, тя по един подарък ви донася, не два. Вашите любовни писма не отиват, защото адресът им е погрешен. 39. Разговор с Учителя на 14.IV.1940 год. Въздухът, водата, храната са проводници на Любовта. Любовта е над всичко и важното е до нея да се дойде, а не да се взимат формите за любов, формите са само проводници. Едно време бе: „Блажени нищите духом", а сега е: „Блажени, които любят." Някога бе: „ Блажен съдът, който съдържаше водата, с която да се напоят градините", а сега е: „Блажен изворът, от който ще пият всички жадни и от потоците на който ще се полеят всички нивя, полета и градини. Най-силно в света е Любовта. Човекът на Любовта не се бие. Той гледа на сопите на биющите си като на сламки, които, като ги духне, се разпръсват. Силни бяха някога на земята, после силата се прехвърли в морето, сега - във въздуха: значи, горе, по-горе, още по-горе, докато се дойде до Този, Който стои най-отгоре. Най-силна е светлината, затова се казва, че тъмнината я не обзе. 40. Разговор сУчителя на 4.IX.1940 год. Вие с физически средства искате да оправите духовния и Божествения живот. На физическия [свят] действува силата, в духовния свят - разумността, а в Божествения свят - любовта. Там се живее! Вие тук сте в рая. Това в света го няма: музика с живот и чист въздух. При паневритмичните упражнения, ако ви се отворят очите, ще видите, че участвуват много души, невидими, напреднали същества. Упражненията от Паневритмията трябва да ги свържете с дишането. Карате ли се, вие не дишате дълбоко. Карането, пререканието е чупене на камъни. С това нищо не се постига. 41. Разговор с Учителя на братска вечеря на семейството, 23.Х.1940 год., сряда, 7 ч. вечерта Това съчетание на Юпитер и Сатурн ще дойде пак след 20 години, но тогава ние не ще бъдем в Кали-Юга. Тази епоха ще свърши след 2 години. Тя е тъмна епоха. От 1942 година почва Сатия-Юга, която е светла епоха и носи благоприятни условия. От нисшите мисли трябва да се освободим вътрешно, не външно. Без любовта нещата остават тайна. Когато не обичаш някого, ще намериш някое извинение. Онзи, който не следва закона на Любовта, ще дойде връх него законът на необходимостта. Държавата ще ги експроприира, богатствата на богатите. Така ще стане сега. Ще им вземе богатствата държавата. Ако ти един ден изкараш добре, и другите дни ще живееш добре. Да не мислиш да се осигуряваш за старини. Богатството е сняг; като дойде новият век, този сняг ще се стопи*. Много параходи са потопени английски в морето. * След 9.IX.1944 год. дойдоха на власт комунистите и те взеха богатствата, парите на всички, включително земята я одържавиха. Това трая от 1945 до 1990 г. - 45 години, така, както бе предсказал и определил Учителят Петър Дънов. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев.) Запитват Учителя. - Ако германците минат през България, няма ли да я атакуват? Учителят. - Има неща невъзможни. Това е възможно толкова, колкото рибите могат да нападнат магаретата и обратното. Сега трябва да се разтоварвате и да не бъдете ... Една сестра каза: - Искаме да постигнем много неща, но не можем. Учителят: - Ето коя е причината. За постижение на едно нещо се искат три условия: с ума ще искаш, със сърцето си ще търсиш и с волята си ще хлопаш и ще правиш усилия. Тези са думите на Христа: „Търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори." Под „искане" се разбира да научиш законите, чрез които ще ги постигнеш. Под „търсене" се разбира „обичане". Всичко това ще става чрез свързване с Бога. Старата епоха няма да мине така лесно. Змията търси тясно място, за да си съблече кожите, така е и с човека. Самоотричането е вътрешен процес, не е външен. Когато [човек] се самоотрече, да го направи с радост и да не съжалява. Един иска да бъде червена ябълка на дървото, но първо трябва да бъдеш в корените долу. Пчелата по уханието познава цветята на разстояние 5-6 километра. Също така и идеите на новата епоха се носят из въздуха. Всички искат да видят Царството Божие и да видят хората добри. И то ще дойде, но после. Гонят евреите, това е вършитба. След това ще дойде веене (на плявата, за да се отдели житото). 8 глава 19 от Евангелието на Йоана, стих 15, се казва така. Евреите казали на Пилата: „Не познаваме друг цар, освен Кесаря" (на римляните). А Кесар значи Кайзер, И сега им дойде на глава. Германците са старите римляни. И те ги питат сега: „Защо вие не приемате това учение?" Те трябва да кажат: „Съгрешихме!" Славяните са Юдиното племе. От тях ще излезе лъвът. В пророк Даниила се казва: ще падне от небето един малък камък, който ще падне и ще изпълни цялата земя. Това е новото учение. Думата „българин", „българи" значи „бугари", а това е място на Бога. Остаряването е внушение. То е хипноза на Черната Ложа. От 42 години човек започва да учи. Хората искат сега Любовта, но тяхната нервна система не е в състояние да издържи една секунда. Любовта стои 1/300 000 част от секундата. Светлината се движи с 300 000 км в секунда. Любовта дава помощ на ума, сърцето и волята и остава блага на всички клетки. Всеки ден Любовта посещава човека 1/300 000 част от секундата и за такова време тя ще облагороди сърцето, ще обнови целия човек. Макар и толкова малко, то е от значение, защото малкото има такова действие. Колко пъти вие сте срещали ангели, които са ви спасявали и правили добро! Каза една сестра: - Искаме да ги видим. Учителят: - Те идват инкогнито. Има много работи от вътрешната страна на природата, но още не сте способни да ги видите, В онзи свят не може да видиш този, когото не обичаш. Мойсей видял само гърба на Бога. А Захарий, като видял ангела, онемял, а Даниил и Исая паднаха в несвяст. На бойното поле ще се яви ангелът. 42. Разговор с Учителя на 9.ХII.1941 год., сряда. Когато сърцето пее, помага на ума, а когато умът пее, помага на сърцето. Хората могат да се разберат по мирен начин, за 5 пари работа, а се бият. Добрите хора сега се раждат. Танковете и топовете ще оправят сега света. Там никаква философия няма. Силните ще победят, а сега искат всички да победят. Двама силни има: единият с чуковете бие, а другият с гърба си търпи. Злото не е силно. Ние, силните, сме се подчинили на слабите. Трябва да подчиним злото. Всички, които живеят сега в оня свят, проповедници стават, виждат по-грешките. Да обичаш Бога значи с благодарност да приемаш и да даваш по малко. И като плачете, да сте весели. В любовта и в обичта виждам всичко. Без музика не може да се оправи сърцето. Тя принася ухание. Който има музиката, е добър. Мисли за здравите хора и ще оздравееш. Слънцето, звездите ви поздравляват. Обръщайте внимание на това. Божественото отвътре познава Божественото отвън и почват да работят. За в бъдеще ще се създадат добри условия. Атмосферата ще се пречисти. Сега е нечиста. Ако повдигат хората и себе си, повдигат всичко. Добрият живот в тях ще ни постигне и нас. Имайте жива вяра без колебание, че Бог ще ви помогне в работата. Когато дойдат млади при вас, станете млади. 43. Разговор с Учителя на 10.IV.1942 год., петък. Щом пожелаеш някого да имаш като собственик, той става лош. Стремежът един към друг, е за да го освободиш. Щом не го освобождаваш, се явява реакцията. Приближават ли се хората много, започва ритането. В свободата ти не можеш да се усамотиш. Ти даваш свобода и на теб дават, но пак имат отношения. Тепърва има какво да учим в природата. В бъдеще например представи си, че има певица, която ще пее за ревматичните и ще ги лекува. Друга певица ще пее за друга болест. Физическата свобода е 1/3. Духовната свобода е 2/3. Божествената свобода е 3/3=1. Работете за пълната свобода в трите свята. Представете си, че има същества, които оформят свят във въздуха. А представете си, че има същества, за които скоростта на слънчевата светлина е биволска кола. Да виждаш е една мъчнотия, а да не виждаш е друга мъчнотия. Да примириш душата с материята, то е искането на хората да снемат слънцето и да го турят в мазето си. Ако ходиш в доброто, ще срещнеш онзи, който те обича, а ако не ходиш в доброто, ще срещнеш този, който ще те набие. Онзи свят не е за вас. Сега онзи свят за вас е зима, а когато за вас стане земята пролет, тогава ще отидеш там. Оня свят се разбира широкият свят, а тоя свят е тесният, ограничен свят. Като разбереш тоя свят, ще разбереш и оня свят. По-добър свят за забавление е тоя. Щом в света има един Бог, това значи, че имаш една глава. На цялото човечество трябва да има една глава. Там, гдето всеки един човек намери за себе си смисъл, там е единството. Единият -ние разбираме обширния свят, който обобщава всичко. В Любовта е изобилие. Умният човек ще направи на бедния къща с големи прозорци, за да влиза изобилна светлина и въздух. А на богатия ще му направи къща с малки прозорци. Малката семка става голямо дърво, но после пак се ограничава в малката семка. Да любиш Бога, това значи да живееш в реалния свят на изобилието, в широтата. Всичко, което ни обкръжава - светлина, храна, въздух и пр., е Любов. Ние сме букви в ръцете на Твореца. Той както иска поставя всички букви в стройни строфи. Някъде ще сте главна буква, някъде - малка, в началото, в края; някъде - прилагателно, някъде -съществително и пр. Ангелът наблюдава един нещастен човек и се занимава с него като с цвете. Туй, което минават ангелите, не е минало. Ангелът не е бил човек. Онези, които са паднали, са вече долу, а ангелът си стои горе. Ние сме филтри, пречистваме нещата. Ангелът може да ти помогне, ако бъдеш разумен. Природата сладките работи обгръща в горчиви обвивки. Ти не трябва да се плашиш от горчивите обвивки на живота. Вие преживявате недоволствата на вашето поколение от хиляди години. Недоволствата им ще траят, докато ги пратят на земята, да започнат да работят. Хората се безпокоят, когато отиват за оня свят, защото отиват неподготвени. Когато отиваш в странство и език не знаеш, и средства нямаш, ти се безпокоиш. Но ако имаш изобилни средства и знаеш езика, вие не се безпокоите. Избитите люде сега по фронтовете стават работници. Радвайте се и се веселете за всичко това, що става, разбираш или не го разбираш. Материалният живот трябва да бъде един резултат на умствения и душевния живот. 44. Разговор с Учителя на 12.IV.1942 год., неделя. Между веждите слънцето изгрява. При философския център на главата е зенитът, а отзад е залезът. „La" е щедър тон, но иска да работим. „Sol" дава ухание. Дълбокото дишане от мисълта зависи. Докато не помислиш, не може дълбоко да дишаш. Мисълта е, която вкарва въздуха в дробовете ни. При дълбокото дишане сърцето взема участие, а в хармоничното взима участие и умът, и сърцето, и волята. Предметите при центъра се движат медленно, а при периферията - светкавично. Изток е справедливост. Запад е материализъм. Юг е доброто, а север - Истината. 45. Разговор с Учителя на 2.ХII.1942 год. На физическия свят по-хубаво от работата и от ученето няма. В духовния свят по-хубаво от свободата няма. А в Божествения свят по-хубаво от Любовта няма. При една тревога малка измират около 5 милиона клетки. В Божествения свят няма какво да носиш. Без торби се ходи там. Каквато опитност имате, трябва да я използувате. 46. Разговор с Учителя на 8.ХII.1942 год., вторник. При Учителя. Боев, Еленка и аз (Пеню Ганев). Разговор. Педагогически въпроси. Да се говори за чиста и нечиста храна. Свободата е в чистата храна. В нечистата храна човек не е свободен, явяват се болести. Чиста храна. И растения има нечисти. Има отровни растения. В чистотата на храната стои здравословният живот. Там, гдето има чистота, има и разумен живот. Въпросът да се изнася за чистотата, а не че причиняваме страдания. Любов към всички съществува. Ябълка узряли сама се жертвува, а кокошката кречи. Растенията знаят да сгъстяват светлината. Растенията са сгъстена светлина и топлина. Месоядните животни са сгъстена енергия от нечисти мисли и чисти. Без отплата няма да стане. Ангелите ни се отплащат, защото Морал - не морализирай. За Любов да се говори, а не за да морализираш. Като почнеш да любиш, вярата ще дойде и от вярата се явява надеждата. От Бога започваме с любовта, а от хората - с надеждата. Бог има надежда у хората: кога, кога, кога ще стане. Знаете ли какво зло правите, като съветвате един лош човек да се моли на Бога? Лошият ще опетни небето. Той трябва да се разкае, първо да се очисти. Учителят с мисълта и чувствата си петни децата. Децата носят нечистотите на родителите. Говорят за възпитание, а нямат основа, нямат понятие за душа. Религиозните, в стремежа да се осигурят, създадоха [кумирите?]. Църквата е търговия. На сучещото дете ще говориш да суче добре и да не хапят майка си. Детето като люби, детето ще разбере какво нещо е да не причинява страдание. Употребете метода ми, който аз съм приложил отначало досега. Вие прилагайте любовта и има кой да я разнася. Аз съм напълнил света и чрез въздуха ще започнат да възприемат новото. Който се качи на планината, е юнак, а не [който седи] в катакомбите. Планините възпитават хората с чистотата си. Как ще се оправи светът? Светът е като безброй коли. Половината са с пълни коли, а другите - празни. Да се говори за ново, да няма къде да се хване. Всичко да е гладко. В гимназията ще говорите за храна, която дава сила, за калории и пр. На месоядното, ако няма месо да буди апетита му, а само растения, плодове, той ще забрави. Не говори за греха, [за] лъжата, защото той, като му споменеш за лъжата, тя е като месото, което подбужда инстинкта и апетита на хищника. Юнак ще стане, юнак от чистата и хубава храна. Като влезе учителят, по 5 минути най-малко - в дишане [да се упражнява с децата], и ще дойдат децата до душа [до състояние да са души]. Колкото тялото е по-пластично, толкова и душата е по-пластична. Душата е по-материална, отколкото тялото. Сутрин, преди занятия, както в класа аз правя, така и вие правете. Тези движения вече могат да ги прилагат. Понякога силите, светлината влизат през лявата, а някога - чрез дясната страна. Нека германците да прочетат беседите на немски и тогава да дойдат. Във вдишката и издишката. Аз ако бях основен учител, щях да занеса на децата една хубава ябълка; после - круша, дюля и да видя какви впечатления ще произведе тя върху тях, какви впечатления ще произведе. И после ще я нарежем на дребно, всяко дете да си хапне. Не изнасяйте тези методи на учителството, а го прилагайте [и след] 10 години ще се учат ат вас, от методите ви. Ако искам да правя добро, ще посадя семка от ябълка, че след 5 - 6- 10 години да родят ябълки, че от тях да дам на децата или хората. Или малко жито да се посее и прекопае, без лоша дума, и във всичките работи да пеят. Всяко дете да си има по едно дърво. Или по малко, по някои стъбла зеленчук. От частното става общо. И от общото - частното. Частно - детето ще се грижи за стъблото [зеленчук] и дървото, а общо - те ще принадлежат на всички. Някога децата да са общо, да се хранят, а някога и с родителите си. Не коригирайте другите учители с движенията в песните. Нека си останат с тях, каквито те си имат, неестествените. Християнството не измести еврейството, а еврейството си върви, и християнството си върви. Който обича, да напусне неестествените движения и да напусне старото и да започне да прилага новото. Най-първо грешникът да се очисти, че тогава да се моли. Свето да се не хвърля пред свинете. За каквото [човек] се моли с дълбочина на душата си, молитвата се чува. В народните ни хора няма творчество. 47. Формули от Учителя. Свещената формула. Щом дойдеш до едно противоречие в себе си, една невъзможност за тебе, ще кажеш: „У Бога всичко е Възможно. Аз Живея В Него. И с Неговата мъдрост всичко мога да постигна." Щом туриш това, Бог, Който живее в тебе, ще почне да действува. Щом си в съгласие с Него, Бог работи с тебе; щом не си в съгласие с Него, Той не работи с тебе. Защото ние сме израз на Бога. Бог работи с нас, за да се прояви. И щом ние работим с Него, ние сме в хармония с Него и Той ще се прояви. Този закон може да проверите само като се намерите в едно безизходно положение - в пустинята сте, изложени сте на явна смърт. От нийде няма помощ. Тогава може да опитате как работи този закон. И ще видите, че и в пустинята може да ви се даде помощ. (31.1.1929 год, София). Формула на Духа. Проявената Любов на Духа, Проявената Мъдрост на Духа, Проявената Истина на Духа Носят пълния живот на Бога, На Единния, Вечния Бог на Живота. Формула на ума. Само умът носи моето щастие, Само умът носи моята сила, Само умът носи възможности, от които аз може да се ползувам. Аз ще се държа с моя ум, ще бъда с моя ум! Формула на душата. Бог е вложил всичко в моята душа. Аз искам да стане волята Божия, както Бог е определил за мен. (3.V.1936 год„ неделя). Формула на владичеството на Бога. Бог царува на Небето и Неговата воля е абсолютна! Бог царува на Небето, Бог владее и в Ада, Бог царува и в мене.

16. Разговор с Учителя на 12.II.1937 год., петък Природата е такава, каквито сме ние, за да ни покаже каквито сме. Ако човек се стреми и иска да стане мек, природата ще покаже и своя мек образ. Ние сме по-учени да смразяваме, отколкото да стопяваме. Противоречията ни поставят в Божественото. Казваш: „В безизходно положение съм." Ти си в един затворен кръг. Ако си умен, лесно ще изплатиш дълга си. Например имаш да даваш една голяма сума на един богат човек. Ти плати 10 лева на някого да го бутне в кладенеца и ти иди с твоето дебело въже и го извади - той тогава ще ти прости големия дълг. Моли се. Провидението ще го бутне в кладенеца и на тебе щети каже: „Върви, че го извади." Трябва да имате приятелство с Провидението. Вие сте запознати повече с външния живот, но вътрешния живот не познавате. Кармата са лошите последствия на един неразумен живот от миналото. Кризата е един порой, който всичко е завлякъл. Навсякъде има противоречия, затова човек трябва да бъде разумен. Не много да знае, малко да знае, но на свят да го знае! Когато овчарят е добър, вълкът, влязъл в стадото, то устата му се заключва, затваря се. И той не може да си покаже зъбите. Та, и вие като сте добри, вашите овци - вашите мисли и чувства, лесно ще се справят с вълка - с лошите условия. На нас ни трябва сега шестото чувство - да прозираме нещата, които в бъдеще ще стават. Тихото време носи, за пример, една голяма буря всякога, а бурята - тихо време. Стойте в условията, в които Провидението ви е турило. Не желайте да ги промените, защото не знаете какво ще ви сполети при новите условия. Вслушвайте се като пее някой; после, и петелът кога пее, спрете се да го послушате. 17. Разговор с Учителя на 14.II.1937 год., неделя следобед Никаква работа не може да направиш на земята без надеждата и никаква - в Божествения свят без любовта. Недоволството е едно погрешно състояние. Само Любовта стимулира. Жената е слаба в ботаниката, а мъжът - в животните. Не давайте мнението си за ония порядки, които природата дава. На богатия човек Бог дава изпитания. Като оберат богатия, той започва да роптае. Всичко се превръща на добро за тези, които любят Бога. Дълъг живот. За да се продължи животът на мъжа, той трябва да обича жена си; за да се продължи животът на жената, тя трябва да обича мъжа си. А за да се продължи животът на майката и бащата, трябва да обичат децата си. Двете сестри ако не бяха да настояват пред Бога, Лазар нямаше да възкръсне. Сестра ти ще продължи живота ти. Трябва да се молите, за да ви се продължи животът. Бог е и отвън, и отвътре. Вие сте създадени от хората, та първо Бог ще ви пресъздаде. Каин и Авел Бог ли ги направи? Не. Адам и Ева ги направиха. Ние трябва да видим къде е погрешката, за да ни пресъздаде Бог. Всякога могат да ви оберат, когато съзнанието ви не е будно. Мъдрост, знание - това е пътят. По него да вървиш. Това значи: „Аз съм пътят." Най-първо ще мислиш за Бога, Него да възлюбиш, после за хората да мислиш. Бог най-първо е мислил за нас и после ни възлюби и ни създаде. 18. Из разговор с Учителя на 24.II.1937 год., сряда Дълъг път имате още. Едва половината път сте извървели. Необикновените работи са хубави. Превъплощение Един човек, като дойде до границата на земята, за да дойде тука, най-първо минава през 400 000 форми, докато дойде до свободата на човешката форма. Приятни неща Много неща има, които са приятни, но са отровни. Не можем да си запазим благото. Все ще се намерят да ни откраднат. Може да имаш висше образование, но като не познаваш Бога, какво те ползува? Сиромашията е злото. Който е намерил духовното, той е намерил съкровището. Той разполага. Много има, докато ти се освободиш от материалните зависимости, те са хиляди. Всеки да си посади една плодна градина. Да не дава само наставления на хората. Градини в ума, в сърцето си. Щом ти върви, почваш да ставаш от способните. Не ти върви - не си от способните. Добрият, умният, здравият човек е силен. Когато Бог, Всесилният, Вседобрият, е на твоя страна, на теб е правото. Силни да станем, без да изнасилваме. Дяволът е по-силен физически и когато той спи, ти го омотай с конци, вържи го. Властта се дава на съвършените хора; ако се даде на един несъвършен, той ще създаде своето нещастие. 19. Из разговор с Учителя на 3.III.1937 год., сряда Икономия, пестеливост - това са все човешки работи. Божиите работи са отворени. Много наблюдения ви трябват. Учени хора трябва да станете! Страданието е един естествен процес. Ти като обичаш някого, ще се лишиш от нещо, ще дадеш. Всеки сам да се изкупи. Сега вие сте изкупени. Какво трябва да правите. Не карайте да ви плащат дълговете много пъти, щом един път като ви ги платят. Понеже животът, знанието, Истината идат от Бога, трябва да кажем: „Да бъде Неговата воля." Които разбират, запалено им е сърцето, те са обновени. За в бъдеще пак няма да се познавате. Кое ни спъва. Туй, което ни спъва, е: ние седим и мислим, че невъзможни са нещата. Туй, което за нас е невъзможно, за Бога е възможно. Дето можеш да се нахраниш добре, нахрани се. Христос държи ключовете на ада. Щастие. Докато мислиш, че си щастлив, ти си щастлив; щом престанеш да мислиш, че си щастлив, ти си нещастен. Човешки свят. Ние живеем в един човешки свят, те ще ни дадат според своето разбиране. А да ни обичат всички, както ние искаме, то е един идеален свят. Ревността. Ревността е на разни нюанси. Има ученическа, женска, мъжка, господарска ревност. Сръднята, болката и пр. са едно неестествено положение. Възлюблена. Твоята възлюблена е светлина, тя ти свети. Престанеш да я обичаш - тя не ти светва. Същото е и с възлюбления. Щом пак я обикваш, тя пак ти светва, показвати пътя. Отвънка светът няма да се поправи, както ние мислим. Условията отпосле ще дойдат. Бог е вътре в нас и знае нашите слабости, и ни изправя, учи ни. Богатият. Ти остави богатия човек сам да прояви любовта си, да ти даде; ако ти му искаш, то е насилие. За кого да се молиш? Ще се молиш за един, който може да се обърне и да приложи. Какво ще се молиш за един, който няма да израсте? Нашата погрешка е, че ние хората искаме да ги направим добри, пък те искат да ни направят като тях, лоши - там е противоречието. Разбират ни. Новите хора, които ще дойдат, ще ни разбират, а старите - не. Адам. Адам имаше едно старо учение, от което Бог го съблече и сега отново се облича и казва: „Елате да се облечем в новите разбирания, в Бога." Най-лошите, най-обидните думи, ще ги чуете отвътре. Това е най-голямото противоречие, от което всички светии са страдали. Злото е вътре в човека. И когато човек се освободи от външните противоречия, ще се натъкне на най-голямото - отвътре. Истинският живот. Като дойдем до истинския живот, трябва да падне всяка дума на място, като балсам. Не е в количеството. Туй, което давате, да бъде първокачествено. Не давайте по количество, а по качество. Там е силата. Всички да имате по един занаят, по който пари да падат. Няма по-добри от вас и няма по-лоши от вас. 20. Из разговор с Учителя на 7.III.1937 год., неделя Всяко безпокойство не е мисъл. Храна. Разнообразна храна да ядете. Ние страдаме, защото няма достатъчно витамини в храната. Лекуване с песен. Вие можете, като изпеете една песен, болният да се вдигне. Кръв Христова. Като отидеш на оня свят, ще ти анализират кръвта, да видят има ли от Христовата кръв в твоята. За да станете граждани на небето, трябва да издържиш изпита си във всичките области: и като мъж, и като жена, и като господар, и като слуга, и като професор и пр. Една горчива дума да не кажеш. Всеки трябва да мине през определената програма за живота. Ако вървим по Божия път, ще се подмладим. Да не чакаме дявола да се отдалечи, но ние да се отдалечим от него. Щом почнем да мислим другояче, ние сме се отдалечили от дявола. 21. Разговор с Учителя на 17.III.1937 год., сряда Любовта. В любовта всичко е разумно, но тя трябва да се разбере. Любовта винаги става жертва за другите и на нея й е приятно. Слънцето е готвач, а луната - раздавач. Мойсей е луната - законът, който раздава, а Христос - слънцето. Благодарност. Като почне човек да благодари, Господ всичко ще му даде. Бедният да благодари, за да му даде Господ. Щастието. Щастието на човека е в гърлото, в ушите, в очите, в ръцете, в краката. На едни щастието е в ръцете, на други - в гърлото и пр. Великите хора. Човек трябва да изучава живота на великите хора. През какви страдания мина Мойсей! И той със своето знание не можа да иде в Ханаанската земя. На Земята има блага преизобилно, но не са разпределени. Ще дойде ден, когато ще им се даде. Тук, на „Изгрева", дето живеете, е половин рай. Има в света апартаменти, дето хиляди хора живеят. Когато видите болка в човека, не го лишавайте от нея, но ако го боли кракът, аз го превързвам. 22. Разговор с Учителя на 24.III.1937 год. Ако силният се разсърди на по-слабия, слабият става мек. Ако си силен, сърди се. Сега ние се сърдим на Господа понякога. Най-първо трябва да освободиш човека от товара. Сега ние сме на Божествената каруца, а товара носим на рамо. Снемете товара и го турете на Божествената каруца. Сега всички имате нужда от почивка. Вие сте сега наследници на едно голямо богатство и сте пълновъзрастни, но не отивате да вземете наследството си, че да почнете да разполагате, да раздавате, а ходите да взимате назаем тук-таме. 23. Разговор с Учителя на 26.IХ.1937 год. Герои трябва да бъдете, за да носите страданията. Някои от вас са в златния век, а някои от вас - в тъмния. Затова давайте, за да ви дадат и на вас онези, които са в златния си век. Първото ви заблуждение е, че си мислите, че сте нещастни. А второто заблуждение е, че си мислите, че сте щастливи. Гледайте на хубавата страна на живота. Тя много мъчно се вижда. Както сега небето се изясни от облаците, така и вашите работи ще се оправят. 24. Из разговор с Учителя на 21.ХI.1937 год., неделя, след беседата в 5 ч. Не съжалявайте за това, което е станало, и радвайте се на това, което ще стане. От любов хората се мразят. Обнова. Най-първо обновата трябва да дойде в мисълта, после - растенето в чувствата и промяната във волята. Трябва да се задоволят. Всяка съществена мисъл, чувство и постъпка, които са съществени, трябва да се задоволят. Бог иска ние да се задоволим и затова е създаден този свят - за да се задоволим. Приятел. Бог ти е дал един отличен приятел или приятелка и ти не го познаваш. Той ти е дал също и една отлична жена, но ти не я познаваш и не я цениш. Аз се радвам, като срещна хора, които се обичат. Радвам се също, като срещна хора, които са добри и красиви - това е една възможност и аз да стана такъв. Ти трябва да почнеш да обичаш. За Любовта правило няма. Любовта никога не постъпва по един и същ начин. Щом любовта не те обича, ти си сиромах, болен и изоставен. При любовта всичко се обновява. Всеки човек обича специфично. Никой не може да прояви любовта както ти ще я проявиш. И никой не може да прояви любовта както Бог я проявява. Всеки отделно, специфично проявява любовта, както никой друг. Някой човек е недоволен. Бог му праща доволството, за да го примири. Благодари за възлюблената. Ти ще благодариш на Бога за възлюблената, която ти е дал. Бог е в нея. И когато те нахука, ще благодариш - то е едно проветряване. Нужно е пак от Бога. Радвай се, като е паднал някой, за да не паднеш ти. А като стоиш прав, ще му подадеш ръка, да стане той. Христос. Преди да дойдеше Христос, имаше промени. Христос като дойде, имаше растене, а сега е епохата на обновата, на любовта. Героят носи страданията. Бог е изработил спасението. Има начин за изправяне на погрешките. Голямата вода много дава. Грешният. Един грешен човек се е окалял все от любов, защото всеки е искал да го пипне и са го оцапали. Когото обичаш. Онзи, когото обичаш, никаква отрицателна мисъл да не допуснеш за него. Каквото и да видиш отрицателно в него, и каквото да ти кажат за него, да не приемаш и да не го допускаш -тогава любовта ти е Божествена и Бог е във вас двамата. Виждате Божественото навсякъде, радвайте се. Ако се разпръснете по цялата земя, вие ще се обичате; и сега се обичате, но много сте се приближили. Всякога във всичко да се радваме във всичко. Аз на всичко се радвам, не гледам дали е угодно на мен, но гледам общото благо и на него се радвам. Защо обичаш някого. Ако ти обичаш някого, то е затова, че той в миналото те е обичал. Няма по-хубаво от любовта. Тя обновява. Всичко обичайте! Когато не обичам другите. Когато аз не обичам другите хора, значи дошли са моите приятели и съм ангажиран с тях, затова не обичам другите, а се разговарям с моите хора, А щом си отидат, аз пак започвам да обичам кучето, което е вървяло подире ми. Идея за служене. Идеята за служене да остане във вашето съзнание и всеки да служи както намира за добре и да се радва на служенето си. В любовта всички са слуги и се уважават едни други, а в безлюбието всички са господари. Умният човек може да служи. Заложби, дарби. Вие всички имате много заложби и дарби, но не ги проявявате, понеже сте в хамбаря. Аз трябва да ви извадя и да ви посея. Когато имате страдания, вие сте посяти на нивата. А щом се радвате, вие сте в хамбаря. Който скърби, ще влезе в хамбаря, а щом се зарадвате, ще излезете от хамбаря навън. Сутрин. Сутрин започвайте с любовта, вярата и надеждата, за да получите благословението на тези добродетели. За да познаваш човека, трябва да го обичаш, а щом не го обичаш, той има маска. За да обичаш човека, трябва да видиш в него, че той има една велика душа като цялата вселена. При Христа. Като дойде Христос, ще си облечеш най-хубавите дрехи. По-добре е Христос да дойде отвътре, да се прояви със запалената свещ. Да носим запалената любов, вяра и надежда, а не изгасналата любов, вяра и надежда. Сега съвременните хора много механически обичат Христа и искат отвън да Го видят. 25. Из разговор с Учителя на 24.ХI.1937 год., сряда. Един мъж, който има една жена, той трябва да знае, че тя е дъщеря на Бога. Също и мъжът е син на Бога. Като роптаете, туй отива до ушите на Бога. Когато си нещастен, радвайте се, че има друг, който почива и се радва. С малки работи някой път разваляме Божественото. По-добре е талантът да предшествува разположението. Баща на гения е светията. Баща на таланта е геният, а баща на обикновения е талантливият. Хубав глас. У някои от вас има глас - като пеете, ще вземете 100 000 лева. Обикновен. Обикновен човек наричам този, който не е развил своите дарби. Новата култура ще ви завари неподготвени. В новата култура обикновените ще бъдат слуги. Вода ще носят, и пособията на професорите. В новата култура ще има светии, гении, талантливи. Вие имате 75 милиарда слуги в кръвта си и ако по една стотинка плащате на всеки слуга? Ами в мозъка? - и пр. Виждате колко слуги работят за вас. Кажете си: ако толкова слуги работят за вашето съществувание, защо тогава да не си дадете подтик и вие да господарувате! Това, дето казвате: „Това няма да го бъде" - то е, което разваля всичката ви работа. Основни правила. Има основни правила за здравословното състояние на вашия организъм, на вашия живот, които вие не знаете. Изкуство. Да се учите как да гледате, как да слушате, това са изкуства, които вие трябва да учите. Учете изкуството как да гледате, да слушате. Човек е един скъпоценен камък. Новата култура е да ценим ума, сърцето, душата и духа. Вие сте сега по-подготвени от другите. Всеки, който е слушал, е по-подготвен от тези, които не са слушали никак. Щастието. Докато човек не се препъне от неговото щастие че да го дигне на гърба си и да го занесе в дома си, щастлив няма да бъде! Вие и княгини, и царе сте били, но нищо не е останало у вас. Вашата погрешка е, че парите не можаха да се влюбят във вас. Единствена[та, която] се е влюбила във вас, това е сиромашията, и болестите. Сега казвам: парите да се влюбят във вас. „Сиромаси" значи голяма титла на английски. Те носят богатството горе. Затуй е казано: „Блажени сиромасите", а богатите са тези, които слизат да внесат капиталите си долу. 26. Из разговор с Учителя след беседата в 5 ч. сутринта на 28.ХI.1937 год., неделя. Всичката ви вина е, че не сте си поправили погрешките. Като влезете в новия свят, ще видите, че има много хубави работи там. Много знание ви трябва. Пей. Където и да ходите, пейте, но не да се захласвате. Вътрешно ще пееш и пътят ще ти се отвори. За да научите. 30 години ви трябват да прилагате, за да научите нещо. Меко и сладко говори, та мед да капе от устата ти. Вътрешно. Услужвай, давай и каквото правиш, да се радваш само вътрешно, а отвън се показвай скръбен. Страданията. Страданията и скърбите са, за да отивате при Господа. Само когато човек е скръбен, се моли искрено и само тогава отива при Бога. Сега от това, което чухте, ако някой е болен, ще оздравее, ако е сиромах, ще забогатее, ако е невежа, учен ще стане и т. н. В света, в който отивате, няма сиромашия, няма страдания. Когато радостният се облече в скръбна дреха, никой няма да му вземе радостта. По-добре е радостта да е отвътре, а скръбта - отвън. Не бива скърбящият отвътре да се прикрива и да показва радостта си отвън. Бързането. Бързите работи не са здравословни. Когато излизате от дома за някъде, бавно излизайте, бавно да мислите, да чувствувате и да постъпвате. При скръбта. При скръбта първо взема участие сърцето, а като се намеси умът, той внася светлина, която разтопява скръбта. Затова, когато имате скръб или неразположение, викайте ума, той да вземе участие. Мислете, и всичкото неразположение ще изчезне, ще се стопи от светлината, която ще внесе умът. Неразбирането. Ако някой не те разбира, то е защото ти не си го разбрал. Които се потриват и не щат да работят, изсъхват, а които работят, получават светлина. Забелязал съм, като мине една отрицателна мисъл, пресича тока и загасва крушката и това трае 1 - 2 минути, докато трансформирам лошата мисъл и я заместя с добра. Затова, всяка лоша мисъл или желание, като дойдат, нека хлопат отвън, нека обикалят около сърцето и около ума, но ти не ги пускай вътре. Сега трябва трезва мисъл. На злото туряй доброто, то ограничава злото. Милосърдието ограничава жестокостта. 27. Разговор с Учителя след беседата в 10 ч. сутринта на 28.ХI.1937 год., неделя. Това, което днес получихте в един час, в древността са го получавали в продължение на 20-годишен живот в Египет и 10-годишен в Палестина и то след като са го прилагали в живота си. А вие сега сте щастливи в това отношение и понеже ви се предава изобилно, не може да го приложите и да го изживеете, та само го слушате. А то трябва да се живее и прилага. Добродетелите са генералите, полковниците, които водят борбата със злото у вас. Само доброто е, което ограничава злото. Като дойде злото, турете му доброто насреща -злото ще остане отподире на доброто. Истината ограничава лъжата, Любовта - омразата, доброто ограничава злото, правдата - неправдата и пр., и пр. 28. Разговор с Учителя на 1.XII.1937 год., сряда. Като сте скръбни, да сте весели. И когато сте весели, да сте скръбни. Вие искате една радост без скръб. „Скръб произтича от „кърпя". Скръб - значи кърпя. На скръбта има прозорци. Скръбният иска да види някой радостен, а радостният не иска да види скръбен. Блажени, които скърбят, а щастливи са които се радват. Нажаленият полива цветята. Бог е изпратил скръбта, за да се научим да отваряме прозорците. Ако не разбираш страданието, ти се демагнетизираш - това е опасната страна на страданията. Като работи, човек ще страда. Страданието, значи, търси пътя да се прояви. Страданието полива, а радостта възраства. Като страдаш, благодари, че си посят, а като се радваш, благодари, че възрастваш. Всичките погрешки са все от вересии, дето си вземал. Тези, които дават, турят и лихва. Вие сте златото. От Бога сте излезли. Дяволът ви е окалял. Поомийте се. Онези, които се обезсърчават, да ги търсите, да им пророкувате, че са злато. Ето аз какво пророкувам: утре слънцето ще изгрее, водата ще тече, хората ще се раждат и т. н. Не трябва да бъдем като лъжливите пророци - да заблуждаваме, а да казваме: „Мисли, чувствувай, постъпвай добре, работи." Това е волята Божия. При богатите оставете Господ да ходи, а вие вървете при сиромасите. Понеже вие сте богати, трябва да отивате при сиромасите, да сеете. Иначе ще изгубите богатството. „Беден" значи „беден". Бедният има ден да ходи да работи. Ден е за него да отива да работи, не да чака другите да му донесат. А богатите са в нощ, да ядат и да пият. Богатите влизат, а бедните излизат из вратата навън. Сиромашия. Сиромашията е произлязла от безлюбието. Който е направил една погрешка в любовта, станал е сиромах. Отворете си сърцето, ума, душата и духа за любовта. Да дойде Господ в нас да се прояви. Пък сега със закон ни заставят да направим нещо. Гледайте да бъдете весели и радостни. Веселието е качество на Бога, а радостта е наша. Когато ние отиваме при Господа, ние се веселим, а когато Господ дохожда при нас, Той се радва в нас. Сиромасите пеш отиват при Господа, а богатите с автомобил отиват в затвора. Затова аз все пеша ходя при Господа. Страх ме е с автомобил да не отида в затвора. 29. Из разговор с Учителя на 10.ХII.1937 год., петък. Здраве. Ти за да бъдеш здрав, трябва да помислиш за Месечината, но само за здраве ще мислиш. Луната е емблема на религията, а Слънцето - на живота. Правата мисъл е на живота. Имаш ли права мисъл, у тебе има живот. Учението е едно условие, което отпосле иде, след неразположението. Разположението е резултат на учението, на знанието. Ти ако не си срещнал един учен човек, не можеш да мислиш. Учен ще станеш. Мисли за Бога - учен ще станеш. Като е учил, човек добива разположение. Любовта. С любовта всичко се добива, тя ти дава подтик да работиш. Най-тежките работи с любовта лесно се постигат. Щом те обичат, ти ще се проявиш. Пияницата е мързелив, защото за виното мисли. Мързеливият има атавистически останки от миналото. Той мисли, че всичко има и нищо не му трябва. Апарати. Човек има всички апарати, с които да измерва, но като не работи с тях, те са сега ръждясали. Турете си тази идея. Щом сте дошли на Земята, вие трябва да мислите за Бога и да учите за Бога. Щом не мислиш и не работиш за Бога, ще дойде ангелът на смъртта и ще те заведе там, където не искаш. Ако не изпълните волята Божия, лошо ви очаква. Уреждането работите. Доколкото ти работиш за природата - свършваш работата си добре, дотолкова и тя ще те възнагради. Природата има един план, който ще го наложи в края на краищата. Онези, които отиват нагоре, към Бога, отиват в един жив свят, а които надолу - в един мъртъв свят. Жаждата. Жаждата показва, че си нечист - пиеш, за да се очистиш. Скръбен си, защото си нечист. Радостен си, защото си чист. След всяка работа трябва да се чистим. Певецът Който знае да пее, той е влязъл в един свят на прогрес, там има хармония и ритъм. Немузикалността е живот без ритъм. Нещастието е един превратен стремеж назад, а щастието е стремеж напред. Трябва да измислите по някое ново изобретение. „Не ми се учи" - нечист си. Стани и се умий. Неразположението Някой път неразположението ти зависи от краката - като ги измиеш, минава ти. Някой път към ушите ти се натрупала кал - като ги измиеш, минава ти. Мийте се вечер. Човек взема вода и чрез кожата. Тя прониква през кожата чрез порите и внася магнетизъм и разположение. Миенето е една потреба и кръвообращението се поправя. Във водата на баня повече от 5 минути да не се седи да се киснеш. С топла вода трябва да се миете. Щастието. Щастието е една хубава жена, а вие ще го покриете с една груба [дреха], че като дойде един лош човек при вас, то да бъде скрито. Пък като дойде някой добър човек при вас, вие ще си повдигнете дрехата и ще му покажете щастието да го види. Щастието хлопа на вашите кепенци, а вие се оплаквате, че сте неразположени. И то остава на кепенците ви и като минат други, го вземат. Всяка добра мисъл като ти дойде, направи я; тя ще си отпечата една добра линия на лицето ти. И като съм болен, аз мога да направя едно добро. Вземам една стомна вода и мислено я занасям някому. 30. Из Разговор с Учителя на 15.ХII.1937 год. Намиране Бога. Искаш да намериш Бога - прояви Любовта. Има право да критикува, който знае да прилага. Всички наши мисли и чувства отиват в оня свят и ги смущават там. Ново общество. Да се създаде едно ново общество не е лесна работа. Аз не съм ви дал още методи как да се обичате. Много знание. Всички вие страдате от много знание. Турили сте си много товар. „Ама, този не ме разбира." - Ами ти Господа разбрал ли си? Нека първо Господа да разбере, че после тебе. Не си туряйте повече мъчнотии, отколкото трябва. Не казвай, че „моята жена е непоправима", а казвай, че е поправима. И да не кажеш, че „тази жена не ме разбира", а казвай, че те разбира. Тя е книга, която трябва да знаеш да четеш. Отсега нататък ще се учим. В най-големите противоречия е скрит Божият промисъл и ако го разбираме, ще видим Божията воля. Много неща ще понесем и после ще разберем волята Божия. Христос като възкръсна, разбра волята Божия. И за нас е същото. На земята като ангели не може да живеем. На земята има блъсканица. Всеки мисли, че знае, но щом се блъска, не знае. Упреците. Ако дойде някой ваш приятел и ви набрули, благодарете, че не сте на негово място. Божественото евангелие не е преведено. То е само откъслечно. Ти сам си евангелие. Цялата природа е евангелие. Гледам, вятърът лъха. Казвам: „Като него трябва да бъда." Като видя слънцето, казвам си: „Като него трябва да бъда." Също и като цветето, като чистия извор и пр. Благодарност. Сега новото е, че трябва да благодарим на Бога, че сме дошли дотук. Не сме останали назад. Магарешки трън. Магарешкият трън с едно поливане не става. Промени ще има във вас, но време трябва. Така е с онзи, който чуе една беседа, [но] не може да се повдигне. Грехът в света е една присадка. Като счупите тази присадка, доброто само по себе си ще расте. Питомното е присадено с диво. Учете се всички от Бога. Той търпи всички Свои недоволни деца. Нека любовта да изпъкне като едно благо. Кажи си: „Ще търпим." Бог е търпелив. Какво съзнание са имали апостолите, че като са ги биели, са пеели. Домакинята. Когато правиш баница истинска, то сам издой кравата, но и сам си я отглеждай, сам избий маслото от млякото, сам приготви сиренето и сам направи баницата и през всичкото това време благодари на Бога - това е истинска баница. През всичкото време да мислиш добро. Никой автомобил не върви направо, а се криви наляво, надясно. Не съжалявайте, че кривите, въртите. Сега, като се върнете, отворете книгата и четете. Молете [се] във всички посоки, а един ден, като станете свободни, на изток ще се обръщате. Изток - това е разбиране.

IV.Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА 1. Разговор с Учителя на 18.III.1923 год., София Вяра непреодолима, физическите почиствания са едно Божие благословение. И когато благословенията дойдат, човек трябва да се радва. Когато хамбарът се изпразни, а нивата се напълни, земеделецът трябва да се радва. Когато богатството се обърне в знание и скърбите - в радост, слабостите - в сила, двоумението - в трезва мисъл, бързината - в търпение, жаждата - в мир и гладът - в доброта, човек е на правия път да приложи Божествената мъдрост в живота си. Само чистата съвършена Любов прави душите съвършени. Великото и малкото само Любовта ги обединява. И когато те се обединят, образуват Божествената хармония, в която душите живеят. Бог е живот без прекъсване, светлина без сенки, движение без реакция, дух на безгранична свобода, Истина, която привлича всички същества към себе си. Любовта изпълва и запълва всички празнини на временния и вечен живот. Блажени, които Го познават и Му служат. Божествената Мъдрост дава знание. Божествената Истина дава свобода. Божествената Любов дава живот. Божественият живот дава радост. Знанието дава сила, а свободата дава простор. 2. Разговор на Учителя с Анна Динова и Сийка Динова на 3.I.1924 год., ден четвъртък, в 10 ч вечерта, на ул. „Опълченска" 66 Анна Динова: - Защо Каин, като съзнал грешката си, че е убил брата си е казал: „Господ няма да ми прости, защото грехът ми надминава прошката Му?" Учителят: - Той не може да бъде простен, защото Бог го предупредил казал му: „Грехът стои пред вратата ти, пази се да не попаднеш в изкушение." Сийка Динова: - Щом Господ създаде всичко, защо бе създадена възможността Каин да съгреши? У.: - Представете си следующето сравнение: условията са създадени, а на човека е предоставен свободен избор, Представете си, че на някого е дадено ябълки, жито и кокошка. Той може да яде ябълки, но може и да заколи кокошката. Ако я заколи, той вече е направил греха. За да разбере човек някои от тези въпроси, трябва да мине към не екзотерическо обяснение на фактите, но към езотерическата страна. Всяка Истина има три страни: екзотерическа, езотерическа и духовна. В езотерическата страна нещата се обясняват донякъде, а човек сам си прави заключенията. Тя е вече хубавата страна. Духовната страна на живота, там нещата не се обясняват. Там нещата трябва да се почувствуват, да се преживеят. С.Д.: - Какви са отношенията на Учителя и учениците? У.: -Учителят има отношение към учениците и към бащите им, а ученикът - към Учителя и обществото. СД.: - От всичките проявления на ученика, кое е лично негово? Нали Школата е една, защо има различни ученици? У.: - По какво се различават ябълките, крушите и т. н.? Ябълката е тщеславна, тя приема повече червените лъчи. Крушата приема жълтите лъчи. Тя е интелигентна. СД.: - Е, по какво тогава се отличават учениците? Защо един проявява едно, а друг - друго? У.: - Каквото приеме ябълката, това проявява. В земята има от всичките сокове, но ябълката приема едни, а други - не. А крушата приема други. Ученикът е пратен на земята да се учи. Едно семе, докато не го посадиш, то не може да се прояви. Потенциално животът в него съществува, но не е проявен. Ученикът се отличава по едно качество, което се отличава от другите. Той е буден и жаден за знания. При каквито условия да поставиш ученика, той ще се учи. СД.: - Като че ли учениците от древността са имали по-добри условия да бъдат ученици, отколкото ние сега. Понеже те са били винаги при Учителите си, а ние сме наред и в света? У.: - Не, вие не знаете през какви мъчни условия са минавали там учениците. Те е трябвало да пребродят целия свят, трябвало е да преписват, всичко на ръка да нарисуват. А вие тук имате голямо улеснение. Вие много пъти сте били в школи и сте бягали. У човека има 5 неща: Ти трябва да превърнеш у себе си настроението в чувствувание. Чувствуванието да превърнеш в мисъл. А мисълта - в разумност. А разумността да превърнеш в принцип. Вие трябва да различавате тия състояния едно от друго. Настроението е ветропоказател. Чувствуванието е кладенец (извор). Мисленето е река. Разумността е посадена градина с плодове, е принципът - това е Школата, в която се учат разумните хора. Ако чувството не стане на мисъл, то не може да тече. Изворът трябва да стане на река, а реката - на градина. А градината - на училище. Доброто е общ принцип, не е частичен. През 4 изпита ще те прекарат в Школата, за да получиш една опитност. 1. Таман ще ти дадат известно благо, и ще ти го вземат. 2. Ще ти го дадат, ще го близнеш, и пак ще ти го вземат. 3. Ще ти го дадат, ти ще го сдъвчеш, то в началото ще е сладко, но после вътре в него има нещо горчиво. 4. Ще ти го дадат, ти ще го сдъвчеш, ще го изядеш, но после ще го повърнеш. След това, като ти дават нещо, вече ще бъдеш внимателен, ще гледаш и ще си кажеш: дали е от това, което се взема, или от това, което само се близва и после ти го вземат, дали е от това, което горчи, или от това, което, след като го изядеш, ще го повърнеш. Това са 4 начина, по които природата възпитава човека. Истинският морал е: да желаеш само това, което Бог е определил за тебе. 1. Да бъдеш честен - да знаеш, че си човек. 2. Да бъдеш добър - да знаеш, че имаш основа, на която да се крепиш. 3. Да бъдеш абсолютно умен - да знаеш, че има капитан, който ръководи кораба ти. 4. Да бъдеш великодушен - да знаеш, че имаш средства, с които можеш да разполагаш. 5. Да познае човек себе си, значи да познае човек своите морални устои. 6. Ученикът трябва да има умствен усет за доброто и злото. С весело настроение да разрешиш твоята задача. В моралния тип има устойчивост. 7. Ако ученикът запази тялото си чисто, той дълго живее. А ако го опетни рано, и рано трябва да го смени. 3. Разговор с Учителя на братска вечеря на 22.III.1927 год., в 7 1/2 ч. вечерта Три неща отличават човека: 1. челото; 2. носът; 3. подбрадникът. Същинският човек е в челото, а растенията - в носа, а животните - под носа. Някой път у вашия приятел отличителната черта е челото или носът, или брадата и погледът ви е устремен към тази черта. Душата изпитва само доброто и лошото, но тя не е нито добра, нито лоша. Без Любов е този, който ти казва, че е добър. Добрият човек всякога ще ви услужи, без да урони престижа ви. Сутрин три неща да изпъкнат във вас: мисъл, чувство и сила, които Бог ви е дал, и вижте каква мисъл, чувство и сила се е появила. Днешният хубав ден показва да имаме яснота на лицето. Каквото и да стане в света, вашият свещен огън да не угасва. Да възлюбиш някого, трябва да го обожаваш. Любовта изключва каквото и да е подозрение, тя всичко жертвува. Да любиш някого значи да го разбираш, а да оценяваш на някого любовта - да не злоупотребяваш с нея. Ако някой ви обича, Бог ви обича. И няма да се съмнявате, ако утре ви засенчи облак и не виждате слънцето. То не се е загубило, то съществува. Над облаците се дигнете, за да се срещнете със слънцето. 4. Разговор с Учителя на 10.VII.1931 год. след пладне, при второто езеро на Рила Който иска да бъде здрав, трябва да дъвче добре храната, за да могат нервите на небцето, езика и пр. да приемат праната, или магнетизма на храната, а тая прана е най-съществената част от храната. Който отива на каквато и да е работа, най-първо трябва да се помоли, че като почне да работи, да го пазят. Една от причините, поради която българинът страда, е дето пие студена вода след ядене. Нощем той става и пие от котела студена вода и на сутринта урочасва. Българинът във време на полска работа да си носи две запасни ризи и на ден няколко пъти да се преоблича при изпотяване и да пие слънчева вода. Обективният ум у българина е силно развит, а философският ум - слабо. За близки работи мисли, а за далечни не иска да мисли, няма философия за последствията. У българина няма чувство за ред. Религиозното чувство у него е недоразвито, то е в потенциално състояние. Богомилите са дошли тук, понеже българинът е твърд, има съвест, морал, справедливост, има хубави заложби, които трябва да се развият. Богомилите са дошли, за да развият религиозното чувство у българите. Казах на един българин: „Ти сутринта се скарваш с жена си и после, като отидеш на работа, това скарване ще седи в ума ти и може да стане пакост, като работиш," Чисти българи, много умни типове, има в Родопите. На други места има смесица с римска и гръцка кръв. Римската кръв у някои е направила челюстта много широка. Гръцката кръв е направила у някои челото широко, по-тясно отгоре. Гърците копираха, което взеха от Индия, Египет, Асирия, и с чуждото се прославиха. Единственото нещо, което създадоха гърците, е скулптурата. Българинът тепърва трябва да се развива. Американците са антипод на българите, затова си приличат в някои отношения. Например: бързане, изтощителен труд и стяженолюбие. Всеки антипод има три точки: две точки на дейност и една точка на проява. Заселването на Америка е придобивка за Балканския полуостров, защото по този начин може да стане едно подобрение на Балканския полуостров. Хората излязоха от едно животинско състояние. Прегрешението на Адама е повръщането му в едно първобитно състояние. Там е грехът на Адама. Върху животинското естество се присади човешкото естество. И повръщането на човека към животинските желания. Грехопадането стана с раздвояване на половете у човека. У животните полът вече беше раздвоен, а у човека не беше раздвоен. Мъжкият и женският принцип бяха в едно, а при грехопадането мъжкият принцип се раздели от женския принцип. У човека не трябваше да има раздвояване. И това раздвояване, което стана, е повръщане към животинското състояние. А сега трябва да се съединят половете пак в едно. Това е повръщане в първоначалното състояние. Природата не обича да се повтарят нещата. Повторението е грях. Човек не трябва да има животински желания. Недъзите, които има човек, са все животински: кражба; правото на силния и т. н. А у човека законът трябва да бъде другояче. Правото е на правия - който е прав, той е силен. Трябва да се освободим от животинското в себе си. Другаруването, както е у животните, не е никакво другаруване. Човек тепърва трябва да се учи какво нещо е другаруването. Човек може да стане проводник на водата, но не може да я произведе, защото Бог е, Който действува. Докато момата вижда Бога в момъка, тя е на прав път. А пък като почне да мисли, че той е всичкото, тя е на погрешен път. Сегашният ред на нещата е неестествен. Той е цяла анормалност. Като идете на небето, ще видите, че на Земята е турен надпис: „Тук е място на прокажените." Всеки дух, който слиза тук, за да направи изкупление на някоя душа, си туря особени дрехи, за да не се зарази. Друга Земя като нашата няма в цялата вселена. По-лоша от нея [не] може да има. Погледнете гробищата. Какво показват те? Хората се погребват в гробищата, докато живеят животински живот. Истинското човешко в човека е в борба с плътта, значи животинското трябва да се подчини на човешкото, на духа. Сега животинското господствува, а духът има Божествено начало на безсмъртието. У животните няма безсмъртие. У животните има собственост. Ако една лисица е пипала кокошки, то друга лисица не ги бара. Чувството на собственост е животинско състояние. Ако в едно ято патици дойде друга патица, те я кълват. Както сега хората разсъждават, ако още хиляди години все така живеят, не могат да се поправят. Това не е разбиране на Божествените пътища. В човека има животинско: той може да живее като лисица, като дървеница, като бълха, акула, змия и пр. Когато имаш отрицателни желания, ти прекарваш всички тези животни през себе си. Тогаз ти мислиш, че живееш, а пък тези животни живеят у тебе. Ти като човек още не си се проявил. Ти като трупаш зрънца като мравка, ти живееш като мравка. За тях това може да е добро, но за нас не е добро. Войникът има ли нужда от специфичен склад? Той ще си вземе от общия склад, а на себе си ще има една малка раница. Този живот е несъвместим с Царството Божие на земята. Да подобриш този ред на нещата е немислимо! От всичко трябва да се съблечеш! Докато този ред на нещата седи, Царството Божие на Земята не може да дойде. Отвътре трябва да се съблечеш. Човекът трябва да бъде човек. Той трябва да има идеята: „Аз съм човек, трябва да бъда човек." За животинското състояние Христос дава един пример: като се върне слугата от работа, господарят ще му каже: „Препаши се, та ми слугувай! После и ти ще ядеш," Това как ще го тълкуваме? Значи животното трябва да служи на господаря и след това господарят ще се обърне и ще служи на слугата. Казано е: „Син човешки не дойде да Му послужат, но да послужи." Някой пита как ще се раждат хората. Не е само този начин на раждане, по който се раждат сега, има други начин. В Шестата раса ще дойде нов начин; хората ще се въплътяват по нов начин. Човек трябва да има майка, но не трябва да има баща. Бащата ще бъде на друго място. Вие трябва да се освободите най-първо от вашите животински желания и да правите разлика между животинското и човешкото. Трябва да различаваш и да казваш: „Това е човешко, това е животинско." Това трябва да дойде. Вземете ревността, то е едно животинско състояние; после гнева, подозрението, злобата, съмнението, гордостта, тщеславието - всичко това са все животински състояния. А пък човек е същество на всичките добродетели. Някой казва, че е религиозен, а по 10 пъти се гневи на ден. Той е в животинско състояние. Той казва, че вярва в Христа. Че кой вол не вярва в господаря си, обаче си остава вол. Моята котка аз храня 4 пъти на ден, но пак си е котка. Ето де е лъжата в света. Казвате: „Аз съм напред, вярвам в Бога." Кокошката кълве зърна от ръката ми. И тя вярва. А пък човешкото вярване трябва да бъде съвършено. Някой ще каже: „Аз животно ли съм?!" Ти или си животно, или служиш на животното, или животното те управлява. Щом проявяваш едно животинско състояние, то едно животно ти е господар. Писано е; „Всяка власт е дадена от Бога." Тук се подразбира следното: „Всяка праведна власт е дадена от Бога." А пък ако под думата „власт" се разбира „праведна власт" и ако се приеме, че неправедната власт не е власт, то думата „праведна" става излишна. Писанието казва: „Целият свят в лукаваго лежи." Едновременно в света има два порядъка. Засега хората виждат само животинския порядък, но щом човек се обърне към Бога, той ще почне да вижда и човешкия порядък. Добър човек е първичният човек, когото Бог създаде. Един брат запита за трансформиране на енергиите. Учителят каза: - Имаш мътна вода. Как ще я трансформираш? Ще я прекараш през пясък през 3 - 4 филтъра. Да трансформираш енергиите не е мъчна работа, като знаеш как. Някои казват: „Не можем да живееш чист и свят живот." При сегашното разбиране, така е. Но щом разберете, по-лесна работа от тая няма. Който знае ще завърти крана и ще си прояви човещината. Мъчно било човек да се откаже от богатството. Като избухне пожар, де видиш как ще бяга. Дойде човек до някоя река и казва, че не може да мине. Но я го назори, и ще мине. Ний сме най-големите мъчители на себе си. Дяволът е втори по ред. Първият по ред, който те мъчи, си самият ти. Колкото по-малко се занимавате с лошите работи на хората и се занимавате с добродетелите (прилагате ги), толкоз по-добре. Количеството на храната, с която се храни майката, влияе и на пола на детето. Добрият живот на човека зависи до известна степен от храната, която той приема. В първата глава на Битието пише: „Направи Бог човека по Свой образ и подобие... и да владее над..." (гл. I, стих 26) Значи човек трябва да владее въздуха, водата, животните. Щом не ги владееш, или не си господар, а ще бъдеш роб на тях. Човек трябва да бъде учен. Той трябва да се съблече от стария човек и да се облече с новия. Докато това не стане, човек все с животните ще ляга и ще става. При Сестримо има много хора избити и заровени. И цялата гора е заразена от това. И ти там не можеш да бъдеш спокоен. И трябва да живееш на едно място, както например тук, няколко години, за да го изчистиш. Тук някой овчар, няколко вълка, някоя мечка са оставили своите мисли. Аз търся някое място, дето не е стъпвал човешки крак! Бог е търпелив. Щом направиш погрешка, казва ти: „Няма нищо! Стани!" И Той ще чака, докато се събудиш. Най-първо Бог ще ни остави да си създадем сами мъчнотии. После Той ще ни научи как да поправим погрешките си. Някой човек ти прави добро, понеже в миналото си му правил добро. Ти като живееш добре, в бъдеще ще ти помагат. И като живееш за Господа, това, което ще Му поднасяш, Бог ще ти го върне. Можеш да минеш през едно място, дето се сипят гранати, и няма да стане нищо. Един ангел дойде при Христа, след като Христос изтърпя изкушението. Ти ще уповаваш, при изкушението, на Божественото в себе си. И след това ще дойде ангелът. Щом влезеш в окултната школа, в нея плач не се позволява. Там не се позволява скръб, не се позволява да се гневиш. Вън ще се гневиш, но като влезеш в Школата, другояче ще мислиш. Ти трябва да си чужд за гнева, за съмнението, за скръбта и пр. Аз всеки ден съм занят с противоречията, за да ги превърна, за да видя хубавата страна на противоречията. Ще дойдат изпитания. Дето и да си, ще дойдат изпитания. Изпитанията са хубави и красиви. Христос за няколко минути изпита най-големите страдания. Христос каза: „Имам власт да положа душата си и имам власт пак да я взема." Физическата близост не е всякога близост. Вътрешното разбиране е важно. Един брат запита: - Какво означават 8000 години? Учителят каза: - 8000 години е число на безконечност. Има 8000 Божествени години, има 8000 ангелски години, има 8000 човешки години. Човек да не се има за много учен, та да има към какво да се стреми. Казах, че човек е най-големият мъчител на себе си. Има вътре в човека един стар човек. И човек не може да намери виновника и оттам иде отчаянието. 5. Песен на човешкото лице, от Учителя, дадена на 24.III.1933 год. Грее слънцето, светло е навсякъде, обвита е земята с топла дреха. Събужда всичко живо, тече водата, расте тревата, свежест лъха навсякъде. Всичко се движи, пълзи и лази; хвъркат птиците, бягат сърните, вее вятърът, а човекът стои и мисли що да прави. Чува се радостната песен: „Велик си Ти, Господи, велики са Твоите дела, велико е Името Ти над всичко. Ти царуваш в сила и живот, в знание и мъдрост, в истина и Любов. 6. Пролетен марш от Учителя - март 1933 год. I Ето, пристига чудната пролет, слънцето изгрява. Всичко се буди, расте, живее и се радва и благодари на Бога. Пролет, пролет е дошла. Птиченце в небето сладко чурулика, слънцето приветно целий мир облива с радост и любов. Тържествува целий мир И благодари на Бога. Тържествува целий мир И благодари на Бога. II Изворче блика, поточе пее, шумът се разлива. Дивна природа обгръща целий мир със радост и сърцето на човека пълни със надежда тя. И като се труди, пее и работи, в пътя ще успява и ще жене сладки зрели плодове. Сила, младост и живот иска човешкият дух. Сила, младост и живот иска човешкият дух. 7. Разговор с Учителя на 22.III.1934 год., петък Силните чувства не са за човека, те са за животните. Всяко цвете със силна миризма не е за човека, не е за мирисане. Ний стесняваме някой закон на природата, но ний понасяме последствията от това. Този, който пуши, носи със себе си огъня и пушека. Когато мислиш, само брашно мелиш, а когато чувствуваш, слагаш вода в брашното, но трябва да знаеш колко вода да туриш, за да не стане на каша. Чувствата трябва да бъдат наполовина на мисълта. И като правиш добро, трябва да икономисваш енергията. Например. Направиш добро, оправиш крака някому -оправете го и не му говорете повече. Направите една погрешка и почнете да мърморите. Благодари, че си видял грешката, поправи я. Благодари и не мърмори повече, че си се оцапал -очисти се. Господ допуска едно страдание, защото сме твърдоглави. Ти някога трябва да направиш добро на себе си - как ще го направиш? Като срещнеш и богатия, и сиромаха, няма да мислиш, че са такива. Когато даваш някому съвет, трябва първо да намериш туй, което е изгубил, и да му го дадеш - тогава си му дал истински съвет. Значи ще хвърлите светлина в пътя му. Там, дето нашата мисъл е проникнала, тона е говор. За да се предава музиката, трябва да има най-благоприятни условия, да има тона на Любовта. В музиката има начини, има места, където ако влезете, можете да пострадате. Има една много близка среда в музиката, тя е с една хилядна част от милиметъра. Щом си влязъл в нея, ти чувствуваш един трепет в слънчевия възел и чувствуваш едно трептение под лъжичката и щом почнеш да пееш, ти ще пееш много хубаво. В студа и големите горещини има големи амплитуди. Те не са за обикновените хора, а за силните. Избягвайте резките промени. Не се поддавайте на големите радости и големите страдания и скърби. Спирайте се на малките промени и малките трептения. Между mi и fa има много ноти, които само един ангел може да види. Ако влезете в умствения свят, светлината има физически характер, материална субстанция. Целият органически свят сега се настройва на една нова гама. Ний сме сега в една епоха, в която се преобразуват нещата. Музиката е един превод на светлината. Срещнеш някого - изпрати му една хубава мисъл, той ще я възприеме с подсъзнанието си, не му я казвай. Не давай преценка за Божествените работи. Тях възприемай само, без да даваш преценки. Всеки лош или добър човек е полезен за тебе. Всяко нещо, което не разбираш, то [не] е случайно. Закон е. Не примирявай и не сприятелявай старото с новото. На стария човек не ходи да четеш космите на главата му, а на младия човек не разгадавай колко косми ще му поникнат. Нека той си ги прочете сам. А ти благодари, че си го срещнал, иначе ти щеше да си на негово място. Ти не страдаш за детето, че е умряло, но за онова, което са похарчили по него. Изобилието е, което измъчва хората, а не недоимъкът. Новото в музиката трябва да се внесе, без да се обезцени старата. Сегашната музика е вървяла по Мойсеевия закон, а сега трябва да върви по Христовия закон. Мойсей е бил музикант. 8. Разговор с Учителя пред салона към 8.30 ч на 18.V.1934 год. Девизът на Шестата раса: „Работи при всички условия на живота." Който работи при всички условия на живота, това значи, че има вяра. Вървиш и виждаш, че някой си счупва крака - ти не трябва да махнеш с ръка, да не гледаш, но ще се спреш и мислено ще превържеш крака, ще проектираш мисъл, че ще оздравее. Това ако не го направиш, след време и твоят крак ще се счупи. Така става с всички случаи в живота. Когато аз мисля за Бога, и Той мисли за мен. Когато аз не мисля за Бога, и Той не мисли за мен. Щом искам Бог да мисли за мен, аз почвам да мисля за Него. Вие сте скръбен. Защо? Защото Бог не мисли за вас. Какво трябва да правим? Помислете за Бога и веднага скръбта ви ще изчезне. Никога не се стремете да се оправдавате пред хората. Изповядайте се вътре в себе си пред Божественото. Ние сме заобиколени с една любов, която не оценяваме. Не ограничавай Любовта, която минава през тебе, защото иначе ще дойдат големи нещастия и страдания. Много работи остават неразбрани за вас, защото няма Любовта, която превъзхожда всяко знание. Само Любовта е в състояние да оправи всичко в света. Само Любовта може да отвори всички затворени врати. Сега сте пред шестата врата. Гледайте сега да ви се отвори шестата врата. Под „шеста врата" се подразбира идването на Любовта, През шестата врата ще влезе Любовта, която разрешава противоречията в живота. Размишлявайте върху следното: „Любовта Христова превишава всяко знание." Любовта е това, което дава сила на човека. В Любовта е силата на човека, Тя отваря един простор. Когато човек живее в душата си, той се радва, каквито мъчнотии да има, и лесно се справя с тях. Страданието произтича от това, че ние спъваме в себе си Доброто, което имаме. Когато човек стане религиозен, той трябва да избира чисти места и добри хора. Има три вида живот. Първо: животински - когато човек се грижи само за ядене и пиене: Второ: човешки живот - когато се стреми към удоволствия; това е живот на постоянна смяна на радости и скърби. Трето: Божествен живот - когато човек се стреми да служи на Бога, той живее в блаженство. Щастието на човека зависи от неговата вътрешна хармония. Любовта е метод за всички постижения. Няма нещо невъзможно за онзи, който има Любовта. Вътре в нас няма нищо лошо, защото Божественото е вътре. А пък всички лоши работи идат от вън. Омразата е смразена любов. Разтопи я и ще стане на любов. Кога Бог може да те слуша? Всякога Бог може да те слуша, когато ти си носител на Неговото Слово. Всички хора живеят в Бога, но Бог във всички хора не живее, а само в тези, в които има любов, защото Бог е Любов. Който не се моли, е напуснал училището. Който не се моли, той не се учи, защото човек се учи при молитвата. Организирането на духовното тяло на човека става чрез молитва и съзерцание. Когато човек няма организирано духовно тяло, при заминаване отива при гроба и присъствува при разлагането на физическото тяло - тогаз изпитва страданията на Ада. А когато духовното тяло е организирано, то при заминаване човек направо влиза в него и няма нищо общо с физическото си тяло и с гроба. Болестите се образуват, когато един по-висш живот е попаднал на един по-нисш живот. Тогава висшият живот страда. 9. Разговор с Учителя на 31.I.1936 год. Без светла мисъл, без добри чувства, без добри постъпки, без музика нищо не се постига в света. Човешката мисъл определя чувствата на животните. Когато човек постъпва несправедливо, изопачават се чувствата на животните. Песента е външен израз на Любовта. Както при слънцето всичко се топи, така и при песента всички мъчнотии се стопяват. Мъчнотиите са вътрешни. Досега хората са възпитавани без музика. Новото възпитание с музика ще бъде. Детето и като е здраво, и като е болно, все пей. Като те заболи нещо, иди някъде и му пей - болката се пресича, като изпееш един-два дуета. На болния му пей: „Не бой се, за теб има добър обед сготвен." Трябва да пеете по закона на хармонията, весело, мажорна песен, а не миньорна. Само живите страдат. Боли те нещо - знай, че си жив. Мъртвите нищо не ги боли. Здравето ти зависи от въздуха, който дишаш, от водата, от къщата и от твоите мисли и чувства. 10. Разговор с Учителя на 7.II.1936 год. Който е добър проводник, метал, лесно преодолява мъчнотиите, а недобрите проводници -обратното. Жиците на цигулката някой път не са добри проводници, също и „магаренцето" и „горното прагче" на цигулката. Един музикант най-напред ще изсвири едно парче да тонира хората. Второто парче - да завладее. Третото парче - да почне да чувствува; и четвъртото парче - да почне да мисли. За музикантите трябва една нова школа. Класическата музика не е идеална, тя е едностранчива. Много положения в днешната музика не са верни. Трябва да даваш нови образи. Друга класическа музика трябва да се създаде, като разширение и допълнение на класическата музика. Зад Бах са хиляди гениални умове, които са работили. Те търсят своите форми и постоянно работят. Бетовен и Бах и пр. нищо не са създали, те са били само проводници. Не искай да бъдеш нито като Бах, нито като Моцарт и пр. Да приемеш на музикантите туй, което е, а ние приемаме туй, което не е. Който и да е музикант, аз не го критикувам, слушам го спокойно, давам му всичкото си внимание, както на себе си, и го преценявам, намирам туй, което е в него. Според мене, не оправяй чужди погрешки, нека се върнат сами да си ги поправят. Преди да почнеш да свириш и пееш пред публиката, за да я предразположиш към себе си, за да не те среже, изсвири си и кажи нещо в себе си. „Моят лък като дръпна, братя, да се повдигне вашата мисъл, да не ме срежете" и пр. Който е музикант, всякакъв може да бъде. Която цигулка вземе, при всички условия на времето, може да свири хубаво, тя е разнообразна. Музиката има една своя страна - разговор. Като виртуоз, човек е можал да се справи с грубата материя. А в началото, когато е почнал да свири, не е знаел да се справя с мъчнотиите, затова в началото лошо свири. Опити, опити, упражнения са правили много. Талантливият музикант е разнообразен в погрешките си и в свиренето. Много труд се иска, за да се научи човек да свири и пее. Като срещнеш човек, кажи му: „Колко си се подмладил! С 10 години си се подмладил." Една змия замръзнала, тя е стара. Аз я стоплям и тя се раздвижва. Топлина, любов трябва. Околните хора могат да те застарят. Ако цяла година ядете коприва, ще ви почернеят костите. Искаш да имаш хубав цвят на лицето - яж грах. Един ангел не може да знае какъв край ще вземе човешката еволюция. Те трябва да дойдат на земята, за да видят. Те идват в обикновена форма, но по съзнание не са обикновени. При мене ангелите идват и аз отивам при тях и им разправям за вас, за тука. Един ангел като дойде в човешка форма, той губи част от силата си като ангел. Ангелът е минал през гениалността и светийството. На един ангел може да му се повери земята, а на един светия - не. И те са на йерархии. Под думата „Бог" ние разбираме всички разумни същества в едно цяло Битие, затова всичко знае. Работете за цялото, а не търсете щастието. Работете за Бога, пък Той ще мисли за вас. Не всяко едно неразположение си има лек. Вие търсите старите начини за лекуване. Неразположението аз го анализирам. То може да е на едно растение. Щастието на човека е в Доброто. Моите беседи са хирургически, аз режа раните и там не може да има логика и пр. Но след всяка беседа аз трябва дълго време да се чистя от техните мисли и пр. Става едно опръскване, както кога се реже един цирей. Много от моите беседи са като един зелен плод. Те растат. В бъдеще те ще имат плодове. Всички професори заучават първо лекциите си, па после ги говорят. Аз гледам да изпъкне Истината, а в една моя беседа не гледам на формата. При сегашното време, ако се говори красноречиво, изгубва се Истината. Има два живота. Религиозният живот е животът на звездите, а истинският живот е животът на слънцето. Всички слънца са лампички, които осветяват Божия град. А нашето Слънце е най-голямата лампа, която осветява всички. От Изгрева да изкараме един даровит певец. В България има музикална атмосфера, на нея се дължи туй хубаво време. Ако сега в България, ако сега не станете музиканти, никъде другаде не можете. Музикална мисъл има. Самата България не е музикална, но атмосфера музикална има. Сега времето тук се равнява на това, което е в Италия. От камъка вода и огън можеш да извадиш. (Това бе отговорът на Учителя на въпроса: „Какъв музикант може да изкараме?") Римската империя се създаде, за да роди християнството. В еволюцията е нещастието на хората. Човек трябва да се реши да се качва нагоре. Там има 1000 хляба, още по-нагоре са 15000 хляба и пр. Да се решиш да се качиш нагоре, това е революция. Не се бори! Нищо не се постига в борбата. Приеми борбата в умствения свят, а не на физическото поле. Който работи с ума, е по-силен. Земетресенията са причина на анормалната човешка мисъл. Туй е подпушване на естествените сили на земната кора. Ако ти не живееш и не мислиш както трябва, земята ще ви избълва. Бог не е допускал никакво нещастие и противоречие. Нещастието е кукувиче яйце. Всичко разумно в природата е възможно. Няма нещо, което Бог да не може да обърне в добро. Мъртвият може да възкръсне, невежият - учен може да стане, сиромахът - богат да стане. Всяко умиране е пускане от затвора. За умните смъртта е благословение, а за глупавите - мъчение. Туй, което тука може за 50 години да изправите, в невидимия свят ще го изправите за 250 години. Дето е текло вода, пак ще тече. Знанието върви по същия закон, както яденето. Искате всичко да изядете. Не е така. Яж, когато си гладен. После пак ще ядеш. По-ненапредналите умрели искат да направиш нещо в тяхно име, да се раздаде нещо за другите. Вяра в трета степен ви трябва. Психическа вяра. За нас е важно настоящето, което минаваме, то ще съгради бъдещето. Младите - поумнявайте, а старите - подмладявайте се! 11. Разговор с Учителя на 4.III.1936 год., сряда Безлюбието е щерна, а любовта е извор. Хората, които обичаш и те те обичат, стават леки. Притегателната сила на Земята привлича повечето лошите хора към себе си и затова те са по-тежки. Днешният ден определя утрешния. Не мисли за утрешния ден. Наследствените черти много ни препятствуват. Като си разположен, значи много имаш, а като не си разположен, значи малко имаш. Който благодари при страдания, получава... Богатият трябва да пороптае от богатството, за да му се отнеме от изобилието му. Всякога след страданието идва нещо добро. Пример: Отиват един богат и един беден при един светия. Богатият поискал да му се отнеме от богатството, за да му олекне, а бедният искал да му се даде, да му се помогне, за да му се облекчи положението. Светията попитал Господа и за двамата. Тогава Господ му отговорил следния закон: че за да се отнеме от богатството на богатия, то той непременно трябва да пороптае против богатството си. А на бедния, за да му се даде, трябва да благодари на положението, в което се намира, и тогава ще получи. 12. Разговор с Учителя на 17.III.1936 год., сряда Изкуство е да си направиш приятели. Двама нещастници се съберат, искат да бъдат приятели. Приятел е този, който ти носи скръбта. Ленивите хора са с по един талант. Те искат да бъдат царе, всичко да имат уредено. Разумното слугуване е много мъчно нещо. То е да слугуваш и да се чувствуваш свободен. Слугуването е най-хубавото. Линии и постъпки са синоними. Също чувство и плоскост, кръг и мисъл. Божественият свят е свят на Любовта. Най-напред ще убедите света, че сте умни. В свръхсъзнанието трябва да влезете. Всички обясняват това, което не знаят. Един музикант еднакво се радва и когато той свири, и когато му свирят. Някой говори без позволение. Трябва да отидете в причинния свят. Трябва да говорите и мълчите с позволение. Дават ли ти богатство, и други кандидати идват след тебе, да те ограбят. Не казвайте, че сте богат, нито че сте сиромах. Ако богатият не даде на бедния, и единият, и другият ще умре. Никой не може да ти помогне, ти ще си свършиш работата! Да мислите без тревога. Като се тревожиш, да останеш неразтревожен. 13. Разговор с Учителя на 29.I.1937 год. Всяко нещо, което учим, да има приложение. Ако знаеш ангелски език, да влезеш в общение с ангелите. Това разбирам учене. Ако учиш френски език - да общуваш с французите и пр. Ако не влезем в огъня да погорим, няма да влезем в любовта. Огън ви трябва сега на всички. Прозорците ни са много малки, та малко светлина влиза в нас. Не се обезсърчавайте. По-голямо обезсърчение от Христа никой не е имал. След възкресението Той разбра къде е силата. И по-голямо разочарование от Христа никой не е имал. Сега сте в най-доброто положение. Баща ви е заможен, няма какво да се плашите. И книги имате, и всичко. Трябва ви само да учите. Носете вашите книги с вас, четете ги не само при много свещи, но и при най-малката светлина. Четете ги и на месечина. Сега сме в пустинята; докато стигнем Ханаанската земя, имаме още доста път да вървим. Досега сме живели според законите на нашето царство, а отсега по законите на царството Божие ще живеем. 14. Разговор с Учителя след беседата в 5 ч сутринта на 31.I.1937 год., неделя Безпредметно е да говориш на един умрял човек. Което един сам не може да направи, двама могат. Хората трябва да се обединяват, за да си помагат. Умните хора трябва да се обединяват. Да разбираш хората и те да те разбират, това е оня свят. С човешките си разбирания ако си, от Господа ще бъдеш далеч. Вътрешно разбиране и приложение ви трябват. Не обичайте царската дъщеря, на която не можете да допринесете нещо. Оставете я да обича този, който я люби и може да й допринесе нещо. Оставете света, няма какво да му допринесете. За лошите работи и за миналото като говорите, няма да се ползвате. Разправяйте за доброто, което е във вас. Молете се радост да ви дойде. Бъдете доволни, че сте деца на Господа. Младият момък е надеждата, а младата мома е вярата. Славяните имат мекия елемент. 15. Из разговор с Учителя на 10.II.1937 год., сряда Като седиш, да пееш. Пеенето ще се влюби в теб. Всички с еднакъв капитал няма да влезете, но кой с колкото има. И като слушате, и то помага, защото пеенето е колективен процес. Любовта не прави никаква разлика. Старците да образуват хор за подмладяване. Стари сестри и стари братя. Много мъчно е да се освободиш от старите мисли на миналото. Старият като пее, може да се подмлади, а младият като не пее, ще остарее. В пеенето се иска човек съвсем да се освободи. Сега има да се освободиш от минали наследствени черти. Тон почти всички имате, но липсва ви времето. Доста трудно е да накараш болния да пее. Пеенето е едно мощно средство. В бъдеще във всяка къща все ще има по някакъв инструмент. Пеенето е проява на човешкия ум. Чрез пеенето човек подобрява кръвообращението, дишането, добива един мек характер. Оперното пеене е само за посветените. Нашата епоха е отражение на една стара [епоха], която си заминава вече. Казва някой: „Господ ме забрави." Човек може ли да забрави крака си? Може, ако го отреже някой хирург. Сега като живеете, ще създадете вашето бъдеще. Аз бих желал някой да издекламира нещо музикално. Не се влияй при пеенето от някой певец. Той е упражнявал дълго. А ти си пей с каквото имаш. За да пееш като него, трябва ти най-малко десет години да пееш. Доста прогрес имате в пеенето. Някой казва, че с пеенето няма да го бъде, но без пеене пък никак няма да го бъде.

X. Бракът на Изгрева Бележки на съставителя Вергилий Кръстев 1. Всички окултни школи са се проваляли, когато на преден план излиза въпросът за брака, за мъжа и жената. В една окултна школа учениците не са мъже и жени, а са човешки души. Но това е само един идеал. На Изгрева този изпит също се държи непрестанно в присъствието на Учителя. На Изгрева се оказаха мъже и жени, 2. В Словото Си Учителят е разглеждал подробно този въпрос и това в разстояние на 22 години по времето на Школата, а и преди това, от 1900 до 1922 година Едно е да слушаш, а друго е да имаш послушание към думите на Учителя. Основното изискване е, че на окултния ученик му е забранено да се жени. Но това се отнася за окултния ученик. Аз не заварих на Изгрева окултни ученици, аз заварих последователи. А и това не е малко. Знам го отличен опит. Проверил съм го. 3. В присъствието на аурата на Учителя, на Изгрева всички са се усещали като души, едно възвишено състояние, което увлича и другите човешки системи на самия му организъм. Това възвишено състояние се прехвърля първо на човешките чувства и в зависимост доколко се контролират, дотолкова човек не се проваля. Но това е много трудно. На този изпит всички се провалят на Изгрева. Заварих ги. Видях ги и не могат да ме излъжат. И с това да заблуждават останалите. А това е най-важното. Ще си признаем пред себе си и пред другите така: „Идеалът е много висок и не можах да го реализирам по време на моя човешки път." Ето това трябва да се каже на следващите поколения. И толкоз. И те няма да бъдат подведени, да бъдат отклонени и да ги води заблуждението. 4. На Изгрева е имало различни случаи. Всичко, което е трябвало да се случи, се е случвало. Всичко, което е ставало а света, е ставало и тук. Женели са се, раждали са се деца, отглеждали са ги. Днес на много снимки от онова време виждаме братските деца на Изгрева или на Рила. Родителите са ги водели с тях, но не са ги допускали близо, когато Учителят е държал беседите Си, да не пречат. Това е било правило за всички. Децата са стояли вън, на двора, а на Рила са си играели на отделно място. 5. Учителят веднъж изрекъл следното: „Онези, които трябваше да се оженят, не се ожениха, а се ожениха ония, които не биваше да сторят това. И затова тук всичко се обърка с главата надолу и с краката нагоре." Ето това е един окултен закон. Сега ще го обясним, защото той има приложение в живота на всички последователи на Учителя. 6. Онези, които трябвало да се оженят, не са се оженили. Учителят е казвал, че човеците ги женят духовете - онези духове, които искат да слезнат на земята и да се облекат в плът, но затова трябва да намерят онези, които да ги родят. Това става с внушение от духовете или чрез насилие. Но механизмът е един и същ. Двама имат родова карма, трябва да я разрешат и да родят своите врагове и така да се изплатят. Друг начин няма. Те са горе, в невидимия свят, искат да слезнат долу и непрекъснато засенчват съзнанието на човека. Ако ги свалиш долу и ги родиш, те се обличат в плът и за тях ще се грижиш като за твои деца, но съзнанието ще ти бъде свободно. А като е свободно съзнанието, все ще намериш време да прочетеш нещо от Словото на Учителя и да приложиш, доколкото можеш. И така, не се ожениха ония, които трябваше да сторят това. Онези духове останаха горе, блокираха съзнанието им и ги направиха негодни да свършат някаква работа. Такива хора се провалиха на Изгрева. Аз ги заварих. Те бяха обърнати с главите си надолу, както ги определя Учителят. И така се движиха. 7. Онези, които не трябваше да се женят, се ожениха. Онези, чиито съзнания бяха свободни, които нямаха родова карма и които можеха да свършат много работа, не я свършиха, понеже се ожениха. Подлъгаха ги чужди духове, качиха се над чувствата им, направиха полози от тях и започнаха да мътят яйцата и излюпиха пилци. Родиха чужди духове, а не кармични и започна се голямата им трагедия. И време, и съзнание, и сили бе прехвърлено, за да се отгледат тези деца. И те пораснаха, напуснаха Изгрева и родителите си и станаха някои и врагове на Учението. Така се сбъднаха думите на Учителя за чуждите яйца, които кокошката ги мъти и като се излюпят като пилци, те отиват да плуват в гьола, понеже са яйца от патица и за тях това е естествената среда. Виж „Изгревът" том I, стр. 77 - 79, И тук се сбъднаха думите на Учителя, че тези вървяха с краката си нагоре. Съзнанието им бе заето с отглеждането на патици, които търчат да се гмуркат в гьола на света. 8. Мнозина са питали Учителя дали да се оженят. На някои е разрешавал. Разрешавал им, но все пак ги е дострашало и не са се оженили. Други, с разрешението, което са получавали, са се женили и са сполучвали тези семейства. Но те са били малцина. На друга група е казвал да си останат като приятели и да не се женят. И такива случаи има, и те не са малко. Аз заварих такива приятелски двойки. На следващата група е строго забранявал да се доближават до мъж или жена. Някои са послушали, но повечето са правили обратното. Днес не ги съдим, а само отбелязваме фактите, за да се знаят, за да не се заблудят някои. На още по-следваща група е мълчал на запитванията им. Оставял ги е сами да си решават въпроса. А защо? Защото те предварително са си взели решение, а само отиват при Учителя да Го запитат за всеки случай, та дано узакони тяхното решение. Тогава Той е мълчал или си е служил със символика. Много такива случаи има описани в „Изгревът". И те са верни. И трагични. И поука за останалите. 9. Сега ще ви разкажа един случай за за запушените канали на един брат. Случая го разказваме не за да се подиграем на този брат, а да обясним окултния закон, защото следващите поколения ще минат по този път. Така че те ще имат примера и закона, за да знаят как да постъпват със себе си, когато им се случи такова нещо. Половата енергия е факт и тя трябва да се насочи или надолу, или нагоре. Тя трябва да се прекара през двата канала на гръбначния стълб нагоре към мозъка и да се превърне в психическа енергия, с която да се работи във всеки момент. Но това е най-идеалното и са дадени методи от Учителя как да става това. Чрез дълбоко вдишване и мислено насочване енергията нагоре към мозъка, с формули и молитви. Другият път е да се насочи надолу, да се използва в половия акт за развлечение, удоволствие и за размножаване. Ако не стори това, на човек му се пръскат каналите по гръбначния стълб и той се разстройва психически. Аз заварих мнозина с пръснати канали, мъже и жени, на Изгрева. И бяха отвеяни, разсеяни, непохватни, не се поддържаха и живееха ден за ден. Такива хора обществото навън ги възприемаха и ги сочеха с пръст като „отвеяни дъновисти". Беше жалостна картина да се наблюдават такива хора. Но ги имаше по мое време, ще ги има и по ваше време. 10. Един от онези братя е бил Пеню Ганев, здрав, прав, як, сила исполинска е течала в жилите му. Аз го заварих през 1972 год., когато и възрастен, на 75 години, носеше спокойно по две тенекии вода на 100 метра за лагера на Елена Андреева, който бе до хижа „Вада". За мен беше трудно. Но той си ги носеше. До края на живота си е бил здрав. След като си заминава Елена Хаджи Григорова от този свят на 31.Х.1948 год., той тежко преживява тази загуба. Разказваше ми, че се чувствувал толкова самотен и изоставен, че отишъл при една учителка, която не е била от Братството, която я познавал, и й казал: „Ще ме вземеш ли за съпруг?" Тя му казала: „Вземам те." И тогава заживели като съпрузи. А това е било преди да се навършат 40 дни от заминаването на Елена Хаджи Григорова от този свят. Това не е било позволено тогава. Но е станало. Тогава Начо Петров отива при него и му се кара. Но Пеню е вече при Каменка, своята избраница. На 14.I.1949 год. той сключва официално граждански брак. След време му се раждат три деца. 11. И което е най-важното, той доживя до 95 години и беше до края с ума си, като последните години си четеше Словото на Учителя, правеше си редовните наряди за всеки ден, пееше и свиреше песните на Учителя. До последно. Е, това много рядко може някой да го изпълни днес. Като четях неговите дневници, видях как е работил със Слово, музика и живот. Е, това беше цяло благословение. Той си беше изработил това в един друг живот. И сега получаваше, след като през целия си живот бе работил усърдно. И друго, което е най-важното. Той се оженва на 52 години, раждат му се три деца и успява да ги изхрани, да ги отгледа, да ги изучи, да свършат гимназия и висше образование. Всички му се чудеха за това. А живееха в онези години повече от скромно с две малки учителски пенсии. Но си отгледа и изучи децата Ето, това е благословението, получено от горе, но не даром, а е заслужено. 12. И сега ще включим една опитност, разказана ни от Наталия Чакова, която е била свидетелка на този случай. Тя не обижда никого, тази опитност разкрива окултни закони. И затова трябва да я дадем, за да не се подведат следващите поколения. И да не обидя и злепоставя Пеню Ганев, нарочно написах всичко това, за да обясня всичко. И то е обяснено както трябва. Това може да се случи с всеки. Ето я самата опитност, която я предавам така, както ми е дадена. 13. Запушените канали. Разказва Наталия Чакова: „Един ден на Изгревската поляна бяхме една групичка около Учителя и разговаряхме с Него. По едно време дойде брат Пеню Ганев и се обърна към Учителя с думите: „Учителю, искам да се оженя, Вие какво ще кажете?" Учителят Си наведе главата надолу и нищо не отговори. След малко брат Пеню си тръгна и когато се скри от погледите ни, зад гърба му Учителят каза: „Понеже Пеню не може да издигне нисшите енергии нагоре, към мозъка си и да ги трансформира, то по по-добре е да се ожени. Иначе ще му се пръснат каналите. Ще роди три обикновени духчета и нищо повече." Това е случката. Той се оженва. Раждат му се три деца, от които едното - Петър, стана музикант - цигулар и единствен от всички музиканти от последователите на Учителя, влезна и свири в Софийската филхармония 15 години и след това - в „Софийски солисти" и до днес. Той единствен работи върху музиката на Учителя от това поколение, направи разработки за хорово изпълнение на песните на Учителя, а след 1990 г. ръководеше братския хор и изпълняваха му се разработките. Направи аранжимент на Паневритмията, на песните на Учителя за струнен състав и това се изнася и изпълнява на ежемесечните концерти, които аз организирам като концерт-рецитали по спомени от поредицата „Изгревът". Та, едно от трите деца на Пеню Ганев достойно го замести и успя да реализира мечтите на Пеню Ганев, да бъде музикант, изпълнител, композитор, диригент. Това се изпълни. Аз го видях и бях на всичко това свидетел. А това не е малко, от обикновен дух да станеш на творчески дух. А ние всички се раждаме като обикновени духчета пред онова Космическо съзнание, което бе в Учителя Петър Дънов. И се доказваш чрез живота си, чрез Слово и дело. Ето това е разрешението на задачата. Да се разреши и да вървиш напред. Въпросът със запушените канали е много важен въпрос за всеки човек - мъж или жена. Разрешението е дадено от Учителя и има два пътя, а методите за разрешението им са дадени в Словото на Учителя. Всеки ще си върви по своя път, но ще имаш в съзнанието си светлина, че вървиш по този път и трябва да го извървиш докрай, И така: или нагоре, или надолу. Или нагоре, към Високия Идеал на всяка една човешка душа - да се добере до Словото на Учителя и да приложи онова, което му е потребно на човека и доколкото може, да го осъществи чрез живота си. Затова ще прекараш половата си енергия нагоре по каналите на гръбначния си стълб и гръбначния си мозък, за да стигне до малкия мозък и оттам да се препрати до т. нар. център на хилядолистника, който се намира на върха на главния мозък. И само там можеш да се сдобиеш с приемателна станция - да приемаш Словото на Учителя и чрез живота си да го предаваш на другите като Висок идеал. Другият път е обикновеният човешки път. Ще прекараш половата си енергия надолу, ще се жениш, ще раждаш деца, ще ореш с твоите волове собствената си нива или ще ореш чужди ниви, ще сееш семената си и ще чакаш да дойде време за жътва. И така, ще дойде това време за жътва, но градушка се яви и очука и побие вдън земя всичко посято и ти оставаш гол и бос, гладен и жаден. Тогава ще разбереш, че си си пропилял живота между българите и че си се разминал със Словото на Учителя Петър Дънов, дадено чрез българско четмо и писмо. Това е. Ето това е притчата от Учителя за запушените и отпушените канали.

IX. Каменка Несторова - съпруга на Пеню Ганев и майка на трите му деца 1. Очерк от Елена Пенева Петкова, дъщеря на Пеню Ганев и Каменка Несторова Много стихове и песни са изпяти в прослава на майката. Най-свещеното същество на земята е майката и то истинската майка, която всеотдайно посвещава живота си в отглеждането на своите деца и животът й минава в грижи за семейството. Именно такава беше нашата майка Каменка. Кръстена е така с пожелание да е здрава и дълголетна като камък, понеже много деца е раждала нейната майка, но за жалост нито едно не е оживявало. Но за късмет, майка ми наистина живя един достоен за пример живот. Родена на 19.ХII.1915 год. в гр. Радовиш, Македония, изкарва едно тежко детство с много труд, несвойствен за възрастта й. Баща - Коце Несторов Мазнейков, майка - Катя Мазнейкова, р. 1894 г., сестра - Евангелия Коцева Дерменджиева, р. 6.II.1918 г. На 11 години, заедно със семейството си пристигат като емигранти в София, поради политическите разбирания на баща й, който е бил преследван от сърбите и няколко години е бил измъчван от тях в сръбските затвори. Баща й дълги години е работил като клисар в Софийската семинария и цялото семейство редовно посещава църквата. Като добра християнка, възпитана в човешките добродетели - човеколюбие и трудолюбие, много скромна, в училище, като ученичка, майка ми бързо спечелва уважението на съучениците си, което й помага да научи българския език и става една добра ученичка, много ученолюбива, която прави добро впечатление и на учителите. Завършва девическа гимназия, а след това учи за начална учителка. По време на войната учителствува в провинцията, а след 1944 год. се премества в София, в училището в кв. „Дианабад", като там се запознава с баща ми, също учител. Макар и да не са в първа младост - тя тогава е била над 30 години, а баща ми - над 50 години, решават да се оженят и да създадат семейство. Нямат намерение да имат деца, понеже майка ми не е била добре със здравето - имала е слабо сърце, крехко здраве. Заживяват своя семеен живот. Но коя жена не желае да стане, освен съпруга, и майка? И ето, за голяма радост и изненада на всички близки и познати на майка ми и баща ми, появява се първата им рожба - дъщеря Елена. След нея пък син - Петър, и това не е краят, защото се появява на бял свят и третият наследник, изтърсакът на фамилията - Иванка. И така, за много кратко време, къщата на Пеньо и Каменка на Изгрева се напълва с детска глъч. Голяма радост е за възрастните родители, но и още по-голямо изпитание и грижа лягат на плещите им - отглеждането на децата. Настъпват поредните безсънни нощи на майката. Ту едното се е поболяло, току-виж и другото нещо не е добре. Детски болести, големи грижи. Майка ми се разкъсваше между училището и къщи. Кое по-напред: да се подготви за следващия ден за училище пред учениците си, да обърне внимание на своите деца вкъщи, да ги изпере, да им сготви, да ги изведе на разходка или да отдели внимание на възрастната си майка? Това е голямо геройство и голямо изпитание на майка ми и въпреки крехкото си здраве, намираше време и сили с всичко да се справи. Макар сърцето й да беше болно. То беше едно голямо сърце, пълно с голяма обич и топлина, което майка ми раздаваше на хората около себе си. Еднакво посрещаше гостите ни от Изгрева, така, както посрещаше роднините си от Югославия и роднините на татко. Внимателна, добра към всички, хората усещаха и уважаваха нейната голяма човечност и християнска душа, да помага на хората в беда с каквото може. Беше и много добра учителка. Заради идеите на татко много пъти е имала неприятности в училище, но благодарение на твърдия си македонски дух, никога не е падала духом и винаги смело вървеше напред и все напред в трудния път на живота. Времето си върви, годините минават и неусетно децата са пораснали. Изпраща едно след друго на абитуриентски балове. След тях идва времето и на сватбите. Един подир друг, и трите деца създават семейства. Появяват се и така желаните и обичани от всички баби, любимите внуци, един от които носи нейното име - Камен. Трима внуци и една внучка. Изпълнила своя достоен живот, уморена от трудния път, по който е извървяла, майка си замина от този свят на 2.II.1984 год. на 68 години. 2. МОЯТА МАЙКА Каменка Костова Несторова (Ганева) Очерк от Иванка Пенева Нейкова, дъщеря на Пеню Ганев и Каменка Несторова Спомням си майка още от най-ранната си възраст. Работеше като учителка и беше много угрижена и сериозна, съсредоточена във всичко, което вършеше: често седеше зад една малка кръгла масичка, постлана с каре, ушито от нея с червени конци, да проверява тетрадки, да подготвя учебния си материал. Понякога махаше карето и точеше кори за баница - приготвяше тиквеници или македонски зелници. Много обичаше да пее, докато работи вкъщи. Репертоарът й включваше песни от родния й град Радовиш - Македония, стари градски песни, народни песни. Всяка вечер приспиваше сестра ми, брат ми и мен с голям букет от приспивни песнички, които ни отнасяха в приказните светове на сънищата. Пееше много вярно и точно. Като поотраснах, започнахме да излизаме вечер на разходка, по време на която пеехме и разговаряхме. Книгите бяха любимата й тема. Много нещо бе изчела и все даваше конкретен пример от някоя книга за дадена ситуация. Интересуваше се от всичко. За нея нямаше маловажни неща и може би затова обичаше подробните описания като в произведенията на любимият й писател Иван Вазов. Често, като се разхождахме и имаше ясно небе, гледахме и търсехме съзвездията като Голямата мечка, Квачката, Млечния път, Полярната звезда и планетите Нептун, Венера, Сатурн, Меркурий, Марс. Отнасяхме се в миналото с легендите, писани за тях. Друг път разглеждахме растенията и дърветата. Много обичаше да разглежда камъните, които считаше за живи. Казваше, че благодарение на това, че е кръстена Каменка, е останала жива след шест несполучливи раждания на майка й. Когато времето беше лошо, си оставахме у дома и бродирахме възглавнички и пеехме. Дните й минаваха с грижа за нас и голяма всеотдайност в учителската професия. Учениците й бяха едни от най-добрите по успех. С тях подготвяше пиеси и вечеринки. Навсякъде бе първа, но единствено на себе си не обърна достатъчно внимание. Животът й бе помрачен от първата операция - апандисит, последвана от втора - жлъчка, извадиха й 7 големи камъка. Скоро след като се възстанови, тя се пенсионира. Останала у дома, живо се интересуваше от политическия живот, четеше целия официален ежедневник. Когато идваха гости, а това се случваше често, тя оживено коментираше прочетеното. Гостите бяха различни - но тя всички посрещаше еднакво и винаги ни казваше: „Където е гост, там е и Господ." Когато се омъжих, тя ми идваше на гости. Веднъж пожела да види къде работя - заведох я в радиовъзел Свищов. Там се запозна с моя колежка - говорителката Янка Боянова, дългогодишен филолог учител. Двете подхванаха разговор за литературата и различни автори: Вазов, Славейков, Талев, преминаха през френския Ренесанс, английската литература, обиколиха целия свят и завършиха с древногръцката литература. Така неусетно изминаха три часа: майка - кротка, усмихната, а Янка се просълзи, прегърна майка и каза, че не е срещала досега толкова богата в литературата личност. След този случай сякаш ми се отвориха очите и видях майка в друга светлина - сдържана, волева и упорита, с много любов и себеотрицание. Такава бе и до последния си дъх. След като почина, плачех много за нея. Една нощ я сънувах весела и тя ми каза: „Защо плачеш за мен? Аз съм много добре, сега съм в Корея и уча малките корейчета на български език. Радвай се на живота и не мисли повече за мен." Свищов, 21 юли 2002 г.

Документи на Пеню Ганев I. Пеню Ганев, учител в село Кумарица, се назначава в новите земи - 18.1V.1944 год. 1. До Господина Пеню Б. Ганев с. Кумарица, Софийско М.Н.П. II. Софийски окол. учил. инспектор № 156 18.IV.1944 г. София - с. Ботунец Съгласно т. 3 на окръжно № 677-о от 15 март 1944 г. на Министерството на народното просвещение, съобщава ви се, Господине учителю, че вие сте определени за преместване в новите земи за учебната 1944/45 година. Ако има причини за отменяваме изпращането Ви, съгласно т. 5 и т. 6 на същото окръжно, направете постъпки навреме, като заявлението Ви бъде получено в инспекцията най-късно на 5 май 1944 г. Когато причините са от семеен или материален характер, подкрепете заявлението с необходимите документи, а ако е от здравословен характер, освен подаденото заявление, ще се явите лично на преглед пред медицинската комисия в канцеларията на училището в с. Своге -Софийско, на 7 май 1944 г. в 8 часа сутринта. Околийски училищен инспектор: (подпис) (печат) 2. Софийска областна реквизиционна комисия № 1223 3.V.1944 г. София УДОСТОВЕРЕНИЕ Софийската областна реквизиционна комисия удостоверява, че Пеню Ганев Бобев -първоначален учител в с. Кумарица, Софийско, е граждански мобилизиран към същата реквизиционна комисия от 13 април т. г. и продължава да бъде като такъв. Дава му се настоящото, за да му послужи гдето стане нужда. (печат) (подпис) 3. Подполковник - Подпредседател Областната рекв. комисия (Горов) М.Н.П. II. Софийски окол. учил. инспектор № 224 15 май 1944 г. с. Ботунец, Соф. Съобщава Ви се, че молбата относно преместването Ви в новоосвободените земи, не се уважава. И софийски окол. учил. инспектор: (подпис) Секретар: (подпис) (печат) 4. Софийска областна училищна инспекция № 7357 23 авг. 1944 г. Кюстендил До Госп, Пеню Б. Ганев, учител с. Кумарица, Софийско Копие: до г. Окол. учил. Инспектор с. Своге, Софийско Директора (Главния учител) с. Кумарица, Софийско Пунктовия учител с. Малашевци, Софийско Съобщава Ви се, че със заповед № 2499 от 7.VIII. т. г. на Министерството на народното просвещение, Вие се премествате от 15.1Х.1944 г.; с право на пътни и дневни пари, при първоначалното училище в с. Селце, Крушовско, като се запазва постоянното Ви място в старите предели на страната. за Областен училищен инспектор: (подпис) Секретар: (подпис) (печат) II. Документи на Пеню Ганев за музикалното му образование 1. До Г-на Столичния градски училищен инспектор в София Заявление ст Пеню Ганев Бобев, учител вс. Кумарица, Софийско Господине инспекторе, От 1923 година досега съм учителствувал. Външно не съм се проявил като отявлен противник на мракобесните правителства, които обезчестиха народа ни от 1923 год. до историческата дата 9 септемврий т. г. Все пак в исторята на моя живот има няколко документални случки, които твърдят, че аз не съм вървял в крак с властниците. Още ученик в 7ми клас на Поповската см. гимназия, имам намалено поведение за разпространяване нелегална литература. До Госп. Пеню Г. Бобев, учител с. Кумарица, Софийско През 1923 год., учител в родното си село - Водица, Поповско, укривах у дома си нелегални комунисти и земеделци, осъдени на смърт и дирени от полицията. Единия от двамата снабдих с нужните документи и чрез моя позната през Ямбол, Елхово препратих в Турция. През 1924 год. имах анкета от Шуменски училищен инспектор и със заповед № 36 от 14.11.1924 год. съм наказан с мъмрене по чл. 86 буква „в" от закона за Народната Просвета. През 1925 год. бях уволнен от родното си село, задето не гласувах с белязана бюлетина, за да докажа, че не съм против сговора. Със заповед № 4949 от 26.Х.1933 год. на Министерството на народната просвета бях уволнен като неудобен за границата от с. Равна, Царибродско. И след три месеца без място ме изпратиха в турско училище из Родопския край. Учителствувах по села из Поповско, Царибродско, Кърджалийско, Моравско и Софийско. От селяните навред обичан, защото това е отзвукът на моята душа. През този си скитнически живот аз не губех времето си напразно. Две неща запълваха всичкото ми време извън преките ми задължения в училище и извън него. Те са: научната литература и музиката. Аз се отдадох с цялата си жар да уча цигулка, пеене и теория на музиката. Като дойдох в Софийско учител, започнах редовно да вземам уроци по цигулка от музикалния педагог Христо Петков. Това лято започнах да вземам уроци по пиано и завърших един курс по хармония. Във всички училища, където съм учителствувал, съм ръководил училищни хорове в училищата и някъде съм ръководил такъв с моми и момци. Два пъти се явявах на конкурсен [изпит] за Столичен учител, но способността и знанието не ми помогнаха, защото ...!! За да мога да продължа музикалното си образование, а същевременно и да бъда полезен на ученици и колеги, като учител педагог и ръководител на училищен хор, аз Ви моля, Г-не инспекторе, да ме назначите първоначален учител в София. 2. Бележка О.Ф. комитет в с. Кумарица, Софийска околия, дава настоящата на Пеню Ганев Бобев, учител в същото село, в уверение на това, че в миналото не е проявен като фашист, а понастоящем е добър отечественофронтовец и ръководител на ученическата организация „Септемврийче" в училището ни. Настоящата да му послужи където стане нужда. 4.1Х.1946г. с. Кумарица Председател: (подпис) Секретар: (подпис) (печат) [на гърба:] № 777 4 септемврий 1946 год. Соф. Окол. о. ф. комитет потвърждава Сл. бележка от о. ф. комитет в с. Кумарица на Пеньо Ганев Бобев. Председател: (подпис) Секретар: (подпис) (печат) 3. Държавна Музикална академия № 432 10 август 1925 г. София УВЕРЕНИЕ Дирекцията на Държавната Музикална Академия уверява, че Ганев Пеню е бил курсист във вторикурс в 25-дневния курс по музика при същата академия, открит съгласно окръжно № 10271 от 22 май 1925 г., от Министерството на Народното Просвещение, като е слушал лекции по следните предмети: хармония, солфежи, история на музиката, наука за инструментите, методика на пение, хор и цигулка. Директор: (подпис) (печат) 4. Държавна Музикална академия № 780 14.III.1926 г. София УВЕРЕНИЕ Дирекцията на Държавната Музикална Академия уверява, че Ганев Пеню е бил курсист в трети курс в 25-дневния курс по музика при същата академия, открит съгласно окръжно № 14829 от 7 юлий 1926 г. от Министерството на Народното Просвещение, като е слушал лекции по следните предмети: хармония, солфежи, понятиеза контрапункт и др., история на музиката, практическо упътване по инструментация, методика на практическа лекция, хорово пение, записване мелодии, организация ученически оркестри, цигулка. Директор: (подпис) (печат) 5. Софийска областна учил. Инспекция № 3012 30.III.1938 год. гр. София УДОСТОВЕРЕНИЕ Софийската областна училищна инспекция удостоверява, че Пеню Ганев Бобев учителствува непрекъснато от 15.ГХ.1934 год. до днес и продължава да служи при първоначалното училище вс. Равна, Годечка околия. През това време същият не е уволняван по чл. 70, нито е наказван по чл. 74, букви „г", „д", „е", „ж" и „з" от Закона за народното просвещение. Настоящото се издава на Пеню Г. Бобев, за да му послужи при явяване на конкурсен изпит. Зам. обл. учил. инспектор: (подпис) за Секретар: (подпис) (печат) III. Къде е работил Пенк) Ганев (Сведение по негов документ) Къде е служил На каква длъжност От кога до кога 1. с. Водица, волнонаемен от 15.IX.1923 Поповско прогимназиален до 14.IX.1925 учител 2. с. Крепча, редовен от 15.IX.1926 Поповско първоначален до 14.IX.1929 учител год. 3. с. Губеш, редовен от 15.IX.1929 Царибродско първоначален до 14.IX.1930 учител 4. с. Равна, редовен от 15.I.1930 до Царибродско първоначален 3.Х1.1933 учител 5. с. Игловръх, редовен от 13.I.1934 Кърджалийско първоначален до 14.I.1934 учител 6. с. Равна, редовен от 15.IX.1934 Царибродско първоначален до 30.X.1938 учител год 7. с. Алдоми- волнонаемен от 7.XI.1938 ровци, Софийска прогимназиален до 25.ХП.1940 учител год. 8. с. Чепинци, редовен от 26.ХП.1940 Софийско първоначален до 31.VIII.1941 учител год. 9. с. Сувойни-ца, редовен от 1.IX.1941 Сурдулишко първоначален до 14.IX.1942 учител год. 10. с.Чепинци, редовен от 15.IX.1942 Софийско първоначален до 9.XI.1942 учител год. 11. с. Игловръх, редовен от 10.XI.1942 Кърджалийско първоначален до 11.X.1948 учител год. 12. София редовен от 12.X.1948 „Дианабад" първоначален до 31.VIII.1954 у-ще „Петър учител год. Абаджиев" 13. София, редовен от 1.IX.1954 34 основно първоначален у-ще „В. учител Коларов" IV. Документи на Пеню Ганев от военните власти 1. 1-а АРМЕЙСКА ВЕТЕРИНАРНА ЛЕЧЕБНИЦА) ВРЕМЕНЕН ВЕТЕРИНАРНО-ПОДОФИЦЕРСКИ КУРС Свидетелство № 6313 Дадено на Ветеринарния Младши Подофицер Бобев Пенкз Ганев, родом отс. Водица, околия Поповска, окръг Шуменски, набор 41/1916, в удостоверение на това, че той е следвал при поведение Примерно временния Ветеринарно-Подофицерски Курс при 1-а Армейска Ветеринарна Лечебница и на изпита е показал успех по: 1. Теоретически познания Много добър 2. Практически познания Добър Поради което на основание заповедта по Действующата Армия № 997/ 1917 год. със заповед № 572 § 6. по поверената ми лечебница е произведен Ветеринарен Младши Подофицер, без право на свръхсрочна служба след демобилизацията. гр. Скопие, 27Септ. 1917 год. Началник на лечебницата, Санитарен Подполковник: (подпис: Плакидов) (печат) 2. ЩАБ НА 29-й ПЕХОТЕН ЯМБОЛСКИ ПОЛК БИЛЕТ № 2471 Щабът на 29-й Пехотен Ямболски полк дава настоящия на Ветер. Мл, Подоф. от Картечната рота на същия полк Бобев Пеню Ганев, родом от село Водица, Поповско, в удостоверение на това, че той, съгласно телеграмата от Началника на 3-а Балкан. Дивизионна област под № 1463 т. г., основана на такава от Щаба на Действующата Армия № 2275 с. г., се уволнява в безсрочен отпуск от 21-й Март т. г., понеже е от набор 1917 год. Умоляват се военните и административни власти да не му препятствуват до пристигане до местожителството му с. Водица. Гр, Ямбол, 25 март 1919 год. Командир на полка, Полковник (подпис) Адютант, Поручик (подпис) 3. Командир 29 Пех. допълв. Дружина № 2310 5 юний 1941 г. гр. Ямбол Удостоверение Щабът на 29 Пехотна Допълваща Дружина удостоверява, че запасният ветеринарен младши подофицер Пеню Ганев Бобев, набор 1897 година, от селото Водица, околия Поповска, като завършил Ветеринарната школа в гр. Скопие на 1 април 1918 година е преведен на служба в 29 Пехотен Ямболски Полк и на 21 март 1919 година - уволнен. Същият е бил на фронта. Настоящото се издава, за да му послужи за освобождаване от временна трудова повинност. Горното с подпис и печата на дружината се удостоверява. Полковник (подпис) (печат) 4. Министерство на войната Военно-историческа комисия № 4609 10 декемврий 1942 год. София Удостоверение Военно-историческата комисия удостоверява, че 29-и пехотен Ямболски полк и 1-а армейска ветеринарна лечебница през войната 1915/1918 година е бил в оперативната зона от 1-и октомврий 1915 година до 29-и септемврий 1918 година. Настоящото се издава на Пеню Ганев Бобев от с. Водица, Поповска околия, живущ в гр. София, по писмена молба № 4160/1942 година, за да му послужи за класиране и за пенсия. (подпис) Председател на комисията (печат) 5. „ГУРГУЛЯТ" София, 19.Х1.1942 год. ДРУЖЕСТВО НА ЗАПАСН. ПОДОФИЦЕРИ СОФИЯ № 1258 УДОСТОВЕРЕНИЕ Дава се на Пеню Ганев Бобев, от с. Водица, Поповско, жив. София, кв. Изгрева № 13, в удостоверение на това, че той е организиран дружествен член и е редовно отчетен до 31 Март 1943 год. Същият притежава лична карта № 7923/ 942 год. като участник във войните на фронта. Настоящото му се дава по негово искане в два екземпляра, за да му послужи за пенсионното отделение и за класиране съгласно закона на запасното войнство, публикуван в Държавен вестник брой 103/941 година. Председател: (подпис) Секретар: (подпис) (печат) ЩАБ 1-а ПЕХ. СОФИЙСКА ДИВИЗИЯ ПО ЛИКВИДАЦИЯТА № 3333 18 Септември 1942 год. СОФИЯ УДОСТОВЕРЕНИЕ Щабът на 1 -а пех. Соф, дивизия по ликвидацията удостоверява, че запасният редник от 1-а Армейска Ветер, лечебница Пеню Ганев Бобев от с. Водица, околия Поповска, през войната 1915/1918 год. е служил мобилизиран в същата част от 1-и Юний 1917 год. (спр. заповед № 55 § 3) до 25и Декемврий 1917 год. (спр. заповед № 593 § 8). Същият е изпълнявал не щатна длъжност и е служил през горното време в оперативната зона на военните действия. Дава се, за да послужи пред пенсионното отделение за пенсия, съгласно закона за запасното войнство (Държавен вестник брой 103 от 14 май 1941 г.). (подпис) Подпоручик Завед. Ликвидацията Ликвидатор: (подпис) (печат) 7. КОМАНДИР 29. пех. Допълваща дружина № 4118 9 октомврий 1942 год. гр. Ямбол УДОСТОВЕРЕНИЕ Щабът на 29-а пех. Допълваща дружина дава настоящото на Пеню Ганев Бобев от с. Водица, околия Поповска, в уверение на това, че той на 1.1.1918 година е преведен от ветеринарната лечебница при 1-а Отделна армия в 1. карт. рота на 29-й п. полк, като мл. подофицер и зачислен на 24 лева годишна заплата. На 21.Ш.1919 година уволнен от военна служба от нестр. рота на с. полк и в същия чин. (Справка заповеди № 412 § 4 - 1917 г. и 48 § 4 - 1919 год. по 29-й пех. Ямболски полк). Той е взел участие през войната, бил е мл. подофицер, не е заемал щатна длъжност и е получавал (24) двадесет и четири лева годишна заплата. Настоящото му се издава по повод заявлението му Вх. № 4572, за да му послужи за пенсия и класиране, съгласно Закона за общия съюз на запасното войнство - Д. в. брой 103/941 г. Горното с подписа и приложен печата на дружината се удостоверява. (подпис) Майор (печат) 8. До Дирекцията на пенсиите (отделение за изслужено време) София Заявление от Пеню Ганев Бобев редовен първоначален учител в с. Кумарица, Софийско От 1и юний 1917 год. до 25и декемврий 1917 год., всичко 6 месеца и 25 дни, съм служил в първа армейска ветеринарна лечебница и от 1.1.1918 год. съм служил в I карт. рота на 29. пехотен Ямболски полк, всичко 8 месеца и 29 дни. Всичко 15 месеца и 24 дни съм бил в оперативната зона през войната от 1.Х.1915 год. до29.1Х.1918год. Моля почитаемото пенсионно отделение да ми изчисли каква сума се следва да внеса за горното време, за да ми послужи прекараното във войната време за пенсия и за класиране. 27.I.1943 год. С почитания: София П. Ганев (подпис) [на гърба:] Приложение: 1. Удостоверение № 3333 от 18.1Х.1942 год. от щаба на 1-ва пех. Софийска дивизия -София. 2. Удостоверение № 4118 от 9.Х.1942 год., издадено от щаба на 29. пех. доп. дружина. 3. Удостоверение № 4609 от 10.ХП.1942 год., издадено от Военно историческата комисия -София. 4. Удостоверение №1258 от 19.Х1.1942 год., издадено от Дружеството на запасните подофицери. 5. Удостоверение № 178 от 12.Х.1942 год., издадено от пунктовия учител с. Водица, Поповско. 9. 6° военно окръжие Повиквателна карта (За в случай на мобилизация) Запасният подоф. Пеню Ганев Бобев от с. Водица, община Водишка, да се яви в 7и пехотен Пресл. полк, поделение № 37 в гр. (с.) Дивдядово, на втория ден от обявяване на мобилизацията. От управлението на окръжието (печат) [на гърба:] Упътване: 1. Тази карта важи за безплатно пътуване по Българските държавни железници и параходи. 2. Всеки повикан е длъжен да се яви в определената част точно в указания ден. Неявилите се наказват чрез съд. 3. При явяване в частта картата се представя. Затова тя трябва да се пази. 4. Всеки повикан трябва да носи със себе си: здраво горно облекло, 2 чифта долно облекло, 2 кърпи за лице, 2 кърпи за нос, 2 чифта чорапи или партенки и 1 чифт навои. Който запасен се яви със собствено формено облекло, здрави ботуши или обуща за навои, ще получи веднага стойността им по пазарни цени. (IV Министерско постановление от 10.1.1936 год., протокол № 199 от 14.1.1936 год.) V. Писма на Георги Куртев до Филип Илиев от с. Баня, Бургаско 1. Писмо от 4.Х.1942 год. Обичний Филипе, Понеже Милю го няма, то съобщавам ти, че на 6и този месец, вторник, на обед ще дойде в селото ви сестрата Савка Керемидчиева, стенографката, пратена от Учителя. Ще я придружава Василка. За това съобщете на всички братя и сестри, във вторник да бъдат в село, ще има да се кажат важни неща. Пригответе обед, защото като се наобядват, ще заминат за Тержумен и оттам ще заобиколят всички села. С братски поздрав: Г. Куртев Айтос 4.Х, 1942 г. 2. Писмо от 16.IV.! 949 год, 16.1У.1949Г., Айтос Добрий брат Филипе, Наложи се, че на 25-того, вторий ден на Великден, да дойдете на градината. За това ще те очаквам. Ще си вземеш хляб за ядение. Това наше събирание няма връзка с гостите, които очакваме. Те не се знае кога ще дойдат. На 25 вечерта ще се срещнем. На другия ден ще си отидете. С поздрав: Г. Куртев Ще ви очаквам. 3. Молитва за България, написана с почерка на Георги Куртев Господи, направи България остров на мира всред океана на днешното безумно човекоизтребление. Запази народа ни докрай настрана от войната. Дай ум и разум на нашите управници, да изпълнят обещанията, в името на които застанаха начело на народа. Помогни да се осъществят съединените Европейски щати, за да се избегнат за в бъдаще по този начин всякакви войни. * Произнасяйте тази молитва три пъти всяка сутрин след ставане. Препишете я веднага 10 пъти и в разстояние на 24 часа я изпратете на 10 души ваши познати. Нека тази молитва да се издигне безспирно към небето от целия български народ. VI. Разпродажба на Изгрева 1. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев 1. След събитията от 1957/1958 год. и започването на процес срещу Братството поради задължения към държавата, всички вещи на Изгрева бяха оценени и после продадени на предишните им собственици. 2. Прави се списък и всеки внася пари и за тези пари, по усмотрение на комисията, на всеки един изгревянин се предава някаква вещ. 3. Така, чрез фактура от „Всестранни услуги" № 2769 от 4.ХII.1958 год., на Пеню Ганев се предава два бакърени казана, бакърен чайник, чугунена печка и печка радиатор - чугунена, оценено за 1500 лева, което навремето е голяма сума. 4. Така, чрез фактура от с. п. „Всестранни услуги" „Оказионен магазин" с № 01357 от 3.Х11.1958 год., на Пеню Ганев се предава, или той изкупува, литографски камък за 20 лева. Това е литографският камък на Пентаграмата или на Антиминса. Това никой не може да каже днес, към 2002 година. На гърба на фактурата е отбелязано," че този литографски камък е у Славчо Печеников (Написано е: „Литографският камък е у Славчо (долу) - В. Пашов", с почерка на Влад Пашов). 5. Всички вещи са оценени от чиновниците на заложна къща или т. нар. оказионен магазин, който е към „Всестранни услуги" гр. София. Парите се предават на тях, а за сметка на това изгревяни откупуват вещите на Изгрева. 2. Как се откупуваха местата на Изгрева и как се защищаваха (Бележки на съставителя Вергилий Кръстев) 1. В „Изгревът" том I, стр. 173 - 174, Борис Николов описва как е купена една голяма нива и как е раздробена. 2. За раздробяването на местата на Изгрева виж „Изгревът" том I, стр. 585-593, том V стр. 718 - 721. 3. Представяме един договор, при който се вижда, че Гена Папазова купува 300 м2, Райна 2 2 2 2 Захариева - 555 м , Стоянка Илиева - 300 м , Юрданка Писинова - 300 м , Никола Антов - 300 м и тримата: Славчо Печеников, Борис Николов и Димитър Стоянов - 537 м . Така се раздробяват местата и не се изпълняват думите на Учителя, че всеки трябва да купи по 1000 м2, т. е. 1 декар. 4. Как всеки защищава своето място от посегателствата на регулацията, се вижда от едно Изложение на Пеню Ганев, написано собственоръчно. 3. Договор за продажба на недвижим имот Днес, на ... 1931 год., доруподписаните Ангел Николов Ангелов и Величко Иванов Преславски от гр. София, от една страна, и Гена Йонева Папазова от гр. Орхане, Йорданка Ив. Писинова от гр. София, Райна Блъскова Захариева от гр. София, Стоянка Христова Илиева от с. Богданов Дол, Брезнишко, Никола Антов Вълчев от гр. София, Славчо Георгиев Печеников, Борис Николов Дойнов и Димитър Стоянов, всички от гр. София, сключихме настоящия договор за покупко-продажба на долуозначения недвижим имот от 2600 м , както следва: 1. Ангел Николов Ангелов и Величко Николов Преславски прехвърляме правото на собственост и фактическото владение още днес на Гена Йонева Папазова от собственото си място, находящо се в землището на с. Слатина в местността „Къро", 608 кв.м. на стойност 21 280 лв. при съседи: Михаил Влаевски, Мариус Попов, Иван Жеков, Върбан Христов, Никола Антов и Славчо Печеников; на Юрданка Ив. Писинова - от собственото си място, находящо се в същото землище и местност, 300 кв.м. на стойност 10 500 лв. при съседи: Райна Захариева, Васил Гьондов, Коста Петрунов, Мара Златева и Стоянка Илиева; на Райна Блъскова Захариева - от същото място, находящо се в същото землище и местност, 555 кв.м. на стойност 19 425 лв. при съседи: Здрава Попова, Николина Христова, Васил Гьондов, Йорданка Писинова, Стоянка Илиева и Славчо Пече-ников; на Стоянка Христова Илиева - от същото място 300 кв.м. на стойност 10 500 лв., при съседи: Райна Захариева, Арон Фархи, Юрданка Писинова, Коста Петрунов и Никола Антов; на Никола Антов Вълчев - от същото място 300 кв.м. на стойност 10 500 лв., при съседи: Славчо Печеников, Райна Захариева, Стоянка Илиева, Арон фархи и Гена Папазова; и на Славчо Печеников, Борис Николов Дойнов и Димитър Стоянов-от същото място 537 кв.м. на стойност 18 795 лв., при съседи: Здрава Попова, Николина Христова, Райна Захариева, Никола Антов, Гена Папазова, Ив. Жеков и Върбан Христов. Срещу продажната стойност на гореказания имот по цена 35 лв. кв.м. на обща стойност 91 000 лв., от които 70 000 в брой и 18 795 в полици, получихме от купувачите както следва: от Гена Йонева Папазова - 10 080 лв., от Юрданка Ив. Писинова - 4730 лв., от Райна Блъскова Захариева -9730 лв., от Стоянка Христова Илиева - 4730 лв., от Никола Антов Вълчев - 4730 лв., от Славчо Георгиев Печеников, Борис Николов Дойнов и Димитър Стоянов - в полица 7000 лв. с падеж 31 декемврий 931 год., или: в пари - 34 000 и в полица - 7000 лв. 2. Същите продавачи се задължаваме в срок до 31 дек. т. г. да снабдим купувачите с надлежните нотариални актове за продадения от нас имот, като разноските за снабдяване с нотариалните актове се заплатят от купувачите. 3. Ако продавачите нарушат владението на купувачите и не оспорят правото на собственост, или това направят някои правоприемници, или пък някои трети лица, задължаваме се да заплатим една неустойка от 80 000 лв. - двоен размер на взетото капаро, като договорът в такъв случай се счита унищожен по право. 4. Имота продаваме освободен от всякакви тяжести: привилегии, ипотеки, възбрана и др,, а ако се окажат такива след продажбата, ще отговаряме лично за тях и в случай на принудително отнемане на имота от ръцете на купувачите от кредиторите, се задължаваме пак да заплатим уговорената неустойка. 5. В случай на отчуждаване на същия имот за държавна или общинска полза, сумата, добита от това отчуждаване, е в полза на купувачите. 6. Всички подобрения и повишавания стойността на имота, станали след датата на дадения договор, са в полза на купувачите. 7. Купувачите Гена Йонева Папазова, Йорданка Ив. Писинова, Райна Блъскова Захариева, Стоянка Христова Илиева, Никола Антов Вълчев, Славчо Георгиев Печеников, Борис Николов Дойнов и Димитър Стоянов приемаме купения от нас имот при условията, указани от продавачите, изложени в този договор. Настоящият договор се състави в един оригинал и по един препис за всеки един от купувачите. Продавачи: Купувачи: Свидетели: 4. Обяснения на Пеню Ганев във връзка с обвинителния акт № 55 (чернова) Пеню Ганев Бобев В обвинителния акт пореден № 55 на страница 6, на 6 ред, като се брои отгоре надолу Това, което казах на 3.Х.1957 год., думите ми не са вписани вярно. Аз казах, че отидох по работа в дома на Никола Антов (с когото сме непосредствени съседи и тогава бяхме близки приятели). Заварих на масата шише с вино, пържени кюфтета от месо и другарката Кина Петкова пържеше в тиган още кюфтета, така че стаята и антрето бяха задимени от изпаренията на пържещите се кюфтета. Лицето, което щяха да гощават, бе техникът Ковачев от техническата служба при Благоевския районен съвет. Точната дата не помня, когато заварих тая картина, но бе през 1956 год. през лятото. Когато бяхме в добри съседски отношения, Н. Антов ми каза, че той, благодарение на близки от техническата служба при Благоевския районен съвет, успял да си оформи дворното място в самостоятелен парцел и че знаейки, че неговите съседи не се интересуват от план, от регулация, той си постига целта, [отгоре е написано: и ул. „10", на която е неговият дом, от 8 метра намалил на 6 м.] Ние бяхме до неммоверност слепи и наивни идеалисти, че вярваме на всеки, който се нарече „брат". Когато се изложи планът и се съобщи всеки да отиде и го прегледа и в законния срок да направи своите възражения, ние, съседите на Н. Антов, никой не отиде да го прегледа и никой, значи, не направи възражения. След изтичане законния срок, всички съседи получихме писма от техническата служба, да отидем да си получим сумите от Българската народна банка, които са за взетата от дворните ни места земя и предадени на Н. Антов по регулация. Никола Антов ми е говорил, че улица „Десета", на която е неговият дом, е била по план 8 метра, но той замолил техниците и улицата е намалена на 6 метра. Когато заварих в дома на Н. Антов подготовката за гощавката на техника от техническата служба Кавачев, разбрах, че той е приятелят на Н. Антов, с когото другарски се разговаряха. При събранието на 3.Х.1957 год. казах не че с тая гощавка е подкупил техническото лице, за да ми вземе от дворното място, за да си оформи парцела, което стана през 1948 год., а гощавката на техника бе през 1956 година - 9 години след отчуждаването на част от моя двор и от дворните места на съседите. Така че, и дума не може да става, че гощавката през 1956 год. е станала, за да подкупува техника, задето му оформил дворното място в самостоателен парцел. Аз изнесох тоя факт пред О. Ф. събранието, за да обрисувам моралния лик на Антов. Пред обществото „Бяло Братство" той минава за вегетарианец и въздържател, а гощава гостите си с кюфтета и ги черпи с вино. За илюстрация на горното аз казах как аз посрещам и гощавам гостите си невегетарианци. Аз казах, че когато встъпих в брак с другарката си през 1949 година, моите гости свидетели при бракосъчетанието ние нагостихме с изобилна вегетарианска храна и ги черпихме със зелев сок. По второто ми обвинение казвам следното: Никола Антов насаме ми е говорил, че Симеон Григоров Арнаудов ще бъде уволнен. Скоро след тая закана на Никола Антов, Симеон Г. Арнаудов бе съкратен от военнопредставителния хор на Министерството на отбраната в София, Като допълнение ще прибавя и някои изказвания и факти, които не съм изказал пред събранието на 3.Х.1957 г. Пред мен Н. Антов се е заканял да нанесе втори побой на битата от него Елена Щерева Андреева. Заканяше се да нанесе побой на Беса Жечева Панайотова. През лятото на 1955 г, Н. Антов съпровождаше рейсовите коли, които откарват и докарват летуващите от общество „Бяло Братство" от кв. „Изгрев" до Рила, местността „Полечица" зад Говедарци и обратно. На 19.VIII.1955 г, връщайки се от Рила, рейсът, препълнен с летовници, спря пред агенцията на рейсовите коли в Самоков. Мина повече от час, летовниците нервничат, изказват негодувания, но Н. Антов го няма. Зададе се най-после. По улицата вървеше в зиг-заг. Седна до мен на най-първите места в рейса. Миришеше на бъчва с вино. 25.Х.1958год. Дал сведения: П. Ганев [на друг лист:] Любен Гавраилов дойде у дома на 28.1Х.1957 год., събота вечер, и ми каза следното: „Пеньо, утре сутринта не дохождай в салона! Утре кръв ще се лее! Приятел си ми и имаш три деца, не дохождай в салона!" На ... дойде Христо ... и ме помоли да го фотографирам. Главата му бе разбита и широка рана зееше на темето му. От раната по темето, челото, лицето, дрехите по гърдите бяха облени в кръв. Каза ми, че Н. Антов го е бил и че снимката ще му е нужна за съда, защото той ще съди Н. Антов за нанасяне на побой. През 1956 год. посетих рано Н. Антов. На нощната му маса имаше пистолет. 5. Как се отчуждаваха имотите на частни лица на Изгрева 1. Известия Година IX, брой 63 8.Vin.1958 г. Притурка към брой 63 Сталински районен народен съвет- София Съобщение. Съобщава се на собствениците на имоти планоснимачни № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12 и 13, съставляващи парцел I в квартал № 2 -„Сталин", по плана на гр. София и парцел II от същия квартал, че с протокол № 23 от 17 юли 1958 г. на изпълнителния комитет на СГНС те се отреждат за нуждите на Министерството на Транспорта и съобщенията за построяване на телевизионен център и радиодом. В 14-дневен срок от публикуването на настоящото съобщение заинтересуваните собственици могат да направят писмени възражения по решение на СГНС до техническия отдел при Сталинския райсъвет - бул. Стамболийски № 3 5, V етаж. От съвета. 2. Сталински райсъвет До Пеню Ганев Бобев отдел „Технически" ул. 10-та № 6 № 7970 18.VIII.58 София Моля, явете се в 7-дневен срок от получаване на настоящото в Техническия отдел при Сталински РНС, находят, се на бул. Стамболийски № 5, V етаж, в стая № 20 от 13 до 16 часа, като носите със себе си Нот. акт на имота Ви пл. 8 от кв. 1 м. Сталин (Изгрева), също удостоверение от ЖСДИ, от което да е видно по кой параграф Ви е освободен имотът. При непредставяне на горните документи ще считаме, че не сте собственик иа въпросния имот. Н-к отдел: (подпис: не се чете) печат) 19.VIII.58г. (подпис: не се чете) 3. Заявление от Пеню Ганев До другаря Началник на отд. „Технически" при Сталински РНС - София Заявление от Пеню Ганев Бобев, жител на ст. София кв. „Изгрева" ул. 10 № 6а Другарю Началник, Съгласно писмото Ви от 18.VIII.1958 г. под № 7970 относно кв. № 1 план 8 на собствения ми имот, за доказателство, че имотъте моя собственост, представям Ви следните документи: 1. Удостоверение № ... от ... VIII.58 г, издадено от ЖСДИ Сталински РНС в София. 2. Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 2.1.1933 г. том I № 4 регистър 5 дело № 5 от 1933 година. 3. Нотариален акт за продажба на недвижим имот том IX № 146 регистър 1917 дело № 1831 от 31.VIII.1935 год. 4. Тайно завещание към нотариално дело № 1943 от 6.Х1.1945 година на V нотариус при Софийския околийски съд. Моля, след проверката на нотариалните актове и тайното завещание, същите документи да ми се предадат веднага. София, 20.VIII.1958 г. С другарски поздрав: (подпис: П.Ганев) 6. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев За доказателство, че някои постройки на Изгрева са направени с планове, одобрени от общината, поднасяме един документ. Това е план за постройка на Пеню Ганев, Елена X. Грпигорова, Борис Николов, Славчо Печеников, Гена Папазова, Никола Антов, Йорданка Писинова и Стоянка Илиева. На този план има 3 скици, подробен план за страеж на къща. Представена за одобрение на 7.VIII.1935 г. при Софийското областно инженерство и подписано от архитекти. Отдолу личат подписите на 8-те стопани. Утвърждаване е резолюцията на инженера от 7.VIII.1935 г. Така че идва ред и къщата на Пеню Ганев да бъде разрушена и да се построят там новите легации на СССР, а семейството получава за къщата апартамент в „Дианабад", в който си заминават двамата съпрузи, а днес там живее синът им Петър Ганев. VII. Как Пеню Ганев се сдоби с място и къща на Изгрева (Бележки на съставителя Вергилий Кръстев) 1. Елена Хаджи Григорова е една от онази група, която закупуват една нива от около 2600 кв. м и си я разделят по 600 кв. м. Виж „Изгревът" том II стр. 173 - 174. 2. Елена чрез писмо № 3330 от 14.VIII.1934 г. притежава 592 кв. м на Изгрева празно дворно място. 3. Пеню Ганев закупува от Елена 1/2 идеална част от нейното място. 4. По-късно на това място се издига къща, видно от приложения план от 7.VIII.1935 г. и от удостоверение № 9268 от 21.Х.1940 г. 5. С удостоверение № 971 от 22 май 1947 г. се вижда, че на Елена има записано място и къща. 6. В спомените си Пеню описва как строи своята къща на Изгрева. Разказваше ми, че отива при Учителя да Му иска пари. Учителят му казва: „Имам пари, но те са братски пари, на Господа са. На когото съм дал пари, никой не е прокопсал с братските пари. Затова намери от някой и вземи назаем." Така и прави - взима назаем и построява къщата. 7. По-късно, на 6.ХI.1945 г. Елена прави завещание на Пеню и му завещава своя дял от къщата и мястото. Тя си заминава от този свят на 31 .Х. 1948 г. Пеню е вече с къща и парцел. 8. В тази къща той живее, раждат му се 3 деца. И накрая тя бива разрушена, както и останалите къщи на Изгрева, за да се строят там легации на СССР. Слатинско селско общинско управление № 3330, 14.VIH.1934 г. с. Слатина, Софийско Удостоверение Слатинското селско общинско управление - Софийска околия удостоверява, че според основните данъчни книги на общината за периода 1929/34 финансова година на името на Елена х, Григорова Накева от гр. София има записано на стр. 2101 в отдел II под пореден № 1 (592) петстотин деветдесет и два кв. м, празно дворно място. Настоящото се дава да й служи пред училищните власти. Кмет: (подпис: не се чете) Секретар бирник: (подпис: не се чете) (печат) 2. Нотариус при Софийския областен съд Записка 31 юли 1935 г. № 236 том 8 за вписване Нотариален акт за продажба иа недвижим имот Представена от Пеню Ганев Бобев, учител, от село Водица, община Водишка, Поповска околия. (гербова марка за 5 лв., гербова марка за 2 лв.) Такса: по чл. 1 табл. З.П.И. 50 лв. по чл. 13 табл. З.П.И. 10 лв. Всичко 60 лв. По кв. № 26861/935 Съдържание: Вписва се нотариален акт № 146 том IX с дата 31.VII.1945 година, издаден от I нотариус на Софийския областен съд, с който Елена Мици Накева X. Григорова, учителка, от София, продава на Пеню Ганев Бобев, учител, от село Водица, Водишка община, Поповска околия, (1/2) една втора идеална част от своето собствено място (нерегулирано) от (592) петстотин деветдесет и два квадратни метра цялото, съставляващо част от цялата нива от (2,6) два декара и шест ара, находящо се в землището на село Слатина, Слатинска община, Софийска околия, на местността „Къро", при съседи на цялата нива: Боне Митов, от две страни Баучер и братя Колеви, за сумата (3000) три хиляди лева. Купувач: (подпис: П. Ганев) Нотариус: (подпис: не се чете) (печат) (марка за 5 лв., фонд съдебни сгради) На партидната книга том 181 страница 56 Столична голяма община (Таксови марки за 3 лв. и за 10 лв., печат) VI Кметско Представителство № 9268, 21.X.1940 г. София-Слатина Удостоверение VI-то Кметско Представителство на Столичната Голяма Община, София-Слатина, удостоверява, че на името на Пеню Ганев Бобев, жител на София-Слатина, по данъчните книги на представителството за периода 36/40 година на стр. 2345 има записано къща с дворно място с данъчна оценка 51 800 лева. Настоящото се дава на Пеню Ганев Бобев по повод заявление вх. № 9686 от 21.Х.1940 година, справка данъчните книги на представителството, за да послужи пред училищните власти. VI-ти Км. Представител: (подпис: не се чете) (Ат. Буров) Секретар бирник: (подпис: не се чете) (печат) (Н. Димитров) 4. Столична народна община 6, кметско представителство № 971, 22 май 1947 год, София кв. № 9655 от 22.V.47 г. Удостоверение Столичната народна община - VI км. представителство удостоверява, че в основните данъчни книги на градските части на общинаата има записани по партида № 813 на името на Елена X. Григорова следните недвижими имоти: № по ред Къде се намира имотът Данъчна оценка Сградата е построена: Улица; № на местото на сградата всичко а) до края на 1939 г. или б) през коя година (за същата година се отнася и оценката) 1. кв. Царица Йоанна 11 840 1000 12 840 до 1939 год. Съгл. чл. 7 от зак. за еднократния данък върху имуществата, посочената данъчна оценка на мястото трябва да се умножи, при декларирането, с множител 5, а оценката на сградата - със съответния множител, според годината на построяването на сградата. Забележка: Към 17.Ш.1947 г. е дължал общински данъци и такси до 1946 год. вкл лв. и за 1947 год лв. Всичко: лв. Това удостоверение се издава, за да послужи при определяне на еднократния данък върху имуществата. Ръководител бюро: (подпис: не се чете) (печат) Ако лицето има части отсъсобствени с други лица имоти, трябва да представи за тези имоти отделно удостоверение. 5. Завещание на Елена Хаджи Григорова в полза на Пеню Ганев Оригиналът обгербван с 642 лева Препис извлечение Тайно завещание Днес, 6 ноемврий 1945 година аз, Елена Хаджи Григорова Мицинакиева, родом от гр. Воден, Македония, а живуща в квартал „Изгрев" при София, жителка на село Слатина - Софийска голяма община, намирайки се в здрав ум, непринудена от никого, чрез това тайно завещание правя завещателни разпореждания в полза на: сестрите си Олимпия и Савка Хаджи Григорова Мицинакиеви от гр. Воден, Македония, и на Пеню Ганев Бобев, родом от село Водица, Поповска околия, а понастоящем учител в село Кумарица, Софийско, и жител на същото село, които да владеят в сила след моята смърт и обявявам, че завещавам: 1 2. На Пеню Ганев Бобев, когото назначавам за мой универсален наследник (понеже аз съм госпожица и нямам живи родители) завещавам всичките си недвижими имоти (дворното ми място, заедно с постройката върху него, находящо се в квартал „Изгрев" - София, при граници: от запад Пеню Ганев Бобев, от юг Стойнка Илиева и от изток Славчо Печеников и Никола Антов), всичките си движими имоти (дрехи, покъщнина, библиотека, цигулка и други) и пари. На същия завещавам още всички мои права и суми, които има да се изплащат след моята смърт на моите наследници, посмъртната помощ от посмъртния фонд при Министерството на Народното просвещение, сумата, която се изплаща при смъртта на пенсионер от пенсионния фондна бившите държавни служители за изслужено време и пр. Това е моята последна воля и желая тя да бъде точно изпълнена след моята смърт. Това мое тайно завещание по моя молба написа севлиевският адвокат Стефан Лазаров Тошев и то точно тъй, както аз му го продиктувах. И след написването му той ми го прочете - и понеже аз разбрах, че завещанието е добре написано, че то изразява напълно моята воля, в удостоверение на това, че аз го одобрявам, като мое тайно завещание, аз го подписвам саморъчно. Аз, завещателка: (п) Ел. х. Григорова Това тайно завещание по изричната [молба] на Елена Хаджи Григорова Мицинакиева от гр. Воден, Македония, а жителка на село Слатина - Софийска голяма община, написах днес, на 6 Ноемврий 1945 година и то точно тъй, както тя ми го продиктува, аз, севлиевският адвокат Стефан Лазаров Тошев, в удостоверение на което и аз преподписвам това завещание. Аз (п) Ст. Л. Тошев При откриване на завещанието присъствували и подписали: Молител: (п) П. Ганев Свидетели: 1. (п) Г, Йотов 2. (п) Ал. Найденов 3. (п) В. Петров 4. (п) С. Николов V Нотариус: (п) Д. Н. Спасов Верно с оригинала, приложен към нотариално дело N 1943/945 г. на V Нотариус при Софийския околийски съд.

Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 3 1.ХI.1943 год., понеделник, с. Любиш. Станах в 5 ч. Закусих и стегнах багажа, за да замина за първа дружина от 64-ти пехотен полк, която е в с. Любиш, на 40 километра в южна посока от гр. Ужица. В 8 ч. автомобилите, на брой 8, с охраната на ловната рота, потеглиха. Шосето извива зигзаговидно все нагоре и все нагоре, като с всеки завой все нови гледки от долини, скали и усои се откриваха. С къси престоявания, поради повреда на някои камиони, в 12 ч. пристигнахме. Село Любиш е разпръснато по няколко къщи махалички. По височините се виждат войниците, които заели позиции. Западно от това село се намирали войските на Драже Михаилович и тези на комуниста Тито, които се сражавали помежду си. Дражевистите били разбити и отстъпвали. С пристигането си, заедно с ветеринарния лекар обходихме всичките коне поротно и видяхме какви болни коне има. За забелязване е, че в картечната рота от около 50 коне 5 - 6 са съвсем здрави и ненабити. Всичките коне са набити, ожулени и има и тежко набити. След престой 3 - 4 часа, камионите си отпътуваха за гр. Ужица, а аз останах при картечната рота и до стъмване премивах конете им, които са набити. Вечерта останах да нощувам при картечната рота, при подофицерите в един от дъски иззидан дом. 2.ХI.1943 год., вторник, с. Любиш. Ясен слънчев ден. Целия ден премивах и лекувах коне от картечната рота. Вечерта пак останах да нощувам в картечната рота. 3.ХI.1943 год., сряда, с. Любиш. Ден слънчев. Целия ден премивах набити коне от първа и втора рота. Вечерта отидох да нощувам при щаба на дружината, където се числя. Понеже помещението бе препълнено, в която къща преспиваха войниците от щаба на дружината, затова аз отидох на един таван над самите коне. Въздухът е въздух на конюшня, но все не бе както на открито. Попях и посвирих на войниците и си легнах. 4.ХI.1943 год., четвъртък, с. Любиш. Днес, като станах от сън, дочетох започнатата да чета първа беседа от томчето „Трите живота". До обед пречистих раните на конете от картечната рота и на трета рота. Следобед направих една закрушка и си посвирих. Времето бе мъгливо. 5.ХI.1943 год., петък, с. Любиш. Времето облачно, мъгливо, студено. Нощес бе валяло, поледица. До обед почиствах раните на конете от първа и втора рота. На обед си поспах. Следобед си посвирих и вечерта до късно седях при огъня и се греях. Войниците са на позиция. Конете - настанени в селски къщи, а за някои войниците приготовляват навеси или землянки. Също и за войниците се строят землянки. Войниците протестират и си говорят кога ли ще дойде смяната им, за да си отидат по домовете си. 6.ХI.1943 год., събота, с. Любиш. Мъгла и ситен есенен дъжд вали. След закуска прочетох беседата „Правила на природата". До обед пречиствах раните на конете от картечната рота. Понеже дъждът ме изкваси, отидох при хазяите, в чийто двор квартирувахме, и на печката си изсуших и си поприказвах с тях. Днес обядвах с ябълки и хляб. Следобед отидох да пречистя раните на 14/I товарна батарея. Премих 11 тежко набити коне. Чуваха се на запад от с. Любиш топовни гърмежи. Времето през целия ден е мъгляво и мрачно. Затьмнях, докато пречистя всички коне. Навечерях се късно с попара от топла вода и хляб с малко кашкавал. В 8 ч си легнах, след като си затоплих краката на огъня. 7.ХI.1943 год., неделя, с. Любиш. В 12 ч. сред нощ бях буден и чух вистрели на позицията от картечен пистолет. Веднага след първия вистрел се разнесоха такива по всичките височини, където бяха на позиция трите роти: първа, втора и трета, и към тая, където бяха товарната артилерия. Войниците от щаба на дружината, които бяха при мен, веднага станаха, облякоха се, взеха си оръжието и слязоха от тавана, на който спяхме. Всички, вече въоръжени, потеглиха към предварително изкопаните окопи западно от селото. Аз останах на леглото си. Мините фучаха и издаваха силен трясък. Горе, източно на позицията, запукаха често пушечни и картечните и бомбените вистрели. Седнах и дълго слушах. Дойде един войник и ме пита какво да правим, да не ни пленят сърбите. Аз бях решил да си стоя, но като дойде тоя войник и снове по тавана, уфти и вика: „О, Божичко, що да правим?", аз му казах, че да излезем да търсим към нашата позиция нашите войници. Другаде е невъзможно да отиде човек, понеже навред се водят сражения, а тъмнината не позволява повече от десетина крачки да не виждаш нищо. Излязохме двамата. Ето позицията на войници. Установи се, че са от 3-а рота, водени от фелдфебела им Никола Кръстев. Вървяхме дебнешката и дебнем, да не би да се натъкнем на сръбски постове и ни открият огън. Залегнахме на една поляна. Всички се снабдиха с патрони от един сандък, който носеха 3-а рота. Фелдфебелът си счупил затвора на пушката и поиска моята, а ми даде счупената. Дълго слушахме виковете на сърбите, които се провикваха: „Бугари, предайте се! Сърбинът зло не ще ви стори!" „Тодоре, предай се, сърбинът зло не че ти стори. Ние се бием против фашизма" и пр. Наблизо до нас стене сърбин, ранен, изглежда, тежко. Други го мирят. Фелдфебелът даде заповед, че ако дойдат няколко сърби, да не стрелят нашите, а на нож да ги избият. По позициите се водеше бой ръкопашен. Върнахме се. Войниците, на брой около 20 души, се разделиха. При мене останали 5-6 войника. Потеглихме нагоре по височината, където бяха окопите на нашите войски, но окопите бяха празни. Пред нас се зададе въпросът на сръбски: „Кой иде?" Връцнахме се на запад и оттам ни зададе въпрос друг сръбски пост: „Кои са, които приближават?" Затекохме се на юг и на изток. Видяхме, че кордонът тука е зает от сръбски войски. Излязохме по на изток и пак намерихме фелдфебела на 3-а рота с останалите войници. Потеглихме на изток за позициите на първа и втора роти. При 3-а рота, където са били, има един италианец, млад, с петолъчна червена звезда на шапката, убит от самия фелдфебел, при шосето с мойта пушка той убил, още един. При позициите на първа и втора роти не отидох, където се водили най-големите сражения. Разсъмна се. Сърбите и италианците се оттеглиха на запад по най-голямата височина. Засъбираха се офицери, войници. На позициите има 12 души убити сърби и италианци. Шумците откарали 10 коня на III рота. Пленили 2 леки и една тежка картечница, една минохвъргачка и 13 души пленили. Дивизионният началник, командующ от гр. Ужица, дава заповед на радиотелеграфистите да не напущат телефона и поста си. Ловната рота потегля и към 8 ч пристигна в с. Любиш. Отивайки по височината, накъдето се оттеглиха сърбите, те намерили 77 сръбски мъртви трупа, събрани в 3 къщи, и 3-ма български войници. Към 12 без 15 по обед потеглихме по шосето към гр. Ужица. На 3-а рота багажа натовариха на камиони и убитите трима наши войници. На хазяина, в чийто дом бяхме, оставихме една болна, разпрана и съшита кобила, кожата на целия й корем, и една здрава, но слаба, малка, и един здрав кон от картечната рота, засамарен с дъсчен самар, но забравен вързан зад конюшнята. Вечерта към 3 ч. се спряхме в село ... Тука ни бяха определили да останем на позиция. Известна част от конете и войниците се настаниха в селското училище от 2 учебни стаи, община и 3-4 къщи дюкяни. Останалите коне и хора останаха на открито вън. Вънка е мъгла, кално и студено. Накладоха огньове наоколо от тарабите на оградите. 8.ХI.1943 год., понеделник, с. Рожанство, на позиция Уморен от неспане и по позицията и от 20 километра пътуване, попътем си легнах и съм заспал. В 8 ч запукаха картечници, пушки и за миг завикаха: „Позиция!!!" Някои страхливковци започнаха от прозореца на стаята, учебна стая, да стрелят. Дружинният лекар д-р Генчев в съседна малка стаичка посяга да излезе, казали му, че сърбите влезли в помещението. Той се връща в стаичката си и удря с дясната ръка в стъклото на прозореца, разсича си ръката и из счупеното стъкло изскача вън. След няколко минути стрелба се установи, че една крава, приближавайки се към часовите на позицията, стреляли по нея и от тия вистрели всички войници за миг избягват на позицията. Наново се въведе тишина, до сутринта. През деня до обед премих набитите коне от дружината и на товарната батарея. Следобед си отпътуваха ловната рота ред[,..?] полковника, които донесоха бойни припаси и храна. Пристигна и ешелонът, които бяха останали в гр. Рашка на стъмяване. Получих писмо от Еленка и директорката Декова. Писах на Еленка. 9.ХI.1943 год., вторник, с. Рожанство. Тежко се спи в стая толкова нагъсто, че не може да се попрегъне човек и лесно да се обърне. От 12 ч. до присъмване все буден стоях. Размишлявах върху беседите, които прочитах набърже в голямата гюрултия, която вдигат войниците! Тази сутрин прочетох „Малки правила за ученика" и „ Трите вида ученици". От снощи започна да вали сняг. Тая сутрин земята е бяла. Вънка е студено. Конете треперят. Един се търкаля измръзнал. Една кобила се изялови. Днеска си почивах. Обядвах с печени 7 пиперки, малко кашкавал и една ябълка. Започнах да чета беседата „Три категории ученици". Дочетох я. 10.ХI.1943 год., сряда, с. Рожанство. Земята бяла. Позаледена е земята. Студено. След закуската започнах да пречистям раните на болните коне. Към 9 ч. пристигна ловната рота с камионите, командиря на полка и с тях и ветеринарният лекар Жеко Ганев. Аз до 2 ч. следобед работих и за следобед остана един кон за пречистване. 11.XI.1943 год., четвъртък, с. Рожанство. По цялата позиция войниците си правят окопи, колиби. Днешния ден дойде полковият командир и ветеринарният лекар, а не в сряда. В сряда само донесоха храна и бойни припаси камионите и се върнаха 9 души войници, които не попаднали в плен, както си мислехме на 6-и срещу 7 ноември в с. Любиш, а успели да си отидат чак в гр. Ужица. Времето целия ден е облачно и мъгливо, студено. 12.ХI.1943 год., петък, с. Рожанство. Тая нощ, както и тези от няколко дена, откак пристигнах в с. Рожанство, я прекарвам много тежко. Нощите ми се виждат много дълги и мъчителни. Войниците, на брой около 40 души в една стая, пушат в спалното помещение. Спах на голите дъски. Кокалите ме болят. Стоя по цели часове буден. Сън ме не хваща. Колко бих използувал това време за четене и свирене, ако съм в една стая и да знам, че не смущавам никого. Не съм свикнал да лежа по 13 ^ 14 часа. Мен ми са достатъчни 5 - 6 часа сън. Днеска дохожда дивизионният началник и поздрави по ротно войниците и ги похвали за бляскавата победа, която изнесоха войниците от първа дружина на 6 срещу 7 ноемврий в с. Любиш. Днеска направих много снимки по позицията на войниците. Обядвах с картофена чорба с макарони, а вечерята - постен боб. Попях на стъмяване на един кръг войници и подпоручик Казаков. Днеска написах 5 писма на ученици от с. Кумарица в III отделение, които са ми писали, и на директорката си, г-жа Декова. Докъде 10 ч вечерта на фенер писах. Днеска се и опрах и донесох слама за постелка на дъските. 13.ХI.1943 год., събота, с. Рожанство. Станах в 6 ч. Пак мъчителна нощ. Небето откъм изток облачно, а на запад прошарено, а към обед, до вечерта, съвсем се разясни. Цял ден премивах болни коне. На обед обядвах печени пиперки и макарони, а вечерях с ябълки и хляб. След вечеря дадох цигулката на Васил Тотев, за да посвири, а войниците слушаха. До 8 ч вечерта се разхождах вънка по лунната нощ и правих дълбоки вдишки. 14.ХI.1943 год., неделя, с. Рожанство. Станах в 4 ч. Нощес насън бях с Еленка, а втори сън сънувах, че ми предстои среща с Чедомир Тасов в с. Сувойница, Сурдулишко, че дъщеря му - бивша моя хазяйка, 17-годишна девойка, е при мене и се стяга за срещата на баща си. Снощи се поразхвърлях и нощес съм спал по-добре. Прочетох една беседа, докато се съмне: „Природни методи и силите на мозъка". Време студено, ветровито. През деня дохождаха около 50 въоръжени сръбски бандити от четата на Дража Михайлович. Искат съдействието на нашите власти против комунистите. 15.ХI.1943 год., понеделник, с. Рожанство. Слънчев, но ветровит ден. Премивах коне цял ден. Дохожда ловната рота заедно с полковника и ветеринарния лекар. Обеща ми полковникът, че идущия път с автомобилите ще изпратят ветеринарния фелдфебел Германов, за да ме смени за няколко дена, та да отида в гр. Ужица, за да си промия филмите и направя снимките. Докараха едно момиче на 6-7 години, което при пробите със стрелба нашите войници ранили в устата и раменете. Полковият лекар го превърза. Строиха взводните и отдельонни началници и ги предупредиха да намерят 8000 динара, които наши войници са откраднали от една съседна къща. Но не се изказа никой, който е направил обира. През нощта и деня духа силна буря. Получих писмо от Еленка и в плика има 3 резюмета от лекции от Учителя с много ценни мисли и закони. 16.ХI.1943 год., вторник, с. Рожанство. Нощес имаше много голяма буря, щото ако и вързани циглите на покривите, то пак вятърът е свалил някои. Нашата дружина станаха войниците в 4 и половина и в 6 и 10 отпътуваха на разузнавателна акция към с. Любиш. Мен ме оставиха на почивка. Целия ден прекарах в кърпене, потягане на багажа си. Времето ту слънчево, ветровито, ту дъжд поръсва, но сравнително добро. Обядвах кашкавал, ябълки и хляб. 17.ХI.1943 год., сряда, с. Рожанство. Времето полуоблачно. Западен вятър вее. Войниците укрепяват позициите си. Прочетох тая сутрин лекцията „Символични и научни правила". След закуска с чай целия ден пречиствах раните на набитите коне. Западно от нас се чуваха вистрели от оръдейни вистрели. Едно напрежение на нервите се чувствува във войската, която се страхува да не бъде нападната от шумците. Вечерта припадна гъста мъгла и в мрака нищо не се вижда. Месецът изгря към 9 ч. 18.ХI.1943 год., четвъртък, с. Рожанство. Снощи, тъкмо заспах, ме събудиха в 7 и половина вечерта заради заболяла кобила в първа рота. Имаше случай на колика и напикаване. Помогнах на заболялата кобила и в 10 ч. си легнах. Сън: Сънувах, че ме нападнали хаотични мисли. Душевно съм измъчен. Чудя се как бих излязъл от тоя хаос. Толкова ми дотегнало на дутата, че заплаках и в плача си се обърнах към Бога с молба Той да ми помогне. Човек сам не може да се изчисти от паразитни мисли. Само Бог може да ми помогне. След събуждането ми наново сънувах други 2 съня, които, ставайки от сън, ясно помнех, но не можах веднага да запиша и до вечерта ги забравих. * Тази сутрин и през целия ден е мъгляво. Ново разпределение на позицията стана. Свързочния взвод от щаба на дружината, при които аз спя, им дадоха позиция и през целия ден те правиха телени мрежи. Трета рота взе северозападна височина. При конете оставиха малко коневоди, а всички други заеха позиции. Очаква се нападението на нашата дружина. Нощес западно от нас към трета дружина се водило сражение на 25 км. 19.ХI.1943 год,, петък, с. Рожанство. Осъмнахме с ясно утро. Войниците всички бяха на позиция. Към 4 ч. се върнаха и налягаха. Тази сутрин изпратихме по сърби 19 коня тежко набити, за да ги откарат в гр. Ужица на лечение в полковата ветеринарна лечебница. Пречистих останалите леко болни коне до обед. Тази сутрин прочетох лекцията „Необятната любов". Към обед наново припадна мъгла. Всички войници продължават да укрепяват позицията си. В спалното помещение стоим 6-7 войника. 20.ХI.1943 год., събота, с. Рожанство. Сън: Сънувах, че Еленка се разполага в хубава спалня. Спалнята й комфортно мобилирана. Тя е легнала в хубаво меко легло, завита до гърдите с лек атлазен юрган. Тя насън изглеждаше много по-млада и красива, отколкото е в действителност. Очакваше ме да отида при нея. Друг сън: Сънувах, че имам работа с ученици, деца-ученички от III отделение. Момичетата весело си играеха; и аз се потопих в тяхното безгрижие и почнах да си играя с тях. * Времето нощес бе ту дъждовито и през цялата нощ мъгливо, но не много студено. Чак към 11 ч. едва слънцето проряза гъстата мъгла и се показаха няколко лъча. Писах писмо на учителя Никола Василев, гр. Троян. Към 4 ч. вечерта дойдоха 2 камиона с храна за войниците. Те съобщиха, че при разбитата 3-та дружина от 63-и полк българска войска, която сега е придошла, успяват да заловят и пленят около 600 души комунисти италианци и друга част избили. Като чуха това, войниците се успокоиха и си дадоха отговор от що са били оръдейните вистрели, които се чуваха от 2 дни в западна посока от нас. Изпратих писма на ученика Асен Стоянов, на учителя Никола К. Василев. Дадох резюметата да ги прочете фелдфебелът Никола Кръстев. Прочетох във вестника и за бомбардировката на София и дадените жертви и щети. 21.ХI.1943 год., неделя, с. Рожанство. Сън: Сънувах, че съм във Водица - родното си село. Ясакът ни, където сега е построена батювата Бобева къща, мястото, където е Кълъджеолу, на Павля ясакът е все наш. Учителят дойде при мене. Това бе сутрин, преди изгрев слънце. Надойдоха и някои сестри и братя - тесен кръг. На Емилия Русева дъщерята, Стефанка, и тя бе при нас. Ние седяхме и чакахме изгрева на слънцето. Учителят се отдалечи при нас и аз след малко Го последвах. Заварих Го, като изпъждаше повелително зъл дух, който бил обхванал Стефанка. Аз, с приближаването си до тях, по мене се накачиха паяжини, които хвъркаха около Стефанка. Но веднага усетих, че и моята глава се завъртя като пиян и обсебен от незнайната тъмна сила. Обърнах се към Учителя за помощ. Той веднага се докосна до мене, тъй както четем за Христа в евангелието, и ме освободи от това влияние. Каза ми след това, че аз, без да съм знаел, съм бил обсебен отдавна от тоя тъмен внушител, който ми пречел на духовния ми прогрес. „Ето - каза Той, - сега си чист, бъди внимателен и изпълнявай волята Божия и свободен бъди!" След тоя сън пак сънувах други сънища, пак за нашата къща, нехигиенична, пълна със свини, кокошки и нечистотии. Сънувах майка си и пр. Също и с баща си имах нещо среща, но не запомних в какво се състоеше работата ни. * Следобед ходих на чешмичката и измих главата и нозете със студена вода. 22.ХI.1943 год., понеделник, с. Рожанство. Снощи с лягането в 7 ч. войниците забелязали някакви светлини и дадоха тревога всички да бъдат готови по окопите. След половин час дадоха заповед да се оттеглят войниците в палатките, но да бъдат готови. Така и премина нощта. Докъде 12 ч. аз почти не можах да заспя. Тази сутрин времето бе полуоблачно. Прочетох лекцията „Природна хигиена". Дойдоха камионите и донесоха писмо от Еленка с вдъхновително съдържание и резюме от 14 и 17 ноемврий. В Кремне, където се водят сражения, засега са заминали войска. Към обед слънце огря. Към 4 ч. следобед заваля дъжд. Всяка вечер след вечеря аз си турях сурдинката върху цигулката и тихичко си посвирвах някоя братска песен или някое класическо парче, каквито съм учил от учителя си по цигулка Христо Петков, ул. „Граф Игнатиев" № 37, IV етаж, в София. След това в непрогледния мрак излизах, за да си направя дълбоки вдишки, да си прочета „Добрата молитва", „Пътят на живота", „Деветдесет и първи псалом" и „Молитвата за Царството". Произнасях си формули за обграждане цялата ни дружина и тогава си отивах, за да си легна. Следобед до вечерта прекарах и в размишление и прочитането или резюме, изпратено от Еленка, или пък нещо от Словото на Учителя из някое томче. 23.ХI.1943 год., вторник, с. Рожанство. Осъмнахме с ясно утро. След това се заоблачи. Започнах да чета изпратеното от Еленка резюме и да го препрочитам. Обядвах с хляб и ябълки. Поболя се кон от 14/1 батарея от колика. До вечерта имах работа с него. Вечерях с макарони и хляб. След това гледах стрелба на донесените нови картечни пистолети. Рано си направих вдишките и молитвата и влязох в помещението си. Вечерта започна да вали дъжд ситен, Посвирих си около един час и си излязох да видя болния кон. Той се успокоил и в 8 ч. си легнах. 24.ХI.1943 год., сряда, с. Рожанство. Снощи в 8 ч цялата позиция екна от гърмежи на пушки, картечници, минохвъргачки, гранати и оръдие. Десетина минути продължаваше стрелбата. Установи се по цялата позиция, че неприятел няма и че куче ли или по невнимание е възпламенена една бомба при телената мрежа и става причина да започне престрелка, която едва се спря под високия вик на капитан Генов и някои други. В тая суматоха 3 коня избягват от сайванта и кобила 127 номер бива застреляна при втора рота. В тъмнината никой не вижда враг пред себе си и стреля. Днес се установи, че са изстреляни над 15000 куршума и пр. Прочетох беседата „Природна хигиена". След това си посвирих „Серенадата" от Моцарт. Обядвах с фасул и макарони. Следобед четох вестник „Устрем". Дъжд започна да вали към 3 ч. Ветеринарният лекар ми съобщи, че ще изпрати един фелдшер, за да ме смени за малко дни да отида в гр. Ужица. След вечеря около 2 часа се разхождахме с един подпоручик от батареята, родом гр. Асеновград, Той ми тананика много класически мелодии от известни западни музиканти. 25.ХI.1943 год., четвъртък, с. Рожанство. Тая сутрин духаше силен, студен западен вятър. Дойдоха камиони с продукти и поща от гр. Ужица. Изпратих на г-жа Цанка Екимова резюме от Учителя. Обядвах ябълки и хляб. Следобед си посвирих серенадата от Моцарт, Чайковски - канцонетата, серенада от Шуман, Легнах си в 6 ч. 26.ХI.1943 год., петък, с. Рожанство. Снощи в 11 ч. пред полунощ започна да вали проливен дъжд. Сън: Нощес вече убедително и насън се самоуверявах, че баща ми си дошъл, макар че се е поминал още през 1916 год. Така самоуверено си говорех, че досега го сънувах на сън, а сега ето, това не е сън, а действителност, той си дошъл отнякъде и е вече у дома. Аз се радвах, че в неговото отсъствие съм се сдобил със средно образование, че съня учител, че знам да свиря на цигулка и най-важното, че имам разбиранията на Учителя и пр. * Осъмнахме с валеж сняг. Вчера дохожда корпусният генерал Николов, а днес - полковник Анастасов, към чието командване ставаме от днес; понеже полковникът на 64-ти пехотен полк е сега на позиция в Кремне. Прочетох лекцията „Мисъл и действие ". 27.ХI.1943 год., събота, с. Рожанство. Ден ясен, слънчев от сутринта, а следобед се заоблачи. Изпрах се днес, но на долните си дрехи намерих една въшка. Груповото спане един до друг е нехигиенично поради това, че които имат въшки, стават разсадници на въшките. От разузнавателната акция се установи, че неприятеля отстои от нас на около 50 км. и затова намалиха нощните постове по позицията, 23.ХI.1943 год., неделя, с. Рожанство. Сън: Сънувах, че едно ханъмче ми подари някаква носна кърпа, обаче употребявана. Имаше три цвята: син, бял и червен. След това сънувах малко дете на моя близка позната. Под мисците му от нечистота забелязах по една пъпка. Кога погледнах, отдолу имаше червеи. Започнах да я упреквам, че е много немарлива спрямо детето си и го оставила да очервивя. * Времето е облачно и хладно. Прочетох беседата „Влиянието на музиката", Започнах прегледа на болните коне. Дойдоха камионите от гр, Ужица и с тях - заместникът ми. Стегнах си багажа и с камионите отидох в гр. Ужица. Избръснах си всички косми на тялото, за да не би да съм донесъл въшки от позицията, понеже вчера си намерих една. Изкъпах се и преоблякох. След това си направих проявител и фиксаж и намерих съдове за вода и приготвих вода, за да мога да проявя филмите си. От 9 ч. до 4 ч. след полунощ проявих 20 филма, които за 2 месеца съм правил по акциите. Спах на леглото на един кандидат-подофщер в лечебницата. 29.ХI.1943 год., понеделник, гр. Ужица. В 6 ч станах. Закусих чай и хляб с мармалад. Ходихме и купихме с ветеринарния фелдфебел 4 кг. ябълки. През деня - следобед, ходих малко из града. След това си надписах няколко филма за работа вечерта. Вечерта, до 2 ч. след полунощ копирах снимки. Главата ми натегна и легнах да спя. 30.ХI.1943 год., вторник, гр. Ужица. До обед премивахме болните коне. Следобед суших и обрязвах картички. От 8 ч. вечерта до 5 и четвърт копирах картички. Безсънието е болест. Легнах да спя до 7 ч. 1.XII.1943 год., сряда, гр. Ужица. Тази сутрин станах като пиян от безсъние. Закусих хляб и мармалад. До обед занесох 87 негатива, за да ми копират картички, понеже нямам условия тук, в лечебницата, за да си ги копирам сам. Времето е кишовно. Вали дъжд и сняг. Преди два дена получих писмо от Еленка, но от работа време не ми остана, за да й отговоря и да прочета изпратеното резюме. 2.ХII.1943 год., четвъртък, гр. Ужица. Спах на леглото на прислужника Янко Николов от с. Беломорци, Омуртажко, а той спа на масата. Понеже бях работил три нощи, та бях болен за сън. Станах есе пак с малка умора. До обед обрязвах картички. Следобед отидох да раздавам картички в първа дружина от 64-ти полк. Времето облачно и леко, от време на време, превалява сняг. Нощес е наваляло сняг, но се топи и кал е станала голяма. Понеже скоро не съм ял кашкавал, то съм изгладнял. Седнах да вечерям. Подпоручик Еников и докторът Жеко Ганев ме заставиха да отида да искам кашкавал. Тръгнах, но изпитвах мъка. Така ми домъчня, че заплаках. Та се бавих в тъмното отвън, за да се успокоя. Артелчикът ми даде ябълки, мармалад и кашкавал. 3.XII.1943 год., петък, гр. Ужица. Слънчев ден. Деня до обед прекарах в казармата „Барбара" по проверка описа на конете и заграбените коне. След това започнах раздаването на фотографски карти, които съм правил през акциите за 2 месеца. Вечерта ходих на кино с фелдфебела Стефан Германов. Изпратих писмо на Еленка. 4.ХII.1943 год., събота, гр. Ужица. Небето полуоблачно и мъгливо. Преписах два акта и редих снимките си. Ходихме с Германов на пазар и си купихме ябълки. Пазаря - само ябълки с най-разнообразни сортове, за хубост да ги гледаш. Следобед раздавах картички. Вечерта до 2 без 20 работих снимки. На фронта се чуват от 22 ч. оръдейни вистрели. 9.ХII.1943 год., четвъртък, Ужица. Небето ясно. Станах от сън в 3 ч. До разсъмване копирах картички от снимките, които правих вчера, на 8.ХП., на хората от лечебницата. Три дни: на 5-и, 6-и, 7-и и 8 декември, работих снимки и преписвах в актовата книга на лечебницата актове за умрели, убити и унищожени коне. Направих един сандък с вместимост около 60 кг. ябълки и го напълних с ябълки. Ходих на пазаря и си избрах хубави ябълки. Тая сутрин пристигна дружината от гр. Шумен и от Варна, които ще ни сменят. Днеска има трескаво приготовление по отиването на войниците, На идващите на лицата се чете униние, а на отпътуващите - ... 10.ХII.1943 год., петък, гр. Ужица. Стоях до 5.30 ч. Днес стана предаването лечебницата на новия ветеринарен лекар и неговите подофицери. Аз си издадох каската, паласките, носача на каската и сламеника и бялата калъфка. Купих един бръснач за 900 динара, едно ножче за 500 динара, две кутии пудра по 80 и 70 динара. Раздавах картички и си изкарах сандъчето - куфара. Легнах си в 10 ч. и половина. За пръв път при нас легнаха и заместниците ветеринарни подофицери. Написах и на Еленка писмо, за да ми изнесе риза и балтона на гара Надежда. 11.ХII.1943 год., събота, гр. Ужица. Станах в 3 и половина сутринта. Прочетох две беседи: „Прости и сложни движения" и „Основните закони". След закуска отидох в щаба на полка и поднесох на полковника 25 снимки даром от последните акции. Той ми позволи да ми се издаде един кредитен билет, та в София да се отбия да си взема цивилни дрехи и после с бързия влак да замина за Шумен. След това купих 10 кг. ябълки, за да допълня единия сандък, който не бе напълнен. Два пъти ходих до казармата „Барбара", за да уредя кредитния си билет и си получа храната за днес. Вечерта до късно стоях в щаба на полка, за да раздам снимки на офицерите. След завръщането в квартирата си, ме поканиха артелчикът да им посвиря и попея тая вечер. Около 2 часа прекарах при тях в свирене и пеене. В 10 ч. си легнах. 12.ХII.1943 год., неделя, гр. Ужица. Сънувах, че съм във Водица в махала Маркоолу. Разговарях с фамилията в Маркоолу, с Колю Ралев и др. След това се даде въздушна тревога. Аз побягнах и се скрих в някакви стари здания. Попаднах над една река, в една цепната голяма скала. Ужас ме обзе, че грамаден отломък от скалата, тежащ няколко хиляди тона, само от едно побутане се строполи и камък ме застига, за да ме смаже. Извиках за помощ към Бога. В ума ми се яви мисълта, че ще бъда спасен, като призова Бога, но се яви и втора съмнителна мисъл, че и без молитва ще бъда спасен, но мигновено се противопоставих на тая смъртоносна мисъл и си казах: „В Бога е спасението ми!" и с висок глас извиках към Бога за помощ и скалата не можа да ме смачка в устрема си надолу. След това бях у дома в разговор братята си и пр. Имах и среща с Учителя. * Станах в 4 ч., за да се стягаме за път към България. Сутринта бе вече всичко готово. Дъжд валеше. Натоварихме в 11 ч. багажа и откарахме на гарата. Войската, състояща се от 1-ва дружина и 2-ра на 64-ти пехотен полк, бе готова за път. Пристигнал бе ешелон и се разтоваряха пристигащите и ние почнахме да товарим в същите вагони. В 1 ч. влакът потегли. В 3 ч. след полунощ стигнахме в гара Крушевац. От теснолинейната претоварихме се в широколинейната. 13.ХII.1943 год., понеделник, на път за България. От гара Крушевац потеглихме в 5 ч., целия ден - пътуване. На гара Ниш стояхме 4 часа. В София пристигнахме в 11 ч. вечерта. С помощта на Димитър Стоянов и други войници снех и отнесох багажа си в гардероба. През нощта, в 1 ч. и половина, стигнах на Изгрева. Войската с ешелона замина към Варна. Изкъпах се, изпрах и в 4 ч. и половина легнах да спя. 14.ХII.1943 год., вторник, София. В 7 ч отидохме с Ивана каруцаря за гарата. Получих багажа си и си го откарах у дома си до обед. Следобед си легнах и до 6 ч. спах. Вечеряхме, приказвах с Еленка и кърпихме чорапи и в 12 ч. легнахме да спим.

Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2 16.VIII.1943 год., понеделник, гара Рашка, Кралево. Сутринта, няма 9 ч., влакът ни потегли за към Кралево. Всички войници се мъчат да отгадаят дали за България потегляме или за другаде. На обед стигнахме в Кралево. Стоварихме багажа и веднага последва заповед, че да се приготвим за път, като багажа ще откараме в Земеделското училище. Частите, които вчера пристигнаха, отпътували към Чачак, Иваница на акция. Тамо, на 10.VIII., като си отивали войници от отпуска, биват отвлечени от сърби шумци и 5 души - заклани, 17 - отвлечени в неизвестност. Аз се стегнах за път, но вътрешно не исках да отида, защото не исках да бъда зрител на некрасиви гледки, които ще видя по време на акцията. Преди потегляне, към 4 ч. след пладне лекарят ми съобщи, че аз трябва да остана да пазя лечебницата. Строиха и войниците от втория ешелон и потеглиха, а аз настаних лечебницата в една празна стая и останах. 17.VIII.1943 год., вторник, Кралево. Времето е все ясно и горещи дни. Премивах до обед всички коне, които досега от Рашка не бяха премити. Следобед четох, свирих до вечерта, 18.VIII.1943 год., сряда, Кралево. Тая заран, след премиване по-леко болните коне, заведохме заедно с фелдшера Петко Горанов от планинската артилерия в Берковица, в 5-и артилерийски полк при гарата в Кралево. Премихме конете при нашия ръководител, на ветеринарните подофицери, лекар Васил Иванов. Следобед отидох на река Ибър, където се къпах в реката заедно с войници, сърби и сръбкини - смесен плаж. Ден много горещ. Прочетох днес 2 беседи и водих педагогични мисли от тях. 18.VIII.1943 год,, четвъртък, Кралево. Днеска цял ден свирих, четох беседи. В 4 ч. следобед ходих на плажа, за да се окъпя. Времето: чисто ясно небе и горещ ден. Установи се, че закланите наши войници са заловени в сръбска къща, където отишли на грабеж и блудство и затова са заклани. Вчера си направих снимка на плажа и фотографирах и тукашна мелница, построена върху ледки. Нашите войници са още на акция. Късно тая вечер се донесе новината, че задържаният български взвод войници от шумците бил освободен, като са задържали един германец и един българин, които ще бъдат пуснати, когато комендантът на с. Иваница, българският офицер, бъде сменен, и сръбски офицер с албанците, който е по прочистването в акцията, бъде застрелян от германците. 20.VIII.1943 год., петък. Ден много добър, слънчев, горещ. До обед четох и правих слънчеви бани. Следобед свирих до вечерта. Премих 3 набити холки коне. 21.VIII.1943 год., събота, Кралево. Станах в 5 ч. Из томчето „Опорните точки в природата" прочетох две беседи, а именно: „Красотата на живота" и „Дом на блаженство". Заведохме 4 коня в лечебницата на 5-и артилерийски полк в града. Следобед ходих на река Ибър на плаж. Плувах във водата и се пекох на слънцето. Вечерта проявих един филм. 22.VIII.1943 год., неделя, Кралево. Станах в 4 ч. Докато се разсъмне, копирах около 30 картички. След като почистих стаята, от 8.30 ч почнах да си правя слънчеви бани и четох из томчето „Опорните точки в природата" беседата „Самовъзпитание". От изток духа топъл, на суша вятър. Съвсем ясен и горещ слънчев ден. Към 3 ч след пладне отидох на плажа на р. Ибър. Млада черноока дама, пълна, жизнен темперамент, с глава, прилична на луна, се приличаше на пясъка. След това стана и влезе във водата и с крадлив поглед правеше движения, за да покаже грациите на тялото си - големи гърди и пълни бедра. Седна после пак на пясъка и хвърля мили очи. След това ние с медицинските фелдшери си тръгнахме. Тя ни изпревари и си отиде. Минавайки, без да знаем, покрай нейната къща, тя излезе на стълбите и гледайки ме съсредоточено, но аз не се запрях и не й дадох аванс за разговор и си отидох в казармата - земеделското училище. След вечеря си посвирих серенадата от Моцарт. Дойде си Петър каруцарят на лечебницата. 23.VIII.1943 год., понеделник, Кралево. Днеска следобед се завърна нашата дружина от акция. Палили, горили и някъде и убивали. Подпоручик Тодоров си пробвал пистолета, дали може да умеря, в едно овчарче и куршумът му пронизал тазовата област на тялото. 26.VIII.1943 год., четвъртък, Кралево. След няколко дни почивка цялата 2-ра и 1-ва дружина заминаха на акция. 27.VIII.1943 год., петък, Кралево. Ходих и купих един комбинезон и кюлоти за 3500 динара и 12 броя сръбски песни. 28.VIII.1943 год., петък, Кралево. Усилено дене и ноще работя с фотографията и се изморявам. Днеска следобед се поминал Негово Величество Цар Борис III. Работих до 2 ч. след полунощ. 29.VIII.1943 год., неделя, Кралево. Станах в 6 ч. Не се чувствувам добре. Нещо стомахът ми се повдига на повръщане, а не повръщам. Веднага се залових да копирам картички. Цял ден работих. Другата част се товарят и отпътуват за Рашка. 30.VIII.1943 год., понеделник, Кралево. Станах в 5 ч. Прочетох из томчето „Опорните точки в природата" беседата „Силните". Който мисли право, той ще стане добър и силен. Който не стане добър, умен и силен, главата му ще пати. Сега е време всички да станем добри, умни и силни. По-добро време от сегашното няма. Всеки за себе си ще работи да стане добър, умен и силен. Всеки сам ще свърши работата, която му е определена. На всеки е даден дял от Божията нива и всеки ще работи, ще мисли, да свърши работата си добре. Никаква сила в света не е в състояние да попречи на вашата работа. Ако досега сте бивали спъвани, причината се крие във вашата слабост. Никой не може да препятствува на силния. Примерът Слон и паяжини. Слонът представлява любовта. Иде любовта в света. Да проявим онова, което Бог е вложил в нас. * * * Следобед се опрах и поспах. След 4 ч четох от книгата „Учителят за образованието" и ходих а града да разнеса снимки на танкистите, да си купя лъжица и да купя на Богдан за жена му копринени чорапи. С продавачката, госпожица Биса ..., влязохме в разговор върху хиромантията и така се поде дълъг разговор. Младо, 20-годишно момиче с добри заложби и определена Сатурнова линия в положителна неуклонна посока. С определена Аполонова и на интуицията си линии. Всички багажи на полка се изтеглиха вече в Рашка, остана само ешелонът с болните коне и каруци. 31.VIII. 1943 год., вторник, Кралево. Времето е на промени. Слънцето изгря на ясно, но се заоблачи към обед и вечерта заваля дъжд. Тази сутрин закарах всички болни коне на лечение при V-и арт. полк. На обед щабът на полка, карайки конете на водопой, пада един кон във водопроводен изкоп и си строшава предния десен крак и го застреляха тая вечер. Говорихме до късно с Венелин .,, от гр. Попово по окултни въпроси. Утре ще се товари ешелонът за гр. Рашка. 1.IX.1943 год., сряда, Кралево. Тая заран станах рано. Опаковах багажа и като се съмна, го натоварихме на каруцата, да е готов за гарата. Към 9 ч с коне от домакинството закарахме каруцата на гарата и я натоварихме на вагоните. Аз се настаних във вагон непосредствено до тоя, на който натоварихме каруцата, така че лесно ми е да си вземам храна, завивки от каруцата. Настаних се с войници от щаба на I дружина, към които се числя на храна и други вещи. Цял ден прекарахме, и нощта, на гала Кралево. Нямаше локомотив, за да ни откара за Рашка. Аз ходих из града, правих снимки през свободното време. 2.IX.1943 год., четвъртък, на път за Рашка. В 8 ч. влакът ни потегли за Рашка. Пътуването бе бавно, понеже се даваше ход на германските военни транспорти за Скопие и Солун. На осемнадесетия километър на гара Боготовишка баня локомотивът се повреди нещо и ни остави и се върна в Кралево. На тая гара престояхме до вечерта и нощта. Войниците ходиха и си наляха цели шишета газ, който го събират селяни и селянки сърби, командвани от руснаци и немци. Тоя бензин е от 5 резервоара циментови, които с влизането на германците в Сърбия през 1941 година, го пущат сърбите, около 5000000 литра. Сега той извира от земята, примесено вода. С шишета изпущат водата да изтече и газта събират. На ден събират около 100 литра. 3.IХ.1943 год., петък, гара Боготовишка баня. Целия ден прекарахме на Боготовишка баня, очаквайки да дойде локомотив от Кралево. Аз четох, свирих, но ми забраниха да свиря поради всенародния траур за обозе починалия на 28 август т. г. наш цар Борис III и има наложен от правителството 40-дневен траур. Четох беседи, разхождах се, пях, за да минава времето. Следобед, към 5 ч., дойде локомотив и ни подкара за Рашка. Нощта прекарахме във вагоните на гара Рашка. 4.IX.1943 год., събота, гара Рашка. Станах в зора и прочетох една беседа, докато се разбудят другите и започне стоварянето. Донесоха хляб и чорба за закуска. Питах Васил ..., кандидат подофицера, дали е постна, той каза, че не знае. Аз ядох от нея, като я мислех, че е постна, а тя била от месо. Носещият искал да ме опита дали щял съм да я позная от месо ли е била. Така че, десетки години, от 1917 година досега, месо не бях турял в уста, тоя ден с лъжа ме накараха да ям. Стоварихме багажите и откарахме на определеното място в града. Защото докторът, ветеринарният фелдфебел Германов и кандидат подофицерът Иван преди 2 дни са стигнали по-напред от акцията и са намерили това място. Всички други роти отседнаха на палатки, понеже квартирите в града бяха заети от германска войска. Настанихме се сравнително в хигиенично помещение за хора и за коне. 5.IX.1943 год., неделя. Денят мина в строене станок и премиване конете на полка, понеже има много набити от акциите. 6.IX.1943 год., понеделник, гр. Рашка. Целия ден прекарах в четене беседи от томчето „Възможности за щастие" - съборни беседи от 1941 год. Писах писмо на Еленка, г-жа Декова, на брата си Ивана, на сестра си Неда и на бившите си хазяи Чедомир Манасиев в с. Сувойница, Сурдулишко. Останалото време свирих със сурдинка на цигулката. 8.IX. 1943 год., сряда, гр. Рашка. Тая нощ германската войска отпътуваха за на юг и аз станах в 4 ч. още и четох беседи до съмнало. Понеже квартирите удобни в града бяха освободени от германците, лекарят заповяда веднага да се пренесем на старата ни квартира в центъра на града. През деня стана миене, чистене, редене, целия ден. Ветеринарният фелдфебел замина за гр. Митровица, за да смени ветеринарния фелдшер, който отиде на опреснителен курс в Кралево. Аз трябваше да редя и неговото легло. 9.IX.1943 год., четвъртък, гр. Рашка. Денят премина в редене на квартирата и разходки. 10.IХ.1943 год., петък, гр. Рашка. Направихме станока в тоя двор. Аз ходих на гарата, за да занеса и изпратя лекарства на фелдфебела за Митровица. До обед премивахме конете. След почивката на обед излязох из града. Направих 5 ^ 6 снимки. Вечерта проявих два филма. 11.IX.1943 год., събота. Днес станах в 4 ч. Изработих до 7 ч. снимките от двата филма. Премихме няколко коня и излязох из пазаря. Купих си 3 кг. ябълки по 25 динара. Доматите се харчеха 30 динара кило, сливите сини - 45 динара. Зелето- 30 динара, грозде - 200 динара. Следобед ходих да изпера дрехите си в р. Ибър. Подхлъзнах се и цял с дрехите легнах във водата и се измокрих. Отидох си и прострях дрехите да съхнат, но слънцето бе залязло. Инсталирах си за моята стая електричество. Получих от Еленка писмо. Безпокои се, че не й пиша. Предупреждава ме, че Учителят питал за мене, дали е излязло отменяването ми от учителствуване в Прилепско. Отменяването е станало и получих заповедта си. Изпрати ми я директорката ми от с. Кумарица, Софийско. Тази вечер командирът на полка строи войниците, за да им говори поради стачкуването им днес и вчера на някои части, не искали да закусят, а други - да обядват, в знак на протест, задето повече от 6 месеца ги държат несменяеми в Сърбия и по 3 - 4 пъти били мобилизирани, а други хора никак не били досега мобилизирани. Във войска трябва да има дисциплина. Има кой да се грижи за сменяването и др. неща. На 8-ий септемврий сънувах сън. Че дошли двама души, високи като манекени, на единия името му е Данчо, на Кулов Илия, а на другия - Стойно. Стойно Денев Гайдаров. Аз се учудих с неимоверната им височина, дълга, дълги, много дълги. Тълкувам си по сръбски тоя сън, че може би от днес, 8.IX., още 101 дена ще бъдем тука, въпреки че войниците протестират за смяна сега. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 8.1Х.1943 год. 8.IX.1943 г. Пеню, Отменен си. Съобщението, с което се отменяваш, е изпратено до Кумарица на директорката с дата 17.III. т. г. № 11014 от инспекцията. Пиши на директорката или кажи на мене как да проверя, как да я намеря, ако трябва. Но кажи ми първо защо не се обаждаш. Как си, отдавна няма писмо от тебе. Учителят пита дали си писал и дали си отменен. Той те поздравлява. Имай вяра! Добрата молитва и 91-ви псалом напиши си ги и ги носи винаги със себе си с една безопасна в една кесийка. Изпращам ти бележките от днес. Голяма скръб изживяхме по случай смъртта на царя. Народът е неутешим. Атанас те поздравява, той е на легло тежко болен. Направиха му операция от апандисит, но тя излезе несполучлива, отворила се рана, от която тече гной. Лекар му прави превръзка, иска лед да му сложи, даже беше му турил, но като отидох, аз казах да го махне и той го хвърли. Мина през едно премеждие, доста се уплаши, дано му мине и си оздравее. Понеже скоро не си се обадил, не зная какво да ти пиша. Не зная как си. Дали е спряна пощата оттам и оттука, нищо не знам. Пиши сега, обади се, да знаем в какво положение се намираш. Тази нощ те сънувах, но сънят не ми хареса, беше гол и тичаше да гониш някого. Може би защото много мисля. И като няма писмо от тебе, не мога да свиря, хваща ме съклет. Борис Николов те поздравява и чичо Яков. Той все си лежи. И Анастас и всички приятели. Свириш ли, четеш ли? Хайде, свири, но и пиши! Много привети. Елена. Новата песен още днес се нотира. Ще ти я изпратя, след като се обадиш. 12.IХ.1943 год., неделя, гр. Рашка. Станах рано и прочетох съборната беседа от 1941 год. „Тя иде". След прегледа на болните коне излязох с фотографията из града. Фотографирах командира на полка - полковник Крум Георгиев от гр. Шумен. Направих му 4 снимки в различни положения. След това правих на войниците снимки. Три филма експонирах. Над вечеря пях с децата. Предадох им песничката „Ей, тримби, румби-ба, Петко има веселба" и отчасти „Аз веч съм ученик". До 10 ч. вечерта проявих трите филма. 13.IX.1943 год., понеделник. Станах в 2 ч. след полунощ. Докато се разсъмне, копирах от трите филма картички. След закуската започнахме промивките на наранените и набити коне. Следобед приготвих картичките и ходих да ги раздавам. Попях с учениците и си дойдох в квартирата. Почнах да уча текст и ноти на сръбска песен фокстрот „Dobro Jutro, moja mala". В 10 и 25 си лягам. Полкът тая вечер се приготовлява за акция, утре рано да заминат. 14.IХ.1943 год., вторник, гр. Рашка. Тая сутрин още в 2 1/2 ч. след полунощ ме разбудиха войниците, понеже рано трябваше да излезе дружината на акция. Аз не можах да спя и след изпращането на лекаря и свръзката му, четох, докато се разсъмне. Прочетох беседата „Новият път". Деня прекарах в заучване по ноти на една сръбска песен фокстрот „Dobro jutro, moja mala...." и прочетох вестник „Утро" целия, защото скоро не бях чел вестници и не знаех какво е станало през седмицата. Още на 3.IХ. т. г. маршал Бадолиои Крал Виктор Емануил Италиански са сключили тайно примирие с англо-американци за капитулирането на Италия, а на 8 септемврий едва узнават това германците и се започва едно вътрешно брожение в Италия и германците заемат властта в Италия и разоръжават италианските гарнизони. Освен дебаркирането на англо-американците на полуостров Калабрия и при Палермо до Неапол. Нашето правителство си подава оставката и е съставен нов министерски съвет, начело с министър-председател Добри Божилов. Досегашният министър-председател - професор Филов и военният министър - генерал-лейтенант Михов и Н. Ц. В. Княз Кирил стават регенти на малолетния ни цар, Н. В, Симеон II. По икиндия си дойде от гр. Митровица ветеринарният фелдфебел Ст. Германов, който бе за една седмица като заместник на ветеринарния подофицер на II дружина, който отиде на опреснителен ветеринарен курс в Кралево. С дохождането си Германов иска да му проявя филми на брой 3 и с мои картички да му копирам. Противопоставих му се, но той упорито настоява. От сребролюбие, да не даде на чужди фотографи пари да му ги изработят, ме кара да му ги изработя и то с мой материал. Това ме тревожи, но не му се противопоставих упорито, а впоследствие вътрешно се тревожих и пишманях, защо допущам един сребролюбец да използува свободата и средствата ми за лични печалби. 15.IХ.1943 год., сряда, гр. Рашка. Нощес движението на каруци ме разбуди още в 2 ч. Лежах буден до 4 ч. Станах и прочетох беседата „Зората на живота". Време ясно, слънчево, топло. 26.IX.1943 год., неделя, Рашка. По заповед на полковия ветеринарен лекар аз днес стегнах част от багажа си и заминавам за град Митровица, за да заменя ветеринарния фелдшер на 2-ра дружина - варненци, който си заминава за 2 седмици в отпуск. В 9 ч преди обед влакът потегли. В 11.30 пристигнах в Митровица. Опознах се с новата обстановка. Вечерта посвирих с цигулката и си легнах да спя при конярите, в самата конюшня, при конете. Въздухът на конюшнята не ми се нравеше, но нямаше що. 27.IX.1943 год., понеделник, Митровица. Тая сутрин след закуска и преглеждане и лекуване на заболелите коне колегата ми ме заведе и видях покривки за кревати и маси. Купих една покривка за маса за 3000 динара. Запозна ме и с руския ветеринарен лекар тук, в града. След това си купих 2 ключа за велосипеда и една спирала за електрическо мангалче. Направихме десетдневните и месечните сведения с колегата си. В 2 ч. го изпратих на гарата и по него изпратих писмо на Еленка. Днес писах и на Никола Василев до гр. Троян, също и на Еленка, и едно писмо по пощата. Следобед прекарах в свирене. 28.IХ.1943 год., вторник, Митровица. Днес получих за храна малко кашкавал, пиперки и лук. Деня прекарах в свирене, а докато се съмне, от 3 до 5 ч., прочетох 2 беседи. 29.IХ.1943 год., сряда Митровица. Станах в 3 ч. и 20 мин. Прочетох из томчето „Възможности за щастие" беседата „Трите перпендикуляра". От цял месец дъжд не е валяло, че и от 2 месеца има. Време все ясно, топло. По обед се научих от щаба, че вече нашата дружина - тая, втора, в Митровица, и първа, в гр. Рашка, се вдигат вече. Веднага отидох в града и купих 2 покривки за креват, по 6500 динара едната, и една за стол, за 300 динара Броих 13300 динара. Следобед пак излязох из града и купих 2 покривчици за столове по 500 динара и една по-голяма, за маса, на стойност 3500 динара Броих 4500 динара. Колкото динари имах, ги изхарчих. Разгледах няколко улици из града и се завърнах. 30.IX.1943 год., четвъртък, Митровица. Този ден цял ден пренасяха багажа на войската на гарата. Аз целия ден почти четох и свирих. Вечерта, на стъмване, с последната каруца отидох на старата гара Митровица и се настаних във вагона при щаба на дружината. През нощта в 12 ч. влакът потегли за към гара Кралево. Ние, 6 души, си постлахме и налягахме в празното на средата място, а някои - на багажа. 1.Х.1943 год., петък, гара Кралево. Осъмнахме на гара. В Боготовишка баня. Към 9 ч. бяхме на гара Кралево. Докъде 2 ч. следобед почнахме да се разтоваряме от широколинейната линия на теснолинейната, която води за гара Чачак. Вечерта в 9 ч. с първия ешалон аз потеглих за към Чачак. Адютантът на II дружина заповяда да отида при конете някъде по другите вагони, но аз в дъното на вагона върху багажа се настаних, до самия покрив на вагона. Задушно бе, но като потегли влакът, стана по-хладно. До 2 ч след полунощ съм спал. Влакът спря на гара Пожега. Слязох по нужда и на моето място се наместил дружинният лекар на II дружина. 2.Х.1943 год., събота, гара Пожега. Докато се разсъмне, спахме във вагоните си. На разсъмване се разнесоха, по железопътната линия откъм Ужица се разнесоха пукоти от пушки, картечници и бомби. След малко дойде бързият влак от Ужица и снеха един сръбски офицер, убит с куршум в челото, и един ранен. Шумци направили засада на влака, стреляли с цел да убият машиниста, но не го улучили. На много места е пробит покривът и отстрани, където е машинистът, но не са го улучили. Стреляно бе и във вагоните и така убиват и раняват двамата доброволци сърби. Целия ден прекарахме на гарата, очаквайки пристигането на втория ешелон. Следобед разтоварихме багажа на земята и очаквахме пристигането на каруците, за да се настаним в казармите в град Пожега, Тук заварихме и първа дружина и щаба на полка, разположени на лагер извън града над гарата. Докторът прегледа болните коне и оперирахме една тежко болна кобила с много затекла кълка. Вечерта аз нанесох багажа си върху едни струпани греди на гарата. Свирих до късно вечерта. На тихата звездна вечер. През деня промих болните коне, като за станок използувах струпаните греди. На смръкване 5 гордечки се щураха помежду вагоните и струпаните багажи. Войници от картечната рота хванаха една и я заклаха. В една бака я ощавиха, сготвиха и изядоха. Войниците коняри пък от околните дворове от струпаното сено донесоха, за да нахранят конете си. 3.Х.1943 год., неделя, гр. Пожега. Утринна зора, още е здрач. През нощта първа дружина и една рота от втора дружина заминаха на акция. Още тъмно, на зазоряване, се чуха вистрели от пушки и картечница откъм ж. п. линия от Чачак за Пожега. След половин час пристигна влакът с останалия ешелон и войска от втора дружина. Те съобщиха, че шумци стреляли на влака върху войската и впоследствие избягали. Свалиха от влака един сърбин, спирач, ранен в корема от картечен куршум, С разтоварването на ешелона започна превозването на багажа в казармите и в града, в зданието на една кръчма, реквизирана за склад. Към 3 ч. след пладне и аз турих моя багаж на една каруца и отидох в казармите. Разположих се на едно място и рекох да си попълня дневника. Поручик Йовчев е засега за дружинен командир, понеже дружинният командир подполковник Пенчев оная вечер е паднал от рампата в гара Кралево от метър и половина височина без хабер и се удари и замина обратно на лечение за гр. Кралево. Поручик Йовчев ме извика и сърдито ми заповяда, че аз никаква дейност не съм проявил, откак съм дошъл във втора дружина, и че трябвало да определя къде ще бъде коновязът на конете на дружината и къде ще се настанят каруците. Това направихме заедно с ротните подофицери и се подредиха коне и каруци. Аз пренесох багажа си в една конюшня при войници коняри от щаба на полка. Турих си сламеника на земята и тука в тъмното си посвирих с цигулката и поиграха даже някои войници. 4.Х. 1943 год., понеделник, гр. Пожега. През тоя ден пречистих конете, набити от акциите. Полковият ветеринарен лекар направи допълнителна операция на един кон. Следобед се прах. По икиндия си посвирих с цигулката до стъмване. Чуваха се стенания от близкото на конюшнята ни здание на затворници шумци, където сръбски, германски и български офицери ги разпитват и установяват техния заговор, план и участници. 5.Х.1943 год., вторник, гр. Пожега. Нощес не спах добре. Тая сутрин станах, като се разсъмна хубаво. Наредих да се направят загряващ компрес на холката на оперирания от картечната рота на II дружина кон и инхалация на коня на поручик Йовчев, болен от Мит. След малко, след заминаването на паша коне, докараха един болен кон от щаба на втора дружина. Дадох му една доза антифибрин и оздравя. До обед спах. Наобядвах се с печени пиперки и грозде. Докараха на 2 пъти шумци по около 20 души, значи около 40 души; имаше измежду тях и 2 попа калугери. Днеска времето е облачно. Нямам разположение за четене, за работа. Чувствувам една отпадналост. Чуват се из целия район на казармите охканията на шумците, като ги бият в затвора. Отначало високо и ясно викат, а впоследствие, под удара на тоягите замлъкват сподавяни стенания. 79 души има задържани и разпитани. Вечерта до късно си свирих със сурдинката на цигулката. 6.Х.1943 год., сряда, гр. Пожега. След закуската започнах почистването на болните коне. Полковият командир дойде в момента, когато почиствах раната на тежко оперирания болен кон от картечната рота. Аз му казах, че тоя болен кон би трябвало да бъде изпратен на лечение в Кралево, защото нямаме всички принадлежности тука. Полковникът веднага попита къде е ветеринарният лекар. Когато лекарят отива при полковника, той го мъмрал, че не си гледал работата и пр. Лекарят дойде сърдит на мене, и ме упрекна задето съм казал на полковника, че конят трябвало да се изпрати в Кралево. И вярно е, че лекарят е мъмрен неоснователно, понеже той си гледа добре работата и усърдно полага грижи за болните коне, за да бъдат излекувани, а полковникът го упрекнал в небрежност към работата си. Аз се извиних пред лекаря, че несъзнателно направих тази погрешка. След промивката на въпросния кон от лекаря полковникът ме извика при танковете, за да му направя няколко снимки с танка. Имаше и други офицери, направих 4 - 5 снимки. От вчера битите за разпит шумци, един умрял. Освободиха 9 невинни и си отидоха. В тяхното число влиза и единият поп калугер. На обед надойдоха жени, за да донесат на мъжете си храна, фотографирах цялата редица, както стояха пред караулния началник, за да прегледат какво се носи в торбите и храната. Разчистиха района на единия край на казармата, за да слезе един самолет. След малко самолетът слезе с един германски офицер и пилот. Направих 2 снимки. Днес, поради четиридесетия ден от смъртта на обозе починалия Цар Обединител Борис III, бивш цар на Българите, и ден, определен от Министерския съвет за неприсъствен, дадоха на обед по 2 просоти питки на всеки войник. Чорбата днес бе постна, та си взех манджа от казана. Към 4.30 ч следобед самолетът си отпътува. Аз тая сутрин започнах да чета из томчето „Възможности за щастие" беседата „Четирите положения", сега започнах да я дочета до края. 7.Х.1943 год., четвъртък, Пожега. Тази заран се събудих в съзнанието си със сън, че съм влязъл някъде си в едно подземие и някакви си минерали с тъмночервен цвят, едни - кръгли като монети, други - в кубична форма. Нагребах от тях и взех. При мен беше Еленка. На излизане за дома тя тръгна със свой приятел, разговаряйки се с него. Аз предложих от друго място да си отидем, но тя отиде с него. На мен не ми стана добре. Ревност се появи в сърцето ми, но мисъл ми дойде, че тя е свободна да отиде където душата й я тегли. След излизането ми, срещнах много жени, деца, моми, които отиват и те да видят тези минерали и нещо друго. * Тази сутрин небето и земята бяха покрити с мъгла. Закусих с чай и кашкавал. Дружинният командир ме повика и даде нареждания да се прегледат всички коне и подковат, за да бъдат готови за утре за акция заедно с всички здрави коне. Ще останат тук, в Пожега, само болните коне, ще ги лекува сръбският околийски ветеринарен лекар. Дохожда и сръбският ветеринарен цивилен лекар. Един човек, наглед с подвижна мисъл и зорко око, интелигентен по природа човек. Ходих в града, за да си взема храна. Направих две снимки на танковете ни [и на] готвачите. Стягах си багажа за акция. 8.Х.1943 год., петък, Пожега. Сън: Сънувах, че някъде ни предстои братско събрание, обаче публиката са все хора външни. Надойдоха жени, мъже. Стая селска обстановка, дълга, с малки прозорци. Аз вдигнах масата и я приближих към чиновете, върху които са насядали слушателите. Готвехме се да изпеем някоя песен и аз ще започна да говоря. Предстои ми беседа обяснителна върху смисъла, значението и принципите, върху които гради Учителят учението си. Някои от публиката се обадиха, че накъсо да се говори, без много заобикалки и многословия. Тъкмо отварям уста и започнах да говоря, специално нагласени хора да развалят събранието започнаха да апострофират и забъркват. Настанаха, закряскаха и аз станах и излязох. Словото Божие не им е угодно и не могат да слушат. * Тая сутрин всички се стягат, скатават багажи и се готвят за акция. Приготвих се и аз. В 3 ч. следобед потеглихме от гр. Пожега по посока към гр. Ужица. Моят багаж се състоеше от раница с 4 хляба, кило халва, около килограм кашкавал, дрехи за преобличане, четки за обуща, чантата ми с томче беседи от Учителя, книгата „Кабала", малко евангелче, фотографически апарат Цайс Иокон 6/9 Иокаг едно към 3.5 № 1361503. фокусно разстояние I = 10,5 ст. Платнище, шинел, едно одеало голям формат и санитарната ми чанта с медикаменти за лекуване конете. Макар че пътувахме с конете, никой не ме покани да отнемат от багажа и да го разтурят по конете. Тежко ми бе, но вървях най-изотзад. Из пътя срещнахме 5 - 6 германски камиони, които бяха пълни със сърби, заловени по селата и ги откарваха на работа из Германия, по мини и не знам къде си. Спряхме да нощуваме на един хълм. Веднага войниците отидоха до най-близката къща и взеха сено за конете, които бяха около 70 коня. Навзеха и слама за постилане залягане. Искаха вода за пиене, но наблизо нямаше. Налягаха си жадни. Аз си хапнах ябълки и хляб и легнах. Рано сутринта всички бяха вече готови на път и в 7 и половина потеглихме. Вървяха първа дружина напред с щаба на полка, след тях артилерията - планинска, а най-отдире вървяха втора дружина от 64 пехотен полк, към която аз бях причислен. 9.Х.1943 год., събота, на път между гр. Пожега и Ужица. Колкото по-нависоко се извърташе шосето, все по-хубави гледки се откриваха от хубави хълмисти бърда, осеяни с къщи тук-таме. Денят бе слънчев. Минахме покрай изгорени къщи, които в разните акции войската германска и българска са изгорили. Към 1 ч. минахме през гр. Ужица. Бе пазарен ден, та имаше селянки, които по пътя отиваха за града. Минахме през града. От всички страни излизаха граждани й българска войска, за да наблюдават нашето шествие. Ужица е добър град, разположен в долината на една река с посока от изток към запад. През него преминава теснолинейна ж. п, линия. Има хубава постройка от здание за гимназия и др. основно и др. училища. Има хубава сграда Сокопският дом и красиви градски къщи с интелигентно гражданство, което ни гледа презрително. Западно от града, на една височина се разположиха първа дружина и щабът на полка, артилерията, авторадружина-веднадолина и по ниви западно, зад първата западно от града височина. Веднага околните купи слама от близките къщи бяха разграбени за подложка на войниците и постиламе на палатките. Молят се хората, но никой не слуша. Надонесоха и сено за храна на конете. През нощта поваля малко дъждец и бе припаднала мъгла. Аз нямах палатка, а бях разпънал платнището с 4 върви. Още с пристигането си, отидох на реката. В една зеленчукова градина заварих майка с двете си дъщери, стоплила котел вода и пере. Понеже от тежкия си багаж аз се бях изпотил, замолих жената да ми позволи да си изпера дрехите, рубашката. Тя отстъпи коритото за малко и ги изпрах. Жената ме пита, като остана сама, дали войниците ще дойдат през нощта, да искат да насилват дъщерите им. Оплака ми се, че войниците поискали кокошки, а други самоволно плъзнали по зеленчуковата градина и обрали доматите, пиперки, други пък - овощни дървета за ябълки и сливи и орехи, а някой си пък отишъл и ограбил [от] една къща 3500 динара. Други наловили кокошки, пуйки, патици и пр. Отивайки в един двор, за да си налея вода от помпата, намирам група войници при 3 - 4 жени, които нижат низи червени пиперки, а войниците ги задяват, като им хвърлят разни шеги и питат дали съм ги харесвал. Отговорих им, че в такова време пред гладните вълци тлъстите овце пострадват, а болните, грозните, са по-спокойни. Имаше и една циганка, стара, грозна, която посочих, че нея не я закачат. На второто ми отиване на смрачаваме намерих млада невеста на вратата и дойде млада, 16 - 17-годишна девойка от съседите. Поговорихме известно време, като не изпуснаха да ми направят комплимент, че аз съм бил добър човек, и не съм говорел срамотии думи и не съм се задявал, както правели това другите войници. 10.Х.1943 год., неделя, гр. Ужица. Спах на открито. Нощта и денят бяха мъгливи. Опраните си дрехи прострях на една връв, опъната на две сливи, да съхнат. На огъня ги доизсуших. Станах на разсъмване. През деня прочетох беседата „Царството Божие" и „Красивото в живота". Вечерта, макар и мъгливо, направих една снимка на семейството, в чийто двор е помпата за вода. Направих си малко сушинка, за да ме не мокри мъглата. 11.Х.1943 год., понеделник. Станах в 5 ч. Мъгла покрила земята и от нея земята е мокра, като че ли лек дъждец я е полял. В 7 ч. потеглихме на запад по шосето за към град Байна Баща, на акция, Дружинният командир още снощи говори за значението на акцията, че навлизаме в бойна зона, където шумците на 26 септемврий са убили наши войници около 10 -15 - 20, че обезоръжили наши войници, от 61 пехотен полк, че предстои съд и застрелване на офицери и войници, които са си предали оръжието и не са водили борбата докрай. Съобщи изобщо, че в тоя район сърбите се смятат за силни, че не се подчиняват на германската, българската войска, нито на сръбското сегашно правителство и може би ще имаме и сражение с тях. В тая акция всяка къща, която е без хора, ще се счита за шумкаджийска и ще се опожарява. Всеки мъж ще се счита за шумец. Ще се постъпва тъй жестоко, че и след 30, 50, 100 години да помнят кога българска войска оттук е минала, за да не ни карат втори път да минаваме вече по тоя край. Вървяхме по гладко и все нагорно шосе, което колкото по-нагоре се изкачвахме, толкова по-надалеч се виждаше, когато мъглата за миг се отдръпваше. Наоколо височини, гори, ливади и тук-таме къщи. Хора не се виждаха никак, защото те бяха уведомени, че ще мине войска и ще пали и граби. Покрай която къща минеха, прасе, кокошки, патки, пуйки живи не останаха. Войниците ги заколваха и носеха, за да ги ядат, където се спрат за нощуване. Шумците бяха закопали на две места шосето при едни големи завои, затова ние преминахме направо и после ходиха, за да възстановят повреденото шосе. На шосето, при раздела за гр. Вишеград и Байна баща, има опожарен германски камион. Отбихме се на едни височини да нощуваме. На нас налетя стадо овци. Веднага войниците като вълци се разтичаха и която хване, колят, дерат. Накладоха огньове. В близка къща се чу квичене на свиня. След малко други домъкнаха голяма свиня заклана и започнаха да я пърлят. Всички на работа. Едни правят палатки, други отидоха да донесат сено от близките къщи, за конете и за постелка на войниците, други дерат, други отидоха по съседните къщи, за да донесат котли, тенджери за сготвяне на месото. Наоколо въздухът се изпълни с миризми от печено месо. Някои пък по хайдушки одраха овцата и в собствената й кожа я туриха в опален трап, зарита в жарта, за сутринта да я имат опечена. Понеже вятър духаше, беше студено. Още с пристигането ни на тая височина първа дружина откриха огън с картечници и пушки по група шумци, които им стреляли. След вечерята и заравянето 2 овце да се пекат в трапове за сутринта, по заповед на командира на полка, огньовете бяха изтлени. 12.Х. 1943 год., вторник, на път към Байна Баща. Нощта ми се видя студена поради студа. Заболяха ме костите. Краката ми изстинаха. Станах в 5 ч. След закуска в 7 ч потеглихме на запад, по посока към река Дрина и Хърватската граница. Дружината настъпи в бойна верига. След малко се извиха тъмни кълба дим над накацалите по бърдата къщи. Картина зловеща, недобра. Горят къщи, хамбари, слами, сена. Ето картина пред мен: Жена с 2 - 3 деца, изпокъсани, с чорлави косачки, най-голямото не повече от 3 до 4 годинки, стоят слисани и гледат минаващите покрай тях войници. Децата не плачат. Жената - с разкървавена вежда, лехуса (родилка) от 3 дена, надвесена над положеното на голата земя повито бебе, плаче с изтощен глас. Къщата, хамбар, сено, слама, всичко гори, пращи, стара жена бързо влиза в разгаряната къща и вади, що може. Тя бе успяла да извади дрехи, нощви, вълна, най-необходима покъщнина. По-нагоре къща, хамбар и всички сгради горят. Стопаните избягали. Войници се щурат из двор, градини, плетища, тършуват. Веднага се струпаха войници на купището боклук. Заровили хората сандък с нови дрехи, платно и пр. Един свил 2 топа платно и си отива. Други тичат по него и искат за партенки, но той не им дава. Други грабят нови вълнени черги, трети -чаршафи за креват, други - нови чорапи, друг разкъсва нова риза на партенки, сяда, хвърля старите и навива нови. Друг съблича лятната войнишка куртка, надява една хубава синя нова салтамарка и върху нея пак облича войнишката [куртка] и тръгва. Най-накрая притече се отнякъде един подпоручик и ги разгони. По-нататък се чува женски плач, високо да извива плачуща жена, вика, оплаква горящата си къща. Стоя и натъжен за тая съдба на тия колибари, които, воля и неволя, може би, са съдействували на шумците, ги постига тая съдба, ми извика полковият командир отдалече: „Докторе, какво си се замислил тъй дълбоко"? - „Нищо, господин полковник!" Разпоредиха войсковите части, кои где ще нощуват. Пак окопаване, заемане позиции от охраняващи роти, пак палатки, сено и слама за храна на коне и постелки на войниците за спане. Около огньовете свини се пърлят, кокошки, патки, пуйки се скубят, вода се носи, готвене ядене, веселба. Тръгвам за вода. Минавам покрай горяща къща. Мълчалива жена изнесла дрехите, стои всред двора, деца около нея, гледа как цялото й богатство огнената стихия отнема. Чуват се няколко вистрела на близко заемащите позиция войници. Завикаха: „Лекар, лекар! По-скоро викайте лекаря!" Полковият командир се затече към струпалите се вече войници, лекар дотърча и констатираха, че войник от 2-ра дружина, преместяйки картечницата си, неусетно натиснал спусъка на картечницата и четири последователни вистрела улучват войник от картечната рота на втора дружина, който, нарамил въже сено, го занася подложка за лекуване. Куршумите засягат ръката, крака и гърдите. Подадоха радиограма да дойде линейката до близкото шосе от гр. Ужица и една войнишка команда го отнесоха. След няколко дена се получи радиограма, че се поминал раненият. Наоколо около лагера се виждат копани със сирене, качета със сирене, бурета с ракия, низи тютюн, който подреждат и режат или сушат на огъня. Наближавайки тая пъстра картина, безпристрастният зрител би си задал въпроса: дали това става във времето на хунско нашествие, кръстоносен поход, или ордите на прабългарите и славяните, които, където са минавали, всичко оплячкосвали и заграбвали и се завръщали с богати плячки. Кокошки, прасета, даже и добитък - всичко под нож. Времето облачно, хладно, с редки проблясъци на слънцето. 13.Х.1943 год., сряда. Потеглихме в 7 ч. сутринта по посока на запад. Наново се вдигнаха кълба дим високо към облаците. На едно място намериха сръбска картечница със 100 патрона пълни, една сръбска пушка, която личи, че е ръждясала, когато е била заровена и крита из земята, и една българска пушка, чиста, запазена. Минавайки през последното село, зад което се установихме за нощуване, се изклаха много свини, птици и около 50 - 60 овци. Надонесоха котли с каймак, сирене. Много съдове, за да варят и сготвят. Други убили пчели, носят пити, съдове с мед, други намерили масло, си пълнят купичките и пр., и пр. Букова гора до нас. Никой не отсече дърво от нея за огън. Отидоха в близки дворове и развалиха сгради и надонесоха греди, огради, врати, дъски от бичени букови и накладоха огньовете. 14.Х.1934 год., четвъртък, община Бахча, махали. Целия ден престояхме на тоя бивак. Целия ден се прекара в печене; готвене на закланите животни. Команда отидоха с коне, за да донесат хляб и суха храна от шосето, където камиони са ги докарали. С радиограма съобщиха, че войникът, ранен оня ден, се е поминал в болницата в гр. Ужица. 15.Х.1943 год., петък, община Бахча. Нощес се чуваше стрелба от картечница. В 7 ч войската продължи похода си на запад и необитаемите и изоставени къщи се опожаряваха. Вървейки нагоре към планината, започнахме да срещаме хора, цели кервани натоварени коля с покъщнина, завивки, храна, деца, жени и пр., завръщайки се от планината „Добро поле", където били избягали. Те караха и цели стада овци. Минахме през хубава местност летовище „Калугерска зага". Хубави курортни постройки, електрическо осветление, всичко бе опожарено. Установихме се на известни поляни и височини за нощуване. Вечерта си завих на единия крак банските си гащи, а на другия една бохча, с която огъвам дрехите си, за да ми е по-топло през ясната и студена нощ. За да ни показва пътя из планината, бяха задържали един сърбин от връщащите се хора. 16.Х.1943 год., събота, „Калугерска зага", на път към Хърватско. Идеално ясно небе и хладна утрина. Дойде плачуща жена и моли командира да й дадат конете, които снощи са взели от яхъра войниците. Въпреки заповедта на командира на полка да й се върне, офицерите скриха и не повърнаха конете на жената. Днес пътувахме през хубави борови гори. Целия ден пътувахме все през планината. Провидя се Хърватската земя зад р. Дрина. От високо видяхме гр. Байна Баща и красиви гледки от Босна, която земя сега е под хърватско владение. Установихме се да нощуваме всред борова гора, но безводна. Покрай каквито постройки минахме и нямаше хора в тях, бяха опожарени. Бедни планинци, като чули, че войската иде, си изнесли покъщнината вън и очакват къщите им да бъдат запалени. Войниците разграбиха и разпръснаха сиренето по пътя и др. неща. 17.Х.1943 год., неделя, над река Дрина (Моят рожден ден). Чисто, ясен слънчев ден. Нощта бе студена и хладна, та след 12 ч. нощес до разсъмване бях все буден. Снощи полковникът ме извика, повика и други офицери и ме замоли да изпея, за да научат текста и мелодията на песента „Бялото кокиче". След полунощ на ума си пях много братски песни, но не и с уста. Сънувах, че една млада красива ханъмка с бяло лице, облечена в черни, но спретнати, хубави ханъмски дрехи, както жените на богатите турци в гр. Нови пазар, дойде при мене и ми махна военното таке от главата и ме запита на що се дължи оголяването на главата ми. Малко преди тоя сън сънувах двама турци, нещо с тях имах разговор. * Денят целият бе слънчев, приятен. За пръв път от започването на акцията е хубав и слънчев ден. Всичко добро, но водата много далеч. Чак при р. Дрина. Целия ден прекарахме в почивка. Аз четох от Кабалата, атомчето беседи дадох на арменчето Хугас Меджулян, да чете. Аз си кърпих и долните панталони. До обед прочетох беседата „От север към юг!" Днес, доближавайки се, първа дружина ми донесоха писма от Никола К. Василев, учител в гр. Троян. Източно и северно от град Байна Баща германските войски опожариха селцата, дотолкова, че долината на р. Дрина се задими и отвисоко не се виждаше нищо. 18.Х.1943 год., понеделник, от планината на път за гр. Байна Баща. В 7 и половина сутринта полкът бе строен, готов за път към гр. Байна Баща. Започна слизането към река Дрина. За час и половина слязохме на шосето, което върви покрай р. Дрина. Като слязохме долу при реката, заварихме войници от 61 полк. Вчера офицери заедно с войници посетиха един чифлик и разглеждайки го, не намерили за нужно да го опожаряват. Чифликът бил с всички модерни сгради. Вътре мебелиран с последна дума на днешното време мебели, Повече от 40 - 50 костюма дрехи нови, копринени платове, сервизи, прибори, завеси и пр., и пр. Инвентар на модерното земеделие. Днес 61-и полк оплячкосва чифлика и го запалили. Войниците от 61-и полк повечето яздят на заграбени коне. Натоварени с обира. Подкарали стада овце и пр. Слизайки от планината и пътувайки за град Байна Баща, всичките хора бяха наизнесли багажа си по дворовете и стоят вънка, очаквайки войската да дойде да им запали къщите. Някои от жените молят, даже и деца се приближават и молят да им не запалим къщите. Войниците ги уведомяват, че къщите им няма да се запалят, щом те са си по домовете. Същата картина и в гр. Байна Баща. Останахме в края на града да нощуваме. Градът почти обезлюден. Бандите заплашили гражданите, че българите ще горят и колят, и гражданството е напуснало града и отишло по далечни села и из планини и гори. Самите бандити, и те ограбвали, изклали няколко жени, чиито мъже са доброволци в сръбските сегашни доброволни войски. Много от къщите и магазините са разбити и отворени врати и ограбени скъпи вещи и отнесени от германците. Дойде дивизионният началник и предупреди войниците, че смърт очаква ония войници, които, ако бъдат обсадени и си предадат оръжието и не водят борбата докрай. Той порица поведението на 61-и полк, задето обсадени от техните части войници са сложили оръжието и са се предали на бандитите. Направихме палатките, засипахме с донесеното от войниците сено и се приготвихме за сън. Град Байна Баща е на десния бряг на река Дрина, разположен в долината на рекичка, която се влива в р. Дрина. Улиците добре планирани и застлани. Главната улица с добър четвъртит паваж. Има електрическо осветление, добри постройки и богато гражданство. 19.Х.1943 год., вторник, гр. Байна Баща. Небето полуоблачно. Като ниско място, нощес няма такъв студ, както по планината. Спал съм добре. Измих се в съседен двор на помпа с изобилна вода. Дойде млада, спретната девойка с правилна физиономия, добре облечена, за вода. Вежливо и с подвижност и грация поздрави с „Добро ютро". Прочетох беседата „Възелът". Закусих с хляб и кашкавал. Скатахме багажа и ни въведоха в града на квартири. За конете и коневодите бе определено дворът и зданието на тютюневите монополи, които са непосредствено до главната улица в центъра на града. Две грамадни здания, 5-етажни, едното съвсем разрушено през 1941 год. от бомбардировки със самолети, а второто изчистено и поремонтирано, покрито, но без прозорци, едната му половина ще бъде за конюшня. Войниците влязохме в сградата на канцеларията. Преди нас влезлите германски войски разхвърляли архивата във всички стаи, хаос и разнебитеност. Нашите войници изхвърлиха всичката архива из прозорците и се настаниха във всичките стаи, на брой 8. Германците се мъчили да разбият касата, обаче не успели. От изхвърлената архива всеки си навзе листа, книги, канцеларски принадлежности, писци, перодръжки, мастилници. Някои от крадливите войници бяха донесли вещи из ограбените магазини. Видях два триона за бичкиджийници. Чух, че открили чувал с цървули и пр. 20.Х.1943 год., сряда, гр. Байка Баща. Хубав, ясен, топъл слънчев ден. Стоплихме вода. Изкъпах се с една кофа вода и се изпрах. Следобед правиха упражнения за в случай на нападение, кой где ще заема позиция. Дойдоха отпускарите, обаче фелдшерът, когото аз заместям, не дойде. Останал в гр. Пожега при другите коне от втора дружина. По войниците от ловната рота с камионите изпратих писмо на Еленка, за да я уведомя, че съм живо-здраво. Писах и на директорката си, г-жа Елена Декова, с. Кумарица. Рано, на светло, вечерях с печени пиперки и ябълки и си легнах, защото електрическата инсталация на сградата войниците и германците я бяха повредили и осветление няма. 21.Х.1943 год., четвъртък, гр. Байна Баща. След закуската закарахме конете с охрана от специална група войници в близка ливада. И аз отидох, за да се порадвам на въздуха, слънцето, чистата вода и простора. Гражданите на тълпи, на тълпи пристигат и се явяват пред командира, за да се легитимират. Следобед четох и размишлявах върху беседата „Възможности за щастие". Попях си и се прибрахме в града. След вечеря попях на войниците и си легнах. 22.Х.1943 год., петък, гр. Байна Баща. Сънувах, че съм сънувал, че едно черно и едно шарено куче се хвърлиха върху мене, за да ме ухапят, но аз се хвърлих върху им, хващайки ги за челюстите, като се мъчех да ги разчекна. Хващайки едното, другото тича да ме хване изотзад. * Сутринта бе мъглива, но после в 7 ч. се раздигна и огря слънце. Закусихме и отидохме да пасем конете. 23.Х.1943 год., събота, гр. Байна Баща. След закуска премих набитите коне. Капитан Тодоров, бивш дружинен на 2-ра дружина от 61 -ви полк, но поради това, че неговите войници, обсадени от шумците, се предали, го разжалвали и го направили ротен командир. Неговите войници са обкръжени и се предали на 26.IХ.1943 год. Сега той е заместник-дружинен на 2-ра дружина от 64-ти пехотен полк. Повика ме в щаба и ме нахука и изпъди, като ми каза, че аз трябвало да намеря сено на конете, да взема войници, коля и да отивам да возя колите сено, което е непревозено още от ливадите. Аз му възразих, че ветеринарен фелдшер може да се произнесе за качеството на фуража, но не и той да го превозя. През деня ме задължиха да придружавам и аз колята, на брой от 3, и да превозваме сеното. Стопаните идеха и се молеха да им не вземаме сеното, но не ги слушаха. Едва отървах една копа сено по молбата на жената на един основен учител, отишъл да си прави операция от апандисит в Белград. Запознах се стая госпожа и с нейната 10-годишна дъщеря, интелигентно и с правилна физиономия дете. 24.Х.1943 год., неделя, гр. Байна Баща. Прочетох 2 беседи. Целият ден мина в приготовление войската за акция. Направих няколко снимки на войниците. Време ясно, слънчево, топло и приятно. 25.Х.1943 год., понеделник, на поход до с. Рогачица. В 7 ч. войската бе строена и поздравена от капитан Тодоров, сега дружинен на 2-ра дружина от 64-ти пехотен полк. Потеглихме по течението на р. Дрина. Времето бе хубаво, с ясен слънчев ден. Чудно красиви гледки се отваряха пред очите на всеки завой на реката. От двете й страни стърчат във висините балкани, обрасли с гори, преобладаващи букови. Листата им, пожълтели и придобили пъстра гледка, се отразяваха в бистротъмните и кристални води на Дрина. Посред пътя командирът на дружината ме упрекна, задето подковачът не дошел на акция. В 11 ч. стигнахме село Рогачица. Шест германски танка ни очакваха. Влязохме в селото и се разтоварихме за почивка. Щабът на 2-ра дружина, с който аз пътувам, се разположихме на хубава полянка, разположена между кокетно бялата спретната църква и селското училище. Веднага войниците отидоха в съседните дворове и заквичаха свините. След малко донесоха заклани свине, кокошки. Носеха патка и пуйка. Плачуща жена отиде да се оплаче уж на командира, но не знам дали стигна това до неговите уши. Следобед почетох от Кабалата, а томчето беседи го взе Хугас, варненец. Щабът на дружината се настаниха в една кръчма, широка и хигиенична. До късно вечерта пак продължаваше печене, готвене и ядене. 26.Х.1943 год., вторник, с. Рогачица и Ужица. Станах рано. Измих се на реката, като полу се окъпах. Закусих с чай и мармалад. Прочетох беседата „Новият път". След това отидох в реката, изкъпах се и преоблякох и ми олекна. Изпрах със студена вода и сапун дрехите и ги прострях да съхнат. Попях на войниците и се запътих да видя що да обядвам. Виждам автомобили, войска, ловна ротна, дивизионния командир и полковия на 64-ти пехотен полк. Командирът на полка ме поздрави весело и ми каза, че ще си отивам заедно с него. След това дойде при мен ветеринарният фелдшер на II дружина, когото аз заместях, и аз веднага си прибрах багажа и недоизсъхналите дрехи и се качих на един от камионите. Камионите донесоха от гр. Байна Баща всичкия багаж на II дружина и тя остана на позиция на гарнизон в с. Рогачица. В 3 ч. камионите, пълни с войници от ловната рота, и дивизионният и полковият командир, потеглихме за гр. Ужица. Някъде се забелязаха две въоръжени лица, избягали в гората. Дотърчали потях и хващат един старец без пушка. На две места шосето бе скопано, а на едно място развалили моста съвсем бандитите. Късно пристигнахме в град Ужица и отидох в казармите. Тук ми предадоха цигулката и друг багаж, които бях оставил в склада на 2-ра дружина. Легнах в едно казармено помещение на пода и спах без постелка и креват. 27.Х.1943 год., сряда, гр. Ужица. Станах в 4 ч. и докато станат войниците, прочетох беседата „Зора на живота". След закуска се срещнах с ветеринарния лекар на 64-ти пехотен полк. С него направихме премивки на няколко болни коня. Излязох да обиколя града. Купих два чифта гумени подметки по 300 динара чифтът. Запознах се с ветеринарен фелдшер на 61-ви пехотен полк, роден от с. Връбница, Годечко. При тях останах да спя. До късно свирих и пях на новите познайници. 28.Х.1943 год., четвъртък, гр. Ужица. Спах на сламеник върху пода. Само с шинела завит и ми бе студено. Изпратих на гарата 61-ви пехотен полк. Вечерта ветеринарният подофицер Димитър Байков ми разказа за своите любовни приключения на младини. 29.Х.1943 год., петък, гр. Ужица. Денят бе облачен. Излизах из града, за да го разгледам. Вечерта си посвирих и легнах. Тази вечер Гуди Гудев и артисти са дали забава в градското кино, но на мене не ми съобщили и аз си легнах да спя. 30.Х.1943 год., събота, Ужица. Днеска излизах из града, за да го разгледам, понеже е пазарен ден. Направих някои пейзажни снимки. 31.Х.1943 год., неделя, гр. Ужица. Станах в 4 ч. Прочетох беседата „Новият път". Изсвирих цялата Паневритмия и закусих. След това правих снимки на фурнаджиите. След това - на поручик Димитър Добчев от 61 -ви пехотен полк, адвокат в София, на ул. „Калоян" № 3, срещу съдилището, III етаж; направих снимки 8, като обеща да ми повърне филма. Софийските артисти дадоха пак забава. След това полковникът още в киното ме извика и ми каза утре да заминавам за първа дружина, която е в с. Любиш. Пристигнаха Иван и Янко от Рашка и донесоха багажа ми и тоя на ветеринарния лекар и лечебницата. До 12 и половина часа през нощта си стягах багажа, за да бъде готов за заминаване.

Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 1 6.VII.1943 год., вторник, Кралево. Днес се приготвихме, още като станахме от сън, за отпътуването си за частите си. Аз отпътувах за Рашка и колегите ми - всеки за своята част. Занесохме си багажите при гарата. Остана да ги пази Павел Иванов подковач, а ние отидохме на занятия. До обед имахме занятия за кожни болести и ни разпуснаха. Три пъти ходих пак до земеделското училище, докато се снабдим с бележки за докога сме снабдени с храна. В 4 1/2 ч. потеглихме за гр Рашка. В 7 1/2 ч. влакът пристигна. Отнесох багажа си в щаба на дружината и там се установих да спя на креватите на дежурни телефонисти. Вечерта разговаряхме до късно с тукашни деца на сръбски учител. Учих ги да пеят песента „Вижте моите ръчички". 7.VII.1943 год., сряда, гр. Рашка. Прекарах деня в ходене и разнасяне картички по разни части. Вечерта свирих с цигулката на улицата пред офицери и децата. Разпечатах трите колета с фотоматериали, изпратени от Еленка, и писах на Еленка писмо. 8.VII.1943 год., четвъртък, гр. Рашка. Сутринта до обед бях в полковата ветеринарна лечебница и премихме приходящите болни коне. Следобед отидох по Тчерновската река, за да се изкъпя и изпера. След като се изкъпах, попях си и ме повикаха войници, за да ги фотографирам. Направих 10 снимки на разни войници. Вечерта до късно пак се забавлявах с децата. Те ми пяха сръбски песни. Нещо ми тежи на душата тия дни, защото нямам отделна стая, за да мога свободното си време да прекарам както аз намирам за добре. 8 общо помещение човек трябва да съблюдава настроението и почивката на другите войници. Не може да чете, свири и пее когато иска и каквото иска. 9.VII.1943 год., петък, гр. Рашка. Станах в 4 1/2 ч. Нещо съм неразположен. Понастинал съм. До обед бях в лечебницата. Днеска дохожда корпусният началник генерал Николов. На обед се изля хубав дъжд и разхлади задушливия въздух. Даже попръскал град и времето претърпя рязка промяна. 10.VII.1943 год., събота, гр. Рашка. Днеска ходих в лечебницата и копирах картички в току-що стъкмената тъмна стаичка. Ходих и из пазара, фелдфебелът Стефан Германов, който е сега заместник на полковия ветеринарен лекар, ме уведоми, че утре - неделя, аз трябва да отпътувам за гр. Нови пазар. Успях да го склоня в неделя да остана в Рашка, та в понеделник, Петровден, да отпътувам. Той се съгласи. 11.VII.1943 год., неделя, гр. Рашка. Станах рано и оправих и обрязах изработените картички и гледах веднага да ги раздам на войниците. През деня направих още снимки на артилеристите и др. Вечерта в клозета, където съм на квартира, ги проявих. И до 12 ч. и 25 мин. сред нощ си стягах багажа, за да бъда на разсъмване готов за отпътуване за гр. Нови пазар. Преди започване проявяването ме покани колежката на кафе. Разговаряхме за вегетарианството и двата светогледа: на убийство и ядене месо и вегетарианство и закона „Не убий!". Дойде един от сръбските попове и той каза, че сам не би заклал яре, а камо ли човек да убие. 12.VII.1943 год., понеделник, гр. Нови пазар. Петровден. Още с пробуждането си се сетих за именния ден на Учителя и какво е сега на Изгрева тая заран. Раздигнах си леглото и снех багажа на шосето. Готвачите бяха възварили чая и закусих. В 7 без 7 минути камионът потегли. Камион на германското дружество „Тод". За 37 минути извървяхме 22 километра. Пътуващи войници за Нови пазар от втора рота, при която аз отивам, ми помогнаха да отнеса багажа от шосето до казармата в гр. Нови пазар. Още с пристигането ми в казармата, войници отпускари заискаха снимки, които им бях правил на Дуга поляна. Раздадох няколко снимки и съобщиха ми, че ротният на втора рота ме вика да се явя при него. Явих се. Той сърдито ме упрекна защо още с пристигането си не съм се явил първо при него, а съм започнал с търговия на картички. Другият подпоручик, Коев от Омуртажко, даже си позволи да упреква оня, който ми турил нашивките. И се закани, че ще ме научел. Тук вече той ще е за ротен до завръщането на поручик Георги Пенерлиев и че без негово разрешение не можел съм да се отклонявам и пр., и пр. След изпращането отпускарите се залових с измиването на стаята си. Дойдоха и помощници - двама войници, и измихме хубаво стаята си. Напълних си сламеника със слама от конюшнята и след обядването си поспах. Към 3 ч свирих, попях си и дойдоха войници и се разговаряхме. Инсталирах си лампата и в 10 ч си легнах. 13.VII.1943 год., вторник, Нови пазар. Тази сутрин станах, като се съмна. До обед се занимавах с приготовление за копиране снимки и лекувах болния кон. Изтеглихме войниците. В 11 ч. отидох на пазар. Продадох 20 кутии цигари „Златна Арда" от по 20 къса II качество и 18 войнишки кутии с по 8 къса. Взех за Еленка две кърпи: едната за 600, а втората за 500 динара. 15.VII.1943 год., четвъртък, Нови пазар. До обед правих слънчеви бани и прочетох беседата „ Чистите по сърце ще видят Бога". Следобед от 2 ч. започнах да копирам картички, които вчера, в сряда, правих на войниците. Отначало проявителят ми нещо неурегулиран ли, съм го много разредил и картичките стават съвсем жълтеникави, така изобщо десетина картички развалих, докато си намеря грешката. Молих се и какво ли не - не върви. В тази сутрин прочетената беседа, „Чистите по сърце ще видят Бога", Учителят казва: „Когато работите ти не вървят, започни да пееш." И започнах да пея. Оправи се цялата обърканица. Хвърлих направения проявител и направих нов, по-гъст, и картичките започнаха да стават добре. Копирах и пях окултни песни. Като че един непоносим товар се смъкна от гърба ми. Съзнанието ми просветна. Стаята като че се напълни със светли същества. Реално изпитах що значи да пееш окултни песни. „Вехади", „Венир бенир", „Махар бену аба", „Аин фаси" и пр. Изплавайки съзнанието ми над тинята на всекидневието, аз неудържано се разплаках и благодарих на Учителя, че ни е дал изобилно жив хляб - Словото Божие, - за да се храним в пустинята на живота, скитайки между мъртви живи хора, живеещи заспал в дълбока летаргия живот. Вечерта работих до 11 ч. 16.VII.1943 год., петък, Нови пазар. Докъм 11 ч раздавах картички. Правих слънчеви бани до 1 ч. Наобядвах се с постен боб, краставица и 2 - 3 домата. Следобеда до вечерта бях пак на слънце и четох от „Учителят за образованието" темата „Ролята на новата майка". Приготвях се за път в Италия. 19.VII.1943 год., понеделник. Пътуваме за гр. Рашка от Нови пазар, В 5 ч. на гарата потеглихме за гр. Кралево. На 20-й пътувайки от Кралево до София. В 8 бях в София, на Изгрева. София, 24.VII.1943 год., си получих заплатата за 4 месеца - 16 300 лева. Платих на Атанаса апарата и 5500 лв, и 4000 лв. за изпратените ми материали. София, 25.VII.1943 год., неделя, 10 ч. Беседа на Изгрева. (Беседата е отпечатана е под заглавие „Закон и свобода" в томчето „Оживяване", Неделни беседи 1942 - 1943 год., том II, Изд. „АСК'93", С, 1998 г., с. 289 - 309. (Бел. М. И.)) 8-и стих, 11-а глава от Евангелието на Йоана. Човек е велик, а умира - той не е велик; Сократ, Платон, Аристотел, Шекспир, Байрон и други писатели - в що стои тяхното величие? Величие, светлина, знание, любов, Истина, които нямат отношение към нас, са безпредметни. Смъртта е най-голямото ограничение, което съществува в природата. Ще съзнаваш, че си бил голямо величие, а сега - нищо. Смъртта значи да те забравят всичките. Само Един не те забравя. Той е Бог. Кой е Бог? Бог е Онзи, Който си спомня за нас тогава, когато всички са ни забравили. Небитието е по-силно, по-реално от Битието. Устата е реалността, врата, чрез която реалността се проявява. По-отлична пиеса от яденето не съм срещал. Любовта и страхът се различават по това, че при страха напущаш знания, богатства и бягаш. Със смъртта, за да се бориш, се иска знание, светлина и сила. Вие очаквате да отидете в рая, на ядене и пиене. То не е наука. Не е разбиране. Не е наука. Вас ви е страх да си проявите любовта. Любовта, която иска да вземе, не е правилна любов. Всеки е баща и майка, защото ражда идея. Роденото от духа е дух, роденото от човека е човек, а роденото от плътта е плът. Спасението от 2000 години е отпочнало. Всякой, който не люби, е в ада, който люби, е в рая, който има мъдростта и истината, са в рая, а без тях - в ада. Музиката е спомагателно средство. Музика, която не съдържа в себе си любов, мъдрост и истина, не е истинска музика. Често съм пял на [сухи] дървета и те оживяват и съм свирил на живи и те изсъхват. Трябва да можеш да вземеш основния тон на любовта, мъдростта и истината. Има песни, които като ги изпея пред съдещия, ще го освободят. Който пее, престъпление не прави. Имали големи знания. Питам го ходил ли е на Слънцето. Както сегашните бомби трошат прозорците, така и вашият страх, съмнение, са бомби. Ако се бориш без любов, ще те мачкат. Когато те мачкат, без любов [загиваш]. Онези, които не служат на истината, ще станат храна на малките червейчета. Интересува ме любовта, мъдростта като красота, и истината, която е сложила ред в света. Вие мислите, че познавате Учителя. Видял си някого, то не е познаване. Да познаваш Учителя, то е да любиш, да служиш, да работиш като него. В природата два пъти едно и също нещо не се повтаря. Няма какво сега вие да учите да палите другите. Онзи огън, който е запален във вас, него развивайте. Учител, който не знае да пее, не може да научи другиго да пее. Любовта е неизменна. Любовта не се краде. Всякой човек, който задържа любовта, мъдростта и истината за себе си, е крадец. Ние остаряваме по единствената причина, че искаме да хванем любовта в кафез за себе си. Изворът, който тече, ползува и другите. Има нещо Божествено, което изтича из човешката душа и ангелът дохожда при вас, за да се напие от вас. В пчелите има музика. Певците, идете при здрави кошери и послушайте как пеят вътре в кошера. Не слуша ли пчелите, певец не можа да стане. На райската врата ще ви искат една песен да изпеете. Цялата природа, и тя си има опера. Природата е най-голямата опера. Житеното зърно, и то е една опера. На ума корените са в мозъка, а на стомаха - в симпатичната нервна система. Ако ти не чувствуваш една приятност в пъпа, гърдите и между очите, ти не си прав. Там, дето светлината се намалява, топлината и силата намаляват ли се, има заблуждение. Увеличават ли се, там няма заблуждение. Булката я заблуждават, като я забулват. Човек, за да се ожени, трябва да е в съприкосновение с любовта, мъдростта и истината. Физическия свят не можете да разберете, докато не разберете вашата храносмилателна система. Бръмбарите вдъхновяват царицата, а тя работниците вдъхновява. За красота трябва да започнете с човешките чувства - с топлината. После - правилна мисъл. И най-после - правилни дела. Силата [е храна] на човешката [душа]. Да разгадаваш вселената, се изисква ангелски ум. Цялата библия, това е природата. Светлината на тая природа е дева. В Божествения свят под думата „топлина" се явяват най-меките същества. Не можеш ли да предадеш светлите лъчи на Бога - любовта, мъдростта и истината в природата, вие не сте служители. Ние сме за вложеното у вас. От Божественото нито една капка напразно да не се изгуби. От работата си да си доволен. Като станеш на 120 години, ще започнеш да учиш. Който не разбира, остарява, а който разбира, има и младост [...?]. По-голямо благословение, но и мъчение, от бялата коса няма. В самата тъмнота живее светлината. Тъмнината е почивка. Страданията идат за почивка. Смяна на работата има. Вие изучавате дървото на живота и дървото за познаване на доброто и злото. Най-хубавото ухание имат хората на любовта, мъдростта и истината. Ако на човека ти не си готов да му дадеш свобода, както на себе си, ти нямаш истината. И любовта изисква същите блага и условия както за тебе, така и за другите. Ако вървят синът и дъщерята по Божествения път, благословени и щастливи ще бъдат. Бъдете такива, които ангелите разхождат със своите колички. Човек без дългове и без погрешки спи спокойно. Няма по-хубаво нещо от това да спим, когато сме чисти. Законът дойде чрез пророците, а благодатта е от Бога. Ограничението е от нас, а свободата -от Бога в нас. *** 8.VIII.1943 год., неделя, София. От 21.VII. до днес прекарах отпуската си в София. Ваканцията прекарах в свирене, пение. Понеже бе засушено и земята бе суха, не можах да прекопая градината си, затова я заварих и оставих буренясала. През целите двадесетина дни ядох сливи и круши от нашата градина. Ходих един ден на баня с Игната и неговия другар Сандю, на Панчарево. Друг ден същите ходихме в Кумарица, за да се видя с директорката и да си взема удостоверение от общината за трудова, че не следва да плащам, понеже съм по-възрастен от 45 год. Учителят даде нова мелодия на песента „Божието слънце грее днес". Научих новите песни: прибавката на песента „Аз мога да любя" и песента „Правда". Научих свободно да пея „Угледна мома". Слушах концерт на двамата братя Янкови: цигулка и пиано. С пристигането си в София бе дошел и Петър Камбуров от гр. Казанлък. Той даде един концерт с народни мотиви и от Учителюви песни. На два пъти го водих при г-н Христо Петков, за да му покажем цигулки, които Петър си е харесал. Ходих на екскурзия на Витоша с Учителя, братя и сестри. Ние с Еленка двамата вървяхме към Витоша, а на връщане застигнахме към юзината д-р Жеков, М. Иванов и Паша и заедно си отидохме до Изгрева. Получих назначение за учебната 1943-44 година, че ще бъда командирован в новоосвободените земи в с. Бащица - Прилепско. В едно село на два и половина часа от Прилеп, малко селце с двоеличен учителски персонал, заедно с една госпожица учителка от Севлиевско. Учителят ми каза, че тези, които вършат командировките, постъпват несправедливо, защото мен трябваше да ме назначат в някой град, защото съм музикант и може да ръководя хор, а на моето място да изпратят друг учител. Каза да кажа на Кръстю да отиде да отмени тая заповед и така и стана. От София накупих много фотоматериали, за да работя, като се завърна в частта си. На 7.VIII., събота, Еленка ми направи курабии и сладки. Днес, след двете хубави беседи, се приготовлявах за заминаване. Сбогувах се вечерта с Учителя. Той ми каза: „Да имаш вяра." Пеню Ганев назначен в с. Бащица, Прилепско, 20.VII.1943 год. (документ). До Господин Пеню Бобев Ганев, учител, с. Кумарица, Софийско копие до г-н Околийския учителски инспектор гр. София-II, Главния учител (Директора) с. Кумарица, Софийско, Пунктовия учител кв. Модерно предградие, Софийско Софийска областна училищна инспекция. № 9382 20 юли 1943 год. София Съобщава Ви се, че със заповед № 3249 от 15.VII. т. г. на Министерството на народното просвещение, Вие се премествате от 15.IX.1943 година, с право на пътни и дневни пари, при първоначалното училище в с. Бащица, Прилепско, като Ви се запазва постоянното учителско място в старите предели на страната. Областен училищен инспектор: (подпис). Секретар: (подпис). 9..VIII.1943 год., понеделник, пътуване. Станах в 5 ч. Потеглих. С мен тръгна и Еленка, за да ме съпроводи до гара София. С пристигането ми на гарата и заверка на билета, ни строиха и разчетоха на вагони. Аз се паднах в първия вагон до локомотива. Сбогувах се с Еленка пред гарата и тя си замина. Вместо в 7 ч, влакът потегли към 9 ч., защото чакаха да пристигнат сутринта всички влакове в столицата. В Кралево пристигнахме в 1 ч. и половина след полунощ. Спахме на открито зад гарата до циментовата ограда. 10.VIII.1943 год., вторник. В 7 ч влакът потегли от Кралево за гр. Рашка. Пътувах в купе с немци до Рашка. В 11 ч. бяхме вече в гр. Рашка. 14.VIII.1943 год., събота, Рашка. Днеска и откак си пристигнах след отпуската, всеки ден до обед отивах във ветеринарната лечебница, където помагах на лекаря в преглеждането на заболелите коне. Днес в 3 ч. с камион отидохме в Нови пазар. Занесох на ветеринарния лекар захарин и 1/2 кг. мастика. Пощенският чиновник Никола Георгаевич ми ги плати, 1000 динара, защото лекарят бе по селата. Щом стигнах в Рашка и слязох от камиона, прислугата на лечебницата ми съобщи, че лекарят ме вика в лечебницата. Отидох. Съобщи ми, че веднага трябва да опаковаме багажа, защото полкът се вдига още тая нощ. Опаковахме лечебницата. И още същата нощ ги закарахме на гарата и моя багаж откарахме с една каруца на дружината. Спах на дъски и пазих багажа на гарата. На другия ден в 1 ч. след обед потегли. 15.VIII.1943 год., неделя, гара Рашка. Цял ден прекарах на гара Рашка. Първият ешелон замина в 1 ч след пладне, а ние, натоварени във вагоните, останахме да чакаме за другата сутрина. Днес, понеже бе съборен ден, затова и времето използувах а четене томчето „Младежки събор" от 1925 год., защото от това томче има да си водя бележки за педагогическите мисли на Учителя. Постлах си под каруцата и пренощувах така, завит добре със завивките си на вагона.

Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. Пеню Ганев - учител в с. Сувойница, Сурдулишко (документи). 1. Министерство на Народното просвещение Дирекция на основното образование Отделение за първоначалното и за предучилищното образование № 10567 29.VIII.1941 год. София. До Господина Пеню Ганев Бобев, учител кв. Изгрев 13 гр, София Копие: до Господина Областния училищен инспектор в гр. София Съобщава Ви се, че със заповед на Министерството под № 2176 от 12.VIII. т. г., Вие се премествате за редовен първоначален учител за една година в Сувойница, Сурдулишко, с право на пътни и дневни пари. На местоназначението си трябва да бъдете на 1 септемврий т. г. Началник на отделението: (подпис). (печат). 2. Акт за встъпване в длъжност. Днес, първий септемврий 1941 година с, Сувойница, Сурдулишко, на основание заповедта на Господина Министър Председателя и Министъра на Народното просвещение, под № 2176 от 12.VIII.1941 год. и съгласно предписанието на Министерството на Народното просвещение под № 10567 от 29.VIII.1941 год. Пеню Ганев Бобев встъпи в изпълнение длъжността първоначален учител при народното основно училище с. Сувойница, Сурдулищко. Пеню Ганев Бобев встъпва за втори път на държавна служба без прекъсване. Средищен директор: (подпис: не се чете). Встъпил в длъжност: (подпис: П. Ганев). Присъствували: 1. (подпис: не се чете) 2. 24.ХI.1941 год., неделя. Време облачно, кишавно. Намирам се в с. Сувойница, околия Сурдулишка, в областта на така наречените „Моравски българи". Дошъл съм в това село на 6 септемврий тая година. Целият септемврий, до 7 октомврий прекарахме в стоене. Селото е в подножието на една височина балканиста, западно от върха Стрешер на Власинската планина. Има много овошки: сини сливи, ябълки много видове и круши. Отядохме се на плодове. Населението е сръбско. Ние го имаме за потомци на Моравските българи, а те най-категорично и с омраза се защищават и твърдят, че са прави сърби и че нищо не може да ги задължи да се наричат българи. „Сърби сме си от петите до над главите и сърби ще си останем. Ако някой ви каже, че сме българи или ако сме подали декларация, че сме българи, да знаете, че лъжем. Ние сме си сърби и сърби ще си останем." Хората хранят една скрита завист, защото сме ги поробили през април месец, след като ги разбиха германците. И всички в себе си чакат да се повторят събитията от 1918 година. И че българите временно пак щели да бъдат тук. Въпреки всичката си скрита, па даже и явна омраза, все се намират мъже да ни канят на гости. По характер са весели, гостоприемни. Черпят с що имат. Ракията пият като вода. Яде хляб и пие ракия. И последствията на всичко е - нравствена разпуснатост. Мъже ходят по чужди жени. Девойките си по-пазят, защото нечестната девойка в деня на сватбата бивала подлагана на бой, презрение, ругане. Така че момичетата са запазени, а женените - разпуснати, и мъже, и жени. Училището не обичат. Под предлог, че са гладни, голи и боси, не си изпращат децата на училището. От 164 подлежащи за I отделение идат само около 35 и то идат, защото се боят, че ще ги глобим, ако не идат, и от ден на ден още повече намаляват. Колегите ми са госпожица Мария Кончева, учителка в с. Алтимир, Белослатинско, а родом от гара Левски; Никола Колев Василев от град Троян и Стефан Гюзелев от гр. Севлиево, учител в с. Кътина - Софийско, а аз дойдох от с. Чепинци, Софийско. На 10 ноемврий Кончева получи преместване в гр. Враня. Хляба до известно време ни даваха от фурните на гр. Сурдулица, а после свърши. Търсим да купуваме, хората не дават, който има. Купих 10 кг. жито. И от София Еленка изпрати. Сега съм купил 60 кг. пшеница и ще я смеля. Комисарството ни даде по 15 кг. брашно и ще ни дадат още по 13 кг. На квартира съм у Косара Чедомирова Моцаспева Тисова. Мъжът й е военнопленник в Германия. Има 5 момичета, от които най-малкото е на 5 години, а най-голямата - на 17 години. По големина, от най-малката, имената им са Зорица, Добрила, Круница, Нада и най-голямата, вече 17-годишна, Славка. Имат и мъжко дете на име Предраг, на 3 години. Славка само една година е ходила на училище, а другите не са грамотни. Майката фанатично отказва да ги праща, въпреки че аз поех издръжката за книги и моливи. Славка луда лудее по момците. Не останах и аз незасегнат от закачките й и подаване да се разбере, че е жадна за прегръдки, милувки и целувки. Но що се отнася до пола, тя казва: „Язека сакам чиста да бъда, че после дърво ще ям и срам ще се срамувам," Отначало се показаха скромни, не пипаха мои неща, но снощи забелязах, че ми вземат от картофите, също и от мармалада, който си сварих от сини сливи. От два дни се яви цирей на врата ми. Той е като последствие на силно изживяна и огнено изгаряща ме страст, която се подбуди вследствие закачките на Славка. Аз се поставих между чука и наковалнята - от една страна, че аз си имам умна и добра приятелка в София, и още повече, че не ми подобава като ученик на Великия си Учител, Който ни учи да живеем във физическа и нравствена чистота, а от друга, че в младини аз се отдадох наука да уча, да следвам гимназия, и изоставих любовните си влечения, която и да било. И сега аз, на 44-годишна възраст, и това младо, остроумно, чисто момиче с ясен поглед, чисто лице, остър нос и брада. Пъргава и работлива, весела и засмяна. Тъкмо в разгара на своята буйна младост, що мисли, че всичко, що хвърка, се яде. От по-рано досега спокойно си стоях в стаята, необезпокояван от никого, си свирех и пеех, но от известно време забелязах, че за най-малък повод Славка иде да иска това, онова от мене и по очите се виждаше, че тя гори по мен. Не можах да остана индиферентен вътрешно. Външно се показвах хладнокръвен, но вътрешно неспокоен. Като поток потекоха чувствени течения и ме горяха. По цели нощи полова възбуда. Аз започнах да не мога да свиря и пея. Цял кошмар е да изпадне човек на такъв кръстопът! Гигантска борба се разви - дали да, или не. Със съзнание казвам не, а сърцето си противопоставя и аз заприличах на безсилен лодкар, да се боря с морските вълни, подбуждани от силния морски вятър. Отидох на общината. Един от писарите ми забеляза, че съм много отслабнал. Приличал съм на мъченик. Един от колегите ми забеляза, че съм усърнал. А всичкото това сам си знаех на що се дължи. Упрекнах Славка, че тя ме изгори, а тя се смее и ми каза: „Какъв си мъж ти, като не можеш да се владееш." И със смях и кикотене ме задява за това, онова. Започнах да страня, да я избягвам, и още повече сега - като съм с този цирей на врата. Сън: Тая сутрин станах в 2 ч след полунощ. Писах нещо от прочетеното по наряд и после започнах да преписвам резюметата, които Еленка ми е изпратила от слушаното слово от Учителя. Богато е Словото и райски живеят тези, които денонощно го четат и се хранят с него. До 5 ч писах. Доспа ми се. Очаквах да дойдат хора да ме викат да отидем в с. Ново село, за да си купя картофи. Легнах и съм заспал. Ето, в един град съм. Ще потегля някъде. Сутрин рано съм измежду високи градски къщи. Игнат Которов ми извика от едно здание из прозореца и аз високо му се обадих. Със силното си викане събудих хората граждани, още спящи. Върнах се из една нагорня улица, тясна. Влизам в едно здание. Заварвам германски войници. Те ми дадоха една трилинейна пушка - руска пушка. Дойде да ме кани сестра Емилия Русева, да [съм я] водел за някое село, уж обещах, а пък не ми се ходеше. Излязох из едни врата и [в] разни стаи влизах, излизах. Докато в една заварих брат Епитропов, че сам си рисува портрета на Учител. Или нашия Учител, но е той. И ми говори, че Учителите гледай каква аура имат - свети около главата им и цялото тяло, даже и около кръста и поповите органи, защото Учителят живее в чистота. Ето на стената на стаята образа на един стар човек с голяма бяла брада. С една извънредно голяма брадавица на десния връх на брадата. Но брадавицата се свива и разпуща като сополя на паяка и е куха, а вътре се вмещава един рог. Отстрани на тоя портрет стои един бухал, т. е. една кукумявка. Този старец излезе не портрет, а истински, жив образ, и каза, че иска да си купи кукумявката. Купи я за нещо и после се оказа, че тая кукумявка била съдба. И тя дойде и кацна на гърдите на стареца и той се прекръсти и тя, кукмявката, като сокол си тури човката на челото, на гърдите и на двете му рамена. Един вид с човка го прекръсти. После лапна му брадавицата и изпод нея се показа голям зъб като рог на дива свиня. Тъкмо излязох, защото почукаха жени да ме търсят, да ги водя за някое село, аз се чудя дали да ги водя, защото не съм добре - и на вратата се почука и се събудих. * Дойде да ме вика да отиваме за Ново село за картофи. Отказах да замина, защото циреят ме много боли и съм като в треска хвърлен. Дадох на човек 200 лева да капарира картофите и 1/2 кг, вълна да ми вземе за преплитане на чорапи. Вънка почва да вали. 26.XI.1941 год., вторник. Време облачно, кално. Следобед къде 5 ч. дойдоха да ме извикат, пратен човек от общината, със заповед веднага да се явя в общината. В общината заварих всички българи, служащи в общината. Уведомиха ни кметът Милан Мавров и Петър Тинев, секретар. Научили си от г-жа Божанка Танева, хазяйка на кмета, че тая вечер се готвело от сръбски контри да нападнат селото и да изколят всички българи. Изпратиха служащи до Иелашница и с. Гоиновци да повикат учителите и стражаря. Уведомиха и войската и околийското в гр. Сурдулица. Вечерта се събрахме в общината. Дойде и войска и полицаи. От арестуваните и задържани се установи, че действително се е готвело нападение в селото. Цяла нощ прекарахме в безсъница, в разговори, даже и песни и свирене тихо. От полицейското дознание пострадал Вою Томов от с. Сувойница, защото бил замесен в заговора. 27.ХI.1941 год., сряда. Учихме през деня, а следобед аз отидох в гр. Сурдулица, за да превържат цирея, който излезе на врата ми. Върнах се късно и на връщане се отбих в общината. Секретар-бирникът Тинев и Никола Колев Василев се разговаряха. Пошегувахме се и аз се сбогувах с „лека нощ". На двора срещнах Стоян Милошев, носеше вечеря на общинарите. 28.ХI.1941 год., четвъртък. Като отидох на училище, научих се, че нощес пак дохождала войска около управителя и коменданта на гр. Сурдулица, арестували учителя Никола Колев Василев, разследвали го, към 1 ч. след полунощ извикали учителя-директор Стефан Гюзелев, и него разследвали какво знае за Никола Василев. Още през нощта откарали Василев в Сурдулица. Тия дни всеки ден аз ходих в гр, Сурдулица, за да ми изстискат и превързват цирея. 7.ХII.1941 год., неделя. Станах в 5 ч. Ясно време. Земята скована, всичко замръзнало. Слана побелила земята и дърветата навън. Прочетох и си извадих бележки от две изпратени от Еленка резюмета от лекции, говорени от Учителя на 26. и 20. ноемврий т. г. В 8 ч. ги занесох на Гюзелев, и той да ги прочете и препрати за Цанка Екимова. В 9 ч. написах малките букви на българската азбука и ги предадох на Славка, госпожицата 16-годишна, моя хазяйка, да се упражнява да ги пише днеска, като неделен ден. В 10 ч. потеглихме с Гюзелев за гр. Сурдулица, за да си вземем заплатата. В Сурдулица се подстригахме. Получихме си заплатите и в 12 ч. потеглихме за с. Длугойница. Отидохме на гости у един турчин, Юнер, а после у Душан Попов. По тъмно си дойдохме. На връщане се отбихме малко у кмета, за да видим какви мерки е взел спрямо днес забелязания човек на пътераздела на шосето за Сувойница и с. Длугойница, че е забелязано едно около 30-годишно лице, което е давало знак към гората и е отпътувало към с. Масурица. Комитаджийска работа. Легнах си в 8 и половина, без да си паля печката. 8.ХI.1941 год., понеделник. Събудил съм се в 12 ч. Лежах буден, като правих разни вдишки, до 2 ч. Станах и запалих печката си. В 3 ч. започнах да чета наряда си. * Така всеки ден в училище, в квартирата в свирни, песни, четене, закачки на момичетата, вечер рядко канен да свиря на хазяите, се събираха махленски девойки и момци, свирех, за да играят младежите, прекарах до коледната ваканция на 28 декември 1941 год. Отидох си за коледната ваканция в София, отслабнал, отпаднал, разнебитен от факта, че аз допуснах в сърцето си чувство по моето хазяйче, което не пропущаше момент от сутрин до вечер, когато се намирах в квартирата си, да ми хвърля закачки, задевки и примамливи погледи, за да ме има на свое разположение. Всичко това се четеше в лицето ми и който ме погледнеше от братството, се чудеше, че съм отслабнал толкова. Още докато бях в Сувойница, се появи и цирей на брадата ми и с него си отидох в София и трябваше многократно да му правя млечни компреси. Имах и силна кашлица през цялата двумесечна ваканция поради тежката и много студена зима. В училището, след отпътуването на колегата ни Никола Колев Кожухаров, целия декемврий месец до обед учех моите ученици, I и II отделение, а следобед пък - неговите, та и това от друга страна ме измъчваше много. След коледната ваканция Василев, освободен от арест и надзор, от гр. Враня се завърна в Сувойница. И Великденската ваканция прекарах в София. Дойде нареждане лятната ваканция учителите да си разделят по споразумение помежду си. Понеже по подадено заявление, с което исках да ме отменят за бъдещата учебна година - 1942/43, то излезе заповед, че ме отменяват и аз пуснах колегите да си отидат първа смяна, а аз останах през втората да си отида, за да мога с багажа си да си отида, за да се не връщам вече. С колегите от гр. Сурдулица направихме една екскурзия до гр. Охрид. Посетихме гр. Скопие от 3 юний до 10 юний 1941 год. Стояхме 3 дни и в Битоля. Присъствувахме на юнашкия събор. В Битоля гостувах на Григор Чамов, работещ в тютюневите складове. В Охрид гостувах на Никола Вълков, с когото се запознах през Великденската ваканция, пътувайки от София за Владишки хан, а Колев със своите баджанаци и балдъза и деца бяха ходили в гр. Пловдив на панаир. Полюбувахме се на Охридските красоти. Къпахме се в езерото и на втория ден вечерта от 10 ч. до 3 ч. след полунощ с една военна камионетка и офицери, които пътуваха за Битоля. При Ресен, близо до Преспанското езеро, се свърши бензинът на камионетката, та трябваше 3 часа да чакаме, докато пеша се върне шофьорът да докара с друг камион бензин от Ресен. На връщане останах 2 дни в Скопие. Гостувах на Ганчо Генчев, помощник-военен комендант на гр. Скопие. Разгледах народния и етнографически музей на Скопие. Завърнах се на 12 юний в Сувойница. Хазяйката, особено Славка, не може да ми се нарадва, че жив и здрав съм се върнал. Те си били помислили, че съм щял да ги напусна. След Великдена си донесох фотографическия апарат, та фотографирах народа, мъже и жени, за легитимации и вечер заедно с момичетата на хазяйката ги промивахме, като те идеха да ме раздумват, за да не ми се спи. Почти всяка вечер прекарвах до 12 ч. през нощта в работа. Понеже дене учех и се изморявах, ако не дойдеха момичетата, то аз заспивах, както промивах стъклата. Славка, Надя ми донасяха вечер вода за изкисване на стъклата. Тръгна ли за Сурдулица, те ми поръчваха да им взема бонбони. Така прекарах цялото лято, като през жетва бях ангажиран по реквизицията да броим снопите, да определяме средното производство и пр. С реквизиционната комисия - хора, определени от самото село, заедно с тамошния свещеник, всеки ден бяхме по нивята. На 23 август 1942 год. си потеглих за София. На 26.VIII.1942 год. си купих велосипед, марка „Майстер", за 4500 лева. Тези пари бях спечелил от фотографията. Започнах учебната година в с. Чепинци, Софийско, с I отделение. Всяка сутрин с колелото пътувах за Чепинци и обратно за София. На 10 ноемврий 1942 год. се преместих в с. Кумарица, Софийско. Там започнах да уча II отделение. Пеню Ганев се премества учител в с. Чепинци, Софийско, от 3.VIII.1942 год. до 9.ХI.1942 год. (документи) 1. Софийска областна училищна инспекция № 8746 3 август 1942 г. София. До Госпoдин ПЕНЮ ГАНЕВ БОБЕВ, учител в с. Сувойница, Вранско (копие до г. Околийския учил. инспектор гр. София - II, Главния учител (Директора) с. Чепинци, Софийско, и Пунктовия учител в с. Чепинци, Софийско Съобщава Ви се, че със заповед № 2082 от 8 юний т. г. на Министерството на народното просвещение Вие се възвръщате от 15.1Х.1942 година, с право на пътни и дневни пари, на постоянното си местослужене при първоначалното училище в с. Чепинци, Софийско. Областен училищен инспектор: (подпис: Ив. Аракчиев). Секретар: (подпис: А. Ангелов) (печат). 2. Акт за встъпване в длъжност Днес, петнадесети септември 1942 година, на основание заповед № 2082 от 8 юний 1942 год. на Министерството на народното просвещение и предписание № 8746 от 3 август т. г, на Софийската областна уч. инспекция, Пеню Ганев Бобев встъпва в длъжност учител при първоначалното училище в с. Чепинци, Софийска околия. Пеню Ганев Бобев встъпва в длъжност за втори път на държавна служба без прекъсване. с. Чепинци, 15. септемврий 1942 год. Средищен директор: (подпис: Б. Соколов). Встъпил в длъжност: (подпис: П. Ганев). Присъствували: (подпис) (подпис). 3. Сувойнишко средищно народно основно училище в с. Сувойница, околия Сурдулишка. Удостоверение. № 60 Издава се настоящото на Пеню Ганев Бобев, учител при Сувойнишкото основно народно училище в с. Сувоиница, околия Сурдулишка, в удостоверение на това, че той учителствува в първоначалното училище в с. Сувойница от първи септемврии 1941 година до четиринадесети септемврии 1942 год. без прекъсване, една година и четиринадесет дни. Това удостеверение му се издава въз основа на писменото му заявление вх. № 72, за да му послужи за искане трето повишение за прослужено време. с. Сувойница 12.VI.1942 год. Средищен директор: (подпис). (печат). 17.III.1943 год., Кумарица. Училищният инспектор ме ревизира и него ден ми дойде телеграма, с която се викам да се явя в 7-и пехотен полк - гр. Шумен, на 18.III.1943 год. Потеглих за гр. Шумен и вечерта в 7 ч слязох на гарата. Нощувах в хотел „Велика България". Тук ми откраднаха сапуна за миене. * Софийска околия, Кумаришко селско общинско управление № 864. 18 март 1943 г. с. Кумарица. Уверение. Кумаришко селско общинско управление уверява, че ветеран подофицер Пеню Ганев Бобев, на 45-годишна възраст от с. Кумарица, околия Софийска, съгласно повиквателната заповед № 1 от 18.III.1943 г. на началника на 6-то военно окръжие, той трябва да се яви веднага, 1943 г., в казармата на VII полк гр. Шумен. Срещу представяне на настоящото в ж. п. гара София, той има право да получи билет за безплатно пътуване в III класа до ж. п. гара Шумен. Настоящото уверение, издадено в 2 еднообразни екземпляра, е валидно 1 месец от датата на издаването му. Единият екземпляр от него се задържа в отправната гара или дунавско пристанище, а вторият екземпляр остава у младежа за проверка при пътуването. (печат) Кмет: (подпис). Секретар (подпис). На 19.III.1943 год. ме облякоха във военна униформа. Явих се при сестра Гергина. Тя ме заведе при братята и сестрите в Шумен. Всички се зарадваха, че за празника на пролетта - за 21 март, деня на пролетното равноденствие. Радваха се и казаха, че специална молитва са правили до Небето да им изпрати за 21 март човек от София. 21.III.1943 год., неделя. Станах рано. Извършихме наряда у сестра Йорданка. Присъствуваха повече от 20 души братя и сестри. От днес, 21 март, до 11 април, с изключение на 4 ^ 5 вечери, всяка вечер се събирахме, за да проучаваме братски песни, които тукашните братя и сестри не знаеха. Научихме „Слънчев лъч", „Там далеч", „И скачам аз", „Духай, ветре" и още много. 11.IV.1943 год. Потеглихме полкът за Сърбия. Мен ме изпратиха с бързия влак, за да получа серум тетанус, за конете. На гара Попово стигнах и задминах влака на полка. На 12.IV.1943 бях в София, взех серум тетанус и фотографските материали и вечерта а 11 ч. отидох на гара Надежда да чакам влака, с който пътува 64 полк. Сутринта чаках до 6 1/2 ч. на 13.IV.1943 г. 13.IV.1943 год. Пътувахме с влака и замръкнахме къде Ниш. Пътувахме през нощта и на 14 април осъмнахме на гара Лапово. От Лапово напуснахме Белградската линия и потеглихме за Кралево. Минахме през Крагуевац. Войниците започнаха да продават кутия цигари от 20 броя за 60 динара. На 14 април 1943 год. спахме в гр. Кралево, в казармите. 15.IV.1943 г., четвъртък. Сутринта войската замина с теснолинеен влак за град Чачак, а каруците заедно с конете отпътуваха с празни каруци за Чачак. На 15 април 1943 год. бяхме по обед в град Чачак. Разположен в обширна равнина, отвред далечко с планини. Богат край с интелигентни граждани. Казармите извън града са великолепни. От 15 април до 9 май прекарахме в Чачак. Аз работих с фотографията усилено и взех 10500 динара и 2000 лв. български левове. Чачак само няма добра вода за пиене. 9.V.1943 год., Чачак. Днеска в 6 ч. следобед потеглихме от Чачак за гр. Рашка. Пътувахме с влака. От гр. Кралево разтоварихме от теснолинейния в широколинейния влак и на 10 май сутринта, по изгрев слънце, пристигнахме в гр. Рашка. Много тунели има от Кралево до Рашка по река Ибър. 10.V.1943 год., понеделник. Разтоварихме се на гарата и до вечерта се настанихме из града на квартири. Този ден 2 - 3 пъти ме предупредиха да се стягам, за да отида с 3-та рота в гр. Нови пазар и село Дуга лъка. Но най-после предупредили да замине фелдфебелът. 12.V.1943 год., сряда. Днескашния ден напуснахме първата квартира като неудобна, на главната улица, и се установихме в друга, с многолюдни квартиранти. Вчера и днес вали дъжд. Тази вечер пях и в щабната рота, и при артелчика на полка, 13.V.1943 год., четвъртък. От сън станах в 4 и половина. Времето - с променливи на юг облаци, понеже нощес валя дъжд. Прочетох беседата из томчето „Дали може", „Лемуил". Важни мисли от тая беседа са процитираните думи от Притчите на цар Соломона: „Не давай силата си на жените, нито пътищата си на погубителките на царете." „Угнетените у човека са неговите добри мисли и желания и чувства." Отвън човек представлява физическия свят, а отвътре - Божествения. Никой не може да направи твоя свят по-добър или по-лош, отколкото ти сам си го направил. Който очаква щастието му да дойде отвън, той скоро се разочарова. Твоето щастие е в самия тебе, не го очаквай отвън. Добродетелната жена е много по-ценна от скъпоценните камъни. Под „добродетелна жена" се разбира доброто човешко сърце. Казано е в Писанието: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам плътско. Който придобива такова сърце, е по-скъп от многоценни камъни." „Срещнете ли човек, който ви казва, че може по лек начин да се живее, не се возете на неговата кола. Дава ли много обещания, не го вярвайте." „Красотата е лъстива и суетна е хубостта." „Жената, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена." „Не е достатъчно човек само да се моли, но работа се иска от него." Молитва. Истинската молитва има отношение към дишането и пречистването на кръвта. Защо трябва да се моля? - За да пречистя кръвта, мислите и желанията си. Ако човек не се моли доброволно, Провидението насила го заставя да се моли. Ще му прати някоя болест, ще го постави в лишения и тогава насила ще се моли. Болният ще вика лекар и ще се моли да му помогне да оздравее. Сиромахът, който е в лишения, ще търси банкери, да иска пари назаем, и пак ще се моли. Каже ли някой, че не иска да се моли на Господа, сам ще си избере на кого да се моли. Да се молиш, това е необходим закон. Човек трябва да се моли! Да се молиш на Бога, това е все едно да дишаш чист въздух. Всяка молитва вън от Бога е слизане на човешката душа все по-надолу. 14.V.1943 год., петък, Рашка - Сърбия Станах в 4 1/2, Небе съвсем ясно. Наоколо балканите свежи, чисти. Чува се оркестър от птичи песни. Прочетох от томчето „Дали може" беседата „И рече баща му". Завърших я с плач. Че дълбоко спим, българите, и не можем да оценим какво нещо е Учителят за България и за всеки буден човек отделно. Правихме станок за промивка на конете. Прах се. Вечерта ходих към реката на разходка. Слушах омайната песен на славеите. Лягам си в 11 ч., след като написах писма за учениците от II отделение в с. Кумарица, на Гиргина Жекова - гр. Шумен и на Еленка - София. 15.V.1943 год., събота, Рашка. Днес времето бе хубаво, слънчево следобед. По случай рождения ден на Н. В. Царя и имаше парад, но аз не ходих. Излязох на пазаря. Гръстено [?] семе се продава по 400 динара килограма, 50 динара - картофите. Изобщо, всичко - на неимоверно висока цена. Следобед правих снимки на деца с фон гр. Рашка и на войници при западните височини. До обед свирих. 16.V.1943 год., неделя, Рашка. Станах в 4 1/2 ч. Прочетох беседата „Все що е писано". Премивахме коне. Следобед ходих на мач между германци и българи, фотографирах своите съседи. На моста на реката - някои деца с момиченцето Нега, дъщеря на уч. инспектор. След това към 5 ч свирих на войниците от дружината. Днес ми се съобщи, че заедно с войника ще отида пеша от гара Рашка до гара Кралево - около 90 км. и да фотографирам всички мостове и тунели и др. важни обекти. Тази вечер заваля силен дъжд с гръмотевици и после продължи, докато си легна, до 11 ч. и все усилено валеше. Получих писмо от Еленка, от директорката и други колежки и от 2 ученика от с. Кумарица. 17.V.1943 год.. понеделник, Рашка. Станах в 4 ч., обезпокоен от задачата, която ми се възложи от началството ми - именно, да направя снимки на всички мостове и тунели между гарите Рашка и Кралево. Дъждът е престанал да вали. Небето покрито с движещи се облаци от север на юг. Прочетох из томчето беседите на Учителя „Все що е писано" беседата „Всичко ми е предадено ". 27.V.1943 г., Нови пазар. Станах в 4 ч сутринта. Понеже от три-четири дни бях уведомен, че ще трябва да отида при III рота в гр. Нови пазар, за да мога да обхождам и конете на II рота, която е в с. Длуга поляна - близо до Албанската граница. Та приготвих си багажа и в 7 ч потеглих с камиона. След 25 до 30 минути най-много пътуване из хубава долина по течението на река Новопазарска и Рашка, се озовахме в гр. Нови пазар. Хубави гледки най-разнообразни от разцъфтели ливади и акациеви дървета, камионът се плъзгаше по гладкото шосе и не друсаше, понеже бе натоварен с 2500 кг. брашно и десетина войници за охрана заедно с дружинния командир на I дружина - майор Константинов. Командирът заминал за с. Дулга поляна и Есеница - в Италианско. Аз си измих стаята с помощта на войници от III рота, дадени ми от фелдфебела Никола Кръстев. Нови пазар е по-добър град от гр. Рашка. Разположен по долината на реката, минаваща през сред града. Квартирата ми е удобна и приятна за живеене, с изключение на това, че е на първия етаж и са много дебели зидовете и малко влага се чувствува. 27.V.1943 год., четвъртък, гр. Нови пазар. Днеска цял ден вали дъжд. Деня прекарах в малко четене, свирене и разговор с войници, ротния фелдфебел Никола Кръстев и др. След вечеря послушах малко радио и реших да изляза над казармите да подишам чист въздух. Тъкмо излязох и потеглих нагоре, чух глас отдалеч, който вика, но кому, не разбрах. Понеже бях се отправил към една сграда извън казармения район, часовият ми каза, че там е забранено да се ходи. Повърнах се назад, на малко северно, обаче чух часовия да ми казва, че подпоручик Георгиев ме викал да отида при него. Отправих се вървешката, като чувам вика му, но не разбирам какво вика. Часовият ме предупреди, че подпоручикът извикал тичешката да отида при него. Аз не се затекох, като мислех, че ме вика на разходка и на приказка. Ето, той долетя запъхтян и разсърден и ме запита защо не тичам, като ми дал заповед. Казах му, че не знаех в какво се състои работата и затова не се завтекох. Той ми се закани, че ще ме тури в затвора и заповяда да отида да се явя при поручика - ротен на III рота. Явих се и доложих на поручика. Той се засмя и ме покани да седна. Заговорихме на тема върху Преславския край - за града, за населението на Преславска околия и пр. Дойде и подпоручик Георгиев, все разсърден и строг, и започна да ме упреква за това, че не съм станал мирно, като е влязъл. Казах му, че при присъствието на поручика аз не съм длъжен да му отдавам чест на влизане. Упрекна ме, че съм бил дебелоглав, некултурен, че още с дохождането си вчера съм му направил впечатление на особен, разпуснат човек и пр. и че щял да пише на по-висшето началство да издадат заповед да ме турят в строя, та да се науча на войнишки строй. Аз му отговорих, че ако е за бягане, аз мога да се надбягвам с него, макар че съм 46-годишен, и че мога да бъда и като млад войник, но че това го правя от човещина, още повече, че съм участник в Европейската война, имам 19-годишна служба като учител и че службата ми е фелдшерска, а не строева, но ако той иска и настоява на своето, то аз мога да бъда и добър войник. И накрай го замолих да ми прости за предизвикания скандал. Той заканително ми каза, че „Ще ти простя аз тебе, ама ще видим." Ето, казвам си, човек най-невинно и никога не бих си предположил, че мога да се скарам с хора, защото съвестно се стремя да постъпвам, но духовете такива капани устройват на човека. След излизането му се разговаряхме с поручика до 9 ч. След това отидох при фелдфебела Никола Кръстев и слушах по радиото концерта на Джорджо Чомпи пред микрофона пред радио София. Лягам си към 11 ч. Днес изпратих 3500 лева по санитарния подофицер Цвятко Киров, който заминава за София, за да се язви на изпит по медицина - студент. Сумата е за Атанас Кочаров и Дацов, София. Изпратих и писмо до Еленка и Атанас по подофицера. 14.VI.1943 г., понеделник, Нови пазар. Всичкото си пребивание в Нови пазар прекарах в четене, свирене и фотографиране. От фотографията досега приходът ми възлезе на около 26000 динара. Два пъти напоследък ходих до Дуга поляна, на италианската граница, за да нагледам конете на II рота. Интересни са сръбските селища. Село в тоя край няма, а само накацали и разпръснати по разни височини къщи. Една от друга някъде и по на километри даже. Обществен живот в тези хора тук няма, живеят си поотделно, пасе си добитъка и на волна свобода живее. Днеска ми съобщиха по телефона, че на 17 юний трябва да бъда в град Кралево на 20-дневен опреснителен курс, който ще се състои при дивизията, за ветеринарен фелдшер и за подкован. Макар че имах с фотографията много работа, веднага се залових да изпълня поръчките и да си събирам багажа, та на 16.VI. т. г. да замина с каруцарите за гр. Рашка, където е щабът на 64 пехотен полк, към който аз се числя. 15.VI.1943 г., вторник, гр. Рашка. Станах в Нови пазар още в 4 ч. До 7 ч успях да си приготвя багажа. Каруцарят дойде. Натоварих и потеглих. 16.VI.1943 г., сряда, Кралево. Рожденият ден на престолонаследника Негово Царско Величие Симеон, цар Търновски. Спах при подофицера Димо при I дружина, свързочния взвод. Тази сутрин ходих да правя снимки из Рашка и направих снимки общ изглед на гр. Рашка, наблюдаван от изток. Деня прекарах в четене, свирене и почиване. Вечерта в 5 без 10 минути влакът ни понесе за Кралево. В 7 ч влакът спря над земеделското училище; понеже пътят за гарата не бе свободен и ние набързо смъкнахме багажа и слязохме аз, един ветеринарен подофицер и подкован от артилерията от гр. Берковица. 17.VI.1943 г., четвъртък, Кралево. Нощес спах при десети ескадрон в помещение на земеделското училище в гр. Кралево. Учебните ни занятия ще се водят в града в казармите на 5-ий артилерийски полк. Явихме се само трима ветеринарни подофицери и трима подковачи. Докторът ни каза, че днеска няма да започнем занятията, защото се надяваше да пристигнат и други. Приготвихме си стая, измихме, почистихме, ходихме в 5-ий артилерийски полк за талаш за сламениците. 18.VI.1943 г., петък, Кралево. След получаването на хляба и закуска отидохме на занятия. Лекарят ни каза, че „Зор няма да си даваме. Починете си тия дни. Ние ще ви дадем някои практични наставления, при разни случаи как да постъпвате." Каза ни да разгледаме града, но покрай дивизията да не отиваме, защото ще ни арестуват по нямане на свободен билет за из града. Ходих из пазаря. Едва успях да се уредя да си взема 2 килограма череши. Щом се зададе кола с череши, веднага се блокира от гражданството и само полицаите сръбски турят малко ред, за да може всеки да си купи. Следобед свирих, лежах. 19.VI.1943n, събота. Сънувах, че нещо пътуване ни предстоеше с автомобил. Нещо разговаряхме със Славчо Печеников и други наши братя и сестри. Снощи и нощес започна да вали. На стъмяване войниците хванаха един сърбин, който се е канел да постави бомба под релсите на линията, и го докараха в караулното помещение. 20.VI.1943 г., неделя. Нощес, още от 1 ч. среднощ забръмчаха автомобили, които, на брой 13, откараха войниците от ловната рота и ескадрона на акция по селата, за да хванат показани сърби от тоя сърбин, когото хвана един войник миналата вечер, поставяйки бомба под релсите на линията, за да я бомбардира. До обед, след закуска, разговарях с поручик Бюрков, после си купих от 2 момичета 1/2 кг. круши петровки, по 100 динара килограма, и 2 кг. Картофи по 60 динара килото. След това се прах, бръснах, сменях бялата яка на куртката си. Следобед ходих в града, за да занеса картичките, които правих в Рашка. Разходих се из града. Ходих до Аеродрум, инспекторството, 24-та операционна болница. Тая вечер войниците, завръщайки се от акция, докараха 25 сърбина и 5 души убили. Намерили у тях скрито оръжие и патрони. Свирих, пях до късно и си легнах. На запад се святка за дъжд. 21.VI.1943 год., понеделник, Кралево. Станах в зори. Ясно небе. Птичките пеят. Измих се и започнах да чета от книгата „Учителят за възпитанието" от брат Боев. След изгряването на слънцето забръмчаха автомобили. Дойдоха един камион, натоварен с германски войници. Пред него вървеше лека кола с 4 - 5 офицери германски. Западно от земеделското училище има горичка, на края на която има изкопани дълбоки трапове, гробници за погребване на сърби шумкаджии, които германците разстрелват. Автомобилите отидоха там. След малко дойдоха 2 камиона, с черни брезенти покрити. Снеха от тях 16 души шумци, сред които имаше и една жена. Българските войници се завтекоха, за да се приближат да гледат как се разстрелват сърбите. Дойдоха с файтон и български офицери, 4 души, и други с кон и мотоциклет. Аз не пожелах да гледам, а останах на стълбите в зданието, в което квартирувахме. След малко се чу зловещата команда на офицера, командуващ залпа, и се чу силният трясък на залпа. След това, поотделно - пушечни изстрели. Офицерът сам ходел и с парабел на всеки поотделно в главата стрелял. След малко и втори залп се чу и женски писък процепи кънтежа на местността. Жената с първия залп не била улучена, та повторно залпово я дозастреляха. Сърцето ми се разтресе от това, що видях и чух. Слънцето пече, жабите крякат в околните гьолове, птичките пеят, а тука картина - смърт на шумкаджии. Сега е съдба на века. Всякой, който е дръзнал в ума си да подхранва мисълта, че трябва да убива, съдбата го изкарва, за да опита, да види как се застрелват хора - на себе си. До обед ходихме в казармите на 5-и артилерийски полк, за да слушаме лекции по ветеринарния си курс. Говори се за лекуване на рани и набавяне медикаменти и подковъчни материали. Счетоводната служба и книгите, които водят ветеринарните фелдшери и лекари. Оправдание за лекарствата и пр. Следобед отидохме в едно кино, за да гледаме как се унищожават танкове. Вечерта свирих и пях до късно, слушан от подофицерите, и то все братски песни. 22.VI.1943 год., вторник, Кралево. Станах рано. Небето ясно. След закуската отидохме на занятие в града. Днеска е двегодишнината от обявяване война Германия на Русия и германците празнуват и предвид това дюкяните днес са затворени. Няколко пъти ходих до фотографчиите, за да взема снимките, но бяха затворили. След вечерята видях 23 сърбина, които се завръщаха от копането гробници за хванати шумкари и заподозрени сърби в комунизъм и изказани от хванати по-рано. Мъчно ми стана, че утре, може би, пак ще бъда зрител на разстрелването на сърбите. Един от военната музика дойде и посвири с мойта цигулка. 23.VI.1943 год., сряда, Кралево. Нощес цяла нощ почти не можах да заспя. Тежко ми бе, че тая заран ще застрелят сърбите. Молих се за тях. На едно унасяне в сън сънувах, че целувам една млада, красива, около 17-годишна девойка, сръбкиня, в тяхната къща. Тая сутрин, след очакване да стане разстрелването на сърбите и моята мисъл да ги помилват и да им отменят смъртното наказание и като прочетох беседата от Учителя „Все, що е писано" - „Тези са дни на съдба, за да се изпълни все, що е писано", мина ми Учителювата мисъл през ума, че ако гарантираш за живота на дадени хора, то Небето ще ги пусне, но тебе ще хване, ти да платиш за техните престъпления. Дойде ми на ума за оня светия, дето се молил беднякът да стане богат и после, след чуването молбата му, беднякът забогатява и опропастява живота си в пиянство и развален живот, също и живота на децата и жена си, та Господ поставя светията да бъде набит немилостиво от тоя богаташ, бившия бедняк, та светията се намира в чудо. И Господ му казва, че това е затова, защото светията ходатайствувал пред Бога и с това беднякът се опропастява като човек и душа. Сега е съдба на света и секирата лежи при стеблото на дървото и всяко дърво, което не дава плод, се отсича и в огъня се хвърля. Хората трябва да се научат да служат на Бога, а служат ли на убийствата, сега убийства ще получат, а аз не трябва да се меся в работите на съдбата, защото чисти хора не могат да пострадат и косъм не може да падне от главата на човека без волята на Отца. Екзекуцията не се състоя, според както се пусна дума снощи. 24.VI.1943 год., четвъртък, Кралево. Денят премина в посещаване на курса. На обед отидох при караулното помещение и видях, че затворниците дали от донесените от жените им череши и круши на войниците. Пееха песни с войниците. Вечерта, след залез слънце, войниците се толкова довериха на сърбите, че бяха изкарали един за вода, без да го съпроводи въоръжен. Подпоручикът им се скара, че ще го отърват, а войникът часовой отвърна, че не ще избяга сърбинът. Влезе сърбинът и остави шишетата с вода и излезе по нужда. Часовоят го съпровожда с празна пушка. Сърбинът използува зазяпването на войника с другите войници и избяга. Няколкото вистрела по него не го улучиха от трима стрелящи войника. Стана после голяма тревога, коментарии и що ли не, но затворникът сърбин избяга. Той бе хванат в момент, когато щял да поставя бомба на железопътната линия под релсите. След повече от час заминаха войници да блокират местността, но бе късно. Войникът, който го отпусна, бе арестуван и бит от ескадрения командир. 25.VI.1943 год., петък, Кралево. Тая заран станах рано. Четох от „Учителят за възпитанието". След закуска ходих при фотографа, за да видя работи ли снимките. До обед учихме за очни болести. Следобед бяхме свободни от занятие. Снощи войниците отишли в дома на избягалия сърбин и изкарали жената му на края на селото и я застреляли с 2 куршума. Днеска се явява кметският наместник на селото и съобщава, че застреляната жена проявявала признаци, че е жива. Следобед ходих при фотографа, за да поръчам снимки и ходих при часовникаря в града, с когото вчера направих замяна и си дадох часовника „Сима", вече 26 години употребяван, а вземам пак стар часовник, „Омега", и 12 000 динара горница, та отидох на сверяване, за да видя вярно ли върви. Оказа се, че нито минута не е назад. Вечерта след храна свирих и пях пред войниците до 10 ч вечерта. Пях братски песни и две народни. 26.VI.1943 год., събота, гр. Кралево. Тая заран станах в зори. Припомням си, че нощес бях насън с Еленка. Времето тихо, ясно небе и прохладен въздух. Четох нещо от „Учителя за възпитанието". След закуска отидох на занятия в 5-ий артилерийски полк. Следобед бяхме свободни от занятия. Към 2 - 3 ч. удари дъжд с вятър и гръмотевици. Ходих към 6 ч. и взех от фотографа поръчките - фотографски картички, и ги раздадох на ескадрона, които се гласят да заминават за Чачак. 27.VI.1943 год., неделя. Станах в зори. Времето ясно, приятно, прохладно от снощния въздух. Ескадронът замина за Чачак. Четох от книгата „Учителят за възпитанието". Свирих си Паневритмията. След закуска направих няколко снимки. Спах малко преди обед. Следобед ходих да разнасям снимки из другите части на града. Слушах разговор на ветеринарен лекар с ветеринарен подофицер за жени сърбойки, на които те гостуват. Времето следобед е все облачно. Оставих един филм да се проявява. Вечерта пях до 10 1/2 ч братски песни. 28.VI.1943 год., понеделник. Станах преди изгрев. Времето е добро, с прошарена облачност. Дойдоха германци, които ще застрелят хванати шумкаджии. Докараха три автомобила, покрити с черни чергила, пълни със сърби за застрелване. Първият пукот на залпа се даде. След това - 10 поотделни, с които се застрелват в главата недоумрелите. Застрелвали по 10 души. Последваха три залпа и четвърти. По десет души на четири пъти: застреляха 40 души, от които 3 жени, едната - младо момиче, което по-рано било хванато като комунистка и германците я освободили, но пак я заловили при някакъв си радиопредавател и сега я застреляха. До обед имахме занятия за заразни болести. Следобед стоях в квартирата си в земледелското училище, четох, свирих, писах писмо на батя Бобя и го изпратих по водичанин, който си отива в отпуск. На гарата намерих човек, отиваше на Изгрева, и изпратих на Еленка една картичка от курсистите заедно с лекаря. 29.VI.1943 год., вторник. Тъкмо бях заспал снощи, и ето ме в добре мобилирана стая на моите хазяи в Сувойница. Тъкмо се възхищавам и я разглеждам и пипам покривките, но под чаршафите напипвам нещо твърдо, като рейка колове на палатка. Ето. Славка влиза, добре облечена. Очаквах да ме задява, каквато си е шеговита, но тя ми каза, че двама калайджии ме чакали за калайдисване на съдове. Поразговарях се с тях и ме събуди наш колега - Станчо, който носеше колет от майка си, та ме събуди да запаля свещ, за да го разпечата и види що има. * Днес имахме занятия до обед за заразителните болести. Нощес насън сънувах, че хвъркам.

1937 година 18.I.1937 год., понеделник. Коледната ваканция прекарах в дома си в София. Посетих три филма: „Ромео и Жулиета", „Четиримата мускетари от Санта Круц" и „Тя, царицата на вековете". Слушах необикновено хубави беседи от Учителя, който отпреди 2 месеца не бе излизал на лекции, ни на сказки. На 15 януари вечерта Учителят дойде на вечеря у дома, като бях поканил Борис Николов, Мария Тодорова, Савка Керемидчиева и Еленка. Обменихме хубави мисли. Учителят ме помоли да му посвиря и попея някои народни песни. Говори, че българската музика хорова и народни танци водят началото си от религиозните минали времена и че впоследствие религиозната музика е дадена на светските хора. Домашните ми бяха изпратили по майката на Георги Събев (леля Деша) маджун и зехтин до София. Батю ми Боби ме моли да гарантирам на Никола, сина му, който е в затвора поради това, че намушкал сина на Тодор Арабаджиев с нож и последния сега бил в Попово в болницата на лечение. Аз не му услужих. Днеска тук учих децата. Вечерта до 10 ч. имах репетиция с ергени и моми. 19.I.1937 год., вторник. Валя хубав сняг нощес. Сън: Сънувах, че пътувах в поле. От едно стадо биволици един чер голям биволски бик се отдели от стадото и ме подгони, като се мъчеше да ме стигне и ме убие със силната си глава. Характерното бе, че бикът ми проговори, че ще ме убие и тогава падна в дирята ми. Аз бягах с всичка сила, но видях, че той ще ме настигне и се отбих на една височинка, до една рекичка и имаше едно дъбово дърво, но дървото свлечено някога отвисоко, че изникнал дебел клон нагоре, и аз се покатерих. Страх ме бе, че той може със сила да удари клона и да го счупи и аз да падна. Ужас ме обзе и аз започнах да обикалям дървото, като баирчината бе така, че слезех ли аз долу, бикът оставаше отгоре, зад дървото, извиеше ли се на моето място, долу, аз се качвах горе, зад дървото. И бикът ми говори с човешки глас, че ще ме научи, само да може да ме настигне. Но се събудих така в това страхотно положение. След тоя сън сънувах втори. Намирам се на нашата плевня във Водица. От тамо с две големи дървета се захвърлям да скоча към Стефан Цанев и така, че като че ли хвъркам. И това многократно повтарях. Плевнята бе покрита с буйна ръжена слама, но където се изкачвах по покрива, направих пътека, така че с крака започна да се изравя старата жълта слама. 21.I.1937 год., четвъртък. Сън: Намирам се като че ли във Водица, в местността Каранфиликя на Шановата могила. Учителят заедно с братя и сестри са към моето място люцерната, а аз - на могилата на върха. Веднага се яви една много силна вихрушка, която иде откъм Каранфиликя. По нивите - дебели откоси, като овес, фий. Вихрушката всичко вдига и го върти високо като смерч - циклон. Аз се поизплаших, но се отбих малко от пътя и легнах на земята. Вихрушката се отклони от мен и замина, без да може да ми напакости. След това слязох долу на ливадите. Там имаше познати хора, момче с майка си, която е с дете на гърди, и се разговаряхме нещо за Учителя. 19.II.1937 год., петък. Сън: Между 2 и 3 ч. след полунощ сънувах, че сме няколко души на екскурзия в непозната местност. Дъжд като че щеше да вали ли, или защо, не помня, но предстоеше да намерим подслон за престояване. Намерихме едно навесче като овчарска колиба. Из огнището намерихме и въглени из пепелта още неизгаснали. Накладохме огъня. Покрай навесчето тече вода, като че на воденица Водата се поотбила,: така че щеше да залее огъня, но аз изместих огъня, за да се не подлива от водата. Предстоеше ни възваряване вода за чай. След тая картина се намирам в селище, наподобяващо като града Скопие, при първа местна болница - калето. Като турско селище. В една къща съм. Има мивка така, хубава. Излязох навън до клозета, обаче се оказа, че сега са го разтурили, за да правят нов. Подирих на съседите, но и техния ремонтират. Отидох в една горичка, която бе наоколо, уж че била училищна. Събрахме се и други познати, които са като че Равняни. Ето, дълго право върбово дърво, сухо. Попитах чие е и че дали биха се разсърдили, ако го взема и употребя за нещо. Казаха, че няма да се сърди никой. Аз го налегнах и дървото се изкорени. Занесох го до къщата. Надойдоха из улицата много хора, като че наши братя и сестри, но имаше и чужди. Дойдоха и като че ли е батювът Бобев Ганю, заедно с други, но Ганю е малко момченце на 4 - 5 години. Един свири с гайда, а друг - с цигулка. Свирят някаква песен уж братска, но неприятно звучат гайдата и цигулката. Гледам, единият вземал една гусла, обаче тя няма спирала нагоре, а само широката, копанеовидната част и свири недобре. Подирих моята цигулка, видях това малко момче, батьов син, като изтърва цигулката ми и я тури в кутията, но спиралата отхвръкна и остана в ръката му. Аз изтръпнах, че ми повредиха цигулката. Закряках, но напразно. Неумело държане я повреди. Докато река да я взема, цигулката като че ли я взема някой и не се намери. Потърсих я, но намерих от половината на копанята й счупена, обаче отчупът не изглежда да е от моята цигулка. Питам това момче, уж Ганю, кой ми взема цигулката. Той отговори, че той сторил тая работа и сега, докато се счупила, един турчин я е вземал и укрил. Подирих, попитах, но не се узна кой е турчинът. Уж ще мога да изпитам кой е този турчин, но напразно. Ядосах се на това момче, дете, и почнах да го пляскам по страните и главата, то започна да плаче. Рекох си, че ще ме забележи някой стражар и ще ме обвинят, че нарушавам обществения ред и благоприличието. Мъка ми бе и си зводихядаоттоя нехранимайко, че ме лиши от цигулка и че сега имам много дългове и че не мога скоро да отделя около 3000 лева за нова хубава цигулка - и се събудих, часът бе 3 след полунощ. Станах за школа. 21.II.1937 год., с. Равна. Сън: Намирам се във Водица, при Драгановия кладенец в ливадите. Вървеше локомотив на трен, но се отби някак си от релсите и затъна. Не успяхме да го извадим. На екскурзия сме с някакви хора. При мен се приближава непозната, облечена в черни дрехи, млада жена. Заприказвахме нещо и вървяхме из пътя. * Събудих се в 4 ч. Четох до обед все резюмета, изпратени от Еленка. На обед Никола Станулов изпрати покана и ме кани на сватба. Жени Евгения за Коста Тодоров. Много си думах: „Дано ме забравят", обаче не успях да се отърва. Неприятно ми е да гледам да пият и ядат цял ден. Ходих при Мара - жената на бай Борис Николов. Тя агонизира вече и е на заминаване. Тежко болна. Цял ден валя дъжд. Дари ме Евгения едни чорапи. Вечерта пак бях у Станулов не от желание, а хатър, та свирих и те играха. Легнах си в 11 ч. 22.II.1937 год. Сън: Къпахме се в една река: аз, много други мъже и млади жени - девойки и то съвсем голи. Аз хванах няколко риби и дадох на приятели от тях. Както ги хванах и започнах още живи, сурови да ги ям. Викам си: „Нали съм вегетарианец, как така ще ям аз риба?" Но изядох около 3. Потърсваха ми се, но ги ядох. Невена Капитанова и много приятелки, съвсем голи, се срещаме в реката и важното е, че не се срамуваме от голотата си. Излязох от реката и се облякох, но съм бос. Знам, че покрай брега има змии. И хубаво гледам да не стъпча някоя, да ме клъвне. Съглеждам една усойница, която се закриви из краката ми, аз отбягнах. Завиках на другаря си, който бе с тояга, да удря, но тя избяга. Не помня кой бе тоя с тоягата. * Събудих се в 5 без нещо. Вън сняг наваляло. Изобщо тая зима е малко сняг, а много кал. От седмица и повече съм в нерадостно душевно настроение. Защо? - Сам не зная. Чувствувам се физически здрав, но отпаднал духом. Апатия голяма. Не се забелязва никаква възбуда на полова енергия, която от толкова години ме е тормозила с напора см. Сега тя угасна вече, като с пресъхването на тоя извор, прекъснаха и в мене желание за работа. Половата енергия, значи, е един мост, който разумният трябва да използува за творчество, за работа, а не да я пилее безпощадно. Докато човек има чувства, той е пъргав, енергичен, радостен. По обед ме каниха у Коста Донев на сватба. Отказах да отида. Като разпуснах децата, пак пратили да ме викат. Отидох. Вечеряхме, свирих им и играха и най-после им попях и в 11 си легнах. Снегът, що бе навалял, се стопи по припеците. 23.II.1937 год., вторник, с. Равна. Сън: Сънувах, че сме събрани много на едно място. Все мъже бяхме. Строил ни е някой си офицер. Другите откъм десния фланг се построиха много бързо при командата: „Надясно, равнис!", обаче аз останах на левия фланг. Някои ми думаха да отида на десния, обаче аз останах на левия, защото краката ме силно боляха в коленете. Болят и аз не мога да вървя, не мога да се оправя. Стана ми мъчно, че краката ме болят и то по моя вина, нарушил добродетелите. Евтим Димитров, зетят на поп Андрея в Годеч, ме хванал, прегърнал и върви с мен и говори, та при командата на офицера да изпълним нещо, ние с Ефтима го свършихме. Събраха се после на купчина и ме заобиколиха, искат да им пея. Аз - с едно особно състояние, иска ми се да викна да си попея с висок глас, тъй, като оперен тенор. Сбогувахме се и си говорим с народа, уж тези са приятели, които ни изпращат. Събудих се с тежкото състояние, че краката ми в коленете ме болят. * Време може би на промени. Рила, Витоша ясни, прозрачни. Небето бе ясно, но при изгрев се забули с облаци. 26.II.1937 год. Ясен слънчев ден. Снегът се топи и около училището почти започна да изсъхва. Следобед получих 32 кг картофи от Годечката община за трапезарията, от 40 кг станали на 32 кг чрез Йосиф Петров. Вечерта вечерях у Зарини. Бяха Игнат Георгиев и Виолетка, Цветана Петър Георгиева, която тъче на Георги Соколов, надойдоха ергени, та до 1 1/2 ч. бяхме на разговор. 27.II.1937 год., събота, с. Равна. Сън: Сънувах, че пътувам за някъде неопределено. Отбих се в някакво до шосето здание, прилично на мелница, обаче разбутана засега. Вземах някакъв си отпечатък като на държавния герб и исках да го скрия. Дойде стопанинът на зданието и влезе. Аз се чудех как да укрия взетото, обаче излязох, но като се завърнах, заварих моята перодръжка (хубавата ми перодръжка), няма й горната червената кокалената част, смазали ми я, счупили или нещо друго, намерих й само долното железце с писеца. Имаше тамо две жени непознати. Нещо и аз криех дрехите си, не помня добре, но все нещо с укриване се занимавах. После си тръгнах и на едно място, при един кон -един поп. Заобиколих, като пък сега съм имал два коня. Преди да ги запрегна в каруцата и си продължа пътуването ето две жени ме замолиха за компания, да дойдели в моята каруца. Аз ги гледам и се чудя, как тъй, съвсем непознати жени, а искат да се возят с мен и приятелство да въртят. Потърсих голямото, вехтото палто, те вместо мойто палто ми донесли чуждо черно вехто. Посочих моето и им казах, че ето това, то е моето. А белезите му са, че дето едно време бе изгореното на Рила, при първото Мусаленско езеро, то сега е закърпено с груби парцали, като от равненски скъсани аби, ямурлуци, та закръпките на гърба, отзад, срещу прасетата на краката ми, на лактите, изглеждаше много лошо и контрастно, синьо палто със сиви изтъркани ямурлукови парчета изкърпено. * До обед, на третия час реших да отида в София. Набързо се стегнах. Потеглих. Сухо бе, обаче аз минах изпод Букоровци из правата пътека, та тежко се вървеше от калта. Изморих се. В 5 ч потегли влакът и в 7 ч. вечерта - в София. Отидох при Донка Радева на ул. Цар Крум № 30 София. Уговорихме да съобщи на Рада, за утре да дойде на Изгрева и да уговорим за цената на нивите, моето и се във Водица, понеже Рада, искат с мъжа си Слави Стоянов да ги купят. Отидох си на Изгрева. Пред малкия салон и в него хористи чакат Кирил за хор. С Еленка си отидохме, В 1 ч. си легнах, но до съмнало не можах да дремна. 28.II.1937 год., неделя. Станахме за беседа. Хубава беседа говори Учителят. Тежко ми бе на главата от безсънието. В 11 1/2 ч., пътувайки от беседа, ето Славито и брат Иван Петров ме заприказваха. Видях и Йордан Славчев от Водица, но не можах да обменя думи с него. Със Славито пазарихме нивите по 1450 лева една на друга. Уговорихме на 22 март да ми брои известна сума от 7000 лева, а на Великден да отидем във Водица по прехвърлянето им. Закъснях за автомобила, който потегля в 2 ч. за Годеч. Останах пак през Драгоман и отидох на кино да гледам от Максим Горки „На дне" *, а Еленка - „Върху плаващия лед", в Народния. В 6 ч. се събрахме. Вечеряхме в една млекарница и аз се сбогувах с нея и в 8 1/2 ч. влакът потегли за Драгоман. Точно в 3 ч. си легнах в леглото, но бях много изморен от тежките си обувки. *"На дне" (рус.) - „На дъното". (Бел. М.И.) 10.III.1937 год., сряда. Сън: Отивам в село Крепча. Отседнах в една одая. Докато гледах огъня, поизлязох за малко, като оставих като че ли брата си Ивана, или забравих кой бе с мен, оставих го да наглежда огъня. Отидох да видя селото, до други одаи. Ето, като ме видяха разни турци, млади момчета и момичета, които сега са вече моми и момци, и се затекоха да ме поздравяват, без да се срамуват, особено това момичетата. Правейки здрасти, те се разплакоха, заплаках и аз от радост, от умиление. Едно особено чувство ме обзе, значи тези хора, и те са ме обичали. Заприказва ме един турски учител, сега който ги учи. Пита ме где съм учител. Отговорих, му че съм сега в Кърджалийско. Заговорих му на турски. Говорих и на учениците си, а те ми заговориха на български, за да ми покажат, че са научили български, още повече, че сега има вече заселени българи в Крепча. Видях и двама джамбази, които ме здрависаха, както си бяха на конете, и ме питаха как съм. Те караха голяма върволица прекупени коне, кобили, отдалеч, за да печелят. * Времето променчиво. Снегът е стопен. Тук-таме се белеят преспи. Следобед отидох в Годеч. Получих си февруарската заплата. Получих 1873 лева. Говорихме с много колеги, колежки. На връщане ни валя дъжд от Въртопа до дядови Истаткови. Вечерях у Младенови. Получих резюмета от Еленка, които ги таксуваха 6 лева, че не ги таксуват за ръкописи.

1936 година 2.II.1936 год., Равна. Сън: Сънувах, че съм на екскурзия. Там са братя и сестри. Отивам къде тях, ето Иванчо Антонов, Стоянка Илиева и други. Припомних си, че съм си забравил шапката някъде в гората, та се затекох и се върнах, на с голяма бързина, сякаш хвърках. Времето полуясно. Слънцето грее. По Чепино, Витоша и другите планини наоколо мъгли лазят. Няма сняг отпреди Коледа досега и все топло време. Изненадва ме случаят, че в Равна можело да се мине зима без сняг. 11.II.1936 год., с. Равна. Сън: Сънувах, че съм във Водица. У Петър Иванов съм. Там са баща му и майка му. (Майката на Петра се е поминала преди няколко години.) Майка му стои при него, а баща му стои отстрана и плаче и то започна да плаче, като отидох пред него и започнах да му говоря. Казах му, че няма да забравя добрините му, че той ми помага, дава ни жито, кога ние го свършвахме и пр. А той почна да плаче още по-силно и сълзите му се лееха на струи по очите му. Аз го утешавах, но той бе много нажален. Говорих след това с Петър по въпроса за учителствуването ни и пр. Мъчно му бе на дядо Иван, защото Петър го е изгонил. * Тази сутрин осъмнахме с голяма виелица и навалял сняг. Към 1 ч. на обед силният вятър престана, но си е изобщо много студено. Хората си мислеха, че зимата ще мине без сняг тая година. Отпреди няколко дни, още като замина Русим Станулов за София, дойдох в недобри предчувствия, какво че той с отиването си дотам ще отиде да търси Еленка и ще узнае, че тя живее в моята къща и кой знае какви ли не тълкувания ще придадат на това. Георги Божилов дохожда постоянно и аз, нямайки що да му говоря, му говорех по окултни работи и излагах разни закони предълго и не трябва да излагам въпроси, които неговият ум не може да асимилира. От друга страна се утешавам, че тия неща, каквито и да бъдат, те ще имат добри последствия щом аз вървя в пътя на Любовта, Мъдростта и Истината. И че всичко се обръща на добро за тия, които любят Бога и живеят по Неговите закони. Сън: Сънувах, че съм някъде в гора дъбова. Шумак бе наоколо. С Иван Петров сме. Той отишъл някъде по работа, а аз стоя при кобилата му, а тя пасе. Яви се внезапно една змия усойница, но толкова разлютена, и се допря до босите ми крака. Змията усойница много дълга, около метър, но шарките й по гърба като на пепелянка. Попадна в ръката ми козенов кьостек, с който Иван си спъва кобилата да не бяга, и аз я запуах в уплахата си, като се съмнявам, че може би тя да ме е ухапала вече, но аз не съм усетил. От ударите съм я разкъсал през средата, но тя пак бързо се движи и бяга и все пак около краката ми се движи и се вре из нападалата суха дъбова шума. Много удари й нанесох и тялото й разкъсах, обаче главата й още оставаше несмазана и тя се вреше насам-натам. Усетих, че тя ми докосна крака, но не усетих да ме ухапа, но се съмнявам да не би в уплахата да не съм усетил, кога ме е убола. Тази остана така, с несмазана глава. Не знам защо, но съм легнал. Земята студена. Може би съм си поспал малко. Събудих се. Тръпки ме побиват. Под пуловера си на две места като че нещо усещам да ми тежи. Помислих си още при събуждането да не би това да са някои змии, които, за да се стоплят, кога съм спал, се наврели в пазвата ми, под пуловера. Ужас ме обзе. Всеки миг очаквам да се размърдат, но останах с мисълта уж че са змии, но впоследствие не излезе така, или по-право, смени се картината на съня. Дойде Иван Петров и докара кобилата. Аз му съобщих, че съм му скъсал кьостека на кобилата, като съм бил една змия. Чудим се дали тамо да стоим или да си отидем, да преспим ли в тая гара или да си отидем. Ето, намирам се в една гора над една скала, от която се вижда една долина на изток. Такава обстановка съм видял в Източния Балкан, преди да стигна в прохода Железни врата. Аз си извадих камертона и ударяйки го да ми даде тон, едното крило се счупи, а в дъното се разцепи на две. Дойде при мен Георги Тахчиев, Иска да спим тук. Аз му казвам, че на прокоба някаква е и трябва да се пазя, защото съм сънувал, че ме хапала и съм разкъсал една усойница, като пепелянка - шарена и че счупването на камертона, и то е било сън и че тия сънища не са на добро. Трябва да се пазя. Смени се картината. Намирам се в голямо здание, учреждение, кой знае министерство ли бе. Та исках да вляза в стълбите, в един коридор широк бях, но разсилният не ме пусна. Аз се чудя защо съм бос, та ми студенее на босите крака, а че и не ме пуснаха да вляза по една висока стълба, по която трябваше да се покача за горния етаж. След това с Иван Петров имах разправия, но точно в що се състоеше, забравих. Защото каруцата му бе там, та някакви чужди лопата, кирка и други инструменти намерих, та се чудех дали да ги взема или оставя. * Събудих се, 4 1/2 ч. Станах, закърпих си чорапите и часът стана 6. И започнах да записвам съня си. Вчера ходих в Годеч на средищна конференция. Вчера сутрин, на 26 февруарий т. г., в сряда сутринта, както четях резюме, изпратено ми от Еленка, къде 5 1/2 ч. почука нещо на прозореца. Вънка вали силен сняг. Погледнах - ето, из отвореното горно крило на прозореца влезе едно врабче. Без да проявява ни най-малко страх, то скочи при печката и почна да кълве нещо. Подхвръкна и дойде на стола, който стоеше празен от лявата ми страна. Кацна до лампата и я гледа. После - по тефтера, на който записвах хубавите мисли от прочетеното резюме и един разговор, който се водил на 7.II. След това - пак по пода, на стола и най-после на главата ми кацна и аз не му думах нищо. След известно време и като започна да се развиделява, хвръкна и кацна на прозореца и искаше да си излезе. Аз го хванах и пуснах из отворения прозорец и то хвръкна и не се върна вече. 28.II.1936 год., петък, с. Равна. Сън: Намирам се в една хубава местност. Гора с хубави кичести дървета. Преди изгрев слънце е. Окъпах се в една река с дълбока вода, но хладка, не е студена, а топла. При мен са и други братя и след това отидохме на поляна с хубави кичести дървета. Зад мен, изобщо зад гърбовете ни, на запад - чудно хубава панорама с хубави долини, обраснали с хубави гори, а наоколо- височини, балкани, които дават още по-голяма великолепност на гледката. Слънцето току ще изгрее. Лъчите му се отражават високо в редките кълбести облаци и дават всеки миг чудни цветове на слънчевия спектър. Нещо величествено, с една чудно хубава, лека като мъгла утринна омара, която разните багри на пречупените в облаците лъчи правят омайна. Там бе и Еленка и други братя. На екскурзия сме. Аз поисках да направим една снимка и замолих присъствуващите да застанат, като гърбовете са към запад, с фон чудната панорама, а лицата - към изгряващото слънце. След снимката аз се качих на един алест охранен кон и заминах по посока на запад. След това се срещнах с брата си Иван, уж е кавалерист, с дълга сабя и пак яхнал на кон, и нещо и батя Бобя, и той е войник, но не запомних добре съня си. * Събудих се. 4 1/2 ч. Станах за школа. След школата написах на Еленка писмо. Вчера бях написал на кака в Ковачевец и Младен - слугата, ги занесе, като закара и на Митю Костов кацата от зелето. Времето от рано изгря слънцето на ясно. После към обед се позаоблачи и после пак полуслънчево време. Получих тая вечер писмо от Еленка. 29.II.1936 год., събота, Тодоровден. Рано, в 5 ч, бе полуясно. На изгрев имаше плаващи редки облачета, които пътуват на север. Снощи - силен южен вятър, а тая заран бе утихнал и периодически пак подухваше от юг. Сън: На село Водица съм. Слизаме от шосето, горньото, покрай камбанарията надолу. Вървим много Водичани. Но покрай църковната ограда стръмнината надолу е много голяма. Вървим със Станчо Ралев и си говорим. По едно време си рекох: „Защо да вървя тъй полека, когато аз мога да хвъркам?" И започнах с ръце, отначало бе трудно, уж мъчно, но после свикнах. Викам си на себе си: „На сън съм хвъркал, а сега пък в будно състояние да си похвъркам." И хубаво си похвърках надолу, а после със Станю Ралев се върнахме нагоре, над камбанарията, и все говорехме. 6.III.1936 год. От снощи времето бе към промяна. Тая заран бе облачно. Югоизточен вятър вее. Следобед започна да вали дъжд, който се превърна в сняг, но това бе периодически. В низините вали дъжд, а тук сняг. А завчера пък бе много хубаво време. Тази сутрин станах в 4 ч. Но нещо бях неразположен. Докато бях в школа, към 7 ч ми се додряма и си полегнах до развиделяване. Следобед лявото ухо започна да се шуми и ми е нещо недобре. И днес съм в почивка, но ушите, може би като последица на това, че снощи се измих, лице и уши, и легнах, та нощес съм се простудил и затова бе таззаранното неразположение и сега ми се запушиха ушите. Сънувах и много сънища, но съм ги забравил, понеже не ги записах още сутринта, докато ги помня. 17.III.1936 год., вторник. От 2 дни слънцето е зад облаци и времето позастудя. В неделя, на 15-й, ходих в Годеч на читалищна сказка. Говориха Тарешманов от Павликени и Андрейчин. Борба за повече земя в Холандия, със светливи картини, а Андрейчин - „Тайната на наследствеността". В понеделник изпратих на Еленка писмо. А тая сутрин се събудих с особен сън: Сънувам, че съм пътувал някъде и съм отишел в чуждо село, обаче някои от хората ме познаваха, даже много от хората ме познаваха, а аз, както си и е в действително състояние, по не познавам хората. Но характерното е в съня ми, че представих на някоя си, на която и мъжът бе при нея в дюкяна, но занят с нещо, дадох лотарийните си билети на жената, да проверим дали печелят нещо. Аз бях сигурен, още кога ги купувах, че тия билети ще имат нещо. Но тая жена, с мъжа си така направиха, особно това жената извъртя, че укри моите печеливши номера и като че ми съобщи, че от седемте билета никой не печели. Та, ядосан от това, кой знае защо, дойдох при тия, многото непознати хора. Кой знае как и защо, аз си нещо забачих ли, или пооблегнах, или услужих с бастоня си, но понеже много хора минаха покрай мен, то изглежда, че някой ми задигнал бастоня. Кога да си тръгнем, подирих бастоня, обаче го няма. Тук-таме търсих, питах, но го няма. Рекох си насън: „Сега няма да мога да си намеря бастоня, защото го откраднаха хора от другите села и няма да го видя. Дали ще се намери?" * Събудих се разтревожен, че бастоня ми няма. Днес вали дъжд и сняг. Вятър от изток. 25.III.1936 год., сряда. Полуясно, но топло пролетно утро. Птичките чуруликат. Нивите ечемените - раззеленени. Тихо време. Сън: Сънувах, че мама бе у дома и аз я питах харесва ли моята нова къща. Тя каза, че е добра, широка, но трябва да се изкара. С Еленка имах разговор, но какъв точно, не помня. 29.III.1936 год., неделя Студен вятър вее от североизток. Полуясен ден. След наряда, докъде 11 ч все идваха хората да си подават декларациите на овцете и козите. Започнах да чета беседата от XII серия, том II, „Отец ти, Който види в тайно". Прочетох до половината и се почувствувах изморен. Прекъснах я и обядвах и си поспах и станах и я дочетох. След това ходих при Никола Станулов, за да го питам дали ще разреши да залесяваме долу, в Топлица, понеже тая седмица е седмица за залесяването. Оттамо като излязох, отидох у Борис Николов. Там останах на разговор докъде 9 ч. Вчеряхме и си дойдох. Вятърът бе утихнал и лунната нощ бе приятна. 30.III.1936 год., понеделник, с. Равна. Много хубаво ясно пролетно утро. Само на далечните хоризонти се забелязваха облаци, а иначе ясно. Слана паднала по земята, но денят ще бъде ясен, топъл. Сьн: Сънувам, че съм при учениците в занятие. Внезапно влезе инспекторът, училищният инспектор, по име се каза Бръчков, обаче по физиономия бе човек с малко продълговато бяло лице, с бяла брадичка, мустаци и коса, разчесана наназад. Приятна физиономия. Влезе и веднага се залови на работа с учениците. Като се каза, че е инспектор, аз се намерих в стеснение, поради обстоятелството, че бях по чехли на бос крак при учениците, с вехтото палто, а ми дойде на ума също, че канцеларията е в безпорядък и пълна с боклук. Напуснах учебната стая тихо и се отзовах в канцеларията. Просто да се слиса човек от големия боклук. Събувам набързо чехлите и обувам чорапите и обущата си. Вземам метлата и бързам да мета, но прах се вдигна; смет - с лопата да я ринеш, но аз бързам и бързам и си думам: дано не ме завари в това деликатно положение. Прах се вдигнал нечуван и в тая суматоха се събудих, но като че той не се отнесе зле с мен, а много добре, но аз се засрамих и си виках, че трябва никога да не се изоставям, а като човек в канцелария, трябва всеки момент да бъда в изправност и готов за чужди хора и най-вече за ревизия. 31.III.1936 г., вторник. Сън: Намирам се някъде в чужди край. Докарали са някакъв кон, като че го е докарал на големия брат син Никола и няма где да преспи. Аз се чудя де да турим коня, та го заведох в яхъра на някой Годечанин в махалата Мулак, има един Руско. Вързахме коня и Руско докара своите. И конете не се ритат и Руско не се сърди, че без да го питаме, сме докарали кон и сме го вързали в яхъра. След тая картина се намерих някъде на работа - жътва. Работеха хора, но не помня добре кои бяха, помня само дядо Недю от Цар Асен. Аз от харско чудо донесох едно шише ракия, защото работниците бяха мои. Пръв взема шишето Генади Николов, на Никола Цветков синът, мой бивш ученик. Като дръпна, и като вода запи ракията. Докато се усетя да дръпна шишето, то на дъното се въртеше още малко. И изведнъж се залюля и падна в безсъзнание. Почти умря. Аз го грабнах и като удавен човек, грабнах го за краката и започнах да го въртя в кръг. Той почти изповръща ракията и се съвзе малко, започна да да се мъчи да продума нещо. Аз се чудя и си викам, че и гласно заговорих на него и на дядо Недю и другите работници, че ракията е зло, голямо зло и никак не трябва да се употребява. * Времето тая заран е хладничко. Небето - облачно, полуоблачно. Четох от „Неемия" 4 - 5 глави. 1 .IV. 1936 год., сряда, с. Равна. Сън: Намирам се в непознато място, но знам, че съм във Водица, но Водица с друго разположение и постановка. Братя и сестри сме много събрани на едно място. Поканиха ни на кръщене у Нойков Герови. Йовчо Геров имал бебе мъжко. Вуйна Йовчовица майка бе там, а другите жени са на мен непознати. Поканен бил и Учителят. С Него дойдоха братята Епитропов, Драган Попов, Начо Петров, Стоицев и много други, имаше от младите братя и сестри, като не помня точно кои бяха. Но чудното бе за мен: как е възможно Учителя да поканят на кръщене и той да се съгласи да присъствува. Също и много от братята и сестрите, още повече учудва ме как Нойковата Геровица е станала вегетарианка, нейните снахи и много други Водичанки. Те току внезапно възприемат тази идея и току-виж станали съидейници. На обреда присъствуваха много наши хора - братя и сестри. Но и самият обред точно в каква форма стана, не можах да разбера. Преди кръщелния обред ние се намирахме в една широка стая. Влезе Учителят. С Него вървеше Драган Попов, Драган е малко с гърбица. С тях вървят и някои водичани. Запряха се. Трябваше да се реши една окултна алегорична задача с особни символи, които аз не разбирах. Николай Дойнов като математик бе налице, обаче задачата я решаваше друг младеж, по-дребен по ръст от Николая, като че е Николай, но друг младеж, който бил от Водица. Георги Събев се приближи и ми заговори нещо, караше ме да направя нещо, обаче аз видях, че съветът му не бе добър, затова с възмущение го отхвърлих и казах на Георгя някои недобри думи. Той се отдръпна. Въпросният младеж отиде до Учителя. Драган Попов се явява като вещ окултист и държи една неподвързана книга под мишница. Като зададе Учителят задачата, тоя младеж, макар и новак, за няколко мига даде едни фигури, като от чимове в градина направени, и фотографски погледнато, отгоре се очертаха добрите форми, от които едните имаха форма на правоъгълни четириъгълници, друга -елипси, други имаха разни форми, а на единия край - една шестоъгълна форма, която той вещо разместил и поставил на ребуса - защото това било ребус, поставил го на мястото и даде смисъл на задачата. Ний, гледащите, особено аз и Георги Събев, се зачудихме на познанията на младежа. След това започна в друга голяма зала обредът кръщение. Чух само особни думи да се произнасяха и да се извършват символични движения, но в що се състояха, аз не можах да проумея, защото за пръв път присъствувам на такъв обред, на който Учителят присъствува и всички наши стари опитни братя. Чувах особни мантри, думи и се чудех и си думах: значи имало обред и в нашето братство. От присъствуващите жени водичанки, много от тях били вече възприели идеята и присъствувайки тук, но личи, че са неопитни и непознаващи добре нашите идеи; между тях бе буля Георгевица, сега Бахиева жена, и тя ме запозна с тези жени. Една по една се запознаваха с мен, но те ме познавали, но аз не ги познавах, понеже съм отсъствувал много време от село. Аз им казах, че съм Водичанин - учител и пр. Но те се държаха резервно, даже безинтересен бях аз за тях. След особния обред, на който присъствувах, фигуративното извършване не разбрах, но смисленото разбрах - че тоя е окултният обред, на който душите, явяващи се във физическото поле, още с явяването, от горе им определят мисията и връзката с Братството, Стоях до стълби широки, калени, добре изработени, като на някое учреждение, и съм на горния им край, в салона. На бос крак съм по сандали. Малко ми е срамно, че не съм облечен както трябва. До мен стои брат Епитропов с хубава, бяла, чисто омита и разчесана брада, също облечен с много хубави дрехи. Какво стана в края на краищата, не помня, но аз се намерих в една къща - моя къща, уж във Водица, в Генчовата градина. Хубава къща. Стоя в стаята си, но неподредена добре, малко разхвърляна. Еленка била там, обаче била с братя или сестри някъде, не знам где, по-право: не помня къде е мръднала. По едно време погледнах до себе си - моя бюст. От кръста нагоре като бюст, но не от гипс, а кожата ми одрана и препарирана с особни уж препаратни масла и отвътре уж бил със слама пълен. Докато гледам тоя, сламения, аз не виждах сламата, но гледах това бюстообразно тяло, на което съзнание в него нямаше, очите гледаха като на мъртвец и много некрасиво ми се видя, но мое копие, с голата глава, скъсаното палто, което сега-засега в Равна нося, и всичко му извехтяло, от дрехите, та и тялото-бюст не е симпатично. Аз се зачудих отгде накъде тоя бюст. Рекох си: ще го оставя тук, че като си дойде Еленка, да ме мисли, че съм аз и кой знай що ще ми заговори, докато усети, че не съм аз, а тялото ми. Пипам го - студено, гътка се, не стои както е положено, и се изкриви, но до него се яви още едно тяло, пак моето. То е вече цяло, от главата до краката, прекривено, така, с поза като че е било седнало и облегнато на кресло и с по-друг поглед на очите, по-добре уж препарирани от първото, което стои до това. Аз се чудя: кому са притрябвали тия мои бюстове и образи, какво забележително нещо съм направил като някой обществен деец, та си снимали копие от мене с гипс. Пипнах си гипсовата отливка, но тя не е студена, а топло тяло. Чудя се. Топло като моето тяло. Рекох си: тоя бюст - това второ тяло било под мене вместо сламеник, та като съм спал върху него, то се затоплило и има нормалната температура на тялото ми. Сега усещах, че скоро Еленка ще се завърне и си думам: колко ще бъде интересно да я наблюдавам какаво ще прави с мене - моя бюст, а аз ще бъда вън, но няма как да гледам как тя ще мисли, че съм аз и как ще постъпи, като влезе във вратата силене уж, защото скоро не ме е виждала. Но чудно, аз в сън и наяве, полусънен, останах със съзнанието, че съм извън това топло тяло на кревата, а фактически се пробудих в него, че то ми било същинското тяло, тук, в Равна, на моя креват. Но в съзнанието ми стои грозният образ на оня, първия бюст, дето уж че вътре препариран и пълен със слама, а пък моят не е сламен и лошият му разноглед поглед, като на мъртвец, също и второто тяло, и то не, даже никак не е добро, но то бе топло и съм спал върху него, та се стоплило, и че с него ще измамя Еленка във внезапното й влизане, да видя как ще ме срещне, като не ме е виждала скоро. * Следобед ходих в Годеч. Върнах се късно. Времето е хубаво и наредихме да имаме трудова на 2-и и 3.IV. т. г. 2.IV.1936 год., четвъртък. Сън: Намирам се в някаква печатница и имаше голям набор на коли, но върху какво се касаеше наборът за печатане, точно не съм запомнил. Зная само, че по набора на нещо се говореше. Имаше нещо и друго, обаче забравих. Днес времето тихо, с ясно небе. Слана е паднала навред. Но предвещава топъл ден. 20.IV.1936 год., понеделник. На вчерашния ден трябваше да си замина за Равна, обаче сестра Думанова от гр. Троян поиска да живее в моята къща с наем 500 лева на месец, като ще ме кредитирала на лятос с 15000 до 20000 лева, за да си изкарам горния етаж, та тя да живее в него. Останах за 3 дни на 20-и, 21-и и 22.IV., за да приготвя, измажа и очистя къщата и да преместим Еленка в нейната барака. Приготвих стаята още на 20.IV. и Еленка изми подовете и вечерта Думанова спа в моята къща, защото Иван и Васил й превозиха през деня багажа. 29.V.1936 год., петък. Сън: Намирам се в някакво си здание каменно, голямо, но е в една долина. С някого бяхме вътре, но с кого, не съм запомнил, обаче помня, че стана нещо като земетръс, но особен земетръс, и ние веднага изтичахме вънка; аз загледах: отгоре започнаха да се свличат камъните, като че ли са вода, текат и с шум се свличат надолу, а някои много силно се търкаляха и с такава сила, че аз си мислех, какво само ако един улучи зданието, защото ще рухне и ще ни затисне. Камъните със сила минаваха около зданието, но никой не го улучи и мен не докачи. Животът ми бе на косъм. Избягах и движейки се между зелени дебели дървета, разказвах за страшното премеждие. * Събудих се. 4 ч. Вследствие преживения сън съм се разтревожил. Станах за малко и пак легнах. Знаех, че тоя сън за днес ми знаменуваше нещо. Ето, по обед дойде земетръсът. Пристигна Горанка Атанасова. Младо, 17-годишно момиче. Пламнали очи, със запалени, разжарени чувства. Изпърво тя внесе известна вълна, но вътрешно аз се овладях и останах безразличен на погледите и чувствата й. Тя седя няколко часа. Не прави въпрос да си отиде. Аз изкарах 2 часа следобед, тя стоя в канцеларията. Турила си бе мисъл някаква, но не й дадох повод и най-после си каза, че „ще си ходя" чак като стана 5 ч. следобед. Бог ме запази и се радвах на подкрепата, че не се поддадох на съблазънта. * * * 30.V.1936 год., събота. Сън. Пътувам като че ли по Крепча, но вече по друга местност, не точно каквато е Крепчанската. Пътувам из една дъбова гора на около 10 години. Стигнах в едно село, уж е Крепча, но не това, което аз знам и познавам. Влизам в турско училище, И заварям тамо Бейтулоша, Мехмед Арифов, мои бивши колеги турци в Крепча, поздравяваме се и чудо - аз уж съм дошъл само по долни гащи и сега гледам на меня си гащи, обаче чужди гащи, не са мои. Нови, но аладжани, аз ги събух и се чудя защо съм ги обул и се разговарям с Мехмед Арифов, че те са негови. И му казвам, че ето, ще ги хвърля, за да си ги вземе, а аз си имам, но къде - не помня. * Събудих се рано. Станах. Чуват се гласове на славеи, и най-важният трел на чучулига долита отнякъде и колко славна песен! В тъмни зори тя се извила кой знай колко нависоко и тук от мъглата дочувам само последното й отекване на последния й трел. Птичките в природата, може би съзнателно, може би по инстинкт, ръководени от висши същества, стават рано, в зори, и се радват на живота и пеят и възхваляват живота, Твореца, а само човекът, потънал в грижи и неволи, се върти в грижи и суетни мисли и състояния, които бавно го душат и изсмукват всички жизнени сили от него, докато го изчерпат и захвърлят в гроба (безразличния, несъзнателния живот). От повече от 10 дни все облачното небе и по няколко пъти валене, тая заран се полуизяснило, а мъглата в Нишавската долина се разстлала като море с разни отсенки, стърчат само тук-таме острите върхове на високи баири, като островчета. Чепъна представлява бяла планина от покрилата го на талази мъгла. 31.V.1936 год., неделя Хубав ден. Изпитните беседи започнаха от 8 1/2 ч. и траяха до 2 ч. следобед. След като се наобядвах, дойдоха ученици да ми помагат да подредя библиотеката. Дойдоха и Василка Трифонова и Георги Божилов. Подредихме я. След това, по молбата на моми и момци, свирих около 2 часа и играха моми, момци, жени и мъже до вечерта. 1.IV.1936 год., понеделник. Денят още от сутринта се отличаваше с промяна. Чуваше се далечен тътнеж на земята от гърмежи за дъжд. Обещал бях да отида днес в Губеш на събор, обаче гледайки мъглите, ветровете, облаците и разнообразната промяна на времето, се отказах да ходя в Губеш, като започнах да си пиша статистическите таблици. Към 11-12 ч. дойде Василка Трифонова. Тя, Георги Божилов и братът й Йордан, отивайки за Губеш, Василка от горе - Доброглед, се върнала, защото видяла, че ще вали. Хлопна външната врата на училището и като излязох, видях Василка. Тя стоя чак до 5 ч. следобед. Тя не е предполагала, че аз съм тук и завалявайки я дъждът, дошла да се подслони в училището и, намирайки вратата отворена, влязла и стоеше в коридора, кога аз излязох. Изненадана, че аз съм в канцеларията, тя влезе с думите: „Чудно, как вие сте тук?" Очите й пламнаха, бузите се зачервиха. Тя гореше от желание за мене. По всичко се четеше всеотдайността на младото шестнадесетгодишното влюбено момиче в мене. Аз се овладях и не отговорих със същите чувства. Постепенно тя се овладя и започнахме да говорим на разни теми, които можеха да занимават едно момиче - мома пред нейния бивш учител, когото тя някога уважаваше, а сега и нещо повече -желаеше, но се срамува да подеме въпрос, пък и аз с нищо не й дадох повод на младежки увличания, още повече познавайки психологията на момичета от тази възраст. В нейната душа настана отчаяние, че аз не дадох повод за ласки, прегръдки и пр., но аз заговорих съвсем на тема, която да й даде урок, че я разбирам по тези младежки състояния, които са временни, и че тя трябва да бъде умна и разумна и предпазлива. Най-накрая раздялата бе за мен с много приятно настроение, че можах да се овладея и дам един хубав урок на едно младо момиче, и най-вече, че аз за 5 години учителствуване, въпреки многократни случаи от разни лица от женския пол да са ми давали повод за блудство, аз съм се овладявал и не съм дал лош пример на човек използвач на младите момичета, в които тук пробудената жена дири полово сношение в лицето на своите любимци. Момичетата си отиваха разочаровани. 6.VI.1936 год., събота. Ясен пролетен ден. Приятно хладно време. Направих с учениците генерална репетиция за годишното утро. Следобед стоплих вода, изкъпах се, изпрах дрехи, чаршафи, изобщо всичко, което се е употребявало, за да бъде готово за София. Писах статистическите сведения и други работи с приключването. След изпирането на дрехите ми дойде едно много добро настроение и пях и свирих до лягане за сън. 7.VI.1936 год., неделя. Сън. Сънувам, че съм в прогимназията на с. Водица. Влизам в една - западната стая, дето е откъм поповата къща и оглеждам стените и се чудя на състоянието им. Те пожълтели, немазани цялата година и са в едно мизерно положение. Чинове, маси, всичко нависнало с нечувана прах, до ужас. Негово Величество Цар Борис III седнал в тая стая на един чин и чете вестник. Аз, като видях прашасалата стая, се възмутих на Рали Арнаудов и другите прогимназиални учители, че как са могли да изтърпят тоя прах до такава степен, че не са го чистили, как са учили. И такива стаи пожълтели и толкова ли нямаха по някоя пара, за да измажат в краен случай училището на свои средства. Негово Величество си повдигна главата и ме погледна, но не взема участие в разговора ми и си остана съсредоточен в нещо. * Събудих се. Вече е на разсъмване. Станах. Изпрах на чешмата дрехите и си направих наряда. След това дойде Никола Станулов и с него говорихме нещо по делото им с Годеч. След това дойде дядо Истатко Виденов и ми каза, че сънувам, че се бил загубил някъде в една гора. Тъкмо се чудел накъде да се ориентира, ето среща и един старец с дълга бяла брада и му казва, че не е загубен, че добре върви! След това му казали: „Иди кажи на Негово Величество Цар Борис III да търси столицата на България, старата столица в центъра на Земята. Разказа ми дядо Истатко тоя сън и ме пита да му го изтълкувам. Но аз му казах, че не мога да тълкувам сънища. Той ми казва, ако го изтълкувам някога, да му пиша. Днеска е годишното ми утро, а от тая заран вали. * * * 8.Х.1936 год., четвъртък. Понеже цяло лято не съм вписвал нищо в дневника си, затова сега реших вкратце само да впиша как прекарах лятото си. От Равна си отидох на 10.VI.1936 год. Като си отидох, на третия ден поканих квартирантката си Пенка Думанова да ми [даде] обещаната сума 15000 лева, за да започна изкарването на къщата, горния етаж. Но тя отказа. Това ме огорчи много и аз й предложих да ми напусне къщата. Тя обеща, но това отлагаше и отлагаше. Аз, който си направих къща за живеене, спах 2 нощи в мазата, но там е хладно, нехигиенично. Даже и Учителят, още като стигнах, ме попита где живея сега, като Думанова ми е в къщата, и като Му казах, Той ми каза, че: „Не си умен, понеже къща правиш, а живееш в избата." И това го каза пред Думанова, за да се сети тя, но тя не ми напусна къщата. На 12 юлий, Петровден, потеглихме за Рила с братя и сестри. Първата група, на Упанишадите - Лулчевите близки, заминаха на 1-й юлий, Учителят - на 10 юлий , а аз - на 12-й същият месец. Пътувахме в хубаво време. Като пристигнахме, научих се, че Учителят като е дохождал, с неговата група пътувала Стефка Стойчева-Крумовата жена, и я ухапала змия. Учителят, като чул, се притекъл при нея и дълго стоял при нея и мълчал и ней й олекнало. След това, потегляйки, Учителят се почувствувал недобре. Повърнали един бял кон на каракачаните и Учителят възседнал коня. И откак стигнал на бивака при второто Едигьолско езеро, вече Той не бил добре. Пристигайки, аз поисках да Го видя, но стенографките (Елена) ми казаха да не Го безпокоя и се върнах. Научих се - казаха ми, че се парализирала дясната Му ръка и крак и едва ги движел. И тая парализация се е появила от това, че месец преди да си отида аз в София, са дошли двама млади хора, приближени на професор Цанков, и единият бил Учителя, като Му нанесъл в лявата страна на главата силни юмручни удари и кога се развикали сестрите, побойниците избягали с автомобил. Учителят след това прекратил школните и неделните беседи. Преди Петровден една седмица се състоя гостоприемна седмица в София с намалено пътуване и от провинцията бяха надошли ръководителите и други братя и сестри. Заради тях Учителят държа няколко беседи, като още наблюдавайки Го, външно не се виждаха някакаи промени във физическото Му здраве, но отивайки на Рила, се явиха последствията от боя. Веднъж, не помня точно датата, Паша - стенографката - една вечер дойде и ме замоли да я придружа да отидем до Сапарева баня, да купела рациново масло. Аз й казах, че сам ще отида. Вземах фенерчето електрическо и в 10 ч. бях в Сапрарева баня. Вземах нужното и към Паничище се губих из боровата гора около 1 час и се оправих и в 5 ч. стигнах на бивака. На 7 август вече Учителят бе добре, почти напълно весел. Поканихме Го на вечерен огън и Той се съгласи. Голяма бе изненадата на братя и сетри, като Го видяха, защото всички се бяхме омърлушили, че и в София, и провинцията като се бяха научили, всички бе налегнало тъга и се чудехме как и що да направим, за да се възвърне Учителят, защото Той е казал, че: „Заради вас стана това, което дойде върху ми." На 8.VIII. Учителят слезе на обеда. Всички се радвахме. На 10.VIII. Учителят за пръв път отиде на чешмичката и аз и Васил Искренов направихме снимки при чешмичката и в движение. На 12-й отидох, занесох Му снимките, които правих при чешмичката, и Той ми позира и направих още няколко снимки пред палатката Му и на 14.VIII. Учителят отпътува за София. Аз - на 18-й VIII., също и Еленка и Янкова, с които прекарахме заедно. На 19-й август се състоя събор. Радваха се всички братя и сестри, че всичко се подобри, че пак слушаме хубавото Слово Божие от Учителя. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев: През м. май 1936 г. е побоят на злосторниците срещу Учителя, Който след това е с парализирани десни ръка и крак. На 10 юли се качва на Рила). На 30 август 1936 год. Думанова ми напусна къщата след дълги молби, че трябва да си боядисам прозорците. Веднага накупих материали, баданосах стаите и започвам да изтулям дупките с маджун и да боядисвам до 10-й септемврий. На 10.IХ. си дойдох в Равна. На 12.IХ. т. г. се явих за първи път свидетел на Маруонка по дело в съдилището. На 13-й имахме учителско заседание и вечерта в 5 ч потеглих от Годеч за Драгоман. Пътувах в тъмно, пътувах направо Годеч, Мургаш през нивите, пущинаци, камънак над Летница и в 9 1/2 ч. бях на Драгоман. В 10 влакът потегли. В 11 - в София, в 12 - в дома си. В София довърших боядисването на прозорците си, защото Равнени още жънеха и снопи връзваха, вършеят, та дума не можеше да става да събирам децата на училище. На 22.IХ. се върнах, а на 28.IX. започнаха чак да учат, защото още вършееха хората, а щом поовършаха, започнаха непосредствено да берат царевиците. Тази година се изменят всички учебници и учебната програма. 5.Х.1936 год., понеделник Сън: Сънувам, че се намирам някъде като че във Водица или някъде в планина. Не помня кой колеше или пък режеше някое черно агне, а от него течеше силно кръв. До черното агне съм аз, а до мене едно младо женско конче е умряло от предния ден. Аз гледам мъртвото конче и си думам, че това е една щета голяма, защото уж то е мое и е младо. Похванах го. То като да изглеждаше малко вече подуто, но малко. Кога го похванах, си рекох на ума: „Нима не може да оживее това конче?" Похванахго под челюстта. Долових, че артерията му бие, сърцето значи леко, незабелязано бие. Дъхът му не се усещал, но кончето не било мъртво, както ние си предполагахме и се каняхме да го дерем. Бутнах му главата и я изправих, надигнах. То полека се повдигна на краката, поотърси се, че като се хвърли с всичка сила напред да бяга, бяга и от радост чак поцвилва. Широка поляна бе наоколо ни и то, от радост, че не умряло, дълго бяга и се пробудих с впечатление, че голяма радост настана у нас, зрителите и особно в мен, че оживих кончето с червен косъм. 7.Х.1936 год., сряда. Сънувам, че сме в планината братя и сестри, Учителят. Прекарахме много добре, в хубави разговори, и имаше много работи, но сутринта при ставане не си записах съня и го забравих впоследствие. 8.Х.1936 год., четвъртък. Сън: Сънувам, че ще пътувам някъде с влак. Турям багажа; познати във вагона много. Чичов Ганю Иванов Бахнев - и той при мен. Слязох за прехвърлянето на багаж. Нещо се отдалечих и вагонът потегли. Пропуснах го. Трябваше да прибягам на другата гара - където всички вагони като трамваи се събират и се композира влак за отпътуване. Оказа се, че влакът ще пътува след няколко часа. Слязохме с цел да отидем на тоя град накрая да посрещнем изгрева и си направим гимнастиките. Аз срещам много братя и сестри Симо Йовков от Мърчаево, Темелко, Колю и други и Балтова, Стоянка и много други. Вечер е още, тъмно. Електрически лампи осветяват улиците. Ето, се приближават конни стражари - за да не им обръщаме вниманието, ние се поразделихме. След това се смени картината. Аз излизам извън селището - тоя град, дето бяхме. Тамо - наш лагер. Равна поляна. Къщи, бараки на разни наши хора. Заварих Янкова. Ето, дойде и Еленка и сладко си заприказвахме. Дойде ми на гости в моята къща Владо заедно с един германец. Германецът ще отпътува, аз приготвих нещо за вечеря. Ядохме в едната стая, голямата. Кога минах отвъд, ето Еленка, без да знае, че ние ядем, но аз не се сетих да я поканя и тя си измила грозде и току ще започне да яде. Аз вземах от гроздето и й казах, че отвъд, в другата стая, Владо и един германец вечерят и сега още малко им не достига, да си хапнат и от гроздето. Нещо се прочете недоволство в лицето й, но аз съм виновен, че не я потърсих и не знаех дали е дошла. Друга картина: Излизаме из един стръмен баир нагоре, наши братя и сетри, но баирът е на урви, на урви, като над Арабаджи Героолар във Водица. Силен западен вятър повея и толкова силен, щото изкачвайки се нагоре на изток аз, Учителят и братя и сестри, аз току се затекох нагоре и вятърът ме повдигна. Колко леко, радостно се пътува нагоре - само трябва да се крепиш да не се завалиш. Рекох си, че в природата стават неща, които учудват човека. Когато природата иска, може да те улесни, да те пренесе на цели разстояния за един миг. Както в случая ме понесе силният вятър нагоре и аз с висок глас викам и се смея на лекотата, с която хвърча нагоре. Учителят гледа и говори на братята и сестрите. * Нощес валя дъжд със силни гръмотевици. Даже сега, къде 8 ч сутринта, се чуват гръмотевици и ту ръми и престава дъждът. От Еленка досега съм получил един път само резюмета, 3 броя. Нещо особно състояние ме е обзело спрямо нея. Може би от това, че тя ме не пропуща при нея си, не ме приближава и отдалечава - с това аз изпитвам една тъга. Мъчно ми е, че тя външно не проявява признаци на чувства спрямо мен. Решил съм хей-тъй, да не й пиша често, защото кога съм при нея, се отнася малко грубо спрямо мен. Може би това е пресилено казано от моя страна, защото тя иска да води чист живот като ученичка на Учителя, а аз още вътрешно не съм укрепнал и затова да осъждам поведението й спрямо мен. Тя, от любов към Учителя и стремейки се да прилага учението, физически не иска да се приближава до когото и да е. От една страна, ме обхваща мъка, че тя не върви по моето щение, което всъщност не е добро и не по Бога, а от друга страна, си казвам, че аз не трябва да я изнасилвам и да я оставя да си върви по пътя, който Учителят ни чертае и сочи. Учителят ни зове към чист и свят живот. Към светъл ум, чисто сърце и силна воля. Воля във въздържание и прилагане онова, което ще ни увеличи светлината, ще ни зарадва душата и ще ни води към вечен прогрес. Във физическото тяло не трябва да търсим удоволствия, а в духа да се търси смисълът на живота. Ето заещо Еленка се стреми към духовен живот, също и аз, но се мъча по една вътрешна слабост да я възпирам и ограничавам. Но Бог ще ми помогне и аз да обичам като Бога, и аз да се стремя към духовно съвършенство, към духовен брак с Еленка, а не към физически, какъвто искат моите низши физически чувства. Тази вечер валя дъжд с гръмотевици. 9.Х.1936 год., петък. Сън: Намирам се като у дома във Водица. Къде чердака, където бе едно време - между двора и хармана, се намира голямо здание, като църква - монастир или музей. В хармана, градината, се намират наши братя и сестри. Вкъщи, в нашата сегашна къща, е Учителят с някои наши хора. Дошъл е някой монах, около 40-годишен, с черно расо, висок и с малко прошарена, но извита напред и закривена нагоре брада. Уговорвал и разговарял нашите сестри, нещо по учението, че не били на прав път. Излизайки си къде нашата сая, ето ние със Стоицев го пресрещнахме и понеже попът ни срещна, внезапно си подаде ръката за целуване. Аз, без да обмисля, вместо поне здрасти да направя, му целунах ръката, като краката ми бяха малко преплетени и с крака аз направих един реверанс с малко приклякване. Когато приклекнах и се наведох, то краката ми останаха преплетени, като парализирани. Аз усетих, че тоя поп ме хипнотизира и повлия на краката ми. Възпротивих се в съзнанието си вътре в мен, че няма да му се поддам, но той като доволен Сатана, че ми повлиял, самодоволно се подсмихваше, че уж нищо нямало. Аз му изкряках за постъпката му, като му казах, че това е непристойно и непочтено от негова страна и че каквито чудеса да прави пред нашите братя и сестри, в мрежите си не ще хване никого, защото ние си имаме Учител, ръководител. И Стоицев му каза няколко упрекни думи и се разделихме. Той си замина. Аз говорих с Учителя за тая случка, също и с братя и сестри. Добре прекарахме така, във взаимно поучение и наставления. * Ясно утро след снощния дъжд и вапенето цялата нощ. Къде обед - полуоблачно и временно заваляване и разяснене. На стъмяване, къде 8 ч. - светкавици, валежи и се утаи росене на дъжд, но небето полуясно. Получих картичка от Георги Божилов, който е чиновник в телеграфо пощенската станция Нова Загора. Сън: Намирам се на голямо пристанище някъде из Великобританското крайбрежие. Гледаме много голям параход нов, най-последна дума на техниката. Казаха, че е бил на Кайзера германски или на Хитлер - не запомних името. Той минавал с парахода си за 3 - 4 дни до Америка. Работници боядисваха с червена боя отстрани на предната част, където параходът пори водата. Аз нещо бях отишъл настрана на пристанището из някои здания и чух силна сирена на параход. Затекох се да видя потеглянето на парахода, обаче той така силно се възвиваше на едно място, за да се отправи, щото от силния напор на перките и от силното потегляне се образуваха много големи вълни, които излязоха извън бреговете на пристанището и започнаха да заливат периодически пътя, през който трябваше да мина, за да стигна до пристанището. Но не се реших да прибягам, защото вълните щяха да ме застигнат и повлекат, пък и пътят се разкаля. * Хубав ясен слънчев ден с просторни гледки се откри тая заран. Родопи, Рила блещят в снежна белина, а Софийското поле до средата на Витоша е в омара и мъглевина. 15.Х.1936 год. Сън: Намирам се в някакъв непознат град. Училищният инспектор на Свогенската уч. околия Манчев каза на мен и на други колеги и колежки да не бързаме с разпределението, защото има да последва някаква друга наредба, че тогава. Пуснаха ни за обед. Като че ли сме в някакъв учителски летен курс. Излизайки, с мен тръгна някаква госпожица, която аз по име не знам, но по физиономия лятос запознах в Банки, когато ходих лятос при Панайот Христов, началник на пощите при дирекцията на пощите. Тази госпожица била казала пред свои близки, че ме обичала толкова, щото каквото бих поискал от нея, всичко би ми дала, каквото и да било. Тръгвайки с мен и още някоя моя приятелка, ли, или само позната, минахме покрай една чешма, гледаме: инспекторът Манчев, с изцапани от вар Дрехи, се мие на чешмата. Той се позасрами, защото не подозирал, че учители ще минат тамо да го видят, че си работел къща и че е изцапан. Тая госпожица върви с мен и мълчи. Но по всичко личи, че тя иска да се запознае с мен и да ми се обясни и изяви, че ме обича. Понеже е обед, та отиваме тримата някъде на полето или другаде, да обядваме. 18.Х.1936 год., неделя. Сън: Сънувам на присъмване, че се намираме на Изгрева, обаче при съвсем друга обстановка, не такъв, какъвто е сега. Всеки брат и сестра си имат бели малки къщички, все еднакви, на еднакво разстояние една от друга. Там, където е моята къща, познавам обстановката и съседите си, такива и даже същите, които са сега на Изгрева, а от отвъдния квартал не съм бил влизал и ми е непознато. Сънувах после, че там има голямо здание, но от почернели греди и опушени стени и тавани. Това здание било нашият салон. Уж че всяка греда била отделен брат или сестра, това представлявало зданието - цялото нашето братство. След това сънувам, че съм при Учителя. Там е и Николина Балтова. Тя легнала и се завила, само главата й открита. До нея стои Учителят седнал и гледа, че аз се залових да му чистя прозорците от изцапани джамове от маджуносване прозорците. Той се зарадва, че аз започнах да ги търкам и почиствам. Щом му разказах съня си за голямото здание и неговите отделни греди и най-вече, че сега зданието било подкрепено от нови дървета, поени, нови, които като обръчи стоят и като ниви нишки пристягат цялото здание. Изпърво Учителят не искаше да го тълкува, но после каза, че тези черни отделни греди сме били ние, братята и сестрите, а новите греди, които го спойвали, били Учението на Учителя и белите братя. Новите греди бил Учителят. През деня празнувахме Деня и юбилея на Червен кръст. Дойдоха къде 1 ч. съдията от Годеч, финансов инспектор от София, един лекар от София и един агент от околийското управление в Годеч. Късно отидох в Годеч. Тази сутрин четох на наряда беседата от XII серия „Достоен". Толкова ме трогна, щото аз плаках. Целия ден след това бях като чели все натъжен, скръбен. Къде залез слънце, слизайки към Годеч - пак такава необяснена скръб. Чувствувам се като изоставен. Нямащ близки и самотен. 23.Х.1936 год., петък. Сън: Намирам се в непознато място. Баща ми е при мен. Преправяме някое си грамадно здание, като самото здание има външен изглед и стил на старинните крепости с кули, наблюдателници една до друга. Тези кули, понеже са много високи, с баща си ги подкопавахме и те се свличаха нанадолу и падаха, снишаваха се, без да се повредят. После сънувах, че Борис Манов, средищният директор, заедно с г-жа Манова са дошли в Равна. И Манов ми носи някаква бележка от лице, което било колега в неговото училище, че ми иска да му изпратя брошурата на евангелския проповедник в Бургас Методий Ж. Марков, за да я прочете. И Манов ме гледа с израза, че „един от вашите", казва. Значи явно знае, че съм някакъв си, но понеже не разбира смисъла и съдържанието, и затова с изказването си го само изказва да изпълни обещаното му, а повече интерес не проявява. 25.Х.1936 год., неделя. Сън: В училище на занятие съм при своите равненски деца ученици. Никак не ме слуша Здравка Йосифова, но освен дето не ме слуша, но и отвлича нарочно вниманието на другите деца. Аз се нервирах и я ударих, но тя още по-нахално започна да ми прави. Казва ми, че ще отиде в София слугиня. Не обича училището. Аз се разярих и я набих хубаво. Но колкото я бих, тя стана още по-лоша и по-непослушна. Но уж Здравка, а тя била Атанаска Николова Станушева. Аз обсъждам в себе си що да направя. Видях, че с насилието си я отдалечих веднъж завинаги от себе си. Всички ученици стоят като зрители и само гледат. Мен ми стана мъчно. Почнах да я уговарям, че в София не е добре за нея. Че тя където отива, не слугиня, а отива да си продава тялото за удоволствие на страстните мъже, и най-после й казах, мен ми е мъчно, задето я бих и че аз я обичам и й казах: „Как да ти докажа: с бой не разбираш, с молба не разбираш, е, ето, ще ти плача." И аз се разплаках на сън. Но нищо не помага. Тя си остана тая Атанаска, която си е даже втикнала цвете китка на ухо и си остана същата, непроменена, а останах с впечатлението, че не трябва да бия ученици, и боят ги заставя да намразят училището и мразейки го, те веднъж завинаги остават без образование. Насилието ражда насилие и омраза, а аз трябваше с любов. * Времето облачно. Духа силен вятър. Това бе и през целия ден. Годечкият бирник дохожда да събира данъци, Трендафил. Но аз се боях, че ще ми пречат през деня да чета беседи, но те в учебната стая си бяха и само обядвахме заедно. За наряда аз се бях успал, и то не успал, а часовникът ми останал назад. Душевното ми състояние е разнообразно, понеже минават разни недобри мисли в ума ми, но [със] светлината на Учителювите мисли съобразно Любовта. Мъдростта и Истината, аз ги пропъждам и в Божията любов всичко превръщам в добро. Получих резюмета от Еленка с много хубави мисли и цял ден тях четох и си превождах хубави мисли. Вечерта Зара ме каниха на вечеря у тях, на тиквеник. 26.Х.1936 год., понеделник. Сън: След многогодишното си учителствуване в Равна, аз съм си отишъл във Водица, Наизлязоха да ме посрещат разни познати съселяни. И чудното е, че аз вървя с две патерици, подпирайки се. Краката ми са като парализирани. Обтягам десния крак от коляното, но една жила ме силно боли и кракът не се обтяга. Вървя като с кокили и като че левият ми крак прерязан от под коляното или точно на коляното, като Нико Модев и вървя като него, с такъв дървен крак. Питат ме с учудване нашенци, като че и Неделя Петрова ме питаше каква е тая работа с мене. Аз им отговарях, че съм настинал и съм осакатял. Но в мене си си разсъждавах, че настивката е външен претекст, но съществената причина за повредата и сгърчването на краката ми е, че аз не съм изпълнил волята Божия тъй, както Учителят ме е учил. И че аз, за да ми се повредят краката, не съм духовно добродетелен. В мен е нарушена добродетелта, и че аз трябва да се изправя вътрешно пред Бога и всичко ще се поправи. Лошава картина, лоша и отвратителна гледка е човек да е без крака и само по колене с кокили и патерици да върви, особено аз, който съм здрав физически. След горния сън сънувах, че отивам аз и много други да учителствуваме някъде далеч, та си товарим багажа на каруци. Че уж на Христо Модев Верка (сега е моя ученичка в III отделение), и тя учителка. Но си взема за завивка едно палто. Аз я увещавам, че това е невъзможно, тя ще изстине с такава завивка. Имаше и много други познати учителки, но все сега мои ученички, с които заминавахме заедно. * Станах в 5 ч. Вънка шумеше като че вали. Вятър вее цяла нощ. 30.Х.1936 год., петък. Сън: Намирам се на някаква си гара в едни особни здания, непознати досега мен. Натрупал се много народ, войници, офицери, жени и др. Някакъв човек ще държи някаква си сказка - реч. Излезе по едно време един оратор, но пиян човек, иска да говори, но гласът му е прегракнал. Народът го слуша, но аз едва присъствувах на такава реч от пиян човек. Говори им нещо за партиите, за провеждането на известни законоположения, които преднамерява да извърши тяхната партия. След като се разотидоха, аз останах пак да чакам на гарата, но влак ли чаках, точно не помня. Запознахме се тамо с някого или пък бе от миналото запознат. Надойдоха при нас в една стая негови приятели, познати. Заловиха се да играят на карти. Една дамач средна възраст, облечена с черни дрехи, се приближи до мен и ме замоли да играем на карти. Не помня в съня си, но като че ли аз се съгласих за малко да играя, но нейната идея е била да се доближи до мен, което аз забелязах и започнах да се държа резервно и коректно, за да я заставя да се оттегли и ме остави на мира. След това се намерих в някакви ливади с хора от Водица. Някакви си коне бягаха и ги завръщахме. * Снощи четох книгата „Дневник на капитана Кенис, таен агент на английската тайна полиция от Сержанс Делиженс против руския Г.П.У." Снощи за пръв път се забелязаха първи снежинки. Тая заран небето облачно, Витоша се белее по върха, Рила забулена. Хладно е вън. Четох школната лекция „Хармонизиране на енергиите ". Не си водя редовно дневника. Това се дължи на особните психологически състояния, които преживявам като човек още неурегулирал вътрешните си емоции и енергии и поради това се стълкновяват в мен две състояния: на светлината и тъмнината - на разума и на тялото. Наблюдавам се вътрешно, наблюдавам и проявата на всички, които ме обкръжават, и търся по-висшето, по-разумното, по-чистото. Искам да дойда до това състояние, щото да мога да обичам безкористно, тъй както Учителят ни учи и съветва. Мисля си за Еленка. Разгледвам страниците из нашия живот откак съм в запознанство с нея и искам да се подбудят в душата ми други чувства: именно, да я обичам като душа, с по-възвишена любов, а не физически. Тя е добра, с благ характер, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен стремеж и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в свирене на цигулка и пеене по ноти. Задружният живот, който сме живели, споделяйки радости и скърби, ние по всичко си схож-даме в идейния; живот само в едно не се разбираме и то там, където човек се касае да запази чистотата си, тъй както го разбираме според нашето учение за чистия и възвишен живот. Любовта има много прояви, но в моята любов се пробужда страстта, а любов, в която има такава страст, тя е животинска, човешка. Любов, в която половата страст не се пробужда, тя е ангелска, а в любов, в която - всецяло преливане и никакви промени на нея ни по форма, ни по съдържание, ни по смисъл, тя е Божествена. Трябва да трансформирам моята любов, да мине в по-висша гама - в ангелска и Божествена, И затова и не хроникирам вътрешните си мисли и чувства, защото се въртя в един омагьосан кръг на плътското, на низшото, което искам да пропъдя, да го впрегна да работи за висшото в мен, за Бога в мен. И аз тая есен съм доволен. В по-голямото време в душата ми се очъртават контурите на един светъл свят, на светли мисли и чувства, на една любов, която сега бе само мечтатата на ума ми, а сега е чувство и на сърцето ми. Аз вече мога да правя със себе си опити да обичам духовно. Молитвата и големите усилия ми помогнаха да раздера тая черна и дебела обвивка, тая гъста атмосфера на низшото влечение и сега духом съм облекчен, че мога да издигна мисълта, сърце и душа в чистите полета на братството и сестринството, където душите взаимно си подпомагат и крепят и задружно изработват новите строителни материали за изграждането на храма неръкотворен за нашите души. Със съзнанието аз мога да надничам в чистия идеен свят и да се радвам на обилните плодове, що има в него. Словото на Учителя трябва все да ни бъде насъщният хляб и вода, за да не става нужда да вземаме от забранения плод - разбирам недобрите мисли, чувства и постъпки, които направяме, щом не обмисляме добре това, що вършим или това, което преднамеряваме да вършим. Съзнанието на човека е екранът, на който, в зависимост от самия него, какъв филм ще допусне да се прожектира, такова и ще го постигне в ума, сърцето и на физическия свят. Ангелски и Божествени филми трябва да прожектираме, за да записваме в книгата на бъдещето това, което искаме да ни бъде среда, условие и цел в живота ни. Днес за пръв път заваля сняг, но докато белна земята, се стопи. Еленка не ми пише често. Като че вътрешно предчувствувам, че тя не е добре или има нещо друго. На стъмяване пях многократно песента „Ранен час". След това почувствувах силно влечение да се моля. Молих се тъй, както рядко съм се молил. Кой знай що става негде. Будните хора трябва да се молят, защото само в Бога е спасението и в Него са всички съкровени блага, които са необходими за нашите телесни, душевни и духовни нужди. 31.Х.1936 год., събота. Сън: Не запомних добре целия си сън. Намирам се някъде в непознато здание. При мен е братът ми Иван. Ставаше въпрос да се нарисуват разни рекламни фирми. Аз му казах, че мога да ги напиша с такива букви, каквито са на първо отделение началните букви и думички, с печатни букви. Направих му една като черен въглен палка, голяма, като грамаден молив. Вземах едни ножици, та с тях го подстригвах и заострих отпред и Иван с него сам щял да си нарисува фирмата. В самото здание имаше нарисувани разни зевзеци по стъклата откъм шосето. Тая заран е облачно и гъста мъгла забулила околността. За малки промеждутъци се приповдига мъглата, която е отпред селото над Годеч и се вижда Нишавската долина с бяла мъгла. Тази сутрин стоях в леглото, докато започна да се развиделява. 1 .ХI.1936 год., неделя. Сън: На събуждане за наряда преди 5 ч. се събудих със следния сън. Аз и Еленка сме в някакво си училище. Влизаме в една стая, която е била на Анета Николова, учителка в с. Смолча. Анета облечена чисто, спретнато. Не е такава шишкава и пълна, каквато е сега. Тънка, със стройна талия. Облечена с лятно палто. Говори ни нещо и ни обяснява, като че декламира. В стаята й - 2 кревата пружинени, без облегала, допрени на дължина. Г-ца Анета обяснява на мен и Еленка, че единият е на Опри Георгиев, а другият бил нейният. Че като че искаше да ни каже, че разбирайте, ако можете, уж те вече се имат в близки отношения и че може би ще се съберат да живеят фамилно. * Събудих се. Навалял е сняг, няколко сантиметра. Студено. Четох 3. гл. от Йоана и едно резюме от беседата, говорена тая година, на 27.IХ.1936 год., в 10 ч. преди обед - „Най-голям в царството небесно". А в 10 ч. четох [от] трети том от XII серия беседата „Разумно кротките". Към 12 ч. не можах да я дочета. Дойде Симо Игов и ме замоли да дам чернови на учителката Шишкова, учителка в Разбоище, по Природознание, Родинознание и Нравоучение. След това към 3 ч. обядвах. Разправях се с Крум Жотов по едни дърва. Реших да отида в Годеч, за да купя фондови марки, та да изпратя до Момчилградския пунктов учител, за да ми издаде удостоверения за класиране. Към 5 1/ 2 бях в Годеч. Срещнах се с Манов. Той е нещо вътрешно недобре, нещо има, но не мога да схвана. Така ми се стори по зададените въпроси и отговори, които получих от него. Отидох при Каралеев, той ме убеди да не изпращам фондови марки и заявлението, до Момчилградския пунктов учител, а да пиша чрез Старозагорския областен училищен инспектор да застави пунктовия да ми изпрати удостоверението. Върнах се на стъмяване. Вечерях у Младенови, щото още от обед ме бяха предупредили. Вечеряхме тиквеник. Четох вестника „Утро" и дойде и Нако Модев и разговаряхме нещо неприятно мен и си дойдох и къде 10 ч легнах. Но да си кажа, че четейки тая заран хубаво резюме и беседа, аз се чувствувах много добре, обаче откато ме прекъсна Симо Игов, за да правя на Шишкова графи за планове, аз изказах малко негодувание и някои думи против нея и [по] неин адрес. И като че ли тяжест нечувана ме налегна. Отидох в Годеч, върнах се, но все недобри чувства и състояния. От друга страна, понеже Еленка вече отдълго не ми писа, и особените вътрешни състояния на нещо недобро между мен и нея ме измъчва. Като че с Еленка става нещо, като че ли аз я изгубвам вече и става нещо лошо предчувствие и това ме измъчва много. Но не твърдя, защото много често и в миналото са ме налягали подобни състояния и виждам впоследствие, че това [са] мои мисли, навявани от същества наши неприятели. Нито Еленка, нито аз сме направили нещо да се сърдим за някакви неща. Напротив, старали сме се да имаме най-добри отношения. У Еленка аз не съм забелязал нищо, което тя да е свършила против мене, но аз много пъти съм я оскърбявал и впоследствие се кая, но пак съм повтарял тая си лоша черта, да бъда някога груб към нея. Сега, особено тая есен, много пъти съм прехвърлял филма на нашия живот и в мене си намирам много несправедливи и недобри отношения към нея. Много трябва да бъде човек внимателен, за да има един образцов живот и правилни отношения към своите, към близките си и особено към тая, която е доказала, че те обича. 2.ХI.1936 год., понеделник. Снощи, вследствие яденето на тиквеника, нощес едва че не повръщах. Най-хубаво е никога да не ям Зарини манджи вечерно време, защото ми е тежко от тях. Кога си вечерям в стаята си лека храна, имам и добри сънища и състояния. Чуждите хора те натоварят с боклуци, та не можеш да се очистиш с цели дни. Изобщо, тая нощ не я прекарах добре. Докато рано се въртях в леглото буден, дочух силен плач. Оплакват умряло. Умряла на Нина Георги Соколова майка й, та я оплакваха тая заран. Станах седнал в леглото и докато се развидели, стоях в леглото и си размишлявах върху това, което Учителят ни говори. Че ние от непослушание се завличаме от недобри мисли, чувства и особено недобри деяния и с това смъртта ни яде като насъщ хляб. Трябва да престанем да ядем от забраненото дърво, за да заживеем във вечния живот. Много будно съзнание е нужно човеку, за да бъде служител на Бога, а не на себе си или на хора с непробудени съзнания. * Днес времето бе полуслънчево, обаче снегът по Чепъна не се достопи. Цял ден северните стрехи на училището капеха. Студеничко бе цял ден. В 5 ч дойде пощата. Но нема писмо от Еленка. Много се измъчвам за нея, какво ли става с нея, че ми не пише и нито резюмета вече ми праща. Колкото ми бе пратила и то всичко на три пъти, ето сега ги повърнах, та да може да ги препрати на Сотирка Бабаджова, защото са много добри и заслужава да ги прочетат тези, които не са слушали беседите на Изгрева. 4.ХI.1936 год., сряда. Понеже снощи работих до 1 ч, след като се завърнах от Младенови, където вечерях качамак и масло, тая сутрин съм се успал за школата. Прочетох едно резюме от 23.IХ. т. г. - „Запалената свещ". След наряда си отидох у Младенови и направих една врата и каса на неговата средница, за да се заключат картофите в мазата. Учих 2 часа и потеглих за Годеч за заплатата си и за получаването на картофи за трапезарията. Получих картофите, платих сиренето и кашкавала на Губешката кооперация 462 лева и 518 лв. за картофите за трапезарията и отидох при Каралеев за заплатата си. Запознах се тамо с 2 госпожици, прогимназиални учителки, едната в Букоровци, а другата - в Годеч. След Каралеев отбих се у Манов, където бяха се събрали 5 ^ 6 колеги, за да обмислят въпроса за работата, която трябва да се предприеме по вземането управата на Царибродското просветно учителско дружество. Потеглих си, като се бе стъмило. Общината купила 2 стола за училището ми, вземахме ги с Васил Шетошков и Нестор Петров и полека-лека си дойдохме, понеже бе поизсъхнал пътят от дъждовете и снега. Получих в Годеч писмо от Еленка. Като си дойдох, първата работа бе да го прочета. Еленка не ми писала толкова време, защото станали някои недоразумения в школата между стенографките и Белеви за места и столове и Учителят прекарал пак много дни на уединение и недобро състояние от нашите тревоги, та трябвало да усмирява Савка, Белев и пр. Тя всъщност била добре, само и тя като мен прекарала душевни безпокойства, задето забавила да ми пише. В 11 ч. си легнах. 5.ХI.1936 год., четвъртък. Сън: Някъде се намирам на екскурзия в една планина, не висока, но с голяма гора. С мен са и тазигодишните ми ученици и ученички. В една голяма гора намерих Цеко Изгревския. Вървейки, на едно място аз изоставих учениците си и отминах напред. Отидох в едно здание, Горско стопанство, голямо, хубаво външно, с красив изглед. Не се отбих в него, а продължих, да стигна в друго, по-нанагоре. Стигнах при него. Едното било уж на горската власт, а това, на което стигнах, било на Ловната организация, на Берковската. Аз си казах в себе си, че това здание е синоним на кръвопитие и жестокост, защото избиват невинните животни. Тамо видях много инструменти. Дойде ми на ума, че изоставих изморените си ученици назад. Потърсих някой да пратя някой с коне да ми дигнат багажа и го донесат, също и да доведат децата, с които върви Цеко. След това се заприказвах с някои наши братя от Упанишада, Недружелюбни се отнесоха. Гледам, че е тук и Учителят, обаче аз като съм пристигнал, не съм се погрижил за Него. И си казвам на ума: Чудна работа, как тъй не съм попитал Учителя дали не ще Му е нужно да сварим чай или нещо друго, да Му прислужа. Сам себе си осъждам и си думам: ето значението на сестрите, че те поне, кога са покрай Учителя, Му прислужват. Ето, надойдоха стенографките и други сестри. И аз, и те насядахме около Учителя. Не знам защо, Паша ми даде да облека една нейна бяла рокля. Аз я бях надянал и я закачих с една топлийка, но се изнищи нещо от коланя и роклята падна надолу, но аз я подвзех с ръка. Олга Славчева нещо ме упрекна силно, като каза, че не ме било срам от Учителя и друго едно негодувание против мен. Аз кипнах и нетърпението и не контролирането ми ме вбесиха и избухнах в злъчна караница и й надумах лоши думи. Учителят слуша, но не дума нищо. Аз й се заканих още повече, като й казах, че ще се разправям с нея. После ми дойде на ума, че с това си каране аз оскърбих много Учителя. Мъчно ми стана, че постъпих така и че не се сдържах. [На] Учителя му стана много мъчно и свеси лице. И в това си положение, на недоволство в себе си от постъпката ми, аз се събудих. 7.ХI.1936 год., събота. Тая сутрин още от снощи казах на учениците си да дойдат рано, че ще ги пусна и по-рано. Децата със съмването напълниха училището. Свърших 3 часа, а часа по телесно [възпитание] не го вземах и потеглих за Годеч. Обуща си поръчах в Годеч. Автомобилът потегли в 2 ч. следобед. В 4 ч. бях в София. Оставих си раницата у Колю Минчев и отидох и си вземах едни панталони голф и спортни чорапи; за голфа броих 530 лева на ръка. Вземах си едни галоши за 200 лева. На стъмяване си отидох у дома си. До 2 ч. разговаряхме с Еленка. 8.ХI.1936 год., неделя. Станах в 4 1/2 ч. Измих се и отидох в салона. Учителят не дойде за наряд, понеже преди 2 седмици станало спор между учениците Стоян и Пенка Белеви и Ричка Станчева и следствие споровете Учителят се оттеглил. Не дойде и в 10 ч. Аз се нагласих да си дойда, обаче Еленка ме измоли да остана и за понеделник. Понеже Владо Николов бе дошъл, затова с него се заловихме на дълъг разговор. 9.ХI.1936 год., понеделник. Станах в 5 ч. Залових се със свирене и заучване на новата песен „Буря в душата ми". Надонесох вода, понеже само сутрин пущат вода. До обед си направих, циментирах площадката под мазата, да не тече водата по стената, а из чучур. Дойде Георги Тахчиев, Катя Грива и Еленка, заловихме разговор. С Тахчиев обядвахме заедно. Следобед донесох 170 лева на Учителя по задачата за еднодневното събиране в касата на Господа, за цялата година - 370 лв. Учителят ми подари книгата съборните беседи от тая година, озаглавена „Да им дам живот". Сбогувах се и си тръгнах. Дойде и Еленка. На Василовския хан ми казаха, че числото на автомобила било попълнено. Вземах си билет за втори автомобил. Отидохме с Еленка на пазаря и си купих едни панталони за 120 лева, едни гети за 18 лева, плат за закърпване на палтото. Върнахме се в 5 без 10 на хана, оказа се, че се овакантява едно място. Аз се сбогувах с Еленка и влязох в автомобила. В 7 и 10 бяхме в Годеч. Точно в 9 бях в Равна. През целия път пях песента „Да имаш вяра" от Учителя. С пристигането си я свирих много и пях. Не вечерях, въпреки че бях гладен, и си легнах в 11 ч. 10.ХI.1936 год., вторник. Сън: Сънувах, че поп Борис от моето с. Водица влязъл в моята стая, без да ме предупреди и заварил на масата ми всичките броеве на в. „Братство" и като че е скрил някой и аз като че ли прочетох в него, че това [е] една шпионска работа от негова страна. Той ми каза, че му предстояло да пише 2 реферата: единият бил за греха, а другият - върху „Тъмната страна на престъплението". Аз заобяснявах много работи, от които трябва да излезе, за да си състави рефератите. 11.ХI.1936 год., сряда. Сън: Сънувах, че се намирам някъде в едно училище и сме в някакъв си опреснителен курс, Сийка Костова заедно с една нейна колежка четат нещо по история, за исторически събития. Аз гледам, пред зданието, пред което са седнали, един израстък от дебело дърво, което е прерязано и останало само дънището. Върху самия отрез е изобразено от само себе си устройството на човешкото ухо: на външното, средното и вътрешното. Аз поисках да го приближа и разгледам. Хванах се в нещо и се покачих. Тамо се намират дебели жици на инсталация елеюрическа, аз се докоснах до тях с дрехите - с ръкава на дясната си ръка, и си мислех да не би да ме удари токът, обаче се предпазих. След слизането си, се почувствувах, че не съм готов по история. Че може да ме изпита учителят по история, а аз не съм си учил уроците, а Сийка и другарката й четат ли, четат. След това разглеждах дълбоко врязана река с много пропасти и завои. * Тихо време. Полузаоблачено. Рила, Родопите, Витоша ясно се виждат, Не е студено. Четох от общия клас „Озлобяваме, мъка, скръб". Сън: Сънувам, че съм в едно голямо училище. Аз с моите ученици ще открия събрание някакво си, в което участвуват офицери, строени на редици, и ще присъствува Негово Величество Царят, Аз си правя маневри, изобщо как ще изпеят учениците ми химна „Шуми Марица" и химна на Негово Величество Царя. Искаше ми се децата тихо да мога да си направя репетиция, обаче ме досрамя, да не би [да] чуят това офицерите, които вече са на сцената. Имаше и много учители и учителки. Но аз знаех, че учениците хубаво ще изпеят двата химна и не ще се засрамя. Много хубави ясни есенни дни са тия дни, особено днешният и вчерашният дни. Рила и Родопите светят с хубавия сняг, и като че ли са близко. 15.ХI.1936 год., неделя. Сън: Намираме се на някаква екскурзия, но в непозната местност, братството - Учителят и братя и сестри. Аз имах разговор с някои братя, дето ги познавам, обаче тези братя са едни анемични, слаби, като че от дълъг пост вече всички мускули се изгубили от лицата им. Като че болни са лежали. Разговарях и с Учителя. * Събудих се в 4 без 25. До 4 стоях в леглото, а после станах и започнах наряда, защото си мислех, че часовникът ми е назад. Прочетох от томчето, което ми подари Учителят от таз есенните съборни беседи „Да им дам живот". Прочетох беседата „Да им дам живот". След закуска се изпрах и си поспах малко. В 10 ч. реших да прочета словото на Учителя във в. „Братство", озаглавено „Знайното и незнайното". Дочетох целия вестник. Още като се събудих, нещо ме влече и в ума ми все се натяква да си направя сачени пити, палачинки, тъй, както мама ми ги е правила едно време. В 11 ч. започнах да си правя палачинки. От сутринта времето бе полуясно. Слънцето все пак изгря на ясно, въпреки малко да се чувствуваше, че покрай него имаше слаби облачета като мрежа. Изгрев вече южно от върха Мургаш. Към 1 ч. следобед се разясни небето и хубаво слънце топло и приятно огря. Много ми се иска да отида из планината, из гората на разходка, обаче трябва да си пиша разпределението и от него не се решавам да напусна. Четат ми се и беседи, изобщо Словото на Учителя е велико благо за душата ми, но съм претрупан с разпределението на материала си и затова не мога да се отдам все на него и все за него да мисля. Понякога мъка ми става, загдето стоя тук, в Равна, и то най-вече, че аз загрубявам с тия деца, понеже много ми не мируват и ме нервират и аз трябва да ги бия, усмирявам, а вътрешно страдам. От друга страна, някога си казвам, че не трябва да бягам от тези условия, защото те ми помагат иначе да не бъда ограничаван от други хора, колеги, колежки и много други противоречия, на които мога да се натъкна в големи селища. Много трудни са часовете и писмената работа, а от друга страна пък съм спокоен откъм външни влияния и въздействия. Хората не се интересуват от наука, от знания и никой не дохожда да ме безпокои, та свободното си време мога да използувам в четене, свирене и размишление. 19.ХI.1936 год., четвъртък. Днеска е облачен ден. Предстои ми да си изпратя разните документи заедно със заявление до Областната училищна инспекция - София, за класиране във второ повишение. Понеже не зная как да попълня сведенията, а документите ми закъсняха с един месец поради това, че от Момчилград пунктовият не ми издаваше удостоверение за класиране. Реших да заведа учениците си в Годеч, да разгледат дюкяните и учрежденията. В 12 потеглихме. Разгледахме много дюкяни и почти всички учреждения и по тъмно се върнахме. Изпратих и документите за класиране. Сън: Бяхме някъде на екскурзия, с братя, сестри и Учителя. Първата ми работа бе да попитам Учителят дали започна да говори. Отговориха ми, че вече говорел наново беседи. Аз отидох при Учителя. Той изглежда физически изтощен. Ето, и Димитър Рачев видях, и той бил на екскурзия и при братята и си отива. Учителят му говори нещо и той слуша. След това сънувах, че с езика си бутнах от лява страна зъбите на горнята челюст, кучешкия зъб и той току, без да боледува, се развалил и започна да се руши; на два пъти се отчупи. Мен не ме заболя толкова, но ми стана чудно, че без да е заболял, се счупи. 21.XI.1936 год., събота. Станах, като се развидели. Сън: Сънувах, че сме с Еленка заедно. Бяхме някъде на гости аз, Еленка и още някои госпожици. Предстоеше ни като че ли да преспим тамо. Еленка е легнала, а другата госпожица бе излязла за малко. * Тая сутрин бе облачно, както и вчера. На присъмване малко като из мъгла позарося. После се поразясни и следобед имаше малко облаци, тъй щото грееше хубаво топло слънце. Тих есенен ден. След като се стъми, отидох у Борис Николов. Вечерях тамо и до 11 ч. приказвахме. Времето бе добро. 22.ХI.1936 год., неделя. Събудих се в 5 и 25. Станах. Сън: Сънувал съм, че сме някъде като че във Водица, но при непозната обстановка. Намирам се у познати. Работим нещо, разгледваме легени за калайдисване. Около мен се намира едно младо момиче, спретнато, с красива физиономия, подвижен темперамент - израз на типична Меркуриянка. Отнася се много любезно. После каза, че тя е женена и че си има мъж, който отсъствува някъде. Предстоеше да нощуваме в това село у тия именно хора. Тая млада невеста поела, а аз и Еленка ще спим заедно на едно легло. На Еленка й прави впечатление, че спокойно си лягам, без да ми обръща внимание, че до мен ляга любяща ме Елена. Не се възбуждам и не искам да се занимавам с низши чувства. Тя ляга и все ме гледа в очите. * Направих си наряда и четох и преписвах изпратените резюмета от Еленка. Като станах, западът бе облачен, а изтокът ясен, а на разсъмване докъде 12 ч бе гъста, променлива, влачеща се мъгла. В 12 ч. получих покана да отида у Божил Петров на обед. В 1 ч. отидох. Днес е съборът на Равняни. Като се наобядвах, отидох при Борис Манов, който е дошъл у Милуш Рангелов. Манов направи ревизията на училището и си отиде. Петър Георгиев ме замоли да му направя заявление за сечене дърва до лесничея. Написах му чернова. Отидох на вечеря у Сотир Георгиев и Петър. Йосиф Петров, научавайки се от Петър Георгиев, който отиде у него за мастило, че аз съм у Петрови, току дойде, Йосиф, жена му Софийка, Лидия и снощи дошлата им си дъщеря Цветана. Запознаха ме с дъщеря си и казаха, че те щели да отидат у сватови си Динчо Рангелов на гости, а Цветанка да останела при нас. Заприказвахме се с Цветанка и надошлите Георги Соколов с жена си Нина, Русим Станулов и жена му Драга, Деян Александров, жена му, Сотир, Петър и децата им - цяла къща. Вечеряхме, като аз ядох запържено кисело зеле и квасено козе мляко. В 10 ч. си дойде и Йосиф Петров, Софийка и Лидия. Лопогледнаха ни в очите, да прочетат нещо, аджеба, дали стана нещо, да се завърза някаква работа, отношения между мен и омърлушената им дъщеря. Понеже аз не дадох повод, така поусетиха от израза на дъщеря си, че не е весела, значи нищо не станало. Захванаха малко спорове по въпроса дали трябва да се учат момичетата или не, Йосиф каза: „Че какво е на моята Цена, изкара си IV отделение, спечели сега 20000 - 30000 лева и може да се разговаря с учителя и да се разбирате добре, що й трябва повече?" Аз замълчах и се поде друга тема - за живи, за умрели, за безсмъртието на човешката душа. В 11 ч. се разотидохме. В 12 си легнах. 23.ХI.1936 год., понеделник. Нощес имах силни чувствени нагони, които се дължат на обстоятелството, че снощи попаднах в средата на баща, майка и дъщеря, които всячески гледаха, дано се учителят плени по тяхната дъщеря. Тези техни пожелания ги изпитвах впоследствие. Трябва човек да не попада в такива капани, но без да съм мислил, снощи попаднах между тях. Чудя се отгде накъде у хората пък такова желание, че учителят сега може да се жени по красивата им щерка, особено при обстоятелството, че тя има спестени пари. Събудих се в 4 ч., обаче станах към 5 и половина. След наряда си се залових да напиша на Георги Божилов в Нова Загора писмо. Вънка мъгла, скреж и студ. Земята се полубелнала от скрежа и поледицата, която е валяла. Получих резюмета от Еленка и на есперанто една картичка от Борислав Милчев от Кнежа. Много тревоги ми създават учениците, та ме болят гърдите. От време на време току избликнат мисли в мен на яд и на едно самоосъждане, задето стоя в Равна, да се измъчвам с четири слети отделения. От друга страна си казвам, че съм на посвещение тук, понеже външната ми обстановка иначе е много добра и хармонична, а другаде такава обстановка, такова уединение, с квартира далеч от училищата, за да мога да пея и свиря по всяко време и без наем, с изобилни дърва, та си казвам, че все пак съм добре и много добре. 24.ХI.1936 год., вторник. Днес на обед дойде Евгения Симова. Остана при мен около час и половина. Младо момиче, което ходи в III клас и остана. Не повтори, за да си изкара прогимназията. Сега вече мома. Дойде да иска книги за прочит. Но дохождането й бе да дойде, за да види дали аз не бих й дал повод за младежки любовни отношения. Дадох й един роман, „Крадлата", като вкратце й описах съдържанието, в което й подчертах характер на силна воля и устойчиви чувства и неуклонна любов на героинята. 25.ХI.1936 год., сряда. Днес реших да не отивам следобед в Годеч. Получих от Еленка писмо. Тя се измъчвала много, че не съм й писал. Вечерта дойде Русим Станулов и ме покани на вечеря. Стоях тамо до 10 и 20 вечерта. Времето облачно и замръзнало всичко. Скреж по дърветата. 27.ХI.1936 год., петък. От сутринта - ясно във висините, а Софийско и Нишавската долини са в море от мъгла. Ясно топло слънце предвеща с първите лъчи, че днес ще бъде хубаво време. До обед се колебаха мъглите, ту излизаха до Равна, но следобед се повдигнаха и се изясни небето. Чудни гледки към околния кръгозор и далечни хоризонти. Сън: Сънувах, че сме аз, Еленка, Учителят и много наши братя и сестри. Наоколо зеленчукови и други градини. Хареса се на Учителя една прясна маруля (салата) и ме накара да я откъсна. * Като се разсъмна, отидох у Костадин Антов. Исках му 1500 лева взаем. Отказа ми. Върнах се и ето, дойде Костадинка, бай Илковата дъщеря. Поисках от нея пари назаем, понеже Митю е стражар. Тя каза, че ще ми дадат, да отида. Като разпуснах учениците, отидох. Казаха ми, че ще се съветвате Митю и тогава ще ми дадат. Зифтосах една каца по дъното, за да си направя в нея зелето. Направили тиквеници и ме поканиха на вечеря. Дойде после и Христо Модев и говорихме до 10 1/2 ч. Ясна лунна ноще. Събудих се къде 3 ч. Палецът на лявата ръка тупа, бере под нокътя. В 4 станах. Свирих, бръснах се, мих се и се готвя за обед да потегля за София, а утре да съм в Сливница на конференция. Сън: Сънувам, че съм си в София, в една много хубава къща, като уж бабината къща у Арабаджи Героолу - старата къща в горния етаж. Но стаи високи, чисти бели стени. Пълна стая с мебелировки, кревати и пр. Предстои ни да спим с Еленка в една стая на едно легло. Завърнали сме се от конференция. Аз съм седнал с гръб [към] външната врата за антрето. Гледам, зад мен Йовчо Рачев, на Ионета (на Рачо Узунов чичо му) от Водица, стои на салона и ни наблюдава. Искаше нещо да ни каже, но не исках да се заприказвам с него, щото много приказлив и ще отиде до късна нощ, та дръпнах вратата и затворих. Исках да си лягаме. Леглото е подредено много добре, с чисти чаршафи, юргани, подушки с хубав дървен таблен креват. Еленка цяла сияе от радост, че съм си дошел при нея. В най-приятния и сладък момент се събудих. * В 1 ч потеглих за Драгоман, след като Илия Тошев ми даде взаем 1500 лева. Към 3 1/2 - 4 ч. бях на Драгоман. Закусвах у Милан кафеджията. В 5 потеглих за София. В 7 ч. - на Софийската гара и в 8 ч. - у дома си. Заварих Савка да се разговарят с Helen. Тая нощ не можах да мигна до сутринта. 29.ХI.1936 год., неделя. Станах в 4 1/2 ч. Не отидох на наряд в салона, а у дома си. В 6 1/2 до 7 закусих и потеглих за гарата и Сливница. От влака слезе и Петър Иванов, инспектор на Софийската околия и Кацаров, инспектор по телесното възпитание. До обед говори Кацаров по телесно възпитание и Ст. Бръчков из историята. На обед се видях с Николина Проданова от Водица и др. Следобед имаше лекция по предметно учение от Райковски. Г-ца Пеева говори на тема още преди обед: „Родителско-учителски комитета". Вечерта вечеряхме в една кръчма. Дойдоха и Иванов, Ст. Бръчков и заприказвахме надълго и широко, а ние се бяхме събрали, за да обмислим кои да се турят в бюлетината за избор на настоятелството за учителското дружество. Вечерта гледахме кино във Военния клуб и на веселата част аз не стоях, а си отидох да спя в Сливнишките казарми, където ни бяха приготвили легла. 30.XI.1936 год., понеделник. В 9 1/2 говори професор Консулов на професионална тема. След него говори д-р Боев, областен училищен инспектор на Софийската област, на тема: „Дух и форми на общуването". Следобед пак говори професор Консулов на тема: „Расизъм". Към 4 ч. започна настоятелствено заседание. Отчет на настоятелството и освобождаване от отговорност. Аз гласувах и отидох на гарата, без да дочакам резултата от избора. Влакът закъсня до 6 1/2 с час и половина. В 9 ч. бях у дома в София. Тая нощ спах добре. 1.ХII.1936 год., вторник. Станах, закусихме. Аз заковах на тавана отвърстието, за да не навява сняг в таванните стаи. Извадих си беседите и ги наредих върху една маса. В 12 ч. обядвахме и в 1 ч. си потеглих. В 4 ч. бях в Годеч, а в 6 1/2 - в Равна. Изкъпах се и си легнах. 2.XII.1936 год., сряда Станах в 5 и нещо. Четох лекцията „Първата Причина". Много поучителна лекция за най-същественото в Живота, че е Връзката с Бога и че от това произтичат всички науки, изкуства и блага. Вънка валяло малко сняг, колкото да побелее земята, и е студено. Не ходих в Годеч. Следобед лежах, почивах. Запарих кацата за зелето и си легнах. Писах кратко писмо до Еленка и получих от Георги Божилов писмо. Цял ден е облачно и студено. Сън: Пътуваме из една широка поляна, а наоколо алеи дървета. Вървят Петър Камбуров от Казанлък, Кузман, дето се помина, и други вървяха с Учителя. Учителят им обяснява нещо и ние се присъединихме към тях. Така движейки се, слушайки Учителя, се събудих. * Времето е студено. Сняг и пр. Вечерта задуха западен вятър и към 8 ч. започна да вали сняг. 4.ХII.1936 год., петък. Събудих се в 6 без 15. Сън: Намирам се уж в дома - Водица, но съвсем непозната обстановка. Баща ми, който се е поминал през 1916 год., но сега е жив. Натоварил кола със сено, но отдолу е турил макината с веячката, оставил място да поставим в колата и цилиндрата и отдире натрупал много сено, надлъж и нашир. Аз гледам и недоумявам как ще изтеглят конете тоя товар и най-вече дали не ще се обърне каруцата някъде, като пътуваме за Попово. Започнах да се разсъбличам, за да си облека новите дрехи. И майка ми бе при нас. 12.ХII.1936 год., събота. Времето от една седмица, че и повече, е все облачно, полумъгливо, студено. Залових се да подготвя една вечеринка с моми и момци. Днес следобед училището бе пълно с моми, които не ме оставиха да си почина. Правихме репетиция. Вечерта имах сказка със селяните, която изнесох по нареждане от Годеч от името на Змеделската задруга. На стъмяване дойде Нено Пиперков, данъчен агент от Годеч. След моята сказка на тема „Работата като условие за добър живот", Пиперков говори на селяните, като допълнение на моята тема. Говорихме после с Пиперков до 12 ч. и легнахме и после, лежейки, продължихме разговора до 1 - 2 часа. Чувствувайки се много изтощен от преумора тия дни, дене уча, вечер - репетиции. 13.ХII.1936 год., неделя. Станах в 6 ч. Не съм си отспал. Наряд не можах да правя, понеже Пиперков е при мен. Докато се разсъмне, се михме, разговаряхме. Закусихме и Пиперков си потегли да си ходи. До обед четох беседата „Йоан вече дойде", от XII серия. Следобед правих репетиция с моми и ергени. Предадох и една песен - „Станчице, ле". Днес денят ми мина мъчително. Изморен, изтощен. Училището гърми от немирните ергени и моми, докато се съберат, за да почне репетицията. Легнах си в 8 ч. 14.XII.1936 год., понеделник. Сън: Сънувам, че се сме ходили братя, сестри заедно с Учителя на екскурзия и то лятна екскурзия. Местностите са почти непознати. Аз бях отминал нанапред. Достигнахме до един хан с разни други сгради наоколо. Останахме да чакаме другите братя и сестри, които идат с Учителя. Багажа оставихме в хана, който е като една сайвана, а наоколо много стаи. Аз съм гладен, а не зная защо, 2 чифта обуща имам в раницата, а аз съм бил бос. Жадни сме и гладни. Не ни дават вода. Мен ме мъчи нещо, че Еленка я няма при мен и не ме следваше тоя ден. Аз се отделих да отида за вода, а ето, и Еленка се била отделила и отиваше за вода. Гледам, лицето й не е чисто. Има пъпки по него. И важното е, че преди два дена я бях сънувал пак с такова нечисто лице, с петна от пъпки и сега виждам, че лицето й не е очистено. Заприказвахме се нещо, но не така, като свои, както друг път, тя като че нещо страни. Отидохме после да посрещнем багажа на братството. И то братският багаж се изразява в много кашкавал, сирене и най-многото се състои от каси яйца, натоварени в една голяма биволска кола, която е накамарена догоре и надвесена с каси яйца и други работи. Йордан Ралев, Грозданов Рали от с. Водица им води биволите. Той оставил за малко биволите и отишъл като че ли в хана. Те потеглиха малко. Колата се сецна и се залюля нагоре към баиря и се гътна. Седеше една сестра и щяха да я затиснат. Аз й извиках и преди да се гътнат колата, тя се отдръпна и не я засегнаха. След миг биволите се дръпнаха и колата се изправи и от инерцията полетя на обратната страна и се гътна на наклона надолу. Всички гледахме ужасени как се изпотрошиха с хиляди яйца може би, и кой знай още що пакости са станали. А яйцата, уж те са били капиталът на братството. Аз си помислих, че ще падне ядене сега на яйца варени, печени и пържени. Но се коригирах в мисълта си, че тая мисъл е егоистична, недобра, задето си помислих това, след като постигна братството тая беда. Учителят затъжил, Савка дойде при мен и Еленка и си нещо говорят с Еленка по станалата катастрофа. След това мен ми предстоеше да се изкача на една висока къща на покрива, нещо да редя покривай; видях, че има капандур и си рекох, че чрез него по-лесно ще се изкача, а една госпожа с дъщеря си ме нещо гледат. Но с пробуждането съм останал с ужаса за постигналата катастрофа за багажа, за имуществото на братството, което бе в биволската кола, която се гътна. * Вън - мъгла и земята забелена със снежец. Чувствувам се много разстроен, с изтощени нерви. Неотпочиването, преумората, тревогата, която получавам от децата - всичко това ме е изтощило, огорчило и отчаяло. Много тежко е да учителствуваш в некултурна среда, между хора, които са некултурни, самите родители нямат стремеж към по-хубавото. Възпитание от страна на родителите - никакво и на всяка добра инициатива от страна на учителя, те го вземат за това, какво че учителят си няма работа, че говори за чистота, за хигиена, за добри привички у децата. Дойдат в училището и млади, и стари, и като луди се гонят. Нехармонична среда. В 5 ч. изпратих на Еленка писмо и на Васил Искренов а Лом. Получих класирането си във второ повишение от Софийската инспекция и получих от Еленка едно много хубаво писмо с ценно съдържание, което като че ми вля една инжекция, да забравя болката и умората, която ме гнети. Може да ти помага в тежки дни само любящият те човек. Въздухът като че ли ми бе малко, гърдите разстроени, но като прочетох писмото й, то ми вля сили. Турих котела на печката и стоплих вода. Изкъпах се, изпрах се и легнах в 11 ч. поуспокоен. 15.XII.1936 год., вторник. Станах в 6 ч. Сън: Сънувал съм, че съм в някакво турско село. Деца ме наобиколили, весели и засмени. Всички сме при един бакалин, който продава бонбони най-разнообразни. Бонбонджията ме познава и ми даде цяла кривачка ситни бонбончета. Аз си хапнах да си подсладя и раздадох на децата. Дойдоха и някои ханъмки, обаче не се криеха, както всъщност се крият кадъните. И те весели, засмени. Като че ли аз бях пътувал и се отбих в това село мен познато, като че с. Крепча, но не такова, каквото го аз познавам. 17.ХII.1936 год., четвъртък. Сън: Сънувам, че на източния хоризонт при ясна звездна нощ се е явила една форма от много звезди в такава посока на стрела, която сочи от юг към север, и от преднята страна на стрелата, надолу към земята започнаха да падат множество метеори, които образуват светла ивица от светещи метеори, летящи към земята. Днеска е празникът „Сава и Варвара". Децата ходиха да събират фасул и леща. Събраха 29 кг. фасул. Щях да имам репетиция с моми и ергени, обаче имаше селско събрание, на което се обсъжда въпросът по протестирани полици от ядене и пиене по делото. Следобед водих децата горе, в Дупките, на разходка. 18.ХII.1936 год., петък. Сън: Сънувам, като че съм в Габрово. Предстои ни да отиваме на някаква екскурзия до планината. Срещат ме разни момчета, мъже и жени, от които аз някои по физиономия познавам. Пристигнали сме в Габрово вечерта, а на другата сутрин ще потегляме. Заведоха ни в една селска къща на вечеря. Хората - заможни, имотни. Но сварили само ориз и предложиха ориз и много бял хляб от чисто бяло брашно. Насядахме на трапезата много народ, от които аз познавам някои от лятос, които дохождаха с братството на Едигьол. Навечеряхме се. Къщата е някъде на края на града, а тези хора имали и друга къща в центъра. Ние се гласим в къщата, която е в центъра. Обясниха ми, че поради земеделието, тези хора си имали къща и в края. Надойдоха много туристи, туристки, всички се готвим, стягаме. Аз предупредих, че съм забравил да вложа в касетките нови стъкла, понеже три са вече експонирани с равненските моми и момци. Питах ги дали няма възможност да ги сменя. Но едно ме тревожи: че бастоня ми от вечерята горе го вземали. Уж бе вземат и го нямаше, а после аз го намерих и се упътихме надолу към долнята къща на тези хора. Кога пристигнахме и се насъбрахме момчета, момичета за път, ето пак ми няма бастоня. И няма де да го търся, пак ми го отнели. Оказа се, т. е. си припомням, че уж някой го хванал за края и го захвърлил далеч, да се не намери вече от мене. И аз останах без него, а се чудя как ще пътуваме из планината. Усещам си, че левият крак настинал в коляното и го усещам, че ме боли. Той ме боли, а аз се чудя как ще гааретя*. Дойде момиче с ново облечени мъжки дрехи и мълчаливо ме наблюдава. Потегли компанията. Кракът ми се схванал, като че е затекъл в коляното и не се движи. Почнах да бързам, но кракът не ме слуша. Раницата ми, както обикновено, е голяма, тежка. Претекох някои, но кракът ми затекъл, надебелял и се схванал и аз се чудя дали ще издържда да направим екскурзията си. Едно е, че загубих бастоня и кракът ми се схванал от коляното - и се събудих 5 1/2 ч, а школа има. *гааретя - диал. движа се, ходя. (Бел. М. И.)

1935 година 1.I.1935 год., вторник Станах, като се разсъмна. Ясно небе и тихо време, а в низините - мъгли. Обходих си района по преброяването и се върнах в училището. Цял ден писах и си поспах. Станах в 5 ч. Прочетох от X серия беседата „Дерзай, дъще!" След това написах на Еленка писмо и й писах, че не ще си отида. Писах и на Михаил Краев едно писмо до Оряхово. Писах цял ден. Ето, часът е 12. Вън ясно време и хубави звезди. Нощес пак сънувах Еленка, че сме някъде в хубава обстановка, градина и се любуваме на природата. Тази вечер бяха дошли Борко, Андрея, Русим Венко и Атанас Симов. Получих от брат Боев картичка и ме вика да си отида. Получих честитки от брат Тошев -Севлиево и от Ангел Давидков - Берковица. 3.I.1935 год., четвъртък. Сън: Сънувах, че се намираме някъде, не помня точно где, но бяхме с Йордан Цонев - на Йорданчов Цоня син, сега живущ в Горица Поповско. И дядо Цони бе при него. Йордан нещо ми бе направил, та аз се бях разсърдил, та като вземах един голям нож и почнах да го мушкам по гърба, но с такива удари, щото да не го убивам, а само да го наплаша и така го одрасках на места по гърба, обаче кръв не пусна. Ножът влезе някъде по-дълбоко, но кръв не се яви. Аз вътрешно не съм сърдит, а външно се показвам, че съм неудържано разсърден. Станах в 6 ч. Пях малко и започвам да пиша домакинските листове по преброяването. 4.I.1935 год., петък. Сън. Сънувам, че съм учител в с. Водица - родното ми село. Дошъл е инспекторът Кръстю Петров (зимъшния ми инспектор в с. Казалджик-Кафтан) и ще прави ревизия. Аз ето удрям звънеца за влизане и не съм готов, не съм погледнал да видя каква е методическата ми единица, която ми предстои да развия, за в случай, че влезе при мен. Но още по-интересно. Инспекторът е нощувал у дома и се разговаряхме по въпроси из екскурзиите и за красотата на българската природа. Аз, сутринта, потегляйки от дома, оставих инспектора у дома и заминах напред уж за училище, но вместо на училище, аз съм потеглил и отишел в една гора, на една височина, като че височината е била стара крепост римска, а сега обраснала с хубава дъбова гора, а самия връх -хубава полянка, изкачих се тамо с надежда, че самият инспектор ще дойде. Аз се улисах в природата и не съм забелязал, че дошло времето за влизане в утринен час. Това бе пролетно утро. Сетих се, че инспекторът е тук и че ревизия ще ни прави, а аз що съм направил! Ужас ме обзе, като си помислих, че един час вече е минал, още повече, че не съм готов, не знам какво ще предавам. Смущава ме фактът, че господин Петров има за мен добро мнение, а сега, ето, всичко ще рухне по единствената причина, че аз не съм готов. Мисля си, че естествена [история] ще имаме, носи казвам: каквото и да имаме, аз като видя само заглавието, ще мога да си предам урока. Но ме тревожеше, че ако е в I отделение, то твърде не знам методическия ход на лекцията, а трябва да имам предвид, че тая година учителите по успех ще се назначават. Помислих си, като тичах за училището, че ще излъжа, че съм си загубил нещо вчера, затова тая сутрин из пътя съм си спомнил и отидох да търся изгубената вещ. Но пък се разговарям: Защо да лъжа? Нали това противоречие в тоя момент е допуснато с мен за един изпит. Че ако аз сега излъжа, то избегнатото противоречие друг път, със същата важност, в такъв критичен момент, при такива важни обстоятелства, пак ще ме сполети, и че не мога да избягна противоречията, предназначени за мене. Реших да бъда откровен, та каквото ще да става. Обвинявам себе си само за това, че аз не съм си дал достатъчно труд, за да прочета ръководствата по I отделение. Но като влязох, инспекторът не ме запита къде съм бил, защото той не узнал това, а ме запита и помоли да променим програмата, че вместо естествена [история], да имаме четене. Аз доброволно се съгласих и се зарадвах много. Казах, че децата ми знаят да четат, но си спомних пак, че миналата година не са гледали колежките ми сериозно на работата си, та учениците са останали неподготвени, не ми четат добре, както четяха предната година. Тази картина се смени с друга. Намирам се у дома. Майка ми е жива. Къщата е разхвърлена, неподредена. Много дрехи, все вълнени черга, юргани, са разхвърляни на разни страни. Аз нагъвам една дълга, много голяма черга, редим, гласим, че инспекторът у дома ще нощува. Друг сън съм сънувал: че се намирам на екскурзия с наши братя и сестри. Почти всички учителки наши сестри бяха в компанията и се събираме и говорим. * Събудих се. Часът е 5 и 10. Станах. Прочетох от I година младежкия клас лекцията „Двете посоки". Вънка валяло сняг, но не дебел. Като се разсъмна, ходих у Божил Петров, Станчо Раденков, за да попълня всички карта и преброителни книжа и да отида днес да ги предам. 5.I.1935 год., събота. Станах на присъмване. Двоумях се дали да си отида или не в София. Но реших и бързо се заприготвях и потеглих. В 2 ч бях на Изгрева. Наобядвах се хубаво с една зелка, поляна с олио. Отидох у Еленкини, дойде и Димитър Звездински. Говорихме до късно. От 6.I. до 15. прекарах в София. Посетихме Георги Събев и заедно с Еленка киното „Без дом" в „Роял". Останах много доволен. После аз посетих „Когато жената люби" в „Пачев". Не толкова добро, колкото „Без дом". После посетихме „Лоенгрин" в операта. Това е една от най-хубавите опери. 15.I.1935 год., вторник, София. Станах на присъмване. Приготвих си багажа за път. Братът Иван купил желязната лопата, която аз счупих, и сега трябва да я направя и повърна на Ради. На 12., 13. и 14.I. аз копах дупки за овощни дървета и счупих братската лопата и сега я направих и повърнах. Михаил Влаевски ми направи увеличения от рилски негативи. Отидох при Еленка да се сбогувам. Учителят бе отишъл на обед някъде из града, та с него не можах да се сбогувам. Еленка пожела да ме придружи до Василовския хан. Ангажирах място и отидохме у Янкови. В 4 ч. потеглихме за Годеч. Бе започнало да вали поледица, но в София е кално и земята черна. От Беледието има повече сняг, а към Поньот е по-трудно пътуването. В Годеч силна виялица и по-дебел сняг. Пътувахме заедно с Георги Киров и госпожата му. Аз си дойдох от Годеч сам напред, за да изпратя Андрея да посрещне с кон майка си. В 9 бях в Равна. Силен вятър от север и студено. 16.I.1935 год., сряда. Голяма виелица през целия ден, Северен вятър вее. 17.I.1935 год., четвъртък. На изток се прояснило, но мъглите закриват, ту откриват източния хоризонт. Слънцето за малко блесна. Вчера изпратих на Михаил Краев, Тричков и в Бяла Слатина есперантските снимки. 20.I.1935 год., неделя, Ивановден. Тази сутрин отидох и то след 1 ч. следобед, у Русим Станулов на кръщене. Русим има син, когото кръстиха Йордан. Аз му дадох 12 лева за детето. Дариха ме едни чорапи. След като си дойдох към 5 ч, отидох у бай Георги Виденов, където тая заран най-рано ме каниха на кръщене. Бай Георги кръстил внука си на името на днешния ден Свети Йоан - Иванчо. Дадох 20 лева за детето и хапнах и тука малко и си дойдох. Тая сутрин след наряда прочетох от X серия „Ще хвърля мрежата!". В тая беседа се говори изключително за щастието. И че щастието се постига само от тоя, който е придобил, който се подвизава в пътя на Бога. Който търси царството Божие и Неговата правда, той всякога ще е щастлив. Не може смъртен човек да види Бога. Бога може да види само тоя, който е безсмъртен. Щастие има само в пътя Господен. След това написах лекцията си за Черноморски бряг на Северна България и гр. Варна. И следобед отидох по гости. Тия дни, в четвъртък, 17-и, 18-и, 19-и и 20 януари, има много силни снежни виелици. Печката все гори, а стаята студена. Водата мръзне във външните стаи. Пътните съобщения, поради виелиците, са на много места прекратени. Например Видинската ж. п. линия. Автомобилните съобщения са прекратени със София-Годеч. Не можа да се изпрати на Еленка мед и масло. 21.I.1935 год., понеделник. Сън: Аз, бр. Боев и Еленка сме някъде на екскурзия само тримата. Брат Боев се тревожи защо всеки от нас не си е взел по някоя от беседите, сериите. Ний с Еленка му казваме, че носим по една от X и XII серии, а той иска VII серия, че имало интересни работи да прочетем. Тази вечер си написах лекцията, която ми предстои да изнеса в IV отделение на средищна конференция в с. Годеч, на тема „Пирин планина". Легнах си в 1 ч. след полунощ. Преди да си легна, свирих около 1 час и пях от братските песни и при много добро настроение, без да ми се спеше, си легнах. 22.I.1935 год., вторник. Сън: Сънувах, че сме Учителят, Йордан Савов и други от старите наши братя. Предстои ни да преспим някъде. Отишли сме на екскурзия и по пътя сме се отбили да нощуваме някъде. Разговаряхме върху удобствата, които трябва да си наредим за пренощуване, понеже къщата, в която сме се отбили, е с много бедна обстановка, без завивки, и ще трябва на слама да се спи. Имаше и други разговори, но съм ги забравил. Знам само, че бях с много добро, светло, радостно настроение, че съм при Учителя. Друг сън: Намирам се в Ковачевец - Поповско. Водим разговори върху разни въпроси с наши братя и сестри от Ковачевец. Знам, че бе тамо баба Ганчевица, сестрата Гена и др. Както се разговаряхме върху разни въпроси за из беседите, то дойде една жена възрастна. Уж че е някоя си, която ме познавала от по-рано, когато ме гонеха из Ковачевец заради идеите ми. Че сега те вече дошли до истинността на словата. Разговаряхме, че тия хора, които ни гонеха и се опълчваха против братството, сега те възприели сега новото учение и сега ни обичали и симпатизирали на идеите ни. Водихме още разговори с тая жена, но аз се резервирах сега, а не както едно време да сея наляво и надясно. Като се разсъмна, ето вали силен на парцали сняг. Дойде Никола Станулов да доведе Косена. Дойде по-рано Костадин Антов и ми донесе паница овчаник. Дойде и Русим, за да ми вземе мярка за брич панталони от синия плат, който ми даде Еленка. 25.I.1935 год., петък. Сън. Сънувам, че сме много братя и сестри заедно с Учителя на екскурзия, но в непозната местност. На лагер са някъде, а аз не знам кои причини ме заставили да си съблека ризата -горницата, като дивак, и да се намажа със сапун, да се насапунисам, та се явих пред Учителя в тоя неприличен вид, но за ме не бе срамно. Аз тичах пред тях, пред братя и сестри и Учителя. Правех им смешки и Учителят се смееше на шегите ми. След това се намерих някъде си, като че ли в София. Но непозната обстановка. Влязъл съм в непознат двор. Къща, сайвант, а извън двора - градска улица, но със селска обстановка, обаче голямо гъмжило от хора. Аз и много други наши приятели сме насядали до голямата вратня, но вратнята е голяма дъсчена порта за големи кола и самата голяма вратня е съединена със сайванта. Пометено, почистено. Насядали сме до самата вратня под сайванта. До мен е Н. Угърчинска, г-жа Петрова и много още наши от братството приятели. Угърчинска ме моли да изсвиря нещо. Касаеше се въпросът като че ли до песента „Планино Пирин, планино", или някоя друга, не помня добре. Изсвирвайки песента, не вземах чисто един диез, което нервира госпожа Петрова или по-право, тя любезно ми забележи и пожела да се оттеглим в стаята, да не сме на двора до улицата и да заучим песента безпогрешно, понеже тя е музикална и бързо ще научим въпросната хорова песен, понеже тя я е предавала и друг път. Не се дигнахме от мястото, като казахме, че що има, че ни слушат от улицата! И изпяхме песента, ето влиза Владо Николов, наш брат от Мърчаево. Запознахме го с г-жа Петрова. Той ми каза, че иде с много наши сестри жени от селото му и че трябва да ги въведе, понеже са на улицата. Наставахме всички наши братя и сестри и посрещнахме селянките и ги разпределихме изпомежду нас си и те насядаха. Започнахме да пеем братски песни. Това стана чудно и странно на г-жа Петрова, че тя е в една среда чудна, чужда за нея, че тия хора били хористи, пеели и се обличали, като че ние сме имали събор и затова сме събрани. Друг сън, след 4 ч на съмване: Много сме насъбрани, пак наши приятели. Намираме се при една голяма река върху голям каменен мост. Реката е бистра. Много деца са пръпнали из реката. Ето Александър - Сандю Костадинов, ученик в I отделение, легнал и водата го търкаля, като че се преструва, че уж се дави. На шега, наистина, ние се смутихме и притекохме и го извадихме. Беше там и баща му и го отнесе, но не му е нищо, а само е измокрен. Имаше и коне из реката, които газят водата. * Тази сутрин е по-леко времето. Няма тоя голям студ и виялица. Облачно, но тук-таме по небето се провижда и ясно небе. Снощи получих писмо от моя ученичка, Василка Трифонова, която е слугиня в София. Слугиня, но плаче за наука и книга. Надълго и широко описва болките и копнежите на своята душа, че й е тежко защо не са я пратили на училище, а потирили слугиня и робиня. Съобщава, че тя ще подбере едно от двете: или книгата, или смъртта. Изживявала мъки и терзания и всичко свободно време употребявала за четене. Тази сутрин, вместо лекция, прочетох изпратените от Еленка резюмета. Много хубави мисли прочетох. Тази вечер имах вечерно училище до 11 ч. вечерта. 26.I.1935 год., събота. От дълго време сме нямали ясно небе и тихо утро, може да се каже още отпреди месец. Нощес не бе много студено. И тая сутрин няма лед по прозорците. Сън: Сънувам, че съм някъде в моя квартира, но в непозната за мен обстановка. Дошли ми на гости Николина Угърчинска с още някоя си госпожица. След като водихме много разговори, не знам по каква причина, но тъкмо като щяха да си отиват вече, на Угърчинска й стана лошо и тя легна на гърба си и замаха крака. Килотите й, с цвят жълт, се откриха, обаче тя бе в много тежко състояние и не се сеща да се закрие. Заобиколиха я някои наши сестри, които не знам от где се явиха в момента. Тук бе Еленка, която най-вече се грижеше за Угърчинска. Аз не отидох при нея, защото я вече бяха разгалили. Госпожицата, която стоеше при мен и разговаряше, не прояви тревога никаква, а някак си спокойно и весело ми говореше и седейки на стола, си дигнала краката до неприличност, та килотите й се виждаха чак до колана. Тя в това положение се изви и погледна Угърчинска и ми каза: „Не се бой, Угърчинска е пометнала преди малко, затова сега й прилошава, но ще се поправи, ще й мине." Стоящите жени при Угърчинска я нещо свестяваха. Из утробата й се подал навън голям мехур като плацента. Не помня що стана после, но Угърчинска се свести, но ми съобщи, че рано не иска да си отива, да не я виждат познатите й, че се връща от моето село. Като че аз ще ги откарам с нашата каруца. Но с каруцата ми предстоеше да купувам вар, гасена вар в един сандък - училищния за вар. Понеже съм вземал от едно място хубава вар, но не ми достигала, отидох да допълня сандъка от други бакалин, от когото аз съм направил покупка на разни неща и съм ги оставил при него невзети още. Той като видя, че съм купил от другаде варта, се разсърди и заповяда на слугите си да ми натоварят вар, която е лоша, смесена със земя. Аз се възпротивих и казвам, че трябва да се подбира варта. Но той и без това нямаше добра вар. И нещо още много сънувах за дружба с братя, сестри, но съм го забравил. * Днешният ден е чист, ясен и тих, със светло слънце, което блещи върху дебелия сняг. Зачетох от 3 1/2 ч. книгата „Сибиряк" [?] от Лидия Чарлская - превод руски. И до 12 и 1/4 я дочетох. Състои се от 168 страници. Отлична книга за деца и юноши. С много силни преживелици и сплетни и най-после правдата побеждава. 29.I.1935 год., вторник Тази сутрин времето е по-меко, по-топло. Реших да дам подготвената вечеринка с децата за тая вечер, понеже в сряда няма да се учи, понеже е рожденият ден на Н. В. Царя. Написах едно писмо до госпожица Николина В. Угърчинска до Годеч, с което я поканих да дойде на вечеринка. Занесе писмото Младен. До обед учихме с децата, а следобед приготвяхме сцена и др. От Годеч дойдоха Борис Георгиев, Н. Угърчинска и Калинова. Вечеринката бе добре посетена. Пяхме с Угърчинска. Тя пя соло няколко песни. Вечерта предварително събрахме завивки от разни хора: Русим Станулов, Ака, Бай Илкови, и спахме на топло. Угърчинска и Калинова на моето легло, а аз и Георгиев на пода. Преди още да се разотидат хората, задуха много силен вятър, буря - ураган - изобщо много голяма виялица. Събрахме от вечеринката 81 лева и остава да се събират вересии още 50 лева. 30.I.1935 год., сряда Станах в сряда 6 ч. Накладох печката, ходих долу на чешмата за вода. Видях, че е голяма виялицата. Георгиев настоява да си заминат, защото трябвало в 10 ч да присъствуват на молебен. Сготвихме юфка и закусихме. Виялицата е много силна. Дамите тънко облечени. Аз си дадох двата чифта бричове на дамите, та се облякоха с гащи, Угърчинска облече туристическата дебела фланела и гуглата, а Калинова - кожухчето ми и шала, с който си опасвам кръста. На Георгиев дадох един бял шал. Бай Георги Виденов, Младен и бай Илко дадоха ямурлуците си и така облечени, ги изпратихме към 9 1/2 ч. надолу до над Мулак. Към обед се спря виялицата. Аз, вследствие на това, че редовно 4 - 5 вечери не бях спал, а все имах вечерни училища, затова бях изморен и си поспах следобед. Нещо ми тежко, много тежко. Тая вечер дядо Истатко ме каниха у дома си на вечеря. От баницата, направена специално за мене, си хапнах само 1 - 2 залъка, а си ядох зелена чорба и хляб и от постния боб. Попях им до 9 ч. и си дойдох да спя. В 10 ч. си легнах. 31.I.1935 год., четвъртък. Станах, кога се разсъмнало. Вънка вятърът бучи. Студено. Сън: Сънувам, че съм у дома. Една електрическа инсталация имало на нашия харман, откъм дядовата Ноева градина е зданието. Та се поставят и крушки откъм нашия харман, та да осветяват хармана. Много хора има по хармана и все от братята и сестрите. Но на мене ми нещо мъчно, криво. Мъка ми е нещо на душата. Еленка имала хубава барака в нашия ясак* у нашето лозе, в моето исе** горе. Аз си реших да си отида при нея. Исках да си отида сега при нея. Тя ме очаква с нетърпение. И си въобразявам с каква любов и топлота ще ме посрещне тя и колко любезно ще ми се радва и ще разсее тъгата ми, що тежи, сякаш само тя може да ми я разсее, никой друг. След това се разговаряхме с Еленка много и много. * ясак - забранено място за садене и обработка. Там се поставя колиба за пазене на лозето. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев ** исе - наследствен дял. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) * Тази сутрин Станчо Раденков ми донесе от Еленка писмо. Съобщава ми, че Учителят казал, какво лошите състояния и всичките нещастия ни сполетяват затова, защото ние не се молим или, ако и да се молим, то се молим официално - сутрин и вечер, а не сами. Трябва в денонощието да се молим по 25 пъти. И при всеки час [да] се молим по 5 минути. Учителят цяла седмица не слязъл от Горницата, и на 29-и. 1.II.1935 год., петък. Написах снощи на Еленка писмо. Тая заран го дописах. Прочетох изпратените резюмета от Еленка в клас. Хубаво писмо написах на Еленка, знам, че тя ще се радва. Целия ден бе студено. Вечерното училище продължи до 12 ч. Легнах си в 1 и 10. 2.II.1935 год., събота. Станах си, кога се разсъмна добре. Цял ден е студено и почти все валя сняг. След обяд спах 2 часа. Не ми се правеше нищо. Изпрах си чаршафите на юргана и се изкъпах и си лягам в 11 ч. 3.II.1935 год., неделя. Сън: Сънувах, че съм някъде в местност като във Водица; горе съм към Алтъпармаков Събя. Пътувам за към ливадите, дето са пред местността „Онката". Но не такава обстановка, каквато аз зная. Отивам долу на изгрев слънце. Там са Учителят, братя и сестри. Тръгвам и бързам. Нося нещо като тояга в ръцете си. Но нещо ми вика: „Я обкрачи тоягата и хвъркай!" И като се наместих добре, установих, че това не е тояга, а механизъм, прост по конструкция, обаче с него се хвърка много добре. И това откритие е било мое собствено изобретение. Разсъждавам си и говоря на себе си, да не би това да е сън, но се установява, че не е сън. Аз си размишлявам, че това ще стане достояние на учените, че тоя уред е прост и че всички хора без пари всеки ще може да лети. Хвръкнах и бързо летя. Ето, един турчин оре нивата си. Аз го видях и кривнах вдясно над едни планински пропасти, измежду едни големи дъбови дървета. Отидох много бързо в ливадите. Всички се радват. Там е Учителят. Слънцето след малко ще изгрее. Тук ще се извърши и нарядът, защото е неделя сутринта. Аз съм при Георги Събев. Разговаряме се с него. Аз трябваше да прибягам до една гора на високо, където на една полянка съм забравил части от хвъркателния апарат, за да не мине някой, та да ги вземе, че после не ще може да се лети. Прибягах, а братята и сестрите отидоха някъде в една хубава овощна градина, където е засега Учителят и отидоха при Него, като че ли и събор имаме. Градината - чудно хубава, огряна с неземна светлина. Всички братя и сестри облечени с бели дрехи, а от горе светлината като пада, та иде като една неземна градина. Кога отидох за хвъркателните части на апарата си, там намерих мои ученици. Драгия Димитров и Нацко Тодоров. Разговаряхме се с тях хубаво. Те бяха весели. Аз вървя и си мисля: Ето безмоторно летене, само с ръце и крака може да се хвърка. Радост, голяма радост изпитвах. Видях, че тялото ми не е толкова тежко, колкото съм си мислил, и че мога да летя. И че сега ще правя демонстрация пред народа с хвъркането си. Ще се спущам от високо над някоя скала и ще летя из въздуха и интересно е, че като се спусна веднъж да летя, то от самото летене, дето съм хвръкнал, мога по-високо да се изкача. Намерих в една къща една жена, но забравих точно коя бе жената. Но оставил съм си цигулката там, тоест кутията на цигулката, а цигулката, съм свирил с нея. Но видях тук, у дома на тая жена, само кутията си, а цигулката не че е вземата и не се чудех за нея, но била другаде, където за момент съм я оставил, защото у тия хора аз съм свирил и пял, та си размишлявах, че цигулката си никога не трябва да оставям извън кутията - и се събудих. Часът е 4 1/2. След наряда прочетох беседата „По-драгоценен". За закуска бях у Младенови на баница. За вечеря бях у Андрея Георгиев пак на баница. И баба Руска ми донесла една баница зелник, но от него тая вечер не ядох. Цял ден вали сняг. От време на време се поразясня и пак се свива фортуна силно валяща. Многократно се повтаряше. Ни снегът стана дебел. Легнах си в 12 ч. Сън. Сънувах, че се вра някъде из някакви си места - точно не помня, но не бе добър сън. Днешния ден вече започнах да уча III и IV отделения до обед, а I и II -следобед и така по-леко се учат и препитват. Тази вечер на вечерното училище не дойдоха много от хората, та пяхме песни до 11 ч. Вънка сняг вали и виялица. Днес пощата от Драгоман не дошъл, понеже е голям сняг, няма пъртина. Получих писмо от фейзула Мюмюнов от Казалджик-Кафтан. 6.II.1935 год., сряда. Станах в 5 ч. Вънка вчера и снощи бе ясно, а ето сега вятър вее и на разсъмване започна силна снежна виялица. Около един час валя силно, а после престана. До обед учих четирите отделения. Следобед отидох в Годеч на конференция. Лекция имаше Еначков от Мургаш и реферат - Б. Георгиев. Получих си декемврийската заплата и от нея внесох в спестовната каса 1500 лева. Броих на Асен Соколов 150 лева. Братът Михаил Краев ми изпратил още 52 лева. Върнахме се много късно. Сняг вали силно, обаче снегът е много мек. А пъртината не се виждаше, но с крака се налучкваше. Силно валящият сняг и белината на снежната пустиня застрашават, щото човек да загуби пътя, ако да не бе пъртината. Понеже не можах да намеря в Годеч хляб да си купя, затова Андрея Георгиев ми донесе едно парче хляб, което изпържих в масло и яйца. 7.II.1935 г., четвъртък. Сънувах нещо, като че ли вътре ми нашепваше, глас ми говореше, щото от една постъпка, от една покана човек може да си създаде неприятности с госпожици. Защото вчера в Годеч не бях предпазлив, т. е. не бях предвидлив да не каня, а която иска, да дойде неканена. Защото иначе госпожиците са прави за себе си. Те си търсят момък, търсят си човек, за да се задомят, ако ги удостои съдбата с добър момък. На сутринта очаквах Станчо Раденков да ми донесе писмата, които вчера е вземал от Годеч, Към третия час писмата ми се донесоха. Състоят се от писмо от Еленка и три резюмета пак от нея. В писмото тя ме упреква за някои минали мои отношения спрямо нея. Изобщо от писмото аз останах огорчен. Цял ден и вечерта до 12 1/2 имах вечерно училище. Легнах и станах за клас. 8.II.1935 год. Преписах резюметата, които ми е пратила Еленка. След това написах едно писмо на Еленка с упречно съдържание и малко със сатиричен дух. Младен отиде за Годеч, като занесе писмото, и също изпратих на Анастас Поп Христов реферата си „Как да използуваме историята за националното възпитание на младежта". Писмото, което написах на Еленка, е такова, че хем ще се смее, хем от ревност може да тъжи. Но целта ми е да я освободя от ненужни тревоги. 9.II.1935 год., събота. От три дни все сняг вали, ту престава, ту се разясня, ту заоблача, но не бе много студено. Днес омекна времето. Ходих у Симо Игов да го моля да ми отпусне Евгения, за да дадем вечеринка със селските момци. На връщане валенето на снега се превърна в дъжд. 10.II.1935 год., неделя. Събудих се точно в 5 ч. Сънувал съм сън с много приключения, но докато свърша наряда и прочета беседата „Който се отрича", забравих подробностите. Помня, че имаше някаква голяма работа, нещо приготовления братя, сестри. Помагаше ми и Еленка и се разговаряхме с нея. Изпрах се и измих пода. След това дочетох беседата. Тая беседа изключително говори за Първичната Причина и връзката с Нея. Всичко е у Бога, с Него да сме през всичките състояния във връзка. Точно в 12 ч полегнах да си подремна. Сънувах нещо много страшно, опасно, обаче не го запомних, защото се стреснах и събудих от уплахата. Костадин Трифонов ме покани да отида на сватба. Жени се за Елена Милуш Рангелова. 11.II.1935 год., понеделник. Сън: В София съм, или по-право - незнайно де. У Михаил Влаевски съм. Къща голяма и то много голяма, като някаква си болница, с много приспособления и отделения. Нещо ми приготвил Влаевски за украшение, което ще отнеса за местоучителствуването си. Но трябва да ми даде и три циментови корита, в които да си турям украшенията, които ще отнасям. Погледнах коритата -кутии, но те изглеждат като вехти, но като че не са употребявани досега за нищо. Обаче показвайки ми ги, той ми каза, че сега не са още шлифовани и че те ще станат много хубави, но като ги замаже с цимент и като им тури мозайка отвън и като ги полира. Аз, понеже трябваше да отпътувам същия ден, затова му забелязах, че сам мога да си ги полирам. Казах, че ще взема цимент и мозайка и ще свърша тая работа. Но той ми каза, че нямал засега бяла мозайка. Аз казах, че ще взема от Бертоли една книга и ще си свърша работата. След това Пенка Влаевска нещо си работи шетня из къщата. Аз излязох из разните отделения на голямото здание. В него много инструменти и болнични принадлежности. Имаше и разни байраци, знамена на държавния трикольор и хоругви църковни. Вземах нещо от земята, подобно на хоругва, но не е. Оказа се, че нещо, което служи за почистване може би на клозети или не можах да узная предназначението му, но разхождайки се, ето налетях на прясно циментови изработки, нещо като че са работили бетонени платна за шосета. Някъде, без да зная, аз нагазих в бетонената каша, която току била направена и още невтвърдена. Останаха следи, но аз се поизцапах. Ето, заобикаляйки разните прясно изработени високи циментови изработки, които бяха разхвърляни на разни страни, налетях на Водичани: Нену Цонев, Петър Йорданов Митовчето и много други, с които започнах да правя „здрасти" и те ме разпитват как съм попаднал тука, из тия бетонени заводи - изработки. Те стояха като че ли пред някаква сграда и чакаха нещо. Ето, един държи църковна хоругва с образа на Свети Никола с бяла брада и златна корона. Аз вземах хоругвата и заоглеждах отблизо образа на Св. Никола, като вътрешно с мисълта си му внушавам нещо. Изведнъж гледам: една дама, ни млада, ни стара - госпожица, облечена с кадифено палто, с чисто красиво лице, бяло, с правилна физиономия, се яви пред мен отдясно ми и ме пита: „Какво искаш?" Забъбри нещо несвързано и все еднообразно. Присъствуващите ми казаха, че тя е умопобъркана и че тя е сестра на Св. Никола и че който се загледа в неговия портрет, то тя, където и да бъде, гдето и да бъде неговият лик, в която и къща, незнайна в тоя град, да е тоя образ, щом го загледа някой, то тя по вътрешен път тя намира човек, който в момента гледа образа на Св. Никола. Аз си обясних, че тука именно окултизмът ми хвърля светлина за тоя феномен и защо става това, защото тя по интуиция, по душа е неразделна от него и затова, колкото и да крият тоя лик на Св. Никола, тя веднага по духовната нишка и намира. Тя се заувира около мен. Аз не мога да се отърва от нея. И все ме пита: „Ти какво искаш от мен?" Най-после аз прибягнах до полиция. Извиках: „Стражар!" И се яви един стражар. Обясних му в що се състои работата. Той каза, че ще отидем в V-и участък. Вървейки натам, то участъка, където го знаели, сега се строят големи здания, уж към еврейските гробища в София. Ха тук участък, ха там, не можахме да го намерим - и се събудих. * Валя и сняг вънка и силният вятър го отнесъл в потулени места. Коридорът вън е навеян с много сняг. Изобщо недобро ми е състоянието, задето вчера се измъчвах на сватбата у Милуш Рангелов да гледам как си хората пият и вследствие на алкохола викат безцелно, говорят хей-така, несвързано, и това продължава три часа, които ми се видяха години. Не стига това, ами дядо Раденко ме покани вечерта да остана на вечеря, та да повеселя и хората на бай Милуш. През деня ми опържили яйца със свинска мас и аз хапнах, без да зная, няколко залъка от тях, но кой знай, уж бях гладен и като си хапнах от яйцата, нещо като че ли ми стана, че аз щях да повърна, ако бях си вземал още някой залък, и ги оставих. После научих, че яйцата били пържени с мас. Та останах да свиря. Но нищо не ме насърчи. Нещо като че и ръцете ми свърза. Мисля си и си разсъждавам, че не ми е тук мястото аз да създавам увеселения на народа и да му давам увеселения с без съдържание и смисъл песни. Адска работа. Моето предназначение е да хвърлям светлина, а не да играя на сатанинското им хоро. Роби на тъмнината и мрака и аз, вместо да се откажа от оргиите им, то отидох с тях да им гледам глупостите. Вика народът: „Наздравица!", но тежко му и горко от това здраве, което ще се подхранва с ракия и вино и с тия мисли и чувства, които ще се явят като последствие на алкохола. 13.II.1935 год., сряда. Станах в 5 1/2 ч. Прочетох едно резюме, което снощи получих от Еленка. След това написах едно хубаво писмо на Еленка. Поправих писмените на учениците, които бяха писали на 9.П., и им ги дадох да ги поправят. След часовете се приготвих за Годеч за уч. конференция. Вземах си цигулката, нотното столче и раницата и отидох за Годеч. Оказа се, че конференция ще имаме на 27.II, След това отидох в прогимназията, където си учих нотите, които ми са пратилия за оперетката „На лов за птички". Вечерта свирихме до 11 ч. и половина. Никой не ме покани за нощуване и аз посреднощ си дойдох и в 1 ч. пристигнах. Но съм доволен от това положение. Ясна лунна нощ, като че е ден. Вижда се Витоша, Рила, Родопите чак. Тиха нощ, но голям студ, обаче аз бях добре облечен, та се не боях от студа. Вървях бавно и си мислех за природата, за духовния живот, за съзерцанието, за молитвата и пр. Тези дни изпратих на Еленка писмата на учениците заедно с написаното мое писмо. Оперетката я подготвя съдия-изпълнителят Евстатиев, Участвуват в нея Евстатиев, Каралеев, администраторът при агрономството, Манов, Бори Симов от Туден. Яд ме отначало, че ме поне Манов не ме покани да нощувам в дома му, обаче впоследствие схващам, че това е за добро и че такава тиха ясна светла нощ, с толкова дебела снежна покривка, с величествената бистрота и яснота рядко се среща и се вижда, а аз цели 2 часа вървях и си размишлявах. 14.II.1935 год., четвъртък. Спах до съмнало. Пак се събудих рано, обаче не станах. Много ясен, светъл и хубав ден. Слънцето изгря в 7 1/2 ч. До обед бе без вятър, а от обед задуха северният вятър. Много хубаво време, но съвсем замръзнало. 15.II.1935 год., петък. Сън: Сънувах, че съм екскурзиант. Пътувал съм на дълга екскурзия. Пътувам из Марува нагоре за гара Борисово, пеша. На края на Борисово се намира шосе, което води за Сърбия. Нещо, което действително няма нищо вярно. Отбих се до поста при войниците. Шосето има източна посока и тук е митницата. Пущат да минават много хора търговци и други. И аз се явих, за да моля офицера да ме пусне да вляза в Сърбия до някое село, за да го видя. Офицерът го нямаше. Беше отишъл на разязда с коня си и други войници. Аз говорих с подофицери, войници, които ме запитваха откъде съм и за накъде пътувам. Дойде и офицерът, но бил много строг. Не знам що, аз не отидох в Сърбия, а останах в поста. Трябваше да сменя някои и ме направиха артелчик. Аз не исках, защо им обясних, че обичам да съм свободен и независим. Аз тъкмо се установих в Борисово, ето народът се пременил с хубави дрехи и отиват за друго село на събор. Дойде при нас момиче младо, красиво и разговорно. До мен стоеше младо момче, което, говорейки с момичето, го прегърна и тури да седне на скута му като дете и любовно си заговориха разни. Те били близки и се любели. Аз се зачудих защо се запрях така и не можеше ли и аз да отида на събор, за да видя повече свят, но съм се ангажирал, задържаха ме за артелчик. После не зная какво стана, че моят десен палец се навехнал и то така лошо, че ме силно заболя. Той от по-рано ме болял, но сега ме усили. И, работейки нещо, аз усетих, че силно ме заболя. Пипам го и се чудя. Ето, видимо забелязах, че пръстът надебеля, затече. Аз започнах да питам войниците, дали не ще има добър чекакчия, да го поправи. Дали баба Сегва тук, в Равна, не ще го поправи? - Започнах да плача чак от болка и най-важното - че се оказа, че няма чекакчия, а на лекар да отида, то лекарите ще го свържат с бинт, ще го мажат с йод и ще се срасне така неправилно пръстът ми. Но до ужас не дойдох, защото нещо ме успокояваше, че това е за момента само, но лек ще му се намери. * Събудих се в 6 ч. Закъснял съм за школа. Прочетох лекцията „Разбор на думи". Вънка облачно. Далеч хоризонтите нависнаха с мъгла и облаци. 16.II.1935 год., събота. Понеже снощи легнах в 1 ч. след полунощ, то тая заран станах, когато се развидели. Сънувал съм, че съм с Равнени, пътуваме някъде с трамвай. Имаше още много разговори по въпроса из геометрията. Днес времето бе ту облачно, ту е ясно. Следобед свирих. Стояха при мен Георги Божилов и Стефан Наков. Изпрах се и в 11 ч. си легнах. 17.II.1935 год., неделя. Сън: Сънувам, че съм у дома. Бях горе у ясака. Братята изкоренили лозето около улицата и останало това, което е по-навътре. По средата покрай лозето, което останало, върви път, по който возим снопите. Тръгнах надолу за дома. Пътеката води покрай лехите, през най-голямата стръмнина надолу. Като стигнах на хармана, ето, Иван Ноевси дошъл, а той е убит в Балканската война. После ето, Добри Бебев си дошъл. Покрай хармана има снопи, които предстои да се вършеят, даже нашата каруца стоеше натоварена, още не я бяхме разтоваряли със снопи. От горе, от ясака, слизат каруцата и я кара батювът Бобев Ганю, но спънал само едното задно колело, че като се бе засилила каруцата, насмалко конете щяха да се покачат върху неразтоварената кола със снопи. Аз бях на колата върху снопите, та върнах конете, които бяха се вече изправили с предните си крака върху каруцата със снопите. Забелязах на брата си Ивана, че да се спъват двете задни колелета и няма да зорите добитъка. Той ми забеляза, че не му идело на ум. След това, ето Стефан Цанев с тяхната каруца, в която са жена му и децата му и той слиза от нашия ясак по същия път, по който ние сме свличали снопите от ясака. Каруцата му силно бяга. Аз му казах, че през нашия двор, без да излиза на пътя, може да тегли у тях, защото сегашната къща, старата, в която живее брат ми Иван, е съборена и разчистена и че Иван я съборил, за да си прави нова къща, та по нейното място Стефан Цанев да си отиде, и той така стори. Аз влязох в разговор с Иван Ноев и Добр. Бобев. Те ме питат нещо по настойничествата на техните семейства, кои са настойниците им и стопанисвали ли са добре имотите им. Стана нещо, че аз им зададох въпроса къде са били те досега, а те ми отговориха: „Не искай да узнаеш где сме били ние досега, ние сме се крили някъде, което не трябва да се знае." Стана дума за добрите приятели. Аз искам да им разкажа приказката, дето един човек имал трима другари, които му се верили и кълнели за верност и обич. Той искал да ги изпита. Заклал едно теле и го турил в един чувал и го дига на гръб. Отива при първия, и му зачукал среднощ на вратата. „Стани и ми кажи що да правя, човек убих, ето го в чувала." Той го изхокал по-скоро да се маха от къщата му, да не би го завари или чуе някой и арестува и него като съучастник в убийството. Така и сторил вторият, а третият излязъл и казал: „Ела, ето в градината си имам скришно място, ще го заровим и ще се потули злото." Така сторил добрият, истинският приятел, а другите - не. Но Добри и Иван Ноев ме заприказваха друго. Друг сън: Пак съм у дома, но в съвсем друга обстановка. Къща висока голяма, хигиенична, с всичките му инсталации и удобства. Чудното е, че Еленка и тя е у дома или по-право, може би не е наша къща, а сме на квартира у някои хора. Еленкината стая е най-вътрешната. Но тя трябва да минава през стаята на Димитър Звездииски, че тогава да си влиза в своята. Моята стая е самостоятелна. Аз мълча външно, но вътрешно с ревност се запитвам: на какво основание и защо Звездински да е в съседство с Еленкината стая и тя постоянно да му минава през стаята? Нима не ще го завари във всичките деликатни положения, в които може да бъде човек, кога се намира в стаята си, да се преоблича, къпе, а тя да му минава през стаята. Думам си: тя би трябвало при мен да живее, а не при други, защото аз съм близък с нея и тя ме обича и изявява уж във вярност. И така си се събудих. * Часът е 5 и 20 и станах за наряда. В Годеч стигнах в 9 1/2 ч. Започнахме репетицията на оркестъра и трая до 1 ч. Отидох у г-ца Гичева. Там бяха Угърчинска и Калинова и обядвахме заедно. След това излязохме Угърчинска, Манова, Гичева, г-жа Пенка Пешкова и отидохме на Додовица. На върха направихме една снимка: аз, Калинова, г-жа Бешкова, Манова и Угърчинска. После направихме една снимка и с Гичева и Манова и една долу, срещу читалището. След това ходих във ветеринарната лечебница и фотографирах теле с 2 глави, препарирано, и едно прасе с 2 глави и 8 крака, но главите сраснати. След това апарата изпратих по Станчо Раденков за Равна, а аз отидох и си взех цигулката от Гичева и отидох на репетиция в основното училище. Репетирахме до 5 ч. Отидох у Гичева и вечерях и заедно тя, Калинова и г-ца Паунова отидохме до основното училище, където рибарското дружество имат вечеринка, компанията ми отиде на вечеринка, а аз си потеглих за Равна. Лунна нощ, но имаше и облаци и силен вятър, който ме духаше все в гърдите. Дойдох си, запалих печката и след това разпечатах писмата, писмото, което днес получих в Годеч от Еленка. Писала го вчера, на 16. Прочетох го, а изпратени има също от вчера и 2 резюмета, но тях ще прочета утре. Часът е 12 и си лягам. 19.II.1935 год., вторник. Сън: Сънувах, че Учителят направи в царския двор в София чешма, но чешмата е разрешена от Н. В. Царя за Учителя. Тамо бяхме и много братя и сестри. Учителят пръв пи от водата и се ми. Дойде и царицата, но пременена добре. След това дойде и царят и говориха с Учителя. * Написах на Еленка писмо и до окръжния училищен инспектор изпратих програмите за доходни занятия за утвърждение и изпратих Нацко и Аспарух да ги занесат до пощата и да ми купят един хляб, понеже Младен е сватбар у дядови Нончеви. Вечерта копирах картички от правените снимки в неделя, на 17-и, в Годеч. Легнах си в 2 ч след полунощ. 20.II.1935 год., Сряда Като се разсъмна, станах. За школа не станах, защото се чувствувах много изморен. Прочетох резюметата, които Еленка ми изпратила, от 9.II. и от 15.II. т. г. 21.II.1935 год., четвъртък. Абсолютно ясно небе и хубав, светъл снежен ден, без ветрове. Настинал съм с ходенето си в Годеч, та сега ме силно боли гърбаво-поясната и срещу тазната част на кръста. Душевно състояние нерадостно, тягостно, но нещо средна хубост. Учебният ден мина добре. 22.II.1935 год., петък. Събудих се в 5 и 20. Прочетох от младежкия клас I година лекцията „Картата". Сънувал съм, че се намирам около едно село, гара. Там е и наш Иван, Торим някаква си нива, а торта е човешки извержения. И то редки, та кога един друг товареше, цръкна, та може би ме изцапа по гърба. После ставаха някакви подпирания на една вода, която бе пълноводна и водата се разливаше, та туряхме тор и земя, за да се не отбива водата. След това имаше един в земята изкопан трап, като кубична стая. И някой ми викаше: „Ето, лягай сега, та да полежим." А трапът е влажен. Едно дете на 2 - 3 години е легнало и ще спи. Но нито аз, нито Еленка пожелахме да легнем сега в тоя трап да спим и то завира се в моята вълнена черга, като това отложихме за вечерта, а не посред пладне. Много хубав ясен ден. Никакъв вятър няма. След учебните часове отговях. След това отидох у Русим Станулов. Изгорил си момчето Петър и ме вика да ги посъветвам що да го правят. Аз не бях гладен, но пак вечеряхме и така заедно дойдохме на вечерно училище. Стояхме до 11 1/2 и се разотидоха. 23.II.1935 год., събота. Времето към промяна. Всички далечни планини на хоризонта се виждат, обаче небето забулено с облаци. Слънцето се показа и щом дискът му излезе зад източния хоризонт, се скри зад облаците, които на изток са разпокъсани, мрежовидни, сменящи се с по-тъмни и ясни зони. Сънувах, че съм учител във Водица първоначален. Нещо ми е неудобно във Водица, понеже няма где да си туря в канцеларията ръководствата си и други принадлежности, които имам тук, в Равна. Щях да си отнеса книгите в канцеларията, обаче си помислих, че другите колеги ще ги развземат и не ще повърнат и затова реших у дома да си държа ръководствата и още от дома ще трябва за през деня да си подготвям методическата единица. 24.II.1935 год., неделя. Станах навреме за наряда. След наряда прочетох „Глас от Града". А в 10 ч. прочетох изпратените резюмета от Еленка. Дойдоха от Ропот общинският бирник Трендафил и общинският секретар Кирил, да събират общинските данъци. Вечерта Русим Станулов дохожда да ме подстриже. От четенето на вестник „Братство", който четох пред Костадин Цветков, аз се потопих в много съществени въпроси и мисли. Целият ден се топи снегът. 25.II.1935 год., понеделник. Сън: Сънувах, че съм някъде на учителска конференция. Предстои среща с много колежки и колеги. При мен е Борис Манов, Манова. Аз съм отседнал в техния дом. Преди да отида у тях, но за забелязване е, че това не бе в Годеч, а другаде някъде, в непознато място, и къщата на Манов не е тая. Докато отида, пътувах из едни места непознати. Пътувахме покрай една река. Покрай реката имаше много воденици. Отбих се в една, в която имаше много мливари и когато да си тръгна, не можах да си намеря бастоня. Някой ми го откраднал. Търсих го навсякъде, обаче го няма. Отидох си у Манов без него. На сутринта, защото аз преспах у Манови, потърсих си хубавите дрехи, за да си ги облека, но превръщам, преглеждам, но няма ми панталоните новите. Колкото панталони имах, то те бяха все от бричовете и сегашните ми ежедневни, с които уча, но новите ми панталони, с които трябва да се явя на конференция, ги няма. Манов, Манова, и те търсят, обаче ги няма. Аз си размишлявах, че ще се засрамя пред толкова колежки и колеги със скъсани гащи, така, с откраднат бастун, със скъсани гащи - и в недобро състояние се събудих. * Вънка луната ту се показваше, ту затуляше зад облаците. Небето, докато се разсъмне, не се заоблачи и започна да вали ситен сняг. 26.11.1935 год., вторник. Сънувах, че съм във Водица учител. Слънцето изгря в полуоблаци, но изгревът бе ясен, [във] всеки случай. През деня снегът се топеше, но слабо. Не бе днес съвсем топло. Тая вечер имах много добро настроение, та свирих до 10 ч. и пях. Силен вятър вее тая вечер, но от югозапад, та снегът се топи. 27.II.1935 год., сряда. Прочетох за клас резюме, което ми е пратила Еленка. След часовете отидох в Годеч на конференция. Реферира Дора Калинова на тема „Поуката от епохата на Възраждането", а лекция имаше г-ца Вела Гичева - лицето на триъгълник. След конференцията отидох при г-н Манов и говорихме на разни теми, та докато си тръгна. И кога да си тръгна, заваляло силен дъжд и г-ца Угърчинска ме покани да остана да спя. Покани ме и г-н Манов и аз, понеже бях с новите си дрехи, реших да остана. Угърчинска спа при Пенка Бешкова у Митю Костов, а аз - на леглото й. Стаята й чиста, подредена идеално, но аз цяла нощ не можах да мигна. На два пъти като че се пренасях, но нещо сепване ставаше в мене и ме повръщаше в леглото ми. На втория път за миг се отделих от тялото си и ето, нещо ме нападна и аз извиках и се събудих и вече никаква дрямка. Искаше ми се посред нощ да си дойда, но от благоприличие и да не каже г-н Манов нещо. 1.III.1935 год., петък. Вчера сутрин, като си дойдох от Годеч, Станчо Раденков ми донесе писмо от Еленка и резюме. Еленка написала до учениците от III и IV отделение писма на пишуща машина. Като им ги раздадох, те се много зарадваха. Днеска ме питаха дали не ще пишем пак писма до нея. Аз им казах, че сега не, но който иска, може да й напише. Тая сутрин четох резюмето, което ми е изпратила. Времето меко. Снегът се топи. Облачно, но променливо. 2.III.1935 год., събота. След часовете отидох в Годеч на репетиция. Получих 1700 лева заплатата ми за януарий. Разплатих на фурната 115 лв., за една тенекия газ - 153 лв., а на Арсо Соколов - 320 лв. И ми останаха 1000 лв. И на бакалина платих 54 лв. Дойдох си по тъмно. Стоплих вода и се изкъпах. 3.III.1935 год., неделя. Сън: Сънувах, че съм във Водица. Отивам на гости у лелини Дешини, Кучето им се впуска да ме хапе. Тя не можа да го уварди. Но аз, пазейки се с ръка, му подадох дясната си ръка. То успя да я налапа. Понеже то се не побоя да ми налапа ръката, то аз се завтекох върху му и му хванах челюстите и щях да ги разчекна. То уж заби зъб в ръката ми, обаче кръв не пусна, все едно, че не ме ухапа. След тая картина с кучето се намерих при една голяма река, но река като море. Имаше големи вълни като на развълнувано море. Аз съм гол и искам да се окъпя. Обаче не съм бил гол. Дрехите били на мене. Искам да разгледам крайбрежието, но не мога да мина както трябва, защото вълните прииждат периодически и малка междина остава на вълна след вълна, за да прибягам опасното място. Дойдоха жени голи, които се къпеха в реката, и отидоха да разглеждат крайбрежието. Силно цапащи, дойдоха 2 момичета, които на ръст изглеждаха възрастни моми под 20 години, обаче бозките им бяха съвсем неразвити, като на малко, 10-годишно момиче. Особено русото момиче силно плющеше водата и замина към източна посока по брега. Аз исках да мина на запад, но не позволяваха вълните и аз съм бил с дрехите си и ако ме превари вълната на едно опасно място и ме удари, то ще ме отнесе в една пропаст, където ще ме погуби или измокри съвсем. Чакайки и наблюдавайки вълните, аз си изчислявах, че мога да пребягам. Ето, намерих някакви си машинки, които с газ се палели и тия машинки служели уж туристите да си сгряват вода. Както разглеждах устройството им, се събудих. Време е за наряда. Вънка вее силен вятър и сняг вали. Снощният дъжд е превърнат в сняг. Но вятърът не е много студен, защото земята не е студена. В 1 ч. отидох у дядови Венкови на сватба. Жени се Горанка за Борис Перчев. До 5 ч. стоях таило. Дохождахме Борис и Горанка и Макавеевата майка тук, в канцеларията, където направих им една снимка като младоженци. След това ме дариха един пешкир. И като си отидоха за Борисови, аз си дойдох. Силна виелица стана пак. Но сега вее западният вятър. Искаше ми се днес да напиша на Еленка едно писмо, но се чувствувам много разстроен, та се отказах. Днеска преди обед бях като болен. Беседа не четох. Даже наряда тая заран едва направих. Чувствувам се отмалял, отпаднал. Кръстът ме боли, че и цялата снага. Нищо ми се не чете. На сън ме наляга все и нищо не ми се прави. На сватба не ми се ходеше, но понеже съм поканен, затова трябваше да отида, най-вече да им направя снимки. 4.III.1935 год., понеделник, с. Равна. Сън сънувах, че съм във Водица. У дома са баща ми и майка ми, но някак особно се отнасям с баща си, като че ли от дълго не съм го виждал и сега особено се радвам, че е у дома. Но предстои отпътуването за местоучителствуване. Отидох у бабини Пенчуачени и тя - жива, у тях. С нея ми предстоеше да разменим пари, но размяната бе такава, че като че ли ми дадоха и някои монети, които не вървят. Сънят ми бе дълъг, но забравих сутринта да го запиша и днес съм го забравил в подробности. Тая сутрин написах на Еленка едно писмо. В плика писа и Русим Станулов нещо писъмце за Еленка. Вечерта, след учебните часове, отидох у Борис Перчев на сватбата. Бях с цигулката. Свириха и играха до 11 ч. А картината на пиянството бе цял ад. Цял ден вали сняг. Особено тая вечер още по се усили. Получих от Еленка резюме. 5.III.1935, вторник, с. Равна. Станах, като се разсъмна добре. Вънка се сипе сняг. Хубава зима. За нас е важно, че кал не става в училището. Вечерта вечерях у Борис Николов. След това имахме репетиция за вечеринката. Легнах в 12 ч. 6.III.1935 год., сряда. Сън: Сънувам, че съм в квартирата на млада госпожица, непозната. На масата й книгата „За Агарта" и други книги, все отбрани. Госпожицата е сериозна, начетена и има познания върху много неща в окултизма. Тя ми говори, че с глупави книги и работи не се занимава. Говори ми за жителите на Агарта, че били безсмъртни, че владеели законите на живота. И ми напомни, че трябва да работя над ума си, за да се усили умът и да го владея добре и да мога да го насочвам аз където искам, а не той където ме влече. „В ума е силата и богатството на човека, там да ти бъде отправено вниманието" - ми каза тя. И говорихме по много важни полезни работи. Събудих се и станах тъкмо в 4 1/2 ч. и от 5 ч. зачетох резюметата, които получих оня ден от Еленка. Следобед ходих на репетиция в Годеч. Дойдох си късно. 7.III.1935 год., четвъртък. Сън: Сънувах, че сме се събрали много народ на едно място. Пред нас стои един агроном и ни обяснява нещо по растенията. Той обясняваше на хората въпроса за цъфтенето и незавързване плод някои растения. Запита народа, но никой не можа да му отговори. И той не обясни причината. Тогава аз вземах думата и започнах да обяснявам. Този въпрос пак ми е разясняван от агрономи, че се дължи в някои растения, които са [в] силна почва, понеже сокът е много силен, процесите стават много бързо и затова не издържа плодът; не може и да стане оплождане. Но докато аз обяснявах, хората се разприказваха и не слушаха и аз млъкнах. Преди това събрание ние бяхме в една стая, аз и Еленка, Никой не дохожда при нас да ни смущава. Бяхме на едно хубаво легло - добър креват, мобилирана стая. Еленка ми се радва, радва, така, както никога друг път. Прекарахме дълго с нея. Тя с цялата си същина ме обичаше и радваше. * Събудих се на разсъмване. Небето облачно. Снощи бе ясно. Но нощес студът бе голям. Следобед, след занятията, отидох у Венко Стоичков на гости по случай сватбата. Имахме репетиция до 11 ч за вечеринката. Сън: Сънувах, че обучавам деца, но те са много непослушни. Държах ги до късно на обед, чак към 1 ч, но ги не пущам. Започнахме да четем молитва. Децата толкова бързат, че е цял хаос. Аз се ядосах и ги накарах наново да седнат. Но учениците ми не са тия, а големи, прогимназиални. В това време Б. Манов дойде и ми заговори, че не правя добре, задето ги задържам толкова. Имаше и много други хора наоколо. Докато той ми говори, децата, много от тях без позволение си отишли. И аз разпуснах всички, но ядосан за самоволието на децата. След това излязохме навън и ето, един турчин продава халва, тахан халва. Халвата разтопена, та напяна в една тенекиена висока кутия. Кутията имала дупка, та изтекла из нея много навън, но вече замръзнала и аз щях да купувам, за да ядем. * Събудих се. 5 ч. Вънка духа силен вятър, студено от изток. Облачно. Следобед ходих у Трифон Петров на гости. Дойде съобщение за сина му Костадин, на 10-и да се яви в частта си войник. 9.III.1935 год., събота, Равна. Сън: На присъмване сънувам, че съм някъде, като че ли във Водица, на Кабак Ивана в двора, който сега е купен от Стефан Драганов на Калъч Драгана. (Там, където Кабак Иван уби жена си несъзнателно, като я помислил за куче, което ядяло папури от папурения кош. Тя отишла по нужда зад коша, а той не видял кога е отишла тя там и с един камък я убил, Та в тоя двор, но при по-друга обстановка, са Димитър Костов, и един човек, по физиономия даже той е същинският сегашният кмет на Калотина. Те и други бяха на гуляй. По едно време извадиха си револверите и започнаха да стрелят. Стреляше калотинският кмет, но отстрана друг, с малихера, и той гръмна два пъти. Не знам що, аз много ме е яд, кога стрелят, и в тоя момент се плашех от тая пияна компания. Но докато стрелят, не знам що направиха и изведнъж ме приболя лявата ръка в пакета. Куршумът като че ли бе влязъл от отпред и срещу китката, но откъм долната страна ме силно заболя. Кога си дигнах и оголих ръкава - ето, кръв бликнала и като се бутнах по лакетя - ето, куршумът се показва из кожата. Той влязъл отпред и из мускулите и кой знай дали не е бутнал костта на совалката, успял да излезе на лакетя. Понеже ме заболя силно, но най вече от тъга, скръб и яд на тия пияни хора, аз започнах да плача. На няколкото заплаквах с прекъсвания и се събудих. * Вънка силно бучи вятърът и носи снега, който от снощи хвъркаше. Студено. Съмнало се. Облачно. Към обед се провидя слънцето и силният вятър спрял. Пак духа, но по-слабо. Следобед ни викат на конференция в Годеч. Карапеев ще чете реферат и околийския деятел по обновата. Слязох в Годеч. След пристигането ми Угърчинска изпратила слугата на училището да ми съобщи да отида при нея. Тя радостно ме срещна и ми каза, че полицейският инспектор Механдов ще дойдат тая вечерна вечеринка. Казах им, че съм си отложил вечеринката, поради това, че ме викаха в Годеч на събрание. Засъжаляваха много за това. Като се свърши рефератът на Кара Иванов - околийския деятел по обновата, отложихме на В. Каралеев реферата за 27.III. т. г. Угърчинска ме замоли да се съглася да отидем в Шума на вечеринка, защото сама с Механдов не иска да отиде. Аз схванах, че аз им служа за един параван, за да могат да дружат с Механдов, но щом тя иска, аз се съгласих. Обеща да дойде и Вела Гичева. Пътуването щеше да е с автомобил. Вечерях у госпожица Гичева. Към 8 ч. отпътувахме с големия автомобил за Шума. С нас бяха Киро Шуманов, деятелят по обновата Караиванов, Георгиев - началник пощата, агрономът Макавеев, помощиик-данъчният началник, Матаков - данъчен агент, и др. Вечеринката бе посетена добре от Шумските селяни, но все-таки не бе посетена добре. След танци и игри, отидоха в кръчмата и си попийнаха компанията, та така си дойдохме. Угърчинска, по случай отстътствието на околийския управител Петров, тя спи при г-жа Петрова, а покани мене да спя на нейното легло. В 1 и 20 след полунощ бях вече на легло. До съмнало не можах да мигна. Сякаш че е поставено нещо, което не ми дава да мигна. Много тежко влияние има леглото на Угърчинска, до сега такова влияние тежко не съм изпитвал у чужди хора. И по-рано бях спал на нейното легло, но същото бе и тогава. Механдов изпрати Димитър, бай Илковия зет, да си дойде да ми донесе цигулката от Равна. Митю си отиде радостен, задето се случи, че му създадохме работа, та инспекторът на полицията го изпрати за цигулката ми и да си дойде на гости, а аз да мога да придружа компанията до Шума на вечеринка. Много не ми се ходеше, но за хатър отидох, защото и Угърчинска, що съм я замолил, е услугвала. Например за вечеринката в Равна дохожда и за тая пак ще дойде. Но който дружи с другари, все трябва да услужва, за да му услужват. 10.III.1935 год., неделя. Усъмнах на леглото на Угърчинска. Безсънна нощ. Прекарана мъчително. По-хубаво бе, макар и в 2 ч., да съм си дошъл в Равна, отколкото да остана да спя на това чисто, хубаво, с пружинен креват легло, с чисти чаршафи легло, но иначе с недобро влияние. Сутринта, понеже бе много студено, както бях в леглото, седнал си свърших наряда. Четох в. „Утро" за събитията в Гърция, в която има революция. Венизелос против правителството на Цалдарис. Правихме репетиция до 12 ч. След това отидох в читалището и чаках, докато дойде пощата. Вземах си вестник и си дойдох в Равна изморен. Искаше ми се да си легна и си от почина, но уви. Равнени се заредиха един след друг, да ме питат за новини. И така до вечерта трябваше да хатърувам, да им говоря. 11.III.1935 год., понеделник. Времето студено, силен вятър. Вечерта имахме репетиция. Изкъпах се и легнах. 12.III.1935 год., вторник. Прекарах деня добре. Имах настроение да свиря. Вечерта до 11 ч имаше събрание. 13.III.1935 год., сряда Събудих се на разсъмване. За школа съм се успал. Прочетох резюмето за сродните души. Следобед ходих на репетиция в Годеч. Получих от Еленка писмо, писано на 10.III. т .г., и резюмета. Върнах се късно. Кръстът ме много боли. Времето е облачно, студено. В Равна студено и сняг, а в Годеч е снегът стопен и има даже сухи стъпки. 14.III.1935 год., четвъртък. Небето полуоблачно. Духа силен североизточен вятър. Тежко ми е тая сутрин. Нещо ми отчаяно. Кръстът от вчера още повече ми е настинал и едва се навеждам. 15.III.1935 год., петък, с. Равна. Силен североизточен вятър духа. Небето - ту ясно, ту облачно, но през деня бе ясно, но студено. Изпратих Младен в Годеч, да занесе писмо до околийски деятел и до околийския управител за разрешение за вечеринка тая вечер срещу събота и също - до Н. Угърчинска, за да дойдат, които искат, на вечеринка. Следобед правихме генерална репетиция. От Годеч не дойдоха никои, понеже имали репетиция генерална заоперетката „За птички". Вечеринката ми бе изнесена добре. Аз съм доволен. Билетите за учениците бяха по 2 лв., а другите - по 3 лева. Събрахме 146 лв. Тази вечер получих второ писмо от Василка Трифонова, слугиня в София. Тя пише хубави писма. 16.III.1935 год., събота, Тодоровден. Силен вятър от североизток. Слънцето огря на ясно. Деца не дойдоха на училище, понеже са болни от грип, а други не дошли, защото било Тодоровден. Разпуснах деветтях да си отидат. През деня почивах. Кръстът ме боли много от настинката. Следобед се избръснах с бръснача на Илия Тошев, който вземах от тях, защото на обед ме каниха на имен ден на детето Тошко. Подариха ми едни чорапи, защото аз бях му подарил 20 лева на кръщенето му. Към 5 ч. отидох в Годеч. Представи се оперетката „За птички". Посетена бе от всички видни граждани на Годеч. Аз платих 5 лева един билет на Петър Василев, за да ми другарува, и в 3 ч. си дойдохме от Годеч, Ясна лунна нощ бе и приятно пътуването. 17.III.1935 год., неделя. Като се разсъмна, тогава станах за наряд. Чувствувам голяма Направих си наряда и закусих и си легнах, та чак в 3 ч станах следобед. и ги завеждах във входящия дневник. 18.III.1935 год., понеделник. Съвсем ясен и тих ден. Витоша, Рила и други далечни планини се виждат. Аз написах на Еленка едно писмо, в което й излагам, че съм много неразположен и пр. Изобщо не съм така леко, приятно разположен. Още чувствувам умора от тия си скитания по вечеринки. Получих резюмета от Еленка, 19.III.1935 год., вторник. Много мъчителен ден, особено до обед. Вечерта отидох у Антови. Дойдоха и 5 момчета ергени. Свирих и играха до 11 ч. Времето ясно. 20.III.1935 год., сряда. Станах за школата. Прочетох изпратените резюмета от 10 март и 17 март и 8 март. Следобед спах 1 1/2 часа. Написах заявления до Софийската, Шуменската и Старозагорската Инспекция за искане удостоверения за прослужените си години в Казалджик-Кафтан, Крепча, Губеш и Равна. В 5 ч. слязох в Годеч. На пътя ме срещна Станчо Раденков и ми даде препоръчано писмо от Еленка. В него е пратен нарядът за 22.III.1935 год. и писъмце, с което ми съобщава, че ме очаква. Станимиров - средищният директор, ми разрешава 3 дни отпуск. От Арсо вземах 9,900 гр. масло за Еленка и 2 1/2 кг. мед. Маслото - от 30 лв., меда - от 26 лв. Агрономът Макавеев ми даде бележка до агронома Драганов, до София, от него да взема фидани. Макавеев ми съобщи, че някои си от Шума пуснали дума, че вечерта, когато ходихме на вечеринка в Шума, че аз и някоя си госпожица сме били ходили в някоя си градина и тия хора ни били видели. Интересното е, че са скроили тая лъжа. Защото аз сам по нужда даже не съм излизал, а камо ли с госпожица някоя си. Мен ме познали уж по фанелата, а госпожицата - по кожуха. Хората могат да скроят най-хитро измислена лъжа и да се потвърди от устата на 2 - 3 души и върви се оправяй. От Годеч, макар и късно, се върнах с Истатко и Божил Петрови, които си бяха сръбнали. Писах заявленията и писмата до 1 ч. след полунощ. 21.III.1935 год., с. Равна. Сън: Сънувах, че съм в къщата, където съм се родил - в чичовата Иванова, горе. Минава и отива за вода Алтъпармаковата Събевица. Плетът - все оня, който аз помня още като съм бил малко дете. Препуска едно младо червено конче. Аз се бях потулил зад плета, откъм улицата, по малка нужда. След това минаваме група мъже и жени, наши сестри, но имаше и чужди хора. Една млада кадъна, забулена с фередже, и когато ние минавахме, тя си отбули лицето и плахо, като кадъна, ни поглежда. Някои от минаващите започнаха да псуват кадъната, която е млада, красива, защото се забулила, и казват, че не е много красива. Аз ги упреквам да не говорят лошо и да не я псуват, защото може би да знае български и после, това е много унизително за нея, че я псуват. После имах работа с турци. Умора и болка в кръста. До вечерта четох окръжни. * Долу - мъгла, а слънцето изгря ясно. Отивам за София. Стигнах тъкмо автомобилът като вече бе пълен. Понеже тичах, затова се бях изпотил. Преоблякох се у Арсо. Вземах 2 1/2 кг. мед и 2,900 кг. масло за Еленка от Арсо и си потеглихме с автомобила. В 1 ч бях на Sunlevigo . Наобядвах се с празена супа с ориз, постна, и заминах за агрономическия разсадник, близо до Слатина. Не намерих овощни дръвчета. Оттам се запътих за сметната палата. Там се помещава сега Министерството на земеделието. Те ми казаха где е агрономството. Отидох при агронома Драганов. Той ми обеща, че ще ми дадат дръвчета. Отидох си на Sunlevigo*. Отидох при Еленка. Вечерта, понеже бях много изморен, затова си легнах рано у брат Иванови. * Sunlevigo (есперанто) - Изгрев. (Бел. М.И.) 22.III.1935 год., петък, София - Изгрева. Станахме в 4 1/2 ч. Новото, което каза Учителят, то е, че ние трябва да се научим да мислим. „Всичко, каквото аз съм постигнал - каза Учителят, - то е постигнато чрез мисълта." Ние трябва да мислим. Човек остарява и се поболява, защото не мисли и т. н. Имаше хубави гимнастически упражнения за първи път тая пролет. В 8 ч. отидох в агрономството. Драганов ме запозна с Лазаров, агроном само по посевите. Той ми даде бележка до управителя на държавния разсадник в Павлово, Стоянов, с молба да ми даде фиданки. Свърших работата на Атанас Симов в областната ветеринарна лечебница и заминах за Павлово с Княжевския трамвай. Вземах 3 череши, 3 вишновки, 4 круши и 2 праскови и на гръб, пеша, ги занесох до мястото. Бях се потил и изморил, защото денят е много топъл и горещ. 23.III.1935 год., събота. Запълвах и проготовлявах дупките за засаждане фиданките. Не исках днес, понеже е събота, да ги засаждам, а оставих за неделя - утре. Накопах част от мястото, за да се засади с картофи. Изпратих Еленка да ми купи за лъка косми и една паста „Жибол". Вечерях у Еленкини. 24.III. [1935 год.], неделя. Станах в 4 1/2 ч. Времето, както и в петък и събота, е съвсем тихо, ясно. На наряда Учителят чете 7. глава от Соломона, „Еклисиаст". И говори за Соломона, че той е бил човек на обективното, на външното и пр., и пр. След гимнастиките започнах да садя фиданите. Едва, без да закусваме, успях да ги засадя. Помагаха Тахчиев и Славов, Еленка. За беседа бяха останали вънка и 50 - 60 души и място няма за тях. След беседата започнах пак да работя. Сестрата Неделя [Неда?] ме вика да обядваме заедно и така направихме. Работих тия дни непрекъснато, докато се сбогувам и си потегля. Еленка реши да дойде, за да се срещне с Василка Трифонова, която щеше да дойде на Василовския хан. При семинарията срещнахме Симеон и Стоян Йовкови заедно с Лаза, които се наканили да отидат при Еленка. Върнаха се с нази. Всички отидохме на Василовския хан. Автомобилът бе пълен вече. Ето, дойде и Василка и Гергина на Никола Петров. Василка ми хвана ръката и заплака и ме прегърна. Натрупаха се много момичета и хора, Шофьорите викат да влизам, та не можах да кажа няколко утешителни думи на това страдащо дете, будна душа, което мечтае, копнее за наука, за знание, за просвета, но е сега дадена слугиня. Докато си дойде автомобилът до Годеч, все тъгувах, сякаш нейната тъга се предаде на мене. Дойдох си в 9 ч. Имаше събрание за очилаците. Бях много изморен. Едва търпях да излязат хората от стаята ми. Най-после предупредих Милуш Рангелов, че ми се спи, и той си излезе. Легнах си и съм заспал. 25.III.1935 год., понеделник, Равна. Сън: От голямата умора не съм си отпочинап добре. Сънувах, че ме нападна едно черно куче, не много голямо. Хвърли се върху ми, но аз го хванах за носа и му стиснах силно челюстите, така че то не можа да ме ухапе, нито одраще. И друго ме джавкаше - сиво, но не успяха да ме ухапят. Като пуснах това, черното, то избяга, и не посмя да ме лае вече. Събудих се на разсъмване. Много ми бе тежко и часовете, особено дообедните, минаваха много тежко. На обед си направих сарми и си полежах и отпочинах. Валя дъжд и после пекна слънце, а към вечерта припадна тъмна мъгла. 26.III.1935 год., вторник. Сън: Сънувах, че в България има революция и то болшевишка революция, стават сражения някъде. Дадоха един руски часовник джобен с образа на сегашния пълномощен на Русия в България. Тоя часовник го подарили на идейните комунисти в България. Събудих се и съмнало. Вън мъгла и дъждец ситен ръми. 27.III.1935 год., сряда. Отидох в Годеч на конференция. Реферират Динчийски и Каралеев. Лекция имаше Делчо Стефанов. Имаше и хор на Б. Манов, та аз закъснях. Времето бе добро. Но до обед бе малко облачно. Вечерта ми вземали каскета и без него си дойдох. 28.III.1935 год., четвъртък. Хубаво време, Следобед заведох деца I и II на разходка. Вечерта - у дядови Цвяткови. 29.III.1935 год., петък. Добро време. С учениците отидох в Губеш, Цено обеща да ми даде салона на училището, за да дадем с Равнени вечеринка. 30.III.1935 г. Тази заран започнало да вали сняг. Следобед заминахме 4 души, за да приготвим сцената. Дойдоха музиканти вечерта. Изкарахме вечеринката. Вземахме 152 лева. Аз спах у Ценови, а другите - в коперацията. 31.III.1935 год., неделя. Дойдоха момчетата да ме събудят. Станах и си заминахме. Силен източен вятър вее и сняг вали. Дойдохме си къде 9 ч. Изкъпах се. Дохождаха някои хора на приказка. Поспах си и отидох в Годеч в 8 ч, за да присъствувам на вечеринка, дадена от „Царибродското читалище на западните покрайнини". Пренощувах у Манов на едно късо миндерче, та цяла нощ се свивах и не можах да спя както трябва. 1.IV.1935 год., понеделник. Сън: Макар че не можах да спя, поради неудобното легло, но все съм сънувал един сън, който характеризира състоянието ми на в дадения момент безсистемност и план на живот. Сънувах, че съм с една кола, впрегната и теглена от две крави, слаби. Вървят колата, теглени от кравите, но понеже нагорният път ги много мъчи, те се отбиват ту отляво, ту отдясно. Къде намерят път да се отклонява, те тутакси се кривват и признавайки, като че ли, виновността си, започват да бягат. Изпреварвам ги и ето, пак ги насоча нагоре - ето, друг път се отклонява надясно и те хукват надясно, из него. Това ставаше многократно и толкова ми досади, че в тревогата и яда си се събудих. * Не се обадих на Манов. Станах и си потеглих за Равна. Вятърът вее, сега пък от запад сняг вали, но бавно. В Годеч по-малко сняг, а в Равна е навалял вече до половин коляно. До обед мъчно учих, защото бях изморен, а следобед, понеже си поспах, бях добре. Вечерта свирих до късно. 2.IV.1935 год., вторник. Сън: Пътувам някъде. Може би съм в София. Искам да намеря гарата, защото на нея бях слязъл, но гарата е с обстановка не софийска. Компания сме, но аз се изгубих. Хванал бях една железопътна линия, която мислех, че ще ме изведе на гарата. Минавам покрай войнишки пост покрай едни казарми и се затекох по линията, правейки се, че уж хабер нямам, че тука има пост, като си мислех, че може би те ще са нещо я захласнали, или задрямали, и ще мина. И действително, преминах, без да ме закачи никой. После се намерих в едни вагони из разни линии, но тук се забърках и не знам как стана, че аз загубих от багажа си и като че не го намерих. Оказа се после, че аз съвсем съм отишъл другаде, а не към самия град, и че градът останал, също търсената от мене гара, много вляво и едни деца ме упътиха, за да намеря гарата. * Събудих се. Спал съм до съмнало, но съм изморен много. Вънка всичко в белина. Мъгла имаше, която после се повдигна. Облачно и студено. Като че е сред зима. Тази вечер имаше събрание по оспорване залесяването в Топлица. Небето се изясни и е тихо. Утре ще има добро време. Часът е 12. Ще лягам. 3.IV.1935 год., сряда. Ясен ден. Станах в 5 1/2 ч. Прочетох резюме, изпратено от Еленка, от 29.III. т. г. Сънувал съм недобри сънища. Сънувах, че Еленка, ето, току пристигнала в Равна. Аз съм радостен, че тя благоволила да дойде! * Не съм си отспал. Чувствувам умора. Отидох в Годеч. Изпратих на батюва Ганю, който е войник в III ескадрон II взвод, 100 лева, понеже се намирал в нужда. Осребрих една разписка от 100 лв. за „Исторически български романи". Правихме репетиция и си дойдох в 8 ч. Младен ми донесе от Ст. Раденков пощата. Получих от Еленка беседи и резюмета. Получих също и писмо от нея. Получих от Старо Загорската училищна инспекция удостоверение, за да се явявам на конкурсен изпит. Времето ту ясно, ту облачно. В Равна се почти стопи снегът и има кал, а в Годеч е сухо. 4.IV.1935 год., четвъртък. Сън: Намирам се като на Изгрева, но в по-друга обстановка, между наши братя и сестри. Учителят е по екскурзия като че на Пирин с някои наши хора. Аз съм останал на спане у брат Иванови, но в друга къща, не в тая, в която е сега. Еленка е в една хубава голяма къща в нейното място. Къщата изглежда че е нейна. Рано, в зора, аз се събуждам там, където съм, у брат Иванови, и се каня да стана и още в зори да отида при Еленка, още докато не е станала от леглото, защото тъмно бе вънка. Защото аз съм си дошъл уж снощи (вечерта), та не съм можал да се явя при нея и тя сега, като й се обадя, ще ме посрещне с радост и веселие и много ще ми се радва, също и аз на нея. * И в тоя екстазен момент на съня си се събудих. Съмнало се. Небето полу-ясно. Тихо време. Птичките се чуват вънка да пеят. Написах дълго писмо на Еленка и го изпратих по Младена, който отиваше в Годеч, за да занесе писмо до кмета зарад залесяването в Топлица. Започнах да пиша писмо и до Василка Трифонова, а го дописах вечерта до 10 ч. Свирих тая вечер, защото имах хубаво настроение към музиката. 5.IV.1935 год., петък. Времето облачно, отрано слънцето блесна и се затули зад облаците. Рила, Витоша се виждат. Времето като че ли ще вали, но е още сухо. Написах си бележки от прочетената лекция тая сутрин, която Еленка ми е изпратила. Изпратих писмо на Василка Трифонова и до Инспектора в Драгоман, да ми изпрати служебните свидетелства. Отидох с учениците в Топлица да залесяваме. Дойде и Маринчев от Ропот. До обед работихме. Към 1 1/2 ч. започна да вали. Постепенно се усиляше, докато започна да вали силно, така че, докато си стигнахме в Равна, се измокрихме добре и деца, и селяни. Силен сняг заваля, но се стопи. Докато се стъми, земята се затрупа от една покривка около 10 см. Чувствувам силна умора. Най-великото изкуство. „Соломон е смятал, че всичко знае. Срещнал го веднъж, обаче, един дервиш и му казал, че има нещо, което той не знае - не знае да хвърчи. „Наистина - отвърнал Соломон, - всичко зная, освен туй." Сега и аз ви казвам: всичко друго знаете, не знаете само как да живеете добре. Да знаеш как да живееш, то е най-великото изкуство. И който казва, че знае, той не разбира живота." „Светия е онзи, който знае как да живее. Човек може да бъде пръв в живота при две положения: нужно му е един отличен ум и едно добро сърце." 5.IV.1935 год.. събота. Ясно, тихо и приятно утро. Белината на прясно извалелия вчера и снощи сняг, а сега ясно лазурното небе, чистият въздух - всичко това предразполага душата към нещо свято, величествено и красиво. Снегът се топи и до вечерта се стопи почти всичкият пряснонавалян сняг. Много топъл ден бе. Следобед ходих в Годеч на репетиция. Получих си заплатата от 1631 лева. Повърнах на Ар. Соколов заема от 1000 лева и му внесох 200 лева. Разплатих се на обущаря, бакалина и фурната. Репетирахме до 8 ч и си дойдох в Равна. От оня ден, в сряда, и тая вечер, като се изкачвах, усещам, че ме боли десният крак в коляното, но не остро, а кога го назоря. Съвсем ясен и тих ден. 7.IV.1935 год., неделя. Топло време. Рила, Родопи, Осоговска, Люлин, Витоша и др. планини се ясно виждат по побелели и блестящо и слънцето чела. Сънувал съм, че карам някъде си едно теле (теличе), а то бяга. Изтървах го и избяга из нивята. Пристигнах в една къща, като в Ковачевец. Тъкмо изсипали на една синия качамак и го режат с конец. Имаше нещо блажно, което ядяха. Поканиха ме на трапезата. Аз отказах, като им казах, че не ям месо. Една жена Коваченка каза: „Той е от ония, дето не ядат месо. Той идеше в нашето село, дето водеше Цокьовци." Шушне тя на другите жени, но аз се преструвам, че я не чувам. Изобщо, с коне и говеда имах работа нощес. Нападнаха ме много кучета черни, сиви, но повечето бяха все черни, ниска средна порода, която е между мъничетата и големите кучета. Но като ме приближиха, аз им се засмях, загалих и те се разщураха весели. В 9 1/2 трябва да бъда в Годеч. 8.IV.1935 год., вторник. Ясен ден на изток. Слънцето огря на ясно. Чувствувам чрезмерна умора. Краката ме болят. Като че от съня не съм си отпочинал. Деня прекарах съвсем изморен, изтощен. Недобри мисли се въртят из главата. Обвинявам всичко и себе си. Лошо състояние. Като че отивам в пропаст. Минават ми мисли да не се явявам на конкурсен изпит за Софийски учител. Мисля, че ще се задуша, ако стана Софийски учител. Там няма природа и чист въздух. Задух и еднообразни улици, пълни със суетна тълпа. Чувствувам една умствена умора, изтощеност и неспособност да запомням, каквото прочета. Вечерта си измих дъските на пода на стаята си, изкъпах се и си легнах в 11 ч. Веднага съм засънувал, че съм заболял от сънна болест. Чувствувам, насън, че умът ми е на място, но ми се парализирали страните, бузите, лицето (също както Неделя Петрова се обезобрази със своето заболяване). Искам да говоря, но не мога. И това чувствувам в себе си, че се дължи на обстоятелството, че аз, като ученик на Учителя, се отклоних от идеала си. Умът ми се изкриви, пламъкът, стремеж за чист живот загасна и сегашното ми състояние е едно стремглаво падане надолу и това ми е възмездието. Всички идиоти, Учителят казва, са пропаднали окултни ученици, и че и аз съм дошъл до това положение. Сам се чудя на себе си в сън и се чудя дали това е сън или действителност и започнах да ритам, да се мърдам, че ако е сън, да се опомня и ето, събудих се и се заопипвах по бузите, за да видя здрави ли са или са се парализирали. Ужас ме обвзело. Заспах пак и ето... 10.IV. 1935 год., сряда. Събудих се в 4 ч. След снощния сън сънувах нощес много сънища. Ето, аз и Учителят и още един брат - брат Епитропов, пременен с хубави дрехи - сме в чудно устроена и хубава лодка, която плава по морето. Тихо, приятно време. Плаваме и се разговаряме. Ето, над нас профуча аероплан, но особна система аероплан. В него се виждаха пилотът и други, които поздравиха Учителя. Така си пътувахме и не помня до какъв край стигнахме. Знам, че Учителят разговаря с мен, но на каква тема, не помня. После се намерих в една гора. Излизам от нея, ето нивя, на изораната страна. Жита високи, близо за жънене. Минавам изпод едно дърво плодно. Точно не го познавам дали е нар, сирка или друго растение, но аз се наведох и вземах един паднал плод от земята. Турих го в джеб. Ето, намерих се във Водица, у дома дошла кака Неда от Ковачевец. Вика ме да се вървим, а на другаря ми му бе неприятно, защото кака ме вика да си отиваме. Аз й казах да си върви, а тя й стана мъчно защо я пренебрегвам. Заприказвахме се след това с нея за момичетата й. За хубавото писмо, което Кита ми е написала. Говорихме за умрялата й дъщеря Неделя и др. Гласим се да отпътуваме, но ще минем уж през Водица и ще си взема някои неща от дома. После сънувах турци и др. * Събудих се. Небето облачно. Мъгли. Четох беседата, говорена от Учителя на 22.III. т. г. - „Мисли". И за сегашното ми състояние тая беседа ми дойде на помощ, че трябва да мисля, за Бога да мисля добри мисли, и че правата мисъл имаме ли, ние ще прогресираме. Правата мисъл имаме ли, и болести, и противоречия, и всичките несгоди ще избягат от тоя, който я има. След първия учебен час, който минах тягостно, си бях седнал в канцеларията. Мъка ме души. Отворих евангелието, като се помолих Небето да ми даде известна светлина и да ми помогне, защото съм като пропаднал и изгубен човек. Падна ми се Първото послание Петрово, първа глава. Започнах да я чета и такава мъка ме налегна, щото аз се разплаках силно. Плаках и се молих да ми се помогне от Бога, от Учителя, от Христа. След като се наплаках, нещо като че ли слетя от меня. Влязох във втори час. Децата, четирите отделения, ме силно измъчваха с шума си. Най-после ме извадиха от търпение, та набих двама и така се въдвори тишина. За пръв път след месеци тая сряда не отидох в Годеч. Краката ме силно болят. Особено десния от коляното, че и двата, особено дебелите мускули на прасетата ме силно болят. Преумората от неспирното скитане сега я чувствувам. Спах, лежах до мръкнало. Ходих, получих пощата от Станчо Раденков. Получих картичка от булката Иванца, с която ме пита имал ли съм долни дрехи. Получих и ръководството за произвеждането на конкурсните изпити. 11.IV.1935 год., четвъртък. Сън: Сънувах, че съм някъде в една къща. Мама е там и баба Пенчовица, майката на мама. (Те и двете са се поминали.) Разговаряме се за преустройството на тая къща, в която сме сега. Баба разказва, че тая, северната стена трябва да се избие, събори и замени с нова, бетонена, която ще заздрави къщата и ще я направи по-здрава и хигиенична. Ясен ден. Само че имаше по-гъста утринна омара. Тихо време. 12.IV.1935 год., петък. Хубав ден. Ясен, с топло слънце. Даже се чувствува мараня. На обед си полежах на слънцето в брястовете на бай Георги. Следобед по час Предметно учение ходих с I и II [отделение] на разходка в Старо село. Набрахме коприва с децата. Изпратих децата да си дойдат сами, а аз се отбих по покана на Ангел и Христена на гости. Вечерях у тях и говорихме много. Легнах си в 11 ч. Сън: Много братя и сестри се насъбрали от разните краища на провинцията. Всички се стягат, че на другия ден ще има събор. Мястото е като в гора някъде, но разредена. Имаше едно здание като сайвант и вътре са се настанили братя и сестри. Аз съм си турил платнището, т. е. брезента на брата Иван. И тоя брезент съм го поокърпил, та го познавам по моето кърпене. Но някои от братята не са искали аз да имам до тях палатка и ми скрили брезента. Питах ги, молих ги, никой не казва. Най-после се скарахме с един брат. После аз помагах да се построяват палатки. Сестра Калудова от Варна и много други. Там е и сестра Божкова. Аз казах една дума, на която тя даде лошо тълкувание, че ме емна, за една сюрия разправии, едва се отървах от беля. Тя каза, че ще се оплаче, че съм й рекъл да живеем заедно, а не така разделно. След това аз пишман станах отде продумах дума и отде попаднах тук. * Ясен ден. Следобед потеглих за Драгоман, за да си взема от инспектора служебните свидетелства, но по телефона от Годеч разбрах, че инспекторът го няма, и се върнах. Към 6 ч гърмя и валя малко дъжд. Изкъпах се и към 10 ч легнах. 14.IV.1935 год., неделя. Сън: Пътувам някъде и с мен пътуват и други хора. Младо момиче, тънко, високо, с тъмен на лицето цвят, и то с родителите си пътува за някъде, та заедно пътуваме, С момичето имаше 2 деца, които по външност, по облекло се познават, че са богаташки деца, момичета. И те седнаха да почиват. Аз не се познавам с компанията и седнах отстрана. Дойде и това момиче с двете деца и ме заприказва не предпазливо, а като много близка някоя. Разговаряхме много, докато обядвахме. След това бяха дошли мои две ученички от II отделение и се разговаряме с тях. Те ми се радват, аз на тях. Започнаха да си играят като малки деца, да се боричкат с мене. Аз уж ще ги преспивам, та съм ги прегърнал и ги целувам и им викам да спят вече. * Събудих се в 5 ч. Станах и си направих наряда. В 10 ч. четох „Тоя камък", от XI серия, която беседа продължи до 2 ч. Вчера, днес все ми играе дясната горня вежда и дясното око. 16.IV.1935 год., вторник. Сън: Сънувам, че съм във Водица, но при съвсем друга обстановка. Дошъл братовчедът ми Колю Пенев, каруцарят, от с. Посабина. Разговаряме се с него. Имаше и някои учители и учителки. Колю Пенев нещо ми говори, че „вчера в гр. Попово щяхме да направим нищо и никакво учителите, които бяха против тебе", говори, че имало някой против мен. Нещо става въпрос за дългото ми скитане по чужди краища, че съм се наказвал много и че дошло края на моето мъчение и други подобни. Още вчера заваля на два пъти силен ураганен сняг. Нощес наваляло много. Тая сутрин виялица, мъгла. Вятър духа от запада. Цял ден валя, но се топи полека снегът. В Годеч долу земята не е снежна, както в Равна. Тая вечер вечерях у бай Илкови. 17.IV.1935 год., сряда. Събудих се в 2 ч. Тежко ми. Не съм можал да спя, може би от снощната храна, която бе тежка за стомаха ми, състояща се от пражен боб, качамак и пиперки трушия, правени със зехтин и оцет, които на вкус бяха добри, но впоследствие ми се искаше да повръщам и следствие на тях ме боли стомахът и не можах да спя. Вънка мъгла и облаци. Вечерта Зара донесе писмо от Еленка. 18.IV.1935 год., четвъртък. Сняг вали вън и западен вятър вее. Целият ден мина почти във валене и се топеше снегът. 19.IV.1935 год., петък. Пратих Зара за Годеч, та е я намокрил снегът и силен дъжд. Върна се. Пратих трима ученици, те отидоха да пуснат писма, а и Младен после отишъл и донесе новини чрез вестника, че Кабинетът на министър-председателя Златев в оставка, поради интернирането на бившия министър-председателя Кимон Георгиев, и Цанков, които се мъчили да подготвят преврат. Подали са си оставките: Баталов, Мангов и Диков и целият кабинет се принуждава да си подаде оставката. Вали дъжд и сняг. 20.IV.1935 год., събота. Лазаровден. Станах в 4 ч. Вънка бяло. Сняг вали. Вятър вее. Чудя се, че как ще пазаруваме. Но на разсъмване се поизясни и в 9 ч потеглихме. До 1 1/2 ч. обиколихме цялото село. Събрали сме 145 яйца. След това си полегнах да си отдъхна. Ето, Горанка Атанасова ме събуди. Дошла да иска подкваса от кисело мляко. Следобед в 3 ч. потеглих за Годеч и Драгоман. Оказа се, че за утре ще има автомобил за Драгоман и аз се върнах. Щях да отида за служебните си свидетелства и утре - на Връбница за Съюзния празник. Върнах се в Равна, кога залезе слънцето. 23.IV.1935 год., вторник. До обед свърших часовете и следобед в 4 бях в Годеч. Вечерта - в София. Вечерта отидох при Еленка и говорихме до късно. 24.IV.1935 год., сряда. Сън: Сънувах, че ме ухапа за дясната ръка един скорпион и то толкова, щото кръв протече от раната. От този ден до 4 май се готвих всеки ден за конкурсен изпит. Дадох около 300 лева за книги. Ходих до Драгоман, за да си търся документите, които бяха в архивата на инспектора. На 4.V. направихме писмения изпит на тема: „Училищната дисциплина като основа на общогражданската дисциплина". Но явиха се около 300 учители. Допуснати бяха 150. Аз не бях допуснат. И с три дни отсъствия си дойдох. Останал съм с учебния си материал назад и не можах да правя преговор тъй, както трябва. Учениците ми започнаха да отсъствуват. 26.V.1935 год., неделя. Станах в 4 1/2 ч. След наряда прочетох някое от резюметата, които ми се изпращат от Изгрева. Дойдоха учениците и започнах в 8 да произвеждам изпитните беседи. На втория час дойдоха от Годеч Угърчинска Николина и сестра й Геновева, Георгиев, агроном в Годеч, и Тодора Калинова. В 12 1/2 се свършиха беседите. Обядвахме и излязохме към Доброглед. Всички с устрем се залисаха в многото незабравки и ги беряха безпощадно, та се завързаха и препирни. Но не се доказва на хора, в които е вкоренена привичката на разрушението. Направихме една снимка на скалите и една с овците на Русим Станулов и една с овците на Иван Цветков. След това отидохме в гората горе и около 1 час прекарахме тамо. Направихме още една снимка на тръгване и си потеглихме. Вечеряхме и на мръкване изпратих колегите към Годеч и се завърнах. Ясен ден. От 2 седмици не е валяло и няма изгледи да вали. Раззеленило се хубаво тука и е приятна природата. 7.VI. 1935 год. Този ден си дойдох в София за лятната ваканция. 27.VI.1935 год., София. Сън: Нощес сънувах, че с Учителя сме някъде в някой непознат дом. Пътували сме и сега се запряхме в този дом. Учителят поиска да направи баня. Аз му приготвих и той се избани, обаче водата не бе чиста, а примесена с брашно. Отидох на една чешма за вода бистра, та да се изплакне, обаче водата, самият й врелец* , от който извира - затрупан със слама. Аз черпя вода, обаче влиза в съда и ситен осил, та не можах да занеса съвсем чиста вода, за да се изплакне Учителят. След това разговаряхме с Учителя по въпроси, които не съм запомнил. Намерихме се в с. Посабина, Поповско. С мен върви и едно момче, като че е на мой брадовчед, на батюва Боби Иванов Д, Пенев син. Посабчени не го виждали от дълго време и то всички роднини се събрали, та като се срещнахме, едни от братовчедите, чичова Колев Иван прегърна това момче, което ме придружаваше, и почнаха да плачат. Целуваха го и плачеха. Погледнах, ето чичо Рали там, син му Боби (батю Боби) видях и стрина Ралевица с превръзка бяла, но закирливена, която си превързала главата и дясното око. Попитах я: „Какво ти е, стрино, на окото, че си го превързала?" - отговори ми, че я боляло. От всички насъбрали се роднини Посабчени, в съзнанието ми останаха чичо Рали, който вече повече от 6 години, откак се е поминал, и стрина Ралевица с превързаното око и батю Боби Ралев. И моето къпане, и това на Учителя. *Врелец - диал. силно врене, кипене, тук: извиране, бълбукане на вода. {Бел. М. И.) * Събудих се, ето се разсъмнало. Часът е 4 1/2. Станах и се замислих върху интересния си сън и не можах ясно да го опиша, тъй както го сънувах. Ето, Еленка дойде и като ме видя, че съм на размишление, само ми каза: „Излез вън, за да видиш хубавото ясно небе и приятна зора." От цяла седмица едва тая сутрин вече се разясни. Хубави дъждове удариха, ето вече цяла седмица. Станах, приготвих се и отидох на молитва и гимнастика. След свършване на упражненията и докато ги правехме, дойде и Учителят и отстрани наблюдаваше. След привършването накара Симеонов да свири и се упражни новото гимнастическо упражнение. Направихме го няколко пъти. След като си тръгнах и минавах покрай Михаил Влаевски, той ме извика и ми подаде една бележка от Атанас Колев, син на братовчеда ми Колю Пенев от Посабина, който е фотограф сега в София. На бележката ми съобщава, че батю Боби Ралев от Посабина се е поминал. Интересно е, казах на М. Влаевски, нощес сънувах баща му и майка му, които са умрели преди години, и него (батя Бобя), а ето, получавам съобщение, че той се е поминал. Значи нощес ме е посетил и затова ми е даден тоя сън, да видя всички роднини събрани в Посабина и в съзнанието ми остават само чичо Рали, стрина Ралевица и син му Боби, за когото получих известие, че се е поминал. След това отидох в 9 ч. в III прогимназия „Граф Игнатиев" със Стоянка Иванова Петрова, у които живея на квартира, и след като тя си получи дипломата, че завърши III клас на прогимназията, отидохме в I-ва Софийска девическа гимназия и я записахме за конкурсен изпит. Следобед пях и се изкъпах и свирих до залез слънце. 24.VII.1935 год., София. След Идни тичане до областния съд, от който вземахме препис от съдебното решение и представянето му в инженерството в София, едва поправиха скицата, какво вече Гьондов не ще вземе от нас това, което планът му даваше. Започнах да се глася да си направя къща, обаче първо исках нотариално да се прехвърли мястото, което е по документи върху Еленка. Михаил Влаевски ми направи план за къщата, братът Славов, адвокат от Сливен, живущ у Тодор Стоименов, ми направи чернова за нотариалния акт по покупката на мястото от Еленка. Преди три години и го купихме заедно с Еленка от Райна Захариева и документът бе върху Еленка, а сега аз исках моя дял, да си имам документ върху си. 31 .VII.1935 год., сряда, София. Отидохме с Еленка при Софийския I нотариус, но след като през предните дни цяла седмица се бяхме [снабдили] с всички необходими документи от общината, данъчното, акцизното, земеделската банка и така стана продажбо-покуп ката при нотариуса на тоя ден. 7.VIII.1935 год., сряда, София, Изгрева. След цяла седмица спънки по плана ми, че не бил добър, че не бил направен от техническо лице, което да разбира от планове и пр., Планопазителят Никола Влъчков дойде и ми даде линия за строеж. Много ми помогна сестрата Николина Добрева, Бургазлийка, която работи в инженерството, за разрешението на плана и утвърждаването му. На този ден, сряда, 7.VIII. 1935 год., аз започнах за първи път да копая мазата на къщата си. Еленка, Учителят и братята и сестрите бяха отишли на Рила. След 3 - 4-дневно копане и ходене пак до инженерството и Слатина, докато ми издадат позволителното, то мен ме утресе от тежката работа. Откупих 2 работника, които доизкопаха за 2 дни мазата. 14.VIII.1935 год., сряда. Дойдоха работниците, които вече бях пазарил да ми изработят къщата и започнаха да работят зидовете с бетон. Предварително аз вече си бях вземал цимент 35 торби, баластрата бе готова, дограмата - почти, дървеният материал, желязото и пр. От 14.VIII. като се започна, вече непрекъснато се работи до 14 септемврий 1935. Точно я работиха за 31 дена и майсторите си привършиха работата. Много неприятности ми създадоха майсторите ми Йордан Умников и Георги Минчев от Тревненските села, Габровско. Благодарение заема, който ми дадоха братя и сестри, и най-вече - голямата помощ от страна на Иван Петров, който най-чистосърдечно се залови и с кобилата си ми помага и с пари, и с личната си гаранция, дето трябваше пред складове, аз докарах къщата до едно положение, щото да може да чака вече за по-дълго време, докато окончателно я изкарам, кога се снабдя с пари. 15.IХ.1935 год., неделя, си дойдох в Равна. Силна умора чувствувах и затова почти цяла седмица лежах като болен, докато се възвърнат физически сили за нова работа. 6.Х.1935 год., неделя. Въпреки съня си, в който ме предупредиха, че да не отивам в Беренде у Стойчо Добрев на гости, но аз реших да се разходя и щом изгря слънцето, потеглих и с Маринчев от Ропот и Лалка от Разбоище отидохме в Беренде. Тамо се срещнахме с Б. Манов и жена му, Никитови, В. Генов, Спас Букоровски, учител Добрев, неговата колежка - Атанасова, после дойде и Ганка от Чекърленци. Следобеда направихме една снимка към Нишава и си потеглихме. Късно се завърнах. Направих си баня и легнах. 9.Х.1935 год., сряда. Сън: Сънувах, че съм някъде при голяма пълноводна река с хубава местност. Лунна нощ, тихо време. Аз съм се съблякъл гол и се къпя. Къпят се до мен и двама евреи, но с бански гащи, а аз съм гол. След банята аз се намерих сам денно време. Погна ме един биволски бик - страшен. Аз бях гол и се крих и той по дирите ми и най-после успях да се скрия невредим. * Като се разсъмна, дойде Зара, слугинята, и ми каза, че бай Илия Тошев сънувал, че нощес училището съвсем изгоряло. Аз си спомних съня на Зара през 1933 година, през есента срещу 7 ноемврий, че сънувала, че училището изгоряло и през деня ни дойде съобщението, че мен и Еленка ни уволняват. И сега се чувствувам много неразположен, с тежко душевно неразположение. В Годеч не отидох на пазар. Вечерта Зара ми донесе писмо от Еленка и от брата ми Ивана. Бях писал на Еленка, че съм в недоумение, дали да остана в Равна или да отида в друго някое училище. Тя питала Учителя и той казал да си остана в Равна. Иван ми пише, че внесъл 1400 лева в кооперацията и не стигнало още за 2 месеца да се платят лихвите. Вече повече от месец капка дъжд не е капвало. Все топли и ясни дни. И за Равна настанаха горещи дни. 11.Х.1935 год., петък. Събудих се в 4 ч. Не съм се наспал, обаче не ми се и лежи. Из астрала съм бил нощес. Снощи западът се святкаше и впоследствие се заоблачи и дъжд заръмя. Тая заран е прозрачна и прошарено небето с облаци. 25.Х.1935 год., петък, с. Равна. В сряда, на 23-и сутринта и през деня, а особено на 23.Х. срещу 24-и през нощта, валя цяла нощ дъжд. Не бе валяло още от през лятото. Тая заран е хладно. Станах в 4 1/2 ч. Прочетох от младежкия клас III година „Нагласяваме на силите". Нощес съм сънувал, че съм във Водица. Откъдето е зданието на общината, къде Чобанчето Тодора има голямо фабрично здание. Сами, не помня добре кой, започна да пуща мотора в движение и в недоумението си стана някакво засилване и продъни дюкяна на дядо Рали Бояджиев. След тая картина бях с някакви кадънчета, уж мои ученици. Вървяхме някъде и те ме въведоха в чужда, непозната колиба. Тамо, както бях седнал, видях, че някой е клал нещо кокошки, агне, а кръвта е събрал в едно шише. Изобщо кръв видях в тая колиба. Излязохме. Вървя из една гора, която е уж чужда градина, та я поят. Газя бос из водата. Излязох на края нива със зелено жито и ръж човешки бой. След това се качих на трен донякъде и пр. 2.ХI.1935 год., събота. Време ясно, ветровито, хладно. До обед учих. Следобед отидох за заплатата си в Годеч. Георги Събев повторно ме уведомява, че сумата 3000 лева, която ми е дал взаем за постройка на къщата ми, в 8.Х1. т. г. да му изпратя, че ще купува място. Каралеев ми даде 1500 лева, и Димитър Маринчев ми даде 600 лева - та 2100 лева и имам още 900 лева ми трябват. Върнах се късно. 3.ХI.1935 год., неделя. Станах в 4. След наряда четох неделната беседа от XII серия „ Той променява времената". Като се съмна, ходих у Никола Цветков, за да видя да започне да прави училищните прозорци. Тамо закусих. След това с Георги Божилов говорихме до 11 ч и отидох в Ропот. Направихме по една снимка с Маринчев за легитимации и се върнах. Бях хремав от 2 - 3 дни, та не си хвърлих голямото палто, за да се изпотя. Пред училището имаше моми. Василка Трифонова, щом пристигнах, тръгна с мен и заедно влязохме в училището. След като се преоблякох от потните дрехи и запалих печката, говорихме до стъмяване. Изпроводих я до дома й. 4.ХI.1935 год., понеделник. Събудих се рано. Гърбът още ме боли и съм хремав. Сън: Сънувах, че наш Иван е при мен, обаче като малко момче. Той е седнал от лявата ми страна, а от дясната - Василка Трифонова и се разговаряме. Василка е тъй облечена, както снощи, спретнато, чисто. Изглеждаше много симпатична, красива, привлекателна. Те двамата се разговаряха с Ивана нещо по половата проблема. Иван се нещо превързваше през слабините, а Василка учи нещо. След това Иван се изгуби и останахме двама с Василка. Така прекарахме малко време и аз четях в нейните очи и лице увлекателността й в мене и че се отдава на мое разположение, обаче аз бях господар на чувствата си и не си позволих волности, които могат да я опетнят и понижат, като младо момиче. 5.ХI.1935 год., вторник. Снощи бе ясно, а нощес сняг валяло и побелило земята тук-таме. Вятър вее. Сън: Сънувам, че съм във Водица, но в непозната местност. Чичо Иван Дели Пенев е жив и аз съм в техния дом. Той се намира на особно място на някаква си височина. Чичо, заедно със сина си Иван и други, са копали, за да търсят имане. Много копали, много дупчили земята със шишове. Някъде видях, чак като тунел дупки, където са копали, но не са намерили нищо. И са допуснали сега хората да си копаят хубава земя за мазане и други цели. Аз им казвам, че като са сигурни, че има скрито имане, защо са позволили сега на чужди хора да копаят, че може би те ще налучкат и ще вземат скритото имане. Аз им посочих на едно място да копаят, над което те вече бяха копали и не щеш ли, изкопаха една много стара машина, уред някакъв си, особен, чието предназначение не узнахме. После братя и сестри тръгнахме някъде и минахме покрай началника на пощата в Годеч, Георгиев, Той при един мях и наковалня кове нещо, уж че е железар, прави някакъв механизъм. Но така се очернил, и то не очернил, ами си станал естествено така чер, чер -същински алжирец, с тая разлика, че нему и зъбите му черни, и всичко, и ръце, и лице, и глава, и като ни видя, се засмя и си работи и ни съобщи, че приготвил вече механизма, който бил уж потребен нам или кой знае кому. След това отидохме някъде на пазар, че у едни хора. Там са Янкова и много други сестри събрани. Нещо се готвим да правим, като че ли готвим нещо за обед. Кой - зарзават, кой - друго и така приготовляваме. Но що стана, ето, лявата ми горня челюст, кучешкият зъб се наделил на много части и излязъл из устните ми навън. Кога го побутнах, то всичките тези зъби, на които коренът е един, а изникнали 4 ^ 5 издънки от тоя корен (кучешкия) и така, с най-слабо потегляне, ще излетят, защото те отдавна вече били загнили и се разиграли. Като ми казаха сестрите, че ми се показали зъбите, аз се ужасих и ги побутнах и се чудя как така неусетно е станало това. Не извадих никой от тях, които като червеи мърдаха в устата ми, но ги оставих. Сънувах, че баща ми си дошъл, но е много умислен. Аз се чудя защо баща ми, след толкова време, като е умрял, а сега се завърнал, че е така умислен и не е засмян, както го знаем ние по-рано, кога бе жив. 8.ХI.1935 год., петък (Димитровден). Снощи, понеже Русим Станулов ми даде в заем 600 лева, то тая заран аз реших да си отида до София. Станах в 2 ч. Четох лекцията „Хармонизиране на енергиите" и потеглих за Годеч. В 1 ч бях у дома си. Много се двоумих дали да спя в новата си къща или да спя у брата Иванови. Но понеже Еленка ми даде от нейните одеала и на Янкова една черга, затова за първий път останах да спя в къщата си. Понеже говорихме с Еленка до къде 11 ч, то вече и сън не ме хвана. Към 1 ч станах и четох Библията и кога ми се доспа, легнах да спя. Еленка спала за пръв път в къщата на първий ноемврий 1935 година, Ден на народните будители, Св. Ив. Рилски, ден петък; като пръв е посетил стаята й Учителят. В Равна е ясно, а долините и Софийско са в море от мъгли. 9.ХI.1935 год., събота. Станах рано. Четохме резюмета и разговаряхме. След сутрешните гимнастики, започнах да турям вратата на мазата. След това ходих в канцеларията на българските слепи и получих за 650 лева книги, които се паднаха на Равнени от лотарията им. Следобед пак работих. Дори след вечеря, на Стоянка Илиева с контакта работих до 10 ч вратата на под стълбите, за да ги пригодя за Стоянка да си туря кюмюря и дървата. Легнах си и и веднага съм заспал и съм спал сладко. Станах в 4 ч. Отидох у брат Иванови, за да си взема обущата и ги събудих да отиват за наряд. След наряда, на който Учителят говори на тема „Свещеният огън" , работих до 10 ч. От 10 ч. Учителят говори на тема „Роденото от плътта плът е". В тази беседа Учителят разви новата мисъл за същината на плътта и нейното значение. 14.ХI.1935 год., четвъртък. От няколко дни е облачно. И тая сутрин е облачно и студен западен вятър повява. Сън: Сънувах на присъмване, че баща ми си дошъл и е много умислен, не говори нищо. Най-после се заприказвахме. Аз му казах, че ние сме го мислели, че е мъртъв, защото сме го погребали, а той бил жив. Ето, след толкова време едва, се завърнал. Баща ми започна да се кара с мене, защо съм станал вегетарианец и не пия спиртни питиета и не ям месо. „Ето - казва ми той, - еди-кой си ще стане попи ще печели парите наготово, а ти стоиш и учителствуваш с нищожна заплата." Аз му обясних, че не искам попски пари и попски живот. Той започна да ми се сърди и дига врявата. Исках да му се обясня в що се състои моят живот, че аз съм си и сега религиозен, и от Божия живот не съм се отказал и че това ми е най-големият дар, който ме радва, че аз съм намерил живата вода, Живото Слово и пр., но баща ми не разбираше думите ми. Той не можеше да схване идеята, която му разказвах. Ето, той ми казва, че аз съм бил наклеветен пред училищната инспекция, че съм бил дъновист, и сега, тези дни, щели да ме уволнят. След това се намерих у дома, в градината. Някои чужди хора градят нещо като къщи, но кални, лоши, нехигиенични и пр. 15.ХI.1935 год., петък. Сън. Пътувам с много хора през голяма усойничава гора. Дялах някоя орехова трупа, от която си правих сметка, че една кола материал ще излезе и ще станат хубави дъски. После се бях качил на едни дървета букови, от земята израсли дълги, прави и гладки пръти лескови и дрянови. Някои ме караха да ги отсека, обаче аз ги съжалих, не исках да ги сека. Друга картина: На една воденична съм, такава, каквато бе на дядо Белчо във Върбака. И даже в самата нея воденица. Насипал съм житото в [...] коша. Водата фучи в улея. Казвам на воденичаря, който като че ли бе дядо Белчо, и при него друго някое момче. Говоря им да пуснат вече камъка, а те не искат, защото били заети с нещо друго. Аз пуснах водата и камъкът почна да се върти, но бе дигнат много. Търся къде е мястото, откъдето да го сниша, а не мога да намеря дървото, приспособлението, за да го сниша и започне да се мели брашното. Ето, влезе във воденицата г-ца Люба Пенева, на даскал Пеня от Ковачевец, Поповско. Тя влезе и взема едно дете, което играеше из воденицата, като че ли то било на Стефан Ненов и си отиде. Аз исках тя да се спре, за да говорим, но тя си отиде. 26.ХI.1935 год., вторник, с. Равна. Сън: Сънувах, че сме с брата Иван Петров някъде къде неговото място при Виларовата фабрика в София. Той работи нещо, а аз говорех. Изведнъж чувам нещо да фучи и ме засенчи нещо - кога се взрях, то било един рой пчели, които отнякъде са избягали, и аз извиках и скочи брат Иван, но аз ги преварих и хвърлих земя в тях и те кацнаха. Сега се зачудихме как да ги вкараме в кошер и на ума си пресмятам кому ще се паднат сега пчелите, понеже ги аз видях и заставих да кацнат, и се събудих, но като че ли бях склонен да ги има братът Иван, понеже той има един кошер, но оставих да видя впоследствие той какво мнение и каква наклонност би имал - и се събудих. 27.ХI.1935 год., сряда, с. Равна. Сън: Сънувах снощи, като се върнах от вечерята у Никола Станулов, много страшен сън, но не станах веднага да го запиша и съм го забравил до заранта под впечатленията на другите си сънища. Сън: Сънувах, че моите кредитори, които ми помогнаха с пари това лято, за да си направя къща, някой ми поискал пари и аз говорих с пунктовия учител в с. Водица да ми даде 10000 лв. След това дойдох в Годеч и пред други колеги заговорих и на пунктовия в Годеч, Каралеев, да ми даде 10000 лв. оттук и да ги удържа постепенно от заплатата ми. Манов вземаше участие и Велков, и като че Каралеев обеща да ми услужи. Сънувах и Учителя и братята и сестрите, но и тоя сън съм забравил. 30.ХII.1935 год., с. Равна. Тая заран реших да си отида за коледната ваканция в София. В Равна бе ясно, а в Годеч и София - мъгли. След като си пристигнах в София, на Изгрева, в новата си къща, трябваше да се приготовлява легло, креват, столове, маса. закачалки и пр. През всичката ваканция почти все бях на работа. В работилницата на ул. „Тетевенска" изработих една хубава маса. Времето тая зима е без сняг.