Dela

Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 1 6.VII.1943 год., вторник, Кралево. Днес се приготвихме, още като станахме от сън, за отпътуването си за частите си. Аз отпътувах за Рашка и колегите ми - всеки за своята част. Занесохме си багажите при гарата. Остана да ги пази Павел Иванов подковач, а ние отидохме на занятия. До обед имахме занятия за кожни болести и ни разпуснаха. Три пъти ходих пак до земеделското училище, докато се снабдим с бележки за докога сме снабдени с храна. В 4 1/2 ч. потеглихме за гр Рашка. В 7 1/2 ч. влакът пристигна. Отнесох багажа си в щаба на дружината и там се установих да спя на креватите на дежурни телефонисти. Вечерта разговаряхме до късно с тукашни деца на сръбски учител. Учих ги да пеят песента „Вижте моите ръчички". 7.VII.1943 год., сряда, гр. Рашка. Прекарах деня в ходене и разнасяне картички по разни части. Вечерта свирих с цигулката на улицата пред офицери и децата. Разпечатах трите колета с фотоматериали, изпратени от Еленка, и писах на Еленка писмо. 8.VII.1943 год., четвъртък, гр. Рашка. Сутринта до обед бях в полковата ветеринарна лечебница и премихме приходящите болни коне. Следобед отидох по Тчерновската река, за да се изкъпя и изпера. След като се изкъпах, попях си и ме повикаха войници, за да ги фотографирам. Направих 10 снимки на разни войници. Вечерта до късно пак се забавлявах с децата. Те ми пяха сръбски песни. Нещо ми тежи на душата тия дни, защото нямам отделна стая, за да мога свободното си време да прекарам както аз намирам за добре. 8 общо помещение човек трябва да съблюдава настроението и почивката на другите войници. Не може да чете, свири и пее когато иска и каквото иска. 9.VII.1943 год., петък, гр. Рашка. Станах в 4 1/2 ч. Нещо съм неразположен. Понастинал съм. До обед бях в лечебницата. Днеска дохожда корпусният началник генерал Николов. На обед се изля хубав дъжд и разхлади задушливия въздух. Даже попръскал град и времето претърпя рязка промяна. 10.VII.1943 год., събота, гр. Рашка. Днеска ходих в лечебницата и копирах картички в току-що стъкмената тъмна стаичка. Ходих и из пазара, фелдфебелът Стефан Германов, който е сега заместник на полковия ветеринарен лекар, ме уведоми, че утре - неделя, аз трябва да отпътувам за гр. Нови пазар. Успях да го склоня в неделя да остана в Рашка, та в понеделник, Петровден, да отпътувам. Той се съгласи. 11.VII.1943 год., неделя, гр. Рашка. Станах рано и оправих и обрязах изработените картички и гледах веднага да ги раздам на войниците. През деня направих още снимки на артилеристите и др. Вечерта в клозета, където съм на квартира, ги проявих. И до 12 ч. и 25 мин. сред нощ си стягах багажа, за да бъда на разсъмване готов за отпътуване за гр. Нови пазар. Преди започване проявяването ме покани колежката на кафе. Разговаряхме за вегетарианството и двата светогледа: на убийство и ядене месо и вегетарианство и закона „Не убий!". Дойде един от сръбските попове и той каза, че сам не би заклал яре, а камо ли човек да убие. 12.VII.1943 год., понеделник, гр. Нови пазар. Петровден. Още с пробуждането си се сетих за именния ден на Учителя и какво е сега на Изгрева тая заран. Раздигнах си леглото и снех багажа на шосето. Готвачите бяха възварили чая и закусих. В 7 без 7 минути камионът потегли. Камион на германското дружество „Тод". За 37 минути извървяхме 22 километра. Пътуващи войници за Нови пазар от втора рота, при която аз отивам, ми помогнаха да отнеса багажа от шосето до казармата в гр. Нови пазар. Още с пристигането ми в казармата, войници отпускари заискаха снимки, които им бях правил на Дуга поляна. Раздадох няколко снимки и съобщиха ми, че ротният на втора рота ме вика да се явя при него. Явих се. Той сърдито ме упрекна защо още с пристигането си не съм се явил първо при него, а съм започнал с търговия на картички. Другият подпоручик, Коев от Омуртажко, даже си позволи да упреква оня, който ми турил нашивките. И се закани, че ще ме научел. Тук вече той ще е за ротен до завръщането на поручик Георги Пенерлиев и че без негово разрешение не можел съм да се отклонявам и пр., и пр. След изпращането отпускарите се залових с измиването на стаята си. Дойдоха и помощници - двама войници, и измихме хубаво стаята си. Напълних си сламеника със слама от конюшнята и след обядването си поспах. Към 3 ч свирих, попях си и дойдоха войници и се разговаряхме. Инсталирах си лампата и в 10 ч си легнах. 13.VII.1943 год., вторник, Нови пазар. Тази сутрин станах, като се съмна. До обед се занимавах с приготовление за копиране снимки и лекувах болния кон. Изтеглихме войниците. В 11 ч. отидох на пазар. Продадох 20 кутии цигари „Златна Арда" от по 20 къса II качество и 18 войнишки кутии с по 8 къса. Взех за Еленка две кърпи: едната за 600, а втората за 500 динара. 15.VII.1943 год., четвъртък, Нови пазар. До обед правих слънчеви бани и прочетох беседата „ Чистите по сърце ще видят Бога". Следобед от 2 ч. започнах да копирам картички, които вчера, в сряда, правих на войниците. Отначало проявителят ми нещо неурегулиран ли, съм го много разредил и картичките стават съвсем жълтеникави, така изобщо десетина картички развалих, докато си намеря грешката. Молих се и какво ли не - не върви. В тази сутрин прочетената беседа, „Чистите по сърце ще видят Бога", Учителят казва: „Когато работите ти не вървят, започни да пееш." И започнах да пея. Оправи се цялата обърканица. Хвърлих направения проявител и направих нов, по-гъст, и картичките започнаха да стават добре. Копирах и пях окултни песни. Като че един непоносим товар се смъкна от гърба ми. Съзнанието ми просветна. Стаята като че се напълни със светли същества. Реално изпитах що значи да пееш окултни песни. „Вехади", „Венир бенир", „Махар бену аба", „Аин фаси" и пр. Изплавайки съзнанието ми над тинята на всекидневието, аз неудържано се разплаках и благодарих на Учителя, че ни е дал изобилно жив хляб - Словото Божие, - за да се храним в пустинята на живота, скитайки между мъртви живи хора, живеещи заспал в дълбока летаргия живот. Вечерта работих до 11 ч. 16.VII.1943 год., петък, Нови пазар. Докъм 11 ч раздавах картички. Правих слънчеви бани до 1 ч. Наобядвах се с постен боб, краставица и 2 - 3 домата. Следобеда до вечерта бях пак на слънце и четох от „Учителят за образованието" темата „Ролята на новата майка". Приготвях се за път в Италия. 19.VII.1943 год., понеделник. Пътуваме за гр. Рашка от Нови пазар, В 5 ч. на гарата потеглихме за гр. Кралево. На 20-й пътувайки от Кралево до София. В 8 бях в София, на Изгрева. София, 24.VII.1943 год., си получих заплатата за 4 месеца - 16 300 лева. Платих на Атанаса апарата и 5500 лв, и 4000 лв. за изпратените ми материали. София, 25.VII.1943 год., неделя, 10 ч. Беседа на Изгрева. (Беседата е отпечатана е под заглавие „Закон и свобода" в томчето „Оживяване", Неделни беседи 1942 - 1943 год., том II, Изд. „АСК'93", С, 1998 г., с. 289 - 309. (Бел. М. И.)) 8-и стих, 11-а глава от Евангелието на Йоана. Човек е велик, а умира - той не е велик; Сократ, Платон, Аристотел, Шекспир, Байрон и други писатели - в що стои тяхното величие? Величие, светлина, знание, любов, Истина, които нямат отношение към нас, са безпредметни. Смъртта е най-голямото ограничение, което съществува в природата. Ще съзнаваш, че си бил голямо величие, а сега - нищо. Смъртта значи да те забравят всичките. Само Един не те забравя. Той е Бог. Кой е Бог? Бог е Онзи, Който си спомня за нас тогава, когато всички са ни забравили. Небитието е по-силно, по-реално от Битието. Устата е реалността, врата, чрез която реалността се проявява. По-отлична пиеса от яденето не съм срещал. Любовта и страхът се различават по това, че при страха напущаш знания, богатства и бягаш. Със смъртта, за да се бориш, се иска знание, светлина и сила. Вие очаквате да отидете в рая, на ядене и пиене. То не е наука. Не е разбиране. Не е наука. Вас ви е страх да си проявите любовта. Любовта, която иска да вземе, не е правилна любов. Всеки е баща и майка, защото ражда идея. Роденото от духа е дух, роденото от човека е човек, а роденото от плътта е плът. Спасението от 2000 години е отпочнало. Всякой, който не люби, е в ада, който люби, е в рая, който има мъдростта и истината, са в рая, а без тях - в ада. Музиката е спомагателно средство. Музика, която не съдържа в себе си любов, мъдрост и истина, не е истинска музика. Често съм пял на [сухи] дървета и те оживяват и съм свирил на живи и те изсъхват. Трябва да можеш да вземеш основния тон на любовта, мъдростта и истината. Има песни, които като ги изпея пред съдещия, ще го освободят. Който пее, престъпление не прави. Имали големи знания. Питам го ходил ли е на Слънцето. Както сегашните бомби трошат прозорците, така и вашият страх, съмнение, са бомби. Ако се бориш без любов, ще те мачкат. Когато те мачкат, без любов [загиваш]. Онези, които не служат на истината, ще станат храна на малките червейчета. Интересува ме любовта, мъдростта като красота, и истината, която е сложила ред в света. Вие мислите, че познавате Учителя. Видял си някого, то не е познаване. Да познаваш Учителя, то е да любиш, да служиш, да работиш като него. В природата два пъти едно и също нещо не се повтаря. Няма какво сега вие да учите да палите другите. Онзи огън, който е запален във вас, него развивайте. Учител, който не знае да пее, не може да научи другиго да пее. Любовта е неизменна. Любовта не се краде. Всякой човек, който задържа любовта, мъдростта и истината за себе си, е крадец. Ние остаряваме по единствената причина, че искаме да хванем любовта в кафез за себе си. Изворът, който тече, ползува и другите. Има нещо Божествено, което изтича из човешката душа и ангелът дохожда при вас, за да се напие от вас. В пчелите има музика. Певците, идете при здрави кошери и послушайте как пеят вътре в кошера. Не слуша ли пчелите, певец не можа да стане. На райската врата ще ви искат една песен да изпеете. Цялата природа, и тя си има опера. Природата е най-голямата опера. Житеното зърно, и то е една опера. На ума корените са в мозъка, а на стомаха - в симпатичната нервна система. Ако ти не чувствуваш една приятност в пъпа, гърдите и между очите, ти не си прав. Там, дето светлината се намалява, топлината и силата намаляват ли се, има заблуждение. Увеличават ли се, там няма заблуждение. Булката я заблуждават, като я забулват. Човек, за да се ожени, трябва да е в съприкосновение с любовта, мъдростта и истината. Физическия свят не можете да разберете, докато не разберете вашата храносмилателна система. Бръмбарите вдъхновяват царицата, а тя работниците вдъхновява. За красота трябва да започнете с човешките чувства - с топлината. После - правилна мисъл. И най-после - правилни дела. Силата [е храна] на човешката [душа]. Да разгадаваш вселената, се изисква ангелски ум. Цялата библия, това е природата. Светлината на тая природа е дева. В Божествения свят под думата „топлина" се явяват най-меките същества. Не можеш ли да предадеш светлите лъчи на Бога - любовта, мъдростта и истината в природата, вие не сте служители. Ние сме за вложеното у вас. От Божественото нито една капка напразно да не се изгуби. От работата си да си доволен. Като станеш на 120 години, ще започнеш да учиш. Който не разбира, остарява, а който разбира, има и младост [...?]. По-голямо благословение, но и мъчение, от бялата коса няма. В самата тъмнота живее светлината. Тъмнината е почивка. Страданията идат за почивка. Смяна на работата има. Вие изучавате дървото на живота и дървото за познаване на доброто и злото. Най-хубавото ухание имат хората на любовта, мъдростта и истината. Ако на човека ти не си готов да му дадеш свобода, както на себе си, ти нямаш истината. И любовта изисква същите блага и условия както за тебе, така и за другите. Ако вървят синът и дъщерята по Божествения път, благословени и щастливи ще бъдат. Бъдете такива, които ангелите разхождат със своите колички. Човек без дългове и без погрешки спи спокойно. Няма по-хубаво нещо от това да спим, когато сме чисти. Законът дойде чрез пророците, а благодатта е от Бога. Ограничението е от нас, а свободата -от Бога в нас. *** 8.VIII.1943 год., неделя, София. От 21.VII. до днес прекарах отпуската си в София. Ваканцията прекарах в свирене, пение. Понеже бе засушено и земята бе суха, не можах да прекопая градината си, затова я заварих и оставих буренясала. През целите двадесетина дни ядох сливи и круши от нашата градина. Ходих един ден на баня с Игната и неговия другар Сандю, на Панчарево. Друг ден същите ходихме в Кумарица, за да се видя с директорката и да си взема удостоверение от общината за трудова, че не следва да плащам, понеже съм по-възрастен от 45 год. Учителят даде нова мелодия на песента „Божието слънце грее днес". Научих новите песни: прибавката на песента „Аз мога да любя" и песента „Правда". Научих свободно да пея „Угледна мома". Слушах концерт на двамата братя Янкови: цигулка и пиано. С пристигането си в София бе дошел и Петър Камбуров от гр. Казанлък. Той даде един концерт с народни мотиви и от Учителюви песни. На два пъти го водих при г-н Христо Петков, за да му покажем цигулки, които Петър си е харесал. Ходих на екскурзия на Витоша с Учителя, братя и сестри. Ние с Еленка двамата вървяхме към Витоша, а на връщане застигнахме към юзината д-р Жеков, М. Иванов и Паша и заедно си отидохме до Изгрева. Получих назначение за учебната 1943-44 година, че ще бъда командирован в новоосвободените земи в с. Бащица - Прилепско. В едно село на два и половина часа от Прилеп, малко селце с двоеличен учителски персонал, заедно с една госпожица учителка от Севлиевско. Учителят ми каза, че тези, които вършат командировките, постъпват несправедливо, защото мен трябваше да ме назначат в някой град, защото съм музикант и може да ръководя хор, а на моето място да изпратят друг учител. Каза да кажа на Кръстю да отиде да отмени тая заповед и така и стана. От София накупих много фотоматериали, за да работя, като се завърна в частта си. На 7.VIII., събота, Еленка ми направи курабии и сладки. Днес, след двете хубави беседи, се приготовлявах за заминаване. Сбогувах се вечерта с Учителя. Той ми каза: „Да имаш вяра." Пеню Ганев назначен в с. Бащица, Прилепско, 20.VII.1943 год. (документ). До Господин Пеню Бобев Ганев, учител, с. Кумарица, Софийско копие до г-н Околийския учителски инспектор гр. София-II, Главния учител (Директора) с. Кумарица, Софийско, Пунктовия учител кв. Модерно предградие, Софийско Софийска областна училищна инспекция. № 9382 20 юли 1943 год. София Съобщава Ви се, че със заповед № 3249 от 15.VII. т. г. на Министерството на народното просвещение, Вие се премествате от 15.IX.1943 година, с право на пътни и дневни пари, при първоначалното училище в с. Бащица, Прилепско, като Ви се запазва постоянното учителско място в старите предели на страната. Областен училищен инспектор: (подпис). Секретар: (подпис). 9..VIII.1943 год., понеделник, пътуване. Станах в 5 ч. Потеглих. С мен тръгна и Еленка, за да ме съпроводи до гара София. С пристигането ми на гарата и заверка на билета, ни строиха и разчетоха на вагони. Аз се паднах в първия вагон до локомотива. Сбогувах се с Еленка пред гарата и тя си замина. Вместо в 7 ч, влакът потегли към 9 ч., защото чакаха да пристигнат сутринта всички влакове в столицата. В Кралево пристигнахме в 1 ч. и половина след полунощ. Спахме на открито зад гарата до циментовата ограда. 10.VIII.1943 год., вторник. В 7 ч влакът потегли от Кралево за гр. Рашка. Пътувах в купе с немци до Рашка. В 11 ч. бяхме вече в гр. Рашка. 14.VIII.1943 год., събота, Рашка. Днеска и откак си пристигнах след отпуската, всеки ден до обед отивах във ветеринарната лечебница, където помагах на лекаря в преглеждането на заболелите коне. Днес в 3 ч. с камион отидохме в Нови пазар. Занесох на ветеринарния лекар захарин и 1/2 кг. мастика. Пощенският чиновник Никола Георгаевич ми ги плати, 1000 динара, защото лекарят бе по селата. Щом стигнах в Рашка и слязох от камиона, прислугата на лечебницата ми съобщи, че лекарят ме вика в лечебницата. Отидох. Съобщи ми, че веднага трябва да опаковаме багажа, защото полкът се вдига още тая нощ. Опаковахме лечебницата. И още същата нощ ги закарахме на гарата и моя багаж откарахме с една каруца на дружината. Спах на дъски и пазих багажа на гарата. На другия ден в 1 ч. след обед потегли. 15.VIII.1943 год., неделя, гара Рашка. Цял ден прекарах на гара Рашка. Първият ешелон замина в 1 ч след пладне, а ние, натоварени във вагоните, останахме да чакаме за другата сутрина. Днес, понеже бе съборен ден, затова и времето използувах а четене томчето „Младежки събор" от 1925 год., защото от това томче има да си водя бележки за педагогическите мисли на Учителя. Постлах си под каруцата и пренощувах така, завит добре със завивките си на вагона.

Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. Пеню Ганев - учител в с. Сувойница, Сурдулишко (документи). 1. Министерство на Народното просвещение Дирекция на основното образование Отделение за първоначалното и за предучилищното образование № 10567 29.VIII.1941 год. София. До Господина Пеню Ганев Бобев, учител кв. Изгрев 13 гр, София Копие: до Господина Областния училищен инспектор в гр. София Съобщава Ви се, че със заповед на Министерството под № 2176 от 12.VIII. т. г., Вие се премествате за редовен първоначален учител за една година в Сувойница, Сурдулишко, с право на пътни и дневни пари. На местоназначението си трябва да бъдете на 1 септемврий т. г. Началник на отделението: (подпис). (печат). 2. Акт за встъпване в длъжност. Днес, първий септемврий 1941 година с, Сувойница, Сурдулишко, на основание заповедта на Господина Министър Председателя и Министъра на Народното просвещение, под № 2176 от 12.VIII.1941 год. и съгласно предписанието на Министерството на Народното просвещение под № 10567 от 29.VIII.1941 год. Пеню Ганев Бобев встъпи в изпълнение длъжността първоначален учител при народното основно училище с. Сувойница, Сурдулищко. Пеню Ганев Бобев встъпва за втори път на държавна служба без прекъсване. Средищен директор: (подпис: не се чете). Встъпил в длъжност: (подпис: П. Ганев). Присъствували: 1. (подпис: не се чете) 2. 24.ХI.1941 год., неделя. Време облачно, кишавно. Намирам се в с. Сувойница, околия Сурдулишка, в областта на така наречените „Моравски българи". Дошъл съм в това село на 6 септемврий тая година. Целият септемврий, до 7 октомврий прекарахме в стоене. Селото е в подножието на една височина балканиста, западно от върха Стрешер на Власинската планина. Има много овошки: сини сливи, ябълки много видове и круши. Отядохме се на плодове. Населението е сръбско. Ние го имаме за потомци на Моравските българи, а те най-категорично и с омраза се защищават и твърдят, че са прави сърби и че нищо не може да ги задължи да се наричат българи. „Сърби сме си от петите до над главите и сърби ще си останем. Ако някой ви каже, че сме българи или ако сме подали декларация, че сме българи, да знаете, че лъжем. Ние сме си сърби и сърби ще си останем." Хората хранят една скрита завист, защото сме ги поробили през април месец, след като ги разбиха германците. И всички в себе си чакат да се повторят събитията от 1918 година. И че българите временно пак щели да бъдат тук. Въпреки всичката си скрита, па даже и явна омраза, все се намират мъже да ни канят на гости. По характер са весели, гостоприемни. Черпят с що имат. Ракията пият като вода. Яде хляб и пие ракия. И последствията на всичко е - нравствена разпуснатост. Мъже ходят по чужди жени. Девойките си по-пазят, защото нечестната девойка в деня на сватбата бивала подлагана на бой, презрение, ругане. Така че момичетата са запазени, а женените - разпуснати, и мъже, и жени. Училището не обичат. Под предлог, че са гладни, голи и боси, не си изпращат децата на училището. От 164 подлежащи за I отделение идат само около 35 и то идат, защото се боят, че ще ги глобим, ако не идат, и от ден на ден още повече намаляват. Колегите ми са госпожица Мария Кончева, учителка в с. Алтимир, Белослатинско, а родом от гара Левски; Никола Колев Василев от град Троян и Стефан Гюзелев от гр. Севлиево, учител в с. Кътина - Софийско, а аз дойдох от с. Чепинци, Софийско. На 10 ноемврий Кончева получи преместване в гр. Враня. Хляба до известно време ни даваха от фурните на гр. Сурдулица, а после свърши. Търсим да купуваме, хората не дават, който има. Купих 10 кг. жито. И от София Еленка изпрати. Сега съм купил 60 кг. пшеница и ще я смеля. Комисарството ни даде по 15 кг. брашно и ще ни дадат още по 13 кг. На квартира съм у Косара Чедомирова Моцаспева Тисова. Мъжът й е военнопленник в Германия. Има 5 момичета, от които най-малкото е на 5 години, а най-голямата - на 17 години. По големина, от най-малката, имената им са Зорица, Добрила, Круница, Нада и най-голямата, вече 17-годишна, Славка. Имат и мъжко дете на име Предраг, на 3 години. Славка само една година е ходила на училище, а другите не са грамотни. Майката фанатично отказва да ги праща, въпреки че аз поех издръжката за книги и моливи. Славка луда лудее по момците. Не останах и аз незасегнат от закачките й и подаване да се разбере, че е жадна за прегръдки, милувки и целувки. Но що се отнася до пола, тя казва: „Язека сакам чиста да бъда, че после дърво ще ям и срам ще се срамувам," Отначало се показаха скромни, не пипаха мои неща, но снощи забелязах, че ми вземат от картофите, също и от мармалада, който си сварих от сини сливи. От два дни се яви цирей на врата ми. Той е като последствие на силно изживяна и огнено изгаряща ме страст, която се подбуди вследствие закачките на Славка. Аз се поставих между чука и наковалнята - от една страна, че аз си имам умна и добра приятелка в София, и още повече, че не ми подобава като ученик на Великия си Учител, Който ни учи да живеем във физическа и нравствена чистота, а от друга, че в младини аз се отдадох наука да уча, да следвам гимназия, и изоставих любовните си влечения, която и да било. И сега аз, на 44-годишна възраст, и това младо, остроумно, чисто момиче с ясен поглед, чисто лице, остър нос и брада. Пъргава и работлива, весела и засмяна. Тъкмо в разгара на своята буйна младост, що мисли, че всичко, що хвърка, се яде. От по-рано досега спокойно си стоях в стаята, необезпокояван от никого, си свирех и пеех, но от известно време забелязах, че за най-малък повод Славка иде да иска това, онова от мене и по очите се виждаше, че тя гори по мен. Не можах да остана индиферентен вътрешно. Външно се показвах хладнокръвен, но вътрешно неспокоен. Като поток потекоха чувствени течения и ме горяха. По цели нощи полова възбуда. Аз започнах да не мога да свиря и пея. Цял кошмар е да изпадне човек на такъв кръстопът! Гигантска борба се разви - дали да, или не. Със съзнание казвам не, а сърцето си противопоставя и аз заприличах на безсилен лодкар, да се боря с морските вълни, подбуждани от силния морски вятър. Отидох на общината. Един от писарите ми забеляза, че съм много отслабнал. Приличал съм на мъченик. Един от колегите ми забеляза, че съм усърнал. А всичкото това сам си знаех на що се дължи. Упрекнах Славка, че тя ме изгори, а тя се смее и ми каза: „Какъв си мъж ти, като не можеш да се владееш." И със смях и кикотене ме задява за това, онова. Започнах да страня, да я избягвам, и още повече сега - като съм с този цирей на врата. Сън: Тая сутрин станах в 2 ч след полунощ. Писах нещо от прочетеното по наряд и после започнах да преписвам резюметата, които Еленка ми е изпратила от слушаното слово от Учителя. Богато е Словото и райски живеят тези, които денонощно го четат и се хранят с него. До 5 ч писах. Доспа ми се. Очаквах да дойдат хора да ме викат да отидем в с. Ново село, за да си купя картофи. Легнах и съм заспал. Ето, в един град съм. Ще потегля някъде. Сутрин рано съм измежду високи градски къщи. Игнат Которов ми извика от едно здание из прозореца и аз високо му се обадих. Със силното си викане събудих хората граждани, още спящи. Върнах се из една нагорня улица, тясна. Влизам в едно здание. Заварвам германски войници. Те ми дадоха една трилинейна пушка - руска пушка. Дойде да ме кани сестра Емилия Русева, да [съм я] водел за някое село, уж обещах, а пък не ми се ходеше. Излязох из едни врата и [в] разни стаи влизах, излизах. Докато в една заварих брат Епитропов, че сам си рисува портрета на Учител. Или нашия Учител, но е той. И ми говори, че Учителите гледай каква аура имат - свети около главата им и цялото тяло, даже и около кръста и поповите органи, защото Учителят живее в чистота. Ето на стената на стаята образа на един стар човек с голяма бяла брада. С една извънредно голяма брадавица на десния връх на брадата. Но брадавицата се свива и разпуща като сополя на паяка и е куха, а вътре се вмещава един рог. Отстрани на тоя портрет стои един бухал, т. е. една кукумявка. Този старец излезе не портрет, а истински, жив образ, и каза, че иска да си купи кукумявката. Купи я за нещо и после се оказа, че тая кукумявка била съдба. И тя дойде и кацна на гърдите на стареца и той се прекръсти и тя, кукмявката, като сокол си тури човката на челото, на гърдите и на двете му рамена. Един вид с човка го прекръсти. После лапна му брадавицата и изпод нея се показа голям зъб като рог на дива свиня. Тъкмо излязох, защото почукаха жени да ме търсят, да ги водя за някое село, аз се чудя дали да ги водя, защото не съм добре - и на вратата се почука и се събудих. * Дойде да ме вика да отиваме за Ново село за картофи. Отказах да замина, защото циреят ме много боли и съм като в треска хвърлен. Дадох на човек 200 лева да капарира картофите и 1/2 кг, вълна да ми вземе за преплитане на чорапи. Вънка почва да вали. 26.XI.1941 год., вторник. Време облачно, кално. Следобед къде 5 ч. дойдоха да ме извикат, пратен човек от общината, със заповед веднага да се явя в общината. В общината заварих всички българи, служащи в общината. Уведомиха ни кметът Милан Мавров и Петър Тинев, секретар. Научили си от г-жа Божанка Танева, хазяйка на кмета, че тая вечер се готвело от сръбски контри да нападнат селото и да изколят всички българи. Изпратиха служащи до Иелашница и с. Гоиновци да повикат учителите и стражаря. Уведомиха и войската и околийското в гр. Сурдулица. Вечерта се събрахме в общината. Дойде и войска и полицаи. От арестуваните и задържани се установи, че действително се е готвело нападение в селото. Цяла нощ прекарахме в безсъница, в разговори, даже и песни и свирене тихо. От полицейското дознание пострадал Вою Томов от с. Сувойница, защото бил замесен в заговора. 27.ХI.1941 год., сряда. Учихме през деня, а следобед аз отидох в гр. Сурдулица, за да превържат цирея, който излезе на врата ми. Върнах се късно и на връщане се отбих в общината. Секретар-бирникът Тинев и Никола Колев Василев се разговаряха. Пошегувахме се и аз се сбогувах с „лека нощ". На двора срещнах Стоян Милошев, носеше вечеря на общинарите. 28.ХI.1941 год., четвъртък. Като отидох на училище, научих се, че нощес пак дохождала войска около управителя и коменданта на гр. Сурдулица, арестували учителя Никола Колев Василев, разследвали го, към 1 ч. след полунощ извикали учителя-директор Стефан Гюзелев, и него разследвали какво знае за Никола Василев. Още през нощта откарали Василев в Сурдулица. Тия дни всеки ден аз ходих в гр, Сурдулица, за да ми изстискат и превързват цирея. 7.ХII.1941 год., неделя. Станах в 5 ч. Ясно време. Земята скована, всичко замръзнало. Слана побелила земята и дърветата навън. Прочетох и си извадих бележки от две изпратени от Еленка резюмета от лекции, говорени от Учителя на 26. и 20. ноемврий т. г. В 8 ч. ги занесох на Гюзелев, и той да ги прочете и препрати за Цанка Екимова. В 9 ч. написах малките букви на българската азбука и ги предадох на Славка, госпожицата 16-годишна, моя хазяйка, да се упражнява да ги пише днеска, като неделен ден. В 10 ч. потеглихме с Гюзелев за гр. Сурдулица, за да си вземем заплатата. В Сурдулица се подстригахме. Получихме си заплатите и в 12 ч. потеглихме за с. Длугойница. Отидохме на гости у един турчин, Юнер, а после у Душан Попов. По тъмно си дойдохме. На връщане се отбихме малко у кмета, за да видим какви мерки е взел спрямо днес забелязания човек на пътераздела на шосето за Сувойница и с. Длугойница, че е забелязано едно около 30-годишно лице, което е давало знак към гората и е отпътувало към с. Масурица. Комитаджийска работа. Легнах си в 8 и половина, без да си паля печката. 8.ХI.1941 год., понеделник. Събудил съм се в 12 ч. Лежах буден, като правих разни вдишки, до 2 ч. Станах и запалих печката си. В 3 ч. започнах да чета наряда си. * Така всеки ден в училище, в квартирата в свирни, песни, четене, закачки на момичетата, вечер рядко канен да свиря на хазяите, се събираха махленски девойки и момци, свирех, за да играят младежите, прекарах до коледната ваканция на 28 декември 1941 год. Отидох си за коледната ваканция в София, отслабнал, отпаднал, разнебитен от факта, че аз допуснах в сърцето си чувство по моето хазяйче, което не пропущаше момент от сутрин до вечер, когато се намирах в квартирата си, да ми хвърля закачки, задевки и примамливи погледи, за да ме има на свое разположение. Всичко това се четеше в лицето ми и който ме погледнеше от братството, се чудеше, че съм отслабнал толкова. Още докато бях в Сувойница, се появи и цирей на брадата ми и с него си отидох в София и трябваше многократно да му правя млечни компреси. Имах и силна кашлица през цялата двумесечна ваканция поради тежката и много студена зима. В училището, след отпътуването на колегата ни Никола Колев Кожухаров, целия декемврий месец до обед учех моите ученици, I и II отделение, а следобед пък - неговите, та и това от друга страна ме измъчваше много. След коледната ваканция Василев, освободен от арест и надзор, от гр. Враня се завърна в Сувойница. И Великденската ваканция прекарах в София. Дойде нареждане лятната ваканция учителите да си разделят по споразумение помежду си. Понеже по подадено заявление, с което исках да ме отменят за бъдещата учебна година - 1942/43, то излезе заповед, че ме отменяват и аз пуснах колегите да си отидат първа смяна, а аз останах през втората да си отида, за да мога с багажа си да си отида, за да се не връщам вече. С колегите от гр. Сурдулица направихме една екскурзия до гр. Охрид. Посетихме гр. Скопие от 3 юний до 10 юний 1941 год. Стояхме 3 дни и в Битоля. Присъствувахме на юнашкия събор. В Битоля гостувах на Григор Чамов, работещ в тютюневите складове. В Охрид гостувах на Никола Вълков, с когото се запознах през Великденската ваканция, пътувайки от София за Владишки хан, а Колев със своите баджанаци и балдъза и деца бяха ходили в гр. Пловдив на панаир. Полюбувахме се на Охридските красоти. Къпахме се в езерото и на втория ден вечерта от 10 ч. до 3 ч. след полунощ с една военна камионетка и офицери, които пътуваха за Битоля. При Ресен, близо до Преспанското езеро, се свърши бензинът на камионетката, та трябваше 3 часа да чакаме, докато пеша се върне шофьорът да докара с друг камион бензин от Ресен. На връщане останах 2 дни в Скопие. Гостувах на Ганчо Генчев, помощник-военен комендант на гр. Скопие. Разгледах народния и етнографически музей на Скопие. Завърнах се на 12 юний в Сувойница. Хазяйката, особено Славка, не може да ми се нарадва, че жив и здрав съм се върнал. Те си били помислили, че съм щял да ги напусна. След Великдена си донесох фотографическия апарат, та фотографирах народа, мъже и жени, за легитимации и вечер заедно с момичетата на хазяйката ги промивахме, като те идеха да ме раздумват, за да не ми се спи. Почти всяка вечер прекарвах до 12 ч. през нощта в работа. Понеже дене учех и се изморявах, ако не дойдеха момичетата, то аз заспивах, както промивах стъклата. Славка, Надя ми донасяха вечер вода за изкисване на стъклата. Тръгна ли за Сурдулица, те ми поръчваха да им взема бонбони. Така прекарах цялото лято, като през жетва бях ангажиран по реквизицията да броим снопите, да определяме средното производство и пр. С реквизиционната комисия - хора, определени от самото село, заедно с тамошния свещеник, всеки ден бяхме по нивята. На 23 август 1942 год. си потеглих за София. На 26.VIII.1942 год. си купих велосипед, марка „Майстер", за 4500 лева. Тези пари бях спечелил от фотографията. Започнах учебната година в с. Чепинци, Софийско, с I отделение. Всяка сутрин с колелото пътувах за Чепинци и обратно за София. На 10 ноемврий 1942 год. се преместих в с. Кумарица, Софийско. Там започнах да уча II отделение. Пеню Ганев се премества учител в с. Чепинци, Софийско, от 3.VIII.1942 год. до 9.ХI.1942 год. (документи) 1. Софийска областна училищна инспекция № 8746 3 август 1942 г. София. До Госпoдин ПЕНЮ ГАНЕВ БОБЕВ, учител в с. Сувойница, Вранско (копие до г. Околийския учил. инспектор гр. София - II, Главния учител (Директора) с. Чепинци, Софийско, и Пунктовия учител в с. Чепинци, Софийско Съобщава Ви се, че със заповед № 2082 от 8 юний т. г. на Министерството на народното просвещение Вие се възвръщате от 15.1Х.1942 година, с право на пътни и дневни пари, на постоянното си местослужене при първоначалното училище в с. Чепинци, Софийско. Областен училищен инспектор: (подпис: Ив. Аракчиев). Секретар: (подпис: А. Ангелов) (печат). 2. Акт за встъпване в длъжност Днес, петнадесети септември 1942 година, на основание заповед № 2082 от 8 юний 1942 год. на Министерството на народното просвещение и предписание № 8746 от 3 август т. г, на Софийската областна уч. инспекция, Пеню Ганев Бобев встъпва в длъжност учител при първоначалното училище в с. Чепинци, Софийска околия. Пеню Ганев Бобев встъпва в длъжност за втори път на държавна служба без прекъсване. с. Чепинци, 15. септемврий 1942 год. Средищен директор: (подпис: Б. Соколов). Встъпил в длъжност: (подпис: П. Ганев). Присъствували: (подпис) (подпис). 3. Сувойнишко средищно народно основно училище в с. Сувойница, околия Сурдулишка. Удостоверение. № 60 Издава се настоящото на Пеню Ганев Бобев, учител при Сувойнишкото основно народно училище в с. Сувоиница, околия Сурдулишка, в удостоверение на това, че той учителствува в първоначалното училище в с. Сувойница от първи септемврии 1941 година до четиринадесети септемврии 1942 год. без прекъсване, една година и четиринадесет дни. Това удостеверение му се издава въз основа на писменото му заявление вх. № 72, за да му послужи за искане трето повишение за прослужено време. с. Сувойница 12.VI.1942 год. Средищен директор: (подпис). (печат). 17.III.1943 год., Кумарица. Училищният инспектор ме ревизира и него ден ми дойде телеграма, с която се викам да се явя в 7-и пехотен полк - гр. Шумен, на 18.III.1943 год. Потеглих за гр. Шумен и вечерта в 7 ч слязох на гарата. Нощувах в хотел „Велика България". Тук ми откраднаха сапуна за миене. * Софийска околия, Кумаришко селско общинско управление № 864. 18 март 1943 г. с. Кумарица. Уверение. Кумаришко селско общинско управление уверява, че ветеран подофицер Пеню Ганев Бобев, на 45-годишна възраст от с. Кумарица, околия Софийска, съгласно повиквателната заповед № 1 от 18.III.1943 г. на началника на 6-то военно окръжие, той трябва да се яви веднага, 1943 г., в казармата на VII полк гр. Шумен. Срещу представяне на настоящото в ж. п. гара София, той има право да получи билет за безплатно пътуване в III класа до ж. п. гара Шумен. Настоящото уверение, издадено в 2 еднообразни екземпляра, е валидно 1 месец от датата на издаването му. Единият екземпляр от него се задържа в отправната гара или дунавско пристанище, а вторият екземпляр остава у младежа за проверка при пътуването. (печат) Кмет: (подпис). Секретар (подпис). На 19.III.1943 год. ме облякоха във военна униформа. Явих се при сестра Гергина. Тя ме заведе при братята и сестрите в Шумен. Всички се зарадваха, че за празника на пролетта - за 21 март, деня на пролетното равноденствие. Радваха се и казаха, че специална молитва са правили до Небето да им изпрати за 21 март човек от София. 21.III.1943 год., неделя. Станах рано. Извършихме наряда у сестра Йорданка. Присъствуваха повече от 20 души братя и сестри. От днес, 21 март, до 11 април, с изключение на 4 ^ 5 вечери, всяка вечер се събирахме, за да проучаваме братски песни, които тукашните братя и сестри не знаеха. Научихме „Слънчев лъч", „Там далеч", „И скачам аз", „Духай, ветре" и още много. 11.IV.1943 год. Потеглихме полкът за Сърбия. Мен ме изпратиха с бързия влак, за да получа серум тетанус, за конете. На гара Попово стигнах и задминах влака на полка. На 12.IV.1943 бях в София, взех серум тетанус и фотографските материали и вечерта а 11 ч. отидох на гара Надежда да чакам влака, с който пътува 64 полк. Сутринта чаках до 6 1/2 ч. на 13.IV.1943 г. 13.IV.1943 год. Пътувахме с влака и замръкнахме къде Ниш. Пътувахме през нощта и на 14 април осъмнахме на гара Лапово. От Лапово напуснахме Белградската линия и потеглихме за Кралево. Минахме през Крагуевац. Войниците започнаха да продават кутия цигари от 20 броя за 60 динара. На 14 април 1943 год. спахме в гр. Кралево, в казармите. 15.IV.1943 г., четвъртък. Сутринта войската замина с теснолинеен влак за град Чачак, а каруците заедно с конете отпътуваха с празни каруци за Чачак. На 15 април 1943 год. бяхме по обед в град Чачак. Разположен в обширна равнина, отвред далечко с планини. Богат край с интелигентни граждани. Казармите извън града са великолепни. От 15 април до 9 май прекарахме в Чачак. Аз работих с фотографията усилено и взех 10500 динара и 2000 лв. български левове. Чачак само няма добра вода за пиене. 9.V.1943 год., Чачак. Днеска в 6 ч. следобед потеглихме от Чачак за гр. Рашка. Пътувахме с влака. От гр. Кралево разтоварихме от теснолинейния в широколинейния влак и на 10 май сутринта, по изгрев слънце, пристигнахме в гр. Рашка. Много тунели има от Кралево до Рашка по река Ибър. 10.V.1943 год., понеделник. Разтоварихме се на гарата и до вечерта се настанихме из града на квартири. Този ден 2 - 3 пъти ме предупредиха да се стягам, за да отида с 3-та рота в гр. Нови пазар и село Дуга лъка. Но най-после предупредили да замине фелдфебелът. 12.V.1943 год., сряда. Днескашния ден напуснахме първата квартира като неудобна, на главната улица, и се установихме в друга, с многолюдни квартиранти. Вчера и днес вали дъжд. Тази вечер пях и в щабната рота, и при артелчика на полка, 13.V.1943 год., четвъртък. От сън станах в 4 и половина. Времето - с променливи на юг облаци, понеже нощес валя дъжд. Прочетох беседата из томчето „Дали може", „Лемуил". Важни мисли от тая беседа са процитираните думи от Притчите на цар Соломона: „Не давай силата си на жените, нито пътищата си на погубителките на царете." „Угнетените у човека са неговите добри мисли и желания и чувства." Отвън човек представлява физическия свят, а отвътре - Божествения. Никой не може да направи твоя свят по-добър или по-лош, отколкото ти сам си го направил. Който очаква щастието му да дойде отвън, той скоро се разочарова. Твоето щастие е в самия тебе, не го очаквай отвън. Добродетелната жена е много по-ценна от скъпоценните камъни. Под „добродетелна жена" се разбира доброто човешко сърце. Казано е в Писанието: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам плътско. Който придобива такова сърце, е по-скъп от многоценни камъни." „Срещнете ли човек, който ви казва, че може по лек начин да се живее, не се возете на неговата кола. Дава ли много обещания, не го вярвайте." „Красотата е лъстива и суетна е хубостта." „Жената, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена." „Не е достатъчно човек само да се моли, но работа се иска от него." Молитва. Истинската молитва има отношение към дишането и пречистването на кръвта. Защо трябва да се моля? - За да пречистя кръвта, мислите и желанията си. Ако човек не се моли доброволно, Провидението насила го заставя да се моли. Ще му прати някоя болест, ще го постави в лишения и тогава насила ще се моли. Болният ще вика лекар и ще се моли да му помогне да оздравее. Сиромахът, който е в лишения, ще търси банкери, да иска пари назаем, и пак ще се моли. Каже ли някой, че не иска да се моли на Господа, сам ще си избере на кого да се моли. Да се молиш, това е необходим закон. Човек трябва да се моли! Да се молиш на Бога, това е все едно да дишаш чист въздух. Всяка молитва вън от Бога е слизане на човешката душа все по-надолу. 14.V.1943 год., петък, Рашка - Сърбия Станах в 4 1/2, Небе съвсем ясно. Наоколо балканите свежи, чисти. Чува се оркестър от птичи песни. Прочетох от томчето „Дали може" беседата „И рече баща му". Завърших я с плач. Че дълбоко спим, българите, и не можем да оценим какво нещо е Учителят за България и за всеки буден човек отделно. Правихме станок за промивка на конете. Прах се. Вечерта ходих към реката на разходка. Слушах омайната песен на славеите. Лягам си в 11 ч., след като написах писма за учениците от II отделение в с. Кумарица, на Гиргина Жекова - гр. Шумен и на Еленка - София. 15.V.1943 год., събота, Рашка. Днес времето бе хубаво, слънчево следобед. По случай рождения ден на Н. В. Царя и имаше парад, но аз не ходих. Излязох на пазаря. Гръстено [?] семе се продава по 400 динара килограма, 50 динара - картофите. Изобщо, всичко - на неимоверно висока цена. Следобед правих снимки на деца с фон гр. Рашка и на войници при западните височини. До обед свирих. 16.V.1943 год., неделя, Рашка. Станах в 4 1/2 ч. Прочетох беседата „Все що е писано". Премивахме коне. Следобед ходих на мач между германци и българи, фотографирах своите съседи. На моста на реката - някои деца с момиченцето Нега, дъщеря на уч. инспектор. След това към 5 ч свирих на войниците от дружината. Днес ми се съобщи, че заедно с войника ще отида пеша от гара Рашка до гара Кралево - около 90 км. и да фотографирам всички мостове и тунели и др. важни обекти. Тази вечер заваля силен дъжд с гръмотевици и после продължи, докато си легна, до 11 ч. и все усилено валеше. Получих писмо от Еленка, от директорката и други колежки и от 2 ученика от с. Кумарица. 17.V.1943 год.. понеделник, Рашка. Станах в 4 ч., обезпокоен от задачата, която ми се възложи от началството ми - именно, да направя снимки на всички мостове и тунели между гарите Рашка и Кралево. Дъждът е престанал да вали. Небето покрито с движещи се облаци от север на юг. Прочетох из томчето беседите на Учителя „Все що е писано" беседата „Всичко ми е предадено ". 27.V.1943 г., Нови пазар. Станах в 4 ч сутринта. Понеже от три-четири дни бях уведомен, че ще трябва да отида при III рота в гр. Нови пазар, за да мога да обхождам и конете на II рота, която е в с. Длуга поляна - близо до Албанската граница. Та приготвих си багажа и в 7 ч потеглих с камиона. След 25 до 30 минути най-много пътуване из хубава долина по течението на река Новопазарска и Рашка, се озовахме в гр. Нови пазар. Хубави гледки най-разнообразни от разцъфтели ливади и акациеви дървета, камионът се плъзгаше по гладкото шосе и не друсаше, понеже бе натоварен с 2500 кг. брашно и десетина войници за охрана заедно с дружинния командир на I дружина - майор Константинов. Командирът заминал за с. Дулга поляна и Есеница - в Италианско. Аз си измих стаята с помощта на войници от III рота, дадени ми от фелдфебела Никола Кръстев. Нови пазар е по-добър град от гр. Рашка. Разположен по долината на реката, минаваща през сред града. Квартирата ми е удобна и приятна за живеене, с изключение на това, че е на първия етаж и са много дебели зидовете и малко влага се чувствува. 27.V.1943 год., четвъртък, гр. Нови пазар. Днеска цял ден вали дъжд. Деня прекарах в малко четене, свирене и разговор с войници, ротния фелдфебел Никола Кръстев и др. След вечеря послушах малко радио и реших да изляза над казармите да подишам чист въздух. Тъкмо излязох и потеглих нагоре, чух глас отдалеч, който вика, но кому, не разбрах. Понеже бях се отправил към една сграда извън казармения район, часовият ми каза, че там е забранено да се ходи. Повърнах се назад, на малко северно, обаче чух часовия да ми казва, че подпоручик Георгиев ме викал да отида при него. Отправих се вървешката, като чувам вика му, но не разбирам какво вика. Часовият ме предупреди, че подпоручикът извикал тичешката да отида при него. Аз не се затекох, като мислех, че ме вика на разходка и на приказка. Ето, той долетя запъхтян и разсърден и ме запита защо не тичам, като ми дал заповед. Казах му, че не знаех в какво се състои работата и затова не се завтекох. Той ми се закани, че ще ме тури в затвора и заповяда да отида да се явя при поручика - ротен на III рота. Явих се и доложих на поручика. Той се засмя и ме покани да седна. Заговорихме на тема върху Преславския край - за града, за населението на Преславска околия и пр. Дойде и подпоручик Георгиев, все разсърден и строг, и започна да ме упреква за това, че не съм станал мирно, като е влязъл. Казах му, че при присъствието на поручика аз не съм длъжен да му отдавам чест на влизане. Упрекна ме, че съм бил дебелоглав, некултурен, че още с дохождането си вчера съм му направил впечатление на особен, разпуснат човек и пр. и че щял да пише на по-висшето началство да издадат заповед да ме турят в строя, та да се науча на войнишки строй. Аз му отговорих, че ако е за бягане, аз мога да се надбягвам с него, макар че съм 46-годишен, и че мога да бъда и като млад войник, но че това го правя от човещина, още повече, че съм участник в Европейската война, имам 19-годишна служба като учител и че службата ми е фелдшерска, а не строева, но ако той иска и настоява на своето, то аз мога да бъда и добър войник. И накрай го замолих да ми прости за предизвикания скандал. Той заканително ми каза, че „Ще ти простя аз тебе, ама ще видим." Ето, казвам си, човек най-невинно и никога не бих си предположил, че мога да се скарам с хора, защото съвестно се стремя да постъпвам, но духовете такива капани устройват на човека. След излизането му се разговаряхме с поручика до 9 ч. След това отидох при фелдфебела Никола Кръстев и слушах по радиото концерта на Джорджо Чомпи пред микрофона пред радио София. Лягам си към 11 ч. Днес изпратих 3500 лева по санитарния подофицер Цвятко Киров, който заминава за София, за да се язви на изпит по медицина - студент. Сумата е за Атанас Кочаров и Дацов, София. Изпратих и писмо до Еленка и Атанас по подофицера. 14.VI.1943 г., понеделник, Нови пазар. Всичкото си пребивание в Нови пазар прекарах в четене, свирене и фотографиране. От фотографията досега приходът ми възлезе на около 26000 динара. Два пъти напоследък ходих до Дуга поляна, на италианската граница, за да нагледам конете на II рота. Интересни са сръбските селища. Село в тоя край няма, а само накацали и разпръснати по разни височини къщи. Една от друга някъде и по на километри даже. Обществен живот в тези хора тук няма, живеят си поотделно, пасе си добитъка и на волна свобода живее. Днеска ми съобщиха по телефона, че на 17 юний трябва да бъда в град Кралево на 20-дневен опреснителен курс, който ще се състои при дивизията, за ветеринарен фелдшер и за подкован. Макар че имах с фотографията много работа, веднага се залових да изпълня поръчките и да си събирам багажа, та на 16.VI. т. г. да замина с каруцарите за гр. Рашка, където е щабът на 64 пехотен полк, към който аз се числя. 15.VI.1943 г., вторник, гр. Рашка. Станах в Нови пазар още в 4 ч. До 7 ч успях да си приготвя багажа. Каруцарят дойде. Натоварих и потеглих. 16.VI.1943 г., сряда, Кралево. Рожденият ден на престолонаследника Негово Царско Величие Симеон, цар Търновски. Спах при подофицера Димо при I дружина, свързочния взвод. Тази сутрин ходих да правя снимки из Рашка и направих снимки общ изглед на гр. Рашка, наблюдаван от изток. Деня прекарах в четене, свирене и почиване. Вечерта в 5 без 10 минути влакът ни понесе за Кралево. В 7 ч влакът спря над земеделското училище; понеже пътят за гарата не бе свободен и ние набързо смъкнахме багажа и слязохме аз, един ветеринарен подофицер и подкован от артилерията от гр. Берковица. 17.VI.1943 г., четвъртък, Кралево. Нощес спах при десети ескадрон в помещение на земеделското училище в гр. Кралево. Учебните ни занятия ще се водят в града в казармите на 5-ий артилерийски полк. Явихме се само трима ветеринарни подофицери и трима подковачи. Докторът ни каза, че днеска няма да започнем занятията, защото се надяваше да пристигнат и други. Приготвихме си стая, измихме, почистихме, ходихме в 5-ий артилерийски полк за талаш за сламениците. 18.VI.1943 г., петък, Кралево. След получаването на хляба и закуска отидохме на занятия. Лекарят ни каза, че „Зор няма да си даваме. Починете си тия дни. Ние ще ви дадем някои практични наставления, при разни случаи как да постъпвате." Каза ни да разгледаме града, но покрай дивизията да не отиваме, защото ще ни арестуват по нямане на свободен билет за из града. Ходих из пазаря. Едва успях да се уредя да си взема 2 килограма череши. Щом се зададе кола с череши, веднага се блокира от гражданството и само полицаите сръбски турят малко ред, за да може всеки да си купи. Следобед свирих, лежах. 19.VI.1943n, събота. Сънувах, че нещо пътуване ни предстоеше с автомобил. Нещо разговаряхме със Славчо Печеников и други наши братя и сестри. Снощи и нощес започна да вали. На стъмяване войниците хванаха един сърбин, който се е канел да постави бомба под релсите на линията, и го докараха в караулното помещение. 20.VI.1943 г., неделя. Нощес, още от 1 ч. среднощ забръмчаха автомобили, които, на брой 13, откараха войниците от ловната рота и ескадрона на акция по селата, за да хванат показани сърби от тоя сърбин, когото хвана един войник миналата вечер, поставяйки бомба под релсите на линията, за да я бомбардира. До обед, след закуска, разговарях с поручик Бюрков, после си купих от 2 момичета 1/2 кг. круши петровки, по 100 динара килограма, и 2 кг. Картофи по 60 динара килото. След това се прах, бръснах, сменях бялата яка на куртката си. Следобед ходих в града, за да занеса картичките, които правих в Рашка. Разходих се из града. Ходих до Аеродрум, инспекторството, 24-та операционна болница. Тая вечер войниците, завръщайки се от акция, докараха 25 сърбина и 5 души убили. Намерили у тях скрито оръжие и патрони. Свирих, пях до късно и си легнах. На запад се святка за дъжд. 21.VI.1943 год., понеделник, Кралево. Станах в зори. Ясно небе. Птичките пеят. Измих се и започнах да чета от книгата „Учителят за възпитанието" от брат Боев. След изгряването на слънцето забръмчаха автомобили. Дойдоха един камион, натоварен с германски войници. Пред него вървеше лека кола с 4 - 5 офицери германски. Западно от земеделското училище има горичка, на края на която има изкопани дълбоки трапове, гробници за погребване на сърби шумкаджии, които германците разстрелват. Автомобилите отидоха там. След малко дойдоха 2 камиона, с черни брезенти покрити. Снеха от тях 16 души шумци, сред които имаше и една жена. Българските войници се завтекоха, за да се приближат да гледат как се разстрелват сърбите. Дойдоха с файтон и български офицери, 4 души, и други с кон и мотоциклет. Аз не пожелах да гледам, а останах на стълбите в зданието, в което квартирувахме. След малко се чу зловещата команда на офицера, командуващ залпа, и се чу силният трясък на залпа. След това, поотделно - пушечни изстрели. Офицерът сам ходел и с парабел на всеки поотделно в главата стрелял. След малко и втори залп се чу и женски писък процепи кънтежа на местността. Жената с първия залп не била улучена, та повторно залпово я дозастреляха. Сърцето ми се разтресе от това, що видях и чух. Слънцето пече, жабите крякат в околните гьолове, птичките пеят, а тука картина - смърт на шумкаджии. Сега е съдба на века. Всякой, който е дръзнал в ума си да подхранва мисълта, че трябва да убива, съдбата го изкарва, за да опита, да види как се застрелват хора - на себе си. До обед ходихме в казармите на 5-и артилерийски полк, за да слушаме лекции по ветеринарния си курс. Говори се за лекуване на рани и набавяне медикаменти и подковъчни материали. Счетоводната служба и книгите, които водят ветеринарните фелдшери и лекари. Оправдание за лекарствата и пр. Следобед отидохме в едно кино, за да гледаме как се унищожават танкове. Вечерта свирих и пях до късно, слушан от подофицерите, и то все братски песни. 22.VI.1943 год., вторник, Кралево. Станах рано. Небето ясно. След закуската отидохме на занятие в града. Днеска е двегодишнината от обявяване война Германия на Русия и германците празнуват и предвид това дюкяните днес са затворени. Няколко пъти ходих до фотографчиите, за да взема снимките, но бяха затворили. След вечерята видях 23 сърбина, които се завръщаха от копането гробници за хванати шумкари и заподозрени сърби в комунизъм и изказани от хванати по-рано. Мъчно ми стана, че утре, може би, пак ще бъда зрител на разстрелването на сърбите. Един от военната музика дойде и посвири с мойта цигулка. 23.VI.1943 год., сряда, Кралево. Нощес цяла нощ почти не можах да заспя. Тежко ми бе, че тая заран ще застрелят сърбите. Молих се за тях. На едно унасяне в сън сънувах, че целувам една млада, красива, около 17-годишна девойка, сръбкиня, в тяхната къща. Тая сутрин, след очакване да стане разстрелването на сърбите и моята мисъл да ги помилват и да им отменят смъртното наказание и като прочетох беседата от Учителя „Все, що е писано" - „Тези са дни на съдба, за да се изпълни все, що е писано", мина ми Учителювата мисъл през ума, че ако гарантираш за живота на дадени хора, то Небето ще ги пусне, но тебе ще хване, ти да платиш за техните престъпления. Дойде ми на ума за оня светия, дето се молил беднякът да стане богат и после, след чуването молбата му, беднякът забогатява и опропастява живота си в пиянство и развален живот, също и живота на децата и жена си, та Господ поставя светията да бъде набит немилостиво от тоя богаташ, бившия бедняк, та светията се намира в чудо. И Господ му казва, че това е затова, защото светията ходатайствувал пред Бога и с това беднякът се опропастява като човек и душа. Сега е съдба на света и секирата лежи при стеблото на дървото и всяко дърво, което не дава плод, се отсича и в огъня се хвърля. Хората трябва да се научат да служат на Бога, а служат ли на убийствата, сега убийства ще получат, а аз не трябва да се меся в работите на съдбата, защото чисти хора не могат да пострадат и косъм не може да падне от главата на човека без волята на Отца. Екзекуцията не се състоя, според както се пусна дума снощи. 24.VI.1943 год., четвъртък, Кралево. Денят премина в посещаване на курса. На обед отидох при караулното помещение и видях, че затворниците дали от донесените от жените им череши и круши на войниците. Пееха песни с войниците. Вечерта, след залез слънце, войниците се толкова довериха на сърбите, че бяха изкарали един за вода, без да го съпроводи въоръжен. Подпоручикът им се скара, че ще го отърват, а войникът часовой отвърна, че не ще избяга сърбинът. Влезе сърбинът и остави шишетата с вода и излезе по нужда. Часовоят го съпровожда с празна пушка. Сърбинът използува зазяпването на войника с другите войници и избяга. Няколкото вистрела по него не го улучиха от трима стрелящи войника. Стана после голяма тревога, коментарии и що ли не, но затворникът сърбин избяга. Той бе хванат в момент, когато щял да поставя бомба на железопътната линия под релсите. След повече от час заминаха войници да блокират местността, но бе късно. Войникът, който го отпусна, бе арестуван и бит от ескадрения командир. 25.VI.1943 год., петък, Кралево. Тая заран станах рано. Четох от „Учителят за възпитанието". След закуска ходих при фотографа, за да видя работи ли снимките. До обед учихме за очни болести. Следобед бяхме свободни от занятие. Снощи войниците отишли в дома на избягалия сърбин и изкарали жената му на края на селото и я застреляли с 2 куршума. Днеска се явява кметският наместник на селото и съобщава, че застреляната жена проявявала признаци, че е жива. Следобед ходих при фотографа, за да поръчам снимки и ходих при часовникаря в града, с когото вчера направих замяна и си дадох часовника „Сима", вече 26 години употребяван, а вземам пак стар часовник, „Омега", и 12 000 динара горница, та отидох на сверяване, за да видя вярно ли върви. Оказа се, че нито минута не е назад. Вечерта след храна свирих и пях пред войниците до 10 ч вечерта. Пях братски песни и две народни. 26.VI.1943 год., събота, гр. Кралево. Тая заран станах в зори. Припомням си, че нощес бях насън с Еленка. Времето тихо, ясно небе и прохладен въздух. Четох нещо от „Учителя за възпитанието". След закуска отидох на занятия в 5-ий артилерийски полк. Следобед бяхме свободни от занятия. Към 2 - 3 ч. удари дъжд с вятър и гръмотевици. Ходих към 6 ч. и взех от фотографа поръчките - фотографски картички, и ги раздадох на ескадрона, които се гласят да заминават за Чачак. 27.VI.1943 год., неделя. Станах в зори. Времето ясно, приятно, прохладно от снощния въздух. Ескадронът замина за Чачак. Четох от книгата „Учителят за възпитанието". Свирих си Паневритмията. След закуска направих няколко снимки. Спах малко преди обед. Следобед ходих да разнасям снимки из другите части на града. Слушах разговор на ветеринарен лекар с ветеринарен подофицер за жени сърбойки, на които те гостуват. Времето следобед е все облачно. Оставих един филм да се проявява. Вечерта пях до 10 1/2 ч братски песни. 28.VI.1943 год., понеделник. Станах преди изгрев. Времето е добро, с прошарена облачност. Дойдоха германци, които ще застрелят хванати шумкаджии. Докараха три автомобила, покрити с черни чергила, пълни със сърби за застрелване. Първият пукот на залпа се даде. След това - 10 поотделни, с които се застрелват в главата недоумрелите. Застрелвали по 10 души. Последваха три залпа и четвърти. По десет души на четири пъти: застреляха 40 души, от които 3 жени, едната - младо момиче, което по-рано било хванато като комунистка и германците я освободили, но пак я заловили при някакъв си радиопредавател и сега я застреляха. До обед имахме занятия за заразни болести. Следобед стоях в квартирата си в земледелското училище, четох, свирих, писах писмо на батя Бобя и го изпратих по водичанин, който си отива в отпуск. На гарата намерих човек, отиваше на Изгрева, и изпратих на Еленка една картичка от курсистите заедно с лекаря. 29.VI.1943 год., вторник. Тъкмо бях заспал снощи, и ето ме в добре мобилирана стая на моите хазяи в Сувойница. Тъкмо се възхищавам и я разглеждам и пипам покривките, но под чаршафите напипвам нещо твърдо, като рейка колове на палатка. Ето. Славка влиза, добре облечена. Очаквах да ме задява, каквато си е шеговита, но тя ми каза, че двама калайджии ме чакали за калайдисване на съдове. Поразговарях се с тях и ме събуди наш колега - Станчо, който носеше колет от майка си, та ме събуди да запаля свещ, за да го разпечата и види що има. * Днес имахме занятия до обед за заразителните болести. Нощес насън сънувах, че хвъркам.

1937 година 18.I.1937 год., понеделник. Коледната ваканция прекарах в дома си в София. Посетих три филма: „Ромео и Жулиета", „Четиримата мускетари от Санта Круц" и „Тя, царицата на вековете". Слушах необикновено хубави беседи от Учителя, който отпреди 2 месеца не бе излизал на лекции, ни на сказки. На 15 януари вечерта Учителят дойде на вечеря у дома, като бях поканил Борис Николов, Мария Тодорова, Савка Керемидчиева и Еленка. Обменихме хубави мисли. Учителят ме помоли да му посвиря и попея някои народни песни. Говори, че българската музика хорова и народни танци водят началото си от религиозните минали времена и че впоследствие религиозната музика е дадена на светските хора. Домашните ми бяха изпратили по майката на Георги Събев (леля Деша) маджун и зехтин до София. Батю ми Боби ме моли да гарантирам на Никола, сина му, който е в затвора поради това, че намушкал сина на Тодор Арабаджиев с нож и последния сега бил в Попово в болницата на лечение. Аз не му услужих. Днеска тук учих децата. Вечерта до 10 ч. имах репетиция с ергени и моми. 19.I.1937 год., вторник. Валя хубав сняг нощес. Сън: Сънувах, че пътувах в поле. От едно стадо биволици един чер голям биволски бик се отдели от стадото и ме подгони, като се мъчеше да ме стигне и ме убие със силната си глава. Характерното бе, че бикът ми проговори, че ще ме убие и тогава падна в дирята ми. Аз бягах с всичка сила, но видях, че той ще ме настигне и се отбих на една височинка, до една рекичка и имаше едно дъбово дърво, но дървото свлечено някога отвисоко, че изникнал дебел клон нагоре, и аз се покатерих. Страх ме бе, че той може със сила да удари клона и да го счупи и аз да падна. Ужас ме обзе и аз започнах да обикалям дървото, като баирчината бе така, че слезех ли аз долу, бикът оставаше отгоре, зад дървото, извиеше ли се на моето място, долу, аз се качвах горе, зад дървото. И бикът ми говори с човешки глас, че ще ме научи, само да може да ме настигне. Но се събудих така в това страхотно положение. След тоя сън сънувах втори. Намирам се на нашата плевня във Водица. От тамо с две големи дървета се захвърлям да скоча към Стефан Цанев и така, че като че ли хвъркам. И това многократно повтарях. Плевнята бе покрита с буйна ръжена слама, но където се изкачвах по покрива, направих пътека, така че с крака започна да се изравя старата жълта слама. 21.I.1937 год., четвъртък. Сън: Намирам се като че ли във Водица, в местността Каранфиликя на Шановата могила. Учителят заедно с братя и сестри са към моето място люцерната, а аз - на могилата на върха. Веднага се яви една много силна вихрушка, която иде откъм Каранфиликя. По нивите - дебели откоси, като овес, фий. Вихрушката всичко вдига и го върти високо като смерч - циклон. Аз се поизплаших, но се отбих малко от пътя и легнах на земята. Вихрушката се отклони от мен и замина, без да може да ми напакости. След това слязох долу на ливадите. Там имаше познати хора, момче с майка си, която е с дете на гърди, и се разговаряхме нещо за Учителя. 19.II.1937 год., петък. Сън: Между 2 и 3 ч. след полунощ сънувах, че сме няколко души на екскурзия в непозната местност. Дъжд като че щеше да вали ли, или защо, не помня, но предстоеше да намерим подслон за престояване. Намерихме едно навесче като овчарска колиба. Из огнището намерихме и въглени из пепелта още неизгаснали. Накладохме огъня. Покрай навесчето тече вода, като че на воденица Водата се поотбила,: така че щеше да залее огъня, но аз изместих огъня, за да се не подлива от водата. Предстоеше ни възваряване вода за чай. След тая картина се намирам в селище, наподобяващо като града Скопие, при първа местна болница - калето. Като турско селище. В една къща съм. Има мивка така, хубава. Излязох навън до клозета, обаче се оказа, че сега са го разтурили, за да правят нов. Подирих на съседите, но и техния ремонтират. Отидох в една горичка, която бе наоколо, уж че била училищна. Събрахме се и други познати, които са като че Равняни. Ето, дълго право върбово дърво, сухо. Попитах чие е и че дали биха се разсърдили, ако го взема и употребя за нещо. Казаха, че няма да се сърди никой. Аз го налегнах и дървото се изкорени. Занесох го до къщата. Надойдоха из улицата много хора, като че наши братя и сестри, но имаше и чужди. Дойдоха и като че ли е батювът Бобев Ганю, заедно с други, но Ганю е малко момченце на 4 - 5 години. Един свири с гайда, а друг - с цигулка. Свирят някаква песен уж братска, но неприятно звучат гайдата и цигулката. Гледам, единият вземал една гусла, обаче тя няма спирала нагоре, а само широката, копанеовидната част и свири недобре. Подирих моята цигулка, видях това малко момче, батьов син, като изтърва цигулката ми и я тури в кутията, но спиралата отхвръкна и остана в ръката му. Аз изтръпнах, че ми повредиха цигулката. Закряках, но напразно. Неумело държане я повреди. Докато река да я взема, цигулката като че ли я взема някой и не се намери. Потърсих я, но намерих от половината на копанята й счупена, обаче отчупът не изглежда да е от моята цигулка. Питам това момче, уж Ганю, кой ми взема цигулката. Той отговори, че той сторил тая работа и сега, докато се счупила, един турчин я е вземал и укрил. Подирих, попитах, но не се узна кой е турчинът. Уж ще мога да изпитам кой е този турчин, но напразно. Ядосах се на това момче, дете, и почнах да го пляскам по страните и главата, то започна да плаче. Рекох си, че ще ме забележи някой стражар и ще ме обвинят, че нарушавам обществения ред и благоприличието. Мъка ми бе и си зводихядаоттоя нехранимайко, че ме лиши от цигулка и че сега имам много дългове и че не мога скоро да отделя около 3000 лева за нова хубава цигулка - и се събудих, часът бе 3 след полунощ. Станах за школа. 21.II.1937 год., с. Равна. Сън: Намирам се във Водица, при Драгановия кладенец в ливадите. Вървеше локомотив на трен, но се отби някак си от релсите и затъна. Не успяхме да го извадим. На екскурзия сме с някакви хора. При мен се приближава непозната, облечена в черни дрехи, млада жена. Заприказвахме нещо и вървяхме из пътя. * Събудих се в 4 ч. Четох до обед все резюмета, изпратени от Еленка. На обед Никола Станулов изпрати покана и ме кани на сватба. Жени Евгения за Коста Тодоров. Много си думах: „Дано ме забравят", обаче не успях да се отърва. Неприятно ми е да гледам да пият и ядат цял ден. Ходих при Мара - жената на бай Борис Николов. Тя агонизира вече и е на заминаване. Тежко болна. Цял ден валя дъжд. Дари ме Евгения едни чорапи. Вечерта пак бях у Станулов не от желание, а хатър, та свирих и те играха. Легнах си в 11 ч. 22.II.1937 год. Сън: Къпахме се в една река: аз, много други мъже и млади жени - девойки и то съвсем голи. Аз хванах няколко риби и дадох на приятели от тях. Както ги хванах и започнах още живи, сурови да ги ям. Викам си: „Нали съм вегетарианец, как така ще ям аз риба?" Но изядох около 3. Потърсваха ми се, но ги ядох. Невена Капитанова и много приятелки, съвсем голи, се срещаме в реката и важното е, че не се срамуваме от голотата си. Излязох от реката и се облякох, но съм бос. Знам, че покрай брега има змии. И хубаво гледам да не стъпча някоя, да ме клъвне. Съглеждам една усойница, която се закриви из краката ми, аз отбягнах. Завиках на другаря си, който бе с тояга, да удря, но тя избяга. Не помня кой бе тоя с тоягата. * Събудих се в 5 без нещо. Вън сняг наваляло. Изобщо тая зима е малко сняг, а много кал. От седмица и повече съм в нерадостно душевно настроение. Защо? - Сам не зная. Чувствувам се физически здрав, но отпаднал духом. Апатия голяма. Не се забелязва никаква възбуда на полова енергия, която от толкова години ме е тормозила с напора см. Сега тя угасна вече, като с пресъхването на тоя извор, прекъснаха и в мене желание за работа. Половата енергия, значи, е един мост, който разумният трябва да използува за творчество, за работа, а не да я пилее безпощадно. Докато човек има чувства, той е пъргав, енергичен, радостен. По обед ме каниха у Коста Донев на сватба. Отказах да отида. Като разпуснах децата, пак пратили да ме викат. Отидох. Вечеряхме, свирих им и играха и най-после им попях и в 11 си легнах. Снегът, що бе навалял, се стопи по припеците. 23.II.1937 год., вторник, с. Равна. Сън: Сънувах, че сме събрани много на едно място. Все мъже бяхме. Строил ни е някой си офицер. Другите откъм десния фланг се построиха много бързо при командата: „Надясно, равнис!", обаче аз останах на левия фланг. Някои ми думаха да отида на десния, обаче аз останах на левия, защото краката ме силно боляха в коленете. Болят и аз не мога да вървя, не мога да се оправя. Стана ми мъчно, че краката ме болят и то по моя вина, нарушил добродетелите. Евтим Димитров, зетят на поп Андрея в Годеч, ме хванал, прегърнал и върви с мен и говори, та при командата на офицера да изпълним нещо, ние с Ефтима го свършихме. Събраха се после на купчина и ме заобиколиха, искат да им пея. Аз - с едно особно състояние, иска ми се да викна да си попея с висок глас, тъй, като оперен тенор. Сбогувахме се и си говорим с народа, уж тези са приятели, които ни изпращат. Събудих се с тежкото състояние, че краката ми в коленете ме болят. * Време може би на промени. Рила, Витоша ясни, прозрачни. Небето бе ясно, но при изгрев се забули с облаци. 26.II.1937 год. Ясен слънчев ден. Снегът се топи и около училището почти започна да изсъхва. Следобед получих 32 кг картофи от Годечката община за трапезарията, от 40 кг станали на 32 кг чрез Йосиф Петров. Вечерта вечерях у Зарини. Бяха Игнат Георгиев и Виолетка, Цветана Петър Георгиева, която тъче на Георги Соколов, надойдоха ергени, та до 1 1/2 ч. бяхме на разговор. 27.II.1937 год., събота, с. Равна. Сън: Сънувах, че пътувам за някъде неопределено. Отбих се в някакво до шосето здание, прилично на мелница, обаче разбутана засега. Вземах някакъв си отпечатък като на държавния герб и исках да го скрия. Дойде стопанинът на зданието и влезе. Аз се чудех как да укрия взетото, обаче излязох, но като се завърнах, заварих моята перодръжка (хубавата ми перодръжка), няма й горната червената кокалената част, смазали ми я, счупили или нещо друго, намерих й само долното железце с писеца. Имаше тамо две жени непознати. Нещо и аз криех дрехите си, не помня добре, но все нещо с укриване се занимавах. После си тръгнах и на едно място, при един кон -един поп. Заобиколих, като пък сега съм имал два коня. Преди да ги запрегна в каруцата и си продължа пътуването ето две жени ме замолиха за компания, да дойдели в моята каруца. Аз ги гледам и се чудя, как тъй, съвсем непознати жени, а искат да се возят с мен и приятелство да въртят. Потърсих голямото, вехтото палто, те вместо мойто палто ми донесли чуждо черно вехто. Посочих моето и им казах, че ето това, то е моето. А белезите му са, че дето едно време бе изгореното на Рила, при първото Мусаленско езеро, то сега е закърпено с груби парцали, като от равненски скъсани аби, ямурлуци, та закръпките на гърба, отзад, срещу прасетата на краката ми, на лактите, изглеждаше много лошо и контрастно, синьо палто със сиви изтъркани ямурлукови парчета изкърпено. * До обед, на третия час реших да отида в София. Набързо се стегнах. Потеглих. Сухо бе, обаче аз минах изпод Букоровци из правата пътека, та тежко се вървеше от калта. Изморих се. В 5 ч потегли влакът и в 7 ч. вечерта - в София. Отидох при Донка Радева на ул. Цар Крум № 30 София. Уговорихме да съобщи на Рада, за утре да дойде на Изгрева и да уговорим за цената на нивите, моето и се във Водица, понеже Рада, искат с мъжа си Слави Стоянов да ги купят. Отидох си на Изгрева. Пред малкия салон и в него хористи чакат Кирил за хор. С Еленка си отидохме, В 1 ч. си легнах, но до съмнало не можах да дремна. 28.II.1937 год., неделя. Станахме за беседа. Хубава беседа говори Учителят. Тежко ми бе на главата от безсънието. В 11 1/2 ч., пътувайки от беседа, ето Славито и брат Иван Петров ме заприказваха. Видях и Йордан Славчев от Водица, но не можах да обменя думи с него. Със Славито пазарихме нивите по 1450 лева една на друга. Уговорихме на 22 март да ми брои известна сума от 7000 лева, а на Великден да отидем във Водица по прехвърлянето им. Закъснях за автомобила, който потегля в 2 ч. за Годеч. Останах пак през Драгоман и отидох на кино да гледам от Максим Горки „На дне" *, а Еленка - „Върху плаващия лед", в Народния. В 6 ч. се събрахме. Вечеряхме в една млекарница и аз се сбогувах с нея и в 8 1/2 ч. влакът потегли за Драгоман. Точно в 3 ч. си легнах в леглото, но бях много изморен от тежките си обувки. *"На дне" (рус.) - „На дъното". (Бел. М.И.) 10.III.1937 год., сряда. Сън: Отивам в село Крепча. Отседнах в една одая. Докато гледах огъня, поизлязох за малко, като оставих като че ли брата си Ивана, или забравих кой бе с мен, оставих го да наглежда огъня. Отидох да видя селото, до други одаи. Ето, като ме видяха разни турци, млади момчета и момичета, които сега са вече моми и момци, и се затекоха да ме поздравяват, без да се срамуват, особено това момичетата. Правейки здрасти, те се разплакоха, заплаках и аз от радост, от умиление. Едно особено чувство ме обзе, значи тези хора, и те са ме обичали. Заприказва ме един турски учител, сега който ги учи. Пита ме где съм учител. Отговорих, му че съм сега в Кърджалийско. Заговорих му на турски. Говорих и на учениците си, а те ми заговориха на български, за да ми покажат, че са научили български, още повече, че сега има вече заселени българи в Крепча. Видях и двама джамбази, които ме здрависаха, както си бяха на конете, и ме питаха как съм. Те караха голяма върволица прекупени коне, кобили, отдалеч, за да печелят. * Времето променчиво. Снегът е стопен. Тук-таме се белеят преспи. Следобед отидох в Годеч. Получих си февруарската заплата. Получих 1873 лева. Говорихме с много колеги, колежки. На връщане ни валя дъжд от Въртопа до дядови Истаткови. Вечерях у Младенови. Получих резюмета от Еленка, които ги таксуваха 6 лева, че не ги таксуват за ръкописи.

1936 година 2.II.1936 год., Равна. Сън: Сънувах, че съм на екскурзия. Там са братя и сестри. Отивам къде тях, ето Иванчо Антонов, Стоянка Илиева и други. Припомних си, че съм си забравил шапката някъде в гората, та се затекох и се върнах, на с голяма бързина, сякаш хвърках. Времето полуясно. Слънцето грее. По Чепино, Витоша и другите планини наоколо мъгли лазят. Няма сняг отпреди Коледа досега и все топло време. Изненадва ме случаят, че в Равна можело да се мине зима без сняг. 11.II.1936 год., с. Равна. Сън: Сънувах, че съм във Водица. У Петър Иванов съм. Там са баща му и майка му. (Майката на Петра се е поминала преди няколко години.) Майка му стои при него, а баща му стои отстрана и плаче и то започна да плаче, като отидох пред него и започнах да му говоря. Казах му, че няма да забравя добрините му, че той ми помага, дава ни жито, кога ние го свършвахме и пр. А той почна да плаче още по-силно и сълзите му се лееха на струи по очите му. Аз го утешавах, но той бе много нажален. Говорих след това с Петър по въпроса за учителствуването ни и пр. Мъчно му бе на дядо Иван, защото Петър го е изгонил. * Тази сутрин осъмнахме с голяма виелица и навалял сняг. Към 1 ч. на обед силният вятър престана, но си е изобщо много студено. Хората си мислеха, че зимата ще мине без сняг тая година. Отпреди няколко дни, още като замина Русим Станулов за София, дойдох в недобри предчувствия, какво че той с отиването си дотам ще отиде да търси Еленка и ще узнае, че тя живее в моята къща и кой знае какви ли не тълкувания ще придадат на това. Георги Божилов дохожда постоянно и аз, нямайки що да му говоря, му говорех по окултни работи и излагах разни закони предълго и не трябва да излагам въпроси, които неговият ум не може да асимилира. От друга страна се утешавам, че тия неща, каквито и да бъдат, те ще имат добри последствия щом аз вървя в пътя на Любовта, Мъдростта и Истината. И че всичко се обръща на добро за тия, които любят Бога и живеят по Неговите закони. Сън: Сънувах, че съм някъде в гора дъбова. Шумак бе наоколо. С Иван Петров сме. Той отишъл някъде по работа, а аз стоя при кобилата му, а тя пасе. Яви се внезапно една змия усойница, но толкова разлютена, и се допря до босите ми крака. Змията усойница много дълга, около метър, но шарките й по гърба като на пепелянка. Попадна в ръката ми козенов кьостек, с който Иван си спъва кобилата да не бяга, и аз я запуах в уплахата си, като се съмнявам, че може би тя да ме е ухапала вече, но аз не съм усетил. От ударите съм я разкъсал през средата, но тя пак бързо се движи и бяга и все пак около краката ми се движи и се вре из нападалата суха дъбова шума. Много удари й нанесох и тялото й разкъсах, обаче главата й още оставаше несмазана и тя се вреше насам-натам. Усетих, че тя ми докосна крака, но не усетих да ме ухапа, но се съмнявам да не би в уплахата да не съм усетил, кога ме е убола. Тази остана така, с несмазана глава. Не знам защо, но съм легнал. Земята студена. Може би съм си поспал малко. Събудих се. Тръпки ме побиват. Под пуловера си на две места като че нещо усещам да ми тежи. Помислих си още при събуждането да не би това да са някои змии, които, за да се стоплят, кога съм спал, се наврели в пазвата ми, под пуловера. Ужас ме обзе. Всеки миг очаквам да се размърдат, но останах с мисълта уж че са змии, но впоследствие не излезе така, или по-право, смени се картината на съня. Дойде Иван Петров и докара кобилата. Аз му съобщих, че съм му скъсал кьостека на кобилата, като съм бил една змия. Чудим се дали тамо да стоим или да си отидем, да преспим ли в тая гара или да си отидем. Ето, намирам се в една гора над една скала, от която се вижда една долина на изток. Такава обстановка съм видял в Източния Балкан, преди да стигна в прохода Железни врата. Аз си извадих камертона и ударяйки го да ми даде тон, едното крило се счупи, а в дъното се разцепи на две. Дойде при мен Георги Тахчиев, Иска да спим тук. Аз му казвам, че на прокоба някаква е и трябва да се пазя, защото съм сънувал, че ме хапала и съм разкъсал една усойница, като пепелянка - шарена и че счупването на камертона, и то е било сън и че тия сънища не са на добро. Трябва да се пазя. Смени се картината. Намирам се в голямо здание, учреждение, кой знае министерство ли бе. Та исках да вляза в стълбите, в един коридор широк бях, но разсилният не ме пусна. Аз се чудя защо съм бос, та ми студенее на босите крака, а че и не ме пуснаха да вляза по една висока стълба, по която трябваше да се покача за горния етаж. След това с Иван Петров имах разправия, но точно в що се състоеше, забравих. Защото каруцата му бе там, та някакви чужди лопата, кирка и други инструменти намерих, та се чудех дали да ги взема или оставя. * Събудих се, 4 1/2 ч. Станах, закърпих си чорапите и часът стана 6. И започнах да записвам съня си. Вчера ходих в Годеч на средищна конференция. Вчера сутрин, на 26 февруарий т. г., в сряда сутринта, както четях резюме, изпратено ми от Еленка, къде 5 1/2 ч. почука нещо на прозореца. Вънка вали силен сняг. Погледнах - ето, из отвореното горно крило на прозореца влезе едно врабче. Без да проявява ни най-малко страх, то скочи при печката и почна да кълве нещо. Подхвръкна и дойде на стола, който стоеше празен от лявата ми страна. Кацна до лампата и я гледа. После - по тефтера, на който записвах хубавите мисли от прочетеното резюме и един разговор, който се водил на 7.II. След това - пак по пода, на стола и най-после на главата ми кацна и аз не му думах нищо. След известно време и като започна да се развиделява, хвръкна и кацна на прозореца и искаше да си излезе. Аз го хванах и пуснах из отворения прозорец и то хвръкна и не се върна вече. 28.II.1936 год., петък, с. Равна. Сън: Намирам се в една хубава местност. Гора с хубави кичести дървета. Преди изгрев слънце е. Окъпах се в една река с дълбока вода, но хладка, не е студена, а топла. При мен са и други братя и след това отидохме на поляна с хубави кичести дървета. Зад мен, изобщо зад гърбовете ни, на запад - чудно хубава панорама с хубави долини, обраснали с хубави гори, а наоколо- височини, балкани, които дават още по-голяма великолепност на гледката. Слънцето току ще изгрее. Лъчите му се отражават високо в редките кълбести облаци и дават всеки миг чудни цветове на слънчевия спектър. Нещо величествено, с една чудно хубава, лека като мъгла утринна омара, която разните багри на пречупените в облаците лъчи правят омайна. Там бе и Еленка и други братя. На екскурзия сме. Аз поисках да направим една снимка и замолих присъствуващите да застанат, като гърбовете са към запад, с фон чудната панорама, а лицата - към изгряващото слънце. След снимката аз се качих на един алест охранен кон и заминах по посока на запад. След това се срещнах с брата си Иван, уж е кавалерист, с дълга сабя и пак яхнал на кон, и нещо и батя Бобя, и той е войник, но не запомних добре съня си. * Събудих се. 4 1/2 ч. Станах за школа. След школата написах на Еленка писмо. Вчера бях написал на кака в Ковачевец и Младен - слугата, ги занесе, като закара и на Митю Костов кацата от зелето. Времето от рано изгря слънцето на ясно. После към обед се позаоблачи и после пак полуслънчево време. Получих тая вечер писмо от Еленка. 29.II.1936 год., събота, Тодоровден. Рано, в 5 ч, бе полуясно. На изгрев имаше плаващи редки облачета, които пътуват на север. Снощи - силен южен вятър, а тая заран бе утихнал и периодически пак подухваше от юг. Сън: На село Водица съм. Слизаме от шосето, горньото, покрай камбанарията надолу. Вървим много Водичани. Но покрай църковната ограда стръмнината надолу е много голяма. Вървим със Станчо Ралев и си говорим. По едно време си рекох: „Защо да вървя тъй полека, когато аз мога да хвъркам?" И започнах с ръце, отначало бе трудно, уж мъчно, но после свикнах. Викам си на себе си: „На сън съм хвъркал, а сега пък в будно състояние да си похвъркам." И хубаво си похвърках надолу, а после със Станю Ралев се върнахме нагоре, над камбанарията, и все говорехме. 6.III.1936 год. От снощи времето бе към промяна. Тая заран бе облачно. Югоизточен вятър вее. Следобед започна да вали дъжд, който се превърна в сняг, но това бе периодически. В низините вали дъжд, а тук сняг. А завчера пък бе много хубаво време. Тази сутрин станах в 4 ч. Но нещо бях неразположен. Докато бях в школа, към 7 ч ми се додряма и си полегнах до развиделяване. Следобед лявото ухо започна да се шуми и ми е нещо недобре. И днес съм в почивка, но ушите, може би като последица на това, че снощи се измих, лице и уши, и легнах, та нощес съм се простудил и затова бе таззаранното неразположение и сега ми се запушиха ушите. Сънувах и много сънища, но съм ги забравил, понеже не ги записах още сутринта, докато ги помня. 17.III.1936 год., вторник. От 2 дни слънцето е зад облаци и времето позастудя. В неделя, на 15-й, ходих в Годеч на читалищна сказка. Говориха Тарешманов от Павликени и Андрейчин. Борба за повече земя в Холандия, със светливи картини, а Андрейчин - „Тайната на наследствеността". В понеделник изпратих на Еленка писмо. А тая сутрин се събудих с особен сън: Сънувам, че съм пътувал някъде и съм отишел в чуждо село, обаче някои от хората ме познаваха, даже много от хората ме познаваха, а аз, както си и е в действително състояние, по не познавам хората. Но характерното е в съня ми, че представих на някоя си, на която и мъжът бе при нея в дюкяна, но занят с нещо, дадох лотарийните си билети на жената, да проверим дали печелят нещо. Аз бях сигурен, още кога ги купувах, че тия билети ще имат нещо. Но тая жена, с мъжа си така направиха, особно това жената извъртя, че укри моите печеливши номера и като че ми съобщи, че от седемте билета никой не печели. Та, ядосан от това, кой знае защо, дойдох при тия, многото непознати хора. Кой знае как и защо, аз си нещо забачих ли, или пооблегнах, или услужих с бастоня си, но понеже много хора минаха покрай мен, то изглежда, че някой ми задигнал бастоня. Кога да си тръгнем, подирих бастоня, обаче го няма. Тук-таме търсих, питах, но го няма. Рекох си насън: „Сега няма да мога да си намеря бастоня, защото го откраднаха хора от другите села и няма да го видя. Дали ще се намери?" * Събудих се разтревожен, че бастоня ми няма. Днес вали дъжд и сняг. Вятър от изток. 25.III.1936 год., сряда. Полуясно, но топло пролетно утро. Птичките чуруликат. Нивите ечемените - раззеленени. Тихо време. Сън: Сънувах, че мама бе у дома и аз я питах харесва ли моята нова къща. Тя каза, че е добра, широка, но трябва да се изкара. С Еленка имах разговор, но какъв точно, не помня. 29.III.1936 год., неделя Студен вятър вее от североизток. Полуясен ден. След наряда, докъде 11 ч все идваха хората да си подават декларациите на овцете и козите. Започнах да чета беседата от XII серия, том II, „Отец ти, Който види в тайно". Прочетох до половината и се почувствувах изморен. Прекъснах я и обядвах и си поспах и станах и я дочетох. След това ходих при Никола Станулов, за да го питам дали ще разреши да залесяваме долу, в Топлица, понеже тая седмица е седмица за залесяването. Оттамо като излязох, отидох у Борис Николов. Там останах на разговор докъде 9 ч. Вчеряхме и си дойдох. Вятърът бе утихнал и лунната нощ бе приятна. 30.III.1936 год., понеделник, с. Равна. Много хубаво ясно пролетно утро. Само на далечните хоризонти се забелязваха облаци, а иначе ясно. Слана паднала по земята, но денят ще бъде ясен, топъл. Сьн: Сънувам, че съм при учениците в занятие. Внезапно влезе инспекторът, училищният инспектор, по име се каза Бръчков, обаче по физиономия бе човек с малко продълговато бяло лице, с бяла брадичка, мустаци и коса, разчесана наназад. Приятна физиономия. Влезе и веднага се залови на работа с учениците. Като се каза, че е инспектор, аз се намерих в стеснение, поради обстоятелството, че бях по чехли на бос крак при учениците, с вехтото палто, а ми дойде на ума също, че канцеларията е в безпорядък и пълна с боклук. Напуснах учебната стая тихо и се отзовах в канцеларията. Просто да се слиса човек от големия боклук. Събувам набързо чехлите и обувам чорапите и обущата си. Вземам метлата и бързам да мета, но прах се вдигна; смет - с лопата да я ринеш, но аз бързам и бързам и си думам: дано не ме завари в това деликатно положение. Прах се вдигнал нечуван и в тая суматоха се събудих, но като че той не се отнесе зле с мен, а много добре, но аз се засрамих и си виках, че трябва никога да не се изоставям, а като човек в канцелария, трябва всеки момент да бъда в изправност и готов за чужди хора и най-вече за ревизия. 31.III.1936 г., вторник. Сън: Намирам се някъде в чужди край. Докарали са някакъв кон, като че го е докарал на големия брат син Никола и няма где да преспи. Аз се чудя де да турим коня, та го заведох в яхъра на някой Годечанин в махалата Мулак, има един Руско. Вързахме коня и Руско докара своите. И конете не се ритат и Руско не се сърди, че без да го питаме, сме докарали кон и сме го вързали в яхъра. След тая картина се намерих някъде на работа - жътва. Работеха хора, но не помня добре кои бяха, помня само дядо Недю от Цар Асен. Аз от харско чудо донесох едно шише ракия, защото работниците бяха мои. Пръв взема шишето Генади Николов, на Никола Цветков синът, мой бивш ученик. Като дръпна, и като вода запи ракията. Докато се усетя да дръпна шишето, то на дъното се въртеше още малко. И изведнъж се залюля и падна в безсъзнание. Почти умря. Аз го грабнах и като удавен човек, грабнах го за краката и започнах да го въртя в кръг. Той почти изповръща ракията и се съвзе малко, започна да да се мъчи да продума нещо. Аз се чудя и си викам, че и гласно заговорих на него и на дядо Недю и другите работници, че ракията е зло, голямо зло и никак не трябва да се употребява. * Времето тая заран е хладничко. Небето - облачно, полуоблачно. Четох от „Неемия" 4 - 5 глави. 1 .IV. 1936 год., сряда, с. Равна. Сън: Намирам се в непознато място, но знам, че съм във Водица, но Водица с друго разположение и постановка. Братя и сестри сме много събрани на едно място. Поканиха ни на кръщене у Нойков Герови. Йовчо Геров имал бебе мъжко. Вуйна Йовчовица майка бе там, а другите жени са на мен непознати. Поканен бил и Учителят. С Него дойдоха братята Епитропов, Драган Попов, Начо Петров, Стоицев и много други, имаше от младите братя и сестри, като не помня точно кои бяха. Но чудното бе за мен: как е възможно Учителя да поканят на кръщене и той да се съгласи да присъствува. Също и много от братята и сестрите, още повече учудва ме как Нойковата Геровица е станала вегетарианка, нейните снахи и много други Водичанки. Те току внезапно възприемат тази идея и току-виж станали съидейници. На обреда присъствуваха много наши хора - братя и сестри. Но и самият обред точно в каква форма стана, не можах да разбера. Преди кръщелния обред ние се намирахме в една широка стая. Влезе Учителят. С Него вървеше Драган Попов, Драган е малко с гърбица. С тях вървят и някои водичани. Запряха се. Трябваше да се реши една окултна алегорична задача с особни символи, които аз не разбирах. Николай Дойнов като математик бе налице, обаче задачата я решаваше друг младеж, по-дребен по ръст от Николая, като че е Николай, но друг младеж, който бил от Водица. Георги Събев се приближи и ми заговори нещо, караше ме да направя нещо, обаче аз видях, че съветът му не бе добър, затова с възмущение го отхвърлих и казах на Георгя някои недобри думи. Той се отдръпна. Въпросният младеж отиде до Учителя. Драган Попов се явява като вещ окултист и държи една неподвързана книга под мишница. Като зададе Учителят задачата, тоя младеж, макар и новак, за няколко мига даде едни фигури, като от чимове в градина направени, и фотографски погледнато, отгоре се очертаха добрите форми, от които едните имаха форма на правоъгълни четириъгълници, друга -елипси, други имаха разни форми, а на единия край - една шестоъгълна форма, която той вещо разместил и поставил на ребуса - защото това било ребус, поставил го на мястото и даде смисъл на задачата. Ний, гледащите, особено аз и Георги Събев, се зачудихме на познанията на младежа. След това започна в друга голяма зала обредът кръщение. Чух само особни думи да се произнасяха и да се извършват символични движения, но в що се състояха, аз не можах да проумея, защото за пръв път присъствувам на такъв обред, на който Учителят присъствува и всички наши стари опитни братя. Чувах особни мантри, думи и се чудех и си думах: значи имало обред и в нашето братство. От присъствуващите жени водичанки, много от тях били вече възприели идеята и присъствувайки тук, но личи, че са неопитни и непознаващи добре нашите идеи; между тях бе буля Георгевица, сега Бахиева жена, и тя ме запозна с тези жени. Една по една се запознаваха с мен, но те ме познавали, но аз не ги познавах, понеже съм отсъствувал много време от село. Аз им казах, че съм Водичанин - учител и пр. Но те се държаха резервно, даже безинтересен бях аз за тях. След особния обред, на който присъствувах, фигуративното извършване не разбрах, но смисленото разбрах - че тоя е окултният обред, на който душите, явяващи се във физическото поле, още с явяването, от горе им определят мисията и връзката с Братството, Стоях до стълби широки, калени, добре изработени, като на някое учреждение, и съм на горния им край, в салона. На бос крак съм по сандали. Малко ми е срамно, че не съм облечен както трябва. До мен стои брат Епитропов с хубава, бяла, чисто омита и разчесана брада, също облечен с много хубави дрехи. Какво стана в края на краищата, не помня, но аз се намерих в една къща - моя къща, уж във Водица, в Генчовата градина. Хубава къща. Стоя в стаята си, но неподредена добре, малко разхвърляна. Еленка била там, обаче била с братя или сестри някъде, не знам где, по-право: не помня къде е мръднала. По едно време погледнах до себе си - моя бюст. От кръста нагоре като бюст, но не от гипс, а кожата ми одрана и препарирана с особни уж препаратни масла и отвътре уж бил със слама пълен. Докато гледам тоя, сламения, аз не виждах сламата, но гледах това бюстообразно тяло, на което съзнание в него нямаше, очите гледаха като на мъртвец и много некрасиво ми се видя, но мое копие, с голата глава, скъсаното палто, което сега-засега в Равна нося, и всичко му извехтяло, от дрехите, та и тялото-бюст не е симпатично. Аз се зачудих отгде накъде тоя бюст. Рекох си: ще го оставя тук, че като си дойде Еленка, да ме мисли, че съм аз и кой знай що ще ми заговори, докато усети, че не съм аз, а тялото ми. Пипам го - студено, гътка се, не стои както е положено, и се изкриви, но до него се яви още едно тяло, пак моето. То е вече цяло, от главата до краката, прекривено, така, с поза като че е било седнало и облегнато на кресло и с по-друг поглед на очите, по-добре уж препарирани от първото, което стои до това. Аз се чудя: кому са притрябвали тия мои бюстове и образи, какво забележително нещо съм направил като някой обществен деец, та си снимали копие от мене с гипс. Пипнах си гипсовата отливка, но тя не е студена, а топло тяло. Чудя се. Топло като моето тяло. Рекох си: тоя бюст - това второ тяло било под мене вместо сламеник, та като съм спал върху него, то се затоплило и има нормалната температура на тялото ми. Сега усещах, че скоро Еленка ще се завърне и си думам: колко ще бъде интересно да я наблюдавам какаво ще прави с мене - моя бюст, а аз ще бъда вън, но няма как да гледам как тя ще мисли, че съм аз и как ще постъпи, като влезе във вратата силене уж, защото скоро не ме е виждала. Но чудно, аз в сън и наяве, полусънен, останах със съзнанието, че съм извън това топло тяло на кревата, а фактически се пробудих в него, че то ми било същинското тяло, тук, в Равна, на моя креват. Но в съзнанието ми стои грозният образ на оня, първия бюст, дето уж че вътре препариран и пълен със слама, а пък моят не е сламен и лошият му разноглед поглед, като на мъртвец, също и второто тяло, и то не, даже никак не е добро, но то бе топло и съм спал върху него, та се стоплило, и че с него ще измамя Еленка във внезапното й влизане, да видя как ще ме срещне, като не ме е виждала скоро. * Следобед ходих в Годеч. Върнах се късно. Времето е хубаво и наредихме да имаме трудова на 2-и и 3.IV. т. г. 2.IV.1936 год., четвъртък. Сън: Намирам се в някаква печатница и имаше голям набор на коли, но върху какво се касаеше наборът за печатане, точно не съм запомнил. Зная само, че по набора на нещо се говореше. Имаше нещо и друго, обаче забравих. Днес времето тихо, с ясно небе. Слана е паднала навред. Но предвещава топъл ден. 20.IV.1936 год., понеделник. На вчерашния ден трябваше да си замина за Равна, обаче сестра Думанова от гр. Троян поиска да живее в моята къща с наем 500 лева на месец, като ще ме кредитирала на лятос с 15000 до 20000 лева, за да си изкарам горния етаж, та тя да живее в него. Останах за 3 дни на 20-и, 21-и и 22.IV., за да приготвя, измажа и очистя къщата и да преместим Еленка в нейната барака. Приготвих стаята още на 20.IV. и Еленка изми подовете и вечерта Думанова спа в моята къща, защото Иван и Васил й превозиха през деня багажа. 29.V.1936 год., петък. Сън: Намирам се в някакво си здание каменно, голямо, но е в една долина. С някого бяхме вътре, но с кого, не съм запомнил, обаче помня, че стана нещо като земетръс, но особен земетръс, и ние веднага изтичахме вънка; аз загледах: отгоре започнаха да се свличат камъните, като че ли са вода, текат и с шум се свличат надолу, а някои много силно се търкаляха и с такава сила, че аз си мислех, какво само ако един улучи зданието, защото ще рухне и ще ни затисне. Камъните със сила минаваха около зданието, но никой не го улучи и мен не докачи. Животът ми бе на косъм. Избягах и движейки се между зелени дебели дървета, разказвах за страшното премеждие. * Събудих се. 4 ч. Вследствие преживения сън съм се разтревожил. Станах за малко и пак легнах. Знаех, че тоя сън за днес ми знаменуваше нещо. Ето, по обед дойде земетръсът. Пристигна Горанка Атанасова. Младо, 17-годишно момиче. Пламнали очи, със запалени, разжарени чувства. Изпърво тя внесе известна вълна, но вътрешно аз се овладях и останах безразличен на погледите и чувствата й. Тя седя няколко часа. Не прави въпрос да си отиде. Аз изкарах 2 часа следобед, тя стоя в канцеларията. Турила си бе мисъл някаква, но не й дадох повод и най-после си каза, че „ще си ходя" чак като стана 5 ч. следобед. Бог ме запази и се радвах на подкрепата, че не се поддадох на съблазънта. * * * 30.V.1936 год., събота. Сън. Пътувам като че ли по Крепча, но вече по друга местност, не точно каквато е Крепчанската. Пътувам из една дъбова гора на около 10 години. Стигнах в едно село, уж е Крепча, но не това, което аз знам и познавам. Влизам в турско училище, И заварям тамо Бейтулоша, Мехмед Арифов, мои бивши колеги турци в Крепча, поздравяваме се и чудо - аз уж съм дошъл само по долни гащи и сега гледам на меня си гащи, обаче чужди гащи, не са мои. Нови, но аладжани, аз ги събух и се чудя защо съм ги обул и се разговарям с Мехмед Арифов, че те са негови. И му казвам, че ето, ще ги хвърля, за да си ги вземе, а аз си имам, но къде - не помня. * Събудих се рано. Станах. Чуват се гласове на славеи, и най-важният трел на чучулига долита отнякъде и колко славна песен! В тъмни зори тя се извила кой знай колко нависоко и тук от мъглата дочувам само последното й отекване на последния й трел. Птичките в природата, може би съзнателно, може би по инстинкт, ръководени от висши същества, стават рано, в зори, и се радват на живота и пеят и възхваляват живота, Твореца, а само човекът, потънал в грижи и неволи, се върти в грижи и суетни мисли и състояния, които бавно го душат и изсмукват всички жизнени сили от него, докато го изчерпат и захвърлят в гроба (безразличния, несъзнателния живот). От повече от 10 дни все облачното небе и по няколко пъти валене, тая заран се полуизяснило, а мъглата в Нишавската долина се разстлала като море с разни отсенки, стърчат само тук-таме острите върхове на високи баири, като островчета. Чепъна представлява бяла планина от покрилата го на талази мъгла. 31.V.1936 год., неделя Хубав ден. Изпитните беседи започнаха от 8 1/2 ч. и траяха до 2 ч. следобед. След като се наобядвах, дойдоха ученици да ми помагат да подредя библиотеката. Дойдоха и Василка Трифонова и Георги Божилов. Подредихме я. След това, по молбата на моми и момци, свирих около 2 часа и играха моми, момци, жени и мъже до вечерта. 1.IV.1936 год., понеделник. Денят още от сутринта се отличаваше с промяна. Чуваше се далечен тътнеж на земята от гърмежи за дъжд. Обещал бях да отида днес в Губеш на събор, обаче гледайки мъглите, ветровете, облаците и разнообразната промяна на времето, се отказах да ходя в Губеш, като започнах да си пиша статистическите таблици. Към 11-12 ч. дойде Василка Трифонова. Тя, Георги Божилов и братът й Йордан, отивайки за Губеш, Василка от горе - Доброглед, се върнала, защото видяла, че ще вали. Хлопна външната врата на училището и като излязох, видях Василка. Тя стоя чак до 5 ч. следобед. Тя не е предполагала, че аз съм тук и завалявайки я дъждът, дошла да се подслони в училището и, намирайки вратата отворена, влязла и стоеше в коридора, кога аз излязох. Изненадана, че аз съм в канцеларията, тя влезе с думите: „Чудно, как вие сте тук?" Очите й пламнаха, бузите се зачервиха. Тя гореше от желание за мене. По всичко се четеше всеотдайността на младото шестнадесетгодишното влюбено момиче в мене. Аз се овладях и не отговорих със същите чувства. Постепенно тя се овладя и започнахме да говорим на разни теми, които можеха да занимават едно момиче - мома пред нейния бивш учител, когото тя някога уважаваше, а сега и нещо повече -желаеше, но се срамува да подеме въпрос, пък и аз с нищо не й дадох повод на младежки увличания, още повече познавайки психологията на момичета от тази възраст. В нейната душа настана отчаяние, че аз не дадох повод за ласки, прегръдки и пр., но аз заговорих съвсем на тема, която да й даде урок, че я разбирам по тези младежки състояния, които са временни, и че тя трябва да бъде умна и разумна и предпазлива. Най-накрая раздялата бе за мен с много приятно настроение, че можах да се овладея и дам един хубав урок на едно младо момиче, и най-вече, че аз за 5 години учителствуване, въпреки многократни случаи от разни лица от женския пол да са ми давали повод за блудство, аз съм се овладявал и не съм дал лош пример на човек използвач на младите момичета, в които тук пробудената жена дири полово сношение в лицето на своите любимци. Момичетата си отиваха разочаровани. 6.VI.1936 год., събота. Ясен пролетен ден. Приятно хладно време. Направих с учениците генерална репетиция за годишното утро. Следобед стоплих вода, изкъпах се, изпрах дрехи, чаршафи, изобщо всичко, което се е употребявало, за да бъде готово за София. Писах статистическите сведения и други работи с приключването. След изпирането на дрехите ми дойде едно много добро настроение и пях и свирих до лягане за сън. 7.VI.1936 год., неделя. Сън. Сънувам, че съм в прогимназията на с. Водица. Влизам в една - западната стая, дето е откъм поповата къща и оглеждам стените и се чудя на състоянието им. Те пожълтели, немазани цялата година и са в едно мизерно положение. Чинове, маси, всичко нависнало с нечувана прах, до ужас. Негово Величество Цар Борис III седнал в тая стая на един чин и чете вестник. Аз, като видях прашасалата стая, се възмутих на Рали Арнаудов и другите прогимназиални учители, че как са могли да изтърпят тоя прах до такава степен, че не са го чистили, как са учили. И такива стаи пожълтели и толкова ли нямаха по някоя пара, за да измажат в краен случай училището на свои средства. Негово Величество си повдигна главата и ме погледна, но не взема участие в разговора ми и си остана съсредоточен в нещо. * Събудих се. Вече е на разсъмване. Станах. Изпрах на чешмата дрехите и си направих наряда. След това дойде Никола Станулов и с него говорихме нещо по делото им с Годеч. След това дойде дядо Истатко Виденов и ми каза, че сънувам, че се бил загубил някъде в една гора. Тъкмо се чудел накъде да се ориентира, ето среща и един старец с дълга бяла брада и му казва, че не е загубен, че добре върви! След това му казали: „Иди кажи на Негово Величество Цар Борис III да търси столицата на България, старата столица в центъра на Земята. Разказа ми дядо Истатко тоя сън и ме пита да му го изтълкувам. Но аз му казах, че не мога да тълкувам сънища. Той ми казва, ако го изтълкувам някога, да му пиша. Днеска е годишното ми утро, а от тая заран вали. * * * 8.Х.1936 год., четвъртък. Понеже цяло лято не съм вписвал нищо в дневника си, затова сега реших вкратце само да впиша как прекарах лятото си. От Равна си отидох на 10.VI.1936 год. Като си отидох, на третия ден поканих квартирантката си Пенка Думанова да ми [даде] обещаната сума 15000 лева, за да започна изкарването на къщата, горния етаж. Но тя отказа. Това ме огорчи много и аз й предложих да ми напусне къщата. Тя обеща, но това отлагаше и отлагаше. Аз, който си направих къща за живеене, спах 2 нощи в мазата, но там е хладно, нехигиенично. Даже и Учителят, още като стигнах, ме попита где живея сега, като Думанова ми е в къщата, и като Му казах, Той ми каза, че: „Не си умен, понеже къща правиш, а живееш в избата." И това го каза пред Думанова, за да се сети тя, но тя не ми напусна къщата. На 12 юлий, Петровден, потеглихме за Рила с братя и сестри. Първата група, на Упанишадите - Лулчевите близки, заминаха на 1-й юлий, Учителят - на 10 юлий , а аз - на 12-й същият месец. Пътувахме в хубаво време. Като пристигнахме, научих се, че Учителят като е дохождал, с неговата група пътувала Стефка Стойчева-Крумовата жена, и я ухапала змия. Учителят, като чул, се притекъл при нея и дълго стоял при нея и мълчал и ней й олекнало. След това, потегляйки, Учителят се почувствувал недобре. Повърнали един бял кон на каракачаните и Учителят възседнал коня. И откак стигнал на бивака при второто Едигьолско езеро, вече Той не бил добре. Пристигайки, аз поисках да Го видя, но стенографките (Елена) ми казаха да не Го безпокоя и се върнах. Научих се - казаха ми, че се парализирала дясната Му ръка и крак и едва ги движел. И тая парализация се е появила от това, че месец преди да си отида аз в София, са дошли двама млади хора, приближени на професор Цанков, и единият бил Учителя, като Му нанесъл в лявата страна на главата силни юмручни удари и кога се развикали сестрите, побойниците избягали с автомобил. Учителят след това прекратил школните и неделните беседи. Преди Петровден една седмица се състоя гостоприемна седмица в София с намалено пътуване и от провинцията бяха надошли ръководителите и други братя и сестри. Заради тях Учителят държа няколко беседи, като още наблюдавайки Го, външно не се виждаха някакаи промени във физическото Му здраве, но отивайки на Рила, се явиха последствията от боя. Веднъж, не помня точно датата, Паша - стенографката - една вечер дойде и ме замоли да я придружа да отидем до Сапарева баня, да купела рациново масло. Аз й казах, че сам ще отида. Вземах фенерчето електрическо и в 10 ч. бях в Сапрарева баня. Вземах нужното и към Паничище се губих из боровата гора около 1 час и се оправих и в 5 ч. стигнах на бивака. На 7 август вече Учителят бе добре, почти напълно весел. Поканихме Го на вечерен огън и Той се съгласи. Голяма бе изненадата на братя и сетри, като Го видяха, защото всички се бяхме омърлушили, че и в София, и провинцията като се бяха научили, всички бе налегнало тъга и се чудехме как и що да направим, за да се възвърне Учителят, защото Той е казал, че: „Заради вас стана това, което дойде върху ми." На 8.VIII. Учителят слезе на обеда. Всички се радвахме. На 10.VIII. Учителят за пръв път отиде на чешмичката и аз и Васил Искренов направихме снимки при чешмичката и в движение. На 12-й отидох, занесох Му снимките, които правих при чешмичката, и Той ми позира и направих още няколко снимки пред палатката Му и на 14.VIII. Учителят отпътува за София. Аз - на 18-й VIII., също и Еленка и Янкова, с които прекарахме заедно. На 19-й август се състоя събор. Радваха се всички братя и сестри, че всичко се подобри, че пак слушаме хубавото Слово Божие от Учителя. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев: През м. май 1936 г. е побоят на злосторниците срещу Учителя, Който след това е с парализирани десни ръка и крак. На 10 юли се качва на Рила). На 30 август 1936 год. Думанова ми напусна къщата след дълги молби, че трябва да си боядисам прозорците. Веднага накупих материали, баданосах стаите и започвам да изтулям дупките с маджун и да боядисвам до 10-й септемврий. На 10.IХ. си дойдох в Равна. На 12.IХ. т. г. се явих за първи път свидетел на Маруонка по дело в съдилището. На 13-й имахме учителско заседание и вечерта в 5 ч потеглих от Годеч за Драгоман. Пътувах в тъмно, пътувах направо Годеч, Мургаш през нивите, пущинаци, камънак над Летница и в 9 1/2 ч. бях на Драгоман. В 10 влакът потегли. В 11 - в София, в 12 - в дома си. В София довърших боядисването на прозорците си, защото Равнени още жънеха и снопи връзваха, вършеят, та дума не можеше да става да събирам децата на училище. На 22.IХ. се върнах, а на 28.IX. започнаха чак да учат, защото още вършееха хората, а щом поовършаха, започнаха непосредствено да берат царевиците. Тази година се изменят всички учебници и учебната програма. 5.Х.1936 год., понеделник Сън: Сънувам, че се намирам някъде като че във Водица или някъде в планина. Не помня кой колеше или пък режеше някое черно агне, а от него течеше силно кръв. До черното агне съм аз, а до мене едно младо женско конче е умряло от предния ден. Аз гледам мъртвото конче и си думам, че това е една щета голяма, защото уж то е мое и е младо. Похванах го. То като да изглеждаше малко вече подуто, но малко. Кога го похванах, си рекох на ума: „Нима не може да оживее това конче?" Похванахго под челюстта. Долових, че артерията му бие, сърцето значи леко, незабелязано бие. Дъхът му не се усещал, но кончето не било мъртво, както ние си предполагахме и се каняхме да го дерем. Бутнах му главата и я изправих, надигнах. То полека се повдигна на краката, поотърси се, че като се хвърли с всичка сила напред да бяга, бяга и от радост чак поцвилва. Широка поляна бе наоколо ни и то, от радост, че не умряло, дълго бяга и се пробудих с впечатление, че голяма радост настана у нас, зрителите и особно в мен, че оживих кончето с червен косъм. 7.Х.1936 год., сряда. Сънувам, че сме в планината братя и сестри, Учителят. Прекарахме много добре, в хубави разговори, и имаше много работи, но сутринта при ставане не си записах съня и го забравих впоследствие. 8.Х.1936 год., четвъртък. Сън: Сънувам, че ще пътувам някъде с влак. Турям багажа; познати във вагона много. Чичов Ганю Иванов Бахнев - и той при мен. Слязох за прехвърлянето на багаж. Нещо се отдалечих и вагонът потегли. Пропуснах го. Трябваше да прибягам на другата гара - където всички вагони като трамваи се събират и се композира влак за отпътуване. Оказа се, че влакът ще пътува след няколко часа. Слязохме с цел да отидем на тоя град накрая да посрещнем изгрева и си направим гимнастиките. Аз срещам много братя и сестри Симо Йовков от Мърчаево, Темелко, Колю и други и Балтова, Стоянка и много други. Вечер е още, тъмно. Електрически лампи осветяват улиците. Ето, се приближават конни стражари - за да не им обръщаме вниманието, ние се поразделихме. След това се смени картината. Аз излизам извън селището - тоя град, дето бяхме. Тамо - наш лагер. Равна поляна. Къщи, бараки на разни наши хора. Заварих Янкова. Ето, дойде и Еленка и сладко си заприказвахме. Дойде ми на гости в моята къща Владо заедно с един германец. Германецът ще отпътува, аз приготвих нещо за вечеря. Ядохме в едната стая, голямата. Кога минах отвъд, ето Еленка, без да знае, че ние ядем, но аз не се сетих да я поканя и тя си измила грозде и току ще започне да яде. Аз вземах от гроздето и й казах, че отвъд, в другата стая, Владо и един германец вечерят и сега още малко им не достига, да си хапнат и от гроздето. Нещо се прочете недоволство в лицето й, но аз съм виновен, че не я потърсих и не знаех дали е дошла. Друга картина: Излизаме из един стръмен баир нагоре, наши братя и сетри, но баирът е на урви, на урви, като над Арабаджи Героолар във Водица. Силен западен вятър повея и толкова силен, щото изкачвайки се нагоре на изток аз, Учителят и братя и сестри, аз току се затекох нагоре и вятърът ме повдигна. Колко леко, радостно се пътува нагоре - само трябва да се крепиш да не се завалиш. Рекох си, че в природата стават неща, които учудват човека. Когато природата иска, може да те улесни, да те пренесе на цели разстояния за един миг. Както в случая ме понесе силният вятър нагоре и аз с висок глас викам и се смея на лекотата, с която хвърча нагоре. Учителят гледа и говори на братята и сестрите. * Нощес валя дъжд със силни гръмотевици. Даже сега, къде 8 ч сутринта, се чуват гръмотевици и ту ръми и престава дъждът. От Еленка досега съм получил един път само резюмета, 3 броя. Нещо особно състояние ме е обзело спрямо нея. Може би от това, че тя ме не пропуща при нея си, не ме приближава и отдалечава - с това аз изпитвам една тъга. Мъчно ми е, че тя външно не проявява признаци на чувства спрямо мен. Решил съм хей-тъй, да не й пиша често, защото кога съм при нея, се отнася малко грубо спрямо мен. Може би това е пресилено казано от моя страна, защото тя иска да води чист живот като ученичка на Учителя, а аз още вътрешно не съм укрепнал и затова да осъждам поведението й спрямо мен. Тя, от любов към Учителя и стремейки се да прилага учението, физически не иска да се приближава до когото и да е. От една страна, ме обхваща мъка, че тя не върви по моето щение, което всъщност не е добро и не по Бога, а от друга страна, си казвам, че аз не трябва да я изнасилвам и да я оставя да си върви по пътя, който Учителят ни чертае и сочи. Учителят ни зове към чист и свят живот. Към светъл ум, чисто сърце и силна воля. Воля във въздържание и прилагане онова, което ще ни увеличи светлината, ще ни зарадва душата и ще ни води към вечен прогрес. Във физическото тяло не трябва да търсим удоволствия, а в духа да се търси смисълът на живота. Ето заещо Еленка се стреми към духовен живот, също и аз, но се мъча по една вътрешна слабост да я възпирам и ограничавам. Но Бог ще ми помогне и аз да обичам като Бога, и аз да се стремя към духовно съвършенство, към духовен брак с Еленка, а не към физически, какъвто искат моите низши физически чувства. Тази вечер валя дъжд с гръмотевици. 9.Х.1936 год., петък. Сън: Намирам се като у дома във Водица. Къде чердака, където бе едно време - между двора и хармана, се намира голямо здание, като църква - монастир или музей. В хармана, градината, се намират наши братя и сестри. Вкъщи, в нашата сегашна къща, е Учителят с някои наши хора. Дошъл е някой монах, около 40-годишен, с черно расо, висок и с малко прошарена, но извита напред и закривена нагоре брада. Уговорвал и разговарял нашите сестри, нещо по учението, че не били на прав път. Излизайки си къде нашата сая, ето ние със Стоицев го пресрещнахме и понеже попът ни срещна, внезапно си подаде ръката за целуване. Аз, без да обмисля, вместо поне здрасти да направя, му целунах ръката, като краката ми бяха малко преплетени и с крака аз направих един реверанс с малко приклякване. Когато приклекнах и се наведох, то краката ми останаха преплетени, като парализирани. Аз усетих, че тоя поп ме хипнотизира и повлия на краката ми. Възпротивих се в съзнанието си вътре в мен, че няма да му се поддам, но той като доволен Сатана, че ми повлиял, самодоволно се подсмихваше, че уж нищо нямало. Аз му изкряках за постъпката му, като му казах, че това е непристойно и непочтено от негова страна и че каквито чудеса да прави пред нашите братя и сестри, в мрежите си не ще хване никого, защото ние си имаме Учител, ръководител. И Стоицев му каза няколко упрекни думи и се разделихме. Той си замина. Аз говорих с Учителя за тая случка, също и с братя и сестри. Добре прекарахме така, във взаимно поучение и наставления. * Ясно утро след снощния дъжд и вапенето цялата нощ. Къде обед - полуоблачно и временно заваляване и разяснене. На стъмяване, къде 8 ч. - светкавици, валежи и се утаи росене на дъжд, но небето полуясно. Получих картичка от Георги Божилов, който е чиновник в телеграфо пощенската станция Нова Загора. Сън: Намирам се на голямо пристанище някъде из Великобританското крайбрежие. Гледаме много голям параход нов, най-последна дума на техниката. Казаха, че е бил на Кайзера германски или на Хитлер - не запомних името. Той минавал с парахода си за 3 - 4 дни до Америка. Работници боядисваха с червена боя отстрани на предната част, където параходът пори водата. Аз нещо бях отишъл настрана на пристанището из някои здания и чух силна сирена на параход. Затекох се да видя потеглянето на парахода, обаче той така силно се възвиваше на едно място, за да се отправи, щото от силния напор на перките и от силното потегляне се образуваха много големи вълни, които излязоха извън бреговете на пристанището и започнаха да заливат периодически пътя, през който трябваше да мина, за да стигна до пристанището. Но не се реших да прибягам, защото вълните щяха да ме застигнат и повлекат, пък и пътят се разкаля. * Хубав ясен слънчев ден с просторни гледки се откри тая заран. Родопи, Рила блещят в снежна белина, а Софийското поле до средата на Витоша е в омара и мъглевина. 15.Х.1936 год. Сън: Намирам се в някакъв непознат град. Училищният инспектор на Свогенската уч. околия Манчев каза на мен и на други колеги и колежки да не бързаме с разпределението, защото има да последва някаква друга наредба, че тогава. Пуснаха ни за обед. Като че ли сме в някакъв учителски летен курс. Излизайки, с мен тръгна някаква госпожица, която аз по име не знам, но по физиономия лятос запознах в Банки, когато ходих лятос при Панайот Христов, началник на пощите при дирекцията на пощите. Тази госпожица била казала пред свои близки, че ме обичала толкова, щото каквото бих поискал от нея, всичко би ми дала, каквото и да било. Тръгвайки с мен и още някоя моя приятелка, ли, или само позната, минахме покрай една чешма, гледаме: инспекторът Манчев, с изцапани от вар Дрехи, се мие на чешмата. Той се позасрами, защото не подозирал, че учители ще минат тамо да го видят, че си работел къща и че е изцапан. Тая госпожица върви с мен и мълчи. Но по всичко личи, че тя иска да се запознае с мен и да ми се обясни и изяви, че ме обича. Понеже е обед, та отиваме тримата някъде на полето или другаде, да обядваме. 18.Х.1936 год., неделя. Сън: Сънувам на присъмване, че се намираме на Изгрева, обаче при съвсем друга обстановка, не такъв, какъвто е сега. Всеки брат и сестра си имат бели малки къщички, все еднакви, на еднакво разстояние една от друга. Там, където е моята къща, познавам обстановката и съседите си, такива и даже същите, които са сега на Изгрева, а от отвъдния квартал не съм бил влизал и ми е непознато. Сънувах после, че там има голямо здание, но от почернели греди и опушени стени и тавани. Това здание било нашият салон. Уж че всяка греда била отделен брат или сестра, това представлявало зданието - цялото нашето братство. След това сънувам, че съм при Учителя. Там е и Николина Балтова. Тя легнала и се завила, само главата й открита. До нея стои Учителят седнал и гледа, че аз се залових да му чистя прозорците от изцапани джамове от маджуносване прозорците. Той се зарадва, че аз започнах да ги търкам и почиствам. Щом му разказах съня си за голямото здание и неговите отделни греди и най-вече, че сега зданието било подкрепено от нови дървета, поени, нови, които като обръчи стоят и като ниви нишки пристягат цялото здание. Изпърво Учителят не искаше да го тълкува, но после каза, че тези черни отделни греди сме били ние, братята и сестрите, а новите греди, които го спойвали, били Учението на Учителя и белите братя. Новите греди бил Учителят. През деня празнувахме Деня и юбилея на Червен кръст. Дойдоха къде 1 ч. съдията от Годеч, финансов инспектор от София, един лекар от София и един агент от околийското управление в Годеч. Късно отидох в Годеч. Тази сутрин четох на наряда беседата от XII серия „Достоен". Толкова ме трогна, щото аз плаках. Целия ден след това бях като чели все натъжен, скръбен. Къде залез слънце, слизайки към Годеч - пак такава необяснена скръб. Чувствувам се като изоставен. Нямащ близки и самотен. 23.Х.1936 год., петък. Сън: Намирам се в непознато място. Баща ми е при мен. Преправяме някое си грамадно здание, като самото здание има външен изглед и стил на старинните крепости с кули, наблюдателници една до друга. Тези кули, понеже са много високи, с баща си ги подкопавахме и те се свличаха нанадолу и падаха, снишаваха се, без да се повредят. После сънувах, че Борис Манов, средищният директор, заедно с г-жа Манова са дошли в Равна. И Манов ми носи някаква бележка от лице, което било колега в неговото училище, че ми иска да му изпратя брошурата на евангелския проповедник в Бургас Методий Ж. Марков, за да я прочете. И Манов ме гледа с израза, че „един от вашите", казва. Значи явно знае, че съм някакъв си, но понеже не разбира смисъла и съдържанието, и затова с изказването си го само изказва да изпълни обещаното му, а повече интерес не проявява. 25.Х.1936 год., неделя. Сън: В училище на занятие съм при своите равненски деца ученици. Никак не ме слуша Здравка Йосифова, но освен дето не ме слуша, но и отвлича нарочно вниманието на другите деца. Аз се нервирах и я ударих, но тя още по-нахално започна да ми прави. Казва ми, че ще отиде в София слугиня. Не обича училището. Аз се разярих и я набих хубаво. Но колкото я бих, тя стана още по-лоша и по-непослушна. Но уж Здравка, а тя била Атанаска Николова Станушева. Аз обсъждам в себе си що да направя. Видях, че с насилието си я отдалечих веднъж завинаги от себе си. Всички ученици стоят като зрители и само гледат. Мен ми стана мъчно. Почнах да я уговарям, че в София не е добре за нея. Че тя където отива, не слугиня, а отива да си продава тялото за удоволствие на страстните мъже, и най-после й казах, мен ми е мъчно, задето я бих и че аз я обичам и й казах: „Как да ти докажа: с бой не разбираш, с молба не разбираш, е, ето, ще ти плача." И аз се разплаках на сън. Но нищо не помага. Тя си остана тая Атанаска, която си е даже втикнала цвете китка на ухо и си остана същата, непроменена, а останах с впечатлението, че не трябва да бия ученици, и боят ги заставя да намразят училището и мразейки го, те веднъж завинаги остават без образование. Насилието ражда насилие и омраза, а аз трябваше с любов. * Времето облачно. Духа силен вятър. Това бе и през целия ден. Годечкият бирник дохожда да събира данъци, Трендафил. Но аз се боях, че ще ми пречат през деня да чета беседи, но те в учебната стая си бяха и само обядвахме заедно. За наряда аз се бях успал, и то не успал, а часовникът ми останал назад. Душевното ми състояние е разнообразно, понеже минават разни недобри мисли в ума ми, но [със] светлината на Учителювите мисли съобразно Любовта. Мъдростта и Истината, аз ги пропъждам и в Божията любов всичко превръщам в добро. Получих резюмета от Еленка с много хубави мисли и цял ден тях четох и си превождах хубави мисли. Вечерта Зара ме каниха на вечеря у тях, на тиквеник. 26.Х.1936 год., понеделник. Сън: След многогодишното си учителствуване в Равна, аз съм си отишъл във Водица, Наизлязоха да ме посрещат разни познати съселяни. И чудното е, че аз вървя с две патерици, подпирайки се. Краката ми са като парализирани. Обтягам десния крак от коляното, но една жила ме силно боли и кракът не се обтяга. Вървя като с кокили и като че левият ми крак прерязан от под коляното или точно на коляното, като Нико Модев и вървя като него, с такъв дървен крак. Питат ме с учудване нашенци, като че и Неделя Петрова ме питаше каква е тая работа с мене. Аз им отговарях, че съм настинал и съм осакатял. Но в мене си си разсъждавах, че настивката е външен претекст, но съществената причина за повредата и сгърчването на краката ми е, че аз не съм изпълнил волята Божия тъй, както Учителят ме е учил. И че аз, за да ми се повредят краката, не съм духовно добродетелен. В мен е нарушена добродетелта, и че аз трябва да се изправя вътрешно пред Бога и всичко ще се поправи. Лошава картина, лоша и отвратителна гледка е човек да е без крака и само по колене с кокили и патерици да върви, особено аз, който съм здрав физически. След горния сън сънувах, че отивам аз и много други да учителствуваме някъде далеч, та си товарим багажа на каруци. Че уж на Христо Модев Верка (сега е моя ученичка в III отделение), и тя учителка. Но си взема за завивка едно палто. Аз я увещавам, че това е невъзможно, тя ще изстине с такава завивка. Имаше и много други познати учителки, но все сега мои ученички, с които заминавахме заедно. * Станах в 5 ч. Вънка шумеше като че вали. Вятър вее цяла нощ. 30.Х.1936 год., петък. Сън: Намирам се на някаква си гара в едни особни здания, непознати досега мен. Натрупал се много народ, войници, офицери, жени и др. Някакъв човек ще държи някаква си сказка - реч. Излезе по едно време един оратор, но пиян човек, иска да говори, но гласът му е прегракнал. Народът го слуша, но аз едва присъствувах на такава реч от пиян човек. Говори им нещо за партиите, за провеждането на известни законоположения, които преднамерява да извърши тяхната партия. След като се разотидоха, аз останах пак да чакам на гарата, но влак ли чаках, точно не помня. Запознахме се тамо с някого или пък бе от миналото запознат. Надойдоха при нас в една стая негови приятели, познати. Заловиха се да играят на карти. Една дамач средна възраст, облечена с черни дрехи, се приближи до мен и ме замоли да играем на карти. Не помня в съня си, но като че ли аз се съгласих за малко да играя, но нейната идея е била да се доближи до мен, което аз забелязах и започнах да се държа резервно и коректно, за да я заставя да се оттегли и ме остави на мира. След това се намерих в някакви ливади с хора от Водица. Някакви си коне бягаха и ги завръщахме. * Снощи четох книгата „Дневник на капитана Кенис, таен агент на английската тайна полиция от Сержанс Делиженс против руския Г.П.У." Снощи за пръв път се забелязаха първи снежинки. Тая заран небето облачно, Витоша се белее по върха, Рила забулена. Хладно е вън. Четох школната лекция „Хармонизиране на енергиите ". Не си водя редовно дневника. Това се дължи на особните психологически състояния, които преживявам като човек още неурегулирал вътрешните си емоции и енергии и поради това се стълкновяват в мен две състояния: на светлината и тъмнината - на разума и на тялото. Наблюдавам се вътрешно, наблюдавам и проявата на всички, които ме обкръжават, и търся по-висшето, по-разумното, по-чистото. Искам да дойда до това състояние, щото да мога да обичам безкористно, тъй както Учителят ни учи и съветва. Мисля си за Еленка. Разгледвам страниците из нашия живот откак съм в запознанство с нея и искам да се подбудят в душата ми други чувства: именно, да я обичам като душа, с по-възвишена любов, а не физически. Тя е добра, с благ характер, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен стремеж и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в свирене на цигулка и пеене по ноти. Задружният живот, който сме живели, споделяйки радости и скърби, ние по всичко си схож-даме в идейния; живот само в едно не се разбираме и то там, където човек се касае да запази чистотата си, тъй както го разбираме според нашето учение за чистия и възвишен живот. Любовта има много прояви, но в моята любов се пробужда страстта, а любов, в която има такава страст, тя е животинска, човешка. Любов, в която половата страст не се пробужда, тя е ангелска, а в любов, в която - всецяло преливане и никакви промени на нея ни по форма, ни по съдържание, ни по смисъл, тя е Божествена. Трябва да трансформирам моята любов, да мине в по-висша гама - в ангелска и Божествена, И затова и не хроникирам вътрешните си мисли и чувства, защото се въртя в един омагьосан кръг на плътското, на низшото, което искам да пропъдя, да го впрегна да работи за висшото в мен, за Бога в мен. И аз тая есен съм доволен. В по-голямото време в душата ми се очъртават контурите на един светъл свят, на светли мисли и чувства, на една любов, която сега бе само мечтатата на ума ми, а сега е чувство и на сърцето ми. Аз вече мога да правя със себе си опити да обичам духовно. Молитвата и големите усилия ми помогнаха да раздера тая черна и дебела обвивка, тая гъста атмосфера на низшото влечение и сега духом съм облекчен, че мога да издигна мисълта, сърце и душа в чистите полета на братството и сестринството, където душите взаимно си подпомагат и крепят и задружно изработват новите строителни материали за изграждането на храма неръкотворен за нашите души. Със съзнанието аз мога да надничам в чистия идеен свят и да се радвам на обилните плодове, що има в него. Словото на Учителя трябва все да ни бъде насъщният хляб и вода, за да не става нужда да вземаме от забранения плод - разбирам недобрите мисли, чувства и постъпки, които направяме, щом не обмисляме добре това, що вършим или това, което преднамеряваме да вършим. Съзнанието на човека е екранът, на който, в зависимост от самия него, какъв филм ще допусне да се прожектира, такова и ще го постигне в ума, сърцето и на физическия свят. Ангелски и Божествени филми трябва да прожектираме, за да записваме в книгата на бъдещето това, което искаме да ни бъде среда, условие и цел в живота ни. Днес за пръв път заваля сняг, но докато белна земята, се стопи. Еленка не ми пише често. Като че вътрешно предчувствувам, че тя не е добре или има нещо друго. На стъмяване пях многократно песента „Ранен час". След това почувствувах силно влечение да се моля. Молих се тъй, както рядко съм се молил. Кой знай що става негде. Будните хора трябва да се молят, защото само в Бога е спасението и в Него са всички съкровени блага, които са необходими за нашите телесни, душевни и духовни нужди. 31.Х.1936 год., събота. Сън: Не запомних добре целия си сън. Намирам се някъде в непознато здание. При мен е братът ми Иван. Ставаше въпрос да се нарисуват разни рекламни фирми. Аз му казах, че мога да ги напиша с такива букви, каквито са на първо отделение началните букви и думички, с печатни букви. Направих му една като черен въглен палка, голяма, като грамаден молив. Вземах едни ножици, та с тях го подстригвах и заострих отпред и Иван с него сам щял да си нарисува фирмата. В самото здание имаше нарисувани разни зевзеци по стъклата откъм шосето. Тая заран е облачно и гъста мъгла забулила околността. За малки промеждутъци се приповдига мъглата, която е отпред селото над Годеч и се вижда Нишавската долина с бяла мъгла. Тази сутрин стоях в леглото, докато започна да се развиделява. 1 .ХI.1936 год., неделя. Сън: На събуждане за наряда преди 5 ч. се събудих със следния сън. Аз и Еленка сме в някакво си училище. Влизаме в една стая, която е била на Анета Николова, учителка в с. Смолча. Анета облечена чисто, спретнато. Не е такава шишкава и пълна, каквато е сега. Тънка, със стройна талия. Облечена с лятно палто. Говори ни нещо и ни обяснява, като че декламира. В стаята й - 2 кревата пружинени, без облегала, допрени на дължина. Г-ца Анета обяснява на мен и Еленка, че единият е на Опри Георгиев, а другият бил нейният. Че като че искаше да ни каже, че разбирайте, ако можете, уж те вече се имат в близки отношения и че може би ще се съберат да живеят фамилно. * Събудих се. Навалял е сняг, няколко сантиметра. Студено. Четох 3. гл. от Йоана и едно резюме от беседата, говорена тая година, на 27.IХ.1936 год., в 10 ч. преди обед - „Най-голям в царството небесно". А в 10 ч. четох [от] трети том от XII серия беседата „Разумно кротките". Към 12 ч. не можах да я дочета. Дойде Симо Игов и ме замоли да дам чернови на учителката Шишкова, учителка в Разбоище, по Природознание, Родинознание и Нравоучение. След това към 3 ч. обядвах. Разправях се с Крум Жотов по едни дърва. Реших да отида в Годеч, за да купя фондови марки, та да изпратя до Момчилградския пунктов учител, за да ми издаде удостоверения за класиране. Към 5 1/ 2 бях в Годеч. Срещнах се с Манов. Той е нещо вътрешно недобре, нещо има, но не мога да схвана. Така ми се стори по зададените въпроси и отговори, които получих от него. Отидох при Каралеев, той ме убеди да не изпращам фондови марки и заявлението, до Момчилградския пунктов учител, а да пиша чрез Старозагорския областен училищен инспектор да застави пунктовия да ми изпрати удостоверението. Върнах се на стъмяване. Вечерях у Младенови, щото още от обед ме бяха предупредили. Вечеряхме тиквеник. Четох вестника „Утро" и дойде и Нако Модев и разговаряхме нещо неприятно мен и си дойдох и къде 10 ч легнах. Но да си кажа, че четейки тая заран хубаво резюме и беседа, аз се чувствувах много добре, обаче откато ме прекъсна Симо Игов, за да правя на Шишкова графи за планове, аз изказах малко негодувание и някои думи против нея и [по] неин адрес. И като че ли тяжест нечувана ме налегна. Отидох в Годеч, върнах се, но все недобри чувства и състояния. От друга страна, понеже Еленка вече отдълго не ми писа, и особените вътрешни състояния на нещо недобро между мен и нея ме измъчва. Като че с Еленка става нещо, като че ли аз я изгубвам вече и става нещо лошо предчувствие и това ме измъчва много. Но не твърдя, защото много често и в миналото са ме налягали подобни състояния и виждам впоследствие, че това [са] мои мисли, навявани от същества наши неприятели. Нито Еленка, нито аз сме направили нещо да се сърдим за някакви неща. Напротив, старали сме се да имаме най-добри отношения. У Еленка аз не съм забелязал нищо, което тя да е свършила против мене, но аз много пъти съм я оскърбявал и впоследствие се кая, но пак съм повтарял тая си лоша черта, да бъда някога груб към нея. Сега, особено тая есен, много пъти съм прехвърлял филма на нашия живот и в мене си намирам много несправедливи и недобри отношения към нея. Много трябва да бъде човек внимателен, за да има един образцов живот и правилни отношения към своите, към близките си и особено към тая, която е доказала, че те обича. 2.ХI.1936 год., понеделник. Снощи, вследствие яденето на тиквеника, нощес едва че не повръщах. Най-хубаво е никога да не ям Зарини манджи вечерно време, защото ми е тежко от тях. Кога си вечерям в стаята си лека храна, имам и добри сънища и състояния. Чуждите хора те натоварят с боклуци, та не можеш да се очистиш с цели дни. Изобщо, тая нощ не я прекарах добре. Докато рано се въртях в леглото буден, дочух силен плач. Оплакват умряло. Умряла на Нина Георги Соколова майка й, та я оплакваха тая заран. Станах седнал в леглото и докато се развидели, стоях в леглото и си размишлявах върху това, което Учителят ни говори. Че ние от непослушание се завличаме от недобри мисли, чувства и особено недобри деяния и с това смъртта ни яде като насъщ хляб. Трябва да престанем да ядем от забраненото дърво, за да заживеем във вечния живот. Много будно съзнание е нужно човеку, за да бъде служител на Бога, а не на себе си или на хора с непробудени съзнания. * Днес времето бе полуслънчево, обаче снегът по Чепъна не се достопи. Цял ден северните стрехи на училището капеха. Студеничко бе цял ден. В 5 ч дойде пощата. Но нема писмо от Еленка. Много се измъчвам за нея, какво ли става с нея, че ми не пише и нито резюмета вече ми праща. Колкото ми бе пратила и то всичко на три пъти, ето сега ги повърнах, та да може да ги препрати на Сотирка Бабаджова, защото са много добри и заслужава да ги прочетат тези, които не са слушали беседите на Изгрева. 4.ХI.1936 год., сряда. Понеже снощи работих до 1 ч, след като се завърнах от Младенови, където вечерях качамак и масло, тая сутрин съм се успал за школата. Прочетох едно резюме от 23.IХ. т. г. - „Запалената свещ". След наряда си отидох у Младенови и направих една врата и каса на неговата средница, за да се заключат картофите в мазата. Учих 2 часа и потеглих за Годеч за заплатата си и за получаването на картофи за трапезарията. Получих картофите, платих сиренето и кашкавала на Губешката кооперация 462 лева и 518 лв. за картофите за трапезарията и отидох при Каралеев за заплатата си. Запознах се тамо с 2 госпожици, прогимназиални учителки, едната в Букоровци, а другата - в Годеч. След Каралеев отбих се у Манов, където бяха се събрали 5 ^ 6 колеги, за да обмислят въпроса за работата, която трябва да се предприеме по вземането управата на Царибродското просветно учителско дружество. Потеглих си, като се бе стъмило. Общината купила 2 стола за училището ми, вземахме ги с Васил Шетошков и Нестор Петров и полека-лека си дойдохме, понеже бе поизсъхнал пътят от дъждовете и снега. Получих в Годеч писмо от Еленка. Като си дойдох, първата работа бе да го прочета. Еленка не ми писала толкова време, защото станали някои недоразумения в школата между стенографките и Белеви за места и столове и Учителят прекарал пак много дни на уединение и недобро състояние от нашите тревоги, та трябвало да усмирява Савка, Белев и пр. Тя всъщност била добре, само и тя като мен прекарала душевни безпокойства, задето забавила да ми пише. В 11 ч. си легнах. 5.ХI.1936 год., четвъртък. Сън: Някъде се намирам на екскурзия в една планина, не висока, но с голяма гора. С мен са и тазигодишните ми ученици и ученички. В една голяма гора намерих Цеко Изгревския. Вървейки, на едно място аз изоставих учениците си и отминах напред. Отидох в едно здание, Горско стопанство, голямо, хубаво външно, с красив изглед. Не се отбих в него, а продължих, да стигна в друго, по-нанагоре. Стигнах при него. Едното било уж на горската власт, а това, на което стигнах, било на Ловната организация, на Берковската. Аз си казах в себе си, че това здание е синоним на кръвопитие и жестокост, защото избиват невинните животни. Тамо видях много инструменти. Дойде ми на ума, че изоставих изморените си ученици назад. Потърсих някой да пратя някой с коне да ми дигнат багажа и го донесат, също и да доведат децата, с които върви Цеко. След това се заприказвах с някои наши братя от Упанишада, Недружелюбни се отнесоха. Гледам, че е тук и Учителят, обаче аз като съм пристигнал, не съм се погрижил за Него. И си казвам на ума: Чудна работа, как тъй не съм попитал Учителя дали не ще Му е нужно да сварим чай или нещо друго, да Му прислужа. Сам себе си осъждам и си думам: ето значението на сестрите, че те поне, кога са покрай Учителя, Му прислужват. Ето, надойдоха стенографките и други сестри. И аз, и те насядахме около Учителя. Не знам защо, Паша ми даде да облека една нейна бяла рокля. Аз я бях надянал и я закачих с една топлийка, но се изнищи нещо от коланя и роклята падна надолу, но аз я подвзех с ръка. Олга Славчева нещо ме упрекна силно, като каза, че не ме било срам от Учителя и друго едно негодувание против мен. Аз кипнах и нетърпението и не контролирането ми ме вбесиха и избухнах в злъчна караница и й надумах лоши думи. Учителят слуша, но не дума нищо. Аз й се заканих още повече, като й казах, че ще се разправям с нея. После ми дойде на ума, че с това си каране аз оскърбих много Учителя. Мъчно ми стана, че постъпих така и че не се сдържах. [На] Учителя му стана много мъчно и свеси лице. И в това си положение, на недоволство в себе си от постъпката ми, аз се събудих. 7.ХI.1936 год., събота. Тая сутрин още от снощи казах на учениците си да дойдат рано, че ще ги пусна и по-рано. Децата със съмването напълниха училището. Свърших 3 часа, а часа по телесно [възпитание] не го вземах и потеглих за Годеч. Обуща си поръчах в Годеч. Автомобилът потегли в 2 ч. следобед. В 4 ч. бях в София. Оставих си раницата у Колю Минчев и отидох и си вземах едни панталони голф и спортни чорапи; за голфа броих 530 лева на ръка. Вземах си едни галоши за 200 лева. На стъмяване си отидох у дома си. До 2 ч. разговаряхме с Еленка. 8.ХI.1936 год., неделя. Станах в 4 1/2 ч. Измих се и отидох в салона. Учителят не дойде за наряд, понеже преди 2 седмици станало спор между учениците Стоян и Пенка Белеви и Ричка Станчева и следствие споровете Учителят се оттеглил. Не дойде и в 10 ч. Аз се нагласих да си дойда, обаче Еленка ме измоли да остана и за понеделник. Понеже Владо Николов бе дошъл, затова с него се заловихме на дълъг разговор. 9.ХI.1936 год., понеделник. Станах в 5 ч. Залових се със свирене и заучване на новата песен „Буря в душата ми". Надонесох вода, понеже само сутрин пущат вода. До обед си направих, циментирах площадката под мазата, да не тече водата по стената, а из чучур. Дойде Георги Тахчиев, Катя Грива и Еленка, заловихме разговор. С Тахчиев обядвахме заедно. Следобед донесох 170 лева на Учителя по задачата за еднодневното събиране в касата на Господа, за цялата година - 370 лв. Учителят ми подари книгата съборните беседи от тая година, озаглавена „Да им дам живот". Сбогувах се и си тръгнах. Дойде и Еленка. На Василовския хан ми казаха, че числото на автомобила било попълнено. Вземах си билет за втори автомобил. Отидохме с Еленка на пазаря и си купих едни панталони за 120 лева, едни гети за 18 лева, плат за закърпване на палтото. Върнахме се в 5 без 10 на хана, оказа се, че се овакантява едно място. Аз се сбогувах с Еленка и влязох в автомобила. В 7 и 10 бяхме в Годеч. Точно в 9 бях в Равна. През целия път пях песента „Да имаш вяра" от Учителя. С пристигането си я свирих много и пях. Не вечерях, въпреки че бях гладен, и си легнах в 11 ч. 10.ХI.1936 год., вторник. Сън: Сънувах, че поп Борис от моето с. Водица влязъл в моята стая, без да ме предупреди и заварил на масата ми всичките броеве на в. „Братство" и като че е скрил някой и аз като че ли прочетох в него, че това [е] една шпионска работа от негова страна. Той ми каза, че му предстояло да пише 2 реферата: единият бил за греха, а другият - върху „Тъмната страна на престъплението". Аз заобяснявах много работи, от които трябва да излезе, за да си състави рефератите. 11.ХI.1936 год., сряда. Сън: Сънувах, че се намирам някъде в едно училище и сме в някакъв си опреснителен курс, Сийка Костова заедно с една нейна колежка четат нещо по история, за исторически събития. Аз гледам, пред зданието, пред което са седнали, един израстък от дебело дърво, което е прерязано и останало само дънището. Върху самия отрез е изобразено от само себе си устройството на човешкото ухо: на външното, средното и вътрешното. Аз поисках да го приближа и разгледам. Хванах се в нещо и се покачих. Тамо се намират дебели жици на инсталация елеюрическа, аз се докоснах до тях с дрехите - с ръкава на дясната си ръка, и си мислех да не би да ме удари токът, обаче се предпазих. След слизането си, се почувствувах, че не съм готов по история. Че може да ме изпита учителят по история, а аз не съм си учил уроците, а Сийка и другарката й четат ли, четат. След това разглеждах дълбоко врязана река с много пропасти и завои. * Тихо време. Полузаоблачено. Рила, Родопите, Витоша ясно се виждат, Не е студено. Четох от общия клас „Озлобяваме, мъка, скръб". Сън: Сънувам, че съм в едно голямо училище. Аз с моите ученици ще открия събрание някакво си, в което участвуват офицери, строени на редици, и ще присъствува Негово Величество Царят, Аз си правя маневри, изобщо как ще изпеят учениците ми химна „Шуми Марица" и химна на Негово Величество Царя. Искаше ми се децата тихо да мога да си направя репетиция, обаче ме досрамя, да не би [да] чуят това офицерите, които вече са на сцената. Имаше и много учители и учителки. Но аз знаех, че учениците хубаво ще изпеят двата химна и не ще се засрамя. Много хубави ясни есенни дни са тия дни, особено днешният и вчерашният дни. Рила и Родопите светят с хубавия сняг, и като че ли са близко. 15.ХI.1936 год., неделя. Сън: Намираме се на някаква екскурзия, но в непозната местност, братството - Учителят и братя и сестри. Аз имах разговор с някои братя, дето ги познавам, обаче тези братя са едни анемични, слаби, като че от дълъг пост вече всички мускули се изгубили от лицата им. Като че болни са лежали. Разговарях и с Учителя. * Събудих се в 4 без 25. До 4 стоях в леглото, а после станах и започнах наряда, защото си мислех, че часовникът ми е назад. Прочетох от томчето, което ми подари Учителят от таз есенните съборни беседи „Да им дам живот". Прочетох беседата „Да им дам живот". След закуска се изпрах и си поспах малко. В 10 ч. реших да прочета словото на Учителя във в. „Братство", озаглавено „Знайното и незнайното". Дочетох целия вестник. Още като се събудих, нещо ме влече и в ума ми все се натяква да си направя сачени пити, палачинки, тъй, както мама ми ги е правила едно време. В 11 ч. започнах да си правя палачинки. От сутринта времето бе полуясно. Слънцето все пак изгря на ясно, въпреки малко да се чувствуваше, че покрай него имаше слаби облачета като мрежа. Изгрев вече южно от върха Мургаш. Към 1 ч. следобед се разясни небето и хубаво слънце топло и приятно огря. Много ми се иска да отида из планината, из гората на разходка, обаче трябва да си пиша разпределението и от него не се решавам да напусна. Четат ми се и беседи, изобщо Словото на Учителя е велико благо за душата ми, но съм претрупан с разпределението на материала си и затова не мога да се отдам все на него и все за него да мисля. Понякога мъка ми става, загдето стоя тук, в Равна, и то най-вече, че аз загрубявам с тия деца, понеже много ми не мируват и ме нервират и аз трябва да ги бия, усмирявам, а вътрешно страдам. От друга страна, някога си казвам, че не трябва да бягам от тези условия, защото те ми помагат иначе да не бъда ограничаван от други хора, колеги, колежки и много други противоречия, на които мога да се натъкна в големи селища. Много трудни са часовете и писмената работа, а от друга страна пък съм спокоен откъм външни влияния и въздействия. Хората не се интересуват от наука, от знания и никой не дохожда да ме безпокои, та свободното си време мога да използувам в четене, свирене и размишление. 19.ХI.1936 год., четвъртък. Днеска е облачен ден. Предстои ми да си изпратя разните документи заедно със заявление до Областната училищна инспекция - София, за класиране във второ повишение. Понеже не зная как да попълня сведенията, а документите ми закъсняха с един месец поради това, че от Момчилград пунктовият не ми издаваше удостоверение за класиране. Реших да заведа учениците си в Годеч, да разгледат дюкяните и учрежденията. В 12 потеглихме. Разгледахме много дюкяни и почти всички учреждения и по тъмно се върнахме. Изпратих и документите за класиране. Сън: Бяхме някъде на екскурзия, с братя, сестри и Учителя. Първата ми работа бе да попитам Учителят дали започна да говори. Отговориха ми, че вече говорел наново беседи. Аз отидох при Учителя. Той изглежда физически изтощен. Ето, и Димитър Рачев видях, и той бил на екскурзия и при братята и си отива. Учителят му говори нещо и той слуша. След това сънувах, че с езика си бутнах от лява страна зъбите на горнята челюст, кучешкия зъб и той току, без да боледува, се развалил и започна да се руши; на два пъти се отчупи. Мен не ме заболя толкова, но ми стана чудно, че без да е заболял, се счупи. 21.XI.1936 год., събота. Станах, като се развидели. Сън: Сънувах, че сме с Еленка заедно. Бяхме някъде на гости аз, Еленка и още някои госпожици. Предстоеше ни като че ли да преспим тамо. Еленка е легнала, а другата госпожица бе излязла за малко. * Тая сутрин бе облачно, както и вчера. На присъмване малко като из мъгла позарося. После се поразясни и следобед имаше малко облаци, тъй щото грееше хубаво топло слънце. Тих есенен ден. След като се стъми, отидох у Борис Николов. Вечерях тамо и до 11 ч. приказвахме. Времето бе добро. 22.ХI.1936 год., неделя. Събудих се в 5 и 25. Станах. Сън: Сънувал съм, че сме някъде като че във Водица, но при непозната обстановка. Намирам се у познати. Работим нещо, разгледваме легени за калайдисване. Около мен се намира едно младо момиче, спретнато, с красива физиономия, подвижен темперамент - израз на типична Меркуриянка. Отнася се много любезно. После каза, че тя е женена и че си има мъж, който отсъствува някъде. Предстоеше да нощуваме в това село у тия именно хора. Тая млада невеста поела, а аз и Еленка ще спим заедно на едно легло. На Еленка й прави впечатление, че спокойно си лягам, без да ми обръща внимание, че до мен ляга любяща ме Елена. Не се възбуждам и не искам да се занимавам с низши чувства. Тя ляга и все ме гледа в очите. * Направих си наряда и четох и преписвах изпратените резюмета от Еленка. Като станах, западът бе облачен, а изтокът ясен, а на разсъмване докъде 12 ч бе гъста, променлива, влачеща се мъгла. В 12 ч. получих покана да отида у Божил Петров на обед. В 1 ч. отидох. Днес е съборът на Равняни. Като се наобядвах, отидох при Борис Манов, който е дошъл у Милуш Рангелов. Манов направи ревизията на училището и си отиде. Петър Георгиев ме замоли да му направя заявление за сечене дърва до лесничея. Написах му чернова. Отидох на вечеря у Сотир Георгиев и Петър. Йосиф Петров, научавайки се от Петър Георгиев, който отиде у него за мастило, че аз съм у Петрови, току дойде, Йосиф, жена му Софийка, Лидия и снощи дошлата им си дъщеря Цветана. Запознаха ме с дъщеря си и казаха, че те щели да отидат у сватови си Динчо Рангелов на гости, а Цветанка да останела при нас. Заприказвахме се с Цветанка и надошлите Георги Соколов с жена си Нина, Русим Станулов и жена му Драга, Деян Александров, жена му, Сотир, Петър и децата им - цяла къща. Вечеряхме, като аз ядох запържено кисело зеле и квасено козе мляко. В 10 ч. си дойде и Йосиф Петров, Софийка и Лидия. Лопогледнаха ни в очите, да прочетат нещо, аджеба, дали стана нещо, да се завърза някаква работа, отношения между мен и омърлушената им дъщеря. Понеже аз не дадох повод, така поусетиха от израза на дъщеря си, че не е весела, значи нищо не станало. Захванаха малко спорове по въпроса дали трябва да се учат момичетата или не, Йосиф каза: „Че какво е на моята Цена, изкара си IV отделение, спечели сега 20000 - 30000 лева и може да се разговаря с учителя и да се разбирате добре, що й трябва повече?" Аз замълчах и се поде друга тема - за живи, за умрели, за безсмъртието на човешката душа. В 11 ч. се разотидохме. В 12 си легнах. 23.ХI.1936 год., понеделник. Нощес имах силни чувствени нагони, които се дължат на обстоятелството, че снощи попаднах в средата на баща, майка и дъщеря, които всячески гледаха, дано се учителят плени по тяхната дъщеря. Тези техни пожелания ги изпитвах впоследствие. Трябва човек да не попада в такива капани, но без да съм мислил, снощи попаднах между тях. Чудя се отгде накъде у хората пък такова желание, че учителят сега може да се жени по красивата им щерка, особено при обстоятелството, че тя има спестени пари. Събудих се в 4 ч., обаче станах към 5 и половина. След наряда си се залових да напиша на Георги Божилов в Нова Загора писмо. Вънка мъгла, скреж и студ. Земята се полубелнала от скрежа и поледицата, която е валяла. Получих резюмета от Еленка и на есперанто една картичка от Борислав Милчев от Кнежа. Много тревоги ми създават учениците, та ме болят гърдите. От време на време току избликнат мисли в мен на яд и на едно самоосъждане, задето стоя в Равна, да се измъчвам с четири слети отделения. От друга страна си казвам, че съм на посвещение тук, понеже външната ми обстановка иначе е много добра и хармонична, а другаде такава обстановка, такова уединение, с квартира далеч от училищата, за да мога да пея и свиря по всяко време и без наем, с изобилни дърва, та си казвам, че все пак съм добре и много добре. 24.ХI.1936 год., вторник. Днес на обед дойде Евгения Симова. Остана при мен около час и половина. Младо момиче, което ходи в III клас и остана. Не повтори, за да си изкара прогимназията. Сега вече мома. Дойде да иска книги за прочит. Но дохождането й бе да дойде, за да види дали аз не бих й дал повод за младежки любовни отношения. Дадох й един роман, „Крадлата", като вкратце й описах съдържанието, в което й подчертах характер на силна воля и устойчиви чувства и неуклонна любов на героинята. 25.ХI.1936 год., сряда. Днес реших да не отивам следобед в Годеч. Получих от Еленка писмо. Тя се измъчвала много, че не съм й писал. Вечерта дойде Русим Станулов и ме покани на вечеря. Стоях тамо до 10 и 20 вечерта. Времето облачно и замръзнало всичко. Скреж по дърветата. 27.ХI.1936 год., петък. От сутринта - ясно във висините, а Софийско и Нишавската долини са в море от мъгла. Ясно топло слънце предвеща с първите лъчи, че днес ще бъде хубаво време. До обед се колебаха мъглите, ту излизаха до Равна, но следобед се повдигнаха и се изясни небето. Чудни гледки към околния кръгозор и далечни хоризонти. Сън: Сънувах, че сме аз, Еленка, Учителят и много наши братя и сестри. Наоколо зеленчукови и други градини. Хареса се на Учителя една прясна маруля (салата) и ме накара да я откъсна. * Като се разсъмна, отидох у Костадин Антов. Исках му 1500 лева взаем. Отказа ми. Върнах се и ето, дойде Костадинка, бай Илковата дъщеря. Поисках от нея пари назаем, понеже Митю е стражар. Тя каза, че ще ми дадат, да отида. Като разпуснах учениците, отидох. Казаха ми, че ще се съветвате Митю и тогава ще ми дадат. Зифтосах една каца по дъното, за да си направя в нея зелето. Направили тиквеници и ме поканиха на вечеря. Дойде после и Христо Модев и говорихме до 10 1/2 ч. Ясна лунна ноще. Събудих се къде 3 ч. Палецът на лявата ръка тупа, бере под нокътя. В 4 станах. Свирих, бръснах се, мих се и се готвя за обед да потегля за София, а утре да съм в Сливница на конференция. Сън: Сънувам, че съм си в София, в една много хубава къща, като уж бабината къща у Арабаджи Героолу - старата къща в горния етаж. Но стаи високи, чисти бели стени. Пълна стая с мебелировки, кревати и пр. Предстои ни да спим с Еленка в една стая на едно легло. Завърнали сме се от конференция. Аз съм седнал с гръб [към] външната врата за антрето. Гледам, зад мен Йовчо Рачев, на Ионета (на Рачо Узунов чичо му) от Водица, стои на салона и ни наблюдава. Искаше нещо да ни каже, но не исках да се заприказвам с него, щото много приказлив и ще отиде до късна нощ, та дръпнах вратата и затворих. Исках да си лягаме. Леглото е подредено много добре, с чисти чаршафи, юргани, подушки с хубав дървен таблен креват. Еленка цяла сияе от радост, че съм си дошел при нея. В най-приятния и сладък момент се събудих. * В 1 ч потеглих за Драгоман, след като Илия Тошев ми даде взаем 1500 лева. Към 3 1/2 - 4 ч. бях на Драгоман. Закусвах у Милан кафеджията. В 5 потеглих за София. В 7 ч. - на Софийската гара и в 8 ч. - у дома си. Заварих Савка да се разговарят с Helen. Тая нощ не можах да мигна до сутринта. 29.ХI.1936 год., неделя. Станах в 4 1/2 ч. Не отидох на наряд в салона, а у дома си. В 6 1/2 до 7 закусих и потеглих за гарата и Сливница. От влака слезе и Петър Иванов, инспектор на Софийската околия и Кацаров, инспектор по телесното възпитание. До обед говори Кацаров по телесно възпитание и Ст. Бръчков из историята. На обед се видях с Николина Проданова от Водица и др. Следобед имаше лекция по предметно учение от Райковски. Г-ца Пеева говори на тема още преди обед: „Родителско-учителски комитета". Вечерта вечеряхме в една кръчма. Дойдоха и Иванов, Ст. Бръчков и заприказвахме надълго и широко, а ние се бяхме събрали, за да обмислим кои да се турят в бюлетината за избор на настоятелството за учителското дружество. Вечерта гледахме кино във Военния клуб и на веселата част аз не стоях, а си отидох да спя в Сливнишките казарми, където ни бяха приготвили легла. 30.XI.1936 год., понеделник. В 9 1/2 говори професор Консулов на професионална тема. След него говори д-р Боев, областен училищен инспектор на Софийската област, на тема: „Дух и форми на общуването". Следобед пак говори професор Консулов на тема: „Расизъм". Към 4 ч. започна настоятелствено заседание. Отчет на настоятелството и освобождаване от отговорност. Аз гласувах и отидох на гарата, без да дочакам резултата от избора. Влакът закъсня до 6 1/2 с час и половина. В 9 ч. бях у дома в София. Тая нощ спах добре. 1.ХII.1936 год., вторник. Станах, закусихме. Аз заковах на тавана отвърстието, за да не навява сняг в таванните стаи. Извадих си беседите и ги наредих върху една маса. В 12 ч. обядвахме и в 1 ч. си потеглих. В 4 ч. бях в Годеч, а в 6 1/2 - в Равна. Изкъпах се и си легнах. 2.XII.1936 год., сряда Станах в 5 и нещо. Четох лекцията „Първата Причина". Много поучителна лекция за най-същественото в Живота, че е Връзката с Бога и че от това произтичат всички науки, изкуства и блага. Вънка валяло малко сняг, колкото да побелее земята, и е студено. Не ходих в Годеч. Следобед лежах, почивах. Запарих кацата за зелето и си легнах. Писах кратко писмо до Еленка и получих от Георги Божилов писмо. Цял ден е облачно и студено. Сън: Пътуваме из една широка поляна, а наоколо алеи дървета. Вървят Петър Камбуров от Казанлък, Кузман, дето се помина, и други вървяха с Учителя. Учителят им обяснява нещо и ние се присъединихме към тях. Така движейки се, слушайки Учителя, се събудих. * Времето е студено. Сняг и пр. Вечерта задуха западен вятър и към 8 ч. започна да вали сняг. 4.ХII.1936 год., петък. Събудих се в 6 без 15. Сън: Намирам се уж в дома - Водица, но съвсем непозната обстановка. Баща ми, който се е поминал през 1916 год., но сега е жив. Натоварил кола със сено, но отдолу е турил макината с веячката, оставил място да поставим в колата и цилиндрата и отдире натрупал много сено, надлъж и нашир. Аз гледам и недоумявам как ще изтеглят конете тоя товар и най-вече дали не ще се обърне каруцата някъде, като пътуваме за Попово. Започнах да се разсъбличам, за да си облека новите дрехи. И майка ми бе при нас. 12.ХII.1936 год., събота. Времето от една седмица, че и повече, е все облачно, полумъгливо, студено. Залових се да подготвя една вечеринка с моми и момци. Днес следобед училището бе пълно с моми, които не ме оставиха да си почина. Правихме репетиция. Вечерта имах сказка със селяните, която изнесох по нареждане от Годеч от името на Змеделската задруга. На стъмяване дойде Нено Пиперков, данъчен агент от Годеч. След моята сказка на тема „Работата като условие за добър живот", Пиперков говори на селяните, като допълнение на моята тема. Говорихме после с Пиперков до 12 ч. и легнахме и после, лежейки, продължихме разговора до 1 - 2 часа. Чувствувайки се много изтощен от преумора тия дни, дене уча, вечер - репетиции. 13.ХII.1936 год., неделя. Станах в 6 ч. Не съм си отспал. Наряд не можах да правя, понеже Пиперков е при мен. Докато се разсъмне, се михме, разговаряхме. Закусихме и Пиперков си потегли да си ходи. До обед четох беседата „Йоан вече дойде", от XII серия. Следобед правих репетиция с моми и ергени. Предадох и една песен - „Станчице, ле". Днес денят ми мина мъчително. Изморен, изтощен. Училището гърми от немирните ергени и моми, докато се съберат, за да почне репетицията. Легнах си в 8 ч. 14.XII.1936 год., понеделник. Сън: Сънувам, че се сме ходили братя, сестри заедно с Учителя на екскурзия и то лятна екскурзия. Местностите са почти непознати. Аз бях отминал нанапред. Достигнахме до един хан с разни други сгради наоколо. Останахме да чакаме другите братя и сестри, които идат с Учителя. Багажа оставихме в хана, който е като една сайвана, а наоколо много стаи. Аз съм гладен, а не зная защо, 2 чифта обуща имам в раницата, а аз съм бил бос. Жадни сме и гладни. Не ни дават вода. Мен ме мъчи нещо, че Еленка я няма при мен и не ме следваше тоя ден. Аз се отделих да отида за вода, а ето, и Еленка се била отделила и отиваше за вода. Гледам, лицето й не е чисто. Има пъпки по него. И важното е, че преди два дена я бях сънувал пак с такова нечисто лице, с петна от пъпки и сега виждам, че лицето й не е очистено. Заприказвахме се нещо, но не така, като свои, както друг път, тя като че нещо страни. Отидохме после да посрещнем багажа на братството. И то братският багаж се изразява в много кашкавал, сирене и най-многото се състои от каси яйца, натоварени в една голяма биволска кола, която е накамарена догоре и надвесена с каси яйца и други работи. Йордан Ралев, Грозданов Рали от с. Водица им води биволите. Той оставил за малко биволите и отишъл като че ли в хана. Те потеглиха малко. Колата се сецна и се залюля нагоре към баиря и се гътна. Седеше една сестра и щяха да я затиснат. Аз й извиках и преди да се гътнат колата, тя се отдръпна и не я засегнаха. След миг биволите се дръпнаха и колата се изправи и от инерцията полетя на обратната страна и се гътна на наклона надолу. Всички гледахме ужасени как се изпотрошиха с хиляди яйца може би, и кой знай още що пакости са станали. А яйцата, уж те са били капиталът на братството. Аз си помислих, че ще падне ядене сега на яйца варени, печени и пържени. Но се коригирах в мисълта си, че тая мисъл е егоистична, недобра, задето си помислих това, след като постигна братството тая беда. Учителят затъжил, Савка дойде при мен и Еленка и си нещо говорят с Еленка по станалата катастрофа. След това мен ми предстоеше да се изкача на една висока къща на покрива, нещо да редя покривай; видях, че има капандур и си рекох, че чрез него по-лесно ще се изкача, а една госпожа с дъщеря си ме нещо гледат. Но с пробуждането съм останал с ужаса за постигналата катастрофа за багажа, за имуществото на братството, което бе в биволската кола, която се гътна. * Вън - мъгла и земята забелена със снежец. Чувствувам се много разстроен, с изтощени нерви. Неотпочиването, преумората, тревогата, която получавам от децата - всичко това ме е изтощило, огорчило и отчаяло. Много тежко е да учителствуваш в некултурна среда, между хора, които са некултурни, самите родители нямат стремеж към по-хубавото. Възпитание от страна на родителите - никакво и на всяка добра инициатива от страна на учителя, те го вземат за това, какво че учителят си няма работа, че говори за чистота, за хигиена, за добри привички у децата. Дойдат в училището и млади, и стари, и като луди се гонят. Нехармонична среда. В 5 ч. изпратих на Еленка писмо и на Васил Искренов а Лом. Получих класирането си във второ повишение от Софийската инспекция и получих от Еленка едно много хубаво писмо с ценно съдържание, което като че ми вля една инжекция, да забравя болката и умората, която ме гнети. Може да ти помага в тежки дни само любящият те човек. Въздухът като че ли ми бе малко, гърдите разстроени, но като прочетох писмото й, то ми вля сили. Турих котела на печката и стоплих вода. Изкъпах се, изпрах се и легнах в 11 ч. поуспокоен. 15.XII.1936 год., вторник. Станах в 6 ч. Сън: Сънувал съм, че съм в някакво турско село. Деца ме наобиколили, весели и засмени. Всички сме при един бакалин, който продава бонбони най-разнообразни. Бонбонджията ме познава и ми даде цяла кривачка ситни бонбончета. Аз си хапнах да си подсладя и раздадох на децата. Дойдоха и някои ханъмки, обаче не се криеха, както всъщност се крият кадъните. И те весели, засмени. Като че ли аз бях пътувал и се отбих в това село мен познато, като че с. Крепча, но не такова, каквото го аз познавам. 17.ХII.1936 год., четвъртък. Сън: Сънувам, че на източния хоризонт при ясна звездна нощ се е явила една форма от много звезди в такава посока на стрела, която сочи от юг към север, и от преднята страна на стрелата, надолу към земята започнаха да падат множество метеори, които образуват светла ивица от светещи метеори, летящи към земята. Днеска е празникът „Сава и Варвара". Децата ходиха да събират фасул и леща. Събраха 29 кг. фасул. Щях да имам репетиция с моми и ергени, обаче имаше селско събрание, на което се обсъжда въпросът по протестирани полици от ядене и пиене по делото. Следобед водих децата горе, в Дупките, на разходка. 18.ХII.1936 год., петък. Сън: Сънувам, като че съм в Габрово. Предстои ни да отиваме на някаква екскурзия до планината. Срещат ме разни момчета, мъже и жени, от които аз някои по физиономия познавам. Пристигнали сме в Габрово вечерта, а на другата сутрин ще потегляме. Заведоха ни в една селска къща на вечеря. Хората - заможни, имотни. Но сварили само ориз и предложиха ориз и много бял хляб от чисто бяло брашно. Насядахме на трапезата много народ, от които аз познавам някои от лятос, които дохождаха с братството на Едигьол. Навечеряхме се. Къщата е някъде на края на града, а тези хора имали и друга къща в центъра. Ние се гласим в къщата, която е в центъра. Обясниха ми, че поради земеделието, тези хора си имали къща и в края. Надойдоха много туристи, туристки, всички се готвим, стягаме. Аз предупредих, че съм забравил да вложа в касетките нови стъкла, понеже три са вече експонирани с равненските моми и момци. Питах ги дали няма възможност да ги сменя. Но едно ме тревожи: че бастоня ми от вечерята горе го вземали. Уж бе вземат и го нямаше, а после аз го намерих и се упътихме надолу към долнята къща на тези хора. Кога пристигнахме и се насъбрахме момчета, момичета за път, ето пак ми няма бастоня. И няма де да го търся, пак ми го отнели. Оказа се, т. е. си припомням, че уж някой го хванал за края и го захвърлил далеч, да се не намери вече от мене. И аз останах без него, а се чудя как ще пътуваме из планината. Усещам си, че левият крак настинал в коляното и го усещам, че ме боли. Той ме боли, а аз се чудя как ще гааретя*. Дойде момиче с ново облечени мъжки дрехи и мълчаливо ме наблюдава. Потегли компанията. Кракът ми се схванал, като че е затекъл в коляното и не се движи. Почнах да бързам, но кракът не ме слуша. Раницата ми, както обикновено, е голяма, тежка. Претекох някои, но кракът ми затекъл, надебелял и се схванал и аз се чудя дали ще издържда да направим екскурзията си. Едно е, че загубих бастоня и кракът ми се схванал от коляното - и се събудих 5 1/2 ч, а школа има. *гааретя - диал. движа се, ходя. (Бел. М. И.)

1935 година 1.I.1935 год., вторник Станах, като се разсъмна. Ясно небе и тихо време, а в низините - мъгли. Обходих си района по преброяването и се върнах в училището. Цял ден писах и си поспах. Станах в 5 ч. Прочетох от X серия беседата „Дерзай, дъще!" След това написах на Еленка писмо и й писах, че не ще си отида. Писах и на Михаил Краев едно писмо до Оряхово. Писах цял ден. Ето, часът е 12. Вън ясно време и хубави звезди. Нощес пак сънувах Еленка, че сме някъде в хубава обстановка, градина и се любуваме на природата. Тази вечер бяха дошли Борко, Андрея, Русим Венко и Атанас Симов. Получих от брат Боев картичка и ме вика да си отида. Получих честитки от брат Тошев -Севлиево и от Ангел Давидков - Берковица. 3.I.1935 год., четвъртък. Сън: Сънувах, че се намираме някъде, не помня точно где, но бяхме с Йордан Цонев - на Йорданчов Цоня син, сега живущ в Горица Поповско. И дядо Цони бе при него. Йордан нещо ми бе направил, та аз се бях разсърдил, та като вземах един голям нож и почнах да го мушкам по гърба, но с такива удари, щото да не го убивам, а само да го наплаша и така го одрасках на места по гърба, обаче кръв не пусна. Ножът влезе някъде по-дълбоко, но кръв не се яви. Аз вътрешно не съм сърдит, а външно се показвам, че съм неудържано разсърден. Станах в 6 ч. Пях малко и започвам да пиша домакинските листове по преброяването. 4.I.1935 год., петък. Сън. Сънувам, че съм учител в с. Водица - родното ми село. Дошъл е инспекторът Кръстю Петров (зимъшния ми инспектор в с. Казалджик-Кафтан) и ще прави ревизия. Аз ето удрям звънеца за влизане и не съм готов, не съм погледнал да видя каква е методическата ми единица, която ми предстои да развия, за в случай, че влезе при мен. Но още по-интересно. Инспекторът е нощувал у дома и се разговаряхме по въпроси из екскурзиите и за красотата на българската природа. Аз, сутринта, потегляйки от дома, оставих инспектора у дома и заминах напред уж за училище, но вместо на училище, аз съм потеглил и отишел в една гора, на една височина, като че височината е била стара крепост римска, а сега обраснала с хубава дъбова гора, а самия връх -хубава полянка, изкачих се тамо с надежда, че самият инспектор ще дойде. Аз се улисах в природата и не съм забелязал, че дошло времето за влизане в утринен час. Това бе пролетно утро. Сетих се, че инспекторът е тук и че ревизия ще ни прави, а аз що съм направил! Ужас ме обзе, като си помислих, че един час вече е минал, още повече, че не съм готов, не знам какво ще предавам. Смущава ме фактът, че господин Петров има за мен добро мнение, а сега, ето, всичко ще рухне по единствената причина, че аз не съм готов. Мисля си, че естествена [история] ще имаме, носи казвам: каквото и да имаме, аз като видя само заглавието, ще мога да си предам урока. Но ме тревожеше, че ако е в I отделение, то твърде не знам методическия ход на лекцията, а трябва да имам предвид, че тая година учителите по успех ще се назначават. Помислих си, като тичах за училището, че ще излъжа, че съм си загубил нещо вчера, затова тая сутрин из пътя съм си спомнил и отидох да търся изгубената вещ. Но пък се разговарям: Защо да лъжа? Нали това противоречие в тоя момент е допуснато с мен за един изпит. Че ако аз сега излъжа, то избегнатото противоречие друг път, със същата важност, в такъв критичен момент, при такива важни обстоятелства, пак ще ме сполети, и че не мога да избягна противоречията, предназначени за мене. Реших да бъда откровен, та каквото ще да става. Обвинявам себе си само за това, че аз не съм си дал достатъчно труд, за да прочета ръководствата по I отделение. Но като влязох, инспекторът не ме запита къде съм бил, защото той не узнал това, а ме запита и помоли да променим програмата, че вместо естествена [история], да имаме четене. Аз доброволно се съгласих и се зарадвах много. Казах, че децата ми знаят да четат, но си спомних пак, че миналата година не са гледали колежките ми сериозно на работата си, та учениците са останали неподготвени, не ми четат добре, както четяха предната година. Тази картина се смени с друга. Намирам се у дома. Майка ми е жива. Къщата е разхвърлена, неподредена. Много дрехи, все вълнени черга, юргани, са разхвърляни на разни страни. Аз нагъвам една дълга, много голяма черга, редим, гласим, че инспекторът у дома ще нощува. Друг сън съм сънувал: че се намирам на екскурзия с наши братя и сестри. Почти всички учителки наши сестри бяха в компанията и се събираме и говорим. * Събудих се. Часът е 5 и 10. Станах. Прочетох от I година младежкия клас лекцията „Двете посоки". Вънка валяло сняг, но не дебел. Като се разсъмна, ходих у Божил Петров, Станчо Раденков, за да попълня всички карта и преброителни книжа и да отида днес да ги предам. 5.I.1935 год., събота. Станах на присъмване. Двоумях се дали да си отида или не в София. Но реших и бързо се заприготвях и потеглих. В 2 ч бях на Изгрева. Наобядвах се хубаво с една зелка, поляна с олио. Отидох у Еленкини, дойде и Димитър Звездински. Говорихме до късно. От 6.I. до 15. прекарах в София. Посетихме Георги Събев и заедно с Еленка киното „Без дом" в „Роял". Останах много доволен. После аз посетих „Когато жената люби" в „Пачев". Не толкова добро, колкото „Без дом". После посетихме „Лоенгрин" в операта. Това е една от най-хубавите опери. 15.I.1935 год., вторник, София. Станах на присъмване. Приготвих си багажа за път. Братът Иван купил желязната лопата, която аз счупих, и сега трябва да я направя и повърна на Ради. На 12., 13. и 14.I. аз копах дупки за овощни дървета и счупих братската лопата и сега я направих и повърнах. Михаил Влаевски ми направи увеличения от рилски негативи. Отидох при Еленка да се сбогувам. Учителят бе отишъл на обед някъде из града, та с него не можах да се сбогувам. Еленка пожела да ме придружи до Василовския хан. Ангажирах място и отидохме у Янкови. В 4 ч. потеглихме за Годеч. Бе започнало да вали поледица, но в София е кално и земята черна. От Беледието има повече сняг, а към Поньот е по-трудно пътуването. В Годеч силна виялица и по-дебел сняг. Пътувахме заедно с Георги Киров и госпожата му. Аз си дойдох от Годеч сам напред, за да изпратя Андрея да посрещне с кон майка си. В 9 бях в Равна. Силен вятър от север и студено. 16.I.1935 год., сряда. Голяма виелица през целия ден, Северен вятър вее. 17.I.1935 год., четвъртък. На изток се прояснило, но мъглите закриват, ту откриват източния хоризонт. Слънцето за малко блесна. Вчера изпратих на Михаил Краев, Тричков и в Бяла Слатина есперантските снимки. 20.I.1935 год., неделя, Ивановден. Тази сутрин отидох и то след 1 ч. следобед, у Русим Станулов на кръщене. Русим има син, когото кръстиха Йордан. Аз му дадох 12 лева за детето. Дариха ме едни чорапи. След като си дойдох към 5 ч, отидох у бай Георги Виденов, където тая заран най-рано ме каниха на кръщене. Бай Георги кръстил внука си на името на днешния ден Свети Йоан - Иванчо. Дадох 20 лева за детето и хапнах и тука малко и си дойдох. Тая сутрин след наряда прочетох от X серия „Ще хвърля мрежата!". В тая беседа се говори изключително за щастието. И че щастието се постига само от тоя, който е придобил, който се подвизава в пътя на Бога. Който търси царството Божие и Неговата правда, той всякога ще е щастлив. Не може смъртен човек да види Бога. Бога може да види само тоя, който е безсмъртен. Щастие има само в пътя Господен. След това написах лекцията си за Черноморски бряг на Северна България и гр. Варна. И следобед отидох по гости. Тия дни, в четвъртък, 17-и, 18-и, 19-и и 20 януари, има много силни снежни виелици. Печката все гори, а стаята студена. Водата мръзне във външните стаи. Пътните съобщения, поради виелиците, са на много места прекратени. Например Видинската ж. п. линия. Автомобилните съобщения са прекратени със София-Годеч. Не можа да се изпрати на Еленка мед и масло. 21.I.1935 год., понеделник. Сън: Аз, бр. Боев и Еленка сме някъде на екскурзия само тримата. Брат Боев се тревожи защо всеки от нас не си е взел по някоя от беседите, сериите. Ний с Еленка му казваме, че носим по една от X и XII серии, а той иска VII серия, че имало интересни работи да прочетем. Тази вечер си написах лекцията, която ми предстои да изнеса в IV отделение на средищна конференция в с. Годеч, на тема „Пирин планина". Легнах си в 1 ч. след полунощ. Преди да си легна, свирих около 1 час и пях от братските песни и при много добро настроение, без да ми се спеше, си легнах. 22.I.1935 год., вторник. Сън: Сънувах, че сме Учителят, Йордан Савов и други от старите наши братя. Предстои ни да преспим някъде. Отишли сме на екскурзия и по пътя сме се отбили да нощуваме някъде. Разговаряхме върху удобствата, които трябва да си наредим за пренощуване, понеже къщата, в която сме се отбили, е с много бедна обстановка, без завивки, и ще трябва на слама да се спи. Имаше и други разговори, но съм ги забравил. Знам само, че бях с много добро, светло, радостно настроение, че съм при Учителя. Друг сън: Намирам се в Ковачевец - Поповско. Водим разговори върху разни въпроси с наши братя и сестри от Ковачевец. Знам, че бе тамо баба Ганчевица, сестрата Гена и др. Както се разговаряхме върху разни въпроси за из беседите, то дойде една жена възрастна. Уж че е някоя си, която ме познавала от по-рано, когато ме гонеха из Ковачевец заради идеите ми. Че сега те вече дошли до истинността на словата. Разговаряхме, че тия хора, които ни гонеха и се опълчваха против братството, сега те възприели сега новото учение и сега ни обичали и симпатизирали на идеите ни. Водихме още разговори с тая жена, но аз се резервирах сега, а не както едно време да сея наляво и надясно. Като се разсъмна, ето вали силен на парцали сняг. Дойде Никола Станулов да доведе Косена. Дойде по-рано Костадин Антов и ми донесе паница овчаник. Дойде и Русим, за да ми вземе мярка за брич панталони от синия плат, който ми даде Еленка. 25.I.1935 год., петък. Сън. Сънувам, че сме много братя и сестри заедно с Учителя на екскурзия, но в непозната местност. На лагер са някъде, а аз не знам кои причини ме заставили да си съблека ризата -горницата, като дивак, и да се намажа със сапун, да се насапунисам, та се явих пред Учителя в тоя неприличен вид, но за ме не бе срамно. Аз тичах пред тях, пред братя и сестри и Учителя. Правех им смешки и Учителят се смееше на шегите ми. След това се намерих някъде си, като че ли в София. Но непозната обстановка. Влязъл съм в непознат двор. Къща, сайвант, а извън двора - градска улица, но със селска обстановка, обаче голямо гъмжило от хора. Аз и много други наши приятели сме насядали до голямата вратня, но вратнята е голяма дъсчена порта за големи кола и самата голяма вратня е съединена със сайванта. Пометено, почистено. Насядали сме до самата вратня под сайванта. До мен е Н. Угърчинска, г-жа Петрова и много още наши от братството приятели. Угърчинска ме моли да изсвиря нещо. Касаеше се въпросът като че ли до песента „Планино Пирин, планино", или някоя друга, не помня добре. Изсвирвайки песента, не вземах чисто един диез, което нервира госпожа Петрова или по-право, тя любезно ми забележи и пожела да се оттеглим в стаята, да не сме на двора до улицата и да заучим песента безпогрешно, понеже тя е музикална и бързо ще научим въпросната хорова песен, понеже тя я е предавала и друг път. Не се дигнахме от мястото, като казахме, че що има, че ни слушат от улицата! И изпяхме песента, ето влиза Владо Николов, наш брат от Мърчаево. Запознахме го с г-жа Петрова. Той ми каза, че иде с много наши сестри жени от селото му и че трябва да ги въведе, понеже са на улицата. Наставахме всички наши братя и сестри и посрещнахме селянките и ги разпределихме изпомежду нас си и те насядаха. Започнахме да пеем братски песни. Това стана чудно и странно на г-жа Петрова, че тя е в една среда чудна, чужда за нея, че тия хора били хористи, пеели и се обличали, като че ние сме имали събор и затова сме събрани. Друг сън, след 4 ч на съмване: Много сме насъбрани, пак наши приятели. Намираме се при една голяма река върху голям каменен мост. Реката е бистра. Много деца са пръпнали из реката. Ето Александър - Сандю Костадинов, ученик в I отделение, легнал и водата го търкаля, като че се преструва, че уж се дави. На шега, наистина, ние се смутихме и притекохме и го извадихме. Беше там и баща му и го отнесе, но не му е нищо, а само е измокрен. Имаше и коне из реката, които газят водата. * Тази сутрин е по-леко времето. Няма тоя голям студ и виялица. Облачно, но тук-таме по небето се провижда и ясно небе. Снощи получих писмо от моя ученичка, Василка Трифонова, която е слугиня в София. Слугиня, но плаче за наука и книга. Надълго и широко описва болките и копнежите на своята душа, че й е тежко защо не са я пратили на училище, а потирили слугиня и робиня. Съобщава, че тя ще подбере едно от двете: или книгата, или смъртта. Изживявала мъки и терзания и всичко свободно време употребявала за четене. Тази сутрин, вместо лекция, прочетох изпратените от Еленка резюмета. Много хубави мисли прочетох. Тази вечер имах вечерно училище до 11 ч. вечерта. 26.I.1935 год., събота. От дълго време сме нямали ясно небе и тихо утро, може да се каже още отпреди месец. Нощес не бе много студено. И тая сутрин няма лед по прозорците. Сън: Сънувам, че съм някъде в моя квартира, но в непозната за мен обстановка. Дошли ми на гости Николина Угърчинска с още някоя си госпожица. След като водихме много разговори, не знам по каква причина, но тъкмо като щяха да си отиват вече, на Угърчинска й стана лошо и тя легна на гърба си и замаха крака. Килотите й, с цвят жълт, се откриха, обаче тя бе в много тежко състояние и не се сеща да се закрие. Заобиколиха я някои наши сестри, които не знам от где се явиха в момента. Тук бе Еленка, която най-вече се грижеше за Угърчинска. Аз не отидох при нея, защото я вече бяха разгалили. Госпожицата, която стоеше при мен и разговаряше, не прояви тревога никаква, а някак си спокойно и весело ми говореше и седейки на стола, си дигнала краката до неприличност, та килотите й се виждаха чак до колана. Тя в това положение се изви и погледна Угърчинска и ми каза: „Не се бой, Угърчинска е пометнала преди малко, затова сега й прилошава, но ще се поправи, ще й мине." Стоящите жени при Угърчинска я нещо свестяваха. Из утробата й се подал навън голям мехур като плацента. Не помня що стана после, но Угърчинска се свести, но ми съобщи, че рано не иска да си отива, да не я виждат познатите й, че се връща от моето село. Като че аз ще ги откарам с нашата каруца. Но с каруцата ми предстоеше да купувам вар, гасена вар в един сандък - училищния за вар. Понеже съм вземал от едно място хубава вар, но не ми достигала, отидох да допълня сандъка от други бакалин, от когото аз съм направил покупка на разни неща и съм ги оставил при него невзети още. Той като видя, че съм купил от другаде варта, се разсърди и заповяда на слугите си да ми натоварят вар, която е лоша, смесена със земя. Аз се възпротивих и казвам, че трябва да се подбира варта. Но той и без това нямаше добра вар. И нещо още много сънувах за дружба с братя, сестри, но съм го забравил. * Днешният ден е чист, ясен и тих, със светло слънце, което блещи върху дебелия сняг. Зачетох от 3 1/2 ч. книгата „Сибиряк" [?] от Лидия Чарлская - превод руски. И до 12 и 1/4 я дочетох. Състои се от 168 страници. Отлична книга за деца и юноши. С много силни преживелици и сплетни и най-после правдата побеждава. 29.I.1935 год., вторник Тази сутрин времето е по-меко, по-топло. Реших да дам подготвената вечеринка с децата за тая вечер, понеже в сряда няма да се учи, понеже е рожденият ден на Н. В. Царя. Написах едно писмо до госпожица Николина В. Угърчинска до Годеч, с което я поканих да дойде на вечеринка. Занесе писмото Младен. До обед учихме с децата, а следобед приготвяхме сцена и др. От Годеч дойдоха Борис Георгиев, Н. Угърчинска и Калинова. Вечеринката бе добре посетена. Пяхме с Угърчинска. Тя пя соло няколко песни. Вечерта предварително събрахме завивки от разни хора: Русим Станулов, Ака, Бай Илкови, и спахме на топло. Угърчинска и Калинова на моето легло, а аз и Георгиев на пода. Преди още да се разотидат хората, задуха много силен вятър, буря - ураган - изобщо много голяма виялица. Събрахме от вечеринката 81 лева и остава да се събират вересии още 50 лева. 30.I.1935 год., сряда Станах в сряда 6 ч. Накладох печката, ходих долу на чешмата за вода. Видях, че е голяма виялицата. Георгиев настоява да си заминат, защото трябвало в 10 ч да присъствуват на молебен. Сготвихме юфка и закусихме. Виялицата е много силна. Дамите тънко облечени. Аз си дадох двата чифта бричове на дамите, та се облякоха с гащи, Угърчинска облече туристическата дебела фланела и гуглата, а Калинова - кожухчето ми и шала, с който си опасвам кръста. На Георгиев дадох един бял шал. Бай Георги Виденов, Младен и бай Илко дадоха ямурлуците си и така облечени, ги изпратихме към 9 1/2 ч. надолу до над Мулак. Към обед се спря виялицата. Аз, вследствие на това, че редовно 4 - 5 вечери не бях спал, а все имах вечерни училища, затова бях изморен и си поспах следобед. Нещо ми тежко, много тежко. Тая вечер дядо Истатко ме каниха у дома си на вечеря. От баницата, направена специално за мене, си хапнах само 1 - 2 залъка, а си ядох зелена чорба и хляб и от постния боб. Попях им до 9 ч. и си дойдох да спя. В 10 ч. си легнах. 31.I.1935 год., четвъртък. Станах, кога се разсъмнало. Вънка вятърът бучи. Студено. Сън: Сънувам, че съм у дома. Една електрическа инсталация имало на нашия харман, откъм дядовата Ноева градина е зданието. Та се поставят и крушки откъм нашия харман, та да осветяват хармана. Много хора има по хармана и все от братята и сестрите. Но на мене ми нещо мъчно, криво. Мъка ми е нещо на душата. Еленка имала хубава барака в нашия ясак* у нашето лозе, в моето исе** горе. Аз си реших да си отида при нея. Исках да си отида сега при нея. Тя ме очаква с нетърпение. И си въобразявам с каква любов и топлота ще ме посрещне тя и колко любезно ще ми се радва и ще разсее тъгата ми, що тежи, сякаш само тя може да ми я разсее, никой друг. След това се разговаряхме с Еленка много и много. * ясак - забранено място за садене и обработка. Там се поставя колиба за пазене на лозето. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев ** исе - наследствен дял. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) * Тази сутрин Станчо Раденков ми донесе от Еленка писмо. Съобщава ми, че Учителят казал, какво лошите състояния и всичките нещастия ни сполетяват затова, защото ние не се молим или, ако и да се молим, то се молим официално - сутрин и вечер, а не сами. Трябва в денонощието да се молим по 25 пъти. И при всеки час [да] се молим по 5 минути. Учителят цяла седмица не слязъл от Горницата, и на 29-и. 1.II.1935 год., петък. Написах снощи на Еленка писмо. Тая заран го дописах. Прочетох изпратените резюмета от Еленка в клас. Хубаво писмо написах на Еленка, знам, че тя ще се радва. Целия ден бе студено. Вечерното училище продължи до 12 ч. Легнах си в 1 и 10. 2.II.1935 год., събота. Станах си, кога се разсъмна добре. Цял ден е студено и почти все валя сняг. След обяд спах 2 часа. Не ми се правеше нищо. Изпрах си чаршафите на юргана и се изкъпах и си лягам в 11 ч. 3.II.1935 год., неделя. Сън: Сънувах, че съм някъде в местност като във Водица; горе съм към Алтъпармаков Събя. Пътувам за към ливадите, дето са пред местността „Онката". Но не такава обстановка, каквато аз зная. Отивам долу на изгрев слънце. Там са Учителят, братя и сестри. Тръгвам и бързам. Нося нещо като тояга в ръцете си. Но нещо ми вика: „Я обкрачи тоягата и хвъркай!" И като се наместих добре, установих, че това не е тояга, а механизъм, прост по конструкция, обаче с него се хвърка много добре. И това откритие е било мое собствено изобретение. Разсъждавам си и говоря на себе си, да не би това да е сън, но се установява, че не е сън. Аз си размишлявам, че това ще стане достояние на учените, че тоя уред е прост и че всички хора без пари всеки ще може да лети. Хвръкнах и бързо летя. Ето, един турчин оре нивата си. Аз го видях и кривнах вдясно над едни планински пропасти, измежду едни големи дъбови дървета. Отидох много бързо в ливадите. Всички се радват. Там е Учителят. Слънцето след малко ще изгрее. Тук ще се извърши и нарядът, защото е неделя сутринта. Аз съм при Георги Събев. Разговаряме се с него. Аз трябваше да прибягам до една гора на високо, където на една полянка съм забравил части от хвъркателния апарат, за да не мине някой, та да ги вземе, че после не ще може да се лети. Прибягах, а братята и сестрите отидоха някъде в една хубава овощна градина, където е засега Учителят и отидоха при Него, като че ли и събор имаме. Градината - чудно хубава, огряна с неземна светлина. Всички братя и сестри облечени с бели дрехи, а от горе светлината като пада, та иде като една неземна градина. Кога отидох за хвъркателните части на апарата си, там намерих мои ученици. Драгия Димитров и Нацко Тодоров. Разговаряхме се с тях хубаво. Те бяха весели. Аз вървя и си мисля: Ето безмоторно летене, само с ръце и крака може да се хвърка. Радост, голяма радост изпитвах. Видях, че тялото ми не е толкова тежко, колкото съм си мислил, и че мога да летя. И че сега ще правя демонстрация пред народа с хвъркането си. Ще се спущам от високо над някоя скала и ще летя из въздуха и интересно е, че като се спусна веднъж да летя, то от самото летене, дето съм хвръкнал, мога по-високо да се изкача. Намерих в една къща една жена, но забравих точно коя бе жената. Но оставил съм си цигулката там, тоест кутията на цигулката, а цигулката, съм свирил с нея. Но видях тук, у дома на тая жена, само кутията си, а цигулката не че е вземата и не се чудех за нея, но била другаде, където за момент съм я оставил, защото у тия хора аз съм свирил и пял, та си размишлявах, че цигулката си никога не трябва да оставям извън кутията - и се събудих. Часът е 4 1/2. След наряда прочетох беседата „По-драгоценен". За закуска бях у Младенови на баница. За вечеря бях у Андрея Георгиев пак на баница. И баба Руска ми донесла една баница зелник, но от него тая вечер не ядох. Цял ден вали сняг. От време на време се поразясня и пак се свива фортуна силно валяща. Многократно се повтаряше. Ни снегът стана дебел. Легнах си в 12 ч. Сън. Сънувах, че се вра някъде из някакви си места - точно не помня, но не бе добър сън. Днешния ден вече започнах да уча III и IV отделения до обед, а I и II -следобед и така по-леко се учат и препитват. Тази вечер на вечерното училище не дойдоха много от хората, та пяхме песни до 11 ч. Вънка сняг вали и виялица. Днес пощата от Драгоман не дошъл, понеже е голям сняг, няма пъртина. Получих писмо от фейзула Мюмюнов от Казалджик-Кафтан. 6.II.1935 год., сряда. Станах в 5 ч. Вънка вчера и снощи бе ясно, а ето сега вятър вее и на разсъмване започна силна снежна виялица. Около един час валя силно, а после престана. До обед учих четирите отделения. Следобед отидох в Годеч на конференция. Лекция имаше Еначков от Мургаш и реферат - Б. Георгиев. Получих си декемврийската заплата и от нея внесох в спестовната каса 1500 лева. Броих на Асен Соколов 150 лева. Братът Михаил Краев ми изпратил още 52 лева. Върнахме се много късно. Сняг вали силно, обаче снегът е много мек. А пъртината не се виждаше, но с крака се налучкваше. Силно валящият сняг и белината на снежната пустиня застрашават, щото човек да загуби пътя, ако да не бе пъртината. Понеже не можах да намеря в Годеч хляб да си купя, затова Андрея Георгиев ми донесе едно парче хляб, което изпържих в масло и яйца. 7.II.1935 г., четвъртък. Сънувах нещо, като че ли вътре ми нашепваше, глас ми говореше, щото от една постъпка, от една покана човек може да си създаде неприятности с госпожици. Защото вчера в Годеч не бях предпазлив, т. е. не бях предвидлив да не каня, а която иска, да дойде неканена. Защото иначе госпожиците са прави за себе си. Те си търсят момък, търсят си човек, за да се задомят, ако ги удостои съдбата с добър момък. На сутринта очаквах Станчо Раденков да ми донесе писмата, които вчера е вземал от Годеч, Към третия час писмата ми се донесоха. Състоят се от писмо от Еленка и три резюмета пак от нея. В писмото тя ме упреква за някои минали мои отношения спрямо нея. Изобщо от писмото аз останах огорчен. Цял ден и вечерта до 12 1/2 имах вечерно училище. Легнах и станах за клас. 8.II.1935 год. Преписах резюметата, които ми е пратила Еленка. След това написах едно писмо на Еленка с упречно съдържание и малко със сатиричен дух. Младен отиде за Годеч, като занесе писмото, и също изпратих на Анастас Поп Христов реферата си „Как да използуваме историята за националното възпитание на младежта". Писмото, което написах на Еленка, е такова, че хем ще се смее, хем от ревност може да тъжи. Но целта ми е да я освободя от ненужни тревоги. 9.II.1935 год., събота. От три дни все сняг вали, ту престава, ту се разясня, ту заоблача, но не бе много студено. Днес омекна времето. Ходих у Симо Игов да го моля да ми отпусне Евгения, за да дадем вечеринка със селските момци. На връщане валенето на снега се превърна в дъжд. 10.II.1935 год., неделя. Събудих се точно в 5 ч. Сънувал съм сън с много приключения, но докато свърша наряда и прочета беседата „Който се отрича", забравих подробностите. Помня, че имаше някаква голяма работа, нещо приготовления братя, сестри. Помагаше ми и Еленка и се разговаряхме с нея. Изпрах се и измих пода. След това дочетох беседата. Тая беседа изключително говори за Първичната Причина и връзката с Нея. Всичко е у Бога, с Него да сме през всичките състояния във връзка. Точно в 12 ч полегнах да си подремна. Сънувах нещо много страшно, опасно, обаче не го запомних, защото се стреснах и събудих от уплахата. Костадин Трифонов ме покани да отида на сватба. Жени се за Елена Милуш Рангелова. 11.II.1935 год., понеделник. Сън: В София съм, или по-право - незнайно де. У Михаил Влаевски съм. Къща голяма и то много голяма, като някаква си болница, с много приспособления и отделения. Нещо ми приготвил Влаевски за украшение, което ще отнеса за местоучителствуването си. Но трябва да ми даде и три циментови корита, в които да си турям украшенията, които ще отнасям. Погледнах коритата -кутии, но те изглеждат като вехти, но като че не са употребявани досега за нищо. Обаче показвайки ми ги, той ми каза, че сега не са още шлифовани и че те ще станат много хубави, но като ги замаже с цимент и като им тури мозайка отвън и като ги полира. Аз, понеже трябваше да отпътувам същия ден, затова му забелязах, че сам мога да си ги полирам. Казах, че ще взема цимент и мозайка и ще свърша тая работа. Но той ми каза, че нямал засега бяла мозайка. Аз казах, че ще взема от Бертоли една книга и ще си свърша работата. След това Пенка Влаевска нещо си работи шетня из къщата. Аз излязох из разните отделения на голямото здание. В него много инструменти и болнични принадлежности. Имаше и разни байраци, знамена на държавния трикольор и хоругви църковни. Вземах нещо от земята, подобно на хоругва, но не е. Оказа се, че нещо, което служи за почистване може би на клозети или не можах да узная предназначението му, но разхождайки се, ето налетях на прясно циментови изработки, нещо като че са работили бетонени платна за шосета. Някъде, без да зная, аз нагазих в бетонената каша, която току била направена и още невтвърдена. Останаха следи, но аз се поизцапах. Ето, заобикаляйки разните прясно изработени високи циментови изработки, които бяха разхвърляни на разни страни, налетях на Водичани: Нену Цонев, Петър Йорданов Митовчето и много други, с които започнах да правя „здрасти" и те ме разпитват как съм попаднал тука, из тия бетонени заводи - изработки. Те стояха като че ли пред някаква сграда и чакаха нещо. Ето, един държи църковна хоругва с образа на Свети Никола с бяла брада и златна корона. Аз вземах хоругвата и заоглеждах отблизо образа на Св. Никола, като вътрешно с мисълта си му внушавам нещо. Изведнъж гледам: една дама, ни млада, ни стара - госпожица, облечена с кадифено палто, с чисто красиво лице, бяло, с правилна физиономия, се яви пред мен отдясно ми и ме пита: „Какво искаш?" Забъбри нещо несвързано и все еднообразно. Присъствуващите ми казаха, че тя е умопобъркана и че тя е сестра на Св. Никола и че който се загледа в неговия портрет, то тя, където и да бъде, гдето и да бъде неговият лик, в която и къща, незнайна в тоя град, да е тоя образ, щом го загледа някой, то тя по вътрешен път тя намира човек, който в момента гледа образа на Св. Никола. Аз си обясних, че тука именно окултизмът ми хвърля светлина за тоя феномен и защо става това, защото тя по интуиция, по душа е неразделна от него и затова, колкото и да крият тоя лик на Св. Никола, тя веднага по духовната нишка и намира. Тя се заувира около мен. Аз не мога да се отърва от нея. И все ме пита: „Ти какво искаш от мен?" Най-после аз прибягнах до полиция. Извиках: „Стражар!" И се яви един стражар. Обясних му в що се състои работата. Той каза, че ще отидем в V-и участък. Вървейки натам, то участъка, където го знаели, сега се строят големи здания, уж към еврейските гробища в София. Ха тук участък, ха там, не можахме да го намерим - и се събудих. * Валя и сняг вънка и силният вятър го отнесъл в потулени места. Коридорът вън е навеян с много сняг. Изобщо недобро ми е състоянието, задето вчера се измъчвах на сватбата у Милуш Рангелов да гледам как си хората пият и вследствие на алкохола викат безцелно, говорят хей-така, несвързано, и това продължава три часа, които ми се видяха години. Не стига това, ами дядо Раденко ме покани вечерта да остана на вечеря, та да повеселя и хората на бай Милуш. През деня ми опържили яйца със свинска мас и аз хапнах, без да зная, няколко залъка от тях, но кой знай, уж бях гладен и като си хапнах от яйцата, нещо като че ли ми стана, че аз щях да повърна, ако бях си вземал още някой залък, и ги оставих. После научих, че яйцата били пържени с мас. Та останах да свиря. Но нищо не ме насърчи. Нещо като че и ръцете ми свърза. Мисля си и си разсъждавам, че не ми е тук мястото аз да създавам увеселения на народа и да му давам увеселения с без съдържание и смисъл песни. Адска работа. Моето предназначение е да хвърлям светлина, а не да играя на сатанинското им хоро. Роби на тъмнината и мрака и аз, вместо да се откажа от оргиите им, то отидох с тях да им гледам глупостите. Вика народът: „Наздравица!", но тежко му и горко от това здраве, което ще се подхранва с ракия и вино и с тия мисли и чувства, които ще се явят като последствие на алкохола. 13.II.1935 год., сряда. Станах в 5 1/2 ч. Прочетох едно резюме, което снощи получих от Еленка. След това написах едно хубаво писмо на Еленка. Поправих писмените на учениците, които бяха писали на 9.П., и им ги дадох да ги поправят. След часовете се приготвих за Годеч за уч. конференция. Вземах си цигулката, нотното столче и раницата и отидох за Годеч. Оказа се, че конференция ще имаме на 27.II, След това отидох в прогимназията, където си учих нотите, които ми са пратилия за оперетката „На лов за птички". Вечерта свирихме до 11 ч. и половина. Никой не ме покани за нощуване и аз посреднощ си дойдох и в 1 ч. пристигнах. Но съм доволен от това положение. Ясна лунна нощ, като че е ден. Вижда се Витоша, Рила, Родопите чак. Тиха нощ, но голям студ, обаче аз бях добре облечен, та се не боях от студа. Вървях бавно и си мислех за природата, за духовния живот, за съзерцанието, за молитвата и пр. Тези дни изпратих на Еленка писмата на учениците заедно с написаното мое писмо. Оперетката я подготвя съдия-изпълнителят Евстатиев, Участвуват в нея Евстатиев, Каралеев, администраторът при агрономството, Манов, Бори Симов от Туден. Яд ме отначало, че ме поне Манов не ме покани да нощувам в дома му, обаче впоследствие схващам, че това е за добро и че такава тиха ясна светла нощ, с толкова дебела снежна покривка, с величествената бистрота и яснота рядко се среща и се вижда, а аз цели 2 часа вървях и си размишлявах. 14.II.1935 год., четвъртък. Спах до съмнало. Пак се събудих рано, обаче не станах. Много ясен, светъл и хубав ден. Слънцето изгря в 7 1/2 ч. До обед бе без вятър, а от обед задуха северният вятър. Много хубаво време, но съвсем замръзнало. 15.II.1935 год., петък. Сън: Сънувах, че съм екскурзиант. Пътувал съм на дълга екскурзия. Пътувам из Марува нагоре за гара Борисово, пеша. На края на Борисово се намира шосе, което води за Сърбия. Нещо, което действително няма нищо вярно. Отбих се до поста при войниците. Шосето има източна посока и тук е митницата. Пущат да минават много хора търговци и други. И аз се явих, за да моля офицера да ме пусне да вляза в Сърбия до някое село, за да го видя. Офицерът го нямаше. Беше отишъл на разязда с коня си и други войници. Аз говорих с подофицери, войници, които ме запитваха откъде съм и за накъде пътувам. Дойде и офицерът, но бил много строг. Не знам що, аз не отидох в Сърбия, а останах в поста. Трябваше да сменя някои и ме направиха артелчик. Аз не исках, защо им обясних, че обичам да съм свободен и независим. Аз тъкмо се установих в Борисово, ето народът се пременил с хубави дрехи и отиват за друго село на събор. Дойде при нас момиче младо, красиво и разговорно. До мен стоеше младо момче, което, говорейки с момичето, го прегърна и тури да седне на скута му като дете и любовно си заговориха разни. Те били близки и се любели. Аз се зачудих защо се запрях така и не можеше ли и аз да отида на събор, за да видя повече свят, но съм се ангажирал, задържаха ме за артелчик. После не зная какво стана, че моят десен палец се навехнал и то така лошо, че ме силно заболя. Той от по-рано ме болял, но сега ме усили. И, работейки нещо, аз усетих, че силно ме заболя. Пипам го и се чудя. Ето, видимо забелязах, че пръстът надебеля, затече. Аз започнах да питам войниците, дали не ще има добър чекакчия, да го поправи. Дали баба Сегва тук, в Равна, не ще го поправи? - Започнах да плача чак от болка и най-важното - че се оказа, че няма чекакчия, а на лекар да отида, то лекарите ще го свържат с бинт, ще го мажат с йод и ще се срасне така неправилно пръстът ми. Но до ужас не дойдох, защото нещо ме успокояваше, че това е за момента само, но лек ще му се намери. * Събудих се в 6 ч. Закъснял съм за школа. Прочетох лекцията „Разбор на думи". Вънка облачно. Далеч хоризонтите нависнаха с мъгла и облаци. 16.II.1935 год., събота. Понеже снощи легнах в 1 ч. след полунощ, то тая заран станах, когато се развидели. Сънувал съм, че съм с Равнени, пътуваме някъде с трамвай. Имаше още много разговори по въпроса из геометрията. Днес времето бе ту облачно, ту е ясно. Следобед свирих. Стояха при мен Георги Божилов и Стефан Наков. Изпрах се и в 11 ч. си легнах. 17.II.1935 год., неделя. Сън: Сънувам, че съм у дома. Бях горе у ясака. Братята изкоренили лозето около улицата и останало това, което е по-навътре. По средата покрай лозето, което останало, върви път, по който возим снопите. Тръгнах надолу за дома. Пътеката води покрай лехите, през най-голямата стръмнина надолу. Като стигнах на хармана, ето, Иван Ноевси дошъл, а той е убит в Балканската война. После ето, Добри Бебев си дошъл. Покрай хармана има снопи, които предстои да се вършеят, даже нашата каруца стоеше натоварена, още не я бяхме разтоваряли със снопи. От горе, от ясака, слизат каруцата и я кара батювът Бобев Ганю, но спънал само едното задно колело, че като се бе засилила каруцата, насмалко конете щяха да се покачат върху неразтоварената кола със снопи. Аз бях на колата върху снопите, та върнах конете, които бяха се вече изправили с предните си крака върху каруцата със снопите. Забелязах на брата си Ивана, че да се спъват двете задни колелета и няма да зорите добитъка. Той ми забеляза, че не му идело на ум. След това, ето Стефан Цанев с тяхната каруца, в която са жена му и децата му и той слиза от нашия ясак по същия път, по който ние сме свличали снопите от ясака. Каруцата му силно бяга. Аз му казах, че през нашия двор, без да излиза на пътя, може да тегли у тях, защото сегашната къща, старата, в която живее брат ми Иван, е съборена и разчистена и че Иван я съборил, за да си прави нова къща, та по нейното място Стефан Цанев да си отиде, и той така стори. Аз влязох в разговор с Иван Ноев и Добр. Бобев. Те ме питат нещо по настойничествата на техните семейства, кои са настойниците им и стопанисвали ли са добре имотите им. Стана нещо, че аз им зададох въпроса къде са били те досега, а те ми отговориха: „Не искай да узнаеш где сме били ние досега, ние сме се крили някъде, което не трябва да се знае." Стана дума за добрите приятели. Аз искам да им разкажа приказката, дето един човек имал трима другари, които му се верили и кълнели за верност и обич. Той искал да ги изпита. Заклал едно теле и го турил в един чувал и го дига на гръб. Отива при първия, и му зачукал среднощ на вратата. „Стани и ми кажи що да правя, човек убих, ето го в чувала." Той го изхокал по-скоро да се маха от къщата му, да не би го завари или чуе някой и арестува и него като съучастник в убийството. Така и сторил вторият, а третият излязъл и казал: „Ела, ето в градината си имам скришно място, ще го заровим и ще се потули злото." Така сторил добрият, истинският приятел, а другите - не. Но Добри и Иван Ноев ме заприказваха друго. Друг сън: Пак съм у дома, но в съвсем друга обстановка. Къща висока голяма, хигиенична, с всичките му инсталации и удобства. Чудното е, че Еленка и тя е у дома или по-право, може би не е наша къща, а сме на квартира у някои хора. Еленкината стая е най-вътрешната. Но тя трябва да минава през стаята на Димитър Звездииски, че тогава да си влиза в своята. Моята стая е самостоятелна. Аз мълча външно, но вътрешно с ревност се запитвам: на какво основание и защо Звездински да е в съседство с Еленкината стая и тя постоянно да му минава през стаята? Нима не ще го завари във всичките деликатни положения, в които може да бъде човек, кога се намира в стаята си, да се преоблича, къпе, а тя да му минава през стаята. Думам си: тя би трябвало при мен да живее, а не при други, защото аз съм близък с нея и тя ме обича и изявява уж във вярност. И така си се събудих. * Часът е 5 и 20 и станах за наряда. В Годеч стигнах в 9 1/2 ч. Започнахме репетицията на оркестъра и трая до 1 ч. Отидох у г-ца Гичева. Там бяха Угърчинска и Калинова и обядвахме заедно. След това излязохме Угърчинска, Манова, Гичева, г-жа Пенка Пешкова и отидохме на Додовица. На върха направихме една снимка: аз, Калинова, г-жа Бешкова, Манова и Угърчинска. После направихме една снимка и с Гичева и Манова и една долу, срещу читалището. След това ходих във ветеринарната лечебница и фотографирах теле с 2 глави, препарирано, и едно прасе с 2 глави и 8 крака, но главите сраснати. След това апарата изпратих по Станчо Раденков за Равна, а аз отидох и си взех цигулката от Гичева и отидох на репетиция в основното училище. Репетирахме до 5 ч. Отидох у Гичева и вечерях и заедно тя, Калинова и г-ца Паунова отидохме до основното училище, където рибарското дружество имат вечеринка, компанията ми отиде на вечеринка, а аз си потеглих за Равна. Лунна нощ, но имаше и облаци и силен вятър, който ме духаше все в гърдите. Дойдох си, запалих печката и след това разпечатах писмата, писмото, което днес получих в Годеч от Еленка. Писала го вчера, на 16. Прочетох го, а изпратени има също от вчера и 2 резюмета, но тях ще прочета утре. Часът е 12 и си лягам. 19.II.1935 год., вторник. Сън: Сънувах, че Учителят направи в царския двор в София чешма, но чешмата е разрешена от Н. В. Царя за Учителя. Тамо бяхме и много братя и сестри. Учителят пръв пи от водата и се ми. Дойде и царицата, но пременена добре. След това дойде и царят и говориха с Учителя. * Написах на Еленка писмо и до окръжния училищен инспектор изпратих програмите за доходни занятия за утвърждение и изпратих Нацко и Аспарух да ги занесат до пощата и да ми купят един хляб, понеже Младен е сватбар у дядови Нончеви. Вечерта копирах картички от правените снимки в неделя, на 17-и, в Годеч. Легнах си в 2 ч след полунощ. 20.II.1935 год., Сряда Като се разсъмна, станах. За школа не станах, защото се чувствувах много изморен. Прочетох резюметата, които Еленка ми изпратила, от 9.II. и от 15.II. т. г. 21.II.1935 год., четвъртък. Абсолютно ясно небе и хубав, светъл снежен ден, без ветрове. Настинал съм с ходенето си в Годеч, та сега ме силно боли гърбаво-поясната и срещу тазната част на кръста. Душевно състояние нерадостно, тягостно, но нещо средна хубост. Учебният ден мина добре. 22.II.1935 год., петък. Събудих се в 5 и 20. Прочетох от младежкия клас I година лекцията „Картата". Сънувал съм, че се намирам около едно село, гара. Там е и наш Иван, Торим някаква си нива, а торта е човешки извержения. И то редки, та кога един друг товареше, цръкна, та може би ме изцапа по гърба. После ставаха някакви подпирания на една вода, която бе пълноводна и водата се разливаше, та туряхме тор и земя, за да се не отбива водата. След това имаше един в земята изкопан трап, като кубична стая. И някой ми викаше: „Ето, лягай сега, та да полежим." А трапът е влажен. Едно дете на 2 - 3 години е легнало и ще спи. Но нито аз, нито Еленка пожелахме да легнем сега в тоя трап да спим и то завира се в моята вълнена черга, като това отложихме за вечерта, а не посред пладне. Много хубав ясен ден. Никакъв вятър няма. След учебните часове отговях. След това отидох у Русим Станулов. Изгорил си момчето Петър и ме вика да ги посъветвам що да го правят. Аз не бях гладен, но пак вечеряхме и така заедно дойдохме на вечерно училище. Стояхме до 11 1/2 и се разотидоха. 23.II.1935 год., събота. Времето към промяна. Всички далечни планини на хоризонта се виждат, обаче небето забулено с облаци. Слънцето се показа и щом дискът му излезе зад източния хоризонт, се скри зад облаците, които на изток са разпокъсани, мрежовидни, сменящи се с по-тъмни и ясни зони. Сънувах, че съм учител във Водица първоначален. Нещо ми е неудобно във Водица, понеже няма где да си туря в канцеларията ръководствата си и други принадлежности, които имам тук, в Равна. Щях да си отнеса книгите в канцеларията, обаче си помислих, че другите колеги ще ги развземат и не ще повърнат и затова реших у дома да си държа ръководствата и още от дома ще трябва за през деня да си подготвям методическата единица. 24.II.1935 год., неделя. Станах навреме за наряда. След наряда прочетох „Глас от Града". А в 10 ч. прочетох изпратените резюмета от Еленка. Дойдоха от Ропот общинският бирник Трендафил и общинският секретар Кирил, да събират общинските данъци. Вечерта Русим Станулов дохожда да ме подстриже. От четенето на вестник „Братство", който четох пред Костадин Цветков, аз се потопих в много съществени въпроси и мисли. Целият ден се топи снегът. 25.II.1935 год., понеделник. Сън: Сънувах, че съм някъде на учителска конференция. Предстои среща с много колежки и колеги. При мен е Борис Манов, Манова. Аз съм отседнал в техния дом. Преди да отида у тях, но за забелязване е, че това не бе в Годеч, а другаде някъде, в непознато място, и къщата на Манов не е тая. Докато отида, пътувах из едни места непознати. Пътувахме покрай една река. Покрай реката имаше много воденици. Отбих се в една, в която имаше много мливари и когато да си тръгна, не можах да си намеря бастоня. Някой ми го откраднал. Търсих го навсякъде, обаче го няма. Отидох си у Манов без него. На сутринта, защото аз преспах у Манови, потърсих си хубавите дрехи, за да си ги облека, но превръщам, преглеждам, но няма ми панталоните новите. Колкото панталони имах, то те бяха все от бричовете и сегашните ми ежедневни, с които уча, но новите ми панталони, с които трябва да се явя на конференция, ги няма. Манов, Манова, и те търсят, обаче ги няма. Аз си размишлявах, че ще се засрамя пред толкова колежки и колеги със скъсани гащи, така, с откраднат бастун, със скъсани гащи - и в недобро състояние се събудих. * Вънка луната ту се показваше, ту затуляше зад облаците. Небето, докато се разсъмне, не се заоблачи и започна да вали ситен сняг. 26.11.1935 год., вторник. Сънувах, че съм във Водица учител. Слънцето изгря в полуоблаци, но изгревът бе ясен, [във] всеки случай. През деня снегът се топеше, но слабо. Не бе днес съвсем топло. Тая вечер имах много добро настроение, та свирих до 10 ч. и пях. Силен вятър вее тая вечер, но от югозапад, та снегът се топи. 27.II.1935 год., сряда. Прочетох за клас резюме, което ми е пратила Еленка. След часовете отидох в Годеч на конференция. Реферира Дора Калинова на тема „Поуката от епохата на Възраждането", а лекция имаше г-ца Вела Гичева - лицето на триъгълник. След конференцията отидох при г-н Манов и говорихме на разни теми, та докато си тръгна. И кога да си тръгна, заваляло силен дъжд и г-ца Угърчинска ме покани да остана да спя. Покани ме и г-н Манов и аз, понеже бях с новите си дрехи, реших да остана. Угърчинска спа при Пенка Бешкова у Митю Костов, а аз - на леглото й. Стаята й чиста, подредена идеално, но аз цяла нощ не можах да мигна. На два пъти като че се пренасях, но нещо сепване ставаше в мене и ме повръщаше в леглото ми. На втория път за миг се отделих от тялото си и ето, нещо ме нападна и аз извиках и се събудих и вече никаква дрямка. Искаше ми се посред нощ да си дойда, но от благоприличие и да не каже г-н Манов нещо. 1.III.1935 год., петък. Вчера сутрин, като си дойдох от Годеч, Станчо Раденков ми донесе писмо от Еленка и резюме. Еленка написала до учениците от III и IV отделение писма на пишуща машина. Като им ги раздадох, те се много зарадваха. Днеска ме питаха дали не ще пишем пак писма до нея. Аз им казах, че сега не, но който иска, може да й напише. Тая сутрин четох резюмето, което ми е изпратила. Времето меко. Снегът се топи. Облачно, но променливо. 2.III.1935 год., събота. След часовете отидох в Годеч на репетиция. Получих 1700 лева заплатата ми за януарий. Разплатих на фурната 115 лв., за една тенекия газ - 153 лв., а на Арсо Соколов - 320 лв. И ми останаха 1000 лв. И на бакалина платих 54 лв. Дойдох си по тъмно. Стоплих вода и се изкъпах. 3.III.1935 год., неделя. Сън: Сънувах, че съм във Водица. Отивам на гости у лелини Дешини, Кучето им се впуска да ме хапе. Тя не можа да го уварди. Но аз, пазейки се с ръка, му подадох дясната си ръка. То успя да я налапа. Понеже то се не побоя да ми налапа ръката, то аз се завтекох върху му и му хванах челюстите и щях да ги разчекна. То уж заби зъб в ръката ми, обаче кръв не пусна, все едно, че не ме ухапа. След тая картина с кучето се намерих при една голяма река, но река като море. Имаше големи вълни като на развълнувано море. Аз съм гол и искам да се окъпя. Обаче не съм бил гол. Дрехите били на мене. Искам да разгледам крайбрежието, но не мога да мина както трябва, защото вълните прииждат периодически и малка междина остава на вълна след вълна, за да прибягам опасното място. Дойдоха жени голи, които се къпеха в реката, и отидоха да разглеждат крайбрежието. Силно цапащи, дойдоха 2 момичета, които на ръст изглеждаха възрастни моми под 20 години, обаче бозките им бяха съвсем неразвити, като на малко, 10-годишно момиче. Особено русото момиче силно плющеше водата и замина към източна посока по брега. Аз исках да мина на запад, но не позволяваха вълните и аз съм бил с дрехите си и ако ме превари вълната на едно опасно място и ме удари, то ще ме отнесе в една пропаст, където ще ме погуби или измокри съвсем. Чакайки и наблюдавайки вълните, аз си изчислявах, че мога да пребягам. Ето, намерих някакви си машинки, които с газ се палели и тия машинки служели уж туристите да си сгряват вода. Както разглеждах устройството им, се събудих. Време е за наряда. Вънка вее силен вятър и сняг вали. Снощният дъжд е превърнат в сняг. Но вятърът не е много студен, защото земята не е студена. В 1 ч. отидох у дядови Венкови на сватба. Жени се Горанка за Борис Перчев. До 5 ч. стоях таило. Дохождахме Борис и Горанка и Макавеевата майка тук, в канцеларията, където направих им една снимка като младоженци. След това ме дариха един пешкир. И като си отидоха за Борисови, аз си дойдох. Силна виелица стана пак. Но сега вее западният вятър. Искаше ми се днес да напиша на Еленка едно писмо, но се чувствувам много разстроен, та се отказах. Днеска преди обед бях като болен. Беседа не четох. Даже наряда тая заран едва направих. Чувствувам се отмалял, отпаднал. Кръстът ме боли, че и цялата снага. Нищо ми се не чете. На сън ме наляга все и нищо не ми се прави. На сватба не ми се ходеше, но понеже съм поканен, затова трябваше да отида, най-вече да им направя снимки. 4.III.1935 год., понеделник, с. Равна. Сън сънувах, че съм във Водица. У дома са баща ми и майка ми, но някак особно се отнасям с баща си, като че ли от дълго не съм го виждал и сега особено се радвам, че е у дома. Но предстои отпътуването за местоучителствуване. Отидох у бабини Пенчуачени и тя - жива, у тях. С нея ми предстоеше да разменим пари, но размяната бе такава, че като че ли ми дадоха и някои монети, които не вървят. Сънят ми бе дълъг, но забравих сутринта да го запиша и днес съм го забравил в подробности. Тая сутрин написах на Еленка едно писмо. В плика писа и Русим Станулов нещо писъмце за Еленка. Вечерта, след учебните часове, отидох у Борис Перчев на сватбата. Бях с цигулката. Свириха и играха до 11 ч. А картината на пиянството бе цял ад. Цял ден вали сняг. Особено тая вечер още по се усили. Получих от Еленка резюме. 5.III.1935, вторник, с. Равна. Станах, като се разсъмна добре. Вънка се сипе сняг. Хубава зима. За нас е важно, че кал не става в училището. Вечерта вечерях у Борис Николов. След това имахме репетиция за вечеринката. Легнах в 12 ч. 6.III.1935 год., сряда. Сън: Сънувам, че съм в квартирата на млада госпожица, непозната. На масата й книгата „За Агарта" и други книги, все отбрани. Госпожицата е сериозна, начетена и има познания върху много неща в окултизма. Тя ми говори, че с глупави книги и работи не се занимава. Говори ми за жителите на Агарта, че били безсмъртни, че владеели законите на живота. И ми напомни, че трябва да работя над ума си, за да се усили умът и да го владея добре и да мога да го насочвам аз където искам, а не той където ме влече. „В ума е силата и богатството на човека, там да ти бъде отправено вниманието" - ми каза тя. И говорихме по много важни полезни работи. Събудих се и станах тъкмо в 4 1/2 ч. и от 5 ч. зачетох резюметата, които получих оня ден от Еленка. Следобед ходих на репетиция в Годеч. Дойдох си късно. 7.III.1935 год., четвъртък. Сън: Сънувах, че сме се събрали много народ на едно място. Пред нас стои един агроном и ни обяснява нещо по растенията. Той обясняваше на хората въпроса за цъфтенето и незавързване плод някои растения. Запита народа, но никой не можа да му отговори. И той не обясни причината. Тогава аз вземах думата и започнах да обяснявам. Този въпрос пак ми е разясняван от агрономи, че се дължи в някои растения, които са [в] силна почва, понеже сокът е много силен, процесите стават много бързо и затова не издържа плодът; не може и да стане оплождане. Но докато аз обяснявах, хората се разприказваха и не слушаха и аз млъкнах. Преди това събрание ние бяхме в една стая, аз и Еленка, Никой не дохожда при нас да ни смущава. Бяхме на едно хубаво легло - добър креват, мобилирана стая. Еленка ми се радва, радва, така, както никога друг път. Прекарахме дълго с нея. Тя с цялата си същина ме обичаше и радваше. * Събудих се на разсъмване. Небето облачно. Снощи бе ясно. Но нощес студът бе голям. Следобед, след занятията, отидох у Венко Стоичков на гости по случай сватбата. Имахме репетиция до 11 ч за вечеринката. Сън: Сънувах, че обучавам деца, но те са много непослушни. Държах ги до късно на обед, чак към 1 ч, но ги не пущам. Започнахме да четем молитва. Децата толкова бързат, че е цял хаос. Аз се ядосах и ги накарах наново да седнат. Но учениците ми не са тия, а големи, прогимназиални. В това време Б. Манов дойде и ми заговори, че не правя добре, задето ги задържам толкова. Имаше и много други хора наоколо. Докато той ми говори, децата, много от тях без позволение си отишли. И аз разпуснах всички, но ядосан за самоволието на децата. След това излязохме навън и ето, един турчин продава халва, тахан халва. Халвата разтопена, та напяна в една тенекиена висока кутия. Кутията имала дупка, та изтекла из нея много навън, но вече замръзнала и аз щях да купувам, за да ядем. * Събудих се. 5 ч. Вънка духа силен вятър, студено от изток. Облачно. Следобед ходих у Трифон Петров на гости. Дойде съобщение за сина му Костадин, на 10-и да се яви в частта си войник. 9.III.1935 год., събота, Равна. Сън: На присъмване сънувам, че съм някъде, като че ли във Водица, на Кабак Ивана в двора, който сега е купен от Стефан Драганов на Калъч Драгана. (Там, където Кабак Иван уби жена си несъзнателно, като я помислил за куче, което ядяло папури от папурения кош. Тя отишла по нужда зад коша, а той не видял кога е отишла тя там и с един камък я убил, Та в тоя двор, но при по-друга обстановка, са Димитър Костов, и един човек, по физиономия даже той е същинският сегашният кмет на Калотина. Те и други бяха на гуляй. По едно време извадиха си револверите и започнаха да стрелят. Стреляше калотинският кмет, но отстрана друг, с малихера, и той гръмна два пъти. Не знам що, аз много ме е яд, кога стрелят, и в тоя момент се плашех от тая пияна компания. Но докато стрелят, не знам що направиха и изведнъж ме приболя лявата ръка в пакета. Куршумът като че ли бе влязъл от отпред и срещу китката, но откъм долната страна ме силно заболя. Кога си дигнах и оголих ръкава - ето, кръв бликнала и като се бутнах по лакетя - ето, куршумът се показва из кожата. Той влязъл отпред и из мускулите и кой знай дали не е бутнал костта на совалката, успял да излезе на лакетя. Понеже ме заболя силно, но най вече от тъга, скръб и яд на тия пияни хора, аз започнах да плача. На няколкото заплаквах с прекъсвания и се събудих. * Вънка силно бучи вятърът и носи снега, който от снощи хвъркаше. Студено. Съмнало се. Облачно. Към обед се провидя слънцето и силният вятър спрял. Пак духа, но по-слабо. Следобед ни викат на конференция в Годеч. Карапеев ще чете реферат и околийския деятел по обновата. Слязох в Годеч. След пристигането ми Угърчинска изпратила слугата на училището да ми съобщи да отида при нея. Тя радостно ме срещна и ми каза, че полицейският инспектор Механдов ще дойдат тая вечерна вечеринка. Казах им, че съм си отложил вечеринката, поради това, че ме викаха в Годеч на събрание. Засъжаляваха много за това. Като се свърши рефератът на Кара Иванов - околийския деятел по обновата, отложихме на В. Каралеев реферата за 27.III. т. г. Угърчинска ме замоли да се съглася да отидем в Шума на вечеринка, защото сама с Механдов не иска да отиде. Аз схванах, че аз им служа за един параван, за да могат да дружат с Механдов, но щом тя иска, аз се съгласих. Обеща да дойде и Вела Гичева. Пътуването щеше да е с автомобил. Вечерях у госпожица Гичева. Към 8 ч. отпътувахме с големия автомобил за Шума. С нас бяха Киро Шуманов, деятелят по обновата Караиванов, Георгиев - началник пощата, агрономът Макавеев, помощиик-данъчният началник, Матаков - данъчен агент, и др. Вечеринката бе посетена добре от Шумските селяни, но все-таки не бе посетена добре. След танци и игри, отидоха в кръчмата и си попийнаха компанията, та така си дойдохме. Угърчинска, по случай отстътствието на околийския управител Петров, тя спи при г-жа Петрова, а покани мене да спя на нейното легло. В 1 и 20 след полунощ бях вече на легло. До съмнало не можах да мигна. Сякаш че е поставено нещо, което не ми дава да мигна. Много тежко влияние има леглото на Угърчинска, до сега такова влияние тежко не съм изпитвал у чужди хора. И по-рано бях спал на нейното легло, но същото бе и тогава. Механдов изпрати Димитър, бай Илковия зет, да си дойде да ми донесе цигулката от Равна. Митю си отиде радостен, задето се случи, че му създадохме работа, та инспекторът на полицията го изпрати за цигулката ми и да си дойде на гости, а аз да мога да придружа компанията до Шума на вечеринка. Много не ми се ходеше, но за хатър отидох, защото и Угърчинска, що съм я замолил, е услугвала. Например за вечеринката в Равна дохожда и за тая пак ще дойде. Но който дружи с другари, все трябва да услужва, за да му услужват. 10.III.1935 год., неделя. Усъмнах на леглото на Угърчинска. Безсънна нощ. Прекарана мъчително. По-хубаво бе, макар и в 2 ч., да съм си дошъл в Равна, отколкото да остана да спя на това чисто, хубаво, с пружинен креват легло, с чисти чаршафи легло, но иначе с недобро влияние. Сутринта, понеже бе много студено, както бях в леглото, седнал си свърших наряда. Четох в. „Утро" за събитията в Гърция, в която има революция. Венизелос против правителството на Цалдарис. Правихме репетиция до 12 ч. След това отидох в читалището и чаках, докато дойде пощата. Вземах си вестник и си дойдох в Равна изморен. Искаше ми се да си легна и си от почина, но уви. Равнени се заредиха един след друг, да ме питат за новини. И така до вечерта трябваше да хатърувам, да им говоря. 11.III.1935 год., понеделник. Времето студено, силен вятър. Вечерта имахме репетиция. Изкъпах се и легнах. 12.III.1935 год., вторник. Прекарах деня добре. Имах настроение да свиря. Вечерта до 11 ч имаше събрание. 13.III.1935 год., сряда Събудих се на разсъмване. За школа съм се успал. Прочетох резюмето за сродните души. Следобед ходих на репетиция в Годеч. Получих от Еленка писмо, писано на 10.III. т .г., и резюмета. Върнах се късно. Кръстът ме много боли. Времето е облачно, студено. В Равна студено и сняг, а в Годеч е снегът стопен и има даже сухи стъпки. 14.III.1935 год., четвъртък. Небето полуоблачно. Духа силен североизточен вятър. Тежко ми е тая сутрин. Нещо ми отчаяно. Кръстът от вчера още повече ми е настинал и едва се навеждам. 15.III.1935 год., петък, с. Равна. Силен североизточен вятър духа. Небето - ту ясно, ту облачно, но през деня бе ясно, но студено. Изпратих Младен в Годеч, да занесе писмо до околийски деятел и до околийския управител за разрешение за вечеринка тая вечер срещу събота и също - до Н. Угърчинска, за да дойдат, които искат, на вечеринка. Следобед правихме генерална репетиция. От Годеч не дойдоха никои, понеже имали репетиция генерална заоперетката „За птички". Вечеринката ми бе изнесена добре. Аз съм доволен. Билетите за учениците бяха по 2 лв., а другите - по 3 лева. Събрахме 146 лв. Тази вечер получих второ писмо от Василка Трифонова, слугиня в София. Тя пише хубави писма. 16.III.1935 год., събота, Тодоровден. Силен вятър от североизток. Слънцето огря на ясно. Деца не дойдоха на училище, понеже са болни от грип, а други не дошли, защото било Тодоровден. Разпуснах деветтях да си отидат. През деня почивах. Кръстът ме боли много от настинката. Следобед се избръснах с бръснача на Илия Тошев, който вземах от тях, защото на обед ме каниха на имен ден на детето Тошко. Подариха ми едни чорапи, защото аз бях му подарил 20 лева на кръщенето му. Към 5 ч. отидох в Годеч. Представи се оперетката „За птички". Посетена бе от всички видни граждани на Годеч. Аз платих 5 лева един билет на Петър Василев, за да ми другарува, и в 3 ч. си дойдохме от Годеч, Ясна лунна нощ бе и приятно пътуването. 17.III.1935 год., неделя. Като се разсъмна, тогава станах за наряд. Чувствувам голяма Направих си наряда и закусих и си легнах, та чак в 3 ч станах следобед. и ги завеждах във входящия дневник. 18.III.1935 год., понеделник. Съвсем ясен и тих ден. Витоша, Рила и други далечни планини се виждат. Аз написах на Еленка едно писмо, в което й излагам, че съм много неразположен и пр. Изобщо не съм така леко, приятно разположен. Още чувствувам умора от тия си скитания по вечеринки. Получих резюмета от Еленка, 19.III.1935 год., вторник. Много мъчителен ден, особено до обед. Вечерта отидох у Антови. Дойдоха и 5 момчета ергени. Свирих и играха до 11 ч. Времето ясно. 20.III.1935 год., сряда. Станах за школата. Прочетох изпратените резюмета от 10 март и 17 март и 8 март. Следобед спах 1 1/2 часа. Написах заявления до Софийската, Шуменската и Старозагорската Инспекция за искане удостоверения за прослужените си години в Казалджик-Кафтан, Крепча, Губеш и Равна. В 5 ч. слязох в Годеч. На пътя ме срещна Станчо Раденков и ми даде препоръчано писмо от Еленка. В него е пратен нарядът за 22.III.1935 год. и писъмце, с което ми съобщава, че ме очаква. Станимиров - средищният директор, ми разрешава 3 дни отпуск. От Арсо вземах 9,900 гр. масло за Еленка и 2 1/2 кг. мед. Маслото - от 30 лв., меда - от 26 лв. Агрономът Макавеев ми даде бележка до агронома Драганов, до София, от него да взема фидани. Макавеев ми съобщи, че някои си от Шума пуснали дума, че вечерта, когато ходихме на вечеринка в Шума, че аз и някоя си госпожица сме били ходили в някоя си градина и тия хора ни били видели. Интересното е, че са скроили тая лъжа. Защото аз сам по нужда даже не съм излизал, а камо ли с госпожица някоя си. Мен ме познали уж по фанелата, а госпожицата - по кожуха. Хората могат да скроят най-хитро измислена лъжа и да се потвърди от устата на 2 - 3 души и върви се оправяй. От Годеч, макар и късно, се върнах с Истатко и Божил Петрови, които си бяха сръбнали. Писах заявленията и писмата до 1 ч. след полунощ. 21.III.1935 год., с. Равна. Сън: Сънувах, че съм в къщата, където съм се родил - в чичовата Иванова, горе. Минава и отива за вода Алтъпармаковата Събевица. Плетът - все оня, който аз помня още като съм бил малко дете. Препуска едно младо червено конче. Аз се бях потулил зад плета, откъм улицата, по малка нужда. След това минаваме група мъже и жени, наши сестри, но имаше и чужди хора. Една млада кадъна, забулена с фередже, и когато ние минавахме, тя си отбули лицето и плахо, като кадъна, ни поглежда. Някои от минаващите започнаха да псуват кадъната, която е млада, красива, защото се забулила, и казват, че не е много красива. Аз ги упреквам да не говорят лошо и да не я псуват, защото може би да знае български и после, това е много унизително за нея, че я псуват. После имах работа с турци. Умора и болка в кръста. До вечерта четох окръжни. * Долу - мъгла, а слънцето изгря ясно. Отивам за София. Стигнах тъкмо автомобилът като вече бе пълен. Понеже тичах, затова се бях изпотил. Преоблякох се у Арсо. Вземах 2 1/2 кг. мед и 2,900 кг. масло за Еленка от Арсо и си потеглихме с автомобила. В 1 ч бях на Sunlevigo . Наобядвах се с празена супа с ориз, постна, и заминах за агрономическия разсадник, близо до Слатина. Не намерих овощни дръвчета. Оттам се запътих за сметната палата. Там се помещава сега Министерството на земеделието. Те ми казаха где е агрономството. Отидох при агронома Драганов. Той ми обеща, че ще ми дадат дръвчета. Отидох си на Sunlevigo*. Отидох при Еленка. Вечерта, понеже бях много изморен, затова си легнах рано у брат Иванови. * Sunlevigo (есперанто) - Изгрев. (Бел. М.И.) 22.III.1935 год., петък, София - Изгрева. Станахме в 4 1/2 ч. Новото, което каза Учителят, то е, че ние трябва да се научим да мислим. „Всичко, каквото аз съм постигнал - каза Учителят, - то е постигнато чрез мисълта." Ние трябва да мислим. Човек остарява и се поболява, защото не мисли и т. н. Имаше хубави гимнастически упражнения за първи път тая пролет. В 8 ч. отидох в агрономството. Драганов ме запозна с Лазаров, агроном само по посевите. Той ми даде бележка до управителя на държавния разсадник в Павлово, Стоянов, с молба да ми даде фиданки. Свърших работата на Атанас Симов в областната ветеринарна лечебница и заминах за Павлово с Княжевския трамвай. Вземах 3 череши, 3 вишновки, 4 круши и 2 праскови и на гръб, пеша, ги занесох до мястото. Бях се потил и изморил, защото денят е много топъл и горещ. 23.III.1935 год., събота. Запълвах и проготовлявах дупките за засаждане фиданките. Не исках днес, понеже е събота, да ги засаждам, а оставих за неделя - утре. Накопах част от мястото, за да се засади с картофи. Изпратих Еленка да ми купи за лъка косми и една паста „Жибол". Вечерях у Еленкини. 24.III. [1935 год.], неделя. Станах в 4 1/2 ч. Времето, както и в петък и събота, е съвсем тихо, ясно. На наряда Учителят чете 7. глава от Соломона, „Еклисиаст". И говори за Соломона, че той е бил човек на обективното, на външното и пр., и пр. След гимнастиките започнах да садя фиданите. Едва, без да закусваме, успях да ги засадя. Помагаха Тахчиев и Славов, Еленка. За беседа бяха останали вънка и 50 - 60 души и място няма за тях. След беседата започнах пак да работя. Сестрата Неделя [Неда?] ме вика да обядваме заедно и така направихме. Работих тия дни непрекъснато, докато се сбогувам и си потегля. Еленка реши да дойде, за да се срещне с Василка Трифонова, която щеше да дойде на Василовския хан. При семинарията срещнахме Симеон и Стоян Йовкови заедно с Лаза, които се наканили да отидат при Еленка. Върнаха се с нази. Всички отидохме на Василовския хан. Автомобилът бе пълен вече. Ето, дойде и Василка и Гергина на Никола Петров. Василка ми хвана ръката и заплака и ме прегърна. Натрупаха се много момичета и хора, Шофьорите викат да влизам, та не можах да кажа няколко утешителни думи на това страдащо дете, будна душа, което мечтае, копнее за наука, за знание, за просвета, но е сега дадена слугиня. Докато си дойде автомобилът до Годеч, все тъгувах, сякаш нейната тъга се предаде на мене. Дойдох си в 9 ч. Имаше събрание за очилаците. Бях много изморен. Едва търпях да излязат хората от стаята ми. Най-после предупредих Милуш Рангелов, че ми се спи, и той си излезе. Легнах си и съм заспал. 25.III.1935 год., понеделник, Равна. Сън: От голямата умора не съм си отпочинап добре. Сънувах, че ме нападна едно черно куче, не много голямо. Хвърли се върху ми, но аз го хванах за носа и му стиснах силно челюстите, така че то не можа да ме ухапе, нито одраще. И друго ме джавкаше - сиво, но не успяха да ме ухапят. Като пуснах това, черното, то избяга, и не посмя да ме лае вече. Събудих се на разсъмване. Много ми бе тежко и часовете, особено дообедните, минаваха много тежко. На обед си направих сарми и си полежах и отпочинах. Валя дъжд и после пекна слънце, а към вечерта припадна тъмна мъгла. 26.III.1935 год., вторник. Сън: Сънувах, че в България има революция и то болшевишка революция, стават сражения някъде. Дадоха един руски часовник джобен с образа на сегашния пълномощен на Русия в България. Тоя часовник го подарили на идейните комунисти в България. Събудих се и съмнало. Вън мъгла и дъждец ситен ръми. 27.III.1935 год., сряда. Отидох в Годеч на конференция. Реферират Динчийски и Каралеев. Лекция имаше Делчо Стефанов. Имаше и хор на Б. Манов, та аз закъснях. Времето бе добро. Но до обед бе малко облачно. Вечерта ми вземали каскета и без него си дойдох. 28.III.1935 год., четвъртък. Хубаво време, Следобед заведох деца I и II на разходка. Вечерта - у дядови Цвяткови. 29.III.1935 год., петък. Добро време. С учениците отидох в Губеш, Цено обеща да ми даде салона на училището, за да дадем с Равнени вечеринка. 30.III.1935 г. Тази заран започнало да вали сняг. Следобед заминахме 4 души, за да приготвим сцената. Дойдоха музиканти вечерта. Изкарахме вечеринката. Вземахме 152 лева. Аз спах у Ценови, а другите - в коперацията. 31.III.1935 год., неделя. Дойдоха момчетата да ме събудят. Станах и си заминахме. Силен източен вятър вее и сняг вали. Дойдохме си къде 9 ч. Изкъпах се. Дохождаха някои хора на приказка. Поспах си и отидох в Годеч в 8 ч, за да присъствувам на вечеринка, дадена от „Царибродското читалище на западните покрайнини". Пренощувах у Манов на едно късо миндерче, та цяла нощ се свивах и не можах да спя както трябва. 1.IV.1935 год., понеделник. Сън: Макар че не можах да спя, поради неудобното легло, но все съм сънувал един сън, който характеризира състоянието ми на в дадения момент безсистемност и план на живот. Сънувах, че съм с една кола, впрегната и теглена от две крави, слаби. Вървят колата, теглени от кравите, но понеже нагорният път ги много мъчи, те се отбиват ту отляво, ту отдясно. Къде намерят път да се отклонява, те тутакси се кривват и признавайки, като че ли, виновността си, започват да бягат. Изпреварвам ги и ето, пак ги насоча нагоре - ето, друг път се отклонява надясно и те хукват надясно, из него. Това ставаше многократно и толкова ми досади, че в тревогата и яда си се събудих. * Не се обадих на Манов. Станах и си потеглих за Равна. Вятърът вее, сега пък от запад сняг вали, но бавно. В Годеч по-малко сняг, а в Равна е навалял вече до половин коляно. До обед мъчно учих, защото бях изморен, а следобед, понеже си поспах, бях добре. Вечерта свирих до късно. 2.IV.1935 год., вторник. Сън: Пътувам някъде. Може би съм в София. Искам да намеря гарата, защото на нея бях слязъл, но гарата е с обстановка не софийска. Компания сме, но аз се изгубих. Хванал бях една железопътна линия, която мислех, че ще ме изведе на гарата. Минавам покрай войнишки пост покрай едни казарми и се затекох по линията, правейки се, че уж хабер нямам, че тука има пост, като си мислех, че може би те ще са нещо я захласнали, или задрямали, и ще мина. И действително, преминах, без да ме закачи никой. После се намерих в едни вагони из разни линии, но тук се забърках и не знам как стана, че аз загубих от багажа си и като че не го намерих. Оказа се после, че аз съвсем съм отишъл другаде, а не към самия град, и че градът останал, също търсената от мене гара, много вляво и едни деца ме упътиха, за да намеря гарата. * Събудих се. Спал съм до съмнало, но съм изморен много. Вънка всичко в белина. Мъгла имаше, която после се повдигна. Облачно и студено. Като че е сред зима. Тази вечер имаше събрание по оспорване залесяването в Топлица. Небето се изясни и е тихо. Утре ще има добро време. Часът е 12. Ще лягам. 3.IV.1935 год., сряда. Ясен ден. Станах в 5 1/2 ч. Прочетох резюме, изпратено от Еленка, от 29.III. т. г. Сънувал съм недобри сънища. Сънувах, че Еленка, ето, току пристигнала в Равна. Аз съм радостен, че тя благоволила да дойде! * Не съм си отспал. Чувствувам умора. Отидох в Годеч. Изпратих на батюва Ганю, който е войник в III ескадрон II взвод, 100 лева, понеже се намирал в нужда. Осребрих една разписка от 100 лв. за „Исторически български романи". Правихме репетиция и си дойдох в 8 ч. Младен ми донесе от Ст. Раденков пощата. Получих от Еленка беседи и резюмета. Получих също и писмо от нея. Получих от Старо Загорската училищна инспекция удостоверение, за да се явявам на конкурсен изпит. Времето ту ясно, ту облачно. В Равна се почти стопи снегът и има кал, а в Годеч е сухо. 4.IV.1935 год., четвъртък. Сън: Намирам се като на Изгрева, но в по-друга обстановка, между наши братя и сестри. Учителят е по екскурзия като че на Пирин с някои наши хора. Аз съм останал на спане у брат Иванови, но в друга къща, не в тая, в която е сега. Еленка е в една хубава голяма къща в нейното място. Къщата изглежда че е нейна. Рано, в зора, аз се събуждам там, където съм, у брат Иванови, и се каня да стана и още в зори да отида при Еленка, още докато не е станала от леглото, защото тъмно бе вънка. Защото аз съм си дошъл уж снощи (вечерта), та не съм можал да се явя при нея и тя сега, като й се обадя, ще ме посрещне с радост и веселие и много ще ми се радва, също и аз на нея. * И в тоя екстазен момент на съня си се събудих. Съмнало се. Небето полу-ясно. Тихо време. Птичките се чуват вънка да пеят. Написах дълго писмо на Еленка и го изпратих по Младена, който отиваше в Годеч, за да занесе писмо до кмета зарад залесяването в Топлица. Започнах да пиша писмо и до Василка Трифонова, а го дописах вечерта до 10 ч. Свирих тая вечер, защото имах хубаво настроение към музиката. 5.IV.1935 год., петък. Времето облачно, отрано слънцето блесна и се затули зад облаците. Рила, Витоша се виждат. Времето като че ли ще вали, но е още сухо. Написах си бележки от прочетената лекция тая сутрин, която Еленка ми е изпратила. Изпратих писмо на Василка Трифонова и до Инспектора в Драгоман, да ми изпрати служебните свидетелства. Отидох с учениците в Топлица да залесяваме. Дойде и Маринчев от Ропот. До обед работихме. Към 1 1/2 ч. започна да вали. Постепенно се усиляше, докато започна да вали силно, така че, докато си стигнахме в Равна, се измокрихме добре и деца, и селяни. Силен сняг заваля, но се стопи. Докато се стъми, земята се затрупа от една покривка около 10 см. Чувствувам силна умора. Най-великото изкуство. „Соломон е смятал, че всичко знае. Срещнал го веднъж, обаче, един дервиш и му казал, че има нещо, което той не знае - не знае да хвърчи. „Наистина - отвърнал Соломон, - всичко зная, освен туй." Сега и аз ви казвам: всичко друго знаете, не знаете само как да живеете добре. Да знаеш как да живееш, то е най-великото изкуство. И който казва, че знае, той не разбира живота." „Светия е онзи, който знае как да живее. Човек може да бъде пръв в живота при две положения: нужно му е един отличен ум и едно добро сърце." 5.IV.1935 год.. събота. Ясно, тихо и приятно утро. Белината на прясно извалелия вчера и снощи сняг, а сега ясно лазурното небе, чистият въздух - всичко това предразполага душата към нещо свято, величествено и красиво. Снегът се топи и до вечерта се стопи почти всичкият пряснонавалян сняг. Много топъл ден бе. Следобед ходих в Годеч на репетиция. Получих си заплатата от 1631 лева. Повърнах на Ар. Соколов заема от 1000 лева и му внесох 200 лева. Разплатих се на обущаря, бакалина и фурната. Репетирахме до 8 ч и си дойдох в Равна. От оня ден, в сряда, и тая вечер, като се изкачвах, усещам, че ме боли десният крак в коляното, но не остро, а кога го назоря. Съвсем ясен и тих ден. 7.IV.1935 год., неделя. Топло време. Рила, Родопи, Осоговска, Люлин, Витоша и др. планини се ясно виждат по побелели и блестящо и слънцето чела. Сънувал съм, че карам някъде си едно теле (теличе), а то бяга. Изтървах го и избяга из нивята. Пристигнах в една къща, като в Ковачевец. Тъкмо изсипали на една синия качамак и го режат с конец. Имаше нещо блажно, което ядяха. Поканиха ме на трапезата. Аз отказах, като им казах, че не ям месо. Една жена Коваченка каза: „Той е от ония, дето не ядат месо. Той идеше в нашето село, дето водеше Цокьовци." Шушне тя на другите жени, но аз се преструвам, че я не чувам. Изобщо, с коне и говеда имах работа нощес. Нападнаха ме много кучета черни, сиви, но повечето бяха все черни, ниска средна порода, която е между мъничетата и големите кучета. Но като ме приближиха, аз им се засмях, загалих и те се разщураха весели. В 9 1/2 трябва да бъда в Годеч. 8.IV.1935 год., вторник. Ясен ден на изток. Слънцето огря на ясно. Чувствувам чрезмерна умора. Краката ме болят. Като че от съня не съм си отпочинал. Деня прекарах съвсем изморен, изтощен. Недобри мисли се въртят из главата. Обвинявам всичко и себе си. Лошо състояние. Като че отивам в пропаст. Минават ми мисли да не се явявам на конкурсен изпит за Софийски учител. Мисля, че ще се задуша, ако стана Софийски учител. Там няма природа и чист въздух. Задух и еднообразни улици, пълни със суетна тълпа. Чувствувам една умствена умора, изтощеност и неспособност да запомням, каквото прочета. Вечерта си измих дъските на пода на стаята си, изкъпах се и си легнах в 11 ч. Веднага съм засънувал, че съм заболял от сънна болест. Чувствувам, насън, че умът ми е на място, но ми се парализирали страните, бузите, лицето (също както Неделя Петрова се обезобрази със своето заболяване). Искам да говоря, но не мога. И това чувствувам в себе си, че се дължи на обстоятелството, че аз, като ученик на Учителя, се отклоних от идеала си. Умът ми се изкриви, пламъкът, стремеж за чист живот загасна и сегашното ми състояние е едно стремглаво падане надолу и това ми е възмездието. Всички идиоти, Учителят казва, са пропаднали окултни ученици, и че и аз съм дошъл до това положение. Сам се чудя на себе си в сън и се чудя дали това е сън или действителност и започнах да ритам, да се мърдам, че ако е сън, да се опомня и ето, събудих се и се заопипвах по бузите, за да видя здрави ли са или са се парализирали. Ужас ме обвзело. Заспах пак и ето... 10.IV. 1935 год., сряда. Събудих се в 4 ч. След снощния сън сънувах нощес много сънища. Ето, аз и Учителят и още един брат - брат Епитропов, пременен с хубави дрехи - сме в чудно устроена и хубава лодка, която плава по морето. Тихо, приятно време. Плаваме и се разговаряме. Ето, над нас профуча аероплан, но особна система аероплан. В него се виждаха пилотът и други, които поздравиха Учителя. Така си пътувахме и не помня до какъв край стигнахме. Знам, че Учителят разговаря с мен, но на каква тема, не помня. После се намерих в една гора. Излизам от нея, ето нивя, на изораната страна. Жита високи, близо за жънене. Минавам изпод едно дърво плодно. Точно не го познавам дали е нар, сирка или друго растение, но аз се наведох и вземах един паднал плод от земята. Турих го в джеб. Ето, намерих се във Водица, у дома дошла кака Неда от Ковачевец. Вика ме да се вървим, а на другаря ми му бе неприятно, защото кака ме вика да си отиваме. Аз й казах да си върви, а тя й стана мъчно защо я пренебрегвам. Заприказвахме се след това с нея за момичетата й. За хубавото писмо, което Кита ми е написала. Говорихме за умрялата й дъщеря Неделя и др. Гласим се да отпътуваме, но ще минем уж през Водица и ще си взема някои неща от дома. После сънувах турци и др. * Събудих се. Небето облачно. Мъгли. Четох беседата, говорена от Учителя на 22.III. т. г. - „Мисли". И за сегашното ми състояние тая беседа ми дойде на помощ, че трябва да мисля, за Бога да мисля добри мисли, и че правата мисъл имаме ли, ние ще прогресираме. Правата мисъл имаме ли, и болести, и противоречия, и всичките несгоди ще избягат от тоя, който я има. След първия учебен час, който минах тягостно, си бях седнал в канцеларията. Мъка ме души. Отворих евангелието, като се помолих Небето да ми даде известна светлина и да ми помогне, защото съм като пропаднал и изгубен човек. Падна ми се Първото послание Петрово, първа глава. Започнах да я чета и такава мъка ме налегна, щото аз се разплаках силно. Плаках и се молих да ми се помогне от Бога, от Учителя, от Христа. След като се наплаках, нещо като че ли слетя от меня. Влязох във втори час. Децата, четирите отделения, ме силно измъчваха с шума си. Най-после ме извадиха от търпение, та набих двама и така се въдвори тишина. За пръв път след месеци тая сряда не отидох в Годеч. Краката ме силно болят. Особено десния от коляното, че и двата, особено дебелите мускули на прасетата ме силно болят. Преумората от неспирното скитане сега я чувствувам. Спах, лежах до мръкнало. Ходих, получих пощата от Станчо Раденков. Получих картичка от булката Иванца, с която ме пита имал ли съм долни дрехи. Получих и ръководството за произвеждането на конкурсните изпити. 11.IV.1935 год., четвъртък. Сън: Сънувах, че съм някъде в една къща. Мама е там и баба Пенчовица, майката на мама. (Те и двете са се поминали.) Разговаряме се за преустройството на тая къща, в която сме сега. Баба разказва, че тая, северната стена трябва да се избие, събори и замени с нова, бетонена, която ще заздрави къщата и ще я направи по-здрава и хигиенична. Ясен ден. Само че имаше по-гъста утринна омара. Тихо време. 12.IV.1935 год., петък. Хубав ден. Ясен, с топло слънце. Даже се чувствува мараня. На обед си полежах на слънцето в брястовете на бай Георги. Следобед по час Предметно учение ходих с I и II [отделение] на разходка в Старо село. Набрахме коприва с децата. Изпратих децата да си дойдат сами, а аз се отбих по покана на Ангел и Христена на гости. Вечерях у тях и говорихме много. Легнах си в 11 ч. Сън: Много братя и сестри се насъбрали от разните краища на провинцията. Всички се стягат, че на другия ден ще има събор. Мястото е като в гора някъде, но разредена. Имаше едно здание като сайвант и вътре са се настанили братя и сестри. Аз съм си турил платнището, т. е. брезента на брата Иван. И тоя брезент съм го поокърпил, та го познавам по моето кърпене. Но някои от братята не са искали аз да имам до тях палатка и ми скрили брезента. Питах ги, молих ги, никой не казва. Най-после се скарахме с един брат. После аз помагах да се построяват палатки. Сестра Калудова от Варна и много други. Там е и сестра Божкова. Аз казах една дума, на която тя даде лошо тълкувание, че ме емна, за една сюрия разправии, едва се отървах от беля. Тя каза, че ще се оплаче, че съм й рекъл да живеем заедно, а не така разделно. След това аз пишман станах отде продумах дума и отде попаднах тук. * Ясен ден. Следобед потеглих за Драгоман, за да си взема от инспектора служебните свидетелства, но по телефона от Годеч разбрах, че инспекторът го няма, и се върнах. Към 6 ч гърмя и валя малко дъжд. Изкъпах се и към 10 ч легнах. 14.IV.1935 год., неделя. Сън: Пътувам някъде и с мен пътуват и други хора. Младо момиче, тънко, високо, с тъмен на лицето цвят, и то с родителите си пътува за някъде, та заедно пътуваме, С момичето имаше 2 деца, които по външност, по облекло се познават, че са богаташки деца, момичета. И те седнаха да почиват. Аз не се познавам с компанията и седнах отстрана. Дойде и това момиче с двете деца и ме заприказва не предпазливо, а като много близка някоя. Разговаряхме много, докато обядвахме. След това бяха дошли мои две ученички от II отделение и се разговаряме с тях. Те ми се радват, аз на тях. Започнаха да си играят като малки деца, да се боричкат с мене. Аз уж ще ги преспивам, та съм ги прегърнал и ги целувам и им викам да спят вече. * Събудих се в 5 ч. Станах и си направих наряда. В 10 ч. четох „Тоя камък", от XI серия, която беседа продължи до 2 ч. Вчера, днес все ми играе дясната горня вежда и дясното око. 16.IV.1935 год., вторник. Сън: Сънувам, че съм във Водица, но при съвсем друга обстановка. Дошъл братовчедът ми Колю Пенев, каруцарят, от с. Посабина. Разговаряме се с него. Имаше и някои учители и учителки. Колю Пенев нещо ми говори, че „вчера в гр. Попово щяхме да направим нищо и никакво учителите, които бяха против тебе", говори, че имало някой против мен. Нещо става въпрос за дългото ми скитане по чужди краища, че съм се наказвал много и че дошло края на моето мъчение и други подобни. Още вчера заваля на два пъти силен ураганен сняг. Нощес наваляло много. Тая сутрин виялица, мъгла. Вятър духа от запада. Цял ден валя, но се топи полека снегът. В Годеч долу земята не е снежна, както в Равна. Тая вечер вечерях у бай Илкови. 17.IV.1935 год., сряда. Събудих се в 2 ч. Тежко ми. Не съм можал да спя, може би от снощната храна, която бе тежка за стомаха ми, състояща се от пражен боб, качамак и пиперки трушия, правени със зехтин и оцет, които на вкус бяха добри, но впоследствие ми се искаше да повръщам и следствие на тях ме боли стомахът и не можах да спя. Вънка мъгла и облаци. Вечерта Зара донесе писмо от Еленка. 18.IV.1935 год., четвъртък. Сняг вали вън и западен вятър вее. Целият ден мина почти във валене и се топеше снегът. 19.IV.1935 год., петък. Пратих Зара за Годеч, та е я намокрил снегът и силен дъжд. Върна се. Пратих трима ученици, те отидоха да пуснат писма, а и Младен после отишъл и донесе новини чрез вестника, че Кабинетът на министър-председателя Златев в оставка, поради интернирането на бившия министър-председателя Кимон Георгиев, и Цанков, които се мъчили да подготвят преврат. Подали са си оставките: Баталов, Мангов и Диков и целият кабинет се принуждава да си подаде оставката. Вали дъжд и сняг. 20.IV.1935 год., събота. Лазаровден. Станах в 4 ч. Вънка бяло. Сняг вали. Вятър вее. Чудя се, че как ще пазаруваме. Но на разсъмване се поизясни и в 9 ч потеглихме. До 1 1/2 ч. обиколихме цялото село. Събрали сме 145 яйца. След това си полегнах да си отдъхна. Ето, Горанка Атанасова ме събуди. Дошла да иска подкваса от кисело мляко. Следобед в 3 ч. потеглих за Годеч и Драгоман. Оказа се, че за утре ще има автомобил за Драгоман и аз се върнах. Щях да отида за служебните си свидетелства и утре - на Връбница за Съюзния празник. Върнах се в Равна, кога залезе слънцето. 23.IV.1935 год., вторник. До обед свърших часовете и следобед в 4 бях в Годеч. Вечерта - в София. Вечерта отидох при Еленка и говорихме до късно. 24.IV.1935 год., сряда. Сън: Сънувах, че ме ухапа за дясната ръка един скорпион и то толкова, щото кръв протече от раната. От този ден до 4 май се готвих всеки ден за конкурсен изпит. Дадох около 300 лева за книги. Ходих до Драгоман, за да си търся документите, които бяха в архивата на инспектора. На 4.V. направихме писмения изпит на тема: „Училищната дисциплина като основа на общогражданската дисциплина". Но явиха се около 300 учители. Допуснати бяха 150. Аз не бях допуснат. И с три дни отсъствия си дойдох. Останал съм с учебния си материал назад и не можах да правя преговор тъй, както трябва. Учениците ми започнаха да отсъствуват. 26.V.1935 год., неделя. Станах в 4 1/2 ч. След наряда прочетох някое от резюметата, които ми се изпращат от Изгрева. Дойдоха учениците и започнах в 8 да произвеждам изпитните беседи. На втория час дойдоха от Годеч Угърчинска Николина и сестра й Геновева, Георгиев, агроном в Годеч, и Тодора Калинова. В 12 1/2 се свършиха беседите. Обядвахме и излязохме към Доброглед. Всички с устрем се залисаха в многото незабравки и ги беряха безпощадно, та се завързаха и препирни. Но не се доказва на хора, в които е вкоренена привичката на разрушението. Направихме една снимка на скалите и една с овците на Русим Станулов и една с овците на Иван Цветков. След това отидохме в гората горе и около 1 час прекарахме тамо. Направихме още една снимка на тръгване и си потеглихме. Вечеряхме и на мръкване изпратих колегите към Годеч и се завърнах. Ясен ден. От 2 седмици не е валяло и няма изгледи да вали. Раззеленило се хубаво тука и е приятна природата. 7.VI. 1935 год. Този ден си дойдох в София за лятната ваканция. 27.VI.1935 год., София. Сън: Нощес сънувах, че с Учителя сме някъде в някой непознат дом. Пътували сме и сега се запряхме в този дом. Учителят поиска да направи баня. Аз му приготвих и той се избани, обаче водата не бе чиста, а примесена с брашно. Отидох на една чешма за вода бистра, та да се изплакне, обаче водата, самият й врелец* , от който извира - затрупан със слама. Аз черпя вода, обаче влиза в съда и ситен осил, та не можах да занеса съвсем чиста вода, за да се изплакне Учителят. След това разговаряхме с Учителя по въпроси, които не съм запомнил. Намерихме се в с. Посабина, Поповско. С мен върви и едно момче, като че е на мой брадовчед, на батюва Боби Иванов Д, Пенев син. Посабчени не го виждали от дълго време и то всички роднини се събрали, та като се срещнахме, едни от братовчедите, чичова Колев Иван прегърна това момче, което ме придружаваше, и почнаха да плачат. Целуваха го и плачеха. Погледнах, ето чичо Рали там, син му Боби (батю Боби) видях и стрина Ралевица с превръзка бяла, но закирливена, която си превързала главата и дясното око. Попитах я: „Какво ти е, стрино, на окото, че си го превързала?" - отговори ми, че я боляло. От всички насъбрали се роднини Посабчени, в съзнанието ми останаха чичо Рали, който вече повече от 6 години, откак се е поминал, и стрина Ралевица с превързаното око и батю Боби Ралев. И моето къпане, и това на Учителя. *Врелец - диал. силно врене, кипене, тук: извиране, бълбукане на вода. {Бел. М. И.) * Събудих се, ето се разсъмнало. Часът е 4 1/2. Станах и се замислих върху интересния си сън и не можах ясно да го опиша, тъй както го сънувах. Ето, Еленка дойде и като ме видя, че съм на размишление, само ми каза: „Излез вън, за да видиш хубавото ясно небе и приятна зора." От цяла седмица едва тая сутрин вече се разясни. Хубави дъждове удариха, ето вече цяла седмица. Станах, приготвих се и отидох на молитва и гимнастика. След свършване на упражненията и докато ги правехме, дойде и Учителят и отстрани наблюдаваше. След привършването накара Симеонов да свири и се упражни новото гимнастическо упражнение. Направихме го няколко пъти. След като си тръгнах и минавах покрай Михаил Влаевски, той ме извика и ми подаде една бележка от Атанас Колев, син на братовчеда ми Колю Пенев от Посабина, който е фотограф сега в София. На бележката ми съобщава, че батю Боби Ралев от Посабина се е поминал. Интересно е, казах на М. Влаевски, нощес сънувах баща му и майка му, които са умрели преди години, и него (батя Бобя), а ето, получавам съобщение, че той се е поминал. Значи нощес ме е посетил и затова ми е даден тоя сън, да видя всички роднини събрани в Посабина и в съзнанието ми остават само чичо Рали, стрина Ралевица и син му Боби, за когото получих известие, че се е поминал. След това отидох в 9 ч. в III прогимназия „Граф Игнатиев" със Стоянка Иванова Петрова, у които живея на квартира, и след като тя си получи дипломата, че завърши III клас на прогимназията, отидохме в I-ва Софийска девическа гимназия и я записахме за конкурсен изпит. Следобед пях и се изкъпах и свирих до залез слънце. 24.VII.1935 год., София. След Идни тичане до областния съд, от който вземахме препис от съдебното решение и представянето му в инженерството в София, едва поправиха скицата, какво вече Гьондов не ще вземе от нас това, което планът му даваше. Започнах да се глася да си направя къща, обаче първо исках нотариално да се прехвърли мястото, което е по документи върху Еленка. Михаил Влаевски ми направи план за къщата, братът Славов, адвокат от Сливен, живущ у Тодор Стоименов, ми направи чернова за нотариалния акт по покупката на мястото от Еленка. Преди три години и го купихме заедно с Еленка от Райна Захариева и документът бе върху Еленка, а сега аз исках моя дял, да си имам документ върху си. 31 .VII.1935 год., сряда, София. Отидохме с Еленка при Софийския I нотариус, но след като през предните дни цяла седмица се бяхме [снабдили] с всички необходими документи от общината, данъчното, акцизното, земеделската банка и така стана продажбо-покуп ката при нотариуса на тоя ден. 7.VIII.1935 год., сряда, София, Изгрева. След цяла седмица спънки по плана ми, че не бил добър, че не бил направен от техническо лице, което да разбира от планове и пр., Планопазителят Никола Влъчков дойде и ми даде линия за строеж. Много ми помогна сестрата Николина Добрева, Бургазлийка, която работи в инженерството, за разрешението на плана и утвърждаването му. На този ден, сряда, 7.VIII. 1935 год., аз започнах за първи път да копая мазата на къщата си. Еленка, Учителят и братята и сестрите бяха отишли на Рила. След 3 - 4-дневно копане и ходене пак до инженерството и Слатина, докато ми издадат позволителното, то мен ме утресе от тежката работа. Откупих 2 работника, които доизкопаха за 2 дни мазата. 14.VIII.1935 год., сряда. Дойдоха работниците, които вече бях пазарил да ми изработят къщата и започнаха да работят зидовете с бетон. Предварително аз вече си бях вземал цимент 35 торби, баластрата бе готова, дограмата - почти, дървеният материал, желязото и пр. От 14.VIII. като се започна, вече непрекъснато се работи до 14 септемврий 1935. Точно я работиха за 31 дена и майсторите си привършиха работата. Много неприятности ми създадоха майсторите ми Йордан Умников и Георги Минчев от Тревненските села, Габровско. Благодарение заема, който ми дадоха братя и сестри, и най-вече - голямата помощ от страна на Иван Петров, който най-чистосърдечно се залови и с кобилата си ми помага и с пари, и с личната си гаранция, дето трябваше пред складове, аз докарах къщата до едно положение, щото да може да чака вече за по-дълго време, докато окончателно я изкарам, кога се снабдя с пари. 15.IХ.1935 год., неделя, си дойдох в Равна. Силна умора чувствувах и затова почти цяла седмица лежах като болен, докато се възвърнат физически сили за нова работа. 6.Х.1935 год., неделя. Въпреки съня си, в който ме предупредиха, че да не отивам в Беренде у Стойчо Добрев на гости, но аз реших да се разходя и щом изгря слънцето, потеглих и с Маринчев от Ропот и Лалка от Разбоище отидохме в Беренде. Тамо се срещнахме с Б. Манов и жена му, Никитови, В. Генов, Спас Букоровски, учител Добрев, неговата колежка - Атанасова, после дойде и Ганка от Чекърленци. Следобеда направихме една снимка към Нишава и си потеглихме. Късно се завърнах. Направих си баня и легнах. 9.Х.1935 год., сряда. Сън: Сънувах, че съм някъде при голяма пълноводна река с хубава местност. Лунна нощ, тихо време. Аз съм се съблякъл гол и се къпя. Къпят се до мен и двама евреи, но с бански гащи, а аз съм гол. След банята аз се намерих сам денно време. Погна ме един биволски бик - страшен. Аз бях гол и се крих и той по дирите ми и най-после успях да се скрия невредим. * Като се разсъмна, дойде Зара, слугинята, и ми каза, че бай Илия Тошев сънувал, че нощес училището съвсем изгоряло. Аз си спомних съня на Зара през 1933 година, през есента срещу 7 ноемврий, че сънувала, че училището изгоряло и през деня ни дойде съобщението, че мен и Еленка ни уволняват. И сега се чувствувам много неразположен, с тежко душевно неразположение. В Годеч не отидох на пазар. Вечерта Зара ми донесе писмо от Еленка и от брата ми Ивана. Бях писал на Еленка, че съм в недоумение, дали да остана в Равна или да отида в друго някое училище. Тя питала Учителя и той казал да си остана в Равна. Иван ми пише, че внесъл 1400 лева в кооперацията и не стигнало още за 2 месеца да се платят лихвите. Вече повече от месец капка дъжд не е капвало. Все топли и ясни дни. И за Равна настанаха горещи дни. 11.Х.1935 год., петък. Събудих се в 4 ч. Не съм се наспал, обаче не ми се и лежи. Из астрала съм бил нощес. Снощи западът се святкаше и впоследствие се заоблачи и дъжд заръмя. Тая заран е прозрачна и прошарено небето с облаци. 25.Х.1935 год., петък, с. Равна. В сряда, на 23-и сутринта и през деня, а особено на 23.Х. срещу 24-и през нощта, валя цяла нощ дъжд. Не бе валяло още от през лятото. Тая заран е хладно. Станах в 4 1/2 ч. Прочетох от младежкия клас III година „Нагласяваме на силите". Нощес съм сънувал, че съм във Водица. Откъдето е зданието на общината, къде Чобанчето Тодора има голямо фабрично здание. Сами, не помня добре кой, започна да пуща мотора в движение и в недоумението си стана някакво засилване и продъни дюкяна на дядо Рали Бояджиев. След тая картина бях с някакви кадънчета, уж мои ученици. Вървяхме някъде и те ме въведоха в чужда, непозната колиба. Тамо, както бях седнал, видях, че някой е клал нещо кокошки, агне, а кръвта е събрал в едно шише. Изобщо кръв видях в тая колиба. Излязохме. Вървя из една гора, която е уж чужда градина, та я поят. Газя бос из водата. Излязох на края нива със зелено жито и ръж човешки бой. След това се качих на трен донякъде и пр. 2.ХI.1935 год., събота. Време ясно, ветровито, хладно. До обед учих. Следобед отидох за заплатата си в Годеч. Георги Събев повторно ме уведомява, че сумата 3000 лева, която ми е дал взаем за постройка на къщата ми, в 8.Х1. т. г. да му изпратя, че ще купува място. Каралеев ми даде 1500 лева, и Димитър Маринчев ми даде 600 лева - та 2100 лева и имам още 900 лева ми трябват. Върнах се късно. 3.ХI.1935 год., неделя. Станах в 4. След наряда четох неделната беседа от XII серия „ Той променява времената". Като се съмна, ходих у Никола Цветков, за да видя да започне да прави училищните прозорци. Тамо закусих. След това с Георги Божилов говорихме до 11 ч и отидох в Ропот. Направихме по една снимка с Маринчев за легитимации и се върнах. Бях хремав от 2 - 3 дни, та не си хвърлих голямото палто, за да се изпотя. Пред училището имаше моми. Василка Трифонова, щом пристигнах, тръгна с мен и заедно влязохме в училището. След като се преоблякох от потните дрехи и запалих печката, говорихме до стъмяване. Изпроводих я до дома й. 4.ХI.1935 год., понеделник. Събудих се рано. Гърбът още ме боли и съм хремав. Сън: Сънувах, че наш Иван е при мен, обаче като малко момче. Той е седнал от лявата ми страна, а от дясната - Василка Трифонова и се разговаряме. Василка е тъй облечена, както снощи, спретнато, чисто. Изглеждаше много симпатична, красива, привлекателна. Те двамата се разговаряха с Ивана нещо по половата проблема. Иван се нещо превързваше през слабините, а Василка учи нещо. След това Иван се изгуби и останахме двама с Василка. Така прекарахме малко време и аз четях в нейните очи и лице увлекателността й в мене и че се отдава на мое разположение, обаче аз бях господар на чувствата си и не си позволих волности, които могат да я опетнят и понижат, като младо момиче. 5.ХI.1935 год., вторник. Снощи бе ясно, а нощес сняг валяло и побелило земята тук-таме. Вятър вее. Сън: Сънувам, че съм във Водица, но в непозната местност. Чичо Иван Дели Пенев е жив и аз съм в техния дом. Той се намира на особно място на някаква си височина. Чичо, заедно със сина си Иван и други, са копали, за да търсят имане. Много копали, много дупчили земята със шишове. Някъде видях, чак като тунел дупки, където са копали, но не са намерили нищо. И са допуснали сега хората да си копаят хубава земя за мазане и други цели. Аз им казвам, че като са сигурни, че има скрито имане, защо са позволили сега на чужди хора да копаят, че може би те ще налучкат и ще вземат скритото имане. Аз им посочих на едно място да копаят, над което те вече бяха копали и не щеш ли, изкопаха една много стара машина, уред някакъв си, особен, чието предназначение не узнахме. После братя и сестри тръгнахме някъде и минахме покрай началника на пощата в Годеч, Георгиев, Той при един мях и наковалня кове нещо, уж че е железар, прави някакъв механизъм. Но така се очернил, и то не очернил, ами си станал естествено така чер, чер -същински алжирец, с тая разлика, че нему и зъбите му черни, и всичко, и ръце, и лице, и глава, и като ни видя, се засмя и си работи и ни съобщи, че приготвил вече механизма, който бил уж потребен нам или кой знае кому. След това отидохме някъде на пазар, че у едни хора. Там са Янкова и много други сестри събрани. Нещо се готвим да правим, като че ли готвим нещо за обед. Кой - зарзават, кой - друго и така приготовляваме. Но що стана, ето, лявата ми горня челюст, кучешкият зъб се наделил на много части и излязъл из устните ми навън. Кога го побутнах, то всичките тези зъби, на които коренът е един, а изникнали 4 ^ 5 издънки от тоя корен (кучешкия) и така, с най-слабо потегляне, ще излетят, защото те отдавна вече били загнили и се разиграли. Като ми казаха сестрите, че ми се показали зъбите, аз се ужасих и ги побутнах и се чудя как така неусетно е станало това. Не извадих никой от тях, които като червеи мърдаха в устата ми, но ги оставих. Сънувах, че баща ми си дошъл, но е много умислен. Аз се чудя защо баща ми, след толкова време, като е умрял, а сега се завърнал, че е така умислен и не е засмян, както го знаем ние по-рано, кога бе жив. 8.ХI.1935 год., петък (Димитровден). Снощи, понеже Русим Станулов ми даде в заем 600 лева, то тая заран аз реших да си отида до София. Станах в 2 ч. Четох лекцията „Хармонизиране на енергиите" и потеглих за Годеч. В 1 ч бях у дома си. Много се двоумих дали да спя в новата си къща или да спя у брата Иванови. Но понеже Еленка ми даде от нейните одеала и на Янкова една черга, затова за първий път останах да спя в къщата си. Понеже говорихме с Еленка до къде 11 ч, то вече и сън не ме хвана. Към 1 ч станах и четох Библията и кога ми се доспа, легнах да спя. Еленка спала за пръв път в къщата на първий ноемврий 1935 година, Ден на народните будители, Св. Ив. Рилски, ден петък; като пръв е посетил стаята й Учителят. В Равна е ясно, а долините и Софийско са в море от мъгли. 9.ХI.1935 год., събота. Станах рано. Четохме резюмета и разговаряхме. След сутрешните гимнастики, започнах да турям вратата на мазата. След това ходих в канцеларията на българските слепи и получих за 650 лева книги, които се паднаха на Равнени от лотарията им. Следобед пак работих. Дори след вечеря, на Стоянка Илиева с контакта работих до 10 ч вратата на под стълбите, за да ги пригодя за Стоянка да си туря кюмюря и дървата. Легнах си и и веднага съм заспал и съм спал сладко. Станах в 4 ч. Отидох у брат Иванови, за да си взема обущата и ги събудих да отиват за наряд. След наряда, на който Учителят говори на тема „Свещеният огън" , работих до 10 ч. От 10 ч. Учителят говори на тема „Роденото от плътта плът е". В тази беседа Учителят разви новата мисъл за същината на плътта и нейното значение. 14.ХI.1935 год., четвъртък. От няколко дни е облачно. И тая сутрин е облачно и студен западен вятър повява. Сън: Сънувах на присъмване, че баща ми си дошъл и е много умислен, не говори нищо. Най-после се заприказвахме. Аз му казах, че ние сме го мислели, че е мъртъв, защото сме го погребали, а той бил жив. Ето, след толкова време едва, се завърнал. Баща ми започна да се кара с мене, защо съм станал вегетарианец и не пия спиртни питиета и не ям месо. „Ето - казва ми той, - еди-кой си ще стане попи ще печели парите наготово, а ти стоиш и учителствуваш с нищожна заплата." Аз му обясних, че не искам попски пари и попски живот. Той започна да ми се сърди и дига врявата. Исках да му се обясня в що се състои моят живот, че аз съм си и сега религиозен, и от Божия живот не съм се отказал и че това ми е най-големият дар, който ме радва, че аз съм намерил живата вода, Живото Слово и пр., но баща ми не разбираше думите ми. Той не можеше да схване идеята, която му разказвах. Ето, той ми казва, че аз съм бил наклеветен пред училищната инспекция, че съм бил дъновист, и сега, тези дни, щели да ме уволнят. След това се намерих у дома, в градината. Някои чужди хора градят нещо като къщи, но кални, лоши, нехигиенични и пр. 15.ХI.1935 год., петък. Сън. Пътувам с много хора през голяма усойничава гора. Дялах някоя орехова трупа, от която си правих сметка, че една кола материал ще излезе и ще станат хубави дъски. После се бях качил на едни дървета букови, от земята израсли дълги, прави и гладки пръти лескови и дрянови. Някои ме караха да ги отсека, обаче аз ги съжалих, не исках да ги сека. Друга картина: На една воденична съм, такава, каквато бе на дядо Белчо във Върбака. И даже в самата нея воденица. Насипал съм житото в [...] коша. Водата фучи в улея. Казвам на воденичаря, който като че ли бе дядо Белчо, и при него друго някое момче. Говоря им да пуснат вече камъка, а те не искат, защото били заети с нещо друго. Аз пуснах водата и камъкът почна да се върти, но бе дигнат много. Търся къде е мястото, откъдето да го сниша, а не мога да намеря дървото, приспособлението, за да го сниша и започне да се мели брашното. Ето, влезе във воденицата г-ца Люба Пенева, на даскал Пеня от Ковачевец, Поповско. Тя влезе и взема едно дете, което играеше из воденицата, като че ли то било на Стефан Ненов и си отиде. Аз исках тя да се спре, за да говорим, но тя си отиде. 26.ХI.1935 год., вторник, с. Равна. Сън: Сънувах, че сме с брата Иван Петров някъде къде неговото място при Виларовата фабрика в София. Той работи нещо, а аз говорех. Изведнъж чувам нещо да фучи и ме засенчи нещо - кога се взрях, то било един рой пчели, които отнякъде са избягали, и аз извиках и скочи брат Иван, но аз ги преварих и хвърлих земя в тях и те кацнаха. Сега се зачудихме как да ги вкараме в кошер и на ума си пресмятам кому ще се паднат сега пчелите, понеже ги аз видях и заставих да кацнат, и се събудих, но като че ли бях склонен да ги има братът Иван, понеже той има един кошер, но оставих да видя впоследствие той какво мнение и каква наклонност би имал - и се събудих. 27.ХI.1935 год., сряда, с. Равна. Сън: Сънувах снощи, като се върнах от вечерята у Никола Станулов, много страшен сън, но не станах веднага да го запиша и съм го забравил до заранта под впечатленията на другите си сънища. Сън: Сънувах, че моите кредитори, които ми помогнаха с пари това лято, за да си направя къща, някой ми поискал пари и аз говорих с пунктовия учител в с. Водица да ми даде 10000 лв. След това дойдох в Годеч и пред други колеги заговорих и на пунктовия в Годеч, Каралеев, да ми даде 10000 лв. оттук и да ги удържа постепенно от заплатата ми. Манов вземаше участие и Велков, и като че Каралеев обеща да ми услужи. Сънувах и Учителя и братята и сестрите, но и тоя сън съм забравил. 30.ХII.1935 год., с. Равна. Тая заран реших да си отида за коледната ваканция в София. В Равна бе ясно, а в Годеч и София - мъгли. След като си пристигнах в София, на Изгрева, в новата си къща, трябваше да се приготовлява легло, креват, столове, маса. закачалки и пр. През всичката ваканция почти все бях на работа. В работилницата на ул. „Тетевенска" изработих една хубава маса. Времето тая зима е без сняг.

Пеню Ганев Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год. 19.ХI.1934 год., понеделник, с. Равна, Годечко. Събудих се рано, в 4 ч. Станах и започнах да чета книгата на Григорий Петров „Луд професор". В тази книга има много добър материал за беседи на населението, особено за селското население, за въздържанието най-много. Подчертах някои хубави пасажи и ще си ги извадя в особена тетрадка за изготвяне реферата ми „Материалните условия и творчеството на човешкия дух". Състоянието ми е средно, в смисъл: не съм ни весел, ни тъжен. Размишлявах си по много въпроси относно връзката на човека с Бога и раздялата, която ми се наложи за тая година, и най-вече за учителствуването ми сам в Равна при толкова много деца. Духом на обед отидох на среща с Еленка. Колко са чудни пътищата на Небето, че наложи тая раздяла. Всичко е за добро. Окото, т. е. лявата вежда и левият горен мигач все играят тия дни. Тази вечер Младен ми донесе писмо от Еленка, изпратено от София на 18-й, а днес, 19-й, го получих. Еленка ме предупреждава да бъда внимателен със запазване здравето си, защото 4 отделения да се учи е тежко, а още повече животът е, който учи, а не зорлан, да ги изнасилвана и по цели часове от себе си да отпущам, за да им тъпча главите със знания. Това, което се учи в училище, не остава в главите им, а онова, което събуденият интерес и саморабота придобият впоследствие. Получих писмо от Юлия Божилова, учителка в с. Драгоил, чрез станция Драгоман. Тя ме моли, ако обичам, да започнем да кореспондираме на есперанто, понеже тя го учила, обаче започнала да забравя. Изпрах се и се изкъпах. Вънка вали дъжд. 20.ХI.1934 год., вторник. Сън: Намираме се с много братя, сестри и чужд някакъв народ при едно здание, в което било имало сватба. И в сватбата бил поканен Учителя с някои от нашите по-първи братя, а дошъл и Н. В. Царят - Борис III. Ние стоим вънка с наши хора. Тук сме били на екскурзия в планината и тая къща тук била на някои си каракачани. Излязоха по едно време Учителят и Царят. Царят облечен не с нови дрехи, а с като на стражар с дрехи. Панталоните му изцапани малко. Те заминаха с Учителя да си говорят и разхождат из едни дървета. В това време, ето, надойдоха много студенти, студентки, яздещи на коне. Един познат с братовчедката си, пристигайки, ми завика, още не слязъл от червения си кон: „Абе, Пеньо, хляб, хляб, много съм гладен!" Аз му обясних, че обед скоро ще има и ще обядваме заедно. Той напира. Ето, слязоха. Дойде и братовчедката му, млада и засмяна руса госпожица, и сърдечно и пъргаво се здрависва. Завързаха се разговори. Ето, поизлязохме от тая градина навън. Шосе и много хора вървят по него надолу. Отсреща - ливади и военни пасища. Един офицер завика на някого си, който бил влязъл отсреща, във военните имения. Без да чака много, офицерът започна да стреля по човека. Аз се изплаших, да не би да улучи и застреля човека за нищо работа и така се събудих. Вънка облачно, а долината на Нишава пълна с бяла мъгла. Часът бе 5. Ден на охристианизиране младежта. Заведох учениците в манастирчето. Там им поговорих за значението на празника и ги разпуснах. Отидохме с Руско Станулов у Маруонкини, за да ни посвири Васил с кавала. Обядвахме у тях. Следобед си готвих лекцията с методически единици „Черноморски бряг на Северна България". До 12 ч вечерта все четох, също и помагах на чешмата, за дая мръднем. 5.ХI.1934 год., сряда. Четох лекцията в природата. Учих само 2 часа. Приготвих се за Годеч и в 1 ч. потеглих. Държах си лекцията, Каралеев и Станимиров [казаха, че] съм претрупвал децата с много знания и не съм ги подтиквал те самите да работят, а аз наготово съм им давал. И че по география трябва да се застъпва обяснителният, а не монологичният, разказвателният метод. Никитова чете реферата си. Закъсняхме много. Имаше събрание в Равна за мястото. Говорих на хората по някой въпрос. В Годеч получих изпратените 9 броя от сп. „Житно зърно" и резюмета от Еленка. Напомня ми Еленка, че предложението да кореспондира на есперанто госпожица Юлия Божилова е женски долапи и че целите й били други и че да се пазя. Тази вечер мисълта ми е все върху лекцията ми в Годеч. Обвиниха ме, че много съм дал на децата, че съм употребявал някои непотребни и неуместни думи и че нямало система в преподаването ми. А пък накрая ме хвалиха все пак за добрата ми лекция. Но същественото аз изтъкнах и се схвана от децата първо, че за Северна България Варненският залив с Варненското пристанище са порта - врата, през която се изнася и внася стока. Обясних защо се казва Черно море. Каква му е водата. Разгледах бреговата линия. Обясних, че другаде бреговете са стръмни и няма условия за селища, а единствено удобно място е Варна, разположен на удобното и хубаво пристанище. Изтъкнах забележителностите на Варна и в околностите на Варна. За всичко правих частично схващане и най-после - общо схващане. Разгледаха снимки и изгледи. Подчертах най-после пак за голямото значение на Варненските морски бани и че те са причината за увеличението на Варна на жителите му. И най-после прочетох им едно четиво за Черно море. И нарисувах Черноморския бряг и на Северна България. И разпуснах децата. Но над всичко това, аз не трябваше да се самообвинявам, че съм направил погрешки, а трябваше да ги оставя да си кажат думата, че тогава да стана и се защитя. Не трябва да се дава кураж на кучета, които джавкат, да те лаят, а ги заплаши. Издържана лекция трябва да се защищава, а не да им се самопризнава човек. От много глава не боли, така че би било погрешка моя, ако не знаях, ако бе непълна лекцията ми. Каралеев ме критикува и обясни, че географията не е разказвателна наука, а обяснителна. Да се застъпва биологичният принцип. Че условията налагат да се занимава народът с търговия, рибарство и пр. 6.ХII.1934 год., четвъртък. Станах в 6 ч. Прочетох писмото на Еленка, което получих снощи, след като изкарахме конференцията. Бях уморен снощи много, та го четох, но през куп за грош. Започнах да й пиша едно [писмо], но го изгорих в печката и написах друго, с друг дух. Тая сутрин се чувствувах много неразположен и с много тягостно състояние. Денят бе облачен, но топъл. Но иначе душевно аз прекарах голяма мъка и тежка атмосфера. Много тягостно прекарвах часовете с децата. Един час като че ли бе векове. Сам се раздумвам, че това е същото онова време, когато като ветеринарен подофицер в Скопие ме бяха назначили да ръководя 120 души приходящи във ветеринарната армейска лечебница на 1-ва армия в Скопие. Хората не ме слушаха, бягаха. Не идеха, кога удряхме звънеца. Аз съм си изпросвал заради тия непослушни хора псувни няколко пъти и даже без малко и бой. Молих подполковник Плакидов (родом от гр. Русе) да ме смени, но той ме ругаеше и не искаше, но най-после, по ходатайство от фелдфебела, той ме смени. Моят заместник като започна да ги бие и наказва, за едно скоро време се туриха в ред - всички като един слушаха. Та и сега, моите ученици, аз не ги държа строго, защото не искам да бъда груб и побойник и най-важното - не е възпитателно и педагогично, но децата ми нарушават тишината и аз се изчерпвам и изтощавам съвсем. Съвсем като нямам сили, нямам апетит, тежко ми, като че ли съм в една безизходност. И над всичкия тоя непосилен труд: 4 отделения, в една стая 48 деца, но и отгоре реферати трябва да се готвят, а за тях трябва да се чете много литература. Трябва да се изнасят лекции. И настоява се и да се отвори трапезария, за да получават обед бедните деца. А за това трябва пак аз да тичам и на обед да отивам да гледам как се хранят децата, как се готви яденето им, да се търси съд за готвене, продукти да се събират и пр., и пр. 8.ХII.1934 год., събота, с. Равна. Събудих се в 4 ч. Станах, седнах в леглото, без да ставам. Потопих се в мисъл. Замислих се как да си съставя реферата, който ми предстои да държа от името на читалището в Годеч на тема „Трудът като фактор на прогреса". И в дългата си размисъл аз дойдох до истинското вживяване на въпроса. Аз имах за първи път в живота си едно истинско посещение на същества от висша еволюция, на други фактори, които работят над человечеството. Сега аз разбрах на Учителя думите, какво че дългата медитация е средство, чрез което можем да влезем в контакт с по-висши същества. Аз усетих какво нещо е да говориш с дух и сила. Завладява човека и всички една сила, която разклаща душите и каменните сърца. Аз видях що е силата на оратор, който завладява публиката. Покъртен от всичко това и от факта, че Небето бди и работи над мен, аз, вследствие на това висшо посещение, дойдох до неудържим плач. Плаках за народа, за България, плаках за нещастното си племе, че е оградено от невежество и груб егоизъм и че трябва да се намери средство, методи, чрез които да се пробудят тия хора да започнат да работят - обществениците - от любов към народа, а не по задължение. И че на учителството предстои важна задача в изграждане новата държава, в създаване новото поколение. И специално тия колеги в Годеч, що да се направи, та да могат да се събудят, да сгреят сърцата им от духовна обич, да разберат, че по пътя на омразата те се изтъркват и хабят и че в любовната атмосфера ще се чувствуват в най-благоприятни условия. И че любовта е единственият фактор, който може да разтопи ледовете, любовта, която дава подтик, която окриля умовете, калява волите за работа и напредък. И че най-чистата атмосфера е тая на любовта, най-здравословните условия са пак в нея. Всичко ще премине, но любовта вечно пребъдва. Любовта не се сърди, не се гордее, не завижда, не се превъзнася, всичко търпи, на всичко хваща вяра. Семейството, любовта на майката към детето е мярка и може да даде идея какво нещо е да работиш от любов за народа. И така, ред много и много мисли минаха през ума ми, които не съм в състояние да напиша и възпроизведа. Следобед четох от Григорий Петров „философия на труда" - Царя на труда Хенри Форд и „Проклятие на труда" - английския калугер Малтус, че Бог проклел Адама и че на земята раждаемостта е по-голяма и никога Земята не можела да изхрани човечеството, родено върху нея. И най-после - „Благословение на труда". „Няма по-красиво състояние от присъствието на Божествения Дух върху човека. Той чувствува в себе си онова вечно благо, което внася радост и веселие. Духът е източник или носител на живота. Дето се явява силата на човека, там се явява духът. Значи, силата на човека зависи от Духа. Дето се явява Духът, там се явява животът. Когато Духът напусне човека, той губи съзнанието си, т. е. губи Духа. Сега всички трябва да се стремим във възприемането на Божествения Дух. Той иде днес в помощ на човечеството." „ Човек не може да бъде щастлив, нито здрав, ако няма истинска идея в себе си за Първата Причина". Истинска идея е онази, която при никакви мъчнотии, при никакви страдания и изпитания не се изменя. Тя всякога остава една и съща. Върху тази идея, именно, се гради животът на душата. Ето защо, ние казваме: умът мисли, докато държи в себе си идеята за Първата Причина. Сърцето чувствува, докато държи идеята за Първата Причина. Душата се разширява, докато държи в себе си идеята за Първата Причина. Духът се просвещава и укрепва, докато държи у себе си идеята за Първата Причина. Който изгуби тая идея, той умира. Духовният живот ще бъде неразбран за човека дотогава, докато той започне не да говори, а да го живее. Новата мисъл се заключава в следното: Каквото човек мисли, това и става." Сън: Сънувах, че сме някъде в планината, но в мочурливо място. Много сестри и братя. Предстоеше път. При мен бе Дойнова и Янкова, Но Янкова - една по-ниска, станала по-ниска, отколкото си е в действителност. Говори ми нещо за багажите, за пренасянето и нещо друго, а мен едно ми е чудно - защо гласът й се развалил. Тя сега говори с развален, дебел глас, който дразни слуха. И като ми говори, вратните [й жили], но отпред, отстрани гушата й, жилите изпъкнали от слабост. 9.ХII.1934 год., неделя. Станах в 6 без 35. Набързо се приготвих за наряд. След наряда започнах да чета от X серия беседата „Помаза ме" * . Четох докъде 9 ч, закусих и в 10 продължих. В 11 1/2 пак започнах да чета „Изново", пак от X серия. След дочитането й започнах да чета „Философия на труда" от Григорий Петров. Четох я до 8 ч. *Беседа от Учителя от 18.III.1928 гад., печатана в томчето „Синове на възкресението", Казанлък, 1934 год. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) Насъбраха се хора за реферата ми на тема „Трудът - лост на прогреса". В 9 до 10 изнесох сказката си. Посетиха я почти всички Равнени - само мъжете, защото и така и бяхме канили. Ако бяха канени и жените, няма място за тях. Като примери си послужих с Луд професор и Хенри Форд от Григорий Петров. Изобщо днес нямах добро разположение. Легнах в 11 ч. 10.XII.1934 год., понеделник, с. Равна. Сън: Някъде сме в планината. Но са направени много бараки, от които едни са красиви, уютни, а други - по-стари, свесени и не с добър изглед. Всички се готвят за път. Еленка е с мене. Тя ме вика да ме заведе в нейната барака, че имало нещо да ми говори, също и да й стегнем багажа. Аз събирам някакви си обувки, защото тези, които имам, са скъсани. Та ги давам на обущаря, като че ли на Колю обущаря, за да ми затегне обущата, та [да] продължа. Говори ми Еленка, водейки ме към бараката си. А бараката й е хубава, красива. Събудих се. 6 ч. Вънка облачно, мъгливо и хладничко. Преди няколко дни бях сънувал, че съм бос и ходя по студа, мръзна и треперя, но навремето не го записах. 11.XII.1934 год., вторник. Сън: Сънувам, че чета във вестниците, какво някъде си в Италия ли, или във Франция, се съобщава един феноменален случай: какво сто на сто вече било доказано на материалистите и безверниците, че душата е безсмъртна и се преражда и вече тоя въпрос две мнения няма. Някой си дух, който бил в стара форма, като дядо, предсказал с най-големи подробности къде ще се роди, в коя майка и баща, и що ще бъде. И впоследствие се сбъднало. Имало някои снимки във вестниците и тия, които ми съобщават, са от нашето село. Нещо много уверително, което забравих от съня си, за подробностите, особено за случая, който правил тоя дух, за да докаже на материалистите, че човешкият дух е безсмъртен. Това ми го съобщиха у Алтъпармаков Събя във Водица. Ето, отидох у тях и щели да дойдат нашите учители Големият и Малкият Стефановци, Стоян Пейков и др. Дойдоха и влязоха в една стая, но висока, добре мобилирана, с канапета и богато, удобства. Тази стая била на околийския управител в Годеч. Надойдоха му гости Годечкият кмет, агрономът и др. И започнаха да си говорят. Мен техният разговор не ми хареса, защото е нещо безсолно, еротично. Поисках да си отида. Във външната стая ми дадоха изрезки от вестници, но едни хубави картини, като чели са не изрезки от вестници, а картини като от икони, художествени картини, в които се описва случаите на фотографии и доказателствата за безсмъртието на човешкия дух. Отидох си у дома - долу. Нашият стар дам се така съборил, разпукал, немазан, с редки керемиди, просто грози. Мама се опретнала и го маже, тули му дупките. Казва ми, че ще го омаже, ще го затегне, за да стане годен, за да се върже добитъкът; ще вземем, казва, керемиди и ще го препокрием, за да не тече вода и го събаря при валежите, 12.ХII.1934 год., сряда. Сън: Сънувах, че съм си отишел във Водица. Излязох горе, в лозето; на горния край съм. Запъщам се да сляза долу, у дома. Ето, в две редици строени, все с бели дрехи, две по две млади сестри, от които най-напред върви Милка Периклиева, Стоянка Илиева, Наталия и мн. други, ме срещат и заприказват. Те отивали на екскурзия, та ме питат не ще ли ги придружа. Слязох у дома, но като че ли сега се завръщам. Наш Иван ме посреща. Той станал бил добър фотограф. Аз разглеждах много негови снимки. Но като че ли Иван не живее във Водица, а в някой голям град и имал много клиенти за фотографиране и работи добре с фотоапарата си. Като че ли се намира във Виноград - Търновско, или в Попово, в богата чаршия. Влязъл съм някъде, в гостилница или в кафене, но от нашето село само момчета, облечени добре, ме заприказват с разни въпроси за моето скитане из другите кътове на отечеството. Много картини сънувах, обаче ги забравих. Снощи, седнал на масата, бях задрямал и ето, намираме се е една хубава барака на Елена. Гласим се да заминаваме на екскурзия. Двама сме с Елена. Тя се преоблича и бързо стяга за път, а аз бях готов вече. Весело си чуруликахме и ето, събудих се... Тая сутрин сняг вали. Земята бяла. Четох от Библията, 111-и и 112-и псаломи. Прочетох от вестник „Братство" словото на Учителя „Пътят на новия живот" в 105-106 броеве. Много важни мисли си подчертах за размишление и схващане. Снощи със Станчо Раденков обходихме по-голямата част на селото, за да видим дали хората са си направили нужници, торища и дали са измазали стаите на къщите. У Станимир Истатков и Димитър Кръстев бе непоносима тъмнината, миризмата и лошавият въздух. Много деца, а мръсна и гола стая с черни, неизмазани стени, с лош, отвратителен въздух. У Станимир Истатков, къщата му е на ширина и ветровито място. Извън - в просторна обстановка на вси страни, а вътре - с две прозорчета малки, стаята никога немазана, задимена и почти нищо не се вижда в нея. Мизерия - и материална, и духовна. * Тая сутрин доизходихме и останалите къщи. У дядови Васови къщата заподпряна, никога немазана, тъмно, изпотрошена, тъмна, с нечист въздух. Ужас обзема човека, като си помисли за тая обстановка и как издържат тия хорица на тая мизерия и толкова нехигиенични жилища. Боси, гладни, голи, в тъмни дупки хора, и те се радват на Божия свят, и те са обкръжени от хора братя, от близки и ближни. 13.ХII.1934 год. В Годеч започнахме заседанието в 11 ч. и към 1 ч. бяхме вече свободни. Вземах си пощата и си дойдох в 5 ч. В Годеч ни викаха днес, за да ни дадат напътствия от Дирекцията на Статистиката как да стане преброяването за 1934 год. на 31 декемврий. Като пристигнах, ергените ме замолиха да им посвиря на хорото. Посвирих им. После се разговаряхме със Станчо Раденкоа и дойде Андрея Георгиев, за да ме покани да отида на вечеря по случай именния му ден днес - Андреевден. След вечеря си говорихме с бай Георги до 9 ч. и си дойдох. Целия ден е облачно. Даже към Годеч имаше пътека от отъпкан сняг и е сухо. Не е съвсем студено. Няма още замръзнало. Снегът се стопил и земята е пак черна. Душевното ми разположение не е радостно. Нещо ми тежи и измъчва. Като че ли съм много натоварен и преуморен. И духом не съм бодър. 14.ХII.1934 год., петък. В 6 1/2 станах. За клас четох от изпратените от Еленка резюмета. Сънувах, че ме води някоя си госпожица, чиято къща е някъде си в един парк. Извива се широка алея по височината, като лъкатуши и минава покрай все хубави от двете страни акации и други дървета. Тя ме заприказвала, докато ме въведе в двора, къщата. Нещо като че ли са там брат Епитропов и други наши. Ще пренощувам в тоя дом, става приготовления на завивки и т. н. * Целия ден е облачно и студен вятър вее. Не е замръзнало и калта се почти махна. Писах почти през свободното време резюмета от тия, които ми е изпратила Еленка, до 10 1/2 ч. Четох Билията - 114-и псалом и други някои глави. Характерното е в 113-и и 114-и псалом, че Бог въздига от пръстта нищия и го поставя с князовете си на една трапеза и неплодната жена прави да се задоми и да бъде майка на много деца. Каменната пустиня накарва да бъде езерна вода и кремъка - вода да започне да извира от подобно място. За Бога всичко е възможно. 15.ХII.1934 год., събота. Облачно. Из мъгла вали. Към обед заваля силен дъжд. Разкаля се земята. Дърварите говорят, че горе, из гората, вместо дъжд валяло сняг. Следобед имах тежко състояние. Прочетох вестник „Братство", брой 108, който ми донесе снощи кметският наместник Станчо Раденков. След дълга размисъл, че аз напуснах свиренето и пеенето и въпреки настроението си започнах да пея, защото това и прочетох във вестника, че ние трябва да настояваме в доброто и положителните мисли и чувства. И състоянието ми се промени. Изкъпах се, прах, измих и дъските на стаята си и ето, в 11 ч си лягам при добро настроение. 16.ХII.1934 год., неделя. Облачно, дъждец ръми. Кал е вънка и не може да се държи чистота вънка в училището и стаята си. Събудих се в 5 без 15. Наряда започнах в 5 и 10. След това прочетох резюмета, изпратени от Еленка. В 9 ч потеглих за Губеш. В 10 бях вече в Губеш. Говорихме с Цеко дълго в училището. След това отидохме на обед у тях. До 5 ч стоях и късно се върнах. По пътя на връщане ме валя и дъжд. Вечерях у Младенови. След това свирих до 12 ч. Тази вечер се сгоди Рака, дъщерята на Георги Соколов, за момък от Комщица, Асен, и Елена Милушева - за Костадин Трифонов. 17.ХII.1934 год., понеделник. Сън. Сънувах, че пътувам някъде. Ще пътувам по теснолинейна линия. Близо съм до гарата и влакът е композиран. Остава да се прикачи локомотивът. Аз бързам, тичам. Багажът ми тежи, обаче успях и се качих на влака. Към 10 ч. започна да вали силен дъжд със североизточен вятър. Учениците, понеже днес е „Сава и Варвара", та отидоха из селото да събират боб и леща в чорапи; дъждът е силен, та ще се измокрят, но не можах да ги задържа. 18.ХII.1934 год., вторник. Облачно време. Деня прекарах добре. Следобед свирих на децата, а те с внимание слушаха. След часовете отидох в Губеш. Вечерта колегата Цеко Симов с госпожата си дадоха вечеринка с учениците си, като и аз вземах участие с изсвирване и изпяване на някои упражнения. 19.ХII.1934 год., сряда. Понеже легнах с Цеко заедно на едно легло, та изпърво съм позадрямал малко и съм сънувал сън: Сънувах, че мама е в една река. Реката е дълбока и аз я опитвам с една дълга върлина, да видя дали е дълбока. Лодката, в която бе мама, току се извъртя и мама щеше да падне в реката и както не знае да плува, неминуемо я очакваше смърт. Обаче не стана катастрофа. Реката бе мътна и придошла вследствие валенето на дъжда. * Събудих се след тая дрямка и вече до зори не заспах. Мъчителна нощ. Закусих у Цекови и той ме изпрати до Ангел Дончев до дома. Из пътя Цеко ми говореше по въпрос относно жената и нейната психология и относно трябва ли човек да се въздържа или не. Цеко поддържа, че човек не трябва да се изтезава, а в половия нагон, да му търси противоположния пол, за да се удовлетвори. Аз му изтъквах противното: какво че целомъдрието е препоръчано от всички Учители на човечеството, като вземеш от Христа, та свършиш до Толстоя, който като Соломон живя в разкош и крайният му извод бе, че девствеността е качество, което е първата стъпка къпя нравствен живот, и че въздържанието е път за нравствено съвършенство. И половите нагони, когато се даде на младежа или на когото и да било известна идея, то той, увлечен в идеята си, трансформира тези низши, полови енергии в по-висши, творчески. Цеко дойде дотам, че ми каза какво това лято на своя син Петьо, ученик в IV клас, му казал да не си играе с пола и че ако иска жена, той ще му дадял 50 лева, да отидел някъде с пари, но да не се борел със себе си. Съветвах го, че е направил зло за детето си, което сега се е тъкмо пробудило, тъкмо е във възрастта на пубертета, и че това е един биологичен процес, който изменя физически човека, и душевно. И че сега младежите прекарват най-бурни състояния, най-често сменящи се, и че трябва деликатно да се пленява и отвлича съзнанието им към спорт, музика, поезия, четене на книги и пр. и пр. Говорих му още и се разделихме. До обед учих в Равна, а следобед [ходих] на педагогическа конференция в Годеч, само на учителите от Годечката община. Маринчев имаше лекция по писане върху съгласните букви в първо отделение. След това областен агитатор от Обновата Алексиев от Берковица, говори на тема „Авторитарната държава нейните принципи и идеи". Вечерта доведох в Равна народния певец на народни песни Йордан Стоянов, роден в гр. Варна. Г-н Стоянов спа при мен, като Христо Модеви ми дадоха един юрган. 20.ХII.1934 год., четвъртък. Сън: Сънувал съм, че при мен има две змии боа, но дълги, много дълги, като върлини. Едната съм убил и другата - убита, но главата несмазана. Каня се да ги дера, та кожите им да намъкна на върлина и да гледат хората какви големи боа има тук. Аз съм на един дувар и силно изтрясках с нещо, за да проверя дали боата е мъртва или жива, обаче се оказа, че е жива, тя си дигна главата. Но си казах, че трябва да се доубие, защото, макар и жива, тя е безсилна, защото бе омаломощена от студа ли, или ги е убил някой друг, или аз съм ги убил, но не помня точно кой ги е убил и положил пред мен, за да ме заставя да ги дера и да се занимавам с тях. * Вечерта Стоянов даде концерта си и задоволи Равнени. Само Трифон Петров изказа роптание, а всички други са доволни. Легнахме в 12 ч. 21.ХII.1934 год., петък. Сън: Сънувах, че сме компания. Присъствува и тоя, който сега, снощи пя на нашите хора. Има друга компания, които се готвят да пътуват за екскурзия. Тъкмо ще ги изпращам, ето, се почука и влезе Еленка. Голяма бе радостта, но като я гледах и радвах, се събудих. * Следобед изпратихме Йордан Стоянов до пътя за Губеш и се върнахме, Тази вечер вечерях у Христо Модев и им свирих до 10 ч. Получих от Еленка 2 пратени резюмета. 22.ХII.1934 год., събота. Сън: Намирам се във Водица, у дома. Товарим каруцата с материали от къщата и ще се изнасяме в нова къща на ново място, което по-малкият ми брат Иван купил, харесал за дворно място. Мястото се намирало в горнята махала под шосето, което води за Чаир. Аз се сърдя на Ивана каква махна и неудобства намира на тая, на старата къща, та е решил да я продава. Каруцата е пълна с разни покъщнини, помагат и наши роднини и селяни за прехвърлянето на багажите и материалите на новото място. При нас се намира и г-жа Петрова - жената на сегашния Царибродски управител. Те с брат ми Иван оглеждат една много дебела орехова дъска, от орехова трупа, около 2 метра дълга. Но орехът още не е разбичен, нарязан, а Иван го изправил така, както го разцепили с брадвите, така, дебела част само от средата на трупата. Оглеждат ги и си говорят, че ще го занесат да го разрежат, за да направят някакъв си сандък от него. В това време аз някак си се отстраних между каруците, но вече каруците като че са в гора, или на място, където пазар става. Чувам, че се гръмва. Ловец гърмял на заек и го убил. Ето, аз бях там и го видях окървавен. Чудя се на ловеца как е гръмнал така, когато насреща пушката му зад заека има каруца с два коня, вързани на каруцата и ядяха сено. Заоглеждах конете по краката, за да видя да не би някои сачми да са наранили конете, но не забелязах, като говорех на тоя, който гръмна срещу конете. Но ето гледам, че той убил едно черно женско агне, което се натикало в задното колело на една друга каруца. Колелото като че ли го извъртяло, та го затикало между сандъка клемията и колелото. Извадиха го от тамо други хора. Аз засуках между тия каруци и с други един човек влязохме в някаква сграда. Там бе и ловецът. Ловецът е от Ковачевец, но не го познавам. Придружаващият, и той е от Ковачевец. Тези, последните, нещо на шега си говорят. Ето, измежду колелетата на каруците се намери една като берданка - или иглянка пушка. Ковачевченинът ловец я взема и се зацели към другия Ковачевченин, а последният е допрян до мен. Аз изтръпнах и завиках упречно, че с пушка шега не бива. Той мислел, че пушката е пълна само с барут, без да има в нея куршум и сачми. Щъкна, но пушката не хвана. Осем пъти наред щъкна, а ние, особено аз се бях простил с живота, но не му хвана капсата на патрона и не гръмна пушката. Кога я снема и извади гилзата, той сам видя, че тя си имала и куршум, и сачми и че ако бе се възпламенила, щеше да ни убие. * Събудих се. Тежко ми. Лявата сливица, или по по-право, лявата страна на гърлото, ме болеше. Аз още снощи не ми се ходеше у Христо Модев и като свирех, губех такта и бях неразположен. Вследствие това, че не съм си сам в стаята, че ми гостува народният певец Йордан Стоянов и нещо тягостно състояние, обременеността ми от душевни неразположения и смущения астрални, се чувствувам недобре. Времето облачно, студено. Вятър вее откъм североизток, Станах от сън в 4 1/2. След наряда започнах да чета някои от резюметата, изпратени от Еленка. След това от 7 ч. започнах да чета книгата от Григорий Петров „Философия на труда", състояща се от 112 страници. И до 1 ч. я прочетох, като прескочих някъде нещо, защото исках да я прочета, за да имам представа върху този въпрос, понеже аз приготвих и съм дал обещание, че от името на Годечкото читалище да реферирам на тема: „Трудът като средство за прогреса". В 1 ч. потеглих за с. Туден, за да реферирам на горната тема, но по случай това, че в Годеч има събрание по обновата, затова се отложило Туденското. От Туден потеглих за Годеч и в 3 ч. бях в Годеч. Заварих да реферира доктор Нешков. След това пристигна от Калотина полковник Симеонов, който е областен деятел по обновата. Той говори за задачите и целите на авторитарната държава. Изтъкна причините за 19-и май т. г. и даде някои обяснения и пожелания за добро бъдеще, за организираност и сплотеност за доброто на България. На отиване ме срещна Госпожа Петрова - жена на околийския управител, която ме покани да посетя вечеринката, която дава женското дружество. Обещах. Вечерта Госпожа Петрова говори на тема „Женското движение в света и в частност в България. История и действителност". С много добър език и леко четене тя описа движението на жената. Очерта хубавите идеи на движението за културното повдигане на човечеството чрез повдигане на жената, понеже тя възпитава и отглежда поколенията. Тя да работи за побратимяване на човечеството и премахване войните. Много добре бяха си обкичили салона. Хубави сладки бяха приготвили. Стоях до 1 ч. след полунощ. В 2 ч. бях в Равна. 24.ХII.1934 год., понеделник. Сняг покрил земята и леко вали. Добре, че съм си дошел тая нощ от Годеч. Голяма меланхолия ме е обзела. Към 11 ч дойде от Смолча Йордан Стоянов, народният певец. Остана да пренощува и тая вечер тук. На вечеря ходихме у Антови. Правиха ни наложеник (качамак със сирене и масло). Тази вечер щяхме да имаме вечерно училище. Дойдоха около 5 души и не започнахме да работим тая вечер. Легнахме към 11 1/2. 25.ХII.1934 год., вторник. Станахме в 5 1/2 ч. Стоянов закуси и на присъмване го изпратих до край село и си замина за Годеч - София. Не съм можал да спя добре. Тежко ми. Като че въздух не ми стига. Място не мога да си намеря. Налях си чай да закуся. Начупих орехи, но нямах апетит от мъка. Турих канчето върху печката и заключвайки вратата, легнах. Подремнах малко. Станах, закусих. Следобед дойде новият участъков медицински фелдшер - Комщица. Намери махна на учениците, че са с нечисти дрехи. И училището ни било нехигиенично. Тая вечер дойдоха от Годеч ветеринарният лекар Славчо Георгиев и учителят Владимир Велков. Докторът говори на тема: „Болестта „Жаба" и подуването по добитъка", а Велков - по застраховката. Отидоха си в 11 ч. среднощ. Тази вечер получих писмо от Еленка с дата 23. XII. Много ме очаквала да си отида и защо не съм й писал. А то тя не знае, че съм много зает с работа, та ми време не остава. Ето, часът е 12 среднощ. Днес съм прекарал много мъчителни минути и много тягостни състояния, 26.ХII.1934 год., сряда. След часовете отидох в Годеч. Изпратих на Еленка писмо. Получих от Лулчев мисли по реферата ми „Материалните условия и творчеството на човешкия дух". Получих и от Юлия Божилова на есперанто писмо. Гласувахме училищния бюджет. Вечерта си дойдохме с Коци от Годеч, Марко Венков и Динчо Беков. С Коци отидохме на вечеря у тях. Нощес сънувах, че сме с Еленка и други някъде по екскурзия. Сън: Намирам се у дома, във Водица. Горе сме при нашия стар клозет в градината, такъв, какъвто бе от най-първо - без добра ограда и непокрит. Пред него на торището и дето е сливата гнилника, е обраснало със сливи петровки и други овощни дървета. Като че ли ще нощуваме много наши братя и сестри изпод дърветата и по зелената трева, но трябва да се внимава да не накладем огъня, че да опърлим и повредим овошките. Разпуснах децата за коледна ваканция и следобед четох статистическите книжа по преброяването. Раздадох на учениците разен материал за вечеринка. Вечерях у Станчо Раденков и приказвахме до 9 ч и половина. Дадоха ми фенер и си дойдох. Лягам си в 11 1/2 ч. 28.ХII.1934 год., петък. Попълвах цял ден книжата по статистическите карти по преброяването на населението. Вечерта писахме книжата на Коци и Делчо Илиев до 1 1/2 ч. у Коцеви. 29.ХII.1934 год.. събота. Цял ден попълвах карти по преброяването. Вечерта дойдоха в училището Станчо Раденков, Милуш Рангелов, Григор Тодоров и Никола Цветков и пак до 1 ч след полунощ попълвахме карти по преброяването. Вечерях у Младенови. 30.XII.1934 год., неделя Сън: Сънувам, че е при мен някъде си Еленка. Двама сме, но като че у Митю Костов в Годеч. Митю ни вижда през отворените врата, като съм целунал Еленка, но не помня повече съня си. Като че ли и Угърчинска да се срещахме на разговор. * Събудих се от музикантите, които засвириха в 4 1/2 ч., отивайки на с. Комщица, за да вземат младоженика на Рака Георги Соколова. Направих си наряда и зачетох беседата от десета серия „Славата человеческа". Не я дочетох, защото трябваше да закуся и започна да работя. Дойдоха сестрата на младоженика на Рака от София заедно с мъжа си - момче от Липница и една прогимназиална ученичка и едно слугинче от Комщица. Стояха в канцеларията до 4 ^ 5 ч следобед, докато се завърне сватбата от Комщица. Днеска по попълване на картите ми помага Георги Божилов Петров. И днеска свършихме почти от грубата работа по преброяването. Остава да ги изчисля, допопълня, номерирам и пресметна и да са вече готови. Чувствувам се изморен, изтощен, без ищах за нищо. Унилост, отпадналост. Изкъпах се и изпрах и си легнах в 10 1/2 ч. 31.ХII.1934 год., понеделник. Сън: Сънувах, че с Рали Арнаудов играем, танцувахме заедно и то играта ми бе лека, сръчна, приятна, и даже се чудех на хубавата ни игра. В компанията на зрителите из многото публика бе и Еленка. След играта потеглихме двама с Еленка, унесени в сладки разговори из Евангелието. * Лежах до съмнало. Чувствувах се изморен, та не станах, кога се пробудих. Като се развидели, станах, изметох, измих съдовете и запалих печката. След това направих наряда си и сварих юфка и закусих. Изпрах си дрехите и времето бързо лети. Викаха ме да отида да направя снимка на Рака с младоженика й Асен. Състоянието ми все не леко. Учителят ето що казва за състоянията: „Каквото разположение чувствува човек под лъжичката си, то е вярно. Затова, именно, той не трябва да се поставя на резки промени в чувствата си. Той трябва да се стреми към мир в душата си. Че бил болен, че три деня не ял - той трябва да благодари. Че работите му не били уредени както трябва - пак да благодари. Човек трябва за всичко да благодари - от това зависи неговото вътрешно благосъстояние. Ако вътрешното чувство в човека е развито, пътят му навсякъде ще бъде отворен. Ако това чувство в него не е добре развито, той ще се намира в положението на пътник, който блуждае всред мъгла. Следователно, когато казвам, че човек не трябва да се безпокои, имам предвид това съзнание. Сърцето на човека трябва постоянно да работи. Същевременно и мозъкът му постоянно трябва да работи. Въз основа на това, човек трябва да върши това, което вътрешното му чувство го съветва. И тогава заключенията на някой учен върху известен въпрос ще бъдат дотолкова верни, доколкото той се вслушва в своето вътрешно чувство." * Следобед, на изпращане от сватбата на гостите от Комщица излязох и аз. Та ме поканиха Георги Соколов да вляза и аз вътре. Та се навечерях добре, поиграх си хоро вкъщи и на стъмяване си дойдох. Имаше събрание. Получих и пощата. Натоварват ни да попълним и домакински листа на хората, които ще останат за общината. Значи отваря ни се още 2 - 3 дни работа. Получих и писмо от Еленка. Тя ми предоставя сам да си реша дали да си отида или не. Импровизира се тая вечер по случай Новата година да свиря и пея на Равнени до 1 ч след полунощ. Вънка се изясни и звездите блещукат сега с омайна светлина и красота. Имаше хубаво настроение у хората да ме слушат, и у мен - да им свиря. След като се разотидоха в 2 ч., ние с Георги Божилов стояхме до 3 ч и говорихме. Отворих си в Библията по случай Новата година. Падна ми се съденето на Христа, Евангелието на Марка, глава 15. Отворих си и от десета серия от „Синовете на възкресението", падна ми се страница 39-та: „И тъй, едно нещо се изисква от вас: При великите идеи, които занимават ума ви и при великите желания на вашето сърце, да имате характера на Христа. От вас не се изисква да помагате на хората с пари, или да ги храните - това са последни неща. От вас се изисква само едно: При всичките работи, които занимават ума и сърцето ви, да обърнете внимание на онзи, който се нуждае от нещо, и да му кажете само 2 думи: „Дерзай, братко!" Смелост, благородство, самопожертвуване се изисква от човека по отношение на неговите убеждения. При това, всеки човек има сили на разположение, с които може да изправи своя живот, без да очаква на другите хора! Хората трябва да се обичат, да си помагат, но да не очакват един на други. Докато уповават един на друг, те всякога ще се разочароват, ще страдат, ще се обезверяват. Следователно страданията на съвременните хора се дължат на факта, че те преживяват в греха, в безверието. Когато повярват в Бога и Го поставят за основа на своя живот, те ще имат помощта на всички добри, разумни хора. Законът е такъв. Щом в душата на човека проникне любовта, всички хора ще изявят любовта си към Бога, Затова от човека се изисква жертва, готовност за служене. Човек сам кове съдбата си. Това всички трябва да знаете." Лягам си в 3 1/2 ч.

Пеню Ганев Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год. 22.IV.1934 год., с. Казалджик-Кафтан, Кърджалийско. Неделя е. Събудих се в 2 ч след полунощ. Не можах да заспя от силно скърцащата мишка, която иска да си пробие дупка, та да достигне, да има свободен достъп в моята стая, именно до благата, които аз имам относно яденето. Тия нищожни животинки цяла зима работиха и досега не са успели но не се отчайват, все скърцат, работят и един ден те все ще успеят. Лежа и си размишлявам. Аз, човек със съзнание и познания, каквото рядко има от хората, защото Учителят отдавна работи, за да развие в нази разсъдителните способности, и що ли не се менят като вятъра моите мисли и състояния, какви ли посоки не вземат, но натам, където ще се открие нов живот там, където ще намеря най-ценното в живота, най-желаното щастие, там аз не постоянствувам. Учителят говори, че щастието е в общото, в колективното, в Бога, в свръхсъзнанието на човека, а не в индивида, в личността. Личността е частичка, а частта, отделена от цялото, тя ще загине, затова стремежът ни трябва да бъде към общото, колективното. В Божественият живот се крият всички блага и условия, за които на[шата] същност копнее и ожида. Човек трябва да е във връзка със своя извор, за да разбере цялото, да разбере смисъла на вечното движение. Онова, което може да ти даде щастие - богатството, което ще ти даде външни и вътрешни условия, това [са] умът, сърцето, душата и духът. Вниманието трябва да бъде отправено към тая инсталация, към тоя вечен извор където се съчетават, където се свързват като във фокус всичките отделни сили и подбуждат с двигателната си сила живота ни напред. В ума, в сърцето, в пожеланията, в стремежите на човешкия дух и душа се крие разковничето на човешкото щастие. Каквото мислиш, това ставаш, е казал Сенека преди 1900 години - значи той в онова време е разбирал тайната на щастието, лекар на тялото и душата, че каквото и да се случи на човека, каквито и състояния да го налягат, в каквото и стеснено и безизходно положение да изпадне, той трябва да не [се] съгласява с момента, а да се държи с ума си с оная реалност, с положителното, със светлото, с източника на живота. При всичките състояния на живота си, дръж положителното. Добрата положителната мисъл, чувство и доброто пожелание, вярата, Висшият разум са пътеводната звезда, Ариаднината нишка, които ще те изведат из подземното царство, от царството на мрака в това на светлината, на свободата. В Бога е радостта, в Него е животът, в Бога са условията, в Бога са всичките условия на живота. Тях да следим, тях да искаме! Светлина очаква тогава, който излезе от сянката на илюзиите и дойде до Вечната духовна канара, на която не ще се поклати и от която ще почерпи сили за все по-ново, за все по-хубаво! Сън. Сънувах, че съм някъде на нива и съм работил. Работил съм много. От силната работа, от копанта, ръцете ми, понеже са меки, учителски, не работили полска работа, затова дланите изведнъж надебелели. Преди започването работата, на лявата си ръка съм имал някаква рана и то долу в хълмовете на пръстите. И тая рана се подсърдила, инфектирала и ръката ми затекла. Донесе ядене Еленка и когато ми съгледа ръката в това състояние, се изплаши и се чуди какъв съвет да ми дава. Но аз я успокоих и започнах да разтривам ръката, за да се разкара черната, синята кръв, която се насъбрала и ръката посиняла и така се образували вследствие на тежкото дигане, на тежката работа. Постепенно кръвта се поразкара и ние се питаме, че трябва да питаме Учителя. Но аз ми бе жал, че за толкова късо време, и вследствие малката раничка на лявата длан, сега така инфектирала ръката ми и не ще мога да свиря известно време. 22.IV.1934 год., с. К. Кафтан. Към 4 ч ми се доспа, обаче аз пак се реших да изляза на височината. Точно в 5 бях горе. Докато трая нарядът, ми бе тежко, даже в 15[-те] минути на мълчанието ми се бе додрямало. Но след наряда, особено молитвите правих без ищах, но понеже Учителят каза, че щом дойде до молитвата, настроение няма да чакаш. Ще се молиш, в каквото и положение да се намираш. След това избрах удобно място, за да не бъда видян от някого, направих всичките гимнастически упражнения. Гимнастическите упражнения ме тонираха и далеч отпъдиха умората и съня. Хубавото утро, приятното слънце ме накараха да литна с духа си и да обгърна всичко. Животът затрепка, с леки крила се понесе духът ми над всичко земно и ме занесе в неземни мирове, где радост и мир царуват. Аз благодарих на Бога, на Учителя, на Любовта Божия, която ни е призвала на тая Божествена трапеза. Молих Бога да ми не взема тая радост, това хубаво състояние. Как е лек животът с Бога, а как тежък без мир в душата! След упражненията се съблякох по долни дрехи и до 8 часа и 15 минути четох Втора книга на Летовниците до 12 глава, за Соломона и за сина му. След това в 9 бях в училище. Колко много дава слънцето от себе си, кога се понапече човек на него! Аз се чувствувам бодър, весел, обновен. Донесоха за закуска булгурена супа и айрян. Аз изядох супата без хляб и в 10 ч вънка на хубавото слънце започнах да чета от втория том на X серия беседата „Да пожертвуваш живота си". Аз исках да споделя някои мисли с Еленка, понеже скоро не съм й писал. Писмо Любезната в Господа сестра Еленка, Числото 22 април възможно да изразява две успоредни прави, език и символ на великите същества, които работят във вселената, тая сутрин да е действувало и над мене, та по една или друга случайност да бъда още в 2 ч сутринта станал със запалена лампа. Легни в 10 и стани в 2! И то що? - Мишка, откак съм дошел, всячески се старае да се домогне до даскалските ми блага, покътани в особен долап, заработен в стената. Тя във всичко свободно време все скърца невидена, а само чута, и силна вяра има, че някога ще пробие дупката и ще се намери в даскалската стая, а в нея, все да няма, то ще се намери нещо за ядене. Станах, чуках на пода, та дано се изплаши, за да си полежа, но неразбрана гад и запалих ламбата - 2 ч. сутринта. Всичко спи. Тая мишка ме наведе на много мисли, от които до 4 ч записах част от тях. С каква упоритост и постоянство работи тая гадина, за да се добере до едни блага, та по-лесно да преживява. А аз снощи, на лягане, вънка на двора, седнал на стола, загледал се в небесната шир, се бях отчаял по едно време. Но то бе още преди да бях в съзерцание на небесния свод. Обаче спомних си Учителювите мисли, че човешкият род не е сам на Земята, а във всички тия безбройни небесни тела, слънца, планети и че един ден, когато развием в нази новото съзнание, свръхсъзнанието, то с това ново съзнание ние ще общуваме с цялата вселена... и ред от подобни мисли ме понесе по небесната шир. След това свирих, пях и си легнах. А сега тая гадинка със своята упоритост ме разбуди и то такова скърцане, като че с някой силен инструмент стърже, че и умрял да си, пак ще се събудиш. Толкова малка гадина, а работи, а аз чакам някак да ми се нареди по-добър живот, по-добри условия от тия тук. Чудна твар съм аз! Такъв голям човек, който може за хиляди мишки да работи, а седнал сега да разсъждава за други условия! Какво не е добро на тия условия? Ред подобни мисли забързаха през съзнанието ми, като буйна вода и като че в мен дойде един друг Пеню, кой знай где е бил досега, и се зарадва много на всичко, което досега е било, и най-важното - на дадения момент, на тая малка работничка (мишка), хубавата пролетна утрина, на шума на Арда и най-вече на птичия хор от славеи в гората зад Арда. Аз видях, че сега съм в условията, които аз мечтаех, кога бях в Равна. Много пъти аз си казвах, кога моята любима ме ядосваше за моите деяния, че да съм някъде сам, уединен, небезпокоен от жената, защото, когато тя е до мен, аз повече се радвам, но по някакъв каприз, тя не се радваше и си създавахме тревоги и излишни страдания. И ето, сега обектът на моята любов е там, където тя всякога е говорила и искала да е - при Учителя, при братята, при сестрите, а аз - уединен, с никого почти неразговарящ, а само с турците: „Как си, бе, даскале?" -„Добре съм" - и толкова. А умът ми, въпреки това, че исках да съм далеч от някоя, то пак съм при нея. Ни ден, ни нощ тя не излиза из ума ми. Нощес насън съм се заловил да работя някаква земеделска работа, но понеже ръцете ми много изтънели, а още повече, че на лявата длан имало малка някаква раничка и сега от тежката работа ръката се подула, раната инфектирала и заплашва ръката с усложнения, а ето я Еленка, в качеството си на домакиня, ми носи ядене и като ми видя ръката, я заоглежда състрадателно и ме засъветва да се съветваме с Учителя какво да я направим, та да се поправи. Тя бе наседнала с черна-синя кръв, но аз като я разтрих, ето, кръвта се поразкара и ръката даде вид, че ще оздравее и аз се зарадвах, че ще мога пак да свиря. Но това са низ от мисли, които с перо и мастило не се изказват, а само в срещи. Аз едва на 20 април за първи път се реших да изляза на изгрев. И защо не излизах? Защото източно от селото височините, над тях има махали, хора, няма де да се запреш и да не си обект на наблюдение. Да минавам Арда - тя дълбока, а най-вече страх ме бе от на отиване да я газя, но една апатия, едни състояния все на сън. Дене, всеки ден ние влизаме в 8 ч. и в 11 пущаме децата, та от 11 до 1 ч. аз отивам на поляната извън селото на слънчеви бани. Но сутрин си бях все в стаята. Но сега реших вече да излизам. Станах рано. Прегазих Арда и след един час бях горе на височината, като си нося и риза за преобличане. Първата сутрин малко радост. На втората направих всичките гимнастически упражнения и важното е, че през деня, на обед не ми се спи, кога правя слънчеви бани, а пея по самоучителя. Ето, тая сутрин станах в 2 ч. Нямах настроение, но гимнастиките ме обновиха и 2 часа утринна слънчева баня, като съм дремнал няколко минути, и цял ден съм бодър, весел, прочетох от X серия, II том, беседата „За приятелите си". Но възторгът при изгрева, радостта от тия величествени гледки на Родопите, виждащи се чак към Одрин, и най-важното - вътрешният изгрев на душата ми, ме изпълни с много радост. Аз благодарих на Бога за всичките Му Милости, за всичките Му благости и за всичките му добрини. Колко исках да си и ти тук, да споделяме добрите блага, но още пък колко по-хубаво, че си там, където си най-добре, където и за мен си полезна, че ми изпращаш хубави резюмета и най-важно - ми изпращаш поток от чисти, хубави мисли, които ме обливат и крепят. Еленке, дали сега се тревожиш за дреболии, за нищо и никакви работи? Сега нямаш грижите на „хората казвали това и това", че това дете дали да мине, че ще се карат хората, няма и кой да те безпокои, ако ти самата не си правиш излишни тревоги. Единственото ми желание е ти за нищо да не се тревожиш. Твоите работи са уредени и никакви тревоги да не ти засенчват съзнанието, а да се радваш и веселиш. Не си давай кой знай какъв зор за много наука. Нека работите естествено се редят, а не ги пресиляй. Пести ценното, което имаш - именно Словото Божие, то е музика, то е езици, езика на любовта имаш, а тоя език го разбират тварите Божии. Не съм против езиците, но ти се боиш, че все нямаш, че все не знаеш, та се тревожиш за много работи, а не цениш голямото богатство, което имаш - доброто си сърце, ум, душа, дух, желанието ти да помагаш и да се разливаш. Аз не искам да си като богаташите, които въпреки богатството си, все за богатство плачат и умират гладни. А ти оцени спечеленото и не се тревожи. Ставай рано, посрещай Слънцето, кога ходят на Витоша, ходи и ти. Екскурзиите дават прилив на енергии. За обнова и насърчение чети Библията и размишлявай как са вървели цели поколения в прогреса, кога са съблюдавали Божия закон, и как за бърже иде провалянето на тия, които се откланят. 23.IV.1934 год., понеделник. От Кърджали ми донесоха резюмета от Еленка от 15.IV т. г. и от 18.IV т. г. Получих и от Никола Иветков от с. Равна, от Н. Савов от с. Туден картичката от Годечкото централно събрание и Рачо Костов и от Севлиево „Братство" от 23. IV. Много се зарадвах на хубавите резюмета. Реших да пиша на Еленка, но после се отказах. 24.IV.1934 год., вторник. Времето ясно и много топло. Станах в 4 и 1/2 ч. Излязох горе над селото. Направих гимнастическите упражнения и четох изпратените резюмета от Еленка и от Библията. Днес съм малко без кеф. Братът Димитър Звездински е изпратил едно пътуваще резюме, което по написани от него адреси със следния маршрут: Иван Карагьозов, четвърто фондово жилище, старата гара в гр. Бургас; П. Ганев, Казалджик-Кафтан, Кърджалийско; Мирчо Георгиев, колониален магазин в гр. Петрич; Коста Петрунов-пикьор гара Хасково и Илия Ставрев, ул. „Цар Асен" № 57, Стара Загора. Да четеш, да учиш, да прилагаш Словото на Учителя! - това са думите в маршрутния лист. Утринно СЛОВО на Учителя от 18.II.1934 год.* * Отпечатано в томчето „Новото разбиране на връзката в живота", ИК „Жануа'98", София 2000 г., с. 256 - 268, със заглавие ,Де пресушаван живота". (Бел. М. И.) Има три основни неща, които ученикът трябва да знае и никога да не забравя. Всички страдания произлизат от забравянето. Кои са тия неща, които сте забравили? Те са следните: 1. Не пресушавайте живота, който е в тялото. 2. Не пресушавайте чувствата на сърцето си. 3. Не пресушавайте мисълта на ума си. Това е най-лесното, което човек може да направи. Това и децата могат да го направят. Често ние мязаме на малките деца и отваряме канелата на нашето тяло и изтича нашият живот. Това отваряне на канелата го правят и учените хора. И светията, като го похвалят, изпуска канелата на своето тяло. Не е лошо да похвалят един светия, но опасността е там, да не му изтече животът. Светията по никой случай не бяга, [но] като рекат да го похвалят, бяга като заек. Въздържайте се и турете си памук, за да не чуете, когато ви похвалят. В духовния свят светията трябва да благодари, когато го похвалят. И бягането е за предпочитане, но ако не бягаш, ти си в плен. Христос е казал: „Не търсете слава от хората." С какво ще те похвали един човек? За да похвалиш някого, трябва да дадеш нещо от себе си, а за да дадеш, трябва да си богат. Ако направиш едно добро и се плаща за това добро, то не е валидно. Има едно състояние в хората, което идва от едно вътрешно недоволство, че няма кой да им каже една сладка дума. Сладката дума е като сладкия хляб, а горчивата дума е като мухлясалия хляб. При Бога като идеш, трябва да носиш съд. Ако не носиш съд, Той нищо няма да ти даде. Като отидеш при Бога, ще носиш ума си, сърцето си, ще носиш и тялото си. Нищо не ви се дава, защото не отивате при Бога с ума си, със сърцето си и с тялото си. Бог е абсолютно благ. Той е създал благата за всички и ако ти си лишен или нямаш, то причината ще търсиш в себе си. Има два вида проповедници: от черната и от бялата ложа, които всяка вечер ви проповядват. Този от черната ложа ти каже, че си беден, че трябва да бъдеш богат, учен, силен, красив. Коя е причината на болестите? - Че е закъсал. Защо е закъсал? - Този човек всякога преяждаше. В ученика има една опасност - да не стане амбициозен. Учен човек е този, които в даден случай или в известно противоречие да знае какво да направи. Това е учен човек, а не този, който много помни. Волът, като се нарани, си туря кал на раната. Вие трябва да се лекувате с вяра в Бога, за да оздравеете. Има рани на ума, на сърцето, превръзките на които стават лесно. Изпитанията са едно предметно учение. Щом влезеш в една школа, изпитанията ще дойдат и ще ти кажат, че ти трябва да учиш, иначе ще те изключат. Защо умират хората? - Защото не искат да учат. Роди ли се в тебе една мисъл, едно чувство, те са твои, трябва да разбирате дълбокия смисъл, който Бог е вложил във вашия живот. От вашите мисли, чувства и постъпки ще зависи отношението на Учителя към вас. Всяка мисъл, всяко чувство трябва да се изработят. На ученика, каквато работа да му дадат, той трябва да я свърши, да разреши задачата. Молитвата е един метод. Когато не можеш да разрешиш една работа, ще се молиш и след като се молиш, ще направиш една справка. Молитвата е един път за улеснение, за да не изгубите живота в тялото, чувствата и мислите, които имате. Щом запазите тялото си, мислите си и чувствата си, то значи молитвата ви се е чула. Чрез молитвата вий се обновявате, иначе вий се изхабявате. Трябва да имате една обнова във вашите мисли, чувства и постъпки и да бъдете доволни от това. Свободата на човека зависи от неговите чисти мисли, чувства и постъпки - това, което поддържа свободата. И ако вий не поддържате добри мисли и постъпки, вий не можете да бъдете свободни, нищо не можете да постигнете в света и ще се излагате на страдания. Ако ти търсиш свободата отвън, ти не можеш да бъдеш свободен. Ти ще търсиш вътрешната свобода. Онова, което Бог е вложил във вас, то е същественото. На него разчитайте. Отношенията на Бога са правилни. Той иска да ни застави да мислим, да чувствуваме и постъпваме както Той мисли, чувствува и постъпва. Да мислим както Бог мисли, да чувствуваме както Бог чувствува и да постъпваме както Бог постъпва. Това е истинската философия. Като научите това, другото само по себе си ще дойде. Не пресушавайте живота на вашето тяло, не пресушавайте чувствата на сърцето си и не пресушавайте мислите на ума си. Това трябва да знаят учениците. * 26.IV.1934 год. Ясно небе, обаче има един воал на мараня. Станах в 2 ч след полунощ и започнах да пиша писмо на Еленка. На изгрев на ходих, защото писах дълго писмо. Следобед щях да отида в Кърджали да изпратя писмото до Мирчо Георгиев, Петрич, резюметата на Звездински и Никола Цветков и Еленкиното, обаче децата настояха да отидем на разходка, затова през Арда отидохме над Казлан и вечерта на мръкване се завърнахме. Голяма горещина бе. Наоколо селата са правили молебен за дъжд. Всичко е на изсъхване. Трева няма, ечемените са увехнали и останали една педя. Земята е жадна за дъжд, обаче се засуши и няма дъжд. 27.IV.1934 год., петък Събудих се в 2 ч., но станах в 4 1/2. Сънувал съм два съня. I. Сънувам, че във Водица съм и излизам от нашата голяма вратня навън и потеглям нагоре из баира. Ето, у дядови Ноеви е Баба Статевица (тя се е поминала може би преди 20 години), че е слаба, суха, само кожа и кости, тя се моли на Бога, нещо мълвят устните й, защото голяма суша била настъпила и глад настанал по хората, нямало що да ядат. Ето, по-горе, при Никола Гергов - свако Белчо, и той също отслабнал, сух, изпит, приказва и той за сушата и говори за Бога, да се молим да даде дъжд. Вторият сън е: Намирам се на баира над Митовчето, над Йордана, но по към Иван Пенков. Купни снопи складени. Наш Иван, Слави и аз вършеем и гялкаме конете. Разговаряхме нещо за братството, за идеи, но не помня точно що. * До обед бях горе на поляната. Ясно небе, топло слънце. Прочетох лекцията „Спасителни положения" от III томче на общия клас, година VI. Сега се каня за Кърджали. 28.IV.1934год. Станах рано. Започнах да изкърпям раницата. Ходих да изпера ризите на Арда, изобщо -приготвих се за екскурзията. Изкарах два учебни часа и вземах раницата и потеглих за Кърджали към 11 1/2. Към един бях в Кърджали у учителя Вълков. Към 3 1/2 следобед бяхме на гарата. Надойдоха всичко 21 души. Вземахме по за 14 лева билети и в 3.45 ч. влакът потегли за Хасково, Слязохме на пустата спирка, наречена Средна Арда. Прегазихме Арда и през селото Оразлар стигнахме в селото Терзикьой. Колегата бе излязъл да ни посреща, Поизмел, почистил и се приготвили за гости. Отпочинахме си и потеглихме за съседното село Юглюк. Юглкж отстои от Терзикьой на 500 метра, или на един километър, може да се каже. Ето, тамо ни посрещна госпожицата Стефанка Минева, учителка в това село. Въведоха ни в училищния двор. Характерно е, че има хубави лози асми, за които личи, че са се грижили и уредили. Направили им нов чардак, подвързали и стъкмили. След това отключиха и училището. Всички колеги останаха като неми от факта, че училището светя чисто. Канцелария няма. Шкафовете, библиотеката, масите, всичко чисто, без прах, подът - чист и намазан с подово масло, а чисто белите стени - обкичени с най-разнообразни картини, най-вече от дружество „Червен кръст", с хигиенични съдържания и напътствия. След това госпожицата Минева ни покани у дома си, т. е в квартирата си. Тамо направихме една снимка на двора. Минева била близка със Захариев, та била уведомена, че ще мине компания, та заклала агне и приготвила салата и други неща. Сложиха вечеря. Аз, Вълков и учителят от Бюлюк Ерджели вечеряхме заедно. След вечеря, ние, 7 души, се върнахме в с. Терзикьой да пренощуваме, а другите останаха в Юглюк разквартировани. Нашата групичка си правиха шеги и късно заспахме. 29.IV.1934 год. Станахме от сън в 3 1/2 ч. Нощес не можах да заспя, понеже легнахме с Димана на един креват. И една мишка цяла нощ трака из етажерката. Потеглихме. Директорът на Кърджалийската прогимназия и основното училище Янчев останаха да събуждат компанията, а ние потеглихме. В 7 ч вече бяхме на Шейтан Кьопрю. Направихме си снимка и аз сам долу си направих при Арда и отидохме на мостчето. След това се настанихме при Су-пунар. Хубав извор с много студена вода и оттам си носи името Соук-пунар. След закуската ето, зададоха се инспекторът с учители и учителки от селата на Деделерска община. Инспекторът не се решава да мине моста. Всички го уверяваха, окуражаваха, но не се решава. Най-после донесоха два дълги кола, та ги свързахме и направихме дърво за минаване. И той се хвана, та едва мина. Наобядвахме се на две групи: Кърджалийска и Деделерска. Но, преди да обядваме, направихме 5 снимки на разни места. След обеда играха, пяха, дойдоха и окръжният управител на Хасково, председателят на окръжния съд в Хасково и други, та на тръгване направихме и с тях една снимка и към 4 ч следобед бяхме вече на път за Кърджали. Вечеряхме в с. Терзикьой и към 9 бяхме на Средна Арда. В 11 ч. - в Кърджали. Преспах у Вълков. 30.IV.1934 год., понеделник. Слънцето ме изгря към Салман горе. Все ясни и топли, даже горещи дни. През деня ми бе уморено. Проявих стъклата от екскурзията. 1.V.1934 год., вторник. Приготвихме се с децата и отидохме в селото Ямурлар. По обед почнах да пиша писмо на Еленка с молив. След като обядвахме тамо, потеглихме за Кьосеаллар и вечерта на икиндия, 5 ч, бяхме в село. Полежах малко и станах и започнах да пиша пак писмото на Еленка. Много горещ ден бе. Писах, докато ми се доспа и си легнах. 2.V.1934 год. Станах в 3 и 1/2. Събудих се с мисълта, че цели цивилизации са загинали преди нази от непослушание на висшия разум, от непослушание на Божието Слово, Божиите напътствия. Ходих горе на изгрев. Върнах се след това и започнах да копирам картички от последната екскурзия. Следобед отидох в Кърджали, някои си вземаха. С брата Тошев не можах да се срещна. Страх ме обзе и неспокойна мисъл, какво че аз казах на Стефан Калайджиев, че не ми се позволява да копирам и продавам картички, а той ме задочно погледна и успокои. Аз сам го наумих може би, за да ме наклевети на местния фотограф, за да ме подгони. Завърнах се късно. В Кърджали пуснах за Еленка едно писмо обемисто, с една картичка от последната екскурзия, където аз съм сам при водата на Арда с хубав фон. 3.V.1934 год., четвъртък. Пак ясно небе, топло време. Излязох на изгрев и след гимнастиките се завърнах веднага, за да започна копирането на картичките. Днеска откопирах 100 картички. Ходжата си отиде, та аз си направих хубава баня и се изпрах хубаво. Тази вечер едва след дълго време имах ищах да свиря и пея. Западът се позаоблачи, та дано падне дъжд и напои изжаднялата земя. Мисля и проектирам за нова екскурзия за Устра, Мастанлийско. 4.V.1934 год., петък. Станах рано. Препрочетох една от четените лекции от общия клас, за да си припомня добри подчертани мисли. Приготвих се за Кърджали, Към 11 ч бях вече в Кърджали. Раздадох на много от компанията картички. Вечерта отидох при брата Тошев. Той ми предаде изпратените му от Еленка писма и резюмета и нотите на „Първият ден на Пролетта", също и нови две коли от печатаната от него книга. Получих също и от Лулчев втората част от книгата „С Христа" и други няколко, пак от него издадени. 5.V.1934 год., събота. Ясно небе, топъл ден. Екскурзията за Устра се отмени за 27 и 28 май, защото има непосредствено два празника, та да се разгледат по-добре някои места. 6.V.1934 год., неделя, Георгеовден. Станах рано. Небето облачно. Щях да отида към Къзлан, обаче се отказах, понеже няма да има изгрев, та отидох на баира. След гимнастическите упражнения исках да чета лекция, обаче не ми се четеше, защото ми се спеше. Нещо тежко състояние имах. Поспах малко; Слънцето ту проблясва, ту се затуля зад облаците, но е топло. Към Мастанлии, като че ли и позаваля. Тихо време. Облачи се, но не заваля през деня. Следобед аз откопирах още 95 картички от екскурзиантските негативи. Чак вечерта пролича, че ще вали и то късно. Смили се Господ над загрижените хора, та даде дъжд и то на Георгеовден вечерта, обаче дъждът бе малко, но през нощта валя почти цяла нощ тихо, спокойно. 7.V.1934 год., понеделник. Станах на разсъмване. Ситен тих дъжд вали. След наряда написах писмо на сестрата Неда и брата Ивана. В писмото им изпратих една картичка на Станка и една на Еленка, но различни по негативи, но все един и същ пейзаж. На Станка изпратих дето съм сам, а на Еленка - дето сме петимата, но мене ме няма, само гърбът ми излезе. Приготвих картичките на всичките, според както са ги записали, и ги направих в пакети. Следобед, макар че бе кално, но ме досрамя да тръгна със спортния си костюм, та с новите дрехи и новите чепици потеглих за Кърджали, обаче калта била голяма. Отидох в общината. Получих писмо от Цеко Симов, с. Губеш. От Наталия Чакова - лекция. Отидох в основното училище и на първи пунктов учител Ив. Енчев предадох картичките за Деделерската община. Докато стоях в учителската стая на прогимназията, заваля силен дъжд. Аз се чудя как ще си отида, още повече, защо не дойдох със спортния костюм! След преставането на дъжда отидох у Калайджиев. Там дадох на някои картички. На излизане се срещнахме с брата Ст. Тошев, който бе на разговор със съдиите. Той ни покани на чай. Отидохме в кафенето и след като пихме, аз, брат Тошев и член-съдията, по един чай, излязохме. Сбогувахме се и по тъмно пристигнах в Казалджик-Кафтан. Легнах си в 10 ч. 8.V.1934 год., вторник. Станах на разсъмване. Облачно. Целия ден се кани да завали. Слънцето рядко се показва и се скрива зад водоносните тъмни облаци. Следобед, след първия учебен час, отидох в Емироглар за проверка на учениците. На връщане, вече на свечеряване, започна да вали силен дъжд, но на облак, който след малко престана, обаче до стъмяване все поотърва ситен дъждец. Нямам ищах за никаква работа. 9.V.1934 год., сряда. Станах в зори. Облачно, но хубаво, приятно време след добрия дъжд, който напои земята. Не излязох на изгрев, а започнах да чета и преписвам резюметата, изпратени от брата Боев, и сега Наталия Чакова ги препраща до мене. Този ден успях да препиша от младежкия окултен клас от 19.I.1934 год. и от 21.I., неделя, 5 ч. сутринта. „Зазоряването в човешката душа" и Утринно слово от Учителя, държано на 29.I.1934 год. - „ Сила, с която се побеждава". По икиндия успях да препиша тия трите, като остана още едно за утре. Вследствие тия хубави резюмета и мислите, които размишлявах, докато ги препиша, трансформираха състоянието ми, което от дълго време все е мрачно, тъжно, замислено все върху тоя трън в петата. Започнах да пея, после ми се досвири и си свирих с познатото ми особно настроение, с участието на тия, които дохождат в редки моменти. До късно вечерта имах такова добро настроение, на песен. 10.V.1934 год., четвъртък. Ясно небе. Приятно време. Не излязох на изгрев, защото се отдадох на дълга размисъл. Сънувал съм сънища, но особни, несъдържателни, какво че някъде съм отишъл на баня. Имаше много надошъл и други народ. Обаче, дето ще става банята, там било същевременно и нужник. Но всичко настлано с чист пясък, та не личи. Аз потърсих място за по-голяма нужда и ми казаха, че ето, тия места са и за по нужда. Това ме изненада: що за чистота е тая, в тая баня? Но ето, оточиха се дълги като от цинкови тръби, но идещи от един голям резервоар, та тече из всяка една изобилна вода, чиста, бистра и приятна за обливане. И всеки един си отправи към себе си по една тръба и започнахме да се къпем. Ето, след тая баня ще пътувам, като че съм в една местност, като в Чам-Кория. С мене ще пътува и Еленка. Но ме моли да я чакам, че имала малко и тя от да отиде по голяма нужда. И в чакането й се събудих, но в разговор с нея още. * Имах добро настроение. Пак ми се пее и свири. След гимнастическите си упражнения свирих всички гимнастически упражнения. След това се залових да чета дадената ми от брата Тошев кола от печатаната от него книга, озаглавена е колата: „Цел и смисъл на човешкия живот - според Стария и Новия Завет. Карма и прераждане". Много съдържателно и леко усвоимо, разбрано и за будните души, и за тия, които търсят книгата, ще им обслужи много. И аз вземах хубави поуки от това, например въпроса за Иов. Че това е една повест и то не че е писана от Иов, а същинската поука се взема из устата на неговите събеседници: Елефаз Теманецът: „Я си напомни кой неловинен е погинал? И де са били изтребени праведните? Както съм аз видял: които орат беззаконие и сеят нечестив, тях и женат." (4: 7 - 8) „Ето, блажен е онзи човек, когото изобличава Бог. Затова не презирай наказанието на Всесилната. Защото Той наранява и обвързва, поразява и ръцете Му изцеряват (5:17 - 18). Също и Валдад изказва пак поучителни слова за закона на Божията правда. Също и Софар Нааматецът: „Знай, че Бог изисква по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти." 11.V.1934 год., петък. Станах рано. Вземах си Библията, лекциите и гимнастическите песни и отидох на височината над Кара Мехмедкьови. Имаше много хубав изгрев. Ясно небе. Свеж въздух вследствие на дъждовете, които валят тия дни. След гимнастическите упражнения четох лекцията „Съпротивление, напор и стремеж". После четох от Библията. Дочетох „Неемия". До обед прекарах на това хубаво място. След това слязох. Стоплих с примуса вода и се изкъпах. Заминах за Кърджали. На общината няма писма за мене. При брата Тошев му занесох Еленкини резюмета, които той ми бе дал да ги прочета. Купих си зеленчук и си дойдох. Кметският наместник ми донесе писмо от Еленка. Четох го. Много хубаво и съдържателно писмо. Насърчително, за да се работи в изкуствата. След това до късно четох вестник „Зора", пях и си легнах. 12.V.1934 год., събота. Станах рано. Излязох на баира. Много хубави упражнения си направих. Прочетох „Естир" от Библията, всичките глави. На два пъти се просълзявах от това, че много съдържателни поуки се изваждат от това писание и в случая от Естир. Как Бог се застъпва за ония, които уповават в Него и с тридневни пости и молитви ги чу и по чуден начин спаси. И жертвата, която е направила Естир за Израелския народ под съветите на чичо си Мардохей. Девойка, възпитана нравствено, в страх и упование на Бога, отраснала и живее в живота си. Следобед до смръкване писах писмо до Еленка. Валя хубав дъжд. 13.V.1934 год., неделя. След викането на Шевкет Ходжа. Излязох на баиря. Направих си наряда и гимнастическите упражнения. Прочетох резюметата, които Еленка ми е изпратила, и дойдох в училището, защото си мислех, че може би ще дойдат Вълко и други от Кърджали, но ги нема. Горе предварително прочетох лекцията „Начертаният план", а тук в 11 ч започнах да чета от X серия „Твърдата храна". Но до обед нямах настроение да чета. Спеше ми се, та спах много и към 1 ч следобеда дочетох тая хубава и дълбоко съдържателна беседа, която за даденото време ми дава напътствие как да работя над мене си, за да се справям с противоречията на физическото, астралкото поле и в умственото. След това се залових и си извадих по-важните мисли от резюметата на Еленка и до залез слънце привърших с резюметата. Това, което ме измъчва във всяко време и минута, непрестанно, то е как да засиля волята си и да се справя с тръна в петата си и да мога вътрешно да закрепна, за да мога в пълния смисъл на думата „ученик" да работя за делото на Учителя. Следобед пак загърмя. Валя наоколо, но далеч, а тук днес не валя. Хладно и приятно е сега вънка. Жегата е смекчена от дъждовете. 15.V.1934 год., вторник. Ясно небе. Тихо време. Чист въздух. Излязох горе на поляната. След имнастическите упражнения пях с настроение. След това четох тая лекция, която е говорена на 15 ноемврий 1933 година на Изгрева, озаглавена „Най-малката Любов", в която Учителят се възмущава от нашите постъпки и ни съветва, че по тоя път прогрес няма да имаме и т. н. Сън. Сънувам, че съм някъде в непознато добре мен място и обстановка. Много наши приятели, от които запомних Борис Николов. Тъкмо ще влизам в един салон през една врата и то тичешката, Борис ми извика да не минавам през тая врата, понеже там по една случайност пред нея подът е наводнен от нечистотии, които са се източили от някакъв нуждник. Докато той ми извика, аз прецапах и се вече бях пипнал в бравата на вратата и бях стъпил на прага. Всеки случай, не се нацапах много, а само ходилата на белите си обуща. Повърнах се, като тясната зона от нечистотиите прескочих и през друга врата влязох в салона. Ето много наши братя и сестри. Измежду тях забелязах и забавачката от Кърджалийската забавачница, чието име още не знам, че ме следи. Тя бе облечена с хубава розова дълга рокля, с високи токове обуща и без да забележа аз, тя ме наблюдава. След това ето, тя, Кирков и други колежки от Кърджали минаха. Заговориха, какво че Асен Кирков го назначили някъде за секретар-бирник и че ще заминава. Днес нямах настроение да пиша канцеларската си работа, а повече на размисъл на прочетеното тая сутрин върху лекцията „Най-малката Любов". Най-малката Любов, от която трябва да започнем, то е да не огорчаваме Бога в нази си. - „Не огорчавайте Духа, с Който сте запечатани." „Искаш ли да бъдеш щастлив и весел всякога, устоявай на вярата и на решенията си." Тази вечер си пях вънка пред училището окултни песни и в 10 ч си легнах вече. По обед погьрмя на запад, но може би далеч от нази падна. 16.V.1934 год., сряда. Ясно небе, тихо време и приятна утрина. Станах в 4 ч. Излязох горе на баира. След гимнастическите упражнения четох лекцията „Първата крачка". Оригиналната мисъл е, че човешките органи отговарят на известни тонове, тъй например на сърцето отговаря тонът „до", на дихателната система - „ре", на черния дроб - „ми", на бъбреците - „фа", на далака - „сол", на жлъчката - „ла" и на храносмилателната система - „си". Знаейки човек това, той може да се лекува чрез музиката. Друга много важна мисъл е, че страданията и скърбите са много необходими за живота и без тях живот, прогрес няма. Забранено е да се говори за великата полза от страданията! Човек е щедър, кога е въпрос да подарява страданията и скърбите си, но дойде ли до радостите, той е скържав много. Абсолютната истина не може да се изказва. Човек не е нито добър, нито лош. В различните етапи, състояния и стадии на живота, човек все остава от нещо недоволен. Това именно недоволство е, което го подтиква към движение, прогрес. Страданието има смисъл само тогава, когато доведе човека до смърт и после го възкреси. Човек трябва да страда; без страдания, значи той не е човек. „Вие не знаете какво хубаво нещо се крие в скърбите и страданията. Обаче, не е позволено да се говори за хубавото, за великото благо, което страданията носят в себе си. Като направите още една стъпка в страданието, вие ще разберете смисъла, който се крие в него, а едновременно с това ще разрешите задачата на страданието. Който не разбира страданията, той вика, плаче, роптае. Който ги разбира, той се радва и весели." Когато пее, човек трябва да вложи в песента и душата си, и духа си. Душата и духът са гами, които лекуват. Те изменят трептенията, повишават ги, а всяко повишение на трептенията се отразява здравословно върху организма. Сън. Сънувах, че аз пристигам в София. Ето, надойдоха да ме посрещнат много братя и сестри. Иде най-после и Еленка. Тъкмо се здрависахме с нея и аз я наблюдавам, за да видя какви промени са станали на лицето й, откак сме се разделили. Забелязах, че във фрезки от черти при края на поникналите й мустаки са се вдълбочили и я правят по-стара в израза на лицето. Докато аз правя своите наблюдения върху нея и тя се радва и мълчаливо ме гледа, ето, извика ме Веса Козарева зад стобора на двора, в двора, където съм си дошел, но дворът е непознат мен - уж е на Изгрева. Веса е облечена с бяла, но кремава рокля и с чанта в ръка, искала да ме види, понеже отдавна не ме е видяла. Като че ли у Еленка забелязах ревност, защо аз говоря с Веса - и се събудих. * На обед отидох на Арда и правих един час слънчеви бани гол и после се изкъпах в Арда. Водата й е приятна за къпане. 17.V.1934 год., четвъртък. Днес е Възкресение Господне. Хубав ден. Силно слънце. Ходих на обед на морски бани на Арда. Работих - преписвах си нещо. Сънувах, че съм си отишъл на Изгрева. Ето, срещаме се с Еленка на разговор. Аз съм с твърдо решение, че не ще да бъда такъв, какъвто аз бях по-рано. Изобщо говорихме много. Ходих на гимнастики. След това слязох долу и се заприготвях за Кърджали. Времето силно ветровито, но вятър южен, топъл, задушаваме се. Отидох в Кърджали. Получих едни резюмета от Еленка. Получих си заплатата и изпратих 1500 лева на Еленка. Поръчахме училищно сметало. Срещнах се с помощник-инспектора Петров. В окръжното управление вземах разметателните списъци на настоятелството. Ходих за брат Тошев, обаче бе заминал към Кошукавак по комисии по убийство. Ходих [при] секретаря на околийския началник и му предадох картички от екскурзията. Завърнах се късно. 19.V.1934 год., събота. Първо ясно. После се заоблачава. Обявено е военно положение в България. Казаха разни минувачи, че полицията била арестувана и други сведения са нямали, понеже не съм лично срещал никого. 20.V.1934 год., неделя. Ясен ден. Понеже снощи валя дъжд и то много към Егри Дере, а малко по нас, затова утрото бе свежо, чисто небе и много приятна утрина. Човек чувствува жажда към свежия въздух. За наряд и гимнастики излязох горе. Беседа четох тук, в училищния двор, и правих слънчеви бани. Сън. Сънувам, че съм на „Изгрева". Пенка Кънева, нашата сестра, засмяната Пенка ме посрещна и дълго време водихме с нея разговори по най-разнообразни въпроси. Разхождахме се и дълго време говорихме по най-различни въпроси из учебното дело, за разбиранията и схващанията. Следобед дойдоха българи-майстори, които са наоколо и ми казаха, че се съставил нов кабинет, непартиен, от запасни военни. Душевното ми разположение не е добро. Все мисля по въпроса за тръна си в петата, как ще го разреша, сега, в близко бъдеще и изобщо как ще мога да се справя с него. Малко си посвирих и излязох на разходка до поляната. Вследствие на това, че упрекнах силно и ядосано либералите за деянията им тая зима в просветното министерство, или пък от многото ядене днес, но ме болеше много глава. 21.V.1934 год., понеделник. Ясно небе. Тихо време. Приятна утрина. Не излязох горе. Писах кратко писъмце на Еленка. Сън. Сънувах, че се срещам с приятели, с мои познати от Водица, Запитва ме един: „Ти защо, Пеньо, си толкова отслабнал, само кожа и кости си станал?" Отговорих му, че имам тревоги някакви си. А в меня си зная, че тия тревоги си са от мисълта, че аз трябва се справя с отношенията си с Еленка, да укрепна волево и понеже се чувствувам безсилен, затова от отчаяние и тревоги съм отслабнал. Следобед отидох в Кърджали, за да науча новината за правителството на живо и изпратя писмото на Еленка. Явих се направо при брата Тошев. Заварих околийския началник, Зеленогоров, мировия съдия, и Захариев - помощник-прокурора, че и те разговарят за станалите промени. И то е радостното, че иде надпартийна власт, която туря край на партизанската язва, която пропиля България и отиваше към пропастта. Разменихме няколко мисли с брата Тошев и аз ходих в основното училище да дигна плика с гласувалите за учебния съвет и списъците за събиране уч. такси в общината. Видях се с инспектора К. Петров, който бе дошъл на проба за новия си костюм и замина за Джебитоглар. Върнах се вечерта на стъмняване, но радостен бях, че са се провалили тия, в просветното министерство, и че сега тая власт, която иде, с позива си към Българския народ обещават да бъдат делови хора, да помогнат на отечеството в трудните времена и ще дадат на чиновничеството стабилитет. 22.V.1934 год., вторник. Написах едно писмо за Еленка, което скъсах, понеже бях писал някои работи, които щяха да произведат лош ефект, и след това написах й едно хубаво, положително писмо. Аз забелязах един важен ефект, който заслужава отбелязване: че в същия момент, когато аз се чувствувах в едно отрицателно, негативно състояние, в тъма и безизходност, то щом накъсах това трагично и отрицателно писмо, реших да напиша едно като антитеза на първото и на душевното ми състояние и докато пишех писмото, вследствие съсредоточеността ми и свързване с красиви образи и форми, с положителни идеи, то те скоро измениха състоянието ми и потече радостна и светла струя в душата ми. Сън. Сънувах, че сме много братя и сестри заедно, но аз вървя и Звездински ме хванал за врата и така любезно ми приказва с уста, обаче колкото с по-мек и любовен език му говореха устата, то палецът болезнено се забиваше във врата, до толкова, че аз не можах да го търпя и го хванах и по същия начин го стиснах и той ме пита: „Защо правиш така, че много боли, бе, брат!" Отговорих му, че той го прави на мене. 23.V.1934 год., сряда. Станах рано. След прочитането на лекция и гимнастически упражнения, се залових със статистическите таблици и до вечерта те бяха готови, но до 12 ч работих, защото аз се забавих, защото дневниците и в подлежащите книги и гл. книга трябваше първо да ми е налице и написани имената и бележките. 24.V.1934 год. Станах рано. Не излязох горе. Четох от Библията от 10-а до 20-а глава от Псалмите и изкъпах се, избръснах и отидох в Кърджали. С брата Тошев се разговаряхме поне 2 ч. Той ми поиска малко помощ, за да мога да му дам, че да си издава полека-лека книгата, която сега той печата. След това отидох на пазара. Обядвахме с Вълко двамата. Отидохме в квартирата му и на хубави теми се разговаряхме до 5 ч. следобед. Отидохме в читалището да слушаме две сказки, уредени от Българското Географско, Историческо и Археологическо дружества. За вечерта и аз бях поканен във военния клуб на колегиална среща, обаче аз си... Хубав дъжд удари в Кърджали, но до Теке, а в К. Кафтан никак нямаше. Дойдох си късничко. 25.V.1934 год., петък. Останах си в училището сам. До обед нямах предишната умора, но четох много хубави мисли от III томче на общия окултен клас. Следобед писах и четох вестник „Зора". Донесе ми колата писмо от Еленка, изпратено на 22.V. т. г., също и резюмета. 26.V.1934 год., събота. Станах рано. След наряда си изкърпих раницата си и заприготвях за екскурзията си. След като свърших учебните си три часа, вземах си раницата и фотографическия апарат и потеглих. Към 1 1/2 ч. бях в Кърджали. Голяма жега бе, та станах вир-вода от пот. Вълко отказа да ме придружи под предлог, че го задължават за завеждане учениците си в църква. Аз потеглих сам. На гарата от един ученик научих, че Диман дошъл от Терзикьой нарочно за уреждане екскурзия, че отишъл на Отоманкьой и Салиорлер, за да вземе госпожиците. Аз не вярвах, че ще дойдат, затова заминах - в 2 и 45 влакът потегли за Мастанли. Към 3 ч бяхме в Мастанли. Направих една снимка в чаршията. В трена се запознах с двама турци от Джамбашлийската община, които отиват за към с. Устра. Аз им обясних, че отивам за Устра и така станахме приятели и заедно потеглихме от Мастанли. Потеглихме по шосето за Маказа, отстоящ на 4 километра от Мастанли. Напуснахме след време шосето и потеглихме по долината на река Сюютли, десен приток на Арда, вливащи се под Кърджали при Хисарал-тъ. Минахме покрай Ходжакьойските махали. Вечерта към 6 ч бяхме в село Джамбашли. Там отидох при учителя Иван Дудуков. Той ми каза, че за утре, в неделя, ще отиде в село, близко до Шейх-Джумая, за утро при колегата си. Но като му обясних, че от Кърджали ще дойдат колеги, начело с г-жа Чапкънова и Диман, той се съгласи и той да дойде на Устра, макар че предната неделя ходили с колегата си от Хаджикьой Петко Иванов Кацарев. Навечеряхме се с чай и кашкавал и легнахме, като аз не исках да спя на леглото му при него, а в отделна учебна стая сам и на по-чисто място. 27.V.1934 год., неделя. Станахме точно в 1 1/2 ч. В 2 бяхме на път. В 5 без 7 минути бяхме вече на Устра и Слънцето тъкмо се подало и дискът му изплавал от хоризонта и ние се изкачихме почти до върха на Устра. Ако с 4 - 5 минути бяхме вървели по-рано, щяхме да видим първия показващ се лъч от тая красива височина. Изкачихме се първо на върха Устра, висок 1512 м над морското равнище. Имаше гъста утринна омара, та не се виждат ясно очертани далечните гледки. Но все пак просторна гледка се открива от тая височина на всички страни за из Източните Родопи. Местностите на Пишмаклийски, Мастанлийски окръзи се виждат. На юг, зад границата, се виждат най-южните разклонения на Родопите. Сюютлийска се вие като змия, чиято вода на много места блещи на слънчевите лъчи и отива и се губи към началото си - Дари-дере. Срещу върха Устра, северозападно, на недалечно по въздушна линия, се намира върхът Алада, пак такъв красив и посещаван от туриста. След това отидохме на калето Устра. Това кале е останало от Римско време. Използувани са естествените високи скали и върху тях е зазидана висока каменна стена с нужните кули. От зидовете има още недоразрушени висок зид около 8 метра. От тая крепост на времето си се е наблюдавало движението наоколо из всички села и пътища. Има легенда, а и действителното може би, че когато българският цар Калоян разбил латинския цар Балдуин при Одрин и го пленил, то Балдуиновата войска, разбита се е оттеглила тук, в Родопите, и това Устринско кале е било на времето си на Балдуинови войници и то на един независим рицар - боляр и хазната се пренесла и внесена в една пещера, чиито уста дълго време войниците заработвали, та да не личи где са устата й. А за белег оставили тамо наблизо една плоча с 3 дупки и една голяма желязна халка. Миналата година са дохождали французи с карта на самата местност, обаче не са в състояние да отрият пещерата. Накладохме огън. Направихме чай. И сладко закусихме. Към 1 ч. отидохме долу, на извора, след като направихме няколко снимки и направихме хубава салата с оцета и марулите и се наобядвахме. Понеже занаизкачаха бели и после кълбести облаци и започна впоследствие да гърми, то ние се отправихме към северната страна на Устра при два големи гьола. Слязохме при тях и започна да вали. Особено много валя към върха Алада, а то впоследствие, като слязохме в Шейх-Джумая, се научихме, че имало компания екскурзианти от Шейх-Джумая. След преставането на дъжда се напътихме надолу. Към 5 ч. бяхме в Шейх-Джумая и на края на селото срещнахме Кърджалийските: г-жа Чапкъ-нова, г-ца Дочка Духнева, учителка в Саторлер, г-ца Дешка Нанкова - учителка в Отоманкьой, Диман Диманов, учител в Терзикьой, Дочка Духнева е от гр. Казанлък, ул. „Константин Величков" № 70. Г-ца Дешка Нанкова с. Шейново, Казанлъшко, г-жа Чапкънова - гр. Казанлък. Петко Иван. Коцев от с. Турия, Казанлъшко, Ради Романов - с. Шипка, Казанлъшко, Ботю Данчев Тючев - контрольор при Б.З.Б., г-ца Николина Ханъмова, Станю Христов - с. Радювене, Ловченско. Христо Ковтанитов, секретар на тютюнева фирма в Шейх-Джумая. Диман Диманов - с. Енина, Казанлъшко, и г-жа Василка Чапкънова. Те, като ме видяха, завикаха с овации, че ме срещнали. И ме заувещаваха и замолиха да ги придружа за утре втори път за Устра. Обещах им. Направихме една снимка с фон към Шейх-Джумая. Отидохме в читалището. След като пихме по един чай и някои пък - кафе, потеглихме обратно за едно друго близко село, Казъклар. Ботю Данчев, като човек, контрольор по тютюните, познава всички села и хората им. Та заедно и един турчин ни заведе на един час от Шейх-Джумая, у тоя богат турчин да преспим. Турчинът има повече от 10 - 15 юрганя и дюшеци, подушки , пружинени юргани и хубави стаи, хигиенични, с под подкован, и изобщо той бил най-богатият турчин. След вечеря колегите и колежките правиха много шеги. Г-ца Дочка Духнева, понеже яли полуопечено яре в Шейх-Джумая, я силно заболя стомах и започна да повръща. Прибрахме се в отделна стая и легнахме. 28.V.1934 год., понеделник. В 3 1/2 ги разбудих. Силно се святка и далеч гърми за дъжд. Приготвихме се и в 4 потеглихме. Към 6 ч бяхме в с. Устра. Надонесоха турците мляко по поискване от Ботю Данчев. Закусихме хубаво, като млякото даже го хвърлихме, защото се наситиха. В Устра направихме 3 снимки. Към 10 ч бяхме вече на крепостта горе Устра. След като си направихме снимки, слязохме при гьоловете. Там обядвахме, като дъждът валеше и приютени под моето платнище и под един дрян, върху който имаше складено сено. Много шеги и смехове създаваше веселата компания. Прекаляваха младите колеги с безсолните и безсъдържателни думи и гаменщини, на които, за да не ги оскърби, човек трябваше да се преструва, че е и той за тоя безсолен смях. След преставането на дъжда, към 3 ч, потеглихме. Понеже съм си забравил ризата и каскета горе на Устра, предадох раницата и другото, що носих, и се отправих с бърза скорост нагоре. Съблякох ризата, жилетката и палтото и за 15 минути бях горе. Дъждът се усили, също и вятърът. Аз, из права посока, през урви и сипеи, преварих след час колегите. На връщане за Шейх-Джумая минахме през място процепено и пропаднали скали от земетресението в 1928 год. Вечерта в 6 ч бяхме в Шейх-Джумая. Потеглихме с автомобила. За да придружа колежките Дочка Душкова и Дешка Нанкова до селата им, слязохме при железния мост в Кърджали. Минахме покрай Отоманкьой, Салиорлер и аз останах вече сам. От Алкоя потеглих за с. Теке, Понеже се стъмни, аз сбърках пътя. Лутах се 2 - 3 часа по височините. Изморих се много и към 10 1/2 си дойдох. 3.VI.1934 год. Сън. Сънувах, че се видях с чичо Колю от Посабина, който се е поминал още преди 25 години, с баща си, който се е поминал преди 14 години, и мама. С братя и сестри. Ст. Г. Попов от Водица - мой бивш учител. Водих дълга разговори с баща си, но не безполезни. И то въпросът бе така, че баща ми се яви и говори на майка ми, какво че сънувал, че чичо Нако си дошел и го вика да си отива от земята, да си замине, А мен не ми се искаше той да умира и даже да изговоря тия думи. Радостно ми бе, че аз имам баща. След това сънувах поп Никола - и той се е поминал, отива вече десетина години, - че дойде да ме ръси и някак си сладко, мило ми приказва; аз исках да му платя за ръсенето. Извадих си портфейла и кога погледнах - той пълен с каравелчета. Зачудих се - че отгде накъде сега той да е пълен с каравелчета? И видях, че се белееха и бели монети - никелови. Погледнах - едната монета бе 10 лева, а другата - 5. Попът каза, че ще вземе десетлевовата. Взема си я и весел си отиде. * Рано станах. Отидох горе за наряд. След това си дойдох. Надошли бяха селяните, надонесли големи котли и приготвиха пилаф за общ обед. Утрото почна в 10 ч и свърши в 2 ч. Всички бяха весели. След изпита направих две снимки. Изморил се бях, та не можах до вечерта да работя усилено по приготвянето на сведенията. 4.VI.1934 год., К. Кафтан. Сън. Сънувам, че съм в непознато за мене село. Пътувам покрай една вада, пълна с вода. Влязъл съм в чужда градина. Гледам, ето, младо момиче нещо си играе. Аз му заговорих нещо. Запровирах се през едни циментови дувари, даже и през едни дупки се ловко провирах, за да изляза из тия циментови огради. Тъкмо съм пред една къща, ето, при това момиче дойде някаква другарка и ме задяваха с детинските си шеги и закачки, обаче се момеят, момински шеги подмятат, които не помня. Не знам как стана, но момичето, по-шегаджийката, като падна на гърба си и аз се отрололих върху му, то се изсмя и извика уж като изплашено на родителите си, но аз го смъмрих за тая му постъпка и го целунах по устните; то уж щеше да негодува, но докато го целунах, аз скочих и те двете се изсмяха. Аз забързах да потегля към Водица. Уж че тая сцена става в Ковачевец. Кача се по една стълба, а тия негодуващи уж от мен момичета, кога се наведох и наврях главата пак през една циментова дупка, за да изляза, видях изпод корема си, че момичето, което негодуваше и което аз бях целунал, вземало в кривачка просо (мъдро просо) и ръси по мене, по краката и задницата ми, понеже аз го не виждам, като се провирам през дупката. И това то го прави с цел, един вид магия, че аз да го задирям за в бъдеще и да дойда пак, да се завържат любовни отношения. След това се намерихме другари в едно здание, все там, до тая последна сцена. Не помня сега компанията, но уж единияте Кирил Попов от гр. Кърджали. Ето, влезе стар поп и с влизането си дигна босилек да наръси. Аз не ми се искаше да ме ръси, но се подчиних, защото знам, че той ще ме съобщи на просветното ми началство и ще ме уволнят като противник на църквата. Ръси ни попът, уж че е бащата на Попито. „Плащайте, де!" - извика попът. - „Колко пари искаш, дядо попе?" - „5 лева." Извадих 20 лева нацяло и му казах да ми повърне 15 и се събудих -3 1/2 ч. след полунощ. Ставам, за да започна да приготвям статистическите сведения. 6.VI.1934 год., сряда. Вследствие молитвата ми снощи към Великия и Учителя - Бялото Братство да ми дадат нощес среща с братя и сестри, а най-важното - с Учителя, ето часът е 4 без четвърт и се пробудих с хубав, но мъчно припомнен по своята картинност и преживелица сън. Сън. Сънувах, че съм някъде из Ковачевец. Срещнахме се с Гутю Михайлов. Гутю по не знам какъв начин се домогнал да изпълнява длъжност като изпърво нещо като учител, а впоследствие инспектор, уж същинският сегашен Мастанлийски окръжен училищен инспектор г-н Спиридонов. Гутю ме любезно приветствува, като ме видя, и най-вече, че много време не сме се виждали. Ганю Събев (учител прогимназиален в гр. Попово, мой съсед по рождение-Водичанин) от голям пияница, попада между братя, сестри, които били някъде в планината на курорт. Трогва се той от хубавите слова на Учителя и изобщо на братята и става съчувственик на Бялото Братство. Вследствие на дългото му пребиваване (уж това лято, сегашното) и незавръщането му в село да обучава навреме, се появяват негови противници и то от завист, задето вече той излиза за в бъдеще от пиянските им компании, и предизвикват анкета против него. Обаче всички, които знаехме за тая анкета, ние бяхме положителни, че Ганю ще издържи бляскава реч и апология за братските идеи и ще бъде победител. Не помня картинността на съня, че аз отидох, уж моят по-малък брат Иван е с мен и някои други деца - момиченца. Дойдохме до едно място (земетръсна зона), което, вследствие на някой скорошен земетръс, са се образували големи хендеци^, подземни кухини и пропуквания, та със страх се изкачихме по тия пропукваници и стръмнини, особено по една много стръмна висока скала. Тъкмо бяхме се изкачили на най-стръмната скала и си мисля аз в меня си, че ако сега земята се разиграе, то ще се отвори някоя бездна и ни погълне или пък ще се наведе стръмнината под няколко градуса и ние ще полетим във въздуха надолу към низината изпод тая висока скала. Тъкмо си мисля и ето, започна земетресение. Изплашихме се и с ужас чакахме разкрачени, пазейки равновесие, но ето, че тая височина стръмна, висока, опасна, започна бавно да спада, спада, без да се отваря пукнатина или бързо пропадание и се сниши и изравни, стана като поле. А ние, като че ли нежна ръка ни успокояваше и тешеше, да сме спокойни, защото има кой да бди над нази. Кога престана земетръсът и се сравниха и загладиха тия опасни бездни, аз се разскачах и с неописуема радост започнах да славя, да хваля Бога и да говоря на придружаващия ме брат ми Ивана и другите, да им говоря за невидимия свят, за съществата, които ни помагат в нуждите, и че косъм от главата на праведните, на тия, които се радват и живеят за Бога, няма да падне. Много говорих на присъствуващите в тая насока. Върнахме се, разговарящи все по тия хубави въпроси. Ето, намираме се в една хубава, обраснала с буйна зеленатрева, фидани, цветя най-разнообразни и високи дървета, като нещо на градска градина, но много по-хубава от всички видени досега кътове и градини. Насядали са деца, хора, като че ли аз съм учителят, който в тая хубава природна обстановка ще предавам някакво си на моите ученици или пък други щеше да говори, а ние да слушаме, не помня добре. Хубава, ясно прозрачна слънчева светлина на ранното, около 9 - 10 ч., утринно слънце, правеше картината невиждана до тоя момент. Лазурно небе, чист, свеж въздух и приятна прохлада. Дойде някоя си ученичка гимназиална, но не знам от кой клас е, и ми заговори, че на много хубаво място съм предавал уроците си и че правилно използувам слънцето и въздуха. А до нея някой студент се намеси и той и ме пита: „Не щели изложите децата на слънчев удар?" И добави, че това било фанатизъм до прекаленост, да се излагаме на слънцето. Отговорих му, даже още аз да продумам, ученичката му заговори, че най-необходимите неща за добрия живот и нашето здраве, това са водата, храната, въздухът и слънцето и че г-н Ганев е избрал именно най-необходимото и най-потребното. Те водиха дълга полемика, като тая госпожица ме защищаваше срещу нападките на тоя студент, който визираше, че окултистите в България все слънце, въздух, храна и вода чиста препоръчвали до прекаленост. Надойдоха в тоя момент много други и някои ми заговориха, защо това лято не съм на екскурзия с братството. Отговорих им, че след като си свърша тук работата, аз ще ги намеря и то въпросът се касаел, че Учителят с братя и сестри отишли в планината и не го знаяли къде е заминал. Аз им отговорих, че като тръгна, аз ще го намеря лесно, понеже по вътрешен път Той ще ми каже посоката накъде е и в коя планина. Още повече, че Учителят не живее в сенчестите борови гори, а обича високите върхове на планините. Ето и братът Димитър Добрев от Сливен, пременен с хубави дрехи, иде весел и се ръкува. Видяхме се с много други братя. Те ме питат защо не съм в планината. Отговорих им, че ще отида скоро. И аз съм облечен с новия си, този костюм, които имам. Намерих се на един харман. Гялкат конете (и това пак в Ковачевец) в широки, големи хармани, насадени с жито, под палещите лъчи на слънцето. Аз стоя зрител и гледам, че няма кой сериозно да работи по-сръчно тая харманджи иска работа. Ахмед Сеид Ахмедов (мой сегашен ученик) гялка конете покрай стожера в хармана и ми вика, че защо няма една диканя, за да надребни по-бързо сламата. Аз му казах, че аз може да я впрегна и ще вършея сам, но ме е страх, че ще ми се напрашат дрехите. Отивам малко източно от тоя харман, ето, нося една яба с дълга дръжка на рамо. Тъкмо сме на една голяма порта, врата като на една хубава, като градска градина, но тая врата е врата на братска градина със зеленина, дървета, цветя и хубава, буйна трева. Посреща ме Учителят, весел, сияющ и, смеейки се, ми подава ръка и завързахме разговор за вършитбата, за дългата яба, от която той се възхищаваше, за вършитбата и за екскурзията, която предприема. Учителят заедно с братя и сестри, и кани и мене. Аз се много зарадвах, че срещнах Учителя и че говорихме продължително и най-вече, че той излъчваше като че ли светлинни лъчи и хубавото му лице, новите сиви дрехи, гладко сресаната коса и външната му орнаментика и сияющо лице вдихва като че ли радост и възторг на душата защото дълго, откак съм отишел в Кърджали, не съм Го виждал. В това си радостно състояние се събудих. Тъкмо бях закусил и бързам да доуреждам отчетните книжа и ето, пристига непозната някоя си. След като се запознахме, тя ми обясни, че ме познавала от учителската конференция в град Кърджали. Дошла да си представи сведенията в Кърджали. Инспекторът още не се завърнал от ревизии. И тя, с една Емирогларска кадъна, женена в Кърджали, дохожда в Емироглар, та след като приспала тая нощ, сега дошла да види К. Кафтан. До следобед към 3 ч тя стоя и се разговаряхме по разни въпроси. Тя е вургасна* мома. Единствената й мечта е сега да се ожени. Разправя си преживелиците, теглилата и мъчилата, че сега била изоставена, понеже била стара, заслабяла и т. н. С много заобикалки се допитва аз не ще ли се женя, имам ли си симпатия и ред други въпроси. Тая госпожица се казва Надежда Иванова, ул, „Радецки" № 140. Казанлък, учителка. Чак глава ме заболя от прекалената й упоритост да повтаря, че страдала, че да се ожени ли за един сега, който й предлагал. Но той пиел и пушел, че дали ще си уйдиса с него и ред други. Едва към 5 ч се завърнах, едва се разделихме. Пишман станах, че й говорих толкова работи. Дано поне й остане в главата. 7.VI.1934 год., четвъртък. Ходжата си отиде пак тая заран. Аз цял ден приготвях гл. отчет. Душата ми се стяга, а работата бавно върви. Голяма горещина. 8.VI.1934 год., петък, К. Кафтан. При първото заспиване, още с пренасянето ми в другия мир, с първата дрямка снощи сънувах, и то за миг, че от дясната страна, от горната челюст, зад кучешкия зъб, при ядене ми се извади един зъб и то зъб с голям корен, здрав, но така стана, че аз, без да искам, при дъвченето, понеже бързам, го залостих, като че ли в нещо много лепкаво, което го разклати и аз бръкнах в устата си, още пълна с несдъвкания залък, и извадих зъба. Кога го извадих, не от болка, а от съжаление и мъка се закахърих, че още един зъб отиде и че и устата ми губи физиономията си и със загубването на зъбите, то човек си губи и здравето и в мига на ужаса се събудих. Тая заран е ясно, топло и тихо време. Аз бързам с приключването, та да мога да си замина. 9.VI.1934 год., събота. Цял ден приготовлявах касиерските книги и своя багаж. Вечерта до 11 ч., след като пазарих две магарета, за да ми занесат багажа до гара Кърджали. До 1 1/2 ч. спах и разбудих моите кираджии. И в 2 1/2 ч. потеглихме. Дъжд бе валял, затова имаше кал и трудно се пътуваше. В 6 и 35 влакът потегли. В 6 вечерта бях в София. 28.VI.1934 год., четвъртък. Сън. Сънувам, че пътувам някъде за учителско място. Оставам да нощувам в село Цар-Асен, Поповско, у жителя Продан Каруцаря, на когото аз съм работил бъчаварлък**. Лежах да спя на открито, вън на двора. Като станах сутринта, виждам, че ми няма панталоните и палтото. Нощес неизвестно кой ги е откраднал. Аз съм по риза и по бели гащи. Дойде ми на ума, че в раницата си нося вехтите гащи, бричовете. Извадих ги и ги обух. Колената им скъсани, така че коленете се белеят. Аз се чудех що да направя и за палто. Заприказвам Проданца, около която имаше много насъбрали се жени, дали не знае кой ги е откраднал и дали не ще се намерят из градината, я. Тя ми отговори да отида да питам бай Продана. Заприказвах я нещо за учението, за братството, но тя ми даде да разбера, че това никак не я интересува и ме прати при Продана и аз се събудих. * Тая сутрин след закуска отидох в Софийската областна училищна инспекция. Запитах новия областен училищен инспектор дали ще поправят грешки на своите предшественици. Той ми каза утвърдително. След като ми зададе въпроса дали не съм комунист и като му казах, че съвсем не, тогава ме запита да му кажа дали нямам вътрешни някакви убеждения. Отрекох, че съм Дъновист, но признах, че съм вътрешен скритом такъв. Отговори ми, че „Няма за тебе място за учителствуване". Но все пак ми каза да подам заявление. * вургасна - която създава врява, олелия. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) ** бъчаварлък - правене на бъчви. (Бел. М. И.) 20.VI.1934 год. Сън. Сънувах, че се намирам пред Учителя. Със строг и сърдит тон Той ме предупреди, че ако не се поправя, да изправя живота си, то изгнание ме очаква и големи лишения в чужди държави, 21.VII.1934 год., събота. С Атанас Николов отпътувахме за град Оряхово, за да посетим есперантския конгрес. От гара Червен бряг потеглихме по теснолинейката. Събрахме се и други есперантисти, есперантистки. Вся се едно оживление и веселост. Запознанство с разните лица. В Оряхово ни срещнаха на гарата есперантисти и със знамената ни посрещнаха и приветствуваха. Отведоха ни в есперантския клуб и оттам разквартируваха в разни места, а ние отидохме у Михаил Краев. 22.VII.1934 год., неделя. Станахме рано за наряд. Михаил ни отведе на своето място „Изгрев", То е хубаво място над Дунава, откъдето се открива хубава гледка над гладките дунавски води и румънския бряг, обраснал с върби, над който далеч на изток от румънска земя изгря Слънцето с величествена тържественост и блясък. Много приятна утрина. След наряда прочетохме от XII серия беседата „Даде плод". За пръв път с такава тържественост, красота и бодрост на духа четохме тая хубава и поучителна беседа. Отидохме си в града и в 9 ч. бяхме на откриване конгреса. Откри се от военната музика с „Шуми Марица" и „Espera". След поздравленията всички на парахода заминахме на остров Есперанто. Там обядвахме и правихме бани. Направихме няколко снимки. Весело бе там и хубаво. Чисто белият нагорещен пясък, тихото горещо време и хубавата гледка на Дунава с обрасналите му брегове с върби и хилядите хора, дошли на остров Esperanto, голям около 800 декара. Вечерта в 6 ч. започна качването на парахода и къде 8 ч. бяхме вече в Оряхово. 23.VII.1934 год., понеделник. На Изгрева дойде и Кадиев и от Бяла Слатина Борислав... Четохме беседата „Лазаре, излез из гроба." В конгреса имаше отчети и избиране ново настоятелство и решения за бъдещата дейност. Идната година ще се състои конгресът във Варна. 24.VII1934 год., вторник. Пеша отидохме до остров Esperanto и с лодка ни прехвърлиха на острова. Весело бе пътуването тоя ден, с песни, цигулка, флейта. Пътят върви покрай Дунава посред хубави алеи от върби и други дървета. Правихме пак две снимки на плажа. Запознах се с Бай Георгиевата осиновена дъщеря, родом от Тетевен, на име ... Георгиева, Станева по първия си баща, Тетевенец. Късно, къде 9 ч, стигнахме в Оряхово. 25 VII.1934 год., сряда. Изпратихме Атанас на гарата и аз ангажирах билет за София с автомобила за 162 лева. В 8 ч. потеглихме и през селата Буковци, Гложене, Бутово, Крива бара, Хайредин, Лехчево, Фердинанд и Берковица. В Берковица се срещнах с Милчо и Угърчинска. През Петрохан вечерта в 8 ч. спряхме при Лъвовия мост в София. 26.VII.1934 год., четвъртък. През деня си почивах от умората. Четохме с Еленка една лекция от 13 юний. Следобед приготвих бани за фотографията, за да проявя стъклата, правени в Оряхово на есперантския конгрес. До обед четохме с Еленка беседата „Даде плод", а вечерта проявявах стъклата. 28.VII.1934 год., събота. Отпътувах за с. Равна, Годечко. Стигнах в село къде 10 ч. Пренощувах у Антови. Сън. Сънувах много, обаче сънувах, че се оглеждам в огледало. Гледам и недоумявам. Шията ми надебеляла. Имам нещо като гуша. Така, от гърдите ми нагоре шията много дебела и наседнала гъста, черна, съсирена кръв. Не ме болеше, обаче ме грозеше и се чудех как ще премахна тая кръв. 29.VII.1934 год., неделя. След като излязох, из Равна се разтичаха деца, стари и млади, жени, момичета, всички се разтичаха и с радост ме поздравяваха и питаха за Еленка, що не е дошла. Много съжаляваха, че ни уволнили и питат що да правят, за да ни върнат. Така в приказки и разходки мина целият ден. Вечерях и преспах тая вечер у Андрея Георгиев. 30.VII.1934 год., понеделник. Потеглих към 7 1/2 ч. Ходих у Манови. На обед в 1 ч. бях на Изгрева. Следобед копирах картички от Есперантския конгрес. В 8 ч. ходих у Кръстанов, за да му дам снимки. 31.VII.1934 год. Събудих се рано. Станах. Утринната първа мисъл ми бе: „Повече духовното трябва да имам!" След гимнастическите упражнения разговарях с Еленка по ходенето ми в Равна. После попълних декларацията със семейното и материалното ми положение и дадох писмото Наталия да го изпрати. Владо от Мърчаево дойде за малко до Еленкината барака и ми каза, че ако получи пари, ще отпътува и той утре с Учителя на Витоша. Много от братята и сестрите се канят да отиват за „Яворовия присой" на Витоша. Чувствувам меланхолия и тъга по това, че не съм в близки отношения с Еленка и че тя отстава от мен и дружи вече с други братя. Връщането на Пеню Ганев на учителска длъжност отново в с. Равна на 12.IХ.1934 год. (документи) 1. Софийска Областна УЧИЛ. Инспекция № 12849 12.IX.1934 г. гр. София До Господина Пеньо Ганев, жител на гр, София - (копие: г. Главния учител в с. Равна, Годечко, г. Пунктовия учител в с, Годеч и г. Драгоманския окол. Учил. Инспектор) Съобщава Ви се, Господине, че със зап. № 142, § 5, от 10.1Х. т. г. на инспекцията, Вие се възстановявате в длъжност учител при първоначалното училище в с. Равна, Годечко, считано от 15.1Х. т. год., понеже сте неправилно уволнени. Обл. учил. инспектор: (подпис) Секретар: (подпис) (печат) 2. Препис Акт за встъпване в длъжност Днес, петнадесетий септемврий 1934 година, в с. Равна, Годечка околия, се състави настоящият акт в два екземпляра в уверение на това, че учителят Пеню Ганев се назначава за такъв в първоначалното училище в с. Равна, Годечка околия, въз основа на заповедта на Софийската областна училищна инспекция под № 142, § 5 от 10.1Х. тази година. Пеню Ганев встъпи в длъжност, без да е прекъсвал службата си. за Гл. учител: Милуш Рангелов Встъпил в длъжност: п. Пеню Ганев Присъствували: п. Н. Цветков п. Георги Соколов Вярно! Гл. учител: (подпис на Пеню Ганев) (печат: Първоначално училище „Софроний - с. Равна) 3. Вх. № 130 28.Х.1934 Драгомански окол.учил. инспектор № 311 26.Х.1934 г. София До Господина Пеньо Ганев учител с. Равна, Годечка околия (копие: г. Директора на... главния учител в... и Пунктовия учител в Годеч и г. Соф. обл. учил. инспектор Съобщава Ви се, че със зап. № 165, § 31, от 10.Х. т. год. на г. Софийския обл. учил. инспектор Вие се назначавате за директор (главен учител) на първоначалното училище в с. Равна, околия Годечка, считано от деня на получаване настоящето. Окол. учил. инспектор: (подпис) (печат) 3. Софийска (гербова марка на стойност 5 лв) Обл. Учил. Инспекция № 2748 27.III.1935 гр. София Удостоверение Софийската областна училищна инспекция удостоверява, че ПЕНЮ ГАНЕВ, редовен първоначален учител в с. Равна, Годечко, е учителствувал, както следва: През 1929/930 уч. година в с, Губеш, Годечко; през 1930/931, 1931/932 и 1932/933 уч. година - в с. Равна, Годечко, където учителствува и през настоящата учебна година. През време на това си учителствуване, той не е уволняван по чл. 70, нито е наказван по чл. 74, букви „г", „д", „е", „ж" и „з" от Закона за народното просвещение. Настоящето му се дава да му послужи за явяване на конкурсен изпит. Обл. училищен инспектор: (подпис) за Секретар: (подпис: Ст. Петрова) (печат) *** 24.IX.1934 год., понеделник, с. Равна. На 14.1Х.1934 год. дойдох в Годеч, а на 15 си дойдох наново възвърнат на длъжност учител в с. Равна, Тая седмица ремонтирахме училището. Вчера ходих в Губеш. Вземах си 7 150 кгр. кашкавал по 32 лв. кгр. и ще си взема и 10 кгр, сирене. Сън. Сънувах, че съм ученик и ми предстои да ме изпитват по история. Уж че по история не съм изпитван скоро и че могат да ме изпитат, но аз не съм чел, та си мисля, че трябва да се подготвя, че време нямам. Втори сън. Сънувах, че сегашният помощник-училищен инспектор г-н Петър Андреев ще ме ревизира по история и аз си викам, че материята знам, кой знае дали той ще хареса методата. После сънувах, че съм нещо в град Видин ли, или пък ми предстоеше и посрещнах някоя си, която е [от] гр. Видин. * Следобед отидох в Годеч. Говорих на околийския за Еленка. Имахме заседание на учелещните настоятелства. После отидох при Манов и си дойдох късно. Вечерях у Младенови. Дойде и Андрея Георгиев, Бай Илко и приказвахме до 10 ч. Днеска валя малко дъжд, още има мъгли и е влажно. Има хора, които още вършеят. Тая вечер получих писмо от Еленка, от 21 т. г., и й написах сега едно до „Гургулят" 18. 25.IХ.1934 год. Тая сутрин се събудих рано и станах. Запречиствах и заредих, защото очаквах да пристигне инспекторът от Годеч, за да види училището и селото. До обед звъних и полагах усилия, за да събера деца, но дойдоха 5 ^ 6 деца и в 11 ч ги разпуснах. Към 2 ч обядвахме с Коста Цветков, който ремонтира училището. Нещо ми тежко, мъчно. Легнах да спя, обаче на 3 пъти ме разбуждаха Младен, Зара, Никола Цветков и ето, с Никола Цветков, гледам Еленка пристига. Много се зарадвах, че дошла. Тя отиде у бай Георгьови за преобличане и дойде в училището. Тя ми каза, че инспекторът й обещал да увеличи персонала, ако представи повече деца. Тя обядва малко и потеглихме из селото. До късно проверявахме кръщелните свидетелства, обаче всички, родени през 1928 година, са родени след 15 април, а нито едно - до 15 март, както се изисква по закона сега. Намерихме незаписано детето на Станимир Истатков - Трендафила и на Илия Раденков дете, което е в Годеч, но тук ще учи. За утре ще помолим за две деца да останат да повтарят. Вечеряхме у Костадин Антов и към 9 ч. си излязохме. Еленка заведох да пренощувау бай Илкови. 26.IХ.1934 год., Сряда. Станах в 4 и 40. В 5 ч. започнах да чета „ Четирите кръга" - лекция от общия окултен клас, година VI. Тъкмо дочетох и свърших гимнастическите упражнения, дойде и Еленка. До 2 ч. стоях тук в разговор с Еленка. Отидох в Годеч. Разговарях с колеги относно образуването на учителско дружество. Угърчинска дойде с мене в Равна, за да види Еленка. Стояхме до 2 ч. след полунощ в песни и разговори. 27.IX.1934 год., четвъртък, Кръстовден. Сън. Сънувах, че Еленка ми прекроява юрганя. Направила го по-голям, по-широк и го ошарила с много бродерии, шарки и станал много естетичен. Тя го разгъва и ми го показва да видя как го работи. Бели конци по него, още неизнищени, го покриват целия. Като че ли се прекрояваше, за да може да завива двама души. Вчера и днес набавих кръщелните свидетелства на Трендафилка Станимирова Истаткова и на Борис Илиев Раденков, чрез Божил Петров. Тая сутрин, при донасянето кръщелното свидетелство от Божил Петров, ми поиска 500 лева, за да може да си покрие къщата. Обещах, че ще му услужа. Следобед отидох в Негулова махала в Годеч, за да подиря още две деца, за да дойдат в Равна. Обещаха ми. Възварихме един чайник вода у Илия Тошев, напих се и си дойдох да нощувам. 28.IХ.1934 год., петък, с. Равна. Още от сутринта очаквахме да се завърне Младен от Годеч, за да видим дали ще пуснат децата си да дойдат - дъщерята на Милуш Рангелов и на Костадин Антов сестрата да изпрати детето си в Равна. Младен се върна и съобщи, че тия хора се отказват да си изпратят децата в Равна. Изпратих Младена в Губеш с магарето на Атанас Димитров да ми донесе една тенекия газ и 10 кг, сирене. Всичко досега си набавих от Губеш: кашкавал 7,150 кг. по 32 лв. 229 лв. 10 кг. сирене 20200 лв. 1 тенекия газ 160 лв. Всичко да дължа 589 лв. До вечерта лък вниманието ми се обърна към децата на Александър Берковчаница в Годеч, да ги повърне в Равна, за да се увеличи персоналът и се върне Еленка. Еленка спа у Илия Тошев. 29.1Х.1934 год., събота. Станах рано и си направих наряда. Ето, при изгрев слънце зачука на вратата ми Еленка, готова за път за Драгоман, София. Разменихме с нея няколко хубави мисли върху Библията и Св. Писание изобщо и тя стана за път. Изпратих я до под селото. Като реших следобед да отида в Годеч до Ал. Гаганица. Деца още не идат в училището, защото сега пък возят царевица. Към 1 ч потеглих за Годеч. Оставих на Цеко бележка, че от утре ще отида за Драгоман. Но събранието на учителите се отлага по случай посещението на сръбския крал Александър. В Годеч разговарях с Гаганица, той ми каза, че нему се иска да прати децата си в Годеч, защото няма кой да ги гледа. Говорихме с Манов, за читалищни деятели. Аз вземах, т. е. ангажирах се да говоря на темата: „Трудът, мост на напредъка". Колегата от Туден ми каза, че вчера, петък, той (Тошев), заедно с Годечкия кмет Кир Шумонов са говорили нещо по мой адрес, но не ми каза в що се е състоял сюжетът на говоренето за мене. Дойдох си късно от Годеч. Свирих, пях и си легнах в 10 ч. 30.IХ.1934 год. Сън. Сънувам къде 4 1/2 ч. сутринта следния сън: Намирам се на една поляна. Около мене се намира някой, мисля, че наш Иван и Иванца. Аз съм бъчвар. Ето, както работех, усетих, че краката ме щипе нещо. Кога погледнах, на левия си крак на ходилото кръв от ухапване на стонога, ето, видях и един скорпион, но скорпионът не ще да ме е ухапал. Кракът ми е много наранен от ухапването на тия стоноши и аз се изплаших. Ето, като бягах, ето и една черна змия, която е съвсем черна и интересна. Щом ме видя, тя удари да бяга, но нашата Слава каза, че тя струвала много, тая черна змия, и че била на късмет, а не за нещастие. Събудих се със силното впечатление, че кракът ми е кървав от отровната стоноша (къркъскъ). Свърших си наряда и четох вестниците по случай гостуването на Крал Александър -сръбския крал, и към 9 ч ми се доспа. Спах до 12 ч. Събуди ме туденски гроздар. Купих си 5 кгр. грозде по 5 лв. Направих списък на записаните ученици до 1.Х. т. г., всички на брой 48, и утре ще го изпратя. 1.Х.1934 год., понеделник. Хубаво, топло време. Небето ясно. Никакъв вятър. Хората возят царевиците. В училище ми дойдоха едва половината от децата. За първи път влязох при първо отделение в българско училище. Децата се свеняха и срамяха, но със смехове и въпросчета, те се освободиха и започнаха да говорят. Сън. Сънувах, че Петър Йорданов, без хабер, без да зная кой ми чука на вратата, започнал бях да се преобличам, тъкмо съм си събул горните панталони и то съм извадил десния крачол, ето, потропа се на вратата. Аз, не знаейки кой е, стреснат се затекох зад дремала и се мъча набързо да обуя крачола, но си подаде главата и после влезе Петър Йорданов, на Митовчето на Йордана. После сънувах и друга картина - че около ми бяха някои непознати момичета, които докачливо ми задаваха някои въпроси, а аз шеговито им отговарях. Те ме предизвикваха настойчиво с всевъзможни закачки, но аз външно не им дадох вид, че се съгласявам на щенията им. Тази сутрин изпратих писмо до Марин Захариев - първи пунктов учител в Кърджали, с което го запитвам защо ми се губят 205 лева от заплатата ми. Изпратих писмото, с което искам увеличение на учителския персонал. Сън. На присъмване сънувах, че Еленка я възвръщат учителка в с. Равна. Радостна тя иде, радвам се и аз, че тя се възвръща в селото, че няма да имам толкова грижи с четири отделения и че ще има с кого да обменям мисли и прочее. 3.Х.1934 год., сряда. Сън. Сънувах, че се намираме на екскурзия в планината. Бяхме много братя и сестри. Присъствуваха и от малките деца на много от братята и сестрите. Погледнах, ето носят на носилка кака Гина Гумнерова. Тя от студа тук, във високата планина, започнала да се смразява и дошла в несвяст даже. Щом я сложиха на земята, Учителят веднага се приближи и започна да я опипва. След това той започна силно да разтрива лицето й, да размърдва челюстите. Той легна върху нея така, че неговата снага да се съвпада с нейната и приближи устата си към нейните устни и започна да й духа в устата. Отмести се и силно започна да я трие по гръдния кош и да й прави изкуствено дишане и ето, тя се съживи. Учителят заповяда на присъствуващите да я облекат и да я раздвижват. Ето, носеха на носило децата на Милчо от Петрич (град Петрич) - Блага и другата й сестричка, също и те се смразили от големия студ. Веднага Учителят се наведе над тях и разкри гърдите им и започна със силни движения да ги трие по гръдния кош и с другата ръка им бута особено устата и ето, и тия две момиченца оживяха и се спасиха от смъртта. За забелязване бе, че мен не ми бе студено и аз се чудех на кака Гина, че уж тя небрежила и не се движила и се изоставила да замръзне. * Събудих се. Часът 4. Буден лежах в леглото до 5 ч. Станах и дочетох резюмето „Четирите кръг" от VI година на общия клас. Много хубаво, ясно и топло време. Тишина, топло и свежо. Нещо природата те предразполага към музика, към нещо хубаво. Гласях се за Годеч. В 12 ч. потеглих. Вземах си 62 кг. картофи по 1,50 лв. Вземах и домати и пипер за 22 лв. Изкара ги Крум Джотев. Отидох при Манов, абонирах се за едно педагогическо списание за 50 лв. После отидох при Н. Угърчинска и пяхме разни песни до мръкване. Излязох. Срещнах се с Генов. Вземах 50 тетрадки и си потеглих за Равна, но вече е на стъмяване. Нещо като че ли ме плаши и не съм спокоен, защото изпратих сведения да искам увеличение, когато нямахме достатъчно ученици. Може би не би трябвало да туря двете Игинаткини, защото може би ще ме държат отговорен. Фейзула Мюмюнов се казва ходжата в К. Кафтан, чието име го бях забравил. 4.Х.1934 год., четвъртък. Сън. Сънувах, че посещавам уж нашата къща. Вътрешността на къщата е добре наредена, мобилирана, изобщо - приветлива, обаче кога се изкачих на покрива, ето той бе с изгнила слама, върху която бяха наредени стари, от циганските, керемиди но и те така разбутани, размърдани, изпотрошени, че аз даже се чудя как във валежите не е прокапвало вътре и не са се повредили белите стени на стаите и вещите, които се намират в нея. Има едно кьоше даже съвсем без керемиди, изобщо покривът разрушен, но още не прокапал, защото сламата още е задържала водата. Когато влязох вътре в стаята, ето тя е била до съседство с друга някоя. Влязох в чуждата, уж я знаех насън на кого бе тя. Беше нощ. Не зная как да осветя стаята. Ето нещо като електрическа лампа, но не е електрическа лампа, а нещо новоизнамерено, което съвсем по някакъв особен начин, без кабел и електричество, при завъртването на едно копче, светва и свети някак по особен начин. Аз разглеждах това особено светило и се чудех, а имаше и мои другари, които се чудехме на техниката и постиженията й. 5.Х.1934 год., петък. Не помня добре съня си, но е отначало в паметта ми, какво че уж нямало да възвърнат Еленка в Равна. Много хубаво време с ясно лазурно небе. Прозрачна утринна гледка с последна четвърт фаза на Луната. Следобед отидох в Годеч на заседание по хигиеничния комитет. Върнах се на мръкване. Особени състояния минават през съзнанието ми и ме стягат. Едно като че ли напрегнато положение, стеснително. Нещо се плаша. 6.Х.1934 год., събота. Сън. Сънувах, че пътувам с компания и то вървях през едни дворове; провирахме се през плетища, тесни врати и най-после стигнахме на един край, откъдето се вижда нашият ясак във Водица. Кога се загледах, ето, в него орат наш Иван, батьо Боби и Иван Иванов. Аз бързах и не можех да си отида до селото, обаче си казах: и тъй, и тъй съм успял да дойда дотук, що да не отида да видя братята си. И отидох в ясака, дето орат. Видях, ето Иван Иванов целия парализиран, изтощен, следствие тая болест, която той има. Говорих с наш Ивана за нивите, понеже той досега ги работи и не дава на батя, а също и моя наем не плаща, затова му казах вече да не оре и засява моите ниви, защото ще ги дам на батя Бобя. Той се разсърди. После сънувах, че пътувам през една голяма гора, такава, каквато аз знаех, кога бях малък, изпод Белия Бряг. Ще нощуваме братя, сестри в гората. Аз искам да събирам дърва за огрев. Ето, влязохме в една колиба, заваряме в нея много турци от Крепча. Говорих с Мехмедя Ариор, а най-вече с Бейрула X. Юмеров и Емин Молла Алипиев. Те ме здрависваха и наново каниха да им стана учител. * Времето днес е променчиво. Попръсква дъжд. 7.Х.1934 год., неделя. Сънувах, че сме с братството в една планина на екскурзия. Предстои ни да се изкачваме нагоре. Останахме да нощуваме на една поляна. Обаче оказа се, че тая поляна е била цял змиярник. Много змии имало, та трябваше да дежуря да не би някоя да уплаши някого. Заспал съм тамо, на тая полянка, малко, обаче кога се събудих, гледам, че под мене е цял мочур просто във вода, толкова влажно място, но аз съм си подложил, та не съм усетил влагата. Друг сън: Сънувам, че съм във Водица, но при по-друга обстановка. Влизам в една военна работилница, дето приготовляват сладки неща, разни сладкиши. Видях даже много неща, приготвени за сладкарниците, но аз наблюдавах в момента, че не сладки неща се работят, а всички режеха в особени машини месо. И то така изцапани бяха самите работници, че и главите им покрити с парчета от кюфте. Отдалечих се от тая работилница. Ето, в една стая жена работничка и едно момиче при нея, един ученик. Дойде един офицер и ласкаво завързаха разговор. Офицерът изглежда лишен от жена си, която не е в тоя гарнизон във Водица, се обясни в любов на тая госпожа. Той я взема като дете, прегърна я и я зацелува и й заговори, че я много обича. После завързаха разговор с мене. Аз им обясних, че живея наблизо, тук, през 3 къщи. Потеглихме да си вървим, обаче аз бях си забравил каскетя. * Събудих се - 2 ч. след полунощ. Вече сън не ме хвана и аз станах в 4 ч. Заприготвях се за Драгоман. Далеч на запад светка за дъжд, даже изтежко се чува тътнеж на гръмотевица. В 6 и 10 потеглих. В 9 1/2 стигнах в Драгоман. Пътувах и още под Равна заваля, обаче слабо, из мъгла. Аз бях със спортните дрехи и обуща, платнище, раница, апарата. Горе в Чепина над Летница пътувах в гъста мъгла, затова горе вече на билото бях сбъркал пътя, но ме оправиха овчари. На събранието присъствуваха около 160 души. В управата на новооснованото дружество влязоха Павел Попов, Васил Коралеев, Нестор Мишев, Стоян Михалков и в Контролния съвет - аз и Тодор Йонов. Борис Манов в тия избори пропадна, защото го изиграха някои, а минаха на другата страна - противната. На гарата инспекторът Петър Андреев ми обеща, че ще увеличи персонала в Равна. Понеже Манов отива в Сливница, за да изтегли сумата 20 000 лева за Годечкото читалище, затова от Лопушна до Годеч Н. Угърчинска нямаше с кого да си отиде и аз минах с тях, въпреки че не ми беше път. Минахме през Голямо Маливо, Мало Ровяновци, Мало Маливо и през монастиря „Св. Никола", където ядохме царевица варена, и стигнахме в 8 ч. в Шума. Никитови ни поканиха да нощуваме и ние останахме, защото за мене бе трудно да пътувам до Годеч, че после до Равна в тоя мрак нощен. Свирихме с грамофона, пяхме с Угърчинска и си легнахме да спим, 8.Х.1934 год., понеделник. Станахме в 6 без 10. Приготвихме се и след изядането на по една филия, намазана с мед, хляб, се сбогувахме и потеглихме. В Равна бях в 8 1/2. Тия дни все ми е мисълта за Еленка, дано може да се възвърне и си дойде и тя. Нищо не ми е радостно. Искам да съм весел, но не мога. Обучението става много трудно на четирите отделения. И при това, без свой човек - стои между хора, но е като в пустиня. 9.Х.1934 год., вторник. Станах на присъмване. Написах на сестрата Неда една картичка и на Еленка затворено писмо и ги изпратих по Младен в Годеч. Младен ми донесе 27 кг. мед по 26 лева от Арсо Соколов. Дадох на бай Георгеви една чиния и у Младенови вечеряхме качамак и мед. Времето облачно с много студен вятър. 10.Х.1934 год., сряда. Събудих се на присъмване. След силни астрални напрежения, станах. Сън. Сънувах, че съм някъде отишел на екскурзия. Оставам да нощувам в една срутена изоставена къща. Отидох да събирам дърва, за да накладем огън. Кога се завърнах, потърсих да видя дали на огнището има огън, понеже и преди нас някои са клали огън и тъкмо си отишли. Тъкмо разравям, и виждам, че има още ситни въгленчета и започнах да ги духам. Ето, влиза Цеко Симов, който се оказа, че и той ще нощува заедно с мен тук. Завързаха се разговори и се събудих. * Прочетох окултната лекция от Общия клас от III томче на VI година - „Опити". Меланхолия и безпричинна тъга ме е обзела. Къде се крие причината, точен отчет сам не мога да си дам. Дали, че съм разделен от човека, когото обичам? Струва ми се, че не е тук съществената причина, защото ако бе тая, то миналата година по това време бях с нея, но пак имаше причини, които ме довеждаха до положения, щото да пожелавах да дезертирам, но все пак една от причините на това ми състояние е, че съм сам и няма с кого да споделя грижи и неволи. Обаче причината на тия състояния е духовна, идейна, космична. Аз като че ли съм дошъл до безидейност, като че отдавна чертаните ми и мечтани идеали останаха непостижими, или да кажа, по човешки засега непостижими, защото не можах да си създам среда, условия, за да живея с тях. Това е, че аз обичам музиката, а условия не можах да си създам, в среда не попаднах, където да мога да се развивам. А изкуствата си искат среда и условия. Вътрешните условия аз ги притежавам, те са любов към музиката, към знанието, а външните са материални условия, приятели и приятелки със същите стремежи, с които да вървим задружно. Нужно ми е да бъда учител в София, където, заедно с изкарването на прехраната си, да мога да вземам уроци по цигулка и пеене. Хората на изкуството, непокварените характери, са най-добрите условия, където човек би се почувствувал в атмосфера своя, братска, среда, в която да лъха духът на любовта и взаимопомощта. Сега се чувствувам чужд между народа, които, загрижени само в материалните си нужди, никога и не подозират, че аз ги обичам, че мога да им бъда полезен в много отношения. Те, горки, и на ум не им дохожда това, че човек има нужда и от храна за ума, сърцето, душата и духа. Още повече ме измъчва положението, кога се смея, събера за известно време, за няколко минути с колеги и колежки, или някой друг интелигентен човек. Всевъзможни автомати, които механически изпълняват поверената им длъжност, но дух на човещина като че ли нямат. Не, те имат, но аз допирна точка не мога да намеря, където да влезем във връзка. Колко човек е близко с известни хора и все пак далеч отстоим едни от други, толкова далеко, че нито се виждаме, нито чуваме, а това, което е пред очите ни, са маски, декори, зад които стои самата действителност, истинският човек със своите качества. В този свят от мисли и чувства се въртя като сомнамбул. Душата и духът ми са като под някое огромно налягане. Чувствувам се като че ли въздухът ми не е чист, като че въздухът ми не достига. Прозорецът отворен, излязох даже вънка и с пълни гърди поемах и изпущах чистия и пресен въздух, пречистен от ситния тих дъждец, който от вчера от време на време вали, обаче все се чувствувам като че ли съм без въздух в задушена стая. Останах тук, не отидох на пазар в Годеч, за да прочета нещо по обучението в I отделение. Не ми се чете. Искам да се моля. И тук, потопен в живота на Учителя и Неговото Слово, спомних си Негови мисли, като казва: Който иска да се освободи от лошите мисли, нека си тури за задача да проучава Библията, изобщо Светото писание. Аз знам, че Словото Божие е, което дава живот, свобода, простор и храна за душата и духа. Молих се. Вземах Библията и наслука отворих - ето 9 глава от Евангелието на Лука. Прочетох я много бавно, с дълги паузи на размисъл върху съществените пасажи. Ясно се очертават двата свята - светът на обикновения живот, на обикновените хора, и животът на Христа, на великите, будните хора, че низшите, долните отиват при висшите, при Христа, при Божиите хора, да почерпят поука, сила и храна, за да могат да живеят и да се направляват в живота. Сам Христос дава власт на учениците Си да лекуват и да изгонват бесове. Разпраща ги на работа. Дохождат при Него да се лекуват и си кажат грижите и неволите. Сам Христос е отивал на пусти, уединени места за разговор със Своите ученици и в молитва към Бога. Отива на молитва и се преобразява. И в това, че Той иде по предопределение, щом се изпълват дните, когато ще е трябвало да бъде разпнат, Той се отправя за към Ерусалим. В Саморийското село не Го приели, а Яков и Йоан поискали да погубят селото, задето хората не приели тия гости. Но Христос казва: „Вие не знаете на кой дух сте." Един поискал да Го следва, но Христос му казва: „Ако иска някой да дойде след мене, нека се отрече от себе си и нека носи кръста си всеки ден, и нека ме следва," На други казва: „Лисиците легла имат, птиците небесни -гнезда, а Син Человечески няма глава де да подслони." Друг искал да Го следва, но казал: „Позволи ми да отида да се опростя с домашните си", а Той му казва: „Който е турил ръката си на ралото и гледа назад, той не е способен за Царството Божие," Трети казва: „Учителю, ще дойда след Тебе, но дозволи ми първо да отида да погреба баща си", а Христос му отговаря: „Остави мъртвите да погребват своите мъртъвци, а ти ела и ме следвай." 11.Х.1934 год. Събудих се на съмване. Станах. Пак ми едно меланхолично настроение. Облачно, мъгливо е вън и студено е вече. Следобед ми донесоха вестник „Зора", в който четох, какво че на 9-й Х.1934 год., във вторник, в 6 и 10 часа следобед в Южна Франция, в Марсилия, застреляли сръбския крал Александър, който отиде сега във Франция по уреждане политически въпроси. Застрелян е бил от някой си от Загреб, и самиятубиец е бил застрелян от човек, който е избягал в тълпата. Ние, българите, очаквахме с голямо внимание да се стопят ледените планини между България и Сърбия и двата славянски народи да си подадат ръка братски и заработят за своето материално и културно повдигане, още повече, че на славянството сега предстои велико и светло бъдеще на тая цивилизация. Дохождането на крал Александър в България бе първият топъл вятър, който започна да смекчава сухия и пагубен студ и започнаха и двете страни да говорят за побратимяване. Но орисия кралска! Ето, що човек си е предполагал, не станало, а що е било предопределено. Законът за причините и последствията работи. С дохождането си в България над всичката любов и красота в приемането, най-после за удоволствие се убиха 4 елена от крал Александра. Жал ми бе, кога прочетох за тия невинни животни, кога той ги избил, и кралицата наранила един, който е избягал. Що бяха виновни тия създания, та някои си за удоволствие да ги избиват, а ето сега отде накъде да се случи, че заговорници сега да осъществят пъкленото си дело?! - Съдба, която действува по-справедливо, отколкото човек може да си представи и помисли. Докато прочета тоя вестник, като че щях да се пукна от задух и от като че ли нямане на въздух. Мъка ми бе за нещо, безпричинено тъгуване ме налегнало. Излязох на улицата. Отидох у дядо Венчо Стоичков, вечерях и си дойдох, след като почаках слугата Младен да донесе пощата от Годеч, но го няма. 12.Х.1934 год., петък Сън. Сънувах, че тукашният ни околийски инспектор е успял да събере всички данни за учители левичари - комунисти, и че скоро ще последва уволнение на тия учители Друг сън. Сънувах, че съм отишъл в София у г-н Яков Янков. Тамо се срещнахме с Еленка. Голяма бе радостта при нашата среща. Говорихме си много интимно и радостни трябваше да отидем горе на Изгрева, защото аз съм имал да вземам нещо оттам, и че ще трябва да отпътувам, понеже съм си отишъл в съботен ден. Еленка бе извънредно внимателна и любвеобилна, симпатична и внимателна спрямо мен. Двама бяхме у Янкови, кой знай те къде са били отпътували. Друг сън. Намирам се в някаква гора. Сякал съм дърва. Отивам някъде на друго място покрай гората, близо до едно село. Местност непозната, но имало тук горска стража много строга, та, боейки се да не ми конфискуват брадвата, аз я скрих под шумата, обаче скрил съм и бастоня си. Когато се явих на поляната, ето тук се срещнах с мой близък другар, но не помня добре кой бе. Разговаряхме се за дрехи някакви, че аз трябваше да изпера някои мои долни дрехи, че ми предстои пътуване за местоучителствуване далече. Минаха каруца с познати, симпатична компания, състояща се от млади момичета, весели и засмени; имаше и мъже между тях. От тая сутрин, още след умиването ми за сутрин, усетих, че ми играе лявото око, горната част на очната ябълка заедно с горната клепка. Вечерях у Станчо Раденков и говорихме със Станчо и Милуш Рангелов. 13.Х.1934 год., събота Станах от сън в 5 и 10. Сън. На присъмване сънувах, че съм някъде си в непознато място, като че ли във Водица, в местността Карамфиликя, но при съвсем друга обстановка. Аз с други някои стоя на една височина откъм източната страна като на канара, а долу гледаме, че на мястото ни има къща и в къщата влиза някой си и вкарва в нея кози. След като си свършихме работата в тая местност, слязохме в тая къща. Забравих защо, аз се бях покачил горе на тавана на къщата. Долу пък имаше много чужди хора, обаче все се познаваме. Държи някоя си позната, пълна дама, като че ли е уж д-р Давидова, обаче по физиономия е пълна дама с гладко лице, живоподвижна, музикална. Изобщо - приветлива на вид. Държи тя в ръка вестник и до нея - друга голяма компания, млади, стари. На вестника са написани нотите на някаква си песен, обаче не са същински ноти, а особни знаци на нотите с квадратчета, нещо подобно и че по тия квадратчета самият композитор си ги наредил и си. разбира нотните стойности; и пее мелодията тая дама, а на мене ми харесва и аз искам да я запомня, за да я изсвиря на цигулката, защото аз като запомня нещо, лесно го изсвирвам на цигулка. Така, като че ли композиторът на тая мелодия е Вапурджиев. Мен ми хареса тая компания. Картината на съня се промени. Тая група от хора, като че сме на екскурзия. Мен, не знам защо, се бях качил горе на високо, на тавана на тая въпросна къща, но къщата отстрани имаше пристройка, че уж аз бях се качил на сайванта. Не знам как, си бутнах носа и то като го чоплех с пръст и потече силно кръв и започна да капе отвисоко долу на земята. Аз се постарах да я затуля, но ми се изцапаха пръстите. Исках да сляза. Отдолу ми подадоха стълба, но и стълбата една-долните шишове на нея, защото стълбата бе една вехта ритла, бяха счупени и съвсем липсваха. Аз гледах кръвта да не оцапа някого, защото отдолу тая дама държи стълбата и гледа нагоре. Като че ли тая дама бе една еврейка красива. Хванах се здраво за ритлата и за дирека и полека се заспущах, тътрузейки се по дирека. Слязох долу и при държането на стълбата вземаше участие по-малкият ми брат Иван, който бе облякъл моето палто, обаче това палто е скъсано, вехто, чиято грозота и неприветливост аз, носейки го на меня си, не съм могъл да забележа. Сега, гледайки палтото си облечено на него, аз се отвратих от кирлявостта и скъсаността му, даже и от панталоните му, защото и те били мои. Казах на себе си, че трябва непременно да си купя нов костюм. Особено палтото било продрано и то чак разнищено на гърба откъм лявата страна и кирта съвсем бие на очи, та се възмутих от него, защо съм го носил досега. * Докато записвах съня си, лявото око леко пак потрепваше, за да ме уведоми, че това не е друго освен игра, трепкане на лявото ми око, на левия горен мигач, на горната част на мигача, заедно горната половина на ябълката. Следобед, особено на залез слънце, понеже днес денят бе ясен и тихичък, но не съвсем, обаче слънчев, приятен ден. Четох вестник „Утро". На смръкване започна да ми играе дясното око. Изкъпах се. Стана ми радостно, весело и пях продължително време. Лягам си в 9 1/2 ч, след като си изпрах дрехите. 14.Х.1934 год., неделя, с. Равна Снощи, въпреки че се изкъпах, все пак не можах да спя добре тая нощ. Сладко заспах, но се събудих в един часа през нощта. След това наново съм заспал и съм сънувал следните три съня: Първия: Сънувам, че се намирам в една местност като над Канарата от У към дола на Чучур-дере - Водишко землище. Правят се едни паважи, много, особни. Работниците са каракачани. Те са успели да павират цели лехи и то с хубави плочи фабрични, обаче всички тия плочи още сурови, неизсъхнали, защото те като цигли са сечени и поставени на мястото. Но невиделица се зададоха подплашени коне, тъкмо когато аз разглеждах работата им. Каракачаните се затекоха да върнат конете, обаче не успяха. Конете със силния си бяг затъпкаха и размърдаха много от паважа и се насочиха над канарата надолу към село Водица. Тук почвата била хлъзгава. Имало подхлъзливи подземни пластове и така цели павирани надземни пластове се подхлъзнаха вследствие силното бягане на конете и се образуваха цепнатини в земята и размърдвание на паважа. Конете с устрем отидоха надолу към батя Бобиви - долната махала, към воденицата на Гайдарюв Пеня. В миг надойдоха много жени, но преобладаваха много млади момичета каракачански, които дойдоха да видят в суматохата що стана с конете. И без да се крият от мен, ме заприказваха. Момичетата бяха облечени добре, с всевъзможни пребрадки, обкичени със сребърни пари и пр. Изпърво те се не криеха, но после дойдоха техни мъже и те се прибраха и започнаха да се крият от мен. Сега между тях съзрях една жена висока, стройна, сговорлива, която говори чисто български и която аз, преди да стане това рушение на конете, видях я в една къща уж наша, но къщата ни е тамо къде къщата на Топалов Ненов Георгя във Водица. Тази жена се яви при мен уж като съседка и ме заприказвай по думите аз я познах, че е тука от шоплука. И тя ми каза, че живели тука, но не ми каза, че е каракачанка. Сега вече в компанията тя последна стои насреща ми и когато всички момичета каракачански се закриха и прибраха, то и тая жена засмяна си закри лицето и си отиде. Втори сън: Сънувам, че искам да се подстригвам. Подстригването ще стане тук, в Равна, И то кой да ме подстриже - Свиленка Владимирова. Но Свиленка е слаба, жълта - болна от туберкулоза. До нея стои уж Николца Стануловата, но не е Николца, а Мара - майката на Свиленка, която се помина преди месец. Свиленка започна да ме подстригва, но аз казах: я да ме остриже ей-така, с машината, и заостригах отпред над лявата страна на челото си косата, която е буйна, кестенява, а горе темето ми голо, каквото е сега. Аз казах, че искам нула номер да ме остриже, но нямам нула номер машинка. Свилка припна и донесе тяхната и започна един ред да стриже нагоре и дойде до голата част на темето ми, но се оказа, че машинката не реже, та наполвин реже косите ми, които са редки по темето ми. И понеже аз съм седнал, а Свиленка се приближава и гърдите си трие чак в моите и дъхът на устата й го усещам и ми е неприятен и не искам да е така близо до мене, неприятен ми е. Рекох на себе си: „Ето така се предава туберкулозата" и няма как да й кажа да стои по-далеч от мен, ами се натиска и й дишам нейния издишен въздух. И така, тъкмо машинката стигна до теменната част на главата ми и се чудех защо не реже - и се събудих. Третият сън, най-последният: Сънувам, че съм в една голяма химическа лаборатория, но нещо като болница с хубави мраморни стълби и богата украса. Сестри милосърди и лекари, облечени в бяло. И аз помагам нещо на един лекар. Но тоя лекар по невнимание с една голяма църкалка, подобна на спринцовката, с която удрят инжекции, но само че цяла стъкленица е самата спринцовка. Това църкало е пълно с азотна киселина и лекарят, по невнимание, както църкаше нанякъде, ми обля дясната ръка, горната част на ръката от китката надолу. Изведнъж аз я погледнах, че ръката ми побеля, пръстите вземаха вид на бели, изпити, дълги. Но това наблюдавам с очи и чувствувам страх, но болка не усещам. Уплаших се, без да ме боли, и започнах да викам на лекаря: „Абе, г-н лекарю, Вие що направихте? Вие ми изгорихте ръката." Когато той съзря това, остави веднага това църкало и се затече да търси вода. Оказа се, че вода в стъклениците няма и той по стълбите надолу се затече да дири вода. Аз, придържайки с лявата си ръка дясната, която не ме боли, но я наблюдавам, че е обезобразена, като че не се подчинява на повелите на мозъка ми и я оправям с лявата си ръка. Тръгнах по стълбите надолу, за да догонвам или пресрещам лекаря, който отиде за вода. Ето, отдясно на стълбите, милосърдна сестра тъкмо налива като че плювалник вода, извика: „Ето вода!" Веднага си гурнах ръката в една вана, над която кран вода чурка. Сестрата пита: „Какво стана?" Отговорих й, че лекарят по невнимание ми заля ръката с азотна киселина и че отиде да търси вода и още го няма. Ръката ми, без да ме боли, но потопена във вода, ставаше угасяне, разредяване на азотната киселина и църкаше чак. Аз, макар и да не ме боли, започнах да плача и се събудих. * Часът е 4 1/2. Станах и в 5 започнах наряда. Прочетох лекцията от общия окултен клас „Хармонични движения" и се заприготвях, след изпирането на дрехите си, за Годеч, където лекарят, собствено кметът ни викат всички учители от Годечката община за образуване на хигиенични съвети - комисии и от лекаря ще се дадат напътствия за работата, която ни предстои по хигиената в селата си. В Годеч се състоя събранието от 11 до 1 ч. На излизане от училище Б. Манов ме запозна с някаква си театрална трупа, която за вечерта ще представи „В ноктите на дявола". Поканиха ме да остана. Угърчинска и г-жа Калинова ме поканиха на обед. Обядвахме и Никитов и Добрев от Бо[ренде?]. Вечерта си потеглихме с Д. .Маринчев да си отиваме, обаче ме застигна Б. Манов и ме повърна да остана за вечеринката, понеже съм бил нужен зад кулисите да свиря някои номера с цигулката. Останах. Вечерта се събрахме с околийския управител, госпожата му, Угърчинска, Дончев, Динчийска, Каменова и пр. и след вечерянето ни у околийския, отидохме у дома му. На излизане за театъра госпожа Петрова ми каза, че нямало да повърнат X. Григорова, понеже Андреев казал, че била навършила за пенсия. Мен ми стана мъчно и скръбно. На вечеринката аз се измъчих: едно, че не можех да свиря нотите на балерината и друго, цигулката на Монев е разнебитена, беше без колофоний и аз се просто засрамих. В 12 1/2 си потеглих за Равна. Забравих пакет с книги на пътя тук, Равненско землище, и съм си дошел към 2 ч след полунощ. 15.Х.1934 год., понеделник Станах на съмване. Ясен ден и ветровито време, но вятърът към обед бе силен, а от сутринта бе слаб. Ходих да питам за книгите дали не ще да ги е [намерил] някой някъде, но се оказа, че още никой не ги знае. Вечерях у Младенови и си легнах. 16.Х.1934 год., вторник Събудих се в 4 1/2 ч. Станах. Силен вятър бучи вънка. Полуоблачно. Написах на Еленка писмо. Съобщих й, че на управителя ни жената-Петрова, е ходила при инспектора и го молила да възвърнат Еленка, а той й казал, че тя била изкарала за пенсия и за какво да я назначал. При изгрев слънцето блесна и се затули зад тъмни облаци. Изобщо денят бе облачен. Сън. Сънувах, че бях с братя и сестри на екскурзия. Беше тамо и Учителят. Игнат Которов ми говори много сърдечно и весело, насърчително, да работя с цигулката. В хубава местност бяхме. * Днеска дойде държавният бирник заедно с Бориса - секретаря му. Никола Савов - Туден и Пиперков - данъчен агент по измерване материали за ракии. Никола Савов убил един заек и го донесе. Поел е го готвиха тука и си направихме една снимка и си отидоха. Вечерях у Младенови. 17.Х.1934 год., Сряда Събудих се в 3 ч сутринта и сън не ме хвана до 5 ч. Сън. Сънувах, че съм някъде си, при мен са кака Иванка - майката на Колю и Съби Минчеви. Разговаряме весело. При мен е също и друго лице, което на пробуждане помнех, а сега съм забравил. След прочитане една лекция, озаглавена „Основни мисли" - 37 лекция от 8.VІ.1927 год. При изгрев слънце небето бе облачно и първият лъч се не видя, а чак после се подаде слънцето и пак се скри. Към 1 ч следобед заваля дъждец ситен. Канех се да отида в Годеч, но бях изморен много от децата. Полегнах да си отпочина. Спал съм 3 часа. Вънка дъжд вали. Отказах се да ходя в Годеч. Свирих и пях, стремейки се да зауча една нова окултна песен. От тая сутрин, още при започването да чета лекцията, започна да ми играе дясното око с десния мигач, горната част на окото. Игрането бе често. И вечерта, към 8 ч пак се повтори. 18.Х.1934 год., четвъртък Сън. Тъкмо заспах в 11 1/2 ч и съм сънувал, че стоя в една стая мебелирана, хигиенична. Седнал до маса г-н инспекторът Петър Андреев - Драгомански околийски училищен инспектор. Принася на масата прибори, разни неща средно висока, стройна, пълничка, с бяло лице дама, млада, която била моята годеница. Забрадена бе с бяло було върху главата, от отзад, и с ясносини дрехи облечена. Андреев говори нещо по нашата сватба. Като че ли бе Еленка, но тая бе по-висока от нея, по-пълна и дългообраза, но с оправено лице, чисто бяло. Понеже бе пременена, затова изглеждаше още по-красива. Събудих се - точно 12 часът без 2 минути. Друг сън: Пътувам в един трен, но самият трен върви из едни подземни галерии с голяма скорост. На завоите изглежда, че ще се удари и от влака и мен не ще остане нищо, обаче той така се извива автоматически и повидимому уж ще ударят вагоните, но те автоматично се разпореждаха и минаваха в завоя на линията. Слязох. Трябваше да влизам в час с учениците си, И то намирам се в голямо здание, пълно с всякакъв народ външен. Оказаха се много турци и то познати Крепчани от Поповско и Казалджик-Кафтан, Кърджалийско. Влязох в една стая - ето много ученици и учители. Но всички учеха. Аз не зная къде да търся учениците си. На Рамадан X. Еминов момичето на дъщеря му, красиво, пременено, тамо стои и се усмихна, като влязох. Запитах я и тя ми каза къде са децата. Първо й заговорих на български, а после на турски. Ще влизам на урок, обаче не знам по програма методическата единица каква ще ми бъде, която ще преподавам. Ето, аз не влязох в час, намерих се в голям салон - коридор; тука с разни дрехи на чужди и наши хора от братството. Като че ли сме били в Сливен, Учителят отишъл в Сливен, но неузнаваем за външните хора. Брат Д. Добрев ходил и поканил много граждани да отидат на беседа. Не им казал кой ще говори на беседата, а само, че ще чуят хубава беседа, които отидат. Ето, времето наближаваше. Започнаха да говорят някои, че трябва да отиват и се чудят кой ще [бъде] говорителят на Дъновистите на събранието. Аз най-после внимателно им съобщих, че ще чуят Учителя. Имаше много обуща чужди, но на нашите хора и мен се предложиха едни, за да се обуя и отида на събранието. Сънувах после Учителя, но точно съм забравил картината на съня си. Излязох от училището. Дъжд валеше из мъгла. Като слязох под селата, се усили дъждът и ме измокри, докато стигна. Накладоха печка и се изсушихме с други колеги и колежки. Г-н инспекторът, като влезе, ми каза, че „Г-н Ганев, очакваш ли за колежка?" Отговорих, че всеки момент. Той каза, че направил постъпка до министерството и очаква. Инспекторът изнесе реферат на тема „Учителството и обновата" и административни напътствия. Написах на Еленка една картичка от Годеч. Като бях в книжарницата, силно ми играеше дясното око. 20.Х.1934 год., събота Рано дойде кметският наместник Станчо Раденков. Тръгнахме из селото, за да уведомим селяните, че е нужно да си направят нужници и торища, почистят дворовете. До 10 ч ходихме из селото. От 10 влязох в час до 2 ч. Тъкмо излязох от час, и ето Николина Угърчинска, за да отидем на Петрохан. В 4 ч следобед потеглихме. В 7 и 20 стигнахме на Петрохан. Там чакаха Милчо Герасков и Бойко .... Много се зарадвахме, че се срещнахме. Спахме в една стая всички. Времето бе много добро. Ясно, тихо. 21.Х. 1934 год., неделя Станах в 4 1/2. В 5 бях вече с раница и излязох на пътя за Тодорините кукли. Сбъркал съм пътя, та съм отишъл над Брикювци. Къде планината Козница в местността „Мала Могила". Залая ме куче при една гора. Отидох къде него. Ето, имаше кошара. Човекът ме посрещна. Той бе жител на с. Брикювци, дядо Велко Ганов. Хвърлих си ризата и изсуших на топлата печка. Дядо Велко напълни моя чайник и го кипна. Закусихме аз и той. Дойде и друг селянин, Сребро, братовчед на дядо Велко. Той ме поведе и отправи за Тодорини кукли. В 9 ч. бях вече на път. Ясно - прозрачен ден. Далечна гледка на Стара планина - чак до Юмрук-чал. Вреченските планини, селата - всичко се вижда ясно. С тъга се разделих от хубавата гледка и величествена природа. Замръзналият сняг и земя бяха лъскави. Аз паднах много зле, но не повредих нищо - хлъзнах се. В 12 и 1/2 бях на Петрохан. Милчо и Бойко си заминали. Заварих Угърчинска, която плаче за свидно любе. Разплатих се и потеглихме за конезавода. Направих там 5 снимки. Докато аз правя снимките, поручикът се опитал да произволничи в стаята си с Угърчинска, обаче тя го респектирала и дала добър урок, че не всички жени са развратници. Наобядвахме се у поручика и в 3 ч си отпътувахме. В 7 1/2 бяхме в Годеч. Бай Митю Костов ми кипнаха вода за чай. Изпих около 1 кг вода. Навечерях се. Говорихме с Монова, г-жа Петрова, Дончева, и др. и в 10 без 10 бях в Равна. Кипнах вода, Напарих си краката, натопих ризите за пране, напих се с гореща вода и легнах. Събота, тръгвайки за Петрохан, и в неделя, ми играе все дясното око. 22.Х.1934 год., понеделник Вънка вятър вее. Уморен съм от вчерашното много ходене. Слънцето изгря на ясно, обаче на запад бе облачно. После цялото небе се покри с облаци. Мисълта ми е за Еленка. Мисля си и все поглеждам кога ще се зададе да дойде тя учителка наново. Цялото ми внимание е съсредоточено по това тя [да] си дойде в Равна. С нея животът върви с музика и леко минават дните. Без нея тук ми е мъка и тягост, но минават минутите, часовете и изобщо всичкото време. Дано тия дни я видя назначена, весела и засмяна да си дойде тук. Проявих тая вечер 8 стъкла, които правих вчера по Петрохан. Всички са сполучливи. Окото дясно си играе и ми носи радостна вест. 23.Х.1934 год., вторник Сън. Намирам се в голямо здание, неизвестно где. Като че ли бе мелница. Много хора в него. Точно не помня случаят какъв бе, обаче аз се бях качил горе на мелницата по гредите и исках да снема един чувал с храна. Под мен се намираше един дувар. Аз пуснах чувала отвисоко върху дувара, но той започна да се руши. Захвърлих се и аз и ловко скочих на тоя каменен дувар. Но самият дувар е много висок над земята. Тъкмо скочих на него, той безпричинно почна да се руши отгоре надолу. Аз се хванах в нещо друго и дуварът като че ли се топи, започна да се сниша. Понеже аз където бях хванал, не можех здраво да се държа, затова се захвърлих и наново скочих върху дувара, но тук вече той бе над цяла пропаст, в която, ако изгубя равновесието си, от дувара ще падна в нея и нищо не ще остане от мене. Както скочих върху дувара, а от двете му страни - бездни, събудих се. * Вън времето е студено. Облачно. Тук-таме се прояснява. Тъмни облаци на източния хоризонт и над близките източни балкани. 24.Х.1934 год., сряда Станах в 4 ч. В 5 започнах да чета лекция от общия окултен клас - „Добри съвети". След това написах на Еленка едно писмо. Зора го занесе в Годеч още сутринта. До обед учих и заминах в Годеч, за да заваря подофицера, за да му предам направените в неделя снимки. Подофицерът нямал пари и не взема снимките. След пазаруването на книги отидох у Манови и си дойдох. Вечерях у Станой и Андрея Николови. Говорих с Борковата жена - Мара. Тя ми каза, че от слънчевите бани, които Еленка й препоръчала, започнали краката й да се движат. Интригите, които се бяха завързали между учителя Добрев и г-ца Шишкова, дойдоха дотам, че днес четох, че Добрев се уволнява по чл. 70. Аз не го знам знам дали е бил с леви убеждения тоя колега, защото пред мен се е пазил да си открива идеите, но знаех, че колежката му писала против него, че бил комунист. Легнах си в 8 1/2 ч. 25.Х.1934 год., четвъртък Сън. Сънувах, че съм някъде в непознато място-село и хора. Помня, че се занимавахме с косите на човешката глава. Аз намерих една перука с руси дълги коси и си я турих на главата. Пипах теменната част на главата и видях как косите са израснали много естествено, даже уж че са никнали, а не изкуствено правена коса, като че ли същинската тая коса е одрана някоя руса женска глава и сега представлява перука. Турих я на главата си и тя така прилепна и с нещо я намазаха около периферията и тя стана така естествено, че като че ли се срасна с моята глава. Сега се касае въпросът, че косата, така като я разчесах, тя е много дълга, дълга до гърдите и аз исках да отида на бръснарница, да я подстрижат, за да не изглежда, че е женска, а да е мъжка. Представям си, че отзад трябва да се подстриже така, че само да се приглади, а не да се намали. Защото от това подстригване ще зависи бъдещата красота на главата ми. Ето, после дойде някой млад поп. Брадата му чорлава, широка, като на комита. Той яздеше на кон. Отивам да видя дола при свакови Събеви Бузааджиеви. Долът е много дълбок, трябва да се направи мост. Тамо имаше някакви греди стари, дъбови, които са паднали във водата и сега трябва да се извадят, повдигнат и поставят за мост. Водата е дълбока, застояла. След това, ето, с мен бяха един офицер, като че тоя, който бе на конезавода на Петрохан, и още някой. Аз съм канен на обед у вуйнини Геровчини. Поканих и тия двамата офицери и другия, като че единият бе поп. Предварително отидох да видя дали не ще ги обременя, като им завеждам още гости. У вуйнини бе тяхната Димитра. Тя му каза да дойдат и тоя, които съм поканил. В гърне ври боб. Не благ ден бе, затова ще ни гощава с постен боб. * И още много картини сънувах, но не помня добре и се събудих. Времето е ясно тая заран. Само на изток има пояс от облаци. 26.Х.1934 год., петък Много хубав ден. Съвсем ясно небе. Никакъв вятър. Следобед ходихме с децата на монастиря. Почистихме двора му и пътя от монастиря до училището. Пометохме училищния двор и пътя почистих до Георги Виденов от тръните и камъните. Навечерях се. Ходих у дядови Цвяткови за определяне торище и нужник. На връщане се отбих у дядови Истаткови и тамо си хапнах малко. Легнах си към 9 1/2 ч, след като прочетох в „Утро", че на Софийската област се дават 17 места учителски, в което число вярвам, че влиза и за Равна едно учителско място. 27.Х.1934 год., събота Сън. Сънувах, че съм във Водица. Кака Неда - сестра ми, е при мен и ми говори нещо по моето задомяване. Говори ми, че само да си дам съгласието си, то тя щяла да ми намери много добро момиче. Като че ли аз съм бил дал вече дума на едно младо момиче, но още то не знаело, та можел съм да се откажа от него и си подиря друго. Кака ме увещава и аз й казах да отиде да прави подбор. И тя замина и ще ми подберяла от Ковачевец момиче и аз се чувствувам вече годен, но избраницата си не съм още видял - и се събудих. * Несравнимо ясен, със светла сияюща зора и величествен изгрев, ден. Децата дойдоха рано, за да си свършим занятията и отидем на монастирчето. Предадох стихотворението „Есенна картина" и на третия час дойде старшията с Митю, Илкова зет и Коста Тодоров. Отидох на монастиря. Заварихме всички хора на ядене. Седнах при дядо поп Андрея. Те ядоха овчо варено, а аз - сирене и снощен боб. Поисках от поп Андрея книгата, за да прочета нещо за света Параскева (Петка), чийто ден днес се празнува. Той ми даде книгата и ми намери за днешния ден, 14 октомври по стар стил, и прочетох за нея. Живяла е в първата половина на XI век. Родом от Тракия. Брат й станал монах. И тя обикнала тоя живот. Отива в Палестина и около р. Йордан, Там е прекарала дълго време. Завръща се в Цариград през кръстоносните походи. Умира и я погребват, без да знаят отгде и къде е ходила. Някой си постник е живеел покрай морето - стълпник. Морето изхвърлило удавник при стълпника. Той започнал да смърди. Стълпникът замолил хората да погребат тоя удавник. Като копали гроба, изкопали тяло женско, неразложено никак. Погребали мъртвия удавник при това тяло. Вечерта стълпникът видял видение- млада мома, с много войници заобиколена, дошла и му казва: „Отец Георги, защо погребахте тая мърша при това тяло. което не е изтляло? Идете и веднага го извадете, това неизтляло тяло, и го поставете в ковчег." Сторили това и поставили тялото в един монастир тамо. От тялото започнали да оздравяват много болни от разни болести. И това тяло е било пренасяно в разни градове, а засега е в гр. Яш в Румъния. Ето що прави чистият девствен живот и живот, отдаден на Бога. 28.Х.1934 год., неделя Много хубав ден. Долината на Нишава на разсъмване бе като бяло море от мъгла, която бе из низините. Изпрах си чаршафите след наряда. Прочетох, т. е. зачетох на наряда една беседа неделна от XII серия - „Който претърпя докрай, той ще спасен да бъде", и я дочетох към 11 ч. Към обед до 1 ч написах на Еленка писмо и го занесе Младен, който отиваше на воденица в Годеч. Дойде Владимир Станулов и четох от в. „Братство" статии и се разговаряхме. След вечеря, която бе от картофена супа, и после, като си дойде Мирко, дойде Георги Божилов и след като си замина, аз започнах да пиша реферата си на тема „Материалните условия и творчеството на човешкия дух". Писах до 12 ч и си легнах. 29.Х.1934 год., понеделник Ясен ден, но пред слънцето и около него имаше малко облачета. Деня прекарах като че ли тягостно. Такова ми е душевното състояние. Вечерях у Младенови. Свободното си време и вечерта до 11 ч писах печатен шрифт за I отделение. 30.Х.1934 год., вторник Пак хубав, приятен ден. Тук-таме се забелязваха облачета от сутринта, а на залез слънце се явиха на запад много затъмнени, премрежени облаци. Усещам си крака и затова то е признак, че ще се промени времето. Нощес сънувах следния сън: Сънувам, че съм в някой обор с учениците си, та им преподавам как трябва да чистят и ринат. Вземах лопатата и започнах да рина само волски извержения, а децата гледат настрани и се подсмиват, че се занимавам с чистенето и чистотата. Днес преди обед някое дете ми открадна големия ми нож. Писах акт за встъпване в длъжност от 28.Х. т. м. и писмо до ок. училищен инспектор, за да ми прати документите. Часът е 12 среднощ и лягам. 31.X.1934 год., сряда Облачно утро, но Слънцето изгря на ясно и после цялото небе се заоблачи и през деня ту проблясва, ту се заоблача. На обед отидох в Годеч на педагогическа групова конференция. Замръкнах и си дойдох късно. Вечерях у Младенови. 1.ХІ.1934 год., четвъртък Днес е денят на Народните будители, на Св. Иван Рилски и именният ден на Н. В. Царицата. Аз говорих на децата и ги разпуснах. Четох през деня. На изгрев слънце, след посрещане първите слънчеви лъчи, имах хубави вдъхновени мисли и записах някои от тях за реферата си. Свирих през деня и към 5 ч вечерта потеглих за Годеч, за да изпълня поканата на Б. Манов, да присъствувам на чай по случай празненството по празника на Годечкото читалище. Но нямаше подобно. Отидох в пощата и случайно раздавачът не бе излязъл. По моя молба той прегледа пощата и ми даде едно писмо от Еленка. Прочетох го на лампата в пощата. Много се зарадвах, че ми писала. Излязохме с раздавача и ходихме да пием боза. После аз отидох на репетицията на колегите на „Луди млади" и на „Скакалци", До 11 1/2 ч бях там и си вземах раницата и през нощта към 1 ч бях вече на леглото си. Докривя ми, че Манов не благоволи да ме покани да нощувам, да не бия тъмнината, но толкова му е човещината. Тая сутрин повиках Божил Петров и понеже вчера получих заплатата от пунктовия от Кърджали и от Годечкия, то броих на Арсо 1000 лева и на Божил Петров дадох в заем 500 лева, защото му бях обещал, за да си купи керемиди за къщата си. 2.ХІ.1934 год., петък Прочетох първата лекция от първа година на младежкия окултен клас. В почивка съм. Следобед тъкмо да пущам децата, ето Димитър Маринчев, учител в с. Ропош, ми дойде на гости. Говорихме, свирих му до 11 ч и си легнахме. Припаднало бе гъста мъгла вънка. Анка ми даде юрган, за да завия Маринчев. З.ХІ.1934 год., събота На разсъмване - тук ясно небе, а в низините - мъглата като море. Маринчев не иска да почака закуска. На обед, вследствие това, че предадох хубавата песен молитва от Чолаков, то по настроение имах вдъхновение, религиозно. Следобед свирих, пях, до късна вечер. Като че днешният ден бе години, векове, такова ми бе състоянието радостно, весело, особено като си мисля, че то Еленка ще се зададе и ще дойде. Все за нея мисля, из ума ми не излиза, защото тя ме вдъхва към работа и радост. Изкъпах се и изпрах и си легнах. 4.ХІ.1934 год., неделя Събудих се точно в 5 и станах. След наряда прочетох неделната беседа от X серия „Дванадесеттях племена", защото се канех тоя ден да го посветя на събиране овес из селото. Но отказах се, понеже хората се бяха разотишли по разни свои работи. Закусих у Младенови и у бай Илкови. Отидох у Симо Игов, за да му съобщя, че магарето трябва да се пусне на паша, понеже не ще ходим из селото. На връщане от тях се чувствувах не добре разположен и сънно настроен. Върнах се и в 12 1/2 легнах и спах до 3 ч. Станах и се заех с правене на една стълба. Моми и момци помагаха, свириха, играха около ми, а аз работих и на стъмняване я доизкарах. Вечерях у Младенови и си дойдох в училище. Днес не бях добре разположен. Мъка ме сподавя, че няма още Еленка. Нощес сънувах и сънища някакви, които добре не помня. Но видях един бивол чер, който с еша си бе и така ми се понаежи, но аз го подкарах и той си замина. После стоях покрай ж. п. линия и минавайки тренът, аз гледах да товаря някакъв товар в него. Вънка облачно и днеска малко грея слънцето. 5.ХІ.1934 год., понеделник Станах на разсъмване. Вънка свири вятърът и е студено. Чувствувам се не добре духом. Нещо ми е тежко на душата. Тая вечер имаше събрание, за да решат къде да се работи трудовата, за да си поправят пътищата. Стояхме до 11 ч и се разотидоха и аз си легнах. Вънка е ясно небето и приятно. Чувствувам се в гърдите малко болезнено около сърцето, но от предната част. С децата се много тревожа и затова се изхабявам и изтощавам много. 6.ХІ. 1934 год., вторник Сън. Сънувах, че съм някъде. Лятно време е и много хора жънат. Аз, като учител, хората ме заведоха да видя, че някой си, забравих кой именно, беше им пожънал нивата. Минавах из под хубав присад, но много едър, неимоверно едър. Върху плета бе паднал един присад жълт, зрял, който се наранил от една вършина. Аз го вземах, погледнах го и го оставих, като се присегнах, та си откъснах по-малък. Станчо Раденков ми каза: „Е, защо остави най-хубавата круша за стопаните? Толкова ли не смееш да вземеш от тях нещо хубаво?" И той взема оставената круша. Втори сън: Сънувам, че сме на екскурзия много наши братя и сестри. Учителят минава покрай и ми говори нещо, като отминава, за да отиде на обед. Ний сме се наредили много братя и сестри. Трети сън: Сънувах, че ще отида при околийския училищен инспектор г-н Андреев. Той е в едно учебно здание, но в горния етаж. Отишъл съм с тия къщни сандали, но когато видях колеги, дошли при него и то добре облечени и обути, започнах да се стеснявам, как ще се явя при г-н Андреева? Разговаряме се с един колега и жена му при него. Събудих се много рано, обаче не станах, а стоях в леглото. Вънка мъгла и студено. 7.ХІ.1934 год., сряда Събудих се в 5 ч. В 6 започнах да чета една школна лекция, общ окултен клас ,,...". След това пях и свирих. След часовете се избръснах хубаво и изядох 8 яйца и в 2 ч потеглих за Годеч. Купих 104+36=140 кгр. зеле по 0,60 лв. - 84 лв. за зеле. Станчо Раденков ми донесе писмо от Еленка, брата Тошев и друга поща. В книжарницата прочетох писмото и разбрах, че в Равна няма да има увеличение на учителския персонал. Отидох в пощата, получих 84 лева от един Врацалия, комуто направих снимки на Петрохан, и си дойдох. Застигнах Никола Станулов и Георги Киров. Никола Ст. ме покани на вечеря. Вечеряхме и си дойдох и започнах а 8 ч да пиша писмо на Еленка. След завършването му закусих и към 10 1/2 потеглих за Годеч. В 11 1/2 бях в Годеч. Пуснах писмото на Еленка е пощата и отидох на кафенето. Пих един чай, после дойде Петър Пейчев. Черпих го 1 кафе и аз пих още един чай. После учителят от Туден - Тошев, и П. Пейчев играха на карти, а аз им бях секретар, та още един чай пих. После отидох и обядвах на една млекарница. Отидох у Митю Костов и му честитих именния ден, С Б. Георгиев отидохме на училището и присъствувахме на репетицията на „Луди млади". Отидохме с Борис Георгиев в читалището, вземах 5 тома книги на Гр. Петров и си дойдох. Вечерях у Илия Тошев и говорихме за Еленка. Времето мъгливо, облачно. Към обед бе се поразяснило, а сега пак се заоблачи и даже дъжд пръска. 9.ХІ.1934 год., петък Събудих се в 5 ч. Вънка шуми дъжд периодически. Станах и в 6 без 25 започнах да чета втората лекция от младежкия клас - „Страхът и безстрашието". Страхът се явява след греха, а грехът ражда тъмнината. Окултният ученик трябва да ходи без страх и без тъмнина! „Fir fur fen, tao bi aumen" значи: „Без страх и без тъмнина". Ако подплашите заека, той бяга в гората; ако подплашите жабата, тя ще бяга във водата; ако подплашите птицата, тя ще хвръкне във въздуха. И най-после, ако подплашите човека, той трябва да си каже: „Без страх и без тъмнина!" Никога да не хвалим децата, защото способствуваме да развием в тях тщеславието. Докато човек е жив, да бъде глух за похвалите и укорите. Да се правят преводи на всички животни, птици, растения и предмети, защото те са азбуката на природата. * Нощес съм сънувал сън: Някъде съм в балканско място. При мен е Димитър Илиев (умствено повредено дете, малоумно и недоразвито). Аз го пращам да завръща говеда. Макар да бе късно и тъмно, не знам по какъв начин аз напипах на земята и намерих един ръжен и един железен, като на сметало, желязна пръчка. Вземах ги и си казах, че ръженът ще използуваме за братските кухни. След това сънувах, че сме се събрали, селяните Равнени, на събрание. Ето, дойде Атанас Димитров Сулин, че хвана момчето си Добрияна, та му тегли голям бой до убиване, защото той откраднал в Годеч един алабаш и го заловили стражарите, та се засрамил Анто. Аз се изплаших да не го убие. * Хората се изнизаха и отидоха в Годеч на събор. Шестнадесет деца ми отсъствуват. Това е културата на селяните. Той предпочита пиенето пред просветата на детето си. Оставя детето си пазач на къщата, а той отива да си прави удоволствие с ядене и пиене. Учих, но какво да предам, като утре ще трябва наново да се повръщам, да предъвквам методическата си учебна материя. Учих само до обед и съобщих на децата следобед да не дохождат. Лявата, около сърцето област ме силно наболява. Не ми се говори. Нещо като че ли ми трепери белият дроб от лявата страна и ме боли, кога говоря силно. Чувствувам се изтощен и като че ли изчерпан, безсилен. Психическото ми състояние е меланхолично. Минават ми мисли недобри. Страхувам се да не заболея от гръдна болест от тревоги и убийство с децата. Четири отделения е цял педагогически скандал и човек, който усърдно си гледа работата, ще се изтощи и изчерпа съвсем и преждевременно може да си замине от тоя свят. После, измъчва ме мисълта за Еленка, че тя остана без работа и далеч от мен. Исках да чета, но не ми се четеше. Исках да се занимавам със свирене, но леженето преодоля и легнах за 2 часа, та си поспах. До вечерта четох новоизлезлия музикален вестник „Звук" и започнах да чета нещо из биографията на Григорий Петров. 10.ХІ.1934 год., събота Сън. Сънувах, че се намирам в един град, но не знам точно в кой, обаче за мене почти познат. Въпросът се касаеше до това, че трябваше да изчистя от при мен някакви си непотребни 2 големи мръсни книги. Вземах ги и влязох в някаква си градска градина, но градината бе чиста и аз не исках да мърся тамо с тези вехти книги - облеклова обвивна хартия. Ха тук да ги хвърля, ха там, та най-после в една нова, неизкарана къща, чието мазе бе замърсено от хората минувачи, понеже нямаше клозет. След това се намерих като че във Водица. Много познати имаше, там бе и Колю Ралев. Той ми връчи един запис, който се състоеше от 256 лева. И тези пари били от снимките, които аз оставих при Арсо Соколов за конезавода в Петрохан. После въпросът се касаеше за някакъв харман, чиито снопи са големи кладни и купени. Но едната кладня така я изронили от вземането снопите, та останалата част се срути. Не знам как, имаше някой, който поднесе огън да кладе около хармана, но аз го предупредих, че ще запали хармана със снопите, та нищо не ще остане. Видях как някои си хвърлиха огън изпод снопите, или пък светеше нещо и го затрупаха със снопи, но пожар не се произведе, значи огънят е изгаснал изпод снопите. След това се намерих пак всред градината, при много високо строяща се кооперация - здание. Внезапно, като че ли от взрив, хвърлен във въздуха, керемиди, парчета от керемиди се разхвърчаха из въздуха и почнаха да падат около ми. Отстрани имаше хора, които гледаха, че керемдите ще ме ударят, но не можаха, защото аз се запрях и си рекох: „Ако е късмет, не ще ме ударят", и така останах неповредим. * Станах в 7 ч без 25. Нишавската долина пълна с мъгла. Небето облачно, само на изток над земната линия и между небесните облаци има пояс разяснено небе, което иска да покаже на хората где е изтокът. След като се изпрах и почетох малко от книгата на Гр. Петров - „Черния Мойсей", съм позадрямал. Сънувам, че съм у Стефан Цонев пред къщата. Пред старата им къщата. Наловили се много на хоро. Хванах се и аз, но като че ли аз не играех, а само бях около хорото и разказвам на играещите, че в Ковачевец другояче играят. Но аз не вземах никакво участие в играта. 11.XI.1934 год., неделя Сън. Сънувам, че пътуваме с брат Тошев ли, или някой друг, и яздим за някъде. Качихме се в един аероплан. Но отивайки за мястото, аз не бях в аероплана, а върху един управен, тлъст червендалест кон. Самият кон е толкова управен, че гръбнакът му е хлътнал и е мъчно уязвим. Тъкмо се метнах върху му, и той удари галоп, едва можах да се наместя по-близо до холката. Земята бе замръзнала, та се боях, както бяга така силно, да не би да се подхлъзне и падне, та ще ме утрепе. Но успях да го спра и слязох от него. Слязохме и другите, които бяха с мен. И си свършихме работата, за каквато ходихме. Това бе някакво знание, в което не бе много чисто. Клозетите бяха вътре и нечисти. Хора разни. Уж предстоеше да нощуваме в някоя стая, но не останахме. Тръгнахме си. Щях да се кача в аероплана, но в единия се качиха части от яздилите и аз - в другия. Аеропланите бяха като автомобили. Първият полетя, а втория аз не можах да подкарам. Седна в него един авиатор, но той бе лично един от яздилите и го пусна, а аз останах на земята, но той ми каза, веднъж да го подкара, че аз после като го запаля, да потегли, тогава ще се кача. Аеропланът потегли и започна да прави обиколки покрай едно много високо здание, така че едва го не докосна и повреда не може да стане. Първият аероплан полетя много високо, управляван много добре от пилота му, също и вторият вече полетя и после ще мине да ме вземе. Както стоях и гледах аероплана, на един завой на пътя ето, отдолу, из една ялия, долина, се чува високото викане на един стражар конник, който силно вика: „Елена, Елена, Елена!" Само това се вика и ясно се чува приближаването на силно бягащия му кон. Разбрах, че стражарят известява отдалеч вестта, че Еленка иде вече. Аеропланът, докато заобикаля и хвърчи, аз току започнах с ръце да се подемем, като че птица с крилата си, започнах да хвъркам. Хвърках много място над земята и то из един нагорен път. И много лесно хвърках. Изкачих се на височината на един завой, дето ще мине аеропланът да ме вземе вече оттук, се задава земята - пътят. Но аз пак хвъркам от нетърпение да мине аеропланът. Но вместо да мине очакваният аероплан, ето, иде един автомобил, каран от един калугер, или поп, непознат за мен, пушач и с извратена, неправилна физиономия. В задната кола на автомобила имаше човек да лежи полужив, пребит от катастрофа с железници. Той бе много тежко болен. Потегли и този автомобил и ето, нашите дойдоха и аз отидох да се кача във втория аероплан - автомобил. Радостта ми бе голяма, че аз пак започнах да хвъркам с ръце и то много изкусно - и се събудих. Часът е 5 без 25 и станах за наряд. Сънувах също, че някой нощес ми каза, че Стойко Добрев щели да му възстановят правата и ще го възвърнат учител. След наряда започнах да чета беседата „Изново", X серия. Останаха 4 листа за дочитане и дойде кметският наместник - Станчо Раденков, и тръгнахме из селото, за да събираме овес за училищната библиотека. Докъде 2 ч следобед обходихме селото и след като претеглихме овеса, който се оказа 200 кг. и 10 лв. пари. Потеглихме за местността „Поляните", където пазарихме пък 12 дървета за 510 лева за училището. Върнах се и направих на момите и момците една снимка. След това им свирих и играха на хорото. Написах една полица на Петър Георгиев и Васил Григоров и им продадох по един билет за лотарията на слепите, също и на Русим Станулов. Проявих 3 стъкла-снимки и към 10 ч си легнах, но съм много изморен, изтощен, защото днес не съм седял цели 10 часа. 12.ХІ.1934 год., понеделник Събудих се ранко и станах. Слънцето изгря, заобиколено с облаци, но почти бе ясно при изгрева. Написах учебната програма и изпратих за утвърждения. Получих от Годеч резюмета, изпратени от Еленка. Много тягостно прекарах особено тая вечер. Много ми бе мъчно. Ядосвах се за някои работи и все пак си казвах, че така е трябвало да бъде. Четох нещо от „Черния Мойсей". Но в отчаянието ми, ето, се похлопа вънка и дойде Русим Станулов, та в разговор с него се поразясни съзнанието ми. 13.ХІ.1934 год., вторник Сън. Сънувам г-жа Манова полегнала и в разговор за Еленка тя ми каза: Еди-коя си (говори за някоя нейна позната) си скъсала кръщелното свидетелство и не й знаят годините, затова сега, въпреки че е млада, получава пенсия. - „Та, и аз да съм на Хаджи Григорова на мястото, щях да скъсам кръщелното свидетелство", та да си получава пълна пенсия. * Тази сутрин бе облачно. И почти целия ден бе облачно и по обед заваля дъжд. Лявата ми вежда от вчера проиграва от време на време, а днес се чувствува играта на лявата вежда и на левия мигач. След свършването на часовете свирих и се почувствувах добре и по-весел. Промени се тягостното състояние. Все ми се струва, че Еленка ще си дойде. 14.ХІ.1934 год., сряда Написах заявление за искане отпуск. В Годеч ходихме на конференция групова. Калинова имаше лекция „Отделения" и Борис Симов говори на тема „Що сме били в миналото и какви трябва да бъдем?" Научих се от полученото препоръчано писмо на Еленка, че което писмо й бях написал и изпратил на Димитровден, изчезнало и не го получила. Това писмо е с особено съдържание и трябваше в чужди ръце да не попада, но имало любознателни хора, да надничат в чуждите отношения - хора с шпионски дух. Аз като че ли предчувствувах, че това писмо ще го постигне подобна участ, защото нещо ми викаше препоръчано да го предам, а аз, понеже бе от две цели табаки* , му залепих 4 лева марки и го пуснах в пощенската кутия. И Еленка не е получила това писмо. Върнах се късно от Годеч. Времето бе добро, ясно, приятно. Слънцето изгря на ясно. 15.ХІ.1934 год., четвъртък Сън. Сънувах, че се оплаквам някому за участта си, че уча 4 отделения и че даже ме заболели гърдите от тревоги, та започнах да плача насън... и се събудих. Сънувах, че сме на екскурзия Георги Събев и някои други наши братя и сестри. Разговаряхме се надълго и нашироко по разни въпроси. Приготовлявахме се да пренощуваме някъде в Балкана и събирахме дърва. Забравих в подробности съня си. * Слънцето изгря иззад облак. През деня вее все вятър откъм юг и почти целия ден имаше облаци и силен вятър до късно, до 10 ч и бучи. Дочетох книгата „Черният Мойсей". 16.ХІ.1934 год., петък Четох лекция от младежкия клас, първа година, „Усилване на волята".** Дават се напътствия, че ученикът не трябва да отсъствува от Школата. 2. Отсъствието да става по много важни причини. 3. Никои да се не карат и ако се карат, се изключват. 4. Да се не изнася нищо от Школата. 5. Да се прави медитация сутрин, обед и вечер преди лягане, върху небесната дъга. 6. Еднообразието е смърт, а разнообразието е израз на духа, на духовното в човека и то дава живот. 7. Който ляга рано, той намира големи запаси от прана в природата и си набавя изхарчената сила през деня и запасява с ново количество за предстоящия ден. 8. Веднага щом легне, човек трябва да заспива. 9. Лягай не с мисълта, че отиваш да си починеш, а с мисълта, че отиваш на училище в астралния мир, защото каквото научиш в горната школа, това ще приложиш през деня. 10. Да сънуваш, че ядеш месо, то значи отгоре те учат, че пътят, по който вървиш, не е добър, затова трябва да го промениш. 11. При гняв изпявайте „до-ми-сол" до десетина пъти и състоянието се променя. * Сън. Нощес съм сънувал, че се намирам някъде в къща на някои близки. Приготовляваме се за отиване някъде на гробища, но на тия гробища ще има събрание, увеселение, ядене, пиене. Ще се преспи тамо, та си приготовлявахме и дрехи за спане. Имаше някакви дами, седнали пред къщата с инспектор Андреев. Аз съм вкъщи и приготовлявам нещо си. Покрай мен е някое си близко момиче, около 14-годишно, и весело си пее и приготовлява и забавно тананика и говори нещо на мен по пътуването. Някаква си лопата са вземали от Ганчо Белчев - Водица, да ринат нещо в тоя дом, който е като че ли при крайната чешма във Водица, на Добревото място, и аз занесох лопатата и я турих в дама им и видях леглото на слугата им. А събранието, за което се приготовлявахме, като че ли ще става в Ковачевец. Около ми - мъже и жени, но забравих точно кои бяха, и аз съм техен гост и заедно ще отиваме на общото голямо съборно събрание в някои си гробища. * Събудих се. Вятърът престанал. Небето забулено с леки облаци, а някъде прошарено. Лявата ми вежда и клепач още продължават да поиграват от време на време. 17.ХІ.1934 год., събота Станах в 4 ч. Четох подчертаните бележки от книгата на Григорий Петров „Черният Мойсей" и бележките по готвения от мен реферат. Следобед щях да отида в Годеч, за да уредим касиерските книги, с Атанас Димитров, но той ме оставил, та аз пак се отказах да ходя. Беше ми нещо тъжно на душата и си мислех за ... и размишлявах за доброто в света и върху Словото на Учителя, Нещо като че ли въздухът ми не достига, така се задушавах. Ходих и продадох три лотарийни билета [от] лотарията на слепите. Вечерях у Наци. 18.ХІ.1934 год., неделя, с. Равна Събудих се в 4 ч и станах. Имах особено състояние, тежко. Левият мигач все ми играе. Сън. Сънувах, че сме някъде братя, сестри. Разговаряме се с Еленка, Аз се глася за път някъде, а тя стои около мен и си говорим за нещо си. * В 5 ч, след наряда, започнах да чета беседата от десетата серия „Изново". Миналата неделя не можах да я дочета, понеже тръгнахме да събираме овес из село. Сега пак започнах да я чета отначало и то много бавно, с размисъл върху хубавите слова на Учителя. То цялата беседа, всеки ред е пропит с Дух и сила. Понеже сега се говори в България за обнова и даже имаме нарочно създаден за целта институт „Дирекция на обществената обнова", а виждам как всички колеги със стари и архаични идеи се наредиха в обновата и всички за обнова говорят, а всъщност нищо не вършат. Като че ли вече всеки претендира, че е в обновата и е обновен. Четох снощи в. „Братство" - и тамо имаше статия на тема обнова, но нашите хора и важното - Учителят, в тая беседа разглеждат въпроса тъй съдържателно и основно и коментирайки въпросите на обновата, Учителят прави бегъл поглед върху настоящето и методите на съвремениците за изправянето на света, та мен така ми домъчня за народа, за колегите в Годеч, че се така ядат и че са така издребнели в одумничества и клевети, че ще се изядат, и схващайки основните принципи на истинската обнова, облегната на базата на любовта - братството, произлизащи от това, че човек търси Бога и Божественото в живота и щом се държи за Божественото, то другото, обновата и всички необходими средства, среди, условия - материални и духовни - сами по себе си ще се създадат. И че трябва сега да се създадат общества, които да създадат условия за идването на Божествените енергии от горе. Четейки тая хубава беседа и размишлявайки, аз дойдох до неудържим плач. Плаках много и молих Вишния да ми помогне и помага, да ме ръководи всякога в пътя на Божествената светлина. Плаках за българския народ, за България, че нейните водители, особено духовните, съзнателно пречат и нито приемат Словото, което истински основно ще възроди нашия народ, нито пък дават на народа да намери истинското учение, чистата вода и храна, за да утолят духовният си глад и жажда. През деня продавах билети за фонд „Читалище на слепите в България" _____________________________________ * табак - по-плътна хартия, полукартон. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) ** Лекция от 8.III.1922 год.; отпечатана подзаглавие „Методи за укрепване на волята" в „Двата пътя", Младежки окултен клас 24.02.1922 - 02.08.1922 г., ИК „Жануа-98", I изд. По оригиналните разчетени стенограми, Кърджали 1999 г. (Бел. М. И.)

1934 година. Станах рано и се заприготвях за гимнастики. След тях закусихме и прекарахме деня в това-онова. Вечерта Еленка дохожда и ме повика на разговор. Понеже днес аз преписвах на брата Георги Димитров, началник станцията на Кръстец, нотите на „Българската рапсодия", „Радост и скръб" и „Към обетованата земя", затова в 7 ходих да търся брата да му ги предам, но той още не се бе завърнал. Днес и без това имах много силна хрема и затова трябваше да пазя стаята. Вечерта брат Боев отива у Еленкини и тя дойде да ме вика на разговор. Отидох, след като предадох нотите. Разменихме хубави мисли за работата, която ни предстои на Божията нива. Тъй например, оригинална е за мене мисълта от Учителя, предадена ми чрез брата Боев, че да се изберат групички от по няколко души и т. н., 12 души. Когато двама отидат на работа в низините, 10 души да държат тил, да се молят, да им изпращат подкрепа, да ги държат във връзка с Бога. След един месец, като се върнат тия двама, други пък двама ще отидат да работят, а десетима ще държат тил, ще се молят, ще подкрепят, ще дават от тука и така ще се сменуват. Когато ще отидеш да работиш, или искаш да пробудиш някого, то първо ще се молиш за тая душа. Подаденото твое заявление ще се разгледа горе, в ангелския [свят], в Божественото заседание, и тамо по твоето заявление ще се изпрати делегация, която ще заработи над него чрез неговия ангел и по твоята просба му се създават особни условия за пробуждане, и когато го подготвят, тогава по интуиция ще ти се каже, че „той е готов, иди сега при него". И ти вече отиваш и душата е готова, ней горе са й говорили вече и тя възприема с жар това, което ще говориш на съзнанието му. Без тази предварителна подготовка нищо не се върши досежно пробуждането на душите. Примерът, който ни наведе братът Боев за сестра Грозданова, как е работила в едно село Ямболско, между Сливен и Ямбол. В новоназначеното село тя цял месец се е молила да й се отвори начин на работа за Бога и най-после, за път към Ямбол се започва разговор за идеите й и то не точно за идеите, а за начина на разбирането й по въпросите на живота... Докъде 11 ч. се разговаряхме и се уясниха много въпроси, по нашето уволнение. Аз схващам, че с това ми уволнение, от продължителните размишления и противоречия, на които се натъкнах, в мен се оформи човек още по-нов, с ново схващане, с още по-голям ентусиазъм се отдадох на работа. При възвръщането ми, като учител, с още по-голяма обич ще обичам децата и населението. Децата трябва да се осветяват от учителя-слънце, чиито светлинни и топлинни лъчи трябва да сгряват и укрепят детските сърца и души. И в тези разплути нрави на тая партизанска безпътица учителят трябва да бъде тешител на изстадалата селяшка душа, на който се гледа само като средство, стъпало, за да минат стръвни партизани по него и се докопат до кокала, а оттам насетне селянинът за него е простак, думата му за нищо не важи, той е невежа и нищо не проумява и че думата и просбата, ако би се осмелил да отправи за нещо, тя е глас в пустиня. И все в учителювата душа, все пак няма честни хора в професиите, така близко като учителя, който може да бъде ратник за народната духовна и материална култура. Работих досега безкористно, и наградата ми бе уволнение. Да бях подлец, лъжец, пияница, блудник, щях да бъда добър, защото щях да съм в кръчмите и там, с тези, които уволняват и назначават, щях да си възстановявам поведението си. А сега, не се съгласявам рушвет да давам - то съм за тия просветители в днешното просветно министерство лош. Но не ще се отчая и никому зло не ще помисля и не ще пожелая зло никому. Дано Бог озари съзнанието им, та да видят положението си, в което изпаднаха! Рано се приготвих за града. Дойде и Еленка и се отправихме за Учителския съюз. Г-н Д. Негенцов бе болен от инфлуенца и не дойде днес. След това Еленка отиде у Янков, а аз ходих в инспекцията при г-н Николов. Той ме увери, че не е питан за нашето уволнение. И обеща, ако се оваканти място някъде, да ми съобщи, за да отида да взема постановление и се назначи. Явих се и при Косачев. Той ми каза, че много съм бързал. Е, нека да се мине няколко дни, че тогава, и че ако аз съм му трябвал, то той щял да ме подири сам. Отидох у Янков и понеже бях много гладен, то Янкова ми извади една сурова зелка и се нахраних хубаво. Отидох след това, та вземах за 107 лв., за цигулката на брата Иван принадлежности и като се завърнах в „Граф Игнатиев", се отбих в една млекарница и изядох 2 млека по 4 лв. без хляб, ей-тъй, ми се бе дояло мляко, и си дойдох на Изгрева. До вечерта късно приготвих цигулката и свирих и си легнах. 3.I.1934 год., сряда. От вчера от обед започна да вали сняг на едри парцали. Тая заран е навалял една педя. Вятърът бучи, фортуната вее, но не е студено много. Нощес се пробудих много пъти. Беседата бе много хубава. Чете се 108-и псалом. След школата Николина Балтова ме покани да й помогна да прехвърли багажа от стаята в кухнята, за да приготви вечеря на Учителя и поканени други от града и братството от Изгрева. Покани и мен. До 10 ч й помагах и си дойдох. Закусих си, но не ми се отиваше за вечеря. Нещо ми е тежко. След закуската дълго ме мъчеше тежка дрямка. Къде 2 - 3 ч. сестрата Неда с брат Иван отидоха в града да купуват балтон на брата Ивана. Аз започнах да чета беседата от X серия „По-долен от ангелите", чета и бавно препрочитам. Вечеряхме заедно със Станка. Дохождаха Стоянка и Наталия за бамя и след това продължих си четенето. У сестра Николина не отидох. 5.I.1934 год., петък. Отидох в Учителския съюз. Дружественият комитет се наканил да се яват делегация пред Министра на народното просвещение. Но Досю Негенцов си навехнал ръката, та не може да дойде. Аз предадох телеграмата, протокола на настоятелството и заявлението на Равнени и ги предадох на Ив. Пастухов, но понеже всичките членове бяха закъснели, то не ме изслуша Пастухов добре. Из пътя за Министерството го поосветлих и в министерството той, без да е разбрал, че това са чернови, ги предава в ръцете на министъра. Министърът, когато влиза съюзният комитет, повиква главния секретар, началниците и подначалниците, и те да слушат що ще докладва комитетът. Министърът е дал нареждане да се изправи погрешката в Равна, ако са били учителките волнонаемни. А Косачев на излизане ми връчи заповедта, че съм назначен в турското училище в с. Казалджик-Кафтан, Кърджалийско. Мъка ми стана, че ме местят от сръбската граница на гръцката, но реших да заема мястото. Отидох у Янкова, там бей Еленка. Съобщих вестта. На всички стана добре, само Еленка се натъжи и гледаше да се потули, за да започне да плаче. Съобщих на Учителя, че съм назначен в Кърджалийско, той ми каза, че е добре, турците са добри хора. Еленка ме кани на разговор, обаче бях много изморен и затова си легнах. Назначаването на уволнения от с. Равна Пеню Ганев в турското село Казалджик-Кафтан (Кърджалийско) на 5.I.1934 год. 1. До Господина ПЕНЬО ГАНЕВ СОФИЯ МИНИСТЕРСТВО на НАРОДНОТО ПРОСВЕЩЕНИЕ ОТДЕЛЕНИЕ ЗА ОСНОВНИТЕ УЧИЛИЩА №535, 5.I.1934 г., София Със заповед № 28 от 4.I. т. г. сте назначен от деня на встъпване в длъжност за редовен учител при частното турско училище в с. Казалджик-Кафтан, Кърджалийско, по български език и българска история и география. Заминете и заемете длъжността си. Ако не желаете да заемете това място, уведомете Министерството. Началник на отделението: (подпис) (печат на министерството) 2. Акт за встъпване в длъжност. Днес, единадесетия януарий 1934 година, на основание заповедта на Министерството на Народното Просвещение под № 28 от 4.I.1943 година Пеню Ганев Бобев встъпи в изпълнение на длъжността учител по български език, българска история и география при частното турско училище в с. Казалджик - Кафтан, околия Кърджалийска. Пеню Ганев Бобев встъпва за втори път на държавна служба с прекъсване. с. Казалджик-Кафтан, 11.I.1934 год. На училищното настоятелство. Председател: Встъпил в длъжност: Присъствувал: (печат на училището) 3. Акт Днес, на тринадесети януарий 1934 година, в с. Казалджик-Кафтан, се състави настоящият акт в два екземпляра, в уверение на това, че Пеню Ганев Бобев, назначен от Министерството на Народното Просвещение със заповед № 28 от 4й януарий 1934 год. за редовен учител, встъпи в изпълнение на длъжността си. Председател на учителското настоятелство: (подпис: Билял Еминов). Встъпил в длъжност: (подпис: Пеню Ганев). Присъствувал: (подпис: Фейзула Мюмюнов) (печат). Служебно свидетелство. (за първоначално училище). ИНСПЕКЦИЯ на СТАРОЗАГОРСКАТА ЗАГОРСКАТА УЧЕБНА ОБЛАСТ № 7741 14.III.1934 год. Стара-Загора Дава се на Пеньо Ганев, роден на 4.Х.1897 год, във Водица, Поповска околия, по народност българин, вероизповедание: източно православен, в уверение на това, че той през учебната 1933-1934 год. е учителствувал при частното турско първоначално училище в с. Казалджик, Кърджалийска околия, ... месеци и ... дни, а именно от 13.I.1934 год. до .... Преподавал е български език и история. Получавал е 2200 лева месечна заплата, като редовен първоначален учител, без повишение. Добил е право на редовен първоначален учител въз основа на изпити за зрелост за завършено пълно средно педагогическо училище. Обучавал много добре. Дисциплинарни сведения: не е наказван. Пеньо Ганев продължава да учителствува в същото село. Настоящето важи за кандидатиране в друга училищна община. Областен училищен инспектор: (подпис). Секретар: (подпис). (печат). 5. ИНСПЕКЦИЯ на СТAРОЗАГОРСКИЯ ЗАГОРСКИЯ УЧЕБЕН ОКРЪГ № 2750 2.IV.1935год. Ст.-Загора Удостоверение Ст.Загорската областна учил. инспекция удостоверява, че Пеню Ганев, родом от с. Водица, Поповско, е учителствувал като редовен първоначален учител при турското училище в с. Игловръх (Казалджик-Кафтан), Кърджалийско, от 13.1.1934 год. до 14.1Х. с. г., през което време не е уволняван по чл. 70 от З.Н.П. и чл. 24 от Наредбата за ръководство, надзор и управление на нар. осн. Училища, нито е наказван през последните две години на учителствуването си по чл. 74 букви Г, Д, Е, Ж и З от З. Н. Просвещение. Настоящото се дава на Пеню Ганев, за да му послужи за явяване на конкурсен изпит. Областен учил. инспектор: (подпис). Секретар: (подпис). (печат). * Отидохме при Домушчиев, Той обеща от вчера да се яви при Кръстю Петров и Косачев, да моли за възвръщането ми. Обаче в министерството не работеха. Само бяха дошли Манолов - гл. секретар, Косачев, и после бе дошъл и К. Петров. На излизане на Кръстю Петров, пак го замолих да ме възвърне, защото мъчно става прехвърлянето на багажа, но той остана глух за молбата ми. Отговори ми само, че тая работа зависи от Косачев, Манолов и Министъра, а не от него. Отидох след това при г-н Тричков, говорихме много. Срещнах и Сотиров на улицата. На 7 и 8 януарий Учителят не говори, само на 7.I изказа едно хубаво изречение. 8.I.1934 год., понеделник. В 8 ч бях на гарата за Драгоман. Намерихме [се] с Минев чиновник в 3 Банка- Годеч. Пътувахме с пощата с шейни до Годеч. Студено бе, но вятър нямаше. Над Каленовци обърнахме шейната, но повреда няма. В Годеч си вземах от Каралеев удостоверения и с Арсо се разплатихме, също и с фурната. Пристигнах в Равна късно. Баба Атанаса ме нагости добре. 9.I.1934 год., вторник, Равна. Станах рано. Започнах да нареждам багажите. На закуска ме каниха у Младенови. След като снех гроздето от училище, ме каниха и у Георги Соколов. Кирил и Любен Стоянови закараха куфарите, на брой 5, в Годеч и донесоха три сандъка за нареждане на книги. До вечерта наредих книгите. Ходихме да вечеряме у Атанас Димитров. Раздадох и картофите, също и газта, чесъна и лука и сутринта стегнах и денковете и Младен Виденов ме закара в Годеч. Каруцарят се уплаши от многото багаж и поиска още пари над 350 лева. Прибавих му още 50 лева и се сбогувах и потеглихме. Изпрати ме Владимир Велков до края на Годеч. Небето бе облачно и времето студено. Тежко вървеше натоварената каруца. На много места из баирите конете се спираха сами да си почиват. До Раниславци все вървяхме. Там до Беледието до ханчетата се возихме. Останахме да нощуваме в Беледието, в кръчмата на Йордан. Това бе в сряда, на 10.I. т. г. 11.I.1934 год., четвъртък. Станахме в 3 ч. Студено бе. Аз се облякох добре. Понеже вървяхме и затова студът не се усети. В 10 ч. бяхме на Изгрева. До обед си почивах, а следобед се приготовлявах. Времето все облачно, студено. Учителят все в горницата, на беседи не слизал. Вечерта ме кани Еленка на разговор, но отказах й, понеже бях много уморен, но си легнах в 12 ч. 12.I.1934 год., петък. Дойде Еленка и ме събуди. В школата Учителят не дойде. По нареждане от Учителя братът Боев продиктува от Беинса Дуно изречения. След школата дойде Еленка у брата Иванови и видя де съм й скътал багажа - сандъка с хубаво подвързаните й книги. Та си извади по-важните й книги от сандъка и аз след това отидох в града, за да си взема турско-българска граматика и речник на фотографически материали. Завърнах се към 2 ч. и отложих, вместо в 5 ч., да потегля в 11 1/2 вечерта, за да се приготвя. Приготвих се добре. Вечерта се явих при Учителя. При Него бе Милка Периклиева, та трябваше да чакам цял час вънка на студа. След като се сбогувах с Учителя, който ми каза: „Господ да бъде с тебе" и отидох при Еленка. С нея се сбогувахме за последен път и си отидох да впрягаме и заминаваме с брата Ивана. В 9 ч. отпътувахме. На гарата се сбогувахме с бр. Ивана и той се върна, а аз останах да чакам. Предадох багажа - 56 кг., на багаж, за който платих 167 лева и билет 225 лева до Кърджали и в 11 1/2 потегли влакът. Нямаше навалица, та в последния вагон цяла нощ бяхме по сами на пейка с един господин, пътуващ за Пловдив, 13.I.1934 год., събота. Осъмнахме в Пловдив. Тук няма сняг. В 8 и 10 потегли влакът за Свиленград. На Раковски потеглихме за Хасково в 10 1/2 ч. Към 2 1/2 ч. бяхме в Кърджали. Заедно с един помак наехме каруца до града и с помощта на помака се добрах до хора - две момчета от Казалджик-Кафтан. Пазарих каруца за 60 лева и потеглихме за Казапджик-Кафтан, Към 5 ч. пристигнахме. Наизлязоха турците да видят новия си даскал, като любезно ме здрависваха. Те съжаляваха за уволнения си учител Никола Александров, родом от Стара Загора. Нагостиха ме и аз пожелах да спя в учебната стая на студено, отколкото в топлата, но пълна с тютюнев дим и може би и паразитни. 14.I.1934 год., неделя, Казалджик-Кафтан. Още в 4 ч. даулът задумка, понеже турците имат рамазан. Зачукаха на вратата ми да стана. Станах, облякох се и отидох другата стая. Чакаха ме на ядене. Не ми се ядеше, защото тъй рано не съм свикнал да ям. Имаше баница, кисело мляко и др. След това те си легнаха да спят, след като повторно биха даула, та вече да спрат да ядат из селото, да запостват всички. Аз отидох в стаята си, за да си направя наряда, но се чувствувах много изморен, та едва прочетох определената глава - от Лука I глава. Легнах и съм заспал. Селото Казалджик-Кафтан се намира западно от Кърджали на 1 1/2 часа, на левия бряг на река Арда. Разположено е в самата долина на реката и е на равно място. Има 45 къщи. Турците са добри. Къщите - високи, прилични. Училището - добро, с 2 учебни стаи и една канцелария, в която аз се настаних да живея. Стаята е хигиенична и пригодена за живот. Има южен прозорец, който като се отвори, се чува шумът на Арда, чиито води сега са буйни и силно шумят. Дойде си касиерът, който бе на госта, и отключи канцеларията. Нанесох си багажа. Предадоха ми покъщнината и архивата, и аз, макар 3 1/2 часът, се напътих за Кърджали, въпреки че ме спираха турците. Намерих след дълго питане къщата на Захариев - пунктовия учител. Пунктовият бе заедно с още един колега. Показаха се неприветливи и студени. След половин до един час стоене при тях, се отправих към селото си. Затьмнях още на половината път, но бях сигурен, че не ще загубя пътя. Стигнах късно. Турците се почудиха на късното ми пристигане. 15.I.1934 год., понеделник, Казалджик-Кафтан. Тая сутрин турският учител реши да отиде в Кърджали, та остави децата аз да ги уча. Децата ми харесаха. Учителят е работил съзнателно с тях и почвата е поразорана и ето, сега аз ще продължа работата му. Също и училището има нужните принадлежности на канцеларията, което ме много зарадва, също и счетоводството е подредено на касиера. До обед учих децата. Предадох им на третия час песничката „Нашата воденичка". Следобед, понеже са в рамазан, затова ги разпущаме. 16.I.1934 год., вторник, К. Кафтан. Тая заран, по общоприетия обичай на турците, разпуснахме децата за байрам, понеже днес ходят да събират колачи (краваи). Следобед ходих по реката, горе до Армутлий, до каика. С каика прехвърлят и добитъка заедно с товара им. Голяма скука ме налегна тия дни. Външно уж съм добре, а вътрешно като че нещо ме души, като че не задълго съм в това село, макар че аз го харесвам, като че съдбата и тук не ще ми даде покой. Чувствувам се уморен, задушен, като изоставен, не ми се чете, не ми се учи, не ми се работи. Все на сън ме кара. Времето все облачно. От време на време ще блесне слънце и пак се потуля. Има студ, но и хубави дъбови дърва има, та стаята ми е отоплена и добра, уютна. Сънувах интересни сънища, но не ги записах. Напред бях, по икиндия, полегнал, сънувах, че децата плачеха за мене в Равна при раздялата ми с тях, и аз заплаках от умиление и се събудих.* Четох нещо от „Frateco"* , за Правдата - от Учителя, и това ме окрили малко и развесели. Тази вечер турците се изпринадеяха да видят луната, но я не видяха и не знаят утре дали да правят байрама. * „Frateco" (есперанто) - „Братство". (Бел. М. И.) 17.I.1934 год., сряда, с. К. Кафтан. Тая заран даулджията пак би тъпана, но съобщението снощи дошло от Кърджали, че днес е вече байрамът. Към 9 ч. надойдоха много турци от околните села и махали, толкова, че и целият двор бе пълен. Двора го застлахас рогозки, а други си носеха по една кожа за постелка. На присъмване ходжата поне цял час пя дълга песен, и сега трая дълго молитвата им и след като свърши молитвата им, чужденците се разотидоха. Поздравът им е: хващат се с двете ръце на здрасти и си казват: „Байрам бумбаареосум!", после се прегръщат и опират страните ту от едната, ту от другата страна. Надонесоха много яденета. Ходжата си отиде за селото, а аз останах сам. През деня децата си навързани люлки по дърветата и цял ден пеят и се люлеят. Следобед направих една снимка на Сабрия и Амиш, както играят. През деня се разясни. И вечерта аз излязох над селото по височините и отидох нагоре, за да видя какви махали се крият нагоре, към Еначкьове. Върнах се късно от височините. 18.I.1934 год., четвъртък, с. К. Кафтан. Ясно утринно небе. Слънцето се показа зад източния хоризонт, който крие Кърджали от Казалджик-Кафтан. Много тихо време. Четох и писах нещо. Следобед отидох в Кърджали. Вземах чернова за акта и декларация за имотното състояние. След това отидох при господин Кирков, Бояджиев, чиято дъщеря е учителка в турското училище в Кърджали. Тамо разговаряхме надълго върху работата в турското училище. Сбогувах се и късно си дойдох. 19.I.1934 год., петък, с. К. Кафтан. Небето ясно, прозрачно. Тихо приятно утро. След закуска четох малко, после къде обед ходих на турския гьореш и направих 2 снимки на борящите се турци. След това излязох и направих от високото една снимка на селото. Вечерта приготвих необходимите бани и проявих всички стъкла, даже и на Каралеев на децата му, която снимка бе правена още към края на октомврий м. г., но пак излезе сполучлив негативът. Изобщо всички снимки, които проявих, са хубави. 20.I.1934 год., събота, с. Каз. Кафтан. Ясно утро. Хубаво слънце. Слана паднала вънка. Не е много студено в уютната ми стая. Все съм неразположен нещо. Сън. Сънувам, че Учителят ме покани да го съпроводя да отидем при брата Тошев, който е понастоящем прокурор в окръжния съд в гр. Кърджали. Отидохме в града, но не е този Кърджали, който познавам аз. Влязохме в един двор, широк, и по стълби се изкачихме на горния етаж. Тамо вън имаше широка веранда. Седнахме. Ето Тошев - висок, снажен, шишкав, тлъст човек с дебел врат, недобър поглед. Наоколо по стълбите и верандата се срещат хора, но повечето цигани. Учителят говори на Тошев нещо, че иска да направи у него събрание, но Тошев отказа. Учителят бързо стана и като че сърдит от отказа на Тошев, се засили бързо по стълбите надолу и аз - след него. Но в това се прочете това, че Тошев забогатя и сега е унижение за него да стават събрания за Божии работи, но това подписва бъдащата му присъда. Така бързо се движеше Учителят, щото аз тичах, и тичащ, аз останах надире и изгубих из очите си Учителя, понеже се движехме в разредена гора в дълбок път. Но аз знаях, че ще намеря Учителя на Изгрева. Друг сън. Отивам на екскурзия в планината, уж на Витоша, но не е на Витоша, в някоя планина като на Рила, но не ми са ясни точно местата, закъдето съм се напътил. Не си нося ни завивка, ни раница, ни хляб, хей-тъй, само за една нощ. Ето, срещнахме се с голямото момиче на Кисови и води най-малкото си сестриче. И те отиват на екскурзия при баща си и майка си. И те без провизии и завивка. Ето, тяхна позната жена, но бедна, се зачуди на децата, как така без нищо заминават. Тогава аз предвидях, че може да не успеем да намерим брата и сестра Кисови, затова поисках и жената ми даде един нов кибрит, после ми даде и хляб и така, и талаш сух за разпаляне, и потеглихме. Друг сън. Сънувам, че не знам по кое решение на кой съд, мене ме осъдили на заточение в Америка, уж в Северна, но чувам като се поменува Перу. Боливия, Аржентина, Уругвай, Парагвай, но точно в коя държава - не помня. Разделяйки се от Еленка, аз си припомних за изгнанието и заточението и такава мъка ме обзе, че викнах да плача. От плача се пробудих. Обърнах се в леглото и пак съм си продължил съня и с такава мъка и преживелица, че наново съм се разплакал пред Еленка; имаше и други братя и сестри - и наново се събудих. * Снощи до 11 ч. писах писмо на господин Яков Янков, а тая заран - на Еленка и дописвах това на г-н Янков. Бързах, за да отида в Кърджали, за да занеса акта за встъпване в длъжност и да пусна писмата. После се залових с копиране картички от новите негативи и така до 5 ч., но така ми бе неразположено, че се отказах да отивам в Кърджали. Тия дни леко усещам, че ми поиграва лявото око. Колко искам да бъда радостен, да съм весел, да имам ищах да работя, да уча, да свиря и пр.! Сега почвам прането и къпането. 21.I.1934 год., неделя. Тая заран под слънцето имаше облачета, които са предвестник на промяна на времето. За наряда се събудих в 6 1/2 ч. Четох от лекцията „ Устои на съзнанието" от томчето „Простите истини" - 1 томче. След това ходих на Арда да пера. Водата смесена с лед, та ми изстинаха ръцете много, докато изпера дрехите. След това прочетох първата беседа от „Nova kulturo" . Следобед свирих и излизах до кафенето. Черпиха ме едно кафе, след това се поразходих и се върнах и започнах да пиша писма. Дозавърших Еленкиното писмо, също и това до г-н Янков, до Минко Тонев. Написах и на Б. Манов до Годеч. До В. Каралеев. Изпратих до Манов 3 картички. Изгледи на селото К. Кафтан, гьореша и дето играят двете кадънчета. На Каралеев изпратих 7 картички, дето са фотографирани децата му. И така докъде 1 ч. среднощ. 22.I.1934 год., понеделник, К. Кафтан. Станах рано. Мъгла и студено вън. Запалих примуса и започнах да се бръсна. Закусих с вчера донесения кускус и изпих един чай и потеглих за Кърджали. Дойде си и ходжата и остана в училището. В Кърджали в турското училище преписвах почти цял ден от тяхното разпределение на материала, оттам отидох при пунктовия Марин Захариеив и му предадох актовете за встъпване в длъжност. После се явих при помощник-окръжния училищен инспектор при Хасковската училищна инспекция в гр. Кърджали. Разменихме с него мисли по работата ми в турското училище. И на мръкване се запътих за селото си, като купих 2 хляба, та едина половината му изядох, докато стигна в К. Кафтан, понеже днес не обядвах. Връщах се с голямо неразположение на духа. Може би от срещата с инспектора, задето му обясних, че съм уволнен като неудобен за границата ли, и от това му дадох коз да се съмнява в мене в нелегалност ли, или аз мисля за друго - не, или пък, че не им казвах, че съм бил и други път в турско училище, че трябваше надълго и широко да ми обясняват за работата ми, която ми предстои, и така много ми бе криво. Писах и на брата Иван, и че в с. Ашиклар, до Кърджали, се овакантява място, та Игнат да иде при Дюкмеджиев и го вземе. Прочетох вестник „Братство" и от статията на Учителя ми се поправи състоянието. От брой 81, година VI, статията „Спешните въпроси в живота". Тук Учителят намеква на мисълта, че спешните въпроси на живота са да знаем да дишаме, да се храним, да пием водата, да мислим - от това зависи и безсмъртният живот. Има 2 вида прана. Едната разрушава, демагнетизирва, а другата тонира, съгражда. Трябва да знаем как да използуваме мислите, въздуха, храната, светлината - в тях се крие жизнената прана -еликсирът на живота. 23.I.1934 год., вторник, К.-Кафтан. Станах, като завика ходжата. На изток съвсем ясно, а на запад облачно. Но към обед се разясни навред и хубаво слънце грея цял ден. Аз преписвах разпределението на материала, който вземах от Кърджали. Към 5 ч следобед потеглих към Кърджали. Занесох разпределенията. По път за общината срещнах инспектора, той ме предупреди, че е чул отнякъде, че съм говорил недобро, изобщо недобри работи за Министерството на Просветата. Аз му казах, че не съм говорил кой знай що, но съм се оплакал пред Киркова, че посред зима съм разкарван и че има някои несправедливости съм видял в Министерството и че морално аз съм оскърбен, но занапред никому няма да говоря за местенето си по тоя край. Това е човещината на хората, че когато си изкажеш болката, те криво я тълкуват и я предават в изопачена форма. И това не прави чест на госпожа Киркова, но за мене е добър урок, да зная, че никому да не разказваш защо си тук. Върнах се късно. Луната свети така хубаво и е [суха?], та бавно вървях и си размишлявах за тия работи и това предупреждение на инспектора. Но моя слабост е да се доверявам на хората и да им давам обяснения на запитванията. 24.I.1934., сряда, Казалдж. Кафтан. Станах, кога завика ходжата. Не бях в добро разположение и не четох лекция. С ходжата наредихме програмата. След това закусихме със сирене, а после, на второто междучасие и донесоха закуска. Днес изобщо добре ни храниха. От децата съм доволен. Мъчно запомнят, но все има резултат. Тази вечер ми се промени състоянието и затова си посвирих, така пълен с дух на радост, свежест и светлина. Имах отлично състояние да свиря и да пея. С турците разговарях много надълго и после минах в стаята си и свирих и пях. По икиндия направих на ходжата една снимка, но не я проявих. 25.I.1934 год., четвъртък. Ясно небе. Хубаво слънце, тихо време. Прозорците ми хванали лед. Снощи легнах в 11 ч. Веднага съм сънувал следния сън, който се повтори на присъмване. Сън. Сънувах, че вратата на училищната канцелария я е счупил някой и че мене ме изгонят от училището. Имаше нещо и друго, което в подробности не помня. На присъмнуване сънувам, че меня ме изпраща държавата в Гърция, но защо и за какво, уж като войник съм на държавна служба и ме изпращат за две и половина години. Баща ми, майка ми ме приготовляват. Мен сърцето ми се къса от мъка. Отивам при сандъците си, които са пълни с книгите, които донесох от Равна и оставих у брата Ивана в София, но като че тия сандъци са у дома, а не в чужда къща. Уж са в някаква си плевня, в съседство с дядовата Цвятковата къща, а дядо Цвятко е Равненин, пък у нашето село, но не обстановката във Водица, непозната обстановка. Аз ще си вземам някакви книги от сандъците. Еленка ме кани някъде насаме, че имала насаме да ми говори. Но мен такава мъка ме налегнала, щото се разплаках и не исках да се съглася с Еленка. Отивам след това при дюкенджиите във Водица, но съвсем е друга обстановката на дюкяните, за да си направя някои покупки за път за парахода, с който ще пътувам уж много дълго. Заминах дюкяна на Дано Бояджиев и отидох у Колю Бояджиев, където в дюкяна му бе Тодор К. Бояджиев. Той ме пита защо съм отишъл в дюкяна му, а аз забравих за какво съм отишъл и му казах само, че ще пътувам и от каквото имам нужда, то той самият да ми даде. Той се позачуди и ми каза, че восък трябва да си взема за свещ. Той ме уверява, че няма да ме изпращат никъде, но аз не му вярвам и му разказвам, че насън чрез два съня съм предупреден, че ще ме изместят тук от Казалджмк-Кафтан. И макар и уверенията на другите, които присъствуваха, то в меня си аз знаях, че моята присъда се е решила въпреки някакви човешки решения и че аз трябва да се подчиня на Божието решение, и че тая година - 1934 година - за мене е съдбоносна, такава, с решението на съдбата, на Небето. Излязох вън и исках да се спра някъде, обаче водя един бял и един червен кон. Исках да се отбия някъде за малко, и затова вързах конете и се отбих. Обаче пак срещнах Еленка и вече сбогувайки се, аз се разплаках, но тя ме утешаваше, че всичко това в края на краищата ще има добър край и че пак ще се срещнем - и се събудих. Днес, поради това, че на ходжата е умряла някоя си жена роднина, затова той замина за Карлъ-Емач, а аз останах да уча децата заедно цял ден. 26.I.1934., петък, К. Кафтан. Сън. Сънувах, че бях някъде в една стая на разговор с Еленка. Разговорът бе дълъг и увлекателен, но изведнъж надойдоха много приятели, приятелки, весели, засмени, и навлязоха в стаята и развалиха сладкия ни разговор. * Времето бе тихо. Ясно небе, топло слънце. Днес съм в почивка. Станах рано и прочетох лекцията „ Устои на съзнанието". В тая лекция се говори изключително само за любовта. След прочитането на лекцията започнах да се приготовлявам за пазар в Кърджали. Към 12 1/2 ч бях в Кърджали. Както стоях пред книжарницата и то мъчително стоене, понеже няма с кого 2 думи да обменя, никой ми не познат, дойде при мен непознат човек и ме запита „Ти ли си учителят в с. Казалджик-Кафтан?" Отговорих, че аз съм учителят. „Вие сте говорили нещо против Министерството на просветата, против Сенигерски, който е бил директор в гимназията на жена ми, против адвоката Стефан Колев" и т. н. Отговорих му, че той е вторият вече, след инспектора, който ме предупреждава, че съм говорил това с госпожа Киркова - учителка в турското училище в Кърджали. Той ми каза, че е мъжът на госпожа Киркова. Обясни ми впоследствие, че той уволнил учителя - предшественика ми в Къзалджик-Кафтан, и че впоследствие пак той го назначил пак на работа. И че тука много учители и учителки били уволнени и възвърнати чрез него, само една учителка не била възвърната, понеже била хваната в хотела в прелюбодеяние. След това ме поведе и като повърна от пътя книжаря Атанас Бояджиев, въведе ме в една кръчма. И поиска да ме почерпи. Аз му отговорих, че не пия. Той тогава поръча за себе си вино, за мен сода, а за Бояджиев коняк. Поиска за себе си и втора чаша вино. И в дълъг разговор се обясни, като му акордираше Пенчо Бояджиев, че от него зависело много работи, че той 8 години лежал в тюрмито* и че от 2 години бил без работа. Говориха за току уволнен ученик от Ст. Загора, назначен в Кърджали, и сега пак го бил уволнил Учителският съвет, а Кирков заставил учителите чрез Министерството да възвърнат тоя ученик и още много други работи. *тюрме, тюрма (от лат.-рус.) - остар. разг. затвор. (Бел. М.И.) И след като платих 8 лева, излязохме. Той ми заговори пак по моето говорене - че тук ние преследваме особена цел с турците, че моето говорене турският учител му го предал и че той после изпитал жена си и тя му обяснила, че аз съм бил упрекнал Министерството, като тя изпърво искала да скрие, но после казала. И че „ще видим" бе последната му дума. След като се разделихме, отидох при Тошев. Разказах му що се бе току-що случило с първото мм дохождане в Кърджали. Той ми каза, че ще предупреди околийския началник, ще предупреди и училищния инспектор. Излязох след това и си дойдох. Мъка изпитваше душата ми и рой мисли се въртяха в съзнанието ми, които съзнателно пропъждах и търсех нещо положително, нещо Божествено, тихо, хубаво, като зората, нещо като чистата вода, като сладкопойната мелодия на пойните птички в ранна утрина пролет. Аз съдех себе си за нетактичното ми постъпване тук, в Кърджали. Що ми трябваше да обяснявам на тая госпожа как съм дошъл по тоя край и че по тоя начин съм попаднал в клопката на хора, които нямат капчица съвест, ни чувство на човещина. Тежко и горко на България, която по едно стечение на обстоятелствата е попаднала в ръце на хора, за които девизът им е личното благо от тая буволица, която [е] учителството в България. Че съм изказал истината, ето, падна в дирята ми някой си Кирков и може би утре ще пристигне телеграма или заповед от Министерството, че се уволнява учителят Пеню Ганев в интереса на службата или завинаги от Българските училища, понеже злословил, или [под] някой знаменател ще ме подведат, за който аз и хабер нямам, нали не съм кандидат на кръчмата или член на някаква сега силна на деня партийна организация. Стреми се, Пеню, денонощно, неуморно, да се самопросвещаваш, да придобиваш светлина, знания, за да си полезен на народа си, а последствията си ще видиш гонение, уволнение, че си неудобен за училищата. Ти, който денонощно се чудиш с що да бъдеш полезен, също да помогнеш на народа, ще те махнат, че си „неудобен". И в тая себеанализа аз разбрах, че колкото повече в мен се явява чувството да обичам професията си, да направя нещо добро, да притуря един пласт над обикновеното учение, да въздействувам морално, възпитателно над деца и родители, толкова се явяват странични влияния, странични сили, които се стремят да ме отклонят и изместят от учителското поприще. И тия дни, като че аз предчувствувам уволнението си. 27.I.1934 год., събота. Снощи четох есперанто до 12 ч. Легнах си, но след недълго съм се събудил. Исках да заспя, но напразно, сънят ми бяга от мене. Седнах и се загърнах в леглото си. Дълго мислих. Ето, унесох се в дрямка. Пак си легнах. Сънувах следния сън: Сънувах, че съм някъде в едно здание - театър. Много деца в театъра, все мои ученици. Беше там и Учителят. Нещо пяхме, свирих с цигулката. Имах още някаква работа с децата, но аз не запомних. Ето, надойдоха приятели, приятелки, братя, сестри. Весело насядаха и заговориха. Аз бях дал цигулката си на някои да свирят. Но като че ли и децата са свирили. Но ето, кога потърсих цигулката си, ето донесоха ми я счупена, ръчката й се извърнала назад, резонаторната й клечка е паднала и някои се мъчили да я турят и ето увързали душката с върви, канапи, но не успели да я турят. Така я изпотрошили, че аз като я видях, от тъга като че почнах да плача, заоглеждах я и се чудех какво да правя сега без цигулка, особено а това турско село. Тя ми бе една от най-важните разтухи. Помислих си да я занеса или изпратя в София до Коста руснака, който работи във филхармонията. После ми хрумна идеята да си купя нова, но пък ми дойде на ума, че парите ми не достигат, и че сега като ли пък съм уволнен и от Казалджик-Кафтан, та пари имам само 1800 лв. в пощата, а за една хубава цигулка са нужни 4 до 5000 лева. Но все пак счупената остана в ръцете ми и, зла или добра, аз си служех с нея и бях доволен с нея. Сега я гледах само с развалена ръчка, разчупен капак и изобщо - пръсната. Пак се събудих и нещо ми тежко. Главата ми не се дига. Пак се разтичаха кошмарните мисли в главата за това, което вчера прекарах в Кърджали, и че човек каквото си направи, никой не може да му го направи, но и да попадна първо на хора такива гонители, и това не е случайно, имало да уча урок и от тях и в случая, че човек никога не трябва да говори за отрицателните работи и състояния на хората. Защото, говориш ли за злото, ти му поливаш корените и то те следва както сянката ти. Не ми трябваше да говоря откъде ида и какво е ставало с мене сега през зимата, та и щях да съм си спокоен. После, като кажеш на хората нещо, нима са в състояние да ти помогнат? Ни най-малко-даже ще усилят тая отрицателни състояния в тебе и те, уж че знаят някои подобни случаи, може би и за същото лице, от което и да се оплакваш, и ще подкладат огън с такава сила, че и ти да изгориш, и то как ще изгориш в собствения си огън. Омразата никога не помага, а само руши всичко най-съкровено в тебе и впоследствие и едновременно с тебе действува и върху това лице, което е станало проводник да се прояви злото към тебе. Човек не е ни добър, ни зъл, но е проводник само. Та, аз трябваше да стана проводник само на доброто, та тогава вече ще знам, че съм направил добро и че и да ме сполети нещо, то ще е заради Бога, но сега, понеже чак сега се досещам, затова занапред да бъда внимателен. А сега, че ще бъда уволнен или оставен да си доизкарам докрая, то е едно, а аз трябва, във всеки момент трябва да бъда умен и да давам възможност само доброто да се проявява и то да се насажда в обкръжающите ме, с мисъл и с чувство й с цялата си същина. Аз трябва да бъда като слънцето -винаги да светя; че хората били в пещери, катакомби, в стаи или непосредствено на твоите лъчи, или че небето може да е облачно, но аз трябва да светя, да отлъчвам светлина, топлина и живот, който да се разлива наоколо. Бог е изворът на живота, а ние - струи на Неговата същност. 28.I.1934 год., неделя, К. Кафтан. Събудих се в 3 1/2 ч. и станах. Но снощи не можах да заспя никак, понеже бях пил кисело мляко, размито със студена вода, турски соуклук, та стомахът ми не възприема тая студена вода и затова след като се изкъпах и изпрах, легнах, но сън ме не хвана скоро. Много е важно човек каква храна яде вечер. Тая вечер донесоха чорба от булгур, мътеница и баница, правена с булгур. Пристигна някой си пътник, пътуващ от Стани-мъка за Кърджали, на име Димитър Кацарски от гр. Вратца. Той се замоли да пренощува в училището и му разрешихме. Вечерта разговаряхме надълго и тая сутрин му дадох закуска и си замина. Понеже не бях спал, затова тая заран все бях бодър при четенето на лекцията „Свободни движения" от томчето „Простите истини". В 10 1/2, след като измиха децата пода на училището и аз след като се изпрах, започнах да чета от 10-а серия „Където са двама". Но ми бе тежко, дремеше ми се, та по-прекъснах; около половин час съм си придремнал и пак зачетох. Следобед свирих. Имах добро разположение. Към 4 ч ходих покрай Арда. Размишлявах за прочетената беседа от 10 серия. Исках да пиша едно писмо до Еленка, за да я предупредя, където я назначат, да бъде внимателна и не изпадне в същото положение, в което съм аз, да не разправя где е била учителка и че защо я местят, и най-важното - да не се оплаква от никого, защото хората сега пред тебе ти правят мили очи, а зад тебе гроб ти копаят. Пък и нямаме това право да обременяваме хората и приятелите си с нашите несгоди и противоречия. По-хубаво сам да се справяш със себе си, отколкото да се оплакваш на тогова и оногова. 29.I.1934 год., понеделник. Небето от вчера е замрежено и слънцето рядко проблясва. Тая сутрин се забелязва, че нощес излеко е валяло, но слабо, само скреж. Но днес към обед бе огряло хубаво, а към вечерта се заоблачи със силни облаци, но не вали. Сън: Сънувах, че ще пътувам. Изпращат ме много братя, сестри и приятели. Отивам в една стая, гледам Еленка се сбогува, но не е Еленка, а буля Бобевица - на батя другарката, се сбогува и плаче, легнала на един креват, а Олга Славчева я прегърнала и я теши. Уж е Еленка, пък буля виждам в лицето. Вън е Иван, батю и много други наши от братството. Батю уж не е нещо добре, та затова буля е отчаяна. Днес сам учих учениците, понеже ходжата си бе отишъл у дома в селото си. По кметския наместник на селото изпратих на Еленка писмото, което снощи писах до 19 ч. Тази вечер четох от „Съзнание" и „Здравна просвета" и свирих с настроение. 30.I.1934 год., вторник. Не учим. Рожденият ден на Негово Величество Цар Борис III. Тихо ръми дъждец вънка. Мъгли се носят по хълмовете. Спах до късно, собствено не спах, а се обръщах насам, натам. Снощи понеже съм ял много и вчера ядох солено зеле и домати, затова и нощес трябваше да ставам много често. Не е хубаво да спи човек с пълен стомах. И когато стомахът е пълен, действуват низши енергии. Още с първото си заспиване сънувах, че съм при Еленка. Тя мило ме гали и сладко говори, тъй, както никога друг път. За първи път от моето запознанство с нея видях в лицето й подобна проява, понеже тя всякога е коректна в проявите си спрямо мене и ме зове към хубав, чист, девствен живот. 31.I.1934 год., сряда. Събудих се в 4 1/2 ч. Стоях буден до 5 1/2 и станах. Прочетох предпоследната лекция от „Простите истини" - „Говор и музика". От която останах много доволен, защото снощи четох „Музикално възпитание", издавано от г-н Б. Тричков, и се възхищавах на постиженията , които има тая метода в България. И тая заран, четейки за музиката, и то така синтетизирани мисли и идеи от Учителя, щото аз се само радвах и радвах и си мисля, че за да дойда тук, в турско училище, то Бог ме праща да работя върху музиката и върху меня си за вътрешното ми закрепване и за по-съсредоточена работа. Като станах, валеше дъжд, а докато се разсъмна, го обърна на силен, едър, на парцали сняг. И цял ден вали сняг, обаче се топи бавно, но все пак околността се видя в бяла премяна. Часът е 10 1/2 и си лягам. Свирих малко и от „Лаген Вексел". Lagenwechsel - преминаване в позициите от Шевчик ор. 8 и си легнах. 1.II.1934 год., четвъртък. Събудих се на разсъмване. След упражненията четох от Библията за живота на Давида. До обед учих, а следобед ходих до Емач-кьове и понеже тия турски училища не учат четвъртък следобед, и затова се върнах. Снегът през целия ден леко валеше и се топеше, а по балканите наоколо се белее. Има по високото и мъгли. На връщане от Кърлъ-Емач ме налегнаха много тъжни мисли и много тежки състояния. Едва към вечерта се смениха в добро състояние. Свирих и после четох и легнах. 2.II.1934 год., петък. Събудих се в 6 ч. Станах след късо прекарване в мисъл. Четох последната лекция от общия окултен клас: „Простите истини", I томче - лекцията „Последната постъпка" . От тая лекция извадих някои хубави мисли: „Това, което се руши, не е наука. Истинската наука не се разрушава. Живот, който се явява и изчезва, не е живот, той е сянка на живота. Знание, което се губи, не е истинско знание." „Който е разбрал законите на квадрата, той ще може да разреши най-трудните задачи в живота. Квадратът е най-опасното място, в което може човек да попадне." „Който не разбира законите на квадрата, той ще попадне именно на такова място, гдето са неприятелите му." „Като не разбират законите на живота, съвременните хора често губят всичко онова, което са спечелили." „Ние не трябва да приписваме своите глупости и неиздържани положения на Бога, на великия закон в света, в който няма никакво изключение. Нашите глупости, нашите временни задачи са детински работи, упражнения за ума. Тези упражнения подготвят само човека за разрешаване на великата задача в живота, но те не могат да я разрешат. Яденето, пиенето, ученето са приготовления само за великата задача, но сами те не могат да я разрешат. Казвате: „Трябва да учим!" Да, трябва да учите, но не мислете, че като придобиете повече знания, ще можете изведнъж да разрешите важните задачи в живота си. В живота има по-важни неща от знанието." „Бог е милостив за разумните хора, за растенията, които растат и се развиват, но за изсъхналите растения има брадва, има и търнокоп." „Който разбира, ще му се говори; който не разбира, той ще се учи от своите опитности." „ Ученикът трябва да придобие едно качество, което са имали всички велики хора -смирението." „Има деца, изпратени от Бога. Макар да е малко, изслушай го. Бъди смирен пред него и го уважавай, любезно посрещни." „Децата са емблема на чистота. Те представят живот, който иде от по-високо място. Децата носят със себе си живот, който старите не могат да изразят." „Има една висша математика, която съвременните учени още не познават. Според нея може точно да се изчисли точно теглото на Слънцето. Ако някой стар човек живее 100 години, той ще може да изчисли поне тежината на Земята. Как ще направи това изчисление? Ако е учен човек и изучава своите мисли, чувства и желания, като ги претегли, той ще види, че те тежат толкова, колкото тежи Земята. Значи, старият човек тежи колкото Земята, а детето, което иде от Слънцето, тежи колкото тежи Слънцето. Защо? - Понеже детето расте, увеличава теглото си, а старият се смалява. В това отношение малкото тежи милион и петстотин хиляди пъти [повече] от стария човек. Казвате: Възможно ли е малкото дете да тежи повече от стария човек? - Да, това дете, именно, стане причина ти да ходиш на хорото с момите; това дете те накара да се ожениш; това дете те застави да работиш, да станеш художник, писател, поет, философ или учен. Ако не беше това малко дете, ти камък щеше да станеш. Като говорим за децата, ние имаме предвид разумните деца. Царството Божие е на децата. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в царството Божие", т. е. в онази висша наука, която може да ви просвети. Докато не станете като малките деца, колкото знания да имате, те няма да ви ползуват. При такива познания вие приблизително само ще знаете теглото на Земята, но тази Земя се нуждае от енергията на Слънцето. Без слънчевата енергия Земята нищо не струва. И слънчевата енергия не може да се прояви без Земята. Каквото представят слънчевите лъчи за Земята, такова нещо представя Божествената енергия за човека. Ако Божественото не се прояви у вас, вие ще се намерите в положението на стария човек." „Могат да се забавляват само светските хора, но онези, които говорят за Божествената любов, те трябва да знаят нейните качества. Ако не знаят качествата й, те трябва да слушат, да се учат. Когато човек се моли на Бога, когато иска нещо от Него, той трябва да иска най-малкото, но същевременно най-необходимото. Вие трябва да знаете, че преди всичко имате отношения към Бога, а после идат отношенията ви едни към други. Никой не може да се приближи до свещената врата на Царството Божие, ако предварително не е пречистил сърцето си. Човек може да обиколи Земята, може да посети всички слънца и планети, но ако не е пречистил сърцето си, кракът му не може да стъпи до вратата на Царството Божие - това трябва да имате всякога предвид. Не е достатъчно да говорите само за Любовта, за да влезете в Царството Божие. Любовта е лампа, която Бог е запалил в сърцето на човека и така го е изпратил в света и тая лампа не може да изгасне. Невъзможно е една светла мисъл, дошла от Бога, да изгасне, да потъмнее в продължение на един час само!" „Казвам: вие трябва да цените малките неща, да давате място на малките идеи, на малките чувства, които се зараждат във вас. В малките неща се крие Божественото. Ако вие не дадете път на Божественото в себе си, вие ще изпаднете в ред погрешки. Едно трябва да знаете: Разрешаването на духовните въпроси изисква от човека външна и вътрешна чистота. За да се повдигне човек духовно, той трябва да започне от елементарните неща. Еднообразието убива човека. Само еднообразието уморява човека. „Ученикът трябва всяка вечер да прави баланс на своите мисли и чувства, да задържа ценните, а непотребните да туря настрана, като тор. Ако отлагате нещата от един живот за друг, отде знаете, че бъдащият ви живот ще ви донесе по-благоприятни условия от сегашния? Освен това, не забравяйте, че каквото днес положи човек в живота си, то ще остане за основа на бъдещия му живот. Следователно, някои ваши мисли, чувства и постъпки могат да се реализират едва в бъдащия ви живот и тогава вие ще носите лошите или добрите последствия на миналото. Не е лесно човек да се освободи от връзките на своето минало. Човекът има не само физически, но и духовни връзки. Тъй щото, кой каквото прави, с това той чертае само своето бъдеще. Човек трябва да бъде внимателен в живота си, да знае, че връзките, които днес той прави, ще окажат влияние не само след 100 години в живота му, но те ще имат влияние даже и след четири поколения. Това е красивата страна на нашия живот. Следователно, ако искате да женете добри плодове в бъдеще, оставете Божественото във вас да се проявява. Този е новият човек. Това е детето, за което Христос говори. Съзнанието на всички не е еднакво будно, вследствие на което всеки различно възприема. Кой каквото схване, това е най-важно за него в дадения случай. От мисълта, която схване, той ще се добере до най-важната, до съществената мисъл в лекцията. Който добре разбира и прилага човешката любов, той ще разбере и Божествената. И обратно: който разбира и прилага Божествената любов, той още повече ще разбира човешката. Всеки трябва да мине през човешката любов и после да стигне до Божествената. Няма нещо лошо, когато човек минава от човешката в Божествената любов. Опасността седи в това, когато човек заспи в човешката любов и там остане за по-дълго време, отколкото трябва. Човешката любов представлява градина с хубави, ароматни цветя, с чисти извори. Който влезе в тази градина, той се упоява от силната миризма на цветята и остава там, като мисли, че е влязъл в рая. Рай е това, но човешки, а не Божествен. Успехът на човека в материалния му живот не означава още Божието благословение върху него. Като дойде Бог Яма при вас, то ще ви вземе онова, което най-много обичате. И след това вие ще тичате след Яма, ще викате да ви върне този, когото обичате. Вие ще тичате подир любимия си, ще викате, ще го търсите, докато най-после разберете истинското име на Бога. Докато разберете Божия закон, вие винаги ще се натъквате на Яма. Щом разберете Божия закон, вие ще научите истинското име на Бога. Ще кажете, че това име е Христос. Казвам: Не е достатъчно само да знаете само името на Христа, но трябва да разбирате Неговото сърце, да разбирате Неговите мисли, да знаете коя е била основната мисъл, която заставила Христа да дойде на земята. Само по този начин ще разберете какво значи думата „Христос". Когато Христос прие Духа, съзнанието Му се пробуди и Той се свърза с Бога, прие Неговата мисъл и придоби Вечния Живот. Който може правилно да мисли, той може и правилно да пее. Щом мисли правилно, той дава израз, смисъл на песента. Човек трябва да се освободи от материалните си стремежи, да започне идейна работа. Тази промяна не може да стане по механически начин, тя става постепенно, чрез усилена работа на Божественото в човека, В усилията си бъдете последователни докрай. Не се отчайвайте! Добрият живот подразбира непреривна работа от миналото още, която продължава в настоящето и следва в бъдащето. Краят на работата ще се види в бъдащето." * Часът стана 12 среднощ. Лягам си. Доволен останах, че си извадих тия хубави мисли в дневника си и същевременно си ги припомних. 3.II.1934 год., събота. Станах, като се съмна. Небето облачно. Замръзнала земята. Височините бели. Приготвих се и закусих. След това ходих в селата Карлъ-кьой и Емач-кьой, за да ревизирам училищата. Те са в мизерно положение. Децата четат все коран. В Емач-кьой в учебната стая няма печка, децата боси, свили се и щом усетят, че ходжата ще влезе, започват да пеят коран. Къде 1 ч. и нещо си дойдох в Казалджик-Кафтан. Следобед занимавах първо и второ отделение. Четох за цар Соломона. Едно е важното да се отбележи в живота му, и изобщо на евреите, че докато спазват законите и вървят по тях, докато съблюдават Божиите повеления, всичко им съдействува на добро, а отклонят ли се, веднага почват бедствията. Соломон, щом се отдаде на многоженството, Бог му се яви и го предупреди, че царството му ще се даде другиму, а на неговия син само едно племе, а десет племена на негов неприятел, защото жените чужденки го отклонили от неговия Бог и го накарали да служи на други богове. И това в друга форма и в друг смисъл има поука за мен досежно сегашното ми състояние, че ако аз мога да устоя в обета, в Учителювите слова, а бъда един истински ученик, то аз ще бъда поставен в други условия, много по-добри, отколкото тия. И че сегашното ми стояне и разкарване не е дело човешко, защото хората - партизаните, са изпълнители на една повеля, за която те и не подозират и не признават, но аз знам, че друг е инспираторът. Дано се събудя и закрепна. Да възкръсне Божественото в мене и да живея и мисля само за Бога, и Неговата воля да изпълнявам. Колко велико и сладко е човек да бъде при Бога, при Извора на всичките блага, при всичките добрини! Колко е непостоянно същество човек, който не цени и не се базира и основава и уповава на Духовното, на Божественото в себе си! Външното, чувственото е непостоянно. Образът на тоя свят прехожда; да търсим оня, Вечния Образ! 4.II.1934 год., неделя. Станах в 5 без 5 минути. След наряда прочетох последната лекция от общия окултен клас във второто томче на „Неразрешеното", озаглавена „Природните звукове". Тя е толкова добра лекция, че аз пак ще я прочета и в нея се дават 2 задачи за разрешение през седмицата. Вънка е облачно, земята замръзнала, а към обед се поразмразя. Към 10 часът почнах да чета от „Nova Kulturo" беседата ,,La tritika grenero" . Към 11 ч. ми се доспа и за да не ми е така отегчено, аз реших да си поспя. Късия сън, който сънувах, че седи покрай мене едно черно, женско, около 10 ^ 12-годишно циганче, одрипано, с шалвари. Пее, скача, много весело, но черно по цвета на лицето, и говори все неразбрани турски думи. Тук-таме аз ги разбирам, но то бързо, весело продължаваше да бъбри. Покрай него имаше и много турски деца. Аз като че се уж пробудих, но то все продължаваше да говори, да нарежда за мене почти неразбрани фрази, но с много весела физиономия. Събудих се. Започнах пак да чета. Лявото ми око, откак съм дошъл тук, все от време на време поиграва. Налегнаха ме мисли, че има пак нещо да ми минава тия дни през главата, но какво може да бъде друго, освен уволнение, анкета поради това, че съм говорил в турското училище в Кърджали с Киркова за порядките в Просветното министерство и партизанщината, която необуздано разиграва коня си в отечеството ни, че тия, които се зоват само с епитета „националисти", са само голословци, и чете под тая фирма вършат онова, което чужденци, противници на Отечествените ни идеали, биха вършили. Няма стабилитет на чиновничеството и сега ще бъдем разигравани, особено тия, които ги подгонят отнякъде и искат само с честни средства да се самозащищават. Най-после ще кажа, това е външната страна на въпроса, на моята съдба физиономията е засега външно черничка, може би, както ми се представи днес насън, но отвътре тя е весела, избухваше в невъздържан смях и продължаваше да ми бъбри неразбрани неща, които тук-таме разбирах. Не съм се отдал в себе си, във вътрешната си същина, на Бога, на Великото, и а мен още има раздвоение, сърцето все още е отклонено. То неудържимо ме влече към света, към задомяване, към девойката, жената, а умът ми - към Бога, към чист живот, и изводът на тоя мой двойствен живот е, че докато в мен се оформи новият човек, съдбата ми ще бъде неразбрана, И без това, в мен трябва да се яви воля, и идея. Аз ги имам, но все липсва една концентрация, която да събере като фокус и да отпраща вътрешните ми енергии, от какъвто и да са характер, към по-висша гама, към по-висша служба - на Великото, на Бога, да работя за ближния, да работя за идеите на Бялото Братство. Аз вътрешно се отклоних от известно време и затова и стават тоя външни пертурбации. В ума ми се въртят срамни мисли от еротичен характер, но никой не ми е виновен, освен аз самият, защото въпреки твърдението на мъдреците, като чели във външното, в плътското аз си мисля, че ще намеря някакво задоволство. А материалните блага, материалните постижения, плътските докосвания и животът на тялото, те всички те отделят от Висшето, от онова, където ще имаш истински постижения, там, на чиито пътеки са постлани с бисери на радост, щастие, на разнообразия, защото пътят на Божията любов, да обичаш като слънцето, да си като изворите, като въздуха, да си с доброто, с чистото, с благата, с всичките добродетели, които се включват в духовната и Божествена същина, то е най-хубаво, най-приятното, най-голямото постижение, най-висшата радост, която партия не нарушава, партизанщина не отнема и не изменя и човешко и ничие друго същество не ще те отклонят от предначертаната ти цел. Онези, които благовествуват, онези, които са съработници на Бялото Братство, всичко им съдействува за добро, а мен сега ми се противодействува и ме гонят, защото аз забравих, като Соломона, своя Бог, и сърцето ми се раздели в мене и все търси външно обект на любов, обект на приятелка. А приятелка, жена що би могла да ми даде, освен хиляди неприятности и противоречия, които за Бога нищо не важат? Защо аз поука не взех от словата на Учителя си, как в мен е така слаба вярата ми? Не мога ли и аз един живот да посветя на ближния, да излъчвам само добри мисли, чувства и желания, да не се стремя да угаждам комуто и да е и да не се стремя да се харесвам, защото харесването води към външната страна на живота, към външното, обективното. Не че аз игнорирам външното, но първо е нужно един вътрешен стабилитет, едно вътрешно уравновесяване, та щом сърце, ум, воля, идеи са в равновесие и добро направление, то всичко друго, външно, ще бъде добро дошло. Човек от външното не се изкушава, а от себе си, от неустановяването си, от неиздържливостта си. И все пак, въпреки всички мои вътрешни и външни борби и сътресения, аз не ще се отклона от да бъда с Бога, с доброто, с добрите хора. Ако е нужно, всички човешки жертви ще дам, но от моя Творец, от моя идеал не ще се откажа! Всички пророци и всички велики хора са страдали и минали през що ли не перипетиии, но са устояли на идеала - служенето на Бога - на Великото. * До вечерта прочетох тая беседа, „La tritika grenero". Тая вечер си написах разпределението за I и II отделение. Часът е 12 1/2, но не ми се спи. Понеже от турците ми прилазили 2 въшки, затова снощи си парих ризите, а тая вечер се избръснах и изчистих, та тая мръсна гад да не й се дават условия да се развъжда в мен. Цял ден лежат, че и ноще, по дъските на училището и затова ги има изглежда и по дъските, за да са прилазили у мене. Голяма ничистота има в тях. Мохамед навремето си не е имал предвид въшката, за да я тури като изключителна цел, че в когото се намери въшка, да го преследват и отхвърлят, и по този начин биха били чисти, а те 5 пъти се мият на ден за чистота, а това, което е най-голяма нечистота, най-голяма зараза-това, което те унижава като човешко същество - въшката - за нея хич и не искат и да знаят. Даже не я убива, а я пуща на земята. Така пък културният човек външно се е очистил, но психически въшки пък го налягат и те пък му отравят духовната, психическата природа, както своята, така и на околните. А колко велико нещо е чистотата в широкия смисъл на думата „чистота"! 5.II.1934 год., понеделник. Макар че легнах е 12 и нещо, но пак се събудих рано, обаче не станах, докато не се съмна. Тая заран ходжата отпътува рано за Кърджали, така че аз днеска ще занимавам децата сам. Към обед пристигнаха турците и донесли мъртвата тукашна жена, която умряла при лекаря в Кърджали. Децата настояваха да ги разпусна, но аз не се съгласих. И така целия ден... [..]* * Един лист от дневника е откъснат (Бел. М. И.) [Сън:] ... само тя и аз знаем. А даже нейните близки и не подозирали или пък тя е била някъде далеч от тях, та не им е съобщила, че тя е имала дете, и обществото, в което тя живее, не се е заинтересувало, че тя това дете откъде го има и че тя е възрастна госпожица. Ето, дохожда Негово Величество Цар Борис III и се заприказва сладко, приятно с нас. Той загледа детето и заговори нещо, но не помня добре на каква тема бе разговорът, но се отнасяше за детето. Аз се чудех, тъй, как е станало това нещо и че хората как не са доловили това, че имаме по-интимни отношения и то до такава степен. След това се пренесох в същото това здание, пред което бяхме с Еленка, но вече вътре. Едни хубави стаи, дълъг коридор и една много дълга, но [на] тавана стая. Там се намират много ученички, там бе Верка Ст. Попова, другите не помня, но и тая къща уж била на Стефан Г. Попов, малкия даскал от Водица. Там са Стоян Пейков, Никола Генев и много други другари. Малкият даскал шеговито говори нещо. Стоян закача момичетата и задружно пущат весели шеги и се смеят компански. Готвим се за някаква екскурзия и аз съм инициаторът, понеже съм най-вещ в туризма измежду присъствуващите. Верка гальовно, предизвикателно ме гледа с черните си очи и се смее, но аз се приготовлявам и гледам раницата и мисля да не пропусна нещо, което ще ни бъде нужно в екскурзията. Друг сън: Ето, намирам се в майско ранно утро. Зеленина е покрила околната долина, откъдето долитат хиляди гласчета на сладкопойни птички, които особено отсреща в гората са намерили хубав подслон и пребиваването им в клонестите дървета ги гарантира от опасности. Росните капки блещукат наоколо и рефлексират слънчевата светлина. Поток шуми надолу, а отсреща него-лесът горски, откъдето долитат птичите песни. Ето, с букет от росни цветя се приближава Еленка, стройна, напета, такава руса, с хубави къдри и тънка снага, като фея. Но с такава красота, каквато аз за първи път в живота си срещам. Тя поднася букета с приятна усмивка и казва: „Ето, тоя букет е нашият сватбен букет, който майското утро ни даде тая заран." Тя така с любов ме погледна, така ме заплени с нежните си очи, щото аз страстно я пожелах, но за миг се опомних, че аз бих бил най-големият престъпник в лицето на Учителя, на братята и сестрите от Бялото Братство, ако мен една жена с външната си прелест е в състояние да ме плени и по тая причина да падна пред себе си и пред обществото, за което, особено за тия, които ме познават по-отблизо, аз съм пример на добър и порядъчен живот. Аз внимателно поведох разговор на тема за човешкото разбиране и разбиранията на хората с вътрешното пробудено съзнание, че едните са хора, които преходното ги мами, че те се продават за паница леща, за сладка усмивка и пр., а новите хора са идеалисти, и че човек докато не обуздае, да изплава отгоре над съблазните, той ще е играчка на житейските вълни... и за пук на хубавия сън, ето, ходжата завика и се събудих. Ех, че чудна обстановка, чудна картина и случка, а ето, сън се оказа! Вънка вятърът бучи. Небето облачно, а в отвъдната стая монотонният глас на молещите се турци миньорно се разнася наоколо. Ставам и след умиването и гимнастиките, се залових да си запиша сънищата от тая нощ. А в съзнанието ми все като прокоба се върти недобра мисъл, какво че аз тук не ще ме оставят да доизкарам учебната си година разните силни на деня, или кои и да било други причини. 7.II.1934 год., сряда, К.-Кафтан Ясен хубав ден. Вънка е студено, замръзнало. Събудих се точно в 6 ч. Станах, запалих печката и започнах да чета „Отношението на простите истини към човека "от Общия окултен клас, година VI , която ме и закрепи много хубаво, като че тя изпълни празнотата, която зееше в мен, отвърна погледа ми от буйния водопад, в който се бях вгледал и над който се бях надвесил и като че ли по необходимост трябваше да се хвърля в потока по неотложното решение на съдбата. Стой настрана от водопада, казва Учителят в тая лекция, защото иначе има опасност да бъдеш завлечен от силата му. Големият водопад в човека, това са отрицателните мисли и чувства, на които човек може да се поддаде и да бъде завлечен от тях. От друга страна, положенията, в които изпадаме, тая каша, всичко това го създава духът, духовната същност в човека, за да може да те подтиква напред. Друго важно в тая лекция е, че в природата трябва да знаем, че разумните същества никога не ни оставят, но ние трябва да съдействуваме на техните усилия, на техния повик, защото разумното винаги зове към доброто, към активното, към чистото, към живота. В големите противоречия трябва да се молим, защото молитвата не е задължителна, но в нея има условия на прогрес, на съдействие, на помощ, на единение с тия, които са в потока на истинския живот, на общение с разумните същества, които търсят начин да ни помогнат, но щом не се обръщаме вътрешно към тях, те не са в състояние да ни извадят от течението, в което ние сме се гурнали. Общение и дружба с Великото, със съработниците на Бога е нужно, защото словото им, обществото им са пропити само с живот и положителни импулси. „Вселената е сбор от разумни същества, между които отношенията са абсолютно хармонични." Ако Земята е ценна, това се дължи на живите същества, които я населяват. И ако човек е ценен, това се дължи на духа и на душата в него, които проникват в организма му, като живи сили, и му създават импулс към постоянно растене и развитие. Всеки човек трябва да мисли за Божественото в себе си. Защо? - Защото в човека едновременно стават 2 процеса: Бог се проявява чрез него, и човек се проявява чрез Бога. След горното написано, учих до обед, а на обед се избръснах и заминах за Кърджали. Там отидох при прокурора Тошев. Той бе малко болен, та го намерих на легло. Говорихме върху много работи от идеен характер. Говори ми върху сега издаваната от него книга, за Вехтия и Новия Завет. Говорихме за схващанията на Учителя и Христа за задомяването. И се потвърди вечно вярната истина, че „жененият служи на жената, а нежененият - на Бога". Дойдохме до заключението, че ако човек може да се справя с вътрешните си чувствени противоречия, то той е по-хубаво да остане сам и свободен служител на новото, а задоми ли се, то е нужно условия, средства, защото децата, поколението, което се създава, трябва да му се даде възпитание и образование. След половото сношение иде човек на Земята, който трябва да имаш средства, за да го направиш годен за живота. След това отидох в пощата и изпратих на брата Иван Петров в София сумата 2000 лева, понеже ми каза, че си купил дворно място и че не му достигат 10 000 лева. Получих си колета от София, изпратен от Еленка, в който бяха обущата ми. Върнах се късно. Сън. Тая сутрин, като станах, ясно бе останал в съзнанието ми сънят, че се намирам в дома на Пеню Стоянов (Даскал Пеню от Ковачевец) в Попово. Пита ме нещо голямата му дъщеря, която е женена за Аргиров - учител в Ковачевец, а отстрана стои Люба, седнала на стол и се облегнала на облегалото му и чете някой вестник, обаче уж го чете, а всъщност съзнанието й е концентрирано в разговора на кака й, която ми говореше нещо досежно моята женитба, че няма ли да се женя, и че имам ли избраница и т. н. А Люба, която много пъти сме се срещали и говорили за това-онова, и която е, поне за мен, според схващането ми, без любовник, неангажирана, и аз не й предложих досега, понеже и предното лято ме замоли да отида в Симеоново, до София, където тя бе учителка, та и аз да стана главен учител там, но не се съгласих, затова сега така предизвикателно не ме поглежда и гледа вестника, но гледам - усмивка привлекателна се е изразила на устните й, но си пасува. 8.II.1934 год., четвъртък. Събудих се рано. Станах в леглото си и като в кино се повърнах надире и разгледах живота си. Картините се нижеха една след друга, от детинство, ергенство във Водица, войниклък, преди войниклъка ми - посещението на Кортеза във Водица, плача ми за духовното ожидане, за посвещение живота си на Бога, за служенето в църквата, за постъпването ми войник, за пробуждането ми в Пловдив, срещата ми с братя в Скопие, духовния жар, който се запали тогава и който стана причина да чета, да се самообразовам. До такава степен се бях отдал в четене окултната литература, че за мене светът не съществуваше. И аз се чудех най-наивно, как така хората не са узнали тая велика истина, която разкрива окултната наука, и която води до едно реално истинско разбиране на живота. Чудех се, че как духовенството не я е разбрало, та да учи хората на тая хубава, приятна, жива съживяваща истина - живото знание, знанието, за което Христос казва: „Аз съм живият хляб, аз съм живата вода", да отидем при Тоя, Който е бил и ще бъде. И това ми всеотдаване в тая насока, ме подтикна до такава степен, че Бог не ме остави, а по чуден начин извади от говедар в гората, работник в полето, да стана учител на малки и големи в селата, в които аз учителствувам. Сега ми трябва вече едно вътрешно стабилизиране, защото пердетата, които ми бяха турени, докато следвах гимназия, да се не увлека в момичета, които ме заобикаляха и търсеха начин да се сприятеляват, но аз ги отбягвах, като отшелник, сега тия пердета паднаха. Като учител, впоследствие пак се занизаха атаки, пак случаи на приятелки, които явно и сега открито, по интелигентному, ми заговориха за женитба и ми предлагаха ръката си под предлог, че ще станат вегетарианки и че ще се съгласят да водят чист живот, само и само да се съберем. Но на всичко аз бях глух, или по-право - боях се като от огън, и че, държейки се в Христовите думи: „По-добре е за човека да си остане тъй, както си е", аз не исках женитба. Особено пък с госпожици светски, защото аз знам доколко те ще се поведат по моите убеждения, веднъж да се венчее, че знае тя как ще те командува. След всичко това сега аз задружих със свои съидейнички. Разбиранията им са като моите. Но отгде накъде сега чак, когато съм вече на 36-годишна възраст, сега пък се зароди желание у мене да се женя и то за сестра, която и дума не дава да става да се жени! Понеже тя е решила живота си да прекара девица. Но да видим. Докато отвън ме канеха, лесно се справях, отбягвах, умело отклонявах въпроса, а сега ето, поканата, зовът влязъл в мене, в сърцето, в ума, в съзнанието ми, и колкото по го гоня, той иде с още по-голяма примамливост, с още по-голямо нахалство. Лесно се справя човек с външните противоречия, но с вътрешните трябва гигантска борба. Сега се заредили и все такива сънища от сънища и почти имам работа, любовни отношения, с разни госпожици, но доминира всякога Еленка. Тя фактически не е такава, тя и дума не дава да става да се жени за мене, но аз я желая, затова и я сънувам и за нея мисля. Но над всичко това в мене е ясно съзнанието, че по-хубаво е да си остана сам, служител на доброто, служител на Бога, на народа. Не е време сега за женитби и не е време сега за децараждания, защото децата изискват средства за образование и отглеждане изобщо, а аз с една учителска заплата не мога да поддържам фамилия, А най-вече, че мечтата, за която аз от малък бленувах - да си остана неженен, да не се докосвам до жена, да остана винаги в молитва и единение с Бога, тая си мечта не трябва да изоставя, защото само следвайки тоя вътрешен повик, аз ще мина живота с по-малко противоречия и с по-малко страдания, а най-вече, че най-великото, най-доброто, най-приятното, най-необходимото е човек да служи на Бога и само Нему като служи, той ще служи и на човечеството. Чрез Бога аз трябва да обичам всички, а не само една, която моя избраница, мой кумир, мой идол, комуто след оженването ми трябва да се отдам в служене, а тоя идол ще те ограничи, обвърже и ум, и тяло, и дух, докато се самосвършиш, задушиш и изчезнеш от лицето на Земята като непотребна никому вещ. Много са народени деца на Земята, но те нямат майки и бащи. Те са създадени, влечими от похотта и удоволствието и затова човечеството е дошло до това дередже на падналост и низост. Трябва превъзпитание на човечеството, но то ще дойде, когато се започне чрез и от индивида, та последователно се разшири периметърът на тая колосална работа. Следобед ходжата си отиде, а аз останах да уча децата. След това, като ги разпуснах, си турих и приготвих чай и вечерях. След това стоплих вода, изкъпах се и изпрах дрехите. А от 9 ч. до 12 ч. свирих. Имах много хубаво настроение и единственото, откак съм дошъл тук, аз не пея, защото ходжата като е в съседната стая, хайде да не го безпокоя й затова рано спирам свиренето и пеенето, а сега, тая вечер, свирих и пях на воля. Радвах се, че в Кърджали се намери един близък, един познати повече от познат-наш духовен брат, който вчера ме утеши и насърчи да си гледам работата и че тоя партизанин Кирков не ще има куража да ме уволнява, а още повече, че в Министерството го знаяли, че скоро излязъл от затвора и че живее безпорядъчно, та не ще се намери кой да го слуша. 9.II.1934 год., петък. Събудих се в 6 1/2 и станах. Запалих печката и започнах да чета лекцията „Природни звукове", която преди няколко дни пак бях чел. Препрочетох тая лекция, понеже исках днес да изпълня дадената в нея задача - именно, да следя от изгрева до залеза на Слънцето какъв разговор ще водя, с кого, на каква тема и кои думи най-вече ще се повтарят и в тях кои гласове най-вече ще са употребени. Тая сутрин започнах да размишлявам върху въпросите, които ми предстоят за днес да се извършат в Кърджали, и понеже бе неотложно отиването ми, то затова и дойде касиерът на училищното настоятелство Рамадан Рамаданов, правих му сметкоразписка за 29 кубика дърва по 13 лв. После се старах надълго и широко да им обяснявам, собствено на Рамадана, по отношение счетоводството. След като си отиде Рамадан, аз се залових да преглеждам училищния правилник за отчета на училищните общини. След това учих думи на есперанто. Къде обед започнах да се обличам и към 1 1/2 ч. потеглих за Кърджали. Тая сутрин времето бе много тихо, ясно небе, хубаво слънце, но около 12 ч. и нещо изведнъж задуха силен, буен северен вятър, толкова, че като че земетръс има. Пътят за Кърджали е сух. В 2 1/2 бях вече в книжарницата на Ангел. Вземахме учебници: 9 читанки за II отделение и други нужни материали за канцеларията. Отидохме след това в общината; там последва дълга разправия със секретар-бирниците, по отношение събирането на таксите и на други въпроси от счетоводен характер. В общината ми предадоха пощата, която се състоеше от писмо от Еленка, писмо от Нушка Атанасова, картичка от дядо Истатко, писмо от Атанас Димитров от Равна, писмо от Петко Николов, ул. „Юмрук-чал" № 8, гр. Казанлък. С този човек се запознахме на върха Св. Никола над Шипка, където задружно направих снимка и му изпратих, а той сега ми благодари и изпраща 10 лева в марки. Нушка Атанасова ми се обяснява в любов и признателност, че моите писма й били много приятни и че дано и занапред не съм я забравял. Радва се за хубавите снимки, които съм направил лятос у тях, че те щели да й напомнят за милата и хубава картина и случка. Запитва ме как да помогнем на някой си господин, който иска да се самоубива, че животът бил тежък и непоносим, и че сегашният век не вярват в Бога. Дядо Истатко ми се обажда и моли да им пиша. Анто съобщава, че Никола Арсов - детето на Арсо- се поминал внезапно. Еленка надълго и широко споделя най-добри мисли по отношение на ученичеството, реалното разбиране, извличане поуката от всичко, което става с човека и частно с нас, отношенията ни: с кои трябва да бъдем в отношения - именно с разумните. Що е откровеност и наивност. И в залез слънце аз пристигнах в К.-Кафтан. Писмата разчетох в градската градина в Кърджали. След което се срещнахме с пенсионера Атанасов. Той, макар и да е член на Българския учителски съюз, но не е деятелен член. Много студен и силен вятър духа от север, към 10 - 11 ч. вечерта се заоблачи небето. Така че, от днешната задача: най-много съм говорил и то на турски, все бюджет, пари, списък, закон, ведомост, сметкоразписки. Да не се съмняват турците в мен, че аз ще им водя сметките добре. Говорих няколко пъти, че те измамват Карлъ Емач и Емачкьове, че тези хора дават пари, а всъщност не се ползуват никак с училищни пари. Може да се каже, че след като прочетох лекцията, целия ден съм говорил и съм се занимавал с училищните работи - сметководството му, и изобщо материалната работа на училището. Вътрешното ми състояние е добро, в добро разположение, понеже започвам да уреждам финансовия въпрос на училището и тук да се туря добър ред; от друга страна, поставен съм в добри условия, така че туй отшелничество ми съдействува вътрешно да работя и да се повдигам, а работя ли в мене си, тая работа се предава и на целия свят на обкръжаващите ме. Работа за Бога - то е, като работих над себе си с положителните качества: то резултатът ще е, че твоите мисли и идеи ще се възприемат и предадат на обкръжающите ни. 10.II.1934 год., събота. Тихо, ясно и приятно е навън. Като се съмна, станах. Слънцето изгря тържествено. Никакво облаче днес по небето. До обед учих. Следобед четох „Здравна просвета" и „Съзнание". Ето, часът е 10. Ще си лягам, но не ми се спи. Написах писмо до дядо Истатко. 11.II.1934 год., неделя. Събудих се в 4 1/2 ч. Станах в 5 ч. Направих си наряда и прочетох лекцията от I томче от „Простите истини". След гимнастиките започнах да пиша дълго и обширно писмо на Нушка Атанасова, учителка в с. Каменица, Пирдопско. Писмото ми зае почти целия ден. Писах също на Велко Петрушев във Варна. На Савов, писар в с. Туден, и на Петко Николов, ул. „Омуртаг" № 8, Казанлък, с когото се запознахме на Св. Никола в Шипченския проход и му изпратих една картичка и той изпраща 10 лева в марки. Днес времето бе топло. Съвсем с ясно небе и топло слънце. Вятър няма. По вечеря препрочетох лекцията, която е говорил Учителят на 10 ноемврий в София пред младежкия клас. Тя е много важна и съдържателна и затова четох и препрочитах и пак трябва да се прочете и основните работи да се прилагат в живота. Приложение иска Учителят от нас. Новите хора да се определят и заживеят с нови мисли и чувства за новото в живота, което носи учението на Учителя. Часът е точно 11 вечерта. Лягам си с добро настроение. 12.II.1934 год., понеделник. Станах рано. Запалих печката. Възварих вода. Избръснах се и облякох. Закусих и потеглих за Кърджали. Отидох в пощата и изпратих писмата си. Явих се в общината, за да видя защо ме викат. Тамо ми дадоха пощата. Получих тефтерче от Еленка, пълно с бележки от беседите на Учителя. Получих също изпратен от нея романа „Бунтовникът Гора" от Рабиндранат Тагор. Русим Станулов ми изпратил една пощенска карта от Равна. Отидох в турското училище в Кърджали и дадох сведение на директора за учениците и училищата в моя район. След това отидох при прокурора Тошев и до 12 ч се разговаряхме с него. Запознах се с мировия съдия Зеленогоров, който е приятел на Анастас Яков Янков и му предадох многото здраве. Зеленогоров се е оженил за Марийка Колева Бояджиева, която е Водиченка, и се срещнахме в гостилница „Атлантида" и се разговаряхме. След това отидохме с Тошев у дома му и говорихме по разни въпроси, но с все критически дух из братството. За тоя, за оня. И като заключение бе вече пак словото и делото на Учителя и несравнимостта с нищо по величие и превъзходство словото на Учителя. В 3 ч. следобед отидох в данъчното управление - тамо пък вадих имената на селяните от Емираглар и Казалджик-Кафтан, а друг път ще отида за тия от Кърлъ-Емач. Пристигнах в К. Кафтан късно. По целия път ме болеше глава от това, че несъзнателно се подведе днес разговор, за да се упрекнат тия-ония от братството, че имали дефект. А с дефектите кога се занимава човек, то от тия последните се прехвърлят енергии върху тебе и после не можеш да се освободиш. После мисля, че човек, за да може да води един чист идеен живот, тъй, както го води Учителят и както Той го иска от нази, то трябва голямо себеотдаяние в служба на Бога, на Великото, и съвсем задушаване и недаване никакъв ход на низшите мисли, чувства и желания да изпъкват в тебе. Изисква се велик подвиг, голямо себеотричане. 13.II.1934 год., вторник. Станах в зори. Вънка вятърът е по-слаб. Небето ясно, но пред слънцето черни тъмни подвижни облаци. Пратих писмо на Еленка да иска хороскопите от Жорж за брата Тошев, също до главната учителка в с. Равна да ми изпрати графата за класирането. По обед къде 2 ч, се заоблачи и се сви виелица от сняг, която за късо побели земята. Донесоха ми тая вечер в. „Братство". Сега е ясно небето, но силно духа вятърът. За първи път четох вестник „Ново време" и в него четох статията из един албум и ме наведе на много мисли по отношение целомъдрието. Часът е 11 и вече си лягам. 14.II.1934 год., сряда. Станах в 5 1/2 ч. В 6 ч. започнах да чета втората лекция от I томче на „Простите истини" -лекцията „Стремеж към съвършенство" . Важните мисли, които са в тая лекция, са следните: „Вие живеете на границата на две култури. Едната залязва, а другата изгрява, която се развива. Вие живеете в деня на второто пришествие, когато едни се осъждат и умират, а други се оправдават и възкръсват." „Само разумният човек е в състояние да направи всичко." Лекция на Учителя пред Общия окултен клас от 29.IX.1926 г., отпечатана е томчето „Простите истини", том I, София, 1933 г. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев). Мислите, чувствата и постъпките на човека не са на еднаква възраст, вследствие на което те се различават. Има мисли в човека, които са само на няколко месеца; има мисли, които са само на няколко години, а има такива, които са на 120 години, те чакат своя край, своята смърт. Тъй щото, процесите на раждане и смърт се извършват постоянно в човека. Ако имаш само един светъл лъч в сърцето си и една свещена мисъл в ума си, тогава ти си много жалко същество. Безсмъртният живот се отличава по това, че той никога не гасне. Онова, което гасне в човека, представя отклонението му от правия път, от Великия закон, който ръководи живота. Ако един от лъчите на твоя ум или на твоето сърце изгасне, това показва, че ти си тръгнал по крив път. Към какво трябва да се стреми човек? - Към съвършенство. Който е изгубил любовта си, той се намира в света, дето всичко умира. Откак светът съществува, хората все земния живот са уреждали и все не са го уредили. Който влезе в безсмъртието, той вече се стреми към безсмъртието. Не е въпросът дали лесно може да се постигне съвършенството. Важно е човек да се стреми към съвършенството, а що се отнася до великите добродетели на живота - Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Доброта - те постепенно ще дойдат и ще живеят заедно с него. Най-първо ти трябва да станеш съвършен, та после ще любиш. Несъвършеният не може да люби. Второ: Съвършеният не може да люби несъвършения. Съвършеният човек има само един идеал - към Бога. Пътят към Бога се намира в съвършенството. Без съвършенство Бог остава непонятен за хората. И в тоя случай - колкото по-малко се говори за Бога, толкова по-добре. Който иска да разбере Бога, той трябва да мисли право. Правата мисъл е подтик към Божественото, подтик към постигане на съвършенството. Щом човек се стреми към съвършенството, той ще познае Бога като любов. В свободата си човек ще влезе в съприкосновение с по-напреднали от него същества, които ще му покажат пътя към съвършенството. Те ще го подкрепят в неговия път. Започнах да чета и романа „Бунтовникът Гора" от Р. Тагор. Цял ден духа много студен вятър и земята и всичко е замръзнало. Часът е 11 1/2. Лягам си. 15.II.1934., четвъртък Станах на разсъмване. Ясно небе. Но от север силен духа студен вятър. Водата в коридора замръзнала в кофата. Целият ден бе с ясно небе и слънце, но бе студено поради студения вятър. Днес и нощес съм прочел 97 страници от романа на Рабиндранат Тагор „Бунтовникът Гора". Лягам в 12 и нещо. 16.II.1934 год., петък. Станах в 6 ч. Прочетох лекцията „Двата полюса". Подчертах много добри работи, върху които трябва да се размишлява дълго, за да станат кръв и плът в съзнанието ми. Времето е тихо, облачно, но небето тук-таме се показва. Сън. Сънувах, че съм някъде във Водица. Покрай някакви ниви, бостани Христов Цоню - бащата на Иван Кара Цонев с жена си, берат бостан. Той весело ми нещо говори. Аз исках да се спра при него за малко, да си отдъхна. След това картината се промени. Някъде съм пак във Водица у дома. Но къщата е съвсем друга обстановката. Ще пренасяме багаж от една стая в друга. Чий е багажът, точно не помня, но багажът е на Еленка, тя е при мен. Но това е вече на Изгрева. При нас е наш Иван - брат ми, но като че ли той е Георги Събев, който ще помага да пренасяме багажа на Еленка. Тя гледа да го застави той първо да вземе една част от леглото, т. е. от юрганите, дюшека, одеалата (тия червените бяха върху юрганя й), а ние да останем сами в стаята, че имала да ми говори нещо важно насаме и се събудих и гледам, че часът е 6 и че съм се даже успал половин час за школата. Ето някои хубави мисли от лекцията „Двата полюса" : „Радвайте се, когато някои въпроси остават неразрешени. Красивото в живота стои в това, което не се разрешава. Характерът на човека се изпитва при неблагоприятните условия, отколкото при благоприятните. В новата култура съдят за благородството на човека по това как се проявява в най-малките неща. Правилото „Не убий" трябва да се прилага спрямо всички същества, а не само към човека. Не се ли прилага то в целокупния живот, това не е морал. Човек е колективно същество, вследствие на което често той не е отговорен за постъпките си. Наистина, човек трябва да мисли за всичко, което върши, защото, дали е отговорен за делата си или не, в края на краищата пак той страда. Следователно постъпките, действията на човека биват колективни и индивидуални. От постъпките на човека се определя неговата сила. Никой никого не може да изнасилва; никой не може да употребява насилие върху другия, ако последният сам не се поддаде на това насилие. Тъй щото, когато човек не се поддава на лошото влияние на някоя колективна или индивидуална единица, това говори за неговия морален устой. Божественият и духовният живот не се проявяват във време и пространство. Те са извън времето и пространството, физическият живот обаче се проявява във времето и пространството. Следователно, докато човек е в Божествения свят, той е в приятно, добро разположение на духа. В следващия момент, когато слезе на физическия свят, той изгубва това добро разположение на духа и минава в обикновения живот. В Божествения свят хората всякога се намират в добро разположение на духа, а във физическия живот те се намират в добро или лошо настроение. Хората на настроението всякога се движат между два полюса: когато на единия полюс е топло, на другия е студено. Такъв е законът на физическия свят. Когато двама приятели живеят добре помежду си и образуват едно цяло, единият от тях винаги ще се намира на единия полюс, а другият - на противоположния полюс. Ако единият е в лятото на живота, другият ще бъде в зимата; ако единият е в пролетта на живота, другият ще бъде в есента. Обаче съществата от духовния и Божествения свят, понеже знаят законите, могат да сменят полюсите на живота както искат. Те имат най-малко четири полюса. Пожелае ли човек да влезе в Божествената школа като ученик, той непременно трябва да изучава методите за трансформиране на състоянията, за преминаване от един полюс в друг, за да може да се справи с илюзиите на тази школа. В Божествената школа изпитите са по-трудни, отколкото в обикновените. Положеното на хората в света е по-лошо от това на учениците от някоя окултна школа. Ако разгледате съвременната култура с окото на ясновидеца или на окултиста, ще видите, че там е място само на престъпление. Тази култура ще загине по причина на тия престъпления. Хората на новата култура се отличават с това, че те са доволни на най-малкото, което им се дава. Лекция на Учителя пред Общия окултен клас от 6.Х.1926 г. (година VI: 1926-1927); отпечатана в томчето „Дростите истани", изд. 1933 г. (Бел. М. И.) Който иска да стане голям, той трябва да се смали. Законът е такъв: щом желаеш велики работи, ще те смалят; щом желаеш малки работи, ще те възрастят. Това е изказано в стиха: „Бог на смирените дава благодат, а на горделивите се противи." Изкуство е да знае човек добре да се обхожда. Обходата се придобива със съзнателна работа. Здравето на човека зависи от неговата мекота. Недоволството е присъщо качество на съвременната култура, която вече си отива. Всички са се индивидуализирали. Докато човек живее в старата култура, той все глупости ще върши: войни ще води, царе ще възкачва и сваля и т. н. Новата култура обаче изисква нови форми, ново съдържание, нов смисъл на живота. Откато се роди, докато замине за другия свят, човек непрестанно трябва да решава въпроса за връзките и за отношенията си с хората. Изисква се приложение на новото схващане. Всички отклонения в тоя свят се дължат на човешките мисли и чувства. Цялата инсталация на тоя свят е развалена, вследствие на което съвременният свят може да се нарече свят на развалини. Има една красива страна на живота. Тя е красотата на Божествения свят. Всеки човек е опитал реалността на този свят, но въпреки това пак се съмнява в него. Запример при най-малките проявления на добродетели от страна на когото ида е, винаги присъствува някой велик дух, който следи всичко, което се върши. Паметта на човека често отслабва благодарение на големи тревоги и безпокойствия. Истински гениален човек е тоя, на когото всичките удове са гениални. Погледът на гениалния човек е дълбок, той е свързан с цялото Битие. Ученикът трябва да се стреми към зазоряване на своята душа. Няма по-красив момент в живота на човека от зазоряването. Който иска да развие Божественото в себе си, да стане гениален, той всяка сутрин трябва да излиза вън, да наблюдава зазоряването, да посреща изгрева на слънцето. Той трябва да се свързва с тия мощни сили в природата, да остави те да работят върху него. 17.II.1934 год., събота. Станах в зори. Облачно е времето, но на изток се ту разнасят, ту събират облаците, тъй щото слънцето при изгрева се видя. Но целия ден е облачно и вее студен северен вятър и все прехвръква сняг, който се даже засиля и ту понамалява, но земята само е бяла, а балканът горе фучи, което е признак, че голяма зима иде [от]към север. Четох от „III книга на Царете" до края и след часовете и на обед четох от романа „Бунтовникът Гора". Сега си отиде ходжата, така че аз съм сам сега и по-спокоен. Часът е 12 и си лягам. 18.II.1934 год., неделя. Станах в 4 1/2 ч. Вън облачно и земята е бяла. Замръзнала е. Сън. Сънувам, че сме учители в някое село, но не в Равна, двама с Еленка. Стоим в канцеларията. Ето, дохожда ни гост с кон - Слави Пенев от Водица. Остави коня вън и влезе в стаята. Той ни е уж много близък приятел. Обядвахме заедно и се разговаряме. Сюжетът бе, че той ни разказва за някого си, когото ние познаваме, но сега аз съм забравил за кого сме говорили, че него попът Борис от Водица ще го венчее, иска - не иска, понеже е установено от хората и властта, че този учител и учителка са живели заедно като любими и сега ако се разделят, то те ще получат проклятието на обществото и уволнението си като учители. * Станах и си направих наряда. Усещах, че ми е нещо тежко на стомаха още от снощното много ядене, особено пък от пиенето студения ошав, който се насъбрал в стомаха ми и го подул почти. Не исках да чета лекция, защото само щях да се силя, без да схвана нещо. Легнах повторно и съм сънувал следния сън. Сънувам, че пътувам за някъде далеч, понеже там ме местят като учител. Пътувам в каруца, теглена от добри, охланени коне с червен косъм. Кой е каруцарят, тъкмо не помня, обаче едно знам - че като стигнахме по шосето донякъде, ето и Мика Тодорова, която пътува за тоя град, и тя дойде и се качи в каруцата и се завърза разговор на разни въпроси, колкото да не мълчим. Като пристигнахме в града, аз, Минко Тонев, сегашният ми спътник по пропътуването ми от София до Черно море, и още Стефан Колев от с. Ярдъм, Поповско, и той пътува за някъде, но уж заедно трябвало да пътуваме. Мен ми е мъка, че пътувам така в нов край, където нямам познати. Но такава мъка ме налегнала, че се чудя що да правя. Като вървяхме из една улица, ето, от лява страна нещо като кръчма, но в кръчмата нищо няма, то някога е било кръчма. От западния й край - вратня, около която има много овощни дървета; сливи и др. Влизаме, понеже искаме да обядваме в тоя дюкян, но в двора, където имаше по масите, по пейките много хора. Като че тоя сайбия на тая къща е някой селянин познат, един като Симо Стоянов от с. Мърчаево, Софийско. Аз оставих раницата и бастоня малко настрана. Влязохме и седнахме, така, аз, Минко и Стефан. Дойдоха някои и кротко ни запитаха откъде идем, къде отиваме и т. н. Мен като че ми стана мъчно да обяснявам сега и на тия нищо хора откъде ида, че съм разместен от партизани веднъж в Кърджалийско, а сега [Айтоско] ли, или не знам къде. Оказа се, че няма ми бастоня. На есперанто казах на съпътниците си, че ще мръдна малко, за да видя дали не съм го забравил при каруцата; като излязох на улицата, видях, че раницата аз не съм бил раздянал и че той бил окачен на рамото ми и загърнат зад палтото, аз не съм го забелязал. Връщам се, но гледам много народ се насъбрал и все прииждат. Но като влязох сега, судормата, през която щях да мина, дюшемето й паднало, изкривило се, уж че било стара къща, много стара, и както се срутила, така останало, че няма сега опасност да се срине и затисне хората. По пода, макар че е съвсем полегат, насядали хора, наподпрели се. Аз едва преминах и отидох при другарите си. Тук ме заприказваха жени, но особено една стара, запазена жена с много добър и гостоприемен дух, като че ли ние сме-били стари познайници, много гостоприемно ни прие и каза, че сега ще ни угости. Говорихме с нея и с другите жени, които й помагаха, пак от това семейство. Аз се чудя как ще ни угостят тия хора, когато те хей-сега ще наредят месо, вино, ракия за гуляя си. Като че тая баба е самата Анандамои - майката на Гора, от романа на Рабиндранат Тагор „Бунтовникът Гора". По едно време ето, гледам: всичкият народ настанал - мъже, жени, и се обърнали на изток -ще се молят. Станах и аз и се чудя какво ли настава тоя народ гуляйджийски и се чудя защо ние не си вземахме нещо за ядене, та извън селото ли, града ли, където бяхме, на зелената трева да се нахраним. Аз се ядосвах, че ще се завържат интриги по случай нашето неядене и непиене. Изведнъж се пое нещо хорово. Слушам и недоумявам. Чувам неразбрано, че се чете „Добрата молитва" и чак сега аз, като поразен, че Бог ме въвел в къща, без да зная аз къде съм, в дом братски и че всички тия са братя, сестри и сподвижници на Бялото Братство, дошли от разните села днес на събрание и общ обяд. От умиление и учудване аз се задавих от плач. Плаках, като виждам как Провидението ме е довело до тоя дом, без аз да зная, между наши хора, но понеже те не са дохождали в София и затова аз ги не познавах, уж в Айтоско като че ли съм попаднал. Събудих се и се чудя на плача си. Веднага заспивам пак и ето, друга картина. Сън: Насядали много наши познати, но има много чужди момичета, мои ученички. Насядали покрай маси на обед. Седнала е и Еленка. На отсрещната маса е Учителят. Но една от моите ученички - най-голямата, която се момее, си не плела краката и така неприлично седнала, щото аз се засрамих, като я видях, и не смеех да я предупредя, понеже тя това не го съзнава, и още повече Учителят е наблизо. Но когато се обърнах, ето, също небрежно и неприлично седнала Еленка. Аз се червя от срам от тия женски сядания и забравяния, че да не се поогледа, да си прибере роклята, а да им се виждат срамните части. Но цялата компания момичета водят някой такъв жив, весел разговор и така увлечени, те хич не подозират, че са дошли до неприлично сядане. * Събудих се. Станах и почнах да записвам сънищата си от тая нощ. Изпрах се и към 11 ч започнах да чета изпратената лекция от Еленка, която е Огън, бури, трескавици, гръмотевици и земетресения от Учителя, та дано ни събуди. Тя е от [XIII] година на общия окултен клас - 8 лекция, държана на 15 ноемврий 1933 година, на Изгрева, озаглавена „Най-малката любов". Като започнах да чета, то следствие тарханата, с която току-що закусих, ми стана тежко. Доспа ми се. И трябваше да легна, че чак къде 1 ч. да стана и да продължа. Ето, донесоха обеда. Аз не исках да ям фасула. Четох. Но ето касиерът и председателят на училищното настоятелство и те ме заприказваха поне повече от час. В 4 ч. следобед аз дочетох лекцията. Чудих се дали да я препиша или да я прочета бавно още веднъж. В мен изпъкнаха много мисли, много нови неща изгряха на хоризонта на моето съзнание. И действително, „Тежък и труден е пътят, който води към живота", от сегашна гледна точка на развитието ни, а по-право, от Божествена гледна точка е, че лесен и леко усвоим и приятен е пътят, и съпроводен с музика, и с най-хубавите условия е съпроводен пътят, който води към Бога, към живота, а труден е пътят, който води към пропастта, към прищевките, към щенията на плътта. Външният, плътският живот е живот на надолнище, на стеснения и ограничения и на застой, а вътрешният, усилният, волевият е пътят, в който работи и ум, и сърце, и воля и всяка фибра от моята, от човешката същност; тоя живот е лесен, извиващ се в росни ливади, китни поля и оглашаван от дивна хармония на неземни наши братя и сестри, които ни съпровождат и работят за новия ден, за новия живот, за Царството Божие на Земята. Работи в обратното на щенията си и ти ще се добереш до Божественото. Четох „Бунтовникът Гора" и плаках. Горест изпълни душата ми, при мисълта, че нашият живот, въпреки непосредственото единение с Учителя, който с все сила, със самоотдаване, с пълно пожертвуване на всичко разумно, се старае да ни извади от порочното, от това, което ни сломява, и да ни въведе в живота на чистите, на повдигнатите. С каква вещина и що ли не съвети ни е дал Учителят да работим над нас, да си създадем отношения с близките и изобщо с обкръжающите ни, но ние сме като че тежко заспали и пак се забравяме, загубяваме [загубваме?]. Трябва честност, чистота, обхода! Всичко човек да жертвува и в живота си само на Великото, на Бога да служи. 19.II.1934 год., понеделник. Станах на разсъмване. Облачно е вън и земята бяла, обаче едва посипана със сняг, който през деня, като поотвърна времето, се стопи. След като свърших занятията, аз се залових с романа „Бунтовникът Гора". И в 11 ч. вечерта го дочетох. На много хубави мисли ме наведе Р. Тагор, като се запознах с характерите на героите му. Майката Анандамай, Пареш Бабу, също и Сучерита, са положителните характери в романа, а после вече Бинои Бабу и Лолита. 20.II.1934 год., вторник. Станах рано, но се загърнах в леглото и повече от час размишлявах. Мислих върху човешкия дух, работата на човека, състоянията, които преминава в зависимост връзките, които си е създал с външния свят. Мислих също върху значението на молитвата и усилието, което непрекъснато трябва да прави в себе си, за да преодолява вътрешни и външни противоречия. Мислих върху значението на самоовладанието, за самоконтролата и да стане човек истински крепък, установен, да бъде изразител на положителни качества. Необходимо е непоколебимост в идеята и вяра а положителните, в положителния Божествен Промисъл. Слънцето огря на ясно, но след това се заоблачи и почти цял ден бе леко заоблачено, сегиз-тогиз проблясваше. Най-малката любов 8-а лекция на общия окултен клас, от Учителя, държана на 15 ноемврий 1933 год., София. „Добрата Молитва" Изобщо, хората лесно се изразяват за нещата - и който знае, и който не знае. Често се говори за добър и за лошав човек. По какво се отличава добрият и лошият човек? Има една тънка разлика между добрия и лошия човек. Лошият човек има някои тънки черти, по които се отличава, но и добрият има също тия външни черти, по които се отличава. Например в тялото и двамата имат някои отличителни черти. За пример, всяко нещо, което не е съобразно с нашите възгледи и което ние не желаем, наричаме лошо. И всеки човек, който работи против нашия интерес, ние наричаме лош човек. В една разбойническа банда, всеки от нейните хора, който [се] осмели да се обяви в несъгласие с тях по нещо, те го наричат вече престъпник и при това, същата тази банда, според законите на държавата са осъдени на смъртно наказание. Тази банда е осъдена сама на смърт, а тя от своя страна осъжда на смърт всеки едного от тях, който смее да се обяви против нея. В това отношение хората в отношенията си често мязат на тази банда. Също така и възгледите на държавата толкова са прави по отношение на човечеството, колкото тази банда - към държавата. Темата, която имахте днес - за четните и нечетните числа, е цяла наука. Да се пише както попадне, това значи да се не знае какво нещо са четните и какво - нечетните числа. При четните числа трябва да се изучават хората, при нечетните числа пък се определят нещастията на човека. Ако имате 13 хиляди златни лева пари, какво нещастие има в тези пари? Или ако имате 130 хиляди или 130 милиона пари, левове, какво нещастие има в тези парии? Вие казвате, че нечетните числа носят нещастие за човека. Питам: ако имате да давате 10 или 100 хиляди лева, какво щастие има в това? Тия числа са поне четни. Но де стои тяхното щастие? Да се говори така, то е все едно когато някой казва за себе си, че е праведен човек. Този човек не знае какво нещо е правдата. Друг пък казва, че е учен човек. Какво нещо представя ученият? В този смисъл, когато искате да научите нещо основно, вие трябва да излизате от низшите отношения, да дойдете до отношенията на Божествения свят. Божествено съзнание има само оня човек, у когото никога не се заражда каквато ида е отрицателна мисъл да направи вреда комуто и да е, нито на себе си, нито на другите. Често хората се съмняват по 100 пъти на ден за едно или друго. Какво нещо са четните и нечетните числа? Какви четни и нечетни числа имаш? Някои учени казват, че в кръвта на човека се съдържат разни материали. Какво нещо е материята? Материализмът е дълбока наука. Материалистите поддържат, че материята съществува, а други отричат съществуването на материята. Някои казват, че всичко е сила. Какви ли не теории съществуват за силата и материята. Някои учени даже не знаят какво отношение има между силата и материята. Някои казват, че материята е импресирана сила, а други казват, че материята се намира в кинетическо състояние. Какво нещо е материята и какво - силата? Това, с което можеш да се облечеш в даден случай, или това, което носиш в себе си, то е материя в най-простата форма, А сила е това, с което се движиш напред, и това, което може да вземе дрехата ти и да я тури отгоре ти. Едното е видимо, а другото -невидимо. Едното е в покой, а другото - в движение. Значи, щом си в покой, ти си в материалния свят; щом си в движение, ти си в света на силите. Това е по отношение на живота, а животът не е нито материя, нито сила. Как ще разберете това нещо? Сега вие искате да проникнете в същината на живота, но такава същина, която да отделите от материята или от силата, не съществува. Ти не можеш да отделиш живота от тялото си, от себе си. Щом отделиш живота от тялото си, това тяло е вече в покой; щом внесеш живота в тялото, това тяло е вече в движение. Сега, в каква посока ти ще тръгнеш и как ще вървиш? Допусни, че ти имаш да вземаш пари отнякъде. Два начина има, по които ти можеш да вземеш парите: или този, който има да ти дава, сам да дойде при тебе да ти донесе парите - този е най-добрият начин; или пък ти да отидеш при него да си искаш парите - този е най-приятният начин. Това е само за изяснение на нещата, когато имате взимания и давания на пари. Това определя едно право отношение. Онзи, който има нужда от пари, той трябва да отиде при банкера да си вземе парите. Това е правото отношение, това е естественото отношение. И после, когато дойде да се плаща, онзи, който е взел парите, той трябва да отиде да ги занесе. Сега ще направя едно уподобление. Онзи, който иска да пие вода, той трябва да отиде на чешмата, да напълни стомната. Ако на тебе ти се пие вода и караш другите да отидат и да донесат в стомната вода, това не е право отношение. Това е право, но за самия тебе и няма да се мине много време, ти ще дойдеш в стълкновение със себе си. Ти изливаш водата от стомната и викаш слугата си Ивана да отиде на чешмата и да ти донесе вода. Какво ще бъде твоето положение, когато един ден Иван го няма? Ти ще викаш и ще се чудиш защо го няма Ивана. Казвам: Защо пък да е Иван при тебе? Ти не си ли онзи Иван, когото викаш? Иди вместо него за вода и пий колкото искаш. Сега ние прокарваме тия възгледи навсякъде в живота. Ние очакваме да се уреди светът, че и нашият живот да се уреди. Така и за Бога имаме криво понятие, казваме: „Господ това ще даде, Той ще оправи работите." Вярно, Господ всичко дава, но има едно криво схващане на тази идея. Ти си син на един богат човек, следваш в странство и пишеш на баща си: „Татко, изпрати ми 5000 лева, че ми трябват." Бащата изпраща 5000 лева. На втория месец пак иска 5000 лева. Десет месеца по 5000 лева, това са 50 000 лева. Ако учиш, както и да е. Но ти взимаш тия пари и ходиш на театри, по концерти, по любовни работи на своето сърце, ядеш и пиеш с другари, но най-после и баща ти пише: „Синко, толкова време вече как следваш по медицина, никакви изпити не държиш." Ти пишеш на баща си, че имаш някакви нужди, но всъщност никакви нужди нямаш, всичко това е привидно. Най-после баща ти престава да ти изпраща пари, отказва да те поддържа и тогава ти започваш да говориш за него, че е безсъвестен, че не влиза в положението ти и т. н. Какво е постигнал тоя син, след като баща му толкова години го е поддържал в странство? Нищо не е постигнал. В края на краищата и бащата се е разорил, и синът нищо не е направил. Като наблюдавам живота ви, аз виждам и между вас такива постъпки. И млади, и стари постъпвате така, че аз се срамувам от вашето поведение. Досега не съм срещал нито един от вас, комуто като се каже нещо, да се замиел и, поне няколко часа, да поседи на едно място и да помисли върху това, което съм му говорил. Той казва: „Аз вярвам в Бога." Какво вярва в Бога? Той е най-големият простак, а казва, че вярва в Бога. Какво вярва в Бога? Каква вяра е тази? Ти вярваш в Бога, а оставяш на най-възвишеното същество, то да разреши даден въпрос заради тебе. Ти имаш да даваш пари някому, а го изнасилваш. Ти оставяш на съдията да разреши въпроса и намираш, че съдията е праведен само тогава, когато той реши делото в твоя полза. Ти казваш: „Много умен е тоя съдия." - Умен е, разбира се, но спрямо тебе. Че спрямо други е несправедлив, ти не искаш да знаеш. Може ли тоя съдия да бъде справедлив спрямо двамата, които спорят за едно и също нещо? Когато двама души се съдят при един съдия на Земята, и двамата са лоши. Сега, като изучавате окултните науки, вие виждате разни научни въпроси, които се разглеждат по различни начини, от теософи, отокултисти, и казвате: това са теософи, това са окултисти и т. н. Казвам: Това са възгледи на хората обаче има едно право учение в света, което обединява всички форми. Всички религии, според мен, са външни форми на едно учение, което се изразява по един или по друг начин, но това, което обединява хората, което дава сила, вие никъде няма да го намерите. Някои казват: „Вие дръжте Учителя, той всичко може." - Ще ме държат, но лъжете се, той нищо няма да даде, или по-право вие нищо не можете да приемете. Това е гонене на вятъра. Да се каже така, то значи да не мисли човек. Казвате: „Да държим Христа ида не се боим." Че как ще Го държим? Ще направиш един неразумен дълг и след това ще отидеш да кажеш: „Господи, плати ми сега дълговете." Или ще направиш една погрешка и после ще кажеш: „Извини ме, Господи, втори път няма да греша." После пак ще направиш същата погрешка и пак ще искаш извинение. Това е едно криво разбиране. Та казвам: Понякога аз се срамувам от вас и някога се срамувам от себе си, че съм учител на такива ученици. Казвам си: ако знаех, че са толкова неспособни, кракът ми не би стъпвал тука. От мое гледище, след като съм ви учил 10-30 години и нищо не сте научили, какво сте придобили вие, какво съм придобил аз? Вие сега се занимавате с въпроси, които не трябва да ви занимават: отде е дошъл Учителят, каква е неговата задача. Вие човъркате тези въпроси както когато някои се интересуват защо някоя мома е толкова красива. Отде съм дошъл? Отдето идвате и вие. Това е много лесно. Отде идвам? Идвам от един извор. Щом знаете това, вие трябва да имате предвид, че имате отношение към този извор. Щом имате отношения към този извор, вие не трябва да го мътите. Значи, аз съм важен за вас дотолкова, доколкото мога да услужа на вашите интереси. Тогава, ако и аз кажа същото, ще излезе, че и вие сте нужни за мене дотолкова, доколкото сте полезни за моите интереси. Какво се разрешава по този начин? Това не е ли учението на света? Един банкер е важен за един клиент дотолкова, доколкото той може да вземе от него пари взаем. А клиентът е важен за заемодавеца дотолкова, доколкото първият може да му услужи във време на нужда. И това не е лошо, но трябва едно разрешение на съществените въпроси. Това са отношения на интереси. Аз имам един такъв ученик от низшето царство, който е много ревностен. Всяка сутрин дохожда при мене и ми казва „Учителю, ти си много добър." Той ходи, ходи надалеч с мене, мяка подире ми. много ме обича, но защо? Защото му давам сирене, кашкавал, баница, оставям го на стола да се качва. Но щом не му дам нищо няколко деня и го потупам никакъв не ходи с мене. Аз често изучавам естеството му. Понякога го гледам право в очите и той ми казва: „Какво от това, че съм изял малко сирене или кашкавал? Аз ям по малко, а ти ядеш повече, затова не заслужавам никакъв бой." Според неговото съзнание, той намира, че постъпката ми по отношение на него не е права. Аз намирам, че постъпката ми е права, но не трябва да го изкушавам. Ако сиренето е на масата, той не се качва там, но ако оставя сиренето на някое малко столче, той там не издържа вече. Сега, аз правя една аналогия. И във вашето съзнание има такива отношения, които трябва да разрешите. Вие трябва да минете една фаза по-напред, за да дойде във вас онова вътрешно спокойствие. Понеже ние имаме отношения към цялото, имаме и отношения и към Бога. Ние не сме се събрали да служим на себе си. Да служим на себе си, това е в реда на нещата. Органите в един организъм си услужват едни на други. Всички органи имат отношение към тялото като към цяло. Очите имат отношение към тялото, ушите, ръцете, краката. Следователно и вие всички имате отношение към Бога като към цяло. Най-мъчно нещо е да установи човек тия отношения, да почне да разбира какво нещо е волята Божия в дадения случай. Има една сестра тук, която иска да й се говори много меко. Права е тя, но аз някога я слушам, че тя по отношение на другите не постъпва така, както иска към нея да постъпват. Така иска всеки човек, но и той трябва да бъде мек, внимателен към другите. Аз разглеждам тоя въпрос другояче. Защото, ако вие искате хората да постъпват добре с тебе, гледай да не бъдеш сиромах и да си уредиш работите добре: да имаш къща, да е добре наредена, че да нямаш нужда от никого. Не оставяй времето да оправя работите. Ако можеш ти сам да ги оправяш, оправи ги. Ако оставиш хората да ти уредят работите, ще кажеш после: „Какво мислех, какво излезе." После ще съжаляваш. Няма какво да мислиш. Сам ще уредиш работите си, нищо повече. Сега, на другия въпрос: Могат ли всички хора да бъдат богати? Всички хора не могат да бъдат богати. Второто положение: за да те почитат хората, ти трябва да бъдеш здрав, да бъдеш умен и да бъдеш добър. Ако нямаш тези качества, тогава и отношенията на хората към тебе няма да бъдат такива, каквито ти искаш. Сега да обясня де седи едно от противоречията. Ти си гладен. Три деня не си ял; в тебе гладът говори и ти казва: „Искам да ям нещо, каквото и да е." Слагам едно хубаво ядене и казвам: „Тук има едно ядене, което е останало от няколко деня."-„Каквото и да е, трябва да се изяде, ще ям." - „Почакай малко, сега се пече една прясна пита, с малко сиренце." - „Не, нямам време. Не че не мога да търпя, а време нямам." - „Както искаш." Тогава той се наяде и след половин час коремът го заболява, става му лошо и трябва да му се даде рициново масло; трябва да му се даде топла вода. Тогава той казва: „Зло направих." Питам: Ако и вие възприемете една лоша мисъл или едно лошо чувство, това не е ли едно лошо ядене? В даден случай ти си гладен и мислиш как да разрешиш известен въпрос. Та, сега, в класа, на всинца ви липсва едно нещо. Ще ви дам едно правило и който не изпълни това правило, ще си носи последствията. От това правило никого няма да изключа, всички трябва да го изпълните. Който не го изпълни, той ще си носи последствията. Аз съм ви казвал и друг път: не искам да се занимавам с вашите глупости, нито да ги нося. Аз не искам да нося и вашите престъпления, вашите лоши мисли и чувства. Вие трябва да се определите. Сега вие се намирате в една област, която няма да ви изведе наникъде. Това е един лъжлив път. На мнозина съм казвал: Не говорете нито зло, нито добро за мене, докато не сте го научили. Нито пък аз ще говоря зло за вас, или добро, докато не съм го научил. Ако има нещо, което си научил и си ощетен, ела да ми го кажеш. Но неща, които не са проверени, не ги говорете. Научете се да говорите проверени неща. Някога казвате: „Така каза Учителят"- и свършена работа. Че имало онзи свят. Провери това. Че баба ти или дядо ти казали това - ти трябва да го провериш. Провери това за себе си. Може да ти каже някой, че този салон има 10 врати. Не, две врати има нашият салон. Колко прозорци има нашият салон? Вие не знаете това. Всяко нещо, което говорите, трябва да го проверите. Казвате: „Отличен салон е той. Много картини има," Колко картини има нашият салон? И това не знаете. Ето, ние имаме два модела Христа. Вие ходите по пътя според този Христос, който е теософски образ. Той е прероден Христос, който е живял някога и сега пак се е преродил. Той и сега живее на Земята и е позволил да му нарисуват образа. Ние взимаме тези картини като образи. Единият представя болния човек, а другият - здравия, но нито единият е Христос, нито другият. Вие трябва да имате Христа в себе си вътре, като образ. За вас Христос трябва да бъде като един банкер, който всякога ви кредитира, от когото всякога вземате пари. Такива трябва да бъдат отношенията ви, вие всякога можете да вземете нещо. Този банкер ви дава по възможност с най-малки лихви - по четири на сто. Сега, като ви говоря по този начин, вие можете да си кажете: „Нима нямаме знания?" Вие трябва да имате една статистика, според която да изучавате въпроса на четните и нечетните числа. Вие още не сте изучавали исторически кога се е родил Христос, нито знаете кога се е родил апостол Павел, Петър, но точно да знаете годината, месеца, деня, часа и минутата. Тогава, според законите на астрологията, която физиологически описва човека, да правите своите гадания. Още от едно време астрологията се е считала наука, която е гадаела според съчетанието на звездите. Под думата „звезди" се разбира отношения, връзка с разумни същества. И при това астролозите са делели звездите на такива от първа, втора, трета, четвърта - 16-а величина, на степени са ги делели. После, отношенията на човека към Луната и към Слънцето, това са два фактора, два светли ума, с които той е свързан. Слънцето е свързано с духа, а Луната - с материята. И следователно човек по този начин ще види какво е неговото отношение към духа и към материята, които действуват в самия него. Най-първо ще ги разгледате като форми, формени в мисли, желания и постъпки. За пример, човек има желание да живее. Първо, той ще види какво е отношението на Месечината, на звездите и на Слънцето към него. След това той ще види какво е отношението на други живи тела около него, всички тия, които го обкръжават. Всички тия неща трябва да вземете в съображение. Това не е лесна работа. Сега всички вие се намирате в един установен свят. Ражда ви се един син и вие искате от сина си това, което той не може да направи за вас. И в религиозно отношение, всички не сте на еднаква степен на развитие. Аз ви считам като хора, като ученици на една школа, но не и като хора убедени, които имат вяра. За мнозина от вас се изискват две, три или четири пререждания, за да разберете това, което сега ви говоря ида разберете как трябва да се постъпва. За пример, представете си, че сте дали някому 200 000 лева, които той изял и не може да ги върне, и след всичко това да кажете: „Нищо, такава е волята Божия." Колцина могат да кажат така? Напротив, вие ще започнете да се оплаквате и да казвате: „Цял живот употребих, докато спечеля тези пари и сега не мога да ги получа." Питам: кой ви кара да дадете тези пари на този човек? Вашата мисъл да му услужите не беше ли користна? Или вие завързвате приятелство с един човек, но с цел да ви улесни той в някои работи, а не за да [го] имате за приятел. Хубаво е и това, но тази идея не води към добро. Приятелството трябва да почива на 3 допирни точки. Вие трябва да сте имали връзка с този човек в миналото, в настоящето и в бъдаще. Значи едната връзка трябва да бъде на физическия свят, другата - на духовния, а третата - на Божествения свят. Или. за да се поддържа вашето приятелство, необходими са едновременно 3 разумни същества. Приятелството почива на известни чувства. Ако имате един приятел, той всякога трябва да бъде на вашите услуги, но и вие не трябва да злоупотребявате с добрината на вашия приятел, понеже с това ще осакатите вашите отношения. Вие можете да осакатите приятелските си отношения, както можете да осакатите една стомна, с която си носите вода. Тук я блъснете, там я блъснете, докато един ден тя се счупи, не може да ви служи. По този начин могат да се изменят и вашите форми на приятелството. Допуснете, че имате един добър приятел, с когото отивате на екскурзия, и по невнимание вие ставате причина той да си счупи крака. Аз съм ви давал ред примери, да видите какво значи да се развалят приятелските отношения между хората. Ще ви дам един пример, който се случва в Алпите някъде. Една мома пътува из Алпите с един добър свой приятел, който я обичал. По едно време, на едно от много опасните места тя вижда едно хубаво, от алпийските цветя - еделвайс, и казва на своя приятел: „Искам да ми откъснеш едно от тези цветя и да ми го донесеш, за да ми докажеш, че ме обичаш." Той отива на това място, да откъсне един еделвайс, с риск на живота си, и като успял благополучно да откъсне цветето, предлага го на момата, като й казва; „Вземи това цвете за спомен, само то ще ти остане от мене." Той казал сбогом на момата и повече не се върнал при нея. С това той искал да каже: „Втори път не излагам живота си на такива глупави прищевки." И прав е този момък. Питам: Всеки един от вас не се ли излага с риск на живота за някаква глупава прищявка? Не, вие трябва да имате помежду си отношения на ученици. Онзи, който знае повече, ще върши и повече работа; който знае по-малко, ще върши по-малко работа. Но понякога гледам, че простите, които знаят по-малко, говорят повече от другите. Гледам, някой път аз стоя при вас, а някои бърборят, дори аз се срамувам за вас. Трябва да знаете, че аз не обичам лъжата. Много пъти вие говорите за Бога, че вярвате в Бога, че има един Господ, но за кой Бог говорите всъщност? Този Бог, за когото вие говорите, това сте самите вие. Не, така не се говори за Бога. Има един Господ, наистина, към Когото всички трябва да имате едни и същи отношения, както към въздуха, към слънцето. Когато някой каже, че има един Господ, в Когото вярва, от мое гледище този човек няма никакъв Господ, той е безверник. Тогава, да определя какво нещо е вярата. Вяра се образува от същества, които седят по-високо от тебе. Безверието пък се образува от същества, които седят по-ниско от тебе. Следователно, ако си вярващ, ти си свързан със същества, които седят по-високо от тебе; щом си безверник, ти си свързан със същества, които седят по низко от тебе. Та, когато някой казва, че е безверник, питам: в какво седи неговото преимущество? Това показва, че ти си под влияние на същества, които седят под тебе. Казвате: де са тия същества? Не е важно де са, но ти си един образец на тия същества. Ако имаш вяра, това показва, че си под влиянието на същества, по-високостоящи от тебе. Тогава ти си честен човек, изпълняваш дадената си дума. Който няма вяра, той навсякъде върти колелото. Та, когато казвате, че вярвате в Бога, аз бих се зарадвал, бих се зарадвал това да бъде истина. Защо? Защото Бог ме създаде така, че Той в мене да урежда нещата. По-хубаво нещо от това няма. Вие казвате, че вие имате вяра, а колко пъти на ден се съмнявате? Та, ще знаете: вярата се дължи на същества, които седят по-високо от вас и които са завършили своята еволюция. Ако вярвате в това, всичко ще се уреди, но ако сте безверник, това показва, че сте свързани със същества, които стоят по-ниско от вас. И докато вървите по техния ум, вашите работи никога няма да се оправят. Казвам: Излизате вечер без лампа, в тъмна, мрачна нощ, и се блъсвате в някой клон. Питам, кой е виновен за това: клонът или вие? Или Провидението, което е направило този клон? Вечер не се ходи. Който ходи вечер, той е лош човек; който ходи дене, той е добър човек. Вълкът ходи вечер, а волът дене ходи, вечер пасе. Значи, щом вълкът ходи вечер и волът пасе вечер, то е едно и също нещо. Следователно, ще ви дам едно правило: не върши една постъпка в тъмнината на нощта или не вземай някакво решение в тъмнината на нощта. Или другояче казано: реши даден въпрос, когато има светлина. Щом трябва да решиш даден въпрос, попитай тези, в които имаш вяра и които те ръководят, как трябва да разрешиш този въпрос или как трябва да постъпиш. Тук, на Изгрева, се навъдили хора, които си служат с такива лъжи, каквито и в света няма. Тук има хора на невъздържанието, каквито и в света няма. Кажете ми, какво е това нещо? Но казвам: Знайте, че всеки ще носи лошите последствия на своя живот. Не искам да ви залъгвам, но всички трябва да знаете това нещо. Затова, именно, не пипайте онези бомби, които светът е направил, защото ще платите с живота си. Вземете, за пример, Магдалина - тя надминаваше всички в своята вяра, вяра имаше тя, но сега малко закъса във вярата си, откак се свърза с Джино. Тя се свърза със същества, по-низки от нея. И сега има желание да нареди един дом на Джино, както и на неговата майка. Тя не трябва да се жени, нито деца да ражда. Тя трябва да прекара един живот, свободен от тези връзки - да мисли за деца, защото те ще бъдат хилави. Тя прекарва последния етап на своя минал живот. Магдалина може да бъде образец и в доброто, и в лошото. Казвате: „Не трябва ли да се женим?" - Защо ще се жените? Вие трябва ли да имате пари? Защо трябва да имате пари - да давате по 40 на сто лихва ли? Но ние се отдалечихме от целта. Аз искам вие да бъдете ученици, да определите отношенията си към Бога. Тази трябва да бъде първата ви работа. За тази цел, аз няма да ви проповядвам, но ще взема няколко души от вас при себе си, да живеят един месец с мен, и ще видят какви трябва да бъдат отношенията им към Бога; без да говоря, вие ще видите. И тогава, както аз постъпвам, така и вие ще постъпвате. Представете си, че вие сте здрав човек, но имате една слабост - обичате да пиете. Един ден се напивате и в това време дойде ваш неприятел в дома ви, върже ви ръцете, краката с едно въже, обере ви и си отива. Оставате така няколко дена гладен, измъчен, пожълтял, няма кой да ви помогне. Минавам покрай вас, виждам ви в това положение и веднага изваждам ножчето си от джоба, прерязвам въжето и ви освобождавам. Вие веднага тръгвате свободен и започвате да ми се оплаквате от неприятеля си, как сте пострадали. Няма защо да ми се оплаквате. Аз искам вие да бъдете свободни, затова казвам: втори път гледайте да не ви вържат, бъдете внимателни. - „Ама аз не исках." - Внимавайте втори път да не изпаднете в същото положение. Вие сте направили една погрешка и затова са ви вързали. Всички вие правите известни връзки, които първо не са естествени. Вие искате да завържете приятелство, връзки, които не са естествени. И вие, като света, постоянно се одумвате. Казвате, че еди-кой си де ходил. Че, идете и вие в света тогава! Какво лошо има в това, че някой обичал някого? Пък защо трябва да се месите в чуждите работи? Стига да е любов, но да не се лъжете. Ако вървите по този начин, аз ще ви оставя. Аз искам да бъда свободен. Не че не съм свободен. Аз съм свободен, но искам да ви кажа, че вие сте допуснали на Изгрева същества, които са от низша степенна развитие, а аз не искам да се занимавам с тях. Те ще ви спънат, лъжат само, без да постигнете нещо. Те ще ядат и пият и нищо няма да ви помогнат. Те ще развалят всичко. Има един брат тук, който е повече от 20 години и още не може да се откаже от тютюна. Така и много от вас боледуват и ще боледуват, защото постъпките им не са естествени. Аз мога да направя един списък, да покажа какви са вашите постъпки, сами да видите колко са неестествени. От такива постъпки не можете да имате никакви постижения. Сега, въпросът е какви ще бъдат техните последствия. Много лоши ще бъдат. Сега аз не искам да кажа какво ще бъде, не искам да предсказвам какво ще бъде, не искам да предсказвам нещата, но казвам, че пред вас седи една голяма опасност за главите ви. Вие можете да изчезнете - не знаете това. Вие тук, на Изгрева, всички можете да бъдете пометени - и това не знаете. Цялата съдба на България виси на косъм. Не само вие, но цялата Европейска култура седи на една гнила греда и може да се помете, нищо да не остане от вас. Знаете ли това? Де ще отидете тогава? Вие мислите, че като сте си направили една малка къщичка, заградили сте я с тел, че сте се наредили. Наредили сте се! Вие сте се уредили толкова, колкото и едно животно. Вие нищо още не сте уредили. Един ученик ми разправяше един свой сън. Той сънувал една действителност, от която нищо не разбира. Сънувал една голяма война, която се води в света, с отровните и задушливите газове. Всички хора бягали, но умирали от задушаване. Чул някой че му казвал: „Вземи корени и от тях дишай, да спасиш живота си." Значи, тия малки растения спасявали живота им, да не умират от задушаване. Този ученик видял бъдещата война. Как мислите вие? Тази страшна война ще бъде не само долу, но и горе, навсякъде. И тук, на Изгрева, ще дойде. Тази война ще бъде толкова страшна, каквато никога не сте виждали. Вие трябва да бъдете готови за тия времена. Сега мнозина седят и казват: „Аз имам Господ, вярвам в Него." Ще дойде време, когато ти ще дишаш от корените на една малка тревица. Казвате, че тревата ви показвала, че Господ е нагоре. Но от тази малка тревица ти ще дишаш. Ти ще видиш Господа в тази малка тревица, във водата, във въздуха, във всички хора, които ще ти помогнат. А вие говорите често против този Господ. Любовта към ближния, това е любовта към Бога, Който живее едновременно във всички хора. Та казвам: Сега всеки си има по един Господ, но този вашият Господ няма да оправи света. Христос казва: „Както ме Отец ми възлюбил, така и аз ви възлюбих." Тогава де е вашият Господ? Вземете, Христос не казва, че има един Господ, но казва: „Както Отец ми живее в мене, така и аз в Него." А вие, като казвате, че имате един Бог, на когото се кланяте, този ваш Бог е един идол, а да се кланяте на един идол, това е идолопоклонство. Когато се говори за Бога, вие трябва да заемете съвсем друго положение. Преди всичко, ако вие само за момент само влезете в мисълта, с която Бог ви е обгърнал, както и с чувството, и с постъпките, с които Той ви е обгърнал, вие моментално ще изчезнете. Когато казвате, че имате един Бог и живеете в Него, аз имам предвид, че Той е работил във вас и ви казва, че вие не Му служите както трябва. Аз имам един ученик, който ми разправяше какви наставления му е давал Господ, когато му се е явил. Той му казвал: „Никога да не Ме огорчаваш в душата си, никога да не Ме смущаваш в ума си, никога да не Ме злословиш в сърцето си! И никога да не извършиш отвън една постъпка, която да хвърля петно върху Моето свето име. Върви в този път. Ако не вървиш в този път, смърт те очаква. Ако пък правиш това, което ти казвам, Моето благословение да бъде над тебе." Та сега, вие ще извинявате, че сте млади. Не, вие нито сте млади, нито сте много стари. Аз бих желал да сте млади, бих желал да сте и стари; аз говоря за младостта и за старостта в съвсем друг смисъл от този, който вие влагате. Понякога аз съжалявам, като говоря за младите моми и момци, защото изопачавате нещата. Аз не вземам тия форми в тази изопачена смисъл, каквато вие им придавате. За мене младата мома и младият момък са такива, каквито Господ ги е създал. Старият дядо и старата баба са хора, които Бог е изпратил при мене, да взема един съвет от тях. Младата мома и младият момък, старата жена и старият мъж са работници, които могат да свършат нещо. Не е въпросът за онези второстепенни неща. Някога пък говоря за любовни работи. Младата мома пише на момъка: „Без тебе не мога." Без кого не може тя? Младата мома трябва да пише на момъка: „Без Тебе, Господи, Който живееш в младия момък, не мога да живея." И младият момък трябва така да пише на младата мома. При всяко любовно писмо трябва да пишете на Господа, Който живее в нашия приятел, а не на приятеля си. До Бога се отнася това писмо. Правилното разбиране е, че нито момата може без Господа, Който живее в момъка, нито момъкът може да живее без Господа, Който живее в момата. Само по този начин може да се дойде до един правилен живот, а сега вие вървите по обратния път. Като ви наблюдавам, виждам, че вие живеете само с лавирания, с вътрешни лъжи. Не, оставете вече лъжата настрана, изхвърлете я навън. Никой досега не е успял нещо с лъжата. Който не изхвърли лъжата от себе си, той в нищо не може да успее. Ако искате един щастлив живот, ако искате да прогресирате като ученици, абсолютно никаква лъжа не трябва да има във вас. Казвате: никой не иска лъжата. Да се откажете от лъжата, това значи да бъдете искрени спрямо себе си. Някой дойде при мене и ми казва: „Учителю, като ни гледаш, какво ли ни се смееш?" Не, аз не съм от тези хора, които да се смеят. Какво ще се смея на котката? Когато котката дойде при мене, аз я посрещам добре, но й държа една лекция, казвам й: „Ти трябва да се оставиш от котешкия си характер; пилци, щурци няма да пипаш. Като хванеш една мишка, ще я изнесеш вън и там ще я пуснеш, няма да я ядеш. И после ела при мене, аз ще ти дам да ядеш, ще ти дам баница." Котаракът ме погледне и казва: „Мъчно е това учение. Това ни е останало от деди и от баби." Казвам: Каквото е с котака, това се отнася и до вас. И вие казвате: „Мъчно е това учение," Младият казва: „Отлично е това учение, но не може да се приложи," Казвам на котката, че не трябва да яде мишки тъй, с козината и с червата им, защото ще умре. Та и вие умирате, понеже не живеете хигиеничен живот. Какво трябва да се направи? Аз бих желал да имам тук, на Изгрева, няколко души измежду вас, които да дадат пример на любовта. Те да бъдат като екземпляри. Тук любовта между млади и стари не е както трябва. Младите, когато се обичат, се крият, а старите гледат какво правят младите. Чудно нещо! Какво има да гледат? Младите ще направят точно това, което старите са направили. Младите трябва да изменят своите отношения. Какви трябва да бъдат отношенията им? Чисти трябва да бъдат отношенията им. Знаете ли какво значи чисти отношения? Когато една мома залюби някой момък, тя не трябва да изгубва своето здраве, но още по-здрава трябва да стане. Това не значи, че тя трябва да тлъстее. Сега ще приведа един пример, който ми падна на ръка за беседата. На един американец, учен човек, дохожда идеята да се ожени, но искал да намери жена, която да бъде пълничка, с лице като Месечината. След 10 години търсене, най-после намерил такава мома и предложил да се ожени за нея. Тя се съгласила. Като се оженили, тя започнала да става недоволна от своята пълнота и в нея се явява желание да стане тънка, за което се подложила на строг режим, вследствие на което изтъняла доста. При това положение мъжът й останал недоволен и завел дело, да се разведе с жена си, като писал причините. Съдът, като разгледал делото, уважил исканията на мъжа, който при едно условие се оженил за жена си, и им дал развод. Друг пример. Един французин искал да се ожени, но той търсил мома, която непременно да бъде суха, тънка, но красива. След десетгодишно търсене, най-после намерил такава мома, предложил й да се оженят и тя се съгласила. Като се оженили, в нея се появило желание да понадебелее малко, за което се подложила на специален режим в продължение за четири години, за да затлъстее. И наистина, тя постигнала това. Обаче мъжът й започнал да става недоволен от нейното затлъстяване и подал заявление за развод. Съдът уважил и неговата молба и им дал развод. Какво трябва да се направи? Сухата трябва да отиде при французина, а тлъстата - при американеца. Та, и вие понякога искате да бъдете тлъсти, понякога сухи, но нито с дебелината може да се живее добре, нито със сухотата. Защо? Понеже и двете изменят своите идеи. Американецът казва: „Суха жена не искам, пълна искам, такъв е моят идеал." французинът пък иска суха жена. Този пример може да се преведе вътрешно. Ние имаме известни идеи, които довеждат до резултатите на американеца, а някои идеи довеждат до резултата на французина. Обаче нито с едните, нито с другите идеи се постига нещо. Защо? Когато мозъчната система е чрезмерно в човека развита, той става много сух; когато симпатичната нервна система или чувствата вземат надмощие в човека, той става пълен - но и сухите хора умират, и пълните хора умират. Какво трябва да се прави? Ще уравновесите силите на мозъчната и на симпатичната нервна система. Това показва, че между човешките чувства, между човешките мисли, между душата и духа на човека трябва да има пълно единство. Сега бих желал да не съм ви говорил това нещо, което ви говорих. За мене щеше да бъде по-добре, ако съзнанието ви беше пробудено, но не е будно. Досега аз съм слушал толкова отрицателни мнения, слушал съм и съм търпял неща, които не обичам. Аз съм човек, който обичам абсолютната чистота. Толкова години вече как аз търпя това. Най-първо, храната, хлябът, който правите, не е както трябва. Вашите мисли и чувства не са чисти и са предизвикали големи пакости. Не е въпросът, че аз трябва и мога да търпя, но това не е добро за вашето бъдещо развитие. Вие сами ще се спънете от всичко това. Помнете, че онези, които ръководят съдбините ви, втори път няма да ви създадат такива условия. Ще кажете, че Христос е дошъл да спаси хората. Да, но ако вие не изпълните волята на Бога, и Той няма да ви помогне, ще се отрече и Христос от вас. Мнозина от вас сте добри, но и добрите пак са заразени, те са заразени от околната среда. Трябва да се създаде една хигиенична среда и в мислите, и в чувствата на човека. „Изгревът" трябва да бъде едно чисто място, не само във физическо отношение. Аз не се спирам само върху външните постъпки. Аз извинявам вашите постъпки, но вие, без да знаете, ставате проводници на един съвършено чужд свят от вашите мисли и желания. Вие трябва да затворите крана си за тия влияния. Направите ли една погрешка, изправете я. Вие постоянно ставате проводници на тия течения, вследствие на което положението ви се влошава. Ако вървите по този начин, след десет години ще се намерите в голяма сиромашия. Не мислете, че работите на света по този начин ще се уредят. Ако мислите така, съвсем криво мислите. Сега аз ще ви покажа един път, по който трябва да вървите. По този път много пъти сте вървели, но сте го напущали. Ако и сега го напуснете, не зная какво ще правите. Низшите същества сега искат да ви отклонят. Вие можете да отидете дето искате, не е въпросът там, но казвам: вие трябва да държите връзка с Онзи, Който ви е пратил на земята. Вие трябва да държите връзка с онези, които сега ви кредитират със своите мисли и чувства. Следователно, низшите влияния трябва да се пресекат. Човек не трябва да се поддава на такива низши влияния, или с друга думи казано: той трябва да тури в съзнанието си по-големи прозорци, да влиза през тях повече светлина и топлина. Той трябва да има една нова канализация, извор трябва да има. Само по този начин хората могат да се организират помежду си. Хората са дошли вече до това положение, но още не могат да се отрекат от старото. Като не живеят добре, те се обръщат към съдии, към адвокати и тем подобни. Но ставате влизат в рамките на света, от които мъчно могат да излязат. Защо ви са тези съдии и адвокати, които не съдят добре? Право е всеки да си има адвокат и съдия вътре в себе си, който да го съди. Той ще бъде добрият съдия. Та, сега мнозина от вас боледуват и то по единствената причина на своя неестествен живот. Често човек боледува по своя вина, а понякога и по вина на другите. Казвам: По този начин новата наука не може да се приложи в живота. И сега, за да станете силни, вие трябва да минете през известна подготовка. Това нещо не става така лесно. Ако е въпрос да ви накарам да вярвате, то е лесно, но тази вяра не е сигурна. Не е само до работата, която досега сте извършили. Ние трябва да строим. Тепърва имаме работа, която трябва да свършим. Ние трябва да строим. Ако само гледате как другите строят, нищо няма да излезе от това. Ако само другите работят, а вие не работите, пак нищо няма да излезе. Ако в света само вярвате, че има Господ, без да изпълнявате Неговата воля, тази вяра няма никакъв смисъл. Някой казва: „Напразно изгубихме времето си, да бяхме в света, повече щяхме да придобием." Та, според мене, всички съвременни хора напразно губят времето си. Казвам: Не само тук, но и в живота всичко е изгубено. Та, за да не изгубим живота си, ние трябва да дойдем до правилните вярвания. Не е въпросът да се отказваме от живота, от богатството и т. н. Казва някой: „Аз не искам богатство." Не е въпросът там. Ние трябва да бъдем богати и здрави. И това богатство, и това здраве трябва да ги употребим на място. Ние не трябва да бъдем бедни хора. Освен това, ние трябва да бъдем даровити. Кой каквато дарба има, той трябва да я развие. Сега вие седите и чакате, като дойде Христос, тогава да постигнете нещо. Мислите ли, че като дойде Христос, ще ви повика така, каквито сте? Не, Христос никога няма да дойде в света по начина, по който вие разбирате. Щом приемеш храната си, Христос е дошъл вече в тебе; щом имаш желание да изправиш живота си, Христос е дошъл вече в тебе; щом имаш желание да учиш, Христос е дошъл вече в тебе. Това аз разбирам под идването на Христа. Вие казвате: „Като дойде Христос, Той ще обсъди работите." Оставите ли Христос да ви съди, вашата работа е вече загазена. Вие съвсем сте закъсали. Христос не е дошъл на земята да съди хората. Там е важното, че съдбата ще започне от дома Господен. Обаче, едно трябва да знаете: Учениците не трябва да бъдат съдени. Останели ученикът да го съдят, той вече не е ученик. Единствените хора, които няма да бъдат подложени на съдба, това са учениците. За ученика съдба няма. Щом ви съдят, вие не сте ученици. Ученикът сам трябва да изправи погрешките си. Та, и на вас казвам: Изправете погрешките си. Втори път едно ще знаете: Ако сами не изправите погрешките си, или всеки едного ще викам лично, да му кажа погрешките, или ще го оставя сам да си понесе последствията. Последствията ще седят в следното: един ден, както вървите по пътя, ще паднете на улицата и ще си заминете - всичко ще свърши с вас. Но аз не искам това. Не искам и смъртта да ви изяде. Едно се изисква от всички: Служене на Бога. Аз имам една архива, в която съм събрал всичко, каквото сте направили, и един ден ще изнеса всичко, което сте направили. Всичко ще изнеса с ред факти. За тази цел аз имам доста картини събрани, какво сте правили през времето, докато сте били в школата. Като видите тези картини, и за добро, и за зло, вие ще се учудите. Аз имам цяла серия от такива картини. Не ограждайте нещата, но обърнете една нова страница на живота си. Без тази страница и новото в школата не може да дойде. Без любов в света новото не може да дойде. Сега аз искам от вас да приложите по възможност най-малката любов. Най-малката любов седи в това да не смущавате Господа в себе си. И Писанието казва: Не огорчавайте Духа, с Който сте запечатани. Щом се натъкнете на някаква мъчнотия, спрете се малко и помислете за Господа. Сега, като се говори за науката за четните и нечетните, трябва да знаете, че тия числа имат отношение към сърцето и към ума на човека. В тия числа има известни изключения. Например, ако отидете в цяла Европа, никъде няма да намерите числото 13. В никой хотел няма да намерите стая № 13. Ще намерите числото 12, 12 и половина, но никъде няма числото 13. Числото 13 е фатално. Христос имаше 12 ученика и с Него ставаха 13, но беше разпънат. Навсякъде, дето има едно съчетание от 13 души на физическото поле, работата няма да успее. Ако имате 12 добри мисли и вие ставате с тях 13, непременно ще ви сполети съдбата на Христа. Какви бяха тия 12 ученици на Христа? Кой беше 12-ят? - Юда. Той беше и касиер, той пазеше и парите. След заминаването на Юда, учениците хвърлиха жребие да изберат друг на негово място и избраха едного, а после и апостол Павел, когато станаха 13 ученика. Сега християнството върви с числото 14, което е число на жертва. Числото 13 пък е число на кражбите, на взятничеството в света. Ти си представяш, че вървиш в правия път, в доброто, а вътре в тебе работата седи по съвсем друг начин и казваш: Да си уредя работите." Една сестра ми казваше един ден: „Учителю, ако нямах вяра, не бих стояла тук." Никаква вяра нямаш. Вярата не е външно нещо, тя трябва да дойде от друго място. Както умът не е даден на човека отвън, така и вярата не му е дадена, тя от друго място иде. Вярата е колективна сила, тя е сила на много същества, които влагат вярата си в тебе. Те имат доверие в тебе. Те правят каквото ти е необходимо. Те ти помагат, а ти си мислиш, че ти правиш това нещо. Та, вярата е връзка със същества, които седят по-високо от тебе; безверието е пък връзка със същества, които седят по-низко от тебе. Щом почнете да губите вярата си, свържете се веднага със същества, които седят по-високо от вас. Не търсете да се свържете с човек, който те понижава, но свържете се с такъв, който седи по-високо от вас. Ако вие нямате един такъв образец, то и вашата вяра не може да се усили и прояви. Казвам: Това е за вашето щастие. Вие искате да бъдете щастливи. Аз искам да ви покажа пътя на щастието. Това е целта в живота. От щастието зависят и много други блага. Вие искате да отидете на оня свят, да намерите пътя и да бъдете щастливи. Вие искате и да забогатеете. Вие не можете да бъдете богати, ако не сте в един уреден живот. Защо? Ако придобиете богатството по друг начин и живеете в един неуреден живот, вие ще създадете около себе си крадци и разбойници, които ще ви ограбят. Даже и здравето е от друг свят. Засега нито един от вас няма едно тефтерче, в което да си забелязва всяка добра мисъл, която е дошла в ума му. Вземете си едно малко тефтерче и като ви дойде някоя добра мисъл, веднага си я забележете. Същевременно си забележете какво е било времето, когато ви е посетила тая мисъл, дали е било облачно или ясно, колко е часът, минутите. Също така, като ви дойде някоя лоша мисъл, пак си забележете това в тефтерчето. Тъй щото, важно е да знаете годината, месеца, часа, минутите, както и това, с което сте се запознали в това време, да знаете как ще се развие впоследствие тази мисъл. Забележете си тези данни. Те са важни. А сега всички очакват наготово, като отидат в оня свят, там Господ да им уреди работите. Като отидете в оня свят, и там трябва да учите. Оня свят е място на учение. Там не търпят непроверени работи. За всичко трябва да си държите статистика. Че ако тук не помните нещата, на оня свят съвсем няма да помните. Дойде някоя сестра или някой брат при мене и ми казва: „Говори ми се нещо насън, но не мога да си спомня какво ми се говори." Те искат да кажат, че Духът им говорил нещо и казват: „Аз бях като една тръба, проводник." Аз бих желал да не бъдете тръби, но да бъдете съработници. Вие трябва да вземате участие във всичко, което ви се говори, и умът и сърцето ви да се радват. Не трябва да казвате, че ви се е говорило нещо, но не помните какво ви се говори. Били сте медиуми. Оставете тези работи. Дошъл духът, казал ви нещо, а вие сте чули нещо несвързано. Не, когато Духът говори, Той говори много свързано. И първо вие се учите, а после другите. Когато аз държа една беседа, първо аз се уча от нея. Като науча всяка една мисъл много добре, после работите ми се откриват. Когато Учителят преподава, и той се учи. Вие казвате: „Учителят всичко знае, той няма нужда от учение." Вие не разбирате какво нещо е Учител. Учете се всякога. Ако вие не можете да се учите от това, което Бог ви говори, никой не може да се учи от вашето учение. И сега, като съм ви говорил толкова много, аз нищо не губя от това. Аз се радвам за това, което съм говорил. Един ден ще си взема беседите и ще си замина. Аз да си взема своето богатство, нищо не съм загубил от него. Но аз желая и вие да не останете сиромаси. Ако останете сиромаси, ще има плач и хълцане подир мене. И тогава мога да ви кажа каква ще бъде съдбата ви. Мене съдбата на грешните хора не ме трогва. Но вие не трябва да се разколебавате във вярата си. Христос казва: Който се усъмни във вярата си, той ще осиромашее. Затова и аз казвам: Не се разколебавайте във вярата, която ви е дадена. Щом имате едно убеждение, не говорете за него, но поддържайте го в себе си. Щом говорите за убежденията си, ще ви поставят на изпит. Щом издържате на вярата си, във всеки дом ще има радост и веселие. Ако някой брат или сестра закъсат, съберете се няколко души, помолете се за него, и ще видите как работите му ще се уредят. Ако нямате нищо в джобовете си, можете да се помолите; ако имате пари, ще отворите касите си и така ще помогнете. Аз съм за помагането, но не и за даването. Дава се само онова, което имате даром, а от това, което вие имате, помагайте. Помощта трябва да бъде взаимна. Всякога трябва да се помага. И тъй, нека положим закона на любовта, като закон на изправление. Нека положим мъдростта, от която светлината ще дойде. Нека положим истината, от която свободата ще дойде. И да направим пръв опит. За една седмица да бъде този опит. Сега аз искам онези от вас, които вземат участие в този опит, да станат силни, велики. Какъвто опит да ви се даде, вие искате наготово да влезете в опита, а другите да го правят. Без опити не може да се влезе в царството Божие. Писанието казва: „Опитайте Ме и вижте, че съм благ." Сега ще ви дам едно негативно правило: за една седмица няма да се поздравлявате, кой как мине покрай някого, няма да го поздравлява. Ще минавате един покрай друг, като че сте чужди, непознати хора помежду си. Колко души от вас искате да направите този опит? Като минавате, ще бъдете като непознати. Ще се запитвате: „Какво правите, господине?" Ще мислите, че сте съвършено непознати хора, с които едва сега ще трябва да се запознавате. Няма да си вдигате ръцете, няма да си говорите като познати. Искате ли първо да направите това упражнение? Вие правите по-лоши работи от това, а упражнението не искате да направите. Тогава, правете каквото искате и ходете както вие си знаете. Но сами ще си носите последствията. И аз не искам да нося никакво осъждение. Тук нито един от вас не върви както трябва: нито от младите, нито от старите. И затова аз няма какво да си играя с вас. Правете каквото искате и както намирате за добре. САМО БОЖИЯТА ЛЮБОВ НОСИ ПЪЛНИЯ ЖИВОТ! (Дъждовно време, силен вятър.) 21.II.1934 год., сряда. Небето почти облачно, но слънцето огря, а после се заоблачи. През целия ден преписвах лекцията „Най-малката любов" и вечерта преписвах докъде 1 и половина. През деня ходих към 4 ч в Кърджали. Получих си пощата и изпратих романа „Бунтовникът Гора" на Еленка. Братът Тошев ме изпрати до над Арда, дето е каикът. Попяхме си „Благославяй, душе моя, Господа" и по тъмно, късно се върнах. И тая вечер пях и свирих, още повече днес ходих при инспектора и ми каза, че ще има учителска конференция от 1 до 5 март в Кърджали. И брат Тошев ми каза, че с цигулката ще му гостувам и в него ще бъда на гости през времето на конференцията. И затова аз тая вечер пях и свирих повечето, до късно, и писах докъде 12 ч от лекцията. Слънцето изгря и пред него имаше пояс от облаци. После се заоблачи. Към 11 ч ходжата дойдоха да го викат от родното му село поради смърт на негов близък. И аз останах да уча децата до вечерта и да пиша лекцията. Понеже ходжата си отиде, затова аз тая вечер на волност и свобода си попях и посвирих и малко писах най-после до 12 ч. 23.II.1934 год., петък. Станах за школа, но се залових пак с допреписването на лекцията. И понеже няколко вечери не бях си отспивал, та ми бе малко уморено, и затова си поспах до обед и преписвах лекцията докъде 11 ч. След това написах писмо на Еленка и на Димитринка Лилова - Мицка, която учителствува в Дари-дере. И към 4 ч. ги занесох в Кърджали, също и лекцията, за да я предам на Тошев и след като я прочете, да я препрати до Паша. На края на Кърджали ме срещна кметският наместник на селото и ми предаде картички от Благо Цеков, който живее в Янкова, от брат Иван и писмо от Еленка, която ми изпраща бележки от лекцията и кратко писъмце, в което ми съобщава, че Косачев, началникът на основното образование, й казал, че имал сведения какво и тук съм се проявил. И ми казва сега да вземам мерки чрез брата Тошев. Аз предадох писмото до Мицка препоръчано и отидох при брата Тошев. Действително, че се бях разтревожил, че пак ще ме разкарат, но брат Тошев ми каза, че интуицията му му казва, че няма да б... (Когато пишех това, в тоя момент нещо изтрака на прозорците, на самите железа на прозорците, трикратно като ритмично, и ме учуди. Това бе пият, който тая сутрин ме посети и разведри състоянието ми, понеже това, тия бележки, ги пиша днес, на 24. II., в събота, преди изгрев слънце и познавам по вътрешното си състояние, че като че някой взима всички ония кошмарни мисли и лоши състояния, които от снощи ме бяха обхванали.) Така че, братът Тошев ми каза, че интуицията му подсказва, че аз няма да бъда уволнен, но най-важното - да отправя горещ апел към небето, за да се получи заявлението ми от Братята горе и да вземат мерки. Защото Те са толкова заети, че ние трябва да ги уведомяваме за станалото, за да вземат мерки. И на тръгване братът Тошев повторно ме уведоми да не забравям и отправя телеграма светла, блестяща докъдето трябва, и работата ще се уреди и че тоя, който сега ме е клеветил, в Министерството не го слушат и няма да вземат думите му под съображения. Аз си тръгнах. Слънцето залезе над Арда, над каика. Вървях и си мислех и дълбоко исках от Небето сега да не [ме] бутат от това турско село, защото поне тук аз съм по-добре. Понеже днеска съм в почивка, затова късно, като стана чаят, вечерях със сирене и халва, но много тежко ми стана. Като си дойдох, се помолих и отворих Библията. Падна ми се 13-а глава от Марко, за Съда Господен, за крайните дни, които ще сполетят човечеството и ние, избраните, „Будни бъдете и непрестанно се молете, защото не знаете деня, часа и минутата, в която ще дойде часът". Понеже в преписаната лекция Учителят говори за числото 13, затова аз се стреснах, понеже тук, в Казалджик-Кафтан, аз съм направил акт за встъпване в длъжност на 13 януарий и затова това съчетание ме сега преследва и може да си понеса последствията. На лягане пак отворих Библията, след молитвата си, и ето, падна ми се Първото послание към Коринтяните, глава 11, стих 31, който гласи: „Защото, ако бихме сами себе си съдили, не бихме били съдени." И от това извадих заключение колко ние трябва да бъдем бдителни в живота си, за да не става нужда Небето по негативен начин да ни изправя. Легнах си в 10 ч, но не можах да заспя от тежестта на храната, която поех, особено халва и сирене след почивка действуват много тежко. Съвсем ясно небе. Тихо, прозрачно. Слънцето се показа съвсем от ясен източен хоризонт. Събудих се в 5 ч и в леглото седнал, дълго размишлявах и се молих. Беше ми много тежко, но полека-лека това тягостно състояние до 6 ч, като тъмна бездънна нощ се промени в ясна утринна виделина. Постепенно състоянието ми се промени и като че ли един не по силите ми товар падна от мене и не го видях къде отиде, като че нещо го отнесе и ми стана като че не е било, като че не съм товарен. Изпълни [се] душата ми със спокойствие, тиха виделина огря вътрешния ми свят и като че външното време, външното, което сега става с утринната зора, сега става в душата ми. Спомням си мисъл от Учителя, който казва: когато човешкото в човека се справя с противоречията и тягостите на живота, то ти си като натоварена камила и гръбнакът ти може да се пречупи, но когато Божественото, Бог в тебе се справя с тия тягости, то тогава Бог с неусетна лекота понася всичките тягости и ти се освобождаваш. „Будни бъдете и непрестанно се молете." През целия ден аз не влизах да обучавам децата, а писах списъка за разхвърляне данъка за училищния бюджет. С него се занимавах до късно. После от 10 ч си кърпих долните дрехи, та се къпах и преоблякох. Легнах си чак в 12 ч. 25.II.1934 год., неделя. Събудих се в 6 без 15. Успал съм се за наряда. Станах и след наряда четох нещо от „Живите сили в природата". Следтова по жребие ми се падна да чета 9-а беседа от 10-а серия - „По образ и подобие Божие ". И трябвало да я прочета, за да ме обнови и тая беседа, извърши нещо, което като че ли за първи път в живота си изпитвам такова състояние след прочитането й. След прочитането й се изпрах и след обед си полегнах и съм спал дълго. И като че след тая беседа и хубавото слънце, с ясния и тих, топъл ден, всичко това като че днес бях в неземен свят, в неописуемо състояние, което само Бог може да ми даде. Друго настроение нямах, освен със словото да се занимавам и чак след залез, след вечеря се залових със списъците пак. Часът е 12 и аз ще си легна. 26, 27 и 28.II. т. г. [1934 г.] все се занимавах с приготовление разметателните списъци и на 27-й ходих с председателя на училищното настоятелство Билял Еплинов в Карлъ и в Емач и съставих актове на учителите за това, че нямат разрешителни от инспекцията за учителствуване. Времето бе все топло, слънчево. Тия нощи все до късно работих. 1.III.1934 год., четвъртък. Станах рано и даже не съм и спал тая нощ, понеже спах в леглото си с един чиновник, който пътувайки за Кърджали и закъснял, се отби снощи късно при мен за нощуване. Рано той и ходжата и аз потеглихме за Кърджали, като мислех, че днес започва устроената от околийското учителско дружество при Българския учителски съюз в Кърджали учителска педагогическа конференция, обаче тя била от 2, но аз трябваше да изпратя списъците за утвърждение и актовете и затова останах в Кърджали. Братът Тошев ме покани още преди няколко дни, че на квартира ще бъда у тях. И аз си занесох багажа у тях. Този ден уредих канцеларската си работа с инспектора и до вечерта се занимавах със свирене. Вечерта до 12 ч говорихме с брат Тошев на разни теми. 2.III.[1934 год.], петък. Имаше реферати от помощник-околийския училищен инспектор на тема ..Изразително четене" и лекция изразително четене в III отделение, като предаде четивото „Пролет". Следобед -разискване. Ази стоях почти като чужденец, защото никой не ме познава и не ме заприказва. При започването лекцията по четене в III отделение диригент бе едно малко дете, което изкусно ръководеше децата. Кога се завършваше на обед, запитах госпожата учителката на отделението това дете какви му са родителите, а госпожица Толумбаджиева прибърза да ми даде осветления, че детето е син на бедни и прости родители. Следобед аз забелязах, че г-ца Тулембаджиева би говорила с мене по нещо, ако се познаваме. 3.III.1934 год., събота. Сън. Сънувам, че ние сме седнали с брата Тошев, а ето, дойде г-ца Тулумбаджиева, поздрави ни общо и после седна до мене, като си възви коленете и ги допре на моите колене, понеже бяхме седнали на една пейка. Брат Тошев изпитателно ме загледа, как тъй набързо аз се запознах и ето, една госпожица се привързала към мене. И се събудих. До обед бяхме свободни, понеже бе независимостта на България, затова бяхме в кабинета на брата Тошев. Следобед - реферат за маларията. 4.III.1934 год., неделя. Станах рано и след наряда четох от тефтерчето на Еленка. Сън. Сънувах, че едно болно куче черно, което уж сме го лекували, но не се излекувало, та му отекла главата и аз го съсякох, като му ошувках муцуната и то не може да ме повреди. Друг сън. Пътувам някъде за нашето село. Замолих чужди хора да ми натоварят дърва, та да ги откарам у дома. Те ги караха до Иван Рачков в Горната махала. Аз ги оставих, както ги стовариха конярите, и тръгнах по една стръмнина. Без да забележа, съм се покачил над една имитирана, но много опасна пропаст, където животът ми висеше на косъм и се събудих навръх на пропастта, над един път, където ако падна, жив не ще остана. Това бе срещу къщата на Петко Тодоров Братиев във Водица. До обед имахме лекция по гимнастика и критика, а следобед - свободни. 5.III.1934 год., понеделник. Един от членовете съдии при окръжния съд, Костов, реферира на тема как се произвеждат избори, а след него имаше инспекторът реферат как се преподава чужд език, или как да преподаваме български език в турските училища. Следобед аз си купих някои покупки и се отправих за К.-Кафтан. Закъснях, а и сняг бе валял и се стопил, че бе и кално, та мъчно си дойдох. Получих писма от Н. Чакова - резюмета, от Еленка-резюмета и писма и от бр. Боев и Звездински и писмо от Костадин Антов от Равна. 6.III.1934 год., вторник. Времето е облачно и студено. Писах писма тая заран на Коци, Василка Костадинова-Коцевата, Илия Тошев и до Инспекцията. Прекарвах тъжни минути и в Кърджали, и тук, откак се върнах. Все мисля, мисля, мисля за ... Легнах си късно, към 11 ч. 7.III.1934 год., сряда. Станах на разсъмване и прочетох от изпратените резюмета. След това до обед учихме. Не обядвах, защото не се чувствувах добре. Следобед измихме цялото училище и аз почистих стаята си и сега се чувствувам още по-добре. Проявих стъклото на хазяите на брат Тошев. 8.III.[1934 год.], четвъртък. Станах в 5 1/2 ч. Чувствувам се добре. Попях си за първи път, откак съм дошъл, и след утринната си молитва започнах да чета от Библията, IV книга на Царете. Времето е тихо, облачно, не е студено. Ходжата следобед си отиде за селото си Коруджи Верен, Хаджи махленска община, а аз занимавах децата последния час. След вечеря преписах на брат Тошев за госпожата му една от лекциите - „Извор на здрави устои", от младежкия клас, която той ме замоли да му препиша, и към 11 ч. ми се доспа и си легнах. Спах, докато се съмна. Не ми се ставаше. Чувствувах се неразположен. След като си направих молитвата и гимнастиките, тогава дописах резюмето за брата Тошев и него и снимките на неговите хазяи ги изпратих по Рамадан Xаджи Еминов за Кърджали до брат Тошев. Тая заран аз прекарах в леглото около час седнал, в размишление, но не станах да чета лекция. Днеска съм в почивка. Не се чувствувам уморен, убит тялом и духом. Не ми се чете и нищо не ми се прави. Мисля си все за Еленка, за бедата, или щастието, не знам как да кажа. Но аз все за нея се кахъря и мисля. Мъчно ми е, че съм сам тук, а от друга страна съзнавам, че това е най-хубавото положение за момента, което небето засега може да ми даде, за да се моля повече и да се обърне молитвата и умът ми към Бога, Който всичко може да промени в добро и оттова по-добро аз сега не желая, но съм много разсеян, та трябва да се съсредоточа, да се науча да мисля, за което аз искам, а не да ми се натрапва отвън. И без това тия състояния са външни влияния, но са много силни, щото могат да съборят човека. Поспах си малко, но състоянието ми не се променя, най-после реших да се изкъпя и да си изпера всичките горни ризи и два чифта долни дрехи. Изкъпах се хубаво и избръснах, но състоянието ми не се променя. Ходих на Арда да изпера дрехите и като се върнах, пак спах, та едва след като наближи към 5 ч, реших да прочета всички резюмета и писма от Еленка, И като четях хубавите резюмета, които ми изпратила, полека-лека се махна тоя тежък товар от мене и ми светна, почувствувах се добре и си попях и развеселих. Много хубави бележки си държала тя от беседите и лекциите на Учителя, та тия хубави резюмета трябва да се препрочитат и да се мисли върху тях. А трябва да се препишат тия резюмета, които ми е пратила Наталия Чакова, та да ги изпратя на Драгомир Попов - Магдалшина брат. При тия тежки, тъмни състояния, трябва при Бога да се прибягва, защото само при Бога е светлината и при Него е облекчението. В големи противоречия попада човек и трябва усилие и будност, и бодрост. 10.III.1934 год., събота, К. Кафтан. До обед учих. На обед седнах да пиша писмо за Еленка. Към 2 ч влезе в стаята ми един колега на име Георги Бойчев, от гр. Кърджали, учител в Халачдере, Егридеренско, с едно момче, Панев от Кърджали. С тях след опознаване и оговарване потеглихме за моста Сусус-борун Кьопрю, нагоре по Арда, на около 1 1/2 ч. от К. Кафтан. Тръгнахме все по реката. Стигнахме за час на моста. Направихме 2 снимки. Ето, пристигнаха 3 ученика и ми съобщиха, че околийският училищен инспектор пристигнал на ревизия в училището, но аз не се надявах, та да не ходя. Завърнахме се набързо. Госпожицата от Салман си заминала с ходжата. Инспекторът ревизирал ходжата и като пристигнахме, той влезе в стаята ми и се заприказвахме. Отидоха си колегата и другарят му, а ние останахме хей-така, да чакаме. Ако не бях отишъл, то инспекторът мислеше да ме ревизира, та в неделя да отпътува, но не стана, защото часовете вече бяха свършили и с пристигането ми децата се разпуснаха за вечеря, така че инспекторът по неволя трябваше да чака и в понеделник. Вечеря бе приготвил Рамадан, но ние направихме вечерята с варени яйца, още по икиндия, а за вечеря само кисело мляко ядохме. Времето бе ясно, тихо, слънчево. 11.III.1934 год., неделя. Спахме до съмнало, понеже не става инспекторът, и аз трябваше буден да стоя под юрганя. До обед ходихме къде Арда и тамо, седнали, говорихме надълго и нашироко. Следобед ходихме в Карлъ и в Емач, за да провери ходжите дали имат разрешително. Върнахме се на смрачаване. Рамадан бе приготвил хубава баница и кисело мляко. 12.III.1934 год., понеделник. Времето шарено - облачно, но топло, тихо. Ревизира ме по четене в III и IV. Състави ми добър ревизионен лист. След като пихме мляко и сърбахме и кисело, се упътихме за Дайранлар. Към 3 ч вече бяхме в Дайранлар. Там се срещнахме с кмета Ангел ..., кмет на Хаджи махле, и с един аксизин, с когото мереха тютюните. Преспахме заедно с кмета и аксизина Петър у кмета на селото (т. е. у кметския наместник) Ариф. Кметът, аксизинъти инспекторът с коне, а аз пеш, потеглихме за Кърталу и Бююк-дере към Хаджи махле. По икиндия пристигнахме в Хаджи махле. Училището - разнебитено, изкъртено и неметено и изпочупени прозорците. Инспекторът състави акт на училищното настоятелство в X. Махле. Колегата тамо - Панагюрец, е много небрежен. 14.III.1934 год., сряда. След като закусих с едно яйце и няколко залъка хляб, потеглих за К. Кафтан, след като се сбогувах с инспектора и с колегата. За 2 1/2 часа пристигнах. Тъкмо, значи, по обед. Следобед учих, а вечерта дописвах писмото на Еленка. 15.III.1934 год., четвъртък. Времето облачно, но се и разясня и пак се заоблачи и слънце даже печеше днес. След обяд пак се залових още да прибавя към записаното писмо още някои неща, да го дописвам. Проявих стъклата на брой, които тези дни бях правил с колегата от Халач-дере и с инспектора. И днес също преписах 3 резюмета, изпратени от брата Боев до Наталия Чакова в с. Каялъ-дере, Елховско, и до Драгомир Попов, учител а с. Манолско-Конаре, Пловдивско, и го приготвих за утре да го изпращам. 16.III.1934 год., петък. Времето добро. Не съвсем ясно небе и силен южен вятър вее. По жребие ми се падна да прочета от I томче „Простите истини" лекцията „ Устои на съзнанието". След прочитането й, копирах по няколко картички от негативите, които бях проявил снощи. След това се залових да пиша писмо на Еленка, понеже скоро не й бях писал, по единствената причина, че душевно бях все разстроен от много време и от 10.Ш. писмото, което й бях записал и довърших на 14 март го оставих непратено, защото намерих за ненужно да й го пращам. Към 2 ч следобед потеглих за Кърджали. Бе започнало да роси, та затова аз турих платнището в раницата и галошите, за случай, че завали, да ги обуя върху белите обуща, и потеглих. В общината получих писмо от Еленка и 2 лекции: едната - от общия клас, а другата - от младежкия, и ръкописи резюмета. Отидох в основното училище и от пунктовия получих заплатата си за месец януарий 1135 лева, от които ми задържа за канцеларски 5 лева. От 1130 лева, пратих на Еленка 1000 лева веднага, а 95 лв. дадох за една дузина стъкла и от заплатата ми останаха само 35 лева. След това отидох при брата Тошев. На тръгване братът Тошев ме изпрати до над Арда и се разделихме. По тъмно аз пристигнах. 17.III.1934 год., събота. Станах точно в 5 ч., но седях в леглото. Сега се чувствувам добре. До обед си играх с децата в процеса за предаване урока при „г" и за [...]. В междучасията имах настроения да свиря. На обед дойдоха Г. Бойчев, Чанев с още един свой другар, които случайно се срещнаха и се върна Бойчев за селото си Хапач Дере, понеже тия ученици и той си обещали някаква среща с някои си 2 госпожици. Аз писах протоколи и до вечерта имах работа с касиера на настоятелството. Понеже ходжата си отиде, то аз насаме си попях и свирих на свобода докъде 11 ч., след като се изкъпах и изпрах. 18.III.1934 год., неделя. Станах в 4 1/2 ч. Точно в 5 и 5 започнах наряда си. След това прочетох изпратената от Еленка от общия окултен клас лекция, държана на 14.I.1934 год.. озаглавена „Оставете я свободна". Единствената най-важна мисъл, която оставя в съзнанията ни не само за през тоя, а и през бъдащите векове, то е: „Не ограничавайте Любовта." „Тогова, когото обичате, оставете го свободен." И че „ограничението на любовта създава всичките нещастия в света". „Злото се състои в това, когато започнеш да ограничаваш любовта." След закуска около половин час се пекох на хубавото топло слънце и се радвах на тихия приятен и топъл ден, като по небето се забелязват от юг към север тънки нишки от облачни, гъсти като облачни нишки пари. Косовете пеят на брястовете, а високо чучулигата пее горе, а негде авлига се чуе, като взема отсечени тонове. 22.III.1934 год., четвъртък. Събудих се още в 3 1/2 ч, кога звънна часовникът на ходжата в другата стая, понеже той ще си отива рано в селото си. И до 5 ч. не можах да заспя вече. За наряд станах и точно в 5 и 40 започнах наряда си. Не излязох в полето, понеже няма сгодно място. Небето малко прошарено облачно. Обаче към обед се съвсем разясни и настана много хубав ден. Аз заставих децата да изметат училищния двор и училището и им предадох една песничка за пролетта и ги разпуснах за днес, понеже имам много канцеларска работа и плюс това днес е наряден ден. Преписвах някои от резюметата, които ми е изпратила Еленка. Към 11 ч., тъкмо си бях полегнал, дойде Хаджимахленският учител Марин Данеков, той е родом Панагюрец. Към 1 ч той си отиде, а започнах да попълвам изпратените от Инспекцията таблици. Вечерях с орехи и сливи и най-после пих един чай. Лягам си в 10 ч. 23.III. 1934 г., петък. Времето хубаво, топло. Писах на Борис Манов писмо по случаи конференцията в Годеч. Попълвах списъците и сведенията на учителите и учениците, та не успях да отида в Кърджали. 24.III.1934 год., Събота. Ясно небе, тихо време. Учихме два часа и разпуснахме децата за байрам. След това се залових да пиша писма за инспекцията. Едва следобед в 3 ч потеглих за Кърджали. Общината в събота следобед не работи, та не можах да си взема пощата. Изпратих сведенията за инспекцията, а служебните списъци, по съвета на помощник-инспектора, ги изтеглих назад, понеже такъв аз имам и ще го изискват от Софийската инспекция. След това отидох при брат Тошев. Той излезе до края на града да ме изпрати и късно пристигнах в селото си, но с тежко душевно състояние. 25.III.1934 год., неделя. Станах в 5 без 15. В 5 и 5 почнах наряда. След наряда и гимнастичните упражнения свирих всички упражнения. Към 10 ч. не можах да започна да чета беседа, защото ме измъчваше особено душевно състояние. Но докъде 11 ч. го трансформирах, след 1-часова медитация и чак тогава почнах да чета последната беседа от 10 серия - „Така вписано". Извадих си хубави мисли от тая хубава беседа, която дочетох чак в 1 1/2 ч. Следобед заминах през Ахмашлар, като Арда минах с каика и се изкачих по височините над селото Посталар, Казъ-Лап и се завърнах през селото Кара-Мехмедкьови, като залезе слънцето. Днес целия ден небето е полузамрежено, но вятър нямаше, затова не е съвсем топло. Тук сливите вече цъфнаха и теменуги, зюмбюл и много треви вече са поникнали. А нагоре трънките колко миши уши листа имат. Пролет е вече тук. Турците къносали кочовете и агнетата, които ще колят за утре, а децата ходиха да събират колачи - милинки, пържени в зехтин. 26.III.[1934 год.], понеделник. Турски байрам. Ходжата стана много рано, за да пее, а аз чаках, докато се развидели. След това турците от околните села се бяха събрали на молитвата. След свършването но молитвата и след закуска аз потеглих за Кърджали, за да си получа пощата. Получих от Минко Тонев писмо, а другата поща е училищна. Отидох при брат Тошев за малко, към 12 ч. си потеглих обратно, без да се бавя в Кърджали. На връщане имах тежко състояние, и то защо, че нямам приятели или приятелки в Кърджали, та да се позабавям на приказки там. Но в дълга размисъл, аз дойдох до следното: че аз като искам, мога винаги да намеря компания, обаче защо ми са такава компания - само да убива времето и да ме заангажират за бъдаще с това, с онова. И си казах, че това положение, това уединение, аз кога бях в Равна, аз съм си го пожелавал и следователно сега, като ми е дадено, трябва да го използувам разумно, защото такова външно спокойствие рядко се дава и аз трябва да използувам рационално това скъпо и хубаво време за самокултура, а близките, моите приятели, Бог не ме е лишил. Братята, сестрите са, и всички светли души и умове са компанията, с която трябва да дружим. След това в 2 ч. обядвах ряпа и пържени милинки. След това си поспах малко и после се поразходих до кафенето, а до 11 ч. вечерта свирих ноти с много хубаво, хармонично настроение. 27.III.1934 год., вторник. Небето облачно. Студеничко, затова запалих печката и започнах да се занимавам с нареждане текста на първото гимнастическо упражнение - „Първият ден на пролетта", за да услужа на брат Тошев, и той да научи това упражнение. Бавно, след дълги всевъзможни налучквания, успявах да открия как да наредя текста под мелодията. До обед, като се стопли стаята, от печката ми се доспа, та си и поспах. Имах, изобщо, настроение да пея днеска, въпреки щекотливите мисли, които неканени се явяват в съзнанието ми по тая, която обичам. Редяха се сцени с най-хубави картини и като че нарочно сценирани от най-хубавия майстор и орнамирани от най-добрия специалист декоратор, че всичко се представя в своята неимоверна красота. Мисля си що ли би било радост и неземното щастие, ако това състояние, тия мисли и чувства биха били постоянни и след обладанието. Но казва някой си, че: „Разочарованието почва там, гдето почва обладанието." И така си мисля, колко човек е поставян между вечно два горящи огъня и ако се доближи независимо към положително творческия и отрицателно разрушителния, към крайно духовния живот и крайно материалистичния, то той изгубва своето равновесие и оттогава започват да се редят последователно последствията на своето отклонение. Но над всичко отгоре си казвам: „Блажени тия, които са успели да разрешат половата проблема най-разумно, най-мъдро и най-свято, които правилно урегулирват вътрешните си енергии и нагони и със спокойствие, с ясния поглед на мъдреца, се радват на разумно устроения свят с всичките му повидимому падения и възторзи към вечно творческото, вечно движещото се напред." Едва в един часа след полунощ успях да легна. Написах писмо на Р. Костов и В. Генов, учители в с. Каленовци, Годечко. 28.III.1934 год., сряда. Станах, като се разсъмна. Вънка - облачно и леко мъгляво. Хладно е времето. След гимнастичните упражнения прочетох от преписани мисли от Учителя от скоро изпратеното ми резюме „Изворът на вечния устой" - много хубави мисли и съкровен духовен еликсир са тия изказани от Учителя мисли. Като че ли те са капки от жизнения еликсир на алхимиците, които що ли труд са иждивили, за да открият някое механическо средство на подмладяването и запазването вечния живот. А ето, най-великият за времето ни Алхимик, Ученият над учените мъдреци, химикът над химиците, нашият Учител, от своята лаборатория ни дава от тоя жизнен еликсир на живота, който урегулирва духовните, душевни и физически функции на тия, които го употребяват. Неговите огнеупорни епруветки, дестилатори, стерилизатори, филтри, вани и всевъзможните киселини и основи, с които оперира и разлага елементите на техните съставни части, и оптически уреди за приближаване, увеличаване и анализиране на нещата, са непознати за съвременните учени лабораторни химици. Научните му открития и постижения в най-реалната наука - науката за живота, още Земята не е родила учебната комисия, която да разгледа, опише, систематизира и сложи истинска преценка на гения, който е получил такива субсидии за откритията си, такава премия, че нито Нобелевата, нито коя и да е досега земни премии, могат да оценят щедро възнаградения труженик, чиято Неоценена субсидия се отпуща от Оня, Който е субсидирал Вселената. Този учен не чака от земната Нобелева премия за труда си, а целият му живот е раздаване онова неимоверно богатство, което Вечният, Великият - Богатият над богаташите го одарил. Той ни учи да бъдем като Светлината, да бъдем като въздуха и водата! - Какви думи! Какво богатство, какъв неземен дар. И ти, любезна сестро, ще кажа, любезни братя и сестри, не оставяйте сянката на грижите, разочарованията и несретите да помрачават съзнанието ви, което се къпе в хубавите жизнени живодайни лъчи на духовното слънце, което ни е огряло. Новата епоха е на будните души, които не гадаят, не четат в книгите в коя епоха ще дойде и кой ще бъде предвестникът на новото, а вече живеят в тази епоха и се радват на изобилните блага, които тя ни носи непрестанно. И, съзнавайки съучастничеството си в новата епоха, в новия живот, ние трябва да се радваме и с неизказана благодарност да славим с песни и хваления Твореца, Нашия мил Баща, Който ни е удостоил да сме съучастници и свидетели при създаването и записването на най-Новия Завет на земята. Учителят постоянно казва: Пейте! Музиката е езикът на ангелите. Чрез пеенето, чрез музиката се трансформират разните отрицателни състояния и се акордират умът, сърцето, тялото, душата и духът. Музиката ни свързва с висша йерархия. Тоновете са вселена от живи цветове, които действуват благотворно върху физическата и духовна природа на човека. Красив човек е силният, а силен е умният. Умният не се поддава на произволните външни и вътрешни течения, а сам канализира и направлява теченията. Познавайки благотворното влияние на тоновете, познавайки същината и свойствата на музиката, на тоновата вселена, Учителят не се спира да ни учи на законите, ако мога да се изразя - на физиката и химията на музиката, а казва: „Без да знаете физическите и химически елементи на тоя елемент, на тая храна, вземете и яжте, опитайте, пейте при радост, пейте при скръб. Пейте! Попейте си, задето сте си попели, и попейте си, задето сте си поплакали. Пейте за всичко и песента ще ви даде, ще ви доведе до всичко най-хубаво, за което душевно и духом копнеете." Не е преувеличение, дето казва Учителят: „Ако знаете какво да пеете, то и мъртвия ще възкресите!" Ако болният започне да пее, ще оздравее, ако бедният пее, богат ще стане, ако глупавият пее, умен ще стане и т. н. А тия чешити ги има в нази от всичките, затова да пеем, да свирим, да се учим на все по-хубавото и по-смисленото, на по-разумното и така, попаднем ли в тоналността на разумното в нас, то ще ни акордира с общото, с Божественото, и ще станем и ние един музикален клавиш на Божествения Хармониум и ще издаваме своя специфичен тон, който по тембър ще бъде в унисон с Общата Хармония в новата епоха. А каква радост тогава би била за нашия Учител, за Тоя Капелмайстор, който ще види най-после отдавна полагащите усилия, да акордира това разхалтавено, дезакордирано пиано, нагласено, стегнато с нови хубави клавиши, издаващо абсолютно верни тонове, на което ще се засвири новата песен на новата епоха, епохата на всечовешкото братство на земята. Та, трябва песен, песен, работа, работа! Отец ми работи и аз ще работя! Като седя така и си мисля, след като съм се нахранил с турска сладка баклава и сладка баница с орехови ядки, че отначало във вселената трябва да е било музика, хармония. И Творецът е решил в тая хармония да постави известни дисонанси, за да изпъкни в релеф вечно звучащата опера на вселената. И тия дисонанси трябва да са тоя дълъг цикъл от етапи на живота, в едно издишване и вдишване на Твореца и са се създали, тъй да се каже, тия клавиши прибавка на съществуващия Божествен хармониум. С тия, новите клавиши се цели разширение на тоновата клавиатура, но тия нови клавиши само дзъркат в общия хармониум, та сега небето с всевъзможни средства маже тия заръждавели клавиякорди и още много лошо звучат в ухото на оня, който свири на тоя колосален орган - човечество. И Учителят какви ли не грижи полага за акордирането на хармониума!!, но изглежда, че дълго сме били изложени на влагата, та ръждата ни е голяма, затова така неприятно бръмчим в общото, ама за ръждата Он си има огън и киселини, та ще се поправим. Щом дзъркаме, ще има мазане и стягане с ключа. Та, и аз тук съм понамазан заради тая ръжда и усещам ключа как ту стяга, ту отслабя, но ще ме акордира Тоя майстор. Хвала и Слава да бъде на Него! След това преписах това и го изпратих на Еленка. Отидох в Кърджали и получих втория том от десета серия и 2 томчета лекции от окултния клас. С брат Тошев излязохме и попяхме някои от мелодиите на гимнастичните упражнения -„Тъкането" и „Първият ден на пролетта". На раздяла брат Тошев съзря, че по шосето иде председателят на окръжния съд и ме запозна с него и те се върнаха, а аз си продължих за селото си. Кога пристигнах, се отбих в кафенето в спалните стаи и се запознах с Коста Хаджийски, акцизин стражар по измерването на тютюните, и вечерях при тях. 29.III.1934 год., четвъртък Събудих се на разсъмване. Вънка тихо, ясно малко хладно. Сън. Сънувах, че съм у дома в ясака на мястото в кошер, където са сливите и вишните при Алтъпармаков Съби, но обстановка съвсем друга. Един наклонен трап, урва с много вода, която тече на север. Аз исках да направя извор кладенец, та да пият вода минаващите хора. Копаях ниско някъде си, но съзрях по-високо, че много хубава бистра вода извира, така, от яра високо и с търнокопа направих копка на хубавата вода. Ето, източно от мен, уж в нашо място, съзрях останка от скала - стари камъни, но при по-внимателно разглеждане - това не било скала, а зид от стара римска постройка. Отидох и разгледах добре. На тоя зид има прозорчета, извити, като на църква, кръгли - закръглени отгоре, но хубави прозорчета със стъкла. Покрай мен се оказаха госпожа Чакърова и Бояджиева - моите заместници в Равна. Но като че сме учители в едно училище някъде, където има и други млади госпожици. Но те са двете при мен. Тоя останал стар зид, от много старо време останал в нашата градина, и аз исках сега да го срутя в урвата. През ума ми минаваше мисълта, че може би изпод неговите камъни може би има змии, та може някоя змия да направи някоя пакост с ухапването на някого от тримата ни, като и госпожа Чакърова държеше в ръце момиче дете и го бавеше и милваше. Аз прехванах зида, за да го прекатуря в пропастта, но има опасност да не падна аз и зидът в другата страна на рида в друга пропаст. Гребена между два трапа и едва се крепя, като пазя равновесие да не падна. Тъкмо поклатих зида и изскочи изпод него змия пепелянка или усойница и изпомежду мен и Бояджиева избяга в другата пропаст. Зидът падна в трапа, където изкопах изворите, но в поклащането си, за да не изгубя равновесие и падна случайно, се взаимно подкрепихме с г-жа Бояджиева и така се допряхме, щото неминуемо бе и страните на лицата ни се допряха и понеже тоя момент продължи, г-жа Бояджиева ме целуна по бузата, но това, без да иска, г-жа Чакърова забеляза. И аз, уж говорех за скалата, но измежду другия разговор, за да не забележи госпожа Чакърова, благодарих на Бояджиева, задето ме целуна. 30.III.1934., петък. Прекарах целия ден тук в размисъл. Изобщо днес ми бе тежко душевното състояние. Облачно времето и хладно. 31.III.1934 год., събота. Още снощи се изкъпах, избръснах и се гласях да отида рано в Кърджали, обаче отложих за следобед. Преписвах до обед изпратеното резюме от Еленка - държана лекция в петък, на 23 март т. г. специално за музиката. Вчера писах и писмо на Васил Станков. И при писането ми много тежко, това го чувствувам, защото не трябваше нему да се пише дълбоки работи, щото не ще ги разбере и правилно оцени, и затова по едно време ме налиташе да скъсам писмото, но после се пресилих и дописах надве-натри. Човек, още докато пише или работи нещо за някого, усеща какъв ще бъде ефектът от работата. Та, следобед отидох в Кърджали. Брат Тошев си взема някои бележки от хубавата лекция и ме изпрати до Арда. Сън. Нощес сънувах, че съм в Кърджали и нещо брата Тошев сънувах и председателя на съда, че имаха някаква разправия с Кирков и нещо неопределено. И днес, като отидох в Кърджали, се случи нещо подобно. Председателят на окръжния съд уволнил една чиновничка писарка. Дошел бе Кирков да се кара да я възвърнат, но само се чуваше високата крамола от пренията между председателя и Кирков. Което съм сънувал, го видях наяве и ужас ме обзе и на сън, и в действителност днес от тая случка. Върнах се късно. 1.IV.1934 год., неделя. Облачно време. Станах за наряда навреме. Четох за наряда изпратеното ми сега томче съборни беседи от 1933 год., 1 септемврий - ,,С един удар". Много хубава беседа. А в 10 ч четох от II том 10 серия - „Ни мъж, ни жена". Във време на четенето имах настроението да свиря, затова 2 ^ 3 пъти оставях лекцията и си посвирвах и пак продължавах да чета. Следобед си поспах малко и се занимавах с проверка на счетоводните книги и на касиера. Изобщо, вследствие от прочитането но двете беседи, днес имам добро разположение на духа, с идеята да използувам малкото време, което остава за четене и най-важно - със свирене, защото скоро ще бъда в София, да занеса нещо ново. 4.IV.1934 год., сряда. Станах в 4 1/2 ч. В 5 ч. започнах да чета школната лекция „Възможни постижения" държана на 2.III.1927 год. Времето хладно тия дни. Слънцето не се показва. Затова и в стаята ми е хладно и едва търпя без печка, кой знай дали не ще измръзнат разцъфтелите се овошки. Сън. Сънувах, че сме братя, сестри заедно с Учителя някъде си, водим хубави разговори, обаче не е останало в съзнанието ми от разните въпроси. Само си спомням, че аз някак си със заобикалка казах на Учителя един въпрос по отношение на мисията му, понеже той говореше за мисията на Великите Учители, които идат периодически и работят всякога и с всички начини върху съзнанията на човечеството, но за себе си не говори, а аз загатнах, в смисъл, че и Той е един от Тях, а братята се позасмяха, защото Той замълча. Втори сън. Сънувам, че съм като във Водица, при крайната чешма. Обаче обстановката при по-други условия, неточно каквато е сега при Крайната чешма. Каруцата, нашата (на наш Иван) е натоварена с нещо много, но не помня с що бе натоварена. Конете, както се напиха с вода, за да потеглят да възвият за към дома нагоре, те се повърнаха заднишком назад, каруцата ги повлече и после, не знам как, за миг извиха, потеглиха нагоре, обаче в бягането на завоя каруцата се изви и със сила се прекатури и тръшна върху земята, като всичко изпращя и се начупи, Иван, както седеше пред мен, до мостчето, дето изтича водата на чешмата, с голямо съжаление и с прискърбие, до плач чак, изрече, че остана без каруца и че само колелетата са останали здрави, а всичката дървена част се изпочупи, и че ще трябва двама сега да я направим. И всичката тая катастрофа стана по моя. вина, защото не държах гемовете (дизгините) добре и конете самоволно се засилиха и прекатуриха колата. 5.IIV.1934., четвъртък. Цял ден - облачно, хладно. Разцъфтели се сливи и круши, а над Хисар Алтъ, над Дойранлар, планината - бяла, със сняг покрита. Сън. Сънувах, че пътувам за не много далеч. Много багаж съм навзел. Измежду който моята чанта, пълна с нещо, на Еленка раницата - тая, която сега тя има, и много други дреболии, толкова, че аз се чудя как ще ги взема, и най-после трябва да закарам някой чужд велосипед до мястото, където отивам, но шосето е много равно, хубаво. Аз се чудя как ще нося толкова багаж, но аз го накачих по меня си, награбих чантата, цигулката, чайника и много други дребосъци и пак освободих малко от дясната ръка, за да тикам велосипеда. Както го тиках, аз започнах да стъпвам на педала му и да увисвам отстрана и да го направлявам по надолното гладко шосе. По едно време аз се убедих, че мога и да го покача, затова се спрях, натурях всичките дребосъци в Еленкината раница (сегашната й нова раница) и се покачих на колелото и се уверих, че без зор, леко-леко ще си отида и то много бързо. * Душевно съм добре днеска, с малки изключения. Мисълта си създала своя канализация, та мъчно се отбива в нивата, в правата [посока]. 6.IV.1934 г., К. Кафтан. Събудих се в 5 ч и станах. За първи път след десетдневен студ днес е топло. Ясно небе и хубаво сухо време. Сън. Сънувах, че се намирам някъде в една долина на един кръстопът. Аз вървя по пътя, който отива нагоре по долината, а от източната страна иде висок път, който пресича тоя и пак от запад се повдига нависоко. Тъкмо минавахме с наш Иваня и ето, един циганин иде от изток и така си засилил каруцата, щото удари тая на наш Ивана и нарани добитъка му. Аз се силно разсърдих и то дотолкова, щото за миг мина през ума ми мисълта да го погубя, но в същия миг дойде по-велика мисъл - че аз трябва да се въздържа и да дам вид, че съм човек на волята, че имам характер и че въпреки грешката на тоя чер циганин, ние му прощаваме. И така, пътувайки нагоре, ние коментирахме по въпроса. Хубав слънчев ден. Отидох в Кърджали и в 9 ч бях вече в пощата. Изпратих на Еленка 1100 лева с пощенски запис, също и на Сава Калименов за фонда „Братска задруга". Като същевременно им писах по една картичка. Но се разкаях, задето така небрежно писах на Еленка и особено пък в пощенска карта. За 12 ч бях пак в К. Кафтан. Залових се с топлене на вода и измиване на яйцата. Децата са донесли 60 и аз купих още 40 и вечерта до късно ги боядисвах. След това стоплих и един котел вода и се изкъпах много хубаво и в 12 ч легнах. 8.IV.1934 год. Събудих се в 4 и 15 ч. За наряда. След това не ми се четеше беседа, обаче след малко молитва, размисъл, след като се свързах със София, с Учителя и изобщо с радостта и ожиданията на братята и сестрите, които са отишли за празниците в София, за да чуят Словото Божие, та дойде приливна струя и в моето съзнание и с радостен дух зачетох скоро четената съборна беседа от тазгодишния събор - „Един удар" и към края я не дочетох, понеже започнаха да дохождат децата за червени яйца и бонбони. А в 10 ч отидох на поляната и там до 1 ч. четох беседата от втория том на X серия „Речи реч, и ще оздравее момчето ми". Следобеден поспах и после четох вестник „Зора" и „Братство", Словото на Учителя „Вътрешното ръководство". Душевното ми състояние е задоволително добро. Не се чувствувам радостен, а отчаян. Молих се Богу да ми даде подкрепа, да ми даде сили, импулс, любов към непрекъснато и добре използуване времето, което небето сега ми е дало тук, докато съм в това село. Като си мисля с моя обективен ум, дохождам до отчаяние, а като се размисля по-дълбоко, че тук ми са дадени изобщо добри духовни условия, които са временни и че трябва да ги използувам, и така ми се захваща мисълта с четене на нещо, или свързване с братството. Най-горещото ми желание е да се занимавам с музика: да пея и да свиря, обаче понеже в училището има ходжа и покрай него разни хора, и затова ищах не ми се отваря за свирене. Сън. Сънувах, че бившият ми предшественик колега, Костов, е дошел на гости тук, обаче отиде при ходжата - нему на гости, а мен гледа с едно пренебрежение. 9.IV.1934 год. В 5 ч. вече бях извън леглото. Небето - леко забулено с полупрозрачни облаци. Снощният силен вятър е спрял и е тихо. Сън. Сънувах, че съм някъде в планинско място. На изток-висока дъбова гора, а около мене -високи каменни блокове, такива, каквито съм виждал из Рила по сипеите, но големи блокове. Изведнъж започна нещо страшно подземно да бумти. Зафуча гората, а блоковете се размърдаха и започна да се пропуква земята и да хвъркат камъните нагоре. Аз започнах да бягам, да не би ме улучи някой хвъркащ камък. След като се скрих из високата гора, узнах, че това не е земетрес, а батарейна стрелба, на много батареи войници, които определили това място за обект, без да са знаяли, че тук има човек. Обаче аз излязох от огнената зона неувредим. Сега трябваше да се скрия и да ме не хванат патрулът, че съм бил тук, затова накрая на гората имаше нещо като махала с къщи. Аз влязох в един дом и не знам по каква случайност в ръцете ми се намерят отрязани от колената волски крака и трябваше да ги крия из сламата в яслата на добитъка. Втори сън. Нося някакви си пушки и се мъча да ги укрия от някакви си хора, които не помня, стражари ли бяха, или някакви си други хора, и така минах незабелязан. 10.IV.1934 год., сряда. Станах на разсъмване. Облачно, вятърът свири в коминя и в клоните на големите брястове. След гимнастическите упражнения започнах да свиря гимнастическите упражнения. В свиренето им, те ме магнетизираха и тонираха добре. Ходжата отиде на погребението на Идирис Ходжа, а [аз] останах и се разсвирих. Почувствувах се, че трябва да напиша едно писмо на Еленка. Седнах и й написах едно хубаво писмо, но се чувствувах, тъй както скоро не съм бивал: радостен, весел, пълен с най-хармонично и музикално-положително. Знам, че тя вследствие на това писмо ще се зарадва много. След това написах и на дяда Недя за Цар Асен. Когато написах Еленкиното писмо, вследствие пълнотата и радостта, свирих; като признак на добрата постъпка се откри небето и пекна слънце за първи път от тая заран. Докато напиша писмото на дяда Недя, пък заваля дъжд. Аз се заприготвях, но наново загърмя на запад и изглеждаше, че ще дойде една хала. И действително, след малко заваля наново и то дъжд и град. Аз се избръснах, написах и едно писмо на турския учител Аъруз Щабан Еминов от с. Алкая до окръжната училищна инспекция и се приготвих за Кърджали. Към 3 бях на път. Обаче общината днес не работят, та поща не можах да получа. Изпратих писмата и заедно с учителя Георги Бойчев се поразходихме няколко пъти из улицата в Кърджали и разхождайки се, съзрях в книжарницата на Ангел Видев госпожицата учителка непозната по име, но по лице, която сънувах на конференцията в Кърджали и която често се явява оттогава в съзнанието ми. След малко още разхождане, аз си потеглих и на стъмяване вече бях в училището. Вследствие дъжда, времето е хубаво, с пресен чист въздух. Тая пролет сега за първи път вали дъжд тая пролет. 11.IV.1934 год. Станах в 4 и 40. Ясно небе, тихо време. Само на изток има малка зона от облачета. Луната като последна четвърт току-що се показала. Петлите пеят и възвестяват деня. Сън. Понеже снощи се помолих преди лягане да ми се отговори от Небето нещо за тая госпожица, неизвестна за мене по име, а образът й се върти в съзнанието ми. Още с лягането не можах да заспя, започнах да се въртя в леглото ту на лява, ту на дясна страна. След това небивала астрална напрегнатост ме обхвана, която, въпреки взетите мерки да се освободя от нея, то това състояние продължи цяла нощ. Отговори ми се, че тая г-ца има някой заминал от близки свои от рода си, обаче той е назадничав дух, който иска да се въплоти чрез нея и че тоя дух е глухоням, изобщо - човек с паднала еволюция и че той ще ми бъде едно бреме, ако аз се оженя за нея. След това сънувам, че уж тя е госпожица мома от Ковачевец, че с други свои другарки тя дохожда в нашето село на сватба от страна на едната страна, но у дома. И когато те били дошли, дошли в неделя сутринта на „Кума" много рано, та ние у дома сме се успали. Мама лежи под юрганя, наш Иван - обаче Иван е като малко момче - лежи до нея, до него Слава - жена му, обаче тя е голяма, като че не е негова жена, и аз съм накрая. Слава коментира въпроса, че сватбарите дохождали и ето, си отиват. Чуват се цигулките и викът на момите и аз започнах да се кахъря, че съм се успал, че не съм станал да посрещна куми моми, в измежду които се намира и мен симпатичната госпожица, сега учителка в Кърджали. * Целия ден е облачно, но вятър няма, та не е студено. Получих днес писмо от Еленка, писмото й е писано на 6.IV. т. м., също и една пощенска карта от брат Иван и Неда Петрови. 13.IV.1934 год., петък. Четох лекцията „Силните течения в природата". Времето много хубаво. Ясно небе и хубаво слънце. От 9 ч. до 12 изпълнявах задача, да видя колко думи ще изговоря и изговорените думи кои ще са от физически характер, духовен и Божествен и кои от думите са съществителни, прилагателни и глаголи. Аз не говорих до 11 ч, обаче размишлявах върху прочетената лекция, та това го смятах за разговор. Помислих си да остана тая заран до обед да чета тук, а следобед да отида в Кърджали, обаче уплаших се, че от четенето ще се яви голяма задачата ми за тези три часа (9 - 12), та затова се избръснах и отпътувах за Кърджали. Но на улицата ме среща Кирков и ме покани да се почерпим, в едно кафене-кръчма. Та седях тамо да му гледам начина на живот и как иска от тогова и от оногова пари. От мен взема във вид на пиене 30 лева. В кръчмата се запознах с общинския кмет на Кърджали Дринов и го черпих 2 бири. После отидох в градската градина, та четох вестник „Зора" до 3 ч следобед, докато дойдат чиновниците в общината, та да си взема пощата и все поглеждах, та дано мине госпожицата забавачка на Кърджали, но в залисията си с вестника съм пропуснал да я видя, кога е заминала за училище. След това ходих за справка при ревизорите в окръжното управление, за отчета на касиера ми, който се състои в харчене на пари, без да е имало за целта държан бюджет. След това отидох при Калайджиев и дълго седях при него. На стъмяване си бях в село, обаче унил, отпаднал духом от срещата си с Кирков и от това, задето не съм още дошел до това схващане, че в света аз трябва да съм внимателен и нищо не трябва да ме примамва в света, а само да бъда един зрител и разпространител на добри мисли. Сън. Нощес бях сънувал, че сме някъде с Учителя, братя и сестри. Че се хранехме и като стана Учителят от трапезата си, ние, включая и аз, вземахме от остатъка на хляба и ядохме. Нещо Учителят ни бе говорил много, обаче не съм запомнил нищо, уж го помнех, а съм го забравил, но си спомням, че и на сън си бях казал, че друг път тъй добре не съм се чувствувал пред Учителя, както в настоящия момент, но не помня що ни говори. 14.IV.1934., събота. Небето полуясно, но все пак през по-голямата част чувствувах малко духом невесел, но по вечеря прочетох книжка „Основните закони на здравето", та от хубавите добре. Гласувахме училищния бюджет. 16.IV. 1934., понеделник. Ясно небе. Топъл ден. Доизкусурих бюджетите, написах писмо до Цеко Симов в с. Губеш, за да ми изпрати препис от незначителното ми писмо в с. Губеш и от заповедта за приемането на главенството в Губеш. Писах и до общинския кмет гр. Кърджали да събира пари за училището. След това отидох в книжарницата на Ангел Ив. Видев. Тук слушах разговори на Видев с разни други негови другари в Кърджали за това-онова, изобщо за госпожици. И целият въпрос на интереса на важността се свежда до това да се намерят такива, свободни в нравите си. И чух как упрекнаха някоя си, че не била както другите свободна. Цени се от тия хора разпуснатите, а честните и порядъчните се упрекват за това, че имат нещо ценно в себе си, че са порядъчни. И си мисля, че ако бих имал такива от тия господа за другари, за близки тук, в Кърджали, що ще науча от тях? Или обратното -бих имал за близки от женския пол тия компаньорки, които, ако имат за другар приятел един порядъчен човек, те ще го упрекнат, зарежат и изоставят. И това тия хора го наричат живот. И с едно дълбоко спокойствие се потопих до дълбокото значение на нашия Учител на братята, сестрите и т. н. На деня грея топло слънце. Все се изпратената ми от Сава Калименов все положителни мисли се тонирах. Следобед ходих в общината и извадих имената на подлежащите за идущата година деца, родени през 1927 год. След това внесох на държавния бирник 163 лв. за данък занятие. Занесох бюджетите в основното училище и си тръгнах замислен и радостен за това положение, че нямам близки тук, в тоя град. И че Небето като ме е пратило, То е предопределило, че тук аз да работя над мене си, а не си губя времето. Тъкмо си дойдох, Мемиш донесе за вечеря хубаво ядене, но най-важното бе тиквеник с балка тиква и такава сладост, като нещо по-хубаво от захар и мед. До това време да се пази тиква и да бъде тъй вкусна! 17.IV.1934 год., вторник. Още под юрганя слушам, че вънка плющи - дъжд вали. Станах и след молитва прочетох вчера получената от Еленка беседа, говорена на 1934 год. на 22 март, по пролетното равноденствие, озаглавена „Разумното разбиране". До обед се разясни. Но северен хладен вятър вее, та е хладно. На обед аз отидох пак на поляната и се пекох 2 часа и съм си поспал на завет до тръните. След първия час на обед отидохме на гимнастика, а вместо гимнастика почистихме улицата от камъни. За 1 1/2 децата изчистиха улицата от хиляди разхвърлени безразборно камъни и стана много красиво. После наизлязоха родителите и всички се радваха на чистите улици и поляната надолу и всички ни благодариха за стореното. Тъкмо разпуснахме децата и възварих вода за чай, ето, Аорул Мюмюн - Емироглорският колега, дойде. Пихме по един чай и се разговорихме. Небето се съвсем изясни. Утре ще има величествен изгрев, затова с ходжата отидохме до Арда, да видя къде е чешмата, та сабахлън* да отида на изгрев. Понеже се раззеленило всичко, то природата е много красива! * сабахлън (сабахлем, сабахлен.сабайле, сабале} - остар. (от ар,-тур.) сутринта, {Бел, на съставителя Вергилий Кръстев) Вчера, освен резюметата на Еленка и новата, от 22.III. беседа, получих от А. Николов -Севлиево, картичка и също от наш Ивана писмо заедно с бирническо и от секретар-бирника удостоверения. 18.IV.1934 год., сряда. Сън. Сънувах, че отивам някъде си в една голяма гора за дърва с шейна - зимно време. Насякохме дърва. Имаше още много хора от нашето село. Всички сечаха усърдно. Дървата едни хубави, прави - тънки, дълги. Всички секат, а аз се разхождам и ги наблюдавам. Някои вече бяха заминали напред с шейната си. Пътищата стръмни, опасни - балкански. Натоварихме шейната и аз подкарах конете. Но като дойдоха на един стръмен завой нагоре, те се спряха. Аз си помислих, че оттук вече не ще могат да мръднат, обаче дойде някой и ми помогна и конете изтеглиха. Аз помислих, че трябва да се върна назад, да помогна на наш Ивана, но се уверих, че и те ще изкарат. Обаче нагоре като заминах, пътят се двоеше в едната гора и аз се сбърках кой да хвана: десния ли, левия ли. И съм хванал левия, по-горния, но изведнъж се уверих, че съм сбъркал. Спрях и отидох да разгледам наоколо. Отдире, над мене, минава шосе през едрата гора. По него вървяха керван натоварени коне. Но аз се ориентирах и ме застигнаха отдиря другите шейни и заедно си потеглихме из пътя по дирите за дома, но при съвсем друга обстановка на селото и хората. Срещах много хора, с които съм се забравил вече, мои съученици. Например сам си Колев Георги и по-малкия му брат - забравих му името. После - Колю Пейков, бабин Лалин, който загина в Балканската война, и разговаряхме с тях, че сме се забравили. Събудих се, часът - 3. Друг сън. Сънувам, че учим в някакво училище. При мене е Енчев - сегашният Кърджалийски директор. Оставихме нашите деца от занятие, та отидохме при някои други госпожи в съседно училище. Така се завързаха дълги, продължителни разговори. След това аз си отидох у дома, но при съвсем друга къща, не сегашната ни. Гладен съм. Ето, дойде Стоян Пейков. Той се хранил, но се разговаряме. Аз му се оплаквам, че съм гладен, но няма какво да се яде. Има, но мен не ми се готви. Нещо зашипърка под кревата, кога погледнах - то се навъдили много мишки. Видях 5 едри на едно място и се замислих как може тая гад да се изтреби, защото там им е дупката. Но ето, дойде котката и клекна тамо и ги зачака. Отворих долапя. Кога погледнах, ето, едро насекомо, един вид като ларвите на майския бръмбар, бели, големи, но по форма наподобяват на едрите мрави, само че големи като най-едрите скакалци, лете каквито се намират по нивите, кога жънем, но и от тях по-едри. На края на задницата си имат отровен шип, който ми науми скорпиева отрова. Извиках на Стояна да дойде да види тия чудновати същества и се затекох да взема дилафа и сграбчих с него най-едрия насеком. Но ето и други него го застъпах, за да го смажа, обаче шипът му - жилото, било роговообразно, та се заби в крака ми и то в десния крак, в слабата част на стъпалото. Аз се затревожих дали не ще ми стане нещо, да ме отровят, обаче не усетих за момента нещо от тоя шип дали действува зле. И се събудих. Небето съвсем ясно. Звездите още светят и в мене се яви един страх, вследствие тия два съня, да отида на изгрев, и не отидох, защото помислих си, че може да дойде някой да види, че аз ходя да посрещам изгрева на слънцето, и да ме наклеветят, за да ми правят зло душманите. 20.IV.1934 год., петък. Станах в 4 без 15. Вземах си раницата с Библията, самоучителя и лекции и отидох над Кара Мехмедкьови на височината. Прегазих Арда и на разсъмване бях горе, на височината. Съвсем ясно небе. Само на източния хоризонт от утринната омара пред слънцето има малко омара. Слънцето се показа над Кърджалийските височини. Целия ден прекарах тук и по бели дрехи само се пекох на силното слънце. Четох, пях и чак на залез си дойдох тук. Съвсем ясно небе, няма облаче да се мерне. Засуши се. 21.IV.1934., събота. Станах от сън в 3 1/2 ч. Вземах си нещо за четене вестник „Братство" и песните гимнастическите и потеглих нагоре за височините. Много се радвах, че ме сън не хващаше толкова рано. Ранното ми ставане се възнагради с много радост, много, с много хубави мисли. Докато изгрее слънцето, направих всички гимнастически упражнения. След това пях и четох в. „Братство", целия, с много добри статии. Времето тихо, ясно. Имаше много хубав изгрев на слънцето и на Божественото слънце в душата ми. Вечерта ходжата си отиде, а аз си свирих и размишлявах, необезпокояван от никого. Чудих се [на] състоянието си. Че когато бяхме заедно с Еленка, аз цялото лято и в Равна исках вече - и това ставаше в момент на разсърдене - да съм някъде далеч, уединен, а сега ето, уединен съм - пак ме смущава въпросът за жената и женитбата. Значи тоя въпрос не е до време и пространство, а до съзнанието на човека. Млада кадъна се захласнала по мене, но тя не би се захласнала, ако аз не я поглеждам. Колко е лошо това състояние на влюбване и разлюбване. Добре е човек да обича всички хора, без разлика на пол и народност, но не както любовта я разбира един кой да е турчин от обкръжающите ме, а божествено да обичам. Човек, който се съблазнява от жени, от тяхната красота, той не е на правата страна и неминуемо ще дойдат разсеяни мисли и недобри състояния. Обичай всички заради Бога, но обичай ги както майка си обичаш и зодиите си братя и сестри. Та, от тия състояния, които се менят като калейдоскоп, аз виждам, че човек на състоянията е безволно същество, което е играчка на низшите същества. Те неуморно работят и намерят ли вратата на ума, сърцето отворени, те те използуват, защото тия пожелания за тях са храна, а за тебе - ограбване, разрушаване. И човек трябва да се държи на достойнството си, на подобаващата се висота, на която Господ, Божественото, го е повдигнало, и да върви напред, към по-светлото, по-красивото, да общува с цялата вселена, с всички напреднали братя и сестри - синове на светлината!

1 .XII.1933 год., петък Цял ден бе облачно. Сутринта, кога се подаваше слънцето зад облаците, Учителят каза: „Гледайте колко прекрасна картина се отваря пред вас. Тя е рядка по сюжет." До обед все ми се дремеше. До 10 ч бях при Учителя в салона, а следобед помагах на Петър Чорбаджиев, за да сее фидани, и му копах 2 дупки. Вечерта говорихме до 10 ч с брат Иван, сестра Неда и Еленка. 2.XII.1933 год., събота Нощес валя дъжд. Земята се заледила. Станах в 5 1/2 ч. Започнах да чета една лекция, която Еленка ми донесе - 3-та неделна беседа от 15.Х. 1933 год. -„Ще се зарадва" *. * Беседата е отпечатана в томчето „Постижимото", с. 41- 59, ИК ,,Жануа'98", С., 1999. (Бел. М. И.) Ето някои добри мисли от нея: Всеки, който не служи на Любовта, Мъдростта и Истината, е иноверец. Всеки, който тях изповядва, е правоверен. Земният, материалният живот е калният живот. Много примеси има в този живот и затова трябва да се пречисти. Духовният живот е живот, който е започнал да се пречистя. Той е процес на пречистване. Като кажа, че човек е духовен, той е почнал да се пречиства. А Божественият подразбира единственият живот, който е чист. Ти не можеш да се освободиш, но трябва да се пречистиш. Никога човек не може да се освободи; и хиляди цървули да скъсаш, пак не можеш да се освободиш, но да се пречистиш е твоя работа. За да ви дойде едно голямо нещастие, дяволът е натоварил три магарета с цървули, докато ви турят товара на гърба. Домът, общественият живот, народността и религията, това са завършени процеси, те не могат да се поправят. Сега трябва да дойде нещо съвършено ново, старото няма какво да се поправя. Аз градя новото, за което съм пратен, нищо повече! Старото нека го оправят другите. Някой казва: „Дай на тия хора ум." Всички хора имат доста ум, ако остане сега да им се дава ум, то е изгубена работа. Вие ще ми кажете тъй: казано е: „Ще бъдат научени от Господа." Но това е една нова епоха в Писанието. Ще бъдат научени от Господа, ще бъдат родени от Бога. Това са синове Божии. И трябва съвършено друго разбиране. Трябва да ги преведете тия неща. Окултистите правят тия връзки. Новото е туй, което може в туй състояние, в което вие се намирате, да ви научи. Да ви научи Господ някога, то е невъзможно. Тези, старите разбирания и схващания, всичко туй трябва да оставите, за да дойде новото. И трябва да се измените, за да имате една чиста мисъл, едно светло чувство, една силна воля, за да възприемете новото! Аз наричам „ново" пресния хляб, а не мухлясалия. Мене не ме интересува само знанието на Земята, а и знанието на Слънцето, на другите планети, на звездите. Умът ми е занят с такива велики работи, та не ми остава време да се занимавам с детинските работи на земята. Процесът на горенето е процес на чистене, а не процес на унищожаване. Смъртта е процес, за да се уравнят всички противоречия. Всички, които не искат да дадат, трябва да умрат. Нека дойдат всички учители, майки, бащи, учени - всички, които вършат волята Божия. Туй е логическо разбиране, вътрешният процес, който трябва да освободи душата от сегашното робство, в което се намират хората. Сега, не че някой ни е свързал. Има една слабост у хората, за която са свързани. Както Соломон бе свързан със слабостта си да обича жена чужденка, но тя го предаде. Не поверявайте вашите тайни на жените! Нещастията, доколкото аз зная, за тия нещастия по 9 бъклици сме пращали, да ги калесваме. Насила идат страданията, а не че те искат. Ние ги насилваме и те най-после дохождат. И като дойдат, те ядат и пият и не се връщат назад. Страданията като дойдат, няма вече връщане за тях. Пътят на щастието е постлан, павиране камъните на нещастието. И, следователно, за да дойде щастието в света, трябва да мине по един път, направен само от камъните на скърбите и страданията на цялото човечество. И докато не то направим, тия страдания няма да си идат. И като свършим този път, по който щастието може да мине, те ще си заминат и ние ще ти изпратим с гайди, музика и песни и ще видим голямата полза, която те са ни донесли! Каквото и да искате, сегашният живот ще си остане такъв, какъвто си е. Любовта издържа на всички противоречия. Тя се приспособява. Тя е като лодка в развълнувано море. Може много да се клатушка, приспособява на вълните, но устоява. Омразата е лед, който се стопява, а Любовта е лодка, която на брега излиза. Вие се радвайте за противоречията, които съществуват в душата ви. Аз наричам виден човек този, в душата, на когото има големи противоречия, мъчнотии, страдания, тъй както наричам силен кон този, който носи 100 кг. товар на гърба си. Ако не бе силен конят, нямаше да бъде натоварен толкова. Пусталията кон едва носи 10 килограма. По-добре е страдания, мъчнотии и здраве да имаш, също и сила да имаш, отколкото да нямаш никакви изпитни страдания в душата си, но и да нямаш здраве и сила. За предпочитане е силата и здравето, макар че има противоречия. Не считайте, че имате противоречия в обществения живот; противоречията показват, че вие вървите напред. „Ама ние не живеем добре" - то е само едно противоречие във вашия ум. Ние сега живеем относително при сегашния живот. А ако се сравним с миналото, ние живеем хиляди пъти по-добре, но в сравнение с великия идеал на живота, нашият живот е такъв, какъвто трябва да бъде. Тогава сме назад, но в сравнение с миналото сме напред. Съзнанието, това е една арена, в която се преплитат много умове, много мисли. Вие мислите, но едновременно с вашата мисъл е преплетена и мисълта на хиляди и хиляди хора. Не сте вие единственият, който разрешавате сам въпроса. Както в камарата стават разисквания и най-после гласуване, така е и в самия тебе - ти не решаваш сам въпроса, а камарата. Ти си цар, който издаваш указа. Ние сега казваме: „Господ ще уреди всичките работи", но това е едно разсъждение на болни хора. Правото е само право в доброто, а не в злото. В злото няма никакво право. Правото е право само в Любовта, в омразата не е право. Правото е право само в Истината. Дето има Истина, дето има свобода, знание, любов, дето има живот, правото е там. Дето няма живот, дето няма знанието, дето няма свободата, няма никакво право! Има верующи хора, които мислят по новия начин, а живеят по стария начин. Има хора, които живеят по старому, а изпълняват живота по новия начин. Сега ние не сме пратени да носим всичкия товар на света, но всички можем да бъдем съработници на онази велика Божествена идея, която сега работи за пресъздаването на сегашното общество, за здравето на бъдащото общество. За това работят най-разумните, най-силните същества, които са завършили своята еволюция, работят и денонощно работят и подготвят условията за бъдащето. И какво мислите, тези кризи, които имате, туй, което сега наричат тези економически кризи, туй смущение между хората, тази несамоувереност, всичко това се дължи на вътрешни сили, които работят за събуждането на хората, за да им покажат новия път, по който те трябва да вървят. Другият свят е много по-оживен и по-реален, отколкото нашият; но има един свят много по-реален, отколкото светът на душите. И в духовния свят умират и ги погребват. Само в Божествения свят няма смърт, но няма и раждане. Дето има раждане, има и умиране. В Божествения свят хората нито се раждат, нито умират. Там са толкова, колкото са всякога. Всеки, който се опита да докаже какво нещо е Господ, той е най-големият невежа. Няма какво да се доказва, че има слънце. Ако ние можем да докажем, че съществува Бог, то е най-голямото нещастие в света. Днеска е сняг, студено из София. Отидох в Учителския дом. Заварих Д. Негенцов, Тодор Попов и Колю Никитов. Говорихме за разни въпроси и за нашето възвръщане. Ето, пристигна и Манов. Зарадвах се много от неговото присъствие. Той дошел, за да уреди нещо с дъщеря си Милка, ученичка в VIII клас, и да уреди нещо за Угърчинска. Отидохме заедно с Досю, Манов и аз в Министерството. Манов се явява при Кръстю Петров и го замолва да ни възвърне. След размяна на някои мисли, Кръстю пак ни упрекнал в дъновизъм и разврат. Нарекъл Еленка „госпожа невенчана". Но Манов му казва да издаде заповед за уволнението на 50 учители от Царибродска околия, щом като обвинява и уволнява Равненските колеги. Кръстю му обещал, че ще ни възвърнат. Вечерта до 10 ч все бяхме заедно с него. 7.XII.1933 год., петък. След школа, понеже днес е ден на почивка, отидох към кафене „Македония", за да се срещнем с Манов, та да отидем при Слави Михайлов, Либер на Брезнишката околия. Към 11 ч. бяхме вече в компания със Сребро Данов, Яков Янков. Пихме по един чай и отидохме при Слави Михайлов, той не рачи да ходатайствува за възвръщането ни, като обеща да дойде в министерството, та може да нареди нещо. На обед отидох у Янков. Поспах на Благова креват. Следобед пак се събрахме Манов, Угърчински и аз в Министерството. Вечерта той успя да вземе от Училищната инспекция оставката на Казасов от Годеч и се застъпиха да назначат Угърчински на вакантното място. Вечеряхме в „Ясна поляна". До 11 ч. говорихме в Учителския дом. Запознах се с един много добър приятел на Манов, живее на „Цар Борис" 103, София - Владимир... Легнах към 12 1/2 нощес. Не съм можал да спя добре и се събудих рано. 9.XII.1933 год., събота. До обед помагах на Станка да решава задачи. Следобед отидох и се срещнах на Василовския хан с Манов, Угърчински, Митю Костов, Есто Станков. Видях съдията, ветеринарния Славчо от Годеч, Катя Кънева и др. Тия дни прекарвам различни състояния на вътрешни и външни борби и противоречия, но имам вяра в Бога, че всичко ще се нареди благополучно и ние ще се възвърнем пак в Равна. 10.XII.1933 год., неделя. Цяла нощ е валяло сняг. Земята е покрита с една педя и повече сняг. Снощи, като се изкъпах и легнах, сънувал съм, че Учителят нещо ми се караше, но не за нещо лошо, но спомням си, че ми говореше високо и като скаран, нещо ме учеше. През нощта съм сънувал, че ме нещо разкарват като учител, ще пътувам за някъде. Но дали за Равна, не помня добре, но знам, че все с познати хора се срещам. Тая сутрин съм се успал и ако не бе дошла Еленка да ме събуди, то щяхме да се успим. Днеска Учителят ни говори много хубави мисли в утринната беседа, а обедната бе изключително за дишането. Беше дошъл на беседа и Зидаров, аптекар в Годеч, заедно с брата си. Следобед говорихме надълго с Елена Андреева. После свирихме с Игната и вечеряхме заедно. Ходихме на концерт в братския салон. Бяха дошли някои гости, приятели на Асенчо и Ангел. Свириха някои неща. И после се пяха новите песни. Срещнах и сестра Емилия Vilumson. Тя утре, на 11-й XII, в 8 ч. отпътува за Ivat Vila. Като чужденка, в Мъглиж е прекарала много зле и е имала такива изпитания, че „милиарди, каза, да давам, пак не можех ги изкупя". Нямала е за храна пари, пуснали по неин адрес лоши думи и т. н., но тя каза, че в най-критичните моменти се винаги ръководила от своята интуиция. Държала е връзка с Бога и в най-тежките моменти като е преживявала, се научила сега тъй спокойно да преминава всичко, че сега вече не трепва от противоречия. „Държах в ума си връзка винаги с Бога и когато бях вече в най-критическия момент и не си го разреших в себе си, то ми се помогна" - от Америка й пратили 25 долара и й съобщили, че ако иска, ще могат и още да й изпратят. И сега, подкрепена от странство с пари, тя си отпътува за Латвия.7 11.XII.1933 год., понеделник, София След сън, като станах, избръснах се, измих и приготвих за града. Закусихме и аз потеглих за Учителския съюз и за министерството. Обаче в министерството съобщиха на Данова, че нямало места, но пак му казал Манолов да отиде след 4 - 5 дни. Вечерта аз написах едно писмо на Манов и веднага го занесох при семинарията в трамвая и го пуснах, като целях то днес по обед да отиде до Манолов. В него предявявам едно искане до Равнени, да обявят една стачка, в смисъл да направят една протестна телеграма до Министъра на Просветата, в която да му съобщят, че няма да си пращат децата на училище, докато не им възвърнат учителите. И мен ми мина идеята, че срещу тая разюздена партизанщина има вече едно средство: да се провеждат във всяко село и училище, където се посяга на учителите незаконно, където не се взема мнението на селяните, където не удовлетворяват исканията им със заявления и протоколи и телеграми, то да се обявява бойкот. Това средство ще бъде най-ефикасно против тия изедници. 12.XII.1933 год.,вторник, София. Вънка вали сняг със силен вятър, който носи преспи и ги сипе по ниски и затулни места. Сън. Сънувах, че се намирам при Учителя. Отстрани на Учителя стои Лулчев и ми говори с внушителен тон нещо по нашето уволнение. И запомних следните думи: „Не са господари тия, които работят в канцелариите, а са слуги, подчинени. Царят е господар, а другите - изпълнители. Бог. Учителят ще им заповяда и те ще изпълнят, ще ви възвърнат." Друг сън: Сънувам, че отивам по нужда. Клозетът е с едни дървета рядко наковани, почти с изгнило дюшеме. Тъкмо ставам отстрани на отверстието и десният ми чехъл падна в нужника, но се извъртя и падна на стъпалата си, без да се изцапа. Аз си помислих, че веднага ще закова един пирон на една тояга и ще го извадя. Но ето че се подхлъзна десният крак и се натопи крачолът под коляното надолу в нечистотиите. Кога го извадих, като че крачолът е имал като торба, та се напълнил с нечистотии. Кога излязох, наскубах луцерина [люцерна] - трева и започнах да го изцеждам, и излезе много нечистота, просто и мен ме учуди, как е възможно толкова нечистота да се е натъпкала. Помислих си, че като намеря вода, веднага ще го изстискам и ще го изпера, за да не личи тая мръсотия, и се събудих. Днес не исках да отивам към града. След закуска помагах на Станка да реши няколко задачи от сложно тройно правило. След това нацепих на Еленка отделените от брата Иван дъски и й ги занесох. Понеже я нямаше, за да ми отвори, то отидох при Савка да я диря. Нямаше я, отишла при заболекаря. Савка ме покани да вляза. Разменихме хубави мисли за Латвийките Ана Мазурс и Амалия [Вайланд]. Вчера, на 11-й, вечерта си отпътувала Емилия Vilumson, изпратена от Цеко на гарата. (Виж стихотворенията на Емилия Вилумсон на стр. 275 - 278. {Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) След това нацепих и на Савка малко тънки дърва. Дойде и Еленка след малко. И й отнесох дървата и се завърза дълъг разговор все по задачата, която ни е дадена сега в Равна с нашето уволнение и наново назначението ни. След това обядвахме. В 3 1/2 ч. следобед започнах да чета от 10-а серия третата беседа - „Зарадваха се учениците . В тая беседа се говори изключително за Сатурновата линия - линията на съдбата. Човек, който няма Сатурнова линия на ръката си, той е човек без приятели и приятелски връзки. Той си изкарва храната с много труд и в материалните му работи не му върви. Лявата ръка е женствена, а дясната - слуга. Лявата е цар, а дясната - подчинена и работи и затова е по-силна. В най-големите противоречия човек да не се усъмни в положителното в Бога. Поддържай положителните мисли и те, колкото и малки да са, ще ти донесат велики бъднини и промени на лошите обстоятелства в добри. На лошите хора им е дошъл векът на свършването и затова те сега си казват: „Да ядем и да пием, че ще умрем." Разбраните противоречия са голямо благо. Да преобръщаш неблагородните метали в кръвта си в благородни, то е изкуство и алхимия. Най-големите ти неприятели кога ти направят зло, помоли се на Бога за тях, Бог да им даде разбиране. Тогава се разрешава въпросът правилно. Само продължителната молитва е в състояние да отмахне Господ от тебе торта и големия прах, за да се освободиш и станеш. 13.XII.1933 год., сряда. Нощес се е изяснило небето и снегът скрипти, като се върви по него. От тази-сутришната лекция към средата й ми се видя много труден и съпроводен с много препятствия пътят, по който ние вървим. Нещо до отчаяние ми дойде, но към края й се насърчих и си казах: има смисъл човек да бъде в окултната школа само тогава, когато се сили да преодолее противодействията. Грозда от Мърчаево изпратила по Владо един хляб и му казала да го донесе на безработните. Закусихме в присъствието на Владо и Еленка. След. това изпратих Владо. Дойде и Еленка и прочетохме 1-ва лекция от младежкия клас на първата година. Резюме: Важно е да се знае главната идея, която занимава учениците в дадения случай, когато посещават школата. В неделните беседи се хвърля семето щедро, а в специалния клас се изисква всяко семе да падне на добра почва. Славянинът търси в науката смисъл да разреши противоречията, а англосаксът - да схване отношенията между нещата и явленията и да използува силите в природата за свои егоистични цели. Който иска да се занимава с окултната наука, първо трябва да изучава себе си, „да познае себе си", както е казал Сократ. Да познаеш себе си ще рече: да се. познае висшето, Божественото в човека, или, с други думи, да се познае Бог в човека. Познаем ли Бога, ние ще познаем условията, които служат за нашето развитие и растене, които дават направление на това растене и уравновесяват силите, които действуват за нас. Когато формата на нисшето не е добра, то висшето смачква формата на нисшето. Младите да използуват слабостите на старите и от тях да вземат поука. Да се видят кои са били причините, дето те не са успели. Трябва да се намери най-разумният метод за работа. Окултната наука е опитна, затова всичко, което се знае, трябва да го прилагаме в живота си. Това е, което ще определи мястото на ученика, кой за каква работа е. Неспособният, посредственият не може да върви напред. Два вида хора има в света: едните са материалисти идеалисти, а другите - идеалисти материалисти. Едните дават предимство на материалното в живота; а другите - на идеите, че после на материалното. Кога се говори за идейното, разбираме идеите на Безграничното, на Божественото. Окултните ученици трябва да използуват методите на природата, тъй както цветята използуват слънчевите лъчи. В природата кой за каквото е роден, това ще направи - тъй както различните удове на тялото всеки си има предназначението. Ученика трябва да го вълнуват въпроси, които му са нужни за сега, а не за далечното бъдеще. Трябва да се прави разлика от чистото окултно знание и знанието, което има светът. Всяка грешка, която се съзнава, трябва да се поправя. Не е лошо, че е дошла грешката, но трябва да се поправи. Не е престъпление, че е дошла една крива мисъл, но тя трябва да се поправи. Стремежът на сърцето и волята на всекиго трябва да бъдат насочени към изправяне погрешните. Само по този начин ще може да се съгради един характер, воля, на които да се разчита. Според степента на развитието на ученика, учителят му задава задачи и има отношения спрямо него. Най-главното нещо е ученикът да бъде способен да може да учи. На ученика му е нужно голямо външно и вътрешно самообладание. В природата има два вида сили: едните са съзнателни, разумни, които съдействуват на нашето развитие и движение, а други са противодействуващи, които ни спъват. Ученикът трябва да сортира своите мисли, чувства, желания и постъпки. Отначало ще може в по-малък процент да се сортират, но впоследствие ще се дойде до пълна и правилна класификация. На окултния ученик през седмицата, в зависимост от лекцията, ще му се дават и практически изпити и затова той трябва да разбира езика на природата, защото чрез всичко той ще се опитва и изпитва. Когато ученикът има много мъчнотии, много болки, то създава му се една централна голяма, за да му [се] привлече вниманието в голямата, за да я излекува. Всеки да си намери най-добър метод за работа. Всичките условия трябва да се използуват разумно, да се отделят 510 минути за четене на словото Божие. * Следобед задуха много студен вятър от юг. Стана голяма виялица. Свършихме до мръкнало с Игната. 17.XII.1933 год., неделя. Събудих се още в 3 ч. през нощта. Докато дойде време за наряд, не можах да заспя. Времето бе поомекнало. След гимнастическите упражнения една сестра, македонка от селото на Филип Манолов, главния секретар на министерството на просветата, ми каза, че две нощи все моят образ и се явявал и че тя решила да отиде при Манолов да го моли за нашето възвръщане. На обед аз реших да я заведа у дома му. Но аз сам ходих и видях адреса му, и докато тя обядваше, аз ходих и проверих улицата и номера. (Цар Аспарух № 38) и й го дадох и тя замина. Аз отидох у Любомир Лулчев на разговор. Говорихме по нашето уволнение, после се прехвърли темата върху фотографията и у него стоях, докато започна да се смрачава. У мен се зароди идеята да остана в почивка в понеделник, вторник и сряда. Навечерях се с леща и варена мурдия корените й, и така ми се доспа, че въпреки че бях започнал да чета книжката на Лулчев - „Спорната гара", то ми се доспа и затова още в 7 ч си легнах. 18.XII.1933 год., понеделник. Тая сутрин времето показа, че ще настъпи голяма зима. Валеше тихо, поледица. Небето побеляло. Студен вятър духа. Аз след гимнастическите упражнения се избръснах и отправих за Учителския съюз. В 9 и 10 бях вече в съюза. Говорих с Д. Негенцов по нашето уволнение. Той написал статия, за да се отпечата, но аз го замолих да не я дава сега да се отпечатва, защото в брой 24 на „Съзнание" учителското дружество в Годеч е писало за мен, Угърчинска и Еленка. В петък, не в четвъртък, в министерството Кръстю Петров ми отговори, че протестното заявление на Равнени говори против мене, какво, че аз съм бил направил Равнени дъновисти, затова те единодушно настоявали за възвръщането ни. Казаха ми, че в Равна няма да ни върнат, а на нови някои места, кога се оваканти. С това се видя, че те само ни въртят. Ако селяните са против тебе, ще ти кажат: „Ето, не те искат, ние що да правим?", а като те искат, ето, казват ти, че селяните те обичат, ти пак си виновен, защото си можал да спечелиш обичта им. Та, днес следобед г-н Негенцов реши да ходи при министъра, за много други и за мене и Еленка. След като се завърнах, къде 2 ч започнах да чета една лекция от специалния клас. Снегът започна да вали силно. След и в прочитането на лекцията ми дойде идеята да обявя гладна стачка до възвръщането ни в Равна. Ето и някои мисли от самата лекция. Простите и сложните процеси в природата XIII година [1933-1934], 4-та школна лекция на 1-вия младежки окултен клас, държана на 10 ноемврий 1933 год., петък, 6 10 ч. сутринта. * (Времето ветровито, небето облачно и забулено, тук-там звезди. Не е студено.) „Всичките неща, които се обясняват, са прости процеси. Простите процеси по-лесно стават. Пълната стомна е положителен процес. Празната е отрицателен. Положителните неща имат по-голяма тежест, имат запас от енергия, от сила. Празната стомна е негативна, но същевременно в тази празна стомна вие имате възможност да поставите каквото и да е съдържание, а в пълната нямате тая възможност. Ситият човек е положителен, гладният - отрицателен. Но в глада се развива сила. Гладното животно цяла нощ обикаля селата." Лекцията не е издавана. Бележките на Пеню Ганев продължават нас. 303. (Бел. М. И.) *** Сега е 10 ч. и си лягам. Вънка вали сняг и вятърът вее. 19.XII.1933 год., вторник. Сънувал съм следния сън: Сънувам, че се намирам в една къща, голяма, но със селска украса, изобщо селска обстановка. Много хора са в стаята, в която се намирам, и също пълно е и в другите стаи и двора, но не помня дали са ми познати или не. Помня само, че аз [съм] седнал до Негово Величество Цар Борис III. При него отпредя му стои права слугинята на генерал Стоянов, Донка Радева, и шеговито забавлява Негово Величество, като същевременно и той весело я запитва за това-онова. Негово Величество царят държи в ръката си един план на едно здание, което ще се строи в двореца. Този план е изработен от инженер..., забравих му името, за която цел инженерът е ходил специално в странство, за да види образци. Царят като че възропта против плана, който сега не навреме му се дава, и че какво тоя план е мъчно осъществим; той представя една много голяма кооперация, в която ще се помещава дворецът. Това здание ще се построи в средата на южното крило на стария палат всред градината. Той държи молив в ръка и разглежда плана (скицата) етаж по етаж и започва да говори за най-горния етаж, че трябва тук един голям величествен монумент - камък паметник, който според предвижданията на инженера трябва да се набави от странство. Царят възроптава за трудно осъществимостта на тоя палат, а Донка му казва: „Вие ли се плашите, Ваше Величество, поне Вие разполагате със средства" и последователно той продължи да разглежда етажите надолу. Понеже стаята се напълни от публика, любопитна да гледа царя, то аз дадох идеята да излезем всички присъствуващи навън, за да може царят да разгледа плана, с Донка двамата, добре, необезпокоени от зрителите. Друга картина: В същата къща, където бе царят, аз съм вънка. Баба Събевица (моя комшийка във Водица) стои и нещо гледа една електрическа лампа, която свети. А под лампата, отдолу под сайванта - разни дреболии от земеделски инструменти за работа, каквито има в богатите селски земеделски домове. Гледам, има и много талаш от дялани дъски. Особено в едно каче с бели дъски, в което се туря син камък, има много талаш, такъв, с какъвто нареждат яйчарите яйцата. Ние си разсъждавахме с баба Събевица, че може нещо да запали тоя талаш и ще се предизвика пожар. Тъкмо си говорехме и ето, електрическата лампа се пукна и паднаха стъкла надолу, но и нещо запалено се разпиле на много светливи пламъци, като че ли тя е била газова лампа, та с пукането на шишето се самозапали газта и падна върху талаша и той пламна. Особено в качето, над което бях аз, талашът се запали и аз си казах, че веднага ще го изгася, но докато аз взема вода, то изведнъж се разгоря цялото. Аз викам на баба Събевица да дава вода, но и тя бърза да гаси другаде. Тя донесе един чер котел, до половина пълен с вода, и аз залях запаления талаш в качето и почти намалих огъня. Оказа се, че вода друга готова няма, трябвало да се излезе в горния етаж, че над него имало вада, в която течало вода, та да се гребе и да се угаси пожарът. Но самият пожар не ужасяваше. Оказа се, че реката пресъхнала, но имало локви, пълни с вода, и притеклите се жени гребяха в съдове и носеха тая вода, примесена с тиня, кална вода, и изгасихме запалената сайвана и се осуети пожарът и то без повреди. Друга картина: След пожара, намирам се в една градина, такава, каквато е в Търново, където ставаше съборът. Много братя и сестри. Маси много. Учителят ме пита: „Пеньо, къде е хлябът и халвата, за да ядем." Халвата била купена снощи, та Учителят пита къде е. Аз извадих халвата, също оказа се, че имало в джеба ми хубаво прясно краве масло, загънато в една книга, но маслото от праха в джобовете ми от края, както е била сгъната книгата, се понапрашило, та като го разгънах, набърже с ръка изчистих нечистото, Учителят и всички, които бяха около Му, започнахме да ядем прави на крака от хубавата халва и маслото и се събудих. Продължавам да си водя бележки от заченатата вчера лекция. [„Простите и сложните процеси в природата", XIII година, 4-та школна лекция на 1-вия младежки окултен клас, държана на 10 ноемврий 1933 год., петък, 6 10 ч. сутр.] „Тия хора, които не обичат да четат, са много еднообразни хора. Трябва да си обясните всяко едно състояние в даден случай, което изпъква. Често чувствата спъват човек. Например, когато човек се чувствува болен. Само когато е здрав човек, той има разположението към четене, към работа. В даден случай науката спада към умствените способности, не към чувствата. И доколкото човек обича да се занимава, желанието да учи човек, това е един признак, че човек е здрав. Знанието е вътрешна потреба за човешкия Дух, тъй както храната е потребна за човешкото тяло. От здравината зависи да имате онази пъргавина, сръчност, да бъдете малко оптимисти, да посрещате големите мъчнотии в живота и да се справите с тях. Има разни методи за това. Религиозните хора казват: „Ти трябва да се молиш!", ученият човек казва: „Ти трябва да мислиш", като ти дойдат мъчнотиите. А силният, здравият, кога ти дойдат мъчнотиите, казва: „Ти трябва да действуваш!" Всеки си има свои начини и методи. Но в дадения случай, условията, при които живее, той си избира един начин за действие. Каква е разликата между способност и сила? Силите са образувани от един сложен процес. Всяка една сила е групирана от няколко способности. Човек не може да бъде силен, ако неговите способности не се групират. Най-първо човек трябва да групира своите способности, за да образува своята умствена сила, непременно той трябва да знае да групира своите способности ида ги направлява. Ако те са разединени, той ще има само една способност. Гладът, или чувството за глад, спада към полуспособностите. От глада е започнало знанието. Гладът е първата школа, в която човек е започнал да се учи. Гладът е първият учител, който е заставил човека да работи. И няма помощен фактор в света от туй чувство на глада, който подтиква всичкото същество, колкото и малко да е, към една деятелност! Там няма изключение. Като дойде гладът, всяко едно същество е принудено да работи. Най-първо всички хора трябва да се справят с болезнените състояния, които се намират у тях. Човек, за да живее, трябва да има цел в света. Зад него трябва да стои въздухът, храната, водата, светлината. Целият организъм на човека представлява един обществен въпрос. Това са милиарди клетки от разни култури, с разни стремежи, и всичко това множество е събрано в един организъм - сложен процес е той. Тия клетки живеят заедно, но понякога и между тях има спор. Някой път вие усещате този спор във вашите чувства, някога го чувствувате във вашите мисли, във вашите постъпки. Организмът се бори, жестоко се бори. Казвате: „Мисля си нещо." Вашето общество, в което живеете, има спор в самите вас. Сега питам: Как ще се разбере външният свят, ако не разбирате вътрешния свят, в който вие сте потопени? И кой свят тогава е по-силен: външният или вътрешният? Кой въздух е по-полезен за човека: който е вътре вкъщи, или който е вън? Въздухът, който е вътре вкъщи, е по-полезен, но същевременно този въздух е ограничен и след като живеете няколко часа в него, ако не приижда нов въздух отвън, вътрешният става негоден за дишане. Трябва да разбирате вътрешния живот, в който ние живеем. Той е много по-важен, отколкото външния. Но ако нямате връзка с външния живот, да става една обмяна, ние ще се намерим в противоречие. Каквато и философия да имате, кога сте в херметически затворен салон, много уютен и уреден, но като ви кажат да отворите един прозорец, трябва да го отворите, иначе ще загинете. Та, най-първо, като разрешавате каквито и да са въпроси, вие трябва да дойдете във връзка с един външен свят. Земята е жив организъм. Или тя прилича на луда крава. И вагарци, които си снасят яйцата в кожата на кравата и се хранят там, докато изхвръкнат. И във вашия организъм има сега въгарци - други органически същества има, които са снесли яйцата си във вас и ви оставят да храните въгареца. Под мъмарец (въгарец) разбирам един постоянен живот, който използува живота на някое млекокопитающе. Това не значи, че той има лошо намерение. Трябва една правилна философия, която да обясни правилно причините и последствията на нещата. Всеки най-първо трябва да има една определена идея. Вие сега ходите в заблуждения и ако вървите все по този път, ще имате много разочарования и от вас нищо няма да остане. Това, което вие знаете, е нищо. Докато човек умира, вие не знаете истината. Де ще намерите такова разрешение на въпросите, че всички хора да мислят еднакво? Докато ти мислиш какъв строй ще се тури днес в света, никакъв строй няма да се постави. Хората си разбират по своему. За вас, младите, има една война, в която хората ще бъдат пометени и ще остане само 1/3 от цялото човечество. Не поддържайте никоя страна. Разните религии, всички хора, всички партии, всичко това е користолюбиво. И религията, и философията днес нямат никаква идея, никакъв морал. Това е моят възглед. Вие сте хора неустановени. За нещата, за онзи свят нищо не знаете, за Бога нищо не знаете, за ангелите нищо не знаете, за учените хора, за светците нищо не знаете. Нямате никакво знание. Аз да ви дам например като задача да отидете при един болен да го излекувате или на един беден да му покажете пътя, или да ви кажа да оправите света. Как ще свършите всичко това? Как ще оправите света? Разберете: пътят, по който вървите, е път на смъртта. И по този път главите ви ще побелеят, нищо няма да остане от вас, нищо няма да постигнете. Аз съм ви проповядвал толкова много, но вие не се интересувате. От това, което съм ви говорил, вие нищо не сте приложили. И аз ви опитвам, мене ме интересува дали вие се учите или не. И то е ваш въпрос, аз зная причините защо не учите. Във вас има едно недоверие. Аз ви оставям. В света има един съзнателен колективен живот, дето всички хора са като органи на този живот. Сега моето желание е да ви освободя. Аз ви считам затворници, осъдена до живот в затвор, и аз искам да ви освободя. Когато апостол Петър бе в затвора, ангелът върза ли стражата, като спеше? - Не. Той само освободи Петра. Ако ти със своето неразбиране имаш около 200 ^ 300 яйца от някоя боа и без да знаеш, ги излюпиш и пуснеш в гората, не си ли причината за своето нещастие? Тия змии ще те изядат. Питам: Кой те накара да ги излюпиш? По-добре смачкай яйцата им. Че, ако ти образуваш една нечиста мисъл, ако поддържаш в себе си едно нечисто желание и една лоша постъпка, не са ли това яйцата на една боа, която ще те срещне някой път? Както богатите живеят, тая философия не е права, но и както бедните живеят, и тяхната философия не е права. Понеже всички имат крива философи, затова и страдат. Има една права философия в света, тя седи в следното: Трябва да знаете живота на всеки един човек в света, а така също трябва да знаете де е и вашият живот и да пазите и своя, и чуждия живот, както себе си. Това съзнание трябва да дойде, за да се изправи светът. Докато това съзнание не дойде, светът не може да се оправи. Насила може, но ще стане една война. С война нищо не може да се разреши. Едно нещо помнете: за да направиш един човек съидейник, той трябва да мисли, че животът на всички хора е свещен. И всеки човек трябва да пази живота на другите, както пази своя живот. Това съзнание трябва да знаете. Ние не сме дошли да решаваме социалните въпроси. Социалните въпроси не се разрешават, те си са разрешени. Когато двама се карат, не взимай страната на никого, защото защитиш ли единия, ти ще изпаднеш в противоречие. В случая вие мязате на влюбения момък, който мисли, че като вземе тази мома, ще прокопса. В моите очи всеки, който се оженва, той вече се е продал. Че защо ще се жениш, кажете ми? Че и без това човек е женен. Ти си в тялото си, женен си вече, защо трябва да се жениш втори път? Като си влязъл в тялото си веднъж, ти си женен вече. Ти сам си женен. Ти не си разрешил тази женитба в себе си както трябва, а ще отидеш отвън да се жениш. Че какво подразбираш под думата „женитба"? Тази жена, която ще вземеш, ти трябва да я направиш щастлива, а ти я правиш нещастна. И след това, ще народиш деца, които ще бъдат нещастни, ще гладуват и измират. Казваш: „Ама, да творя." Какво творчество е това? Да правиш гърнета и да ги чупиш, това творчество ли е? Да пишеш книги и да ги изгаряш, това творчество ли е? Анархизмът е една глупост неразрешена. Анархистът трябва да има една чиста мисъл, едно желание чисто, една постъпка чиста. Като той винаги трябва да бъде смел в желанията си. Той не трябва да мисли, че като убие някого, ще се освободи. И в какво седи социализмът? В побратимяването на хората. Хората, които се събират, трябва да имат еднакви идеи, а не като въшките да използуват другите. Една партия като използува другите, един народ като използува другите народи, какъв е този социализъм? И българите, и германците, и англичаните, и всички са социалисти. И говедата и птиците, и те са социалисти, на чарди* ходят. Не защищавайте страната им. Погрешка е това. Искаш да защитиш някого, ти защищаваш себе си още. Помнете: Животът е изкуство. Ти трябва за себе си да разрешиш един важен въпрос. Вие сте го разрешили, но тъй, както сега сте го разрешили, ще фалираш и ще ликвидираш с формата [фирмата]. И от вас един ден няма да има ни помен. Питам тогава: за кога се бориш? Нека в тебе се роди идеята, че трябва да работиш върху един идеал, който няма да умре и в който ти ще участвуваш и за в бъдеще. Ако вие разбирате, че един ще умре, втори ще умре и т. н., тогава каква философия е тази? Защо ще вървите по нея? Защо трябва да се занимавате с тия въпроси? Те са временни положения, които не трябва да ви занимават. Как ще проповядвате седна такава идея? Много евангелисти са били бити и казват, че страдали за Господа. Не, те не страдат за Господа. Те влизат в спор с православните, отказват и отричат техните икони, докато най-после другите ги набият, а после казват, че страдали за Господа. Не, те не страдат за Господа. За никакъв Господ не страдат те, но от своя ум. Вие сте разединени. Аз виждам това между младите. Аз не съм сляп. Виждам и добрите, и лошите ви страни. Колцина от вас сте съгласни да посветите живота си за повдигането един на друг? Има някои от вас, но някои от школата излязоха, станаха учители и се боят да не би да кажат, че са от Бялото Братство. И аз не искам да носят името на Бялото Братство, нито пък друго някое име - в тях трябва да настане човещината. Трябва да застане хубавото, красивото, нищо повече. Човек не трябва да избягва светлината, т. е. тия, които са излезли от школата, не трябва да избягват от любовта, не трябва да я пренебрегнат. Ако ме слушате, всичко можете да постигнете. Не само вярване се изисква, но и знание. Само да вярвате не помага. Аз не искам от вас само сляпа вяра. Съвременният свят прилича на пълна бомба и вие трябва да бъдете много внимателни. Всяко място, където ходите по земята, е пълно с взривни вещества. Всеки човек в света мяза на напълнена бомба, която ако не знаете как да бутнете, може да му кажете само една дума, и той да избухне, да извади револвера си и да те застреля. Та, ще бъдете внимателни. *чарда - нар. стадо говеда. (Бел. М.И.) Като срещна някого с кобур, който е против мен, ще го потупам по рамото и ще му кажа: „Много се радвам." Това не е страхливост. Не значи, че се нарушава моралът. Та кое е морал? Да убиеш човека ли? Да си страхлив морално ли е? Да обиждаш морално ли е? Вие трябва да изучавате живота. Вечно отстъпление и пъплене трябва на оная гъсеница, докато тя стане пеперуда. Като стане пеперуда, условията й се подобряват. Няма вечно отстъпление, то е до време само. Едно време, в древността, един от светиите изпратил един от своите ученици, който бил не в мъжки, но в женски пол. Този негов ученик е бил една красива мома, и за да я предпази нейният учител, казал й: „Ти ще се облечеш в мъжки дрехи, ще си туриш най-грозната маска, че кой как те види, да не иска да те среща." И дето отивал този ученик, по род жена, а по външност мъж, навсякъде говорили за неговата грозотия и несръчност. Кой как го срещал, казвал: „Втори път вече не искам да го срещна." Но това било до време. Един ден той умрял. Как умрял? Снел маската си и тогава всички се зачудили. Той оставил тази маска и другите се питали де е отишъл той. Не е умрял, но под маската е. Тогава под тази маска излязла най-красивата мома, на която всички обръщали внимание, искали да направят своите услуги. Съвременният човек минава под тази форма на греха и носи една от най-лошите маски. Знаете ли какво нещо е грешен човек? И сега аз ви казвам: дотогава, докато вие се освободите от вашите грешни маски, вие ще се намирате под влиянието на греха. Хората временно са турили греха маска, за да се опазят от една по-голяма опасност. Ако в тази област, през която минавате, нямате тази маска, от всинца ви нищо няма да остане, но то е до време само. Аз искам да ви освободя от вашите маски, да не би да се сраснете с тях. Има един съвършен свят, има същества, които са завършили своето развитие. Има ваши братя и сестри, които мислят за вас, с които трябва тепърва да се запознаете. Де са те? Няма да ви кажа де са. Ще се запознаете. Ако искате вярвайте, ако не, не вярвайте. Това трябва да ви бъде един идеал. Има нещо хубаво в света. Светът е израз на тоя свят. Всеки, който умира, там отива и който се ражда, от тоя свят иде. Който умре, ако е готов, ще го приемат, ако не е готов, пак му надянат маската и ще го пратят на Земята. И после, като дойде втория път, пак ще го изпитат, ще го повикат и после пак ще му надянат маската и ще го изпратят. На бойното поле отива той. Толкова пъти ще го изпращат, докато войната престане и той си научи урока. Като престане войната, няма да има маски. След като сте постили 40 деня, пак да можеш да носиш 40 тона - това е сила. Ако ти със своя поглед не можеш да обърнеш един полк назад, да бяга, какъв е този поглед? Де е тогава твоята сила? Всички войници там: бум-бум! - какво правят? Ще се бият за отечеството. Оставете тези глупости. Знание ви трябва на вас! Цял един полк, като ги погледнеш, да се обърнат и да бягат. И така да ги обърнеш, да бъдат като тебе, с един поглед. Аз не съм за въздържанието. Аз не казвам: „Не пий", а казвам: „Пий вода! Яж чиста храна." Ти ще постиш от злото, от лошата мисъл, от лошото желание. Хубавата храна ще ядеш, хем тъй, бабачко! И като се наядеш, ще благодариш на Бога. Кой от вас е дошъл при мене да се изкаже искрено? Вие искате да ви намеря, както майките намират децата си, и да кажа: „Ела, мама, да ядете на трапезата." Аз никога няма да направя това. Аз ще ви оставя; след като погладувате десет деня, вие сами ще намерите трапезата. Въздухът няма да те кани, той е около тебе. Досега вие още не сте дошли при мене, да бъдете искрени. Сега ще се занимавате с въпроса кой ме е пратил, от какво произхождение съм? Оставете моя произход, оставете кой ме е пратил, оставете произхода и на нещата. Какво ще се занимавате с произхода на свещта? Тя трябва да свети. Вие трябва да четете на свещта. Отворете книгата си и четете на нея. След като изучите, каквото трябва, питам тогава: какво ще изучавате тия свещи? При мен ще дойдете с всичкото ваше чистосърдечие. Моят идеал не е нито за младите, нито за старите. Това е индивидуален живот. Човек всякога трябва да бъде млад и всякога трябва да бъде стар. Под думата „млад" разбирам, че човек всякога трябва да бъде силен. Под думата „стар" разбирам, че човек всякога трябва да има знание, което да прилага. Знание и сила всякога трябва да вървят заедно. Като постъпвате, трябва да бъдете стари, а като действувате, трябва да бъдете млади. На вас ви трябва една храна, едно ново знание. Както сега се храните, и това знание, което имате сега, нищо няма да ви ползуват. Има Учители, които ръководят човечеството. Те знаят, че човечеството и те са едно и също нещо, благото на човечеството е тяхно благо и благото на тия Учители е благо на човечеството. Та, казвам на напредналите от вас, че по този начин истината няма да ви се каже. Питам: Ако един цар реши да приложи учението, а неговите поданици не са съгласни, как ще приложи тогава учението си? Той трябва да ги убеди, трябва да бъде по-силен, да наложи своето. Ако пък не може да наложи своето, той трябва да чака, докато ги убеди. Но все ще дойде някой, който да приложи това Божествено учение. Аз съм умен. Защо трябва да ви изпращам да ви избият за една глупава идея? Аз искам, като ви пратя, да бъдете тези живи клечки и да запалите плевнята. А не както сега - цъкаме, а клечката изгасва. Та, като сте живи клечки, ще отидете и ще запалите плевнята, че цялото село ще изгори. Какво разбирате под думата „да изгорят" нещата в света? Да запалиш и да гори плевнята. Аз искам, като се запали веднъж плевнята, да не изгасва, но винаги да гори! Или, тази плевня във вас, като се запали, винаги да гори! Да не изгасва. Вие трябва да имате убеждение! Любов трябва да имате! Казвате: „Учителю, ти трябва да направиш всичко за нас." Прави сте. Тогава аз казвам: аз трябва всичко да направя за вас, но и вие трябва да направите всичко, каквото аз искам. Това положение, в което днес се намирате, е преходно. Вие сте до вратата на един живот при Царството Божие, и ако ме слушате, ако слушате онова; което ще ви кажа, ще влезете в Царството Божие и ще го опитате. Пък, ако не ме слушате, ще останете вън. И хиляди [години] ще има да опитвате и да учите. И пак ще дойдете, и пак ще влезете през тази врата. Коя е тази врата? Тази врата е вратата на смъртта. От една страна ще умреш, от друга ще оживееш, но въпросът е докато минеш тази врата. Ти ще се раждаш и ще умираш, ще отиваш и ще се връщаш, но няма по-лошо нещо от това да се раждаш и да умираш, аз да ви кажа. Знаете ли какво нещо е това? То е увързване. Ти отиваш да вземеш отнякъде 100 000 лева назаем - раждаш се. Туриш парите в джоба - родил си се. Но полица имаш, стегне те този закон. Турят те в затвора и не можеш да платиш. Питам тогава: защо ти са тези пари? Хич не взимайте тия пари назаем. Вие ще кажете: „Тогава да не се раждаме." Под думата „раждане" аз разбирам да се образуваш така, че и без да се раждаш, пак да можеш да дойдеш на Земята. Тук, на Земята, има същества, които са дошли без да са родени, без да се нуждаят от бащи и от майки. Има един начин, дето може да се дойде и без баща и без майка. Доколкото хората идват по този път на раждането, както досега, те не могат да се избавят от робството, което съществува. То е органически невъзможно. Когато хората почнат да идват по други начин, без бащи и майки, един баща ще имат тогава. Пак ще има баща тогава, но тоя баща ние ще го наричаме Първата Причина. Ще го наричаме Бог, Нашия Господ. Той е единственият, и всички хора тогава ще бъдат братя помежду си и няма да се нуждаят, ще имат един произход и всички ще бъдат силни, богати и умни, и никой няма да бъде в лишение. Остава сега въпросът: от това състояние, в което се намирате, кой е изходният път, по който можете да излезнете? Елате тогава при мене. Някои от вас трябва да идват лично, да ви оправя пътя и да ви дам един начин, по който трябва да излезете. И този начин ще бъде индивидуален, той е частичен път, не е общ; ще го опитате. Ще направите този опит, нищо повече. И ще го опитате веднъж, два, три, четири, десет пъти и на десетия път ще бъде сполучлив. Аз съм за авторитет в света, който съществува, върху който е поставена базата на цялото човечество. Този авторитет е еднакво валиден за вас, за всички без разлика. Той не е насилствен авторитет. Въздухът е авторитет, той иска от мене подчинение, но не ме подчинява. Аз живея в него. Светлината за мене е един авторитет, водата също, хлябът, но хлябът нищо не иска от мене. Той не налага робство. Но ако аз не зная как да постъпвам с водата, мога да падна в нея и да се удавя. Социалните въпроси аз съм ги учил преди хиляди години. Във всяка партия хората имат лични интереси. Христос, ако бе само умрял, Той нямаше да разреши въпроса. Христос умря, за да живее. Да помага. Той умря, за да живеят хората, да не бъдат в робство. И да се освободят от страданията. Възкресението е един вътрешен процес за онези ученици, които видяха своя Учител възкръснал и тогава Той придоби Своята сила и благодарение на възкресението на Христа и ангелът дойде при Петра, бутна оковите и те паднаха! Де седеше силата на Христа? Зад Христа седеше друга една сила. Казваше Христос: „Аз мога да поискам 12 легиона, но първо трябва да дойде страданието в света." Знаете ли какво значи страдание? Една бомба първо трябва да се нагласи, да се тури под едно здание и тогава да се запали фитилът. Праведният човек е една бомба под зданието отдолу. Поставят го там, запалят го и дигат цялото здание във въздуха. И това здание на смъртта трябва да се съсипе. Смъртта е това здание. Ако вие не сте една бомба в света, от този дом на престъпления, дето се убиват хората, ако вие не можете да се пуснете както бомба ида изплашите, вие не можете да възкръснете. Пътят за освобождението е: Ти не можеш да се освободиш, докато не обичаш. Ти не можеш да се освободиш, ако нямаш знания, ако нямаш истината в себе си. Истината, това представлява силата на човека, знанието представлява светлината, топлината на човека, а любовта представлява онзи живот, който не може да се ограничи. Този живот никой не може да ограничи и да му попречи. Такова нещо представлява Любовта. Тя е единственият път на великия живот. Но приложение трябва сега. Казвате: „Как да го обичаме?" Там е сега тайната. Понякога вие започвате добре, а свършвате зле. Вие се обиквате, а после се уплашвате. Та, ще дойдете при мене да ви покажа пътя на Любовта, пътя на Мъдростта, пътя на Истината, пътя на живота, пътя на знанието и пътя на свободата. Да, да бъдем приятели. И ако вие не вървите по тоя път, приятелство не може да имаме. Аз не мога да чакам инвалиди по пътя, а трябва да вървите с мен, за да си приказваме. Никой да не оставя аз да го нося, нито пък аз искам някого да нося. Това говоря за онези от вас, които сте дошли до положението да разбирате. Ако иска те да дойдете при мене, трябва да разрешите съществения въпрос за себе си; всички други въпроси от него зависят и ще останат неразрешени. Най-първо вие трябва да знаете как да цъкнете вашата кибритена клечка, да запалите огъня и оттам насетне всичко може да правите. Но не запалите ли огъня, нищо няма да направите. Принципи са това, а всеки един принцип си има своя метод. И аз не съм изнесъл още тези методи. Човек трябва да има само една глава. Сега вие имате две глави - и там е съвременното зло, че човек има две глави. Една глава ще имаш и на тая глава всичко друго ще подчиняваш. Една глава, едно убеждение трябва да имаш. Щом вашият ум е раздвоен, два морала имате. Престанете вече да вярвате в двете глави. Сега онези от вас, които се интересуват по някои важни въпроси, елате при мене, когато съм свободен, аз съм на разположение. Искам да ви покажа пътя и начина. Правило е: На ученика давам само веднъж. Та казвам: Ще дойдете един ден при мене и каквото ви трябва, ще ви дам. И след това, каквото аз искам, ще го направите. Тогава няма да има противоречия. Сега, това, което съм говорил в тая беседа, няма да излезе на пазара, няма да излиза навън. Не искам да разкривате някому, то е само за вас. Не разправяйте за неща, които не са постигнати. Ако разправите тази лекция на външни хора, тогава друг ще вземе парите. И като отидете при банкера, нищо няма да има за вас. Ще задържите тази лекция за вас, тя е разговор за всеки един от вас." Часът е 6 вечерта, кога привърших тая хубава лекция. Резюме на 1-вата лекция от първата година на общия окултен клас, от 24.II.1922 год., петък, 7 ч. в., в София. Трите живота. В живота на окултния ученик не трябва да остава празно време, защото празното време разваля живота. Всеки трябва да си помисли и нареди метод за работа. Трябва да се премахне свещеният егоизъм, за да се въдвори хармонията. В света има 3 вида живот. Единият се казва матерпалистичен. Хората в този живот обичат да имат материални блага, лакомят се за все повече и повече, най-после докато се изтощят от непоносимия труд в голямата си лакомия за големи постижения. Но дохожда втората фаза, при която той си казва, че се наработил, та сега иска да си поживее и затова започва да продава от придобитото и да си угажда. Той е навлязъл в свещения егоизъм. Свещения егоизъм го има и в религията, и в духовния живот. Третият живот е същинският, той е Божественият. При него и в него се работи с пълната съвършена Божия любов, в която сърцето, умът, волята се развиват напълно. В Божествения живот има пълно единство, без раздвояване. Трябва всеки да внимава кога Духът ще похлопа на вътрешната му врата и да слуша що ще поиска Той от него и да го изпълни, иначе той никога не ще може да се движи напред към Бога. Трябва да примирим всичките противоречия, за да довършим онова, което ни предстои да работим. Ученикът трябва да има истинска вяра и знание, на които напълно да може да уповава. Ние трябва да работим със законите на живата природа, да сме в съгласие с Бога и само тогава ще имаме положителни резултати. Трябва да направим разлика от Божественото знание, което ни води към живот и свобода, и светското, което ни води към ограничения, терзания, болести и смърт. Трябва да внимаваме и да не се поддаваме на изостаналите низши същества, които търсят всевъзможни начини само и само да могат да ни натрапят да изпълняваме тяхната воля. Сега сме в една епоха, дето трябва да се пазим от чужди влияния. Всеки трябва да направи в себе си едно вътрешно пресяване и всичко непотребно, което го раздвоява и спъва, да го изхвърли. Да остане само чистото, доброто, ценното. Трябва да запазваме вътрешната си тишина, защото само при нея спокойно ще можем да се свържем с Бога. Сега хората не живеят в Божественото съзнание, а учениците всички трябва да живеят в него. Трябва да се сдружават по няколко души, за да се хармонизират и да си помагат. Само в Божествения път има самопомощ. Лекцията е отпечатана в томчето „Трите живота", I издание по оригиналните разчетени стенограми, Кърджали 1999 год., ИК „Жануа'98", с. 5 - 19. (Бел. М. И.) Трябва да се научим да се тонираме - нагласяваме. Не трябва да се повтарят едни и същи неща, да се стои на едно и също място, а винаги да се върви напред. Застой не трябва да има. Да се почва от лесното и да се отива постепенно към мъчното. В света има три вида хора: оглашени, верующи и ученици. Оглашените са хора материалисти, религиозните са хора верующи, те вярват в свещения егоизъм, а учениците са в Божественото учение. Учениците вършат всичко по любов, от любов към Бога. Който върви в Божествения път, никой с нищо не може да го опетни. Нашият живот се обуславя от това, доколко ние можем да приложим Божественото. Няма по-велико нещо от това човек да бъде в съгласие с Бога, да Го чувствува в себе си, да бъде в съгласие с всички висши същества. В нас трябва да остане само това, на което да можем да разчитаме. Ученикът най-първо трябва да подобри състоянието на ума, второ - на сърцето и след туй ще бъде в състояние да подобри материалните си условия. Хората вършат обратното и затова нямат резултати. Изисква се идея и жива вяра, за да имаме реални постижения. Човек трябва да се приближава към Бога, а не обратното. Който работи, а няма резултат, да знае, че е останал в свещения егоизъм. В свещения егоизъм има питане: „От кое верую си?" В Божественото такова питане няма. Там казват само: братко, сестро. Да привикнем да виждаме само доброто във всекиго и да не критикуваме и съдим ни себе си, ни другите. В човешката душа нищо не може да се вложи отвън, а само се развива това, което е вложено в нея. Духът е излязъл от Бога, а новото е условията, които дават възможност да се развива този Дух. Трябва да се сдружим да работим за Бога. Трябва да знаем, че всичко, каквото имаме, е Божие. Това е новото учение - че всички трябва да работим за Бога! Трябва да имаме стремеж всички да се слеем в едно Божествено съзнание. Божественото ще осмисли живота, към него да се стремим. Никой не трябва да си прави илюзия: докато не си е отживял, докато не си е изплатил кармата, докато не е изпълнил Мойсеевия закон, не може да влезе в новия живот. Физическият живот, това е една голяма илюзия. Нищо не уреждаме с него. И туй, дето мислим, че нещо уреждаме, нищо не уреждаме. Същността на живота е хората да се обичат един други. Смисълът на живота е това, да обичаш и да те обичат. Ако изпълним Божия закон, ний ще бъдем пак в рая. Ако ние всички приемем Любовта и я приложим, светът ще се оправи, но не с користна цел. Новата култура изисква много умни хора. Докато не се възприеме Божественото, всички въпроси ще останат неразрешими. Новите хора работят за настоящето и бъдащето, а не за миналото. Да познаваш някого, значи да любиш, да си готов, ако трябва, да пожертвуваш всичко за него. Животът е постоянно познание. Като говорим за Божественото, то не значи да напуснем живота си. Ще живеем в света и ще изпълним волята Божия. Когато изправим умовете си, и светът ще се оправи. Трябва да дадем образец на Божественото учение. Всеки може да стане един образец само ако напълно го желае, без никакво колебание и съмнение. Всеки да си задаваме въпроса: „Мога ли да служа на Господа?" Всички сега трябва да дадем образец на новото учение. Да създадем една любвеобилна атмосфера. Когато се създаде добра атмосфера, ще ни се дадат и методите на Божествената Любов. С мислите си ние трябва да градим Божественото в нас, а не да го рушим. Трябва да имаме обект, за да можем да имаме постижения. А най-добрият обект е Бог. Имаш ли Бога като едно съзнание Всеобемно, всичко можеш. Не трябва да чакаме Господ да каже и да стане, а трябва ние да кажем и то ще стане. Ако ние с любов идваме при Бога, всичко може да стане. Сега от млади и от стари се изисква да имат сърца, да се научат какво нещо е Божествената любов. В Писанието е казано: „Бог толкоз възлюби света, щото даде Сина Своего единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него." А сега всеки трябва да кажем: „И аз толкова възлюбих Бога, щото давам всичко в жертва, за да Го позная." Тъй като се превърне този стих, тогава силата ще дойде. От нас зависи настоящето и бъдащето ни. * * * 20.XII.1933 год., Сряда. Снощи до 10 ч не ми се спеше. Тая сутрин се събудих в 4 ч. Стоях до 5 без 10 и станах. Приготвих се за школата. Учителят изказа много хубави мисли. Душата ми се зарадва. В момента аз почувствувах, че нямам неприятели, в мен се създаде състояние на умиление, милост и чиста обхода с всички хора, даже и тия, които сега ме уволниха от служба. Ето, трети ден съм в почивка. Умът ми просветна, в мене заработиха положителни мисли и благородни чувства. Ето, си казвам: аз имам да получавам за 3 месеца, значи хлябът ми е гарантиран. Сега, да започна да проучавам беседите, да си съставя и напиша няколко реферата, та да има какво да занеса, кога отида по села и градове. Значението на цветовете Чистият червен цвят произвежда оживотворяване, но ако се възприеме нечист червен цвят, той произвежда дразнене в човека. Чистият портокален цвят произвежда благородното индивидуализиране, а нечистият подхранва егоизма. Чистият жълт цвят произвежда вътрешно равновесие на чувствата: уравновесяване, мир, тишина, спокойствие, а ако е приет в нечист вид, образува болезнено състояние - разни болести. Чистият зелен цвят произвежда растене във всяко отношение: на мисли, на чувства, проявяване на благородни чувства и пр., а в нечистия вид произвежда съхнене - и физическо, и психическо. Синият цвят в голямо количество и в чист вид причинява подем, разширение на чувствата, проявяване на най-възвишени чувства в човека. А в малко количество и в неестествен вид произвежда противоположното: съмнение, безверие, обезверяване. Тъмносиният цвят в чист вид произвежда твърдост, решителност, устойчивост в убеждения, в чувства. А в нечист вид - непостоянство. Моравият цвят в чист вид произвежда сила на характера, а в нечист вид - малодушие. Може да се изучава възпитателното значение на цветовете, като се култивират в градината цветя с разни краски. Може да се види какво възпитателно влияние [имат] червените цветя, сините, тъмносините и пр. Ако хората знаеха законите на действието на цветята, до известна степен да се възпитават чрез тях. И всяка една мисъл произвежда особен цвят. Силата на писателя седи в това, какъв цвят произвеждат във вътрешния мир на читателя. Онези писатели, които произвеждат у хората по-чисти цветове, наричаме добри. Даже и онези, които нищо не разбират, и те си служат с цветовете. Това не е нещо произволно. Тези, които обръщат внимание на цветовете на облака, и, от тях има голямо въздействие и поука. 22.XII.1933 год., петък. Времето бе много студено. Силен проницателен вятър духа. От петдневната почивка съм отслабнал физически. Нямам настроение за четене или каквато и да е друга работа. Докъде 10 ч. бях все в салона при Учителя. От 11 докъде 1 ч. писах писмо на дяда Недя. Еленка го чете и тя даже написа нещо за него. Към 3 ч. картофената супа бе готова. С нетърпение очаквах часа, да започна да сърбам тая хубава картофена супа. Тия дни все за това мисля, все бистрата картофена супа ми в паметта. Нощес сънувам, че пътуваме с Еленка някъде през дълъг път, през една дъбова голяма гора. Най-после стигнахме в едно село уж че като Равна, но по обстановка не е Равна. Аз като влязох в двора, ето, един голям извор, с бистра, кристална, буйно извираща вода. Кладенецът бе мътен от такива частички, които са от самите бучки, които излизат, повдигат се от извиращата се вода и пак падат на дъното му. Но от мътока скоро се избистри. Аз откъде изтичането си рекох, докато се избистри, да си изпера нечистата носна кърпичка. Набързо аз я изпрах чисто. И докато я извадя, ето изворът се изчистил и аз дълго не съм си наквасил гърлото, и си казах насън: „Ех, че хубава, бистра вода, да ми е да се напия, но що да правя, като съм в почивка?" Гърлото ми гори за вода. Така се насърбах хубаво със супа, но без хляб. Вечерта пък ядох качамак, подправен с масло и сирене, даже и Еленка помага на качамака. Тая нощ спах добре. 23.XII.1933 год., събота. Станах на съмване. Много студено. Аз чувствувах, че като че ли вече нашето възвръщане е готово и затова бързах да отида у Янков, да видя що е станало. Закусихме, и Еленка също. Облякох се с тънките дрехи и потеглих за господин Янков. Оказа се, че той още не бе успял да вземе бележка от Върбенов, секретаря на Либералната партия. Аз отидох и в Инспекцията, за да видя Николов, но го нямаше. Г-н Данов не можах да намеря. С г-н Янков пихме по едно кафе на „Македония" и отидох в министерството. Кръстю Петров ми отговори, че няма места, а на зададения от мене въпрос за възвръщане ми отговори, че кога се овакантят места, ще тури назначените в Равна на новите места и ще възвърне нази. А когато отидох у Янков, ето Тасито ми каза, че вчера на г-н Данов, Манолов, главният секретар на министерството, казал: „Още ли продължават да гледат слънцето?" и казал на г-н Данова да отиде къде Нова година. Стоях у Янков докъде 3 ч. и си дойдох на Изгрева. Еленка ме чакаше цял ден тук, за да види резултата. Аз донесох 1/2 кило спанак. Сестрата Неда ми го свари на супа и аз му изпих сока, за да отслабне силният запек от почивката. До вечерта стоях и след като се измихме и преоблякохме, си легнахме. Но не се къпахме, поради големия студ. 24.XII.1933 год., неделя. Сън. Сънувам, че съм в Равна учител. Една кола, само колесници, загазила в един дол, та не мога да я изтегля. Ето, след малко надойдоха много деца, нашите ученици - кои теглят, кои тикат, изтеглиха колата, весели, весели. Друг сън. Сънувам, че разговарям с Янкова. Тя ми разказва, че макар Марийка, дъщеря й, да се е поминала, тя много лесно може да се сношава с нея. Също и със свекъра си Янков - на г-н Янков с баща му. И ето тя ми каза: „Ако повикам Марийка, тя ще се яви върху печката, но като бюст, и ще разговаря", а също господин-Янковият баща. И тъкмо тя щеше да им се помоли, за да се явят духовете на Марийка и дядо й, и Найден ме повика да вървим за наряд. Имаше хубава беседа за „Якото въже" - 14. гл. Лука. После, в 10 ч, [Учителят] говори върху Притчите на Соломона. 25.XII.1933 год., понеделник. Тази нощ времето е по-меко. Облачно е небето, но известни прояснявания. Станах в 6 1/2 ч. Сън. Сънувам, че се копае кладенец. Изкопът е около десетина метра. Вътре копае някоя сестра, но като че ли в момента, когато аз и Учителят отидохме при кладенеца, в него нямаше никой. Ние с Учителя разгледвахме изкопа, но дъното не можеше да се вижда поради дълбочината. Една електрическа крушка свети над дупката. Учителят се старае да види дълбочината му и стъпва на края, за да види дъното. Не знам как, той се намери в положение, легнал на гърба си, така с бялата фанела, и долната му риза се показва отгоре при врата му. Аз се завтекох и го хванах под мишниците и го изтеглих. После прехвърлихме електрическата крушка в дупката, както е с дългия шнур, за да свети вътре, но тя се пукна и разпръсна на много парчета, които паднаха вътре. Аз видях, че вода има в кладенеца, но си говорехме, че трябва да се изгребе и да се копае още, но едно си предположих, че ако съм аз копачът вътре, то трябва да се тури много дебело въже, та да може да издържа на силната тяжест на джебура, с който изнасят водата и пръстта. Така си мислех, много здраво въже трябва, защото така, поради слабото въже, много хора са загинали в кладенците от джебурите, кога въжетата не са здрави и се скъсат и второ, когато самите хора, които теглят горе, да не си гледат работата, немарливо, и да отърват ръчките на рудана. 26.XII1933 год., вторник. Сън: Сънувам, че сме се възвърнали в Равна и то един ден преди ваканцията (коледната). Разпущаме децата, но като че ли има изпити, даваме изпит с децата, но свидетелствата им не сме написали. Но се канех само да им съобщя кой минава и кой не. След това се оказа, че това не е изпит, а ще ги разпущаме за коледната ваканция, но ние с Еленка сме сбъркали. И се зарадвахме, че сме дошли само за ден, и че пак ще се завърнем в София при братя и сестри. Времето поомекна. Няма голям студ. Снегът се топи полека. Днес ходих у Николина Балтова. Поправих й един брашнян сандък, като му пригодих капак, и на гардероба нещо. Тя сготви супа от картофи и фиде и пържени от брашно питки-мекици и аз вземах един хляб, орехи и един лимон и се наобядвахме. Брат Боев ни каза, че Учителят на обед казал, че война ще има на изток. И че сега ще дойде времето, дето се казва в 9 глава на Откровението, че ще има чудовища като щурци, скакалци, които с опашките си ще повреждат хората - тези, които имат печата на звяра. Еленка днес е цял ден от снощи у Янкова. Тази вечер отидох при Учителя, за да му додам сумата 500 лева, която бе останала да му додавам от десятъка. Той ме запита как върви нашата работа с назначението и аз му отговорих, че Янков дава и храни надежди, че има близки и познати и ще успее да ни възвърне. Учителят потвърди, че нашата работа ще се уреди, но трябва силна, непоколебима вяра. „ Силна вяра, и работата ви ще се нареди." Каза да не се тревожим, и всичко ще се нареди. 29.XII.1933 год., петък. С Еленка ходихме на учителската конференция в София, уредена от Българския учителски съюз в училището „Екзарх Йосиф", Първо имаше в I отделение практическа лекция по аналитичния метод от г-ца Гогова, после - реферата по тоя метод на Хр. Николов от Пловдив. Следобед пръв говори Новаков на тема „Училищната дисциплина", а след това говори Досю Негенцов на тема „Двата учителски съюза". Вечерта късно вечеряхме у брат Иванови с хубава картофена супа. 30.XII.1933 год., събота. Пак на учителска конференция. Конферира професор Консолов на тема „Расизъм". Като излязох, ходих в Министерството. Видях тамо Слави Михайлов Брезнишки, уредник на учителството, Хаджи Колев, министърът Косачев или каза да отида след Нова година и щи ми дадели място. Към 2 ч ходих у Янков и след това ходих да си купя школа за преминаването в позициите -Ladenwechsel, 90 лева. Поправих си шапката за 60 лева и си отидох, а Еленка остана да нощува у Янкова, за да отиде на баня. 31.XI.1933 год., неделя. Слушахме хубави беседи и в 5 ч. сутринта, и в 10 преди обед. После обед ходих из града, за да срещна някои колеги от Годечко, но не можах видя никого. Върнах се и направо отидох в салона на обща братска вечеря. Имаше по половина пита и варен ориз. След вечерята до 12 ч. се пяха само братски песни и творения от Учителя. Прекара се много добре. Имаше и декламации, и четени нови работи от Дядо Благо и Станчо Ненов. Точно в 12 ч. целунахме ръка всички на Учителя и си честитихме Новата година. Тези дни времето е меко и снегът се топи бавно, слънце не грее, обаче е топло, не както досега. По земята няма, както друга зима, мъгли. Витоша ту цяла светва, ту по билото е покрита с ниските като мъгли облаци. Изобщо Витоша е много прозрачна като че се намира много наблизко. Тази сутрин, от прозореца, който снемат в салона, главата ми изстина и следобед ме хвана една киханица и голяма хрема. Изобщо състоянието ми, откак съм уволнен, не е весело. Искам да бъда весел и няма защо да се грижа и че всичко е за добро, но все мисълта не ме напуща какъв ще бъде резултатът от уволнението ни. Дохождал съм до много добри моменти, в които се радвам, че съм уволнен, за да слушам тия хубави и ценни мисли на Учителя. И аз сега усещам, че позаякнах в това отношение и не се боя, че съм уволнен. И това е една маневра, с която ни опитва небето дали сме готови на жертви заради Бога, заради доброто, да жертвуваме. После, в тази драма на живота, дали сме съгласни да вземаме и други роли, да ни се затвърдят мислите, че всякога и при всичките положения на живота, да се държи положителното. Да видим доколко ние ще се тревожим от неправдата в света.

Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. На 27 т. м., сряда, Учителят ни изненада с беседа: Общ окултен клас, Сряда, 27.1Х. 1933 год. * Беседата е публикувана в томчето „Вечният порядък", стр. 3 - 21, изд. „Жануа-98", София 1999 г. (Бел. М. И.} „Недоволни сте поради единствената причина, че не ви се дава това, което ви се пада. Право в света е това, което поддържа живота на всички същества, от най-малкото до най-голямото. В истинския живот няма никакъв примес. На нас ни трябва истинският живот. Никой не може да ви вземе живота. Във вашия живот може да се примеси нещо, което да ви причини страдание. Състоянието ви може да се измени с една дума. Една хубава дума с хубавия хляб и обратното. Всички трябва да бъдете добри фурнаджии. Ако ние бихме се научили да мислим и говорим правилно, това значи доктор по хлебарство. Да храниш гладните, разбирам, но да храниш сития, не разбирам. Много неща в света са неясни, поради една обстановка. Аз не съм за установените идеи. Има една сила в света, която обезоръжава хората. Трябва ви един непреривен процес в правилното разбиране. Тогава ти ще бъдеш във връзка с всички същества, които правилно мислят. Старите идеи, старите привички и навици не ни трябват. Човек не трябва да рисува, за да изкарва своята прехрана. Той е осигурен: дадено му е въздух, вода, светлина и всички други условия. Чистите по сърце, които имат чистия живот, ще видят Бога. Човек е по-силен от всичко в света. Външните условия могат едного да го направят светия, а другиго - престъпник. Хората гладуват. Това са ония деца, които са сгрешили пред майката. Те трябва да кажат: „Моля ти се, мамо, прости ми. Аз сгреших, но ще се поправя." Онова, което човек има в себе си, никой не може да му го вземе. Бог, Който живее във вас, никой не може да изпъди. Туй, което живее във вас и при всички условия може да ви направи победители - това е Бог. Да се обичаме не значи да мислим еднакво. От вашите картини на небесната изложба ще останат само тия, които са направили добро по любов, безкористно и без да знае някой. За мнозина от вас времето е дошло. Запалете огъня, драснете една клечка - това е най-малкото добро за всяка една душа, която срещате. Оправянето на цялото човечество е въпрос на цялото човечество. Във великата държава на нашия ум, във великата държава на нашето сърце и воля да внесем един порядък. Това е Божественото; и противоречията ще изчезнат и ще имате сила и мощ. Този порядък ще премахне вашите противоречия и ще постави всичко във вас на място. Във вас да останат правите мисли, правите чувства и постъпки. Доброто, което ще направиш, направи го навреме. Туй, което е добро за един орган на тялото ми, е добро и за цялото ми тяло -за всички органи. Когато един се радва или пее, всички се радват." 4.XI1.1933 год. Сънувах, че инспекторът В. Николов прави анкета. Влязъл е при моите деца в с. Равна, в III и IV, които уча аз, и ги разпитва за това-онова, да види да не би нещо сектантско да съм предал на децата. 5.XI.1933 год., неделя Къде 1 ч. през нощта се събудих с току-що сънувания сън: Стоя в голямо училище с много колеги, все познати, от родното ми село. Предстои ми да предам лекция в прогимназиален I клас по Вероучение. Звънецът удря, а аз като че не съм си прегледал какво пише в учебника. Започнах да се боя да не би да ми е вяла лекцията, та да ме критикуват другарите, и то особно присъствуваше един голям комунист. Но аз си поразмислих за това, онова, как ще говоря, какви доводи да приведа и докажа, че вярата е нещо важно и съществено за човешкия живот, че тя е духовната храна и питие за човека. Но се събудих, преди да държа лекцията си. 6.XI.1933 год., понеделник. Тази заран дойде Еленка рано в училището и то разтревожена и сърдита, защото нощес плакала и се тревожила от това, че аз снощи у хазяите й съм й бил казал да позанимава Кирила (ученик на хазяите във II клас) по пеене с ноти по стълбицата. Че тя не била длъжна и че не е частна учителка, че да си губела скъпото време по един ленив ученик. И след малко допълни, че за нещо неопределено се тревожи, за просто невидима причина. Аз я успокоих и се почна разговор за нейното уволнение и гонитба от Мърчаево, Извади тя от чантата си препис от обвинителното писмо на софийския митрополит и отговорите, които е дала, кога са я анкетирали. Много ми харесаха нейните отговори, които тя е приготвила навремето си (1926 год.) със съдействието и присъствието на Учителя и друго заявление, писано навремето си от Иван Толев от името на Мърчаевци. След дълъг разговор по гонитбата и преследването ни, започнаха се учебните занятия. Дойде обед и следобедните часове. Изкарахме първия час и тъкмо излизам, ето, подава ми един прогимназиален ученик една бележка от пунктовия учител Васил Каралеев от Годеч, в която ни се съобщава, че ние с Еленка сме уволнени като неудобни за границата. „Гръм от ясно небе"! Влязох при Еленка, която още не бе излязла от първия час и й подадох бележката. След малко тя влезе, съвсем отчаяна и отпаднала духом с много важната в момента (бялото листче) бележка в ръка. Тя нема куража да се яви пред децата си, за да им съобщи новината. Аз ударих звънеца и влизам в моето отделение, за да им съобщя и ги разпусна, докато им дойдат нови учители. Влизам, а IV отделение, още неседнали, се надпреварят кой пръв да излезе да си разкаже урока по естествена [история] за „Бухала". Накарах ги да се умирят и им съобщих. Веднага -гласове на шега и смях, като си казаха със смях, че ги изпитвах дали ще кажат нещо против това. Но когато повторих и потретих и им казах да си вземат книжките и да си отиват, веднага се смени духът на децата. Те запротестираха, някои заплакаха и в миг след това - олелия и писък на разплакалите се деца. Разпуснах и децата на Еленка. След няколко минути се напълни училището с жени, мъже слисани и очудени, които питат вярно ли е това, което децата разнесоха плачещи у дома си. След като им обясних, ето че и слугинята Зара иде и вика със смях на децата: „Защо плачете, бе, щури деца, тези като са уволнили, други ще ви дойдат." И след това, като й обяснихме, че това е вярно, а не детишка измислица, тя каза, че сънувала нощес сън, какво че училището се запалило и то тъй силно горяло, че лъчите отивали и хвъркали чак върху тяхната къща, но дим не се виждало, само голям силен огън. И от училището не останало нищо, цялото изгоряло. После добавиха с други жени, че щом е горяло училището без дим, пак щели да сме се върнели. Реших да си приберем багажа и да си отиваме, но Еленка не се съгласи. Като твърдеше, че Янков ще нареди работата. Слязох в Годеч, Каралеев, Манов, Велков и други ме съветваха да замина утре за София и да се явя пред министъра на Н. Просвещение Бояджиев. Върнах се късно и след дълъг разговор с Еленка си легнах. Сън ме не хвана. 7.XI.1933 год., вторник. Потеглихме ранко и в 9 ч. бяхме в Годеч. Три автомобила заминали и почти и четвъртият вече бе препълнен. В 12 1/2 бяхме вече в София. Още в 2 ч отидохме у Манолов - секретаря на Министъра, но той ни обясни, че не знае защо сме уволнени. Каза ни към 5 1/2 ч. да отидем в министерството, за да видим защо сме уволнени. Понеже на уволнителното писмо пише: „Негодни за границата". Следобед стояхме и до 8 ч., но в Министерството не ни приеха, защото имаха заседание по закона за народното просвещение. 8.XI.1933 год., Сряда. Днеска е Димитровден. Целия ден прекарахме на Изгрева. 9.XI.1933 год., четвъртък. Отидохме в Министерството при Манолов. Той извика подначалника Кръстю Петров, за да се научи защо сме уволнени. Кръстю му съобщи, че сме уволнени, понеже сме посрещали слънцето сутрин и сме били водили неморален живот и че селяните не можели да ни търпят. Манолов със злоба ни изпъди и каза, че анкета ще произведе за нашето уволнение. Излязох и веднага отидох на Изгрева, преоблякох се и заминах за Василовския хан на ул. „Ломска", откъдето потеглих за Годеч с автомобилите. Събрахме [се] с Владимир Велков. Тая нощ се събудих в 2 ч. след полунощ. Прочетох от 10 серия първата беседа - „Търсенето името Божие". Зачетох и втората към 5 ч. - „Денят Господен", но ми се доспа и легнах. Сънувах, че сме с Катя Грива някъде и разчистваме нещо, тя чисти и аз помагам. Незабелязано съм се допрял до една електрическа жица, която ме докосна за дясната ръка, за горнята част на ръката. Ръката ми от китката надолу се обезобрази, кожата се сбръчка, ставите се изкривиха и ръката се обезобрази. Аз с лявата ръка я оправям, глася, но щом я оставя, тя пак се обезформя. На два пъти я гласих, наместях, но оставя ли я, тя се обезформя. Казаха ми някои наши хора - братя, че лекари ще могат да я излекуват на електрически ток, на рентгенов апарат, защото повреденото с електричество, само електричеството го лекува. След второто поправяне аз се отчаях, че не става ръката ми и че тя се вече не подчинява на волята ми и че е обезформена. Но веднага ми дойде на ума да си мисля, да се моля на Учителя да ми помогне, да излекува ръката ми, защото Той може да я излекува. И в отчаянието ми аз забелязах, че ръката или бавно се възстанови. И ето, че се събудих. И после отидохме в Министерството при главния секретар Манолов. Вечерта в Годеч стигнахме в 10 ч. Спах у Велков. 10.XI.1933 год., петък. Дъжд вали. Закусихме у Велков. Той ми даде един чадър и замина за училище. Аз през чаршията заминах в прогимназията. Обясних на някои за уволнението ми. Направих едно заявление от името на съселяните ми. Прочетох го на Б. Манов. Той ми каза да помоля Б. Георгиев да ми го напише на пишуща машина в 3 екземпляра. Направихме с Бориса това и следобед в 4 ч. бях в Равна. Младен разгласи, че ще има събрание. Надойдоха всички селяни. След като им обясних защо ги викам, те разписаха заявлението. Уволнението на Пеню Ганев и Елена Xаджи Григорова на 2.XI.1933 год. (документи). 1. Вх. № 54, 8.Х1.1933 год. ИНСПЕКЦИЯ НА СОФИЙСКОТО УЧЕБНО ОКРЪЖИЕ. №15758 2.ХI.1933ГОД. До Господина Главния учител, с. Равна, Годечко (копие: г. г. ЕЛЕНА х. ГРИГОРОВА и ПЕНЮ ГАНЕВ, учители в същото село, г. Главният учител в с. Букоровци, Годечко, г. НАДЕЖДА БОЯДЖиЕВА, учителка при първоначалното училище в същото село и г. Пунктовият учител в с. ГОДЕЧ). Съобщава Ви се, Господине Учителю, че Министерството на народното просвещение, със заповед № 4948 от 26.Х. т. год., въз основа на чл. 61, ал. II-ра, от Закона за народното пресвещение и съгласно решението на дисциплинарния съвет при Министерството, протокол № 202 от 1. м. м., УВОЛНЯВА, считано от деня на съобщението, като неудобни за гранични училища, ЕЛЕНА х, ГРИГОРОВА и ПЕНЮ ГАНЕВ, учители при повереното Ви училище и на едното място премества от деня на съобщението НАДЕЖДА БОЯДЖИЕВА от първоначалното училище в с. Букоровци, Годечка околия. ОКР. УЧИЛ. ИНСПЕКТОР: (В. Янков) и. д. СЕКРЕТАР: (подписът не се чете) (печат) 2. До Господина Министъра на Народното Просвещение гр. София Заявление от жителите на с. Равна, Годечко Господин министре, Ние, жителите на с. Равна, останахме потресени от това, че любимите ни учители Пеню Ганев и Елена X. Григорова се уволняват. Учителката от седем, а учителят от три години са били най-добрите съветници и напътвачи в живота ни. Научихме се от Министерството на Народното просвещение, че ги уволняват под претекст, че били дъновисти, излизали били да посрещат изгревите на слънцето, че са водили неморален живот и др. Долуподписаните жители на с. Равна единодушно протестираме за тая измислица и клеветнишка лъжа! Ний от толкова години досега сме били предоволни от учителите и с радост очаквахме да се срещнем тях на забава, вечеринка или родителско-учителска среща, за да подсладят с нещо хубаво и смислено еднообразния ни и загрижен живот. Любимите ни деца с трепет и радост отиваха и се връщаха от училище, С насилие не си служат, а с голям труд и тактично преподаване те всякога крепят добрия дух и жажда в децата към учебната им и друга работа. Учителите ни не са само учители в обикновения смисъл на думата „учител", а учители и възпитатели в пълния смисъл на това понятие. Като излагаме горното, най-настоятелно Ви молим, Господине Министре, веднага да ни се възвърнат горепоменатите учители. С почит: 8.ХI.1933 год. с. Равна. Препис Акт за напущане длъжност Днес, деветий ноемврий 1933 година, с. Равна, Царибродска околия, се състави настоящият акт в два екземпляра, в уверение на това, че досегашният учител при първоначалното училище Пеню Ганев, съгласно заповед № 4948 от 26 октомврий 1933 гад., издадена от господина Софийския окръжен училищен инспектор, напусна длъжността си. с. Равна, 9 ноемврий 1933 год. Гл. учител: п. П. Ганев Напуснал длъжността си: п. П. Ганев Присъствувал: п. А. Димитров. Вярно! при Равненското пър. Училище № 26 с. Равна 25 май 1936 год. Гл. учител: (подпис: П. Ганев) (печат) 4. Акт. На деветий ноемврий хиляда деветстотин тридесет и трета година подписаният Пеню Ганев, главен учител на първоначалното училище в с. Равна, Годечка околия, предадох на новоназначената учителка Надежда Бояджиева, назначена със заповед № 4948 от 26.Х. т. г. от Министерството на народното просвещение, училищните помагала, покъщнина, библиотека, училището, както и училищните дела според инвентарните, каталога и описите на делата, при което се констатира всичко в изправност. Този акт се състави в три екземпляра, от които единият остава в архивата на училището, вторият се изпраща на Господина окръж. уч. инспектор, а третият се предава на председателя на училищното настоятелство. с. Равна 9 ноемврий 1933 год. Предал: п. П. Ганев Приел: п. Н. Бояджиева. Вярно! При Равненското първоначално училище. № 22 с. Равна 24.V.1936 год. Гл. учител: (подпис: П. Ганев) (печат). 5. Акт за напущане длъжност. Днес, деветий ноемврий 1933 год., с. Равна, Царибродска околия, се състави настоящият акт в два екземпляра, в уверение на това, че досегашният учител при първоначалното училище Елена X. Григорова, съгласно със заповед № 4948 от 26 октомврий 1933 год., издадена от г-на Софийския окръжен училищен инспектор, напусна длъжността си. с. Равна, 9 ноемврий 1933 год. Гл. учител (директор):... Напуснал длъжността си: (подпис: Е. X. Григорова). Присъствувал: (подпис: А. Димитров) (печат). * 11 .XI.1933 год., събота. Пратих Младена да занесе протоколите в Туден, да се заверят подписите, че са действителни. Нямало секретар-бирника Александър Николов и щял да се завърне чак в понеделник. Предадох училището и всичката архива на Надежда Бояджиева, новоназначената учителка в Равна. Написах вечерта и един протокол от името на училищното настоятелство, за възвръщането ни, и си легнах да спя. 12.XI.1933 год., неделя. Станах рано. Преписах протокола в 2 екземпляра, актовете за напущане на длъжността и с незаверени подписи заминах за Годеч. Автомобилите съм пропуснал, понеже имали Либералите конгрес и рано заминали за София, Аз се упътих през Драгоман. Велков ме изпрати до Арсо Соколов. В 3 ч потеглих. В 6 бях в София. 13.XI.1933 год., понеделник. Янков ги занесе тия документи в понеделник следобед. Казали му, че трябвало да са заверени подписите. 14.XI.1933 год., вторник. Станах рано. В 8 ч вече бях а гарата. В 9 1/2 ч. бях в Драгоман. В 12 ч. бях в Туден. Заверихме подписите и към 1 ч. потеглих за Равна. Към 3 ч. бях в Равна. Кметският наместник Андрея Георгиев ми подписа заверката и потеглих за Комщица при капитан Панчев - началник на Комщичкия подучастък. Той ми обеща, че ще говори на майор Цанков, началник на граничния участък в Драгоман, да ми издаде едно удостоверение, че не съм се проявил в нищо нелегално за границата. Преспах у Иван Тасков, прогимназиален учител в Комщица, родом от Стразимировци, Трънско. Той ме прие много добре и угости. В Комщица сънувах, че си извадих един зъб от лявата страна на долнята челюст, но не ме заболя. Зъбът бе кътен. 15.XI.1933 год., сряда. Потеглих рано за Равна, Стигнах в 8 1/2 ч. Анто ми завери преписа от протокола на настоятелството. Закусих у дядови Истаткови и през Туден заминах за Драгоман. Като минах Нишава, започна да вали град. В Бунаровци се срещнах с Данко Генов и с Рачо в Каленовци. В 3 ч. отидох при майор Цанков. Той ми даде служебна бележка и в 10 ч. вечерта потеглих за София. 16.XI.1933 год., четвъртък. Занесох на Янков документите. Той ги поднесъл, но трябвало да се обгербват с по 3 лв. всеки подпис. Купих за 230 лева гербови марки и ги занесох в архивата за завеждане. Началникът на отделението Косачев съобщил на г-н Янков, че ще ни възвърнат. 17.XI.1933 год., петък. Днес имаме почивка. Обгербвах заявлението с 227 лева гербови марки и на майора служебната бележка - с 3 и ги занесох в архива и вземах входящите номера, понеже на 16.ХI. Янков бе занесъл протокола на настоятелството, а днес, 17.ХI аз занесох заявлението и служебната бележка на майора. 18.XI.1933 год., събота. Отидох следобед у г-н Янков. Той ме заведе в кафене „Македония" при Данев, който тая заран е ходил при Косачев, за да го пита дали ще ни възвърнат. Косачев му отговорил, че не ще ни възвърнат. Почерпих 4 кафета и си излязох за Изгрева. Духом аз не отпадам. И знам, че това е за добро, което става с нази. Данев ме съветва да отида при Хаджи Колев и да се съглася даже и рушвет да му дам, само и само да ни възвърнат на същото място. Излязох от кафенето и се упътих към Хаджи Колев. Нещо ме спира, не ми се отива към дома му. Стана ми гнъсно и мръсно, да отивам аз при един човек, комуто да предложа пари да ме възвърне, да му дам пари, задето ме е уволнил, и сега да му платя за тая му хубава постъпка, че пък и да ни възвърне. Отидох [до] пътната врата - ето госпожица някоя се спря и тя на вратата, а селянин, който я съпровождаше, влезе преди мен вътре. Тя остана вън. Мен ме досрамя от меня си и се възвих и се повърнах назад. 19.XI.1933 год., неделя. В 4 1/2 станах. В 5 почна нарядът. Времето студено. В 10 имаше беседа върху „Запаленото кандило". Следобед в 5 ч. имаше концерт от Иванчо Кавалджиев. Деня прекарах в размисъл по това-онова, какво да започна сега, и що да работя сега, като свободен от учителствуване. Попрегледах Аритметиката на III клас, за да мога да помагам на Станка. Вечерта до 10 ч. помагах на Георги Събев, за да му закачим вратата на антрето му, което сега си построил. 20.XI.1933 год., понеделник. Сънувал съм, че съм оставен в един дюкян, временно да заместям някого. Доведоха един болен вол. И аз трябваше да го разпоря, да го разсека на две, като със сила разсичах прешлените на гръбнака му. Сека и се отвращавам от меня си, от това си деяние. Чудя се как се осмелих да извърша това отвратително за мен деяние, аз, вегетарианецът, да разсичам вола, да ставам убиец. След тая картина, ето, някой ми донесъл една бомба голяма. Аз я скрих. Тя е загьната в нещо като калпак. Еленка е при мен. Мене ме е страх да не направи експлозия тая бомба, че да събори и зданието и да ни избие. Но това не стана, бомбата си остана скрита, неузнаваема. Дойдоха след това от нашето село дядо Пеню Гайдарят - Пеню, който е сега умрял, и синът му Пеню и с тях някои от снахите им. Те ми носеха подаръци някакви. Един наниз гердан с пари. Една от монетите е като цар Крум на коня, както са 5-левовите сегашни монети. Но тая голяма сребърна монета като че ли е стара, сега не върви. Тези хора, без аз да видя, ми натуряли в левия джоб много монети по 100 лева, 50 и ми казаха, какво сега понеже съм уволнен, то ще имам нужда от тия пари. Времето е променливо тая заран. Облачно, Мъгли по Витоша. Поросява дъждец. Еленка отиде у Янков, да види що ще стане с възвръщането ни. А аз останах да чакам брата Иван, за да отидем да купим дъски, та да направим една барака за кюмюр и кухненски принадлежности. Бяхме решили да отидем да купим материали за Еленка за барака за кюмюр, но се отказахме за днес. Отидох у Янкова и с Еленка си дойдохме. С Колю Ралев се срещнахме, той работи на „Граф Игнатиев". Говорихме до късно - 11 ч. и пяхме с Еленка у брата Иванови. 21.XI.1933 год., вторник. Станах в 6 ч. Облачно и студен вятър духа. Савка дала на Еленка една лекция от 5.ХI., неделна, в 5 ч с, озаглавена „Общото благо" * , от нея прочетох сега хубави мисли. Ето тия ми харесаха: „Онзи, който живее в любовта, онзи, който има истинния живот, онзи, който има знание, истинската свобода, който е свързан с Бога в този смисъл, в пълната смисъл. Сега аз не правя възражение, дали ние сме свързани? Който е свързан с Бога, неговата глава никога не пада. Няма сила, която да внесе смъртта в него. Този човек сиромашия няма до го гази, болест няма да го гази, смърт няма да го гази. Той ще бъде свободен. Тогава Истината вие отвътре ще я разберете. Ако нямате ближни, силата ви ще остане непроверена. Кой създаде мисълта в ума на хората, че някой си човек отвънка е негов враг? Ако аз съм един богаташ и имам пари, парите у мен ще внесат мисълта, че някой, който ме гледа, ще мисли да ме обере, и ще го считам за мой враг. Но нямаш нито 5 пари, срещнеш един човек - не мислиш, че той ще те обере. Тогава с моето богатство аз съм слаб, създавам си една мисъл за врагове. Създавам в себе си страх, но същевременно създавам едно изкушение на онзи, слабия, той да ме обере. Знаете ли кои са парите на един праведник? Според мене хубавите мисли, хубавите желания и постъпки на един праведен човек, това е неговото богатство. И неговите пари са огън -който ги вземе тия пари, той ще се обърне, втори път никога не ще вземе. Праведника втори път никой не може да го обере. Кражбата престава. Праведният човек е краят на всички престъпления. Грешният човек е начало на всички престъпления. Умният човек е начало на всичко онова разумно, възвишено и благородно. Всички към това трябва да се стремим - да бъдете край на всички престъпления! Като дойдат престъпленията до вас, да бъдете край на тях! До нас могат да дойдат престъпленията, но зад нас, да бъде край! Тъй ще кажем на всяко престъпление - ще бъде край. „Добър е Господ" е едно заблуждение. Добър е Господ само при един разумен порядък на нещата. А дето няма порядък, да казваме „добър е Господ", това е едно злословие. Човек, който иска да бъде свободен, трябва да бъде силен. Силата е необходима за свободата. А знанието е необходимо за силата. Човек, който иска да бъде силен, да запази силата си, той трябва да има знание. А животът е необходим за знанието. Защото знание без живот е немислимо. А любовта е една необходимост за живота. И животът без любов, той няма източник. Тогава имаме значи: Любов, живот, знание, сила, свобода. Ти не можеш да имаш любов, ако не познаваш Бога. Това е вечното начало, Което съдържа всичко в себе си. То е безгранично! Сега има една страна реална, тя седи в следующето: не е във ваша сила да поправите света. Не е във ваша сила да измените порядките на природата. Има нещо друго. Но във вашата сила е да измените вашето положение! Свободата седи, че вие можете да опитате Божията Любов още днес и да я опитате в нейната пълнота! Тъй че и всичките въпроси, онези жизнените въпроси, които сега ви смущават, за вас самите ще се разрешат, не за другите. Но вие ще вземете друго едно становище. И в момента, когато вие опитвате това, да допуснем, че вие сте болен, хилав, невежа, с лош характер - в момента, когато опитате тази Божия Любов, всичките тия положения ще се изменят. И вие ще почувствувате едно подобрение в света, подобрение в здравето си, подобрения между хората, между които живеете, между които влизате, ще се споразумеете, ще ги обичате и навсякъде ще стане един коренен преврат във вас. Вие ще станете силен човек, силен в този смисъл: вие ще станете на един извор, че всички хора ще имат нужда от вас. Защото дотолкова можем да бъдем силни, доколкото можем да бъдем полезни, съществено полезни на ближните си. Лекарят е полезен, че може да лекува. Него го пазят като зеницата на окото си. Защо? Защото може да помага. Силният човек е потребен. Аз разбирам: силният, умният човек е потребен! И само той може да свърши известна работа! Ти трябва да бъдеш силен в доброто, а трябва да бъдеш слаб в правене на престъпления. Тогава има смисъл. Апостол Павел казва: Божията сила се показва в нас, когато престанем да правим престъпления. И когато престанем да правим престъпление, Бог се проявява във всичката Си сила в нас. А когато сме силни и правим престъпления, Бог казва: „Правете вие престъпления, Аз не нося последствията." Животът ви ще се подобри отвътре. Нас хората могат да ни обичат за нашия светъл ум. Могат да ни обичат за благородното ни сърце, за нашите благородни постъпки, че каквото кажем, да направим. Животът е между голямото богатство и голямата сиромашия. Те са граници. Крайната сиромашия и крайното богатство: ти си едновременно крайно сиромах, ако не разбираш Божиите пътища, и си крайно богат, ако разбираш Божиите закони и знаеш как да ги прилагаш. Ако не разбираш законите, твоето богатство ще търсиш отвънка. * Беседата е отпечатана в томчето „Новото разбиране на връзката в живота", ИК „Жануа'98", С, 2000 г., с, 66 - 81. (Бел. М. И.) 23.XI.1933 год., София Четох 1-ва лекция от общия окултен клас, XIII година - „Най-силното у човека. Вечният порядък. Правата мисъл". [27.IХ.1933 год.]* Да бъдеш доктор по хлебарство, да вадиш най-хубавия хляб, то значи всякога да мислиш най-хубавите мисли, да говорим всякога хубаво, правилно, да говорим така, че от всяка дума да съм доволен. Важно е да знаеш да кажеш една дума навреме. Не да идеш, че на всекиго да разправяш. Но една дума, която може да въздействува благородно на един човек, не може да въздействува на другиго еднакво. Аз не съм за установените идеи. Идеите не могат да бъдат установени. Не мислете, че идеите са нещо мъртво в света. Казвам: На всинца ви трябва едно вътрешно, не еднократно разрешение на въпроса, но един непреривен процес на онова правилно разбиране, а в туй, правото разбиране, седи силата на човека. Щом ти го разбираш, ти си във връзка с всички ония същества по земята, които са съвършени. Ако съвременните народи разбираха този закон, веднага на земята между хората може да настане братството. Ако всички хора се съгласят да мислят правилно, да влизат всеки един в положението на другиго вътрешно, ако само вътрешно се разбираха, то веднага щеше да се оправи светът. Вие тогава ще сте винаги да си услужвате. Човек има много стари неща, които трябва да изгори, че да не остане ни помен от тях. Човек не трябва да рисува, за да си изкарва прехраната. Ако днешният ден може да измени нашите идеи, нашите постъпки, нашето сърце, ние сме на кривата посока. Човек всъщност е по-силен от всичко в света. Никоя сила в света, колкото и да е голяма, не е в състояние да измени човека! Единственото нещо, в което вие трябва да вярвате, е че вие сте по-силни от всичко. Не в смисъл да управлявате света. То е насилие. И не да вярвате, че сте най-слабите хора. То е другата самоизмама, заблуждение. Но да знаеш, че онова, което човек има в себе си, никой не може да му го вземе. Никой не може да го измени. Или другояче казано: Бог, Който живее вътре в мене, или Бог, Който живее вътре във вас, няма никоя друга сила, която може да Го изпъди из вас навън. Сега, ако вие разбирате идеята, че Бог е нещо, което влиза вътре във вас, това е заблуждение. Но туй, което вие търсите, всъщност туй хубавото, великото, това е Бог вътре във вас. Това във вас, което може да се измени, на него не разчитайте. Разчитайте на туй, което не може да се победи при всичките условия на живота. Туй, което ви извежда като победител, то е Бог у вас. Туй, което при всичките условия на живота може да ви изкара като победители, което не може да претърпи нито едно крушение, то е Божественото. На Него разчитайте всякога! Туй, което всякога остава едно и също във вас, на него трябва да разчитате. Ако ние търсим нашето щастие вънка от себе си, ние сме на крив път. Отвънка само съществуват условия за поддържане на щастието. Но всеки един човек е щастлив отвътре. То е пълното вярване. Постоянно създавайте туй положение в себе си. Защото има една опасност, която седи в едно криво разбиране. Материалните блага, знанието, здравето; всички тия работи са един резултат, но те не са, които подхранват щастието на човека. Аз може да нямам нищо, никакво богатство, ни ниви, ни къща, но имам една силна душа, обичам другите хора и всички ме обичат. Ако всички ме обичат, къде ще бъда лишен? Човек има един Господ в себе си, на Когото трябва да служи, всякога да чувствуваш, че твоят Бог вътре е доволен от тебе. Ще се оправят твоите работи! Оправянето на цялото човечество е въпрос за цялото човечство. Кога всички хора решат да живеят, оправянето ще дойде! Но ако река да живея само аз добре, и ако аз река да оправя хората, то е един механически начин. А всички други не са дошли до това решение. Такъв ред са туряли, туряли и светът не се е оправил. Та казвам: Тази велика държава на нашия ум, тази велика държава на нашето сърце, и великата държава на нашата воля, в нея трябва ний да внесем известен ред и порядък. И този порядък, който ние внесем в себе си, той е един и същ с всички хора. Когато аз внеса един порядък вътре в себе си, този порядък е и за другите хора. В света има само един порядък. И когато аз внеса този единствен порядък в себе си, аз съм вече оправен. Това значи Божгественото. В света съществува един порядък. И когато аз дойда до този порядък, аз чувствувам своята мощ, своята сила и всички противоречия изчезват. Вие трябва да дойдете до този порядък. Него трябва да намерите. Туй търсим ние. Това го наричат Божествения, вечния, общочовешкия порядък. И този вечният порядък няма да бъде в противоречие с това, което сега имате. Този вечният порядък като влезне във вас, всичките сегашни противоречия той ще им намери мястото. Всичко, което сега имате, то е ценно, но разбъркани са нещата, не са на мястото всички неща, които сега имате около вас. Този вечният порядък като дойде, той ще постави всички неща, които сега имате, на място. И като намаже, всичко ще тръгне тъй правилно, като по машина! Доброто, което можеш да направиш, направи го точно на времето, него отлагай! Ни по-рано, ни по-късно. Никакво отлагане. Трябва да бъдете силни във вашите разбирания и по ум, и по сърце. И след като бъдете силни, тогава можете да помагате, да бъдете добри работници в света или в човечеството, което има нужда от вас. Или Бог, Който има нужда... Всички трябва да израснете! И който е израснал, нека помага и работи тъй, както той разбира. И не трябва да отлага. * Лекцията е отпечатана в томчето „Вечният порядък", ИК „Жануа'98", С, 1998 г., с. 1 - 22. {Бел. М. И.) 23.XI.1933., четвъртък. Тази сутрин имаше лед. Вече от 3 - 4 дни има голям студ. По нашето уволнение, г-н Янков праща Сребро Данов да отиде при главния секретар ф, Манолов, за да види какъв ще бъде отговорът му за възвръщането ни. Вчера и днеска Еленка ходи при зъболекаря Джераси и отива у Янков, за да види как отива работата по възвръщането ни. Нощес съм сънувал, че вървим някъде с Елиезер по планински места. Аз му разправях как съм пътувал това лято по върха Амбарица, Купена, но говорихме изобщо за Амбарица. Вървяхме по едни ридове. Трябваше да вървим и се качваме по едни дървета със сечени върхове и клони. Аз започнах да хвъркам от дърво на дърво и то много изкусно. Така, като замахам с ръце, много леко хвъркам. И това изкуство съм го знаел от по-рано. През деня, след като се наобядвах, започнах да свиря и да пея. Аз предчувствувах, че иде нещо радостно в момента. Знаех, че г-н Сребро Данов все ще е направил нещо за възвръщането ни. И ето, след малко влиза Еленка и ми вика: „Дай си ръката!" Разказа ми, че Данов ходил при главния секретар на министерството, г-н Манолов, и след като го накарал да вземе заявлението от Равнени, протокола на училищното настоятелство, бележката на майор Цанков от Драгоман и се разкаял, задето ни обидил с Еленка, понеже, след като му пришушна подначалникът Кръстю Петров, че ни уволняват кота дъновисти, той ни изруга и рече, че сме блудствували, а сега сме се изправили като светци пред него. И казал: „Как ще се извиня пред г-н Янков за тази обида?" Казал да се явим в понеделник при него и щял да ни възвърне. Спомних си тълкуването на съня, че нощес хвърках насън. До вечерта говорихме с Еленка и пяхме новите песни, дадени от Учителя. 24.XI.1933 год., петък. Събудих се в 2 1/2 ч. и не можах да заспя повече. Молих се, мислих и т. н. Събудих се, че сме с Учителя и други братя и сестри някъде, но не зная къде е мястото. В една нива, от север и запад заградена с плет. Тая нива уж че от [...?]. Учителят припомни, или някой от другите пресъстзуващи, или аз ли подех въпроса, не помня добре, че тук имало много змии, да се пазим. И аз си спомних, че уж тук, в тая нива, съм виждал много пъти пепелянки змии. Започнахме да търсим, дал някоя не ще намерим да се припекува на слънцето. И ето, след малко някои извикаха: „Ето една змия!" Аз се завтекох, обаче ме бе страх, като не съм обут със спортните обуща, заедно с брича гащи и гетите. Кога съм облечен добре долу, не ме е страх от змиите. Но ето, някои я избъчнаха и я носеха на тояга, обаче аз забелязах, че тя има бяло на шията околовръст, задушите и че тя е водна змия и се успокоихме. Рекохме да не я убиват. В 4 1/2 отидох в салона, след като се избръснах. Учителят говори хубава лекция. Той забеляза, че в живота има три процеса. Единият е чисто Божествен процес, вторият е човешки процес, а третият е смесеният процес. Когато ние сме в Божествения процес, трябва да вършим нещата, без да мислим, защото в Божествения процес няма противоречия. Вторият процес е човешкият процес - в него човек много трябва да внимава, за да направи една работа. А третият процес е смесеният, в който е преплетено и Божественото, и човешкото, и не внимава ли човек, извършва това, което е от низшето. В смесения процес работите се много забъркват. Там има най-много противоречия. Божественият процес отговаря на златото. То нито се окислява, нито отравя. Желязото се окислява, ръждясва, но не отравя, а медта се окислява, ръждясва и дава силна отрова. Ако сме в положението на медта, трябва да ни калайдисат поне, най-малкото. Всяка мисъл, чувство и постъпка са под влиянието на тия [три] процеса. Най-хубаво е да си позлатен, после може да си посребрен, а най-лошо е да си калайдисан, но то е за предпочитане, отколкото да си мед окислена. Нещата в умствения свят най-лесно стават, защото е рядка материята, най-малко съпротивления имат. В сърдечния свят материята е по-гъста, а в постъпките - вече на физическото поле и [тук] най-трудно се реализират нещата, съпротивлението е голямо. Даде ни тема: „Отношенията между кривите и правите постъпки". На гимнастическите упражнения предупреди, че тая заран да направим упражненията ритмично. Времето облачно, студено. Вятър няма. Вчера следобед бе топло, слънце хубаво грееше, а днес - студено. Четох 5 лекция на общия окултен клас - лекция „Елементарни, съзвучащи и съграждащи мисли", XIIIгодина * . Както червивата круша е осакатена от влезлия в нея червей, така и човек се осакатява от лошите мисли. Висшият свят „Девакан" представлява високото, девственото място. В Божествения свят „дева" означава най-високото място, дето Божеството се проявява и до което човек не може да достигне. Чувствата, мислите, душата и духът на човека не са подготвени за това място. Когато влезе в този свят, той няма достатъчно средства, за да остане там. Първо човек трябва да стане учен. Науката е средство, което може да ни освободи от несгодите, при които живеем. Науката рано или късно трябва да ни освободи от смъртта, от несгодите, от сиромашията, от болестите, да стане средство да влезем в правия път. В хората има един личен елемент, който разваля целия живот. Той е едно болезнено състояние. В какво седи вашето щастие или нещастие? Ако сте богати, щастието ви седи в мисълта, че сте богати; ако сте празна стомна, нещастието ви седи, а мисълта, че сте сиромаси. Хората обичат букети от скъсани цветя, но това е едно нещастие за тях. По-добре е цветята да си живеят. Старите хора обичат да се чешат много, защото те минават в едно старческо състояние, в мързеливо състояние. Сърбежът иска да му покаже, че като живее по този начин, скоро ще плати. Сърби ли те снагата, това е излишна енергия, която те набляга. В тялото на стария става известно ферментиране. Като те засърби снагата, седни. Концентрирай вниманието си. И мислено иди на някой висок планински връх, на Хималаите, на Монблан и др. Или на Слънцето, Месеца, или друга някоя планета и ще видиш, че сърбежът ти ще премине. Тази излишна енергия по този начин влиза в работа и ти се успокояваш. Този и онзи свят представляват целокупният живот. Съвършените хора лесно минават от този в другия свят. За тях представлява трудност слизането от онзи свят в този, отколкото качването в оня. Като ядете, освободете мисълта си от всички посторонни мисли. Седнете пред яденето спокоен и тих, като че от него ще се оправят всичките ви работи. Христос казва: „Аз съм живият хляб и който ме яде, той ще бъде жив." Значи, чрез яденето ти ще възприемеш един урок направо от Бога. Като ядеш, ще ядеш с всичкото си благоговение, ще знаеш, че Бог ти е дал един урок и че животът от Него минава направо в тебе. С този живот ти ще разрешиш всички противоречия. Най-първо ние гледаме на яденето, а после дохождаме до музиката, поезията, философията. И наистина всички неща са второстепенни. Яденето, дишането, пиенето на вода, светлината, която придобиваме, аз наричам, че това са Божествени мисли, чувствувания и постъпки, които са най-важни. Те вървят по съвсем друга линия. * Лекцията еотпечатанавтомчето „Вечният порядък", стр.69 - Щ, ИК„Жануа-98", С. 1998 г. (Бел. М. И.) Никога не се лакоми да ядеш повече, отоколкото трябва. Всякога оставяйте малко гладни. Мойсей казва: кога женеш, недооженвай съвсем нивата си, остави класове в нея, за да има за бедните. Като ядеш, не доизяждай всичко в чинията си, остави нещо в нея. Човек, който всичко дояда в чинията си, работите му не вървят добре. Същият закон се отнася и до мислите. Не желай да разбереш една мисъл докрай, това е лакомия. Не желай да бъдеш такъв поет, музикантан, че да няма втори като тебе. Това е непостижимо. Така ти ще намериш своето нещастие. Та, ако искате да се подмладите, вие трябва да се подмладите, вие трябва да се освободите от вашите от чифлици, от вашите деди и прадеди, да се освободите от ненужния товар, който днес ви е непотребен. Освободете се от мисълта, че сте майки и бащи, че сте философи. Никакви майки и бащи не сте, това са заблуждения. Всеки ден трябва да се обновявате. Всеки недъг си има свой начин на лекуване. Има особен начин да се освободиш от неприятните си мисли, чувства, както и от недоволството си. Ако вие обичате Бога, достатъчно е да си помислите за Него, и недоволството ви ще изчезне. Защо трябва да смущавате Бога със своето недоволство? Всеки от вас е толкова богат, че ако аз бях на ваше място, никога не бих запленил живота си с живота на някой цар, даже и с живота на някой ангел. Вие казвате: „Да съм един ангел." Обаче, аз не бих заменил живота си с живота на някой ангел. Този живот е за него. Когато аз не оценявам своя живот, значи аз не оценявам Божественото в себе си. Животът, който Бог е вложил в мене, е само заради мене и аз трябва да го ценя. Животът, който е вложен в ангела, е заради него и той цени своя живот. Следователно и вие трябва да цените своя живот, да сте доволни от него. Не казвам, че трябва да сте доволни от външните условия, да сте доволни от възможността, че можете да работите и да оправдаете това, да се съвършенствувате. Като работите съзнателно, вие ще използувате и външния живот правилно. За всеки даден случай формата, която ви е дадена, е най-добрият живот, който може да ви се даде. Ако този живот не можете да оцените, и бъдещето, което ще ви се даде, и него няма да оцените. Вие трябва да забелязвате какви промени стават във вас. Сега всички искате да промените целия си живот. Оставете тази мисъл настрана. Животът, който сега ви е даден, с всички негови несгоди, е незаменим. Този живот Бог обича, Той ще го трансформира. Бъдете доволни от този живот, който днес имате, за да придобиете бъдащия живот, който Бог ви е приложил. Никога не бъдете користолюбиви, да кажете, че искате да бъдете като еди-кого си. Не искайте да мязате на този, на онзи, но бъдете човек, доволен от живота си, и работете върху себе си. Не търсете анормалния живот, но търсете Божественото, което носи радости веселие. Такива, каквито сте, това е най-доброто състояние, което имате сега. Не искам да кажа, че с доволството си трябва да спрете додето сте стигнали, но вие още не оценявате това, което днес ви е дадено. В този живот седят хубави, велики заложби, които вие още не сте разработили. Бъдещето зависи от този живот. Това, което сега носите, то ще се развие след хиляди години. Върху него ще работите. Казано е: „Ако се не родите изново." Новораждането е влизането в една област, в която нашият Божествен живот ще вземе друга форма, но животът ще остане пак същият. Душата ще остане пак същата. В Писанието е казано: „Възлюбил е истината, която е в човека." Този живот наричаме живот на истината, която Бог е възлюбил. Бъдете благодарни, доволни и радостни, че имате този живот в себе си. За този Божествен живот трябва да работим, за да дойдат добрите външни условия и да възкръсне този живот в нас и ние да възкръснем за него. * 27.ХI.1933 г., понеделник. Станах от сън. Студено. Облачно. На изток особни сияния с много красиви багри, на които художник земен е в абсолютна невъзможност да подражава. Много чудна гледка с много типични багри. След като си направих упражненията, без да закусвам, отидох в Учителския съюз при Д. Негенцов. Заедно с него и други колеги отидохме в Министерството на Просветата. Негенцов не повдигнал въпроса за нашето уволнение при г-н Манолов, Косачев и Кр. Петров отсъствуваха. Г-н Данов ходи при г-н Манолов и му е отговорено: в сряда, на 29, да се явим в министерството. Обещано му е пак, че ще се нареди работата, ще ни възвърнат. Следобед прекарах в четене, свирене и вечерта - в дълъг разговор с Еленка, в нейната барака. Следобед поканих Учителя да дойде да обере гроздето на брат Иван. Той ми отговори, че денят вторник е за предпочитане на гроздето, затова каза за утре. Събудих се в 5 1/2 ч. 28.XI.1933 год., вторник. Станах, направих си гимнастическите упражнения и до обед преписвах „Българската рапсодия" от Учителя и Крали Марко из операта „Крали Марко". Следобед дохожда Учителят да бере грозде, В своята стая или даде една ябълка и една круша. Вечерта ги изядохме общо. Нощес валя дъжд. Тая заран само на изток бе облачно и после веднага се заоблачи и затъми. Денят бе студен, но не съвсем. Петелът на Савкини тая заран пропя пред вратата (бял петел и три бели кокошки) и Учителят дохожда на гроздобер и се отби за малко в стаята и хапна малко грозде. От 22.ХI.1933 г., сряда, е дадена тема в общия окултен клас: „Отношението на правите и кривите постъпки" Съществува един закон в природата, който гласи: Всяка права мисъл, постъпка и действие, които са в унисон със законите в природата, които действуват съграждаще върху живота ти и на твоите обкръжающи, има положително следствие с плодоносен край, и обратно: всяко действие, чувство и постъпка, които не се обуславят от разумността, имат отрицателно действие, те са криви и имат лош край. Правите постъпки водят към възход, кривите - към низход, ограничение. Правите постъпки те водят към добри условия, към възкресение и живот, а лошите постъпки те водят към ограничения, смърт, застой. Правата постъпка се обуславя от правата мисъл.

Пеню Ганев Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртък Сън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче. Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя". Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой. Ще си отида да се порадвам на баща си. Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият. Заговори ми сладко, сладко и ме пита защо си отивам. Аз му отговорих, че понеже нямаше какво да правя сега толкова рано на нивата, затова рекох да си поотида, да се поразходя. Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя. Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата - там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи. Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти!", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен. 14.VII.1932 год., четвъртък. Станахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата. В 8 и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня. Аз съпровождах конете. Вечерта спахме над Паничище. През нощта валя малко дъжд, но Учителят през нощта му построиха палатката и спасиха багажите от намокрюване. 15.VII.1932 год., петък, на езерата. Стигнахме на езерата къде 2 ч следобед. Веднага започнахме постройката на палатките. До вечерта ни валя малко дъжд. Но това лято няма голяма влага, както миналото. 16.VII.1932 год., събота. Понеже много хубаво време бе, аз станах в събота рано и отидох на изгрев, С Минко двама бяхме само, всички други си отпочиваха. Денят мина в правене палатка на Иларионова и кревати, а на Боев креват. Понеже не направих първо легло-креват на Еленка, то тя се бе много огорчила и плака много. Та аз вечерта, в тъмното, насякох за тях с Янкова за кревати материали и ги свлякох. Мен ми бе много мъчно за това недоразумение. Легнах много късно. Ходих къде 11 ч. през нощта на чешмичката за вода. Върнах се, но едва съм заспал, ето, затресе се палатката. Задуха силен южен вятър. До сутринта не можах да спя от бученето на вятъра и плющенето на палатката от силния вятър. Вятърът съборил много палатки на братя и сестри. Кога потеглих за молитва, гледам: и на Учителя е гътната. 17.VII.1932 год., неделя. Силен вятър духа. Преди изгрева малко затъмено. Ясно небе, но много ветровито време. Учителят излезе на молитва. След свършването на молитвата аз останах горе на изгрева. Останали бяха Емилия Vilumson и Еленка, също Жечо с годеницата си Веса. Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха. Най-после станах аз да си вървя. Минах покрай Еленка, погледнах я в лицето. То съвсем почервеняло от плач. Очите й бяха пълни с едри сълзи. Аз не можах да й продумам нищо, поради присъствуващите. Слязох при огъня. Закусихме. Аз се безпокоях за нея. Къде 9 ч. се затекох да проверя дали е тя на изгрева. Заварих ги с Емилия в разговор. Не им казах нищо и се върнах. След закуска дойде време за беседа. По нареждане от Учителя трябваше да се чете някоя [от] миналогодишни беседи, които бяха държани тук, при езерата. Избрана бе „Любов хъм Бога". Беседата я прочетох аз от 10 до 12 ч. Тази беседа е първата беседа, държана миналата година на Петровден. Следобед си поспахме. Вятърът все така силно духаше. Към икиндия отидох и нарязах сено за сламениците. Дойде и Еленка, за да разгръща, за да го пренесем. Пообяснихме се защо тя ми се сърди. И то защо не съм й направил кревата първо ней, че после другиму. 18.VII.1932 год., понеделник. Хубав, приятен ден. Сутринта имаше мъгли из низините, а след малко, докато траеше молитвата, се разкараха. Учителят не излезе на молитва. След молитва направихме си гимнастиките. До обед аз направих креватите на Еленка и Янкова. Изкъпах се и изпрах дрехите. Обядът бе много добър. Хубава манджа бе приготвила сестра Иларионова, също и компот. Следобед си написах тия бележки от 15й до днес. Следобед в 4 1/2 четохме на есперанто от „La tri fundamentoj de la vivo", Ia prelego "La amo" * , до 6 ч. Времето бе много добро. Вятърът вече бе утихнал съвсем. Направих си от много клекове високо като креват легло и със сухото сено в сламеника спах много добре. Легнах си рано. *(на есперанто) „Трите основи на живота", лекцията „Душата". (Бел. М. И.) 19.VII.1932 год. Станах в 4 ч. Ясно небе. Вятър духа откъм запад, но не съвсем силен. След като изпяхме „В начало бе Словото" и Добрата молитва, имахме размишление. Учителят каза: „Обърнете се сега всички с гърбовете към слънцето и се печете на утринното слънце. Съсредоточете се - каза Той -върху лъчите на слънцето. Не мислете за земни неща. Съсредоточете се дълбоко и мислете за лъчите, мислете, че те носят живот и само така вярващи и потопени във вази, те ще ви подействуват благотворно." След 15 - 20-минутно мълчане Учителят заповяда да насядат наоколо Му. И започна хубави наставления за живота. Тая беседа най-после Той я нарече „Настолна книга". До обед правихме с Еленка слънчеви бани под Чинак-гьол. 20.VII,1932 год. Снощи седях до 10 ч, за да слушам как свири брат Филип Стоицев. Тая заран, понеже снощи си легнах късно, се събудих, кога затръби сигналът, но не ми се ставаше. Понеже бях дежурен по кухня днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай. Излязох и аз най-после на молитва. Ясен, тих, безветрен ден. Слънцето изгря зад чист хоризонт. След тайна молитва Учителят ни каза всеки да си пожелае какво иска за днес най-важното. После ни призва около себе си и ни говори върху Най-малкото добро. „Най-малкото добро е това, което в даден момент може да ти помогне. В него е Бог. Бог е в най-малкото добро, което ти можеш да направиш някому." Следобед и до обед построявахме колиба за артелна. До вечерта я свършихме. Тази вечер съм много уморен и си лягам още в 8 ч. 24.VII.1932 год., неделя Сутринта имаше много добър изгрев. Учителят ни говори 36 мъдри изречения - афоризми. След закуската потеглихме за Бъбрека, за гимнастически упражнения. При чешмичката при Бъбрека (извора Махабур), аз направих 2 снимки на Учителя заедно с братя и сестри. След това отидохме при Бъбрека. Аз, Филип и сестра му свирихме на гимнастическите упражнения. След гимнастическите упражнения отидохме на Бъбрека, за да се умием. Тамо направих друга снимка, но не успях, докато се миеха. На слизане от чешмичката към Близнаците направих една снимка, както бяха във верига надолу. Понеже туристите стреляха, то Учителят каза, че времето ще се развали. И времето следобед се развали. Заваля силен дъжд с градушка. Тогава и пристигна Кирил Икономов и къде петото езеро ги заваляло дъждът. До вечерта валя, също и през нощта. 25.VII.1932 год., понеделник. Времето дъжделиво, почти цял ден. Прекарахме все в палатките, а аз помагах где що можах. 26.VII.1932 год., вторник. Сутринта имаше малко проясняване. 27.VII.1932 год., сряда. Имаше хубав изгрев. Учителят ни говори беседа, понеже е школен ден. След закуска отидохме при Езерото на Чистотата. Под Харамията на равнината свирихме аз, Филип Стоицев и Кирил. Там във време на почивката направих една снимка, както почиваха братята (както бяха насядали). После, когато се миеха направих една-две снимки на братството. А след това направих на Тинка с братовчедката й снимка, а после Елиезер, Кирил, Тонка, майка му доктор Давидова и др. След това братята си потеглиха за бивака, а аз и Еленка отидохме за гъби. Седяхме до вечерта по височините. Особно стояхме много над езерото Чинак-гьол, горе в скалите, откъдето се наблюдаваха красивите руини с човека, Еленин връх, Попова шапка, Мусала в далечината и селата към Самоков. 28.VII.1932 год., четвъртък. Имаше хубав изгрев. Учителят говори мъдри изречения. После говори, че днес ще почистим лагера до обед, а от обед до петък обед ще имаме почивка (пост). От обед аз бях дежурен. Носих вода да чистят зарзавата за петък за обед. Носихме вечерта дърва. Понеже левият ми крак е много чувствителен спрямо студа, затова вечерта си дойдох да си спя. 29.VII.1932 год., петък. Имаше на изток тъмни облаци. Слънцето не се показа. Тъмни облаци, тъмни и мъгляви, се носеха във висините. В низините къде Маджарите мъглата бе като бяло море. После постепенно се покачи мъглата нависоко. Учителят ни говори беседа върху 5 глава на Матея - върху блаженстваха. След като слязохме и направихме гимнастическите упражнения, Учителят каза, че тая сутрин всички да си измият лицата с топла вода. Понеже бях дежурен и все аз носех вода, затова до обед бях се много изморил. Гозбата бе хубаво сготвена - борш супа. Следобед аз и Владо отидохме да разсичаме клекове, за да направим поляна за гимнастически упражнения. Дойде и Учителят. След това Шишков изпратил и други братя. Та сякохме до 6 ч. Учителят замина да вечеря и пратил да ни извикат и ние да вечеряме. Бяхме се много уморили и се навечеряхме. След вечеря аз си посвирих. От вчера, петък, аз започнах да копирам картички. Дадох на Учителя по една, а в София ще му изработя по няколко. Времето до обед къде 11 ч. бе мъгливо, а после се съвсем проясни. За утре предвещава много хубаво време. 30.VII.1932 год., събота. Имаше много хубав изгрев. Небето бе ясно, атмосферата прозрачна. Учителят ни каза 4 мъдри изречения. След молитва Учителят каза, че ще отидем на Езерото на Чистотата и след гимнастиките ще последва екскурзия по височините. След закуска потеглихме. Братята и сестрите почти бяха напред, но много застигнах и задминах. Когато пристигнах, заварих насядали на поляната над Езерото на Чистотата Учителят, обкръжен с много братя и сестри. Имаше някои сестри, които бяха потеглили за Харамията. Щом се изкачиха на върха, Учителят ми извика дали не мога да фотографирам тия изкачилите се, макар че не се виждат. Аз отговорих, че може, но и тук братята и сестрите да се наредят за снимка, за фон да остане Харамията. Съгласи се Учителят и отиде и седна на едно място. Наредиха се всички и аз със самоекспоначката се фотографирах. Свирихме на гимнастическите упражнения Кирил, Стоицев Филип и Еленка и аз. След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме. Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч. Потеглихме за бивака, понеже гъби няма. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро. Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене. Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2. Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 - обед. След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека. Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед. Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си. Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри. Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове. Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал. А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани. Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя. 1.VIII.1932 год. Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна... Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка. Учителят говори много добри работи върху 10-а глава от Марко. След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим. Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме. Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 - 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята. След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода". На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето. Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави. Промих стъклата и си легнах, А Владо и Еленка останаха около огъня да стоят, шушнейки си тихо нещо. Според както ми казаха, те стояли до 1 1/2 ч. след полунощ. 2.VIII.1932 год., вторник. Станах рано. Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Еленка и Владо. Мъча се да я отпъдя, а тя ми се натрапва най-разновидна. Учителят ни говори много хубави мисли, записани в тетрадката, в която си държа бележки. След това Учителят говори, че всички да си вземат храна за закуска и ще отидем на гимнастики при Бъбрека. Там след гимнастиките се скарахме с Колю Нанков, за цената на картичките, че скъпо съм ги харчил. Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар. После, още на обед, па и от заранта, се скарах с Катя Зяпкова. И тъй целия ден бях много кибритлия. Тази вечер говорих с Елиезер Коен, той ме посъветвала харча картичките по 6 лева. И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча. Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна буря от братя и сестри. Еленка, Владо, Янкова си легнаха по-рано от мене. Днес времето бе добро. Небето от заранта бе съвсем ясно. После занаизскачаха облаци, които ту покриваха и откриваха силно топлещото слънце. Сега надвечер пак се разясни съвсем. 3.VIII.1932 год., Сряда. След беседата, която държа тая сутрин Учителят, отидохме при първото езеро, за сухи дърва. Мен ме учуди, че то било много красиво. Времето бе много добро. Аз си направих 3 снимки при първото езеро. Следобед отидохме с Еленка на Чинак-гьол с цигулките си. Там свирихма и направихме две снимки при езерото с цигулките си. Езерото бе съвсем тихо и всичко се отразяваше в него, но така че отразеното изглеждаше по-красиво, отколкото действителната част на върховете. Стояхме до 6 ч тамо и си потеглихме. На връщане намерихме баня за Еленка - за слънчева баня. Вечерта промих днес правените снимки на лагера с палатката на сестри Стилянови, Иларионови, Стоицев и др. После и на Антоний с Панагюрци и всички, правени днес, са хубави. 4.VIII.1932 год., четвъртък. Ясно бе небето, но имаше редки черни облачета. Учителят прочете 13 глава от Евангелието на Йоана и я тълкува и говори беседа. Най-после ни упрекна в користолюбие, в неискреност, в нечистота. Препоръча никой да не ходи покрай палатките си по нужда, а до обед да се почисти целият район. Аз и други братя цял ден прехвърляхме боклук. А вечерта поработих с нощни картички. По икиндия заваля дъжд. Вали и досега, 10 ч. 5.VIII.1932 год., петък. Нощес валя силен дъжд, но в повечето валенето бе все град. И то на присъмване съвсем силен. Ходихме на молитва, но заваля силен дъжд и след прочитане „Отче наш", Учителят каза да слизаме. През деня пак повалява и пак се разясня. Но в повечето ден все облачно, мъгли. На няколко пъти вали. Днеска изкарах пейките си тук, около нашите палатки. Направих на една туристка една снимка. 6.VIII.1932 год., събота. Нощес цяла нощ валя, но и преставаше от време на време. Тая заран мъгли покриват планината. Учителят чете 16 глава от Евангелието на Йоана, 21-и стих за размишление и после прочете цялата 16 глава. Говори беседа хубава. И забеляза, че днескашната мъгла е израз на състоянието на братството, на българския народ, на Европа и на цялото човечество. Колкото време се задържи, по това ще [се] познае кога ще се разведри светът. През деня вадихме и носихме камъни за новата кухня. Ето сега, вечерта, ту престава, ту вали. Времето студено. Студен северен вятър вее. Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка. Направих една, но не съм я проявил още. След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките. После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка. Небето все облачно и мъгляво. 8.VIII.1932 год., понеделник. През нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее. Учителят говори хубава беседа. След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз. След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа. Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев. Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря. 9.VIII.1932 год., вторник. Тая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено. Учителят говори мъдри изречения. След това до обед аз присъствувах на сеченето на дървета. Превързахме кутрека с брат Куртев. Следобед с Еленка отидохме на обиколка. Минахме покрай Бъбрека, после отидохме над хижата Скакавица, над водопада горния. Излязохме по ръба на височината над хижата. Горе има хубави скали, подобни на палати. Открива се чудна гледка. После потеглихме нагоре и отидохме над Отовишкото езеро. Излязохме на височината над 6 и 7 езера. Намерихме и няколко гъби, които дадохме на Учителя. Върнахме се късно. 10.VIII. 1932 год., сряда. Много хубав, ясен ден. След молитва, като човек с болен пръст, отидохме аз, Мика Тодорова и Еленка през Урдината река на Еленин връх. Направихме 3 снимки, две на водопада и една пред Еленин връх. Върнахме се към 10 ч., късно, но имаше хубава луна. Тая заран Учителят говори хубава беседа, която каза да се дешифрира и прочете три пъти. 11.VIII. 1932 год., четвъртък. Хубав ясен ден. Говори Учителят беседа. След това ходихме за плочи при Бъбрека. 12.VIII.1932 год., петък. Хубав ясен ден. Отидохме при първото езеро, където имаше гимнастики. Направих две снимки: една във време на гимнастики, а друга, като се свършиха гимнастическите упражнения, и [като] потеглиха, направихме още една. 13.VIII.1932 год., събота. Хубав ден. След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата кухня. На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка. След това - при Сърцето с Рачеви, а на обед в събота фотографирах, а след беседа, на езерото и при чешмичката - Начо Петров, Върбин, Драган, Попови много други. А братята този ден отидоха за дебели греди за хижата. Хубав ясен ден. Отидохме при Езерото на Чистотата на гимнастики. След хубавите гимнастики направихме снимки при Езерото на Чистотата на братята Епитропов Н., Петър Д. Попов, Е. Иванов и много други. На Бургазлии, [от] Любимец братята ... и слязохме по стръмнината към Чинак-гьол, където направих две снимки много добри, с хубаво осветление. А към икиндия на едни туристи им направих снимки и дадох негатива за 30 лева. 15.VIII.1932 год., понеделник. Тая заран е съвсем ясно. Още от 2 ч си заминаха Начо, Тодорчо, а другите след закуска около 25 души си заминаха. Стана ми мъчно, че си отиват вече братята. Снощи пристигнаха около 10 души. Аз ще отивам да правя слънчеви бани. Тамо ме завари Еленка и двамата до обед хем се пекохме на слънцето, хем преписвахме от тетрадката на Стоянка разговори на Учителя. Следобед копирах картички. Към 4 ч правих две снимки на Дупнишки туристи заедно с Рачеви и Варненския Михаил. Също и на Стефанка. Вечерта бях и дежурен, до късно носих вода и после проявих тия 3 снимки и си легнах към 11 ч. Много хубавата ясна нощ ме караше да стоя до късно около огъня и да си мисля и мечтая. 16.VIII.1932 год., вторник. Много хубав, топъл, даже горещ ден. Слаб ветрец полъхва от време на време от сутринта от юг, а следобед - от север. Учителят тая заран ни говори изключително за любовта. „Не коригирайте Любовта" - казва той. Старите да се отвикнете да критикувате и да си мислите неправилно за тоя и тоя, за тоя с тоя нещо щели да направят. Старото схващане да се напусне, нужно е абсолютна чистота на съзнанието. Да не се изкривява ни умът, ни чувствата, ни волята на човека. Както Бог е предопределил, така вършете вие, а не както вие си искате. Чрез някого може някой заминал да прояви любовта си, и вие се чудите за даден момент. И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши. 17.VIII.1932 год., сряда. Много ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара. Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката. 18.VIII.1932 год., четвъртък Тая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч., за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна. И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува." След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях. На връщане вземах една плоча под сипея под шестото езеро и направо слязох на Близнаците. Като пристигнах, дадох гъбите на Учителя. Той ми каза да му отделя по-добрите и аз ги отделихме с Янкова и Еленка и му ги поднесох. Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени. Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме. Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила. Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия Вилумсон. На добрую память брату Пеню Ганеву от авторки 8. IX. 1932, София Е. Вилумсон Вот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь благодарен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам. Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби, Как те избегнуть? Скажи! И сред бури низменой страсти, Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно, Всех кто всегда покорял, Будь то богат, иль властен иль беден, Сердце, кто всем отворял - ^то „Любовь", Любовь прекрасна, Чиста как солнца заря, ^то „Любовь", Любовь безстрастна, Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят, Силу и радость несет. Холод души, и мрачность, и черствесть Таят от нежность любви! Благословено чувство благое, Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставил Бездомно бродить... Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить. Нет у нас друга, Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить... Солнце - нам мать! Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши... Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю... Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!... Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут. Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск. Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!... Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной... Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает... Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!. Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето, Хочу всех благословлять! Магический ключ Ключ ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил. Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном. Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей. Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!... О, Боже мой, м научи любить! Любить всего, что вижу перед собой, Что ухом слмшу, трогаю рукой, И что понять нельзя еще моей душой!... Мир светльм, радостно прекрасньм, Гармонией чудесной наполнен; Там духи светлью, помощники в созданьи, Заботливо гледят за каждую душой: Как та идет, и плачет, и смеется, И падает, и снова вверх идет, Готови ей помочь в минуту тяжку Когда без сил на землюта падает... 19.VIII.1932год., петък. Нощес не е валяло, но сега като станах, гъста мъгла се дигнала и покрила всичко, та макар и 4 1/2 ч., пак изглежда, че е много рано. Като излязохме на изгрева, източният хоризонт се разбули, за да видим ясното небе, но после всичко се покри. Учителят говори хубави слова за размишление. След закуската аз и Владо отидохме, макар и мъгла, за гъби към Дамга. Намерихме малко. На обед дъждът не остави братята да се донахранят. Ние срязахме следобед една голяма диня, която бях купил за 26 лева. Мъглите ту се вдигат и пак покриват небето, Владо поднесе гъбите на Учителя. Братята покриха хижата и постепенно я доизкусуряват. 1.XI.1932 год., вторник. Празника „Ден на детето". Тази есен за първи път ни се изпраща резюме от беседите на Учителя. Оня ден, на 29, Еленка си отиде чрез Калотина в София и й дали това резюме да прочетем и препратим по определения маршрут.* 12.XII.1932 год. Тази есен до 5.ХII времето бе все хубаво, топло, ясно. Нямаше достатъчно дъждове за посевите и есенната трева. Посевите са в недобро състояние. От 5й ХII почна да вали дъжд, на 10й го обърна на сняг, но се стопи веднага. На 11й - пак мъгли и ситен дъжд. Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата. Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с раницата у дома, във Водица. У дома се събрали много селяни Водичани. Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям. Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха. Булката Слава бе вече влязла вкъщи, забавлявайки се с децата, а хората вътре говореха нещо. Аз влязох да известя на хората за новите планети, които са се появили на небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу. Казах конкретно на Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва. Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението. Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек. Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения. Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като на Луната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората. Те разговаряха нещо по земеделската партия. Казаха, че се научили, чели във вестници, че уж Христо Стоянов ли, или Неделко Атанасов, забравих за кого казаха, бил убит в Сърбия. И нещо много още, но не запомних тук съня си. Нещо за брожения говореха, но не запомних. Аз в мене си се радвах на това видение, което видях на западното, на югозападното небесно полушарие. На хората говорих ли, не ли, не помня, но като че говорих нещо. След това видях една картина - Владо Николов, русина, от с. Мърчаево, и Еленка бяха на колене в пози да ги венчават. Че уж вече те се оженили, И това изчезна и се събудих. *В дневника следва резюме от лекцията на Учителя от 26.Х. 1932 г., сряда - „Новите хора". (Бел. М.И.) **тьрпозан - навес. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) *** содорма, сондурма - отвод пред къща, трем, пруст. (Бел, на съставителя Вергилий Кръстев)

1931 година 1.I.1931 год., четвъртък. Прекарах на Изгрева в разговори с разни братя и сестри. Цялата ваканция така мина неусетно. Ходихме на няколко кина, на оперите „Тоска" и „Летящият холандец", на пиесата „Перлите" пак в Народния театър. 13.I.1931 год., вторник. Среща с Учителя. Запитах Учителя за известни въпроси, на които Той ми даде обширни обяснения. По въпроса за морални и неморални деяния: „Има много неща, които съвременното общество схваща за морални, а други - за неморални. Например красива девица, ако я прегърнеш, и те видят, ще ти кажат: „Това е безнравствено." Но ако тя е изпаднала някъде и е паднала със счупен крак и я понесеш на ръце, като си я прегърнал, всеки ще каже, че ти извършваш едно добро дело." По въпроса за изкушенията: „Без изкушения няма да дойде време да остане човешката душа. Ако те изкушава сега някоя красива, хубава девица. Ожениш се, но впоследствие се явява някоя по-красива жена или друга девица и ти я възлюбиш - ето ти изкушения пак. Или ако преодолееш изкушенията от чувствен характер, то те ще се явят от духовен характер. Служител си на Бога. Ходиш да помагаш на нуждающите се и така всичко за Бога. На тогова, на оногова, но никой не те поканя и те нахрани. Гладуваш си 3 дни, отидеш и говориш на някого, но той се обръща и силно те удря с юмрук по носа и ти се поваляш на земята безсилен, окървавен. Ако сега кажеш: „Е, аз на Тебе, Боже, служа, а ето що стана, така ли трябваше да стане?" - щом възроптаеш или даваш съвети на Бога, ти си пропаднал в изпита си." „Остави в тебе да бушуват нисшите желания и стремежи. Не им обръщай внимание. Занимай се с добри мисли, чувства, идеи и деяния в момента и щом не обръщаш внимание на тия си долни състояния, то те ще си отминат. Не се занимай с тях, защото колкото повече се занимаваш с тях, те по-дълбоки корени спущат и по-устойчиви стават. Представят ти една картина, от тебе зависи: ако искаш, ще я гледаш, ако ли не - ще си обърнеш погледа в друга насока и няма да я гледаш и се занимаваш с нея. Така трябва да постъпваш, кога ти нашепват нещо." „Не си оставяй съзнанието празно, защото в такъв момент те налягат изкушения. Кога се молиш, умът ти трябва да бъде концентриран във Великото и за нищо да не мислиш в момента. В такива моменти дохождат да те отклонят много фактори. Например досърбява те някъде. Ти не трябва да се почесваш и движиш. Това посърбяване е известна енергия, на която ако не обърнеш внимание, тя след малко ще си отиде." И по много други въпроси говорихме с Учителя, които нямам време да предам. 15.I.1931 год., четвъртък. Станах рано. Заприготвях се за път. След това се разговаряхме с брата Иван, Дядо Недко, Станка, дойде и Еленка. Почистих нейните кюнци на печката. В 1 ч потеглихме за града. Дойде и Еленка. Занесохме багажа на Василовския хан. Колеги имаше вече насъбрани. Отидохме с Еленка до Яков Янков. Понеже тя на 16-и този месец ще си туря зъби, затова си бе намислила да отложи за 19 януари да си дойде. Но Янков й се скара да не отсъствува и тя се съгласи да потегли с ненаправени зъби. Отидохме до хана, обаче шофьорите не искаха да ни чакат и аз се качих да си дойда, а тя остана, понеже багажа й го нямаше. Вечерта в 7 ч. бяхме в Годеч. Щях да си дойда, обаче Никола Петров Бербатов, директор на прогимназията в Годеч, ме покани да пренощувам в дома заедно с него. Той е родом Сливналия, а живее у Митю ... в Годеч. После поканихме и Стефан Колев от Ярдъм, учител в Смолча, та заедно с него спахме на кревата на Бербатов. Сутринта бе валял сняг, но иначе капно бе. Мъгла припаднала. Потеглихме си. В 9 1/2, къде 10, бяхме в училището. След закуска Колев си замина, а аз учих. Тежко прекарах с четирите отделения в петък и събота. 19.I.1931 год., понеделник. Към 1 ч. следобед с Младена потеглихме за Годеч, за да доведем Еленка. От вчера буря, виелица със силен сняг вали. Вятърът сам ни блъскаше за към Годеч. Лесно стигнахме. Автомобили поради преспи сняг не заминали. Аз останах да преспя у Бербатов и за вечеринка, но и тя поради противното време не се състоя. Отидох си сутринта рано. Учих през деня. 20.1.1931 год., вторник. Вечерта след часовете пак се отправих за Годеч. В читалището дочаках Еленка. Тя отиде да спи у секретаря на съда, а аз - у Бербатов. Вечерта се състоя и вечеринката на читалището. След литературната част ние с Бербатов отидохме в квартирата му и свирихме до 12 ч. Дойдоха си и хазяите му. Стояхме до 1 ч и си легнахме. 21.I.1931 год., сряда. Рано, в 5 1/2 станах. Отидох, разбудих и Еленка. В 7 1/2 бяхме в Равна. Учихме до обед, а следобед Еленка ми чете мисли, които Учителят е говорил на вечеря у Еникева. Най-важното за Агарта и жителите му. За тях, че те се управлявали от Учители, които живеят на земята, въплотени в плът. Идеалистите от земята отиват в Агарта, които са достойни да работят за повдигането на човечеството. Агарта има своя център на работа и в България, чрез Рила. За Колелото на живота -долапчийското колело и четирите му състояния - и отношенията му към човешкия живот. 26.I.1931 год., понеделник. Вследствие хубавата беседа вчера сънувах хубав сън. Къпя се в един басейн, дълбок, от вода [...] на една река място. С мен се къпеше и един мъж заедно с жена си, а на брега бе Еленка и още някой. Тя ми забеляза нещо, че още не се владея тъй както трябва, както ни учи Учителят, а си проявявам слабостите. После сънувах, че братя, сестри насядали на една трапеза заедно с Учителя. Учителят ме пита как прекарвам в Равна и други неща. Аз им нарязах хляб и те ядоха и така се събудих, като ядяха. Времето е добро, ясно и кал по улиците. 27.I.1931 год., вторник. Сънувах, че съм с Учителя, братя, сестри и прекарахме в разговори добри. Времето променливо, ту ясно, ту облачно и мъгливо. 28.I.1931 год., сряда. От заранта ясно. Слънцето изгря. Към обед и следобед силен вятър излезе и силен сняг заваля. 29.I.1931 год., четвъртък. Сън. Сънувам, че съм с Учителя, братя, сестри. Те обядват. Канят ме. Аз се съгласявам, но не ми се яде, защото ще пътувам. Мъчно ми стана, че се разделям от Изгрева и заплаках. Събудих се. От сутринта валя сняг. След обедните часове отидох у Еленка и бях до 12 ч. Свирихме и разговаряхме с хазяите докъде 11 ч., за душа, за Бог, за духове и ред др. Легнах си в 12 1/2 ч. Станах за школа. Четох от III година 7 лекция върху „ Твърдост, смелост и изпълнителност". После свирих, пях, дойде и Русим и до 11 ч. се разговаряхме с него. Времето облачно. Вали слабо от време на време снежец. Но земята е замръзнала, та лесно се пътува сега из пътищата. Следобед в 3 ч. отидох при Еленка. Свирихме, пяхме, четохме, говорихме до 11 ч. Дойдох си и легнах, но веднага сънувах сън: че мръкнало се и аз трябва да легна да спя, но така че уж леглото, в което ще спя, скоро не съм спал в него. Отивам да легна да спя, но гледам: в леглото ми - умрели котки, кучета мъртви, най-разнообразни животни. Дето има в стаята закачени върви със сушени гъби и магданоз, то всяка гъбка и снопче магданоз е било котенце и всяко коте, едно вече се сплуло, а друго още му седи кожата, но така, всички са мърши. Аз се чудя как в такава стая ще спя. Но си представям, че мога да я изчистя, но ако се не измаже, то в такава стая е невъзможно да се спи. Събудих се. То тоя сън бе за 3 - 4 минути. И като се събудих, припомних си го и пак съм заспал. 31.I.1931 год., събота. Сън: Сънувам, че сме в София, на Изгрева. По празници нещо. Всички учители си отпътувате автомобили от Василовския хан, а ние с Еленка останахме за следния ден. Но яви се на другата сутрин фортуна със силен вятър. И аз започнах да се кая защо вчера не си потеглих. Обаче бурята престана и се разясни. Аз се зарадвах, че ще има хора и автомобили ще дойдат, за да си отпътуваме. Сън II: Сънувам, че съм във Водица. Намирам се пред старата вратня на дядо Ноеви. Турил съм една маса и се храня на пътя. Хора минават различни, има някои с кола и возят снопи. Аз бързам, че ще пътувам, за да не пропусна трена. Ето, минава Пеню Белчев с жена си и дъщеря си. Ходили в лозята. Носеха пъпеши, но вече напукани, също и грозде. Щом ме видяха, си казаха: „Какво искаш да ти дадем, да си хапнеш?" Аз отказах да ми дадат, но те накараха момичето си да ми остави няколко грозда в бакърчето ми, което бе на масата и от него бях изял манджата. Запитах ги за сина им Бориса. Отговориха ми, че работи нещо към гръцката граница, Петричко, но се залюбил с една тамошна гранична учителка, но тя била заболяла, но въпреки всичко, те със съжаление ми казаха, че син им е решил да се ожени за нея. Сбогуваха се и си отминаха. Ето, стадо овци минават. Овците ме наобиколиха. Аз ги отпъждам, но така, с големи усилия, те си потеглиха надолу. Сънувах после пак Игнат Которов, брата, че легнал да спи, но с едно късо шинелче се завил, та му не стяга да се завие, та се прегънал няколко пъти и тъй комично, че и аз му се смея. А за нас, другите, имаше добри, угодни легла. Имаше и някакви си мен близки момичета и аз се смея на Игната и им правя шеги с него. Но като че аз ще отпътувам. Тази заран небето облачно, сняг вали и вятърът бучи високо, като че голяма зима ще настане. Нощес посред нощ бе тъй ясно. Луната светеше и цялата природа бе тъй привлекателна и омайна, че аз бях в захлас. А сега - сняг и вятър. Следобед, понеже бях в почивка, си поспах. След като се събудих, започнах да свиря. Еленка турила картофи, да прави супа. Тя също каза, че била много изморена и си легна да си поспи. Аз започвам да чета книгата „На западния фронт нищо ново". Тя е много увлекателна. Имаше моменти, които ме разсмиваха. И аз се смеех, разговаряйки се с книгата. Но дойде до трагична картина, при която не можах да издържа. Коравото ми сърце се затресе. Сълзи рукнаха из очите ми. Не можах да чета, оставих книгата. Еленка се вече бе събудила. Това ме докара до нови мисли и идеи. Искаше ми се да се пръсна над цялата земя във всяко съзнание на хората и да им кажа, че войната е зло, зло, зло и пак зло. Че братство е нужно, а не адски мъки, в което човеците страдат и в самоизстребленията си много повече от животните. Той, елитът на творенията, се обръща на безподобно същество в шеметното опиянение от духа на войната. Какъв живот, пълен с блаженство, хармония и разбирателство би се заживяло, ако елитът на обществата, като се почне от учителя, чиновника, военния, до царя, ако биха поставили вярна диагноза за войната и заработят с все сили за оздравяването духовно на човечеството. От обед вече бавно вали сняг. Ето, часът 10 1/2, Вятърът фучи във висините. Сняг вали и навят около училището. 1.II.1931 год., неделя. Валяло нощес сняг. Станах в 4 1/2 ч. Направих наряда и свирих до съмване. От 10 ч започнахме да четем беседата ,,И земята ще се изпълни със знания" - 22 беседа от VIII серия. „Съзнателният живот започва със съзнанието на човека. Да живее човек, това е изкуство, това е велика наука. И цялото творение, от единия край до другия край, от началото до края, това са все методи, чрез които се преподава тази велика наука - как да се живее." „Човешкият живот започва с пробуждане на съзнанието." „Туй, което хората сега наричат любов, това е проявление на човешките чувства." „Това, което се казва в стиха, че земята ще бъде пълна със знания за Господа, тази земя сме ние. Под думата „земя" в първоначалния език се разбирало всеки човек, който е роден на земята и на когото е дадена земя. Всеки човек е родена, проявена земя и в неговото съзнание трябва да се прояви знанието за Господа. Във всички негови мисли, във всички негови чувствувания трябва да прониква т Божиите закони." „От неразбиране на живата, от непробуденото съзнание на хората се раждат всичките противоречия в света." „Разочарованието иде от чисто физическия свят." „Специфично е сегашното проявление на Христа. Сегашното проявление на Христа ще бъде прославляване Синовете Божии на земята. Или, казано на съвременен език: то ще бъде побратимяване на всички хора на земята." „Нашият съвременен живот е засегнат от друга култура, по-висша от нашата, с която ние сме дошли в съприкосновение. И тази висша култура действува вече върху нашето съзнание. Първото нещо, което доказва, че ние сме под влиянието на тази висша култура, е това, че има увеличение в страданията." „Под думата „грабнати във въздуха" се разбира процес на пропукване на съзнанието." „Идването на Христа [е] вътрешно отношение, каквото е отношението на Слънцето към нас." Та, великата наука, която трябва да изучавате, седи в това, как трябва да се пробуди съзнанието, или как трябва да се култивира това съзнание." „Искаш да помниш, например да развиваш паметта си - остави се на клетките на паметта, помоли им се и кажи: „Моля ви се, съберете всички данни, необходими за усилването на паметта ми, и създайте всички условия за работа. Почнеш ли ти да се грижиш, всичко на каша ще стане. Също така и за математиката, за музиката, за изкуствата има специфични клетки, за милосърдието, за зрението и т. н. има специфични клетки. За говора - също." „Само човешките престъпления се доказват." „Като станеш сутрин, кажи си: «Днес ще обичам всичко заради Бога.»" „Ти не можеш да растеш, без да обичаш човечеството." „Условие е само Любовта, всякога се приспособявай към нея, никога към другите условия. Каквато и да е твоята длъжност, приспособявай се към условията на Любовта." Времето мъгляво, студено. Сънувах, че бях някъде си. При мен са някоя си госпожица непозната и млада, външно красива, но бездушна. После говорихме нещо с Касабова -прогимназиална учителка в Годеч. С нея стоях много. Уж че имаме любовни отношения. Тя облечена добре, подвижна и хитра, като лисица ме завъртваше и ласкаво говори. * Следобед слязохме с Еленка за заплатата в Годеч. В прогимназията с Дели Радева решихме две задачи. В книжарницата срещнахме и сънуваната нощес Касабова, също така облечена, както бе нощес. 26.II.1931 год. Сън. Сънувам, че сме в Рила някъде си, при добра обстановка. Сме тамо, Учителят и много братя и сестри. Аз правех уж нещо, като за кошара, а впоследствие уж за барака, за да преспиват братя или сестри. Но постройката ми ниска. Има легло за 6 души. Заедно с Учителя правихме сметка колко ще се подслоняват. Но Колю Нанков правеше една много по-голяма от моята и много по-хубава. Инфлуенцата, която беше ни хванала тия дни, днеска вече сме по-свободни от нея, както аз, така и Еленка. Четох вечерта „Здравна просвета" и Еленка бе, че и „Ново човечество", та се вдъхнових от добрите хора по лицето на земята, които работят за духовно осъзнаване на човечеството, и драго ми стана, че има сол на земята и че част от нея трябва да бъда и аз, и да не се обезсърчавам в работата, която ми предстои като учител. Народът е нива, която трябва да се оре и сее. Макар да реагира - ори и сей, плодовете някога ще бъдат горчиви! 27.II.1931 год. Сънувах, че сме братството някъде на екскурзия, но ще си отиваме вече и то нещо през Стара планина за към Водица. Много багажи. Но ние с наш Ивана си имаме хубави коне, та в каруцата напълнихме много багаж на наши хора. Някъде в пътуването разкопахме една гробница от Руско-турската война. Иманяри копали някъде отстрани гроба. Но оказа се, че ножът, дълга сабя, била до самия гроб забито при погребението и сега с тия, които пътувахме, те откриха сабята и поискаха да разровят гроба, защото можело под мъртвеца да намерят имане. Които копаеха, бяха Добри Бобев, Михаил Драганов и други от нашата махала, но мен ме отврати лошата гледка на мъртвеца, който още отдавна погребан, но още не сплуто всичкото месо и така, от дето започва тялото му, е една червенина, така, червена пръст. После като пътувахме, минахме през някое си село, където съм учил като ученик. Сава Йорданов от Попово ме заведе на гости някъде, уж у дома си, но аз исках да отида у хазяите, уж там е Мама, която веднага отиде у тях, щом пристигнахме и т. н., дълги и широки. Вследствие тоя грип, наречен инфлуенца, испанска болест, като се пробудих, усещах как ме наболява стомахът и нещо усещам в гърдите си и пак заспах. Като станах, прочетох 11 лекция от III година на младежкия клас - „Единица и вечност". 28.II.1931 год., събота. Хубаво време. Топъл ден. Следобед ходихме с Еленка в Губеш. Върнахме се късно. 1.III.1931 год., неделя. От съня си на събуждане запомних последната мисъл: че човек трябва да създаде от себе си един образцов характер, който да устоява във всичките бури на живота и винаги погледът му да бъде обърнат към висшата цел - Бога! Изпълних си наряда и свирих, докато се съмне. Сега започнах да чета беседата „Добрата земя" от VIII серия. 6.III.1931 год. Четох книгата на пророк Софония и от прочетеното се вижда, че добрият живот не е в богатството. Материалното богатство не прави човека добър. Казва в 1-а глава; 17-и стих: „И ще оскърбя человеците: и ще ходят като слепи, защото съгрешиха Господу. И кръвта им ще се излее като прах, и месата им като извържение." Значи човек трябва на Господа да угоди, а за това не са нужни богатства, а сърца и души. След всичкото зло, което иде, или тъй да се каже, след огъня, който ще унищожи всичкото зло, казва Софония в 3-а глава, стих 9: „Защото тогаз ще туря в народите език чист, за да призовават всичките името Господне, да му работят под един хомот." Няма да има човек да остане, който скверни Бога - Великото. Стих 12: „И ще оставя всред тебе люде оскърбени и сиромаси; и те ще се надеят на името Господне." 13: „Остатъкът Израилев няма да прави беззаконие, нито да говори лъжи, нито ще се намери в устата им език лъжлив." От вчера сутрин заваля силен сняг и покри земята с 10 ^ 15 ^ 20 см сняг. Вечерта се изясни и бе много ясна, светла лунна нощ. Тая заран, като изгря слънцето, бавно се заоблачи и почна слабо да вали с прекъсване. Зимата била на диря. Цяла зима почти без сняг, а сега вече заваля голям сняг. 8.III.1931 год., неделя. Нощес снегът се топи. Мъгли покриват небето. Тая заран станах в 4 без 15. Изпълних си наряда от 4 1/2. Четох глава I от Евангелието на Лука. Като се съмна, дойде Трифон Петров и говорихме някои неща по религията. Падна ми се да чета беседата „До окончанието на века" - 8 беседа от VIII серия. „Няма по-страшно нещо в света от пресищането. Даже и най-хубавите неща, най-красивите неща могат да произведат пресищане. Пресищането често произвежда втръсване. Втръсването произвежда отвращение. Отвращението произвежда бездействие. Бездействието произвежда смърт. Смъртта произвежда разлагане, а разлагането - воня. От съвременните учени, които имат по няколко диплома, се изисква да имат диплома за разумността, честността, справедливостта и най-после и четвъртата диплома - за интелигентността." „Казва Христос: «Идете и учете ги.» На какво? На съвременния свят се е втръснало вече от учения." *** 22.IX.1931 г. Извадка от лекцията, държана тая заран* (Савка ни я прати в Равна). *Лекцията е държана от Учителя на 22.IX,1931 г., вторник, извънредна, непечатана. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) Тази година ще се размишлява върху всички Божествени добродетели, които работят за човека. Добрата молитва. Молитвата на Царството. Отче наш. Беседата е озаглавена: Закон на безсмъртието Докато човек е обременен с непотребни неща в живота, той не може да има правилни разбирания. Докато човек има предмети пред своето зрение, които той смята за ценни, за важни, светлината не може да действува правилно върху него. И затова, за всеки даден случай и момент, човек трябва да се освободи от ненужното, от непотребното. Това изисква моментът. Простотата седи в това, че в даден случай вие искате да знаете всичко, а това не е потребно; вие искате да разбирате всичко, а това не е потребно. Малкото с любов се възнаграждава, а многото без любов се наказва. Всеки човек трябва да бъде винаги празнично облечен. Празничното облекло на човека, това са хубавите свещени мисли, хубавите свещени чувства и хубавите свещени постъпки. Ако той няма такива хубави свещени мисли, чувства и постъпки, той е облечен с дрипели. Докато човек не дойде до безсмъртието, той не може да бъде свободен в света. Можете да знаете всичко в света, да имате цяла една философия в себе си, но не сте ли безсмъртни, вие сте под влиянието на един господар, който постоянно ще ви тормози, ще ви измъчва. Човек не трябва да се плаши, а да победи. Цялото пребъдва във всички свои части. Всичките части пребъдват в цялото. Всичките части не могат да пребъдват в една част и една част не може да пребъдва във всичките части. Земята не е място за щастие, а е място за знание. Който дойде на земята, ще се стегне да учи. На земята има ограничение. Човек не може да вземе един предмет и да го научи. Трябва да работи с години върху него. Вас никой не може да ви излъже в света, освен ако не се излъжете вие самите. Като отидете на оня свят, там ще приложите науката, която сте учили на земята, там ще намерите хора, които ще ви разбират. Тъй щото духовният свят е място на приложение. Там ще приложите всичко, каквото сте учили на земята. Например вие сте учили какво нещо е Любовта. Като отидете на оня свят, там ще го приложите. На земята, колкото и да я прилагате, колкото и да я учите, тя тук няма приложение. За да приложи човек едно учение, той трябва да бъде абсолютно свободен. Той трябва да е безсмъртен в любовта си, безсмъртен в знанието, безсмъртен в свободата си, безсмъртен в знанието си и т. н. Само той може да приложи това, което е учил. Любовта винаги носи живот и младост в себе си. Младостта се дължи на Любовта. Онзи, който иска да се развива, който иска да бъде добре облечен, той непременно трябва да има връзка с безсмъртието на Мъдростта, той непременно трябва да има знанието. А пък онзи, който иска да бъде силен, да може всичко да направи в света, той трябва да бъде с Истината заедно. Силен е само онзи човек, който носи Истината в себе си. А живот има само онзи, който има връзка с Любовта. Велик е само онзи, който има Мъдростта в себе си. Смисълът на живота се състои да пребъдваме в Бога и Той да пребъдва в нас. (20.XI.1931 год. - Продължение на лекцията). Каквото и да ти дойде, казвай, че това е за добро. Лоша мисъл, лошо чувство, какъвто дявол и да ти дойде, кажи: „Това е за добро." Дойде едно страдание, кажете: „За добро е." Всякога казвайте: „За добро е", за да можете да победите. Другояче, вие ще критикувате и Бога. „Защо ми е този дявол?" Той дойде по единствената причина, че нямате Любов в себе си, нямате Мъдрост, нямате Истина в себе си. През целия си живот аз мисля за образа на това, което Бог е създал. И ако ти не можеш да пожертвуваш живота си за Бога, да Му служиш, аз не мога да те обичам. Като обичам някого, то аз искам да покажа как ме обича Бог. Това е учението на Христа. Христос казва: „Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих." Ако Господ живее в мене, моят джоб ще бъде всякога пълен. Щом Господ не живее в мене, моят джоб се изпразва. Когато моята глава е пълна със свещени мисли, Господ е в мене. Щом се изпразни, и Господ Го няма там. Докато моето сърце е пълно със свещени чувства, Бог е там. Щом се изпразни, Бог не е там. Докато аз съм пълен със свещени постъпки, и Бог е там. Когато те правя такива постъпки, Бог Го няма там. Тази и мисълта, която трябва да държите в ума си. Всичко друго е едно голямо заблуждение. Ако ти си нещастен, но кажеш, че Бог живее в тебе и ако разбереш Божията Любов, веднага състоянието ти ще се измени. Вие сте нещастни по единствената причина, че Бог мисли повече за вази, отколкото трябва. На ваш език казано: вие страдате много, понеже вие въздействувате на Бога. Като Му въздействувате, вие спирате Неговата Любов; спирате Неговата мисъл, спирате Неговата свобода, който Той мисли да прояви към вас. Вследствие на това, по този закон вие ставате нещастни. Повярвайте, че Бог ви обича, и тъгата ви веднага ще изчезне. Повярвайте, че свободата, която Бог ще има, и вие ще имате. Повярвайте, че знанието, което Бог има, и вие ще имате. И веднага ще ви олекне. Тази година, аз я намирам Божествена. Искам от вази да родите поне по няколко мисли, по няколко чувства и по няколко постъпки, които да са безсмъртни. Това е идеята сега, която ви оставям. Всички други работи, били те политически или някои други, те са второстепенни. В света хората искат това, което те не знаят. Истинския живот и смисъла на този живот вие ще разберете само тогава, когато разберете Любовта и Любовта ви да остане безсмъртна. Този живот ще разберете само тогава, когато знанието, което имате, стане безсмъртно. Истината ще разберете само тогава, когато имате една безсмъртна истина. И тогава, като станете безсмъртни, мога да ви говоря нейните закони. Ще ви говоря като на безсмъртни. Сега аз би говоря понякога като на хора смъртни. Всеки човек, който се води по ума на хората, той не е свободен. Любовта не петни никого. Знанието не заблуждава никого. Истината не поробва никого. Аз не искам да освобождавам хората, те сами трябва да се освобождават. Сега вие трябва да се освободите от вашите стари възгледи, които имате. Това е най-мъчното. формулата накрая на държаната лекция на 22 септемврий 1931 год. е: „ Само Любовта на безсмъртието, Само Светлината на безсмъртието, Само Свободата на безсмъртието носят пълния живот." (Три пъти.) 20.XII.1931 год., неделя. От снощи задуха много силен вятър, който повдига снега и го носи и наслагва по трапища, край синури и покрай гората. Вънка е студено и то много. Аз се събудих рано, но не станах. Чаках да се развидели, че тогава се надигнах. Направих си гимнастиките донякъде и ето, слугата донесе огъня. Затопли се стаята полека-лека. Донесоха ми вестник „Утро" и в него прочетох за кървавите инциденти в сряда, на 16.ХП, между студентите и полицията. Студентите манифестирали против професор Ал. Цанков. Не го искат за професор, понеже на 9-й юний 1923 год. насила смъкна земледелската власт и се проляха много кърви от българския народ. След това започнах да чета на есперанто „La kondicoj de la eterna vivo" * от Учителя. До обед четох. Наобядвах се и изпратих Младена в Годеч, да занесе лекцията за „Човешките косми", и мисля да продължа лекцията. 21.XII.1931. Вечер е сега. Преди половин час небето бе наполовина ясно, а където бе облачната зона, тя бе напропукана и отделните облачета се бяха разместили и плуваха по небето, като парчета ледове по тихата повърхност на бистро планинско езеро. Луната светеше и бялата премяна на земята, натрупана от нощесния и до обед валящ сняг, сега осветен от почти пълната луна, надалеч се провижда в сребърната лунна светлина. Въздухът чист. Вятърът леко свири в клоните на близките над училището брести* и в коминя на училищната сграда. Четох вестник „Училищно дело". Четох хубави статии от Хр. Въргов Койчев, Крум Генов и др. Попрочетох и от Ботьо Савов статията „Маестро Атанасов". Тази статия ме отнесе в дълбочината на моята душа, в недрата на вечно ожидащия ми дух. Като че ли леки струи докоснаха сърцето ми и го подбудиха към усета на тия, които живеят с идея, чиито сърца туптят за свят и разумен живот, чиито души са искри от вечния огън - Бог, и се стараят да разнасят виделината на вси страни, но и имат и голяма съпротива от тъмните предмети и грозящата тъмнина на геханата [геената] бездна от неведи и мрачни души хора, които живеят в цикъла на допотопните алчни животни. Тези светли будители и ратници за човешкия подем, така им се противодействува и те така светят, както звездите без да обръщат внимание на движещото се човечество, че те му светят и си отминават по своите орбити, забелязани само от някои зорки астрономи - хора поне, които са ги познали, и се използували от тях и поне морално подкрепили, ако ли не материално. Защото общ жребий е в нищета и противоречие да си отпътуват всякога доброжелателите на човечеството. И такъв е и може би законът на Битието. Но мило и красиво е човек като узнава, че в сегашната човекоядяща се цивилизация, когато духовно уледенените човеци се самоизтребват, да вижда, че има любящи хора, има будни души, има хора, които са излезли над личните интереси и са приели девиза: благото на брата ближен по-рано, че тогава личния [интерес]. И в такъв момент човек му става мило и драго да живее, да свети, да търси светлите простори на своята душа, да следва гласа на съвестта, на Великото, да помага на изгнаническия народ тук, в царството на мрака, да му сочиш лъчите на изгряващото слънце, лазурите на идващата нова епоха, епохата на любовта, побратимяването, епохата на възкръсването човешкото в човека. Значи има, има и други сърца в този момент да тупкат с пулса на Вечната хармония, с пулса на вечно бликащите извори, с пулса на тия, които искат да залезе съвременният ледников период, а да изгрее периодът на взаимнопомощничеството, на съчувствието, на братството и любовта между хората братя. * (на есперанто) - „Условието на вечния живот". (Бел. М. И.) ** брести - диал. брястове. (Бел. М.И.)

1930 година 6.I.1930. След завръщането ми от коледната ваканция, която прекарах в София, не си отидох във Водица. Майка ми се поминала на 7-и януарий т. г. - на първия ден на Коледа, а погребението й е станало на 8.I. - втория ден на Коледа. Ходих на две екскурзии с Учителя на Витоша. 6.II.1930 год. Сутринта сънувах сън, че съм заедно с Боби Иванов Д. П. Дошло е едно голямо наводнение, вследствие топенето на ледове - снегове - големи преспи. Буля Бобевица заедно с Борисча малкия напълнили едни кола сено, изкамарили го и буля води кравите през реката поройна. Но водата бе буйна, понесе колата заедно с буля и Боря и говедата. Батю Боби се тюфка [тюхка], но не съвсем, но когато се увери след малко, след един голям завой, че хората видели само колата, като се премята, той узна, че се е удавила буля и Борю. II сън: сънувах, че баща ми си дошел, говорих много с него. И искам насън да си кажа, че уж това не е сън, че истински баща ми си дошъл. Сънувах, че у дома във Водица, откъм дядови Цонови, откъм килера страна, наш Иван е направил нова една грамадна стая, която е висока, наподобяваща салон за събрания. И аз си казах насън, че е хубава за братски събрания. Цеко ми съобщи днес, че на Арсо брат му говорил, че Елена от Равна си има кандидат Дъновист и че Губеш и Равна ще станат сватове. 7.II.1930 год. Тая заран ясно облачно шарено, но преобладаваха тъмни облаци, носещи се по запада и балкана от всичките страни. Още в първия час, тъкмо четоха учениците молитва, пристигна човек от Годеч, носещ писмо и писмо от годечките учители до Министъра на Народната Просвета, в което искат да изложат същността на пунктовата конференция, в която Монов не изпя „Шуми Марица" и при реферата „Колегиалността", в които дебати му се отне думата и не му се даде да дебатира. Аз разписах писмото, а колежката ми отказа, под предлог, че писмото ще попадне в ръцете на инспекцията и помощник-инспектора г-н Николов и може да има лоши последствия. Към обед заваля силен дъжд заедно с буря. Престана, а на стъмяване почна проливен дъжд. Тревожеше ме мисълта на Цеко Симов, в която се открива и заражда мисълта за отношенията ми спрямо Равна, но всичко това ще се разпръсне като пролетна мъгла. 19.III.1930 год. Времето променливо. Небето облачно и поросява дъжд. Изгрев се видя, но се заоблачи, а къде 12 ч среднощ бе ясно. Иначе е вече топло, калта не мръзне. Духом съм добре. Снощи свирих до 12 ч и бях много добре настроен. Тая заран пак ми се искаше да посвиря, но време нема. Приготвих три зелки да занеса на Еленка на обед. Вечер 8 1/2 ч. Още в 6 ч. си дойдох от Равна. Силен вятър духаше от юг. 20.III.1930 год. Пред слънцето имаше гъсти облаци, а небето бе ясно, но замъглено, така, със слаб облачен воал. Вятър духа от изток и то силен. Нощес съм спал така сладко и хубаво, че може би от 2 - 3 месеца така спокойно и приятно не бях спал. Сънувах, че набързо наминах през дома, за да се нахраня, защото ходил бях да сека на пътя и пак щях да заминавам. Мама ми бе направила салата от лук. У дома вършееха на хармана, но вършеното бе мокро, уж, че преди няколко дена този харман бе налян, та сламата му, като я бяха прибъчкали, бе черна и мокра и конете ги гялкаше мама. 22.III.1930 год. Из Шеста серия, „Двата природни метода". Станах от сън в 5 и 10. На върха над селото бях в 6 и 5. Свърши се нарядът с добро и духовно настроение. Мъгла е припаднала по планината и гъста е, обаче не бе много студено и изгрев няма. В квартирата си бях в 7.30. Стр. 498 - „Господи, да прогледнем!" На обед отидох в с. Равна. Вечерта дадохме тамо вечеринка с тамошните деца, също Генов от Туден с 2 номера и аз и Еленка свирихме 2 пъти и аз изпях „Аз съм бялото кокиче". Вечерта спахме у Симо Игнатов (у дядови Илови). 23.III.1930 год. Цял ден прекарахме аз и Генов при Еленка. Свирихме, пяхме и в 5 1/2 си разотидохме. На отиване нещо тъга ме налегна по нещо.* Вечерта; 70 „Изпитвайте писanията" * . Опетняване има в материята и знаете ли защо? В тази материя, в която сме минали толкова еволюции, толкова култури са останали в нея, техните и добри, и лоши качества. След като си е почивала тя хиляди и милиарди години и векове, в нея са останали тия зародиши, но като се е събудила, веднага и тия качества се събуждат в нея. Ние ще преживеем културата на миналите епохи. Тъй, щото, това, което днес преживяваме, тези войни, омразата, лъжата, всичко това е дадено не в самата материя, а това са останки на минали човешки същества, които са живеели преди милиони векове, преди да е съществувала тази вселена, и са оставили в нея тези свои грехове, но същевременно с тези лоши качества са оставили и добри. *Из „Сила и Живот" (неделни беседи от Учителя) VI серия. (Бел. М.И.) 24.III.1930 год. Небето ясно, но замрежено с лека, едва уловима мъглявина. Спах до съмнало. Духом съм добре разположен. Небето облачно. Станах рано. Духом за първи път, откакто съм дошъл в Губеш, съм така разположен. Иска ми се да хвръкна, да пея, да говоря, да обърна хората към истинското слънце на живота - Бога. Иска ми се да ги призова в живота Божий, да се образува Царството Божие на земята. Мен ме радва с всичката си пълнота сърцето ми, че имаме такова братство със съзнателни, будни братя и сестри, с които се разбираме и всеки един от нас се стреми към съвършенство, към Бога, към един живот на разбирателство и хармония. У всекиго има копнеж повече да знае -методически да работи в света, за да може да пленява хората, заблудени в собствената си тъмнина от егоизъм, себелюбие и всеки се има за център на вселената, да го плени като с хитри уловки, както Учителят Христос казва някога на Апостолите: „Елате да ви направя ловци на хора", и да го придобие за Бога, защото само в Бога е животът в своята пълнота, и в Него всички сме живи клетки на Божественото цяло, а не центрове себични, да се самозадушават в собствената си атмосфера. Вечер: Завърнах се от Равна. Прекарахме деня в четене и разговор. Прочетохме беседата „Плодовете на Духа" и вестник „Братство" със съдържание „Влиянието на слънчевите лъчи". 12.V.1930 г. Станах в 5 1/2. Излязох горе на височината. Навред вече зеленина, а тревата попъстрена с разнообразни цветя, най-вече теменуги и лайкучки, но не същинска такава лайкучка, а друго, също по цвят като нея и др. Сън. Сънувах, че една от сестрите като че Василка, ми каза, че Учителят образувал една друга школа - „Школа на Чистите". В нея могат да влизат само девствено чистите мъже и сестри неженени, които не са се докосвали до противоположния пол... Значи, една „Обща школа", друга -„Специалния клас" и „Школа на Чистите". На 10 и 11 май - в събота и неделя, ходихме на учителска педагогическа конференция в с. Годеч. Разгледаха се два реферата: 1. „Психо-физиологичните основи при обучението", 2. „Активното обучение при ръчната работа и новите трудови училища". Имаше практическа лекция във II отделение по писане - методическа единица „Съчинение". Децата бяха ходили на разходка и първо направиха съчинението и го написана на черната дъска, а после го преписаха в тетрадките си. За забелязване бе, че децата втораци пишеха много красиво и чисто, бавно, с мастило всички и в тетрадките с тесни и широки редове. В събота вечерта пристигнаха подначалникът на Министерството на народната просвета Цонков и началникът на основното образование Чакъров. В неделя Чакъров държа сказка около 2 часа върху новото време, действителността у нас и у съседите и националното възпитание в широкия му смисъл, как да се води и какво се разбира под думата „национално възпитание". От всичко казано от него не може да се критикува нищо, освен думите му: „Всички Дъновисти, Толстоисти да си излязат от редовете на учителството." Аз виждам и схващам едно - че началникът не познава по есенция тези идейни движения, той не ги познава в тяхното практическо приложение, защото за забелязване е, че тези течения дават учители, любящи децата, народа и човечеството, и че те, водейки се от закона на любовта, те са и истински учители. После, кое е дало повод на началника да си мисли, че тия движения са родоотстъпни, продажници и разсипници на отечеството ни? Тези движения не само говорят, а практически прилагат говореното от господин Чакърова - та фактически те са зидарите на днешна и утрешна обновена България; а че имат интернационални идеи и тенденции, то е вярно и много вярно, но всеки един от тези хора стъпва на базата, че индивидуално всеки човек, всеки народ предварително трябва да се превъзпита, да се облагороди, да стане самият човек по душа, тяло и дух образец на висш, идеален живот и тогава можем да говорим за махане на граници, а сега, при тези вълчи инстинкти на съседи и завоевателни политики на силни държави, немислимо е такова овчедушие. А че има някои единици от тия движения, които не разбират от политико-обществен живот, то това са вълци в овчи кожи, или, тъй да се каже, хора, които нямат разбирания - невежи, и те приличат на същите груби сегашни площадни родолюбци - изроди, които знаят да викат: „Спасете държавата!", а сам той фактически й е най-голям враг, с една само разлика - че идеалистът за себе си не мисли и сам той жертва става на неразбирането си, а от другата страна (площадните себелюбци) пожертвуват цялото отечество с глупавите си постъпки. И всичко това става, защото няма широта на познанията и понятие за съзнателния органически и колективно цялостен живот. Бедни са умовете, душите и духовете човешки. Нужно е много работа над бедния ни духом народ. Народът е невеж и учителството и българската интелигенция трябва всички да станат светещи факли и да тръгнат между изоставения народ и да просвещават словом и делом най-вече. Само така ще повдигнем отечеството си - народа си. Сме ли ние високо културни хора, то тогава сме и силни. Аз бих желал началникът да има повече светлина върху идейните движения и да не ги клейми като разрушители, а като хора, даже нервна система на общия организъм - държава и човечество, а другите слоеве са другите удове на общото цяло. Или, аз идейните хора ги уподобявам на подсъзнание и свръх-съзнание, а сегашните официални интелигенти и държавници и широки политикани - на ум, умът на човечеството, защото умът е проницателен, подвижен, способен, но зад ума стои диригентът, който го направлява и насочва - това е Духът, висшият Дух - Божественото, каквито се явяват идейните хора, които са по-чувствителни към висшето и искат да го приложат в живота. Те са надрасли животинските етапи и състояния и са жадни за братство, за хармоничен живот, за широта и простор!!! 21.V.1930 г. Станах, кога се разсъмна. След наряда прочетох от III серия „Изведоха Исуса" - много хубава беседа, много научих от нея. След свършване първия час, започнахме репетиция за „Св. Кирил и Методий"; а аз потеглих за Годеч. Минах през Равна. Поговорихме си с Еленка. Аз й се покарах, така, наздравата, задето проявява детинщини, в смисъл, задето се тревожи за бъдещи работи и задето допуска посторонни идеи и неща и после се плаши от тях. После тя ми прави бележка, че в обществото аз не съм бил предвидлив, много галено съм постъпвал с хората - особено с женския свят, и последствията били, че си съставям мнение по жени и си мислят, че „може да се прилепим, да го използуваме тоя мекия човек". След като й обясних с няколко думи няколко положения, че аз не съм лепка, да се прилепям към никоя, то я предупредих подобни въпроси да не допуща в ума си. След това излязох и я оставих разнервирана и то най-вече се бе разтревожила от това, че е учителка на 4 отделения, че нямала тая година добър резултат от обучението си, защото вече 4 години дотолкова се изтощила, че тая зима нямала сили да продължи и така настойчиво и усърдно да обучава, а ето, изпращат й чужд учител, Васил Генов от Туден, да произведат беседите, и че той щял бил да си състави мнение за нея, че не си гледала работата и т. н., и т. н. ... В Годеч вземах статистически сведения от пунктовия учител. Срещнах се с Манов, Поп Христов, Генов и други колеги. На връщане, точно в 6 и 10 стигнах в Равна. Понеже закуската ми бе с малко хлебец и 1 кл. мляко и обед не правих, замолих Еленка за малко хлебец. Тя ме нагости и в 8 без 15 аз си потеглих за Губеш. Гъста мъгла се бе спуснала, та като стигнах вече по върховете горе, вече се стъми. Тъкмо се навалям към Скравена, горе на завоя случи се, че се срещнах с два вълка, които, от гъстата мъгла и тихия вървеж по меката трева, не чули моите стъпки и понеже срещата става при едно баирче, те идат отдолу, а аз излизам из друго и хоп - наридчето, те изтопуркаха - единият надолу, а другият нагоре. Поуплаших се, но понеже не ме последваха, то се успокоих. Станах преди да изгрее слънцето. Гледам небето ясно и слънцето току ще се покаже. Изгря в 5 без 15 точно. След закуска отидох на училище, за да си довършвам писмената работа. Пристигна фотографът от Годеч. Събраха се децата и потеглихме за Зли-дол, за да се фотографираме в полето. При кладенчето „..." над селото се фотографирахме и заминахме за люляка в Зли-дол. Времето от ясно се запокрива с тъмни облаци и след недълго, къде 9 ч започна да поприкапва. Отидохме къде Годечко чак надолу. Ето, срещнахме се с Борис Манов и Симов. Те носеха едно голямо гърне с мляко, чесън зелен, сирене, кашкавал и други работи за ядене, та ни дадоха една гощавка с госпожата Симова. Среща тържествена: смях, ядене, джумбиши и до раздяла, защото една част от децата ни вече бяха напуснали и си бяха потеглили за село. Започна къде 12 1/2 да вали силно и ни поизмокри. Аз макар и мокър но ризата - не. Отидох в училище. Накладоха ми печката и аз си хвърлих палтото да съхне и започнах канцеларското си писане - сведения и таблици да преписвам начисто. И до вечерта написах няколко удостоверения. Игнат къде 8 ч ме покани да отидем на мандрата. Черпиха ме със суроватка и пресен кашкавал. Научих от фелдшера края на новината за убийството на Лулчевата жена. Че всъщност не е убиец Лулчев, а една госпожица с майка си заедно, заради окраждане на някои неща са я убили, а полицията арестувала веднага Лулчев и две сестри, вероятно Елена Андреева и още една. Нали са клеветени в нечестие, ето, пак в тях се съмняват. Но бързо се открила истината, за да не пострадват невинно сестри и братя и се хвърля петно върху учението и идеята. Тъга ме обзе, откак прочетох за убийството и арестите на много лица, за които вестниците не казваха кои са, но аз знаях от кои са. 24.V.1930 год., събота След утринната закуска с гъбена чорба, отидох на училище. Турих приготвените венци от колежката по вратите и започнах да пиша свидетелствата на учениците. Хора за утро не дойдоха, за да се отпразнува „Св. Кирил и Методий" както трябва, затова вземах цигулката и засвирих хоро на децата. Надойдоха моми и момци и поиграха си хубаво. В 12 1/2 си отидох, наобядвах се и с Ангела, Паунка и Фрозка и отидохме в Комщица. Колегията бяха откупили музика от Годеч, която свири много хубаво. Тамо стоях до 6 ч и си потеглих. Вървяхме си бавно и разговаряхме. Като си дойдох, войниците и момите ме замолиха да им посвиря. Свирих им до тъмно, за изпроводяк вече, понеже дойде време да си вървя за лятна ваканция. Изкъпах се много хубаво и съм спал хубаво, само че съм понастинал от отворения прозорец. Лятото на 1930 година 30.IX.1930 год., вторник Тази сутрин станах в 6 ч. Небето абсолютно ясно. Слънцето огря в 6 1/2 ч в учителската стая, в момента на утринната молитва. С няколко думи ще изложа това, което съм правил това лято и къде съм ходил. На 31-й май си отидох от Губеш за София. На 2 юний отидохме с Еленка в Новоселци в кошничарския курс. В курса ни занимаваха Палавеев от Копривщица по кошничарство и Божанчев по пеене, от Саранци, Новоселско. От курса се завърнахме на 22 юний в София. Изработихме си шестоъгълна масичка, бонбонерка, панерка за хляб, пешкирник, пазарна кошница и една друга кошница като цветарник. В София стояхме, докато мина младежкият събор и чак на 19 юлий потеглихме към Еди-гьол с трена до Радомир и с теснолинейката до Дупница. Вечерта спахме на Паничище, над Дупница. На Еди-гьол стояхме тъкмо месец с Учителя и други братя и сестри. Говориха ни се от Учителя хубави беседи за природата и новото време, за значението на Бялото Братство, значението на нашето представяне тамо. Задачи за разрешение ни се даваха. Изобщо, стоенето ни тамо бе един окултен курс, време на посвещение. На 22 август Учителят заедно с братята и сестрите си потеглиха за София, а ние заминахме за Рилския монастир. Вечерта бяхме на гости на Петър Камбуров. В събота, на 23-й, потеглихме за Рибните езера. На 24-й вечерта стигнахме тамо. На 25-й по обед потеглихме по Белия Искър за Марицините езера. Вечерта преспахме в Демиркапия под трудоваците, които работят шосето Самоков-Разлог. На 26-й вечерта - на Марицините езера. Тамо престояхме на 27-й, 28-й, 29-й. На 30-й потеглихме през Мусала и вечерта бяхме в 10 ч. на Костенец Баня на гарата. В 1 1/2 ч. дойде влакът и на осъмване на 1-й септемврий - в София. От справката в Училищната Инспекция се научавам, че ме назначават учител в с. Равна, Царибродско. На 6-й септемврий вечерта потеглих за Водица. На 7-й септемврий вечерта бях у дома. Престоях в понеделник, вторник, сряда и в четвъртък си потеглих за София. В София стоях на 12-й, 13-й и на 14-й по обед излязох от София и заминахме с Еленка за с. Равна. В селото аз като пристигнах, не бях спокоен и се сърдех на себе си, задето съм напуснал Губеш и съм дошел в с. Равна, защото селяните на 24 юлий се събрали и подали 35 души заявление против Еленка, като изнасяли неверни работи против нея. Че влизала в 10 ч сутрин и ги пущала в 11. Че не учела през последните две години децата, особено по смятане. Че излизала нощно време и отивала по Доброглед и се мъчат да я обвинят в Дъновизъм, в смисъл, че са я виждали уж че прави нещо, но никой не знае какво и що. Който ги е научил да лъжат, не можал да ги донаучи да лъжат. Имахме конференция административна на 25-й и 26-й септемврий. На 26-й септемврий уч. инспектор Николов дойде в Равна по анкета на заявлението против Еленка. На 27-й до 10 1/2 ч. вечерта продължи следствието. На 28-й, неделя, сутринта инспекторът замина за Искрец през Годеч. Еленка направи заявление за 3 дни отпуск и замина за София, за да уреди въпроса с мястото си, за да го купи, да намери нужните суми. На 29-й IX., понеделник, започнах да уча за първи учебен ден за Равна. Дойдоха 45 ученици. Времето тия дни много хубаво. През тоя ден, 29-й, понеделник, бях добре настроен, особено следобед почти свирих през всичкото време до 10 1/2 ч. вечерта. Нощес съм сънувал сън, че Велева дошла на гости във Водица. При срещата с Еленка, която бе у дома, весело се срещнаха, но Еленка държеше мъжко дете, току-що родено, наскоро, и негодуваше, че е имала дете. И не се целунаха с Велева, въпреки че с голяма радост се срещнаха и посегнаха да се целунат в поздрава, но детето в ръцете й попречи да сторят това. 3.X. 1930 год., петък, с. Равна. Този ден е Възшествието на Негово Величество, неприсъствен ден - не учихме. Еленка ми разказа много из своята опитност сега из София в братството с Учителя, Савка, за мястото си, за Тодор Стоименов, който не иска да й отстъпи мястото и да й измести бараката и т. н. Почти целия ден мина в разговор. Към икиндия почнах да пренасям от досегашната канцелария канцеларските принадлежности и леглото и моя си багаж в новата канцелария, която е северна стая, малка, със западен прозорец. До вечерта с това се занимавах до късно, също и Еленка си взе хубавия дюшек и си го занесе, а аз си напълних сламеника. 17.X.1930 г., петък. Станах в 4 1/2. Вземах цигулката и свирих до 5 1/2. Тъкмо се заприготвях, и ето, Еленка иде, но като ме видя, че не съм готов, започна да ми кряка, да се тревожи, че нямала била време да се приготви, но потеглихме след закуска. В Годеч ни съобщиха, че тя ще си държи първа лекцията, после - още една лекция по химия и тогава - моят реферат за националното възпитание. Еленка започна лекцията. Изпърво вървеше много добре. Но тя бе смутена и това вся в нея разсеяност и неконцентрация и изпущаше из съзнанието си нишката, хода на работата си, и така лекцията и додето стигна, бе задоволителна, но не образцова, издържана с нужните изисквания. Инспекторът прекъсна работата й, защото се продължило времето и щом си излязоха учениците, дадоха 10 минути почивка. Но аз нямах обладание и търпение от недобрата й лекция и я изобличих почти пред повечето колеги. Някои от тях ме упрекнаха за това и ми казаха, че лекцията й бе хубава, но с това аз им дадох повод да се отрекат от своето си мнение и впоследствие да я съборят с критикуване. Аз направих една много голяма грешка, задето не се стърпях и дадох ход на безпощадна критика, че и най-бездарните колеги да хвърлят върху й камъни. Моят реферат бе добър, задоволителен и даже похвален, но грешката по Еленка не ме развесели, а много натъжи. Тя, след изобличението й от моя страна, дойде насаме вън и ми каза: „Веч с мен дума да нямаш никога, не искам и да те чуя и никаква работа с тебе да имам." И аз се огорчих, та вследствие това не загладих работата, а чаках да се изкажат бездарниците, че тогава се помъчих да изтъквам добрите страни на лекцията и да упреквам инспектора, задето я прекъсна и не й даде да си доизкара лекцията. На път за Равна тя плака почти из целия път и ме упрекваше за постъпката ми. Казах й, че това несъзнателно го направих, но не може вече да се върне. Вечерта след вечеря, тя не вечеря, си отидох да спя. 18.Х.1930 г., събота. През нощта съзнанието ми било пълно с тревоги вследствие вчерашния бурно прекаран ден. Станах на съмване. Главата ми тежи. Денят мина в разправии все по лекцията на Еленка. Вечерта се изкъпах и изпрах дрехите си и си легнах. 19.Х. 1930 год., неделя. Станах в 5 без 10. Направих си наряда и си посвирих след това. Тая седмица ще се молим за идването на Божията светлина. След почистването хубаво на стаята, защото се надявах за гости, започнах да чета 9-а серия, „Влизане". Турих и една тенджера боб да ври за обед. Към обед ми съобщиха председателят на училищното настоятелство и Коци, че дошли у Еленкината квартира много колеги и да взема фасуля и да потегля за натамо. Тъкмо се заприготвях и ето, те идат. Навлязоха Генов и Елеонора - Каленовци, Гаврилов и колегата му заедно с двете си хазяйки от Туден, Иванчо и Тотка от Разбоище и една госпожица - гърбава колежка, ниска, от Чеивръленци. Започнаха голяма врява, съпроводена от надвикване и надпискване на колежките, понеже се закачат и си правят смях. Мен не ми бе приятно викането, но не им забелязах, за да не им обърна вниманието и ги оскърбя с това и така, през всичкото време те бяха разделени на два лагера и в яденето едни усвоиха гроздето, а други - пържения кашкавал с яйцата и така се надкрадваха кои да вземат повече, за да оставят противните по-гладнички. И така в смях и веселби се нахранихме. Следобед им свирих и играха и отидохме на Доброглед, След това ги изпратихме до над Смолча и на връщане се отбихме в Еленкината квартира, където до 9 ч стоях. Тая вечер Еленка вече бе весела и сама намираше смисъла на тия противоречия, на които я натъкна Небето в Годеч, че това са изпити, а не случайности. Тя схвана ролята си, че Небето иска да работиш, а ние отхвърляме светските форми и методи и искаме само беседите на Учителя. Аз й казах, че ние сме пратени тук, в тая среда, да вливаме словото на Учителя, но трябва да им проучим формите добре, светските методи, и така да можем да им въздействуваме. Значи нам ни предстои грандиозна работа предварително над себе си и после над света. Така че, за да станем образцови учители, то трябва да се ползуваме с авторитет пред другите, а то ще стане тогава, когато, както сега ги превъзмогваме по духовните, окултните познания, така да ги превъзмогваме и по съвременната педагогия. И така, весели, че се добрахме до нещо съществено, да използуваме всичкото време в училището за четене педагогически книги и списания, а ноще - словото на Учителя и други окултни книги, също и цигулка. Сутринта станах рано. Свирих, четох. Тъкмо свикахме учениците. Съобщиха ни, че в Годеч не учили поради венчавката на Негово Величество Цар Борис III с Княгиня Джована в Пиза, град в Италия. Разпуснахме децата и ние. Еленка стоя при мен докъде 3 ч следобед и си отиде, като остави кашкавала и хляба си, аз да й ги занеса. Тъкмо си бях поспал и ето, в момента на миенето ми, почука се на външните врата; след като извиках: „Влез!", влезе непознато лице. Оказа се, че е Георги Марков от Панагюрище, понастоящем касиер на Земеделската банка в Годеч. Дошел по работа тук. До вечерта си поговорихме. Кога се стъми, отидохме в квартирата на Еленка за вечеря. След 9 ч си потеглихме. Той спа у Георги Виденов, където аз на отиване си нараних Нептуновия пръст. Легнах си веднага вече към 10 1/2 ч. Вечерта бе облачно небето, но София се виждаше. 30.Х.1930 год., четвъртък. Снощи ходих в 7 ч у Еленка. По случай сватбата на Негово Величество Царя Борис III ни разпущатдо неделя. Нас ни съобщиха, че ще има безплатен влак в сряда вечерта в 9 ч. и на 30 сутринта в 6 ч. Нагласихме се да отиваме и ние. Мен не ми се ходеше, но за хатъра на Еленка, аз се съгласих. Дойдох си в 8 и рекох да се приготвя. До 9 бях готов. Легнах си, дано един час спя, но сън ме не хвана. До 10 ч. лежах. Станах, умих се и приготвих и с молитва потеглих. Събудих Еленка и в 11 ч. потеглихме. Луната, като бяхме на долния край на селото, залезе. Небето ясно, та пътуването бе лесно. Като стигнахме до Туденската чешма, ето, с фенер хора идат от Ропот -двама мъже и един ученик от II клас прогимназиален. С тях, бавно в разговор, стигнахме в 4 ч на Драгоман. Чакалнята пълна с народ и вънка се насъбрали много и гъмжило от народ. Обясниха ни, че не било вярно, че ще има безплатен влак. Много от хората се върнаха по селата си - които нямаха пари за влаковете. Сърдеха се на околийския началник на Царибродската околия, задето им съобщил, а сега ги лъжат. В 6 ч. потегли влакът. Събрахме се със Спаска и [във] вагона още много други колеги. В 8 ч. бяхме в София. През деня аз поспах при Иван Петров на Изгрева. Вечерта отидох да спя при Станчо Ненов в къщата на Арнаудова. 31.Х.1930 год., петък, Изгрева. Станах в 5 ч. Приготвих се и отидох на беседа. Говори Учителят на тема „Отношенията". Много хубава беседа, в която ни се обясни, че в качеството си като учители и приниципално като хора, ние трябва да имаме добри отношения към себе си и към всички хора. Пиши 6 на себе си за всяка погрешка, не се подценявай и не пиши на себе си единица, също - на другите хора. Мисли за доброто, старай се да прилагаш доброто. Никому единица не пиши, значи никого не упреквай в себе си, защото с това спираш него, спираш и себе си. По една проява не се произнасяй за човека, че е такъв и такъв. В начало Бог създаде доброто. Злото изпосле се яви. Добрите мисли, добрите чувства и идеи - те са разковничетата за твоя и на ближните ти прогрес. Със злото [само] Бог може да се занимава; ако ти се занимаваш, то ще се оцапаш. Изворът на живота е доброто - с него да се занимаваме. Положителното гради непреривно. В тъмните зони на живота проектирай положителните. Доброто е, което побеждава - и така идеята: „Побеждавайте злото чрез доброто" се оправдава по този начин, защото доброто трябва да даде на злото и така то ще се неутрализира. Много хубави мисли се изказаха на тая тема от Великия ни Учител. Той ни духом изкъпва и туря на своите духовни мощни криле на вярата и полета и ни отнася в най-реалния мир, където човек се чувствува в дома си, където той разбира, че животът е велико благо, което трябва да се използува. Към 8 ч потеглихме с Еленка, Станчо към града, за да посрещнем царя и царицата Йоана. Отидохме пред двореца, но кордон от войници не ни позволи да приближим. Завихме чак към „6-й септемврий" и едва се провряхме измежду полицаите и отидохме близо до Военния клуб. Забръмчаха аеропланите, 14 на брой. Други преди тях 5 съобщиха, че влакът приближава. Часът вече къде 10, като по аеропланите се узна, че вече влакът е дошъл. Към 12 ч. вече минаха покрай нази процесията - италианските царски хора, Царят заедно с Царицата Йоана, след тях княз Кирил и княгиня Евдокия, а след тях царската свита и министрите. След кратко забавяне се започна церемониалният марш - първо офицерите, след тях гвардейци и всички войскови части от различните гарнизони на България, начело със знамената и музиките си. Към 2 - 3 ч се свърши това и ние си отидохме на Изгрева. Градът специално украсен с хиляди знамена, български и италиански. От повдигането на краката на пръсти, за да видя парада и кога минаваше царят с царицата, краката ме заболяха много. 1.XI.1930 год., събота, Свети Йоан Рилски. Станах. Времето добро, ясно. Учителят горе на покривния балкон посреща изгрева. Снощи дойде при нас да нощува и Петър Арабаджиев. Те със Станчо заминаха за града, за да гледат тържествата, а аз отидох уж за малко при Еленка, но тя ме забави и аз не можах да отида на утринния водосвет пред „Александър Невски", на който присъствуват царят, царицата, заедно с всички министри и десетки хилядни тълпи от граждани. Празнува се и Денят на народните будители. Заедно с това и празнува се и именният ден на Царицата Джована Савойска, прекръстена сега като Българска Царица Йоана, на името на Иван Рилски. Учащите всичките в стройни редове. Войски, разни организации, всички от 8 ч. започват пак да преминават през двореца и да поздравляват Техни Величества Царя и Царицата. Ученици, ученички с музиките си минаваха. Студенти - всички учащи се. Из улиците пееха маршове, най-вече „Тих бял Дунав се вълнува". С портретите на народните будители манифестираха за Деня на народните будители и ратници за освобождаване България от турците. Върнахме се късно с Еленка на Изгрева, даже тя си отиде преди мен. 2.XI.1930 год., неделя. Трябваше на обед да си заминаваме и аз бях ангажирал билети, но по нареждане от Учителя оставихме за понеделник. След беседата аз пак отидох в града, да отсроча билетите. След това отидох и заедно с народа преминах и аз през двореца, за да поздравя Техни Царски Величества. Много бе народът и голяма натисканицата. Повече от 250000 народ преминаха днес през двореца. Вечерта останах пак да присъствувам на увеселителните тържества пред двореца. С високоговорител свиреха народни хора, най-разнообразни, от цяла България, а хилядният народ извиваше кръшни хора. В 12 ч. със Станчо и Гърнева си потеглихме. Легнах да спя изморен много от тая вечер. 3.XI.1930., понеделник. Времето много хубаво. Спал съм повечко. Слънцето бе високо отскочило. Закусихме със Станчо, Петър, с мляко. След това ходих да се поприготвя. Еленка бе при Учителя, Поканих Игната на разговор. Говорихме с него до 11 1/2. След това на бърза ръка заедно с Тахчиев сготвихме супа картофена, стъргана ряпа, цели картофи и Боев, Тахчиев, Ишат, аз и впоследствие и Станчо се наобядвахме и ние с Еленка потеглихме за града. В 2 ч и 1/2 бяхме на Василовския хан. В 4 потеглихме за Годеч. Много приятно бе пътуването. В 6 и 10 слязохме в Годеч и към 7 потеглихме за Равна. В 8 бяхме в Равна. Еленка изпържи кашкавал. Хазяйката й извади зеле и пипер и след вечеря в 10 ч. си дойдох да спя. 30.XII.1930 год. До обед учихме. Разпуснахме децата за Коледната ваканция и с Еленка потеглихме за Годеч. Младен, училищният слуга, бе вече отнесъл багажа. Тамо ни очакваха колегите и колежките. Качихме се на автомобила и потеглихме за София. Пътуването бе весело, защото колегите пущаха шеги, особено Катя. На Изгрева гостувах на брата Иван Петров Цар-Асеновчанина, каруцаря, понастоящем в София. Заварих и дяда Недя от Цар-Асен, дошъл на гости на дъщеря си и зетя си, да види Учителя и братството. С него през цялата ваканция прекарахме в много разговори по различни въпроси от духовен характер. 31.XII.1930 год., сряда. Вече съм в София. Станахме в 5 ч. и отидохме на школа. Вечерта всички братя, сестри, Учителят посрещнахме Новата година. Бяхме на обща вечеря (варен ориз, картофи пак обварени, така, цели и по една питка половин хляб). Даваха се стихотворения, пяха се хорови песни, декламации. Четоха се поетични творби от авторите, като си избраха най-хубавите страници. Свириха цигулка, кавал и др.

Пеню Ганев Дневник II. 12.XII.1929 год. - 21.XII.1931 год. (извадки) На 12. XII. 1929. потеглих за Водица при болната си майка. На 13й, петък, вечерта бях в село. 14й, 15й и 16й стоях у дома. Във вторник, 17.ХII., потеглих за София. На 18 й, 19й, 20й, 21й, 22й,23й вечерях у Р. и на 24й сутринта-в селото си Губеш.

1925 година 12.V.1925 год., вторник След две години прекратяване дневника си, аз наново реших да набелязвам известни работи като: събитията на деня, мисли и изречения, които ми се навяват в разни обстоятелства и условия. На учебната 1923 година накрая издържах изпит за осми клас с (3 4/7) успех. През лятото ме назначиха учител в прогимназията. Него лято през ваканцията аз отидох в София, а оттамо потеглих сам за Мусала, в Рила. Когато се върнах от Мусала в Чам-Кория, наново срещнах много братя и сестри, които отиваха за върха, и с тях заедно се върнах и вкупом потеглихме наново за върха. На върха изнесохме дърва и накладохме огън и сварихме чай. Оттам прехвърлихме при Марицините езера, където се срещнахме с друга група братя и сестри. Преспахме там всички и наутринатаедни потеглиха за върха, а другите си потеглихме за Чам-Кория по течението на Марица. Преспахме в Чам-Кория вечерта и сутрината потеглихме за Костенец-Баня и през няколко села през Радуил отидохме в Баня Костенец в селото и оттам потеглихме за Костенския водопад. Наслаждавахме се от величествената гледка на хубавите вили курортни и от водопада, а вечерта отидохме над водопада в долината на реката, на която е водопадът, и преспахме в това дефиле посред оглушителния рев на реката. На другия ден от гарата като се качихме, завърнахме се в София. В София бях на квартира у сестра Николина Балтова. Завърнах се от такавата дълга екскурзия в село и подех училището. Първата година ми бяха колеги Н. Генов, Н. Крумов, Пернова, Поли Колева, Ст. Пейнов и П. Иванов. Когато завършихме учебната година, аз отидох в София, по Петровден да бъда там. Ходих на младежкия събор в София и навръх Петровден бяхме повечето от 300 души на Мусала заедно с Учителя. Кога се завърнахме по Марица, от Чам-Кория се отделихме една група за Рилския манастир. От Чам-Кория през Бели Искър леви и през няколко села отидохме през Попова шапка, Кобилино бранище, Сухото езеро, в монастира и оттам - в с. Рила по теснолинейката отидохме в Радомир и вече в София. Оставиха ме и през текущата 1924 и 1925 година да бъда учител. И ето, сега стоя на масата и пиша тия редове, в които искам да кажа вкратце това, което съм бил досега. Тази пролет, поради създадени натегнати отношения между правителството на Сговора начело с професор Цанков и комунисти и земеделци противници, се развиха сензационни работи, от които всеки истински човек, радетел за човещина, братство и любов, се възмущава. Поради създадения голям атентат на Великия Четвъртък в Софийската катедрала „Св. Неделя", се поде масово арестуване на противоправителствени хора, и тези дни Караганчоолу Ковачевченин е заловил гората Гяур-дере и оттам не се маха, а заради него изпратиха караул от село да го пазят. В състава на караула влизаха и братята ми и Кар. Ганчоолу ги залавя, отнема оръжието и поради това те бяха бити по ходилата много предния ден преди Гергьовден. На самия Гергьовден ги откараха в Попово и на сбора другия ден се върнаха освободени. След сутрешния наряд се приготвих за гората с каруцата, за да чистя участъка. През деня си ходих два пъти с глогови дърва от участъка при Атчачийря. Следобед четох там специална лекция, година II., „Предназначението на Слънцето, Луната и звездите". Вечерта в 10 ч си отидох. 11.V.1925., понеделник До обед бях в училище, а следобед отидох на участъка да доизсека останалите дървета. Гората със своята зеленина ме така радваше, че аз, въпреки тъжното ми разположение, се зарадвах от хубавото, животворно и ободрително влияние на хубавата и омайна природа. След като изсякох дърветата, ходих под Атчачийря отдолу в дола и се изкъпах във водата, а после пристигна каруцата и си потеглихме за село. 12.V.1925, вторник Станал кога се разсъмна, аз се измих, после молитва се приготвих за училище. Отидох у Стоян Иванов Коваджеолу и вземах един първобитен чук каменен и ги помолих да го отпуснат за прогимназията; и те го дадоха. Тъкмо пристигам в прогимназията, и ето, Ст. Пейков влиза с подут врат, който, въведен в общината, от един войник го е бил с юмруци по врата, задето не се е остригал и го наричал комунист и че комунистите си носели дълги косите. Същата сутрин Пасю Пасев е бил пребит от бой от пристава и войниците, по случай убития детектив между селата Посабина и Балжи-Омур, понеже Пасю е бил караул и той изпратил детектива от селото за Посабина, да му покаже пътя. Следобед острих коли [колци] за плевня, заедно с Георги Стефанов. 15.V.[1925 год.], петък Сутринта отидох на училище. Имаше пред общината много каруци Цар-Асеновчени, които след малко потеглиха бързо за към Ковачевската кория, също и много водичани потеглиха за древеник, защото четвъртък срещу петък Кара-Ганчоолу преминал през патовете на Ковачевчени и отишъл къде Посабина страна. През деня валя силен дъжд. Не са можели да ги хванат, но получили сведение, че отишли къде Борисово нататък. И народът вечерта бе разпуснат. През нощта срещу събора валя силен дъжд. 16.V.[1925 год.], събота Станах на разсъмване. Умих се и си посвирих на цигулката. След това прочетох една беседа от беседите „Двата природни метода", именно „Скръб и Радост". В нея аз намерих много светли мисли и благородни идеи за прилагане и които ще дадат истинско знание и истинска опора в живота. Също -описване бъдещето, и сегашното, което иде да реформира. Новите семена, които трябва да се посеят в човешките сърца, умове и души, за да се избегне от гибел Европейската цивилизация. След това отидох на училище, но като минах покрай дядо Рали, се запознах с Поповския полицейски пристав Сапунджиев, който ме запита защо бягам. Отговорих му, че е страшен - на джумбиш но той бе решителен и каза, че в делото му трябва учителството да му се притече на помощ. Казах, че действително трябва да се мисли и че мисълта ми е всякога в това как да се помогне и излезе от това положение, в което е сега народът. На днешния ден не учихме, защото с окръжно ни се определя денят за траурен, също и да се отслужи панихида по случай атентата в София от комунистите и за убитите в развалините. После говорихме всеки класен в класа си на учениците си защо не учихме и ги разпуснахме. Учителството се събрахме на П[...]ня и оттам се разотидохме. През деня аз, Добри Бобев и Иван градихме плевнята. Къде 7 ч вечерта откъм север се зададе тъмен облак, който за бързо като хала мина с фучене и на кълба, и по нас попръска и градушка, но не направи големи повреди. 17.V.[1925 год.], неделя Сутринта станах рано, умих се и след най-важното - (...), свирих. След това се приготвих и отидох на общината, срещнах се със Ст. Н. Попов и го попитах ще ми даде ли 7 кг жито и 4 папури и да ме чака за сумата 1310 лева до края на май. След това отидох на воденицата, смлях го и го донесох със Ст. Ненов у дома. След това си правих баня и четох и се чуха къде 3 ч следобед вистрели към общината. След това дойдоха Кони Рада от Ковачевец с още свои другарки, които утре отиват за София слугини. След това дойде и батю Петър и други и приказвахме за ковачевското положение, на селяните им вследствие находящия се Кара-Ганчоолу в горите им. Аз излязох и научих, че вследствие пиянството на войниците до забрава и на горските, горските изтървали един вистрел пред Белчо Белчев и войникът, идещ откъм общината, започва да стреля, но не вижда от пиянство къде удря, докато го хванат и арестуват, а после го видях пак освободен, но люлеющ се от пиянство и гологлав, търси пристава; и отиде къде Дим. Рачев, където го намира, обаче още неотрезвял, той е вършил ред глупости. След това дохожда Калчо Касабов и го усмирява. След това потеглихме със Ст. Ненов, Георги Ст. Попов и отидохме по баира над Бялата пръст и си отидохме късничко. Тази вечер ни са на гости Рада и другарката й и аз посвирих, хранихме се, но лекция не четох, защото закъснях с разходката. Денят бе шарено облачен, но много горещо -прегарящо слънце и на смръкване позарося дъжд. Лягам в 11 без 20 вечерта. 18.V.[1925 год.], понеделник През деня бе много топло. С Ивана градихме плевнята. Вечерта отидохме на пощата. Докато бяхме там, се сведоха тъмни облаци и заваля силен дъжд, придружен с град, който към Вращени бе много по-силен. Вечерта по икиндия, по случай дохождането на Караганчоолу из нашенската Бучиндолска гора, войниците изгарят кошарите на овчарите и им казват да закарат стадата из селото. 19.V.1925, вторник Сутринта, след подготвянето за училище, като пристигнах тамо, се научих, че барабанът е бил рано още никой да не отива към гората и добитъкът на хората остана из селото. Шесторката преминала в Чинкир-Чукур и пращала през нощта хората да им донесат хляб, а пратените веднага донасят до местната власт на два пъти през нощта и затова хора се не пуснаха из гората. В училището готвим хор с учениците за „Св. Кирил и Методи" и следобед отидох да си скроя ризи при стопанките. Ст. Ненов и Цончо ги задържаха в общината, понеже намерили в дома му револверни патрони. 20.V.1925., сряда Станах в 3 ч сутринта, понеже тази нощ, не знам защо, не можах да спя дълбоко, вероятно, защото се тънко завих. Сънувах нощес, че стоя на дъното до плевнята и гледам мишки, че бягат къде двора и че една толкова много подскача нависоко, нещо до 5 метра височина, като че е някоя гумена топка, която се удря в земята и подскача нависоко и аз от тази гледка се смеех с висок смях и обяснявах на мама, че ето как мишките се качват по гладките стени. След това сънувам, че съм в горното училище и ще учим там също и прогимназията, но някак си друга обстановка. Дохождат Мара и Рачо Узунови и ме въведоха во тяхна една стая, която бе много хубаво мобелирана, особено с едни много хубави столарски комбинации на сглобени извити закачалки с хубави плетни и тантели и аз казвам на Мара, че трябва тия хубави работи тя да ги е купувала със своята заплата. След това влязох да занимавам учениците си, но като че ли се редувахме в една стая с различни отделения, като че друго училище нямаше, а само едно за прогимназията и основното, и се пробудих. Прочетох от списанието „Житно зърно" статията от 2- 3. книжка „Правият път на живота -възможности и противоречия". Важна мисъл извадих: „И както корените дават стабилност на дървото, така и търпението у човека дава стабилност в развитието на неговия живот," После: „Търпението е базата, върху която изниква самоувереността и върху самоувереността се гради вярата. А вярата е разумната основа за правилното проявление на живота и към себе си, и към ближните, и към Бога". 24 май [1925 год.], Свети Кирил и Методи Сутринта станах рано и след наряда четох беседата „Нашите длъжници" и след това се приготвих за училище и отидох. Училището бе още от първия ден украсено от децата много хубаво. Репетираха си хора, също и стихотворенията и чакахме да се свърши църква и да почне водосветът. Хора се трупаха, жени, девици, за да разгледат училището. Ние, учителството, излязохме навънка. След 10 1/2 ч [дойде] свещеникът и почна водосвета, Щом се свърши, започна утрото. Откри се с хор и след това говори Н. Генев, после - декламации от деца, песни сола, дуети, канони и т. н. След свършването на утрото си отидохме да се храним. Общ обяд не готвихме по случай тъжното настроение на съселяните ни от това, че не можеха да работят и се безпокояха от К. Ганчоолу, от една страна, и от администрацията, от друга. С Г. Стефанов отидохме у дома, хранихме се и след това отидохме у тях. Четохме от Рабиндранат Тагор нещо из „Хиперион", после стояхме и потеглихме за Чингон-Баир, където децата бяха направили хорото. Излязохме компания, състояща се от Г. Стефанов, аз, П. Кръстева, Радка Иванова, после и Стефана Колева, и играхме даже на хорото. После излязоха и другите ни колеги там и там прекарахме цял ден. Към свечеряването се фотографирахме учителството и други някои. И след като придружих фотографа, докато фотографира Николина Стоянова и Неделя Ив. Папазова, аз се завърнах у дома. Вечерта започнах да чета лекция, обаче от сън едва прочетох един лист и я оставих и легнах. 25.V.1925, понеделник. Станах раничко. Запалих лампата и след като се измих, започнах да чета беседата „Първата мисъл у човека". Като я прочетох, се нагласих за училище; за пръв път тази пролет се облякох с бели дрехи. Съобщи ни се в училище, че фотографът от Ковачевец няма да дойде. Почнахме с ваденето бележки на третокласниците. Останаха 9 души направо. Другарите ми колеги решиха по слаби безпрекословно да се оставят и бяха неумолими. До обед аз правих списъци и следобед ходихме с Ивана в лозята на Колевото лозе, укоренените пръчки изсъхнали, и разровихме всички и оттам с чувалите отидохме на махналъка да носим от пътя до таблите тор. Пренесохме го и щом се върнах, се умих, преоблякох и отидох на училището да попълня тефтерчето за преговорния срок, и изпитната ведомост. Щом ги довърших, отидох на пощата. Като четях „Утро", влязоха двама чужденци, които по физиономия познавах, че са от с. Ковачевец. Запитах ги нещо и се заприказвахме това-онова. Дойде и Иван Стоянов и като заприказваха, чух, че Кара-Ганчоолу обрал пак други постове, Опаченски, и даже вземал стражарските дрехи, като го заставил да ги хвърли. После казаха, че са били братя на сега мъртвия в Ковачевец човек. Нену Чернев, който бива бит от войници, защото било получено анонимно писмо, какво, че уж той хранел Кара-Ганчоолу, и т. н. Човекът умира след няколко дни от тези побои и сега го задържали, за да се разследва защо и как е работата и защо е [мъртъв]. Ще се аутопсира трупът. Това бе на мръкване вече и загърмя и в скоро време заваля силен дъжд, та даже към Церово вероятно и град падна. И си дойдох и се храних и започнах да [пиша]. 26.V.[1925 год.], вторник Деня прекарах външно добре, но душевно недобре, понеже от известно време насам преобладава низшето в мене и иска да се наложи с всичката си низост. И това състояние в мене ме много озадачава, дойде вече до известен навик, с който трябва да се боря геройски, за да преодолея. Волята ми като че ли е безсилна да се справя с това ми предразположение, а умът ми, занят с каквото занят, все една мечта има и какво правя, що правя, това се налага в умствения ми филм (......) Но ще се справя и ще проследя за известно време истината. Следобед ходих в прогимназията, за да попълвам дневника на третокласниците. И към икиндия отидох на площада. После събрахме се с Г. Стефанов, С. Пейнов и Ст. Ненов и отидохме на баиря при резервоара, после долу се надскачвахме кой по-много ще прескача. И после се разотидохме. Вечерта още щом легнах, започнах борбата и преодолях. 27.V.[1925 год.], сряда Станах раничко, измих се хубаво и започнах да се готвя за училището. Посвирих на цигулката, И отидох на училище. Довърших работата на дневника и свикахме учениците и съобщихме на третокласниците кои остават, кои се допускат със слаби на изпит и кои направо и кои се освобождават съвсем. След часовете ходих в Калин-дол да косим и теглим мястото и Иван го преора, а аз си дойдох на напред. Като си дойдох, се измих добре, влязох си в стаята и седнах да пиша, но тъкмо си пиша дневника, ето нов напор!... И аз казвам вече: Конец на глупостите! Смърт на злото, възкресение на доброто. Човек кога се предостави на тъмните сили в природата, на отрицателните невидими агенти, те използуват всичките ти сили за отрицателни деяния, които ни правят синове на тъмнината, подяремници на низшето. Божественият дух на чистотата е всякога при нас, в нас го прозираме и нека той да е вечният извор, от който за бъдеще да пием и се къпем в неговия лазур. Нека конец да се тури на най-грубото в нас, то тор да стане на велики пориви, благородни желания и възвишени идеи и идеали, които възкресяват духа, освежават душата и пречистят плътта, която без духовните качества винаги влече къмто подлости и низости. Любовта Божия е възкресение, похотта - смърт. Затова новите хора трябва да излязат от смърт в живот. Да не си правим (въпреки че я правим) илюзия, какво че удоволствието, нежното блазнене е нещо възвишено; нещо несравнено по-велико има от това низшето физическо чувство. Но то не се изпитва с физически органи, а с духовни, затова който иска да изпита това велико чувство на всемирна обич, нека се потопи в нея, тя ще го настани и ще го поднови в нови вибрации, нови чувства, пред които тези ни удоволствия са мерзост. Нека хармонията у нас да бъде съзвучна на външната хармония, и нагодени с нея, ние ще изпълняваме неуклонно волята Божия и Бог ще заживее у нас и гласът Му ще бъде доловен от висшите струни на нашата духовна арфа, която е нагодена да долавя великото, само трябва да се нагласи със съответен тембър. Бог на любовта, хармонията, благостта, кротостта, щедростта, милостта, мъдростта да бъде с нас и ни ръководи към всички добродетели! 28.V.1925 год., четвъртък Щом станах от сън и се измих, започнах да се глася за Попово. Намазах каруцата и започнах да я товаря с дърва. Дойде и Добри Бобев да ни докара един кубик в Попово. След като натоварихме и неговата каруца и се пооковаха кобилите му, се нахранихме и потеглихме. През Ковачевец като минавахме, тъкмо пущаше църква и много хора имаше по главната улица, а пред общината - войници ковачевчени, цяла навалица. И всичкото това събиране на народа е заради забегналите из гората, понеже селяните не можаха да бъдат на постовете си, и им вземаха оръжието, та сега пристигна войска, която ще се занимава със залавянето на беглеците. Дървата в Попово продадохме за 540 лева двата кубика. В града не се бавихме и си потеглихме. Докарах на Пеню Петров дъги за [кочера?]. И като си дойдох, Иван отиде за люцерна, а аз се нагласих и потеглих за пощата и там показах снимките от Глухото, които ни прави и ходихме с Колю Иванов у В. Хаджиева за снимката на Св. Кирил и Методий. След това от пощата отидохме в читалището, аз, П. Ив., Н. Генев, Н. Иванов, П. Димитров, за да приемаме оставката на П. Димитров. И там се така карахме измежду другото, за коледната спорба, че се изобличавахме и наричахме как ли не. Всички спорове допринесоха голямо разстройство и изтощение, така че не е хубаво човек да се ядосва и сърди, сърдитината е крадец, която краде от човека и той морално и духовно осиромашава. 29.V.1925, петък След свършването на часовете се нахраних, четох от „Житно зърно" и се приготвих за Ковачевец за заплатата. Ходих да търся Илия Денев чак на лозето му за ключа и като се върнахме, отидохме в училище и ги получихме. Дойдох си и ги раздадох на колегите до вечерта. Вечерта свирих до 11 ч и си легнах. Спах спокойно през тази нощ и също и миналата, защото стомахът кога е празен, няма излишна енергия, която да обезпокоява съня. 30.V.1925, събота След като отидох на училище, платих на Ст. Н. Попов сумата 1310 лева за 7 крини жито по 150 лева и 4 крини папур по 65 лева. Вземах 5 кг син камък по 23 лв. Общо 115 лева. И потеглихме с учениците на разходка. Отидохме в курията в Райков дол и тамо свирихме и научихме канона „Светъл ден" и след това свирих на децата, да траят до обяд. Децата ни набраха гъби и накладохме огън, опекохме ги и се нахранихме с гъби и малко хляб. Разходката бе много приятна. Децата бягаха, надбягваха се, пяха, и като славеи оглашаваха околността с чуруликането си. Денят бе приятен. Птичките, като ли в чест на посещението на тяхната градина „Полето", ни пяха омайните си химни. Всичко слави и хвали природата. По обед пуснахме децата да си отиват и ние, след като ходихме да пием вода на чучура, си тръгнахме за село. Следобед ходих да кося люцерната на Каранфиликя. Щом се върнах, започнах да свиря. Мислите субективни, които се въртят из паметта ми, са все предния-деншни. Този въпрос на въпросите!.. Схващам двата закона, които действуват. Единият - в духа ми, който ме зове къмто самоотвержена работа в хармония с великите природни закони, в подпомагане на нещастниците. И всичко това виждам, че ще постигна, ако притежавам едно качество и то е много важно и в духовния път да си без него, то значи да си слепец и се движиш в забутан пущинак и лес. Това качество е Чистотата, а виждам, че чистота ще се добие само чрез силна воля, а волята се добива чрез упражнения и чрез въздържание във всестранния смисъл на думата. А другият закон действува в удовете ми, той постоянно напряга и иска своето, да живееш в низшето, в похотите, в низшите желания. И схващам, че човек, комуто се подчини, нему и роб ще стане. Велики мисли обземат човека, кога се потопи в себе си в духовната си природа. Там човек, в тишината, в уединението, намира своите разговорници, които въвеждат човека във велики мисли, благородни пориви, алтруистични желания и чувства. Човек намира тогава смисъл във всичко. А щом се потопи в оня ти Адамовски въпрос, тамо се изпреча преграда и той с всичката интензивност изпитва ограничението, което от своя страна претендира за „смисъл на живота", щастлив живот и свобода неизвестна!!!!! Ето, докато пиша тези си мисли, барабанът заби: всички тази вечер от 20 до 50 години да се явят на общината. След като се нахраних, отидох на общината. Пратили народа къде Осиково по секретни постове, да наблюдават за Кара-Ганчоолу. Нас, Рачо Узунов, Петко Тодоров, Петър Иванов отидохме над гробищата и там пазихме. Аз спах без завивка, с палтото си, но съм поизстинал, та ме похвана малко диария. 31 .V.[1925 год.], неделя Станах от сън в училищната нива над гробищата и отидохме с другарите да се измием на чешмата и като се върнахме, другите отидоха нагоре към другите постове, а аз останах да чакам изгрева. Той бе величествен, при ясно небе. След това си попях и почнах да чета беседата „Видяхме Звездата". От нея схванах един важен въпрос за мене. Именно, дали женитбата е процес неотменен или настойчив. Схванах, че всичко в живота е дадено за изпит и от самия човек зависи как да постъпи, дали така или инак. Но женитбата например е една от причините, които съдействуват да се отклони човек от своето истинско предназначение. Красотата в жената и идеалът, който си поставяме, то е само примамка, също и мъдростта, музиката, художеството, жречеството, майчинството, бащинството, и т. н. - всичко е задачи, изправени пред всеки индивид, и от него зависи да ускори ли или да забави еволюцията си, и пребиваването за по-дълго на земята, връзка с кармическите закони. 1.VI.1925 г., понеделник Щом станах сутринта, умих се и започнахме да готвим буретата за вода, за да напръскаме лозето днес. Приготвихме водата и аз след закуска отидох на училище. После обед започнах да пръскам и до вечерта ми останаха само 6 реда от лозето в ясака. По икиндия покапна малко дъжд, но много рядко прокапа. След това слънцето се потули зад голям облак, но после пак изгря до вечерта. Щом залезе слънцето, потеглихме за пощата, платих 50 лева за „Наука и разум". Четох вестници, важното е, че хората не могат да схванат какво че екзекуциите не могат да премахнат злото. И в София се екзекутират хора престъпници, които устроиха атентат в „Св. Неделя" и убиха 140 души и 350 ранени. Зло е действително, но би трябвало като християни християнски да постъпят управляващите, да им простят, или най-малкото да не ги убиваха, а с друго заменяха това им наказание. Вестниците от известно време с друго не се занимават, освен само с убийства, наранявания, съдене, престъпление и действително размирни времена настанаха, така че повечето от народа бедствува от големите недоразбории и стремежи да живеят живот егоистичен. След кратка разходка по баира със Ст. Пейков и Гочето се завърнах у дома. 2.VI.1925, вторник Щом станах и се умих, след кратко време пристъпих към четене 19 лекция от специалния клас, именно „Развитиена нервната система", после нея се приготвих за училище и с цигулката отидох. Следобед допръсках лозето и чистих стаята си, шкафа, дрехите си и почнах да си пиша дневника и да си припомням пак за моите слабости и за моето безволие. Воля трябва да имам аз и то диамантена, за да мога да устоявам на ония решения, които вземам, кога съм в съприкосновение с духа, кога съм с велики мисли и чувства. Но щом се навра в тази си стая, аз като че ставам безволев, като че ли цяла магия съм си устроил в нея. 3.VI.1925 г., сряда Още в леглото, слушам барабанът бие. Излизам и слушам какво: „Всички от 20 ^ 40 години до 5 ч сутринта да се явят пред общината и никой да не отива на работа към Гяурдере и никакъв добитък нагоре." Умих се, посвирих си и след най-важното започнах да пиша. Отидох на училище. Пред общината се трупаха хора, които заминаваха за Гяурдере. Барабанът повторно заби: „Всеки, който не се яви, ще се счита за укривател и ще се съди според Закона за защита на държавата". Следобед произведохме писмените изпити по български. Отидохме после към горните лозя вкупом: Петко Т. Ст. Пейков, Г. Стефанов. Тамо ядохме череши, пяхме до вечерта и се завърнахме. 4.VI.1925, четвъртък Преспах нощта добре. Сутринта отидох на училище и следобед имахме по география изпити с учениците. Към вечерта аз си отидох в дома, понеже народът се събираше къде общината и войниците дойдоха от Гяурдере. Започнах да чета у дома и силно се залопа по вратнята. Излязох, казаха ми войници да упрягам каруцата, но не я упрегнах, а чаках да си дойде Иван и той отиде, обаче върнаха каруцата, понеже отишли достатъчно, и щом я изпрегнал, потеглили към общината и оттам - за Бучин-дол. Вечерта барабанът бие всички да отиват към общината, а войниците кого де стигнат по улиците, бият, за да отиват към общината. Ударили Йордан Петров и др. Времето започна да се запуша и излеко да завалява. Изобщо, за забелязване е, че когато се предприеме преследване на бегачите, то времето се разваля и започва да вали. 5.VI.1925 г., петък След молитвата си прочетох беседата от шестата серия „Едно ти не достига"- отлични идеи и мисли. На училище днес четох пред всичките класове книжката „Дето има любов, там е Бог". Децата останаха много доволни от прочетеното. Следобед имахме изпити по аритметика, след изпита отидохме на пощата и след като получихме кореспонденцията, отидохме в читалището и приготвихме отчета за делегата Боби Косев за Шуменската конференция. Завърнах се къде 8 ч, нахраних се и започнах да пиша това. После си посвирих. Времето днес е през повечето дъждовно. 6.VI.1925, събота След като станах, умих се и след молитвата си посвирих и се приготвих за училище. Времето бе добро. Следобед имахме изпити по български език. Следобед валя дъжд. След свършването на изпитите ходих към пощата. С Георгя Попов ходихме по баира към Калина дол, времето бе тъй прелестно и тъй светеше природата, нивята и баирите, че като че лъщеше всичко в един мек блясък. Като се върнахме, ходих в прогимназията за цигулката си и като си дойдох, заварих Георгя Събев у дома. Нахранихме се и говорихме до 11 ч и той си отиде, а аз легнах да спя. Сънят ми бе спокоен и добър. След като станах, умих се и след утринната си [молитва] започнах да чета до обед. Нахраних се и вземах школата и цигулката и отидох на училище. Оттам ходих изтеглих пари от пощата в читалището и започнах изпитите по история. Имахме и гости слушатели. След изпитите направих заявление до Музикалната академия, да следвам музикалните летни курсове. После ходих у Георги Стефанов и свирих до вечерта. Като си дойдох, нахраних се с бакла сурова, чесън и гъби, които Иван бе донесъл от гората много. И започнах да си пиша дневника, и ето започвам да чета лекция от специалния клас. 8.VI.1925 год.], понеделник Тази сутрина като станах, попях си, после посвирих и започнах да се приготвям за Попово. Отидох да си заверявам открития лист на общината, и при дяда Цоня се отбивах и той ми поръча да му взема от Братя Иванови от Попово цигли 120 броя. Щом се нахраних, потеглих за Попово. От Ковачевец натам се качи на каруцата ми един агент полицейски и си отиде на Попово. Продадох дървата за 150 лв. и занесох на Цоня Ненов в Попово на кантората „Сингер" 1100 лв., после купих си за 80 лв. плат за цигулката и поръчах си на Бобчеолу чепици за 600 лева, И като се върнах на Иванови, керемиди не останали и аз се върнах празен. В Ковачевец войниците свиреха и хора имаше пред общината. Срещнах буля Марковица Цоневата, която ходила у дома. Като си дойдох, отбих конете във воденицата и вземах 5 крини папур и го посъмлях и закарах у дома. А след това ходих на Каранфиликя за сено и като се върнах, ходих за газ, нахраних се и рано си легнах. 9.VI.1925 г., вторник Днес, като изкарахме вторите часове, последва заповед от медицинските власти да се затворят училищата, понеже върлува болестта шарка, И никакви събирания да не стават на децата, никакъв изпит и утро да не правим. При разпущането на децата аз поисках да им говоря нещо относно тютюнопушенето, алкохола и другите пороци. И понеже казах думата: и да не мислят, че всичко, каквото големите правят, е разумно и за подражание, макар те да са доктори, свещеници, учители, или били що били, то другите колеги се много разсърдили и ме питат, защода съветвам децата да не слушат родителите си и учителите си? Обидиха се от една истина - какво, че не всичко, що вършат, е добро. Следобед имахме изпит по естествена [история] и щом се свърши и видяхме резултатите, то попълнихме свидетелствата на третокласниците и им ги раздадохме колкото имаше от тях на изпита. След изпита си ходих да се нахраня и излязохме към пощата аз, Стоян Петков, Гочето, Ст. Иванов и ходихме из Бабин-дол да даваме на хаджийката портретите от Св. Кирил и Методий. 10.VI.1925, сряда До обед бях в училището да си досвърша писмената работа с дневниците и свидетелствата на учениците. В 3 ч следобед отидох на баира да копая боб. Копах до вечерта и си отидох, легнах и заспах след малко ... Отложих за сутра да чета лекцията си, понеже бях изморен и ми се много спеше. 11.VL1925, четвъртък Станах в 4 1/2 ч, умих се и започнах да чета лекцията „Добрите и лошите мисли". През целия ден от сутринта до вечерта копахме на баира на общинските ниви боб и папури. Времето бе хладно, па даже и студено. Вечерта Иван отиде караул и пазил в Буаза. 12.VI.1925, петък Тази сутрин, след като станах и се умих и след молитва ходих за сол на магазина и потеглих за нерезий . Копахме цял ден с Иванца и аз орах. От сутринта още времето бе мъгляво и даже през нощта валяло дъжд. Хора на тълпи отиваха в Попово, дъждът ръмолеше, но постепенно премина. Денят бе студен, така че почти с палтото копах. Вечерта ходих за трева на Каранфиликя и се нахранихме и си лягам. нерезий - диал. занемарено, запустяло, буренясало лозе. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев). Днеска ходихме да копаем папур на Ейкъна. Дохожда да ни копае и Павлина Николова, понеже сами нямаше да можем да го прекопаем. През деня вееше силен вятър студен от запад. Времето бе запушено, а небето до обед вър ясно запушено , а следобед започна да се облачи. Вечерта докопахме ранко и си додохме. Аз се отбих на пощата и оттам отидохме с Г. Стефанов у дома и вечерта до 11 ч свирихме в ясака под голямата зарзала. Времето бе заоблачено, святкаше издалеч, а вятърът тайнствено повяваше и унасяше в тайнствеността замисления човек. През нощта заваля дъжд, но не силен. 14.VI.1925, неделя Станах късничко, понеже съм се много изморил от вчерашната копан. След наряда, който изпълнявах обременен и утежнен, аз си почистих стаята, обущата, бръснах се и се приготвих и отидох на училище. Раздавахме тефтерчета и правих протокол за изпита, Никола отиде на Попово, а Петър - в Шумен. Аз и Петко останахме в училище, а после дойде и Ст. Ненов и отидохме у Г. Стефанов и се нахранихме тъй добре с попара, масло, сирене, кисело мляко, и тъй нататък. Като приказвахме надълго и широко с компанията за ергенски и момински работи, че таз такваз, оназ онакваз, а ние все добри, тръгнахме си и аз си дойдох и започнах да си обличам кутията на цигулката с ново платно и почти до вечерта с нея се занимавах, като бях подпомогнат от Димитър Статев. След облепването й, аз си направих една баня със слънчева вода. Времето зафуча, затрещя и се придружи от голяма буря с малко дъжд от запад и отмина като хала. Иван ходи из гората и докара малко дърва. Нещо особно из политиката няма и не знам, понеже тия дни все работя, и не знам нищо. Прочетох 21 лекция от специалния клас: „Силите на светлината и топлината". След това ходих за малко към Г. Стефанов и Чобанов, върнах се и заговяхме за Петровден и си легнах. 15.VI.1925, понеделник През деня копахме на баира папур. Духаше много студен северозападен вятър. Тоя вятър става няколко дни посред лято, заставя хората да копаят облечени, В Румъния тези дни е паднал сняг по планините около 1/2 метър и вследствие на него изстина времето. И това лято досега още не се е стоплювало, от многото и честите дъждовни валежи. След докопаването на папуря копахме малко на лозето в Ясака и напуснахме, защото започна да вали дъждец. 16.VI.1925, вторник Копахме палур в с. Ташкайна. Вечерта ходих на пощата и оттам с горските, които изявиха желание да ги почерпя, отидохме на Георги Данов и ги почерпих. След това ходихме у Рачо Узунов и късно се върнах у дома. Времето надвечер се изясни и предвещава хубав утрешен ден. 17.VI.1925, сряда Станах и след молитвата писах на дневника си и се каня да отида у Бакърджията за пръскачката, която е на ремонт. През деня копах в лозето. Вечерта ходих за син камък на магазина и там се срещнах с господин Бояджиев. Заприказвахме се надълго и широко, та се и хранихме на Пенчо Белчев и вечерта не четох лекция. 18.VI.1925., четвъртък Копах от сутринта, а после пръсках лозето. Времето вчера, оня ден и днес бе съвсем ясно и приятно, стопли се хубаво, вероятно ечемици да зреят. Посвирих си вечерта и си легнах. вър ясно - небе с мараня. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев). Щом станах, умих се и след малко отидох и започнах да копая на лозето. След като се храних, започнах да пръскам. До обед напръсках и го доокопахме. След като се хранихме, на обед дойде си Иван от Попово. Тази сутрин четата, диреща Кара-Ганчоолу, се натъкват на него в Гяур-дере и в завързалата се престрелка един от потерята бива наранен в крака. Предния ден Кара-Ганчоолу е бил на кака Тота от Посабина момчето, вземал му каскетя, куртката и понеже напсувало, отпосле те го набили хубаво и чак вечерта го пуснали да си ходи. Вземали от един овчар там едно агне. Аз свирих следобед и после четох беседата „Последното място", после отидох на пощата и оттам като си дойдох, отидох в гората да посрещна Ивана, който отиде за кюприи на плевнята. Времето през деня се пушеше, а следобед на юг загърмя и заваля. През нощта се затряска, засвятка и заваля дъжд в Бучин-дол, само че малко. На съмване си потеглихме и си дойдохме. 20.VI.1925, събота След като си дойдох от гората, Иван отиде за трева, а аз - на сеизата , за да каля брадвата, оттам като се върнах, отидох и писах на общината пролетните посеви. У дома след като се нахранихме, започнахме да дяламе кюприите за плевнята, но брадвата се подгъна отново и я занесе Иван да се бурматиса а аз с Никола Гетовото започнах да дялам. Одялах 3 и започна да вали ситен дъжд и аз си полегнах и спах хубаво. След съня саирих, правихме с Иван кутията на цигулката. На мръкване се бръснах, мих и отидох у Г. Стефанов, където свирихме до стъмяване. Оттам си дойдох, нахранихме се и легнах. В неделя голям град е убил Попово, Паламарица [село Паламарица, Търговищко]. Същия ден е убило из цяла България повечето от 40 села. 21.VI.1925, неделя След наряда четох, писах и свирих, а следобед ходих да плащам на бирника бирликя2. Ходих на читалището, където узнах, че ще се очисти всичка литература нелегална. После се срещнах с Дяда Ганчо. С бирника бях заедно на Богеневата кръчма, а после на Герги Данов и ги почерпих половин кило вино и една сода, всичко 15 лева. След това отидохме с Г. Стефанов, Стефан Иванов и годеницата му Р. Иванова, Н. Петрова, Яна Георгева, Пав. Кръстева и други за ягоди в Дилчови, имаше много ягоди и отлично време и приятна природа, и големи смехории. Понеже се смеех с невъздържан смях и понеже срещу неделя сънувах, че пия ракия, то аз бях мислено наклонен да мисля, като чели ще ме сполети нещо. Вечерта не четох лекция, понеже бях изморен. 22..VI.1925., понеделник През този ден ходих на Попово да карам дърва, дадох ги за 265 лева. Иван Калчев книжаря с всичката си важност ме предупреди, че негов приятел личен, познайник и последовател на Дънова, се разболял от него, понеже не му казвал всичко, за което той запитвал и че уж имало и скверни работи у него, та такова дело на разединение, на разкъсване народа трябвало в началото да се работи и разруши. Като се върнах, ходих за сено и вечерта - на пощата и оттам Петър Иванов ми обеща да ми даде още 4 кринчета жито, по-рано бях взел 5. И отидох радостен, че намерих храна в заем. Времето бе много топло и ясно до обед, а следобед заизскачаха тъмни и бели кълбести облаци, но дъжд няма. 23.VI.1925, вторник След молитва се приготвих и отидох у Петър Иванов с чувалчето, отмерихме житото и го оставих в хамбаря, понеже конете и каруцата бяха в гората за чукани . През деня дялах мартаци за плевнята, а по икиндия Иван си дойде и докара чукани за огрев, а аз се измих на дола и си седнах на масата да чета вестници. Дойде Г. Стефанов, но си отиде, а аз ходих у Петър Иванов за житото и го закарах в Курустаньоолу у Пеневи, понеже мелницата бе затворена. Нахраних се хубаво с мамалига и пиша това сега. Тази вечер написах на Методи Ж. Марков картичка и на Крум Илиев. 24.VI.1925, Сряда През деня ходихме в голямата усойна за тръни и отсякохме три челика за плевнята и с тръните ги докарахме. Като си дойдохме, заварих у дома Никола Мисирджиев, който се връщал от Горна Оряховица, където ходил да държи частен изпит за шести клас. У дома се хранихме, после ходихме и поповчето у Павлеви за дядовото Ганчово шише с вода. После се почерпихме на Георгя Данов и оттам отидохме на пощата, а после ходихме да свирим с цигулките Г. Стефанов у Ясака и след това говорихме до 11 /2 ч. сред нощ. Никола Мисирджиев ми каза, че в тяхното село се намира едно момиче на име Мария Пенчева, около 14-годишно, изкарало първи прогимназиален изпит. Характерно е досега, че от малко все е мълчало и все замислено, в градината. Животът му е бил необщителен. Обаче от миналата година се заинтересовало от Мисирджиев и му е писало да му даде някои книги, обаче той не е сторил това. От скоро време то само отива у Мисирджиев и му говорило много работи върху окултизма, братята и много работи за ритмично дишане, за излъчване и даже опит с намаляване на пулса си. Изобщо човек, чудак с младостта си, а пълен с много знания, и не казва, че да е чело такава литература, и то предсказало, че на 14 този месец в тяхното село ще бие голям град и т. н. За мене важното е, че ние, които бяхме първи на делото, като че мъртвеем с нашето напущане и леност, а тия неуки ни надварят в много отношения. Но Бог ги праща за подтик на бялата ложа и те са импулсаторите на мнозина забравили се. 25.VI.1925., четвъртък Сутринта след храна изпратих Мисирджиев и отидохме да жънем в Буваза ечемик - аз, Иванца, буля и батю. Вечерта аз се окъпах, но и съм се много изморил, та едва си отидох и легнах да спя. 6.VI.1925., петък Сутринта след молитва пак останах да лежа, понеже от вчера, дето съм работил и съм се къпал, ме болят костите, та не ми се мърда. След това започнахме да градим плевнята и до обед плетът бе готов. 27.VI.1925, събота Ходихме из гората с Ивана и сякохме макази за плевнята и си дойдохме късно вечерта. У дома заварих Г. Събев. Говорихме с него много и понеже има войници патрул из улиците, то Георги остана да преспи у дома. 28.VI.1925 год., неделя Щом станахме, умихме се с Георгя и изпълнихме наряда си. След това посвирих, попях. Свако дойде да търси Георгя. След това ходих на мелницата да меля брашно (взетото жито от Петър Иванов). Като се върнах от мелницата, посвирих и много си поспах, понеже тези дни съм настинал, задето се къпах уморен. Иван и Боро ходиха в боаза и докараха на вършачката 5 кръстци и 5 снопа ечемик и го овършаха у Кара-Стойкови, извършаха 28 кг ечемик, две за ока. След като го докараха, аз ходих за люцерна на Каранфиликя. После отидохме къде Белия Бряг и отсякохме дирек за плевнята и се завърнахме. Под Белия Бряг четох лекциите първа и втора от първата година и направих резюмето на първата. Вечерта не четох лекция, понеже съм изморен и ми се спеше. 29.VI.1925 год., понеделник Щом станах, ходих у булини да им лекувам овцата. След това отидох на пощата и писах писмо на Н. Нанков в София, на Мисирджиев и Весела. От пощата ходих у Никола Генев да се разпиша на пълномощното за заплатата. След това ходих у Тавтонката да й занеса прежда за чорапи. И щом се върнах, нахранихме се и започнахме да копаем дупки за диреците на плевнята и да работим на нея до вечерта. Надвечер се умих и излязох до пощата и оттам с голяма компанийка колеги отидохме у поп Георев за заплата. И вземах си от него обущата, които ги прави Бобчев от Попово, за 600 лева. Получих за този месец 2285 лева. 30.VI.1925, вторник След молитвата свирих, след това ходих за тофия и вземах за 39 лева, Като се върнах, работихме с Ивана на плевнята, като тази сутрин събрахме Добри Бобев, Стоян Цонев, Иван Иванов да помагат да забием диреците. Вечерта ходих и платих на Ст. Поп Николов 325 лева за 5 кринчета папур. След това ходих на пощата и там вземахме инициативата с Г. Стефанов да отидем за липов цвят и ходихме за Петко Т. Арабаджиев да го каним и той се съгласи да дойде. Времето бе облачно и тези дни духа все студен вятър, защото уби къде Горна Оряховица градушка и то голяма. В Китая е валяло разноцветен сняг. 1.VII.1925 год., Сряда След молитва свирих и си дочетох 23-та лекция от специалния клас. След това се приготвих за гората. Докато се нахраня, Г. Стефанов с П. Т. Арабаджиев дойдоха да ме викат. Вземах си хляба и потеглихме. Преди Саркой ние излязохме през Черковната гора във Върбовската гора. Тамо брахме цял ден липов цвят, пяхме, свирихме, смяхме се и т. н. Прекарахме много весело. Вечерта си тръгнахме и по тъмно се завърнахме по домовете си. Понеже съм изморен много, не четох лекция. 2.VII.1925 год., четвъртък Като станах от сън, умих се и след малко отидох да си заверя билет за Ковачевец и ходих у какини и дядови Ганчови. Като се върнах, започнах да чистя саята и да се готвя за София. Изхвърлих 4 коли боклук на Каранфиликя. Ходих надвечер на общината и си направих лична карта и билет за София. След това отидох у Н. Генев и го чаках да се завърне от работа, но не дойде да ми направи удостоверението, а оставихме за сутра. Отидох на бръснарницата и се обръснах и със Стоян и Тодор си отидохме. Вземах от Ст. Пейков една кошница за сливи. Времето бе облачно и към обед попръска тук-таме, а надвечер се изясни съвсем и има много приятна, ясна и тиха нощ. В петък, [3.VII.1925 год.], потеглих за София за младежкия събор. Вечерта в 6.40 се качих на трена в Попово. 4.VII.[1925 год.], събота Пристигнах в 7.40 в София, вземах файтон за 55 лева и отидох у сестра Балтова на квартира. Следобед ходихме у Учителя. Там се доизкарваше ремонтът на къщата и циментировката на двора и всички работеха. След като си отидох, поспах и след вечерната храна ходихме и си купихме бели шапки с една сестра от Бургас. 5.VII.1925 год., неделя След сутрешния наряд отидохме на салона и с голяма радост се срещахме братя и сестри. Хорът започна с песента „Зората на Новия живот". После - „Сила жива". Учителят излезе в 9 ч. Изпя се „Ще се развеселя". Добрата молитва. Чете Евангелието от Матея 4; 12, изнесе „В начало бе Словото". В дните 5й, 6й, 7й бяха заседанията на младежкия събор, които са в специални книжки изложени. 8.VII.1925. Приготовления за Мусала. 9й - също. Вечерта на 9й потеглихме от София за Костенец Баня в 11 1 /2 ч. Сутринта на 10.VII. слязохме в Костенец Баня в 4 ч. Там се събрахме 12 души братя и сестри. Потеглихме по утринната прохлада по шосето за Чам-Кория. Времето бе ясно и приятно и ни ободряваше в пътуването, понеже през нощта не бяхме спали. Минахме през Долна Баня, село Махла, Радуил. Над Радуил накладохме огън и направихме чай и закусихме, В 1 ч следобед бяхме в Чам-Кория. Слязоха братя и сестри с автомобили от София и така голяма компания потеглихме по пътя из Царска Бистрица за Мусала. Горе, в Чам-Кория, накладохме огън и закусихме и потеглихме нагоре в 4 и 20 ч. да вървим по ония братя и сестри, които са напред. Времето бе покрито с облаци и покапваше малко, но нищо. Вървяхме нагоре и се възхищавахме от планинските усои, големия шум на реката, която бучеше и бумтеше от силния трясък на буйната вода, която се разбиваше в големите скали, препречени на водата. Трева бойна, цветя много и разнообразни, и понеже с нази пътуваха студенти естественици, доктор Жеков, то нарочно и запитвахме за имената на различните иглолистни и разните цветя. И как весели се чувствувахме всички и прегърбени под тежките си раници, ние бавно се катерехме все по-нагоре и по-нагоре. Стигнахме през нощта на първото рилско езеро при хижата, където се бяха установили Учителят и всички братя в палатки и в хижата. Наклали буйни огньове, турили чайници с вряла вода, и който пристигне, го черпят с чай или с топла вода. Легнахме да си поспим. 11.VII.1925 год., събота. При първото Рилско езеро на Царска Бистрица. Сутринта станахме рано и се умихме. Студено бе много, та не можеше и да се спи. Обикаляхме огъня и се греехме всички, кой където е. В 3 ч сутринта пристигнаха още 13 души братя и сестри и им отстъпихме огъня да се стоплят и сгреят. Оттогава аз не легнах. Много братя и сестри се пръснали на разни страни, още тъмно, кой по скали, кой покрай езерата, и се чуваха техните песни, в които се долавяше оная дълбочина на духовна почит и преданост на Великия. Във всеки глас се долавяше нещо вътрешно, дълбоко, което изразяваше вътрешния им душевен копнеж към свят, чист и възвишен живот. Времето бе тихо и приятно, само откъм Мусала вееше студен зимен вятър с неголяма сила. Тук-таме се виждаха облачета на източния небосвод. Подаде се вик за молитва. Събрахме се на една височинка над езерото от северната му страна, високо 2300 метра над морското равнище. Наредихме се да посрещнем изгрева. Изпяхме „Благославяй, душе моя, Господа", „Духът Божий", „Изгрява Слънцето", „Добрата молитва" и „Отче наш". При молитвата „Отче наш" мене ми стана тежко, причерня ми на очите и аз се отстраних и седнах на земята. След това се наредихме покрай Учителя и аз Го запитах защо стана този припадък. Отговори ми, като ми хвана дясната ръка, че всичко се дължи на неконцентрирането на ума ми. Аз съм бил Слънчев тип, променлив, и в мене била развита надеждата и дотолкова съм се надявал до 100 %. В мене материалното надделявало. Имал съм философски ум и съм обмислял дълбоко, но без съсредоточение, така че трябвало да се науча да си концентрирам мисълта. Тук, при езерата, има такива електрически влияния, които приспиват човека. Учителят гледаше космите на ръката ми и ми казваше, че много електричество имам и че чрез концентриране мога да го превърна в магнетизъм. И каза, че не е хубаво дене тук на слънцето да се спи, защото всичката събрана енергия се изразходва от нас, отнема се. Учителят каза, че съм бил много отворен и че съм си давал и всичката жизнена енергия и че ако съм станел лекар (се обади брат доктор Стефан Кадиев, то щял съм да поемам чуждите болки върху си и ще си изразходвам енергията по болните). Учителят говори хубава беседа, която е написана на тефтерчето ми, и напечатана в специална лекция. След това направихме закуска. И до обед ази спах. На обед всички се наредихме на голям кръг и обядвахме на обща трапеза. След това хористите се събраха и започнаха да пеят окултните песни, аз излязох надясно от езерото и постепенно се качих на една височина, където се виждаха цялата Рила на запад от Мусаленският дял, Старата планина, Средна гора, но почна бързо да се заоблачи на запад и започна скоро да роси дъжд. Къде Самоков затряска силна гръмотевица за дъжд. Тук се събух бос и ходих по разните връхчета по камъните и хубавата трева. Поспах си на хубава висока поляна, обраснала с хубава трева, така, на едно запуснато място. Дойдоха братя и сестри и аз станах и се облякох и седнах да пиша това описание. Силно се тряска на север и запад и зад Мусала. Учителят бе казал долу: „Имайте мисли благородни и приятни мисли и настроения, за да ви не къпе дъжд." След това слязохме и отидохме на една друга височина, където се събрахме братя и сестри и запяхме песни, и си приказвахме. В това време на няколко талази всички усещахме едно особено настроение и една топла магнетична вълна, от която на всички ни косите се изправяха, всички усетихме това благотворно влияние на тая височина. После узнахме, че това е било „Незнайният връх", както го наричал Учителят. За този връх Учителят казал, че някога си в миналите ери е бил по-висок от самия Мусала и че той бил най-високият връх в Балканския полуостров и че той е бил и е и сега център на известни магнетични благотворни влияния. 12.VII.1925 год., неделя, Петровден В 12 ч посред нощ потеглиха Учителят и братята и сестрите с фенери по стръмнината нагоре към Мусала. А ние, около 20 души братя и сестри, останахме назад до 2 ч да си поспим, че ще настигнем другите. Небето в 12 ч бе ясно. Но веднага се заоблачи и силно затряска и заваля дъжд, който се обърна в сняг. Някои от сестрите и братята се върнаха, а ние отивахме нагоре. Големите облаци, покриващи небето, и гъстата мъгла припадна над планината, така че стана много тъмно. Стигнахме горе на върха на разсъмване. Целият Мусала пременен с бяла премяна от нощесния сняг. Вятър вееше. Поздравихме Учителя с Честит Имен ден. Езерото до подножието на Мусала се виждаше и в него плаваха големи блокове лед. Пирин се белееше от големи преспи сняг, които са по-големи от миналогодишните. Постояхме там да се полюбуваме на мъгливата Рила и далечен Родоп и потеглихме всички надолу. Слязохме долу при хижата и през деня се сушихме [и] спахме. На връх Мусала, като заобиколихме Учителя, Той каза: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи!" 13.VII.1925., понеделник Служенето на Бога е великата Божествена наука! Щом откъснете един лист, трева, спомняйте си за тази велика емблема на Бога. Ако започнем с човешката наука, ще свършим като тия наоколо камъни. (Учителят сочи наоколо.) Ако започнем с Ангелската наука, ще свършим като тая трева. Ако започнем с Божествената наука, тя е истинската, която възраства човека. В тази наука, който започва, не трябва да има кепенци и покривки. Като свършим една Божия работа, ще започнем друга; като свършим човешката, ще започнем Божествената. Ще служим на Бога с най-мъчната наука и тя ще ни научи. Ние ще станем на Божественото мост за към хората, но не и на хората. Всеки ден ще повтаряме изречението: „Аз ще служа на Бога!" Който служи на Бога, той ще служи без знания. Бог всичко има. Решиш ли да служиш на Бога, не искай човешка наука, а Божествена. Какво научихме от Мусала? - „Трябва да станем!" От кои сте? От ония, които стават. С едната ръка като се ръкуваш, то значи двама умни хора всичко могат да направят. „Божественият живот е живот на радост и веселие." 14.VII.1925., вторник В понеделник още понеже, валеше дъжд, та много от братята и сестрите си отидоха за Чам-Кория, а останаха Учителят и около 80 други. Във вторник Учителят вечерта си тръгнаха. Аз през деня ходих за провизии в Чам-Кория. Вечерта в 1 ч през нощта Учителят си потеглиха. Останахме аз, Боян Боев, брат Панчо и Тахчиев, сестра Еленка и сестра ..., престояхме там още няколко дни. През това време четяхме, пеехме, пишехме, а първо почистихме целия район, където бяха братята, покрай езерото, и ходехме на разходка. След това в сряда вечерта дойде и брат Генчо от Свищов и станахме 8 души. Времето бе непостоянно през всичкото ни пребиваване на Рила. Една вечер ходихме без брат Генчо на първото езеро до подножието на Мусала, Тъмнина бе голяма, непроницаема, и из нощната пътека само Бог е, Който ни водеше и направляваше, защото окото нищо не виждаше. Прекарахме нощ на усамотение и всред глухота мъглява и навяваща тайнствена хладина, бяхме до 3 ч през нощта. На езерото се чуха гласове, наподобяващи нещо като птича песен и нещо друго. Измокрили се бяхме съвсем, защото през всичкото време валя силен дъжд, който ни измокри съвсем. После ходихме един ден на Незнайния връх и прекарахме много приятно. Дойдоха в хижата двама германеца туристи, които са тръгнали от гр. Есен и отиват за Анкара. Те останаха за няколко дни, разговаряха се с брат Боев по немски. На 17.VII1925, петък, потеглихме с брат Генчо за Костенец Баня и с един германец, който дойде за провизии в Чам-Кория. Вечерта в 9 ч бяхме в София. 18.VII1925., събота През деня ходих у Киро Попов Икономов, ул. „Нишка" № 39 за урок по интервалите и ходих в Музикалната академия да видя програмата на преподаването в музикалния курс. 19.VII1925, неделя В салона имаше беседа от Учителя. Вечерта имахме специалния клас и говори Учителят. 20.VII.1925год. Започнах посещението на музикалните курсове в Музикалната академия. Посещавах втория курс, понеже се подготвих за първия. Това всеки ден вече учех и посещавах. 26.VII.1925, вторник Сутринта - обща беседа в салона; вечерта - специалния клас. 29.VII.1925, сряда Общия клас, гледай в тефтерчето. 10.VII.[1925 год.], понеделник Съобщиха ми, че съм уволнен от учителството. Дохождах си само за 24 часа, за да си взема друго уверение. Трябва да помена, че като отидох в София и като се срещах със сестра Николина Балтова, то в мене под влиянието й се захвана едно душевно безпокойствие, защо аз учителствувам, защо аз служа на свините, свинар съм станал, че за една торба зоб като кон цвиля и ми я закачат (торбата със зобта), аз вече мълча. Аз стоя в Египет и правя кирпичи на фараона и не искам да напусна фараона. Или, в мене стават такива борби, че аз често в душата си решавах, че трябва да напусна учителството. И особено като чух като казваше Учителят при езерата, че оня, който ще служи на Бога, то няма нужда да иска знания, понеже в Бога има и богатство, и ученост, и знания и че Учителят казва, че най-хубаво е да започнем с най-мъчното, понеже то е най-лесно и че най-лесният път е най-мъчен, и най-мъчният път е най-лесен. И от това и много други работи, особено на езерата, питах Учителя що да правя - дали да следвам или да учителствувам. Той ми казва, че „най-добре е да служиш на Бога, но за да не почнеш да съжаляваш, че не си следвал, то започни с учителството, после със студентството и после с живота. Защото много важно е това, ако ти кажа, то после ще има каене, че защо не си направил това и това." И затова ми каза да следвам сега музикалните курсове. Имайки всякога мисълта, че като чиновник, аз постоянно съм ограничен, то мен начесто ми идеше мисълта да скъсам с учителството. А от друга страна, мен ми бе жал за училището, понеже обичах децата и да имам работа с тях и мислех, че човек може да работи на Божията нива и като учител. И така, из ден в ден в борби, в съмнения аз следвах Академията и след като ми съобщиха, че съм изключен, аз, като изкарах Академията, отидох да чукам камъни на брат Бертоли в мозаичната му циментова работилница. Там първия и втория ден прекарах такива мъки и душевни борби под влиянието на тежкия чук, който ми направи на ръцете десети на-петнайсет пришки, мен ми дойде тъга, и до плач, защо аз да се мъча като грешен тука. Но изтърпях нея седмица, докато се науча, че се разрешава съборът да бъде в Търново, на 23 август сутринта да се открие. Аз си дойдох, за да доведа всичките братя и сестри от нашия край на събор. Дойдох си и заварих Иван и Иванца болни, няма кой да им вършее. Дойдоха батю и буля и ни вършаха и аз вършах 2 дни и потеглихме в петък вечерта за Ковачевец и преспахме там и в събота по обед потеглихме от дядови Ганчови за Попово. 23.VII.1925, неделя Се намирам в Търново в братската градина между хилядите братя и сестри бели братя. Велика радост ни обземаше, като се срещнахме. Всеки се радваше, като, че бе в нов мир и така в общение се срещнахме и обменяхме мисли и идеи, пеещи, четохме и хвалехме и благодаряхме Богу за великата Му любов, която е благоволила да ни събере и от своя резервоар да влее във всяка душа по нещо ново, мощно, та обновени, освежени с нови сърца и умове да отидем по разните краища на отечеството си и носим новия живот на братство и мир, свобода, на чист свят и благочестив живот с Христа Исуса. Велик е Бог и велики са Неговите пътища и благословени са, които вървят из тях. Нека Бог на великата жетва да подкрепя Учителя ни в мъдрост и мощен дух на знание и съвършенство, та всички братя и сестри, пионери на Царството Божие на Земята да бъдат сгрупирани с един дух, един ум и едно сърце, всички да служат с любов на Бога в чистота и святост на човечеството, като достойни апостоли на великото Слово. 2.IX.1925, сряда Се завърнах от Търново. Тук наново се потопих в материални скърби, наново надянах земната раница, която постоянно искам да хвърля от гърба си. Брахме папури, и т. н. Къде 26-й септемврий полицаите убиха в дома му Иван Илиев, понеже е бягал цяло лято като конспиратор, но не сторил никому нищо. Може би драго бе на някой, но мен ми стана мъчно, защо хората така да се избиват и си проливат кръвта, не е ли по-добре да живеят в мир и любов, не бе ли по-добре на този конспиратор да му опростим грешката според както Христос ни учи? Но няма кой да търси този Божествен глас! Ходили са у Генчо Белчев, но го не намерили в дома му, понеже избягал. 2-й септемврий [1925 год.] Подадох заявление за държавен изпит в Шумен и започнах да се глася. За държавен изпит. Но Стилияна, която бе дошла тогава в Ковачевец, ме уклонява да не се готвя, понеже не щял съм да мога да го взема. Но след известно време, къде октомврий месец, мен ме нещо кара пак да се подготвя и да го взема. 5-й октомврий 1925 год. Сутринта се научаваме, че хванали Генчо Белчев в Турция и го повръщат в България и е в гр. Попово. По нареждане от 22-й септемврий 1925 година всички братя и сестри започваме да изпълняваме тази година наряд, който е през годината да се прочете Библията 3 пъти и беседите да се резюмират всички и се извадят важните закони и мисли. 8-й октомври, 1925, петък Като станах, умих се, събудих Ивана и впрегна конете и потеглих с дърва за Попово, Из целия път цяла сутрин бях весел, студът пърлеше така, че през целия ден ме боляха стърните [страните] и пръстите от студа. Продадох дървата за 260 лева на общинското управление. Срещнах се с Мисирджиев. Дадох два наряда за Цоню Колев и за Мисирджиев и заедно с тях си купих една делва за маджун и едни цървули и с Боби Колев и Пеню Чобанов си потеглихме за село, като с братя Иванови натоварихме 100 цигли на Георгя Иванов, началника. 11.Х.1925, неделя Станах и след като се умих, свирих и след наряда започнах да чета. През деня четох педагогика, но ми бе малко все натегнато състоянието ми. Четох за умственото развитие на децата. Вечерта ходих до Хаджиевата ливада за конете и се върнах и се приготвих за специалния клас, лекцията „Отличителните признацина волята". Дойде сватът Петър. Приказвахме дълго, той излезе и аз започнах да чета лекцията, имах много добро разположение на духа и разбрах хубаво лекцията. Тя е 25-ата лекция, „Правилното разпределение на енергиите", където ми станаха ясни много закони, по отношение на слънчевата положителна енергия и земната отрицателна и как те действуват и как да ги прекарваме у нас и където се срещнат, се получава едно добро разположение на ума, или на сърцето, или на стомаха или където се срещнат тези две енергии. После влиянието им върху разните мозъчни центрове. Как се въздействува на неразвити центрове, на други хора. Как трябва да заспим, ако не ни се спи, и т. н., и т. н. В Ковачевец, по неразположение, не отидох на беседа. 12.Х.1925, понеделник Като станах и се умих, свърших наряда, четох нещо от Библията, от Исаия - 53-а и 54-а глава, където се говори за Христа какъв ще бъде и за девиците, които не се женят. После се хранихме, Иван отиде на огъстака, а аз до 11 ч. писах ей-този дневник. Четох по педагогика за възпитание на чувствата, за възпитание на волята, значение и цел, средства за възпитанието й. Наказания и награди на децата, тяхното значение за детето. После ходих на гъсталака с мама за зеле, като предварително ходих за конете, на Каранфинликя. Като [се] върнах, отидох за каруцата у Генчо Белчев и тъкмо бяха докарали постова с гроздето на двора и Боби Иванов бе вътре и го тъпчеше. Вечерта свирих с цигулката до късно и си легнах. 13.Х.1925., вторник Нощес, поради многото ядене на грозде у булини Ганчовчини, не спах спокойно, а имаше нещо неприятно в съня ми, защото си прехранвам тялото, а то! Станах, умих се и хванах цигулката, след това - наряда. Иван отиде да кара папур на Куловската воденица. Минава ми през ума мисълта, че трябва да се служи на Бога, и всякога в ума, в чувствата си тази мисъл трябва да държим. Аз не трябва да давам място на отрицателните мисли, понеже те са разбойници, които ограбват и само рушат. Дойде Пенчо Белчев и ме повика да отида с конете и му докарам постова от Вращени у тях и обратно. Отидох, брах му и го закарахме. След това закарах конете в луцерината [люцерната] на Каранфинликя. После умих бурията, нагласих я в мазата, и ходих у Цоню Събев за джебур и с него го донесохме и източих виното. Всичкото тазгодишно вино е около 20 ^ 30 ведра, не стана, понеже град би лозето и се омани. След това се нахраних и отидох у Пеню Събев, понеже главата му е затекла от зъбобол, та отидох да го навидя. Като минавах покрай Йовчо Митев Кривия, жена му плачеше на портата, отбих се у тях, той тъкмо заклал кравата, понеже се напасла много с луцерина. У Пенчо Събев гледах Стоян Иванов Ковъджеолу как мами сладката. Ходих у Рали Бояджиев за Дидактиката си, но го не намерих. Върнах се и ето, се готвя за спане. 14.Х.1925., сряда Сън: Щом станах и се умих, първата ми работа бе да запиша съня си, който ясно се възпроизведе в паметта ми, тъй, както го видях. 1. Първо сънувах, че съм из ливадите къде Кереджийския мост, виждам две деца на около 3, а другото около 4-годишни, които се оказаха на Иван Драганов, и имаше голяма вода и аз се чудех как така са могли да преминат през тази вода и да отидат надолу, и в почудата си аз газех водата мътна, която ме хвана до шията. И после уж като че децата се изгубиха. II сън. Сънувах, че пътуваме с инспектора Михайлов и отиваме къде някое си училище, където имаше наоколо сватба, после из големия салон, движейки се, аз наблюдавах разни картини. Въведоха го в една канцелария, където учителите имаха тъкмо съвет и от тях познати ми бяха Георги Радев от Пловдив и братът Генчо художникът от Варна. Изказаха си недоволството после, като излизаха, от колегите си. Четяха една от беседите на Учителя и разискваха по тях, като дойде и една сестра. Братът Георги четеше [на] френски едно списание, като го сравняваше с българския му превод и казваше, че стихотворенията му нямат рими и не са гладко преведени. След това яхвяйки кобилата, а другата следвайки ме, аз преминах едни стълби нагоре и излязох на голямо здание на горния етаж и оттам пътувах из зданието, мислейки, че другият кон ме следва. Когато излязох, видях, че не ме следва другият и като че се загуби. Върнах се да го диря, намерих се в голям панаир и видях как едно момченце крадеше от една сергия. След това аз се взрях в небето къде запад. Първо забелязах, че месецът се е препречил пред слънцето, така кръстно, и стана затъмнение, нещо тъмно по земята, на полумрак. Докато се вглеждах и се чудя на тая картина: така, слънцето наполовина и като някак не грее, то се взрях след малко и това потулено слънце се освободи, но видях, че има още две слънца, греещи с една и съща светлина на запад-едното над Чинкир Чукур, като че залязва; аз гледах и не можех да разбера кое е истинското слънце. Като гледах това знамение, и си думах на себе си, че това е знамение на някакви събития, които настъпват, на някакви нещастия на человечеството. През деня работих пътната си повинност на барата над Пенковчини. Вечерта отидох на Ковачевец на школа. Четох 4-та лекция от Общия клас, година първа. Легнах си там да спя, спах неспокойно, понеже има нещо, което ме преследва неразделно от където ида, но с тях [?] е силно. 15.Х.1925., четвъртък Станах у Дядови Ганчови и се умих, и приказвахме дълго и си дойдох. Из пътя на шосето горе, посрещнах чудноват изгрев. Небето бе ясно. Дойдох си и се преоблякох, направих наряда и се нахраних и отидох да копая пътната [повинност]. По обед завея силен вятър студен, от който бе много студено. Получих от Станко Ненов писмо, също и от Крум Илиев и от Христо Димитров, учител в с. Пъстрово, Чирпанско, който ми изпрати и една картичка за 10 лева. 16.Х.1925. През деня валя дъжд. Аз след наряда отидох на пощата, за да пратя на Станко Ненов във Варна едно писмо, и 150 лева на списанието „Ново човечество" и на Христо Димитров, който ми прати фотографическа снимка от с. Пъстрово, Чирпанско, 10 лева за портрета. Получих от книгоиздателство „Посредник" книга и тръгнах да ги разпродавам и останаха десетина номера. Четох през деня „Дидактика". 17.Х.1925, събота Станах от сън и си припомних нощесния сън, то бе нещо ходих да се оплаквам на управлението за нещо. Носех една ръждива пушка на рамото си. После ходих някъде да плащам на един магазин, но като извадих банкнотите, оказаха се невалидни, фалшиви, те били банкноти само със срок. Като станахме, отидох направо у Маркови и след един човек започнахме да влачим. След това дойдоха и буля и леля Деспа, и те извлачиха и като се нахранихме си тръгнахме за село. През деня почетох малко от „Законодателство". Вечерта ходихме за конете. И най-после отидох у Съби Ганев да им съобщя, че имам от Георгя писмо, и престоях в тях до 9 ч. Щом си дойдох, си легнах. 23.Х.1925., петък Щом станах, умих се и отидох при огъня да чета „Законодателство", след това си полегнах пак и след това - молитва и започнах да чета. Ходих в прогимназията. Като се завърнах, така ми бе много неразположено. Легнах поспах, после ходих лежах на хармана и в плевника, и се върнах и започнах да пиша. От снощи съм на почивка до събота вечер, понеже сега е новолуние. Иван закара конете на пазар в Попово. 25.Х.1925., неделя. Станах в 5 ч и започнах да се готвя. Дойде и Петър Иванов и се готвихме за път. Дойде и Иван Иванов, който бе подлудей от болестта си и говореше какво му мине през ума. Приготвихме се и потеглихме. Отбивах се в Ковачевец да взема за Цветанка армаган, но не бяха приготвили. В 10 и 14 дойде влакът и ние заминахме. В Шумен на гарата ни посрещна Рали Петров и ми помогнаха заедно с П. Иванов да занесем багажа до Ралевата квартира. Оттам си развземаха багажите Мома, Борис Пенев, а аз занесох на Колю Събев, Отидох на квартира у брат Петко Христов, ул. „Солунска" № 376. 26.Х.1925 год., понеделник. Станах от сън и след наряда, който изпълнихме със сестра Куна Петкова, аз четох за дидактичните принципи. Отидох след това в Инспекцията и внесох 114 лева такса за държавния изпит. И след това отидох във II прогимназия, където в големия училищен салон насядахме за писмен. Бяхме повече от 250 учители. Темата бе: „Необходимост, цел и средства за развиването нравствената воля у децата". След това вече почнах да се готвя за устния. Бях отбелязан на обявлението в Инспекцията да се явя на 31.X. по Законодателство, а на 1.IX. по Педагогия и Дидактика. На 31.Х.1925 год., събота, след като се умих, почнах да чета „Законодателство"; „История на учебното дело" я четох в четвъртък и петък. Явих се пръв в изпитната стая, но пред мен говори Христо Бачоваров от Люблен и вторият - аз. Билетът бе: „Кои са първите деятели, които са отворили въпрос за отварянето на първи български училища" и вторият бе „Училищна канцелария". Отговорих си на въпросите и си отидох. Започнах пак да чета Педагогия. Само че сутрин, вечер, на обед все си говорим с брат Тошев, който бе временно прекомандирован от Севлиено в Шумен за следовател. До вечерта преговорих Педагогиката. На 1.XI.1925 год., неделя, станах рано и почнах да чета Дидактика. В петък вечерта си дойде братът Петко Христов, който е кантонер по селата. Четох сутринта, и после 10 ч надойдоха братя и сестри и имахме събрание, на което четох неделната беседа „Ръката съблазнява", тя е превъзходна беседа. В 12 1/2 свършихме събранието. До вечерта привърших Дидактиката. 2.XI.1925, понеделник Сутринта преговорих Методиката и след наряда, който извършихме с брат Тошев, отидох във II прогимназия и пръв влязох. Билетът бе: „Метод по Геометрия" и „Представяне и показване". Отговорих си, като само по Геометрия казах, че аналитичният метод се употребява, а то е индуктивният. На обед бях у Боздуганови. Вземах на Георгя Стефанов цигулката и от брат Истаткови заминах през Колю Събев и Рали Петров за гарата. Рали, Христо Станев и Хаджията отидохме на гарата. Тренът дойде в 3 1/2 и си потеглих с влак. В Попово стигнах в 6.40. Отидох при Ганчо Цонев да нощувам. Заварих брат Мисирджиев и други 3 поповченина да играят на „Шегите на Амура", След това поповци си отидоха и ние се нахранихме и започнаха да правят опити на пулсивна телепатия, да намират предмети чрез внушение. Легнахме си къде 11 ч. След наряда и закуска започнах да чета сега излязла брошура против Учителя от някой си варналия. След като я свършихме, отидохме с Мисирджиев и под аптеката и се качих на една осиковска каруца и потеглих за село. Из пътя с това момче, Станко, говорихме много по ред въпроси и то остана доволно много от тия разговори, В Ковачевец приказвахме с Любен Неделчев и Ганчо Проданов и друг за Учителя и си дойдох. 4.XI.1925, сряда. Ходих в Основното училище и имах с III-то отделение писане. Като си дойдох, започнахме да копаем шанца на двора откъм пътя. До икиндия бе готова и отидох с Георгя Стефанов и Стоян Пейков в Ковачевец за пари. Намерихме Петя и Михайлов и другите ковачевски учители на долния край на селото и оттам се върнахме, като си приказвахме компански. Стоян и Георги си дойдоха, а аз останах в Ковачевец за парите и зарад школата. Отидох у какини и оттам - у Дядови Ганчови. Вечерта четох 6-а лекция: „Природните методи". 5.XI.1925., четвъртък. Отидох в Ковачевската прогимназия и чаках, докато дойде Петя и говорихме с Христо Марков, Никола Ганчев и Илия Денев. Дойде Петя, ходи да разваля пари и другите влязоха в час, а след като ми даде парите, моите и Стояновите, говорихме цял час върху въпроси, особено за нагрубяването на една госпожа и че тя даже се поболяла и си е отишла от часа, без да бъде ревизирана. Също по уволняван на Донка Стоянова по демонстративен начин посред учебната година и заместването й от госпожата, и особено срещу мизерното сегашно положение на госпожата, което ме много трогна. Дойдох направо в основното училище и предадох в III-о отделение за „Полската чучулига". До вечерта правихме двора. 6.XI.1925 год., петък След наряда отидох вкъщи и почнах да чета Библията, но ми се спеше много, та си полегнах повторно. След като станах, отидох на училище и хоспетирах по смятане в Ш-то отделение и четене в I-во отделение. Следобед работих на двора. Вечерта свирихме у дома с Георги Стефанов. 7.XI.1925., събота Станах на разсъмване. Спал съм много добре. След молитва почнах да работя на двора. До вечерта довършихме каменния двор и подравнен, готов за кирпичи, по икиндия го довършихме. До вечерта аз се бръснах, метох на конете и ходих за тях под Онката. Вечерта си легнах ранко. 8.XI.1925 год., неделя Станах рано. Умих се и след молитва излязох навън. Изглеждаха небето и земята и плуващите из небесния свод облаци с една ясност и прозорливост като че предвещаваха промяна на тихата атмосфера. Хората се изприбираха към Осиково на сбор. Дойде Боби Колев и се двоумихме къде да отидем: дали на Паламарица, Осиково или нигде. Боби си отиде и аз се облякох и отидох у Нено Цонев. Тамо свирихме, четохме. Надойдоха Нено Цонев и жена му, Дони Ралев и Доновица, Георги Коначев и жена му, Иван Атанасов и др. и почнаха увеселение по случай именния ден на госпожа Димка, по случай Свети Димитър. Беше много весело. Стоян и Георги свириха. Дойде и Иван Стоянов и ни помоли, като тръгнем за Асеново, да повикаме и Радка. Георги и Стоян останаха да посвирят, а аз отидох да я повикам, но отказа да ни придружи, по случай предлежаща работа в Попово. Приготвихме се със Стоян и Георги и потеглихме; след едно хоро отвън у Г. Попов на тротоара и пред Георги Ковачев ги оставихме да си доиграват, а ние потеглихме. Пътуването бе приятно, придружено с приятни и сладички приказки и разговори. Аз често се извивах на вси страни и наблюдавах есенната природа, как всичко заглъхва, всичко се спотаява навред и се приготвя за зимен сън. В Делмеджа, Дечов-дол, като наблюдавах как шумата е вече изсъхнала, то тя ми наумява и за човешката слава и всички как са велики в момента, а безсмислени след време. Отидохме у Дядови Стоянови и оставихме на Стоян бастоня и сандалите на Гочето. После поотидохме на хорото и оттам по тъмно - у Радко Димитров. Приемът от Радко не бе радушен и след почерпнята излязохме и отидохме у Дядови Стоянови, та се нахранихме, после се запознахме с известна госпожица и след кратка свирня с флейтата отидохме на вечеринката, но не влязохме в никое здание, определени за танцовилни. Отидохме после 18 души у частни лица и там бяхме до 2 ч. Забавата ни бе, тоест убиването на времето бе в игране на разни игри. Аз прекарах там повидимому външно весело, но вътрешно неспокоен пред себе си, понеже се убива нощта в пустота. Разпоредихме се след свършването на вечеринката по квартири и си отидохме да спим. Аз и Георги легнахме у Стоян Ганев, но не спах спокойно от тия впечатления и мисли, които разгонваха съня ми. Понеже аз, не легна ли по-рано от 12 ч, то иначе не мога да спя. Къде 3 ч съм заспал. 9.XI.1925, понеделник Събудих се на разсъмване, обаче дълго кротувах в леглото си, за да не пробудя някого. След това станахме и започнахме да се мием и гласим. След закуска отидохме с Георги извън село и дълго стояхме и приказвахме, седейки и лежейки на тревата. Отидохме при Стоян Петков и Иван Гайдаря и тамо се нахранихме и напиха хубаво, които искаха да пият, и отидохме на хорото всред село. На самото хоро -народ много, прах, цели облаци и ние гълтаме, но хоро играем, зер хора на хигиената сме. Към надвечеря аз, Ст. Ненов, Ст. Колев и Павлина Кръстева си тръгнахме с каруцата на Стойко Ангелов и вървейки нагоре, над Асеново гледахме последствията на алкохола с разнообразните човешки неправилности и низости. Дойдохме си всред село, Аз отидох у Рали Петров, където се нахраних. После ходих у Христо Стонев, Пенчо Белчев, Пенчо Събев и си дойдох и легнах да спя. 10.XI.1925, вторник. Станах в 4 ч. Умих и преоблякох се и почнах да се готвя за път към Шумен за практическия си изпит. Времето бе ясно. Луната в половина грееше над източния хоризонт. И ето, вече готов, пиша това и след малко потеглям. След завръщането си от Шумен пиша станалото. До Попово пътувах път, като носех багажа си на рамо. Оставих си сандалите у Неделини и приготвен, се явих на гарата. Там, при вида на две госпожици, от които едната спеше на пейката възнак, а другата привела глава замислена, като мигом изпоглежда изпод вежди и така стои, аз се замислих за ред въпроси из живота. Мисля си как човек изобщо е изгубил своята ценност и търси слава, похвала от хората. И затова мнимо площадно харесване, всеки [се] стреми да бъде благовиден нагизден, натъкмен, да се хареса другиму, и какви ли не средства употребява да постигне целта си. Аз си помислих: защо тия госпожици да са тук да чакат цели часове за влака, а да не бъдат в една къща на познати и тамо да престоят до времето на заминаването. Пътувах до Шумен и на гарата бях посрещнат от Мома Колева и нейна съученичка курсистка, като Мома ме замоли след практическия да й отнеса нещо до майка й в село. През Рали Петров, Боздуганов и Българанов отидох у брат Петко. Нямаше никой и аз на двора чаках, четох, подрямах, докато си дойдат. Вечерта приказвахме много с брат Тошев и заспахме. 11.XI.1925., сряда. Станах, умихме се с брат Тошев и след като си свърши той гимнастиките, започнахме молитва. Той ме остави най-после сам на молитва и после се приготвих и без закуска отидох в Инспекцията, за да тегля билетчето. Падна ми се пение песничката „Стара планина". Отидох в Жечко-Поповото училище и вземах от госпожа преподавателка на отделението книгата и си тръгнах. До вечерта с помощта на Българанов си приготвих лекцията и след дълъг разговор и свирня, пеение песничката, си легнах. 12.XI.1925 год., четвъртък Станах, преговорих учебната си единица и след молитвата и гимнастиките се приготвих, закусих и ходих у Колю Събев за цигулка и отидох в училище, където ме очаквали с нетърпение преподавателките на отделенията, за да се видело как с цигулка ще си предам лекцията. Заварих в кабинета госпожа Лясковска, която замоли да отида следобед у тях и й помогна да си заусти песничката „Бащина къща". Лекцията си развих много добре и критика почти няма, а само на едно място, при усвояването на песничката от децата, понеже не вземали верен интервал, то как би трябвало да постъпя. Самата комисия ме одобри. След това и самият Българанов се възрадвал от похвалната ми лекция. Следобед [отидох] у госпожата и й помогнах. На отиване се отбих у Марчето и Тодорка Владевата и разговарях дълго с тях. Като си отидох, свирихме с Иванка и аз отидох у Боздуганови и където и преспах. 13.XI.1925., петък. От сутринта четох, свирих, ходих да видя билетчето на Никола Цонев. Следобед свирихме с Иванка. Дойде си и братът Петко, Разговаряхме се много, четох беседата „Дух и Огън", която донесе раздавачът. Въпреки че исках да си отивам, братът ме задържа да се разговаряме. 14.XI.1925., събота. След наряда пяхме, свирих, четохме и следобед отидохме у парализиран някой си Борис. Това семейство музикално, но аз изсвирих някои песни и останаха доволни много и си тръгнах, вземах си багажа от брат Петкови и сбогом и тръгнах си. На гарата намерих Н. Цонев. Качихме се в 4 ч. след обед. В купето, в което седнахме, имаше две госпожици, млади, елегантни, които само се споглеждаха и нещо си шушнеха. Около тях - цяла дузина вестници. Започнаха да се хранят и си приказваха. Ние с Никола се разговаряме за изпита и по други въпроси. Най-после аз се осмелих да запитам госпожиците отгде са и къде пътуват. „От Варна сме и пътуваме за Пловдив" - отговориха ни те. От тия госпожици лъхаше нещо суетно, те постепенно се позапознаваха и от дума на дума дойдохме до ред въпроси, където те си откриха вътрешното съдържание. Обясниха ми след моето запитване, че те разбират живота, че той е мъчилище и че човек живее, за да тегли и умре. И че това е животът, човек трябва да го използува. Във време на разговора изминаваха някои господиновци и се взираха в тях, и с такива особни погледи ни изглеждаха, като че искаха да кажат своя суетен план, ако биха били те на нашите места. Аз им говорих за живота, че той е благо, което разумно трябва да се използува, че те като госпожици трябва да ценят своето девство, да бъдат чисти и не се поддават на съблазните и да не гледат на примамливата площадна философия и такава примамка. Те ме слушаха, но умът другаде като че ли се и отбиваше. И аз си мисля: „Тъй разбират, тъй живеят. Нека това да ни е за урок, че кой както разбира, според разбирането си да живее, та от опитност да дойде до знанието, защото само опитът е майка на знанието." Разделихме се на гарата. Вън е вече тъмно съвсем. Отидохме у Неделини. След черпня си легнахме. 15.XI.1925 год., неделя. Станахме, умихме се и отидохме на Бонча, където изпихме по 2 чая. Аз ходих при Методур [?], където се услових да стана разпространител на магазин „Българска Билка", да продавам церове. Потеглихме си и пеш до село. Ходихме до вечерта из село. Мен ми бе скука, ходих тук-таме и нищо ме не успокои. Борч сме имали, пари нямаш, че да смениш да мислиш и такива подобни ме накараха в едно меланхолично състояние. Вечерта си дойдох рано. Шетах и след това захванах да чета лекция от специалния клас. Доспа ми се, легнах, не можах да заспя, пък станах, ободрих се и я дочетох. 16.XI.1925 г., понеделник. Станахме и аз след наряда троших папур за воденицата. Напълнихме чувал и Иван и Буля се готвеха за участъка. Аз и Никола щяхме да отиваме на Асеново. Буля ме науми, че хубаво масло правят там. И аз реших да отида с каруцата. Отидох в горното училище и получих общински 281 лева и тръгнахме с мама и Никола. Стоварих житото и папуря на Кулувската воденица и потеглихме за Асеново. Времето бе приятно, но личеше, че е вече променливо. В Асеново се научихме, че сутринта пристигнала учителка, от Търново, за прогимназията, и така нашата работа не срещна. До вечерта аз смлях маслото и отидохме у горския Мильо да пренощуваме. Сутринта рано си тръгнахме. Пристигнахме у дома и след храна работихме до вечерта на двора. 18.XI.1925., сряда. До вечерта покрихме двора и аз отидох на Ковачевец за школа. Прекарахме много весело. До 1 ч. след полунощ. 19.XI.1925., четвъртък. Станах от сън, умих се и след наряда вземах си сбогом и потеглих за село през какини. В дома след ядене ме пратиха да меля брашно на Куловската воденица. Прекарах цял ден в голямата скука през деня. Тъга пълнеше душата ми, аз се чудя за моя жребий мен, всеки ден си мисля за небето, което бди над мен и се мъча да отгатна това, което то иска от мене. Дали учител ще стана, да изплатя този борч, или друго нещо трябва да стана, да работя. Дали съм вземал този изпит, за който, ако не съм го вземал, ще стана посмешище на хората. Че назначили в нашето село шуменка, а нази отхвърлят. И най-после знам, че Бог ме е ръководил досега и че Той бди и чертае моя път, но пак се тревожа и пак мисля къде ще му иде краят. Застанал във воденицата, аз така се унасях в мечти разнообразни, в блянове разни и с надежда се крепя. Какви ли не задънени и безизходни перспективи ми се представят в още не абсолютно предначертания ми взор?! И аз се боря сега у меня си с два свята. Единият - на идеите на бъдещето, а другият - на настоящия [живот]. Единият - на материята, другият - на духа, който пребъдва в мене. И се утешавам с единствената надежда, че Бог няма да ме остави и няма да ме забрави и че всичко това ми се дава за уякчаване на моя дух и това са едни вътрешни и външни изпитания, които аз трябва мъжествено да разреша правилно, и да поема в пътя на Мъдростта, Истината, Правдата, като начело застане Любовта. 20.XI.1925 год., петък. През деня работих, четох, писах. Вечерта ходих на пощата и получих картичка от Рали Арнаудов, с която ми съобщава, че съм вземал изпита. Аз благодарих на Бога в душата си и казах: „Нека всичко да бъде за слава Божия." Вечерта свирихме с Георги до 9 ч. и си легнах. 21.XI.1925., събота. Архангеловден. Станах, умих се и приготвих за Ковачевец. Потеглих и отидох у сестра Станка Чернева. Говорихме с баща й и майка й по въпроси и Христовия живот и съвременното християнство. След като се нахранихме, излязох и с Рали Бояджиев се разхождахме по шосето из Ковачевец и най-после отидохме на хоро до вечерта. Вечерта отидох у Дядови Ганчови и заедно с Мисирджиев отидохме у сестра Станка, където се бяха събрали всичките им зетьове и сестри и говорихме за разни неща, и аз най-после говорих на тема „Материалистическо и идеалистическо разбиране на живота". 22.XI.1925 год., неделя. Преспахме тамо. Сутринта, след като се измихме, изпълнихме наряда със сестрите Недялка и Станка и брата и след продължителен разговор и закуска потеглихме през Дядови Ганчови, където му вземах цървулите за Цар-Асен. Цървулите ми стягаха, та се движехме бавно и се разговаряхме. В 1 ч. следобед бяхме у сестра Недини. Казахме, че ще отидем вечерта и отидохме на хоро. Пристигна и инспекторът Славов и Цар-Асеновските колеги излязоха да ни посрещнат и въведоха у Недялко Николов. Измежду другото инспекторът каза, че абсолютното въздържание е фалит и че човек трябва да пие по една чаша вино. След това каза, че дъновизмът в основата си като философия е една демагогия и ред подобни, но понеже винцето бе в ръце, то аз замълчах, като казах, че „не сте разбрали това, което искате да критикувате". Сбогувахме се и отидохме у сестра Неда. Там пяхме и се хранихме и на мръкване си тръгнахме. На Бобин-дол се разделихме и Никола отиде за Ковачевец, а аз - у Георгя Стефанов, където свирих до късно и си дойдох. 23.XI.1925., понеделник. Преписвах беседи от специалния клас. Вечерта свирихме. И си легнах да спя. 24.XI.25., вторник. Сутринта станах и тъкмо след молитвата и съм на петото гимнастическо упражнение, и ето се чука на пътната врата. Излязох и Петър Грозданов ми съобщава, че на Казалар има вакантно място и че да отида. Приготвих се и потеглих. Времето бе непостоянно, студено, дъждовито, но аз пътувах бързо, за да преваря Петър Грудонов; ходих у тях - излязъл с каруцата. Потеглих бързешком по баиря нагоре и едва, потен във вир-вода, го стигнах пред киното в Ковачевец и ме закара до Попово. Оттам, след като закусих на Бонча, потеглих за Казалар. Вятърът силно духаше от запад и дъжд се отърваше. При Каваците настигнах старец, пътуващ за Малканово. Заедно с него отидохме в Казалар. Намерих председателя на настоятелството, но се оказа, че вакантното [място] е в прогимназията и постановление според закона не може да се държи. А назначенията стават по деликатен начин. В основното [училище] неовакантено още мястото. Вечерта се върнах и пътувахме за Глогина. Мисля си и бързам, за да не закъснея в гората. Пристигнах на гарата и седнах в чакалнята. Времето бе студено. Бурята бучеше по прозорците на гарата. Палаво дете на началник-гарата отвори вратите, та се стопли чакалнята от горящата вътре печка. Стояха момък на около 18 години заедно със старата си майка на около 50 години в чакалнята. Аз стоя мълчешката и си мисля за неуспеха си да се настаня някъде, а те се хранеха, приказваха и стояха да чакат влака за Варна. След малко дойде стражарят на гарата, началникът, госпожата му, и се завърза разговор. Оказа се, че синът заедно с майка си бягат от баща си, като го напущат, щото пропил всичко, що имали -и ниви, и къща, и жената го хранела с труда си. Тя бе с червена ризка, а отдолу вероятно някои дрипи бяха навлечени, за да се предпази от бучащата зимна буря, А момъкът отива с надеждата да работи в града и поддържа майка! Дойде влакът. Качих се и седнах в купе. Погледнах група стражари, а на пейката лежи човек по елек и с широки потури и една голяма верига желязна на кълките му и през крака с кофар заловена. И той спи, а стражата бди да не избяга. Слязох на гарата и отидох у Ганчо в квартирата им, нахранихме се и легнахме да спим. 24.XI.1925, вторник. Станах ранко, умих се и потеглих от Попово за Водица. Вятърът бе много студен и парлив, така че пронизваше тънките ми панталони и ме смразяваше, затова аз бързо се движех. Дойдох си и заварих двора пълен с хора, които отбиват трудова повинност под дома в улицата, при които е и моят път. Те с мое разрешение копаяха двора и пръстта я наринаха на улицата. След като се нахраних и стькмих, излязох и аз и до вечерна копахме и заравнявахме улицата и вечерта предадохме пътя. Аз не отидох на Ковачевец, понеже бях много изморен. Легнах си. 25.XI.1925., сряда Станах и си припомних смътно съня. Спомням си, че бях много щастлив насън и че бях в обстановка идеална, в спалня чиста, мобелирана с бели идеално постели и чаршафи. Имах разговор с Учителя. 27.[XI.1925.], петък Станах и тъкмо си изпълних наряда и ето чукат и ми казват, че Георги Хаджиев отива за Попово. Приготвих се набързо и тръгнах, отделих си много беседи в бушча* и излязох да го посрещна. Не го срещнах и аз потеглих за Попово пеша. Вятър голям вееше, та ни караше да бягаме към Попово. Стигнах Мисирджиев и Антон при Калето и заедно дойдохме в Попово. Понеже бе празник и гимназията бе затворена, то аз останах да спя в Попово. Намерих къщата на Недко и Велика Дянкови и се храних у тях. Те извикаха сестра Трувка. За мене велик момент. Тя се изприказва много, аз слушах. След това отидохме у тях. Направихме си молитва в горницата. Говорихме до късно. Аз отидох в брат Недю на вечеря. След това тя пак дойде и говорихме и заедно се хранихме. Вечерта говорихме по ред въпроси и къде 10 ч ние си легнахме. 28.XI.1925., събота Станах, умих се и пак - приказки. След това направихме си молитвата, в която като че имаше недобри влияния. Братът Недю си отиде на дюкяна, а аз останах и говорихме със сестра Велика. Закусих и се разделихме. Ходих у гимназията, инженерството и финансовото управление, Аврам ме смъмри за това, че съм използвал учениците, като съм всявал дъновизъм, и че нашите дъновисти не изпълнявали установените наредби на учрежденията. Намерих къщата на Петко Събев и заедно с Ганчо, Събев и Никола Цонев си дойдохме в село на стъмяване. Нахраних се, ходих до читалището и се върнах и писах това. Да описвам вътрешното си състояние за цяла седмица, то е постоянно сменящи се мисли, борби, терзания, за ред въпроси, най-вече се кахъря за сега предстоящите ни записи за сменяне, а пари нямаме, че ще се срамим пред хората, че нямаме, а аз съм без работа и няма на какво да се заловя, уж търся даскалък, но хората искат да се назначат по нечестен начин. Предложиха ми настоятелството училищното, че да подам заявление до настоятелството, та да държат постановление за уволняването на шуменката от прогимназията, а да турят мене. Аз не искам да градя моето щастие на сълзите на една сирота и отказах да подам заявлението си. 29.XI.1925., неделя. До обед преписах беседи у дома, а следобед ходих на извънредно събрание на дружеството. Вечерта - на репетиция на читалището, пиесата „Благородникът". 30.XI.1925., понеделник. Преписвах специалния клас беседи, 1.ХII.1925., вторник. Ходих из село и преписвах беседи. 2.ХII.1925., сряда. Преписвах беседи. Вечерта ми дойдоха гости от Голямо ново - Георги Колев Вълков. Те пътуваха за Микиш, Търновско. Поговорих с тях и след като се нахраних, потеглих за Ковачевец. Вечерта бе приятна. Земята покрита със сняг, луната, въпреки че имаше облаци, осветяваше земята и мен. Като че невидима сила ме крепеше, та с една радост и лекота пристигнах в Ковачевец. Заварих и Мисирджиев в Ковачевец. Четох беседата 11-а: „Мястото на човека в природата". Сутринта Дядо Ганчо замина за Шумен, по когото изпратих писмо за брата Петко Христов. Ходих в Ковачевската прогимназия за удостоверение от пунктовата за оправдание на пътната си глоба. Говорихме с Господин Денев по християнство и църквата, също и Дъновизма. Като Господин Денев упрекна Дънова, защото бил отцепник от църквата. А аз му казах, както и той сам призна, че не познава Дъновото учение и че то е едно учение, което обхваща всичко хубаво в живота, [че] учението в същината си е чисто от всякакви догми и обреди, и цели и прилага един чист възвишен живот, който ще обнови, ще възроди всичко старо, и то е, което ще върне света от това криво направление, в което е тръгнал, след ония времена, в които хората ще изпитат последствията от своите материалистически упования и теории. 3.ХII.1925 Станах, умих се и направихме наряда със сестра Гена и Марийка. Четох на Библията 5 глави от „Изход" и след закуска отидох на прогимназията. От прогимназията ходих в общината [и] при Христо Колев. До вечерта писах у дома. Идвали да ме викат за управител на мелницата. Станах и след молитва и упражненията започнах да преписвам 9-а лекция. Ходих при Ив. Стоянов и Ст. Поп Георгев и обещах, че ще поема длъжността управител на мелницата. Тази нощ започна 3 срещу 4 да вее североизточният вятър и докара голяма виелица, така че натрупа много голям сняг. Съобщенията са прекъснати. Поща не ходи на Попово. 5.XII. 1925., събота. Станах в 6 ч, още тъмно, запалих лампата, умих се и след молитва и упражненията четох Библията. Свирих до обед. 6.XII.1925., неделя. Щом свърших наряда и си прочетох в Библията, караулът ме повика на общината. Приготвих се и отидох. Услових се на мелницата. И заедно с господарите ходихме там. След това отидохме с Колю Иванов на Ковачевец, за да видим счетоводството на тамошната мелница. На връщане толкова ми изстинаха ушите, щото едното ухо се бе уледило и втвърдило. Ходих в читалището и готвих хор, от момичета. Вечерта четох от специалния клас лекция: „Движението на разумните сили". И си легнах. 7.ХII.[1925], понеделник. Щом станах и след наряда отидох при агите и оттам - на мелницата. През деня претеглих толкова студ, щото за един ден прекарах толкова страдания, и цял орляк мисли минаваха в главата ми: тук ли ми е мястото и защо постъпвам на такава работа? 8.XII.1925., вторник. Станах и при ставането си припомних сън, че извадих от лявата си горна челюст един зъб, като че бе кучешкият. Извърших наряда и отидох в мелницата. Вървя до вечерта. След спирането ходих на репетиция в читалището. Върнах се и се нахраних и легнах. 9.XII.1925.. сряда. Станах, студено, сняг голям, нощес повалял, така че на всичко е светличко. Писах това и тръгнах за мелницата. Вечерта мелницата вървя до късно, та не отидох в Ковачевец. Четох у дома 29 лекция. 10.XII.1925 год., четвъртък. След молитва дочетох лекцията си и тръгнах за мелницата. Вечерта вървя до 11 ч. Вечерта поканих у дома да нощува Паскал Петков от с. Цар-Асен. Легнахме да спим в 1 ч. след дълъг разговор. 11.XII.1925., петък. Станах, ошътах на конете, стъкмих се, изпратих госта си и се извърши нарядът. Отидох на мелницата. Следобед пих една боза, от която така пострадах, че едва ли [не] щеше да ме умори. Вечерта дойде Георги Ст. у дома и подбира песни за хор, а аз лежах. Но като изпих няколко чаши топла вода и я повърнах, то ми отмина. 12.XII.1925 год., събота Станах, умих се и започнах наряда. Мелницата вървя 12 часа. Дойдох и си легнах. 13.XII.1925 год., неделя Станах, като се разсъмнало. Направих си наряда и отидох на работа. 25.XII.1925 год., събота Станах в 5 ч. След наряда потеглих за Асеново през Делмеджа. Осъмнах над селото и преди изгрева бях у дядова Стоянов дюкян, където при самия изгрев дядо Стоян го наблюдавал и си отбеляза докъде слънцето се е върнало по еклиптиката си къде равноденствието. Отидох на гарата за кюмюр. Пристигна и Азлията, натоварихме му на колата 836 кила кюмюр и потеглихме за Асеново. Нахранихме се у дядови Стоянови и приказвахме по разни въпроси и аз си потеглих за село, а той остана. На Делмедже четох нещо из Евангелието: „Послание до Солуняном". На връщане минах през село и ходих при агите си. Двамата даскали се бяха напили на дядовата Ралева кръчма и караха на живот. Приказвахме, че тая сутрин е станало земетресение, но аз не го усетих, понеже съм бил в движение, Посвирих си и си легнах. 26.ХII.1925 год. Станах и си спомних за добър сън. Дочетох след наряда крайната глава на „Числата" и след това отидох на мелницата. ____________________________________________________________________________________________________ *бушча - диал. бохча. Бохчата представлява четвъртит бял плат с дантели по края. На него се поставя предметът, четирите краища се завързват, като се прекръстосват, и така се носи под мишница. Най-често са носели тава с баница. С нея са ходели да се сгодяват; наричало се „бахчалък". (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

1923 година 1.I.1923 год. Коледната си ваканция прекарах добре. Четох книгата „Човек и неговите тела". Четох книгата „Съвременният морал и Д". Това бе един ден студен, а аз бях овчар и гологлав с книга в ръка, през деня, след овците я четох. Един ден вадих камъни на нерезий**. По Коледа ходих у дядови Ганчови на Ковачевец, преспах у тях и научих ги да пеят „Славейчета горски". [От] Учителя прочетох у тях беседата „Новият живот". От Ковачевец като си отидох, отидох на Цар-Асеново. Тамо братята и сестрите с нетърпение очаквали да отида и им уясня някои въпроси от живота и относно истинните възгледи върху християнските догми. Тамо братът Иван ... с жена си са искрени чеда на истината. По Коледа не употребявали месо. Още по-рано продали свинята. Като се върнах, на 10, 11, 12, 13 правих реферата върху „Вегетарианството". На 14й бях в Попово. На 16й сутринта отидохме на училище. На18.I.1923 год., четвъртък, по аналитична геометрия ми писа г-н Чернев двойка, защото не знаех как да определя ъгловия коефициент на две реципрочни величини. През деня дойдоха мама и бати и мама ме упълномощи да отида да защищавам делото в град Шумен заради съставен акт за вино № 479 [...] г. дело. 19.I.1923 год., БОГОЯВЛЕНИЕ Сутринта молитвата бе добра. Четох през деня книгата „Иванко" от Марин Дринов. Ходих на телефон, защото ме викаха, за да ми съобщят, че свидетелят ни Момчо е болен и аз да отида да отложа делото. Сега [е] 20.I.1923 год. Станах от сън в 5 и 25 м. При обмислюването върху „Бог е Любов", „Бог е Всемъдър", „Бог е Всеблаг", откри ми се „Сила". Получихме писмо от сестра Русева, която ни пише някои бележки, дадени, говорени от Учителя на братята и сестрите. Съдържанието на писмото е: „1) Не е лесно да бъдеш человек, трябва да имаш опитност в живота. 2) Да възлюбим истината, добродетелта и правдата и с тях да живеем. 3) Абсолютно никаква лъжа да не прилагаме в живота (бяла или черна); ако ще да ни затворят, бият, убиват, говори истината. Имай твърдата вяра, че когато говориш истината, ние сме заобиколени със светли духове, които ни запазват, и това, което е определено, то ще стане. 4) След всяко страдание иде повдигане, колкото страданието е по-голямо, толкова ни очаква по-високо повдигане. Трябва да считаме страданията за благодат и да благодарим на Бога, че ни дава това благо. Сега всеки един от нас е подложен на изпити. Кой ще удържи тия изпити? Всякога трябва да бъдем смели в борбата със злото - смели и решителни. Никаква крачка назад. 5) Вярвай, твойта душа е чиста и никой не е я опетнил. 6) Лимонът е знак на мъдрост и който се нуждае от нея, хубаво е да яде лимон. 7) В сегашната епоха всички сме изложени на големи изкушения и всички трябва да станем верни на великата любов. 8) В съзнанието иде светлина в облак, е която ще видите Христа отвътре и ще чуете Неговия глас тихо да ви шепне: „Обичайте се! Любете се! Самопожертвувайте се за своя ближен, за разумното, за доброто, чистото, идеалното. 9) Любете всичките хора, както Христос ги любеше. 10) Няма човек, който да няма добро в него. 11) Умният човек връзва силния и добрия. Исус е казал: „Да развържем доброто, а свържем злото." Да свържем давещия се със спасителното въже. 12) Знайните неща, явните, са безцелни, скритите са ценни. 13) Числа, които се делят като 2 на... и 4 на 2, са слабата страна, все трябва да намери на какво число се дели. Неделимите числа са устойчиви. 14) Излишък и недостатък природата не търпи. Природата не търпи застой и от това се поражда болестта. 15) Майката е добродетелна, бащата - умен. 16) Растенето е процес. 17) Гордостта е болест в менталното поле, не във физическото поле. Слушайте Божественото вътре във вас. То е, което създава характера. Човек, който се лишава от своето Божествено, изгубва смисъла на живота." На 20 януари сутринта потеглихме за Шумен, за да защищавам зара; мама фискално дело заради съставен акт за вино. Стигнах в града в 12 1/2 ч. на обед. Отидох у Коля Събев. Оставих си багажа при него и отидох при капитан Коеджиков, за да му предам багажа, който го даде брат му да го занеса. Отидох в казармата. Нали е Ивановден. Войниците свободни, едни свирят с гайди и играят в помещението. А други се напили в лавката и имаше вън легнали на снега и някои повръщаха. С войник отидох във „Военното събрание", предадох багажа на Коеджиков, който играеше билярд. Поисках му пари за брат му Александър, който е ученик в 5й клас в Попово, за да си купи цигулка. Каза ми, че на другия ден ще ги даде. Отидох у Боздуганов, когото без да щях намерих. Вечерта спах у тях. Сутринта на молитвеното събрание се говори за гонения и мерките, които се взимат против истината отстрана на духовенството. На обед бях у брата Петко Христов. Следобед в 3 ч. пловдивският архимандрит Евтимий ще има публична сказка в читалището в Шумен против Дънов. Аз вземах 45 беседи от брата Петко Христов - беседата „Новият живот" - и отидох в читалището. След като говори, архимандритът с цитати и одума и цинично нахули Господин Дънова и каза, че той, господин Дънов, разядал държавата и че той щял да й подяде корена и основите и тя щяла да рухне!!!!!!!!!? И Народът - зверски усмихнат, изказа: „Анатема!" и на излизане аз продавах книгите, обаче народът ги ненавиждаше, понеже им се каза, че те са опасни и роптаеха против мене. Дойде един старши подофицер и ме пита аз какъв съм. Казах: „Ученик." - „Дай си легитимацията." - „Не е в мен" - отговорих. - „Защо продаваш и имаш ли право?" -„Аз съм свободен." Но той ме тегли за участъка и ме блъсна щото с плесница по тила закачи и народът (християнският) се смееше и радваше на това. Откараха ме в участъка, дадоха ми стражар и аз отидох в квартирата на Кольо Събев и им дадох легитимацията и ме освободиха. На другия ден се завърнах в Попово. Получих легитимацията от директора, с писмо от жандармерията, в което пишат, че аз съм опонирал и нарушавал тишината. Но!... На 28-и сутринта се чете „ Стани, опаши се". Имахме доста посетители. Вечерта се чете десетата школна лекция: „ Символически, окултни правила и мерки". Сега тази седмица попът тук в града и хората живо се интересуват от нас и говорят разни думи. Но силен оня и остър е остенът, против когото ритат. В понеделник сутринта ме викаха на следствие в гимназията, задето съм продавал книги от г-н Дънов и съветът ми намали поведението с една единица. Понеже ме гонят в училището, ние сме принудени да не се събират чужди хора у дома. 3.II.1923 год. Нямахме събрание в Попово. Аз бях в село и прочетох беседата ,Анани и Сапфира", несравнена с друга. Тя е величието и славата на Божествената Любов, изляна чрез Учителевите уста за нас, хората, които се стремим към Бога Любов. Тази сутрин, 6.II.1923 год., станах раничко и си научих и сега писах и допълних за миналото. Шивачката се отказва от нас (Донка), като казва в писмо, че тя е намерила пътя и получила светлината и че ние сме били много назад. 11.III.1923 год. Станах сутринта и заедно с Георги Събев почистихме стаята и в това време, когато щяхме да започваме утринната молитва, излезе из съседната стая на хазяина Петър Неделчев от с. Паламарци. И след като ни каза, че си отивал, то очаквахме да си тръгне, за да ни освободи, но по причина на валящия дъжд той седна да чака, докато престане дъждът, и започна да приказва за неврели и некипели, за момичета и разгуления си живот. Доста време чакахме, и най-после си отиде. Започнахме и изкарахме молитвата и сутринните упражнения, в които аз бях малко умалнял, понеже имах почивка с хляб и вода от вторник вечерта до неделя на обед. Във време на почивката ми бе приятно и леко и не ме озори. Когато се нахраних, след като бях изпил 4 - 5 канчета вряла вода и от картофи бульон 3 - 4 канчета, изядох малко препечен хляб с боб пържен, докато заспя вечерта, много вода пих. Сутринта при участието на Соня и Георги С. четохме беседата „Ядоха и наситиха се". През деня до вечерта бях у дома. Вечерта прочетохме 4-а беседа: „Първите задължения на учениците", с участието на всички ни: Веска, аз, Георги, Станко, Никола. На 12.III.1923 год. сутринта Станко отказа от да прави наряда и то като излезе от тая стая и отиде в съседната. През деня, следобед аз прочетох беседата „Не правете никому насилие, нито оклеветявайте". Това го сторих, щото щяхме да имаме етика, та да се отговори на твърдението на етиката, която оправдава убийството с цел да се защити. Даде ни се днес срочно домашно по алгебра. Бог да ми помогне да ги разбера и реша! 13.III.1923 год. Ето, почвам да чета „Безсъници" от Яворов. Отвъдната страница - срочното ни се даде на 13й, а не на 12й. Довечера в 5 ч си вземах билет, за да отида на кинематограф „Бай Ганьо". Тези дни разположението на духа е добро, но само че това странното тъмно влечение ме обзема периодически от време на време. 22.III.1923 год., четвъртък Равноденствието пролетно, астрологическият празник Сутринта станахме рано и отидохме в гората на една могила, където направихме молитвата и упражненията си. Имаше тържествен и величествен изгрев. Птичките пееха в захлас и посред тая дивна хармония слънцето величествено се показа. Турихме началото на място на поповци, където ще посрещат изгрева. Сутринта към молитвата прибавихме и новото за деня, което бе от Учителя, то е следното: Наряд за празника Равноденствие Тази година посрещането и отпразнуването на астрономичната година - 9й стар стил и 22 март нов стил - ще се извърши в следния ред. А) Пред обед. Молитвено общо събрание, по установения ред досега, със следната добавка: 1) Да се прослави Името Божие на земята, да се изпълни Волята Божия и да се въдвори Царството Божие на земята в неговата пълнота. 2) Да премахне и разсипе Бог всички ония врагове и разпръсне всички лоши мисли, желания и действия, които пречат и спъват Божието дело. 3) Да привлече Бог Своите избрани синове, които работят, на Своята Си нива. Да излее благодатната Си струя от любов, мир и хармония в техните души и сърца. Да дойде просвета в техните умове и да се яви Божията виделина в техните очи, за да извършат Благата Му Воля на Земята. 4) Да благослови Бог през тази година всички засети храни, всички зеленчуци и плодни дървета с изобилие. Забележка: Това се отнася само до свободните от работа братя и сестри. Б) Следобед. 1) Преповторение на предобедната молитва с горната добавка - пункт от 1 до 4. Начало - между 6 - 7 ч вечерта. 2) Обща братска вечеря от варено жито и плодове. Начало - 8 ч вечерта. Поздрав душевен на всички братя и сестри от любезния ни Учител. В. В. П. 23.III.[1923 год.], петък. Сутринта имахме пак величествен изгрев. През деня имахме класно по алгебра, не можах да го направя. Вследствие на неуспеха ми да направя класното по алгебра [и] геометрия и повтарянето ми в изпита по дескриптивна [геометрия], у мен се появи едно неспокойство и тревожене, което съвсем разстрои моето душевно спокойствие, и засега аз прекарвам едни крахове и неспокойствия, от тия математични предмети. 24.III.[1923 год.], събота. Слънцето бе покрито с малък облак, който после се разпръсна. Следобед си тръгнах за село, отбих се в Ковачевец у Дядови Ганчови. Учуден съм от възторга и радостта на момиченцата Цветанка и Марийка, които с радост очаквали и питали кога ще отида у тях, за да понаучат някоя песен. 24.III.[1923 год.], неделя. Осъмнах у дома, без да правя молитва и упражнения. Батю беше болен, впрегнахме каруцата и тръгнахме към Попово, като докарахме Никола Цонев, Ганю Белчев, Генчо Белчев и Димитър Видилниев на Попово, където те идеха да избират и кандидатират народни представители, за новите избори. Никола Ковачев пропадна. В Попово, като слязох, заведох Колю Ненов в квартирата си, за да стовари вършината и отидохме в гимназията на реферат от г-н Асен Станев на тема „Сатурн и пръстените му". През деня празнувахме празник на дружеството. Излязохме на Балжи-Омуртагската поляна при чешмата и с хоро и свирни прекарахме до вечерта. После през градската градина си дойдохме. Вечерта четохме беседата „Положителните и отрицателните черти на ученика". 25.III.[1923 год.], понеделник. Трудова седмица, за гимназията. Сутринта изгревът бе затулен от облак, не съвсем голям, само 3-4 метра височина. После денят много славен. Копахме в училище шанц*** за тръби от горната чешма до гимназията. 26.III.[1923 год.], вторник. Слънцето [се] показа потулено с малък облак. 27.III.[1923 год.], сряда. В сряда, 27.III. ходихме у един болен - аз, сестра Козарева, брат Методи и Никола Мисирджиев. Особено духовно разположение. На връщане се отбихме у Комарова [Комарчева] и изпяхме и ней някоя песен и отидохме в Евангелския дом, а сестрата си отиде. 28.III.[1923 год.], четвъртък. Изгрев, потулен от неголям облак, и през деня свършихме със заравянето на тръбите и чешмичката почти се изкара, през деня бяхме свободни осмокласниците, аз правих на брата Сандя кутия на цигулка, Вечерта си носих тефтерчето на настойника си г-н Ковачев и отидох у сестра Козарева, за да прочета писмото, пратено от сестра Щиляна Д. Русева, ул. „Ивайло" № 25, София. От прочитането ми остана ценен материал, думите на Учителя: 1) За пречистване на стомаха да се вземе черна ряпа сок (да се настърже ряпата и да се изстиска и от сока сутрин и вечер по една кафяна лъжичка да изпиваме). 2) Сутрин и вечер по една скилидка чесън да сдъвкваме, по-напред на едната страна, после на другата, и тогава да я глътваме. 3) Упражнение: ръцете обтегнати напред и малко кръстосани китките, пристъпва се с десния крак, махват се ръцете встрани с издухване, после с левия [крак] и ръцете пак в същото положение и движение, и така се отива напред, доколкото искаме. Това е за отстраняване на всякакви тъмни влияния на черните. 4) Когато се движим или стоим, да гледаме по-рано да съзрем неприятеля и да духваме с уста, той е негоден да ни попречи. Ако сме настроени добре и дойде лукавият и задигне от нас нещо, той бяга леко, като по наклон, но духнем ли с уста, то веднага пред него се изпречква планински непроходим връх и той е неспособен да носи нещо и пропада, безсилен остава. 5) Злото е вързано за хиляди години и Царството Божие се въдворява на Земята, 6) Да не одумваме и завиждаме. Да сме с любящи сърца и души към всички хора. Да държим връзка с Учителя постоянно и така ще преодоляваме всички пречки. 7) Велики изпитания идат, особно за братята и сестрите, които с любов да понасяме, защото те са необходими за нашето духовно растене. 8) Да повярваме в Учителя, че Той е велик Учител, въплотен между нас, за да можем да го виждаме, понеже, като дух в цялата вселена във висшите мирове ние не можем да го наблюдаваме. 9) Който се съмнява, той не е ученик. 10) Учителят плътски е на едно място, а Духом - навсякъде и проверява в лабораторията си всички и изпитва. На Астрономичния празник братята в София сутринта отиват на определеното място за посрещане изгрева, подкладат самоварите и направят молитвата, след молитва изпиват по едно канче топла вода и Учителят им раздава на всекиго по малко хляб. След това направят упражненията и им казва и новото упражнение, описано по-горе. И казва, че от 22 март до 26 юли всяка сутрин да посрещат изгрева. Тази енергия от сутрешното слънце и зора, която получим, никой не може ни я отне. Ни епидемии няма да ни хващат и болести - не! Като правим чесновия и с ряпата описан горе начин на пиене и сдъвкване. 30.III.1923 год., петък. Станахме в 4 ч. и 20 минути, отидохме в гората и посред дивната хармония от хор на птички посрещнахме зората. Слънцето бе потулено от облак, не голям, през него се прозираше слънцето, като се показа. Ето, пиша писмо на сестрата Стилияна Д. Русева. Вечерта в 11 ч. сутринта заминахме за гр. Варна на екскурзия. Стигнахме в 7 ч сутринта в града. Като слязохме, веднага тръгнахме да обикаляме пристанището и параходите. Влязохме и разгледахме парахода „Фердинанд", слизахме при машините и видяхме ужаса и нехигиеничния живот на машинистите. После видяхме руските бежанци като се бяха приготвили, за да си заминават за Русия. Отидохме после на електричната инсталация и я разгледахме. Оттам отидохме в градската градина, а аз отидох да донеса маслото с тенекията на Методи Ж. Марков. После обед отидохме на радиотелеграфа на височината „франгенското плато" до село Франгата. Слушах на радиотелеграфа като се предаваха депеши от Цариград, и после от Москва. Тамо е студено, защото е високо. Разгледахме и подземията около телеграфната станция, пълни с джупаане* и оръдия. Следобед отидохме у Велислав Ж. Марков и после в дома му вечерях и вечерта отидох у сестрата София, където квартирува брат Стамат Тодоров и Велко Петрушев. Това бе на 31 през деня. Нощувах у тях. 1.IV.1923, неделя, Връбница. Станахме в 3 ч. и половина и потеглихме за височината „Таш-Тепе" над Евксиноград, на височината „Франгенското плато". Като отивахме, из пътя се настигнахме с други сестри. Като стигнахме, братята бяха наклали огън, постояхме около него, докато се разсъмне, защото и бе студен вятърът, беше облачно, така че няма изгрев отначало, а после изгря. След молитвата и упражненията направихме закуска и потеглихме по височините към Франгата по шосето, строени по ред според кой какъвто глас пее и, движейки се, пеехме. Отидохме си и на обяд бях у един брат на име... После отидох на събрание у сестрата София, нахранихме се и отидохме у брат Манолов, поприказвахме как е прекарал в София. Говорихме, че Учителят изисквал от нас съвършена чистота и скромност, и смирение, с Божествената любов да живеем. Тщеславието и гордостта да се заличат у нас. Говорихме как вечерно време, преди да си легнем, ще изпиваме по половин лъжичка репен сок от черна ряпа. Това е за урегулирване на стомашните органи и коремните, после ще си сдъвчем една скилида чесън хубав от двете страни и ще го задържим на сливиците си и после го глътваме. Чесънът е за дезинфекция на пищеварителната ни система. Разправи, че като се връщали от Витоша, един поп се преструвал, че бил от далечни села, питал къде са ходили тъй далеч тези хора. Казал, че те били слаби, но му отговорили братята, че болните са из болниците и кръчмите, из къщите, а здравите, бодрите са на разходка по Витоша. После в трамвая питал Учителя: „Откъде си, старче?" Отговорил: „От Слънцето." - „Е, ами тук, в България, откъде си роден?" -„От Слънцето." - „Аз знам, че всичко, и нашата Земя, и иконите са от Слънцето - казал попът, - ами ти отгде тук си роден?" - „Е, щом всичко е от Слънцето, то и аз съм от Слънцето." Попът млъкнал. После се изказал, че бил от църквата „Свети Крал" и че той бил тръгнал да ги изпитва, но братята го запитват защо е лъгал, а той отговорил: за да види какво ще кажат и да ги изпитва. Учителят казал, че те се чудят вече какво да правят, и така. Като замаяни, не знаят какво да правят. И че до две години време по-видните от тях ще си заминат, а в срок от 10 години всички сегашни техни форми на религията ще се изменят и че те ще претърпят крахове големи и изтребления, и тогава ще се създаде великата Божествена религия на земята. Божествената [религия] на любовта. Учителят ръководи една комуна сега в София, братята гарантирани економично, работели в братството с ентусиазъм и въодушевление в сеене и копане на градината. В София има голяма послушност. Чорбаджиев Петър се отцепил и даже книга щял да издава против Учителя. Тук се вижда как неговата гордост и славолюбие се проявява, като се явява против това чистото, великото и идеалното. Затова Учителят казва: Чистота абсолютна се изисква и любов Божествена, която всичко в нас да стопли и поднови, което да е готово на Божественото изискване. Вечерта си потеглихме от Варна в 9 ч. и през нощта в 1 ч. Боздуганов изнесе на Шуменската гара цигулката на брата Никола Мисирджиев. 2.IV.1923 год. Сняг валеше, като слязохме от трена. Снегът повреди цъфналите зарзали и сливи във Варненско и по нашите места. Сутринта направихме молитвата и упражненията вкъщи. Отидох на училище. Цял ден ми се спеше. Следобед сестрата Веселина бе у дома, прочетохме беседата „Братя и сестри на Христа ". 3.IV.1923 год., вторник. Станах, ясно бе небето, излязох и отидох на могилата в гората, направих си молитвата и дойде братът Никола и направихме упражненията. Върнах се и се срещнахме с брата Методи, и той ходил на изгрев. Отидох на училище, изобщо съм обременен от математичните предмети и едва чаках да ни пуснат от училище. Отивам си на ваканция. 4.IV.[1923 год.], сряда. У дома. Не правих упражненията, 5.IV.[1923 год.], четвъртък. Правих упражненията у дома. 6.IV.[1923 год.], петък. Времето снежно, цял ден сняг валя и се топеше. 7.IV.[1923 год., събота] На 6-и срещу седми на Великата събота през нощта ходих под Кепката, за да се опитам дали имам страх, на връщане през брега и над брега ислямовото място се върнах у дома и спах, докато се съмна. Сутринта с Николая ходихме у лозята с башчията ни Ковачкалгоолу на молитва. 8.IV.[1923 год., неделя], ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО. Направих си упражненията в лозята. Като се върнах, нахраних се и отидох на Ковачевецу Русанини. След това - у Дядови Ганчови и у какини и си отидох, на хоро у село. 9.IV. 1923 год. Станах рано и повиках Георгя и отидохме на Цар-Асеново. У [айкъна] бяхме на молитва. През деня прекарахме с братята и сестрите там. Особно Дядо Недю и семейното му положение. Братът Иван Петров и сестра Неда са отлично. 10.IV.[1923 год.], вторник. Третият ден на Великден, учих геометрия и сряда - също и писах реферат върху „Педагогичната дейност на Неофит Рилски". 11.IV.[1923 год.], сряда. Четене. 12.IV/.[1923 год.], четвъртък. Четене. 13.IV.[1923 год.], петък. Станах рано у дома, направих молитвата и се нахраних и с Димитър Статев си дойдох в Попово. 14.IV.[1923 год., събота] Станахме аз, Георги и брат Никола и отидохме на могилата. Изгрев имаше, но не съвсем чист, щото слънцето се показа така, че отиде в облак. Но денят бе ясен, аз цял ден с Никола стояхме. Учих алгебра. 15.IV.1923 [неделя] Успали сме се. Молитва в квартирата. На молитвено събрание дохожда майката на Лида, чете се беседата „Анани и Сапфира". През деня правих срочно по български. Вечерта сестра Веса не дойде. Четохме „Природните методи". Лягам си да спя в 11 ч. и 5 минути вечерта. Лека нощ! 16.IV.1923 год., понеделник Сутринта сме се поуспали, и дъжд валеше малко. Молитвата правихме вкъщи. През деня валя дъжд с град по обед. 17.IV.1923 г., вторник Станахме и отидохме в гората. Небето бе ясно и чуден изгрев имаше. Птичките пееха в захлас. Чухме кукувица за пръв път. На училище отидохме, изпитаха ме по алгебра, но не успя да ме изпита, остави за друг път. По физика класното неуспешно. Къде 3 1/2 ч. следобед валя град и дъжд, но градът бе голям, особено в гората на Дядо Колчо и Поповските лозя. 17., 18., 19., 20.IV.[1923 год.] Нищо особено. През цялата седмица правихме утринните молитви в квартирата, поради късното ни ставане от сън и претрупаните уроци. В петък вечерта ходих у Иванка Акушерката. Свирих им няколко песни и Славка, нейното момиченце, се похвали, че учителят Бърнев й предавал по цигулка уроци без пари. И детето се похвали, че тази година като изкара третий клас и после - 6й, ще отиде в Музикалната академия, и си мечтай да продължи и в странство. И когато й поменахме с Димитринка, леля й, че ще се ожени и ергени либи, то заплака и омразно ни одума и обеща, че то никога няма да се жени, никога, и ще е музикантка. 22.IV.1923 год. Станахме аз, Станко и Георги и направихме молитвата и Георги си отиде и аз с Ради Тодоров заминавам на село да гласувам за изборите - народни представители. Ради отива да се срещне със с. Никула. 30.IV.[1923 год.], неделя. Сам ходих в гората на молитва, а Георги спеше, понеже през нощта ходи на нощна екскурзия. Четохме беседата „ Ти целувание ми не даде". Присъствува само сестрата Веселина. Вечерта - ,Изгрев и залез". 31.IV.1923 год. Утринна молитва у дома. Сутринта в училище, по незнание, че ще имаме класно по дескриптивна [геометрия], аз не можах да направя класното. Вечерта, къде 4 - 5 ч следобед, валя силен град, от който почти побеля земята. Сутринта станахме всички рано и с изключение на Георгя ходихме на могилката на молитва. Сутринта не отидохме в полето да празнуваме, защото бе кално и облачно. Следобед в 3 ч ни събраха и излязохме на хоро при болницата. Днес дохождаха Дюлгера и Ст. Александров да видят цигулката ми. Хареса им се. 2.V.1923 год., сряда. Станах рано, умих се и попреговорих дескриптивната [геометрия] и направихме молитвата вкъщи. _________________________________________________________________________________________________________________ *джупаане, джелане (ар.-пер.-тур.) - остар. боеприпаси. (Бел. М.И.) **Нерез - диал. занемарено, запустяло, буренясало лозе. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев). ***шанц - землен окоп, канавка за полагане на тръбите. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев).

Пеню Ганев Дневник за всеки ден I 20.XI.1922- 29.VI.1929. год. 1922 година 1922 година На 20-й ноемврий 1922 г. дойде брат Младен Н. Попов от Варна, отби се и на 20-й срещу 21-й преспа в нази и имахме много добра беседа от него. Присъствувахме сестра Козарева, аз, Ст. Ненов, Методи Марков, Н. Ст. Мисирджиев, Александър Неделчев. В кратко брат М. Попов ни описа своя живот с по-важните му събития. И това за нази бе един голям импулс, за да постоянствуваме с вяра и радост в борбите си с външния мир, а най-вече с нашия умствен, душевен и духовен. Намирайки се особно тези дни в мъки, терзания, душевни борби, разклатени и разтревожени на поста си, той ни даде своята духовна подкрепа. И тази наша сценка, като че наблюдавана от Учителя, чието зорко око бди, неколкократно е казал на брата М. Попов да доде при нази в Попово. Братът ни остави школни беседи седем броя. И на 26.ХI.1922 г., ден неделя, сутринта в 10 ч ние имахме молитвено събрание; присъствувахме 5 души. Прочетохме беседата „Ще се стопи". Вечерта в 6 ч - първата школна [лекция]: „ Трите живота". На 3-й декемврий 1922 год. имахме сутринта събрание, присъствуваха 7 души, прочетохме беседата „Плевелите ", а вечерта прочетохме „ Трите метода на природата". От месец време насам, аз - аз ли или друг, но в мен се е появила люта борба между двете естества, които са в мен. Едното гледа да убие всякаква вяра в мен и постоянно се обажда и разваля моя покой и тих живот, а другото, което непрестанно с тръбен глас зове и насърчава и изяснява. Това са нисшите, които ни обкръжават, и висшето, което е в мен, и във всеки момент ми дума: остави, забрави това, предай се на уравновесение и покой, преодолей всяка зла, низша, скверна мисъл, всяка скептичност, защото те са, които подравят основата на нашето духовно здание и то така може да рухне. А основата, крайъгълният камък, върху който стоим, трябва да е Христос, Бог на любовта. Нека имам обект Бога и всяка минута се стремя да се слея с Неговата Велика Хармония, която е Любов Велика, Всеобемна. Бог да ми помогне мен и на братята и сестрите в новия път, да ни ръководи, подкрепя, насърчава и винаги вдъхновява с Духа Си, да бъдем едно в Бога и Той в нас. Божественият Дух да сгрее студените ни сърца, да просветли нашите умове, осветли нашите души и да бъде Той всякога в нас за слава на Неговото велико и Славно Име. На 10.ХII.1922 г. сутринта в 11 ч започна молитвеното събрание. Присъствуваха сестра К. и X. X. и братята с възторг и единодушие. Вечерната окултна беседа бе „Четирите метода". Нея сутрин забавих се, позакъснях, заради юбилейния ден на директора, ходих да му поднасям, да приготвя подаръци. Подарихме му портрета на Ботев за 35 лв. и от местното християнско дружество една църква за 15 лева. През седмицата имахме класни упражнения. По дескриптивна и аналитична геометрия не можах да направя класните си. Класните по алгебра и български - добри. На 17.ХII.1922 сутринта в 10 ч точно почна молитвеното събрание; присъствува посетителка „Терзийката". Прочетохме беседата „Братяи сестри на Христа", беседа силна и поучителна. Трогваща нашето съзнание и насърчава да придобием великата Божествена Любов, да възвисим ума си до съвършенство, да очистим сърцето си, и така да се подготвим за великото, Божественото. Христос и злото компромис не могат да правят. Правдата си е правда, любовта си е любов и мъдростта - мъдрост. Да приложим тия велики Христови принципи и тогава само, когато придобием Неговата любов, уравновесен ум, и отдадем сърцето си на чистотата. Когато обгърнем с нашия дух всички страдающи и сме готови да им помогнем, да се жертвуваме за тях. И само тогава ще станем майка, братя и сестри на Христа, когато изпълним великата Божия воля. И Учителят ни казва, че сега в света иде една нова вълна на човечество с нови сърца на любов и нов живот и приканя всички Божествени воини, които са съгласни да влязат в Неговата Божествена армия, да се запишат и се въоръжат с оръжията, които са великите Божествени добродетели, които, подтиквани от Великата Божествена Любов, да се опълчат против злото и да работят за възтържествувай е на доброто, истината, правдата над злото. След като си отидоха от събранието, дойде г-н доктор Блъсков, който не успял да дойде навреме, защото ходил на гарата да посреща министъра на финансите. Г-н Блъсков иска да образуваме кръжоци, в които да се развиваме и да ни държи беседи. От него научихме, че: „Човек колкото повече работи, толкова повече сила и знания му идат." В беседите човек докато говори, в неговите мисли изпъкват нови идеи, с нови логични разсъждения, така че човек, колкото повече работи, колкото повече дава, неговото още повече се пълни. Оплака се, че не е свободен, а е зависим от домашните си - жена и майка, че заради тях яде месо и пие вино. Той каза, че колкото звънецът е от по-чист материал, толкова по-добра мелодия дава, толкова по-добри вибрации произвежда. Затова и човек трябва да пречиства тялото си, която чистота зависи от храната и питието, които вкарваме в нашето тяло. Решихме в петък вечерта да се съберем и г-н д-р Блъсков ще дойде. На 24 декември 1922 г. сутринта в 10 ч точно почна молитвеното събрание, прочете се беседата „Дето е Духът Господен, там е свобода". Вечерната беседа я отложихме по причина, че отидох в с. Паламарица на вечеринка, и другите братя си отидоха на срочна ваканция. Ходих на вечеринката. Вечерта, по причина на учителките, ядох малко хляб късно. Посвирих им и поиграха, което не трябваше да направя. Учителките с леки характери, но и отчаянички в своята суета. Вечерта спах у Никола Стоянов, посрещнат добре, сутринта рано изпих един чай и си тръгнах, изгрева го посрещнах в полето „Велико Божествен храм", Тамо на открито питах: що са съмнения и нисши мисли и най-важното - неверие; и отговор получих и намерих - то бе: защото си държа станцията умствена отворена за всички мисли, случайно минаващи, а те са винаги отрицателни, и в стремежа си да се развиват и съществуват, те карат човека да се сниша до най-низшия уровен, да възприема и асимилира умствени картини, [от] които сам човек се отвращава в душата си от тях. Най-лошото, което човек може да си представи, то е да се усъмняваш в това, което е Велико Божествено. И открих - проумях, - че човек трябва да бъде бодър на поста си и да се занимава със само това, което е Божествено, със само това, е в съгласие с Единната Божия Любов. И затова диамантената воля ни е необходима в процеса на растенето. И казах: „Да няма страх, да няма тъмнина, напред в новата борба!" Отидох у Дядови Ганчови. Прочетох им беседата „Новият живот" и през Русанини си тръгнах за дома. У дома нищо особено, вечерта излязох да продам някоя книга, но не можах, и жалко ми стана, като видях моя млад другар К. Колев, който пушеше и като пълнеше устата и ноздрите си с дим, ми въртеше глава и мъдро си представяше, че ми говори, че съм се заблуждавал, като съм отишъл с християнското дружество. Книги не продадох. На сутринта тръгнах за Попово. В четвъртък вечерта имахме беседата „ Трите разряда ученици", № 5 по ред. В тях Учителят ни казва, че има оглашени, верующи и ученици. Че оглашените - това са слушателите, верующите и учениците. Слушането е велико дело и много велико е да знае човек да слуша. Вярването - човек никога не трябва да е раздвоен в себе си и който иска да успее, той трябва да има такава вяра, щото ни помен за съмнение да не оставя в тебе. Дадени се задача да напишем „Какво е предназначението на езика". В неделя: 30 декемврий, срещу Нова година. Сутринта имахме молитвено събрание, чете се 10. глава от Матея, върху стих 40: „Който приема едного от тия малките, Мене приема." Чудо беседа!!!!!!!!!!!! Вечерта четохме беседата 6. школна беседа: „Положителните и отрицателните качества на ученика". Сестра Козарева ми заяви, че домашните ней позволяват да ходи вечер, затова във вечерните беседи тя няма да участвува. Ходих срещу неделя у г-ца Лидия Кова, тя е отличен характер. Леля й, рускиня, дохожда тази сутрин на молитвено събрание. Шивачката ... взема една от Всемирните песни. На 29.ХII. дадоха ни тефтерчетата, имам слаб по дескриптивна [геометрия] и френски. Изобщо тази седмица мина добре, само съмнения, мъки и терзания от време на време все се потушваха, това са низши, които се силя да сразя. Ето, сега това го пиша срещу Нова година, 11 часа и 20 минути, като посрещам честитата 1923 год., която за мен да бъде, щото: да победя всяка страст, всяка низша мисъл и желание, и да ми даде Господ чисто сърце и диамантена воля, за да мога да преодолея пречките и неволите, които се изпречат насреща ми. Нека сутра* като си отида, да ме благослови Господ да отида по домове, за да разнеса и посея това, което Отец изисква от нас. ____________________________________________________________________ *сутра - диал. сутринта. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев).

Пеню Ганев Дневници III. 20.ХI.1922 г. - 14.ХII.1943 г.

По Витоша нагоре 19. Песента „По Витоша нагоре вървим " от Пеню Ганев - към № 22., стр. 152 в оригинала (136 тук).

ФИЗКУЛТУРЕН МАРШ Дишай дълбоко ФИЗКУЛТУРЕН МАРШ Дишай дълбоко Дишай дълбоко с весело сърце и на живота радвай се, дете! Въздухът е жива сила винаги за нас, дишай, дишай и пак дишай, дишай, да си здрав! Кога дълбоко дишаш, дете, ще имаш здраво, добро сърце. Здраво сърце, добро кръвообращение, силен стомах, здраво тяло ще имаш, дете. Кога дълбоко дишащ, дете, тялото ти изправено да е. Права стойка, бодра крачка, с поглед все напред. Дишай, дишай и пак дишай, дишай ти навред! (а) Дишай, дишай и пак дишай, дишай със любов! (б) 18.а. Песента „физкултурен марш" („Дишай дълбоко") от Пеню Ганев - към № 21., стр. 151 в оригинала (136 тук). Забележка към песента. Извадки от сказките: възпитание, въздържание, хранение, дишание, болести и морал от книжката „Новият път" Деца, юноши, ученички, ученици и всички възрастни, тези от Вас, които не са разбрали и приложили ключа за здравето, ако обичате опитайте следното: Дишайте дълбоко, хранете се правилно, за да бъдете здрави, разумни, красиви и със силен характер люде! Дишането е живот! - Дишането е свързано с симпатичната нервна система, с кръвообръщението и с белите дробове, а всички заедно са свързани с мисълта. Дишайте сутрин преди закуски няколко пъти. Вдишвайте ритмично, запушвайте едната ноздра, като броите мислено до 4, 5, 6 бройки. Задръжте въздуха повече, с разширени гърди и след това изпущайте въздуха от другата ноздра. След това повторете с другата ноздра. Кислородът заедно с жизнената сила от въздуха играят голяма роля в живота на организма. Това сторете поне няколко пъти -вдишване, задържане и издишване. След това направете малка гимнастически упражнения, а след тях, напейте песента с маршируване. След това изговорете: „Ще бъда здрав, добър и силен". Така вие ще се чувствувате жизнерадостен и весел през целия ден. И ако се правят такива упражнения редовно, човек ще бъде творец в живота си. След това слаби и нервни хора да изпиват една чаша топла вода нa глътки, за да се магнетизират повече. После може да се закуси. Зъболекар МИХАИЛ СТОИЦЕВ Пловдив 18.6. Песента „ Физкултурен марш " от Пеню Ганев, издадена от Михаил Стоицев от Пловдив - към № 21., стр. 151 в оригинала (136 тук).

Трепкат сребърни вълни 17.а. Песента „Трепкат сребърни вълни " от Пеню Ганев - към № 20.,стр. 151 в оригинала (135 тук).

По рилските върхове 16. Песента „По Рилските върхове" от Пеню Ганев - към № 19., стр. 150 в оригинала (135 тук).

При седмострунната лира на Рила Пеню Ганев 15. Песента „При седмострунната лира на Рила" от Пеню Ганев - към № 18., стр. 150 в оригинала (134 тук).

Друго Ангел вопияше - гл. V от Свещ. К. Дъновски 14.6. Песента „Ангел Вопияше" от свещеник-иконом Константин Дъновски, из: „Църковно-певчески сборник, част трета: Триод и Пентикостар - песнопения от Великопостното и пасхалното богослужение. Преведе от източни на западни ноти Петър Динев". София, Синодално книгоиздателство, 1951 г., стр. 73 + 76.

Ангел вопияше An angel sang An ancient chant, the first song used by Beinsa Douno (1864 ^ 1944) in His teachings from a performance by Vessela Nestorova (b 1910), recorded in March 1993, transcribed by Barnaby Brawn 14.а. Песента „Ангел вопияше", нотирана от Барнаби Браун по изпълнение на Весела Несторова (1910 + 2002), запис от март 1993 г. Тази песен е от свещеник-иконом Константин Дъновски, физическият баща на Учителя Петър Дънов.