blagodari

Всеки ученик трябва да си определи през двадесет и четирите часа на денонощието два положителни часа за работа. Единият час може да бъде сутрин, а другият – вечер. През тези два часа изпратете си по едно добро желание за усилване на волята си. Засега достатъчно е да изберете тези два часа само през един ден от седмицата, който ден обичате. И тогава, като станете сутрин и преди да си лягате вечер, заставате тихо, спокойно в себе си, с добро разположение на Духа и пожелайте всеки за себе си нещо добро. После към всеки едного от класа изпратете по една добра мисъл. Успехът в тази работа ще зависи от разположението на вашето сърце и на вашия ум. Без разположение нищо не става.

Тъй щото през тези два часа ще изпратите добри мисли към всеки едного от класа ви, за да направите един малък опит. Ще започнете от малките опити и ще вървите постепенно към големите. Ако ученикът не може да напише първата буква, след това втората, третата, които след това се съчетават в слогове и думи, по никой начин не би могъл да състави едно изречение. Същото ще направите и вие със съучениците си от вашия клас. Ще си представяте всеки едного лично, ще прекарате образа му в съзнанието си и по този начин с добрата си мисъл, ще се свържете с него. Ще се спирате върху всекиго в мисълта си така, както вечер или сутрин поливате цветята – отивате от едно място на друго и ги поливате. За всеки ученик ще употребите по десет секунди, най-много до половин минута. Ако употребите за всеки по една минута, ще се уморите. Опитът трябва да бъде направен с разположение, без никаква умора. Доброто, което пожелаете за себе си, ще го изпратите и на другите. По този начин ще поляризирате волята си. Като се упражнявате в концентриране на мисълта си, може да правите този опит и по-дълго време, като давате за всеки по две, по три, до пет минути – кой, колкото може. Обаче да не се яви у вас нетърпение, желание час по-скоро да свършите опита. Най-напред ще направите опита за един ден, после – за цяла седмица и най-после – за цяла година.

През времето, когато се концентрирате, ще бъдете тихи и спокойни. Мисълта, която трябва да пратите за всеки, ще дойде сама по себе си. Каквато мисъл дойде в ума ви, ще си я запишете. Мисълта ще бъде кратка и ясна. Вие може да не изкажете мисълта си добре, това нищо не значи. Важно е желанието ви да бъде правилно. Когато детето иска да рисува, желанието му е правилно, но формата още не е правилна. Един ден и формата ще бъде правилна.

Като проектирате мисълта си, изговаряйте следната формула: “Без страх в Любовта безгранична” – това изречение ще послужи като метод за ограждане.

Като работите върху волята си, ще се справите първо с физическия човек, с тялото си, после – с чувствата си и на трето място – с мисълта си. В тази насока именно трябва да отправите волята си. Само по този начин ще можете да пресъздадете тялото си, да внесете в него онези елементи, които ще му дадат по-голяма бодрост и издръжливост. Само по този начин ще внесете в тялото си такива елементи, които ще предадат по-голяма издръжливост на чувствата и по-голяма сила на мисълта.

Много окултни ученици не успяват, защото не могат да се концентрират. Като се концентрира, мисълта на ученика трябва да преминава безпрепятствено от едно състояние в друго. Който не може да се концентрира, той заспива и съзнанието му слиза в по- ниска област. В това слизане се прекъсват картините, които човек би могъл да види. Това заспиване се дължи на съществата, които имат за цел да приспят хората, за да ги лишат от възможността да видят повече неща. Като знаят това, хората трябва да се борят, за да не заспиват. Щом започнат да се концентрират, повечето хора заспиват, защото имат много неприятели, които съзнателно ги спъват, замъгляват съзнанието им и те слизат по-долу, отколкото са били. Като им внушават определени мисли, те започват да заспиват и падат в техните ръце. Следователно никакво заспиване не се позволява на онзи, който иска да се концентрира. Той трябва да бъде тих и спокоен, да не мисли за резултата. Природата обича настойчивост, постоянство, а не своенравие. Ако хората се хармонизират с Природата и пристъпват към нея с искреност и постоянство, тя им дава това, което им е нужно.

Какво означава тайната молитва? – Тя означава затваряне жиците на телефона, свързан със света. Когато се моли тайно в себе си, човек трябва да вземе свободно положение, да прекъсне всякаква връзка със света, да стане глух за всякакъв шум, за всички звукове вън и вътре в него. Молиш ли се вътрешно, затвори всички ключове, всички съобщения със света, за да не те смущава. При това положение остани сам в размишление.

Медитация и тайна молитва не е едно и също нещо, те се различават. Обаче вие сами ще намерите тази разлика. Тайната молитва подразбира повдигане на ума на човека към Бога. С други думи, тайната молитва подразбира отправяне погледа на човека към Слънцето – източникът на Живота. Най-красивата молитва се заключава в това, човек да помисли за Бога като източник на Живота.

Сега ще ви дам едно естествено упражнение – медитация върху дъгата. Ще медитирате върху дъгата дотогава, докато създадете в ума си красива картина за нея. Това упражнение може да отнеме на някои една година, на други – две, на трети – три години, докато в ума им се създаде тази красива картина, но те трябва да работят в това направление. Някои пък могат да успеят в кратко време. Това зависи от способността на ученика да се концентрира. Значи всеки ден ще медитирате върху дъгата, докато в ума ви се създаде жива, ясна картина. Ще си я представяте такава, каквато я виждате в Природата – с всичките й цветове. Това упражнение ще послужи като стимул за развиване на въображението във вас. За окултният ученик въображението е необходимо, понеже то е майка на идеите. Когато медитирате върху дъгата, ето какви картини може да си представите: на запад – Слънцето, на изток – тъмен, черен облак, а дъгата – от север към юг, след ситен пролетен дъжд. Или на изток е ясно, а дъгата се явява на запад. Изобщо, каквито и положения да заема в ума ви, един ден дъгата трябва да изгрее в душата ви така, както изгрява в Природата. Като медитирате по десет-петнадесет минути на ден върху дъгата, ще видите как незабелязано, естествено в ума ви ще се яви образът на дъгата. Като медитирате, ще затваряте очите си, за да виждате образа на дъгата ясно, картинно. В първо време като си я представяте умствено, тя няма да бъде ясна, но след време ще изпъкне добре и то такава, каквато е в Природата – жива, реална. Най-доброто време за медитация е сутрин или при всяко добро разположение на духа. За резултата на упражнението не мислете. Какъвто и да бъде резултатът, все ще спечелите нещо, но няма да загубите. Освен сутрин, може да медитирате преди обяд, няколко часа след ядене и вечер преди лягане. Всеки е свободен да избере онова време, което е най-добро за него. Добре е да нарисувате дъгата, винаги да я имате пред себе си. А още по-добре е да наблюдавате дъгата след всеки дъжд, да запомните обстановката, условията при които се е явила. Дъгата ще внесе в ума ви нов елемент.

Като ученици вие трябва да размишлявате върху всички явления в Живата Природа, върху всички предмети и да правите преводи. Всички неща в Природата, например река, дърво, планина, вълк, лисица, жаба, муха, комар и прочее, всички тези неща са символи, които представляват езика на Природата. Ученикът трябва да изучава този език, да знае защо Природата е създала всички животни, растения, минерали. Тя си служи с тях като с букви в своята азбука, както ние си служим с буквите, за да изразим своята мисъл. Следователно, като поставим всички минерали, растения и животни на тяхното място, ще получим разумното Слово, разумната мисъл на Живата Природа. Който иска да учи този език, той трябва да започне с най-простите образи и постепенно да върви към по-сложните.

За вас е важно да нагодите работата си според методите на Разумната Природа, а не според тези на обикновените учени. Само по този начин ще се домогнете до общите принципи на Живота. Тъй щото всеки ще прилага и работи според метода, който той знае и който е негов специфичен. Това зависи от вашата добросъвестност, от вашата искреност в работата ви и от дълбокото ви желание да постигнете нещо ценно.

От окултно гледище под най-добър метод се разбира онзи, който може да се приложи в Живота. Недобрият метод отклонява човека от целта на работата му. Той го води далеч някъде, без да му даде реални резултати.

В тази Школа вие трябва да се научите да работите с методите, с които Природата работи. Както цветята използват слънчевите лъчи, така и вие трябва да използвате силите на Живата Природа. И тогава който за каквото е роден, това ще направи.

Като станем сутрин, трябва да се помолим на Бога да ни покаже как да изпълним Волята Му, защото от това извършване на Волята Божия се обуславя нашето умствено, сърдечно и волево състояние.

Примирението почива на един математически закон. Трябва да разбирате примирението, то е велик закон. Трябва да разбирате положителните и отрицателните сили на Живота. Най-първо, за да примирите двама души, трябва да отнемете от единия част от неговия мъжки принцип, от неговата сухота и да му придадете повече мекота. Само така може да ги примирите. За да примирите семето с почвата, трябва да направите почвата мека. Почвата може да приеме семето, само като стане мека. Тъй растението ще може да извади от почвата необходимите сокове и при това да й даде нещо. Човек, като се примирява със себе си, работи по същия закон. Често човек трябва да примирява двете части на тялото си. Защото някой път човешкото тяло е раздвоено на лява и дясна половина – лявата страна не се подчинява на дясната, има спор на клетките от лявото полушарие с клетките от дясното полушарие на мозъка. Те цял ден спорят и не само спорят, но и воюват помежду си. И ако продължи войната повече, Природата ти праща някаква болест, за да те излекува. При болестта част от енергиите на мъжкия принцип се трансформира. Нещо меко е дошло, усещате, че малко топло е дошло в сърцето. Тази Топлина именно произвежда мекотата. Светлината също е сила, която внася мекота. Тъмнината внася твърдост. Щом влезете в Духовния свят и срещнете тъмнината, ако не разбирате законите, вие може да си счупите главата. Тъмнината, това е една твърда материя. Тя е толкова твърда, че даже напредналите духове, ако не спазват законите, изпитват противодействието й.

Повторението е Божия сила. Затова, когато искаме да постигнем нещо положително, ще го повтаряме много пъти. Ще си кажеш: “Това ще стане!” И като го кажеш сто, хиляда пъти, ще стане. Например някой не може да учи; като стане сутрин, ще си каже: “Ще уча, ще уча, ще уча!” Ревматизъм имаш; ще си кажеш: “Нямам ревматизъм, оправи се ръката ми”. Първото нещо, което ще повтаряте често, е следното: “Право ще ходя, право ще постъпвам, право ще мисля, сърцето ми топло ще бъде”.

Когато правите някакви упражнения или размишлявате, или се молите, ще държите главата си отвесно. Това е най-доброто положение. Посоката на главата ви трябва да съвпада с центъра на Слънцето. При всяко отклонение от този център вляво или вдясно, напред или назад, вие попадате под растителното царство, под закона на случайностите, т. е. когато вие вече не сте господари на вашата съдба.

Ще се учите да концентрирате ума си върху работата, която вършите в даден момент – да не правите едно, а да мислите друго.

Има известни изречения, които трябва да заучавате. Тези изречения могат да изменят вашето душевно състояние. Такива изречения има у всички древни и нови Писания. Има малки песни, например от един куплет, взети от някоя свещена книга – от Евангелието, от Псалмите или от другаде, които също могат да променят състоянието ви. Тях трябва да проучвате, да обогатявате вашата памет. Паметта ви трябва да бъде богата.

Вие трябва да прилагате разумно методите на Природата. Ще работите вътрешно, скрито в себе си, тъй както скрито, незабелязано работи и самата Природа. Ще работите така докато съградите в себе си един силен характер. Докато не създадете Божественото в себе си, не хвърляйте човешкото. Ако хвърлите човешкото докато нямате още Божественото в себе си, вие оставате сухи кости. Дръжте човешкото, а Божественото нека работи отвътре докато се засили. Когато всичко във вас стане Божествено, тогава всяка превръзка сама по себе си пада или по-право – превръща се в Божествено.

Природата употребява два метода за възпитанието на човека: най-първо му дава, а след това му взема това, което му е дала, за да го застави да се подигне на едно по-високо ниво. И от това човек страда. Страданието е необходимо. За да прогресирате, непременно трябва да ви се даде нещо и после да ви се вземе. Радостта и скръбта са състояния, които се сменят постоянно в човека. Всяко страдание е слизане в материята, за да се качите после по-високо. Следователно когато минавате от едно състояние в друго, навлизате в една зона, която ви причинява страдание. Това е неизбежно, законът е такъв. Щом имате страдание, това показва, че пътувате през една област, неприятна вам. Щом имате радост, пак пътувате, само че през една област, която ви е приятна. И двата процеса са движение в Природата.

Никога няма да бързате. Каквото и да вършите, не бързайте. Когато работите в живота ви се объркат и изпаднете в противоречие, отправете ума си към Бога, към своето Разумно сърце, послушайте какво ще ви каже да направите в дадения случай и вие ще получите един отговор.

Когато размишлявате, ще прекарате през ума си доброто и лошото в себе си. Ще разгледате как сте приложили търпението, милосърдието, кротостта, въздържанието, Лю-бовта и Истината. Ще се помолите на Бога да дойде Бо-жественият Дух във вас като Светлина и да ви помогне да приложите всичко това постепенно. Без тази Божествена благодат много трудно ще се борите в света. Във време на размишлението ще се молите да се изцерите от физическите недъзи.

Методите, които сега съществуват в света, са най-слабите. Тези методи, които употребяваме сега, са играчка. Ако ви дам другите методи, които се употребяват във Вътрешната окултна школа, вие ще заприличате на деца, които си играят с огнестрелно оръжие.

Ученикът трябва да изповядва греховете си, за да може да напредва. Той трябва да говори Истината, а не да крие греховете си.

Като работите с различните категории сили в Природата и като дойдете до човека, до самосъзнателните сили, ако искате да се образуват във вас приятелски отношения за в бъдеще, ще търсите вътре в приятели и неприятели една добра черта, която ще поставите в ума си. Това е едно доста трудно изкуство, но едно отлично изкуство. Сега, ще бъдете окултни ученици, ще учите, ще бъдете смели и решителни. Когато ви се правят бележки, няма да се сърдите; когато ви разобличават, ще понасяте с търпение; когато ви сполети каквото и да е нещастие, на всичко ще гледате само добрата страна. Остави ли ви Господ да не ви прави бележки, с вас е свършено. И Писанието казва: “Онези, които Господ не обличава и не наказва, те на крив път вървят”. И в бъдеще, като влезете в Школата, погрешките си няма да виждате. В горните класове на Школата абсолютно се забранява да мислиш за погрешките на хората. Хората за теб не съществуват и погрешките не съществуват. Ти ще работиш върху себе си. Сега някои живеят в закона на Мойсея, други – в закона на Спасението, а трети – в закона на Любовта. Окултният ученик трябва да живее в закона на Любовта. Ще дойде някой да те удари, а ти нищо няма да усетиш, даже няма и да знаеш, че те е ударил. Такова е състоянието на окултния ученик, който живее по закона на Любовта.

Когато дойдем до окултните сили, ще се пазите, ако искате да се обновите. Ще гледате туй самосъзнание да изпълнява Волята Божия, правилно да я изпълнява и след туй да проверява как вашите влияния въздействат на окръжаващите. Ако направиш една превръзка, но направиш една забележка и положението се влоши, по-добре раните да седят непревързани. Ако не можеш да направиш добро, остави друг да го направи.

Първото нещо като ученици на Окултната школа е послушанието. Абсолютно послушание. Каже ли се нещо на ученика, той трябва да го изпълни. “Ама – ще каже някой – Духът ми каза”. Кой Дух? Божественият Дух е Дух на смирение, Мъдрост, Правда, Истина. Той е Дух, който взема всякога последно място, Той не заповядва, където отиде, последен ще бъде. Готов е да услужва на бедните. И този, у когото Духът работи, той последен ще седне на трапезата. Седне ли пръв, там Духът Божи не е. Тъй го зная аз.

Всички изкушения не са нищо друго, освен отвличане от опасностите, на които се натъквате в света. Всяко изкушение е лошо само по себе си, но ако то не се случи, ще стане нещо по-голямо, по-лошо. Туй зло е дошло, да не се случи нещо по-голямо. Затова една българска поговорка казва: ела зло, че без теб по-зло. Следователно, всички изкушения имат за цел да ни избавят от голямото зло, което виси като нож над главата ни.

Вие казвате: “Ние искаме да се самоусъвършенстваме”. В какво се състои това самоусъвършенствуване? – То се състои в познаването на Бога. В какво познавате Бога? – Да Го познаем в Любовта Му, в Мъдростта, в Истината, в Правдата, в Добродетелта. Всички трябва да се стремите, щото съзнанието ви да се хармонизира , т. е. в съзнанието ви да стане едно правилно отражение на всички Божествени мисли, на всички Божествени чувства и на всички Божествени действия. Това е едно спасение за човека или аз го наричам другояче: избистряне на човешкото съзнание. Всичко може да се отрази в човешкото съзнание. Съзнанието е като една бистра вода, в която всичко може да се отрази. И в това отношение ние виждаме как светът е създаден.