blagodari

Знанието е в приложението, а не във външния баласт, който човек носи.

Зад всяка мисъл, зад всяко чувство и желание се крие някое разумно или неразумно същество. Те се обличат в мислите, чувствата и желанията на човека като в дреха и така се проявяват. Като знае това, човек трябва да бъде разумен, да знае кои от тях да реализира и кои да не реализира. Ако с някое вае желание се е облякло някое Разумно същество, дайте път на желанието си. Ако в някое ваше желание се е облякло някое глупаво, неразумно същество, въздръжте се, не се стремете да реализирате желанието си. Разумните Същества имат предвид доброто на човека, а неразумните същества – неговото зло и нещастие. Дадеш ли възможност на някое неразумно желание в тебе да се прояви, ти непременно ще направиш погрешка. От значение за човека е какви същества ще се облекат в неговите мисли, чувства и желания. Затова е казано: “Каквото посееш, това ще пожънеш”.

Желая всички да имате по едно добро име, с което всички да ви познават. Как сте изработили това име никой не трябва да знае. То трябва да бъде тайна на вашия живот. Бог казва: “Призовете Ме”. С кое име трябва да призоваваме Господа? Всеки човек трябва да призове Господа с онова име, което излиза дълбоко от душата му. Само при този зов Бог отговаря на човека. Мнозина викат Господа без да знаят Името Му и се чудят защо не им отговаря. Много естествено, те не Го викат по име.

Работи ли човек върху себе си, всички Същества, които са свързани с него, му помагат.

За да придобиете духовното Знание, трябва да минете през мъчнотии и изпитания.

Окултната Школа не е религиозно общество, в което може да се афектирате от своите религиозни чувства. Школата е едно общество, в което във всичките си желания, мисли и действия трябва да постъпвате точно.

Ученикът трябва да има диамантена воля. Когато се молите или размишлявате, ако ви дойде някаква дяволска мисъл, няма да й обръщате внимание. Ти се молиш, а дяволът дошъл и ти казва: “Твоята молитва не се хваща”. Ти ще стоиш без внимание към него. Когато дойде дяволът при тебе и ти нашепва нещо, ти още по-нагоре ще концентрираш мисълта си и ще свършиш работата си. Такъв е великият закон. Ако искате да успявате, трябва да имате спокойствие. Като ученици бъдете търпеливи, прилежни и внимателни.

Първото нещо: ученикът трябва да има силно, интензивно желание да учи. Любовта се изразява в стремеж към учене. Всички трябва да имате силен импулс да учите – да изучавате причините на всички неща, които се случват. При това трябва да използвате опитността на онези, които са минали преди вас. После, ще изучавате Природата, защото всички неща в нея представляват предметно учение. Всички неща и същества около нас през цялото си развитие имат връзка с нас.

Методите на Школата са различни от онези, които имате при обикновените молитвени събрания.

Независимо дали човек е светски или религиозен, когато стане ученик на Великата окултна школа, първата година ще изучава мълчанието. Хората около него ще говорят, ще се произнасят върху различни въпроси, а той ще слуша, ще мълчи. Втората година ще изучава търпението. Каквото и да му се случи в това време, той трябва да го понася с търпение. Третата година ще изучава закона на Вярата. Да вярва човек, това значи да дойде до убеждението, че всичко е за добро. Един ден той ще види, че в големите мъчнотии и противоречия се крие нещо добро.

Каквато работа да започне, каквото изкуство да изучава, човек непременно трябва да прилага тези три закона: на мълчанието, на търпението и на Вярата. Ако някой изучава пеенето например, първата година ще слуша и ще мълчи и по малко ще пее. Втората година ще започне да пее, но трябва да бъде готов да носи присмехите и подигравките на всички. Така той ще прилага търпението. На третата година ще почне да вярва, че певец ще излезе от него.

Следователно, когато сте дошли на Земята, вие трябва да мълчите, за да мислите; вие трябва да търпите, за да издържате; най-после трябва да имате Вяра, за да се справяте лесно с противоречията на Живота.

Сега повтарям: първата година ще изучавате мълчанието, втората – търпението, третата – Вярата, четвъртата – Надеждата, т. е. да знаете на кого да се надявате, да знаете как да се обличате, да ходите и да постъпвате; петата година ще учите и прилагате Любовта. Любовта ще приложите последна. Поставите ли Любовта на първо място, вие ще обърнете света надолу с главата. Докато не приложите мълчанието, търпението, Вярата и Надеждата, Любовта никога не бихте могли да приложите.

Като ученици вие трябва да работите според методите на окултните, на мистичните Школи. Тези методи са взети от Разумната Природа. Само чрез тях човек може да се справи с противоречията на Живота.

Като ученици от вас се иска да се свързвате с Божията мисъл и с Божиите чувства и да работите за освобождаване на душата си от тежките условия, в които е поставена. Тя е поставена при условия, където грехът живее. Бог работи за освобождаването на душата, но и човек трябва да работи за същото. Затова се иска търпение. Бъдете търпеливи и не бързайте да съдите хората. Този, когото съдите за някаква слабост, има две добродетели, които вие не виждате. Не съдете, за да не бъдете съдени.

До времето на Христа хората са вървели или по Пътя на сърцето, или по Пътя на ума, или по Пътя на волята. Христос дойде в света да донесе Учението на Любовта, което включва едновременно работата на ума, на сърцето и на волята.

За да постигнете своя идеал, спазвайте следните неща: осветявайте Името Божие в себе си; търсете Царството Божие и Неговата Правда; изпълнявайте Волята Божия.

1. Да изпълняваш Волята Божия, значи да служиш на Истината.

2. Да търсиш Царството Божие и Неговата Правда, това значи да придобиеш истинското Знание и Мъдрост.

3. Да осветяваш Името Божие, това значи да даваш място на Любовта в себе си.

Докато не даде път на Любовта в себе си, човек не може да осветява Името Божие.

Докато не намери истинското Знание и Мъдрост, той не може да търси Царството Божие и Неговата Правда.

Докато не намери Истината, той не може да изпълнява Волята Божия.

Това са Пътища, по които могат да се разрешат всички въпроси. Това са методи, по които човек може да организира своето Духовно тяло и да развива органите в него.

Истинското Знание е само онова, което внася в нас безсмъртието. И който иска да се запознае със закона за превръщането на енергиите, той трябва да потърси три неща, с които да се запознае: той трябва да потърси най-първо Божията Любов, от която произтича Вечния Живот на Безсмъртието; той трябва да потърси Божията Мъдрост, която носи истинското Знание, носи разширение и усилване на Светлината; той трябва да потърси Истината, от която произтича Свободата и повдигането на човешкия ум. Оттам трябва да започне човек. Защото Свободата се гради върху Истината, Знанието се гради върху Светлината, а Животът се гради върху Любовта.

Ние не трябва да размесваме тези три принципа, да мислим, че като намерим Светлината, ще намерим и Живота и обратно. Не, всяко нещо си има своето място. Любовта носи Живот, Мъдростта носи Светлина, а Истината носи Свобода. Свободата пък води към Знание, разширение и трансформиране на енергиите.

Христос е изразил тези три принципа по следния начин:

Да се отречеш от себе си – това значи да се облечете в Любовта и да възприемете нейния Живот.

Да вдигнеш кръста си – това значи да възприемеш Светлината на Мъдростта и да придобиеш истинското Знание.

Да Ме последваш – това значи да възприемеш Истината и да живееш в Свобода.

Да бъде човек в постоянен контакт с Бога, това значи да се ползва от Неговата светлина, да вижда къде върви. Където и да тръгне, по който път и да върви, човек трябва постоянно да бъде буден, бързо да отваря и затваря очите и ушите си, да вижда и чува какво става около него. Дали ще бъде с отворени очи и уши, човек трябва да обръща внимание на три неща в живота си: първо, да гледа да не се спъва; второ, да пази това, което има; трето, да поддържа условията за развитие на това, което Природата е вложила в него.

Писането, пеенето, това са средства за развитие на човешката душа. Ние употребяваме пеенето и писането на темите като средство за концентриране. Вие трябва да работите в това направление, защото чрез тези неща ще се научите да се концентрирате. Най-потребно за ученика е концентрирането на ума. В миналото, в процеса на инволюцията, Светлината и чувствата са минавали през човешкия ум и са се поляризирали през сърцето. Тогава човек е слизал към Земята. Следователно тези лъчи са се стеснявали, стеснявали и ние сме дошли до пресечната точка на този триъгълник. Сега правим един подем нагоре, процесът е обратен: всички наши чувства и желания трябва да ги пратим през ума си – не да ги премахнем, но всички наши чувства трябва да ги прекараме през призмата на нашия ум. Тук те ще дойдат в един център, ще се смесят при тази концентрация и ще усетите като че всичко изгубвате. Но след като преминат през центъра на тази призма, те ще се разширят и ще вземат такава широчина, каквато душата иска.

Та чрез пеенето като метод вие ще развивате вашата чувствителност. Когато пеете, няма да мислите за окръжаващите – че някой ви се смее; това не е важно. Ти ще гледаш да се концентрираш, за да се упражняваш чрез пеенето за нещо по-велико. За бъдеще важно е концентрирането, а не разсеяността на ума. Сега вашият ум може да е зает с хиляди неща, но тези хиляди неща няма да ви помогнат. Могат да ви помогнат временно, но когато напуснете тялото си, те няма да ви ползват нищо, всичката ваша философия няма да струва нито един грош, защото знание се иска и то – Божествено знание.

Второто нещо, което трябва да знаете като ученици, е, че вие още нищо не знаете и трябва да имате непреодолим стремеж да учите. Бог е Бог на смирените, а на горделивите се противи. И когато един такъв човек напусне тялото си, той ще се намери на Земята, не може да влезе в Духовния свят. Като окултни ученици това трябва да го знаете. Затова, докато сте на Земята, ще се концентрирате и ще изучавате езика на Ангелите. Като изучавате езика на Духовете, ще почнете да говорите с тях.

Царски път за никого няма. Царският път е път на трудолюбие, на концентриране, на смирение. Всеки един трябва да мисли, че каквото Господ е казал, трябва да бъде.

Да се учите да се концентрирате, това е едно изкуство. Не мислете, че е лесно да се концентрира човек, да бъде търпелив. Едно от най-мъчните изкуства е да бъде човек търпелив. Аз зная от опит какво нещо е търпението. И когато човек се добере до онзи закон – да знае във всеки момент да бъде търпелив и да знае да се концентрира, той е придобил едно отлично изкуство. И аз ви дадох Дванадесетте музикални упражнения като методи за концентриране. Тринадесетото е “Бог е Любов”. И когато пеете, ще се учите чрез концентрация да влагате душата си в гърлото. По този начин ще се оправят гърлата ви. Душата ви трябва един ден да живее във вашето гърло и тогава ще бъдете отлични певци. И тези, които сега са певци, са научили в миналото закона тяхната душа да живее в тяхното гърло.

Сега, едно правило при пението: щом пеете, всякога ще си турите мисълта: “Ще изпълня това упражнение по всичките правила! Мога да го изпълня добре!” Тъй ще работите, но ще се стремите да вземете тоновете ясно. Всякога, когато говорим, когато пеем и когато вършим някаква работа, тя трябва да се извършва ритмично – според ритъма на сърцето. Повишението на темпото на ума и на сърцето всякога трябва да седи над общия уровен и тогава болестта не може да ви закачи. И във всички онези, които не разбират този закон, идва едно смущение, а след всяко смущение идва болест. Когато двама души се скарат, идва простуда или някаква рана, или инфекция.

Песента “Махар Бену Аба” е на един свещен език. Духовете, когато чуят тези думи на стария език, ви разбират. На новите езици те не разбират, но свещения език те разбират и когато чуят тези думи, те идват. И мотивът е техен, източен мотив е. В него умът и сърцето вземат участие. Една свещена песен, едно свещено упражнение е то. Една свещена песен не може още да ви се даде, но едно свещено упражнение може. И когато пеете, трябва да пеете естествено, без да се стеснявате, свободно ще пеете. И мисълта ви трябва да е съсредоточена в мелодията и в думите, а не да се разсейва.

Човек се отличава по мисълта си. Който мисли, никога не се спъва. Значи мисълта превръща всички състояния. Когато се разгневи или изгуби разположението си, човек трябва да мисли. Щом започне да мисли, неразположението и гневът го напущат. В това отношение мисълта представя Божествена сила, която превръща отрицателните енергии в положителни. Мислещият човек е господар на себе си, на своите желания. Който не мисли, не е господар на себе си. Както светлината осветява пътищата на човека, така и мисълта трябва да отваря всички задънени улици. Каже ли някой, че не е мислил върху даден въпрос, това значи, че Светлината не го е озарила още. Между Светлината и мисълта има тясна връзка – мисълта се обуславя от Светлината. Отличителното качество на светлината е движението – където влезе тя, всичко започва да се движи. Каквото представя светлината за физическия свят, такова нещо е мисълта за Духовния и Умствения свят на човека. Мисълта разкрива пътищата на Живота и го движи. Няма състояние за мислещия човек – положително или отрицателно, в което да остане завинаги. Той е в постоянно движение. А който се движи, той има условия за обновяване. Като знаете това, проявявайте мисълта си. Началото на мисълта се определя с Жертвата.

Каквото е отношението на човека към неговата мисъл, такова е отношението на Бога към човека. Значи Бог, Любовта се отнася към човека така, както човек към своята мисъл. Само онзи може да бъде уважаван, който носи в себе си Бо-жественото, т. е. мисълта. Който мисли, всякога успява и за него няма невъзможни неща. Каже ли някой, че е невъзможно да постигне това или онова, той не мисли. Мисълта превръща нещата. Тя превръща въглена в диамант. Тя крие в себе си магическа сила. Мисълта примирява най-големите неприятели. Срещне ли противника си, мислещият човек му подава ръка и го превръща в приятел.

Когато хората мислят право, всяко различие между тях изчезва. Мисълта е център, от който всички точки на окръжността се намират на еднакво разстояние. Като знаете силата на мисълта, не казвайте, че не можете да постигнете това, което желаете. С мисълта си човек може всичко да постигне. Когато мисли право, човек дохожда до разрешаването на всички въпроси и разбира, че за мисълта, т. е. за Божественото в човека няма невъзможни неща.

Като ученици трябва да употребявате по няколко минути на ден в размишление, за да си отговорите истински човек ли сте или не.

Ако сте истински човек, отличителното ви качество е мисълта, която носи Светлина в себе си. Докато мисли, човек може всичко да постигне – и музикант да стане, и художник, и всичко, каквото

желае. За него не съществува никакво обезсърчение. Мисълта е магическата пръчица, с която всичко е постижимо. Тя прави човека необикновен. Щом изгуби мисълта си, човек губи всичко и става обикновен. Докато мисли, човек е маг – за него всичко е възможно и постижимо. Щом изгуби мисълта си, той става обикновен човек и казва: “Това е невъзможно, онова е невъзможно; това мога да направя, онова не мога да направя”. Докато разглежда нещата от върха, човек може всичко да направи. Мисълта е върхът в човека. Щом слезе в долината, възможностите му се намаляват.

Любов без мисъл не съществува. Любовта се изявява само на онзи, който мисли. В мисълта той проявява Божественото. Каквато работа и да започнете, кажете си: “Невъзможното за човека е възможно за Бога”. Невъзможното за безлюбието е възможно за Любовта. Невъзможни са нещата само за онзи, който не мисли. Да мислиш, значи да проявяваш Божественото в себе си. Следователно мисълта и Бо-жественото Начало са синоними. Когато човек мисли, работите му се нареждат добре. Дето е Божественото, там Огънят вечно гори без да изгаря нещо. Там, където мисълта работи, Светлината е непреривна. Всяко горене, което произлиза от Любовта, е вечно. Светлината, която произлиза от това горене, наричаме мисъл.

Мисълта е магическата пръчица, която управлява човешкия живот. Турете в ума си мисълта: В Бога всичко е възможно. Щом мисли така, човек се свързва с Възвишените същества, които вече го познават. Докато мисли, човек се повдига. Престане ли да мисли, той пада. Мисълта сменя състоянията, дава простор на човешката душа. Който мисли, вижда; който не мисли, остава винаги със затворени очи.

Чрез мисълта си човек събужда скритите сили както в душата си, така и в тялото си и тези сили работят за организиране на неговото Духовно тяло и за развиване на органите в него. Затова който мисли, може да стане ясновидец и да влезе във връзка с Възвишените същества на Космоса. Когато човек работи върху себе си, Възвишените същества винаги му помагат.

Днес слънчевата енергия действа върху човешкото тяло. Като разбират силата и значението на слънчевата енергия, мнозина наблюдават Слънцето и отправят погледа си към него. Това не е нужно. Като гледа Слънцето, човек трябва мислено да отправя енергията от задната част на мозъка си към предната част. Днес много малко хора могат да концентрират мисълта си, да отправят нисшите енергии на мозъка към висшите, но има такива хора. Който не може да концентрира мозъка си, колкото и да гледа Слънцето, почти нищо не може да постигне.

Прилагайте методите, които ви се дават в Школата, за да сменявате състоянията си. Различните методи представляват условия за дисциплина на човека. През такава дисциплина са минали всички велики хора. Човек трябва да прекара енергиите си от задната част на мозъка си в предната част, да развие моралните си чувства и да осмисли живота си. Всички отрицателни и низходящи енергии трябва да се превърнат в положителни и възходящи. Много начини има за превръщането им. С картини и образи може да сменяте състоянията си. Те трябва да бъдат живи и красиви. Разумната Природа е пълна с такива картини и образи. Освен това на всяка отрицателна дума представяйте положителна – нейния антипод. За да стане смяна на енергията, в съзнанието на човека трябва да изпъкне нов образ, който да привлече вниманието му. Красивите образи са подбудителни причини са смяна на състоянията на енергиите.

Като ученици работете съзнателно, за да придобиете толкова енергия, че да не страдате от недоимък, нито от излишък. Самата наука, към която се стремите, е общ колективен резултат, който се изразява в натрупване на знания.

Ученикът трябва да се ръководи правилно, да знае колко знание му е нужно за всеки даден момент, за да може правилно да го асимилира. Не може ли правилно да възприема енергиите на знанието, ученикът се натъква на противоречия и мъчнотии. Енергиите се предават чрез нервната система, затова тя трябва да бъде здрава и в изправност. Енергиите се предават от един орган на друг чрез нервната система. Онзи разбира нещата, който ги е приложил.

Няма по-велика наука от Науката за Живота, т. е. от Великата Божествена наука. Тази Наука развива човешкото естество изцяло, докато останалите науки развиват само известни центрове.

• 162 • Значение на размишлението.

Всяка сутрин, като ставате от сън, употребявайте по пет, десет, петнадесет минути за размишление върху някой философски или религиозен въпрос. Каквото разположение да имате, ще го смените на добро. Когато размишлявате, изправете главата си нагоре, вложете в сърцето си мир и спокойствие, благодарете на Бога за всичко, каквото ви е дадено, и вие незабелязано ще придобиете абсолютна свобода на душата си.

За да бъдете готови да видите и да се срещнете с Господа и с всяко Възвишено същество, вие трябва всяка сутрин да размишлявате. Без размишление за великите и красиви неща, вие не можете да се повдигнете нито на един милиметър. Защо? – Защото вие сте мочурлива или песъчлива почва, върху която нищо не расте. За да расте посятото върху нея, тя трябва да се наторява с години, за да се измени нейният състав. А това може да стане, само когато човек води разумен живот и размишлява върху велики неща.

Размишлявайте върху светлината, размишлявайте върху приложението. Мислете върху красивите образи в Природата, върху хармонията, за да се свържете с Великата Разумност, която работи в нея. Как се постига това? Вие сте затворени в телата си като в жилището. За да влезете във връзка с външния свят, всяка сутрин трябва да отваряте прозорците на тялото си, да гледате красотата на Природата, да дишате чистия въздух, да се упражнявате с цел да развивате органите си. Ще каже някой, че всичко идва само по себе си. Нищо не може да дойде без работа и труд. Който не работи и не прилага наученото доброволно, насила ще го заставят да влезе в правия път. Природата изпраща страданията, неволите, лишенията на хората, за да ги възпита и постави в правия път, да мислят правилно. Да работи човек върху себе си, това не значи да господарува над тялото си, но да го разбира. Да разбира със-тоянията, през които минава, и да ги изучава, да знае кое от тях е право и кое не е право. Красиво трябва да бъде човешкото тяло. Това се постига чрез правилен и хармоничен вътрешен живот. Това значи да храни човек правилно мислите и чувствата, които са в състояние да поддържат красотата и пластичността на мускулите на лицето; също така да изправи всички изкривявания на лицето и тялото, наследени от далечното минало.

Работете с Любовта, за да се ползвате от нейната сила. Любовта е единствената Сила, която дава, без да взема нещо. Тя не очаква на никого. Докато работи Любовта във вас, ползвайте се от нея, но пазете да не я изгубите. Тя напуща човека, когато той се стреми да я задържи само за себе си. Тя е вода, която не се подпушва. Подпушите ли я, ще разруши бентовете, ще ви наводни и ще продължи пътя си. Радвайте се на Любовта, която дава Живот и Светлина на всички. Благодарете, че тя посещава всички, дава на всяко същество според нуждите му. Светлината и Топлината слизат на Земята благодарение на Любовта. Всички блага слизат на Земята благодарение на Любовта. Затова е казано, че Бог е Любов. Благодарете на Бога за всичко, което ви дава. Тъй щото, за да бъдете здрави, да живеете добре, работете с Любовта.

Първото нещо, за да стане човек ученик, е да схване, че не знае, че е празен, да има копнеж към Знанието. Човек трябва да се научи да се празни и да се пълни – да се празни от непотребното и да се пълни с новото, с потребното.

Великите Учители в света заговорват на своите ученици, само когато последните са готови да разберат тяхното Учение. Онзи велик музикант заговорва на своя ученик, само когато последният е готов да разбере великата математика на музиката, да разбира вътрешния й смисъл. Пред ученици, които едва сега започват с гамите, се явяват само обикновени учители.