blagodari

Работата на човека е да мисли. Той е мислещо същество. Като съзнае, че е изпратен да мисли, човек изпитва голяма радост. Той започва да решава задачите и мъчнотиите си чрез своята мисъл. Като мисли, човек дохожда до заключение, че причините за мъчнотиите и страданията му се крият в него, а не извън него.

Да ядеш, да мислиш и да правиш добро, това подразбира постигане на твоето спасение. Като ученици трябва да се стремите идеите ви да бъдат разбрани. Мисълта сама по себе си има цена, а не формата, в която се излива. Цената на златото е в неговото съдържание, а не във формата му. Същото се отнася и до Божествените идеи. Каква е формата на Божествената идея не е важно, важно е съдържанието й. За вас е важно да познаете Бога, а чрез каква форма ще се прояви Той не е важно. Ако Го любите, ще го познаете и в добродетелния човек, и в разбойника.

За да разрешава мъчнотиите си правилно, преди всичко човек трябва да мисли. А това значи да е определил отношенията си към себе си, към ближните си и към Бога. Ако двама души мислят по известен въпрос, те могат да се разберат помежду си. Ако не мислят върху този въпрос или ако не са способни да мислят въобще, те не могат да се разберат. Дето мисълта присъства, там всички въпроси се разрешават. Без мисълта, която Бог е вложил в човека, нищо не става. Засега мисълта е най-силният елемент, с който трябва да работите. Мисълта е оставена за човека – с нея да работи, а сърцето е за Бога. Затова е казано в Писанието: “Сине мой, дай Ми сърцето си”. Бог иска от човека онова, което му е причинило най-големи страдания, мъчнотии и нещастия. Бог иска сърцето на човека, за да го преработи, да го превърне от каменно в плътско, да не му причинява големи страдания. Път за човека остава умът. Христос казва на учениците си: “Търсете ме в Галилея – мястото на разумността”. Как може да отиде човек в Галилея? – Чрез ума си, т. е. чрез своята мисъл. Да работи човек с мисълта си, това не е някакво угощение, но една от най-красивите работи, която Бог му е възложил. Чрез мисълта си човек ще разбере главата, дробовете и стомаха си. Ако не може да ги разбере, не може да се ползва от тях. Не може ли да ги използва, не може да бъде щастлив. За да бъде щастлив, човек трябва да има вътрешно разбиране на Живота, както и на законите, които го управляват. Затова трябва да мисли. Като мисли, човек ще разбере Божията Любов, която ще приложи чрез сърцето си. Познайте Любовта чрез ума си, приложете я чрез сърцето си, за да бъдете доволни и щастливи.

Мислете върху трудно разрешими въпроси, макар и да нямате успех. Мисълта е светлина, която прониква в големия мрак. Колкото и да е слаба, все ще освети някой кът. Мъчнотиите в живота ще траят най-много четири-пет месеца, докато трае зимата. Щом дойде пролетта, т. е. щом човек започне да мисли, част от мъчнотиите ще изчезнат.

Всеки се стреми към Възкресението. След Възкресението ще станете равноангели. И като Синове на Възкресението, ще бъдете Синове Божи. Значи първо човек трябва да се освободи от клещите на смъртта. После ще бъде равен на Ангелите и най-после трябва да има великия идеал да стане Син Божи. Първо, освобождаване от смъртта – Възкресение; второ, връзка с Ангелите и трето, създаване на правилни отношения с Бога. Това е смисълът на Живота: придобиване на безсмъртието, т. е. Възкресението, после връзка с Ангелите и най-после – да стане Син Божи.

За да бъде всякога млад, човек трябва да даде път на Божественото в себе си, т. е. на Любовта. Обаче за да се прояви Божественото в човека, нужни са съответни условия. Докато не му се дадат тези условия, то не може да се прояви. Хиляди години могат да минат, Божественото ще чака, докато човек му създаде благоприятни условия се прояви. Прояви ли се веднъж, Божественото започва своята работа. Тогава човек започва постепенно да се повдига и придобива онова, към което се е стремил – придобива наука, знание, щастие, става по-здрав и готов за работа.

Когато се наведеш да подадеш ръка на по-долу стоящия от теб, за да го повдигнеш, то друг, по-високостоящ от теб, ще ти подаде ръка, за да те повдигне.

Мислите, които сега ви говоря, ще обикалят Земята дотогава, докато проникнат във всички хора, във всички човешки съзнания.

Отличителен белег на ученика е, че не говори нищо лошо за никого.

Каквото е твоето отношение към хората, такова ще бъде и отношението на Бога към теб.

Каквото ти е отношението към Бога, такова ще бъде и отношението на хората към теб.

Не чакай Бог предварително да ти даде всички дарби, знания и условия, та тогава да почнеш да работиш духовна работа. Бог помага в самия процес на работата, когато почнеш да работиш.

Петнадесета глава от Евангелието от Йоана е за учениците, а не за обикновените хора. Както пръчката черпи сокове от лозата, така и ученикът в развитието си черпи сокове от своя Учител. На онзи, който влезе в Школата, се казва: “Както Отец възлюби Мене, така и Аз възлюбих вас. Пребъдете в моята Любов”. Да пребъдеш в Божията Любов, това е особено Посвещение. За учениците от всички времена и епохи, от всички народи и племена правилата са едни и същи, с нищо не са се изменили и никога няма да се изменят.

Вие, като ученици, ще минете през страданията на Йова – това е едно Посвещение. След това ще минете през страданията на Христа – това е последното велико Посвещение в Живота. Сега аз говоря на онези от вас, които изучават “Пътят на Ученика” и вървят в него. И в останалите работи има нещо за изучаване, но те бледнеят пред “Пътят на ученика”.

Някои питат прав ли е Пътят, по който вървим? По-прав Път от него няма. Този Път е единственият не само за България, но и за целия свят. По този Път са минали всички възвишени и благородни души, всички велики хора. По този Път са минали всички Ангели. Този Път е Божествен. Красив е този Път. По-красив от него няма. Христос го нарича Тесния път. Тесен е, но е величествен.

Като ученици вие трябва да мислите право. Правата мисъл изпъжда страха навън. Да чувства човек, това още не е мисъл. Да се безпокоиш и това не е мисъл. Мисълта подразбира растене. Като мисли, човек минава през процеси, през които минава семето. Само онзи човек мисли, в който има някакъв идеал. Без идеал няма мисъл. Ако идеалът на човека е да учи, той ще мисли право, ще вади прави заключения за явленията в Живота и Природата. Той не разглежда математическите действия като статически процеси, но ги разглежда като динамически процеси в самия Живот. Ако не мисли, ученикът разглежда числата само като количествени величини и казва, че нулата нищо не означава.

Спазвайте следния закон: всеки, който иска да се усъвършенства, трябва да има връзка с Цялото, с Бога. Влезе ли във вас мисълта, че можете да живеете без Него, върху вас ще дойде най-голямото нещастие. Мислите ли така, ще скъсате връзките си с Цялото. Каквото и да става в света, дръжте тази връзка. Богат или сиромах си, учен или прост, каквото положение и да заемаш, дръж връзката с Великия център на Живота и не се бой. Животът има Пълнота в себе си, но тази Пълнота се придобива само във връзка с Цялото. Имате ли тази връзка, вие ще влезете в Новия живот. Схващате ли така Живота, вие ще знаете, че при каквито условия и да попаднете, Бог всякога може да ви помогне. Величието на Бога седи в това именно, че и при най-трудните условия Той може да ти помогне, да те извади от тези условия и да ти даде Знание и Мъдрост. Ако уповаваш на Бога, където и да си, Той ще превърне и най-лошите условия в добри и ще ти съдейства за добро. Като излезеш от лошите условия, ти ще Му благодариш. Имайте вяра, че Бог ще изведе всинца ви на правия път. Ето защо, когато се намерите в трудно положение, употребете следната ценна формула: “Господи, Ти всичко можеш. Твоят Дух, който си изпратил да ме ръководи, чрез Тебе всичко може. И аз чрез Твоя Дух всичко мога”. Тази формула ще употребявате, когато се намирате в най-трудно положение.

Всеки човек минава през две състояния: някой път е вдъхновен, радостен, весел, а друг път е отпаднал духом, обезсърчен. В първия случай при човека е дошло някое Светло същество, във втория случай – някое същество от ада. И двете състояния не са на човека. И всичкото си имане да даде човек на съществото от ада, не може да го направи доволно. Това е опитност, през която всички ще минете. Затова ви е нужен Учител в света. Той ще ви води в Пътя, който трябва да минете. Значи изисква се разбиране на Божествения живот.

Реално е само това, което носи Живот. Всяка мисъл, която внася Светлина в човешкия ум, разширение на неговите възгледи и помага на растенето му, е реална. Всяко чувство, което внася Топлина и мекота в човешкото сърце, е реално. Всяка постъпка, която усилва волята, е реална. Реалните мисли, чувства и постъпки наричаме Божествени. За да знаете мислите, чувствата и постъпките ви Божествени ли са, ще ги познаете: мисълта – по Светлината, която носи; чувствата – по Топлината, която носят, а постъпките – по Силата. Това е положителното знание за Живота, което се придобива от външния свят чрез външните сетива, а от вътрешния – чрез вътрешните сетива. Ако очите ви са здрави и силни, вие схващате ясно очертанията на предметите. Очите на човека са в услуга на ума. Докато умът функционира правилно, и очите ще бъдат здрави. Започне ли умът да отслабва, и физическите очи на човека постепенно отслабват. Значи между очите на човека и ума има известна зависимост. По-точно казано, човек, в когото милосърдието работи, винаги има здрави очи и уши. Когато човек не вижда и не чува добре, това показва, че в мислите, в чувствата и в постъпките му има кал, нечистотия, която му препятства. Затова той трябва да вземе чиста вода и да измие прозорците на своя ум, на своето сърце и воля. Всички мисли, чувства и постъпки, които не могат да измиват калта на вашите прозорци, са човешки. Всички мисли, чувства и постъпки, които измиват калта на вашите прозорци, са Божествени. Те представляват онази Божествена вода, която минава и чисти всичко, което срещне на пътя си.

За да постигне нещо, човек трябва дълго време да се приготвя. Всяко непостигнато нещо показва, че човек още не е дошъл до пълното му приготвяне. Щом всичко се приготви, той е пред прага на постижението. Всяко постижение подразбира изявление на Бога. Както приготовлението, така и постижението на нещата представляват за човека условие за учене, за познаване начините, чрез които Бог се изявява на човека. При-готовление, постижение и изявление са непреривни процеси в човешкия живот. Човек непрекъснато се приготвя, докато постигне своите идеали. Щом ги постигне, в тях той вижда изявление на Бога. Всяко постигнато нещо подразбира изявление на Божественото в човека. Чрез постигането на своите идеали човек познава доколко е дал път на Божественото в себе си. Който не се приготвя, той нищо не може да постигне. Докато се приготвя, човек не може още да се учи. Обаче щом постигне нещо и Бог му се изяви, той започва да учи.

За да бъде силен, човек никога не трябва да отлага момента на реализирането на своите добри мисли и чувства. Всяка добра мисъл, която човек може да реализира навреме, усилва неговия ум. Всяко добро чувство, реализирано навреме, подобрява състоянието на човешкото сърце. Значи добрите мисли поддържат здравословното състояние на мозъка; добрите чувства поддържат правилното кръвообращение и дишане, а добрите постъпки поддържат доброто състояние на стомашната система, вследствие на което човек яде и спи добре. Мислете добре, за да бъде мозъкът ви в нормално състояние. Дишайте дълбоко, за да бъдат дробовете ви в изправност. Постъпвайте право, за да бъде стомахът ви редовен.

Първо човек се нуждае от чиста мисъл, която освобождава мозъка от всички утайки и внася повече Светлина. Който има чиста мисъл, той никога не страда от главоболие. Когато човек има чиста мисъл, на каквито противоречия и смущения да се натъкне, вътрешно той не се разколебава.

Второто нещо, необходимо за човека, е да има чисти чувства и желания. Чувствата и желанията се отразяват върху дробовете. Ако чувствата и желанията са чисти, дробовете му ще бъдат в пълна изправност. Туберкулозата се дължи на неестествените чувства и желания в човека.

Всеки недъг може да се изправи, когато се възстанови връзката между човешката душа и Бога. Този закон е на Все-мирното Бяло Братство. Тази връзка още не е възстановена. Когато се възстанови връзката между човешката душа и Бога, няма да има мъчнотия, която да не може да се преодолее. Първото нещо, което се изисква за създаването на тази връзка, е смирението. Това е един от законите на Всемирното Бяло Братство. Смирението е първото качество, което се иска от ученика. При Бога ще отидете не праведен, не учен, но смирен. В Божествения живот ще влезем такива, каквито сме. Който е смирен, той е положил основния камък на връзката с Бога. И Христос казва: “Елате при Мене всички трудещи се и обременени, защото Аз Съм смирен по сърце”. Имате ли смирение, Божията Любов може да дойде във вас. В Духовния свят смирението дава пластичност на човешката душа, за да възприема благата, които Божественият Дух носи в себе си. Към това именно се стреми човешката душа. Само при това състояние ние можем да възприемаме.

Въпросът за служенето на Бога не изисква да напуснете сегашния си живот и да отидете в горите. Връзката между вас и Бога може да стане при условията, при които сега живеете. Вие може да сте при най-ниски или при най-високи условия на живота, в ада или в Рая, но пак може да направите връзка с Бога. Това не зависи от външните условия. Разумният всякога може да използува условията. Но преди всичко той трябва да направи връзка с Бога и да разреши въпроса със служенето при условията, дадени му от Бялото Братство. Мъчнотиите в Живота показват, че Божественият Дух съизволява във вас и ви поощрява. С други думи казано, колкото повече мъчнотии имате, толкова повече Възвишените братя от другия свят се интересуват от вас. Понеже сега нямате връзка с тези Братя, т. е. с Възвишения свят, духовните ви чувства са в спящо състояние. Следователно енергиите, които идват от висшите светове, остават в низшето ви естество, без да се проявяват. Щом направите връзка с Бога, обмяната е правилна, енергиите се използват разумно и мъчнотиите се разрешават лесно.

Така че първото нещо, което се иска от ученика, е смирението. Да ходите с наведена глава, това още не е смирение. Смирението подразбира такова състояние на душата, при което човек възприема Великото, Божественото, което осмисля Живота. Смиреният се приспособява на всички условия. Всички Велики Учители са минали през смирението. Ако Великият Учител Христос казва, че е смирен по сърце, колко повече вие, които искате да станете ученици на Бялото Братство, трябва да придобиете смирението. Понеже отваряме широко Школата, смирението на ученика се познава по неговото поведение.

Между учениците трябва да има взаимно почитание. Освен смирението, нужни са още четири качества: абсолютна честност – каквото каже човек да го изпълни, честността е качество на човешкото Аз; да бъдете добри – добродетелта прави човека устойчив, Доброто е морално качество, което принадлежи на Божествения свят; след това ученикът трябва да бъде крайно интелигентен – неговият ум да е гъвкав, да схваща моментално всички тънкости, да не се лъже; ученикът трябва да бъде още великодушен и благороден. Значи честност, доброта, интелигентност и благородство – това са четирите качества, присъщи на ученика. Ученикът трябва да се стреми да изработи тези качества в себе си.

Честният се познава по това, че върви изправен, строен, мускулест, с отворено лице. Всяко изкривяване се дължи на нарушаване на този закон на честността. Доброто пък дава стабилност на човека. Той има тяло, което издържа и на най-високата температура. Добродетелта изменя тялото на човека. Тя го прекарва през вода и Дух. Водата е елемент на Новия живот, а Духът е силата, която сглобява отделните части и образува Духовното тяло на човека. От лицето и очите му излиза светлина, която го води в Правия път. Като приемете Божествената светлина, вие ще дадете ход на благородството на вашата душа, ще чувствате благоволението на Бога и разположението на всички добри хора. Без тази Светлина каквито усилия и да правите, всичко ще бъде напразно.

Без смирение, честност, доброта, интелигентност и благородство ученикът не може да намери своя Учител. Щом придобие тези качества, Учителят ще извика ученика по име, ще го благослови и просвети. Който го види, ще разбере, че в него е станала известна промяна. Не може да намериш Учителя си и да не осмислиш живота си. Преди да намери Учителя си, ученикът е яйце, което се търкаля. А щом го намери, изправя се на краката си и започва да ходи. Който се е измътил, той се превръща в пиле, което има условия да расте и да се развива. Той постепенно се осъзнава, влиза в Божествения живот и се освобождава от връзките на плътта.

Всичко, което слушате, се наслоява в съзнанието ви както снеговете на северния полюс. Един ден, когато дойде топлината, снегът ще се стопи и всичко ще бликне. Нищо не се губи. Аз знам, че всичко, което съм ви говорил, ще потъне дълбоко в съзнанието ви, не е изгубено. И доброто, което правите, не е изгубено. Бог е навсякъде. Той пази своите неща. Това, което съм говорил, то не е мое, то е на Бога. Аз зная, че Бог ще запази своите хубави неща. След време всичко, което сте приели в съзнанието си, ще израсне. Нови пътища ще се открият пред вас и вие ще благодарите за тях. В Бога всичко е хубаво.

Съществуват три Пътя: Пътят на Мъдростта, откъдето иде Знанието и Светлината; Пътят на Любовта, откъдето иде Животът, и Пътят на Истината, откъдето иде Свободата. Ходете в тези три Пътя.

Христос казва: “Аз Съм Пътят”. Кой е Пътят? – Мъдростта. Кой е Пътят? – Истината, която носи Свобода. Кой е Пътят? – Животът, който произлиза от Бога на Любовта.

Като познаем Бога като Любов, Животът ще дойде у нас.

Като познаем Бога като Мъдрост, Знанието и Светлината ще дойдат у нас.

Като познаем Бога като Истина, Свободата ще дойде у нас.

Мнозина искат да познаят Христа, но не знаят как да се домогнат до това познаване. От две хиляди години насам се говори за Христа, а хората още не го познават. Как може ученикът да се представи пред Учителя си? – Като учи. Достатъчно е ученикът да учи добре, за да го намери Учителят му. Щом Учителят намери ученика си, последният започва постепенно да Го познава. Тъй щото, когато ученикът изучава предмета, който Учителят му преподава, той влиза освен във външна връзка, още във вътрешна връзка с Учителя си. Следователно, когато искате да бъдете обичани от Бога, вие трябва да живеете според законите на Божествения живот. От вас се иска да разберете проявите на Бога във всички светове и слънца. Достатъчно е да проникнете в онзи малък кръг от дейността Божия, който може да схванете със своето съзнание. Щом искате да познаете Бога и Христа, трябва да вземете участие в тяхната работа в най-малък размер, в кръга на своите възможности. Ако нищо не правите за Бога и за Христа, по никой начин не можете да ги познаете.

Учениците от древни времена досега са употребявали от половин до един час на ден за размишление и медитация, за да се свържат с Разумните същества от Невидимия свят. Какво нещо е медитацията? – Размишление върху хубави, красиви и възвишени неща, които повдигат ума и сърцето на човека и по такъв начин го свързват с по-високи, по-възвишени светове от този, в който се движи обикновено. Като медитира, човек трябва да се спре първо върху своите добри страни и после върху лошите с цел да ги изправи. Като работи съзнателно върху себе си, човек лесно може да се коригира, да изправи изопачените страни на своето съзнание. Като се изправяте, вие постепенно внасяте в себе си весел дух – дух на Свобода.

В Школата има три вида ученици: оглашени, вярващи и ученици. Истинският ученик се познава по духовния му живот. Един от друг учениците се различават по своята духовност, по Светлината на тяхното съзнание. Когато Светлината на съзнанието загасне, човек обърква пътя си. Успехът на човека зависи от магнетичната сила, която той съдържа в себе си. Привилегия е за ученика да бъде изпитван. Само добрият, способният ученик се изпитва. Способният ученик се поставя на изпитания, на мъчнотии, които непременно трябва да реши. Внимателен трябва да бъде ученикът на Божествената школа, а не небрежен. Всяка мисъл, всяко чувство, които отправя към приятелите си, трябва да бъдат чисти, прецизни, да няма в тях никаква двойнственост. Както постъпвате с другите, така и Невидимият свят ще постъпи с вас. Който иска да работи в света, трябва да започне от най-долното стъпало и постепенно да се качва нагоре, без да прескача стъпала. Смирение се иска от ученика. Всеки, който иска да бъде ученик, трябва да придобие безсмъртния Огън в себе си, който постоянно да гори без да изгаря, да свети без да изгасва. Когато ученикът е слаб, Невидимият свят е снизходителен към него. В какво се изразява това снизхождение? – Като изгасне свещта му, те отново му я запалват. И наистина щом свещта на ученика загасне, той започва да се моли, да плаче, докато свещта му светне. Всяко неразположение на Духа е изгасване на свещта. Много ученици бързат, искат големи постижения. Те се страхуват, че животът им ще мине без да придобият нещо. Не, те трябва да знаят, че придобивките не се виждат на Земята. Тук се ползват от последствията на придобивките, а самите придобивки са в Невидимия свят. От ученика се иска всеки ден да заяква духом. Щом Духът му се засилва, той може повече да издържа и по-лесно да решава задачите си. Бъдете силни по Дух и каквото желаете, ще го постигнете.

Често хората разправят за големите изпитания, които са минали, и мислят, че всички ще минат по техния път. Не, по никой начин двама души не могат да минат по един и същ път. Пътищата и методите, които се прилагат за развитието на човека, са различни, специфични за всяка душа, но опитностите, които придобиват, са еднакви за всички хора. Пътят, по който хората добиват знанието, е също така различен за всяка душа. В това разнообразие именно седи красотата на Живота. Едно е важно за човека: да придобие знание и опитност. По какъв начин и по какви методи ще ги придобие не е важно. Опитностите се добиват чрез големи изпитания. В това отношение изпитанията представят Божествени методи, чрез които хората се лекуват от своите физически и психически болести.

Когато четете и прилагате беседите, ще се натъкнете на ред методи, вън от дадените. Като прилагате различните методи, в съзнанието ви ще се събудят спомени от миналото, но не случайно, а като резултат на усилията, които правите. Това е необходимо, за да може да се освободите от наслояванията на миналото. Много от тези наслоявания са отрицателни, вследствие на което създават мъчнотии в живота ви, които непременно трябва да се разрешат. От вас се иска самообладание и концентрация. Знайте, че не сте сами. Разумните Същества вземат участие във вашия живот и ви помагат. Разрешаването на вашите задачи е във връзка с разрешаването на задачите на тази Разумни същества. Всички живи същества, били те висши, или нисши, са свързани помежду си. Следователно вие не живеете за себе си само, но сте свързани от една страна със Същества, които стоят по-високо от вас, а от друга – със същества, които стоят по-ниско от вас. Като ученици на Окултната школа ще знаете, че има кой да се интересува от вас, има кой да ви обича, да ви дава съвети в най-трудни моменти на живота ви. Тези Същества, които са готови да помагат на човечеството, са наречени невидими помагачи. В миналото, когато не са знаели това, хората са чувствали помощта им, но са мислели, че тези Същества са някакви божества, вследствие на което са ги боготворили. Така се е създала идеята за многобожието, като са делили божествата на добри и лоши. Всъщност невидимите помагачи са Божествени лъчи, изпратени от Бога да помагат на хората в техния труден път. Благодарете на Бога за тези лъчи, без да ги боготворите.

Човек трябва да има вътрешно радио, за да възприема направо Знанието отгоре и да го асимилира в себе си. Стотици години да говори Учителят, пак не би могъл да изкаже това, което знае. Предаването на Знанието е непреривен процес и като такъв, той е органически процес. Предаването от Невидимия свят е прилив към физическия свят. Възприемането от физическия е отлив. Следователно, докато има отлив, т. е. възприемане, всякога ще има предаване на Знанието от Божествения свят. Възприемането и предаването чрез вътрешното радио представлява вътрешната страна от живота на ученика. За да работи с вътрешното си радио, ученикът трябва да може да се концентрира. Чрез радиото си той придобива главно вътрешни, проверени знания. Например в Духовния свят човек изучава вътрешната, мистичната страна на химията за превръщане на силите, които действат в неговото съзнание и оттам – и в неговия организъм. Всеки трябва да си направи станция, за да влезе във връзка с Божествения свят. Щом имате контакт с този свят, ще ви се даде съответен номер. Човек не може всякога, когато пожелае, да говори с една или друга станция. Той трябва да чака ред, да избира благоприятен момент. В Духовния свят има строго установен ред за всяко нещо.

В Псалмите на Давид има ред формули, с някои от които си служи бялата магия, а с някои – черната. В някои от Псалмите си Давид отправя заклинания към неприятелите си. Тези заклинания са магически формули, с които той иска да обезсили неприятелите си, да се освободи от тях.