blagodari

Христос е най-силното проявление на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина. Затова ви казвам: вложете в сърцата си Любовта – Любов чрез Мъдростта, за да знаеш защо обичаш човека. Любовта подразбира да знаеш защо обичаш човека. Аз ви казвам: аз обичам човека, защото Бог живее в него. Защо трябва да обичаме? – Като обичаме, ние търсим Бога. И когато казваме, че трябва да любим, с това подразбираме, че търсим Бога, защото Бог е Любов. И ние ще любим, за да станем като Бога. Ние трябва да любим, за да намерим Бога, защото Бог е Любов. Като любим, ние възприемаме Бога в себе си и го опитваме. А щом Го възприемем, тогава опитваме Неговата Мъдрост.

Любовта всякога се проявява във волята. Любов в мислите няма, умствена Любов няма и сърдечна Любов няма, но има само волева Любов, защото Любовта подразбира един акт, напълно завършен. Туй, което е само казано и помислено и не е свършено, не е Любов. Помислено, почувствано и свършено – това е Любов. Любовта подразбира три акта: помислено, почувствано и свършено.

Човек може да бъде обичан дотогава, докато някое Светло същество живее в него. Щом Светлото същество го напусне, едновременно с това го напускат и всички, които го обичат.

Всяко изкачване по планините дава вътрешен импулс на човека. На големи височини Черната ложа е безсилна.

Когато влезете във връзка с някой човек няма да се спирате върху неговите слабости, а ще се спрете върху неговите добродетели.

За да може да се прояви Любовта у вас, винаги трябва да бъдете свързани в съзнанието си с Невидимия свят. А за да бъдем свързани с Невидимия свят, все трябва да познаваме някого от този свят и да знаем името му.

Знайте, че в каквато посока и да се прояви човек, туй е за слава Божия. Защото вашите опущения, вашите погрешки представят възможност за повдигането на по-напредналите от вас Същества. Ти правиш известна погрешка, а тази Същества, които ти не виждаш, използват тази твоя погрешка, вземат я за съграждане на една велика добродетел. Всичко в света е така създадено, че тези Разумни същества използват всяка ваша погрешка за създаването на една добродетел. На Земята погрешките са неизбежни. Но въпрос става за несъзнателните погрешки, станали въпреки волята ви. И за тези погрешки човек не трябва да се критикува, не трябва да се осъжда. Единствената опасност от страна на Черното Братство седи в това, че те имат за задача да всадят в човека един критичен дух, че той не живее добре, да почне да се самоосъжда и критикува. За да бъдем светии, трябва да знаем всички закони на Природата и да знаем и своето минало, и бъдеще.

Мойсей, един велик посветен, е казал: “Не споменавайте Името Божие напразно”. Това е един от великите закони за онзи, който иска да изучава Великото Божествено учение. Така той ще освети Името Божие. Докато не започнете да осветявате Името Божие в онзи велик смисъл, предаден от Дев-ствените Божествени Духове, никой не може да се повдигне по-високо от стъпалото, на което се намира.

В първоначалния език думата “Бог” е имала особен смисъл. Днес това понятие е изопачено. С изопачаването на това понятие хората са изопачили своя ум. За да си съставим правилно понятие за Бога и да го разберем, трябва да се върнем в своето първоначално състояние. Изопаченото разбиране на Бога се дължи на Черната ложа.

Онзи, който люби, трябва да обича Знанието, да иска да придобие Мъдростта в себе си, да стане мъдър. Не желае ли това, Любовта не действа в него. Любовта се проявява само при едно силно, интензивно желание да бъдеш мъдър. Туй е качество на Любовта. Първото качество на Любовта е една велика жажда да учим. Всичко това не е алчност, такъв човек не е нахален, но изучава всичко, каквото види в света. Качеството на Мъдростта е точно обратно: у мъдрия има желание и най-малкото същество, което види, да го обикне, има желание да му направи една услуга. Като види, че едно цветенце е затиснато, ще се спре и ще го разрови, ще му направи услуга. Нему е приятно това. Само мъдрият човек може да направи това. Сега, като дойда във вашия дом, аз мога да позная дали вие търсите Любовта или Мъдростта. Крайният резултат на Любовта, това е да се опознаем.

Човек трябва да оценява това, което му се дава. Когато оценява нещата, човек гради в себе си. За да може да гради в себе си, човек трябва да бъде твърд като земята, за да има основа; да бъде подвижен като водата, за да бъде пластичен да гради; да бъде бърз като въздуха и лъчезарен като светлината. Човек трябва да бъде активен в мисли, чувства и дела. Тогава му се дава. Когато е активен, той сигнализира за нуждите си и му се притичат на помощ. Спре ли се активността му, не може да му се помогне.

Когато някой е натъжен, намери начин тайно да му помогнеш, да му направиш едно добро. Когато правиш добро, не говори за него. За да бъде силен, първо човек трябва да бъде добър. Когато правиш добро, то ще почне да тече към теб като извор. То е условие за здравето. Без Доброто, човек не може да бъде здрав. Реализирането на Доброто и на малките Бо-жествени подтици, дава устойчивост на характера. Така направеното Добро представя основният камък на бъдещата сграда на човека – неговото Духовно тяло. Всеки човек трябва да направи поне една малка услуга на своите ближни. Правете добро, защото сте удове на един велик Космичен организъм. По такъв начин служите на Бога и съграждате своя Духовен организъм.

За да работим за своето повдигане и развитие, трябва да бъдем добри за всички същества – растения, животни и хора. Защото това, което вършим на другите, вършим го на Бога. Това е един от великите методи на служенето. Добър човек е онзи, който и при най-лошите условия изпълнява Волята Божия. За да бъдеш добър, трябва да бъдеш свободен. Доброто е външната страна на Любовта. Когато искаш да правиш добро, подтикът иде от Бога. Затова човек трябва да благодари на Бога за всичко и при всички условия. По такъв начин той съгражда своя вътрешен живот. Когато човек направи едно малко добро, да благодари на Бога, че се е проявил чрез него. Когато дойде едно малко страдание, пак да благодари. Тогава ще дойде голямото благословение. Затова радвайте се и благодарете за всичко.

В процеса на служенето човек изявява Доброто като проява на Любовта. Затова Доброто е творческа и съграждаща сила в човека. Добрите хора ще наследят Земята. Кротките ще наследят Земята. Един век няма да мине и всичко това ще стане. Има мощни духовни течения навсякъде.

Стремежът на човека към Свобода е Божествен. Външната свобода се обуславя от вътрешната Свобода – свободата на мисълта, чувствата и постъпките. Човек трябва да дойде до вътрешната Свобода. Човек трябва да извоюва своята Свобода. Човек сам се е ограничил и сам трябва да се освободи. За да се освободи, човек трябва да обикне Истината, да живее с нея. Истината прави човека свободен. Свободен е онзи, който е здрав, умен и добър. Свободен е само онзи, който служи на Бога, и като служи на Бога, може на всички да слугува. Ограничен е онзи, който иска да му слугуват. Свободен е онзи, който никакъв огън не може да го изгори и който никой не може да окаля. Щом добие Свобода, човек е радостен. Свободата и Любовта вървят заедно. Мисъл и Свобода също вървят заедно. Само свободният може да люби, само свободният може да мисли, само свободният може да служи. Свободата зависи от правата мисъл, а правата мисъл зависи от Любовта.

Ако човек живее и работи за Бога, ще срещне сродната си душа. Тя ще внесе в него разширение, сила и подем. Ако не служи на Бога, ако не върви по Божия път, няма да срещне сродната си душа, животът му ще се обезсмисли.

Всички хора трябва да приемат Великата Истина за Единството. Аз проповядвам сега Учението за вътрешното единство. Пожертвайте личния си живот за щастието на човечеството. Това е Новото Учение, Учението на Любовта. Когато човек се отрече от личния интерес в себе си и живее за Цялото, с това служи на Бога и в процеса на това служене съгражда Духовното си тяло.

Работете за Цялото, за да приемете енергиите на Цялото в себе си, които ще съградят във вас вашите духовни органи.

Когато човек не мисли за Бога, а по естество си е добър и проявява Доброто, тогава Бог действа в него, за да е добър. Такъв човек несъзнателно служи на Бога. А когато човек съсредоточи ума си към Бога, той е добър, защото е в съзнателна връзка с Бога и черпи от Него. Тогава той е добър по своя воля, т. е. той е съзнателен проводник на Бога. А когато не мисли за Бога и е добър, това показва, че Божественото в него работи и той несъзнателно служи на Бога.

Трябва да се пробуди съзнанието ви, да бъдете признателни на Онова Същество, което ви е дало всичко. Това е един от великите закони на служенето. Тогава ще имате уважението и почитанието на хората. Уважението и почитанието на хората зависи от това, доколко вие служите на Бога.

В закона на служенето човек трябва да съзнае, че всички хора съставят един колективен организъм и всеки един трябва да знае къде му е мястото в този организъм. Всеки човек е важен за теб, защото соковете на цялото дърво се вливат и в теб, и в него. Така че, като клони на едно и също дърво, трябва да си помагате взаимно. Това е един от законите на служенето. Взаимопомощта е велик закон, по който се проявява Любовта и твори в човека. Когато човек приложи взаимопомощта и намери мястото си в общия организъм на Природата, той добива Свободата си. Свободният е с пробудена, разцъфтяла душа, той е човек, който е изградил своето Духовно тяло и с него живее съзнателно в Духовния свят. Свободният е човек, роден от Духа, от Любовта и е проводник на Истината и Мъдростта. Той се храни с Мъдростта на Космоса и расте и се развива, укрепва от сила в сила. Той е вече узрял плод на Дървото на Живота. И Животът има смисъл дотолкова, доколкото принасяме плод в Цялото. Когато човек работи за Бога, той е знаен на Небето между всички Светли духове, навсякъде го знаят.

Служенето е служба. Когато служим, сам не можеш да се назначиш на служба. Бог ще те постави да служиш. Докато не те постави Бог да служиш, ти не можеш да служиш, защото иначе няма да имаш крила, няма да имаш сила. Служенето е едно от най- трудните изкуства. В живота на служенето е важен следният закон: едно нещо, с което си се ползвал известно време, ще го отстъпиш на други да се ползват, а ти ще минеш напред.

Когато човек приеме нещо, когато има някои придобивки, трябва да ги сподели с другите, трябва да ги преработи и да ги даде на другите. С това той служи на Бога. В служенето има разнообразие. Човек трябва да намери най-добрия начин за служене на Бога. Изобилно ти е дадено, изобилно давай.

Служенето на Бога представя доброволен акт в Живота. Ако не дойде Любовта в Живота, служенето на Бога е не-мислимо. Служете на Бога с Любов, с мисъл, с воля. Умът, сърцето и волята са трите връзки на човека с Бога. Целта на живота ни трябва да бъде да вършим Волята Божия. Намерите ли този ключ, вие сте дошли до същественото и във вас ще се създаде нещо ново. Да служим на Бога, това е най-важното, първото нещо. След това ще се научим да служим на другите хора. Най-първо ще възлюбиш Бога и след това ще слезеш да обичаш всички хора. Да служиш на Бога, значи да имаш всички благоприятни условия за работа. Като станете сутрин, кажете си: “Господи, готов съм всичко да направя днес за Тебе”. Ще се молиш на Бога и ще работиш. Трябва да има хора в света, които са готови в името на великата Любов да пожертват живота си, да се откажат от доволството в живота, от всички блага на живота за едно висше благо, за човечеството.

Божественото слиза периодически, за да ни помогне, когато нарушим възстановената хармония. Като ученици, работете върху закона: познаване на Бога във всичките прояви на Живота. Така ще Го познаете в Неговата същина. Това, което периодически идва и дава направление на живота ни – Светият Дух, това е Бог. Вашата сила се състои в това, че Бог действа чрез вас. Силата е в Него. Този, който е роден от Бога, ще прояви Божията Любов и е готов да помага. Онзи, който е роден от Бога, не може да мрази. Който е роден от Бога, е услужлив, смирен, има всички Божествени добродетели.