blagodari

Когато човек се новороди, той се свързва с всички по-висши светове, т. е. със Съществата от по-висшите Йерархии. На Земята ние сме свързани с по-низши същества, а над нас има по-висши Разумни същества. Тези Висши същества вземат такова участие в нашия живот, каквото вземаме ние в живота на по-низшите от нас същества.

За да може човек да става видим и невидим, трябва да знае основните закони за трансформиране на материята от едно състояние в друго.

Има само един Път, достъпен за всички, той е Пътят на Любовта. Тъй че, когато говоря за Любовта, аз разбирам Пътя, който е достъпен за всички, защото има и други пътища, които не са достъпни за всички. Туй трябва да се знае. Има още два пътя, но те не са за обикновените хора.

В живота на всеки човек е важен първият момент, когато се пробужда съзнанието му. Този момент наричаме изгрев на Слънцето в човешката душа. Може ли човек да улови първия лъч на своето изгряващо Слънце, всичките му работи се нареждат добре. Пропусне ли този момент, колелото на Живота продължава да се върти и той трябва да чака цели двадесет и четири часа, докато дойде нов изгрев. Изкуството се заключава в това да схванеш първия Божествен момент на изгряващото Слънце. Който хване този момент, той е благословен от Бога. Не го ли хване, той е скъсан чувал или пукната стомна – каквото сипеш в него, всичко излиза навън. Всички хора имат желание да уловят Божествения момент, но рядко успяват. Три момента има през деня, когато човек може да улови Божественото: сутрин, на обед и вечер. Най-добрият момент е сутрин, т. е. когато Божественото съзнание се пробужда. Този момент наричаме зазоряване на вечната пролет на човешката душа. Моментът на пробуждане на съзнанието е толкова кратък, колкото е кратка вечността. Човек всеки момент се разтваря и разширява. Опасно е човек да се стреми да постигне това изведнъж и да се спре. Но пробуждането на съзнанието е вечен процес. Да се стреми човек да го постигне изведнъж, това е все едно да усили сладчината толкова много, че да притъпи вкуса си. Човек не трябва да притъпява вкуса си, нито да идва до втръсване от сладките работи.

Работете съзнателно върху себе си, като се пазите да не нарушавате хармонията в Школата. Който не следи за хода на своите мисли и желания, може да наруши тази хармония и да излезе из релсите на своя живот. Ученикът е винаги пред лицето на Господа и затова трябва да внимава да не се разсейва. Умът му трябва да е съсредоточен, да не губи посоката на своето движение. Ум светъл, сърце топло и силна, разумна воля са условия, при които ученикът може да се домогне до вътрешни опитности. Това значи присъствие на Духа в човека, който ще го учи на всичко, което е необходимо за него.

Желая ви да станете, да оживеете и да възкръснете.

Мойсей, един велик посветен, казва: “Не споменавайте Името Божие напразно”. Това е един велик закон за всеки мистик, който иска да изучава Великото Божествено учение, който иска да освети Името Божие. Докато не започнете да осветявате Името Божие и онзи велик смисъл, предаден от Девствените Божествени Духове, никой не може да се подигне по-високо от стъпалото, на което се намира.

И Христос казва: “Освети ги чрез Твоята Истина”. Първото нещо, което трябва да научите от проповедите на Христа, е смирението. То е майка на истинското, положително знание. Може човек да има много знания, но ако е горделив, ще бъде в положението на един от братята на Черното Братство. Спазвате ли Божествените закони, и най-малки да сте, вие ще се повдигнете. Ако искате Небето да се заинтересува от вас и да ви благослови, вие трябва да бъдете смирени във високия смисъл на тази дума, а не в обикновения смисъл, както ви е проповядвано. Смирението е красив Ангел, велик Дух. Който го е видял, веднага го е възлюбил. В смирението се зараждат всички Божествени добродетели, за които копнеят човешкият Дух и човешката душа. Ангелът на смирението е жив. Той носи в себе си милосърдието – дете на Любовта, най-малката дъщеря на Бога. Любовта живее между Девствените Божествени Духове и обещава светли бъднини на цялото човечество, както и на онези, които я търсят.

Ако искате Христос във вас да бъде безсмъртен и силен, за да ви повдигне, трябва да дадете път на Любовта в душата си. Това значи да поставите Христа най-високо в душата си, да осветите името Му в сърцето си.

Някои мислят, че са близо до Христа. Близо до Христа може да бъде само малкият, т. е. онзи, който е научил изкуството да се смалява. Казвате, че искате да бъдете като Христа, а същевременно искате да заповядвате. За да бъдете като Христа и близо до Него, трябва да се научите на безкористно служене и да мислите право. На омразата ще отговаряте с Любов, на злото – с добро. И тогава не е важно на кого служите – на Иван или на Драган; ще служите на Бога. Когато искате да служите на Бога, няма да търсите Бога в Неговото Величие, за да му служите, но ще намерите онези, които имат нужда от Божията помощ, и на тях ще послужите. Имената са важни дотолкова, доколкото отговарят на съдържанието. Името Христос не е единично, но колективно. То е като въздуха и светлината.

Сега аз искам да вървите по възходящата линия, да осветявате Името Божие в себе си. Това име ще ви повдигне да бъдете, както Христос е казал, Негови сънаследници и съпричастници.

Мислите и чувствата на човека са като плодове, които имат семена. Самият плод лесно се разваля, но семената издържат повече. Искате ли да възстановите една мисъл, едно чувство, една постъпка, посейте ги в земята. Това наричаме опресняване на мислите, чувствата и постъпките. За да се извърши процесът правилно, за всяка мисъл, чувство и постъпка е нужна съответна почва. И когато мисълта като плод почне да зрее, трябва да се остави докрай да узрее. Не късайте преждевременно плодовете на своите идеи, но и не ги оставяйте да презреят и изгният.

Ако искате да познаете човека, опитайте неговите плодове – неговите мисли, чувства и постъпки. Както външната форма на плода се определя от неговите семена, така и външният живот на човека и външната му форма се определят от семената на неговите мисли, чувства и постъпки. Мислите и чувствата на човека оформяват неговото лице. Колкото по-възвишени са те, толкова по-красиво е то.

Човек трябва да има поне една основна мисъл, която да оформи очите, носа, устата и ушите му. Без основна мисъл той пак ще има тези органи, но неоформени. Същото се отнася и до оформяването на духовните органи. Основната мисъл дава една основна черта в характера, една основна линия във физиономията, които са неизменни.

Ако искате да се самовъзпитавате, трябва да търсите образци за подражание в Живота и Природата. Без образци Божественото учение не може да се приеме и приложи.

Най-малкото нарушение в законите на мисълта и чувствата нарушава и хармонията на силите в организма.

Като ученици стремете се всеки ден да имате поне по една основна мисъл, която да реализирате. Още със ставането си от сън турете в ума си една основна мисъл, върху която да работите. Щом поставите в ума си една основна мисъл, и чувствата ви трябва да вземат участие в реализирането й. Както мислите вземат участие в чувствата, така и чувствата трябва да вземат участие в мислите.

Влезете ли в тази Школа, трябва да имате поне няколко основни мисли, чувства и желания, около които да се групират всички останали. Те представят капитал, с който човек гради. Капиталът на човека е Истината, която е вложена в него. Малцина съзнават това и търсят Истината вън от себе си. Човек трябва да прояви Истината, която е вложена в него. Важно е също как ще я проявите: при изгрев слънце, на зенита или при залез. Ако я проявите при изгрев на Слънцето, ще имате най-добрите условия за развитието си. Числото 123 подразбира онези хора, които са проявили Истината при изгрев.

Днес от всички хора се иска да си отговорят защо са дошли на Земята и какъв е смисълът на Живота. За да се осмисли Животът, всички процеси, които стават в него, трябва да се съчетаят в едно цяло.

Дайте път на Любовта в сърцата и умовете си, за да ги пречисти. Няма по-велико нещо от това да очисти човек сърцето си. Само Бог може да очисти човешкото сърце. Казано е в Писанието: “Сине мой, дай ми сърцето си”. Бог иска сърцето на човека да го очисти, да влее в него ново съдържание.

Знанията, които получите в Школата, трябва да ги прилагате както във физическия, така и в психическия си живот. Всяка окултна школа има предвид да постави знанията на човека на практическа основа. Тя има за цел да даде на ученика такива знания, с които той може да си помага в трудни моменти в живота. Няма ли тези знания, той на всяка крачка ще се спъва. Материалните работи представят голяма спънка за човека. Освен това Окултната школа има предвид да даде на ученика елементарни познания за лекуване. Колкото повече знания има ученикът, толкова по-свободен става. Щом е свободен, той по-лесно може да изказва идеите си и да ги реализира. Колкото по-спокоен е човек, толкова по-лесно може да реализира идеите си. Изпратете идеите си в подсъзнанието и оставете ги да растат и да се развиват. Защото идеите като растенията, като живи същества растат и се развиват. Срещнете някой ваш брат, който се е обезсърчил; изпратете една добра мисъл към свръхсъзнанието му и продължете пътя си. От свръхсъзнанието тази мисъл ще слезе в подсъзнанието, оттам ще мине в съзнанието, а оттам – в самосъзнанието. Като мине тази мисъл през четирите съзнание, все ще остави нещо от себе си, което ще го ободри.

Всеки човек е проекция на Бога, но особена, специфична проекция. Във всеки човек Бог се проектира в Пълнота, но по особен начин. Както няма две листа на едно дърво съвършено еднакви, така също няма и две човешки души напълно еднакви, защото всеки проявява особена страна на Бога. Има закон: всичко, каквото е горе, слиза долу. Под “горе” се разбира Духовния свят, а под “долу” – физическия свят. Значи красотата, която човешката душа има горе, се изявява на Земята. Бъдещето на човека е велико, понеже в човека е вложено Божественото. Когато човек развие Великото, Възвишеното, което образува неговата истинска природа, това се нарича разцъфтяване на човешката душа. Може да кажем, че човешката душа едва сега е започнала да се разпуква. Досега е била във вид на пъпка, но сега за пръв път тази пъпка е почнала да се разпуква. Разпукването на тази пъпка е забележително като един от най-великите моменти на този Космос, наречен разцъфтяване на човешката душа.

148.1. Когато сърцето ти изстине, че не може да обхване и вмести свободата на другите, продължете тогава радиуса на сърцето си, за да обхване и недостатъците на хората, и продължавайте свещения път на сърцето към Бога на Любовта и при най-големите несгоди.

148.2. Когато умът ви се помрачава, че не можете да разберете и приемете известни истини, удължете тогава радиуса на ума си. Мислете, че всичко така трябва да бъде, за да се изяви Бог на Вечността в цялото си разнообразие. Него намирайте във всичко. И продължавайте великия път на ума към Истината и през най-големите противоречия.

148.3. Когато волята ви се изроди в своеволие, че спира своята деятелност в добро, удвоете тогава радиуса на волята. Приемете волята като дар от Бога и я посветете Нему. Тъй продължавайте мощния Път на волята за проява на Божията благост и през най-голямото зло.

Любовта, Мъдростта и Истината принадлежат на Божествения свят и който ги познава, той живее в щастие.

Животът, Знанието и Свободата принадлежат на Духовния свят. Те са атрибути на Ангелите; който ги познава, живее в щастие и мир.

Движението, учението и работата се отнасят до физическия свят; който знае как да ги прилага, живее в щастие и има постижения в Живота.

Докато не дойде едно високо съзнание да ви ръководи, вие нищо не може да направите. Например когато свирите на цигулка или на пиано, ако нямате учител, който да ви ръководи, нищо не можете да научите. Най-напред той ще ви запознае с имената и местата на тоновете по клавишите или по струните на цигулката. В случая учителят или професорът е по-високото съзнание, което ви учи и води в пътя на музиката. Същото нещо е и в Пътя на Живота, в Пътя на ученичеството.

Както пръчката черпи сокове от лозата, така и ученикът в развитието си черпи сокове от своя Учител. На онзи, който влиза в Школата, се казва: “Както Отец възлюби Мене, така и Аз възлюбих вас. Пребъдете в Моята Любов”. Това е особено посвещение. За всички ученици от всички времена и епохи, от всички народи и племена правилата са едни и същи и с нищо не са се изменили и никога няма да се изменят.

Важно е да знаете какво значение имат моите беседи за вас. За да разберете това, ще си послужа с едно сравнение: представете си, че вие сте едно чисто езеро, в което от една страна се втичат води, а от друга – изтичат. Какво допринасят тези води на езерото? – Външно те нищо не допринасят на езерото, но вътрешно постоянно го опресняват, т. е. поддържат неговото вътрешно съдържание. Същото може да се каже и за въздействието на моите беседи върху вас: всяка моя беседа опреснява вашето вътрешно съдържание. Всяка мисъл от беседите, която достигне до ухото ви и се възприеме от вашия ум, опреснява живота ви.

Мисленето е един начин на работа, дишането е друг начин на работа. От Невидимия свят ни учат как да мислим и как да дишаме. Яденето и то е един начин на работа. Чувстването също. Те са подготовка, за да дойдем до други, още по-хубави неща, с които се занимават по-напредналите Същества. Има известни елементарни упражнения, които трябва да минем, докато дойдем до съществените уроци. Тогава ще дойдем до други методи на работа. Защото ние имаме и силни методи, чрез които можем да направим всичко. Ала за да разберем и приложим тези методи, трябва да преминем елементарните, за да придобием Чистота. Тогава ще ви се открие Великото знание, което засега е недостъпно за вас. Откриването на Знанието върви последователно и постепенно.

Първото нещо, което трябва да правите сутрин като станете, е да се спрете десет-петнадесет минути и да видите каква мисъл е вложил Господ в душата ви.

Учениците от Окултните школи от древни времена досега са употребявали от половин до един час време на ден за размишление и медитация, за да се свържат с Разумните същества от Невидимия свят. Какво нещо е медитацията? – Размишление върху хубави и красиви неща, които ще се стремите да преживеете в себе си. Това ще повдигне ума и сърцето ви и по този начин ще се свържете с по-високи, по-възвишени светове от този, в който се движите обикновено. Като медитира, човек най-първо трябва да се спре върху своите добри страни и после върху лошите с цел да ги изправи. Като работи съзнателно върху себе си, човек лесно може да се коригира, да изправи изопачените страни на своето съзнание. Като се изправяте, вие постепенно внасяте в себе си весел дух – дух на Свобода.

Като ученици вие трябва да се самовъзпитавате. Не е лесно да се самовъзпитава човек. Това не може да се постигне изведнъж, но чрез постоянство. Всеки ден, при всякакво разположение, добро или лошо, човек трябва да отделя по пет-десет минути за пълно вглъбяване в себе си. Това наричаме ние скриване в тайната стаичка. Отдели ли се в тази тайна, свещена стаичка, човек трябва да забрави всичко около себе си. След това той пак може да продължи работата си. Каквото и да прави човек, не трябва да забравя да отделя всеки ден по пет-десет минути за съзерцание, през което време може да си даде отчет за всичко, което е извършил през деня. Който на каквато работа и да е, може да направи това.

За съзерцанието трябва Чистота. Съзерцанието не е механически процес, то е вътрешен процес, то е метод на Вътрешната школа. За Вътрешната школа досега в България е нямало външни и вътрешни условия. Малцина са от вас, които са ми говорили за своето желание да изучават Божествената наука.

При съзерцанието мисълта ни трябва да бъде насочена към Бога, Ангелите, звездите, Слънцето. Планината е добро място за молитва и съзерцание. Отивайте на планината за размишление.

Хубаво е да се практикува съзерцание и съсредоточаване. Съсредоточаването или концентрацията е волев процес на главния мозък. Човек не може да мисли, ако седне и се върти на разни страни. Като почнеш да размишляваш, ще забравиш всичко друго пред Великото, за което мислиш.

За да се постигне пълна концентрация, трябва да започнете с размишление, да се научите да размишлявате. За тази цел всеки ден избирайте по едно изречение от книгата “Светът на Великите души” и размишлявайте върху нещо във връзка с трите свята, за да видите какъв превод ще му дадете в трите свята. При това размишление ще ви дойдат много нови идеи, записвайте си ги. Като правите това, ще почувствате обнова и просветление.

Някой казва: “Да ме научи Господ”; това е механично разбиране. Потребно е да придобиете навик да се кон-центрирате, за да влезете във връзка с Божествения свят, откъдето да почерпите Знание и Мъдрост. Когато мислите са под контрола на волята, човек може да се освободи от много ненужни неща. По пътя на концентрацията човек се свързва с Бога и с Възвишените същества и тогава влиза в пътя на щастието. А щастието зависи от онзи момент, когато Бог присъства в твоя живот. Да кажем, че имате някаква ревматична болка; така ще се концентрирате, че ще забравите болката – това значи концентрация.

Сутрин, преди да излезете на работа, хубаво е четири-пет минути да се концентрирате върху някоя Божествена идея от Божествения свят. През това време съзнанието ви не трябва да се лута и нищо да не ви смущава. Ще се научите да бъдете герои, да не допущате нищо тревожно и странично в съзнанието си, освен мисълта и идеята, върху която се концентрирате, и мислите и идеите, които са логически свързани с тази основна мисъл или идея. Трябва да се научите на този закон. Иначе ще се образуват пукнатини, през които ще влизат външни влияния във вас.

Концентрация значи да отбираш хубави мисли и образи и на тях да спираш своето съзнание. Концентрирайте се върху мисли, които носят Светлина, Топлина и Доброта.

Нагласявайте се вътрешно, за да може да възприемете Божествените енергии. Така ще се разширява Божествената Любов във вас. Трябва да има естествено течение от Божествения свят към вас. Това става с молитва, концентрация и съзерцание. При тях човек трябва напълно да се абстрахира от всичко странично, да изолира всички външни впечатления. Това не става така лесно. Трябва да се правят упражнения в това направление ред години. Може да концентрирате мисълта си върху известен предмет или идея и да се домогнете до някои истини, които по обикновен начин не могат да се възприемат. За концентрация и размишление може да си послужите със стихове от Свещените Писания и от други свещени книги, от беседите и лекциите, от “Свещени думи на Учителя” и от “Светът на Великите души”.

Това може да правите при обикновените медитация и размишления, но при по-висшите форми на концентрация и съзерцание това не е достатъчно, там човек се издига в друга област, за което е нужно да си служи с образи. В такива случаи е хубаво да си представите образа на Христа и да го съзерцавате с Любов и благоговение. Тогава във време на концентрацията човек може да навлезе в един тъмен пояс със съзнанието си, но той не трябва да се страхува. Като го преминете, ще навлезете в областта на една нова Светлина, в която ще изпъкнат нови образи в съзнанието ви.