blagodari

Препоръчвам ви следния метод за работа с тези изречения: всеки ден си избирайте по едно изречение и размишлявайте върху него във връзка с трите свята. При това размишление ще ви дойдат много нови идеи, записвайте ги. Този опит правете всеки ден. Ще почувствате обновление и просветление.

Същият метод може да се приложи и към всички други изречения и мисли, взети било от “Свещени думи на Учителя”, било от Евангелията, беседите или от други свещени книги. Защото навсякъде Божествените идеи и мисли имат отношение и приложение в трите свята.Но за да се научи човек правилно да размишлява, преди всичко той трябва да се научи да наблюдава точно, конкретно и подробно явленията и нещата във физическия свят. И второ, трябва да познава закона на аналогията, за да знае кои неща от физическия свят на кои идеи и принципи отговарят в Духовния и Божествения свят.

Изреченията в тази книга са от Божествения свят, затова са вечни. Важни са, понеже се отнасят едновременно и за трите свята – физическия, Духовния и Божествения. Нека вземем например изречението: “Не се мий в река без глава”. Във физическия свят “река без глава” означава порой, който носи мътна вода; в Духовния свят означава идея, която не е в хармония с Божествените закони, а в Божествения свят означава идея, която няма Божествена основа, която не иде от Бога. Друг пример: “Не давай маслото си, когато те чукат”. Във физическия свят това изречение означава: противоречията и страданията, които срещаме при постигане на нашата цел, да не бъдат причина да изгубим нашия стремеж и надежда; за Духовния свят изречението означава: страданията, които срещаме в Живота, да не станат причина да изгубим своя Мир, своята Радост и добро разположение. Това е маслото. При такива условия слабият губи маслото си, а силният – не. За Божествения свят маслото е Любовта. Ако при страданията и противоречията в Живота ти изневериш на Любовта, това показва, че ти си дал маслото си. Ако устоиш в Любовта си, ти си запазил маслото си. А то е необходимо за твоето развитие.

Размишлявайте върху стихове от Евангелието от Йоана, от “Свещени думи на Учителя”. В Евангелията е дадена само есенцията на това, което Христос е говорил. И чрез размишление вие може да се домогнете до цялата беседа на Христа. “Свещени думи на Учителя” са допълнение към Евангелието от Йоана. После, служете си за размишление и с книгата “Светът на Великите души”.

От тази книга Учителя избира едно изречение и дава пример как трябва да се размишлява, като се преведе дадения стих в трите свята:

За да расте и да се развива свръхсъзнанието или Космичното съзнание, а заедно с това и Божествената Любов, интуицията и мисълта на човека, той трябва да прекарва в молитва, размишление и концентрация. Размишление върху една мисъл, това е дъвчене. Значи, когато една мисъл се обмисля хубаво или се дъвче дълго време, тогава човек приема чрез свръхсъзнанието множество Божествени идеи и духовни сили и приема също така сила, за да изпълнява Волята Божия.

Медитацията е един вече по-дълбок психичен процес. При него човек се поставя в молитвено състояние, успокоява всички вълнения и отправя мисълта и съзнанието си към Великото и Възвишеното, от което ученикът, според степента на своето развитие, получава вдъхновение, просветление и след това – и откровение на великите тайни на Битието.

При медитацията човек се стреми да преживее в себе си мислите и идеите, които нахлуват в съзнанието и в ума при съзерцанието на възвишеното и великото в света. То е едно състояние, при което великото, Божественото се потопява, така да се каже, в човека и го изпълва със своето присъствие, а човек съзнава и преживява това присъствие, изпълва се със сила, с нови идеи и мисли, които дотогава не е имал в ума си. Той преживява Бога в себе си, получава Неговото благословение и чрез проникване в съзнанието му на нова Светлина, на нови мисли ученикът преминава в блаженство от Божието присъствие, в него се събужда един творчески устрем и той започва да твори в областта, в която е подготвен от обикновения живот.

При медитация човек преживява мировия ред и хармония, преживява единството си с цялото Битие, не се чувства самотен в света, а част от една Велика общност. Неговото съзнание се разширява и той влиза във връзка с Великите Божествени същества, възприема техните мисли, идеи и състояния. Човек съзнава, че нещо друго мисли и живее в него – Бог живее и мисли в него.

При медитация душата дохожда в такова състояние, че й се отваря път в Духовния свят. При това преживяване в човек се вливат творческите сили на Битието и творят в него, а не е само негово субективно преживяване. Но при медитация ученикът трябва винаги да държи будно съзнанието си, мисълта му да е ясна и определена и да се стреми да преживее тези мисли, които идват от Космоса и го свързват с Космичната интелигентност. Рудолф Щайнер, говорейки по този въпрос, казва: “Тази мисъл е позната в нейното съдържание, когато това съдържание е присъствало веднъж в душата с достатъчно убедителна сила. Но ако това съдържание и неговото преживяване трябва да донесе плодове за разбирането на Духовния свят, на неговите Същества и сили, трябва след като е било разбрано, постоянно да бъде отново оживявано в душата. Душата трябва постоянно да се изпълва отново с него, насочвайки своето внимание само върху него, като изключва всички други мисли, чувства и спомени. Такова едно повтарящо се концентриране в себе си върху една напълно разбрана мисъл събира в душата силите, които в обикновения живот са някак разпръснати. Тя ги укрепва в себе си и тези събрани, съсредоточени сили ще изработят възприемателните органи. В горепосоченото можем да познаем истинския процес на медитацията. Първо човек си изработва една такава мисъл, която може да избере със средствата, които обикновеният живот и познание му дават на разположение. След това той често се потопява в тази мисъл, става изцяло едно с нея. Укрепяването на душата се получава, когато тя живее с една такава позната мисъл.”

“Чрез изживяването на медитацията в целия живот се влива едно укрепяване. Когато медитативното настроение преминава като едно настоящо впечатление през целия дневен живот, то разлива върху последния нещо, което смущава неговата непринуденост. Тогава през моментите на медитация то не може да бъде достатъчно силно и достатъчно чисто. Медитацията показва своите истински плодове именно чрез това, че с нейното настроение тя се отделя, откроява се от останалия живот. Върху този живот тя действа най-добре тогава, когато е чувствана като нещо особено. По този начин тя укрепва обикновения живот и му дава импулс и сила, за да може човек да се справи със задачите на живота”.

По-нататък ще цитирам ред мисли на Учителя Беинса Дуно по тези въпроси:

Съзерцанието само по себе си е едно пасивно състояние, при което човек се оставя да действа върху него обективният – физическият или Духовният свят. При това състояние човек, след като е придобил концентрация, съсредоточава вниманието си върху определен предмет или върху определена идея и ги оставя да въздействат върху неговата душа. Той само трябва да наблюдава какво въздействие ще окажат те върху неговата душа, какви мисли, чувства и преживявания ще породят.

Човек може да съзерцава красотата и хармонията във външната Природа, може да съзерцава един идеален образ, например образа на Христа, на Учителя, и да се стреми той да оживее в неговото съзнание и постепенно да стигне дотам, че да може във физическия образ да вижда духовния образ на Христа и на Учителя или на някой друг велик човек. По такъв начин силите, които действат в съзнанието на Христа и на Учителя, постепенно започват да действат върху ученика и да организират неговото Духовно тяло. Също така ученикът може да съзерцава творбите на великите художници – Леонардо, Рафаело, Микеланджело и други и да се стреми да долови идеята, която художникът е вложил в дадена картина. Може да съзерцава някаква идея, за която се създава един образ – как идеята преминава и се изразява в образа. При съзерцанието човек може да влезе във връзка с душата на нещата и тя да му разкрие тайните и законите на своето проявление. Гьоте, който е познавал този закон, е използвал съзерцанието като метод в своите научни и литературни творби. Човек също може да съзерцава цветовете на дъгата и

тези цветове да оживеят в съзнанието му и да го свържат със Съ-ществата, от които идват. Също така може да съзерцава звездното небе и да оставя звездите да действат върху него, да се стреми да ги почувства като живи същества, да се свърже с тях и да получи благословението на Съществата, които живеят на тези звезди. Има хиляди неща за съзерцание, които въздействат върху човешката душа и събуждат в нея сили, които организират Духовното й тяло и развиват органите в него.

Концентрацията е волев процес. Ученикът поставя една идея в ума си, в съзнанието си и се стреми неговото внимание да бъде насочено и съсредоточено само върху нея, да не се отклонява в странични мисли и идеи. Човек може да практикува концентриране при всяка работа, която извършва. При молитва например човек трябва да се концентрира така, че да мисли и преживява молитвата, която произнася. Ученият, когато се занимава със своята научна работа, също практикува концентрация. Когато се правят окултните гимнастически упражнения, човек трябва да е концентриран, да следи всяко движение и да не мисли за други неща, освен за упражнението, което прави. Също така когато човек диша, мисълта му трябва да бъде концентрирана в процеса на дишането – как поема въздуха, как той навлиза в дробовете и носи жизнената енергия, която прониква в кръвта, и оттам – в целия организъм. Въобще, при вряка работа, която човек върши, може да практикува концентрация и да не се разсейва със странични идеи. Като добър метод за концентриране може да служи изучаването на математиката и геометрията. Затова Питагор е изисквал от своите ученици най-напред да изучават математика и така по естествен начин да свикнат да се концентрират. Това се практикува във всички окултни школи. Учителя Беинса Дуно покрай математиката препоръчва и музиката като метод за концентриране.

Размишлението е съзнателен процес на мислене, съзнателно насочване на мисълта в определена посока. Човек поставя в съзнанието си една идея (конкретен предмет или някаква възвишена идея от Духовния свят) и се стреми да проследи всички моменти от нейното възникване, развитие и последствията от нейното реализиране – въобще всичко, каквото може да се мисли за тази идея. В процеса на това размишление ученикът не трябва да отклонява мисълта си в странични мисли, които нямат отношение към поставената идея. Всички мисли, които възникват в процеса на размишлението, трябва да бъдат логически свързани една с друга, да произлизат една от друга и да имат връзка и отношение към първоначално поставената идея. Така например човек може да вземе за размишление какъвто и да е предмет от обективния свят – от масата или стола, с които си служи, до някое растение или животно, важно е да проследи последователно всички процеси и фази, през които е минал този предмет. За предпочитане е да размишлява върху някое растение или животно. Да проследи как растението е посадено от семка, как израства, какви му са листата, цветовете, какъв аромат има, каква полза принася и прочее.

Когато ученикът размишлява върху някоя възвишена идея – за Бога, за Възвишените същества, за духовните светове въобще, за законите в Природата, той също така трябва да постави идеята в ума си и отново да разсъждава логически; мисълта му не бива да блуждае от идея на идея, но всички идеи и мисли да са логически свързани с първоначално поставената идея. По такъв начин се организира мисълта и заедно с това се развиват известни духовни органи.

Ученикът може да взема за размишление известни стихове, идеи или образи от свещените книги и специално от Евангелието от Йоана или от беседите на Учителя.

Ученикът може да размишлява например върху своето тяло – неговото устройство и функции, да си състави една правилна идея какво представлява неговото тяло с всичките негови органи и функции. След това той може да размишлява върху силите, които го градят, които идват от Етерното тяло, т. е. да размишлява върху ролята и дейността на Етерното тяло – как в него се намира първообраза на физическото тяло, по който последното се строи. След това може да се размишлява върху това, което човек изживява в тялото чрез сърцето, което е свързано с Астралното тяло. Също така човек може да размишлява върху мислите, които преминават през неговия ум, върху техния произход, същина и пр., стремейки се същевременно да ги преживява и по такъв начин размишлението преминава в медитация.

Докато приложението на Любовта, служенето и молитвата са методи, достъпни за по-широк кръг от хора, поне в тяхната външна форма (защото всичките тези методи имат и своя езотерична, вътрешна страна, когато се разберат в чисто окултен смисъл), то размишлението, концентрацията, съзерцанието и медитацията са методи по-специални и са за по-ограничен кръг от хора – за хора, които са поели вече т. нар. Тесен път, за хора, които искат да пресъздадат своята мисъл, своите чувства и воля и да ги направляват и регулират по волята на Духа. За тези методи Учителя Беинса Дуно също така много е говорил, но понеже не разполагам с много материал, ще изнеса това, което е достъпно, и мисля, че то все пак е достатъчно. С тези методи човек развива своите духовни органи и постепенно влиза в контакт с Духовния свят, с Разумните същества на Космоса.

Молитвата, разбрана в чисто окултен смисъл, е истинска концентрация, съзерцание и медитация. Защото при молитвата, разбрана в този смисъл, човек забравя всичко около себе си, отдава се на съзерцание на Божествените образи и в резултат на това съзерцание получава известно откровение.

За да се развива правилно и да мине от самосъзнанието в свръхсъзнанието, човек трябва да изкара един последователен курс, в който да опита нещата. За тази цел той трябва да изучава школните лекции, дадени от Учителя, да направи опитите и упражненията, изложени там, да приложи също и посочените методи, защото те не са случайно дадени, а са една цялостна система за работа на ученика. Ученикът трябва също така да проучи и неделните беседи и да направи опитите, които са дадени там. Така последователно той ще може да приложи всички онези методи, необходими за развитие на духовните органи в неговото Духовно тяло. Там са дадени много методи за размишление, концентрация, съзерцание, медитация, молитва, служене, приложение на Любовта, приложение на Доброто, на Правдата, за придобиване на тър-пение, за придобиване на морална стабилност и още много други. Там е дадено всичко, необходимо за ученика преди да влезе в Пътя, и всичко, необходимо в самия Път, докато стигне до високия връх на Съвършенството.

Първото нещо, с което трябва да започне ученикът, е придобиване на Чистота, на морална стабилност, т. е. развиване на моралната природа, в основата на която стои придобиването на Чистота. Редом с тази работа ученикът трябва да започне да размишлява върху великите Божествени идеи, за да организира и овладее своята мисъл, която е мощна сила за работа в пътя на неговото развитие.

Ще посоча накратко какво се разбира в Окултната наука под понятията размишление, концентрация, съзерцание и медитация. Всички те са съзнателни психични процеси, които имат за цел организиране на Духовното тяло и събуждането на неговите органи. Всички те са процеси на ума.

Невидимият свят е много деликатен, но същевременно и взискателен. Той търпи погрешките на физическия свят, но не ги допуща в себе си. Ако вие мислите с някои ваши мисли, с някои ваши желания или с някое ваше любопитство да влезете с ума си някъде, то в десет прераждания няма да се освободите, няма да се изплатите.

Всеки човек, който реши да шпионства, да съгледателства, десет прераждания ще тегли хомота си като един вол на нивата. Никой насила не ви е привикал, доброволно сте дошли и никой от вас да не се опитва да излъже Господа. Ако някой се опита да Го излъже, ще го изнесем, както във времето на апостолите, мъртъв. С Бога шега не бива. С всички ваши мисли трябва да служите на Господа, да не се поддавате на някои лоши духове, но да бъдете господари на себе си и да дойде Господ да живее във вас.

Благодарете за всичко, което ви е дадено. Бъдете доволни от положението, което заемате. Има много Същества над вас, но има и много същества под вас. Вие не сте последни в света. Като погледнете нагоре и благодарите за положението си, вие ще се качите по-високо. На онези, които са под вас, кажете им да бъдат благодарни от положението си, за да се качат и те на вашето място.

Човек може да се качи от едно стъпало на друго, само ако е благодарен. Не е ли благодарен от днешното си положение, той никога не може да се подигне.

Казано е в Писанието: “Няма да умрем, но ще се изменим”. Да се измени човек, това значи да се подигне от едно стъпало на друго. А това е възможно, само когато човек благодари. Защо да не благодари човек за всички условия, при които се намира? Че е сиромах, нека благодари; щом е благодарен, сиромашията ще го напусне. Да благодари човек за всичко, което му е дадено – добро или лошо, това значи да е научил урока си. Като научи урока си, ученикът минава в по-горен клас.

За да благодари за всичко, от човека се иска смирение. От човека се иска смирение, за да приеме с благодарност благото, което Бог му дава. Всяко благо, всяко добро иде от Бога. Чрез кого иде това благо не е важно. От човека се иска да благодари, за да използва благото за своето развитие. Благодарността е процес на градеж.

Надеждата е закон на сърцето, Вярата е закон на ума, а Любовта е закон за душата. Ще приложиш Надеждата за малките работи, а Вярата – за големите работи, т. е. за безграничните. Вие грешите, понеже бъркате нещата: чрез Надеждата искате да свършите работите на Любовта, както и на Вярата. Това е невъзможно. Надеждата е само за един ден – от изгряването на Слънцето до залязването му. Вярата е за по-дълго време, а Любовта – за вечността.

Надеждата е закон за хората, които живеят на Земята.

Вярата е закон за Ангелите, тя има отношение към Духовния свят.

Любовта е закон за боговете, тя има отношение към Божествения свят.

С добрия живот, с добрите мисли и чувства, ние градим своето Духовно тяло. И затова колкото повече добри мисли имате, толкова по-скоро и по-добре ще изградите своето Духовно тяло. Така за 360 дни през годината, ако проектирате по една добра мисъл, ще имате 360 добри мисли през годината и тези мисли, като се съединят с другите мисли, оживяват и добиват динамична сила за човешката еволюция. А щом изпращате лоши мисли, те привличат лошото, което се въплътява в тях. А за да имате съобщение с добрите духове, непременно трябва да бъдете чисти.

Друг метод за развиване на Хилядолистника е да мисли човек, че всичко, каквото става в света, е за добро. С мисълта се усилва възприемането на Божествената прана на Живота.

За да организира Духовното си тяло и да създаде в него органите, човек трябва да създаде в себе си известни качества, които от своя страна са проводници на специфични енергии, които изработват различните органи.

Така, за да възприеме и да се обогатява с магнетични жизнени енергии, човек трябва да развива чувството на бла-гоговение, което е свързано с онзи център, който се нарича хилядолистник. Това е центърът на Любовта към Бога. Той се намира в горната част на главата. Също така трябва да се развива и благосклонността към всичко. Всеки орган акумулира специална енергия. Хилядолистникът е орган, който възприема и събира Божествената прана на Живота. И ако този орган не е развит, човек усеща слабост. Хилядолистникът се развива чрез Вяра, Надежда и Любов, чрез чувството на благоговение и почитание, Любов към Бога и благосклонност към хората.

Така че магнетизмът се придобива чрез развиване на хилядолистника. А той се развива чрез Надеждата, Вярата и Любовта. Надеждата ни свързва с всички хора на Земята, от които черпим енергия. Вярата ни свързва с Ангелите – тя е каналът, чрез който възприемаме енергиите на Ангелите. А Любовта ни свързва с Бога – тя е път за възприемане на Божествените енергии.

Когато връзката ни с хората, с Ангелите и с Бога е слаба, ще имаме малък приток на енергия от хората, от Ангелите и от Бога и с това ще страда нашето духовно и физическо развитие.

Когато ти дойде една добра мисъл, тя трябва да създаде едно чувство и да се приложи без отлагане. Ако отложиш мисълта, ще я изгубиш. Нещата не се повтарят никога. Мисъл, чувство и дело трябва да вървят заедно.

Човек трябва да регулира чувствата си, защото когато човек изпитва страх, безпокойство и се тревожи, хората черпят от него повече енергия. Затова ученикът трябва да има пълно самообладание, за да се огражда, да не изтича енергията му.

Колкото един човек е по-издигнат в Духовния свят, толкова той става по-смирен в сравнение с Безкрайното, което се открива пред него. Смирението показва, че е организирал Духовното си тяло и е станал съзнателен проводник на Великото в света. Смирението показва, че човек е високо издигнат в духовно отношение. Затова колкото по-издигнат е човек, толкова по-смирен е. Затова, макар да е велик и да разполага с голяма сила и знание, един адепт пред Великото се съзнава, че е нищо и се смирява. Смирението не значи мекушавост, но то значи да съзнава човек мястото си в общия Божествен организъм и да е съзнателен проводник на Божественото.

Всеки ден човек трябва да направи поне едно най-малко добро, изразено в мисъл, чувство и действие. Когато човек прави добро, с това проявява Божественото и то гради в него.

За уякчаване на нервната система правете следното упражнение: облегнете се на едно дърво – дъб, бор, бук – и мислете за влиянията, за енергиите, които идват от него. Така ще възприемете магнетизма от дървото, който ще укрепи нервната ви система. Също така, когато житото почва да зрее, обиколете нивата и така ще се свържете с живота на житото. Така ще приемете известна енергия в себе си. Също така, за да тонирате нервната си система, сутрин рано, един час преди изгрев слънце тръгнете на път, така че слънчевите лъчи да падат върху гърба ви. Тогава те въздействат на гръбначния стълб и оттам действат на симпатичната система и централната мозъчна система и ги хармонизират.

За да издържите и преодолеете напреженията на Духа, дишайте дълбоко и се концентрирайте върху дишането. Освен това молете се и повдигнете ума си към Невидимия свят.

Когато Божественият глас говори в човека, той се познава по това, че в ума и в сърцето има Мир.

Ако искаме повече хора да дойдат при нас, трябва да слезем до тях, за да им помогнем. Ако човек стои сам на високите върхове, колко хора ще дойдат при него? Работете с вярата, че онези хора, на които може да помогнете, са вече определени. Те ви чакат да отидете при тях. В този век във всеки народ, където и да е, има известен брой души, които са определени да бъдат носители на Божественото.

Направете доброто и след това го забравете. То ще се върне при вас с плод. Каквото човек направи за себе си, от него малко ще спечели, но каквото направи за другите и за Бога, от това ще спечели много – то ще се върне при него.

Турете в ума си мисълта: “Както Бог постъпва, така и аз ще постъпвам”. Тогава ще имате Божието благословение.