blagodari

Щом влезе в Божествената школа, ученикът трябва да учи и да знае, че всичко в Живота е предметно учение. Затова на ученика не се позволява да плаче, нито да скърби, а да се учи. Не му се позволява да се гневи. Като влезе в Школата, човек ще почне другояче да мисли. В Школата човек трябва да бъде чужд за гнева, съмнението, скръбта и за всичко отрицателно. За да расте и да се развива, човек не трябва да се спира пред противоречията, но да ги разрешава и превръща. Като срещнете едно противоречие, ще видите хубавата му страна и като го разрешите, вървете напред. Никога не оставяйте едно противоречие зад себе си. Като го оставите отзад неразрешено, то образува засада.

Като се храни добре, човек усилва Надеждата си. Като диша добре, човек усилва Вярата и силата си. Като мисли добре, човек усилва Любовта си.

Законът за Справедливостта изисква това, което човек желае за себе си, да го желае и за другите, защото всички хора са удове на Божествения организъм. Справедливостта изисква еднакво разпределение на всички блага. Когато човек прилага Справедливостта, той оставя силите на Цялото да протичат през него и да съграждат неговото Духовно тяло.

За да се развива правилно, човек трябва да отхранва и подкрепва светли мисли и благородни чувства и постъпки. Изпратете една светла мисъл в света и не мислете за нейния път. Една мисъл, колкото и да е слаба, като мине през много умове, става силна. Така че и най-слабата мисъл да пратите, тя ще се усили като мине през много умове. Като изпратиш една благотворна мисъл в пространството, тя ще действа благотворно върху човечеството. Това е смисълът на молитвите и на изговарянето на формули и изречения от Свещените книги.

За да влезе човек във връзка с Космичното съзнание, най-първо е необходима чистота на мисълта. Чистият живот е необходим за мистика. Не допущайте в себе си някаква отрицателна мисъл. Отрицателните мисли ще дойдат, но вие не трябва да ги приемате. За да не допуща отрицателни мисли, човек трябва да е поставил в хармония главния мозък и симпатичната нервна система. Тогава енергиите в него ще текат хармонично и никаква отрицателна мисъл не може да влезе в неговото съзнание. А хармонията на тези две системи показва, че Духовното тяло е организирано. За да организира Духовното си тяло, човек трябва да има:

сърце чисто като кристал,

ум светъл като Слънцето,

душа обширна като Вселената и

Дух мощен като Бога и едно с Бога.

Като придобие тези неща, човек вече се е научил как да живее. И ние искаме да научим хората как да живеят. Затова човек трябва да се откаже от лъжливите и фалшиви работи, които нямат за основа Божественото. Само така човек може да бъде ученик. Отрече ли се човек от себе си, той е завършил своето земно развитие.

За да се развива правилно, човек трябва да прилага знанието, което придобива. Така той гради своето Духовно тяло. Затова човек трябва да учи не само теоретически, но и да прави малки опити в различни направления.

За да се развива правилно, човек трябва да оценява малките блага и да бъде доволен от това, което има в даден момент. Като работи за развиване на самообладанието си, което е основна черта на ученика, човек трябва да знае, че всичко, което се допуска в света, има свое предназначение. И затова не трябва да се смущава от нищо, нищо да не нарушава неговото самообладание. Така човек придобива търпение. Търпението учи човека на постоянство и чрез търпението човек организира и развива Духовното си тяло. А да постоянства човек в него, значи да го постигне.

В центъра на мозъка има един център, който е свързан с пинеалната жлеза и се храни само със светли и възвишени образи и картини, които човек съзерцава било в Природата, било когато ги създава в съзнанието си. От този център чрез етерното тяло есенцията на Красотата се предава на душата и тя се храни с Красотата и расте. Защото всеки красив образ, както всеки цвят, излъчва аромат, специална есенция, която се възприема от този център и храни душата. Така се развива постепенно Космичното съзнание и интуицията в човека. А интуицията е свързана с развитието на Причинното тяло. Ако има координация между главния мозък и симпатичната нервна система, интуицията е будна и човек може да схване Истината. Тази координация се поддържа от красивите и хармонични образи и мисли, които човек поддържа в себе си. Затова човек не трябва да допуща отрицателни мисли и чувства, които да развалят тази координация и да разрушават и спъват развитието на Духовното тяло и органите в него.

Човек не трябва да се безпокои и тревожи, защото с това нарушава тази координация и изгубва дарбите си и парализира развитието на духовните органи. Затова човек трябва да има самообладание, но не трябва да бъде хладнокръвен и безразличен към скърбите и страданията на хората.

Всички форми, които съществуват в Природата, са азбука на една велика книга, която човек трябва да чете, за да осмисли живота си. Дълги години трябва да я изучава човек и колкото повече я изучава, толкова повече се разширява областта на изучаването.

И човек ще види и ще разбере, че освен външните форми, които наблюдава в Природата, и мислите, и чувствата, и всички душевни прояви имат свои форми. Тогава той ще разбере, че всяка форма е израз на една идея, на една сила.

Но за да се възпитава и развива човек в духовно от-ношение, той трябва да се стреми да наблюдава и съзерцава красивите форми, защото те са израз на Божествени сили и идеи. А всяка уродлива форма е носител на нисши сили. И когато човек носи в ума си известна форма, с това той се свързва със силите и идеите, които стоят зад тях, и тогава те неизбежно му влияят според своя характер. Затова съзнанието на човека трябва да бъде изпълнено със светли и хармонични образи, които са носители на възвишени Божествени сили и идеи. Тогава тези сили строят неговия духовен организъм, неговото Духовно тяло и изработват съответни органи в него. Това е великият окултен закон за значението на формата, който човек трябва да спазва.

За тази цел човек трябва да подбира мислите и чувствата, на които дава път в себе си, защото всяка мисъл и чувство се изявява в известна форма, а тази форма вече е фокус на енергии, които творят или разрушават според характера си. Също и от външния свят човек трябва да спира вниманието си на красиви и хармонични образи и явления в живота и в Природата и да отбягва уродливите и дисхармоничните, защото само по такъв начин той ще привлече Божествените сили, които ще градят в него.

Затова голямо е значението и влиянието на естетичните чувства при духовното развитие на човека. Човек с развито естетично чувство никога не спира вниманието си на дисхармонични образи. И ако се натъкне на такива образи в Живота, той се стреми да намери нещо красиво и хармонично в тях. Тук е голямото възпитателно и окултно значение на изкуството, което трябва да бъде израз на Божествените идеи и да въплъщава в себе си само красиви и хармонични образи.

Когато работите върху себе си, може да изговаряте също известни думи, изречения и формули от свещените книги и от беседите. И гледайте какво въздействие ще окажат, защото знайте, че всяка дума и изречение е носител на определени вибрации и на определен цвят. Например, кажете си: “Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина, Бог е Дух” и оставете тези думи да въздействат върху вас, без да ги обяснявате. Защото знайте, че всяка дума и фраза е кондензирана сила, която действа върху съзнанието. Вие само следете резултата.

Онзи, който критикува, няма развито религиозно чувство. Човек с развито религиозно чувство има почитание към родителите си, почитание към старите и почитание към всичко. У него е развито благоговението, Любовта към Бога, а с това той работи за развиване на центъра, наречен хилядолистник, който се намира на темето, с който се свързва с Възвишените същества на Космоса.

Когато наблюдавате синия цвят на небето и мислите, че всичко в света има свой смисъл, ще станете по-възприемчиви за мислите, идващи от Слънцето, за разумните влияния, които идват от Космоса. Така ще се измени вашето състояние.

Когато човек се моли и съзерцава, привлича се повече кръв към горната и предната част на главата и се развиват духовните органи, които са там.

Три неща изисква Божествения Дух от човека: да се храни добре, да живее добре и да мисли добре. Храненето е приемане на Словото Божие, добрият живот е изпълнение на Волята Божия, а доброто мислене е мислене, проникнато от Любовта. Да се храниш добре значи да възприемаш всичко, каквото Бог е определил за Живота, да живееш добре значи да изпълняваш всичко, каквото Бог е наредил, а да мислиш добре значи да гледаш и да схващаш всичко това, което Бог е създал. Повдигането и облагородяването на човека зависи от възприемането на Божиите блага. Пълнотата на съвършения Живот зависи от пълното възприемане на Божията Истина и Божията Любов. Там, където Духът Божи живее и работи, Мир и Радост царува. Духът може да даде всичко на човека, само човек трябва да се свърже с Него. А един от най-добрите методи за връзка с Духа е молитвата. Чрез Духа ще познаем пълната Истина, която е Духът на спасението. Той ще всади в човешката душа Мъдростта и истинското познание на Божиите наредби.

Духът идва периодически, затова се стремете да не пропуснете тези Божествени моменти. Защото ако ги пропуснете, те не се връщат. Бог затова ни приготовлява, че като дойдат тези моменти, да не ги пропуснем. А сега искам да бъдете готови, че като дойде Божественото, да го приемете и използвате.

Съвременният християнски свят не разбира какво нещо е молитвата. Молитвата е най-великото нещо, за което трябва да се даде едно много хубаво обяснение. Разумно трябва да се обясни на сегашните учени хора, според първоначалния език, какво е молитвата, а не така, както сега го знаят. И като не разбират що е молитвата, хората казват: “Лозето не иска молитва, а иска мотика”. Ако аз се моля, ще придобия сила, за да прекопая лозето, но ако не работя, а само се моля, няма да имам резултат. Молитвата подразбира работа – ще се молиш и ще работиш.

Има три въведения в живота: яденето, музиката и мо-литвата. Яденето е въведение в подсъзнателния и съзнателния живот. Яденето, това е първото въведение на Природата, най-необходимото дело. А най-приятното нещо в самосъзнателния живот е музиката, пеенето. Музиката е въведение в умствения живот, а молитвата е въведение в Божествения, в свръхсъзнателния живот. Следователно най-необходимо е яденето, най-приятна е музиката, а най-велико е молитвата. Тя ни свързва с Бога, с туй Вечното в нас, което ни дава смисъл. Някой ще каже: “Защо трябва да се молим?” – Ще четеш туй въведение, за да разбереш вътрешния смисъл на свръхсъзнателния живот.

Молитвата е един закон на поливане. Аз сега употребявам закона на молитвата като закон за поливане. Молитвата е един символ, чрез който се привличат всички добри влияния. Слънчевата светлина, слънчевата топлина, дъждът, влагата, това са добрите влияния на молитвата, за да може да расте всичко онова, което е посято. Когато един човек се моли, всичко наоколо му трябва да расте и да се развива. В това растене трябва да има един благороден и възвишен порив.

При молитвата, ако се спазва и един кабалистичен закон, има още по-голяма сила. Когато някой иска да се обърне към Бога за негова лична работа, да се моли сам, а когато трябва да се молят за някаква идейна и обща работа, трябва да се молят двама или трима. Затова, когато искаме да извършим нещо общо, не трябва да се молим сами, а трябва да са най-малко двама или трима. Двамата, това са двата полюса – положителният и отрицателният, през които протичат енергиите, а третият е направлението, в което трябва да се движи тази енергия. За да се постигне някоя цел, необходимо е най-малко трима да се молят. Причината, поради която хората не успяват е, че искат сами да работят и да се молят, а не на групи.

Един от старите пророци казва за Господа: “Опитайте Ме, че Съм благ”. Ние можем да опитаме Бога само в Любовта. Всяка молитва в нас може да действа, само ако е придружена с Любов. Защото не може човек да произнесе молитва, ако Духът не е изпълнил сърцето му, защото Божественият Дух е, който произнася молитвата. Всяка молитва е творчески акт. Тя създава условия за растене на душата. И ако ме питате защо трябва да се молим, отговарям: защото молитвата е една необходимост за нашето растене. Всеки, който иска правилно да расте и да се развива, трябва да се моли и да има Любов.

“Добрата молитва” е обща не само за човечеството, но за цялата Вселена, за всички Ангели, Архангели, Началства, Власти, Сили. Само по този начин ще измолим Божието благословение, за да можем да растем и да се развиваме съобразно Неговата Воля.

Има един момент в Живота, когато всички същества – от най-малките до най-големите – отправят ума си към Бога. В този случай мистичната странна на молитвата се заключава в това да схване човек този момент, да се присъедини към общата молитва и да каже: “Отправям ума, сърцето, душата и Духа си към Този, към когото всички се отправят в този момент”. При това всеки ще отправи мисъл, съответна на неговото развитие. Бог ще отговори на тази колективна молитва, като изпрати всекиму толкова Светлина, колкото му е необходима.

Молитвата не търпи никакви правила, никакви ограничения. Когато човек се моли както трябва, той винаги е обърнат към Бога. Вие не можете да се молите, ако не сте обърнати към Бога. Ако се молите на Бога и мислите за някой човек, бил той ваш приятел, ваша майка или ваш баща, вие се молите на него. Ако се молите на Бога, а мислите за парите си, за къщата си, на тях се молите. Ако се молите на Бога, а мислите за някой светия, молите се на светията, а не на Бога. Искате ли молитвата ви да бъде приета от Бога, мисълта ви трябва да бъде насочена изключително към Бога. Във време на молитва, умът ви трябва да е свободен от всякакви странични мисли. Затова, като се молите, само образът на Бога трябва да стои във вашия ум, никакъв друг образ. Ще кажете, че не знаете образа на Бога. Не, вие знаете този образ, но сега трябва само да си го възстановите.

Често се обръщаме с молба към Бога да ни открие някои тайни. Много неща ще ви се открият, но само когато се научите да се молите както трябва.

Всяко живо същество се моли – и животните, и растенията се молят. Благоуханието, което растенията разнасят из въздуха, е тяхната молитва. Когато растението изгуби своето благоухание, то изсъхва. И човек, когато се моли, издава благоухание като растенията. Колкото повече се моли, толкова повече и благоуханието му се увеличава. Престане ли да се моли, и благоуханието му постепенно изчезва. Който никога не се е молил или е забравил да се моли, той мирише неприятно. Колкото по-развити са добродетелите на човека, толкова по-силно е благоуханието му. Всяка добродетел има специфично благоухание.

Затова казваме, че молитвата е най-важната работа в Живота. Що се отнася до това как да се молите, това е лична работа, която всеки сам трябва да научи. Ако аз ви науча да се молите, вие ще чуете само едно ехо, което най-после ще ви дотегне и ще се откажете от молитвата. Молитвата има смисъл само тогава, когато излиза от дълбочината на душата.

Няма по-тържествен момент от този да отправим ума и сърцето си нагоре към Този, който ни е дал всички блага. Ако работите по този начин непрекъснато в продължение на цяла година, вие ще бъдете през всичкото време радостни и весели и ще чувствате присъствието на Бога. Във всички случаи на живота молитвата ще бъде в сила да ви помага. Наука без молитва отегчава човека; религия без молитва отегчава човека; любов без молитва отегчава човека; ядене без молитва отегчава човека. Всичко, което се върши без молитва, отегчава човека.

Всеки човек може да се научи да се моли. Щом молитвата е в зависимост от добродетелите, човек трябва да постави Доброто за основа на своя живот. Постигне ли това, той няма да забележи как способността му да се моли ще се яви като естествен резултат на Живота. Тогава душата на човека ще цъфне като дърво с хиляди благоуханни цветове. Пред този човек всичко оживява. Той вижда навсякъде Божия Дух, който работи и помага. Това събужда подтик в него и той работи за да се освободи от ограничителните условия на Живота.

Ако съвременните хора не знаеха да се молят, те биха загубили и онова малко, което днес са запазили. Всичко хубаво, всичко велико и красиво, което те са запазили, се дължи на молитвения Дух, който работи в душата им. Тъй щото благодарение на молитвата, макар и не тъй правилна, каквато е в съвременното човечество, все пак нещо от хубавото се е запазило и нещо ново се придобива. Благодарение на молитвата ние ставаме проводници на възвишените сили и благородните средства, чрез които се крепи целият човешки род. Душата има нужда от вътрешна духовна храна, която може да се достави само чрез молитвата. Животът се заключава в молитвата. Престане ли човек да се моли и Животът изчезва. Велико нещо е молитвата. Тя не се изразява чрез бъбрене, чрез шепнене на думи. Като се научите да се молите, животът ви ще се осмисли.