blagodari

Помнете следната истина: няма по-велико нещо в света от молитвата. Каквото и друго да ви казват хората, не забравяйте значението и необходимостта от молитвата, от общението с Бога. Нито знанието, нито Любовта, нито Мъдростта на Земята са в състояние да се сравнят с молитвата, с общението на човека с Първата Причина. Силата на молитвата седи в това, като се моли човек, да впряга всичките си добродетели на работа. Молитва, в която човек не впряга всичките си добродетели на работа, не е истинска. Молитвата трябва да включва в себе си качествата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, на Милосърдието и на ред още добродетели. Отидете ли при Бога с такава молитва, ще мязате на дърво с узрели плодове.

Съвременните хора се нуждаят от молитвата, която може да изправи живота им, да премахне от тях всяко користолюбие. А користолюбието е порок, язва, която разяжда човешката душа. Като облак то помрачава съзнанието на човека, ограбва неговото сърце.

Мисълта на човека не може да се развива без молитва. Идеята на съвременните хора за Бога, е идея на падналото човечество. Бог е Реалността на Живота. Реалността се отличава по това, че тя е в сила да задоволи всяко чувство, от което човек вътрешно се нуждае. В Реалността човек непрекъснато и постоянно расте. Когато се молите на Бога, имайте предвид следното Негово качество: Бог е крайно търпелив, но и много взискателен. Като се молиш, моли се за реални, за действителни неща. Бог не обича да се молим за празни работи. Празни работи са онези, изпълнението на които зависи от нас. За тези работи ние не трябва да очакваме на Бога Той да го направи. Смешно е например да отидеш при Бога и да кажеш: “Господи, научи ме да се храня”. Много от молитвите на хората са от този род.

Животът на светиите и гениите от начало до край е само молитва. Това е живот напълно безкористен. Всички хора, които са готови да разбират молитвата по вътрешен, по интуитивен път, само те са в състояние да проникнат в нейния дълбок смисъл. Между съвременните езици няма нито един, който да може да изрази великата идея, скрита в понятието “молитва”. И днес по нямане на съответни думи, ние си служим в разните езици с думи, които приблизително изразяват понятието “молитва”. Да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и Духа си към онзи източник на Живота, от който си излязъл. Ако човек оглупява, това се дължи на факта, че той рядко си спомня за Първата Причина, т. е. за първоизточника на Живота. Следователно, падението, до което съвременното човечество е дошло, се дължи на една дълбока вътрешна причина – немарливостта към Първия Принцип, от който е излязло. Днешният човек е немарлив към Бога, вследствие на което ще чуете да казва често: “Аз съм свободен човек, мога без Бога, мога без молитва”.

Да каже човек, че може да живее без молитва, то е все едно да каже, че може да живее без да диша. Спре ли дишането за един час, той ще разбере каква необходимост е то за него. Ако дишането представлява необходимост за човека, то мисълта му за Бога е хиляди пъти по-голяма необходимост. Колкото повече човек си спомня за Бога и Го държи в ума си, толкова е по-благороден. Благородството на човешката душа зависи от мисълта му за Бога. Значи, искаме ли да бъдем благодарни, ние трябва да си спомняме за Бога като Същина, която протича през нас. Във всички положения на живота си – и в радости, и в скърби – ние трябва да си спомняме за Бога. Вън от Бога никакво възпитание, никакво благородство, никаква наука, никаква религия, никакво изкуство и занаят – нищо не съществува.

Казано е в Писанието: “Бъдете постоянно в молитва”. Защо? Защото тази Светлина, тази Топлина, която иде отгоре, от Бога, е толкова мека и приятна, че те съгражда. Тя е Светлина и Топлина на безсмъртието. Тя е тази именно Светлина в света, с която не можем да направим никаква пакост. С тази Светлина само добро можеш да правиш. Аз я наричам “безвредна светлина”, а тази Светлина се добива с молитвата. При тази Светлина човек добива едно успокояване и един вътрешен Мир. Дето и да носим тази Светлина, от нея нищо не се запалва, не изгаря, но всичко се осветлява. В придобиването на тази Светлина седи силата на молитвата. Няма друг начин за добиване на тази Светлина. Всички окултни ученици имат много начини за придобиването на Знанието, но дойде ли до Светлината на безсмъртието, всички употребяват молитвата – и Учители, и ученици. За добиването на Мъдростта също има много методи, но дойде ли се до тази Светлина, има само един метод – молитвата. Тази Светлина засега е необходима за всички. Всички мъчнотии в Живота, от какъвто характер и да са, се разрешават чрез тази Светлина. Когато дойде тази Светлина в света, спор между хората вече не може да има. Обмяната става правилна и всички противоречия, които се повдигат между хората, изчезват – навсякъде настава пълна хармония. Молитвата е най-красивото нещо в Живота. Затова човек непрестанно трябва да се моли, т. е. непрестанно човешкият ум и човешкото сърце да са отправени към Бога.

Бих желал постоянно да се молите, за да сте във връзка с Бога. Само така ще дойде върху вас онова въздействие отгоре. Тогава вие ще усетите онова Божествено облагородяване и закрепване. Само когато човек се моли, тялото му укрепва, чувствата и мислите му също укрепват. Онзи човек, който се моли, не може да има жестоко сърце. По конструкция той може да е деликатен, но тялото му е здраво, мисълта му – устойчива и чувствата – силни. Не е възможно да сме в общение с Бога и да сме хилави.

Молете се с думи, които имат само едно значение. Такива думи са мощни. Във време на молитва ръководете се отвътре. Освен с общоизвестни молитви, обръщайте се към Бога и със свои думи. Употребявайте онези думи и онзи език, който отвътре ви се диктува. Всяка молитва трябва да се преживява. Молитва, отправена без Любов, Светлина и Свобода, няма криле. Тя не може да отиде при Бога и остава безсмислена. Аз разбирам молитвата като метод за придобиване на нещо. Молете се, за да идва повече Светлина в съзнанието ви.

Когато човек има да решава някоя важна задача от съдбоносно значение и сам не може да я разреши, нека да отправи своя поглед към звездите, да направи вътрешна връзка с тях, защото на тях живеят Велики Възвишени същества. Не е било случай, като постъпи човек така, да не дойде едно Божествено разрешение. Непременно ще се разреши въпросът по Божествен начин.

На тихо, скрито място, дето няма никой, ще правите вътрешна връзка с Бога и след това ще отидете при хората. Молитвата е единственият път, по който може да се работи най-лесно за нашето повдигане. Чрез молитвата ние се свързваме с тези Същества, които ни помагат. Без тях нищо не можем да направим. При молитвата идва тази Светлина, която ни помага да схванем нещата. При молитвата човек трябва да има вяра и упование в Разумното, което лежи в основата на цялата Природа. Човек трябва да вложи вярата, че с него ще стане това, което Разумното е начертало. Вярата е закон за възприемане на това, което иде отгоре. Това, което Бог може да направи за нас, в това ще вярваме. Вярата е вътрешна връзка, която се образува по закона на Любовта. Това което ние вярваме, това става. Когато човек работи с Вярата, нещата се реализират. Вярата и Надеждата са крилата на Любовта. Чрез Надеждата ние сме свързани с физическия свят; чрез Вярата ние сме свързани с Духовния свят, а чрез Любовта сме свързани с Божествения свят.

Аз наричам молитвата дишане на душата. С дишането става едно пречистване на душата. Човек трябва да се моли през целия ден непрестанно, както непрестанно диша. Като се моли човек непрестанно, непрестанно мисли, чувства и действа. При молитвата е нужно пълно съсредоточаване. Хубаво е да се практикува съсредоточаване и съзерцаване. Съсредо-точаването или концентрацията е волев процес на главния мозък. Като почне човек да се моли, трябва да забрави всичко друго пред Великото, за което мисли. Това е истинска молитва. Истинската молитва се заключава в Любовта. При истинската молитва вие изпращате към Бога своята Любов и благодарност. Молитвата е състояние на благодарност и Любов.

Молитвата е един силен стимул, затова трябва всякога да отправяме ума си към Бога, Той да ни хармонизира. Така ще влезем в правия път на постиженията. Който отива на работа, най-първо трябва да се помоли и така да започне работа, за да го пазят. Отправете погледа си към Разумното в света и помощта ще дойде. Молитвата е най-приятната работа.

За да се моли, от човек преди всичко се иска едно вътрешно разположение, хармонизиране на ума, човек да добие хубави и светли мисли и нежни чувства, да има вътрешен Мир.

Ако не се свържем с Бога, не може да имаме никаква наука. Онзи, който е направил света, само Той може да ни научи. Като се молите, ще почувствувате Радост – едно Божествено със-тояние.

Молитвата е метод за изучаване на Божествения език. Тя е първият метод за изучаването му, изучаването на буквите. Ние трябва да се молим, защото така ще научим Божествения език. Трябва да се молим на Бога, за да възприемем онези блага, от които се нуждаем. Молитвата е метод, чрез който се приема Божието благо. Благата са готови, но с молитвата вие отивате да си ги вземете, т. е. идвате във възприемателно състояние.

Онзи човек, който се научи да се моли правилно, той става велик адепт.

Когато се молите, важно е да знаете какво искате от Бога. Най-разумното е, като се молим, да искаме да се научим да вършим Волята Божия. Като вършим Волята Божия, ние ще имаме всичко на разположение – и Знание, и Любов, и Сила и всички условия. Най-напред ще пожелаете да имате ума на един Ангел и сърцето на един Серафим, пламтящо от Любов. Същото пожелайте и за другите. Или пожелайте нещо, което е хубаво за душите ви. Най- напред трябва да искаме реализиране на царството Божие на Земята. С това всички ще се обединим. Значи, трябва да имаме идея, която свързва всички хора в едно. Когато нашите желания са в разрез с общия принцип, тогава не можем да имаме постижения, а когато сме в съгласие, ще имаме успех.

Молитвата е Божествен процес. Имаме формулата: Божията Любов носи пълния Живот. Това е най-кратката молитва. Щом човек помисли за Бога и за Възвишените съ-щества, свързва се с тях и приема техните мисли и чувства.

Човек трябва винаги да е във връзка с мисълта на Бога и да не допуска прекъсване. Когато човек навлезе правилно в тази област, той ще има хармония в мислите, чувствата и волята и ще усеща една вътрешна Радост. А тя е признак, че човек се развива правилно. Така човек се свързва със света на Напредналите същества. Почне ли да се моли човек така, всички врати ще бъдат отворени за него. Да кажем, че се намирате в утеснение; молите се и веднага отвътре се отговаря и всички стеснителни условия се отстраняват. Сутрин като станеш, ще се молиш, за да знаеш, че вратата на Живота е отворена за теб през деня.

Молитвата е най-важният метод за растене и развитие, обаче малцина знаят да се молят. Молитвата не е нещо външно и не седи само в изговаряне на думи. Тя е нещо дълбоко, вътрешно. Истинският начин за молене е достъпен за малцина, но той дава големи резултати.

Казано е: “Когато се молиш, влез в скришната си стаичка, в тайното място”. Тайното място, скришната стаичка, това е мястото на Истината в човека. Има едно свещено място вътре в човека, една област, в която човек ако не отиде, не влезе, молитвата му не ще бъде послушана. Това скришно място някой път ще го намерите денем, някой път – при изгрев слънце, някой път – при залез слънце и някой път – сред нощ. Всички хора не могат да се молят в едно и също време. Само когато човек влезе в скришната си стаичка, всичките му въжделения могат да се реализират. Много от несретите на хората в живота се дължат на това, че не спазват това правило. Всеки трябва да се моли, за да може да постигне нещо. Когато имате външни постижения, благодарете на Бога отвътре. А пък когато имате вътрешни постижения, ще търсите Бога отвънка. Бог се търси и отвън, и отвътре, но не едновременно. При известни условия ще го търсите отвън, при други условия – отвътре. Някой път чувствате дълбоко в себе си, че Това Същество ви ръководи отвътре. А някой път ще чувствате, че То отвънка ви огражда и пази. Щом сте в съгласие с Бога, ще минете през опасности и нито косъм няма да падне от вас.

Съвременните хора имат повърхностно и механично схващане за молитвата, но в Школата на Бялото Братство тя е един метод за духовна работа, един метод за връзка на човека с Бога и Възвишените същества на Космоса. Ще изложа накратко това, което Учителя е казал за молитвата като метод за работа на ученика.

Да бъде човек съвършен, това значи между Бога и неговата душа да съществува пълна хармония. Тази хармония се поддържа от три велики сили в света: от Любовта, от Мъдростта и от Истината. Любовта е достъпна за всички, но не може да се изясни. Тя регулира външните и вътрешни отношения на човека. Мъдростта пък идва в услуга на Любовта. Тя обработва всички неща, с които Любовта си служи, и ги поставя на техните места във време и пространство. Истината определя вътрешния стремеж на човека и му показва какво трябва да реализира.

Ако искате да имате за Бога едно вярно понятие, излизайте вечерно време да гледате небето. Бог е една разумна творческа Сила. Той е създал цялата Вселена, с всички слънца и планети. Това е Градът, където Бог живее. Неговият ум и Неговото съзнание е толкова велико, че то обхваща и най-малките същества и урежда живота им.

Когато си в хармония с даден човек, ти харесваш всичко в него. Когато си в хармония с известно цвете, с известно нещо, с известно място, ти го харесваш и се привличаш към него. Също така има дни, с които човек е в хармония, а има дни, с които човек не е в хармония. Стремете се към хармонията в Живота, както музикантът се стреми към хармонията в музиката.

Само един начин има за оправяне на света – когато приложим Божията Любов. Божията Любов има в себе си всички елементи за събуждане на Божествения живот. Тази Любов гради чрез методите на Божествената Мъдрост и когато в тези методи влиза Светлината на Божествената Истина и когато тази Светлина се подкрепя от мярката на Божествената Правда и всичко това се основава на Божествените добродетели, тогава ще имаме добра насока в Живота.