valiamaria

 

 

И звънна в дълбочината на душата ми утринната камбана, която ме призова да се събудя от сладката почивка на тихия спокоен сън.

 

"Стани!", ми каза бодърствуващият дух. "Виж твоя великолепен храм, как грижливо е почистен от трудолюбивите природни духове и елементали и как всичко в него е турено в ред и порядък!

 

Влез в неговата Светая Светих и там се приготви да посрещнеш "Царя на Живота", който носи и дава мир, любов, разум и светлина на света от източниците на своята Божествена виделина!

 

Настрои арфата на своята душа и нека хармонията на нейния акорд се слее с хармонията на този Божествен химн, който започва да се излива от невидимите мирове на вселената!

 

Спретни се, стани и се приготви да се удостоиш с Неговата велика любов, като пред вратата на Неговия храм – красивата утринна природа – Го посрещнеш, защото, ето Го на, Той иде като царь на силите, господар на властите, крепител на живота!

 

Готов ли си да направиш това?

 

Готов ли си да се представиш пред Неговия светъл лик с пълна чистота на сърцето си, с всепрогледна светлина в ума си и с великата Божествена любов в душата си?

 

Готов ли си да получиш Неговото благословение, искрено като започнеш да слугуваш на всичко по-слабо от тебе в света и живота, като се подчиниш на Неговите универсални закони и хармонизираш дейността си с тях ?

 

Готов ли си да видиш, да прозреш невидимата Негова духовна същина, скрита зад видимия огнен диск на Неговото физическо лице, и с светлината на своето свръхсъзнание да почерпиш направо от там тайните на мъдростта световна?

 

Готов ли си да направиш всичко това и да станеш Син на светлината – член на Великата ложа на Всемирното Бяло Братство? Ако си готов, стани и изпълни!

 

И ще чуеш тогава гласа Му да казва:

 

"Нека цялата природа приеме моя дар, който иде от Тебе – Велики Боже на боговете, незнайната сила на силите в небесата, Ти, който чрез мене – слънцето на живота – даваш мир, любов, живот и светлина на всичко в природата, света и вселената!"

 

И чух тогава, посред тази красота и мощ, гласа на Тогова, който ме направлява в пътя към съвършенството.

 

"О, дете на труда и смирението! Ти си възхитен от тая дивна красота на изгряващото слънце на живота. Ала това е красотата на Неговия външен вид, образът на Неговото невидимо божествено съдържание. Затова внимавай да се не опиеш от външното, от преходното!

 

Съсредоточи се! Вникни, мисли, виж и разбери! с очите на слепотата се виждат само сенките на нещата. Те опиват и приспиват I

 

С очите на светлината се вижда и прониква в хармонията на красотата, в същността на нещата, която твори и съзижда. Тя е великото в света! Чул ли си ù гласа? Ела с мене и чуй го в храма на своята душа. И виж го в проявата на Божествения дух – във великото, съвършеното и мощното в света!"

 

 

В дълбока размисъл, посред тишината на безмълвието, с утринната красота на живата разумна природа, която ме заграждаше от всички страни с безбройните си светли сили от висши интелигентни същества, моят духовен поглед видя посред тях, облечен в царствения блясък на Сина Божий, Този, Който води днеска съдбините на цялото человечество и лика на Богочовека, който живее днес всред избрания народ измежду славяните. И застанал смирено пред Него, Аз му казах:

 

"0, Учителю мой! Ти, носителю на разумния живот и вестителю на Божията любов! – Ти, който даваш преизобилна сила, любов и светлина в света. – Ти, който носиш мира и правдата между народите. Аз стоя смирено пред Твоите нозе и като дете жадно за наука и просвета, искам от Тебе само запалката на съвършената мъдрост и Аз ще намеря достатъчно сила в себе си, подкрепен от Бога на любовта и светлината, който живее вътре в мене, да я драсна и запаля.

 

И да светне Божествената виделина в моя дух, която Ти носиш със своето мъдро слово, като озари ума, душата и сърцето ми с Великата светлина на живота, която носи и дава мир, любов и разум на всички пробудени души."

 

И чух тогава гласа Му да ми казва:

 

"Бъди благословен! Аз ти давам цялата си мощна подкрепа в пътя на твоето духовно развитие!

 

Знай и изпълни!

 

Обичай съвършения път на истината и живота!

 

Постави доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда, Истината за светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя”.

 

И отпечата се дълбоко в душата ми мъдростта на думите Му:

 

Да поставя доброто за основа на дома си!

 

Да поставя правдата за мерило на делата си!

 

Да поставя любовта като украшение на душата си във всичките ù прояви!

 

Да поставя мъдростта за ограда против злото в живота!

 

Да поставя истината като светлина на свръхсъзнанието си, която да озарява всичко пред мене през всичките дни на в-вковете!

 

Да, и когато направя, поставя и постигна всичко това, само тогава ще мога да Те позная и Ти ще ми се изявиш в цялата си пълнота!

 

О, да позная Тебе – изявения Бог в човешки образ! Съвършената любов, проявена на земята в цялата ù пълнота. Великата Божествена мъдрост, изказана чрез светлината на словото Ти! Това ще бъде велико щастие за мене! Идеал за постижение през всичките дни на живота ми!

 

 

И запали се тя – свещта на виделината – и осветли моята духовна природа. И виждам аз, колко далече съм от това, което трябва да бъда.

 

Ум, покрит още в мрак! Сърце, изпълнено с копнежите на суетата, с желание да бъде силно да се наложи в света! Да бъде умно да владее човека, да бъде красиво да плени жената, да бъде богато да пилее благата! – Идеал, мечта на всички спящи души!

 

И чух гласа на пробуждащото се в мене озарено съзнание да ми казват!

 

"Наистина, желателно е да бъдеш силен, но кога? Хубаво е да бъдеш умен, но в какво? Мило е да бъдеш красив, но защо? Идеал е да бъдеш богат, но защо? Ако ти правилно разрешиш всичко това, най-малко ще станеш изобилен извор в живота. А това е голямо постижение да станеш извор на живот в живота на земята. Това е идеал, мечта за постижение в новия живот, който иде между народите. – Старият свят, светът на мъките и теглата, невежеството и тъмнината, на злобата и отмъщението, на алчността и проклятието, вече минава във вечността на забвението!"

 

 

И чух гласа Му пак да проговори:

 

"Разсъди, вдълбочи се и размисли:

 

Процесите на развитието в живота бързо се развиват пред тебе!

 

Новото иде, старото отхожда.

 

Виж едното и надживей другото.

 

Прецени, пресметни и приложи!

 

На живота нов послужи!

 

И ще го познаеш в неговата пълнота.

 

И ще разбереш скрита мъдрост в словото Ми:

 

Ти живей в света, но светът не трябва да живее в тебе!

 

Ти бъди между злото, но злото да живее в злото, а ти над него!

 

Защото да живееш, значи да надживееш света. А да победиш смъртта, значи да си гражданин на Царството Божие, като прозреш и пребъдеш в Бога.

 

Ала да види, прозре и познае Бога в човека е най-голямото постижение на духа и душата за ученика на мъдростта!

 

Светът е неустроен и съблазън за този, който е роб на страстите си и слуга на низшата си природа, а идеален образ за тогова, който служи на Бога!

 

Да служиш на Бога, значи, да Го изявиш в себе си, като Любов, Мъдрост и Истина, и с това да дадеш в света най-пълния образ на Богочовека.

 

Върви смело към съвършенството!"

 

 

И чух в дълбочината на духа си гласа Му, който ми каза: "Изтокът светна, изтокът на твоите Небеса – Източникът на духовната светлина!

 

Нека Царят на Живота, който изгрева вънка от тебе и когото живата природа така тържествено поздравява в този момент, да изгрее и вътре в тебе!

 

Аз ти давам запалката на духовната светлина!

 

Драсни и запали!

 

Погледни, виж и осветли!

 

Ето Великото в света иде, и дойде за този, който може да му служи и изпълни.

 

Човешкият образ грее в светлина!

 

Човешкото сърце е пълно с чистота!

 

Душа му велика е извор на Любовта!

 

Сияе земята в духовна красота!

 

И няма вече по нея глух стон, ридание,

 

ни една сълза, проляна от гнет и насилие,

 

ни една въздишка от мъка и стенание!

 

Ни един вопъл от ужас и страдание!

 

Виждаш ли засмения лик на жената? Тя иде като Царица – Богиня да прояви и приложи сестринската любов на земята!

 

Виждаш ли щастливото и доволно лице на детето? То иде да положи основата на утрешния нов ден на живота, като подмлади и облагороди всичко в света, защото е казано в свещената книга на живота:

 

"Ако не станете кротки и невинни като децата, не можете да наследите Царството на Светлината".

 

Виждаш ли светлия лик на Богочовека? – Той иде да тури ред и порядък в целокупния живот на обществото, като възцари разума, мъдростта и любовта между народите!

 

Той иде да въдвори правда и мир в света!

 

И ще заживее человек в мир и доволство. И ще бъде написано в сърцето и душата му един единствен закон, казан от Христа, който той ще съблюдава през всичките дни на вековете:

 

"Не прави на ближния си това, което не искаш да правят и на тебе!"

 

И ще възкръсне человек от гроба на тленното със светлината на нетленното към вечния живот, проявен в пробуденото свръхсъзнание у него.

 

И земята ще бъде увенчана с духовната красота на мъдростта и ще стане рай за щастливата човешка душа" 1

 

И видя той – ученикът на смирението, вътре в себе си и вънка от себе си тайнствената виделина на Божия Дух, как озари цялото Битие.

 

И стана ново Небе и нова Земя!

 

Ден първи на възроденото човечество.

 

Ден първи за възкръсената човешка душа!

 

 

– Какво ще кажете за днешните събития ?

 

– Целият живот е едно предметно учение и човека го изпитват, само за да познае, кое е реално и кое – не е. Онзи, който извайва статуята, навсякъде дяла, за да изкара една красива статуя. Представете си малки момиченца, които седят и си приказват за своите куклички. А пък като пораснат, казват: "Не ни интересуват вече те". Минават в реалността. Същото става и с човечеството. с оценката на нещата по нов начин човек преминава към реалността на нещата.

 

Иде една духовна вълна, която носи обща пролет. Тя ще засегне всички. Сега е зима. Всички ще придобият нещо, но по-напредналите ще имат повече условия за напредък. Както пролетта иде за всички, тъй и новата епоха иде за всички. Земята се повдига в по-възвишени сфери – излиза от 13-тата сфера. Излиза от гъстата материя. Невъзможните неща ще станат възможни.

 

Мнозина питат: "Как ще се уреди светът?" Чудни са хората! – Никой не може да отстрани снега с каруци, но като дойде слънцето, за десетина деня ще го стопи. Това ще направи Любовта в света. В бъдеще добрите хора ще станат силни, а лошите – слаби. Любовта ще се изяви във външния живот чрез приложение на справедливостта в света. Изведнъж няма да стане. Идва вече шестата раса. в тези събития се ражда шестата раса. Тя ще превърже раните на бялата раса и ще ù каже, че има друг път. Ще се отвори път за новите идеи в света. Сега се завършва една стара епоха. Сега е ликвидиране на една карма. В съзнанието на цялото човечество става голям вътрешен преврат. То минава от съзнанието на бубата в съзнанието на пеперудата. Осъзнаване става у хората; то става дълбоко в душите.

 

Красивата епоха не е далеч. Сега хората трябва да дигнат знамето на Любовта.

 

– Как трябва да се гледа на света, на природата?

 

– Когато човек скърби, един светъл лъч ще проникне в неговото съзнание, като съзнава, че Великото Разумно Начало в света го обича. Вярвайте, че ви обичат. По-добре е да вярвате, че ви обичат, отколкото да не вярвате. Ако вярвате, вие печелите.

 

Никога не сте видели образа на Онзи, който ви обича. Любимият, който ви обича, е в хляба, във водата, във въздуха, в светлината. Всичко в света диша от Божията любов. Ако вие не почитате светлината, въздуха, цветята и пр., как ще ви почитат хората?

 

Хората изучават само сенките на природата. Дърветата, цветята и пр. трябва да се изучават по съвсем нов начин. Като отидем при едно растение, можем да влезем в общение с разумното, което .работи в него. Можем да му поговорим, можем да му зададем някой въпрос, и като съсредоточим своето съзнание, можем да доловим, какво ще ни каже то. Мисълта, която ще се яви в нас, това ще бъде неговият отговор! Растенията могат да се привързват към човека така. както се привързват хората. Те могат да обикнат човека, и има начини, по които може да се констатира тяхната любов. Уханието на цветята е техният език. в известен смисъл можем да кажем, че дърветата, цветята са спящи ангели.

 

– Кое е същественото в живота?

 

– Същественото е Любовта!

 

Хората досега са търсили реалността там, гдето тя не е. Реалността на нещата се намира чрез Любовта. Когато човек дойде извън реалността, чувствува се празен. Най-големите противоречия са за предпочитане, когато човек има Любов, отколкото да има всички други външни удобства, но без любовта.

 

Вие искате изключителната любов, т.е. като обичате едного, да не го обича друг. Законът е следният: Ако обичате едного, вие сте силен човек. Но ако обичате двама, вие сте по-силен. Ако обичате трима, сте още по-силен, а ако обичате всички, вие сте много силен. Като обичате едного. имате малък приток, който се втича във вас. Като обичате двама, имате по-голям приток. Като обичате всички, много притоци се вливат във вас. Като обичате, не се интересувайте. дали ви обичат. Вие искате да ви обичат хората. Това, което искате от другите, направете го.

 

Има закон: каквото отношение имате към любовта на никого, такова отношение ще имат други към вашата любов. Ще ви кажа един пример: в един американски студент се влюбила една студентка. Той я отблъснал рязко, грубо. Като се преместил в друг американски университет, той се влюбил в дъщерята на ректора на университета. И тя го отблъснала по същия рязък начин.

 

При Божествената любов вие се радвате на всичко. Трябва да дойдем до оная любов, която не покваря. Животът е смяна на скръб и радост. Тая смяна ще продължава, докато човек влезе в Мировата любов. При любовта всичко е красиво. Един ден, когато хората се развият, те ще обуздаят всички низши инстинкти и тогава ще разберат, в какво седи любовта.

 

Сега не считайте, че не сте опитали любовта. Наистина, не сте опитали цялата любов, но тя ви е докоснала.

 

 

 

Днес всички хора се питат, какво, в същност, е човекът. Всеки иска да знае нещо определено за неговата същина, но малцина имат за това ясна представа.

 

От незапомнени времена все този въпрос: Кой е човекът? Вековете таят в себе си тайната, а същевременно дават условия за нейното разбулване. Всички човешки вярвания, всички умувания и житейски домогвания започват от човека и свършват пак с него. Така са схващали старите учени и мъдреци, които в познанието на природата, всемира и Всевишния, са съзирали собствената си сянка. Ето защо и зовът на тези философа гласи: "Познай себе си".

 

В себе си човек вижда събрани всички закони и принципи на всемира, в който ние живеем. Затова учените наричат човека микрокосмос, а Всевишният го назова: "подобие Божие".

 

Старите тайни науки са имали за обект само човека, те са прозирали в него тайната на всички жизнени процеси, на видимия и невидимия свят и са търсили чрез него да познаят онова висше съзнание, което владее всичко и което съдържа в себе си целия всемир. Науката желае да постигне този краен резултат по един път – тоя на ума, а вярата – чрез едно проникновение. И едните, и другите виждат у човека моста, по който трябва да се мине. Ето защо Учителят казва: "В този смисъл, човек свързва материалния свят с духовния... Човекът е най-красивият мост на земята".

 

Христос слезе по този мост и със земния си живот даде незаменим пример на възкачване. Той очерта вътрешния духовен подем, който трябва да ръководи човека, за да може той да постигне съвършенството. Христос каза: "Дерзайте, Аз победих света!" Дали Той (Христос) виждаше в лицето на света най-големия враг на човека, та затова се провикна така? Сигурно не, но тъй като виждаше човеците обвързани и опиянени в низшите сфери, Той позова към себеопознаване, което прочиства погледа към Всевишния.

 

Именно, тези земни връзки заблуждават мнозинството и му създават илюзията, че човекът е над всичко. Но колцина са тия, които имат ясна представа за себе си? Въпреки желанието на мнозина да прозрат в себе си, не успяват, защото те забравят да различат в собственото си Аз събрани и реализирани законите на вселената. Ако клетката – сбор на три живи принципа у живата материя: чувствения, двигателния и сетивния, изразени чрез протоплазмата, ядката и центрозомата – не може да осъзнае това, то не може ли човекът да го постигне?

 

Тези три принципа – чувствения, двигателния и сетивния – на живата клетка владеят не само физиката на човека, но и неговата психика. Вие ще познаете веднага човека, у когото надделява чувствената сфера, т.е. влиянието на неговата храносмилателна система и органи, които го привързват към земното, с желание да запази материалното у себе си. Този тип хора обичат земното над всичко, обичат да преживяват органическото щастие, а това ги кара да задоволяват капризите на тялото всякога и при всеки случай. Те не познават и не могат да преживеят връзката с висшите сили на всемира освен чрез материята. Те чувствуват, а не мислят. У тях има, преди всичко, само влечение, което винаги се удовлетворява.

 

Противно на чувствената сфера е двигателната. Едно вечно движение царува в тази среда. Енергията намира пълен израз в живота на тези хора. Те са мускулести, с добре развита костна система и всички останали органи показват един повишен жизнен процес. Те нямат чувството да запасят себе си, а напротив, да придадат нещо към цялото. Те имат стремежа да видят своята енергичност изразена вън от себе си. Да видят сътворени форми, съответни на тяхната сила. Това са хората на труда и делото.

 

Сетивната сфера твори най-хармоничния характер; особено ако в него са пробудени и духовни качества. тук преобладава ролята на централната нервна система, заедно с съзнателните функции на сетивните органи. Чрез тях те долавят красивото и положителното в света.

 

Мнозина са склонни да не виждат едно такова диференциране на органите и системите в човека, макар че то е, което дава характеристика на психиката. Сложната градивна симетрия, която е приложена за изграждането на човешкото тяло, е необхватна за нашите слаби домогвания, но все пак, няма места, които по силата на един закон отразяват цялостната структура на телесната форма.

 

"Окото е огледало на човешката душа" – казват, но окото е и едно от най-достъпните огледала на организма. тук, върху ириса на окото, можем да намерим място на всеки орган или органна система. Въз основа на това наблюдение почива и ирисовата диагноза. Но как е проектиран този всестранен организъм върху една кръгла площ, като тази на ириса? Разпределението става така, че към центъра на ириса (т. е. към зеницата) е разположена чувствената сфера, след това двигателната и периферно сетивната. Този ред ни показва произхода на органите, тяхното предназначение, функция и влияние. в това проектиране на целия организъм върху един кръг с централизиране към зеницата – извора на светлина за тялото – се прозират законите за градежа на най-малката и най-голямата системи в нашата слънчева сфера – тази на атома и на слънчевата система. Сравнението на пръв поглед е недопустимо, но ако споменем, че между градежа на нашия организъм и този на слънчевата система има една пряка връзка нам става ясно, колко несамостоятелен е животът на нашето тяло, а чрез него и на нашия психичен живот.

 

Но пита се, дали установеното вече влияние на планетите върху живота на индивида е случайно или подчинено на известни закони? От Слънцето към периферията на системата планетите стоят в следния ред: Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун Ако разтълкуваме в този ред тяхното влияние, ние констатираме същата закономерност, която имаше при тялото и ирисовия градеж. Първите две планети имат отношение към чувствената сфера на тялото; другите три – с двигателната сфера и последните – с сетивната. Ето една връзка между градежа и живота на тялото, която ни показва зависимостта на човека с вселената.

 

От този паралел, който направихме между клетката, организма, неговата структура и закономерност с тази на слънчевата система, ние виждаме, каква преходност, връзка и хармония има във вселената, на която човекът е член.

 

Всичко това човекът може да осъзнае. Нему е възможно да прецени положението, което заема като една сборна единица, в която се отразяват и таят законите и принципите на средата. Той може да прояви качествата на най-низшия живот и този на най-висшия. Той е звено на тези два света и отражение на съвършения. Ето, значи с право философите са нарекли човека микрокосмос, а Бог, както споменахме, го назова "подобие Божие". Време е вече хората да оценят благата, които Бог им е дал... И най-напредналите същества се интересуват от това, което Бог е предвидил за човека. Велик е човешкият образ, човешкото тяло, което Бог е сътворил. Ето защо, идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере ангелите, които се появяват у него като светла и чиста мисъл, да разбере великото бъдеще, което го очаква и да проумее най-после Бога, т.е. Любовта. Като заключение от всичко, отношението, което човек може да има спрямо Бога, то е да бъде Негов Син. А да бъде човек Син Божи, да бъде служител на Великия, който всичко е създал, ще рече да чувствува пулса на цялата вселена, да вижда всичката нейна красота, да чува нейната величествена хармония!”

 

(Уч.)

Пиоб дава символа на Орела, вписан в петоъгълната рамка на кръга "Flordm patere" (виж "Ж. 3." кн. 1041 г.) без оглед на картата на Франция, и пояснява:

Орелът е съставен по следния начин: фигурата има за цел само да покаже геометричния аспект на символа на Орела. Такъв, какъвто е, той не е съгласуван нито във времето, нито в пространството. Ориентацията му във времето би го представила наклонен към парижкия меридиан (който разделя по една права, перпендикулярна на екватора, пространството, ограничено от кръга "Flordm patere ") Наистина, Орелът се формира през епохата на консулството – малко по малко от 1796 г., за да се установи след 1799 и 18. Брюмер.

Но въртенията на линиите и техните изменения, продължава коментаторът са крайно сложни. Те са предизвикани от едно тройно движение: това на кръга на епохите, което е функция на прецесията на равноденствените точки, това на кръга на годините, по силата на което се изминават 30° за 9 години (вж. "Ж. 3.", кн. 142 г.) и движението на кръга на годишния календар, което брои дните (и за което съвсем не съм държал сметка, за да опростя чертежите). Право казано, публиката не би могла да схване цялото истинско значение, освен чрез бързо налагане на последователните рисунки – т.е. чрез филм. Аз не се съмнявам, че ако би се реализирал тоя начин на проектиране на чертежите, той би дал изненадващи резултати. във всеки случай, числото на необходимите рисунки е твърде голямо.

За да се продължат разсъжденията, трябва, прочее, да се предположи, че символът на Орела е стабилизиран по меридиана на Франция: това е моментът, когато историята ще каже, че наполеоновият режим се е установил (вж. фиг. 1.).

И ето сега, какви са според Пиоб неговите детерминации:

Тая фигура дава едновременно цялата история на първата империя. Орелът простира своите криле но, западното крило няма какво да прави, като се простре върху Атлантическия океан: морето не може да се завоюва. Прочее, само източното крило ще очертае върху картата на Европа с радиус равен на дясната страна на "гроба" един кръг, северната граница на който ще бъде Северното море. Такова е бойното поле на Наполеон.

Когато императорът премине простора на тоя кръг, когато той ще се отправи към Русия, той ще се намери извън своето геометрично поле на действие и по необходимост в погрешното положение на едно същество, което пресилва своите собствени възможности. Той ще бъде, следователно, принуден да се върне в очертаните граници.

Когато, действувайки като суверен, той ще иска да установи своята империя в това пространство на разширение, той ще създаде една фигура, чиито център на тежестта не ще бъде на място. Действително, като остава в Париж столицата на тая империя, там ще бъде поставен и центърът на тежестта на фигурата и така той се оказва изместен на запад. За да се избегне падането, трябвало е тоя център на тежестта да се пренесе на изток, да се смени столицата: такъв е случаят с империята на Карл Велики, чиято столица бе Екс ла Шапел и която бе по-стабилна от тая на Наполеон. Както се вижда, конструкцията разкрива, че географската дължина на остров Елба (място на първото заточение на Наполеон) и на остров Св. Елена (място на второто му и последно заточение) са чувствително идентични по отношение на меридиана на Париж и че по такъв начин ъглите на падането (като се държи сметка за сферичната проекция и като се има пред вид, че "Св. Елена" се намира в южното полушарие) имат същата амплитуда.

Освен това, движението на символа принуждава Орела да подложи главата си по време на битката при Ватерлоо на заплахата на стрелата, която бележи пътя на нахлуванията. Тоя път се намира, както се спомена вече, в зоната АТ на фигурата Flordm patere (виж "Ж. 3." бр. 1041 г. и 142 г.)

Тогава Орелът е положително убит и тласнат от нахлуващата сила в морето!

При тия прости разсъждения, не трябва да се чудим, че Нострадамус може да напише своите изненадващи пророчества за Наполеон.

Последните, както и всички ония, които ще последват за контрола на разрешенията на проблема, казва по-нататък Пиоб, са написани на сравнително ясен език; повечето от стиховете не се нуждаят от превеждане и много от тях са били вече разчетени от коментаторите. Но, колкото се напредва във времето – колкото се приближаваме към бъдещето на 20 век, текстът става все повече и повече загадъчен. Тоя метод е постоянен у Нострадамус: това е един професорски маниер, за да застави ученика да превъзмогва все по-големи и по-големи трудности. Нещо друго: това показва още веднъж, че авторът не се е стремил да създаде един сбор от пророчества, а по-скоро да изложи своята система, според която трябва да се разгадават пророчествата.

 

 

Здравословното състояние на организма може да се наруши от външни и вътрешни причини. Външни причини могат да бъдат простуда, нечист въздух, влажно жилище, микроби, неправилно хранене, неправилно дишане, неправилно възприемане на светлината и пр. с други думи всяко отклонение от природните закони води към болест. Последните могат да бъдат и от психични, вътрешни причини. Това е понятно, понеже между физичния и психичния живот има постоянно взаимодействие. Те не са два свята, живущи всеки за себе си, изолирани един от друг. от психични причини човек може да добие предразположение към болест и тогава е достатъчна и най-малката външна причина, за да заболее съответният орган.

 

Учителят на много места в беседите и лекциите се е изказал подробно както за външните, тъй и за вътрешните, психичните условия за здравето. Ние най-първо тук ще разгледаме психичните условия за здравето, а по-нататък ще разгледаме и външните фактори от едно по-дълбоко гледище.

 

Ето някои мисли от Учителя, които хвърлят светлина върху психичните условия за здравето:

 

"Всички съвременни болести се дължат на неправилно разбиране на любовта, на неправилно дишане, хранене и пр.".

 

"Лошите мисли зле влияят върху мозъка, сърцето и върху всички органи на тялото".

 

"Най-малкото престъпление, извършено от човека, разрушава тялото! С най-малкото престъпление човек може да разруши своя мозък, своя бял дроб стомах, всичката гениалност, която има". Тогава отрицателните мисли от мисловния му свят слизат към тялото и носят разрушение. И понеже духовните сили са свързани с известни органи, то се разрушава съответният физичен орган.

 

"Неправилните мисли и чувства раждат ред болезнени състояния" (11).

 

.Безпокойството води към болест, между другото и към парализация" (7).

 

"Подпушването на чувствата носи гняв, недоволство и после болест" (12).

 

Ето как Учителят обяснява въздействието на лъжата и страха върху физиологичните функции на тялото:

 

"Лъжата изменя химичния състав на кръвта и на тъканите в организма. Как ще се обясни тая промяна в организма? Със страха! Като излъже, човек започва да се страхува, а този страх произвежда свиване на кръвоносните съдове, както и на тъканите" (7).

 

"Цяла война става и вътре в тялото. Ако се разсърдите, ако направите някоя неестествена постъпка, във вас става война. И идва едно болезнено състояние. И после ви взема няколко месеци, няколко години, докато се съвземете от някоя болест. На какво се дължи това? На неправилните мисли!" (12).

 

"Най-силните низши чувства и влечения са свързани с черния дроб. И ако вие не контролирате вашите низши чувства, тогава ще се разстрои черният ви дроб. А това ще повлече разстройство на всички други системи. трябва да контролирате вашата гордост и вашата алчност, за да бъде в изправно положение черният ви дроб. Също така не трябва да бъдете нервни, защото щом сте нервни, разстройва се черният ви дроб" (18).

 

Едно голямо вътрешно притеснение, едно голямо разочарование в живота, което подпушва човешките енергии, едно голямо подрязване крилата на човека, чрез което човек се чувствува смазан и разбит, може да води към болестта рак. Дисхармония, разочарования в чувствата могат да доведат до болест в белия дроб, казва Учителят.

 

Сега нека разгледаме по-подробно, как неправилните психични състояния могат да се отразят болезнено върху органите.

 

Материята на тялото е в постоянно трептение. Френският радиестезист инженер Л. Тюренн, който с мнозина други учени работи в тая област, е намерил апарат за измерване дължината на вълните, които изпущат разните организми: растения, животни и човек. Той е намерил за разните видове растения или животни разни дължини на вълните на техните радиации. Нещо повече: дори различните органи в един и същ организъм изпущат вълни с разни дължини . Мислите, чувствата, стремежите могат да се разгледат от разни гледища. Понеже, разгледани от гледището на третия окултен принцип, те съответствуват също така на известен вид трептения, то е ясно, че може да има взаимодействие между трептенията в разните области.

 

Неправилните, отрицателните мисли и чувства, напр. тревоги, безпокойства, страх, скръб и пр. съдържат трептения, които са в дисхармония с нормалното състояние на организма и затова действуват пагубно върху него. Ето защо много болести се дължат на отрицателни психични състояния. Последните могат да действуват разрушително върху организма по три пътища:

 

1. Те непосредствено със своите трептения могат да нарушат нормалното функциониране на органите, да изменят химичните процеси в тях, да изменят дори и анатомичния им строеж.

 

2. Човек е един вид радиоприемателен и радиопредавателен апаратъ. Ако той има отрицателни мисли, тревоги, страх и пр., то те не само че непосредствено действуват върху организма, но по закона за съзвучието тогава организмът става привлекателен център на множество подобни разрушителни сили, които съществуват в природата. Напр., ако той е гневен свързва се с всички други хора, които са в това състояние, привлича техните енергии, които действуват разрушително върху организма му. Същото става и при всички други отрицателни състояния. Всеки човек се свързва по закона на съзвучието с всички други хора, които имат в момента подобни състояния и тия хора вливат в него положителни, творчески, строителни или отрицателни, разрушителни енергии – според характера на неговото състояние.

 

3. Освен познатите енергии: светлина, топлина, електричество, магнетизъм и пр., напоследък се откриха и тъй наречените космични лъчи, които идат към земята от безкрайните пространства на всемира. Този въпрос си има и по-дълбока страна. Физичният свят не е откъснат сам по себе си от висшите светове. Има непрекъсната връзка между тях. в същност, материята е пасивната страна на битието, а активната страна е Духът. Той е творческият принцип в света. От висшите духовни светове непрекъснато слиза към физическия свят един мощен приток на живот, една жизнена вълна, която носи обнова, сила в цялото битие. И този приток на божествен живот може да се спъне в своя път. Това става, когато човек чрез своите неправилни мисли, чувства и постъпки образува около себе си един облак, една преграда, която пречи на пътя на тая жизнена вълна да се влее в него. При всяко нарушение на божествените закони в мисли, чувства и постъпки, между човека и този приток на живот се образува тая преграда и човек става неспособен да го възприеме. И тогава органите обедняват на жизнена сила и стават податливи към заболяване. Явява се въпрос: Отрицателните мисли, чувства и постъпки върху кой орган ще се отразят, кой орган ще бъде атакуван? Учителят дава по това следното осветление: "Всеки орган във физическото тяло съответствува на някое по-горно тяло. Напр. мозъкът съответствува на умственото тяло, а пък черният дроб е тясно свързан с астралното тяло" (18) Както трептенията, които излизат от органите, са различни по характера си, тъй и мислите, чувствата и пр. са най-разнообразни по дължината на своите вълни. Ето защо всяка неправилна мисъл или чувство атакува този орган, с който е в съзвучие по трептения, по характера на своите вълни. По тая причина известен вид неправилни психични състояния нападат черния дроб. друг вид – сърцето, белия дроб и пр.

 

Има и по-дълбоки закони, които могат да действуват в случая. Учителят изтъква един от тия закони по следния начин: "Ако се смееш, подиграваш на недъзите на хората, те ще дойдат на тялото ти" (9). Това се обяснява тъй: Когато човек осмее чужди недъзи, той се свързва с тия разрушителни енергии, които са ги създали, привлича ги към себе си и тогава те почват да действуват и върху неговия организъм.

 

Но психичният живот – мислите, чувствата и пр. – може да действува не само отрицателно, но и положително – според характера си. Ето защо, както една неправилна мисъл води към болест, тъй и една правилна мисъл действува благотворно, Учителят казва: "Здравата, правата мисъл е здравословна!" (2). "Правилната мисъл води към здраве" (15).

 

Както неестествените мисли, чувства и постъпки могат да разрушат, да подкопаят устоите на организма и с това да го доведат до преждевременно израждане и остаряване, тъй и хармоничните, възвишените мисли съдействуват за обратния процес: те водят към обнова и подмладяване. Учителят казва по това:

 

"Ако не живее праведно, младият преждевременно остарява. Като наблюдавам лицето и походката на някои млади, виждам, че те са остарели преждевременно. Остаряването на човека се дължи на натрупване на известни киселини и отрови в организма, както и на утайки, които предизвикват болестта артериосклероза. Докато е на земята, човек трябва да мисли, да чувствува, да се движи, да диша дълбоко и да работи. Рече ли, че не се нуждае от много мисъл, той е дал вече път на склерозата в себе си" (1).

 

Човек трябва да изучи законите и методите за пълно преобразяване на своето тяло. Учителят казва по този въпрос:

 

"Ако човек не може да преобрази своето тяло, което е резултат на неговата душа, как ще може да работи с по-висшите сили?" (5).

 

В живота си ние често сме чували въздишка, през която се долавят думите: .Отнеха ми едно скъпо същество!"

 

Да се спрем при думите: "Отнеха ми го!” и да се помъчим да разясним явното им безсмислие.

 

Всъщност, казано направо, никой никого не може да отнеме. Най-често хората сами си отиват от нас, или пък ние ги прогонваме с хладината и еднообразието на собствения си живот. Да изясним едно голямо недоразумение, разширено до размерите на истинска приумица, която хората трудно разпознават, защото тя се е вмъкнала в живота контрабандно, нахлула е между истините като пътник, който пътува под чуждо име. Това недоразумение лежи в схващането, че някой може да отнеме, да открадне без вътрешна причина някого, от притегателната власт на един чужд живот. Един пример: Двама човеци са приятели. Те се търсят, защото имат настойчива нужда един от друг. тук не става дума за нужда от материално естество, както се търсят, запример, двама комисионери, или както кредиторът търси своя длъжник. Въпросът се свежда към това, че всеки от тия приятели си мисли, че нахранва другия с преизобилието на своя дух. Всеки живее с увереността, че дава на другия неща твърде ценни, без които би пропаднал или просто би изсъхнал този живот, както изсъхва цветец без животворната влага на водата или пролетния дъжд.

 

Но хората не винаги са пълноводни извори. Не всякога ние можем да бъдем храна и живот за една човешка душа или непресекваща радост за едно сърце. Никой човек не стои на едно място; следователно, никой не може да има самоувереността, че може да бъде достатъчен за другия за вечни времена. Това е още по-вярно за такива човешки същества, които са подложени на бърз развой и чиито хоризонти стремително се разширяват.

 

Както за физическото развитие на организма през различните възрасти е потребна различна храна, така и за различните .възрасти" на духовния живот са потребни различни духовни ценности. Ако твоят живот, бит, привички и вътрешен ръст някога са вдъхновявали един друг човешки живот, не мисли, особено ако ти стоиш на едно и също място, че те ще бъдат идеал за тоя друг живот през цялата вечност. Ако ти си една вода, от която веднъж някой е утолил своята жажда, не мисли, че цял живот ти ще бъдеш това. Някога може да си бил стъпало за възхода на някое човешко същество. Право ли е да мислиш, че това е последното стъпало в неговото възхождане, и че той не ще пожелае да иде по-нагоре?

 

Прародител на тая заблуда, както и на прословутата фраза .отнеха ми го" е нашият най-стар приятел – егоизмът, който не мисли за чуждото, а само за нашето лично добруване.

 

Ако някога лицето ти е привлекателно и озарено, ако си облякъл новия си костюм, може някъде да са те погледнали с възхищение, дори с възторжени очи, но ти не очаквай това от всички други и всякога. Най-напред, ти не винаги си в тоя вид, а може би тия, които са те харесали веднъж, да са видели по-привлекателен от тебе.

 

Ако си цигулар и веднъж с своята цигулка си успял да зарадваш нечие сърце, не очаквай същото, ако след тебе е свирил друг цигулар с майсторството и сръчността на Паганини. Ти си престанал да бъдеш за него виртуоз идеал. Не ти остава нищо друго, освен да свириш всеки ден по осем часа, за да достигнеш другия. Изостави веднага хленченето, че са ти отнели поклонника. Ти нямаш право да върнеш вкуса и изискванията на твоите приятели до оскъдното ниво на твоята свирня.

 

Не бива да позволиш на твоя егоизъм и завист да те задушат в своята отрова. Ако в съзнанието ти има много светлина, ти ще дадеш право на всекиго да дири най-високите и най-примамливите върхове на духа.

 

Кой бяга от доброто? И досега ще срещнете някой да хленчи и нарежда: "Всичко имаше при мене, и ядене, и пиене, и удобства, и пак ме остави!" Тук е възможен само един отговор: Ако при тебе е имало всичко, нямаше да те изоставят. Сигурно нещо е липсвало. Потърси го; ако го намериш и го осъществиш в себе си и в живота си, оня, който те изостави, пак ще те намери.

 

Има една истина проста, но велика в своята простота, която, обаче, трудно си пробива път в живота. Това е истината, че ничие сърце. на никое същество и на никой меридиан на земята не може да се "застави", да се насили и да се "завладее". Човешкото сърце единствено може да се спечели. Какво е това да спечелиш едно сърце? То значи да го опознаеш, да го обикнеш и да му дадеш пълна свобода. Когато се приближаваш към него, шепите ти трябва да бъдат пълни с живителните струи, които биха утолили неговата жажда. Да спечелиш едно сърце можеш само тогава, когато ти му поднасяш златните зърна от жътвата на твоята обич, а не тъмната си воля да го сложиш в кафез.

 

Има една тайна в сближаването и взаимната обич. Тайна е, но зад нея стои нещо твърде понятно и естествено. Както във всяко нещо в живота и природата, така и във взаимната близост е в сила законът за духовната обмяна. Никой не може да обича някого без една вътрешна причина. Ние може да не съзнаваме това, но лицето, което ни е направило неотразимо впечатление, в същност ни дава нещо, което другите не могат да ни дадат. Нашата душа получава като храна живителното облъхване, дошло от топлика на тоя друг живот. Ние може да имаме стотици приятели и близки, но все пак чувствуваме духовния глад и незадоволеността, когато сме далеко от сродния човек, когото сме нарекли приятел на душата си. Ние се забавляваме с някого си, самоизлъгваме се, че сме намерили смисъл в живота си, но в нас мълчаливо се простира трагизмът на пустинята, като че потъваме в някакво безсмислено празно пространство. Отведнъж, обаче, ние срещаме другия, който ни притегля като с магнит. Дружбата между него и нас може да израства бавно, но ние сме уверени, че тоя човек ни носи най-големия дар в живота, че той ще ни покаже най-възвишените страдания и най-блестящата радост. Някаква увереност, че той е част от нашия собствен живот, ни кара да го търсим и дори да го боготворим. За другите той може да няма тая цена, но нещо във вас го познава по-добре от всички останали, някаква вътрешна увереност ни показва, че той е една чудесна градина, в която ще цъфнат най прекрасните цветя, че той е един пълноводен извор, който чака да поправим задръстения му път.

 

"Защо ми отнехте щастието?" – се питат тревожно всеки ден.

 

Кой може да ти отнеме това щастие, ако притегателните сили на твоя дух го държат властно до себе си? Никой и никаква сила от сътворението на света до днес не е могла да раздели две любещи се същества. Случи ли се такова нещо, тогава любовта е отсъствувала, връзките са били прекъснати и дружбата е била само едно механично съществувание, поддържано от страх, от скука или от навик.

 

Не може да се разлъчат две същества, ако се обичат. Дори е срамно да се хленчи, че са ти отнели любовта и щастието, защото в часа на това "отнемане" любовта е липсвала. Човекът, който ме изоставя, не ме обича. Да искам да го задържа насила, ще рече да му покажа своето безсилие пред него и пред другите. Оставя ли ме някой, трябва да ми бъде ясно, че моята задача в живота му е свършена и че е време да насоча кормилото на живота си в други пътища.

 

Може ли някой да отнеме земята от царствените и властни обятия на слънцето? Тая земя и всички твари по нея съществуват и се хранят с любовта на това слънце. Само когато това слънце угасне и едно по-голямо от него я приеме в могъщата си и даряваща любов, чак тогава тя ще го напусне. Но тъй като това никога няма да стане, земята никога не ще напусне своя любим и лъчезарен извор.

 

Не хленчи и не мисли, че ти си всичко. Когато някой си отива, вгледай се в себе си. Сигурно нещо липсва там или оня, който си отива, се е наситил вече на това, което ти единствено му даваш. Помисли, дали си една голяма пълноводна река, която носи обилни дарове, или си обикновена бара, провлечена лениво през лъките на живота? Може водите ти да са наситили малката жажда на нечия уста, но да не са достатъчни да наситят една голяма жажда, пламнала в душата му.

 

Не казвай, че са ти отнели любовта. Това, което са ти отнели, не е било твоята любов. Тоя, който си е отишъл от теб, е бил един пътник, който се е спрял наблизо, починал си е и пак е продължил своя път. Човеците са пътници. Чака ги дълъг път. Не искай да ги задържиш при себе си за вечни времена, защото ти не си последния пристан на ничий човешки живот. Всеки ден трябва да се готвим за великата самота, когато ще се почувствуваме отчуждени от близките, за да познаем най-голямата си близост – тая с любовта на всемира. Тази любов, която се струи от студения и без-страстен трепет на звездите, е била, в същност, нашата първа любов. Ние се отдалечихме някога от нея, душата ни тогава горко възрида, но ние не познахме тоя плач. Спуснати по измамния път на миражите, ние забравихме, колко беше хубаво в кротките и чисти обятия на тази обич.

 

Не се тревожете когато ви оставят. Сигурно в тоя час вашата мисия за другия е вече свършена. Ако погледнете нагоре, ще видите ослепителния блясък на белия връх, който ви чака. Там стои безмълвна и безбурна тая любов, която някога забравихме. В нейните кратки обятия има всичкия мир и всичката радост, която не сме могли да намерим в измамния свят на миражите.

 

Не прогонвай обичта, която разцъфтява в сърцето ти и която трябва да подариш на никого. Може би чрез тази обич то ще познае обичта на света.

 

Не се мъчи и на сила да задържиш тоя, който си отива. Ти не знаеш, какво е станало у него. Може пътищата ви да се раздвояват тъкмо там, където е най-добре. Може тая раздяла да осмисли онова, което е било най-хубаво в живота ви. Не извършвай насилие върху свободния избор на хората. Мислиш ли, че е добре да задържиш при себе си един човек, когато вече раздялата е станала в един друг по-реален свят, където се осъществява първом всичко онова, което отпосле се осъществява на земята ?

 

Отиде ли си някой от твоя живот, дошло е неговото време. Дойде ли някой в живота ти, приеми го с ведрината на твоя свободен дух, попитай сърцето си и, ако в ударите на това твое сърце усетиш ритъма и обичта на другото сърце, тогава повярвай на това сърце, защото ако устата, очите или разумът могат да се излъжат, сърцето ти – никога.

 

В такъв случай бъди уверен и в това, че никой не може да ти го отнеме.

 

Не, никога и никой не е успял да разлъчи тия, между които е имало любов!

.

"Наближило е царството Божие", ето едно магическо изречение, което от две хиляди години насам е четено и изречено хиляди и хиляди пъти и което може да се каже всеки миг, всеки час и всеки ден, без да изгуби значението си, без да изгуби свежестта и въздействието си. Затуй това изречение, изказано първом от устата на Христа, е магическо. То всякога буди трепет и мисъл в човека. Че царството Божие, това е най-великото постижение, най-големият копнеж на всяка душа, на цялото човечество! – Да ти се каже в днешните времена: "Наближило е царството Божие", наистина, човек би останал изумен и би трепнал.

 

Разбира се, културният човек не трябва да взима нещата на вяра. Христос, наистина, е казал: Наближило е царството Божие, но в Неговото Слово тази мисъл, този позив към човека и човечеството на всички дни не е нещо изолирано и неразяснено. Трябва човек да се порови из Евангелието, па ако щете из цялата Библия, за да намери дълбоката връзка и смисъла на тия думи на най-великия мислител, който се е раждал някога на земята.

 

В 17 глава пак от евангелието на Лука, намираме следния отговор по въпроса за царството Божие: "Попитан от фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им Исус и рече: Царството Божие няма да дойде с изглеждане; нито ще ви рекат: Ето тука е, или: Ето там. Защото царството Божие вътре във вас е" (20, 21).

 

С този отговор Христос разрешава основно въпроса за царството Божие. Той казва, че не е никъде, но само вътре в човека. Ето по този начин, с това разрешение, че царството Божие е вътре в човека, става ясна мисълта, че постижението на царството Божие е възможно всякога и навсякъде, защото "царството Божие" е вътре в самия човек. '

 

В 22 ст. от същата глава Христос казва: "Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите един от дните на Сина Человечески". А нам е ясно, че "дните на Сина Человечески" са дните на самото царство Божие. Това съпоставяне хвърля интересна светлина върху други думи на Христа, които ще разгледаме по-долу.

 

При един друг случай Христос казва пак по повод царството Божие: "Истина ви казвам, който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него; защото на таквиз е царството Божие". (Лука 18; 16, 17). с тия думи великият Назарянин дава едно друго разрешение на въпроса за царството Божие. Той взима детския образ като жив символ на невинност и чистота и с това ни казва: Ако вложите вътре във вас чистотата и невинността, както децата са чисти и далеч от световната поквара, вие ще имате царството Божие във вас и в света.

 

Разбира се, чистотата и невинността са нещо твърде далечно и неразбираемо за съвременния човек, потънал до гуша в тиня и нищета. Но ако днешният Homo sapiens (разумен човек) понечи да се откаже в себе си от всичко излишно, сигурно ще почувствува, що е чистота и, ако някога рече да мисли само добро за себе си и за другите, ще има една представа, що е невинност; тогава ще може да прозре в този свят на нашите въжделения, що се нарича царство Божие. И думите на Христа ще бъдат за него живот.

 

Все във връзка с темата за царството Божие, в същата 18 глава от Лука Христос се обръща към своите ученици: "Колко мъчно ще влязат в царството Божие тези, които имат богатство! Защото по-лесно е да мине камила през иглени уши, отколкото богат да влезе в царството Божие (24, 25). Истина ви казвам, че няма никой, който да е оставил къща, родители или братя, жена или чада заради царството Божие и не получи живот вечен" (29, 30).

 

Тежки са думите на тия стихове за всички земни люде. Тежки са, защото те въстават против всичко онова, на което ние градим своя живот тук на земята – богатство, дом, близки. Трябва да имаме жива вяра в Исуса, Който ни казва, че добиването на вечния живот и царството Божие е по-ценно нещо от всичко, което имаме тук на земята.

 

Богатство, дом и близки, когато ние считаме, че те седят по-горе от всичко, са камъка на препъването в нашия живот. При този случай Христос казва: "Едно ти не достига. Раздай всичко, ела и ме последвай". Заради нашата неподготвеност да служим на висшия идеал, който ни води към царството Божие, Христос се обръща към Ерусалимските деви: "Недейте плака за мене, дъщери Ерусалимски, но за вас си и за чадата ваши плачете" (Лука 23; 28).

 

И пак казва Христос: "Уподоби се още царството небесно на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца. от тях пет бяха разумни, а пет безумни. Безумните не вляха в светилниците си масло. Разумните, обаче, напълниха светилниците си с масло. И докато чакаха младоженеца, всички задрямаха. Посред нощ настана вик: Младоженецът иде, излезте да го посрещнете! Тогаз се раздигнаха всички разумни девици и запалиха светилниците си. Неразумните помолиха разумните да им дадат от тяхното масло, за да не угаснат светилниците им. Разумните отговориха : да не би да не стигне и за нас и за вас, затова идете и купете. И когато те излязоха да купят масло, дойде младоженецът; тогава готовите влязоха с него на сватбата и затвориха се вратите. После идват и другите девици и се молят: Господи, Господи, отвори ни: А Той отвръща: Истина ви казвам – не ви познавам. И тъй, бъдете будни, защото не знаете деня и часа, в който Син Человечески ще дойде" (Мат. 25; 1—13).

 

След тази знаменателна притча за десетте девици, Христос разказва притчата за талантите и казва, че Син Человечески ще дойде неочаквано и ще подири сметка от слугите, на които е раздал талантите. И по-нататък казва: "Гладен бях и дадохте ми да ям; жаден бях и напоихте ме, странник бях и ме приехте, гол бях – облякохте ме, болен бях – посетихте ме, в тъмница бях и дойдохте при мен". С тия думи, както сам Христос казва, Той има предвид стореното не лично спрямо Него, но "спрямо едного от тези мои най-малки братя".

 

В тия чудно хубави и дълбоки притчи Христос изнася няколко положения – индивидуални и социални, които са необходими, за да се стигне до деня на Сина Человечески, което е самото царство Божие. Вътрешната готовност за посрещане на .Младоженеца", изразена в петте деви с пълни светилници, които според Учителя символизират петата, бяла раса, се поставя в пълна хармония със социалната готовност да се служи на Вечния – "гладен бях и нахранихте ме”... който е проявен във всяка жива твар – "едного от тия малките".

 

Ние видяхме досега всичките онези белези, които ни разкриват основните Христови идеи за царството Божие и неговото постижение. Те са предимно в едно индивидуално духовно извисяване до този съвършен стадий на човешкото развитие, който е означен в евангелието като "дните на Сина Человечески" и "царство Божие". Това духовно състояние е творческо и за него няма време и място. То може да се постигне всякога и навсякъде. Затова Христос казва: "Ето, царството Божие вътре във вас е".

 

В евангелието, обаче, има и известни указания от друг род, чисто външни, земни, обществени за времето, когато ще дойдат дните на Сина Человечески, за времето, когато е наближило царството Божие. Безспорно, макар че мнозина считат тези времена посочени в евангелието като точно определени и фиксирани в историческото развитие на човечеството, ние сме склонни да мислим, че тези указания могат да се приложат за всички времена. Защото евангелското слово е творческо. То гледа на човека и на човечеството в тяхното развитие. Пред тях възможностите за достигане царството Божие се поставят всеки ден, всеки изминат час, всяка измината година. Тези възможности съществуват и днес като една от многото възможности в историческия и обществен път на човека. А царството Божие грабва да дойде първо във всеки отделен човек, за да дойде после, всред цялото човечество.

 

В 24 гл. на Матея Христос дава точни указания за времената, които предшествуват идването на царството Божие и казва още: "Като мълния, която прорязва небето от изток и се вижда до запад, така ще бъде идването на Сина Человечески. Който претърпи до край, ще бъде спасен. И ще се проповядва евангелието навсякъде. Тогава ще се яви знамението на Сина Человечески.

 

Вземете пример от смоковницата: когато клоните ù станат меки и покарват листа, тогава знаете, че е близо лятото. Така и вие, когато видите всичко това, знайте, че царството Божие е близо, при вратата" (из Мат. 24 гл.).

 

Указанията, които дава Христос за времето и условията, които предшествуват идването на Сина Человечески, са ясни и точни. Те са времена, когато най-долното ще се качи на най-горно място, на най-свято място. И според Христа това всичко трябва да стане. На съвременен език, – ние използуваме думите на Учителя, – можем да обясним горните мисли: старият порядък, който е идолопоклонски (днес светът е пълен с божества – пари, удоволствия, и пр. и пр.), трябва да се разруши, за да дойде царството на Сина Человечески. Тогава ще паднат всякакви вериги, ще дойде свободата.

 

— Ние желаем да схванем Христовата мисъл в нейния творчески динамизъм. "Търсете, казва Той, първом царството Божие, и всичко останало ще ви се приложи" (Лука 12; 31). Дали трябва да се занимаваме с въпроса – ще дойде ли някога царството Божие на земята между человеците? На този въпрос трябва да отговорим с думите на Христа и на всички велики Учители на човечеството – Царството Божие ще дойде на земята. Пък и това е въжделението на всеки човек тук долу. Същественото и динамичното, обаче, е, как ще дойде това царство Божие? – Христос, Който решава всички въпроси честно, след като дава разни психични, индивидуални и обществени указания за тия времена и място казва: Не се лъжете! Ето, царството Божие вътре във вас е! – Това е пътят.

 

Няма по-верен път от този. В него се крие световната динамика и творчество. Царството Божие трябва да дойде първом вътре във всеки човек, за да дойде и между всички човеци на земята.

 

"Наближило е царството Божие.

 

— Ето царството Божие вътре във вас е!"

Говорът – това е външната страна на онова, което човек носи в себе си. в говора трябва да е вложен смисъл, който изразява посоката на движението на съществото, което говори.

 

В посланието към Коринтяните е казано: "Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти или кимвал, що дрънка". Говоренето, което прилича на дрънкане, показва, че в него липсва разумност. Празните неща дрънкат. Пълните съдове са тихи и спокойни. Те не вдигат шум, защото имат съдържание. По-нататък се казва: "И ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, а любов нямам, нищо не съм".

 

Вярата, това е едно качество на хората, а знанието – качество на ангелите. Но и да притежавате всичката вяра на хората и всичкото знание на ангелите, а нямате любов, нищо не сте. Какво представлява човек без любов? Нищо! Той може да е много голям според мярката на земното величие, може да е внушителен и силен като предпотопния мамонт или могъщ като съвременните най-големи презокеански параходи, но ако няма любов, нищо не представлява. Къде е сега допотопният мамонт? Той е изчезнал от сцената на живота, останал е само един спомен за него, възстановен по разкопките на палеонтолозите.

 

И големият параход без горивото и без компаса нищо не представя. Докато гори в него нещо, докато се движат машините, той цепи океанските вълни, но спре ли у него тоя огън, прибират го в пристанището.

 

"И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам".

 

Нито тоя, който дава, нито тоя, който взема ще придобият нещо, ако даването и вземането е без любов. Какво се ползува сиромахът, който би получил вехтите дрехи на богатия? Ще получи ли нещо съществено за своя живот, ще стане ли безсмъртен? Дали ще получи нова дреха или стара, той пак ще умре. Ако един ден е щастлив, другия ден е нещастен. Ако един ден е здрав, на другия е болен, ако един ден е учен, на другия е невежа, ако се чувствува млад, после ще се почувствува стар Кое може да подмлади човека?

 

Само любовта. Любовта го прави безсмъртен, тя внася в човека всички възможности и е причина за всички постижения. Няма ли любов в себе си, човек нищо не може да направи. Той само ще премества нещата без цел и без смисъл. Ако е художник той само ще цапа върху платното, но не ще рисува. Ако е скулптор, от неговите творби нищо не излиза.

 

Защо хората днес са недоволни, защо се разочароват едни от други, защо казват, че светът е лош? Всичко това иде, понеже в света няма любов.

 

"Любовта дълготърпи" – се казва по-нататък в посланието. Търпението е основа на живота. Няма ли търпение, човек не може да свърши никаква работа. Единствено търпението дава необходимото спокойствие, потребно да понасяме всичко. Човекът на търпението не се засяга от външните условия на живота и природата. Засягаш ли се от страданията и смъртта, ти си още в тях. Бог не е поставил човека в смъртта, а в живота. Бог не е поставил човека в страданията, а в радостите. Смъртта и страданията са нещо външно. За да се проумее това, требва да имаме търпение – едно от най-великите качества на Бога.

 

"Любовта е благосклонна". И богатият, и сиромахът са излели от Бога. И ученият, и оня, когото считате за невежа, са излезли от Бога. Любовта не прави разлика между тях. Разликата е само външна. Любовта, която е благосклонна, знае, че сиромахът и невежият щом влязат в търпението – това чудно божествено качество – ще придобият и богатство, и знание.

 

"Любовта не завижда". Завистливият човек е сиромах. Той е лишен от музикалното чувство за хармония и затова е в състояние да влезе между двама души, които се обичат и да развали техните отношения. За да се освободи от завистта, човек трябва да работи върху себе си, да забогатее и да облагороди сърцето си. Човек, който има добри физически и духовни възможности, прилича на буйно, зелено и прекрасно развито дърво, което е расло на слънце, въздух и умерена влага. И човек, който е позволил да застане между него и Бога някой друг, живее в сянката на тоя друг, не черпи от божественото преизобилие и не може да бъде облечен в неговото великолепие.

 

И тъй, имате ли мъчнотии и страдания, да знаете, че между вас и Бога се е препречил някой друг и ви засенчва. За да се освободите от това състояние, непременно се покачете на едно стъпало по-горе. Опита ли се оня и тука да ви засенчва, качете се още по-горе. Така ще се качвате до като разрешите задачата. Оня, който ви обича, няма да иска да ви отнеме лъчите на Божественото слънце. Той ще застане настрана и двамата ще получите дарът на тая светлина.

 

"Знание ли е, ще изчезне" – казва тоя, който е писал посланието. Всяко знание, което е придобито и приложено без любов, ще изчезне. То не може да устои задълго, защото всяко нещо, което не е с любовта, е осъдено на смърт. Истинското знание се ражда и живее в любовта. То е безсмъртно, както е безсмъртна и човешката душа.

 

"Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах. Откак станах мъж, напуснах, което е младенческо". Изразено с други думи, това значи: Откак почнах да мисля, напуснах временното.

 

Да напуснеш временното, то е все едно да напуснеш злото. Злото е отрова, която човек сам ще опита. Отровата, която си налял в чашата, сам трябва да изпиеш. Работи, издигай се, но не се занимавай с злото, нито в себе си, нито в другите. Занимаваш ли се с злото, ти го привличаш и му даваш голямо място. Има една тайна, която вие не знаете, затова минавайте и заминавайте край злото, без да се разправяте с него. Ако нещо в света заслужава да спре вашето внимание, то е доброто. Предназначението на човека е да работи, да учи и да приготви в себе си достойно място за любовта Питате, за какво са страданията? Дали са потребни? Аз ви питам: Потребни ли са ударите на скулптора? Ето, той е избрал един камък и почва да го удря с своя чук. Падат късове, но тия късове не са нужни. Тоя скулптор е едно разумно същество. Той е намислил да направи нещо от тоя камък. Той ще му даде една красива форма, на която всички ще се възхищават с радост. Каквото са ударите на тоя скулптор за камъка, това са страданията за човека. Провидението с своята разумна ръка ни освобождава от излишните неща, за да се изяви нашето Аз в своето истинско великолепие.

 

"Но най-голяма от тях е любовта". Който има любов, е всемогъщ. Той може да премахне всички мъчнотии и страдания. Имате ли любов, вие ще се справите с всичко. Не можете ли да се справите с всички стихии на живота, нямате любов. в какво ще се изрази любовта, която човек придобива? Преди всичко във светли мисли и благородни чувства. Имате ли ги, вие ще бъдете най-доволния човек в света. Душата на такъв човек ще грее като слънце; неговата светлина ще озарява околните.

 

Аз ви говоря за една любов, която оживява мъртвите, любов, която изключва всички противоречия и всички съмнения. Говоря ви за една любов в човешкия, в ангелския и в Божествения свят. Вие познавате само тия, които обичате, но не познавате тия, които ви обичат. Вие познавате баща си, майка си, братята и сестрите си, но не познавате ангелите, не познавате Бога, извора на най-голямата Любов,

 

Има една велика, необятна Любов, която не говори, а само се изявява. Тя е Любовта на Бога. Мислете, чувствувайте и постъпвайте добре. Тогава ще познаете голямата Божествена Любов.

Q

 

В печата Лазар Попов излезе със статия, която завършва така: „Месиянство – ето вечния лозунг на нашето битие."

 

Този въпрос трябва да се разгледа от едно дълбоко гледище. Величието на един народ не е толкоз в големината му, колкото във важността на културните ценности, които влага в общочовешката съкровищница. От историята виждаме, че тия народи са били велики, които са внесли ценни приноси в областта на науката, философията, литературата, живописта, архитектурата, техниката и пр. Всеки народ представлява един орган в общочовешкия организъм. И според мястото на органа в организма, народът има специална мисия в общочовешката култура. Всеки народ има мисия и в това отношение всеки народ е ценен, но той трябва да съзнава своята мисия, своето предназначение в живота на цялото човечество. Всеки народ е необходим, понеже от него излизат жизнени сокове, които никой друг народ не може да достави, влизат в общочовешкия организъм и подържат неговия напредък. Мисията на българския народ – от исторично гледище разгледано— се вижда, че е духовна. Този народ прояви творчество с даването на славянската азбука. Втора вълна на творчество той прояви с богомилското движение, което се роди в България, когато цяла Западна Европа беше в най-голям мрак и невежество. И богомилската вълна, която от тук заля Европа, разнесе новите идеи, които докараха ренесанса, реформацията и освободиха човешката мисъл от оковите.

 

Днес пак този народ трябва да продължи своята мисия и преди всичко той трябва да я съзнае. Първо той трябва да съзнае характера на тази мисия и това съзнание трябва да определи направлението на неговите енергии; те трябва да се излеят предимно в духовно направление.

 

 

Чрез спектроскоп те могат да се открият в органите на човешкото тяло, даже и когато са в минимално количество – когато едва има следи от тях. Черният дроб съдържа мед и алуминий; сърцето – мед, алуминий и сребро; дробовете – мед, алуминий и титан. В по-голямо количество човешкият организъм съдържа желязо, калций и магнезий и то предимно в кръвта и костите. В човешкия организъм магнезият постепенно се замества от калция с течение на времето и това е свързано с процеса на остаряването и упадъка. В човешкото тяло има и минимални количества злато.

 

Когато липсва някой от тия метали, които са даже и в минимално количество в човешкото тяло, се предизвиква разстройство. Ние бихме могли да си набавим всичко, което липсва на тялото, чрез правилно подбиране на храните, но трябва да знаем съдържанието на храните. Много от употребяваните зеленчуци и плодове съдържат тия метали. Ето защо, ако човек се храни с тия и други подобни храни, които имат тия метали, той ще ги набави в достатъчно количество. Затова е нужно известно разнообразие в храната, която трябва да бъде вегетарианска – с изобилие на плодове и зеленчуци.

 

 

Паскал от Франсо Мориак и Макиавели от Карло Сфорца, № 7 и № 8 от Библиотека Безсмъртни мисли, цена 75 лв. отделен номер.

 

В тия трудни времена да се поддържа една библиотека като Безсмъртни мисли и то на такава висота – при такава изящност на изданието и такъв подбор на материала, – прави чест на издателството и на художествения печат в България. За голямото значение на тази библиотека сме имали възможност да се изкажем преди в страниците на нашето списание. За българския културен читател тия две книги са два нови свята, с които ще има възможност да се запознае непосредствено. Ние считаме особено ценна за читателите на нашето списание книгата Паскал, чиято личност и дело представят образ на висша издигнатост. Препоръчваме тия две нови книги на всички наши читатели.

 

Зовът на Малайските джунгли от Гарвет Уелс, книга 1 от новата библ. „Нови хоризонти", издание на Жорж Кьосев. Ц. 40 лв., стр. 214, фр. формат.

 

Както се вижда от този първи номер на новата библиотека, тя има за цел да даде на българския читател периодически редица пътешествия и живописни географски описания на далечни екзотични страни, които крият за европееца твърде много чудеса. Тази стегната първа книга, превод на самия издател, наш добър приятел, представя изживяванията на самия автор – строителният инженер Уелс, който е прекарал цели 6 години в Малайските джунгли. Книгата е снабдена на края с един официален отдел, съдържащ географски данни за федералните Малайски държави. Този отдел, както и дадените в текста фотографски клишета, допълват самото съдържание на книгата. Библ. Нови хоризонти, ако съдим по първия ù номер, се очертава като библиотека за пътешествия и изящна география. Тя е много навременна и ценна не само за школската младеж, но и за всеки, чийто поглед и любов към безкрайно разнообразната природа на майката земя не са изгаснали. Препоръчваме тази книга, а и цялата библиотека на нашите читатели.

 

Госпожа П. разказва:

 

Бях ученичка в отделенията в град Радовиш, Македония. Това беше през турско време. Един ден, когато бяхме в класната стая, учителката ни, която беше застанала зад черната дъска и пишеше на нея, изведнъж спря писането, изви главата си в страни, впи погледа си някъде в далечината, загледа се продължително време, докато най-после извика силно развълнувана:

 

— Ах, убиха го, убиха го, умря!

 

И след това припадна. Дойдоха главната учителка и другите учителки, вдигнаха я и я свестиха. Попитаха я:

 

— Каква беше причината за вашия припадък?

 

— Като пишех на черната дъска, изведнъж пред очите ми се представи в картина някакъв малък градец, след това се показа една къща, от която излезе брат ми. Той държеше в ръцете си една бомба. Наоколо се виждаха турски стражари. Заобиколен от тях и подгонен, той искаше да се спаси. Избухна бомбата, която държеше и го разкъса.

 

Учителките започнаха да я утешават и да я убеждават, че това е невъзможно и че то е някаква халюцинация.

 

След два дена се съобщи, че наистина в един близък градец нейният брат – четник – е загинал по същия начин, както тя е видяла случката.

На 12 януари 1941 г. ще тръгна с Кюстендилския влак от София. В София се събуждам в 4 часа сутринта и се приготовлявам за гарата. Преди да се събудя, в полубудно състояние сънувам следния сън: Виждам влак, чувам няколко гърмежа. Виждам че гонят едного и стрелят подир него.

 

Ставам, обличам се. Мъж ми ме изпраща на гарата. Още не влизам във влака и виждам, че гонят едного, тичат подир него. Един стражар вика:

 

— Дръжте го.

 

Той влязъл във вагонната поща и искал да задигне няколко ценни писма. Същата сцена, която видях в къщи, се повтори и на гарата към 8 часа – значи около 4 часа по-късно.

 

 

Няколко дена прекарах в провинцията – в бащиния си дом. Там имам багаж и книги. Претърсвам книгите и искам да намеря някои книги, които ми трябват. Между другото намирам едно старо свидетелство за съдимост. Един вътрешен глас настоятелно ми казва:

 

— Вземи го! Ще ти потрябва в София!

 

Вземам го. След няколко дена пристигам в София, отивам на работа и веднага идва при мен деловодителят и ми иска този документ – проверявали документите на всички чиновници.

Тихо е. Пътеките стоят самотни и нозете, що ги издълбаха, сега са някъде далеч. Едни стъпки само плахо отекват в скалите, но и те заглъхват.

 

Долу, в полето, омарата тежи, а слънцето я багри кървавочервена. Върховете са мрачни, сякаш са доволни от своята висота, а езерото като че проплаква в тишината.

 

Ето и мъглата, лека и прозрачна, бавно, бавно идва из дола. Спира над езерото и проточва нагоре ръце като за молитва. А там зад върховете надничат високи, бели облаци и гледат чудната картина.

 

Денят си отива. Планината потъва бавно в мрака. Там, всред хаоса на скалите, стои едно същество с дръзки мисли за битието: Кога се появиха тук тези скали? Коя бе тази сила, що ги издигна тъй високо и чудно? По чия повеля избликнаха водите и кой очерта пътя им ?

 

Звездите се отразяват в езерото и трептят къдрави пътечки. Всичко тук на планината е тихо и потайно.

 

Мнозина ме питаха: Сам ли беше горе? – Не, никога не съм бил сам! Да бъдеш сам е все едно да си далеч от Бога, далеч от най-насъщната нужда в живота. Там долу, в хаоса на суровата борба, Бог лесно се забравя, но тук..., тук всичко ти спомня за Великия Творец. Той е в лекия повей на вятъра, в буйния грохот на водопадите, в тихия блясък на звездите, в монотонния напев на кристалните води. Той е във всичко и навсякъде. Аз не Го виждах, но радостта на душата ми, подсказваше Неговото присъствие.

Колко е богата трапезата, на която си ни поканил Ти! Колко id безбройни даровете, с които Ти непрестанно утоляваш нашите нужди! Приеми благодарността на сърцето ни.

 

Към Тебе, Когото никой в света не е видял, Който оставаш в самота и живееш в дълбините на всяко същество, към Тебе простирам своите жадуващи ръце! Изпълни сърцето ми с милостта си, за да позная кроткото и безмълвно тайнство на Твоята Любов

 

Гледах птичките, как плахо се спускаха върху трохичките, които им бях хвърлила. С какъв страх погледът им се спираше върху мен. Аз се попитах: Повелителю мой, откъде това голямо недоверие в това малко сърце?

 

Потънах в срам. И през склопените ресни на очите, видях далеч през вековете опнатия лък и стрели в ръцете на човек, в моите ръце аз видях лъка и стрелите, насочени върху невинното сърце на пееща птичка! О, мое сърце!

 

Сега зная, кой прокуди птичките из моята градина, за да не мога да се радвам на веселите им песни – звънът от веригите на жестокостта.

 

Съкруши ги! Съкруши бедността на моето слабо сърце. Ето молбата ми към Тебе, о вечна милост! Нека под милувката на Твоята топлина узреят всичките ми желания и мисли, за да позная кроткото и безмълвно тайнство на Любовта.

 

Колко е богата трапезата, на която си ни поканил! Колко са безкрайни даровете с които утоляваш нашите нужди. Приемни благодарността на сърцето ни и го изпълни с бялата светлина, в която зреят плодовете на Любовта.

Има зеници на очи, от които наднича една голяма тайна. Мълчаливи и замислени, те са като водите на изумрудено езеро, в което се оглежда великолепието на света.

 

Когато душата – бродница премине през тайната на четирите стихии, когато слезе от върха, спуснала се с пробудените пролетни води, тя ще намери огромната снага на океана, из който е излязла. Тогава тя ще носи скрита голямата тайна, притихнала на изумрудените ù зеници.

 

И както океанът мълчи след бурята, така мълчат и тия очи.

 

Колелото е затворено. Небесните риби заключиха една от извивките на голямата спирала, за да започне нова и да продължи това, което е почнало преди всички векове.

 

Мълчат зениците на душата – бродница, достигнала края на един от небесните мигове. Тия очи са пълни с мъдрост, но блестят като очи на малко дете, с трепкащи светлини на далечни сияния. Гледаш тия зеници и проумяваш, че животът на Великото е почнал в безначалието и краят му се губи – в безкрайността.

 

Една небесна капка току що е капнала в океана и пак се готви за ново пътешествие. Една капчица вода дошла от висината на лазурното небе, понесла опита от четирите годишни времена, скрила в себе си слънцето, езерата в планинските дебри, ширината на просторите и топлата пазва на земята, над която се люлее златен клас.

 

Една бродница душа чака своя час да полети отново.

 

Познавам в света две зеници на очи, от които поглеждат тайни. В изумрудените им дълбини е отразено като в повърхност на стихнало езеро, мъдрото великолепие на света.

При разговор с Учителя един запита:

 

– Как може да се оправи светът?

 

– Докато царува на земята животът на гъсеницата, светът не може да се оправи. Докато всички хора не преминат във фазата на пеперуда, светът не може да се оправи. Гъсеницата се храни с листа и пълзи, а пеперудата лети свободно и се храни с цветен сок. Тя казва: „Аз се отказвам вече да разрушавам".

 

Като се научат хората да любят и обичат, ще излязат от света на противоречията. Последните по никой друг начин не могат да се разрешат. Щом не любите и не обичате правилно, ще имате изопачено понятие за света и страданията ще дойдат. Вие не можете да любите, докато не дадете нещо от себе си. Любовта започва с даване, а при обичта ще научите закона на възприемането. Безлюбието е причина на всички болести и на всички страдания в света.

 

Не можете да живеете, докато не обичате никого. Ако любовта не идва в нас изобилно, не могат да се родят у нас хубавите работи. И благото на цялото човечество зависи от любовта. Хората търсят своето щастие вън от нея. Това е едно погрешно схващане. Хиляди години те търсят щастие и не са го намерили. Защо? Защото пътят на щастието не е там, дето го търсят.

 

Когато някой ти даде любов, колкото и да е малка, макар и колкото едно житно зърно, приеми я, защото това житно зърно, като го посееш, за 4-5 години може да изпълни цялата земя. Когато обичаш хората, ти поливаш градините им.

 

Любовта е само един момент. Щом любиш в този момент, ти ще любиш и в следващия. Любов е само тая любов, която никога не престава. И единственото нещо, което не ни ограничава, е любовта. Когато човек наруши божествените закони, тогава идва ограничението.

 

Ти си поставен в един свят с изобилни блага. Около тебе цветята цъфтят, дърветата дават своите плодове, ветровете духат, слънцето сутрин те огрява и вечер ти казва: „До виждане! Пак ще те посетя". Всичко това ти идва даром. Ти нищо не си платил за него. И въпреки това ти си недоволен. Кажи си: „Щастлив съм, понеже имам глава. Щастлив съм, понеже имам ръце. Щастлив съм, понеже имам крака!"

 

– Какви са новите отношения между хората ?

 

– Срещнете някой човек. Да цените божественото в него. Всякога, когато хората не ценят божественото в нас, ние страдаме.

 

Като обичате някого, вие виждате душата му. Виждате нещо вътре! А пък като не го обичате, вие виждате външното у него.

 

Един ден направете опит да се отнесете много добре с когото и да е, и ще видите, че тогава и с вас ще се отнесат много добре. Ако вървите по Божиите пътища, Великата Разумност в света ще ви примири с всичките ви врагове.

 

Вие имате богатство, но не сте още наследници на него. Не можете да разполагате с него. Когато дойде времето, ще ви кажат: „Елате, това богатство е ваше". – Скоро ще изтекат тия години. Сега сте на 14 години. Още седем години. След седем години ще бъдете въведени във владение на богатството си и ще разполагате с него. Сегашните страдания са все страдания на деца.

 

– Колко земни години трябва да се разбират под този цикъл от седем години?

 

– За най-учените хора той е 10 години. И колкото хората са по-неучени, по-непробудени, толкова този период се продължава. Ако някой е с ума на мравка, той има още много години да чака. Въпросът не е за години. Някой от вас и днес може да се излюпи. Яйцето, ако го оставите само, и за три месеца не може да се излюпи, но ако го оставите под квачката, – за 21 ден ще се излюпи. Та нещата да ги турим под квачката, за да се излюпят!

 

– Що е квачката?

 

– Това е Любовта! Тя въвежда човека в реалния свят. И ако човек иска мислите му да бъдат безсмъртни, той трябва да има сърце, свързано с извора на любовта. Тогава у него се събуждат най хубавите, най-възвишените мисли.

 

Иде духовната пролет! Сега е зима. Като дойде пролетта, всичко ще се оправи. Ледовете и снеговете ще си отидат. В мозъците на хората ще стане такава промяна, че злото не ще може да пребивава там.

 

Всеки ден работете в духа на великото, което иде на земята. Видите едно наведено цвете, изправете го. Видите една потисната мравка. Избавете я, освободете я. Турете един камък на място. Изчистете един извор. И като направите тия неща, приятно ви е. Има нещо в света толкова велико и хубаво, но хората не го знаят! Нови хора идат сега на земята. Тях наричам братята на любовта.

Види се за илюстрация на геометричния начин на тълкуване Пиоб разглежда историята на Франция след 1792 г., т.е. „годината, която ще се смята като обновление на века", както казва Нострадамус.

 

Коментаторът започва с някои теоретични положения, които ще си позволим да предадем в малко изменен ред.

 

Според Пиоб, хелиоцентрични движения предизвикват чрез разлагане на силите геоцентрични движения (съгласно изчисленията на Нютон) и комбинациите, които се получават, дават геометричните причини на конструкциите, отнасящи се до расите и народите (съгласно системата на Нострадамус).

 

Оттук произтичат закони – научни, закони, а не бележки, и тяхното приложение в частните случаи, като тоя на историята на един народ, дават геометричните причини на веригата специални факти на тоя народ.

 

Практиката с хронокосмографската система на Нострадамус е показала на коментатора, че играта на космичните сили в една определена точка на земното кълбо, създава една геометрична реалност, очертанието на която, трасирано съгласно визиранията на неговия теодолит, образуват един символ. С други думи, гербът може да бъде символ на една реалност.

 

Така че, символът на един град, нация, семейство или индивид се образува автоматически по силата на тяхната географска дължина и ширина и координатите на Земята в пространството.

 

Оттук следва, че геометричният символ, създаден в една дадена точка на Земята и в едно дадено време, подлежи на промени в течение на времето по силата на разни движения, които му променят линиите. Той може и да изчезне напълно, както може да изчезне един индивид, един град или една нация.

Проблемът за еволюцията на Франция след 1792 год., казва другаде коментаторът, се състои главно в геометричното трасиране на символите на Франция от стария режим до наши дни и във въртенето на последните в съгласие с времето.

 

Тия символи са:

 

1). Фригийската шапка. 2) Орелът 3) Лилията. 4) Орелът (наново). 5) Буквите R. F.

 

Требва да се отбележи, че символът на монархията – лилията, който беше изчезнал в началото на разглежданата епоха, се явява пак при реставрацията, а също и символът на първата империя – орелът – се връща при втората: тоя факт се дължи, пояснява Пиоб, на връщанията, отбелязани в кръга на „Floram patere": между буквите на тая „дума" се намират две R, поставени на разстояние 150° или 210° една от друга (според следваната посока). Тия връщания усложняват движенията и така докарват в живота на народите, градовете и индивидите периоди на реакции в хода на прогреса, намаление на благоденствието на градовете и физическа слабост и неуспех при индивидите.

 

Така че животът изглежда, като че ли е съставен от постоянни приливи и отливи, в които повърхностният наблюдател открива само несвързаност и случайности, когато всичко става с математическа правилност.

 

Дългата стабилност – напр. тая на стария режим, казва коментаторът, има своята геометрична причина в кръга на епохите, който е кръг на живота на човечеството. Конструкциите, които той създава, дават детерминациите на расите и народите: там се намира следователно историята на Европа (в Бялата раса) и чрез подделение – оста на Франция.

В началото на поставената проблема, символът на стария режим – лилията – изчезва—и абсолютната монархия също. Фригийската шапка заема неговото място. Тя произлиза от въртенето на различни линии, които се стремят да установят една спирала около главния фокус на елипсата – Парижъ.

 

Фигурата заема следния вид:

Фиг. 2. Фригийската шапка, символ на френската република, обявена през 1792 год.

 

Фигурата Floram patere с вписания петоъгълник – гробът на великия римлянин – е сложена върху картата на Франция, достатъчно съгласувана по географска дължина и ширина. Главната ос на фигурата – ЕR – съвпада с меридиана на Париж. От пресичането на оста ЕR с диагонала АЕ се получава първият фокус на елипсата, който е идентичен със столицата на страната, а вторият фокус се добива от кръстосването на диагоналите АО и АЕ и се намира недалеч от общината Сгос.

 

Трябва да се отбележи, пояснява Пиоб, че кръгът на Floram patere се схваща от Нострадамус като проекция на елипсата, както елипсата е проекция на кръга – още една хитрост на Нострадамус, която не могла задълго да заблуди изследователя.

 

Това е ориентацията в пространството (сравни фиг. 1 и 2.).

 

Но фигурата се върти със скорост 30° за 9 години в посока на часовата стрелка, така че за 108 год. имаме едно пълно завъртване. Това е ориентацията във времето.

 

Личната ос на фригийската шапка (тъй като всеки символ има една ос, която му е свойствена) е представена от ликторския сноп. Тя е наклонена върху картата на Франция (т.е. в пространството) като функция на положението, което заема по силата на току-що споменатото въртене самата ос на страната през 1792 (т. е. във времето), както може да се види във фиг. 2.

 

Тоя факт, продължава коментаторът, създава две последствия: първото е, че символът не приляга точно върху цялата страна и поради това Бретан, а също и Вандея не са покрити от него, докато, напротив, той прехвърля всички източни граници: знае се, до каква степен Бретан и Вандея останаха роялистични.

 

Втората последица е, че върхът на ликторския сноп е отправен на изток и по тоя начин се противопоставя на зоната на нахлуванията, означена с буквите АТ на фиг. 1.

 

Разглеждайки внимателно следващите фигури, може да се види, че изходът на войните и шансът, който има нацията да се противопостави победоносно на нахлуванията, зависи от положението, което може да заеме личната ос на символичната фигура в момента.

 

Според Пиоб символът има вид, че действува абсолютно като едно живо същество. Той се бори срещу чужденеца с оръжието, което представлява неговата лична ос и в момента, когато, както през 1815 год., това оръжие се обърне и не противопоставя вече своето острие срещу нападателя, означен символично със зоната АТ на фиг. 1., нацията загубва войната.

 

Само с един поглед, казва по-нататък коментаторът, хвърлен върху фигурата на фригийската шапка, се вижда, че не е нужно човек да бъде голям пророк, за да предскаже, че революционните идеи няма да се разпространят през оная епоха в Бретан и Вандея и че Франция ще устои на атаките на първата коалиция.

 

Смущенията на линиите не могат да продължат много, тъй като неподвижната арматура на първоначалния полигон (който съставя „гроба на великия римлянин"), принуждава казаните линии да образуват един по-прецизен символ. Спиралата е по същина едно трасе на движение. Тя не може да се стабилизира. Тъй като, напротив, първоначалният полигон на „гроба" има тенденция да фиксира трасето и да го нагоди към своята специална форма – се явява друг един символ – това е Орелът.

„Тогава Исус биде отведен от Духа в пустинята. И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня." Мат. 4—1,2.

 

Мнозина биха счели, че постенето е измъчване както на организма така и на психиката у човека. Така би било, ако този, който пости, отстранява само храната на тялото си, а не вземе мерки душевно да е подготвен за това. Не е пост това, ако се отнеме възможността на тялото да си набавя енергиите чрез храносмилателната система, докато вътрешно копнее и жадува постоянно за физическа храна. Едно такова състояние е действително мъчение. Не трябва да се забравя следователно, че тялото на човека е подчинено на душевния му живот. Всяко душевно действие и всека мисъл намират отзвук в съответни физиологически функции. Не само вътрешният живот на човека нарушава или ръководи функциите на тялото. Човешкият организъм таи в себе си законите и принципите на макрокосмоса, и ритъмът на последния е ритъм и на нашия микрокосмос – тялото. В това отношение средата, в която живеем, оказва своето влияние върху физиологическите отправления в нашето тяло. Годишните времена дават също своя характерен отпечатък върху физиологията на тялото. Постенето има, следователно, своя психика, физиология и среда.

 

Историята и религията ни дава незаменими примери на пости. Великите посветени, създатели на религиозните учения, без изключение са преминавали през това самоизпитание. Характерното, което се установява при тях е, че те са прекарвали дните на пости в пълно единение и спокойствие. в евангелието четем: Тогава Исус биде отведен от Духа в пустинята*. Тук ние виждаме, че при това отдръпване на Исуса в пустинята е намесен „Духът". Това е достатъчно, за да вникнем в същината на въпроса. Не умът, не сърцето и волята са подтикнали Божия Син да се оттегли в самота и вглъби в себе си. Самото Божествено Начало е изискало това, а умът, сърцето и волята са били изпълнители на задачата. При обновяване личния живот от утайките и товара на миналото, не е само телесното пречистване, което ще ни облекчи и обнови. Само когато нашият дух взима участие в това, което ние с цялата си същина: дух–душа–тяло, вършим, само тогава можем да се подложим на пост.

 

За да бъдем вътрешно единни, за да можем по пълно да овладеем нашата чувствена физика, нужно е да бъдем отведени в „пустинята". Думата пустиня, която е употребена в св. Писание при Мойсей, Йоан и Исус, на гръцки освен буквалното български значение „пустиня", означава още тишина, уединение и самота. в действителност, Мойсей, Йоан, Исус са имали възможност да изберат именно пустинята за уединение. Но и всеки човек би могъл в своята среда да намери даден период време и място, които да му обезпечат „пустинята” на посветените, необходимата самота.

 

Кое годишно време е за предпочитане при едно постене ? – Всяко годишно време има своите добри и лоши страни. Освен това при различните климатични пояси годишните времена се малко или много различават. За препоръчване е онзи период от време, който е в хармония с нашето състояние, при който човешкият организъм и природата са в хармония. За препоръчване е също да се държи сметка за фазите на луната. Различните видове пост, трябва да се предприемат при различни фази на луната. Учителят в това отношение е дал много методи и пояснения. от голямо значение при поста е да се държи точна сметка за астрологичните аспекти в дадено време и отношение на хороскопа на дадена личност към тях. Колко време трябва да постим? Мнозина от страх пред телесни страдания се боят да постят. Но човек трябва да е твърдо убеден, че организмът никога няма да се излъже при разрешаването на задачата за дълготраенето на поста. В това отношение тялото осведомява най-редовно за състоянието си и човек може с добър разум да отмери времетраенето на поста.

 

Много е важно, с каква цел се пости и с какви резерви разполага тялото. Защото според целта и резервите ще се определи дълготраенето на поста. Еднодневното постене всяка седмица се нарича предпазно постене То освежава здравото тяло, прочиства храносмилателната система и припомня на човека, че е необходимо въздържание при удовлетворяване на физическите влечения. Това еднодневно постене на седмицата се препоръчва на всекиго, който иска да бъде здрав и разумен в живота си. Тридневното постене е вече предпазно и лековито. То се препоръчва при всички разстройства на храносмилателната система, при настинки и главоболия. При него имаме не само пречистване, но и една реакция от страна на телесния лекар. При едно тридневно постене започва и засилване на отбранителните сили в организма. То може да се понася леко от всекиго. След това, имаме вече седем, четиринадесет, двадесет и еднодневното до четиридесетдневното постене. При тях ние трябва да предвидим не само силите си, но и начина за начеване и прекратяване на постенето. Не трябва да изненадаме организма с моментално прекратяване на притока от храна. За тази цел става едно подготвяне. Това се постига, като последните три дни преди постенето се храним само с плодове и намалим количеството им на третия ден. Това подготвя тялото, храносмилателната система и самите нас за едно по-леко прекарване на първите дни. Още по-важно е прекратяването. Тъй като през време на постенето доставката на енергии, става от съвсем други източници, храносмилателната система почива, т.е. тя е прекратила и изменила вида на секрециите си. А една мъчносмилаема храна в голямо количество може да причини непоправими вреди. За да се избегнат подобни изненади, препоръчва се първите дни от прекратяването на поста да се храним по малко и с лека храна (супа от картофи, кисело млеко или плодове).

 

Как ще познаем, след колко време да прекратим постенето? Всеки може да пости, но само мъдрият може да отсъди, кога да прекрати поста. Естествено, важно е, с каква цел постим. Един здрав организъм, който е подложен на подобно изпитание с цел да бъде идеен служител на душата и духа, може да издържи и най-дългото изпитание в това отношение. Във всички случаи, трябва да се предвиди издръжливостта на тялото. Ако постът е с лечебна цел и ако болезнените процеси в организма не са се премахнали въпреки дългото постене, пропоръчва се едно повторение на поста, след като тялото е възвърнало силите си.

 

Загубата, която ще понесе тялото, зависи преди всичко от психическото настроение през време на поста. Не е достатъчно, както споменахме, да отстраним храната на тялото, а психиката ни да не съдействува за добрия ход на поста. Трябва да се подчертае, че едно такова раздвоение между тяло и душа е малко или много гибелно. Единството, както във вътрешните системи на организма, така между тяло, душа и дух, е крайно необходимо. Ние трябва, следователно, през време на поста да се храним със самата жизнена енергия (прана) на природата, ако искаме да се обновим. Защото „не само с хляб ще живее човек, но и с всяко слово, което изхожда из Божиите уста". (Мат. 4 – 4)

 

Как ще призовем това Слово? Как ще приемем животворното му въздействие? Ето отговора на този въпрос: – „Когато постите, не бивайте като лицемерите, намръщени... А ти кога постиш, помажи главата си, и лицето си умий; да се не покажеш пред человеците, че постиш, но Отцу твоему, който е в тайно; и Отец твой, Който види в тайно, ще ти въздаде наяве". (Мат. 6, 16 —18)

Днес сме на границата между един стар и един нов свят. Създава се ново разбиране, ново схващане на въпросите, които вълнуват човешкия дух, ново отношение към задачите, които животът слага на човека за разрешение.

 

Изобилна е светлината, която Учителят хвърля върху разните области на живота. Нека вземем за пример здравните проблеми. Какъв грамаден материал съдържат неговите лекции върху тия въпроси! В настоящата статия ще се постараем само съвсем бегло да засегнем някои от основните здравни проблеми. Отгде черпи той своя материал, законите и методите, които ни излага? Той сам отговаря на този въпрос по следния образен начин:

 

„Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, клонче и цветче съставят азбуката. Аз постоянно превеждам от тази велика книга".

 

Съобразяване с природните, с Божествените закони, писани в тази велика книга – ето разрешението на всички здравни въпроси. Защото всяка болест произтича от нарушение на някой природен закон – физичен или духовен. Като четем тая книга, тя ще ни начертае пътя, който трябва да следваме. Разумната природа не е създала човека, за да боледува. И когато човек се издигне до една по-хармонична култура, когато се изпълни със светлината на истинското знание за природните закони, болестите ща изчезнат завинаги. Това носи новата култура, която иде на земята. За нея Учителят говори по следния начин: „В новия живот няма да има болести – ревматизъм, болни стомаси, няма да има глухота, слепота, счупени крака. Това можем да го приложим и опитаме още сега".

 

Изходната точка за разрешението на здравните проблеми е преди всичко правилно схващане на човешкото естество. Погрешното, едностранчивото разбиране на това естество не дава никакъв ключ за тяхното разрешение. Преди всичко трябва да се освободим от механическото разбиране на човешкия организъм и на природата изобщо. Днес науката е вече натрупала достатъчно факти, чрез които може да се дойде по научен път до правилно разбиране на човека и природата. В биологията въз основа на най-новите изследвания се идва до витализма, защото новите биологични факти не могат да се обяснят чрез механичното разбиране на живота. До това ново схващане са дошли мнозина биолози, измежду които са: Дриш, Райнке, Август Паули, Раул Франсе и пр. Интересно е, че и в медицината вече се забелязва такъв завой. Като ценен документ в това отношение може да ни послужи красивият труд на д-р Алекси Карел от Рокфелеровия институт в Америка: „Човекът – неизвестният". Ценността на тази книга е в това, че той е сгрупирал и резюмирал в най-сбита форма най-новите изследвания по въпросите, които засяга. В самия предговор се казва, че говори само въз основа на фактите. Между другото той казва:

 

„Трябва окончателно да изоставим илюзиите на механистите от XIX век, догмите на Жак Льоб, детинските физико-химични схващания за човека, с които все още се забавляват толкова физиолози и лекари”, (стр 131). А на друго място казва:

 

„Вероятно в областта на сивото вещество на мозъка, Духът, според израза на Бергсон, се включва в материята" (стр. 168).

 

За материалистичния дух на днешната култура, той се изразява със следните думи: „Жертвуването от съвременната цивилизация на Духа за сметка на материята е една грешка – грешка толкова по-опасна, като се знае, че тя се отминава, без да се забележи от масите."

 

Днес, чрез изследванията на Гурвич, д-р Килнер и др. се установиха радиациите на човешкия, а и на всеки друг организъм[ ] Те образуват тъй нареченото етерно тяло на организма. Веднъж тия радиации установени, можем ли да пренебрегнем тяхното влияние върху функциите на човешкото физично тяло? И можем ли да хвърлим светлина върху здравните въпроси, без да изучим взаимодействието между физичното тяло и тия радиации?

 

Чрез изучаване взаимодействието между физичното тяло и по-висшите членове на човешкото естество се отваря нова страница за анатомията и физиологията. Учителят дава по този въпрос следните изяснения (1): „Вие трябва да изучавате организма не само външно, анатомически и физиологически, но и с окото на ясновидец – да знаете, как го е създала природата и какво е предвиждала, като го е създала". – „Вие ще осветлите здравните въпроси, когато започнете да изучавате физическото, астрално, умствено и причинно тела на човека. Както физичното тяло си има своя анатомия и физиология, също така и астралното, умствено и причинно тела имат своя анатомия и физиология" (8).

 

В организма се забелязва действието на една разумност, и тя е най-важният лечебен фактор. Напр. белите кръвни телца се справят с влезлите в тялото микроби. Интересно е също, как разумността, която работи в организма, лекува раните. Вътрешните клетки се делят и образуват нова червена тъкан върху раната. После клетките на кожата започват да се разпространяват върху тая червена тъкан и я покриват напълно. При счупена кост околните тъкани се превръщат в други тъкани, които са нужни. Напр.. установено е къс мускул в съседство със чупената кост да се превръща в хрущял и след това в костна тъкан. При прерязване на артерия кръвта, излязла вън, се съсирва, спира кръвотечението и предпазва от зараза. След това бели кръвни телца и клетки от околните тъкани се вмъкват във вътрешността на съсирената кръв, в съседство с прерязаната артерия, и възстановяват малко по малко артерията (Карел, стр. 237—239). Разумният принцип, който работи в организма, се проявява още по-оригинално при загуба на кръв. Тук вече тая разумност комбинира няколко методи, и то най-целесъобразни, за постигането на поставената цел. Ето думите на Карел по това (стр. 235):

 

„При кръвозагуба всички кръвоносни съдове се свиват и с това увеличават относителното количество на кръвта, която остава. Пациентът изявява жажда и водата, която изпива, дава веднага на кръвната плазма нейния предишен обем. Течността от тъканите и мускулите преминава през стените на капилярите и прониква в кръвоносната система. Кръвните телца излизат от органите, в които са били държани в резерва, и влизат в кръвта. Костният мозък започва да произвежда клетъчни елементи, които довършват възраждането на кръвта. Извършват се значи в цялото тяло верига от физико-химични и градивни процеси, които обуславят приспособяването на организма към кръвозагубата".

 

Никога не можем да вникнем в дълбоките причини на болестите и да разрешим правилно здравните въпроси, ако не ни е ясна връзката между душевните и телесни процеси. Тая връзка е важният ключ, който разкрива обширни хоризонти и възможности. А тя е установена чрез множество опити и наблюдения. Всекиму е известно зачервяването при гняв, побледняване и затуптяване на сърцето при страх и пр. Тия факти показват. че душевното състояние влияе върху кръвообращението. Нещо повече, доказано е, че при силни тревоги се намалява броят на белите кръвни телца – те се разрушават. Установено е, как притеснението и душевното вълнение причиняват болестта копривна треска. Карел цитира един такъв случай (стр. 173): „Една жена при уплашване от силна бомбардировка добива копривна треска и при всека нова бомбардировка обривът се е увеличавал и ставал още по-червен. Жолтрен доказва, че едно морално сътресение е в състояние да предизвика значителни промени в кръвта. Някои лекари казват, че продължителни скърби и постоянни безпокойства докарват болестта рак. Кръвните телца се разрушават при тревога. Възпалението на задното черво и заразата на бъбреците и пикочния мехур, които го придружават, са далечен резултат на душевни и морални смущения".

 

Психологът Крепелин разказва следния случай: един затворник тъй тежко заболял, че лекарите предвиждали най-близка смърт. Те му давали живот най-много един-два дена. Той бил без близки и знаел, че съгласно традицията, тялото му ще бъде дадено на дисекция в университета, а никак не искал това. Оставали му още два месеца срок за излизане от затвора. Те изтекли, той бил пуснат от затвора и на следния ден починал. Духът му бил достатъчно силен да задържи чрез магичната си воля тялото от смъртта до излизането му от затвора. Известен е още следният случай: Един български учител правил дългогодишни педагогически изследвания върху децата и бил вече готов с научен труд по въпроса. Обаче, става пожар в дома му и ръкописът заедно с всички други материали биват унищожени. Само няколко седмици след преживяното косата му била напълно бяла. Могат да се приведат множество подобни примери, които показват, че мислите и чувствата – изобщо психичните процеси – оказват влияние не само върху физиологичните процеси в организма, но даже изменят анатомичния строеж на тъканите. От казаното стават ясни следните думи на Учителя: „Здравето на човека зависи от неговите мисли, чувства и постъпки".

 

 

1. „Хигиенични правила" – из книгата .Светото място".

 

2. „Въздухът и мисълта" – Лекция в общия окултен клас на 20 декември 1933 год.

 

3. „Пулс" – из кн. .Посока на растене”.

 

4. „Излишък и недоимък в живота" – об. ок кл., год. III, лекция 6.

 

5. „Право ходене" – пак там, лекция 32.

 

6. „Качества на здравия човек" – из кн. .Жива реч".

 

7. „Влияние на цветовете" – пак там.

 

8. „Деятелност на сърцето" – из кн. „Противоречия в живота".

 

9. „Здравословни условия" – из кн. „Светлина на мисълта".

 

10. „Живата наука" – из кн. „Малки и големи придобивки".

 

11. „Правилно хранене" – из кн. „Добри и лоши условия".

 

12. „Лечебното действие на музиката"—общ ок. кл., лекция от 2. март 1938 г.

 

13. „Развитието на мозъчните центрове" – из кн. „Добри навици".

 

14. „Основни правила на хигиената" – из кн. „Езикът на любовта".

 

15. „Закони на дишането" – из кн. „Божествен и човешки свят".

 

16. „Високите места и чистият въздух"—мл. ок. кл., год. IV, лекция 18.

 

17. „Слънчевите трансформатори" – пак там, лекция 23.

 

18. „Черният дроб" – мл. ок. кл.; лекция от 2. X. 1936 год.

 

19. „Хигиенични правила" – мл. ок. кл., лекция от 2.IX.1932 год.

 

20. "Черният дроб", утринно слово на 4.X.1938 год.

 

21. „Новото съзнание", утринно слово на 6.XI.1938 год.

 

22. „Условия за здравето", лекция в ок. кл. на 1.VI.1938 год.

 

23. „Възможностите на любовта", неделна беседа на 29. V. 1938 год.

 

24. „Подмладяване", общ. ок. кл., лекция на 29.VI.1938 год.

 

[1]И българските учени вече все повече се приближават до тези нови схващания. Симптоматична в това отношение е статията на проф. Петър Петков в сп. „Просвета" от 1941 год.: „Невидими телесни лъчи".

Вековете говорят непрестанно и мълчат неуклонно върху въпроса за Истината – тази вечна спасителка на отделния човек, на обществата, на човечеството, тази носителка на смисъл, творчество и свобода. Всеки творчески импулс на човека, на човечеството става в името на Истината, тази неведома същност, това неразбираемо състояние на нещата. Всяко развитие, всеки напредък в живота се дължи на непрестанния стремеж на човека да намери Истината. Наука, изкуство, поезия, просвета и красота са рожба на творческия дух на човека в неговия път на търсене и приобщение с Истината. Морал и добродетел, любов към Бога и към другия, към ближния, имат смисъл само тогава, когато са огрети от слънцето на Истината и са извършени в нейната велика, безгранична свобода.

 

В историческото развитие на човека, религиозните учения са го насочвали винаги към Истината. За пробудения, културен, просветен човек е известно, че всяко религиозно учение в своите чисти основи, е разбулвало част от Истината – толкова, колкото е било необходимо на човечеството през даденото време, за да се пробуди, да стане по човечно и да върви напред в своето развитие. В случая, ние не трябва да мислим, че религиозните учения са давали само някакви философски определения за абсолютната Истина. Те по-скоро са разбулвали ония страни на Истината, които са имали многостранна проява и приложение в живота. И между редовете, в някои религиозни учения, па и направо в словото на тия учения, се установяват ония велики указания, които ни приобщават с Вечното, Първичното и Съвършеното в живота, в което е Истината.

 

Безспорно и науката, съвременната модерна религия на човечеството, установи и установява известна част от истината в живота, що се отнася до материалния свят, който ни заобикаля, както и до света на силите, скрит зад материалното. Една книжна стена дели днешната наука от големите религиозни учения на миналото. Само една книжна преграда има между истината, до която се е добрала науката днес и духовната Истина, която ни е разбулвала чистата религиозна мисъл през вековете. Утрешната наука, науката на идващите десетилетия, ще се занимава с разбулването не само на материалните и силови явления, но и на истините от по-висш разряд, на висшите духовни истини. И само тези истини са внасяли смисъл в живота, само те са давали на човека траен светоглед и творчески импулс.

 

Вековете говорят непрестанно за Истината, чрез всичко, което ни заобикаля, чрез всичко съществуващо в Природата – чрез света на минералите и скалите, чрез цветята и растенията, чрез животното царство и чрез самите нас, тази непозната гатанка – човекът. За Истината ни говорят вечно планините и реките, морето и небето, звездите и слънцето...

 

Вековете мълчат неуклонно за Истината, която е скрита зад всички видими и силови форми на битието. Те мълчат за Истината, която е скрита в нас – човеците на земята, която седи зад всяка проява на живот в цялата Природа, зад нямото вълшебство и красота на звездите. Затова още древните са казвали: .Познай себе си"...

 

На вратата на храма в Делфи, древните гърци, посветени в култа на Дионис, преминали през всичкото знание на всички времена до тях, са написали великата мъдрост, вярна и истинна през всички времена: „Познай себе си, за да познаеш Истината и Бога" в тази велика мъдрост, една от най-хубавите концепции, до които древните гърци са дошли, се подчертава хармоничното единство между Бога, човека и Истината. Разбулване тайната на най-малката космическа същност – човека, довежда до познанието на големите тайни – Истината и Бога. Тук големият въпрос за Истината е поставен от начало като основен духовен въпрос.

 

Херметизмът, дълбокото окултно учение на древния Египет, ни представя Истината по един особен символичен начин. в древните египетски школи, последно изпитание за ученика-посветен е представяла статуята на Богинята Изида, която е била забулена. Ученикът, добил всичкото знание и опитност на школата, минал през всички изпитания, добил чистотата, се явява пред статуята на Богинята Изида. Предстои му да дигне булото ù – последното изпитание. Под това було е образът на Богинята, вечната тайна, върховната Истина и Красота, която се разкрива само на посветените и съвършените. Ако ученикът е стигнал до съвършенство, като дигне булото, ще има една жива, реална представа за Истината и вечната Красота. Всеки ученик, обаче, който не е достигнал до висше посвещение, всеки смъртен, който дигне булото, остава покосен на место. Изводът, който може да се тегли от този символизъм на „забулената Изида" е, че според старата египетска мъдрост, Истината и Красотата са толкова съвършени, че обикновеният човек, обикновеният смъртен не може да има достъп до тях, не може да ги разбере.

 

В старата кабалистическа книга „Зохар" е предадена една крайно интересна и дълбока легенда за сътворението на света. Когато Всемогъщият решил да сътвори света, повикал по обратен ред двадесет и двете букви на древно еврейската азбука. Според кабалата всяка буква представя символ на една космическа сила, символ на даден атрибут на Бога. Всяка буква се е представила пред Вечния в дни по свой начин и със свое предложение за сътворение на света. Всички букви бидоха отпратени по своето предназначение. Едва на буквата „Бет" се е спрял Господ и с нея започнал творението си. Затова първите думи на Словото Божие започват с две „бета" – „Берешит бара" (в Началото създаде). Буквата „Алеф", първата буква не е предявила нищо пред Бога. Затова Благословеният ù казал: „О, Алеф, Алеф, Аз наистина си послужвам за с творението на света с буквата „Бет", но Аз няма да имам никакво единство, освен в тебе, ти ще бъдеш основата на всички изчисления и на всички дела в света и никой няма да намери единство, освен в буквата „Алеф". Ето защо, следващите две думи на Словото започват с буквите „Алеф” (Елохим Ет)[1]. И тъй, в буквата „Алеф”, Всевечният въплъти своето Единство, което се крие в същността на Неговото име, „Елохим". В действителност, според преданието на кабалата, светът е създаден и се крепи в единство от „Алефа", което ще рече от самия „Елохим", от Бога, едно друго от многото имена на Когото и името „Емет", което ще рече Истина.

 

Ясно е, за кабалата, Истината е равнозначна на Бога. Затова и старите библейски пророци и мъдреци считат Истината като начало на Божия закон. Най-добре изразено е това схващане у псалмопевеца. Той казва: „Законът Ти е Истина* (Пс. 119; 142 ст.). И по-нататък: „Всичките Твои заповеди са Истина" (с. Пс.; 151 ст.). в същия псалом намираме и най красивото определение на Истината: „Глава на Твоето Слово е Истината" (119; 160 ст.).

 

В пълна хармония с тия схващания на псалмопевеца, евангелистът Йоан, започва своето знаменито евангелие: „В начало бе Словото; и Словото бе у Бога; и Словото бе Бог" (1; 1). Да съпоставим: „Глава на Твоето слово е Истината", „Твоето Слово е Истина” (Йоан 17; 17) и „Словото бе Бог”, – значи: Бог е Истината!

 

В кабалистичен смисъл – „Ен Софа" (Непроявеният, Всевечният), в Него е Истината, защото „Глава на Словото (Бог – Проявеният Бог) е Истината", която стои над всяка външна проява.

 

Както в Стария завет, така и в Новия, в евангелието, няма много нещо писано нарочно върху Истината. Казано е малко, но най-същественото и то по начин, който се запечатва дълбоко в съзнанието. Мъдреците, пророците и великите Учители са считали за необходимо да говорят по най-съществения въпрос в живота – по въпроса за Истината, колкото се може по-малко. Те са давали само указания за нея, за нейната същност, макар че цялото им Слово не е било нищо друго, освен Слово на Истината. Интересно в това отношение е да се установи, че в дошлите до нас четири евангелия – на Матея, Марка, Лука и Йоана, само в евангелието на Йоана намираме няколко мисли изказани прямо по въпроса за Истината.

 

В един силно патетичен момент, когато Исус разкрива душата си пред своя Отец, предадени красиво, вещо и с голяма дълбочина от евангелиста Йоан в своята 17 глава, Той изказва една от най-великите мисли през всички времена върху Истината. В седемнадесетия стих от тази глава, Христос моли Бога и се изказва по въпроса за Истината. – Той не казва: дай им богатства, но „Освети ги чрез Твоята Истина, Твоето Слово е Истина”. Христос моли Бога да даде на тия, които са го последвали най-същественото – Словото, което е Истината. А който има Истината, той има живота. Сам Христос казва: „Аз съм пътят и истината и животът" (Йоан 14; 6), следователно, който има истината има всичко в живота.

 

При един друг случай, който ни е предаден пак само от евангелиста Йоан (8; 32), Христос ни изнася една от най-съществените страни и прояви на Истината. Той казва: „Истината ще ви направи свободни”. Тази мисъл ще остане класическа през всички времена. Чрез нея всеки ще може да мери дали живее в Истината – Истината дава свобода, съвършена свобода.

 

В един от най-драматичните моменти от историята на човечеството, който ни е предаден особено живо в евангелието на Йоан (18; 37, 38). В разговора между Пилат, римски губернатор на Палестина, и Христа, е засегнат отново въпроса за Истината. Ето как е предаден краят на този драматичен разговор: „А Пилат Му рече: И тъй, ти сега цар ли си? Отговори Исус: Ти право казваш, че аз съм цар. Аз затова се родих и затова дойдох на този свят, да свидетелствувам истината. Всеки, който е от Истината слуша гласа ми (18; 37). Казва Му Пилат: Що е Истина?" (18; 38). По-нататък не следва никакъв отговор на този съдбовен въпрос на Пилата. Исус мълчи. Мълчи, може би, не затова, че не иска да отговори на въпроса що е Истина, но защото този въпрос е разрешен по само себе си в цялото Му учение, което е учение за Царството Божие, за делото на „Отца". Той мълчи, може би, още за това, че е отговорил предварително, преди Пилат да го е запитал, като му е казал: аз дойдох да свидетелствувам за истината, всеки който е от истината, слуша гласа ми". А и преди това е казал: .Твоето Слово е Истина" и „Аз съм пътят и Истината". Последните думи могат да се разберат само посредством други думи, изказани пак от Христа: „Никой не може да дойде при Сина, ако Отец не го е призвал и никой не може да отиде при Отца, освен чрез Сина". Тука е подчертано единството между Бога и Христа, чрез синовността. Затова Христос казва: „Аз съм Истината", което ще рече, че Той е Словото или единство със словото.

 

От тези кратки бележки върху Истината, които намираме само в евангелието на един от най-дълбоките ученици на Христа – Йоан, е все пак ясно, че и евангелието поставя Истината като Единство с Безграничния.

 

Ние хората на днешния свят, може би, не можем да бъдем задоволени – поради нашата голяма критичност – от отговора на древността и евангелието за Истината. Това, разбира се, е много естествено и право. Свикнали сме да възприемаме нещата само с нашити пет свтива. Ала съвременната наука също не е казала последната дума за Истината. Положителното, до което тя е дошла, представя само факти, а те са само отделни стъпки в безкрайния път към Истината. И за науката днес, Истината е идентично нещо с безкрайното и недостижимото. За пробудения, обаче, понятията безкрайно и недостижимо, са равнозначни с понятието Бог.

 

Най-великите творения на човешкия дух, приобщават в неразделно цяло Бога и Истината. с нашия малък мозък, ние не можем да разберем същността нито на Бога, нито на Истината. Ние, обаче, можем да се доберем до познанието на Бога, чрез вътрешно приобщение с Него, следователно с Истината.

 

Това динамично, вътрешно приобщение на всеки човек с неговия Създател, с Истината е най-необходимото днес за спасението на човека, за новия живот, който идва в света и за новия път, по който трябва да тръгне човечеството. Защото няма по-добър и по-съвършен път от Пътя на Истината.

 

[1]Целият първи стих на Словото гласи: „Берешит бара Елохим ет Ашамаим ве ет Аарец" (В Началото създаде Бог (Елохим) Небето и земята". Елохим се пише с "Алеф", но се произнася "е".

В погледа на един непосветен наблюдател често израства едно голямо недоумение относно смисъла на това, което става през наше време. Обикновено, хората смятат, че Бог не би трябвало да допусне никакво насилие, никаква жестокост, никое противоречие.

 

Това всъщност, е така. Бог не присъствува при никоя жестокост, при ничие насилие, при никоя лъжа. Величието на Бога се състои в това, че Той е дал всекиму – както на отделните човеци, така и на общностите, – свободната воля за проявление и чака с най-велико дълготърпение да узреят плодовете на преминалия опит.

 

Божественият порядък е такъв, че там никой не нарушава свободата и свободния избор на другия. Всеки е свободен в своите действия, последствията на които съставят поучителната част на човешкия живот.

 

Ако в даден момент един човек или група от хора поемат даден път, резултатите, които ще се получат, ще определят качеството на тоя път и възможностите, които може да се очакват от него.

 

Никога Бог не участвува без наше желание в избора на нещата, както не участвува и в печалните им последици. Неговото присъствие се усеща само, когато Го позовем пред някое дело на светлината, и в момента, когато от огъня на страданията в душата ни се ражда мъдростта.

 

Присъствието на Бога е неминуемо, когато с милостиво сърце приемаме в себе си някоя страдаща душа, но Той липсва, когато ръката ни е свита за мъст. Любовта никога не може да остане при омразата, защото те се взаимно изключват.

 

Защо Бог допуска това? – питат някои с горчиво сърце, гледайки нерадостната картина на човешките отношения.

 

Защо е толкова жесток. Абсолютният и Вечният?

 

Когато хората решат да вършат престъпления, тогава Бог изчезва. Той остава невидим и велик в търпението си, защото преди всичко е Любов.

 

Всяко отрицателно дело би могло да бъде друго, – положително и светло. Винаги лошите неща идват, след като са били пренебрегнати някои добри; всякога една омраза идва, след като е била отхвърлена една обич.

 

Какво искат от Бога лишените от Мъдрост?

 

Защо упрекваме Бога, Който ни подканяше с тихия глас в сърцето да постъпим така, както повелява любовта? Какво могат да искат хората от Бога, щом като те съзнателно отхвърлиха Неговата намеса и избраха коравия и страшен път на мъстта?

 

Ако човек драсне кибритена клечка и подпали купа сено, защо ще казва, че Бог е жесток заради вредите, които е причинил пожарът?

 

Бог е присъствувал, преди да пламне стихията. Неговият глас тихо е подканял към разумност и човещина, към благост и неотмъстителност, но човекът не чул тоя глас, подал се на стихиите на своите емоции, хвърлил е искрата на своята ненавист.

 

Днес личностите и народите учат великата мъдрост на живота от следствията на своите постъпки. Душите се преорават като целини с могъщото рало на страданията, но нали ние пожелахме това? Не се ли молеше с трогателна нежност тихият глас на любовта да я приемем като гостенка в сърцето си?

 

Как ще бъдем щастливи, щом не отворихме вратите при това кротко похлопване отвън с тихи стъпки и с молещи очи си отиде Христос. Когото чакахме да дойде с великолепие на победител!

 

Ще Го чуем ли, когато Той повторно ни позове?

Има една приказка, в която се казва, че някъде имало едно царство на бедните. Всички жители в това царство били съвършено бедни и живеели в малки нехигиенични колибки. Занимавали се само с лов, ловели зайци, птици и други животни. Никой не се занимавал със земеделие, градинарство или някакъв друг занаят. С течение на времето животните в царството намалявали, започвали да изчезват и глад и смърт очаквали всички. Дошъл в царството им един мъдрец и той се учудил, защо така живеят. Всички му казали, че такава е съдбата им. Той им казал, че ако го послушат, може да ги научи и те съвършено могат да изменят съдбата си. Научил ги да орат, да сеят, да насаждат плодни дървета, да отглеждат зеленчуци. Всички станали вегетарианци. Понеже бил учен човек, отворил фабрики, в които приготовлявали едно прозрачно вещество, от което ги научил да си строят здравословни жилища, в които светлината отвсякъде прониквала. Така тоя мъдрец успял да промени живота на тия бедни хора и те заживели в благоденствие и радост.

 

Такава промяна става, когато любовта посети човека. Щом любовта го посети и той ù даде път да се прояви в неговия живот, тялото му се подмладява, сърцето му се облагородява, умът му просветва, човек става разумен. Настава промяна както във външния, така и във вътрешния му живот. Има хора, които се боят от любовта, понеже считат, че тя носи страдания. Има любов, която носи страдания, но ние не говорим за тая любов. И любовта се изявява на степени. Ако се прекара електрически ток с малко напрежение през тялото на човека, той умира. Ако се прекара ток с голямо напрежение, той става по-свеж. Като премине токът на любовта през човека, той съвършено се променя. Хората, които любовта е посетила, се отличават по това, че те са благодарни от всичко. Каквото и да правят, както и другите да се отнасят с тях, те са благодарни. Ядат ли, работят ли, страдат ли, благодарни са. Колко от хората в света днес благодарят? Сега има един ропот, едно недоволство, всеки се оплаква, че това или онова му липсва. Човек, когото любовта е посетила, е доволен, където и да мине, носи доволство, носи благодарност в себе си. Дето влезе такъв човек, носи благословение, хората и природата го слушат. Ако приемем и проявим любовта, животът ни ще бъде уреден и от нищо няма да бъдем лишени. Не изпълняваме ли нейните закони, ще имаме затруднения, мъчнотии. Тогава ще мислим, че причината е нашето минало, нашите деди и прадеди са ни оставили такова наследство. Ако ние се подчиним на нейните закони, любовта е в сила да се справи с всичкото наше минало. Човек, който приеме любовта, всичко може да постигне. Любовта дава всички възможности и постижения. Някой може да поиска да стане цар или виден философ или никаква знаменитост в света. Да иска човек да стане най-виден или най богат в света, това е лакомия. Любовта и това може да даде, но готов ли е човек с всичко, каквото има, да служи на другите? Защо човек не поиска да стане лекар да намери цяр и да лекува проказата, или туберкулозата или сифилиса, че да бъде полезен на човечеството? Защо не иска да научи закона, по който идат в нас светлите мисли, чувства и постъпки? Защо не иска да бъде здрав, добър, че накъдето ходи, да носи доброта? Защо не поиска да научи закона, по който идат всичките блага в света ?

 

Когато ще искаме нещо в света, нека вземем пример от малките деца. Едно дете ще поиска пари да си купи малко хляб или някой плод. Ако е момче, ще поиска да си купи конче, ако е момиче – кукла. Човек ако вземе лотариен билет, иска да спечели милиони. Защо човек иска да стане толкова богат? Любовта към парите свързва човека със смъртта. Има пример за един английски богаташ, който влиза в скривалището на своите съкровища и по невнимание забравя ключа отвън. Затваря се вратата и той остава вътре заключен, където умрял от глад всред богатствата си. Оставил писмо, в което казва, че бил готов да даде половината от своите богатства на оня, който би му дал парче хляб. Умира и пак не е готов да пожертвува всичко. Задържа половината за себе си, за да се осигури за в бъдеще. Човек сам себе си не може да осигури. Няма сигурност вън от любовта. Природата всичко дава на човека, но и всичко взема. Хората на любовта са готови всичко да пожертвуват, без да задържат нещо за себе си. Когато любовта поиска нещо от човека, да даде всичко, защото безкрайни са благата, които тя е приготвила за него. Да бъдем готови да направим всички жертви за любовта. Под жертва ние не разбираме да умрем, но да направим онова, което е за нашето щастие и за щастието на другите. Без любов светът не може да се обнови.

 

Най-разумното нещо в света е любовта. Разумният свят лежи в любовта. Не може човек да бъде разумен, ако сърцето му не пламти от любов. Не може да бъде силен, ако няма любов. Любовта е в сила да промени всичко. Светлина, топлина, наука, изкуство, красота, всичкото разнообразие в света се дължи на любовта. Изопачените неща, които днес съществуват, са дошли отпосле, вследствие нарушение законите на любовта. Когато човек съгреши, изгубва интелигентността си, добротата си. Ума си трябва да храним със знание, сърцето си с обич, с доброта, за да може любовта да работи в нас.

 

Да изучаваме любовта, както се изявява. Да се учим да обичаме. Цяла наука е да знаем, как да обичаме. Досега любовта не сме изучавали. Живеем в един негативен свят и тепърва ще изучаваме любовта. Трябва да отхвърлим всички стари разбирания за любовта, които са минавали за любов. Христос дойде в света и изяви любовта. Той каза: „Ако те ударят от едната страна, обърни и другата. Ако ти вземат горната дреха, дай и ризата си". Само човек, който има любовта, може да изпълни този закон. Той може да дава и да прощава. На любовта, която влиза в света, първо ще станем нейни слуги, а после ще бъдем нейни любими ученици. Когато любовта дойде, болестите, недоразуменията ще изчезнат. Училищата, църквите, домовете ще бъдат идеални. Ще се променят условията на земята: въздухът ще бъде по-свеж, ще има плодородие, няма да има убийства вече. Всеки ще бъде доволен и хората ще се познават като братя и ще изучават природата.

 

Да знаем, как да обичаме, е едно от най-красивите неща. Като обичаме човека, ще бъдем готови да направим нещо заради него. Ако е болен, ще пожелаем в името на любовта да оздравее. Ако е невежа – да се просвети. Любовта всякога предава нещо съществено на човека. Онзи, който ни обича, ще ни даде онова, от което имаме нужда. Ако сме гладни, ще ни даде хляб. Ако сме слаби, ще ни даде сила. Да знаем, че любовта не иде само чрез един човек. Любовта, която се изявява чрез разните хора, внася разни блага. Като ни обича музикантът, ще внесе в нас музикалност. Ако ни обича ученият, ще внесе знание. Любовта ще даде всекиму нужното. Да се радваме на онова, което ни е дадено, да се радваме и на онова, което е дадено на другите. Да се радваме на усмивката, с която ни поглежда някой познат или непознат. Де се радваме на цъфналия цвят, чието ухание приемаме. Да се радваме на слънцето, което ни грее. Да се радваме на вятъра, който духа. Да се радваме на всичко, което става на земята, защото чрез всичко се изявява единият и вечният закон в света.

Пред прага на новата епоха

Вам е дадено да познаете тайните – Д-р Ел. К.

Върху характерологията на смеха – G. N.

Новият начин на възприемане. Ангелският говор според Сведенборг. – Боян Боев

Хронокосмографската система на Нострадамус – П. М-в

Из нашия живот – Към Калинините върхове – Боян Боев

По колелото на зодиака. Стрелец – Стрелец

Стихове – Дим. Ан-ва и S.

Отзиви, вести, книгопис

Du Maitre: Ce qu`il nous fait

Съдържание

Q

Мнозина чувствителни хора винаги са твърдели, че виждат около всички човешки същества един светъл кръг, един вид психична атмосфера, чийто цвят се променя според умственото и морално състояние на човека. Днес чрез множество научни изследвания опитно е установено съществуването на човешката аура. Д-р Килнер е намерил едно вещество от циановите съединения, което позволява почти на всички да виждат аурата — светлината, която излиза от човешкото тяло. Това цианово съединение се нарича дициаанин. Алкохолен разтвор от дицианин се туря между две стъкла и през така приготвените очила се наблюдава човек на тъмно. Тогава се вижда светлината, която обгръща човешкото тяло. Установено е. че има хора, които естествено виждат тази светлина. Само чрез еманациите на аурата може да се даде научно обяснение на явленията на радиестезията, която се разви напоследък много и намери голямо приложение в живота.

Опити са правени с цел да се докаже по научен път съществуването на телепатията. Те са правени в два различни града на една и съща държава, а някои между Америка и Европа. В случая предавателната и приемателна станции се представят само от човеци. В единия град лицето, което представя предавателната станция, рисува бавно на бяла книга, в присъствието на комисия, определена фигура, запример профила на един аероплан. Същевременно на няколко хиляди километра на отсрещния континент една жена (жените са по-добри телепатични приемници от мъжете) в присъствието на комисия от специалисти чертае фигура, която напълно отговаря на предадената — профил на аероплан. Всичко това става без никакви жици и никакви апарати. Само че първото лице трябва да съсредоточи всичките си мисли върху нарисуваната фигура, като отстрани всички други впечатления и мисли от съзнанието си, т.е. става истинска предавателна станция. Същото нещо прави и приемателната станция, отстранявайки всичко друго от своето съзнание. Разбира се, че при тия опити не винаги се добиват пълни резултати; има и значителни отклонения. Например, предавателната станция праща рисунката свещ, а на приемателната се получава електрическа лампа. В този случай идеята е възприета; отклонението засяга само формата.

Всекидневните чудеса — от Георги Томалевски, 1941 г. цена 30 лв. стр. 238, формат — ¹/₁₆. № 1 от подновената библиотека „Натурфилософски четива", книгоиздателство „Факел".

Без съмнение, за да има човек днес, в този толкова усложнен живот, правилен поглед върху нещата и света, трябва да има достатъчни и най-вече верни познания върху природните науки.С тия познания прозорливият ще може сам да си изгради една философия за живота, един натурфилософски поглед. Разбира се, натурфилософията е, може би, онази съвременна философска система, която най-много може да търпи изменения. Това е така, защото тя зависи от самия напредък на естествените науки в най-широк смисъл на думата. А естествените науки като философска система са минали от миналия век насам през крайния материализъм, през относителния реализъм, а сега навлизат в една много широка област, в която се вмъква друг неведом, нерационален елемент — витализма, съответно неовитализма. И можем смело да кажем, че най-големите, най-дълбоките натурфилософи на днешното време са неовиталистите. Техните имена не са малко във всичките големи страни на света. За да не ги изброяваме, ще кажем, че те са измежду най-великите.

Натурфилософията, която няма вглъбеността на витализма или — от наше гледище — на спиритуализма, представя само едно популяризиране на естествените науки. Направихме този малък увод, за да подчертаем, че книгата на Г. Томалевски: „Всекидневните чудеса" е богата не само с изобилни данни, факти и явления, установени от природните науки, но тя е дълбоко озарена от личния му поглед, който според всичко изнесено там е виталистичен и спиритуалистичен. А в това е най-правилният светоглед, който може да се изведе от неизчерпаемия извор на Природата, по пътя на положителното знание и на личното съзерцание. Отрадно впечатление прави книгата на Т. със засегнатия богат материал, с изящния си език, с личното отношение към въпросите и с целесъобразния, дълбок светоглед, който се добива от нея. Материалът е разпределен в 9 отдела: в глъбините на вселената, в глъбините на веществото, водата, природа и машина, ритъмът — музика на всемира, през вратите на топлината, отделното в цялото, неравенството и геометрия на мисълта.

С тази си книга Т. изпъква в българската действителност като виден натурфилософ и популяризатор на научната мисъл. Препоръчваме горещо тази книга на нашите четци. В нея ще намерят богат и научен материал, поетични прозрения и мъдрост.

Редакцията на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО” и занапред ще се стреми да дава на своите читатели подбрано четиво. Списанието разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно!

„ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на справедливост и братство.