lothlorien

9. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ НЕ МОЖЕ ДА СЕ УКРИЕ: Беседа от Учителя, държана на 15.ІХ. 1918 г., София. - В: Да ви даде: [Неделни беседи от Учителя, серия XIII, т. 2]. София, 1938, стр. 216 ÷ 217. Всички българи искат да знаят какво ще стане с България. - Ако догодина всички българи родят изобилно плод, работите им ще вървят добре. Ако нищо не родят, и животът им няма да се оправи. Всички хора трябва да съзнаят, че са дошли на земята да служат на Господа, да бъдат слуги, а не господари. Българският народ е един от слугите на Господа. Той е на възраст 15 ÷ 16-годишно момче, което обича да прескача през плета. Всички народи са синове на Господа, по-стари и по- млади по възраст, затова те трябва да живеят помежду си като братя. И българите трябва да живеят помежду си като братя и да се откажат от изкуството си да прескачат плета. Добре е човек да прескача, но през какви плетове? Ако прескача през плета на омразата, на безлюбието, на греха, той е на прав път.

8. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ И ЗА ВОЙНИТЕ ДА ГО ПОСРЕЩНЕМ: Беседа от Учителя, държана на 8.ІХ.1918 г„ София. - В: Да ви даде: [Неделни беседи от Учителя, серия XIII, т. 2]. София, 1938, стр. 191. Методите, с които си служите за трансформиране на вашите състояния, не са нищо друго, освен математически формули. Приложите ли тези формули, непременно ще имате добри резултати. Тъй щото, не се страхувайте от гръмотевици и светкавици. Те дават възможност на хората да работят върху себе си. Когато Мойсей беше на Синайската планина, от небето се чуваха гръмотевици и светкавици, но чрез тях се изля голямо благословение върху еврейския народ. - Какво ще стане с България, която е изложена днес на толкова много гръмотевици и светкавици? - Чрез тях се излива голямо благословение. Бог търпи всичко, което става, и чака времето, когато българите ще съзнаят положението си. Той ще даде нови къщи, т. е. нови тела, на заминалите и убитите на бойното поле и ще вложи в тях нови мисли и желания, по-добри от сегашните. Мъчнотиите, които вие не можете да разрешите, Той ще ги разреши. Така постъпва всеки учител. Когато ученикът не може да реши задачата си, учителят я решава. „Излязоха да Го посрещнат.” Излезте и вие да посрещнете Христа, да придобиете положителната наука. Тази наука е само за здравите. Напуснете болниците, за да се ползувате от религията и науката за здравите, която носи правилата за живота.

7. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНАТА 1914 ÷ 1918 Г. В КЪЩИ: Беседа от Учителя, държана на 1.ІХ.1918 г., София. - В: Дали може: [Неделни] беседи от Учителя, София, 1942, стр. 177 ÷ 179. Човек е своенравно същество, затова му са дадени играчки, да се забавлява. В игрите си той е отишъл далеч: започнал е да коли, да реже глави на кокошки, агънца, прасета, дори и на хора. Днес го виждаме на бойните полета, дето реже глави, ръце, крака, вади очи и т. н. - Защо се бият хората? - Защото са направени от кал. - Кога ще престанат да се бият? - Когато се родят от вода и Дух. Христос обръща вниманието на учениците Си към причините и последствията на страданията в човешкия живот. Той казва, че задачата на човечеството е да преработи и организира материята, от която е създаден човекът. - Кога ще се преработи тя? - Когато мъжът и жената не се напущат; когато всички хора се обединят в едно цяло и живеят без грехове и престъпления. В бъдеще хората ще живеят в чистота и святост. Никой няма да казва като Давида: „В грях ме зачена майка ми.” Ако майката е живяла в грях, и дъщерята ще живее в грях. Понеже майката не се е въодушевявала от възвишеното, и дъщерята ще следва нейния път. Майката е мислила само за ядене и пиене, за облекла и украшения - и дъщерята ще мисли за същото, и тя ще се кичи с панделки и цветя. Добро нещо е панделката, тя е знаме на правдата, но не е истинска. Бъдещите хора ще живеят с велики идеи. Мнозина казват, че Христовото учение не е приложимо днес, не е съгласно със съвременната култура. Не е приложимо Христовото учение за онези, които са направени от кал. Обаче за онези, които са направени от дух и вода, то е приложимо. Те го прилагат и живеят в мир, в съгласие и любов. Те ще бъдат верни в любовта си и зад гроба, а не както сегашните хора - само до гроба; в повечето случаи верността им не стига и до гроба. Двама приятели пътували през една гъста гора и се разговаряли любовно за верността и трайността на своите чувства. По едно време те чули някакво шумолене и видели, че мечка иде срещу тях. Единият от тях бил по-сръчен, веднага се качил на едно дърво. Вторият не успял да го последва и съобразил да легне на земята и да се престори на умрял. Той чувал, че мечката не яде мърша. Като приближила до него, мечката започнала да го души и понеже помислила, че е мъртъв, продължила пътя си. Онзи, който бил на дървото, веднага слязъл и запитал приятеля си: „Какво ти каза мечката?” – „Каза ми друг път да не тръгвам на път с такива приятели.” Какво представя мечката? - Мъчнотиите в живота. Как разрешават хората мъчнотиите си? Едни ги разрешават отвисоко, качват се на високи дървета и казват, че там се мисли добре. Те не говорят истината - от страх се качват на дървета. Те не са смели. Други пък лягат на земята и се преструват на умрели. И те са страхливи. Христос казва и на едните, и на другите: „Аз нямам нужда от приятели, които се качват на дърво или лягат на земята, като видят мечка. Аз нямам нужда от ученици, направени от кал.” Сега и аз желая да срещна българи, които не са направени от кал. Има вече такива българи, - Какво ще стане с България и с българите? - Онези, които са направени от кал, ще се стопят. Онези, които са родени от чиста вода и от светлината на Духа, ще имат велико бъдеще. Това е казал Христос на Своите ученици. Това и аз казвам днес на вас.

6. УЧИТЕЛЯТ ЗА МИРА СЛЕД ВОЙНАТА 1914 ÷ 1918 Г. ПОГЛЕДНА ПЕТРА; Беседа от Учителя, държана на 18.VІІІ.1918 г., София. - В: Дали може: [Неделни] беседи от Учителя. София, 1942, стр. 146 ÷ 147. Желая ви да бъдете смели и решителни, да изпъдите страха и малодушието навън. Имайте вяра и упование на Бога. Аз ви говоря за този Бог, в Когото живеят и се движат всички същества. Той говори днес на всички хора. - Как? - Чрез страданията. - Кога ще дойде мирът? - Когато пропеят петлите на всички народи: на Англия, на Франция, на Германия, на Русия - на цяла Европа. Те ще излязат вън и ще поплачат. Христос се [е] обърнал към европейските народи, поглежда ги им казва: „Вие сте културни народи, от вас зависи бъдещето ви. Вашите петли пеят вече.” Когато петелът на Петра пропя, той разбра, че работите не се нареждат нито с нож, нито с дипломация. Съвременните хора са жертва на демони, на бесове, които ги карат да се бият. Да се бори човек със злото, това е в реда на нещата, но да се бие мъж с жена си, брат с брата си, сестра със сестра си, това не е естествено. Дом и народ се повдигат, когато се борят против злото. В който ден нарушават този закон и въстанат против Бога, те сами подписват своята смъртна присъда. Разкае ли се един народ, Христос съгражда Своята църква върху него. Аз вярвам, че европейските народи ще се разкаят, ще излязат вън и ще поплачат. Те са на път да направят това. Затова казвам: Мирът иде! Когато Христос отправи погледа Си към някого, той ще съзнае погрешната си и ще се разкае. Няма сила в света, която може да се противопостави на погледа на Христа. Радвайте се, че сте се родили при добри условия и добри времена. Сега е краят на века, единадесетият час на деня. Всички сте призвани на лозето, да работите само един час. Който е обидил брата си, да излезе вън и да поплаче. Като ви срещна втори път, да видя, че умовете и сърцата ви са пробудени, че всички мъже и жени, братя и сестри живеят помежду си в мир и съгласие. Както е хубав днешният ден, такъв ще бъде и вашият живот. Днешното слънце и хубавият ден ще бъдат свидетели на моите думи. Както вън е топло, така любовта ще царува в сърцата ни. Топлината на любовта ще ви изпотява, за да изхвърлите навън нечистотиите си. Спасението ви се крие в чистотата на вашето тяло, на вашия ум и на вашето сърце. Както днешният ден е светъл и чист, такъв да бъде и вашият живот.

5. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ ДОБРОТО ВИНО: Беседа от Учителя, държана на 4 VIII.1918 г., София. - В: Дали може: [Неделни] беседи от Учителя. София, 1942, стр. 119 ÷ 120. Прочетете 20. и 21. глава от Откровението*, да видите какво Господ готви за човечеството. Сега аз проповядвам на българите, защото Бог е решил да ги благослови. Всички ще се подобрят, ще станат добри хора. Всички свещеници, проповедници, учители, майки и бащи ще проявят доброто в себе си и ще говорят на един език. Господ казва: България ще бъде благословена! Времето ще покаже истина ли говоря или не. Всички ще бъдете носители на новото учение по света. Така е решил Бог, а каквото Той решава, не се разваля. Не се обезсърчавайте и бъдете благодарни за това, което Бог ви е дал. Всяка година Той ще ви дава все повече и повече. Той ще ви дава от новото вино, от което няма да се опивате. - Какво ще стане с България? - За България иде голямо добро, което всички трябва да приемат доброволно. Ако не го приемат доброволно, насила ще го приемат, но Бог няма да отмени решението Си. Какво правят майките със своенравните си деца? За да приемат благото, доброто, което им дават, те ги набиват. Идете сега по домовете си и носете новото учение навсякъде. Когато не сте доволни от себе си, не казвайте, че сте лоши, но кажете: „Изпразних сърцето си, за да стана по-добър; изпразних главата си, за да внеса в нея новото и да поумнея.” Така трябва да постъпва всеки, който отива на сватба. Той ще бъде облечен с нови и чисти дрехи. Каже ли някой, че е стар, той е на път за подмладяване; каже ли някой, че е млад, той е на път за възмъжаване. Бог е решил старите да подмлади, а младите - да направи умни и добри. И тъй, питали ви някой в какво се заключава новото учение, ще отговорите: Новото учение има за цел да превръща водата в добро вино, което никога не ферментира. Какво означава думата „вино”? Буквата „В” означава съединяване на човешката душа с Бога. Буквата „И” означава слизане на човека към страдащите, за да им помогне и после пак да възлезе към Бога. Буквата „Н” означава примиряване с противоречията в живота. Буквата „О” означава използуване на Божествените условия, които са вложени в човека. ___________________________________________________________ * Според Учителя Дънов 20, глава се отнася за XX век и за отваряне на Школата Му – 1922 ÷ 1944 г. Вж. глава 20., ст. 4. Отнася се за Първата световна война (1914 ÷ 1918 г.) и Втората световна война (1939 ÷ 1945 г.) (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев).

4. МИРЪТ ИДЕ СЛЕД ВОЙНАТА 1914 ÷ 1918 Г. В ИСТИЯ ЧАС: Беседа от Учителя, държана на 14.VII.1918 г., София. - В: Дали може: [Неделни] беседи от Учителя. София, 1942, стр. 50÷51, 57÷60. И тъй, като се говори за Духа, не Го разглеждайте като нещо, което можете да пипнете, да видите или да чуете. Той не е нещо обективно. Ако искате да Го познаете в музиката, ще Го почувствувате в съотношението между тоновете, а не в самите тонове. Невидимото, неуловимото в музиката, в Словото, това са проявите на Духа. Дето е Духът, там има разширение, подем, светлина, радост, сила, простор. Когато кажем „Дух Свети”, разбираме съвкупност от светли духове, свързани с Бога. Те излизат от Бога по двойки. За тях именно е казано, че са направени по образ и подобие на Бога. Като проникне в душата, Духът изглежда светъл, но сам по себе си той няма светлина. Слънцето изглежда светещо тяло, понеже лъчите му падат на Земята, отразяват се и стават светли; всъщност Слънцето не е светещо тяло. Ако гледате Земята някъде от пространството, и тя ще ви се види светло тяло. Като се приближавате до човека, виждате го тъмен; отдалечавате ли се от него, той изглежда светъл. Поставете човека на такова разстояние от вас, на каквото Бог първоначално го е турил - ще видите, че той е светъл и красив. На всеки човек е определено по каква орбита трябва да се движи. Измените ли орбитата на неговото движение, той ще причини неприятности и на вас, и на себе си. Например момата, като се ожени, започва да заповядва на мъжа си как да се облича, какви отношения да има с хората и т. н. Тя иска да го подчини като слуга, а с това изменя орбитата на неговото движение и причинява пакости и на себе си, и на него. Някъде мъжът подчинява жената и я прави слугиня. Душата на човека е Божественото начало в него - никой няма право да я подчинява. Пазете свободата на душата си. Бъдете готови да умрете за нея, но да не я заробвате. Който заробва душата си и който заробва душата на ближния, и двамата са крадци и разбойници. Бог гледа на тях с недоволство. Съвременното общество се нуждае от хора с велики души, които не мислят само за осигуряване. Защо ще се осигурявате, когато всичко е във ваши ръце? В природата има изобилно хляб, изобилно енергия, човек лесно може да се прехрани. Казано е в Писанието: „Дух Свети ще ви научи в истия час, що трябва да речете.” Понеже Духът е тясно свързан с човешката душа, Той учи ума и сърцето как да се проявяват. На български език думата „Дух” се пише с четири букви.* Буквата „Д” представя триъгълник, който уравновесява противоречията. За триъгълник, в който силите се уравновесяват, няма невъзможни неща. Затова е казано, че за Бога всичко е възможно. Буквата „У” има отношение към човешкия ум. В тази буква има една равнодействуваща сила, която уравновесява противоречията, произлизащи от ума. Буквата „X” означава човешките чувства. Тя е образувана от буквата „С”, взета в право и обратно положение. Буквата „С” изразява закона на Луната, която в 28 деня се пълни и изпразва. Човек трябва да научи законите, как да се пълни и изпразва. Да изпразваш сърцето си от нечистотиите на живота и да го пълниш с плодовете на Духа, това е велика наука, до която човек трябва да се домогне. Последната буква – „Ъ”, означава закон на Божествената хармония. В заключение казвам: Духът е онази мощна сила, която регулира ума, сърцето и волята на човека. „Дух Свети” - думата „свет” означава душата, с която човек е свързан. Апостол Павел казва: „Нито жена без мъж може, нито мъж - без жена.” Бог не приема нито жената без мъж, нито мъжа без жена. Казано е още, че ако жената напусне мъжа си, а мъжът-жена си, няма да бъдат приети в Царството Божие. Напуснат ли се мъж и жена, смърт ги очаква. Защо е така? - Защото мъжът представя духа и ума, а жената - душата и сърцето. Какво ще остане от човека, ако го напусне духът и умът, или душата и сърцето? Той непременно ще умре. Следователно, ако нямаш чувства, и мисли няма да имаш; ако нямаш мисли, и чувства нямаш. Ако имаш душа и дух, ще имаш и чувства, и мисли, и постъпки. „Духът ще ви научи.” Това значи, че хората са дошли на Земята да се учат. Радвайте се, че има кой да ви учи. Необятна е вселената. Тя дава условия и възможности на всички хора да се учат. Христос казва: „Дух Свети ще ви научи в истия час.” Това се иска днес от всички хора. Когато Духът ви научи какво трябва да правите, тогава светът ще се радва на добри синове и дъщери. Тогава светът ще се радва на добри проповедници и учители, на добри управници, съдии и др. Не дойде ли Духът да научи хората какво да правят, не може да се говори за никакво възпитание. За дресировка може да се говори, но не и за възпитание. Влезе ли Духът в майката, тя ще разполага с нови методи за възпитание. Чрез майката Духът ще действува и в децата. Ако момъкът и момата от детинство още слушат Духа, като се оженят, те ще се радват на плодовете на Духа. Как се женят хората днес? Вие как сте се оженили? Бих желал българите отново да се оженят, и аз да ги венчая. Време е старите, незаконни бракове да се разтурят и да се образуват нови бракове, основани на любовта. Тогава ще видите какви синове и дъщери ще се родят от браковете на любовта. Децата ще бъдат чисти, свети, като своя Баща - Духа. Обществата ще бъдат образувани от членове, които живеят в чистота и святост. Какво повече може да се желае в този свят? Да имате синове и дъщери, родени от Духа, това е най-великото благо, към което човек се стреми. Реалното, същественото нещо в света е Духът. „Дух Свети ще ви научи на всичко.” Той носи светлината в света, която открива всички пътища на човека. Как ще познаете присъствието на Духа? - Когато се чувствувате силни по мисъл и по чувства, това е присъствието на Духа във вас. Когато сте тъжни, скръбни, обременени и скръбта ви се смени с радост, това е Духът, Който ви е въздействувал. Когато сте в безизходно положение и излезете от него, това е помощта на Духа. Духът следва всяка стъпка на хората, но повечето от тях са слепци, не Го виждат; някои Го напипват само, а малцина Го виждат. Дето светлината на Духа прониква, там има мисъл, разсъждение, виждане. Там е изключено всякакво съмнение и подозрение, всякакво колебание. Христос казва: „Дух Свети ще ви научи на всичко.” Под думата „всичко” разбираме, че Той ще научи хората как да придобият плодовете на Духа. Знайте, че Духът е реалното, на което дължите всичко. Търсете Духа във всяка велика проява и разчитайте на Неговата помощ. Мощно нещо е Духът. Дето влезе Той, всичко преобразява. Под влиянието на Духа и лошият човек става добър, и змията става кротка. Ако нахраните добре грешния, лошия човек, и той ще стане добър, няма да причинява пакости. Онези, които е озарил Духът, трябва да работят за повдигането на бедните, на страдащите, на грешните. Не презирай падналия, но му помогни да стане. Не презирай животните, които ходят на четири крака. Благодарение на тях вие сте сити и нахранени. Те влачат ралото по нивите заради вас. И животните, и грешниците вършат някаква работа, от която мнозина се ползуват. Затова, от Божествено гледище, няма грешници. Има непробудени съзнания, недозрели плодове, но грешници няма. Влезте в положението на грешника и вижте как той се мъчи. Като сгреши, той е недоволен от себе си, страда и сам се наказва. Обикнете грешника, за да влизате в положението му и да му помагате. „Дух Свети ще ви научи на всичко.” Като знаете какво представя Духът, не се страхувайте от светлите духове. От въплътени духове може да се страхувате, но не и от невъплътени, които се отличават с чистота и святост. Светият Дух носи радост на майката, която ражда. Чрез детето й Той я въвежда в нов живот. Светият Дух създава добри връзки и отношения между хората. Светлите духове помагат на хората да разрешат мъчнотиите и противоречията в живота си. Те се наричат братя и сестри - помагачи на човечеството. Те носят новата култура в света. Достатъчно е да ги призовем в името на Божията Любов, за да ни се открият. Те са избавяли и продължават да избавят хората от беди и напасти. Те са постоянно между нас, следват ни, за да ни помагат. Те са нашите светли братя, които страдаха и се пожертвуваха за Христа. Днес те се жертвуват и за по-малките си братя, да ги спасят. „Дух Свети ще ви научи на всичко.” Под думите „Дух Свети” разбираме всички светли, възвишени духове, които съставят едно цяло с Христа. В този смисъл, Христос е колективно същество. Той казва: „Светлите духове и ангелите постоянно слизат и възлизат.” Те носят мир първо за Балканските държави, а после - за по-големите, най-после - за цяла Европа. Иде мирът, но не скоро, защото не иде с коне, нито с биволи; пеш иде той. Когато дойде мирът, ще настане голяма радост, малки и големи ще се радват и веселят. Дух Свети иде да ви научи на всичко. Слушайте Неговия глас. Иде Божественият мир. Той ще възкреси всички мъртви, паднали на бойните полета. Той ще възкреси всички ваши заминали братя и сестри. Носете тази радостна вест навсякъде. Казано е в Писанието: „Ще бъде едно стадо и един Пастир.” Павел казва: „Сегашните страдания не могат да се сравняват с бъдещите блага, които идат в света.” Вдълбочете се в себе си, за да приемете Духа, да Го носите навсякъде по света, в семействата, между народите, в цялото човечество. Носите ли Духа със себе си, дето влезете, ще ви приемат с радост. Господ да благослови всички присъствуващи! _______________________________________________ * Духъ - по стария правопис до 1945 г. (бел. М.И.)

3. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНИТЕ И ЗА ХЛЯБА РАДВАЙТЕ СЕ: Беседа от Учителя, държана на 15.ІV.1917 г., София. - Във: Все, що е писано: [Неделни] беседи от Учителя. София, 1942, стр. 84 ÷ 85. Ето, днес Христос ви среща на пътя и казва: „Радвайте се!” Веднага се отправят към Христа въпроси: „Как да се радваме, когато нашите синове, братя и мъже умират на бойните полета? Как да се радваме, когато животът е тежък, няма достатъчно хляб, дрехи и обуща? Как да се радваме, когато направихме големи дългове? Ти можеш ли да превърнеш камъните на хляб?” Христос отговаря: „Човек живее не само с хляба, но и с всяко живо и благо слово, което излиза от устата на Господа, както и от устата на всеки добър и праведен човек.” Сегашните учени търсят начин да създадат хапчета, които да задоволяват глада на човека. Те мислят, че по този начин ще разрешат важните икономически въпроси. Не е този пътят, по който трябва да върви науката. Преди всичко, човек трябва да се домогне до живия хляб, който се крие в Словото Божие. Щом намери този хляб, той ще разреши въпроса и за хляба от камъни. Словото Божие е висша, духовна материя, от която могат да се извадят екстракти за поддържане на човешкия живот. Затова именно Христос казва, че човек се храни не само с хляб, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога. Той взе пет хляба и пет риби и нахрани пет хиляди души, с което доказа силата на Божието Слово. Възможно ли е това? - Възможно е. Нима от едно житно зрънце не излиза цял клас? От една ябълкова семка израства голямо дърво, което след две-три години дава стотици и хиляди килограма ябълки. Ще кажете, че всичко излиза от земята. - Не само от Земята, но и от Слънцето. Сама по себе си, Земята е резервоар, в който се складират нещата, и ако Слънцето не ги привлича нагоре, те ще останат дълго време заровени в земята и ще изгният. Един ден, когато хората се научат да умножават хляба, както Христос направи, всички икономически въпроси ще се разрешат. Казват, че и без това знание има много милионери в света. - Те са книжни милионери. Какво може да направи човек с книжното си богатство? Ще кажете, че богатството е нужно за земята. Какво ще правите с това богатство, когато смъртта дойде при вас? Тя ще ви хване за врата и ще каже: „Върви след мене!” Ти ще й даваш от своите милиони, но тя не признава книжните пари. Колкото и да си богат, тя ще те вземе със себе си. Ако срещнеш на пътя си Христос, Той ще те пита защо си толкова окъсан. За оправдание ще кажеш, че си живял и работил с единствената цел да се осигуриш на земята, да направиш живота си по-лек и радостен, Христос ще ти каже: „Криво си разбрал моето учение, криво си разбрал радостта.” Радостта се основава на великите добродетели, а не на парите. Само добродетелният човек може да се радва. Задачата на човека не се заключава в печелене на пари, но в прилагане на истината, правдата и добродетелта. Ако човек не говори истината, не постъпва справедливо и не прилага доброто, ще дава отчет за делата си. той не се е родил да живее и да работи само за пари.

2. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ ЯКОВ И ИСАВ: Беседа от Учителя, държана на 8.ІV.1917 г., София. - Във: Все, що е писано: [Неделни] беседи от Учителя. София, 1942, стр. 72. Днес всички българи искат да знаят какво ще стане с България. - Ако следва Божиите пътища, нищо лошо няма да се случи. Всеки трябва да се грижи за своето индивидуално развитие, да дава ход на добрите си мисли и желания, като постепенно се освобождава от страха. Колкото по-добри ставате, толкова и страхът ви ще се намалява.

Д. Учителят Петър Дънов за войните 1912 ÷ 1913 г. и 1914 ÷ 1918 г.- извадки от беседите Му 1. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНАТА СПАСЕНИЕТО: Беседа от Учителя, държана на 25.ІІ.1917 г., София. - Във: Все, що е писано: [Неделни] беседи от Учителя. София, 1942, стр. 54 ÷ 55. Съвременните хора се страхуват от условията на живота, искат да знаят какво ще стане с тях. Българите искат да знаят какво ще стане с България. Нищо лошо няма да стане. България ще продължава своето съществуване. Бог казва днес: „Ако хората Ме слушат, само една дума ще кажа, и войната ще престане. Понеже не слушат, ще ги оставя да се бият, докато се вразумят.” Много хора, които не почитат баща си и майка си, не любят ближния си, те още живеят според законите на Мойсей. И до днес още има между хората паразити. Ние не се нуждаем от паразити. Светът има нужда от добри хора, от красиви цветя, които надалеч разнасят своето благоухание. Светът се нуждае от благородни души и сърца, от разумни майки, бащи и деца. Това иска Бог. Това е проповядвал Христос преди две хиляди години. Днес хората се делят на религиозни и светски: първите вярват в Бога, а вторите Го отричат. Иде време, когато ще има се даде още едно доказателство, че Бог съществува. Тогава и слепите ще прогледнат, но ако не са готови да приемат новата светлина, ще станат по-нещастни, отколкото са били по-рано. Тази е причината, дето очите на някои слепи не се отварят. Разумният свят ги щади, оставя ги слепи, за да не страдат повече.

III. Д. Учителят Петър Дънов за войните 1912 ÷ 1913 г. и 1914 ÷ 1918 г.: извадки от беседите Му 1. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНАТА СПАСЕНИЕТО: Беседа от Учителя, държана на 25.ІІ.1917 г., София. - Във: Все, що е писано: [Неделни] беседи от Учителя. София, 1942, стр. 54 ÷ 55.......................................................... 296 2. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ ЯКОВ И ИСАВ: Беседа от Учителя, държана на 8.ІV.1917 г., София. - Във: Все, що е писано [Неделни] беседи от Учителя. София, 1942, стр. 72................................................................. 296 3. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНИТЕ И ЗА ХЛЯБА РАДВАЙТЕ СЕ: Беседа от Учителя, държана на 15.ІV.1917 г., София. - Във: Все, що е писано: [Неделни] беседи от Учителя. София, 1942, стр. 84 ÷ 85.......................................................... 297 4. МИРЪТ ИДЕ СЛЕД ВОЙНАТА 1914 ÷ 1918 Г. В ИСТИЯ ЧАС: Беседа от Учителя, държана на 14.VII.1918 г., София. - В: Дали може: [Неделни] беседи от Учителя. София, 1942, стр. 50÷51, 57÷60................................................ 297 5. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ ДОБРОТО ВИНО: Беседа от Учителя, държана на 4 VIII.1918 г., София. - В: Дали може: [Неделни] беседи от Учителя. София, 1942, стр. 119 ÷ 120...................................................... 300 6. УЧИТЕЛЯТ ЗА МИРА СЛЕД ВОЙНАТА 1914 ÷ 1918 Г. ПОГЛЕДНА ПЕТРА; Беседа от Учителя, държана на 18.VІІІ.1918 г., София. - В: Дали може: [Неделни] беседи от Учителя. София, 1942, стр. 146 ÷ 147...................................................... 300 7. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНАТА 1914 ÷ 1918 Г. В КЪЩИ: Беседа от Учителя, държана на 1.ІХ.1918 г., София. - В: Дали може: [Неделни] беседи от Учителя, София, 1942, стр. 177 ÷ 179...................................................... 301 8. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ И ЗА ВОЙНИТЕ ДА ГО ПОСРЕЩНЕМ: Беседа от Учителя, държана на 8.ІХ.1918 г„ София. - В: Да ви даде: [Неделни беседи от Учителя, серия XIII, т. 2]. София, 1938, стр. 191. ................................... 302 9. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ НЕ МОЖЕ ДА СЕ УКРИЕ: Беседа от Учителя, държана на 15.ІХ. 1918 г., София. - В: Да ви даде: [Неделни беседи от Учителя, серия XIII, т. 2]. София, 1938, стр. 216 ÷ 217. ......................... 302 10. МИР СЛЕД ВОЙНАТА 1914 ÷ 1918 Г. ДВАМАТА БРАТЯ: Беседа от Учителя, държана на 22.ІХ.1918 г., София. - В: Да ви даде: [Неделни беседи от Учителя, серия XIII, т. 2]. София, 1938..................................................... 303 11. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНАТА 1914 ÷ 1918 Г. В МОЕ ИМЕ: Беседа от Учителя, държана на 29.ІХ.1918 г., София. - В: Дали може: [Неделни беседи от Учителя.] София, 1942, стр. 242 ÷ 245, 250 ÷ 255. ................................... 304 Стр. 294/1036 12. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНИТЕ ДА СЕ РОДИ: Беседа от Учителя, държана на 6.Х.1918 г., София. - В: Дали може: [Неделни беседи от Учителя.] София, 1942, стр. 272................................................................ 307 13. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНАТА 1914 ÷ 1918 Г. ПРИЗВАНИЕТО: Беседа от Учителя, държана на З.ХІ.1918 г., София. - В: Дали може: [Неделни беседи от Учителя.] София, 1942, стр. 342................................................................ 307 14. КАКВА Е ЗАПЛАХАТА ОТ ОБЩОЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА 1914 ÷ 1918 Г. ДА НАЕМЕ РАБОТНИЦИ: Беседа от Учителя, държана на 10.ХІ.1918 г. - В: Да ви даде: [Неделни беседи ат Учителя, серия XIII, т. 2]. София, 1938 г. ................................................. 308 15. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНИТЕ 1914 ÷ 1918 Г. КАТО ЧУХА: Беседа от Учителя, държана на 17.ХІ.1918 г. - В: Дали може: [Неделни беседи от Учителя.] София, 1942, стр. 371 ÷ 373...................................................... 309 16. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ СЛЕД ВОЙНИТЕ 1914 ÷ 1918 Г. И РЕЧЕ БАЩА МУ: Беседа от Учителя, държана на 15.ХІІ.1918 г. - В: Дали може: [Неделни] беседи от Учителя. София, 1942, стр. 416 ÷ 417...................................................... 310 17. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ СЛЕД ВОЙНИТЕ 1914 ÷ 1918 Г. НЕИЗВЕСТНОТО: Беседа от Учителя, държана на 29.Х11.1918 г. - В: Дали може: [Неделни] беседи от Учителя. София, 1942, стр. 421 ÷ 422, 427 ÷ 428. ................................... 311 18. НАПУСКАНЕ НА СОЛУНСКИЯ ФРОНТ ОТ БЪЛГАРИТЕ И ГОЛЯМОТО ПЛОДОРОДИЕ ПРАВИЯТ ПЪТ: Беседа от Учителя, държана на 20.VIII.1919 г., сряда, 4,1/2 ч. след пладне, В: Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново през лятото на 1919 г, стр. 59 ÷ 60. .................................................................................................................................... 312 19. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНИТЕ И ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИТЕ АЗ СЪМ ОНЗИ ЧОВЕК: Беседа от Учителя, държана на 28.IX.1919 г. - В: Да възлюбиш Господа: [Неделни и др.] беседи. София, 1946, стр. 145 ÷ 147, 148, 149, 150, 154 ÷ 156. ........................ 312 20. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНАТА 1914÷ 1918 Г. ЩЕ УПРАВЛЯВА ВСИЧКИ НАРОДИ: Беседа от Учителя, държана на 7.III.1920 г., София. - В: Ще управлява всички народи: [Неделни] беседи от Учителя. София, 1948, стр. 4 ÷ 6, 14, 15, 16 ÷ 21. ................................... 315 21. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ И ЗА ВОЙНИТЕ ОТИДИ СЛЕД НЕГО: Беседа от Учителя, държана на 11.ІV.1920 г., София. - В: Ще управлява всички народи: [Неделни] беседи от Учителя. София, 1948, стр. 58 ÷ 59, 62÷ 67............................................. 320

3. ДВАМА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ВОЕННОИНВАЛИДИ СЕ ИЗКАЗАХА ПРИ ГЛАСУВАНЕТО НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ ЗАКОНОПРОЕКТИТЕ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ПОСТРАДАЛИТЕ ОТ ВОЙНИТЕ И ЗА СТРОЕЖ НА ЖИЛИЩА В заседанието на Народното събрание на 24 т. м. бяха разгледани и приети на първо четене двата законопроекти: за изменение и допълнение на Наредбата-закон за подпомагане пострадалите от войните и за изменение и допълнение на Закона за снабдяване с жилища [на] бездомни, пострадали от войните. По първия законопроект се изказа Борисовградският народен представител г-н Димитър Кирев, а по втория - г-н Андро Лулчев, Никополски народен представител. И двамата припомниха печалното минало през и след войните, в което страданията бяха най-големи за военноинвалидите, вдовиците, сираците и родителите на загиналите във войните. Г-н Кирев каза, между другото, затова минало: „Тези „живи паметници”, както често ги наричат по тържества и събрания бяха забравени в близкото минало. Никой не се грижеше за тях тъй, както трябва. Свещената истина „олтаром служащ, олтаром питаются!” бе захвърлена в архивата. Демагози спекулираха с тяхната злочестина и ги насочиха дори срещу собственото им отечество, за което се биха, проливаха кръв и с лаври го покриваха. Безгрижието и злата воля на някогашните управници наистина разколеба, за момент, доста здравите устои на тия живи паметници. Ние бяхме свидетели на сцена, която никога не трябва да се повтаря в тая хубава свещена българска земя. Конгресите на инвалидите тогава приличаха на някаква зверилница вследствие взаимните борби. Властите тогава спокойно гледаха на тази трагедия. А всичко това страшно зле възпитаваше, най-вече младото поколение. Най-после дойде днешното безпартийно, истинско национално българско управление, което покрай многото грижи, не забрави и пострадалите от войните. С редица закони се подобриха пенсиите и привилегиите им - венец на които грижи сложи днешното правителство, в лицето на днешния военен и финансов министри, чиито образи живеят и ще живеят винаги в сърцата и душите на пострадалите от войните. Това е гордост за днешното управление и за 25-то обикновено Народно събрание. Г-н Кирев направи някои бележки по отделните параграфи на законопроекта, като изтъкна, че вдовиците трябва да заемат бюфетите в училищата с предимство, че те по-малко са способни за тютюневи будки. Поддържа идеята за кооперативното сдружаване на пострадалите от войните при ползване привилегията за продажба на марки, тютюн и пр. Поиска да се премахне предвиденото постановление, с което декларациите за доходи да имат сила на клетвен акт. По отношение дейността на кооперацията „Военноинвалидна задруга” в столицата, г-н Кирев каза, че не било установено нищо компрометиращо, въпреки че кооперацията била подложена на строг редовен контрол от Българската Земеделска Кооперативна банка и Министерството на финансите и областния съд. Той засегна и въпроса за възрастта на сираците, до която би следвало да се подпомагат. По тази бележка, министърът на войната поясни, че само за пътуването се предвижда 25 г. възраст за сираците - за другите видове подпомагания оставало досегашното положение. Г-н Андро Лулчев също така със силни изрази очерта печалното и тъжно минало на пострадалите от войните. Между другото той каза: - Г-да народни представители! Аз имам един дълг към онези мои бойни другари, другари по участ, с които ето близо 25 години носим ноктите и белезите на смъртта и с които оставихме зад вражески окопи ръцете си, краката си, очите си, здравето си. Това са военноинвалидите. В 1920 г. бяхме 37 000 души, а сега - 11 000 и 3600 нови. За 22 години 25 000 души военноинвалиди измряха, или 70 %, За тия останали мои живи другари аз взимам думата. Сега ще ми се позволи една констатация, която разбира се не е само моя. През войните българския народ учуди света със своите подвизи по бойните поля, но и българските политици тогава учудиха света със своята неподготвеност. И това, което бе спечелено с толкова кърви, страдания и жертви по бойните поля, рухна за един ден през тежките септемврийски дни 1918 г. Как и защо стана така, кои са причините, за да рухнат идеалите и придобивките на цял народ, аз не ще се спирам и не е време да говорим за това сега. Едно зная аз и вярвам, че и вие също знаете: че тилът разруши фронта в 1918 г. Дълго, дълго търсиха нашите политици отговорности и най-после ги намериха - онзи, който работи 30 години и не пожали ни средства, ни време да учи малки и големи общественици на всичко! Разбира се, и тия, които бяха по бойните поля - защо се бавят още, та не превземат по налъми и без дрехи Солун! И друг един не политик, трябваше да играе ролята на „козел опущения”. Това бяха убитите по бойните поля, ранените, военноинвалидите, жените, майките, децата на нашите светци и родната ни армия. В тия тежки дни за племето ни се появиха много хора, които в мътна вода риба да ловят. Аз ще си позволя да припомня някои тогавашни картинки и ако ви напомнят неволно за сегашното, аз не съм виновен затова.” Г-н Лулчев се спря върху състоянието на тила, главно в столицата във времето, когато обоселите, дрипави и гладни бойци от фронта се завръщаха и не можеха да познаят София и нейните жители. За тези фронтоваци той припомни: „Мнозина си бяха свалили само пагоните и така ходеха из софийските улици. Кой не помни гордата походка на твореца на Тутраканската епопея, генерал от пехотата Тошев? Как гордо, гордо стъпваше из софийските улици, па макар че беше си смъкнал само пагоните от куртката си! Той и мнозина като него нямаха средства дори и за един цивилен костюм. Довчерашните водачи на народа ни се чувствуваха като чужденци в собственото си отечество. Идеали рухнаха! Бежанци - братя българи, хиляди, хиляди прогонени от бащини огнища, дойдоха тук да търсят подслон и подкрепа. Хиляди и хиляди вдовици, сираци от войните, военноинвалиди, милиарди контрибуции, враг на границата ни! Брат срещу брат край София - ето онези тъжни септемврийски дни на 1918 г. Ето картината на миналото, което, ми се струва, са забравили мнозина, пък може някои и никога не са и знаяли. По-обстойно г-н Лулчев се спря на въпроса как бездомните военноинвалиди, вдовици и други пострадали от войните са могли да си построят къщурки с подкрепата на държавата и общината. Около София, Пловдив, Варна, Русе, където се хвърляха боклуците на тия градове, каза г-н Лулчев, се размерваха места и се раздаваха на онези, които нямаха огнища. Няма да описвам радостта и мъката на тези бедни и бездомни хорица, които с непоносими усилия и страдания в скоро време обърнаха боклуците на тия градове в градини и си построиха къщички. Много нощи и дни прекараха те над тия нови места без да ядат и спят. Тогава държавата им отпусна заеми от Земеделската банка по 40 ÷ 50 000 лева, за да строят. Настана нов живот за тях. Пенсионни книжки се залагаха, заеми с големи лихви се правеха, защото всичко поскъпна при тоя масов строеж. Но въпреки всичко дървените краища отново затракаха тогава по софийските улици, но не в знак на протест, както в миналото, а весело и доволно. Ето как изникнаха тия къщички край големите градове. Аз съм длъжен да изнеса тия истини от тая трибуна след 22 години, за да се види в какви дни се строяха, при какви условия и кой ги създаде. Останаха без къщи онези от пострадалите от войните, които не бяха напуснали болниците, поради незаздравелите рани и онези, които не вярваха, че ще се дават места и отпущат кредити, за да се строи, онези, които не искаха да си скъсяват живота да тичат из разни учреждения и да вадят купища удостоверения. Също и онези, които виждаха, че с малките си пенсии не могат да поемат тежки условия и задължения. Тези, на които здравето им не позволяваше да се занимават със строеж, без да рискуват да се разболеят повече. И най-после и тези, които не знаеха, или не бяха тогава признати за военноинвалиди. Г-н министър Даскалов се погрижи за тях. Тук се гласува закон за тая цел. Радостта на всички българи бе голяма. Това беше нещо патриотично, великолепно, жест на държавник.” Г-н Лулчев направи бележка, че, макар законът за 50-милионния кредит да е бил гласуван миналата година, до днес не е бил изработен правилник за приложението му, но се внася законопроект за някои изменения на неприложения още закон. Между другото, във връзка с това г-н Лулчев посочи, че в Отделението за п. п. войните и в ротативните машини трябва да се назначават само пострадали от войните. Той посочи какъв е бил идейният план за жилища на бездомните, преди да се отпуснат 50-те милиона лева. По чл. 3 на законопроекта, г-н Лулчев се обяви против образуването на фонд от погашенията по заемите, дадени в миналото на пострадалите от войните за строеж, а се застъпи да бъдат опростени тези заеми, защото получателите им са вече неспособни и в невъзможност да ги изплатят. Засегна и това, че някои смятали, че между пострадалите от войните било имало богати хора, които могли да плащат, и каза: „Когато човек умре, най-добре се познава колко е бил богат. От анкетата, която стана по заповед на г-н Сакаров, като управител на Българската земеделска банка, се установи, че тия заеми са несъбираеми. Ако решат да ги събират, заплатите на чиновниците ще бъдат много по-големи, отколкото събраните средства. Второ, както ви каза и г-н министър Божилов, до 1938 г. пенсиите бяха по 140 лв.; мъчно се живееше с тях, камо ли да се плащат задължения. Или някои завидяха на тези хора, че сега получават по 1650 лв. на три месеца? Достатъчни ли са тия 1650 лв., за да се живее в тия дни? Или някои искат да се повтори онова, което сториха някои наши другари в миналото? Те почнаха с икономия от своя залък, от залъка на жена си и на децата си, и в резултат - туберкулоза, лекуване на държавна сметка по болници и санаториуми. А колко струва едно легло на държавата? Пострадалите от войните са хора с разклатено здраве. Те се нуждаят от спокоен живот. Но тия, които почнаха с икономии, свършиха със санаториуми и гробища, и вместо да се радват на децата си и къщичките си, измряха. И както казах вече, от 37 000 военноинвалиди в 1920 г. сега са останали по-долу от 11 000 души. За 22 години 25 000 души измряха. Коя друга организация е дала толкова смъртни случаи? Аз няма да ви припомням за хилядите смъртни случаи от мизерия в миналото на сираци от войната и майки и жени на убитите ни бойни другари. С 60 лв. пенсия не се Живее, а сираците получаваха пенсия на ден по-малко от един хляб. Забравихме ли това? Знаете ли на какъв глад и страшна мизерия в миналото беше подложена българската светица с децата си? Само силната обич към родната земя им даваше сила, вяра и кураж да се борят см но го несгоди, морални и материални, в продължение на 25 години и останалите им деца пеленачета от бащите им, които паднаха по бойните поля, да ги изгледат и възпитат да служат и те на родината си с цялото си сърце и душа, макар и много често да са лягали гладни и ходеха боси. Богати са инвалидите със своите дървени краища и стъклени очи, богати са със своите патерици, богати са със своите деца, богати са с дела и подвизи по бойните поля, надминати само от онези, които в друг полк минаха; богати са с морал и правда, богати са с ордени за храброст, богати са с вяра в бъдещето на България, за което търпяха цели 25 години! Ето богатството на пострадалите от войните. То с пари не се купува, то с празни приказки не се създава.” За подкрепа на своето становище г-н Андро Лулчев посочи случаи, когато са били опростени десетки и стотици милиони, дължими данъци и други на индустриални и други заведения, па и на частни лица с десетки и стотици хиляди левове. Спомена, че Погасителната каса прави 50 % намаление на длъжниците, а само от пострадалите се иска пълно заплащане. Защо? Речта си г-н Лулчев завърши с мисълта, че е наложителен бърз строеж на жилища за бездомни пострадали от войните.

2. ВЪПРОСИТЕ ЗА НАШИТЕ ПЕНСИИ ОТНОВО НА ДНЕВЕН РЕД (В. „Инвалид”, г. XXIII, бр. 1019, София, 16.ІІІ.1942 г., стр. 1 ÷ 2) Преди една седмица бе внесен в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Наредбата-закон за пенсиите за инвалидност. Този законопроект е плод на многократни постъпки от Съюза, както и на добрата воля на правителството, да се направи колкото се може повече и по-добре за уреждане въпроса за пенсиите на пострадалите от войните. Че това е така, най-добре личи от думите на министъра на финансите г- н Добри Божилов, които той спомена в хубавата си и прочувствена реч пред Народното представителство на 12 т. м., преди гласуването на първо четене законопроекта: - В ред срещи с представителите на пострадалите от войните, аз можах да узная много добре тяхното положение и техните нужди. Новият законопроект не представя цялостния проект, за който Съюзът и днес държи да бъде възприет. Новият законопроект обаче обгръща доста от нашите основни пожелания. В мотивите на законопроекта се прави една много правдива и уместна преценка по положението на вдовиците от войните и родителите на загиналите през войните. Тези мотиви са така убедителни, така трогателно истинни, че самите те биха били достатъчни да предизвикат общото и единодушно приемане не само на сегашния, но и на всеки друг законопроект за пострадалите от войните. Ето какво казва министърът на финансите в тези мотиви: „Въпреки дадените през последните години увеличения на пенсиите на пострадалите от войните, все още пенсиите на известни категории пенсионери са твърде малки и недостатъчни за задоволяване на най-необходимите нужди. Особено незадоволителни са размерите на наследствените пенсии на сама съпруга и на родителите на нисши чинове във войската (от редник до фелдфебел включително), налага се да бъдат те подобрени, толкоз повече, че вдовиците и родителите на убитите през време на войните са вече на преклонна възраст и не могат чрез собствен труд да увеличат доходите си. От друга страна, необходимо е да се направят някои допълнения и изяснения в сега действуващия закон за пенсиите за инвалидност с оглед на настъпилите събития.” Срещите, за които спомена г-н Божилов в своята реч, бяха придружени с участието в някои случаи и на министъра на войната г-н генерал-лейтенант Даскалов Теодосий и на нашите другари военно-инвапиди, народни представители, господата д-р Иван К. Вазов, Андро Лулчев, Димитър Кирев, Марко Д. Сакарски, Н. Логофетов и др. Всичко това показва, че въпросът за нашите пенсии е поставен отново на дневен ред. На 12. т. м. Народното събрание, след като изслуша с пълно внимание речите на двамата народни представители военноинвалиди, господата д-р Иван К. Вазов и Андро Хр. Лулчев (речите даваме на втора страница) и вдъхновената реч на министър Божилов, единодушно прие на първо четене законопроекта. В парламентарната финансова комисия, под председателството на г-н Петър Кьосеиванов, ще бъде разгледан отново по-обстойно законопроектът, т. е. ще бъде разгледан и в същността му въпросът за пенсиите на пострадалите от войните. Като имаме обещанието на министъра на финансите г-н Божилов, още сега и впоследствие правителството ще разшири мероприятията си, все в досегашната посока на подобрение участта на пострадалите от войните, ние се надяваме, че нашите искания с нашия законопроект в скоро време ще се осъществят. Засега пострадалите от войните, чиято скромност подчерта г-н Божилов, с благодарност приемат грижите на правителството на г-н проф. д-р Филов към най-заслужилите български синове, грижи, които са и под близкото и бащинско бдително око на Върховния покровител на пострадалите от войните - Негово Величество Борис III, цар на обединена България.

1.3. ТРЕТА РЕЧ Държана от Народния Представител Андро Лулчев по случай гласуване Закона за снабдяване на бездомниците, пострадали от войните с икономически жилища. Андро Лулчев (От трибуната): - Господа народни представители! Вземам думата по внесения законопроект, за да изпълня един завет на онези наши бойни другари, с които деляхме радости и скърби, ядяхме войнишката чорба, мъкнехме тежки солдашки живот в изпълнение на войнишката клетва. 300 000 юнаци в други полк минаха, „где няма отпуск, ни зов за борба”. В други полк те минаха, но с твърда вяра, че тяхното дело не ще остане в слаби ръце. И умирайки, те - борците, още едно вярваха: че родината и ние - техните бойни другари, не ще оставим майките им, жените им, децата им на произвола на съдбата. Те завещаха да продължим пътя им, да се грижим за семействата им. Това ни завещаха онези, които в други полк минаха и показаха на войските на цял свят, че българският войник знае да люби и брани, и мре за родната земя. В изпълнение на тоя завет аз се качих на тая трибуна. Господа Народни Представители! Аз имам и един дълг към онези мои бойни другари по участ, с които ето близо 25 години носим ноктите и белезите на смъртта, и с които оставихме зад вражески окопи ръцете си, краката си, очите си. Това са военно-инвалидите. В 1920 г. бяхме 37 000 души, а сега - 11 000 души и 3600 нови. За 22 години 25 000 души военно - инвалиди измряха, или 70 %. За тия останали мои живи другари аз взимам думата. Сега ще си позволя една констатация, която, разбира се, не е само моя. Българският въоръжен народ в миналото – 1912 ÷ 1915 г. във войните - учуди света със своите подвизи по бойните поля, но и българските политици тогава учудиха света със своята неподготвеност. И това, което бе спечелено с толкова много кърви, страдания и жертви по бойните поля, рухна за един ден през тежките септемврийски дни на 1918 г. Как и защо стана така, кои са причините, за да рухнат идеалите и придобивките на цял народ, аз не ще се спирам и не е време да говорим за това сега. Едно зная аз и вярвам, че и Вие същото знаете: че тилът разруши фронта в 1918 г. Настана мрак. Смути се душата на честния боец и гражданин. Мнозина от Вас може би ще си спомнят как политиците тогава взеха да играят на държавен съд - търсене на виновниците за катастрофата - и взаимно да се обвиняват, да хвърлят всичко на онзи, който една октомврийска нощ беше напуснал България и нямаше възможност поне за момент да каже истината и да изобличи онези, които бяха му се кланяли до земята. Нему хвърлиха кривите дърва и всичко друго на войската ни. Победеният, изгубил шанса, няма приятели. Дълго, дълго търсиха нашите политици отговорностите и най-после ги намериха - онзи, който работи 30 години и не пожали ни средства, ни време да учи малки и големи общественици на всичко! Разбира се, и тия, които бяха по бойните поля - защо се бавят още, та не превземат по налъми и без дрехи Солун? И друг един, не политик, трябваше да играе ролята на „козел опущение”. Това бяха убитите по бойните поля, ранени - военно-инвалидите, жените, майките, децата на нашите светци и родната ни армия. В тия тежки дни за племето ни се появиха много хора, които в мътна вода риба да ловят. Аз ще си позволя да припомня някои тогавашни картинки, и ако ни напомнят неволно за сегашното, аз не съм виновен за това. Хора за затвора, понеже бяха натрупали милиона левове от нещастието на народа ни, на всеки ъгъл изникна банка и акционерни дружества, а пред тях - разкошни автомобили. Луди пари, спечелени леко, се пръскаха за купуване на вили и къщи. А във всеки по-голям салон - вечерни банкети на парвенюта, бързо забогатели, на които нито мястото им, нито маниерите им бяха за там. Балове за благотворителна цел, вечеринки със същата цел, вечери - какво ли не щеш! Страшна трагедия. Бойците, които бяха се завърнали от фронта оголели и обосели, с мъка в душата си не можеха да познаят ни хората, ни София. Мнозина от фронтоваците само си бяха изрязали пагоните на куртките си и така ходеха из софийските улици. Кой не помни гордата походка на твореца на тутраканската епопея, генерала от пехотата Тошев? Как гордо, гордо стъпваше из софийските улици, но макар че беше си смъкнал само пагоните на куртката си! Той и мнозина като него нямаха средства дори и за един цивилен костюм. Довчерашните водачи на народа ни се чувствуваха като чужденци в собственото си отечество. Идеали рухнаха! Бежанци, братя българи, хиляди, прогонени от бащини огнища, дойдоха тук да търсятподслон и подкрепа. Хиляди и хиляди вдовици, сираци от войната, военно-инвалиди, милиарди контрибуции, враг на границата ни! Брат срещу брат край София - ето онези тъжни септемврийски дни на 1918 г. Ето картината на миналото, която, ми се струва, са забравили мнозина, пък може и никога да не са я знаяли... Настанаха дни тъжни, дни на вътрешни борби. Но ще си позволя да ви припомня онзи паметен ден - 4 юний 1920 г., ден на протест, в който пострадалите от войните бяха дошли пред тая сграда, Народното събрание, близо 10 000 души, да защитят честта си и достойнството си срещу хора, които се бяха забравили, че се намират в министерските кресла, а не на партийни конфеси. Достоен протест на още по-достойни борци на родината ни. Не след много бях повикан от тогавашния министър на войната, покойния Стамболийски. Той при една среща призна своята грешка спрямо пострадалите от войните и я оправда с много работа, която го бе налегнала, и с онова настроение, с което той идва от село. Тогава той завърши: „Поручик Лулчев, предайте на Вашите другари, че това, което зависи от мене, ще го сторя. Благодаря Ви, че ме опомнихте. Героите на България заслужават по-друга участ от тая, която имат сега. Ще наредя да се почне работа веднага.” Това са дословно думите му. И за неговата чест и памет, и за наша радост, те не останаха само думи. Скоро около София, Пловдив, Варна, Русе, където се хвърлиха боклуците на тия градове, се размерваха местата и се раздадоха на онези, които нямат огнища. Няма да описвам радостта и мъката на тези бедни и бездомни хорица, които с непоносими усилия и страдания в скоро време обърнаха боклуците на тия градове в градини и се построиха къщурки. Много, много нощи и дни прекараха те на тия нови места, без да ядат и спят. Тогава държавата им отпусна заеми от Земеделската банка по 40 ÷ 50 000 лева, за да строят. Настана нов живот за тях. Пенсионни книжки се залагаха, заеми с големи лихви се правеха, защото всичко поскъпна при тоя масов строеж. Но, въпреки всичко, дървените краища отново затракаха тогава по софийските улици, но не в знак на протест, както в миналото, а весело и доволно. Ето как изникнаха тия къщички край големите градове. Аз съм длъжен да изнеса тия истини от тая трибуна след 20 години, за да се види в какви дни се строяха, при какви условия и кой ги създаде. - Човекът, който дори и не беше служил в армията ни. Останаха без къщи онези от пострадалите от войните, които не бяха напуснали болниците поради незаздравели рани и онези, които не вярваха, че ще се дават места и отпущат кредити, за да се строи; онези, които не искаха да си скъсяват живота да тичат из разните учреждения и да вадят купища удостоверения; също и онези, които виждаха, че с малките си пенсии не могат да поемат тежки условия и задължения; тези, на които здравето им не позволяваше да се занимават със строеж, без да рискуват да се разболеят повече. И най-после - и тези, които не знаеха или не бяха тогава признати за военно-инвалиди. Господин министър Даскалов се погрижи и за тях. Тук се гласува закон за тая цел. Радостта на всички българи бе голяма. Това бе нещо патриотично, великолепно, жест на държавата. Но уви! Ще си позволя да припомня неща, които може да не са ви приятни, но са верни. Близо цяла година, откакто се гласува законът за строежа на жилища на пострадалите от войните, но този закон бял свят не видя. Ето, че нов законопроект ни се поднася. В самите мотиви на законопроекта ще видите, че е казано, че нищо не е строено досега. Цяла година близо един правилник се прави към гласувания вече закон и се носи от стая в стая, от комисия в комисия, от ръка на ръка. Па пострадалите бездомници чакат ли, чакат за къщурките. Онова, което вчера можеше да се купи за 50 милиона лева, днес не се купува. Строежът е поскъпнал с 50 % от миналата година. При това кой ще отговаря за изгубеното за строежа време и за изгубените средства? При тия условия миналогодишните 50 милиона лева днес се равняват на 25 милиона лева. Тук искам да отворя една скоба. Нямам нищо против, г-н министър Даскалов, но аз съм длъжен да отбележа някои порядки, които стават в Отделението за подпомагане на пострадалите от войните и ротативните машини. Това го правя изключително, за да бъда полезен на онези, които ме пратиха тук, и на Родината си. Законът за подпомагане пострадалите от войните е създаден под натиска на дълги борби. Създаден е от чувства на справедливост и дълг на държавата към тия, които достойно изпълниха дълга си към нея. Той е закон и трябва да се спазва от всички ни - най-напред от ония, които са по върховете. Вероятно г-н военният министър трябва да е твърде много зает, та да не знае тия някои дреболии. Ще си позволя да ги припомня. Съгласно закона за подпомагане пострадалите от войните, предпочитат се на служба, особено в Отделението за подпомагане пострадалите от войните и ротативните машинки, военно-инвалидите. Всъщност за началник на Отделението за подпомагане пострадалите от войните е назначен здрав човек, който няма нищо общо с пострадалите от войните, нито ги познава, нито знае болките и нуждите им. В миналото на тоя пост винаги е стоял човек от средата на пострадалите от войните. За началник на ротативните машинки е назначен пак здрав, неинвалид, полковник от запаса. Там се уволняват от служба пострадали от войните и се назначават здрави. В името на кой закон? Може би и аз не го зная, нека ни се каже. Дотогава в моите очи и в очите на всички българи това са беззакония! Вярвам, че военният министър г-н генерал Даскалов, след като знае тия истини, ще ги провери и в бъдеще не ще позволи да стават тия работи. При тия порядки много естествено е да се бави прословутият правилник. Министър генерал Теодоси Даскалов: - Беззакония няма. В това мога да Ви уверя. Със закон в ръка ще спорим с Вас. Аз никога не съм допускал беззакония в моето Министерство. Андро Лулчев: - Когато се назначава на служба един здрав, а законът предпочита военно-инвалид, и когато не се изпълнява законът, това как ще го наречете Вий, господин Министре??? Господа народни представители! Сега да дойдем до новия законопроект. Близо 8 години една група пострадали от войните бездомници хлопаха по много министерски врати, тичат, молят се да им помогнат и на тях, да не гният из мазите на крайните квартали. Правиха събрания и се организираха близо 800 семейства бездомници от войните. Най-после военният министър г-н генерал Даскалов ги разбра и миналата година им се отпуснаха 50 милиона лева за строеж на жилища. По-рано някои смятаха тази група идеалисти за смахнати и никой не им обръщаше внимание. Но щом се отпусна кредитът от 50 милиона лева за строежа на жилища, веднага започнаха клюките и интригите, които спънаха работата и до днес, и дойдохме до новия законопроект, който сега ни се поднася. В новия законопроект чл. 1 гласи: След думата „изграждане” се прибавя „„покупка на жилища”. С този член се иска да се закупуват еврейските жилища за пострадалите от войните. Не бива героите на България да отиват в тия жилища. Те са свързани с много хубаво минало. Целта в нова и обединена България е друга: еврейските жилища да се откупят, да се вземат от държавата и да се дадат на бездомниците чиновници, било под наем, или да им се продават на изплащане. Не са добре и българските чиновници в големите градове с квартирния въпрос. Често българският чиновник, малък и голям, дава една трета от заплатата си за наем. Това не бива. Еврейските жилища да се дадат на тия мъченици, било под малък наем, или да им се продадат. Правителството ще намери формулата, но пострадалите от войните не бива да се вмъкват там. Постройката на нови жилища на пострадалите от войните бе част от един голям план, който се състоеше в това: да се групира на едно място всичко, което е заслужило в борбите за обединението на България - военни инвалиди, македоно-одринци, кавалери на ордена за храброст, бойци от фронта. Да се издигнат големи паметници, жилища на бездомниците - големи, каквито големи бяха и делата и подвизите на тия творци на нова и обединена България, Там да бъдат поставени в голям парк и бюстовете на големите ни военноначалници, там да бъдат и музеите. И тогава това ще служи като жив пантеон за насърчение на младите. Да видят те как държавата знае да цени, да се грижи, да пази, да се отплаща и да тачи своите заслужили чада. Това беше планът на тия, които искаха да се строят нови жилища. Да не повтаряме старата грешка с първите бездомнишки жилища около София, Еврейските жилища не бива да се дават на героите на България. На героите трябват нови удобни, слънчеви къщи. В чл. 3 от законопроекта се говори за заеми и за средствата на фонда за строеж и покупка на жилища за пострадалите от войните. Значи, ще се образува фонд, тоя фонд ще се управлява от комитет, като се създават комисии за строеж. Аз не ще се спирам да напомням за много фондове и комисии, за участта им, но апаратът става тежък, става голям, и като така мъчно ще вървят работите. Аз разбирам мисълта на г-н министъра, но вълкът и от броеното яде. Прави ми впечатление, че на всяка крачка говорим за Германия, за нова Европа, а работим по методите на пропадналите държави - с вечни комисии. Струва ми се, че е време да тръгнем и ние по новите методи на нова Европа. Новото в тоя законопроект е още и това, че в мотивите се казва, че средствата на фонда ще се образуват от вноските срещу построените жилища и тия на длъжниците, които имат възможност да плащат своите задължения. В чл. 2, буква „в” се казва: „от вноските, предвидени в чл. 10 на тоя закон, и от вноските по издължаването заемите, отпуснати на пострадалите от войните със закон за заселването на бежанците и обезпечаване на поминъка им („Държавен вестник”, бр. 24 от 1920 г.)”. Аз съм длъжен тук да заявя, че от тоя заем съм се ползувал и аз с 37 000 лева, като военно- инвалид, за да си построя къщурка. Тогава, в 1920 г., бях инвалид със 100 % изгубена работоспособност. Когато опростиха след това заемите на всички военно-инвалиди с 90 и 100 % изгубена работоспособност, мои бойни другари ме накараха и аз да подам заявление с удостоверение, за да ми се заличи и моят заем. Отказах. Смятах, че не са процентите, които ще покажат храбростта и заслугата на боеца. Често се случва, щото хора с малък процент на изгубена работоспособност да са били големи герои. Останах да споделя съдбата на всички мои другари, пострадали от войната. И ако днес ще защитя каузата на пострадалите от войните, правя го, за да изпълня дълга си към тях и да ви припомня: човек, когато умре, най-добре се познава колко е бил богат. Всички мислеха, че покойният Ляпчев, големият наш държавник, който има и голяма къща, е богат, но всички знаят, че на неговата госпожа се отпусна пенсия. От добро ли бе? Покойният Малинов не остави ли и той голямо име и къща? Не мислеха ли, че и той има много пари? А всъщност и на неговата госпожа се отпусна пенсия. Само преди няколко дни тук се отпусна пенсия на жената на бившия министър г-н Данаилов. Къща има дворец, гробница - разкошна, но в действителност няма средства за живот дори за съпругата му. Ако се случва това с тия големи хора и със семействата им, какво е положението на пострадалите от войните? Вън говорят, че и ние, депутатите, имаме много пари. А всъщност така ли е? Иска се от тия, които имат възможности, да плащат. Моите сведения са, че при г-н военния министър са ходили пострадали от войните и вероятно някои от тях са му предложили това. Много е близко до ума. След като се бездействува цяла година от страна на ония, които досега трябваше да изкарат плановете за новите постройки, да струпат материалите, нужни за същите постройки, и да определят мястото за строеж, това бавене подплаши мнозина. Пусна се слухът, че отпуснатите 50 милиона лева трябвали на армията. И като така, повярваха, че няма средства, и от тия подплашени хорица някои са ходили при г-н военния министър. Като не знаят отгде могат да си намерят средства, решили да ги посочат от другарите си. Давещият се и за сламка се лови, а гладният бърза. Господин военният министър безспорно много е зает и не имал време да се опознае детайлно с този въпрос и, както се научавам, той е казал, че други са искали това. Смятам, че той не бива да слуша хора, които не познават въпроса, защото с речено и казано закон не се обосновава. Един човек, който основно познава въпроса, за голяма моя радост, бившият управител на Българската земеделска банка, е г-н д-р Никола Сакаров, За честта на хиляди пострадали от войните, чиято съдба е била близо до неговото сърце, аз вярвам, че той ще каже тук истината по тия заеми. Едно мога да кажа и аз, който съм малък пионер за отпущане на тия заеми преди 22 години, и то с положителност, че и г- н Сакаров ще го потвърди. От анкетата, която стана по заповед на г-н Сакаров като управител на Българската земеделска банка, г-н д-р Сакаров установи, че тия заеми са несъбираеми. Ако решат да ги събират, заплатите на чиновниците ще бъдат много по-големи, отколкото събраните средства. Доктор Н. Сакаров: - Вярно е това. Андро Лулчев; - Второ, както Ви каза и г-н министър Божилов", до 1938 г. пенсиите бяха по 140 лв. Мъчно се живееше с тях, камо ли да се плащат задължения. Или някои завидяха на тези хора, че сега получават по 1650 лв. на 3 месеца? Достатъчни ли са тия 1650 лв., за да се живее в тия дни? Или някои искат да се повтори онова, което сториха някога наши другари в миналото? Те почнаха с икономии от своя залък, от залъка на жена си и на децата си, и в резултата - туберкулоза, лекуване на държавна сметка по болници и санаториуми. А колко струва едно легло на държавата? Пострадалите от войните са хора с разклатено здраве. Те се нуждаят от спокоен живот. Но тия, които почнаха с икономии, свършиха със санаториуми и гробище, и вместо да се радват на децата си и на къщичките си, измряха. И както казах вече, от 37 000 военно-инвалиди в 1920 г., сега са останали 11 000 души. За 22 години 25 000 души измряха. Коя друга организация е дала толкова смъртни случаи? Аз няма да ви припомням за хилядите смъртни случаи от мизерия в миналото на сираци от войната и майки, и жени на убитите ни бойни другари. С 60 лв. пенсия не се живееше, а сираците получаваха пенсия на ден по-малко и от един хляб. Забравихме ли това? Знаете ли на какъв глад и страшна мизерия в миналото беше подложена българската светица с децата си? Само силната обич към родната земя им даваше сила, вяра и кураж да се борят с много несгоди, морални и материални, в продължение на 25 години, и оставените им деца пеленачета от бащите им, които паднаха по бойните поля, да ги изгледат и възпитат да служат и те на Родината си с цялото си сърце и душа, макар и много често да са лягали гладни и ходили боси. Не бива да изнасям тук картини от далечното минало, защото не е мястото и времето сега за това. Страшни дни изживяваха пострадалите от войните в миналото. Те не се поддават на описание. С новия законопроект искат да се събират отпуснатите заеми за пострадали от войните от 1920 г. около 45 милиона лева. Длъжен съм да припомня някои факти. На военно-инвалидите с 90 % ÷ 100 % изгубена работоспособност им опростиха заемите, както казах отдавна, защото се убедиха, че с тези мизерни пенсии те не могат да живеят, камо ли да плащат. Направете справка, и ще се уверите, че на жените на онези, които паднаха убити при атентата в черквата „Света Неделя”, им се отпусна безвъзмездна помощ не по 50 000 лв., както на пострадалите от войните, а по 150 ÷ 200 хиляди лева. Също се дадоха помощи и на онези, които бяха ранени в същата черква. На семейството на всеки убит стражар се дава безвъзмездна помощ от 50 000 лева. Това е една похвална мярка. Но, г-да народни представители, тук се внесе предложение да бъдат опростени в миналото суми - на кого мислите? На онзи, който бе стигнал до чин генерал в българската армия и главен интендант и бе извършил мародерства. И вместо да бъде разстрелян за пример на младите, неизвестно по кои подбуди и как, се поиска от нас да му опростим 60 000 лева, Господа! Пример трябваше на младите подпоручици, но не и този пример на опрощаване, който ний дадохме тук. На друг офицер, сега запасен полковник, му се опростиха 200 000. Но дотук не стига. Аз получих писмо със следното съдържание: „Господин Лулчев, проверете следното: в заседание 28 от23 декемврий 1938 г. при дебатите по бюджета на държавата за 1939 г, г- н Петко Стоянов изнесе следното: с наредба-закон, публикувана в „Държавен вестник”, бр. 133 от 1937 г., се опрощават на Захарната фабрика в Г. Оряховица 180 милиона лева, на „Гранитоид” - 150 милиона лева, на дружество „Горска индустрия” - 200 милиона лева, на дружество „Вагон-ли” - 19 милиона лева и за неплатен спирт - други 17 милиона лева. Господин Лулчев, проверете в дневниците на Народното събрание, и ще се уверите в това, което Ви пиша. От пострадалите от войните се иска да плащат с мизерните си пенсии, иска се да им се вземе залъкът.” Няма да ви чета писмото по-нататък, защото не е хубаво за тука. Господа народни представители! От проверката на дневниците на Народното събрание се оказа, че действително това е казано. Търсят се средства да се правят нови жилища за пострадалите от войните. От кои? От онези, които довчера получаваха по 140 лв. месечна пенсия, които с хиляди страдания си построиха къщички и които дадоха всичко за Родината си, а тя в тези дни и в този случай ни поставя по-долу от фабрикантите и акционерите, които разполагат с милиони и живеят в къщи-палати. Това ли е, г-да Народни представители, нова България? Нашият Парламент само за няколко години, ако се не лъжа, опрости близо 2 милиарда и половина. Между тези опрощавания има и такива на заслужили хора, но има и на такива хора, които, ако ги стегнат, могат да платят не 45 милиона лева, колкото се искат от пострадалите от войните, а много пъти по 45 милиона лева, и пак да си имат къщи-палати и да имат милиони в банките си. Освен това, Погасителната каса работи от години и опрощава 50 % от задълженията на длъжниците. Само от пострадали от войните се иска пълно заплащане. Защо? При тези данни, които изнасям, чини ми се, че трябва да се замислим. Когато на едни се опрощават със стотици милиони, а на други се иска необходимото, аз питам: трябва ли да вървим по този път? И ако този въпрос се отлага повече от 22 години, това е ставало не за кефа на онези, които са били при г-н министъра, а вследствие на една анкета на една необходимост. Преди да се поставяше този въпрос на разглеждане, трябваше да се знаят тези работи, защото трябва да помним още, че тъкмо сега техните синове, техните деца са в казармите и по границите. Та малко ли бяха страданията им като деца, та трябваше и сега да им поднесем като награда този законопроект? Това не бива да правим. Нито е времето, нито е мястото. Богати били някои от военноинвалидите, наеми вземали и могли да плащат! Богати са всички, а не само някои! Да, богати са те всички, много богати със своята войнишка чест и душа; богати са със своите страдания и мъки! Ето, 25 години как страдат. Богати са със своите дървени краища и стъклени очи, богати са със своите патерици, богати са със своите деца, богати са с дела и подвизи по бойните поля, надминати само от онези, които в други полк минаха; богати са с морал и правда, богати са с ордени за храброст, богати са с вяра за бъдещето на България, за което търпяха цели 25 години! Ето богатството на пострадалите от войните. То с пари не се купува, то с празни приказки не се създава. В този законопроект чл. 2, „в” е дело на хора, чужди на каузата на пострадалите от войните - случайни хора, които, освен заплатата и дневните, нищо друго не ги свързва с героите на България. Целият този пункт „в” трябва да се изхвърли и замести с друг: опрощаване на заемите. Защото, ако на богатите има какво да се вземе, аз питам: какво ще се прави с бедните, които имат да дават? В законопроекта нищо не е казано по това. Или ще чакаме да минат 22 години, да станат богати, и тогава да искаме от тях да плащат, да се смути и тяхната душа в такива исторически дни, каквито са днешните? Аз моля по този въпрос да се изкаже г-н министър Божилов. Въпросът е финансов и не е лошо да чуем и неговата дума. Господа народни представители! Някои чиновници дори и в днешните времена могат да отделят от заплатата си, да правят икономии и да купуват и втори апартаменти. Но повярвайте ми, българските военно-инвалиди не могат да направят това. Министър генерал Теодосий Даскалов: - Значи, няма да им се взема нищо, щом като не могат да платят. Андро Лулчев: - Тогава няма защо да се тревожат, г-н министре. Целия член 2 го махнете. Министър генерал Теодосий Даскалов: - Напразно се тревожите. Андро Лулчев: - Аз Ви моля да направите това. Но ако, г-да, нашият Парламент е опрощавал стотици милиони лева на хора, които са гледали на България като на градина, в която могат да берат, без да са сеяли нещо в нея, защо сега се иска да се събират суми от сухия залък на пострадалите от войните? Министър генерал Теодосий Даскалов: - От сухия залък няма да се вземат. Андро Лулчев: - Много се радвам, г-н министре. Министър генерал Теодосий Даскалов: - Вие вземате поза, като че ли някой отива да души военно-инвалидите. Ами внася се сега този законопроект, с който се иска да се направи нещо за тях. Недейте така. Андро Лулчев: - Фактът, че тоя въпрос се отлага 22 години плащането на тия заеми показва, че има нещо по-силно от това, което Вий искате сега - екзекутирането на военно-инвалидните пенсии - за да събирате кредита. Министър генерал Теодосий Даскалов: - Вие търсите красиви фрази. Андро Лулчев: - Аз имам право, г-н Министре, да кажа своята дума. 22 години съм живял с тях. Аз Ви моля да мълчите. Имате време после и Вие да се изкажете. Аз мисля, че и Вие чувствувате, г- н Министре, в този момент фалшивата нота, която сте взели, но аз вярвам във Вас, че Вие ще се поправите както в миналото, и ще бъдете щедри към моите другари, както бяхте и в миналото. Това дело - искането да плаща кредита от пострадалите от войните, които имат заеми от Б. З. и К. Банка, отпуснати през 1920 година, не е Ваше дело: то е дело, което други са Ви го внушили. Министър генерал-лейтенант Теодосий Даскалов: - Хубав комплимент ми правите. Андро Лулчев: - Това е истината. Та малко ли бяха обидите, когато на тия места бяха се покатерили хора, които не бяха служили в армията, та дори и дезертьори от армията бяха на тия места, бяха на поста военни министри? Та малко ли бяха борбите с тях, та трябваше да дочакаме да дойдете Вие, г-н Генерале, от българската армия, човекът, който с тях бяхте по бойните поля, за да започнат отново огорченията, разтаканията, от гише на гише, и недояждания, и страдания, и отнемане на коравия залък от пострадалите от войните? 22 години този въпрос се отлага от всички досега финансови и военни министри, защото виждаха истината право в очите. Не допускате ли, г-н Министре, че тука сте взели неволно погрешен тон? Аз съм сигурен, че г-н военният министър ще се поправи и пак ще бъде щедър, както е бил щедър и към другите. Господа народни представители! Някога, когато бях млад подпоручик, пред тая сграда на Народното събрание молих през 10 000 хиляди души покойния Стамболийски, неслужившият в армията ни, да приравни пострадалите от войните с убийците и разбойниците от държавните затвори, защото за тях имаше тогава квартира, храна и облекло, а героите на България ходеха гладни и спяха по скамейките в градините. Днес от тоя трибуна моля г-н Генерала от родната армия, моля г-н военния министър на България, в тия исторически дни, щото пострадалите от войните, героите на България, да бъдат приравнени с тиловаците и индустриалците, на които се опрощават с милиони левове дължими към държавата. Направете поне половината от това, което сторихте за тия господа. Но, г-да народни представители, не чувствувате ли в този момент духовете на нашите паднали братя, на нашите бойни другари, паднали по бойните поля, над нас? Не чувате ли техния зов? Не чувате ли това, което ви шепнат през сълзи: „Българи! Не забравяйте пътя, по който ние вървяхме, и идеалите, за които ние легнахме! Не оставяйте децата ни, майките ни, жените ни да скитат немили- недраги! Изпълнете дълга си към тях и завета, който ние Ви завещахме!” Всеки, в чийто гърди тупти голямото българско сърце, чува тоя завет и разбира тия слова. Най-напред трябва да дадат пример там г-да министрите. Те, вярвам, че ще разберат тия слова и ще внесат нов член за опрощаване кредита на пострадалите от войните. Носовите постройки, които трябва да се направят за пострадалите от войните бездомници, трябва да се почнат колкото се може по-скоро. Страшни са техните страдания. Изгниха да живеят из мазетата на крайните квартали. Стига толкова чакане! Държавата ще намери отгде да намери средства и да даде за нови постройки. Да се употребят и тия 50 милиона лева, които досега стояха така. Строежът да се почне още тая пролет. Това го иска интересът на всички бездомници, пострадали от войните, и родината ни, и бъдещето на България. Господа Народни представители! Нека не се забравя и тая истина: българският парламент гласува милиарди с акламация за въоръжението на родната ни армия. Това беше отлично. Милиарди дадоха за въоръжението на родната ни армия с модерни топове, аероплани, танкове. Отлично втори път! Но какво направихме да въоръжим българския народ с висок дух? За мене и най-модерните танкове, за мене и най-модерните топове и аероплани са куп желязо, ако зад тях няма едно голямо, любвеобвилно голямо сърце, което да люби, да брани и мре за родната земя. За тия сърца какво направихме? За тоя дух що сторихме? Да не бъркаме със сламка в очите на лъва в тия дни. Да не повтаряме старите грешки от миналото, които направихме с нашите бойни учители от Шипка и Шейново. Докато бяха живи и ги оставихме да скитат немили-недраги, да разиграват пиянки, унде е попа и комар, да гладуват и да измират от глад, а след като измряха, им издигнахме големи паметници за милиони левове, студени каменни паметници, каквито ни бяха студени и сърцата, и душите към тия светци народни. Аз вярвам, г-да народни представители, че вие, които живеете с болките на тоя народ, ще ги разберете и ще подкрепите онези, с които сте всеки ден. Не накърнявайте хубавите страници на нашата история, свързани с името Ви и със светлите подвизи на народа ни! Нов закон и бърз строеж на нови жилища - това го налага днешният момент, това го и иска утрешна България! (Ръкопляскания.)

1.2. ВТОРА РЕЧ (Публикувана и във 5. „Инвалид”, г. XXIII, бр. 1019, стр. 2, 4) Държана на 12 март 1942 г. от народния представител Андро Лулчев в Камарата по случай гласуване законопроекта за подпомагане пострадалите от войните. Господа народни представители, Огънят, който пламна в Перущица, Батак, Бузлуджа, Милин Камък, Шипка, Шейново и бе подет от българската майка и предаван от поколение на поколение като скъп дар. Този свещен огън окриляше нашите борци в най-тежките дни на борби, които води племето ни за обединението си. Там, по тракийските полета, македонските усои, по златна Добруджа и равна Тракия - все този свещен огън окриляше борците, дори и тогава, когато бяха в ноктите на смъртта... Този огън се разви в стихиен пожар и опожари, срина, унищожи турските пълчища при Люле- Бургас, Одрин, Бунар-Хисар, Булаир... сръбските отряди при Пирот, Пуста река, Враня, Криволак... французки, английски зебеци при Завоя на Черна, Дойран, Кота 1248... руски и румънски пълчища помете при Тутракан, Добрич, Кобадин. Българският въоръжен народ, закърмен с духа на нашите деди-хайдути, учуди света със своите подвизи по бойните поля и изплете неувяхващ венец около главата на Родната ни армия, който ще бъде вечна слава дори и тогава, когато от борците на тия славни дни няма да остане ни един жив. Люле-Бургас, Бунар-Хисар, Одрин, Чаталджа, Булаир, Шар-Кьой, Картал-тепе, Пирот, Враня, Криволак, Султан-тепе, Повиен камък, Брегалница, Голаш, Дойран, Кота 1248, Червената стена, Завоя на Черна, Тутракан, Добрич, Черна вода, Кумана, Бата-гул, Рамонул, Аржещи, Бранищери са имена-бисери в най-новата ни военна история... Но за всяко име от строя на българската армия излизаха едни от най-смелите, най-храбрите, най-достойните синове и с кръвта си и с костите си очертаха границите на обединена България... Едни заспаха по тракийските, добруджанските, влашки полета и македонски усои с широко отворени очи, вперени негде далеч в кръгозора, гдето виждаха да блести изгряващата свобода на брата - роб. Други творци на тия славни дни се завърнаха здрави и читави при своите близки и се заловиха за своите мирновременни трудове. Близо 37 000 души оставиха по бойните поля части от телата си и се завърнаха с дървени краища, стъклени очи, изхабени нерви. Като деца в един труден и тежък живот, никому непотребни, никому ненужни, всекиму в тежест дори и на най-близките си. За тия борци, сега военноинвалиди, които бяха дали всичко за родината си, настана тежък и непоносим живот. Рани - незаздравели, нерви - разстроени, очи - изтекли, ръце и крака - ампутирани, а в болниците лекарите гледаха на тях като на товар. Груби, нахални, немарливи, не минаваше ден да не се наскърби, обиди инвалид. Онези от вас, които са лежали като ранени в болниците, най-добре знаят реда и порядките тогава във военните болници. Безспорно, имаше и лекари, които от близо 25 години изминаха от онези дни, страшни за военноинвалидите, и днес имат дълбоката почит и признателност на ранените. Тия лекари бяха като бащи към пострадалите на бойните поля. Доктор Бараков, Гешов, Карамихаилов, Юруков, Кушев, Данаджиев, професор Станишев, професор Ораховац, Горанов, професор Иванов, Трифонов, Даскалов, Нейков и др. имена, които и днес будят в душите на пострадалите умиление и искрена благодарност. Но какво правеше тогавашната официална власт? Как се отнесе тя към пострадалите от войните? Тия, които, когато ги пращаха да мрат, кичеха и мулетата им с венци... Те се отнесоха с черна неблагодарност. Те се погавриха с жените, децата и родителите на убитите ни бойни другари. Ще ми простите, но съм длъжен да се позова на миналото, на исторически истини, за да видите истинското положение на онези, чиято съдба днес е в нашите ръце... Един ден застава пред тогавашния военен министър героят на 27-и Чепински полк - майор Попов, изгубил двете си очи в лют бой едва 22-годишен, и казва: „Господин Министре, цяла нощ съм прекарал на скамейката в градската градина. Направете нещо за нас.” – „Че кой ти е крив” Да не си ходил да се биеш!” Вярвам, че разбирате мъката на тоя герой, физически сляп, пред тоя духовен слепец, па макар и военен министър. Друг герой с една ръка застава пак при военния министър и го моли за нещо. „Кой ти е крив? Не съм те пращал аз на война. Цар Фердинанд ти взе едната ръка, а аз ще ти взема другата.” Вярвам, че разбирате състоянието на тоя герой, който е загубил ръката си на бойното поле, и душевния мир на военния министър. Друг министър-председател заяви в партийния си конгрес за по-голям ефект: „Военно-инвалидите готвят революция, ама две тенекии газ е масрафът им.” Революцията се състоеше в това: На 4 юний 1920 г. пострадалите от войните направиха протест срещу обидите, които, се нанесоха на тях, че са престъпници и контрабандисти и искаха да ги приравнят с бившите другари на тоя министър-председател - с убийците и разбойниците от държавните затвори... Председател на тогавашното Народно събрание пред една делегация от жените на убитите наши бойни другари се провикна: „Какво, увеличение на пенсии ли? Бабам мъже, мъже ви трябват вам, а не пенсии!” Аз няма да ви отнемам времето, за да ви припомня как и кои големи наши общественици нарекоха военно-инвалидите престъпници и контрабандисти, и след това ходиха от същите контрабандисти и престъпници да получават мазни банкноти от ротативните машинки. За тия господа друг път ще ви занимая. Аз съм горд, че сега мога да ви изнеса от тая трибуна тия истини, защото някога ми искаха 15 години затвор за това, че съм водил пострадалите от войните пред Народното събрание и съм искал хляб и грижи поне толкова, колкото на престъпниците и убийците от държавния затвор. Участвувал съм в изграждането на съюза на пострадалите от създаването му. Водили сме борби за достоен и сносен живот. Хлопали сме на много врати министерски. Но никога, никога не е била отзивчива душата на българските министри и народни представители, като сега. Аз зная много добре какво направи министър-председателят Филов, г-н министър Божилов, министър Даскалов и г-да народните представители от финансовата комисия и Вие, г-да народни представители, за пострадалите от войните. На всички изказвам благодарността на пострадалите от войните. Министър Божилов е първият финансов министър на България, който разбра, най-добре разбра каква морална роля за бъдещето на България има да изиграят пострадалите от войните и оцени, награди и подкрепи онези, които дадоха здраве, младостта, кръвта си, баща си, сина си, мъжа си в основите на обединена България. Той не чака. благодарност, нито да му издигнем паметник. Но той вечно ще живее в душите и сърцата на хиляди пострадали от войните. Той изгради в техните сърца и души паметник, който не ще руши ни вятър, ни дъжд, ни сняг, ни времето... Господа народни представители, С настоящия законопроект се целят две неща: моралното удовлетворение и материалното подпомагане на пострадалите от войните. Моралното удовлетворение се дава с чл. 15 от настоящия законопроект. Не се преосвидетелствуват също така инвалидите над 45 години и тези, които са били най-малко три пъти последователно преосвидетелствувай и през 5 години, съгласно алинея първа на този член, съответно през 3 години, съгласно предшествуващите закони. При влошаване на здравословното им състояние, такива инвалиди могат да поискат да бъдат преосвидетелствувани. Повече от 25 години инвалидите се преосвидетелствуват. Инвалиди от Варна, Русе, Видин, от четирите краища на България идват в София на специално изследване. Хора с течащи рани, разстроени нерви, изгубено здраве, а преди години и слепите трябваше да се мъкнат по влакове, автомобили и каруци, за да. дойдат тук, в София, за да ги изследват. Здрави и млади хора се разболяват от дългото пътуване, а какво е състоянието на тия инвалиди при тежки пътувания, сами разбирате хала им. В София благодарното Отечество ги оставяше да спят по бараки във Военно-инвалидния дом, а често по пейките в Градската градина и хотел „Поляна”. За убийците и разбойниците, като дойдат в София, ги чакат модерни затвори, а инвалидите - хотел „Поляна”... На една коледа Н. В. Царят посети героите във В. И. дом - свари ги да са се събрали в дървените бараки и, за да им не подвява отдолу снегът, бяха постлали платнищата на изгнилия под. Студено и мрачно бе. Героите бяха дошли от различните краища на България, Н. В. Царят извика военния министър и му каза твърдо: „Генерале, тази барака и за курник не става, а Вий сте оставили тия юнаци. Още утре да намерите място и да ги настаните, не бива, не бива така. Едва отървали кожата си от куршуми, ний в тия бараки ще ги уморим от студ. Разбирате ли, генерале?” Гласът му трепереше от мъка, от това, което видя и чу в тая барака. Дълги години след това героите лежаха пак в тия бараки и зимно време зъзнеха от студ, а лятно време балдисваха от горещина. Но дотук не свършваха страданията на тия, които идваха за изследвания. Там младите лекари в повечето случаи бяха груби в медицинските комисии. За честта на офицерите в комисиите, които знаеха що е война, рани, страдания фронтовашки, биваха внимателни и не допущаха младите лекари да си играят с инвалидите. Много често се случваше в тия медицински комисии да намалят и отнемат проценти на инвалидите. Но в съда експертите лекари не само възвръщаха процентите, но и увеличаваха. Но това коствуваше на инвалида морални терзания, разтакания по съдилища, средства, нерви. Колко инвалиди починаха, докато се бориха за правдата си и хляба!? Всеки три години, а сега - на 5 години, хиляди, хиляди инвалиди се разтакат от единия край на България на другия. Повече от 25 години медицинските комисии констатират все едни и същи повреди. А животът и годините летят, налагат своето, дори на здравите, камо ли на инвалидите. Най-после, след 25 години, с този закон се туря край на тия страдания и унижения, и държавата ще спечели, че не ще превозва безплатно по БДЖ и не ще плаща на лекарите да участвуват в комисиите, а ще ги остави да си гледат работата. Няма по-голяма мъка за един инвалид и герой, който не е искал милост, дори когато е бил в ноктите на смъртта, когато е чувствувал нейното ледено дихание, когато е отивал на явната смърт, там где се лееше огън и желязо, течаща смърт; там, където хиляди куршуми пищяха; там, където стотици мини и снаряди разкъсваха телата им, живи ги заравяха в земята, вражески куршум завинаги отнимаше очите! Там, където не се иска приказки красиви и реки от мастило, а обич голяма, обич към Родината, здрави нерви, силна воля, голяма обич към брата и другаря си отляво и дясно, за да дочакаш противника или стигнеш и удариш „на нож”. Това прочуто Българско „на нож!” Знаете ли какво значи „на нож?” Знаете ли какво нещо е ръкопашен бой? Знаете ли какви качества трябва да има боецът, за да участвува в такива боеве? Повече така се изтръгваха победите от врага! Така се гонеше врагът от окоп на окоп, от връх на връх, от победа към победа! Тука, в залата, моите бойни другари и тези, които са участвували в тия славни дни по бойните поля, ме разбират добре. Защото заедно сме делили радости и скърби, живот и смърт, победа и поражения. Но младите лекари и бивши някои министри не го разбираха и не го чувствуваха. И този горд орел, който бе летял срещу войските на цял свят, по четиртях краища на Балканския полуостров, след съвестно изпълнение на войнишката клетва, получил тежка рана, биваше блъскан, разиграван, унижаван, оставян да спи в бараки, които и за курници не стават... Но министър Божилов, като голям лекар, хирург, ампутира гнилото в стария закон и ще освободи хиляди инвалиди от унижения и оскърбления. Аз вярвам, че и Вий, г-да народни представители, ще подкрепите и гласувате този законопроект. Това е справедливо, иска го Родината ни - бъдещето на България. Няма по-голяма мъка от тая - да си на 22 ÷ 23 години и останеш военноинвалид. Да почнеш да живееш един нов живот - с инвалидност. С много обиди, с много страдания и мъки - физически и душевни. Навярно птиците, на които бурята е пречупила крилата, имат мъки, подобни на нашата. Те не са отминали и до днес... Господа народни представители, Материалните подпомагания в този законопроект са навременни справедливи -поправки. 1. Увеличение на пенсиите на светците наши - на жените и родителите на убитите ни бойни другари. 2. За получаване в пълен размер на двете пенсии, от инвалидите, което е справедливо, законно придобито право, няма причини да бъде отнето. 3. Получаване на пенсия и заплата - също законно право. 4. Помощ на инвалидите от 70 % ÷ 100 % по 500 лева месечно. 5. Увеличаване помощта на недъгавите сираци от 400 на 500 лв. и на слепите от 1500 на 2000 лева месечно. 6. За увеличение на пенсиите на вдовиците се дават - 32 753 200; 7. За увеличение на пенсиите на родителите се дават - 12 784 300; 8. За получаване на двете пенсии в пълен размер - 2 500 000; 9. За получаване на пенсии и заплата - 7 500 000; 10. За помощ на инвалидите от 70 % ÷ 100 % - 8 200 000; 11. За увеличение помощта на недъгавите сираци и слепите - 2 640 000; 12. За нови родителски пенсии - 12 000 000; Всичко: 77 377 500 лева. От 45 578 наследствени инвалидни пенсии увеличение се дава на 42 482 пенсии. Тия цифри могат да ви се видят големи, но при днешната скъпотия и при днешния голям държавен бюджет, то е навременно. Увеличение се дава от 150 ÷ 790 лева на 3 месеца. Но някои не получават дори и по 100 лева на месец увеличение. Но пострадалите от войните благодарят и за тия грижи и внимания. Аз няма да се опитвам, тук пред вас, да описвам страданията на пострадалите от войните в тези тежки дни. Ний всички живеем сред тях и с тях и всеки ден виждаме техните страдания и мъки. С 1650 лева на три месеца не се живее днеска, когато едни обуща струват 1200 лева вече. Една празна стая – 800 ÷ 1000 лева, едно кило месо, агнешко - 60 лева. За шев на един костюм вземат по 1500 лева. Живеем в България, виждаме самата истина на нещата, дните, които живеем и които идат. Нека всеки знае, че всичко, което се дава сега на пострадалите от войните, и което ще се даде за в бъдеще на всички ония, които са градили и бранили с пушка в ръка Родната ни земя, ще се върне на Татковината ни десетократно. Ний в тия тежки и пълни с отговорности дни градим обединена България. Борбата още не е завършила. Зидари ще трябват нови и нови, за да довършат сградата, която са почнали да градят дедите ни в Перущица, Батак, Бузлуджа, Милин камък, Шипка, Шейново, Сливница, Драгоман. Може би съдбата ще наложи нови жертви да се дават. Тогава всеки, който ще иде да брани Родна земя, в лицето на пострадалите от войните ще вижда утрешната си собствена съдба. И колкото пострадалите от войните бъдат по-добре поставени в страната ни, морално и материално, толкова повече разпалени глави ще пожелаят да минат по пътя им, за да имат техните морални и материални придобивки. Пострадалите от войните са паметници, фарове на утрешните борци за запазване на Родината ни. И колкото по-нависоко са издигнати в съзнанието на младите, толкова повече ще светят и осветяват пътя на идните нови борци и напомнят на всички, че пътят за добруване на Нацията и собственото ни благо минава през пътя на Голготата с изранени ръце, крака, окървавено тяло. Ний, народните представители, като истински зидари трябва да работим под отвес - ний градим в тия исторически дни тухла по тухла Родната ни земя. Както в строежа на една сграда, ако тухлите са поставени под отвес - правилно, самата тяхна тежест ги крепи и държи, и обратното, когато се гради - самата тяхна тежест ги събаря, ний в нова България трябва да градим под терзия, ако искаме де имаме успехи. В основата на нова и обединена България са легнали: Справедливостта, социалната правда, почит към култа на героите, почит към пострадалите от войните и доброволческата идея. Стара истина е, знайна от всички ни, че „народ, който почита доброволческата идея, култа на героите, култа на правдата” - такъв народ не загива. Българският парламент знае тая истина и ще изпълни своя дълг към пострадалите от войните. Аз одобрявам тоя законопроекти ще го гласувам. С малките поправки, които ще се направят в законопроекта от комисията, ще дойде тъкмо навреме. С този законопроект днешният парламент записва една от най-хубавите страници в новата ни история... Господа народни представители, Повечето от 50 000 мъже, жени, деца, чиито бащи, мъже, братя, деца, ръце, крака, кърви са легнали и очертаха границите на Обединена България, са обърнали очи към нас от всички краища на България и протягат ръка за помощ. Аз вярвам, че вие чувствувате тези очи, които ни гледат, и протегнатите ръце. Аз вярвам, че вие ще гласувате този закон не само с вдигане на ръце, а с цялото си сърце и цялата си душа, защото в нашите гърди бие същото сърце, каквото в народа, а глас народен е глас Божи. Ето защо, от името на моите другари и от мое име благодаря на правителството и на министър Божилов за този законопроект. А към вас, господа Народни представители, апелирам да подкрепите пострадалите от войните! Това го изисква бъдещето на Родината ни. Да си подадем ръка, ръка за ръка и сърце за сърце да изградим силна, справедлива и обединена България - мечта и идеал на всички ни. (Ръкопляскания.)

1.1. ПЪРВА РЕЧ Произнесена от нашия другар Андро Лулчев на 4 юний 1920 г. на площада пред Народното събрание (в резюме). На 4-ти този месец, след като се свърши протестационното събрание в Градското казино, една голяма част от инвалиди, вдовици и сираци се упътиха към Камарата да поднесат резолюцията на министрите. Силна дружбашка полиция възпираше достойните синове на нашата Родина, да не се движат из улиците и да не смущават публиката, но всичко - напразно. Калените борци, готови на всичко, съумяха да се разправят с оранжевата полиция и стигнаха пред Камарата. Комисията отиде да поднесе протеста, а инвалидът подпоручик Лулчев, вдигнат на ръце, поставен на паметника Цар Освободител, развълнуван, произнесе следната реч (из в. „Инвалид”,1920 г.): „Мили бойни другари, мили майки, жени, деца на убитите наши другари, българки и българи, не тук, не сега ние трябваше да се събираме, не тук, а по курортите, гдето сега са десетки стотици съвършено здрави хора, отишли да кърпят своето разклатено здраве. Не тук, пред тая Камара, която преди 8 години, по прищявката на народняци и цанковисти, вкараха българския народ да мре. Ето ни нас пред тая Камара, в която преди 8 тежки години пратиха българина да мре. Народняци и цанковисти създадоха на нашето общество хубаво развлечение с обявяването на войната, защото, когато ние трябваше да идем да мрем, за да пазим Родината ни от разорение, тогава това общество ни кичеше с цветя, и даже и мулетата ни кичеха с цветя. С цветя, песни и с юдини целувки ни пращаха да мрем, и ние мряхме. Хубавите имена: Лозенград, Одрин, Чаталджа, Шар кьой и др. свидетелствуват за духа на българския войн, за неговото самопожертвувание. Българският войн се надвеси като орел над Цариград, огледа се във водите на Мраморно и Егейско морета, учуди света със своето самопожертвувание, но за голямо нещастие, нашата кекава дипломация учуди света със своята бездарщина и българският Войник се завърна съкрушен в своя роден край. Смелите борци, които записаха с топлата си и алена кръв светли страници в историята, останаха там в безименни гробове. Те умираха с пълна вяра, че техните близки не ще останат на пътя, че това правителство и това общество, което ги изпраща с цветя, песни и целувки, не ще оставят техните близки да скитат немили-недраги из България, С такива мечти те посрещнаха смъртта. На другите пък, които оставиха част от телата си, благодарното Отечество в знак на признателност дари по два-три кръста за храброст. То ги дари с кръстове за храброст, но и дари ги с патерици и изкуствени краища, и стъклени очи. Цели три години управляващите не обърнаха внимание на тях. Цели години тези светци изнемогваха, без да се погрижи някой за тях; но най- после, като видяха, че замириса на нов барут и че на българското общество ще трябват нови развлечения, и че трябва да се даде рибка, за да се улови шаран, тогава г-да Радославистите, вече на власт, създадоха прочутия Закон за привилегиите на инвалидите. Да, българи и българки! Десет учени адвокати в тази сграда създадоха Закон без санкция; тези адвокати, народни представители като деца се поставиха и създадоха този закон само и само да се хвърли пепел в очите на здравите, за да се каже, че за светците народни народните представители са се загрижили. И не се мина много време, почитаемият д-р Радославов обяви нова война, пак за обединението на България. Една вечер, господа и госпожи, тук, в тази сграда, гдето пише: „Съединението прави силата”,10 души турци от Гюмюрджина блъснаха българския народ в нова война. Нови развлечения на българското общество. Китките, венците за офицерите, войниците и мулетата са под пълна пара. Пред всяка купчина войници са хиляди жени, натрупани с цветя, венци и вино и весели ги утешаваха, че те ще идат да изпълнят своя дълг. Хиляди китки се хвърлиха при всеки полк. С целувки юдини ни пратиха в новата война. Българският войн съумя да защити своята Родина. Хубавите имена: Пирот, Враня, Завоя на Черна, Тутракан, Добрич, Букурещ, Серет - северно от Битоля и ред хубави имена записа нашият войн. Трябваха само няколко недели, за да литне нашият войн от Серет и да се огледа във водите на Охридското и Преспанско езера. Чудни страници записа нашият войн, но за всяка страница излизаха първите борци от строя. Едни останаха там за вечни времена, а други с половин тела се върнаха назад, за да не се завърнат вече нивга при своите бойни другари... Мили българи и българки, три години нашите войски гниха и мряха из окопите, и най-после, след като „умната” българска дипломация проигра ролята си, „достойно”, се завърнаха войските ни между своите близки. Здравите се заловиха пак за своите - мирновременни трудове, а инвалидите, сираците, майките и вдовиците останаха на пътя и всекидневно простираха ръце към правителството, към бившите бойни другари за помощ, но освен псувни и ругатни, нищо друго не чуваха. Колчем пъти в тази камара се заговаряше за някакъв закон за пострадалите от войните, колчем пъти се заговаряше за бюджет, толкова пъти тук, пред тази Камара, сакати наши другари, жени и деца с наведени глави, облечени в черно, се молеха на вратарите да ги пуснат, да навестят и помолят избраниците народни да се вслушат в тяхната молба и вярваха, че ще бъде чута молбата им. Но - отвсякъде псувни и ругатни, и един ден г-н Маджаров, в качеството си на военен министър, е казал на слепия майор, наш другар: „Кой ти е крив, че си ранен, да не си ходил да се биеш!” И прав е бил г-н Маджаров. Той е бил много откровен спрямо нашия другар. Прав е бил този народен избраник. Той ни е крив, ние сме криви сами. Не след много г-н министър Стамболийски бе тъй откровен да каже: „Кой ви е крив, аз не ви пратих, вие сте оръдие на Фердинанда.” Прав е бил и г-н Стамболийски, той не ни е пратил и затова за нас пари нямат. Но какво правеше през това време онова общество, което ние бранихме и което кичеше нас и конете ни с цветя и росеше ни с Юдини целувки, когато ни пращаха на касапницата? То нарече публично инвалидите престъпници и контрабандисти. Вярно е, господа, вярно е, мили бойни другари и близки на падналите наши бойни другари! Вярно е, че ние сме престъпници, контрабандисти. Вярно е, че сме престъпници, защото когато нашите близки ни говореха, молеха и плачеха да не се излагаме на явна смърт, ние не им вярвахме. Ние вярвахме и още сляпо вярваме на избраниците народни, които в своя речник нямат думата „престъпник” и „контрабандист”, но само по една случайност забъркват вратата на Народното събрание и Министерството, отиват в Централния затвор на поклонение. Ние повярвахме на тях, ний им повярвахме, ето защо ние сме престъпници, престъпници сме и към своите близки, престъпници сме ний, инвалидите и нашите паднали другари, престъпници сме към майките си, защото вярвахме към тези народни представители, че ще изпълнят обещанието си, а сега те се подиграват, псуват ни и се гаврят. Ето защо аз приемам и моля всички мои бойни другари да приемат, че епитетът, който ни дава българското общество, е заслужен. Ние сме престъпници към себе си и близките си. Българи и българки, ние сме и контрабандисти, повярвайте ми, ние сме най-страшните контрабандисти. Контрабандисти сме, защото по контрабанден начин изнесохме телата на нашите бойни другари и ги оставиха при границата, без да платим пет стотинки мито ни на турци, ни на сърби, ни на гърци, ни на ромънци, ни на руси, ни на французи, ни на англичани. Мили майки, жени и деца, вие, близки на убитите наши бойни другари, вие, които сте обвити в черно, днес вие платихте ли мито за тялото на вашия син, мъж или татко?! Платихте ли пет стотинки мито за тях!? Не, нали?! Не, вие не сте платили мито. Те минаха по контрабанден начин, те са контрабандисти, а вие, мои бойни другари, които сте днес без ръце, крака и очи, платихте ли пет стотинки, когато слагахте краката, ръцете и очите си в неприятелските окопи, вие платихте ли пет стотинки мито за тях?! Не, бойни другари, не, вие ги изнесохте зад границата. Вие мито не платихте за краката си, ръцете си, а ги оставихте, без да ги видите нивга вече. Ето защо сме най-страшните контрабандисти. Ето защо, да отървем нашите здрави бойни другари, да отървем оранжевата сегашна полиция от много труд и да не ни разиграват по комендантствата и участъците, нека ни покажат зданията, гдето трябва да живеят престъпниците и контрабандистите, и аз ви моля, мили бойни другари, близки на нашите паднали другари, да се съгласите и да влезем доброволно в зданията, които Правителството ще ни определи за затвор. А моля господа днешните министри да приравнят и нас, новите престъпници и контрабандисти, с убийците, народни предатели от държавния затвор, защото за народните предатели-убийци от държавния затвор се дава храна, квартира, облекло и топливо, а ние - инвалидите, вдовиците, сираците и това нямаме, и нашите слепи другари всред зима спят по скамейките. Ето защо, моля, от това място, гдето преди години господин министър Стамболийски държа реч на студентите и се възмущаваше тогава от неправдите, моля този г-н Стамболийски от това място и аз да третираме всички престъпници и контрабандисти еднакво и вярвам, че ще бъде чута молбата ни. Но, българки и българи, ние, които поливахме добруджанските и тракийските полета със скъпата си кръв; ние, които оставихме по македонските чуки телата на нашите бойни другари; ние, на които смъртта е била не един път над нашите глави; ние, които и сега носим белезите от ноктите на смъртта; ние, които мизерствуваме; ние, които виждаме, че с Родината си играят шепа хора, управниците се гаврят с нас; ние, които сме вече половин милион, не можем и не бива да останем повече равнодушни. Не бива да повтаряме онези постъпки и да ставаме и сега престъпници спрямо Родината си, а трябва усилена агитация и организация!...” След свършването на речта бе докарана и кавалерия, пехота, артилерия, за да се разпръснат инвалидите, вдовиците и сираците, но за съжаление на народните джелати, всички си отидоха мирно и не стана нужда да се употреби оръжие (За тая му реч има редовно углавно дело № 515/920 г. и искано 15 години затвор).

БИОГРАФИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ Господин Андро Хр. Лулчев е внук на Андрей Лулчев от Копривщица, голям борец от нашето възраждане, другар на апостола Левски. Андро Хр. Лулчев е роден в Плевен, През 1912 година, при обявяването на мобилизацията, Андро Лулчев, едва 17-годишен ученик - юноша в Русенската гимназия, заедно с покойния учител Аер образуват в Русе първия ученически легион. На същия легион е възложено охраната на града. Това не му допада, и той, заедно с двадесет другари - легионери, се явяват при Аера и му заявяват, че не са дошли да пазят жените в града, а да идат да се бият с врага. Отговорът на Аера бил незадоволителен. Той повежда другарите си. Избягват от къщи и върху вагоните пътуват от Русе до София, за да не ги хване полицията и върне обратно в Русе. Пътувайки така, стигат в София. Тук, за да избегнат от окото на полицията, защото са били малолетни деца, скриват се в Драгалевския манастир. Когато Македоно-Одринското опълчение потегля за границата, Лулчев, заедно със своите другари постъпва в 9-та Велешка дружина. Отначало взема участие във всички походи и боеве, които води дружината с турците и сърбите. През 1915 година постъпва във II Македонски полк. През 1916 година бива изпратен в школата за запасни подпоручици в Скопие при легендарния полковник Дрангов и строгия майор Сапов. И онова, което е било в Лулчев като суров материал: храброст, доблест, воля, упоритост, бива майсторски обработено от полковник Дрангов и подготвен за водач - взводен командир за фронта. При завършване на школата, на Лулчев се пада по „жребие” да иде в Русе в V полково окръжие за кадър. Той отказва и пожелава да бъде изпратен да се бие, за което се е готвил. Полковник Дрангов му удовлетворява молбата, и бива изпратен в I Софийска дивизия (желязната дивизия). Тук бива зачислен в VІ-ти пехотен Търновски на Н. В. Цар Фердинанд I полк, в картечната рота, като взводен командир на II картечен взвод. Бойните подвизи на Лулчев по добруджанските и влашки полета и македонските усои са известни на мнозина. Той е един от най-храбрите офицери на полка. Особено на 16.V.1917 г. Лулчев, заедно с частта си, води три часа ръкопашен бой с далеч по-многочислен противник. Когато се свършват патроните, започват с ножа, и когато и той и прикладите се счупват, почват кирките и лопатите. А когато и те се счупват в главите на противника, почват юмруците и зъбите, но позицията не дават. В тоя бой той бива ранен тежко на няколко места от двама французки офицери и временно ослепява. С височайша заповед № 48 бива произведен „за бойно отличие” в чин подпоручик. След дълго лекуване и големи грижи от страна на лекарите, той, след дълго лежане, се повдига и с помощта надве патерици почва да се движи. През м. септемврий 1918 година, когато на фронта се почувства нужда от офицери, въпреки че Лулчев е бил с две патерици и едва се движил, той оставя рапорт на началника на 16-а местна болница, че дългът към Родината го зове да иде на фронта, за да изпълни дълга си към Родината, и заминава за фронта. По тоя случай вестник „Пряпорец”, бр. 217 - 1918 г, пише: „Достойни синове”. Преди два дни трима офицери инвалиди: капитан Машаров, с една ръка, подпоручик Лулчев - с патерици, и подпоручик Коматов, са напуснали болницата - хотел „Париж”, като са оставили рапорт, че в тия съдбоносни дни за Отечеството не могат да останат в болницата и че отиват да изпълнят своя последен Отечествен дълг. През тъжните септемврийски дни на 1918 г. той взема живо участие по усмиряването на разбунтувалите се войници около Радомир - София. Около Горна Баня той със слово убеждава 4000 души да си хвърлят оръжията и по тоя начин им спасява живота. Той е бил един от най-близките сподвижници през тия дни на покойния министър Михаил Такев. Трябва да отбележим, че като доброволец, войник и офицер, е изпълнил предано и храбро своя дълг към Родината - показван за пример в това отношение. Той е награден с войнишки ордени за храброст, офицерски IV степен, I класа, германски и турски. Вследствие тежките си рани, той остава военноинвалид. Въпреки тежките му рани, той работи упорито като общественик. Той взема участие при изграждането на Съюза на пострадалите от войните, основава офицерско дружество „Инвалид” и първият му почетен член, става касиер на комитета „Пенчо Славейков”, избран е за председател на Софийското македоно-одринско опълченско дружество, подпредседател на комитета „Полковник Дрангов”, той е и основател на тоя комитет. Редактирал е в. „Ратник на свободата”, в. „Военно слово”, съставил книжката „Най-нужното за живота”. Написал е книгата „Септемврийски дни - 1918 година”. Написал е статии и разкази. На 14.І.1940 г. бе избран за народен представител от втора никополска колегия. Като народен представител, между своите избиратели се ползува с името на истински човек; „Това, което мисли, него говори; това, което говори, него прави; малко говори, повече твори”. В парламента той е упорит и смел защитник на онези, които дадоха всичко за Родината си. Напоследък той бе избран с абсолютно мнозинство и за председател на Македоно-одринските опълченски дружества в България. Той е щастливо съчетание: доброволец от Балканската война, военно-инвалид, запасен офицер, кавалер на ордена за храброст и боец от фронта. Произведен за бойно отличие. Но тоя борец и храбър защитник на отечествените идеали и днес не престава да бди и защищава своите бойни другари инвалиди и семействата на загиналите на полето на честта, издигайки високо глас за подобрение участта на пострадалите от войните. Като народен представител, по негово предложение се увеличи кредитът на бездомниците, пострадали от войните, от 30 на 50 милиона лева; по негово предложение се опрости кредитът на една част от пострадалите от войните, отпуснат преди двадесет години за строеж на жилища. По негов почин се извоюваха днес пенсии за изслужено време и военно-инвалидната и се отмени преосвидетелствуването на инвалидите от войните. Вечна слава и сърдечна признателност на бойния другар Андро Лулчев, другар на фронта, другар в живота и другар на всички пострадали от войните.

III. Г. Три речи от Андро Лулчев 1. ТРИ РЕЧИ ОТ АНДРО ХРИСТОВ ЛУЛЧЕВ Военноинвалид, народен представител Плевен, 1942 г. Издават бойните му другари, пострадали от войните ВМЕСТО ПРЕДГОВОР С отпечатването на тия речи, произнесени в три различни случая, засягащи пострадалите от войните, ний мислим преди всичко, че услужваме и допринасяме за правилното отбелязване историческото развитие на този въпрос. Две епохи, разделяни почти с четвърт век помежду си, са достатъчно добре охарактеризирани, макар само в тесните рамки натри публични речи. Неволно изпъква грамадната разлика в отношенията на държавата - някога и сега - към пострадалите от войните. При това се налага и една друга идея на читателя. Това е вярата в успеха на изоставените, вярата в тържеството на правдата и в непрекъснатите усилия на един наш боен другар, които най- после допринасят съществено за реализиране на нашите надежди. Но в случая нас ни радват не толкова материалните придобивки, колкото повишената нравствена оценка на нашите някогашни дела. Тази почит и уважение, които ни засвидетелствува днешната Българска държава, тази висока стойност, която тя дава на нашите някогашни подвизи и жертви, е само един верен показалец за правия път, който тя следва. Той наистина минава през страшна Голгота, но затова води към безсмъртието и величието на Отечеството - Олтар, пред който ний винаги сме се прекланяли. София, 1.V.1942 г. От бойните му другари, пострадали от войните Забележка: Горните речи са произнесени както следва: Първата - на 4 юний 1920 г. по повод обидите, които ни се нанесоха тогава. След тоя митинг бяха отпуснати места и заеми за бездомниците, пострадали от войните. Втората реч е произнесена в Народното събрание на 12 март 1942 г. по Закона за пенсиите на пострадалите от войните. Третата - произнесена в Народното събрание на 24 март 1942 г. по Закона за снабдяване на бездомниците, пострадали от войните, с икономически жилища. След тая реч Министърът на войната коригира Закона.

III. Г. Три речи от Андро Лулчев, военноинвалид и народен представител 1. ТРИ РЕЧИ ОТ АНДРО ХРИСТОВ ЛУЛЧЕВ, военноинвалид, народен представител (Плевен, 1942 г. Издават бойните му другари, пострадали от войните) ...................... 272 1.1. ПЪРВА РЕЧ .................................................................................................... 274 1.2. ВТОРА РЕЧ..................................................................................................... 276 1.3. ТРЕТА РЕЧ ..................................................................................................... 281 2. ВЪПРОСИТЕ ЗА НАШИТЕ ПЕНСИИ ОТНОВО НА ДНЕВЕН РЕД (В. „Инвалид”, г. XXIII, бр. 1019, София, 16.ІІІ.1942 г., стр. 1 ÷ 2) .............................. 289 3. ДВАМА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ВОЕННОИНВАЛИДИ СЕ ИЗКАЗАХА ПРИ ГЛАСУВАНЕТО НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ ЗАКОНОПРОЕКТИТЕ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ПОСТРАДАЛИТЕ ОТ ВОЙНИТЕ И ЗА СТРОЕЖ НА ЖИЛИЩА (В. „Инвалид”, бр. 1020, София, 28.ІІІ.1942 г.) ............................................................... 290

39. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 9, 1.XI. 1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 9, 1.XI. 1931 г., София, стр. 2) Драги братя, Нашият вестник се позабави. Силиците са му малко - паричките, - инак всички наши хора са навсякъде здрави и бодри на своя пост. Но парите станаха скъпи. А станаха скъпи, защото има „умни” хора, които навреме ги прибраха - и сега тяхната стока е най-скъпа, а всичко друго се обезцени... Това не е само в нас, в България. То е по цял свят. Богатите от всички страни са се съгласили да се защищават, а сиромасите биват насъсквани един срещу други да се гонят и избиват... Защо? Защото са прости, та не могат да разберат, че на сиромаха навсякъде е лошо, сиреч трудно за преживяване, че всички са братя, и че няма защо да си причиняват един другиму скърби - и без това животът е тежък! Хората днес се лъжат като децата - и простите, и учените. Има ценности, без които не може - те са ценности при всички условия, докато човек е жив; има други, които са само условни. Истинските ценности са хлябът, водата, въздухът, светлината - те и в градовете имат значение, и в пустинята, и навсякъде; парите обаче са ценност условна - в пустинята, гдето няма какво да се купува, те нямат никакво значение и стойност. Но на всичките тия стойности една друга стойност е, която дава смисъл - това е самият човек. Без него, ако той не е здрав и разположен да работи, всичко това губи своята сила. Хората, които работят, създават парите, както някой майстор изработва своята кола или обуща. Но да се кланяш след това на тия обуща или кола е толкова неразумно, колкото и да вярваш в могъществото на самите пари! Те са само средство - там, където са станали цел на един живот, там винаги има най-страшното падение. Разумният човек и неволята използува - учи се. Глупавият и при нямането е нещастен, и при изобилието не знае какво да прави... Тогава? Тогава трябва да се намери истинският път. За него - в следния брой, а сега сърдечно ви пожелава всичко хубаво: Любомир

38. АМНИСТИЯ (бр. 9, 1.ХІ.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 9, 1.ХІ.1931 г., София, стр. 1) Андро Лулчев Родната ни земя неведнъж е бивала разпъвана на кръст. Гвоздей след гвоздей са забивали в нейното изтощено тяло свои и чужди. Неведнъж мрак е обвивал земята ни и в този мрак брат застава срещу брата, син - срещу баща, баща - срещу син, и клахме се както турци не са ни клали. От войните насам в земята ни се леят обилно сълзи и кърви, а от 8 години из чужбина се скитат немили-недраги български синове. Горди наши юнаци. Подлагат ръце за кора хляб, а златните им ниви и китни ливади са затрънясали, дребни дечица, стари родители ги чакат от години. Затворите са също пълни с буйни български чада - те всички страдаха и страдат затуй, че не мислеха и не мислят като ситите, управници, а някои от тях, по-буйни, вдигаха ръка нявга срещу родната ни майка-България. Но кой от нас не е грешил спрямо рождената си майка? Кой от нас не е поисквал прошка от родната си майка, след като е съзнавал грешката си? А истинската майка, като по-разумна, по-силна, по-възрастна, великодушно е подавала ръката си за прошка. Кой от нас е безгрешен? Днес повече от всеки друг път трябва да протегнем ръката си за нашите братя емигранти - пръснати из Европа и на политическите затворници, и с обичта на истински братя и майки да ги възвърнем на дечицата им и родни огнища, златни ниви... Амнистия е големият политически въпрос, който в близките дни ще бъде повдигнат в нашия парламент. Амнистия дайте - ще кажем и ние. Пълна амнистия за всички онези, които сбъркаха през последните години спрямо Родината ни и братята си, освен на убийците и предателите спрямо Отечеството ни. За политическите убийци и предатели амнистия не бива да се дава. Нека знаят всички и помнят по-младите, че за предатели и убийци прошка няма, иначе ще възвием из стар друм и докараме нови кърви и сълзи в родината ни. За всички други провинени на 9-и след 9 юни 1923 година - пълна амнистия, и с нея ще се прекратят страданията на хиляди - българки и българи. Тръгнем ли из нов друм и разберем, че всички сме деца на една голяма майка - България, а срещу нея не бива да се вдига ръка, един е нашият баща - Бог, а Неговият син Исус Христос от кръста ни завеща: Да прощаваме на враговете си! Дошло е време да простим на братята си.

37. НАРОДНИЯТ ВОДАЧ (бр. 9, 1.XI.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 9, 1.XI.1931 г., София, стр. 1) Народите заслужават водачите си. Но понякога има и самозвани водачи. И това е разликата между истинския водач и самозвания, че истинският полага живота си за народа, а самозванецът мисли само за своето лично добруване. И по това се още отличават водачите, че истинските водачи търсят опора в народа, а самозваните се борят с народа си; едните го будят, развиват съзнанието, сочат истината, дават личен пример с живота си, скромен и безкористен; другите го приспивате обещания, които не могат да изпълняват, насъскват брат срещу брата, потискат безчинствата, тъпчат закони за лични изгоди. Истинският водач е винаги гдето е най-голямата опасност; самозванецът- гдето има най- големи изгоди; единият почива последен, пръв е във всички лишения, винаги готов на самопожертвувайие - другият смята, че светът започва с неговото аз, и че ако нему е добре - това е достатъчно. И по това се още познава истинският водач от самозванеца, че когато води първият, народът добрува, благоденства, разцъфтява, постига идеалите си, а когато вторият води - катастрофите се редят - но той гледа да спечели и от нещастието на братята си... Някога българският народ е имал национални водачи. Те не са били упълномощавани от никого. Не е имало Конституция, която да каже дали правилно или не са заели своите места; не е имало избори, съдилища, които да потвърждават тия избори, бюлетинки, Народно събрание, дневни... Но те бяха водачи истински - самият живот ги избра и наложи. Какви са днешните водачи? Как и къде водят? Нека всеки види сам. Но истинските водачи са вече готови. Утре животът ще ги извика и те ще заемате достойнство местата си. Те имат път отделен, защото е минат от други преди тях; те знаят истината, защото познават живота, защото знаят Тоя, Който ги води в него - Христос, Който каза: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.” И ония, които са готови не да говорят, ада вървят из тоя Път - те ще водят народа ни!

36. СНАХИ НИ ТРЯБВАТ (бр. 8, 20.VІ.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 8, 20.VІ.1931 г., София, стр. 1) Андро Лулчев Всяка добре уредена държава прилича на добре обзаведено стопанство - семейство. Стопанството - домът е по-добре уреден, колкото по-просветен, по-енергичен и млад е стопанинът... Родителите се стремят да отгледат деца, за да има кой да ги замести в работата - особено в селото. Синът в село се жени в повечето случаи преди да служи войник - довеждат си снаха, за да има кой да работи. Дойде ли снаха вкъщи, и къщата се изменя. Къща светва като снахата. Гледай снахата, за къща не питай (народна поговорка). Хитра и разумна снаха започва да шета, разтребва, изхвърля непотребните неща, проветрява - носи нов живот в дома. Нейното присъствие се чувствува. В дома, гдето има нова снаха, има радост, берекет, всичко е в ред. И обратно - там, гдето има стари родители или се съберат само тъща и свекърва, всичко тръгва в безредие. „Тъща къща обръща” (народна поговорка). България днес прилича на хубаво стопанство, ценен имот, но управляван само от тъща и свекърва. Нашата България се управлява от тъща и свекърва, грохнали родители - и затова сме дошли до този ред. Нашите министри са хора, които досега са управлявали тази страна по няколко пъти и са с изхабени сили, изтощено здраве - Свекърва. Мислят само за пари и лични удобства. В нашия парламент са се събрали само свекърви и затова работите ни вървят рачешки - за народа, разбира се, а за тях - отлично! Днес за български управници трябват нови хора - млади, енергични. В нашия парламент трябват снахи, а не грохнали, лениви и омразни тъщи и свекърви. Нашите стари грохнали и изгубили доверието сред народа стари партии трябваше отдавна да отстъпят управата на младите партии, които народът ги сочи и подкрепя, а не чрез вътрешното министерство да се крепят и да си изкалъпват „народни представители”, избрани по конституцията... Старите партии, след като ни „управляваха” 54 години и взаимно обвиняваха, [се] изхабиха - приличат на онези тъщи и свекърви, които след като 54 години са се водили по съдилища, корили и съдили, дошли до споразумение и решили да управляват имота си. Колкото имат ум, обич, енергия и средства са им останали на тези тъщи и свекърви, които бяха се съдили и корили, толкова са останали и в нашите стари партии - фактите говорят: безбройни кризи, братски могили, корупция небивала и пр. пр. Днес българският народ на 21.VI е повикан да избира свои управници. При народа ще идат от всички партии, партийки, крилца и перца и ще искат доверието им. Ний казваме на нашите Ратници на Свободата, нашите съмишленици, четци: Оставете свекървите, тъщите, грохналите родители да си почиват; изберете си снахи и зетьове - Нови хора, те ще ви донесат новото, берекета; ще прочистят родината ни от хищни птици свои и чужди, които са ни нападнали, и създадат хубав дом за всички - за честните комунисти, демократи, сговористи, земледелци, социалисти, радикали, занаятчиите, работници, офицери, чиновници, за стари и млади, за да престанем да се гоним както турци не са ни гонили и клали. Днес е моментът да извикаме: Не щем свекърви и тъщи, а искаме зетьове и снахи. Стига ни хора, на които политиката е фалирала и правят блокове за места в парламента; хора, които едно говорят, друго вършат; плюват върху принципи, морал, програми, липсват чест и доблест, а силата им е толкова, колкото и на вътрешното министерство. Новото време носи, иска своето. То ще донесе и нови управници на Българския народ. Ще дойдат снахите, въпреки всички пречки, които ни се правят. Снахите идат и те ще чистят, прошетаттази страна, в която кой пие, кой плаща - не се знае. Никой дом не е останал без млади снахи и зетьове - няма да остане и родна България. И този, който е в своя дом, той принася в него - по това, ще го познаете; а ако е чужденец - отвлича каквото може, крие „за старини”. А онези, които само вземат, без да дават - са турци с български имена... Да се изберат повече, значи сами да си викаме нещастието в дома. Никой значи няма да стори това.

35. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 8, 20.VІ.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 8, 20.VІ.1931 г., стр. 2) „Аз искам да изхвърлите всички стари образи, всички стари идоли от вас. Защото недъзите на хората са стари идоли.” От „Книгата на Живота” Драги братя, Дни на велики изпитания...- и обещания преживявате. От сърце ви пожелавам да бъде за последен път - следните избори на Нова България да станат от нови хора! Големи са трудностите и вън от вас, и вътре в самите вас. Защото, ако и вий бихте гонили вашите противници тъй, както те сега ви преследват, то къде е разликата между тях и вас? Ако нашата Правда не надмине тяхната - с какво право и защо ще им се сърдим, че те защищават личните си интереси с всичкия си жар - нали това са техните идеали? Ако и ние отстоявахме идеалите си без насилие, но със същата решимост, не би ли била България друга? Когато се гради, не се вика цялото село - то може да гледа, но майсторите са, които ще градят. Те разбират занаята си, знаят каква постройка трябва, могат я направи и имат материал за градежа. Бързите успехи са пътища на престъпления и компромиси. Ратникът трябва да знае какво да иска и как да го постигне. Но първо той иска от себе си - и след това от другите. Тия дни пред вас отново ще се разтвори политическото блато с всичките негови мизерии, лукавщини, гнилота... И ще ви говорят, говорят... туй, което щели да направят, но за което обикновено само през време на изборите се сещат... Но какво са направили - вие знаете. А каквито сте и вие самите, такива и ще се проявите. Помнете, че вашият изпит е сега - да се не съблазните с това, което съблазнява другите. Лъжите не могат да заместят Истината. Гнилото дърво, както и да го боядисваш, все е гнило. Творците на Новото са само безкористните носители на Истината. Гласувайте за тия, които носят това Ново в живота. И помнете, че това е предговорът само. Верният Ратник е на своя пост във всяко време. Будни бъдете и нека вашият личен пример и живот да са най-добрата агитация за нова утрешна България! Със сърдечен поздрав: Любомир 16 юни, 1931 г.

34. ОКРЪЖНО № 14 (бр. 8, 20.VІ.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 8, 20.VІ.1931 г., София, стр. 2) Централен Комитет Ратници на Свободата в България 14 юний 1931 г, София Бул. „Тотлебен” 22 Окръжно № 14 До г-да председателите на групите и съмишлениците ни в България Господа, Съобщава Ви се за сведение, че Централният комитет, в заседанието си на 10 т. м. реши: „При създадените условия за изборите на 21 т. м. всеки ратник на свободата да гласува свободно по съвест там, където намери за добре.” Председател: Д-р Г. Трифонов Секретар: А. Лулчев

33. ЗАЩО НЯМАМЕ НАШАТА ЛИСТА ЗА ИЗБОРИТЕ (бр. 8, 20.VІ.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 8, 20.VІ.1931 г., София, стр. 1) Вече девет години Ратниците работят между народа. Плодовете не са големи, но са достатъчни за времето, мястото и почвата, в която се работи. Лесно се събаря, но трудно гради. На втората година още от своето съществуване организацията ни трябваше да понесе суровите наредби на тогавашната полиция: прибраната редакционна архива и досега е там. И въпреки това вестникът пак си излиза и числото на Ратниците расте постоянно! Три пъти нашата организация поиска да зарегистрира цвят. Миналата година й се отказа... защото се свършили (?!) цветовете; сега пък - защото братството не можело да служи за програма на една политическа партия! Навярно омразата, убийствата, лъжата, измамата по-подхождат като фактически програми... Три години излиза вестникът ни. Съдържанието му е пред очите на всички, които знаят да четат и разбират това, което четат. Изглежда не всички у нас имат тая възможност. Съдът, въпреки вестника ни, който има политическо съдържание, въпреки устава ни, в който още в първия член е казано: „Политико-Обществена Организация”, упорито ни твърдяха, че сме били „Благотворителна Организация”, затова не можем да имаме цвят! И то, когато вече имаме „Ратници на Свободата” кметове и общински съветници, удостоверено с официални протоколи! Трябваше да се съгласим с почитаемия съд, да признаем, че има право - и да направим и нему веднага едно благодеяние: да не наречем постъпката му с ония истински имена, които заслужава... Това ще стори на времето си историята. По закон се изискваше регистрация на цвят. Срещу нас се упражнява санкция. Но ний знаем от историята и миналото, че Новото никога не е прието от старото - инак то нямаше да бъде ново! Ний също така знаем, че не са писаните закони, калъпени от хора, които и за безделието си получаваха шепи пари тогава, когато народът им, когото уж представляваха, нямаше и два лева кибрит да си купи; хора, които сами бяха плюли на Конституцията и получаваха заплати вместо дневни - че не са техните закони, които дават санкция на събитията в живота, защото ако беше така, нямаше да има никакви престъпници - нали законите им са забранили всякакво престъпление! Не, ний, Ратниците, знаем, че има нещо по-велико, което регистрира хората и събитията - това е самият живот! Това е Истината, на която служи безкористно Ратникът! Това е обичта, това е примерът на Христовия живот, който трябва да легне като основа в нашия частен и обществен живот. Красивите думи и хитроумни професорски обяснения защо се обърнала колата и защо това и онова, необходимо за народа, не успели да направят в миналото, но в бъдещето щели да се помъчат... никого не ползува. Делата са достатъчни, за да няма нужда от толкова дълги увъртания. Ратниците знаят, че силата на един человек, на една организация се мери по преодолените препятствия; достойнствата на един характер се проявяват при изпитанията. Ний днес сме на изпит и като хора, и като организация. Това не е за първи път, нито ще бъде за последен. Да светиш в мрака, значи да предизвикаш героите на тъмнината. Но ако някога устояхме по бойните фронтове срещу гранати и куршуми - и тука, на фронта срещу корупцията, лъжата и омразата, ще устоим още по-достойно. С любов, труд и ред, с Истината и безкористието напред, Света и нас си ще обновим! Да живее България и нейните верни чада! Гласувайте по съвест и разбирания за хора, а не за партии! Спестявайте силите си, защото работата на Ратника не е само през изборите, като платените агитатори: Ратникът трябва да бъде винаги буден, винаги на своя обществен пост. Той трябва винаги да бъде готов и буден да посрещне Новото, което не може никой да спре, защото самият живот го носи, а неправдите и насилията викат само по-скоро да дойде. Да живее Нова България, да живеят всички носители на това Ново!