lothlorien

32. ДОЛУ МАСКИТЕ! (бр. 8, 20.VІ.1931 г. (В. „Ратник на свободата”, бр. 8, 20.VІ.1931 г., София, стр. 1) Години наред нашият народ е подложен на страшни изпитания. Забравили се партизани го делят на свои и „чужди”. Гонят, арестуват, бият - убиват. Защо? Защото не бил с тях - управляющите – следователно „враг” на отечеството. Нашата родина е изпълнена с братски могили - избити братя от късогледи партизани. В Дуранкулак, Шабла, Тръстеник, Владая, Захарна фабрика край София, Фердинандско, Троянско, Сливенско, Новозагорско, Ловчанско, Врачанско, Русенско и др. са опръскани с алената кръв на българи клани, избивани пак от българи... Управниците, шефовете и шефчетата на партиите са повеждали групи от народа ни срещу своите родни братя в името на „висши интереси Отечествени”. Клаха го, убиваха, за да дойде ден същите тези шефчета и шефове, които нявга клаха и избиваха, деляха народа, днес заради мандати да забравят миналото и в името на „висши” Отечествени интереси (мандати и власт) да си подадат ръка, за да спасят „милия” народ, за който се сещат само през време на изборите. Обединиха се „предателите”, мародерите, кожодерите, гробокопачите на България, разбойниците, хаирсъзите (виж вестниците „Знаме”, „Земеделско знаме”, „Независимост”, „Радикал” през 1918, 1919 ÷ 29 г., и в тях ще се види истинският им лик, книгата на бившия министър Омарчевски, документни факти... пр. пр.), и в тях ще видиш истинските ликове на днешните ортаци за мандати. Обединяват се нови разпри, тъй както нявга се обединиха да смъкнат на „всяка цена” земледелския режим, а същите шефчета днес плачат за земледелския режим. Старите политически акробати, които деляха, избиваха народа ни толкова години, видяха, че народът им научи фокусите - не ги слуша и иска да ги види останали сами генерали - без войските. Плюха на програмите си, на уставите си, на миналото, потъпкаха принципи, изложиха онези свои наивни партизани, които отстояваха партийната програма и идеи тогава, когато шефовете и шефчетата им, „противниците”, „предателите” заедно си пиеха кафето... Днес се създаде блок между Радослависти, Земледелци, Демократи и др, и забравиха Дуранкулак, Шабла, Тръстеник десятъка, борби, които създадоха земледелския съюз. Демократи-Радослависти забравиха, сладките приказки, казани преди първите да поемат управление. Които са ги забравили, да разгърнат партийните им органи през 1918 г. Демократи-земледелци забравиха Владая, Захарната фабрика, Долни Дъбник, забравиха и благите думи, казани на „взаимното уважение”. Ако тяхната памет ги е забравила, да разгърнат партийните си органи през 1918, 1919, 1923 г. и книгата на Омарчевски, а братските могили ще посочат из България къде е тяхната искреност, къде и кога са били с истината. Всички тези факти, поставени едни до други, казват на старите политически акробати: Долу маските, за да види народът, че вий сте изкуствено делили народа на предатели и „спасители”. Съзнателно избивали, убивали. Съзнателно насаждали омразата и с това докарвали съзнателно безбройните кризи. Делите народа, за да го владеете. Утре, при удобен случай, ако днес заради мандата се обединявате с „предателите” и пр. Утре заради министерски места ще се обедините с омразния ви и кървав днешен сговор, против днешните ви ортаци за мандати. Нямаме ли право да запитаме тези стари политически акробати кога казват на народа истината? Когато го клахте, избивахте или сега, когато се нареждате - вий, чистите като Дева Мария - с предателите, гробокопачите на България. Кога говорихте „на народа” истината? Или ще ни кажете, че във вашата политика истина няма? Да, за вашата проститутска политика истина няма, но иде ново време и то носи своето. Идат нови хора и те заедно с всички съзнателни граждани и селяни ще ви извикат: Долу маските ви! Долу маските ви, за да види народът, че всички сте вълци - хиени под маски - човешки образи. Съзнателно делили народа, за да го владеете. Като сте унищожавали тези, които са се опитвали да му говорят истината или волята във верния път на обич и самопомощ.

31. НОВОТО (бр. 8, 20.VІ.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 8, 20.VІ.1931 г., София, стр. 1) - Какво ви интересува? - Верният път в живота. - Добре, слушайте тогава! Новото иде и ний всички сме свидетели на неговото пристъпяне. То е пред прага. Всеки свит със злоба юмрук, насилие, сочи само безсилието на този, който го е вдигнал. Пълните затвори доказват неправдата. Но голямата неправда е, която напомня, че Новото; което носи Истината, е близко. А Истината е това, което дава свобода на мисълта, разширение на чувствата, благородство на постъпките. При животните силният е свободен. При хората на старите разбирания - богатият. В нова България Истината ще освободи всички безкористни и ще даде възможност на достойните да бъдат водачи - да намерят своите места в живота. Треперят тронове, банки, нечисти съвести в целия свят, - Новото иде! Тече потокът на Новото и няма сила, която да го спре. Някой го питат – „Отгде идеш ти?” Той си върви. - Къде отиваш? Той пак си върви. Той казва: - Ако искаш да знаеш отгде ида - намери Извора ми! - Ако искаш да знаеш къде отивам - ела с мене!

30. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 7, 21.V.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 7, 21.V.1931 г., София, стр. 2) „Хората на новия живот трябва да бъдат безстрашни, но разумни! Всичко възвишено и красиво в живота се постига. Но кога? Когато се живее един разумен живот.” Драги братя, Отдавна вървите по стръмния път на живота. От хиляди години се носите вие като сенки: ту се приближавате при планините, надничате над морета, газите реки от вода, понякога и от кръв; побеждавате или победени, винаги верни в душата си на мисълта: гдето е текло вода - пак ще тече! И ще тече, защото извор има. И този извор ще върви ден и нощ, на ручей ще да стане, път ще си направи до самото синьо голямо море. И там много кораби ще люлее на своите ръце, както майките люлеят своите деца. И много видни хора и много безстрашни сърца ще потръпнат от песента на неговите вълни. На Живота майстори сте вие - на новия живот! Бурята ще събори старите сухи дървета; старите изгнили сгради! А вие готови да сте, новото да градите. Иде то! И всяко изворче малка песен е, малка дума на тази песен, на вечната песен: Не гинат народи, които имат идеали! Затова крепете своите идеали! И знайте: силата на днешния ден не е утрешният! Но има сила, която е силна през всичките времена - нея търсете! И помнете: онзи, който туря вериги на един человек или на един народ, трябва винаги да знае, че заедно с това подготвя едно бъдещо тържество: момента, когато в името на справедливостта тия вериги ще бъдат свалени! Защото дните се менят, и времето тече. И тия, които пият в кръчмата на живота, пили са вече твърде много. И не е вече въпросът за пиенето, а за плащането... защото всичко е писано в сметката на кръчмаря - а това е страшно! Но още по-лошо има - то е да чакаш това страшно всеки ден... Ако и вие не внесете мир и обич в живота - и вие сте като другите. И ако вие желаете богатствата на богатите - тия, които ги имат, ще бъдат ваши господари. И вие, които би ги имали утре, ще бъдете като тия, които днес проклинате! Обич имайте помежду си. Тя ще ви помогне с общи усилия да преминете всички препятствия на сегашния живот, защото всичко ни е дал Бог, а ни трябва само едно още, което е наша работа: да турим ред между нас си самите. Този ред иде вече - Новото го носи! Пуснете обичта в душата си, и всичките мъчнотии ще се стопят. С братски поздрав: Любомир

29. ВЛАСТ (г. III, бр. 7, 21.V.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 7, 21.V.1931 г., София, стр. 2) Андро Лулчев Нашият народ се слави със своята храброст, пестеливост и търпимост към чуждото. Повечето работи той ги кара, както довчерашният му господар - агата. Агаля, агаля, яваш, яваш (бавно, бавно). Като ехо на агаля и яваш другият българин вдигна девиза: „Не оставяй днешната работа за утре” (народна мъдрост). Тази народна мъдрост показва, че много днешни работи българинът е оставял за утре. Такъв е българинът към всички свои и чужди работи. „Девет пъти мери - веднъж режи” (народна мъдрост), но щом дойде въпросът за власт, там той изменя на себе си. Става нетърпелив, неспокоен, дори прибързан, готов на всевъзможни компромиси, унижения. На всичко готов, но власт да има, „на власт да бъде”. Той търси власт и бърза по лек начин да я има. Инстинктът за власт, за бърза власт карат разсъдъка му да изчезва, умът не действа, сърце не се пита, съвест-притъпена, всичко разумно в него изчезвай остава инстинктът да бърза за лека власт. Готов и годен за хиляди унижения и компромиси... Хитрите политици много добре знаят тази слабост на българина, защото са по-учени и хитри, и наблюдателни - практични, ето защо, когато отидат те сред народа, нему говорят за просвета, духовна и политическа, а го викат в името на бърза власт. „Елате при нас, власт, властта бързо ще вземем, тя е близо до нас” - крещяха, крещят и ще крещят по села, градове хитрите политически акробати. Част от народа, без да му мисли, оставил се само на инстинкта за бърза власт, тръгват слепешката подир всеки, който държи камшика – властта - или им обещава сладки мечти и надежди. Често по този начин подкрепят хора, които в други държави отдавна да биха намерили бесилка, затвор. Дават възможност да се покатерят по върховете на управлението хора, които не са годни не за управници, а за разсилни... От това ни дойдоха една след друга катастрофите... Власт, бърза власт, до властта да е - това е остатък от тези робски години, когато много българи са били слаби по дух и воля, вяра, обич към брата си, към народа си и са се унижавали до неимоверност - само и само с властниците да бъдат, тяхното благоволение да имат, та ако ще ибрика на агата - (властника) да носят, цървулите му да разхожда, но до агата да бъде - до властта. Та днес не е ли същото? Стражар да стане, пъдар да бъде, брата си да бие, на кмета оканиците да поднася, на министъра ибрика да носи (дамаджаната с вино), обуща да лъска на министърчето, но до властта да бъде - до агата. Не е ли същото и с министри, депутати, окръжни съветници, окръжни управители, околийски началници? Колко и колко компромиси са сторили със своята съвест, сърце, ум, за да се покатерят дотам?... Когато попитате тези, които искат бърза власт, защо я искат, ще вдигнат рамене, ще кажат: „Е, стига опозиция, стига са ни били, да отмъстим, да ни видят кои сме” и пр., пр. А като им кажете, че това е стар път, по който ни водиха досега хитрите политически акробати и ни доведоха до просешка тояга, хиляди избити от българи, и че има нов път, който е по-труден, но затова резултатите му са по-хубави и по-ценни; по него бърза власт няма, а труд, упорит труд върху себе си и околните - тогава наемници и някогашни ибрикчии на агите ще ви кажат: „Кой ще чака 10 ÷ 15 години, докато народът ви опознае и дойдете на власт?” „Сега, сега власт ни трябва.” Да, сега, сега ви трябва бърза власт! Някога, през турско робство, така разсъждаваха повечето чорбаджии - ибрикчии. Предаваха те на агите онези, които бърза власт не искаха, до властта да бъдат не желаеха, а викаха народа да се бори за нова просвета, повече обич, повече братство за нова утрешна България. Докато младите викаха народа да се сгрупира около тях, да съградят нова, утрешна България, другите - чорбаджиите, ибрикчиите - търсеха достлука с агите, до властта да бъдат, рахатлъка си да не разваляха, та ако ще жените си и децата си на агите да подлагат, ибриците им да носят, цървулите им да разхождат, но рахатлъка си да не развалят и до властта да бъдат; от тях, ибрикчиите - хората на бързата власт, остана позорното име чорбаджия, ибрикчия, синоним на мерзка, подла, робска душа. От онези*, които бърза власт не искаха, а работеха бавно и се бореха за повече просвета, братство, обич, правда, истина - то Нова България изникна от техния упорит труд, кости и кърви. Нова България и имената им се шепнат от уста на уста и са идеал, мечта на хиляди младежи... В продължение на 53 години свободен политически живот повечето от водителите на народа ни все бърза власт искаха, все до властта да бъдат - до агата, затова ни сполетяха толкова много катастрофи. Бързото преливане на част на народа от властвующата партия към новата такава, клатушкането от една крайност към друга, желанието за власт, и до властта да бъде, нямането на едно вътрешно верую, липсата на един собствен критерий - мярка, липса на воля, обич - всичко това е почва, удобна почва, върху която никнеха хитрите политически акробати и водеха и водят народа към нови катастрофи. Всички наследници на някогашните ибрикчии - чабукчии искат днес бърза власт. Готови да плюят върху всичко свято, ако имат такова, дори върху себе си, собствената си съвест, партия, принципи - програма, но властта да имат! Но нека знаят всички: те власт ще имат, но и народът катастрофи ще има. Не е ли досега пълна новата ни история със заемане на бърза власт от ибрикчиите някогашни и не ни ли последваха страшни катастрофи? Не са ли те още над главите ни? Къде сме сега? Защо сме достигнали до просешка тояга? И брат да коли брата как турчин не го е клал? Това са следствия от стария път-път, по който ни водиха и водят някогашните чорбаджии и боляри, но има нов път, по който работиха първите Ратници на свободата в нас и в чужбина: С. Раковски, Л. Каравелов, Левски, професор Фитке, Григорий Петров и други, които бърза власт не искаха, но вдигнаха, обединиха народа си, донесоха му повече правда, просвета, мир, обич, нов строй, нова държава... Нашата родина не щеше ли да бъде рай, балканска Швейцария, ако вървяхме по пътя не на ибрикчиите, а по пътя на първите ратници на свободата? Не теглим ли ние от това желание за бърза власт, наследство от турско робство? Не сме ли завоювана страна днес от свои и чужди? Нямаме ли ново робство, нови вериги? Нямаме ли безбройни кризи и хиляди братски могили не стърчат ли днес из родни балкани и поляни на изчезнали безследно наши братя?... Стига, стига по стари пътища! Стига ходение подир ибрикчии и чибукчии. Дошло е време да сменим робско бреме, робски навици. Да викнем: Не щем бързата власт на агите, не щем ибрика му да носим, цървулите му да разхождаме, а искаме просвета, свобода, мир, обич, братство между всички, истината над всичко, нова уредена социална България за всички. Тези нова хора се обединяват все около новото, чисто знаме на Ратниците на свободата, вървят по нов път и градят камък по камък нова България. Те знаят, че някога 11 дрипави, боси, голи рибари завладяха идейно Римската империя, а няколко първи ратници на свободата донесоха ни просветата и свободата. Днес новите ратници на свободата не са няколко, а стотици, хиляди пръснати из България, които вече си подават ръце, за да градят нова утрешна България. Те казват: Стига роби в свободна България! Станете истински ратници на свободата, верни наследници на Раковски, Л. Каравелов, Левски, които бърза власт не искаха, за власт не се бориха, властта не дириха, облагите от властта не желаеха, цървулите на агите не разхождаха, ибрика му не носиха, жените си, децата си не подлагаха на агите, не се гърчеха, братята си не предаваха, а се бориха за повече правда, ред, мир, обич, за нова България... Новото време иска нови пътища, нови хора, нови реформи. Стига страх от агите. Стига робска душа, робско иго. Вий сами сте аги - господари - властници на собствената си съдба и родина, щом блага творите, в мир, обич, братство, правда и истината живейте. Стига, стига ибрикчии, чибукът на агите - властниците! Елате с общи сили да съградим нова България на свободните волни борци - Ратници на свободата за повече правда, мир, обич, братство. Християнска социална България. Които са готови и имат сили да ни последват и подкрепят! ____________________________________ * Да си спомним случката за В. Левски, когато са го запитали какъв ще стане, щом се освободи България? (бел. а.)

28. ЦЪФТЯТ ВЕЧЕ! (г. III, бр. 7, 21.V.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 7, 21.V.1931 г., София, стр. 1) „Твой ближен е този, който ти прави добро. Който иска да бъде здрав - да прави добро!” От „Книгата на Живота” Дойде пролетта - и цъфнаха дърветата и цветята. Живот от тях бликна - и навежда за плод и радост! Под сняг и студ бяха, разклащани от ветрове, плашени от бури - и все пак те се разлистиха и разцъфнаха. Не се побояха, не се уплашиха. Вдигнали своите клони към небето като ръце на послушни деца, те викат оттам топлите лъчи на слънцето. И те идат - и им носят своята благословия. И вие, които снеговете затрупват и бурите разклащат из дъно, с мисъл да съборят - имайте вяра колкото разцъфналите дървета! И вие ще се разцъфтите! И вас слънцето на Правдата ще ви огрее. Лъчите на Любовта ще стоплят вашите сърца, белите листчета на Истината ще се разтворят и ще ви накичат с дивните венци, които Животът дава на ония, които доброволно взимат своя кръст и тръгват по Пътя на Новото. И в този Път човешките закони, които се сменят всеки ден, не могат да служат за фар и ръководител. Големите сгради не се вдигат върху пясък - за тях канари трябват. И вие, до които огнените лъчи на Новото са се докоснали, които се събудили за новия живот, ще намерите тази канара вътре в себе си и на нея ще изградите и ще цъфтите. И много плод ще дадете. И този плод ще бъде за всички и радост за вас!

27. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (г. III, бр. 6, 22.ІV.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 6, 22.ІV.1931 г., София, стр. 2) „Любовта към Бога разрешава всички въпроси!” Драги братя, Сейте! Пролетта дойде вече. Излезте по нивите, които ви чакат, и сейте! Сейте семето на правдата, на обичта, на Братството, на Истината, на Свободата! Доброто сейте! Сейте - и не мислете - всяко дело има своя плод; доброто дело - добър плод и злото - лош - сятото ще пожънете! Каквото е било, няма да бъде - по-добро ще дойде, защото Новото иде, а новото е винаги по-добро от старото - инак няма защо да иде: или е добро, или е за добро, а повторенията на старото носят страданията. А Новото е като млад момък пред старец - зъби се старецът само, а момъкът ще извие с кръшно хоро, ще почисти двори и яхъри, ще разоре ниви, пожъне ливади! Работете - и за Бога мислете - защото там е само силата на Разумния, знанието на Мъдрия, Истината на свободния. Онзи, който мисли за Бога, обича всички, защото казано е, че Бог е Любов. А за каквото мислиш - такъв и ставаш; каквото цениш - при него отиваш; каквото обичаш - за него слагаш живота си! Живот за всички. Добро за всички, обич за всички, Светлина за всички, Свобода за всички - това желай от душа- и сей семето! Нека не спират ръцете и не млъкват устата, докато има около ви покрусени души и наведени чела! Като земя, изжадила се сред лято, ви чакат сърцата. - Заситете ги с водата на Любовта! Като измъчена в тъмна нощ птица-бродница, търсеща подслон - така умовете на хиляди ви търсят вече. Занесете им светлина на Мъдростта! Като роби с тежки вериги по телата, немощни от терзания и страшна мъка в душите, ви призовават вашите братя от всички страни на света. - Занесете им силата на Истината, която всичко освобождава. - Сейте! Пролетта дойде. Слънцето, топлото пролетно слънце е изгряло вече! Душите са жедни. Нивите ви чакат. Сейте! С братски поздрав: Любомир Април 1931 г.

26. АФИФ РАБОТА (бр. 6, 22.ІV.1931 г.)* (В. „Ратник на свободата”, бр. 6, 22.ІV.1931 г., София, стр. 1) Андро Лулчев „Афиф работа” - фраза, с която са почвали борбата хората на старото с носителите на новото. „Афиф работа е. Луд е. Завеян е” - се провикнаха преди 2000 години книжниците и фарисеите - против носителя на новото - Исус Христос. Но когато видяха, че думите им не могат да спрат новото, което въпреки техните „пророкувания” заливаше народа, тогава книжниците и фарисеите разпънаха Исус Христа, като мислеха с това да разпънат, да спрат и новото. Въпреки всичко новото подчини старото! Афиф работа е. Луд е, казваха някога на Галилей, когато той оборваше хората на старото. Неговият печален край се знае, но се знае и че носената от Галилей нова теория се възприе, призна впоследствие от цял свят. „Афиф работа е. Луд е” - ревяха някога из Германия хората на старото против големия новатор, реформатор Лютер. Но въпреки всички предричания, Лютер донесе новото, което живее в милиони сърца днес. Двадесет години Хиндербург минаваше за смахнат, а днес е председател на Германската република. „Афиф работа, луд е, утопия е!” - са ревяли, викали хората на старото, когато са се явявали в света нови учители, нови идеалисти с нови идеи, за нови реформи. Историята е пълна с такива случаи. Доволно е да се разгърне историята на великата реформация в Европа. В биографиите на великите хора на науката, мъчениците на културата, на науката във всички ще се срещнат сцени, от които косите ви ще настръхнат за временното от власница, хората на старото върху хората на новото. Безмилостни преследвания, обявени за луди, утописти, афиф работа, избивания, горени живи, убивани носителите на новите идеи от хората на мрака, тъмнината, злото, злобата, омразата, невежеството - хората на старото..., но винаги хората на новите идеи и пътища са успявали да се наложат - защото зад тях е вървяло нещо непобедимо - самият живот! Мъничка България не прави изключение. Кой от нас не е учил за Отец Паисия? Кой от нас не знае за присмиванията, подигравките от страна „братята” на Отец Паисий за неговия велик подвиг: да донесе новото в народа ни, посочи нов път - събуди и вдигне цял народ? Афиф работа не беше ли за ситите, чорбаджиите, хората на старото, величавото дело на апостола Левски? Не го ли гониха, предадоха ситите? Не смятат ли те - хората на старото - за „чуджушка работа” (детинска работа) великия подвиг на Левски да се бори с вековния ни тиранин? Не беше ли той „хаирсъзин”, утопист, „чапкънин” за хората на старото? Въпреки техните пречки, преследвания, делото му не се ли увенчае успех? Думите му не станаха ли дела? България не получи ли свобода? „Афиф работа е! Луд е!” - се провикнаха хората на старото в 1881 г. против Драган Цанков, когато той вдигна новите идеи и поведе в защита на народните права борба с Княз Батенберг и хората на старото. Когато думите им не помогнаха, тогава те го интернираха във Враца, сред зима и, за срам на цял народ, те го провъзгласиха и официално за умопобъркан! А трябваше само 2 години да се изминат, и новите идеи, носени от „умопобъркания” Драган Цанков, да залеят народа ни и той, „лудият”, да стане в 1883 година министър-председател в България! „Афиф работа, глупави хора, утописти, демагози и пр., и пр.” - се провикваха, пишеха хората на старото, когато нови хора носеха новите идеи, посочваха нови пътища. Разгърнете в библиотеката вестниците и прочетете какво пишеха хората на старото, когато П. Каравелов на 17 февруарий 1887 година се разделя с Драган Цанков и става апостол на нови идеи - демократизма. В 1897 година, в тежки дни за учителството и работниците, се появиха първите апостоли на социализма. Спомнете си как бяха те приети от старите. Те - хората на старото, дори и държавата насочиха тогава против тях! Но въпреки всичко, делото им се увенча с успех. „Афиф работа, глупава селяшка работа” - се провикваха хората на старото, когато в 1889 година кръстосваха няколко селски учители, носеха нови идеи, посочваха нови пътища, апелираха за сгрупирване около новото знаме на народовластието. Но въпреки всичко новите идеи надживяха старите, делото на учителите селски се увенча с успех. Българският народен земеделски съюз се организира мощен, силен, въпреки всички „пророкувания”. „Афиф работа е!” - се провикнаха хората на старото, когато след войната водачът на Македонска революционна организация, след онази покруса и паднал дух, вдигна глава към отново поробена Македония и извика: „Не се гаси това, що не гасне. Македонският народ е бил свободен и ще бъде отново волен и свободен.” В това време хората на старото като ехо му отговаряха: „Умрял кон не рита.” „Афиф работа.”„ Скоро думите на водача се сбъднаха. Македонският народ се събуди, организира тук и там в Робска земя. Почувства се свободен - въпреки робски вериги... „Афиф работа е.” - Бивол хвърчи ли бе, глупчо! - се провикна някога майор Янков пред цял клас юнкери, когато младо момче - юнкер, чертаеше по черната дъска и доказваше на важния майор, че може да се направи аероплан, с който да се хвърчи (лети) във въздуха. Младият юнкер дълго се бори да доказва на майора, но и двамата си останаха на своето. Мина време. Времето донесе новото и своето, Франция осъществи това, което юнкерът чертаеше по черната дъска... Войната ни донесе аеропланите. Майорът стана генерал и началник на аеропланите, но той остана верен на себе си. Младият юнкер стана офицер и един от първите наши авиатори. Майор-генерал - началник и на „биволите”... Младият авиатор поканва веднъж своя началник да се качи на апарата - бивола, но генералът заяви пак авторитетно, както нявга, че на дърво без корени не се качва! Младият офицер смело му заяви: „Господин генерал, бивол хвърчи вече и дървото има корени, на - гледайте!” Подпалва машината, излита като лястовица в небесните висини, а генералът - началникът на биволите, с шапка в ръка гледа как младият наш авиатор лети високо, високо!... Клюмва глава генералът и прошепва: „Е, години! Да бях млад, щях да се кача. Бъркал съм и бъркам, ама ако не държа на думата си, ще бъда ли началник а?”** „Афиф работа, извеяни” - се провикват сега хората на старото, когато чуват новите идеи, носени от нас, ратниците на свободата. Да, афиф работа е нашият път, Ний се радваме, че ни се поставя същата вярна диагноза, както нявга я поставяха на Исуса Христа, Галилей, Лютер, Отец Паисий, „чапкънина” Левски, хаирсъзина Ботев, умопобъркания Драган Цанков, нихилиста Петко Каравелов, „простаците” Д. Драгиев, Юрдан Пекарев, Забунов, щурите Янко Сакъзов, Д. Благоев, Н. Цанов и хиляди хора на новото, чиито идеи живеят днес в милиони сърца. Да, както нявга тях гонихте, подигравахте, „предпочетохте”, когато ви говориха за нови идеи, нови пътища, така и за нас днес „предричате”, но въпреки всичко техните „афиф работи” станаха трайни дела и успяха. Така и ний ще успеем. Успяха те и ще успеем и ний, защото бяха и сме нови хора не само по име! Носиха и носим нови идеи! Посочиха те, сочим и ний нов път! Викаха те, викаме и ний за нови реформи. Успяха те, ще успеем и ний, защото носим новото, а новото винаги надживява старото, И заема своето място в живота! Да, „афиф” е нашият път за хората на старото. Да, „афиф” са нашите идеи, но това са слова, казани през вековете от книжниците, фарисеите и хората на старото, на които думите не са им стигали да заглушат, погубят новите хора и идеи, са прибягвали до насилията, убийствата, живи горения и пр., и пр,, но въпреки всичко те - хората на старото, са загивали и хората на новото са успявали. Да се готвим ний, ратниците на свободата - хората на новото, новите идеи - за нови успехи, пълна победа! Защо с нас е времето и животът. Живеем с Истината! С нас е Обичта! Носим Новото! С нас е бъдещето! Зад нас е Историята; пред нас е бъдещето. Успехът е наш! Да творим нова, утрешна България. България с новите идеи. По новите пътища, с новите хора! Да, „афиф” беше дело на всеки новатор за вас - хората на старото. Да, афиф е и нашето дело за хората на старото. Но както успяха те - хората на новото - в миналото, така ще успеем и ний и нас ще ни разберат тези, които имат очи и виждат, уши и слушат, сърце и обич. Гонените за правдата, Истината, Свободата. Гладните, босите, но чисти по души и дела, защото дошло е време те да съградят Новата България, но не по езически закони, Римското право, Белгийска конституция, а по Христовите закони и принципи с братска обич, истинско самопожертвувание, лично безкористие. _______________ * афиф (тур. hafif, от ар.) - несериозен, лек, лекомислен, слаб. (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) ** Горното не е измислени, а исторически верни сцени. Гледай списание „Аероплан”, бр, 1 (бел. а.).

25. ИЗБОРИ (г. III, бр. 6, 22.ІV.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 6, 22.ІV.1931 г., София, стр. 1) Плъзнаха вече партизаните по села и градове, да увещават добродушния българин да даде и сега своя глас и подкрепа за тия, които довчера го продаваха за шепа злато на чужденците. И тия фокусници в своите обещания какви ли чудеса не правят. Строят мостове; ако няма река - прокарват, и пак мост направят. Строят шосета, училища и какви ли не работи; даже някъде се толкова забравят и от милост идва им на ум да понесат избирателя на ръце. Това става винаги, когато наближат избори; тия хитри лисици излизат по обиколка за плячка, след което се връщат, забравят и не познават никого от своите избиратели. Досега в Парламента са влизали не хора за там, а съвсем за другаде, и затова винаги са пречели и пречат за развитието на страната ни, и докараха народа ни до това дередже, т. е. до просешка тояга. Днес нашето отечество е застрашено от всички страни. Ние не сме в добри отношения с никоя съседна нам държава, а всички чакат удобен момент да нахлуят в страната ни и турят кръст на нашето съществувание. Ето защо всеки българин, който милее за своето дете и своето племе, нека по-внимателно да погледне на предстоящите избори, нека не вярва на крокодилските сълзи на многото хитреци, които се сещат за народа само когато наближават избори, нека видят делото на тия, що го управляват и даде подкрепата си комуто трябва. А отговорните фактори нека знаят, че народът от градове и села заявява високо, че не може вече да плаща „Диш хакъ”. Диш хакъ се е плащало в кърджалийски времена, когато народните изедници, след като се нахранвали безплатно в християнски къщи, варварите искали да им се плати, загдето са си хабили зъбите от яденето. Това е било във варварските времена, а днес модерните варвари казват: Плащай, Ганю, репарации, т. е. плащай, Ганю, диш хакъ. Най-после, трябва да се знае, че депутатството не е една обикновена професия, като търговия, адвокатлък и др., та да се спекулира с народното доверие, а тук трябват самоотвержени хора, които да спасят България от вътрешни и външни врагове. Д. Гълъбов

24. НА РАБОТА (г. III, бр. 6, 22.ІV.1931 г) (В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 6, 22.ІV.1931 г., София, стр. 1) „Тъй както сте поставени в живота си, той е едно училище заради вас, в което постепенно трябва да разрешите всички задачи. И тъй, вие ще прилагате Любовта, като сила, която ще трансформира вашия характер, за да можете да се справите с големите мъчнотии, които имате в живота си.” Всички ний искаме да постигнем известни придобивки в живота си. Но ако пътищата, по които сме отивали досега, не са ни дали очакваните резултати, не е ли време да потърсим други? Щом не са ни завели при очакваните цели, не е ли време да ги сменим с други? Не е въпросът да изменим естеството на другите хора, но ние трябва да изменим себе си. Аз трябва да изменя себе си, да зная, че обичам хората, а не само да ги карам да вярват, че ги обичам. Аз трябва да зная, че туй, което проявявам в даден случай към хората, е от любов към тях и да се радвам и на най-малкото проявление на любовта. За мен да е важно това, че проявявам Божията любов - това да е свършен факт за мене, а не да се спирам върху туй, което мислят другите хора. Само така може да се спасят хората. Питам: когато Христос дойде и пострада за човечеството, колко души повярваха в Неговата Любов? - Само 12 души повярваха, и то донякъде - не напълно. Най-после и те се разбягаха. Един се отрече, друг си остави дрехата и избяга, за да не се съблазни, но след възкресението почнаха един по един да се събират. Питаха: как стана тази работа? Христос знаеше в Себе си, че е извършил волята Божия, че е изпълнил закона на Любовта и това Му причиняваше голяма радост. Христос дойде в света не само да спаси човечеството, но и Той сам да придобие една велика опитност. [Това] предстои и нам, макар и в други размери. Силата на човека седи в истината, която той може да приложи в живота си.

23. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (г. III, бр. 5, 31.ІІІ.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 5, 31.ІІІ.1931 г., София, стр. 2) „Истината води към живота. Частта, вън от цялото, няма никаква ценност.” Драги братя, Всяка къща има своя основа, всеки дом - своя глава. Дом без глава и къща без основа са безсмислици, които животът всеки ден събаря. И всеки человек трябва да има основа на своя живот - както има гръбнак. Изкриви ли се гръбнакът - изкривява се и тялото. Изопачи ли се идеята, идеалът на човека - и самият той се изкривява, покваря. Человек без идеал, без основна идея а живота си е по име само человек! Да разрушаваш, да ограбваш не е потребно да имаш нищо друго освен желание за това. Да съградиш каквото и да е - трябва ти нещо повече, отколкото желанието и материала: потребна е една мярка, с която да мериш нещата и техните отношения. Без това няма градеж, няма творчество. В живота тая мярка е Справедливостта - да мериш и себе си, и другите по същия начин. Да бъдеш справедлив - това значи да искаш и даваш на самия себе си. Ако имаш справедливост, тогава ще дойде и чистотата в отношенията. Вярата в бъдещето; след Вярата - Надеждата; а след Надеждата винаги иде обичта. А там, където има обич - всичко има. За да достигнеш до Обичта, започни със Справедливостта, основа в живота си!

22. ПОЗИВ (г. III, бр. 5, 31.ІІІ.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 5, 31.ІІІ.1931 г., София, стр. 2) Българи и българки, Родната ни земя е разпъната на кръст. Гвоздей след гвоздей забиват в нейното изтощено тяло свои и чужди. Безбройни кризи душат народа ни. Родни наши братя, бивши бойни другари, делили радости и скърби, победи и поражения с нас, са пръснати немили-недраги из „културна” Европа - протягат ръка за кора хляб, а златните им ниви и китни ливади са веч затрънясали. Други наши братя са из затворите и дребната им челяд, гладни, боси дечица отдавна ги чакат. За безследно изчезналите не ще говорим - те не са малко, тях никой не ще дочака. Всички те страдаха и страдат затуй, че не мислеха като нас и нямаше едни истински родни братя, да им покажат верния път, а оставиха на хитри водачи да нахвърлят брат срещу брат, син срещу баща, баща срещу син, и да се колим и гоним, „как турците не са ни клали и гонили...” Над Европа се е надвесил отново призракът на войната, много по-страшна от тази през 1914 г, въпреки залъгалките на разни конференции за мир и играта на Обществото на народите. Трябва ли мъничка България да върви по отъпканите стари пътища, по които са я водили и водят досега в продължение на 53 години старите партии? Трябва ли да вървим след фалирали водачи, които сами на 9 юний 1923 г. се отказаха от политическите прийоми и прибягнаха до неполитическите пътища - превратите? Трябва ли да вървим с водачи и партии, които се гонят безогледно със своите „противници”, а като дойде за плячка, се обединяват и не гледат на „морала”, „честта” и „интересите” на народа? Трябва ли да вървим по водачи и партии, които досега ни клаха, гониха, затваряха, правиха закони, а сами ги нарушаваха и не изпълняват? Ще следвате ли водачи и партии, против които работи времето и животът, а те, за да постигнат целта и спрат новото, прибягват до насилието? Ще следвате ли водачи, които ви учиха, говориха, завършваха своите речи за революции и пр., а когато дойде време думите да станат дела, предпочетоха да прехвърлят границите и идат на топло из Европа, а вие да страдате и семействата ви? Не, не, хиляди пъти не - стига из стари пътища подир стари вожди. Всяка партия е била добра за времето си, както всяка дреха - за сезона си. Безбройните кризи, тежките дни показват, че ний не вървим с времето и с живота. А утрешните дни са пълни с изненади. Новото време изисква нови хора, бързи реформи, чисти, нови, ясни пътища. Вий досега опитахте по един или няколко пъти на консервативните идеи, либерални, демократическите, народовластието, радикализма, социализма, комунизма, фашизма, а сега като по-чисти и по-възвишени идеи са принципите Христови, принципи и идеи да се приложат в частния и политически живот. Старите партии нявга започнаха да сеят демагогията, тя даде насилията, насилията родиха тоягите, тоягите - цепениците, цепениците - парабела, а те картечниците и топовете, с които братът убива брата през последните тези години. Но всичко това беше стара България, старите пътища. Нова България иде, нов път има. Нова България ни зове да сеем обичта между всички. Братство сред всички, истината над всичко. Социално равенство. Юридическо неравенство, равни права на жените. Бързи смели реформи, изисквани от времето и от живота. Носени от нас, Ратниците на свободата. Българи и българки, 53 години ни водеха хора, които от министерските кресла и Народно събрание отиваха в Централния затвор на почивка и с фереджета прехвърляха граници и щом народът им забравяше делата, излизаха от затворите и се качваха пак на министерските места, за да ни причинят още по- големи вреди и катастрофи. Това ставаше досега, защото всеки честен и достоен син на Родната ни земя не искаше да се цапа в политическото блато, а се оставяше да го цапат, затварят, гонят, бият оцапаните до гуша политически акробати! Но стига, стига бездейност, стига индиферентност! По силата на историческия път, еволюционния път и пътя на живота, ний, ратниците на свободата, зовем, всички честни нови, справедливи хора, стоящи вън от партиите и вътре в партиите, да си подадем ръка и обединим около новото чисто знаме на „Нова България” и издигнем онзи мощен християнски политически център, който ще извика на тези отляво: „Скрийте пушките!”- А на тези отдясно: „Приберете картечниците, че този, който нож вади - от нож умира.” Един е наш баща - Бог. Една е нашата майка - България. Пред техните завети и в тяхно име трябва да си подадем ръка и изведем народа по новите пътища и се опомним. Защото страшен ще бъде часът, когато ни запитат: „Каине, Каине, що стори с брата си?” Да не вървим по старите пътища и да не повтаряме стари грешки (през 1918, 1923, 1924, 1925 години). Ний апелираме към всички гладни и жадни за правда и мир, честни справедливи нови хора, които имат сили в себе си, вяра в доброто и новото, да ни подкрепят, та с общи усилия да изградим нова България.* ____________________________________________________ * Нови хора има из България между всички - вегетарианци, въздържатели, Толстоисти, ново общество, източноправославни, католици, евангелисти, Бялото братство, група Григори Петров и др. (бел. а.).

20. СТИГА ПРИКАЗКИ (г. III, бр. 5, 31.ІІІ.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 5, 31.ІІІ.1931 г., София, стр. 1) Андро Лулчев Накрая на всяка стара или в началото на всяка нова година разумният човек - бил той земледелец, търговец, чиновник, ученик, учител, писател - си дава сметка за всичко, що е правил през изтеклата година. Преглежда тефтери, ако е търговец; гледа в хамбаря, ако е земледелец; гледа двойки, тройки, ако е ученик; пр., но всеки гледа какъв резултат има, какви дела е сторил и ако има добри резултати - и от кои дела той е доволен, доволни са и тези, които са около него, и обратното... Мандатът на господа народните представители от сегашното Обикновено народно събрание изтича през месец април. Отново са плъзнали по села и градове настоящи, бивши, бъдещи народни представителни разправят ли, обещават ли сладки приказки на своите слушатели. Щастливи селяни, щастливи граждани. Сега за няколко недели ще им се направят училищата, мостовете, реки прекарват, данъци намаляват, кризи премахват и всичко тръгва по мед и масло. Ще се надпреварват кой колко може повече да обещава, а като го изберат, ще каже като циганина: „Я меля, я не меля.” Изтича мандатът на една камара, ще дойде нова камара. Нека всеки българин от село или град да си даде сметка за делата на всеки свой избраник. Изпълнил ли е той своите сладки приказки, казани, когато е искал доверието им. Извършил ли е добри дела. Има ли хармония между дела и приказки. И тъй, както началото на всяка нова година всеки човек си прави баланс, така всеки избирател трябва да си направи сметка кого ще избира сега. Но преди всеки да си пусне гласа, нека знае, че на 14.ІІІ. т. г. са присъствували в парламента на заседание 35 народни представители, а са се разписали всички без изключение, за да си получат 400 лв. дневни. На 16.ІІІ. -само 30 депутати, а на 12.ІІІ. - само словом петнадесет (15) души депутати, а са се разписали за дневните повече от двеста и шестдесет души. Ний питаме такива хора, които се разписват само за дневните (400 лева) и напущат камарата и си отиват някои да си вършат търговски, частни работи: какво чака българският избирател!? Какви дела чакате от хора, които бягат от поста си? Какво творчество чакате от депутати, като гледат на депутатското място само като доходни дюкяни? Какъв идеализъм искате от народни представители, които получават 400 лева на ден, дори когато не са присъствували на заседание? Какви дела чакате от народни представители, които предпочитат да стоят при жените си, а не по банките на парламента да отстояват интересите на своите избиратели? Как чакате да ви оправят работите, премахнат кризите хора, които, когато им се плаща да присъствуват на заседания - бягат и остават само там подписите си, срещу които получават 400 лева дневни? Как чакате облекчение на тежкото ви положение от хора, които се сещат за вас, когато наближат избори само? Как искате да си изпълнят сладките приказки, казани пред вас, когато от тях не ще вземат дневни и разберат от далаверата си? Но стига, стига сладки приказки. Нито глас за старите народни представители - дезертьори от своя пост. Някога на фронта на дезертьорите от своя пост имаше само една награда - куршум, а досега на дезертьорите от парламента - 400 лв. на ден. Но това е стара България. В нея кой пие, кой плаща, не се знае. Нова България иде! От много села и градове се чува вече гласът на новите хора - строители на нова утрешна България, които викат: Стига, стига сладки приказки, стига по стари водачи и пътища. Нов път има, делови нови водачи идат.

19. ПРОЛЕТ ИДЕ (г. III, бр. 5, 31.ІІІ.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 5, 31.ІІІ.1931 г., София, стр. 1) „И тъй, като ви питат какви сте, ще кажете: ние сме носители на светлината; ние сме носители на живота; ние сме носители на любовта. Защо? Защото Бог живее в нас, и ние живеем в Бога.” „За тия, които са готови - всичко е възможно” „Да се самопожертвуваш, значи да станеш свободен.” „Истината е мярка на свободата. И свободата без Истина - не е свобода!” Пролетта иде! Нейните топли пръсти ще се докоснат до всички; ще събудят заспалите души, наскърбените сърца, обезнадежни духове... Ще посочат на отиващите снегове, които видимо за всички се топят и изчезват - ще пошепнат: - Безплодно е злото! То има сила, защото го признаваш и се страхуваш от него. Но то е временно. То е старото. То ви донесе много скърби и страдания - но и те са временни, като него самото! Аз ще обърша сълзите ви и ще ги превърна в радост, защото самият живот изхожда от Бога, а Той е любов и радост! Аз живот съм за всички, които ме чакат. А мен чакат всички: и най-малките рекички, които тихо шепнат в долинките своите приказки и жалби, когато се докосна до тях, те ще се обърнат на буйни потоци, ще вдигнат пенливите си глави, ще сломят прегради и язове и ще се прегърнат със своите братя и сестри - потоци. И ветрищата, които се крият сега в пещери и балкани - ще отключа. Бурища клони ще кършат, душите на юнаци ще будят - да скочат, вериги от снагата народна да скъсат!... Аз ида, пристъпям с всеки ден, надничам с всяко вдъхване на вятъра, пея с всяка птичка крилата, нося Новото за всички! И нищо не може да ме спре. Аз съм крилатата пролет! Живот, Свобода и Радост нося на всички, които ме чакат. Които спят, викам: Събуди се! И които са будни, питам: докога ще спите? Ето, аз ида, дойдох - при вас съм вече. Март, 1931 г.

18. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (г. ІІІ, бр. 4, 9.ІІІ.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, г. ІІІ, бр. 4, 9.ІІІ.1931 г., София, стр. 2) „Само онзи човек, който е пробуден, той е силен. А онзи, който спи - всякога е слаб! И слабият, кога е буден; и силният, кога е буден - всякога са силни!” Животът ви е труден. И тия трудности се увеличават, защото вие сами отслабвате. На измършавелия или болен кон всеки товар му е тежък. А тежък е още товарът, защото е общ, а върху малко плещи лежи сега. Някога в селата имаше само „селяци”; сега има доксандокуз „исти”. Това ви се донесе отвън. То ви раздели и внесе омраза между вас. А това, което разделя и внася омраза между хората, от дявола е. - Но не от онзи, изписания с рога по иконите - това е старият му портрет - сега и той се е модернизирал: ходи с цилиндри и се вози на автомобили... Оставете настрана всички тия донесени отвън програми, глупави ненависти и караници за тоя- оня - с тях затънахте до гуша вече в блатото на партизанщината. Погледнете шефовете и шефчетата на партиите и партийките, как пият и ядат заедно (когато им падне, разбира се), а вие за тях се карате, спорите, и даже избивате. Търсете человеци измежду вас си - ако ще да са и най-прости, но да са честни. И да държат думата си. На парчета да ги правят - да не изневеряват на селото си, на идеалите си и поетите задължения. Стига се сте били по мостове, по които даже невменяеми хора са стигали до министерски кресла... Малко ви казвам, много разбирайте! Умни бъдете. Обич имайте помежду си - другото ще дойде от само себе си! С братски поздрав: Любомир

17. „ПАТРИОТИЗЪМ” (г. III, бр. 4, 9.ІІІ.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 4, 9.ІІІ.1931 г., София, стр. 2) От известно време в София почнаха да стават нежелателни сцени. Делят народа на патриоти и непатриоти. Като чели патриотизмът може да се опита тук, сред София, по кафенета, клубовете, парадите, улиците. Нападаха на събрания, чупели са джамове, нападаха богомолци, въздържатели и пр., и пр. Защо? - Защото не били патриоти, а „пораженци”... Господа патриотите не разбраха ли, че има патриотизъм и „патриотизъм”? Защото искат изкуствено да го насаждат в народа ни? Защо гонят мирни граждани? Не ще ли е по-добър патриотизъм да хванат тези господа, които явно обират народа ни? Не е ли патриотично да се справят с тези, които измъчват съгражданите ни? Не е ли по-ценно и патриотично, преди да искат да счупят джамовете на този и онзи клуб, да бяха зърнали да видят как живеят военноинвалидите, че са подложени на нечувани гаври тези, които от патриотизъм оставиха част от телата си на бойните поля - и то от хора, които не са замирисвали фронтар - а техният „патриотизъм” се проявяваше из софийските улици, когато ний там слагахме кости и кърви?... Не беше ли по-патриотично да идат да видят жените на убитите им братя по бойните поля как се гаврят с тях разни парвенюта? Не беше ли по-патриотично да идат да видят из крайните квартали как живеят майките на убитите по бойните поля бойните ни другари. Не беше ли по-патриотично да идат да надникнат, да видят как мизерствуват децата, дечицата на убитите? Да идат да видят тях, бъдещото поколение на България. Да ги видят, че са заприличали на сенки, които скитат немили-недраги. Не беше ли по-патриотично да се погрижат да им съградят дом и приберат в тях децата на убитите ни другари? Не беше ли по-патриотично да идат да извикат на онези, които всеки ден нарушават законите в тази страна: Стига! И които не само стъклата ще ви изпочупят, но и нещо повече! Не е ли по-хубаво и по-патриотично да идат по селата и видят как живеят онези, които бяха по бойните поля? Как мизерствуват и какво им трябва, та да им помогнат кат на родни братя? Има много работи, които трябваше да се направят, преди да се дели народът ни на патриоти и пораженци, и чупят джамове, и нападат клубове, събрания... Някога в Русия неправдите, гонения между патриоти - пораженци, кражби, рушвети, заточения бяха също като в нас в 1914 г. 146 души делегати на комунистическата партия, между които двама са били българи, подпалиха милионната Русия. Подпалиха я, защото и там патриотите не гледаха да премахнат причините, а гонеха следствията. А материалът за горене беше струпан; 146 клечки кибрит го подпалиха и той пламна, гори и досега - не може с нищо да го угасят. Да не повтаряме грешките на русите. Вместо да гоним мирните граждани, за да се помъчим да отстраним несправедливи кражбите, убийствата, рушветите, мизерията, скъпотията. Да дадем всекиму заслуженото, погрижим за семействата на тези, които паднаха за Родна земя по бойните поля - ето що трябва да върши всеки българин днес, особено патриотите. Всичко друго дели, дроби народа ни и в тези тежки дни народът ни трябва да бъде единен, а той ще стане такъв, когато всеки си отиде на мястото си и получи заслуженото. Стига злоупотребления с патриотизма и търпението на народа ни!

16. ТЕЖКИ ДНИ (г. III, бр. 4, 9.ІІІ.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 4, 9.ІІІ.1931 г., София, стр. 1, 2) Андро Лулчев. Съпътниците на несполучливите войни са били винаги революциите, които са коствали главите, троновете на царете, хиляди човешки жертви, болести, безбройни кризи - тежки дни за цял народ. Историята е пълна с подобни случаи. Мъничка България от дълги години воюва. Нашите деди са стигали до Цариград, оглеждали са се във водите край Солун, газили са неведнъж тихия Дунав и оставиха и нам този завет - и ний по техните стъпки тръгнахме. Дълги години бран бранихме. Стигнахме до Цариград, влязохме в Солун, взехме Прищена, Охрид, Битоля, Белград, Черна вода, Браила, Галац, Букурещ: прегазихме студения Серет. Чудни подвизи извърши нашият въоръжен народ, когато всички заедно са били една воля, едно сърце, един ум. За голямо съжаление, докато въоръженият ни народ мреше по бойните поля и с кръвта си прибавяше строфа до строфа към новата ни история, в тила забравили се партизани слагаха в своите каси мазни банкноти, а фалиралите дипломати и партизани почнаха да сеят бацили на разединението сред въоръжения народ. И туй, което бойците бяха спечелили по бойните полета с толкова кърви и труд, нашите партизани в тил го провалиха за няколко часа само, защото те служеха не на България, а на партията и личните си интереси... И наместо да пием с чашата на победителите, нам ни се поднесе в Ньойи да опитаме горчивата чаша на победените. От този ден в Родна земя връхлетяха като хищни птици над мърша безбройни кризи, репарационни задължения и тежки дни за по-голямата част от народа... Здравите мишци на българина отслабнаха. Силният и мощен дух отпадна. Гордата, буйна глава клюмна, а веселият нрав изчезна. В коя къща днес в село или град се чува звънлив смях? (Говоря за съвестни българи, а не за рушветчиите и забравилите се човеци.) В коя къща днес има добър и сносен живот? Кое семейство сега заспива доволно от изминалия ден? Кои деца днес са с напълнени стомахчета и бодри лица? Кои родни майки имат в гърди обилно мляко за малката си челяд? Кой баща не гледа днес дребни си дечица със сълзи на очи, кога сутрин на училище отиват без троха хляб в уста? Коя майка не коленичи вечер пред иконата на Свеета Богородица и, давеща се от сълзи, се моли за по-светли и по-хубави дни?... Надникнете, надникнете из крайните квартали на София, и ще видите страшните дни, които преживява народът ни. Там вий ще видите малки деца да плачат за троха хляб, други, посинели от студ, да стенат. Хора да живеят е дупки, нещо подобно на землянки, с дрипи и парцали завиват, а шума и слама - за постелки. Надзърнете из провинцията - и там - същата картина. Магазини се затварят вечер без 5 лева оборот. Деца, старци да просят, за да си купят хляб... Момци се убиват, защото тежките дни са по-силни от тяхната воля, а за силните им мишци работа няма; да краде, убива не може, а да се самоубие - това може... Тежки дни изживява голяма част от народа ни. Обиколете селата, не само преди избори, а и сега. Обиколете ги, навестете ги и тях, да видите как ги душат тежките дни. Ще видите много семейства да лягат без светило, ядат хляб без сол, захар децата да не знаят що е, дават 2 ÷ 3 яйца за един кибрит; 2 кила* жито (пшеница), за чифт цървули. Бирници черги да продават; бели менци на момите от раменете да вземат, за да ги наддават за данъци. Учители бледи, слаби ще видите да ядат на обяд и вечеря сух хляб с орешки и водица наместо чай, защото заплати често не получават редовно, а за чай и захар пари трябват. Много, много има да се види по села и градове... Всички честни синове и дъщери на българи изживяват днес тежки дни. Навестете ги тях - някогашните герои – „прусаци на Балканския полуостров”, както ги всички наричаха, за да се уверите, че от тях и помен не е останало. Много души се покриха с мрак. Много характери - покрусиха. Много силни личности - погубиха. Доблестта отстъпи мястото на мерзавщината, мърсотията; честността - на кражбата, рушвета, разврата. Но всичко това са съпътници на войните, тежките дни са на стара България, която си отива по силата на еволюционния, исторически път и пътя на живота, а заедно с нея и всички нейни съпътници отиват в архивата-историята. Някога и Германия изживяваше, вследствие на несполучлива война, тежки дни. Но дойдоха верни, доблестни синове, не политици по занаят, а хора, решили да служат вярно и честно на народ и отечество. Намериха сили в себе, обединиха цял народ около новото, което те носеха, и създадоха мощна, силна Германия за цял народ,... изчезнаха тежките дни за тях. България днес преживява тежки дни, но те са дни последни, дни на умирающа стара България. Стара България умира - нова България иде. Нова България се гради камък по камък. Бавно, но сигурно. Нова България ще върви по нови пътища. В нея ще има цар, който не само ще царува, но ще и управлява. Министри, които ще служат на цял народ, а не ще си служат с народа. Народни представители, окръжни управители, околийски началници, кметове, бирници, полиция, чиновници, които ще служат на цял народ, а не на партията си. Ще живеят с болките, страданията, идеалите на цял народ, а не със своите идеали - да служат на силните на деня. Ще се сее новото: обич, братство, социалното равенство, а юридическото неравенство; всекиму според делата му, за да жънем същото. Ще се казва истината, ще се служи истински, за да опитаме сега резултатите от нея, защото 52 години ни приспиваха с лъжи. Граденото върху лъжа е градено върху пясък, затова всичко така бързо рухна... Ще се правят бързи реформи, за да се избегнат катастрофите. Ще се вземе справедливо на тези, които имат, излишното, за да не стане както в Русия - да изгубят и необходимото. Ще градим камък върху камък здрава, мощна, силна по дух и мишци утрешна нова България, в която ще изчезнат тежките дни като днешните. Народът, както досега подкрепи и даде доверието си на всички партии без изключение, той ще го даде и нам, защото ще се убеди, че ний носим новото, необходимото за времето, и ще иска и нас да опита, както опита всички досега, и ще ни подкрепи. И ний с тях всички - идеалисти, честни синове и дъщери, в Родна земя ще изградим: България за всички! Ще извикаме на културна Европа: стига, стига сте ни вземали залъка от устата и светилото от очите! Стига плащане репарационни задължения - грехове на стара България! Нова България няма нищо общо с техните грехове. На старите опитани партии, които 52 години ни лъжеха и управляваха, ще извикаме: Доволно, доволно ни управлявахте! Дадохте, що имахте; сега ще идете в архивата, да си починете заедно със стара България и тежките дни. Гласът на творците на нова България ще бъде чут, разбран, изпълнен от всички, защото той ще бъде казан на чисто български език, мощен и силен, защото ще бъде изтръгнат от дълбините на цял народ. Да работим, да работим за премахването на тежките дни и градене на Нова България, която вече иде! __________________________________________ * Кила = 60 ÷ 64 килограма (бел. а.).

15. ЕДНА ИСТИНА (бр. 4, 9.ІІІ.1931 г.) (Продължение от брой 3) (В. „Ратник на свободата”, бр. 4, 9.ІІІ.1931 г., София, стр. 1) Доктор Трифонов* Демократичността обаче не трябва да остава празен етикет, който служи да хвърля само прах в очите на народа и води след себе си потисничество, трудно финансово-стопанско и социално положение. Такова управление, което не може да даде свобода на мисълта и печата - не е силно. То се крепи чрез насилието - и без да ще създава реакцията, мизерията и безработицата. То е гибелно и води към революция! Днес изнемогванията на хората действуват страшно заплашително не само върху стопанството, но и върху психиката и политическите тежнения на народа. Правителството на „Висшата интелигенция” напълни касите на своите приятели за „културни нужди” на гърба на народа и сега не може да посрещне най-елементарните материални задължения на държавата. Пенсионният фонд изчерпан, чиновническите заплати мъчно се плащат, бюджетният дефицит надминава милиард лева! Всичко това има нужда от един психологически отдушник на днешното положение, но не във вид на нов заем в странство, разбира се... Промяната на правителствата, когато управниците са честни и съвестни хора, не става само чрез блам в парламента или чрез изгубването на изборите, но и по ред други причини, които налагат това: често пъти смяната на едно правителство облекчава едно обтегнато положение, раздвижва противоположните сили и избягва катастрофи. Господин Ляпчев със своя бльоф, макар и в Женева сам да отиде, не може да се справи със стопанската финансова криза, защото психологическото му настроение изказа слабите му карти и бльофът се разбра: безсмислено е да се затъва още повече. Според нас Д.С. не може и не трябва да направи изборите. Разните комбинации, които лансират от отцепниците и опозиционни министри по лични подбуди и цели за коалиции с Демократическия сговор е гибелно, вредно и опасно за бъдещето на страната. Демократическият сговор трябва да излезе временно от политическата арена, докато страстите са по-заглъхнали и докато народът мисли за своето бъдеще, а не за отмъщение. Новото правителство трябва да направи избори по реда, предвиден в Конституцията, за да се спаси страната и Демократическият сговор. Това е истината - за нас една историческа аксиома, една действителност, която няма нужда от доказателства. Образът на новия кабинет трябва да бъде временен, ползуващ се от народното доверие. От голямо значение е поне този път изборите да бъдат строго конституционни, по принципите на демокрацията, а след изборите да се образува траен кабинет, в който може с другите партии и с право да влезе и Демократическият сговор, ако има нужната численост. Нека народът му даде пак властта, но не чрез силата и насилието. Само така ще се извърши една радикална операция - Greff - на подмладяването на властта, която ще може да даде по-добро бъдеще на страната. Държавният Глава в случая не може да бъде само зрител, но е длъжен да се намеси в тези противоположни политически сили, зле уравновесени, за да получи движение - проява - за народно благо, тъй като знаем, че Той най-искрено мисли и работи за доброто на своя народ, обаче време е и да го прояви. Ако това не стане, народът сам, който е арбитър политико-партиен, ще се наложи един ден, но по свое разбирание и без оглед на нуждите на момента. Славен исторически път не се твори без воля и без духовни качества, а Българският народ, знай се, е имал славен произход, и че е бил чудовен и могъщ - и духовно и политически, и не ще търпи да се гаврят с него опиянените от властта – „Властници” – кърлежи. Формата на нещата е границата на дейността на противоположно насочени сили. Нека не се съмняваме, че такъв вольов народ ще съумее да разкъса обвивките на по-раншните причини, за да стане творец на събитията, за ползотворна - общочовешка - национална дейност!!! __________________________________________ * Д-р Трифонов - псевдоним на Любомир Лулчев (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев).

14. ВЕЛИКИЯТ ГОСТЕНИН (г. III, бр. 4, 9.ІІІ.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 4, 9.ІІІ.1931 г., София, стр. 1) „Старото е изиграло вече своята роля, сега иде новото, което е закон за небето. Старото е закон за земята. Не се ограничавайте в никакви стари вярвания, но се приготовлявайте за новото. „Вие ще кажете: какво можем да правим ний тук? - Бог, Който живее в нас, и ние, които изявяваме Неговата сила, всичко можем да направим.” Всеки ден хората правят планове, проекти, сметки - често приличат на малки деца, които се забавляват с кукли. Изоставили вечните идеали на човещина и обич, болшинството от человеците на днешната култура треперят за ежедневния си хляб; със страх мислят за утрешния ден - сякаш зверове ги заобикалят, а не подобни на тях същества... На кормилото на държавните кораби във всичките страни са най-способните... да мачкат и измамват своите братя-човеци... Христос за милиони е още име без съдържание; за други - виси още разпънат на кръста; а за трети е в гроба още... Но така мислят те само. Христос е жив. Той е вече в света от хиляди години - и сега е! Той внася в будните сърца обич и нов живот. Неговото слово и нов живот, Неговото слово и спомен оживяват мъртвите. От него трептят всичките зли духове и на земята, и в ада! Той иде на гости на Европа - скоро ще прогърми словото Му и в нас: - Що сторихте с братята си? Какво ще отговорят каиновците? Пристъпя Той - и бури се вдигат; огън из под стъпките Му излазя и ще пояде ония, които в безчовещина са живели, оскърбявали братята си, плюли на Божествените закони. Новото ни носи той: животът на любовта, на изобилието, на радостта - живот на избраните! А избраници са всички, които досега са страдали. Будни бъдете, да посрещнете Великия Гостенин!

13. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (г. III, бр. 3, 9.ІІ.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 3, 9.ІІ.1931 г., София, стр. 2) „Работите вървят добре само на оня човек, който живее според законите на Любовта, Мъдростта и Истината.” Драги братя, Зная вашите страдания и мислил съм аз, а и питал съм други, по-учени от мен, за причините им и средствата да се отстранят. И казаха ми, и опитах - и видях, че в живота има бързи пътища, които дават бавни резултати, а има и бавни пътища, които дават бързи резултати; че някои неща - като житото: ори-и чакай само да узрее; а други - като лозата - искат и да го копаеш, и подрязваш, кършиш, па и доста да почакаш - до есента чак, за да опиташ сладкия грозд. Но както не можеш да зарежеш лозата, та от само себе си да даде своето грозде, така безумно е да вземеш да подрязваш житото, за да ти роди класове! Това, вярвам го, разбирате много добре и ще кажете, че такива безумни хора няма да се намерят. А пък мен се струва, че тъкмо такива излязохме ний, българите: подрязахме си житото, а си оставихме лозата да дава саморасляк - и тя доста се вкисели, вгорчивя -и едва - едва ражда по някое грозденце... Кое е житото и кое - лозата? Мисля, и сами вий се сещате. Лозата - това сте вий самите, вашата вяра в Тоя, Който ни е сътворил и Който постоянно се грижи за нас. Това е вяра в нещо, какво ще да е, но стига да вярваш и се надяваш - ти все ще работиш и вървиш напред. Тя е крепила нашите деди, когато те не са имали ни школи, ни църкви, ни попове - те твърдо са вярвали в своите ръце, че могат да орат и да изкарат хляба за своите деца; те са вярвали в своите волове, че като ги нахранят, те ще орат с леснина коравата земя и оттам ще се вдигне златен клас, който ще нахрани гладните - и свои, и аги различни; те са вярвали в своята челяд, която като малки пилци не е бягала далеч от родното гнездо, а се е прилепяла при бащин дом и е работила с истинска любов и предано те са вярвали на своята стопанка, неуморна работница от сутринни зари до късна вечер, която е била и майка, и предачка, и тъкачка, и шивачка за своите рожби и стопанин; те са вярвали в своите комшии, обичали са ги и винаги са казвали: „Като е на съседа ми добре, и на мен ще е добре.” Най-после те са вдигнали своя взор и към звездното небе, тогавашната Българска църква - и гледайки как трептят звездиците като живи, те често са въздъхвали и с вяра са казвали: „Добър е Господ!” И Той е бил добър за тях - въпреки чужденците, въпреки насилията, родът им доживя... до днес... да види всичко това разрушено, да види брат брата да мрази, да преследва, да убива; син баща да коли; баща - син да убива; селянин - свой съселянин да смазва с бой; да се гонят и ненавиждат, да се присмиват на тия, които говорят за идеали, или да не смеят да вдигнат и най-малкия глас да защитят истината - днес, когато е божем българско и някои българи са по-наплашени и по- безправни, отколкото бяха някога... Колко скръбно е това! И кого подрязват? Пшеницата- своите братя... Нима има нужда пшеницата от това? Драги братя, може да ви говорят каквото искат - не едно е само, което може да ви отърве от днешното ви трудно положение - то е първо да повярвате, че това е възможно! Не повярвате ли, ще си викате: „това е бошлаф”, няма да мръднете от мястото си - и то наистина ще стане „бошлаф”... Оставете омразата, партизанлъка – това са бурени, донесени отвън; и оставете ги и обикнете се тъй, както някога. Нека престане лакомството. Които сте по-умни и по- силни - бъдете умни и силни за вашите по-слаби братя. А вий, които сте слаби и бедни - вярвайте, че колелото на живота се върти - и не завиждайте; ще стигне и до вас! Дава се на тоя, който вярва и работи. Казах ви някога не изтъркана [фраза], а закон, който всеки ний ден проверяваме в живота си - опитайте го вий: „Където има труд и ред, там и Бог помага.” Ний не говорим за оня нарисувания бог по иконите, не, ний говорим за един жив Бог, Който винаги отговаря и на най-просто казана от сърце и с вяра молитва. Опитайте, и ще се уверите. Помирете се днес доброволно, за да не ви помиряват утре условията на живота зорлан. Братски ви поздравлява Любомир

12. ПАЗАРЛЪЦИ (г. III, бр. 3, 9.ІІ.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 3, 9.ІІ.1931 г., София, стр. 1) От известно време в София между фалиралите политически водачи се водят преговори... Правят се пазарлъци, но не как да се помогне на народа, за който се сещат и ходят при него само кога избори наближат и данъци да вземат, а коя с коя партия да се сдружи, кой да бъде начело на „новата власт”, колко мандати, колко министерски кресла, колко околийски началници ще вземе всяка партия, като дойде на власт и правят и кроят пазарлъци за „кожуха на Ганьо”, тъй кат че всичко им в кърпа вързано, като че те са господари в тази страна, а не народът. Някога по фронта ни се даваха заповеди. „Тази вечер ще идете в неприятелските окопи и ще ни доведете 1 ÷ 2 французи, сърби” и пр., и заповядват, като че ли ний ги имахме вързани ей-тъй на, както конете, магаретата в яхъра; и сега също тези господа си чертаят, пишат, кроят в удобните салони на София за сметка на Ганьо тез запушени, прихлупени къщурки из селата. Досега тези пазарлъци ставаха в София, правиха се калпаци и дрехи в София за село, затова свършвахме все с катастрофи и кризи, безбройни кризи. Народът трябва да се организира около новото знаме на Ратниците на свободата и извика на тези, които досега го водеха: Стига, стига пазарлъци по София, ний тук, в селата и градовете, сами ще си намерим, изберем хората, които ще ни водят и следваме. Досега ний ви опитахме, управлявахте, правихте пазарлъци по един и няколко пъти и дадохте това, що имахте, и ви видяхме, сега ред е да видим нови хора, без пазарлъци за нашия кожух, а честно служене на народ и отечество, а не както досега - служене с народ и отечество. Един Ратник на свободата

11. СЪДБОНОСНИ ДНИ (г. III, бр, 3, 9.ІІ.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, г. III, бр, 3, 9.ІІ.1931 г., София, стр. 1) Андро Лулчев. Европа е изправена на страшен кръстопът. Всеки ден големите европейски вестници ни носят за нови и все по-нови изнамервания на средства как по-леко да се унищожават народите. Нови аероплани, палещи лъчи; задушливи газове; оръдия, биещи 400 ÷ 500 км танкови, пр. и пр., несправедливи договори, изкуствени несигурни граници, безбройни кризи, размърдване и шетане (разхождане) на първите министри на всички държави, сключване на тайни договори, явни „търговски” договори не ни ли нашепват, че сме изправени пред страшни - съдбоносни дни. Не преживяваме ли ний дните през 1915 година. Въпреки всички уверения, въпреки всички декларации Европа преживява съдбоносни дни. Разгърнете вестниците им, и техническите списания, и бюджетите им, вие ще се уверите, че една трета от целия бюджет поглъща военното министерство, а техниката бързо крачи не как да помага за развитието на человечеството, а как по-леко да го унищожава. В тези съдбоносни дни за Европа, мъничка България преживява тежки дни. Народът трябва добре да разбере съдбоносните дни в Европа и да се опомни. Откъсне от старите политически акробати и старите отъпкани пътища. Да намери сили в себе си, тръгне по нови пътища, изгради в себе си повече вяра в доброто, повече обич между всички и силна воля и истинско служене най-напред пред самия себе си, а след това вярно и честно служене на цял народ, да изградим в тези съдбоносни дни за Европа силна по дух, здрава по разбиранията си, пълна с обич, нова България, такава, каквато я изисква и носи времето.

10. ЕДНА ИСТИНА (г. III, бр. 3, 9.ІІ.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 3, 9.ІІ.1931 г., София, стр. 1) Доктор Трифонов* Излизайки от основните принципи в живота, мъдростта е източник на всички лични и обществени добродетели, и че волята е първата основа, върху която почива вселената: Днешните интелигентни уж властници трябва да направят голямо усилие, за да обработят волята си, да махнат старите навици, да приемат здрави мисли. Разкъсайте обвивките на раншните причини и партии но- егоистични побуждения, и ще станете творци на нова България. От правилните схващания на властта зависи развитието на народната воля. В злоупотреблението с народната воля и доверие се крият причините на днешното политико-икономически и стопанско положение. Сегашната власт няма дух на свобода на действие, защото неправилно си окача етикета „Демократическа”, когато в действителност липсва всякаква реална демократичност в отношенията между властта и народа, която най-добре се констатира в непроявяването на народната воля в изборите. Време е да се ограничи явната и тайната полиция на г-н Ляпчев в нейните административни функции за спокойствието и реда на страната, като се остави една нова неутрална коалиционна от опозицията власт - кабинет d’affaire, която да направи народните избори. Интересът и достойнството на днешния „Демократически сговор”, който претендира да бъде най-патриотичната организация, му диктуват да остави изборите другиму. Факт е отегчението и недоверието на народа. Факт е юридическата му отговорност на незаконно заграбената власт - оставете поне народът да ви спаси, като се задоволи да оформи една нова власт, съставена по конституцията: мирно и свободно да си каже думата. Демократическият сговор през 8-годишно управление можа да си създаде съмишленици и подражатели, за да не го е страх да изпусне властта, ако постъпи с жест на достойнство и според конституцията. Даже Демократическият сговор, да допуснем, че изгуби властта, той пак ще спечели морално, защото по този начин ще омекоти настроението между партиите и ще направи да се забравят: злобата, мъстта, недоволството и юридическата грешка и отговорност от 9 юний 1923 г. Демократическият сговор трябва да разбере, че в негов интерес е да употреби тази политическа техника, защото той е агломерат, който няма и не е имал никаква идеология, затова и неговата сила ще се изчерпи напълно. Но нека не чака това, защото ще бъде гибелно за всички. Политическата техника се явява и се прилага, когато съществува едно общо зло, когато едно управление се забрави и не знае какво да прави. В такъв случай ние трябва всички да си помогнем, за да не попадне в поговорката: „Когато човек сам не иска да си помогне и Господ, не може му помогна!” Инстинктът народен, усетът на този, който обича родината си, се надигат и проявяват в желанието да направят нещо добро и законно, за да се създаде едно правилно държавно управление. Партиите, както и народните представители, са само изпълнители на този инстинкт, на този усет. Ако те не го предугадят, не се вслушат в тази народна сила, тогава се изгубва равновесието между народ и власт и става реакция между силата и насилието, откъдето всякога е печелил народът, но за съжаление - с много невинни жертви. Неоспорим факт е, че не са виновни и администрацията, която забравя, че служи на народа, нито е виновен и нашият народ; виновни са по-скоро нашите нрави, нашето ниско индивидуално съзнание, което влошава отношенията между партиите дори до кръвни разпри, за лични и партизански, а не обществени придобивки. Всички партии са спекулирали с това заблудено гражданско съзнание; но демокрацията не дава право на елита на българската интелигенция да злоупотребява с гласа на народа, да забравя конституцията. Парламентарните грешки не трябва да стават правила, защото този навик е противоконституционен, противодемократичен и не може да трае вечно, един арбитър политико- партиен има само - това са народните свободни избори, които са решающи във всяка демократична държава. (следва) ____________________________________ * Д-р Трифонов - псевдоним на Любомир Лулчев. (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев.

8. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (г. III, бр. 2, 21.І.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 2, 21.І.1931 г., София, стр. 2) „Който обича, той най-напред ще пожертвува себе си.” „Щом мислиш, че всичко можеш да направиш - това е Божественото, което работи в тебе. Когато мислиш, че нищо не можеш да направиш - това е човекът в тебе, който е слаб.” „Сегашният живот е живот на връзване и развързване. Ти не можеш да развържеш, което не е вързано; и не можеш да вържеш това, което не е развързано. Това, което не е вързано - ще вържеш; а вързаното - ще развържеш!” Драги братя, Дните, които преживяваме, са много важни, но още по-важни са дните които идат и които никой не може да спре. И ако вие разберете смисъла на живота, вие ще бъдете и здрави, и богати. А за да разберете смисъла на живота, който живеем, трябва да се отърсите от всякаква заблуда - защото ако заблудата ни е „истина”, основата на градението - пясък - можем ли да имаме траен успех в живота? Гнило въже за нищо не служи! А след падането ни под турското робство българите постепенно изгубиха своите училища, останаха без църкви, без свещеници и владици. И въпреки това народът имаше твърда вяра, която изтрая на много посегателства на друговерци. Днес имаме храмове за милиони, 10 ÷ 15 владици, 4 ÷ 5000 попове, архимандрити, всевъзможни „светейшества”, и то все българи - не е да речеш някакви чужденци - а каква е вярата ни? - Вий сам знаете! Защо? Защото вярата е преди всичко в гърдите на хората, а не в каменните храмове - и защото тя с пари не се купува, нито насажда! Инак ний би трябвало да бъдем сега много по-добре в това отношение, отколкото когато ги нямаше... Разбирам, възможно е да кажат, че светът се е развалил вече, допускам. Но ако дяволът и служителите му са развалили света, какво са правили и правят „Божите” служители? Може ли да се мисли, че дяволът е по-силен от Бога и от Божите служители? Или те само по име са такива? Не е ли време да се промени гнилото въже със здраво? - Защото вярата, която не поправя, която не крепне в сърцето на човека, тя не е вяра, а суеверие. Не само да ни споменуват какво е правил Христос, но и да посочат и поведат по Неговия път - инак ще ни сочат едно гнило въже, което уж някога спасило цял народ, а сега не може даже на самите владици да повлияе и спаси, та се карат като най-обикновени хора... Някога нямахме големи училища, нямахме и наши съдии, а хората се караха по-малко, повече си вярваха; нямаше процеси, убийства, самоубийства всеки ден... Изглежда, че имаме училища, които ни учат на всичко друго освен това, което ни е потребно, за да живеем добре помежду си, А то е, защото ни учат и работят без Христа - макар че казват, и даже всички имаме кръщелни свидетелства, че сме християни... Колко по-добре би било, без тия свидетелства, по живота ни хората да ни познаеха, че сме чували за Исуса Христа, че сме възприели неговите закони и се мъчим да ги приложим в ежедневния си живот!... Тъй страшно е да гледаш и днес българи да ходят по улиците, оковани в синджири, не от турците, както някога се оплаквахме, а от самите си братя... Зная, че вие имате тежки грижи - но тъкмо затова ви говоря за Тоя, Който има най-голяма сила да ги премахне. Хората, въпреки всички свои желания, никога не могат да имат силата, безкористието и любовта, които е имал Синът Человечески. Запознайте се с Него, потърсете Неговата помощ, вземете Го за ръководител на своя живот - и вие ще почнете да виждате, че се разсъмва, че приближава слънцето да изгрее, че един нов живот на обич и братство е съвсем близо - до самите ни врата - и чака само да го поканим, за да прекрачи прага ни и донесе благословията си. Ще се колебаете ли още? Братски ви поздравява: Любомир

7. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ПОСТРАДАЛИТЕ ОТ ВОЙНИТЕ (г. III, бр. 2, 21.І.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 2, 21.І.1931 г., София, стр. 2) Българският народ има нещастие да води две войни за обединението на племето ни, но и двете войни свършиха с катастрофи. Българският въоръжен народ изпълни своя дълг към Родна земя с голяма себепожертвувателност. Сто хиляди паднаха по бойните поля и техните непродънали се безкръстни гробове ще сочат на идните поколения как и догде техните бащи са бран бранили. Но докато едни там, на полето на смъртта, слагаха своя живот за защита народни идеали, други в тила трупаха мазни банкноти, напоени с алената чиста кръв на борците в своите каси, а политиците проиграха, проливаха това, що бойците с кръвта си и живота бяха спечелили. Тези политици нови, вместо да си пожелаят сами присъдата за провалените и изгубени позиции, те взеха властта и почнаха да правят закони и закончета за онези, които имаха най-голяма нужда от повече грижа, повече майчина грижа. Борците - солта на народа, останаха на произвола на съдбата. Гладни, боси, зъзнещи, без клечка дърва, в недовършени къщурки те гаснат бавно един по един. Българските управници едни след други им отнеха извоюваните си привилегии и те, разединени, залисани в разпри, непростени разпри помежду си, не остана време да се справят с тези, които посягат върху техните свети права, извоювани и запечатани със собствената им кръв и тази на техните близки... Български управници, днешни и утрешни, не забравяйте, че идеалите на българското племе не са осъществени. Не забравяйте горчивата истина, която ви се каза през 1918 г.; не оставяйте работите да стигнат дотам, че борците и близките на падналите ни братя, когато ви подадат ръце за хляб и помощ, да им хвърлите камък! Не им отнемайте привилегиите, защото тях са ги извоювали не с плюнки и мастило, но с кръв и живот. А вий, пострадали от войните, престанете да се дразните, „изобличавате, черните”. Знайте, че вий ще бъдете силни само когато сте и морално силни; изгубихте ли моралните си позиции, следваше да загубите и материалните, като логически и неминуемо следствие на първите. Знайте, че зад отделните личности в съюзите стоят хиляди братя и сестри, които имат належаща нужда от помощ, които не знаят и не подозират дори за борбите, които стават по върховете: В тяхното име и общо благо, долу дрязгите, долу клюките, долу братоунищожението! Laluta

6. ИЗХОД (г. III, бр. 2, 21.І.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 2, 21.І.1931 г., София, стр. 1) Андро Лулчев. Родната ни земя е изправена пред страшни дни. Това се констатира вече от всички. Но до вчера, когато надавахме вик за опомняне, за помирение, та с общи усилия да изградим редна стреха, да излекуваме раните, нанесени от неразумни синове, ний бяхме обвинявани, че сме били големи песимисти, а от някой - че дори не сме и българи. Но трябваше само пет години да минат, за да се убедят и Цар, и министри, и деспоти, и народ, че ний бяхме правилно предвидели, че сме изправени пред страшни, пълни с неизвестности дни. И сега търсят изход от това положение и Цар, и министри, и народни представители, и хората на народа... При поднасяне на отговора на Тронното слово представителите на опозицията изложиха на Държавния глава тяхното положение на народа и изненадите, които биха дошли евентуално, ако Сговорът не отстъпи властта на тях. Държавният глава, схващайки тежкото положение на народа, този път отдели повече от друг път време, за да приеме и представителите на „народа”. Почти цялата опозиция, с малко изключение, говори, убеждава Държавния глава, че Сговорът трябва да си върви, защото той е злото на България и да дойде нова власт, т. е. те да образуват „нов кабинет”, и след това всичко ще се „оправи”. Първият министър на България, според вестниците, е говорил и убеждавал Държавния глава, че кризата не е само в България, а в цял свят, и че на народа му трябва труд, икономии, а не „нова власт”. Ний при туй положение не знаем кого да вярваме. Ако повярваме опозицията, че като си отиде Сговорът и дойдат те, ще оправят България, то значи да не вярваме министрите на България. Ако ли пък не вярваме сегашните министри, то значи да не вярваме вчерашните, а може би утрешни министри!... При така създаденото положение на фактите, налага ни се да си теглим заключението: или министрите, или опозицията не говорят истината. Ний няма да бъдем съдници техни, но ний само констатираме фактите. Едно е безспорно - че народът е изправен пред страшни дни, но още по- безспорен факт е, че нито Сговорът има сила да помогне на народа ни, нито опозицията. Ако Сговорът имаше сила да помогне на народа, то той в продължение на седем години има пълната възможност да стори това. Колкото се отнася, че опозицията е в сила да намери изход от днешното безизходно положение на народа, и това е едно фалшиво твърдение. Преди 7 години не ни ли управляваха днешните опозиционери? Преди 10 години не ни ли управляваха днешните опозиционери, преди 12, 15, 20 и т. н., и ако имаха сили, не биха ли помогнали на народа? Тогава - при много по-леки външни условия. Не говори ли така винаги опозицията, че като дойде на власт, ще „оправи всичко” и това не ли само „стани ти, за да седна аз”, върховният мотив на това красноречие, като държавният глава или „щастието” - да изтърпи? Не са ли тези всички пазарлъци за сметка на бедния народ и от освобождението ни досега нали все „помагаха” на този народ - а народът остана да живее в колиби и гази кал до коляно, яде сух, черен хляб, често мокрен с горчиви сълзи, а в София изникнаха на 2 ÷ 3 ÷ 5 етажни къщи, палатите на бивши и настоящи министри от „икономийки от заплатата” и. на всеки ъгъл - банка, в която участвуват с капиталите си бивши и настоящи министри, депутати. Някога бедните ни плащаха данък с пари; ока захар е била 15 пари, бащите ни плащаха с грошове, ока захар - грош и министри, депутати пеш ходили, 5 гроша получаваха на ден.. А днес ний плащаме с хилядарки и 25 гроша ока хляб ядем и министри, народни представители, секретари от автомобили не слизат и все за народа разправят и от негово име говорят, а народът от работа, труд и данъци глава не може да вдигне и от зле върви на по-зле. Всички, когато са били в опозиция, са твърдели, че като дойдат те там горе, ще помогнат на народа... Да, ще оправят сметките си, помогнат на себе си, а за народа - да плаща данъци, съдене, затвор, убийства, З.З.Д. [Закон за защита на държавата], „опит за бягство”, изчезнал безследно и пр., а за благодетелите му - власт, автомобили, къщи - палати, банки, луди пари, пилени из странство. Всички тези изнесени факти не говорят ли, че сили няма ни в управляющите, ни в опозицията да помогнат и намерят изход от днешното положение на народа? Нямат те сили, защото нито бившите министри, народни представители, кметове, околийски началници, нито сегашните такива са служили на народа, а са си служили с народа и услужвали на партията и себе си. Ний, ратниците на свободата, казваме: за да се намери изход за днешното положение, евентуално за утрешното не трябва на народа нова власт от хора, които 61 година досега ни все управляваха по 2 ÷ 3 пъти и все „помагали” на народа и докарваха народни катастрофи, за които народът скъпо плаща с кръвта си, а те - управляющите, хитро си потриваха ръцете и играеха на „Кой ти е виновен?”, „Стани ти, да седна аз”, „предатели и спасители”. Нови хора, нови методи, нови пътища и бързи реформи, вярно и честно служене народа, а не служене с народа. Ето изхода. Народът да се откъсне от политическите циркове, да изостави политическите акробати. Да престане да чака министри, депутати и пр. да му оправят селските работи, а да си възвърнат вярата, че те сами, както нявга в турско време, когато сме нямали министри, депутати, кадии, владици, сами си уреждаха всички работи, така и сега могат да си свършат работите пак сами. Държавният глава да вземе другарката си и да иде сред народа - но не „народ”, докаран за зрелища, а истинският, измъчен народ, измъчен народ от колиби, села и градове, с тях без да поприказва, без да има адвокати, „народни представители” (??) и стражари - и народът, истинският народ, ще му каже истината повече от всички тези, които сега, в тези дни, ще заблуждават, икономисват (фактите), ще го възхваляват, а утре, като се обърне, не дай Боже, каруцата, както в миналото, ще се бият в гърди и разправят кой какво Му е казал и кой го е изгонил. Пред нас е историята и в нея имаме два случаи, когато нашите политици при неуспехи са хвърляли вината от себе си върху широките гърбове на княз Батенберг и цар Фердинанд; които, при тяхното обществено положение, не можаха да се защищават и казаха истината, която, трябва да признаем, е много горчива за нашите политици, Ний в тези за всички трудни дни казваме истината такава, каквато си е, макар да не се хареса на мнозина, но за нас е по-важно да се каже истината. Нека бъдем добре разбрани поне сега от тия, които са по върховете, защото грозни облаци се вият над Родната ни земя. А на народа ние казваме: престанете да наливате вода в мелниците - и те ще спрат!