lothlorien

5. СЛЕД РОЖДЕНИЕТО (г. III, бр. 2, 21.І.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 2, 21.І.1931 г., София, стр. 1) „Аз затова се родих и дойдох на този свят, да свидетелствувам истината.” Христос Христос Исус се роди и знаеше защо е дошъл на земята. А ние знаем ли това? Защо ний сме дошли тук? Дали като гости от незнаен свят, да надникнем само; да скърбим или се радваме като случайни актьори на велики драми и трагедии? Или като животни, впрегнати в непосилен труд, наведени над маси в прашни стаи, да дращим по книги и досаждаме на своите подобни? Или като въоръжени с пушки и топове, да кръстосваме Божията земя, да я своим, да я обливаме с кръв и осяваме с труповете на нашите братя-человеци - и дори да се гордеем с разрушението, на което сме станали проводници? Преди 2000 години в малък град, непознато на никого, се роди дете. Расло непризнато, но със смели идеи. То виждаше преди другите, че старото си отива и нещо ново се приближава - ново царство, нов ред, нещо по-смислено иде...! Около него - всеки правеше каквото му бе угодно. Законите на Мойсей бяха станали празна буква. Първенците и свещениците скубеха народа само и като не вярваха в нищо, държаха се много точно в буквата на правилата, когато това им бе угодно... Хаос и подкуп царуваше навсякъде. Мъчеха се и Бога да подкупят с разни курбани... Христос възвести нов ред, царството на любовта и братството! Народът поиска да го грабне и направи цар, но първенците и свещениците му показаха какво могат - разпънаха го! И оттогава досега те се гордеят с това - сочат кръста, на който го разпнаха и мълчаливо възвеличават вековното си престъпление. Но и Исус - Идеята-вечност, показа своята сила - Той възкръсна! Но за жалост това се спомня на хората само три дена в година (а сега само един) - Възкресение Христово! А тъкмо това е проявата на силата Христова - Сила да надвива всичко и да бъде вечно жива! От тази сила има нужда днес Българският народ, за да подигне тежката плоча, която го потиска - жив заровен от своите и чуждите... И ако някога Ангели дойдоха да помагат на погребания Христа, сега самият Той - страдалият и възкръсналият, ще подаде ръка на изнемогващите от непосилен труд, мъченици на нашия народ, и ще извика на всички, които имат уши, да чуят: „Излезте от гробовете си! Елате да живеем светлия живот на човещина и братство!” И които Го чуят, ще оживеят, ще се хванат за ръката Му и ще възкръснат за Новия живот, който неминуемо иде. Будни бъдете!

4. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (III, бр. 1, 6.І.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 1, 6.І.1931 г., София, стр. 2) „Да се самоотречеш, да понесеш кръста на страданията - и същевременно да носиш в душата си великата идея, че всичко това правиш заради Бога, без ни най-малко да се поколебаеш - това е благородство, това е геройство; това е красотата на человека. Живееш ли така - ти беден няма да бъдеш, лишен от храна няма да бъдеш, от нищо нужда в живота няма да познаваш.” Драги братя, Доста дни минаха, откак „Ратникът” не ви е посещавал. Почиваше и той по неволя - боледуваше... А боледуваше, защото малко го обичахме и вие, и ние... Когато дойде тъмнината, най-важното е да има светлина, за да видим това, което правим и къде се насочваме. Не чакахме винаги хората да ни разберат; мъчехме се сами нас си да разберем, като разберяхме - радвахме се; а когато не - учехме се. И което научихме, искаме да ви пишем, защото братя сте ни и светлината, която нам свети - да отгони и вашата тъмнина. Дебелите въжета от тънки влакна са направени, толкова тънки, че кое да е дете на шега може да скъса всяка нишка. Но съединени - те издържат и най-големите тежини. И вие сте такива влакна. Наредете се в една посока - тая на истината! После, всяко влакно трябва да помни, че силата е толкова в него, колкото и във всички други. Но изгнили въжета нямат никаква стойност. А гнилото въже - това е лъжливият человек; едно та сочи на вид - друго прави. Нарежда се и той при другите - та дано мине покрай тях. И много организации и партии са такива гнили въжета, свързани с интерес и заплати, но не и убеждения. Но дойде ли една тежест, една буря - гнилото се къса. А кой е властен да спре бурята? Ний можем да спорим за времето, когато тя ще настъпи и дали барометърът може да я предскаже, но да мислим, че никога няма да дойде - то значи да сме наивници или глупци. Здраво въже, добро дърво, хубав чернозем, красива мома - кой ги не търси? Кой разумен човек ще откаже да купи якото въже, а ще цени гнилото? Кой орач ще прескочи чернозема и ще отиде да оре камънаците? Бъдете яко въже, и цена ще имате. Но вие не се продавайте. Бъдете въже на кладенец в полето, на което жадният връзва своя съд, изважда вода и се радва, че се е спасил от жаждата си. Имайте една основна идея в себе си, каквато и да е тя, но бъди готов да сложиш главата си за нея - за да бъдеш человек с убеждения. Колкото идеята, на която служиш, е по-висша, толкова самият ти си по- израсъл, по-напреднал человек. Оня, който сменява своите убеждения постоянно - всъщност ги няма никакви. И така се различава от своите хайвани само по това, че те са родени по-глупави от човека, а тия, божем хора с человечески лица, сами се оглупели и се продават като стока... Цени се рядката стока. Но и цял свят да ти дадат, ти идеята си не продавай, както и майка детето си не продава - инак няма да е майка! Обичай, работи, мисли - и свободен бъди! - и Господ на мира, Любовта. Мъдростта и Истината щете благослови. Да бъде! С братски поздрав: Любомир

3. СЛЕД ДЪЖД КАЧУЛКА (г. III, бр. 1, 6.І.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 1, 6.І.1931 г., София, стр, 1) Някога на фронта ни даваха през май месец кожухчета и сланина, а през октомврий - летни куртки. Всички ний, боеваци от позициите, знаехме, че това се върши от „бързото” разпореждане на г- да интендантите. Но сега интенданти няма, а работите пак вървят, като че ли сме на фронта, т. е. - след дъжд качулка. Вестниците в София тръбят, че дирекция ще се създава за закупуването на хранете. Интервюта се дават, фотографии се печатат на г-н директора и пр., пр. Всичко това е много хубаво, ако беше се уредила дирекцията през м. май, та през септемврий най-късно да функционира. Не сега, както някога на фронта, когато повечето от нас, производителите, продадохме храните си на безценица. Продадохме ги, защото нямаше какво да се яде, па и на много места бирници се престарават, та котлите и черги продават. Какво ще закупуват сега? Кои храни? Храните на производителите или на едрите търговци? Къде живеят и кого представляват тези, които създават този закон? Ако живеят в България, не знаят ли, че жетва свършва се, всичко се прибира в хамбара и бирникът идва най-късно 1 септемврий? Ако представляват нас, българските селяни, не знаят ли, че ний с нетърпение чакаме да приберем храните, да продадем, макар на безценица, за да си купим необходимото и платим борча. Защо е тази дирекция сега? За наше благо ли е сега? Когато храна в нас за продан няма. Или за благата на „нашите”? Някога на фронта ни даваха кожухчета и сланина през май и юни, но то беше на фронта, а сега защо е това? Слави Н. Иванов Запасен войник, Карнобатско

2. НАШИЯТ ПЪТ (г. III, бр. 1, 6.І.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 1, 6.І.1931 г., София, стр. 1) Андро Лулчев Път тежък, Път със страдания, мъки, неприятности, жертви - но и творчество... От известно време вестникът ни престана да излиза. Много се запитват защо спря да излиза в. „Ратник на свободата”. Други запитват нас, а трети - приятелите ни. Вестникът ни спря да излиза по една проста причина - нямане средства. В днешните тежки дни за цял народ мъчно се намират средства в онези, които истински биха искали да ни подкрепят. Много от нашите абонати и „ратници на свободата” са бедни хора, особено в тези безпарични години. Те нямат, въпреки желанието си, възможност да си платят абонамента. Други пък получаваха редовно вестника ни, но още не са се сетили да си платят абонамента. Има и такива, които обичат да получават вестници, но не обичат да плащат. Ний нямаме безотчетни фондове, нито грамадни приходи, за да издържаме сами вестника. Всяко ново нещо мъчно си пробива пътя. Мнозина се въздържаха да подкрепят новите идейни принципи, носени от нас, „ратници на свободата”. Народът ни, много пъти лъган от политическите акробати, е загубил вече вяра във всичко добро - дори и в себе си. Нашите партии приспиваха народа ни с красиви програми и с още по-красиви обещания, дорде му вземат гласа, а след това, като се качат на креслата министерски шефовете на партиите - народът се събуждаше под ударите на нови данъци и „благата”, които му носят „новите избраници” и чак тогава виждаше, че всичко е било сън... само кратък красив сън...Сега, след 15-годишно обещаване и лъгане, народът ни съвършено е загубил вяра във всичко хубаво. Днес в село или град малцина разбират отговорността, която имат спрямо народ и история; малцина имат вяра още в хубавите бъдни дни, в новото, което времето ни носи и иска. С едно махане на ръката и прошепване през зъби: „И тези ще бъдат като всички други”, „Ний ли ще я оправим?”, те решават всички въпроси. Изгубил е вяра нашият народ в доброто, в себе си, във водачи, във всичко и тежък е нашият път, защото ний трябва да орем и сеем на една нива, гдето е брано, без да е торено; жънато, без да е сято. Трудно се оре там, гдето не е орано. Все пак във всяко село и град има отделни единици, които във всички времена са надраснали околните си, приемали са новото, което времето е носило и животът изисквал, и са го носили из трудния нов друм. Отначало сами, гонени, осмивани и осъждани, затваряни, гладни, боси, тези идеалисти, сред хиляди неприятности и трудности, като опитни матроси в буря, са вървели смело напред и са творили историята ни, носили новото, доброто, хубавото за цял народ. Тези идеалисти не липсват сред народа ни и сега. Ний от тях получихме първо подкрепление, ний към тях апелираме за нови жертви и нова помощ. Ний подканяме и онези идеалисти, които са стояли далеч от нашата организация и са нямали възможност да ни опознаят, да проучат нашите принципи, да поемат идеите на „ратниците на свободата”, да станат апостоли на Свободата, братството, обичта, юридическото неравенство, социално равенство, и тръгнат по новия труден наш път, пътят на утрешното, на идеалиста, твореца, бореца, а не храненици на тази или онази партии, фонд или за тлъста служба за сметка на бедния, лъган, измъчен народ. Ний, Ратниците на свободата, с малкото идеалисти, които са сега около нас, макар и недохранени, боси, недоспали, поехме тежкия нов, но чист път с пълна вяра, че рано или късно ний ще бъдем разбрани и подкрепени от други идеалисти, ще създадем нова утрешна християнска, социална България с девиза: „Човек за човека е брат.” Ний апелираме към тези, които имат вяра в доброто и сами в себе си, да поемат из трудния нов, но чист път на ратниците на свободата, да създадем България за всички. Наистина, нашият път е труден, но пред нас е историята и животът, а на нашата маса са книгите: „Една политическа изповед” от г-н Д. Драгиев, юбилейният сборник на г-жа Ек. П. Каравелова; книгата на Юрдан Пекарев „История, принципи и тактика на Б. 3. Н. съюз”; литературният юбилеен сборник на в-к „Народни права” и др, В тях ние четем, че някога, преди години, са работили като нас и други идеалисти, като са били също гонени, осмивани, като и ний сега. Техните организационни вестници са били спирани както нашия, дори и след 2, 3 и 5-я им редовен конгрес. И на тях отначало са липсвали средства да издават редовно вестниците си, а и идеалисти мъчно са се явявали да работят на оскъдната българска нива. Ний ще направим само 2 ÷ 3 цитати от книгите на Д. Драгиев*, М. Турлакова†, от юбилейния сборник на в. „Народни права” из речта на Д-р В. Радославов‡, за да видят нашите ратници на свободата при какви условия са работили водачите на най-голямата днешна политическа организация Б. З. Н. Съюз и д-р В. Радославов. Ний имаме още много примери за идейни течения и организации в нас и чужбина и условията, при които те са работили в миналото. Но всички трудни условия и пътища са създавали истински чеда народни, на времето творци - герои на нацията. Някога тежкото турско робство създаде 23-годишният разкалугерен дякон Левски, който живя, работи, твори и увисна на бесилка край София при тежки условия, но затова днес той живее в хиляди сърца и е идеал мечта на милиони младежи. И сега времето и идеите на Ратниците на свободата ще създадат свои борци, свои творци, които в днешните трудни дни ще бъдат истински водачи, служители на цял народ. Наистина, нашият път е труден, но затова той е по-красив, по-светъл, по-велик. За него път трябват истински майки, а не мащехи. За трудния нов път се изискват истински чеда, които да служат и се жертвуват за народа, а не да си служат с народа. Които са готови и достойни за този път - да ни последват и подкрепят. ___________________________________________ * (От книгата „Една политическа изповед”, Д. Драгиев, стр. 12): ... И всинца ние от Плевен, от Стара Загора, от Търново, от Варна се събрахме на първия земледелски конгрес в Плевен през декември 1898 г. Учреди се земледелската организация. Най-напред това беше едно голямо смешение от хора от всички партии. Работи се ред години, прекарани в големи борби в самите конгреси и вън, в обществото, с устно и печатно слово. След третия конгрес в София напуснаха организацията и Ц. Бакалов, и Г. Недялков, и Н. Корманов, и мнозина други съюзни дейци. След четвъртия конгрес в Шумен оттегли се и покойният Забунов - постъпи пак на служба. Разпиляха се почти всички дотогавашни дейци. Останахме начело на борбата само тримата: аз, Момчев и Рашев. Организацията бе още в зародиша си. А борбата трябваше да се води и в парламента, и чрез вестника, и чрез устното слово всред обществото. След шуменския конгрес поканихме Стамболийски да дойде да караме вестника. Той се бе завърнал от странство. Първоначално отказа. Поради болнавост, той искаше да заеме лесничейска служба по земледелско ведомство. Впоследствие обаче това не стана и тогава той дойде в Стара Загора да караме вестника. Оттогаз ние с г-н Стамболийски станахме другари в борбата. Наскоро обаче той се поболя, та си отиде на село, гдето две години учителствува и оттам пишеше у вестника. Аз и Рашев кръстосвахме разните села и околии да съживяваме угасналите дружби земледелски. Момчев бе сам постоянно присъствие. Бяха години мъчни и усилни, години на тежък труд и борба. (бел, а.) † (От книгата на г-н Турлакоа, стр. 58): Изправността на дружбите и постъпленията намаляха. Нови дружби се основаваха, но пък много от по-първите замираха или не се проявяваха. Липсваха дейци, които да разясняват, да подтикват към идеите на съюза и сдружаването. „Земледелска Защита” започна да излиза нередовно. Явен бе отпадъкът на тъй буйно и ентусиазирано подетата от началото идея за земледелското сдружаване. Главните причини за още по-големия упадък на съюза през четвъртата му годишнина според нас бе нередовното постъпление на абонамента и членския внос. (бел, а.) ‡ (От книгата „Юбилеен Сборник”, в. „Народни Права”, из речта на д-р В. Радославов, стр. 1): Считах за първо условие, щото политическите организации в България да имат свои печатни органи. Поради това още през 1883 г., когато окончателно се установих, първо като държавен чиновник, а сетне като адвокат в София, се завзех да уредя, на свой риск, нов либерален вестник „Съзнание”, с разрешението на тогавашния министър- председател и министър на вътрешните работи генерал майор Соболев и със задължение пред началството, че във вестника няма да се говори нищо за българската конституция - задължение, нарушено не след дълго време. Тогава либералната партия в България нямаше свой орган, защото после държавния преврат (1881 г.) на княз Александра и на руските офицери-комисари, тая партия беше дезорганизирана. Нейните водители: Петко Каравелов и Петко Р. Славейков бяха изгонени от София и живееха в град Пловдив, столицата на тогавашната Източна Румелия, а Драган Цанков беше интерниран в град Враца и прогласен за умопобъркан от консерваторите. Същият, лудият Д. Цанков в 1883 г. стана министър-председател на 8-то министерство, (бел. а.)

92. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 26, 22.VII.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 26, 22.VII.1930 г., София, стр. 2) „Големите грехове са станали от малките грешки; гемиджийското въже - от тънките нишки.” „Които нямат - са блажени, а които имат - са щастливи. Но щастливият ако изгуби - става нещастен, а блаженият си е винаги блажен...” Драги братя, Безгрижието на днешния ден ражда грижите на утрешния. Ний пропущаме нещата - и тия пропусната неща са после камъните, в които се спъваме. Безгрижието по навик е родоначалник на терзанията, в които по-късно изпадаме, които ни карат да окайваме живота си и да проклинаме дните си. Дохождат дни - единични дни, в които българският данъкоплатец трябва да каже мнението си върху управлението на страната си или общината, в която живее. Той знае, че крадецът често не може да работи, че пияницата, и да иска, когато е пиян, не знае какво прави; че тоя, който никога не е страдал, не може да разбере страданията на другите - и не може да покаже милост и човещина към тях. Хората с големи кореми се грижат преди всичко за тях - благоутробията си, повече, отколкото за всичко останало в света. Хората с малки уши са услужливи, но пестеливи. Тия с дългите ръце обичат да попипват в чуждите джобове... Хората с големи каси обичат повече да ги отварят, за да турят в тях, отколкото да вадят оттам и да раздават. Тия каси са боговете, на които те истински се кланят... Вий всичко това знаете, и някога даже много добре - и въпреки това с нехайство, което няма извинение, вие ги избирате да ви ръководят в политическия живот, да ви стават кметове или да ви представляват в Народното събрание... Може ли вълк да пази овцете - та и богатият да тачи интересите на бедния? Едно бих ви припомнил - на тия, които биха искали да послушат - купете си Евангелието и прочетете - съборните Послания на Апостол Яков. Па и цялото го прочетете и се облегнете на него. Време е вече да поискате да бъдете не някакви „исти”, които полицията ще гони и преследва, а истински християни, носители на Любов и братство - защото ако не дойде Любовта и взаимната обич, ще дойде смъртта, нещастието, страданието - и тежко ни на всички ни. В огъня, който иде, само тия, които са носили обич между хората, ще бъдат пощадени. Нека бъдем тия светлоносци вред тъмнината. С братски привет: Любомир

91. СОЛТА СЕ ОБЕЗСОЛИ (бр. 26, 22.VII.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 26, 22.VII.1930 г., София, стр. 1) А. Лулчев След буря следва хубав ден. След мрачна нощ настъпва светъл слънчев ден. Трябва да се хвърли един бегъл поглед в историческия път на живота, за да се уверим, че винаги, когато са се появявали новите лозунги, идейни течения, нов строй - новото, винаги старото е губило вяра сред народа. Развратът, рушветът, убийства, самоубийства, лек живот са били съпътниците на старото, което, виждайки своя край, се е пущало по всички простени и непростени пътища, за да преживеят по-леко своя и „без туй къс живот”. „Водачите на народа” са забравили, че са такива и със своите дела идваха дотам, че солта се обезсоли, народът ги изостави и дори погуби. Така беше някога в Римската империя преди появяването на християнството, гдето по мегданите се ревеше само: „хляб и зрелища”. Така беше във Франция преди провъзгласяване от народа в Париж: Братство, Равенство, Свобода. Така беше в Русия, когато самозабравили се властници тъпчеха, затваряха народа, който в 1917 г. донесе нов строй и новото за цял народ. Така е и в нас. Ний сме изправени пред страшни и пълни с отговорности за всички дни. Солта се е обезсолила. Мрак обвива земята и в този мрак се ширят безбройни кризи, рушветът, развратът, убийствата, самоубийствата, лъжата, злобата са разперили криле, грабят, избиват малки и големи и гледат как по-леко да прекарат този „къс земен живот”, без да правят сметка, че за сетен път те дорязват клона, на който са стъпили и заедно с тях ще падне и старото в пропастта и новото ще блесне и излезе да води и гради. Погледнете днешните водачи - някогашни боляри, как живеят? Погледнете, проучете техните дела, и сами ще се уверите, че солта се е обезсолила, старото загива - ново иде. Някога Исус Христос каза: „Люби и врага си”. А варненският Митрополит Симеон писа на един свой „духовен брат”: „По-добре беше да не се бе раждал и ако беше се родил, да не беше станал духовник”. Коментарии са излишни. Кои закони изпълняват тези митрополити? Или те сами подчертаха за лишен път, че солта се е обезсолила, и че идва нов строй, с нови хора по нови пътища. Исус Христос каза: „Ако имаш две ризи”... А нашият министър професор Мишайков получава от няколко места пари и неговата надница е толкова, колкото е заплатата на един обикновен чиновник за цял месец. На кой народ е той министър? На американския с доларите ли или на бедния български народ с левове? Или и той, без да ще, потвърждава, че солта се е обезсолила и иде ново в България? Исус каза: „Помагай на ближния си”, а нашият кмет е предпочел да помага на себе си, като решил да получава пенсия, заплата от мината Перник и столичен кмет. Солта се е обезсолила и тук. Друг министър, оставен да пази народни интереси и дава личен пример, забравил да иде да посети старопиталищата, сиропиталищата, инвалиден дом, а се вмъкнал в Централния затвор да види две вулгарни убийци, да им даде морален кредит и с това покаже какво се преглежда, цени, насърчава в България. Хиляди пенсионери чакат пенсиите си и по липса на „средства” не им се изплащат пенсиите, а в същото време командировки из Европа, тържества из София, които струват милиони, които за истинският измъчен народ от села и градове не само че не ги интересува, но са и вредни. Водачите на църквата ни и на народа, и хората на старото за лишен път доказват, че солта се е и обезсолила и че старото си залязва и ново идва, и докато из Софийските сокаци хората на старото тези дни реваха: „Хляб и зрелища!”, там, сред народа, из села и градове, наведени над ниви, ливадни работилници, шепнат: „Докога ще ни водят боляри, които никога не са живели с нашите болки и страдания? Докога старото ще се шири из родни край? Докога този мрак ще ни обвива, а в него рушвети, развратът, грабежи, убийствата ще се ширят? Докога ще вървим из стари друм? И солта ще се обезсолява?” И тези събудени, идейни души виждат фалша на мнозина „водачи” и обединени в едно около новите идеи и принципи на Исуса Христа, носят новото, красивото, нужното за народа ни. Новото иде и то ще бъде толкова хубаво и светло, колкото по-лошо, мрачно е старото. Да работим и носим новото.

90. КЪДЕ Е СПАСЕНИЕТО (бр. 26, 22.VІІ.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 26, 22.VІІ.1930 г., София, стр. 1) „Достатъчно е, ако доброто, което ни е дал Бог, ний само поддържаме.” „Докато изворът извира, дотогава и реката тече.” „Ако всички сме грънчари и бъчвари - къде ще ни бъде пазарят?” Във всяко начинание на разумния човешки живот трябва да се тури едно здраво основание. Градението върху временни стремежи, неясни цели, престъпни намерения е градеж върху пясък с гнили греди. Повтарянията на събитията сочат погрешните основи, които не могат да дадат правилни резултати. Днес народите се забавляват сякаш. Повечето се оплакват от немотия, криза, безработица - и същевременно навсякъде се пилеят милиони и даже милиарди, за да се подготвя на същия този народ, от когото ги събират, кървави зрелища, в които ще разстрелват тях и синовете им за „идеали”... като че ли към идеалите водят само кървавите пътища на братоубийството, националната омраза и вековните войни!... Хората са братя - това ни е казал не някой министър, изпъплил по главите на своите партизани с простени и непростени средства - нито някой цар, на когото „народът” пее днес „под вас, с вас, при вас” - а утре му удря плесница, изгонва вън от държавата, като го праща да реже дърва или да гони пеперуди. - Не, това е казано от Тоя, Когото почитаме като Господ наш Христос, който е водач по Пътя, олицетворител на Истината и носител на целокупния Вечен Живот. И ако Той твърди това, кой е, който може да докаже противното? Кой е, който смее да дръзва да мисли, че человек трябва да избере други пътища освен тия, които му са дадени от Върховния водач на человечеството - Христа? Върху гнила основа здраво зданието не се гради, Человечеството трябва да надживее вече своя детски период. С кръв не се гради. Само Любовта е, която свързва за столетия. Тя е потребна днес за всички. Изграденото с нея е изградено за векове. Без обич, взаимна почит, подпомагане, без истинско братство между хората нашата култура е загинала, хиляди аероплани, отровни газове и незнайните ужаси на утрешната война ще погубят милиони невинни същества, всичката вина на която е, че се водят от кръвожадни водачи! Истинският водач - тоя, който обича, жертвува себе си, а лъжливият - тия, които води. Любов, братство и свобода- ето къде е спасението днес!

89. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 25, 14.VII.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 25, 14.VII.1930 г., София, стр. 2) „Велики са тия, които могат да подобрят условията, да внесат мир между хората. Велико е това, което дава животът. Велико е това, което възкресява. Няма по-голяма сила от Любовта!” Драги братя, Животът днес значително се различава от по-преди. Някога хората като че ли живееха по- бавно и по-спокойно. Сега всички бързат - и което е много характерно - останало навярно от войните - всички все се питат: „Какво ново?” И не само се питат, но има и едно вътрешно напрежение, което кара всички да бързат, да чакат нещо - да се надяват инстинктивно, че нещо иде, наближава, като че ли тук или там ще се яви и ще даде решителен тласък на всички събития, на всички форми на живота, ще донесе облекчение, радост, утеха за всички скръбни и измъчени души. И когато дните минават, изпълнени само с напразни надежди или отлитнали мечти, тихо се скланят главите - и по жизнения път, където са цъфтели цветя и никнели блянове, кръстове се нижат един след друг, като в някоя пустиня, да сочат само света на илюзиите... В своя живот като някой гост се спира тук или там човек, където неговото вътрешно желание го води... Ако обича да си похапва - пред някоя гостилница. Ако обича знанието - пред някое училище. Ако обича да се моли - пред някоя църква. Ако обича да се потропва - на хорцето... Всеки един би могъл да се спре тук или там - възможностите за всеки човек са еднакви, но стремежът във всеки човек не е еднакъв. А тоя стремеж е, който ще ти даде път, направление и цел в живота - както и избраната цел ще ти даде насока изобщо на ония пътища, които водят не към гробовете на тия, които и в живота си са мъртви, а към върховете, където са стигали тия, които и след смъртта си са живи! Ратникът е человек, който се отличава от другите тъкмо по това - по своя стремеж, независимо от това какво е общественото му положение. Той цени преди всичко Истината- и я свидетелствува. А онзи, който пуща да мине в него Истината, добива и силата на Истината - а тя е неотразима. Тоя, който изявява Любовта, носи и огъня на Любовта - той всичко пали, макар и никога да не изгаря. А който е добил Мъдростта - блести със светлината - паднали са превръзките от очите му, освободени от заблудите, разкрили са се хората в своите помисли... В новото, което иде, Ратникът трябва да води. А водачът трябва да вижда, да знае, да може... Вижда, който има очите си отворени и е буден винаги, когато е трябвало; знае тоя, който има светлината, за да види какво го заобикаля - и може тоя, който разбира законите на природата, която е около него. А тия закони ги разбират и децата, и най-простите даже много по-хубаво, отколкото „учените”, на които умът им е винаги претрупан със знания - баласт, който никой не знае къде и кога ще му потрябва. Четете, питайте, учете се, сдружавайте се, разбирайте се, защото идат дни, и те са близко, когато съдбата ще пита тия, които седят по нейните трапези - с какво са заслужили това. А на способните ще посочи място в живота, което отдавна ги чака, и което ще донесе мир и радост в душите ви и на всички околни. Пишете си, пишете и нам - с радост бихме чели всеки ваш ред, който ще ни извести за плода на вашите усилия и стремежи от голямата народна нива. Здрави бъдете! С братски поздрав: Любомир

88. ОБЩЕСТВЕНОТО ЗЛО (бр. 25, 14.VІІ.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 25, 14.VІІ.1930 г., София, стр. 1) Нашата страна е идеално красива. Небето било щедро към земята ни, която се радва на умерен климат, на една разнообразна флора и фауна. Ние сме трудолюбив и пестелив народ и умеем да асимилираме всички придобивки на културата и цивилизацията. Разполагаме и с интелигентни сили, които са нашата гордост. Но какво да правим с навъдилото се мошеничество, апашлъка, развратничество, разбойничество, убийства и пр., и пр. това обществено зло, което е дело на една шепа дегенерирани елементи, които се занимават само с вършене на злини. Как да отстраним този тежък товар от обществото? За да се премахне това социално зло, трябва да се знае къде са скривалищата на тези професионални злодеи. Да обвиняваме полицията, че не може да ги издири и залови, не е право, понеже тя ги знае и познава, те не са в Балкана, а се крият в големите градове и предимно в столицата. Полицията и да залови мошениците и лъжците, те ще бъдат оправдани и освободени от съдиите, понеже пък последните няма по кой закон да ги съдят. Помощниците на съдиите - адвокатите, болшинството от тях защищават изнудвачите, макар и да виждат, че техните доверители са виновати. И за пари някои адвокати изопачават истината, с което доказват, че и защитниците и доверители са мошеници и вагабонти. И в народа остава убеждението, че имаш ли пари, ти винаги ще бъдеш прав!? А като надникне човек още по-дълбоко, ще види, че нашият законодател, когато е създавал някой наказателен закон, винаги се е страхувал да не изпита сладостта му върху себе си, понеже и неговата съвест не е чиста и неговата душа не е спокойна, защото и той, за да стане депутат и се докопа до властта, си е послужил с лъжи и измами. Казвам за народните избраници, че са лъжци, защото действително лъжат народа. И ако те милееха за своите избиратели, щяха да създават закони, с които да отърват обществото от тези паразити, а не да създават закони, с които да защищават престъпленията - т. е. ето източника на общественото зло. Ние, „Ратниците на Свободата” казваме: да се премахне това обществено зло, народът трябва най-после да разбере, да не слуша вече сладките приказки на партизаните, старите пътища на партизанщината, политическите акробати и създадените от тях закони и закончета - плод на фарисейщината, омразата, заблудата и пр., и пр., да се изхвърли и изчисти коренно всичко гнило и на това място да се поставят хора, които да имат за основа Христовия закон, т. е. „прави това, което искаш и на теб да го правят”. Нека да създадем закони, с които да предотвратяваме злото - да третираме еднакво престъпника мошеник с престъпника убиец; защото от малкото престъпление се отива към по-голямото. Адвокатите трябва да поучават и разубеждават своите доверители от вършене на злини, а не да ги защищават и насърчават към престъпността, като с това си създават повече работа и печелене на пари. Нека да създадем любов и разбирателство между хората, а не както е сега - надпреварване към забогатяване и алчност за пари. Събудете се, братя, време е вече да приложим идеите на „Ратниците на Свободата”, да се обичаме един друг като рождени братя. Гълъбов

87. ПЪТЯТ ЗА УСПЕХА (бр. 25, 14.VII.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 25, 14.VII.1930 г., София, стр. 1) „Не е в четението същността, а в туй, което се запомня; не е в ядението, а е туй, което остава от ядението; не е в мислението, а в туй, което се прилага. Да учи човек - в това седи смисълът на живота.” Тайната на вълшебната мощ е достъпна за всички! Народите, както и отделните личности, търсят винаги пътищата, които ще ги изведат към светлите върхове на Щастието. Но съдбата на народа - това е винаги съдбата на неговите най-просветени умове, на тия, които дори с цената на своя живот търсят Високите Идеали, към които те първи ще се запътят и по стъпките на които ще крачат достойните техни събратя. Днес на човека не липсва ум, енергия и сила - напротив - завладените природни стихии са му турили достатъчно машини на разположение, чрез които той може да внесе паника, ужас и унищожение в редовете на своите врагове: в разрушението културният човек е силен почти като Бог! И въпреки това той не е щастлив нито дори колкото най-обикновения селянин овчар... На що се дължи тая загадка? Какво липсва на човека днес? Какво не достига на неговия ум, на неговото сърце, на творческата му воля, за да му донесе тя щастието, светлината на радостта и величието на благородството, с което се гордеят всички велики личности през вековете на миналото? - Висок идеал,, който да въвежда человека в дивните чертози на душата, в нейните самобитни, скрити и тайнствени пътища, за които само са загатвали видните учители на человечеството; за ония нейни неизчерпаеми съкровища, в които човешкият Дух е само надниквал във време на вдъхновение и оставил спомен за това в дивни песни, загадъчни мечти и непонятни блянове! А тези богатства съществуват, те са реални - и на разположението на всички, които ги потърсят с настойчивост. Незнайни неща ни заобикалят във всекидневния живот, дивни царски зали ни очакват да бутнем само вратата - и да влезем във вълшебен мир на душата - ето, там ни води Високият Идеал! И там, всред безкрайните съкровища на хилядолетия, събрани от най-великите същества, душата разцъфтява в невиждани досега цветове, в незнайни благоухания, в песни, сила, мощ и творчество! По всички посоки на живота скрити сили, които никой не е подозирал или допущал в себе си, започват да се проявяват - препятствията стават играчка, а неприятностите и нещастията - далечни възпоменания! Ето това прави Високият Идеал - онзи лъч от изгрева на живота, който ще донесе мир и радост на человеците и власт над всичко лошо. Талисманът на вашето щастие е в ръцете ви! Не го захвърляйте! Не отлагайте! Само днес е ваше, утрото е на Съдбата. Ако искате и то да е на ваше разположение, изберете си веднага Високия Идеал в живота и крачете непрестанно към него!

86. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 24, 23.VІ.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 24, 23.VІ.1930 г., София, стр. 2) „Всяко ваше действие, всяко ваше чувство, всяка ваша мисъл ще постави малко камъче на вашето здание. Природата е резултат на Божественото. Майсторът на часовника не е вътре в него, но той е, който може да го поправи. Когато човек се подпуши в своите идеали - става лош. Всичко онова, за което твоята душа копнее, всичко, което желаеш - ще имаш.” Колкото и да е странно, ние трябва да се помирим с един факт, за който обикновено не мислим, но който играе решителна роля върху нашия живот: ний живеем всред гробища и храната ни излиза от тия гробища. Тая земя, която ний обработваме, е станала от разложени трупове на растения, животни и хора... И с всеки плод, хапка хляб, ний неволно възприемаме и тая идея - на смъртта - и на вечно възраждащия се живот, защото всичко се изменя, но нищо не загива. И достатъчно е, ако человек е тъй разумен, както често животните, за да има много по-малко излишни страдания в света. А всяко страдание, което не служи за повдигане на страдащия - е излишно. И ако то се повтаря, без да има благотворни резултати - то е безполезно разсипване на скъпа енергия. Человек трябва да започва с това - да бъде доволен с малките придобивки в живота - от най- малката мисъл, която му причинява радост, от най-малкото чувство, което му носи щастие. Всяка такава малка мисъл или чувство са като малки семенца, които тепърва ще цъфтят... И след време тая малка мисъл ще ти донесе едно голямо благо, една голяма радост. И много от нашите погрешки се дължат на това, че ний не сме доволни от малките неща. А в природата всичко започва с малкото, дребното, микроскопичното. Па и в самия човек всичко е така. И вие, които искате да постигнете нещо в своя живот, станете точни, внимателни за тия, малките, ежедневни „дребни” работи, защото те като се съчетаят, образуват голямото - вашия живот. Изгубените минути напразно образуват пропуснатия в безделие час; дванадесетте часа са денят - а от един разумно прекаран ден понякога зависи цялата бъдеща съдба на човека! С всекидневните харчени незабелязано стотинки понякога се разпилява по-лесно едно богатство, отколкото с по-крупни суми, за които човек неволно мисли, разсъждава, опитва. Животът около вас, вие го знаете по-добре от мен какъв е. Дебелите въжета не се късат отведнъж - но косъм по косъм и едно дете може да ги разнищи - и откъсне. И не се и плетат тия въжета изведнъж - пак тъй косъм по косъм могат да бъдат изплетени и да бъдат тъй яки, че никакви сили да не могат да ги скъсат. Всеки един от вас е малък, слаб конец, но ако вие се съедините - дебелото въже, което ще се получи, ще устои на всички бури. Не ви трябват много партии, нито пък са важни имената им - на два лагера са разделени хората неволно - на тия, които искат убийства, смърт и насилие, за да завладяват и подчиняват останалите свои братя - и другите, които знаят, че с обич, почит, взаимоуважение и човещина може да се постигне много повече, отколкото по каквито и да са други пътища. Когато едни хора се обичат, те и без всякакви писани закони се спогодяват и разбират - погледнете двама влюбени: те и без думи се разбират - само с очи! А когато не се обичат, тогава и цели томове писани закони да има - напразно е всичко - всеки ден нашето Народно събрание калъпи закони и закончета - и всеки ден вестниците ни са пълни с хроники на престъпления... Не са законите, които правят добрите хора - последните и без тях са си добри. Нито пък изправят лошите - инак не щяхме да имаме толкова престъпници, които знаят законите... За да ги заобикалят! Обичайте се, и ще се разберете - разберете се помежду си, и ще се обикнете. А когато стане това - то вие знаете: сговорна дружина планина повдига! С братски привет: Любомир

85. ВРЕМЕТО ИСКА, НОСИ СВОЕТО (бр. 24, 23.VІ.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 24, 23.VІ.1930 г., София, стр. 1) Андро Лулчев Тъй както една подпочвена вода, след като тече дълго под земята, намира път - излиза над почвата въпреки всички препятствия и трудности, тъй също е с едно духовно, политическо течение - организация. Щом времето дойде, то се оформява, организира и въпреки всички трудности, препятствия, времето налага туй, което изискват условията и нуждите на нацията, народа, человечеството. Някога Исус Христос с 12 дрипави „завеяни” рибари раздруса великата Римска империя и щом дойде времето, наложи своето - новото, над старото; въпреки гоненията, избиванията на неговите ученици и последователи. Лютер, Галилей и др. са имена, които са долавяли туй, що иска времето, условията, и са донесли и дали новото - туй, що иска животът, въпреки трудностите, при които са работили, те наложиха новото, защото го изискваше времето, отговаряше на нуждите народни и истината. На новото се дължи напредъкът, еволюцията на человечеството. В нашия политически живот неведнъж туй, което го е изисквало и носило времето, е било спирано, гонено, преследвано, избивано. Носителите на консервативните идеи гониха, преследваха носителите на либерализма, а те - носителите на демократизма, последните, гониха апостолите на народовластието и т. н,, но въпреки всичко, новото, туй, което времето е носило и искало, се е налагало над старото. За нас, Ратниците на свободата, неоспорим факт е, че по пътя на историята, еволюцията и живота, времето носи, иска новото, а то - Христовите принципи да ги приложим в политико- обществения живот с бързи реформи, по нови пътища и хора да се организира здрав политически центрум - арбитър, тъй както в много европейски държави да се донесе новото - мира, обичта, братството, юридическо неравенство, социално равенство - туй, което времето иска и носи днес. За нас, Ратниците на свободата, нашите стари политически партии приличат на онази хубава девойка, която на времето си е била хубава, красива, гиздава девойка - тичали по нея вси ергени, но най- после се е оженила, станала жена, майка, родила 2 ÷ 3 деца, отгледала децата, възпитала ги, остарели те, но и тя станала баба, свекърва, а на свекървата и бабата мястото е край огъня, вратника, с хурка, чорап да плетат и клюкарстват, а момъкът става баща, дядо, свекър, той или по кръчмите и кафенетата стои, бистри политика, или със синовете, снахите се кара, но нито бабата (хубавата някогашна девойка), нито дядото (някогашен напет ерген) не работят по ниви, ливади, а всичката работа я поемат синовете, защото всичко е до време, а те - бабата и дядото, с децата се хвалят какво са направили на млади години и охотно разправят на всекиго своето житие и битие, а времето си лети и иска, носи своето. Така са и нашите политически партии, те за времето си бяха добри и нужни. Те някога са били чисти, буйни, продуктивни творци (като момата и момъка), защото то - времето, е било с тях, условията им са помагали, но сега те, както и в живота на човека, миналото трябва да отстъпи и мястото на настоящето, а тона бъдещето, на новите организации, които времето ги носи и иска, и трябва да поемат управлението на народа от старите партии и донесат нов живот, съградят нова България, а старите партии, както дядото и бабата, да седнат край огъня, бабата - с хурка в ръце, а дядото - с писалка в ръка да седне да пише мемоарите си и да оставят за поуки на нас, младите, техния изминал живот, за да не повтаряме техните грешки, а ние, младите организации, трябва да бъдем достойни синове на своите родители с още по-голяма енергия, труд, ентусиазъм да творим, носим новото, туй, което времето иска и носи и както разумен и способен син удвоява, разширява бащините си имоти и предприятия, умело ги ръководи и управлява, така и новите организации трябва да поемат от изтощените, изхабени партии управлението на страната и с нови бързи реформи да помогнат на измъчения и отруден народ, който прилича на имот, оставен без стопани. Да се тури ред във всичко, а най-напред всеки да почне от себе си. Това иска и носи времето.

84. НОВОТО ВРЕМЕ ИДЕ (бр. 24, 23.VІ.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 24, 23.VІ.1930 г., София, стр. 1) „Онзи, който стои - ще устои; и твърдият в Истината ще е винаги твърд! И тъй, онова, което Любовта върши, е винаги славно и велико, защото тя е изпълнение на Закона.” Всеки човек, който извършва каквото и да е деяние в света без Любов, без Мъдрост, без Истина, не е достоен за името си. И ако днес страда человек, домът, държавите - то е защото са изгубили мярката на доброто, изгубили пътя на живота, предпочитащи пред него леките пътеки на удоволствието, алчността, себелюбието, лъжата, които винаги водят към мъченията, катастрофите, смъртта. Днес хората като малки деца се забавляват, повтарят това, което от хиляди години е правено, давало своите отрицателни резултати - а те все пак се надяват... те, безверниците, се надяват и вярват в чудеса... От хиляди години светът е воювал - земята е оросена с кръв и пръстта е станала смесица от кости на хора, тласнати в боеве и войни - и сълзи на техните близки по злочестата им съдба... И всички, които са воювали, са изчезнали постепенно, въпреки оная видима стабилност и вечност, която наглед са притежавали. Изчезна империята на Александър Велики, на Цезар, на Наполеон - а делото на Дърводелеца Исус, ходещ бос и преследван от „учени” и свещеници, охулен и разпънат на своето време, днес се е разрасло дотам, че милиони хора чакат от Него помощ и спасение. И нам, носещи Неговото име - Християни, предстои да тръгнем по Неговия Път, да възприемем Неговата Истина, за да намерим онзи вечен живот, който Той живее и направи достояние и нам. И тогава ще бъдем добри не защото ще има кой да ни гледа; и честни - защото стражарят стърчи някъде наблизо; справедливи - защото законът наказва... Не. Ний ще бъдем любящи, които почитат и обичат, които ценят живота на другите както своя собствен, които искат тяхното добро да бъде достъпно на всички, които истински го желаят. Ново време иде, с нови, разумни водачи, които обичат своите братя и са готови живота си да положат за тях. Дни на светлина и слънце ще се заредят - да бъдем будни и готови!

83. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 23, 16.VI.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 23, 16.VI.1930 г., София, стр. 1) „Който приеме богатството, ще приеме сиромашията; и който приеме сиромашията, ще приеме и богатството. Онова, което ти сам можеш да си работиш - то е същественото.” Драги братя, Писах ви за храната - и пак искам да ви припомня за нея. Помислете - в света всичките животни, които ядат растителна храна: волът, конят, слонът - са животни кротки, които и работят; всичките месоядни животни са животни грабливи - живеят за сметка на другите. Тоя, който може да убие заека, той може да вдигне ръка и върху човека. И ако ний нямаме здрави основи на своя живот - самият живот не може да бъде здрав. Зная, вие всички страдате и мислите неправедно и тежко е, но както днешната храна, която ядете, ще определи вашето утрешно здравословно състояние, тъй и вашата мисъл ще роди днес вашата постъпка, а вашите постъпки са ежедневните тухли, от които се изгражда зданието на живота ни. И ако то е тъмно и мрачно, нехигиенично, не е само оплакването, което ще го поправи - нито само критиката, която ще го подобри. Просвета ни трябва - не да учим ненужни неща, какво рекъл тоя или оня „учен” професор - който сам ходи да го лекуват, а да знаем правилно да дишаме, добре да се храним, разумно за използуваме светлината, добре да се отнасяме с околните си. Никое дърво не дава изведнъж много плодове - то расте постепенно и увеличава количеството им всяка година. Неговите корени се забиват дълбоко в земята, неговите листа търсят слънцето и светлината. Нека започнем и ние като това малко растение, което понякога става хилядолетен дъб, но отначало е тъй дребно наглед. И в тая работа - ежедневният ни живот, какъвто и да е той - дали сте на служба из някоя канцелария, или приведен над ралото орач; студентът, който учи мъчни науки за бъдни дни и оная девойка, която чисти родната си къща - едно трябва да ни води - едно да помним: че в живота ни трябва истината, тъй както слънцето е необходимо за растението, въздухът - за човека. Чистият въздух носи здраве – истината носи същото здраве. Това, което знаем за истината, да е истина и за другия, когото обичаш; това, което знаеш да е добро - то е добро и за тоя, който те обича. И никога не губете надежда, че не е имало нощ, която да се не е свършила. А сега наближава зазоряването. Иде светлината, ще огрее слънцето - всичко ще освети - праведните да се радват на своята правда, неправедните да вкусят плодовете на своите престъпления. Сигурно четете вестниците - гледайте и около себе си, внимателно - във велико време живеем - дните са пълни със знамения - нека очите ви да са отворени, за да видите и разберете. Тия, които са се наричали глави - са се вмирисали вече - Бог други ще постави - най-разумните - ще дойдат и няма да кълцат лозето безразборно, а ще го режат - и то ще даде плод за много. Четете и мислете, мислете и помагайте си, молете се, които вярвате в силата на Твореца, работете и будни бъдете, защото иде часът, в който спящите ще бъдат събудени, а будните ще почнат работата си в Новата култура, която ще донесе светлина, мир, радост и любов на нашия народ и на цялото човечество. С братски поздрав: Любомир

82. А НИЙ КАЗВАМЕ (16.VІ.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 23, 16.VІ.1930 г., София, стр. 1) Андро Лулчев Знанието е сила. Там, гдето има знания, няма невежество; а там, гдето няма невежество, има правилен живот; а има ли правилен живот, има растене; има ли растене, има напредък, а той носи сносен, спокоен, правилен, весел, смислен, пълен живот. Ний, с нашия свободен 50-годишен живот, не можем да се похвалим с такъв пълен живот. За да ни липсват знания, но знания за живота, са много причините. Една от главните е, че ний не познаваме историята си, не черпим поука от нея и не учим това, що ни е необходимо за живота. Не малко зло принесоха и нашите партии, които още от първите години след освобождението взеха да изнасилват съвестта на народа ни по разни пътища. Ний обърнахме внимание към всичко. Българинът прояви любознателност към всичко, към езици, към всичко чуждо, европейско (пудрене, пушене, бубикопф, червени устни, къси рокли, големи деколтета и пр.), но ний не обърнахме внимание да изучим историята си и познаваме конституцията си* и опознаем себе си. Това непознаване на нещата дойде добре дошло за нашите боляри - водачи на партиите, които гледаха да използуват колкото се може повече народното невежество. Болярите бяха учени и имаха добри знания и познаваха добре народа ни. Те още първите години въведоха в нашия политически живот демагогията, подкупа. Съзнателно те казваха на народа ни: „Изберете нас, та ний ще ви направим черкви, училища, мостове, дори реки ще ви прекарваме” и по този начин прехвърлиха центъра на тежестта не вече в народа. Накараха народа да не се надява на собствените си сили, а да чака отвън. Подчиниха му волята и по този начин от „глас народен е глас Божий”, направиха един послушен инертен народ, а те - болярите-министри, вместо да станат служители народни, почнаха да си служат с народа, който, разпокъсан, изгубил воля, почна да чака благоволението на този или онзи боляр да му направи това или онова, което, ако те сами се заловяха, ще го направят по-хубаво и по-здраво. Така парализирана волята и дейността при липса на светлина - знания, нашият народ загуби една след друга извоюваните си позиции, които костваха толкова кърви и сълзите на хиляди борци, а водачите всички работиха планомерно за това и дойдохме дотам, че от конституцията нито помен не остана, а в село и град почна да се слуша не гласът на справедливостта - конституцията, а на този или онзи стражар, пристав, окръжен управител, околийски началник, народен представител, министър, които често от околийското, окръжно управление, министерските кресла отиват в централния затвор на почивка. Тези партизани, често непознаващи конституцията, почват с наредби и заповеди да изменят конституцията ни, а народът не я познаваше добре, подчинява се, плаща незаконни глоби, навежда главни тегли ли, тегли, докато дойде някой друг боляр и му хвърли рибки, за да улови шаран, поведе го, смъкне управниците и седне той да управлява и върви по стари пътища. Ний страдаме от липса на знания и познания за живота, но крайно време е народът от села и градове да престане да се дели на разни партии, но да изучи историята ни, да се опознае добре и да тръгне по новите пътища, които ще донесат новото, утрешното в България. Досега на болярите девизът беше: „Разделяй и владей”, а ний ви казваме: Честните, справедливите, християните обединете се, подгответе се за служители народни, служете и давайте за народа си време и труд даром. Досега ви учеха: „Който не е с нас, той е против нас”, а ний ви казваме: Който не помага на съседа си, на брата си, на нуждающия се, който не върви с доброто, истината, обичта, братството, той сече клона, на който е стъпил. Дава лош пример на младите, готви собствената си гибел и тази на нацията си. Досега всички агитатори ви говориха: „По-хубава от нашата партия няма, други всички са апашки, катастрофаджии” и пр., а ние ви казваме: Във всички партии има добри и лоши хора, във всяка партия има вълци и агнета. Агнетата да се сдружат и да оставят вълците да се самоизядат. Добрите, справедливите да се сгрупират, организират, а лошите или ще трябва да станат добри, или ще ги напуснат. Добрите да подкрепят доброто и злото да коренят. Досега ви казваха: „Ние” сме „честни” и „опитни”, а всички други - лоши, предатели, неспособни. А ние ви казваме: във всички партии има честни и безчестници. Всяка партия, колкото повече е управлявала, толкова повече нейните водачи са правили грешки. С такива партии времето не върви, но който се смята за чист, нека пръв хвърли камък - каза Исус Христос, а ние ще прибавим: Слънцето, че е слънце, и то има петна по него, от много горене. Умното е старите партии да се обединят в едно, та повече морални сили да намерят в себе си и да не пречат на младото, новото и справедливото, що времето и животът изискват - да водят. Досега ви учеха и обещаваха програми-алманах, красиви обещания, които никога и никъде не се изпълняваха. Много приказки, малко дела. А ний ви казваме: Не с големи програми-алманах, с които ще оправим себе си и родината ни. А Исус Христос каза: „По плодовете ще ги познаете.” По-малко приказки, повече дела - ето нашия девиз и живот. Досега ви казваха: „Изберете „нас” за кмет, народен представител, министър и т. н., и ний ще ви оправим селото, града, намалим данъци” и пр. А ний ви казваме: Никоя майка не гледа чуждо дете. Никой не плаче на чужд гръб без пари, а народната мъдрост казва: „Помогни си сам, и Бог да ти помогне.” Бог дава, ала в кошара не вкарва. И ний ще кажем още: Всеки да почне да оправи себе си най- напред. Да види какво е, какво иска, какво може. Да оправи своя дом. Пред своя дом. Съвкупност на домовете ще даде селото. От уредените села ще дойдат уредените околии, а от тях - окръзите, а от последните - уредена, подготвена - Държавата. Не чакайте от случайни хора, които се сещат за избирателите си и за калта ви на селото ви само когато наближат избори - т. е. когато им потрябвате. А се сепнете - сами си помогнете. Досега беше една група по-активни партизани вземат ли властта, почват да говорят от името на цял народ, правят закони за всички честни и вагабонти еднакво. Тъпчат конституцията заради партийни цели. Делят народа на „наши” и „ваши”. На нашите - с една мярка, на чуждите - затвори, глоби, убийства. Черното правиха бяло и обратно, Ний ви казваме: Всички трябва да знаете конституцията, че в нея няма „наши” и „ваши”, и че всички честни, справедливи са свободни, а всички крадци, злосторници, убийци ги затварят, но не управляват. А ний ще прибавяме: всички честни, справедливи са братя, и че над всичко трябва да стои истината, обичта, братството, конституцията. Всички други закони и закончета са произволи на самозабравили се партизани. Следователно - незаконни. Защото, да се измени конституцията, трябва Велико народно събрание, а такова не е свикано. Досега едни ви учеха: селото трябва да управлява, други - елитът - професорите, банкерите, трети - работници. А ний ви казваме: Не може да управлява този, който не може да командва стомаха си, желанията си, прищевките си. Досега избрахте народни представители, които дори не ги познавате и не сте ги виждали. Ние ви казваме: избирайте хора, които не само тях познавате и делата им знаете. Които да живеят с вашите болки и страдания. Досега ви казваха: че министърът може да злоупотребява, околийският началник - да краде, а чиновниците - да пестят бели пари за черни дни. А ний ви казваме: управлявайте и помнете: че най-мъдрият управник е този, който запази същия си живот, който е живял и преди да дойде на власт. За такива хора, паднат ли от власт, не ще дойдат черни дни, а светли, хубави дни, защото за такива хора властта е дълг, който те носят само по необходимост. Досега ви черпиха с винце, ракийка преди изборите и ви вземаха гласовете. Искат ли нещо повече от вас и незаконно ще ви опекат кокошка - агънце, винце тригодишно - ще дадат рибка, за да уловят шаран. А ний казваме: Не пийте! Досега с чашката ви вземаха гласа, и хора с чашка, и с винце и шампанско управляваха. Помнете, че тези, които пият хубаво вино, ще потърсят и хубаво мезе и ястия, а хубавото винце, мезе ще иска и удобна обстановка, а всички те предразполагат за хубави, красиви, палави жени, а те тук и по големите градове се продават, за голямо съжаление, както кокошки на пазар, а за всички тези работи се иска пари, а те ще се набавят не по честен начин, а с продаване на съвест и общественото си положение или чрез кражби и рушвети. Едното и другото е престъпно. Досега ви казваха: така е било и така ще бъде. Такава ни е залюляла, такава ще ни и долее, а ний ви казваме: Така е било... но за старите, за онези, които виждат своето безсилие, но не дават и те на онези, които имат сили да водят. Ето защо всички от паланки, села, градове - гответе се! Набавете си знания и познания за живота. Приемете новото и заработете за него. Станете зидари на собствения си дом, а оттам да заработим за изграждането на нова утрешна България. В която ще се пази свободата на всички, които ценят на другите свободата. Ще се живее с истината, а обичта и братството ще цари сред всички, с бързи реформи ще се донесе новото, което времето и животът ги носят и искат. Станете носители на новото и нови хора, чеда на свободна, справедлива, нова утрешна България. И ние казваме: че нова утрешна България иде, защото във всяко село и град има вече нови хора, вегетарианци, въздържатели, християни, справедливи, група Григори Петров, Ново общество, евангелисти, теософи, Бялото братство, общ съюз на ратници на свободата, справедливи хора - те никнат бавно, но сигурно. Те смело завладяват паланки, села, градове и градят в себе си новото - характери, и не ще бъде денят далеч, когато ще вземат надмощие и, сгрупирани в едно, ще образуват един фронт срещу другия - фронт на доброто, новото - срещу фронта на старото, невежеството. Те всички като планински извори в едно се сливат. Подават ръка и всеки ден все по-здрави, мощни стават и не ще бъде далеч денят, когато ще се чуе гласът ни. А ний казваме: Не по стари пътища. Не с убийства, грабежи. Не да се избиваме и колим, как турци не са ни клали, а по пътя на Исуса Христа, с неговите заповеди, по неговите пътища. И ще бъде чут гласът ни, защото той ще бъде глас справедлив, мощен и глас народен, а глас народен е глас Божи. Досега всички партии ни управляваха, всички се опитаха, а сега остава да проверим опитаните принципи на Христа, носени и живени от Ратниците на Свобода. Като единствен останал още изходен път за спасение на народа ни и нацията ни. ________________________________________________________________________-- * От направената анкета на един столичен адвокат на земледелските народни представители след 9.VІ.1923 г. се е оказало, че са чели конституцията едва 3 ÷ 5 человека; вярваме че и сега е същото - това води към грешки, които ний всички ги плащаме, и то много скъпо (бел. а.).

81. ДНЕШНИТЕ КРАДЦИ И РАЗБОЙНИЦИ (бр. 23, 16.VІ.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 23, 16.VІ.1930 г., София, стр. 1) „Истина, Истина Ви казвам, Който не влиза през вратата на кошарата на овците, но прескача от другаде, той е крадец и разбойник.” Глава 10, ст. 1, Евангелие от Йоана „Не е въпросът дали трябва да се молите на Бога или не, но вие трябва да се свържете с Него и да придобиете онези Негови качества, които са необходими за вашето развитие. Духовният живот черпи сокове от материалния, затова не трябва да го отхвърляме, но истинският живот - това е Духовният.” Ако един човек от сутрин до вечер повтаря тоновете на гамата, то не значи, че е музикант; ако един свещеник „води” своите пасоми, а те катраносват неговите врати; ако един държавник „управлява” държавата, а тя запада от ден на ден - това не са хора на своите места, не са пастири на своите стада, а „разбойници и наемници”, които са заели чуждите места на истинските пастири, които пасат своите стада и полагат живота си за своите овци. Днес хората са се отклонили от истинския източник на живот - Бога. Те поменуват само името Му, или Го отричат - отричат Го тъй, както понякога се отрича и бакалинът, на когото има да се дава... А всичко хубаво, което има в човека, това е само Божественото. Ако ний, съвременните, хора вярваме само в туй, което виждаме - тогава в какво ще се отличим от мравките, пеперудите и птиците? Человек, който вярва в своето минало, не вижда своето настояще - а тоя, който живее в своето настояще и го разбира - той може да знае своето минало, може да разбере и своето бъдеще. Днес хората са стигнали до една задънена улица, от която може да ги изведе само Любовта - Великата Любов, която гледа на всички през очите на братството. Ако индивидът се повдигне - домът, обществото и държавата също ще се повдигнат. Ако в човека доброто не се увеличава всеки ден - то не е добро. И ако Любовта, която имаш, не се увеличава всеки ден - и тя не е Любов. Любовта, която не е готова постоянно да жертвува, тъй както един извор дава естествено своите води - не е Любов, която може да даде истинския живот. Страданията, болестите, смъртта показват само, че не знаем как да живеем всред живата природа, която държи сметка за всяко неправилно движение, всяка неправилна постъпка, всяка неправилна мисъл. Животът разтваря дните си пред нас - разкошна градина, в която умните деца само берат плодовете, а неразумните кършат клоните. Но градинарят е вече близо - той ще види кои са крадци и разбойници и ще постави всеки на неговото място. Наближило е вече царството на разумните. - Будни бъдете!

80. Б. КОЙТО СЕЕ ВЕТРИЩА, БУРИ ЩЕ ЖЪНЕ (бр. 23, 16.VІ.1930 г) (В. „Ратник на свободата”, бр. 23, 16.VІ.1930 г., София) (Продължение от бр. 22) Нямат ли нещо по-належащо от това завземане на властта? Така ли е в другите страни? Днес и в Унгария стават митинги общонародни. Протестира цял народ, но не против управлението си, но против несправедливите договори. Днес цял унгарски народ е погълнат от една воля, едно сърце, което люби родината си, един ум, който се е отдал всецяло да служи на доброто и народа си. Да сринат договорите. Така ли е у нас? Жалка партизанщина и действителност. Нашите договори са много по-тежки и несправедливи. Кой мисли за тях, кой протестира против тях? Не, не, нашите политически акробати не че мислят за народа, а искат да се махнат едни, та да седнат те, а за народа и договори да мислят тонковците, те управници ще мислят за гешефти, концесии, „пестени бели пари за черни дни” и ще сеят ветрища, за да жънат бури. Днес на България не трябват митинги против сговор, преврати, разединения, а трябва с общи усилия и търпимост помежду ни да застанем като един човек и извикаме на цяла Европа: „Долу договори, долу репарации, долу неправда, долу изкуствени граници, долу джелати модерни, долу насилници. Не сейте ветрища, защото ще жънете бури. Не ни заробвайте, не ни оставяйте в мизерия, за да не се избиваме и колим, как турци не са ни клали. Това трябва днес за България! Сега, когато в О.Н. [Обединените народи] в Женева става дума за нас и за нашите репарации и граници. Кой ще мисли за тях? Господа боляри, стига сте мислили за ордите и партиите си, не сейте ветрища, защото ще женете бури. Не вървете по стари пътища, защото ще ви дадат стари резултати. Братя от села и градове, престанете да следвате хора, които никога не са мислили за вас и сега не мислят. Оставете ги, за да станат генерали без армия. Оставете стари пътища. Елате да изградим нова България!

80. А. КОЙТО СЕЕ ВЕТРИЩА, БУРИ ЩЕ ЖЪНЕ (бр. 22, 9.VI.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 22, 9.VI.1930 г., София, стр. 2) Преди 2000 години Исус Христос каза тези велики слова и въпреки че всички се кичим с името „християни”, не ги изпълняваме. Някога, когато на фронта бяхме и народът там и тук тънеше в мизерия и търпеше оскъдици, тогава се стекоха така условията, че войниците хвърлиха пушки и обърнаха гръб на противника и дойдоха да търсят противника край София. Обявиха Радомирската република с председател Ал. Стамболийски, с главнокомандующ Р. Даскалов. Те посяха ветрища и трябваше да се чака, че ще женат бури. Нашите политически водачи не взеха поука от това и министър Буров и други шефове и шефченца на партии почнаха да правят митинги, конгреси, из Търново да заявяват, че през трупове ще минат, но властта ще вземат и усмихна се щастието на Сговора и Сие (всички стари партии) и смъкнаха Стамболийски, посяха ветрища и пр. Днешната опозиция тръгва по стар път пак с митинги, Варна откри борбата против Сговора, почват да сеят ветрища, ще се жънат бури. И ние може би не одобряваме управлението на Сговора, но ний питаме тези господа бивши боляри, които ни донесоха такива катастрофи и страдания: какво ни дадоха те, когато бяха на мястото на Сговора? Що нови ни носят днес? Измениха ли се те, след като народът ги изгони от управлението? Забравиха ли кражбите, рушветите и канските пискания на народа от тях? Забравиха ли сладките си приказчици, които си казаха едни други преди (който не вярва, да разгърне книгата на Омарчевски)? Този ли е пътят за вземане властта? Не сеят ли ветрища и не ще ли жънат бури? Това ли е най-важното днес за България? (следва)

79. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 22, 9.VІ.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 22, 9.VІ.1930 г., София, стр. 2) „Най-първо човек трябва да разбере естеството на своя ум; после той трябва да разбере основата на своето сърце и след това да разбере силата на своята воля. Без тази наука, животът може да има разумен израз, т. е. той не може да има никакъв израз, никакъв смисъл за нас. Той ще бъде от единия до другия край пълен само с противоречия и нещастия.” Драги братя, В предпоследното писмо (последното е писано някога, а печатено сега) аз бях обещал да ви разкрия някои закони относно здравето, но тъкмо в тоя момент смъртта се косна до моята другарка по живот и ваша сестра - съратничка. В своя свят живот тя нямаше врагове - и затова, види се, я уби приятелката й - дете на съвременния модерен и „културен” свят... Но идейните хора не умират никога. Нейната душа ще бъде винаги с нас, хората на новото, за които убежденията не са само празни думи. Светът вече е достигнал до един такъв момент на своето развитие, че старото няма да издържи, ще грохне и ще се струпа върху главите на тия, които го крепят. А пред хората на новото се отварят възможности на градеж, на нова култура, основана на братство и обич между хората. Но да дойдем на думата си. Ратникът е человек на делото и, като такъв, трябва да е здрав човек. Само здравият може да мисли правилно, да чувствува правилно и да действува и да живее правилно. Болният има изопачени схващания, лоши чувства и неправилен живот и става товар на своите околни - а понякога, без да ще - и вреден и на тях, и на себе си. Околната природа упражнява влиянието си върху нас, като действува върху нашия стомах, бели дробове и мозък. За да е здрав човек, неговият стомах трябва да е здрав, за да може да поема и смила храната, която природата му дава. Затова здравата и чиста храна дава и здраве. Ако правим къща, търсим тухли здрави и греди яки - с гнили греди не градим. Вие днес плащате на докторите да ви познаят болестите и лекуват - и те не всякога могат да сторят това - а мислите ли, че животните, които ядете, са здрави? Те са тъй болни, както и хората, но няма кому да се оплакват. А при това има и друго - убиването на животните извиква в тях един ужас - спомнете си с какво мъчение и дърпане се приближават добичетата към салханите - те разбират какво ги чака - и с този ужас те умират, С този ужас е пропито и месото им и човек, като го яде, внася отрицателни, разрушителни елементи в своята нервна система, които послужват за основа на много нервни разстройства и болести. А при това спомнете си жалното блеене на овцете, на които сте взели агнетата, спомнете си за мукането на кравите, за техните телета и ще разберете, че и те страдат и се мъчат както и ние, хората! Не са ли достатъчни млякото и вълната, които ни дават; работата, когато ги впрягаме, та трябва един вол, като е работил 20 години и изхранил семейството, да го продадат, за да го убият? Не се безпокойте от въпроса, ако не ги ядете, какво щяло да стане - человек не яде и кучета и коне и много други животни, и те не са изпълнили света! Ратникът трябва да яде повече чиста храна, а такава е растителната, в която всяко загниване се вижда и може да се отстрани. Ратникът не трябва да пие, защото тоя, който пие спирт, не е господар на себе си, ратникът трябва да знае какво прави. И тъй, градете вашата къща със здрав материал. Който хубаво яде, той и хубаво работи. Днес хората страдат, защото ядат механически, трябва да ядат разумно. Страданията, болестите показват, че човек се храни лошо, чувствува неправилно и действува недобре. А който спазва тия правила, е добър. Добрият човек е весел, добре разположен, готов да направи добро, без да мисли, че го е направил, има отлично разположение. Той има здрава дихателна система, здрава стомашна система и здрава мозъчна система. Разбойниците и убийците имат винаги нещо ненормално в своите системи. Помнете, дайте на своите стомаси, дробове и мозъци съответствуващата храна - чиста храна за стомаха, чист въздух за дробовете; здрави, велики, пропити с човещина мисли за вашия мозък - и вие ще имате и правилна дейност - разумен живот! Здрави бъдете - че работа ви чака! С братски поздрав: Любомир

78. НАШАТА ЦЕЛ (бр. 22, 9.VІ.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 22, 9.VІ.1930 г., София, стр. 1, 2) Андро Лулчев Народът ни не можа да се развие правилно по много причини, стоящи вътре и вън от него. Всяка крачка напред се извоюваше с много мъка, труд, кърви. Достатъчно да се разгърне нашата история, за да се уверим в това. За борбите и страданията на първите Ратници на свободата до освобождението не ще се спираме - тях всяко българско чедо трябва да ги знае; страданията, кървите техни са фундаментът, върху който трябва да се изгради новото и свободното княжество, в което консервативният дух в народа извика І-то консервативно правителство. Консерваторите не даваха път на новото, младото - либерализма. Новото винаги след много мъки, страдания вземаше връх - надживяваше старото. Едни след други бяха заместени консервативните идеи с либералните. Либерализмът - с демократизма, демократизмът - със социализма, социализмът - с народовластието. Като овехтели дрехи, които не може, докато човек е жив, все едни и същи да носи, защото той расте, развива се - така и с идеите. В живота, каменният век бе заместен с железния, последният – с днешния - електрическия... Нашият политически живот извикваше едни след други, все нови и нови идеи - знамена по-чисти и по-отговарящи на нуждите на народа, но старото и липса на светлина не позволяваха на народа да възприеме новото и като съпътници на новото станаха невежеството, насилието, демагогията, гоненията на политически противници, арести, убийства на първите ни хора - Стамболов, Петков, Такев, Генадиев, Стамболийски и др.* Когато и убийствата не помогнаха, дойдоха и превратите. Народът в знак на протест бойкотира изборите. Изгуби вяра във всичко, а най-много - в политическите акробати и остана едно малцинство от чапкъни, които играеха постоянно на „предатели” и „спасители”, без обаче да имат принципиално различие помежду си; не даваха път на правилно развитие, нито свобода на народа, и той остана само зрител, да плаща счупените паници на гуляите при сменяване на местата си на спасителите, които ставаха предатели, и предатели-спасители. И туй, което народът не им го даде, те - политическите акробати - с един фокус - по късия път си го взеха - заеха властта. 9 юний 1923 г. е дело на всички партии. Който не вярва, нека разгърне всички вестници преди 9 юний и след 9 юний и се увери, че то е рожба на всичко старо от всички партии, които, като видяха, че народът изгуби вяра в тях и иска новото, прибягнаха към преврата. 9 юний 1923 г. дойде да спре новото и очерта два фронта. Останалото след 9 юний се знае. Отхвърлянето на старите партии отговорностите по 9.VІ.1923 г. е само стар навик на политическите акробати да хвърлят отговорността на други. Демократическият сговор без подкрепата на останалите партии не можеше да извърши преврата и управлява. Старите партии видяха страшната отговорност пред народа и история и искат да стоварят всичко, по стар навик, на други. Ние, Ратниците на свободата, не спорим дали 9 юний е добро дело, дали министър Стамболийски бе прав - това ще оставим да каже историкът, но ние твърдим, че 9.VІ. е дело на всички партии. 9 юний дойде да спре новите реформи на министър Стамболийски. 9 юний очерта два фронта и раздели народа на два враждующи лагера, които рано или късно ще си опитат силите. Между тези два враждующи фронта останаха хора, които не одобряваха постъпката на Стамболийски, ни кървите на деветоюнците. Те не тръгнаха със Стамболийски, но не последваха и деветоюнци и те манифестираха своя протест през изборите. Въпреки глоби и строгостта на закона, въпреки че българинът е най-чувствителен, когато го бутнат до кесията, хиляди, в знак на протест против едните и другите, не гласуваха. Хиляди други гласуваха с бели бюлетини, хиляди - с лозунги, а други, от нямане накъде, гласуваха за този или онзи човек в тази или онази партия. Тези са всички хора, които имат едно по-силно съзнание и по-здрава воля и те са много повече от всяка властвующа партия, само че те не са се организирали и са по-пасивни. Тези пасивни хора, които не одобряват реформите на едните, превратите на другите, са хиляди, хиляди честни, справедливи хора са изложени на цепениците отляво и на куршумите отдясно. Едните им викат: „Който не е с нас, той е против нас”, а другите крякат: „Които не са с нас, са предатели.” Едните ги гониха, другите избиваха, а те, разединени, честни, ненаучени, несвикнали на компромиси, гледат като неми свидетели как всеки ден чезнат, гинат техни справедливи другари и родна земя върви към робство само затова, че не са одобрявали тези отляво, не са подкрепяли тези отдясно и не са се обединили в една здрава организация за защита собствения си живот и да протегне братски ръка и на тези отляво, и отдясно, да ги помири и донесе новото и нужното за народа. Като изследваме пътя на еволюцията, историята и живота в нас, налага се да дойдат новите хора с определена цел, които да помогнат на народа и донесат новите дрехи, в които е време да се промени българският народ и посрещне новото, утрешното. Нашата цел е да организираме тези всички хора от паланки, села, градове в здрава политическа, обществена организация, която ще стане здрав справедлив топмон [тампон?] - центрум, който - опрян на Христовите принципи, нови и бързи реформи - ще донесе новото, ще даде възможност на народа правилно да еволюира и със справедливи закони и ръка ще постави всеки на мястото му; на ляво ще ги застави да не гонят, а на тези отдясно ще извика: „Крийте ножа в ножницата, че който нож вади, от нож умира.” Нашата цел е да издигнем народа до онова съзнание, да разберат, че са братя, родни братя, а родни братя не се гонят, избиват. Нашата цел е да се образува здрав политически център и арбитър между враждующите партии, както е в много държави в Европа. Който арбитър в даден момент да бъде онзи грам, който, щом се притури на везните, да реши съдбата на народа ни. Нашата цел е да се даде път на новото и хората на новото да заемат всички отговорни постове. Въздържатели, вегетарианци, духовни справедливи християни хора да станат водачи на народа си. Нашата цел е без много шум и големи красиви програми да донесем мир, обич, свобода, сносен и справедлив живот. Нашата цел е да можем с общи усилия да дадем един нормален политически обществен живот. Нашата цел е да остане свято запазена нашата конституция и всички други закони и закончета, противни ней, да се отхвърлят. Нашата цел е истината, обичта, братството, юридическото неравенство, социално равенство, човещината и истината над всичко. Нашата цел е еднакво отнасяне към селото и града. Да не се развива градът за сметка на селото и селото - за сметка на града. Нашата цел е да подобрим положението на работника, селянина, гражданина, като първите хора дадат личен пример във всичко, Економии във всяко отношение и всеки да се простира според чергата си. Нашата цел е: с общи усилия - към творчество на нова България по нови пътища и нови хора. Нашата цел е честните хора, добрите, справедливите да образуват политическия център - арбитър в нашия политически живот, да помирим враждующите братя и възвърнем на народа свободата, братството, обичта. Това е нашата цел. Този е пътят, който донесе в Германия мир; в Белгия - напредък; Дания - живот; Холандия, Австрия - творчество. Тази цел обедини хиляди и хиляди сърца в много държави европейски и ги направи братя помежду им и творци на нацията си. Тази цел ще обедини и нас, тя ще ни ръководи и ний, обединени около Ратниците на Свободата, ще донесем новото, ще станем братя - деца на един баща - Бог и една голяма майка - България. А там, гдето има братя, ще има обич, гдето има обич и Бог помага, а там, гдето Бог помага, там има и мир, напредък, берекет, сносен и спокоен живот. Ще настане нов живот, нова България. Обединени и организирани в здрава политическа организация, ние ще извикаме: Долу ръцете, които избиват, било отляво, било отдясно. Долу заноните и закончетата, които спират народа да се развива правилно. Мир между всички, обич сред всички и смелите ще излязат да водят. Справедливите ще съдят. Милостивите ще помагат, умните, честните, християните ще управляват села, градове - България. Да работим, да се организираме и всеки ден да работим за нова утрешна България. Това да е нашата цел; да бъде цел за всички. И помним - помогни си сам, за да ти помогне и Бог. _________________________________________ * Това е остатък от нашите прадеди, които преди 1000 години са живели в Болград и там винаги са убивали - принасяли жертва на боговете си - първите си учени и добри хора (бел. а.).

77. ВЕЛИКАТА ЗАГАДКА (бр. 22, 9.VІ.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 22, 9.VІ.1930 г., София, стр. 1) „Животът е една велика загадка, която всеки трябва индивидуално да си разреши. Ако светлината няма противоположност на себе си, тогава отгде ще познаваме светлина? Ако нямаше противното на живота-смъртта - как ще се разбере той?” В съвременното общество обикновено хората се делят на културни и некултурни. По какво се отличават културните от некултурните? Културният човек на пръв план си служи с нови методи, а некултурният - със стари методи. Културата не е някаква мода, която ще трае ден до пладне, а е начин за обработване на самия живот. Да култивираме едно растение, значи да му дадем всички ония благоприятни условия, при които то да расте и се развива правилно. За да добием своята правилна култура, ний, съвременните хора, трябва да очистим своя ум, своето сърце от всички онези лъжливи положения, в които сега се намираме: научно лъжливи положения, обществено лъжливи положения, религиозно лъжливи положения, индивидуално лъжливи положения. Животът е една велика истина - и докато ни следват страданията, животът не е разбран, защото да се определя нещо, не значи, че то е разбрано. Само чрез любовта може да се разреши загадката на живота. А любовта изисква от нас онова свещено чувство - да почитаме живота на хората. Сега в света ще дойде нещо ново. Туй, новото, го има и в душата ви. За да го изразим трябва да бъдем велики по Любов, велики по Мъдрост, велики по Истина, велики по смирение, велики по кротост, велики по сдържане, велики по безкористие. И тогава ще имаме благословението на Този, на Който думите никога не се изменят.

76. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 21, 2.VI.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 21, 2.VI.1930 г., София, стр. 2) Драги братя, Светът около нас ври. Кражби, позор, несправедливости, жестокости, насилия, убийства, каквито по-рано цели години не са ставали, сега се редят в една неделя, надминаващи по жестокост и величина всичко минало. В привидно най-идеалните начинания се откриват користни подбуди; в най-истинските уж думи - само проповеди на заинтересувани хора, които поставят капан, омайват със своята песен доверчивата птичка. Брат забива в гърдите на брата си ножа, или му тегли куршума с по-голямо равнодушие, отколкото към едно добиче; баща продава сина си, син изиграва баща; хора от една къща се ненавиждат, съседи от една махала се псуват, селяни от едно село се избиват помежду си. Защо? Защото Иван мисли, че ако дойде еди-коя си партия, ще се оправи България, а Стоян мисли, че това ще направи друга партия!... И като че ли всичко в света се руши, няма устои, няма нещо постоянно, няма нещо, което да спира и радва душата. Не всичко в света е старо, не всичко се руши, макар че на пръв поглед така да се вижда. Когато нещо в природата се руши и загива на едно място, на друго расте. Когато житното зърно, хвърлено от ръката на сеяча, изгние в земята, то не загива - тъкмо в този момент то покарва и като изчезне самото зърно, явява се тоя стрък, който по-късно ще донесе клас и този клас - много повече житни зърна. И сега има „истини”, които са вече като осланените листа есен - те си отиват. Има други, които са като хвърлените в земята зърна - те тепърва ще покарат. Когато един морал, едно общество, един строй се събарят или гинат в разложението на същото това място се заражда в главите на идеалистите - водачи друг строй, друго общество, в което ще липсват недостатъците на старото. Някога, преди 120 години, във Франция изчезна строят, господството, обществото на аристокрацията, което беше също така разкапано и тънеше в излишества, несправедливост, насилия, подкупи и убийства. Но Франция не загина. Дойде други строй от същия народ - буржоазията, третото съсловие, презирано тогава и ето, вече 120 години ръководи света. Но днес и тя, отказала се от морал, религия, истина, турила на всичко такси, за да го купува според нуждата, изгубила правдата, започна в целия свят да иска да закрепи господството си с насилие само. Но не мислете, че и тия, които ще дойдат след нея, ще донесат окончателния ред в света. Този ред зависи от самите нас. Каквито сме ний поотделно - това ще бъде и партията ни, и управата ни, и държавата ни. От гнили класове - гнил сноп - помнете това! С братски поздрав: Любомир

75. ПРАВАТА МИСЪЛ (бр. 21, 2.VІ.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 21, 2.VІ.1930 г., София, стр. 1) „Права мисъл е тази, която може да повдигне цялото човечество, а не само част от хората.” Правата мисъл има отношение към целокупния живот. Но за да се разбере това, както на слепия, за да види слънцето и светлината, трябва най-напред да му се създадат очи. Съзнанието, духът е това, което отличава хората един от друг. Величието не се състои в това, което разрушава. Не са велики ония, които убиват. Не са велики и тия, които затварят по затворите. Велики са тия, които могат да подобрят условията, да внесат мир между хората. Велико е това, което дава разширение на страждущите, на плачущите. Велико е това, което дава живот. Велико е това, което възкресява. Затова идеалните хора, тия, които не живеят за себе си, трябва да дойдат да управляват народите. Трябва Любовта да се възприеме като един вътрешен закон, и тогава само ще се разбере, че всичко е живо, че цветята, птиците, реките, животните - всички неща са букви от живата книга, че онзи, който люби, той е силен и може да преобрази света. Но хората не трябва да се насилят едни други, а да помнят, че са братя, деца на едно голямо семейство; че повдигането на един човек е общо повдигане, и падането на един човек е падане на всички. Затова Любете - и мъдри бъдете! Живейте в доброто, бъдете справедливи! Обичайте Истината и правата мисъл ще ви заведе в светлия живот на братска любов, на най- светите идеи, който ще повдигнат цялото човечество.

74. СКЪПА ЖЕРТВА (бр. 21, 2.VІ.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 21, 2.VІ.1930 г., София, стр. 1) На 17 т. м. към 11 ч. вечерта падна зверски убита нашата ратничка и сътрудничка Гела генерал Радойкова-Лулчева. Тя бе убита зверски от дъщеря и майка – Тимеви. Убиха я тези, на които тя бе правила най- много услуги. Съпругът й Л. Лулчев беше задържан заедно с други, докато се произведе следствието. Когато Л. Лулчев беше в дирекцията на полицията, тогава нашата преса, която винаги е гледала от хорското нещастие да печели мазни левчета, а не да служи на истината, не закъсня и тук. Без да дочака края на следствието, продажни вестникари се поддадоха на интригите на убийцата Тимева (дъщеря), която искаше да заблуди следствието и изсипаха фантастични неверни обвинения върху един беззащитен човек, който му беше отнета възможността да се брани, и едно братство, което нямаше абсолютно нищо общо с убийството. Но истината винаги взема връх. Благодарение на енергичните полицаи, убийците бяха заловени. Следствието се приключи. Убийците си признаха и след като ги е нахранила Гела Лулчева, те са я убили с тесла, за да прикрият кражбите на скъпоценностите. Къде останаха твърденията на жадните за пари вестници? Имат ли те малко поне съвест? Ний скърбим, че загубихме една от най-добрите ни ратнички. Ний жалим, че загубихме една добра наша сътрудница - скъпа жертва на свой дълг, но ний се възмущаваме и пращаме нашето презрение на всички онези, жадни за пари вестникари, които изсипаха ред глупости, за да печелят пари от хорското нещастие и услужат и харесат на някои. По този въпрос ще се повърнем.* От Софийската Група: Ратници на Свободата. ___________________________________________________________ * Подготвена е отделна глава под заглавие „Убийството на „дъновистката” Лулчева”, която е в отдел IV на настоящия том. (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)

73. ЖАЛЕЙКА (бр, 20, 26.V.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр, 20, 26.V.1930 г., София, стр. 2) Със съкрушени сърца и неутешима скръб съобщаваме на роднини, близки и познати, че многообичната ни съпруга, снаха и др. АНГЕЛИНА Л. ЛУЛЧЕВА (родена генерал Ст. Радойкова) 38-годишна бе зверски убита на 17 срещу 18-ти того в разцвета на възрастта си, като ни остави в неутешима скръб, вечно да жалим за нея. Бог да всели невинната й душа в небесните Си селения. Опелото ще се извърши днес 4 ч. сл. обяд в църквата при гробищата. София, 20.V.1930 г. Опечалени: Съпруг Любомир и роднини.