lothlorien

38. ИЗВАДКА ОТ УСТАВА НА „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 14, 22.ІV.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 14, 22.ІV.1924 г., София, стр. 1) § 1. „Ратници на свободата” е политическо-обществена организация, която цели чрез истината и безкористната работа, сложена като основа в живота на свободно сдружени человеци, да внесе здраво разбирание и нов смисъл и направление във всички политико-обществени отношения. § 2. Най-главното средство за постигани е горната цел е: реално да се живеят принципите, възприети като основни, т. е. всеки Ратник на Свободата в частния си и обществен живот да бъде: 1) искрен и истинен; 2) да работи безкористно; 3) да почита жените и ратува за техните правдини; 4) да положи зависещите от него грижи и усилия за облекчение участта на истински бедните и прокудените от родните им жилища. Най-добрата пропаганда е личният достоен живот на всеки Ратник на Свободата. § 3. Ратник на свободата може да бъде всеки искрено възприел и готов да живее основните принципи, независимо от пол, възраст и народност. Приказките са лишни - делата са всичко, по което един Ратник на Свободата се отличава от другите хора.

37. ИМА ЛИ НУЖДА ОТ НАШАТА ОРГАНИЗАЦИЯ? (бр. 14, 22.IV.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 14, 22.IV.1924 г., София, стр. 1) Когато преди 25 ÷ 30 години 7 души Каравелисти вдигнаха знамето на демокрацията, бяха силно осмеяни от старите партии. 5 ÷ 6 души социалисти донесоха новите идеи, бяха гонени и преследвани, 2 ÷ 3 учители народни вдигнаха знамето за организирване на селячеството. Всички тези единици преди години бяха осмивани, преследвани, затваряни, а цялата тогавашна преса им предричаше идейна смърт, но въпреки това новите идеи се наложиха и възприеха от българина. Днес нас, Ратниците на свободата, ни се присмиват, гонят и преследват, но въпреки това и макар че нямаме големи политически фирми в нашите среди, но принципите, на които служим, са велики и големи и те ще се наложат на честните души на млади и стари българи. Някои днес казват, че сме били незначително количество; но кои са били в своето начало много? Нека тия, които поменяват за малочислеността, разгърнат историята си на собствените си партии, и се уверят. Нас не ни трябват мнозинството, засега нас ни трябва качеството. Ний викаме братя хора, а не вълци в човешки кожи. Всички партии във власт имат с хиляди, но паднат ли от власт, остават само шефовете им. Празни бутилки ний не викаме, ний търсим пълните, а празните ги оставяме за другите, да наливат каквито си щат цветове в тях. Говорят някои, че сме цепели и разделяли силите на България и ни карат да влезем в техните „нови” политически партии. Ние не цепим силите, а сгрупирваме хора честни на едно място. Ний обединяваме и готвим се за бъдещия политически живот, да му дадем нов път и смисъл на братска Христова обич и чрез нея да творим, а не да се колим помежду си, тъй както черкезите не са ни клали. Ний не отиваме при другите „нови” партии, защото видяхме техните „нови” методи и те не са нам нужни, С картечници и пушки идеите си няма да налагаме на хората. Има нещо по-силно от Абдул Хамидовия Диарбекир, Николаевия Сибир, Нероновата зверщина, Стамболовата диктатура, Мантовата гробница, Сандовата оранжова армия - това е истината, безкористната работа, на която служим, и които наложи Христос, без картечници, без вестници, без пушки, на цял милион. Тия и други принципи ни карат да не влизаме в новите политически партии, защото ний искаме ново вино в нови мехове да наливаме. Казват ни, че няма място за нова политическа организация. Та така казваха те и преди 25 години на каравелисти, социалисти, земледелци, но времето опревари техните твърдения. Днес повече от всеки друг път нуждата налага да се яви нова политическа организация, с нови хора, и да постави мир в страната. Нова политическа организация с новите принципи, с новите методи на работа и най-важното - да погледнат на българина като на брат, а не на враг, да се има само един метър: да се делят на хора и вълци, а не „наши” и „ваши”. Повече от друг път на народа трябва да му се говори истината и да му се служи истински и безкористно, а не в опозиция да крещим срещу известни неправди, а още не стъпили на власт, да надминем нашите предшественици с двойни неправди. Трябва да изчезне демагогията и да престанем да сеем политическа отрова в села и градове и да караме да се сразят село с град, село със село, баща със син и син с баща. По съвсем други пътища вървяхме политически и затова дойдохме до този ред, да се разделим на предатели и спасители и да се колим един друг. Днес се очертаха ясно тия два фронта и тия два трена, летящи един срещу друг, неминуемо ще се сблъскат отново. Именно сега се налага на всеки честен и достоен българин да слезе от тия тренове и да сгрупира около новата политическа организация на ратници на свободата, която да послужи като тампон, и да извикаме: Стига кърви, стига избиване, стига наостряния един срещу други, стига неистински обещания и лъжи, ако сте честни, безразлично на кой трен ще бъдете, а честните синове служат на народа, а не си служат с народа, а днес повече от всеки друг път трябва да служим на народа истински, безкористно, да помагаме на нуждающите, почитаме жените и ратуваме за техните правдини и чрез великата Христова обич да създадем нова политическа организация, с нови хора, нови пътища и чрез тия добри братя да създадем най-напред добри единици, да превъзпитаме себе си, уредим дома си. Сами да украсим селото си, без да чакаме народните представители и министри да ни правят училища, чешми, мостове и др., да украсим околията, след това - окръга и по такъв начин ще украсим и България, и ще дойдем да уреждаме и България, иначе ний себе си не сме уредили, дома си, селото, околията, окръга и чакаме депутати и министри да вършат работата ни, искаме да се занимаваме с висши държавни политически работи. Повече от друг път се налага да се създаде политическа организация, а членовете и да почнат от себе си и да създадем нова България на великите принципи, наложени на милион хора без пушки и топове, и от прости рибари. Само нова организация с новите пътища и Христова обич ще тури ред и мир в България и отсъствието на нашата организация се чувстваше преди години, и семето се сложи в земята, и сега ще трябва да работим и сеем. Братя българи, елате да създадем истинска свобода на братята, елате да служим безкористно народу си. Андро Лулчев

НОВИЯТ „ХРИСТОС” В СОФИЯ (Новият „Христос” в София. //В. „Седмичен факел”, г. I, бр. 6 (3.ІІІ.1924 г.), стр. 1.) Дънов Учение, лъжеучение, шарлатания и престъпление. Има ли власт в България? Дъновизмът, теософските събрания, ония на адвентистите и някаква си свободна църква, строго преценени от религиозно и обществено гледище, са брожения на смутени съвести, на разколебани вярващи. Те не са още организации, а само сбирщина от хора, чиито душевни мирове, вярата им, съвестта им са разколебани. (Из статията на Р. Ст. Т., изпратена до редакцията) В миналия брой изложихме нашите впечатления от първата ни среща с „учителя” Дънов в дома му. За да ги допълним, ний посетихме и една от беседите му в техния – на дъновистите - собствен салон на ул. „Оборище”. Рано сутринта в неделя се запътваме към салона. По цялата ул. „Оборище” на групи, на групи се тълпяха хора - повечето жени и млади момичета, - все в същото направление. Пред дома им, гъмжило от подранили „братя” и „сестри”. При пристигането си там, всеки страхопочтително питаше: - Дойде ли Учителят? Учителят обаче не беше дошъл още. Влизаме в салона, който вече е натъпкан с посетители. Близо до прозорците, в центъра на салона, е издигната малка естрада, а върху нея - висока масичка и стол за „Него”. Масата е покрита с бели бродирани покривки и отгоре е сложено Евангелието. Хвърляме поглед върху пъстрото това общество от последователи на „учителя”. Тук имаше хора от всички слоеве на обществото. На пръв план ни се хвърли в очи една наша поетеса, жена на бивш министър и другарка на един от нашите най-големи поети, сега покойник.* Млади момичета смирено мъдренно приказват помежду си. А „братята”, в повечето случаи младежи, с дълги коси, правилно отрязани също като на „учителя”, хвърлят сегиз-тогиз милички погледи към „сестрите”, които им отвръщат със същото, зер „основата на живота е любов”... Часът е 10. Най-сетне „учителят” влиза. Всички стават на крака. Бавно той поздравява и заема своето място. Погледът му блуждае там нейде в пространството. Като по даден знак обществото запява. „Благославяй, душо моя, Господа, Не забравяй всите Му милости, Не забравяй всите Му благости”... Песента свършва. Дънов става, а заедно с него - всички и гласно прочитат "Отче наш”. Всред абсолютна тишина, той отваря евангелието и със слаб, едва чуващ се глас, прочита една глава от него, след свършването на което започва беседата. Тя се състои в тълкуване последния стих от прочетената глава от Евангелието. Когато и това стана, всички изпяха „Бог е любов”... и тихомълком всички излязоха на ул. „Оборище”, откъдето се пръснаха по домовете си. Това видяхме, това излагаме. В ДОМА НА ЕДНА ПОСТРАДАЛА Пожелахме да видим и другата страна на медала. Искахме да узнаем дали зад този хубав параван няма нещо зловредно, нещо пагубно за онова грамадно мнозинство от български граждани, които безрезервно са възприели неговия път, който той - Дънов, е нарекъл „път на истината”. За тази цел ний посетихме в дома й една от онези негови последователки, които доста осезателно е почувствувала последствията от една сляпа вяра в едно учение и неговия носител, и която вече напълно се е отказала от тях, като крайно зловредни и като такива, които убиват крехките, нежните души на верующите. ДЕЗЕРТЬОРИТЕ ОТ ЖИВОТА Госпожицата, която посетихме, е млада, едвам 20-годишна студентка. Една завидна интелигентност, един широк обзор върху нещата, една чиста, ясна и логична мисъл, просто ви изумяват при първата среща с нея и просто недоумявате как е било възможно да се отдаде с такава страст на едно подобно лъжеучение. - Всички братя и сестри, последователи на Дънова, са безспорно добри хора - започна госпожицата. - Първото зло, което почувствуват тия мили хорица, това е безспорно фактът, че те лека-полека се увличат от беседите на тоя човек и забравят действителния живот, с неговите ежедневни нужди и грижи. С право мога да ги нарека дезертьори от живота, защото голямата част от тях, особено това е пагубно за мъжете, които са зарязали всякаква работа, отдали са се изключително на неговите беседи, сутринни разходки за посрещане слънцето, търсене истината и пр. Между това пъстро общество, което, трябва да забележа, расте с главоломна сила не само в градовете, но вече заразява и селата, има интелигентни хора, които в своята заблуда са отишли дотам, че едни са зарязали университета си, други - работата си, трети - дълга към семействата си. Имаше между нас един момък, студент по философия, мисля Михайлов се казваше, който притежаваше един безспорно бистър ум и интелигентност, впоследствие започна да губи разсъдъка си и дойде до положение на пълно идиотяване. „Учителят” го цери, обаче той си остана в същото положение. Сега им служи като прислужник за най-черна работа: носи им вода в Баучеровия разсадник, копае и служи за гавра на „братята”. КАК ЛЕКУВА „УЧИТЕЛЯТ” Първата работа на Дънов, за да овладее напълно жертвите си, е да им предпише един строг постен режим и по този начин отслабването на организма, анемията, предразположението към всички болести е създадено, А неговите чудновати, своеобразни лекувания пращат към психиатрическото отделение. На болните предписва 3, 5, 10-дневен пост, запрещава питателната храна и резултатите са очевидни. Притурете при това и вечните разходки, недоспивания, разслабеният организъм и вечното занимание „да се търси истината” и др. безсмислия, и вий ще си обясните защо в този момент се наброяват десетки жертви, които или са вече напълно разстроени, увредени, или са вече на смъртно легло, какъвто е случаят с един от касиерите на Б. Н. Банка - Соф. клон - умирающ от изтощение. КОИ СА ЖЕРТВИТЕ Засега в София има три случая на умствено разстройство, в Пловдив - два случая - ако властите се интересуват, могат да се посочат имена - а какво става в другите градове и че става, това не подлежи на съмнение - пак властта може да узнае това. ДЪНОВ - ХРИСТОС С 12 АПОСТОЛИ По всичко изглежда, че Дънов се е обявил за нов Христос, който измежду приближените си имал дванадесет апостоли. Като достоверно ни се съобщи, че тежко болният, а може би и агонизиращ вече касиер на Б.Н.Б. е един от апостолите – Симон - Петър. Ако е вярно, наистина каква гавра с религията, търпяна в средата на България, под безучастните погледи на духовни и светски власти! Накрая ще про цитирам е думите на едно духовно лице от гр. Търново, от които проличава как Дънов гледа на брака, на любовта и на христовата църква: „Да се научат всички, че Сатаната се е преобразил в светъл ангел и е написал новото евангелие „где е истината”, с което учи българския народ да се люби и размножава по пътя на свободната любов и чрез чародейни вселявания. Да разберат всички, че дяволът се е преобърнал в праведник, за да учи българския народ, че в изпълнението на плътските въжделения се изпълняват законите на божествената правда. Да разберат всички, че прелюбодеецът се е преобразил на Боголюбец, за да ни учи, че чрез отричането началата на свободния брак се насажда Божията любов в човешките душа и сърце.” ______________________________________ * Това е Мара Белчева. За нея вж. в „Изгревът”, том XVII, стр. 471 ÷ 530. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

27. МЕЧЕШКИТЕ УСЛУГИ ПРОДЪЛЖАВАТ (бр. 11, 2.ІV.1924 г.) (В. „Ратник на свободата", бр. 11, 2.ІV.1924 г., София, стр, 2) След другите ежедневници, които писаха за „сянката на Дъновизма”, дойде и „седмичен Факел”*, да ни поднесе новия „Христос” в София - портрета на Дънов. Трябва да признаем, че той е отличен и на него Дънов има вид съвсем не на шарлатанин, а напротив - много напомня старците и светците по иконите. Ако той е в действителност тъй благороден, както се вижда на портрета, никак не е чудно, че толкова хора го обичат, почитат и слушат. Лоша услуга се прави - повтарям, мечешка услуга, на нашата православна църква с подобни необмислени работи. Ако е въпросът да се похарчат 1000 ÷ 2000 броя повече - защото Дъновистите сигурно ще разкупуват портрета на Учителя си, - то е друго, но мен се струва, че Синодът ни е отделил достатъчни средства за борба против сектите, за да няма нужда и от подобни „услуги”, макар и косвени. При това статията под портрета е безсмислена - особено последните три пасажа, напечатани с дебели букви: каквото пише в първия - отрича третият! А има и нещо още по-неразумно - на същата страница е турено и едно дете- отцеубиец. Всеки ще си помисли: то не е дъновист, а православен. Къде е портретът на попа и владиката, в чиято енория живее то? Ако за дъновистите е виновен Дънов, за православните - кой? Или ще речете: животът. А дъновистите на луната ли живеят? Не може така. Умната трябва, г-н „Факел”. Вместо вежди да пишете - очи вадите. На другата страница пък описват случки из Русия. Те са занимателни доста, но не могат направи вече впечатление. Виж, друго би било преди 9-и юни или 20-и септември ако ги бяхте писали - но сега - не. Пишете за Волга - тя е далече, а нещо за Лом, за шлеповете по Дунава няма ли да кажете? Играете си с огъня, но ще се опарите май.Л. Христов МОТА „Ако мисълта ти е права - тя безпрепятствено ще се осъществи.” „Не е мъчно да изгубиш и това, което е в ръцете ти.” * На следващата страница препечатваме статията от в. „Седмичен факел”, (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)

26. ПИСМО ДО РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА (Писмо единадесето, бр. 11, 2.ІV.1924 г.) (В. „Ратник на свободата", бр. 11, 2.ІV.1924 г., София, стр. 2) Има неща външни и неща вътрешни. За тях искам да ви поговоря, драги братя, днес. Тия от вас, които са учили в разни училища, знаят от историята съдбата на разните народи, изучавали са техните дела и са разбирали защо се е случвало едно или друго с тях. И всичко ни е тъй ясно, че се чудим как тогавашните хора не са видели това, как са могли да не схващат опасностите, които са ги грозели. Отишли българите до Цариград, надникнали до стените му - но скоро се върнали без нищо. Чужди народи ги нападат в гърба. Царе получават дар от съседни царе и хубави жени чужденки. Чужденци се месят и заповядват в нашата страна. Боляри, по примера на царя, си харесват също чужденки. Разкош в двореца, лов и пиене в болярството, черковата и нейните владици мислят само за себеугодничество, пиене и ядене (гледай думите на тогавашния презвитер Козма), народът тъне в невежество, измъчван от данъци, гонен от войводи, които се борят помежду си за първенство... И всичко, което си дигне гласа да посочи, че държавата отива на провала по тоя начин, бива гонено, преследвано, избивано. Явяват се богомилите в България - люде със свят живот, които викат хората към опомняне, говорят им за Христовата любов, за голямото предназначение на человеците братя. Но това не харесва на властимеющите, на използващите своето привилегировано положение, на църковните „пастири”, които, вместо да пасат, ядели овците си! И всички знаем съдбата на България. Когато дойдоха турците, войводите бяха я вече разделили помежду си - някои от тях ги повикаха, а народът, измъчен от постоянни боеве и размирици, се надяваше, че под чуждо иго ще намери спокойствие... дотам бе стигнал!... ................................................................ Огледайте се и днес - и вижте: не е ли същото? Отидохме до Цариград като аслани и се върнахме... Сбихме се със съседи, оголихме границите си, изгубихме земите си, сбихме се помежду си. Боляри и войводи гуляят и танцуват по цели нощи, а народът тъне в мизерия, чезне в болести, измира като животни без помощ, без утеха, често и без напътствие от истински верующ свещеник... защото всички знаем защо... Народ измъчен, пълни тюрми, други потрива злобно ръце в тъмнината, очакващ сгоден момент да хване брата си за гушата, трети - забегнали в чужбина, мечтаят за кървава разплата. А в туй време министри речи държат, посрещани с цветя... Лъжа са, братя, всички тия разкоши, цветя и шумове. Насилието никога не е създало нещо трайно, омразата не може да докара нещо добро, себелюбието - нещо разумно. Всичко това ще рухне, както наклонена кула, изгубила основата под себе си. А тая основа е толерантността, човещината, любовта, която трябва да проявим към всички. Нека се не лъжем! Който има очи да гледа, нека гледа. С братски поздрав: Ваш Ратник

25. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД (бр. 11, 2.ІV.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 11, 2.ІV.1924 г., София, стр, 2) Нашите стари политически партии бяха хетерогенни (нееднородни) - до лихваря и богаташа стоеше и бедният; до чифликчията - и ратаят; до банкера - и чиракът; обединени, едни от идеята, че Иван еди-кой си, като стане министър, ще оправи България, а другите - че тоя Иван ще им даде възможност да напълнят кесиите си по-добре. Четиридесет и няколко години тия партийни водачи тикаха България по един път, към края на който сме днес. Какво е положението, всекиму е ясно. Тия стари политически партии, пред перспективата да се изплъзне веднъж завинаги политическата власт от ръцете им, създадоха с чужда помощ 9-ий юни*, от който логически последваха и септемврийските дни.† Докогато красивите фрази бяха всичко, което можеше да се дава на очакващите, „сговорът” криво-ляво съществуваше, макар че всеки ден все за сговор се говореше, т. е. затова, което липсваше. Но когато се мина към дела - дисхармонията между думите и тях стана още по-очебиюща и част от партиите се дръпнаха настрана. Радикалите се разделиха. И не е мъчно да се предвиди какво ще стане по-нататък. Който управлява, той се хаби. Трудовата партия заедно с комунистическата, преследвани така усилено, ще минат като радикали и демократи по неволя, а може би и гонените земледелци; ще подкрепят временно Малинов и съдружие за един преходен кабинет, който всеки ден става все по-необходим. Първите избори още ще покажат голямо числено надмощие на недоволниците от днешното правителство. И тогава пред него ще се изправи кръстопътят - да си върви или да мине в открито насилие - диктатурата. Обаче с насилие и бруталности нищо трайно се не постига - това нека се помни от всички. ___________________________________________ * На 9 юни 1923 г. е фашисткият преврат, с който е свалено правителството на Александър Стамболийски и той е убит. (бел, на съставителя Вергилий Кръстев). † На 22 ÷ 23 септември 1923 г. е Септемврийското въстание, повдигнато от комунисти и земеделци, и потушено и окървавено (бел. на съставителя Вергилий Кръстев).

24. ПИСМО ДО РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА (Писмо десето, бр. 11, 2.ІV.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 11, 2.ІV.1924 г., София, стр. 1) Някои братя ни запитват: възможно ли е противоречивите интереси да бъдат примирени, нямащите - задоволени, различните политически възгледи да дадат възможност да се реализира едно нещо? По нашите разбирания противоречията не само не пречат на работата, но са даже необходими. Как би се движила една железница, ако релсата искаше да върви заедно с колелото, или ако се плъзгаше то като по лед, ако нямаше търканието, противодействието? Тя не би мръднала от мястото си. „Как може народнякът и комунистът да решат въпроса еднакво?”- питат някои. Те не могат да го решат досущ еднакво - но няма нужда от тая еднаквост по форма, ако по същина, по съдържание той е решен задоволително. Но при какви условия това може да стане? Ако и комунистът, и народнякът възприемат истината и безкористието като основни принципи в живота. Но „истината” на народняка е едно, а на комуниста - друга. Това е вярно донякъде, но то не е препятствие на работа за хора идеалисти в двете партии. Но ще речат, че такива идеалисти ги почти няма. Така е - затова сме и толкова прокопсали, затова и ний искаме да се обърне всичкото внимание върху тяхното създаване, защото те са основата, без която, каквато и да е сградата, направена не върху тях, ще бъде крива, егоистична, скоропреходна, защото временни интереси, искания и идеали са влезли в тяхната конструкция; и щом дойдат други - ще искат и ново да градят, да приспособяват към своите разбирания, към нови интереси и към нови идеали еднодневки. Да вземем за пример въпроса с беднотията. Един искрен человек, поклонник в душата си на истината и безкористието, па бил той народняк или комунист, ще признае същината на факта: лошо ли е да си беден, мизерни са условията, при които бедният живее - това ще му каже истината, действителността и на двамата. По-нататък ще се роди мисълта в главата на человека {сиреч тоя, в когото има стремление безкористно да помага на другите) - в народняка: Тоя человек пие, пръска парите си, не е икономисвал - сегашното му положение е заслужено. Но истината ще му проговори: Така е; той пръска парите си затова, което е най-ценното по неговите разбирания. Не пие ли и даже повече и богатият? Не гуляе ли и той? Ако бяхме ний, по-старите, по-опитните, по-знаящите, го научили на нещо по-хубаво, ако бяхме се отнесли по-безкористно, като към брат - ний щяхме да му дадем знания, идеали и друго положение. Сега той страда, трябва да му се помогне. Сега той няма – трябва да му се даде, но не яйце и да се иска кокошка после, а искрено - по братски, както бих искал с мене самия да се постъпи. В комуниста мислите вървят по други път: „Работникът, бедният е експлоатиран. Богатият краде труда му. Той трябва да бъде подпомогнат. Ний ще му дадем насока, други идеали, при което обществото ще бъде тъй наредено, че невежеството да няма место в него. Да няма експлоатация на човек от човека, да няма излишества и нужди едни до други. Затова аз безкористно ще го просвещавам, ще му говоря истината и ще го възпитавам в тоя нов ред, нов идеал.” Явява се и ратникът: „Бедният е в лошо положение, твърдите и двамата. По същина вие сте съгласни. Вий, г-н Народняк, направете едно „благодеяние” в името на човещината, или на християнизма, или на каквото обичате. Вий, г-н Комунисти, казвате, че това са крадени от труда на работника средства? Истината и безкористието на народняка го накара да види бедата и направи това, което е справедливо - да помогне на нуждающия се. Той мисли, че прави благодеяние. Вий казвате, че това е само малка „експроприация” или връщане взетото. Но тоя, който е получил, е доволен, безразлично какво е обяснението. Вий мислете своето за вярно, другият - своето; всеки за себе си е прав - а нямащият е доволен. Създайте му сега и условия за работа и живот - вий, които по знаете, по сте учени - и той ще бъде завинаги доволен - ако, разбира се, безкористно, по човешки му помогнете. Ако единиците са добри, и сборът ще е добър; ако отделните хора са добри, народът лош не може да бъде. Бъди безкористен - мисли за другия преди себе си - и тогава никакво значение няма да има партизанското име, ако пред него върви братското, човешкото. С братски поздрав: Ваш Ратник