Blagost

Нарисувайте три картини, скици: едната да означава доброта, другата – справедливост, а третата – разумност, тъй както вие ги разбирате. Дали е вярно или не, това не е въпрос. Да видим как ще турите идеята.

 

„Минало, настояще, бъдеще“, „Съотношение на тяло и придобивки“, стр. 154.

 

Дипломатът е човек с кръгло лице, учтив, с добра външна обхода. Опитайте се за следния път да нарисувате портрета на дипломата. Като рисувате и наблюдавате, вие ще изучавате различни типове хора, няма да ги взимате наготово.

 

„Живот и отношения“, „Човешките косми“, стр. 109.

 

Мнозина се интересуват от въпроса как да подобрят живота си, как да изменят своята съдба. Много лесно. Как? Художници станете! Под думата художество, изкуство, аз разбирам метод, чрез който човек може да видоизменя своите душевни състояния. Който не знае да рисува, да пее, да свири – той мъчно ще прекара живота си. Когато сте неразположени духом, започнете да рисувате нещо хубаво или да свирите, или да пеете някоя хубава песен. Това не значи, че човек може да рисува, да пее, да свири външно само. Той може и вътрешно да изпълни този номер. И в Космоса има вечна хармония, вечна музика и песен. Гениите на човечеството, които управляват Космоса, постоянно слушат тази хармония, тази музика. Вижте например как са рисувани крилцата на пеперудите! Велики художници със своите четки са рисували крилцата на пеперудите. Когато някой човек изпадне в песимизъм, нека наблюдава живота на пеперудите, както и краските на техните крилца.

 

„Синове на възкресението“2, „Дванадесетте племена“, стр. 91-92.

 

Направи следния опит: напиши едно стихотворение, прочети го и го тури настрана. Щом си неразположен, прочети си го сам. Ако неразположението ти се смени в разположение, стихотворението ти е добро. Като изменя твоето състояние, то може да влияе и на другите хора. Ако не може да повлияе на тебе, и на другите няма да повлияе. И музикантът може да се изпитва по същия начин. Като свири, нека следи дали разположението му се подобрява. Ако се подобрява, той свири добре. Щом се подобрява неговото състояние, ще се подобри състоянието и на окръжаващите. Човек свири, пише и работи, за да внесе тласък първо в себе си, а после и в своите ближни. Закон е: бъди доволен от себе си, за да бъдат и другите доволни от тебе.

 

„Живот и отношения“, „Щастливи числа“, стр. 140.

 

Щом има уста, човек трябва да говори, да пее. Ама животът ви бил тежък. От вас зависи да го направите лек. Пейте, сами си съчинявайте песни, да превърнете недоволството си в доволство. Всеки може да стане певец – от него зависи. Като пее с Любов, той ще трансформира всичките си отрицателни състояния в положителни.

 

„Двигатели в живота“2, „Вътрешна просвета“, стр. 43.

 

Всяка болест представя едно опитно училище за човека. Чрез болестите се изпитва силата на човешката мисъл… Любещият носи болестите си с радост. Като го заболи глава или корем, той пее. Правете същото и вие. Като ви заболи коремът, започнете да му пеете. Нека всеки от вас съчини по една песен за болката в корема си и да я пее. Щом изпее тази песен два-три пъти, болката му ще изчезне. Не пеете ли на болката си, с часове ще се въртите на леглото си и ще страдате. Който не се лекува чрез мисъл, чрез музика и песен, той е изгубил най-голямото богатство. Като се лекува по този начин, той изучава себе си, а същевременно изучава и другите хора.

 

„Двигатели в живота“2, „Основи на здравето“, стр. 87.

 

Без вдъхновение никой не може да работи… Имаш ли вдъхновение – всичко се разтваря пред теб. В Природата съществува този закон… Сега първото нещо за 10 дни наред, като ставате сутрин от леглото си, ще кажете: „Вдъхновение!“ (Три пъти.) На обяд преди ядене пак ще произнесете думата 3 пъти и тогава ще ядете. И вечерно време, като си лягате, пак ще я произнесете 3 пъти. Всичко 9 пъти на ден. И тъй, ще произнасяте думата вдъхновение 10 дни наред по 9 пъти. Ще си направите едно малко тефтерче и в него ще си отбелязвате опита. От този опит ще спечелите нещо по-малко от просено зърно, но туй, което спечелите, е толкова ценно, че с милиони не можете да го купите… Когато произнасяте думата вдъхновение, ще спуснете силно ръцете си надолу и ще го почувствате издълбоко. После силно ще отправите тази дума към ума си, да почувствате това вдъхновение. И най-после трети път пак ще произнесете думата с чувство и мисъл. Трябва да почувствате, че във вас се влива сила. Ще правите упражнението сами, никой да не ви вижда. Истинският ученик е вдъхновен. Затуй той се благославя. Вдъхновението е необходимо за него тъй както светлината, както Животът и както Любовта. Като станете сутрин, тъй ще направите упражнението, че атмосферата да се разтърси, дори и аз да почувствам в моята стая, че действително между учениците има вдъхновение. Няма да викате високо. Не – тихо, само за себе си ще произнесете думата вдъхновение. В тихото говорене има музика, която силно действа на душата. Силно ще концентрирате мисълта си, но тихо ще произнасяте думата. Щом я изговаряте високо, вдъхновението се губи. Затуй тихо ще я изговаряте и ще бъдете доволни сами от себе си. Ще правите упражнението с вяра. Не се смущавайте от това дали имате вдъхновение или нямате. По който начин и да го правите, все-таки ще придобиете вдъхновение. Само по този начин могат да се образуват красиви чувства, красиви мисли, които са необходими за съграждането на вашия живот. Това е необходимо и за вашето бъдеще. Пред вас седи едно бурно море, което трябва да преминете. Пред вас седи един живот, който е пълен с мъчнотии. И за да можете да победите и превъзмогнете всички мъчнотии, трябва ви вдъхновение. И тъй, щом дойдете до някоя мъчнотия, ще се спрете малко и ще изговорите думата вдъхновение. И като вдъхновиш мъчнотията, тя казва: „Аз отстъпвам пред вдъхновението“… Имайте предвид, аз дълго съм търсил такава дума на български език. Тя е силна дума.

 

„Новите схващания на ученика“, 1, „Светлина и знание“, стр. 84-86.

 

За следващия път всеки да напише по една мисъл, взета от своя живот, от своите опитности, а не чужда мисъл, какво казал някой виден учен, философ или писател. Който не може да напише една оригинална мисъл, която се е създала в неговия ум, не може да бъде ученик. Тук не се приемат хора, които работят с чужди капитали. Ще впрегнете ума си на работа и ще мислите. Това се изисква от онези, които влизат в Божествената школа.

 

„Трите живота“2, „Правила на живота“, стр. 99.

 

Човек сам трябва да се насърчава. Още със ставането си от сън, кажете си: „Аз съм добър и способен човек. Не съм проявил още способностите си, но един ден ще ги проявя. Днес съм неизлюпено яйце, но когато намеря квачката, която е определена да ме измъти, от мене ще излезе човек с дарби и способности.“ Ако сами не се насърчавате, отвън никой не може да ви насърчи. Това е един от методите на самовъзпитанието.

 

„Път към Живота“, „Правилни отношения“, стр. 118.

 

Всеки човек първо трябва да развива онези дарби, с които е роден, а не тия, които отпосле е придобил. Тия дарби, които човек днес придобива, ще останат за бъдеще. Следователно човек трябва да започне със силните дарби, вложени в него, и с тях да работи. Това означава определяне посоката на движението. Който е определил посоката на своето движение, той има акустика на съзнанието си. Който има акустика на съзнанието си, той може правилно да трансформира енергиите си. След големи и тежки упражнения той веднага пристъпва към малки, прости, за да се освободи от голямото напрежение, в което се намира. Малките, слаби упражнения не са нищо друго, освен отдушници. Чрез тях човек отпушва крановете на своя физически и душевен живот, да изтече навън напора на енергиите в него. Когато енергията в човешкия организъм не може да се отправя към посоката, която ѝ е определена, тя създава известни страдания на човека. За да се освободи от тия страдания, той трябва да намери някакъв отдушник в себе си, чрез който да прекара излишната енергия навън. В това отношение музиката, поезията, художеството са отдушници, които спасяват човека от големи вътрешни напрежения. Щом се намери под натиска на някакво голямо напрежение, човек трябва да започне да пее, да пише, да рисува. Да си поет, учен, музикант или художник, това значи да изучаваш и прилагаш законите на акустиката на човешкото съзнание.

 

„Ключът на живота“3, „Акустика на съзнанието“, стр. 148-149.

 

Всеки човек трябва да има желание да бъде красив. За тази цел той трябва да държи в ума си образа на някой красив човек. Като вървите по улиците и видите човек с красиво чело или красиви очи, спрете вниманието си върху него и се опитайте да го нарисувате. По този начин ще привикнете да задържате красиви образи в ума си. Пътувате из планината. Спрете погледа си върху някой хубав пейзаж и се опитайте да го нарисувате. Следователно, ако искате да развивате някои благородни качества в себе си, спрете се – като художник – върху някой красив образ и работете върху себе си. Само по този начин вие можете да напредвате. Ако отидете на Небето, между ангелите, вие ще се намерите заобиколени само от красота.

 

„Бъдещото верую на човечеството“, „Едно звено“, стр. 92.

 

Всяка сутрин дигайте ръцете си нагоре и мислено правете връзка с Първата Причина, с всички благородни и възвишени същества. По този начин ще имате възможност да придобиете онези условия, които са необходими за развиване на вашите дарби и способности, на вашите чувства. Без тази вътрешна връзка вие нищо не можете да постигнете. Тази връзка създава богати, разнообразни условия за развиване на човешките дарби и способности. Всяка дарба, всяка способност, всяко чувство у човека изискват специфична храна. Няма ли специфична, съответна за тях храна, те умират от глад.

 

„Малки и големи придобивка“, „Възпитание на удовете“, стр. 362.

 

Ако някой е сиромах и ме пита как може да стане богат, щях да му кажа така: „Ако живееш в София, посети днес сто души богати хора, мини само в кантората на някой банкер, богаташ. Погледни къщата. Всеки ден да посещаваш по сто души богати хора най-малко. И като ги видиш, да ти стане приятно – ти си вече кандидат.“ Ако някой от вас иска да стане учен, да посети на ден сто учени хора, да посети къщите им и като ги гледа, да му е приятно, че са учени. Ако някой иска да стане музикант, да посети сто музиканти. Ако иска да стане поет, да посети сто души поети. Не зная в България има ли толкова поети.

 

„Смяна на състоянията“, „Сиромашия и богатство“, стр. 163-164.

 

Представете си, че пред вас, като млади, учени хора, свършили университет, дойдат една стара баба и един стар дядо и ви питат, какво да правят сега, като краката им не държат вече, очите им не виждат? Вие ще им кажете да вярват в Господа. Те обаче ще ви отговорят: „В Господа вярвахме, но остаряхме. В Господа вярвахме, но очите ни отслабнаха, краката ни не държат. Вие знаете окултни науки, знаете нови методи, кажете ни какво да правим?“ Сега и аз ви оставям с тази задача, да видим кой как ще я разреши. Като я решите, ще ми кажете отговора и резултатите. Ако дадете добри съвети на тия стари хора, те ще ви бъдат благодарни през целия си живот.

 

„Четирите кръга“, „Работа на Природата“, стр. 237-238.

 

Мнозина не успяват в живота си, защото чакат всичко да им се даде наготово. Те разчитат на благоволението на Бога, да погледне към тях благосклонно. Бог е показал своето благоволение, своята благосклонност към човека още със създаването му. Той е създал човека, направил го е малък космос с милиарди живи, интелигентни души, които работят за неговото повдигане. Човек трябва да гледа на тия живи, разумни същества, дошли да работят в неговата държава, със свещен трепет. Като не разбира това, човек казва: „От мене нищо няма да излезе, нищо не ме очаква, освен черната земя.“ Това е неразбиране на живота, неразбиране на самия човек, на силите и способностите, които се крият в него. Дарбите и способностите се крият в клетките на човека; те не са вън от него. Отнасяте ли се добре с клетките си, със своя организъм, дарбите ви ще се проявят, но за това се изисква време. Всички науки, всички добродетели се крият в клетките на човека, защото са свързани с разумни сили, с разумни същества. Когато искат да говорят за Любовта, разумните същества отправят своите енергии към сърцето на човека, под лъжичката или към горната част на мозъка му. Това са три вида чувства. В сърцето се явяват един род чувства, под лъжичката – друг род, а в горната част на мозъка – трети вид чувства. В горната част се намира центърът Любов към Бога – най-високото чувство в човека. За да се уверите в истинността на тия думи, вие можете да направите опит, но с условие да гледате на клетките като на разумни същества. Мисли ли човек, че никаква разумност не съществува вътре и вън от него, той ще изгуби пластичността си, топлината на своето сърце, светлината на своя ум и ще се втвърди, ще се превърне в суха кост. Днес всички хора се нуждаят от положителна философия, която да приложат в живота си и от която да се ползват. Тази философия почива на опити. Тя не е отвлечена, но реална. За пример кой не знае, че успехът му се дължи на усилията, които е направил, за да постигне известен идеал? Или кой не знае, че успехът му е толкова по-голям, колкото е по-голяма любовта, с която преследва своя идеал? Кой не е опитал, че когато работи изключително за себе си, има по-малки резултати от тия, когато работи за Цялото? Като работи за себе си, за своята слава, човек не може да разчита на помощта на разумните същества. Обаче когато работи за Великото, за Цялото, той се ползва от помощта на разумните същества. Славата на човека седи в самия него, а не вън някъде. Човек не може да разчита на славата на хората, ако няма в себе сили и способности, с които да заслужи тази слава. Като знаете това, работете, учете, пишете, свирете не за себе си, не за човешка слава, но за славата на Онзи, Който ви е дал условия да се проявите. Не работите ли с това съзнание, вие всичко ще изгубите.

 

„Посока на растене“2, „Меки и твърди вещества“, стр. 175-176.

Да допуснем, че някой път изпаднете в известно меланхолично настроение. Приложете тук вашето въображение! Представете си една хубава картина, една хубава перспектива в живота. Направете следния малък опит: болен сте, изпаднали сте духом, но зимно време е, не можете да излезете вън да се поразходите. Представете си мислено, че се изкачвате на един планински връх, който познавате, ходили сте друг път, и преживейте цялата екскурзия в себе си живо, като че в този момент пътувате. Изкачете се до върха и пак се върнете! Всеки ден може да правите по една такава разходка. Туй усилие на вашия ум веднага ще тонира мозъка ви.

 

„Разумният живот“, „Придобивки на съзнанието“, стр. 85.

 

Представете си мислено следната картина: в лунна, светла нощ се качвате на висок планински връх. Като стигнете върха, ще намерите една висока канара, ще седнете върху нея и ще почнете да размишлявате, да наблюдавате небето. Както седите, по небето се явяват малки облачета, които постепенно растат, стават големи, черни облаци и покриват целия хоризонт пред вас: не се вижда вече Луната, не се виждат никакви звезди. Седите неподвижно на канарата, силно концентрирани в мисълта си, и в това време, далеч някъде, виждате на хоризонта малка светлинка. Небето се отваря, облаците се разсейват, зората се пуква и след малко Слънцето подава своята пурпурна, златна главица. Упражнението трябва да трае всичко 5 мин.

 

„Добри навици“, „Развитие на мозъчните центрове“, стр. 99.

 

Ще ви дам още едно естествено упражнение – медитация върху дъгата. Ще медитирате върху дъгата дотогава, докато създадете в ума си красива картина за нея. Това упражнение може да отнеме на някой една, на други две, на трети три години, докато в ума им се създаде тази красива картина, но те трябва да работят в това направление. Някои пък могат да успеят в кратко време – това зависи от способността на ученика да се концентрира. Значи всеки ден ще медитирате върху дъгата, докато в ума ви се създаде жива, ясна картина. Ще си я представите такава, каквато сте я виждали в Природата с всичките ѝ цветове. Това упражнение ще послужи като стимул за развиване на въображението във вас. За окултния ученик въображението е необходимо, понеже то е майка на идеите. Когато медитирате върху дъгата, ето какви картини можете да си представите: на запад – Слънцето, на изток – черен, тъмен облак, а дъгата – от север към юг, след ситен пролетен дъжд. Или на изток е ясно, а дъгата се явява на запад. Изобщо каквито положения да заема в ума ви, един ден дъгата трябва да изгрее в душата ви така, както изгрява в Природата. Като медитирате по пет, десет минути на ден върху дъгата, ще видите как незабелязано, естествено в ума ви ще се яви образът на дъгата. Като медитирате, ще затваряте очите си да виждате образа на дъгата ясно, картинно. В първо време, като си я представите умствено, тя няма да бъде ясна, но след време ще изпъкне добре, и то такава, каквато е в Природата – жива, реална. Най-доброто време за медитация е сутрин или при всяко добро разположение на духа. За резултата на упражнението не мислете. Какъвто и да бъде резултатът, все ще спечелите нещо, но няма да загубите. Освен сутрин, можете да медитирате преди обяд, няколко часа след ядене и вечер преди лягане. Всеки е свободен да избере онова време, което е най-добро за него. Добре е да нарисувате дъгата, винаги да я имате пред себе си. Още по-добре е да наблюдавате дъгата след всеки дъжд, да запомните обстановката, условията, при които се е явила. Дъгата ще внесе в ума ви нов елемент.

 

„Двата пътя“, „Сила на волята“, стр. 24-26.

 

В продължение на три седмици работете съзнателно върху въз-питанието на осезанието и на зрението си, като пипате само такива тела и предмети, които помагат за развиване на чувствителността ви. С очите си пък възприемайте само красиви образи и впечатления. Същевременно всяка сутрин дигайте ръцете си нагоре с мисълта, че се свързвате с Първата Причина, с възвишените и благородни същества. Тези упражнения ще развият чувствителността ви, ще развият и вашето въображение.

 

„Малки и големи придобивки“, „Възпитание на удовете“, стр. 364.

 

Като ученици, вие трябва да се пазите от обезсърчения и отчаяния. Дойдете ли до такова състояние, приложете въображението си. Не мислете, че сте беден, че работите ви не се нареждат добре, а си представяйте, че заемате високо положение в обществото като професор, висш началник в някое министерство и работите ви вървят добре. Дето и да се обърнете, каквото и да поискате, всички ви услужват, всички нужди ви се задоволяват. Така ще прекарате няколко часа в мечти и надежди. Като се огледате и видите, че истинското ви положение не е добро, ще си наложите философско търпение, ще станете стоик. Мислете тогава за Единия, Който ви обича, за да опитате Неговата сила и Любов. Той ще ви помогне чрез някой човек, близък или далечен. Все някой ще възприеме мисълта ви, ще схване положението ви и ще се притича на помощ. Прилагайте въображението си и не се страхувайте. Казано е, че въображението е майка на идеите. Богат човек е онзи, който има идеи. Колкото по-възвишени са идеите му, толкова по-богат и силен е той. Ако идеите му не могат да се реализират днес, ще се реализират утре; важно е, че непостижимото ще стане постижимо, макар и в далечно бъдеще. Не е лошо, когато идеите не се реализират; лошо е, когато изворът им пресъхне. Следователно не желайте да измерите количеството на водата на една чешма. Речете ли да измерите водата ѝ, тя ще пресъхне. Щом е така, не казвай, че някога много си обичал или много страдал. И не се отказвай и днес от радостта и от страданието! Благодари за станалото с тебе и се радвай на всичко, което днес става.

 

„Божествените условия“, „Единният“, стр. 187.

 

Някой рисувал Рила, езерата, трябва да идеш, да видиш, да ги обиколиш. Като се върнеш, ще кажеш: „Разбрах тази картина.“ Като казвам опит, това е опит да идеш, да посетиш тия езера, които са на картината. Вие сега гледате и казвате: „Хубава картина.“ Като идеш на това място, дето художникът е рисувал, той е бил на мястото, има друго понятие за картината. Ти, който гледаш неговата картина, нямаш туй схващане на художника. Художникът рисувал някой добър човек. Ти казваш: „Много добър човек.“ Ти ще идеш и ще намериш този добър човек, когото той е рисувал, да го видиш. Тъй се изучава картината. Онзи, който иска да изучи картината, трябва да иде на същото място, което художникът е рисувал. Ако не иде, не може да има идея. Художникът рисувал добър човек. Ще идеш да намериш добрия човек. Той рисувал огън. Ще идеш да видиш тоя огън, дето го рисувал, да го опиташ. Може да не рисуваш картината, но ще имаш една идея за съдържанието на тази картина.

 

„Минало, настояще, бъдеще“, „Двете движения“, стр. 236-237.

 

Ще направите един опит, за да познаете силата на тези стари формули, да видите каква магическа сила има хурката. Когато сте неразположени духом, ще направите следния опит: мислено ще си представите десет оки вълна; ще вземете една голяма харания* и мислено ще започнете полека да изпирате тази вълна. Ще я изперете един, два, три, четири, пет пъти, докато стане съвсем чиста. След това вземете един от циганските дараци и започвате да я влачите. Като я влачите така около половин час, направете я на къдели. След това я турете на големи дараци и я направете на големи къдели. От готовите вече къдели вземете една и я турете на хурката да предете. Аз бих желал да ми опишете този процес, да ми опишете какви чувства ще изпитате, докато започнете да предете. Ще ми направите едно описание, подобно на това, което прави естественикът, когато наблюдава под микроскоп известен процес. Наблюдавайте след всяка къделя каква мисъл ще ви дойде. Тази формула за влачене и изпридане на вълната ни е дадена от окултизма и за половин час тя ще допринесе много повече, отколкото един педагог за цяла година. Този опит с вълната ще го направите най-малко четири пъти в месеца. Ако някой заболее от испанската болест, лежейки в леглото си, нека пере тази вълна.

 

„Великата майка“2, „Малък разбор“, стр. 82-83.

Направете за една седмица опит: като си спомните за Името Божие, веднага да се смени състоянието. Неразположен, като помислиш за Бога на Любовта, Който създал всичко, веднага да се смени вашето състояние. Заради Него да си готов да направиш всичките жертви. Да обичаш Бога в дадения случай значи да направиш всичките жертви. Разгневил си се. Направи една жертва – да се не гневиш. Разсърдил си се, казваш: „Този, всичкия багаж го подарявам.“ Вие се мъчите. Виждали ли сте майка, тя даде едно орехче на детето си или една ябълка. Казва: „Дай, майка.“ То не иска да го даде. Тя го натисне, вземе орехчето или ябълката. То почне да плаче. Майка ни казва: „Дай орехчето, майка!“ Ние не искаме някой път да дадем малкото орехче. Дай го този орех. Посееш ореха в земята – дадеш го и след време ти щастлив ще бъдеш. Ореха като държиш в ръката, не може да порасте, като го посееш, през цялата година след време ще ядеш орехи. Да дадеш, значи да го посееш. Посей нещата, това е Божественият живот. Любовта трябва да бъде посята. Посей Любовта в душата си и ще дойде изобилието. Посей Любовта в душата си и изворите ще потекат.

„Двете Божествени посещения“, „Основна идея“, стр. 331.

Изучавайте себе си, изучавайте своя ум и своето сърце, изучавайте и своята ръка. Когато искате да внесете в характера си повече мекота, в продължение на цяла година, по три пъти на ден – сутрин, на обяд и вечер, гладете дланите на ръцете си. Когато искате да придадете повече твърдост, смелост, мъжество на характера си, гладете горната част на ръцете си.

 

„Царският път на душата“2, „С человечески езици“, стр. 166.

Приложете закона на справедливостта за десет дена, като се наблюдавате колко пъти сте го приложили и колко пъти не сте могли да го приложите. Когато се наблюдава, човек вижда доколко е справедлив. Направете упражнението съзнателно, не само по отношение на постъпките си, но и по отношение на своите мисли и чувства. Колкото по-искрен е човек към себе си, толкова по-добре ще направи упражнението. Справедливостта изисква еднакво отношение и към хората, и към животните. В това се заключава благородството на човека.

 

„Методи за самовъзпитание“, „Справедливи“, стр. 78.

 

Ще направим опит за четири седмици да приложим всички тия качества. Първата седмица ще работите върху първия триъгълник – да бъдете абсолютно честни спрямо себе си, без никаква лъжа. Аз искам да се наемат с опита само онези от вас, които ще могат да го направят; които не могат, да не го започват. Упражнението може да ви се вижда мъчно, но опитайте се. Ще пазите съзнанието си будно за една седмица. Никаква лъжа нито в чувствата, нито в мислите, нито в действията ви! Съзнанието ви трябва да бъде будно, не от страх, но от любов, да опитате вашата честност. Втората седмица ще работите върху справедливостта. Третата седмица – върху интелигентността и четвъртата седмица – върху благородството. Като се свършат четирите седмици, петата седмица ще работите върху тия четири качества заедно.

 

Лекции на МОК IV/3, „Новите схващания на ученика“, „Честността“, стр. 42.

Направете за един ден опит. Някои от вас, които сте най-напреднали, турете един лев в джоба си. Ще се помолите да бръкне някой в джоба ви и да вземе лева. Като видите, че го няма, кажете: „Десет ще дойдат на мястото му!“ И да не се безпокоите, и да не знаете кой ви е взел лева. Ще кажете: „Какъв е този опит? Само това ни остава.“ Хубаво, да ви кажа и друго нещо, та което ви допадне. През 12 часове на деня, откакто изгрее Слънцето, всеки един час, в първата минута на часа да се концентрираш и да се помолиш на Бога. За един ден 12 часа, по една минута – 12 минути ще се молиш на Бога. Щом дойде часът, изведнъж, каквото правиш, ще престанеш и ще се помолиш. Ще се пренесеш 12 пъти на ден. За десет деня по 1 път всеки час ще се пренасяш. Този опит не е за всички, а за способните ученици. Всички не могат да го направят. Ако искат, нека турят лева в джоба си. Онези, които нямат лев, ще кажат: „Отде да вземем пари?“ Тури тогава едно коматче хляб в джоба ти и накарай някого да вземе хляба. И ще дойде цял самун. Само че, ако си туриш коматче в джоба, ще се върнеш в къщи пак с него, защото на Изгрева всеки ще предпочете да вземе лева, отколкото за коматче да бръкне в джоба си. Добре, друг опит ще ви кажа, за 10 дни, четвъртия опит. Щом дойде първата минута на всеки час през деня, с една кана ще вземеш вода и ще полееш едно дърво, и ще кажеш: „Както изсипвам тази кана вода, така да се изсипе благото върху мен, богато да се изсипе!“ Сега, колко души като направят този опит, ще имат успех? Мнозина като почнат, ще кажат: „Защо да правя такива дивотии? Да се стегна да работя!“ Още по-добре е да работиш! Тогава казвам: Отвори си една бакалница и на всеки, който дойде, ще казваш: „Заповядайте, какво обичате? Хубава захар, смокини.“ Ще вземеш хубава хартия, ще претеглиш и малко повече ще туриш, и ще го изпратиш. Който дойде, весел ще го посрещнеш. Или стани аптекар, ще изпълняващ рецептите.

 

Хайде, ще ви кажа нещо, което можете да направите по-лесно, което всички можете да го направите. А тези, по-горните опити са специални, те съставляват задачи на една висша Школа. Но ще ви кажа и неща, които ще ви допаднат. Представете си един човек, който е гладен и никой не му обърнал внимание. Вместо да се молите, първата минута на всеки час, в продължение на 12 часа от деня, кажете: „Нека да му се даде възможност да се наяде! Дайте на този човек да яде!“ Първият час така, вторият час така и т.п. – 12 пъти на ден ще кажете: „Дайте на този човек да яде!“ 12 пъти ще дадете тази заповед. Това можете да го направите всички. Но ще си представите някой, който наистина е гладен. И това, което кажете, ще стане.

 

„Към извора“, „Опити“, стр. 172-173.

 

Може да направите един опит: турете в джоба си едно левче, две левчета, пет левчета, десет левчета, напълнете двата джоба. Иде някой просяк, бръкнете и каквото хванете, дайте, без да гледате. Искате да бъдете милосърдни, бръкнете и дайте. Като дадеш нещо, те боли под лъжичката, че си дал много. Нещо ти казва, че много си дал. Ще се опиташ колко може да дадеш, защото, ако човек не дава, не може да се възпита.

 

„Факти, закони, принципи“, „Малкият опит“, стр. 114.

 

Да допуснем, че в някой човек липсва чувството на милосърдие. Как ще го добие той? Такъв човек трябва да дружи повече с хора филантропи, човеколюбиви, които са готови да се жертват за доброто на другите хора. Или пък той трябва да чете такива книги, в които да среща примери от хора със силно развито чувство на милосърдие. Освен това човек, у когото липсва това чувство, добре е всеки ден, около 10-20 минути най-много, да постави ръката си върху центъра на милосърдието, за да приижда към него известно количество енергия. В продължение на 1-2 години този човек може да развие в себе си това чувство. Чувствата се подхранват с енергия… Който иска да се учи и да напредва в живота, той трябва да си избира такива другари, които Природата е щедро надарила. Тия хора са родени при благоприятни условия.

 

„Време и сила“2, „Време и сила“, стр. 12-13.

Най-първо искате да развиете вашата памет. Обещаете нещо, и го направете. Не започвайте с големи работи, а с малки. Лягаш си вечер и кажеш: „Искам утре да стана точно в три часа и половина.“ Виж, като станеш, колко е часът, когато си се събудил. Някой път може да се успиш, не в три и половина да станеш, но в шест да станеш. Ще видиш каква е разликата. После кажеш: „Искам да стана в три часа и две минути, в три и три минути, и четири минути.“ Като станеш, ще видиш разликата. Каквото човек мисли, това става.

 

„Смяна на състоянията“, „Смяна на състоянията“, стр. 34.

 

Дадеш обещание да отидеш някъде; трябва да изпълниш обещанието си, да отидеш точно навреме. За да не забравиш, хвани горната фаланга на палеца на лявата си ръка и кажи: „Помни, че утре сутринта трябва да стана рано, да отида там, дето съм обещал. Ще ме събудиш рано, да не закъснея.“ После хвани горната фаланга на десния палец и кажи същото. Най-после кажи и на себе си, че си обещал да отидеш някъде.

 

„Фактори в Природата“, „Добрият поглед“, стр. 91.

 

Ще ви дам следното упражнение за една седмица: като си лягате вечер, турете в ума си мисълта да станете точно в 12 ч. през нощта. Като се събудите, погледнете часовника. Ако е точно 12 ч., станете, помолете се тихо в себе си и кажете: „Господи, да дойде Твоето благословение върху мен.“ Прекарайте няколко минути в размишление и се запитайте, да си легнете, или не. Ако не можете да си отговорите, напишете си две билетчета с думите да, не и извадете едно от тях. То ще определи да си легнете, или не. Ако не трябва да си легнете веднага, останете около 15-20 мин. в размишление и си кажете: „Господи, благодаря Ти за всички блага, за всички благословения, които ми изпращаш.“ Наистина Божите благословения винаги са били върху вас, но не сте могли да ги разберете и благодарите за тях. След това можете да си легнете пак. Който се е помолил добре, той ще заспи леко и ще има някакъв хубав сън. Когато хората сънуват страшни сънища, това се дължи на обстоятелството, че молитвата им не е приета. Добрата молитва винаги се приема. Тя дава вътрешен мир на човека. Като правите упражнението една седмица, следете какви резултати ще имате. Който не може сам да става навреме, някой от домашните му да го събужда.

 

„Простите истини“, „Двата полюса“, стр. 68.

 

Проточете дясната си ръка напред с дланта надолу и мислено прекарайте принципа на точността във всеки пръст поотделно: в палеца, в показалеца, в средния пръст и т.н. Съсредоточете мисълта си към всеки пръст по 10 сек. След това приберете дясната ръка намясто. Направете същото упражнение и с лявата ръка. Това упражнение е приятно, защото внася в съзнанието на човека идеята за точност… Затова всеки от вас нека си каже: „Аз не искам да се спъвам в приложението на точността.“

 

„Добри навици“, „Най-добрият метод“, стр. 170-171.

 

Следния път всички ще гледате да дойдете точно в шест часа. Не се позволява абсолютно никакво закъснение! Нито десет секунди! По-рано може да дойдете, но не и по-късно… Всеки да бъде искрен към себе си, ще си отбележи с колко минути е подранил. Който закъснее, ще стои вън прав. Кой трябва да седи и кой да стои? – Който е дошъл по-рано и навреме, ще седи; който е закъснял, ще стои. При това всеки трябва да си даде отчет за причината, поради която е закъснял. Той трябва да си отговори оправдава ли го тая причина, или не. Всеки носи отговорност пред себе си… За следния път, като направите упражнението за точността, ще пишете върху темата: В колко часа влязох в класа – точно в шест часа или преди шест; Какво беше времето – ясно, облачно, топло или студено.

 

„Живот и отношения“, „Силови центрове“, стр. 68-69.

 

За да проверите будността и точността на своето съзнание, направете следния опит: сверете всички часовниците си и определете на другия ден да бъдете на Витоша точно в 4 ч. 32 м. и 5 сек. Който закъснее или изпревари определеното време, той ще знае, че в съзнанието му някъде е станало известно отклонение. От отклонението на съзнанието си всеки може предварително да знае какви и колко погрешки ще направи през деня. Колкото отклонението в съзнанието ви е по-голямо, толкова по-малко хора могат да разчитат на вас, а също така и вие на себе си. Ако закъснеете цял час, вие ще мязате на човек, който троши камъни само, без да постигне нещо особено. Ако закъснеете само 32 мин., вие ще мязате на човек, който е ял и пил само, без да е работил нещо. Ако закъснеете само 5 сек., вие ще мязате на човек, който е разорал почвата си, но не я посадил. Само онзи ще посее и пожъне, който спазва точно времето до секунди и терци.

 

„Добри навици“, „Най-добрият метод“, стр. 135-136.

 

Една вечер, в едно събрание с повече от 200-300 души, казвам: от тази вечер давам един изпит на всички ученици, посред нощ в 12 часа точно ще тръгнете от дома си, и всеки сам ще отиде на Витоша. Сами ще си намерите пътя и ще се върнете. Те ме гледат тъй – дали работата е сериозна. Сериозна е, ще се опитате. Казвам: в една година време ще изпълните тази задача. Който има Любов, решението на задачата ще бъде сполучливо…

 

Ще направим следующия опит: от всички градове в България, които искат, ще направим с тях една обща екскурзия от Чамкория до Мусала, денем. Най-първо ще минем през долината на Марица, през Рилската пустиня от южната страна на Мусала ще се изкачим, и ще слезем през северната страна през Бистричката долина. Това ще бъде денем първия път. Втория път ще минем по Месечина, третия път – в тъмна нощ, когато няма Месечина и четвъртия път ще минем през една много бурна нощ. Тогава много души ще бъдем, от 200-300. То е лесно. Но сега мъчното ще дойде. После ще ви пратим двама по двама да минете денем, после по Месечината, през тъмна нощ и най- после през бурна нощ. След това сами ще минете денем, във време на Месечина, през тъмна нощ и бурна нощ. И тогава ще кажем: ти си ученик, ти всичко можеш да направиш. Ще пристъпим, това трябва да стане, да се калите, за да опитате вашата смелост и вашето юначество.

 

„Беседи, обяснения и упътвания“ (1922 г.)2, „Съвършения мъж“, стр. 64-65.

Направете едно упражнение за придобиване на търпение. Имате ревматизъм в крака си. То е предметно учение. Като седнете и ви боли кракът, пейте Всичко в живота е постижимо. Попейте на болния си крак. Боли, но ще седите спокойно. Учете се на търпение. Казвате: „Откъде дойде, сега ли намери, ще ми осакати крака.“ Вие му попейте. Хубаво е, ще го издържите. Кракът ви боли, но вие ще се усмихнете. Какво трябва да кажете на ревматизма? Ще видите, че при ставния ревматизъм е дошъл един по-нисш живот и следствие на това се образуват болките. Ако може да повдигнете този живот, а вие може да го повдигнете, той по-лесно ще ви разбере и ще си отиде. Ако вие не може да изпъдите ставния ревматизъм навънка, тогава де е вашата сила? Ако един генерал може да заповяда на хиляди хора да отидат да се жертват, той е генерал. Как вие да не можете на крака си да заповядвате? Генералът казва: „Кръгом“ и войниците го слушат. Вие ще кажете: „Аз съм генерал и ще ме слушате. Кръгом!“ Кажете веднъж, два пъти, три пъти. Цяла година като казвате, тези низши същества, като ви чуят, всички ще напуснат крака ви и той ще оздравее. Ще се учите на търпение. Приятно или неприятно – ще носите.

 

„Вътрешният Господар“, „Обичайте и ценете“, стр. 178.

 

Кое е основното за живота ви? Какво трябва да придобиете през тази година? Търпение. Желая на всинца ви да придобиете търпение, защото то представлява гръбнака в човека. Както знаете, хората спадат към гръбначните животни. Тази година, 26-та, трябва да се отбележи с придобиване на търпение, което да служи във вечността като стълб на живота. За Бога се казва, че е дълготърпелив. През 27-та година трябва да придобиете милосърдие, а през 28-та година – Любов към Бога. Значи, днес ви давам програма за работа за три години. През тези три години трябва да развиете търпение, милосърдие и Любов към Бога. Влязат ли тия добродетели във вашия дом, животът ви коренно ще се измени. Придобиете ли тези три добродетели, от 28-та година нататък няма да имате големи мъчнотии. Ако не ги придобиете, мъчнотиите ви ще се увеличат 27 пъти повече, т.е. три на трета. Това не е произволно число. Значи, колкото повече мъчнотии среща човек в своя път, това показва, че той навлиза в по-гъста материя. Щом навлезе в по-гъста материя, и страданията му се увеличават… Казвам: Всемирното Бяло Братство изисква от учениците на окултната школа в България в продължение на три години да придобият трите велики добродетели – Търпение, Милосърдие и Любов към Бога. Ако се заемете с тази задача, навсякъде ще имате тяхното съдействие, тяхната помощ. Работите ли върху тази задача, вие ще имате съдействието и на вашия Учител. Под думата Учител ние разбираме Великата Божия Мъдрост, която внася нови форми, нови идеи и чувства в живота.

 

Следователно три основни неща ще трябва да придобиете за три години. Едновременно с тях ще се научите как да говорите. Ако говорите на другите, както говорите на себе си, по същия начин и на вас ще отговарят. Това значи да говорите и да ви се отговаря с езика на Мъдростта. Тогава всеки от вас ще представлява разумна душа, изпратена на Земята да се учи. Щом сте разумни души, ще ви се проповядват Божествени идеи, ще ви се говори на Божествен език. Говори ли ви се на Божествен език, и вие ще говорите по същия начин. Да бъдеш разумна душа, това подразбира да водиш съзнателен, разумен живот. На Земята най-гениалният израз на разумността е музиката. Когато човек стане разумен, в пълния смисъл на думата, всички негови прояви са музикални. Музиката внася радост и веселие в човешката душа.

 

„Светлина на мисълта“, „Живите закони на добродетелите“, стр. 75-76, 78-79.

 

Ще ви дам един метод за работа върху търпението. Всеки от вас да вземе хиляда житни зрънца. Ако при известен случай проявите нетърпение, започнете да броите житните зрънца. Първо ще преброите до десет. Ако нетърпението ви изчезне, ще спрете броенето на зрънцата. Десетте зрънца ще турите настрана. Ако нетърпението ви продължава още, ще броите до сто зрънца. Ако и при това положение сте още нетърпеливи, ще продължавате да броите зрънцата, докато напълно се успокоите. Ще си отбележите при колко житни зрънца сте възстановили търпението си. Този опит ще правите в продължение на десет дена. Колкото пъти проявите нетърпение през тези десет дена, толкова пъти ще броите житните зрънца. Броенето на зрънцата ще бъде бавно, спокойно, с пълно съзнание за опита, който правите. По този начин вие ще възпитавате търпението си. Колкото повече зрънца сте преброили през тия десет деня, толкова повече сте работили върху себе си. Като броите зрънцата, проявявайте почит към всяко от тях. Те са живи същества и всяко зрънце ще ви предаде нещо от себе си. Те ще ви заставят да мислите.

 

„Посока на растене“, „Придобиване на търпение“, стр. 82-83.

 

Ще ви запитам дали някой от вас е броил колко косми има на главата си? Казват, че човек има на главата си около 250 000 косми. По този случай ще ви дам следната малка задача: да преброите колко косми имате на главата си. За тази цел, ако има някой от вас, който е решил да реже косата си, нека стори това, като се върне сега у дома си, и да раздаде по една малка част от космите си на всеки едного от вас, за да ги преброите внимателно. Вие сте около 90 души, които трябва да вземете участие в броенето, за да се улесни задачата ви. В тази задача ще опитате търпението си. До следната неделя да преброите космите, а после, като отидем някой ден на Витоша, ще ги изгорим.

 

Лекции на МОК ІV/3, „Новите схващания на ученика“, „Слънчевите трансформатори“, стр. 101.

 

Правете опити със себе си, за да изпитвате търпението си. Представете си, че имате важна работа, която трябва да свършите в определено време. Тогава именно дохожда един ваш приятел да си поприказва с вас. Минават 5-10 минути, той седи спокойно и говори. Като ученик вие нямате право да му кажете да си отиде, той сам трябва да се сети. Извадете часовника си и следете колко време ще стои приятелят ви и колко време ще търпите, без да нарушите равновесието си. При това забележете, ако пожелаете в себе си приятелят ви да си отиде по-скоро, в него ще се яви обратно желание, ще иска да остане по-дълго време при вас. Колкото по-силно е вашето желание да ви освободи, толкова повече се усилва в него желанието да остане при вас. И обратното се случва: вие сте свободен, имате време да се разговаряте с приятеля си, приятно ви е да прекарате повече време заедно, но в него се явява желание по-скоро да ви освободи. Това е закон, който регулира психическия живот на човека. Вие трябва да знаете този закон и да го спазвате. Само така може да създадете характер в себе си.

 

„Трите живота“2, „Превръщане на енергиите“, стр. 288- 289.

 

Изучавайте първо елементите на своите мисли, чувства и постъпки, за да можете впоследствие да образувате сложни съединения. Започнете с изучаване елементите на търпението, за да се справите с нетърпението си. Това е наука, за прилагането на която има различни методи. За развиване на търпението приложете следното упражнение: застанете прав на един крак, а другия подгънете под прав ъгъл. Така застанали, ще държите право, без да се люлеете на една или друга страна. Като се възпитаваш, няма да се люлееш от крак на крак, но ще стоиш тих и спокоен, ще се наблюдаваш, накъде се наклонява тялото ти: надясно, наляво, напред или назад. Ако не станеш господар на десния или на левия си крак, как ще станеш господар на цялото си тяло, на своята мисъл, на своите чувства и постъпки?

 

„Отворени форми“, „Азбуката на Природата“, стр. 27.

Направете един опит да видите можете ли в продължение на десет дена да не допуснете в ума си нито една отрицателна мисъл или отрицателно чувство. Благодарете за всичко, което ви се случва през това време. Имаш някоя неприятност, благодари. Някой ти казал нещо обидно, благодари. Имаш да даваш, благодари. Изгубиш службата си, благодари. Времето е лошо, пак благодари. Мога ли да благодаря за всичко това? Можеш. Кажи: „Господи, благодаря Ти, задето ме водиш в тоя път.“ Като богат ще научиш едно; като беден ще научиш друго. За Бога и богатството, и беднотията са еднакво важни. Същото се отнася и до радостите, и до скърбите.

 

„Законът и Любовта“, „Двете отвърстия“, стр. 78.

 

Вътрешният ред ще направи хората радостни и весели. Всяко лице ще бъде засмяно. И тогава, колкото хляб сложите на трапезата, няма да се извинявате, че е малко, но ще благодарите и за него. Колкото плодове сложите на трапезата, ще благодарите и за тях. Няма да казвате, че някой ви е дал само една череша, но ще благодарите и за нея. Само една ябълка да имате, благодарете и за нея. Ако не благодарите за малкото, и то ще ви се отнеме.

 

„Опорни точки на живота“, „Постоянна благодарност“, стр. 208.

 

Дай път на Божественото. Цял живот му служи, а не само като млад. Пипни челото, носа, устата си и благодари за тях. Благодарността укрепва здравето. Всяка сутрин прави психически упражнения, да се обновиш. – „Аз правя много упражнения.“ Ако са само външни, те нищо не ползват. Ценно е това упражнение, което едновременно има и външен, и вътрешен смисъл.

 

„Работа на Природата“, „Общи положения“, стр. 290.

 

Ще благодариш за всичко: ако си болен, ще благодариш; ако си здрав, пак ще благодариш; като умираш, ще благодариш; и като се раждаш, пак ще благодариш. Днес, като се ражда някой, всички благодарят; като умира, всички скърбят. Щом дойде смъртта, кажи: „Благодаря, че е дошло време за умиране.“ Има ли нещо страшно в смъртта? Ако умреш, за да излезеш от затвора, ти придобиваш свободата си. По-страшно е, когато се раждаш в затвор. Благодари и при единия, и при другия случай. Герой е онзи, който благодари и когато умира, и когато се ражда.

 

„Опорни точки на живота“, „Постоянна благодарност“, стр. 203.

 

Хората се съдят, съдили са се, но въпреки това и до днес не могат да се изправят. Някой направи погрешка и той не може да си прости, осъжда се. Какво се постига с това съдене? Нищо не се постига. Тази година приложете следното правило: каквато грешка и да направите, благодарете на Бога, благословете Го в себе си, че сте сгрешили. Като благодарите, ще видите какво ви липсва, къде е било слабото ви място, че сте сгрешили. Като благославяте Господа, Той ще изправи погрешката ви. Любовта е единствената сила, която изправя погрешките. Нека всеки за себе си да бъде справедлив съдия, да съди по Любов.

 

„Божествен и човешки свят“, „Връзка между Бога и човека“, стр. 486.

Ще ви дам една задача, която има отношение към вашата воля. Тя не е наложителна, ще я извършат само онези, които имат силно желание и любов. Всеки ще обмисли добре задачата и ако има вътрешна свобода, тогава ще я предприеме. Задачата се състои в следното: всеки ще си избере един ден през годината, безразлично кога – през лятото или през зимата, да отиде сам на Витоша, нощем. Ще стане в 12 часа по полунощ и без да казва на някого, сам ще тръгне от дома си, добре облечен, с тояга в ръка. Из пътя ще бъде съсредоточен, в размишление и с убеждение, че върши сериозна работа, от която ще придобие нещо. Ако настигне някой от съучениците си, ще се разминете, без да приказвате, за да не се разсейвате. Ще се качите на планината, ще стигнете до полянката, под снега, и ще почакате изгрева на Слънцето. След това бавно ще слезете и ще върнете у дома си. Който ден решите да направите опита, ще ми съобщите. Срокът за тази задача е голям, една година. Значи, през това време всеки ще си избере един ден за задачата. Който не е готов, да не прави опит. Тази задача е само за онези, които се чувстват вътрешно свободни и разположени. Страхливите да не правят задачата. Тя е само за герои, за безстрашните ученици. За някои задачата внася страх и смущения; те да стоят у дома си. Това е задача, която се решава по свобода и Любов. Когато тръгнете за планината, ще се обадите само на домашните си, които няма да разказват на никого. Преди да свършите задачата, нищо няма да говорите за нея. Като я свършите, можете свободно да говорите. Какво ще научите, също не трябва да се интересувате. Като се върнете от планината, сами ще видите, какво и колко сте научили. Колкото и малко да научите, все е ценно. Ще имате възможност да опитате доколко волята ви е силна. Тази задача се отнася и до братята, и до сестрите като ученици. Ученикът започва една работа и върви напред. Той вярва в своите сили и разчита на великото ръководство на Духа.

 

„Трите живота“2, „Мястото на човека в Природата“, стр. 130-131.

 

Някой казва: “Не мога да отида на Витоша.“ Че ако не можеш да отидеш на Витоша, как ще отидеш при Христа? Христовият път е тесен и стръмен, той е път на разумната човешка воля. В ума си ще кажеш: „Ще отида с моите приятели на Витоша!“ Ако не можеш в действителност, то поне мислено ги проследи, пропътувай целия път в ума си! Това е философията на живота.

 

„Великата майка“2, „Оправдание и спасение“, стр. 24.

 

Всеки от вас да си вземе една стомничка от две кила. Ще отидете до нашия бивак на Витоша, да си донесете вода от там. Ще си определите времето, като започнете от среднощ и през целия ден. За 24 часа ще отидете и ще се върнете с пълни стомнички. Ще сметнете времето, през колко минути трябва да тръгвате един след друг. В 24 часа има 1440 минути. 10 души дежурни ще записват, кой кога е тръгнал и кога се е върнал. Други 10 души ще записват на планината кога е дошъл всеки от вас и кога е тръгнал назад, за града. Дежурните горе ще стоплят вода, та всеки, като стигне там, ще пие една чаша гореща вода, ще се преоблече и ще си тръгне назад. За 24 часа цялото колело ще се извърви. Всички ще вървите по един и същи път. Важно е кой кога е тръгнал и кога се е върнал. Тази задача ще направим следната неделя, на 15 май. Тръгване събота срещу неделя, по среднощ. Ще теглите жребия, който ще определи кой кога да тръгне. На когото излезе номерът, той тръгва.

 

„Абсолютна Истина“, „Обич и знание“, стр. 253-254.

 

Не е достатъчно само да се борите за първи места, но трябва да ги заслужите. Който иска да вземе първо място, нека тръгне вечер за Мусала, като мине през Рилската пустиня, през езерата на Марица, през Маричината долина и да се върне назад. Това е задача само за героите. Които не са герои, могат да направят същата задача, но по двама, трима заедно. Така са изпитвали учениците в древността. Всички адепти и светии са минали по този път. Те са пребродили всички високи върхове. През каквито върхове мине човек в живота си, такива постижения ще има. Ако не можете да се качите на Мусала и да слезете, не можете да бъдете ученици.

 

Изкачването на Мусала е един от трудните изпити, особено вечер, в снежна, зимна нощ. Първо ще направите опита през деня; после – при лунна светлина, и трети път – в тъмна нощ, когато върхът е покрит със сняг. Мъчна е задачата, но ще се изпитате. Ако нямате вътрешно разположение, ще направите само първия опит – ще отидете на Мусала през деня. И този опит не е лесен. Да мине човек сам през Рилската пустиня, където птичка даже не прехвръква! Върви той сам, чува стъпките си и от време навреме шумолението на листата и на вятъра. Косата може да настръхне на човека от страх, особено вечер. Който направи този опит, ще придобие нещо хубаво в характера си. Като минава през Рилската пустиня, колкото по-навътре влиза, толкова по-сериозен става, докато най-после дойде до Маричината долина, където става радостен, сърцето му се разширява и той изпитва велика благодарност към Бога, че е могъл да мине сам през долината на мълчанието. Човек расте, когато се намира между две противоположни състояния. Така той познава себе си, познава великото в света.

 

„Трите живота“2, „Превръщане на енергиите“, стр. 290-291.

 

Аз ще ви попитам: желаете ли идущата седмица да направим една екскурзия, или да останем тук в София? Знаете ли какво ще бъде правилото за тази екскурзия? Ще бъдете наредени на триъгълници, и то така: двама ще вървят отзад, един – отпред. Значи, трима по трима, триъгълници ще образувате. Ще вървите в права линия, но във вид на такива скачени триъгълници. Двамата ще вървят на една права линия, те ще образуват основата на триъгълника, а единия ще върви напред, той ще образува върха на триъгълника. От един триъгълник до друг ще има едно малко разстояние, около три, четири метра. Понеже ще искате да се разговаряте, то двамата, които са на една линия, на основата, само те ще се разговарят, а този на върха няма да говори. Този, който е на върха после ще отстъпи своето място на един от другите двама. Тъй последователно ще се сменявате, ще се въртят тия триъгълници, и в същото време ще се движат напред.

 

За един окултен ученик думите не може, не е възможно, не съществуват. Ще преодолеете всички спънки, мъчнотии, нищо повече. Ще тръгнете от къщи в четири и половина часа сутринта, та около пет и половина часа да бъдете всички събрани. Тия, които носят самовари, ще вървят напред.

 

„Положителни и отрицателни сили в Природата“, „Работа на окултните сили“, стр. 3-4.

 

Едно от важните неща в живота на човека е сънят. Затова именно окултният ученик трябва да спи правилно. Той трябва да определи час, в който да си ляга. При това трябва да си постави като задача, щом легне, да заспи веднага или най-много в продължение на 5-10 минути. В това отношение и вие трябва да правите опити, да упражнявате волята си, да видите можете ли да си легнете точно в определения час и да заспите в продължение на 10 минути. Ако можете да заспите в определеното време, волята ви е силна. Ако мине половин час или повече и не можете да заспите, волята ви е слаба. При това упражнение ще изпитате силата на волята си. Иначе ще си правите илюзия, че имате силна воля. Не, волята се изпитва само чрез упражнения. За да усилвате волята си, добре е, като си лягате вечер, да си кажете, че тази вечер искате да спите само на дясната си страна. Ако сутринта се намерите на дясната страна, волята ви е силна, ако се намерите на лявата страна, значи волята ви е слаба. Обаче, това не трябва да ви обезсърчава. Правете опити в това отношение, докато добиете резултати. От окултно гледище сънят има дълбоко предназначение. Когато спите, вие отивате в астралния свят на училище. Това, което вечер учите, денем го прилагате. Ако не спите правилно – и в астралния свят не можете да учите добре; щом в астралния свят учите добре – и на Земята ще можете да учите… Ето защо като лягате вечер, кажете си: „Сега отивам в училището на астралния свят и желая да свърша добре работата, която ще ми се даде там.“

 

„Двата пътя“, „Сила на волята“, стр. 22-23.

 

Направете следния опит: легнете в 10 ч. вечерта и си кажете, че ще станете в 12 ч. в полунощ да свършите някаква работа. Като турите тази мисъл в подсъзнанието си, ще видите, че ще се събудите точно в 12 часа. Щом се събудите по това време, ще си кажете: „Нека поспя още пет минути поне. Какво ще правя толкова рано?“ Не, щом се събудите в 12 часа, ще вдигнете главата си, ще спуснете краката си надолу, ще се изправите към изток и ще си кажете: „Аз съм господар на времето си и ще го използвам както намирам за добре.“ Щом кажете така, ще възприемете една хубава, светла мисъл от Невидимия свят. След това легнете с мисълта да станете в два часа. Като се събудите в два часа, станете пак по същия начин и се изправете към изток. Ще получите още една светла мисъл. И този път ще дойдат изкушения, но ще гледате и тях да преодолеете. Като приемете хубавата мисъл, запишете си я и пак легнете с желание да станете в четири часа. В четири часа ще се събудите и пак ще дойдат изкушения, но ще гледате да ги преодолеете. Ще станете по същия начин както първия път и ще се изправите към изток, докато получите третата светла мисъл.

 

Този опит ще правите в продължение на цяла седмица. Той не ви се дава за цял живот. Важно е да правите ред усилия, докато придобиете добри навици в себе си.

 

„Добри навици“, „Добри навици“, стр. 7-8.

 

За пример – слаба ви е волята. Ще протегнеш ръката си напред, ще отвориш пръстите си, после полека започваш да свиваш ръката си на юмрук и поставяш палеца си отгоре. Отваряш ръката си полека, после пак свиваш ръката си на юмрук с палеца отгоре. Страх те е да излизаш вечерно време. Защо? Волята ти е слаба. Започни да свиваш ръката си на юмрук. Първата вечер няма да можеш да излезеш, но 5-6 вечери като свиваш ръката си на юмрук, ще станеш по-смел. Ако не се употребяват ръцете, трябва всяко свиване да става правилно, трябва енергия на волята. Затуй като правите гимнастиката, трябва много хармонични движения, за да се развива хармонично целият организъм. За пример някои от вас започнете да свивате показалеца, после средния пръст, после безименния и после малкия пръст. После по някой път опитайте да отделите пръстите един от друг. Най-напред отделете малкия пръст, после безименния, после средния, после показалеца.

 

„Минало, настояще, бъдеще“, „Една мярка“, стр. 269.

 

Вие често казвате, че волята ви е слаба. За да усилите волята си, всяка сутрин, като ставате, концентрирайте ума си върху палеца. Туй упражнение ще подейства върху волята ви тъй, както действат упражненията за заякване крилцата на малкото пиленце. Това е микроскопическа придобивка, но като правите това упражнение ден, два, неделя, месец, ще забележите едно разположение, едно малко засилване на волята. Палецът трябва да се движи хармонично.

 

„Абсолютна справедливост“, „Връзки в геометрическите форми“, стр. 12.

 

Волята не може да се прояви без разумност. С други думи казано, волята не може да се прояви без права посока на движение. Човек не може да се стреми към реализиране на известна идея, ако няма определена посока, по която трябва да върви идеята. Една идея подразбира една посока. Ето защо когато иска да реализира дадена идея, човек трябва да концентрира вниманието си в една посока, да не се раздвоява. Много образи, много идеи разсейват съзнанието и човек гледа в много посоки, не знае коя от тях да хване. Щом спре вниманието си върху един образ, човек взима известна посока и се движи съзнателно. Така постъпват всички хора, които се движат към велика цел. Докато поемат определената посока, те се движат, мислят, решават. Решат ли веднъж, те политват нагоре, към върха на своята цел, и неотклонно следват определения път.

 

„Божествените условия“, „Творческа линия“, стр. 148.

 

Ще ви дам още един опит, пак за една седмица. Този опит ще направите, след като свършите първия. Опитът е следният: всяка вечер, преди да си легнете, ще седнете на стол близо до масата, ръцете си ще поставите на масата, ще застанете тихо и спокойно и с отворени очи за десет минути ще концентрирате мисълта си. През това време няма да движите нито очите си, нито ръцете си, нито краката си – ще бъдете съвършено неподвижни. Докато трае упражнението, вие ще бъдете поставени на големи изпитания: тук-там по тялото, по лицето, по ръцете, по краката, по носа ще усетите, като че нещо ви хапе, щипе, но ще се владеете, няма да се почесвате. Най-малкото мръдване показва, че нямате воля. Ще седите тихо и спокойно, като че нищо не ви безпокои. Тези щипвания представляват така наречените щипещи мисли, но вие няма да им обръщате внимание. Ще бъдете спокойни, ще изтърпите докрай. Който ви види в това положение, ще помисли, че някаква велика идея ви занимава. Ще гледате по часовник само десет минути да трае упражнението. По този начин вие ще усилите волята си. Ако не можете десет минути да концентрирате мисълта си, как ще издържите на по-големи противодействия в живота си? Щипанията по тялото се дължат на временното спиране на нервната енергия. Те представят малки електрически експлозии, които стават в нервната система. Понякога тези бодвания са много силни, ще ви предизвикат да подскочите, но и при това положение трябва да се въздържате. Каквото и да става с вас по време на упражнението, вие ще бъдете тихи и спокойни, ще знаете, че всичко ще се нареди както трябва.

 

„Добри навици“, „Добри навици“, стр. 15-16.

 

За да можете да упражнявате волята си, всякога трябва да заменяте едно неприятно състояние с друго приятно. Ще ви дам начин за усилване на волята ви: например имате едно много неприятно чувство и не може да се освободите от него. Станете, употребете един час и посетете едно семейство, което е в много по-лошо състояние, отколкото сте вие. Не казвайте: „На мен огън ми гори на главата, а ще ходя да посещавам други.“ Идете при такова едно семейство, което няма дърва, няма хляб, нищо няма, постойте десет-петнадесет минути и вижте има ли някакво роптание там или не. Върнете се у вас и сравнете тяхното състояние с вашето. Искам да градите вашето здание. Каквато благородна мисъл дойде в сърцето ви, изпълнете я!

 

„Великата майка“2, „Който намигнува“, стр. 71-72.

 

Който има страдания, нека по много пъти на ден произнася в себе си думите, че ще минат страданията и ще види, че наистина ще преминат. Страданията са необходимо условие за развитието на човека. Ако проследим историята на развитието на човечеството, ще видим, че най-великите хора са имали най-големи страдания и изпитания. Те са прекарвали по цели дни, месеци и години в затвори, дето са написвали най-великите си произведения. И Христос прекара едно велико страдание на кръста. Всички апостоли, всички велики хора са минали през големи изпитания и страдания. Няма велик човек в света, който да не е минал през големи изпитания и страдания. Следователно, който иска да бъде велик, той непременно трябва да мине през големи страдания.

 

„Синове на възкресението“2, „Докрай“, стр. 70.

 

Ще ви дам един метод за развиване издръжливостта на волята. Този метод е тъй нареченият примирителен. Той се отнася само до ония хора, които имат силна воля. Ето в какво седи методът: ще си представите, че сте студент, приготвили сте си 25 хиляди лева за издръжка, но по някаква случайност някой влиза в стаята и открадва парите ви. Започват ред изпитания – хазяйката ви изпъжда от къщата си; гостилничарят не ви дава да се храните в гостилницата му; приятелите ви изоставят и вие оставате на улицата сам, без подслон, скитащ се от една улица в друга, без никаква помощ. Като си представите това нещо, ще се наблюдавате да видите какви чувства се събуждат у вас. Ако се уплашите и кажете, дано не ви се случи такъв изпит, вие сте пропаднали. Колкото и да се молите да не ви дават такъв изпит, има вероятност да ви се даде, има вероятност и да не ви се даде… Ако не прилагате дадените методи, няма да постигнете желаната цел, няма да придобиете нужното знание. Има хора в света със силна, с твърда воля. Като дойде до някоя операция, такъв човек дава ръката си да му направят разрез без никаква упойка. Той седи спокоен, мускул не мръдва на лицето му и като се свърши операцията, казва: „Свършихте ли вече?“ Как е развил той тази воля? Чрез упражнения, чрез прилагане на различни методи. Бих желал и вие да имате такава воля. Защо? Защото той може да концентрира праната от въздуха и да я отправя към раната си. За да постигнете такава воля, трябва да бъдете безпощадни към погрешките си – не да се критикувате, но да констатирате нещата така, както сеизмографът отбелязва земетресенията, както светочувствителната плоча на фотографията отбелязва образите. Не бивайте слепи към погрешките си, но ги изправяйте!

 

„Допирни точки в Природата“2, „Отличителни качества на волята“, стр. 29-31.

 

Използвайте всички случаи в живота си за усилване на волята си. Ако пръстите на ръцете или на краката ви са изстинали, проектирайте мисълта си към тях и пожелайте в пет минути да се стоплят. Ако не успеете изведнъж, повторете опита два-три пъти. Ако имате температура и не се чувствате добре, не бързайте да викате лекар, но приложете мисълта и волята си в действие. Турете ръката си на главата, изпратете мисълта и желанието в няколко минути да спадне температурата ви. Температурата ви може да спадне временно, и пак да се повтори. Това не трябва да ви плаши. Щом имате най-малки резултати, продължавайте да работите в това направление. Волята се усилва чрез постоянни упражнения. Не усилвате ли волята си, вие ще развивате своеволието, което е неестествен процес и създава неприятности и нещастия.

 

„Служене, почит и обич“, „Възпитание на волята“, стр. 341-342.

 

Ще ви препоръчам един метод за лекуване на зъб с помощта на волята. Като ви заболи зъб, мислено вземете едно парче чист пчелен восък, стопете го, оставете го малко да изстине и след това го турете на болното място като компрес. Ако при първия компрес болката не мине, след десетина минути направете втори компрес. Ако болката пак не мине, след десетина минути направете още няколко компреса, докато усетите известно подобрение. Когато правите опита, не казвайте какво правите. Можете да говорите за опита само когато имате резултат. Като правите опити за лекуване чрез волята, по този начин вие я усилвате. Това е една от задачите на ученика. Ученикът трябва да има силна воля, да се справя с мъчнотиите в живота.

 

„Служене, почит и обич“, „Възпитание на волята“, стр. 332.

 

Аз мисля да направим един микроскопически опит. Ще го направят двама ученици. Той е следният: единият ученик ще забие в ръката на другия една игла, на дълбочина един см; тъй ще я забие, че да му предизвика болка, и след това ще я извади. Другият ще му каже: „Още, още забивай!“ Този, комуто забиват иглата, ще гледа да забрави болката, да я превъзмогне. Той трябва да се чувства така, като че никаква игла не е забивана в него; да не допуща никаква мисъл в съзнанието си, че е станало нещо с него, а да бъде вътрешно тих и спокоен, като някой факир, и след време да счита, че това е било една малка игра. При това не трябва само да забрави този опит, но като си спомни за него, да му е приятно, че са забили в ръката му игла на дълбочина един см. Това е един психологически опит. Разбира се, той ще стане по доброволен начин. Ще изберем двама от вас, които искат да се подложат на този опит. Всички няма да правите опита. Ще бъдете внимателни при забождането на иглата. Ще опитаме как работи законът. Все ще протече малко кръв, но опитът трябва да се провери. Тази кръв ще съберем на едно много чисто платно, ще направим една много хубава кутийка и там ще я турим. После ще отбележим датата и дена на опита. Това ще бъде първият ви опит във великите идеи. Тази кутийка ще се пази от класа като свещена. Ако опитът излезе сполучлив, с тази кръв може да се направят и други опити, а ако опитът не излезе сполучлив, тогава и кръвта не ще е толкова ценна.

 

Лекции на МОК ІV/1, „Новите схващания на ученика“, „Новите схващания на ученика“, стр. 23-24.

 

За контролиране на волята си ще ви дам следното упражнение: вземете една игла и я забодете в някоя дебела част на тялото си, на дълбочина 2-3 милиметра. Опитайте се да видите какви състояния ще преживеете. Наблюдавайте състоянията си, за да разберете през какви колебания минава волята ви. В първия момент сте смели: взимате иглата и се готвите да я забиете някъде на ръката. Щом иглата се докосне до ръката, изведнъж я вдигате – не се решавате. Пак я доближите, пак я вдигате. Интересно е сега да броите колко такива колебания ще имате, докато най-после се решите да направите опита. От този опит ще проверите силата на волята си и способността да концентрирате ума си. Числото, с което определяте броя на вашите колебания, е математическа величина, която показва състоянието, в което се намира вашият организъм, и времето, необходимо за неговото тониране.

 

„Противоречия в живота“, „Изисквания от ученика“, стр. 41-42.

 

За да дойдете до положение да контролирате вашите мускули, вие трябва да правите опити за каляване на волята си. Ще правите ред упражнения за това. Ето какво ще направите: вие ще седите тих и спокоен и ще извикате някой ваш приятел да забие една игла на някое меко място, дето няма наблизо артерия или вена, на крака или ръката ви, и ще следите, доколко може да издържите, без да трепнете. Той ще започне да забива полекичка – 1 мм, 2 мм, и вие, ако можете да издържите, ще му кажете: „Още малко, още малко!“ Дойде ли моментът, когато не можете да издържите, ще му кажете да спре. Иглата, с която ще правите опита, първо ще я обгорите добре и после ще я забивате, да видите, доколко можете да издържите тия страдания, причинени от убождане на игла. Ако дойде някакво внезапно убождане, лесно се издържа, колкото и голямо да е, но когато иглата се забожда малко по малко, по-мъчно се издържа. Така ще опитате силата си. Представете си, че сте мъченик още от първите времена на християнството, как ще изнасяте тия физически страдания, на които те са били подлагани? Като се прави опитът, ще видите как вашето въображение увеличава болката. Често вие увеличавате малките мъчнотии в живота си, но само по тоя начин, при такива опити, ще имате едно реално схващане за мъчениците на миналите времена. Всяка мъчнотия, каквато и да е, от какъвто характер и да е, ние трябва да я схващаме като една сила, която работи вътре в нас.

 

„Разумният живот“, „Придобивки на съзнанието“, стр. 87-88.

 

Ще ме питате: как можем да уякчим волята си? Ще ви дам един умствен начин за уякчаване на волята. Например страх ви е от мечка. За да се калите, не трябва да отидете в гората да ви срещне някоя мечка, че да изгубите и ума, и дума, но ще си представите мислено, че мечката иде у дома ви. Вие ще си представите, че я гладите по главата. При този опит страхът, който се поражда естествено у вас, започва постепенно да се възпитава.

 

После, направете друг опит. Страх ви е от сиромашия. За да надделеете този страх, представете си, че сте богат човек, че имате на разположение 10 млн. лева, замък, къща, градина, но започвате постепенно да губите това-онова, докато станете последен голтак, без пет пари в джоба. При това положение стремете се да бъдете спокойни между хората, да не губите равновесие. Ако не можете да правите тия опити, тия маневри мислено в живота си, то като се сблъскате с действителния живот, няма да издържите, ще се уплашите… Ето защо и окултният ученик трябва да прави ред маневри, за да кали волята си. Правъ такива умствени маневри срещу това, от което най-много те е страх.

 

Трети опит. Вие се гневите много. Как ще въздействате върху този гняв? Ще си представите мислено, че дохожда някой у дома ви и ви обижда. Вие сега ще се стараете да не се разгневите. Тия упражнения, тия маневри са много приятни. Вие ще ги правите, когато нямате друга работа. След като сте учили днес 2-3 часа и сте се уморили, ще иждивите 20 минути или половин час най-много за такова едно упражнение. След това ще се почувствате освежен, като че сте придобили нещо. Препоръчвам тия упражнения на всички, защото те са много ефикасни. И без това в живота ви ще се явят много спънки и мъчнотии, а по този начин поне ще ги посрещнете по-спокойно. С тия маневри ще бъдете подготвени, та като дойдат тия случаи в живота ви, ще знаете как да постъпвате.

 

Четвърти опит. Да кажем, че ви е страх от змия. Как ще премахнете този страх? Ще намерите някъде една умряла змия и ще я хванете с ръка. Ще я подържите малко, ще я погладите, докато свикнете с нея. След това ще се опитате да уловите някоя жива змия. По този начин ще добиете известна опитност. (Ами ако ни ухапе?) Вие ще вземете един чатал, ще я натиснете с него по главата, ще я погладите по тялото и после ще я пуснете. Ще ѝ кажете: „Аз съм малко страхлива, искам да се каля в страха, затова правя този опит.“ Тъй ще каже ученичката, която иска да се калява, но същото ще каже и ученикът, и той ще признае, че е страхлив. Този опит ще направите първо умствено, защото когато човек дойде до положителните опити, трябва да бъде много внимателен, да не пострада. Змиите са много пъргави, затова и човек трябва да бъде много сръчен, за да се запази от тях. Змиите са хитри, но не дотолкова, колкото си мислите вие.

 

Тия упражнения, които ви давам, действат благотворно върху човека и служат за каляване на мисълта. Някои от вас се плашите от паяк, други от мишка, трети от жаба и т.н. Правете тия маневри, за да надвиете страха. Дойде ли ви някоя отрицателна мисъл, правете тия упражнения.

 

Лекции на МОК IV/2, „Новите схващания на ученика“, „Направление на енергиите“, стр. 45-47.

 

Станете прави и се разредете малко! Ще направим едно упражнение с ръцете. Ще държите в ума си думата любов. Любовта е проекция навън. После ще държите в ума си думите радост и веселие.

 

Движенията на ръцете упражняват известно влияние върху всички ваши органи и върху вашата воля. Ако движите ръката си съзнателно, може да упражните влияние върху силата на волята си. Да кажем, че някой път сте развълнувани. Направете следното движение на ръцете си: турете ръцете си пред гърдите, а после настрана, като правите с китките леки трептения. След това поставете ръцете си пред устата. Като направите това упражнение 3-4 пъти и мислите върху трите думи, неразположението ви ще мине. Това е едно психологическо лекуване, едно психологическо проветряване в човека. Неразположенията ще дойдат, защото трябва да знаете, че вие сте един фокус, през който минават както слънчевите, тъй и земните енергии. От сутрин до обед през вас минават слънчевите енергии, които слизат отгоре и отиват към центъра на Земята. Следобед движението е обратно: земните енергии от центъра на Земята минават през краката ви и отиват към Слънцето. Следователно, ако правите известни движения сутрин или вечер, ще имате различни резултати. Въобще у някои хора неразположението иде следобед, понеже тогава през тях минават теченията от Земята. Вие трябва да знаете как да поляризирате и концентрирате тия сили. Направете това упражнение и оставете тия сили, които идат отдолу, да минават през вас. Вие не ги спирайте. Ако ги спрете, ще се подпушите и с това може да създадете цяла катастрофа за себе си. Препращайте тия сили нагоре! Среднощ ще дойде друго течение. В Природата няма погрешки, а всички погрешки създаваме ние сами от незнание. Ние подпушваме тия течения и с това създаваме известна неправилност в нашия организъм.

 

Аз искам всеки от вас да прави туй упражнение десет дни наред. Когато имате известна мъчнотия, помнете моите думи! Ще произнесете трите думи с движение на ръцете. Дойде ви една мъчнотия, направете това упражнение 2-3 пъти и си отбележете след колко време е настъпил резултатът. Гледайте на часовника.

 

Това са математически данни, с които ще работите за в бъдеще върху себе си и върху другите. Първия опит ще направите, когато сте развълнувани или неразположени. Това е едно упражнение, което ще възстанови равновесието ви. Ще изговаряте думите Любов, радост и веселие. Ще имате тия думи като ключове.

 

„Разумният живот“, „Движение на енергиите. Закон за поляризиране“, стр. 11-13.

 

За да имате постижения, трябва да работите съзнателно върху себе си, за да образувате вдлъбнатина на брадата си. Често поставяйте пръста си на това място на брадата и мислете върху устойчивостта на чувствата. Ако искате да увеличите интелигентността си, мислете за носа си, да вземе добро направление, да не изпъква навън. Ако теглите носа си навън, вие нарушавате хармонията на умствените сили, а с това изменяте и посоката на силите, които действат в него.

„Път към Живота“, „Единица мярка“, стр. 77-78.

 

Например имате някой лош навик; когато дойде този лош навик, вие започнете да броите; едно, две, три, четири – до тридесет, четиридесет, петдесет; докато изброите, ще ви мине това лошо настроение. Като броите, ще си казвате: „Ето как днес веднъж изтърпях малко, не се разгневих толкова; утре – два пъти се въздържах да не излъжа; други ден – три пъти се опазих да не одумвам.“ И така проявите на всеки порок ще се намаляват по една, две, три и пр., додето той изчезне. Ако не мога да говоря добро за хората, днес ще си туря в ума, че ще говоря добро. Утре ще направите добро за някого, друг ден ще го избавите от зло и така доброто ще се увеличава постоянно във вас.

 

„Великата майка“2, „Венецът на живота“, стр. 15.

 

Да допуснем, че вие сте крайно невнимателен, небрежен. Имаш един навик, едно небрежие, което е наследствено, и от тази небрежност много пакости произтичат. Какво трябва да се прави? Ще станеш, ще опънеш ухото си за долната част, после хвани другото си ухо. Хвани меката част на ухото, опъни я хубаво, като че някой учител те опъва за ухото, опъни я хубаво и трябва да знаеш защо те опъва. Като хванеш ухото си, кажи: „Мисли!“ Нищо повече. Като хванеш ухото, трябва да мислиш… Ти някой път си нервен, сприхав, бърз си. Какво ще правиш тогава? Почеши си малко върха на носа. В човека има естествени движения. Хората се чешат по ноздрите отстрани на носа. Не бутай там! Тук е конят, който ще даде ритник. Като се почешеш по върха на носа си, ще имаш други резултати.

 

„Господар и слуга“, „Господар и слуга“, стр. 13-14.

 

Ще направите доста окултни опити, за да видите силата на вашата воля, да видите доколко е концентриран умът ви. Със силата на волята си ще се опитате да спрете градушката, без особени оръдия, и да ѝ посочите пътя, по който да минава. Тогава, като ви научим да спирате градушката и как да я докарвате, ще отидете в някое село и ако ви приемат добре – ще спрете градушката, а ако не ви приемат – няма да я спирате: ето где седи опасността от окултните знания – че тези знания могат да се използват за лични цели. Затуй трябва да имаме един висок морал, непоколебим морал на Любовта, Мъдростта и Истината, и тогава всичко ще тръгне по този начин, както очакваме.

 

„Беседи, обяснения и упътвания“ (1922 г.)2, „Много плод принася“, стр. 120.

 

Когато срещнете някоя мъчнотия, кажете си: „Моята воля е диамантена и пред тази воля всяка мъчнотия трябва да отстъпи!“ Няма да говорите вече за желязна воля и гранитна воля! Това са воли на калта. Желязната воля е воля на сраженията и раздорите, а гранитната воля е воля на праха. Хора, които имат гранитна воля, дигат само прах в света; хора, които имат желязна воля, създават всички спорове и недоразумения в света, а Царството Божие започва с диамантена воля, на която цветът е бял. И аз сега ви пожелавам да имате диамантена воля и лицата ви да бъдат украсени с белия цвят, т.е. цвета на вашите души да е бял, душите ви да бъдат бели, лицето на вашата душа да бъде бяло.

 

„Беседи, обяснения и упътвания“ (1922 г.)2, "Новият ден" стр. 127-128.

 

Мнозина от вас мислят, че свободата на човека седи в това да мисли каквото си иска. Не, свободата на човека седи в туй да мисли по това, за което не иска. А кое нещо човек не иска? За пример, като гледаш една топла, хубава баница, да не я пожелаеш. В какво седи волята? Да не ядеш баницата. Повикай друг някой от улицата и го покани да яде баницата пред тебе, а ти само гледай. Това е воля! Това значи да направиш туй, което не искаш. В това седи и свободата на ученика.

 

„Новите схващания на ученика“, том 1, „Условия, лежащи в триъгълника“, стр. 51.

Който е недоволен, нека започне да рисува. Нека започне от най-малкото – от някое цветенце, и постепенно да върви нагоре. Всеки ден отделяйте по половин час за рисуване. Това е един добър метод за възпитание.

 

„Синове на възкресението“2, „Синове на възкресението“, стр. 23.

 

Как ще се справяте със своите отрицателни, мрачни състояния? Седнете спокойно на едно място 5-10 минути, отпуснете мускулите си, да няма никакво напрежение и започнете да мислите за хубави, красиви неща. Представяйте си красиви картини, образи, докато придобиете добро разположение на духа. Това значи да владее човек мускулите си, т.е. да бъде господар на своето тяло.

 

„Трите живота“2, „Три категории ученици“, стр. 48.

 

Да се самовъзпитава човек, това значи да работи с една от великите науки. Самовъзпитанието е музика, хармония. Който не може да се самовъзпитава, той е дошъл до онази дисхармония, която нарушава естествените процеси в живота му. Той постоянно се оплаква, че това няма, онова няма и сам се трови. Защо? Не знае как да съпоставя нещата. Изпаднете ли в безпаричие, поставете срещу него живота и вижте кое бихте предпочели. Каквито несгоди и мъчнотии да имате, поставете пред тях живота. Имате ли живот, здраве и сила – всичко ще преодолеете. Животът, даден на човека, е над всички блага, над всички временни постижения. За предпочитане е да бъдеш сиромах, невежа, но здрав и пълен с живот, отколкото богат и учен, но да изгубиш живота. Като живее, сиромахът може да стане богат, невежият – учен. Обаче ако отнемат живота му, всичко пропада – и знание, и богатство, и слава. Казано е в Писанието: „Блажени нищите духом.“ Защо? Защото привидно те нямат нищо, а всъщност всичко притежават.

 

„Закони на Доброто“2, „Превръщане и съпоставяне“, стр. 287-288.

 

Представете си, че някой от вас има лошо разположение. Как ще си помогнеш? Тури лявата си ръка на очите, да се допре до носа. После бавно, леко да мине край устата и да се свали долу. Така ще направиш три пъти. След това прекарай втория пръст на дясната ръка над носа, пак три пъти. Като направиш упражнението съзнателно, неразположението ти ще изчезне. И без това упражнение може, но ще преживееш голямо напрежение.

 

„Законът и Любовта“, „Физичният и Божественият живот“, стр. 203.

 

Ако си недоволен, че хората не те обичат, започни ти да ги обичаш. Ако си недоволен от кривите си мисли, изгони ги навън. Ти можеш да ги изгониш, когато ги впрегнеш в работа. Щом ги впрегнеш в работа, те постепенно отстъпват мястото си на добрите мисли. Има един вътрешен закон в човека, с който нещата могат да се трансформират. Злото е зло, доброто е добро. Те никога няма да се изменят, но могат да се съчетават. Като съчетаете доброто и злото, те ще се примирят. Нагостете добре лошия човек, и той ще се примири с вас. Сложете пред него една добре приготвена и опечена баницата и вижте какво ще прави. Той ще си хапне, ще задоволи глада си и ще се разположи към вас, ще стане добър. Ако не знаете, как да постъпите с лошия човек, вие ще изгубите доброто си разположение, добрите си мисли и чувства. От незнание човек всеки момент губи своя вътрешен мир.

 

„Учение и работа“2, „Товарене и разтоварване“, стр. 198-199.

 

За една седмица си задавайте въпроса: „Защо трябва да бъдем доволни.“ Дойде в тебе едно недоволство, попитай се кои са причините, защо си недоволен. Някой път и като си богат, пак си недоволен, и като си учен, пак си недоволен. Недоволството трябва да го обърнете в един стремеж за придобивки.

 

„Ако говоря“, „Законът на свободата“, стр. 287.

 

Като ученици от вас се иска права мисъл. Да мисли човек право, това значи да превръща лошото в добро, отрицателното в положително. Ако се намери между десет души, които говорят лоши неща, той трябва да ги превърне в добри и тогава да ги отправи към ушите си.

 

„Двигатели в живота“2, „Възможни условия“, стр. 198.

 

Нападне ли ви някаква неприятна мисъл или чувство, попейте им или им посвирете и наблюдавайте какъв резултат ще имате. Всяка неприятна мисъл, която достига до вашия ум, не е нищо друго, освен една странстваща душа, която е грешила на Земята, та не е могла да завърши развитието си и сега не може да си намери място. Изпейте ѝ една песен и кажете: „Не бой се, и твоята работа ще се уреди!“ Тъй щото всички тъжни мисли, които ви нападат, това са такива именно скръбни души, които седят вързани между физическия и астралния свят и не могат да се развиват. Дойде ли такава една душа при вас и се оплаче от положението, обърнете ѝ малко внимание, изпейте ѝ нещо. Ако не влезете в положението ѝ, тя ще ви каже няколко тежки думи, каквито от никого не сте чували.

 

„Влизане“2, „Новата Земя“, стр. 167.

Правете опити да видите за колко време можете да превърнете една обида в съзнанието ви. Отбелязвайте си за колко време сте се справили с обидата. Колкото по-лесно можете да превърнете обидата в приятно чувство, толкова по-силна е връзката ви с Духа. Оставите ли на времето да заличи обидите и огорченията – и това става, но вие не сте научили урока си. Добър ученик е този, който най-много за един час може да заличи обидата от сърцето си. Стихът, в който Христос казва да любим враговете си, подразбира именно този закон, превръщане на обидата в положително чувство. Една горчива дума е в състояние да избави човека в едно голямо зло.

 

„Трите живота“2, „Развитие на съзнанието“, стр. 274.

 

Да простиш по Божественому – подразбира да останеш тих и спокоен. Ако искаш да покажеш силата си, покани този, който те е обидил, у дома си и го нагости добре. Този е правилният метод на прощаване. В него няма обратни действия. Освен това ще бъдеш готов да направиш някакъв подарък на домашните си. Кажеш ли, че прощаваш, а вътрешно се бунтуваш и желаеш злото, не си простил. Ако искаш да накажеш някого – накажи го с доброто. Защо? То преобразява човека. Силен е онзи, който прилага доброто в живота си. Да бъдеш силен само външно, по положение – това не е сила.

 

„Трите посоки“, „Влияние на материята“, стр. 144.

 

Като ученици на Божествената школа, вие трябва да правите опити със закона на превръщане на енергиите, да видите за колко време можете да превърнете една обидна дума в приятна. Правете изчисления да видите за колко време можете да превърнете енергиите на обидата от горчиви в сладки, от обикновени в музикални. Колкото по-бързо стане това превръщане, толкова по-силен е характерът ви.

 

„Трите живота“2, „Превръщане на енергиите“, стр. 282.

 

Представете си, че някой ваш приятел ви обиди. Как? Казал ви, че сте първокласен невежа. Сега ще ви дам задача, в продължение на една седмица да трансформирате енергията, която се съдържа в тази обида, и да се справите с нея. За тази цел направете следния мислен опит. Вземете семка от портокал и я посадете мислено в един голям съд с пръст. Започнете след това да следите с мисълта си целия път на развитие на тази семка. Слезте с нея заедно в пръста, докато пусне коренчета. След това излезте над земята и вървете по пътя на развитието ѝ: по нейното стъбло, по нейните листа; след това представете си, че се развива цвят, който узрява и дава хубав портокал. Като видите този красив плод, изяжте го. С това опитът е свършен. Правете този опит всяка вечер по няколко минути, додето стигнете с мисълта си. Следната вечер продължете от там, додето бяхте стигнали. Първата вечер семката може само да поникне; втората вечер – да даде стъбло и листа; третата вечер – да цъфне и т.н. Така ще продължавате цяла седмица. Ако семката на някого не успее да завърже и даде зрял плод, това да не го смущава. По този начин всеки ще провери доколко може да концентрира мисълта си, доколко волята му е силна и т.н.

 

Този опит е в умствения свят. След време, когато напреднете повече, ще можете да го направите и на физическия свят. Засега обаче, докато не сте дошли до това високо развитие, при всяка мъчнотия, при всяка обида, нанесена от близки или далечни на вас лица, правете опита мислено. По този начин вие ще калите ума, сърцето и волята си…

 

Правете това упражнение* десет дена наред, всяка вечер по 5 мин., преди да си легнете. Веднага след него направете упражнението с портокаловата семка, което ще трае 15 мин. Значи всяка вечер преди лягане ще употребявате по 20 мин. за двете упражнения. Когато работите на човека се объркват, той държи палците си надолу; щом работите му почнат да се уреждат, той държи палците си на ръцете нагоре.

 

* Виж при раздел „Физически упражнения“ в същата лекция.

„Добри навици“, „Житно зърно“, стр. 190-191, 193.

 

Откажете се от старите си разбирания и прояви, и приложете новите, които Любовта носи. Ако някой ви обиди, не се сърдете, не му отмъщавайте. Отмъщението е стар метод, който не допринася никакво добро. Христос казва: „Направете си приятели от неправдата.“ С други думи казано: „Простете на онези, които ви дължат или които са ви причинили някаква пакост.“ Задачата на всеки човек е да научи закона за превръщане на енергиите. Жената трябва да превръща обидните думи на мъжа си в приятни, и мъжът трябва да търси хармония в обидните думи на своята жена. Каквато обидна и лоша дума да ви кажат, разложете я, както химикът разлага съединенията; извадете горчивите и отровни елементи от нея и оставете само ония, които са необходими за вашето развитие. Това значи да служи човек на Бога с дух и истина. Служенето е велика наука. Бъдете алхимици в живота, да превръщате лошите и обидни думи в добри. Думите, с които хората си служат, крият в себе си нещо ценно, даже и да са обидни външно.

 

„Все, що е писано“2, „Бог е Дух“, стр. 238.

 

Ако благодарността не влезе в сърцето ти, не можеш да влезеш в Царството Божие. Благодарността води към Любовта. Без благодарността не можеш да намериш пътя към Любовта. Учете се да благодарите за всичко. И като ви обидят, и като ви похвалят, еднакво благодарете. Не е въпрос да благодарите механически, но съзнателно, като превръщате горчивината в сладчина.

 

„Опорни точки на живота“, „Постоянна благодарност“, стр. 207.

 

Някога хората съжаляват и мене. Тогава аз правя следния опит. Отивам при една дълбока река. Събличам се и започвам да плувам. Ако мога да преплувам реката от единия бряг на другия, няма защо да ме съжаляват. Ако не мога да я преплувам, казвам: прави са хората. След това се качвам на аероплан и ако мога свободно да хвъркам с него във въздуха, няма защо хората да ме съжаляват. Най-после се заемам с една сериозна работа. Ако я свърша добре, няма защо да ме съжаляват хората. Ако не я свърша добре, имат право хората да ме съжаляват. Така си правя аз своите опити и познавам дали съм на мястото си или не. Ако съм на мястото си, няма защо да ме съжалявате. Ако пък искам да изпитам силата си, отивам да вдигам камъни от планината. Стигам до една голяма могила, оглеждам се да няма хора наоколо и започвам опита: ако мога да вдигна могилата с ръцете си, няма защо хората да ме съжаляват. Вдигам могилата внимателно, гледам да не затисна някого. Като се връщам, имам съзнание в себе си, че това, което аз мога да направя, другите не могат да го направят. По този начин аз мога да накарам всички да млъкнат, никой да не ме съжалява.

 

„Ново разбиране“2, „Разрешаване на мъчнотиите“, стр. 122-123.

„Който не греши в слово, той е съвършен мъж, възможен да обуздае и всичкото тяло.”

Яковово 3: 2

 

Днес ще ви говоря на особен език – тъй, както учителят говори на учениците, когато започват да изучават азбуката, както жената започва да пере вълната, да я влачи и преде на нишки, за да приготвя плат. Днес ще нарека беседата си „Хигиена на човешката душа”.

 

Вие сте слушали много проповедници. Яков казва: „Който не греши в слово, той е съвършен мъж, възможен да обуздае всичкото тяло.” Тялото е вашият капитал, то е същественото. И затова аз ще почна от това, което виждате. Вие много малко внимание обръщате на вашата душа, но тялото е една обширна градина, в която работи Божественият Дух. Движението осигурява кръвта за поливане на Божествената градина. Домакинята се познава по поддържането на къщата. Вие не сте дошли да градите къщи, а да ги уреждате. Туй учение вие ще го приложите и към себе си. Вие търсите щастието и не можете да го намерите, но ако ви лиша от храна, вода и въздух, тогава ще го разберете. Вашето щастие се гради върху храната, водата и въздуха. Храната е свързана с яденето и тялото, водата е свързана с пиенето и сърцето, въздухът – с дишането и ума.

 

Необходимо е да имате страдания, за да работите. Който се отказва от работа, Бог му дава да се труди; ако се отказва и от труда, идва страдание; ако се отказва от страданията, идва мъчение. За да можете да работите, се изисква да имате изкуство, талант – само великите художници могат да работят. Работата е за учените. Да переш и да одумваш е труд. Вие сте напуснали работата, която Бог ви е дал, и сега се трудите. В труда, страданията и мъченията няма щастие. Страданието е един костелив орех; изкуството е да се научите да го счупвате и използвате.

 

Сега ще ви говоря за думата мога. Вие не съзнавате вашето положение, а трябва да се пробудите за благото на вашето щастие. То е около вас, но трябва да започнете правилно да работите. Трябва да поразпуснете струните на вашата цигулка. Вашето сърце е много сухо, трябва му малко влага. Без вода, знаете, не може да се чисти, вдига се прах.

 

На първо място трябва да имате вяра. Всяко нещо, което ви е дадено, трябва да го проверите, за да се ползвате. Защо се молите, защо ядете, защо пиете? – Молитвата е процес на дишане. Ако мислите дали Господ ще чуе молитвата ви, значи се молите със съмнение в Бога. Макар и да не виждате къде е, вие можете да Го усещате.

 

Във всяко желание и мисъл има три неща – ширина, дълбочина и височина. Който има дълбочина, шум не вдига. Трябва да се отучите да заповядвате на другите, а да се научите да заповядвате на себе си. Тия мисли, които сега ви смущават, трябва да започнете с вяра да ги изхвърляте. Вярата е един принцип. Вярата трябва да бъде положителна – място, където може да влезе Божественият живот. Вие трябва да започнете да работите с план върху себе си както градинарят работи. Щом изпълните дълга си вкъщи, започнете със себе си.

 

Първото нещо е да бъдете здрави телесно и душевно. Човек, който изгуби всяка вяра, е болен. Както децата често пъти режат с ножиците и развалят, има и такива писатели и проповедници, които развалят със своите ножици. Те са прочути развалячи, затова трябва да напуснете тия учители, които развалят. Яви ли се във вас една лоша мисъл, която иска да реже със своя нож и да разваля, изхвърлете я навън. Или някой иска да бие барабан – кажете му, че не може. Вашите мисли са живи, те като деца играят във вас и около вас. Влезе ви някоя мисъл в главата и ви смути, например казали нещо за вас. Мислите могат да ви разтревожат и да ви владеят. Не, вие трябва да ги учите. Лъжливият учител е дяволът – води ви и ви учи, докато останете със скъсани дрехи. Тогава ви напуща и вие отивате при Господа със скъсаните си дрехи, но Той няма да ви приеме, а ще ви изпъди. Обаче ако е останало едно житно зърно, има надежда да се поправите след дванадесет години. Една благородна мисъл, ако я култивирате, ще ви направи след дванадесет години най-благородната жена.

 

Вие постоянно се демагнитизирате, гневите се, тревожите се. Така в нервната ви система става размътване до дъно, пукване и изтичане. Щом сте индиферентни, вашата магнетична сила е намалена. Когато сте здрави, можете да чувствате състоянието на другите. Сърцето може да загуби магнетичната си сила. Не носете мъжа си, децата си и другите, както вълкът носи лисицата. Вие често носите здрави хора на гърба си. Когато правите услуга на здрави хора, вие ги учите на леност. Всички жени Бог ги прати да работят, а вие трошите камъни. Ако жената трябваше да бъде слугиня, Господ щеше да я направи от краката на мъжа, ако трябваше да бъде господарка – от главата. А Той я направи от реброто на мъжа – значи да му бъде другарка в работата. А сега жените какво правят? Стоят пред огледалото и за женитба мислят. Под женитба аз разбирам да мине човек от животинско в човешко състояние и от човешко – в Божествено. Тази женитба е веднъж – да станете граждани на Небето. За това се изисква да имате здраво тяло, здрав ум и здраво сърце.

 

Как храните вие вашата душа, ум и сърце? Тялото си храните донякъде добре, но как храните вашето сърце и ум? Храната, която приемате, без да благодарите, не може да достави нужните чувствания на вашето сърце и ум. Мислите и желанията ви искат храна, дрехи, вие не им ги давате и те измират. Вие имате чрезмерни желания. Стремете се да имате съществени мисли, които да не са в разрез с околните. Човек, който работи, много енергия губи, следователно трябва да пестите вашата енергия.

 

Трябва да имате непоколебима вяра в Бога, че Той е промислил за всичко. Бог се грижи и за най-малките червейчета. Един косъм от главата ви не може да падне без Неговата воля. Всяка мисъл и желание, всичко, което поискате, ще ви се даде, но трябва да имате непоколебима вяра. За всяко нещо, което не стане в живота ви, не съжалявайте, то не е за вас. Някоя мома я напусне годеникът й – това става, защото той не е за нея. Понякога искате големи гащи или голяма рокля, както малкото дете иска дрехи като на батко си, но още не му е времето. У всички ви има непотребни мисли и желания, което показва, че вярата ви е слаба.

 

Господ е голям извор – отивайте при Него за прясна вода сутрин, обед и вечер. Той няма да дойде при вас, а вие ще идете при Него. Но ще си носите съд. Добрите мисли са съд, в който Господ ще излее своето благословение. Докато имате добри мисли и желания, Бог ще ви благославя. Ако чувствате, че не ви благославя, вземете съд назаем – прочетете някоя добра книга, извадете от хората красивото. Да няма одумване – който иска да успява, да не одумва.

 

Сега, през останалите пет минути, без да мърдате, отправете мисълта си към Бога. Ще почувствате щипане, но мръднете ли, ще развалите упражнението. Например някой ден казвате, че няма да одумвате, но дойде някой, каже нещо лошо за вас, вие започвате да одумвате и разваляте упражнението. Палите свещи, освещавате масло и пак нямате благословение – то е, защото одумвате.

 

Сега започнете упражнението с една, две, три, четири или пет минути – опитайте се да не мърдате никак, да можете да контролирате себе си. После направете петминутно упражнение да мислите само върху едно нещо: пет минути упражнение върху вашето тяло, пет минути упражнение върху вашия ум, пет минути упражнение върху вашето сърце.

 

Каквото придобиете от тези упражнения, не го казвайте никому. За да може едно желание, една мисъл да се реализира, трябват дванадесет месеца. За да се роди една мисъл, трябва една година, други изискват десет години и т.н. Добрите мисли и желания образуват дрехите на Ангелите. Мислите и желанията са дрехи, в които се обличат Божествените духове.

 

Ако можете да играете на туй хоро, хванете се; ако не, обмислете добре и не се хващайте. Резултатът от тия упражнения идва бавно, може след една година, но никому не казвайте какво правите. Докато не сте изтъкали платното, не го режете по аршин да го изнасяте на пазара.

 

Започнете с най-малкото – с думата мога. Дойде ви голяма скръб – кажете в себе си мога, страдате – мога, трудите се – мога. Кажете си: „Всичко мога чрез Христа!” Ако не разберете думата мога, не можете разбра и Христа. В Христовото учение винаги има думата мога. И когато Петър каза на Христа: „Да ти не бъде, Господи...”, Христос отговори с думата мога. Спрягайте глагола мога. Ако не можете да решите някой въпрос, казвайте мога. Господ ходи и казва: „Напълнете му стомната”, а който не казва мога, не му я напълват.

 

Лошото, което е във вас, е гориво. Лошите мисли, които ви идват, са импулс във вашето развитие, ако ги победите. Дойде ли ви лоша мисъл, поискайте й място от Господа. Не казвайте нищо, не одумвайте, мълчете – в начало ще усетите неприятност, но после тя ще изгори и ще получите енергия. Дойде ли ви болест, не бойте се – това е малко масаж, това е благословение. Да сме разумни означава да бъдем съвършени в Словото. Хората плачат, нещастни са, но аз казвам, че това е благословение, защото хората работят, а аз се радвам и благодаря на Бога. Сто и един милиона Ангели работят на Земята и помагат. Сега става чистене и в тия времена трябва да сте бодри и весели – по-славни времена не е имало. Сега хората си поливат градините.

 

Днешната религия не трябва да е като старата. Веднъж един беден религиозен човек минал под отворения прозорец на богаташка къща, видял оставена на перваза кесия с пари и я взел, мислейки, че му е дар от Бога. През следващите дни обаче при всяка молитва кесията се изправяла пред него и той не можел да се моли. Най-после я върнал. И вие сте задигнали кесията на някой богат, затова нещо ви стяга. Когато одумвате, това е кражба на кесия. Върнете кесията, за да ви се чуе молитвата. Не мислете лошо за никого; дойде ли ви такава мисъл, навън я изхвърлете. Мълчете отвън, а работете отвътре. За да се реализира всяко желание, си има срок, трябва да чакате. Може да мине една, две, десет години – не бързайте. Когато искате бързо да се реализира желанието ви, Господ ще ви прати при корените на дървото – ще ви даде лош мъж или жена. И всички ваши сегашни нещастия са от миналия ви живот – имали сте лоши мисли и желания.

 

Трябва да бъдете здрави по тяло. Щом позатлъстеете, радвате се, но това не е здраве. Трябва да имате здрави мускули, да бъдете кротки, смирени. Не разбирам да бъдете отпуснати, а да бъдете активни. Например някоя ваша сестра е обременена – предайте й вяра, насърчете я, а не плачете заедно с нея, защото и двамата ще загубите вярата си. Или някой умрял; не, не е умрял, само къщата му е съборена и след години ще се създаде пак. Същността на човека е в добрите качества на неговата душа. Смъртта е прецеждане на водата, преминаване на Живота от един пласт в друг и излизане на повърхността като добър чучур. Трябва да преминете през този свят, през материята, за да се прецедите.

 

Сега, тук вие слушате всичко това, но светът ще ви разколебае. Обаче вие кажете: „Мога!” Ще вземете Псалм 119 и всеки ден ще учите наизуст една част от него с думата мога. За двадесет и два дена трябва да го научите. Всеки ден, преди да почнете да учите, ще си измивате ръцете и краката и ще казвате: „Ще бъдем като краката добри, търпеливи и послушни.” Ако човешкото сърце беше добро като краката, хората щяха да бъдат светии. А когато мием ръцете, ще казваме: „Ще сме послушни, добри и справедливи като ръцете.” Умът ви трябва да бъде готов да работи като ръцете. Колко е добър Господ, че ни е дал ръце и крака, които да ни учат как да работим! Съединете се с Господа и с всички хора, и всичко ще бъде осъществимо за вас. Трябва да сте търпеливи и услужливи като краката и справедливи като ръцете. Трябва да владеете тялото си и да настане една хармония между вас. Ако за една година можете да се нагласите, ще бъде добре. Трябва да бъдете свободни като птиците, търпеливи като млекопитаещите, мъжествени като лъва и разумни като човека.

 

Започнете да прилагате думата мога. Ако е за добро, тя е като ключ, но ако я употребявате за лошо, няма да ви послужи. Употребете я за повдигането на човечеството, за просвета на ума и сърцето, но не за лошо. За една година трябва да научите да разбирате думата мога. Частичката не, първата сричка от думата не мога, трябва да я сложите на опашката. Разтревожени ли сте, кажете: „Мога!”, за да се измени вашето настроение. А частичката не нека стои, оставете я на почивка.

 

Когато изучите псалма, някои от вас ще имат резултат едно или две, други ще имат резултат от три до десет – различно. И едно да е резултатът, пак е благословение.

 

8 февруари 1917 г., София

„Блажен онзи человек, който претърпява изкушение, защото като премине изпита, ще приеме венеца на живота, който обеща Господ на онези, които го любят.”

Яковово 1: 12

 

Малко ще ви бъде чудно как може Господ да изпитва. Чудно е за онези, които не са преживяли мъчнотии в живота и не знаят закона на страданието. Не се искат външни понятия за Живота. Например една жена е красива, хубава, млада, бяла, червена, но тя ще изгуби всичко външно. Питат къде е останала тази външна хубост, красота, знание и прочее. Първоначалната хубост ще се изгуби. Ако човек има здраве, но после го загуби, къде може да го намери? Ще го задържи десет, петнадесет, двадесет, петдесет, шестдесет, сто години и пак ще го изгуби. В началото той расте и учи, а после почва да се изгубва, да се забравя, докато всичко изчезне. Значи здраве, знание, богатство – всичко ще премине. Вашето богатство ще премине от приятели на приятели и ще изчезне. Къща ако имате, и нея ще задигнат; и други блага, каквито имате, и тях ще задигнат. Искате да бъдете богати, но как; да сте учени, но как? Както аз ви проповядвам – здраве, духовна чистота, красота на душата! Бъди учен, но в Бога! Трябва да имате всичките добродетели във вашата душа и от това да станете богати, учени, красиви и да учите хората в добро учение, да им проповядвате Мир. И във вас самите да има Мир, Любов, Правда, Мъдрост и Истина!

 

Сега, Яков е претърпял изкушение и казва: „Блажен е онзи человек, който претърпи изкушение, защото като претърпи, ще приеме венеца на живота.” Това означава, че вашият кораб, когато го пуснете да пътува, ще се бори всред вълните на Живота, но ако не е здрав, ще се напълни с вода и ще потъне. А ако е здрав, ще се бори всред вълните, макар и да са силни, и ще отстои на тези бури. Сега, вашият кораб, в който вие пътувате, не е здрав, защото щом ви срещнат някои бури, изкушения и неприятности, увисвате надолу. „Отиде си корабът – казвате, – потъна.” Защо, питам, потъна? „Защото бяха тежки думите на онзи неприятел.” Трябва да си направите стабилен кораб!

 

Когато ученикът учи и постоянства, той ще има знание. Той трябва да изучава всичко, да се учи добре. Вие, когато се учите, искате да получите външни венци. Животът ви се повтаря все един и същ и вас ви омръзва. В какво се състои вашият живот и защо ви омръзва? Сутрин ставате, хващате се за закуска; свършите закуската – хайде обяд, свършите обяда – хайде вечеря, хайде креват, печки, лампи, а на сутринта пак същото. И това е едно колело, което всеки ден се повтаря. Както някой кон, впрегнат да върти колело, да вади вода за някоя градина, за да я полива. И той върти, върти, вади вода две, три, пет десет години и най-после му одерат кожата и го заровят някъде. Това е спечелил той през тези години на живота си – въртял е колелото всеки ден и най-после градинарят го захвърля.

 

Най-първо вие трябва да угаждате на Бога. Не ви говоря за онзи Бог, за който учените говорят, че е в пространството. Аз ви говоря за живия Бог, който е навсякъде и във вас, който иска вашето добро благо. Светът е краен. Ако мислите, че светът ще ви направи щастливи, лъжете се; той ще ви впрегне на колелото да му носите вода и след като му свършите работата и заболеете, ще ви одере кожата. При този лош господар ще имате лош син, лош баща, лош учител. В каквито условия да се намирате сега, вие трябва да разрешите трудните задачи.

 

Ще се спра на въпроса за децата. Защо са децата, знаете ли защо сте родили тези деца? – Да ги възпитавате както трябва. А вие как ги възпитавате? Майката започва да възпитава дъщерята: „Ти ще трябва да се държиш гордо, защото си дъщеря на еди-кой си. Знаеш ли, че ти притежаваш наследство, имаш образование, владееш пиано, пък си хубавичка; ти много по-горе седиш от нея, затова дръж се на положение!” И бащата дава морал на сина: „Ти, синко, знаеш ли, че аз не съм като еди-кой си. Ти имаш да наследиш добро имане, а пък той е един простак. Ти трябва да се държиш на положение, да не се унижаваш, но да си знаеш цената.” Бащата надъхва сина с гордост, с надутост – да бъде жесток към слабите, а майката надъхва дъщеря си с гордост и кокетство. И всичката тази поквара идва от самите родители, те дават зародиша на злите семена – гордост, съмнение и всяко друго зло. И казва Давид в своя псалм: „Отчуждиха се още от матката на майка си и забравиха Твоя закон, Господи.”

 

Момите сега се гордеят с външната си красота, която подържат с външни приправки. Те приличат на една мома, която се сгодила за един момък, а годеникът отишъл с един свой приятел да я изпита. Като ги поздравила за добре дошли, тя взела таблата, за да ги черпи, но годеникът рекъл да я препъне, за да види ще ли се разгневи. Той си подложил крака, та я препънал; тя паднала и таблата се разпиляла. Но момата веднага станала и без да каже дума, без да се разгневи си отишла долу в избата. И момъкът си рекъл: „Бре, колко добра мома – не се разгневи; и колко умна – не се разсърди, нито се нервира, а успя да понесе подобна случка!” И тя много му се харесала и той се оженил за нея. Но като се оженили, невестата почнала да вика и да се кара за най-малките неща. И той й припомнил за тоя случай – колко била добра тя като мома и как тогава претърпяла това премеждие. А тя казала: „А, да, търпях зер, да беше дошъл долу в избата, та да видиш как си изпати масата – като я хванах със зъби, чак я счупих от яд!” Сега и вие сте много добри отвън, но ако влезе някой във вашата изба, ще строшите костите му. И съвременните християни мязат на тази мома – много са добри отвън, прощават, но вътре в избата да ги видите какво правят!

 

И всички вие всеки ден си чешете езиците с недобри приказки – защо станало това-онова и казвате: „Няма смисъл този живот и този свят.” Аз казвам: не сте изпитали Учението, което ви проповядвам. Хората правят изпит на Господа и постоянно Го дразнят, но Той се държи много добре с тях. Ще кажете, че Той може да се държи, Той е силен. Да, може, защото разбира с какво може да ви цери. Като онази ленива дъщеря, която не похващала нищо, а само заповядвала „дай, мамо, това, дай онова” и най-после от леност се разболяла, легнала и накарала майка си да вика лекар. Майка й повикала лекар, той дошъл, разбрал от какво е болна и й дал наставление да прави разходки и гимнастика из стаята. А нея я мързяло и това да стори, та като стояла на кревата, позавъртала двата си палеца, за да ги раздвижи по малко. Като дошъл докторът и видял, че тя е в същото положение, я попитал направила ли е гимнастиката, а тя му казала, че я направила. На въпроса му как я направила тя показала с палци. Докторът разбрал, че момата е болна от мързел и й казал, че ако не изпълни това, което й е предписал, няма да оздравее...

 

Така и християните се подвизават с двата пръста. Господ не ще такова подвизаване, а иска жива гимнастика на ръцете и краката, за да се раздвижите. Господ иска да сторите добродетели, добри дела, да се раздвижите добре, за да оздравеете. Защо сте болни? Защото сте лениви. Схванати сте в краката, в сърцето, в ума, в очите, в устата, а само знаете да искате от Господа: „Дай ми, Господи, това и онова!” Искате Господ да ви слугува. Да, но вашите ръце и крака ще се схванат. Защо ви болят нозете? – Нямате Добродетел. Защо ви болят ръцете? – Правдата ви липсва. Те са ви дадени да ги движите в добро дело. Не работите ли Добро, ще страдате. Защо ви болят ушите? – Липсва ви Мъдростта. Защо ви болят очите? – Нямате Виделина. Ако устата ви боли, нямате Любов; ако ви болят зъбите, също. Ако главата ви боли, нарушили сте Истината, няма я във вас. С всички тези удове трябва да вършите Добро за Господа, а вие вършите противното. Когато Господ им дава здраве, тях ги мързи да ви прослужват; щом спрат да правят Добро, разболяват се и вие викате доктор. И докторът им дава гимнастика. На една майка, която я мързи да струва Добро за Господа, Той ще й даде мързелива дъщеря, за да й шета и да й изпълнява заповедите. Когато една мома е ленива за Господа, Той й дава един мъж да му стои диван насреща и да му угажда във всичко. Когато Господ види, че бащата е мързелив и не струва Добро, той му дава един син разсипник, за да му разпилява парите по карти и блудства. Така Господ разбира от болните и мързеливите и ги цери с гимнастика.

 

Сега мъжът не може да се подвизава с жената, не могат двамата да се търпят. Не бива хората по този начин да се измъчват, но трябва да живеят колективно и да си помагат. Ако вие работите задружно, ще помогнете на много хора, ще ги избавите от много беди. Същото става и с Духовния свят – трябва да си помагате един друг. Ако ти помагаш на близкия си, по-добре ще вървиш по Пътя. Трябва личността да се премахне, а колективността да живее във вяра. В старо време как са живели хората задружно? Когато някой има нива за жънене, викат меджия и като идат на нивата, пожънват я. Също и с гроздобера, също и с царевицата – съберат се на седянка и отрошат царевицата. За каквато и да е работа – ще се съберат и ще я свършат. И вие така правете! Има някой някаква беда – съберете се две-три сестри, помагайте си и ще ви помогне Господ. Ако не може с двама или трима, съберете се четири, пет и така ще се облекчите, без разлика кой какъв е. Живейте всички в едно!

 

И сега Яков казва: „Блажен е, който претърпи изкушение докрай; той спасен ще да бъде и ще получи венеца на живота.” Искайте не венец на суетност, а венеца на безсмъртието, в което няма страдание, няма изкушение, няма болест, но има Живот, пълен с добрини. Този Живот е едно растение и като почне да расте, се изменя. Изменя се и почвата; при всяко растение – различна почва. Вие не сте еднакви инструменти, еднакви струни. Ще се нагласите така, че да можете да работите в едно – да излиза една прекрасна хармония и когато почнете да свирите, който ви чуе да му е приятно. И когато почнете да свирите, ще научите този закон – ще се нагласяват вашите сърца, вашите умове, вашата воля и ще свирите отлично.

 

Когато Небето говори във вас, вие не можете да го приемете. Защо? Същевременно, имайки уста, вие приемате добра храна и добра храна ви се дава, а гнилата се изхвърля и не е за хора. Какво всъщност става с вас? Казва Господ: „Вие сте турили във вашия ум лоши мисли, лоши желания – в сърцата си и лоши думи излизат от устата ви; и ще се спират устата ви от лоши думи.” Ако вие вземете помия и напръскате брата си, какво ще стане, добро ли е това, ще ви похвали ли вашата майка? Това не е християнство, да опръскаш твой брат не е добро нещо. „Ама – ще кажеш – човек може да съди.” Аз казвам: иди, примири се с брата си; иди при него и кажи му: „Братко, извини ме!” Ако не те извини, иди втори път с някого и му кажи: „Сестро, извини ме!” Ако не иска пак, иди с църквата и ако пак не ще, нека ти бъде като езичник и митар1. Иди и му кажи Истината и ако е сбъркал, оправи го. Ако раната му е гангренясала, иди, покажи му я и го изцели; ако е болен, кажи му как да се излекува. Аз виждам, че светът е болен. Болни жени викат, сърдят се на мъжете си и искат да се разведат. Болни мъже търсят разни удоволствия, несъвместими с Божия закон, искат неща невъзможни и изоставят жените си. Виждам болни умове, болни сърца, болни души. С такива е ясно как ще се живее...

 

Веднъж пътувах с трен и видях един господин, наметнат с пелерина. Друг един господин пък вървеше свободно, размахваше ръце, без да иска да стори някому зло, и си тананикаше. Изведнъж онзи господин с пелерината извика: „Сляп ли си, че се блъскаш у мен, не виждаш ли, че ръката ме боли!” И действително, дясната му ръка беше превързана. Явно, че го е боляла, но другият господин не е знаел, че ръката му е болна. Въпреки това, онзи продължаваше да вика – вика, защото ръката му е болна... Вие трябва да се държите на разстояние от петнадесет сантиметра от всеки човек, защото има болни хора, а вие не спазвате това. Жената се стреми да бъде близо до мъжа и не го оставя да се отдели от нея. А на него му омръзва това и почва да ходи в кръчмата и да пие, защото го боли душата. И понеже не сте на петнадесет сантиметра разстояние от мъжа си и постоянно искате да допирате болната му душа, той почва да бяга от вас.

 

Казва се в Писанието, че Бог направил жената от ребро, а знаете ли що е ребро? Буквата р означава работа, която първоначално е трябвало да донесе благото в света, а тя после размирила света и Господ я наказал. Значи Бог е направил жената от реброто на мъжа, от реброто на Мъдростта, за да бъде разумна, да свърже света, да му предаде една сладост, всички да намират утеха в нея. А сега жената ражда неразумни деца. Отрасте ги и те почнат да хулят баща си, а бащата казва, че синът е лош, че е пияница или е крадлив и че не мяза на него. От глупави родители – глупави деца, от неразумна майка – вагабонтин син; това е закон. Ако синът ви умре, то е затова, защото не сте чисти, защото сте омърсени – омърсили сте Божия закон и плащате затова.

 

Днес говоря една Истина и ако ме послушате, добре ще сторите, а ако не послушате, сами ще видите, ще си научите урока. Най-накрая господарят ще ви накара да му носите вода с колелото и като си научите урока, ще ви одере. Аз не бих желал това. Затова Бог се обръща към своите дъщери.

 

Който е в страдание, той е в котела. Сега сте добри, защото човек, който ври в котела, е добър. Душа, която е била в големи страдания, се пречиства. Всинца сте страдали, а Чистота е необходима за щастието на Живота. Като сте чисти, на добре върви. Ставате сутрин, всичко наопаки ви върви; защо? – Защото няма Чистота. Сега, вземете пример от тази мома – дава Бог здраве на човека, а той го мързи да работи. Тогава Бог му дава страдание. Като не иска страдание, дава му се мъка. Като приеме мъката, като се научи на страдания и като се примири с тях, тогава Бог казва: „Той се научи да страда, отнемете му ги и дайте му да работи!” Сега вие, когато сте на работа, какво вършите за Господа? Или ще кажете, че Господ е добър. Добър е Господ, но Той ще ви пише бележки. Имате двойка, тройка, четворка, петица, десетица – на всичко положителни бележки. За лицемерие – шестица, за лъжа – петица, за гняв – седмица, за невъздържание – пет и една втора. Без изпитания не може да минете. В този живот, както върви така, вашите бележки ще бъдат слаби.

 

Аз искам да изучите тази задача – да се саморазвиете. Трябва да се молите и да си поставите въпроса за какво трябва да се молите. – За да имате търпение. И като продължавате да се молите, всичко ще върви прогресивно напред. Когато детето си науми нещо, отива и иска от майка си ябълки. То си е поставило за задача ябълки, орехи и други работи, отива и се помоли. Майката му даде ябълки – то поиска и орехи; даде му орехи – то поиска сладко. Но майка му каже: „Не бива всичко в едно, чедо, утре друго.” И то помни обещанието, че утре пак ще получи. И вие трябва да си имате подобна задача и като си наумите нещо, идете, искайте и Господ ще ви даде всички ваши необходимости.

 

Трябва да бъдете добри. Добър да си не значи да си като овца. Господ не иска овце, а иска добри и разумни хора. Добрите хора са ония, които не се вкисват. Вкисваш ли се, не си добър. Вие трябва да имате добра почва, да очистите ония вещества, които вкисват човека. Вашата почва е гнила, затова казва Господ, че семето, което паднало в тръните, заглушило се и не израснало. Друго паднало на камък, Слънцето го напекло и то изсъхнало – понеже в камъка не може да хване корен, затова не порасло. Не се лъжeте, ако сега не си създадете почва, никога няма да я създадете, отлагане няма. Доброто не отлагайте! Една добра мисъл ще привлече всички добри мисли, които ще помогнат да се свърши доброто дело.

 

Понякога вие се чувствате охладнели към някого и не ви се иска да идете някъде. Защо става това знаете ли? Защото там има миризма, воня, затова не ви се отива; почвата им е гнила, заклали са някоя овца и тя се е вмирисала. Разбира се, че ще се вмирише след като са я заклали. Хвърлете овцата, изчистете си почвата или къщата и ще се изгуби миризмата! Това е законът на Истината. Когато във водата се съберат нечистотии, изолират резервоара, пречистват водата като я прецеждат и пресичат, след което отново я пускат. Инак, ако не ги изчистят тези нечистотии, които са се набрали, ще ги изпиете и ще се разболеете... И тъй, когато хората направят грях, те го затворят, скрият го и той завони. Не, ти отвори стаята и кажи: „Заклах овца или говедо, съгреших, ето хвърлих ги!” Платете ги на този, от когото сте ги взели, и така грехът ще се изхвърли и няма да вони.

 

И в нашия живот има бунища. Нищо че злото иде, нека си иде, но вие не трябва да го приемате – да не ставате едно с него и да не влизате в греха като блудния син. Аз не казвам, че около вас няма да обикалят някои гарги или орли, за да ви оцапат гнездото. Отвън те може да го оцапат, но отвътре то трябва да е чисто, да е свято. Вие чистите всеки ден физическата си къща – не ви ли стига един път в годината? Така и духовно ще се чистите всеки ден, както и физически. Всеки ден трябва да се чистите! Приятели ще ви идват на гости, но не допускайте да ви дотягат, Господ не ще такива хора. Някой казва: „Ама, не мога да се превия.” Ще се превиеш, ще се превиеш! Ако си греда или камък, няма да се превиеш, но ако си човек, ще се превиеш. А що е превиване? – Да гледаш еднакво както за себе си, така и за близките си. Имаш гняв – не отивай никъде, седи си у дома! Натоварен си с товар – не отивай никъде да си стовариш товара, защото това не е по закона Божи, такъв живот не е добър. Някой ще ми каже, че и религиозните хора оставят товара си – и мъже, и жени, и поети, и писатели, и учители – все се разтоварват едни други. Пророците са ходили в гората, за да си разтоварят товара.

 

Ако една нива не се пожъне, то тя никога сама няма да се пожъне; тази година ще даде малко, другата година – още по-малко и така ще престане да дава жито. По-добре малка пожъната нива да имаме, отколкото голяма, но неожъната. Защото малкото Добро, когато се отглежда, се умножава. Така е и в душата. Когато внесе Господ в душата ти плод, ти го изнасяш през дупка, за да храниш мишки. Дупките трябва да се затулват. С игла не се шие; някои закърпват сърцата си, ума си, но това не е Добро. Вие трябва да разбирате добре, когато Господ ви дава нещо. Трябва да Го слушате и да разбирате добре, когато ви говори, какво иска Той от вас. Трябва да го слушате и тогава, когато искате от Него най-съществените неща за Живота си. Вижте, ако във вас има раздвояване, това не е Божия мисъл, нито Божие желание. Ако се молите, без да ви е необходимо и нужно, дали Господ ще ви послуша? Няма да ви послуша, защото не сте отишли със същия урок, който е бил определен за днес. – „Ама Господ ще ни прости.” Той ще ви прости, но ученикът трябва да се учи. Учителят има определена програма: първият час – история, вторият час – четене, третият час – смятане, а петият – музика и шестият – гимнастика. – „Ама у нас вкъщи друго учат.” Тогава си стой вкъщи, не идвай в училище. Детето иска все да сучи от майка си, но тя, щом вижда, че има зъби, отбива го. Някое дете иска да му се сдъвче храната; ще му се сдъвква храната една, две, три, четири, пет години, но да му се сдъвква храната до двадесет години не може. И кокошката, като й пораснат пиленцата, почва да ги поклъвва – сами да си търсят храна. И Господ иска да ни научи да се храним сами и да си подбираме добра храна.

 

Ето какво иска Господ от нас: гняв не върши, то е безумие! Правда Божия всякога изнасяй пред человеците! Ръцете не са за зло, а са за Добро. Не вършите Правда – ще ви болят ръцете; не вършите Добродетел – ще ви болят краката, няма да сте здрави; Любов нямате – ще ви болят устата, зъбите; нямате Истина – ще ви боли главата; не мислите добри мисли – ще станете глупави; не сте мъдър – ще ви болят ушите. Понеже не сте в съгласие с Божия закон, винаги ще сте болни, неразположени.

 

И сега, ще идете при Господа и ще кажете: „Господи, аз искам търпение! Дай ми Твоята Сила, за да понасям всяко изпитание, което ми предстои, да го понасям с готовност! Искам смирение!” Например имате някой лош навик; когато дойде този лош навик, вие започнете да броите: едно, две, три, четири – до тридесет, четиридесет, петдесет; докато изброите, ще ви мине това лошо настроение. Когато броите, ще си казвате: „Ето как днес веднъж изтърпях малко, не се разгневих толкова; на следващия ден два пъти се въздържах да не излъжа; други ден три пъти се опазих да не одумвам.” Така проявите на всеки порок ще се намаляват по една, две, три и прочее, додето той изчезне. Ако не мога да говоря добро за хората, днес ще си туря в ума, че ще говоря добро. Утре ще направите добро за някого, друг ден ще го избавите от зло. И така Доброто ще се увеличава постоянно във вас.

 

Една жена, която има хиляда добри думи, ще бъде добра жена за държавата. Тя ще бъде добра майка, ще има добри синове, умни дъщери и тази държава ще процъфти. И аз искам да мислите добро, да вършите добро, да гледате добре. Не се безпокойте – детето, когато почне да ходи, не се бои от това, че пада. Вие ще падате, ще се изправяте, но не се бойте, ще се научите. Във всинца ви се явяват силни желания да правите добрини. Апостолът казва, че праведният пада седем пъти. Ще имате големи спънки в живота, но и ще придобиете нова опитност и нов начин на живот. Амин.

 

17 февруари 1917 г., София

Знанието в света има сила само когато се прилага. Мнозина от вас не го прилагат и при това всички искате да носите хубави дрехи и да ядете хубави гозби, без да знаете как се придобиват и приготовляват. Всеки трябва да знае как да снове, да тъче и т.н.

 

Някой ден сте весели – това е един вид тор; скръбта е друг вид тор. Някой усеща приятно настроение, но ще мине половин час и то ще се измени. Знаете ли защо става това? Всеки, който влезе в духовния живот, ще събуди у себе си всички лоши качества от миналия живот, които са били спящи и сега, когато е дошло Божественото благословение, са поникнали. Трябва да изхвърляте плевелите от вашата градина! Някои казват, че били по-добри преди да влязат в духовния живот. Деветдесет и четири процента от вашата любов е фурда, а само другите шест килограма са Любов. Изхвърлете фурдата, т.е. тора на нивата и нека да остане във вас само хубавото – шестте килограма.

 

Ще речете, че пак ви дялам за нещо, но това не е дялане, вие не сте видели още дялане. Една статуя художникът трябва да чука и дяла дълго, докато стане хубава и изящна.

 

Искам от всички ви да сте готови да изпълните Волята Божия. Допуснете, че сте в първите времена на християнството – колко от вас сте готови да претърпите гоненията и изпитанията? Вие имате малки изпитания в дома си – с мъжа си, с децата си, но те са нищо. Важното е да изпълните Волята Божия! Но вие какво правите? Ако е съгласна Божествената Воля с вашата воля, вие сте готови да я изпълните, но обратното не. Новото Учение калугери не иска да прави, нито калугерици. То иска съвсем здрави хора, които да могат да носят несгодите на живота. И които разбирате този закон, това Учение, ще сте готови да си помагате едни на други. Всеки от вас си има по един трън в плътта. И Павел имаше трън, за който се моли на Бога, но не каза на Бога къде му е трънът. Бог му рече: „Доста ти е Моята благодат”. Та и вие трябва да кажете на Бога къде ви е трънът, за да го извади.

 

Не трябва всички да бъдете еднакви в своите стремежи. Ако всички тъкат все платна, ще се яви голяма конкуренция. Вие всички искате да бъдете добри. Какво нещо е Добродетелта? – Каквото изработим, да бъде изработено добре – готвим ли, тъчем ли, шием ли и т.н., това значи да сме добри. Вие искате да сте като една положена статуя и всеки да казва колко е хубава и да ви се учудват всички. Не искам да сте като онзи англичанин, който взел да бяга от своя автомат, на който искал да даде душа. Христовото Учение не е автоматично учение, то е Учение за душата. При това Учение ще се повдигнат много съмнения във вашия ум. Вие можете да казвате, че нямате съмнения. У една новооженена мома колко съмнения се явяват относно нейния мъж! То е, защото няма вяра в него. По същия закон вие тръгвате в духовния Път и си казвате: „Дали ще го досвърша?” Съмнението показва, че субектът, който се съмнява, не е самостоятелен в работата си. Ако един човек е лош, има формата на лош човек; ако е подозрителен, има съответна форма – всички форми вървят след човека.

 

Всички се стремят към Небето, всеки се стреми да угоди на Господа. Какви жертви сте дали за Господа, какво сте направили? Вие все казвате, че Бог не ви е дал това или онова. А вие какво сте дали? От това брашно, което вие сте дали на Господа, може ли да направите пита? Трябва да разсъждавате добре. Вие за Любов приказвате. Но Любов, която дава Сила на човешкия дух и ум да понася страданията, тя е Божествена Любов. За да я имате, трябва да замените вашата любов с Божествената. Ако вие ме слушате, ще ви кажа отде може да вземете тази Любов. Когато ви обидят, почвате да се огорчавате. Това показва, че вашата любов има граници, отпада, значи не е Любов. Павел казва: „Любовта никога не отпада.” Преди орехът да падне, окапва нещо от него – това не е орехът, а е черупка. Някой казва за друг, че любовта му отпаднала, но това са опаковки на Божествената Любов. От вас трябва да отпаднат всички черупки и да остане Божествената ядка, която е Любов, в която има такава Сила, че щом я призовете, всичко да се стопява в нея.

 

По вашите лица чета – вие сте хора, които се тревожите. Бих ви турил бележка единица, двойка, тройка, повече не мога. Казвате: „Аз много се моля” – значи, че много ядеш. Молитва и служене са две отделни неща.

 

Всеки ден казвате: „Да бъде Волята Божия.” Мъжът каже: „Да бъде Волята Божия”, но жената каже: „Не, моята воля да бъде”. Така правят и мъжът, и децата и работата не върви. Вие сте отворили търговия с голяма фирма и казвате: „Ние продаваме на едро”, но един ден вие фалирате и разбирате, че това не е за вас.

 

Трябва три пъти да мислите, един път да приказвате! Всички сте даскали и казвате: „Тъй трябва да постъпи г-н Дънов!” Кажете ми какво да направя и аз точно ще го направя. Но пък и аз ще ви кажа какво вие трябва да направите, но трябва да го изпълните. Ако не вървите добре, ще станете по-нервни, не ще може да спите, ще станете подозрителни и най-после ще искате да скриете това от хората и ще си турите маска. А моето Учение ще даде една приятна окраска на вашата душа, ще сте спокойни и радостни, няма да имате нужда от маски. Някои от вас са по на тридесет години, други – на четиридесет, а трябва да учите най-много сто и двадесет години. Значи имате още много да учите.

 

Господ пита колко от вас сте готови да изпълните Волята Божия. Три пъти от мен вземате 2, а вие какво ще свършите за мен? Казва Христос: „Не само с хляб ще бъде жив човек, а с всяко Слово, което излиза от Божествената уста”. Ще ми кажете какво искате да направя за вас. – „Ама – ще кажете – ние нито вземаме, нито даваме.” Но тогава няма да бъдете в това Училище. Бог ще покаже един Път само за тези, които имат добрата воля всякога да побеждават в себе си своите мисли и желания. Ще турите на своята мечка по една халка и ще й давате по малко брашно. Мъжът е ядосан и бие жена си; вие постоянно критикувате другите. Аз бих ви попитал дали вие със себе си живеете добре? Опитайте се един месец да нямате никакво смущение, да бъдете тихи и спокойни, за да видите доколко сте добри.

 

Отсега нататък, каквито недоразумения и караници да има между вас, Господ е заповядал: „Вън всяка нечистота!” Бог не е Бог на гнева, а на Вярата, Надеждата, Любовта, Правдата, Чистотата. Който не изпълни този закон, да иде в Египет да прави тухли, а който иска да върви, сега е Пътят през пустинята за Ханаанската земя. Вие имате да разрешавате много важни въпроси в този живот, не отлагайте. Турете мисълта си положително: „Ще изпълня Божията Воля!” В себе си кажете това, не го казвайте на други.

 

Чистота и искреност вложете в мислите, в желанията и в душата си и Любовта ще се прояви, и Бог ще ви благослови, и Небето ще се стреми да възрасти всичко, посято от Бога във вас. Дайте му място да расте, сега са най-благоприятни времена, в които за кратко време можете много нещо да реализирате. Което в миналото е расло за хиляда години, сега става за десет години; което е расло за сто години, сега става за една година.

 

Жените трябва да образуват един съюз – да си помагате! А сега, като седнете в къщи, все одумвате, че еди-коя си била такава или онакава – все въпроси и критики. Не може с тия маски на дявола, снемете ги! Сега се учете от Господа! С каквато мярка мерите, с такава ще ви възмерят.

 

Аз мога да ви направя на пчелици, като ви туря в котела, но аз искам вие сами да станете добри. Защото като дойде времето, ще бъдете добри по необходимост, а сега е време на свобода, на избор – сами да изберете да бъдете добри. Доброто в човека – то е човекът, то е негов дял. Туй, което ще направите, то е благословение за вашите домове, за вашите деца. „Ако опазите закона ми, ще умоля Отца си да ви изпрати Духа утешител” – казва Христос на своите ученици 3.

 

Ще варим домати и от сто килограма ще извадим девет или десет килограма. Аз ще ви дам домати и дърва, а вие ще ги сварите. А който не иска да ги вари, аз ще му ги сваря, но ще искам от него домати и дърва.

 

Всякога мислете за неща, които растат. Мисълта не мога е противоречие. Не мога в закона на Любовта показва, че има спънки, препятствия. Започнал съм да фотографирам вашите мисли и един ден ще ви ги покажа. Псалмопевецът казва: „И заличи Господ прегрешенията ми.” Да се изпълнят плочиците в мозъка ви с по-висши неща! Да се облагороди сърцето, умът ви, да имате здраве – абсолютно здраве! Това е Господнето Учение. Не искам и да чуя за учение, което не може да се приложи. Всички да бъдете здрави, щастливи и блажени! Здравето е за тялото, щастието е качество на душата между Ангелите, а блаженството е качество на духа при Бога. Затова на Земята не може да има щастие и блаженство.

 

Материалът, предвиден за 1917 година, трябва да се изучи, да не остава нивата неизработена. Ще ви разделя на категории. Който знае да тъче, ще върви добре, но който не знае, е лошо. Мнозина се оплакват, че животът не върви добре. То е, защото не е нагласено добре платното – трябва наново да се надене.

 

Идущият четвъртък да дойдат само тези, които могат да приложат. Само слушатели не искаме. Гледайте да уредите вашите отношения, да бъдете искрени спрямо вашата душа, спрямо Бога и човеците.

 

Където се увеличава Доброто, там се увеличава и злото. Който повече работи, повече яде, повече дрехи къса и прочее. Всеки от вас трябва да стане едно огнище за Божествения Дух. Господ изпраща всеки ден Духа си, но ние трябва да бъдем готови да приемем благото, което Бог ни праща.

 

Искам да ми окажете съдействие, за да изгладим недоразуменията между вас. Вие често вдигате прах в умовете и сърцата си; няма нужда от това. Гледайте да успокоите мислите си, подайте си ръка и работете. Гледам, делите се на партии, на млади и стари. Първото нещо е да се добие Божественият Дух, Доброто да се гради! Иначе, с лошите си мисли, вие си създавате карма и болести. Господ е писал, че всичко ще се уреди, и аз ви желая да растете по ум и сърце, в Мъдрост, Знание и Любов, да не се спъвате един други.

 

Първият закон е на страданието. Вторият закон е на изкушението – духовете ви изкушават чрез хората. Третият закон е на Божественото благословение. Колко велики закони са те, само да можете да ги разберете! Ще ги научите заедно по теория и практика. Дойде ли някой да критикува, кажи му: „Ти имаш ли стан? Ела да тъчем!” Някой не живее добре – станът му не е нагласен добре. Ще отрежете платното и ще го насновете наново. Забъркали сте становете и на мъже, и на жени и сега всички плачете...

 

 

29 март 1917 г., София

„Защото със сърце вярва някой за оправдание и с уста бива изповядване за спасение.”

Римляном 10: 10

 

Ще се спра върху двете думи оправдание и спасение. Тези думи искам да приложите и да направите един опит върху тях.

 

Всяка жена се стреми към независимост. Докато е мома, тя гледа да излезе от къщата на баща си, да се освободи от майка и баща, да стане господарка в своя къща. Този стремеж е естествен и Божествен. Когато се ожени и влезе в новия живот, тя занася в своята къща чеиза си – ризи, възглавници, постелки; дарува тези-онези, нарежда къщата си и изпитва приятност от тази нова, така добре наредена къща. И наистина, нещастни са бездомните жени. Човек без дом е човек без характер. Тялото е една къща на човешката душа в духовния живот. Като при жената, по същия закон душата трябва да влезе в тялото и да го устрои. Някои искат да се освободят от тялото си и казват: „Кога ще се освободя от тялото си?” Има тела, от които човек може да се освободи. Това са онези нездравословни влажни изби без прозорци, в които хората хващат ревматизъм. Като излизаме от тях, това не значи, че трябва да излизаме и от здравословните къщи. Павел на едно място в Писанието казва: „Има дом неръкотворен.” 4

 

Понятието оправдание произлиза от израза да оправим нещата. Кой човек е оправдан? Онзи, който не греши. Но за да не греши, човек трябва да има Знание, да разбира смисъла на нещата около себе си, да прави правилен избор.

 

Вие се стремите към свобода. Трябва всяка жена да има тази свобода, но с условие да може да я използва, като гради върху нея щастието и здравето на своя мъж, на своите деца. На жена, която не е свободна, мъжът й не е щастлив. Мислите ли, че болната жена е свободна? Жена, на която сърцето и умът постоянно се смущават, не е свободна. Не казвам, че умът не трябва да се вълнува. Смущение е едно нещо, вълнение – друго. Умът и сърцето трябва само на повърхността да се вълнуват, а не да се смущават издъно, за да не се размътват. Последното показва, че те са плитки, дълбочината им е само десет сантиметра. Питам, с десет сантиметра дълбочина какво може да се направи? Ако вземем десет сантиметра плат, какво може да се направи от него? Първото и най-главно нещо за жената е да има дълбочина в сърцето си най-малко десет километра. В такава дълбочина, който се опита да ви смущава, ще се удави. Какво правят малките деца, когато намерят плитки локви около десет сантиметра? Влизат във водата, размътват я и им е приятно. Мъжете, като намерят такива плитки жени, размътват ги и са доволни от това. Тогава жените казват: „Ние сме много нещастни”. В плитка вода се вдига голяма глъчка, там жабите през целия летен сезон крякат – голям кипеж и шум, които едва през зимата престават. Значи сърцата ви не трябва да са плитки, не трябва да има кипеж в тях.

 

Питам какъв е церът за такава локва, в която водата е застояла? Ще внесете струя нова вода в тази локва, ще прекарате вадичка, за да може прясната вода да измие всички останки от миналото. Христовото учение е една нова струя, която трябва да влезе в сърцата ви и да ги измие. И като ги изчисти, ще остави утайките на нивите ви, за да се наторят. Ще запитате как да се прекара този извор. Изворът сам ще дойде при вас. Христос казва на самарянката: „Водата, която Аз ще ти дам, ще бъде вътре в теб един извор на живот, който извира постоянно.” Следователно думата спасение подразбира този извор.

 

Когато човек попадне в някоя пустиня, дето няма вода, устата му пресъхва, чувства непоносима жажда и единственото спасение е водата, иначе той е осъден да падне мъртъв. Подобно на пътника през пустинята, много жени умират от жажда със своите камили – със своя багаж. Вие сте слушали думата извор. Бих желал, като излезете на разходка вън от София, да опитате водата на такива извори. Но високопоставените дами, па и всички, ходят на разходка не по-далече от Борисовата градина, и то по едни и същи алеи, дето освен прах, нищо друго няма. Нагълтат се с прах и като се върнат у дома, казват: „Каква хубава разходка направихме!” Казвам: нагълтахте се с прах. Често хората, когато възприемат Христовото учение, служат си с едни и същи изтъркани фрази и после казват: „Заболя ме главата да слушам”. То е, защото си гълтал прах. Това не е място за оправдание и спасение.

 

Думите оправдание и спасение имат седем значения. Аз ви говоря сега за едното значение и ако разберете него, тогава ще ви говоря за другите. Дойде някой приятел и ви каже: „Да отидем на разходка, но не далече, защото ме боли глава, сърцебиене имам, не съм свикнал.” Значи вие сте хора с къси крака, докато Истината иска да ходи с дълги крака. Така вие несъзнателно ще дойдете до положението да вършите престъпления. Щом краката на хората станат къси, те започват да мислят лукави неща. Някой казва: „Не мога да отида на Витоша.” Че ако не можеш да идеш на Витоша, как ще отидеш при Христа? Христовият Път е тесен и стръмен, той е Път на разумната човешка воля. В ума си кажете: „Ще отида с моите приятели на Витоша!” Ако не можеш в действителност, то поне мислено ги проследи, пропътувай целия път в ума си! Това е философията на Живота.

 

Преди да се ожените, като се срещнете с вашите възлюблени, те ви наричат Ангели, обичат ви, умират за вас, не могат да живеят без вас, коленичат пред вас и колко плач, ридания и преструвки се изливат. Но това не е, защото не могат без вас, а с това те произвеждат ефект и искат да кажат: „Нека видят какъв е Господ!” Когато се оженят, жените почват да коленичат. Ето вашата философия – наместо мъжете, вие сега коленичите. Защо? Защото умовете и сърцата ви са плитки. Не го разбирайте в лош смисъл. Ако взема една мярка и опитам дълбочината на умовете и сърцата ви, ще констатирам един факт така, както си е. Тези думи, които ви говоря, аз ги тълкувам, те са в преносно значение, не ги разбирайте в обикновен смисъл. Сърцата ви могат да бъдат едновременно плитки и дълбоки. Ако в сърцата ви постоянно влизат утайки, дъното им ще се изпълни и те ще станат плитки. Има езера, които са станали плитки, а има и такива, които са станали по-дълбоки... Защо в жената се явява желание мъжът да коленичи пред нея? Да коленичиш, това означава закон на самоотвержението, на самопожертването. Като образуваш ъгли при колениченето, това показва, че си готов да слезеш долу и да се самопожертваш. Когато спреш и се жертвуваш за някого, значи ти коленичиш пред него. Но когато някой момък коленичи пред някоя мома, той я лъже. Кажете колко българки има, които живеят идеално с мъжете си и никога не са си казвали лоша дума? Аз ще ви оставя да размишлявате и сами да констатирате истината. Истината трябва да изпъкне – ни повече, ни по-малко! Тази истина не искам да ви я представя толкова бляскава, че да ви ослепи. Прекарвам я през много облаци, за да я направя поносима за вашите очи, и с това искам да ви избавя от илюзии, които създават всеки ден нещастия, защото тези илюзии ви отдалечават от Бога.

 

Когато Бог е изпратил една жена или един мъж на Земята, Той им е дал един бюджет. Ако някой ти го изяде, това е несправедливо. Никой няма право да ти го вземе, освен ако ти го дадеш доброволно. Кажеш някому: „Ти не се жертваш за мен.” Няма защо той да се жертва за вас, защото ако той прави тази жертва, за да ви повдигне, той ще слезе. Такъв е Божественият закон – един слиза, а друг се качва. Ако мъжът слиза, жената се качва; ако жената се качва, мъжът слиза. Вие сега, като вървите, хвърляте една котва, улавяте мъжа и го сваляте така, че нито той върви нагоре, нито вие. Спирате се на едно място и се гледате. Такива са съвременните жени – спират своите мъже и не ги пускат да се качват. Тази е причината, поради която вие спите – понеже не можете да отидете на другия свят, не можете да слизате и да се качвате. Когато ви питат защо спите, вие отговаряте: „За да отиваме при Господа.” Когато кажете: „Добре спах”, то е защото сте били горе, но впечатлението, което сте придобили от там, е загладено, от него остава само една сянка на приятност. Някой път казвате: „Лошо спах, лоши сънища сънувах” – това значи, че си спряла мъжа си някъде. Това неестествено положение понякога произлиза от крайното користолюбие, което съществува у жените. Користолюбието ражда користолюбие, нещастието ражда нещастие, скръбта ражда скръб.

 

Когато говоря за страданията и нещастията, аз разбирам скръбта като обвивка на Божествената Истина. А съвременните хора обвиват скръбта в радост и следо¬вателно те я подслаждат отвън. Има такива хапчета – отвън ги обвиват със захар, а отвътре са горчиви. Господ сега не поддържа нито хомеопатията, нито алопатията. Първата лекува с малка доза горчиви прахове, за да действат, а втората – с голяма доза горчиви прахове; и болките престават. Когато е здрав, човек няма нужда от никакви хапчета. Знам много хора, които по навик от време на време си гълтат по някое хапче аспирин или хинин, за да не заболяват. С това те си внушават мисълта, че може да заболеят. Всеки ден си казвайте по една дума, която да е положителна. С това вашето положение ще се подобри.

 

Всички, които ме слушате, направете следния малък опит, за който ви давам срок една година, след което време вие ще сте свободни: първите шест месеца ще бъдат положителни – ще орете, ще сеете, ще жънете, а другите шест месеца ще бъдете пасивни – ще берете нова енергия. Да няма никаква сянка от съмнение, защото това, което казвам, може да се направи от всекиго. Смешно е да казвате, че не можете. Някой ден ще събера малките деца и с тях ще направя опит и ще докажа, че това, което не можете да направите, малките деца ще го направят, защото вярата у тях е по-голяма. Ще кажете: „Може да се излъжем.” Може да се излъжете първата година, но втората година няма да се излъжете. Ще изпъдите тази мисъл, че ще се излъжете. Там, дето Господ работи, няма лъжа и ще знаете този стих: „Всичко, което ще се случи с онези, които любят Господа, е за тяхно добро.” Ще си турите това като мото: „Всичко, което ще се случи с нас, Господ ще го обърне за Добро.” И след това нека дойдат всички лоши мисли, лоши желания, нека се опълчат всички лоши хора – вие не се бойте! Страх да няма, дръжте го вън от себе си!

 

Аз сега ще ви говоря за глагола мога. Какъв опит правихте вие досега? Вие го употребявахте само в първо лице: мога. Отсега нататък ще го употребявате във всички лица: мога, можеш, може, можем, можете, могат. Като срещнете спънка, ще кажете в себе си, в душата си: „Мога, можем, може! Мога аз. Можеш Ти, Господи, който си в мен, в моята душа. Може великият Ти Дух, който ме ръководи!” След това ще употребите и трите лица в множествено число. Вашата Вяра и вашата Чистота ще помагат на всички, които са горе, да съдействат на Божествената идея да се осъществи в Живота ви. В този Път се иска Божествено търпение и постоянство, докато Виделината преодолее във вас. Този опит ще го правите по всяко време, когато се усещате слаби. Ще го правите сутрин между 4 и 7 ч. Точно в 4 ч. сутринта който може да стане и да започне драговолно своя опит. Когато изгрява сутрин Слънцето, ще кажете:

 

(в 1 лице): Мога! – Така да изгрее моето Слънце в моята душа.

(във 2 лице): Можеш! – Така да изгрее Божието Слънце в моята душа.

(в 3 лице): Може! – Така да изгрее Слънцето на моя дух.

 

(в 1 лице мн. число): Можем! – Така да изгрее Слънцето на нашите Ангели.

(във 2 лице мн. число): Можете! – Така да изгрее Слънцето на Великия Господ на Мира в нашите души.

(в 3 лице мн. число): Могат! – Така да изгрее Слънцето на всички Слънца в нашите духове.

 

Така трябва у вас шест слънца да изгреят. На всяко слънце ще се спирате по четири минути; общо двадесет и четири минути ще се употребяват за изгряването на шестте слънца.

 

Правилото, което ще спазвате, е следното: ще ставате тихо, спокойно и след като се умиете, ще застанете тихо, без всякакво смущение – нищо да не ви плаши. Може да сте неразположени при ставането си, може да се чувствате, като че ли ви е крив светът. Но вие се изправете и кажете горните думи тихо, всеки за себе си. Ще вземете едно тефтерче и всяка сутрин в продължение на шест месеца ще си отбелязвате в колко часа сте станали и колко пъти сте закъснели. Като изговорите тези думи, ще почувствате една приятност под лъжичката и духът ви ще се повдигне. Трябват ви шест години, за да разберете как изгряват тези слънца. Този опит продължавайте шест месеца, а също го предайте, препоръчайте го на някои свои приятелки. Ще започнете от 6 април. Някои ще попитат дали ще може да се става толкова рано и т.н. Такива мисли да няма! Ще отбелязвате в тетрадките си какво е било времето, като го разделите на отделни графи: ясно, облачно, дъждовно, ветровито. Всички тези състояния на времето са добри. Ако е дъждовно или облачно, не се оплаквайте никога през тези шест месеца. Ако е дъждовно, ще кажете: „Днес времето е дъждовно – Бог го пречиства и нивите ще родят повече.” Ще гледате всичко това да приложите. И от вашите другарки ще искате обещание, че ще го изпълнят.

 

През първия месец, когато изговаряте всички шест точки, ще наблягате най-много на първата; през втория месец ще изговаряте пак всички, но ще наблягате на втората точка и т.н. Искам да бъдете тихи, спокойни и благословението, което дойде, ще бъде толкова, колкото ви е потребно. Дъждът, като вали, ще даде на всяко растение толкова влага, колкото му е потребна. Искам да произведете една благоприятна вълна и от всичко, което ви се случва през тези шест месеца, ще се стараете да извадите поука, да извадите добрата страна от неприятността и да намерите ползата от нея. Ще кажете: „За Добро ще бъде всичко това за онзи, който люби Господа!” После ще употребите следните изречения:

 

Вярвам в Тебе, Господи, който си говорил в миналото.

Вярвам в Тебе, Господи, който ми говориш сега.

Вярвам в Тебе, Господи, който ще ми говориш в бъдеще.

Да дойде Твоята Виделина върху всички ни.

Да се прослави Името Ти.

Да се въдвори Царството Ти.

Да се изпълни Волята Ти на Земята, както се изпълнява горе на Небето.

 

През деня, ако ви се внуши да четете някой псалм или нещо друго, четете, но само ако усещате дълбок вътрешен стремеж към това. Като прочетете горните изречения, размишлявайте върху неща, които могат да ви повдигнат, размишлявайте за всичко, което е най-красиво в света и ще видите как ще ви се представят най-хубави картини. Само по този начин ще можете да изправите миналото и да си приготвите условия, добри за бъдещето. Този е пътят, по който ще може да калите волята си и да облагородите ума и сърцето си. Разбира се, светът ще върви по същия път, но всичко ще се обърне на Добро.

 

През тези шест месеца някога ще се почувствате по-обезсолели; тогава ще употребявате следното изречение: „Господи, стопли сърцето ми с Твоята Любов!” Ако умът ви понякога се позамъгли, ще кажете: „Господи, просвети ума ми с Твоя Дух!” или „Дай Виделина на моя ум чрез Твоя Дух!” След това стойте си спокойно; може да минат един, два, три, четири часа, но резултат без друго ще имате.

 

След като изгреят шестте слънца едно след друго, ще има резултат. През тези шест месеца ще гледате да бъдете в добри отношения с мъжете си, с децата си, с окръжаващите ви и ще говорите само за полезни работи. Ако някой път се излъжете и кажете за някого лошо, ще си го запишете в тетрадките си – ще бъдете искрени спрямо себе си.

 

Друго едно правило: ако някоя от вас сама не може да си помогне, ще повика една сестра; ако и двете не могат, ще повикат трета и заедно ще изпълнят молитвата си. Събирането всякога трябва да става преди обяд, до 12 ч. най-късно, защото тогава има добри влияния.

 

Ето как се „оправдава” и „спасява” човек. Това е първото значение на тези думи.

 

Колкото обични приятелки имате, дайте им този наряд, този съвет. Щом имате дълбоко подбуждение, кажете това нещо и на други; тогава ще се благословите и вие, и те. Така ще просветне вашата Виделина пред ближните ви.

 

Мир на всички!

 

5 април 1917 г., София

“И тъй, онова, което е Бог съчетал, человек да не разлъча.”

Марка 10: 9

 

Сега да се повърнем към онова, което Бог е съчетал. Аз вземам тези думи в много широк смисъл, т.е. така, както Христос ги е разбирал. Те обхващат целия човешки Живот във всички негови проявления. „И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъча.” Всяко страдание в Живота произтича от това разлъчване. Няма защо да аргументирам това, всеки може да го провери на опит.

 

Когато се разлъчвате от вашия мъж, от вашата душа, от вашите братя и сестри, приятели, от вашата къща, от вашето отечество, вие сте скръбни. Защо? Думата отечество има малко по-друго значение от това, което хората разбират. Под отечество хората разбират дом, фамилия, но това, което на Земята е фамилия, на Небето е отечество, Божествен дом. Съвременните хора под разлъчване разбират разлъчване само между мъж и жена, т.е. това, което наричат парясване. Под разлъчване се разбира отлъчването на всяка мисъл и желание от твоя ум и сърце. Когато отлъчиш от своя ум една добра мисъл и от своето сърце едно добро желание, ти вършиш престъпление.

 

Не изхвърляй навън това, което Бог е съчетал. Упражненията, които ви дадох миналия месец, имат връзка с този велик закон. В първото предложение вие казвате: „Така да изгрее моето Слънце в моята душа.” Защо? Както Слънцето във физическия свят е причина за растенето в Природата, както то, изгрявайки на хоризонта, освежава Природата, така и у човека има едно Слънце, което изгрява и го освежава. Когато лъчите на естественото Слънце огреят пустинята, те сгорещява само пясъка и ако пътувате бос по него, той ще ви изгори. Ако лъчите му падат върху една почва, богата със семенца, те донасят блага, развиват тези семенца, създават Живот и ако пътувате през такава местност, изпитвате приятност. Ако и вашето Слънце изгрява по същия закон, то вие ще опитате и ще видите, че всичко тук е много вярно. Ако вие сте разлъчили това, което Бог е съчетал, вашето Слънце ще изгрее като в пустинята и ще се образуват топли и горещи течения. Виждали ли сте как лятно време хората се разсъбличат, задъхват се, горещо им е? Тази горещина се дължи на това, че има недостатъчно растителност. Защо трябва да изгрее вашето Слънце? За да възрасти у вас всичко, което е Добро.

 

Сега, към първото предложение от упражнението ще добавите следното: „Така да изгрее моето Слънце в моята душа и да обнови моето сърце.” Ще добавите и към предложенията за следващите лица по някои нови думи:

 

(2 лице): Можеш! – Така да изгрее Божието Слънце в мен и да обнови моята душа.

(3 лице): Може! – Така да изгрее Слънцето на моя дух и да обнови моя ум.

 

(1 лице мн. число): Можем! – Така да изгрее Слънцето на нашите Ангели и да обнови нашите сърца.

(2 лице мн. число): Можете! – Така да изгрее Слънцето на великия Господ на Мира и да обнови нашите души.

(3 лице мн. число): Могат! – Така да изгрее Слънцето на всички Слънца в нашите духове и да обнови нашите умове.

 

Цял месец ще се работи за обновление на сърцето, душата и ума. Това е смисълът на стиха: „Туй, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча.” Това е законът, към който сега се връщате, за да турите съгласие между сърцето, душата и ума си. Всеки, който е направил разлъчване на това, което Бог е съчетал, той е изгубил тази хармония.

 

Има много жени, на които мъжете са умрели, но някои от тях са живи, макар че хората ги смятат за умрели и обратно – има жени умрели, но те са живи. Тъй че, според моето схващане, някоя жена може да е жива, но тя отдавна е умряла и стои вкъщи, тъй както в някоя зоологическа градина стоят изоставени скелети или както в някои музеи стоят препарирани птици. Турците при такива случаи казват за ибрет. Така аз разбирам посланието на апостол Павел, който казва: „Да не приемаш вдовица по-долу от шестдесет години.” Числото 6 е число на Любовта. Павел показва, че такъв човек още не е за работа. Затова младите вдовици трябва да се женят и да отглеждат деца. Това е велик закон. Думата женене значи Живот. Съвременните хора не разбират Живота, понеже не разбират духовния смисъл на нещата. Имате дете, което не яде; майката счита, че е болно и се безпокои. А какво ще кажете за дете, което престава да пее? Ами за дете, което престава да се моли? Човек, който престава да яде, да пее и да се моли, е болен. Яденето се отнася към тялото, пеенето – към сърцето, молитвата – към човешкия ум. Някои философи казват, че човек не трябва да се моли. Казвам: някои микроби са влезли в ума ти, затова си болен.

 

Разбира се, вие трябва да правите опити. Вие сега сте в една Школа. Не ви казвам, като отидете вкъщи, да изхвърлите всичко. Не ви уча да изхвърляте всичко, а да го използвате. И съвременните хора, като имат парцали, събират ги и от тях правят черги. Имате тор – наторете нивите си.

 

И тъй, поставете си за задача да се върнете към думите „Това, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча.” В какво се състои това съчетание? Съчетанието между Слънцето и човека се обуславя от пет сетива. Ние можем да влезем в съчетание със Слънцето чрез нашите очи. Ако повредим очите си, ще се лишим от това благо. Ако повредим обонянието си, няма да влезем във връзка с миризмата на плодовете, които Слънцето създава. Ако вкусът ни е повреден, няма да разберем това вътрешно благо, което се съдържа в плодовете. Очите си трябва да пазим чисти. Как се развалят очите? Някоя жена, когато изгуби мъжа си, плаче, плаче за него и очите й отслабват. Защо трябва да плаче? Този същия мъж по-рано тя не го е искала, а сега плаче за него. Според моето схващане, плачът не е естествен в това отношение. Плачът трябва да бъде израз на едно смекчаване на сърцето. Плач, който не произвежда смекчаване, е без благо.

 

Ще ви приведа следния пример за изясняване на мисълта: осъдили един крадец за кражба на двадесет и пет лева на тригодишен затвор. Адвокатът, който го защитавал, казал:

 

– Той не e направил кражбата умишлено; ако беше крадец, на същото място имаше десет хиляди лева, които също щеше да вземе.

Крадецът, като чул това, започнал да плаче.

– Защо плачеш? – запитали го съдиите.

– Защото не можах да взема десетте хиляди лева.

 

Мнозина сега плачат не за това, че са откраднали двадесет и пет лева, но че не са видели десетте хиляди лева, за да ги вземат. Често някои плачат и казват: „Съжалявам, че нямам това, нямам онова.” Казвам: съжалявате, че не сте взели десетте хиляди лева. Знанието е необходимо дотолкова, доколкото може да ви принесе полза. Многото хипотези и философски теории са необходими дотолкова, доколкото представляват гимнастика на ума, но за Живота е необходимо същественото, защото то внася всякога здраве, Мир и една вътрешна Радост.

 

И тъй, по аналогия ще разсъждавате: така, както Слънцето поражда извори в света, гори, планини и всички блага на Земята, така и вашето Слънце, когато изгрее в сърцето ви, по същия закон ще създаде всички блага. Само ще трябва разумно да работите. Вие сте господари на вашия Живот и няма сила, която да ви противодейства. Защото Бог, който е турил тези неща в съчетание, Той се грижи, за да пази това равновесие. Всяка мисъл, добра или лоша, която се породи у вас, предизвиква голяма борба. У вас едновременно се борят две разумни сили – и едната, и другата ви казват как трябва да постъпвате. Разумният Живот е потребен за вас, а не за обществото. Обществото е условие за индивида. Христос казва, че човек не е създаден за съботата, а съботата за човека. Човек не трябва да става роб на обществото. Обществото е условие за развитието на индивидуалната душа. Колективните общества са единици, събрани в едно. Питате защо Бог създаде света. Създаде го за вашата душа. А вие казвате: „Нека се подобри обществото и светът!” Ако всички хора са здрави, ако пеят и ядат, а ти не си добре, какво ще те ползва този свят. Каква полза, че има много Ангели и светии? Светът ще се подобри, когато ти се подобриш.

 

Когато говоря за обществото, разбирам вътрешното у човека. Никога не казвай: „Какво мога да направя аз?” Развалата в света как е дошла? Все от хората, от индивидите. На някоя парижка дама й дошло на ума да си сложи перука и гледаш след време всички други тръгнали по пътя й. На някоя дама й дошло на ума да си направи тясна рокля – всички подире й тръгват все с такива; или решила да носи широка рокля – всички останали й подражават. На някой мъж му се дощяло да си ушие панталони с широки маншети – въвежда се тази мода и всички тръгват подире му. Един дава пример на много. Не мислете, че всичко това, което вие правите в света, няма последствие. Има последствие и за вас, и за другите. Затова Христос казва: „Не бойте се, Отец ваш е благоволил да ви даде Царството Си.”

 

За да бъдете силни, трябва да възстановите у вас това съчетание. Тази дисхармония, която съществува във вас, трябва да я обновите, защото у вас има много мисли, които ви смущават, има много противоречия. Например задавате ми въпроса какво ще бъде бъдещето ви. Някой път казвам: „Не мога да ви кажа нищо.” Защо? Защото виждам, че някому бъдещето е много лошо. Един калугер бил много набожен и правел по петстотин поклона. Друг един калугер, като го видял, познал, че е много набожен. Първият се чуди как са го разбрали, а не се досеща, че от многото поклони, които правел, пръстите му хванали мазоли. Тъй че, всеки има мазоли в себе си и от тези мазоли може да се познае какво прави.

 

Христос казва: „Вие, жените, трябва да се повърнете към първото си положение!” Към кое положение? Към положението да се храните с плодовете от Дървото на Живота. Дойде ви една горчива мисъл, едно горчиво желание – това е от дървото на познание на доброто и злото. Каквато и мисъл да ви дойде, веднага я отхвърлете и поставете друга добра на мястото й! Мразиш някого; не се старай да махнеш този човек или да го избегнеш, а намери друг някого, когото да обичаш. Светските хора по-добре разбират този закон. Например някой мъж не обича жена си и намира друга, която да обича. Същият закон е и при светските жени: не обича мъжа си – обича някого другиго. Не може да се избегне тази реакция в света. Не мислете, че вие постъпвате по друг начин. Ще кажете, че такива неща у вас няма. Законът е такъв. За да го избегнете, ще прилагате всякога противното. Ще кажете, че това е криво учение. Ако е криво, няма какво да се говори за него. Турете правото напред, а кривото да остане негова сянка.

 

От всичко това можете да се научите как да изправяте настроението на мъжа си и как да поправяте вашето настроение. А вие какво правите? Обърнете се към Бога и се молите: „Боже, вземи този мъж или мен вземи, за да се освободя от него!” Но вие не знаете, че и тогава няма да сте свободни, защото ако той замине, за вас ще бъде още по-лошо. От спиритизма има много примери, които потвърждават това. Например един мъж, който не живеел добре с жена си, се освободил от нея и се оженил за друга. Но първата му жена, макар и умряла, успяла да изгони втората. Когато някой каже, че не може да живее с мъжа си или с жена си, то значи, че има някой умрял мъж или умряла жена, които им пречат. Умрелите мъже и жени имат голямо въздействие, затова Христос казва: „Това, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча.” Когато човек влезе в тази Божествена хармония, ще изчезнат всички недоволства от Живота, защото сега хората не са на местата си. А сега аз срещам мъже, жени, които таят подозрителност. Например казвате за някого, че не е искрен. Ако не е искрен, как може да се противодейства? Аз имам събрани доста картини все от характери без съчетание, без музика.

 

Във второ лице на глагола мога вие казвате: „Можеш! – Така да изгрее Божието Слънце в мен и да обнови моята душа.” Под думата душа в този смисъл се разбира границата на вашия свят, това, което е оформено вътре във вас, всички възможности, които се крият у вас. Защото Слънцето е вътре у вас и само това Божествено Слънце е в сила да обнови тази голяма и обширна душа. Вие понякога мислите, че сте много малки, или пък се чудите какви сте. Вие не сте виждали колко е голяма вашата душа. Всяка от вас има три лица. Например да вземем някоя на име Мара: има една Мара на физическото поле, има една между Ангелите и една в Божествения свят. И трите Мари са свързани, но като ми говорите за някоя от тях, аз питам за коя Мара ми говорите. Истинската Любов се състои в това да обичаме и трите Мари. Някой мъж дойде и обича само едната; вие казвате: „Не може, трябва да обичаш и трите!” Жената пък обича само едното лице у мъжа си – това, което е на физическото поле. И за такава жена или мъж казват, че са хора без сърца. На Мара сърцето й е между Ангелите. Това значи да познаваш душата на един човек! И тогава ще почнете да гледате на хората малко по-другояче. Когато познавате човека, който е на физическото поле, когато познаете човека, който е между Ангелите, когато познаете човека, който е в Божествения свят, тогава ще разберете какво велико нещо е човекът. Когато казвате: мога, можеш, може, това са трите ви лица: вие, т.е. аз, ти и той – аз, който съм тук; ти, който си между Ангелите, и той, който е при Бога. Човек и Ангелите съставляват една двойка, а Бог показва посоката, в която Ангелите трябва да се стремят. По този начин се образува триъгълник – първата геометрическа фигура.

 

Когато дойдем до множественото число на глагола мога, ние казваме: можем, можете, могат. Като кажем можем, значи, че ние, всичките хора, цялото човечество на Земята, можем. Можете означава вие, Ангелите, които сте горе. Могат означава всички Богове, които са горе. Ако така схващате тази дълбока мисъл, във вас веднага ще започнат да се събуждат тези висши чувства, ще започнат естествено да растат и тогава всички около вас ще бъдат разположени и ще ви обичат. Не могат да ви обичат хората, ако не обичате и вие.

 

За да се разтвори цветът, трябва Слънцето да изгрее. Когато твоето Слънце изгрее, непременно цветът на твоята душа ще се разтвори. Когато Слънцето на твоя дух изгрее, тогава и твоят ум ще се разтвори. Това е съвременната философия: да съблечете всички тези черупки. Казвате: „Много мъчна е тази философия, с толкова много черупки сме!” Вземате един орех, хвърляте му черупките и тогава виждате колко голям е той. Някои хора са много големи, но хвърлете обвивките им и ще видите тяхната големина. Вие трябва да се придържате към такова учение, което има вътрешно съдържание. Вие сте в едно напрегнато състояние и казвате: „Какво ли ново ще ни се каже?” Не мислете какво ново ще ви се каже, но мислете как да приложите това Учение по отношение на вас. Колар минава покрай някое дърво и си казва: „Ех, каква хубава ос за колелата ще си направя от това дърво!” Минава някой дървар покрай това дърво и си казва: „Каква хубава греда мога да направя от това дърво!” Минава някой воденичар покрай някой извор и си казва: „Каква хубава вода за воденицата ми!” Така и вие, като минете покрай едно дърво или някой извор, помислете си за какво можете да го използвате.

 

Които от вас са правили опита от миналия месец, забелязали ли са някакви резултати? Имате ли апетит? У вас първо трябва да се възстанови хармонията между яденето, пеенето и моленето. Избягвайте самоосъждането. Схванете ли, че има една грешка у вас, поправете я; не се осъждайте, но се изправете. Ако схващаш, че имаш грешка, и не я поправиш, това не е правилно схващане. Наблюдавайте сутрин какъв е цветът на Слънцето. Когато цветът е много червен и това ви направи впечатление, значи, че вие сте много преситени от Живота. Ако при изгряването на Слънцето забележите един облак, това показва, че върху твоето Слънце има облак и затова гледай да го премахнеш. Например някога не си разположен, не обичаш някого – ти имаш такъв черен облак върху твоето Слънце. Господ го вижда и казва: „Върху Слънцето на Мара има черен облак.” Гледайте от всички неща да добиете една приятност, едно детинско разположение, а не да мислите, че много сте живели, много сте страдали. Един вол, който е носил много товар и всеки ден е изяждал по петдесет тояги, какво знае? Знае само законите на тоягите. Ако един вол двадесет години наред е работил добре и господарят му го е гладил по гърба, какво знае? Знае само да го гладят и нищо повече. Колко пъти ще виждате върху Слънцето черни облаци, но всеки ден то ще носи за вас благословение, нови мисли, нови желания. Разбира се, това Слънце е само обект на тези слънца, които у вас изгряват – Слънцето на сърцето, на душата и ума ви. Някои ви питат какви са тези слънца. Това ще си го пазите за вас. Ще направите един опит и като видите резултата, тогава ще го кажете и на други. Ако не проверите сами, и при най-малкия неуспех ще си мислите, че всичко това не е вярно. Напредвай по малко, но това малко, в което успееш, да е сигурно!

 

Сега ще ви дам няколко допълнителни изречения към молитвата, която ви бях дал:

 

Вярвам в Тебе, Господи, който си ми говорил в миналото. Ти си вложил в мен всички добри семена на Живота ми.

Вярвам в Тебе, Господи, който ми говориш сега. Ти възрастваш Доброто в мен.

Вярвам в Тебе, Господи, който ще ми говориш в бъдеще. Аз ще се радвам в Твоя Живот.

 

Думата Твоя е съдържателна. Тя разбира обединение на тези три принципа. В буквата Т вертикалната линия представлява мъжа, а хоризонталната представлява жената. Те се стремят да се обединят или има стремление между активното и пасивното състояние, между двете велики Сили, които работят в света. А буквата в е принципът на обединението, начинът по който се работи. Тъй, както се работи в този свят, ние трябва да се радваме. Казвайте: „Аз ще се радвам в това, което Ти приготовляваш!” Може да кажете, че сте като онзи, който вярва само като му се дават пари. Когато му дам пари, няма защо да вярва, понеже е свършен факт вече.

 

Казвате много пъти: „Какъв ще бъде моят бъдещ живот?” По какъвто начин сутрин станеш и кажеш „това ще направя, онова ще направя”, такъв ще бъде и твоят бъдещ живот. Казваш: „Аз ще го смажа него!” – В бъдеще ще те смажат и теб. Като кажеш, че ще направиш добро някому, то значи, че за в бъдеще на теб ще направят добро. Трябва да бъдете добри и весели, защото най-велики тайни ви се откриват със страданията.

 

Светските хора се радват и веселят, а духовните хора си придават една сериозност и с това дават вид, че си налагат сериозен живот. А под духовен човек се разбира всеки, който живее съзнателно. Ще ви дам пример за истински духовен човек: един майстор-зидар давал наставление на чираците си как да вдигнат един голям камък върху къщата, но като показвал, камъкът паднал върху ръката му и му откъснал един пръст. Той се обърнал към Бога и казал: „Благодаря ти, Боже, че не ми се откъсна цялата ръка!” Който гледа така на нещата, той е духовен.

 

Сегашните жени трябва да образуват една велика атмосфера, трябва всички да си помагат. Гледайте всички да имате вътрешно разположение и да сте доволни от малкото, което имате. Слушал съм някоя жена да казва за друга: „Тя не ме посрещна добре.” Как ще те посрещне добре, когато мъжът й я бил и със сина си е имала неприятности. Затова духовните хора трябва да имат добри мисли за другите. Ако казваме за някого, че той е добър, с това действително ще го подобрим.

 

Ще учите закона на подмладяването. То е Възкресението. Няма да казвате: „Остаряхме”, а ще казвате: „Млади сме, ние отсега нататък ще работим!” Няма да казвате: „Ще умра”, а ще казвате: „Намислих да си направя нова къща.” Изгубил си парите си – ще кажеш: „Дадох ги на банката.” Тълкувайте нещата в прав смисъл. Един ден учениците на Христа, като минавали покрай едно умряло куче, казали: „Колко лошо мирише!”, а Христос казал: „Колко хубави бели зъби има то!” Пази се от това, не казвай колко лошо мирише, а си измий ръцете. Да си миеш ръцете значи да си правдив. Само така ще се оправи светът. А докато научите проявленията, които хората имат, се искат много години.

 

3 май 1917 г., София

„Това заръчане ти предавам, чадо Тимотее, според станалите по-напред за теб пророчества, да войнствуваш в тях доброто войнствуване.”

Първо к Тимотею 1: 18

 

Думата войнство и подвиг са сходни, защото само правилното войнстване подразбира подвиг в света. Думата подвиг означава повдигане нагоре. Войнстването е повдигане на човешкия дух, а слизането надолу е падането на човешкия дух.

 

Преди всичко, от всинца ви се изисква простота, което не значи да бъдете прости, а всички знания у вас да се опростят. В основата си нещата трябва да бъдат прости, тъй както е проста в началото основата, върху която тъкат, а после с преплитанията тя се усложнява. Така че в основата схващанията трябва да бъдат ясни и прости.

 

Простота трябва да има в умовете ви и в сърцата ви. Искам да схванете думата простота, за да я разберете. Когато сте разтревожени, изговорете тази дума и ще усетите една тишина в душата си. Всяка добра дума трябва да произвежда утихване вътре във вас.

 

Ще ви говоря върху думата войнство и ще обърна вниманието ви върху един факт, за да разберете противоречията, които съществуват в Живота. Защото такива противоречия забелязвам между вас и вие не можете да си ги разясните. Не си мислете, че искам да ви кастря. Никакво кастрене; искам известни мисли и желания да ви станат по-ясни. Представете си, че се намирате в една богата градина, седнали сте на един стол и пред вас се намира едно ябълково дърво с красиво оформени листа и цветове. Вие му се радвате. Да допуснем, че листата на дървото са тихи и спокойни, разговарят се помежду си и казват: „Колко е хубав Божественият свят, живеем си в мир и съгласие!” Но по едно време излиза вятър, листата започват да се блъскат помежду си и някои от тях падат. В това общество, което е горе на дървото, започват крамоли: „Ти не разбираш християнството, ти си дивак” и т.н. Такова е вашето положение, когато тръгнете от къща в къща и казвате: „Знаеш ли онази – тя е такава, онакава.” Това показва, че между вас има вятър. Питат за някой защо ходи от къща на къща да разправя за тази, за онази. Питам защо е този вятър. Причината е външна. Трябва да разбирате тези външни движения, които не зависят от вас. Ако си един лист и дойде вятър, непременно ще се сблъскаш с някого. Затова му кажи: „Прости, не исках!” Затова трябва да си прощавате. Когато утихне вятърът, пак ще има мир и съгласие, но духне ли вятър, пак започва каране. Това е един действителен факт в Живота и вие казвате: „Вятър духа.”

 

Всеки трябва да си има по един калпак, че когато духне вятърът, да го сложите на главите си и всичко ще бъде в мир и съгласие. Наличието на такъв калпак подразбира, че човек умее да въздържа своите мисли и желания. Има ли човек такъв калпак, и в мислите, и в желанията му ще има порядък; няма ли такъв калпак, работата е зле. Ако се влезе в Божествения живот, няма да има такива ветрове, а ще има тихи повявания, които само ще раздвижат листата като на трепетликата и ще показват, че живеете в света на ветровете. Каквото и да направите, ще кажете на този лист: „Ти бъди уверен, че друг път няма да правя това нещо и се разкаях.” Всеки ден ще има грешки и разкаяния. Това са хората – моралисти, които казват, че трябва да живеем добър, справедлив и честен живот. Колкото и листата на дървото са чисти, докато не падне прах и не ги оцапа. Тъй че, в ежедневния живот ще има и напрашване, и почистване, и каране и т.н., но този живот трябва да премине.

 

Когато се съберете две сестри и се карате, ще кажете: „Сестро, извини, вятър има, затова се клатим.” Това е правилното разрешение на въпроса. Когато се скарате, съберете се и кажете следната формула: „Христос е равен на y (игрек), 0-0, 1-1.” Това е значението на последния стих от притчата: „Този, който Ме слуша, ще живее в тишина и безопасност, без да се бои от зло.” Това е същият закон.

 

Понякога между ума и сърцето има борба, раздво¬яване – сърцето желае едно, умът – друго, има спор, решавате да правите едно, а всъщност вършите друго. Допуснете, че две от вас имат по сто декара земя, оставена от баща им. Едната от вас е работна, обработва земята си, направила си е градина, посажда я с плодни дървета, а в останалата част насажда жито, ечемик, царевица и друго. А втората казва: „Мен не ми трябват тези неща” и оставя земята си незасадена. И двете отиват да разгледат имането си: едната има жито, царевица, радва се на всичко, за нея животът има смисъл. А нивите на другата са обрасли с бурени и тя казва: „Животът няма смисъл.” Кой създаде смисъла и безсмислието в Живота? Вие казвате: „Господ да ни даде това, онова!” Дал ви е Господ земя, която е вашето сърце – обработвайте го! Това сърце се обработва така, както се обработват плодните дървета. Дайте му всички добри желания, посадете ги в него. Трябва да садите навреме, а не без време. Онези, които садят дървета, имат два периода на садене –¬ зимно и лятно. Земеделците също имат два периода на садене – зимно и лятно. Тези, които садят царевица, и те имат известни периоди на садене.

 

И така, когато дойдат във вас добри желания, не отлагайте, за да си свършите другата работа, а веднага ги посейте. Ако започнете да питате как да ги посеете, означава, че се занимавате с това какво ви е направил този или онзи. Остави всичко настрана, посей това добро желание! Не си разположена; остави неразположението настрана, твоето неразположение и ти сте две различни неща! Когато се гневите една на друга, знаете ли на какво приличате? Представете си, че една муха дойде и ви наплюе по носа; вие веднага виквате: „Какво право има тя!”, хуквате да я гоните, гневите се и на всички други мухи. Изчистете носа си и нищо повече. Казал някой нещо за вас – изчисти го и нищо повече. Но вие питате: „Знаете ли тази муха какво направи на носа ми?” Остави я настрана. Някой ви е обидил; не разправяйте това, което той ви е казал, на други, защото вие го посаждате в техните умове. А вие започвате да разказвате обидите си една на друга и така разнасяте приказките си из цялото общество. Едната разказва нещо на втора, втората – на трета, прибавя се към казаното една качулка и излиза една голяма новина. Това сте вие, учениците на XX век. Разбира се, това за света, за хората, които нямат работа, е полезно, но за онези, които имат работа, има по-сериозни неща.

 

И тъй, апостол Павел се обръща към Тимотей и казва: „На Царя на вековете чест и слава, и во веки веков. Амин.” 5 Ако Бог ви е дал такова сърце, за да Го прославите, трябва да посадите добрите желания в сърцето си и Господ да ги възрасти. Всички добри желания се садят само сутрин, вечер нищо не се сади. Вечер семенцата растат, а сутрин се садят – така е в Духовния свят. Знаете ли какво значи сутрин? Сутринта е младост. Сутрин Слънцето е един млад момък, на обед е женен, а вечер е стар дядо. Когато ходите вечер да го гледате, то казва: „Е мина, мина всичко, оттогава има сто години; трябваше да дойдете когато бях млад, когато работех, за да ви дам нещо.” Идете на нивата и накарайте един стар човек да ви помогне; той ще ви каже: „Стар съм вече, не мога, кокалите ме болят.” Повикай някой млад – той веднага ще дойде да ти помогне. Кои жънат на нивата? Млади моми и момци. За да работите в света, трябва да бъдете млади, а за да бъдете такива, не трябва да грешите. Който греши, остарява, който върши Добро, той се подмладява. Затова употребявайте думите: „Така да изгрее моето Слънце в моята душа и да обнови сърцето ми.” Това значи да се подмладите. Това значи да искате да бъдете добри, а добър е този, който има много плодни дървета в градината си.

 

Как се сади – с вода или без вода? С вода, разбира се. Този закон действа по следния начин: направете опит – някой път може да ви се случи някоя голяма неприятност или нещастие в живота, което може да бъде от различен характер, и вие дохождате до отчаяние от това, което ви се е случило. Всякога след такова нещастие ще дойде добра мисъл – полейте я, тогава му е времето. Който не е страдал, не може да има добри мисли. Когато ви нападнат страдания, това показва, че Господ ви обръща внимание, че е дошло време за садене. Това е правото тълкувание. Казал някой нещо за вас, кръвно ви е обидил; ще пострадате, ще поплачете, но ще настане едно утихване, ще дойде една добра мисъл. Веднага на работа, посейте я! Това посяване ще плати дълга за тази обида.

 

Ще ви обясня закона защо не трябва да отмъщавате. Допуснете, че някой влиза в къщата ви и ви задига хиляда лева. Но в същия ден ще имате една важна работа, от която ще спечелите сто хиляди лева. Ако вземете да гоните крадеца, вие ще загубите сто хиляди лева. Господ казва: „Остави хилядата лева, ще спечелиш сто хиляди, свърши си работата!” Обидил ви някой, но в същото време имате да вършите една добра работа за Бога; свършете си работата, защото ще изгубите двойно повече, отколкото ако речете да си отмъщавате. Има ли философия в това? Има. Опитайте дали е вярно, или не. При пръв опит, който ви се представи, приложете това нещо.

 

Аз често срещам хора по пътя да гонят хиляда лева:

 

– Къде отиваш?

 

– Откраднаха ми пари, хиляда лева.

 

– Ще изгубиш сто хиляди лева.

 

И на вас казвам: срещал съм ви да гоните хиляда лева; внимавайте, ще изгубите сто хиляди лева. Това е, което Евангелието проповядва – да не си отмъщавате, защото Господ казва: „Мое е отмъщението.” „Не съдете, за да не бъдете съдени.” Важна работа има всеки в света, а не да съди другите. Тогава ще имате един живот тих и спокоен – но ако слушате вашия Господ, Този, с когото се познавате. Кой е този Господ всеки ден може да го опитате. Щом изпълнявате Волята Му, всеки ден ще се чувствате тихи и спокойни. Не изпълнявате Волята Му – неспокойни сте. Защо тогава Го няма Господ? Господ идва само във време на страдания. Когато в света има най-големи страдания, тогава Господ слиза. Когато някой човек е много напечен, Господ го посещава, а когато му е добре, Господ казва: „Повикайте този човек тук.” А ние казваме: „Бог да го прости, заминал е.” Аз пък казвам: „Отишъл е да види Баща си в отечеството си, в дома си, а после пак ще се върне.” Тъй че един път Господ идва при нас, а друг път ние отиваме при Него. На какво прилича това? Когато някой баща ожени сина си, отделя го в нова къща и един път той му отива на гости, а друг път синът го посещава. Кажете ми кога вие посещавате Господа? – Когато се намирате в голямо отчаяние и страдате. А когато някой ви настъпи в това време, тогава Господ ви е посетил. Ето защо трябва да правите посещения на страдащи. Отсега вече ще знаете, че всеки може да посети Бога на ден по десет пъти, а Господ – един път на ден.

 

Молитвата е зов към Бога. Скръбни сте, натъжени сте – молете се. Господ по три начина утешава: ще ви прати някой човек да ви помогне, ще ви прати някой Ангел и сам Той ще слезе да ви утеши.

 

Питате защо сме се родили. – За да посещавате Господа. Този е великият закон, по който хората със своите скърби и земни нужди се сближават. Ако нямаха нужда, не биха разбрали в какво седят хубостите на Живота. Ще си турите тази мисъл: Животът, тъй както е направен, е най-добър живот и вие, тъй както сега живеете, живеете най-добре. Някой ще каже: „Аз съм лош човек.” В какво отношение? Не си лош, но имаш земя, която не искаш да обработваш, мързи те. Трябва да работиш. Почни да работиш – няма да бъдеш грешен. Как се ражда грехът? Като не работиш, ще грешиш – ще мислиш откъде да вземеш, какво да направиш и ето че на цял свят си задлъжнял.

 

И тъй, ви не сте грешни по същество, а по това, че някои от вас не искат да работят. Някои например казват: „Как да стана в 4 ч. сутринта, става ли се тогава?” Да, става се, защото нощта е за спане, а сутринта – за работа. Когато Слънцето изгрява, всеки трябва да е вън от леглото си, а когато залязва, всеки да е в леглото си. Така правят и птиците. Ако искате да разбирате Христа, така трябва да постъпвате и да живеете. Когато дойде страданието, кажете: „Време е за работа.” Гответе се да сеете! Дойде ли във вас първото добро желание, посейте го и за една година ще видите колко богати ще станете. Това подразбират българите, като казват: „Отворили му се очите.” Когато човек стане богат, отварят му се очите. Например някой беден човек си направи колиба без прозорци, но като позабогатее, веднага си отваря един, два и повече прозорци. Който знае, той има прозорци. Страданията, които ви се пращат, са една необходимост за вашето развитие.

 

Като казвате: „Така да изгрее моето Слънце”, това показва въплътения човек на Земята. Вие трябва да използвате това Слънце, което изгрява. Всяка сутрин, когато се събужда, човек се ражда, а вечер, когато заспива, умира. Затова сутрин, ако не станете навреме да родите детето си, то ще умре. Забележете, хора, които стават късно, не са разположени през целия ден – казваме за тях, че не са родили детето си. Трябва да разбирате дълбокия смисъл на нещата, а не тяхната буква. Под сутрин разбирам всички добри условия, които Бог ви дава, затова не ги отлагайте. Те са една утрин в Живота. От ранното ставане сутрин има ли някаква реакция у вас, например някакво заболяване?

 

Ще ви препоръчам няколко правила: забелязал съм, че някои хора ходят много бързо, а трябва да ходите полека, защото иначе се изпотявате, с което се обясняват леките заболявания.

 

Второ правило: наблюдавайте какви са цветовете на Слънцето, особено на Еньовден6. При наблюдението сейте добри мисли във вас. Да допуснем, че у вас има изобилие от добри мисли; трябва да дадете на други, за да си посеят и те от тях, т.е. трябва да ги препращате и на други. Ако между вас има дисхармония, нека тя се намали поне с петдесет процента.

 

Ще ви дам трето правило: когато ви кажат, че две сестри са се скарали, кажете: „Вятърът ги е духал, затова нека се съберем и да се помолим на Бога да се помирят.” Ще им пратите добрите си мисли. Освен това, съберете се по няколко и се изредете всички да ги посетите в дома им. Резултатът ще се състои в следното: например една от вашите сестри има сто лева, идва някой и й ги вземе; затова, когато я посетите, всяка ще й даде по един лев и тя ще спечели изгубеното. Тя е пострадала и затова трябва да й се донесе нещо добро.

 

По тези въпроси не трябва да мислите от ваше гле¬ди¬ще, а принципиално трябва да се разрешават, тъй как¬то в училище се разрешават. Човек не може да живее прин¬ци¬пиално, докато не се свърже с Господа, докато Той не заживее у него. Може ли разведена жена да живее добър живот? Никога. Оставете едно дете без майка и то огрубява. Ако живее петнадесет-двадесет години с майка си, тя ще му предаде малко деликатност. А тези, които са живели без майка, са малко по-груби – затова им са дават страдания, за да се облагородят. Когато ня¬кой страда, казвам: „Майка ти рано е заминала, затова ти трябват страдания, за да се облагородиш.” Този е пътят за тези, които искат да се развият, да растат, да се повдигнат.

 

Четвърто правило: ходете да гледате как растат в чуждите градини плодните дървета, за да си насаждате по същия начин и своите градини.

 

Пето правило: всеки ден отбелязвайте в тетрадката си, ако сте направили някакво добро, било с думи или със сърце. Ако изпратите някому добра мисъл, отбележете си я. Често казваме, че Господ ще оправи света. Как ще го оправи? – Чрез нас. Ако всяко клонче не цъфти и не върже, как ще се развие то? Това е практическата страна. Вие сте много честолюбиви, срамите се да не се изложите пред едни, пред други. А колко пъти на ден се засрамвате пред Бога? Щом не Го виждате, не държите сметка за това. След време ще ви дам начин да превръщате лошите думи в добри. Искам да се въодушевите от тези добри идеи. Гледайте да приложите всичко това във вашия духовен живот целокупно – и в ядене, и в пиене, и в ходене, и в пеене. Това значи духовен човек – да върши всичко за Славата Божия.

 

Шесто правило: ако у вас се зароди желание да избягвате хората, пазете се от това. Искам да имате приятели отвън, от света, а не само между вас. Защо се женят хората? Нали, за да се сдружат. Отсега ще трябва да отворите кесиите си и да давате и на другите. Няма защо да се плашите, защото този, който дава, печели всякога повече от този, който взима.

 

Седмо правило: усещате се някой ден скръбен, обременен, мислите, че Животът няма смисъл; слезте по-долу, вижте тези хора, които са по-скръбни, по-обременени от вас и ще разберете, че Животът има смисъл. А когато искате да се повдигнете, гледайте как живеят хората, които са над вас, подражавайте им в живота, защото Животът се предава от един на друг. Ако аз не ви предам нещо от себе си, нищо няма да научите. Животът се предава чрез контакт, чрез влияние, при което предавате и доброто, и злото. Аз зная много добри мъже, които в обществото на лоши жени се развалят, и лоши мъже, които в обществото на добри жени се поправят. Законът е много верен: ние си влияем. А вие казвате: „Какво ли сме ние?” Сложете на вашите стари тефтери кръст, сложете нови листи и пишете: „Отсега нататък взимам и давам Христовите правила!” Ще бъдете радостни и весели.

 

Осмо правило: пазете се от това да говорите на дъщерите си: „Ти не познаваш живота, трябва да бъдеш по-умна; ти си млада, като остарееш ще го разбереш.” Не ги възпитавайте така, не им говорете за старост. Весела е дъщеря ти – нека е весела, нека играе, нека пее, остави я. Когато се разгневи, кажи на Господа: „Благодаря ти, Боже, че видях дъщеря си да прави такива хубави гримаси.” Ами и в Природата е същото – гледате как едно дърво се криви, прави гримаси, но и това е приятно. Вие искате от вашите деца това, което вие сами не правите. Чудно е, когато един грешник иска дъщеря му да е светица. Нека се гневи, нека поплаче, а ти, когато гледаш на това философски и спокойно, това и на нея ще се отрази.

 

При новото възпитание ще приложите Христовото учение. Възпитанието изцяло трябва да бъде ново, а не на старото да слагате нови кръпки. Стара дреха не може да се кърпи с нови парчета. Ще кажете: „Дъщеря ми ще бъде добра – ако не сега, по-нататък!” Защото това, което човек мисли, то става. Ти и дъщеря ти сте едно и също нещо. Аз защо не мисля зло за хората? Защото то е отражение. Когато помисля за хората зло, то и върху мен ще се отрази. Мисълта създава нещата и се отразява върху вас.

 

Тези правила ще ги прилагате през този месец. Ще излизате до 24 юни на изгрев, след което ще си починете вкъщи двадесет дни. Има и други начини за изпълнение закона на ходенето: ако нямаш възможност да излезеш, ще станеш рано и след като си направиш молитвата, ще направиш мислено една разходка. А когато казвате: „Днес не мога да изляза”, вие с това разваляте работата си. Искаш някой път да посетиш някоя твоя сестра, но нямаш възможност; седни на стола си и духовно я посети. Не трябва да си внасяте отрицателни мисли, че това не можете или онова не можете. Даже на легло да си болен, кажи: „Тялото си сега го поправям, но душата ми може да отиде!” Тъй че, законът винаги да се прилага с думата може – така се проявява човешката воля.

 

Ако някои неща ви са неясни, събирайте се по няколко и размишлявайте. Защото само това, което опитате и научите, ще бъде полезно за вас и ще уякчи вашата вяра, че имате една положителна наука, на която може да се базирате.

 

31 май 1917 г., София

Казва се в Писанието: „Без вяра не може да се угоди на Бога”. Аз перифразирам малко този стих и казвам: „С вяра се угажда на Бога.” Имайте предвид, че вярата е, която апелира към Господа. Писанието казва, че каквото попросим съгласно Волята Божия, дава ни се. Тази вяра не е общоприетата, не е онази, която имат хората, а е вярата на децата – при тях ще я търсите. Вяра детинска трябва да имате, а не вярата на възрастните. Аз искам тези, които ме слушат, да не мислят, че са възрастни. Ако така мислят, няма защо да идват тук; на Земята няма нужда от възрастни хора, те са хора за Небето. Ще кажете: „Аз съм петдесет-шестдесет-годишен.” Не се заблуждавайте с вашите години. Според мен годините на човека се ценят според преживяванията. Колкото повече преживявания имате, толкова повече са годините ви, и обратно. Важно е какви скъпоценности носите в раницата на Живота си. Можете да носите петдесет килограма товар, който да струва петдесет лева; може да носите само един грам диамант и да струва десетки хиляди лева. Не в количеството седи товарът, който носите, а в качеството.

 

Някой казва: „Аз зная, че Слънцето се върти.” Питам, твоето Слънце върти ли се? Казвате: „Зная, че Луната се празни и се пълни.” Питам, твоята Луна празни ли се, пълни ли се? Ето къде е Знанието – да знаеш кое е Добро и кое е зло. Гледайте вашето сърце пълни ли се с Добро и изпразва ли се от зло. Това е да знаете какво е празнене и какво пълнене.

 

Знаете, че Луната употребява четиринадесет дни за пълнене и четиринадесет дни за празнене. Така че четиринадесет дни вашето сърце ще работи за пълнене с добрини и четиринадесет дни вашето сърце ще работи за изхвърляне на всички помии от вас и от обществото. И след това да почувствате лекота. Така постъпват и лекарите. Когато хората видят, че някому е разстроен стомахът или има диария, веднага търсят лекар да спре това разстройство. Чакайте, нека болният повърне, та да му олекне, да изтече всичко насъбрало се. Някой се разфучал, развикал се – не го спирайте, нека си вика, та да излезе всичко навън. Ако това ви дразни, затворете ушите си, отдалечете се, не е ваша работа да спирате канала. Това е философията на Новото учение, това е Учението на християнството.

 

Някой път мъжът ви се разсърди за нещо, кара се, а вие искате да го спрете. Чакайте, нека си повърне. – „Да, но ще ме оцапа!” Ти стой настрана, а не отпреде му; дай му легена и стой отзад, а той нека си повръща. Не го спирай, помогни му и благодари, че се е освободил от тази тежест. А какво прави жената? Тръгне от къща в къща и разказва: „Знаете ли какво нещастие ми се случи – мъжът ми повърна!” Напротив, това е щастие, защото той е облекчен. На всички хора, които повръщат, гледам като на надеждни.

 

И тъй, отсега ще говорите по-малко, а ще вършите повече. Така правят и учителите с учениците в учили¬щата – за да ги приучат да работят, дават им класни работи, домашни, да развиват теми и др. Като влезете в Духовния свят, не мислете, че сте вече святи и чисти. Това ще си дойде само по себе си, не се грижете за него. Ако виждате една свещ и започнете да разсъждавате как тя свети, кога свети по-добре и т.н., полза няма да имате. Оставете настрана разсъжденията, а драснете клечка кибрит, запалете свещта и се ползвайте от нея.

 

От вас се иска само стремеж за послушание към Бога на всичката Пълнота. Този Господ, за когото говоря, ви вижда, защото има милиони очи и уши. Той ви вижда чрез котките, чрез мухите, вижда ви, когато ги гоните. Господ вижда всичко, защото има много тайни места, през които наблюдава. Господ не е нито в котките, нито в мухите, но вижда чрез тях. Като ви види, че минавате покрай някоя круша или гледате някое цвете, Той знае вече намеренията ви. Всичко е известно на Бога. Когато пиете малко вода, Той чрез нея знае каква е вашата вътрешност.

 

Най-важните и необходими за вас неща са следните: послушание и внимание. Какво значи послушание? Послушание е да направиш нещо, а внимание е, когато Господ прави нещо, да внимаваш. Та и вие сега ще трябва да слушате и да внимавате. Може сега да се питате какво имам още да ви кажа. От вас се иска само послушание и внимание! Ако ви пратят с маркуч в някоя градина, от вас се иска да насочите маркуча и да поливате, а не да разсъждавате защо на вас са възложили да поливате, а не на други. Вас са намерили, в твоите ръце е маркучът; поливай и не мисли повече от това, защото този, който полива Божествената градина, се ползва от плодовете й.

 

Прочетете девета глава от пророк Даниил. Тази глава има тясна връзка с това, което ви казах да направите. Вие не знаете бъдещето си, то е скрито от вашите очи, не знаете какво Господ е намислил. Казва се: „Молете се, за да не паднете в изкушение.”

 

Мнозина от вас са заети с много работа, но има и по-важна работа, за която сте дошли. Ще бъда кратък: това, което ще трябва да изпълните, е да помислите в себе си около четири-пет минути и да видите готови ли сте да изпълните доброволно това, без после да се разкайвате. Ще изпълнявате следното: в продължение на десет дни, начиная от 27 юни, ще ставате сутрин към 4 ч. и в промеждутъка от 4 до 5 ч. ще четете девета глава на Даниила, ще размисляте внимателно върху нея, ще се помолите и ще се изповядате пред Бога, като пред духовник, за прегрешенията си, за прегрешенията на своите близки, за прегрешенията на народа ви. И ако иска, Господ ще ви прости. С това вие ще изпратите вашето прошение до Бога, а каква ще бъде резолюцията, това е Негова работа. В това време и заминалите ваши близки ще се помолят за себе си и за вас – така че ще има молитва както горе, така и долу, тъй както дървото се храни и отгоре, и отдолу. Ще се оставите в Божието влияние. Ще ядете два пъти на ден: никакво масло и яйца, а само растителна храна. Ще се яде сутрин след молитвата и вечер преди молитвата. Вечер ще ядете преди залязването на Слънцето, а молитвата и прочитането на девета глава ще правите след залязването на Слънцето към 8 ч. вечерта. Господ е наложил пост на цял свят. Когато закусите сутрин и като се навечеряте, ще благодарите много на Бога. През тези десет дни ще спазвате абсолютен пост на сърцето и ума си – да няма никаква лоша мисъл, лошо желание, никакво одумване. През тези дни искайте от Бога само важни и необходими неща, а не празни работи. Ще се молите Бог да подкрепи всички ваши сестри и братя, където и да са те, да помогне Господ на всички страдащи, на всички, които се борят със злото. Като молитви може да четете Добрата молитва, „Отче наш” и други. Гледайте да не бъде всичко пресилено и в сърцето ви да е всякога топло.

 

Приближавайте се към Господа с вяра! Имайте вяра в Неговата благост и доброта. Така ще видите какъв е резултатът.

 

 

26 юни 1918 г., София

„И ще бъдеш венец на слава в ръката Господня.”

Исаия 62:3

 

Думата венец има двояко значение. Под тази дума се подразбира правилно движение в кръг, правилно даване. Всички тела в пространството, които съхраняват своята енергия, се движат в кръгообразна орбита. Това, което е вярно за небесните тела, е вярно и за човека. Затова човек, който иска да съхрани своята енергия, трябва да се движи в кръгообразна орбита или, казано на ваш език, това е работа, която се свършва по най-лесен начин. Да се знаят начините или методите за съхранение на душевната енергия е необходима наука за правилното човешко развитие.

 

Всички съвременни страдания, индивидуални и общи, се дължат на изгубването на тази Божествена енергия. Докато сте били млади, енергията, която сте имали в организма си, е била толкова голяма, че сте били склонни да мислите, че тя е неизчерпаема до веки веков. Но това е една илюзия в земния живот. Тази енергия може да се изгуби така, както изгубвате парите си. Тя изтича от вас така, както водата изтича от някое пукнато шише. Така и някои винари наливат в бутилки сладко вино и го заравят в земята да престои няколко години, гдето ферментира бавно. При това стоене във виното се образува известно количество въгледвуокис и отварянето трябва да става много внимателно, защото всичката течност може да изтече наведнъж. Така и човешката енергия, която е складирана в човешката душа, в известни моменти може да се излее изведнъж, което става при голяма радост или голяма скръб. Затова човек трябва да знае как да се радва и как да скърби. И това е изкуство. В това отношение не трябва да се правят погрешки, защото човек може да пострада.

 

Ще ви дам един пример, от който ясно се вижда как се отразява силната радост: в Цариград заложили на лотария един английски параход, който струвал четири-пет милиона лева. Паднал се на един хамалин, когото поканили да отиде и да види своето притежание. По пътя, обаче, от радост той полудял. Хората от голяма радост и от голяма скръб полудяват. Що е полудяване? То е изгубване на душевната енергия или неразбиране на душевния език. Няма защо да се радваме много, но не трябва и да скърбим много, защото голямата радост подразбира голяма скръб, и обратно. Това е верен закон. Казвате: „Когато отиваме на Небето, ще се радваме много, но когато слизаме долу в ада, ще скърбим.” Това са два противоположни полюса. Вие, които не разбирате Божествените закони и не сте запознати с тях, казвате: „Защо тези хора са долу в ада да се мъчат?” Аз бих попитал защо онези, които са горе, се радват. Каква разлика има между страдание и радост? Скръбта произтича от факта, че онова, което ни е дадено сме го загубили. Например, ако изгубим здраве, пари, слух или друго, ще скърбим.

 

Следователно трябва да се научим да пазим онова, което Бог ни е дал. За да можем да пазим даденото, непременно трябва да удвояваме своята енергия, за което е даден закон в Евангелието: удвояването е закон на сеенето – ако земеделецът не сее, ще губи. В това отношение вашият мозък е нива, върху която трябва да сеете. Във вашата житница Бог е положил семето, а като дойде определеното време, Господ казва: „Посей нивата!” Вие отговаряте: „Тази година няма да сея, защото имам достатъчно храна, ще си почина.” Оставяте мозъците си необработени и те, както се казва научно, атрофират. Главното изкуство в опазването на душевната енергия е обработването на човешкия мозък. Има три начина, по които човешката енергия се изразходва: първо, чрез физическия организъм – чрез ръце, крака, мускули, стомах, бели дробове; второ, чрез човешката мисъл и разсъждение; трето, чрез човешките страсти.

 

Най-опасните елементи за изразходване на енергията са страстите. И онези от вас, които се оплакват, че паметта им отслабва, ще знаят, че у тях страстите са взели надмощие. Този факт се забелязва у млади момичета и момчета на около петнадесет-шестнадесет години. В тази възраст те започват да любят и затова започват да забравят и не могат да си учат уроците. Така е и с възрастните – и те се влюбват в други неща, но това не е Любов, това е привидна любов, любов на чашката. Такова е положението на всеки пияница, който обича чашката – погледне в нея и е доволен. Подобно е положението и с мислите: в окултен смисъл има мисъл чисто физическа, има мисъл на желанията, има и духовна мисъл. Мислите на желанията са тези, от които съвременното общество страда, т.е. епохата, в която хората живеят днес, е такава.

 

Това движение вътре в нас, този стремеж трябва да стане венец в ръката Господня. А под израза ръка Господня ние разбираме Волята Божия. В съвременното общество човек трябва да има силна воля и аз ще ви дам методи за усилване на вашата воля. Вие мислите, че имате воля. Да, имате, но тя е обикновена. За да имате воля, трябва да знаете да се движите в кръг. В Америка има столове, наречени рокинг чеър, които са най-глупавите столове – който седне на тях, се завъртява. На такъв стол никога не сядайте, не се въртете. Когато искаме да паднат ябълки от дървото, ние го раздрусваме. Когато имате една еднообразна мисъл – например, че не обичате някого, вие изпращате мисли от вас до него и от него до вас, все едно че сте седнали на този рокинг чеър и няма да се минат един-два дни и вие ще се усетите неразположени духом. Ще ме питате защо еди-кой си човек ви е казал тази обидна дума? Казал я ви е, за да опита вашата воля. В Писанието е казано: „Трябва да имаш шлем, за да отбиеш неприятеля.” Неприятелите от Невидимия свят може да ви хвърлят една лоша мисъл чрез когото и да е – чрез жена ви, чрез мъжа ви, чрез децата ви или чрез някого другиго. Даже и тези, които най-много обичате, ще ви подхвърлят такава мисъл, каквато не сте очаквали. Трябва да отбивате всяка мисъл.

 

Вие сте чували това старо изречение: „Господ ще направи всичко.” Как ще направи всичко? Да допуснем, че в една стая храните буби и в нея пуснете вашия млад юнак – едно-две-годишно детенце. Какво ще направи то с бубите? Ще обходи и ще ги изпомачка всичките. По същия начин може да пуснете една ваша двегодишна мисъл във вашата светая светих и тя за един час отгоре ще изпомачка всичките ви буби. Под думата буба аз подразбирам известен род мисли, действия или желания на вашата воля.

 

В Живота си ние трябва да следваме точно методите, които Природата употребява. При нея никога не може да си представим Слънцето като един тъмен кръг, защото то не би било Слънце, а всякога трябва да си го представяме светло. Светлината е кръгообразно движение. Най-първо вложете в съзнанието си това, че всяка една мисъл, желание, действие, които проникват вътре във вас, са изпратени от Невидимия свят и да знаете, че това, което ви се случва, непременно трябва да се случи. Ако разбирате този закон на движение, вие ще знаете, че една мисъл, която е изхвърлена от някого и която е преминала от единия край на вашата орбита до противоположния край, сама ще падне. Ако вие сте на този край, ще можете да я схванете; затова никога не хващайте току-що пристигналата мисъл в момента, когато кръстосва вашата орбита в единия край. Затова Христос казва: „Не противи се злому.” То значи: не му се противи, но застани на другия край и го улови.

 

Сега, разбира се, ще ви трябва опит. В какво се състои този опит? Мнозина са ми задавали въпроса как да се развиват, как да напредват, как да видят това или онова. Аз бих желал не само да виждате, но и да усвоявате нещата. Може да видите едно житно зърно – то е едно нещо; ако вземете и го посеете, то е друго нещо. Тъй че, една Божествена мисъл, която ви се дава, не е достатъчно само да я почувствате, но трябва да я усвоите и приложите. Искате например да видите някой Ангел. Можете да видите Ангели колкото искате, можете да отидете при тях, но като се върнете, оставате си пак същите, само разказвате това, което сте видели като на представление и с това въпросът приключва. Трябва усвояване на тези принципи. Важно е, когато видите някой Ангел, да влезете в съприкосновение с неговата интелигентност, с неговия дух. Така и в Природата най-напред нещата започват с чувстване, а после с виждане. Има много животни, които ни чувстват, но не ни виждат. Един ден, когато израстат, когато дойдат на нашето положение, ще кажат: „Виждаме сега това, което по-рано ни е препятствало в живота.”

 

Ще ви дам един опит, който да изпълнявате в продължение на един месец. Мнозина от вас могат да го изпълнят. Не мислете, че когато правите опити, всичко е приятно и всичко има резултат. Някога може да имате най-лош резултат, но това да не ви обезсърчава – най-лошите резултати понякога са най-добрите. Ще ви дам пример за обяснение на тази мисъл: жената на един турчин се смяла много, челюстта й се изместила и с това устата й се изкривила. Търсили лекари да наместят челюстта й, но никой не могъл да направи това. Затова един ден мъжът й я качва на колата и я води при един добър лекар. По пътя, обаче, конете се подплашват, обръщат колата, жена му пада на земята и с това падане челюстта й се намества. Турчинът тръгва да направи един опит за лечение при някакъв знаменит лекар, но Господ намира за добро да падне тази жена от колата и по този начин да се намести челюстта й... Затова не считайте, че падането от колата е лошо – напротив, то ще ви намести челюстта.

 

Опитът се състои в следното: първо, когато се породи у вас една мисъл на омраза, тя да се превърне в обич. Ще ви дам метод, по който да превръщате омразата в обич: веднага се поставете на мястото на този, когото мразите, допуснете, че и вие имате същата грешка по отношение към Господа и кажете: „Господ при всичките ми грешки ме обича, затова и аз ще направя същото с този човек – ще го обичам!” Каквато грешка е допуснал или каквото поведение има даден човек спрямо вас, в същото такова положение сте и вие по отношение към Господа. Господ и досега не си е изменил поведението спрямо вас, Той ви обича. Започнете да движите мисълта си от вас до Господа, а после преминете от себе си към другите – към човека, когото мразите. Тази обич, която има Господ към вас, ще мине от вас към другия човек и той ще се постави в същото положение спрямо вас, в каквото сте и вие към Господа, т.е. в съзнанието на този човек ще се създаде същото отношение.

 

Второ, през целия този месец не одумвайте никого или като ви одумват, мълчете, правете се, че това не се отнася до вас. Може да се вкиснете малко, но считайте, че това не сте вие. Ако жена положи ръцете си във вкиснато тесто, те вкиснати ли са? Даже и цялото ви тяло да се вкисне, считайте, че вашата душа не се е вкиснала. Не приемайте външното вкисване за вътрешно. Не мислете, че е лесно да се откажете от одумването, то е сериозна работа. Аз не искам за цял живот да не се одумвате, но само за един месец. Това е само за един месец, за да опитате каква е вашата воля.

 

Като ви карам да превръщате омразата в обич, първата няма изведнъж да изчезне и ще продължава да се явява. Ако опитът ви излиза всеки път сполучлив, ще усетите един вътрешен Мир и придобиване на една малка енергия. Ако пък опитът ви някой ден излезе несполучлив, ще имате малка загуба от енергията си. През тези тридесет дни ще имате и загуба, и печалба, но главно е крайният резултат да бъде добър. Може да падате от колата, но в края на краищата челюстта ви ще се намести. Тези два опита ви давам, защото те работят по естествения път, по който Ангелите работят сега в света. Вие ще имате тяхното съдействие.

 

Трето, произведете в себе си една добра мисъл и я задръжте през целия месец. Когато правите този опит, всякога мислете, че вие сте свободни; не мислете, че външният свят или отношенията, които имате към хората, могат да ви противодействат. Преди да започнете опитите ще кажете така: „В този момент, когато започвам опитите, чрез Силата Господня, която е у мен, аз мога да сторя всичко!” Да не ви смущава думата всичко – тя подразбира всичкото Добро, но не и всичкото зло. Няма сила, която в този момент може да ви преодолее. Дръжте в ума си живата мисъл: всякога, когато човек иска да извърши едно добро дело, Божието съзнание е будно. Щом решиш да извършиш едно добро дело, между теб и Бога се явява връзка, повежда се вече разговор. В момента, в който решиш да вършиш Добро заради Бога, Той мисли за теб.

 

Тези три опита, които ви давам, ще бъдат като основа за обновяване на вашите мисли и сърца, преди да започнете да се борите. Гледам, че мнозина от вас живеете като тези, които са си купили лотарийни билети и гледат да им капне нещо. Втората година пак купуват билет, третата година пак, а печалба я им капне, я не. В Царството Божие по този начин не се влиза. Царството Божие чрез Сила се взема, Знанието чрез Сила се придобива – всичко в света чрез Сила се придобива. Чрез Сила значи чрез тези Разумни същества, които стоят по-горе от Ангелите. Те са Силите Господни и чрез тях всичко се придобива. Тези Същества са Архангелите.

 

По-после, като направите тези опити, ще дойдете до това да изгонвате ревматизъм, главоболие, сърцебиене, охтика и други болести, които съществуват не само в организма, но и в ума горе, и в сърцето.

 

Казва се в Писанието: „Ще бъдеш венец на слава в ръката Господня.” Под венец се разбират най-възвишените Ангелски същества. Да имаш венец Господен, това е да си във връзка с Възвишените духове на Любовта, които са и извор на Божествената Любов. Всеки, който пие от този извор, жаждата му ще се утоли. Има две категории: венец и слава. Славата, това са Архангелите, които са носители на Божествената Воля на физическото поле. Когато искаш да усилиш волята си, ще извикаш един Архангел, а той е мощен, силен. Това е един закон, който работи чрез внушение. Какъвто идеал е имала пред ума си една майка, която зачева дете, такова ще бъде детето й. Нашите мисли и желания стават точно такива, за каквито същества в дадения момент мислим. Ако мома люби някой глупав момък, такова ще бъде нейното дете. Тя гледа на момъка с други очи, представя си го по-идеален, а в същност не е такъв; нейната представа е едно състояние, което не съответства на това, в което тя се проявява. Ние не трябва да гледаме каква е неговата душа, а какви са проявленията му. Не трябва да гледаме момковата външност, че е хубава, че ходи спретнато и т.н. Един кон може да бъде спретнат, но в този спретнат кон няма никаква интелигентност.

 

Аз разбирам движенията като разумност. Спрет¬на¬тостта разбирам като случай, когато някой ти намести счупения крак или те облекчи, когато си неразположен. Например да вземем някого, когото мислим за спретнат: влезе той в едно молитвено събрание и мисли лошо за едного, за другиго. Това са те, спретнатите хора, които развалят настроението в едно молитвено събрание, това са ваклите моми и момци, това са чернооките и чернокосите хора. Ако си спретнат, трябва да влезеш отвън с разположение, да го внесеш и в останалите. Не е такъв венецът и славата Господня и действително, в такова събрание човек скоро остарява. Как да не остарееш? Ако взема на някого от вас да казвам постоянно, че е грозен, ще видите, че след един месец той ще почернее. Ако на някого постоянно казвате, че е хубав, той ще се поправи. Когато ви видя някога почернели, казвам: „Някой върху вас е работил.” Вътре в дома на Бога червеи не искам! Ако има червеи, да стоят вън! Когото хвана, ще го прехвърля през дувара отвън. А който си прави добре опитите, ако е паднал през дувара, ще го взема и ще го върна обратно. Това е един отличен опит.

 

Когато реших да говоря на жените, времето беше дъждовно. Казах си: „Този дъжд показва, че на жените не им върви.” Но, гледам, днес времето се поправи – това показва, че и на жените се отпуща кредит. Слънцето, което грее, показва, че и то е в съгласие. Това не е само утеха, това са факти.

 

Когато пристъпите към първия опит, не се спъвайте от нищо. Не губете вашите чувства, вашите мисли и религиозни вярвания, които имате. Всеки мъж или жена трябва да прилага своята опитност. Дошли сме на Земята да печелим, за да се върнем при Бога богати. Да се губи е лесно, но да се печели е изкуство, понеже на мнозина от вас умът не работи. Това „губене” окултистите го наричат демагнитизиране. Ако тези зададени опити не можете да направите сами, поискайте помощта на другиго, работете колективно. В цялата тази работа трябва да имате търпение. Започвайте опитите обикновено сутрин, или когато имате разположение. Ще попитате дали ще ви се приеме молитвата. Ние сме длъжни да се молим, но не трябва да се интересуваме дали Господ ще ни приеме молитвата, или не.

 

За да успявате в този живот, трябва ви силна воля, силен ум и силно сърце. Тези неща се добиват само когато човек води един чист и свят живот. Вън от това никаква друга сполука не може да се очаква. Когато се разгледа цялата история от единия край до другия най-сполучили са тези мъже и тези жени, които са живели най-чист и свят живот. Не мислете, че е лесно да бъдеш чист и свят човек. Щом като си изцапан, някога си се напил и си паднал. Изобщо, в света чистотата и светостта надделяват. Грешим като мислим, че в грях ни е заченала майка ни. Всички, които не изпълняват Божията Воля, те са в грях заченати, а които изпълняват Волята Божия, не са в грях заченати. Някой казва: „Ний сме грешни.” Да, не отричам, че правим грешки, но че сме заченати в грях, това отричам. Всички, които изпълняват Волята Божия, са в Любов заченати.

 

Христос иска човек да бъде правдив в душата си – това, което той е горе, такъв да бъде и долу. Разтревожен си – не скривай това. Когато си разтревожен, това значи, че вашите деца, които са вътре във вас, са много неразумни. Но и това ще се нареди. Като се упражнявате така, всичките мъчнотии ще изчезнат и ще дойде благословението в света. По този начин най-после ще заставим хората да не крадат и да не лъжат. Сега вече ще упражнявате волята си, за да станете чисти и свети. Като станете такива, ще имате силата да късате плодове от Дървото на Живота, за да видите, че всичко е възможно. Само по този начин животът ще стане интересен.

 

Отсега нататък все в Училище ще бъдете. Досега не сте били в такова Училище. Досега сте мили паници, лук сте рязали и т.н., а отсега ще започнете от буквата а, която е глас на волята. Само така ще упражните волята си.

 

26 юни 1918 г., София 7

„Който намигнува с око, докарва скръб, а безумний в устни ще се подплъзне.”

Притчи Соломонови 10: 10

 

През този месец искам да прочетете всички Соломонови притчи и тези от тях, които ви направят силно впечатление, да научите наизуст. Аз ще ви разкажа после защо трябва да ги изучавате наизуст.

 

Забележете, че от всички човешки сетива окото заема едно от най-високите места. Окото си служи с виделина и с нея се докосваме до предметите. Сетивността в ухото се предава чрез известни вибрации на въздуха. При обонянието също чрез вибрации на въздушните частици се предават миризмите. Но щом се дойде до вкуса и осезанието, трябва да си служим с чисто физически средства – с доближаване към езика или с попипване с пръстите. Следователно окото има чисто умствено значение.

 

Намигването съдържа два момента: единият е, когато се затваря окото, а другият – когато се отваря. Отварянето е денят, то е един миг. Като си отваряш и затваряш очите, преминава един период от двадесет и четири часа. Когато си затвориш очите, тогава стават всички престъпления в света. Това намигване всички го вършите. Когато влезе някоя лоша мисъл у вас, вие намигвате. Някой греши, значи често намигва. Мома намигва на момък и момък – на мома. В това се изразява едно неправилно движение на човешкия ум. Да намигваш значи да слизаш една степен по-надолу. Очите на хора, които намигват, стават малки, а за хора с малки очи казват, че са хитри и лукави. Това е резултат на намигване. По същия закон и вашият ум деградира. Щом очите стават малки, деградира и умът, изчезват от него всички благородни мисли и чувства. Това показва, че вашият свят става по-тесен и кръгът на вашите знания се стеснява.

 

Соломон, който е събрал тези притчи, казва: „Който намигнува с око, докарва скръб.” Скръб на кого? На своята душа. Защото прозорците й стават все по-малки, по-малко Светлина влиза, а през прозорците влиза и Животът. Ако дойде някоя Божествена мисъл у теб и ти си кажеш: „Не му е времето сега”, това значи, че си намигнал. Карат те да извършиш някоя работа, но кажеш: „Не му е времето сега” – намигнал си. Днес намигнеш, утре намигнеш, другиден намигнеш; намигнеш на един момък, на два, на три и току виж, че всички тръгнали подир теб, цял скандал става. Ако една мома е сериозна, никой няма да я преследва. В Живота има много такива момци; не мислете, че съществуват само на физическото поле – има ги и в сърцето, и в ума. Под намигване се разбира човек, който не иска да учи Божествените закони.

 

У нас, българите, има обичай да си клатим главата в знак на потвърждение или отрицание. Когато българите потвърждават нещо, те си поклащат главата надолу, а когато отричат – нагоре. Ще забележите, че и конят си поклаща така главата. Това движение означава нещо: когато конят си поклати главата, то значи: „Господарю, този път, по който вървиш ти, жена ти и децата ти, няма да те изведе на добро.” На физическото поле конят е емблема на интелигентността. Ако минавате покрай някой кон и той поклати главата си, то значи: „Приятелю, докато не изхвърлиш тази мисъл от главата си, няма да ти тръгнат работите.” Поправи поведението си и пак иди при този кон, и ще видиш, че той вече няма да поклати главата си. Когато вашият ум си клати главата като махало на часовник, това показва, че няма да ти върви работата. Гледай твоят ум да не си клати главата, да стои на едно място и да работи. Това има отношение и към някои психически състояния: хора, които са много нервни, мигат с очите си. Когато човек започва да губи своето душевно равновесие, той клати главата си, мига с очи и си движи краката, но тези движения са неправилни, те са като една вихрушка, която само прах вдига.

 

По същия начин обяснявам и закона на скръбта. Някой казва: „Скръбен съм.” Хубаво, дръж си очите отворени! – „Но много ми е тежко на душата.” Дръж очите си отворени! – „Боли ме гърба.” Изложи го на Слънце! Дръж ума си бодър, свеж и отвори очите си към Бога! Казваш: „Е, сега за Господа ще седна да мисля!” С тези думи ти си затворил очите си. Някоя мома се влюби в някой момък и затваря вече очите си за майка си, за баща си, за всички в къщи и за момъка само мисли. Така и ние си затваряме очите, душата и сърцето и започваме да мислим само за временни неща.

 

Човек има три вида очи: едните са физически, вторите са на душата и третите – на ума. Ако в това се съмнявате, направете един малък опит: ако станете сутрин много неразположени, спрете се и кажете: „Няма да намигвам!” Отправете ума си към Бога, започнете да мислите за Бога, за всичко хубаво, за Ангелите. Помислете така пет-десет минути най-много и веднага ще придобиете равновесие на душата. А сега как се лекувате? – Станете сутрин, неразположени сте, турите раницата си на гърба и тръгвате по съседки и започвате: „Знаете ли колко ми е тежко!” Другата отговаря: „Ами ти знаеш ли на мен какво се случи?” Отиват после двете при трета някоя и й разказват своето тегло. Тя пък им се оплаква от своите несгоди и какво излиза от това? Всички носят раниците си. Не по този начин! Съберете се трите сестри, седнете на стол, обърнете се на изток, помислете малко около десет-петнадесет минути и умът ви веднага ще се разведри и една Светлина ще проникне в него. Тогава, колкото и малка мисъл да ви дойде, приложете я.

 

„А безумний в устни ще се подплъзне.” В тази притча са взети символите на очите и устата. Който намигва, докарва скръб, а безумният е този, който дълго време е намигвал. Неговият ум от дълго намигване е станал безумен, т.е. говори това, което трябва и не трябва. Всички съвременни хора страдат от това. Мъжът ти направил нещо, казал ти нещо обидно и ти веднага тръгваш от къща в къща да разказваш какъв е мъжът ти. Ти, като повтаряш едно и също нещо, бъркаш в един и същ кош: „Мъжът ми е жесток, вагабонтин, аз го мислих, че е благороден!” А другата казва: „Твоят е цвете, ами моят знаеш ли какъв е!” Кой е виновен за това? Мъжът ви е намигнал, а вие отивате сега да намигвате. Мъжът ви е намигнал, а вие вече сте безумна в устата. Това, което развращава в света, което причинява най-големи страдания, са онези нехармонични и некрасиви образи. Например говориш някому, а той си изкривява устата. Какво значи това изкривяване?

 

Щом се подхлъзнеш, ще има падане. Тъй че онзи, който намига, ще му бъде тежко на душата, а това подхлъзване не е нищо друго освен падение. Паднеш от някой мост при катастрофа – то е подхлъзване. Падението всякога е изгубване равновесието на душата. При това падане стават най-големите нещастия. Най-важното нещо е да държиш ума си бодър и свеж. Друго важно правило е: когато ще говорите нещо, да го обмислите добре. Дайте си един отчет дали това, върху което ще говорите, ще причини полза вам или другиму. Ако това, което ще говориш, не ще причини никому полза, занимавай устата си с нещо друго. Устата не е канал за помия. От нашата уста трябва да излиза всичко най-възвишено и чисто – всичко, което може да причини благородство. А лошите думи, които често излизат от устата ви, трябва да отидат на друго място, предназначено специално за помии.

 

Аз ще ви покажа този закон, ще ви покажа как действа физически една мисъл: ако не държите вашите мисли отворени, т.е. ако не контролирате вашите мисли, тези нечистотии ще излязат от устата ви и няма да се мине много време и вие ще пострадате от запичане и ще трябва да си правите клизма. Казвате за някого, че се е запекъл. Казвам: намигнал е, не е пазил словото си. Всяка мисъл произвежда физиологическо действие върху нас, затова от устата ви трябва само чистота да излиза. Инак ще викате доктори. Не ви трябват доктори, а трябва да потърсите причината на всяка болест. Ще кажеш: „Аз съм направил устата си канал и трябва да я изчистя!” Всички хора са направили устата си канал и искат да живеят добре. Устата ви трябва да бъде чучур на някоя чешма. Ако имате запичане, наука не може да имате. Червата и стомахът трябва да бъдат свободни.

 

По-нататък ще ви говоря какво отношение има между главата и стомаха. Между душата и духа в тялото има много тясно съотношение. Имайте предвид, че стомахът е глава на душата. Стомахът е мъж. Между този мъж и главата има тясно съотношение, те се разбират добре, защото са мъже. Белите дробове са жени на мозъка, а сърцето е тяхното дете. И стомахът си има жена и дете. Аз искам само да доведа до съзнанието ви идеята, че всяка мисъл, която минава през вас, ще произведе известен резултат в организма ви, който резултат ще се прояви или сега, или в друг някой ваш живот. Ако не поправите сега мислите си, те ще останат такива и за хиляди години напред. Някой ще каже: „По благодат съм спасен.” Как? Когато паднеш във водата и те извадя, може по благодат да си спасен, но след изваждането ти трябва да се научиш да работиш.

 

Аз ви говоря върху прочетения стих, защото зная, че вие много се ритате с устите си. Знаете ли, че човешката уста е едно от скорострелните оръдия, ужасна картечница е тя. Досега тя е била в чужди ръце и ние трябва да я освободим. Човек, който не може да мисли добре, той си удря главата в стената. По главите аз класифицирам хората така: едни, на които главите са разумни, и други, на които главите са от тиква или чутура. Ако главата ви е от тиква или чутура, нямате шанс за успех. Трябва да карате мозъка ви да работи и да свършва работата си.

 

Не искам да се обезсърчавате и да не работите. Когато констатирате някоя погрешка, знайте, че тя е присадена отвън, тя не е качество на душата. Имате раница на гърба си – това не е качество вътре у вас, не мислете, че сте се родили с раница. Влязла е някоя лоша мисъл у вас – тя не е ваша, изхвърлете я. Когато ви кажа, че у вас има някоя лоша мисъл, това да не ви докача, защото аз искам да ви направя цялостни вътрешно. Самата мисъл, със своето пребиваване у вас, ще ви докачи. За да се утаят тези мисли, трябва да намерите противоположни на тях. Не намигвайте, а дръжте мислите си отворени. Който и да дойде у вас, нека дойде, но без да му намигате. Защото Христос казва: „Всеки, който влезе през плета, крадец е и разбойник.” Всяка мисъл трябва да влиза през вашите очи и мозък. Всяка мисъл, която е влязла през сърцето ви, е един разбойник. Такава мисъл не трябва да ви безпокои, но да се държи вън от кошарата.

 

Вътре в човека има три подразделения. В право¬славната църква има също три поделения, които са определени от хиляди години. Те показват развитието на човека. Първо е отделението за оглашените, после – за верующите и трето – за свещеника, който свещенодейства и който разбира начина, по който да се служи на Бога. Попът е Учителят. Олтарът е мястото на Учителя, който излиза от там, туря огън и тамян в кадилницата и кади. Ако мигат днешните попове, защо правят това, защо кадят? Те не знаят защо. Аз зная защо. Това и вие често правите: слагате тамян в кадилниците си и тръгвате да гоните дявола. Дяволът с тамян се не гони, тамянът е само едно дезинфекционно средство. Горенето на тамяна показва, че вашето сърце трябва да бъде също така горещо. Хубавите мисли от сърцето ви трябва да излизат и да освежават атмосферата, в която вие живеете. Ако така кадите, вие добре разбирате символа на тамяна. Но ако носите вашия буквар под мишница без да го четете, той не ще ви ползва. Ето защо Господ ви е дал очи, които са прозорци на душата.

 

Следователно всякога, когато е светло, трябва да държим очите си отворени и да приемем толкова Светлина, колкото ни е потребно. Някой път казвате: „Много е светло”, някога казвате: „Тъмно е”. Е добре, отвори си очите повече! Има хора, които нощем пътуват и им е тъмно, но и вечер има Светлина. Само че за нея са необходими по-чувствителни органи, които да я възприемат. Тази Светлина я използват ясновидците. Истинските ясновидци виждат вечер по-добре, отколкото денем, но те не намигат. Те държат очите си отворени. Дръжте всякога мисълта очите ви да бъдат отворени! Казват за някого, че е „умрял с отворени очи” и бързат да му затворят очите. Оставете този умрял с отворени очи. Сега всички учители и свещеници гледат да затворят очите на хората. Отваряйте очите на хората! Например някой се подвизава в Живота, а вие му казвате: „И ти мислиш, че християнин ще станеш! Че ти си много закъснял, ние колко неща вече знаем!” Това значи да му затвориш очите. Какво знаете вие?! Така не бива, не! Кажи на този свой брат: „Братко, много хубаво си направил, започнал си добре.” Не е важно кога ще се стигне. Аз, като тръгна на разходка, вървя полека, разглеждам всички буболечки, всичко, което срещам на пътя, и най-после стигам. Не е нужно да се бърза, за да се стигне по-скоро до Черни връх. Като тръгнеш за Черни връх, наблюдавай по пътя изворчетата, гледай какви буболечки, какви пеперуди има и ако умът ти е постоянно буден, ще видиш как Бог работи. Бих желал на всички така да са отворени очите.

 

Казвате: „Какво да направим, за да се спасим, как да се спасим?” Всеки, който не намигва, той е спасен, а който намигва, той се дави. Затова не обезсърчавайте никого. Лицата ви, като ви гледам, на вид са строги, но те не са такива от истинска сериозност, а от съжаление за изгубените младини. Казвате си: „Едно време, когато бях хубава, млада!” Не си остаряла, не се лъжи! Мислите, които имаш в себе си, те са стари, дрехите ти са стари, но душата ти е всякога млада. Когато остарее, твоето тяло не е способно вече да предава твоите мисли и Господ казва на Ангелите: „Иди, съблечи това мое дете, чиито дрехи са много нечисти и не могат да се перат!” Казвам: братко, ще те съблекат. Или, казано на ваш език, ти трябва да си заминеш и втори път да дойдеш.

 

Като ви говоря за отворени очи, искам да държите физическото си тяло всякога чисто. Ще ви кажа какво влияние имат добрите мисли върху физическото ви тяло. У светиите, които са живели дълго време чист живот, се образува една особена приятна миризма, едно вътрешно много хубаво благоухание, наречено нюкс. Когато имате някое хубаво душевно настроение, когато сте били в някакво размишление, вие чувствате една приятна миризма, която е на някой възвишен дух, който ви е посетил. Вземете за пример поста: в него се пораждат такива мисли и се виждат такива неща, които другите не виждат. Има религиозни хора, които много се молят, но нищо не виждат – те само мислят как да се спасят. Долу тези мисли! Има страдания на онзи свят, но тук има и по-лоши. Когато вършите престъпление, усещате един голям ад. Всеки е опитал този ад вътре в душата си, защо търсите друг ад? Другият ад е играчка. Този, вътрешният, е страшен и тогава казвате: „Този червей не престава да рови, не свършва!” Той е като една тения, срещу която вземате лекарства, изхвърляте я навън, но главичката й пак остава. Казвате: „Защо е влязла тази тения?” Защото вашите очи са били затворени. В тази тения е влязъл един нечист дух, който постоянно смучи. Тази тения ще излезе сама по себе си, ако се научите да държите очите си отворени, а устата ви да не са безумни. Може така да тренирате вашата воля, че от мястото, гдето е тенията, да я изхвърлите навън за една минута.

 

И тъй, ние, сегашните хора, които може да се лекуваме сами, нямаме нужда от лекар. Вие трябва да се калите. За да се познае твоята мисъл силна ли е или не, направи следното: имаш ревматизъм, който с никакви лекарства не се излекува; виж първо каква храна му е потребна и после със силата на волята започни да го местиш от едно място на друго в тялото си. Щом започне да се премества от едно място на друго, кажи му: „Господине, ти си влязъл в моя организъм, когато очите ми са били затворени, но сега заповядай към задната врата!” А задни врати ние имаме много. Като се простуди някой, лекарите му дават аспирин, който причинява изпотяване. Порите, през които става изпотяването, са задни врати. Не казвам, че не трябва да се изпотявате, но казвам, че една мисъл, допусната да влезе в нашето физическо тяло, трябва да излезе навън през тези пори. Порите се жертват за нашите очи и казват: „Ние сме готови да услужим на нашия господар.” През тях излизат всички нечистотии. Когато човек в моралния свят извърши една грешка, усеща, че в него се събират много утайки. Не премахвай тази скръб, но бъди герой да изучиш нейната причина. Някой казва: „Искам да бъда светия!” Щом искаш да станеш такъв, върви по пътя, по който е минал светията. А теб те заболи гръбнака и хайде, бързаш да дойдеш при мен. Болките, скърбите, страданията са необходими и за тях не съжалявайте, но намерете начин, по който да ги използвате. Дяволът е влязъл в нас, но ние няма да го изхвърлим навън, а ще го впрегнем на работа и ще му кажем: „Ние осем хиляди години ти работихме, твой ред е и ти толкова години да ни работиш!” Дяволът е интелигентно същество и затова трябва да го накараме на работа.

 

Главното упражнение, което ви предстои този месец, е следното: развиване на волята. Но не тази, която вие имате, а разумната, Божествената воля. При развиване на волята мислите ви трябва да бъдат строго определени. Две мисли едновременно не трябва да ви занимават. Ще разбирате една мисъл, една работа ще свършвате първо, а после друга. Всичко у нас е свързано като в една верига. Ще поясня мисълта си: ние вървим по един определен Божествен план и всеки ще работи различно. Да допуснем, че един от вас е тъкач, друг – писар, трети – работник на лозето и т.н. Търговецът ще приложи мислите си в търговията, тъкачът – в тъкачеството си, копачът – в копането, изобщо всеки – в своето призвание. Онзи, който е тъкач, ще тъче здраво и солидно; преждата му ще трябва да бъде здрава, нишката му също ще трябва да е здрава, а не прицвъкната. Защото всяка мисъл се оприда от мислите и желанията, които ви занимават. Така се сформира цялата мисъл. Тази нишка трябва да бъде здрава и изтъкана по всички правила. Тази нишка, така изпредена, ще влезе като Сила на вашата воля, защото волята ще трябва всякога да се приложи в материалния свят.

 

Там, гдето искаме да приложим мислите си, ще имаме спънки и препятствия. Ребус е този свят за нас. Например вие се оженвате за един мъж и искате да бъдете щастливи, но не можете да се споразумеете. У кого е грешката? И у мъжа ви липсва нещо, и у вас липсва нещо – и двамата сте влезли със затворени очи. Ако главата му отзад е вирната или сплесната, ако очите му са много малки, а устните му са много тънки, какво очаквате от такъв човек? Това показва, че не сте един за друг. Добре, какво ви остава тогава? – Да направите вашите устни по-дебели, да развиете вашето сърце. За да развиете вашето сърце, трябва да турите волята си в действие.

 

Френолозите казват, че сегашните хора имат четиридесет и една врати, през които могат да приемат посетители. Опитвате през една врата – не може да влезете, опитвате друга и най-после ще намерите някоя врата, през която ще може да влезете. Така че, по много начини може да влияете на хората. И детето знае този закон и забележете, че когато то иска нещо, започва с думи: „Мамо, дай това!” – „Не може!” Започва тогава то да те милва, целува и най-после ти се съгласяваш. То е отворило една от твоите врати и е влязло вътре. Умно е това дете и по този начин то е употребило своята воля. Но ще кажеш: „Не искам да лицемеря.” Няма как, ще гладиш, ще милваш, ще лъснеш този човек. Неговата ръка е нечиста – ще я измиеш, ще й направиш една превръзка. Трябва да изучавате човешката душа, това не е лесно изкуство. Аз говоря за отношения между здрави хора, но ако и двамата сте болни, тогава ще извикате някой ваш ближен отвън. Някой път се роди едно дете – то ще лекува баща си и майка си. Всеки отделен член може да спаси целия дом.

 

Отворете очите си към Бога! Ще знаете, че няма Същество по-умно, по-добро, по-чувствително, по-отзивчиво от Бога. Никакви Ангели, Серафими, Херувими не могат да се сравнят с Бога. Някой казва: „Че този Господ с мен ли ще се занимава?” Вие причинявате страдания на Бога, като нямате вяра в Него. Философите казват: „Нима Господ ще се занимава с теб, ти си един нищожен пигмей!” Знайте, че Господ се занимава и с най-малките същества в океана, дори тях чува, та вас ли няма да чуе. А вие, хората на XX век, държите очите си затворени и се лишавате от Божествената светлина. Ако ние живеем в една изба десетки години, ще има много болести у нас. Аз твърдя това не само за физическото поле, но и за Духовния свят, гдето причините са едни и същи. Молим се на Бога, но не излизаме от избите си. Първото нещо е да отвориш очите си към Бога. Но ще кажеш: „Не зная какво е Бог.” Това не е важно. Аз може да не зная какви са елементите на Слънцето, но излагам гърба си на него и се ползвам от лъчите му. А учените хора казват: „Не използвай лъчите му, защото не го знаеш какво е!” Човек, който е тръгнал към Бога, колкото и малко да се е замислял за Него, е спасен, колкото и да е лош като човек.

 

Знайте, че в това Учение, за което ви говоря, човек не погива. Дори ако изгубиш ръцете, краката, очите, ушите си и т.н., няма погиване. Но казвате: „Изпъдили го.” Нищо, той е изпъден от училището за година-две, но после го приемат да учи пак. Който смущава другите, той бива изпъден вън. Ако вие не изпълнявате това, което ви учат, ще ви изпъдят, за да дойдат други, които искат да слушат и изпълняват.

 

Сега, в духовно отношение аз често ви чувам, че биете скамейки. Наука не се учи така. Няма да ви помогне удрянето върху скамейките вътре в училището. Който има воля, ще я упражнява не върху скамейките, а върху ревматизма, или когато го боли корем. Вложете у вас чистите си мисли, за да видите каква сила имат чистите влияния. Ако вие се придвижите само с една сто милионна част от милиметъра, то е много нещо. Не мислете, че като започнете с това Учение, изведнъж ще направите много нещо. Аз ще приема за голям прогрес, ако само с една сто милионна част от милиметъра успеете. И това е един прогрес. В цялата Вечност ще има един непреривен прогрес от знания. С такава бързина и аз се движа, не се обезсърчавайте. Всеки учен, който иска да наблюдава, се движи бавно. А вие искате бързо да свършите и да кажете след това: „Готов съм вече за професорска катедра.” Тази сто милионна част от милиметъра е вечна и най-точна мярка.

 

Ще ви представя една фигура: представете си проекцията на един център на безконечност и предположете, че за двадесет и четири часа тя трябва да направи един кръг. Знаете ли с каква бързина ще се движи, за да измине една сто милионна част от километъра? Тук тя се движи много полека, но бързината, с която обикаля горе, е много голяма. В центъра движението е много бавно, но горе е много бързо. Ако се задвижи материята на вашето сърце с такава скорост, вашето сърце и ум щяха да се стопят. Затова долу трябва да се движите много полека, за да върви движението горе хармонично. И не се обезсърчавайте!

 

За да можете да упражнявате волята си, всякога трябва да заменяте едно неприятно състояние с друго приятно. Ще ви дам начин за усилване на волята ви. Например имате едно много неприятно чувство и не може да се освободите от него: станете, употребете един час и посетете едно семейство, което е в много по-лошо състояние, отколкото сте вие. Не казвайте: „На мен огън ми гори на главата, а ще ходя да посещавам други!” Идете при такова едно семейство, което няма дърва, няма хляб, нищо няма, постойте десет-петнадесет минути и вижте има ли някакво роптание там или не. Върнете се у вас и сравнете тяхното състояние с вашето.

 

Искам да градите вашето здание. Каквато благо¬род¬на мисъл дойде в сърцето ви, изпълнете я. Ще изпълните тази мисъл не както е писано в книгите, а както ви подсказва вашето сърце. Ще я изпълните не по принуждение, а по закона на Божествената воля. Може да си кажете: „Е, най-напред ще поправя своя дом.” Че всички хора нали са все Божи домове! Един човек, на когото можем да помогнем, е все от Божествения дом. Не престъпвай закона на баща си и майка си, дръж своята воля в съгласие с тяхната и ще бъдеш спасен.

 

Не се пресилвайте с каляването на волята си. Достатъчно е всеки ден да свършвате една най-микроскопична работа. Например, ако дадеш на един човек чаша вода, и то е достатъчно. Ще кажете: „Е, чак толкова малка работа!” И това е нещо сторено.

 

Друго правило: не отивайте по разни къщи и семейства, когато ви е много тъжно, скръбно, за да ви олекне. Не носете вашия боклук на ближните си, това не е наука – не по този начин трябва да ви олеква. Така ще отивате с цел да използвате, но без да искате ще позволявате да ви използват. Ако ходите по другите къщи с цел да ви олекне, да оставяте там своя боклук, ще ви научат всички и няма да ви приемат. Искам всички да сте чисти, да нямате нищо под ноктите. Изчистете си дрехите, измийте се и тогава идете при Бога! Защото самата мисъл да бъдеш чист е воля, самата мисъл да отидеш чист при Бога действа върху ума ви. Ако си нечист, съблечи дрехата си, измий се и иди при Бога, иди да се помолиш! Ученик, който е нечист, не се приема. Това не означава да станете педанти и да се вглеждате в хорската чистота. Всеки да се занимава със своята. Който се занимава с хорските нечистотии, той се покварява.

 

Така ще започнем от физическото към духовното. Аз харесвам светските хора, защото те вървят много добре, те обръщат голямо внимание на физическата чистота. От тях се иска само крачка напред, за да влязат в Царството Божие. Имат ли това изкуство – физическата чистота, те ще преминат и към духовната. Тези неща са потребни за създаване на една благоприятна атмосфера за човешката мисъл. От нечистотата на мислите се създава една неприятна атмосфера, от която учениците се демагнетизират. За работата на ума всякога е потребна Чистота. За да се наблюдава небето, трябва да има чистота. Като казва Христос, че чистосърдечните ще видят Бога, Той показва, че Чистотата е едно условие за виждане. Тъй че, Чистотата ще я държите като едно условие за усилване на волята. Тя може да се придобие само чрез ученичество. Това е религия. Религията има за цел култивиране на сърцето, но не трябва да се спираме само там. Това кланяне на Бога трябва да бъде в Дух, в Истина и в разбиране.

 

Тези Сили, които Бог ни е дал, трябва да знаем как да ги владеем. В душата и в сърцето има запичане, което трябва разумно да се използва. Казвате за нещо: „Да го хванем като вол с повод.” Не може така. Що е повод? Поводът е един закон, с който може да владеете мислите на вашата душа, ум и сърце. Не гледай дали си в настроение, или не. Прочети днес малко и като се свърши деня, дай си сметка какво си научил. Записвайте това в едно тефтерче. Досега вашият живот е бил безразборен: ставате сутрин и до обяд сте все в кухнята, следобед пак нагоре-надолу и вечер си лягате уморени. Казвате си: „Е, утре пак същото нещо ни чака, кога ще се освободим?” Няма да се освободите, защото в този труд придобивате знания, калявате волята си в тези мъчнотии.

 

Не съдете другите, оставете ги в техните грешки, но по-силните нека да помагат на по-слабите. Няма по-добра молитва от тази да помогнете на брат си. Господ, на когото се молиш, е умен и казва: „Я слушай, не си криви устата пред Мен, я излез навън и свърши тази работа!” Но ще кажеш: „Господи, аз не съм разположен.” Не си разположен, защото си турил на гърба си по-голям товар, отколкото можеш да носиш. Това е все едно някое дете да вземе една алгебра и да я разглежда, макар че знае само да смята. Така е и с вашите мисли – някой път имате много хубави мисли и чувства и казвате: „Аз имам много хубаво настроение.” Това настроение ви е от един ваш приятел, който ви е посетил и нагостил. Не се заблуждавайте с тези угощения, защото утре ще останете без тях. Главното за вас е да се трудите и да знаете, че всеки ден свършвате една работа, необходима за вас. Сърцето ви да бъде чисто, душата – свежа, умът – бодър, а духът – крепък!

 

През този месец помагайте си едни на други. Не ходете да се плашите, че това казал Учителя, онова казал Учителя. Аз съм казал всичко на място, но вие криво тълкувате нещата. Който се учи, всякога е при главата, а който не учи, е на опашката. Много човешки души са се повдигнали толкова, че са дошли до Ангелите и много Ангели има, които са паднали. Имайте предвид, че вие имате всичката възможност да учите и ако не учите, грях е на душата ви. Не трябва да казвате, че сте остарели. Само дяволът е стар. Мислете, че сте млади за това Божествено знание, за да влагате вашата воля в тези знания!

 

Някои са богати, а други – бедни. Сиромашията е работа, а богатството е почивка. Има лоша сиромашия, има и добра сиромашия, т.е. лоша работа и добра работа. Добра работа е тогава, когато знаеш да работиш, а лоша – когато не знаеш да работиш. По същия начин има лошо богатство, има и добро богатство. Но друг път тези състояния ще си сменят ролите. Днес си сиромах, кажи: „Слава Богу, имам работа” и започни да работиш. Утре си богат, кажи: „Днес ще си почина.”

 

Сега казвам: и ние ще помръднем тази вечер света с една сто милионна част от милиметъра, но трябва да работим всички колективно. Като ви казвам да обърнете омразата в обич, ви е чудно, но всякога омразата може да се извади, защото е вътре у нас. Как ще се извади? Ако искате да пречистите водата, оставете я да се утаи или поставете малко стипца в нея, за да се избистри. Имайте предвид, че вие сте в едно Училище и ще следвате уроците, които ви се дават.

 

Онзи, който ме слуша и не изпълнява, знаете ли на какво прилича? Все едно, че го прекарвате през една гостилница само да помирише от всички гозби и да си замине, а той е много гладен. А с мирисане живот се не живее. По същия начин много само с мирисане служат на християнството и казват: „Отлично е, вкусно е!” Който иска да влезе в християнството чрез знания, трябва да разбере, че могат да ви спасят, могат да ви лекуват, да ви обличат, но Знание по благодат не може да ви налеят. Това е човешко. Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти учим.” Не трябва само да се мисли. Да мислиш, това е твоя длъжност. Да се молиш, това показва, че трябва да си платиш борча. Казваш: „Аз дишам”; длъжен си да дишаш, то не е работа на твоя дух. Знанието произлиза от Свободата на човешкия дух, от разбиране на Божията Воля. Искам да бъдете свободни, да разсъждавате, а не е важно вашето настроение. По благодат учителят не може да тури бележка на ученика. Ако не учи, не може да му постави шесторка – шесторката трябва да е вътре у вас. Аз нямам шесторки, не давам нищо по благодат и шесторка слагам само на онзи, който знае да работи. Какво значи шесторката? Тя е закон на прогрес, на развитие. Като ви поставя седморка, то е закон на съвършенството.

 

Вие искате да започнете с големи работи, но трябва да се върнете назад. Когато Христос дойде от онзи свят, Господ го изпрати в най-ниското положение, на училище. Той се учи тридесет и три години, макар че произлизаше от най-високото положение, смири се, послушен беше, впрегна се в дърводелство и работеше столове. Той правеше столове за вас, които сега все за столове спорите. Столът е символ на известно положение, което човек трябва да заема в света. И в къщи, и навсякъде – все за столове спорят. Христос учи това изкуство да прави столове, та като седнете на тях, да ви е приятно. Христос имаше желание и да спаси хората. В какво се състои то? Той ги учеше да ядат здравословна храна. Трябва да храните душата си със здрава храна, ума си – със здрави мисли, а сърцето си – със здрави чувства.

 

 

7 ноември 1918 г., София

„Думите на цар Лемуила, проро¬чеството, което го поучи майка му.”

Притчи Соломонови 31: 1

Под думата цар се разбира човешкият дух. Под думата майка се разбира Господ, Божествената майка, която го е поучила.

 

 

Що, сине мой, и що, сине на утробата ми? (31: 2)

Думата син означава човек, който си е на Земята.

И що, сине на моите обричания? (31: 2)

Природата-майка всякога прави своите обричания за децата си.

Не давай силата си на жените,

нито пътищата си на погубителките на царете. (31: 3)

 

Първото нещо е да не даваш силата си на жените. Тук под думата жена се разбира човешкото сърце, което се е отклонило от правия Път. Затова не давай силата си нему. Под погубител се разбира един от пороците на човешкия ум, а това е гордостта.

 

Не е за царете, Лемуиле,

не е за царете да пият вино,

нито за князовете да пият сикера;

да не би като се напият да забравят закона,

и извърнат съда на всичките угнетаеми. (31: 4, 5)

 

За човешкия дух първо правило е да не се пие вино. Под думата сикера се разбира пресечено вино, в което се слага малко мед, захар и черен пипер. Под вино се разбират пари. И на най-добрия човек ако дадеш пари, той се забравя. Под вино се разбират още всички слабости, които затъмняват човешкия ум, било то мисли, желания или действия, които дават крива насока на желанията.

 

Угнетаеми у човека се явяват всичките му добри мисли и желания. Всеки, който угнетява желанията си, изопачава съда в себе си. Така, както изопачите вътрешния си съд, такъв ще бъдете и отвън, такъв ще бъдете и отвътре. Такъв е Божественият закон: човек отвън представлява физическия свят, а отвътре – Божествения свят. Никога околните хора не могат да направят твоя свят по-добър, отколкото ти си го направил. И онези от вас, които очакват щастието им да капне отнякъде другаде, се лъжат и затова остават разочаровани. Не очаквайте щастието си другаде, то е вътре у вас.

 

На кого трябва да се дава вино и сикера?

Давайте сикера на тези, които са в премеждие,

и вино на огорчените в душата:

за да пийнат и да забравят сиромашията си,

и да не помнят вече злостраданието си. (31: 6, 7)

 

Давайте сикера на тези, които са в премеждие, а вино – на тези, които са наскърбени, гневни, начумерени. Напои и нахрани лошия, гневния човек! Вие не може да разберете защо лошия човек трябва да го нахраните и напоите, а добрия не трябва; вие не може да си представите това противоречие. Ако имате един твърд ремък, който не е годен за работа, нали трябва да го турите в масло, за да омекне. Мек ремък не трябва да се туря в масло. Това подразбира, че енергията, която е твърда, трябва да се нахрани, да се тури в масло, за да омекне. На наскърбения човек, понеже е твърд, дай му вино, хлебец и той ще стане годен за работа. Добрият човек сам по себе си има тази мекота.

 

Отваряй устата си за безгласния,

за съда на всичките сирачета. (31: 8)

 

„Отваряй устата си за безгласния” значи, че умният човек трябва да защитава този, който не може да говори, а този, който може да говори, не трябва да се защитава.

Отваряй устата си, съди праведно,

и защитавай сиромаха и оскудния. (31: 9)

 

За вас, жените, които сте майки, е необходимо да съдите праведно. Когато човек седне на съдийското кресло, трябва да забрави всички свои лични отношения, не трябва да мисли за себе си, а да стане едно с Бога, едно с човечеството, т.е. интересите на Бога да са негови и интересите на човечеството да са негови. Голямото включва малките интереси, а малкото не включва друго малко в себе си.

 

Кой може да намери добродетелна жена?

Защото такава е много по-скъпа

от многоценни камене. (31: 10)

 

Под израза добродетелна жена се разбира добро сърце. Казва се в Писанието: „Ще им дам сърце, направено от плът, ще им отнема каменното сърце.” Добра жена подразбира добро сърце. Да се придобие такова сърце е по-добро от скъпоценните камъни.

 

Сърцето на мъжа й уповава на нея

и не ще бъде лишен от изобилие. (31: 11)

 

Под мъж се разбира човешкият ум, който също има сърце. Казва се, че „уповава на нея”, защото сърцето, за което се говори, е разумно. Размишлявай за сърцето си! Щом едно ваше желание ви дава възможност да разсъждавате, то е разумно желание, а не ви ли дава възможност да разсъждавате, то е опасно. Вижте как се отразява у вас едно настроение на гняв – вие веднага избухвате и не мислите за последствията. Това е глупавата жена у вас, т.е. глупавото сърце.

 

Изобилие подразбира всички радости, които се търсят. Всички радости произлизат от сърцето – то е почвата, в която растат Божиите блага.

 

И ще му донесе добро, а не зло

през всичките дни на живота си. (31: 12)

 

Когато не огорчавате никого, когато не оскърбявате никого, ще имате повече приятели, повече хора, които да ви обичат.

 

Търси вълна и лен,

и що й е угодно работи с ръцете си. (31: 13)

 

Христос казва: „Търсете, хлопайте и искайте.” Тъй че, според този стих сърцето явно търси. Търсенето, това са разумните желания на човека. През всичките дни на живота си тя търси. Какво? – Вълна и лен. Вълната и ленът имат две различни качества: вълната задържа в себе си топлината, а ленът я изпуща. Хигиенично е лятно време да се носят ленени дрехи, а зимно време – вълнени. Еврейските свещеници са носили винаги ленени долни дрехи. Разумната жена търси и обработва вълна и лен, а под вълна и лен се разбират две благородни желания. От вълнените и ленените нишки излизат най-добрите плодове.

 

Под думата ръце се разбира, че тази жена има разумна воля, за да изтъче от вълната и лена нещо. Ленът – това е мисълта, а вълната – това е желанието. Когато чувства и мисли, тя знае какво да изтъче от всичко това. Вълната подразбира горещи желания, а ленът показва малко хладнокръвие. А изразът „що й е угодно работи с ръцете си” означава, че тя добре разработва всичко със своята воля.

 

Тя е като корабите на търговците:

донася храната си отдалеч. (31: 14)

 

Това значи, че тя има кормило и знае да направлява корабите. Кое е човешкото кормило? То е човешкият език. Корабите са устата, в която тя носи храната си отдалеч, отвътре. Тъй че, тя знае, че е като кораб на търговците.

 

И става доде е още нощ. (31: 15)

 

Това значи, че Слънцето не я заварва в леглото. Преди да дойде господарят й тя е на крак.

 

И дава храна на дома си,

и дял на слугите си. (31: 15)

 

Домът – това е тялото. Сърцето, умът и всички желания – това са нейните слуги, на които тя дава нареждания.

 

Съглежда нива и купува я:

от плода на ръцете си сади лозе. (31: 16)

 

Тя „съглежда нива” с очите си, защото очите представляват извор на Истината. Вижда кое е полезно и кое не е, и купува нива. Нивата подразбира външните условия на физическото поле, които Бог е дал. Под плод на ръцете се разбира светът на нейното сърце. Лозето означава, че у нея всички благородни мисли и желания са посадени. За такъв човек се казва, че е магнитизиран.

 

Опасва чреслата си с крепост

и укрепява мишците си. (31: 17)

 

Под израза опасва чреслата си с крепост се разбира нейната воля. Тя е жена, която обработва тялото си, прави гимнастика, не я мързи. Тялото й е много добре обработено, няма никакъв недъг. Различава добре действията, желанията и мислите си и с това скрепява мишците си.

 

Усеща, че търговията й е добра:

светилникът й не гасне ноще. (31: 18)

 

Под нощ се разбира състоянието, когато я налягат скърби и нещастия. Но и тогава светилникът й не угасва. Жена, която намирайки се в нещастие, каже: „Досега ходих на църква, вярвах в Бога, но отсега нататък няма да ходя”, е без светилник.

 

Туря ръцете си на вретеното

и държи в ръката си хурката. (31: 19)

 

Съвременните хора откриха, че Земята се върти около своята ос като вретено. А жените още преди време са смятали, че щом Земята се върти около своята ос, трябва и те да се въртят около себе си. То значи, че всяка жена трябва да обръща и двете си страни към Слънцето. Двете страни са радостта и скръбта и спрямо двете едновременно трябва да се върти всяка жена. Страната, която е радостта, е светла, а другата – скръбта – е тъмна. Затова жената трябва да върти вретеното си. Когато дойде скръбта, завърти вретеното си! Изправи се и запитай: „Моето вретено върти ли се?” А ти какво правиш? – Оставяш хурката и казваш: „Земята не се върти.” Не, Земята всякога се върти, затова и жената трябва винаги да се върти. Ако Земята би престанала да се върти, всички хора щяха да умрат, а благодарение на тази майка вие всички сте облечени.

 

Хурката означава Божествения свят. Тази изпредена нишка показва откъде иде енергията. Къделята пред¬ставлява Слънчевата система. Хурката се закрепва в пояса. Млечният път означава пояса на човешкия дух. Слънчевата система се стреми към този пояс. Всеки трябва да има къделя. Престане ли да се върти вретеното, липсват ли къделя и хурка, всичко се обръща с главата надолу.

 

Отваря ръката си на сиромасите

 

и простира ръцете си към оскудните. (31: 20)

 

Вие не можете да отворите ръцете си на сиромасите, докато не изперете и опредете вашата вълна. Думата сиромах в този стих означава всички семена, които не са още посадени. Отваряш ръката си, вземаш тези семенца, посаждаш ги в градината – с това ти вършиш едно добро. Веднъж отвориш ли ръката си на сиромасите, то значи, че съизволяваш. Когато помагате някому, вие помагате на слабия, а не на силния; а сиромасите са бъдещето на света.

 

Не се бои от сняг за дома си,

защото всичкият й дом са облечени с двойни дрехи. (31: 21)

 

Двойни дрехи в окултния език означава магнетични дрехи. Има хора, които се поддават на всяка болест – те са голи. Всеки човек, който се гневи и съмнява, той е гол. И наистина, Адам и Ева, след като съгрешиха, оголяха, вследствие на което не можаха да удържат на външните борби. Силата на християнството е тъкмо в това – всеки да може да се облече. Като започнем да придобиваме тази магнетична дреха, ние забелязваме у себе си една Сила. Този факт откриваме и в ежедневието: като облечем някоя дреха, ние чувстваме едно приятно състояние, една топлина, но съблечем ли дрехата, изпитваме неприятно състояние. Скръбта не е нищо друго, освен това, че дрехата ни е открадната. Когато сме радостни и весели, дрехата ни е с нас. Този закон е много верен. Когато вашите деца са радостни, те са облечени, но опитайте се да им вземете дрехата – веднага иде скръбта. Тъй че, всички страдания, които имате, са от това, че нямате тази дреха. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите как изглеждате без тази дреха и как с нея.

 

Прави за себе си завивки:

облеклото й е висон и багреница.

Мъж й е познат в портите,

когато стои между старейшините на мястото. (31: 22, 23)

 

Мъжът подразбира нейния ум. Когато говори нейният ум, всеки ще я слуша, защото на такава жена мъжът й е почтен. Ако е ленива, никой няма да я слуша, защото мъжът и не е почтен.

 

Прави тъкан и продава,

и дава пояси на търговците.

Облечена е с крепост и благолепие,

и се весели за бъдещето време.

Отваря устата си с мъдрост;

и закон на благосклонност има на езика й. (31: 24-26)

 

Този „закон на благосклонност” е потребен на всички. Върху тези стихове вие сами помислете, а аз друг път ще ви ги обясня.

 

Внимава за управлението на дома си

и хляб на леност не яде. (31: 27)

 

Тази жена никога не взема каква да е храна, а избира здравословна във всяко отношение. Известно е, че леността е майка на всички пороци. Изобщо, съвременните културни хора са станали много лениви. Те отиват на църква да излъжат Бога, запалват свещ и казват: „Хайде да се помолим, да запалим една-две свещи, та ако капне нещо.” Вземат един лотариен билет, а след това сядат по кафенетата и чакат дано капне нещо от този билет. Като дойде срокът за тегленето му и като видят, че нищо няма, купуват нов билет и хайде пак на църква да запалят свещ и да се помолят. Купуват акции, но курсът им понякога спада и така всичко изгубват. Такива хора са лениви. Не, ще работиш, ще обработваш всичко в себе си! Нещастията, които сега ви сполетяват, са вашето минало и с тях вие изплащате старите си дългове.

 

Защо тя не яде хляб на леност? В съвременното общество често намираме такива случаи, в които се яде хляб на леност: някой момък ухажва момата в някой дом; той е облечен хубаво, битово добре е нареден, но има тук-там дългове. Той търси тази богата мома, за да плати тя дълговете му. Бащата и майката бързат да го уловят, без да знаят неговото материално състояние и оженват младите. Заемодателите започват да се явяват един по един със своите полици и казват: „Той е богат сега, ще си плати дълговете.” Родителите се чудят и казват: „Чудно нещо, той беше много добър човек.” Да, но понеже вие се съюзихте с този ленив човек, ще носите сега неговите последствия. Когато дойде някой дух и ви каже, че можете да прекарате по лесен начин живота си, вие не се возете на неговата кола и не вярвайте на неговите обещания.

 

Чадата й стават и казват: Блазе й;

мъж й я хвали и казва:

Много дъщери са се обходили достойно,

но ти надмина всичките. (31: 28, 29)

 

Вярно е, че такива майки и чадата им ги уважават, и светът ги уважава. С тези стихове Соломон описва идеалната жена или стремежа на човешката душа.

 

Красотата е лъстива и суетна е хубостта:

жената, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена. (31: 30)

 

Под израза бои се от Господа се разбира, че всяка жена, която е благочестива, ще бъде похвалена.

 

Дайте й от плода на ръцете

и делата й нека я хвалят в портите. (31: 31)

 

През този месец проучeте цялата тази глава.

 

Ще направите един опит, за да познаете силата на тези стари формули, да видите каква магическа сила има хурката. Когато сте неразположени духом, ще направите следния опит: мислено ще си представите десет оки вълна; ще вземете една голяма харания и мислено ще започнете полека да изпирате тази вълна. Ще я изперете един, два, три, четири, пет пъти, докато стане съвсем чиста. След това вземате един от циганските дараци и започвате да я влачите. Като я влачите така около половин час, направете я на къдели. След това я турете на големи дараци и я направете на големи къдели. От готовите вече къдели вземете една и я турете на хурката да предете. Аз бих желал да ми опишете този процес, да ми опишете какви чувства ще изпитате, докато започнете да предете. Ще ми направите едно описание, подобно на това, което прави естест¬веникът, когато наблюдава под микроскоп известен процес. Наблюдавайте след всяка къделя каква мисъл ще ви дойде. Тази формула за влачене и изпридане на вълната ни е дадена от окултизма и за половин час тя ще допринесе много повече, отколкото един педагог за цяла година. Този опит с вълната ще го направите най-малко четири пъти в месеца. Ако някой заболее от испанската болест, лежей¬ки в леглото си, нека пере тази вълна.

 

Ако тези опити дадат резултат, те са верни и истинни. С това, което е измислено и съчинено от нас, не може да се направят опити. Не се заблуждавайте в някои знания, които не могат да ви дадат сила. Като ви дойде някоя мисъл, спрете се върху нея, подръжте я един-два дни в ума си и ако нищо не роди, тя е безплодна. Не задържай желания и мисли, които нищо не допринасят. Въртете постоянно вретеното, нишката му да слиза постоянно отгоре и така навивайте две-три вретена. Такъв процес трябва да започне да се извършва в умовете ви. Не се изисква само молитва, но и работа.

 

Какво подразбира думата молитва? Дишането има смисъл само когато кръвта циркулира. Когато влиза кръвта в белите дробове и се пречиства – това е молитва. Ако във вашите дробове няма кръв, какъв смисъл има да поемате въздух и да се молите? А за да се молите, трябва да има въздух, който да пречиства кръвта. Някой път вие се молите, но не знаете защо. Казвате: „Боже, благослови ни!”, но не знаете в какво да ви благослови. Казвате: „Господи, нека се подобри малко моето поло¬жение!” Нима вашето положение е лошо? Но ще кажете: „Искам да съм като другите хора.” Нима не сте като другите хора? А за да се молиш, храната трябва да се сдъвче със зъби, да влезе в стомаха ви, той да свърши работата си – да я превърне в сок, който да мине в белите дробове и чак тогава можеш да започнеш да се молиш. Само съзнателният човек може да се моли. Някои питат: „Защо да се молим?” За да се пречисти кръвта ти, мислите и желанията ти! Ако доброволно не се молите, то Провидението ще ви създаде условия, за да се молите. И най-твърдите хора се молят: заболеят, викат доктор и казват: „Моля ти се, докторе, да ми помогнеш!” Постави те Господ в лишение – бързо отиваш при някой заемодател и му се молиш. Господ е поставил като закон това, че човек трябва да се моли. Някой казва: „Не искам да се моля на Бога.” Добре, избери си друг някой, когото искаш. Има хора, които се молят на конете си – казват им: „Хайде, дий, карай, конче!” Молиш се на коня си дано той ти помогне и изнесе твоя товар. От чисто психическо гледище, молитвата е един необходим закон. Да се молиш на Бога, то е правилното, то е чистият въздух. Вън от тази молитва ще слизаш все по-надолу и все по-надолу. Всички среди, в които ще слизаш, са все по-нечисти. Когато нямаш разположение да се молиш, слез в стомаха си и поработи там.

 

В тези опити, които ще правите, стремежът ви не трябва да бъде егоистичен, но всички трябва да се заемете с изучаването на Божествените закони така, както се изучават разните предмети – естествени науки, български, геометрия и други. Всеки, който е влязъл в училището, трябва да провери кое е вярно и кое не е. Това не е като във вестниците – в тях може да съобщят, че един град е паднал, а подир един-два дена да съобщят, че отново е превзет и т.н. Например пишат, че в Добруджа са навлезли румънците и всички отпадат духом; снощи пък пишеше, че румънците не са навлезли там. Някой дойде при теб и ти каже, че главата ти ще пати нещо и ти започваш да се тревожиш – ето че румънците навлизат в главата ти. Вие приличате на онази мома, която сънувала, че се оженила, че имала детенце и то умряло. Станала тя сутринта и разказала съня на майка си. И двете се разтревожили и започнали да плачат. Вие създавате много неприятности в ума си с тези фиктивни неща. Някоя казва: „Чух, че сестрите не мислят добре за мен” – ето румънците влизат в главата ти; после каже: „Не, излъгала съм се, те добре мислят за мен” – румънците излизат от главата ти. Колкото е вярно едното, толкова е вярно и другото. Някой свещеник ти каже, че си еретик, а аз ти казвам, че не си – румънците влязоха и излязоха от теб.

 

Като влезете в една школа, трябва да имате критически ум, за да изследвате нещата, да имате отношения към Невидимия свят и към тези закони. Само така ще може да си създадете един солиден характер. А сега очаквате всичко да ви дойде наготово. Аз искам тази вълна сами да я перете, да я влачите и предете. Ако не знаете как се преде и влачи, аз ще ви науча. Само по този начин хората могат да се облагородят и повдигнат. Трябва да се работи, работи и работи! Не казвам да се трудите, а да работите. Мъчението и труда оставям за хората, защото светът се занимава с тях. Щом си скръбен и тъжен, кажи си: „Да взема работа!”

 

5 декември 1918 г., София

Ефесяном: 4

 

Като встъпление на тази беседа ще ви приведа следния пример: представете си, че по улицата вървят цял керван от каруци и всеки от вас кара по една от тях. Каруците на някои от вас вървят гладко, тихо, а останалите скърцат много и вдигат голям шум. Какво трябва да направите, за да не скърцат толкова много? Ще вземете катраника, ще потопите в него перото и ще намажете осите на колелата, за да няма скърцане. Скърцането – това са страданията в живота ви. По същия начин и сърцето ви, когато скърца, трябва да се намаже с катран.

 

Посланието на Павел към ефесяните ще го проучите във връзка с Притчите. Всеки от вас да се спре върху най-важните пасажи на това послание – тези, които съставляват ядката.

 

Това встъпление е необходимо, затова го дръжте постоянно в ума си. Знайте, че всяко страдание е встъпление, въведение към Любовта. Някой пита: „Защо страдам, защо тегля?” Отговарям: понеже се пише твоята книга, прави се встъпление към Любовта. Като правя това встъпление, обръщам ви внимание да не мислите, че много знаете. Който мисли, че много знае, скоро остарява. За да не остарява човек, най-доброто нещо е да мисли, че има много да учи. Същото се забелязва и у децата: те имат ламтеж всичко да учат. Никога не казвайте, че това е за младите, а не е за вас, старите, защото у вас ще остане тази мисъл, че сте стари и действително ще станете такива. Няма да забележиш как ще се прегърбиш, ще станеш като въпросителна и всички хора ще кажат, че си стар. Имайте предвид, че младостта е въведение към Царството Божие. За да влезете в Царството Божие, необходимо ви е в Живота едно нововъведение – да станете млади.

 

Ще пристъпя към разяснение на четвърта глава:

 

И тъй, аз, узник в Господа, моля ви да ходите дос¬тойно на званието, в което бидохте призвани, с всяко смиреномъдрие и кротост, с дълготърпение да си претър¬пявате един друг с любов, като се стараете да увардите единството на Духа в свръзката на мира. (4: 1-3)

 

Узник значи човек, който е призван в Божието училище. Павел казва: „Аз, който бях призван в Божието училище, моля ви да се учите тъй, както аз учих, а именно – с всяко смиреномъдрие, кротост и дълготърпение, като претърпявах другите с любов.” Като стоите в клас, може някой да ви стисне, да ви мушне, но вие си кажете: „Няма нищо, стаята е малка, Любовта ще претърпи!”

 

„Като се стараете да увардите единството на Духа в свръзката на мира” значи да се стараете да свързвате един урок с друг, да имате тази вътрешна връзка, която Духът, т.е. Учителят е вложил. С тези думи Павел казва: „Аз слушах този Учител много внимателно.”

 

В посланието по-нататък се казва:

 

Едно тяло и един Дух, както се и призвахте с една надежда на званието ваше. (4: 4)

 

С това Павел казва: „Аз подчиних своето тяло на Духа, като му служех в надежда.”

 

Един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всите, Който е над всички, чрез всички и във всички нас. (4: 5, 6)

 

Павел с тези стихове казва: „Това правих, защото слушах и изпълнявах мислите на Този един Господ, който ми говореше за една Вяра – вяра по отношение на ума.” Едно кръщение значи да изпълняваш, да понасяш всички скърби и мъчнотии с благодарност. Не е кръщение това да те потопят в котела; кръщението е изпит, през който трябва да минеш. Павел казва: „Всякога, когато Учителят ме изпитваше, аз принасях Добро, т.е. добре отговарях, защото добре проучвах уроците си.”

 

Под един Бог се разбира мястото, условията, които са били дадени на Павла от Бога, защото Павел казва: „В един Бог ние живеем и се движим”, т.е. в едно училище се учим.

 

А всекиму от нас се даде благодат по мярката на Христовото даруване. (4: 7)

 

Павел в този стих казва: „Аз използвах тази Божия благодат.” Благодатта се състои в това, че във време на нужда по-напреднали духове, наречени Ангели, слизат, за да ви окрилят, да ви помогнат, да ви осветлят по известен въпрос. Това осветление може да стане по различни начини. То може да дойде чрез някакъв сън – чрез внушение на някаква мисъл, когато спите, и щом станете сутрин, да я почувствате съвсем ясно.

 

Помощта не дохожда всякога чрез говорене. Има три начина, по които може да се говори: говорене отвън, говорене отвътре и говорене отгоре, т.е. да се говори на тялото, на сърцето и на ума. Някой казва: „Да ядем, обядът е готов!” – това е говорене на тялото. Аз казвам: „Да се обичаме” – това е говорене на сърцето. Този втори начин на говорене не го разбираме така непосредствено, както поканата за ядене, защото с последното вие имате опитност. Помислете как ще разберете Обичта. Като ви кажа: „Да познаем Христа!”, това е вече говорене на ума. Как ще познаем Христа? Помислете върху Обичта и познаването на Христа. Обяснете ми вие, като българи, как обичате и как познавате Христа. У нас аз зная как става това, но ме интересува за България.

 

За това казва: „Като възлезе на високо, плени плен и даде давания на человеците.” А това „възлезе” що е друго, освен че е и слязъл по-напред в най-долните страни на земята? Този, който е слязъл, той е, който и възлезе по-горе от всичките небеса да изпълни всичко. (4: 8-10)

 

Христос, като е бил на Земята, изпълнил е всичко и казва: „Аз победих света.” Другата победа – над плътта – Той е оставил за вас. Има три неща, които спъват Живота, а именно: плътта, светът и дяволът. Най-опасен противник е плътта. Тя е връзка между човека и света, а светът е връзка между плътта и дявола. Христос, като е победил света, е скъсал съединителната връзка между плътта и дявола. Имаш дъщеря, която кореспондира със своя любовник, но ти, като майка, скъсваш този телеграф и кореспонденцията се прекъсва. Така Христос е прекъснал връзката между плътта и дявола и той няма вече място у вас, освен ако го поканите. Павел казва: „Аз ходих по този път и там нашата борба беше голяма.”

 

Под всички небеса се разбира проявлението на Бога в целокупността на човешкия Живот.

 

И той даде едни да са апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители, за усъвършенствувание на светиите в делото на служенето, в назиданието на тялото Христово. (4: 11, 12)

 

Забележете, че всички тези неща са дадени, за да се усъвършенстват светиите. Кои са апостолите? Те са тези, на които Христос говори. Пророците са тези, на които Духът говори. Благовестителите идват след пророците, а след тях – пастирите и учителите. Намерете в себе си онова, което съответства на апостолството.

 

Помислете върху този стих; на какво ще уподобите апостолството, пророчеството, благовестителството, пастирството и учителството? Думата пророци се е употребявала още преди Христа. Намерете отношението между пророка, благовестителя и т.н. Човек трябва да развива своята дарба на апостолство. Апостол е този, на когото се говори отвън. Пророк е този, на когото се говори отвътре. Благовестител е този, който е опитал нещата. Като ядеш някоя ябълка, ще благовестваш и ще кажеш: „Сладка е.” Кой е пастир? Пастир е майката, която кърми детето, овчарят, който пасе овцете, учителят, който предава знания.

 

Докле достигнем всинца в единството на вярата и на познанието на Сина Божия в съвършен мъж, в мярата на възрастта на Христовата пълнота. (4: 13)

 

Апостолите ходиха с Христа, слушаха, тълкуваха Учението Му. Духът е работил с тях. Те бяха на брой дванадесет. Пророците са продължили работа¬та на апостолите и са били на брой повече от тях. Благовестителите са били още повече, а пастирите и учителите – най-много. Намерете колко са били пророците. Във всяка църква трябва да има поне един пророк. Във всяко най-малко общество трябва да има поне един пророк. На всеки пророк трябва да има най-малко десет благовестители. Този е редът на увеличаване, така че и дарбите по същия начин се увеличават. Дарбите у човека съответстват на пророците, апостолите, благовестителите, пастирите и учителите и всички те трябва да се развиват. Всеки може да бъде за себе си пророк. Пророк е всеки прозорлив човек, който предвижда нещата отдалеч. Той е учил в училище, завършил е и започва да прилага знанията, да прави изчисления и най-после предсказва, че еди-коя си комета след толкова и толкова години ще се върне. Като се сбъдне предсказанието му, казват: „Ето един пророк.” Всички тези дарби са ни дадени, за да познаем Сина Божий, докато стигнем до състоянието на съвършен мъж в мярата на възрастта, във възрастта на Христовата пълнота.

 

Един друг стих казва: „Ние имаме ума Христов.” С това Павел подразбира връзката между Божествената душа и тяло. Като казва, че Духът ще ви научи, Христос поставя Духа по-високо от душата. В някои отношения поставят душата между духа и тялото. Павел казва: „За да имате Духа Христов, трябва да имате тази връзка между дух и тяло.”

 

Да не сме вече младенци, блъскаеми и завличаеми от всеки вятър на учението с человеческото лъстене, с пронирство, по ухищрението на измамата. (4: 14)

 

От това се вижда, че в света ние не трябва да бъдем младенци. Може ли твоето дете да отиде до Витоша през някоя бурна нощ? За преминаване на планината в такова време се иска възрастен човек. Затова Павел казва: „Аз не бях младенец.” Аз зная, че у българите любознателността е много развита. Преди петдесет години във варненско се явила една циганка с голям охлюв, на който врачувала. Тя много се разчула и около нея започнали да се събират хора от цялата околия, за да им врачува. Тя събрала много пари, разбогатяла, поради което една вечер я нападат разбойници и я ограбват. Тя всичко виждала за другите, но не могла за себе си да предвиди, че ще я оберат. Всички обичат да им врачуват, но то е само за преминаване на времето. Врачуват обикновено на кафе, на карти, по това как пропял петелът и накъде бил обърнат, как реве магарето и т.н. Човек, тръгвайки на път, също си има гадания; например срещне празна кола или някой свещеник и започва да се смущава. Тези неща от хиляди години са вложени у вас, само че сте изгубили ключа за разгадаването им и затова се смущавате. Защо ще ви смущава това, че сте срещнали празна кола или че ви е минала котка път? Какво трябва да направите? Трябва да научите времето, когато котката няма да ви мине път, когато котката не излиза.

 

Но с истинство в любовта да порастем по всичко в Него, Който е главата, Христос. (4: 15)

 

Павел подразбира чисто духовната Любов, която не се мени, в която няма поляризиране на обич и омраза. В Духовния свят Любовта се проявява само с привличане. А любовта, в която има привличане и отблъскване, вие я познавате: запознаете се с един човек, привлечете го, но скоро му се насищате и го отблъсквате. Това става и с млади, и със стари. Някой момък обича някоя мома, а после я отблъсква. Това е законът на Земята – когато две същества се съединят на Земята, те непременно ще ритат. Това ритане е неизбежно. Да допуснем, че вие лежите на легло, на което само един човек може да се побере. Да предположим, че по липса на място вашият възлюблен легне отгоре ви. Вие половин час ще го търпите, но повече не ще можете, ще ви натежи и ще започнете да ритате. На Земята няма условия за обич. Когато обичаш някого, трябва да го държиш на половин метър разстояние от себе си. В любовта обикновено единият или другият ще се качи на гърба. Като се казва „да обичаш ближния си като себе си”, то значи да го държиш на половин метър разстояние. Обичаш ли го повече от себе си, ще го носиш на гърба си.

 

В една от приказките на Халима8 се разказва следното: един господин минавал през река и вижда, че на брега стои един старец, който не можел да премине. Взема го той на гърба си и преминават заедно реката. Когато трябвало да слезе, старецът не пожелал и този господин бил принуден да го носи един, два, три и повече дни на гърба си. По едно време му дохожда на ум да извади шишето си с вино и да си пийне, за да успее да напие стареца. Пие си той виното, а старецът го стиска за гърлото – и той иска. Господинът му давал, давал, докато най-после старецът се напил. Пуснал се тогава от гърба на младия господин и започнали двамата да танцуват. Тъй че, когато не те пуща обичният човек, понапий го малко, а после и двамата ще си поиграете.

 

Днес всички все от любов страдате. Аз наричам хората на Земята нещастни хора от любов. Всички хора страдат от любов, а после се оплакват, че не ги обичали хората. Аз бих препоръчал, за да се намалят страданията в света, да има по-малко любов.

 

Прочее, това казвам и свидетелствувам в Господа, да не ходите вече както ходят и другите езичници в суетата на ума си. (4: 17)

 

Вие мислите, че сте много учени. Ученият човек е здрав, той няма циреи, няма болки, богат е. Езичниците говореха на много езици и не се разбираха. Хора, които не се разбират, говорят на много езици. Едни говорят на езика на стомаха, други – на сърцето, трети – на ума. Ако ви говоря да познаем Христа в Неговата пълнота, вие ще ми кажете: „Имаш ли купон, захар имаш ли?” Това не е познаване на Христа. Някой казва: „Като познаем Христа, ще има повече ядене.” Ако ние познаем Христа, за да ни даде повече ядене, това е неразбиране на въпроса. Яденето е една необходимост само докато имаш кола. Тъй че, докато имаш кола, трябва ти и катраник. Оставиш ли колата, не ти трябва катраник. Ти оставаш само с коня, затова ще вземеш в торбата храна за теб и за коня. Като дойдеш до много стръмно място, ще оставиш коня, ще оставиш торбата с храната му, а ще вземеш само твоята торба. На човека му трябват три катраника: за колата, за коня и за себе си. Имаш мъж – ще носиш катраник и за него. Може да не го искаш, но който е вързан, да се не развързва. Деца имаш – ще им носиш катраника. Помислете какво е отношението на децата към родителите, на мъжа към жената и обратно. Защо мъжът търси жена и жената – мъж? Върху този въпрос ще напишете като упражнение.

 

Помрачени в разума и отчуждени от живота Божий за невежеството, което е в тях, и заради окаменението на сърцето им. (4: 18)

 

Аз тълкувам тази мисъл обратно: когато сърцето е вкаменено, по-малко работа има, а когато има по-малко работа, умът е помрачен. Вкаменено сърце не може да ражда. Ще ядете по-малко, а при по-малко ядене разумът се вкаменява. Думата сърцето е употребена по отношение на почвата. Тялото трябва непременно да е здраво. Сърцето означава условията, Животът, т.е. това, което се произвежда от сърцето, а разум означава плодът от вътрешния процес.

 

Които, като в нечувствие, са се предали на похот¬ли¬вост да вършат ненаситно всяка нечистота. (4: 19)

 

Павел казва, че Чистотата е необходима вътре в Живота. Когато сърцето, стомахът са вкаменени, явява се вътре известно разлагане, вмирисване. Затова те не трябва да бъдат вкаменени.

 

Но вие не сте така познали Христа. (4: 20)

 

Христовото учение е учение на Живота. То е разбиране на основните закони, но не така, както са на Небето, а както се развиват на Земята. Ако познавате Христа, когато се разгневите, когато сте недоволни от нещо, трябва веднага да се поляризирате и да дойдете в състояние на спокойствие. Ако повърхността на морето се вълнува, то не значи, че и дълбината му се вълнува. Като познаем Христа, ще имаме тази Сила да не се вълнуваме и ще заповядваме на себе си. Вие искате да заповядате на Сили, които са в Природата. Не, заповядайте на Силите, които са вътре у вас. Не може да заповядваш на нещата, докато не знаеш езика им. Докато не научиш езика на едно животно, не можеш да го разбираш. Като кажете на коня: „Дий”, той тръгва. Ние трябва да научим езика на тези живи Сили вътре у нас, та като кажем на сърцето си да кротува, то да кротува, като кажем на ума си да мирува, и той да те чуе.

 

Да се съблечете от вехтия человек, според по-предишното си поведение, който тлее в прелъстителните похоти; и да се подновявате в духа на вашия ум, и да се облечете с новия человек, създадения по образа на Бога в правда и в светост на истината. (4: 22-24)

 

Вехтият човек са всички лъжливи навици, мисли и желания, които от миналото са вложени у нас и сега се проявяват. Тези стари навици представляват вехта дреха, която е надупчена и вятърът влиза през нея. Вехтият човек е съдран, а новият е здрав, няма дупки. Духът е съединителната Сила за ума.

 

Да се подновявате значи да си слагате всеки ден по малко масло. Духът е Сила, която превръща работата в гориво, а умът я използва. Новият човек трябва да бъде създаден по образа на Бога в Правда, Святост и Истина; в Правда – по отношение на тялото, в Святост – по отношение на душата, в Истина – по отношение на ума. Затова отхвърлете лъжата, която е качество на ума, негов недостатък и всякога с ближните си говорете само истината. Всички спорове между близките стават само заради лъжата, защото се заблуждаваме един друг.

 

Затова отхвърлете лъжата и всеки с ближнаго си говорете истина; защото сме удове един на друг. (4: 25)

 

Не се лъжете! Не лъжете и стомаха си. В Америка често хората, когато са гладни, за да потиснат глада си, ядат леденица или пият кафе. Не залъгвайте стомаха си с кафенце, с чай или с други неща. Така няма да върви колата. Ще вложиш в стомаха си нещо съществено.

 

Гневете се и не съгрешавайте; слънцето да не зайде в разгневяването ви; нито давайте място на дявола. (4: 26, 27)

 

Друг недостатък е гневът, той е качество на сърцето. Сърцето ви да не гори, защото е опасно. Не давайте място и на дявола, който живее в тялото – не му давайте възможност да се загнезди.

 

Който е крал, да не краде вече, а най-вeче да се труди да работи доброто с ръцете си, за да има да раздава и на тогози, който има нужда. (4: 28)

 

И не оскърбявайте Светия Дух Божий, с когото сте запечатени за деня на изкупуването. Всяко огорчение и ярост, и гняв, и вик, и хула да се дигне от вас наедно с всяка злоба; а бивайте благи един другиму, милосерди: прощавайте си един на друг, както ви е Бог простил чрез Христа. (4: 30-32)

 

Работата ви през този месец ще се състои в това да намерите най-главните, основни мисли, които Павел е вложил в това послание. Ще намерите мислите, които се отнасят до тялото, душата и духа. Опитайте да намерите метод, чрез който да приложите това Учение в Живота си. Предметът е обширен, затова ако поне отчасти имате приложение, достатъчно е. Не мислете, че искам изведнъж да станете учени. Важно е упражнението да се разбере в определен момент. Намерете връзката между посланието към Ефесяните и Притчите.

 

Второто нещо, което ще спазвате, е да въздържате езика си, да не говорите много. Обсъждайте предварително всичко, което ще говорите. Възбудени сте – не говорете. Говорете само същественото, контролирайте езика и речта си. Да няма скърцане на кола, да няма преплитане на краката на коня, т.е. господарят, който кара колата, да не е със замаяна глава.

 

Третото упражнение, което ще изпълнявате поне един път на ден, е следното: ще седнете хубаво на един стол или ще застанете прави, ще отворите прозореца, ще оставите временно раницата си, за да имате добро разположение, ще затворите дясната си ноздра, а с лявата ще поемате въздух, като броите мислено до десет. След това ще затворите и лявата си ноздра и при затворени две ноздри ще задържите въздуха в дробовете си, като броите пак до десет. След това ще отворите дясната си ноздра и от нея ще изпуснете въздуха, като броите пак до десет. После ще затворите лявата си ноздра, а с дясната ще поемате въздуха по същия начин, както и в първия случай. Това упражнение ще го направите десет пъти едно след друго или два пъти по пет, като поемането на въздуха се редува ту с лявата, ту с дясната ноздра. Преди упражнението ще отваряте Светото Писание на Посланието към Ефесяни, ще прочитате всеки ден по десет стиха, като започнете от първа глава. Ще пожелаете да разберете основните мисли на тези стихове и най-главната да се влее у вас.

 

 

16 януари 1919 г., София

„Всеки, който престъпва и не пребъдва в Христовото учение, няма Бога; този, който пребъдва в учението Христово, има и Отца, и Сина. Ако иде някой при вас и не носи това учение, недейте го приима в къщи и не го поздравявайте.”

Второ Йоаново 9: 10

 

Прочетените стихове представляват ядката на посланието. Думата престъпва има двояко значение. Например детето започва да пристъпва и каква радост усеща майката тогава – тя отива да съобщи на съседите си, че детето й пристъпва. Разбирате ли защо майката се радва? Детето й, което е ходило на четири крака като животно, започва да се изправя, т.е. пристъпва, а това радва майката.

 

Апостолът казва: „Всеки, който престъпва и не пребъдва в Христовото учение, няма Бог, а този, който не престъпва, той е в Отца и Сина.” Вярвам, че мнозина посмяват да престъпват, но има двояко престъпление. Когато човек се разгневи, в душата му влиза омразата и той престъпва. Престъпи ли по този начин човек, той вече не може да пребъдва в Христовото учение. Христовото учение е Божествено, то е учение на Вечния живот, а не на човешкия, временен живот. Животът може да се раздели на три категории: животински, човешки и Божествен. Животинският живот е живот на постоянни мъчения, човешкият – на постоянен труд, а Божественият живот е на постоянна Любов или на блаженствата.

 

Човешкият и Божественият принципи се сменят в душата на всеки. Например вие обичате някого – някоя ваша приятелка, давате й подаръци, каните я в къщи, приемате я добре, но един ден казвате: „Аз я намразих вече.” Как е възможно любовта да се превърне в омраза? Тази любов е човешка, любов на съображения. И днес всички домове, всички общества страдат все от такава любов. Ако сте богат или учен и влезете в някое общество, всички ви посрещат добре, защото има какво да вземат. Вземат ли ви каквото имате, показват ви вратата, през която сте влезли. Макар че толкова пъти сте влизали и излизали, все още не сте научили урока си.

 

Когато се говори за това Учение, вие си казвате: „То няма отношение към мен.” И добрата, и лошата страна на едно учение имат отношение към вас, защото ако ти страдаш, страдаш за себе си, или ако се радваш, пак го правиш за себе си. Никой не може да влезе в твоята радост или в твоето страдание. Следователно в това отношение всеки си носи своя кръст. Мнозина искате някой да ви вземе страданието, затова го разказвате на един, на втори, на трети и т.н. и казвате, че хората не ви разбират. Да допуснем, че кракът ви е изкълчен и отидете при някоя ваша съседка да ви го намести, но тя, като не разбира това изкуство, върти го, върти го и с това ви причинява по-голяма болка. Отидете при втора ваша съседка, но и тя не може да ви го намести и болката ви се усилва. Кой е виновен за това – вие или тази жена, която не разбира от това изкуство? Вие сте виновни, защото давате крака си на човек, който не разбира от тази работа. Трябва да се предадете в ръцете на опитен човек. В Писанието се казва: „Изповядайте греховете си един на друг.” Сега ви давам друга повеля: „Крийте греховете си един от друг.” Ако вие изповядате греховете си един на друг, тъй както давате крака си на вашите съседи, които не разбират, те ще ги въртят и нищо няма да излезе. Затова изповядайте болките си на този, който разбира.

 

Христовото учение възстановява Божествената хармония или изгубените Добродетели в човешката душа. Най-първо то трябва да ви направи чисти по сърце. Ще кажете: „Може ли човек в този свят да живее и сърцето му да е чисто?” Може. Когато човек стои във водата, всякога може да бъде чист. Второто нещо, което може да направи Христовото учение, е душата ви да бъде девствена. В какво се заключава тази девственост? Земеделецът нарича девствена почва тази, която е богата със сокове, а бедната на сокове почва не е девствена. Следователно, ако вашата душа може да роди нещо добро, възвишено, тя е девствена. Ако не може да ражда такива неща, тя не е девствена.

 

Йоан казва: „Да пребъдваме в това учение.” Пребъдването е подобно на това човек да пребивава на чист въздух, да живее в него и да го диша. Когато влезем в Христовото учение, когато се всели то в душите ни, непременно ще произведе у нас едно олекване, ще почувстваме една Чистота. Тъй че, очистването ще дойде от самото Учение. Съвременните напреднали физици си имат големи дискове, с които се чистят. Когато някой от тях прави опити и не може лесно да се очисти, той влиза вътре в този диск, пуща електричеството и за пет минути е очистен. В Христовото учение е този Божествен ток и когато го пуснете в душата си, той ще произведе тази Чистота.

 

Казва се: „Всеки, който пребъдва...” Ако мнозина от вас не могат да успяват и да прогресират, те престъпват в нещо, но не като малките деца. Когато ние престъпваме някоя Божествена заповед, веднага изгубваме равновесието и спокойствието си. За да може да живее човек в този свят спокойно, трябва да има това Учение, защото то е храна за душата. Както всеки ден трябва да приемаме храна и да я превръщаме в сила, така и Христовото учение трябва да се превръща в постоянна Сила. Забелязвам, че много от вас, вместо да стават тихи, кротки, стават нервни, докачливи – това е болезнено състояние. И друга грешка има у вас: мислите, че много знаете и затова всяка една от вас на общо основание осъжда другите. Много от вас чакат да им дойде от някъде сила, някакво откровение, за да покажат на света, че Господ е с тях. Че Господ от хиляди години е вътре във вашите души, затова няма какво да показвате, че Господ е с вас. За света е потребно Слънце, каквото е нашето, за да му дава храна. Вие мислите, че като запалите една свещ, ще просветите света. Не, други ще запалят по-голяма свещ и вашата ще остане на заден план. Трябва да прилагате Христовото учение за благото на вашите души.

 

Като ви казвам някоя истина, гледам ви, обръщате си погледа към другите и мислите, че за тях се отнасят тези думи. Аз никого не изключвам, а говоря за всички. Злото си е пак зло, та ако ще някой да се облече и в златни дрехи. Ако тялото му е прокажено, той не може да бъде обичан. Душата е, която дава тон на тялото. Когато душата ви е чиста, когато в нея е Христовото учение, тялото ви ще бъде здраво и всички неща лесно ще понасяте – и най-големите страдания ще понасяте с най-голяма радост.

 

Не забравяйте, че земният живот не е живот на удоволствия. Наблюдавайте как малките деца ловят риби на реката: те вземат една малка въдица, поставят на края едно малко червейче и я хвърлят във водата, а рибата поглъща червейчето и се закачва на въдицата. Често и вие поглъщате въдицата и дяволът ви изважда навън. Като глътнете въдицата, вие мислите, че вървите по Пътя. Първото нещо, което ви предстои, е да прережете въжето, а после да викате лекар, който да извади въдицата от гърлото ви. Аз виждам у вас много такива въдици, които са останали от миналото ви. Колко куршуми има, останали у войниците. Лекарите казват, че те полека-лека ще излязат, но развали ли се времето, болките се явяват. Христовото учение е учение на Божествената и вечна Любов. Следователно, ако човек може да ви обича десет пъти на ден и да ви намрази десет пъти на ден, не вярвайте на неговото учение и не приемайте такъв човек вкъщи. Любовта е, която носи Вечния живот. Имате ли този Живот в себе си, ще разберете Божествените тайни.

 

Искам да положите тези два принципа в живота си, защото те работят еднакво: който престъпва и който не носи. Жена, която не знае да тъче, не я туряйте на вашия стан – ще развали платното. Слугиня, която не знае да готви, не й давайте да прави това. Човек, който не е учил, не го приемайте за учител на децата си. Не приемайте прокажените хора, защото тази проказа ще се яви във вашите души. В Небето нищо нечисто не трябва да влиза, а Небето е вашата душа. Сега у вас владее този принцип – да сте като ленивите ученици и да искате от учителя ви да бъде снизходителен. Това не може да бъде. Например някой архитект е свършил науките си, но учителят му бил винаги снизходителен към него. Каква полза от това? Дойде този архитект и вие му възложите да ви направи един план. Той ще бъде като плана на оня, който преди десет години изгради във Варна едно здание, на което наскоро се събори едната стена; какво щеше да стене с чиновниците, ако бяха вътре? Следователно всеки човек, който е завършил от снизхождение, ще съгради едно лъжливо учение и мислите и желанията му ще бъдат затрупани.

 

Не искам да кажа, че вие не сте на Пътя, че сега търсите Истината. Защото ученикът, когато решава една задача, знае дали е вярна, или не. Много пъти задачите имат отбелязан отговор, по който могат да бъдат проверени. Този ученик, който не разбира работата си, иска отговорът му да бъде точно според книгата, но способният ученик казва: „Отговорът на тази задача в книгата не е верен.” Следователно вие трябва да поправите отговорите по книгите и да решавате по всичките правила на математиката. Този процес, през който ще минете, ще бъде за вас полезен.

 

Христовото учение е живо и апостол Павел казва: „Христос е дошъл в плът.” Как си представяте Христа? Апостол Павел казва: „Не познаваме Христа тъй, както е бил.” Тогава как Го познаваме? Значи има начини, чрез които Христос може да се познае, да се почувства. Когато казваме, че Христос можем да Го познаем, аз разбирам, че Светлината можем да я познаем само с окото си, но не и с пипането, нито с мириса, нито с ухото си. Как познаваме Мъдростта? Чрез ухото си. Тъй че, слушането е мисъл. Как ще познаем Любовта? – Чрез езика. Вкуси я и ще познаеш Любовта. Езикът съдържа в себе си два елемента: той внася най-голямото благо в света и от него излиза разумната реч. Сладките и хубавите думи са плодове на Любовта. Следователно, ако сте разбрали Любовта, вашите души ще бъдат плодове. В Любовта всяка изказана дума е мощна. Някой път думите ви са слаби – защо? Защото нямате Любов вътре в себе си. Някой път казвате: „Да се любим!” Това е равносилно да казваме, че трябва да ядем и да говорим за кокошки и за агнета, а да няма нищо сервирано – това са празни думи. Да предположим, че на масата съм ви сложил нарисувани или от гипс направени кокошки и пуйки, но залети с хубав сос. Ще ви ползват ли те? Това учение ли е? Не е учение. И вие, които ме слушате, сте вървели и вървите по този път.

 

Казвате: „Да се обичаме!” Досега не съм забелязал между вас Любов. От толкова години работя с вас и от вашата любов не съм могъл да направя дори едно въже, за да извадя някого. А Господ казва: „Привлякох ви с нишките на Любовта си.” Това, което наричаме теготене, е много тънка нишка. Цялата Земя се държи на такава една нишка, всяка душа се държи на такава една нишка. Ако тази нишка се скъса, вие ще паднете далеч от Бога. Държите ли се за Бога, вие ще сте свързани с тази нишка и ще сте в един център, около който ще можете да се движите. Това подразбира учението на Божествената Любов.

 

Мога да проверя колко от вас имат тази Любов. Някои казват: „Аз съм крайно обиден.” Защо? – „Защото не ме приеха добре.” Питам ви вие приехте ли вътре в себе си Бога, Христа, както трябва? Това не е упрек, а въпрос за човешкото развитие. Защото храната, която приемаме в нас, за да създаде нашето ново тяло, трябва да е непреривна. Божествената Любов е също непреривна и пресъхне ли тя, и тази река в нас пресъхва. Божествената Любов никога не пресъхва, а човешката пресъхва на всеки шест месеца. Пресъхне ли тази любов, пресъхва и коритото, но понякога има големи наводнения и водите се разбъркват. Когато вашата душа се размъти, вашият дух-ръководител ви показва, че се намирате в човешката любов, а не в Божествената. Ако не обичаш никого, това показва, че дяволът живее у теб. И дяволът си има любов. Когато у вас Любовта се смени с омраза, това е имитация на Любовта и такава любов се нарича любов на смъртта, от която днес всички умират.

 

Ще ви преведа един пример за такава любов: във Варна един млад господин, богат бакалин, намислил да се жени. Намира една мома, която харесва, и се оженва за нея. Наскоро след женитбата си той заболява много сериозно. От какво? – От жена си. Заминава за Европа да се лекува и едва след четири-пет години успява да си спаси кожата. Затова ако някое учение, с което се свържете, произведе у вас такова състояние, трябва да го отхвърлите.

 

Поставете Христа или видимия Бог вътре в себе си и кажете: „В Божията Любов няма промяна!” Мислите ли така, няма да казвате, че сте грешни, защото няма същество, което да е влязло в Божествената Любов и да е получило отказ. Вие не може да влезете в Божествената Любов и да се радвате, без да я познавате. Като влезете в Божествената Любов, вие ще плувате и всеки, който не знае да плува, ще се удави. Някой казва: „Аз, като вляза в Божествената Любов, ще изпия само половин килограм вода, за да не се удавя.” Да, но там има милиони, милиони килограми вода. Затова всеки ще се държи за Божествената Любов, за да може да плува в нея. Що е плуване? Като ходите по земята, вие твърдите, че искате да сте в съприкосновение с Бога, но какво излиза? Влачите се. Когато сте във водата, вие ще се потопите в нея – такъв е законът на плуването. Същият закон е и в Божествената Любов, но при нея ще останете на повърхността. Когато някой е ударен от мълния, поставят го с лице върху земята, за да изсмуче тя електричеството, което е влязло в него. Така и вие, когато се поразите от злоба, бързо падайте на лицето си. Това значи да потънеш в тази Божествена Любов, за да може тя да се просмуче в теб, да се докосне до материята и да проникне вътре в теб.

 

Йоан казва: „Отец и Син.” Отец е Този, от когото сме излезли, а Синът е видимата Любов. Тази Любов, за която ви говоря, не е нещо временно, не е едно приятно настроение, а една постоянна Топлина. Това може да го проверите. Ако след половин час у вас настане обратна промяна, това е човешка любов. Някой път лицето ви е светло и казвате: „Близо до Христа съм!” На другия ден обаче сте в друго настроение. Това са фази на човешката любов, която, от една страна, е топла, а от друга, студена. Щом влезете в животинската любов, там ще усетите жажда за отмъщение. Следователно любовта на дявола се заключава в това, че той се радва на отмъщенията. Божествената Любов хармонизира двете състояния на животинската и човешката любов, изважда соковете им и ги привежда в съгласие.

 

Това Учение е необходимо за вашия личен живот. Вие вярвате в Христа, ходите на църква, палите свещи, срещате се с този-онзи и все Христа търсите. Казвате си: „Като умрем, ние ще видим Христа.” Че вие може и сега да умрете и пак да продължавате да живеете. Смърт е да умрем за злобата, а не да се освободим от физическото си тяло. Някои казват: „Смъртта е затвор”. Не, затвор са нашите недостатъци. Ако сте много борчлия, продават къщата ви, но пак ви държат отговорни и удържат част от заплатата ви. Тъй че, и да излезете от тялото си, кредиторите ще ви хванат на втората и третата заплата, докато се изплатите. Какво трябва да правите? Единственото спасение е Христовото учение – да влезете в Божествената Любов и всички, които любят Бога, ще ви помогнат.

 

Във всяко училище се задават задачи, а такива задачи и Господ задава във всеки дом. Задачи могат да бъдат вашите мъже и жени, вашите деца, вашите приятели и т.н. Често и аз решавам задачи, а такива сте вие за мен. Много пъти се замислям защо се карате помежду си. С това каране вие разваляте това, което аз градя, късате цветята, които садя. Как ще ви посрещнат Напредналите души, когато отидете при тях на Небето? Представете си, че се намирате при ученици, които знаят да свирят, а вие нищо не знаете – как ще ви посрещнат такива ученици? Ще ви посрещнат като слушатели. А ако знаете да свирите, ще ви приемат между тях. Същият принцип е и в Християнския живот. Някои искат аз да ги направя съвършени, аз да им дам наготово знания, да ги направя разумни. Не, такова учение няма. Учението, което проповядвам, е Учение на Любов, на постоянство, на самоотричане и т.н. Ще учите сами всички предмети, ще учите българска литература и друго. Казвате, че българските писатели са глупави. Ако ви обясня какво е писал Пенчо Славейков например, ще видите, че той стои много по-високо от вас, но ако дойде тук, бихте го оставили вънка. Вие не четете и мислите, че като вземете една моя беседа и я прочетете, ще запомните някоя мисъл, която често да повтаряте. Не, това не е ваше, това е възпроизвеждане на грамофон. Вие трябва да пеете и да свирите, т.е. това, което ви давам, трябва да влезе в мозъците ви, да се превърне на мисъл и чувство, за да влезе в Божествения свят и да даде плод. Това е Учението, което Христос е проповядвал. Той и сега помага в това Училище.

 

Някой път се борите, имате страдания, но изведнъж ви дойде светла мисъл и вие си разрешавате въпроса. Това показва, че ви се помага. Преди няколко дни дойде при мен един господин, който ми каза: „Един човек ме обиди, но понеже тръгнах в Пътя, не исках да му отвърна по същия начин и се опитах да намеря две такива думи, които отвън да са гладки, но да са толкова съдържателни, че никога да не ги забрави. И реших нищо да не му казвам, да не му давам горчиви хапове...” Всички вие давате такива хапове в софийското общество, но бих желал този господин да ви служи за пример. По този начин трябва да прилагате Христовото учение. Обичта се състои в това да понасяме обидите. Две обиди не правят една добродетел. Когато Господ ни прощава, Той иска сами да признаем, че сме Го обидили. Но когато дойдем до положение да съзнаваме това и започнем да плачем и скърбим, Бог ни изпраща Ангели да ни помогнат.

 

Понеже иде Възкресение Христово, откажете се от тези две думи, които отвън са гладки, а отвътре не носят Мир, а вложете в себе си думите Отец и Син. Ако искаш да направиш нещо лошо, кажи си: „Какво ще каже Татко, който е горе, когато ме види в този вид?” или „Какво ще каже по-големият ми брат – Синът?” Веднага лошото желание ще се парализира и ще дойде обратното действие. Този е начинът, по който можем да се обновим.

 

Сега в света идат големи изпитания, които го пречистват. Ще кажете: „Какво мисли Господ за нас, какво мисли Христос?” След като знаем какво мисли Господ, ще научим какво мисли Христос за нас. Защото ако не разбираме какво мисли Господ за нас, няма да разберем какво мислят и другите хора. Любовта само тогава ще влезе между нас, когато сме гладували три-четири дни. Върнете се уморен, убит от работа и аз започна да ви проповядвам, че Господ е Любов. Какво ще разберете от тази Любов, щом сте гладни? Като ви измия и нахраня, вие ще почувствате Любовта – това е Христовото учение. Обиди ви някой – представя ви се случай да отидете при Господа и да кажете: „Моля ти се, Боже, превърни това докачение, тази обида, в Любов!” Някой път след нанесена обида почувствате Мир в душата си и казвате: „Мен ме обидиха, но аз простих.” Неочаквано обаче след една или две години тази обида отново я почувствате. Ако три години след обидата не се разтревожите, значи треската е минала. Щом дойде Божественото учение, бъдете уверени, че обиди в света няма да има. Ето защо старите християни са били радостни, когато са ги гонили и преследвали. Този човек, който ходи в Божествената Любов, приема хулите като венец. Пазете се да не ограничавате вашия Баща и не обръщайте внимание какво аз мисля за вас, а какво Господ мисли за вас. Той казва, че вашите прозорци са затворени, светлината не е достатъчна и въпреки че Той толкова храна ви праща, вие сте гладни и болни.

 

Сега гледайте да се научите да пристъпвате като малките деца, а не да престъпвате Христовото учение. Имате ли някой труден въпрос, повикайте вашия Баща и кажете: „Татко, понеже Ти изпрати Христа на Земята, то нека бъдат Твоите думи тъй, както си ги казал!” Девизът, който трябва да си поставите, е: „Ние ще изпълним Твоята Воля тъй, както искаш!” Ще кажете: „Не обещаваме, защото мъчно е да се изпълни Волята Божия.” Веднъж допуснете ли такова съмнение, то е от лукаваго. Трябва да се изпълнява Волята Божия заради Господа, а не заради света. Какво иска Господ? – Да изпълниш това, което си обещал. Това иска и Христос. Христос, който е светът, е и в плът, която не умира. Това, което умира, е човешко.

 

Вие може да разберете вашите приятели по два начина. Приятел, който само ви хвали или само показва погрешките ви, той не ви е истински приятел. Онзи, който едновременно ви показва погрешките и ви хвали, той е истинският ви приятел. Последният, като види, че имате едно леке, взема четката и ви изчиства, а вие му благодарите. С тази четка той ви показва погрешките. С четката вие изчиствате само праха, но ако употребите четката върху лицето си, тя не е на мястото си. Вие имате такива четки за пудрене на лицето. Не съм против пудрите, както и не съм против да измазвате къщите си, но казвам никога да не прекарвате четката по лицето си, макар пудрата да е екстра. По-хубава пудра от Христовото учение няма, по-добра четка от това Учение не съм срещал. Затова ви го препоръчвам! Следователно, когато турите Христовата пудра и Христовата четка, ще имате съвсем друг вид. Като живеете така, Христовото учение ще ви доведе в съгласие с Природата и ще можете да почерпите от нейната енергия. Като произнасяте всяка сутрин думите Отец и Син, ще придобиете голяма енергия. Излезете ли със съмнение, вие едва ще успеете да посрещнете разноските си. Тъй че, ако разбираме тези две думи, ще проникнем в цялата Природа и ще сме в хармония с нея.

 

Явява се въпросът кое започва по-рано – учението или раждането? – Раждането. Следователно, ако някой не се роди от Дух Божий, на какво ще се учи? Някой казва: „Аз не мога да разбера това нещо, нямам подтик.” Как ще го разбереш, след като трябва първо да се родиш – Божественото трябва да дойде вътре в теб и тогава ще започнеш да разбираш елементарните неща. Най-елементарното е да можете да измените своето състояние. Ако за пет, десет или петнадесет минути можете да измените своето състояние, след като ви е някой наскърбил, вие имате тази наука в себе си. Например някое куче ви е ухапало – изкуството е да турите на раната такъв лек, щото да не остане никакъв белег. Христовото Учение носи лек за всички недъзи.

 

Сега ще ви кажа нещо за часовете. Някой пита дали точно в 5 ч. да става. Когато усетите едно голямо желание да се молите, тогава е 5 ч., т.е. часът на вашия ум. Когато усетите голяма скръб, тогава е 4 ч.; когато сте забъркали всичките си работи, е 6 ч.; когато ви сполетят големи нещастия, е 7 ч. – „Кога да го направя” – пита някой. – Когато усетиш подбуждение! Някой казва: „Това подбуждение ще дойде друг път.” Не, пропуснеш ли го, няма да дойде. Някой път Духът ти казва: „Стани да се помолиш!” Казваш: „Няма 5 ч.” Не, стани, защото Духът ти казва, че е 5 ч. Следователно, когато извадите от вашето време два часа, остават пет часа. Ще кажете, че е много рано. Защо? Защото сте легнали късно. Лягайте си рано с птичките. Казвате: „Не мога да излизам рано сутрин, защото не съм си уредил работата.” И без да си уредил работата си, излез! Ако стане някакво земетресение, а ти си правиш тоалета, ще чакаш ли да си го довършиш и тогава да избягаш? Когато Господ ви призове, не трябва да довършвате тоалета си – той и на друго място ще се довърши.

 

Днес всички наши външни тоалети ще се развалят, а отвътре ще дойде онзи истински тоалет, който ще прилегне добре за душата ви. Господ казва: „Ще ви дам нови дрехи.” Тези нови дрехи ще бъдат хигиенични, топли, приятни и ще бъдете доволни и способни за всяка работа. Тази дреха в окултизма се нарича магнетична дреха. Днес всички болести не са нищо друго, освен продиране на тази Божествена дреха. Ухото те боли – там се е скъсала дрехата; кракът те боли – там се е скъсала дрехата и т.н. Тази дреха няма да се кърпи, а ще се обърнете към Господа да изпрати майстори, които да я обновят, защото те знаят това изкуство.

 

Сега, забелязвам у вас едно смущение. Не трябва да се смущавате, а да разглеждате обективно нещата. Решили сте една задача криво – ще започнете отново да я решавате. Но ще кажете, че вие грешки не правите. Правят се, правят се грешки – и учените хора ги правят. Като се върнеш, за да поправиш задачата, ще разбереш какво си пропуснал. Целият ваш живот не е лош, но погрешки имате. Малките грешки са по-опасни от големите, защото не се виждат.

 

Необходимо е да се създаде сред вас хармония между темпераментите и съм решил да ви разделя на класове според темперамента. Двама нервни хора, като се съберат на едно място, не могат да се спогаждат, затова единият трябва да бъде по-студен, а другият – по-горещ, за да има преливане. Двама с шилести глави не могат да живеят заедно – ще има между тях ритане, както при конете. Всички, които се хапят, които се одумват, са с шилести глави. Затова като се срещнете, питайте се: „Твоята глава шилеста ли е?” – „Да.” Тогава друг потърсете. Човек, който не е милостив, главата му е като покрив. В бъдеще възпитанието в училищата трябва да бъде съобразено с френологията.

 

Сега, като ви говоря, вие се ритате, защото не сте добре наредени, теченията ви не са еднакви. Трябва да сте на разстояние един метър един от друг, а сега по необходимост стоите като в затвор и си казвате: „Ела, зло, че без теб по-зло.” Когато някой се ръкува с вас и ви стисне ръката, вие се сърдите, но ако го обичате, не му се сърдите. Това показва, че вашите мисли са различни. Не съм против ръкуването, но и многото ръкуване е вредно. Но ако речете да не се ръкувате, това е още по-лошо.

 

Бедният човек трябва да има при кого да работи, за да разбогатее. Някой казва за себе си, че е глупав, но той не говори истината, защото ако това някой друг му го каже, той ще се разсърди. Нямате право да казвате, че Господ ви е направил глупави. Господ всички ни е направил умни, но после, като сме се учили при дявола, станали сме глупави. Бих желал да подражавате на Доброто. Някои от вас имат много добри черти, но не става дума за тези, които са изкуствени, а за тези, които са ви дадени от Бога. Някои идват с големи кокове, с по-бели лица, но всичко това е изкуствено, а то се отнема. Изкуственото е потребно, но не е съществено. Следователно Добродетелите не могат да бъдат изкуствени, затова виждайте във всяка сестра само хубавото.

 

Христовият закон е следният: никога не мислете, че вашата сестра е лицемерна или лоша. Обърнете се към минералното царство, вземете един кристал и го разгледайте; идете после в растителното царство и разгледайте едно житно зърно; минете след това към животинското царство и като дойдете до човека, ще видите, че той има такива Добродетели, каквито няма ни у минералите, ни у животните, ни у растенията. Това показва, че у човека Господ живее. Тази е причината, заради която мнозина от вас се спъват. Ако мислите, че една или друга от вас е още зелена, вие не ще можете да се развивате. Ако внесете една погрешка в себе си, вие си препятствате така, както една малка прашинка, влязла в окото ви.

 

Сега, ако изкарам някоя от вас да поговори пет-шест минути, вие не ще можете да я търпите. Ще кажете: „Само тя ли има опитности, и ние имаме такива!” Имайте предвид, че няма двама души, които да имат еднакви опитности. Някои преувеличават нещо в своите опитности. Например някоя видяла един старец с бели дрехи и с бял калпак, и казва: „Аз видях Господа!” Този старец каза ли ти, че е Господ? – „Не ми каза, но предполагам, че е Той.” Ти видиш някой момък, харесаш го и казваш: „Той е за мен.” Момъкът обаче мине и замине и не дохожда. Това значи да разбираме Истината, която ни се проповядва, да се научим да говорим истината, без да прекаляваме. Някой, за да покаже, че е много скромен, си приписва грехове, които няма, а друг отрича грехове, които има. И двата метода са погрешни. В Христовото учение всичко трябва да бъде точно предадено. Колкото по-близо си до същността на предмета, толкова по-близо си до това Учение.

 

Говоря ви за начините, по които да изправите вашите сърца, умове и души. Говоря ви, че, като служещи, не изпълнявате навреме службите си, закъснявате малко, а после давате лъжливи извинения. Говорете истината тъй, както си е! Само така Господ ще ви научи на всичко и другите хора ще ви съдействат в мислите и желанията ви. Всяка книга, която прочетете, ще има смисъл за вас. Някой казва: „Да четем само Библията.” Добре, да кажем, че ти си проучил Библията и ти се иска друга книга – прочети я и не мисли, че тя е от дявола. Всяка книга, от която може да почерпите поука, прочетете я. Това значи да пребъдваме в Божествената Любов, която е вечна и която носи всички блага. Тя носи сокове и за носа, и за устата, и за очите, и за сърцето. Ако имате тези сокове, ще бъдете безсмъртни. Безсмъртието е потребно, за да намерим вечно щастие. Може и на Земята да бъдем щастливи. Вие мислите, че сте нещастни, защото Господ не ви обичал. Кажете ли така, това са кармичните ви грехове. Затова излезте от вашите зимници и турете в сърцето си думите Отец и Син.

 

На идейния човек му трябва борба, но християните сме малодушни хора. Сега, ако ви погонят малко, ще се усъмните дали това Учение е право, или не. Че кое учение е вярно? Ще се запитате дали тази храна е реална, или не. И да ядете от тази храна, и да не ядете, пак ще умрете – с тази само разлика, че който е ял повече, ще има повече опитност и знания. Важно е да не мислите зло един другиму – това искам от вас. Вашите лоши мисли много ме засягат. Не ме карайте да повръщам, защото ще опръскам всички ви.

 

Когато говоря за Христовото учение и когато казвам, че то ще ви спаси, аз имам предвид всички ваши мъчнотии, а не искам да станете светии. На една от вас давам най-простата задача – да събере едно и две, на друга – три и четири. Като съберете едно и две, ще получите три. Числото 3 показва, че вие, като единица, ще умрете, а ще останат на ваш гръб да живеят децата ви. Майката умира, а децата се подмладяват, т.е. соковете на числото 3 ще влязат във вашите деца. Казвате: „Тогава ще умрем.” Да, но втори път като се върнете, децата ще умрат, а вие ще живеете. Смъртта подразбира самопожертване. Всички трябва да гледате един на друг така, както майките гледат на децата си. Христовото Учение е метод да не се цапате.

 

Друго нещо ще ви препоръчам: когато някоя ваша сестра се намира в скръб, в тревога, нека пет-шест до дванадесет сестри отидат в дома й и да се помолят за оправяне на работата. Ако някой е болен, ще се съберете у него на молитва, макар и да е скаран с някои от вас. Ще кажете: „Господи, ние сме решили да работим тъй, както Ти искаш, затова сме се събрали да ни научиш как да живеем!”

 

Така искам да посрещнете Великден. Имайте широки сърца, не бъдете тесногръди – границите на Божествената Любов са безпределни. Когато кажете за някого, че е лош, разбирайте, че той е вратата, през която ще мине злото, ще минат всички нечистотии. Когато видите, че вашият мъж е неразположен, трябва да знаете, че той изхвърля сметта навън. На другия ден, когато вие изхвърляте сметта навън, мъжът ви трябва да благодари на Бога. Днес вие сте доволни, когато не изхвърляте сметта и вашите ръце са чисти, но къщите ви са нечисти.

 

Аз ви говоря днес, за да умре всяка злоба, всяко зло, всяко съмнение. Приложете тези практически правила и не разправяйте резултатите, а само се уякчавайте, докато видите плодовете. А сегашните християни само реклами дават...

 

Сега ще размишлявате върху 9-и и 10-и стих от тази глава и върху думите Отец и Син.

 

 

17 април 1919 г., Велики четвъртък, София

„А призваха и Исуса, и учениците негови на сватбата.”

Йоана 2: 2

 

Няма съмнение, че на Земята най-приятните, най-тържествените неща са обредите на сватбата. Аз искам да поразясня малко вътрешния принцип, вътрешното значение на сватбата, защото във вашия ум тя има съвсем друго значение. Според вас сватбата означава събиране, оженване на двама души – мъж и жена, като предварително ги сгодяват с участието на свещеник, който изпълнява няколко молитви, след което надошлите гости ядат и пият. Тези веселби се продължават един-два дни, след което гостите се разотиват, а младоженците остават сами. Това е външната страна на сватбата, която и вие най-добре разбирате. Обаче под думата сватба в дълбок смисъл се разбира започване на нов Живот. Тази дума произлиза от старосанскритски език, от корен, който означава „това, което става и се проявява като съзнателен Живот”. Сватбата е процес, който извежда човека от едно състояние и го води в друго, т.е. излизане от един живот и влизане в друг, при което се напущат старите идеи и се заживява с нови.

 

Забележете, че на тази сватба беше поканен Исус и Неговите ученици, така че на нея присъства един от най-великите Учители. Тази сватба стана принцип, който в бъдеще да определя какви да бъдат и как трябва да стават сватбите. В бъдеще на всяка сватба трябва да присъства Исус със своите ученици, но не Исус като човек, а Неговото Учение. Няма да се спирам да обяснявам в какво се състои Христовото учение, защото то може да се изрази накратко в двата велики закона: обичай Господа Бога твоего с всичката си душа, сърце, ум и воля; обичай ближния си както самаго себе си. Няма да обяснявам какво нещо е Любовта.

 

Ще резюмирам накратко това, което съм ви говорил в четвъртъчните беседи. Имайте предвид две неща: когато слушате някой да ви говори, трябва да обърнете ухото си в такава посока, че да схващате думите, а не само да ги чувате, и второ, умът ви трябва да бъде поставен в такава посока, че не само да разбирате думите, а да долавяте смисъла им, защото всяка една дума съдържа в себе си известна Сила. Затова и Христос казва, че всяка Божествена сила е начало на нов Живот, т.е. Новият живот започва с Божествените думи, а не само със Слово.

 

Преди да премина нататък, ще ви обясня по колко начина работи съвременната медицина. Тя си служи главно с два метода – алопатичен и хомеопатичен. Първият метод препоръчва силни дози от лекарствата, които по възможност да бъдат по-горчиви; вторият метод препоръчва лекарствата да са по възможност сладки, а ако това за даден случай е невъзможно, препоръчва се хапчето да се обвива поне външно с една тънка корица от нещо сладко. Съвременният свят е алопатичен, но днес хората са толкова хитри, че всички неща в живота ги покриват с една сладка корица. Божественият начин на лекуване е обратен: хапчетата отвън са горчиви, а отвътре – сладки. И тъй, лечението в Живота става по два начина: някой път даден човек го лекуват с горчиви думи, а някога – със сладки. Аз имам предвид нещата от обществения живот и от Природата. На някои хора обаче нито горчивите, нито сладките хапове помагат, а то е защото не са разбрали условията, при които те биха им помогнали. Не забравяйте, че в света нещата са строго математически определени. Както има определено време за сеене, тъй има определено време за лекуване. Това е Божествен принцип, Божествен закон, който е верен и по отношение на тези, които искат да изучават Христовото учение с цел да подобрят живота си, защото то е Учение на Живота. Ученикът ходи на училище, за да придобие знания, които ще трябва след излизане от училището да ги приложи. На същото основание и аз желая да приложите Христовото учение в живота си. Вие може да имате много желания, било то за придобиване на знания или на богатства. Това ще бъде в бъдеще, но важно е в дадения момент колко разумно можете да използвате Христовото учение.

 

В прочетения стих се казва, че на сватбата били призвани Исус и учениците Му. Това показва, че младоженците съзнали, че ако на сватбата не поканят Исус, нещо важно ще липсва. Така постъпвайте и вие: при началото на всяка работа призовавайте Христа. Ще си кажете: „Друг някой не можем ли да призовем?” Може, но той трябва да съдържа в себе си двата принципа – любов към Бога и към ближния. Любовта към Бога и към ближния е едно разширение, а не едно обикновено чувство. Да любиш Бога и ближния си, значи да им дадеш една от своите стаи. Ще кажеш: „Ами аз къде ще живея?” Ти ще живееш във волята си, Бог ще живее в сърцето ти, а ближният – в ума ти. Ти не можеш да обичаш ближния си, докато не започнеш да мислиш за него, затова ще го държиш в ума си, а Бога ще държиш в сърцето си. Тези двама души ще ти бъдат гости, а ти ще работиш за тях, т.е. те ще те учат, а ти ще им бъдеш ученик. Бог, който е в сърцето ти, е Исус, ближните ти са Негови ученици, а ти ще бъдеш един от сватбарите. Като знаете това, ще можете да мислите правилно с ума си. При изучаване творенията на някой велик поет или писател, при слушане на някое музикално произведение, при разглеждане картината на някой бележит художник вашият ум трябва да схваща тези неща, защото те са вашите учители, вашите ближни и от тях ще се учите, а Божественият принцип да бъде в сърцето ви. Сватбата е начало на един нов Живот. Момъкът и момата излизат от дома на баща си и заживяват един нов, самостоятелен живот – тази аналогия може да я приложите навсякъде в Живота. Учениците и учителите дохождат в училището и започват един нов живот; това се отнася до добрите учители.

 

На сватбите има обикновено три вида гости: едните са прости зрители, вторите са поканени гости, а третите са близките на младоженците. Простите зрители в църквата ги наричат оглашени, поканените – верующи, а близките на младоженците – ученици. По същия начин и вие трябва да нареждате вашите мисли на няколко категории, т.е. трябва да определяте мястото на всяка ваша мисъл. В света има три вида мисли: едни, които произтичат от Бог – Божествени мисли, втори, които произтичат от нашите близки, и трети, които произтичат от самите нас. Едни мисли идат от света, други – от Ангелите, а трети – от Божествения свят. Ето защо трябва да се научите да различавате кои мисли от къде идат, за да не грешите в своите действия. Никой от вас не е свободен от окръжаващата среда и затова вие ще възприемате нейните мисли. Когато правите сравнения между трите вида мисли, ще видите коя мисъл каква е, ще можете да се борите с тях и по този начин ще се развивате правилно.

 

Друго важно нещо е това, че сватбата е място за работа. Когато започнете една работа, трябва да сте на сватба. Вън от сватбата всяко започнато дело е труд или мъчение. Всички сватбари са весели. Когато искате да работите в този свят, трябва да си представяте, че сте на една Божествена сватба или в епохата на един нов Живот – само в това се състои спасяването на една душа. По същия закон се създава една култура, религия или каквото и да е друго. Но главното нещо, от което трябва да се пазите, когато сте на сватба, е да не давате ход на вашата алчност. Един Ангел бил изпратен от Бога на една сватба като представител, но той много харесал царската дъщеря, която била невестата, и пожелал да я вземе за себе си. Когато вие присъствате на една сватба, не пожелавайте никога мястото на невестата, нито самата невеста, защото с това започват всички раздори и падания. Аз виждам между вас неуспехи, раздори, несъгласия, защото искате да заместите царската дъщеря, невестата. Казвате: „Ние искаме да бъдем на нейно място!” Може, но в някоя далечна епоха, а засега сте сватбари. Да сте сватбари, значи да работите.

 

Христос присъстваше на тази сватба, за да благослови младоженците. Когато се решите да влезете в един нов Живот, т.е. да се жените, трябва да съедините вашия ум, който е момъкът, със сърцето, което е момата. Ако искате вашата сватба да стане по всички Божествени правила, по всички Божествени съчетания, непременно Божественият принцип трябва да бъде у вас. Как мислите, сватба ли ще бъде това, ако булката, като влезе в къщата, прогони свекърва, сестри, братя и другите близки на момъка? Ако изпълнявате Волята Божия, вие ще се повдигнете и ще дадете простор на душата си. Грешите ли, или правите добро, това е за вас – всеки се повдига чрез своите действия. Спазвате ли този Божествен принцип – умът и сърцето ви да са в съчетание, вие ще имате в себе си Христа и учениците Му. Тогава, като прилагате Христовото Учение, ще разберете Божествения живот, който се изразява в Природата, и ще знаете как да възпитавате вашите домашни. Защото синовете и дъщерите ви, които трябва да се родят, ще минат през тази сватба. С това аз обяснявам защо се раждат добри синове и дъщери. Ако сватбата не е сватба, а свада, ще се родят лоши синове и дъщери. Когато ви дойде някоя мисъл или желание, те ще зависят напълно от вашия ум и сърце. Каквото съотношение имат те, такава ще бъде и вашата мисъл. Ако умът е покварен, и мисълта ще бъде такава; ако сърцето е покварено, и желанието ще бъде покварено. Не мислете, че мислите и желанията са фантастични неща – те си имат свой образ и тяло и си живеят самостойно. От тези именно ваши мисли и желания ще бъдат изтъкани в бъдеще вашият мозък, бели дробове, стомах и т.н. Някои питат: „Защо да мислим добре?” За да може в бъдеще да си изтъчете нова дреха. Следователно ние приготвяме нова дреха, в която в бъдеще ще облечем Духовното си тяло.

 

И тъй, Христовото учение не е учение на формите, чрез които да се придържаме към някоя църква или да влагаме парите си в някоя банка, но то е Учение на личната инициатива. Никой не може да мисли, да чувства и да действа вместо вас. Вие ще мислите, ще действате, ще чувствате за себе си. Ако мислите, действате и чувствате добре, ще имате Божието благословение. Когато съчетаете вашия Живот с този Божествен принцип, вие ще можете да поправите много несгоди, които срещате. Трябва да намерим начин, по който да повдигнем Живота си и всеки търси такъв начин. Ако сте ябълкова семка, ще молите Бога да ви даде всички условия, за да пораснете най-напред и после да се развивате. Ако сте в положение на една човешка душа, ще изисквате благоприятни условия за своето развитие. Това, което страда, което въздиша у нас, това е душата, която е затворена. Често ние искаме да премахнем страданията. Страданията не трябва да се премахнат, но да се превърнат в Радост. Превръщания могат да стават навсякъде в Природата. Например въгленът може при специални условия да се превърне в диамант, диамантът после може да се превърне в семка, после – в дърво и после – пак във въглен.

 

Исус дойде на сватбата, за да покаже на младите как трябва да живеят. Всеки от вас се е женил, знае колко хубаво е времето до сватбата, какви мечти, какви фантазии на ума и мисълта има! Всеки, след като се ожени, казва: „Всичката прелест е до годежа.” Момъкът и момата са идеални, но щом се оженят, всичко преминава и затова хората казват: „Не струва човек да се жени.” Действително, не струва човек да се жени, защото това не е сватба, а свада. Според мен, умът, който се жени за сърцето, трябва да е здрав, да не е заразен от никаква болест. Сърцето, което се жени за ума, трябва да е здраво, чисто. Ако това стане така, тогава и нашите мисли и желания по същия закон трябва да бъдат здрави и чисти. Зная, че вие, които ме слушате, имате неспокойни сърца и умове. Защо? Защото този първоначален закон е нарушен.

 

Когато Християнството проповядва, че трябва да се върнем към Бога, това значи да се върнем в Рая, да се върнем към онази първоначална среда, която създава условия за един спокоен и разумен Живот. За тези условия не се искат векове – в един момент можеш да станеш добър и в следващ момент да станеш лош. Това, което казват за някого, че се е родил добър или лош, не е вярно. Може да сме родени в Доброто или в злото, но само в момента, когато действаме, ние сме добри или лоши. Може да си много лош, но престанеш ли да вършиш зло, ти си добър, и обратно. Следователно Бог определя какви сме според момента, в който действаме. Даденият момент определя какви сме били в миналото и какви ще бъдем в бъдеще. Този момент, в който вършиш зло, показва, че си бил такъв и в миналото, но той е отражение на миналото. Някой ще каже: „Аз засега съм лош, но в бъдеще ще стана добър.” Не, още сега измени своите действия! Ти трябва да престанеш да си лош, а това значи да предизвикаш Доброто от твоето минало. Този е първият принцип, който Христос е препоръчал на младоженците. Той им е казал да се обичат. Обичта не е нищо друго, освен възприемане на Доброто, посаждане и оживотворяване на Доброто в нашия Живот.

 

Аз ви говоря за сватбата, защото мнозина обещават това, което не може да стане. Обещания за бъдеще – това са празни приказки. В Божествената икономика няма какво да се предвижда. Бог е предвидил всичко Добро за тези, които вършат Добро. Тези, които не действат добре, ги чакат злини. И едните, и другите ще носят последствията на великия закон. Не защото Бог иска да ги наказва, но следствията са плод на самите наши действия и затова ние не можем да ги избегнем. В самата наука и култура първо трябва да се създаде един морален живот, т.е. сърцето трябва да се приготви, за да може умът да възприема неговите желания и да ги произвежда като мисъл. Това е факт. Например в Америка е установено, че ако жените на някои мъже са добри, последните са се издигали до положение на проповедници; обратно, мъже, на които жените са лоши, са падали до много долно положение. Ако имате един даровит ум, но сърцето не му подхожда, то ще свали ума на нисък уровен. Ето защо Бог трябва да живее в сърцето ви, за да го измени – не давайте никому другиму да обръща сърцето ви. Често говорим, че еди-кой си обърнал сърцето на жена си. В света само обръщания стават и от това днес страдат всички хора. Обръщането е движения на колело.

 

На тази сватба се дадоха общи принципи, по които човек може да се издигне и облагороди. Често някои стоят и плачат за своите минали погрешки, за това, че са били много грешни, че са се отнасяли зле с майка си. Днес вече им дават добри условия за живот, за работа, но те се отказват и казват: „Ние сме грешили и пак ще грешим.” Ти си човек и може да измениш действията на закона, защото тези действия са подобни на движенията на колелото, което се движи механически и то само в две посоки – от дясно наляво и от ляво надясно. И нашият Живот, тъй както е направен, може да се движи в същите две посоки. В такъв случай, ако не се движиш в едната посока, ще се движиш в другата. Същото е и във водениците: там има две колела, от които едното се движи в една посока, а другото – в противоположна, но резултатът е един и същ. Сега твоето колело се движи от дясно наляво или в обратна посока и ти питаш: „Мога ли да бъда добър?” Питай воденичаря, той ще ти каже. Тези колела могат да се нагласят и по двата начина и да мачкат хората.

 

Когато отивате на една сватба, трябва да формирате вашия език. Дълбока наука е да разбирате характера, нравите и обичаите на езика и неговите действия. Няма човек с по-силна воля от този, който може да обуздае езика си. Някой път искате да кажете някому нещо, за да му покажете, че и вие разбирате някоя работа. Но какво излиза от това? Не само че не оправяте работата, но още повече я забърквате. Знайте, че всички лоши думи се казват извън сватбите, защото там, гдето няма сватба, има свада. Щом замислиш нещо лошо, ще знаеш, че не си на сватба, при теб не е Христос. Мислиш ли добре, ти си на сватбата заедно с Христа и учениците Му.

 

Всеки ден ти можеш да присъстваш на сватба заедно с Христа и учениците Му. Аз вземам това като общ принцип, а не го разглеждам с онези догматични схващания, които има църквата. Аз говоря за енергията, която протича в Живота. Земята постоянно се приближава към Слънцето, но тъй бавно, че едва след милиони години ще дойде до него и ще го види какво е то. А днес всеки може да съдържа в себе си елементите на Слънцето – светлина и топлина. Може някой да те пита: „Ти виждал ли си Слънцето, знаеш ли го какво е?” Не, но елементите му зная. Някой те пита: „Ти виждал ли си Христа и Неговите ученици?” Не, но две неща аз зная, два Божествени принципа, а именно – Божествената Любов и Мъдрост, които се вливат както в моя ум, така и в умовете на всички по същия начин, както се възприема Слънчевата светлина и топлина. Всяко добро желание и всяка добра мисъл е Христос и Неговите ученици. Нямате ли добри мисли и желания, Христос не е с вас. Ако схващате принципиално въпроса, Бог ще бъде за вас една разумна Сила. Вие можете да правите опити в това отношение. Един ден ще постигнете способността не само да възприемате Светлината, но със слуха си да чувате някаква песен от нея, а после да различавате и отделни думи. Може да мислите, че това е една илюзия. Не, това е факт, защото има хора, които не само външно възприемат Топлината и Светлината, но чуват и техните песни, разбират и техните думи.

 

Да бъдат умът и сърцето ви чисти, значи да сте ясновидци. Когато се очистите така, вие ще можете да разберете от кого ви е изпратена дадена мисъл, от кого ви е изпратено дадено желание. А днес ние чувстваме една мисъл, без да разбираме вътрешния й смисъл. Като ви кажа например, че трябва да се обичате, вие разбирате вече по особен начин Любовта. Да любите вие разбирате да имате една приятелка, тя да принадлежи само на вас и в деня, когато тя се сближи с други някои, вие разваляте приятелството. Представете си, че сте запознати с моя пръст и разговаряте с него, казвате му, че го обичате. Подир малко дойде другият ми пръст, но вие започвате да се сърдите и казвате: „Какво право имаш да се разговаряш с първия ми пръст, когото аз обичам?” Но това зависи от мен, а не от пръста.

 

Тези дни дохожда при мен една госпожа, която ме наведе на една хубава мисъл и която ми показа колко правилно схваща Христовото учение. Разказа ми, че мъжът й вече не я обичал и я напуснал. Тя страдала много от това, постоянно плачела, но една вечер й се присънва един много жив сън. Сънува, че дохождат при нея някакви хора и й казват: „Жено, няма защо да плачеш, трябва да знаеш, че сърцето на мъжа ти не е твое, поради което нямаш право да искаш да го обръщаш. Представи си какво би било положението на твоя мъж, ако утре дойде друг някой и иска да обърне сърцето му към себе си. Какво ще излезе от това сърце?” Така и ние искаме, щото всички хора да имат като нашите сърца и се стараем да ги обърнем. Това е най-голямото зло. Нека всяко сърце си остане такова, каквото го е създал Господ. Всяко сърце по начало е добро, но става такова, каквото направление му дава умът.

 

Когато се поусмихна някому и му кажа някоя блага дума, веднага и вие ставате доволни от мен, намирате, че съм добър. Но понамръщя ли се малко, казвате, че съм си изменил характера. Тези неща в света са привидни, те са едно фокусничество. Някой път бащата се показва по-сериозен, отколкото е в действителност. Не трябва да става по-сериозен, но да каже: „Синко, това, което вършиш, не е добро за теб, то те води към погибел, защото не изпълняваш Божията Воля!” Не казвайте, че еди-кой си е лош, защото такива били родителите му, прадедите му и т.н. Учителят може да те обича, но когато правиш погрешки, той ще ти направи забележка. Ученикът в такива случаи апелира към любовта: „Господин учителю, ние нали се обичаме!” Да, обичаме се, но си направил грешки на няколко места и трябва да ги поправиш. В правилното решение на тази задача почива животът на мнозина, а неправилното й решение компрометира и мен.

 

Преди два дни говорих нещо върху късането на цветята и казах, че всяко откъсване на десет цветчета води след себе си смъртта на някой човек. Ако кажете някому десет лоши думи, къщата на някого ще изгори. Ако посеете някъде десет цветя, някой добър човек ще дойде на Земята. Правете наблюдения от този характер, за да видите, че това не са само приказки. Наблюдавайте плодните дървета в някой двор: докато клоните им са зелени, хората в тази къща си живеят добре, но започнат ли да съхнат, животът се разваля благодарение на лошите мисли, които вземат надмощие. След това някой от тази къща ще умре. Един господин ми разказваше следния случай: той имал в София голяма градина, която се наглеждала от един градинар. Един ден трябвало да се подрежат дръвчетата, а едно от тях трябвало да се отсече. Градинарят обаче много обичал това дръвче и настоявал да не се отсича, но по желание на господаря било отсечено. Не се минали и три месеца и градинарят умрял. Отсече ли се дървото, което обичате, и вие ще отидете след него.

 

Така и вие, които ме слушате сега, сте извадили ножове и фехтувате нагоре-надолу с тях. Много учени сте, много неща знаете. Бих желал обаче такива хора като вас не само да ми разказват как се преде, тъче, снове, ами сами да седнат на стана и да покажат на практика. Виждал съм такива учени какво правят, когато седнат на стана – започват да сноват, да предат, но виждат, че не върви и хайде режат. Отново започват да тъкат и пак не върви. Дойде втори, трети – все режат, но не върви. Дойде майсторът и работата тръгва.

 

Христос дойде на сватбата, за да научи младоженците да тъкат, защото сватбата дава нови условия за Живот. Когато искате да повдигнете вашето настроение, представете си, че сте на сватба, защото там има всякога ядене и пиене, а също и музика. Зъбите са инструментите, а езикът е пръчката, която удря по арфата и произвежда песен, която много ви разполага. Бих желал всички хора да свирят и пеят. Яденето се отнася и до духовния живот, защото щом възприемеш една мисъл или желание, те се превръщат на храна, която после влиза в твоята кръв – в Живота ти и ти се проявяваш. Това показва, че сме разбрали Божествения живот.

 

За тази цел стремете се вашият мозък да бъде винаги в нормално състояние. Ще попитате кое е нормално състояние. Нормалното състояние се намира всякога между две крайности, т.е. то е по средата. Как ще намерите средата? Представете си, че ви дадат една отсечка, на която да намерите средата. Средата й ще намерите, когато от двата края опишете с помощта на един пергел дъги. От точката, дето се пресичат двете дъги, ще спуснете перпендикуляр към дадената отсечка и тази именно точка върху нея ще представлява средата й. По същия начин вие можете да постъпвате и с вашите мисли. Лошите мисли в света съществуват, за да калят вашата воля, тъй че ние можем още в момента да ги неутрализираме. След всяка радост, след всяка приятна мисъл иде неприятна. Наблюдавайте колко време трае у вас всяка добра или лоша мисъл – това е нова психология. Трябва да проучваш себе си, защото ако не знаеш как се проявяваш ти самия, то как ще знаеш външните неща?

 

Всички неща в Природата са отражение на Божествения живот, който е вътре у нас. Отражението показва един образ, който иде отвън. Този образ не си го създал ти, а е чужд. Дойде ли в теб някоя радост, тя не е твоя, ти не си я създал. Тя като мисъл пътува и се спира за малко време у теб. Добрите мисли пътуват и се спират на различни станции, гдето им е определено. Всяка станция си има свое име – станциите сте вие. Мислите се спират за толкова време, колкото им е определено, колкото е престоят на трена. Понякога се спират за минута, две или повече – според важността на станцията. Има екскурзианти, които искат да се спират някъде повече и затова прекарват там по месец, два или по-дълго. Както има добри мисли-пътници, така има и лоши мисли, които излизат от някои немирни деца и по същия начин се спират за известно време на определени станции. Тъй че, нито добрите, нито лошите мисли са наши. Ако искате някоя добра мисъл да се задържи повече у вас, трябва да й създадете за това условия.

 

Това учеше Христос младоженците: казваше им, че в Живота ще имат много приятности и неприятности, много добри и лоши мисли, но ще знаят, че те не са техни, а са посещения. Трябва да знаете, че нито Доброто е много добро, нито лошото е много лошо. Доброто или лошото са такива само за момента, в който се вършат; престанат ли да се вършат, те не са вече такива. За да бъда по-ясен ще ви дам следния пример: вие стоите на разстояние десет метра от нагорещена пещ – какво ще усещате? Една голяма приятност. Какво ще изпитвате, ако седнете на пет сантиметра от тази нагорещена пещ? Ще изгорите ръцете си и ще бягате далеч от пещта. Такова е отношението на нещата, което ги прави добри или лоши. Такова е отношението на една Божествена мисъл, която иде от различни посоки. Каква ще бъде мисълта, добра или лоша, зависи от състоянието, в което се намирате. Затова нам са необходими знания, за да не се поставяме на пътя, по който ще мине влакът. Царският влак минава и затова няма да се изпречваме на пътя му. Христос е учил така: на железния път няма да стоите, на покрива няма да се качвате. Човек, който се качва на покривите, мисли да бяга. Така правят апашите, когато ги гонят. Железният път – това е старостта. Одумваш някого, неразположен си, не вярваш – ти си все на железния път.

 

Излизането и влизането в света има съвсем друго значение от това, което вие разбирате. Например ние си правим къща, в която ще живеем; защо си правим къща? Понеже условията на Живота са такива, че ако нямаме подслон, ще пострадаме – затова си строим къща. По същия начин и ние трябва да имаме една обвивка, която да ни запазва от различните мисли, които ни нападат отвън. Ето защо ние трябва да живеем чисто и свято, за да образуваме около себе си такава аура, която да ни предпазва от всички напасти и злини. Затова на сватбата е присъствал Исус с учениците си.

 

Бих желал всички да започнете добре, а тези от вас, които не работят, ще останат назад. Извадете от всички държани досега за вас беседи общия принцип, който всяка една включва, и него разучавайте.

 

За два-три месеца ще ви дам следната работа и следните опити: първо, на една тетрадка ще си водите бележки за всяка по-важна добра или лоша мисъл, която ви дойде. Ще следите по часовник времето, когато е дошла добрата или лоша мисъл, или желание и щом изчезне, ще отбележите времето, по което ви е напуснала.

 

Второ, когато ви дохождат лоши мисли или желания, ще се опитате да ги превръщате в добри мисли и желания. Затова ще се върнете две хиляди години назад във времето, за да си представите сватбата, на която е присъствал Христос с учениците си. Ще се опитате да си представите къщата, в която е станала сватбата, сватбарите и младоженците. Постарайте се да определите на кое място е стоял Христос, на кое – учениците Му, но гледайте да не създавате илюзии, а да има нещо поне приблизително вярно в представите ви. Тъй че, мислено ще фотографирате цялата сватба, като си представите мястото на младоженеца, вашето място и т.н. Христос ще поставите в сърцето си, а учениците Му – в ума; младоженецът ще поставите в ума, невестата – в сърцето. Невестата и младоженецът ще бъдат разделени, защото в Духовния свят двама души в една стая не живеят. А тук в една стая живеят по няколко души, затова се и карат. Жителите на онзи свят свободно си четат мислите. Затова, когато някой от тях е неразположен, другите, щом като прочетат мисълта му, отминават го, без да става нужда той да ги пъди. Ето защо на онзи свят няма условия за грях. А в този свят някой ви дойде на гости и стои, без да разбере, че ви е отегчил, поради което става нужда да го лъжете. Оставете тези стари методи, защото докато държите на тях, не можете да бъдете ученици. Ще си представиш, че си облечен със сватбарски дрехи, че си радостен и весел и ще слушаш какво е говорил Христос на присъстващите. Ако можете да произведете една такава картина, веднага ще се освежите, ще бъдете готови да се борите с мъчнотиите си на този свят, много философии на този свят ще ви станат ясни и вибрациите на вашия ум ще се повдигнат. Такова представяне на картината има и здравословно влияние. Трябва да знаете, че Доброто се учи само на сватбата, а злото – на свадата.

 

Трето, задайте си въпрос защо у вас се пораждат добри и лоши мисли и желания, защо към някои сте разположени повече, а към други – по-малко, защо някои обичате, а други – не, защо някои ви са приятни, а други – неприятни. Ще кажете, че това е кармично. Да, но кармата още нищо не обяснява, защото тук се явяват ред причини. Когато сте неразположени, размишлявайте върху причината за това неразположение. Припомнете си къде сте ходили, в коя къща, колко време сте прекарали и след излизането от коя къща е дошло неразположението ви. Обяснете си защо от някоя къща излизате неразположен. Обяснете си защо понякога, когато се връщате у дома, ви идва неразположението и дали то иде от север, юг, изток или запад. Като намерите причината за неразположението, не се нахвърляйте върху човека, който го е създал, но изменете посоката му. Някой ваш приятел ви иска пари назаем при условие да ги върне след десет дни, но не ви ги връща; не се сърдете за това. Ако някой човек е неразположен спрямо вас, то е, защото има да взема нещо от вас. Ако няма да взема, той е сгрешил и затова казва: „Твоят баща има да ми дава, а ти, понеже имаш възможност да платиш, плати вместо него!” Когато имате едно добро разположение, трябва да съхраните енергията му в себе си. Важна наука е да съхранявате енергията на добрите мисли и желания.

 

Четвърто, всяка вечер, когато си лягате, ще упо¬требите десет-петнадесет минути, за да си дадете отчет за постъпките си през целия ден. Това ще правите безпристрастно. Ще видите кое е лошо, за да го избегнете на другия ден. На другия ден ще се помолите: „Помогни ми, Боже, да избегна лошите постъпки и да изпълня добрите, които съм пропуснал предния ден!” Ще разглеждате Живота си така, както един художник своята картина, без да се самоосъждате. Ако не успяваме в Живота, то е защото се смятаме за глупави, за грешни хора и т.н. Ти не си нито добър, нито лош, но трябва да присъстваш на сватбата и да работиш. Ако вашите деца вкъщи вдигат шум, представете си, че и те някога са били на сватба. По този начин вие до известна степен – в петдесет или в седемдесет и пет процента – ще можете да промените неразположението на мъжа или на децата си. Тези упражнения ще уякчават добрата ви воля.

 

Младоженецът ще поставите в ума, а невестата – в сърцето. Обикновено на сватбата почетните гости стоят на първо място. Христос е гост на сватбата. Булката посреща гостите и първа целува ръка, а после младоженецът. Какво означава целуването на ръка? Когато целуваме ръка, ние обещаваме, че ще изпълним Божията воля и закон. Ученикът, който иска да се учи, трябва да има желязна воля, нищо да не го отчайва.

 

Аз постепенно ще ви обяснявам всички форми, по които мислите и желанията действат, по които се градят общества, домове, култура и причините, поради които се раждат добри и лоши деца. Когато вие остареете, вашите деца ще изпълняват това. Думата младост е образувана от корена махатади, което значи превръщане на Божествения принцип в една човешка форма, т.е. обновяване на остарелия живот. Когато остареем, ние не слушаме Бога, ставаме недоволни, сърдим се и казваме, че в света няма нищо. Аз зная, че трябва да се действа в момента, когато Господ действа, да се мисли, когато Господ мисли, и да се чувства, когато Господ чувства.

 

Едни от упражненията ще правите сутрин, а дру¬гите – вечер, защото сутрин сте положителни, а вечер сте отрицателни. Затова, когато залязва Слънцето, хората са тъжни. Ето защо, когато човек иска да се смири, трябва да се моли вечерно време; когато иска да се моли за милосърдие, трябва да се моли сутрин. Енергията на Земята сутрин е положителна, а следобед е отрицателна. Същото е и с човека. Затова псалмопевецът казва, че Радостта иде сутрин. Радостта е положителна енергия, а скръбта – отрицателна. Доброто е положителна енергия, злото – отрицателна. Ако някоя ученичка е слаба, ще помоли другарките си да й помогнат. Когато кажете, че условията са лоши, аз разбирам, че нямате книга. Който иска да се учи, не може да каже, че няма условия, че няма време – поне пет минути имате на разположение. Когато правите опитите, не допускайте мисълта, че не можете да ги правите. Аз не искам изведнъж да направите хубава картина. Може да цапате, но вършете работа. Ако не работите, ще платите за това здание, което сте наели. Така че, работим или не, пак ще плащаме. Аз ще направя един ден сметка колко струва вашето пребиваване тук на Земята. Срамота е, при условие, че се харчи толкова много за нас, да не работим нищо.

 

Упражненията за сватбата ще правите три пъти през седмицата, и то сутрин – в неделя, вторник и петък. Упражнението за отчета на поведението ви през деня ще правите всяка вечер преди лягане.

 

У нас предшества умът, после сърцето, после волята, но първоначално е действала волята, после – желанието и най-после – умът. Бог чрез Своята воля ни подтиква, при което нашата мисъл започва да действа, после действа сърцето ни и най-после – волята.

 

 

19 юни 1919 г., София