Blagost

Ако известна Сила, която съществува в Природата, няма съотношение с нашите сетива, тя не може да реагира с тях. Допуснете, че вие се намирате при слепи хора и им запалите клечка кибрит. Светлината на последната съществува ли за тях? Не. Следователно всяка Сила, която действа в нашия Живот, ако не можем да я възприемем, т.е. ако не можем да възприемем Светлината на тази Сила, ние не можем да разберем и самата нея. Слепият може да пипне кибритената клечка и да каже: „Това е кибритена клечка.” Той може да си мисли, че разбира що е кибритена клечка, обаче всъщност той нищо не е разбрал. Тя наистина е кибритена клечка, но вътре в нея има нещо по-съществено – светлина. Ако очите ви могат да възприемат светлината, вие отваряте книга, четете и разбирате написаното в нея.

 

Та когато дойдете до окултните Сили, трябва всяка от тях да се хване и да се впрегне на работа. Ученик, който се усъмни и рече: „Докажи, че тази окултна Сила действително съществува!”, той не е ученик. В окултната школа няма никакви разисквания и спорове. Тя не е школа за проверяване на факти и истини. Ние не се занимаваме с мъртви истини, а с живите истини на света.

 

Спиритизмът показва движение на Духа. Той е ембрионът на нещата, нещо неоформено. За да разберете спиритизма, трябва да създадете на този зародиш условия, за да мине той през всички фази на развитие и оформяване. Следователно спиритизмът е неоформено учение.

 

Теософията е учение за примиряване на противоречията в света. Тя е наука за примиряване на мъжа с жената, нищо повече. Като казвам да се примири мъжът с жената, подразбирам да примири човек с Бога. Онзи, който мисли, че е теософ, трябва да знае този закон – как да се примирява с този, когото мрази. Има противоречие между теб и Бога – трябва да го примириш! Ако не можеш да го направиш, не си теософ. Ние, съвременните хора, със своя критичен ум мязаме на онзи български чорбаджия, който бил много стиснат. Той повикал един абаджия да му крои дрехи, но понеже знаел, че абаджиите обичат да пооткрадват, постоянно седял при него и наблюдавал как крои, та да не би да си отреже от плата. Обаче абаджията, като гледал толкова хубав плат, отрязал едно голямо парче и рекъл: „Това е за Свети Никола” и го хвърлил навън. Чорбаджията извикал: „Какво правиш?!” и се завтекъл да прибере парчето, а в това време абаджията отрязал друго по-голямо и го турил под себе си. Та казвам: ние, които критикуваме и гледаме да не ни излъжат, винаги оставаме излъгани. Някой ще хвърли парче за Свети Никола и като отидем да го вземем, той ще скрие друго по-голямо парче за себе си. И мислим, че никой не ни е излъгал.

 

Мистицизмът не е закон за възлизане, а закон на слизане. Мистикът не възлиза, а влиза към Бога в себе си. Той е опасен затова, че при слизането не знае как да слиза и може да падне и да се осакати.

 

Сега за окултизма: аз го сравнявам със съвременните естествени науки. Окултизмът, това е наука за изучаване явленията на Земята, за изучаване на невидимото, а не на видимото. Той не се занимава с безформените светове. Това, което се е оформило в себе си, което има форма, съдържание и смисъл, то е област на окултизма.

 

Тогава къде ще поставим християнството? Мислите ли, че то е наука?

 

Реплика на сестра: Моля за едно обяснение. Правите ли разлика между християнство и окулти¬зъм? Изложеното в Евангелието дали е едно и също учение с окултизма?

 

Изучавайте Природата такава, каквато е. В окултизма няма никакъв морал. Той изучава нещата такива, каквито са си – като чисти факти.

 

Реплика: Значи християнството е различно?

 

Окултизмът е наука за познаване на природните Сили, на тяхната област, начин на действие и приложение. Окултистът е човек реалист; той не вярва, а борави само с Природата, с материалните неща. Мистикът постоянно живее със сърцето си, изпитва неговите вибрации и всички състояния, през които то минава. В християнския смисъл на разбиране, християнин може да бъде и мистикът, и теософът и спиритистът. Ако вземем обаче областта на Духа в широк смисъл, в нейните разклонения, това вече е спиритизъм. Опасността при спиритизма лежи в това, че хората имат в себе си други зародиши, които всъщност им причиняват и вреда. Но ние ще оставим засега настрана онова, което говорят за него критиците. Спиритизмът е движение; теософията е примирение на противоречията; мистицизмът е слизане, а може да се каже още, че е закон за труд, за работа; окултизмът дава всички форми, по които можем да живеем на Земята, той е единствената наука, която ни учи как да живеем и която може да ни избави от всички нещастия; а християнството е наука за ликвидиране на кармата, за изплащане на стари дългове. Ако вземем стиха от Евангелието, който казва, че Христос е понесъл греховете на света, това значи, че Той е платил дълговете му. Що е християнството? То е да знаеш да плащаш дълговете на хората. А кой може да плаща дългове? Само богатият. Следователно богатият може да бъде християнин, а сиромахът не може да бъде такъв.

 

Реплика: Ами обещанието, че Христос обогатява?

 

То е кредит за християните, за ония, които Христос кредитира. Те са търговци с чужд кредит. Съвременните хора са християни, защото Христос е християнин. Теософията е наука за примирение на половете, а християнството – за сближение и обединение на последните. Християнството, в неговия вътрешен смисъл, е наука за обединение на духа с душата. Това, което сега проповядват, не е християнство, то трябва да претърпи преобразование. Ако християнството беше такова, каквото ние го схващаме, светът сега щеше да бъде в друг вид. Но ние ще оставим този въпрос, защото не влиза в нашата област.

 

Сега ще ви запитам научихте ли що е мъчение? С него ще започнем. От гледна точка на мъчението, в неговия дух ще разгледаме всички други науки – теософия, мистицизъм и прочее. За тях аз ще ви дам и друго пояснение. Теософията има седем начина на разглеждане. Така също и окултизмът, и мистицизмът имат своя външна и вътрешна страна. Теософското общество сега разбира само външната страна – организирането. Теософията приготвя ония форми, които могат да се нарекат анатомия на теософията. Християнството е преминало първата фаза на развитие и след изминалите две хиляди години е започнала да се развива анатомията на християнството. Дали Синът изтича из Отца, или не, и още какви ли не спорове са се водили на вселенските събори. И сега дори християнството се заключава в това, че като ви срещне някой християнин, пита: „Ти вярваш ли в трите лица на Бога?” – „Вярвам.” – „Значи християнин си!” Аз обаче ще попитам: „Ти, като вярваш в трите лица на Бога, какво подразбираш под това?”

 

Ще ви го обясня аз: второто лице на Бога е лицето на Любовта. Мъжът и жената, всички хора трябва да търсят това второ лице – Любовта. И когато казват, че Бог бил троеличен, хората също така говорят неразбрани думи. Великите Учители, които са писали върху това, са имали много ясни разбирания по въпроса, но техните ученици са изопачили учението. И спиритизмът е учение, което е дошло от Бялото Братство, но и него учениците опетниха. Теософията е друго учение, пратено пак отгоре, което учениците също така опетниха. Окултизмът е учение, също дадено от Бялото Братство, но и в него има черни и бели окултисти. Мистицизмът – и той е опорочен, християнството също е опорочено. Нека бъда ясен: когато един свещеник или владика сложи одежди, патрахил и корона, венчае някого и каже: „Плати ми толкова”, аз го наричам черен маг. Белият маг работи, без да му се плаща. Ако мома се облече в хубави дрехи с намерение да оплете някой момък, тя също е черен маг. Ако момък се нагизди, за да омотае някоя мома, и той е черен маг. Ако правник или съдия си послужи със закона, за да обвини някого, той е също черен маг. Прочее, както окултистите, тъй и теософите, и мистиците, и християните трябва да се делят на бели и черни. Някой ще рече: „Аз съм теософ.” От кои – от белите или от черните? – „От белите.” Можем тогава да се разберем. – „От черните.” Ще остана на особено мнение. Какво от това, че сте спиритисти, теософи, мистици или християни – ако сте от черните, светът е пълен с такива. Двадесетте милиона, паднали в сегашната война, показват какво християнство е днешното. Не казвам, че самото християнство е виновно, виновни са черните християни.

 

Нас ни трябва правилно разбиране на окултизма: да слезем до дъното на мъчението, защото в него няма разединение, а обединение. Грешните хора са грешни, защото не са се мъчили, а праведните са праведни, защото са се мъчили. Ако ми речете, че има противоречие в това, което ви говоря, ще ви кажа, че Христос на едно място споменава, че в края на века ще прати лошите духове и техните синове на вечно мъчение, ще ги прати в дъното на ада да се мъчат. Защо? Именно защото не са се мъчили. Лошите хора не се мъчат, добрите се мъчат. Работили сте и сте спечелили пари, дойде лошият и ви обере – той не се мъчи. Ако вие не се решите да се мъчите, аз ще ви считам знаете ли от кои? От черните. За тези, които не се мъчат, е писано, че в бъдеще ще отидат в мястото на мъченията. Може да мъдрувате колкото щете, но там ще бъдете.

 

Първото правило за ученик, който иска да стане окултист, е да не мисли, че другите спъват неговия ум, но че той сам се спъва. Понеже светът е толкова широк, че има място за всички. После, не трябва да мисли, че може някой да спъне неговото сърце, понеже светът на чувствата е толкова широк, че за всички има място. С други думи, първото правило при това положение на ученика е мъчението. Той трябва да мисли, че никой не може да повлияе на неговия ум и да го изопачи; че не може да повлияе и на неговото сърце в една или друга посока, защото светът е широк. Тази мисъл не ви е ясна, нали? Една мисъл може да бъде ясна и може да повлияе само тогава, когато дойдем на същия уровен, на който стои онзи, който я изказва. Как действа законът на изказването? За да ви повлияе кой да е човек, добър или лош, трябва да ви снеме до своя уровен – само тогава той може да ви повлияе. Следователно, докато държите ума си в Безграничния свят, дето действа Божественият закон, вие сте свободни, невредими; щом помислите, че някой може да ви повлияе, вие сте слезли по-долу от този свят. Когато слугата помисли, че господарят му го ограничава, той вече се е ограничил със самата тази мисъл. Ходите из улиците със скъсани дрехи, срещнете някой познат благородник или богаташ, но той ви отмине, не ви поздрави и вие си кажете: „Нали съм сиромах – никой не ме поздравява!” Питам, като ви поздрави, ще ви придаде ли нещо? Нищо, само ще ви погъделичка малко. Ако някой ви погледне и се усмихне насреща ви, какво ще спечелите от тази усмивка? Нищо, това са илюзии на черния маг. Когато човек се усмихне, трябва да почувства от дълбините на душата си, че Бог присъства в този момент.

 

Какво трябва да разбираме под усмивка? – Когато се засмеем, да сме доволни от своята усмивка. Дали хората ще се зарадват от нашата усмивка не е важно – ние лично трябва да сме доволни от нея. И когато се начумерим, пак трябва да действа същият закон. В окултно училище и начумерването трябва да става по всички правила, и в него трябва да почувстваш присъствието на Бога. Мислите ли, че когато видя някой човек, когото бесят, ще се усмихна? Не, ще се начумеря, ще призова Бога и Ангелите и ще кажа, че това, което става, не е право – не че фактът е неверен, но че тези хора криво са разбрали Божия закон. Осъдили човека по еди-кой член от еди-кой закон – е, моля ви се, къде е авторитетът на този и изобщо на всички други закони?! Те трябва да бъдат вечни, неизменни. В окултизма може да се накаже човек, но тогава, когато сам поиска това – сам трябва да подаде молба да го накажат. Така гласи окултизмът.

 

Ще вмъкна една мисъл: някои казват, че не бива да измъчваме животните, но знаете ли, че много от животните сами искат да бъдат мъчени, за да се повдигнат? Следователно, когато казват да не се мъчат животните, трябва да разбираме да не мъчим ония от тях, които не искат да бъдат мъчени. Обаче на тези от тях, които искат да бъдат мъчени, ако не ги мъчим, забавяме еволюцията им. Много кокошки, изядени от вас, са прогресирали, но вие не прогресирате. Следователно ще трябва да кажем на кокошката, която иска да бъде мъчена, за да прогресира: „Съжалявам, не мога да те заколя, защото не искам да спра пътя на своята еволюция, но понеже искаш непременно да прогресираш, намери някой друг, който да те заколи и изяде.” Ученик, който е влязъл в една окултна школа, няма право да причинява мъчение никому. Има право да причинява мъчения, но само на себе си – да слезе до дъното на мъчението и да го опита, и когато се върне на Земята, да работи според закона, който е изучил. Затова казвам, че не бива да се измъчвате и вие взаимно.

 

Един приятел ми разправи един анекдот за себе си: бил много чувствителен и с хубави пориви в душата си, искал да живее добре с хората, но когато се върнал от странство и се срещнал с българите, те почнали да го подиграват. По едно време взел да мисли за някакво средство, с което да може да се владее. Затова си наел двама хамали да го псуват: седнал при тях и издържал всичките им псувни с надежда да може да издържи псувните и на другите. Но след като правил това няколко дена, рекъл си: „А бе защо наемам хамали да ме псуват, когато в обществото има толкова много хамали?! На тия им плащам, докато на ония няма да плащам.”

 

Всички неприятности, които се случват между вас, според Окултната школа са благо. Когато имате недоразумения, гледайте да ги изгладите, но не по изкуствен начин. Зная случаи, при които съберат се двама, целунат се и рекат: „Да се примирим!”, но когато излязат вън, пак почват да се одумват. Това не е начин на примирение. Примирението трябва да стане вътре във вас. Като слезете на дъното на мъчението, готови ли сте да кажете: „Светът е широк за моя ум и за моето сърце, аз ще приема мъчението във всичките му форми”? Това е най-важният психически момент.

 

Искам всички ученици, когато се върнат дома, да си създадат благоприятна атмосфера. Тази вечер е последната четвъртъчна вечер.

 

Реплика: Имаме още един четвъртък.

 

Тогава следващият четвъртък е последният. Гости вече не приемам. Тъй постъпват бедуините: три дена може да гостувате у тях, но на четвъртия ще ви дадат работа – или на нивата ще ви пратят, или ще ви дадат да гледате крава. Смятам това правило за отлично. Който остане в нашата Школа, ще му намерим работа – или ще го пратим на лозето, или ще му дадем крава, или писар ще бъде, или разсилен (ще има и такива).

 

После, друго правило: каквото се говори тук, в Школата, не искам да се изнася навън! Може да го изнесете, но за последиците не отговарям. Не изнасяйте едно учение, докато не го изпитате. Инак то ще бъде най-голямата глупост, която можете да направите. Опитайте го, защото още не знаете дали е вярно. В Англия има комисия от експерти, която проверява стоките, които фабрикантите изработват и търговците продават. И само когато експертите турят щемпел, че са направили проверка, фабрикантите и търговците имат право да изнасят или да продават стоките си в Англия или вън от нея. Вие сте търговци на дребно на непроверена стока, но аз не обичам такива търговци. Всяко нещо трябва да бъде проверено.

 

Първата задача, която ще дам на жените в това направление, ще бъде например следната: да кажем, някоя от вас има дъщеря, която не обича – да направи така, че да я обикне. Или мъжът й е невярващ – това е една задача, която трябва да разреши. Някой от вас е беден, друг е болен – ще трябва да направите необходимото. Някой има в стомаха си тумори – ако не ги премахне, те ще го унищожат. Всяка болест се образува от същества, които живеят в нас. Всяка болест се образува психологически и органически от изверженията на тия същества. Когато дойде едно такова същество в нашия организъм, трябва да приложите същия закон: само три дена може да седи нагости, защото ако го оставите за по-дълго, ще се загнезди, ще образува тумори, ще събере кръв и вие ще умрете, а другите ще кажат: „Бог да го прости.” Господ не прощава на такива. Той прощава само когато хората не крадат и не лъжат.

 

Някой ще дойде тук, за да вземе нещо и да го обърне против мен. Горко на този, който ще направи това! Проклятие ще има отгоре си не до четвърта, но до тисяща рода! Такъв е великият Божи закон, Божествената Истина: „Който съгреши против Духа, казва Христос, нито в този век, нито в бъдещия ще му се простят греховете.” Всичко, което тук ще учите, е велика Истина, която трябва да приложите в Живота си и трябва да бъдете искрени със себе си при приложението й. Искрени не спрямо мен, а спрямо вашия Господ, спрямо вашия ум и вашето сърце, спрямо вашия дух и вашата душа във всичките им пориви. Вие трябва да застанете на нозете си! Да не кажете утре: „Дънов иска да ни хипнотизира и да ни влияе.” Нямам намерение да ви влияя, защото в момента, когато ще поискам да сторя това, аз ще бъда демон, с главата надолу. Па и вие, ако искате да ми влияете, ще бъдете с главата надолу – тъй гласи Божественото учение.

 

Да се разберем: отсега нататък има да живеете на Земята с хиляди години и в която окултна школа и да влезете, за да учите пътя на своето развитие, все правила ще ви се дават. Ако не приемете мъчението като фактор на вашето бъдеще съществуване, вие ще се лутате в света, без да разбирате вътрешния смисъл на Живота. Мъчението ще направи всички ви герои. Аз искам да бъдете герои, да не се страхувате! Обаче, ако не се мъчите, вие ще се страхувате, не ще бъдете герои. Не искам да употребя фразата „Не се страхувайте”, а ще употребя друга: „Мъчете се!” Приемете мъчението, защото то ви е дадено от Невидимия свят. Не се силете никога. Има някои от вас, които и да искат, не са определени за мъчение. Не всички, които ме слушате, ще бъдете мъчени; всички не сте герои, а мъчението ще дойде за героите. То ще заобиколи някои от вас и ще каже: „Хайде за друг път.” Който се мъчи, той трябва да счита мъчението за една привилегия. И първото нещо, което ще почувствате, когато ще започнете да слизате към дъното на мъчението, е една тишина. Ще прониквате в душата на всяко страдащо същество, ще започнете да разбирате колко много страда то и ще си кажете: „Колко криво съм мислил досега!” У вас ще се събуди едно съжаление към всички същества, които се мъчат, и ще пожелаете от това място, до което сте паднали и на което стоите, да започнете да повдигате другите същества нагоре или поне да им облекчите мъченията. Онзи, който не е разбрал мъчението, той туря другите хора под краката си, качва се на тях и казва: „Слез долу, а аз ще възляза нагоре!” Учението, което Христос е учил, е да почувстваш, че всички същества се мъчат. Това разбира Великото християнство. Когато излезем от мъчението, ние ще дойдем до други методи, с които ще учим как да обработваме, как да използваме окултните Сили. Ако вие приемете мъчението, Светлината ще дойде във вас отвътре, т.е. Божественият Дух, който е у вас, ще се събуди и ще повдигне вибрациите на вашия мозък и на вашето сърце. Клетките на ума и на сърцето ви органически ще се видоизменят, а с това ще се измени и състоянието на мозъка и на сърцето ви.

 

Думата клетка има двояко значение. Изразът колко е клет на български значи колко е нещастен, но значи и колко е обвързан. Обаче и съзнанието на всяка клетка е ограничено. Има много клетки в нашето съзнание, които са недоволни от положението си. А когато се съберат милиони такива недоволни клетки, ние ставаме неразположени. Първото нещо, което трябва да направим, е да превъзпитаме клетките на нашия мозък, на нашето сърце и на стомаха ни. Много лесно можем да превъзпитаме тези клетки, но това превъзпитание става, когато слезем до дъното на мъчението, което е основа на Живота. От там Божественият Дух ще започне да ни повдига нагоре, ще се качим на крилете на Божията Мъдрост и когато влезе Божията Любов в нашата душа, ще влее в нея вдъхновение. Тогава Ангелите на Живота ще започнат да ни повдигат в еволюцията и ще излезем от дъното на мъчението. Защо Христос възкръсна? Защото Този, който е бил горе, слезе долу и Го възкреси. Бог едновременно се намира и на Небето, и в ада. Който отива горе при Бога, Бог го праща долу, а който отива долу, Бог го праща горе. Всички днешни проповедници на християнството учат, че трябва да отидете горе на Небето, при Бога, а аз казвам: ще отидете горе, за да ви прати Бог долу. Всички, които ме слушате, сте от ония, които обичате лесния път. Лесен път в света няма, има тесен Път.

 

Друго нещо, което учениците трябва да научат, е примирението. Но не да бъдат индиферентни, а да слязат до дъното, да забравят какво мислят хората за тях и да чувстват само своето мъчение.

 

Тези са няколкото практически правила, върху които трябва да помислите и които да се постараете да приложите, без да правите някакви изкуствени усилия над себе си.

 

Някой път, когато ми се отдаде случай, ще ви поговоря върху произхода на греха – как е влязло злото в света. Било е време, когато не сме били такива, каквито сме днес. Кои са причините за нашето падение? Сега няма добър човек в света; и онзи, който плаче, и онзи, който се смее, и онзи, който говори добро, и онзи, който говори лошо – всички са под еднакъв знаменател. Като гледат някой забогатял търговец на кожи, всички го облажават, без да знаят, че неговото положение се гради върху кожите на хилядите овце, които е одрал. Търговецът казва: „Това е моя стока, спечелил съм я.” Възразявам: ти си квадратен крадец и лъжеш, защото си придобил богатството на гърба на животните, като си одрал кожите им. Някой ще каже: „Това е моя къща, съградил съм я с труд, с пот на челото.” Отговарям: направил си я на гърба на толкова хора, чиито кожи си одрал. Някой ще каже: „Това е мое тяло.” Да ме простиш, но не е твое. Защото, за да се поддържа човешкото тяло, знаете ли колко същества страдат, колко майки, бащи, братя, сестри са положили живота си за него! Затова вие нямате право да мислите, че това, което имате, е ваше. Според християнството, първото нещо, което трябва да имате предвид, е това да признаете, че всичко, което притежавате, не е ваше, а на Бога. Когато някои злословят против мен, и аз казвам: „Слушайте, това което говоря, не е мое, аз не защищавам своя собственост!” Този Бог, когото аз зная, е много добър, но едновременно е много лош. Той е толкова добър, че няма по-добър от Него, когато вършим Волята Му, но няма и по-лош от Него, когато не изпълняваме Волята Му и вършим зло. В момента, когато кажем, че това тяло е наше, върху нас, върху децата ни, върху всички идва проклятие. Трябва да кажеш: „Господи, благодарим Ти, че Си ни турил в това Твое тяло!” Така трябва да мислят всички.

 

От друга страна, днес ние се хокаме хамалски и казваме: „Махни се оттук!” Няма какво да се махаме. Аз често казвам, че съм готов да отстъпя, ако съм причина за вашите страдания. Но да ви дам тялото си – това няма да направя. То не е нито мое, нито ваше – него ще предам на Господаря му. Моят ум, моето сърце ще предам Нему, вие господари на тях не можете да бъдете. Това трябва да знае всеки ученик на окултизма, на теософията, на спиритизма, на мистицизма, на християнството, защото тези наименования изразяват една цел и представляват онзи Божествен живот, който се проявява. Състоянието на духа е едно, а състоянието на душата – друго. Това са пет състояния, които се различават помежду си. Воля, сърце, ум, душа, дух са неща нам познати. Това, което знаем, е че страдаме. Усещаме само известни промени: понякога мислите ни са ясни, а някога – тъмни; понякога умът ни е ясен, а някога – тъмен; понякога чувствата ни са ясни, а някога – тъмни; понякога имаме сила, а някога – нямаме. Казват: „Имаме душа”, но какво нещо е душата? Това, което сега чувстваме, е само проявление на душата.

 

Първото нещо, което искам, е да накарам това бурно море у вас да утихне – тихи и спокойни да бъдете. При сегашното общество и строй ние имаме нужда от такива работници, които да спасяват затиснатите. Защото много здания ще се съборят и много души, затрупани под развалините на съборената материя, трябва да се изровят. Моето желание е да ви изтегля изпод вашите съборени къщи. Под всяко ваше психическо неразположение аз разбирам, че някоя ваша греда е изгнила и се е съборила. Завистта, омразата и всички подобни отрицателни качества, това са съборени греди вътре във вашето здание – вашето тяло.

 

Като ви гледам сега, знаете ли на какво ми напомняте? На деца, които са огладнели и им мирише на ядене, но понеже учителят им продължава да разправя урока, те си казват: „Дано спре вече, та да идем да се нахраним!” Или пък казват: „Не ни говори, учителю, а сложи да ядем!” Право е вашето схващане – трябва да ядете. Но ако ме слушате, трапеза ще имате, ще ви дам да ядете; не ме ли слушате, няма трапеза. Когато ви дойде гост, нали му давате само сладко и вода, след което – хайде със здраве; трапезата слагате и гощавате само онзи, който е работил на нивата ви. Когато ви дойде нагости някой възлюблен или заслужил приятел, вие го нагостявате добре, а това какво показва? Че той е работил дълго време на нивата ви. Сега ще видя кому от вас да сложа трапеза. Който не е работил за мен, ще му дам само сладко и вода, а който е работил, ще му сложа царска трапеза и сам ще му прислужвам.

 

И тази вечер има хванат един – още един, който е разбрал закона на мъчението. За два четвъртъка – двама. Бих желал да преброите колко души сте тук, за да видим как работи този закон.

 

 

12 февруари 1920 г., 19 ч., София

Ще направя едно обобщение между кротост, смирение, електричество, магнетизъм и мъчение. Кротостта и смирението показват пътя на духа, електричеството и магнетизмът – пътя на душата, а мъчението – пътя на тялото или физическия свят, т.е. живота на Земята. Всякога свързвайте кротостта с духа, смирението – с душата, електричеството – с мозъка, магнетизма – със симпатиковата нервна система, а мъчението – с всички несполуки в живота. Тази е правата свръзка.

 

Ученикът на окултизма трябва да говори на разбран език, трябва разбрано да говори на себе си. У българите има предание, че на Йордановден небето се отваря и онзи, който може да види това, каквото си пожелае в този момент, дава му се. Един българин ред години наблюдавал небето през тази нощ, та дано някога види отварянето му. Една година, когато наблюдавал по това време през прозореца, вижда, че небето се отваря и пожелал да каже на Господа: „Дай ми една крина злато!” Но в бързината си казал: „Дай ми една крина глава!” и главата му станала голяма като крина, чак не могъл да я прокара през прозореца. Този закон действа и в окултизма, т.е. каквото човек помисли или пожелае, това става.

 

И тъй, един закон в окултизма гласи: всички блага в света са свързани с кротостта и смирението, всички Сили са свързани с електричеството и магнетизма, т.е. с мозъка и симпатиковата нервна система, а всички несполуки – с мъчението. За да бъда ясен, ще ви обясня от какво произтича мъчението: всеки ученик, който не спази един от вечните закони, които съществуват, създава мъчение. Обаче този ученик съзнателно или несъзнателно отхвърля факта, че е направил грешка, и върви в Живота от едно прераждане към второ и трето, а законът на мъчението постоянно си действа. Този закон действа така, както една река си пробива път и взема ново направление, различно от това, което е имала по-рано. Следователно аз наричам мъчението метод или начин за изправяне на човешкия Живот.

 

Вие, които сте се събрали тук да слушате окултното учение, сте на различни възрасти, нали? Аз искам от всички ви да се освободите от мисълта, че знаете някои неща. Не отричам знанията ви, но знанията в окултизма имат валидност само тогава, когато минат през Божествения огън седем пъти и се пречистят. Само такива знания могат да се приложат в преорганизирането на нашия Живот. Ние имаме Наука, с която можем да пресъздадем сегашния си живот. За да се изучи тази велика Божествена наука, трябва да се разбират нейните форми и правила, с които тя си служи. Ще си послужа с едно малко обяснение: ако посадите едно житно зърно, жълъд или ябълкова семка, силите на раздвояването или поляризирането в тях ще действат така, че най-първо всички магнетични сили, работещи вътре в земята, ще привлекат стремежа на растението надолу. Това значи, че всеки корен търси онези магнетични течения, които служат за храна. Тези корени се стремят да придобият не само стабилност, но търсят онези течения в почвата, които се кръстосват като малки рекички. Ето защо всички корени се разклоняват в разни посоки и когато намерят онова течение, което им е потребно, прекратяват службата си. Затова някои корени потъват дълбоко в земята, други – по-плитко, трети излизат на повърхността, поради което различните корени биват различно дълги. Ако почвата е чернозем или някой насип, корените търсят винаги тези течения, които вървят по земята. В съответствие на тези течения корените се проектират надолу, а разклоненията на стеблото се проектират нагоре в разни посоки. Всяко течение долу в земята има съответно течение горе във въздуха. Тези течения вие не можете да ги схванете, понеже не сте чувствителни. Ако имате време, някоя ясна вечер можем да направим една малка екскурзия до Витоша, за да ви покажа тези магнетични течения, които вървят в разни посоки.

 

Всяка добра мисъл, която излиза от вашия мозък и се проектира в пространството, върви нагоре и надолу, като тези течения в растенията, и търси съответстващ жив магнетизъм или електричество, които служат за нейното оформяне или развитие. Следователно добрите мисли на онзи, който по-често ги изпраща, не се отдалечават, а остават тясно свързани с него. Съвременните учени, които са малко запознати с окултизма, мислят, че нашите мисли са далеч от нас. Не, всяка добра или лоша мисъл, която вие изпращате, си остава винаги ваша – никой не може да ви я вземе, тя е ваша собственост, защото вие сте я създали. Тази мисъл трябва завинаги да задържите в ума си. Всяко едно растение, след като пусне по всички посоки своите коренчета, започва последователно да развива клончета, листа, цветове, плодове, които накрая узряват. Така се развива и всяка мисъл.

 

В Окултната школа се забранява всяко одумване, всяко изтъкване на погрешките у другите хора – изобщо лошите мисли се забраняват. Знаете ли защо? Понеже щом мислите лошо за някой човек, вие отправяте своите корени към него, а там няма никаква храна за вас. Тези ваши коренчета започват да всмукват сокове от този човек, но тези сокове са чиста отрова, която постепенно трови и разваля вашия живот. Много жени се развалят не само от това, че имат лоши мъже, но и от мисълта, че мъжете им са лоши, и започват от ден на ден да отпадат, да съхнат, докато един ден кажат: „Сбогом от този свят”, а мъжът им гледа и си казва: „Не знам от какво се помина моята жена.” Същото нещо става и с ученика на Окултната школа. Затова се казва на ученика: не мисли зло, т.е. не пущай корените на твоята душа в лош човек, стой настрана от него! Така стои научната страна на въпроса.

 

Разберете следния факт: мъчението показва истин¬ския път на отклонението. Когато казвам, че трябва да слезем до дъното на мъчението, уподобявам това слизане на следния прост факт от съвременния живот: някой човек пътува из едно планинско място, но се заблуждава из пътя; за да вземе друга, права посока, той трябва да се върне точно на това място, откъдето се е заблудил и отклонил от правия път. Когато дойдеш в мъчението и видиш, че си се заблудил, след като си пътувал дълго време, ще се върнеш назад до мястото, от което си се отклонил. Това подразбирам слизане и връщане назад, за да поправиш погрешките си.

 

За да може да схванете Силите на Природата и да ги употребите за Добро, непременно трябва да развиете съответни сетива или органи на душата си. В сегашното състояние на съвременната цивилизация много от тези органи са осакатени. Мнозина християни, които са влезли в този Път, са станали по-чувствителни и казват: „Не струва човек да бъде много добър, т.е. не струва да бъде много чувствителен, да страда.” Благородството на човека се състои, именно, в това да бъде чувствителен, възприемчив към чуждите скърби и радости.

 

Мозъкът е орган на електричеството. Задната част на мозъка съдържа отрицателно електричество, а предната част – положително; значи има раздвояване. И тъй, ако електричеството от предната част на мозъка вземе надмощие над това от задната част, човек става чрезмерно активен по мисъл, но същевременно и груб. Ако отрицателното електричество в мозъка вземе надмощие, човек става пасивен, но в същото време пълен и ненаситен с неосъществими потайни желания, вследствие на което се раждат омраза, завист и други подобни чувства. Когато говоря за положителното и отрицателното електричество, подразбирам закона на приливите и отливите, които стават в мозъка. Приливите, това са положителната страна на мозъка и те се извършват в предната му част, в областта на челото, а отливите – в задната част на мозъка. В Природата тези приливи и отливи стават равномерно и планомерно, защото в нея Бог действа. В Природата няма погрешки, но в нашата Земя и в мозъка ни стават такива, понеже не сме научени да управляваме тези течения на приливи и отливи, следствие на което стават закъснения. Когато ви се случи някакво нещастие, например къщата ви изгори, парите си изгубите, кракът ви се счупи, останете няколко дни гладни или какво да е друго, във вашия мозък веднага се нарушава равновесието между приливите и отливите. Имайте предвид, че от тези планомерни приливи и отливи в мозъка ви зависи растежа и успеха на вашия Живот в света. В това правилно редуване някои школи виждат условието, за да бъде човек магнетичен. И аз казвам: за да бъде човек магнетичен, приливите и отливите в него трябва да стават правилно.

 

И тъй, първото нещо, което се иска от вас, е да не спъвате вашите приливи и отливи. Много умопобърквания и анормалности в Живота се дължат на нарушаване на равновесието между тези приливи и отливи. Запомнете това пояснение, защото то има приложение в Живота ви. Трябва да знаете какви действия произтичат в душата ви при приливите и отливите. Приложете този метод и ще видите, че той във всички свои подробности е напълно естествен. Като наблюдавате Природата, ще видите, че за всяко нещо има определено време. И в Притчите се споменава, че за раждане, за смърт, за всичко има точно определено време.

 

В окултизма на окултиста-ученик не се позволява да проявява предпочитание между Добро и зло. Тази мисъл е малко тъмна за вас, нали? Ще я поясня: ако трябва да направя някоя операция, аз ще си послужа с остър нож, а не с тъп. Острият нож е лошият човек, а тъпият – добрият. Следователно при една операция ще си послужа с лош човек, него ще предпочета пред добрия. Когато Господ иска да накаже света, предпочита лошите хора, а когато иска да съгради нещо, предпочита добрите. Когато иска да изкоренява, предпочита лошите хора, а когато иска да насажда, предпочита добрите; когато иска да копае дупки, ще предпочете лошите хора, а когато иска да насажда в тях, ще предпочете добрите хора. В окултизма не се сърдят на хората, когато правят зло, но всяко действие трябва да се извършва в точно определеното си време.

 

Сега аз не говоря за обществения морал тук на Земята, защото той от окултно гледище не търпи никаква критика. Ако аз раздам богатството си на бедните, това е зло за мен, а добро за моите ближни. Ако аз обера ближните си, това е добро за мен, а зло за другите. Тъй че в света за всяко нещо има две мерки – добро за себе си и добро за другите. Следователно аз имам два избора – или да раздам парите си на другите хора, или да взема парите на другите. Значи два метода има, по които може да се действа, и двата са прави. Ако десет души, натоварени с по двадесет килограма злато, се давят в морето, а аз снема златото от гърба им, зло ли им причинявам? Не, избавям живота им. Щом ги спася, аз имам право на златото им. Ако аз съм натоварен с двадесет килограма злато и се давя в някое море, а някои ми се притичат на помощ и свалят товара от гърба ми, те имат право на моето злато. Така аз примирявам този морал, така гледа окултизмът на Доброто и на злото. Обаче, ако ти срещнеш човек, натоварен със злато, спреш го, свалиш златото от гърба му и го вземеш, тогава казвам: ето една постъпка, извършена не в точно определеното за нея време, с други думи, плодът е откъснат зелен.

 

И тъй, стягайте се сега, за да приложите този закон, според който ще обирате и ще ви обирам, но навреме. Аз употребявам думата обирам в много добър, в много широк смисъл, а именно като обиране на плодовете от градината. А не както правят крадците: господарите на лозето още видели-не видели плода от труда си, а те бързат да оберат крушите и ябълките от дърветата им.

 

В първата си беседа ви говорих върху кротостта и смирението. Те имат връзка, отношение към чистата човешка мисъл. Това значи, че човек, който няма кротост и смирение, не може да има чиста мисъл. Всяка човешка мисъл се отхранва само чрез кротост и смирение, а вън от тези качества мисълта ще бъде като тази на животните. Този закон е точно определен. Така е и с всяко желание: желание, което е отхранено с живото електричество и с живия магнетизъм, е желание на душата, а всяко желание, което не е пропито от това живо електричество и магнетизъм, не е желание на човешката душа. Следователно всички лоши мисли са отхранени вън от кротостта и смирението; всички лоши желания са отхранени вън от живото електричество и живия магнетизъм. А мъчението е отгледано от неразумния живот на глупавия човек. Разглеждайте това живо електричество и магнетизъм като две велики, разумни Сили в света. Мъчението е незаконно роденото физическо дете на човека, което бащата и майката трябва да признаят за тяхно. В окултизма не се позволява помятане и убиване на деца, т.е. не се позволява да убиваме някоя мисъл или желание, били те свои или чужди. Ти можеш да приемеш или не някоя мисъл или желание, но нямаш право да ги унищожаваш. Следователно всеки трябва да бъде оставен да действа тъй, както желае. Никой няма право да противодейства и да влияе нито на добрия, нито на лошия човек. Аз предупреждавам моите ученици да не се опитват нито да ми противодействат, нито да ми влияят, защото и аз постъпвам и в бъдеще ще постъпвам по същия начин – нито ще ви противодействам, нито ще ви влияя.

 

Аз излагам велики Божествени закони, които, ако искате, ще ги изпълните, ако не, ще носите последствията. Имайте предвид, че тези закони, тези Сили, с които влизате във връзка, ще започнат да действат върху вас, щом вашето съзнание се разтвори. Този закон е неизбежен. Никакви чадъри или големи шапки не ви е позволено да носите, за да пазите главите си от Слънцето, от тази жива Светлина. Привиквайте главите си на тази жива Светлина, ходете гологлави! Имайте предвид, че ви предстои сериозна работа. Под израза „сериозна работа” подразбирам движение, подразбирам, че трябва да се върви, да не се стои на едно място. Не бива да мислите, че сте стари или млади, но ще мислите, че сте ученици, които трябва да учат. На Живота ще гледате тъй, както всеки ученик постъпва, когато му предстои да решава задача: легне си вечерта, но в ума си държи мисълта, че сутринта ще трябва да стане рано, за да я реши, и става. Някои от вас имат още няколко, например още два-три часа за учение и после ще заспят. Нищо от това – на другия ден ще продължат. Ако не в този живот, в другия живот ще продължат и то оттам докъдето са дошли. Онзи ученик, у когото мисълта не е съсредоточена, цял ден ще се мъчи да се сети върху какво е мислил предишния ден и не ще може да си припомни.

 

Друго едно положение: ще проучите моментите през деня, които съответстват на кротостта, други, които съответстват на смирението, трети – на електричество, на магнетизма, на скръбта и на мъчението. Всички те се поляризират. Мъчението е най-силното, а скръбта е противоположна на мъчението.

 

Сега съвременните учители често забелязват едно противоречие в училищата: влиза учителят по математика в клас – всички ученици са добре разположени, защото този предмет събужда в тях електричество. След учителя по математика влиза учителя по химия, чийто предмет също възбужда електричеството у учениците. Вследствие на събралото се голямо количество електричество учениците се чувстват вече малко нервни. Ако влезе трети учител, чийто предмет събужда пак електричество у учениците, последните стават още по-нервни и правят скандали. Не, предметите в училищните програми трябва да бъдат така наредени, че единият предмет да събужда електричеството, а другият – магнетизма на учениците, т.е. да има смяна на предметите. Това се забелязва и в Природата – законът е един и същ. Например ражда се син – създали са го електрическите влияния, значи влезли са в него кротостта, електричеството и мъчението. Ражда се дъщеря – създали са я смирението, магнетизмът и скръбта. Ако ме пита някой от какви елементи е създаден синът ми, ще отговоря: „От кротост, електричество и мъчение”, а за дъщеря ми ще кажа: „От смирение, магнетизъм и скръб.” Ето защо момъкът се мъчи, а момата скърби.

 

В нашата работа ние трябва да се стремим да избягваме еднообразието. Не искам да ви направя набожни, защото това е еднообразно учение. Днес схващат набожния човек като впрегнат кон, който има отстрани на очите си капаци и поглежда само напред. Набожният човек, едва що станал от сън, отива на църква, вечер – пак на църква. Сутрин на църква, вечер на църква, и всички казват за него: „Набожен човек е този.”

 

В работата, която ви предстои, ще започнете последователно да развивате различни области. Първо ще предизвикате долната част на мозъка – нисшия ум на човека, схващанията върху Природата, върху всички форми, образи, цветове, числа. После ще предизвикате по-висшите форми на ума – въображението, слушането, разсъждението, музиката, творческия ум. Най-после ще предизвикаме Любовта към Бога, към хората и към животните. Ще предизвикаме още чувството на Вяра и Надежда, на дружелюбие, общителност и приятелство, но не в този смисъл, в който сега се разбират. Ще предизвикаме още закона на Справедливостта – изпълнителните сили, от които произтича разрушението, т.е. екзекутивната страна на Живота. Разбира се това е трудно, понеже ако речем да предизвикаме сега музиката, не ще можете всички да я възприемете. У едни от вас музикалното чувство е силно развито, а схващането за кротост и смирение са слабо развити. Защо Христос е казал: „Аз съм кротък и смирен по сърце”? Смиреният и кроткият човек лесно може да се справи с всички мъчнотии в света.

 

Един естествен метод за самовъзпитание е да се поставите в положението на гладния човек. Щом е така, не мислете какво сте яли в миналото. Не е важно как сте яли ред години. Може да сте яли в миналото много добре, но важно е днес как ще се нахраните. Не се ли нахраните добре, ще изгубите живота си. В окултизма е важен настоящият момент.

 

Сега, ще ви свържа с Живата Природа и знаете ли какво ще стане след това с вас? Ще ви обрисувам една картина: при един много богат и учен физик от Европа влиза един разбойник с намерение да го ограби. Физикът имал в лабораторията си две валма, с които правел опити с електричество. Като разбрал намеренията на разбойника, той подава в ръцете му двете валма и му казва:

– Подръж ги малко, докато си направя опитите, а после прави каквото знаеш!

Разбойникът уловил валмата, физикът пуснал тока, а оня започнал да подскача силно.

– Пусни ги! – казва ученият.

– Не мога.

Физикът го запитва:

– Ти друг път ще опитваш ли учени хора?...

 

Сега, ако и вие дойдете да ме обирате, ще скачате под тези валма. Живата Природа е толкова умна, че не се е намерил досега човек, който да я измами в нейните методи. И в бъдеще няма да се намери човек, който да може да я излъже. Затова аз наричам Живата Природа най-добрата майка. Ако вие я слушате, тя ще ви даде такова учение, каквото никога не сте имали. Престъпите ли нейните правила, ще опитате как тя възпитава своите деца.

 

Ще ви дам още една формула: ще мислите, че всичко в света е живо. Ще ви разясня думата живо. Когато гледате картината на някой велик художник, питам ви жива ли е тази картина? Да, жива е, ви казвам аз. Но вие ще ми възразите, че тя не се движи. Допуснете, че имате едно дърво, посадено в земята, и въздухът около него е много спокоен, няма никакъв ветрец и затова в листата му не се забелязва никакво помръдване. Когато гледате, че на това дърво няма никакво помръдване, какво бихте казали за него, че не е живо, нали? Затова и картината е толкова жива, колкото и дървото в това си състояние. В бъдеще художниците няма да имат нужда от платна. Аз мога да проектирам пред вас една жива картина и да я държа един, два, десет часа или два дни и след това тя да изчезне. Има ли някакво противоречие, има ли съмнение в това, че тя е съществувала? Тя си съществува, но след време аз я пренасям на друго място. Следователно един художник, който ще нарисува една картина, може да я проектира където си иска. Следили ли сте как се багрят цветята, как постепенно се оформя тяхната краска през време на растенето им? За забелязване е, че бои, изкуствено създадени от хората, избеляват и се разрушават от Слънцето, а тези, които Природата е създала, колкото повече Слънцето ги пече, толкова по-хас стават, защото са живи. Колкото повече един художник мисли върху цветето, което създава, толкова е по-живо то, но престане ли да мисли върху него, и то изчезва.

 

Първото изискване за един окултен ученик е да има силно въображение. Без въображение той не може да извърши нищо, затова трябва да го развива. Аз ще ви дам един метод, който ще трябва да практикувате, за да съсредоточавате мисълта си: ако някой от вас е разсеян и иска да се съсредоточи, нека вземе една игла и да я забие половин сантиметър в ръката си. Като го заболи силно, ще започне да мисли върху ръката си и разсеяността му ще изчезне. Като забиеш десетина пъти иглата в ръката си, докато потече кръв, подсъзнателният човек у теб ще каже: „Не струва човек да се разсейва.” Нещастията, които днес се срещат в обществата, са именно такива игли, които Природата забива във вашите умове, за да мислят правилно, и във вашите сърца, за да дойдат на местата си. Като се забива тази игла в теб, кара те да мислиш за същественото. Така мнозина хора, когато отидоха на бойното поле, се върнаха вече с наместен ум и сърце.

 

Гостуването ви вече се свърши и сега ви питам ще си ходите ли, или ще останете? Който си отива, ще му дам препоръка да отиде на друго място да гостува, а който остане, ще му се даде работа. Сега вие се питате какви ли сериозни работи ще ви се дават. Много приятни работи ще ви се дават и две от тях ще бъдат приятни, а една – неприятна.

 

Сега искам от всинца ви да бъдете кротки и смирени. Кротост и смирение, както и стремеж към Абсолютна чистота – това е смисълът на Живота. Без тази Чистота вие не можете да пристъпите нито крачка напред. Най-първо ще трябва да изнесете навън своите недъзи и да се погрижите за изправянето им. Не крийте недъзите си, не ни заставяйте ние да ви ги търсим. Тъй че ако искате да се ползвате, ще бъдете смели и решителни в себе си, за да успеете да изнесете недъзите си, без да поддържате това високо мнение за себе си, каквото сега имате. Ще слезете десет градуса надолу! Всички ученици, които имате недъзи в ума, в сърцето или в тялото си, ще си ги представите ясно. А най-мъчното нещо е човек да извади своите недъзи налице.

 

В Америка имаше един знаменит професор по красноречие, Силва Неа, при когото отиваха хора, свършили висше образование по ораторство и красноречие, с достойнство, че знаят да говорят. Когато излизали от този професор, всички се чувствали като попарени, защото той режел безцеремонно. Всичкото изкуство на този човек се състояло в това да им казва направо истината. Излиза някой пред него, започва да декламира, но професорът му казва:

 

– Слез, слез при мен! – и започват да се обясняват.

– А, сега те разбирам, качи се отново!

Ораторът започва отново.

– Чакай, чакай, не разбирам, слез, слез!...

 

И вие не декламирайте, а ми кажете една проста истина без никакви приправки – поставете я в нейната яснота, за да изпъкне. Аз искам всички да бъдете естествени и затова казвам: окултизмът е такава школа, че който влезе в нея, излиза много прост. Който влезе тук, най-първо казва: „Аз имам особено мнение по това, така мисля, иначе мисля, така разбирам Бога и т.н.” Е, хубаво, приятелю, ти така или иначе мислиш, но работите ти не са оправени, ти не си здрав човек, имаш недъзи. Това е лъжливо учение. Господ не иска да мислим и да чувстваме криво – това е наша работа, а не от Бога. – „Господ така ме е създал” – казва някой. Не те е създал Господ така, а ти сам си се създал. Ние сме налепили толкова много мазилки върху това, което Бог е създал, че трябва дълго време да ги разлепваме, докато намерим Божественото. У съвременните хора много добродетели не могат да се забележат веднага, но има външни признаци, по които може да се видят. Например честността на някои хора е изразена с две черти на челото, а с една черта по средата на челото – справедливостта. Тези черти, както и чертите на Любовта, у някои хора са така загладени, че за такива казват, че мязат на месечина. Това аз наричам „джунгур-лунгур-пук”, т.е. пълнички хора и нищо повече.

 

И тъй, ще се стараем да въдворим простота и хармония в нашите обноски. Между мен и вас трябва да има най-прости, най-естествени действия и обноски. Всеки жест на ръката, на главата трябва да се стреми към най-правилни форми. Например ръка, насочена напред и свита в юмрук, като че ли мушка някого, изразява движение на зло. Правилно движение е, когато свиеш трите пръста на ръката, а палецът и показалецът допреш един до друг във вид на колелце. Защо е правилно това движение? То означава змията, която е хванала своята жертва; то е колело, движение, в което няма опасност. Щом се отвори колелото, започва съскане и змията казва: „Пази се, защото мога да те ухапя!” Следователно, когато един ученик се разгневи, покажи му ръката си свита по този начин. А вие какво правите? – Показвате му шамар. Това не е окултно движение, това е движение на черните маги. Когато някой момък хване под ръка някоя мома, това движение е на черните маги. Някой дава пари на някой беден и, отминавайки, му ги мушва грубо. Не, дайте пари на просяците и им направете почести. Всички тези лоши образи и движения, събрани вътре в нашия ум, предизвикват и съответни сили, които разстройват хармонията на съответните центрове, вследствие на което се ражда известна дисхармония. Ние трябва да имаме пластични движения, а ще ги придобием като се наблюдаваме в огледало. С тези пластични движения ще възстановим изгубената хармония. Вие не може да възпитавате децата си, ако не постъпвате хармонично. Много прости сте, нали? Няма да се обиждате, като ви казвам, че сте прости. Днес аз ви показах едно правилно движение, а друг път вие ще направите едно такова движение и ще помислите върху него.

 

Пазете се от лоши подражания в живота си. В една област на Америка имало един евангелистки владика, който обичал да носи главата си малко накриво, а едното си рамо – издигнато повече. Всички проповедници от неговата област му подражавали, носейки и те главата си малко настрана. И днес всички наши лоши навици са все подражание на лошите привички на някой владика. Аз вземам думата владика не в прекия й, а в нейния преносен смисъл, защото бащата е владика в къщата, а майката е владичица.

 

Първото нещо, което ви е необходимо, е да развивате силно въображението си, за да могат нещата във вас силно да изпъкват. Щом ви се каже нещо, ще трябва веднага да можете да го проектирате в ума си. Без въображение нищо не можете да постигнете в окултната наука.

 

Считайте, че живеете в един широк свят и сте сами всред него. Щом се затъжите, представете си, че се намирате сред хора. Като ви дотегнат хората, мислете, че сте сами. Аз не искам да очаквате всичко от мен, пазете се от тази илюзия. Ще ви обясня какъв е този Божествен закон със следната формула: когато житното зърно се постави в земята, то трябва да прояви тази енергия, която е скрита в неговата душа. Кои са условията за това проявление? Светлината и топлината, които идват отгоре му; също влагата и дъждът. Щом има тези условия, то започва да расте. Аз употребявам и спрямо вас законите на окултната наука, защото и във вас има всички възможности, необходими за развитието ви. Топлината и Светлината идват от Бога, а влагата е Животът и нам предстои да използваме тези външни условия. Почвата, това е нашето тяло, в което житното зърно, т.е. нашата душа е посята. Топлината – това е Любовта, Светлината – това е Божествената Истина, а Мъдростта се изразява чрез процеса на растенето. Това е Пътят, по който стават правилните движения в тялото.

 

Това Учение, върху което ви говоря, не го сравнявайте с други учения и не говорете абсолютно нищо за него навън. Защо да не говорите? Докато не опитате това, което учите, какво ще го разказвате на другите хора! Добийте опитност, резултат и тогава ще имате силата да разказвате и на другите хора. Който от вас обича да разказва насам-натам и не пази тайна, ще го хвана по всички правила на окултизма. Българите казват: „Който много говори, малко върши.” И вие сте от тези герои.

 

В древността един цар имал мечи уши. Когато викали берберин да го бръсне, на излизане от двореца му отрязвали главата, за да не разказва, че царят има мечи уши. Един ден повикват един берберин да избръсне царя, но той, като свършил работата си и като видял какво го чака, започнал да се моли за пощада на живота си, обещавайки, че никому няма да съобщи това, което видял в двореца. Царят го пожалил и го освободил. Берберинът, за да бъде сигурен, че няма да изкаже никому нищо, избягал в един далечен край. Дълго време той крил тайната, но толкова много се измъчил, че отишъл всред гората, изкопал една дупка и извикал силно в нея: „Царят има мечи уши!” На това място един ден израсло голямо дърво, от което един овчар си направил свирка. Като започнал да свири на нея, чул се глас: „Царят има мечи уши.” Така и вие ще направите една дупка и ще извикате в нея: „Царят има мечи уши.”

 

Къде и какво ще разказвате, това за мен е безразлично, но за вас е безполезно. Опити, опити ви трябват! Това Учение има вътрешни, реални преживявания, които трябва да проверите на опит. Тъй че не искам да казвате, че това е заблуждение, онова е заблуждение. Който не иска да се заблуждава, да влезе в света – там няма никакви заблуждения. Това е предупреж¬дение, защото сега сте ми гости, а правилата на учтивостта не позволяват човек да бие гостите си. Когато ученикът от Окултната школа сгреши нещо, най-голямото му наказание е това, че всички наоколо млъкват и с това го изобличават.

 

Друго правило за ученика: да бъде искрен спрямо духа си, искрен спрямо душата си и искрен спрямо себе си, или на ваш език казано, искрен спрямо баща си, искрен спрямо майка си, искрен спрямо братята и сестрите си. Двата елемента – бащата и майката – не ги виждате, те са горе, а остават само вашите братя и сестри, които виждате тук на Земята.

 

За следния път искам някой от вас да напише нещо върху костната система, върху скелета, друг да напише върху функциите на сърцето и кръвообръщението, а трети – нещо върху храносмилателната система.

 

19 февруари 1920 г., 19 ч., София

Прочетоха се зададените писмени работи върху костната система, сърцето и неговата функция и храносмилателната система.

 

Ние сме пратени на Земята не на гости, а на работа. Но и Земята търпи своите гости само три дена. Всички съвременни нещастия произтичат от факта, че ние искаме да бъдем гости на Земята. И тъй, като ви говоря от чисто окултно гледище, ако ме попитате от какво произтичат нещастията в света, ще ви кажа, че произтичат от желанието ви да бъдете само гости тук на Земята. Земята е място за една от най-сериозните работи. За всяко същество, колкото и малко да е то, има математически точно определено място и работа, която то трябва да свърши. И днес в света по-висшите същества живеят на гърба на по-низшите.

 

Аз нарочно пожелах за пояснение да се опише костната система, сърцето и храносмилателната система, защото вие, учениците на окултизма, даже и не подозирате какво се извършва всеки момент вътре у вас. Всеки от вас трябва да проучи добре своя организъм. Единственото реално нещо, което притежавате в тоя свят, е вашият организъм. Докато вие не проучите вашия организъм, ще бъдете невежи и не ще можете да разбирате Природата. Нашата Велика Майка – Природата – ограничава постоянно своите деца по всички правила, които тя притежава. Имайте предвид, че тя е безпощадно груба. Никои окултисти не трябва да се самоизмамват и да мислят, че това ще мине за тях незабелязано. Когато тази Божествена Майка те хване, тя ще те прекара през всички правила на възпитанието, без да й мръдне окото.

 

Аз ви говоря върху възпитанието, защото оттам трябва да започнете – в Природата се крие начинът на възпитанието. Това, което на един човек му се струва грубо в света, това, което ние, съвременните хора, забелязваме като някаква дисхармония в света, всъщност са най-хармонични действия. Аз не смея още да ви кажа, че Природата трябва да се изучава откъм опаката й страна. Вие трябва да започнете да изучавате и своя Живот откъм опаката му страна. Например добрината на един човек зависи от лошавината, която се съдържа в корените на неговия Живот. Следователно математически можем да определим, че добрината на един човек ще бъде толкова голяма, колкото лошавина има в корените на Живота му. Аз изключвам вашите морални разбирания и не вземам думата в смисъл на лоша постъпка. Под думата лош разбирам онази материя, която работи в разрез с вашия Живот.

 

Казах ви, че трябва да проучвате Живота откъм неговата опака страна. Сега у мнозина от вас има желание да се покажат по-добри, отколкото са, или по-лоши, отколкото са. Това е едно лъжливо положение и Природата не търпи такъв фалш. Природата има два метода, с които си служи: или математически точно трябва да определяш нещата, в абсолютната им точност, или никак не трябва да ги измерваш. За да се измерят точно силите, които действат в нас, ние трябва да развием тези сетива, които имаме в организма си, за да работят, т.е. да развием нашата душевна чувствителност. Вземете понятието студено – то изразява един физиологически процес, физиологическите причини за студа. Как ще преведете студа, на какво е емблема той? – На омразата. Значи подобна на студа е омразата. Направете аналогия между студа и омразата – какво произвежда студът върху организма? – Свиване. И наистина всички тела от студа се свиват до известна степен. Омразата предизвиква същото действие – и тя свива човека. Противоположното на студа е топлината. Преводът на топлината е Обичта. Какво произвежда топлината? – Разширение. Какво произвежда Обичта? – Също разширение. Следователно окултистите, които разбират законите, могат чрез Топлината да въздействат на омразата, а чрез студа – на Обичта. Белите маги в Бялата окултна школа употребяват Топлината против омразата, а черните маги употребяват студа като противодействие на Обичта. Белите маги употребяват Топлината за усилване на Обичта, а черните маги употребяват студа за усилване на омразата. Ако ме запитате защо имаме студена зима, ще ви отговоря, че тия две ложи, Черната и Бялата, действат в Природата. И според този закон, онези от вас, които са наблюдавали какво е било времето, когато воюваха помежду си Централните сили и Съглашението 9, са забелязали следния резултат: когато Централните сили имаха победа, времето всякога беше студено, а когато побеждаваше Съглашението, времето беше топло. И тогава от чисто окултно гледище, ние заключавахме, че Бялата окултна школа беше на страната на Съглашението, а Черната – на страната на Централните сили. Дали те знаят това нещо, или не, това е друг въпрос. При сключването на мира Черната ложа измени тактиката си и започна да действа върху Съглашението, а Бялата Ложа започна да действа върху Централните сили, т.е. те размениха ролите си. Аз няма да се спирам, а само мимоходом отбелязвам този факт. Положението, в което се намирате в даден момент, поддържайки известна идея, може да бъде подкрепено или от Бялата, или от Черната ложа.

 

И тъй, ако вие искате да се самовъзпитавате, най-първо трябва да определите от къде се дирижират идеите, които имате и които ви вълнуват. Някой ще каже: „Аз вярвам в това и това.” Но това още не те спасява – и глупавите хора вярват. Но глупавият човек, като му даваш нещо, например сто наполеона, той е готов веднага да ги вземе и казва: „Аз ще ти дам сто и петдесет”, макар че може след това всичко да изгуби. Не е въпросът за печалбата. Имайте предвид, че всички наши постъпки и идеи на Земята определят бъдещето ни. Може би някоя сегашна мисъл да определи бъдещия ви живот след хиляди години. Затова имайте предвид, че каквото вършите сега, вършите го за себе си. Може да минат хиляди години, но вие няма да избегнете от влизането в една права посока.

 

Сега, тези лъжливи учения на Черното братство идат да изопачат стиховете на Светото Писание. И когато искат да те впримчат в някой грях, да изопачат нещо, веднага цитират някой стих, който им е угоден. Черните братя, когато искат да поставят някого в грях, биват с него много любезни, учтиви, предлагат му кокошки, баници, докато му турят юлара на главата. Но турят ли му юлара, подкарват го напред и с остена го побутват, след което нито баница, нито кокошка му дават. Тогава започва т.нар. черна съдба. Българите казват: „Каквато ме люлка залюляла, такава ме отлюляла.” Обаче ученикът на окултизма не може и не трябва да мисли по този начин. Неговите възгледи трябва да бъдат строго определени, да не се обуславят от онези глупави тълкувания и вярвания, останали от миналото. Ученикът трябва сам да проверява основно нещата, а сенките на нещата, второстепенните и третостепенните работи сами по себе си ще дойдат. Всеки трябва точно да разбира закона, да знае служи ли на закона, или не, има ли вяра в Бога, или не. Аз не вземам думата Бог в този смисъл, в какъвто вие я разбирате, а поставям окултния закон в смисъл на вяра в живия закон на Природата. Но не законът като влияние, защото всяко влияние ви е известно, всяко влияние е резултат и произтича от един жив и разумен център. Следователно, когато кажем, че нещо ни влияе, това се дължи на мисълта, която е вложена в това влияние. Когато хвана някого с ръката си и му влияя да ходи, това е резултат на мисълта, която е вложена в мен. Следователно в мисълта си трябва да бъдете строго определени имате ли Вяра, или не.

 

Как ще определите Вярата? Щом дойде истинската Вяра, ще дойде и неверието, а с това и противоречието в Живота. Там, дето има противоречия, Животът е започнал. Това е един признак, по който се познава, че истинският Живот на ученика е започнал. Няма ли противоречие, вие сте далеч от Истината – това е закон на Земята. Но това противоречие не трябва да става спънка за тези от вас, които искате да се учите. Когато в миналата си беседа казах, че онзи от вас, който не е готов да следва, кракът му да не стъпва в Окултната школа, подразбирам да не си слагате крака в Школата на тази ваша Майка, понеже тя ще ви изхвърли навън по всички правила на изкуството. Може да влезеш в нея, но ще влезеш с всичкото смирение на душата си и ще говориш меко и нежно. Всяка груба интонация на ума и душата ти ще привлече всички противодействащи сили и ти ще се спънеш в Пътя си.

 

В Стария Завет се казва: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат.” Под Бог подразбирам Майката, живата Природа. Как изразява Майката това свое противене? Живата Природа се противи на своите горделиви деца като ги хваща с трите си пръста, вдига ги нагоре, после ги хвърля и казва: „Вие познавате ли ме, знаете ли какво мога да направя с вас, ще се гневите ли? Аз мога от един човек да направя най-малкото, микроскопическо животно!” Вие ще кажете: „Не, човек не може да се върне назад в своята еволюция и да стане животно.” Не е вярно, човек може да се върне в своята еволюция и то по всички правила на този велик закон на Майката. Християните казват: „Човек, който се е родил веднъж човек, остава си винаги човек.” Да, но ако престъпи правилата на Майката, тя ще го върне назад и тогава той ще започне едно дълго пътешествие от форма във форма и ще минат милиони години, докато се пречисти. Докато мине през този път, той ще напълни десет джобура със сълзи, ще продължи да носи своите възпоменания за тях, та срещне ли го някой и го запита: „Ти няма ли да сгрешаваш вече?”, той ще му отговори: „Ти пълнил ли си джобури със сълзи?” Когато Христос казва, че ще прати някого на вечно мъчение, аз пояснявам, че ще изпрати всички духовници, учени, философи, както и техните слуги, да се мъчат, да пълнят джобурите си със сълзи. Те ще минат през голям огън. Този огън не е такъв, какъвто го описват; той е тих, има си своите приятности, той е огън на чистене и смирение.

 

Аз ви предупреждавам да се пазите от трите пръста на вашата Майка – Природата, тя е опасна! И когато в Православната църква се кръстят с три пръста, това значи да се пазиш от трите пръста на Майката, да не те бутне с тях. Особеното значение на кръстенето в окултен смисъл е следното: помни трите пръста на Майка си и в ума, и в сърцето, и във волята си! А религиозните хора казват, че при кръстенето единият пръст бил Отец, другият – Син, а третият – Свети Дух. Може и така да е, но вие трябва да знаете, че това са трите пръста на вашата Майка, трите разумни Сили, които работят в нея. А тя е велика, велика е вашата Майка Природа. И вие, които обичате да вдигате шум, трябва да знаете, че без да ви изобличавам, мога да се оплача на Майка ви и ще й кажа да ви хване с трите си пръста. И тогава мъж или жена, момък или мома – да му мислят! Тя ще ви попипа и ще каже: „Аз да се учите ли ви пратих, или да философствате, да слугувате или да заповядвате?”

 

Този закон е разбрал и Христос като ученик на тази Велика окултна школа. Казва се в Писанието, че когато се намерил в образ човешки, смирил се. За да има благоволението на тази Божествена Майка, Христос беше готов да понесе всички страдания. В окултизма знаят Отца като Майка. Той е Любовта, но не както вие разбирате тази Майка – Любов. Дори и не помисляйте да сравнявате тази Божествена Майка с любовта, която вие познавате. Няма образ, с който да сравним това понятие. Аз я наричам Божествена Майка не в смисъл, че родила Бога. Окултната школа разбира Божествената Майка като същина на всичко живо в света.

 

Да се повърнем назад, защото това са отвлечени неща, които могат да внесат в умовете ви страх и трепет. Целта ми не е да се внесе страх у вас, защото страхът е едно чувство, а досега са открити четиридесет способности у човека. Страхът представлява една четиридесета от сегашния живот, тъй щото отношението спрямо страха трябва да бъде едно към четиридесет. Ако целият ви живот се обърне само на страх, вие не разбирате Живота. Страхът трябва да бъде само предупреждение към човека, което да ви напомня дали това, което сте учили, сте го разбрали добре и дали сте постъпили добре. И тъй, страхът е нужен, за да ви покаже, че имате отговорност. След това идва чувството на съвестта, което ти казва: „Направил си го по всички правила на Божествения закон.”

 

Сега първото нещо, което се изисква от всички ви, е да приемете като правило мотото: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие.” Аз превеждам: ако не вземете положението на малките деца, в никоя окултна школа, в никое разклонение на тази велика, разумна окултна Школа не можете да влезете.

 

Второто правило е: ученикът на Окултната школа трябва да се научи на мълчание – да мълчи, за да може да мисли. Неговата мисъл трябва да бъде строго определена, не трябва да бъде разсеяна, не трябва да има тези противоположни мисли и съмнения. Някой казва: „Аз мисля”, но какво мислиш? Ако погледнете лицата на съвременните хора, ще прочетете по тях, че тези хора не мислят, а се чешат. Сегашното философско мислене е чесане, но черепите и костите показват до каква степен е правилно тяхното мислене.

 

Първото нещо, което ви предстои, е да възстановите правата мисъл. Вие ще запитате: „Откъде ще знаем коя е правата мисъл?” Това не се доказва. Това е един закон, вложен още в началото у човека – способността на душата му да мисли правилно. И тъй, понеже душата всякога мисли право, няма какво да доказвам това нещо, всеки може да го опита, стига да се върне към това положение, от което се е отклонил – това е достатъчно. Какъв ще бъде първият резултат от тази права мисъл у теб? Щом дойдеш до положението да изпиташ тази права мисъл в себе си, всички мрачни мисли ще те изоставят, в ума ти ще се прояви една Светлина и ти ще започнеш да се примиряваш с всички. Ти ще започнеш да надзърташ малко, ще схванеш отношението, което съществува между причините и последствията, и ще разбереш защо всичко става така, а не по друг начин. Писанието казва: „Да мълчи земята, за да говори Бог.” Мълчанието е това първо правило във всяко училище: когато дойдат учениците в училището, а след тях влезе учителят, всички ученици млъкват, за да говори учителят.

 

Затова, когато заговори тази Божествена Майка, всички трябва да млъкнат. По някой път тя насила ни заставя да мълчим. Тя ни изпраща едно голямо нещастие и с това ни казва: „Мълчи!” Тогава ти казваш: „Нямам разположение да говоря” и започваш да размишляваш. Мислиш, мислиш и най-после казваш: „Животът няма смисъл.” В това мълчание ти си чул гласа на твоята Майка, който иде от дълбочините на душата. Този глас е спокоен и той ще ти проговори така тихо и нежно, както никой друг глас не ти е говорил. Но кога ще ти проговори този глас? Когато човек е минал през най-големите мъки и страдания и след като е напълнил десет джобура със сълзи. Проговарянето на този глас ние наричаме тук на Земята любов, обич и т.н. Този глас предизвиква в човека моментално магическа промяна. Ти може да си бил най-оскърбеният, най-огорченият човек на Земята, може да си бил на умиране, но проговори ли ти този глас, у теб веднага се явява едно съживяване. Вие търсите тайната, Истината на Живота някъде вън и ми казвате: „Научи ни как да я намерим!” Научете се да разбирате себе си и да намирате тази тайна в себе си.

 

Някой път вие, без да знаете, полагате ръката си върху челото на дете, което плаче. Питам ви защо я полагате. Колко философи и учени има в България, които знаят причината на това нещо? Аз ще ви кажа: когато полагате дясната ръка върху горната част на челото, вие предизвиквате едно от най-благородните чувства. В тази част на главата се намират много центрове, но вие засягате главно милосърдието – Божествената Любов. И ако онзи, който полага ръката си върху главата ти, има чувство на милосърдие, ти веднага ще почувстваш в себе си една приятност. Майката, като полага ръката си върху главата на детето, казва на неговия дух: „Майката Природа, която ме е оставила да те гледам, те обича и нейната Любов никога не се мени.” А тази майка, която полага ръката си върху детето, е неговата мащеха, оставена да го гледа. Така че когато се разтревожите някога, турете си ръката или някой друг да тури ръката върху челото ви, съсредоточете ума си върху това място и когато повикате вашата Велика Майка, всичко ще мине. Това е едно красиво движение. Да знаете значението на всяко едно действие – това са новите начини на възпитание. Всяко действие в Природата е строго определено и от тази гледна точка всички хора могат да бъдат или добри, или лоши. Ако вашето дете плаче и вие вземете горната част на ръката му, доближите я близо до устата си и му духнете, болката на детето ви минава. Но ако при подобни случаи ти свиеш долната си устна и я издадеш навън, ти си опетнил вече ума си. Всяко твое неправилно движение на ръката или на устата опетнява ума ти. А тези действия влияят. Ето защо всяко действие на ръката, на очите трябва да бъде строго определено, да става по всички Божествени правила.

 

Сегашните много учени хора са като онези деца, които за пръв път започват да пишат и затова, като вземат калема, започват да драскат по хартията. Това дете драска, драска по хартията и казва на майка си: „Мамо, виж какво написах!” Но това драскане не съдържа никаква Божествена мисъл, в него няма никакво съдържание. Така и днешните вестници драскат. Така и при спиритични сеанси някой пишещ медиум първо започва да драска върху хартията, а после започват да се оформят някакви букви. На мнозина от съвременните християни умовете и сърцата им приличат на тия детски драскулки – драскат, но нищо не излиза.

 

И тъй, най-първо започнете да драскате, после – да образувате кръгчета и най-после – да изписвате буквите. Научете се да се спирате, да се вглеждате в действията си, та когато направите едно какво и да е движение с ръце, глава, очи или уста, сами да сте доволни от него. Внимавайте в действията си, но не се страхувайте. Често някои поети, като говорят, си разтърсват главата. Това тяхно движение аз тълкувам така: „Ех, дано тези гнили круши паднат!” Вие казвате за тях: „В тези идеи, които са се зародили у тях, има нещо съществено; те са поети, ще напишат нещо.” Нищо няма да напишат. И тъй, внимавайте действията ви да бъдат хармонични.

 

У вас може да се зароди понякога желание да поправите някого. В Окултната школа не се позволява никой никого да поправя – това е обида. И онзи, който поправя, и този, когото поправят, и двамата вършат престъпление. Мислите ли, че движението на онова колело във фабриката, което веднъж се е завъртяло и се върти, не е точно определено? Мислите ли, че господарят на онзи господин, който се е разгневил, не е предопределил това действие? Мислите ли, че трябва да затворите онази канализация, през която излизат всички нечистотии? Не, вие с това ще създадете най-голямото нещастие на хората. Онзи човек, който се гневи, е един канал, затова нека изтекат през него всички нечистотии, не го спирайте. Този твой брат, който се гневи, днес е дежурен, бълва толкова много неща, затова ти му кажи: „Братко, ти днес извършваш една велика работа, изхвърляш нечистотии и с това помагаш на толкова хиляди хора.” Ако ти не разбираш нещата по този начин, утре ти ще станеш дежурен.

 

И тъй, разумният ученик трябва да разбира добре причините и последствията на всяко нещо и да знае следното: Животът е определен много разумно, в него няма никакви изключения, никакви случайности и всичко е предвидено до най-малките подробности. Това не е ограничение на човешката воля, защото на този стадий, на който се намирате, вие още нямате никаква воля. Казвам ви истината. Аз намирам, че воля има само този човек, който, щом го обидят, може да прости. Воля има този човек, на когото, щом отнемат всичкото богатство, забравя стореното. Воля има този човек, който помага на някой паднал, макар и да има много работа. А да заповядваш на един и на другиго, това не е воля. Волята започва с грях. Ако схващате тъй въпроса, веднага в ума ви ще дойде едно просветление.

 

Направете един опит, за да може Майка ви да ви проговори. Ако се държите за вашите възгледи, каквито имате днес, вашата Майка няма да ви проговори и след хиляди години, но ще ви хване само с трите си пръста. Като казвам, че вашата Майка ще ви хване с трите си пръста, аз не визирам вашия индивидуален живот, а принципиално ви говоря какви са законите. В тези закони има изключение, те не са абсолютно механически. Тъй че, като казвам, че Майка ви ще ви държи с трите си пръста, това ще бъде до момента, докато се противите. Но в момента, в който се промените, и тя ще се промени спрямо вас. Никаква философия, никаква логика не е в състояние да измени Природата. Но в момента, когато вие почувствате в себе си едно разкаяние, че не е този пътят, по който вървите, веднага във вашата Майка настава друго разположение. Щом настане в нея това разположение, веднага вие ще почувствате една приятност, едно облекчение. Докато изпитате това разположение, вие ще се борите и всеки, който се изпречи на пътя ви, ще бъде лош.

 

Природата не съжалява, че има такива опърничави деца, напротив – тя им се радва, защото те вършат една отлична работа. Тя поставя тези свои деца, дето им е мястото. Когато се уморят, те казват: „Мамо, ние изучихме това изкуство.” Майката отговаря: „Добре, аз ще ви приведа в друга област.” Тъй, както ви виждам, вие сте се уморили от живота и казвате, че той няма смисъл. Това, което досега сте изучавали, не ви задоволява и вярванията, които имате, и те не са положителни. Ако ви подложат на мъчения за вашите вярвания, колцина от вас сте готови да се самопожертвате, да умрете за тях? Ще кажете: „Трябва да си помислим малко, че тогава да отговорим готови ли сме да се самопожертваме.”

 

Сега да се повърна към мисълта си за красивите движения. Ще ви представя два примера: денят е ясен, Слънцето хубаво грее, висока скала, обърната на юг, а под източната й страна извира чист, бистър извор, от който малка рекичка тече също на изток. Сега ви представям същата картина, само че противоположна: висока скала, обърната на север, на запад от нея бистър извор извира. Ако вие посетите такива две местности, във вашия ум ще се зародят две различни идеи. Наблюдавайте какви са хората, които живеят при такива северни склонове и на които реките текат към запад, и какви са хората, които живеят при южни склонове, а реките им отиват към изток. Направете сравнение между едните и другите хора, имайте това като задача. Тази задача някои от вас могат да разрешат след една седмица, други след месец, а трети – след една година.

 

Затова при възпитанието трябва да използваме Природата, защото в различните форми, които тя е създала, лежи основна, велика мисъл – да изменя настроението на нашия ум, сърце и воля. Ще ви дам едно малко пояснение, за да обръщате внимание на облаците, да се свързвате с тях и да не мислите, че те са мъртви, а да ги считате винаги като живи: някой път на небето се образуват цели планини от облаци, насочени към север или към юг; наблюдавайте тези живи облаци вътре в пространството, размишлявайте защо едни са обърнати към север, а други към юг. Съвременните хора днес са изтощени, издребнели, защото не излизат да наблюдават небето, а се обръщат само към земята, към това, което самите те са създали, а то е дребнаво. Ако хората излизаха да наблюдават небето, облаците и звездите, тяхното настроение щеше да се измени, а ние, съвременните хора от Бялата раса, щяхме да бъдем по-благородни, отколкото сме сега. Понеже ние доброволно не искаме да се откажем от стария ред на нещата, затова от Бялата ложа са решили да ни направят хора, да ни освободят от тези постройки, за да гледаме Природата.

 

Едно време хората са си правели идоли, покланяли са се на тях, а ние днес им се смеем. Но и съвременните хора са си направили къщи, имат си имоти, радват им се, защото те ги прехранват. Нима това не е идолопоклонство? Никога не влагайте каква и да е мисъл в това, че вашата къща, нива или лозе ще ви прехранват. Не влагайте никаква надежда в тях. Мислиш ли така, ти си на крива посока. Аз ви говоря като на ученици от Окултната школа. Ще изхвърлите от ума си тези ваши къщи и ще гледате на тях като на едно просто упражнение. В Америка има къщи с по двадесет-тридесет етажа. Казвам: това, което имаме, не са къщи, това са най-ужасните затвори, които досега светът е виждал, това са гробища. Има жилища, дето Слънцето не е прониквало с години. Това не е култура, затова не се възхищавайте от тези големи здания. Аз бих предпочел да живея и в най-простата българска колиба извън града, отколкото да живея в едно двадесететажно здание, струващо няколко милиона, па макар и да има най-големите удобства. Аз правя една аналогия: някой автор описва къщите на един град, описва улиците му, неговата подредба, а ти четеш и си казваш: „Защо всичко това не може да ме развълнува?” Защото няма нищо ново. Нека този автор развие действието всред Природата, нека опише нейните прояви, че да видите няма ли да има ефект. Този автор описва как двама се влюбили – единият бил на сцената, а другият бил в някоя ложа. Има ли по-изопачени действия от тези? Като окултисти, не си хабете времето за тези романи, а четете само идейното. Ако някой от вас започне да пише, да не подражава на тези писатели. Вижте как пише псалмопевецът в своите песни! Той казва: „Да плескат реките, да се снишат горите и високите кедри.” 10 Той уподобява всички хора на дървета, на планински върхове, на реки, извори, а света уподобява на море и т.н. Във всичко това има смисъл. В тези описания псалмопевецът като окултист е влагал онези истински Божествени идеи, които ръководят света. Тълкувателите, като взели тези форми, изопачили са ги и сега съвременните хора не могат да мислят правилно.

 

На вас сега предстои една задача – да се повърнете най-малко осем хиляди години назад, да дойдете до вратата на Райската градина, за да ви покажа, че сте хванали крива посока. Когато хората излязоха от Рая, имаше два пътя пред тях и трябваше да изберат единия. Цялото човечество взе кривия път и казваше: „Така е определено!” Не, имаше друг път определен, а той беше т.нар. Прав, Тесен път. Под тесен път се разбира онзи велик път на Живата Природа и в този Път трябва да влезете. Не можете да се върнете през пътя, по който сте излезли, но аз ще ви върна по обратния, по Тесния път. Когато дойдете до това първоначално място, аз ще ви посоча Пътя, който трябва да поемете в новата насока на своята еволюция.

 

Направете си едно малко размишление в ума, кажете си така: „Къде съм бил преди сто години?” Поспрете се, после си помислете къде сте били преди хиляда години, къде преди две хиляди години, къде преди три хиляди години, четири хиляди, пет хиляди, шест хиляди, седем хиляди и къде преди осем хиляди години. Направете си мислено един такъв малък преход и се спирайте на всяко положение. Вие няма нищо особено да разрешите, но като се връщате мислено по пътя, който сте минали, ще се подчините на този закон. И когато дойдете до положението, в което сте били преди осем хиляди години, отбележете си състоянието, което преживявате, а също отбележете си и мисълта, която ви дойде, след което пак се върнете в сегашното си състояние. Ако не се породи във вас никаква мисъл или ако не преживеете някакво състояние, това да не ви смущава, върнете се пак назад. Аз постепенно ще ви показвам математически съотношенията, с които да работите. Тези упражнения са най-малките, които ви задавам.

 

Във вашия ум възниква въпросът как можете да се върнете осем хиляди години назад, как можете да направите това? Вземете пример от малкото дете: когато се изправи на краката си, то има ли идеята как да пристъпва? Не, то се подчинява на инстинкта – изправя се на краката си, пада, отново се изправя, пак пада и т.н. Така и вашият ум е едно четвероного животно. Умствените хора са четирикраки – започват да се изправят, падат, пак се изправят и най-после казват: „Не можем да разсъждаваме.” Не, ще падаме, ще ставаме, ще се покланяме, докато най-после застанем на двата си крака и започнем да мислим. И тъй, запомнете, че умът ви не е човешки, той е на четири крака, но това не е за обида. Ако умът ни беше човешки, то Животът ни щеше да бъде другояче устроен и нямаше да бъдем на този хал, на който сме сега. Че умът ни не е просветен, това може всеки да провери. Може ли да намерите двама души вкъщи, които да са на един ум, които да живеят в Любов? Много рядко, и то когато имат разположение. Това не е поради липса на желание да живеем, но има нещо изкълчено в нас. Щом се повърнем в първоначалното си състояние, ние веднага ще се освободим. Тогава ще се намерим в положението на човек, когото лекуват с вода или със слънчеви лъчи – той се изпотява, докато изхвърли всички нечистотии, след което се усеща като новородено дете.

 

Ето защо нам предстои първо да се освободим от тези нечистотии, събрани у нас от хиляди години, за да остане само чистата кръв, т.е. чиста Божествена мисъл и чисто Божествено сърце. След това с нас ще стане същото, каквото става с някой човек, който е тежал сто и двадесет килограма, но после заболява от тифус, отслабва и става като чироз. И с вас ще стане същото – ще изхвърлите едно, друго, всичко, което е непотребно, и ще почувствате, че сте оглупял. Докато не оглупеете, нищо няма да излезе. След като се изпразните съвършено, тогава новият Божествен живот ще дойде от друго място и ще напълни вашето шише.

 

От вас не се изисква голямо геройство, но само вяра и послушание, за да можете да направите този малък опит. Вие ще ми цитирате стиха дали това е съгласно с Волята Божия. Всяко добро действие е съгласно с Волята Божия. Всяка добра мисъл, всяко добро начинание, колкото малко и нищожно да е то, е съгласно с Волята Божия. Знайте, че всяко добро начинание показва резултат и ще може да се реализира, но за това се изисква дълго време. Затова най-малкото добро желание, най-малкият добър подтик след време ще произведе добър резултат. Всяка добра мисъл и желание се дължи на подтика на вашата Божествена Майка, която иска да ви повдигне на уровена, на който тя се намира.

 

Между вас сега има една малка дисхармония. Аз ще проверя дали аз, или вие сте причина за нея. Вие ще правите вашите упражнения, а аз моите и когато ги разрешим, ще се срещнем в някои допирни точки. Имайте Вяра и не се колебайте!

 

За правило ще имате следното: от вас се изисква вяра в себе си, във вашата разумна душа, и то дотолкова, доколкото тя да бъде свободна, да мисли и да разбира всичко, каквото Бог е направил. Доколкото вашата душа е събудена, дотолкова и вие ще се ползвате от Божествените блага в света. И тъй, първа между всичките правила поставете Вярата.

 

 

26 февруари 1920 г., София

Каква е основната мисъл от последното събрание?

 

Реплика: Последното петъчно събрание беше да се научим да мълчим, да станем като децата, да развиваме милосърдието, да се упражняваме върху духа, върху добродетелите, върху развиване на сетивата и приготовление за Петдесетница.

 

Като дойде Петдесетница11, трябва да влезете в закона на самопожертването. Който приеме Божествения Дух, той трябва да върши Волята Божия, а не каквото сам си поиска. Впрочем, и сега вие не вършите своята воля, а някоя чужда воля се намесва вътре във вас.

 

Ще гледате да усилите Вярата в себе си. Има един стих, който казва, че без Вяра не може да се угоди на Бога, но се иска Вяра, която да върши чудеса. Упражнявали ли сте се във Вярата и какви упражнения сте правили? За да се развие Вярата ви, изисква се всеки един от вас да си изработи един вътрешен Мир. Човек трябва да се нагоди според съвременния живот, според условията, в които живее, за да подеме развитието си от там, където се намира сега. Например колцина от вас биха имали смелостта да се качат на един аероплан? Малко биха сторили това, защото се изисква геройство. А колко такива изпитания могат да се случат в света? Ако човек може да се качи горе на аероплан, той ще укрепи Вярата си.

 

Вярата ще схващате като коренчетата на едно растение, което посявате в земята и което чрез тези коренчета се крепи. По същия закон човек чрез Вярата се крепи в Бога. Когато се закрепвате силно, и Бог ще ви крепи. През всички времена и изпитания онези хора, които са имали Вяра в Бога, никога не са били излъгвани. Разбира се има Вяра, която може да се осъществи, но мнозина, макар и да са имали силна Вяра, пак са били изложени на големи страдания, защото те са били необходими за тяхното развитие. Като имат Вяра, техните страдания се осмислят. Всички вие имате опитности за Вярата и затова няма да градите нова, а ще развиете тази, която имате, за да мине тя през нова фаза. Да допуснем, че имате лодка, която искате да изтеглите на брега. Някой я тегли, тегли, но не може сам да я изтегли и изгуби Вяра. Дойде още един, теглят двамата, но не могат да я изтеглят; дойде трети, четвърти – пак не могат да я изкарат. Съберат се най-после десетина души и я изкарват на брега. Те имат Вяра, че само десетина души ще могат да я изкарат. Така и вие ще приложите този закон в действие: ако един не може да направи някоя работа, ще се съберат двама, трима, четирима, до десетина души, докато най-после успеят да я свършат. Това е закон на Вярата – когато всички се обединят, Божественият закон започва да действа. Слабостта на християните се заключава в това, че са разединени и когато не може един да свърши някоя работа, те се отчайват и мислят, че и повече хора не могат да я свършат. Не, трябва да се обединят десет, двадесет, тридесет души и с тази обща сила да я свършат! Само по този начин като действате, ще имате резултат. Воля, воля трябва! За да успеете в мълчанието, трябва да развиете добрата си воля. Доброто, което е затаено в теб, трябва да се развие по един или по друг начин. Всеки човек си има методи, чрез които може да работи.

 

Сегашното положение на хората е като това на чиновниците, които очакват всеки месец заплатата си. Добре, ако тези чиновници бъдат изхвърлени от местата си, какво биха правили? Значи Вярата е онова състояние, онази Сила вътре в душата, която позволява на човека да се приспособи, т.е. във всеки даден момент да не се изненадва от условията. Но трябва да размишлявате, да премахнете тази сгъстена атмосфера, която съществува между вас. Бъдете постоянно в размишление, докато започнете да чувствате, че придобивате една малка Сила. Онези, които се упражняват в гимнастика, мускулите им започват да нарастват, а след това могат да вдигат вече и по-големи товари. Това е процес, който постепенно ще се увеличава. Вярата на едно дете и Вярата на един светия се различават: Вярата на детето е в едно направление, а вярата на светията – в друго. И Ангелите имат Вяра, но тяхната е съвсем друга. Вярата подразбира един велик закон, в който няма изключение. Ако понякога нямаме резултат, причината се крие в това, че ние сме престъпили този закон. Ако някой от вас проси, а не получава, то е, защото зле проси. Онзи, който се двоуми, няма да получи това, което иска. Първото нещо във Вярата е да няма раздвояване, да няма двоумене.

 

Понеже досега сте говорили, говорили, то най-умното е, когато се събирате в петък, да прекарвате половин-един час в мълчание. Това, което е говорено в неделя, това, което е говорено в четвъртък, постарайте се да го приложите. Ако не се приложат някои от тези правила, ще стане натрупване на материал без някакво приложение. Така е и в училищата, когато учителите задават много уроци: учениците не могат да ги усвоят, претрупват паметта си и с това затъпяват. Говори се за воля, за интуиция, за вяра и за още много други работи и човек не знае какво да избере. Започнете да съзерцавате върху Вярата. И тъй, когато се съберете, започнете да мълчите, да съзерцавате, докато почувствате, че у вас се създаде хармония и че у всички дойде едно повдигане. Това показва, че умовете ви започват да хармонират. Но за това се изисква работа. Упражнявайте се така неделя, две, три – постоянно правете такива упражнения тук, а после и вънка.

 

За този петък имате ли определени въпроси, определена цел, върху която да разисквате?

 

Реплика: За да постигнем единство, хармония помежду си, за да можем да работим, ще се разпределим на групи.

 

Започнаха ли тези групи да действат?

 

Реплика: Някои са започнали.

 

В тези групи могат да влизат по две-три сестри и те ще могат да свършат работа, каквато биха свършили и десет души. Понякога двама души ще могат да свършат работа за тридесет – изобщо, не зависи от мнозинството.

 

Вяра, Вяра трябва, за да може да се установи едно тихо разположение в духа; голяма увереност трябва, за да няма вътрешно раздвояване, за да може да владеете вашето естество, та по време на мълчанието да издържите всичко. Има методи за тези работи, но същевременно има и толкова залъгалки, които ви отвличат, та не ви остава свободно време. Но, от друга страна, това е по-добре за вас, защото иначе не бихте знаели как да употребите времето си. Това място, на което ви е поставил Господ, е най-доброто за вас. Той добре е разпределил работата ви, само че трябва да знаете как да я вършите. Например, ако всяка от вас си зададе за цел, колкото познати има, които не си живеят добре, да въдвори между тях хармония, да им говори за възвишени неща, за Бога, като остави личните си дертове настрана, колко нещо бихте направили! Ако чакате така да се оправи света, то и след десет хиляди години няма да се оправи. Ако не работите, по-добри от това, което сте, не можете да станете. От вашата воля зависи и бързината на вашето развитие. От силата на волята ви зависят и богатствата ви, които ще имате. Един човек може да се познае, като му дадеш сто лева и следиш как ще ги употреби: ако отиде да ги изпие, то утре, като му дадеш хиляда лева, и с тях ще направи същото. Мислите ли, че ако една пчела няма възможност да ви ужили със задницата си, не би ви сторила нещо повече? Смисълът не е в това, което имате, а как го употребявате. Ако Господ ви даде талант и с него разколебаете хиляди хора и ги тикнете в пропастта, питам ви този талант защо ви е? Така и сегашните учени изнамират различни средства, с които убиват хората. Защо тогава им е тази наука? Вашите знания трябва да се употребят само за благото на човечеството.

 

Ето какво можете да направите вие: да допуснем, че сте ключ на една инсталация – тази работа ви е определил Бог да вършите. Ще кажете: „Какво зависи от мен да направя?” Много зависи! Като се завъртите, навсякъде ще светне. Ако сте ключ, от вас зависи дали някой ще направи някое престъпление, или не. Ако се завъртите и му светнете, той ще има възможност да види ясно и ще извърши престъплението; ако не се завъртите, той няма да види нищо в тъмнината и престъплението е избягнато. Добрите хора са ключове. Някои казват: „Да се помолим за лошите хора!” Няма защо, вие ще държите ключа и според нуждата ще го отваряте или затваряте. Едно време Илия молил Господа да вали дъжд, защото цели три години Бог бил заключил небето и не пускал дъжд. Така трябва да схващаме въпроса: всеки да знае, че е ключ и че много нещо може да извърши. Ако той е верен на своя пост, много полезен ще бъде. Но ако той остави ключа на произвола и каже: „Въртете този ключ както искате”, първо ще дойдат децата, които ще го въртят без нужда ту на една, ту на друга страна, докато го развалят. Когато хората оставят да ги водят децата, те изгубват всичката си сила. Някои стари хора, като гледат как вървят сега работите, казват: “Сегашните хора децата ги управляват.” Така и много майки дават на децата си всичко, каквото пожелаят, не им се противопоставят, докато децата ги вземат в ръцете си и те държат ключовете. Не, майката трябва да завърти ключа и да каже на детето си: „Когато си гладен, ще те нахраня, когато си жаден, ще те напоя, когато си гол, ще те облека, когато си неучен, ще те изуча, но ако не искаш да учиш, да пишеш и да ядеш, ще те набия!” Действително това нещо става в света с всички хора: някой човек е недоволен от това-онова, роптае, оплаква се, затова Господ му изпраща някакво нещастие, подлага го на Божественото възпитание – набива го. И тъй, когато Господ ни храни, ще ядем, когато ни пои, ще пием, когато ни учи, ще учим и така ще избегнем неприятностите в Живота.

 

Кой е ключът в нас, къде се крие той? Ключът е в Знанието. Как заключи Илия небето, какво направи, за да се отвори? Помоли се и каза да се отвори. Трябва да имате Вяра и Знание. Ако човек не знае, как ще се моли? Молитвата подразбира Знание. А има за какво да се молите: трябва да се молите да бъдете умни, добри, честни и справедливи. От човек се изисква много работа – обработване на човешката душа. Това, което човек може да направи за себе си, никой не може да му го направи. Ето защо човек трябва да се затвори в себе си и дълго време да мисли, да отстранява постепенно всички онези чувства, които го спъват, и да внесе положителни чувства. Да не внася страх, за да не греши, а да внася безстрашие. Да не се запитва какво не трябва да прави, а какво да прави. Не да мисли в какво да не вярва, а в какво да вярва. Събирайте се в размишления и всяка от вас да намери в себе си най-слабата си страна, най-слабата си черта. Всеки човек има поне едно слабо място. Забелязали ли сте как прасето, когато иска да намери излаз, обикаля насам-натам и когато намери някое слабо място в оградата, оттам минава. Всеки си има слабо, недобре заградено място, затова ще гледате да го заградите. Това прасе, като го намери, ще мине през него – лесно се намира тази дупка. Всеки си има такава слаба страна – един в едно отношение, друг в друго отношение. А една слаба страна често разваля добрите черти у човека, т.е. прави ги безполезни.

 

Реплика: Как може нетърпеливият човек да стане търпелив?

 

Забийте една топлийка някъде в ръката си и вижте доколко може да търпите. Няма защо това сами да си го правите, има кой да ви забива игли. Вие поне на това нещо сте майстори. Която иска да се научи на търпение, да повика някоя друга да й забива игли.

 

Имайте предвид, че всички желания, които се зараждат у вас, не са ваши. Направете опити в това отношение и проверете. Замислите някога да направите нещо за Бога, но паралелно с това желание ви идва друга мисъл – да си ушиете някоя рокля, да си направите обуща. И първото желание отстъпва, най-важното нещо бива отложено. Винаги когато дойде най-важната мисъл, с нея дохожда и най-маловажната. Ще гледате да отстраните тази маловажна мисъл, защото тя иде от Черната ложа чрез внушение. Щом решиш да направиш нещо хубаво, от Черната ложа ти казват: „Това не е за теб!” Много пъти ти си казваш: „Аз ще бъда търпелив!”, но от Черната ложа ти казват: „Ти не си узрял още, затова не можеш да бъдеш търпелив.” И ти отлагаш това за по-благоприятни времена. Ами че ти, докато не си узрял, имаш нужда от търпение. Когато узрееш, то си идва самò по себе си, естествено.

 

Сега ще се учите на изкуството да мълчите. Като се научи човек да мълчи, това е най-голямото благословение.

 

Реплика: Има някои, които мълчат само външно, но отвътре кипят.

 

Вие ще разбирате духовното мълчание – да се мъл¬чи пред Бога. Когато се събирате, изолирайте се – съз¬давайте си навик, когато се замислиш за нещо, да мислиш, че си сам; когато говориш нещо, да мислиш, че говориш за себе си; когато мислиш за мълчание, да мислиш, че мълчиш за себе си. Само така ученикът ще може да се научи на мълчание.

 

Ако аз ви дам едно правило, вземайки под внимание, че имате деца, мъже, обществени работи, и ако вие не можете да го изпълните, това не е умно от моя страна. При това положение, което имате, вие искате да бъдете силни, но първото нещо, което ви предстои, е да победите малките мъчнотии, които ви се явяват в дома. Домашните ви мъчнотии са много сериозни. Например някой казва: „Аз не мога да търпя еди-кого си!” Там ти е слабата страна. Ами тогава как ще влезете в Небето? Първото условие, за да влезете в Небето, е да търпите всички. Казва се, че всинца ще се изменим. Ако не се измените, и след десет хиляди години, и след повече години да дойдете, пак същото разположение ще имате. Така един американски професор казал, че има някои хора, които не би желал да ги вижда и след десет хиляди години. Но и тогава да ги види, ако не се измени, пак със същото чувство ще се бори. Времето самò по себе си не лекува нещата – времето лекува само дотолкова, доколкото в сегашния момент ние правим усилия да ги изменим.

 

Аз бих желал сега да започнете със себе си, със саморазвитието си – това е най-трудната работа. Ще развивате Вярата си, милосърдието, сърцето си, разсъдливостта, въображението, музиката. Всичко това ви предстои да го развивате, и то според времето, което имате на разположение. Засега Господ ви е определил два часа време за работа. Какво правите в това време? Аз съм гледал как някои магарета, които са били дълго време затворени и после ги пуснат на свобода, отиват да се търкалят, но не в тревата, а в някои пепеливи места. Не се смея на това магаре, то постъпва много умно – то има бълхи, които го безпокоят, и затова казва: „Аз ще ви дам да разберете!” и ги насипва с прах. Магарето е символ на човешката упоритост. Упоритият човек все по пепелища се търкаля и казва: „Аз ще ви дам да разберете, още веднъж да не ме заключвате!” Това са сравнения. Животни, които се търкалят в пепелта, имат съвсем друго разположение. Ние разглеждаме осела от човешко гледище и виждаме, че той не постъпва умно. Ако е лятно време, магарето трябва да отиде на някоя зелена ливада или в някоя чиста вода и там да се потопи.

 

Някои от вас повече са прогресирали, но всички трябва да работите. Всеки човек си има известни слабости, които не произтичат от неговата зла воля, а са кармически.

 

Реплика: Може ли чрез усилена работа върху себе си да изменим положението на душата си?

 

Ако сме в положението на гъсеници, колкото много и листа да изядем, не ще можем да се превърнем в пеперуди, докато не се изпълни времето, необходимо за този период. През това време ще трябва да се съберат сили, за да се дойде до състояние на пеперуда. Вие може да се поляризирате. Човек в един момент може да се спъне за сто години, както и в един момент може да напредне за сто години. Всяка вечер човек трябва да се очиства пред Бога, но не и да става мек. Добрият човек трябва да бъде силен.

 

Често казват, че човек трябва да победи себе си. Не е съществено да победиш себе си, това е лошо, но трябва да познаеш себе си. И тъй, смисълът не е в побеждаването на себе си. Да допуснем, че имаш обичай да побийваш по малко и сега, за да не вършиш това нещо, вземеш, че строшиш ръката си. Спечели ли нещо от това, защо трябва да строшиш ръката си? Напротив, ти трябваше да кажеш: „Тази ръка е под моята воля и аз трябва да я владея!” Аз не искам да се побеждавате, а да владеете себе си. Разгневите се, дойде ви някоя лоша мисъл – работете върху владеенето на тези мисли и им кажете: „Тук, вътре, не ви е мястото, тук е канал и вие може само да минете, без да се задържате!” Вие трябва да бъдете като онзи служащ на железопътните станции, който със своя ключ отваря релсите, за да минат различните тренове и им дава изправен път. Така и вие с вашия ключ ще можете да дадете правилно направление на вашите мисли и желания.

 

Реплика: Понякога човек външно се въздържа, но отвътре му трепери; как да спре това вътрешно вълнение?

 

Нека си трепери. Аз бих могъл да излекувам всинца ви за една година, ако бихме имали на разположение една хубава цветна градина с разнообразни цветя и кошери с пчели, една овощна градина с различни плодове и една зеленчукова градина, след което да ви пратя между тях да ги обработвате, за да черпите от тях енергия и спокойствие. Ако сте анемични и неразположени, ще ви пратя да обработвате черешата и ще видите, че ще придобиете ново разположение. Слаба ви е Вярата – ще ви пратя да обработвате зеле, да го поливате и наглеждате. Това са формули, макар и от външни действия. Неразположена си духом – тури ръката си на челото и всичко ще се измени за пет-десет минути. Ако не употребите това средство, то тези от вас, които обичат да смятат, да пишат или да чертаят, нека приложат едно от тези свои любими занимания. Начертай един триъгълник, боядисай го червен, син или зелен, след което няма да се минат три-четири минути и настроението ти ще се измени.

 

Реплика: За да се отвлече вниманието, нали?

 

Не, това ти дава известна сила, с която впрягаш дявола и казваш: „Разбираш ли тези триъгълници?” Той ти казва: „Разбирам ги.” А сега седиш вкъщи, този те дразни, онзи те дразни – и най-търпелив човек да си, ще излезеш от равновесие. Най-трудното нещо е да бъде човек винаги търпелив, учтив. Понякога следя някои: намират се в много натегнато състояние, едва чакат да мине покрай тях някой и без да гледат дали той е виновен, или не, наплюват го, избухват с всички сили срещу него и казват: „Да не минаваш оттук!” След това им олеква, но като се размислят, виждат, че този човек не е бил виновен в нищо, че е един случаен минувач. Това са чисто психологически състояния. Това е едно натегнато състояние на атмосферата: срещат се например два черни облака, тяхното електричество се привлича, въздухът се озонира и вие започвате да привличате това електричество от долу нагоре. Гневен ли си, излез някъде из гората, започни да викаш, да кряскаш на дърветата, на камъните, те ще се озонират и ще ти мине. Ще видиш после колко смешно ще ти стане, когато се забележиш в такова състояние. Един американски професор ми разправяше такъв случай: той не обичал да ходи на бал, но обичал да танцува, затова когато имал силно желание, той хващал един стол и си поигравал с него вкъщи. Смешен бил в това положение и пред самия себе си, но му олеквало.

 

Тези методи, които ви се дават, може да ги приложите, като някои ще използват един от тях, други ¬ друг и т.н., според нуждата, която имате. Ние трябва да използваме Природата, тя е истинският начин на лекуване. Сегашният градски живот е много неестествен, вследствие на което се поражда неестествено състояние, липса на енергия, която няма откъде да се почерпи. Всеки я търси, а отникъде не идва.

 

Имате и друг метод за работа: например някоя има големи препятствия, затова няколко от вас да насочат своите добри мисли към нея и да й помогнат. Когато някой е болен и не може да изоре нивата си, нека двадесет негови ближни отидат вместо него, да работят двадесет часа и ето че нивата ще бъде изорана. Нали се казва, че трябва да си помагаме! Най-тежкият живот е, когато човек живее сам. Никой не живее за себе си, никой не умира за себе си. Защо в Природата изникват на едно място много треви заедно? За да задържат влагата. Там, дето се среща само едно цветенце, то по-бързо изсъхва. И тъй, когато в едно общество са събрани повече хора, те задържат за по-дълго влагата. А когато човек е сам, той трябва да се намира при много благоприятни условия, да има много знания, за да може да издържи в света. Сега и вие имате условия, имате всичко.

 

Често забелязвам, че когато употребявам някои символи, вие ги тълкувате криво. Например аз цитирам един закон, казвам, че в Божия закон няма изключение, но в Божията милост има правила, които могат да смекчат закона. Казвам още, че нищо не се дава даром и това е вярно, но Божията милост е друг закон. И според него, ако човек е готов да възприеме нещата, дава му се даром. Вярно е и едното, и другото – вън от Бога нищо даром не се дава, а вътре в Бога всичко даром се дава. Ако един генерал иска да се издигне в обществото, това е достойнство, но той трябва да направи това по силата на своите знания, по силата на своята храброст. Един професор може да се издигне в своето положение само по силата на своите знания, но не и по благодат. Когато те повикат на една трапеза, могат да те турят на първо място, но в обществото не могат да те турят на първо място, ако не заслужиш това. Тъй че първото място подразбира работа.

 

Някой казва: „Аз искам да бъда талантлив!” Нали знаете приказката за недоволството на магарето: когато го създал Господ, то се оглеждало тук-таме между многото животни и забелязало, че всички били много големи, а то било по-малко и от заека и било изложено на много страдания. Дълго време то се молило на Бога да го направи по-голямо, с висок и силен глас, за да могат всички да го чуват. Бог чул най-после молбата му и му дал голям ръст и силен глас, но хората започнали да го впрягат на работа и с това го направили още по-нещастно. Тъй че, смисълът на Живота се състои не в многото, а в малкото, което Бог ни е дал, и в мястото, което Провидението ни е определило. Сега вие не знаете къде ви е поставил Господ и какво ще излезе от вас. Ако сте едно малко семе и ви посеят в песъчлива почва, нищо няма да излезе от вас, но ако ви посеят в хубава почва и ви наглеждат добре, хубава ябълка ще излезе от вас.

 

Сега ще се замислите за вашето саморазвитие. Не мислете, че няма да имате изкушения, отегчения. И Христос се отегчи. Ще дойде момент, когато човек ще каже: „Докога ще нося това бреме?” Да определим една премия за тази от вас, която може да развие една добродетел. Каква премия да определим?

 

Реплика: Ние сами не можем да си определим.

 

А, колко сте умни вие, продавате ме десет пъти на пазара! Някои хора казват: „Ние нищо не знаем по тази работа, кажи ти”, но щом дойде до техния интерес, те заявяват: „Не е така работата, ти не вярвай!” Значи имат и те мнение. Някои казват: „Ние сме готови за всичко, готови сме да те слушаме!” Тъй се говори, но истината е, че не сте готови да слушате всичко. Ако ви предпиша на всички да станете вечерта в 12 ч. и да излезете всред града, колцина от вас бихте сторили това?

 

Реплика: Ще излезем, стига да е за добро.

 

Не е важно това. Някои ще го направят, а някои не. Ако ви кажа, че вие, децата ви и мъжете ви ще умрете, ако не излезете, тогава ще отидете – от страх ще го изпълните. При това положение и картечници да турят зад гърба ти, ще излезеш дори и на война. Вие трябва да изпълните това, което вашият дух в даден момент и случай може да приеме.

 

Сега у всички вас липсва силата на добрата ви воля. Лошата воля е по-силно развита. Това не е, защото не сте добри, а лошата воля взема надмощие над добрата воля. Тези две сили – добрата и лошата воля – вземат едно или друго направление и понеже част от материята на нашето тяло не е чиста, у нас стават пертурбации. Трябва да се пречистваме от греховете, защото у нас има нещо нечисто, което препятства на нашата добра воля, и ние трябва да направим големи усилия, за да изхвърлим тези нечистотии навън, да призовем Божествената материя, т.е. да създадем Новия човек. Казвате за някого, че е слаб. Разбира се, докато човек не се очисти от тази материя, която го спъва, той не може да бъде силен.

 

И тъй, ще работите сега за развиване на Вярата и волята. За да развиете волята си, трябва да си поставите в ума някакъв идеал. Вземете за идеал Христа, т.е. Живия Господ, който се е проявил в света. Отбелязвайте най-възвишените, най-разумните моменти, които се проявяват във вашия Живот – те са проявление на Божественото. Такива моменти са редки, но този образ, който се е проявил във вас, ще гледате да го запазите. През тези редки моменти Господ ви е проговорил. Той говори най-много един, два, три пъти в годината, затова трябва да запазите този говор. Колкото повече Господ ви проговаря и колкото повече се отдалечава от вас, толкова повече се усилват страданията ви. Това е много естествено: имате дете, което обичате, но отдалечи ли се то от вас, започвате да се безпокоите за него и да страдате. Така постъпва и Господ. С това отдалечаване и приближаване Господ чисти храма ви. Когато се очисти храмът ви, тогава ще дойде Господ. Затова се казва в Стария Завет: „Слава Господня изпълни храма.”

 

И тъй, добрата воля всички може да я имате. Аз говоря за опитности, които може да имате всички. Воля, воля ви трябва! Всички сте добри! Вие се смеете, когато казвам, че всички сте добри. Като ви казвам, че сте добри, знаете ли какво подразбирам? Това значи, че който живее с Бога, той не може да бъде лош. Понеже всички се стремите към Бога, значи сте добри – тази е моята мисъл.

 

Аз ще ви определя към коя категория спадат известни ваши преживявания. Например усещате глад – какво чувство е гладът? Физическо. Наядете се – усещате една приятност. Какво чувство е приятността в този случай? Пак физическо. На тази приятност не може да разчитате, защото тя е на физическото поле. Имате някой приятел, когото обичате, и когато той е при вас, вам е приятно, усещате се силни, мощни, но отдалечи ли се от вас, усещате една неприятност. Това е душевно състояние, но това чувство е непостоянно, на него човек не може да съгради къща. Сега ще дойдем до онези чувства, които изразяват висшето проявление на Обичта: когато вие обичате някой човек и не усещате никаква промяна, безразлично дали той е при вас, или не, това е Божествено чувство. Всички форми, които се менят у вас, са несъществени.

 

Вие си представяте Христа така, както едно време сте Го знаели. От тази пластична форма, която остава във вашия ум една и съща, когато се обърнете към нея, изтичат някакви разумни Сили.

 

Реплика: Тази форма еднаква ли е за всички?

 

Тя е различна за всички. Щом имате състоянието на гладния човек, ще си представите Христа как бос ходи из Палестина. Някои видели Христа в светлина, с ореол на главата и т.н. Има форми, чрез които Христос се изявява някога във физическия свят, някога – в Астралния свят, а някога – в Божествения свят. Когато правите опити и наблюдения върху мислите си, ще дойдете до това положение да ги възприемате така, че да не произвеждат във вас никакво раздвояване. Когато мислите идват от Астралния свят, в тях има едно малко съмнение.

 

Реплика: Когато Христос се яви на една душа, няма ли тя да разбере, че Той е нейният идеал?

 

Христос ще каже на всички: „Ако не се отречеш от баща си, от майка си и от себе си, не можеш да бъдеш Моя ученичка! Ако не вдигнеш кръста и не дойдеш след Мен, не можеш да бъдеш Моя ученичка!” Това е първата форма, чрез която Христос ще се изяви. Щом приемете Христа в тази форма, всички страдания ще изчезнат. С това ще трябва да дойде саморазвитието на вашето съзнание... Това е отвлечена материя. Някои от вас имат религиозни преживявания, а за други това е тъмно.

 

Друго нещо, което трябва да придобиете, е да се научите да мълчите. Който е видял Христа, той трябва да мълчи. Тогава Христос ще бъде една Сила вътре във вас. Ако аз съм една горяща свещ, ще има ли нужда да доказвам, че съм такава? Има ли нужда розата да доказва, че е роза? Няма нужда – уханието й ще докаже това. Ако ти не вярваш в уханието й, то по формата ли ще познаеш, че е роза?

 

С тази мисъл свързвам друга една спотаена ваша мисъл: вие искате да се освободите от много страдания и колебания, да станете силни. Тогава направете следния малък опит: вземете някоя бедна ваша сестра и заработете върху нея, вижте какво може да направите. Какво подразбирате, че трябва да правите с нея? Ще ви приведа една фигура: допуснете, че някоя ваша сестра е изгубила всичкото си състояние, няма никакви пари, къща, никакъв имот, намира се в безизходно положение – вие как ще й помогнете? Тази от вас, която има повече, нека й даде едно супниче, друга – тиганче, трета – възглавница или някоя постелка и т.н. Ще видите как в скоро време тя ще се съвземе. Това са форми, с които искам да схванете мисълта ми. Помагайте на всеки с това, от което се нуждае. Някой няма търпение – дай му твоето саханче на търпението; друг няма Вяра – дай му твоето тиганче на Вярата; трети няма възглавничка – дай му от твоите. Няма да мине дълго време и ще видиш, че твоят брат или сестра са се поправили и казват: „Колко са добри тези братя и сестри!” Ако не занесете нищо, ще страдате. Това не може да го направи един човек, но мнозина могат да го сторят. На всинца ви липсва по едно саханче. Направете един опит в това отношение. Колективната молитва е силна и затова, когато всички се молят едновременно в едно направление и са искрени и сърдечни, молитвата има резултат. Молитвата има сила, когато между вас има хармония. Дисхармонията произтича от това, че ви е акордирал човек, който не разбира от това изкуство. Затова хармонията между вас мога да нарека акордиране или настройка. И действително, най-хубавата част от един концерт е настройването на цигулката и на другите инструменти.

 

Първото нещо, което желая от вас, е да се надпреварвате в отдаване помежду си на взаимно уважение и почит. Това, което извършваме отвън, да е израз на онова вътрешно разположение, което ще извършим заради Господа. Да допуснем, че някоя от вас ви е неприятна; направете следната маневра: представете си, че вие се намирате в най-голямото бедствие или се давите в някоя дълбока река и именно тази ваша сестра ви спасява. Поспрете се тогава в себе си и вижте какво чувство ще изпитате. Веднага ще започнете да се смекчавате и ще кажете: „Ако това нещо може да направи моята сестра, аз ще си изменя мнението за нея и ще я обикна!” Или обратно – допусни, че тази твоя сестра, която не обичаш, се дави в морето; веднага иди при нея и си кажи: „Хайде аз ще я спася, защото съм по-силна от нея, а всякога по-силният трябва да спаси по-слабия!” Това са случаи, които ви се дават за саморазвитие.

 

Сега вие ще правите опити. Ще попитате как. Щом пожелаеш да извършиш този опит, ще се молиш един, два, три, четири, до четиринадесет дена наред да го изпълниш и след това време ще почувстваш в себе си едно вътрешно разположение, че си готов да го извършиш. Едва тогава ще пристъпиш към това добро предприятие. А сега вие чакате нещата сами по себе си да се изгладят. Наистина, те се изглаждат и по този начин, но резултатът е съвсем друг. Опитайте се всинца да направите един от тези опити. Само така ще има смисъл стихът: „Молете се един за друг, за да изцелеете.” Молете се един до четиринадесет дена и Духът ще каже: „Сега вече може да се направи опитът.” Духът казва: „Когато пътят на някого е богоугоден, Бог ще го примири.”

 

И тъй, сега всички трябва да започнете да се молите, да станат вашите пътища богоугодни на Господа, за да ви примири с другите и да внесе хармонията и Божественото у вас, за да можете да се разберете и обичате.

 

Този е Пътят, тези са опитите, които трябва да правите, за да се приготвите за Петдесетница.

 

5 март 1920 г., петък, 16 ч., София

Искам да зная защо искате тази среща. 12

Реплика: Искаме още един път да бъдем с Вас, Учителю.

Имате ли да зададете някои въпроси?...

Знаете ли откъде произлиза българската дума познай? Тя произлиза от един стар корен, който означава да живееш съзнателен Живот. Само така познанието има смисъл. Да живееш съзнателен Живот – това е Живот вечен. Значи това са две синонимни думи – Живот и съзнателен Живот. Тъй че, не само трябва да живее човек, но да живее съзнателен Живот. Да познаваш, значи да живееш в пълния смисъл на думата.

И сега хората живеят, богатеят, но живеят неуверено. Нали сте наблюдавали някои ученици, които започват да се учат по музика, как нищо не разбират, т.е. нищо не могат да свирят. Питам, учителят влага ли нещо в тях? Ако у такъв ученик няма онова силно желание и любов към музиката, можеше ли учителят да развие нещо у него? Не. По същия закон, ако у вас няма това силно, интензивно желание за Живота, какво може да направи Господ за вас? Тъй че това, което търсите, е вътре у вас. Но има и неща, които не са вътре във вас.

Учители, които преподават музика, винаги карат учениците си да се занимават с етюди и упражнения, а не да отвличат вниманието си с музикални парчета или да дават концерти, защото ще се извратят. Ученикът трябва да се научи първо на изкуството да свири. Така Животът върви по един правилен начин – за времето, за което един ученик се учи, той постига целта си. Така и човек, който иска да придобие Божествен живот, трябва да има методи за постигане на този Живот. Всеки ученик трябва да си има свои методи.

Сега забелязвам онези от вас, у които Духът започва да говори, да казват: „На мен вече Духът ми говори”. Но знаете ли каква голяма разлика има, когато говори Духът? И на Илия, и на Исаия е говорил Духът, но въпросът е как е говорил. Значи Духът не говори еднакво на всички хора. Някой учител по музика може да преподава на петдесет-сто ученика, но единият от тях едва е научил нотите, вторият е взел два, три, пет урока, а третият – петдесет урока и т.н. Вие не можете да разберете, че между вас има градация в проявлението на Божествения Дух. Не е важно само Духът да говори у нас, но трябва да разбираме живите Божии закони. В това отношение съвременните изобретатели дават най-добри примери: те правят върху дадено нещо един, два, три несполучливи опити, петнадесет-двадесет години правят все несполучливи опити, докато най-после някой достигне целта си, а друг не я достига. Настойчивост се иска. Така трябва да има настойчивост и този, който върви в Божествения път. Не е учение това, което може да се постигне за един ден. Не че е трудно, но се изисква време. Когато почнете да проучвате това Учение, ще срещнете много мъчнотии. Представете си, че някой учител има двадесет-тридесет ученици по музика, но поставени при различни условия: на един от тях бащата е богат – купил му добър инструмент, на друг бащата е беден – този ученик няма обуща и има нужда да навакса външните условия, които му липсват, а при това и да заучава уроците си. Обаче често у по-бедните се развива по-добър характер, отколкото у богатите ученици – бедните повече се каляват. Много от вас сте като тези богати ученици и искате без много мъчнотии да придобиете това изкуство. Такъв е стремежът.

В съвременното християнство има две категории. В едната категория има наслояване, подобно на угояването на някои прасета, чиято сланина става все по-дебела, образува се мазнина, която обаче не е мускулна сила. Така и върху земята се наслояват пластове над пластове или в една къща, оставена без почистване, се наслояват пластове прах един върху друг. Това е външно придобиване и забогатяване. В другата категория християнство придобивката е вътрешно растене – всяка частица е съединена и в тази частица участва Животът. Понякога тия частици не са съединени, всяка си живее индивидуално и казва: „В моята работа никой не трябва да се меси”, а в друг случай всяка частица е свързана една с друга, всички са живи.

Следователно вашата опитност трябва да бъде от тази втора категория. Например вие прочитате една книга – това е наслояване. Някой автор е написал нещо, което може да е много вярно, но вие мислите, че като прочетете това, което е писал, разбирате го. Вие не можете да го разберете по простата причина, че не сте в неговите условия, не ги разбирате, не знаете кое го е накарало да пише. Четете Евангелието, четете какво е казал Христос, какво казал Исай, но не знаете кое е подбудило Христа да каже това. Докато не дойдете до същите условия в Живота, вие не можете да разберете това Учение. Когато дойде Духът, той ще създаде у вас това разбиране. Затова понякога, когато се наслои вашият Живот и се заемете да го опитате, от вас се вдига само прах, а вие мислите, че го познавате. Всички тези частици се отделят, но това не е нещо органично. Това съществува у вас и вие казвате: „Това не е така, ние сме се излъгали.” Да, щом сте се наслоили, аз ви казвам, че сте се излъгали – това не е живо нещо. Ако водата премине през вашия прах девет пъти и той остане, без да се отлепи, това е нещо органично, но ако се отлепи, това е несъществено. Аз констатирам закона, който направлява Живота.

Вие не можете да се избавите от съмненията. Те са неща естествени, неизбежни. Не че са някакви закони, но при сегашните условия са неизбежни. При всички хора на маловерието гневът, омразата, завистта, лъжата и много други неща са неизбежни.

Реплика: Ако тази свещица е запалена в умовете ни, като Вие казвате, то тези неща неизбежни ли са?

Не, когато се запали тази малка свещица в Божествения ум, т.е. когато Господ запали тази ваша свещица, Той ще я тури на свещилника и ще каже: „Така да просветне тази светлина пред хората”. В това е смисълът, така хората ще прославят Господа.

Реплика: От кого зависи да се запали тази свещица – от Бога или от нас?

Запалването идва чрез контакт с Бога. Ами тези огнени пламъци, които се явиха на апостолите, не бяха ли такива свещици. От Божествения Дух зависи всичко. Той се различава от всички други духове. Много други духове има.

Нещата и се казват, и се посяват, но за всяко нещо си има определено време. Аз ви казвам да не мислите, че не е дошло времето. Тази работа с тревога не става. Не мислете, че ако седнете да плачете и да се окайвате, всичко това ще ви помогне. Няма да ви помогне нищо. Плачът има съвсем друг смисъл: когато отидете при някой жесток човек, вие плачете, за да го смекчите – нали сухата почва има нужда от вода. Когато отидете при някой добър човек, има ли нужда да плачете? Той, като ви види, че сте голи и боси, няма ли да ви облече? Мислите ли, че като му кажете, че ще се самоубиете, той няма да се застъпи за вас? Бог е разумно Същество и когато отидем при Бога с тази положителна вяра, в Него няма две мисли.

Сега ние отиваме при Бога със своите човешки разбирания. Понякога сме много тревожни и спъваме Божествения Дух в себе си. Представете си, че майката прави баница, а детето върви и вряка подире й. Тя точи, а то я пита: „Стана ли вече баницата?” Нека детето почака, докато майката омеси и опече баницата. По-бързо ли ще стане баницата, ако детето стои над главата на майка си, вряка и постоянно я пита кога ще стане готова. Не, нека отиде да донесе малко вода, да донесе дръвца, да запали пещта, да се радва около майка си и баницата ще стане по-скоро.

Християнският живот лесно се придобива, но има някои криви разбирания. Ще кажете: „Толкова години вече не сме ли станали християни?” Вие сте християни, но от разбирания до разбирания има разлика. Може да имате двама-трима синове, три-четири дъщери, но само едно от децата да ви разбира. Питам ви как преминувате с останалите синове и дъщери? И с тях преминувате. Те ви са като гости, идват и казват “Това, мамо, онова, мамо” и си излизат, а другото дете остава вкъщи да помага. Така и вие казвате: „Господи, това искам, онова искам!”, или пък заявявате: „Аз казах на баща си това да ми купи, онова да ми купи, и той ще ми го купи”. Това е една от спънките, поради която мнозина не успяват. Сега, в този истински Живот има друго едно вътрешно разбиране, което с думи не може да се разбере. Вие ще дойдете до онази дълбочина, до онова вътрешно спокойствие, до онзи Мир и разбиране на Божествения живот. Това са отвлечени неща, но вие ще дойдете до практическата страна на Учението, за да направите вашите домове оазиси в пустиня, с плодни дървета, та когато мине някой пътник с натоварени камили, да може да спре в тях.

Реплика: В една от миналите си беседи казвахте, че когато искаме да изменим положението си спрямо нашите ближни, трябва да изменим отношенията си към Бога.

Реплика: Как може да се прилага това Учение практически?

За това са нужни три положения: първото положение е, когато служим на хората – тогава сме в положение на слуги; второто положение е, когато служим на себе си – тогава заяква нашият индивидуален живот; третото положение е, когато служим на Бога. Разпределете всеки ден служенето си пропорционално и вижте към коя от трите категории се отнасят работите, които вършите. Човек, служейки на Бога, може да служи пак на хората, но неговото положение ще бъде друго. Така, именно, ще измените първоначалното си положение – ще служите на Бога. Това желание ще намерите дълбоко в душата си, то е стремеж на душата. То е едно положение, което вие поначало разбирате, а не е положение, което сега ще учите. Вие всинца го съзнавате, знаете го, но казвате, че не му е време сега. Това е мъчно служене, трябва Училище.

Вие се спъвате, когато искате да служите на Бога. Трябва да се освободите от положението си и да не казвате: „Ние сме жени.” Мъжете искат да служат на Бога, а казват: „Ние сме мъже”; децата искат да служат на Бога, а казват: “Ние сме деца”; учителите искат да служат на Бога, но казват: „Ние сме учители”. Това е едно временно положение, дадено ви единствено, за да научите известни уроци от него. Вие играете в някой театър, например, ролята на слуга. Тя ви е дадена, за да научите тази роля, защото във всяка роля има особени черти и характеристики, които трябва да изучите. Но вие нито сте едното, нито другото, което представяте на сцената. Като жени сте дошли, само за да научите тази роля. Същността на жената като изкуство вие още не сте научили, т.е. не че не я знаете, но сега я учите. Някой, който ви гледа отвън, ще каже: „Това жена ли е?”, след което ще си даде своето мнение. Сега, като ви говоря така, не значи, че трябва да се освободите от това си положение, защото животът си е живот, а ролята, която ви е дадена, е роля. Вън от това ще изучавате нещата, които принадлежат към същността на вашата душа.

Представете си, че сте четири сестри вкъщи: баща ви има някак си повече разположение към едната си дъщеря, майката – към другата, единият брат – към третата си сестра, а към четвъртата никой няма разположение, всички я блъскат и все тя е виновна за всичко. Естествено у нея ще се зароди едно отчаяние, ще бъде скръбна и тъжна, докато не разбере смисъла в Живота. Да допуснем, че всички наоколо ви изтезават, наричат ви невежа, глупав, несръчен и когато дохождат гости, все за вас говорят. Вие ще се намерите в чудо и не ще знаете къде да се денете. Да допуснем, че у вас се зароди желание да се молите на Господа да ви освободи и да допуснем, че Господ не обърне сърцето на никого към вас. Най-после вие си намирате приятелка отвън, която ви съчувства – вие веднага се освежавате, понасяте всичко с радост. У вас настъпва промяна: носите си бремето, но ви е по-леко. И тъй, положението ви в света няма да се измени, но ще си намерите приятелка и ще носите с приятност бремето си. Светът ще се чуди и ще казва: „Тази жена има един плюс.” После у вас ще се зароди съмнение дали тази приятелка не е временна – тогава вие се намирате в минус-фаза. Следователно светът още няма да се измени, баща ви, майка ви, сестра ви ще бъдат все същите, ще продължават да си имат свои планове и идеали, но трябва да дойде един нов елемент в тях. Ще ви обясня как стои това в Природата: онези цветя, които са по-близо до прозореца, ги поливате както и останалите, но те са по-свежи, защото върху тях пада повече светлина. А тези, които са поставени на по-затънтено място, на север, все ще се чумерят. Те са четвъртата дъщеря – никой не се грижи за нея, все тя е лоша и всички казват: „Какво да се прави с нея!” Аз намирам едно малко прозорче, турям я там и тя започва да вирее – светлинка иска тя.

Следователно първо гледайте Божествената светлина да тече постоянно вътре в душите ви, защото светът може да се изгуби, но Божествената светлина вечно ще пребъдва. Бог е Виделина.

Второто положение в света е това, че всички очакват от другите повече, отколкото могат да им предложат. Забележете, че има друг един закон, според който честотите на трептенията на душите не са едни и същи. Има някои вярващи хора, които при съприкосновение с вас не само че не ви повдигнат, но ви снемат по-долу, на техния уровен – тъй както във физиката сместа от две течности с различни температури приема средната температура на двете. Затова, според този закон, вие трябва да се приближавате съобразно трептенията на душите си. Души, които имат еднакви трептения, могат да си действат, но когато нямат еднакви трептения, остават назад. Патици, които хвърчат еднакво, летят напред, а които хвърчат нееднакво, остават назад. Можете ли да впрегнете коня и вола заедно? Ще имате едно неразумно съчетание.

Заемете се сега да прецените това, което ви смущава, да се освободите от утайките, които имате у вас. Да се освободите от тези ваши утайки подразбира винаги в живота ви да има прииждане на нов Живот, защото старата вода, колкото и да я покривате, все е стара; старата дреха, колкото и да я изпирате или да я кърпите, все си е стара. Нова дреха трябва. Сега, някой път ще кажете: „Аз едно време, като дете, тъй вярвах!” Вярата на децата е едно нещо, а на възрастните – друго. И Вярата се развива. Апостол Павел казва: „Когато бях дете, като дете мъдрувах, но когато станах мъж, напуснах детинските работи.”

В онези от вас, които не могат да разберат, ще се създаде интерес и докъдето са стигнали, оттам ще продължат – кой докъдето е стигнал. Както растението пуска по едно малко заколче, тъй трябва и вие всеки ден да пускате по едно. Не го ли пускате, няма растеж, няма разбиране. Трябва да дойдете до онова състояние, при което поискате ли да извършите нещо, да усещате присъствието на Господа така живо, че да се спрете преди да го сторите. А вие сега твърдите, че имате присъствието на Господа, но като дойде някой изпит, не го издържате и се разкайвате после. Като се прекатури колата, намирате пътя си, но важно е преди да се прекатури, да го намерите. Силата на Живота е в това.

При сегашния развой на Живота ще срещате мъчнотии и ще ви казват: „Вие не сте на правата страна в живота, еди-как си е писано в Евангелието!” Казвам: много неща са писани там, но вие не ги разбирате. Понякога тези, които казват, че еди-какво си е писано в Евангелието, постъпват като тези, които дават наставления в пакетчетата с бои за великденските яйца. В тях е написано каква боя съдържат, какви яйца се боядисват, как се разтваря тя, в колко вода и т.н. Там пише: „Тази боя ще се разтвори в толкова вода, след това яйцата така и така ще се поставят и тогава ще имате резултат.” Всичко ще се извърши по упътванията в това пакетче, но трябва да се премине през целия този процес. Но има други познания, още по-дълбоки от тези за боите.

При сегашните условия хората само се спъват. Атмосферата е пълна с ненапреднали души, които се примъкват към вас и вие често усещате една неприятност, едно недоволство. Те са причината за това. Теософията нарича тези души елементарни. Всички трябва да се отърсите от тях, гребло трябва да имате за тях. Тези души трябва да се възпитават, да се научат да се подчиняват на Божия закон, да работят.

Реплика: Тези души ли ни правят спънки?

– Да.

Реплика: Те навярно печелят?

– Да, идват да те оберат.

Реплика: Не трябва ли да знаем начин как да се предпазваме от тях?

Когато дойдат, впрегнете ги на работа, научете ги да тъкат, да предат, турете ги на работа в кухнята. Те действат само върху ума и вие ще кажете: „Тази мисъл не е моя, това желание не е мое!” – така ще ги отхвърлите. Ако рече човек да се подава на всички желания и мисли, които минават през ума и през сърцето му, какво би станало? Тези мисли и желания трябва да си вървят като водата и вятъра, а ние ще вземаме от тях само това, което ни е потребно – всичко не е за нас.

Аз ви оставям свободни и искам всички правила, които съм ви дал, да ги проучите доброволно и да ги прилагате така, че да можете сами да си туряте юлара и сами да си го снемате. Аз не ви налагам никаква дисциплина, оставям ви всичко свободно да вършите. Вие искате понякога да ме надлъжете, но аз печеля, а вие губите. Така вие един друг се събаряте. Често гледам, че много неща, които аз съм поправил, вие ги разваляте. Много пъти в доброто си желание да сторите това-онова вие имате ревността на апостол Павла и казвате: „Имах ревността, но не по-правото разбиране.” Ако влезете в някоя градина, къде ще отидете, нали при онази круша или ябълка, която има най-хубавите и най-сочни плодове? Няма глупав човек в света, който да отиде при киселиците – той ще отиде при най-хубавите плодове. Ако няма никакви ябълки, тогава ще отиде при киселиците, но ако има хубави, ще отиде при тях. Същият закон действа и в света: ако имате хубави плодове в себе си, без да каните някого, той ще дойде при вас. Тъй стоят практически нещата и те са много верни: според богатството на вашия ум и според богатството на вашето сърце ще се определят днес отношенията ви към окръжаващите.

Аз не наричам Любов това, което се мени. Това е смешно нещо – обичал, пък след десет години си обърнал гърба. Павел казва: „Любовта никога не отпада”.

Реплика: Много пъти съм си мислила, че който се насили, ще вземе Царството Божие.

Реплика: Коя добродетел е най-силна, за да добием големи резултати?

Под израза „насила се взема Царството Божие” се разбира, че само този, който се движи, той ще придобие Царството Божие. Представете си, че излизате сутрин на някой планински връх да посрещате Слънцето; ако всички се пръснете по разни места, без да оставате в една точка, Слънцето ще даде на всички своята сила. Ако всички се наредите един след друг и чакате на опашка да получите неговата благодат, непременно ще се яви дисхармония. Едновременно всички се изложете и чакайте неговата благодат. Това е Божественото учение: в него няма време и ред, наведнъж всички ще се представите.

Реплика: Ние всички си познаваме черупките; не можем ли така да се опознаем и да се обикнем, че да станем една голяма сила в София?

Какво ви спъва? Мъчнотията стои в ума ви.

Реплика: Да ни поизкачите малко на планината.

На планината сега и малките деца се качват. Не е мъчно човек да се качи на планината.

Вашето задаване на въпроси е подобно на стоенето в стая, в която има голям прозорец, а срещу прозореца – голямо огледало, в което сутрин изгревът на Слънцето се отразява. Сега всички стоите и чакате да го видите в огледалото – това е вашето положение. Аз искам да излезете от стаята навън и да не гледате Слънцето в огледалото. Никога не можете да намерите Истината по този начин. Огледалото ще ви покаже, че Слънцето изгрява някъде от дълбоко, т.е. ще ви покаже, че Истината е зад гърба ви.

Всяка от вас трябва да вникне малко в своята душа. Вие още не сте познали душата си. Трябват ви опитности, които всяка една от вас трябва индивидуално да преживее.

И тъй, трябва да се обърнете към Господа и да кажете: „Господи, по какъвто и да е начин запали свещицата ни, само я запали!” Ще оставите всичко на разположението на Божествения Дух и той ще запали свещицата. Тази свещ ще се запали по начин, който Господ избере. Духът, който раздава всички дарби на хората, не е това, което вие разбирате. Ние разбираме думата Дух в особен смисъл.

Тази свещ не е ли запалена още у вас? Свещта трябва да се запали, да се тури на светилника, да махнете шиника и да кажете: „Така да просветне Виделината!”

Учителя поглежда навън:вали ситен дъждец.

Дъждът показва, че ви трябва повече Живот. По времето разбирам, че това, което ви спъва, са горните мъгли, а те са емблема на Живота. Мъчнотиите, които имате, сами по себе си не са толкова големи, колкото вие ги преувеличавате. Слагаш една малка мъчнотия под микроскоп, наблюдаваш я и казваш: „Като моята мъчнотия няма друга по-голяма!” Това е вярно – твоите мъчнотии са точно за теб. Ще се сближите, ще вървите по Пътя на Любовта и ще видите какво може да направи Господ заради вас. Ставайте всяка сутрин тихо, гледайте да съсредоточите мислите си, да поутихнете вътре в себе си, да проникнете вътре в Божествената мисъл, защото някои опитности, които преживявате, са кармически и неизбежни.

Реплика: Вие вчера казахте, че като се запали тази свещица, кармически нещата изчезват.

Да. Вие може да решите и да свършите с тях. Имате ли, например, тази положителна Вяра? Аз разглеждам положителната Вяра чрез разширението на съзнанието. Както и да е, аз ще ви помогна тъй, както вятърът прави – ще ви махна праха да не ви смущава. В Божествения свят нещата са като при качване на някой трен. Ще спазвате правилата на трена – закъснеете ли, той няма да ви чака. Ще се качите на него, ще се возите и ще слезете на определеното място. Няма да се напрягате да мислите какъв е машиниста или да се страхувате, че по пътя локомотивът може да се откъсне от вагоните – това са все предположения. Ще кажете: „Да се молим на Бога да не стане по пътя нещо!” Ще отидете при Бога, но с душата си, а не с тялото си. Ще вложите Вярата си в Бога. Гледайте да не се смущавате – живата Вяра е потребна!

Да кажем, че имате едно неблагоприятно положение, измъчвате се. Това положение понякога произтича от употребата на някоя мъчносмилаема храна, от която у вас се набират известни утайки. Друг път от вашите противоположни чувства се явяват бодежи: например обичате и мразите едновременно и тогава в сърдечната област ще почувствате шишове. Казвате: „Имам бодежи!” Как няма да имаш, премахни противоположните чувства и бодежите ще изчезнат! Друг път някой може да се нахвърли с мислите си върху вас, с което да произведе известни бодежи. Затова трябва да се научите да се ограждате, да водите такъв живот, че всички жизнени стрели да отскачат от бронята на вашето тяло. Понякога трябва да се освобождавате от дявола. Знаете ли какво прави той? У него има една хитрост: дължите му пари, той идва при вас, изплащате му полицата, но забравяте да си я вземете. На другата година идва пак при вас и казва: „Ти мислиш, че си платил? Не, плащай!” Следователно от него трябва да си вземете полицата. Някога, преди двадесет години си направил някакви грехове, молил си се Богу да ти се простят, но след двадесет години пак идва дяволът и казва: „Плащай!” Ти ще му кажеш: „Аз ги платих, няма какво повече да плащам, дай ме под съд!” От това у вас настъпва терзание. Човек трябва да знае кои неща са прави и кои криви. Има неща морални и неморални, има прави и криви постъпки, добри и лоши дела. Душата ви трябва да изхвърли всички лоши и криви постъпки навън, да се освободи от старите терзания, за да ви останат само опитностите.

Реплика: Ние ще се освободим, но ако те не ни освобождават?

Ще ви напуснат. В това Училище трябва много да се работи, а понякога хората си създават неприятности от незнание, затова всички страдат. Гледайте да бъдете богати с Вяра, със Знания. Трябва да богатее човек! Едно време хората са ходили в манастири, прекарвали са в уединение по десет, петнадесет, двадесет години, за да уякнат.

Една задача, която можете да изпълните, е следната: всяко училище си има своите мъчнотии, своите трудности, затова гледайте сега да ликвидирате със старата си карма, не отлагайте. Гледайте да насадите нови мисли, нови разбирания, в които да има растеж и разширение на душата, за да уякне човек. Сега всинца имате по някой малък борч, по някой падеж на полица. Ще дойде денят за погасяване и всинца вие започвате да търсите пари, за да изплатите полиците си. Това са все нови дългове.

Гледайте всяка една от вас да направи това, което може, да извърши по една работа, да изучи по едно упражнение. Едни от вас имат повече опитности, други – по-малко, едни – в едно отношение, други – в друго отношение. На всинца все Духът говори по различен начин. На всички ви трябва усърдна молитва.

Когато говорим за запалена свещица, ние подраз¬бираме друг смисъл. У човек е запалена свещица, но от запалване до запалване има разлика. Например имате обикновени лампи, които горят с газ и издават миризма; после, има други лампи, в които газът се превръща във въздухообразно състояние и така се запалва – горението в тези лампи е по-силно; най-сетне има и газове, на които им се вкарва допълнително въздух – те изгарят по-пълно и дават по-голяма светлина. Следователно умът трябва да премине в това Божествено състояние, без да оставя някакви излишъци, в него трябва да има чиста Светлина, чисто горене.

Гледайте да намерите вашата душа и да се обърнете навътре към нея. Като намерите душата си, вие ще почувствате една вътрешна пълнота, а сега чувствате празнота и всеки ден отивате назад. И когато вземате нещо, и когато не вземате, винаги се усещайте пълни! Христос казва, че не сте онзи жив извор, който взема отвътре, а сте извор, който взема отвънка, и всеки ден се изчерпва по малко. После, нали Писанието казва: „Молете се един за друг, за да изцелеете.”

Е, досега какво ви е говорил Духът, кое е най-възвишеното, което ви е казал? Понякога човек сам си говори, а понякога друг му говори. В говоренето на Господа има нови елементи, има нещо особено. Когато Господ почне да говори на човека, последният чувства това говорене в ума, сърцето и волята си. То навсякъде прониква, то е живо Слово. Който чуе гласа на Господа, той е жив, не е мъртъв. Тогава вие ще почувствате дълбоко в душата си една Радост, която само този знае, който я е опитвал. Тя е като онази тиха вода, която не пресъхва, но може да се изгуби. Направиш една погрешка – изгубваш я и идваш до обикновеното си състояние; после пак чуеш този гласец и пак се повдигаш. Най-мъчното е да се задържи това състояние. То идва всеки ден, но вие не можете да го задържите, а трябва да се научите да го задържате.

Реплика: Как може да го задържим?

За това трябва воля. Трябва да бъдете готови да работите в името на Божията Любов, в името на живия Господ. Когато работим в името на Любовта, ние не споменаваме нейното име. Когато аз избавям един човек и го лекувам, трябва ли да му кажа, че това върша в името на Любовта? Аз това върша за себе си, а дали той ще го разбере, или не, това ми е безразлично. Няма да му чета молитви, няма да му говоря нищо за Любовта, а ще му направя всички услуги и ще си замина. Слънцето, като дава светлината си, казва ли ви: „Аз съм светлина”? Любовта казва ли ви: „Аз съм Любов”? Ако каже това, тя се ограничава. Това, което е Любов, няма да каже, че е Любов. Ще бъде много чудно, ако попитам някого: „Ти живееш ли?” Който живее, той чувства, прави добрини – той живее, разбира се.

Има много неща, които спъват хората. Тези спънки са много лошо нещо. Събирайте се по закона на свободата, обменяйте мисли и не се прекъсвайте. Вие не сте още научили това изкуство да отстъпвате мястото на друг да говори. Онзи, който не се е научил да слуша, да се напъне и да се научи да слуша. Някой казва: „Как ще слушам глупости?” Нима вятърът, който вее, все умности говори? Като влезете в някое общество, все умни работи ли говорите? Че нима ти, който си слушал някого и го осъждаш, много право говориш? Научи се да си затваряш ушите. Като се дойде до разбиране, освободете се от мисълта, че един е по-умен, а друг е по-глупав. Вие се лъжете, по-умни и по-глупави хора в света няма – в даден момент си умен, а в друг момент си глупав. Ще се стремите вътре в Духовния свят, пред Бога да не считате, че нещата са глупави. Ако нещо е глупаво за теб, остави го. Този, който прави глупости, трябва да научи нещо, да придобие опитности.

Ето в какво стоят глупостите: да допуснем, че сте облечена с хубава, бяла, копринена рокля; дойде някоя с нечисти ръце и опита каква е роклята, дойде друга – също. Ще кажете: „Ех, че глупаво е това!” Питам ви защо се опетнихте? – „Е, дойде една, дойде друга и ме опетниха.” Да, но във всяка една от вас има желание да пипне, а пръстите ви са нечисти. В дадения случай твоята рокля не бива да бъде оцапана. Като влезете в християнството, опасността седи в това, че вие изпадате в положението на онези търговци, които изнасят стоките си за продан, помежду им започва конкуренция и те не могат да се търпят. Така и вие изнасяте своите опитности. Оставете, дайте място на другите, нека те да си продадат стоките, а като дойде ред и за вас, ще продадете колкото можете, а което остане непродадено, ще го върнете назад. А вие казвате: „Да, но аз съм дал толкова много пари!” и състезанието започва.

Реплика: Всичко е от това, че не можем да се търпим.

Търпението произтича от Обичта. Обикнеш ли някого, ще можеш да го търпиш. Но има друг закон и трябва да бъдете съобразителни в следното: да допуснем, че сте гладували три дни, а аз ви казвам: „Чакай да ти разкажа една опитност.” Вие се нервирате. Тогава ви казвам: „Хайде, иди си!”, а после се оплаквам, че не искате да ме слушате. Аз не влизам в положението ви, че сте гладни, че три дни не сте яли. Човек трябва първо да каже, че е гладен, а след това да му се разказва. За това се иска голяма досетливост.

Вие можете да работите навън. Вие сте напращели от знание, трябва да дадете от знанието си навън – вие страдате от много имане, а не от недоимък. Ще попитате: „Да кажа ли това?” И в света има много работници. Вярвайте, че всичко в света върви по един определен път. Божественият план по никой начин не може да се изопачи, той си върви по точни математически изчисления. Ако се отлъчите, ще страдате, а това, което Бог е определил, ще стане. Например искат да ви закарат на разходка, а вие не искате – връзват ви, дърпате се и пак стигате на мястото, но с чувството на умора. Затова може да отидете без противене. Тъй че, и като се противите, и като не се противите, пак ще свършите работата си.

Трябва да се молите една за друга. Добрите мисли, които си отправяте, действат добре, а лошите мисли действат зле. Ако свирите и аз дойда, та ви поръся малко червен пипер в носа, как ще можете да свирите? Ще има кихане. Тези правила са верни, Писанието казва: „Молете се един за друг, за да изцелеете.”

Целият свят в лукаваго лежи. Какво очаквате в един свят, който е в лукаваго? Тъй, както днес е той, нищо не може да стане. Всичко е утайки, всичко пада на дъното и един ден, когато на това дъно се съберат много утайки, Господ ще го повдигне, ще отстрани водата и ще го направи градини, полета, планини. Така ще стане с морското дъно.

Вярвайте, че по душа всички сте добри. Няма защо да казваш, че си лоша. Да, когато действаш, по воля си лоша.

Реплика: За да намерим душата си, трябва ли еволюция, или това зависи от волята на субекта?

Трябва да се премахнат препятствията. Представете си, че върху едно цветенце турите трън – ще може ли то да расте? Не може. Така е и с вас – ако вие не можете да растете, причината е, че някой ви е турил трън. Трябва да гледате да няма такъв трън върху вас.

Ако ви дадат везни, с които да мерите течностите и твърдите материали, и ако спазвате правилата при измерването, всичко ще върви напред. Но представете си, че някой дойде и ви каже: „Тези везни не са чувствителни, ние ще ви дадем други”; тогава отношенията се изменят. Всичко трябва да поставите на Божествените везни и по тях да мерите – тогава не може да има дисхармония. Ако у вас има дисхармония, тя ще ви създаде неприятности. Когато Господ иска да застави някои да Го слушат, дава им неприятности, болести, глад. А когато Го разбират, Той им говори разумно. Има два начина на говорене от Бога: единият е с физически разум, а другият – с разумно Слово.

Ако вие дойдете в съгласие и в хармония помежду си, ние сме готови да ви помогнем. Даже и да не е тук, на всеки, който е готов, аз му помагам. Всеки, у когото има условия, аз му помагам. У някого има желание да учи – спирам се и му помагам. Някой си напълнил главата с правила, знания и преживявания, а те не живеят в него. Той казва: „Да се любим, да се обичаме, да бъдем милосърдни!” Е, добре, но всичко това са качества, а не правила – как да се любим? Ти идваш при мен, молиш се, искаш двадесет лева – нямам, не ти услужвам. Вървя по пътя, минава някой покрай мен, иска да му вдигна торбата – казвам: „Не може, бързам!” Някой паднал на пътя – ще се спреш и ще му помогнеш! Във всеки даден момент ще се спреш и ще употребиш закона на Любовта. Отидеш в някоя къща, твоята сестра е натъжена, запитва те: „Не можеш ли да ми помогнеш нещо?” – „Е, Господ да ти помогне!” Не, спри се, помогни на сестра си, кажи й: „Господ и на теб, и на мен ще помогне!”, кажи й: „Ще бъде!” Аз мога да ви направя добро, но често се въздържам по следните съображения: ще бъде ли умно да моля Господа да ви праща дъжд, когато нивите ви не са изорани и посети? Ако нивите ви са посети, поискайте, аз съм готов да ви пратя всичко – ще ви пратя дъжд колкото искате.

Знания, знания, днес толкова знания имате! Върху това, което съм казал, вие не сте се спрели да помислите малко, да разберете поне една стотна част от всички дадени формули. Вие казвате: „Това нещо го разбираме.” Да, но не го прилагате. Знайте, че в света има повече живи същества, отколкото вие подозирате. Не сте сами. Не мислете, че когато седите сами, няма кой да ви наблюдава и да следи постъпките ви.

Започнете да работите нещо за този Христос, за този Господ, когото обичате! Свършете нещо заради Него! Като казвам свършете, подразбирам да свършите нещо съзнателно, та като направите някакво добро, да ви е приятно, че сте направили нещо заради Господа.

Християните имат сила. Ако се съберат четири-пет или десет хиляди души в една мисъл и се съсредоточат, те могат да помогнат на когото и да е, но за това трябва взаимност. Днес могат да помогнат на теб, утре – на друга, после – на трета и така постепенно всички ниви ще бъдат изорани, посети, пожънати. А сега в домовете си ще имате индивидуални, вътрешни мъчнотии, мъчнотии в ума и в сърцето си. Ще имате мъчнотии от обществен характер, мъчнотии за прехраната. Тези мъчнотии са реални и трябва да ги премахнеш. Мъжът ти е недоволен, моли се, но ти не можеш да му помогнеш; мехлем му туряш, но има трън, казваш: „Намазах го, но не може да му се помогне.” Да, мехлемът помага, където няма трън, а където има трън, не помага. Ще извадиш тръна! У когото трънът не може да се извади, той си има мъчнотии, които не могат да се премахнат. Например имате такива мъчнотии и казвате: „Мен не ме обичат” – това е една от големите мъчнотии. Насила не можеш да накараш хората да те обичат. Защо не те обичат? Окултистите казват, че този, когото никой не обича, се е демагнитизирал. Той започва да гледа на хората от лошата страна, всички го отбягват, защото се е демагнитизирал. Затова се пазете – когато почнете да не виждате в никого добро, вие сте демагнитизирани и малко хора ще ви обичат.

Сега Господ ви е дал забавление. Като ви гледа във вашите мъчнотии, Той казва: „Тези хора много добре си вършат работата.” Понякога аз намирам грешката у самите учители. Ако седнете на моята трапеза и ви дам да ядете според правилата, ще останете гладни; ако ви дам повече, един ще яде по-много, друг по-малко и след това ще ви нахокам. Неправилно е, като ми дойдете на гости, всекиму да дам по три ореха и по едно парченце хляб. Така трябва да се учите!

Реплика: От какво се явява голямата радост?

От изобилие на енергия. Някой път, когато човек се е въздържал, въздържал, придохожда голяма Радост. Това състояние се наблюдава у всички хора. Радостта често слиза към физическия живот. Радостта, изразена на физическото поле, е Радост на душата.

Ще ви дам един пример, за да видите къде стои лошото: да кажем, че вашият извор е чист, но чашата, с която подавате вода, е нечиста и човекът е недоволен. Лошото не е във водата, не е в желанието, а в чашата. Чашата трябва да бъде чиста. Хлябът, който давате на човека, не е лош, но ръцете ви трябва да са толкова чисти, че този човек да остане благодарен. Тези работи от осем хиляди години насам постоянно се проповядват.

Сега, ще минете с един стадий по-горе. Ако искаш да целунеш някого, трябва да знаеш какво ще изразиш с целувката. Или пък сегашното ръкуване какво изра¬зява? Не мислете, че целувката е изобретение на човека, тя е една икономия на Природата. Това са два тока: горната устна е положителният полюс, а долната – отрицателният полюс; когато човек доближи двете си устни, токът от едната устна минава в другата. Когато майката често целува детето си, и то, и тя се обновяват. Забелязали ли сте, че тя не целува детето си на едно и също място? Колко пъти обаче този закон се изпълнява правилно? Ръкуването е същият закон: и чрез него става вътрешна обмяна на енергиите. Ръкуването означава опознаване, поздравяване.

Разширете си сърцето, гледайте в очите света, благодарете за всичко, стремете се към Чистота! Първото необходимо нещо за вас е вътрешна, душевна Чистота. Да се запазиш в Чистота, това е най-мъчното. Затова, за да стане човек чист, трябва да дружи с Бога и с добри хора. Нужни ви са нови опитности, за да се измени настроението ви. Когато минете тази Школа, още много ще се учите. Ако станете много чувствителни, ще забележите каква тежка аура има у хората. Ще почувствате вибрациите на техните мисли и желания, ще усетите у тях недоволство, неблагодарност. А всичко това трябва да го утаявате и да кажете: „Заради Господа трябва да утая всичко долу!”

Гледайте да се саморазвивате. Всеки ден оставайте в мълчание десет-петнадесет минути, за да се научите на мълчание. Всеки да се вглъби в себе си и да размишлява съвсем просто, без да чака нещо да му кажат. Както в Природата всеки отправя погледа си на разни страни, или както на обедна трапеза всеки си избира какво ще яде, така и в размишленията всяка да се вглъби в себе си и да гледа да придобие тази енергия. Щом наблюдаваш другите – кой как стои, как се моли, това не е медитация. За медитация се изисква голяма стая, в която да няма кой да ви смущава, да сте на разстояние половин метър една от друга. Добре е във вашите събрания да разглеждате белезите на някое цвете, на един карамфил например, на ягодата и т.н., да разглеждате техните психологически прояви. Всички цветя трябва да се изучават на място, под микроскоп трябва да се наблюдават. Ще забележите цветята колко са чувствителни към Обичта, но затова са необходими повече екскурзии.

Стремете се към повече свобода, да нямате ограничения. Многото правила водят към друга крайност, но гледайте да престанете със самоосъжданията, да ги избягвате. Ще почнем да говорим върху по-отвлечени предмети. Трябва да разисквате обективно, та когато говорите, да нямате никого предвид. Понякога може да си представите някого като модел и да го рисувате, но да не бъде той прицелна точка. Този модел ще стои пред вас толкова, колкото сам иска. Когато позирате, нали стоите толкова, колкото вие искате? Така трябва да постъпвате и в Живота. Понеже не сте научили още закона на концентрирането, Невидимият свят си служи с негативни методи, за да развие у вас концентрация: когато намразите някого, вие го носите в себе си и по този начин се концентрирате. Друг път ви дойде някоя болка, излезе ви някой цирей и вие се концентрирате. Корем ви боли, глава ви боли – това са естествени начини за концентриране на мисълта. Дойде ли случай да обичате някого, вие се разсейвате, не можете да се концентрирате. При концентрирането умът трябва да се постави на мястото и всички хубави желания да се отделят от лошите.

Когато работите над себе си, всеки ден ще развивате нещо за душата си. Каквото извършите, не се бойте! Не мислете, че е дефицит – само наглед може да е дефицит. Религиозните форми, осъждането, морализирането спъват много. Аз схващам въпроса така: не съм длъжен да ви морализирам, вие сте цветя, които трябва сами да се поливат и наглеждат, те сами ще израснат. Някой казва: „Аз искам да стана по-добър.” Ако вървиш в Пътя, ще се развиеш правилно.

Понеже се намирате в различни състояния, някой казва: „Неразположен съм.” Ние не разбираме тази философия и когато се сближаваме, не се спогаждаме, спъваме се. Човек не може да бъде еднакво разположен на физическото поле. Някой път той се намира в състоянието на едно дърво, на което всички листа и цветове са окапали, а вие казвате: „Изменихме мнението си за него.” Не, той само се е съблякъл, но плътта пак ще се облече.

Работете с Любов! Работете с тази Любов, за която Толстой говори: да бъдеш готов да напуснеш всичко, да си готов да слугуваш на всичко, без да очакваш да ти платят. Това е Любов – да се облечеш във всичко и да слугуваш на всичко. Можеш ли да направиш това, имаш Любов; не можеш ли да направиш това, пак имаш любов, но такава, която не може да повдигне хората. Можеш ли да направиш това, въпросът веднага разумно се разрешава. В Любовта, като слугуваш, ти няма да се цаниш – ще бъдеш свободен, даром ще работиш, няма да се считаш длъжен, няма да си отговорен. Ще вършиш доброволно това, което Любовта изисква. Тази Любов изисква и царят, и слугата да се откажат от своето, да станат слуги. Тази Любов казва: „Аз не признавам господари.” А след като си работил дълго време в нейно име, тя казва: „Ти си достоен сега да бъдеш господар в почивката си, но починеш ли си, веднага на работа!” Тъй че, почиваш ли си, ти си голям човек; работиш ли, малък човек си. Знаете ли колко е мъчно да работиш така? Хората са такива егоисти и мислят, че си направен от желязо, така че и двадесет и пет часа да им работиш, няма да ти кажат: „Стига”. Никой не трябва да упражнява влияние – ще оставите всеки сам да се проявява, да работи, защото в тази Любов той ще се саморазвие. Идва някой и казва: „Тъй трябва да се постъпи”; ами той знае ли как трябва да се постъпи? – Съвременното общество така препоръчвало. Че съвременното общество да не е идеално – и то си има своите недъзи. Най-важното: започнете с Любовта, станете герои, та да ви е приятно, когато работите заради нея.

Моминските сълзи показват, че човек трябва да се чисти. Плачът всякога е един метод за чистене. Когато човек съгреши, той трябва да поплаче, за да се очисти. Дойдеш на Земята, плачеш, тъжиш за прегрешенията си горе, в Невидимия свят. Не мислете другояче, всички души са дошли тук, на Земята, за да изкупят тези си прегрешения. Като й дойде на ум за някоя грешка, душата трябва да си поплаче, за да се освободи от нея. Тези погрешки може да са твои, може да са и на други, но това е един общ принцип. Сълзите показват едно смекчение на сърцето, повдигане на съзнанието – такъв човек е в Пътя на обновлението.

Понякога те зоставят, за да се развиваш. Понякога чувстваш, че умът ти е отслабнал, което може да трае някога кратко, някога с дни, след което се освежаваш. Това са илюзии, не са реални неща, това са временни състояния, които трябва да ги изпитате. Когато някой се усеща изоставен, в някои случаи той се ожесточава, озлобява, става по-лош, а в други случаи отива към Бога. Последното е добро, затова трябва да оставаме по-често сами. Когато човек има Живот в себе си, много лесно се изчиства от тези състояния и ако си оцапа ръката, лесно се измива. А когато няма вода, носи нечистотата с километри. Щом дойде Божественият живот, човек лесно се измива, но няма ли тази водица, с дни ще носи нечистотията на трите си пръста.

Учете се на закона на доволството, и то не отвънка, а отвътре, от сърце да бъдете доволни! Когато си доволен, каквото и да ти се случи, ще го понесеш с дълбоко съзнание. Може да пъшкаш, да страдаш, но всичко ще понесеш доброволно, съзнателно. Човек трябва с достойнство да понесе страданията си. Проявявайте Любовта си към всички – към слаби, към немощни, към деца! Щом станете тъжни, идете някъде при хора, които са по-тъжни от вас, направете им добро и ще ви мине; или вземете да прочетете биографията на някой велик човек, който е страдал. Има много методи за лекуване.

А този свят, от единия край до другия, го наричам свят на разочарование. Някои го наричат свят на очарование, но аз го наричам свят на разочарование. Когато се родиш, всички се радват. Първата година всички треперят като над цар – каквото заповядваш, всички те слушат, каквото кажеш, всичко ти дават. Но после постепенно те детронират: на третата година ставаш княз, на петата – министър, после – началник, докато най-сетне станеш слуга, пращат те долу и казват: „Сега не е както едно време, когато беше дете!” Дават ти мотиката и хайде на лозето. В Духовния свят Господ започва по обратен път: най-първо те поставя слуга, а най-накрая – цар. Затова сега на Земята ви шибат. Ожениш се за един мъж, той ти е учител и казва: „Това не е у вас при баща ти, знаеш ли кой съм аз!”, а след няколко години ти е претрил врата. Казваш, че не обичаш мъжа си – има причини за това. Друг път обичаш някого, защото ти е направил добро; минат няколко дни, това състояние се сменя и ти вече не го обичаш – защо? Защото ти е направил някакво зло. Тогава казваш: „Аман от този мъж!” Мъжът пък казва: „Аман от тази карма! Мразя те, двадесет години заради теб лежа в затвор, двадесет години от живота ми отидоха напразно!” Сменя се после картината: идваш в друг живот, поправяш грешките си и казваш: „Аз ще си поправя грешката, в затвора няма да те туря.” Това е един закон, който се върти като колело. Когато станете ясновидци, ще се пренесете в епохата на някогашния си живот в Египет или другаде, ще видите сцени от него, ще разберете каква роля сте играли и ще кажете: „Слава Богу, сега разбрах каква съм била!” Затова като станете ясновидци, като се повдигнете, това ваше положение ще ви стане ясно и приятно. Така животът на всички хора може да стане приятен.

Ще се стремим да поправим Живота си тъй, както Бог го е наредил, и да го разбираме тъй, както е направен. Ако сте ясновидци, ще видите най-хубави картини.

10 май 1920 г., понеделник, София

Във висшата окултна математика има два принципа, които гласят така: отношенията на Земята спрямо Слънцето определят отношенията на Слънцето спрямо Земята. Заменям Земята с човека, а Слънцето с Бога и тогава ще имате един превод: отношенията на човека към Бога определят отношенията на Бога към човека. Това е принцип, върху който не може да има никакъв спор. Следователно от този закон произтичат всички противоречия в нашия частен и обществен живот. От това съчетание на съотношенията правя един втори превод: отношенията на душата към духа определят отношенията на духа към душата. Правя друг един превод, като заменям душата с детето, а Духа – с майката, и тогава имаме пак същия закон: отношенията на детето към майката определят отношенията на майката към детето.

 

В Писанието ще намерите онзи стих, в който Христос говори за човека, съградил къщата си на пясък и на канара. По правилата на този окултен закон имайте предвид, че в отношенията си вие не сте свободни да мислите, да чувствате, нито да действате както искате. Някой казва: „Аз съм свободен да правя каквото искам!” Това е една крива мисъл. За да може да стане това, трябва да си свободен от всички чужди мисли. Ако ти мислиш това, което хората искат, то не е право. То е подобно на някой, когото водят стражари – той върви натам, накъдето го карат десет души стражари. Пазете следната мисъл: аз не искам да ви убеждавам в нищо, не искам да ви налагам нищо, аз искам да ви освободя от робството, в което се намирате.

 

Може да ме разбирате криво, защото искам е един човешки израз. Това е желание на Невидимия свят или желание на Бога – всички негови деца да са свободни. С вашето минало аз не искам да се занимавам, това е ваша работа; аз се занимавам само с вашето настояще и с вашето бъдеще. И единственият човек, който може да ви помогне в Пътя, в който сега се намирате, съм аз. Ако аз ви изоставя, вие сте изгубени в дадения момент. Ако аз пусна пръчката, за която сте заловени, може едва след хиляди години да дойдете и да ви избавя. Тук няма никаква философия: от онази майка, която носи детето в утробата си, зависи живота на рожбата й. Ако тя реши да го износи, ще го роди, но ако реши да го пометне, то няма да се роди живо. Ще бъде смешно, когато едно дете се намира в утробата на майка си, да дойде друга и да му каже: „Излез от тази утроба и мини в моята!” Детето трябва да се износи до определения срок. Който дървен философ каже противното, той е първокласен невежа, не разбира този велик закон. Второ, аз не искам да изменям Божествения ред на нещата нито на една сто милионна част, нито желая вие да се опитате да го измените – то е светотатство. Друго положение: от седем милиона години законите на Бялото Братство не са се изменили на една сто милионна част. Вземам това число, което е една величина, принадлежаща на висшата Божествена математика, на Божествения свят. Тия закони са строго определени. За всяка мисъл, чувство и действие има определена форма, в която те могат да се изразят. И законът е: когато се изразят в тази форма, ние усещаме едно задоволство и приятност – значи формата е изразена както трябва. А в противен случай усещаме едно недоволство. То не е лош признак, а подтик да се стремим да възприемем тази висша форма.

 

Във времето на апостолите имаше разделения между тогавашните християни на петровци, апостоловци, павловци, христовци. И Павел казва: „Аз посях, други поляха, а Господ възрасти.” Та какво от това, че си посял или полял – важното е, че Господ възраства. И всички принципи се свеждат към възрастването, а не към това кой посадили и кой полял. И на вас казвам: там, където Бог ви е поставил, където земеделецът ви е посял, където майката ви е турила в училището, не напускайте тия отношения, които вече са създадени. Земеделецът и майката са по-умни, отколкото сте вие, които мислите да напускате училището.

 

Сега аз ще спра тук... Тази година Бялото Братство ще има своята среща на 19 август. Не си правете илюзия, че вие сте от Бялото Братство. То всяка година си има своя среща. Искам да не сте невежи: то се състои от човешки души, които са завършили своята еволюция преди хиляди години. Те се събират всяка година и определят съдбините на всички народи. Сега, с тяхната среща и ние правим своята среща на Земята. И те са на Земята. Ако вървите правилно по тоя Път, и вие ще бъдете някога членове на това Братство, а сега сте само служители. В Посланието към евреите има нещо загатнато за това.

 

Тази година оттук, от София, се поканват всички ония, които са били до 1914 г. включително – те ще дойдат на 17-и сутринта в Търново, а ония, от 1916 до 1919 г. включително – на 18-и сутринта, а всички нови – на 18-и вечерта.

 

Аз желая да се създаде между всинца ви една хармония, за да можем да използваме времето. Ще има да се извърши работа. На софиянци Бялото Братство не гледа с добро око, да ви кажа истината. Не че не ви обича, но съжалява за онези права, които вие сте си дали. Свободата иска права, но да знаете, че има права и задължения. Оттам трябва да научите начините, по които трябва да се управляват държавите и народите. Нито един от досегашните методи на Земята не може да се приложи и резултатите ги знаете. Ще се учите, защото пак ще дойдете на Земята, докато свършите своето развитие. Ще ходите, ще се връщате в училището като ученици, докато свършите. Не мислете, че ще ме убедите на своя страна. Само един начин има за това – ако живеете в Добродетелта, в Любовта, Правдата и Истината. Аз не мога да бъда там, където не е Господ – в злото Бог го няма. Аз казах на един приятел, че няма да позволя никому да извърши престъпление. А когато си замина, можете да правите каквото искате. Който се опита, ще го хвана и ще му причиня една болка. Аз няма да му позволя да извърши самоубийство. Ще дойдете един ден до разбирането на този закон. Някой казва: „Ама мен не ме е страх!” Бих искал да ми покажеш Любовта си, инак ти си първокачествен страхливец.

 

Сега, имате задължения спрямо Белите Братя, спрямо Школата, на която принадлежите. Нищо не може да ви извини, не можете да се освободите от задълженията си към тях. Никъде не можете да се скриете, даже и в дъното на ада – това да го разберете добре! От Белите Братя няма укриване. Те са носители на Светлина, на всяка нова култура, на всяко Добро. И човек, когато има тяхното съдействие, във всичко успява, а когато се лиши от тяхното съдействие, всичко е свършено. Вашите отношения към мен са отношения към Бялото Братство, а отношенията ви към Бялото Братство са отношения към Бога. Ще кажете: „Ние познаваме само един Господ.” Вие имате грешка: Слънцето се познава чрез светлината, но и за нея има един посредник – това е етерът, иначе то ще бъде невидимо. Също така и Бялото Братство е посредник между вас и Бога.

 

Тази година трябва да се организирате. Разпасана команда няма да има. Аз съм готов всекиго да слушам и бих желал да бъдете поне на половина от мен. И Христос е казал: „Ученикът трябва да бъде като Учителя.” А аз как съм живял между вас, видели ли сте нещо от мен? Искате да направите нещо и аз казвам: „Опитайте, направете.” Но аз зная, че законът е такъв: с каквато мярка мери човек, с такава ще му размерят. Трябва да бъдете свободни!

 

Аз познавам вашия живот от миналото, зная всичко, но аз не ровя, а заравям нещата отгоре. Знанието не всякога ползва, но каквото вие вършите, аз се ползвам. Ако искате да имате Божието благословение, трябва да слушате Господа. Това ми е казано и аз нарочно дойдох. Поради това аз казвам, че има три положения. Първо, ако не искате да вървите по Учението, което аз проповядвам, категорично ви казвам: много добре, свободни сте! Второ, готови ли сте да изпълните Христовото учение, както е в Евангелието? Но изпълнете го във всичката му пълнота! Трето, готови ли сте да изпълните Мойсеевото Учение във всичката му пълнота? Или Мойсея, или Христа, или мен – ние сме едно. Това е проявление на Бога, това Учение е Божествено – Мойсеевото учение е Божествено, Христовото учение е Божествено и сегашното Учение е Божествено. Един и същ е източникът, само формите са различни – Духът е един и същ. Да допуснем, че ви казвам една максима, един закон, а не го подписвам – изпълнете го, няма да изгубите много, ако името ми го няма. Но Христос казва: „Неговото Учение трябва да се изпълни!” Вие изпълнете или това, което Бялото Братство разкрива, или Христовото учение, или Мойсеевото учение, но едно от тия Учения трябва да се изпълни. Аз ви поставям тия три положения, понеже вие хвърляте мисли на съмнения. Аз не бих желал да махам никого и бих желал да изпълните едновременно и трите учения. В пълнотата си те са едно и също – Христос в Мойсея е същият, Христос в Исуса е същият и Христос, който е в мен, е същият. Искам да разбирате вътрешната страна. Слънцето за нас важи според светлината, която ни праща.

 

Тази година още сега трябва да се самоопределите в себе си, да бъдете искрени, защото от тази искреност зависи благословението, което искате да получите. Аз виждам мисълта ви: „Дали сме дотолкова приготвени, та нас викат?” Спомнете си за онзи цар, който извикал гости на трапезата си. Званите, след като не са дошли, вас, клосните, ви викам! Да благодарите, че ония не са дошли. Тук не е въпрос за достойнство, а вие сте дошли да се учите. И аз ще дам доклад за вас, както никой досега не е давал – ще кажа с всички подробности как се учите. После ако дойде тоягата, аз не съм отговорен. Ако Баща ви употреби тояжката, аз ще стоя с всичкото благоговение и ще броя ударите. Не се самозаблуждавайте да мислите, че единият е по-достоен от другия. В Бялото Братство всичко върви като в музиката. Ние не пъдим никого и не викаме никого – Бог го повиква, а повиканият сам се изпъжда. Вие сте свободни в това отношение – никой не може да ви огорчи, но и от последствията никой не може да ви избави.

 

Аз желая между всинца ви да се въдвори хармония, Живот, но не по буквата. Аз не искам да се ровя във вашия живот, не искам да ви съдя, но ви казвам последствията и като болни ви лекувам. Може ли онзи, който лекува, да не причини малка болежка?

 

Черното братство ви е поомотало, направило е цяла буря. Грехът си е грях пред Бога. Такова престъпление може да се прости, но не и да се извини. Ще дойде един брат цял живот да прекара, за да изкупи едно престъпление. Това е право за всички – и за големи, и за малки. Аз не искам да изхабявате силата си. Казал съм това или онова – не черпете от втори източник, от втора ръка, а елате направо при мен. А вие му туряте деветдесет и девет панделки и правите заключения. Някой казва: „Господин Дънов се е осигурил.” Преди години дойде при мене Маню Райнов и ми предложи тридесет хиляди лева, за да ги употребя за каквото намеря за добре; аз му отговорих: „Нека стоят у теб.” След смъртта му неговата жена пак ми ги предложи и ги остави при мен. Тези пари, които постъпят в Братството, строго е определено за какво да се употребят. И ако някой злоупотреби, сам ще понесе последствията. Д-р Миркович искаше да ми остави наследството си, но аз му казах: „Продай го и парите раздай на бедните или на своите роднини!” И този брат (Учителя сочи Л. Котев) ме питаше за къщата и аз му казах: „Един да я вземе.” Ако ме излъже единият, ще ме излъжат и другите.

 

В Бялото Братство има един закон: не можем да съдим един брат, докато не извърши престъпление. Трябва да мислиш, да желаеш и чак когато подействаш, тогава. Първо на Земята ще те съдят, после – в Астралния свят ще те съдят за твоите пожелания, сетне и в Умственото поле, но най-сетне в Причинния свят всичко ще се ликвидира. Не е за нас съдбата. И Христос каза: „Не дойдох да съдя, а да спасявам.” Отец е дал съдба на Сина Человечески, а Синът Человечески представлява това Бяло Братство, на което е дадено право да съди света. Като изучите окултната наука, ще узнаете за тази Велика йерархия, която има власт да съди по-малките братя. Вашето отношение към мен е временно. Във време на пътя не смущавайте каруцаря. Ако е майстор, той ще ви закара, ако пък нямате вяра, не се качвайте на каруцата му.

 

Сега не изпъждаме никого. Има три вида закони: за братство, за приятелство и познанство. Вие не сте ми братя още. За да бъдеш брат в Бялото Братство, трябва да пожертваш живота си за другиго – това е законът на братството. Ти си длъжен на Цялото. Не изпълните ли, вас ще държат отговорен. Сега аз изпълнявам закона на приятелството спрямо вас, а не закона на братството.

 

Учението, което ви проповядвам, преимуществено се състои в това: аз искам да ви запозная със законите на Живата Природа – това, което досега никой не е учил. И това става много медлено. В книгите, които четете, това е лесна работа, но ако искате да учите законите на Живата Природа, тази Школа е трудничка. Аз искам да бъдете свободни в мислите и чувствата си. Аз не съм ви ограничавал в нищо, но други има, които ще ви ограничат.

 

На годишното събрание пригответе се да няма връщане към елементарните работи, т.е. към кръщение и спасение. Да пристъпим към нова формула, в която трябва да се изрази Новият живот. Аз желая никой от вас в нищо да не се спъва.

 

Сега ще изучите закона на смирението и кротостта – това е първото нещо, второто е електричеството и магнетизмът, а третото е мъчението. А вие в София почнахте с мъчението. Трябва да имате запас от енергия, за да минете през този огън. Аз ви казвам само начина, по които да се приготвите за кротостта и смирението, електричеството и магнетизма. Тия неща не съм ги създал аз, те съществуват. Вие, софиянци, трябва да изгладите това. Ще попитате как. Например сто души са осъдени да лежат в затвор за дълговете си, а аз съм богат – плащам и казвам: „Пуснете ги!”

 

Бъдете самостоятелни. Всеки трябва да има своя мисъл, един от другиго да не се влияете, а си помагайте. Ако вие се влияете, отвън може да ви кажат: „Господин Дънов е такъв и такъв.” Но ако вие сами не можете да познаете Истината, тя не може да се предаде отвън.

 

Желая да имате взаимна почит и Любов, да се почитате и любите един другиго. Това е първият закон на Бялото Братство – не можете да измените този закон. И там, на Сините камъни 13, дето прекарах двадесет и пет дена, получавах всичките ви мисли и мога да ви дам тяхната фотография. И ако искате да стреляте, стреляйте на месо, а не само „дан-дум” – това е само донанма.

 

Време нямате. Вие сте в двадесетата година на XX век. Кармата ви е назряла вече и ако не ликвидирате правилно сега, ще останете за две хиляди години назад. Вие като минете напред, други идват, които ще ви заместят. Не се спирайте, вярвайте във великия Божествен закон! Имате опитността на миналото, разбирате много добре работите, не сте слепи.

 

На 17-и и 18-и да бъдете в Търново! Вярвайте в Живия Господ и Той ще ви се изяви. Защото Той казва: „Ако вярвате в Моите думи, Истината ще ви се изяви.” Все трябва да вярвате в някого, все една Майка трябва да ви роди – това е законът. С личности ние не боравим. Един ден, когато се срещнем отново, пак ще говорим. Защото работите ще се изменят. На Черната ложа трябва да се даде отпор! Черното и Бялото Братство са в стълкновение и вие трябва да вземете участие на едната страна. Ако вземете участие на страната на Черното братство, от месото ви суджуци ще правят, от кожата ви – ремъци, а ако вземете страната на Бялото Братство, ще ходите на два крака, кожата ви ще бъде здрава и ще имате всичкото Божие благо.

 

Реплика на брат Л. Котев: Неутралитет не се ли позволява?

Никакъв неутралитет – с Господа или против Господа.

 

От това, което е станало между вас, не са се изменили моите отношения. Аз съжалявам, дето хората не могат да разберат този закон. Аз искам да не ме знае този, на когото съм направил добро, а да каже: „Господ да благослови онзи, който ми направи това добро!” Гледайте да въдворите хармония. Имали сте опитности, страдания и стремежи. Станалото станало – то не е за първи път, но всички недоразумения трябва да изчезнат доброволно, а не по насилствен начин. Тази година вие, софиянци, сте тези, които спирате малко работата, затова дойдох да ви предупредя. Да създадем много работа, защото човешката мисъл, желание и действие, съединени в Бога, са една велика Сила.

 

8 август 1920 г., неделя, София (пред братя)

Върху всичко това, което съм ви казал, трябват упътвания. Трябва да разберете, че законите в Природата няма да се изменят заради вашите разбирания. Всички трябва да вложите в ума си мисълта, че Природата няма да постави специални закони за вас, за да ви извинява.

 

Когато говорим за хармония, подразбираме присъствие на съзнание в Живота на човека, подразбираме Живота, в който душата е развила човешкия Аз, развила е съзнанието на човека, че той е нещо отделно в света, че той се е проявил. Човек съзнава, че е едно отделно същество.

 

Сега представете си, че имате една нота в музиката: може да бъде половинка или четвъртинка, или осминка, или шестнадесетинка. Тази нота е само един символ, един характер и сама по себе си тя няма никакъв смисъл. Ако тази нота обаче се постави на петолинието, а в началото му се постави ключът, с който се определя какъв ще бъде характера й, тя вече има смисъл. И тогава всяка от нотите, наредени по петолинието, не може да има вече свое мнение и да казва: „Аз така мисля.” Тя ще мисли тъй, както ключът е казал, и тонът на една нота в този ключ не може да се измени.

 

Когато влезете в Божествения живот, има ключ и според този ключ на Божествената хармония вие сте поставени на това петолиние. Вие се качвате на него и казвате: „Знаете ли, че аз съм на особено мнение.” Аз значи да произведете вибрациите, които съответстват на този закон. Щом не искате да се подчините на закона на хармонията, на Божественото, трябва да слезете от петолинието, т.е. от този ключ. Вън от него може да създавате каквито искате обърквания, но на петолинието ще правите това, което ви каже Духът, т.е. капелмайсторът. Той ще ви мести, ще ви туря ту горе, ту долу и ако го слушате, ще минете през всички положения на този хармоничен закон. Това наричам на музикален език съзнателен Живот, което значи, че ръководени вървим по тази крива линия, слизаме и се качваме, но всичко се движи хармонично. Така трябва да разбирате – това е философия и който не я разбира, хващат го за ухото. Ако например една нота е турена на петолинието като четвъртинка, а тя иска да стане половинка, капелмайсторът ще я хване и ще каже: „Не половинка, а четвъртинка ще бъдеш!” – „Ама по-голяма искам да бъда, повече време да трая!” Не, толкова, колкото ти е определено, ще бъдеш, ни по-голяма, ни по-малка – колкото ти е определено!

 

И сега някои от вас искат да бъдат по-големи. Това са криви религиозни схващания. Животът седи в изпълнението на онова, което Бог е създал по закон и ред. Тази хармония е необходима както за вашия индивидуален живот, така и за вашия семеен и обществен живот. Тя е необходима и за вашия ум и сърце. Вашият ум и сърце не могат да се развиват без хармония. Сега няма какво да ви говоря, вие сте опитали какъв крах настава в сърцата ви, когато нарушите хармонията – всяка дисхармония се изразява със сълзи. Щом има хармония, в сърцето има Радост, щом има хармония, в ума има Радост.

 

Първият ключ на хармония вътре в Живота това е Любовта в първа степен. Как наричате първия ключ в музиката? Той е ключът сол. И действително, на хората трябва сол. Това е едно съвпадение – ключ сол и сол за ядене. Забележете, че когато се вземат нотите до, ми, сол и си, от тези четири основни ноти сол е третата. Засега ние сме поставени на този ключ – искаме да нагласим всинца ви в този ключ сол, а тактът ще бъде три четвърти. В музиката се нарича музикант не само онзи, който разбира знаците и знае например какво е ключ сол. Музикант е този, който знае нотите, може да взема всяка от тях и да разбира отношенията на тоновете от сол до сол. Тъй искам да разбирате ключа сол – да вземате тези ноти много правилно, много хармонично. В ума ви трябва да залегне идеята, че щом се дойде до ключ сол, има само едно мнение и не можете да останете на особено мнение. В Любовта няма особено мнение, няма специални мнения, защото това е неразбиране на великия закон. Всички велики майстори на музиката, които я разбират правилно, когато дойдат при ключа, всички работят добре, разбират работата си и само понякога коригират някоя нота дали е поставена на мястото си така, както изисква законът на музиката. Това наричам учение, това наричам прогрес, развиване на съзнанието и т.н.

 

Сега, за всички неразположения, за всяка дисхармония, която се яви между вас, ще търсите къде са погрешките. Ще започнете от ключ сол. Искам да видя дали вие, жените, поне ще бъдете в състояние да изправите Живота си по ключа сол. Аз не говоря сега за изправяне на вашия Живот, но нареждането на вашите мисли, на вашите чувства и вашите волеви действия не са по този ключ. Трябва едно трансформиране на мисълта – всичко да се нареди по този ключ на Любовта. Или ще кажете: „Колко я познаваме тази Любов!” Вие на ключ сол не сте били още нареждани. Който се нареди веднъж на ключ сол, знаете ли каква прекрасна хармония има – това е най-възвишеното, най-благородното у човека. Когато той се нареди на този ключ, у него настава един подем на мисълта, на чувствата, на съзнанието. Той вече не страда от неврастения, не страда от никакви болести – това е ключът сол. Ако някои от вас имат всички тия качества в себе си, казвам: вие сте нагласени на ключ сол. Ако не сте, не си правете илюзия за друг някой ключ.

 

Сега, хармония е потребна изобщо за жените – хармонични мисли, чувства и действия. Това е най-великото в Живота, което човек може да изучава. Единственото нещо, което създава човека, това е хармонията – този закон може да го проверите. Когато имате хармония в ума си, в сърцето си, във волята си, всичката ви работа върви, лукът е препържен за половин час, всичко свършвате и казвате: „Днес работата много добре ми върви!” Това е само една малка хармония, а какво може да извърши! Всичката работа съкращава – някой път работата може да се съкрати, някой път времето може да се съкрати. Ако чрез нашия обективен ум понякога изгубим някое явление, години отиват, докато то се изучи отново, а чрез човешката интуиция това, което е трябвало да се изучава цели две години, една минута му е достатъчна, за да се изучи. Сега, този велик закон на Любовта изглажда всичко. Ако се изисква известно време, за да изгладите някоя ваша погрешка, то като дойде Любовта с четката си, веднага, за пет минути всичко изглажда.

 

А сега пейте! Това е бързият метод на лекуване. Като бърз метод на лекуване аз считам поставянето на хармонията в Живота. Понеже езикът на Писанието е много иносказателен, там един пророк е казал: „Привлякох ви със закона на Любовта”, т.е. с ключа сол ги е привлякъл. Щом хората започнат да се разбират, с хармонията всичко може да се уреди. Сега вие казвате например, че православните, евангелистите нямат тези познания, които вие имате. Не е въпросът само по това да се различавате, а трябва да знаете как да пеете по ключа сол, да имате едно съществено различие – да имате хармония помежду си. Ако хармонията преобладава, ако можете да оперирате с ключа сол, тогава ще имате едно съществено различие, тогава ще можете да кажете, че разбирате Живота и се различавате от другите.

 

Сега някои от вас са като онези певци, които ги викат в музикално училище или в някой хор, пеят ден-два, после напускат хора и казват: „Ние нямаме глас.” Защо нямате глас? Защото нямате хармония. Първо трябва да се въдвори хармонията и тогава гласът ще дойде. Когато се въдвори хармонията, чувствата ще дойдат; когато се въдвори хармонията, правилните движения ще дойдат. Всичко това зависи от тази Божествена хармония. Щом тя се нагласи, подобно на махане с един магически жезъл всичко ще се нагласи. Когато няма хармония, с години може да работите, но нищо няма да направите.

 

Сега всички във вашия живот мислите само за себе си, т.е. вие казвате: „За това мисля, за онова мисля.” Но доколкото схващам хората, които считат, че са много духовни, те мислят само за себе си. Съвременните хора мислят за другите само когато имат много голям багаж, не могат да го носят на гърба си и казват: „Да ти направим една услуга, да ти дадем от нашия багаж.” Тези, които казват, че са готови да се жертват, само мислят така, но покажете ми хора, които действително са готови да се жертват. Това са голяма рядкост. Доброволно, по този Божествен начин трябва да се мисли за Бога. Понякога даже и най-развитите от нас, като ни обиди някой, се нахвърляме върху него, а после съзнаваме и казваме: „Аз не направих добре.” Това не е само по един път, но по два, три пъти на ден, а после питате защо Господ не идва. Е, как ще дойде?! Любовта е закон на хармония – имайте хармония и Той ще дойде; нямате ли хармония, няма да дойде.

 

Сега искам във вашето съзнание да се появи сила да удържите хармонията, без да мислите какъв е светът. Искам да направиш нещо, с което да убедиш своя Господ, защото обидиш ли го, спираш всичката си работа. Кажи си: „Чакам да завъртя колелото!” То се завърта само когато си на ключ сол.

 

Сега младите се извиняват, че били неопитни, а старите – че са нервни. Господ никого не извинява – нито младите, нито старите. Които влизат в училището трябва да се учат. Ако си стар и имаш съзнанието, че си стар, това е дисхармония; ако мислиш, че си млад, и това е дисхармония. Щом помислиш, че си стар, това значи, че един ден ще се подмладиш; ако мислиш, че си млад, това значи, че един ден ще остарееш. А това значи да подхвърляш една топка и да си играеш: младост – старост, млад – стар... А що е млад и стар в музиката? Началото на музиката е младостта, а краят – старостта. Младият е в началото. Как разбираме музиката? Когато музикантът остарее, няма никакво ръкопляскане, но щом се завърти музиката, всички се възхищават и публиката ръкопляска: „Бис, бис, да се повтори!”, след което музикантът започва отначало да свири. Значи няколко пъти може да се остарява и да се подмладява. Това е схващането в музикално отношение: няма старост, както вие мислите. И в този смисъл под млад в музиката се подразбира човек, достигнал разцвета на своята възраст, а когато той развие до най-висока степен своите чувства и способности, това е старост – тогава той е най-силен, най-мощен. Извън музиката най-силното, най-мощното го разбираме като най-старо, най-неспособно и казваме: „Стар човек.” Следователно, щом влезете в хармонията, ще измените вашите схващания. Като кажа млади, подразбирам, че сега започвате. А старите ще завъртите в най-високата степен на хармония, до която вашата душа може да достигне.

 

Сега, не че у вас няма усилия – у вас има много усилия, стремеж и всички тези неща са добри, но стремежът, желанията ви трябва да се насочат разумно във великия стремеж на Любовта. Може да имате стремеж, но ако не изберете онова време, което изисква хармонията, ако не вземете в съображение законите, които работят, всички ваши усилия ще бъдат безплодни. Сега вие ще запитате: „Защо аз днес не раста, защо нямам това схващане, защо мислите ми са малко разбъркани?” Хармония, хармония трябва! Хармонията трябва да я възстановите по всякакъв начин, при каквито и да е жертви! Възстановите ли хармонията, каквито жертви и да дадете за нея, нищо не е изгубено. Необходимо е да се възстанови тя в душите ви.

 

После, вие, като не разбирате Живота, мислите, че обществото много ще ви даде. Обществото може само да ви развали. Вие се събирате да дружите по няколко и ако не разбирате закона и обществото, животът ще ви разстрои. Вие настройвате някой, а те ви разстройват. Казвате: „Хайде да се нагласим!” Ти го нагласяваш, той те разгласява и цял ден минавате в нагласяване: тин-тин-тин-тин. Утре пак започвате, обтягате струната, а някой път я обтягате повече и тя се скъсва. А тези четири струни, на които трябва да свирите, са вашите четири темперамента, които трябва да се нагласят.

 

Първият е сангвиничният темперамент, т.нар. жив, въздухообразен. Хора с такъв темперамент имат валчести лица, руси коси, сини очи, те са като пеперуди – скачат от цвят на цвят, обещават на всички, а едва една стотна от това, което са обещали, могат да изпълнят; много щедри са, дават всичко.

 

Другата струна е т.нар. холеричен темперамент. У такива хора е добре развит черният дроб, мускулите, нервната система. Те са енергични – дето минат, огън палят навсякъде. Те са хора с черни коси, продълговати лица, дебели навъсени вежди, широки носове, мускулести ръце и когато не им се подчиняват, аргументират се винаги с юмрук.

 

Третата струна е флегматичният темперамент. Те са хора на благоутробието, лицето им е валчесто и мяза на месечинка, само очите се виждат. Ръцете им са късички, когато ходят, едва кретат. Тези хора имат английски темперамент – мъчно сядат, а щом седнат, мъчно стават. Те никога не се тревожат.

 

Четвъртият темперамент е меланхоличният или нервният темперамент. В него преобладава мозъчно-нервната система. Хора с такъв темперамент имат деликатно телосложение, възтънки вежди, понякога кестеняви очи; те са хора на мисълта, в тях има бързи възприятия, те са впечатлителни, бързи, нервни, мислят хубаво; те са, които носят мисълта, философията.

 

Това са четирите темперамента, които трябва да се нагласяват, за да има хармония и съотношение между тях. Когато тези темпераменти, тези струни се нагласят, тогава нотите започват да се редят по тях, но когато цигуларят вземе лъка, всички те започват да скачат и ако не са нагласени както трябва, излиза известна дисхармония. Случаите, в които не се нагласявате, показват, че са се събрали два остри камъка, например двама сангвиника или флегматика. Кръстосване трябва да става, за да има спогаждане. Например, ако аз ви наредя все такива сухи на едно място, ще има бутаница помежду ви, няма да може да се търпите. Например някога казвате: „Бях на едно място, но се чувствах там като на парила.” Е, разбира се, щом трима души с един темперамент са се събрали на едно място, на парила ще са.

 

Кръстосване в темпераментите трябва, за да вървят те хармонично. Например сангвиничният темперамент спомага за развитието на дихателната система – разширяват се гърдите, кръвообращението става правилно, дишането е добро и такъв човек от малокръвие не страда. Когато искаш да изправиш мускулите и лигаментите си, ще извикаш холеричния темперамент. Когато искаш да развиеш храносмилането си, ще извикаш флегматичния темперамент, а когато искаш да развиеш мозъка си, нервния темперамент. На тези четири струни трябва да се поставят вашите чувства, мисли и действия, за да започне музиката на Живота. И тъй, от гледище на хармонията, ако сте много активен, ще повикате флегматичния темперамент да даде малко повече жизнена сила на стомаха, да стане уравновесяване. Ако имате много огън, ще повикате сангвиничния темперамент да подуха малко, за да разнесе огъня. Нали знаете какъв е законът? Когато в стаята е много топло, веднага отваряте прозорците, въздухът навлиза вътре и проветрява. Та сангвиничният темперамент е въздух, който, дето мине, проветрява. Когато стане студено, повикайте холеричния темперамент – той пък ще отопли стаята.

 

Този закон на хармонията ще изисква дълго време, докато го изучите. Лесно се говори, а мъчно се прилага. Най-първото нещо е: ще вложите в ума си мисълта, че хармонията е необходима за вашето развитие. Всички спънки в живота ви се дължат на липсата на тази Божествена хармония. А хармонията, трябва да знаете, всякога е резултат на разумното у човека, на Божествения Дух, който работи, на вашия дух, който ви ръководи във всички действия. Всякога у вас има едно същество, което ви казва: „Чакай, помисли преди да започнеш една работа!” Вие се борите и когато работите ви са нагласени, той казва: „Може да тръгнете напред!” Някой път сте като непослушни деца: макар майка ви да казва да не излизате, вие отваряте вратата и хайде навън. Върнете се вечер окаляни, съдрани, майките ви понабият и после си казвате: „Утре като стана, работата ще се нареди.” Така стои животът ви досега. Няма нито един от вас, който да не е бил бит досега – всички сте бити.

 

Законът на хармонията изисква да обръщате внимание не на това как пеят онези, които не вземат правилно тоновете, но да внимавате как пеят най-добрите певци – от тях ще се научите да вземате правилни тонове. Следователно, в окултен смисъл, когато казваме, че не трябва да се занимаваме с грешките на хората, това значи да не се занимаваме с онези, които пеят криво. Няма какво да ги слушаме тях, а ще слушаме онези, които пеят правилно и ще се учите на хармония.

 

Музиканти можете да бъдете всички и никой от вас няма право да каже, че не може да направи това. Необходимо е да го направите! Хармонията изключва думата не мога. Който иска да живее, да се развива, той трябва да казва мога, а който не иска, той трябва да отиде на гробищата. Който не може, пращат го вън от училището и тогава започва обратният живот. Хармонията съществува само тогава, когато казвате мога.

 

Сега, не е въпросът за бързане, няма какво да се бърза, а ще минете от началото до края. Някой казва: „Да стигна до онзи край, за да видя какво има!” Казвам: каквото е началото, такъв е и краят – на онзи край ще има същото, каквото и в началото. Вие се лъжете, като казвате: „Чакай да отида в Небето, за да видя какво има.” Че Небето, това е краят на тази музика. Ако сте виртуози, вие ще дойдете в Небето до края на музиката и там ще има ръкопляскане. Ако не сте виртуози, вие отивате в Небето и казвате: „Долу, долу на Земята!” Това значи небесен Живот – от Земята до Небето тази музика е една и съща и като се завъртите, горе ще има ръкопляскане, а после ще ви поканят да слезете долу. Каквото е началото, такъв е и краят. Някой казва: “Зле да започна, че добре да свърша.” Ако добре започнете, добре свършвате, ако зле започнете, зле свършвате – това подразбира законът на Силите.

 

И тъй, музиката на Земята е единственото условие, което помага на човека да се развие. Затова приложете музиката. Неразположен сте – почнете да пеете! Пейте и не бойте се, пейте каква и да е песен, за да въдворите у вас хармония. Така ще помогнете на вашите мисли, на вашите чувства и на вашите действия. Ако сами не можете да пеете, идете в градината, седнете под някое дърво и ако има вятър, в трептенето на листата ще откриете такава музика, че ще започнете полека да утихвате, да се унасяте в това шумолене, което аз наричам музика. Тези вибрации, които идват от шумоленето на листата, въздействат върху ума ви. Музиката ще я имате като един фактор в живота си, за да се махат тези недоразумения, които сега съществуват между вас. Често вие се спирате и казвате: „Еди-кой си там не пее хубаво, пее фалшиво.” Да, но и ти не пееш хубаво. Трябва да се намери някой друг да каже: „Чакай, аз ще взема правилно тоновете и всички с едно усилие ще се нагласим!” Не е философията в това, че еди-кой си пее криво – философията е да се нагласим всички правилно. Когато има камертон, ще започнем всички правилно да пеем.

 

Разбира се, аз нямам намерение да коригирам ключовете на всинца ви, но ви говоря общо за погрешките. Когато се върнете в дома си, ще видите къде е ключът сол и ще си поправите погрешките. Някой път учителят поправя грешките на черната дъска и учениците оттам поправят своите. Така е по-добре и вие да се коригирате.

 

Често казвате: „Нямам вдъхновение, нямам разположение.” Но трябва да знаете, че Божествената Любов е хармония, тя не търпи дисхармония. Сега аз ви говоря за хармонията като връзка, понеже тя ще ви послужи да почнете да се организирате съзнателно. Знаете ли какво е организиране? Всички клетки се организират съзнателно в този Божествен организъм и всички работят правилно. В този Живот ние сме Божествени клетки и всеки от нас трябва да разбира и изпълнява добре своята мисия, своето сегашно предназначение и да не желае ни повече, ни по-малко от определената за него работа. Никой не трябва да се отдалечава от Божествения план. Другите хора могат да говорят за вас, но това, което вие съзнавате дълбоко в душата си, старайте се да го реализирате и няма да бъдете далеч от Истината. Вървете по своя план, нищо няма да ви спъва! Нали сте виждали как вървят войниците – всички вървят в такт. Така и вие, когато сте сами, може да вървите както искате – и по-полека, и по-бързо, но когато тръгнете с някоя компания, която си има свой ход, ще вървите според нея. Не вървите ли според нея, ще останете назад.

 

Та когато влезете в Божествената хармония, всички трябва да измените такта на вървежа си – ще тръгнете хармонично, правилно. А знаете ли какво означава превода на това да си приспособите краката, за да ходите правилно? Това значи, че вашите добродетели трябва да вървят правилно. Краката на човешката душа – това е Добродетелта, ръцете на човешката душа – това е вашата Справедливост, ушите на човешката душа – това са мъдрите мисли на Мъдростта, а устата на човешката душа – това е Любовта, чрез която тя може да говори. Тази уста е външната страна на Любовта, чрез която Божествената Любов ще излезе. Едната Любов ще дойде като услуга на другата Любов, която ще дойде отвън чрез нея. Затова сега трябва да сформирате ушите на вашата душа, за да бъдете мъдри; трябва да сформирате устата на вашата душа, за да бъдете в Любовта; за да бъдете добри, добродетелни, трябва да сформирате краката на вашата душа, а за да бъдете справедливи, трябва да сформирате ръцете на вашата душа. Като отидете в онзи свят, ще видите, че някои нямат например уши. Всички добродетели, които в този свят сега упражняваме, ни служат да създадем някои органи. Защо човек трябва да е добродетелен? За да има неговата душа крака. Защо трябва да бъде човек справедлив? За да има душата му ръце. Защо да бъде мъдър? За да има душата уши. Та всичко онова в света, което Божествената хармония го извършва, има пряко отношение към нашата душа.

 

Значи всички усилия, които правим, са едно благо за нас, за вашите ближни и за Божествените принципи. Това значи да се проявява Бог в делата ви. Например да кажем, че на всички, които сте тук събрани, ви се даде една работа да извършите. Как бихте започнали тази работа? Например да кажем, че ви дадат около стотина сирачета и ви накарат да им помогнете – как ще постъпите вие, как ще организирате тази ваша работа? Ще започнете да избирате комисия помежду си от пет, шест, седем жени и ще ги упълномощите те да наредят работата. Между тях ще започне спор коя да бъде председателка, коя секретарка, коя касиерка и цял ден ще мине в тези разправии. След това ще трябва да се събират пари, а вие ще чакате. После отново ще има спор кой да разнася тези пари. – Е, пак избраните седем души от комисията. Ами вие, останалите, какво ще правите? Как ще наредите най-практично тази работа? Всички ще разделят децата помежду си. После пак ще има спор кое дете при кого да се падне, къде да бъдат най-интелигентните деца. На късмет – кой където се падне! Когато човек си знае урока, всякога е късметлия; който не знае всички уроци, тогава идва нещо, което не е по късмет. Ще разрешите въпроса по закона на хармонията.

 

Да кажем, че всички вие сте женени и имате деца. Всяка майка разрешава тази задача и представете си, че й са дадени няколко деца-сирачета да ги отглежда. Има избрана комисия вкъщи за тази цел – има председател, председателка и отглеждането на тези деца започва. В Невидимия свят е така. Тогава другите, които не са женени, казват: „На нас в бъдеще ще се дадат деца.” Неженените могат да си намерят друга работа. Всички на работа в света! Никой не трябва да стои празен. Сега, именно, при сегашните, а не при бъдещите условия ние трябва да използваме този съзнателен Живот, закона на хармонията. Умните хора използват сегашните условия, а ленивите хора – бъдещите условия. Умните хора се учат от своето минало, а глупавите – от своето бъдеще.

 

Сега искам между вас да се заглади по възможност всяка дисхармония, която съществува. Всяка дисхармония, която сте създали, искам да я изгладите само за един ден. Давам ви един ден на разположение, не по-дълъг срок. На жените давам само един ден срок за изглаждане на всички недоразумения и дисхармонии. И тъй, в един ден срок трябва да се нагласите в ключ сол и да изгладите всяка дисхармония. Всеки в себе си да изглади това – речено и свършено! Представете си един такъв случай: да допуснем, че сте живели в един дом в дисхармония с четири ваши сестри и трима братя – те са ви побийвали и вие сте ги побийвали. Казвате един ден : „Ще ида в друга къща!” Е, ако вие не сте се нагласили в ключа сол и минете на друго място, мислите ли, че там няма да ви стане по-горещо? Защото онзи певец, който не пее добре на сцената, ще го снемат оттам, а добрия певец всички го желаят да им пее и един, и два пъти. Добрият Живот – това е Божествената хармония, което значи да прилагаме в действителния Живот хармонията. Затова тази хармония е необходима и само чрез нея можете да наваксате изгубената хармония. А хармонията е тази, която носи Новия живот.

 

Сега във вашите умове се явява въпросът как може да се оправи тази дисхармония. Може – ще насочите ума си към Бога, ще знаете, че Той е Великата хармония и само за Него ще мислите. Няма да мислите за Бога като за някой стар белобрад дядо, а ще мислите за Бога като за Велика хармония, в която всичко живо отдава вниманието си на Него. Затова всички се стремим към Него и всеки иска да Го схване. Мисли за Великата хармония на Живота и веднага ще ти стане леко! Не се старай да схванеш какъв е Бог, каква е формата Му, а мисли за Него като за Велика хармония и веднага ще ти стане леко. Защото ако гледаш лицето, косата и брадата на певеца, ти веднага ще се отдалечиш от хармонията, но ако слухът ти е съсредоточен, ще разбереш какво е тя. Когато дойдем до лицето, то е особена хармония за очите. Ако сте ясновидци, ще видите, че лицето не стои спокойно на едно място, а е подвижно, в него стават много бързи движения. Но понеже тези движения са така далеч от нас, струва ни се, че то е спокойно. В Невидимия свят всичко е в движение.

 

Най-първо ще обърнете сърцето, ума и душата си към Бога на хармонията, т.е. към Бога на ключа сол, към който всичко живо е насочило ухото си. Ще се обърнете към законите на хармонията. Ще слушате един от тях и като го възприемете, ще започнете заедно с този велик хор да пеете. Един ден срок ви давам! За да се настроите на ключа сол, има само един ден срок!

 

Аз ви откривам един ваш недостатък: без да опитвате това, което ви говоря, когато излезете оттук, казвате: „Ето какво каза Учителя.” Не казвайте никому нищо, докато не го опитате. Всяко нещо, което съм ви казвал, не го разправяйте, докато не го проверите. Щом сте го проверили, разказвайте го – тогава то има двойна сила. Разказвайте това, което аз съм казал и което вие сте казали и проверили. Направете опит и когато той излезе верен, кажете го на някой и той да го провери. Когато направи и той опит и излезе сполучлив, резултатът ще бъде три пъти по-силен. Когато този трети разкаже на свой приятел и последният направи опит с добър резултат, силата ще бъде четири пъти по-голяма. Четвъртият казва на пети, последният – на шести и т.н. Като постъпвате по този начин, се получава постепенно усилване, подобно на една голяма вълна. А сега как постъпвате? Една от вас чула от друга някоя нещо, но нито едната, нито другата го е проверила и се питат: „Как беше това нещо, хайде да се върнем назад.” Забравили са го и двете. Почват отново да сноват. Вие нямате време за сноване – нашето платно е насновано, петолинието е насновано, необходимо е само да се тъче. Тъкането значи хармония – да се изтъче един плат от едно място на друго. Да пееш, да тъчеш, да живееш – това са синонимни думи. Казвате: „Какво да правя?” – Пей! – „Че животът песен ли е?” – Ако не можеш да направиш това, тъчи; ако не можеш да тъчеш, яж – това значи тъкане на петолинието. Петолинието е основа, а кросното е ключът, турен в началото на петолинието. Когато платното се изтъче, снема се от кросното и се продава. Друга музика настъпва тогава. Музиката се мени в много ключове.

 

Първото правило, за да се нагласите в този ключ, е следното: всички ваши недоразумения, всички ваши спорове да се изгладят и вие да се нагласите хармонично. Или, на музикален език казано, там, където не вземате вярно разните тонове и не спазвате времето, където един по-бързо пее, а друг по-бавно, където една с друга не се срещате, трябва да се нагласите в един ключ. А щом се нагласите в един ключ, ще знаете, че Бог е Великата хармония. Ще се нагласим като Него, ще пеем, ще се веселим заедно с Бога!

 

Вчера казах на мъжете, че оставям жените да ги нагласят – нищо друго не им казах. Сега да видим можете ли да ги нагласите. Ама да не направите като оня слуга Стоян, когото попът, неговият господар, го изпратил на лозето да го прекопае и да изреже пръчките. Отишъл Стоян на лозето, взел ножиците и рязал, рязал дето завърнал, понеже не разбирал от тази работа. Връща се в дома си и попът го пита:

 

– Стояне, плаче ли лозето?

 

– И ти да го видиш, дядо попе, и ти ще плачеш...

 

Ще питате госпожа Дойнова, когато реже лозето си, до кое място реже пръчките – тя разбира това. Така и вие трябва да знаете на кое място от петолинието трябва да стоите. Досега сте рязали пръчките до дъно, но повече така няма да бъде – ще режете само тези пръчки, които не трябва да раждат. На всинца ви трябва хармония, само тогава ще можем да се разберем. Ако всички сме в хармония с Бога, тогава ще Го разберем, ще разберете мен и аз – вас. Без хармония животът е несъвместим – това е и в обществото, и в науката, и в търговията, и навсякъде. За да е успешна работата, навсякъде трябва да има хармония. Обличате ли се, готвите ли, спите ли – навсякъде и всичко с хармония трябва да е. Не спите ли с хармония, махмурлии ще бъдете. Ако Животът е с хармония, и в най-дребните си проявления той е велик; няма ли хармония, той е безмислен.

 

Сега всички, и млади, и стари, ще приложите хармонията: младите – от началото, старите – от края. Младите ще бъдат първите ноти в една музикална пиеса, средната възраст – нотите по средата, а най-старите – последните ноти. Като се изпълни цялата пиеса, тогава се вдига голям шум, гюрултия и има ръкопляскане. Пиесата се свършва с най-старите. Ако има подсвиркване, тогава е лошо. Някой път има ръкопляскане, друг път – подсвиркване. Аз желая да има ръкопляскане, а не подсвиркване, защото ако има подсвиркване, ще слезете от сцената и втори път ще се прераждате.

 

Сега вие ще се съберете помежду си и ще обмислите работата по вашето организиране, за да видим какво могат да направят жените. Нали трябва да се работи във външния свят. Например имате някоя нива да се прекопае, лозе да се реже, градина да се обработва, плодни дървета да се отглеждат – как ще разпределите тази работа? По-силните на лозето ще копаят, по-слабите на нивата ще жънат, най-слабите ще чистят гъсеници, а тези, уморените, ще ги пратите да вкусят от плодовете, да си наберат и на вас да донесат, и тогава ще имате една богата трапеза. Тъй ще разпределите работата си. Ще трябва една разумна работа, в която да имате хармония. Ако нямате хармония, работите ви ще бъдат разнебитени, ще се яви съмнение, разочарование, лутане от едно място на друго и животът ви ще стане безмислен. От вас, жените, които учите хармонията, се изисква работа.

 

Сега да допуснем, че имате едно женско събрание – как ще го направите? Ако говорите за първенство, на първо място ще турите младите – в музиката на първо място са младите. Добре, организирате събрание, туряте младите на първо място и те стават първи. Да кажем, че има да се пренесат петстотин чувала – тогава на първо място ще дойдат старите, а младите ще останат назад. Ако е въпрос за първенство, лесно е да се провери кой човек е пръв. Пръв човек е този, който при всички условия на Живота е пръв, а този, който не може да работи, ще остане назад. Ако някой за ядене е пръв, а за работа е последен, той не е пръв. Някой казва: „Аз съм пръв.” Радвам се, че има един пръв – хайде, да сложи чувала на гърба и да вземе еди-кой си тон на ключа сол. Ако вземе всички тонове правилно отначало докрай, значи той е пръв. Ако половината от тях ги вземе правилно, а другата половина – неправилно, значи той до половина е пръв. Ако взема само четвърт от тоновете правилно, той има двойка; ако взема само един тон правилно, той има единица; ако не взема нито един от тоновете правилно, той има нула. Това значат Христовите думи: „Първите ще бъдат последни и последните – първи.” Какво иска да каже Христос с тези думи? Които са били първи, щом дошли до чувалите, станали последни; после, когато дошло яденето, от последни станали първи. При чувалите последни, а при яденето първи. И тъй, Христовите думи „Последните ще станат първи и първите – последни” са само положения, принципи, които са изказани. Това не е за смях, а показва нашата слабост. Някой път ние не преценяваме силите си, но когато ни поставят на работа, казваме: „Аз мислех, че съм пръв, но сега ще остана малко назад.” Когато дойде яденето, казвате: „Аз съм пръв, помнете ме, имайте ме предвид!” Когато дойде до чувала, казвате: „Малко съм слаб, признавам слабостта си.” Е, и това е хубаво, че признавате слабостта си. Казвате: „Гърбът ми малко носи.” Е, значи не си пръв.

 

Ще работите по закона на хармонията. Щом влезете в Пътя, претенции, привилегии няма. Привилегии има само онзи, който учи, който е способен; не учи ли, не е ли способен, няма привилегии. Който пее хубаво, който се учи, той е достоен, за него има привилегии; който не се учи, той не е достоен, няма за него привилегии. В това Училище като влезете, ще се стремите да учите; не учите ли, другите хора нищо не могат да ви дадат. Когато другите хора ядат, това нищо не ни ползва – това, което ние ядем, то ни ползва. Другите хора заради вас не могат да учат, ти ще учиш. Това е една необходимост. Ще знаете, че знание по лесен начин не може да дойде. Ще учите, и то здраво – по закона на хармонията.

 

Вие ще учите по закона на хармонията и това зависи от вас, друг не може да ви хармонизира. Някой казва: „Хайде да се хармонизираме!” Всеки сам ще се хармонизира. Ако се хармонизирате сами, хармония ще има; ако не се хармонизирате, няма да има хармония. Всички хора в света си имат свои лични дертове. Всеки има по един дявол-пенсионер вътре в себе си и го храни в дома си. Квартирант ви е той за зор-заман и когато дойде, гощавате го. Когато се намирате в трудно положение, казвате му: „Излез да ми оправиш работата!” Той излиза и казва: „Какво търсиш ти, вагабонтино!” Той ти урежда работата. А някой път, когато забатачиш, казваш на добрия си дух: „Слушай, не можеш ли ти да излезеш заради мен? Забатачих тази работа, не мога да направя нищо, ела да ми помогнеш!” А добрият дух, като ти проговори, казва: „Добре, ще отложа полицата.” Така че, зависи кой квартирант ще повикате на помощ.

 

Сега според закона на хармонията ще повикате добрия квартирант – той ще ви даде тон и ще ви покаже как да започнете. Това е необходимо за вас. В Небето не се приемат хора, които не се хармонизират – такъв е законът и в него няма изключение. Ако не се хармонизирате още сега на Земята, като отидете горе, няма да ви приемат. Ако се хармонизирате, ще напуснете къщата си с песен, няма да плачете и там с песни ще ви приемат. Ако тръгнете от Земята без песен, когато отидете до Рая, ще кажат: „Не приемаме хора, които не знаят да пеят.” Небето е място на песен и хармония, там няма плач, няма тъги и скърби, навсякъде се чуват песни от всички видове, от най-тихите до най-бурните песни – всеки може да си избере и да слуша.

 

Сега и ние на Земята ще започнем да вършим всичката си работа с песни, но ще приложите хармонията. Който не приложи хармонията, няма да му проповядвам нищо – той няма нищо общо с моето Училище. Когото хвана, че не е нагласен, ще го изпъдя навън по всички правила на Божествената наука. Когато научи хармонията, пак ще го приема, но докато я научи, вънка ще седи. Това ще го знаете и то без изключение ще бъде за всички. Тъй пише Господ в Неговото училище. Неговите закони са неизменяеми за никого и никой не може да ги престъпи. Всички училища трябва абсолютно да се подчиняват на закона на хармонията – така е писано. Сгреши ли някой – навън! Колко пъти на ден ставате вие оглашени; после запявате и хайде пак на Училището. Сгрешите ли – пак навън; и когато излезеш навън, чувстваш положението си. Затова и законът се прилага вътрешно. Вашият дух, който ви ръководи, той ще ви изведе навън. Като казвам, че ще ви изпъдя, подразбирам закона, който работи в Духовния свят – той е един за всички. Учителят постъпва по същия начин: направи ли ученикът погрешка, никому никаква отстъпка не се прави – не се прави отстъпка нито на учителя, нито на ученика. Направи ли грешка – вънка, поправи ли се – пак вътре. Защото в дисхармонията цялото Небе се разклаща. Ето защо се казва, че нечист не може да влезе там. Това ще го имате като правило, това е съзнателен закон. От вас зависи да сте в хармонията или вън от нея – вие сте тези, които си налагате да бъдете вън или вътре в хармонията.

 

Та казвам ви да приложите този велик закон на Живота. Той е потребен на Земята, той е практичен закон. Не мислете, че той е строг, той е велик закон, който ни учи на ред и порядък. Адам беше щастлив в Рая, но когато хапна от плода на дисхармонията, веднага го хванаха за ухото и хайде навънка. Разбира се, това е твърде голямо наказание, защото той много престъпи в хармонията. Сгрешиш ли в една нота, ще те държат един ден извън училището, сгрешиш ли в две ноти, ще те държат два дена, три ноти – три дена и т.н., в колкото ноти сгрешиш, толкова дни ще те държат извън Училището. Поправиш ли се после, това е Благодатта. Законът е абсолютен: дисхармония абсолютно не се търпи. Ако не ме обичаш, ще ми кажеш: „Ти сега потърпи малко.” Ако ме обичаш, няма да ми казваш да търпя и ако ти обичаш хората, не ги карай да търпят твоите глупости. В това отношение ще гледате да се въдвори тази хармония между вас, тя ви е потребна. Ако не се въдвори, другояче не може да си помогнете. Тук може да се молите, но излезете ли от събранието, хармонията е нарушена. Трябва да държите в ума си мисълта, че Бог е вечна хармония. Тази мисъл трябва да стане у вас плът и кръв, навсякъде да я чувате. Тогава ще бъдете силни да се борите с външните изкушения на света.

 

Сега аз ви тълкувам Любовта в ключ сол – в първа степен. Казвате: „Да се любим!” Че за да любиш, трябва да туриш ключа сол и да се нагласиш според него. Тогава ще имаш хармония и ще започнеш с Любовта. Като говора за Любовта, подразбирам, че тя предшества хармонията, а хармонията създава условия, за да се прояви тази велика Божествена сила, която, като дойде, внася здраве, а здравето внася хармония. Външната хармония дава условия за Любов, Любовта дава Живот, Животът – здраве, а здравето внася вътрешна хармония у нас. Така че хармонията отвън се формира вътрешно.

 

Това Учение, което днес ви говоря, ще искам да го приложите. Аз ви изпитвам и ще определя една комисия да ви изпита за всички ноти и отначало докрай ще има изпити. Една комисия от Небето ще дойде тук да ви изпита. Тя ще посети домовете ви и ще държите изпити по хармония, ще пеете. Гледайте, когато дойде изпитната комисия, в дома ви да има хармония, за да остане Божието благословение в него. Ако дойде и не ви намери подготвени, никакво благословение няма да остави. Да не съжалявате после. Една комисия от Небето ще се изпрати – как бихте проверили тази мисъл? Тази комисия е малко неразбрана – тя означава общинари, които могат да бъдат три, четири, пет или десет души от обща хармония. Те ще ви изпитат по хармония – как пеете, как живеете, как чувствате, как мислите, как действате.

 

Тази година е тринадесетата. Ако нямате резултат, по-нататък няма да отидете. Ако преминете от единия край на пеенето до другия, какво ще се получи, ръкопляскане или освиркване? От другата година нататък нов курс се започва, нов ключ. Ако този ключ не оправите както трябва, няма да минете в нов ключ, ще останете пак в същия. Ако минете изпита, ще започнете на новия ключ.

 

Това искам да ви кажа. Тези неща, които ви говоря, са понятни, вие имате опитности, вие сте живели, знаете тези неща и сега си ги спомняте. Някои неща, които сте забравили, щом се намерите на тясно, ще си ги припомните. Онзи вълк, който се е научил да яде овце, казва, че корени не се ядат, но когато погладува пет-шест дни, спомня си за сладките корени и ги намира. Та и вие, когато се намерите на тясно, спомняте си това, което сте знаели. Вие знаете тези неща, но ще ви напомня една стара истина, която сте забравили. Христос казва: „Когато този Дух на Истината дойде, той ще ви припомни това, което Аз отначало Съм казал.” Това нещо е написано в душата, в мозъка ви и вие го знаете. Не се смущавайте и не казвайте: „Този тон не мога да го взема правилно, това не го зная.” Знаете го, ще си го спомните! Ще отворите книгата на еди-коя си страница и като прегледате годината, месеца, деня, времето, всичко едно след друго, както е било, ще си кажете: „А, спомням си, разбирам сега ясно.” Ще направите една малка справка.

 

Хубаво е всеки да влиза и да поработи вътре в себе си. Не мислете, че нямате способности. Всички от вас имате способности и чувства, но трябва да поработите съгласно закона на хармонията. Когато работите съгласно закона на хармонията, всичко се удесеторява, а когато работите без закона на хармонията, животът е тежък, непоносим. Ядеш без хармония, спиш без хармония, живееш с хората в дисхармония – тогава животът е тежък, скръбен и започвате да пеете песните „Девет години болен Дойчин лежал” или „Години, години, усилни години”. Това е Животът без хармония.

 

И тъй, сега ви дадох един ключ, един много прост, но много естествен метод и вие ще го приложите. Вън от тази мисъл за хармонията няма да разсъждавате какво е Бог. Ще схващате Бога като една Велика разумна хармония, която се разнася навсякъде във Вселената, из цялата Природа и всред всичко живо. Всяка вечер ще съсредоточавате ума си, мисълта си към един тон от тази хармония. Ако схванете един тон, това е много нещо. Всеки ден по един тон! Караш се с мъжа си, с дъщеря си и казваш: „Мъжът ми не взема правилно тоновете.” Не, ти трябва да кажеш: „Аз ще взема правилен тон на ключа сол и ще му покажа как се пее!” А ти започваш: „Какво си се раздрънкал!” Той дрънка, тя дрънка и какво излиза, когато се раздрънкат двама души? – Две дрънканици. Ще се успокоиш и ще кажеш в себе си: „Любовта, това е ключът сол – трябва да взема камертона!” Вземаш камертона, нагласяваш се и казваш на мъжа си: „Любов и съгласие, Любов и съгласие!” Ще пееш, ще пееш, ще повишаваш тона си и току го погледнеш – той се засмял, започва и той да пее: „Любов и съгласие, хайде да се примирим!” Това е Божествено – да слушаш какво казва Господ отгоре. Когато се живее така, животът става разумен и лек. А сега ходите от къща на къща по цял ден и разправяте какво сте преживяли – ходиш по цял ден, на десет места разправяш и пак ти е тежко. Живееш ли в хармония, никому няма да разправяш нищо и пак ще ти бъде леко на душата.

 

Сега ще ви дам едно упражнение – ще видим дали можете да го приложите. Можете ли да направите първото упражнение? Ще мислите две минути върху думите Любов и съгласие.

 

Две минути всички са в мълчание и правят упражнението.

 

Ще правите това упражнение десет пъти на ден по две минути и ще видите резултатите. Ще се стремите да имате хармонията всеки момент в ума си – умът ви трябва да свикне. Той много се отклонява, но когато го концентрирате една-две минути върху хармонията, умът ви ще навикне да се съсредоточава, да се приспособява. Когато правите тези упражнения, вашите клетки, вашите нерви ще започнат да се тонират и ако имате главоболие и каквото и да е неразположение, то ще мине и ще се почувствате по-здрави. Ако правите тези упражнения по-често, ще започнете да се лекувате – те са един добър метод за лекуване. Всяко лекуване е изчистване, а изчистването е здраве. Като живеете цял живот по такъв начин и правите упражненията за хармония, всичко у вас ще се пречисти и душата ви ще стане бяла като сняг.

 

Когато направите няколко такива опита и видите резултата, ще ми съобщите. И когато се уверите в добрите резултати, тогава можете да помагате на близките си.

 

20 юни 1921 г., понеделник, Свети Дух, София

„А когато дойде Утешителят, когото аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който от Отца изходи, той ще св謬д嬬телства за мене.”

Йоана 15: 26

Тайна молитва

„Благославяй, душе моя, Господа”

 

Ще ви прочета 15-а глава от Евангелието от Йоана. Ще ви говоря за лозата. Тази лоза има три съдържания. Има лози, които не са се развили – ходили ли сте на лозе, виждали ли сте го, когато лозата е без листа? Друг път сте я виждали, когато се е разлистила и най-после сте я виждали, когато е дала плод и е узряла. Не всички лози имат грозде. Аз ще ви чета за лозата, която има грозде.

 

Изпейте първия стих от „Любовта” – тихо я изпейте.

Ще ви говоря върху 26-и стих от прочетената глава: „А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духа на Истината, който от Отца изходи, той ще свидетелствува за Мене.”

 

Духът – това е най-възвишеното, най-чистото, най-святото. И в тази святост Духът носи условията на Разумния човешки живот. Аз употребявам думата разумен, но бих употребил и друга. В най-широк смисъл, когато човек има в себе си Разумния живот, той живее като музикант и като поет. Той е всякога весел, има Мир в душата си, светът не го тревожи, нищо не го смущава. Такъв човек не е дребнав, не се спира върху дреболиите на живота, а само върху онова Великото, което Бог е създал.

 

Сега да допуснем, че някой донесе таралеж в градината ви – когато понечите да го хванете, той ще ви убоде. Как мислите, бодлите на този таралеж Господ ли ги направи? Не, те са изкуство на самия таралеж. Вие може да запитате защо на този таралеж Господ му е турил бодли. Той сам си ги е създал, културата му е такава – нему трябват бодли, това е неговото разбиране за Живота. Следователно вие няма да се питате за неговите бодли, а ако искате да изучите таралежа, ще се спрете на основните му черти – как се храни, как си прави леговище, как отглежда малките си, какви са отношенията му към неговите ближни и т.н. Таралежът е добър учител за змията – когато я срещне, той я хваща най-напред за опашката, скрива си главата, тя се увива около него, а той постепенно я поглъща по малко, по малко, докато остане само главата, а накрая и нея глътва. И когато змията го пита: „Защо постъпи тъй нечовеколюбиво с мен?”, таралежът й отговаря: „Ами ти как хващаш жабата – тя кречи, а ти гълташ! Този занаят от теб го научих и сега правя този пръв опит, за да видя как стои тази работа.” Питам сега: когато змията гълта жабата, Господ ли я научил? Това е пак нейно изкуство. Когато дойдете до Живота, вие най-първо ще отделите всички ония видими качества, съществуващи в човешкия живот – това, което е създадено от самите хора, за да дойдете до чисто Божественото. А Божественото е Духът.

 

И казва Христос: „Аз ще ви изпратя този Дух.” А сега хората живеят без Духа. И вие питате защо хората не живеят братски. Как ще живеят братски? Таралежът живее по таралежки, змията живее по змийски и т.н., и всички животни живеят тъй, както разбират. Духът го няма у тях и всеки един си има особено разбиране. А като дойдем до хората, питаме за някого защо така постъпва. Той живее тъй, както разбира. Защо не живее другояче? За да живее другояче, трябва да дойде Духът. Ако не дойде Духът, той ще живее тъй, както разбира. Ако вие искате принципиално да се измените, да заживеете друг живот, Духът трябва да дойде във вас. И когато Той дойде, няма да се питате този Дух във вас дали е Божествен. Той е само Един Дух – Великият Дух, който носи Светлината, който носи Мъдростта, Истината, който носи всичко в себе си. Той носи всички блага от памти века и няма друг като Него. Този Дух носи всичко в себе си и Той е разпоредител на всички блага. И когато дойде Той, хората започват да стават умни, гениални и когато им дойде някой нагости, приемат го с радост, гощават го – вършат всичко с Любов. Но когато Духът си замине, казват: „Днес не съм разположен, в дома ми да не влизаш, друг път ела!” Защо? Духът е, който носи всичките богатства, а Него сега го няма. Много естествено, когато аз съм болен, ще кажа, че днес не приемам гости. Защо? Защото съм болен. И освен че аз не мога да приемам гости, но и се нуждая от някой, който може да ми услужи.

 

След като говори за лозата, Христос казва на своите ученици: „Ще вземете на първо място Духа.” Духът иде само при онези пръчки, на които има грозде. Сега аз не искам да се спирате върху въпроса имате ли грозде, или не. Вие може да си зададете този въпрос, обаче сами не може да го разрешите – този въпрос го разрешава само Духът. И Христос, когато говори, обръща внимание върху плода. Господ обрязва тия лози заради плода, който е вътре в душата. За Бога е важен нашият плод, а не външната форма – не самата лоза, но това, което излиза от нея.

 

Когато майката роди дете, какво очаква тя от него? Тя очаква нещо разумно, защото от устата на детето идва този плод. Ако тя роди едно дете глухо, нямо и сляпо, което да не може да говори и притежава всички най-лоши навици, какво си казва майката тогава? Тя си казва: „Чешки да се не беше раждало, не ми трябваше такова дете! Дал ми го Господ да ме наказва с него!” А когато роди хубаво дете с гроздов плод, тя се обръща нагоре и казва: “Колко съм благодарна на Бога, че ми даде туй хубаво дете!” Плод е това! Сега, вие, които сте тръгнали, трябва да знаете, че вътре е плодът – плодът на вашата душа е вътре.

 

„И когато – казва Христос – дойде Духът, Той ще ви научи” – това е първото нещо. После казва: „А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на Истината, който от Отца изходи, той ще свидетелствува за Мене.” Той ще свидетелства дали вие имате грозде, или нямате, дали вашето лозе правилно се развива, или не. Тъй щото всичките усилия в живота на една душа, в живота на един човек на Земята трябва да бъдат насочени към известен плод. Вън от този плод човек не може да се радва никога. Кое е онова, което ви радва? Вас самите ви радва, ако имате някоя добродетел – добродетелта, която живее във вас, вложена от Духа, ви радва.

 

И Христос, който представя Божията Любов и Мъдрост, казва: „Духът, който Аз ще ви изпратя, Той ще свидетелства.” А на друго място казва: „Той ще ви научи, ще ви припомни” – какво ще ви припомни Духът? Духът ще ви припомни за всичките тия плодове, които вие трябва да имате в душата си. Защото, когато дойдат, гроздоберачите какво правят? Спират се при ония лози, дето има грозде, а дето няма, минават и заминават. И Духът, когато дойде, всякога ще се спре при една душа, у която има това грозде.

 

Три вида лози има: едни, които не са се развили, но обещават нещо; други, които са се развили и имат много листа – това е втората фаза; и трети, на които плодът вече е завързал и очаква да узрее – и всеки, кой как погледне, казва: „Тази лоза наближава”, и всички чакат да узрее, за да опитат гроздето. И мога да ви кажа кои са онези причини, които ви заставят да имате приятели – за да опитате техния сладък плод, това е причината. Защо искате да имате някой приятел, някоя приятелка? Основните причини са тези, че всеки един човек иска да опита плода на Духа.

 

Сега, за да могат тия лози правилно да се развиват, за да може Духът правилно да работи във вас, лозите трябва да имат почва. С други думи, три неща в Живота са необходими: първо, почва; второ, семе; трето, онзи, който ще посее семето. Ако имаме почвата, а нямаме семето, нищо няма да излезе; ако имаме лозата, а нямаме почва, пак нищо няма да излезе; а ако имаме почва и семе, а няма лозар, който да обработва семето, и това е невъзможно. Значи тия три елемента – почва, семе и лозар, който да обработва – са необходими, само тогава една лоза може да принесе плод. Сега ще направя едно сравнение: почвата, това сте вие, според думите на Христа; лозата, това е Словото, което е вложено във вас, а лозарят е Духът, който обработва – Божественият Дух. Всяка една възвишена мисъл, всяко едно възвишено желание, които се разработват във вас, които цъфтят и радват душата ви, се подкрепят от този Божествен Дух.

 

Сега, за да може да дойде и да заживее у вас този Божествен Дух, изискват се особени условия. Ще направя едно сравнение: ако вие си направите къща и очаквате някой ваш приятел или наемател да дойде да живее, той най-първо ще разгледа каква е къщата ви, после ще избере само ония стаи, които са най-хигиенични, които имат големи и хубави източни или южни прозорци, и чак тогава казва: „Вашите стаи са отлични, аз ще дойда да живея при вас.” По същия начин и Божественият Дух, когато дойде да живее у човека, гледа дали имате истински стаи – същият е законът и тук.

 

В цялата 15-а глава Христос определя какви са условията, за да дойде Духът. Едно от условията е Любовта. Сега вие ще кажете: „Тази Любов, все за Любов говори!” Аз сега говоря за Любовта в нейната трета степен – не говоря за любовта като неразвито лозе, за любовта като лозе само с листа, а говоря единствено за Любовта като лозе с грозде. Вие може да имате любовта на неразвитите пръчки, но най-важната Любов – Любовта от третата степен – е тази, на която листата са хубави, а гроздето е узряло. Тази лоза и отличният й плод показват какво е нейното вътрешно качество. Затова казва Христос: „От плода им ще ги познаете.”

 

Та сега и Господ иска да познае всинца ви от плода, иска да ви опита. Вие се криете, но Той работи, за да ви накара да дадете нещо, да ви застави да се изявите. Вие не искате да се изявите и казвате: „Не е дошло времето.” Не, не, дошло е времето да се покаже какво е естеството на човека. Но вие може да си кажете: „Ако дам плода и той не е такъв, какъвто трябва да е?” Трябва да излезе всичко наяве – колкото по-рано излезе, толкова по-хубаво, понеже вие ще знаете какви сте. А сега вие имате за себе си някакво по-високо или по-долно понятие. Кое е най-хубавото грозде в България? Турците го наричат мускат, а има и едно бяло като кехлибар, което наричат чауш.

 

Сега е необходимо Духът да се възприеме. Без този Божествен Дух, без тия блага вашият Живот ще остане всякога непроявен. И когато аз говоря за Любовта, че трябва да се освободите, аз подразбирам Любовта, която произтича от Божествения Дух, а не обикновената любов, която произтича от хората. Има любов, която произтича само от хората – тя е като прегоряла слама и живее ден и половина. Тя е толкова интензивна, че онзи, който я има, казва: „Аз без тебе не мога да живея”, но след ден и половина разбира тази любов и казва: „Не я искам, тя не струва.” Сегашните хора ви виждам да плачете за изгубената си любов. Тази любов я имат и християните – те пламват и казват: „Аз за Господа съм готов всичко да направя”, но когато се дойде до жертвата, казват: „Празна работа е човек да бъде толкова идеален и толкова усърден, малко по-хладен трябва да бъде.”

 

Писанието казва: „Понеже сте изгубили първата си Любов.” И тази е първата Любов, която свързва всички същества – тя ги стопля като печка, която трябва всякога да подклаждате и да й туряте дърва. Знаете ли как се подхранва тя? Дойде някоя приятелка, към която малко сте изгубили доверието, но тя ви каже: „Колко сте хубава, колко ви обичам, искам да ви прегърна и целуна!” – и вие се въодушевите, разположите се. Но щом си замине, след някое време си казвате: „Лъжа се аз – дали ме обича тя, или ме мрази?” На третия ден приятелката ви пак идва и казва „миличка”, на следния ден – пак „миличка”, докато от къщата ви изчезне нещо и вие затваряте вратата и казвате: „Тази миличка не я искам вече!” А тази Любов, за която аз говоря, този Дух, който иде, Той всякога носи. Той няма да ви каже някоя сладка дума, но ще ви донесе някоя хубава книга или ще ви донесе ябълка, или круша и ще ви каже: „Похапнете си малко, за да разберете колко е благ Господ, че после да опитате колко аз съм благ!” А сега любовта каква е? Дойде бащата и каже: „Знаеш ли какво ти нося – една хубава кукла!” Но куклата нито се яде, нито се пие и след четири-пет дена дъщерята я счупва. С такива кукли ни залъгват – това било, онова било, обещават ни Царството Божие, а вие се питате дали е така. А когато дойде Духът, вие ще имате една жива, положителна опитност, навсякъде и всичко ще изпитвате и ще разбирате какъв е смисъла на Живота. Това е Духът. Той, когато дойде, ще свидетелства, а вие ще бъдете смели, решителни, с всички хора ще се справите. Защото няма да говорите вие, а Духът във вас ще говори. Как ще говори? Вашата душа ще бъде проникната с тази Божествена Любов и когато тези думи излизат от устата ви, те ще отварят вратите навсякъде. Така ония, които искат да ви бият, по-малко ще ви бият, а след това и те ще се обърнат към Господа и ще почнат да Го славят. Тъй че, опасни хора сме! Никой няма да остане ненаказан. И те ще дойдат и ще слугуват на Господа тъй, както и вие.

 

Необходимо е да пристъпите и да приготвите сърцата си за Духа. А сега само духове имате, аз ги виждам – много духове имате, но тия духове аз ги наричам душички. Те са душички и духчета, които ви обикалят. А когато дойде Великият Дух, всички тия душички и духчета ще служат само на Този Единия. А сега вие често слушате лоши неща – понякога тия малки душички ви говорят, че сте глупави, че сте тръгнали криво, казват ви: „Гледай си живота, ти трябва да си поживееш, ти си млада, почернила си се.” Но това почерняне не е учение на Духа, Божественият Дух никога не почерня – почернят само тия малки духчета. Божественият Дух като дойде, Той внася Светлина, внася Мир, сади Знание, носи здраве, щастие, блаженство – това носи Великият Дух, когато дойде.

 

И казва Христос: „Аз ще ви пратя този Дух.” Кога? – „Ако Моите думи пребъдват във вас и вие пребъдвате в Мене, и ако вие имате Любовта на Отца ми, тогава Аз ще изпратя Духа. Ако вие имате Моята Любов, с която Аз ви възлюбих, когато Аз я показвам към вас, и вие я показвате към другите.” Към кои? Христос не казва да възлюбите всекиго безразборно. Може ли да любиш един камък? Нека се определим правилно: ти може да любиш само едно разумно същество – това, което има разум и носи съзнателен Живот. Него може да любиш, а другите работи не може да любиш. Могат да се любят само две съзнателни души – не може да любиш един камък или една мечка. Аз вземам тези образи в първа степен... Следователно в Любовта разбирам разумното – има ли го, има и Любов. Христос казва: „Както Аз ви възлюбих, така и вие възлюбете!” Разумното е възлюбил Той в света.

 

Сега вие няма да питате дали ще дойде този Дух при вас, или не. Ако вие вярвате в Христа, тогава Той ще дойде във вас. И Христос казва: „Аз ще ви изпратя Духа, ако вярвате.” С коя вяра? Хората имат две понятия за Христа: едни мислят, че Христос сега е излязъл от Бога, а други мислят, че Той е бил преди всичките векове на Светлината и следователно всичко в света е станало чрез Него и всички хора са излезли от Него. Следователно Той е най-познатият Път на хората. Първият, Когото познавате в света, след като сте излезли, е Той. Той е, който ви е изпратил на този свят и Той е, който ви спасява. Следователно Христос е Първият и затова Той казва: „Аз Съм алфа и омега, начало и край.” Вие казвате: „Как да познаем Христа?” Вие Го познавате. В този въпрос не се спирайте – познавате Го! Ако не Го познавате, имате да давате, а ако Го познавате, имате да вземате. Нали човекът, който има от вас да взема, не го познавате, обаче този, от когото имате да вземате, него много добре го познавате – познавате го, защото има да ви дава. Вие защо познавате мъжа си? Има да ви дава. Мъжът защо познава жена си? Има да му дава. Следователно в този смисъл имаме познанство и любов. Когато казвам: „Възлюбих някого”, значи имам да вземам от него. И ако Христос ви е възлюбил, има да взема от нас. Затова ни познава Той и без да отрича това, казва: „Вложил съм капитал и няма да ви оставя да го изядете – Аз ви познавам и ви държа!” Ти твърдиш, че не Го познаваш, но Той казва: „Ти не ме познаваш, но Аз те познавам.” И следователно, щом ви познава, Той ще ви изпрати Духа. Понеже хората са се заблудили из пътя, Той ще изпрати Духа да свидетелства за Него.

 

Вие трябва да изпълните Неговия закон като Го познаете, трябва да добиете смисъл и разрешение на всички въпроси, които ви вълнуват като женени. Вас ви вълнуват на първо място семейните въпроси. Най-първият въпрос за жената е семейният въпрос – какъв мъж ще има, какви деца, а след това идват другите въпроси, второстепенните разбирания и мнения. Жената е царица, мъжът е този, от когото тя има да взема, а децата са тези, които ще слугуват. Жената има големи претенции, тя обича децата, но иска мъжът й да е първият министър, а децата й да са първите поданици – тя казва: „Моето царство.” Такава е моята констатация, това е великата истина. Мъжът съзнава това и от осем хиляди години се бори да отхвърли владичеството на жената. Бие я, но тя казва: „Макар и да ме биеш, аз съм царица!” Макар децата да не я познават, тя казва: „Вие трябва да знаете, че сте ми поданици, ще признаете това!” Но аз пак ви казвам, че тия деца са стремежът на човешката душа. Жената е права, че трябва да бъде царица. Твърдението й, че е царица, харесвам, но дето не признава, че мъжът е цар и че децата са царчета, това не харесвам. Ако ги признае, от политическо съображение ще се роди един раздор. А Писанието така разрешава въпроса и казва: „Ще бъдете царе и дъщери на Бога Живаго.” Писанието не признава жената, не казва: „Ще бъдете царици.” Понеже жената първа е станала царица, сега мъжът се поставя за цар, защото неговият авторитет е подбит – но не авторитетът на сегашния мъж, а този на Божествения. Аз бих попитал сегашните жени: вашия мъж срещали ли сте го някъде, какви са чертите му, по какво се отличава той? Казвате, че това не е най-важният въпрос. И затова светът се пита как да разреши главния въпрос. Жената трудно познава, защото счита мъжа за нещо второстепенно, а признава само децата си. Щом веднъж придобие деца, тя поставя мъжа на опашката, а от това той най-много се шокира и излиза вън от себе си.

 

Знаете ли защо говоря така? Вие ще помислите, че искам да ви нападам. Това противоречие вътре в жената произтича от друго едно влияние, поради което тя е най-нещастното същество. Защо? Защото тя твърди, че е царица, без да има някой, който да признае, че е така. Тя признава, а другите отричат. Мъжът казва: „Ти си слугиня, нищо повече – ще готвиш!” Майката казва на децата: „Вие сте моите поданици!”, а те възразяват: „Поданици ли – ти ще слугуваш, не е тъй, както ти мислиш!” Следователно в самия дом има вътрешен раздор. Не само вън, но и вътре, в самата душа има раздор. Аз отивам по-дълбоко и казвам, че вътре вие сте раздвоени, голяма борба има във вас. Някой път си доволен от себе си, някой път – не. Защо си доволен, кои са причините? Голям вътрешен спор съществува и тази е една от причините, поради която най-нещастното същество на земята е жената. И затова девет десети от нейния живот е само сълзи: скрие се в стаята си, плаче, плаче, плаче, а после ще се избърше и ще излезе; на другия ден – същото, на третия пак си поплаква и казва: „Какво си мислех, а то какво излезе!” Защо? Няма го още Духът, Духът го няма, Духът го няма! А когато този Дух дойде, Той ще възстанови всичко. И Павел казва: „Сгодих ви за един мъж”. За кого? За Христа.

 

Следователно, докато не признаете този Мъж, който е глава на човечеството и чиято глава е Бог, все ще имате сълзи. Само при това признаване Христос ще изпрати Духа и този Дух ще свидетелства заради Него. Този е важният въпрос: Христос трябва да дойде между вас, този Мъж трябва да дойде вътре във вас! А с тази борба, която и сега още съществува, трябва да се ликвидира веднъж завинаги, когато дойде Духът и когато Го познаете. Кой е глава на вашия Живот? Духът е глава на Живота. И когато Той дойде, вие ще се освободите от сегашните раздори. Тогава ще дойде новото познание, новото разбиране на Природата, ще влезете във връзка с новите закони, които сега се поставят.

 

И казва Христос в тази глава: „Всичко, каквото попросите в мое име, ще ви се даде.” Понякога вие не сте спокойни. Защо? Щом има подпис на Христа всичко става, но без Неговия подпис нищо не става.

 

И тъй, Духът е, който внася всички тия страдания. Страданията показват, че вие не сте се примирили напълно. Докато имате страдания, не сте познали вашия Мъж. Не разбирайте познанството на мъжа така, както вие го познавате. Аз употребявам думата познанство в следния смисъл: когато излезеш през някой приятен майски ден в гората, когато те огрее Слънцето и чуеш птичките как хубаво пеят, това е познанство – то ти причинява една велика радост, ти се въодушевяваш. Обратно на това има и познанство, което ограничава: щом познаеш своя длъжник, ти го ограничаваш, щом намериш своя вол и го познаеш, туряш му юлара, вземаш остена и го подкарваш. Защо Христос е заминал горе за Небето? Той знае, че юлар има за Него – в това грешно състояние, в което сме ние, всеки ден бихме Го разпъвали. И затова Той се е вдигнал толкова високо и чака. Изпратил е Духът си, докато хората дойдат до съзнание. Вашият ум и сърце трябва да бъдат готови, да дойдат до съзнанието да изпълните Волята на Христа! Това е вътрешно, дълбоко разбиране.

 

Затова на първо място се изисква от всички ви да се обедините. Когато дойде Христос, всички жени трябва да станат Една Жена – няма да бъдете много жени, но Една Жена. Сега всяка една от вас ще каже: „С нас какво ще стане?” Жените още себе си не познават. Затова първото правило е жените да познаят себе си.

 

Кажете ми по какво се отличава една жена от друга. Ако сравня две жени, всичките имат еднакъв стремеж – и едната иска да се ожени, и другата; и едната иска добре да бъде наготвено, хубаво да се облече, и другата същото. Всичките им стремежи са еднакви, няма нищо различно, нищо особено – във всички къщи съществува един и същ живот. Защо жените да не си подадат ръце! По този начин могат да си повдигнат духа. Ако всички жени се съединят, много по-лесно могат да го повдигнат. А сега всяка една от вас казва: „Аз да бъда първата!” Тази ваша слаба страна прилича на онази история, която и друг път съм привеждал: един германски княз отива на посещение в Дания или в Холандия. Трябвало да го посрещнат в един театър, за което в града избрали дванадесет от най-красивите жени. А между тия дванадесет трябвало да изберат една, която да му поднесе букет. Решили да гласуват и в кутията намерили дванадесет билетчета с дванадесет различни имена – всяка една гласувала за себе си. И сега всяка от вас в тази Христова кутия гласува за себе си и няма кой да поднесе букета – като се отвори кутията, вътре има толкова имена, колкото и жени има. Всеки човек е пръв, но при изпълнение на Волята Божия пръв е само Господ. Начало на нещата е Той, а ние не можем да бъдем първи. Онзи, който създава нещата, той е Първият.

 

Когато дойде този Дух, Той ще внесе това дълбоко разбиране в душите ви. Самоотверженост се иска. Казвате понякога: „На този мъж аз толкова съм служила!” Но вие на Мъжа още не сте служили. Павел казва: „Сгодих ви за един мъж.” Аз бих се радвал, ако сте служили, защото тогава вие нямаше да остареете, косите ви нямаше да се изменят. Когато този Мъж дойде, не бива да се разфучите. Затова допуснахме днес един мъж да слуша – да не би жените да направят някой заговор.

 

Значи, когато Духът дойде, ако вие признаете този авторитет на Христа, всички други въпроси, обиди и съмнения се разрешават кардинално. Този е основният въпрос, който ще разреши останалите въпроси. Той трябва да бъде въпрос любовен, който по силата на Божията Любов и Мъдрост да се разреши. И тази Любов трябва да бъде толкова силна във вас, че като едно силно течение да помете всичко наоколо, да няма нищо, което да ви противодейства. Когато вашият мъж, който е на Земята, ви се кара, ще кажете: „Чакаме ние Христа!” Този ваш мъж приготвя пътя за Онзи.

 

Тогава на вас казвам, че има само Един Мъж, а на мъжете ще кажа, че на света има само Една Жена. Когато ще говоря на мъжете, вие ще пратите една делегатка. По този начин техният авторитет повдигам, разбирате ли? И тогава ще им говоря, че има само Една Жена и всички мъже трябва да се съединят, защото само Една Жена има.

 

И когато този Дух дойде, Той ще внесе това, от което вие имате нужда. Аз съм говорил много пъти и не искам моята беседа да остане без последствие. Вие запитвали ли сте се какви жени сте сега, може ли да ми опишете? Ако аз бих ви дал тема „Какви жени сте, по какво се отличавате”, как бихте се описали? В света, за да опишеш някой човек, трябва много да го обичаш, или много да го мразиш и обикновено показваш всичките негови отрицателни черти. Сега тия мъже на Земята вие ги мразите, това го зная, следователно жената казва за мъжа си: „Не му вярвай, каквото и да каже, не му вярвай!” Прави сте, защото в историята на човешката култура мъжете колко жени са продали и колко крака са счупили.

 

Сега, ако ви кажа: „Сгодих ви за един мъж”, вие как ще Го опишете Него? Фактът, че живеете при сегашните мъже, се дължи на този Мъж, който е горе. Той всеки ден ги изпраща при вас и им казва: „Макар че са такива, дайте им!” Той не довижда вашите грехове и говори: „Нека си живеят добре, нека са щастливи на Земята!” Но щастливи ли сте? Не сте. Не само че вие не сте щастливи, но и вашите мъже са нещастни, за което те постоянно пишат книги.

 

Сега това, което става вън в обществото, същото става в семейството, същото става и в душата. В душата си понякога вие изгубвате това упование, този авторитет, това съзнание, изгубвате всяка любов и тогава се отчайвате и казвате: „Да върви!” Вие изгубвате всяко понятие за онова възвишеното, дадено на душата, отказвате се от Бога и оставате в света само да ядете и пиете. И сега, ако вие като жени, все още търсите много мъже, ще има сълзи, сълзи, сълзи. Но ако търсите Единия Мъж, когато Той дойде в света, на всички сегашни мъже ще кажете: „Да си вървите!” Когато Жената падна долу, Мъжът остана горе в Небето, а когато Мъжът падна, Жената остана горе. Тъй щото, сега истинските мъже и истинските жени са горе, а тези, които напуснаха Небето и дойдоха да търсят своето щастие тук, на Земята, те са героите на деня.

 

Сега Духът на Истината трябва да дойде – чрез Него ще стане това спасение. Аз ни най-малко ви карам, когато идете вкъщи, да се нахвърлите върху мъжа си. Няма какво да се нахвърляте. Вие ще го търсите със свещ, ще го търсите, докато го намерите. Вие чели ли сте Песен на песните? Мнозина са я чели и казват: „Това е широк живот!” Ще разбирате дълбокия, вътрешния смисъл – не по човешки, а по Божественому. И защо аз не ви откривам тайни, къде е мъжът ви? Когато дойдете при мен, ще ви кажа: „Нека дойде и мъжът ви с вас!” А вие идвате само жени без мъже. Как може жена без мъж? И Писанието казва: „Жена без мъж не може и мъж без жена не може.” И двамата са в Христа. Жената, когато дойде, иска Любов да върши с мъжа си. Трябва да бъдете ти, мъжа ти и още един, трети. Любов може да има само между трима души, знаете ли вие това? Вашият мъж и вие ще дойдете при мен и тогава може да се любим – така разбира Писанието смисъла на нещата. А любовта между двама я знаем. И тъй, не се лъжете да търсите любов между двама, търсете я между трима. Така казва Христос: „Когато вие сте заедно с Мен и Отец дойде, тогава Аз ще ви се изявя.” Когато аз ви говоря за Любовта, трима души са необходими, за да се обичате. Аз не съм виждал две жени да се любят. Ако можете тук в България да намерите две жени, които да се обичат, аз бих желал да ги видя и да имам тяхната фотография. Не че е невъзможно това на Земята, но жената трябва да има свой мъж и още един, трети, който ще дойде. Тогава ще се изяви Бог и това, което търсите, ще дойде. Само тогава ще дойде Духът и Христос. Трима души се искат, за да дойде Христос.

 

Искам да се избавите от илюзиите си: искате да сте ученици, а търсите щастие там, дето го няма. Ако търсите щастие, аз ви казвам къде е – при мъжа ви. Но той ще ти сложи юлара на главата, ще те впрегне в колата, ще те подкара с остена и ще ти каже: „Хайде на нивата да ореш!” И вашият мъж е впрегнат – става дума за лъжливия мъж на Земята. А на другия Мъж аз не искам да казвам името. Тези мъже на Земята са само негови представители, негови слуги, и каквото Той заповяда на Земята, те го правят.

 

Сега знаете ли кой е Той? Знаете Го сега! Идва някоя мома и казва: „Аз го намерих!” – „Да – казвам, – не си го намерила още.” Когато намериш този, за когото Павел казва: „Сгодих ви за един мъж”, това ще бъде най-великият ден в Живота ти. За жената това ще бъде Възкресение и затова Христос казва: „Които се сподобят с този ден, с това разбиране, нито се женят, нита за мъж отиват.”

 

Когато ще говоря на мъжете, ще им кажа, че има само Една Жена. Не си правете илюзии – Един Мъж има, схванете това! Ще го търсите! Ще се чувствате като една душа и така ще можете да разрешите въпроса за страданието си. Въпросът е да намерите Христа. Не историческия Христос, не този Христос, в когото вярват хората, но онзи Христос, който казва: „Аз Съм начало и конец, алфа и омега”, Този, който ви е изпратил тук, който е изпратил благословението Си, който ви е подкрепял при всичките ваши идвания и странствания в този свят и ви е ръководил в Пътя на Истината. Той е бил всякога добър, никога не се е навъсвал, винаги е деликатен и казва: „Ще дойде времето на тази велика развръзка.”

 

Сега Божественият Дух иде за жените, за да ги събуди, та да потърсят този Един Мъж. А сега, понеже има много мъже, има и скандали – една жена казва: „Защо си го взела ти?!”, а друга й възразява: „Ами ти какво си направила с него?!” Спорят все за мъже. Казвам: никакви мъже нямате още. Вашият Мъж, истинският Мъж никой не може да ви го вземе, Той е горе на Небето. Той ще бъде вашият възлюблен – Той не се нарича мъж, а възлюблен на душата. И за жената се говори не като за онази, която е сгрешила, а за възлюблената ми. И тъй, възлюбления на вашата душа ще търсите! И когато Го намерите, вашата душа ще бъде доволна, щастлива.

 

И казва Писанието: „И през онези дни ще залича всичките ви грехове.” Когато намерите вашия Мъж, всичките ви грехове ще бъдат заличени, и помен няма да остане от тях. Най-важният въпрос е да намерите Възлюбления на душата си, за когото душата ви копнее. Толкова сълзи проливате за Него и казвате: „За какво сме останали, няма ли избавление?” За деня, в който този Възлюблен дойде, Писанието казва: „Ще обърша сълзите ви, ще снема оковите ви.” Няма да има сълзи тогава, няма да има окови – ще изцери сърцата ви и няма да има рани, там просветление ще има, няма да има тъмнина. Ще въздигне душата ви и тогава жената ще бъде царица.

 

И тъй, ще вложите тази идея в себе си и живо ще се молите най-първо да добиете Духа и това просветление. А черния мъж ще го вържете и ще му кажете: „Наложници не можем да бъдем вече!” Всяка една жена трябва да каже: „Наложница не мога да бъда вече!”, разбирате ли? Ако дълбоко в себе си кажете, че не може да бъдете наложници, вие решавате въпроса и тогава Духът ще внесе Любовта. Ще дойде истинският Мъж и тогава вие ще започнете новата епоха. И тогава ще се яви Новата Жена. И аз бих желал вие да образувате поне пръстчето на тази Нова Жена.

 

Вашият закон е велик. Само трябва да отхвърлите външното робство, това терзание, и да знаете какъв е смисълът. Следователно, ако намерите вашия Възлюблен, всичко друго, което разрушава вашия Живот, изчезва. Така се разрешава основно въпросът и тогава може да говорим за възпитание и за Любов. Ако аз ви говоря за любов, за целувки, думите ми ще се разберат съвсем в преиначен смисъл. Вие досега такива целувки не сте имали. Трябва да ви целуне този Мъж, този, който е чист и в който е било вашето начало. А това, че ви е целунал сегашният ви мъж, не е целувка. Ние ще я чакаме, още дълъг период има, докато дойде тази целувка. И когато човек получи тази целувка, той на Земята не седи, заминава си за своето Отечество и напуска този дом. Тези неща, които сега ви спъват, той ги напуска и по форма е свободен. Следователно душата е нещо вътрешно. Човек не може да се опорочи отвън, защото неговата същност е вътре. Грехът не е нещо външно – грехът е нещо вътрешно, вътре в душата.

 

И тъй, „Когато този Дух на Истината дойде, Той ще свидетелства за Мене и вие ще свидетелствате.” И аз желая всинца вие да свидетелствате. Можете ли да свидетелствате?

 

Реплика: Можем.

 

Можем!... Не смесвайте вашата душа с вашето тяло, защото сега имате едно тяло, после – друго тяло. Но има нещо по-съществено, което ви отличава – то е душата, а не тялото. И когато се срещнете, трябва най-първо да се чувствате като души. Силата на Любовта седи в противодействието – ако можете да издържите едно противодействие, вие имате Любов. Тази Любов е на Духа, тя е Любовта на вашата душа. Между Бога и вашата душа – оттам трябва да започне Любовта, а не отвън. Толкова пъти споменавате за Любов, целувате се, а пак говорите за себе си; угощавате се, а работите ви не се уреждат. Тази Любов трябва да започне между Бога и вашата душа отвътре. И Павел казва: „Първо, видимото”. Това е видимото. Някои могат да изтълкуват този израз така: първо, този живот. Аз казвам: видимото – това е Бог, а невидимото – това са хората. Видимото е това, което е Бог за мен – от това разбиране ще започнем. Животът е вътре. Във времето на Павел тези думи са били прави. Когато сме слизали отгоре, видимото е било долу, а сега поемаме обратния път и гледаме нагоре. Първо трябва да се яви Любовта към Бога и после ще се проявим навън. Ако аз нямам Любов към Бога, не може тази Любов да се прояви към вас. Бог, моята душа и ближният – това са трима души и само там има Любов. Те съставляват Света Троица – Бог в три лица. Те са проявление на Божествената Любов. Духът е първото изтичане на Бога. Бог, Духът и Любовта съставляват една троица, а ние заедно с тях сме четворицата – Добродетелта на Земята.

 

Първото правило е да започнете с Любовта. Жените трябва да търсят своя възлюблен! Ще кажете: „Със сегашните си мъже какво да правим?” Писанието казва: „След като умрете, вие сте свободни от тях.” Жената е свързана с мъжа, докато е жив, а щом умре, тя е свободна. Значи, ако тя се върне в света, той няма право повторно да я вземе – това не е мое учение, Павел говори така. Според моралния закон, ако някой дължи пари, но умре и после отново се върне на света, трябва да плати – такъв е моралният закон. На сегашните мъже ще кажете: „Ние ще идем да намерим нашия Мъж, а вие идете да намерите вашата Жена!” И още ще кажете: „Ние двама не сме прокопсали, затуй ти върви при Жена си, а аз ще ида при Мъжа си!” – така въпросът е решен кардинално. Какво трябва да прави мъжът? Трябва да иде при Жена си. Така ще осъществите развръзката, ще разрешите този дълбок въпрос. Духът като дойде, трябва да изпълним Волята на този Бог, който ни е изпратил на Земята, защото при Него ще се върнем. Няма друг път – колкото и дълго да седим на Земята, все един ден ще трябва да се върнем там, отдето сме дошли.

 

И казва Христос: „А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духа на Истината, който от Отца изходи, той ще свидетелства за Мене.” Той ще свидетелства за тази Велика Истина, която носи Любовта, която носи Свобода на жената. Най-първо трябва да се освободи жената! Вие трябва да се освободите и когато намерите Христа, вашият въпрос е решен и вие сте свободни. Сега някои вече са близо. Стремете се, докато реализирате това дълбоко разбиране. Когато разберете, вие ще бъдете завинаги спасени. Това е спасение, това е очистване – да бъдете доволни. Да бъдете такива, каквато е била първоначално душата на жената – доволна и чиста. И тя ще се очисти! Когато Духът дойде в нея, тя ще почне да свидетелства за Този, който е вън и вътре.

 

Сега Духът, който вече работи, нека да ви просвети, да подтикне душите ви, сърцето ви, ума ви към разрешение на най-важния въпрос. Другите въпроси вие може да ги разрешите, но този въпрос във Висшето Божествено учение е основен, кардинален. Него трябва да разрешите и тогава всички други въпроси ще разрешите последователно.

 

Да направим тайна молитва.

Ще прочетем тихо „Отче наш”.

Ще прочетем „Добрата молитва” съвсем тихо.

 

Пазете сега правилото да не допускате обезсърчение. Сега сте по-близо до Царството Божие, отколкото в миналото. Върху този въпрос ще размишлявате. Той не трябва да ви бъде спънка, а въпрос, от който зависи разрешението на всички други въпроси. Всяка една жена трябва да реши този въпрос без колебание – тя трябва да знае това. Решите ли този въпрос в душата си, дойде ли Духът, въпросът сам по себе си е свършен. Само по този начин може да работите. Вие сами може да решите въпроса, той не е от най-мъчните, а е най-лесният въпрос. Но вие все го изоставяте за най-после, а него най-първо трябва да решите.

 

„А този Дух на Истината, той ще свидетелства за Мене”; а на друго място се казва: „Той ще ви научи всичко и ще ви напомни всичко, що ви Съм рекъл.”

 

Следващият път ще говоря по-нататък. Следващият път, след един месец, ще говоря на жените какво трябва да правят, когато намерят този Мъж. Духът, който иде, ще ви отвори умовете и ще ви говори какво трябва да правите тогава. Жените трябва да вземат участие във всички действия на света. Жените спъват света. Съдбата на света и ключовете на целокупното спасение от вас зависят! И сега, понеже не сте разрешили най-важния въпрос, вие заблуждавате синовете и дъщерите си. Ти ще повикаш дъщеря си и ще й говориш за Великата Истина вътре в Живота. Тя трябва да знае Истината, защо я заблуждаваш – никакво щастие няма, ще й одерат кожата като на вол. Кажете: „Да се изпълни Волята Божия!” Волята Божия се изпълнява само чрез закона на Любовта.

 

Следователно вие трябва да ме разберете много широко, а не така тясно – кардинално, основно ще разберете въпроса за вашето повдигане! Не само вие, но в целия свят всички жени все този въпрос разрешават. Онези, които повдигнаха този въпрос, щяха да го решат кардинално, но дойде всеобщата война14 и те спряха малко. Те повдигнаха въпроса за еманципацията на жената. Не еманципация, а кардинално разбиране на въпроса е необходимо. Дойде войната, сплетоха се мъже и жени и сега не могат да разрешат основно въпроса. А той трябва да се реши. Вие живеете в една много важна епоха или, както светските хора казват, епоха с историческа важност. Сега или никога – така седи въпросът. Сега ако не решите този въпрос, никога няма да го решите.

 

Трябва да имате отворено сърце, а не да казвате: „Не сме добри.” Господ ще заличи греховете, ще ги хвърли зад гърба си и няма да ги погледне. Но такива, каквито сте сега, и да се молите не можете. Сега се молиш да вършиш Волята Божия, а утре търсиш един от чуждите мъже и казваш: „Кой ще ме храни?” Стига вече толкова, осем хиляди години робуване е достатъчно! Понеже е от осем хиляди години, ремъкът вече ще се скъса. Време е човек да скъса веднъж завинаги с ремъка на злото. То е великото зло, с което трябва да скъса човек и от което трябва да се отдели. И тогава човек ще обърне ума си към Бога и ще разбере, че в Него няма промяна, няма измяна. Той е един и същ. Той не е човек, Той е Великият Дух и няма промяна у Него. Благоутробен се нарича Той, многомилостив, пълен с Любов към онези, които се каят, които вършат Неговата Воля. Този въпрос сега ще го решите! Няма да си правите илюзии и да казвате: „Аз не съм като другите жени.” Едно ви моля само: не си правете илюзии, че не сте като другите жени.

 

Гледайте да бъдете тази Жена. За Едната Жена аз не съм говорил още, не съм ви казвал каква е Едната Жена.

 

Хайде, поздравявам ви с Духа! Трябва да атакувате сега и „на нож” да влезете! Всички с Духа, със Словото Божие! Не с губерките си, но със Словото Божие ще решите важния въпрос.

 

10 ноември 1921 г., 15 ч., София

Тайна молитва

Добрата молитва

 

Животът има две страни: едната страна е животът на актьора, а другата – това е животът на работника. Актьорът работи вечерно време, а работникът – денем. Първият използва вечерта, а вторият – деня. Следователно резултатите не могат да бъдат едни и същи, понеже Животът се развива при различни условия. Вечер актьорът няма тази светлина, а работникът, който работи денем, има условия за един правилен живот.

 

И тъй, аз ви разделям на два класа – актьори и работници. От актьори в тази Школа нямаме нужда. Бялото Братство изключва живота на актьора, а приема работници. Аз считам вас, женените, за работници на Божествената нива, а някои от вас искат да играят ролята на актьори. Вие още не знаете какво значи Божествена Правда. В тази Школа колкото е строг законът за работника, толкова е строг законът и за актьора. Като работници, аз ще ви запитам изпълнихте ли задълженията на своята работа. Аз искам от вас, женените, да прегледате работата си, нивите си, градините си, изворите си, говедата си, овцете си, да прегледате къщите ви измазани ли са, домовете ви изчистени ли са. В какво положение се намират тия ваши сътрудници? Понеже сте работници, трябва да знаете това. Мнозина от вас, женените, искат по-големи привилегии, а по-малко задължения. Искате да се отлагат падежите на вашите задължения, но в Божествената книга отлагане на падежите е изключено. То става само по Благодат. Трябва да се търпи и да се чака някое по-голямо Същество да ви помогне. Не мислете, че даром ще ви се даде.

 

Вие минавате за женени и затова ще давате морал на младите. Мислете, че като напуснете тия ниви, на тях ще дойдат младите. Какво ще намерят те? Аз говоря в пряк и в преносен смисъл. Това са разсъждения, които трябва да прегледате. Аз съм задължен да ви кажа това тази вечер – това е по инициатива на Бялото Братство. И те, Белите братя, ви държат отговорни за нивите ви, за овцете ви, за къщите ви и пр. Вие, които се съмнявате (има такива между вас), за една година ще проверите дали сме от Бялото Братство, или не. На Него Христос е глава. А когато Той е решил това свое разпореждане, питал е Главата и тя е позволила – а тази Глава е Бог. Въпросът е изчерпан и по форма, и по съдържание, и по смисъл – по всички направления. Следователно от вас, женените, се изисква да изпълните доброволно Божия закон.

 

Няма нужда да ви кажа какво да правите, а ще работите тъй, както вие мислите, както желаете, както вашите души желаят. Когато душата на някого пожелае нещо, в неговото съзнание се определя онова, което има да стане. В това съзнание влизат три велики Сили – умът, сърцето и волята. И отиването ни в другия свят всякога подразбира промяна на нашето съзнание от една форма в друга – това е разширение на съзнанието. В друга сфера ще имате други разбирания. И следователно Христос слиза в душите само когато съзнанието се разшири. Например, когато говоря нещо на женените, вие казвате: „Учителя каза еди-какви си думи, той има мен предвид.” Щом казвате така, не сте разбрали моите думи. Когато аз говоря, имам предвид да се разшири вашето съзнание, за да може Христос да слезе и да ви изясни. Аз се стремя да обясня външната страна, стремя се като работник да изчистя и след това ще слезе Христос. Аз искам да се разшири вашето съзнание, за да може да слезе Христос и да ви изясни това, което никой човешки ум или мисъл не може да ви обясни.

 

Питам: вие, женените, какъв пример давате на младите, на вашите деца по отношение на съзнанието си? Вашето съзнание служи ли да се разшири съзнанието на младите, за да дойде Христос в тях и да им обясни какво нещо е Животът и как трябва да живеят. Вие ще кажете: „Господ всичко може!” Това нищо не значи, това не е философия. Кръвта на бащата е силна, когато влезе в жилите на сина и тече по същите закони. Не тече ли, резултатите ще бъдат различни.

 

Сега, мнозина от вас посещават Братството само за да се изправят работите им. Идвате тук като на театро, за да ви нагостим, след което излизате и казвате: „Вие не сте такива, каквито сте.” Вие още не сте разбрали какви сме ние – ще минат още хиляди години, докато разберете това. Ние сме от тия, които разширяват съзнанието на всеки човек, за да слезе Христос и да разясни Истината на Живота. А тая Истина трябва да бъде такава, че да влезе Божественото съзнание, за да се изрази законът на Божествената Любов във Вселената. И какво по-хубаво от това! С тази Истина можем да работим. А вие казвате: „Да ни помилва Господ!” Е, как ще ви помилва, когато нямате това високо съзнание, за да може Христос да слезе и да изясни погрешката ви. Погрешките и съблазните са неизбежни от всички страни и ако Христос не влезе във вашето съзнание, тия погрешки ще създадат един дисхармоничен живот, а от тая дисхармония всички страдате. Има ли някой, който да не страда?

 

Аз често привеждам примера за това как си служат Черното и Бялото Братство. Черното братство има черни адепти, които слизат и казват: „Аз съм обущар, имам специален калъп за обуща – ще си купиш едни обуща от мен, че да ме помниш.” Това ми напомня един случай с мен в Ямбол: бях у един обущар, който ми казваше, че слушал беседите ми и се влюбил в мен, та иска да ми направи един чифт обуща, за които винаги да го помня. И наистина, още го помня. Туриш ли си крака в калъпа на Черното братство, ще ти скалъпят специални номера, които няма да забравиш. Първо, ще се осакатят вашите добродетели. Туриш ли си крака в тоя калъп, твоите добродетели непременно ще се осакатят и ако не дойде Бялото Братство да те освободи от него, много ще страдаш. Не давайте краката си на тия черни братя да ви ги турят в тоя калъп. Сега аз не ви обяснявам всичко, но в друга специална беседа ще ви говоря само за калъпа.

 

И после, вие, женените мъже и жени, не живеете тъй, както трябва. Това е противно на Бялото Братство. Ако искат женените да живеят както светът живее, вън могат, но щом влязат в Бялото Братство, тук има отлични правила. Вие още не знаете как да живеете. И можете да научите тези правила – мъже и жени трябва да живеят по закона на Любовта! Всяка работа, извършена по закона на Любовта, е свещена, а без Любов тя е престъпление. Ако ме попитате кое е право, ще ви отговоря: това, което е по Любов. Любов наричам онова чувство, което е над всички други чувства. Когато влезе то, ти никога не се навъсваш. Любовта ще се схваща като Мъж, но не този, който е облечен в плът – така ще се схваща Любовта. И мъжете така ще я схващат.

 

Това говоря на вас, женените, които Христос е оженил, а за ония, които Христос не е оженил, нямам нищо. Като казвам женени от Христа, подразбирам вашето съзнание да се разшири, за да влезе Христос и да ви обясни. Ако не стане това, вие ще се хванете за буквата, че после и аз ще се чудя какво ви е дошло на ума. Павел казва на едно място: „Надпреварвайте се да си отдавате почит един на другиго!” Как? За да се надпреварвате, трябва да стане една промяна в съзнанието ви. Трябва да има едного, от когото да се научиш. Ако майката не ни научи, откъде ще дойде това знание? Този закон е верен – съзнанието се разширява от съзнание. Ако вашето съзнание не дойде в контакт с друго съзнание, не може да се разшири; ако един ум не дойде в съотношение с Божествения ум, не може да се разшири.

 

В Братството аз забелязвам, че има голяма дисхармония. Аз търпя тия работи, но бъдете уверени, че тази дисхармония не ми е приятна. Вие може сега да заплачете, но аз не искам вашите сълзи. Аз искам Христос да влезе във вашето съзнание и да го разшири. Искам да се прояви Христос във вас, моето желание е да живее Христос във вас. За мен най-щастливия ден ще бъде, когато видя, че Христос живее във вашето съзнание. Бъдете уверени, че той ще бъде най-щастливият ден в живота ми! Вие може да запитате: „По какъв начин?” Има два начина: някои риби ги ловят денем, а други – вечер. Има ли някаква разлика? Христос е определил този закон: любете, докато е денем! Иде нощ, когато никой не може да работи. Следователно, за да се разшири вашето съзнание, трябва да работите денем, а не да актьорствате.

 

Аз съм решил да работите чрез опити в Школата. Ще започнем с най-малките и те постепенно един след други ще вървят така. Но за това трябва да стане разширение на вашето съзнание, трябва да стане тази вътрешна промяна. Тогава ще дойдат тия лъчи на духовно съзнание, за да създадат условия за семената, вложени във вас от хиляди години, и да се получат добри резултати. Сегашните ви мисли дали ли са добри резултати? Вие всички сте недоволни, защото най-същественото ви липсва – вашето съзнание не е още разширено и Христос не е още влязъл във вас да ви обясни. Той прави усилия, но това са временни състояния, в които стават повдигания и спадания. Вие правите усилия, но те ще бъдат безполезни, ако Христос не проникне в съзнанието ви и ако след Него не проникне Божествената Любов. Лесно няма да се достигнат очакваните резултати. Не мислете, че трансформирането на един живот в друг е лесна работа. За да се трансформира едно растение във форма на едно животно, какво изкуство и знание е потребно! Вие сериозно бихте се замислили, но сега считате, че то става много лесно. Не, така лесно не става. Духът Божи, който работи във вас, ще свърши всичко, а не моето говорене. Трябва Христос да проникне и тогава ще дойде Възкресението, което подразбира Новия живот в нови форми. „Ще излезете от гробовете.” Но ако бъдете като сега, ако ядете и пиете като сега, не мислете, че това така ще продължава. Не, от сегашното, от тази форма ни помен няма да остане! Ще останат известни принципи, които ще напомнят, но ние съвършено ще се изменим. Някой ще каже: „Сегашните условия на живота ме спъват.” Не, те не могат да ви спъват.

 

Аз говоря за онзи ученик, който е решил. А вие не сте още пълни ученици. Има няколко категории: ученици-оглашени, ученици-верующи и ученици-ученици. Първата категория има известни задължения и права, втората – също, а третата е най-горна от всичките. Това, което ученикът върши, не е длъжен да го върши оглашеният и обратно. И всеки трябва да разглежда Живота според степента си. Ако е оглашен, той има известни задължение и известни права и вие няма да го питате защо върши това. А ако оглашеният пита верующия: „Защо така правиш?”, последният ще му каже: „Когато дойдеш на моето място, ще разбереш защо така работя и живея.” Бог не е длъжен да ни съобщава защо прави така или инак. Той ще каже: „Когато минеш през тези седем огъня, за да те очистя, ще разбереш.” Абсолютно никакво друго обяснение няма да ти даде. И Йов питал Господа, но Той мълчал. Но след като Йов мина седем пъти през огъня, тогава Господ се обади и му каза: „Я застани да ми кажеш сега!” И Йов казал: „Чувал бях за Теб от други и много грехове направих, но понеже сега Те видях, глупости няма да говоря.” Някой от вас се намира в положението на Йов и пита: „Господи, докога тия страдания, тия дългове!?” Господ си мълчи. Не мислете, че ако имате някой приятел или неприятел, може да се избавите, лъжете се! Избавлението седи в следното: да разширите съзнанието си и да влезе Христос да ви обясни факта. Стане ли това, вие сте избавени; не стане ли, този факт ще бъде постоянно при вас и като един демон ще ви прави пакости.

 

Сега някои идат при мен и ме питат защо става това-онова. Днес дойде един и ме попита:

– Знаеш ли какво правят тези твои ученици, защо не им кажеш?

Казвам му:

– Не мога да им кажа, ние живеем по закона на свободата.

– Ами дисциплина няма ли?

– Няма.

– Но Вие можете да наложите тази дисциплина.

После ме покани да отида в дома му. Тогава аз му казах:

– В твоя дом аз няма да стъпя.

– Защо?

– За да стъпя в твоя дом, трябва да се разшири твоето съзнание и да дойде Христос, т.е. Любовта. И ти си като моите ученици, и ти искаш да ме туриш в клопката, от един калъп сте. И те, и ти не сте ученици на Христа.

 

И аз казвам: ние имаме един велик закон, ние искаме да живеем и да разбираме Живота малко по-другояче и искаме да го изправим. Вие може да кажете: „Знаете ли какво прави Учителят ни?” Но вие отговорни ли сте за мен? Друг път казвате: „Жълти обуща или бяла шапка подобава ли му? Бялото палто е за децата, а за него трябва черно джубе.” Но какво важи всичко това за вас? За вас важи какъв е моят ум, какво е моето сърце и воля, а вие се занимавате с тия дребни работи. Вие може да носите каквито щете дрехи и обуща, но мен ме интересува ума ви, съзнанието ви, сърцето ви и волята ви, а най-много – душата ви и присъствието на Христа в нея. Зная, че тия неща трябва да се обработват, докато вашият Живот придобие оня смисъл, който трябва да има. И следователно ние ще се разбираме! Понякога е благословение човек да бъде в света баща, а друг път е благословение да бъде дете; някой път е благословение да бъде учител, а някой път – да бъде ученик. Ще дойде време да разберете отношенията между Учителя и ученика, Бог ще ви ги обясни. И аз бих желал да бъдете вие от тия благословени ученици!

Реплика: Амин, амин!

Някои от вас търсите спасение, искате да се отвори Божието Слънце, за да влезете. Няма такова спасение. Спасението седи в разширението на вашето съзнание, за да влезе Христос. Тогава сте спасени по същество. Тогава всички външни условия, които сега ви стесняват – беднотията и други, всичко това ще се хармонизира и Животът ще придобие друг изглед. Сега във вашия ум остава друга мисъл: „Ако днес не свършим тая работа, ще остане за друг ден.” Не, трябва да се работи!

 

Ако например вие сте господар, а аз работник – наемате ме да ви обработя лозето, но през целия ден аз броя чуканите и вечерта ви казвам колко са. На втория ден отивам пак на лозето, но не копая, а броя колко пръчки има и пресмятам колко грозде ще родят. На третия ден броя колко тревички има и т.н. Накрая казвам на господаря, че съм свършил работата. Вие мислите, че лозето е прекопано и ми заплащате, но когато идете на лозето и видите, какво ще помислите? Ще ме извините, но вие по същия начин сега работите на Божествената нива – броите чуканите и пръчките, а не копаете лозето. Нямам нищо против да броите пръчките, чуканите и тревата, но и прекопавайте лозето. Първият начин на работа е актьорство, а вторият начин изисква първо да прекопаете лозето, след което можете да преброите чуканите, пръчките и тревата. А вие идвате при мен и казвате: „Нашето лозе не расте”. Да, не расте, защото моите ученици не копаят лозето. Аз решавам въпроса по следния начин: вие имате статистика – преброили сте чуканите и тревата, а аз ще взема мотиката и ще прекопая лозето. Ако вие сте го прекопали, аз ще броя чуканите. Има и учители, които само броят чуканите и пръчките. Ако прекопаете лозето, всичко се изравнява. Това са методи, символи за бъдеща работа.

 

Аз ви казвам това, за да знаете по какъв начин да разширите съзнанието си, в което Христос още не е проникнал. Христос работи, прави всички усилия. Вие имате дълбоко желание, но имате нужда от търпение. Като ви турят на масата за операция, ще ви изпитат. В Бялото Братство не дават упойка, когато ти правят операция, и трябва да стоиш съвсем мирно, защото ако мръднеш, ножът ще влезе по-дълбоко. Сега на всинца ви правят такива операции. И тия операции на живо са най-добрите, а операциите с упойка са най-лошите. Аз съм прибягвал само в някои случаи към операции на живо и тях може да издържи само един верующ ученик. Ако съзнаете, че това е извършено по закона на Любовта, ще бъдете готови да издържите, а в противен случай ще има ританица, ножът ще влезе по-дълбоко, операцията ще стане несполучлива и такива хора в духовно отношение остават хилави.

 

По-нататък няма да отида, за да не разклащам съзнанието ви и за да не помислите, че нищо няма у вас. Същественото не е дошло още. Тази нива още не е узряла, още не сте напълнили житото във вашия хамбар. Когато се препълни този хамбар, ще дойде новото направление на Живота.

 

С тази си беседа аз искам да ви разпределя за работа. И искам като на работници да създам работа за всички женени. Правя пак най-малкия опит: ще ви дам задача по пет минути само да работите за мен, за Христа, за Любовта. За пет минути бихте извършили чудеса. Не искам един час, а само пет минути. Има ли някой нещо против това? Ако някой злоупотреби с тия пет минути, не е никакъв ученик – ако пет минути не поработи за Христа, неговата работа е свършена. Никакви разисквания, никаква философия, а право на работа! Ще забравиш и жена си, и децата си, и всичко в тия пет минути! Съзнателно ще работиш за Христа, а след това ще философстваш, ще разискваш и ще питаш свърши ли се този въпрос. Забележете: пет минути! Сто дена по пет минути колко прави? Този опит ще го продължавате десет години. Един микроскопически опит, а за една година прави 30 часа и 25 минути, за десет години – 304 часа или 25 дни и 4 часа. В тези десет години ще посветите като работници двадесет и пет дни на Христа по закона на Любовта. Всеки ден по пет минути! Няма никаква друга философия за начина, по който да бъде. Няма да обяснявам никому. На вас ще дам отсега две седмици, за да размишлявате върху петте минути или върху двадесетте и пет дена за Христа през тези десет години. Който от вас е готов да работи, ще влезе да работи. Когато влезеш в петте минути, ще забравиш, че си женен, че си чиновник или нещо друго, а ще се чувстваш като новороден в Царството Божие, който ще извършва Волята Божия. И тогава ще разберете смисъла на моите думи още от първия ден, в който ще работите за Христа.

 

Вторият опит е следният: ще определя един ден, през който в определен час ще работите пет минути за Христа. Аз точно ще го определя и тогава ще проводя на пътя ви всичките мечки – това да го знаете. И ако вървите смело, те ще ви отворят път и ще кажат: „Може да се работи за Христа пет минути” – и мечките разбират този закон. И аз ще вървя напред. Ще чакате най-важния опит – пет минути за Христа. И да си почистите хубаво вкъщи! Който не си почисти...

 

Това ми е казано да ви кажа, разбирате ли? И ако вие бъдете верни, тогава ще познаете Истината и Истината ще ви познае.

 

Аз оставям въпроса нерешен, понеже другите чакат отвън. Женени, сега искаме да ви женим! Тъй!... Щом е недосвършено, ще поставите многоточие.

 

Две седмици ще мислите за петте минути. Свобода ще дадете на ума, сърцето и волята си. Свободно искам да мислите вече. Опитът ще дойде, това е начало. Тези неща са микроскопически, но когато ги наченете, ще дойдат по-големи работи. Ще започнем с малки неща, които са за децата. А когато децата се занимават, Господ се радва. Следователно, ние ще направим едно веселие на Господа, като види, че съзнателно работим за Него без принуждение.

 

Добрата молитва

Ако младите ви попитат какво съм ви говорил, може да им го съобщите след две седмици. След две седмици ще предадете моите думи на младите.

 

2 юни 1922 г., Велико Търново

(пред женени братя и сестри)

Добрата молитва

Ще прочета няколко стиха от 4-а глава от Евангелие от Йоана, от 1-и до 29-и стих.

„Бог е Любов”

 

 

Това, което досега съм говорил на всинца ви, е, че ви трябва приложение. Предизвиквам сега друга дума вместо думата мога. Приложението изключва отрицателния смисъл на думата мога, а вие я вземате в отрицателен смисъл. Думата мога е положителна, инак вие я омаломощавате наполовина. Казвам, че ще трябва да учим, а вие питате: „Мога ли?” – по този начин думата мога се омаломощава. Аз виждам, че тази дума е започнала да се обезсилва. Ако имате някаква спънка, няма да можете, разбира се. Винаги това, което спира думата мога, е наличието на някаква вътрешна спънка. Спънката в Живота може да бъде или в ума – в идеите, или в сърцето – в чувствата, или във волята – в действията. В идеите може да бъде спънка мисълта, че туй, което някой ще направи, ще бъде най-доброто и като неговата работа втора няма да има. Това е едно вродено чувство в художника, в поета, в писателя, в свещеника или в проповедника. И всеки, който е сам, мисли, че такива мисли и идеи, които са минали през неговия ум, през друг ум не са минавали. Но когато неговата мисъл се реализира, тогава започва да вижда нейните дефекти.

 

Един знаменит английски проповедник, докато бил в университета, чел Библията и казал: „Колко неизчерпаема книга е Библията, по нея може да се проповядва хиляди години и не може да се изчерпи!” А по-късно сам се изповядвал, че след като говорил четири пъти по нея нещо, намерил се в чудо какво може още да каже. Това е една погрешка. Човек, който така лесно се изчерпва, показва, че има някакви дефекти вътре в живота му. На каузата, която вие застъпвате, или на идеите, които искате да прокарате, трябва да знаете какъв е произхода им – Божествен ли е, или не. Положително трябва да ги знаете, без никакво съмнение. Вие не трябва да имате слабостта на онзи вълк, който повикал сина си и му казал: „Синко, слушай, аз не искам ти да се отдалечаваш от традициите на твоите деди и прадеди. Вярването и отношенията, които те са имали, трябва да ги спазваш и никакво друго ново учение не трябва да приемаш. Свещената религия, която сме имали, е единствената религия, която съществува в света.” Тъй казал вълкът на сина си. Е, каква е религията на вълка? Той казва, че за всеки грях трябва умилостивяване и жертвоприношение, нищо повече. Когато един вълк съгреши, той дави овците и му се прощават греховете – така мисли вълкът.

 

Сега в обществото ще ви питат българи ли сте, православни ли сте, еретици ли сте и т.н. Такъв един въпрос ми се вижда малко неестествен, т.е. вие, като ученици на Всемирната школа на Бялото Братство, трябва да схванете въпроса малко другояче. Даже в един съвременен германски университет няма да ви питат българин ли сте, или не, а свободно ще се запишете в него. За науката не важи дали сте българин или не. Дори може да сте православен, но и православието не важи за науката. Може да сте православен, може да сте българин и да сте един от най-последните ученици в Школата. Когато дойдете в Школата, не важат нито вашите вярвания, нито вашият произход. От вас се изисква най-първо да учите, то е свещеното! Човек, който иска да учи – това е Божествен импулс. И в дадения момент желанието на човека да учи, да върши Волята Божия, това е свещеното – това е живият човек, който се проявява. Това, за което мислите, са традициите, а това, което проявявате, е свещеното.

 

Вие искате да служите, да сте полезни на човечеството. Как ще бъдете полезни? С това, за което искате да служите на другите, били ли сте полезни на себе си? Аз ви питам кой от вас е бил полезен на себе си в истинския смисъл? Ако някоя вечер, след като преядете, ви е тежко на корема, били ли сте полезни на вашия стомах? Ако някой ден се смутите и главата ви се развълнува, били ли сте справедливи спрямо вашия ум? Ако се отчаете, били ли сте справедливи спрямо вашето сърце? Ако обещаете и не изпълните, били ли сте справедливи спрямо вашата воля? Човек, който не е полезен на своето сърце, на своя ум и на своята воля, не може да служи на Бога – законът е такъв. Ако ти не зачиташ своя ум, ако не зачиташ своето сърце, ако не зачиташ своята воля, която служи за твоето повдигане, с какво ще служиш на Бога?

 

Сега вие гледате еди-кой си какво е направил. Трябва да гледаме какво Бог е направил в света или какво са направили хората? Първото свещено нещо, което аз искам от вас, е да уредите вашите отношения с Бога. Ами църквата, ами всичко друго? Първото отношение във Всемирното Бяло Братство е отношението между Бога и вас. Ще ви докажа защо всички други отношения, които имате в света, са неестествени отношения. Вземете едно от най-благородните неща: имаш дете, кърмиш го, но то постоянно плаче и все иска да суче; а майката живее с идеята, че това дете един ден ще я храни и ще я обича, обаче дали ще бъде така е въпрос. И аз бих попитал колко щастливи майки има в света, на които децата да са оправдали тази любов? Значи това, което майката върши, не е право, не е благородно, т.е. отношенията между майката и детето са неестествени. Защо? Тази майка е заченала детето, без да познава Бога, и според същия закон детето се ражда, без да познава Бога. Всички нещастия в съвременния свят произтичат от факта, че всяка работа, която започваме, без да познаваме Бога, ще има същите отношения към нас. Затова всяко нещо в света се руши. Каквото и да започнем много добре, накрая ще бъде разрушено – защо? Защото хората нямат прави отношения към Бога.

 

Отношенията на Бога са прави, защото Любовта, която ти ще проявиш към Него, има един отговор, защото Бог е едно от най-възвишените, най-благородните Същества. Значи отношенията ни към Бога, Който ни познава много добре, ще бъдат прави и за това, което дадем, в замяна ще ни се даде. И ако ние образуваме тази правилна връзка между Бога и нас, тогава третото отношение ще бъде с нашите ближни. Когато слезем, ние ще знаем как да работим, ще се отправим от света на човеците към Бога. А сега на Земята ние не знаем как да се обърнем към Бога, не спазваме условията. Вследствие на това у всички вас се заражда желание да работите, но искате да намерите един като себе си. Не, човек трябва да се свърже с такъв, който като него познава Бога. Вие познавате Бога по философски и теоретически традиции, но по същност, по естество, по опитност, така както е говорил на Мойсей на планината или на Христа, още не Го познавате. Някои от вас правят опити, но ако ви зададат въпрос, вие лесно можете да се усъмните. За онзи, който е говорил веднъж с Бога, този момент остава неизгладим в съзнанието му. Всичко може да се изглади, да изчезне, но този момент на разговор с Бога остава абсолютно неизгладим. Целият свят може да се обърне, но никоя сила не е в състояние да изглади този Божествен образ. Следователно, когато Писанието казва, че Бог е направил човека по образ и подобие, то подразбира, че при сътворението Бог така се е врязал в съзнанието на първия човек, че не е могъл да бъде забравен. Първите хора, които са видели Бога, идват сега. Това са Белите братя, това е Културата, която върви по съвсем друг път на развитие. А сегашните хора на Земята са направени от пръст, в която е вдъхнато малко жива душа. Те са смесица от кал и Божествено дихание, от което е станало една каша. Тази каша тепърва трябва да стане образ и подобие на Бога.

 

Вие ще трябва да премахнете вашите предубеждения. Най-първо ще трябва да вложите смирение в душата си. То е едно от качествата на всеки един ученик, който ще постъпи в тази Школа. Знаете ли какво значи смирение? Абсолютно смирение! Каквото и положение да заема – цар, философ – всеки, който влезе в Школата, ще забрави първото място, което е имал, и ще влезете в Школата без никакви претенции. Най-първо ще изучавате своите задължения, всичко ще изучавате, а за вашите права зъб няма да обелвате, няма да претендирате. За вашите права други ще се грижат– всички Бели братя ще се грижат за вашите права. Вие се грижете за вашите задължения, а те ще се грижат за вашите права. Когато влизате в Школата, ще се учите на вашите задължения. Не спазите ли това правило, ще седите вън от Школата. И тогава знаете ли на какво ще приличате – ще ходите, ще обикаляте около университетите на Бялото Братство, ще гледате какво има отвън, но вътре какво има няма да знаете. Когато се върнете, ще разправяте за външното величие, но вътре какво има няма да знаете. Сега някои от вас ще кажат, че са слушали за тия неща. Добре, слушали сте ги, но сега трябва да ги разберете, а за да ги разберете, трябва да влезете вътре.

 

И тъй, за да учите, първото нещо е смирението, но смирение, каквото се предполага. Когато човек почувства, че е смирен, той ще почне да расте. Вземете за пример онези синове в света, които чакат баща им да остави наследство и мислят само за онези права, които имат, и си казват: „Какво ще се падне от баща ни – ние сме шест сина, баща ни има дванадесет милиона, значи на всеки се пада по два милиона лева.” Всеки син, ходи където ходи, все това говори: „Право имам, два милиона лева имам, не ми трябва наука, не ми трябва работа, аз съм осигурен!” И сегашните християни така проповядват: „Вие сте спасени, Христос е умрял заради вас, два милиона лева имате.” Е, добре като сте спасени! Седите, пеете си и казвате: „Като умрем, ще идем в Рая” – това е едно погрешно схващане. Какво ще правите, когато отидете в Духовния свят, а не сте ученици на тази Велика Школа?

 

Значи у вас трябва да се зароди едно такова дълбоко и велико желание, каквото досега не сте имали. Понякога аз ви гледам, че плачете и си казвам: ако тия сълзи, които досега сте проливали, бихте ги пролели само за да станете ученици, какви велики промени биха произвели те. А вие за какво плачете? Плачете, че някой ви е обидил, плачете, че нямате средства, плачете, че не сте млади, че сте остарели, че нямате знания, че нямате това-онова, че нямате обществено положение, че нямате сили. И мъже, и жени все плачат, плачат. Плачът е даден за другите. За вас обаче той трябва да бъде плач за училище – да проливате сълзи, за да станете ученици, е най-великото, най-хубавото нещо.

 

Сега, като ви говоря това, вие ще кажете: „Толкова време ние търсим Христа, ние Го слушаме, ние Го обичаме, жертваме се заради Него, проповядваме заради Него!” Имате едно лъжливо схващане. Представете си, че искате да учите музика при един съвременен професор – срещ¬нете го на пътя, говорите му, хвалите го, казвате му, че като него няма друг, давате му по една китка всяка сутрин в продължение на десет-двадесет години, но не отивате да учите музика. Питам какво ще спечелите. Нищо няма да спечелите – ще си останете профани по музика и професорът ще каже: „Много добър е този ученик, цветя носи, но много съжалявам, че не учи.” А представете си обратното – вие сте вътре в училището, не носите букети с цветя, не хвалите учителя си, но учите. Той е доволен, радва се, че има един способен ученик и казва: „Добър ученик е този!” Каква полза, ако срещате Бога, давате му букет и казвате: „Господи, ти си добър, такъв-онакъв, като Теб друг няма, Ти си Любов, Ти си много добър!” Направите Му една молитва, след което казвате: „Срещнах днес професора си, дадох му един букет и той се радва!” Това е хубаво, не казвам, че не трябва да го правите, но след като занесете букета на вашия Учител, вземете инструмента на рамо, кажете Му вашите сърдечни думи и започнете да учите. Букетът е допълнение към учението, а само това, което научите, ще можете да го предадете.

 

Сега вие искате да въздействате на някои хора и казвате: „Този да го обърнем към нас!” Как ще го обърнете? Той не е някой камък, който да го хванеш от едната страна и да го обърнеш на другата. Той не е някоя кесия, която да обърнеш и да извадиш съдържанието й. Човек може да вземе една и после друга посока в своето обръщане. Та искам и ние да имаме правилни схващания.

 

Сега във всинца ви има едно предубеждение и вие мислите, че знаете. Вие се представяте за смирени, но няма смирение във вас. Аз ви говоря искрено: така, както ви схващам, вие привидно сте смирени, а в сърцето сте горделиви. Можем да направим опит: допуснете, че сте една високопоставена светска дама и сте поканена на банкет в някое висше общество. Да кажем, че сте религиозна, верующа и, отивайки на банкета, по пътя ви среща една просто облечена баба с една кошница цветя и ви казва: „Сестро, можеш ли да вземеш тази кошница и да занесеш някъде този букет?” Ако това е едно изпитание и ви накарат да занесете тази кошница някъде, ще я вземете ли? Ще кажете: „Чудя се на ума ти, аз съм поканена на банкет, там отивам!” Че вие именно две покани имате – от една страна, сте поканени на банкет, хубаво облечени сте, гледате се на огледалото, а от друга страна, Христос ви поканва на друг банкет и ви казва: „Ще занесеш кошницата!” Откажете ли се, свършена е работата. И тогава вие ще сте от онези, които обикалят около университета, гледат как е направен, какви прозорци има, как са подредени, но какво има вътре в университета не знаят.

 

Вие сте християни, нали? Толкова години след¬вате при мен. За Небето съм ви говорил и искам сега да ми опишете какво нещо е Рая. Опишете ми какво има в Рая – нека ми каже някой от вас, че е ходил в Рая, че това-онова има там. Има ли кандидати да ми кажат какво има там? Вие сте ходили в Рая, но Белите братя ви знаят какви сте – те имат едно широко езеро и след като вие излезете оттам, потопяват ви в това езеро и ви измиват. И тогава вие казвате: „Бях някъде снощи, но забравих всичко.” Всичко това да не ви се вижда чудно. Понякога вечер сънувате някой много ясен сън и си казвате още тогава: „Ще си го запиша!” Станете сутрин, но сънят е изчезнал и вие си казвате: „Сънувах снощи нещо – няма го!” Така е със съня – сънувате, но не го записвате и го забравяте. Когато сънувате нещо, ще си вземете една тетрадка и ще си записвате всичко, а за тези, които не си записват, казвам, че са от тия ученици, които само обикалят университета.

 

Като ученици най-първо ви трябва смирение и пълен Мир на душата – спокойствие и Мир. В Писанието се казва: „Мирът Господен” – този Мир трябва да се добие. Мирът може да се добие само когато се образува пряма връзка между Бога и вас. Тази пряма връзка ще ви даде такъв импулс, какъвто никоя друга сила в света не е в състояние да ви даде. Тя няма да ви лиши от нищо. С такава една връзка може да заемете в света най-долното положение, може да се намерите при най-лошите условия, но освен че няма да ви спъва, това, Божественото, ще превърне всички тези елементи, ще извлече соковете от тях и ще се окажете при по-благоприятни условия в Живота и ще бъдете по-силни. Това е Божественото!

 

Сега виждам, че във вашите умове отново се ражда същият въпрос: „Как може?” Христос казва: „Ако се не родите изново, няма да влезете в Царството Божие.” Никодим го запитва: „Как е възможно старият човек, проявеният човек, да се роди изново?” Христос не нарича стар човек този, който има много години, но онзи, който има знания, който има мъдрост. Ще ви изтълкувам този разговор по друг начин. Казва Никодим: „Онзи, който е придобил знания, който е завършил своите науки, подобава ли да се върне, да започне пак от а и б. Христос казва: „Той трябва да се повърне, да започне от а и б, да започне от вода и Дух.” Водата, това е Новият живот, истинският Живот, Божественият живот. Духът, това е Разумният, Божественият живот, в който трябва отново да се облече човешката душа. Това е една фаза на преминаване от един живот в друг, което според Писанието означава минаване от живота, който носи смърт, към живота, който носи Вечен живот; означава минаване от безумното, което носи безумие, към разумното, което внася разумното. Защото там, дето има разумност, няма грях – само безумният човек може да греши. Умният човек не може да греши и всеки от вас, който понякога греши, е бил в състояние на умопомрачение. Всеки от вас, който направи най-малкия грях, е все едно в умопомрачение. Например разгневиш се и казваш: „Чакай, аз ще му отмъстя!” – веднага идва умопомрачението и почваш да мислиш как да се отплатиш.

 

В главата, която прочетох, Христос показва на тази самарянка истинския Път, който е учението за служене на Бога, понеже трябва да бъдем работници. Работници трябва да бъдете!

 

Вие искате да бъдете ученици и да приложите Новото учение. Как ще го определите? Може да ви попитат къде е това Бяло Братство, на което сте ученици. Е, как ще защитите вашата кауза? Ние ще запитаме съвременните учени: „Вие в какво вярвате?” – „Ние вярваме в Христа.” – „Къде е този Христос?” – „Преди две хиляди години е живял Христос, апостолите са писали за това.” – „Но вие с Христа били ли сте?” И на вас ще зададат същия въпрос. Но вие може да имате тази опитност – всеки от вас, когато стане ученик, когато придобие тези качества на смирение и Мир, ние ще го въведем вътре в Бялото Братство и всеки от вас ще види какво е то.

 

Сега у вас се заражда желанието преди да се очистите да влезете в Царството Божие. Всичко може в света, но нечист човек да влезе в Царството Божие е невъзможно. Чист, абсолютно чист трябва да бъдеш! Знаете ли какво значи чист? Сега някой ще ме попита защо не се интересувам понякога от този свят. Като ми задават този въпрос, хората мислят, че са умни. Не, те са глупави и аз ще им докажа, че това нещо от наше гледище е разумно, логично и правдоподобно. Вие искате да се интересувам от този свят повече, отколкото от онзи. Ако мислите, че трябва да е така, вие сте глупави. Вие, които ни препоръчвате тази философия, постъпвате ли съобразно с нея? Вие поставяте на масата един диамант, голям колкото паче яйце, и друг по-малък. Е, питам, къде ще гледат очите ти? Погледнеш малкия диамант, но след като погледнеш после големия, няма повече да отстраниш очите си от него. Кой диамант искаш? Ще кажеш: „Диамантът, който е голям колкото паче яйце!” Ако вие сте толкова умни, че вземате диаманта, който е голям като паче яйце, ние толкова глупави ли сме да вземем малкото яйце? Не сме толкова глупави. Ние виждаме и този, и онзи свят. Онзи свят е този голям диамант и ние постъпваме правилно, когато се интересуваме от него. Значи ние съпоставяме две истини, от които на първо място седи хубостта на вашия Живот. Ще ви кажат: „Ами ние имаме култура!” Тази култура, която имате, е взета отгоре, от нас, от Бялото Братство. Цялата наука – геометрията, математиката, естествената история, астрономията, музиката, поезията, изкуството – всичко, всичко е взето отгоре. Това не е ваше. Те казват: „Измислихме нещо!” Вие нищо не сте измислили. Тези хора тук, на Земята, които казват, че са измислили нещо, нищо не са измислили – всичко е взето от Невидимия свят и е пренесено във формите. Следователно тази култура на видимия свят е взета от Невидимия свят и затова е неразбрана култура, затова и принципите, които те употребяват, са неразбрани.

 

Не само това, но по някой път вие не разбирате и себе си и си задавате въпроса: „Какво съм аз вън от тялото?” Представете си, че един ден се съблечете, че излезете вън от тялото си и влезете в друг свят – как ще се познавате? Пипате си главата, косата и казвате: „Аз съм, аз съм Елена.” Един английски философ всяка вечер се питал дали е самият той, да не би да е някаква илюзия и като се уверял, че е той, се успокоявал. Е, питам, вън от своята мисъл човек има ли ясна представа какво е той, или вън от своя мозък има ли ясна представа за своята мисъл? И ако при сегашното си състояние някой път вземете да мислите за себе си като за нещо отделно, може да ви мръдне дъската и да се уплашите. Така може да направим с вас някой опит в Школата: ще ви изведем от тялото ви вън, ще ви вдигнем нагоре до бялата лампа на салона и оттам ще се гледате. Две неща трябва да има в ума ви, за да разсъждавате – ще се виждате вън от тялото си и ще се чудите как става това. Само че материята на онова същество, което е горе при лампата, ще се движи по силата на волята, а за долното същество други условия ще му трябват.

 

Така и някои от вашите идеи се спъват по тази проста причина. Например вие искате да направите нещо, искате да говорите на някой човек за Бога, но веднага във вас влиза мисъл, която ви парализира: „Мога ли да говоря, това, което ще кажа аз, ще го приеме ли, ами ако ми се присмее?” Така вие попадате в едно противоречие със себе си и мислите, че не знаете. Мислите ли, че аз, който съм виртуоз и сядам да свиря, ще се боя от хората? Най-първо ще свирите за себе си и няма да мислите за никого. Аз, когато говоря истината, най-първо я говоря за себе си и щом я говоря тъй, както аз я разбирам, ще я разберете и вие. Представете си, че свиря нещо хубаво и вие слушате – аз се радвам и вие се радвате. Аз свиря на себе си, вие ме слушате и казвате: „Много хубаво, благодаря!” Казвам: „Няма какво да благодарите, аз свиря за себе си, а вие, които сте възприели музиката, благодарете за това.”

 

Нашите отношения трябва да бъдат отношения с Бога. Когато се домогнем до тази велика Истина да служим на Бога, то думите ми към вас ще бъдат всъщност разговор с Бога, към който единствено имам отношение, а вие само ще слушате този разговор. Прями отношения трябва да имате към Бога и когато имате такива прями отношения, душата ви ще се изпълни с един вътрешен Мир и всичките ви страдания, всичките ви сегашни мъки ще бъдат толкова приятни, че като се върнете вкъщи, ще помилвате вашите страдания. Те ще ви бъдат толкова приятни и вие ще бъдете толкова искрени спрямо тях, че ще им кажете: „Аз досега исках да ви изпъдя и да оставя само няколко деца, и мислех да ви дам за слуги, за обущари, за шивачи и шивачки, за готвачи, за кошничари, но сега, откакто ходих при Бога, толкова забогатях, че хайде сега, мамините, елате всички при мен по закона на Любовта!” И тази скръб, която ви е причинявала досега неволя, ще почне да скача, да играе и ще каже: „Мама забогатя!” Но знаете ли защо скръбта скърби? Представете си, че вие имате едно дете, което е деликатно и се нуждае от хубава храна, но вие нямате пригодна храна за него и му давате твърда храна – това дете ще бъде ли весело? Знаете ли какво нещо е скръбта? Аз определям скръбта като възвишени духове, които са свързани с вас. И когато ние скърбим, и те скърбят и плачат с нас. А когато се върнем към Бога, тогава ще се зарадваме, скръбта ще се измени и този Ангел на скръбта няма да плаче. Този Ангел ходи, обикаля около вас и постоянно ви казва:

– Много, много си говорил – това, което направи днес, не е хубаво!

Тогава ти се обръщаш и казваш на скръбта:

– Слушай, аз от децата си не искам съвет, ще се подчинявате, няма да се месите в моите работи, аз заповядвам!

– Ти можеш да ни заповядваш, но не прави зло!

Вземаш тоягата си и казваш:

– Всички вън!

– Ти можеш да ни биеш, но не си прав, нищо повече!

Тези ваши деца, които сега ги наричате скръб, един ден ще видите, че са ваши учители. Цялото човечество аз го наричам непослушни ученици, нищо повече. Не че имате зла воля, но всички вие считате, че тези страдания, всичко това трябва да изчезне, а вие като богове, като някои царски синове и дъщери трябва само да удряте звънеца и всичко по волята ви да става. Даже и най-бедните и окъсани дечица казват: „Ех, да съм един княз или една княгиня, какво ще направя!” Значи и те имат понятие за княгиня. Казвате, че бедното детенце няма претенции. Сложете му ново облекло и ще видите как ще ви посрещне – ще каже: „Не съм разположен.” А тази фраза „не съм разположен” е едно театрално представление...

 

Сега искам да видя колко души от вас, ако им кажа, ще си вдигнат пръста и ще кажат: „Решаваме!” Всички ще го вдигнете, но аз искам да вдигнете ума си, да вдигнете сърцето си, да вдигнете волята си.

 

Ще направите един опит: вечерно време, когато си лягате, ще кажете: „Тази вечер аз искам да отида при Бялото Братство, ще отида при Господа!” Някои преди това ще се запитат: „Аз чист ли съм?” Подобни разсъждения прави ли са? Когато някой болен страда от някоя болест десетки години и опърпан, окъсан отива при някой добър, благороден и чист лекар, казва ли му, че е болен, пита ли го дали трябва да дойде при него? Не, той отива при този лекар и казва: „Заради него ще отида, той ще ме приеме!” Вие трябва да имате вярата, която болният има към лекаря. И ученикът трябва да има абсолютна Вяра към Учителя си, когато отива при Него. Учителят му ще го приеме такъв, какъвто си е. Вложите ли в себе си мисълта, че няма да ви приеме, въпросът с вас е ликвидиран. Никакво съмнение, нито помен от съмнение за вашите глупости, за вашите грехове, за вашите слабости, за това-онова! В дадения момент всичко ще оставите и ще отидете с пълна Вяра при този Учител на Живота, когото търсите, и при тези ваши Бели братя и те ще ви приемат. Това е правило без никакво изключение, на сто случая едно изключение няма.

 

Вложите ли това правило в душата си, може да направите първия опит. Първия опит ще го направите в мълчание: искате да знаете дали Господ е с вас и дали слуша душата ви. Вървите по улицата и чувате как някое, останало без майка, младо момиче плаче или някой болен охка. Вие ще минете без да казвате нищо, само ще се доближите, ще го докоснете без да ви забележат и ще си заминете. После ще гледате резултата на вашето докосване. Резултатът от вашето пипане е този, че от вас ще премине един ток и човекът ще се затече подире ви, ще ви познае, вашата ръка веднага ще му подейства. Няма да му казвате, че ще го излекувате. Ще направите опит с един, с втори, с трети – навсякъде ще внасяте Мир и Радост и ще видите, че носите в себе си едно велико изкуство, каквото никога не сте имали. Сега някои от вас ще кажат: „Щом като зная това изкуство, ще мина покрай някой милионер, ще го пипна и той ще раздаде богатството си.” И това ще бъде, но сега правете опита с болните. По-късно ще го правите и с богатите: някоя бедна вдовица ще се моли на някой милионер, а сърцето му ще бъде като камък свито; вие ще минете полекичка край него, ще го докоснете с пръста си и той веднага ще извади кесията си и ще даде. Силата е в нашите ръце, разбирате ли. На света ние заповядваме, а не друг някой! Аз, който съм ученик на Бялото Братство, на което Христос е глава, аз заповядвам! Аз съм казвал това толкова пъти. Вие говорите, че това ще стане, онова ще стане – нищо няма да стане. Ние знаем, че нещата стават така, както са определени отгоре.

 

Сега гледам, че някои от вас имат една слабост и казват: „Да влезем в църквата, че да бъдем полезни на тоя народ!” В коя църква? Тази църква познава ли Христа? Църква, която да познава Христовата Любов, аз не познавам. Аз не познавам още нито една църква, която познава Христа. Всички тези, които Го познават, трябва да служат без пари, даром. Ще бъде безобразно от моя страна, ако отида при един мой приятел да му работя и вечерта му кажа: „Плати ми сега!” Не, даром ще работя! Ще бъде смешно, когато обичам Христа, да му кажа: „Сега плати!” Не, това за нас трябва да бъде едно очакване, една Радост! Ние считаме това за дълг и като знае това, и Той ще работи заради нас. Ние заради Него и Той заради нас, Бог заради нас и ние заради Него, Учителя за учениците и учениците за Учителя – вие трябва да се проникнете от тези принципи. Казвате, че това е подобно на старото. Не, това са две абсолютно верни положения. Вие можете да отидете в онзи свят, но ако не работите, както ви казвам, никакви съществени резултати няма да постигнете. Но ако работите по този начин и сте една учителка например, ето какво ще постигнете: учениците, над които сте работили четири години, няма никога да ви забравят и помежду ви ще се образува една пълна братска връзка. Докато при това положение, при което са сега, те ще срещнат учителя си, с когото нямат никаква връзка, и ще кажат: „Едно време беше наш учител, а сега е обеднял.” Не, в Бялото Братство такива отношения няма. Там никаква сила не може да смъкне Учителя. Той може да се смъкне сам, но обществото никога не може да го смъкне. Обществото може да смъкне един учител, учениците му може да го смъкнат, но в Бялото Братство това е невъзможно – там няма сила по-голяма от неговата.

 

Тези твърдения, които правя, са положителни и не трябва да ви обезпокояват, но трябва да бъдат един импулс във вашите стремежи. Вие още не сте преживели големи изпитания. Например вие не сте имали изпитанията на Христа. Някои от вас имали ли са изпитанията на апостол Павел? Удариха му пет пъти по тридесет и девет, след което той каза: „Братя, с голяма скръб ще влезем в Царството Божие. Тези страдания трябва да ги минем до седмата глава.” Той беше във вашето положение, като вас разсъждаваше, като вас мислеше, но след като му удариха пет пъти по тридесет и девет, той влезе в осмата глава и тогава разбра какви отношения имат страданията, измени тона си и каза: „Има един изходен път в живота и днешните страдания не са в състояние да ни изменят в Любовта Христова.” И разказа тогава Павел: „Не зная в тялото си ли бях, извън тялото си ли бях, но заведоха ме на едно място, няма да ви кажа къде, но видях и чух неща, които не мога да ви изкажа.” Къде е ходил? – В Бялото Братство. Той го нарича Третото небе, бъдещата култура и казва: „Това, което видях и чух там, не мога да го изкажа!” За днешните страдания той казва: „Образът на външния свят минава и вие се обновявате, но докато дойде тази бъдеща култура, докато дойде Йоан, ще бъдат тези страдания.” Йоан описва настоящето в Откровението, пише за новия град Йерусалим. Това не е нещо фантастично, а нещо реално, което не се изменя. И при тези условия вие, като ученици, ще продължавате да се учите. Не мислите, че в Бялото Братство ще се учите за пет-десет-петнадесет години, но се изисква един, два, три, пет и повече живота. Това е хубаво, защото има какво да се учи и колкото повече време има да се учите, толкова по-добре. Ако влезете в Бялото Братство с вашите схващания, така, както сега се учите, така, както сега бързате, вие ще имате един нещастен живот. А когато видите този материал, който има тепърва да изучавате, ще се зарадвате, че за всичко това ще имате условия и ще бъдете полезни.

 

Каквото и да ви говоря отсега нататък, няма повече да се спирам върху това, което толкова пъти съм казвал – да се обичате, да имате обич един към друг. Но ще ви говоря, че трябва да имате отношения към Бога, че трябва да обичате Господа, нищо повече. За нищо друго няма да ви говоря – Любов към Бога! Решим ли този въпрос, всички други въпроси се разрешават толкова естествено, по един мистически начин, всички други социални въпроси се решават по един много естествен начин. Не можем ли да решим този въпрос, никой друг въпрос не можем да разрешим. От осем хиляди години всички философи се занимават с разрешението на този проблем. Няма друг изходен път, освен този: Господ ме обича и аз Го обичам! Може да запитате: „Ама дали ме обича?” Обича ви, нищо повече – каквото друго да ти дойде на ума, то не е вярно. Онова у вас, което може да ви каже, че Господ не ви обича, е сатанинско, дяволско – това са ония духове, описани в индийската философия. Прочетете някой път и ще видите как ги наричат, една индуска дума има за тях, намерете я – с тази дума се означават лошите, паднали духове. Намерете името, с което индусите наричат тези паднали духове; ако до следващия път не можете да намерите името им, аз ще ви го кажа, сега не искам да ви казвам тяхното име.

 

И така, щом кажете, че обичате Бога, ще чуете нещо, което ще ви убеждава: „Не, ти не Го обичаш!” – долу, под пъпа, нещо ти говори: „Не, ти не Го обичаш!” И започва спор: обичам Го – не Го обичам, обичам Го – не Го обичам... Тогава ти трябва да кажеш: „Бог ме обича! И понеже Той е безграничен, понеже Той нито се изменя, нито се променя, в Неговата обич аз нямам никакво съмнение – и светът да се обърне, на прах да стане, Бог ме обича, свършена работа!” В първата формула няма никакво съмнение. Във втората може да отстъпите, може да се усъмните, но дойдете ли до първата формула, там всички замлъкват.

 

Това са формули, с които ще се учите. По някой път аз съм правил опити, за да видя дали ще се обезсърчите. На¬при¬мер мога да ви кажа, че от вас нищо няма да ста¬не – какво значи това? Вие ми казвате намерението си да отидете до Варна, отговарям ви, че до Варна не можете да отидете и вие се обезсърчавате. Аз съм искал да кажа, че за един ден не можете да отидете пеша до Варна, а ви трябват седем дни. Казвате: „Във Варна не мога да отида.” Можете. Това е игра на думи: мога – не мога, това са относителни неща. Когато кажете на един окултен ученик, че от него нищо не може да стане, вие му говорите на един положителен език и с това му правите най-голямата услуга. Той знае, че по закона на отричането от него всичко става: „от теб нищо няма да стане” значи, че от теб всичко може да стане, а изразът „от теб нещо може да стане” значи, че от теб нищо не може да стане. Например някое дете се ражда и умира – такъв е законът на Земята. Казвам: това дете ще умре непременно. Кога? Това е въпрос – може след един месец, след два, след година, след две, след петдесет, сто, двеста години, но това е събитие, кое¬то непре¬менно ще стане. Следователно може и не мо¬же, раж¬да¬нето и смъртта, това са обратни процеси – раждането предизвиква смърт и смъртта предизвиква раждане. Един ученик от Бялата школа никога няма да се обиди. Казвам, че вашето дете ще умре, понеже е една недоразвита душа, контрабанда е дошла във вашия дом и ще я повикат от онзи свят, ще ви пратят друго, много по-добро дете – какво има да съжалявате тогава? Дали сте дреха на един разбойник, на един престъпник – нека си върви с дрехата, даденото – дадено. Това означава употребата на езика, нищо повече.

 

Сега аз искам да схващате нещата в положителен смисъл, за да не се роди в душата ви една извратена мисъл. Всички извратени мисли се раждат вън от Любовта. Щом дойдем до онази велика Любов да познаваме Бога, никакви извратени мисли не могат да заемат място нито в човешкия ум, нито в човешкото сърце, нито в човешката воля. За всички страдания, за всички ваши грехове, каквито и да са те, Писанието казва: „Аз ще залича всичките ви грехове.” Когато се върнете тази вечер, прочетете от Исаия 6-а глава, 6-и стих. Трябва да имате положителната страна на това Учение, която да бъде положителна Вяра във вашия ум. Ще се стараете да бъдете свободни. Имаме ли отношения към Бога, ние ще определим правилно и отношенията си на Земята, ще изпълним и отношенията си към хората. С други въпроси няма да се занимаваме – всички ще знаете, че има да разрешавате един важен въпрос, който е толкова назрял и за който вече имате пълна възможност. Няма да го нарека новораждане, но аз наричам тази първа стъпка съзнателна връзка между вас и живия Господ, който сега действа в света. Образувате ли тази връзка, тогава всичките ви отношения, каквито и да са те, ще бъдат уредени по най-добър и идеален начин – това ще го изпитате. Не направите ли тази връзка, у вас ще останат пак същите връзки, които имате сега. И тогава ако се зародят страданията у вас, никой няма да ви е виновен, защото всеки е виновен за себе си.

 

Сега вие живеете в София и понякога се питате какво ще каже църквата, какво ще кажат свещениците. Църквата, това е Бялото Братство, нищо повече – това са живи Същества от най-висша култура, това са църквите, това е Царството Божие. Тази църква и ние я познаваме. И ако някой казва, че ние не зачитаме църквата, това означава, че ние не искаме да се лъжем с това, което не е църква. Нас никой не може да ни лъже с това, което не е църква.

 

Ще мислите! Това са мисли, които ще ви отнемат доста време, за да разсъждавате сериозно върху тях. Трябва да бъдете като малките деца, за да възприемате тези мисли всяка вечер, без да допускате, че Господ няма да ви прости греховете. Не, няма по-благо Същество от Бога, няма Същество по-внимателно от Него – Той е толкова внимателен! Той е зает с толкова работи, но на всички същества, в каквато и йерархия да се намират, най-малката въздишка чува, веднага я взема под внимание, за да поправи погрешката – няма нещо, което може да избегне от Неговото око и ухо. Но щом влезете в Училището, където израстването е съзнателно, отношенията стават други. Понеже в Школата сте свободни, там трябва да проявите воля. Господ няма да ви застави насила да се учите, а ще ви остави свободно да изберете. Ние насила не можем да направим някого праведен. Ние можем да му проповядваме, ние можем да му помогнем, но не можем да му въздействаме. Един проповедник, който иска да обърне някого, трябва да заеме неговото място. Казва Господ: „Измени ролята си сега!” Не, ние не искаме да заменяме ролята си с никого.

 

Тези неща, като ученици, трябва да ги спазвате. Ще искам в бъдеще да се образува помежду ви една благоприятна атмосфера. Когато се събирате тук, в зданието, да се образуват благоприятни влияния помежду ви, а когато излизате, да се чувствате свободни. Тишина и Радост трябва да се прояви. Искам да бъдете свободни. Ако искате свободно да действа волята ви, трябва да дойде във вас Любовта, която ще ви донесе широчина и свобода. Също трябва да се задоволят вътрешните нужди на всички ви. Трябва да бъдете внимателни. Когато седите вечерно време, няма да мислите само за себе си, но ще размислите за кого мисли Господ, та и вие да мислите за него. Ще ви задам следния въпрос: ако вие следвате в един клас и сте около тридесет ученика, възможно ли е, след като сте били няколко години заедно, да бъдете груби един към друг?

 

Следователно, като ученици на Всемирното Бяло Братство, вие трябва да се отличавате най-първо с честност. Знаете ли какво нещо е честността? Тя се отнася до личното достойнство на човека. Тя не е спомагателно средство, а е нещо морално, когато мислите разумно. Не ви подобава да бъдете безчестни. Обещаеш ли, трябва да бъдеш верен на думата си. Кажеш ли дума, на думата си трябва да стоиш. При това, ученикът на Бялото Братство трябва да бъде добър, което е вече едно морално качество. Ученикът на Бялото Братство трябва да бъде толкова досетлив, че да може да даде на всекиго отговор за това, в което вярва. Също трябва да бъдем доблестни, благородни и да имаме една възвишена, неумолима и постоянна воля, тъй както е постоянна Волята на Бога. Това е желанието ми. По това трябва да се различавате от другите и когато минавате, да казват: „Учениците на Бялото Братство са честни хора, те са хора, които, каквото започнат, свършват.” Каква друга препоръка ви трябва? Ами че на тази препоръка се крепи всяко едно царство, всяко едно общество, всяка една държава. Цял един обществен строй на това се крепи, църквата на това се крепи. Може ли да се крепи една църква, ако няма честност, може ли да се крепи една църква, ако няма интелигентност, може ли да се крепи, ако няма добра воля? И в дома си трябва да поставим тези черти като отличителни от външния свят. Казват, че и те са като нас. Щом казват, че и те са като нас, ние няма да бъдем като тях, нищо повече! Следователно за външния свят тези трябва да бъдат отличителните черти на учениците.

 

Сега на учениците, които са пред мен, ще задам като първи урок един изпит по честност. Всеки от вас, който влиза в класа, млад или стар, до края на годината ще изработи една сума от триста лева и ще я внесе в касата. Ще съберем една сума и ще видим после за какво може да се употреби. Цялата тази сума ще може да се внесе, но с труд, по един честен начин. Да кажем, че имате мъж – ще му ваксате обущата и по един честен начин ще му кажете: „Дай ми пет лева.” Или отивате в града и може да се качвате на трамвай по три-четири пъти на ден – ще се откажеш от трамвая, ще ходиш пеш и ще спестиш желаната сума. Изобщо всяка работа по честен начин трябва да се извърши. Ще напишете нещо или ще учите нещо, но всичко по честен начин. Тази сума за някой може да е малка, но за някой от вас е голяма. Искам да разрешите задачата по честен начин, честно да спечелите парите. И тогава ще видим за какво може да употребим тази сума. Другояче тази задача можем да я разрешим много лесно: някой от вас може да бръкне в кесията на баща си – не по този начин! Ако пък не можете да разрешите задачата, аз ще ви кажа как да направите това. Това е едно хубаво упражнение.

 

Сега искам никому да не говорите навън за тази задача. Ще я изпълните по план, като всеки може да отделя по пет-десет минути от свободното си време, но без да влизате в някакво стълкновение. Ако работите по този път, по който ви говоря, значи сте ме разбрали; ако срещнете много големи мъчнотии в пътя, не сте ме разбрали. Щом условията ви улесняват, разбрали сте ме; ако кажете: „Много мъчнотии срещнах”, не сте ме разбрали. Щом сте ме разбрали, каквато мъчнотия да срещнете, лесно ще я премахнете; ако не се премахне, има нещо, което куца и трябва да се отстрани, две мнения няма. Това е една от най-лесните задачи. Ние започваме от материалните задачи – триста лева. Аз ви казвам, че тази е една от най-лесните задачи за ученика – една от най-лесните, която може да се намери в учебника със задачи. Ако мислите, че тази задача е мъчна, по проста от нея няма.

 

Това, разбира се, трябва да бъде на втори план, защото не е толкова съществено. Да не би да се разтревожите как да намерите тези триста лева – това е маловажен въпрос. Съществен въпрос е връзката, която трябва да се осъществи между Бога и вас. В това отношение аз ще ви съдействам. Ще ви покажа какви са отношенията между връзките, които досега сте имали, и тази нова връзка, която сега се образува, за да видите каква е разликата. Мъчно може да си представите каква е същинската разлика на нещата. При сегашното ви състояние, до което сте достигнали, може да се образува тази връзка, понеже имате опитности. Тази връзка е нов елемент, който ще разреши вашата задача, ще осмисли Живота ви и бъдещето ви състояние ще се урегулира. Така че, няма да бъдете като петте глупави девици, а ще бъдете онези пет девици, които ще влязат с младоженеца.

 

Искам да бъдете тихи. Така ще се върнете вкъщи свободни, вдъхновени, с надежда, че има да разрешите една велика задача, на която цялото ваше бъдеще ще се държи. Няма да се спъвате. Ние познаваме професора, живота му, дошли сме в училището. Аз не говоря за външните отношения в света, а говоря за вътрешните отношения, които са Божественото.

 

Сега постарому трябва да ви запитвам дали ме разбирате. Няма да ви запитвам. Аз изнесох едно ново положение, което хората наричат учудване. Когато човек седи горе и гледа отгоре надолу, учудва се. Когато не се е качвал горе, а само се е възхищавал, човек вижда мъчнотиите и се учудва. А вие изведнъж се виждате пред планината, на която трябва да се качите. Затова думите мога и не мога са изключени. Ще кажете: „Ще бъда герой!”, понеже това е процес на движение. Изразът ще бъда герой, нищо повече! Някой казва: „Ще бъда герой, ако е рекъл Господ.” Ще бъда подразбира, че Господ е рекъл, а пък аз Неговата воля на две не правя. Понеже Господ е казал, ще влезем в Училището; понеже Господ е казал, ще учим; ще бъде така, както е казал!

 

Сега някои ще кажат: „Защо не сме по-млади, ами сега на стари години?” Тези от вас, които мислят, че са много стари, да ми кажат на колко са години. Защото ние наричаме човек на средна възраст този, който има двадесет милиона години. Ние на колко сме? Ние сме от Слънчевата система, а Слънцето, за да направи едно обръщение, употребява двадесет милиона години. Тогава вие сте едно малко бебе. На колко слънчеви дни сте сега? Например вие сте четиридесет годишен – изчислете каква част съставляват вашите четиридесет години от годината на Слънчевата система. Хората не могат да разберат какъв ще бъде този човек, който ще има десет слънчеви години. Един човек от Слънцето, който там е на десет години, тук ще бъде на двеста милиона наши години. Там той ще е едно младо момиче, ще припка и като го попитат на колко години е, ще каже: „На десет години.” Думите млади и стари са само отношения, различни мерки. Следователно ученикът не може да бъде стар – който се учи, той всякога е млад. В Бялото Братство вие трябва да знаете онова изкуство на подмладяване. Чрез него човек може така лесно да се подмлади, както подмладява къщата си или градината със своите дръвчета. Това, което за нас съставлява мъчнотия, за Белите Братя е толкова естествено – те постоянно се подмладяват, постоянно са млади. Там няма да срещнете такива стари хора. Те могат да приемат всички форми, които хората имат – това е наука, това е изкуство, което ние не можем да направим.

 

Сега вие трябва да решите същественото. Това е въпросът на бъдещето, това е една дълбока наука. Важна е връзката, която трябва да направите. За тази връзка много пъти са ви говорили, решавали сте и сте дошли до това положение, че може вече да я направите. Значи напълно сте подготвени и може да я направите!

 

21 юни 1923 г., петък, София

„И ако бъде там синът на мир, ще почине на него вашият мир; ако ли не, ще се повърне на вас.”

Лука 10: 6

Тайна молитва

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

 

Интересно е защо Христос казва на учениците си никога да не поздравяват, когато вървят по пътя. Нали сега се счита за културно да поздравиш някого, а Христос казва да не поздравяваш, когато вървиш по пътя. Стихът е ясен сам по себе си: Христос казва, че ги изпраща като овце между вълци. Питам: когато една овца срещне вълк, как ще го поздрави? Думата поздравление подразбира, че само двама разумни хора, които се обичат, могат да се поздравяват. Само разумните хора могат да се поздравяват един с друг; хора, у които няма никаква разумност, не могат да се поздравяват, не могат да се разговарят. Често многото говорене не постига целта, която се има предвид. Няма защо да се спирам, за да ви доказвам, че в живота е така, вие сами знаете това – когато някой говори много, малко работа свършва.

 

Сега, каква е целта на вашите събрания, да ви говоря ли? Казвате: „Да се съберем.” Че в това няма нещо необикновено, кой не се събира? В кръчмите се събират, по улиците се събират, в кината се събират, в църквите се събират – навсякъде се събират, та и вие казвате: „Да се съберем!” Че кога не сте се събирали? Мен ми се вижда много обикновено това да се събирате. По-необикновено щеше да бъде да не се събирате и една да отиде на едно място в гората, друга – на друго място в гората, трета – някъде на един километър разстояние от първите, така че никоя да не знае коя къде е. Разбира се, не схващайте това в пряк смисъл, но аз само ви правя намек, защото често ние търсим смисъла на Живота там, дето го няма. Ако събирането става съзнателно, под давлението на Божествената Любов, това събиране има смисъл, но когато събирането става поради съвсем други съображения, тогава и резултатите са други.

 

Сега да дойдем до съществения въпрос: какви са качествата на събирането? Всички вие сте ходили в първо отделение, вярвам даже че сте завършили и четвърто отделение. В такъв случай, какви са качествата на събирането, по какво се отличава то? При събирането всякога има едно увеличаване – с това се отличава то. Значи всякога, когато се събират, нещата се увеличават. При изваждането имаме обратен процес: когато изваждаме, нещата се намаляват, така че същинската идея на вашето събиране е да се увеличавате.

 

Добре, след като се събирате, увеличавате ли се? Не е достатъчно само да се събирате, но всеки от вас, когато излезе от събранието, усеща ли да е станал по-голям, отколкото е бил? При всяко събиране тялото на човека трябва органически да нарасне поне с една десетохилядна част от милиметъра. Човек, когато ходи на събрание, особено молитвено или каквото е нашето, по закона на събирането трябва да се е увеличил поне малко. Да допуснем сега, че някой от вас отива в някой първокласен ресторант, дето има голям майстор готвач, който е приготвил десет най-хубави баници, каквито вам се нравят – една от зеле, друга от лук, трета от моркови, четвърта от спанак, пета от сирене и т.н. Ако вие ядете от всичките тия баници, какво печелите? Ако аз вляза в същата тази гостилница и си взема една сладка баница, направена от мляко и полята отгоре със сладко, а вие ядете и от десетте баници, кой е спечелил повече? Вие, които сте яли от тия десет баници, ще се смалите, защото тия баници са много скъпи. Преди да сте влезли в гостилницата сте тежали повече, понеже сте имали повече пари в джоба си, но когато излезете навън, тежите вече по-малко, смалили сте се. Следователно най-първото нещо при влизане в гостилницата е да постъпваш според закона на събирането – събираш от баниците, но когато излезеш от гостилницата, постъпваш според закона на изваждането – вадиш от джоба си. При едното събираш, при другото вадиш, в резултат на което става неутрализиране, т.е. придобивката се неутрализира. Досещате ли се сега каква е главната мисъл, към която искам да насоча умовете ви?

 

Всички вие сте все от умните, хайде ще ви дам една задача да видим как ще я решите: имате една единица – можете ли да я разделите на повече от десет части? Не, единицата може да се раздели само на десет части; на повече от десет части тя не може да се раздели, без да се повторят тия числа. Например, ако я разделите на дванадесет или на тринадесет части, ще имате сумата на числата 1 и 2 или на 1 и 3 и т.н., значи същите числа до 9 пак се повтарят, а не са нещо ново. Следователно една ябълка може да се раздели само на десет части, на повече от десет части не може да се раздели. Такъв е законът, така е в Божествения свят: единицата може да се раздели само на десет части. Щом дойдете обаче до човешкия свят, там можете да я делите на много части.

 

Сега да пристъпя към важния въпрос. Нали всички хора изобщо се стремят към Божествената Любов – кои са качествата на Божествената Любов? Вие от толкова години търсите Божествената Любов, но знаете ли поне едно от качествата на тази Любов? Може ли някой от вас да прочете нещо от 13-а глава на Първо послание към Коринтяните? Щом Любовта се прояви на физическото поле, вие всички знаете вече, че тя се занимава с материални работи. Детето казва на майка си: „Мамо, ако ме обичаш, дай ми хляб!”, нищо повече; ученикът казва на учителя си: „Ако ме обичаш, дай ми знания!” – това е едно малко по-високо състояние на Любовта. Значи дотогава, докато ние подразбираме в Любовта материални работи, Божествената Любов не може да се прояви, понеже всякога ще има състезание. Ако имате един благодетел, който ви издържа, но същевременно издържа и още десет души, и едного от тях субсидира с повече пари, у вас ще се породи недоволство, макар че този човек облагодетелства и вас. Недоволство има и в учението – онзи, който напредва в учението, и той е недоволен. Следователно истинската Любов започва, когато се дойде до границата, където това недоволство изчезва.

 

Гледам, че някоя майка обича много детето си, но това дете умира – тя плаче, страда и казва: „Не мога без това дете, защо ми го взе Бог?” Бог й дава друго дете, тя също го обича много и пак казва, че не може без него, но не се минава много време, детето пораства и между майката и него настава един разрив – питам как отпадна тази любов, къде отиде тя? Това, че майката не може без детето си, са наши схващания. Майката държи детето си на ръце, отглежда го и мисли, че не може без него. И детето си мисли, че не може без майка си, но по някаква случайност тази майка е принудена да даде детето си да го отгледа слугинята или някоя друга жена и виждаме, че след десетина години за детето тази жена представлява същото, каквото представляваше и майка му. Значи идеята, че без това дете не може, е права само по отношение към Бога.

 

Да ви обясня какво се подразбира под мисълта, че без това дете не може: представете си, че вие имате една малка лампичка и казвате: „Без лампичката не мога.” Без какво всъщност не можете – без самата лампичка, без самата крушка на лампата или без друго нещо? Вие не можете без светлината – светлината на лампата всъщност е същественото нещо, без което не можете, а крушката е само проводник на тази Любов. Дотогава, докато Божествената Любов тече през това дете, без него аз не мога, но щом престане да тече през него, то вече няма смисъл. Следователно тази форма има смисъл само поради съдържанието на Светлината. Светлината обаче не е крайният предел на Божествената Любов. Зад тази светлина, която ние виждаме във вид на лъчи, има друго по-съществено нещо. Не е светлината това, която може да ни задоволи. Отваряме книгата на Живота, тази Светлина пада върху книгата и ние четем – значи тази Светлина е необходима, за да можете да четете книгата на Живота. Но не само четенето е смисълът, но това четене ни показва Пътя към Бога. И тъй, лампичката е потребна, за да се прояви Светлината; Светлината е потребна, за да се прояви книгата и да четем; книгата ни показва Живота, разкрива скрития му смисъл, а Животът ни посочва Пътя към Бога. Постигнем ли всичко това, ние се радваме и тръгваме със Светлината към този Път.

 

Същественото, което трябва да знаете, е, че всички тия неща, които съществуват, са пособия, упътвания към Великото и Божественото в света. Любовта, която съществува между хората, отношенията, които съществуват между тях, това са неща, които ни упътват към Бога. Ако човек знае как да гледа, във всеки друг човек, във всяко същество, колкото и малко да е то, все ще намери нещо хубаво. Ако той съумее да схване тази хубава черта, той все ще прибави нещо в Живота си.

 

Сега гледам, че в събранията всички вие сте започнали по обратен път – във физическо отношение се събирате, а в духовно отношение сте започнали с изваждането и все отрицателни качества си намирате. Какво изваждате? Вие казвате, че еди-коя си сестра има някоя отрицателна черта. Като кажете така, знаете ли какво става? Един лъч от тази лампичка изгасва. После казвате за друга някоя: „Знаете ли тази сестра какъв недъг има?” – хайде и втори лъч от лампичката изгасва. За някоя трета казвате: „Откак дойде в събранието, внесе само разединение!” – хайде и трети лъч изгасва. – „Ами тази пък, четвъртата, откак влезе между нас, всичките нещастия ни сполетяха!” – хайде и четвърти, пети лъч от светлината на лампичката изгасва. Вие говорите по същия начин отрицателно за петата, за шестата, за седмата, за осмата и т.н. сестри и току-виж един след друг лъчите на светлината в лампичката изгасват, докато най-после изгасне и цялата лампичка. Вие изваждате, изваждате и настава най-после тъмнина. Това е един психологически закон, който предизвиква загасване на Светлината в нашия ум, в нашето съзнание – изваждаш, изваждаш, докато най-после се намериш в пълна тъмнина. В ума ти всичко е загаснало и най-после казваш: „Господи, защо направи света така?” Господ казва: „Който гаси като тебе Светлината на своя ум, ще остане да живее в тъмнина и в мрак.”

 

Какво трябва да направите? Ще започнете обратния процес: ще кажете: „Онази сестра там е започнала да се поправя, станала е отличен свирец, нека дойде да ни посвири!”; тя идва, сяда на пианото, започва да свири и хубаво свири – веднага лампичката светва. После казвате за друга някоя сестра: „Знаете ли, че еди-коя си сестра била писателка, пише много хубаво, хайде да я викнем да ни прочете нещо!”; тя идва, прочита някое свое стихотворение, всички са доволни, радват й се – лампичката още повече светва. – „Ами онази сестра там била художничка, нека си донесе картините да й ги разгледаме!”; тя си донася картините, всички ги разглеждат, радват се – лампичката още повече светва. За друга казват: „Тази сестра е завършила някакъв курс по шев и хубаво работи, нека я накараме да ни проведе един курс!” – лампичката още повече светва. За още някоя казват: „Знаете ли тази сестра какви отлични баници прави, хайде, нека ни направи една баница!”; тя направи една баница, всички се радват, доволни са, а лампичката все повече светва. Колкото повече си изтъквате положителните черти един на друг, толкова повече светлината на лампата се усилва, докато най-после светва с всичката си мощ. И тъй, като се стремите към положителната страна на Живота, само така ще създадете в себе си характер – това е Божественото в човека. Иначе, като си търсите само отрицателните черти в характера, ставате банални.

 

Аз днес обяснявах един велик закон в Живота: в света има два вида мъже и два вида жени. Единият вид жени са герои, а другите – страхливци; единият вид мъже са герои, а другите – страхливци. И на едните, и на другите Господ казва: „Страдания ще има!” От Невидимия свят ви питат като герои ли искате да страдате, или като страхливци. Ние, съвременните хора, искаме да избегнем страданията. Никой не може да ги избегне. Казвам: страданията в днешния век са условие за развиване на човека. И страхливите страдат, и героите страдат, но аз ви питам като герои ли искате да страдате, или като страхливци, кое е по-хубаво за вас? – Като герои! Ако аз ви кажа, че трябва да страдате като герои, вие казвате, че това не е за вас; ако кажете, че трябва да страдате като страхливци, това пък съвсем не е за вас. В Писанието се казва: „Страхливите няма да наследят Царството Божие” – какво значи този стих? Той означава, че в душата на страхливия Любовта не може да проникне. Страхът е едно отрицателно качество. Страхливият човек представлява една камениста почва, на която нищо не може да расте, затова страхливият не може да наследи Царството Божие. Аз бих превел този стих другояче: „В пустинята извори не могат да текат, плодове не могат да се раждат, там смърт навсякъде владее.” Следователно пустинята не може да бъде наследена от хора. За да може пустинята да се наследи от хората, в нея трябва да извират извори, а изворите на Живота идват само от Любовта. Реките, изворите, дърветата – всичко това е емблема на една Сила, която иде от Любовта.

 

Всеки от вас трябва да се спира и да обмисля добре нещата, да има една положителна мисъл по отношение на Божествения промисъл и да знае къде именно да го намери. Всяка добра мисъл, която се отпечатва във вашия ум, е един добър отзвук на Божествената мисъл. Като ви дойде една добра мисъл, като ви дойде един добър подтик, като ви посети един добър приятел, като прочетете една добра книга, когато небето е ясно или когато някоя хубава звезда ви обърне вниманието, недейте пропуща тия неща – всичко това е един говор от Небето. Щом тази звезда ти е обърнала вниманието, ще се спреш да видиш какво иска да ти каже тя.

 

Сега ще ви представя една картина, за да видите как говори Небето: представете си, че се намирате в една тъмна бурна нощ, не можете да се ориентирате, изгубили сте пътя, не знаете в коя точка се намирате, но по едно време духне малко вятър и вие виждате Полярната звезда. Какво ви показва тя? Тя ви показва посоката, показва ви накъде е изток, накъде е запад, накъде е север и юг. Тази звезда иска да ви покаже, че сте взели запада на пътя, а трябва да се върнете и да вземете изтока – там е посоката на вашия път. Щом ви каже това, след малко небето пак се заоблачава, затваря се и звездата се изгубва. Казала ли ви е нещо тази звезда? Да, тя ви определя пътя... По-нататък по пътя виждаш, че някъде далеч свети свещ в някоя колиба. Ти трябва да разбереш гласа на тази свещ, която свети... Ще ви представя друга картина: представете си, че пътувате пак през тъмна бурна нощ, навън е голяма виелица и вие изгубвате пътя. По едно време виждате, че недалеч от вас светва някоя малка свещ – какво иска да ви каже тази свещ? Тя иска да ви каже: „Ела нагости у нас, само по този начин ще бъдеш избавен от смърт! Нашият господар е много добър, затова ние отворихме прозореца.”

 

Така понякога и във вашия живот ще бъде тъмно, бурно, неприятно и ще си казвате: „Не искам да живея, дано се намери някоя болест да ме прати на онзи свят.” Но тъкмо по това време ще се намери отнякъде Светлина, която ще ви каже: „Ела в дома ни!” Значи чрез тази Светлина Бог проговаря на душата и казва: „Не бой се, има едно прибежище за теб!” Това говори тази Светлина в тъмната мрачна нощ. Тази Светлина е израз на Любовта. И когато ние обичаме Бога, Той чрез тази Светлина изпраща Любовта си на световете. И всеки, който разбира езика на тази Светлина, ще види, че зад всеки неин лъч седи Божествената Любов – това значи да се разбира истинския смисъл на Светлината. Или казано на мистически език, вътре в душата си ти ще почувстваш един свещен трепет и ако си бил отчаян, веднага в теб ще настане една вътрешна мекота, ще се ободриш, ще се повдигнеш и ще започнеш своята работа.

 

Та казвам сега на всинца ви: когато се събирате, не започвайте да изгасвате лъчите на Светлината. Изкуството да намирате погрешките на хората вече го научихте, па и децата го знаят. Даже и животинките, като те срещнат, оглеждат те и си казват: „Не те бива, знаем те, нямаме вяра в теб!” Срещне те някоя птичка, погледне те и си казва: „Познавам те” – и тя ти няма вяра, и тя загасва един лъч от Светлината. Тъкмо се моля някъде в гората, но изведнъж някой заек минава покрай мен; като му тропна с крак, той хуква навътре между дърветата, скрива се и казва: „Не вярвам в твоята молитва” – и той заличава един лъч от Светлината на лампичката. Пиша си някоя поезия и току мине покрай мен някоя птичка и изведнъж хвръква надалеч; и тя казва: „Не ти вярвам, аз съм опитвала такива поети като теб” – и тя заличава един лъч от Светлината. И птичките са неверни, и те прилагат тази негативна мисъл по отношение на вас.

 

Аз съм опитвал птичките: някоя птичка лети, идва към мен и аз й казвам: „Ела тук на ръката ми!” Тя ме пита: „Каква гаранция ще ми дадеш, че няма да ме повредиш нещо? По-добре ще е да си пея на дървото, отколкото да кацна на ръката ти.” Не хваща вяра, не кацва на ръката ми. Досега аз зная само едно птиченце, което е кацвало на ръката ми, което е хванало вяра – другите все бягат, не хващат вяра. Но ако човек прояви Божията Любов, и птиците ще му вярват. През 1917 година, когато бях във Варна, имах в хотела си един килер, в който държах кюмюр. По едно време там влязоха два косера – мъжки и женски. Аз ги взех горе в стаята си, понеже зимата беше ледена, имаше големи виелици и в килера беше много студено. Казвам си: „Колкото трябва, ще платя за тях.” На сутринта вземам една кофа със зрънца, наклаждам един мангал и сядам край него да се грея. Мъжкият косер се уплаши, избяга и отиде до прозореца, а женският дойде при мангала, качи се на крака ми, след което отиде до прозореца. После пак дойде до мангала, качи се на рамото ми и пак отиде до прозореца. Най-после дойде при мен и се качи на ръката ми. Питам как бихте изтълкували това – защо се качи на крака ми, после на рамото ми и най-после на ръката ми? Мъжкият косер й казва: „Ти, жено, се разправяй с този човек, а аз съм опитвал мъжете, зная ги!” Тя ме гледа с един тъжен поглед и аз я гледам, после хвръкна от рамото ми, отиде до прозореца и ми казва: „Господине, ти си много добър, накладе ни огън, вода ни даде, зрънца ни даде, но отвори ни сега прозореца да си излезем навън, за да си продължим работата.” Аз й говоря на птичи език: „Сега времето вън е лошо, бурно, когато се стопли, аз сам ще ви отворя да си отидете.” Тя отиде при мъжкия косер, говори му нещо и после утихнаха – легнаха си спокойни вечерта... Тази е единствената птичка, която напълно ми се довери. Значи и у тях има съзнание.

 

Мъжкият косер не хваща вяра и вие сега мязате на този мъжки косер – Господ ви прави Добро, но вие казвате: „Господ ни направи Добро, но кой знае?...” Колцина от вас приличат на женския косер? Казвам: ето един похвален пример. Всеки човек трябва да има такава Вяра в Бога и да знае, че и при най-тъмната и бурна нощ той може да попадне в килера, отдето Бог ще го вземе в стаята си – Господ ще промисли и за теб.

 

Царството Божие с гледане навън няма да се вземе. Външният свят заради нас няма да се измени. Когато говорим за Божествения свят, ние разбираме тази вътрешна промяна, това вътрешно смекчаване на човешкото сърце. Аз считам една бурна тъмна нощ за нещо много красиво и ще ви кажа защо: една такава нощ може да бъде едно благословение за мен. Представете си, че аз съм човек, който цял живот съм ходил насам-натам безцелно, нищо добро не съм направил и като обикалям така през тази тъмна бурна нощ, се заблудя някъде из гората и изведнъж виждам, че се отваря някъде един прозорец и светва една малка свещица. Аз се упътвам по направлението на тази светлина и влизам в колибката на един добър, благороден човек, който ми отваря книгата на Живота и ме упътва към Бога. Тази нощ не беше ли за мен едно голямо благословение? Тази нощ ме спаси. Някога пък добрият ден може да погуби човека. Представете си, че отивам при този човек, който ще ми покаже пътя към Бога, но минавайки покрай една кръчма, гледам вън насядали около масите мои другари, които пият и се веселят. Денят е красив, приятен, хубаво Слънце грее, като погледна към тях, казвам си: „Кой ще ходи сега при този човек, не е ли по-добре да се отбия тук и да се повеселя!” Отбивам се и пропускам своето благо – този хубав ден успява да ме съблазни. Не мислете, че външната обстановка е нещо реално. Не, тя не е нещо меродавно и не мислете, че в нея е скрито вашето благо. Не мислете, че вашето здраве всякога крие вашето щастие – може би понякога в някоя болест се крие вашето щастие. Толстой сам е казвал, че при всяка една болест и след всяко оздравяване му дохождала по една хубава идея, придобивал по нещо Божествено. Понякога човек изглежда, като че ли нито е тук, нито е на Небето, но след това минава в една нова фаза. Тъй щото, истинското здраве седи в това човек да се намира в съгласие с Бога, да е в съгласие с праведните и добри хора по лицето на Земята или с онези хора, които живеят горе на Небето.

 

Сега всички трябва да се стремите да бъдете образец на чистия Живот. Гледам, че сега между вас има едни особени навици, които си обяснявам съвсем другояче: всички вие сте влезли в една област на омагьосания свят. Почти всички хора от религиозните общества минават през тази област. Тази област се отличава по това, че отвън не се дава никаква Светлина и кой колкото Светлина има, дотолкова осветява Пътя си – всеки свети за себе си, а самата зона е тъмна. В тази тъмна зона ще се срещнете с много същества, изостанали от хиляди години в своята еволюция, и те ще се нахвърлят върху вас като хищници, ще се ползват от вашата Светлина, ще ви нападнат със своите критики, ще ви казват: „Ти си такъв, ти си онакъв”, целият свят за тях е лош. Най-после, когато изгубите вярата, нахвърлят се усилено върху вас и ви казват: „Ами и ти не си от светците, като теб по-долен грешник няма в света, да не мислиш, че си тръгнал в правия път! Едно време и ние като теб тръгнахме в този път, но нищо не излезе. Остани и ти при нас, ще ти покажем с какво се занимаваме!” Ако им повярваш, ще останеш жител на тази омагьосана област, за да им слугуваш. Сега, именно, няма защо да слушате чуждите съвети. Който минава през тази област, ще си запуши ушите, за да не ги слуша. Щом излезете от тази област, ще си извадите памука от ушите и ще чуете най-хубавите работи. Когато минава човек през тази област, трябва да бъде глух.

 

Светът може да се поправи, но нас ни трябват методи. Бог притежава всички начини и методи за поправянето на света, Той ще го обърне. За да можете да помогнете на себе си, за да можете да помогнете на своите ближни, трябва да научите методите на Бога. Често вие четете Евангелието и не можете да го разберете – защо? Защото духовното не може да се предаде на книга. Например вземате една нарисувана лампичка, но тя представлява ли светлината? Не, тя е само мнимо изражение на светлината. От нея може ли да излезе светлина? Не може да излезе никаква светлина. Та първото условие е, когато дойде Божественото в човека, в ума му да стане поне една малка промяна и той да е доволен от всичко онова, което Бог му дава – да работи най-малките работи и да гледа да реализира всяка една добра мисъл или всяко добро желание, колкото малко и да е. Защото хилядите, милионите капки образуват изворите, многото извори образуват реките, многото реки пък образуват морето. Силата на човека седи в тези малки подтици, в тези малки добрини, които той може да направи. Всичко, което ви говорих, го разбрахте, нали?

 

Учителя нарисува едно минаре.

 

Вие знаете, че на тия минарета, на което стъпало и да се качи, ходжата все едно си говори. Така и вие, колкото високо и да се качите, все едно си говорите. Една сестра казва: „Ти не разбираш какво нещо е говоренето на Духа” – и другата казва същото. Не, това е говорене на ходжата от минарето. Говори ли някоя сестра така, аз ще й кажа: „Да, сестро, ти говориш много хубаво, но хайде сега да отидем при един болен, да направим една молитва. Ти, понеже разбираш по-добре, ще ръководиш, а аз само ще пригласям, та дано помогнеш. Ти от по-дълго време служиш на Бога, направи каквото знаеш, пък аз ще донасям вода и ще пригласям.” А пък вие казвате: „Не, сестро, с такива работи не се занимавам – кармата на този болен още не е изтекла, няма какво да му помагаме.” Въпросът за кармата седи другояче: ти се притечи на помощ, пък не мисли за кармата на другите.

 

Аз гледам от друга страна на въпроса: лошото, което се явява в човека, не е лошо, то е само за изпитание, понеже трябва да има нещо в живота на човека, с което да се изпитва неговата сила. Лошото в човека е положителната страна на неговия Живот. Ако той е разумен, ще знае как да се справя с тези силни движения в Живота си. Ако една мисъл е силна в него или ако едно чувство е силно в него, или ако говорът му е силен, той ще употреби всичко това за свое Добро. Не е лошо човек да се гневи – той ще хване гнева си и ще му каже: „Слушай, толкова години вече откак съм те родил, аз те храних, ти яде, пи, сега вече е време да те впрегна на работа и да ме слушаш!” Ще му покажеш тоягата и ще го питаш: „Ще ме слушаш ли? Най-първо ще се научиш да мируваш, после ще чакаш, ще слушаш и само когато ти кажа да хванеш някого, ще го хванеш! Докато не ти кажа нищо, ще слушаш моята заповед!” Той ще каже: „Слушам, ваше високоблагородие!” Той само ще седи и ще пита: „Време ли е да го хвана?” Той седи, точи си ножа ден, два, три, чака, но аз всеки ден го извеждам в гората с брадвата и му казвам: „Започвай!” Като се върнем, питам го: „Доволен ли си?” – “Доволен съм.” Накарайте гневът да сече дърва, да маже – това е негова работа, той ще я свърши отлично.

 

Сега да се повърнем към съществената мисъл: на всички ви трябва една вътрешна работа в Живота, но каквато работа да започнете, мълчете си, никому нищо не говорете. В окултната наука има едно правило: каквото вършите, никому няма да го разправяте, а само плодът трябва да се покаже навън. Така трябва да работи музикантът, художникът, поетът и всеки друг. Ако хората слушат упражнението на музиканта, те ще се отегчат, затова той сам ще свири и ще се упражнява. Кога ще свири пред хората? Когато завърши своето учение или когато завърши своята картина, или когато завърши своята поезия. Та сега всички вие трябва да мълчите, но да не млъкнете за всичко – не, ще мълчите за съществените работи! Ако разбираш буквално, ще млъкнеш и някоя сестра ще те пита нещо, а ти ще мълчиш, пак те молят да кажеш нещо, ти пак мълчиш. Не, това е буквата на нещата, аз говоря за същественото – само за него ще мълчиш. Някоя казва: „Ама Учителя казва да мълчим!” Не, това е разбиране по буква – ще мълчиш за същественото. При друг случай мога да кажа да говорите и тази сестра, която ме разбира буквално, ще започне да говори и то безспирно. Другите й казват: „Млъкни вече!”, а тя кара пет, десет, петнадесет, двадесет минути, че и половин час, не може да спре – „Ама Духът говори в мен!” Ако Духът говори в теб, ти ще кажеш нещо умно и ще млъкнеш, после пак ще проговориш и пак ще млъкнеш. Ако аз участвам в двадесет събрания, какво трябва да направя? Ще поговоря тук пет минути и ще отида на другото събрание, там ще поговоря малко и ще отида на третото събрание, и там ще поговоря малко. Тъй щото, когато Духът ми каже да говоря, това значи, че на едно място ще млъкна, а на друго ще говоря. А вие разбирате, че като заговорите на едно място, трябва да не преставате през всичкото време. Малко ще говориш! Ще ме попита някой: „Ти вярваш ли в Бога и как вярваш?” Аз ще му кажа: „Ела утре нагости у дома!” Той ще дойде, ще го нагостя добре, ще го разведа из градината си, ще се поразговоря с него. – „Ама кажи ми нещо за Бога!” Аз ще му кажа: „Ела утре пак у дома!” Това е разрешението на въпроса, а няма какво да му разправям как вярвам в Бога. Щом ме пита, ще му кажа: „Ела утре у дома”, нищо повече.

 

Какво нещо е свещта, какво нещо е нейната светлина? Какво нещо е книгата, какво е нейното съдържание? Какво нещо е човекът, какво нещо е душата, какво нещо е неговата мисъл? – Това е Животът на човека. Какво нещо е Духът? – Това е неговата Сила. Какво нещо е Бог? – Той е всичко. Това са философски отговори на тия въпроси.

 

Когато излезете вън и ви питат за това, което съм ви говорил, какво ще кажете? Някои ще кажат, че нищо не са разбрали, а други ще кажат, че съм говорил много велики неща. Питам ви защо ви е Светлината. – За да четете книгата на Живота. Тази книга е самият човек и в нея той ще разбере себе си.

 

Сега аз ще ви оставя сами да мислите, да не се забъркате и кой каквото е разбрал, сам да го приложи, да не иска много. И най-малкото приложение ще бъде добро. Накарайте тази лампичка да свети! Силата е в малкото. Всеки да намери в себе си един метод, да приложи и най-малкото, да направи едно най-малко Добро.

 

Вие сте слушали много работи за вашия ум, за вашето сърце, за вашата воля, но от тази беседа искам да извадите едно малко приложение. Ще обясня думата приложение: представете си, че вие имате отделни части, от които трябва да се образува един мост. Освен подпорите, които са нужни за моста, още какво се изисква? Изисква се една съединителна брънка отгоре. Следователно един човек на друг не може да се наложи. Ако мислите, че може да се наложите, това е криво схващане. Между единия и другия може да има само съединителни нишки. Следователно всеки човек, от каквато и категория да е, има съединителни нишки. Вие трябва да се стремите да не късате тия нишки, а колкото може повече от тях да образувате. Колкото повече такива нишки има, толкова повече Животът става по-хубав, по-красив. Или с други думи, колкото повече възвишени духове ви обичат и изпращат своите мисли към вас, толкова Животът ви ще бъде по-смислен, по-красив, а колкото по-малко мислят за вас, толкова и Животът ви ще бъде по-обикновен. Когато разбиват планините, не викат на помощ златото, а желязото; когато преплават реките и моретата, не викат на помощ камъните, а дърветата. Следователно в ръката на умния човек копието може да се превърне в перо, за да напише нещо хубаво с него, а който е още по-умен човек, ще превърне копието на език и ще пее с него. Тъй щото, който не разбира, ще има копие; който по-добре разбира, ще има перо, с което да пише, а който още по-хубаво разбира, ще има един мек, хубав език, с който ще може да изказва най-хубавите Божии слова.

 

Та сега искам вашето копие да се смекчи и от желязо да се превърне на перо; перото да се превърне на един хубав, мек език, с който да изказвате най-красивото, най-доброто в света. Но трябва не само да го изказвате, а и да го прилагате.

 

18 декември 1925 г., 16 ч., София

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Размишление

 

Ще взема един стих, който казва: „Без наука няма сполука.” С други думи, сполуката зависи от науката. Въобще, съвременното човечество е в стълкновение със своите стари вярвания, със своите стари схващания и това е много естествено. Представете си кон, на когото е присъщ навикът да рита – той е присъщ на неговата култура, на неговото развитие и от хиляди години на миналото е служил като едно оръжие против неговите врагове, за да пази живота си. И не е нещо лошо от страна на коня да рита, това е едно средство да се брани. Но представете си съвременният кон, впрегнат в една каруца, който пак по същия начин иска да рита – нали ще бъде смешен? В този случай конят трябва да се отучи от навика си да рита. Понякога във всички хора има такива ританици, такива навици, които в миналото са били потребни, но при сегашните условия са вредни. Те не трябва съвсем да се изкоренят, но трябва да се обезвредят, защото не са на мястото си. Вие трябва да имате предвид вредната им страна – един вреден навик никога не принася полза; той е бил полезен някога, но сега не е полезен.

 

Казвате: „Без наука няма сполука.” Може ли някой да стане турист, без да пътешества, без да ходи по високите места, може ли някой да стане цигулар, без да се учи да свири, може ли някой да стане певец, ако не се е учил на това? В каквото и да е изкуство той трябва да посвети дълги години, цял живот трябва да посвети, за да го научи. И чудното е, че съвременните хора (не всички, но някои от тях) са мислели и мислят, че християнството може да се усвои по един много лесен начин. Не, по същия закон принципите на християнството изискват цял един живот, за да се приложат. И не само трябва да се приложи едно учение, но резултатите, които се добиват, трябва да се запазят. Всички говорят за хубавия глас на една певица, с който природно е надарена тя, но ако не пази своето гърло, ако обича да яде люто и да пие студена вода, ако е немарлива към гласа си, мислите ли, че тя за дълго време ще го запази хубав? По същия закон и човешкото сърце трябва да се пази. Някои казват, че човешкото сърце било развалено и следователно няма какво да се пази. Така е, но когато един човек се обърне към Бога, неговото сърце се обновява и ние говорим за тези сърца именно.

 

Вие искате да вървите из Пътя и да прилагате вече, защото сърцата ви са обновени, но питам тези обновени сърца ще ги изложите ли на външната промяна? Пазене трябва – това вече е наука! Може някои да се чувстват слаби и да мислят, че друг някой трябва да се грижи за тях. Така например в ранната възраст на детето майката се грижи за него. Когато то е на една година, има нужда други да се грижат за него, но когато стане на пет, десет, двадесет години, то ще се грижи вече самò. В разумната Природа това го има – Бог така е дал, че във всеки един човек са вложени тия качества и той трябва да ги пази.

 

Другото условие изисква всеки човек да се намира постоянно на работа. Никой от вас не трябва да бъде в бездействие! Щом човек почне да се отпуща, той е в бездействие. Вземете и най-видния цигулар, който знае хубаво да свири, лишете го за един месец от цигулката му и той започва да се нервира – дайте му цигулката и той веднага ще стане весел. Вземете един учен човек, лишете го от труда му и той ще започне да се нервира. Вземете коя и да е къщовница, лишете я от потребното й вкъщи и тя ще започне да се нервира. Всички трябва да работите! Сега ще кажете: „Ние нямаме условия за работа.” Не зная, може би вие нямате условията на един цар, нямате условията на един пръв министър в Англия или условията на някой милиардер в Америка, или условията на някой шах в Персия, но казвам, че вашите условия, в които сега живеете, са хиляди пъти по-добри, отколкото условията на щурците и условията на врабците. Аз наблюдавам врабците: когато времето е лошо, те влизат в една дупка, после излизат, не могат да останат там. Влизат под керемидката на някой покрив, излизат, повикват другарчето си, влизат заедно вътре и казват: „Слава Богу, намерихме място, където да се подслоним, тук ще прекараме!” Такива са разсъжденията на птиците. Ние казваме: „Те са птички, задоволяват се с малко”, а ние с какво трябва да се задоволяваме? Добрата черта на тия две врабчета, която ме радва, е тяхното доволство. Те, като намерят една дупчица, благодарят на Господа и казват: „Тук е добре, няма да ни духа вятърът” – сгушат се и двете вътре, доволни са. Има ли нещо по-хубаво от това? И през цялата нощ тия две птички са доволни. Те имат Божието благословение, защото казва се в Писанието за тях: „Без волята на Отца нито едно врабче не може да падне на земята.” И техните ръководещи Ангели им казват къде има някоя дупчица за тях, насочват ги към това място по инстинкт и те им благодарят.

 

При сегашните условия, при които се намирате, животът не може да бъде така приятен. Хората нямат идейни разбирания за нещата, понеже сега човечеството се намира при най-трудни условия, минава през най-гъстата среда – най-гъста е сега материята и няма благоприятни условия за работа. Представете си един земеделец, който има четири-пет хиляди декара земя, но капка дъжд не е валял – той има всякакви плугове и приспособления, но земята е като камък твърда. Питам как може да се оре при такава твърда почва? Следователно той трябва да чака да падне дъжд, да падне влага, а тази влага в духовния живот всеки един трябва сам да я предизвика. Аз ще ви дам един пример: когато българите нямат огниво, те взимат две дървета, започват да ги трият и се минава час, два, три часа, докато те се сгорещят много и се образува огън. Та и вие като българите ще настоявате, ще търкате и може би час или два часа ще минат, докато произведете това състояние на огън. Произведете ли го, вие вече може да сготвите хубаво ядене на този огън може да си опечете хляб, може да си възварите и водица.

 

Сега ние ще приложим това в Живота, защото този същият закон е верен и по отношение на човешките чувства. Ако човек е ангажиран с външния свят, той съвсем не може да се отстрани от света – ако цялото му внимание е погълнато от света, всичката му енергия ще бъде изсмукана. Представете си лекар, който препоръчва на някой пълен човек да се къпе в морето – ако той седи целия ден в морето, какво ще стане с него? Достатъчно е да седи един месец по четири часа, за да изгуби и малкото здраве, което има. Ако трябва да прави морски бани, нека влиза във водата само за пет минути, достатъчни му са. Някой пита: „Не трябва ли да живеем в света?” Ще живеете в него само пет-десет минути. Под свят ние разбираме условията, т.е. водата.

 

Благоприятните условия понякога са приятни, а друг път не са. Допуснете сега, че имате възможност да ходите всяка вечер на представления, на концерти или на подобни такива – ако всяка вечер ходите, какво ще добиете в края на краищата? Ако познавате всички пиеси, ако знаете коя как се е изиграла, какво ще спечелите? Една-две пиеси през живота са полезни, но многото посещавания на театри и концерти втръсва. Та сега и религиозният живот на хората е подобен и аз не препоръчвам на хората религиозен живот. Под религиозен живот подразбирам външната страна. Религиозният живот трябва да бъде отмерен. А когато говорим за духовния Живот, той е същината на човека – всяко едно същество е духовно в същината си. А религиозният човек трябва да изпълнява, но ако всичкото му внимание е погълнато от външната, обредната страна, изгубва се вътрешната същина. Вие, като ученици, трябва да се пазите – щом съзнанието ви се напълни само с външни форми, образува се едно вътрешно бълникане, човек става недоволен от себе си. Човек расте на височина до определена възраст, когато растенето спира – растене и спиране се сменят във вас периодически. Застой ще има и този застой не е нищо друго, освен моментът, когато вашето растене спира и започва растенето на друго същество. През това време вие ще набирате известна енергия за следната година, за да може да продължите тогава растенето си. Вие искате всякога да сте радостни, да скачате, но това е невъзможно. Едно дете, след като скача десет часа най-много, заспива, скачането му престава, а щом се събуди, усеща едно отмаляване на краката.

 

Без наука няма сполука. Трябва да изучавате основните правила във вашия Живот и ще се стремите да бъдете доволни от малкото Знание, което имате. Това Знание да служи като една основа за нова придобивка, която можете да прилагате всеки ден. Всички искате да служите на Бога, но ако ви попитат по кой начин може да се служи на Бога, ще го определите ли? Служенето на Бога всеки ден може да се изпълни по хиляди начини. Човек може да служи на Бога като обработва своите мисли и облагородява своите чувства, калява своята воля, заздравява тялото си, пресъгражда го; след това той може да влезе в обществото, да служи на всичките хора, да изучава техния живот и да им помага. Следователно първата фаза на всеки един Живот трябва да започва с обработване на човешките чувства.

 

Аз ви говоря за обработване, а не зная дали вие сте правили усилия да обработвате вашите чувства. У съвременните религиозни има един навик, който е останал от техните прадеди, а именно: някои богаташи, когато осиромашеят, не отиват да работят, а седят и се ровят в ума си за някой свой богат чичо с цел да му пишат да им изпрати малко помощ, или пък започват да се интересуват за старата си богата леля. Те ровят навсякъде в своите тефтери и очакват отнякъде да им дойде даром нещо, малцина обаче са тези, които сами могат да работят. Съвременните религиозни хора мязат на тия, които вървят по лесния път – отиват в църква, запалват една свещ, прекръстват се три пъти и после седят. Такъв човек три пъти ще отиде на църква, но работа няма да похване – сутрин ще отиде, на обед ще отиде и вечер ще отиде. Не е трудна работа да се молиш три пъти на ден. И вкъщи може да се молиш, това е лесно, но кажат ли ти да отидеш в някой град, за да помогнеш на някои бедни, ти казваш: „Тази работа е мъчна, не е за мен.” Да, и тази работа е Божия работа – ще претърпиш малко страдания, но ще отидеш да помогнеш!

 

Тогава пък се явява друго едно положение и ти казваш: „Ама аз искам да чуя гласа Божий, че тогава ще отида!” Съществува един такъв пример: Йон, когато чу гласа Божий, взе си багажа, качи се на кораба и хукна да бяга. Някой път хората изпълняват точно това, което Бог не иска. Когато Бог каза на Анания: „Иди на тази улица, там има един човек, който се моли”, последният отговори: „Аз го зная, той е опасен човек, страх ме е да отида при него.” Тогава Бог му каза: „Не бой се, той се моли – иди при него, Аз ще ти кажа какво трябва да направиш!” Така човек се разговаря от страх да не попадне в такава една клопка.

 

Затова казвам: наука се изисква, без наука няма сполука! И потребна е тази духовна, тази вътрешна опитност – всички трябва да се стремите към това. Малката опитност, която имате, трябва да я използвате, да я прилагате. И трябва да различавате вашите състояния: много пъти могат да се промъкнат във вашето сърце и във вашия ум посторонни чувства и мисли, които да спънат вървежа ви, могат да се промъкнат желания, които не са ваши, или мисли, които са чужди. Всеки един от вас ще работи над себе си – именно с това, което принадлежи на вашия Живот, започва самовъзпитанието. По някой път се явяват чувства на подозрение или един вътрешен страх. В религиозния ви живот ще настъпи един период, в който ще започнете да изпитвате страх без никакви причини: като седиш вкъщи те обзема един вътрешен страх – защо е това? – Всички ще го претърпите. Друг път ще започнеш да мислиш, че сърцето ти ще спре, че ще умреш и няма да можеш да се приготвиш. Тия положения са все мисли на някой от външния свят.

 

Първото правило е: без наука сполука няма. В чисто духовния живот, когато вървите по Божия път, нещата не могат да се случат по друг начин, освен както Бог ги е определил. Едно нещо има, което вас, сестрите, ви спъва и то е следното: между вас няма онази наука, т.е. вие не знаете как да се оценявате и между вас няма тази хармония, която е потребна. Вие всички ще се съгласите, че я няма. Това не е лошо; когато се съберат в един хор, нима всички знаят да пеят, нима всички познават нотите? Не, онзи капелмайстор ще ги учи на нотите и няма да се мине една година и между певците ще има хармония. Ние можем да създадем хармония! Когато човек иска да пее, той може да се научи да пее. Когато човек не иска да пее, и най-добрият учител по музика не може да го научи.

 

Това хармонизиране не е един външен процес и с думи не става. Можем да кажем: „Хайде да се хармонизираме”, но от това нищо не излиза. В Невидимия свят има разни методи: Бог най-първо започва чрез съвет и внушение. Ако човек не иска да слуша, има и външни начини – ще дойдат земетресения, мор, глад, болести, сиромашия и т.н. Те са все методи за изправяне на хората. Не мислете, че у Бога има някаква слабост. Той е дълготърпелив, чака хората да се изправят и да изпълнят Волята Му, но дойде ли последният час на послушанието, тогава всичките грехове на хората трябва да се изправят. Ние не трябва да бъдем от тези, които чакат да дойде Божествената тояга, че тогава да влязат в правия път.

 

Аз вярвам, че във всинца ви има едно горещо желание да се домогнете до вътрешната Истина. Мнозина казват: „Искаме да знаем Истината.” Аз превеждам думата Истина: вие искате да бъдете свободни. Но за да дойде човек до Свободата, трябва да има Живот, трябва да има Светлина. Най-първо трябва да има Живот, след това – Светлина, Знание, а след знанието иде Свободата. След Свободата вие ще научите какво нещо е Истината. Казаха евреите на Христа: „Ние сме свободни”, а Той отговори: „Всеки, който прави грях, е роб на греха, значи не е свободен.” Щом човек греши, той не може да бъде свободен и следователно той ще бъде лишен от едно от най-хубавите си чувства – да усети вътрешната Радост на Духа. А Свободата е отношение с най-разумните Същества. Ако си в един модерен съвременен симфоничен оркестър, няма да те питат за твоето произхождение, а всичко ще се определя от твоето свирене. Те няма да те питат какво е произхождението ти, за това и въпрос няма да става, а ще ти дадат един стол и парчето, което трябва да свириш, и веднага онзи, който дирижира оркестъра, ще разбере кое място да ти даде. Можеш ли да свириш хубаво, ще ти даде първото място; не свириш ли хубаво, на последното място ще те сложи. Тъй е в един оркестър, тъй е и между военните – най-силният взема първото място, най-слабият взема последното място. И в обществото е така, и в Невидимия свят е същото.

 

Онзи, който използва условията, които Бог му е дал, който е прогресирал и е добил познание, за него има сполука и Съществата в Невидимия свят имат много добро мнение за него. Като разгърнат Живота му и видят, че той е изправен във всяко отношение, те имат добро мнение за него. А за друг, който донякъде е бил изправен, но после е направил много черни точки, какво мнение могат да имат? Ще каже някой: „Искаме да поживеем малко, че после ще се поправим.” Щом кажете, че може да се поправите, тези Същества отварят книгата на миналото и поглеждат дали в миналите ви съществувания има някой красив живот. Този живот те ще го вземат и ще го пренесат, за да създадат нещо красиво сега за вас. Като говоря за човешкото самовъзпитание, разбирам, че всичко красиво от миналото вие трябва сега да предизвикате в ума си. Или казано на вътрешен език, човек ще се моли, за да се предизвикат хубавите, красиви чувства, с които да работи той занапред.

 

Сега аз не зная на какъв изпит трябва да ви поставя, за да видим колко сте хармонизирани вие, сестрите. Аз бих желал от всичко, каквото става и каквото се говори тук, нито думица да не излезе навън. До един месец никой нищо да не знае навън. Е, може ли да го направите? Вие ще кажете: „Можем да го направим”, но после все ще изнесете нещо. Откъде излиза, откъде успява да проникне? Това, че обичате да говорите навън, не е лошо (то е един добър навик, защото така се предава културата), но мяза на ритането на коня. Имаш ли такива навици, трябва да бъдеш внимателен, ще кажеш: „Няма ритници!” Някой път мълчанието е злато. Това не значи, че винаги трябва да се мълчи – щом нямаш навици, щом нямаш никакви задължения, можеш да говориш колкото искаш. Сега вие всички сте научили изкуството на говоренето. Има такива кореспонденти, особено в Америка ги има много. Там плащат големи възнаграждения на хора, за да събират новини и да се пълнят вестниците. Е, на какво мяза това? Ако аз ви дам една задача, вие ще я раздрънкате преди да сте я изпълнили. Аз нямам нищо против, след като я изпълните, тогава да я разправяте. А вие ще я раздрънкате наляво-надясно, след което тази задача няма да стане и вие ще търсите причината. Не че го правите от някоя зла воля. Аз ще ви помоля да мълчите, защото мисля, че сте вече израснали, че разбирате нещата.

 

У човека съществуват придобити навици. Например има един проповедник в Америка, който, като говори, си мърда рамото. Лоши са тия навици и всеки трябва да се стреми да обуздае своите навици. Другите, които слушат този проповедник, се смеят, а той не се досеща, че си мърда рамото. Там е всичката слабост – много пъти ние искаме да поправим някоя своя слабост, а когато говорим, я забравяме. Не, ти ще контролираш ръката си! Не е лошо това, че той си мърда рамото, но има случаи, когато ръката трябва да се подчинява на човешкото съзнание. Тя трябва да слуша, нищо повече – дисциплина трябва да има! Ами ако окото почне да прави каквото си иска, или пък лицето – знаете ли какви гримаси ще правите? Не, лицето трябва да слуша! Въобще, няма желание, което човек не може да реализира. В дадения случай всички неща могат да се контролират.

 

Сега ще ви дам едно упражнение, в което до следващото събрание трябва да вземете участие всички, които ме слушате сега: всеки петък, т.е. четири пъти през този месец ще ставате точно в 4 ч. сутринта и цял един час ще прекарвате в размишление, но дълбоко размишление. Ще се молите за благословение и за хармониране както за себе си, така и за малката група тук, с която да се хармонирате вътрешно. Цял един час ще бъдете в размишление и ще се молите. Ще знаете: точно в 4 ч. – на духовна работа!

 

Когато дойдете тук на идущото събрание, който от вас не е спазил правилото, да си каже сам. Ще си напишете имената, за да видим кои сте. Или пък искате да не ви знае никой? Защото ако се узнае тук, навсякъде ще се разпространи из София и всички ще научат – там е лошата страна на говоренето. Следователно втората част на задачата е мъчна – първата част е лесна, но щом дойдете до открито признание, ще развалите всичко. Аз ще направя друг един опит: ще открия колко души от вас не са изпълнили правилно задачата, без да си признавате вие. Следния път ще имаме смятане – аз ще получа от вас само числа и ще зная колко души не са изпълнили задачата си. Следния път ще имаме едно приятно забавление по смятане.

 

Вътрешната хармония е необходима за развиване на човешкия ум и сърце. Тя е необходима за здравето на тялото и за неговото благосъстояние. Невидимият свят е свят на вътрешната хармония. От Невидимия свят са готови винаги да услужат, щом има хармония, но щом хората не са в съгласие, от Невидимия свят нямат разположение да помагат. И ако работите ви никак не вървят, трябва да знаете, че в живота ви има нещо, което куца. Но дойде ли хармонията, Невидимият свят е много точен. При хубавото цвете всеки се спира, хубавият извор, хубавите местности всеки посещава; музикант, поет, художник – всичко, което е възвишено и красиво, всеки обича да го слуша, всеки обича да го гледа, понеже то е Божествено. Аз не говоря за човешките работи, а Божествените работи без изключение всеки обича да ги слуша. Ако ние говорим за нещо по Божественому, то има цена – Божественият живот, без разлика в кое да е същество, има цена. Когато говорим като хора, то е друго, но когато говорим по Бога, там има една особена Благодат. Желая всички да говорите по Божественому! Спрете се, кажете: „Туй, което аз говоря, по Бога ли го говоря, или по себе си?” И ако мълчите, пак се запитайте: „Когато мълча, по Божия Дух ли е, или е човешко?” Защото има мълчание по съображение. Казват, че и глупавият, като мълчи, минава за умен. Ако аз мълча, когато говори някой, това не е от незачитане, а аз отделям част от времето си за него. Когато друг говори, мен ме интересува неговата реч – това мълчание в мен е Божествено, интересувам се какво иска да каже той. А друг, като седи, си движи ту лявата ръка, ту дясната, мърда се на стола си – това е човешката страна на мълчанието. Божественото търпение е слушане, то е най-красивото нещо. Ако се научите всички на умението да слушате, това е много. А в събранията ви това твърде малко е застъпено.

 

От друга страна, в човешкото говорене има една опасност: когато един човек е подпушван дълго време, той мяза на събрана вода, която изведнъж е пусната да тече. Такъв човек започва да говори и после пак млъква. Обаче в Божественото говорене законът не е такъв. Там само когато сложиш стомната си под извора, чуваш гласа, а после Господ ти казва: „Вземи си стомната от извора, защото повече, колкото и да стоиш, нито капка няма да влезе вътре, вземи си стомната!” Колкото се е напълнило, достатъчно е за теб. Нещата са приятни, докато стимулират в нас желанието. Защото ако говориш дълго време, има хора, които са много чувствителни и казват: „Не ми говори повече, защото ще ми се размъти умът!” А има други, които казват: „Кажи още, още говори!” Някои казват: „Стига, много съм уморен, повече не мога да издържам!” Това е Божественото: ще дойдеш до една мярка и ще се спреш. Не бързай и за себе си не желай повече, отколкото ти трябва.

 

Понякога имаш неразположение на духа, отпаднал си, унил си, като че си изоставен – ами че то е едно прекрасно състояние. Не че са те забравили, но Господ казва: „Не си научил урока.” Страданията са път, за да се събереш в себе си. Какво представляват страданията? Те са едно красиво състояние на духа! Който е силен и който благодари, че страда, няма да се мине и един-два часа и изведнъж ще му просветне. Една славянка била скръбна, но като правила този опит, след два часа почнала да танцува. Така е и у децата. За да изразим своята радост, ние ще се разиграем. Ние мислим, че танцуването е едно грешно състояние. Не, но трябва да танцуваш, когато трябва, и да седиш, когато трябва. И Давид игра пред израилския народ, а жена му се засрами и каза: „Как се е разиграл царят пред народа по такъв демократически начин!” Той играе, тя обаче осъжда неговата постъпка.

 

Сега, едно от правилата е, че тези тъжни и скръбни състояния на обезсърчения, които идват, вие криво ги схващате. Най-голямата илюзия понякога е следната: вие седите и мислите, че сте изоставени от всички. Ами били ли сте в положението на онзи, който е заровен в гроба? Вие не сте ходили при мъртвите да видите какво е тяхното състояние – то с хиляди и милиони пъти е по ужасно, отколкото вашата самота в къщи. Заровеният седи в земята, чака, докато се освободи и след това всички духове се нахвърлят отгоре му. Той плаче, страда, докато се разнищи съвсем и остават само костите му. И тогава той се освобождава и казва: „Отидох вече!” Една последна нишка само остава и той се радва в душата си, че цялото тяло се е стопило и че се е освободил от него. Защото това физическо тяло, в което е човек, е един затвор. Следователно тия състояния, в които може да се намерите, да ви не плашат, а ще си кажете: „От моето състояние има и по-лошо.” Туй да го знаете. Към красивото ще се стремите, а с другите лоши състояния ще регулирате вашето неразположение. Това е наука и тази наука прилагайте в Живота си!

 

Влезте в положението на подобните – старайте се тогава да създадете в себе си едно чувство на милосърдие. Не е лошо човек да се ожесточи, но се старайте да предизвикате, да събудите в себе си Божественото чувство на милосърдие. Защото иначе човек най-първо вреди на себе си, да оставим другата лоша страна. Когато човек се ожесточава, разрушава в себе си хубавите неща. Най-първо за свое добро ще се обърнете и ще кажете: „Няма да причиня вреда на себе си!” Ожесточението е вредно за самия човек, защото се изгубват ония връзки между него и Бога. Ако един ученик се ожесточава, той губи връзката с Учителя си. Първото условие, за да може Бог да действа във вас чрез Любовта Си, е човешкото сърце да бъде милостиво и меко – никакво ожесточение! Онова състояние, когато човек е готов като дете да възприеме, да забрави – то е милосърдие. Само това е достатъчно, разбрахте ли?

 

Сега ще ви кажа още нещо за упражнението: ще ставате точно в 4 ч., ще се стремите да забравите всичко и на дълбоко размишление да се отдадете. След като разгледате вашия Живот, като пожелаете за себе си някакво Добро, като помислите как да подобрите вашия Живот, ще помислите и за всички добри хора по целия свят. В Америка, в Австралия ¬ навсякъде ще ги обиколите, ще се запознаете с най-добрите и най-учените хора в света, а после, ако ви остане време, ще се качите горе на Небето при Ангелите и там ще се постараете да се запознаете с тях. Така за един час ще си направите една хубава разходка, една отлична духовна разходка по цялата Земя и по Небето. Но не бива да заспите – когато идете на Небето, ще гледате да не останете там.

 

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

21 януари 1926 г., 16 ч., София

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Размишление

 

 

Има едно положение, при което човек постоянно се учи и никога не се научава. Ако жената наполовина е омесила хляба или не го е опекла, свършила ли си е добре работата? Ако шивачката е ушила дрехите си през куп за грош, добре ли е свършила работата си? И ако вие чакате Ангелите да дойдат от Небето, та да ви вземат на ръце, да ви дадат китара и да ви наградят с венци на главите, готови ли ще бъдете за това положение? Желанието ви е отлично, но на човек, който не знае да свири, може ли да му се тури в ръцете китара, и на една глупава глава може ли да се турят венци? Разбирам глава, но разумна!

 

Сега аз ви говоря това според степента на вашето развитие. Когато пожелаете да тъчете и отидете най-напред при една учителка, владееща това изкуство, която ви обяснява как се снове, вие ще разберете ли? Вие казвате, че разбирате и тя ви оставя сами, но ако не сте се научили, ще плачете върху стана. Сега трябва да знаете, че Учителя няма да бъде постоянно между вас – един ден ще останете сами и тогава ще ви видим.

 

Има две неща, които са потребни за вас: мекият човек трябва да се огъне, а силният човек трябва да се пречупи. Значи мекият човек образува кръга, а силният човек образува диаметъра. У вас има едно чувство на непреклонна воля – какво трябва да се прави с волята ви? Да се пречупи. Но кога? Когато една непреклонна воля прави само зло, трябва да се пречупи – това и за мъжете, и за жените е вярно. Ако една жена е тръгнала по кривия път, трябва да се прегъне правилно. Прегъването е преминаване от едно състояние в друго – само тогава има огъване, само при една огъната линия може да има Живот. Някой казва: „Аз не искам да се огъвам” – при обикновения живот няма огъване, но при преминаване от едно състояние към друго, от физическия към духовния Живот непременно трябва да има едно огъване, това е в реда на нещата. Ако Земята не беше се огънала, какво щеше да бъде нашето положение? Ако Земята беше останала валчеста като топка, нищо не би израснало на нея – щеше да бъде навсякъде равномерно покрита с малко вода и нищо нямаше да расте на нея. Но Земята се огъна и образува долините, Земята се пречупи и образува планините. Когато се огънете, ще образувате долини, когато се пречупите, ще образувате планини – така ще дадете условия за развитието на вашия Живот.

 

Думата пречупване и днес се схваща криво. Пречупване значи, когато вървиш точно в една посока, да вземеш посока, перпендикулярна на първото движение. Следователно това са качества или методи на самия Живот.

 

Мнозина от вас трябва да се огънете и то трябва да се огънете на място, където е необходимо, а не навсякъде. Трябва да се огънете хубаво на необходимото място, за да се образува там един континент. Трябва да се пречупите точно там, където може да се образува един планински връх, подобен на хималайските, и в този висок връх може да се зародят вашите идеи.

 

Тези изводи са такива, каквито и в Природата се срещат. Природата работи така и човек трябва да работи така. Очите ви какви са, изпъкнали или вдлъбнати? – Вдлъбнати. Значи, за да се създадат очите, е необходимо едно вдлъбване навътре. После, за да се създадат ушите, пак има едно вдлъбване. Ако вие кажете: „Аз не искам никакво вдлъбване”, знаете ли на какво ще замязате? Ако нямаше по лицето ви никакво огъване, на какво щеше да мяза то? Благодарение на това огъване се ражда и красотата. В носа има едно пречупване, а във веждите има едно прегъване.

 

Сега вие ще възприемете това в най-добър смисъл – да се огъва човек, да се пречупва човек, но на място! Има хора, които се огъват от всичко, но това е друг въпрос. Огъването е вземане на правилна посока на нещата. Огъването е признак на мекота, а пречупването е признак, че човек може да издържи на всички напори. Острите неща всякога си пробиват път – вие трябва да се пречупите, за да образувате едно острие, с което да атакувате неприятеля си. Пречупването означава вземане на друга посока.

 

Сега някои от вас трябва да вземат перпендикулярна посока на движение спрямо своите възгледи. Например вие сте вземали много решения, но я ми кажете кое решение сте изпълнили досега, кое решение сте турили в действие? Аз не казвам, че у вас няма никакъв стремеж. Когато се твърдят някои неща, човек трябва да се пречупи в добрия смисъл, да вземе едно перпендикулярно направление спрямо своето първо положение или трябва да се движи в кръг, да извършва хармонични движения. Казано по-точно, човек трябва да се движи или по диаметъра на своя кръг, или перпендикулярно на своя кръг. Но това са научни термини, които трябва да се преведат.

 

Вземете думата разпуквам се – тази дума има и добър смисъл. Наистина, ако шишето ви се пукне, лошо е, вие губите, но когато житното зърно се разпукне, когато вашата заледена вода се разпукне, това е добрият смисъл на думата – нещата трябва по някой път да се разпукнат. Когато разумният човек се разпуква, когато добрият човек се разпуква, от него излиза благоухание, а когато глупавият човек се разпуква, от него излиза воня. Тъй щото, казвам: лошият човек да седи, да се не разпуква, а добрият човек да се разпуква! И когато Господ иска да изпита някой човек, Той го взема, постиска го и го опитва. Нали и вие понякога вземате някой непознат лист от растение и като го стиснете, виждате, че издава воня. Така понякога и от Невидимия свят ви разпукват и вие издавате благоухание, но като постоите малко, издавате воня – ето защо често трябва да ви постискат.

 

Да допуснем, че имате една семка. Ако тази семка се разпукне сама по себе си, туй разпукване ние наричаме разтваряне, разумно разпукване, но ако тя не се разпукне сама, ще могат ли слънчевите лъчи да влязат в нея? Следователно човек трябва често по този начин да разтваря душата си, а за да я разтвори, той трябва да се освободи от известни временни предубеждения. Временни преду¬беж¬дения има във всички съсловия, във всички класи. У жените има особен род предубеждения. Когато се съберете на едно място, човек трябва да има един фонограф, за да чуе какво приказвате. Когато се съберете в интимния си живот, за какво приказвате, за новини, нали? В туй отношение добре е човек да се интересува от новините, да говори, но трябва разумно говорене. Когато човек влезе в този Път, той трябва да намери именно онези целесъобразни методи, с които Природата си служи, за да може с най-малко труд да извърши повече работа и да му остане достатъчно време да се занимава с полезни неща в живота.

 

Всякога, когато ученикът дойде до определена фаза на развитие, той се излага на известни изпи¬тания – излагат го вече на съзнателни изпитания. Така е в законите на Природата. Това и в живота е вярно: когато имате едно малко детенце, никъде не го пращате – нито на бакалина, нито някъде по-далеч, но когато стане на петнадесет-шестнадесет години, вие го пращате и на бакалницата, и някъде по-надалеч – защо? Защото разчитате на него. И като го пращате, навън ще има и вятър, и град, и дъжд, и бури, и неприятности, но това е в реда на нещата. Та сега вие сте станали малко по-възрастни и ще ви дойдат някои изпитания – ще ви изпратят на бакалницата, ще ви изпратят за дърва, ще ви изпратят вън от града и т.н. Ако отидете в Еленско например, ще видите, че жена, която носи повече дърва на гърба си, се счита за героиня. Обаче, ако някоя софиянка сложи дърва на гърба си, всички вестници биха проглушили с това – биха писали: „Такова чудо виждало ли се е – софийски дами да носят на гърба си дърва!” Питам необходимо ли е човек да носи на гърба си дърва? Не е необходимо – то е една нужда, която ние сме създали изкуствено.

 

В тази посока вие ще изучавате себе си, в тази посока вие ще изучавате своето състояние, в тази посока вие ще изучавате своето разположение, в тази посока вие ще изучавате и окръжаващите ви хора – всичко ще изучавате. Ще изучавате и времето.

 

Сега за десет дни ще ви дам следното упражнение: ще вземете една тетрадка и ще отбелязвате времето и вашите състояния сутрин, обед и вечер. Станеш сутрин, неразположен си – отбележи какво е времето; и на обед, според състоянието си, пак отбележи времето, вечер също. Десет дни ще продължи това упражнение, т.е. тридесет пъти. От него ще видим има ли някакво съответствие между вашите красиви състояния или вашето неразположение и времето навън. Понякога, когато вие сте радостни, вън времето ще е облачно, а друг път, когато вие сте скръбни, времето ще е ясно. Друг път ще видите, че когато сте скръбни, и времето е скръбно, а когато сте радостни, и времето е ясно. Интересно е да видите вашето състояние в колко случаи ще съответства на времето. Разбрахте как ще стане, нали? Сутрин ще си отбележите така: „Имам тежко разположение на духа”, по обед ще отбележите: „Ужасно съмнение ме обхвана”, а вечер: „Голяма ревност ме обхвана.” На другия ден сутринта ще пишете: „Ужасно малодушие”, на обед: „Озлобление”, вечерта: „Голямо отмъщение.” На третия ден сутринта отбелязвате: „Силна вяра”, на обед: „Голяма надежда”, вечерта: „Голяма любов.” По този начин ще пишете, а не по много. Ще отбелязвате часа и времето какво е – дали е облачно или ветровито, дали има Слънце, или не. Например ще пишете: „Слънцето тук-таме се показва”; ако пък го няма, ще пишете: „Напълно облачно или ветровито.” Най-първо ще гледате какво е вашето състояние, а после – времето отвън. Ще наченете упражнението утре сутринта и ще видите кой как ще започне. Но ще се оставите спокойни и просто ще хроникирате известни ваши състояния.

 

Човек трябва да изучава своето естество и да не се безпокои от състоянията, които преживява. Често радостите, които имате, не са ваши. В Америка или в Англия например, когато някой господин е поканен на бал или на богата вечеря, а не разполага с хубав костюм, понеже ще му трябват няколко хиляди, той отива в магазин на някоя известна фирма и взема под наем костюм; ако му трябват украшения, и тях ще вземе, ще се накичи и тъй ще се яви, а на другия ден облича пак своите стари дрехи. Така също и вие някой ден сте радостни, но сте взели тази радост отнякъде. Но аз не се лъжа: гледам някой се е разскачал и казвам: „Този от еди-коя си фирма е взел тази радост.” После го гледам, че я върнал, казвам: „Втори път пак ще те поканят, пак ще вземеш назаем и хората ще те видят хубаво облечен, модно докаран.” Човек трябва да има свой костюм.

 

Едно нещо зная: духовната Радост на човека е нещо постоянно, тя никога не се изменя, не се взема. Тъй зная аз, а какво знаете вие, то е друго нещо. Отвън може да има бури, нещастия, но дълбоко в душата си духовният човек вижда Вечната радост. Той добре понася страданията – може да плаче по двадесет пъти на ден, но вътрешно пак е радостен. Това е опитност: важното е отвътре какво е състоянието, а не как се проявява човек външно. Радостта никога не се губи – тъй разбирам аз. И с Вярата е същото – може да дойдат отвън колебания, съмнения и други неща, но тя не се мени. Така е и с Надеждата и с Любовта. Любовта никога не се губи, тя не охладнява. Така знаем ние, а как знаете вие, то е друг въпрос – тъй зная аз за себе си нещата. Човек може да падне и да се охлузи – нищо не значи това падане. Нима един лъч, който е слязъл отгоре и е паднал на земята, е по-грешен от другите лъчи? Не, дошъл е да свърши своята работа и след като я свърши, неговото положение се изменя – щом е свършил работата си, той все е придобил нещо. Загубата в едно отношение е печалба в друго отношение. Бог за наше добро ни праща на Земята временно да пострадаме, за да придобием нещо хубаво и красиво – тъй зная аз. Някой казва: „Защо слязох на Земята?” Екскурзия сте направили. Сега сте избрали ден, малко неподходящ за екскурзия, но все пак това е приятно нещо. След дъжда, след облаците все ще се оправи времето, няма да бъде все така. Христос казва на учениците си: „Сега имате скърби, светът ще се възрадва, а вие ще плачете, но после Аз ще ви видя и вие ще се възрадвате и радостта ви никой не може да отнеме.”

 

По този начин вие ще работите практически, т.е. опитно ще работите. Подложени сте на изпит и никой не може да ви помогне, даже и Ангелите не могат да ви помогнат – и да искат не могат, защото всяко нещо става по закона на Абсолютната свобода. Че как ще помогнеш на онзи мързелив ученик, който не иска да учи? Учителят може да го прекара от един клас в друг, но знания трябват, добродетели трябват на човека – добродетели в нас трябва да израснат.

 

Като ви говоря за онзи идеален свят, подразбирам, че у човека трябва да се развият всички онези добродетели, всички онези способности. Тогава той ще има сила за себе си. И няма да има никакви животни около него, защото животните са признак на неговите слабости. Тъй разбирам този Живот. А вие сега се радвате и казвате: „Колко е хубаво!” – да, това е залъгалка за децата, така им се говори. От онези вътрешни добродетели трябва да бъде съграден този Живот. Ако ги нямате, никой не може да ви помогне. Да живее от подаяние всеки може, но вие знаете какво нещо е подаянието.

 

Толкова пъти съм ви говорил и пак ви питам може ли да влезете в един съвременен симфонически оркестър, ако не знаете да свирите? Там само слушатели ще бъдете. Може да искаш да свириш, но след като теглиш десет пъти лъка, капелмайсторът ще ти каже: „Бъди така добър да слушаш само!” И няма какво да се докачате, защото само онзи, който е способен, има право да свири. Когато дойдете до онзи свят, тъй ще бъде. – Ама имало Благодат. Благодат има за онзи начинаещ, който цял ден стърже на цигулката, но за виртуоза няма никаква Благодат – на него казват: „За теб Благодатта е свършена, ти трябва да проявиш своето изкуство и да свириш хубаво, нищо повече!” Сега аз говоря за вас, които сте виртуози. За вас, които сте ученици, Благодат има колкото целия океан, но за виртуозите няма. Само виртуозът има права – той има право да свири тъй, както намери за добре, а ученикът няма права – той ще свири по правилата, по методите, които Учителят му дава. Като ученик, ще се подчиниш на дисциплината на училището: със съучениците си скандали няма да вдигаш, в клас няма да се смееш, няма да говориш, разумно ще отговаряш, ще мълчиш и ще се учиш. После, няма да се обличаш, както искаш, в клас няма да ядеш семки, фъстъци и други такива работи, защото там не се позволяват такива неща. Ще попитате не сте ли свободни? Никаква свобода няма, това трябва да се спазва в клас! Когато постите, това е признак, че сте ученици – въздържание трябва! Само ученикът пости.

 

Ако вложите тези правила в Живота си, ще имате известни добри резултати. Но и ако не ги вложите, пак ще си учите уроците, защото Невидимият свят е толкова строг и справедлив. Откакто светът е създаден досега нито един Ангел не е успял да се промъкне без да учи – всеки, който се е опитал, винаги е слизал долу на Земята. Това са правила за всички, няма никакво снизхождение и лицеприятие – законът е еднакъв и за млади, и за стари. За онези, които имат съзнание, които искат да бъдат в онзи свят, еднакъв трябва да бъде законът. Да не мислите, че в другия свят има някакво лицеприятие, както в този – не, там няма никакво лицеприятие. Кога¬то влезете там, ще очакват от вас да бъдете чисти, а Чис¬то¬тата е качество само на безсмъртните души. Това трябва да знаете – смъртен ли си, Чистота нямаш. Също и Разумността е качество само на безсмъртните души – смъртната душа не може да бъде разумна. Истината, Правдата, Добродетелта – всички тези добродетели са все качества на безсмъртните души. Когато човек стане безсмъртен, и той ще има свои добродетели, и той ще има свой начин на разбиране, но всички те ще бъдат различни.

 

Понякога на човек му става толкова тежко, че му иде да си вземе главата и да бяга в гората. Е, ако гората можеше да лекува глава! Колко пъти сме ходили в гората, без да успеем да си излекуваме главата. Главата може да се лекува само когато Истината влезе да живее в човека.

 

Та сега ще внесете в ума си мисълта, че в света, към който се стремите, лицеприятие няма. Вие не гледайте сега временния живот, не бъдете повърхностни, не се заблуждавайте от временни прояви. Вие може да имате приятел, който ви обича, но не се заблуждавайте още от първите прояви на любовта. Любовта се познава по своите крайни резултати – не се заблуждавайте от временните прояви. Онзи, който ви обича на Земята, той трябва да ви сочи Пътя нагоре – сочи ли ви Пътя, той ви обича; не ви ли сочи, той не ви обича, нищо повече. Ние разбираме Обичта като подтик към целта, към благото на душата. Ако някой спъва моята душа, ако я заробва, ако ме отклонява от Пътя да разбирам Бога, каква полза имам от неговата любов? Значи Любовта в своя вътрешен смисъл се познава по това, че всеки, който ви обича, трябва да даде един вътрешен подтик на душата ви – туй наричаме ние взаимен труд, взаимна работа за самоусъвършенстване, това е красивото. И когато разсъждавате, ще знаете, че всяка сестра, която може да ви подтикне напред, ви обича, а на всяка, която не може да ви подтикне, любовта не е още силна. Вие казвате: „Ама тя не ме обича” – това са временни и субективни схващания. В света има такава любов, при която аз ще ви се усмихна, ще ви дам стол да седнете, ще ви нагостя, но това още не е Любов, защото аз може да имам някакъв интерес. Ако отидете при някой съвременен учител американец и му платите два-три пъти повече хонорар, отколкото някой беден ученик, той ще ви посрещне добре, а бедния ученик ще изпъди, за да се освободи от него, макар че и той му плаща. Казвам ви: не си губете времето с такъв учител.

 

И тъй, в продължение на тия десет дни, когато ставате сутрин, няма да бързате веднага да се измивате, но останете десет минути в леглото си в размишление, за да възприемете Божиите лъчи на Истината. Вечер преди да си легнете спрете се пак за десет минути и размишлявайте. Имайте тихо и спокойно състояние и благодарете на Бога за всичко това. Отправете душата си нагоре към Невидимия свят, за да възприемете туй Великото, Божественото. Сутрин – десет минути, вечер – десет минути – в това седи благото на човешката душа, това е красивото, хубавото. Една минута, преживяна при Бога, струва милиони минути, преживяни при хора. Тъй зная аз – милиони минути трябва да се живее при хората, за да придобиеш една минута при Бога. Не че хората са лоши, но това, което аз търся, го няма при тях. Те трябва да работят дълго време, за да могат да дадат това нещо. Това само Вечното може да го даде. Затова трябва да се приближаваме при Бога – така съкращаваме времето си.

 

В Писанието Христос казва: „Радвайте се и веселете се, когато скърбите дойдат върху вас; радвайте се и веселете се, когато вашият ум се смути; радвайте се и веселете се, когато хората казват лоши работи за вас; радвайте се и веселете се, когато работите ви не вървят; радвайте се и веселете се, когато нямате къде да спите; радвайте се и веселете се, когато боси ходите; радвайте се и веселете се, когато сте гладни и т.н.” И ако ние поставим един вътрешен закон, бихме казали: силен е онзи човек, който може да влада себе си. Ние бихме могли да заставим света да върви по нашия път, но се страхуваме кой ще свърши работата ни. Например питам ви колко часа трябват, за да изметете стаята си. Мен ми трябват само пет минути, за да измета четири стаи, десет-петнадесет минути ми трябват да сготвя вашето ядене, пет минути да се облека, една минута да се измия –колко общо стават? Седемнадесет минути. След туй, за да се оправя с децата вкъщи, ми трябват пет минути, пет минути за приемане на гости и т.н. Тъй щото, ще се съберат приблизително шестдесет минути, докато свърша всичката ваша работа, след което ще ми остане толкова свободно време.

 

Например при мен често дойде някой, приготвил един поменик от много въпроси, мисли да ме държи четири-пет часа и да се разговаря с мен, но ми казва: „Учителю, всички тия въпроси аз съм ги написал, но докато идвах да ви питам, аз ги разреших; няма защо да си губите повече времето, като си поприказвахме четири-пет минути, всичко ми става ясно.” Значи от Невидимия свят му ги обясняват. В противен случай аз трябваше да му разправям, той да спори, аз да му доказвам и след четири-пет часа той пак щеше да си замине с особено мнение. А сега и той е благодарен, и аз съм благодарен.

 

Когато вие чистите къщата си, то е друго нещо, но в къщата на един праведен човек прах не пада. Като дойде в къщата му, прахът остава във въздуха и като отвориш прозореца, излиза вън. Например един светия, когато стане сутрин, казва с устата си „пфу, пфу” и така изчиства стаята си – много хубаво я изчиства, с най-хубавата метла, и никакъв прах не остава в нея, всичко отива навън. Трудът ще се съкрати; в това, именно, седи бъдещата цивилизация – да се съкрати трудът и да се освободим от този непосилен труд, който сега имаме. Действително, много работим сега; три часа на ден работа е достатъчна, а ние сега всички сме станали роби на труда. Друга работа трябва вече: по-малко физическа работа, а повече на ума и на сърцето.

 

Сега някой казва: „След като ходя в този Път, какво ще спечеля?” Ето какво ще спечелиш: за петнадесет минути ще сготвиш яденето, за петнадесет минути ще свършиш работата си в стаята, за пет минути ще се разправиш с гостите си и никога няма да бъдеш в лишение. Разбира се, това е в бъдеще. Ако живеете така, време ще спечелите. А сега вие готвите по четири часа на ден, два часа ви отнема метенето, три часа се разправяте с вашите гости, четири часа – с децата, два часа – за шиене и най-после жената казва: „Еди-коя си работа остана несвършена, за другия ден ще я отложа.” Значи, освен че не е могла него ден да свърши работата си, но и на другия ден продължава. Дори цялата седмица като работи, пак нищо не може да свърши, а тази работа е само за двадесет и пет минути.

 

Вие не сте изучавали изкуството да правите хората доволни. Защо не умеете да заставите домашните си да бъдат доволни? Вие казвате: „Това само Господ може да го направи”, но вие може да накарате вашите домашни да бъдат доволни. Сега няма да ви казвам как, това е най-голямото изкуство. Можете да направите и децата си, и мъжа си – всички доволни. Това е най-голямото изкуство, но няма да ви го кажа сега – не е трудна работа, но наука е това. Сега аз няма да ви разкривам начина, но представете си, че още от улицата ви виждам, че идвате раздразнени, а зная, че обичате розовото масло; влизате вътре, помирисвате, приятно ви става – веднага вашето настроение се изменя, нали така? Значи розовото масло спасява положението в този случай. Но това не е моето изкуство – казвам само, че може да употребите този начин. Ако пък този човек има отвращение към розовото масло, вие може да направите грешка и съвсем да загубите. Вие трябва да знаете какво обича този човек – розово масло ли, масло от теменужки ли, или друго някое. В Америка познавах един господин, който напусна жена си и знаете ли само защо? Той имал отвращение към червения цвят. Един ден отишъл за някакви търговски сделки и жена му в негово отсъствие мебелирала стаята в червен цвят; когато се върнал и видял това, той скъсал с нея. Човек трябва да изучава и себе си, и собствените си вкусове. Някой път искате да знаете и самите вие какво обичате, за да можете по-добре да си услужвате.

 

Аз наричам Обич дълбокото желание на душата – Божественото в човека. Под душа и дух аз разбирам Божествения човек, а под сърце и ум разбирам човешката страна на Живота. Дайте ход на вашата душа и дух, за да се развива всичко, каквото е скрито там – това е благото ви. А вашето сърце и вашия ум ги оставете сами да се развият, не се месете в тях. За да възпитаваш ума си, за да възпитаваш сърцето си, трябва да имаш знания.

 

Когато аз употребявам думата скръб, подразбирам онези разумни условия, при които известна добродетел може да се развие. Докато добродетелта се развие, ние все ще усещаме скръб – това са условия, при които тези добродетели могат да се развият. Следователно скръбта ще донесе Радост, защото тя дава условия на добродетелта да се прояви. Затова именно ние трябва да разберем, че всяка скръб носи нещо хубаво в света – имаш ли скръб, нещо хубаво ще се роди в теб. Аз не говоря за мъчението, а за скръбта. Това са закони на Природата, тя е поставила така нещата. Някой казва: „С тия скърби ми дотегна вече!” – не, радвайте се, защото животът на Земята без скръб е такава безсмислица, такава пустота, каквато не можете да си представите. Радвайте се, докато имате скърби. Вие не сте опитали Живот без скръб. Трябва да схващате Живота: дойде ли ви скръбта, нека се яви Радостта във вашата душа. Някой казва: „Ама аз много страдам!” – хубаво, радвай се, нещо хубаво зрее в теб! Като узреят тези хубави плодове в теб, те ще бъдат едно благо за твоята душа и тогава ще ги разбереш.

Реплика: Каква е разликата между скръбта и мъчението?

Мъчението е за по-силните натури; скръбта е само начин за развиване на известни добродетели. Когато човек се стреми да създаде нещо ново в себе си, той се мъчи. При мъчението нови неща се създават, а при скръбта добродетелите се развиват. Така седи Истината: душата скърби, а духът се мъчи. Когато Духът иска да създаде нещо ново, той се мъчи, но не защото е слаб. Хората са дали едно криво разбиране на понятието мъчение. Когато се казва мъка, може да се замести с думата усилие или с израза преодоляване на условията.

 

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

18 февруари 1926 г., 16 ч., София

„Духът Божий”

Тайна молитва

Ще прочета 3-та глава от Посланието към Коринтяните, където апостол Павел се обръща към младите християни, наскоро тръгнали в Пътя.

 

На всинца ви трябва едно ново разбиране, а сегашното ви разбиране го наричам разбиране на гъсениците. В него всички сте специалисти: дето и да ви тури човек, вие озобвате листата; на което и дърво да ви турят, по всички правила си вършите работата. Вярно е, че за да живее човек, той трябва да иззобва, но това е старият живот, животът на плътта. След такъв живот като погледнеш, листата ги няма. Но питам какво става с гъсениците, след като са яли. Има хора по-умни, които дават на гъсениците да ядат и след като станат какавиди, вземат ги, опарват ги, изваждат им нишките и си правят хубави копринени дрехи. За тези хора страдат гъсениците и дърветата, но те казват: „Нека страдат гъсениците, ние си направихме копринени дрехи!” Ще кажете: „Отвънка коприна, а отвътре коприва” – хубаво е външното, но трябва един вътрешен Живот. Външното има смисъл, когато има вътрешно съдържание. Ако в една малка къща живее един философ, тази къща придобива смисъл. Може някоя къща да е колиба, но ако светия живее вътре, колибата става светийска, пък може къщата да е църква, но ако разбойници живеят в нея, и църквата става разбойническа.

 

Та сега и вие сте отворили едно заведение и искате да печелите, че като отидете на Небето да ви посрещнат като богаташи. Не казвайте: „Ние все се молим на Господа!” Не ви го казвам като упрек, но има една молитва, която не е за похвала, има една молитва, която нищо не върши. Някой казва: „Двадесет години съм се молил на Господа – „Господи, жена ми е болна, пари ми трябват!” Ако синът ви иде в странство и все иска от майка си, той прилича на светията, който двадесет години се е молил на Господа по три пъти на ден. Светията казва: „Аз живея за Господа, вярвам в Господа” и само се моли, а друг, който не се е молил, а е орал на нивата, каквото е спечелил, донася го и го туря в Божествената житница – и двамата придобиват диплом. Светията казва: „Двадесет години по три пъти на ден съм се молил”, а синът пише на баща си: „Татко, аз имам нужда от пари.” И бащата все праща по едно любовно писмо: слага хиляда лева, две, три, четири, пет хиляди лева, обуща изпраща – синът всяка сутрин иска и бащата все изпраща по нещо. Питам кой син, който обича баща си, иска толкова?

 

Вие сега казвате, че много се молите. Аз ви похвалявам като се молите, но молите Бога все да ви изпрати по нещо. И някои казват: „Дотегна ми вече да се моля!” Действително, така не трябва да се молиш. Сега трябва да се научиш, когато не се молиш, какво да правиш. Защото този, който се моли по този начин, пак живее, но щастлив не може да бъде. Представи си, че отидеш при един банкер и той те кредитира – днес отидеш, утре отидеш и той все те кредитира по хиляда, две, три хиляди лева. Ако двадесет години ходиш всеки ден и той ти дава по хиляда лева, които през цялото време внасяш в банката, след двадесет години колко ще имаш? Досега вие все сте просили: „Добър е Господ!” – когато сте се молили, вие все сте искали нещо, но сега вече трябва нещо да внесете. Сега сам ще идеш на нивата да сееш, а след като роди нивата, ще дадеш всичко на света и ще задържиш само семето за себе си. Всичката печалба ще дадеш.

 

На вас ви трябва едно ново разбиране. Всички казват: „Сега Господ да ни даде, пък на стари години, след като си наредим децата, ще работим за Господа с всичкото си сърце.” Отлична програма е тази, но аз не съм срещал нито един стар човек, който да е изпълнил своята програма. Щом дойдат стари години, човек казва: „Краката не държат. Господи, аз обещах, но не мога да изпълня обещанието си, не мога ли да отложа за друг живот?” Той и на млади години се е молил, и на стари години пак се моли, постоянно го кредитират и щом иде в онзи свят, му казват: „Този е от кредитираните.” Но в онзи свят нищо няма да му кажат, а ще го върнат назад.

 

Превърнете сега правилото и когато ставате сутрин, приложете го върху себе си, за да го разберете. Ако имате син или дъщеря, които всяка година ви се молят по три пъти на ден и за всяка тяхна молитва вие трябва да плащате дневно по три хиляди лева, за цялата година триста шестдесет и пет хиляди лева трябва да дадете. Ако върви така, за двадесет години по триста шестдесет и пет хиляди, до края на живота ви ще отидат милиони и нагоре. При това положение ще бъдете ли доволни от вашия син или дъщеря, че са се молили по три пъти на ден? Но вие не мислите така и казвате: „Господ е богат, Той може да носи молби.” Той може да носи, но не по такъв начин, както вие искате. И затова Господ е дал страданията – страданията в света произтичат от неправилната молитва. Когато много се молим, ние винаги искаме Господ да ни даде нещо. Господ ни дава, но след това молитвата има друга реакция, защото като ходим при Него, седим повечко, отколкото трябва, и вземаме от времето на някой друг, който чака отвън. В такъв случай, когато ти излезеш навън с полученото от Бога, онзи, на когото си взел реда, те ограбва и казва: „Иди пак при Господа да си вземеш каквото ти трябва!” Това е резултат от кривото разбиране на Божията Любов. В Любовта има един закон: ако първия ден се молиш на Господа и вземеш три хиляди лева, втория ден трябва да внесеш три хиляди лева. На третия ден пак ще вземеш, но на четвъртия ден пак трябва да внесеш. Така е правилно, но десет пъти да вземаш и веднъж да внасяш, това Любовта не го допуска. Веднъж ще вземеш назаем и ще върнеш, после пак ще вземеш и пак ще върнеш.

 

И казва Христос: „Събирайте си съкровища на Небето.” Ако вие не внасяте, какво ще правите, когато идете на Небето? Там никой няма да ви кредитира и ето какво ще стане с вас: понеже там можете да бъдете гост само един ден, на следващия ден ще вземете паспорта и ще слезете обратно – там и да гостувате не се позволява. При това, в Небето не можеш да кажеш, че си гладен, такова нещо там няма. Щом отивате на Небето, вие трябва да бъдете богати, трябва да имате събрано съкровище – трябва цялото Небе да ви кредитира, да сте внесли нещо. Само тогава ще бъдете радостни, понеже имате един съработник и горе, и долу. Писанието казва: „Да бъдем съработници на Бога” – не само да харчим, но и да вземаме, и да плащаме.

 

Питам сега каква трябва да бъде вашата печалба в света? Вие трябва да печелите души! Който спечели една душа, той е спечелил нещо добро. Какво нещо е да спечелиш една душа? Да кажем, че някоя душа е запленена от някой лош дух, богатството й е заграбено и ако успееш да върнеш тази душа при Господа, ти вече имаш едно богатство. Когато срещнеш този лош дух – дявола, колкото и да е силен, спри го и гледай да освободиш душата. Сега се изисква най-първо да освободите себе си – учете се да освобождавате себе си! Гледайте да приспите дявола, който в много отношения не е приспан още у вас. Той не е приспан по единствената причина, че се съмняваш. Щом завиждаш, дяволът също не е приспан. Не че е лош дяволът, но той подушва и щом подуши, че отиваш при Бога, той ти предава завистта. После, като види, че вярата ти се усилва, той се уплашва и ти предава своя страх. Страхуваш ли се, неверник ли ставаш, все той ти предава тия работи като наследство. Когато си замине от теб, тогава дохождат други да го търсят там, дето е квартирувал, и ти плащаш всичките разноски на дявола. Но къде ще го търсиш – всичко е изядено и изпито, оставаш само ти.

 

Това е една алегория, от която да разберете вътрешния смисъл: човек може да се освободи и да стане силен не по един механически начин. Вие искате да бъдете щастливи, отвън да ви помагат, искате да грешите, а Господ да работи за вас. Ако другите работят, само те ще заякнат и прави ще станат, а от вас, които нищо не работите, нищо няма да стане. Който оре, богат става, а който става добър, живее, защото Животът е една велика работа. Някой седи и пита какво да прави, а друг казва: „Помоли се!” За какво трябва да се молиш? Най-първо ще се помолиш сутрин и ще попиташ: „Да работя ли тук?” Питай една станция, втора, трета – когато намериш работа, върви. Или идете в някоя дирекция и питайте: „Работа тук има ли?” Например вие отивате при един банкер и искате той да ви даде нещо, но Господ така е направил работата, че ако вие можете да го обърнете към Господа, той ще ви плати каквото искате, пък ако не можете да го обърнете, той казва: „Аз давам само на онзи, който може да ме освободи от ръцете на дявола – който не може, пет пари не му давам!” Мъжът казва: „Жена ми, децата ми не ме обичат; ако можете да ми помогнете, да ми покажете един изходен път, готов съм да ви дам половината от богатството си.” Вие отговаряте: „Добър е Господ!” Аз зная, че Господ е добър, но аз съм търговец и ми трябва черно на бяло.

 

И тъй, по сегашния път, по който вървят, хората ще дойдат до едно място и ще кажат: „Когато бяхме млади, друго беше, но сега вярата ни отслабна.” Младият е по-работлив, старият е по-мързелив. Сега как ще си обясните защо старият става по-мързелив. Младият човек не разчита на никого, а понеже старият има синове, дъщери, приятели, този-онзи, той разчита на тях и казва: „Те ще ми помогнат.” Така той става мързелив и остарява, а младият работи сам и казва: „Нямам познати и трябва да се стегна!” Хубаво е понякога човек да е млад, да не разчита на хората. Аз считам хорската помощ за лъжливи обещания. Момъкът, който ще се жени за някоя мома, какво й говори? Вие тук сте женени и сега ще ви цитирам, за да видите дали е вярно това, което говоря. Младият момък увещава младата мома: „Аз съм в състояние да те гледам, баща ми е заможен, имам хубава къща, имам и хубави ниви, сестрите, братята ми са много умни, ти ще живееш много добре при мен, ще носиш хубави дрехи, ще ходиш като княгиня, хубави шапки ще носиш, лачени обуща, хубави ръкавици и пеш няма да ходиш, поне една талига ще имаш и т.н.” И момата, като дойде у тях, мисли, че така ще бъде. Обаче работите на мъжа й се позабъркат и той казва: „Аз така мислех, но тази година се позабърках, обаче за идната година всичко ще се оправи – имам един приятел, който ми каза, че идната година ще започнем едно предприятие и тогава ще имаш нов костюм.” Минава и следващата година и той пак казва: „Работата не провървя.” И така двадесет години: това било, онова било и жената все живее с тази измама.

 

Такова е моето сравнение. Разправяха ми в Ямбол за един кон, пред когото на една площ поставят сено в чувал – площта се движи, а конят, като върви към сеното, върти дарак. Той все върви към сеното и най-после, когато извлачи вълната, на обед му дадат сенце и той казва: „Стигнах сенцето!” После пак върви, влачи вълната и вечерта отново казва: „Слава Богу, стигнах сенцето!” По същия начин и хората двадесет години наред гонят подобни вързопчета, въртят дарака и все не ги стигат. От такива обещания нищо не се постига – вълната е извлачена, но конят си остава кон.

 

Това е старото учение, така не трябва да се залъгвате. Казва някой: „Аз ще подобря работата”, но работата не се подобрява. Ти, когато работиш за Господа, трябва да внасяш в Божията банка – само тогава работата ти ще се подобри. Казваш да се молим на Господа – ще се молиш, ще се извиниш и ще кажеш: „Господи, аз закъснях, не плащах, но сега внасям в Божията каса; ще ме извиниш, позакъснял съм малко, но идната година ще бъде по-добра!” По този начин мъжът най-после вижда, че тази работа не върви – защо не върви? Каквото можеш днес да свършиш, това е важно. Малката работа, която е свършена през деня, малкият придатък в твоите мисли и чувства – това е важно. Не онова, което хората виждат, е същественото в нашата работа. В работата, която вършим за Бога, всякога трябва да има нещо, което да ни препоръчва пред онези, които са завършили този Път – работата ни трябва да е известна пред тях. А когато дойдем до тяхната висота, тогава ние трябва да бъдем идеал за онези, които идат отподир, трябва да вдигнем нашия фар и да ги насърчим. И като вървим така по Пътя, всеки да гледа този фар – няма какво да търсиш своето фенерче. Понякога мязаме на онези хора, които като Диоген денем запалват фенерчето си и вървят; питат Диоген какво търси, а той отговаря: „Хора търся.”

 

Новото, към което сега трябва да се стремите всички, е да станете от онези добри работници в света. Богатите хора сами си услужват – те си намират един скъпоценен камък, от който си правят една огърлица или на пръста си го поставят. Хората на Новото учение трябва да бъдат като тези бижутери: те трябва да издирят къде има някоя грешна, паднала душа и трябва да купят не само нея, но и всички, които са около нея. След това трябва да ги поставят на огърлица или на пръстени. Бижутери трябва да бъдете!

 

Сега всички казват: „Господ да ни прости греховете!” – ние се молим само за обикновени работи. Ще бъде смешно, ако аз, като ученик в едно училище, след като учителят ми е предал урок, отида на другия ден и се извиня, че не съм го научил; на следващия ден пак се извиня, на третия също. Ако цяла година се извинявам, че не зная урока си, какво ще мисли учителят за мен? През цялата година не трябва да имаш нито едно извинение и винаги трябва да отиваш на училище с научен урок. А пък ако си направил някоя погрешка, това е в реда на нещата – вторият път ще се изправиш, а третия път ще бъдеш с поправена погрешка. Така човек се повдига и мъчнотиите, които сега имате, са известни задачи.

 

Някой казва: „Не може без страдания” – и те са известни погрешки. Ако в Живота си нямахте мъчнотии, нищо не бихте могли да научите. Ако на учениците в училище даваха само разрешени задачи, какво щяха да научат? Ако не им се даде някоя лекция да развият, някоя теза да разработят или да нарисуват нещо, какво могат да научат? Понякога ще работят, понякога ще пеят, но остане ли да не работят нищо, какъв ще бъде животът им? Такъв живот е безмислен, той е животът на светските хора. Светските хора само си въртят очите на една и на друга страна и казват: „Този е религиозен, онзи е богат, има голяма къща” и т.н. Сега и вие ще кажете: „Аз го зная този човек, добър е той.” С въртене на очите нищо не се придобива. Някоя си банка фалирала – какво от това? Ако имаш пари там, и ти ще плачеш с нея. Вложи парите си в държавната банка, защо ти трябва частна банка – нито пък ти трябва банката на сина ти, която също е частна банка! Вложи парите си в Божествената банка, дето никой не може да ти ги изяде. Спестените пари на много от банкерите в Америка бяха изядени. Хората все спестяват за черни дни, но черните дни отнесоха парите. Ако те бяха внесли парите си в Ангелската банка, парите им щяха да бъдат сигурни, но те ги внесоха в частни банки и парите отидоха. Така ще стане с всеки от вас, който влага парите си в една от тези съмнителни банки. Имайте предвид следното правило: внасяйте парите си в Божествената банка! Можеш във всяка банка да внесеш по сто лева, в стотина банки по сто лева – това са десет хиляди лева, които са достатъчно. Онзи капитал, който имаш, внеси там, където парите да са сигурни.

 

Сега вие ще кажете: „Ние сме слушали това, Учителю!” Една майка преподавала на детето си уроци, като му казвала: „Не ме безпокой, ами си направи едно хвърчило.” Детето отива при стана на майка си, взема ножиците и започва да реже нишки, с които да си направи хвърчилото. То отрязало горните нишки и си направило хвърчилото. Майката, като дошла, останала изненадана – вижда нишките на платното отрязани и до кросното седи синът с хвърчило в ръка. Втори път майката не оставяла сина си край кросното, за да не отреже пак с ножици нишките на платното. Така и вие често режете нишките от Божественото кросно. Казвам: когато имате нещо за тъкане на стана, заключвайте вратата, за да не влезе някой и да развали цялата ви работа. Колко пъти вашите деца са отрязвали нишките от кросното ви!

 

И тъй, хубаво е във вас да се роди желанието да бъдете ученици. Ученикът трябва да придобива Знания от детство до стара възраст. Той всякога трябва да добива Знания и да работи. Първо трябва да работи за Бога, после – за ближния си и за себе си. Ученикът трябва да работи за трима души: първо, за Бога; каквото остане, да го внесе в банката на ближния, а каквото още остане, да го внесе в своята банка. Това е сигурният Живот, който изисква умът на ученика да е спокоен, сърцето и душата му да са спокойни – този е Божественият път. И ако всички хора така живееха, нямаше да има никакви противоречия в света. Някой ще каже: „Ти не ми ли вярваш?” Вярвам ти, разбира се – аз вярвам, че си в състояние да не си изпълниш обещанието, както всички хора. Когато нямаш пари, какво ще правиш? Вярвам ти, как не – вземете статистически например колко хора, които са обещавали, не са изпълнили обещанията си. Тогава те как ще се извинят?...

 

Сега не е въпрос какъв е бил човек в миналото – то е минало. В бъдеще какъв ще бъде е друг въпрос, но сега какъв може да бъде е важно. Казвате: „Как ще се живее?” Този е новият начин: чрез закона на страданията Бог иска да ни научи да бъдем благодарни от днешния живот. Като си извършил нещо, ти си го внесъл в Божествената банка и за утрешния ден не се грижи. Ти не мисли за мъжа си, но, когато станеш сутрин, благодари на Бога, че си здрава, благодари на Бога, че децата ти са здрави. И когато се разболеят, пак благодари на Бога – болестта е от теб, а здравето е от Бога. Синът или дъщеря ти може да са загубили нещо – благодари на Бога, че не са загубили всичко, това е тяхна работа. Ние казваме: „Защо Господ допусна това?” Идват при мен някои и се оплакват, че не им върви. Идва една мома и ми казва: „Не ми върви, десет пъти вече как се годявам и се разгодявам” – и почва да ми казва името на първия. Аз й отговарям: „Ако се беше оженила за него, той щеше десет пъти да ти снеме кожата от гърба; вторият щеше да те продаде като робиня; при третия щеше да бъдеш като една слугиня и сама щеше да искаш да избягаш; четвъртият щеше да те води по кръчмите да ядеш и да пиеш, а ти щеше да плащаш за него; петият щеше да те направи разбойник, да бъдеш съучастница на неговите престъпления; шестият на гърба ти щеше да напише всичките обявления и вечер щеше да ти се кара, че не си свършила толкова работа, колкото трябва. Провидението иска да те избави, не ти е определено да се жениш. Може и да се ожениш, но ще ти кажа, че ако направиш това, мъжът ти ще те бие по три пъти на ден.”

 

Има нещо, което Бог не позволява, но, като настояваме много, Той казва: „Дайте му го!”, а то не ви е определено. Ще кажете: „Може ли човек да се не жени?” Никой не е останал неженен – още като дойдеш в света, ти се оженваш вече. И като обичаш, ти се свързваш с този, когото обичаш. Що е женитбата? Женитба без Любов не става. Винаги, когато има Обич между двама души, това е една връзка и тя е от Бога. Дето няма такава връзка, защо ще се лъжете? Два вола събират на едно място, впрягат ги и те се женят. Аз съм виждал, че и две крави женят, виждал съм друг път, че вол с биволица женят или вол с крава. Казвам: това е по-естествено, а има съчетания, съвсем не по Бога.

 

Сега хората вървят по по-естествен път. Има вече трактори и добичетата няма да се впрягат, освобождават ги, защото те си имат друга работа. Волът достатъчно е служил, трябва да се освободи. Трябва вече и умът, и сърцето, и душата ни да се освободят от непоносимия труд. Ние понякога прекарваме целия си живот в терзания и след като минат двадесет, тридесет, четиридесет години, казваме: „Няма вече изходен път.” Има изходен Път в живота! Дойдеш до една задънена улица и не можеш да вървиш напред – ти трябва да се върнеш назад.

 

Лесният път е Път на Божествената Любов. Когато работиш за Бога, ще станеш сутрин и ще кажеш: „Днес ще свърша една работа за Бога!” Най-малката работа – тя ще бъде за Бога. Някой ще каже как може така – може! Аз, ако съм на ваше място, ето какво ще направя: като стана сутрин, ще напиша едно любовно писмо на една вдовица. „Сестро” ще я нарека, а тя ще се чуди от кого е това писмо. Ще напиша адреса, а пък после ще направя едно колетче от две симидчета. И това е нещо – на трите й деца ще изпратя по едно симидче. Това е Волята Божия. Ако съм на ваше място, ще й изпратя пакетче, в което ще туря едни чорапи или ръкавици. Изобщо, за да се върши Волята Божия, разни начини има. Или ще изпратя някоя хубава книжка – евтина, неголяма. Тъй бих правил всеки ден, ако бях на ваше място. А вие започвате да се колебаете: „С книжки не може и със симидчета не може, и с любовни писма не може...” Не, ще кажете, че можете и с малки работи! Хубаво е хората по този начин да си пишат любовни писма. И сега получавате често такива писма – какво насърчение са тези писма, бихте ли отпаднали духом при такива писма!

 

Сега някой не е доволен от малкото, иска да му обещаят хиляда и петстотин лева за това, за онова. Този човек едва има за себе си двадесет лева и казва: „Много ще съм ти благодарен, ще се моля на Господа за теб!” За хиляда и петстотин лева ли ще се молиш? Че ти, ако дадеш на един свещеник десет лева, той ще се моли два пъти повече. Това е пътят на изключението: ако някой поиска от мен хиляда и петстотин лева, ще му изпратя петнадесет лева и ще кажа: „Десет лева ще потопиш във водата и те ще станат толкова, колкото ти искаш. Ако не станат, пиши ми, може да не знаеш какъв е начинът.” И ще му кажа да направи този опит сутрин, когато изгрее Слънцето. Друг път ще направи опита посред нощ, трети път ще ги потопи при облачно време и четвърти път – при звездно небе. Ако не успее, ще му кажа: „Много си невежа!” Сега вие ми се чудите и казвате: „Как може да бъде това нещо?” Ще ви направя мисълта си малко по-ясна: представете си, че ми искате хиляда и петстотин лева и аз ви пращам петнадесет житни зрънца и казвам: „Сега е есен, посадете ги според последната система, която съществува в Америка, и ви уверявам, че след пет години вие ще имате не хиляда и петстотин лева, но повече от двадесет хиляди лева печалба.” Трябва да знаете как да употребявате нещата. Ако някой би повярвал, когато тури тези пари десет пъти във водата, те ще станат повече, ще се умножат. Ако той има нужда от пари, те ще се умножат.

 

Когато щяха да продадат като роб сина на онази бедна вдовица, тя отиде при Елисея и той й каза:

– Имаш ли празни съдини?

– Имам.

– Друго нещо имаш ли?

– Имам една стъкленица от масло.

– Събери колкото можеш съдини от съседите си, затвори се и почни да преливаш стъкленицата с маслото в празните съдини!

Като почнала да прелива, напълнила съдовете и казала:

– Дайте още съдини!

– Няма.

Казва пророкът:

– Иди сега, продай маслото и откупи сина си!

Ако вие имате съществена нужда, маслото ще потече. Този закон е верен. Всяка една мисъл и всяко едно чувство в човека може да принесе своя плод.

Та казвам: трябва да дойдете до положителната страна. Може някога работата да излезе несполучлива – погрешката е у вас. Направете втори, трети, четвърти, пети, шести опит, докато вашият метод се промени и вие придобиете съществено Знание и разберете мистичната, духовната страна на нещата, в която седи Силата на човека. И когато придобиете тази Сила, вие няма да я употребявате за себе си, а тя ще бъде благо за другите. Защото ако един човек направи една чешма, само той не пие от нея – когато се прочуе чешмата, всички ще пият от нея. Като си направил едно благо, то става достояние на всички, от това благо всички ще пият. Ти не можеш да затвориш чешмата с кранове; когато е готова чешмата, и животни, и хора – всички ще пият от нея и ще благодарят, че се е намерил един умен човек, който е разрешил един от важните въпроси.

 

Сега мнозина от вас страдате, боледувате, в беднотия и немотия живеете, но това са задачи, които трябва да разрешите. Ако сами ги разрешите правилно, това е едно благо за вас, пък ако други ги разрешат, вие само ще се учите. Но има неща, които специално за вас са дадени и благодарете на Бога, че са дадени за вас. Ако носите една болка ден, два, три, накрая ще я оставите. Имаш ли някаква дисхармония на гърба си, тя е една неразрешена задача. Като дойде у вас ревматизмът и седи три дена, на четвъртия го изпратете; ако седи дълго време у вас, това показва, че вие не сте от много способните ученици. Така гледам аз; ако съм на ваше място, така ще гледам, а пък вие гледате малко по-другояче. Един ревматизъм, като го впрегнеш на работа, той оре като вол. Някой момък, като се влюби в някоя мома, най-първо той я хваща за ръката и не я пуща, но тя трябва да се отдръпне и да си отиде вкъщи. Та и вие някога трябва да се изтръгнете и да си отидете вкъщи. Това са все души, които нямат работа, ангажират те и казват: „Ти не разбираш, влез в положението ми.” Те те хващат и си създават частна собственост, заграждат се с тел, искат да си градят нещо. Ще им кажеш, че това място е тясно; изведи ги малко настрана, дай им мотиката и им кажи: „Аз имам по-широко място, а тук и за мен няма място.” Като им говориш така, те ще излязат и ще те напуснат. Това са резултати, които се дължат на известни мисли.

 

Сега опасността е другаде. Ако разбирате вътрешния закон, вие ще се натъкнете на друго нещо. Защото главната цел на Живота е да живеем за Бога – понеже целият Живот е на Бога, за Него ще живеем. Той не е такъв, какъвто го описват другите хора. Ние трябва да мислим, че всички блага, всичко разумно е взето от Бога. За Този, който ни е дал Живота, за Него ще работим. Ще кажем: „Ние знаем Истината, както знаем водата, както знаем, че вятърът духа. Истина и Живот ние ги знаем – този Живот е дошъл от Бога!” Всички трябва да се въоръжите с мощна Сила и всеки ден да изпращате по нещо, ако искате да се осмисли Животът ви.

 

Понякога гледам сегашните хора и правя своите наблюдения. Друг път съм занят с някоя хубава мисъл, но изведнъж нещо отвлича моята мисъл в миналото ми – разбирам, че тази мисъл е чужда, някой е намислил да ме посети. И наистина, не се минават един или два часа и идва някой да ме занимава със своя минал живот. Тази мисъл е чужда – този човек ме занимава с чужди работи. Ще му кажа: „Ти това не си направил, онова не си направил и вследствие на това имаш такива последствия. Ти трябва да измениш живота си, защото другояче няма да върви работата!...”

 

Във Варна имаше един богат търговец, Янев, живееше на Балък-пазар. Един ден той стана евангелист, започна да чете Евангелието и работата му потръгна. Той казва: „Сега ще бъда добър бакалин!” По едно време почна да му върви назад. Той казва: „Аз употребявах по-рано всякакви лъжи пред онези турци, които идваха от Делиормана. Те ми искаха десет килограма захар, а аз им давах осем. Всичко, каквото спечелих тогава, сега го изгубих. Сега вече наново трябва да печеля – по Бога, по честен начин. Всичко, спечелено чрез неправда, ще си отиде по пътя, и всичко, спечелено по честен начин, ще остане. Животът, който съм живял с неправда, ще си отиде, няма благословение в този живот!”

 

Сега ще започнете чистия, светия Живот, сега ще започнете Живота на Любовта. Аз, като живея по Любов, трябва така да продавам, че всички да живеем по Любов. Този свят не е само за мен, но той е Живот за всички хора – всички трябва да живеят добре. Светият Живот е добър Живот. Когато го живееш, в ума ти няма нищо, което да те безпокои и всякога си радостен.

 

Сега искам всички да живеете по новия начин. Влезете ли в този Живот, когато продавате, всякога ще теглите с по десет грама повече от вас. Никакво подяждане! Когато говорите за някого, спрете се, защото вие понякога преувеличавате, тълкувате и критикувате неговите погрешки – ако купувате, вие ги увеличавате, за да платите по-малко пари. Когато ги прецениш без преувеличение, ще им сложиш по-голяма цена, ще видиш, че тази сестра не е толкова лоша, че е по-добра, отколкото я мислиш. Вие сте умната жена, а лошата се продава; ако кажете, че е много лоша, вие я обезценявате. Когато укоряват някой човек, продават го на пазар. Такова е било някога робството: когато продават някой роб, продават му злото – това било хилаво, онова било износено, всичко правят, за да дадат по-малко пари. По същия начин дяволът те изнася някъде, за да те продава – дяволът идва и като чуе, че укоряват някого, той го продава. И когато хвалят някого, пак го продават. При укоряването те го обезценяват, а когато го хвалят, те го надценяват, но и в двата случая той отива в робство. И след това за този човек казват: „Ти знаеш ли колко добре съм говорил за теб, и ти направи нещо за мен!” Той ще каже: „Ти знаеш ли колко зло си ми направил – аз ще ти отвърна със зло!” Затова когато дойде този брат, ти кажи: „Този още не е за продан, не си струва хич, не го купувайте!” Та когато казвам, че хората не трябва да се одумват, искам да се развали продажбата. Вие поопознаете малко този човек и втори път го изнасяте на пазара, така правите в продължение на няколко месеци или на една година. Някога човек е в робство, нещо го измъчва и той се чуди, страда – идват от Невидимия свят да го освободят и той казва: „Слава Богу!” След това го хвалят и пак го продават – това е пак измъчване.

 

Един княз се оженил за своята възлюбена и трябвало да отидат на бал; той й казал: „Ти ще се облечеш според модата!” Тя не искала, но той настоявал да се облече според реда и порядъка на бала, за което я посмушкал – и тя се облякла. Но когато се върнали, той пак я посмушкал, понеже нарушила някакво правило на бала. Казвам: и когато се обличаш, ще те смушкат, и когато те хвалят, ще те смушкат – на бала има смушкване и в началото, и в края. При други случаи има други смушквания, които са от друг характер – това се отнася до вътрешната страна на Живота. Та когато дойдат тези мушкания, вие трябва да се повдигате духом, не се подавайте на слабостта да казвате: „Забравил ме е Господ” или “Трябва да си починем.” Почивката е един факт, почивката седи в добрата мисъл – ако мислим добре, ние си почиваме. Това е физиологически вярно – за да си починеш, ти напълно трябва да смениш мисълта си с една много приятна мисъл. Мисъл, която тежи, можеш да я смениш за пет минути и да си починеш, като си отвориш мисълта. Като дойдеш до една отрицателна мисъл, замени я и кажи: „В Бога промяна не може да има и измяна не може да има!” За Бога, който ти е дал всички блага, който ти е дал Живота и тялото, ти трябва да работиш заради Него. Колкото години имаш още, ще посветиш на Бога, защото като отидеш на Небето, големият Живот ще свидетелства за работата, която си свършил. Другите пък, които са гледали, също ще свидетелстват за твоя начин на работа – има други, които наблюдават твоя начин на работа. Нали в училище един способен ученик, който е даровит, цялата гимназия го знае. Когато съм ходил при разни учители, те посочват някои ученици и казват: „Тези са много способни, много даровити”, а като посочат някои слаби, казват: „Тези не ги бива, тъпи са.” Ако си тъпак, всички знаят, че си такъв; ако си даровит, всички знаят, че си даровит. Законът е верен и в духовно отношение: ако и в Невидимия свят живееш добре, ще те сочат с пръст; ако не изпълняваш Волята Божия, пак ще те сочат с пръст, правилото не се мени.

 

Та сега всички трябва да усвоите първото учение. Вие добре започнахте, но се спряхте на едно място. На един от най-добрите свещеници в България една съботна вечер му се явил неговият ръководител и го бутнал по окото като му казал:

– Едното ти око е почнало по земята да гледа.

Когато станал сутринта, там, дето го бутнал ръководителят му, било почерняло.

– Не те харесвам, ударил си се – като че ли окото ти е ударено, къде се удари снощи?

– Кадих тамян на Господа – свещеникът не казал причината, не признал, че бил предупреден да гледа нагоре, а не към земята.

Очите нагоре трябва да гледат. Ако гледаш надолу към Земята, работата ще върви тежко. Всички трябва да бъдете работници – надолу няма да гледате, но нагоре ще гледате. Това е законът на Любовта – каквото и да се случва, нагоре ще гледаш! Божията Любов трябва да изпълва сърцата ви. Никакво обезсърчение! Обезсърчението ще дойде, плачът ще дойде; обезсърчението зависи от това, че не ходите всички по закона на Любовта. Трябва да ходите по този закон и да бъдете съработници на Любовта, понеже много добри работници се изискват сега. Сегашните времена, които са трудни, показват, че наближава време за матура, годината свършва и ще минете от един клас в друг. Трябва да се държи изпит, последният срок е вече наближил. Ако си поправите бележките, добре. Или ще си ги поправите, или ще си държите повторно изпита. Които си държат повторно изпита, те си знаят.

 

Сега да остане у вас мисълта: „Ние сме съработници с Бога, да работим за Бога!” Тази е хубавата мисъл: „Да работим за Бога!” Това е хубаво нещо. Щом работим добре за Бога, ще работим добре и за ближните си, ще работим добре и за себе си. И тогава работата ни от сутрин до вечер ще бъде блажена и щастлива.

 

Тайна молитва

Добрата молитва

17 март 1932 г., София, Изгрев

„Защото любовта Христова ни принуждава.”

Второ Коринтяном 5:14

Добрата молитва

Прочете се 5-а глава от Второ послание към Коринтяни.

 

Любовта принуждава босия да се обуе, гладния да се наяде, голия да се облече, невежия да придобие знание, богатия да му се отвори сърцето да дава. Любовта ни принуждава на всичко. Всяко добро, което искате да го направите, ще го направите само ако ви принуди Любовта. Тази дума е силна.

 

Най-способните християни отдавна са свършили своето училище и дипломи са взели на Небето и са на разни места на служба. Тук останаха посредствените. Вие сте от посредствените; от изостаналите не сте, от много способните също не сте, защото ако бяхте от много способните, щяхте да завършите. А пък някой от вас две-три години повтаря класовете и казва, че не помни. Когато има да дава, не помни, а когато има да взема, помни. Когато са го обидили, помни, понеже има да взема. Вие ще кажете сега: „Защо ли съм останал?” Ако ви разправя защо сте останали, ще изгубим време. Нали знаете защо вашите синове и дъщери остават в училище по някой път – същите причини са и вашите. Някои искат да си поживеят. Кой е оставал по четири-пет часа вечерно време да учи – той казва: „На стари години ще уча”, а на стари години съжалява, че не се е учил. Тази е една от причините, но причини има и външни – някой ще те разубеждава: „Защо ти трябва да ходиш по този път?”

 

Поне сега не трябва да оставате в класа. Миналото е минало – да знаете и да не знаете неговите причини е все едно, но какво може да се направи при сегашните условия – то е важното. Главното е да свършиш училището, да се приготвиш за работа, а не само да говориш.

 

Аз искам да ви наведа на една действителна, реална мисъл. Например вие не знаете как да правите опити. Четете Библията! Когато Христос говореше, и тогава хората бяха като вас – не разбраха какво иска да каже Той и учениците един ден Му казаха: „Защо им говориш така?” Христос отговори: „На тях не им е дадено.” Защото слушателите Му не бяха от способните, а бяха невежи, изостанали. Евреите във времето на Христа бяха изостанали назад, а най-способните, пророците, бяха негови ученици. Йоан казва, че от всички евреи сто четиридесет и четири хиляди са способни, но няма български пророк, който да каже колко от българите са способни. Аз не искам да пиша за това; ако дойде някой български Йоан, може да пише и да пророкува. Един ученик може до известно време да бъде неспособен и после да стане способен, възможно е един ученик до известно време да бъде много способен и после да стане неспособен, възможно е някой до известна възраст да не бъде красив и после да стане красив. В „Клетниците” Козет първоначално не е била красива и после стана красива. И когато стана такава, какво придоби със своята красота? Кой е главният герой в този роман?

 

Реплика: Жан Валжан.

 

Козет беше едно голямо изпитание за Жан Валжан, за да се види как ще постъпи. Той беше поставен на едно изпитание, направи жертва и се повдигна. Всеки един човек ще има някоя Козет, тя ще стане красива и ще го напусне – и той трябва да жертва нещо от себе си. В тази книга Юго иска да изнесе идеята, че без жертва няма повдигане в света. Без жертва не може да се издигнете. Ако не работите, богати не може да станете. Ако не се облича човек, облечен не може да ходи; ако не се обува, обут не може да ходи.

 

В цитирания стих Павел казва: „Любовта Христова ни принуждава.” Имало е случаи, когато сте чувствали Любовта. Кой от вас не е чувствал Любовта? Когато някой е чувствал да го принуждава Любовта, той все глупав е ставал. Когато детето от Любов прави нещо, майка му казва, че е глупаво – навсякъде то все трябва да претърпи укори и присмех. Но ако детето постоянства в принудата на тази Любов, то в края на краищата ще се повдигне. Най-напред Любовта ще започне с маловажните работи. Тя първоначално ще бъде осмивана – Любов, която не се осмива, не е Любов. Когато дойде Любовта, човек забравя смеха на хората – те се смеят, а пък той мисли за съвсем други работи. Хората могат да казват каквото искат, но той нито на смеха, нито на укорите им обръща внимание – той си има една идея и все се усмихва. А когато изгуби Любовта, той става много умен, почва да си стиска устните, да примижава с очи, да си маже лицето, дрехи си туря, това-онова си туря, но той сам съзнава, че с всичко това нищо не става. Ти ядеш, за да се намажеш отвътре, за да затлъстееш, да станеш мускулест – ядеш и пиеш, но няма я Любовта, няма какво да те принуждава. Най-после затлъстееш и започваш да се мъчиш. Когато Любовта дойде, яденето става по друг начин: хората на Любовта мазнини не трупат, но трупат мускули, носят едно мускулесто тяло. Тези хора на Любовта са много издръжливи. Човек, в когото действа Любовта, издържа на всички страдания; човек, който има Любовта, и на пост издържа.

 

Аз съм виждал човек да страда и да се смее на болестта – казва й: „Ти като нямаш работа, с мен се занимаваш!” Ако беше друг, щеше да кряска, а пък той се смее и казва: „Болестта ще си замине, на крива врата е дошла болестта.” И действително, болестта си заминава. Или казано на друг език, има страдания, които се причиняват от същества, които седят по-ниско от човека. Страдание, което ожесточава човека, е от по-нисше същество, а пък има страдания, които се причиняват от Висши същества. Например твоят учител може да ти даде една задача или някоя мъчно изпълнима работа – ще се умориш от тази работа, но все таки ще придобиеш нещо. Нима майката не работи, нима учителят не работи, нима художникът, архитектът не работят – всички работят. Скулпторът със своето длето удря, има си идея – ще извае някоя статуя, за да възпитава хората. После ще има моралното възнаграждение, че е внесъл някоя идея, за да видят хората доброто, което е вложено в нея. Или някой писател, който е писал с години една книга, за да четат хората и да се ползват. Говоря за добрите писатели.

 

Вие сте дошли в училище да учите, а не да ви говоря за спасението – вие го знаете, спасението е най-лесната работа. Когато Любовта те принуждава, тогава е най-лесната работа, а когато не те принуждава, е най-мъчната работа. Когато Любовта действа в теб, и царят на гости ще ти дойде. Когато Любовта действа, навсякъде те приемат – дето и да похлопаш, ще те приемат. В Любовта има магическа Сила. Тя прилича на гладния, който като види човек, носещ хляб, му казва: „Заповядайте!” Защото такъв, където и да влезе, все ще даде нещо.

 

Човек трябва да носи нещо в ума си. Някой път човешкото сърце е празно. Защо ще те обичат хората, ако в твоята душа няма нищо посадено? Душата е самият човек. Някой пита има ли душа човек, или не. Душата е тази, която чувства, която съзнава. Ако нямаш душа, ти не можеш да живееш, следователно всяко същество, което има душа, живее, има Живот. Само че тези души се различават: има душа по-малка, по-голяма, по-напреднала, по-ненапреднала. От всички души човешките са най-напреднали, а пък животинските души не са напреднали. Ако оставите едно животно вкъщи, вие знаете какво може то да направи. Както и да го възпитавате, много не може да се очаква от него, но вие трябва да благодарите на животните, че досега те са орали и са работили за нас. Ако не бяха конете, които да превозват необходимите товари, ако не бяха и растенията, които да се жертват за нас, да ни помагат, да ни дават плодове, ако не беше житото!... Това са все души, растителни души – всички тия души дойдоха на помощ, за да помагат на човека. Някой пита какво трябва да правим – аз му казвам: каквото прави житото, прави го; каквото прави крушата, прави го; каквото прави дървото, прави го; каквото прави волът, прави го; каквото прави конят, прави го; каквото правят добрите хора, прави го! Ако така не се схваща въпросът, не може да се разбере правилно.

 

За християнството, за Новото учение някои имат повърхностно разбиране. Някой ученик иска да му пишат висока бележка. Високата бележка трябва да съответства на знанието. При някои разказвателни предмети, които се зазубрят, може да се пише шест, но тези предмети в живота не помагат. Например, когато копаеш на лозето, поезия ли ще четеш? Там трябва да се вдига и слага мотиката, да знаеш да копаеш. Когато трябва да съградиш къща, необходимо е да разбираш това изкуство, друг път трябва да разбираш от тъкачество. Тези неща, които ви говоря, трябва да бъдат за вас един стимул, защото от Невидимия свят вашите Напреднали братя, които са завършили своето развитие, ви преценяват според усилията, които правите. Когато влезе някой Светъл брат, той гледа усилието ви и дотолкова се интересува от вас, доколкото правите усилие. Ако имате желание, ще ви научи, а ако сте заспали и чакате наготово, той ще мине и ще си замине.

 

Понеже сте се събудили в Живота, тепърва ще срещате препятствия, защото живите хора страдат, а не мъртвите. Камъните страдат по-малко, а растенията повече, животните още повече, а човекът, понеже съзнанието му е най-развито, страда най-много. А у вярващите, у тези, които имат Любовта, страданието е още по-голямо. Човек, който страда, живее. Някои страдат, а ги е жал да страдат – това не е страдание. Страданието не може да произведе жалост. Тоз, който жали страдащия, е здрав – той не страда, той иска да избави страдащия, иска да премахне тези условия, които причиняват страдание. Докато някой иска да премахне тези условия у теб или у другите, има нещо, което помрачава ума.

 

Някой път се безпокоиш – например у някого влезе мисълта, че ще умре, и не може да се освободи. Влиза вкъщи, мисли, че къщата ще се събори върху него, качва се на колата и мисли, че тя ще се прекатури, не смее да мине през реката, за да не се удави. Горкият, той се намира в много лошо положение, озърта се наляво-надясно и мисли, че животът няма смисъл. Защо го е страх този човек, че ще умре? Има нещо, което го плаши много, но той не може да го обясни, има у него един вътрешен страх, който му причинява страдание. Тази душа трябва да се освободи. От какво произтича страхът в този случай? Някой се е качил на гърба на един кон и препуска; ти казваш: “Спри се!”, но конят не спира – някой се е качил на коня и постоянно го пришпорва. Този кон го е страх – от кого? От онзи, който се е качил на гърба му. В твоят ум се е качил някой и пришпорва – ти препускаш, ходиш, обикаляш, търсиш някой да те освободи. Най-после се явява някой добър човек и казва: „Я слез от този кон!” Грехът е едно състояние, което е възседнало човешката душа, цял ден я разкарват като някой кон. В какво седи спасението? Да те избавят от този, който се е качил. Как ще стане това? Ще го свалят от гърба ти, ще те ударят и ще кажат: „Хайде в гората, стой там и паси!” И ако ти предлагат торба с ечемик, нищо не приемай, никаква зоб не ти трябва – паси само тревата в гората, пий вода там. Каквито небесни думи да ти казват, не обръщай внимание. Не си ли получавал много любезни писма и после с години ги носиш като всадник. Все имаш надежда, че след години това ще стане, онова ще стане, а онзи, който е възседнал на гърба ти, не ти мисли доброто, той мисли за своя интерес, крадец е. След като е карал коня няколко години, ще го продаде и ще си замине, ти ще ходиш от господар на господар и най-после няма нищо да остане от теб.

 

Когато говорим за Любовта, ние разбираме едно същество, освободено от несгодите на живота. Щом има някой да те обича, ти си вече в онова царство на избавлението – това е денят на избавлението. Щом се говори за Любовта, тя е дошла да освободи човека. Това е цяла наука – човек трябва не само да се освободи, но и много пакости, много работи в себе си трябва да поправи. Има пакости в човешкия ум, в човешкото сърце – всичко това трябва да се поправи. Например заражда се във вас съмнение – на какво се дължи то? На всадника. После се заражда омраза – и тя се дължи на всадника. После се заражда озлобяване, отмъстителност. Всички лоши качества са произлезли от онзи, който те е измъчвал; онзи, който те е яздил, ти е предал всички лоши качества от себе си. Когато дойде някой лош дух в човека, ще го нацапа, ще му прави като лекар всякакви лоши инжекции и той после с години ще има да се чисти. Например някой ти казва, че със смъртта на човека всичко се свършва и ти веднага повярваш, но знаете ли на какво прилича това?

 

Представете си, че живеете вечерно време; идва един философ, завъртва ключа и казва: „Тази светлина ние я образуваме, аз правя светлината.” Това е вярно само за дванадесет часа; след дванадесет часа може да чакате светлина от философа, но когато наближи изгрева на Слънцето, той казва: „Хайде легни си, а довечера пак ще ти говоря за това учение.” През целия ден вие спите и вечерта той пак ви говори. Не, вие трябва да направите друг опит: има светлина, която не се получава със завъртане само на ключа и тази светлина не осветява само едно същество, но озарява цялата Земя – почакайте шест часа и вижте, че на изток се явява голяма светлина, изгрява Слънцето. И ако пак дойде по вечерно време някой да ви казва, че той прави светлината, ще му вярвате ли? Земята прилича на тази философска любов, любов на електрическите ключове: идва някой и завъртва ключа. Тази любов може да се яви, когато запалят лампа или свещ, но изгори ли газта в лампата, изгори ли свещта, свършва се любовта. При електричеството може да се скъсат жиците и изгасва светлината – това е обикновеният живот, за който казват: „Умре ли човек, свършва се всичко.”

 

Човек, когато мине в другия свят, ще влезе в една област, много по-красива, отколкото е Земята, но трябва да е готов за нея. Даже понякога не е полезно да мислим за онзи свят, защото ще забравим този свят и няма да свършим работата си тук. В човека трябва да се развият нови органи. Някой казва: „За онзи свят заминаха бате и майка”, но ако ти нямаш органи, не може да се съобщаваш с тях. То е все едно, когато човек е глух, ти да кряскаш силно, за да те чуе. Когато кряскаш, той ще се мъчи по устата ти да разбере, но я разбере, я не. Та казвам: за онези ваши близки същества, които са заминали за онзи свят, у някои от вас има изработени органи и може да се съобщавате с тях. Вие не сте правили опити.

 

Ще направите един опит за предаване на мисълта: сестри, които се обичат, да седнат на две отдалечени страни и в 12 ч. едната да предаде мисъл, а другата да я приеме. Сутринта да й каже какво е приела или да напише мисълта в плик. Такива опити са правени.

 

Ако по този начин развиете апарата си, то близки същества, които са заминали горе, ще могат да ви кажат нещо. Например някои от тях виждат, че ви предстои голямо изпитание и ще ви кажат да се пазите. Например ще дойде у вас крадец – те ще ти кажат да се пазите, да не го приемате. Или да се пазите от друго нещо: например вашето дете е палаво, може да запали къщата. Съществата от другия свят ще ви укажат благоприятни условия – че еди-кой си ще ви помогне, че няма защо да се обезсърчавате, че в скоро време работите ще се оправят. Ако някоя от вас, сестрите, има тази дарба, то тя ще бъде телеграфо-пощенска станция. Това ще стане на практика – да има една връзка между видимия и Невидимия свят.

 

Някой живее за себе си, за стомаха. Главата, стомахът, белите дробове и прочее трябва да живеят за цялото тяло. Аз съм срещал учени, не само в България, но и в странство, които не разбират това. Едно дете трябва да има дарба – щом няма дарба, въпросът е решен.

 

Та сега се постарайте някои от вас да си предадете една на друга мисли. Сега вие телепатически се съобщавате, но много криво се схващате. Някоя казва: „Еди-коя си сестра не ме обича” – това не е телепатия. Или казваш: „Еди-коя си сестра ме обича” – това не е телепатия. От някакво движение на тази сестра или от свиване на очите и устата, или от някоя нейна дума вадите заключение – това не е телепатия, но е криво тълкувание. Телепатия е, когато знаете, че една сестра, която не сте срещали, ви обича и вие я обичате. Тази сестра, без да ви е виждала, ви пише писма – тя дори на портрет не ви е виждала.

 

Сега трябва да се образуват хубави връзки, но вас ви е страх да образувате любовни връзки между душите – вас ви е страх от Любовта. Вие имате само малка любов, любовта на макароните. Земната любов аз я наричам любов на макароните. Хубава е, как не, доста е хубава тази любов – като свариш макарони, настържеш малко кашкавал и полееш с хубаво масло, става много вкусно! Аз правя сега едно сравнение – може ли да се сравнят макароните с хубави ябълки, круши, грозде или с някой тропически плод, или със сварено хубаво жито?

 

Любовта – трябва да схванете каква е тя. Любовта е това, което създава човека, което внася Живот, Светлина, Радост, Знание, богатство – всичко това. Вие трябва да преминете най-първо през любовта на света, докато дойдете до онази Божествена Любов, до непостижимата Любов. Най-първо човек трябва да започне с малката любов, докато дойде до голямата Любов. Малкото насекомо колко вода трябва да пие? Колкото по-голяма е мушицата, толкова повече и повече вода пие, докато дойдете до човека. Само човек знае да пие вода. Животните, млекопитаещите често умират от препиване на вода – така не се пие вода. Понякога птиците, кокошките по-правилно пият вода – вземат една глътка, вдигат си главата нагоре и пак пият. Това пиене на вода при кокошките го намирам за най-хубаво. Наблюдавам също как някои хора не знаят да ядат. Една свиня, след като си тури муцуната в коритото, повече не я вдига нагоре – това е най-лошото ядене. Когато глътнеш една хапка, ще благодариш на Бога, после ще поемеш втора хапка, ще я сдъвчеш и ще благодариш и т.н. А сега като ядеш, плющят ти ушите. Това търкане създава болести.

 

Яденето е дадено като метод за възпитание. Понеже Бог е скрит в житото, когато ти благодариш, Бог ще се отвори и ще ти даде благословение. Бог е в хляба. Ти постоянно молиш Христа да дойде да Го видиш, а когато Той дойде в хляба, ти гледаш по-бързо да се отървеш от Него и остатъка хвърляш. Там, отдето Христос ще дойде, хората Го отхвърлят, а там, дето Христос няма да дойде, там Го търсят. Христос никога няма да дойде там, дето хората Го търсят. Казано е: „Аз съм живият хляб и който го яде, ще има живот в себе си.” Ще държите тази мисъл в ума си един, два, три дена, месец и тогава тази мисъл ще израсне във вас, този хляб ще се разраства във вас.

 

Казваш: „Какво нещо е Любовта? – Да се намери някой, който да ме обича и да го обичам!” Какво значи обичане, какво значи да обичаш някого и да те обичат? Господ, когато те обикне, ще те умори; мечката, когато те срещне и те обикне, ще те изяде. Бог никога няма да накаже мечката, че те е изяла. Ако мечката изяде само един човек и никого друг, това ядене е на място, но ако иска да яде всеки ден по един човек, тогава вече е друго. Това са сравнения.

 

Когато разглеждате думите на Христа и на пророците, те трябва да се врязват във вас. И тогава целият свят ще добие друго внушение за вас – какъвто и предмет да пипнете, ще бъдете възприемчиви, чувствителни към нещата. Ако едно чувствително дете, което обича майка си, пипне един предмет, който е пипала тя, то ще знае, че го е пипала майка му. Ако ние обичаме Бога, Той трябва да дойде при нас и ако Бог ни обича, ние трябва да отидем при Него. Ако Бог ви е оставил, Той ви чака да Го обикнете, за да дойде при вас. Когато дойде някоя болест, значи Господ иска да ви повика за онзи свят, но вие казвате, че не сте готови още. Той иска да ви обикне, но болният казва: „Кажете на Господа, че още не съм готов, да отложи тази работа.” Казвам: може да се отложи. Господ казва: „Или ще Ме обичате, или ще ви обичам” – няма среден път, тук има голяма свобода.

 

Сега аз имам едно схващане и ще ви кажа как гледам на нещата: когато някой разбойник ме обере, аз се радвам, че Господ му е дал свобода да ме обере, но не одобрявам постъпката на разбойника. Свободата на разбойника е от Бога, а постъпката му не е от Бога. Защото утре ще дойде друг по-голям майстор и ще обере разбойника. Колко е добър Господ! Аз виждам, че Господ ви е дал свобода, а пък понякога виждам, че не искате да учите.

 

Да оставим домовете и да почнем да учим! Христос никога няма да дойде насила, ако не Го обичаш. Момата, когато седне и мисли, тя привлича момъка телепатически. Тя слага едного в ума си, започва да си го представя и казва: „Ела насам, остарях, смеят ми се вече хората, искам да се женя!” Най-после у момъка идва една мисъл, че трябва да отиде и да я търси – от край света той тръгва да я търси и казва: „Едва намерих адреса ти.” Този закон важи и за Духовния свят: ако вие не мислите дълго време за Бога, не може да имате постижение.

 

В православната църква се кръстят – какво значи прекръстването? Първо започвате с Живота, който е на главата. Когато си сложиш трите пръста на главата, значи трябва да мислиш – ти ще туриш ръката на челото и ще мислиш. После ще туриш ръката на сърцето и ще мислиш, ще правиш опити. Накрая ще туриш ръката си настрани на раменете и ще кажеш: „Ще отида да работя!” Това е кръстене. Например дойде някое страдание – страданието е кръстене. Вие трябва да мислите върху това защо страдате. Турете страданието в ума си, мислете за него – защо е дошло и за какво. После турете го на сърцето си, после на раменете си. Мисли, мисли и ще дойде в теб Светлина и ще изчезне страданието! Когато го държиш три дена в главата си, три дена в сърцето си и три дена на рамената си, ще станете приятели. Ще кажеш: „Досега бях мърморко, но сега вече не съм.” А страданието ще каже: „Какво искаш ти? Имам скътани парици.”

 

„Любовта Христова ни принуждава.” Сега е време, когато всички трябва да бъдете носители на Божественото, Божественото във вас да блика! Аз отивам при някоя чешма, спирам се; правя почивка при някой извор, седна и се разговарям с водата. Тя ми разправя една история: как е ходила при тревите, при цветята, какво е правила там, как влизала в някоя градина, как влизала при някого, който бил болен, и му е помагала, как утолила жаждата на някого, как утешила някого ¬ цяла една история. Ти казваш: “Водата само си мърмори.” Тя не мърмори, тя приказва. Ако ние можехме да работим като нея! Светиите отиваха при изворите. Водата никога не може да се окаля, Животът никога не може да се окаля. Сърцето само може да страда малко, когато някои работи ви смущават. Душата някой път страда, но тя никога не става обикновена, защото не е от материалния свят. Тя временно е свързана с тялото, един ден ще го напусне и ще се освободи. Винаги тя може да се освободи. Никакви затвори, никакви окови не могат да й попречат; като дойде времето, тя си заминава, свободна е. И човек е свободен, стига да обича Доброто. Дойде ли Любовта веднъж, ти от затвора навън ще излезеш. Разбира се, ще напусне тялото си този, който знае. В първите времена на Християнството тези, които помагаха в църквата, се молиха и дойде един ангел. Възвишените духове имат сила, владеят законите, за тях няма преграда. Вие не сте се молили дълго време, за да заставите някой ангел да дойде. Сто и двадесет души се молиха и дойде ангелът и каза на Петра: “Да отидеш да проповядваш, да кажеш, че там, дето има Любов, оковите падат!”

 

В новото направление трябва да се съедините в едно. Ще ви покажем Пътя! Не мислете, че за малко време много може да се постигне. Този Път е труден. Но аз бих ви препоръчал един опит: всяка една сестра да си вземе по една тетрадка и да започне най-първо с Евангелието от Йоана. Ако ви дойде изведнъж някое съмнение, изберете си един стих. Извадете си десетте най-важни стиха от Евангелието от Йоана. За да проверите дали сте намерили най-важните стихове, които са необходими за вас, когато ви дойде някой изпит или някоя болест, опитайте да се лекувате. Имате десет стиха; ще ги прочетете, ще искате болестта да я обърнете към Бога. Тя е едно живо същество. Ще прочетете първия, втория, третия стих и т.н. ¬ три дена наред ще четете тези стихове. Ако ви окажат влияние, те са за вас, ако ли не ¬ не са за вас. После изберете други десет стиха, после пак, докато дойдете до състоянието тази болест да се махне. Когато изберете три пъти по десет стиха, щом кажете последния стих, болестта няма да я има.

 

Ще ви кажа един случай: преди петнадесет години един брат от Видин, който обичаше да се занимава със спиритизъм, ме заведе на един свой сеанс. Били много успешни сеансите му, та ме заведе и аз да се радвам. Отидох. В една къща бяха събрани толкова хора, колкото и тук. Наредиха се на голяма верига. Събрани бяха хора с разни възгледи – вярващи и невярващи, смеят се. Един от учителите се смее и казва: „Празна работа.” Една сестра се обсеби от един дух, а те се смеят, тя удря с ръка и изпада в несвяст – беше обсебена от един дух, българин. Искат да го пращат на училище, но той не излиза; вече става 12 ч. полунощ, но той не излиза. Моят приятел идва при мен и ми казва: „Какво да правим, язък за учителката!” Аз казвам: „Сега да направим втори сеанс: наредете се всички, коленичете и четете „Отче наш” – ще четете „Отче наш” така, както никога не сте я чели!” Всички бяха заинтересовани и повдигнати. Братът държи учителката за ръката и когато казахме думите „Защото е Твое царството и силата, и славата во веки веков. Амин!”, тя се събуди и дойде на себе си. Братът се убеди, че това не е внушение, а има външна сила. Така духът го пратиха най-после да се учи. Който не разбира законите, ще каже: „Защо ни трябват такива сеанси, ще подлудее човек”, а всъщност целият свят сега е подлудял. Тези убийства, тези кражби, които стават, се дължат все на такива „напреднали” същества, които обсебват хората и прекарват живота си в празни работи. Хората сега трябва да се научат на Правия път, на Божествения път, трябва да дойдат до истинския Път, който осмисля Живота.

 

„Любовта ни принуждава.” Когато дойде едно страдание, трябва да го преобърнем. На онези, които обичат Господа, всичко им съдейства за Добро. Някой път и омразата, и съмнението са живи същества – вие сте пълни все с квартиранти, под наем сте. Аз самият не съм против кираджиите, но поне да бъдат добри кираджии и да си плащат, а пък те идват и развалят къщата. Човек трябва да бъде изправен! И обратното е вярно – Писанието казва: „Ще изпратя Духа си, Духа на Истината.” Тези Светли Духове когато дойдат, ще внесат нещо в човека, той ще стане човек на изкуството, ще почне да работи, да помага. Когато Божественият Дух дойде в човека, човек излиза от застоя и почва да работи.

 

Употребявайте стиховете от Евангелието от Йоана не само за болести, но и при други противоречия, които имате. Например имате някое неразположение на духа – потърсете един, втори, трети, четвърти стих и този, с който се премахва неразположението и идва във вас Светлината, него стих турете на особено място, за да видите Силата на Бога.

 

Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.” Пътят е материалният живот с всички негови блага, Истината е знанието, а пък Животът, това е сърцето, всичко онова, което желаеш. Само когато познаваш Бога, всички материални блага ще дойдат. Когато познаеш Истината, тя ще внесе Светлина в теб. Бог не само е създал човека, но е вдъхнал в него жива душа – това е Живият Христос. Сърцето ще се обнови, тогава ще разбереш какво нещо е Истината. Когато животът на Земята почне да ти става ясен, ще се зароди в теб желание да помагаш – тогава си в Пътя на Истината. Когато имаш Любов към всичко, тогава си в Живота. Това е цяла една наука, която тепърва трябва да учите.

 

Понякога чувствате някое неразположение, след един-два часа то изчезва. Това трябва да бъде във вас като изкуство, че като вземете цигулката, да може да свирите. Когато човек знае да свири хубаво, вдъхновението всякога ще дойде. Казва се в Писанието: „Духът, който Аз ще ви пратя, който ще ви настави на всяка истина.” Любовта трябва да ни принуждава на всичко.

 

Следния път си донесете тетрадките, на които сте написали избраните десет стиха.

 

Хайде аз ще ви ги посоча:

 

1. Глава 14: 15, 16: „Ако имате любов към Мене, опазете моите заповеди. И Аз ще умоля Отца, и ще ви даде друг Утешител да пребъде с вас во веки.”

2. Глава 11: 42: „И Аз знаех, че винаги ме слушаш, но за предстоещия народ рекох това, за да повярват, че Ти си ме проводил.”

3. Глава 12: 26: „Ако слугува някой на Мене, Мене да последва; и дето съм Аз, там ще бъде и слугата ми; и който слугува на Мене, него ще почете Отец ми.”

4. Глава 8: 29: „И този, който ме е проводил, с Мене е: не ме е оставил Отец самичък, защото Аз правя всякога що е Нему угодно.”

5. Глава 6: 63: „Духът е онова, което дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които Аз ви говоря, дух са и живот са.”

6. Глава 3: 33: „Който приеме свидетелството негово, запечатал е, че Бог е истинен.”

7. Глава 3: 3: „Отговори Исус и рече му: Истина, истина ти казвам: Ако се не роди някой изново, не може да види царството Божие.”

8. Глава 20: 22: „И това като рече, духна и казва им: Приемете Духа Святаго.”

9. Глава 21: 5: „Казва им Исус: Деца, имате ли нещо за ядене? Отговориха му: Не.”

10. Глава 15: 26: „А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който от Отца изходи, той ще свидетелства за Мене.”

 

Проверете силата на тези стихове, когато ви дойде неразположение. Научете ги за следния път. А пък който не може всички, да научи поне някои от тях. Научете ги за две седмици. Ще ги казваме вечер след 10 ч. и сутрин, когато имаме най-добро разположение.

 

„Отче наш”

24 март 1932 г., София, Изгрев

Добрата молитва

„Духът Божий”

Йоана 1:1-10

 

Знаете ли какво нещо е предметно учение? Предметно учение аз наричам изучаването на всичко, което Бог е създал. А вие сега не изучавате Божиите работи, а тези, които човек е направил – това не е предметно учение. Например черната дъска не е предметно учение. Под предмет аз разбирам живите предмети и тази дъска е предмет, доколкото на нея един разумен човек може да пише, така че тя да послужи като негово огледало.

 

Това, на първата рисунка, какво е? – Прозорец (Фиг.1)...

 

Вие сте като малките деца и това е хубаво. В света стари деца няма и стари хора няма, има малки деца. Човек, докато не стане малко дете, не може да влезе в Царството Божие, т.е. не може да изучава.

 

Каква е целта на прозореца? Колкото прозорецът става по-голям и по-голям, толкова къщата става по-красива и светла – такава къща е напълно хигиенична и човек не боледува в нея. Ако този прозорец става все по-тесен и по тесен, той намалява светлината, предметите в стаята стават по-тъмни и по-неясни, най-сетне става тъмно и ще започвате да се блъскате. В тъмната стая може ли да учи човек?

 

Прозорецът само за влизане на светлината ли е? Втората му служба е да влиза през него въздух. Винаги в къща, в която има прозорец, има и врата, и в къща, в която има врата, има и прозорец. Вратата трябва да бъде всякога затворена, а пък през прозореца не само трябва да влиза светлина, но и въздух. И когато е задушно, вие отваряте прозореца, за да влезе повече въздух.

 

Човек е една къща – най-хубавата къща, която е съградена. По-хубава къща от човека на Земята няма. Той има два прозореца и една входна врата, има два вентилатора, има две слушалки за съобщение с външния свят, има един инспектор, който проверява нещата, и един език, който проверява дали влязлото отвън е добро, или не – когато не е добро, този инспектор не го приема. В тази къща има и двама слуги – те са ръцете. Като дойде някой, ръцете казват: „Заповядайте.” Значи у човека има пет сетива – петте сетива са живи. Трябва да знаете дали сетивата ви са нормални, дали е нормално например обонянието или зрението ви.

 

Има едно зрение в света, което не само отвън вижда човека. Само отвън не може да познаете човека – и вътрешно, и външно трябва да го познавате. Той може да си сложи много красива маска и на нея да са написани всичките черти на един отличен и добър човек – как ще познаете дали някой е добър или лош, как ще познаете дали някой човек има маска или няма? Ти ще кажеш на човека, който е дошъл с маска у вас: „В нашия дом правилото изисква който дойде на гости, да се окъпе!” Тази маска във водата ще се стопи, човек не може да се къпе с маска. Той ще започне да се поти, а всички хора, които се потят, все маски имат – между маската и тялото има пространство. Следователно, ако дойде някой, как ще го познаеш? Ще му кажеш, че трябва да се умие, за да си махне маската. Той ще каже: „Много съм се изпотил, много съм се стоплил отвътре, аз обичам да се потя.” Кога се поти човек? Когато е болен. Щом се изпоти, той става добре и казва: „Извинете, аз отвън си турих маска, сега ще я снема.” Той ще си снеме маската и вие ще го видите. Това е предметно учение. Вие ще попитате как може човек да е с маска? Когато вие играете роля на такава, каквато не сте, тогава какво носите? Ако вие се представяте за такива, каквито не сте, тогава не сте свободни, имате маска. Значи тази маска трябва да я снемете.

 

Хората, които имат маски, се отличават с две качества – те са крайно меки и добри хора или крайно груби. Онзи, който е крайно мек, носи маска. Ти не можеш да разчиташ само на него, защото той се огъва; турците казват: със седем края става барашък. Такъв човек, където влезе, всичките роли играе. Понеже маската му е голяма, като върви, той много се уморява и казва: „Нямам сили.” Маската му тежи и затова е мек, а пък на онзи, който е груб, маската му е много лека, затова е силен. Трябва да се освободите от онази мекота и от онази грубост, които произтичат от вашите маски. Аз не говоря сега за вас. Във всички хора животинското и растителното царство са представени по този начин. Това е като правило и рядко ще срещнеш някой човек, когото, като го видиш, да ти е приятно.

 

Това на втората рисунка какво е? – Чаша (Фиг. 2). Но тол¬кова голяма чаша, приличаща на чиния, възможна ли е? В една къща чинийка ли трябва да бъдеш или чаша, кое е по-важно? В едно отношение човек трябва да бъде чаша, а в друго отношение трябва да бъде чиния. Това прилича още на лейка. Чашата е един символ. Не се смущавайте, аз не искам да ви объркам понятията, но искам да ви покажа, че символите могат да се превръщат. Така символът (Учителя показва Фиг. 3) може да се превърне в символа (показва Фиг. 4) – получава се буквата а. Значи, ако туриш една линийка върху корена на символа (показва Фиг. 3) или, като съединиш двете букви г и с на едно място, се образува а. Щом тези две букви се кръстосат, ти си научил първата буква. За да научиш втората буква, какво трябва да направиш? Втората буква б значи, че трябва да туриш някаква основа, темел, някъде да се хванеш. Първата буква показва, че имаш семе, а втората показва, че си посял семето и то е поникнало в земята.

 

Ние се отклонихме от темата за предметното учение. Значи чашата стана на чиния, стана и на лейка. Ако на чашата премахнем дръжката, тя става на гърне. Гърнето на какво може да стане? Това са длъжности, служби, които гърнето може да заеме; те са високи служби, разбира се. Каква е службата на чашата? Службата на чашата е да гребе и да взема. С нея можеш да вземеш, да напълниш чинията и да изливаш. Значи чашата може да върши няколко служби – да черпи и да държи гореща вода в себе си. При чинията вече има прогрес, тя е само за човека. А лейката има служба да раздава вода на растенията. Чашата има за първообраз цвета на растенията. Човек е направил чашата – той я взема и я пълни с вода. Човек винаги подражава на Бога. Къде са тогава чиниите в Природата?

 

Сега да се върнем към идеята за къщата. За да бъде една къща хигиенична, прозорците й трябва да бъдат големи, вратата й да бъде добра и да не скърца, в стаята да има достатъчно светлина, да има достатъчно количество въздух. А къде е чашата на човека? Това е неговата ръка. Господ му е дал една чаша и ако човек пие само с ръката си, той никога не би се разболял. Човек, който отива на чешмата, не трябва да подлага под крана устата, а ръката си. Ако хората не употребяват своята Божествена чаша, ако турят устата си на крана, в тях може да влезе червей или пиявица и с години да страдат от това. Ако човек употребява ръката си, той първо ще види дали в шепите му водата е чиста и тогава ще я пие. Онзи, който така прави нещата, той е майстор. Трябва да имате най-хубавите стъкла на прозорците и най-хубавите врати.

 

В заключение: очите на човека са неговите прозорци, чрез които той разбира нещата. Човек, който си прави къща, се учи от нея. Вие отваряте и затваряте прозорците цяла година – значи научили сте се. Прозорците са направени, за да учи човек и да му служат, а стъклата им трябва да бъдат чисти. Ако не са чисти стъклата отвън и отвътре, ще влезе много малко светлина. Светлината вие ли я викате или тя влиза без покана? Тя идва нагости без ваша покана. Въздухът, който влиза през прозореца, и той без покана влиза.

 

Тогава от този предмет реално какво можете да научите? Защо светлината влиза без покана вкъщи? В случай, когато хората могат да ви направят нещо лошо, вие ще затворите прозореца. Когато дойде някой добър човек, трябва да отворите всички прозорци, а когато влезе някой лош човек, трябва да затворите всички прозорци.

 

Сега аз ви говоря за вашите състояния: всяко едно състояние, което затваря у вас способностите, чувствата и постъпките ви, с които да го проявите, не е добро. Например казваш: „Мен не ми трябват много знания, много чувствания!” Човек не страда от много знания, от много чувства, от много Добро или от много Любов. Аз не съм срещал човек да страда от много Любов – от безлюбие съм срещал да страдат, целият свят страда от безлюбие, не от много Любов. И ако понякога има страдания в името на Любовта, те са нещо фиктивно, което минава под името Любов. Какво трябва да разбирате вие под Любов? Любовта в света е най-великата Сила, която доставя на човека това, от което душата има нужда. Когато ти се достави това, от което имаш нужда в Живота, това се нарича Любов. Само животът, който се доставя чрез Любовта, се нарича Живот. Това е Живот, а външните красиви прояви и ласките не са Любов. Това са панделки, това са червени, сини и зелени накити, но това не е Любов. И когато ги няма тези панделки, Любовта не се мени. Някой може да направи нещо за вас, без да ви обича, а пък друг може да ви говори ласкави думи, без да направи нещо за вас. Във втория случай това са само етикети. Тогава какво е лъжата? Лъжата показва отсъствието на Любовта.

 

Човек трябва да подражава на Бога. И човек си има една печка. Тя е сърцето, в което се развива известна енергия. Само че тази печка, за да се разгори по-хубаво, се нуждае от духалка. Това са белите дробове – те постоянно работят, а печката гори, топли и кръвта се разнася по цялото тяло. Това сърце има клапи. Ако влезе някой човек у вас, внесе любовта и затвори всичките клапи, какво става? В една къща, където са запушени тръбите и печката не може да гори, има дим. Щом има дим, значи клапите на сърцето са затворени. Първо, ще отворите клапите, за да става вентилация! Когато започнете приятелство с кой и да е човек, ще гледате той да не затвори клапите на сърцето ви. Защото в света живеят само двама души – единият, наречен Мъж, другата, наречена Жена. Освен тях никой друг не съществува. Хилядите жени са отражение на Едната Жена. Понякога те си съдействат и образуват голямата Жена. От друга страна, тази голяма Жена има свойство да отлъчва подобни на себе си и така стават много жени в света. Не е ли смешно от ваша страна, когато искате да господарувате над вашата Майка? Още с раждането си дъщерята започва да заповядва на майка си и казва: „Майка ни е толкова учена, но не е модерна, тя е от старите жени.”

 

Ще ви обясня защо сте дошли като жени на Земята. Първоначално като поехте тази служба, каква декларация дадохте, насила ли ви направиха жени? Жената се отличава на Земята с едно качество: за нея Вярата трябва да бъде закон. Ако ние вярваме само в това, което е станало, то не е Вяра. Вяра е да вярваш във всичко това, което може да стане, защото това, което за теб не е станало, за друг е станало. Някой е богат, а друг не, но Онзи, който е направил първия богат, и теб ще направи такъв. Не си учен, но вярваш, че и ти можеш да станеш учен – всеки човек може да стане учен. И жената трябва да вярва, че всичко може да стане. Някой ще каже, че това е лековерие. Във всичко ще вярваш! Именно онзи, който не вярва във всичко, е лековерен. Той вярва в това, в което не може да се вярва.

 

Например вие, жените, мислите, че имате Вяра, нали така? Много от вас създават дом и вярват, че с техния другар ще живеят щастлив живот. После казвате: „Не излезе така, както вярвахме.” На Земята вие не се намирате в завършен свят, но в един свят, който е в процес, който сега се развива. Вие сте влезли с вашия другар в отношения на вземане и даване – този човек има капитал някъде, но са необходими десет-петнадесет години, за да събере той този капитал. Макар и да е много богат, той не разполага с пари, поради което ти почваш да се съмняваш и казваш: „Мислех, че е богат, но той не е.” Ако най-малките спънки могат да разклатят вашата вяра, тогава в какво ще вярваш.

 

Искам да ви кажа откъде произтичат страданията на жените. Началото на всички страдания на жената е сегашната й слаба вяра. Например майката и бащата казват на младата мома: „Ти с този момък не може да живееш”, но тя отговаря: „Без него не мога да живея, ако не се оженя за него, ще умра!” – така вярва тя. Като се ожени за него, след две години казва: „Умирам от него!” Защо, нали го е взела с Вяра и със Знание? Не, тя се е заблудила от неговата маска със засукани мустаци, с ръкавици, с лачени обуща, с хубавите му поклони. Той й казва: „Вие сте много жестока към мен, аз без Вас не мога!” Когато кажат на жената, че е богиня, тя се отваря като охлюв. Когато й каже: „Ти си ангел, ти си богиня”, тя се отваря, но после след брака той й казва: „Аз мислех, че си ангел, но някои неща в твоя живот показват, че ти по ангелски не постъпваш – забелязвам, че някои думи от твоя говор не са от Ангелския свят и аз почнах малко да се съмнявам, че знаеш ангелски език.”

 

Това е предметно учение. Аз ви показвам отноше¬нията, които се зараждат. Когато двама души се съединят в какво да е отношение, те образуват два полюса А и В (Фиг. 5). Между двама приятели се образува една права линия. Докато умовете на тези две същества функционират правилно, докато мислят правилно, тази елипса е много правилна, движи се, усъвършенства се, но щом между съществата влезе някаква дисхармония, тази елипса се обезформява (Фиг. 6), докато се образува толкова дим, че те, за да се избавят от тези нещастия, решават да си направят комин. Казвате, че къща без комин не може. Влезе ли комин в една къща, в нея ангелският живот не може да се проявява и вече имате обикновен човешки живот. Виждате, че жителите на тази къща боледуват и как няма да боледуват, като има дим? Къщата на неразбраните хора без дим не може, а пък къщата на разбраните хора от прозорци и врати се нуждае, а не от комини. Фабриките също имат комин.

 

Сега във вас се заражда едно желание и казвате: „Какво иска да каже Учителя?” Нищо не искам да кажа, просто говоря за прозорци и врати. Искам да зная дали има дим в къщата ви, или не. Вие ще кажете: „Зачервени са очите ни от много пушек.”

 

Онова, което Бог е създал, трябва да го поставим на първо място. Човек не трябва да смущава своите чувства, своите мисли, своите постъпки и своето физическо тяло. Например казваш: „Аз не трябваше да имам толкова доверие в него!” От Вяра досега човек никога не е пострадвал; от доверието може да пострада, от вярването може, но от Вярата – не. Вярата може да се вложи в един човек, вярвайки в това, което Бог му е дал – вярвай, че той има душа и твоята Вяра не трябва да се разклаща! Този човек може да говори зло или добро, може да е добър или лош, но това не трябва да ръководи твоята Вяра. Защото ако вие сте меродавни, ако мислите от ваше гледище, че някой човек ви е неприятен и ако действително това беше право, то Бог щеше да го премахне от света. Но щом Бог не го премахва, значи вие не мислите право. Лошият човек за едного за друг е добър. Вие имате едно познание, с което показвате вашето невежество, и вместо да вярвате, казвате: „Този човек е лош.” Това не е Вяра, а знание. На какво основавате вашето знание, защо той е лош?

 

Първото условие, като жени, е да имате пълна, абсолютна Вяра. Дори когато знаете, че ви лъжат, трябва да приличате на извора – който и да дойде да пие, даже и разбойник да е, да се не смущавате; дори да дойде някой вълк, мечка, змия или паяк, вие да кажете: „Няма нищо”; дори водата ви да отиде при някой трън или при някоя нечистотия, вие да кажете: „Няма нищо.” Вие не трябва да се смущавате, че това, което излиза от вас, се е изцапало. Ако водата мислеше като вас, ако се откажеше да помага на хората, тогава какво щеше да стане с тях? Тогава всички бихте измрели.

 

Вие имате един стремеж – искате всички да станете щастливи. Но щастието е обосновано на един вътрешен душевен закон. Цялото общество щастливо не може да бъде, не си правете илюзии. Всеки един, когато вярва, може да бъде щастлив – това е специфичен закон, който се обуславя от Вярата на човека. Ако човек вярва абсолютно в Бога, той мисли, че всичко, каквото става в света, е за Добро – той казва: „Бог, който ме е пратил в света, ако е допуснал известни страдания, те са за Добро!” Затова човек трябва да вярва в Бога и Вярата му да не се разколебава никога. Вие искате да оправите работите си – как ще оправиш работите си? Работите на Слънцето може ли да оправиш, работите на водата може ли да оправиш, работите на цял народ може ли да оправиш? Едва можете да оправите своите работи, а пък искате да оправите работите на всички. Един човек от село Николаевка15 дори в най-горещото време носеше голям калпак и обясняваше: „Срам ме е да си снема калпака, защото дойде един да ми подстриже косата и много смешно ме направи; чакам да ми израсне малко коса и тогава ще махна калпака...” По същия начин и вие искате да оправите хората, но тогава ги накълцвате така, че после трябва да носят калпак цяла година.

 

Някоя сестра иска да поучи другите сестри и казва: „Да бъдеш много щедра!” Ти трябва като професор да й дадеш пример, инак как ще покажеш на един човек да бъде щедър? После, щедрият човек и друго качество трябва да има: трябва да е като онзи, който двадесет години е давал, но още никой не знае, че е давал нещо. Вие може да сте щедри, но всички знаят за това. И това е хубаво, не е грях, не е престъпление, но питам как ще предадеш урока на щедростта? Помнете всички следното: не можеш да предадеш едно учение, една добродетел комуто и да е, ако тази добродетел не е в теб – това е закон. Ти никога не можеш да запалиш огън, макар и да имаш кутия кибрит, ако последният е овлажнен.

 

Значи, ако имаш една добродетел, ти може да я предадеш и аз бих направил едно добро по следния начин: дойде някой просяк; няма да му давам пари, а ще го подложа на изпит, при който от десет души свои приятели ще поискам по един лев, аз също ще дам един лев и после ще купя с тези малко пари брашно и сол. Ще се върна, ще пресея брашното, ще го омеся, ще наклада огън и ще опека хляб. Същевременно ще гледам какво ще прави просякът. После ще му кажа: „Насечи малко дърва, за да стане по-бързо!” После ще купя малко боб и ще го сваря. Така ще го уча да чака и ще го видя дали е беден. Ако той се притеснява, не е беден. Ако седи и взема участие, той се учи с мен и се радва с мен, че му меся хляб и че му варя боб – и той взема участие и се радва. Той е беден, но ако се мъчи, не е беден човек и тогава аз зная защо Господ го е направил беден. Следователно, когато дойде някой беден човек, съберете десет лева, купете брашно и го замесете, накарайте го да чака. Който проси оттук-оттам, той е търговец; нека чака три часа да опечете питата, да сварите боба и ще видите дали втори път ще дойде у вас. Така вие ще имате една реклама, защото той на целия град ще разправя, че е изгубил от времето си три часа. По този начин вие ще опитате едновременно и себе си, и бедния и работата ще бъде благоприятна за Господа. Представете си, че сте в старото време, когато жените са ходили да носят храна на светиите: жената сама замесва хляба, сама взема гърнето и топлия хляб и ги носи. Светията седи, чака и казва: „Господ да те благослови!” Този просяк е светия – всички светии са просяци из горите. Някоя жена им опича хляб и им носи, понеже те са заняти с много работи, те се молят, а пък Невидимият свят внася в някоя душа мисълта да им занесе нещо. Просякът не трябва да е прост човек. Ако просякът е светия, приеми го вкъщи, а ако дойде някой дървеняк, дай му мотиката да копае лозето. Аз считам за унижение да дам на човек един лев. Че за този лев аз не съм работил и като му го давам, не правя никакво добро – никакво Добро не е това, никаква услуга не е това. Давам му един лев, а той го погледне и казва: „Колко малко се е откъснало от сърцето ти, по-добре да беше казал, че нямаш пари.” Не, аз предпочитам да му омеся хляб.

 

Вие искате метод, с който да работите за Господа. Вие искате да работите по стар начин – старите начини ги знаете всички. Новото Учение е несъвместимо със старите навици. Ако на един човек, който е дошъл в дома ви, вие не можете да направите такова добро, каквото правите на своя син и на своята дъщеря, които любите, това Добро не е прието от Бога. И ако майката не служи на своите деца от Любов, тя не е майка и нейното добро пред Бога не е Добро. Това, което прави майката, трябва да е приятно пред Бога – нали Бог живее във всеки човек, както твърдите вие и както се опитвате да вярвате. Ти казваш, че във всеки живее Бог и ако при мен дойде някой човек, в когото Бог живее, и ако аз искам да се отърва от него, тогава вярвам ли в този Един Господ, който живее навсякъде? Значи аз не вярвам в Господа, който живее навсякъде, а пък после Му се моля: „Господи, покажи ми коя е Твоята Воля?” Дойде при теб друг човек, който е беден, и на него даваш един лев – тогава как ще се молиш на Бога?

 

Ако ние коренно изменим нашите възгледи, тогава ще дадем един нов тласък на света, ново разбиране. Ако съжаляваме бедните хора, както сега, ние не можем да им помогнем. Ако ние съжаляваме нашите деца, както сега, няма да постигнем това, което желаем. Защото домът е една Божествена единица. Вашият син и след като замине за другия свят, трябва да е привързан за дома ви и да му помага – той трябва да пише писма на баща си, на майка си. И бащата, като замине, трябва да пише писма на домашните. Престанеш ли да пишеш, нямаш дом. Ако е дом, и тук, на Земята, да е, и на онзи свят да е, то е все едно – домът си е дом. Домът е основан на Любовта.

 

Та казвам: между вас искам да се образува едно голямо семейство. Вие всички сте сестри от един по-голям род – от един Баща и от една Майка сте всички, но още не се познавате, че сте сестри. Значи вие сте от един Баща и родът ви започва преди две хиляди поколения; ако турите на едно поколение двадесет и пет години, то най-малко преди петдесет хиляди години е започнала да се образува една връзка между вас. Вие още не се познавате, че сте от едно семейство. Вие казвате, че сте сестри, но не сте готови една за друга да жертвате нещо. Много сте добри, но до науката да се жертвате един за друг не сте дошли. Казваш: „За какво да се жертвам за тази сестра?” Ако е Божествена сестра, ти трябва да се жертваш.

 

Сега, ще ви направя едно тълкувание върху разликата между момък и мома. В думата мома има четири букви, а в думата момъкъ16 – шест букви. Четири плюс шест е равно на десет. На жената умът й винаги накрая дохожда, а в момъка има мисъл. Момата, след като й се свърши работата, научава, а момъкът туря още две букви. Защо той туря на работата още две букви? Момата трябва да направи само две пожертвания: най-първо трябва да напусне бащиния си дом в материалния свят и втората жертва е да умре. И момъкът трябва да напусне бащиния си дом, затова прави лодка к, с която да се преселят на Не¬бе¬то. Буквата к е лодка, а буквата ъ е кор¬ми¬лото (Фиг. 7).

 

Сега ще поясня: когато говоря за момъка и момата, подразбирам чо¬веш¬кия ум и човешкото сърце – това е отношението между човешката душа и човешкия дух. А пък когато говорим за мъж и жена, това е най-ниската степен на сравнение. Сърцето на човека е мома. Когато Любовта ти е правилна, сърцето работи правилно; когато Любовта не е правилна, сърцето тупти ту бързо, ту бавно.

 

Жената непременно трябва да има Вяра – ако нямаш Вяра, ти не си жена. Ако си жена, ти имаш най-голям чин, който Бог може да ти даде в света – това е да бъдеш жена. Ти не искаш да бъдеш жена – тогава какво искаш да бъдеш? – „Мъж.” Станеш мъж, но и мъж не искаш да бъдеш – какво трябва да станеш тогава? – „Човек.” Човек трябва да станеш – това е третото положение. Да станеш човек, значи да хармонизираш тези два полюса в едно, т.е. и двата полюса трябва да бъдат еднакви – и мъжът, и жената.

 

От осем хиляди години всички безобразия, които човек е видял, са сложени на гърба на жената. Всичко това трябва да се изчисти, додето открием жената като скъпоценен камък. Много лоши неща са писани за жените – всички автори са писали какво ли не за тях, но това са измислици. Според тях жената е най-лошата, а въпреки това без нея нищо не става на света, без жената светът не може да върви. Какво трябва да се прави? Някой ще каже: „По-грешен човек от жената няма.” Ако това беше вярно, жената не трябваше да съществува в света, а пък тя съществува. Господ я турил на една работа – да поправи света. Вашето противоречие седи в това, че трябва да поправите света, а пък трябва да поправите и себе си. А за да поправите себе си, трябва да имате един основен закон: не трябва да съжалявате, че сте жени. Бог, Който е мислил толкова, ви е направил жени – това е най-голямото щастие за вас. Ако човек нямаше сърце и ако нямаше душа, тогава на какво щеше да прилича? Тогава в света нямаше да има никаква проява. Един човек без сърце или един човек без душа би бил един жесток човек.

 

Следователно на вас Бог ви е дал служба да развивате сърцето си и да служите на душата. В този живот вие се повдигате и се приготвяте не за Земята. Вие искате да угодите на мъжа си, да отхраните и угодите на дъщеря си и сина си. Няма да може да угодите на мъжа си, на дъщеря си и на сина си. За да му угодите, този мъж ще иска от вас големи работи, а вие с милиони не разполагате. Утре мъжът ви осиромашее, пропие се, тръгне но неприличен път – какво ще направите? Ще кажете: „Да се разведа с него!” Тогава къде беше вашата Вяра, защо се оженихте, щом като сега се развеждате? Разводът нищо не разрешава. Преди години при мен дойде един българин, недоволен от жена си, който се занимаваше с окултни науки и казва: „Не се живее с моята жена, мисля да я напусна вече.” Казвам му: „Може да я напуснеш, но после мислиш ли да вземеш някоя друга?” – „Да.” Отговорих му: „Тогава по-добра от нея не можеш да намериш. Ако я напуснеш, ще се намериш в най-голямото нещастие, а ако изтърпиш, в следващото прераждане ще се повдигнеш.” Така и на жената, която изтърпи всичките неприятности на сегашния си мъж, в следващото прераждане Бог ще даде едно високо положение. Ако направиш нещо, което Бог не иска, то значи да спънеш своята еволюция.

 

Съществува един страх от решението за това, което трябва да направиш. Ти се плашиш от мъжа си – мъжът не е страхлив, но ти си страхлива. Ти трябва да кажеш: „Страхът е едно благословено чувство, което Бог е дал!” Върху страха е създадена човешката съвест, човешката справедливост. Ако нямаше страх, ти нямаше да бъдеш справедлив – корените на справедливостта са вложени в страха. От какво най-много се страхуваш? Оберат те и ти се страхуваш; ще кажеш: „Няма нищо, няма нищо!” – ще бъдеш щедър и като даваш, страхът ще престане. Страхът не е нещастие, но когато мислиш, че ще умреш, че могат да те убият, ти се лъжеш и тогава живееш без Вяра. Страхът ти казва: „Върши Волята Божия!” и ако не вършиш Волята Божия, има опасност, много ще ти пати главата. Този страх трябва да се слуша – ще си кажеш: „Ще изпълня Волята Божия!” Щом изпълниш Волята Божия, няма да имаш страх. Вие се изплашвате в гората от една мечка и хуквате да бягате – Бог ви опитва дали сте тренирани в бягането и казва: „Моето дете много знае да бяга.” Един човек, който бяга от мечката, никога няма да вдигне скандал, а онзи, който не бяга от мечката, скандал може да вдигне. Онзи, който не бяга, представлява друга опасност.

 

Определете какво нещо е старият човек. Ако една сестра я наричате стара поради това, че не може да ходи и трябва да я водят, това не е правилно – тя е инвалид или е саката. Ако не може да мисли, глупава е; ако не може да чува, глуха е; ако не може да вижда, сляпа е – защо я наричате тогава стара? Ако една сестра може да ходи, ако ушите й са на място, ако очите й са на място, защо я наричате стара сестра? Аз искам сега да ви освободя от схващането, че тя е стара.

 

Да бях ви намерил на млади години на хорото! Но от голямо благоприличие не дойдох, за да не ви разваля хорото. Когато играехте на хорото, нали беше хубаво – имаше тропане, скачане, хубаво бяхте облечени! Всичко това е било хубаво, отлично е било, а пък сега трябва да напуснете хорото. На хорото са ви казали така: „Ти не знаеш да играеш, не те искаме тук!” Сега сте дошли при мен, за да се научите как да играете на хорото – колелото на хорото е Животът. На хорото човек скача и вдига краката си, което значи да правиш Добро. Това не е само добрата мисъл. Тръгнеш с десния крак – правиш едно добро, после с левия крак – правиш друго добро, после си движиш ръцете. Всяко движение в теб трябва да бъде чиста мисъл. Защо трябва да ходиш? За да ти се покаже как трябва да правиш Добро. Защо Бог ти е дал краката? За да правиш Добро. Ще кажеш: „Да бъдат благословени краката ми – Бог ми ги е дал, за да правя Добро! Да бъдат благословени ръцете ми – Бог ми ги е дал, за да правя Добро!” Бог обича умните хора, толкова години ги е чакал Той. Той ви е гледал, докато сте играли и сте тропали, Той ви е гледал и чакал, докато сте казвали: „Намерих си един другар.” – „Много хубаво!” – „Роди ни се дете!” Бог пак казва: „Много хубаво!” – „Гладни сме.” Той казва: „Много добре!” – „Жадни сме.” Той казва: „Много хубаво!” Бог никога не казва, че е лошо. И гладът, и жаждата, и всичко, каквото става в света, е все хубаво – това са условията, които създават бъдещата култура, към която човек се стреми.

 

Всички тези мисли и чувства, които измъчват човека, ще се превърнат за ваше лично Добро. Целият ваш бъдещ живот, вашите сили, вашето бъдеще зависи от това, което преживявате. Радвайте се, че преживявате тези страдания! Дърветата и животните не преживяват като вас, но бързо изсъхват и умират. Колко дървета биха искали да бъдат на ваше място, но не им е позволено. Ако ти не си доволен от Живота, Господ ще те направи щастлив, като ти даде една форма; ако чувстваш, че няма щастие, Той ще те постави в друга форма, но ако искаш да растеш, ще те направи човек.

 

Ще трябва да имате вяра в Бога! Няма нужда от доказване. Ако вярвате в това, което не знаете, други го знаят. По-широки прозорци трябва да имате. Очистете сърцето си. Трябва да имате повече Вяра, да си помагате като сестри. Сестрата е вътре – една сестра не можеш да я обичаш отвън, щом като не я обичаш отвътре. Всяка една сестра трябва да я намериш отвътре, за да я познаеш отвън. Ако сестринството не се зароди в отношенията между душите, ще умрете без да научите нещо, а на гроба ви ще пише: „Една сестра живя и замина за онзи свят, но и там още не е готова. Непременно тази сестра пак трябва да се върне на Земята.” Така ще повторите първо отделение, докато се научите да произнасяте буквата, и когато я научите, ще бъдете силни. Живейте, но не допускайте абсолютно никаква погрешка! За каквато и да е погрешка ще се върнеш на Земята, не се прави изключение никому. Ти казваш: „Но аз не зная” – не, всеки трябва да бъде съвършен! Казано е: „Бъдете съвършени, както е Отец ваш съвършен.”

 

Трябва да имате мощна Вяра. Например една сестра между вас страда, не може да живее, не се погажда с мъжа си – съберете се всички, пратете хубави мисли на нея и на нейния другар, кажете мислено на мъжа й: „Много сте добър, ние много ви обичаме!” Когато изпращате по пет минути на ден тези мисли, ще видите, че мъжът ще почне да мисли, че и тя е един Ангел. А пък вие казвате: „Действително, тя е една такава!” Ще си изпращате една на друга хубави мисли; на една сестра, на две, на три, на четири, на колкото искате сестри ще изпращате такива мисли – нали искате опит! Най-първо се помолете за един дом, в който няма съгласие, пратете му добри мисли – помолете се Бог да прати благословение в този дом.

 

Стиховете заучихте ли ги? Един стих казва: „Ако имате любов към Мене, опазете моите заповеди.” Първата заповед е да имаш Абсолютна вяра! Като имате Вяра, мъчните въпроси се разрешават.

 

Когато повдигнете камъка, тогава умрелият оживява. Човек, с когото не може да живеете добре, е умрял. Умрелият ще оживее, което значи, че ще дойде Любовта, ще дойде смисълът на Живота. Сегашните хора живеят между умрели. Писанието казва: „Без вяра не може да се угоди на Бога.” Не можеш да служиш на Бога без Вяра – слугуването е слугуване само когато става с абсолютно пълна Вяра. Казано е: „Бог ще ви преведе.” Щом ще ви преведе, Бог е с вас. Ако сами отивате, вие няма да имате успех. Това е за четирите стиха.

 

В петия стих се говори за Духа. Духът е Божествената Светлина, Силното. Духът е, който поддържа Живота на всички същества, а не само онова, което говори на човека. „Духът е онова, което дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които аз ви говоря, дух са и живот са.”

 

Тези стихове, които ви дадох, ще ги приложим. Ще трябва да се правят ред малки опити, за да имате Вяра. Някой ще каже: „Бедните хора не можем да ги направим богати.” Не е необходимо света да го направим богат, в света има много богатство – тези богатства са на Бога, но богатството не е равномерно разпределено. Ако всички станат богати, ще имат един лош живот, при сегашното разбиране не могат всички да бъдат богати. И тези, които са богати, не живеят съобразно с Бога. Сиромашията повече съдейства, в нея има отлични черти. Има една благословена сиромашия и благословено богатство, има неразумно богатство и неразумна сиромашия. Когато са доволни богатите и бедните, тогава има благословено богатство и благословена сиромашия, а когато мърморят, и богатството, и сиромашията не са благословени. Никой не може да бъде богат, който не е бил сиромах, и никой не може да бъде сиромах, който не е бил богат. Ще кажеш: „Как така?” Никога едно същество не може да обича един мъж, който не е бил жена; никога едно същество не може да обича една жена, която не е била мъж. Защото жената жена не може да обича. Щом е така, нека се съберат тогава всички жени да живеят един човешки живот на Земята! Значи законът е: жената, за да бъде обичана, трябва да бъде обичана от мъжа; но никога едно същество не може да обича една жена, която не е била мъж; следователно едно същество, което трябва да обича жената, трябва да е било мъж и всяко същество, което трябва да обича един мъж, трябва да е било жена.

 

Вие искате да ви обичат – кой? Някой мъж. Какво означава мъжът? Разумното, Духът. Само Духът може да обича една жена, само душата може да обича един мъж. Тогава това, което вие очаквате, трябва да бъде Духът. Не очаквайте вашето щастие да дойде оттам, отдето няма да дойде.

 

Сегашният живот е един етап, в който ви са дадени всички условия, само за да се повдигнете една стъпка по-високо. За всяка една от вас, при каквито условия и да е поставена, това е само един етап. Не съжалявайте, не казвайте: „Защо не съм като тази сестра?” Не, тази сестра трябва да е доволна и благодарна от това положение, в което се намира. На всеки един от вас са дадени тези условия, които са необходими за повдигането на неговата душа. И ако всеки мъж може да ви примами, вие не сте жена. Една жена само един мъж може да люби, една жена не може да люби двама мъже – в Природата не съществува такъв закон. Нито пък един мъж може да люби две жени – това са илюзии и оттам се раждат всички грешни състояния. Или с други думи казано, само един Дух съществува в света, който дава всички блага – мъжът е образ на Божествения Дух. Ако този мъж, който иде, носи Божественото начало, за да ви помогне, това е мъжът, когото трябва да обичате. Дойде ли някой мъж, който иска да ви отдалечи от целта на Живота, той е един ваш неприятел. Ако искате да имате един идеал, този е, към него трябва да се стремите! Каквито и да са погрешките на мъжа, който имате, вие ще държите този идеал, додето той изправи всичките си погрешки. Мъжът има ред погрешки, допуснати не по негова воля – отнякъде са дошли тези недъзи както у мъжа, така и у жената. Божественият Дух трябва да дойде, за да ви освободи от тези недъзи – това са навиците, привичките. И когато човек се освободи от всички тези нечистотии и когато се намери в един свят на Любовта, тогава ще каже: „Сляп бях, но сега прогледнах.”

 

Вие искате да знаете в какво седи Новото учение. Как досега сте живели, това го оставете настрана – вие не сте живели, вие сте се мъчили досега. Аз наричам Живот състоянието, в което царят Любовта, Мъдростта, Истината, където Животът се проявява в своята пълнота, където Светлината се проявява в своята пълнота и където Свободата се проявява в своята пълнота. Имаш една другарка, приятелка – не трябва да имаш никакво съмнение в нея! Когато я погледнеш, всякога да имаш доверие в нея; когато я видиш, да ти трепне сърцето и да се зарадваш, че имаш една другарка – това трябва да бъде идеалът ти!

 

Ти казваш: „Сега не живеем по Бога” – това са празни работи. Не по Бога трябва да живеем ние, но Бог в нас трябва да живее. Ние досега все без Бога в нас живеем. Извън Бога никой не живее, но Бог трябва да живее вътре в нас, за да придобием това разбиране. Също и идеята за мъжа трябва да бъде идея не външна, но вътрешна – мъжът трябва да бъде във вас, да го носите в душата си и където и да е той, вие да се радвате. Жена, която подозира мъжа си в някое престъпление, не е жена – тя не трябва да го подозира в никакво престъпление, ако иска да бъде жена. Ако имате нещо горчиво в една чаша, която е направена от скъпоценни камъни, струващи милиони, то трябва ли тази чаша да я блъснете в земята, за да я освободите от горчивото. Излейте горчивото, измийте чашата веднъж, дваж, не е виновна чашата – в нея ще турите нещо хубаво. Считайте, че един мъж е една скъпоценна чаша; ако е сложено нещо горчиво в него, изпразнете горчивото, а не да блъскаш мъжа си. Не, мъжът не е горчивото съдържание, а скъпоценната чаша – той е душата. И тази чаша, когато оживее, ще каже: „Много ти благодаря, че ме избави от тази отрова, която щеше да ми причини смърт!”

 

„Отче наш”

31 март 1932 г., 16 ч., София, Изгрев

Ще ви дам няколко необходими правила, които трябва да отбележите, правила, които са естествени и които съществуват в Природата. Под думата Природа разбирам Разумния живот. Никакъв Разумен живот не може да има без правила, вън от Природата – вън от тия правила е глупавият живот, а в рамките на тия правила е Разумният живот.

 

Направете следния опит: когато отидете в някоя планинска местност, размътете един планински извор, дайте му ход, спрете се десет-петнадесет минути и вижте какво ще стане. Изворът ще започне от центъра да се чисти, да изхвърля всичката мътилка и най-после ще се избистри. Ако имате часовник, вижте за колко минути изворът ще бъде чист. Каквото направи извора, направете го и вие: идва някой екскурзиант във вашата планина и ви размътва по същия начин; това, което можете да направите с извора, друго същество ще дойде от външния свят и ще го стори – като в някой извор ще бръкне да ви почисти. Питате какво да правите. Направете това, което изворът прави – това, което изворът прави, и вие ще пристъпите да го направите, това е първото правило.

 

Вие употребявате израза свободна мисъл. Под свободна мисъл разбирам мисъл, която функционира по законите на Истината – свободна мисъл не може да имаш, ако не си в областта на Истината. Вие говорите за свободни желания и свободни постъпки; имай предвид, че твоите желания могат да бъдат свободни, само ако си в областта на Истината; и постъпките ти са свободни, ако си в областта на Истината.

 

После вие казвате любовно желание, любовна мисъл. Така, както схващаш свободната мисъл, така ще схващаш и любовната мисъл: за да имаш любовна мисъл, трябва да си в областта на Любовта – тогава твоята любовна мисъл ще върви не според твоето лично желание, но по законите на Любовта. Ако имаш една любовна, светла мисъл, веднага трябва да стане промяна на твоето състояние. В любовната мисъл, в любовното желание и в любовната постъпка действа законът на Любовта – в него ще се тонирате. След това ще дойдете в областта на Божествената Мъдрост – тогава мисълта ще бъде светла, желанието ще бъде светло и постъпката ще бъде светла.

 

Вие често отивате при Бога и Му разправяте за всичките ваши нещастия, обиди: или нещо сте изгубили, или детето ви умряло, или обществото ви гони, или някое изкушение имате. Вие идвате да се оплаквате и Му разправяте, като че Той не знае – и с какво внимание разправяте! Господ ви казва: „Разправи ми още веднъж нещата” – ти ще трябва отново да разправяш. Ако Господ те е разбрал, ще ти стане леко на душата; ако не те е разбрал, тежестта ти ще остане, защото не си могъл да си кажеш урока. Ако си казал добре урока на Господа, веднага ще ти олекне, но трябва да направиш това по първия метод или по закона на свободната мисъл – трябва да знаеш с какъв метод да работиш. При Бога като идеш, ще започнеш или от закона на Любовта, или от закона на Мъдростта, или от закона на Истината. Ако не говориш по закона на Любовта, ще говориш по закона на Истината или Мъдростта, няма да ги смесваш. Най-първо ще говориш по закона на Истината и Свободата; ако по човешки допуснем, че не те разбере Господ, по закона на Любовта ще говориш и най-после като говориш по закона на Мъдростта, Господ веднага ще те разбере и ще ти олекне на душата.

 

Та казвам: трябва да се научите да се справяте с вашите скърби и страдания. Скръбта може да бъде вашият слуга, слугиня, може да бъде някой ваш син, дъщеря от миналото. Много пъти сте живели на Земята, имате много синове и дъщери – те ви намират един ден, хващат ви и казват: „Закъсах, осиромашах, ще ми помагаш!” Ти си закъсал, нямаш нищо, но те искат от теб: „Ще дадеш!” – и ти започваш, оттук искаш, оттам искаш. Таман се оправиш с един твой син, дойде втори; с втория се оправиш, дойде трети, четвърти, пети, десети син – всеки иска от теб. Казваш: „Много са лоши тия желания!” Не са лоши те, но когато дойде такъв твой син, иска да го задоволиш, да го пратиш в странство да следва в някой университет. Най-първо го научи да прегъва коляно, да прави поклони. Едно време хората се молеха прави, сега ще коленичиш и ще кажеш на желанията си: „Каквото аз правя, и вие ще го правите!” – когато се молите, ще накарате и вашите желания да се молят с вас.

 

Този ваш син е алегория. С това ваше желание, с тази ваша мисъл какво трябва да направите? Тази мисъл трябва да се реализира. Ти не може да изпъдиш една мисъл, защото тя ще влезе в други, ще обиколи целия свят и това, което иска, ще го направи. Ако си първият, през който тази мисъл минава, ти си на прав път; ако си последен, от нея не можеш да се освободиш. Ако си по средата, можеш да се освободиш; ако си пръв, можеш да се освободиш, но ако си последен, тогава няма отърване. Благодарете, че не сте всякога последни, а сте по средата или в началото, защото ако сте в края, ще трябва да я изпълните. В края ще употребите трите закона. Дойде една мисъл и вие казвате: “Много лоша мисъл!” Ако дойде една мисъл да откраднеш, ти ще откраднеш нещо, ще обереш някоя каса, ще задигнеш някоя торба. Това са доказани работи – ако не знаеш как да постъпиш с тази мисъл, ще пострада касата на някой банкер и ти ще пострадаш заедно с нея. Казваш: „Невъзможно е това да стане с мен!” – ако може да стане с някой друг, може да стане и с теб.

 

Един много набожен човек минава покрай къщата на богат банкер в Америка и гледа една кесия с пари, забравена на прозореца. Набожният беден човек взема кесията, скрива я под палтото, отива си вкъщи и казва: „Господ ми даде тия пари – този банкер има много, нищо не значи, че съм взел кесията.” След това той застава за молитва, но щом рече да се моли, между Бога и него застава кесията – молитвата му отива до кесията и се връща назад. Бедният продължава да държи кесията, не иска да я върне и си казва: „Опитва ме Господ дали съм доволен от кесията, или не. Доволен съм, Господи, но ми позволи да харча!” На втория ден пак се моли, но молитвата пак отива до кесията и се връща назад; на третия, на четвъртия ден – същото. На десетия ден той усеща, че започва да губи своето вдъхновение и радост и решава да я върне, отива при банкера и казва: „Минавах покрай твоята къща, видях тази кесия на прозореца и я задигнах. Ето, връщам ти я, понеже загубих вярата си в Бога. Река ли да се моля, кесията застава между мен и Бога. Прости ми, аз не искам да имам кесия като твоята. Ако ти си готов да ми я дадеш, ще опитам, какво ще каже Господ.” Банкерът отговаря: „Ела утре!” Отива той, а банкерът му дава две торби. Бедният си казва: „Господ на голям изпит ме туря!” Взема двете торби, но като започва да се моли, нещо отвътре му казва: „Пет пари дори няма да употребиш за себе си!” Той тръгва и раздава на бедните – за всяко нещо, което трябва да раздаде, той предварително се моли, за да му се каже къде точно да ги даде. Когато раздал двете кесии за една година, той отива при банкера и казва: „Братко, ще ме освободиш, други две кесии няма да ми даваш, ще намериш някой друг, защото за всяка монета трябваше да се моля и да питам къде да я дам.”

 

Неща, които веднъж са станали, по същия начин не могат да станат с вас. В Природата нещата не могат да станат два пъти по един и същ начин.

 

Често говорим за въздържание. Ето аз какво разбирам под думата въздържание: когато човек прилага закона на Свободата, закона на Любовта и закона на Мъдростта, той трябва да се въздържа от всички ония мисли и желания, които могат да нарушат неговата свобода. С други думи казано, никога не трябва да приемаш една храна, която мъчно се смила – в стомаха храната трябва да бъде добра. Казвам: всяка една мисъл, която служи за твоето повдигане, изпълни я. Същото е и при храненето: онази храна, която поддържа твоето здраве, употреби я; онази храна, която уврежда здравето ти, не я приемай! Всяко едно желание, което разширява твоята душа, внася Свобода или Любов в нея, изпълни го, не питай никого. Всяко желание, което ограничава Свободата, което ограничава Любовта, остави го настрана. Това са вътрешни правила.

 

Има някои неща, които в конкретния случай вие не знаете как да ги изпълните. Няма правило, валидно за всяко едно желание, нито за мислите има правила. Има общи правила, но специфични правила за това, как трябва да се постъпи в някой конкретен случай, няма. В конкретния случай се познава умният човек. Умният човек, ако постъпи правилно, ще прогресира; друг път човек може да постъпи, както не би трябвало. По който и начин да постъпи, не означава, че човек прави прегрешение. Ако човек яде в момента някоя храна, а после повръща, прави ли прегрешение? Няма никакво прегрешение. Но ако втори път ти дадат същата храна, няма да искаш да я приемеш, или след като я изядеш, ще проявиш неразположение. Ти може да ядеш по-малко, отколкото трябва, или може да ядеш повече, отколкото трябва. Не, при яденето ще възприемеш толкова, колкото трябва! После, храната трябва да бъде доброкачествена. Същият закон е и при желанията: трябва да се подбират желанията – за всички ония желания, които идват до вашата душа, трябва да знаете дали са за вас. В даден случай едно желание може да е изпратено до вас само за да го препратите на друго място – това е подобно на случаите, когато известно писмо е адресирано до вас по пощата, но вие го предавате на друг човек, без да го четете. В Духовния свят някое писмо може да мине през десет-петнадесет души. Може някое ваше писмо да е минало през десет души и всеки един, който го е получил, да е внесъл по нещо. Ако тези хора са напреднали и добри, вашето писмо ще дойде окичено със скъпоценни камъни. Ако не са високо повдигнати, може да го отворят, да го прочетат и пак да го затворят, за да узнаят, какво е написано в него.

 

В този Път, в който сега вървите, има такива неприятности, каквито един ученик среща, заучавайки уроците си. Например вземете въпроса за молитвите, за размишленията, или за медитацията; източните народи определят за това известно време и когато то наближи, ще напуснат работата си – дори и да е чиновник, ще напусне работата си, това е източното разбиране. А пък ти може да си чиновник и пак да медитираш: вземи перото, пиши бавно, после се спри, като че мислиш, и медитирай една-две минути; после пак напиши две-три думи. Защото старият господар на Земята няма право на всичкото ти време. Казвате, че сте длъжностно лице; кажете ми, ако едно лице е длъжностно, колко време трябва да работи? – Осем часа. Кой е онзи вътрешен закон, който ангажира човека? Да кажем, че преписваш едно съдебно решение – има ли закон, който да определя за колко време трябва да го препишеш? Всеки един от вас, който е чиновник, трябва да научи останалите банкови чиновници да медитират. Така те ще имат особено настроение, а сега работят по стария начин.

 

Разказваше ми един евангелист: „Преди да науча Евангелието на общо основание биех воловете с един остен и казвах: „Трябва да работите!” Но когато четох Евангелието, хвърлих остена вече, престанах да мушкам и да бия воловете – давам им малко хляб, побутвам ги по рогата, по муцуната. Когато се обърнах, стана една промяна, дори и воловете се учудиха коя е причината – по силата на Евангелието!...” Когато започне да действа Истината, трябва да стане една промяна и човек да хвърли остена. Без остен пак ще вървят воловете, няма да спре оранта.

 

В Живота става натрупване на много мисли, на много желания. Например говори се върху една беседа два-три пъти, натрупва се материал и нещата стават обикновени, както стават обикновени любовните писма. Първите любовни писма с трепет се пишат, във второто вече пропускаш нещо, не си толкова усърден. Само едно любовно писмо човек може да напише на света, а във всички останали нещо куца. Колкото писма съм чел, първото винаги е най-добре написано, докато в другите вече се правят погрешки. Като намеря погрешка в някое писмо, зная, че не е първо. Във второто има една погрешка, в третото две, после четири, пет и накрая, когато всичко е погрешно, разбирам, че това писмо е последното. Защо човек изгубва интереса си? И в Любовта човек изгубва интереса си. В началото някой пред вас минава за Ангел; докато човек е още свободен, турците употребяват нарицателното княз на князете; след това той пожелава да израсте по-високо, сгодява се и тогава за него употребяват израза близо до хората; по-късно той пожелава да се ожени, за което турците употребяват израза с хората е заедно; когато не може да живее и рече да се разведе, казват, че на хората маскара е станал. Най-първо е княз на князете, после е близо до хората, след това е с хората заедно и най-после на хората маскара става.

 

Следователно в началото една свещена идея показва, че ние мислим. Човек не трябва да стига до последното положение. Това, което е вложено в Живота, са опити на човешкия дух да даде ясна представа за това какви трябва да бъдат отношенията на човека към Живота. В края на краищата, след като употребите всичките методи, ще станете като Ангелите съвършени, няма нито да се жените, нито деца да раждате – ще бъдете съвършено свободни, ще имате един Живот, който се обуславя от цялата разумност. Женитбата е една Божествена школа, през която трябва да минеш и с отличие да я завършиш. Някой иска да се освободи – докато по всичките предмети и на матурата не получиш шест, не може да си свободен. Когато мъжът и жената завършат, ще кажат: „Свършихме училище.” Когато се издигнете на една по-висока степен на развитие, ще добиете сила да отидете и да учите другите хора.

 

Онзи ученик, който не знае как да се учи, ще търси погрешката в окръжаващата среда. Може да намери причината в баща си, че не бил богат, че нямал средства, или че самият той не е достатъчно здрав. Може много причини да намери, но причината седи в самия човек, изоставането се дължи на друга една причина. В Духовния свят има един закон: всеки човек трябва да бъде изпитан дали може да стане най-голям светия. Ти ще бъдеш подложен на изпит, последно място ще вземеш, ще бъдеш с хората заедно. Ако не издържиш изпита, ще те пратят наново да го държиш. Не е издържал светийството този, когото пращат наново на изпит – той е само светия-подпоручик и оттам ще върви по степените нагоре.

 

В това отношение, когато ти се дава страдание, не го считай за нещастие, но за привилегия. Когато идеш при Бога, няма да се оплакваш – благодари, че те е удостоил със страдание, благодари, че можеш да се учиш! Страданието е цяла тайна, то е живо – със страданието, което претърпяваш, е свързано развитието на хиляди същества. Ти трябва да разбереш вътрешния смисъл на страданието и да станеш весел. Дойде ли страданието, стани весел, позасмей се, попей си малко! Когато дойде страданието, никога не питай за колко дена е дошло. При една голяма скръб вие се тонирате – трябва за пет минути да можете да се тонирате, пет минути са достатъчни.

 

Дръжте в себе си едно свещено правило: не отивай при Бога да се оплакваш, да се безпокоиш, да се самоосъждаш. Когато идеш при Бога, Той като те види отдалеч, ще ти олекне – Господ много добре знае за страданието ти. Искаш да бъдеш весел, не можеш и питаш: „Защо да съм весел, как може да съм весел?” Да си весел при скръбта не значи да се смееш отвън, но отвътре да бъде човек весел – това е първото правило. Такива са били светиите: например забият му нож, а той гледа спокойно; забият го по-дълбоко, тече кръв, но той стои; случвало се е онзи, който го пробожда, да не може да издържи, да падне и да започне да се моли за прошка.

 

Сега в България колко такива хора има? Ако има един, за образец ще бъде! Образец, идеал да станеш не е лесна работа, много голямо изкуство е. Ножовете идват, мушкат те, ти подскачаш и понякога казваш: „Отидох в дъното на ада!” Едно същество, на което Бог преподава, в дъното на ада не може да иде – това е внушение. Ужасно нещо е внушението – когато ти внушат едно състояние, може да преживееш това, което става в нечия душа, това е най-тежкото състояние. Чуждата мисъл може да те обсади отвсякъде и да ти говори: „От теб човек няма да стане!” Ти като един дълбок извор трябва да кажеш: „В Името Божие всички тия турени граници да си идат по местата!” Всички страдате от закона на внушението. Казвате, че еди-коя си сестра няма да я бъде – вие не се произнасяте добре. Най-малкото, което може да кажете за нея, е: „Господ да й е на помощ, та каквото стане – то е Божия работа!” А ти казваш, че е закъсала – не казвай така, защото утре друг за теб ще каже същото. Господ е поставил тази сестра или този брат на изпит, за добро ги е поставил. Може вие да мислите за брата какво ли не, но той може светия да стане.

 

Един човек ми разказваше как на тридесет и три години се научил да пие. Връщал се една вечер и един го попитал:

 

– Защо си се напил?

 

– Не е твоя работа.

 

Но онзи започва да го бие, да го удря. По-нататък човекът продължи изповедта си: “Този приятел така ме наложи, та в мен се появи отвращение към пиянството – щом река да ида някъде да пия, в ума ми изскача мисълта: „Никакво пиене!” Този човек внесе страх в мен, толкова страх внесе, че му благодаря много задето ме наби – спаси ме той. Много пъти се молих на Господа да ми помогне да не пия, да ме спаси по някакъв начин, но си мислех, че ще дойде някой проповедник да ми каже: „Братко, недей да пиеш!...”

 

Няма между вас, който да не е налаган – и вас понякога ви налагат по всички правила. Ако в резултат на това налагане (по който начин и да е станало) вие придобиете една вътрешна свобода, страданието е на място.

 

Съществува такова правило: никога не употребявайте отрицателното, прилагайте положителното. Ако не знаеш една работа каква е, кажи: „Тази работа е за добро!” Като казваш, че една работа няма да я бъде и че от теб човек няма да стане, какво печелиш? Кажи: „От такъв, какъвто съм сега, човек няма да стане, но Бог е по-силен от всички работи в света!”

 

Тези правила ще започнете да ги прилагате! Започнете със свободата на вашите мисли, за да започнат те постепенно да се чистят и да придобиете тази вътрешна Свобода. Не трябва да се ражда във вас амбиция непременно да се повдигнете в този живот – не трябва това да желаете, но трябва да сте господари на себе си. Добрият човек не трябва да го е страх от нищо – аз бих желал от нищо да не ви е страх! Вас ви е страх от дявола, от лошите хора ви е страх.

 

Ще ви разкажа какво може да направи една млада мома, какво може да направи някой, който обича: един човек тръгва да направи някаква пакост, среща една млада мома, тя го хваща за ръка, говори с него, след което в него се ражда желание пакост да не прави. Ще попитате какво е направила момата, омагьосала ли го е. При всяко едно изпитание във вашия Живот трябва да бъдете смели – Бог ви е поставил на страдание, за да имате една опитност, за да знаете. Ще правите опит с някой човек, с животни, а може някой път да направите опит и със себе си – и себе си да хванете за ръцете. Това е самовъзпитание. Иди при някой брат, погледни го, хвани го за носа и той ще ти благодари. Ако този човек не е могъл да слуша лекцията, дори и да е богат, каква полза? Ако човек е богат и не може да употреби богатството си, какво го ползва то? Богат човек наричам този, който може да прави железници, фабрики, да оре, който може всичкото свое богатство да го впрегне на работа – това е богатство.

 

Сега вие искате да направите опит, нали? Например вие често бивате разсеяни, забравяте, където турите нещо, не го помните. Има ред методи за подобрение на паметта. Знаете ли от какво произтича разсеяността? Всеки човек може да стане разсеян, когато в него се явява една неувереност в онова, което може да направи. Когато е чрезмерно уверен, човек става напрегнат, а когато е неуверен, той е разсеян. Когато виждам, че някои хора са нахални, аз зная законите; когато други са разсеяни, пак зная законите.

 

Мнозина казват: „Духът ми говори, но не го помня” – те изискват от другите хора да помнят, пък те самите не помнят. Причината се крие в тяхното подсъзнание и просто всички трябва да си признаят, че не са заинтересовани. Когато проговори Духът, ще го чуеш първо в себе си – не може Духът да говори на другите преди да е говорил на мен. Истината трябва да дойде непосредствено в моята душа; идва ли от другите души, тя не е Божествено проявление. Следователно това, което говориш, трябва да го знаеш така ли е, или не, добро ли е или не. Така, както Духът говори, аз съм длъжен да ви го предам. Когато Господ праща един пророк, той му казва: „Ще идеш и ще кажеш това и това!” Съществува един пример в Библията: Давид беше голям пророк, но искаше да живее като човек. Когато сгреши, Господ поръча на Натан да му каже:

 

– Ти знаеш какво беше – едно малко овчарче, но Господ те взе и те направи цар да ръководиш хората, така ли ги управляваш?

 

Господ каза на Натан каква притча да му даде:

 

– Имаше един богат човек и един беден човек, сиромахът имаше едно агне, а богатият – хиляда. На богатия човек дойдоха гости и той не взе от своите агнета, но взе единственото агне на сиромаха и с него ги угости.

 

– На смърт! – казва Давид.

 

Натан му казва:

 

– Ти направи това. Така рече Господ: „Ти го направи в тайно, но аз ще го изява наяве, та хората след хиляди години, като четат, да знаят.”

 

Тогава Давид написа 51-ви Псалм.

 

Така че, когато Господ проговори, Той ще говори ясно. Божествените работи са точно определени. Ти не трябва да бъдеш разсеян, трябва да имаш памет, да помниш нещата. Ако не помниш, ще се научиш да помниш; ако не можеш да мислиш, ще се научиш да мислиш; ако не си вярващ, ще се научиш да вярваш; ако не знаеш как да говориш, ще се научиш да говориш, понеже всяка дума си има свой ефект.

 

В продължение на една седмица направете едно упражнение. Тази лекция е за сестрите, но братята нека също го направят. Когато станете сутрин, поставете единия си пръст върху центъра на паметта. Може да поставите един, два или трите си пръста, може да поставите и всичките си пръсти върху мястото на човешката памет в средата на челото. Тогава, ако си разсеян, ще концентрираш ума си, за да се възвърне твоята памет до степен да си спомняш неща отпреди няколко прераждания. Ще си държиш пръста на това място пет-десет минути, няма да мислиш. Може да седнеш на коляно или по турски, може да седнеш и на стол, но трябва да си спокоен, никой да не те безпокои. За една седмица ще направите поне едно микроскопическо подобрение – да помните една дума повече, отколкото преди.

 

Аз забелязвам, че мнозина от вас са недоволни от живота. Един човек колкото повече остарява, толкова по-доволен трябва да бъде, а не да става все по-недоволен. Ти си доволна, че си се запознала с един мъж – той утре умира, а ти оставаш без него и плачеш. Ти си се запознала с едно отражение, което отвътре ти говори: „Дали е така, или не е така?” – това са човешки разсъждения, които всеки е опитал.

 

Убеждението, че в някое друго прераждане вие сте започнали една работа, не е вяра, а суеверие. Във всяко едно прераждане вие все започвате, но кой кога е започнал? Симеон18 преди две прераждания е вървял по този път, по който сега върви, но още в ранна възраст е закъсал – затова сега идва рано, за да продължи по този път; започва работата си оттам, откъдето е прекъснал. На колкото години човек напусне този живот, от тази възраст започва да довършва. Може да е напуснал на петдесет и шест години – когато стане на петдесет и шест години, тогава започва. Дотогава живее нашироко, яде, пие, но стигне ли определената възраст, казва: „Аз съвсем закъсах, не може така!” Навсякъде вие свързвате един ваш живот с друг – оттам, където сте свършили единия, почвате другия. Съществата от Невидимия свят винаги използват всичките условия, но те само понякога загатват за тях. Никога Невидимият свят не заставя насила, но предоставя тези условия, ако ти имаш добрата воля. Така и на Симеон казват: „Хайде!”, а той отговаря: „На драго сърце, дано сега да се поправя, благодаря, че ми казахте!” Симеон взема цигулката и започва. Когато го видях в Търново, дори си казах: „Кой ли го е накарал да дойде тук?” Аз сега вземам Симеон като пример за това как стават връзките между отделните животи. Понеже сте влезли в този Път, използвайте всички благоприятни условия!

 

Никога да не те смущава един извор, когато е мътен – може някой човек да го размъти или да се случи нещо друго, но след пет, десет, петнадесет минути изворът ще бъде чист. Трябва да се създаде една благоприятна атмосфера, това е новото. Само по този начин дарбите, които са скрити в човешката душа, могат да се развият. Всеки човек трябва да приеме и развие една дарба. Той не може само да се моли, а трябва да се приготви за работа в една област – в този живот всеки човек е определен за една работа, която никой друг не може да свърши.

 

Има много работи, които бих ви казал, но ще го сторя по-нататък. Най-първо, подобрете вашата памет. Помнете, че вашите мисли трябва да бъдат свободни, вашите желания трябва да бъдат свободни, вашите постъпки трябва да бъдат свободни! Още, мислите трябва да бъдат любовни, всички желания трябва да бъдат любовни и постъпките трябва да бъдат любовни! После, мислите трябва да бъдат светли, желанията трябва да бъдат светли и постъпките трябва да бъдат светли! Това е Божественото! Не му мислете много как ще го направите или какво ще каже някой – направете го, не бойте се!

 

Идва някой човек, иска ти нещо – като бръкнеш в джоба си, монетата, която хванеш, дай я, не си връщай ръката да хванеш друга по-малка. Човекът казва: „Бръкни в джоба си!” – ти бръкваш, хващаш голяма монета, оста¬вяш я, после хващаш по-малка. Каквото хванеш, дай го, не го гледай! Когато не го гледаш, ще хванеш дявола за опашката.

 

Ще ви приведа един пример за Йоан Кронщадски19: идва при него една бедна вдовица и го моли за помощ. Той й казва:

 

– Аз ще се помоля и каквото Господ каже. Ела след една седмица.

 

През това време умира един виден княз, чийто потомък бил Йоан Кронщадски. В един плик роднината оставя осем хиляди рубли. Когато жената повторно идва, Йоан й казва:

 

– Това е, което Господ даде – Той повика княза, който остави това.

 

Когато жената отваря плика, уплашва се и казва:

 

– Братко, погрешка си направил, мен не ми трябват толкова пари!

 

– Но Господ това изпрати чрез мен, вземи го, послужи си!

 

Когато дойде време да извършим Волята Божия, трябва да я извършим както трябва. Когато дойде време да работим по закона на Свободата, каквото и да срещнем, трябва да изпълним Волята Божия. Да не мислим по човешки, да не допускаме тщеславната мисъл и желание да ни благослови Господ. Когато изворът извира, той не мисли, че трябва да извира, понеже има вътрешен напор – той не прави усилие, защото водата, която идва, създава напор.

 

Първо, поемете вашия занемарен Път. Вие не сте лоши, но трябва да знаете откъде сте напуснали Доброто, трябва да намерите вътрешната връзка. На мястото, където сте напуснали Доброто, там веднага трябва да направите връзка и да започнете работа, а не да питате какво сте били в миналото. Някой идва и пита какъв е бил в миналото – аз му казвам: „Еди-коя си работа си напуснал, хвани се да я свършиш!” Някой станал на четиридесет и пет години, иска да следва; преди едно прераждане е трябвало да напусне университета, защото до четиридесет и пет години не е могъл да завърши – сега на стара възраст идва и казва: „Ще свърша университета!” Има баби, които на шестдесет години държат матура; в тях се поражда едно желание, което на двадесет и две години не са могли да изпълнят; не са могли да свършат гимназия поради любовни истории: този любили, онзи любили – не могли да завършат, този момък излъгали, онзи момък излъгали, а не им е идвало на ум да свършат гимназия. При друг случай някоя млада мома взема диплома, но си заминава за другия свят; после идва в трето прераждане като млада мома със завидно обществено положение...

 

Тези работи ще ви станат ясни. Четете книги и романи с такова съдържание. Вашите романи са написани и се пазят из библиотеките – трябва да притежавате напечатан целия роман, в който вие сте главен герой. Кой от вас няма роман? Няма между вас, който да не притежава роман, всички имате романи. Един ден, когато завършите вашето развитие, ще ходите в библиотеките, за да четете вашия роман от единия край до другия и да изучавате вашия Живот. Вие ще прочетете как сте живели в едно съществувание, във второ, трето, четвърто, пето, десето и след като прочетете целия ваш Живот, тогава ще започнете да четете Живота на другите, на вашите приятели. Но те са неща, които ще станат в бъдеще.

 

Сега искам всички да станете като малки деца. Много възрастни сте станали. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие.” Вътрешно, по сърце трябва да бъдете като децата – десет пъти да ви лъжат и пак да вярвате.

 

Когато правех своите изследвания из България, имах много интересен случай: две деца бяха оставени в колички – едното дете беше тригодишно, а другото – четири-пет годишно. Както седяха в количките, по-голямото дете хвана другото за косата и го разтърси. Второто започна да плаче, а онова го гледа сериозно като професор. След това гледам, че малкото хваща по-голямото за косата и на свой ред го разтърсва – сега голямото започва да плаче. След това отново първото хваща по-малкото. Така тези деца се хващаха няколко пъти и накрая поумняха, засмяха се, прегърнаха се и започнаха да се целуват. Ето едно представление – питам какъв е смисълът му. Някой дойде, хване те за косата, разтърси те – Волята Божия в света е, когато те хване някой и те разтърси, да научиш нещо. Първото нещо, което трябва да научите е, че Бог ви обича; второто нещо, което трябва да научите е, че вие обичате вашите ближни; третото нещо, което трябва да научите е, че ближните ви обичат. Първото е, че Бог ви обича, а след това, че вие обичате. Когато дойде време да обичаш, ти започваш да чувстваш, че хората те обичат. Понякога при теб идва някой и ти чувстваш, че не го обичаш; после идва друг, чието присъствие ти е приятно...

 

Първото нещо, което трябва да знаете, е, че Бог ви обича, че вие обичате ближните си и че ближните ви обичат. Това е програма – ако сполучите да я приложите, вие ще разрешите задачата си.

 

Сега изпейте „В начало бе Словото”.

7 април 1932 г., Благовещение, София, Изгрев

Добрата молитва

Ще прочета от Евангелието от Матея 13-а глава, 24-ти стих: „Друга притча им предложи и казваше: Уподоби се царството небесно на человек, които посея добро семе на нивата си.”

За идната седмица заучете Псалом 93.

 

Във вашия Живот трябва да влезе нещо ново. Аз считам всички ваши възгледи за овехтели, стари дрехи. Трябват ви нови дрехи за Великден, тези са се поизтъркали тук-там, имат дупчици, цветът им се е изменил, някъде дупките са големи, трябва да са турят еми.

 

От детинство до края на живота си човек трябва да учи – целия си живот трябва да посвети на учение. Да не мисли, че за една, две или три години ще научи всичко и после ще ходи само да се разхожда по курорти, да спи на меко и да яде вкусни ястия – тези неща са възможни, но много солено излизат на човек. Ако вземете цялата човешка история, ще видите, че на онези, които са живели много охолен живот – царете, много солено им е излязло. Дори на Соломон, който беше един от най-мъдрите царе на Израил, през носа му излезе. Писанието нищо не казва за това, но има една вътрешна страна, за която самият той се изказва с думите „суета на суетите” и „всичко е суета” – един голям мъдрец, който е имал големи разочарования, иска да каже, че с това, с което живее, е празна работа. За тези празни работи вие бихте пожертвали всичко – ако рекат да ви направят царици, вие веднага бихте приели. Когато стане човек цар, в църква не ходи – понечи ли да ходи на църква, придружава го цял ескорт, по-рано е ходел пеш, а сега – с автомобил. Знаете ли на какво оприличавам поведението на всички тези хора, които се возят с колички? И децата, които не могат да ходят, се движат с колички и ги наглеждат слугини. В духовно отношение всички тези, които се возят на автомобили и файтони са деца – коне и кочияши ги возят, а те мислят, че са големци. Това са деца, те трябва да слязат и да ходят – детето, когато порасне, слиза от количката и ходи пеш. И вие понякога съжалявате, че нямате файтон – хубаво е човек, докато е дете, да има файтонче, но като стане възрастен, добре е да ходи пеш. Защото ако възрастният не се упражнява да ходи, краката му атрофират – щом атрофират краката му, той не може да бъде добродетелен. Краката отговарят на добродетелите, ръцете – на Правдата, очите – на Истината, ушите – на Мъдростта, устата – на Любовта. Файтонът е за деца, а възрастният ще ходи пеш. И ще се молите ръцете, краката ви – всичко у вас да бъде здраво.

 

Човека ще го познаеш по къщата му – че домакинът е спретнат, ще го познаеш по къщата му. В духовно отношение между физическия и духовния Живот има връзка. Няма отделен духовен и светски Живот, те са само едно наше разграничение – духовен наричаме Живота с по-високи стремежи, а светски наричаме Живота с по-ниски стремежи.

 

Христос казва: „Доброто семе”. Паралелно със семето може да изникне и нещо противоположно, което не трябва да ви смущава. Например покрай някоя добра мисъл може да проникне във вас някоя лоша мисъл – това става, когато съзнанието ви не е будно: влиза някоя лоша мисъл и когато се вглъбиш в съзнанието си, ще видиш, че е дошъл някакъв образ отнякъде. Човек винаги трябва да пази съзнанието си будно. Например вие сте в града, изпирате дрехата си и я простирате, но от саждите във въздуха тя става мръсна. А умният ще я простре там, дето няма да се нацапа – хубавите неща трябва да се държат закътани на такова място, дето няма никакви сажди.

 

Често хората казват, че Господ ще направи за нас това-онова. Господ много добре си върши работата, но нашата работа е останала назад. Ние трябва да се запретнем и всеки един трябва да има задача – всеки трябва да се запита какво трябва да върши. Често ние се спираме в света и казваме: „Светът не е такъв, какъвто ние го желаем.” Това твърдение не трябва да ни спъва – че светът е лош, е само едно субективно схващане, а друг човек може да бъде точно на обратното мнение. Светът е добър, когато ние сме добри; светът е лош, когато ние сме лоши. Често, когато имате треска, се разваля вкусът ви – каквото и да ви дадат, щом го вкусите, казвате, че е горчиво и безвкусно; в действителност яденето не е безвкусно и когато се избавите от треската, то ви става вкусно; понякога и водата ви се струва горчива.

 

Трябва да преминете към едно ново състояние – трябва да схващате Живота като наука, като изкуство. Животът е цяло едно изкуство. Всеки един от вас трябва да изучава едно, две, три, четири, пет изкуства. Човек има около четиридесет способности и с всяка от тях може да развие едно изкуство, следователно човек притежава места за четиридесет изкуства. Човек притежава и също толкова чувства в себе си, с които може да развие известни добродетели. А сега религиозните хора са се научили да правят по някоя молитва, два пъти на ден се обръщат към Бога и се считат за много религиозни. Казват за някого, че той по три пъти на ден се моли – прекрасно, но той по три пъти на ден яде, спи по осем часа. Какво е придобил човек от съня, когато спи; какво е придобил от храната, когато яде три пъти, или когато се моли по три пъти, какво е придобил? От всяка молитва той трябва да придобие нещо.

 

Ще ви кажа нещо, което трябва да запомните: ако отидете при един чист извор, все ще напълните някой съд с вода и ще го донесете; ако отидете в някоя местност, където има диаманти и смарагди, кой от вас няма да си позволи да вземе някое камъче? Често хората отиват при Бога, но се връщат от тази хубава област, без да са донесли нещо – какво струва такава една разходка? Като се подвизава човек по този начин десет-двадесет години, той най-после започва да остарява, започва да се съмнява. Много естествено, човек, когато осиромашава, започва да се пита дали някога е бил богат. И когато остарее, човек мисли, че едно време е бил млад, а сега е стар и дори сам не вярва, че е бил млад – променил се е толкова незабелязано, като че ли всякога си е бил стар. Затова във възгледите си човек постоянно трябва да се подмладява.

 

С едно ядене или с три яденета на ден работа не става, много е малко три пъти на ден. Сега се забранява много да се яде, защото се изискват много средства. Някои ядат веднъж на двадесет и четири часа, други – два пъти, три пъти, четири пъти, но от духовна гледна точка човек трябва да храни ума си. В това отношение съществуват обикновени положения, с които човек само се забавлява. Това, разбира се, зависи от неговите чувства. Има случаи, когато някоя идея, някое чувство се налага на човек, без самият той да иска; една празна мисъл или чувство могат да го занимават дълги години и да не дават място на нищо възвишено и благородно в него. Например, на някой човек му се иска да стане богат и той от сутрин до вечер мисли само за това – събира, събира пари, с дни и със седмици мисли, че ще разполага с богатство, от което да яде, но изведнъж Невидимият свят го задига. Не че желанието на човек да бъде богат е лошо – човек трябва да бъде богат, но трябва в права посока да търси своето богатство. Той трябва да има богатство, което никой не може да му отнеме. Ако човек е богат, за да развива своите добродетели, за да услужва на своите ближни, е Добро, но ако богатството е спънка за неговото Добро, то се превръща в един капан. Например, ако говорите в една стая, вашата реч не се чува отвън; ако се молите в една златна къща, вашата молитва ще стигне до златния таван, но няма да отиде при Бога. Ако вашата мисъл не е гореща и ако вашето сърце не е горещо, тази молитва не е силна. Във всяка молитва съзнанието трябва да бъде много будно, а това, за което молите, трябва да бъде за вас необходимост. Писанието казва: „Всичко, каквото поискате, да ви бъде!” Това, което искаш в молитвата си, трябва да бъде най-същественото, най-важното, а пък другото самò по себе си ще дойде. Най-първо трябва да дойде най-важното. Ако Животът дойде, той носи всичките си благословения; ако Божественият Дух дойде, то Свободата сама по себе си идва; ако Светлината дойде, придобива се Знание. Където има Любов, там има и Светлина.

 

Под добро семе се разбира това, с което човек е надарен. Например човек е остарял и вече очаква да умре, да иде на онзи свят. Защо им са стари хора в онзи свят? В онзи свят от стари хора нямат нужда, от невежи, от грешни, от хилави, от бедни хора нямат нужда – там болници няма. Писанието казва, че нищо нечисто няма да влезе в онзи свят. Щом влезеш в онзи свят чист, няма да бъдеш подлаган на промените, които стават тук на Земята – зло няма да има, сиромашия няма да има, болести няма да има.

 

Вие искате един Живот, но очаквате той да ви се даде механически, а не искате да работите заради него. Например каква част от денонощието посвещавате на Господа? Изключително за себе си употребявате своето време. Малцина съм срещал, които да употребяват времето си за Господа. Всеки един се моли на Бога за децата си, за мъжа си, моли се за шапка, за дрехи, друг път се моли да стане добър, но да работят за Бога, малцина съм срещал. Първо трябва да придобиете онова състояние, при което всички ваши нужди да не ви смущават. Ако човек служи на Бога с разбиране, всички негови нужди ще се задоволят. Ако иска първо да се задоволят неговите нужди и после от изобилието си да дава, и това е възможно. В първия случай обаче се ражда едно недоволство: колкото човек да се стреми да бъде чист и свят, той вижда, че му липсва нещо и постоянно е недоволен. Той чака първо да стане чист и свят и чак тогава да направи нещо, но понякога така си и заминава за онзи свят – той мисли, мисли и казва: „Тази работа няма да стане сега” и с тази мисъл си заминава. А работата може да стане, защото човек не трябва да уповава на доброто, което прави, но трябва да остави Доброто в него да работи. Доброто е общо у всички хора, то не е ничия частна собственост – Доброто е Божественото, което работи у всеки. Някои са по-добри, понеже дават повече място на Божественото да работи в тях, други не са толкова добри, понеже дават по-малко място на Божественото да работи в тях. Ако се изразя образно, на някои къщите им са с повече прозорци, а на други са с по-малко прозорци. Този въпрос зависи донякъде от вашите възгледи. Вие искате преди всичко да живеете между съвършени хора – това би било идеално, но след като няма такива съвършени хора? След като живееш между хора, които не са съвършени, какво трябва да правиш?

 

Човек е изобретателен. Понякога добрите хора трябва да бъдат изобретателни както пияниците. Един пияница пиел, но ръката му започнала да трепери – щом вземе чашата, ръката трепери, не може да пие вино. Започнал да тъжи, че не може вече да пие и постоянно мислел как да сърба пак вино от чашата. Един ден той направил едно приспособление: взел едно дърво и въже, прекарал го през шията си, започнал да тегли, пил вино и всичко свършило – така най-сетне Господ му свързал и двете ръце и той престанал да пие... Силният човек трябва да сложи чашата с вино пред себе си и да каже: „На чашата аз съм господар, аз съм, който заповядвам – сега ти заповядвам да седиш отвън и да мируваш!” Той слага чашата на масата и излиза да се разходи, после се връща и казва същото.

 

Да допуснем, че ти си недоволна от някоя сестра и когато я видиш, сърцето ти трепва, дразниш се – какво трябва да направиш? Поръчай да нарисуват образа й, купи го и го дръж в стаята си – ще му кажеш: „Няма да ме дразниш, аз съм ти господар!” Ще видиш, че по друг начин започва да ти трепва сърцето: първите дни ти ще виждаш портрета, ще се смущаваш, дори няма да можеш да се молиш, но постоянствай, дръж образа й, докато се справиш. След време ще забележиш, че портретът на тази сестра започва да се изменя. Ако гледаш тази сестра два-три месеца по този начин, ще видиш, че заедно с промяната на портрета и самата сестра ще се измени – когато те срещне, тя ще почва да те гледа по-мило.

 

Вие живеете в един свят, в едно училище и всички тези работи, които имате, са задачи, които трябва да разрешите правилно. Един ден ще те повика учителят по този предмет и ще те пита как ще разрешиш задачата. Така трябва да гледате на живота си. Питате защо Господ ви е дал това; чудна работа, дори учениците в училището знаят защо им се преподава геометрия, география, математика и прочее – това са предмети за изучаване. Например някои от вас имат страх – това е един предмет. Страхът е лош, но без страх е съвсем лошо. Ако човек нямаше чувство на страх, когато влезе в София, ще го прегазят каруците, а инак се пази, ходейки по тротоарите, и така запазва живота си. Към този страх трябва да се добави чувството на благоразумие.

 

Когато Бог вижда, че ние можем да използваме заложбите, които ни е дал, и ги обработваме, Той е доволен. Когато ученикът се учи, учителят е доволен. Когато ученикът свири добре, рисува добре, когато декламира нещо хубаво, учителят е доволен. Когато влезете в Небето, в Невидимия свят, когато отидете при Царските врата, ще ви накарат да издекламирате едно стихотворение – кое стихотворение ще декламирате? Вие още не знаете дори едно стихотворение, а се чудите кое. Там ще ви накарат да изпеете най-първо една песен – коя песен ще изпеете? Ако хубаво изпеете песента, вратата сама по себе си ще се отвори; ако не я изпеете хубаво, вратата ще стои затворена. Ако издекламирате стихотворението хубаво, вратата ще се отвори; ако не го издекламирате хубаво, вратата ще стои затворена. Някой ще попита дали това е буквално или алегорично? Както искате го приемете, но така ще бъде. Писанието казва: „Страхливите няма да наследят Царството Божие.” Защото страхливите, когато тръгват за Невидимия свят, ще ги опитат с най-големите фиктивни изпитания, те ще се уплашат и няма да влязат – и да искат да ги вкарат, пак няма да влязат.

 

Една българска учителка я возели с кола, но я било страх от биволи. На разстояние половин километър тя видяла биволи, скочила от каруцата и хукнала да бяга. Кое е по-безопасно – да стои на каруцата или да бяга? Ако я гони бивол, бягането не може да й помогне, а на каруцата по-лесно може да се спаси. Най-после, този бивол не мисли за нея, той може само да си повдигне главата, за да види кой минава. Всеки от вас си има по един бивол, няма между вас човек без един такъв бивол, който като дойде, ви трепва сърцето. Един се страхува от едно, друг – от друго, но всеки човек има нещо, от което го е страх. Дойде някоя болест, отичат ви краката и вие казвате: „Ами ако засегне сърцето ми!?” Докато е здрав, човек има кураж, но силата му проличава, когато е болен. Човек трябва да заболее, за да види колко е силен – това е изпитание. Болестите, неразположенията и трудните състояния, които идват, са състояния само на физическо поле. Всеки един от вас има такива неразположения, без да им знае причината. Понякога си умъчнен, струва ти се, че целият свят е станал лош; друг път си недоволен, не желаеш да срещаш никого, искаш да бягаш в гората; щом всичко това премине, изменя се състоянието ти. Това неразположение не е самият човек, а е един чужд наемател. Често те впрягат като кон и по цял ден теглиш каруцата; онзи, който те е впрегнал, те пуска вечерта, но целия ден си работил на господаря.

 

Има и друго положение: често ние от незнание сами си създаваме нещастия. Едно малко теле влиза в двора на един чифликчия, намира гърне с ечемик и до дъно го изяжда, чак гърнето се затъква на главата му. Телето вдига глава, но не може да вижда, а хората не могат да си обяснят как е дошло гърнето върху главата му. Това теле не е знаело последствията, но понякога и човек може да си тикне главата в такова гърне. Идва чифликчията, чуди се как да го освободи? Започват да теглят гърнето, но не могат да го изтеглят – предлагат да заколят телето. Едни казват, че телето е чуждо, а други казват, че гърнето е хубаво и най-после решават да счупят гърнето... Наистина, понякога човек трябва да се тури в гърне, за да се оправи работата му. Добрите гърнета стават за саксии за цветя, но не и да висят върху главите на хората или, другояче казано, никога човек не трябва да допуска една мисъл да обгърне ума му така, че да се превърне на гърне, никога не се привързвай за какъвто и да е предмет така, че той да те заслепи. Това теле мислеше, че като си пъхне главата в гърнето, ще разреши всички въпроси.

 

Тези мисли, които ви привеждам, показват от какво човек трябва да се пази. Той трябва да знае кои са съществените неща в света. Има неща съществени, които сами по себе си ще дойдат, а има и неща, които не са съществени – те са товар за самия човек.

 

Различие има между жените. Някоя жена е по-силна, по-интелигентна, друга е страхлива – всичко това си има свои причини. Силната е станала силна, защото се е упражнявала; страхливата е станала страхлива, защото се е упражнявала за страх. Човек чрез упражнения става това, за каквото се упражнява. Чрез упражнения човек може да развие както едно отрицателно чувство, така и едно добро чувство. Само че, човек трябва да постоянства в Пътя, понякога работите не стават с един опит. Например някой казва: „Ще се помоля на Господа.” Когато се помолиш на Господа, Той ще те прати при онзи, който е минал по твоя път, за да те научи – все някога ще срещнеш онзи, който може да те научи. Не търсете щастие, никога не желайте да бъдете щастливи, защото е невъзможно да бъдеш щастлив. Погледнете Небето и вижте, че всичко е хубаво: там е Бог, там е щастието. Там, дето е Бог, там е щастието – щом намериш мястото на Бога, там е щастието. Хубав ден без Слънцето не съществува; щом Слънцето залезе, хубавият ден изчезва. Когато тръгнеш в тъмната нощ, ти ще бъдеш щастлив, докато имаш запалена свещ, но когато изгасне свещта, ще бъдеш нещастен. А истинското щастие, породено от присъствието на Бога, никога не изгасва.

 

Не търсете да бъдете добри, но търсете Доброто, защото човек не може да бъде добър. Идва някой, когото обичате, давате му чиста кърпа; идва друг някой, когото не обичате, говорите му с пренебрежение – къде е твоето Добро? Ако спрямо теб постъпят така, ти веднага ще се докачиш, но според сегашните си схващания ние се считаме за много добри, както онзи, който не знае да пее, се счита за голям певец.

 

За едного ми казаха, че бил много добър цигулар; дадох му да свири и видях, че е обикновен изпълнител. Аз си обяснявам защо според хората той свири добре: песните, които свири на тях, им допадат, а пък според мен, песните, които ми свири, са обикновени. Следователно за някои той е добър цигулар, а за някои – не. Цигулар, който свири добре на умрелите, ако засвири и на живите същото, ще го бият; ако свири добре на живите и засвири същото на умрелите, пак ще го бият. Защо на умрелите се пеят много тъжни песни? Ако тези души отиват при Бога, защо ще им се пеят мрачни песни? Свирят им такива песни, като че ли ги водят на ешафода. Няма никаква логика във всичко това и следователно не си е на мястото такава песен – тази песен не е за Небето, което означава, че този човек не отива при Бога, а на мястото на страданието. Ако вие тръгвате за онзи свят, каква песен би трябвало да ви свирят?... Трябват ви съвсем нови възгледи: когато човек се ражда, ще изпеете една песен до половината, а когато умре, ще изпеете края на песента. Една и съща песен ще изпеете – половината при раждането, а другата половина при заминаването за другия свят, няма да пеете различни песни. Ако песента е от четири куплета, двата ще изпеете при раждането, а другите два – при заминаването. Ако ви се роди дете, вие ще искате да му изпеете първата половина на една хубава песен, която да му носи щастие; при заминаването му ще изпеете другата половина на песента. Сега ще ви кажа половината истина и когато заминавате за другия свят, ще ви кажа половината истина, всичко не може да се каже сега. Има неща, които ако ви открия сега, ще кажете: „Времето не позволява това, не позволява онова.”, но когато умирате и когато се раждате, времето позволява.

 

Та казвам: доброто семе като расте, плодът се събира в Божествената житница – това е отиване в другия свят. Не го разбирайте в лошия смисъл, нямам предвид физическия свят. Когато човек се измени коренно, той ще мине от един живот в друг. Ако попитате онзи, който напуска тялото си, той е готов всичко да жертва. Дотогава е бил скъперник, но когато умира, казва: „На този давам толкова, на онзи – толкова!” – всичко раздава, само че късно. Не при умирането, но приживе трябва да го раздаде. А за това, което завещае, след смъртта наследниците му ще се карат, ще го викат, а той ще ги убеждава да не се карат – така те ще му създадат цяло нещастие.

 

Вие искате сега да намерите правия Път. Не, намерете го, когато тръгвате за онзи свят – тогава трябва да имате една книга-пътеводител за Небето, за да знаете Пътят къде се намира и как трябва да тръгнете. В този Път вие вървите в Живота.

 

Аз не казвам, че не сте убедени – човек трябва да знае нещата добре, за да бъде полезен на другите. Защото понякога човек се поставя на едно изпитание, преди да си обясни истината, обаче в крайната Истина, в която вярва, той не трябва да има колебание. Две неща има, в които човек не трябва да се колебае: първо, не трябва да се разколебава никога в Истината; второ, никога не трябва да се разколебава в силата на своето Знание. Аз за Любовта не говоря, защото най-малкото разколебаване в Любовта винаги води към смъртта. Разколебаването в Божествената Мъдрост води към големи страдания, а пък разколебаването в Любовта води към смъртта. Който се разколебава в Любовта, умира – смъртта е следствие на разколебаване в Любовта. А пък страданието произтича от каквото и да е разколебаване в Истината или в Божествената Мъдрост. Тогава идват страданията, за да ти покажат, че има Един, който знае. След като страдаш дълго време, ще отидеш при Господа и Той ще ти каже, че страдаш, защото се разколебаваш.

 

Питам сега кой от вас не се е разколебал? Не че е грях, не че го искате нарочно, но казвам ви, че има един вътрешен закон. Един закон има в света, подобен на онзи, който посява житото и го туря в решетото. Житото, когато стане на брашно, остава долу, а пък другото е горе. Не че домакинята прави разлика, но онова, което остава горе, тя го туря на една страна, а което е долу, го туря на друго място. Всеки човек ще дойде на това решето. Първо ще се намериш на Божествената нива посят, ще минеш през процеса на житното зърно. Ти трябва да намериш начин да поникнеш, да претърпиш зимата, вятъра, студа, докато разбереш Божиите пътища. Не че Бог има нещо против теб, но това е в твоя полза, само така можеш да се развиваш, иначе ще стоиш в хамбара. Когато Бог иска да ни даде Свобода, Той ни прекарва от едно състояние в друго. Външните страдания идват като един процес на съзнанието. Страданията показват, че сме на правия Път – щом страдате, бъдете сигурни, че се намирате на правия Път. Но когато престанеш да страдаш на Земята, тогава може да се разколебаеш.

 

Сега трябва да изучавате тази дълбока наука за самовъзпитанието – трябва да се възпитавате. Човек трябва да работи върху себе си, за да стане силен. Човек трябва да изработи своята Свобода, но трябва да придобие и Знание, а пък за да придобие Знание, трябва да има широк поглед, трябва да учи. Аз желая всички вие да бъдете много трудолюбиви, да учите и да правите постоянно малки опити. Вие сте в Окултна школа. Аз виждам у вас един стремеж да служите на Бога.

 

Аз мога да ви създам работа колкото искате. Мога да ви дам следния опит: да се разхождате десет-двадесет километра по някое шосе и който пътник мине, да му давате вода; така ще прекарате до обед и ще раздавате вода. Ще кажете, че това не ви подобава. Нали искате един опит! Кой ще се изпита – вие ли ще се изпитате или пътниците ще си изпитат, ако ви се даде такъв опит? Може да го направите – мислите ли, че ще бъде един опит? Това е учение. Не ви пращам да продавате нещо, а ще седите четири-пет часа на пътя и ще давате вода от стомната. Наука е това да знаеш кой човек е жаден; всички няма да черпите – ще седите и ще разгадавате кой човек е жаден и ще му давате една чаша вода. После ще седнете на пътя, ще броите и ще отбележите колко жадни хора има – това ще бъде ваша печалба. Ще вземете нова стомна и ще видите колко чаши вода събира; няма да я мерите предварително, а когато раздавате водата. Няма да губите нито една капка. Ще вземете едно тефтерче и ако някой човек каже нещо, ще го запишете. След като се върнете, ще пресметнете колко чаши вода сте дали и какво са казали хората – това ще бъде вашата заплата. И когато свършите, ще ви питам какво сте научили и колко изречения имате записани. Ще имате четири куплета поезия. Ако мога някой път да ви дам тази задача, ще имате една опитност, която рядко се случва. Но за да направи човек всичко това, трябва да е вдъхновен от закона на Божествената Любов.

 

По същия начин Бог понякога поставя човека в странно положение. Христос, когато дойде на Земята, беше поставен в едно странно положение: пратен беше да слугува на хората, които бяха много по-ниско от Него. Затова не трябва да ви дотяга Животът – ще вземете пример от великите души, които са живели на Земята и са прекарали живот на смирение. Трябва да знаете, че смирението е посоката, по която върви Божията благодат. Човек, който няма смирение, не може да приеме Божието благословение – щом си горд, ти си висок връх, към който не може да отива Божието благословение. Ти трябва да бъдеш смирен, кротък, милосърден, добър, за да дойде Божието благословение към теб. Защо трябва да бъдеш добър? За да дойде Божието благословение към теб.

 

Това е доброто семе, което е посято. Други хора са посели плевели, но само това, което Бог е вложил в човека, е Добро. Правилото е: само онова, което Бог е вложил в нас, е Доброто, а пък онова, което всички други хора после са вложили в нас, е плевел. Всяко нещо, което после е вложил някой в нас, няма да принесе плод, а Божественото ще принесе плод.

 

„Отче наш”

21 април 1932 г., София, Изгрев

Добрата молитва

 

„Духът Божий”

 

 

 

Ще прочета 22-а глава от Притчи Соломонови.

 

 

 

„Бог е Любов”

 

 

 

Най-първо децата се учат да ходят – започват с лазене. Страхливият човек, когато застане пред голяма опасност, започва да лази по земята.

 

Като четете 22-а глава от Притчите, ще научите истинския Път, по който човек може правилно да се развива. Вие много пъти сте слушали за него, но има пътища, които не извеждат доникъде. Има известни пътища в гората, по които до никакъв край не може да дойдеш – стигаш до някоя река или до някой планински връх. Тук се разбира за един Път, който има смисъл – по него можеш да се върнеш с онова, което си събрал, можеш да го пренесеш. Има един вътрешен опит и който го знае, може да направи всяко едно нещо.

 

Вие питате за какъв път става дума. Всички ние сме свикнали да ни е сгодно, къщата ни да е удобна и всеки желае да има друг да му шета. Човек не е склонен сам да се заеме да работи. Някои, които не работят за себе си, искат други да работят за тях. Колко ще им струва да дойдат и да измият салона? Считат в реда на нещата да влизат с обуща в салона, а не считат в реда на нещата да измият салона. Ще кажете, че ще се простудите – че всеки, който мие салона, може да се простуди...

 

Най-първо човек трябва да се научи в Духовния свят да бъде чист. Ще си оставиш обущата вън. Мойсей като дошъл до онова свято място, му казали: „Събуй обущата си!” Много пъти вие настоявате да ви кажа някои работи – защо не ви ги казвам? Защото всички сте все обути. За лук и пипер ще ви приказвам, но за някое важно нещо – не. Ще кажете: „Човек не трябва ли да бъде обут?” Човек обут ли се ражда, защо тогава вие толкова държите, където влезете, да бъдете обути и считате за срамота да сте боси? Прави сте в известно отношение: има някои места, дето ако човек не е обут, е срамота. Краката трябва да бъдат обути в добродетели – добродетелната кожа, от която са направени тези обуща, не се каля. Една птица, която хвърчи из въздуха, има право да влезе в салона. Един ден, когато хората започнат да хвърчат като птиците, може би няма да има нужда да си събуват обущата. Аз не съм за събуването им, но аз съм за това всеки, който влиза в салона, да го измива. И сега желая всички сестри да си изкупят греховете. Млади и стари, без разлика, дайте пример! Защо трябва да мием салона? Защото го окаляхте, влизате с обуща.

 

Трябва да започнете с правилото най-първо да внесете Чистотата навсякъде – с Чистотата ще започнете на физическия свят. Видиш ли някое петно по себе си, трябва да го очистиш – не го оставяй, ако искаш да си създадеш един добър навик. Ако видиш, че косата ти е малко разчорлена, вчеши я; ако видиш, че краката ти миришат, умий ги веднага, за да поддържаш онова Божествено правило. Сегашният живот е живот на отлагане – отлагаш веднъж, два, три пъти. Щом ти отлагаш, и Господ отлага. Дойде ти една добра мисъл, а ти отлагаш реализирането й и казваш: „Чакай малко”, но когато идеш при Господа, Той на свой ред ти казва: „Почакай малко”, защото тази добра мисъл е Негова – Той казва: „Както Аз чакам, така и ти ще чакаш.” Един човек отишъл при богат търговец, но последният казал на слугата си: „Кажи му, че ме няма.” После търговецът имал нужда и отишъл при този човек за някаква услуга, а човекът казал: „Кажете му, че ме няма.” Търговецът се учудил: „Ама аз чувам гласа му, как го няма?” Отговорили му: „За теб го няма.”

 

Духовният свят е крайно взискателен, там няма извинение. Когато отидеш там, ще видиш Абсолютна чистота, абсолютна коректност – такъв трябва да бъде бъдещият Живот. Ние искаме тук да си уредим живота, но той все остава неуреден и никога няма да се уреди. Правилото е: онзи, който иска земният му живот да се урежда, трябва да урежда Божествения живот, в това няма изключение. Не търсете да се уреждате само външно, но най-напред уредете Божествения живот и после уредете материалния. Сутрин като станеш, най-първо се помоли, дори прекарай в молитва един час. Ако постъпваш така, и другите работи ще ги свършиш по-добре.

 

Забележете, че очите, които са направени от най-деликатното вещество, постоянно се мият от клепачите – клепачите ги мият около десет пъти на минута, защото е необходима чистота, за да гледаш ясно. А пък човешката мисъл трябва да бъде още по-чиста, за да бъде ясна. Ако ти я занемариш дори за две-три минути, няма да виждаш вече ясно с нея. Направиш една погрешка, отлагаш, пак отлагаш и се оправдаваш, че и царят греши, и Ангелите грешат, а ти все праведен оставаш. Хората са грешили и са понесли последствията, Ангелите са грешили и са понесли последствията – и ти ще ги понесеш, грехът на другите не може да те оправдае. Че някой е съгрешил, какво те ползва това? Нищо, защото с греха си един човек прави пакост на другите. Отговорността ни става голяма, понеже се засягат и другите хора, и колкото нашият грях засяга повече хора, толкова отговорността става по-голяма. Този закон е верен и по отношение на доброто, което правиш: колкото повече хора е засегнало доброто, толкова то е по-голямо. Този закон действа еднакво за зло и Добро. Някой ще попита защо Бог не е направил така, че лошото влияние да не се разпространява. Тогава и Доброто нямаше да се разпространява. Но понеже Доброто е по-силно, винаги влиянието му ще бъде по-голямо. Макар и лошите хора да са повече, добрите хора са по-силни. Ако хиляда души направят зло, то Доброто, направено от един човек, го компенсира. Ако си добър човек, ти струваш колкото хиляда лоши хора. Затова винаги лошите хора искат да привлекат един добър човек към себе си, защото това е голям капитал.

 

Ще ви дам сега няколко правила. Има някои не¬ща, които сега ги учите. Например учите краснопис – какво ще ви ползва той? Ако сте млада мома и вашият възлюбен е много взискателен, вие веднага ще си измените почерка.

 

Учителя пише на дъската: „Прелюбезни ми”.

 

Защо ще назовете вашия възлюбен прелюбезни? За вас той е вече над всичко, освен него друг няма и вие му казвате: „Откак те срещнах, моят живот се осмисли!” Защо се е осмислил? За да се осмисли животът, трябва да сте разбрали нещо. Вие сте срещнали някого, но не сте го познали. Когато сте срещнали момъка, вие сте гледали само физическия човек – дали косите му са дълги, дали веждите му са дебели или тънки, какво му е челото, дали е къдрава косата му. Затова по-късно този човек ще се вкисне, понеже той има свойството да се вкисва, да ферментира и да става на вино. Когато вие пиете от това вино, ще се опиете и като станете сутринта, главата ще ви боли.

 

Сега ще изясня думите си: между вас се ражда дисхармония, понеже не сте видели Истината, не сте видели Този, който ви обича. Вие търсите този, който въобще не ви обича. Същият този, който е на Земята, понякога се чуди, как сте се влюбили в него. Вие не сте се влюбили в него, но сте се влюбили в някого, а онзи се чуди защо и за какво сте се влюбили в него и не може да си даде отчет. Как може да се влюбиш в един човек, когото не познаваш? Не може да обичаш една книга, която не си чел – само една хубава книга, която си чел, може да обикнеш. Понякога може да се заблудиш от хубавата подвързия. Един човек трябва да го четеш най-малко четиридесет и пет години, за да го познаеш – от кора до кора ще го четеш четиридесет и пет години и след това ще се върнеш и ще направиш коментар на прочетеното, за да видиш какво се крие в душата му.

 

Ако вие имате един приятел и му направите една забележка, Любовта ви няма да издържи. Ако вие тръгнете по пътя на Обичта към Бога, ще направите ли забележка на Бога за това, че ви е дал тези и тези неприятности, ще кажете ли: „Не знае ли Господ колко Го обичам аз?” Да допуснем, че Господ не ви обича, но вие обичате ли Господа? Любовта покрива много прегрешения. Ако Бог е допуснал някои работи, то от какво можем да заключим, че те са несъобразни. Да допуснем, че една млада мома се е сгодила за някого, а Невидимият свят пречи и гледа да развали тази работа – питам какво зло има в това. Господ знае, че този момък ще развали момата – той е за друга, не е за теб, но ти казваш: „Аз без него не мога!” Ако все ни се иска другите да са криви, а ние все да сме прави, тогава къде е Любовта и къде е погрешката? Ако момата се ожени за момъка, след седем години той й казва: „Този боб не си го сготвила както трябва!” – оттам насетне „многолюбезната” става „любезна”. След забележката за яденето и той става „любезен”. Гърците имат обръщението Иванаки. Но след като прегори още три пъти боба, вече няма Иванаки – отначало има Иванчо, а после само Иване. При това положение как се осмисля такъв живот?

 

Аз искам да ви наведа на онзи велик закон: всяка една мисъл, която се заражда в човека, има известно влияние. Много малки наглед работи могат да нарушат закона на Любовта.

 

Това го правят и мъже, и жени, и учители, и свещеници, и други. Никога не поставяйте препятствие на една чиста вода. На чистия извор, който блика, не туряй преграда, за да не се събере кал. Защото всяка една забележка, която направиш на човека, който ви обича, е кал. И после тази вода ти сам трябва да я пиеш. Защото Любовта е един велик закон, който иде от Бога: тази вода назад не може да се върне, калта ще остане в теб, а пък Любовта ще си замине – ти ще чистиш калта, законът е такъв. Не може да се освободиш от последствията – ако кажеш една лоша дума, водата ще се прецеди, калта ще остане в теб и ще са необходими години, за да се очистиш.

 

Необходимо е правилно разбиране на Живота. Вие трябва да знаете силата на човешката мисъл, силата на човешките чувства. Трябва да знаеш една казана от теб дума какви последствия ще има. От онова, което казваш, човек трябва да е доволен, всяка твоя дума трябва да е разбрана. Някой може да е направил погрешка – остави я настрана. Ако една чешма изтича от Бога, а някои са по䬬пушили и окаляли тази вода, ти не ставай един от тях. Писанието казва: „Всеки ще понесе своето бреме” – всеки ще понесе последствията от своите мисли, чувства и постъпки. Това е закон, който е верен в едно и в друго отношение: и доброто, и злото, което направиш, ще мине през теб. Добрата мисъл, която имаш, ще мине през теб и ще остави своето влияние – това е метод, по който трябва да работите върху себе си.

 

Някой път вие усещате притеснение, когато кажете прелюбезни – притеснението произтича от това, че не сте казали истината. Когато кажеш прелюбезни, ти не трябва да се изменяш през целия си живот. Щом се измениш, твоето заключение не е правилно, защото скъпоценният камък не се изменя, а си остава един и същ; онзи камък, който не е скъпоценен, винаги си остава прост. Простият човек и между учени да го сложите, и между добри хора да го сложите, той все си остава прост, а пък добрият човек и между лоши хора да го сложите, пак си остава добър, дори може да предаде нещо на другите. Скъпоценните камъни от външната атмосфера не се повлияват, но от Живота на хората се повлияват – има диаманти, които при носене от някои хора изгубват своя блясък и се принуждават да ги дадат на други хора, за да си възстановят блясъка. Има хора, които се показват лоши, но в сърцето си са добри – те само отвън са лоши, но вътрешно са чистосърдечни и всяка една тяхна дума има смисъл, без да говорят едно, а да се разбира друго. При такива добри хора скъпоценните камъни не губят своята цена, а стават проводници на Божествена сила.

 

Светията придава на своята дреха нещо хубаво, което след време се изгубва. По същия начин човек трябва да бъде добър, за да се образува около него една аура, едно вътрешно ухание. Когато образува тази аура около себе си, той започва да усеща, като че е в свой дом. Вие често се тревожите, мъчно ви е, защото нямате хубава аура и тук-там тя е продупчена. Създайте си една хубава аура! Това може да стане за една, две, за десет години спартански живот – един сериозен, не отшелнически живот.

 

Трябва да знаете, че само Доброто в света е силно. Кажете: „Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина! При Бога никой не умира и аз няма да умра! При Бога всички живеят и аз ще живея!” А пък вие казвате, че ще умрете. Умирането е едно, а пък отиването при Бога е друго. Който умира, с тарга го изнасят навън из къщи, а пък който си заминава, той сам си затваря къщата, тръгва си и никой не го придружава, само понякога може да има и изпращачи. А пък онзи, който умира, го погребват.

 

Та казвам сега: в пътя на развитието ви не искам във вас да влезе една отрицателна мисъл. Има наслоено зло в човека не само от това поколение, а от стотина, двеста, триста поколения. Злото е дошло по тази линия у теб, но и Доброто, което е оставено от дядо ти, е също твое наследство. Ако не изплащаш злото, няма да ти се даде и Доброто. Не е важно дали външният свят ни одобрява, или не. Всички вие живеете в един свят, който е добър. Как ще обясните, че на два-три километра дълбочина, при най-неблагоприятни условия се е образувал един скъпоценен камък, който струва милиони английски стерлинги? Един въглен, за който не давате и пет пари, става скъпоценен камък – съзнанието на този въглен се е повдигнало. Скъпоценните камъни са камъни, чието съзнание е прогресирало – те са праведните скъпоценни камъни, а пък другите са въглища. Когато един скъпоценен камък излезе на повърхността, той вече има цена. Той в дълбините на Земята е водил чист живот. Ако при най-лошите условия въгленът става диамант, защо човек при условията, в които живее, да не стане светия? Може, стига да иска! Но онзи, който мисли, че лесно може да влезе в Царството Божие, първо ще бъде по-обикновен камък. Под диаманта има много разряди камъни, докато се стигне до най-ниския разряд на обикновената пръст, на обикновената кал. Калта всеки я гази, в нея се зараждат всякакви буболечици, изложена е на постоянни страдания, разлагане и прочее. Същият закон важи и за човека: ако не се стреми към Бога, той ще има постоянно тези страдания. Страданията са дадени, за да имат хората един стремеж за постижение. Да се стремим към Бога означава да добием богатствата, които Бог е приготвил. Когато станем добри, ние не внасяме нищо в Духовния свят, а ставаме проводници на това, което Бог е внесъл в света. Един ден, когато станем скъпоценен камък, някой Ангел може да ни постави на някой прозорец. А такива, каквито сте сега, в онзи свят не може да припарите. Ако влезете, ще внесете смрад и Ангелите трябва да се чистят от миризмата, която ще внесете. Нали съм ви разказвал за онзи калугер от ада, който посетил манастира, показал къде са парите, но след това манастирът запустял...

 

Най-първо трябва да започне пречистване на тялото – това е една от задачите. Вие казвате, че човек е красив, докато е млад. Не, човек е красив, докато е добродетелен. Докато е по-млад, човек има по-щедро сърце, а пък ако поискаш нещо от някой дядо, той не иска да дава. Аз съм наблюдавал някои баби: бъркат в торбата с орехи и дават едва два ореха на детето, което им носи вода, после му обещават: „Утре пак ще ти дам.” Бабата си казва: „Ако дам десет-двадесет ореха, ще се свършат и няма кой да носи вода.” Аз съм срещал само един дядо, който свиреше на гъдулка и децата играеха; след това те му донасят вода и дядото им казва: „Утре пак ще ви свиря.” Кой е по-голям майстор – който дава орехи или който свири? Дядото не подкупва с орехи, а със свирене.

 

Та казвам: не трябва да се подкупвате с два ореха, а дядото трябва да ви свири. Свиренето е мисълта. Вие трябва доброволно, без да ви дават нещо да отидете за вода. Дядото всички го обичат, той е засмян, щедър, половин час свири, всички деца скачат, всички са доволни, а пък бабата дава два ореха и трепери. Под баба аз разбирам стария живот. Казвате: „Да направим добро!” – то е бабино добро, това е даване на орехи. По този начин децата няма да се оправят, защото тези орехи не са на бабата.

 

Всички трябва да научите Пътя на Любовта. Когато човек е умен, добър и душата му е пълна с Любов, той ни най-малко не трябва да мисли как ще прекара живота си на Земята. Трябва да мисли как да изпълни Волята Божия и как да бъде полезен на ближните си. А като мисли за ближните си, човек трябва едновременно да мисли и за себе си. Защото само водата, която тече, остава чиста и нейното дъно остава чисто.

 

Необходимо е едно практическо приложение и онова, което знаете, дръжте го. Например обичате да се гневите, кипвате изведнъж – не се гневете, но си поставете задачата да се справите с гнева. Гневът си има ключ – завърти ключа и му кажи: „Чакай, сега имам малко работа!” Ако спреш гнева в себе си, то енергията му можеш да я пренесеш в някоя по-горна област на твоя мозък – с тази енергия ти ще помислиш за светиите, за Бога. Какво от това, че се е счупило някое шише – толкова фабрики правят шишета, едно шише струва само десет лева, а пък това да си изгубиш за целия ден равновесието струва милиони. Ти тъкмо носиш едно богатство и заради някакво шише от десет лева го изгубваш. Знаете ли за онзи гръцки философ, който след като се научил да живее естествен живот, оставил за себе си само едно канче, но когато видял, че някои пият вода с ръка, хвърлил и него. Ако едно шише може да наруши вашия мир, това шише на място ли е? Ако имате едно шише, което може да се счупи и да ви разгневи, прибирайте го на високо място, за да не се счупи. В бъдеще ще може да се правят чаши, които да не се чупят. Аз бих желал всички вие да станете еластични като гумена топка, която като падне, пак възстановява формата си. Прави погрешки, но после като гумена топка заеми своето първоначално положение!

 

Да допуснем, че някоя ваша сестра има някакъв навик, за който не я обичат. Тя е толкова красива, че й завиждат или всички се плашат от нея, защото хапе и кълве – не я харесват, но нищо не й казват. Какво трябва да правите? Съберете се две сестри и се помолете за нея да придобие мекота. После се съберете повече сестри, пак се помолете и вижте има ли мекота. После продължете така и ще видите, че след няколко месеца тази сестра ще има вече малко мекота и ще каже: „Дотегна ми, и аз искам да бъда малко по-мека!” С взаимен труд може да си съдействате. Да кажем, че някоя сестра много говори; нека си говори, но аз бих помогнал на една сестра, която се обезсърчава, не й се живее, иска да се самоубие, иска да напусне къщата, не иска да работи. Да се съберат две сестри и да се помолят за нея да се насърчи; после да се помолят пет сестри и след една година тя ще стане по-добра, по-весела – законът ще проработи, тя ще стане една от добрите работници. Ако някоя сестра е болна, дори и без да знае тя, помолете се за нея, за да се усили вашата Вяра. Вие казвате: „Какво трябва да се работи?” Ако вие помогнете на една болна или обезсърчена сестра, вие помагате на себе си – всичко, каквото може да направите на другите, ще се отрази върху вашия духовен живот.

 

В какво трябва да вярвате? Вие имате достатъчно Вяра и достатъчно Любов. Вашата любов обаче е затворена в бъчва с грозде – голяма бъчва с обем от стотици килограми, от която пускате по малко през канелката. Имате и тефтер, на който записвате кой е платил и кой не – който плаща, давате му. Досега любовта ви е любов на канелка.

 

Ще ви приведа анекдот от едно варненско село: майката на едно младо братче и сестриче им казала: „Накладете огън и ако можете, омесете хляб!” Те почнали да шетат и пуснали виното да тече от бъчвата... Старото вино трябва да се пусне от бъчвата. Никога не се спирайте върху старите си навици – много навици има, но те са старо вино.

 

Невидимият свят има за цел да преобрази хората. Това е едно Ново учение – Съществата идват от Невидимия свят и всеки ден ще ви казват по нещо ново. Трябва не само да вярваш, но да влезеш във връзка с по-напредналите братя и сестри, и ако ти ги обичаш, и те ще те обикнат. Ако те идват всеки ден, тогава работата върви добре, тогава си весел и добър. Защото тези Същества, които идват от Невидимия свят, проявяват един живот по закона на съответствието – ако човек живее между млекопитаещите, не може да научи нищо, но ако живее между разумните хора, ще научи много добри неща.

 

Един психологически закон гласи: трябва да се намери разрешение на задачата за вътрешния индивидуален живот. Когато никой не съчувства на човека, какво трябва да се направи? Ако човек знае как да възприема въздуха, как да се храни, как да мисли, той може да бъде здрав. Сегашните хора постоянно губят равновесие – всеки ден по десет, двадесет пъти се смущават и губят равновесието си. Следствие на това днес трудно ще срещнеш хора, които да не са нервни. Някой казва: „Тежки са времена”, друг казва: „Лоши са условията”, но всички тези условия могат да се подобрят. Те се развалят от хората – един човек може да развали условията на хиляди хора. Един човек може да запали цял един град, един човек може да дойде и да научи хората на добро. Въпросът седи в това човек да бъде проводник на Божествената Любов, да бъде във връзка с Реалността и да знае какво нещо е тя. Както човек идва в съприкосновение със светлината на Слънцето, така трябва да бъде в съприкосновение с Божествените мисли – той трябва да има тази опитност. Някой може да ви разказва своя опитност, но тя може да бъде само подбудителната причина, защото единствено това, което сами опитате, може да ви ползва.

 

Винаги повдигайте ума си! Никога не се спирайте върху отрицателната страна на Живота! Защото всеки, както и да е мислил, ако е мислил зле, няма от това придобивка. Образно казано, ако водата е станала мътна, това си има своята причина; ако хората са станали лоши, това си има своята причина. Причините не произтичат от самото Битие – има едно вътрешно отклонение и тогава се създава злото в света. Щом допуснеш най-малката отрицателна мисъл, тя може да стане проводник на бъдещо нещастие.

 

Сега трябва да вложите в мисълта си следното: първо, човек е в сила да подобри своя Живот; второ, във всички хора има желание да подобрят Живота си, само че не знаят как. Един инженер може да съгради едно здание, но онзи, който не се е учил, трудно може да го съгради. Необходимо е да знаете откъде трябва да се започне. Вие казвате, че трябва да се живее добре и да се говори добре, но трябва да съществуват образци – как ще живее човек добре? Той трябва да мисли добре, а за да мисли добре, той трябва да има обект. Вие може да направите най-хубавата чешма, но трябва да има един извор, който да изтича през нея – тогава тази чешма има вътрешен смисъл. За да се осмисли Живота ви по този начин, вие трябва да имате един вътрешен обект, един вътрешен Божествен извор, инак вие ще дойдете до едно място и ще кажете: „Ние всичко знаем.”

 

Религиозните хора имат една малка опитност, но те не са влизали в Духовния свят да го видят, нямат тази опитност. Те само предполагат, книги са чели, представяли са си Духовния свят като този на Земята, без да имат опитността на човек, пътувал до Америка или Франция. Християнинът трябва да бъде като онзи студент, който е прекарал четири-пет години в едно учебно заведение – такъв трябва да бъде за него религиозният живот. Някой може да каже, че човек, като умре, ще влезе в религиозния живот. Някой може да отива по този начин, но с това отиване, нищо не се придобива. Христос казва: „Ако думите ми пребъдват във вас, то аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.” Казвам: тази е опитността, която трябва да имате. Онези от вас, които искат да се домогнат до същественото в бъдеще, трябва да имат тази опитност. Вие казвате, че това не е възможно. А за онзи, който се учи, е възможно. Затова сега е необходимо тази опитност да я имате.

 

Когато срещнете един човек, който и да е той, задайте си въпроса защо го срещате. На един човек, когото срещате, или вие ще му повлияете, или той ще ви повлияе. Бог живее във всеки човек – тогава Бог, който живее във вас, какво ще му каже; Бог, който живее в него, какво ще ви каже? Бог, който живее в него, все ще ви остави нещо – всеки човек, когото срещате, все ще ви даде нещо, което друг не може да ви даде, и вие ще му дадете нещо, което друг не може да му даде. Всеки ден вие ще придавате нещо на хората и на вас ще ви придават по нещо. И всеки ден вашият Живот ще се отразява и ще се формира от тези Същества, които идват – те ще го копират и ще го занесат горе като спомен. Нали понякога усещате известни възвишени чувства? Те идват като приток отвън, от тези Същества.

 

Някой път казвате: „Едно време беше друго.” Които почнат да говорят за едно време, са остарели. Опитахте вече миналото добро, трябва сегашното Добро да опитаме и да опитаме бъдещето Добро, за да имаме право да говорим за едно време. Вие сега миналото сте опитали и сте започнали с настоящето – пред вас стои бъдещето. Младите казват: „Ние сме млади, трябва да си поживеем”, а старите казват: „Ние остаряхме вече.” Тогава кой ще живее за бъдеще? Дядото казва: „Да свирят младите, аз ще си гледам старините.” Младият казва: „Ако дядото даде орех, аз ще му нося вода”, но дядото няма орехи и няма кой да му носи вода, никой не се интересува от него. Една чешма, от която тече вода, не се ли интересуват хората от нея? Всички се интересуват – и животните, и буболечиците. Но когато пресъхне водата, всички престават да се интересуват от нея. Човек, бил той млад или стар, трябва да бъде извор – тогава никога няма да бъдете стари. И тогава децата, когато идват, и вода, и всичко друго ще ви донасят. Не чакайте да остареете. Човек остарява само в едно отношение – той трябва да остарее, за да замине за другия свят. Старият човек е узрял плод, само старите хора се ядат. Младите хора са зелен плод, а старите хора са узрял плод. Щом остарееш, ще дойдат отгоре, ще те приберат в кошницата и ще те занесат горе – какво лошо има в това? Някой казва: „Да не би да умрем!” Аз не искам да умирате, но искам всички да узреете, всички да живеете. Човек трябва да живее в света и да стане един узрял плод.

 

„Отче наш”

5 май 1932 г., 16 ч., София, Изгрев

„Мъдростта възглашава вън, издава гласа си по стъгдите.”

Притчи 1: 20

Добрата молитва

„Бог е Любов”

 

 

Може да прочетете цялата първа глава от Притчи Соломонови.

 

От прочетеното се вижда, че всички страдания в света произтичат от това, че хората не вървят по пътя на Мъдростта. Човек, който се спира при недоволството, при мъчението или при скръбта, той не разбира Живота. Те са неопределени величини – какво нещо е мъчението вие не знаете. Имате къща, но сте недоволни от нея, не харесвате прозорците – в какво седи хубостта на прозорците? Прилича ли прозорецът на една красиво облечена мома? Не, красотата на прозореца седи в навлизането на изобилна светлина. Малките прозорци не са красиви – колкото прозорците са по-големи, толкова са по-красиви. Казвате за някой човек, че не е красив, но лицето му е красиво. Кое е по-добре – лицето му или друго нещо да е красиво? Лицето трябва ли да е голямо, за да възприема повече светлина и сила? Всъщност силата на лицето не е в това, което възприема, а в това, което дава, което излиза от него. Ако от лицето не излиза нещо, това лице е грозно. Когато някой човек се намръщи, когато свие своите вежди и устни, той взема, а не дава. Красиво лице е това, което дава, когато всяка негова част дава. Най-красиво е лицето, когато всички негови части са живи и дават.

 

Сега трябва да схващате нещата правилно. Всички вие седите в Живота с по един лотариен билет. Някои от вас са четиридесетгодишни и винаги са чакали да им се падне нещо, други двадесет години са чакали. Всеки един от вас има по един лотариен билет и по три пъти на ден го гледа, седи, ляга, моли се на Бога дано спечели нещо от него. Някой път в продължение на шестдесет години чакате, а понякога заминавате за другия свят, без да се тегли билета ви. Някой път шестдесет години чакате, излиза номерът ви, но се оказва празен – дават ви разписка, в която пише, че вашият билет не печели нищо. Всеки билет за Живота струва шестдесет лева. Значи, шестдесет години вие сте чакали да получите нещо, да ви излезе номера, но освен че не сте спечелили, но и шестдесет години изгубихте, и парите, които дадохте, изгубихте.

 

Човек очаква нещо като сполука. Прав е да очаква, но той трябва да знае дали това, което очаква, ще стане, или не. Някои от вас могат да кажат: „Еди-кой си гадател предсказа, че човекът ще стане богат.” Прав е, но при какви условия? На някой, който има двеста-триста декара земя, който я разработи и направи десет декара лозе от нивите, ще му предскажа, че след двадесет-тридесет години ще бъде богат. Но той може да каже: „Ще дам тази нива на наемател на изполица.” Ако дадеш на изполица и наемателите обещават, а нищо не дават, тогава какво ви ползва това, което имате? Това е вярно и по отношение на Живота. Всеки един човек се самозаблуждава в нещо. Някой се самозаблуждава, че като свърши училище, ще заеме висок пост и ще си нареди работата – някой път това става, а някой път не става.

 

Когато за първи път повикали човека на Земята, която тогава била като райска градина, той започнал да избира какъв занаят да хване. Помислил за градинарство, но си казал, че тази работа не е за него, защото няма кой да гони мухите по листата. Стигнал до един човек, който предял и си казал: „Този занаят е лесен.” Онзи човек обяснил:

– Изтеглям тънки нишки, за да връзвам мухите, които ядат дърветата.

Тогава се явил паякът и казал:

– Вземаш ли ме за ученик?

– Вземам те.

Паякът се учил при него, почнал да преде, станал по-майстор от учителя си и накрая казал:

– Няма да ги гоня по дърветата, но ще направя примка и като кацне някоя муха в нея, ще я питам защо ходи по дърветата да яде цветовете.

Вие се смеете на този паяк, че не могъл да си избере занаят – той се сърдел на мухите и на пеперудите, че ходят по дърветата. Това се отнася до човека, който често се занимава с някой занаят, несъответстващ на неговия живот – това е губене на време. Както ти чакаш от билета, така и този паяк понякога по десет дена чака да хване някоя муха и стои гладен, понеже няма друг занаят. Отначало мухите не знаели и се хващали, но после се научили и паякът започнал да гладува. Гладуването в света, това са непостигнати желания. На всеки, който като паяка чака да хване муха, но не хваща, желанията му са непостигнати. Непостигнати желания са тези, които не вървят по онзи Божествен път.

 

Някой казва, че човек трябва да е млад, здрав, да се храни добре. Човек се е родил здрав, но после е станал болен. Човек трябва да знае как да се храни. По механическия закон вие може да сложите в един чувал колкото жито искате, но в стомаха си не можете да сложите много жито, защото ще се увреди – клетките на стомаха са разумни. София не е разумна, но софиянци са разумни; София не сте я срещали, но софиянци сте срещали – те са разумни, културни, някои са по-разумни, а други – по-малко разумни. Стомахът е като София, но стомашните клетки са много умни и са специалисти. Ако турите в стомаха неподходяща храна, всички клетки гладуват и я изхвърлят навън – тези стомашни клетки са много по-умни, отколкото своя господар. Но хората мязат на онзи гръцки поп, който кръстил десет деца в студена вода и те умрели. Винаги, когато човек не може да роди нещо, което да е свързано с някаква идея, то умира. Страданията са необходимата връзка, която показва какви трябва да бъдат отношенията в света.

 

Вие толкова време посещавате събранията. В какво седи набожността, каква е нуждата на Господа от нашето вярване? Ако някой влезе в училище и вярва в учителя си, каква полза носи този ученик на учителя си? Ученикът трябва да се учи. Степента на Вярата се определя от прилежанието на ученика – ако прилежанието му е голямо и ако е придобил нещо в учението, той има Вяра в учителя си. Вярата едновременно трябва да предизвиква Обич и Любов и ако не може да предизвика Любов и прилежание, то тя не е истинска Вяра. Всякога може да опитате силата на вашата Вяра и всеки един от вас трябва сам да се опита, за да види доколко има Вяра – от тази Вяра, която имате, зависи вашето щастие. Трябва да знаете колко е силна Вярата ви.

 

Някой път имате главоболие или ви се зачервят очите – вие не знаете причините и го наричате възпаление на очите, но това възпаление не е дошло произволно. На хора, които много пият, винаги върхът на носа им е червен, следователно щом се зачерви върхът на носа, причината е в пиянството. Също така, ако човек има неестествени желания, носът пак става червен. Нито вино, нито ракия, нито неестествени желания – човек не трябва да слага върху мозъка си по-голяма тежест, отколкото може да носи. Най-малката прашинка, турена в окото, знаете ли колко тежи? Една мисъл може да ви причини много големи страдания. Вземете например мисълта, че някой може да ви убие – тази мисъл откъде е дошла? Друг път ви идва идеята, че не ви обичат; несъвместимо е това – ако никой не ви обича, никога не можете да дойдете на Земята, а щом сте на Земята, тогава най-малко двама души ви обичат. В такъв случай твърдението ви, че не ви обичат, не е вярно. Въпросът седи така: има някой, който ме обича, но аз не го обичам. Въпросът има два начина на разглеждане: ако някой не ви обича и вие не го обичате, коя е причината; ако някой ви обича и вие не го обичате, коя е причината? И в двата случая причината е една и съща. Ако вас не обичат, причината е същата както в случая, когато вие не обичате. Тогава питам: тоз, когото не обичат, вие защо не го обичате? Ти казваш: „Не ми харесва.” Тогава и онзи не харесва вас. Ти не виждаш никакъв недостатък в себе си, но другите виждат. Тогава къде е Истината? Казва се: „Истината ще ви освободи.”

 

Когато имате правилни понятия, страданията ще изчезнат или най-малко вие разумно ще се справите с тях. Например трябва да режеш ноктите си. Има части на тялото, които не са чувствителни, а пък има части, които са чувствителни – защо някои части не са чувствителни? Ноктите не са чувствителни по единствената причина, че са една написана книга. Когато погледнете нокътя на показалеца, може да гадаете какво има във вас – дали сте скържави, или не, дали сте ученолюбиви, или не, дали сте благородни, или завистливи. Всеки нокът показва по каква причина са станали нещата. Някои режат ноктите си, за да изтрият написаното, но не могат – тази книга е такава, че колкото повече се изтрива, толкова повече расте. Вие притежавате известни дарби, които трябва да разработвате.

 

Вие имате за онзи свят същата идея, каквато една млада мома има за момъка: тя фантазира, че ще дойде нейният възлюбен, че ще живее като царица, ще има ядене и пиене, а тя само ще се потрива. В онзи свят има интензивен живот и там не може да влезе невежа, който казва, че не знае това и онова. Ако това, което правите на Земята, там го направите, за десет хиляди години няма да ви допуснат да стъпите. Жената само за един плод вече от осем хиляди години е изпъдена от Рая. Заради две ябълки първите хора за осем хиляди години са изпъдени от Рая. Вие мислите, че да се отиде в онзи свят е лесно. За да отидете в онзи, Божествения свят, непременно се изисква един чист и Божествен живот. Ще кажете: „Тогава кой ще влезе в Небето?” Ние под Небе разбираме разумните хора, които са съвършени – те не могат да пуснат при себе си невежи хора. Допуснете, че вашето обоняние е развито – може ли да допуснете до себе си някой човек, заразен от проказа? Болестта е едно нещо, а Любовта е друго нещо – Любовта не значи да търпим всичките миризми на болния, благодарим за такава „любов”. Любовта има за цел да подкрепи Живота, а не да подкрепя болния. Когато е болен някой, той може да бъде гледан, но целта на Любовта не е да гледа болни, целта на Любовта не е да търпи грешните – това са вметнати неща. Целта на Любовта е да развие добродетелите.

 

Вие казвате, че трябва да се търпи – търпението е присъщо на един свят, където хората не живеят добре. Когато говорим за търпение, подразбираме един свят, където хората не живеят добре – когато единият човек е добър, а другият е лош, ние казваме, че последният трябва да се търпи. А когато и двамата са добри и се обичат, тогава каква нужда има да се търпят? Ако ви е дотегнало търпението, вие може да го смените с нещо друго. С какво може да смените търпението?

Реплика: Със самообладанието.

Самообладанието също има известни черти като търпението. Може да търпиш, когато вземат нещо от теб, когато постъпват несправедливо спрямо теб. Да допуснем, че сте дошли до крайния предел на търпението и казвате: „Човек не трябва да търпи!” Щом не искате да търпите, какво трябва да правите? Търпеливият човек е мързелив. Значи търпението трябва да го замените с Разумното слово.

 

Един човек може много лесно да бъде възпитан. Вие имате деца; говорите, говорите на едно дете, но нямате метод на възпитание – казвате: „Това дете не може да се възпита.” Един професор в Америка направил следния опит: обзавел една малка стая с малък прозорец, а целият под бил направен от мед, за да може да се пуска електричество. Непослушното дете го слагат в стаята и то започва да блъска нещата, при това блъскане излиза електричество и през детето минава ток. Като направи няколко пъти така, то се отказва и вече гледа с респект на всичко. Така и вие, когато понечите да направите нещо, Господ пуска тока, но вие скъсвате жицата. Заради това на стари години детето почва да бие майка си.

 

От ваше гледище не би трябвало да има никакви бури, не трябва да се люлеят листата, всичко трябва да бъде тихо. В света, в който живеете, вятърът, причиняващ наглед големи бури и болки, носи и голяма полза на растенията – усилва тяхното кръвообращение, доставя храна, спомага за слънчевата светлина и причинява едно вътрешно обновяване на растенията. Ако нямаше мъчения, скърби, страдания, щяхте да приличате на рохки грънци, които като ги бутнеш, се чупят, а пък чрез несгодите човек става пъргав и еластичен. Който е боледувал много, лесно преодолява една нова болест, а други, които не са боледували, могат да умрат.

 

Вие сте в една такава стая, по чийто под е пуснат електрически ток. Един проповедник ми разказваше: „Какво ми дойде до главата, аз говорех, че жените не трябва да носят скъпи коприни, а моите дъщери, като пораснаха, и те почнаха да носят такива коприни, и те не слушат. Хората ми казват сега: Ти учеше другите, а как не можа да научиш своите дъщери!...” Значи само с говорене не става. Ако бях на мястото на проповедника, щях да кажа: „Купете си още по-хубава шапка, още по-хубави дрехи – от хубави по-хубави!” Аз така бих проповядвал и тогава щеше да се получи добър резултат: бащата щеше да загази, да осиромашее и най-после щеше да дойде време дъщерите му да ходят без шапки. Те ще задлъжнеят, електрическите токове ще почнат да ги разтърсват, без да става нужда да ги възпитават другите хора отвън. Така и Природата възпитава: каквото поискаш, тя ти го дава, но след всички тези шапки ти ще фалираш и ще дойдеш до едно място, където ще страдаш. Природата ще ти даде желаното, но за всичко, каквото ти даде, ти ще отговаряш. Какво се крие под думата хубава шапка? Аз нямам нищо против хубавата шапка, но да има и съответна глава, а на една лукова глава хубавата шапка нищо не струва. На хилаво тяло хубави дрехи не струват. Ако главата няма хубава мисъл, шапката не е на място.

 

Ние често изпадаме в друга една крайност. Природата не е скържава като нас, тя иска децата й да бъдат облечени първокласно и не щади средства за дрехите, които искате. Ако Бог е облякъл пеперудите, чиято дреха за петстотин хиляди лева не може да я направите, колко повече един човек може богато да се облече. Човек трябва да се облече, но в тази външна дреха трябва да има нещо, което да съответства на някаква добродетел. Например искаш да имаш златен пръстен – трябва да имаш това злато отвътре. Искаш да имаш някой скъпоценен камък, но трябва да имаш отвътре такъв скъпоценен камък. Някой може да се самозалъгва, че неговият камък е скъпоценен. Трябва да носите и да дадете израз на великите добродетели – само така човек може да бъде учен и разумен. А всички трябва да станете учени, силни, да станете хора, които знаят, че трябва да учат. Има неща, които не се купуват, които всеки трябва сам да изработи. Добродетелта не се купува, тя се изработва. Например трябва да изработиш своята Справедливост, за да знаеш какво ще ти се случи – да го предвиждаш, да го чувстваш. Или трябва да знаеш как да запазиш добрите отношения, да знаеш как да запазиш приятелството.

 

Вие казвате, че Бог е Любов, че Бог живее във всеки човек. Тогава Бог живее в умовете и в сърцата на хората. И всеки ден от Невидимия свят Ангелите ви слушат какви глупости говорите – даже най-добрите от вас говорят глупости. След като сте разговаряли с една сестра, казвате: „Тя е смахната, малко й хлопа дъската, няма маниери – я виж каква й е шапката!” Не е лошо човек да критикува, но да прави критика на място, която да отговаря на известни истини; не само да предполага нещо, но точно на място да го каже. Ако човек постоянно само критикува, на какво ще заприлича светът? Светът се нуждае от много малко критици. Трябва да се изнесат хубавите и лошите страни. Вие вземате мястото на критици, но когато критикувате, какво трябва да направите? Трябва да напишете някому едно анонимно писмо: „Според мен ти трябва да постъпиш така и така.” Напишете му едно хубаво писмо, че човек, като чете вашата критика, да се ползва. Понякога не е необходимо да си споменавате името. Ще кажете: „Сестра, вие имате хубави, но имате и слаби страни: много мигате, езикът ви е много къс, много мислите, а малко говорите, лъжете по малко.” Трябва да си удължите езика малко – човешкият език е къс, аз бих желал да имате език като у животните. Много пъти това, което хората говорят, не са техни мисли. Например дойде някой и ви каже някоя новина, която не сте проверили. Често пъти по селата някоя баба чува някоя новина и казва: „Ще я кажа само вие да я знаете”, отива на друго място и там казва същото – скоро цялото село узнава. Ако новината обиколи цялото село, какво е спечелила бабата? А после, след като я хванат, казва: „Не съм говорила аз.” Ти разказваш на десет места това, което си чул, но мислиш ли, че тези хора ще задържат това, което са чули? Не. Неща, които не са точно проверени, не трябва да се казват – трябва да казваме неща, които са точно проверени. Често има същества, които ти продават своите стъкълца и казват, че са скъпоценни камъни.

 

Вместо да се занимава с великия закон на Любовта, човек по цял ден се занимава с неща, които нищо не могат да му допринесат. Например на еди-коя си ваша съседка мъжът й донесъл някакво богатство, копринена рокля или лачени обуща и всички цял месец все за това говорят. После се заражда кисело чувство защо и твоят мъж не ти е донесъл копринена рокля. Да допуснем, че и ти имаш копринена рокля – какво си спечелила? Ще те заровят в копринена рокля. На онзи свят какво ще занесеш от своята копринена рокля? Казва някой: „Да си поживеем!” – няма никаква философия в това живеене. Роклята, която се скъсва за една година и избелява на цвят, аз не бих я турил на гърба си. Дрехата никога не трябва да остарява, както е у птиците – такава е била дрехата, с която е бил някога облечен човек. А сега обличат дрехи, които никак не са хигиенични и вследствие на това се явяват много болести. Сегашната мода какво е направила? Ако платът е много прост, той не е здравословен. В плата трябва да прониква въздух. После, вие обичате да носите пристегнати дрехи – арабските коне ги стягаха с каиши отдолу, за да бъдат в постоянно напрежение. Дрехата трябва да бъде свободна, здравословна, за да циркулира правилно кръвта. Също така по-рано носеха обуща с високи токове, които пристягаха пръстите – и от това пристягане на пръстите се зараждат много болести, мазоли и прочее. После, едно време мъжете носеха високи яки и приличаха на впрегнати волове. Задната част на врата не трябва да се стяга много, а трябва да бъде еластична, мека. Едно време жените носеха кадифени шапки, но сега почнаха да носят малко по-хигиенични шапки.

 

Постоянно трябва да решете косите си, за да вървят в едно направление, защото каквито са косите на човека, такава е и неговата мисъл. Косите не трябва да бъдат разчорлени, постоянно трябва да ги гладите с ръка, да вървят гладко. Ако вашата коса не се подчинява на ума ви, тогава как ще можете да работите в света. Аз считам за знание умението да почерни човек косите си. Сега косата на някои побелява от незнание, мъчение, скърби. Има едно естествено побеляване, има и едно неестествено побеляване, подобно на замазването на стаите, които не са бели, а само стените им са белосани. Белият цвят на косата показва, че човек няма користолюбива цел, че всичкото си богатство, което има, раздава, че за себе си не мисли. А пък друг път виждаш хора с побелели коси, които повече мислят за себе си, отколкото за другите – такива имат фалшива бяла коса. Бялата пръст не ражда, а черната земя ражда. Тогава, от ваше гледище, каква трябва да бъде косата на човека? Според мене косата трябва да бъде бяла, но като тубероза естествена, а не от скръб побеляла. Косата трябва да се мени, да придобива най-малко по три краски през деня: вечер при залез Слънце трябва да става черна, сутрин да става руса, а когато Слънцето е в зенита, да бъде бяла. Когато косата мени своите нюанси, тя е здравословна и когато я пипнеш, усещаш, че е здрава.

 

Човек трябва да има разумна мисъл, понеже светът, в който живеем, е разумен и тези, които го управляват, са красиви. Те не са стари, а са свежи, в тях има жив поглед, нищо костеливо няма да видиш в тях. Един Ангел като го видиш, няма да разбереш на колко години е, все ще мислиш, че е на тридесет, а той има хиляди години живот. Неговото лице е младо. Защо Ангелите не остаряват? Защото не се мъчат. Само човек, който се мъчи, остарява – грижите, скърбите на хората ги състаряват.

 

Вие търсите Бога, нали? На всяка стъпка Бог ви говори отвътре, че не трябва да живеете както сега – този живот е на миналото и трябва малко да го измените. Например дойде ви страдание или една отрицателна мисъл – защо не може да я промените, да я погледнете тихо и спокойно, да се позасмеете малко на страданието, да считате, че то е ваша привилегия? Искам да се отпушвате, защото сте направили в себе си бентове. Отпушете всички тези бентове, нека си върви течението, за да бъдете съвършено естествени! Това не означава да говориш каквото искаш, това не е естествено. На музиканта тонът е определен.

Когато срещнете един човек, колко думи трябва да му кажете и как трябва да започнете? Вие казвате:

– Отде идеш?

Онзи отговаря:

– Не зная отде ида.

– Къде отиваш?

– Не зная.

– Къде се спираш?

– В хотел „Лондон”.

– Колко време ще седиш там?

– Като си замина, ще ти кажа.

– Колко плащаш?

– По петдесет лева на вечер.

Откъде ида не зная и накъде отивам не зная, а къде се спирам и колко плащам зная. Обаче откъде идват тези пари? В Америка има обичай, когато спреш в някой голям хотел с десет-петнадесет етажа, да ти кажат: „Ето тук има голяма кука и дълго въже, при пожар да знаеш как да бягаш.” В България такива въжета няма.

 

Самовъзпитанието изисква при всичките несгоди и неволи в Живота да имате Знание. Вие се спирате върху една мисъл и казвате: „Защо Господ направи света така?” Този въпрос са го задавали хиляди хора преди вас, но никога досега не е даван отговор защо светът е така създаден. За мухата светът е създаден според мухата, за вола – според вола, за хората – според хората и за Ангелите – според Ангелите, всеки свят съответства на съществата, които живеят там. Аз не виждам в света нещо лошо, но има нещо неразбрано в този свят – в теб остава мисълта, че нещо не ти достига. По-богат от баща ти няма, но не само баща ти трябва да бъде богат, а и ти трябва да се запретнеш да работиш; не само учителите трябва да бъдат способни, но и ти трябва да се запретнеш да учиш. Ако ходите окъсани, дължи се на това, че не работите и не учите. И ако има някой невежа, той ще се оплаква, че баща му не го праща на училище, че училище нямало в тяхно време. Целият свят е едно Училище.

 

Ще ви приведа пак разказа за онази знаменита селянка от варненско, която минаваше за мързелива, имаше две слугини, но след като изпадна, към четиридесет-петдесет години стана учителка и започна да учи другите как се тъче и преде. Вие как ще се научите да говорите на хората? Човек никога не може да предаде на другите това, което не е опитал. Никога не можеш да говориш за Любов, която не си опитал, никога не можеш да говориш за Вяра, която не си опитал, никога не можеш да говориш за Знание, което не си опитал. Може да говориш, но в пълния смисъл не може да се предаде това Знание, което не си опитал. Следователно трябва да започнете с нещата, които знаете.

 

Някои от вас са суеверни и казват, че във вторник и петък не трябва да се почва работа. Защо във вторник не вървят работите? Понеже във вторник имало войни, бой и който излезе навън, пукват му главата, а в петък е опасно, защото тогава стават любовни работи и ако излезеш, можеш да се оплетеш. Тогава понеделник остава на Луната, сряда – на търговията, четвъртък – на благородството и на аристократизма, а събота е на набожните хора, които трябва да се молят. Съботата е още по-опасна от вторника и от петъка. Ако в събота не се молиш, работата е зле, затова дойде ли събота, ти през целия ден трябва да се молиш, за да не те сполети някое зло. А в петък защо да е зле? Ако излезеш в петък и не знаеш как да обичаш, работата ти ще бъде зле и ще се върнеш със счупено сърце – за този, който не знае да обича, петък е опасен. В петък сърцето ти трябва да е на място. Защо петък е лош? Защото сърцето ти не е на място. Защо вторник е лош? Защото волята ти не е на място. Ти казваш: „С любов работата не става”, но какво разбираш ти под думата любов? Любовта носи Живот, изобилие – всички блага в света идват по закона на Любовта. Но това не е онази привидна любезност, която хората имат. Онзи, който ви обича, ще ви донесе нещо и ще си замине. Когато светлината минава и заминава, тя ви обича, тя донася нещо и излиза навън, пътува – това е законът на Любовта. Светлината и топлината като идват заедно, всичко донасят – плодове и всички блага. Когато излизаш в петък, трябва да бъдеш като светлината и топлината. Ако не бъдете в този ден като светлината и топлината, ще приличате на свещи, които не могат да се запалят и всеки ще ги отхвърля настрана.

 

Някой ще попита може ли човек да бъде светъл. Човек е запалена свещ и трябва да се усили неговата Светлина. Всички трябва да бъдете умни, мъдри трябва да бъдете всички и тогава новият ви дом, който ще построите, ще се преобрази. Нали в бъдеще ще остареете и животът ви съвсем ще се обезсмисли? Когато остареете до седемдесет, осемдесет, а някой може би и до деветдесет години, къде ще намерите утеха в себе си? Утехата е в онази Любов, която носи вечно подмладяване – човек трябва да влезе в закона на подмладяването.

 

Въпреки че остарявате, не вярвайте в остаряването; въпреки че умирате, не вярвайте в смъртта. В какво трябва да вярвате? Казвате: „Аз не го ли виждам това?” Ако аз дегизирам някого така, че го направя стар, трябва ли да повярвам, че е стар? В театъра млади хора на двадесет години се дегизиран като старци. Вярваш, че си стар, докато си на сцената, но когато слезеш, не си вече стар. Кажете си: „Ние сме актьори и условията на актьорството изискват ние да сме стари, но не сме стари! Актьорството изисква някой път да плачем, но ние не сме плачливи!” Понякога с четири реда сълзи плачеш, но кой би повярвал в сълзите на актьора?

 

Същественото е да дойдем до искрения Живот. Човек, който страда, цялата Земя може да носи на гърба си – щом не може да носи цялата Земя на гърба си, той не е страдал. Аз търся хора на страданието, аз съм петимен да видя човек, който страда – много красиво е страдащото лице! Аз не съм намерил още страдащ. Някой казва: „Знаеш ли колко страдам?!” Погледна го и отговарям: „Не си дошъл още до страданието; до скръбта си дошъл, а в страданието има нещо обновяващо, има Надежда.” Човекът на Надеждата е в положението на змията, която е хвърлила кожата си – погледът му е жив, с надежда, а не с обезсърчение, сериозен. В света страданието носи най-хубавите работи. А пък Радостта, която човек може да има, е качество на Ангелите – тя означава, че човек е влязъл в техния Живот. Страданието е нещо възвишено, благородно. Всички светии са страдали, Христос е страдал, всички Учители са страдали – страданието е последното, с което завършва еволюцията. Йоан, когато се пренесъл в Невидимия свят, попитал: „Кои са тези в белите дрехи?” Казали му: „Те са, които са минали през голямото мъчение, минали са през страданието и сега са облечени в бели дрехи.”

 

Аз не искам да ви представям живота такъв, какъвто не е, да ви казвам, че ще бъдете късметлии. Ще ви кажа, че в първата фаза ще бъдете недоволни, във втората фаза ще се мъчите, в третата фаза ще скърбите, а в четвъртата фаза ще страдате. Ако можеш да превърнеш недоволството, ще имаш едно богатство; ако превърнеш мъчението, ще имаш второ богатство; ако превърнеш скръбта, ще имаш трето богатство, а пък ако превърнеш и страданието, ще имаш всичкото богатство. Недоволен си, мъчиш се, скърбиш, страдаш – това са състояния, които трябва да превърнеш.

 

Епиктет 20 живял при един римски патриций, който имал две хиляди роби и бил много своеобразен. Той често биел Епиктета, но последният само се поусмихвал. Страшно се гневял римският патриций от това, а Епиктет му казвал: „Един ден ще разбереш.” Случило се веднъж, че господарят силно притиснал крака на Епиктет, който му казал: „Както ми притискаш крака, ще го счупиш, а като се счупи, няма да мога да ти върша работа.” Патрицият се зачудил на неговото самообладание, дал му голяма сума пари и го освободил. Епиктет отишъл в Гърция, където живял свободен.

 

Ако един човек, който нямал познанията на християнството, е живял така, тогава вие, които ги имате, как трябва да живеете? Вас са ви учили малко по-другояче, по-друго възпитание имате: някой ученик отива при учителя си и му казва да му пише по-висока бележка, за да мине. Учителят може да му пише по-висока бележка, но в живота той ще има пак слаби бележки.

 

Това, което сега придобиете, ще го притежавате през цялата Вечност, следователно заслужава си човек да изучава пътищата на Мъдростта. Първото изискване е да имате силна Вяра, да бъдете пълни с Любов – Любов, която да лекува даже. Ако обичаш една болест, ако ти стане много приятна, тогава тя ще си замине. Аз съм виждал хора, които при треска вземат стомната и отиват за вода. След един-два месеца треската ги оставя, а пък онзи, който се бои, с години може да има треска.

 

Събуди в себе си Божественото, мисли за Божест¬веното, за да те освободи от всички мъчнотии! Човек трябва да събуди Божественото в себе си и като го събуди, то ще бъде всесилно в него. Ако не го събуди, ще трябва да ходи на чешмата, а когато го събуди, ще има в себе си извор.

 

Основното нещо трябва да разберете: щом си недоволен, подложи недоволството на научно изследване; щом имаш мъчнотии, подложи мъчнотията на научно изследване; щом скърбиш, подложи скръбта на научно изследване; щом дойде страданието, подложи страданието на научно изследване и виж какво Бог е вложил и кои са причините. Когато дойдат дните на изпитанията, трябва да сте готови. Трябва да вървите по Пътя на Мъдростта сега, та когато дойдат дните на изпитанията, като се обърнете към Мъдростта, да я повикате и тя да ви говори. Вслушвайте се в Доброто, което живее във вас. Не казвайте, че във вас няма Добро – във всеки човек има Добро. Човек трябва да се вслушва в себе си и да вярва в това Добро. Като каже, че в него няма Добро, означава, че не го е развил, не го е използвал.

 

Сега бъдете силни в Словото. Прилагайте Словото, прилагайте търпението, говорете на себе си. На себе си да говори човек е най-интересно – трябва да кажеш на себе си: „Ти си много даровит, но дарбите ти не са развити; много Любов имаш, но не си я проявил; много Сила имаш, но не си я развил; за Небето си кандидат, но не си готов още.” Дълго време имаш още да учиш на Земята и ще се стегнеш да учиш. Ако искате да отидете пред Царските врата, трябва да нарисувате една хубава картина. Ако работите, тогава ще ви приемат – ще трябва да изпеете една хубава песен, да изтъчете едно хубаво платно, да напишете едно хубаво произведение, за да ви приемат. Представете си, че поискат да кажете нещо от Евангелието и вие не можете. Някои от вас даже и Евангелието не знаят. Например, в 10-и стих на 10-а глава от Евангелието от Йоана какво пише? Ще кажете, че Духът ще ви проговори. Какво пише в 15-а глава, 1-и стих? – „Аз съм истинната лоза и Отец ми е земеделецът.” Трябва да знаете поне първия стих от всяка глава. От всинца ви искам да научите първия стих от всичките глави на Евангелието от Йоана. За идната седмица ще научите първите стихове на първите седем глави.

 

Не трябва да приличате на онзи американски професор, който отишъл на пощата, но си забравил името и трябвало да се върне вкъщи, за да пита жена си – това вече е едно болезнено състояние. Човек трябва да се учи да помни. Слабата памет показва, че има стълкновение между ума и сърцето – когато имаш разнородни мисъл и чувство, които не си хармонират, тогава винаги паметта отслабва.

 

Един човек ми каза: „За философия какво ще ми разправяш, аз гладен ще умра!” Аз му казвам: „И много пари да имаш, пак гладен ще умреш.” Всички хора все гладни умират. Не трябва да мислиш, че гладен ще умреш. Гладен няма да умреш, но когато умираш, няма да ти дадат да ядеш, за да не бъдеш сит, когато горе ти дадат обед. Или другояче казано, там не може да имаш обед, ако не гладуваш известно време тук, че като ти дадат ангелски обяд там, да кажеш: „Отличен обед!” Следователно страданията на Земята са едно приготовление, за да оцените благата, които ще ви се дадат. Ако тук страдате, вие сте съучастници на радостите, които ще имате. Както сте съучастници на страданията, така ще бъдете съучастници и на радостите. Онова, което ви се дава на Земята, е за да придобиете по-големи блага. Това е истинското верую, с което трябва да вървите по правия Път на Живота. Ако имате друго верую, ще имате разочарование.

 

Този живот, който сега имате, е отчасти – нито царят е доволен, нито майката е доволна. Нито една майка не е имала синове и дъщери като Ангели. Ако се родят два Ангела от нея, тя втори път няма да иска да има деца – тя търси тези две деца. Аз вземам това в мистичен смисъл: човек живее отчасти, докато се родят в него едно желание и една мисъл, които да бъдат център на целия човешки Живот. Този център е Любов към Бога, която трябва да осмисли Живота така, че този Бог да бъде навсякъде с вас и когато Го повикаш, да те послуша. Когато сме недоволни, когато се мъчим, скърбим, страдаме, ако Го повикаме, да ни отговори – това е Любовта. Когато чуем гласа Му, недоволството изчезва. Като проговори Бог, недоволството, мъчението, скръбта и страданието изчезват и се превръщат на Радост. Направете пълна връзка с Любовта и почнете да учите! Изучавайте стиховете, изучавайте притчите.

 

Вие мислите за остаряване. На онзи свят като идете, ще се подготвяте да работите и невидими ще се върнете тук, на Земята, за да проповядвате от дом на дом в продължение на двадесет години. Някой се е отчаял, а ти ще го обнадеждиш. Ще идеш при втори, трети, четвърти – така двадесет години ще проповядваш. Някои от вас двадесет години ще учат хората да не пият вино, други двадесет години ще проповядват на момите да не се женят, трети двадесет години ще учат момците на същото. Едни двадесет години ще учат хората да не лъжат, други ще ги учат двадесет години да се не страхуват, трети ще проповядват на хората да ядат умерено. Това е наука. Господ ви е турил някъде.

 

Сега вие искате да ви се дадат големи дарби и знания изведнъж, че като проповядвате, да кажат: „Колко знае този човек!” Във варненско преди години се яви гадателка, при която цялата околност се стичаше – гадаеше с един голям морски охлюв и всичко знаеше. Тази гадателка я обраха разбойници, но тя не можа да види на охлюва, че ще я оберат. Следователно човек може да има всичкото знание, може всичко да гадае, но трябва да знае и кога ще го оберат. Всяка една работа на Земята не трябва да се довършва. И аз ще направя същото – има нещо, което няма да кажа. Не искам да ме оберат...

 

„Отче наш”

12 май 1932 г., 16 ч., София, Изгрев

 

[/b][/size]

Добрата молитва

Ще прочета част от 10-а глава от Евангелието от Йоана, от 1-и до 19-и стих.

„Бог е Любов”

 

Първият стих от прочетената глава казва: „Истина, истина ви казвам: който не влезва през вратата в кошарата на овците, но прелазя от другаде, той е крадец и разбойник.”

 

Исус взема една много обикновена дума – вратата. Всяко нещо си има врата. Всяка стая си има врата – естествен път е вратата. Когато някой разбойник иска да влезе в стаята, той пробива дупка и през нея влиза. Значи, който не влиза през вратата, той се различава в своите намерения. Това е обикновен факт от живота, но вие искате да знаете какво е искал да каже Христос. Той прави сравнение като казва, че крадецът, който влиза в някоя кошара, идва да вземе някоя овца или да я продаде, или да я изяде.

 

Някой път вие запитвате защо злото съществува в света. Но ако бяхте на мястото на някоя овца, как щяхте да си обясните състоянието на един крадец, който влиза в кошарата? Какви са подбудите, с които той влиза и задига от кошарата? Има интерес. Сега може да запитате какво зло сте му направили, мрази ли ви? Не ви мрази, обича ви – от голяма обич влиза в кошарата и задига от вас.

 

На същото основание, когато във вас влиза някоя мисъл, тя може да причини пакост. Има някои мисли, които влизат като живи същества и причиняват големи вреди. Всяка мисъл, която влиза като този крадец, има свой стремеж. Как можете да ги разпознавате? Всяка мисъл, която влиза във вас и ви причинява пакост, не влиза през вратата. Например вие сте напълно убедени, че Бог ви обича, но някой дойде и ви каже, че един ваш приятел говорил лошо за вас. Вие, без да проверите, свиете вежди, начумерите се, свиете устни, ставате неразположен, започвате да мислите защо така е говорил. Не сте проверили, а започвате да се заканвате в себе си: „Аз ще му дам да разбере как си позволява да говори така!” Хората са много лековерни – на истината не вярвате, но на един слух вярвате. Ако между вас се разнася каква да е лоша мисъл, ще й повярвате.

 

В този век най-първо трябва да се научите да раз¬познавате качествата на своята мисъл, защото мислите са Сили, които строят. Каквито са мислите, такъв става и човек. Щом в него почнат да влизат обикновени мисли, лицето му огрубява. По цял ден той се занимава с обикновени мисли. Обикновени мисли аз наричам всички мисли от материален характер, свързани само със земния живот. Така човек, свързан с материалния живот, огрубява по същия начин, по който човек, извършващ някоя груба работа, има мазоли и пришки на ръцете.

 

Силата на един учен седи в това, че познава нещата. Мнозина от вас правят известни разлики, но дори някои от плодните дървета не можете да определите по какво се различават. Например листата на една ябълка, череша, слива, зарзала, мушмула и други се различават. Хората считат, че тези неща са маловажни. Някои от вас не могат да правят разлика между една физиономия и друга. Казвате, че лицето е хубаво, валчесто, че веждите са хубави, но какви са веждите не умеете да ги опишете. Казвате, че устните са много хубави, но не може да ги опишете. Също така и за ушите нищо не знаете, имате известно понятие само. После казвате, че косите му са много хубави, но не знаете, дали са тънки, или дебели. Хубавият косъм е гладък като коприна. Ако извадиш един косъм от нечия глава и го прекараш през пръстите си, можеш да опишеш характера на човека – целият Живот е написан на един косъм. Ако си нервен, това е написано на косъма – и косъмът е такъв; ако си скържав, и косъмът е скържав – има известни грапавини; ако си груб по характер, и косъмът е груб, дебел; ако имаш хубав, възвишен, благороден характер, косъмът е гладък от единия край до другия и като го пипнеш, приятно ти е, като че ли се влива нещо в теб. Косъмът на един светия, който е прекарал тридесет години в планината, е особен. Защо светиите носят дълги коси? Защото отрязването на косите означава физическа свобода и когато не ги стрижеш, ти казваш: „Каквото Господ каже”, а пък сега, като си стрижат косите, хората казват: „Каквото ние кажем.” Част от жените поддържат „каквото Господ каже”, а пък част от жените стрижат косите и казват „каквото ние кажем.” Но да оставим това, то е външната страна...

 

Ако прекарате пръстите си по косъма на светията от единия край до другия, неразположението ви ще изчезне, ще ви дойде приятно разположение и ще мислите, че има смисъл да се живее. Затова хората обичат да държат в себе си нещо от светия. Ако имаш косъм от светия и го прекараш през пръстите си, както жената при предене прекарва нишката, тогава косъмът ще ти предаде това, което има. Така е и с храната – ако вашият организъм не прекарва тази храна през себе си, за да извлече това, което Бог и Слънцето са вложили в нея, той не може да се ползва. Всяка мисъл, всяко чувство се отпечатват върху ума ви. Например вашият приятел е казал някоя хубава дума и вие като я повтаряте, настроението ви се изменя. Това е вярно и по отношение на Евангелието: когато го четете, някои думи имат отношение към вас, не са изгубили своя дълбок смисъл, който съдържат.

 

Следователно всяка мисъл, която влиза през вратата, е добра. Лошите мисли се отличават по това, че имат друг цвят, други трептения, звукът им е съвсем друг. Лошите мисли са ужасни грозотии. Всяка мисъл има формата на човек – какъвто е човекът, такава е и тя. Защото ако мислиш да откраднеш едно агне, мисълта ти изразява как си задигнал агнето, как си го заклал и т.н.

 

Ако кажете по адрес на някой ваш приятел нещо, в края на краищата започвате да съжалявате – защо съжалявате? Самата лоша мисъл има отрова в себе си; не само като я възприемаш, но и като я пращаш по нечий адрес, тази мисъл минава през теб. Онзи, който праща мисълта, си пакости, както пчелата, когато ужили някого, плаща с живота си. Всяка мисъл, която излезе от човека и причини някоя вреда, ще умре. Това умиране има обратно действие върху човешкото съзнание.

 

Съвременните страдания произлизат от неестест¬ве¬ното приложение. Вие понякога се чудите отде ви нападат някои лоши мисли. Лошите мисли идват вина¬ги от материалния свят. Достатъчно е някой от вас, който има най-хубаво религиозно настроение и Любов към Бога, да излезе и да посети някой приятел, който има хубави мебели и разполага със средства, за да се върне неразположен. Някой вижда у заможните хора къщи, постлани с килими, и когато се върне у дома си, казва: „Защо аз нямам тези блага, които има богатият?” В живота съществува едно различие. Ако един голям кит, който живее в морето, има голямо тяло и умее да се движи навсякъде, и ако човек съжалява, че не е такъв голям кит, кое е по-хубаво – човек ли да бъде, или кит? Богатият човек е един голям кит, който живее във водата. Ти си го посетил и искаш да бъдеш като него, но китовете са изложени на големи опасности. Вие пожелавате положението на богатия, но богатият човек има много големи страдания. Сиромахът има външни страдания – понякога не си дояжда, но той няма онези страдания, които богатият има. Бог така е определил нещата, че богатството си има своя лоша и добра страна. И сиромашията, и учението, и религиозният живот също така си имат своя лоша и добра страна. Защото за да си религиозен, имаш известни задължения: живееш в едно общество и не може да правиш каквото си искаш. Например, ако живееш в едно културно общество, ти ще говориш това, което е благоприлично, което е морално и което хората няма да осъждат. Хората имат едно вътрешно съзнание и познават кога човек вътрешно е добър. Даже и животните познават.

 

Във Варненско имаше един крайно беден човек, наричаха го Дели Васил. Където и да минеше през селото, дори и край най-лошите кучета, които съдират дрехите на другите хора, те не го лаеха. Как ще си обясните това? А пък всички го наричаха Дели Васил – смахнатия Васил. Питам защо не го лаеха кучетата. Защото този човек ги обичаше. Ако обичаш някое куче, щом те види, то познава, че го обичаш и си размахва опашката. Кучетата са много честолюбиви, у тях има едно чувство, те са пробният камък за привързаност. Ако ги погледнеш и нямаш чувство към тях, те те залайват и казват: „Не си благороден!” Кучето е образ на привързаност – откъде е останало това чувство у него? Това е един психологичен феномен и ако хората биха имали дори привързаността на кучетата, биха живели много по-добре. У кучетата, освен чувство на привързаност, има и чувство на кавалерство: едно мъжко куче никога няма да сдави някое женско, благородство има; може да има някои изключения при дресираните кучета, но поне аз не съм видял. Между хората така ли е? Значи в кучето има едно благородно чувство на привързаност и чувство на самосъзнание, на дълг към противния пол. Хората трябва да вземат тези качества за пример.

 

Каква е целта на религията? Да внесе най-красивото, най-благородното в човешката душа. А в сегашния век има една опасност от морализиране – казвате: „Така трябва да живеем!” Аз съм за учението. Всеки един човек трябва да се стреми да прилага, защото в приложението е красотата на Живота. Някой ми разказва как ял череши, колко били сладки; ако този господин ми даде и аз да опитам черешите, може да ми разправя – тогава и аз ще споделя, ще кажа: „Вярно е, аз опитах, действително е така.”

 

Вие казвате, че трябва да бъдете добри хора. Има едно застояло добро в света. Други казват, че трябва да бъдете богати. Има едно състояние, когато всеки един човек може да бъде богат. Ако човек е умен, всеки ден има един момент, когато той може да стане богат и щастлив, но той го пропуска. Когато дойде моментът за неговото щастие, той се занимава с други посторонни работи. Едва след като мине красивият момент, когато вече няма никакъв изглед за щастие, той тръгва да го търси и казва: „Няма го щастието в света.” Тръгва да търси добрите хора и казва, че няма такива в света. Има добри хора, но добрите хора минават все през вратата – през царските врата, а пък онези, които минават през прелезите, не са добрите хора. Ако две сестри се карат, те са от едната и от другата страна на прелезите. Ако две съседки се карат, че кокошката на едната снесла в другия двор и не могат да разделят яйцето, питам през вратата ли се карат? През прелеза, през дупките за едно яйце се карат. Да допуснем, че кокошката цяла седмица е снасяла яйцата в чуждия двор; ако сложим по двадесет лева за яйцето, струва ли си един спор за двадесет лева? Ако е за няколко милиона английски лири, ще кажете, че е голяма сума, а пък тук става въпрос за двадесет лева, които даже не правят един швейцарски франк. Така човек изгубва своето добро настроение и понякога за цяла година пропилява хубавите случаи и накрая огрубява. Често човек произнася някоя необмислена дума, прави една погрешка, а после се оправдава и казва: „Имам право да го кажа, аз не съм глупав!” Който има някакви свои правила и ходи да се разправя с хората, мислите ли, че е много умен? Ако ти ходиш да разправяш, че този не върви добре, че онзи не върви добре, питам има ли някой, който да ти е благодарил, че сте го окаляли. Поне аз не съм срещал такъв човек.

 

Понякога в човека има едно вътрешно говорене. Има вътрешно говорене, има и външно говорене. Някой път човек спори със себе си и казва: „Този е такъв, онзи е онакъв, защо Господ ги е направил такива, не можеше ли да ги направи други?” Той мърмори, после отива да се моли и по време на молитва казва: „Не ме слуша Господ.” Когато отиваш със своите правила, какво ще постигнеш? Господ не се нуждае от никакви правила, за Него те са абсолютно непотребни. Господ е направил хората толкова съвършени, че абсолютно нямат нужда допълнително да ги пилиш. Ако онази гъсеница, която яде листа, знае как да преобрази характера си, кой професор ще й дава наставления? Тя се качва на това, на онова дърво, докато стане на пеперуда. Една сестра иска да възпитава някоя друга; за мен ще е много интересно, ако от вашия опит се намери случай, когато две сестри са могли да опилят някоя сестра така хубаво, че последната да е станала светия – няма такъв случай. Аз познавам една сестра, която срещнала друга сестра, която много грешила, и й казала: „Сестра, аз много те обичам, бих желала да съм като теб и съжалявам, че не мога. Колко ми е приятно да другарувам с теб, аз съм самотна.” Другата казала: „И аз съм самотна, считат ме много лоша, да се съберем!” Аз мисля, че първата сестра разсъждава много добре.

 

Често пъти за това, което наричаме зло в света, ние не знаем подбудителните причини. Не знаем и кои причини са заставили някой при определен случай да придружи с Добро дадена своя постъпка...

 

Една котка ходи около Учителя.

 

Тази котка е предметно учение – тя слуша беседата, без да я разбира. Тя си има свой маниер – ще си поглади опашката, защото си има нещо предвид. Аз зная защо си я глади – иска нещо материално, нищо идеално не иска. Преведено на човешки език, тази котка ми казва: „Ако сестрите ти донесат някои хубави работи, и на мен да оставиш! Хубав кашкавал ако ти донесат, и на мен да дадеш, да не забравиш!” Понеже котката е колективно същество, онези Същества от Невидимия свят съвсем друго искат да изразят – те искат да кажат, че трябва да имате характер, да не ви е срам. Котката казва: „Аз добре разбирам и благодаря на Учителя. Готова съм на послушание – щом съм повикана, готова съм...” Да оставим сега котката, тя ни отвлича вниманието.

 

В своето самовъзпитание човек никога не трябва да се изтезава. При сегашното си развитие той постоянно трябва да изправя своите погрешки. Всичките погрешки са колективни. Например някой път дъжд вали и стената се окаля – ще вземеш четката и ще я замажеш; някой счупва прозореца – ще купиш ново стъкло и ще го поставиш; някой оцапал – ще очистиш. Такива неща стават постоянно. Светът е пълен с добри и лоши мисли. Човек, като не разбира законите, е изложен на външно влияние и ако вие влезете в едно общество, веднага ще възприемете настроението му. Ако влезете между учени, музиканти, религиозни или други, ще възприемете настроението им. Ако се печете на Слънце, ще възприемете настроението на Слънцето и ще имате разположение; ако се печете на Луна, ще имате съвсем друго настроение. В духовно отношение светът е стигнал до положението, когато се изисква едно вътрешно разбиране, изисква се всеки от вас да има силна мисъл, да не се влияе от средата, в която живее, а да излезе в по-висша среда. Например влиза една Божествена мисъл у вас – как познавате, че тази мисъл е Божествена?

 

Дойде ви някой нагости и на вас ви дойде мисълта да му дадете две хиляди лева, за да си върви, или ви минава да му купите дрехи и да го изпратите. Може да ви дойде трета мисъл да го приемете на гости и утре да го изпратите. Коя мисъл е Божествена от тези трите? Някой ще помисли, че да дадеш две хиляди лева е Божествено, друг ще помисли, че втората мисъл е Божествена. От мое гледище Божествена е третата мисъл и аз бих направил така. Пари и дрехи няма да му дам, но ще го нагостя. Защото при условие, че законът изисква да му дам дрехи или пари, Бог изпрати при мен една птица, какво ще правя? Една птица ме посещава, каца на моя прозорец, ходи по перваза, иска да влезе, няколко часа седи на прозорците и чака – какво иска тази птица? Тази птица ми е дошла нагости. Ако Божественият закон изисква да дам пари или дрехи, то тази птица няма нужда от тях – от храна има нужда. Следователно Божествено е това, което в дадения случай е общо за всички. С други думи, трябва да дадеш това, което е общо за птичката, човека и Ангела – това е Божествено, тази е Божествената мисъл, а пък другите неща са специфични.

 

Който постъпва по човешки, ще се намери в противоречие. Ако дадеш на един човек две хиляди лева, той ще се уплаши и ще каже: „Я прати слугата си да ме пази да не ме оберат!”, но ако му дадеш да се наяде, няма да го е страх. И ако иска да му пратя слугата си, няма да го направя, защото той е пратен от Невидимия свят не да му слугуват, а е пратен да служи. Всеки един човек е пратен да служи и онзи, който не разбира закона и чака другите да му услужват, е забравил своето обещание. Много болести идват в света, когато ти кажеш: „Дотегна ми да шетам, искам да си почина!” В момента, когато пожелаеш да имаш слуга, ще почнеш да боледуваш. Господ ще ти прати един слуга. Аз говоря на вас, които искате да вършите Волята Божия и не разбирам как може слугата да желае други да му слугуват, след като той е слуга на по-голям господар – значи, че той иска да бъде господар на друг слуга. Божественият закон гласи: докато си в положение да служиш, искай да служиш и ще бъдеш здрав. Докато искаш да служиш на Бога, ти ще си здрав, краката ти ще са добре, нищо повече. Няма да казваш: „Дотегна ми да служа!” Щом вложиш в себе си мисълта да имаш слуга, щом искаш да бъдеш господар, то дъщеря ти, мъжът ти, всички ще бъдат недоволни от теб, защото възприемат твоята мисъл – твоята мисъл се е предала на мъжа ти и тогава той пожелава да бъде господар. Така всички вкъщи започват да воюват, стават на нож. Дъщеря ти също не се подчинява и казва: „И аз не искам да слугувам!” В дома вие често сами си създавате нещастия, защото каквото пожелаете, пожелават го и другите. Ти пожелаеш да имаш хубава дреха, но синът ти, дъщеря ти и другите също пожелават да имат хубава дреха, а няма пари за всички. Тогава започват да се карат защо на един е ушита нова дреха, а на друг не.

 

В света съществува и друг един закон, който най-ясно се изразява при птиците: колкото повече носят своите дрехи, толкова те стават по-хубави; ако някое перце падне, друго изниква. Ако пазите този закон, вашите дрехи няма да се износват. Аз зная хора, които десет години носят един костюм, който не овехтява. Десет години да носиш нов костюм – това е икономия. Онзи, който живее по Бога, прави икономия за десет години по един костюм от две хиляди лева. Ако живееш по Бога, твоите дрехи ще бъдат винаги нови. Някой светия е седял тридесет години с едно наметало, което е оставало ново. Който светия не си издържи изпита, наметалото му овехтява. Христос не снемаше дрехите от гърба си, не ги закачваше, когато влизаше в някой дом.

 

Искам да ви наведа на основната мисъл за онази велика Вяра в Божественото, което дава Мир и спокойствие на човешката мисъл, онова самосъзнание, чрез което във всеки даден случай можеш да преодоляваш мъчнотиите. Например скръбен си, мъчно ти е – когато отправиш мисълта си, мъката ти изчезва. Или имаш спор – отправяш мисълта си към Бога и казваш: „Господи, уреди тази работа!” Ако се е оцапала една дреха, ще я опереш и ще се свърши работата. Някой ти е казал нещо – ще се опиташ да го разбереш в Божествения смисъл. След всяка казана лоша дума, след всяко изпитание, ако издържите, у вас ще се яви едно велико благословение, което даже не подозирате. Изпитанията са Божествени блага, които са скрити, за да ви опита Бог. Бог ще ви изпрати едно голямо благо, което отвън е толкова страшно, че вие ще кажете: „Това нещо не го искам!” Вие не разбирате Божия път. И затова Писанието казва: „Всички онези, които изтърпят това, което им се случи, онези, които правилно разрешат въпросите, ще имат вътрешно спокойствие и вътрешна сила.” Всеки един от вас може да бъде изведен от равновесие. Например минавате нощем през гората и някой извиква: „Засада!” Няма никаква засада – там, дето е Господ, каква засада може да има! Никаква пречка няма да се приближи към теб, ако слушаш Бога, дори мечката ще мине и ще замине. Но ако не слушаш Господа, мечката ще ти държи една лекция и ще те пита: „Защо не изпълни Волята Божия?”

 

Писанието казва: „Всеки, който не влиза през вратата.” Тази врата е Божествената Любов – да вярваш, че в Бога няма никакво изменение. Онова, което Бог е казал, няма изменение. Има една Наука, която не зависи от знанието на човека. Защото ако едно дете и един учен посадят една семка, резултатите ще бъдат едни и същи – и детето, и ученият човек ще заровят семките в пръстта и те ще дадат един и същи плод. Вие мислите, че ако сте учени, ще бъдете по-добри. Не, учението ще бъде за вас един придатък и ще ви ползва до известна степен. Невежеството също няма да ви ползва.

 

При сегашните условия трябва да се справите с известни мъчнотии. Да допуснем, че искате да развивате ясновидство. Някой казва: „Учителю, защо не ни отворите очите?”, но аз мълча. Ще ви кажа защо не ви отварям очите: представете си, че стоите в една стая и искате да видите планината. Ти трябва да излезеш вън от стаята, за да видиш планината с очите си, но ти питаш дали няма някой бинокъл или телескоп. Казвам: ще излезеш и на самото място ще видиш планината – когато се качиш на високия връх горе, ще видиш това, което при обикновени условя не можеш да видиш. Онези, които не искат да развиват тези дарби, ще кажат: „Много е високо горе в планината, може да се пръсне сърцето ни, там има студ, сняг. Когато се направят специални пътища, ще отидем с автомобил или с аероплан.” За тия условия трябва да чакаш двеста-триста години, а пък сега, без да чакаш аероплан, може да отидеш и да придобиеш каквото ти трябва.

 

У вас съществува схващането, че ясновидството може да се даде отвън. Аз ще ви кажа как може да придобиете ясновидство: представете си, че живеете в един салон, но дедите ви никога не са измивали прозорците, те са изцапани и през тях влиза слаба светлина. Поглеждам през тях и казвам: „Нищо не се вижда.” Вие всеки ден ги миете, но пак нищо не се вижда. Казвам: отвън сте ги мили, а сега отвътре ще ги измиете и веднага ще прогледнете, ясно ще видите през прозорците. Някоя сестра може да каже: „Това не е за нас, може да паднем от стълбата, нека да дойде една слугиня да ги измие!” Никога една слугиня не може да измие вашите прозорци нито отвън, нито отвътре. Питам как се мият прозорците. Ако вие не можете да измиете вашия ум, няма да можете да изпъдите преминаващите лоши и посторонни мисли, които понякога ви нападат. В ума си човек трябва да тури яз и да не позволява непотребните мисли да го смущават, както един ученик трябва да преодолява онзи материал, който учителят му е задал, а не да се занимава с това какво отношение има учителят към този и онзи. Когато дойдеш на изпит, няма да те питат дали обичаш учителя си, или не, а дали знаеш, или не, учил ли си, или не. В Невидимия свят който не учи, няма добро поведение – там учение и добро поведение вървят заедно. Тук, на Земята, има ученици с много добро поведение, които обаче не учат. У разсеяния ученик има нещо лошо; у човек, който е с добро поведение, а не се учи, има нещо лошо. Това психологически е вярно: такъв човек е привидно добър, но умът му е отвлечен, а за Природата, която не се лъже, той има лоша привичка, която разсейва ума му. Тази разсеяност може да не е силна: седиш и мислиш, че си една княжеска дъщеря, че си имаш хубава стая, деца, слуги и разполагаш с всичко – много работи си въобразяваш и така се разсейваш. Ти трябва да се стегнеш сам и да кажеш: „Никакъв княз, никаква княгиня!” Една наша сестра казваше на друга „нашата Райна княгиня, небесната ни слугиня”...

 

Да знаеш да работиш, да знаеш да учиш, да разчиташ на това, което Бог е вложил в теб! Само вложеното във вас може да развивате. Може да развивате вашите дарби – духовната наука дава онези методи, чрез които може да ги развивате. А всяко едно учение в света може да бъде достъпно за човека само тогава, когато той обича. Ако обичате един човек, вие ще запомните думите му; ако не го обичате, няма да ги запомните. Ако обичате един учебен предмет, вие ще напредвате в него – колкото е обичта ви, толкова ще бъде и паметта ви. Паметта ви отслабва, когато механически помните нещата.

 

Способният ученик се учи, учи, учи. Дарбата му е дадена, но той работи, за да заслужи това, което е придобил. Ти трябва да вземеш пример от него – добрият човек не само има дарба, но е работил. Музикантът също е работил. Това е вярно за каквато и да е друга дарба.

 

Сега искам да ви подложа на един изпит, както Питагор е правил. Да кажем, че се намирате в една Питагорова школа, където са идвали княжески синове и в продължение на три-четири години били подлагани на крайни подигравки, които дълбоко да ги засегнат. И ако кандидатът издържи, след четири години бил приеман в школата да изучава тайните науки. Ако вас един месец ви подиграват, не зная колко души ще издържат. Ще преживеете неща, които не сте и сънували, и ще кажете: „Защо Господ допуща това?” Това е изпит. Ако ученикът не отговори на подигравките, ще се задържи четири години. Той трябва да разсъждава и като мине през този изпит, ще влезе в училището. Ако човек иска да влезе в Небето, трябва ли да обръща внимание, когато му кажат, че е извратен или смахнат. Могат да ви говорят, че по три пъти на ден се молите на Господа, но не сте богати, живеете в цигански колиби, а онези, без да се молят, имат палати; могат да ви убеждават да оставите тия щуротии и вие да почнете да се питате дали тия хора не са прави. Аз задавам въпроса на вас, които не сте щури: „Вие гробища имате ли, свещеници заравят ли ви, опяват ли ви?” Ние поне сме щури! Когато умрем, я ни заровят, я не – и да не ни заровят, все ни е едно, за погребение пари не оставяме. Ще кажете, че който умира, трябва да го погребат. Христос дава една притча: бедния Лазар никой не го погребва, турят го в една кола и му правят просто погребение; умира богатият и му правят тържествено погребение с музика и с кимвали. В другия свят турят богатия в пъкъла, а пък Лазар, когото замъкват с таргата в гроба, Ангелите занасят в лоното Авраамово... Смъртта и погребението са старият порядък на нещата. В новия порядък на нещата човек няма да умира. Ще дойде един ден, когато няма да има умиране – когато дойде време, човек просто ще замине съзнателно за онзи свят. Той ще тръгне, ще замине и никой няма да знае къде е отишъл, нищо повече. Сега всички знаят. Илия, когато замина за онзи свят, остави кожуха си, а Елисей го взе.

 

Една сестра говори много красноречиво; тази сестра всъщност ви представя един ребус – тя говори едно, а се разбира алегорично. Ребус е това – тя казва: „Иване, Драгане, ти си такъв”, но има хиляди ивановци и драгановци. Според тази теория за ребуса всеки един ученик е на едно вътрешно голямо изпитание, а при сегашните условия тези неща са непонятни.

 

Сега за всички няма материални условия да бъдат щастливи. В семейството няма достатъчно умни синове и дъщери, за да направят дома щастлив – те не са достигнали до тази степен на развитие. Тепърва трябва да се подготвят хората, за да разберат, че трябва да работят по великия Божи закон. И вие трябва да разберете Божиите пътища.

 

Има разни начини за изучаване на Библията: има един механически начин, но има и друг начин за изучаване. Някои изучават Библията като онзи човек, който имал десет хамбара с костилки от сливи, ябълки, круши и мушмули; всяка година той броял семената – изваждал ги, броял ги и пак ги турял обратно, и така знаел в кой хамбар колко костилки имал. Хората по същия начин знаят Библията, но това не е Знание. Знанието е в посаждането – първо трябва костилката да се посади, после да се смели плодът, за да стане плът и кръв в човека. Ако не приемеш соковете на черешата, не можеш да придобиеш нейната сила. Черешата е писмо – като прочетеш това писмо, ще разбереш. Сегашното разбиране е съвсем механично.

 

Сега хората искат да станат здрави, а здравето зависи от човешката мисъл, чувства и постъпки. Всеки човек може да бъде напълно здрав, когато има единство между неговите мисли, чувства и постъпки, без никакво противоречие. Да кажем, че вие имате картофи и трябва да ги опечете; известни мисли приличат на картофи, които трябва да се опекат в Любовта на този Божествен огън. Плодът на дърветата също е печен на най-хубава Светлина.

 

Един турчин във варненско натоварил една кола с череши и отишъл да ги продава в Добрич. По пътя ял череши направо с костилките. И когато пристига в Добрич, не може да слезе от колата, поради което се наложило чрез операция да извадят осем кила костилки от червата му.

 

Има неестествени желания у хората. Ти влагаш едно желание, второ, трето, напълваш си сърцето с костилки и после знаете ли какво може да стане! На една череша изяж месото, сдъвчи я, а костилката посей! Десет чере¬ши да изядеш е достатъчно, няма защо през целия ден да ядеш череши. Ние искаме да разрешим въпросите както този турчин – той мислеше, че като тури осем кила костилки в себе си, ще разреши всички въпроси, но трябваше да му се направи операция и да се извадят костилките. Стомахът не е място за костилки, а място за храна. Човешкият ум, мозъкът не е място за скотобойна, а е свещено място, в което да мислиш. Свещен трябва да бъде мозъкът, хубави мисли трябва да има. И сърцето не е място, което да напълниш с тревоги, а е носител на най-хубавите желания и чувства.

 

Ако всеки ден така правиш, тогава Животът ти ще има друг смисъл, няма да имаш страх от смъртта. Всеки един от вас го е страх, че един ден ще умре. Всеки, който се е родил, все ще мине през смъртта, тя сама по себе си не е страшна. И Христос е минал през нея. Всички мъченици и светии, всички хора, искат или не, все ще минат през смъртта. Трябва да придобиете едно правилно разбиране: смъртта е опасна, когато умираш без Любов, а когато умираш с Любов, не е смърт. Всеки, който не влиза през вратата в Живота, всеки, който не изучава по този начин Истината, той е крадец и разбойник – разбойник за благата, които Господ му е дал. Той е крадец и разбойник и за себе си, защото ще го осъдят на сто години затвор и така ще прекара целия си живот. Но той може, въпреки болестите и нещастията, да прекара живота си така, както един добър човек посред бурното море на житейските несгоди може да прекара един добър живот. Така е за този, който разбира законите.

 

Над всичките условия седи Божият закон, Божест¬веният промисъл. В света има един общ Промисъл, има едно общо Съзнание, което се грижи за всички същества и промишлява. Така е и с народите – каквото и да става с тях, каквото и да мислят хората в света, има едно друго нещо, което помага, на което човек може всякога да разчита. И доколкото човек съзнава и е верен на този закон, дотолкова той може да бъде щастлив. Бог каза, че онези, които Го обичат и изпълняват закона Му, Той ги е написал на дланта си – това е един символ, показващ грижите, които Бог проявява. Всякога Неговият Дух премахва несгодите, страданията, които човек има. Мъчиш се, но условията се премахват и идва нещо хубаво. Не бойте се, защото има един такъв пример в Писанието: когато апостол Петър беше затворен в тъмницата, сто и двадесет души се молеха за него и вечерта дойде Ангел и му каза: „Излез и не се връщай!” Така е, ако човек вярва. Някой ще каже, че това е било едно време – и сега е същото, и сегашните времена са пак същото време. Всякога е време, когато вярва човек; и всякога не е време, когато човек не вярва. Щом човек вярва, нещата могат да бъдат. Аз говоря за онази жива Вяра на Любовта, която твори чудеса.

 

Тази трябва да бъде общата мисъл – всички да бъдете носители на Новото в света! Човек трябва да бъде проводник на Божията Любов. Някой ще каже: „Какво може да зависи от мен?” През един прозорец влиза светлина, а когато има много прозорци, ще влезе много светлина. Ще направиш една стъпка, после втора, трета, хиляди стъпки ще правиш. В това отношение всеки човек има велико бъдеще. Това, което има да се постигне, е несравнимо много повече от това, което е постигнал човек. Сега човек е в областта на скръбта, но след скръбта ще дойде страданието, а след страданието човек ще влезе в Радостта. След страданието ще дойде Радостта. Христос казва: „Сега скръб имате, Аз ще ви видя и скръбта ви ще се превърне на радост.”

 

„Отче наш”

 

19 май 1932 г., 16 ч., София, Изгрев

Добрата молитва

„Ще се развеселя”

Ще прочета 1-а глава от Притчи Соломонови.

„Духът Божий”

 

 

Само за една седмица ще ви дам една задача, която искам да изпълните. Който я изпълнява, може да се учи, а който не я изпълнява, не може да се учи. Задачата започва от утре: ще вземете едно малко тефтерче от десет листа или може да си направите такова; по три пъти на ден ще отбелязвате какво е времето, какво е вашето небе, състоянието ви какво е – ясно ли е, облачно ли е, дъждовно ли е, снежно ли е, или бурно. Ще отбелязвате като метеоролози. Ще направите една графа и в нея три пъти ще си водите бележки. Ако имате една лоша мисъл, ще си я отбележите, като че на някой ученик преподавате. Ще си поставяте оценка: единица, двойка, тройка, четворка и т.н. Да видим колко добри мисли ще имате. Това ще го правите до идния четвъртък, няма да забравите! Дойде ли ви някоя лоша мисъл, ще я отбележите; като ви дойде добра мисъл, и нея ще отбележите. Нали рибарят, когато хвърли мрежата, хваща риба – която става за работа, туря я в коша, а която не става за работа, връща я обратно. Да видим колко добри мисли ще хванете, да видим какъв ще е капиталът ви.

 

Когато кажем, че някой търговец е богат, ние определяме неговото богатство. Може ли при сегашните условия този, който има хиляда или две хиляди лева, да бъде богат? С две хиляди лева вие едва може да преживеете; и пет хиляди лева, и сто хиляди лева не е богатство. Човек, за да бъде богат, но не обикновен богат, трябва да има един милион. Това важи за България, но един обикновен богат американец трябва да има един милион долара. Един милион долара са петстотин хиляди златни лева; умножете ги по сто и четиридесет лева, колкото струва всеки долар – правят сто и четиридесет милиона лева. Значи един българин е богат с един милион лева, а един американец е богат със сто и четиридесет милиона лева – неговото съзнание е такова. Един американец с десет хиляди долара какво може да направи? Една разходка из Европа. Когато се върне, няма да има и пет пари в джоба си.

 

Като казваме добър човек, трябва да знаем в какво седи неговата добрина – трябва да знаем, че касата на този търговец е пълна. Когато кажем, че някой земеделец е богат, той трябва да има ниви, богатият овчар трябва да има стадо от десет хиляди овце, богатият градинар също трябва да има нещо. Казваме за някого, че е учен човек – в какво седи неговата ученост? Или казваме, че някой е красив – красотата е качество на човешкия ум, на човешката душа и има свой външен израз. Много пъти вие сте се оглеждали – понякога сте красиви, друг път сте грозни. Една статуя, направена от восък, е всякога красива, а човек всякога не е красив. Това, което всякога е красиво, то е красиво, а това, което понякога е красиво, а понякога – не, не е красиво. В какво седи красотата? Ще кажете: „Той има красиви очи” – в какво седи красотата на тези очи? Красивите очи трябва да бъдат меки, изразителни, да не са разсеяни, да не гледа едного, а да вижда другиго. Някоя дама ви дойде нагости и започва да гледа тук и там – не са красиви очите й. Красивият човек нищо не го интересува; той, като влезе в стаята, отведнъж всичко вижда, след което не обръща никакво внимание нито на столовете, нито на другите вещи. Който вижда столовете и другите неща, очите му не са красиви – занимават го дреболии. Щом го занимава това каква е твоята рокля, той няма красиви очи; ако утре твоята рокля овехтее, той ще каже, че не е хубава.

 

Тогава вие ще заприличате на Настрадин Ходжа, който отишъл на едно надбягване с коне, качен на стария си вол. Хората му казали: „С този стар вол не може”, а той рекъл: „Когато беше младо теле, много бягаше!”

 

И вие по същия начин ще кажете: „Едно време, когато тръгнахме в този Път, какви бяхме – през целия ден се молехме, сърцата ни горяха! Но то едно време беше. И любовта ни каква беше! Но сега не е вече така...” Всички говорят все за едно време. Кое време е съществено – едно време или сегашното време? Младият, който остарява, е изгубил Любовта си. Някой от вас казва: „Остарях” – казвам: изгубил си Любовта си. Старият казва: „Ще умрем” – изгубил си Мъдростта си. Питам тогава какво ни ползва, че сме остарели и че сме умрели. Казвате, че ще се мре – каква философия има в това, че ще се мре. Защо хората сега остаряват? Малкото дете, което е изоставило куклите си, не е вече дете, а се занимава с големи работи. Когато младият напусне онези хубави неща на своята младост, той остарява; когато старият напусне хубавите работи на своята старост, той умира.

 

Аз още не ви познавам кои сте. Вие всички пред мен носите псевдоними, всички пишете под чужди имена и никой не е дошъл със собственото си име. Вие пътувате с някаква титла, както някои видни хора пътуват като графове. Името, с което сте знайни в другия свят, а не тук, на Земята, то е важно. Вие сте забравили даже вашето име. Вие приличате на затворник, на когото е турен номер – номер 1, номер 2 и т.н.; питат го: „Кой си ти?”, а той казва: „Аз съм номер 1 или номер 2.” Стражарят го пита: „Кой си ти?” и той казва: “Аз съм номер 125.” И вие носите номера само. Питам: човек, който носи само номера, може ли да се нарече човек? Стражарят, който носи номер 1, е мъж; който носи номер 2, е жена; номер 3 е дете; номер 4 е стар дядо – баща вече на едно поколение; номер 5 е стара баба; номер 6 е правнук; номер 7 е прадядо. Всички физически стражари са дегизирани.

 

Та казвам: вие никога не сте имали ясна представа какво представлявате. Вие седите някой път и сте недоволни, но не сте си задали въпроса вън от тялото си какво представлявате. Човек вън от съзнанието си не може да излезе. Човек е това, което не се мени. Щом дойдеш до онова положение в Живота, когато нищо да не те смущава, това си ти. Докато скръбта те засяга, ти не си човек. Това, което не се мени, това, което не се засяга, то е човекът. Нали искате да бъдете свободни хора? Който и да е от вас, и най-търпеливият, може да бъде изведен от релсите. Някои от вас минават за много кротки, много търпеливи, но представете си, че всички са се надумали и изсипят върху вас куп хули – казвате: „Тези сестри какво направиха с мен днес?” Идва една сестра, говори ти и те нахока. Възможно ли е от един извор в един момент да излиза чиста, а в друг момент да излиза лоша вода, възможно ли е от една уста да излиза и добро, и зло? След като говоря аз, сестрите започват да си гугукат нещо отрицателно – това тяхното съзнание ли е, или не? Това е сдружение, фирма, която лесно фалира. Да не мислите, че искам да ви обвинявам. Казвате за някого, че е такъв и такъв – по този начин като разсъждавате, нещата се познават кои са позлатени и кои не са. Това, което се изтрива, е позлатено, а това, което не се изтрива, не е позлатено. Ако твоето добро се изтрива, то е позлатено; ако не се изтрива, не е позлатено.

 

Животът, който живеете на Земята, е едно училище – тук е място за крайни изпитания. От това, което очаквате, нито една хилядна няма да видите реализирана. В началото сте красиви, всички говорят за вас; след четиридесет-петдесет години всичко това изчезва. Косите ви са били черни и гладки, по-рано сте били стройни, изправени, а после всичко това изчезва и казвате: „Този живот не струва” – защо? Защото имате една представа, която не е вярна. Животът е едно опитно училище. Тук на Земята се изпращат всички хора, за да се проявят. Когато някой Ангел искат да го пратят на работа в друга слънчева система, Господ го изпраща първо на Земята, за да го опита. Един Ангел може да бъде изпратен на Земята в една волска форма, за да оре при някой български земеделец – десет години ще му оре, земеделецът ще го мушка, а Ангелът ще казва: „Много добре прави той!” Когато после се върне, ще разказва, че е учил десет години в един български университет – какво ще кажете за това? Буквално не е така, но аз го давам като пример, който приблизително е верен. Казва се, че ония Ангели, които били Херувими, за да излъжат първите хора, се превърнали на змия – какво унижение е това! И оттам насетне тези Ангели останали в змийска форма, изгубили ръцете си, значи изгубили своята воля. Всички лоши хора се отличават по това, че нямат воля – имат ум, но воля нямат. Те не могат да те хванат и да те удушат, но могат да насъскат другите против теб. Все търсят някой, който да дойде и да ги вземе на гърба си – змията винаги се нуждае от помощници, слуги. Нали сте чели „Фауст” – какво спечели накрая Мефистофел? Нищо. Той искаше да ограничи човека.

 

Някой път се разколебаваш и казваш: „Аз ли съм, или не?” Това е външна сила – тази сила ще я туриш на работа и цял ден ще оре за теб. Например гневен си – ще впрегнеш гнева на работа. Най-работливи са гневливите хора, а тези, които не работят, не са гневливи. Писанието казва: „Гневете се, но не съгрешавайте” – вместо гневът да ви впрегне, вие го впрегнете.

 

Има един анекдот за един стар български чорбаджия, който много рано сутринта, в 1-2 ч. след полунощ, отива и събужда слугите си в абаджийската чаршия, за да започнат работа. После пак се връща вкъщи и продължава да спи – казва: „Младите нека работят!” Най-после слугите му решили да го изцерят. Съществувал слух, че в гробищата имало таласъм; когато една нощ пак излязъл да събужда слугите си, двама от тях се предрешили, единият се качил на гърба на чорбаджията, а другият го развеждал два часа из гробищата. После го пуснали и той се върнал вкъщи; жена му го попитала: „Събуди ли слугите?”, а той отговорил: „Опасна работа е това.” Оттам насетне той никога не ставал нощем да буди слугите си, чакал Слънцето да изгрее и казвал: „Нека си поспят момчетата, няма защо да ходя вечерно време да ги безпокоя. Ти, Господи, и малката работа ще благословиш.” Не казвал, че таласъми са го уплашили.

 

Да направим аналогия: идва във вас една мисъл на малодушие – ти си яхнат, таласъмите те мушкат, значи не си изпълнил великия закон на Божията Любов. Защо така върви светът, защо не върви по правия път на Любовта? Нещастията днес се дължат на безлюбието на цялото човечество. Както първите хора са се отклонили, така и другите после по същия начин са се отклонили.

 

Каквото и да ви се говори, вие може да кажете, че Учителя много добре говори. Ако аз говоря хубаво, то е за мен, но и вие трябва да слушате и добре трябва да прилагате. Първото изискване е човек да се отличава с търпение, за да може, когато говорят лошо за него, да търпи. В Питагоровата школа кандидатът го поставяли при другите ученици, които го плюели, говорели му най-грозните думи – ако може да издържи, приемали го за ученик. Те му говорят подигравателно, а той гледа спокойно и се усмихва леко. Коя сестра от вас би издържала този изпит? Питагор преди повече от две хиляди години е работил така и малцина са влезли в школата – защо? Защото само на този, който търпи, могат да се поверят Божествените богатства.

 

Че малко знае човек, се познава по това, че изгубва младостта си и старостта си. Тогава къде е човекът? Когато стане богат, човек достига до определена точка и там, ако не може да спре, умира. Ако не може да намери своето място в другия свят, тогава къде е човекът? Какво го ползва след смъртта това, че е бил богат, че е имал милиони? Какво го ползва богатството му, ако изгуби зрението си, вкуса си и не може да яде? Очите са важни и полезни, доколкото човек може да си служи с тях. В Живота е важно само онова ядене, което може в дадения случай да се възприеме, и онази мисъл е важна в Живота, която може да даде подтик на човека към хармоничен Живот.

 

Човек се гордее като казва, че е вярващ, че принадлежи към някоя школа. Той може да принадлежи, но важно е Знанието, което притежава, Добродетелта, която притежава – онази Добродетел, с която той има благословение. Кой е благоугоден на Бога? Който върши Волята Му. Трябва да знаем, когато вършим Волята Му. Писанието казва: „Изпитвайте каква е Волята Божия!” Във всеки момент трябва да знаем дали вършим Волята Божия, или не я вършим. Може в един момент да я вършим, а в друг да не я вършим.

 

Човешкото естество е много сложно. Когато някой е сърдит, това не означава, че той е лош, и когато понякога човек е мек и има разположение, това не показва, че той е добър. Ако се молиш, когато имаш разположение, това не показва още, че си добър. Но ти трябва да се молиш, когато не си разположен. Някоя лоша мисъл може да дойде, но това нищо не означава. На добрия човек може да му турят прост халат и той си остава добър, а пък лошия човек и да го позлатят, пак си остава същият.

 

Когато някой паяк направи своята паяжина, вие търпите, нали – защо? Друг път не може да търпите паяка в къщата си. Защо си е направил този паяк паяжина? Той чака да хване някоя муха и да я изяде. Днес хване една муха, утре – втора, трета, четвърта, изяжда ги, а вие търпите този разбойник. Казвате: „Защо Господ направи света такъв?” Аз питам защо търпите този паяк пред вас да изяжда една муха. Аз съм правил често опити с паяци: виждам, че един паяк е хванал някоя муха, казвам му: „Пусни мухата!” Паякът се нахохори. Казвам му: „Ако в мое присъствие ти не пуснеш мухата, няма да оставя паяжината здрава – ще пуснеш мухата сега! “ Паякът скъсва нишките и пуска мухата. Казвам му: „Ти си умен паяк!” Ако не беше пуснал мухата, щях да си послужа с бастуна и да го пратя на хаджилък, но нямаше да го убия... Този паяк може да дойде и във вашия ум. Човек трябва да бъде господар на себе си. На този паяк казах: „Ти си свободен, но в мое присъствие нямаш право да изяждаш муха.” И мухите нямат право да казват, че в мое присъствие е изядена една от тях. Аз не искам да ме викат като свидетел в съдилището за това нещо.

 

На вас ви трябва самообладание. Вие минавате през една фаза на самовъзпитание. Силната воля на човека се познава по това, че той се самовлада. Не е достатъчно само да се въздържаш. Някои минават за търпеливи – какво разбирате под думата търпение? Един млад момък искал да се ожени, намерил една мома, която много внимателно се обхождала с него, сгодил се за нея и казал: „Намерих си една годеница, няма втора като нея!” Веднъж той случайно я спънал, тя пада, излива чашата, която носи, но казва засмяна: „Няма нищо, изля се чашата.” Когато излязла да напълни чашата, годеникът казва: „Вижте какъв характер, какво самообладание!” Онзи, комуто казал това, отговорил: „Блазе ти, Господ ти даде едно толкова красиво същество, ще живеете добре!” Но когато се оженил за нея, не излязло така и той й казал: „Ти беше като ангел – когато те спънах веднъж, ти се прояви като ангел.” Тя отговорила: „А когато слязох долу, удрях от яд по масата!...”

 

В Невидимия свят ни представят едно предметно учение и вие представяте едно предметно учение. Както вие гледате на дърветата и на всички по-низши животни под вас, така и по-горните Същества се отнасят към вас. Вие извършвате една постъпка, а по-горното Същество изучава защо така правите; както аз изучавам една ябълка, по същия начин те ви изучават – има кой да се интересува от вас. Всички тези мисли, които опитвате – лоши или добри, показват, че вие минавате през един или друг свят. Когато имате лоши мисли, вие минавате през областта, дето живеят лоши същества, а когато имате добри мисли, вие минавате през областта, в която живеят добри същества. Друг път имате тъжни мисли, музикални мисли и т.н. От всичките тези области, през които минавате, трябва да извлечете поука.

 

Та казвам сега: трябва да имате един начин за изучаване на Писанието. Пророците Бог ги е поставил на най-големи изпитания, преди да ги прати да проповядват. И едва когато са минали през тази школа, било им е поверено знание и са били пращани да проповядват. Също така и християните минават през много изпити. И вие сте дошли на Земята да научите нещо. Първото нещо е да научите търпението, второто нещо е да научите въздържанието и третото нещо е да можете да се справите с всяка една мъчнотия.

 

Дойде ви една лоша мисъл – някакъв комар ви е ухапал; може да го духнете – като ви ухапе комарът, духнете го да си отиде. Той ще отхвръкне, после ще дойде друг комар. Ти може да го натиснеш и убиеш, но по-добре е да го духнеш и да му кажеш втори път да не идва. Ти ще познаеш, когато идва втори път. Във Варна имаше един много интелигентен комар: когато дойде време да заспивам, той бръмчи; когато се събудя, се отстранява и после през целия ден се крие и не мога да го намеря. Разговарях се с него. Беше много умен, знаеше кога спя и кога съм буден – щом съм буден, изчезваше, значи той знаеше кога аз излизам от тялото си. Как знаеше, това е негова работа.

 

В живота си ние трябва да оформим известни изводи. Човек е поставен на Земята – какво е неговото предназначение на Земята? Да се саморазвива и да се самовъзпитава. Човек ще мине през едно самовъзпитание, през един неприятен режим. Всеки си представя един живот, какъвто на Земята не може да се постигне. Някой път вървите до едно място добре, после става обратното. Единственото правило е: каквито са вашите отношения към духовното, такива ще бъдат отношенията на всички Сили, които действат в Природата, към вас. Но законът на Любовта е разумен. Ако вие имате закона на Любовта, тогава пак ще минете през извести мъчнотии, но лесно ще минете и ще се спогаждате. А ако не живеете в закона на Любовта, тогава ще дойдат най-големите мъчнотии. Когато има Любовта, човек има прозорливост, предвижда нещата, приготвя се и знае как да постъпва. А когато изгуби Любовта си, той изгубва своето равновесие.

 

Трябва да се наблюдавате, а не да се съдите. Ще изуча¬вате себе си. Понякога не можете да се познаете – легнали сте по един начин и идват много низши същества, между които не може да се познаете. Размесвате съзнанието си с другите съзнания и не знаете как да постъпите. Например кажат ти нещо, ти търпиш до известно време, след което кипваш и разваляш всичко. Този човек, който учи търпението, прилича на българина, който играе на хоро, кляка и вика иху-ху. Веднъж един човек казал на този, който играе: „Ще играеш, но няма да викаш иху-ху и тогава ще ти дам крава с теленце.” Онзи почнал да играе, но по едно време казал: „Ритвам ти кравата и телето!” и извикал: „Иху-ху”. По същия начин и ти казваш, че ще търпиш, но дойдеш до едно място и речеш: „Не се търпи вече!” Понякога се опитвате да търпите и наблюдавате колко пъти сте изтърпели. Когато изтърпиш, идва едно ново просветление и се радваш, че си търпял. Друг път стигаш до един предел, избухнеш, идва ти желание да кажеш на другия да не мисли, че си говедо. Ти смяташ, че като му кажеш, ще се оправи работата, пък тя става още по-голяма каша.

 

Две булки се карали, а между тях имало река; едната говорела, а другата я слушала толкова спокойно, че първата извикала: „Кажи нещо, че ще се пукна!” По същия начин и във вас нещо казва: „Кажи нещо, че ще се пукна!” Но когато кажеш нещо, не се пука той, а се пукаш ти. Стомната, като се пукне, не я бива вече, само я замазваш, не става за работа. При търпението трябва да накараш другия да ти каже: „Ще се пукна, кажи нещо!” Той нека се пука, но ти търпи и гледай ти да не се пукнеш. Вие сте много щедри и за да не се пукат другите, вие се пукате – както виждам, все на пукане ви върви. Не жалете вашите неприятели, нека те се пукат, но вие не трябва да се пукате.

 

Човекът на Новото учение трябва да се отличава с един характер. Господ не дава на хората повече страдания и мъчнотии, отколкото могат да изтърпят – всеки има много малко страдания в сравнение с другите. Например някой се оплаква, че има много големи страдания, но когато го заведеш при другите, казва: „Моите са нищо.” Ако заведеш втория при трети, и той казва: „Моите са нищо.” Глъбините на страданието никой не може да издири. Също така и добрините са необозрими – от добро към по-добро.

 

Училище наричам състоянието, когато слизаш надолу, за да имаш сила да се качиш нагоре. Когато направи погрешка, силата на човека седи в нейното изправяне. Аз ви занимавам с типичната страна на Живота: ако придобиете тази Сила, Животът се подобрява. В човека съществува магическа Сила, чрез която Животът става по-лесен. А когато се демагнитизира, човек отслабва, става нервен като кола, която скърца.

 

Човек не трябва да осиромашава, а трябва да бъде богат. Някой път човек се обезсърчава и казва: „Не съм използвал условията – едно време мислех така и така, но не трябва да се живее по този начин.” Трябва да живеем така, както светиите са живели. Човек трябва да бъде богат, но богат може да бъде само този, който има вътрешно богатство. Трябва да имаш богатство, което да не изгубваш, което да остане с теб заедно. Богат е онзи човек, който заминава за онзи свят и взема богатството със себе си. И Христос казва: „Събирайте богатства, които да носите с вас.”

 

Това че мнозина от вас спят, е хубаво. Понякога ми е приятно като видя, че някой спи, защото ако гощавам десет души, а деветте спят, то ще нахраня само едного. Затова ми е приятно другите по-дълго време да спят. Който е буден, той се ползва. Някой път ще ви обясня защо заспивате. Понякога тези, които спят, се събират на едно място. Аз гледам другояче на спането: благословено от Бога е да спи човек, когато трябва. Ако тук не може да ме разбере, той отива горе да ме разбере и това е хубаво, но ако отиде горе и пак не разбира, тогава спането няма смисъл. Да спиш и да си почиваш – това го разбирам, но да спиш и да не си починеш няма смисъл. Благословеното спане се познава: тогава онзи, който спи, прилича на светия. Ако заспи на стола и си клати главата, не е хубаво. Най-първо ще се отучите да си клатите главата при спане. Аз ви позволявам да спите. Онзи, който спи, мога да го събудя много лесно с амоняк. Някоя сестра заспива, защото е обременена – пари й трябват, уморила се е, но ако й дам една торба със злато да я носи, тогава тя не спи. Това заспиване се дължи на натрупване на млечна киселина – от големи грижи и тревоги в мозъка се натрупва млечна киселина, която има свойството да скъсява израстъците на мозъчните клетки. Когато тези израстъци са скачени, всички енергии текат правилно, а инак токовете не могат да протичат и човек заспива. Многото грижи, многото безпокойства, многото мълвене за това и за онова причинява натрупване на тази отровна млечна киселина. На сто души все трябва един да спи, спането не е голям недъг – онзи, който спи, е човек, който търпи. Аз бих предпочел някой да спи, отколкото да дърдори. Кое е по-хубаво? Спането е най-малката погрешка, която може да има на Земята.

 

Сега на вас ви трябва самовъзпитание. Възрастните, напредналите сестри в Учението с какво трябва да се отличават? Младите с какво трябва да се отличават? Със сръчност. А старите трябва да се отличават с познание на методите за работа в дадено поле. Младият трябва да е готов да служи, да е готов да направи нещо; старият трябва да знае как да се направи това нещо и да даде най-добрия план. Младият и старият едновременно работят в човека. Щом ти дойде една хубава мисъл и разбереш най-добрия начин за приложение и я приложиш, тогава ти си едновременно и млад, и стар. Тогава работят в теб едновременно законите на Любовта и Мъдростта.

 

Сега вие ще се посмеете малко на себе си. Че някой спал тук, в събранието, или вкъщи, каква разлика има? Тук се спи по-сладко. Един проповедник казал на едно събрание: „Аз проповядвам на тези, които спят.” И които спят, и които не спят, еднакво са отговорни, стига това, което се говори, да се приложи. Да кажем, че десет сестри спят и изпълнят задачата, а тези, които не спят, не я изпълнят, тогава кои са за похвала – които спят или които не спят? Разбира се, тези, които спят и изпълняват задачата, са за похвала, защото и като спят, изпълняват. А пък най-добре е човек, без да спи, да изпълни. Писанието казва: „Стани ти, който спиш!”

 

В Притчите се говори за разумното Знание. Човек трябва да има Знание за своето естество, а не да се бои от проявите си. Ще дойдат хиляди прояви в него – ако той не разбира своето естество, ще изпадне в големи противоречия и ще каже: „Аз едно време бях такъв и такъв!” А пък човек, който има всички добри заложби, трябва само да работи. Ако вие прекарате в размишление два часа от свободното си време, ще имате големи постижения.

 

Мога да ви дам една система за самовъзпитание. Човек не трябва да се дресира, но да се самовъзпитава. При едно самовъзпитание сегашните недъзи могат да се премахнат. Например разстройството на стомаха, особено на нервната система или други подобни състояния, могат да се премахнат. Тогава човек добива един весел поглед, Божествена промяна става в него – когато срещнеш някой човек, ти имаш общение с него. Някой път си между хората, но не ги виждаш, като че ли от восък са направени, а пък друг път виждаш човека и влизаш във връзка с душата му. Сега в повечето случаи човекът го няма. А за да събудиш душата си, трябва да се създадат нови условия – само тогава ще дойде разрешението. Без това пробуждане ще идват само постоянни разочарования – днес ще бъдеш разположен, утре неразположен, после пак разположен и т.н., докато накрая кажеш, че не знаеш какъв е смисълът на Живота.

 

Та сега основната мисъл е да работите първо върху търпението. И когато ви дойде желание да говорите, да се запитате дали да говорите, или не, дали да мислите по този начин, или не, дали да кажете това, или не.

 

За една седмица си наложете един контрол – ще отбелязвате в тетрадка мислите, които ви идват. Например сутрин ви дойде някоя добра мисъл, на обяд – лоша, вечерта – пак лоша или сутринта ви дойде лоша мисъл, на обед – добра и вечерта – средна. За една седмица ще видите колко мисли ще ви дойдат и ще ги отбелязвате в едно тефтерче по три пъти на ден – така ще имате за една седмица статистика на съмнението.

 

Вие сега едва сте влезли в едно Учение. Тепърва има да изучавате Природата, която сега за вас е книга, затворена със седем печата – отсега нататък трябва да я изучавате. Вие чакате да идете на Небето при Ангелите, които да ви свирят с китари. В Небето, за да слушаш един хор, ти трябва да разбираш музиката и да вземеш участие в пеенето, не можеш да бъдеш само слушател. И на Земята е така – човек трябва да вземе живо участие според степента на своето развитие.

 

Някой казва, че времето не е дошло. Времето за всички е дошло. Не е дошло времето всички да станат съвършени и всесилни, но времето за всички е дошло да бъдат добри и умни. Вие казвате, че имате пари. Всеки от вас трябва да вложи Доброто като една вътрешна Сила – това е една работа, която човек постоянно трябва да върши. Доброто е прогресивно. Ще направите това, което може да свършите.

 

Тогава прочетете още веднъж Притчите. Знанието е потребно – без Знание и без Добро човек не може да служи на Бога и да изпълнява Неговата Воля.

 

„Отче наш”

 

2 юни 1932 г., 16 ч., София, Изгрев

 

Какъв е законът на яденето? Когато ядеш, ако гледаш наляво и надясно, не можеш да ядеш. Като дойде до яденето, всичко ще забравиш, ще мислиш само за яденето и така ще ядеш.

“Три връзки”, стр. 422; 168

Който се храни съзнателно, той ще знае начин, как да възприеме добрите енергии, внесени в хляба, и как да се освободи от отрицателните енергии, останали в него. Който не разбира този закон, той ще приеме всичките енергии в него, добри и лоши, и ще усеща шума на воденичните камъни в стомаха си, а после в сърцето и в ума си.

“Линиите на Природата”, стр. 112; 81

Ако храната, която влиза в устата, не се сдъвче добре, тя и в стомаха не може да се смели правилно; ако в стомаха не може да се смели добре, тя не може да се използва правилно и от белите дробове; ако белите дробове не я използват правилно, и мозъкът не може да я възприеме и преработи, както трябва.

“Духовното у човека”, стр. 180; 81

Всяка храна, която човек приема, трябва да се смила добре. Не се ли възприема правилно от човешкия организъм, тя създава болезнени състояния.

“Правилно хранене”, стр. 276; 66

Какво ще каже Природата, ако види човек с едно нелъснато копче? Нищо няма да му каже. Тя ще мине край него, ще му се усмихне и ще продължи пътя си. Обаче ако види, че той не дъвче добре храната си, а направо я гълта, тя ще го спре и ще го запита: “Как смееш да гълташ цели хапки, без да ги дъвчеш? За нарушаване на този закон, ще бъдеш наказан”. Това, от което хората се интересуват, Природата не се интересува.

“Правилно дъвчене”, стр. 292-293; 63

Всяка хапка, която не се придружава с добра мисъл и с добро чувство, носи за стомаха отрова, смърт. Същият закон се прилага и при говоренето.

“Свободно движение”, стр. 78; 54

Ако ядеш с Любов, и малко да ядеш, и много да ядеш, това ядене е благословено.

“Новата земя”, стр. 165; 48

Човек може всичко да яде, но ако яде с Любов, съзнателно.

“Призови Симона”, стр. 125; 60

Има хора, в които храносмилателната система е слабо развита. Показва се в слепоочните области. Всички хора не могат да ядат еднакво. Трябва да се съобразим със закона. Този, на когото слепоочните части са сплеснати, той избира деликатна храна. Онзи, на когото са изпъкнали, може да яде друго. Не е позволено на всички да ядат еднакво... В бъдеще, като дойдат хората, за яденето няма да бързат. Ще бъдат в размишление, да се помолят, да попитат Господа да ядат ли тази храна, или да не ядат. Ако е позволено, в тях ще се отвори разположение.

“Добра мисъл, добро чувство и здраве”, стр. 44; 180

Човек трябва са изучава законите на яденето. Той трябва да яде умерено, да ходи свободно, да не туря букаи на краката си. Който яде много, той трябва да бъде богат човек, външно и вътрешно, да може да носи.

“Постоянни и непостоянни величини”, стр. 45; 72

Когато се храниш, не допущай нито една отрицателна мисъл в ума си. Между тебе и храната трябва да има общение, връзка. Яж храна, която обичаш, и се разговаряй с нея. Това значи да употребяваш жива, а не мъртва храна.

“Ще Ме видите”, стр. 202; 87

Абсолютно забранено е на човека да се гневи при ядене. Това е закон в Природата.

“Методи на Природата”, стр. 28-29; 17

При яденето ще възприемаш толкова, колкото трябва. После храната трябва да бъде доброкачествена.

“Естествени правила”, стр. 72; 207

Яденето е обосновано на един закон: В Природата недоимък няма, но няма и излишък. Онова, което вие трябва да ядете, то е определено.

“Идеален и реален живот”, стр. 202; 165

Като ти дадат хубавия хляб, яж го ти и не го давай. Най-хубавия хляб яж ти, а пък второстепенното дай на другите. Такъв е законът! Яж на свят. Без да преядеш. Ще оставиш едно празно пространство в стомаха си, за да може стомахът ти да работи.

“Правилно възприемане и правилно даване”, стр. 104; 163

Според мен месната храна е закон за ограничение... Човек без Любов вегетарианец не може да стане. Без Любов е винаги месоядец. А пък вегетарианството по закон не става.

“Любов без закон”, стр. 242; 182

Едно от главните правила при храненето е: Никога да не си дояждаш, да останеш малко гладен. Това да бъде идеал за вас. Ако станеш от трапезата напълно нахранен, ти си престъпил Божия закон... Помнете: храненето се основава на закона на Любовта. Ако употребяваш храна, която не обичаш, ти не можеш да се ползваш от нея... Същият закон се отнася и до въздуха... Казвам: какъвто е законът за храненето и дишането, такъв е и за четенето.

“Степени на Любовта”, стр. 51, 52, 53; 142

Яденето в Природата е също намясто. Докато живее човек, трябва да яде, но умерено – като приеме 15-20 хапки, той трябва да спре.

“Постоянни и преходни неща. Козметика”, стр. 167; 74

Според закона, по който е направен нашият организъм, в него постоянно става обмяна. Никога не трябва да вземаш по-голямо количество храна, отколкото е потребно на организма. Който иска да бъде здрав, никога не трябва да преяжда.

“Радостта”, стр. 356; 109

Като ядеш и дойдеш до най-сладката хапка, престани да ядеш... Не гледай на чинията, но и на изядените хапки. Радвай се на тях. Хапката, която си изял, струва хиляди пъти повече от пълните чинии ядене. Тя принася повече полза от яденето, което си приел в себе си. Този закон има приложение и в живота.

“Бавни и бързи движения”, стр. 182, 185; 104

Като се храниш и дойдеш до най-приятната точка на храненето, спри там. Ако туриш една хапка повече, ще влезеш в закона на ограничението.

“Закон и свобода”, стр. 303; 185

Природата е определила за всеки човек, колко храна му е нужна дневно.

“Здраве, богатство и енергия”, стр. 123; 82

В многото ядене е опасността и в неяденето е опасността. Като ядеш толкова, колкото БОГ изисква, то е Божието благословение.

“Малките правила”, стр. 75; 188

Яденето е закон за придобиване на светлина. Обмяна става в яденето... Всички плодове, това е сгъстена светлина.

“Три важни неща”, стр. 114; 174

При сегашното състояние, ако силата на глада не действа в човека, веднага ще се яви едно инертно състояние. А някой път многото ядене внася друга анормалност.

“Четири хигиенни правила”, стр. 299; 144

Докато живее на Земята, човек не може без стомах, но той трябва да живее и да се храни съобразно законите, които управляват стомаха. Когато обработи храната, стомахът я изпраща в по-високи полета. Следователно той изпълнява една функция на взимания и давания.

“Сам Отец”, стр. 28; 76

Ако яде много и неправилно, той върши престъпление; ако остава гладен и не си дояжда, той пак върши престъпление. На човек се препоръчва нито да преяжда, нито да си недояжда.

“Новата епоха”, стр. 161-162; 93

Вътрешната връзка, която свързва клетките на организма в една стройна единица, е храната. Въз основа на този закон, човек трябва да яде... Яденето не е нищо друго, освен съзнателна работа за подържане и засилване на вътрешната връзка. Този закон се отнася не само до тялото на човека, но и до неговите чувства и мисли.

“Трите свята”, стр. 223; 107

Хиромантията е наука за волята. Физиогномията – наука за сърцето. Френологията – наука за ума. Астрологията пък е четвъртата наука, която обобщава външните условия, при които човек се развива. Тя изучава влиянието на планетите върху човека. Значи човек едновременно се проектира в три свята. Главата му спада към един свят, който не принадлежи на Земята.

“Славата човеческа”, стр. 179; 62

При изучаване на лицето, на ръката, дохождате до такива данни, по които определяте характера и способностите на човека. За да бъде лицето широко или дълго, това зависи от известни математически данни, които предшестват раждането на човека. Това не е произволен, случаен закон. Прадедите и родителите на детето имат влияние върху чертите на лицето, както и върху размерите на цялото тяло.

“От Египет”, стр. 58; 87

Като се разгледа ръката на някой човек, от формата, от нейния строеж, както и от дължината на пръстите й, може да се съди за живота на неговите деди и прадеди. Запример на някои хора трябва да се продължават показалците, на други – третите пръсти, на четвърти – безимените и т.н. Затова обаче се изискват големи усилия. Забелязано е например, че ръцете на крадците са дълги, а на убийците – къси. Не правете общи заключения, че който има дълги ръце, той е крадец или който има къси ръце, е убиец. Аз само изяснявам закона. Ако признакът, че някой човек е крадец, съществува не само на ръцете, но още и на главата, и на лицето му, тогава само може да се каже с положителност, че той е крадец.

“Няма тайно”, стр. 101; 49

При някои хора горната част на ръката е по-мека – показва, че умът е по-благороден, отколкото сърцето. Имате равновесие, когато ръката отгоре е мека както отдолу... На някои – ръката отдолу е по-мека, отгоре е по-груба. Тогава сърцето е по-меко. Има с какво да се занимавате. Погледнеш крака – огрубял, пак същият закон. В тебе Доброто е огрубяло.

“Словото бе БОГ”, стр. 372; 162

Ако погледнете ръката си, ще видите, че БОГ е положил всички закони на нея. На ръката са написани законите и на Любовта, и на Мъдростта, и на Истината. И Библията е написана на ръката, но всичко е написано много ситно.

“Новото в живота”, стр. 27; 194

Всяка една деятелност, която вие проявявате, в който и да е свят, ще се отрази на вашето лице или върху челото, или върху носа, или върху устата ви. Всяка една деятелност ще се отрази или върху очите – във формата на очите, или в строежа на очите. Всяка една деятелност ще се отрази или върху ухото отгоре, или отдолу, или по средата. Затова казвам, че има едно съответствие между тялото и самия човек. По ухото можеш да познаеш един човек. По носа можеш да познаеш един човек. По челото, по устата можеш да познаеш един (човек) какъв е. Който разбира, може да познае. Това показва доколко човек живее съобразно със законите на Природата.

“Недоволството”, стр. 315; 154

Ако в едно отношение човек се стеснява, в друго се разширява. И обратно: ако в едно отношение се разширява, в друго се стеснява. Този закон действа върху човешкото лице.

“Осмисляне на живота”, стр. 223; 94

Всеки оттенък, всяка черта на човешкото лице се дължи на една вътрешна, дълбока причина на душата на човека.

“Многоценният бисер”, стр. 78; 2

Когато говорим за човека, ние разбираме същество с два центъра: единият център се е проявил навън, във форма на жена, а другият – във форма на мъж. Когато тия два центъра се стремят един към друг, те образуват права линия. Всяко друго отношение образува крива линия. Обаче кривата линия не представя злото в света. Кривата линия показва възможностите, които се крият в съществата. Единият кръг показва възможностите на човека А, а другият – възможностите на човека В. Възможностите на тия двама души се пресичат в точките С и D. От тия два кръга се образува елипса. Дето има външна, физическа деятелност, там всякога се образува елипса. Колкото по-дълбоко слиза човек в материята, толкова повече елипсата се сплесква. Колкото повече излиза от материята, толкова по-кръгла става елипсата. Този закон се отразява върху лицето на човека: Хора, които са по-активни, които имат по-големи мъчнотии, лицата им са продълговати. Тия, които имат по-малко мъчнотии, които живеят охолно, лицата им са валчести.

“Два центъра”, стр. 191-192; 84

Като изучавате физиогномията, вие се натъквате на различни въпроси, които развиват ума. Така вие дохождате до закона на различаването, да познавате коя постъпка или кое явление е разумно, и кое – не.

“Стотният път”, стр. 137; 114

Ако по лицето се явяват бръчки, те трябва да бъдат на място. Всяка бръчка трябва да е резултат на някаква придобивка. Природата не търпи никаква дисхармония. Бръчките по лицето на стария човек се подчиняват на един общ закон. Тия бръчки показват какво е постигнал старият човек. Те са индивидуални и колективни бръчки. Ако бръчките по лицето на старите хора са наредени според законите на Природата, те са нормални и на място. Ако не са наредени по законите на Природата, те са анормални, не са на място и са резултат на известни патологични състояния. Същото може да се каже и за линиите на носа. Линиите на носа трябва да бъдат правилни. Изобщо човек трябва да развива линиите на носа, на ушите, на устата, на брадата си. Той трябва да развива и очите си, да дойде до положение и при затворени очи да вижда.

“Доброто сърце”, стр. 184; 54

Само един човек с оформена брада може да прояви Любовта. Той може да има чувство на Любов. Тъй седи Истината.

“Когато беше по-млад”, стр. 113; 97

Изучавайте ухото, което взима участие в закона на необходи¬мостта, в закона на дълга и на желанията. Докато си в закона на необходимостта, ти непременно ще бъдеш под заповеди. (В същия том Учителя дава подробни обяснения по физиогномия.)

“Слушайте разумното”, стр. 331; 116

Брадата е признак на онзи мъжки елемент, когато човек почва да става груб. Като загрубее човек, брадата му ще израсне. И по брадата, и по космите ще познаеш човека. Ако космите са по-тънки или по-дебели, ще познаеш дали принципът, който е водил човека, е мек, или груб. Мекотата е винаги женски елемент.

“Постоянната връзка и единствената връзка”, стр. 72; 157

Колкото по-дебели и по-груби са космите на човека, толкова по-слаба е интелигентността му. Колкото по-дебели и по-груби са космите на човека, толкова по-грубо, по-необработено е сърцето му и толкова по-груба е волята му. И обратно: колкото по-тънки и меки са космите му, толкова по-голяма е интелигентността, по-благородно е сърцето и по-възпитана е волята му. Значи между космите на човека и неговия характер има известно съотношение.

“Разумни отношения”, стр. 79; 66

Хора, у които ушите са дълги, живеят дълги години; а хора, у които ушите са къси, живеят малко време. Това е така, Природата никога не лъже. По същия закон интелигентността на хората се изявява в лицето им. Природата е поставила по лицето на интели¬гентните хора повече бръчки.

“Домовит човек”, стр. 27-28; 45

Какъв е законът на клепачите?... Когато се подобряват условията на живота, и мигането става по-рядко. Този закон е верен. Охтичавите хора бързо дишат. Щом диша бързо човек, условията са много лоши.

“Най-великото”, стр. 417, 418; 162

Единственото нещо, което не се мени, е човешкото око. По очите може да познаеш какво мисли човек, той не може да те излъже, няма скрито-покрито. И децата знаят този закон.

“Силовите линии в Природата”, стр. 13; 27

Очите на човека трябва да бъдат поставени точно на меридиана на зрението. Когато очите са поставени точно на меридиана на зрението, ние имаме един идеален човек.

“Саваат-Амон-Ра”, стр. 20; 45

В старо време магите са носили дрехи с широки ръкави, дето криели тояжките си. Преди да направи нещо, магът поглаждал тояжката си. Те не са знаели, че тояжката е на лицето им – техният нос. Днес обаче посветените знаят, че тояжката им е техният нос. Не е достатъчно само човек да носи тояжката в ръкава си, но той трябва да отговаря на нейните изисквания. Тя е закон, който се налага на всеки човек. Който не изпълни този закон, той неизбежно ще опита силата й.

“Вторият ден”, стр. 191-192; 72

Дължината на носа определя човешката мисъл, а широчината на носа определя чувствата на човека. Следователно, когато човек мисли, носът му се удължава. Когато чувства, носът му се разширява. Същият закон се отнася и до лицето на човека. Удължаването на лицето зависи от мисълта, а разширяването му от чувствата. Широчината и височината на челото зависят пак от мисълта и чувствата на човека.

“Външни линии на красотата”, стр. 84; 74

Френологията твърди, че ако носът е къс и широк, това показва известна деятелност в чувствата. Тази широчина на носа може да се дължи на някакъв физиологически дефект на човека. Значи законът, който определя интелигентността и деятелността на чувствата в чо¬ве¬ка, е верен само тогава, когато дължината на носа е резултат на усилена умствена дейност, а широчината му – резултат на усилена дейност на сърцето.

“По БОГА направени”, стр. 12; 81

Щом се разгневите, направете един опит. Ти си добър, няма защо да се сърдиш, поглади носа си и ще видиш по него, че от носа излиза нещо... Ще бъдеш много внимателен – като дойдеш, ще пипнеш носа си много деликатно. Много деликатно ще концентрираш ума си. Ако ти го хванеш, няма да го разтриваш, но едва ще се докосваш и по този начин ще направиш връзка. Защото двете ръце, това е законът на духа. Това са положителни сили, които действат.

“Рабство и приятелство”, стр. 481, 482; 140

Какво движение е оказала човешката мисъл върху човешкия нос? Има закони, по които може да се чете човешката история на човешкото лице в различните епохи – в какво направление е вървяла тази мисъл. Това е един начин на изследване. Ако една ваша мисъл не е права, тя един ден ще окаже влияние върху окръжаващата среда.

“Погрешка и спънка”, стр. 80; 128

Допуснете, че АВ означава движението на ва¬ши¬те очи. ДС, този перпендикуляр показва височината на вашето чело... Ако в дадения случай ДС, този перпендикуляр се измени, тук имате едно равновесие от 90°.

“Правият ъгъл отвътре”, стр. 58; 128

Колкото ъгълът на челото е по-голям, толкова по-интелигентен е човек. Ако челото легне надолу, ъгълът става малък. При това положение интелигентността са намалява. Ако носът изпъква много навън, интелигентността на човека е слаба. Тя зависи от дължината на перпендикуляра, спуснат от челото надолу, а не от дължината на носа. За да се увеличи интелигентността на човека, трябва да стане вътрешна, органическа промяна в него.

“Единица мярка”, стр. 76; 90

Долната част на челото, дето са веждите, е границата на умствения свят. Там са събрани данните. Фактът е това, което човек е пре­живял. По средата на челото се намират известни способности на трансформиране на енергиите в Природата. Горната част на челото, разсъдителната част, е, дето са поставени принципите на живота. В горната част са принципите, в средната част са законите, в долната част са фактите.

“Основен тон”, стр. 56; 187

Веждите са закон в духовния свят. Начин, по който трябва да работите.

“Пред лицето Божие”, стр. 42; 187

Законът на Божествената хармония е носът ви да е на място, веждите ви, очите ви да бъдат направени тъй съвършено.

“Добри певци”, стр. 276; 179