Светулка

„Направете днес следния опит: постарайте се да прекарате този ден спокойно, тихо, да се пазите от гняв, от спор. Прекарайте този ден така, че на никого да не кипне млякото - на ваш език казано... Не е лесно да се прекара цял ден в хармония: в обхода, в поглед, в думи, в мисли, в чувства и в постъпки. Не е въпрос да се плашите, но всеки трябва да живее, както живеят на небето."

/"Царският път на душата", с. 45/

„Планината търпи само ония хора, които живеят хармонично. Не живеят ли хармонично, тя изпраща дъжд, вятър, гръм, светкавици и ги заставя да слязат долу. Планината не търпи никакво недоволство. Недоволен е само онзи, който не разбира Божиите пътища." /"Двигатели в живота", с. 77/

„Сега, като сте дошли тук, вие трябва да бъдете добре разположени, да използвате всичките условия, които природата предлага."

/"Любов към Бога", с. 190/

„Благодарете на планината, на въздуха, на водата за благата, които ви дадоха. Благодарете за енергията, която придобихте тук. Сега трябва разумно да използвате всичко, което сте придобили." /"Отворени форми", с. 193/

„Сега ще благодарим на Бога, че сме на планината, при чистия въздух, при чистата вода и при изгряващото слънце. Ако искате да се ползвате от чистия въздух, качвайте се по върховете. Ако искате да се ползвате от чистата вода, ходете при изворите и оттам я носете. Водата е като дете, тя обича да я носят."

/"Ценното от книга та на великия живот", с. 249/

„Сега заемете се да очистите мястото около палатките си. да ги окопаете добре, да махнете всички клечки около тях. После, излейте 3 кофи вода върху палатките си, да изчистите праха, който е полепнал по тях. Не чакайте да завали дъжд, че той да свърши тази работа. Водата е благословена в живота."

/"Любов към Бога", с. 137/

През 1938 г. Учителят препоръчва на приятелите да очистят около палатките си, но никой не иска да чуе и не чисти. След около половин час започва силен дъжд с гръмотевици. Всички изкачат около палатките си и започват да чистят усилено. След като събират всичките боклуци, дъждът спира. Братята и сестрите, макар и мокри, са много доволни, че градът, който приближаваше към лагера и се изпипваше в езерата, се отклонява и отива към Урдината долина*. Облаците се пръскат и огрява топлото слънце, което ги изсушава. Учителят пита: „Защо не изпълнихте навреме това, което ви казах, но предизвикахте съществата да ви поливат? Тук всичко трябва да се прави веднага и на своето време."

И продължава по-нататък:

„Понеже братята и сестрите отдавна не бяха мили палатките си от праха, Господ им изпрати малко дъжд да ги измият добре. Този дъжд ги изми не само отвън, но и подовете им отвътре. По този начин всеки провери доколко палатката му е солидна."

„В такъв случай, когато сте скръбни, обременени от нещо, направете следния опит: вземете една кофа и полейте с нея десет пъти вода върху някой голям камък, като си кажете: „Както водата измива камъка, така нека измие, нека отнесе и моята скръб." /"Любов към Бога", с. 165, 138/

„Сега и на вас ще дам един метод за изправяне на работите ви, който можете да приложите още сега, докато сте на планината. Вземете си по едно шишенце от сто грама и го напълнете с вода. Всеки ден пийте по 1 грам от тази вода, сутрин, на обяд и вечер, като си казвате: „Всичките ми работи ще се оправят." Няма да мине много време, ще видите, че работите ви започват да се оправят. Който вярва, само той може да се заеме с опита... Ще сипвате най-много до девет капки - три, шест или девет. Повече от девет капки не може. - Дали ще ни помогне този опит? - Ако го изпълните, ще ви помогне. Ако не го изпълните, пак ще се наредят работите ви, но след сто години... Опитът, който ви давам с водата, има отношение към чувствата ви. Значи, ще вземете една капка вода за чувствата, втора - за мислите, а трета - за вашите постъпки. /"Лъчи на живота", с. 91/

„Ако вън духа силен вятър, колкото клечки запалиш, всички ще изгаснат, без да накладеш огън. Затова ще намериш някое закътано място, дето няма вятър, и там ще запалиш огън. Щом се разгори огънят, може да го изнесеш вън - при силния вятър. Огънят ще гори, вятърът ще го раздухва и ти ще свършиш работата си. Значи, не е достатъчно човек само да се качва и да слиза, но да свърши някаква работа, т.е. да придобие енергия за ума, за сърцето, за тялото си.

/"Отворени форми", с. 182/

Учителят обръща голямо внимание и на самообразованието на всяка душа, намирането на съответни книги за четене и изваждане на поуки и закони за приложение в живота.

„Един важен въпрос, който трябва да се разгледа, е въпросът за четивата, които ви се дават всеки ден. От всяко четиво човек трябва да извади поне едно основно правило или един основен закон, понеже между него и това, което той е прочел, има известна връзка." /"Нашето място", с. 41/

„Като сте дошли на планината, ползвайте се от нейните блага. За пример-ако ви боли стомах, сварете си малко равнец. Против кашлица, сварете си малко синя тинтява и пийте от тази вода. Ако някой от вас е простуден, нека се качи два- три пъти на някой връх, да се изпоти добре. След това да изпие две-три чаши гореща вода и да се преоблече. Качвайте се по върхове, да предизвикате дълбоко дишане. Това е особено добре за онези, които страдат от астма, както и за ония, които са предразположени към затлъстяване. Планината крие в себе си всички условия за лекуване и придобиване на знания... За да не се простудява, човек трябва да пази топлината на тялото си. Между външната температура и температурата на тялото трябва да има равновесие. Ако тия температури са рязки, човек лесно се простудява." /"Закони на доброто", с. 379/

Учителят дава подобни упражнения за измиване и на петото езеро Махабур . Събуваме се боси, нагазваме във водите на езерото и започваме да се мием, като казваме:

„Господи, измий ръцете ми, измий лицето ми, измий нозете ми, очисти сърцето ми, избели душата ми, за да съм чист и свят пред Тебе. Благословен си ти, Господи Боже мой." -3 пъти.

След това се навеждаме и плискаме с двете си ръце 6 пъти водата навътре в езерото.

Учителят дава и второ упражнение:

1. Измиваме нозете си и казваме: „Чистотата носи живот" - 3 пъти;

2. Измиваме главата си и казваме: „Божията светлина да озари лицата ни"- 3 пъти.

След това се навеждаме и плискаме водата 6 пъти навътре в езерото.

След направяне на упражнението Учителят казва: „Струва си трудът човек да дойде тук, за да се измие поне веднъж в годината по този начин."

„И на вас казвам: искате ли да ви говоря за Истината, първо трябва да отидете на езерото да се измиете, после да се нахраните добре и тогава само мога да ви говоря. Иначе, седи някой, слуша да му се говори, а мисълта му тежи, спъва го." /Ценното от книгата на Великия живот.", с. 259/

При едно посещение на Езерото на Чистотата Учителят дава следното упражнение:

„Сега ще измием ръцете, лицето и краката си в езерото в името на великия закон, който управлява и регулира всички работи на Земята."

/"Нашето място", с. 200/

Събуваме се боси, нагазваме във водите на Езерото на Чистотата и правим следното: измиваме ръцете, главата и нозете си, като произнасяме 3 формули по 3 пъти.

1. „В името на Божията Любов мия ръцете, главата и нозете си" - 3 пъти;

2. „В името на Божията Мъдрост мия ръцете, главата и нозете си" - 3 пъти;

3. „В името на Божията Истина мия ръцете, главата и нозете си" - 3 пъти.

След това се навеждаме и плискаме с двете си ръце водата навътре в езерото 6 пъти. Числото 6 е на Венера - на Любовта. Мислено си казваме: „В името на Любовта аз изхвърлям всичките си неправди и болести във водите на Чистотата и така очиствам тялото си. Очиствам ума и сърцето си от всичкия ненужен багаж, който ми тежи."

До август 1931 г. Братството е посещавало като Молитвен връх този между второто и третото езеро*. Приятелите изсичат гъстия клек, който обгръщал сегашния Молитвен връх, и прокарват малка стръмна пътека. От 6 август 1931 г. започва да функционира сегашният Молитвен връх, който продължава и досега.

„Утре сутринта ще се качим на новия Молитвен връх, дето изчистихме пътя. Там да се помолим и благодарим на Бога. След това ще отидем на Бъбрека (V езеро), за да измием ръцете и краката си от дългия път,"

/"Нашето място", с. 155/

Новият Молитвен връх се намира на вододела между Бяло и Черно море: водите от езерата по река Джерман и Струма отиват в Бяло море, а тези на Чанаците - Чистотата и Съзерцанието, по река Черни Искър - в Черно море. Молитвеният връх е важен център в тази местност, на който присъстват светли разумни същества,които работят за доброто не само на България, но и за целия свят.

*Вж Изгревът, т. Ill, с. 176-178, N38; т. IX, с. 386-387

Там има дежурни същества, които работят постоянно и се сменят през два часа и като по радиопредавател изпращат светли мисли, чувства и висши идеи за изправяне живота на човечеството. Над него винаги има едно светло сияние.

Друг важен център е Вътрешният Близнак, където човек може да направи връзка с възвишените същества и да види множество картини от миналите си инкарнации /прераждания/.

Друг духовен център е върхът Острец - Върхът на светиите. Там силно се чувства тяхното присъствие. Почти всички, които са го посетили, са усетили това присъствие, а някои са видели и съществата, които работят там. От Молитвения връх отлично се виждат Рупите и Мусала и лесно може да се прави връзка със съществата там.

„Сега всички трябва да знаят, че този час /5 часа сутринта/, в който сме се събрали на Молитвения връх, е часът, в който всички същества отправят ума си към Бога. Щом всеки приеме това, което му е необходимо, небето се покрива с леки облаци. Облаците са необходими за предпазване от разпиляване на това, което е придобито... Този хубав ден, единствен в живота ви, трябва да носите навсякъде... Този ден включва всичко в себе си. Каквото придобием този ден, всичко трябва да занесем със себе си, да го пръснем между хората."

/"Нашето място", с. 157/

„И планината дава, но полето дава по-изобилно Що е планина и що е поле? Планината е сиромахкиня, полето е богат човек. В планината има чист въздух, чиста вода, но тя носи и големи опасности."

„Сега вие сте дошли на планината: но мнозина не знаят защо са дошли. Ние сме дошли тук да разберем волята Божия и да я изпълним."

/"Ценното от книгата на великия живот", с. 49,50/

„Сега вие сте дошли на Рила на разходка, за почивка, но колко от вас са дошли да видят Господа, не зная." /"Нашето място", с. 23/

„Казвам, ние сме дошли тук да изучаваме Божиите дела, да видим какво Бог е направил. После ще се срещнем с Него и ще си поприказваме малко."

/"Любов към Бога", с. 119V

„Като сте дошли тук, вие постоянно черпите от въздуха, от водата, от енергиите и от силите, които се крият в самите върхове. Има върхове, които излъчват магнетична енергия, има върхове , които излъчват електричество. Като се качвате по върховете, вие се възхищавате от красотата на природата и започвате да мислите за Онзи, който е създал цялата Вселена." /"Отворени форми", с. 189/

„Някои ще кажат: Защо дойдохме на тази планина да дивеем? Не, вие дойдохте тук да разгледате именията на Баща си. Толкова години вече как живеете, и не знаете какви богатства има Баща ви.

Тъй щото ние сме дошли в света да видим какво Бог е направил, да влезем във връзка с Него, да вземем участие е Неговата работа. Това значи: да мислим, да чувстваме и да работим като Бога."

„Мнозина от вас са дошли тук неразположени, отпаднали духом, понеже мислите, че Бог не ви обича, не мисли и не се интересува за вас. Това е голямо заблуждение, голяма самоизмама. В любовта на Бога няма никакво изключение."

/"Любов към Бога", с. 151,239/

„Ние сме дошли на това високо планинско място /езерата/, на този чист въздух, за да възприемем свещените мисли от Него. Всеки може да възприеме тези мисли, но той трябва да бъде отворена душа със силна вяра, без съмнение и подозрение." /" Благословена между жените", с. 58/

„Сега вие сте дошли на планината, но и говедарят е извел говедата си нависоко. Това може да ви послужи като предметно учение, да се замислите малко върху физическия си живот, да го издигнете по-високо, отколкото е сега."

/"Отворени форми", с. 175/

„Ние сме дошли тук, на височина 2230 метра /второто езеро/, за да се освободим малко от своите обикновени мисли, както и тия на останалите хора. В ниските места, дето живеят много хора и животни, въздухът е пълен с обикновени, с низши мисли, от които трябва да се освободим... От няколко дена насам работниците от невидимия свят туриха в ход своите чистачки: бури, ветрове, дъжд, сняг, депресии. По този начин те пречистиха въздуха на далечно разстояние. Те запушиха всички канали, от дето биха могли да дойдат нечисти мисли. Благодарение на техните грижи днес вие се радвате на ясен, слънчев ден, на чист и здрав въздух'".

/"Благословена между жените ", с. 60/

* Вж Изгревът, т. Ill, с. 181-182, N47

„Казвам, който е дошъл сега на Рила, той непременно трябва да се освободи от някакъв недъг или от някакъв лош навик... Щом сте дошли тук, никаква гърбица, никаква болка, никакъв недъг не трябва да имате. Всички болки, всички недъзи трябва да оставите във водата и да отидете в дома си свободни. Всички можете да се лекувате с чистия въздух на планината. Ще дишате чист въздух и ще се молите по няколко пъти на ден."

„Някой казва: Колко евтино прекарваме на Рила! Досега сме изхарчили много малко пари. Не е въпросът в парите дали малко или много сте изхарчили, но важно е да използвате времето, както трябва. Ако седите тук и не изпълнявате волята Божия, дохождането ви е безсмислено. Вие дойдохте за чистия въздух, но трябва да изразите любовта си към Бога." /"Любов към Бога", с. 134/

„И тъй, като дохождаме на езерата, ние имаме предвид да изпълним волята Божия. Щом изпълним волята Божия, и природата ще бъде по-разположена към нас. Щом вършим волята Божия, и Бог се интересува от нас и ни благославя."

/"Нашето място", с. 49/

„Сега вие не сте дошли на планината за удоволствие, но да научите нещо. Тук вие сте на училище. Ще изучавате растенията, както ботаникът ги изучава... От друга страна, вие трябва да изучавате минералите, както минерологът ги изучава. Ако не можете да изучавате външния свят, как ще изучавате вътрешния?"

/ Лъчи на живота", с. 131/

„Сега вие сте дошли на планината да се учите. Това, което научите на планината, другаде не можете да го научите." /"Двигатели в живота", с. 28/

„Сега вие сте дошли на планината да изучавате нейната история. Всички планински върхове, всички скали са свидетели на епохи, когато слънцето е изгрявало не само от изток, както днес, но и от запад, от север и от юг. Те са свидетели на епохи, когато оста на земята е била перпендикулярна."

/"Езикът на Любовта", с. 122/

„Вие сте дошли на планината да придобиете известни опитности. Ако от опитностите, които имате, запазите в съзнанието си поне няколко образа, които можете да поставите в хармония и във вътрешна връзка помежду им, вие ще бъдете доволни и радостни." /"Закони на доброто", с. 369/

„Вие сте дошли на планината да разрешите някоя задача. Както търкаляте камъните /които ви пречат на пътя/, така трябва да търкаляте мъчнотията, която седи на пътя ви, и да се освободите от нея. Искате да знаете как ще търкаляте мъчнотиите си, нека всеки от вас търколи по десет камъка, да видите какво ще стане. Не е лесно да търколите десет големи камъка, които седят на пътя ви."

/"Двигатели в живота", с.69/

„Сега, като сте дошли на планината, хранете се с плодовете на Любовта, за да се обновите." /"Езикът на Любовта", с. 208/

На езерата Учителят дава много правила и методи, чрез които ние трябва да се подвизаваме в лятната школа и които трябва точно да изпълняваме, за да станем истински ученици на Бялото братство.

„Сега всички планини на Балканския полуостров претърпяват едно снишаване и след няколко хиляди години ще се превърнат в долини, в полета... Това подразбира: високите места у нас, на които нищо досега не е расло, ще се снишат, ще станат долини и полета, на които растат жито, царевица и разни плодове. Тогава животът на хората ще се подобри."

„Казвам: на много места из Рила, дето човешки крак не е стъпвал, се намира този първичен, жизнен елемент, който още старите алхимици са търсили. Достатъчно е човек да стъпи на мястото, дето е този елемент, за да се подмлади моментално." /"Любов към Бога", с. 127, 120/

„Всичко в природата е на място . Цветята, изворите , камъните представляват писмо, от което всеки може да чете. Ако разбирате написаното на тях, вие ще създадете цяла поема." /"Двигатели в живота", с. 70/

„Сега ние се намираме при една благоприятна обстановка, при чист въздух, на голяма височина, от дето слизат идеите, които само тук можем да възприемем... Колкото по-високо е издигнат човек, толкова по-фина материя може да възприема. От материята, която човек възприема, зависи неговото състояние и разположение."

/"Езикът на любовта", с. 58/

„Ние сме дошли на планината по Божие благоволение и се ползваме от въздуха, от водата, от светлината заради доброто в нас. Тогава дайте ход на доброто в себе си, изявете го навън. Без това велико благословение ние не бихме могли един ден да останем на планината. Щом се обхождате добре, щом цените нещата, грехът и злото ще изчезнат от вас." /"Царският път на душата", с. 124/

„Като сте дошли на планината, задачата ви е да се опознаете отблизо, да сте готови едни на други да си помагате. Кой какво казал, каква погрешка направил, не го съдете. Ако не можете да се помолите за него и не можете да му дадете един добър съвет, поне не го критикувайте. По този начин само се създават здрави приятелски отношения." /"Закони на доброто", с. 357/

„Сега, като сте дошли на планината, вие трябва да се сближите по душа, по дух, да не мислите, че сте чужди. Вие сте излезли от едно и също Начало, но сте се пръснали по разни части на света. Днес трябва отново да се запознаете. Тук имате възможност да създадете добри отношения помежду си и взаимно да си помагате."

„Сега, като сте дошли на планината, стремете се да създавате помежду си красиви отношения. Всяка правилна или неправилна обхода се пише. Каквото правите на Земята, пише се на небето. Живейте добре, за да бъде животът ви написан със светли букви на небето." /"Двигатели в живота", с. 256, 141/

„Обхождайте добре към ближните си, към всички растения и животни, към цялата природа. Ценете всичко, което ви обикаля. Придобиете ли тези неща, вие ще бъдете човек на новото, на Любовта." /"Царският път на душата", с. 125/

„Любящият е съвършен човек. Той постоянно дава от себе си, както планината." /"Отворени форми", с. 189/

„Когато са свободни, хората живеят в пълна хармония и любов. Дето и да отидат, в планината или в градовете, навсякъде виждат работата на Великия Божий Дух. В нареждането на камъните, във водите, които извират, във ветровете - навсякъде те виждат Божия пръст. Не са ли свободни, те не виждат великата хармония в живота и казват: и тука, и там, навсякъде оставаме неразбрани."

/"Закони на доброто", с. 357/

„Някой иска да покаже, че много знае. Защо се показваш пред хората? - Искам да покажа, че зная много неща, че съм обиколил всички върхове. Ако си се качил на Харамията /наречен от Учителя „Харно ми е"/ какво си придобил? Този връх е забележителен по това, че в старо време харамиите се качвали на него и оттам наблюдавали пътниците, за да ги обират. Има смисъл да се качиш на един връх, но ако можеш да се помолиш там, да оставиш нещо добро от себе си."

/"Отворени форми", с. 177/

„Сега за пример сте дошли на планината да получите нещо от нея: да се обновите, да си починете, да трансформирате състоянията си. Искате да ви се даде нещо - право е това. Но давате ли и вие?... Едно трябва да знаете: само онзи получава от природата онова, за което е дошъл, който изпълнява закона на даването."

/"Царският път на душата", с. 149/

„Ако ние излизаме сутрин да се помолим на Бога и мислим само да вземем нещо, а не и да дадем, при слизането от височината кафеджията ще ни хване и ще каже: „Платете сега!" Студът, който имате днес, не е нищо друго освен този кафеджия, който казва: платете сега!"

„Както и да е, дали още сега ще платите, или не, за всички е важно да освободите съзнанието си от ненужния товар."

„Сега, като ви излагам на вятъра и говоря, вие ще кажете: „Учителя ни изпитва доколко можем да издържим на вятъра." Казвам: ако аз изпитвам вас, и мене изпитвам... И тъй, първото нещо, за което излизаме сутрин рано, е да се освободим от ненужния багаж." /"Нашето място", с. 11, 16, 14/

„Като сме дошли на планината, ние ставаме рано да се помолим, да благодарим на Бога за всички блага. На някои не им се става рано, искат да си полежат и намират ред оправдания /смятат се свободни/... Вие мислите, че на планината няма господари, и тук има господари и какви при това! Знаете ли какво могат да направят тези господари, като се разгневят? Те веднага ще изпратят гръмотевици, светкавици, дъжд, град, ще се чудите какво да правите, де да се скриете. Дъждът ще ви намокри хубаво, а градът може да изпокъса палатките ви. Тези господари ще ви кажат: „Хайде, дигайте се оттук! Такива слуги /като вас/ не искаме." Братята, които бяха дошли тук, опитаха какво могат да направят господарите на планината... Тези господари казваха: Като дойдат вашите братя и сестри тук, вие ще ги предупредите да бъдат внимателни към задълженията си, защото и тях ще измокрим." /"Любов към Бога", с. 98/

Учителят дава едно златно правило за справяне с извънредните ситуации, които често настават по високите планини, като дъжд, буря, град, сняг. Той дава метода на светиите, които са пребивавали дълго време в планините сами.

„Като сте дошли на планината, вие трябва да бъдете готови за всякакви изненади. Вятърът и бурята не закъсняха да ви поздравят, дъждът - също. Атмосферното налягане е силно понижено, което показва, че далече някъде е станало голямо земетресение. Вие платихте малко - палатките ви се събориха от вятъра, а няколко колци се счупиха и прекарахте безсънна нощ. Не е лесно да се хармонира човек с течението на силите в природата, При такъв случай светиите са прекарвали в молитва и в дълбоко съзерцание. Така те се нагласявали със силите на природата и са минали благополучно през големи изпитания. Сега и на вас казвам: не се страхувайте, но изучавайте природата. На каквито изненади да се изложите, работете с мисълта си, да се хармонирате с планината и със силите, които действат в нея... Като трансформирате енергиите, които сте приели от планината, всичко ще мине. Планината иска герои, които я разбират и изучават."

/"Закони на доброто", с. 375/

„Сега, които са недоволни от вятъра /студа/, нека направят опит да го спрат. Ако състоянието ви се измени стане идеално и ако любовта ви към Бога стане безупречна, вятърът моментално би спрял."

„Следователно, природата отговаря на човека. Какъвто е човекът, такава ще бъде и тя по отношение към него. Външният живот на човека отговаря на неговото вътрешно състояние." /"Нашето място", с. 4, 5/

Учителят дава името Махарзи на първото езеро, което означава „Голямата почивка" . Първото езеро представлява физическият живот, стомахът, от което Учителя ни изтегли и ни качи на бивак при второто езеро. Първото езеро е разположено на 2095 метра надморска височина, то е обрасло с тревна растителност, хвойна и клек. Около него има хубави полянки, на една от които - източната, често играем Паневритмия и се снабдяваме с дърва за кухнята. Най- голямата дълбочина в него е 11 метра.**

На второто езеро Учителят дава името Елбур , което означава „Бог е силният" , или „Езерото на изпитанията" . То е свързано с низшата област на астралния свят и всички изживявания на чувствата. Представлява важният орган от тялото, свързан пряко с българите - черният дроб. Елбур е разположен на 2184 метра.

*Вж Изгревът, т. Ill, с. 161-162, N25

** Вж Изгревът, т. Ill, с. 162-163, N26

Учителят казва, че е 2230 метра/надморска височина. Има площ 35 дка, но е най-плиткото, почти кръгло езеро, с. Дълбочина 2,5 метра. Отвсякъде заобиколено с пътеки и по повърхността му цъфтят много бели лилии. Туристите го наричат Рибното езеро*.

Третото езеро се нарича Балдер Дару, което преведено, означава „Онзи, който дава благата" . Свързано е с висшата област на астралния свят и представлява старото седалище на душата „plexus solaris" - слънчевият възел. Разположено е западно от второто езеро на 2216 метра надморска височина. То има 3 разклона и се нарича от туристите Трилистника. Дълбочината му е 6,5 метра. За разлика от другите 6 езера то изтича от две места: на изток - с голям отток към второто езеро, и на северозапад - с малък към р. Джерман. На места бреговата линия се губи поради разлети поточета, които създават мочури. Много пъти с Учителя сме играли Панивритмия на южната му страна, но сега югозападната му страна представлява мочурище и там не може да се играе. За да се запазва водата при сушави години, от северната страна е изградена бетонна стена и оттичането става сам от изток.**

Четвъртото езеро го наричаме Близнаците и е свързано с умствения свят и дробовете в човешкото тяло. То е разположено югозападно от третото езеро на 2243 метра надморска височина и е съставено от две части /две езера/, съвсем различни по характер и вид, съединени с тесен процеп.

Вътрешният Близнак е едно от най-мистичните места на езерата. Той има пряка връзка с местността Рупите. Оградено е отвсякъде с тъмни, някъде почти отвесни скали, и на североизток от вр. Харамията, докато външната северна част на Близнака е с полегати брегове, обрасли с трева и хвойна. То е най-дългото езеро - 790 метра, и е с най-голяма площ - 91 дка. Във вътрешния Близнак е измерена дълбочина 27,5 метра. В него втичането на водата става от 3 езера: от 5-тото, 6-тото и 7-мото езеро. Северната половина обикновено е покрита с цъфтящи бели лютичета, докато южната част е чиста. При безводие, получено от малко сняг през пролетта в някои години, връзката между двете езера се прекъсва.***

Учителят нарече петото езеро Махабур , което означава „Големият и силният" , „Мястото на Духа" . Свързано е с причинния свят и бъбреците от човешкото тяло. То уравновесява нещата в живота, прилича на голямо бобено зърно или бъбрек. Разположено е на запад от 4-тото езеро, на 2282 метра надморска височина. To e най-голямо по обем, със средна дълбочина 14 метра, а най-голяма-

28 метра. Площта му е 85 дка. Западните му брегове са скалисти и стръмни с неголеми сипеи, а източните брегове са полегати, с голяма поляна, на която се събираме до 1000 души, за да играем Паневритмия на 19 август.

Учителят казва за тази поляна, че в бъдеще на нея ще кацнат самолети, от които ще слизат хора да лагеруват по езерата. На югоизток езерото се оттича в четвъртото езеро.****

На шестото езероУчителят даде името Сърцето. То е свързано с Нирвана, или Будическия свят, и представлява от тялото на човека - сърцето му. То има формата на човешко сърце и е разположено на юг от 5-тото езеро, на височина 2440 метра. То е най-дълбокото ледниково езеро в България. Има площ 68 дка, дълго е 380 метра и широко 240 метра. Почти през цялото лято в южния му край има голяма пряспа, от която често се откъсват парчета и плават като айсберги по повърхността му. На североизток изтичат водите на това езеро и се вливат в четвъртото.*****

*Вж Изгревът, т. Ill, с. 163-164, N27

* *Вж Изгревът, т. Ill, с. 179, N42

* **Вж Изгревът, т. Ill, с. 181, N46

****Вж Изгревът, т. Ill, с. 179-180, N43

* ****Вж Изгревът, т. Ill, с. 182-183, N48

Седмото езеро Учителят нарече Шемхаа , което означава „Място на мъдростта" . То е свързано със света на светлините, а в човешкото тяло представлява главата. То е най-малкото езеро по площ и обем, разположено на 2535 метра надморска височина, със средна дълбочина 4,5 метра и най-голяма 9 метра. Подхранва се от снеговете и дъждовете и от един малък извор, разположен на южната му страна. Изтича на север по голямата отвесна стана, висока 292 метра. във Вътрешния Близнак на четвъртото езеро. Бреговете на северозапад и запад са скалисти, а останалите са затревени *

Около тези седем очи, и специално при второто езеро се организира, разви и продължава да съществува лятната школа на Братството.

През 1929 г. Учителят организира и провежда първото посещение на езерата от неголяма група братя и сестри. Там той открива лятната планинска школа на Бялото братство. В Сапарева баня наемат коне, които изкарват багажа догоре**. Братята и сестрите си построяват палатков лагер, доста примитивен, предимно от войнишки платнища, опънати на два кола, по билото на баира между второто и третото езеро.

Всяка сутрин всички стават рано и отиват да посрещат изгрева при скалите над второто езеро, което е служело за Молитвен връх. Там Учителя е изнасял своите беседи, седнал на един естествен каменен стол. Той отбелязва, че този стол е приготвен от съществата преди 4 милиона години, когато те са знаели, че по тези места ще идват духовни същества и Учителя ще им изнася беседи.

Нашите приятели са били зле екипирани с тънки дрехи, скъсани обувки и през примитивните им палатки вятърът свободно преминава. Нощите били студени, а дните - много топли. Само чистият въздух, неповторимата красота и присъствието на Учителя стоплят душите на приятелите и те търпеливо понасят несгодите.

Лагеруването продължава повече от 10 дена. Една сутрин след молитвата и беседата Учителят нарежда на братята и сестрите бързо да съберат багажа си и да тръгнат надолу. Никой не иска да напусне това чудно място. Отрицателните сили подготвят изненада за братята и сестрите - силна гръмотевична буря с градушка. Учителят отървава приятелите от тази неприятна изненада и те се прибират благополучно на Изгрева. Случаят е описан по-напред.

*Вж Изгревът, т. Ill, с. 143-144, N 10

**Вж Изгревът, т. Ill, с. 160-161, N24

Започва всяка година посещение на езерата все по-организирано, с малки палатки и подходящи дрехи. Школата се превръща във всекидневна и обхваща всички области на живота. Приятелите посещават всички езера и красиви местности, запознават се със заобикалящата ги растителност и организират кухня за гореща вода и храна.

Планинският живот протича по традициите на Бялото братство, които са:

1. Живеем като братя и сестри;

2. Живеем общ живот в общежития, каквото е било напр. Изгрева:

3. Храним се общо сутрин, на обяд и вечер;

4. Излизаме общо в планините на екскурзии,

5. Организираме палатков лагер за общ живот;

6. Празнуваме общо годишните събори;

7. Посрещаме заедно изгрева на слънцето;

8. Играем заедно Паневритмия;

9. Празнуваме заедно празниците на природата:

1 януари - Нова година - физическа;

22 март-Пролетното равноденствие - Новата духовна година;

19 август- посрещане на Новата Божествена година;

22 юни - посрещане на лятото;

22 септември- есенното равноденствие, ден на труда и започване на

Новата учебна година;

22 декември - началото на зимата и вглъбяване на ученика в себе си с цел влизане във вътрешната школа;

10. Празнуване празника на Учителя -1 2 юли по нов стил Петровден, имен и рожден ден на Учителя;

11. 27 декември - деня на заминаването на Учителя от този свят;

12. Общо отпразнуване на именни рождени дни на приятели;

13. Общо изпращане на заминали братя или сестри, „за да не ги изпращат хората от света";

14. Даване на общи обеди и вечери по дежурство - в Айтоското братство от различни братя и сестри.

До 1935 г. вкл. всички посещения на Седемте езера ставаха по пътя от Сапарева баня. Няколко млади братя по идея на Учителя проучват пътя през Самоков и Говедарци и правят просека по стръмнините над Горна Вада.

От 1936 г. досега главният път за езерата минава през Самоков, Говедарци и хижа „Вада".* Пътуването на братята и сестрите от края на гората до езерата е продължавало почти цял ден. Когато са стигнали на първото езеро, те са правили продължителна почивка, пиели са чай и са се хранили.

Всичко на Седемте езера е специфично, своеобразно, неповторимо и говори със своя разбираем език за величието на нашия Творец и милионите светли същества, които са участвали в изграждането на този неръкотворен дом за учене и възпитание на хората.

Учителят, който не е посещавал с физическото си тяло тези места, отлично ги познава. След многобройните излети до връх Мусала през 1928 г. той изпраща една малка група, ръководена от брат Симеон Симеонов, да разгледа и проучи условията за отиване и лагеруване на братята и сестрите по тези места*. Групата отива нагоре през Сапарева баня, едновременно с нея отива и друга, по-малка, с братята Митко Костов, Крум Въжаров и Славчо Печеников. След 10-ина дена и двете групи се завръщат на Изгрева и с възторг и вдъхновение разказват за невижданите красоти и хубавите условия, които има около първото и второто езеро за лагеруване. По това време почти никой не посещава езерата, а овчарите са пасели стадата си по ниските поляни. Пътят нагоре е мъчно проходим и доста трудно се достига до Едигьол от Сапарева баня по стръмната Валявица.

Това е най-красивият циркус в Рила от седем езера, намиращи се в северозападната и част, над курорта Паничище, над Сапарева баня, и местността Горна Вада, над с. Говедарци. Езерата са разположени амфитеатрално едно над друго и дават начало на р. Джерман - приток на р. Струма. Денивелацията от най- горното езеро, намиращо се на 2535 метра надморска височина, и най-долното - на 2095 метра, е 440 метра. В тази местност са събрани най-красивите картини, които могат да се видят по цялата Рила планина. Тук се намират много хубави цветни градини от различни планински цветя. До средата на циркуса има горички от клек и смрика (хвойна). Текат рекички, отвеждащи водите от горните езера в по-долните.

Езерата са красивите сини очи на планината. Същевременно те са и пулсът на времето и метеорологичните условия в планината. Щом те са спокойни - нямат вълни - и планината е спокойна и в бистрите им води се оглеждат околните височини и синьото небе. И най-слабият вятър нарушава спокойствието на езерата. Тук духат често пъти ветрове, главно западни, а през пролетта - и силни южни.

На тази височина много често се сменят посоките на ветровете и когато човек забележи това нещо, трябва да се подготви за някаква депресия: дъждовна, гръмотевична или снежна. Всичко в планината говори и ние сме длъжни да знаем и разбираме езика и - езика на природата.

Местността Седемте езера, както е красива през лятото, така е неповторима и зимно време. Зимата тук гостува повече от 6 месеца. Тогава всичко е покрито с дебел сняг и езерата мъчно се различават от общия ландшафт. Планинарят може да познае дали е върху езеро, като застане със ските си там, където предполага, че е то, и ските не тръгват в никоя посока. Там снегът е хоризонтален. Зимата сковава езерата с лед, който при първото езеро достига 1 метър дебелина, а на най-торното - над 3 метра.

През пролетта при топенето на снеговете навсякъде текат буйни води и е много мъчно проходимо, даже и с гумени ботуши. Снегът и преспите остават до средата на май, а някои заварват и новия сняг. Тогава през деня може лесно да се ходи по твърдия замръзнал сняг на големи разстояния. Следобед, обаче той се разтопява, става мокър и започва да се затъва.

Когато Ганка Бончева беше хижарка на хижа „Седемте езера", няколко души - Гита Стратева, Ярмила Менцелова, аз и др. я посетихме покрай Седемте езера и от връх Дамга отидохме на Мальовица и следобед се върнахме пак на хижата. По време на късото лято човек може най-добре да се наслади на красотите на този феномен на природата. Тяхната омайна гледка, чистота и красота оставят в душата на всеки посетител дълбоки следи. Всеки, който веднъж е минал през този земен рай, желае и втори път пак да го посети. Ние цяла година носим спомените си от хубавите преживявания там и с нетърпение чакаме времето, за да направим ново посещение на съществата.

Местността Скакавците е вододайна зона за язовир Бели Искър, от който водата по тръби отива в София. Тя е забранена зона и там обитават множество разумни същества в етерни тела, необезпокоявани от човешкото присъствие. Скатовете на Големия и Малък Скакавец са стръмни и стремително слизат надолу, към река Бели Искър. Обрасли са в клек, в който се въдят много мечки. По протежение на билата, над Кобилино Бранище, те са свързани с Попова шапка и Купена, който е най-високият връх в Мальовишкият дял. Той е 2730 метра, а Мальовица - 2729 метра.

Купенът е най-важният център на Бялото братство в тази част на Рила.Тук при разгрома на Септемврийското въстание през 1923 г. се криела група комунисти, които си изкопали окопи, от които има видимост по цялата планина. Купенът - това е челото на великана, който се вижда добре от езерата.

За Рупите от 7-те езера се тръгва рано - в два часа, по пътя за езерото на Чистотата, минава се южно покрай Харамията и по лифта се отива на билото и връх Дамга. След това се минава Додов връх, Голям и Малък Мермер и при изгрев слънце се стига на връх Мальовица. Завива се надясно през Еленините върхове, Иглите и се стига до връх Орловец. Той може да се заобиколи отдясно и да се излезе на превала между Орловец и Злия зъб, може и отляво по морената, а и през самия връх, където има поставено въже. Под Орловец и Злия зъб е заслонът Български алпийски клуб. Оттук има два пътя за Страшното езеро. Надясно се минава по полегати и южни поляни, които ни завеждат на Купена, Носа, Брадата и Шията на Великана. По Шията се спускаме и отиваме при Страшното езеро, където има малък заслон. То е наречено така, понеже, когато има буря с гръмотевици, ехото се повтаря десетки пъти и се получава грохот, подобен на артилерийска канонада. Всъщност то е прекрасно езеро с красива околност.

Другият път минава през Камилата, отляво на Купена, и върви по Морените, образувани на северните склонове на Великана. Морените са хубави и равни и представляват школи, в които работят много невидими за нас същества в етерни тела. Тук е най-мистичното място на Рупите. Човек може да спре, да съзерцава концентрирано, да добие вътрешно знание по много въпроси, които го вълнуват и от които живо се интересува. Съществата са много строги и изискват ред, порядък и чистота от посетителите и тяхното присъствие тук не се чувства така осезателно, както на Мусала и Скакавците, където почти не минават хора.

Рупите са слънчево място за развиване на ума и пробуждане на висшето съзнание.

На Мусала ние правим връзка с Бога и най-висшата ангелска йерархия, която направлява и урежда живота на хората - серафимите. Те са „Братята на Любовта" или Духовете на „Божия венец".

На Рупите и Скакавците, които имат отношение към гърдите и дишането ни, ние сме свързани с Херувимите, които са „Братята на Хармонията" и носят мъдростта. На 7-те езера, които са сърцето на Рила, ние сме свързани с трета йерархия ангели - Престолите, които са „Братя на Волята" и същества на Божествения разум.

На Рупите се работи най-трудно, понеже не сме хармонични и не сме се научили да дишаме дълбоко - да задържаме въздуха поне 1-2 минути и така с усилия да придобием мъдростта.

На Мусала, ако ние не разбираме съществата от най-висшата ангелска йерархия - Серафимите, те, без много да се церемонят, ни изгонват, като променят рязко времето в буря, мъгла и гръмотевици.

Не са по-далече от тях и съществата от 7-те езера - Престолите, които, щом не сме изправни в чистота, ред и порядък, бързо ни отправят, като често събарят и палатките ни.

На Рупите съществата са много строги и там може да се отива само с молитва и чистота. Едно отиване с баща ми до Рупите, когато слизахме по улея между Орловец и Злия зъб, зад нас се откърти една голяма скала, по-висока от 2 човешки боя, тежаща няколко тона, и се търкулна надолу. Аз извиках на баща ми да мине веднага вляво към скалите, а аз се отклоних надясно. Скалата профуча край нас, без да ни засегне, и се спря в подножието на върховете на морената. Там черната ложа е много силна и будността трябва да бъде изключително голяма.

Най-мъчителният връх,който се използва от алпинистите за зимни и летни траверси е Злия зъб. На него човек може да се качи не много мъчно, но най-опасно е слизането, защото тогава човек вижда под себе си зейнала пропаст от около 600 метра до Кирилова поляна и неизбежно чувства страх. На този връх преди повече от 20 години имаше тетрадка с молив, поставени в кутия и затиснати с голям камък, в която всеки, качил се, написваше името си. Това се смяташе за геройство. Най- голямото геройство е човек да се свърже с ангелската йерархия на Херувимите и да придобие частица от тяхната велика мъдрост.

През месец септември поканих сестра Ирина и Златка, Румяна и Радостина да отидем през празничните дни - 4, 5 и 6 септември до Мусала. Дойде и Мария Ганева. Всички се събрахме в нас и тръгнахме с нашата кола и тази на Николай, мъжът на Мария Ганева, който караше Румяна, Радостина, Мария и Емилия, а Павел - Златка, Ирина, Елена и мен. На лифта дойдоха Дарина и Снежина.

Качихме се на лифта и тръгнахме бавно по летният път. На хижата пихме чай, хапнахме и тръгнахме по летният път, над езерото. На Заслона починахме и ядохме и на върхът пристигнахме след 16 часа. Георги ни настани и изкарахме добре. Румяна беше пак изстинала и след като я разтрих повърна и се оправи. Дарина и Снежина, които бяха в мазето минаха през болезнено състояние. Казаха, че в понеделник - 6.09. лифта няма да работи. Аз казах, че тогава е празника - Обединението на България и лифта ще работи. За пръв път трите сестри Румяна, Радостина и Мария бяха заедно на Мусала.

На 5.09. посетихме всичките Малка Мусала. Водех Румяна за ръка и почна да не се страхува. Слязохме благополучно надолу. Лифта работеше и в 12 часа бяхме в Боровец. Павел ни закара с Елена и Мария да пълним тубите с вода, а той откара в Костенец Румяна, Радостина, Златка и Ирина, които се качили на влака. Дарина и Снежина си отидоха на 5.09., неделя и слязоха пеш до Боровец. Емилия хвана рейса за Пловдив. Павел се върна, натоварихме водата и си отидохме в София с Мария Ганева.

На 12,13 и 14 ноември 2004 г. отидохме с Емилия на Мусала поради нейни здравословни проблеми. Павел ни закара нагоре до вторият мост и ние слязохме с Емилия и тръгнахме нагоре. Оправихме си багажа на пейките и преминахме реката при вторият влек и продължихме нагоре по зимният път. Околните върхове бяха бели в сняг, а Мусала в мъгла. Към 15 часа стигнахме на хижата. Нямаше го хижаря. Продължихме нагоре по улея и по козята пътека газихме сняг. Към 17 часа бяхме при заслона Хималай и слънцето залезе в мъглите на запад. Имаше стъпки по лятната пътека (направени преди нас от метеоролога Димитър). По средата на пътя затъмня и ние мъчно виждахме стъпките. Светнах с фенер, но той не ни помогна много. След 18 часа влязохме в станцията. Метеорологът го нямаше в стаята и влязохме навътре в стаята, където спеше Стоян. Той ни настани в съседната западна стая, пусна 2 печки и ние се стоплихме.

Преспахме и на другия ден задуха силен южен вятър - до 40 метра в секунда. Посрещнахме изгрева пред станцията. Имахме хубави разговори със Стоян. Като тръгвахме на 14 надолу, вятърът намаля, докато преминем до въжето и пак започна да духа силно. Слязохме по въжето и си правехме пътека по снега - стъпките бяха засипани. Към 10 часа бяхме на хижата, преоблякохме се и тръгнахме по влековете - зимният път. При първият влек заваля дъжд с град и вятър. Турихме найлоните. Дъждът ни намокри, но бързахме, защото казах на Павел да ни посрещне в 12 часа и 30 минути.

Стигнахме до двореца в 12часа и 15 минути, а Павел го нямаше. Дъждът продължаваше да вали. Дойде Павел и отидохме нагоре на реката и наляхме шишетата и тубите, които Павел беше взел в колата. Дъждът ни донамокри. Тръгнахме към София и се прибрахме благополучно. Емилия взе влака от гара Искър и си отиде в Пловдив.

Сестра ми Величка се обади по телефона и ми каза, че едва ли ще дойде в България и да отиде на Мусала. Казах и, че ще дойде и направо ще ги кача на върхът. Съпругът и Истиян беше в опасност за живота и аз взех, че поправих часовника, който ми беше подарил и взех да нося 2 часовника. На 4.08.2004 г. сестра ми дойде в България. Казаха ми да отидем на Мусала на 8 август. Ние с Павел взехме продукти 30 кг. в една раница и 10 хляба в друга. Сутринта на 8.08. тръгнахме: Косьо с Величка, Истиян и Емилия в колата на Косьо, а Павел, Еленка, Любомир и аз в нашата. Пристигнахме в Боровец към 8 часа и 30 минути. Оказа се, че този ден бил празника на Рила и Мусала. Пред лифта беше пълно с групи. В това време дойдоха Дарина и Снежина. Отидох до касата и веднага тръгнахме напред и се качихме на лифта. След 9 часа бяхме на Ястребец и потеглихме към хижата. При хижата беше пълно с хора. Хор пееше песни, чаят се раздаваше безплатно, присъствал и министър председателя. Закусихме. Павел веднага тръгна с двете раници, едната отзад, а другата с хляба отпред. Минахме по летният път. Косьо, прекарал инсулт се плашеше как ще се качи горе, но тръгна добре и вървеше напред без раница. Емилия освен раницата, носеше пластмасова кофа над 10 кг. домати. Придвижвахме се бавно и с почивки във великолепното време. Младите Дарина и Снежина тръгнаха по-бързо и стигнали на Заслона и веднага Дарина се връща да помага. Аз настигнах Павел и исках да му взема хляба, но той не ми я даде, а бавно вървеше напред. Аз го задминах и по-нагоре срещнах Дарина и я помолих да вземе втората раница с хляба от Павел и я взела. Стигнах на Заслона, оставих раницата,като им казах да чакат да се съберем всички и отидох да помогна на Емилия, която беше най-назад и взех кофата с доматите. Събрахме се на Заслона Хималай, разпределихме багажа. Оставих най-уморената - Емилия да остане в Заслона и да пази багажа, който беше за около 4 души. Качихме се всички заедно на върхът. Там ни прие метеоролога Георги и ни настани в двете големи стаи. Веднага Дарина, Снежина и Павел слязоха до Заслона и донесоха останалият багаж. Времето беше великолепно. За пръв път на Мусала се събрахме заедно цялото наше семейство: тримата братя и сестра ми Величка. Прекарахме великолепно горе цяла седмица. Имахме чудесни изгреви, слънчеви дни и светли звездни нощи. На върхът дойде и доктор Емил Йорданов. Ходихме на Малка Мусала, като Величка и Истиян останаха на върхът. След това посетихме Олтаря над Маричините езера и благополучно се прибрахме след обяд. Придобихме сили и на 15.08.2004 г. спокойно слязохме и се прибрахме.

За 22 март 2004 г. отидохме на Мусала Емилия, Красимира, Павел и аз. Косьо ни закара до Боровец с колата си. Качихме се нагоре след Ястребец и минахме по летният път над езерото по желание на Красимира. Имаше много сняг, но бяха минали и хора. Изкачихме се трудно до върха. На Красимира пак и призля, но бързо я възстановихме. Метеоролог беше Георги, но нямаше тоалетна и трябваше да ходим навън. С Павел решихме и главно той, направихме стъпала към вратата, зарината от многото сняг, та вратата можеше да се отваря - иначе влизахме през прозореца. Там бяха и други приятели: един скиор от Сливен, Евгения от Созопол с приятелката си Петя от Русе. Те бяха в кухнята и до късно си говореха, главно срещу мене, понеже не отидох при тях.

Сутринта излязохме с Емилия и Красимира в 5 часа да видим звездите. В това време от вън се връщаха Евгения и приятелката и Петя от тоалетната. На Евгения пред стълбите точно и стана лошо, припадна, хлъзна се по стълбите и се просна пред краката ми. Накарах Красимира и Емилия да я сложат на стълбата. Разтрих и малкият мозък и предизвиках движение на сърцето и дишането, и отваряне на очите. Въздъхна и дойде в съзнание. Веднага забелязах, че е обезводнена, за да не излиза навън да се освобождава, не е пила вода. Накарах Емилия да направят с бързовара 2-3 литра вода, която изпи. Приятелката и Петя ме попита: „Ти как ги правиш тия работи, как я връщаш в съзнание?" Отговорих и, че тя няма моите магнетични ръце, и ако разтрива някой да го събуди, още по-зле ще му стане. След изпиването на водата. Евгения се окопити и ми благодари, че съм и помогнал. Слязохме си добре от върхът и се прибрахме.

За 22 юни, идването на лятото бяхме с Румяна и Радостина, Емилия, Еленка, Павел и аз. Павел предложи да минем по билата, по Маркуджиците. Казах му - при едно условие - да вземе раницата на Румяна. Потеглихме по пътя към влековете. Румяна нямаше раница и леко ходеше, но беше с фланелка с къси ръкави, а духаше студен северен вятър. Към Незнайният връх пипнах ръцете и - бяха студени. Накарах я веднага да сложи дреха с дълъг ръкав. Ходеше бавно, често почиваше.

Бавно напредвахме и след обяд бяхме на върхът. Георги ни настани в западната стая мен, Елена и близначките. Предложих на Румяна да я разтрия, но тя отказа. Легнах си веднага. Към 0 часа ме събуди сестра и, че Румяна е много зле. Беше много изстинала от ходенето и имаше висока температура. Челото и гореше, освен това имаше болки в стомаха. Не даваше да я разтривам, понеже я боляло. Разтрих я добре и сърцето и, което биеше инфарктно: тупа няколко пъти, спира и пак така започна да бие нормално. Това е опасно за живота. Сгорещихме вода и с две фланелки и слагахме със сестра и горещи компреси на стомаха. Температурата спадна, и тя заспа. Сутринта пак я разтрих и беше почти добре. Дойдоха и Дарина и Снежина и имаха гъбички по стомаха. Помогнах им и им казах да отидат при гинеколог да им даде крем срещу тези гъбички. Те оздравяха. Трябваше да слязат Румяна, Радостина, Дарина и Снежина да отидат в понеделник на работа. С тях тръгнаха Косьо и Павел. Лифта работеше до междинна станция. Много трудно слезли, понеже минали по стръмният път, а Павел беше взел туба от 20 литра с вода от Окото. Казах им, че в понеделник - 21 юни ще има лифт. На 21 слязохме надолу. Горе казаха, че нямало лифт, но моето ръководство ми каза, че ще има. Към 10 часа стигнахме хижата. Спряхме и закусихме. Две групи туристи и брат Кирил със сестра тръгнаха пеша. Ние си приготвихме раниците 15 минути след тръгването им и хижаря се обади на жена си, че лифта е тръгнал. Слязохме с лифта. На Павел наредих да дойде в Боровец към 12 часа и 30 минути. Прибрахме се благополучно в София, като напълнихме съдовете, които Павел носеше от Бистришката река.

2003 г. реших да не ходя на езерата, понеже щеше да вали много дъжд. Дойде сестра ми с мъжът си от Франция и аз реших да ги заведа на Мусала, Попитах кога да тръгна - на 9 август. Тръгнахме голяма група - Величка, Истиян, Росица Янчева, Елена, Красимира, Христина и аз. От Ястребец към хижата вървяхме по лятната пътека и цялата беше изровена от проливният дъжд. Срещнахме група екскурзианти, които бяха мокри и бързаха да се приберат. Казаха ни: „Вчера на 8 август беше ад. Дъжда се изливаше сякаш с кофи."

Христина остана на хижата, а ние се настанихме в метеорологичната. Навсякъде святкаше и валеше, а при насбеше топло слънце. Дъщерите на Христина и се обаждат по телефона: „Мамо, какво правиш в този проливен дъжд?" Тя им отговорила: „Тук няма дъжд, а грее топло слънце." Росица ми каза, че обичала много вятъра. Казах и: „Добре, ще имаш и вятър." Но на Мусала вятъра е много силен, над 40 метра в секунда. Посрещнахме слънцето до наблюдателницата от изток, защото там беше завет. Прекарахме да 15 август, когато като слизахме, вятъра намаля и спокойно слязохме надолу, и се прибрахме.

За 22 септември 2003 г. отидохме на Мусала с Емилия, Елена, Красимира и аз. От Ястребец до хижата вървяхме бодро. По предложение на Красимира да не закъсва в улея, минахме по пътеката над езерото и след обяд стигнахме до края на въжето. Аз взех да си оставя косите в камъните и Красимира ми даде нейните, които турих не с нашите, а в друга дупка. Повървяхме няколко крачки и Красимира припадна, легна на един голям камък и не мърда, От върхът слизат групи от туристи и от долу идват и минават покрай нас. Аз и разтрих малкият мозък, но не можа да излезе от безсъзнанието. Тогава взех, че хванах носът и, и го дръпнах силно няколко пъти и тя се събуди и стана. Попитах я: „Само твоите коси ли ми даде?" А тя ми каза, че в тях били и тези на дъщеря и. Понеже дъщеря и не живее духовен живот, а светски, а на Мусала не приемат нашите боклуци, веднага припадна.

Настанихме се в станцията и прекарахме добре. Бяхме доста братя и сестри и аз ги заведох до Малка Мусала. Като стигнахме върхът, той беше пълен с хора и метеорологът Георги ми каза, че вечерта ще ни настани. Ние седнахме на полянката между хората. При нас дойде Дарина и Снежина, която беше болна - имаше висока температура и силно главоболие. Казах и да се разсъблече, да я разтрия, ако не я е срам от двестата души, които бяха около нас. Тя веднага се съблече и аз я разтрих здраво и особено стомаха да се освободи. Температурата и спадна, главоболието и мина и тя стана здрава. Вечерта Георги ни настани в голямата стая и аз събрах там нашите приятели. Разтрих Снежина пак и тя напълно оздравя. Сутринта видях, че е зачервена

- черният дроб не е в ред. Казах и, че има приятел за когото мисли и то и черпи енергиите - вампиризъм. Веднага да престане да мисли за него, иначе, ще е много зле. Тя се разплака, но изпълни и лицето и придоби нормален вид. Разбрах, че всеки, който отива на Мусала, която е голяма лечебница, минава през голямо чистене.

За пролетта на 2003 г. отидохме на Мусала Павел, Красимира, аз и Емилия. Косьо ни закара до Боровец и от хижа Ястребец по зимният път бавно пътувахме към върхът. Аз и Емилия вървяхме напред, а зад нас едва ходеха Павел с Красимира. Исках да му взема раницата, но той не я даде. До вечерта успяхме да стигнем до върхът и се настанихме. Прекарахме добре, но на връщане имаше навалял нов сняг и Павел и Красимира затъваха в него. Аз застанах отпред и им показвах пътя и стигнахме към 13 часа на хижата. От нея трябваше да стигнем най-късно в 15 часа и 30 минути на лифта, за да вземем последните вагонетки. Павел взе и моята раница, бях много уморен от това, че им правех пътека. Той вървеше напред по пътеката от летният път, за него се държеше Красимира, а аз за нея. Така успяхме след 15 часа да стигнем до лифта. Оказа се, че няма лифт и вероятно ще има другият ден. Отидохме в хижа Ястребец и там ни настаниха в стая с две легла големи, парно, топла вода, баня и тоалетна. През нощта духаше силен вятър, при който лифта не работи. Сутринта вятъра утихна и чухме лифта, че работи. Слязохме долу и се прибрахме в къщи.

За 22 юни 2003 г. отидохме на Мусала. Метеоролог беше Димитър Белоканов, който не искаше да ни приеме, но времето беше много бурно с виелица и вятър, и останахме. Той ни каза да слезем на заслона Хималаи. Помолихме го да останем до 21 часа и 10 минути, когато идваше лятото. Останахме и посрещнахме лятото и той ни изгони в 22 часа от станцията в буря, фъртуна, с видимост до 1 метър. Добре, че имах фенерче и с него намирахме въжето. Бяхме 8 души и започнахме спускането надолу. Аз светех без почти да се виждаме. След въжето минахме по стълбовете, но ги загубихме и аз прецених, че отиваме в езерото. Спрях ги и ги накарах да отидем на ляво и се блъснахме в ъгъла на Заслона. Вятъра беше ураганен. Аз и някои други паднахме от напора на вятъра. С големи усилия влязохме в Заслона и се стоплихме. В себе си благодарих на Димитър, че ни накара да опитаме силата на природата в буря. Преспахме и тръгнахме надолу в метелицата. Младежите се бяха отклонили под Иречек на дясно и аз излязох отпред да водя. Прибрахме се добре у дома.

В 2002 г. ходихме за посрещане на пролетта и с Красимира Иванова. Много пъти по пътя и става лошо. Особено опасен за нея беше улея по зимната пътека след хижата. Стана и лошо, припадна. Върнахме я, но не може да ходи и да си носи раницата. В това време ни настигна младеж, който не носеше раница и го помолихме да вземе нейната. Той я взе и я занесе на заслона Хималай. Красимира се окопити и до върха си носеше раницата. Посрещнахме пролетта и се върнахме в дома си.

В 2002 г. се подготвихме да отидем на езерата. Оказа се, че в групата ни беше и англичанката Даниел. Тя боледуваше от схващане на кръста. Ударили и инжекция и напълно се схванала. Повика ме по телефона да и помогна. Отидох с брат ми Косю, сестра ми Величка, мъжът и Истиан и Красимира. Лежеше на леглото. Накарах я да се съблече и я разтрих основно. Казах и да стане. Слезе от леглото, клекна няколко пъти, нямаше болки, прегърна ме и каза: аз възкръснах. Облече се и ни гощава на масата си. Понеже малко ям, всичко, което остана ми го даде.

На другият ден с пикап пътувахме за езерата през Сапарева баня до „Горна земя" и от там с джип, заедно с Даниел, Георги Брънчев, Елена, аз и още няколко сестри ни закараха на х. „Рилски езера"' от която отидохме на „Седемте езера" и чакахме багажа, Конете закъсняха много и когато дойдоха, заваля силен дъжд и в най-големия дъжд си пренесохме багажа и го сложихме в строящата се кухня.

Дъждът продължи и около мен се събраха над 20 души и проведохме разговор за Учителя. Не можехме да си направим палатка и в това време дойде Даниел и ни покани в нейната втора оборудвана палатка, където преспахме. Така тя ми се отблагодари за разтривката, която и направих.

На другият ден си построихме палатката и се подредихме. Няколко дена след това заваля силен дъжд с град, стана студено и градът заледяваше. Има едно народно поверие: ако най-малкият, или най-големият вземе няколко зърна град и ги глътне, градът спира. Аз взех няколко, глътнах ги и градът спря. Навсякъде беше локви и замръзнал град по покривите на палатките. Обаче, леденият град изстуди зъбите ми и един се поду и ме болеше много. Екстрасенсите ми дадоха веднага лекарства. Елена ми вареше картофи и врели ги слагаше на подутото място. Доброто, което направих за приятелите, ми струваше много скъпо. Накрая реших да пробия абцеса. Обгорих игла и го пробих. Изтече много гной, олекна ми и след няколко дена зъбът оздравя. Не бях ял повече от седмица и започнах нормално да се храня. Зъбът ми остана и сега е здрав в устата ми.

На езерата се запознах с Иванка и дъщеря и Снежина. Бяха се настанили в една палатка на Ина Дойнова. Иванка ми каза: „Откога съм те търсила и най-после те намерих." Каза ми, че не може да се освобождава и ме помоли да и помогна, да я разтрия. Един ден почти всички отидоха на екскурзия и аз отидох при нея да я разтривам. Оказа се, че на стомаха и имаше един твърд кръг като тава и перисталтиката и изобщо не работеше и тя няколко дена не беше яла. Разтрих яздраво, а тя охкаше. Раздвижи се стомаха. Накарах я да изкара режим само на вода и тя го изпълни добре.

Тя доведе при мене една нейна приятелка, която си навехнала кракът и не може да ходи и да отиде до новата хижа. Разтрих я, щракна и тя тръгна без болки и си отиде на хижата. Бог веднага я излекува, и на другият ден дойде пак на лагера и ми целуваше ръцете.

Снежина започнала да учи медицина, но няма мензис - има голямо напрежение и не може да учи. Дойде с майка си и ме помоли да я разтрия. Аз я разтрих здраво и казах, че до един месец ще се оправи. Така и стана. Каза ми: „Не ме е срам от тебе, но много ме боли като ме разтриваш." Има Плутон съвпад Марс и съвпад Сатурн в знак Скорпион.

За пролетта на 1999 г. отидохме на Мусала група, в която беше Емилия Марева и Валентина Кюприйска, която живя в нас 6 месеца. След житният режим през февруари тя го повтаря и през март и си носеше жито, за да довърши режима на Мусала. Беше слаба и бавно ходеше. След Палеца едва ходеше, стана и лошо от липса на вода и умора и припадна. Разтрих я, дойде в съзнание, хванах я за ръка и я водих до Заслона Еверест, като и придавах енергия. В заслона поръчах чай и и дадох да изпие 16 чая и тя дойде на себе си. Липсата на вода в организма води до липса на сили. На другият ден отлично се изкачи на Мусала, където посрещнахме пролетта и се върнахме в София.

За 22 юни 1999 г. отидохме на Мусала. Павел работеше с кола, в която бяхме Елена, Емилия, Валентина, Павел и аз. В другата кола Николай, Албена и Мариана Видрарска. Тя страдаше от задух, понеже много пушила в миналото, и чистият планински въздух предизвикваше кашлица и силен задух. Нямаше лифт и доста трудно се качихме до хижата. Често спираше и вървеше бавно. Доста бавно и мъчно се качихме на върхът. Тя беше идвала на с. Мърчаево да ни помага - да копаем картофите и припадна. Разтрих я и дойде на себе си. Посрещнахме идването на лятото, което беше към 17 часа и веднага тръгнахме надолу, за да стигнем Боровец в по-светло, понеже имаше доста сняг по пътя. Слязохме на заслон Хималай, пихме чай и тръгнахме. Мариана припадна и мъчно я върнах. Хванах я за ръка, а краката и стъпваха като в паници. От другата страна я хвана и Павел, и така почти я влачехме по снега. След 20 часа стигнахме Боровец. Казах на Албена какво да направи и на другия ден Мариана беше добре. Прибрахме се благополучно в дома.

За пролетта на 2000 година отидохме на Мусала група с Елена, Валентина, Емилия и аз. Като се качвахме при - 25 градуса студ, на последната, най-стръмна част, Валентина се хлъзна и падна с главата надолу върху камък над малката пропаст там. Свалих раницата и я издърпах, изправих и продължихме по фирновият сняг, станал на лед. Бяхме изтръпнали от грозната картина, която видяхме и от смъртната опасност, от която се избави Валентина. Посрещнахме добре пролетта и на връщане, като слязохме от въжето, аз паднах по очи - да не отивам.

Тази 2000 година ме предупредиха на езерата - имаше опасност за живота ми. Аз послушах - имаше много дъжд и борците не можаха да направят злото на Братството, което бяха намислили.

За 22 септември 2000 г. есента отидохме на Мусала - Емилия, Валентина и аз. Емилия не беше психически добре и аз и казах да дойде на Мусала, за да оздравее. Качихме се с лифта до Ястребец и минахме по пътя за Мусала през Маркуджиците: Незнайният връх, Алековия и Безименният. На Алековия се разделихме. Емилия мина през полянките от изток на върха, а аз отидох при Валентина и минахме по стръмното - самия връх и слязохме надолу. Емилия я нямаше и седнахме да починем. Казах на Валентина да седи и аз ще отида да я посрещна, но я беше страх и тръгна с мене. Точно оттам, където се насочих, се появи Емилия. Събрахме се и пак тръгнахме заедно. Трябваше да посрещнем равноденствието в 15 часа, и с Валентина тръгнахме напред - Емилия остана назад

1 километър. Казах на Валентина, че тя не отстъпва и ще дойде. На върхът намерихме голяма група приятели и заедно посрещнахме есента. Емилия се оправи - стана бодра и започна бързо да се движи, а от психическото и разстройство и помен нямаше.

За 21.07.2001 г. отидохме на Мусала с близначките от Поморие - Румяна и Радостина. Преспахме на метеорологичната станция и на другият ден посетихме Олтаря - езеро над двете Маричини езера, Там направихме упражнение за идването на Духът в нас. Имаше голямо присъствие на същества предимно от Сириус. Като се връщахме по баира към туристическата пътека, Емилия вървеше най-отзад, в дясно. Отгоре изхвръкна камък, който отиваше право в главата на Емилия. Извиках и да се наведе и камъка профуча над главата и. На Елена и стана много лошо на стомаха. На върхът в стаята я разтривах, но хълцането и оригванията и не преставаха. Сестрите донесоха сняг да я охладя - и това не помогна. Тогава я накарах да се обърне на гръб, да разтвори двете си ръце настрани и легнах отгоре и, и поех болезненото и състояние. След пет минути беше напълно здрава, без оригвания и хълцания. Слязохме добре и се прибрахме по домовете си.

При друго посещение на връх Мусала през зимата бях сам и един голям козел застана до мен и стоя доста време, докато се молих, без да се плаши. На връщане от върха, под заслона, едно голямо стадо от кози застана над мен до пътеката и ме гледаше учудено, без да бяха. По това време малко хора посещаваха Мусала. Аз продължих пътя си надолу, а те се качиха към Иречек, където имат най- хубави естествени условия за своето развитие.

За 20 декември 1987 г. тръгнахме за Мусала с Елена, Павел и Соня Иванова. В Боровец се качихме на лифта и бързо стигнахме до хижа „Ястребец". Имаше гъста мъгла и валеше слаб сняг. Освен нас, с лифта дойде и хижарката със своя малък син и ние се събрахме и заедно потеглихме по зимния път към хижата. Бурята се усили и след третия влек видимостта стана до един метър. Водеше ни хижарката, но скоро обърка пътя и аз предложих аз да водя групата. По интуиция намерих стълбовете и бавно във виелицата, късно следобед се озовахме на дървената хижа. Тя беше пълна с туристи, които стояха прави в приемната, Нямаше места за спане. Хижарката от благодарност към нас, че благополучно стигнахме хижата , ни даде най-топлата стая до печката. Соня взе Павел и стопли премръзналите му ръце, като ги сложи в пазвата си. Преспахме добре, но на сутринта продължаваше да вали едър мокър сняг, който се беше натрупал повече от 1 метър.

Отказахме да се качваме на Мусала и се върнахме в Боровец и София. Имам само два случая да не мога да се кача на върха поради лошо време.

Една година малка група от няколко души се качихме на Мусала на 22 юни да посрещнем изгрева на слънцето. Беше доста студено . Вратата на наблюдателницата беше заключена и ние отидохме на мястото за посрещане на изгрева. На приятелите им стана много студено и започнаха да треперят. Аз се преоблякох и ги накарах да започнем да клякаме. Скоро всички се затоплиха и даже някои се изпотиха. Една от сестрите, участвала в екскурзията, ми каза, че сме клекнали повече от 100 пъти. Понеже въздухът е много чист, когато правим тотални движения с тялото, то поема нечистотиите и усилва кръвообращението ни и ние се затопляме. Под нас се появиха две стада от кози, които тичаха по снега.

За 22 юни 1987 г. Павел, Елена и аз отидохме на заслона при Окото. Там заварихме брат Паньо Балдъров от Димитровград. Беше паднал пресен сняг и беше много хлъзгаво. Брат Паньо беше дошъл с половинки обувки и преспал на заслона, но на сутринта не можал да се качи на върха и мислеше как ще слезе надолу Аз му казах: „Ти си дошъл да се качиш на Мусала, а не си се качил. Ще се качиш на върха и тогава ще слезеш надолу, за да си отидеш в Димитровград." Той ми отговори, че това е невъзможно, защото пътят е много хлъзгав, времето - ветровито и облачно, и затова изобщо не мисли за върха, а само за слизането си надолу. Казах му, че непременно ще се качи на върха.

Ние тримата отидохме на върха и посрещнахме изгрева. Направихме молитва и времето се разведри. Слънцето се усили и започна да топи снега. Ние се върнахме пак на заслона и снегът почти се стопи. Казах на брат Паньо да тръгва веднага за върха заедно с Павел. Павел го хвана за ръка и го заведе на върха. Там прекарват известно време, радват се на хубавата гледка, която се открива пред очите им, и слизат на заслона. Заедно слязохме надолу към Боровец. Това беше последната екскурзия, направена от брат Паньо на Мусала. На 15 януари 1988 г., той си замина от този свят.

Една година за 22 юни в заслона „Еверест" се събрахме голяма група желаещи да посрещнем изгрева. Сутринта всички станахме рано, но бяхме неприятно изненадани от проливния дъжд, който се изливаше по планината. Всички чакаха и ме питаха кога ще тръгнем нагоре. Аз чаках да ми се каже отвътре. Отговорих им, че след малко ще тръгнем. В 5 без 10 излязохме навън с Елена и тръгнахме нагоре. Все още валеше слаб дъжд. Всички - около 60 братя и сестри ни последваха, покрити с найлони. Скоро дъждът напълно спря. Качихме се на върха, проведохме наряда за празника. Слънцето не се показа от облаците. Направихме първите упражнения и аз предложих веднага да слезем на заслона. Едва се прибрахме в „Еверест" и дъждът започна с още по-голяма сила. Някои, които не побързаха, се намокриха хубаво. Останахме в заслона, изсушихме се и на другия ден се прибрахме.

При едно есенно равноденствие - 22 септември, аз тръгнах сам за Мусала. Учителят обяснява, че падението на човечеството - Адам и Ева, е станало в есенното равноденствие, а човекът е създаден в пролетното равноденствие - 22 март, или 9 март по стар стил. За това Учителят препоръчва на учениците на всяко

9 число от месеца да се ядат само плодове, за да може съзнанието ни да се върнекъм първичния живот, който сме водили някога в рая.

Билата на планината бяха покрити със сняг. След като минах Палеца, срещнах сестра Кичка от Хасково, която слизаше от върха. Беше облечена лятно, с шлифер и гуменки. Тя. като ме видя, каза: „Аз искам да дойда и с теб да се кача на върха. Аз и възразих, че не е добре екипирана и е по-добре да слезе на хижата, но тя упорито тръгна с мене. По-нагоре срещнахме Кирчо Господинов и жена му Маргарита от Казанлък. Те ми казаха, че отиват на хижата да вземат двете си деца и да преспят на заслона. Кичка ми разправи, че се скарала със сина и всичките си близки и не знае къде да отиде и е дошла на Мусала, за да разреши въпросите си. Каза ми, че има силно желание да си замине на Рила, на Мусала.

Стигнахме заслона, където оставих багажа си, и се качихме на върха. Тя започна да слага на няколко места по върха жито, като помен за заминали. В наблюдателницата ми показа свои стенографски записки, за които говорихме. Видях, че написаното беше много изкривено и неясно за разчитане. След това тя започна да говори с двама германци, които бяха там, и им даде част от храната си, която носеше. Беше неспокойна и напрегната. Слязохме на заслона, където бяха дошли Кирил, жена му с децата и Емилия Марева.

Решихме сутринта рано да се качим на върха. Станах в 4 часа и събудих групата. Предложих на Кичка да не тръгва нагоре, а да остане в заслона да наглежда децата, които спяха. Тя навлече всичките си дрехи, които имаше и първа тръгна за Мусала. Навсякъде беше наваляло няколко сантиметра пресен сняг и пътеката беше хлъзгава. През нощта Кичка сънувала един сън, който разказала на Маргарита, а тя после го разказа и на мен. Кичка сънувала, че И се падат 1 милион лева от Държавната лотария и с билета отива да ги вземе при една жена, която била облечена цялата в черно. Тя и подала билета, последната го разгледала, написала на него числото 13 и и казала, че нищо не и се пада. Кичка се събудила. Ако знаех това нещо, непременно щях да я оставя в заслона.

Понеже пътят беше хлъзгав, аз и Кирчо останахме най-отзад, че, ако някой се подхлъзне, да можем да го хванем и да му помогнем. Вървяхме по лятната пътека и благополучно стигнахме върха. Посрещнахме изгрева на слънцето. След това влязохме в наблюдателницата, където пихме гореща вода. Кирчо и Гергана пожелаха да слезем веднага, за да видят децата си, които бяха останали сами. Аз им предложих да изчакаме още малко, за да се стопи снегът, и тогава да тръгнем. Те не приеха моето предложение и тръгнахме надолу в обратен ред. Отпред вървях аз с Кирчо Господинов, зад нас - Емилия Марева и Гергана с Кичка.

Като минахме Дяволския улей и завихме наляво, където сега има една надгробна плоча, Кичка, вместо да завие по пътеката, пред очите на Гергана продължава наляво, хлъзва се и пада на стотина метра, надолу към езерото. Слязохме надолу по хоризонтала и отидохме до нея. Обувките и бяха паднали, раницата и - на една страна, а тя си беше заминала. Емилия отиде на върха и съобщи за случая на спасителите от хижата . Те дойдоха бързо при заслона, взехме няколко одеала и отидохме при Кичка. Обвихме я в одеялата, сложихме я на носилката и я изнесохме на върха, като се сменяхме в носенето. Поставиха я на платформата на въжената линия и я пуснаха в с. Бели Искър, а оттам с линейка я закарват в Самоков в болницата. Викаха ни в милицията и дадохме показания. Така се изпълни желанието на сестра Кичка да си замине на Мусала. Това е единственият случай в живота ми да си замине някой от групата.

Няколко години играхме Паневритмия за 22 март най-напред при заслона и после 3 пъти на връх Мусала.

За 22 март 1998г. се събрахме една група от 12 души. В Боровец се качихме на лифта и от Ястребец се опитахме да минем по лятната пътека. Оказа се, че снегът е дълбок до гърдите. Веднага се върнахме и тръгнахме по зимния път. Казаха ми, че имаме зелена улица за изкачване нагоре. Когато минахме третия влек и трябваше да се отбием вляво, по пътеката за хижата, ни настигна хижарят с един малък снегоход, натоварен с продукти, и мина пред нас. Той ни направи отлична пътека до хижата. По време на пътуването на мъгливото небе се появи един особен феномен. Появиха се две еднакво силно светещи слънца, като две големи очи. Тези две слънца ни съпътстваха повече от един час. Всички наблюдавахме и запомнихме това красиво явление.

Почти всяка година за Петровден отивахме на Мусала за един ден. Обикновено минавахме по западния гребен, където най-мъчното място за преминаване е Алековият връх. На Мусала отивахме на обяд, прекарвахме там до 15 часа и тръгвахме бързо обратно към лифта. Друг път с Павел минахме през източния венец: Ситняково, Дено, Сфинкса, Иречек - от който има много красив изглед към Мусала, Малка Мусала и връх Мусала. Този път е доста дълъг и труден и по него не може за един ден да отидеш и да се върнеш. И двата венеца от подковата на Мусала са изпълнени с неземна красота. Те са най-доброто убежище на дивите кози, които постоянно срещаме на стада. Чувства се и присъствието на много възвишени същества, които обитават там.

При почти всички пролетни изкачвания на Мусала сме имали дълбок сняг, в който сме потъвали. Човек трябва много точно да намира пътеката, по която преди него са минавали хора, за да не пропада. На 1 април 1992 г. отидохме на Мусала с Павел. Аз го предупредих, че ще има силна буря в планината, но той имаше ваканция и искаше сам да отиде. Аз му казах, че може да загине в планината и затова тръгнах с него. Астрологически Слънцето приближаваше квадрат с Уран. Това означава поява на силни ветрове и буря. Стигнахме до заслона, оставихме си раниците и се качихме на върха, който беше затрупан със сняг, и влязохме през покрива. Починахме си и се върнахме пак на заслона. Моето предупреждение се сбъдна и през нощта започна да духа силен южен вятър. Сутринта тръгнахме отново за върха по въжето, което на няколко места беше затрупано със сняг. Стигнахме до края на въжето, но беше невъзможно да се пуснем от него. Вятърът беше толкова силен, че като лист можеше да ни отнесе. Помолихме се и тръгнахме обратно като се държахме здраво за въжето. Взехме раниците от заслона и продължихме надолу.

Стълбовете бяха затрупани от снега, който беше замръзнал. Ние се движехме с

„котки". Когато стигнахме фунията между Иречек и Палеца, вятърът се усили много и започна да духа на вълни. Легнахме на земята и започнахме да пълзим. Духна много силен вятър, повдигна ме и ме хвърли на 5-6 метра върху някакъв камък, от което се получи разтягане на сухожилието и рана с болки.

Павел предложи да отиде до хижата и да доведе спасителите. Аз му казах, че трябва да вървим заедно надолу. Той ме хвана под ръка и в това време падна гъста мъгла и без видимост успяхме бавно да стигнем до хижата. Хижарят ни беше приятел и ми даде една стая, за да легна. Дежурният спасител ме намаза с „виетнамско чудо" и ми сложи една вълнена наколенка. Съобщиха на спасителната служба. Чак на другия ден около обяд вятърът поутихна и можа да дойде снегоходът. Един едър спасител ме взе на ръце и ме занесе в кабината, а Павел ни последва с двете раници.

Снегоходът ни закара при началника на Планинска спасителна служба, който ме познаваше добре, и веднага предложи да ме изпрати в болницата в Самоков. Аз благодарих и го помолих само да сляза до Боровец с лифта и от лифта да ме свали кола до автобусната спирка. Той се съгласи и снегоходът ни закара в задната част на лифтовата станция. Спасителят ме качи в една кабинка, гарнирана в страничната линия, влезе и Павел и потеглихме надолу. Когато слязохме от лифта, ни чакаше колата на Планинската спасителна служба, която веднага ни закара на спирката. Качихме се на автобуса и се прибрахме в София. След 2 месеца бях здрав, можех да ходя и отидох на езерата.

През 1977 г. заведохме Павел Светославов на връх Мусала. Тогава той беше на 2 години. Не искаше да ходи и ние постоянно му давахме фъстъци. Уморени, стигнахме до подножието на Мусала, при въжето. Тогава той се затича нагоре, по лятната пътека, и ние едва го стигнахме и заедно се качихме на върха. Времето беше хубаво, тихо и топло.

Друг път на заслона ни хвана силна буря и сутринта със съпругата ми Елена тръгнахме за върха, като оставихме сина ни Павел, Кирил Господинов, Гергана и децата им да спят в заслона. По едно време Павел се събужда, вижда, че ни няма, нахлузва на бос крак обувките и пристигна на наблюдателницата с изстинали крака. Свалихме от нашите чорапи, обухме го и го затоплихме.

Една година посетих Мусала за Нова година. Хижата беше пълна с хора и до късно пяха и се веселиха. Аз не издържах, станах и тръгнах за върха. Успях да стигна навреме, преди изгрева. Зората беше чудно оцветена с виолетов цвят. Прехвърчаха снежинки и слънцето изгря виолетово. Това е вторият случай, при който видях слънцето да изгрява виолетово.

През 1974 г. със сестра Елена посетихме връх Мусала. Преспахме на хижата и сутринта посрещнахме изгрева. Закусихме, починахме и се върнахме на хижата, за да слизаме надолу. Там заварихме двама овчари, донесли мляко на хижарката, които се оплакаха, че мечка стръвница изяла няколко от агнетата им.

Следобед с Елена тръгнахме по пътеката за Ситняково, понеже там работеше лифтът. Минахме по пътеката край Дено, завихме покрай Чадър тепе и някъде по средата от северната страна на върха срещнахме една голяма мечка на 30-40 метра от нас. Елена беше бременна с Павел и аз, за да не се уплаши, и казах: „Еленка, един кон се е заблудил в планината." А тя ми отговори: „Това не е никакъв кон, а една голяма мечка." Мечката ни забеляза и веднага зави надясно по баира, като чупеше клека. Пътят беше свободен и ние продължихме надолу, към Боровец. Понеже Елена не се уплаши от мечката, Павел като порасна, стана много безстрашен. Бяхме отишли на село при едни познати, които имали много лошо куче и само чорбаджията смеел да ходи при него. Ние не знаехме това нещо, а Павел се изплъзна от нас и отишъл до кучето и започнал да го гали. Господарят му се ужаси, като видя детето при кучето, но не се случи нищо лошо.

Една година се качвахме на Мусала с приятели от Димитровград. Когато стигнахме края на въжето, спряхме да починем и отправяхме погледите си към Скакавците. На небето се очертаваше едно голямо бяло знаме, около което имаше същества.

На 5 май 1972 г. Елена Симеонова, сестра ми Величка и аз тръгнахме за Мусала. По пътя от Боровец нагоре снегът по пътеката беше 30-40 см. и вървяхме леко. Скоро ни настигна една голяма група ентусиазирани курсанти млади хора по къси гащета и гуменки, водени от екскурзовод на име Светла. Това бяха курсанти от Техникума по обществено хранене - Бургас, и идваха от морето, където е много топло, без да подозират какво е времето на Мусала. Отиваха на върха, за да подпечатат туристическите си книжки. Те вървяха бързо и ни задминаха, но скоро снегът увеличи дълбочината си и като минахме Петровото мостче и тръгнахме по Голготата, снегът беше над 2 метра и покрил стълбовете и клека. Най-малкото отклонение от пътеката, по която са минавали преди - сега засипана със сняг, сбъркалия веднага пропада до врата в снега. Доста време ни отнемаше, докато го извадим. Много трудни бяха няколкото по-пълни ученици, които постоянно пропадаха в снега.

Аз минах отпред и им предложих да очертавам пътеката, като им наредих точно да вървят по моите стъпки. Така по-лесно и безболезнено стигнахме хижа „Мусала".

Там починахме и ръководителката Светла дойде при мен и ме помоли да ги заведа до върха на другия ден. Аз и отговорих: Ако времето позволи. Сутринта валеше сняг и гъста мъгла покриваше планината. Пред хижата снегът беше изчистен и за да влезеш в нея, трябваше да слезеш по отвесния сняг от 2 метра, който я обикаляше отвсякъде. Нагоре снегът беше над 3 метра. Няколко пъти бургазлиите идваха при мене да тръгнем нагоре. Към 10 часа ми казаха, че можем да тръгнем и аз, Елена и Величка, без да се обадим на учениците тръгнахме. Когато стигнахме до Палеца, чухме силен вик от хижата - младежите бяха забелязали стъпките ни и веднага бяха тръгнали по тях. Настигнаха ни и заедно продължихме нагоре.

Вървяхме мълчаливо, защото снегът на няколко места се разпука и имаше опасност от лавини. Пробивахме път в сняг до гърдите, като постоянно първите се сменяха. Това мъчително изкачване продължи цели 8 часа. Когато стигнахме до въжето, извадих от раницата всички чорапи и ръкавици и ги раздадох на учениците, за да се качат по въжето. В 18 часа влязохме в хола на космичната станция, който беше затоплен, пихме чай, подпечатаха книжките си, отпочинахме малко и тръгнахме надолу. Младежите на бегом, за половин час, бяха на хижата. Бяха много доволни, че заедно се качихме на върха и подпечатахме книжките си. Те научиха един добър урок, че през пролетта понякога Рила е по-зимна, отколкото и през самата зима.

Друга година със сестра Елена отидохме на хижата, за да посрещнем на Мусала празника 22 юни. Сутринта в 3 часа времето беше бурно, със силна виелица и видимост 2 метра. Тръгнахме по зимната пътека, но не можехме да видим стълбовете. Скоро разбрахме, че сме се отклонили наляво по пътеката за Дено и Ситняково. Върнахме се обратно и тръгнахме вдясно по лятната пътека. Стигнахме на Мусала, където мъглата се разпръсна и видяхме слънцето. Времето стана топло и снегът започна да се топи.