Светулка

Савка Керемидчиева е родена на 27 май 1901 година (нов стил) в град Цариброд. При едно посещение на Учителят в тяхното семейство, малката 4 годишнаСавка отива при него и казва: „Учителю, от кога те търся!" Скоро тяхното семейство се премества в София и нейната майка Тереза започва редовно да посещава беседите. 12 годишната Савка отива на разговор при Учителя и той й дава за задача да чете Евангелието. Тя учи в гимназията и започва редовно да посещава беседите на Учителя. Много е любознателна и се интересува от окултните науки. Бързо научава стенография, която и е необходима цял живот за записване беседите на Учителя и разговорите около него. Тя всецяло се движи около Учителя и изпълнява неговите повеления.

Веднъж Савка решава да отиде сама на Витоша. Обажда се на Учителя и той и разрешава да отиде. Тръгва, минава през Симеоново, стига до Ел Шадай и продължава нагоре към горския дом. Пътеката минава през гъста гора и както върви, пада мъгла и тя се обърква. Обръща се с молба към Учителя за помощ. По време на молитвата си в гората чува зад себе си стъпки и вижда Учителя, който се приближава към нея. Тя се затичва и му целува ръка. Той й казва: „Какво стана? Позабърка ли се? Ела след мене." Повървяват малко и излизат на пътеката. Учителят посочва с ръка надолу и казва: „Върви оттука." Тя тръгва надолу, но след малко се обръща и поглежда назад. Учителя го нямало. Връща се в София и влиза в Салона. Там е Учителят, заобиколен от приятели. Той се обръща, поглежда я и се усмихва.

През 1922 година, Савка присъства на Търновския събор и като обикаля града, забелязва, че й няма златния Пентаграм, който тя носи на врата си с верижка. Верижката стои, а Пентаграмът е паднал някъде. Тя се разтревожва много и започва усилено да го търси. Всичките и усилия са напразни. На третия ден сутринта, като си прави молитва, се обръща към Учителя и го помолва сърдечно да намери Пентаграма. След молитвата тя излиза към центъра на Търново и на площада пред пощата, между паветата, забелязва, че нещо блести. Навежда се и вижда своя Пентаграм. Взема го, разплаква се и отива при Учителя да му благодари за голямата подкрепа. Той й казва: „Друг път бъди по-внимателна."

Понеже майката на Учителя Добра имала голямо желание да учи, той я вселява в Савка и я кара да учи философия. През цялото й следване Учителят се обръща към нея с името Добра. Всъщност той се обръща към своята вселена в Савка майка.

Савка учи и се подготвя за изпитите си в стаята на Учителя, но често я късат, докато другите й колеги учат в бараките и изкарват добре изпитите си. Значи не е физическата близост до Учителя фактор за успеха, а вътрешната връзка, която човек има с този светъл дух. Скъсват я даже и по немски език, който тя говори от дете. Накрая завършва философия.

По характер е много чувствителна и дълбоко изживява неудачите в живота, като плаче продължително и страни от близките си. При едно такова психическо разстройство получава парализа на лицето и се скрива в гората. Учителят изпраща хора да я намерят и като идва, три пъти й се кара продължително. На другия ден лицето й има нормален вид, Веднъж тя загубва зрението си и моли стенографките да я заведат до салона. Питат Учителя как да се оправи и той нарежда да се моли всеки час на денонощието с Добрата молитва, като вземе будилник, за да е точна - в продължение на една седмица. Така тя излиза от това тежко състояние и зрението й става нормално.

* Виж « Изгревът» том І стр. 98-103; том III стр. 108-114; том IV стр. 162-164, 166,222,

325; том V стр. 619-631, 674-681; том /Xстр. 96-98; том XIVстр. 479-574.

Савка има много опитности с Учителя. Веднъж облича панталон и се явява пред него. Той й се скарва и й казва да не слага никога панталон, за да не разваля формата си. Друг път тя облича копринена рокля, малко къса, над коленете, със зашити на нея цветя. Учителят й прави много строга забележка: „Махнете тези астрални цветя." Савка отива в дома си, съблича я и я слага в горящата печка. След известно време отваря врата печката и вижда, че роклята й стои цяла, а огънят е изгорил само цветята. Тя я изважда от печката, размисля, разбира, че не е виновна роклята и затова не е изгоряла, а причината е вътре в нея и я отстранява.

Савка постоянно се грижи за бита и облеклото на Учителя. Той й нарежда да прочете цялото Слово. На нейното възражение, че няма време, Учителят и казва, че в другия живот може да не попадне в условия, в които да учи Словото и затова сега трябва да има една здрава основа, от която да се ползва и в бъдеще. Той намалява кармата й, но в другия живот ще трябва да я плаща.

Участвала е в почти всички екскурзии, които Той прави, и винаги е в негова услуга. При Голготата на Учителя през 1936 година тя, заедно с няколко сестри, неотлъчно се грижи за него. През 1944 година участва във всичките зимни екскурзии на Учителят до Симеоново.

Преди заминаването на Учителя тя чувства близката раздяла и с голяма мъка се грижи за него. Понеже е свързана с германския народ, няколко дена преди капитулацията на Германия тя си заминава на 3 май 1945 година.

Атанас Колев Минчев е студент в Музикалната академия и трябва да се запише втория семестър - да внесе такса 250 лева. Като сирак - баща му загива във войната - той трябва да плати една десета от сумата. Неговият професор - Цанко Цанков, му е обиден и решава да го изключи, ако не се запише в определения срок - до края на август. В дома му идва разсилният - негов добър приятел, и съобщаварешението на ректора. Атанас търси брат си да вземе пари, но се оказва, че той е в провинцията.

Цялото Братство с Учителят е на Рила. Последният ден за записване е и нещо кара Атанас да отиде към салона. Като наближава салона, поглежда нагоре и вижда Учителя, че е на балкона и държи голям плик в ръка. Махва му с ръка, Атанас се затичва по стълбата и го поема. Учителят му обръща внимание, че парите са братски и ако желае, може да ги върне. Атанас му целува ръката, слиза по стълбата и отива до кухнята, където отваря плика. В него има банкнота от 200 лева и монета от 50 лева - толкова, колкото му трябва, за да запише за втория семестър. Той отива в Консерваторията, внася сумата. Връща се на Изгрева, за да благодари на Учителя за навременната помощ. Пита приятелите дали Учителя е на Изгрева, Те му отговарят, че Учителят е на Рила. Когато се връща групата от Рила, той разпитва подробно дали Учителя е слизал до София. Отговорът е, че Учителя е бил постоянно на Рила, заедно с братята и сестрите. За Атанас това е поредното чудо в живота му, направено точно навреме от Учителя.

Той завършва Консерваторията и живее на Изгрева заедно с майка си Мария и брат си Гради. Страда от късогледство - 6 диоптъра и отива при Учителя да иска съвет. Учителят му казва да отиде в планината, да живее там 3 месеца през пролетта и лятото и постоянно да гледа зелената трева и зелените листа. Той взима раницата си и отива на Рилските езера, като оставя очилата си вкъщи. Когато се връща, късогледството му е напълно изчезнало. До края на живота си няма нужда да слага очила.

Той участва в музикалния живот на Братството. Много услужлив, особено по отношение на музиката и поправката на музикалните инструменти. Завършва своя земен живот на 29 май 1993 година.

Брат Атанас много ни обичаше нас - децата на Изгрева и ни учеше да играем шах, когато живееха до къщата на Парлапанов. Добре се научихме още малки да играем шах. Често, като го търсехме, не го намирахме в тях и му измислихме песен: „Бате Атанасе много спиш, много спиш, камбаните бият - бим, бам бум."

* Виж « Изгревът» том VII стр. 688-689; том XVII стр.663-664, стр. 753.

По-късно много пъти ни поправяше цигулките и той ми даде цигулка на някой от симфоничния оркестър - не свиреше добре за 100 лв. Аз я огледах и видях, че долната дъска е пукната. Занесох я на Франц Христодоров и той я поправи и има много хубав тон. Сега синът ми Павел свири с нея.

Баща ми Крум Иванов Няголов е роден на 24 август 1903 година (нов стил) в град Силистра и е най-малкото, дванадесетото дете на голямо семейство. Прекарва трудно детство и когато след Междусъюзническата война Румъния взема Добруджа, той забягва в България и отива да живее в Шумен. Там е един от чичовците му, притежаващ колбасарско предприятие, в което започва да работи. Скоро се отвращава от месото, става вегетарианец по собствено разбиране и започва да чете произведенията на Толстой и други издания за вегетарианството.

След войната завършва гимназия и като бежанец от Добруджа има право да следва висше образование без конкурс. Записва право и научава добре английски език.

* Виж « Изгревът» том VII стр. 688-689; том XVII стр.663-664, стр. 753.

Движи се в средата на протестантите, които много го харесват и му предлагат със Зяпков и още двама българи да заминат в Америка да следват богословие. Отпускат им големи стипендии да завършат там за пастори, да се върнат в България и проповядват протестантското християнство. Тогава той се запознава с идеите на братството и се среща с Учителя.

Участва в голямата дъждовна и снежна екскурзия в 1927 година до връх Мусала. След нея отива на Изгрева да по се посъветва как да постъпи с поканата, дадена му от протестантите. Рано сутринта, след беседата, почуква на приемната стая на Учителя, който му отваря и го приема. Предлага му стол. Баща ми го пита дали е добре да отиде в Америка да следва богословие, а Учителят мълчи известновреме и му казва: „Няма защо да ходите в Америка. Америка е тук, в България. Вие идвате от Египет и носите нейната култура." Баща ми е тих, мълчалив и приема думите на Учителя. Учителят сяда срещу него и в мълчание прекарват повече от 4 часа (от 7 ч. до 11 ч.) Пред Приемната се събира голяма група приятели, които желаят да посетят Учителя. След 11 ч. те започват да чукат по врата и прозореца. Баща ми нарушава мълчанието и казва: „Учителю, да стана и изляза, за да могат и другите, които чакат да дойдат при Вас?" Учителят отговаря: „Добре." Крум става иизлиза. Отива при протестантите и отказва предложението им. Много по-късно, след 9 септември, тези пастори, начело с пастор Зяпков са съдени като американски шпиони, пратени в Белене, където си заминават. Така Крум се отървава от една голяма бъдеща опасност.

Той остава на Изгрева и се включва в голямата младежка група, която строи бараките на първите заселници, Учителят постоянно присъства, следи как работят и им дава ценни напътствия. Крум се включва активно и в братския живот. Участва във всички екскурзии, и е в първите групи, които строят лагера на Рила. Запознава се със Стефка Стойчева и се оженва за нея. Построява една барака до Иван Антонов за майка ми Стефка и дядо ми Кънчо. След една година преместват бараката на мястото, на което живяхме до 1976 г. - на улица „Латинка" 59. Там построява още една голяма барака.

Баба ми Величка Заимова произхожда от богат габровски род - Заимови, които имат няколко фабрики в Габрово и една в София, в която работи дядо ми Костадин Стойчев като пазач. След сватбата и моето раждане Заимовите се съветват помежду си и предлагат на младото семейство да се срещнат и да дадат парите, които се падат като дял на баба ми Величка. Крум веднага отива и пита Учителя. Учителят обяснява; „Тези пари не са спечелени с честен труд и ако ги вземете,няма да ви донесат никакво благословение." Баща ми послушва Учителя и нашето семейство не отива на срещата. Така ние оставаме най-бедното семейство в квартал Изгрев.

Крум не можа да завърши образованието си, поради липса на средства и започва да работи каквато работа намери. Главната тежест за издръжката на семейството се пада на дядо Кънчо, който получава през 3 месеца пенсия. С тефтер купувахме продукти от един магазин на улица „Граф Игнатиев", собственост на господин Памукчиев. Когато дядо ми получи пенсията, изплаща всичките задължения по тефтера. Баща ми има много разговори с Учителя. До 1939 г. е без работа, отива при Учителя с молба да му съдейства да си намери работа. Учителят му отговаря, че трябва да постоянства и въпросът ще се нареди добре. Аз помня, че много пъти ходехме четиримата с брат ми, баща ми и майка ми, пред къщата на кмета Иванов да го молим за работа и най-после той назначи баща ми в кадастралното отделение на общината като чертожник. Така се свърши периодът на безработицата.Понеже е спокоен и работи много точно, скоро баща ми става добър чертожник и се прехвърля в „Пътпроект", а накрая и в„Транспроект", където се пенсионира.Изпратен по служба в банката да заверява някакъв документ, вижда един възрастен човек, който изтегля голямо количество пари, взима част от тях и си тръгва, а по-голямата част пари остават на гишето. Крум настига човека, връща го и му дава и останалите пари.

За всички трудни положения, които среща в живота си той се допитва до Учителя. Когато се ражда брат ми Костадин, не може да се отдели плацентата -може да си заминат майката и детето, акушерката иска да вика хирург който с операция да освободи детето. Крум веднага отива при Учителя и иска помощ.Учителят го пита: „Какво има?" Баща ми му казва, че плацентата не може да се отдели. Тогава Учителят го съветва: „Вземете едно малко шише 200 грама и накарайте жена ви Стефка да духне в него." Баща ми намира такова шише, тя едва духва в него и плацентата пада. Така се спасява нейният живот и този на детето.

Когато майка ми Стефка е ухапана от пепелянка в 1936 година, Крум постоянно търси Учителя, който тогава е много болен и иска неговите съвети, благодарение на които майка ми оздравява.

След заминаването на Учителя баща ми редовно участва в братския живот, чете Словото и си вади бележки. Често ходи в командировки из цяла България и се среща с наши приятели. Когато проектират обекта „Лъки-Манастир", той се среща и запознава с учителя Васил Радев от Манастир и стават много добри приятели.

Пенсионира се и както скромно живя, така и си замина на 22 януари 1976 година.

Пенка Дякова Георгиева е родена на 27.10,1942 г. в Асеновград. Нейното число е 8. То, написано вертикално показва Вселената, в която всичко е затворено. Написано хоризонтално показва вечността, безкрайността. В „Психото" пише, че хората на осмицата са астрални, звездни личности, различни от тия на земята. Пенка е била воден дух и живота е започнал с появата на човеко-рибите, които са излизали от водата при средна Америка. Като станала на няколко години разправяла на баба си за своите видения от миналото и настоящите й пътувания по звездите и другия свят.

Баба й имала много знания за невидимият свят и като я слушала за нейните ясновидски виждания и преживявания й казвала: „Пенке, не разправяй това, което виждаш и изживяваш на хората, защото те няма да те разберат". 3-4 годишна, тя споделяла всичките си преживявания с баба си. Раждането й е било трудно и тръгнала да се ражда в 9 часа, но се спряла и се върнала и излязла в 10 часа. Нейният дух ръководител знаел закона, даден от Учителя, че дете родено във вторник в 9 часа малко живее и рано си заминава от този свят. Раждането й било мъчно, понеже тежала 5,5 кг., а майка й била слабичка и на 17 години. Ражда се на Петковден, точно, когато чичо й Петко празнувал именният си ден, когато започнали да бият камбаните на черквата. Майка й искала да я кръсти Бианка, но понеже дошла на Петковден, получила името Пенка.

Тя проговорила много рано. Чичо й и калеко й били партизани и понеже била много приказлива, а имали скривалище в дома им и баба я затваряла в един гардероб да мълчи, докато стражарите тършували в дома им. Още малка започнала да пее хубаво и когато идват руснаците в България, тя им пеела много хубаво техните руски песни. Но руснаците били въшливи, после трябвало да чистят Пенка от въшките. Често баща й я водел на кино да гледа руските филми. В Асеновград преди прожектирането на филма пеели песни и често качвали малката Пенка да им пее на сцената. Руснаците я обичали и я возели с каруците си. Както споменах, тя от малка се излъчвала и отивала по съзвездията, Млечният път и знаела имената им. Тя си спомня, че като се връщала, минавала с двойника си през тяхната махала и влизала в тялото си. Баба й, й обяснявала, че наистина е била в пространството с астралния си двойник и се връщала пак в тялото си. Като малка гледала параклисите по околните върхове и казва гласно пред едно по-голямо момче имената им, и когато била голяма ги посещавала и ги познавала много добре. Момчето веднага отишло при баба й и казвало какво говори Пенка и че знае имената на всичките околни десетина параклиси. Баба й отива при нея и я моли да не говори на хората, защото тя не е като тях и те не са като нея, и не могат да я разбират.

Пенка медитирала и мислено определяла къде да се построи параклис или манастир и скоро след това се построявали. Тя била първото дете, което се родило в новата им къща. До тях бил параклиса на свети Трифон Зарезан и тя често го посещавала и се молела там. Над къщата им била „анатема", забранена от църквата местност за посещаване - никой да не ходи там. Но Пенка интуитивно разбира, че там е била школата на Орфей. Хората го смятали за свято място и там слагали конци от дрехите си, за да им помагат съществата, които са там в трудностите на живота им. По това време Пенка в молитвите си (към 5 годишна) се обръща към Бога и казва: „Господи, аз искам да изпълня Твоята Воля. Нека моят живот да бъде такъв, какъвто ти желаеш. Да бъда твой служител и полезна на всички хора, които ме заобикалят."

Тяхната къща е била музикален дом с много инструменти, на които свирел баща й. По това време имало пътуващи театри и музикални групи, които спирали в техния дом и 3 дена не се дигала трапезата и не спирала музиката. Предучилищната си възраст била в детската градина, поместена в черквата Свети Георги и Благовещение, на света Богородица. Черквата Свети Георги имала две камбанарии и когато почнели да бият камбаните им, дядо й казвал, че те изчистват цялата околност и прогонват всички отрицателни същества.

Сестра Пенка в хороскопа и изгрява на Асцендента 10 градус на знак Стрелец и Юпитер я управлява. Баща й е бил типичен юпитерианец. Тя има в МС Нептун точен съвпад със зенита, който й отваря очите да гледа непрекъснато филмите от невидимият свят.(Прилагаме хороскопа й в Приложение I . ) Нептун е изключително положително аспектиран: Нептун в тригон с Луна, секстил Юпитер, тригон Уран, латитюд Венера. Това говори, че през своите инкарнации, тя е проявявала винаги Божията любов и Божията Мъдрост (Нептун тригон Уран) и постоянно е свързана с изворите на разумният живот в Божественият свят. Тя проявява гениални познания от миналото и често невидимия свят й отваря очите да вижда филмите на хората, които я заобикалят и щом пожелае веднага разбира кой е бил в миналото съществото, което стои пред нея и на много хора е казала, кои са били в минали инкарнации. Понеже живота е единен и неделим, който има подобни аспекти веднага намира съединителната нишка между сцените в миналите животи и сегашната театрална постановка, която играем.

Пенка има изключително благородна душа, изпълнена с Божията любов и Мъдрост (Нептун тригон Луна, Уран съвпад Луна) и тя със своят дух е присъствала като майка на много същества, главно мъченици в развитието на инволюцията и еволюцията на човечеството. Тя, като майка на поп Богомил изживява много тежко жестокото му убиване, хвърлен върху остри колци. Затова имаха много хубава връзка с брат Боев (който е бил поп Богомил). Обичали са се и имали хубави духовни разговори. Била е майка на десетки видни учени и борци, дали живота си за напредъка и развитието на човечеството.

Духът й е бил в майката на Левски. Божествената й Любов (Нептун) е неразривно свързана с Бялото Братство, което ръководи живота на Вселената (Нептун съвпад Юпитер). Нептун латитюд Венера показва, че от Божественият свят към нейната Божествена любов текат постоянни струи от ангелската и човешка любов и тя ги претворява в едно цяло неделимо. Всичко това я прави да е много наивна, вярва на всички, и често я крадат и обират, особено най-близките й. Господаря на хороскопа й Юпитер (Юпитер квадрат Венера, квадрат Марс, полуквадрат Сатурн, съвпад Нептун, паралел Сатурн и Уран, латитюд Уран) показва, че тя вижда истината и я защищава навсякъде и я казва направо в очите на братята и сестрите, особено младите, които не са готови да я приемат и стават разправии.

За много от хората на Братството, тя е жило, което ги боде, но намества изкривеният им ум. Особено се дразни от човешката неправда, която се шири надлъж и шир около нас (Юпитер полуквадрат и паралел Сатурн). Това й носи оскъден живот - с малко средства (Юпитер паралел и латитюд Уран) говори, че Божествената Мъдрост постоянно напоява нейната ангелска мъдрост с животворни струи и тя винаги знае какво ще я следва в живота й и отдалеч взима мерки. За всичко я предупреждават, но щом не послуша, минава през големи страдания. Понеже Юпитер й е в 8 дом - на смъртта, а там е и в собственият си дом Плутон, господаря на смъртта, Бялото братство постоянно пази живота й, спасява я от много смъртни опасности, предизвикани главно от Уран съвпад с Луна, съвпад със Сатурн в 6 дом. Опасност от туберкулоза и болки в ръцета й, много неприятности от учените хора.

Учителят изпраща брат Данчо да открие местността „Кръстова гора", която е най- големият духовен център на Балканският полуостров, където са се подвизавали повече от 300 монаси и постоянно са се молили и работили за освобождението на България. Турците нападат черквите, разрушават ги, запалват ги и избиват всичките монаси. Казва се „Кръстова гора", понеже на всяко дърво има поставен кръст - символи на големите страдания, през които са минали българите под турско робство.

Майката на сестра Пенка е от Наречен и всичките жители оттам имали червени бузи, което говори за силната им връзка с Бога. Майка й отива на „Кръстова гора" и свещеника й казва, че бай Данчо е открил къде е мястото „Кръстова гора". Бог му казал да вземе и пусне 2 бели гълъба и където кацне първият гълъб та да сложат един голям железен кръст, а където кацне вторият гълъб, там да се построи църква„Света троица" и олтар. Тази местност е свързана с историята на България и там в бъдеще ще се подпише договора за „Европа без граници". В „Кръстова гора" имало едно аязмо, дълбоко езерце в което можело да се видят 6 рибки. Баба и, и леля и ходили там и ги видели. Видяла ги и Пенка, когато отишла там.

В София се разболява княгиня Евдокия много тежко и цар Борис изпраща сестра Мария Стоянова да пита Учителя как да я излекуват. Учителят казал: „Със самолет да я закарат на „Кръстова гора" и там да преседи 1 месец и ще оздравее от епилепсията, която има." Генералът, който трябвало да я заведе, казал на Борис, че и неговият син страда от същата болест и вземат и него. И двамата оздравяват. Отиват да благодарят наУчителя и Той им казва двамата да направят кръст, тежък 66 килограма, от бронз и мед и да го занесат и сложат на определеното място за него. Брат Данчо помагал и услужвал на Евдокия и момчето, които оздравели и сложил кръста, където бил кацнал първият гълъб. Когато идват комунистите, за тези прояви на брат Данчо, го арестуват и изпращат на лагер в Белене. Там го заровили жив в земята да стърчи само главата му и птиците изкълвават главата му и така мъченически напуснал този свят. Той бил дърводелец и правел дървени статуетки, кръстове и дървени икони. Така мъченически си отива брат Данчо, изпратен от Учителя да открие и възстанови най- важният духовен център на Балканите „Кръстова гора", изпълнен с нечовешки страдания.

Пенка учи в Асеновград клас. Баща й отива да работи и живее в Пловдив, където тя продължава образованието си. Още в прогимназията тя е знаела по интуиция какъв въпрос ще й се падне на изпита по листчето, което изтегля. Учила в образцовата гимназия „Георги Димитров" и получава солидни знания. Тя била добра спортистка и я карали навсякъде да представя гимназията във физкултурните прояви на града. Пеела е много хубаво и често гласът й се чувал от радио Пловдив. Тя осезателно чувствала Учителя, който постоянно й помагал в учението. Завършила добре гимназията и кандидатствала: „Хранително вкусова промишленост" и „Агрономство", Приели я и по двете дисциплини, но тя предпочела „Агрономство" - селекция и семепроизводство н научни институти. Като студентка в 1 курс, отива на бригада в село Голямо Конаре през м. май. Обикновено около нея се събирали много нейни колежки и живота й протичал доста оживено. Тя ходила на баня и като се връща, отвън вижда много нейни колежки в стаята и се движат и мърдат главите си и казват: „И на мен, и на мен!" В коридора срещнала една колежка и я попитала: „Какво става тук?" Тя й казва, че дошъл техен колега от 4 курс, хиромант, гледал на ръка и всичко познавал. Тя взела да си подрежда нещата и не усетила кога колежките напуснали стаята й и си отишли. Видяла младият хиромант, който я попитал: "Девойке, на тебе кога ще ти гледам?" Тя му отговорила: „Аз не искам да ми гледат!" Той й казал: „Бог ме е пратил, небето ме е пратило да ти гледам и да ти кажа нещо." Тогава тя си подала ръката да се отърве от него. С няколко изречения хироманта й описал живота, който прекарала дотогава. Казва й: „Ти даде обет на баща си, че няма да се омъжиш, обаче догодина по това време, в началото на юни, ще се омъжиш. От този брак ще имаш 2 деца: момиче и момче, но семейният ти живот няма да протече леко. Не може да има сравнение с този на твоето семейство, на майка ти и баща ти. Брака ти ще бъде осеян с много обиди, скърби и страдания и на 42 години ще се разведеш. Ще имаш втори брак, но той е друго нещо (ще бъде духовен брак с невидимо същество)."

Той отваря вратата и докато Пенка му каже „Благодаря", той изчезнал. Съществото е било с къдрави тъмни коси и правилно лице - такъв, какъвто е бил Учителя като студент в САЩ. Предсказанието се сбъдва абсолютно точно и тя се омъжва на 2.06.1963 г. за Георги Старирадев. Денят на женитбата бил много хубав, слънчев, небето синьо, чисто, ясно. Но следобед, от 14 часа и 30 минути до 16 часа и 20 минути вали проливен дъжд из ведро. Пенка се зачудила защо става този потоп, защо вали този проливен дъжд. Тогава при нея се явили 3 орисници, които взели да говорят и тя ги чува по телепатия. Първата казала, че вали този обилен дъжд, защото Пенка много обичала да обира до край тенджерите от яденето, сготвено от майка й, особено когато имало крем. Втората казала, че много има да плаче в този семеен живот. Третата казала, че ще плаче и то най-вече от мъжът и дъщеря си, които се мерят на един кантар. Пенка запомнила орисията и най-важното, напълно съвпаднала с живота й. Пенка има в 7 дом Сатурн в знак Близнаци на Десцендента, Сатурн (ретрограден) е в съвпад с Луна, тригон Меркурий, полуквадрат Юпитер, съвпад Уран, секстил Плутон, паралел Юпитер и Уран. Сатурн в 7 дом говори за мъж със сатурнови качества. По-възрастен от нея, меланхоличен, скържав и обича да ходи, но не се грижи за семейството си. Брака ще е голяма мъка за нея, и ако не се разведат, единият от двамата трябва да си замине. Според плана на небето, те се развеждат и остават и двамата живи. Това говори за тъжовен живот, до невъзможен брачен такъв живот. В 7 дом е и Венера квадрат Меркурий.

Много тревоги в живота и предизвикани от неверният й съпруг, който хайманосва с чужди жени. Това я довежда до много болести, предимно хронични: диабет, отслабване на сърцето и др. Неговите родители са от Търново и са били членове на Братството. Тя забременява и ражда на 19.01.1964 г. (Слънце), 13 часа и 30 минути дъщеря си Надежда. Идва мъжът й да я вземе от болницата и тръгват към колата и забравят бебето. В това време акушерката им го донася. Детето се събуждало редовно в 24 часа и плачело дълго време.

Пенка учи и има много неприятности със свекървата, която обещала да гледа детето, но го изоставила. Детето е на 2 месеца, но от Университета й дават само 40 дена по майчинство и веднага трябва да отиде и продължи образованието си. Баща й извиква баба и от Смолян, за да гледа детето. Бил паднал дебел сняг и баба и се качила на снегорин и едва се добрала до дома им. Тя го гледала повече от месец и го дали на детски ясли, на които Пенка всеки обед ходела да я кърми. Не и давали стипендия и нямала средства, а и мъжът и не идавал. Всеки ден ядяла по кифла с боза и кърмила детето 10,5 месеца и я отбила. Дават я на седмични ясли и продължава да учи. Детето заболява от уши и отнемало много грижи, но тя не прекъсва института. От втората година, като влязла в 4 курс и отпуснали стипендия и положението и се подобрило. На мъжът и не дават да учи висше образование, понеже баща му бил фабрикант - Недялко Немски, съден от Народният съд. Той притежавал 3 фабрики за консерви, и затова мъжът и учи в техникум - вечерен и работи. Родителите му и той не и помагат с нищо и Пенка мъчно, сама отгледала детето си. В Университета е било много строго и не са давали да има никакво отсъствие, или дори закъснение.

В 1966 г. жилището, в което живеела под наем трябвало да се разруши, за да строят ново на неговото място. Пенка напуска квартирата, а баща й юпитерианец и отстъпва неговият апартамент да живеят с дъщеря си и мъжът си. Пенка след 5,5 години учене завършва института и става агроном и започва да работи в предприятието ..Пчелни продукти" и е пчеларка повече от 1 година.Отива в Овощарският институт на временна работа, а след това 3 години в Ново село. На 30.01.1971 г. (Сатурн), и се ражда в 8 ч. 10 мин. синът и Деян. Тогава започва да работи в Пловдив в Станция за растителна защита. Понеже мъжът и много хайманосвал, баща и искал да го изгони и да се разведат. Мъжът и отива в Мадан и извиква Пенка с децата, за да се заздрави семейството, но мъжът й пак тръгва да хайманосва с други жени. Тя работи 4,5 години там в АПК и се връща в Пловдив, а той останал да живее там. Животът на Пенка е много труден, тежък и баща и, който я обича много, не може да издържи на нейните несгоди и в 1983 г. си заминава от този свят.

Следващата година Пенка се развежда с мъжът си. Започва да работи в Селско стопанският институт, където се среща с един Николай, който я кани да отиде на беседи. Тя отива и вижда снимката на Учителя и книжката: „Необикновеният живот на Учителя." Тя го е виждала Учителя в духовният свят и го познава на снимката. В Пловдив имат салон - дом на Учителя и всеки четвъртък се събирали на беседа. Като излязла да си отива, искала да си купи вестник, но една сестра Йоана, която и станала скоро приятелка, взела последният вестник.

В техният институт се събирали на събор екстрасенсите от цяла България и налагали по стените много картини. Пенка, като се качвала по стълбите поставяла ръката си по закачените картини и отчитала каква сила излъчва. Веднага я заобиколили екстрасенсите и тя им казала кои картини какво излъчване имат. Вечерта Николай я поканва на събранието и Пенка си купува окултни книги, седнала на първият ред и започнала да ги разглежда. Там се запознава с много от екстрасенсите. На 4 етаж в блока й живеела една математичка, нейна приятелка, която я повикала да отиде при нея, защото имала гостенка - да се види с нея. Дошла една жена Александрина да си говорят. Пенка влязла в стаята, обърнала се към Александрина и казала: „Света Марина, какво правиш тук? Добре дошла!" Александрина останала като гръмната. Интуицията и казала, че някой ще я познае в Пловдив и ще и каже коя е била в миналото. Отиват в салона на беседа и Николай Николов, който ръководи беседите говори известно време за Вселената, за Бога и дава думата на брат Георги Семерджиев от Велинград, който бил с брада. Пенка по гласът му познава, че той и е позната близка душа и се запознават. Пенка пеела в хора на института и диригента я викал да отиде при него да се разпява като първи сопран. Николай му казва, че Пенка е дошла за беседата и няма да отиде на втория етаж с нея да се разпява. На катедрата Николай чете беседата. В това време пред нея минава някой и тя си затваря очите и като ги отваря, вижда Учителя, че е до Николай и е с Библията на гърдите си, смее се и я поздравява с ръка. Пенка цялата сияела, че вижда Учителя, който е много доволен, че започва да посещава беседите в салона.

В Странджа планина живеел един брат Дойчин, за когото го питали: „Какво прави сега твоят първи ученик" Учителят казал: „Сега моят първи ученик оре с биволите си на живота." Учителят обяснява закона на природата, че не разхищава енергиите, а тя затваря големите умове в ниски и малки форми - такъв е бил и внукът на брат Дойчин - Дойчо. Той е бил голям шаман в България. Дойчо апострофирал Николай и му казал, че това, което говори не е така. Учителят казва, че Странджа планина не е била никога дъно на море. В дома на брат Дойчин имало стая за Учителя, в която се помещавали беседите на Учителя и подаръци от него като писалки, тетрадки, книги. Сега тази стая я използвали като молитвена стая, използвана от децата и внуците му. Пенка видяла Дойчо и помислила, че той е циганин, но при дискусиите, той режел всичко, което било неправилно. Той отишъл при Пенка и я поздравил. „Здравей!" В почивката той пушел. Той й казва: „Како Пенке, ти не ме позна, но ще си спомниш какви големи роднини сме с тебе на небето." Когато Пенка имала нужда да разговаря с него, той долавял и скоро пристигал при нея и обратното.

Дойчо прочел няколко пъти Словото на Учителя и го познавал много точно.Пенка вижда във филма,че в Дойчо се проявява духът на Мойсей.Пенка вижда картина от миналото. Вижда Синайската планина - един хълм могила, добре заоблена, на върха застанал Мойсей с разтворени ръце, обърнати с длани нагоре, за да приема енергии от Божественият свят. Тя наблюдава, а до нея стоят двама непознати. Една вечер Дойчо я посещава и се разговарят до един часа и половина. Пенка го пита каква е къщата й горе, и той я описва подробно. От това Пенка разбира, че той борави добре с невидимият свят. Пенка сънува сън, че от невидимият свят изпращат автобуси, за да вземат заминалите от земята. По някой път Пенка придружава заминаващите наши братя или сестри до мястото, където им е определено да отидат. Горе няма откъснати цветя, а само хубава зеленина и невиждана красота. Вижда на площада Дойчо и Георги. Георги се дръпва назад, а Дойчо се качва на автобуса. След това вижда Дойчо проснат на земята и умрял. 3 дена след този сън, Дойчо минавал покрай гребната база и видял, че няколко деца паднали във водата и се давят. Той се хвърля и спасява 3 деца, но удря главата си в кол, в сляпото око и потъва. 3 дена го търсят водолази и тогава го изваждат. На Пенка интуицията й казва кога ще е погребението. Прибира се в дома си и вижда, че външната врата се отваря и влиза Дойчо и мирише на тамян. Тя му се извинява, че не може да отиде на погребението, защото е много уморена. Дойчо изчезва и тя не отива на погребението му. На годишнината, Пенка отива на помен и занася питка. Чува, че малката му сестричка казва на майка си, че тази жена, която донесла питката е обичала много нейният брат Дойчо.

За Великден Учителят й се явява и й казва за празника да отиде в общинска църква, а такава е само църквата на Ванга на Рупите. В 21 часа вечерта Учителят пак се явява и й казва да отиде. Скоро след това й се обажда Елка Софчева от София, дошла в Пловдив и казва, че ще отиват на Рупите и я кани заедно да пътуват. Пенка се чуди тя откъде знае за нейната задача, а и Пенка никога не е ходила там, а тази нейна приятелка ходила на Рупите няколко пъти. Елка я пита за рецепта за козунаци и Пенка й я дава и на другият ден пътуват с нея и Петко. Като слизат от влака в местността Рупите и свалят багажа си, Пенка си затваря очите и вижда картината на изригващ вулкан, който унищожава град Петра и създава Кожух планина. Пенка знае, че е отишла там да свърши някаква работа. Тя занася в църквата на Ванга едно красиво боядисано яйце. Там тя среща секретарката на фондация „Ванга", която чака да дойде председателя. По едно време някой слага ръката си на лявото й рамо. Тя се обръща и вижда мъж, който бил председателя на фондацията. Той й казва: „Както виждам ти си от Бялото братство. Тук често идва едно момче с руси коси - Ангелчо от Петрич."

Пенка му казва, че хората на Бялото братство са много добре подготвени духовно и Ванга също е от Бялото братство. Той побледнява и казва: „Не говорете такова нещо, това не е вярно, защото няма да идват хората тук, като научат това." Пенка му отговаря: „Как да не е вярно. Тя е слушала 6 беседи на Учителя и е отишла в село Мърчаево, когато Учителя е събрал ясновидците от България и им е говорил, и на нея е казал някои работи; „Аз ви събрах тук, защото искам, докато сме тук на Земята, вие един на друг да си кажете бъдещето, което ви предстои, защото никой не може да си предскаже за себе си." Първо поканва брат Влайчо да гледа на Ванчето. Той казал, че скоро ще остане сама. От казаното, тя се разтроила. Учителят й казал: „Не се притеснявай, защото всеки има път, определен по който трябва да мине." Скоро след това си заминал мъжът й. Влайчо я успокоил, като и казал, че докато е жива ще я обявят за светица. След това Учителят и казва: „Ти трябва да кажеш на Влайчо какво го чака в скоро време." Ванга му казала: „Ти си добър стопанин и имаш много стока. Скоро ще ти вземат всичко, и ще те пратят на едно много лошо място, заедно с други хора от Братството." И той се притеснява от казаното му. Ванга допълва: „Влайчо, ти ще се върнеш, а другите няма да останат живи."

Пенка казва на председателя, че сега не е време да се мълчи за Братството, защото няма вече Белене, а широко да се говори за Учителя и Неговото дело. Председателят се ядосал и излязъл от църквата. Поповете пеели. Старият поп я попитал какво е говорила с председателя. А Пенка го попитала дали църквата е общинска. - „Да, казал той, но не ни е лесно и на нас и се стремим да я приобщим към Синода." Пенка му отговаря: „Това няма да стане, защото Ванга докато беше жива не я даде черквата. Синода и той не я искаше, защото била неканонична - и иконите й не били като църковните." Попът се разтреперил и излязъл навън да пуши.

Пенка излязла и се радвала на зелената трева пред къщата на Ванга и един бял гълъб кацнал пред нея. Той е символ на Духът. Там имало две българки живеещи във Финландия и поканват Пенка да отиде да живее при тях. Учителят и казал. Не напускай България, понеже тук те пазят, а там кой ще те пази?" Пенка им отказала. Пенка седнала на пейката пред къщата и подскочила. Изгоряха ми краката и ръцете - казала тя. Един, който прислужвал там й казал: „Как няма да гориш? На това място сядаше Ванга и гледаше на хората и нейните влияния са още много силни тук."

Пенка от ВСИ, където работи отива до директора на институт „Марица" и среща нейна приятелка, която я поканила двете да отидат в събота и неделя до Рилският манастир. Пред Пенка минава дебел човек и тя се дръпнала назад и затворила очите си и видяла усмихнат образа на Христос. Разбрала, че има зелена улица за манастира и тръгнала. Взели влака до София и там веднага взели рейса, и на обяд били пред манастира. Влизат в двора, в църквата и гледа, че образа на Иван Рилски не е същият, който тя го познава. Пита един монах какъв е този образ, който тя не познава. Той й отговаря, че скоро е донесен от скриптата на Александър Невски. Заглежда се в образа и той оживява, усмихва се и я поздравява с глава и прави поклон. Отива при иконата и образа му се намръщва, защото тя отива направо при него да му се поклони. Обръща се назад и вижда, че има много икони преди неговата, които трябва да зачете. Вижда, че монах кади пред всяка една - започва с Борис I, Йоан Кръстител, Богородица, Христос, и тогава идва Иван Рилски. Тя тръгва по този ред и като стига до иконата на Иван Рилски, образът му целият сияе от усмивка.

Пенка решава след Бъдни вечер да излезе навън в 24 часа, да види как небето се отваря. Гледа, но небето не се отваря и тя се прибира и ляга да спи и сънува, че е на същата улица, облечена в бели дрехи, коленичила на земята и ръцете й пред гърдите една до друга за молитва, а погледа й отправен нагоре. Вижда, че небето се отваря и невиждани светли сияния идват от него.

Когато има някакво сериозно положение за България, тя виждала Учителя да влиза в стаята, и като минава през секцията с беседите, и я успокоява. Падането на комунистите (Жан Виденов), тя плаче и се тревожи много, как ще се промени властта. Вижда Учителя, облечен в бели дрехи и седнал на маса и разговаря тихо с още двама души. Пенка не чува нищо от разговора, но единият хвърля нещо на масата и тя като с бинокъл приближава предмета и вижда, че това е ключ с ключодържател. Значи комунистите ще предадат властта на СДС. Пенка се обажда на приятеля си Кубрат Томов, че този ден комунистите ще дадат властта на СДС. Излиза навън и вижда Костов, че продължава да говори в центъра на Пловдив, като казва, че който не скача и не дига двата си пръста нагоре е червен. Пенка минава през моста на Марица, казва си формулата: „Господи, махни всяко зло и лукаво помишление от България и Бялото братство, прати ги да вървят по камъни, по води и по гори" (3 пъти). Пред нея се явява образа на Исус в светлина и тя му благодари, че помага на България в този тежък момент. Отива си в къщи и след 10 минути съобщават по радиото, че Никола Добрев (вторият министър на вътрешните работи от кабинета на Жан Виденова) даде властта на СДС. След това тя вижда един символ - очила, сложени на земята плоско и двете й дръжки отзад преплетени, което е йероглиф от епохата на фараоните, което значи: „Аз царувам както на небето, така и на земята."

Учителят постоянно й казва как да се лекува и живее, казва й да яде много портокали и ябълки, за да подобрява здравето си.

На един Великден Пенка излиза в 24 часа на балкона си, и казва 3 пъти: „Христос възкресе!" и като се обръща да влезе в хола й включват Божественият компютър и тя започва да чува коя е била в миналите прераждания, само имената - от Старият завет досега. На другият ден й дават картините - къде е била и какво е била.

При среща с Учителя, тя се излъчва и двамата тръгват да пътуват на изток към Япония. Минавали над Монголия и Учителят я питал: „Какво е това?" Монголия със Сибир. Минават над Китай и Пенка Му казва, че тук тя е родила Конфуций. Виждат течащ поток и Пенка казва, че от него Конфуций е ловил риба. По-нататък виждат много красиви планини. Пенка поглежда и възкликва: „Това е манастира Шаолин, изграден на най-високият връх!" Отдолу имало подземни проходи за бягане при опасност. Минават морето и Учителят я пита: „Какво е тук?" Тя вижда долу много вишни - свещено дърво за японците. „А нагоре?" - Това е вулкана Фуджи и радостно вика няколко пъти: „Фуджи, Фуджи" и от силните емоции се пробужда и пътешествието свършило.

Друг път лети с космичен кораб със сребрист цвят и се озовават над Алжир и Мароко. Корабът спира и й казват: „Идват трите лъча от Атлантида. Първият ще мине през Пиринеите към Скандинавският полуостров, към изток и тайгата. Вторият ще мине през Франция - към Балканите и заедно с Учителя в Странджа планина ще се оставят най-ценните неща от Атлантида. Третият лъч е под нея и отива към Египет.

Пенка отива в София на първият братски концерт и преспива при Надя Кьосева в село Симеоново. В двора има голям дъб, на който тя се обляга след посрещане на слънцето и връща ръцете си назад. Бай Данчо й се смее и и казва, че под този дъб е седял Учителя и е пишел. Учителят по същият начин като Пенка се облягал на този дъб. Тя присъства на концерта, и когато Ина започва да свири с йониката песента „Махар Бену Аба", Пенка се излъчва и отива някъде горе и се връща, когато концерта свършва.

Отива на Мястото на Учителя и вижда Веса Нестерова с много други хора. Пенка пита коя е тази сестра. Учителят й казва, че е Веса Нестерова. Пенка иска да и целуне ръка, като ученичка на Учителят. Тя се усмихва, хваща я за ръка и й казва: „Ти си благословена жена!" Околните не ги оставят да си говорят насаме. Искат да се снимат двете и това е невъзможно. Казва й, че иска да й разкаже нещо за Учителя. Една година - 1942 г. Учителят й казва, че очаква да се роди един дух в провинцията. Той го очаква с голямо нетърпение. Един ден през есента Веса го вижда, че е сам и се отправя към него да Му зададе интересуващи я въпроси. Той я спира с ръка - да чака. След малко Учителят започва да стъпва на пръстите си, и казва: „Роди се, роди се." Пенка разбира, че това се отнася за нея. Тя е едно светло същество от висшите ангелски йерархии, която има любящо сърце и е участвала като малка в идването на много велики души, предимно мъченици. Например при раждането на Христос има над 100 велики същества, вселени в Дева Мария. Едно от тях е и Пенка, при поп Богомил, Левски. Например Паганини е колектив от над 40 светли същества и всеки от тях, когато се въплоти на Земята, може да каже, че е бил Паганини. Формите на хората на земята са фикции, и ако дадат ход Бог да се прояви чрез тях, те стават гениални - колектив от много близки или сродни души, събрани в едно, в името на Божията Любов - да дадат нещо велико на човечеството. Геният - това е Бог, изявен в пълнотата на своята любов, мъдрост и истина.

1990 г. Пенка посещава 7-те езера на Рила. Излиза от болницата, където

напълняла много - била над 90 кг. Пенка се помолила на професор Симидчиев да я изпише от болницата, за да отиде на Рила, защото на другият ден приятелите й поемат нагоре. Професорът се усмихнал и я изписал. Пенка не може да ходи нагоре. Взима тояга да се подпира, но Учителят й казва да я остави. Ходи бавно и казва на приятелите да вървят напред, а тя ще дойде полека-лека. Около нея остава Йоана и привечер минават покрай първото езеро и отгоре им се обаждат приятелите й. Отива уморена в палатката и веднага заспива. Сутринта се успива и посреща слънцето при кухнята. Вижда Учителя, че е до слънцето и я поздравява с дигната ръка. Учителят й казва, че в лагера без тояга не може да ходи и Го вижда с много, и най- различни шапки и разбира, че и тя трябва да ходи непременно с шапка.

Отива нагоре към Молитвеният връх. Като се качва, иска да види цялото първо езеро и вижда Учителят, усмихнат във водата. Тя си казва: „Пенке, привижда ти се!" И си обръща главата настрани и след това пак към езерото, но Учителят пак й се усмихва от езерото. Отива на върха и идват още четирима и правят обща молитва. Техният Георги седнал на стола на Учителя и Петър Велинов го изгонва оттам. Вечерта като медитира, вижда Учителя по пътеката за новата хижа на скалата. Вижда, че над тази скала играе една нестинарка. Филма й показва, че на това място великаните са гонили Бога да не направи потопа на Земята и точно тази скала се отваря и Бог с колесницата си влиза в нея и тя се затворила. Вижда, че от новата хижа към лагера идват много същества, облечени в бели дрехи и започнали да играят Паневритмия. Идва при нея Ноен с бебето си и се усмихва. Французойката ражда детето си на второто езеро.

Тя ги познава тези същества. Отива и играе Паневритмията на Чистотата и приема много образи от околната красота. Вечерта сяда на леглото и се моли. Вижда, че Учителят й подава писмо. Тя прочита „Мила майко" и тя си казала, че нейният син Деян се е сетил за нея и й писал. Учителят извъртял писмото и тя не могла да прочете това, което пишело, но на края на писмото вижда свещеният подпис на Учителя.

В Божественият свят тя минава като любящата майка на Земята и нейните страдащи деца. Пенка слиза от езерата и за 28.08.1990 г. - Голяма Богородица отива заедно с Венко и Петкана с колата им на градината в Айтос. Вземат я Пенка от Пловдив и по пътя се отбиват при един ясновидец Коста в село Ягодово, приятел на доктор Теню и Ванга. Дават му подарък, но часовника на Пенка спира и 2 часа, докато са там - не мърда. Това показва, че този човек скоро ще си замине. И така става. В градината се настаняват да спят навън - на хлад. Веса от Хасково се намъква и ляга да спи до Пенка. Сутринта я чака да се събуди и веднага я пита: „Коя си ти?" Тя й казва, че е Пенка. Веса й казва: „Всички египетски божества дойдоха при тебе и ти се поклониха и те целуваха, и цяла нощ те пазеха."

След 10 часа, към обед Венко и Пепа й казват, че в стаята, в мазето е Светозар и да я заведат при него да й каже нещо, и те да дойдат да чуят. Отиват и тропат на вратата. Светозар отваря вратата и казва: „Пенке, влизай!" и затваря вратата пред носът им. Разправям й целият живот до момента с най-големи подробности, особено за семейството, дъщерята, сина и мъжът й. После ми каза, че й идвало да се разтвори земята и да я погълне в нея от срам. Това е една моя сестра от третият свят, на която й показах погрешките, и й показах изходния път на спасение. Тя отлично ме разбра.

Вечерта аз проведох наряда добре. До мен беше брат Ангел цигуларя от Варна и свиреше. При изпълнението на „Химна на великата душа", сестра Пенка цялата настръхва и почна да плаче. Събора свърши и всички се прибрахме по домовете си. През зимата Пенка идва в София по време на житния режим и отива на Бивака и се чувства много добре. Слиза от рейса и тръгва към Бивака и чува гласът на Учителя: „Мир вам, Мир вам!" На Ел Шадай си хапва житото, а сестра Стоянка Драгнева раздава гореща вода на приятелите да пият.

В Пловдив Учителят я праща на концерт в зала „Съединение" на Теодоси и Янка Рупкина. Учителят се явява с цигулката си в ръка и усмихнат обикаля около Теодоси, който свири с кавал и флейта. Теодоси първо облива залата с любов и после почва да свири. Няколко години посещавахме лятната школа на Рила, заедно със сестра Пенка и й помагахме в болезненото й състояние.

В 1999 г. Учителят й казва да не излиза много по време на затъмнението, защото няма да и влияе добре. Учителят и показва в картини затъмнението. След 14 часа във въздуха имаше стрелба повече от 2 часа. Затъмнението има своите последствия и Пенка през пролетта изпаднала в инфарктно положение. Тя иска да дойде до нас, но веднага я откарват в болницата в интензивното, и я чакат да умре.

Учителят й казва, че нейното сърце не е като на другите хора. Става обед и тя пита: „Няма ли тук храна да ям?" Гледат я учудено и дават да яде и след като се нахранва, лекарите идват да я преглеждат, Лекарите смятали, че умира от голямата аритмия на сърцето и и сложили апарат над главата и да следи пулса на сърцето й. Пенка им казала: „Какво гледате, моето сърце е обратно и е от дясната страна." Лекарите я попитали: „Ти откъде знаеш това нещо? То е точно така!"

Аз разбирам, че тя не е добре, и веднага заминавам в Пловдив вечерта. Преспивам и сутринта съм на Бунарджика, на Пеневритмия. Беше неделя и имаше повече от 20 души на Паневритмията. След като свърши Паневритмията, аз попитах Влади и Ането: „Къде е сестра Пенка?" Те ми отговориха, че е в Окръжната болница, в интензивното отделение. Помолих Влади да ме заведе до нея и той с охота ме закара със служебната си кола до болницата. Когато я вземат в болницата, я закарват в общата стая, където правели операции, и тя не можела да спи. Помолва да я преместят в друга стая и я преместват. Сутринта става, започва да пее и си оправя леглото. Идва професора и се чуди, че тази жена в това тежко положение може да пее. Преместват я в реанимацията. Аз се качвам и влизам в стаята, която ми посочиха. Там бяха Пенка с майка й. Пенка не вярва на очите си и ги търка. Обърна се на другата страна, завъртя се пак към мене, погледна ме и каза: „Светозаре, ти ли си жив пред мене? Аз колко исках да дойда до вас, а ето ти си дошъл." - „Аз съм Пенка, но трябва бързо да те възстановим и да излезеш от болницата, защото с твоето Божествено сърце и вегетариански режим на хранене, объркваш понятията на лекарите, които те чакат всеки момент да умреш, а ти възкръсваш. След 3 дена ще те изпишат, и след 2 месеца ще дойдеш на езерата, и то пеш ще ходиш, без кон." В това време се събраха всички лекари да я гледат и ме чуха какво й казвам. Една млада лекарка каза: „Тази туристка от Бялото братство ще види Рила през крив макарон." Тя най-рано след 2-3 месеца ще може да се качи на Альоша. Усмихнах се и казах: „До 3 дена ще я изпишете и след 2 месеца ще бъде на седемте езера."

Сърцето й често променя пулса си и ускорява и намалява броя на биенето. Това са светли същества, които влизат в нея и оправят кръвообращението и оросяването й. Вечерта я гледат на скенер и намират ракови клетки и тъкани в черният дроб, а сърцето й е в пред инфарктно положение и всеки момент може да спре. Лекарите записват всичко това и я наблюдават цяла нощ. Тя спи спокойно. Аз помолих моите приятели от центъра на Амрихал да я оправят. Изпращат група, която през нощта слага всичко в ред. Сутринта я преглеждат и виждат, че сърцето й е напълно спокойно. Пулса нормален. На скенера виждат, че тъмните ракови тъкани при черният й дроб са изхвърлени, калцирани и на тяхното място има нова розова тъкан.

Лекарите се чудят какво е станало, но всичко записват в тетрадките си. След 3 дена я изписват като напълно здрава, която според техните лекарски знания е трябвало да си замине няколко пъти от този свят. Умиращата Пенка си отива дома и започва редовно, всеки ден да ходи на Паневритмия на Бунарджика. Дойде на езерата, както й казах - пеш, и прекарахме много добре на езерата.

Тя често боледува и ми се обажда по телефона. Страда от диабет, което се дължи на големите тревоги, които изживява и на голямото й любящо сърце, с което иска да помогне, ако е възможно на всички страдащи. Скоро излезе пак от болницата, но умът й се стреми км Рила, към Мусала, към чудните природни красоти в планините.

Друг ярък представител на Братството, живял в аурата на Учителя е Мария Михайлова Тодорова. Родена в Дупница на 20 февруари 1898 г. От млади години се увлича от идеите на Лев Толстой и често мечтае за общ братски живот. Като гимназистка пожелава да живее и служи на Христа и същия ден нейна приятелка я завежда при Учителя на улица „Опълченска" 66. След интересния разговор, който провеждат, Той и предлага да ходи всяка сряда при него за съвети и упътвания.

Учителят и задава различни задачи и след това я изпитва. Така в продължение на З години е частна ученичка на Учителя. След това започва редовно да посещава беседите. През 1921 година е на събора в Търново, заедно с голяма група младежи, в която е и Борис Николов. Учителят се обръща към Борис, посочва му Мария и казва: „На теб я поверявам." Така Учителят създава вътрешна връзка между тях.

Мария започва да следва философия в Университета и една година преди да го завърши, решава да се прехвърли в Музикалната академия - специалност пиано. Завършва и става добра изпълнителка. В този младежки период на учене тя страда от сърце, а в хороскопа и има точна квадратура на Венера с Уран и Сатурн. В същото време от голямата група студенти, събрани около Учителя, двама от тях - Георги Радев и Борис Николов, ходят редовно по един път в седмицата на Витоша. Учителят насочва Мария да ходи заедно с тях, за да излекува сърцето си. Тя дълго време не приема съвета наУчителя, защото това е вън от моралните разбирания на тогавашното общество. По-късно пречупва характера си, тръгва с тях и се създава добро приятелство между тримата.

* Виж « Изгревът» том І стр. 109-340; том V стр.4-736.

Мария Тодорова е много възприемчива и чувствителна към външните влияния. В хороскопа на Мария Луната се намира в 12 дом в съвпад със Слънцето, Венера, Меркурий и тригон с Нептун и Плутон. Това й дава силна интуиция и голяма прозорливост за разбиране на отношенията в братския живот и честите вмъквания на отрицателните сили в него. При всички трудни положения тя отива при Учителя и иска неговото мнение и съвет, докато той е във физическото си тяло на Земята.

Тя винаги слуша Учителя и точно изпълнява неговите съвети. През 1933 година Мария оформя връзката си с Борис, като сключва брак с него. Започва да свири редовно на хармониума в Младежкия клас заедно с Гавраил Величков. През 1927 година Учителят организира една голяма екскурзия до връх Мусала с повече от 300 души. Времето е дъждовно и по пътя непрекъснато вали дъжд, който през нощта се обръща на сняг. Вечерта групата пристига до езерата и прави лагер до второто езеро, където сега е хижата. Братята палят голям огън и цяла нощ се греят и сушат. Учителя е настанен под един войнишки брезент, опънат като палатка на 2 кола, заедно с най-възрастните сестри София Попова и Анастасия Янакиева. Той повиква Мария Тодорова при себе си. Разговарят известно време и и

казва: „Сестра, сега Бог е решил ти да бъдеш гонена, хулена, преследвана и неприета от близки и роднини. Готова ли си да издържиш на това изпитание?" Тя отговаря: „Щом Бог е решил да стане това, аз съм готова да изпълня Неговата Воля."

След като се омъжва за Борис Николов, нито братята му, нито сестра му, нито пък родът му я приемат и тя остава чужда за тях. Тя е оправна домакиня и умее да готви много хубаво. Често й се налага да се грижи и за храната на Учителя. В Братството е гонена и преследвана от много сестри, заради приятелството си с Борис Николов. Понеже има Марс в 12 дом, което е най-лошото му положение в даден хороскоп, а господар на този дом е Козирог, в който Марс е в екзалтация - проявява най-мощно своите войнствени сили, затова тя непрекъснато воюва в обществото. Отвсякъде я атакуват непрекъснато: за близостта и с Учителя, за дружбата и с Борис и за точните преценки, които прави за всеки един от Братството. Тя се придържа много строго към Словото на Учителя и неговите съвети и не отстъпва никога от истината.

Макар че постоянно я критикуват, тя взима дейно участие в издаването на братските песни и в целия музикален живот. Обича много планините и често ходи на Рила и Витоша заедно с Борис. Тя е много сериозен човек, с дълбок философски ум, на когото винаги може да се разчита. Явява се като пръв помощник на Борис Николов в неговия труден живот, особено след заминаването наУчителя. Когато Борис е в затвора - лагера в село Огняново, тя всеки петък му носи храна за цяла седмица, като тръгва в 5 часа сутринта с 2 големи чанти. По този начин тя облекчава донякъде трудния му живот.

Борис е в затвора, а на Изгрева борбата продължава непрекъснато. Мария постоянно работи духовно с молитви и музика за освобождаването на Борис. Всеки месец на 27-о число тя прави вечеря в чест на заминаването на Учителя, на която вечеря кани различни близки приятели да присъстват и правят връзка с този велик Дух на Любовта. Този наряд продължава до нейното заминаване.

Един ден Учителят е на посещение в нейния дом и казва: „Кажи си едно твое желание." Мария отговаря: „Когато си заминавам от този свят, искам вие да ме вземете и отведете, Учителю. Учителят отговаря: „Добре."

Той винаги изпълнява своите обещания. В момента на заминаването на Мария до нейното тяло се докосва една бяла светлина и душата й отлита нагоре. Няколко дена преди да си замине в разговор с мен тя каза: „Светозаре, тези връзки, тези братски отношения които имаме, са от векове за векове. В който свят и да се намираме, ние пак ще сме приятели, ще си помагаме и ще се обичаме."

Да, връзките ни с Учителя и приятелите ни са завинаги. За тях Учителя казва: "Отсега нататък между мен и вас няма да има раздяла"

Мария Станчева Златева е родена на 2 април 1905 година в Русе. Изкарва тежко и трудно детство в София. Майка й я поддържа с оскъдните си средства и завършва Музикално училище. Запознават се с Учителя и влизат в Братството. След завършване на музикалното образование Мария забелязва, че почти всички нейни колежки започват да се женят. Тя си казва на ум: „Трябва да усъвършенствам музиката. Малко знания имам." Отива при Учителя и го пита какво да прави. Той и казва - „Може да учителстваш, а може и да продължиш образованието си. Иди в Консерваторията и поздрави от мен Сашо Попов." В Консерваторията тя заявява, че иска да учи в Специалния клас за усъвършенстване на цигулка и поздравява Сашо Попов от Учителя. На другия ден и насрочват изпит, на който тя изсвирва един концерт. Комисията и казва: „Ти си много изостанала в техниката." Мария Златева отговаря: „Затова съм дошла, за да се науча да свиря хубаво." Тогава председателят на комисията Сашо Попов казва: „Да я приемем, тя ще се оправи." В комисията присъства и професор Владимир Аврамов. Те се съветват кратко и накрая решават да я приемат. На другия ден тя среща Учителя и без да му каже нещо, Той й казва: „Ти избра най-доброто положение."

Мария Златева е при Учителя и разговарят за музиката. Той я пита: „Кой цигулар ти харесва най-много?" Понеже в този момент тя свирили един от концертите на Тартини, казва, че й харесва Тартини. Учителят се намръщва.

В беседа Учителят се обръща към класа: „Всички досега ме занимават с най-обикновени въпроси: как се вари боб, хвърля ли се първата вода, как да се излекува ревматизмът и т. н. Не се намери нито един да ме попита по някой духовен въпрос. Например - как да развие своето духовно тяло, как да развие интуицията си, как да излиза от тялото си с астралния двойник?" Този пасаж прави силно впечатление на Мария Златева и тя решава да се яви пред Учителя и да иска от него съвети за духовното си развитие Написва си 12 духовни въпроса и отива при него. Целува му ръка, изведнъж пред нея пада бяла пелена и забравя всичко. Не и идва наум нито един от подготвените въпроси. Учителят я гледа известно време, усмихва се и казва: „Сестра, работете, усърдно работете и в бъдеще ще имате добри резултати."

Мария Златева се омъжва набързо за Димитър Сотиров. Отива при Учителя и го пита дали трябва да има дете. Той й отговаря: „Сестра, няма смисъл, защото ти ще родиш едно дете, което на четвъртата си година ще си замине от този свят и ти цял живот ще плачеш за него, и ще чувстваш неговото отсъствие." Тя се вслушва е съвета и скоро след това се развежда с Димитър.

Учителя нямаше нужда да прави хороскоп. Затова се иска много време. Той виждаше направо картините на миналият, настоящият и бъдещият живот.

*Виж« Изгревът» том І стр. 341-381 том XI стр. 832-834; том ХІІІ стр. 867-871.

Той знаеше всичко, което пожелаеше за дадена душа, и виждаше дали тя ще работи за Бога и и даваше съвет, който, ако се изпълняваше, беше голямо благо за живота й. Мария послушва Учителя и се освободи от тежката карма, която й предстоеше.

Мария живее на Изгрева заедно със сестра си Стефанка и майка си Мария, която има магнетични ръце и умее добре да разтрива и помага на болните приятели. Когато лекува някого, тя казва много пъти думата „Здравка, Здравка" и приятелите от Изгрева й слагат прякор Мария-Здравка. Тя почина на 18 декември 1964 година.

Мария Златева е първата и най-добра учителка по цигулка на всичките изгревски деца, много от които намериха своето признание в музикалното поприще - професор Златка Ганева, Благи Жечев, Петър Ганев и други. След заминаването на Учителя, тя постъпва в Двореца на пионерите, където подготвя десетки и стотици даровити деца в усвояване на цигулковото изкуство. Мария много обича децата и те я обичат, учат с любов и постигнат забележителни резултати. След като се пенсионира, тя влива всичките си сили в музикалния живот на Братството. Най-редовно посещава беседите и свири на Паневритмията. Обича много планината и до последно ходи на местността „Зекирица". Добра приятелка и е Стойна Христова, с която ходят из Рила. Когато лагерува на Седемте езера, обикаля всяко езеро и свири подходяща братска песен. До края на живота си - 4 февруари 1996 година с цигулката си е в салона и на Паневритмията.

Тя ми беше много близка и споделяше с мен всичките си мъчнотии, които имаше в живота. При нея се завря един Минчо с жена си, цигулар, който искаше тя да му остави апартамента си след заминаването си. Аз му направих хороскоп и й казах какви качества има, и че избора й не е добър. Всичко, което й описах за него, той го прояви и тя се отказа от него.

Често ходех в дома й да поправя вратите, инсталациите и, да и услужвам. Пеехме братските песни и тя ни свиреше с цигулката, или на пианото. Когато ми каза за Лиляна Граматикова, аз одобрих решението и, и те я гледаха до заминаването. Преди да си замине, отидох сутринта. Тя беше паднала и си ударила кракът. Тогава дойде Весела Маркова и я помолих тя да я превърже. По въпроса за кремирането и казах в никакъв случай да не гори тялото си, защото стотици години трябва да работи, за да си създаде ново астрално тяло. Тя ме послуша.

Отличен работник на музикалната нива е Гавраил Велев Величков (Галилей). Роден в Пловдив на 21 ноември 1909 година. Още преди раждането му Учителят посещава техния дом, запознава се с майка му, баба му, дядо му и подготвя неговото идване.

Той завършва пловдивската гимназия, като паралелно с това учи усилено цигулка. Оформя се като много добър музикант. В 1929 година идва в София да следва. Среща се с Учителя, харесва му братския живот, приема Словото и започва редовно да посещава беседите.

С препоръката на Тодор Стоименов влиза в Младежкия клас. Завършва икономика и става служител в застрахователното дружество „България". Редовно посещава и свири на беседите. Той става цигулар на Младежкия клас. Неговият любознателен дух го кара постоянно да търси отговори на въпросите, които го вълнуват, и да пита за тях Учителя. Той участва на всички екскурзии до Витоша и Рила. По време на бомбардировките, когато Учителят прави около 40 екскурзии до Симеоново, Гавраил заедно със Савка Керемидчиева го придружават всеки ден.

Отрицателните сили правят 2 пъти опити да отклонят новопостъпилият брат Гавраил от школата. Поканват го да следва в Австрия в Консерваторията цигулка. Това за него е много изгодно, понеже той с малката си заплата издържа сестра си да учи немска филология и майка му едва свързва двата края. Така ще се издигне в обществото и ще бъде задоволен добре материално. Той е много съвестен и веднага отива при Учителя, който му казва: „Това, което мислиш ще го имаш. Ще станеш един отличен оркестрант и ще имаш много средства, но по този начин ще изпуснеш благоприятните условия, за които си дошъл и се родил в България. С векове и вечности ще съжаляваш, че си се разминал с Духа, с Божият Промисъл, и с Бога. Ще се разминеш с мен и Школата и с нищо не можеш да върнеш назад времето, да запълниш тази загуба. Избирай!" Гавраил веднага отговаря: „Учителю, оставам в Школата!" Учителят се усмихва доволно,а Галилей си отива в дома си смирен с желание да има пълно послушание към Учителя.

Негови близки му предлагат да следва във Франция цигулка, за да се усъвършенства. Той споделя това с Учителят който му казва: „Малко ли ти е да си цигулар на класа? Твоето ухо е така разширено и отворено горе, че ако излезеш оттук, мъчно ще се върнеш пак. Това знание, което тук ти се дава в Школата малко ли ти е? Достатъчно е да приложиш само един закон от Словото ми, за да изпълниш предназначението си на това прераждане между българите. Това знание е за следващото човечество, което ще просъществува хиляди години. Кога друг път ще срещнеш Великият Учител в тази форма и ще разговаряш с Него? Ти знаеш ли каква голяма привилегия е за теб, че аз те приемем винаги. Милиони същества, завършили еволюцията си искат да се доближат до мене, но аз не ги допускам. Много същества от всичките йерархии биха дали всичко, само и само да могат да се докоснат и доберат до Великият Учител и до Духът Му. Разбираш ли какво ти говоря?" -„Разбирам Господи!" Както винаги Галилей слуша

*Виж« Изгревът» том І стр. 5-108; том IV стр.52-241.

Учителя и се включва още по-активно в музикалния живот на Братството. Той заявява, че неговия истински живот започва с намирането на Учителя и продължава с работата му върху неговата музика и Словото. Той записва много от спомените, преживени с Учителя, и отдава всичките си сили за преуспяване на делото Божие на Земята.

На Изгрева при разговор Учителят казва: „Когато се прояви благодатта, тогава кармата изчезва и душата се изчиства от всичките си наслоявания. Така по благодат единият от разбойниците до Христа на кръста, които се разкая, отиде заедно с Него на небето."

Галилей му казва, че облазява апостолите, които са според него много по-напреднали от нас и по-добре поставени духовно, докато ние нищо не представляваме. Учителят го изглежда сериозно и му казва: „Ако смятате, че няма разлика между положението на апостолите и сегашното ваше положение, това значи да отхвърляте съществуването на еволюцията. Вие сега сте няколко пъти по- напреднали, по-будни за възприемане на новото отколкото тях."

На вечеря заедно с Учителя Галилей говори за Христовите ученици: „Всички ние се възхищаваме от образите апостолите, от живота им и като се огледаме ние виждаме, че между нас няма още такива." Учителят му отговаря: „Да, вие не сте като апостолите, но вашето съзнание е много по-високо издигнато от тяхното. Вие стоите много по-високо от тях в разбиранията си."

На Изгрева Галилей отива при Учителя, който го поглежда много строго и казва: „Твоята кръв е отровена." Галилей отговаря: „Аз не зная нищо за това, Учителю." Учителят продължава: „Ти си много скрит, каквото преживееш, с никого не го споделяш и по този начин се подпушваш. Трябва непременно да си намериш приятел, с когото да споделяш своите несгоди и мъчнотии, за да не тровиш кръвта си."

В един период от живота си брат Галилей и Филип Стоицев работят заедно с музиката. Аранжират песни на Учителя и така се разбират и хармонират, че сякаш единият живее в другия. По този повод Галилей пита Учителя: „Защо така хармонично работим и работата ни върви успешно? Лесно се разбираме и каквато мъчнотия единият преживява, другият я чувства болезнено?" Учителят му отговаря: „Вие сега имате един общ ръководител и затова работата ви върви общо, заедно."

Гавраил Величков участва в един малък братски оркестър, в който репетират песните на Учителя. В него свири и млад челист, който скоро се оженва за една норвежка. Когато отиват на репетиция у тях, жената ги посреща много мило и всички ги целува наред. Галилей се оплаква на Учителя от нейното поведение, а той му казва: „Северните народи се управляват главно от ангелите и там се раждат предимно ангели. Понеже разумът им е силно развит, те могат да управляват и контролират чувствата си, запазват детинските си отношения към хората през целия си живот." Така тази жена изразява своята най-чиста любов към приятелите.

Гавраил Величков, Димитър Костов и Стефан Дойнов решават да отидат на Рила през зимата. Вечерта в събота, Галилей, облечен туристически, със ски на рамо, среща Марето и Теофана пред салона, които го питат: „Къде ще ходиш в това студено време?" Той им отговаря, че ще ходи на Рила, и се качва горе при Учителя като оставя ските до стълбата. Чука на врата, влиза при Учителя и му казва намерението си отидат на Рила на гости на съществата. Учителят го поглежда много строго и му казва: „Аз ще ви спестя едно ходене, останете тука, защото съществата ще дойдат утре тук. Съблечете се, оставете ските и елате утре в клас. Съществата ще бъдат тук." Тримата остават на Изгрева и отиват на беседа.

На следващия ден, понеделник, на Рила се разразява голяма снежна буря, при която нашите приятели сигурно са щели да загинат. Така Учителят ги избавя от смъртна опасност.

По едно време Гавраил харесва една сестра и се опитва да се приближи до нея, но тя тактично се отдалечава, След известно време тя се приближава до него, а той се отдръпва. Това разминаване се повтаря няколко пъти. Галилей отива при Учителя и му разказва това свое преживяване. Учителят му казва, че няма връзка с тази душа и той е свободен вътрешно. „Аз съм този, който влизам ту в тебе, ту в нея." Значи, любовта, връзките, привличането между душите се дължи на присъствието на Бога в хората. Докато Бог е в тях, те проявяват любовта според степента на своето развитие. Не виждат недъзите и погрешките си и се обичат. Така, чрез любовта, Бог примирява и най-големите врагове. Щом Бог излезе от нас, и любовта ни напуска и ние мислим, че сме се излъгали в любовта си.

През пролетта на 1941 г. Галилей е мобилизиран и облечен във военна униформа, отива при Учителя. Учителят му казва „Ти сега ще пътуваш с германските ешалони към Турция. Те дойдоха тук, душите им да се поклонят на Господа, който сега е в България, макар и по този брутален начин. Ще дойдат и англичаните, американците и руснаците."

Гавраил Величков отива в окупационния корпус в Сърбия. Веднъж разглежда ръцете на своите подчинени шофьори и намира, че на трима от тях линията на живота се прекъсва точно тази година. Той решава да им помогне да избегнат фаталния край. Като прави нарядите, един от набелязаните шофьори му казва, че сънувал лош сън. Галилей му отговаря, че не може да отмени наряда му, но да бъде много внимателен с колата си през деня, Войникът кара бавно, но като спира вечерта, друга кола го блъсва и ранява леко в ръката. Когато се връща в София, Галилей разказва за случките, които е имал. Учителят му казва: „Забранявам ти най-строго да правиш тези неща. Нямаш право да се месиш в съдбата на хората и да я изменяш."

През 1943 г. Галилей пак е мобилизиран, но не желае да отиде запас. Отива при Учителя и му казва своето желание. Учителят му казва: „Ще отидеш." Поделението тръгва с камиони и стига до едно село, където всички се разквартируват по къщите. Галилей остава в будката на един камион, в средата на подредените паркирани камиони. Той заспива спокойно и на сутринта, когато се събужда, заедно с другарите си виждат много стъпки около камионите и разхвърляни патрони. Те отчитат грешката си, че не са оставили часови при камионите. През нощта идват партизани, които искат да хвърлят бомби върху камионите. Цяла нощ обикалят наоколо, накрая се разколебават и си отиват. След няколко дена Галилей е освободен, отива при Учителя и му разказва за случая. Учителят му отговаря: „Точно затова те изпратих там. за да спасиш тези българи."

Гавраил Величков е близък приятел със сестра Савка Керемидчиева и активно участва във всичките братски прояви. След заминаването на Учителя той отдаде силите си в постоянна работа върху музиката на Учителя. Често заедно с Филип Стоицев изнасят концерти.

През останалото време той усилено изучава Словото. Галилей - цигуларят на Младежкия клас, остава верен на принципа на класа и не се оженва. Написва много от своите светли спомени с Учителя и братския живот. Живее в София, а по-късно до хотел „Плиска", заедно със сестра си Веса. Постоянно контактува с приятелите от Изгрева и провинцията. С Галилей бяхме много добри приятели и аз редовно го посещавах всеки вторник. Той ми свиреше с цигулката и разговаряхме по братските въпроси. Той много ме обичаше и искаше да ми запише на касети неговият цигулков репертоар. Занесох касетофона си, но от незнание, можахме да запишем само една касета. Трябвало да туря на 0 потенциометър, за да не излиза звук от касетофона.

Помагах му в ремонтиране на ел. уредите му, тоалетната. Веднъж по канала (шахтата) за водата в тоалетната му влизат 12 мишки, които той хваща и ги занася в гората. Аз веднага запуших дупките и повече мишки не се явиха. Това бяха рибите, които той беше ял преди да стане вегетарианец, които идваха да му пакостят, а той трябваше да ги търпи. Ние бяхме и много добри приятели, когато живеехме при Петър и ме защитаваше. Когато си счупих кракът, той ме заведе на „Пирогов".

Той ми даде много подвързани беседи, изкарани на ксерокс. Един вторник аз се местех на друг обект и носех торба с инструменти, втора с дрехи и третата за храната. Като отидох при брат Галилей и влязох в кухнята, той отвори вратата на шкафа и на двете лавици бяха наредени една до друга беседи, подвързани в червени корици. „Това е за тебе, взимай ги тия беседи!" Аз му казах, че съм много натоварен и сега не мога да ги взема, а ще ги взема като дойда другият път. На другият ден той изпада в кома. Закарват го в Онкологията и след няколко дена си замина. Научих един жесток урок - никога да не отлагам това, което трябва да направя веднага. Говорих със сестра му, но тя нищо не каза и не ми даде беседите.

Галилей е един от най-любознателните и послушни ученици на Учителя. С постоянното си присъствие около него създава дълбока вътрешна връзка с Учителя и стига до вътрешно разбиране на живота, музиката и Словото. Там той влага всичките си дарби и способности. Работи неуморно за успеха на братския живот и делото.

Замина си на 3 декември 1985 година.

Георги Петров Сотиров е роден на 4 ноември 1902 година. Той свири добре на китара и участва редовно в оркестъра на Паневритмията. Германците нахлуват в Гърция, завземат я и Георги отива един съботен ден при Учителя, за да се информира за положението на своите близки, които живеят по това време в град Ксанти. При салона го среща Мария Савова и му казва, че денят е събота и Учителя не приема никого. Той остава при стълбата и седи известно време. Марето отива някъде по работа и наоколо няма никой. Тогава Георги се престрашава, качва се по стълбата и чука на врата на Горницата 3 пъти. Врата се отваря, но пред него няма никой. Той поглежда нагоре и вижда, че Учителя слиза от тавана и застава пред него, като му казва да не се докосва още до него. Учителят влиза в стаята си, връща се след малко и му подава ръка, която той целува. Поканва го, хваща го за ръката и Георги чувства, че се издигна няколко педи над земята и започва да върви във въздуха. Той се уплашва, тогава Учителят пуска ръката му и той пак стъпва на земята. Казва му: „Това е за усилване на твоята вяра. Не разказвай това, което видя, докато съм на физическото поле. Като си замина можеш да го разкажеш." Учителят, без той да го пита му казва: „Твоите родители са добре, имат много жито за ядене и ти скоро ще отидеш да ги видиш." Скоро той е командирован в Гърция, намира родителите си и вижда, че те действително имат много жито, закупено от германците при изтеглянето им от Гърция.

Веднъж Георги свири на китарата акомпанимента на Паневритмията, в салона, а в двора пред Приемната Учителят разговаря с група приятели. Един от тях - Гавраил Величков го пита: „Учителю, покажи ни някой ангел, който живее между нас!" Учителят се обръща към салона, където Георги свири и казва: „Ето, брат Георги, който свири сега с китарата си, е един ангел."

Когато Учителят пребивава в Мърчаево, Георги решава пак да го пита за положението на родителите си. Той купува една диня и отива в двора на Темелко, където го среща Теофана Савова и му казва: „Все дини ли ще носите на Учителя?" Брата се стъписва и се чуди какво да прави. В това време се показва на врата Учителят - усмихнат, и с любов казва: „Тази диня за мене ли е? Дайте ми я тук!" Взема динята, разрязва я и я раздава по парче на всички присъстващи. След това го поканва в стаята си и му казва: „Първо, аз ще ти кажа, а след това ти ще питаш по въпросите, които те интересуват. Параходът е вдигнал вече котва и който се е качил добре, а който не се е качил, ще чака следващият параход. Радвай се, че и ти си в парахода. Твоите родители са добре и имат достатъчно храна. Не се тревожи за тях."

След заминаването на Учителя Георги редовно посещава беседите и свири на Паневритмията с китарата си. Остава верен на традицията на Младежкия клас и не се оженва. Той живее дълго време в София, изправен е в отношенията си и услужва с каквото може на приятелите си. По-късно се премества в квартал „Младост" 1, където кани за съквартирант Нестор Илиев, който няма квартира. Те живеят заедно до неговото заминаване на 7 януари 1992 година. От Съвета не разрешават брат Нестор Илиев да е съквартирант на Георги. Тогава брат Нестор взима неговият приятел Радой Ралин и Георги, отиват при кмета, който веднага разрешава въпроса.

* Виж « Изгревът» том VI стр. 538-541.

Брат Георги имаше спестени 12 000 лева и искаше да ги даде на Братството. Брат Илиян Стратев взима нотариус и отиват в квартирата му, но Учителят не позволи да се вземат тези пари. Георги изпада в кома и парите останаха за общината, която предложи да направи тържествено погребение, използвайки му парите.

Както скромно и смирено живя така си замина като пожела най-обикновено погребение без кръст и почести. В незнайния гроб на гробищата в Малашевци го изпращат само трима души: Елена Симеонова, Павел Светозаров и аз. След 40 -те дни от заминаването си, брат Георги се освободи от земните си връзки и осезателно ми помогна в много материални и духовни въпроси, изникнали пред моята душа. Така, той ми се отблагодари за погребението, което направихме както той желаеше - като незнаен войн.

Катя Кисельова завършва стоматология в Америка. Връща се в България и обзавежда много хубав зъболекарски кабинет в София. Купува вила с място в село Галата - Варненско, и там се запознава с Братството, През лятото е на вилата да почива. Под стрехата има много гнезда на лястовички, които постоянно и цапат тротоара. Един селянин, който идва да коси тревата на двора, и предлага да съборят гнездата на лястовиците, за да не и цапат повече. Тя се съгласява, взимат два пръта и започват да свалят гнездата на лястовиците. Птичките пищят, хвърчат наоколо, но те събарят всичките гнезда.

В една беседа Учителят отбелязва: „Който разваля къщите на птичките, разваля и своята къща." При първата бомбардировка през 1943 г. апартаментът и кабинетът на Катя са улучени от бомбите и изгарят. Така тя заплаща за злото, направено на лястовичките. През пролетта на 1944 г. отива в Галата и със сълзи на очи чака дано някоя лястовица дойде и си направи гнездо на нейната къща. Народът има поверие, че когато птичките правят гнездата си на някоя къща, носят щастие и благословение. Катя се моли усилено и желае да дойдат птички под стрехата и. Чак на втората година една лястовичка идва и си прави гнездо. Постепенно стрехата и се напълва с гнезда. Тя разбира, че в природата всичко е на място си и човек не трябва да нарушава нейния ред.

В 1935 г. като войник бяхме на военен лагер в Галата, където провеждахме стрелби по самолети. Аз няколко пъти посетих Катя Кисельова и майка и Мария. Последната много ме обичаше и понеже казваше, че приличам на момиче. Имах желание да отиде на лозето и се видя с братята и сестрите от Варна. Сутринта имаше рейс от Галата до Варна. Срещу неделя ми се яви Учителя и ми каза да отида със сестра Катя до лозето. Станах рано, излязох от лагера без да ме забележат часовите и отидох при Катя. Качихме се на рейса до Варна и се отправихме към братското лозе. Минахме пред комендантството, но никой не ме спря. На лозето играхме Паневритмия, след това имаше беседа и обед. След обед с Катя си тръгнахме от лозето и се прибрахме в Галата.

* Виж « Изгревът» том // стр. 294-295, N168.

Аз се вмъкнах в лагера без да ме забележи никой, На другия ден сутринта ни преместиха на нов лагер при хижа „Родни балкани" на 30 км, от Галата. Разбрах защо Учителя ми каза да отида в Братството, защото на следният ден се преместихме и беше невъзможно да отидем там.

След заминаването на Учителя Катя заедно с майка си Мария напуска София и отива да живее в Галата. Редовно посещава беседите във Варна и участва в братския живот. Почива майка й и скоро след нея си заминава и Катя Кисельова.

Донка Димитрова е млада, красива и богата мома. Влюбва се в един мъж и пожелава непременно да се ожени. Майка и и баща и не и позволяват, но тя отива да живее при него и се оженват. Взима си зестрата и дрехите, обаче се оказва, че мъжът и е пияница и всичко разпилява. Скоро той продава дрехите й и тя се принуждава да работи - пласира вестници в една будка. Мъжът й е наблизо като обущар. Идва при нея, взима парите, за да пие и почти всеки ден я бие. Павилиончето, в което предлага вестници, е на един площад.

Веднъж от дъното на площада към нея се задава човек в бели дрехи и с бяла брада, приближава и вместо да си купи вестник, й казва: „Тази работа не е за теб. Положението ти е много тежко и затова започни да четеш Библията." Донка му отговаря, че няма Библия. Старецът продължава: „Ти имаш един скрин и на дъното в десния ъгъл има стара мухлясала Библия.** Извади я и всеки ден чети по няколко реда от нея и размишлявай върху прочетеното." Точно на това място Донка е скрила пръстена и обиците си от мъжа си, за да не ги продаде. Тя веднага си помисля: „Този човек сигурно е крадец и е ходил у нас." Излиза на улицата, за да го пита откъде познава дома й, но на площада няма никой. Тогава тя бързо заключва павилиона и изтичва до жилището си, за да види какво е откраднато. Запъхтяна установява, че вратата е заключена, вътре всичко си е наред. Отваря скрина и намира накитите си и Библията.

Скоро след този случай мъжът й я набива, взима всичките и пари и тя не може повече да купува вестници. Отчаяна, отива при съседката си и споделя неудачите, които я сполетяват. Донка заявява, че при това положение повече не може да се живее и я пита за някакъв лесен начин да си замине безболезнено. Съседката й, наша сестра, я успокоява и й предлага на другия ден - неделя, да излязат заедно и да се разходят. Донка се съгласява. Когато тръгва и заключва вратата, тя мисли: „Господи Исусе Христе, дали е добре да отида там, където ще ме заведе моята съседка?" Като минават покрай църквата „Света Петка", Донка влиза в нея, запалва свещ и усеща успокоение. Съседката чака отвън и след това отиват до Борисовата градина. Те си приказват и неусетно стигат до едно красиво място с дървета, натежали от зрели плодове, много цветя и голямо бяло здание. Донка харесва градината и пита съседката си: „Каква е тази градина и това здание?" „Това е салон, в който нашият Учител изнася беседи." Донка пожелава да влязат вътре и да го разгледат. Часът е около десет. Влизат вътре и виждат, че салонът е пълен. Сядат и скоро идва на катедрата същият онзи светъл старец, който й поръча да чете Библията, и започва да говори.

Донка слага двете си ръце на очите, за да не го гледа. Както държи беседата си, Учителят казва: „Една сестра решила да не ме види кой съм и си турила ръцете пред очите. Като тръгваше от къщи и заключваше вратата, тя си каза: „Господи Исусе Христе, дали е добре да отида там, където ще ме води моята съседка?" Донка се разплаква. Учителят продължава: „Тази сестра, която е дошла сега, много пъти е поливала цветята си и сега пак ги полива."Той я поглежда и започва да разказва целия й живот с всичките несрети, неволи и страдания. Донка продължава да плаче, учудена откъде този човек знае тия подробности за живота й. Олеква й на душата, успокоява се, оглежда се наоколо и разбира, че никой не я гледа и не й се присмива. Беседата свършва, всички запяват песен и казват една молитва. Донка се изпълва с радост, топлина и не и се става. Всички стават и излизат навън. Съседката я пита: „Хареса ли ти беседата, Донке?" Тя отговаря: „Кажи ми - този човек да не е ангел или самият Бог?" „Това е Учителя Дънов, който е ясновидец, чете мислите на присъстващите и отговаря на техните мислени въпроси." От този ден Донка редовно посещава беседите, душата й се изпълва с радост и тя лесно се справя с мъчнотиите.

* Виж « Изгревът» том XVII стр. 686-689.

**Виж« Изгревът» том VIIстр. 489-490.

Големите страдания, през които минава, предизвикват остри болки в стомаха й.Тя пак се оплаква на съседката си, която й предлага да отидат при Учителя, който е лекар, тя да го пита за болната си майка, а Донка - за стомаха си. Отиват на Изгрева, качват се по стълбата за Горницата и почукват на вратата. Учителят излиза на площадката, целуват му ръка и без да го питат, дава съвет за лекуване на болната майка. След това започва да гледа над главата на Донка и казва:"Сутрин, обед и вечер да пиеш гореща вода за излекуване на стомаха си." Тя чака Учителя да й даде някакво лекарство, но той дава вид, че разговорът е свършен, и се прибира в стаята си. Двете слизат по стълбата в двора и сядат на крайната пейка пред салона.

Донка си повтаря със съмнение: „Гореща вода, гореща вода." В това време Учителят излиза на двора, минава покрай тях. отива до бараката на Веса Козарева, където прави молитва към четирите посоки на света, и тръгва обратно. Като ги наближава, Учителят се издига на половин метър над земята и така минава покрай тях. Донка пак закрива очите си с ръце, за да не гледа как Учителят върви по въздуха. * Учителят се връща при тях и казва: „Видя ли кой съм аз? А ти знаеш ли коя си ?" Учителят й дава много ценни съвети, които тя започва да прилага и има много добри резултати.

След заминаването на Учителя започва да се излъчва редовно, с астралното си тяло посещава планетите и като се връща, записва видяното в тетрадки. При нея идва една лекарка от планетата Венера - нейна духовна приятелка, и я разхожда по планетното царство. Тя живее известно време зад Дианабад, до „Тополите", и при нея се събират сестри да четат беседи. Там ходи и Юлия Борисова, която Донка въвежда в братския живот. По-късно заедно със съпруга си Димитър, обущар по професия, се преместват в Симеоново, където купуват място и строят къща. След известно време Донка си заминава,

Донка Кънева Георгиева от Казанлък има син на име Атанас, който на 3- годишна възраст получава постоянни припадъци и като го споходи пристъп, дълго време не може да се свести. Един ден той има 13 припадъка до обяд. Сестрата ляга да си почине и тогава вижда насън, че отива в една къща на втория етаж и застава пред една врата. Глас в нея и казва, че тук е Господ. Тя почуква, вратата се отваря и на прага застава един млад човек. Тя му казва: „Господи, излекувай детето ми, което постоянно припада." Той и отговаря, че не е Господ, а Петър Дънов и нека доведе детето си при него. Тя се събужда от видението и разказва всичко на мъжа си. По това време Донка е адвендистка и вегетарианка. Тя разпитва и научава кой е Петър Дънов. След няколко дена тръгва за София и отива при Учителя. Влиза в салона на улица „Опълченска" N66, където Учителя изнася беседа. Когато свършва, към тях се приближава Василка Иванова и те и казват защо са дошли. Василка известява Учителя за тяхното присъствие и той ги поканва в стаята си на втория етаж. Поглежда ги и им казва: „Детето ще оздравее още този ден, ако имате вяра."

Застават на молитва и Учителя помилва детето. Донка чувства голямо вътрешно успокояване. След молитвата Учителят се приближава при детето, което има червена шапка на главата, и го пита: „Ти да не си студент?" Детето отговаря: „Аз съм ученик на Христа и изпълнявам неговата воля." Учителят се усмихва, прегръща го и казва:

* Виж « Изгревът» том IV стр. 589-590; том VIIIстр. 93-180.

** Виж « Изгревът» том VI стр. 556-567.

„Бъди един добър ученик на Христа и следвай Неговия път." Болестта изчезва, оттогава детето е здраво, разумно и е вегетарианец. Атанас завършва военното училище и поема военната професия.

Краката на Донка са болни. Веднъж при нея идва млад непознат човек. Почуква на вратата, влиза в стаята, в която тя лежи, и я пита: „Кое е най-известното нещо във вашия род?" Тя отговаря, че Васил Левски произхожда от техния род. „Да", казва той и започва да разправя най-интимни случки от живота на Левски и някои родови тайни, които само тя знае и не са разгласявани никъде. По време на разговора я кани да излязат вън, да се поразходят и поприказват. Тя става трудно и бавно тръгва с него. Постепенно болките в краката й минават и започва свободно да се движи. Разговорът продължава върху интимния живот на Левски. Той и разказва за тайното скривалище под техния дом, за различните оръжия, които притежава и крие там, и много други работи, известни само на нея. Тя помни скривалището и няколко пъти е ходила в него. Когато го пита откъде знае такива подробности за техния род, той отговаря: „Аз съм същия Левски, който съм прероден сега в България и помня всичко от миналия си живот и затова познавам отлично рода, в който бях дошъл." След това се разделят и той отива при Учителя.

В разговор прероденият Левски казва, че не иска да се жени, а иска да е свободен, както в миналия живот, защото има една особена работа, която иска да свърши. Учителят му казва да се ожени за еди-коя си сестра, ще има две деца, които в сегашната епоха на ликвидация на века трябва да платят своята карма. Той му казва каква ще бъде съдбата на децата. Момчето в предишния си живот е убило човек и затова трябва да дойде сега, за да плати своя дълг. Ще израсне, ще стане абитуриент и ще загине от ръката на същия човек, който е бил убит от него. Отива при нашата сестра, майка на момичето и споделя казаното от Учителя да се ожени за дъщеря й. Момичето, което в момента присъства там, като чува разговора, се изсмива и излиза навън. Майката разбира, че го изпраща Учителя, приема това като сериозна задача и съдейства то да стане. След известно време двамата се оженват. Раждат им се момче и момиче.

Прероденият Левски вижда напълно предишния си живот и много други прераждания. Често посещава Учителя за разговор. Той работи дълго време в болницата в Карлово. Преди 9 септември 1944 г. е свързан с фашистите и като идва новата власт, искат да го убият. Той отива при Учителя за съдействие. Учителят му казва: „Ти в миналия си живот си изплати своята карма и сега не могат да те убият." Скоро опасността се разсейва, той остава свободен и никой не го закача повече. Това, което Учителя му предсказва, се сбъдва точно.

Момчето пораства и по време на абитуриентския празник е блъснато от една тераса от третия етаж от този, когото в миналото е убил. То пада на земята и си заминава. По-късно си заминава и дъщерята. След това се срещат с Донка и той и разказва за задачата, която Учителя му дава и за предсказанията, които се сбъдват. Тя остава потресена от неговата история и разбира, че действително той е Левски, защото отлично познава техния род. Тя го пита как е преживял последните си минути преди бесилото. Той и отговаря, че в деня, преди да го обесят, удря главата си няколко пъти в стената на килията и загубва съзнание. Двама души го влачат под ръка до бесилката. Той се е излъчил и нищо не помни от този последен епизод от тогавашния си живот. (64 - Разказ от Ангел Гунев)

Донка е шивачка и често услужва на приятелите. Има ясновидски дарби и около нея се събират братя и предимно сестри. Организира интензивен братски живот в Стара Загора и София. Познава почти всички възрастни братя и сестри на Изгрева и дружи с много от тях. Известна е с името Мама Донка. До края на живота си тя е при дъщеря си Тинка, която си заминава преди нея на 17 декември 1993 г., а Донка в деня на Учителя - 27 декември 1993 г.

Пред стаята на Учителя в дома на Темелко Стефанов седят прави Теофана и сестра и Марето. Понеже коридорът е тесен и пречи на движението, веднъж Темелко им казва: „Защо стоите постоянно тук и пречите на Учителя? Идете си във вашата стая." Тогава Теофана влиза при Учителя и се оплаква, че Темелко ги гони. Учителят заключва стаята си и три дена не приема никого. Темелко се сеща за причината, събира семейството си и почуква на вратата на стаята на Учителя. Учителят им отваря и Темелко иска от него прошка за направената погрешка. Учителят им подава дясната си ръка и всички я целуват. След това ги поканва в стаята, където говорят известно време. Темелко си взима строга бележка и повече не се интересува кой идва, кой влиза и излиза при Учителя. Тези сестри изпълняват някаква задача.

Един ден Теофана има да разплита някакви чорапи и не отива при вратата на Учителя. На другия ден пак застава на своя пост. Учителят, като слиза от стаята си, минава покрай нея и казва: „Рекох, вчера ви нямаше на мястото ви." На Изгрева Теофана редовно стои пред приемната на Учителя заедно със сестра си Марето и Катя Грива. Те охраняват външно Учителя и желаят постоянно да виждат неговия светъл образ. Затова приятелите ги наричат „Слънчогледи", защото както слънчогледът постоянно е обърнат към Слънцето, така и те обръщат постоянно погледа си към Слънцето на живота - към Учителя, към Бога.

В душите им грее един благоговеен огън и те постоянно са на пост пред неговия дом. Теофана си заминава на пределна възраст, изпълнена с благодарност, че е имала възможност да бъде постоянно пред лицето на Учителя.

Катя Христова Грива е родена в Пещера на 16 септември 1902 г. Отива да учи певческо изкуство в Рим, Италия - Консерваторията „Санта Чечилия". През 1932 г. завършва с отличие и се завръща в България. Запознава се с Учителя и осмисля своя живот, като остава да живее на Изгрева. Под влиянието на Учителя променя всичките си светски маниери. Има много добра постановка на гласа и пее хубаво. Бързо научава братските песни и дадените от Учителя и ги изпълнява много точно. Научава добре Паневритмията и започва да я показва на приятелите, като коригира грешките при изпълнението й. Когато следвала Консерватория в Рим, тя прочела в голямата и библиотека много окултни книги. Обърнала внимание на методите за излъчване. Приложила ги и започнала да излиза извън тялото си, но нямала знание как да се върне пак в него. Изпитала голям страх. При едно преминаване през гората сяда на една пейка и изведнъж се излъчва и се озовава на Изгрева, вижда всичко, което става там и после мъчно се намества в тялото си.

*Виж« Изгревът» том IV стр. 579-582; том VIIIстр. 181-302.

**Виж« Изгревът» том І стр. 228-232; том. VIIIстр. 307-346; том IX стр. 191-192.

Помолва Учителя да я освободи от това духовно качество, за което още не е готова. Учителят и казва, че е хубаво човек да се разхожда и лети, където желае. Прави и няколко паси и я освобождава от това състояние.

Понеже е неопитна за практичния живот, Учителя отива няколко пъти да и запали печката, за да се стопли. Започва да работи в операта, но скоро я напуска. Няма работа и средства. Става много близка с Паша, при която постоянно пребивава. Храни се в братския стол.

Един ден, вдъхновена, тя мете и мие салона, като пее братски песни. До нея се доближава сестра, която й предлага: „Вземи тези 50 лева, те са за теб." Гордата Катя рязко й отказва. Сестрата се натъжава и си отива. На другия ден Катя иска да се приближи до Учителя, но той й обръща гръб. На втория ден същото. Тя отива при Паша и й се оплаква, че Учителя не я поглежда, а тя не знае причината. Паша я разпитва подробно и и казва, че грешката е в нея - не е взела парите, които сестрата й предложила в салона. В този момент тя няма никакви средства, а има нужда от 50 лева. Тогава Катя се смирява, отива в бараката и казва: „Сестра, ако обичате, дайте ми парите, които ми предложихте преди няколко дена." Сестрата се усмихва, изважда ги изпод покривката на масата и й ги подава.

Вечерта Учителят я поздравява и започва да разговаря с нея. Така тя научава един велик урок на смирение.

Често Катя застава при стълбите на Горницата и стои там, за да види Учителя. Много приятели й правят забележки, че с постоянното си присъствие пред салона пречи на Учителя. По този повод Катя пита Учителя: „Учителю, не ви ли пречим, като стоим пред стълбата и ви чакаме?" - „Вие не ме смущавате, но онези, които пращат постоянно лоши мисли за вас и за мен."

Тя живее безгрижно на Изгрева и се къпе в аурата на Учителя. По едно време се влюбва в Ангел Янушев и решава да се ожени за него. Правят официален годеж. Сватбената бяла рокля е готова и Катя с трепет очаква деня на сватбата. В това време Учителят и променя съдбата. Ангел Янушев се влюбва в друга жена и се оженва за нея. Той отива официално облечен при Катя и и казва, че разваля годежа. Тя излиза от бараката си и отива на чешмата, където и става лошо. Една сестра я взима под ръка и я завежда в дома й. След това тя отива и разказва всичко случило се на Учителя. Той я изслушва загрижен, взима цигулката и за няколко часа създава една песен. И извиква Катя, на която я изсвирва и изпява, като й казва, че благодарение на нейното тежко преживяване се е родила една нова песен - „Бурята" на 15 декември 1935 г. Катя я изпява и състоянието й се променя.

През есента на 1936 г. Братството с Учителя е на екскурзия в Рила, на Седемте езера. Катя е в много тежко вътрешно състояние. Един ден се качва на висока скала и започва да плаче неутешимо. Учителят и приятелите са близо между Четвъртото и Петото езеро. Той гледа Катя, добре разбира вълненията й и започва да пее песента „Да имаш вяра." Увлечени от него, братята и сестрите започват да му пригласят. Създава се една хубава братска хармония, при която състоянието на Катя се променя. Започва и тя да пее, идва при Учителя, целува му ръка и благодари, че й е помогнал да излезе от тежкото състояние. Така е дадена песента „Да имаш вяра" на 9 октомври 1936 г.

Съсед на Катя е Пеньо Ганев. Той се оженва и един ден се скарва с нея, като й казва да си махне бараката, защото му пречи. Катя се намира в чудо. Затваря се и започва усилено до се моли. В това време в къщата на Пеньо Ганев избухва пожар и той променя решението си. Сутринта отива при нея, извинява й се и казва, че може да остане да живее там.

На Катя й става лошо и припада до стълбата пред Горницата. Викат Учителя, който е наблизо. Той идва и казва: „Дядо Благо, не я стискай за гърлото! Катя ще се оправи! Ще я пратим да работи като учителка в провинцията." Катя идва на себе си и скоро я назначават учителка по музика в Трън, където се пенсионира. Като пенсионерка тя живее в един блок към гара Искър и често се тревожи за своя Димитър Грива. От тревогите и трудния живот й излиза бучка на гърдата. При направения медицински преглед лекарите й предлагат да направят операция. Тя категорично отказва, като иска да си замине, без да нарушава целостта на тялото си - това, което Учителят съветва в Словото си.

Катя с голямо вдъхновение и благодарност си спомня за най-важната част от живота си - присъствието около Учителя на Изгрева и неговото слънчево влияние върху чувствителната й душа. „Всичко, каквото преживях в Италия, в Рим, в Академията „Санта Чечилия" и в Пловдив, е смет пред великия живот, който прекарах при Учителя на Изгрева." Катя си заминава с просветено съзнание и благодарност от Земята.

Димитър Христов Грива е роден в Пещера. Той е много самостоятелен и затворен. Завършва Консерваторията, запознава се с Учителя и Братството, започва редовно да посещава беседите и да прилага Словото. Баща му Христо научава, че синът му посещава беседите, отива при Учителя и му казва: „Аз съм военен и командвам цели полкове, но не можах да се справя и да въздействам на своя син, защото е крайно самостоятелен и упорит. Виждам, че той ви слуша и живее добре във вашето общество. На вас го предавам, да го учите и направлявате в живота му." Учителят му отговаря: „Добре." От тази среща най-радостна е сестра му Катя, която го обича и иска той да живее разумно.

Като музикант Димитър Грива е подготвен много добре и участва дейно в музикалния живот на Изгрева и Братството. Изпълнява задачи, които Учителя му дава, особено по време на бомбардировките. Понеже е крайно себелюбив, семейният живот не му върви добре и неговата Катя постоянно се моли за него и желае той да използва своите музикални дарби за музиката на Учителя.

Във Франция той прави запис на братски песни и Паневритмията. Написва и една книга за Учителя. Коренно променя характера си и започва да работи за Братството и хармонията в братския живот. Така преобразен, той напуска този свят на 24 февруари 1994 г.

Милка Периклиева е родена на 4 януари 1908 г. във Варна. Тя е типичен представител на знака Козирог със своята самостоятелност, но често проявява непослушание. Отива на посещение при Учителя и иска от него позволение да следва в Америка, за да научи добре английски език. Учителят й отговаря: „Защо ще ходиш в Америка, когато тука има няколко колежа, където можеш добре да научиш английски?" „Но там ще има хора, с които ще мога да говоря." Учителят й казва: „И тука има много хора, които говорят на английски в обществото." „Но там условията за учене ще бъдат по-добри." Учителят й отговаря строго: „Тук условията за учене са най-добри, по-добри не можеш да намериш никъде." Милка продължава: „Учителю, искам непременно да отида в Америка." Учителят мълчи известно време и казва: „А знаеш ли какво ще се случи с парахода, с който ще пътуваш? Той ще потъне и ти ще се намериш на дъното на океана." Чак тогава Милка се отказва от неразумното си намерение и остава в България. Баща й е милионер, но поради някаква счетоводна грешка в банката загубва парите си, не издържа голямото напрежение и си заминава от този свят. На плещите на Милка пада тежката задача да подържа брата и сестра си, докато се изучат.

Тя често идва в салона, обича да слуша пианото и да свири. Започва да взима уроци по пиано, но пианото в салона е все заето, не може да свири. Пожелава да си купи свое пиано. По време на изселването на евреите тя намира евтино пиано, отива при Учителя и му казва, че иска да го купи. Учителят й отговаря: „Не трябва да купуваш сълзите на хората." По-късно тя попада на друго, още по-евтино, отива при Учителя и му казва. Той й препоръчва да бъде прегледано от Димитър Грива. Оказва се с много добър тон и направено от хубав материал. Учителят й казва:

* Виж« Изгревът» том XVII стр. 698-709.

**Виж« Изгревът» том І стр. 494-507, стр. 518-519; том IX стр. 192-193.

„Занесете го, рекох, при майка ви."Милка му опонира:„Аз съм образцова учителка в училище „Свети Седмочисленици" и мисля там да го занеса." Учителят повтаря: „Рекох, при майка си го занеси." Това се повтаря пет пъти и на шестия Учителят й казва: „Може и в училище да го занесете." Тя го занася в училището и създава образцова детска градина, в която обучава малките с музика.

На 10 януари 1944 г. Милка изсвирва една много хубава мелодия с мек тон. Благодари на Учителя, че има такова хубаво пиано. През това време сирените засвирват и тя отива при майка си, която е със счупен крак. След бомбардировката майка й трябва да се евакуира. Милка събира багажа и изпраща брат си в училището да измести пианото до стената. Той отива и вижда, че всичко е разрушено, но казва на Милка, че е забравил да отиде. На другия ден тя праща сестра си и когато се връща, и казва, че не е ходила. Качват се на влака и се отправят към Своге.

По време на пътуването Милка чува няколко души да се разправят, че училището е унищожено. Тя ги разпитва и разбира, че тяхното училище е ударено от бомбите. Роднините й я наблюдават как ще реагира на тази новина. В това време една баба казва, че само тя е останала от семейството. Наблизо ранено дете започва да плаче. Милка разбира, че има и по-големи страдания, отколкото загубата на нейното пиано. След като настанява майка си, тя се връща в София, отива при училището и вижда, че всичко е разрушено. Съзира само един свещник от пианото, паднал на земята. След това отива в Мърчаево при Учителя и му казва: „Учителю, ако бях ви послушала, нямаше да пострада пианото ми." Учителят й отговаря: „Милке, чак сега ли разбра това? Рекох, съберете частите му." Тя си казва наум: „Учителя не знае какво е положението и затова говори така." Втори път, като се вижда с Учителя, той я пита: „Рекох, събрахте ли частите на пианото?" Така няколко пъти Учителя я пита, Милка я досрамява и си казва: „Ще отида да ги събера." Отива при развалините на училището, намира капака, свещниците и на очистеното от войниците място вижда лирата и клавишите. Намира дърводелец, който евтино й ремонтира дървената част, но като опъва струните, се спуква лирата. Тогава Митко Костов я заварява и пианото добива първоначалния си вид, с хубав мек тон. „Да бих те слушала, Учителю!"

Учителят поканва Милка Переклиева да отиде на разговор при него в 3 часа следобед. В този час най-лесно може да се прави контакт с Бога. Милка отива в уречения час и застава пред стълбата. От София идва една жена, облечена в черно и постоянно плаче. Тя моли Милка да влезе за малко при Учителя. Милка от добро сърце веднага й отстъпва, а непознатата се забавя дълго при него. След като излиза, Милка почуква на вратата на Горницата, Учителят я приема и й казва: „Всичко онова, което беше определено за тебе, го взе тази жена." Милка научава един велик урок: Никога да не отстъпва реда си, когато Бог я вика.

Милка участва най-активно в братския живот. Научава добре Паневритмията и някои упражнения ги преподава на децата от детската градина. През 1942 г. организира нас, изгревските деца, в една младежка група „Светла мисъл", за да изучаваме Паневритмията и песните на Учителя. Този кръжок се събира редовно в бараката на Никола Гръблев в трудните дни на войната, почти до заминаването на Учителя. Два пъти ние, децата, се срещаме с Учителя. Братята и сестрите приготвят сладкиши, с които ни черпят. Учителят е много сериозен и строг. Той отлично вижда и знае, че много малко от тези деца ще останат да работят за Бога в Братството.

Аз бях помощник на сестра Милка и след всяко събиране почиствахме стаята, миехме дъските и слагахме всичко в ред и порядък. Тя много обичаше Димитър Костов и се грижеше за него. Прави му кекс и го занася в тях, но той отишъл някъде. Денят е Петровден и го занася и го подава на Учителя. Той й казва: „Ще го дадеш кекса на този, за когото си го приготвила." Милка се сконфузва.

На Митко тя е слугиня - пере го, готви, почиства му зъболекарският кабинет. Този авантюрист заминава първо за Франция и оттам в САЩ. Там си намира майстора. Оженва се за една гьркиня с апартамент, която му взима пенсията и му дава само по няколко долара. Тази тежка за него школа продължава повече от 15 години, когато гъркинята умира и той се освобождава от нейното робство. Дойде в България и пак се заплесна по жените. Създаде големи неприятности на приятелите в провинцията, както в Айтос и другаде, а и в София. След заминаването на Учителя Милка проявява сензитивни качества и предава тъй наречените „Частни уроци от Учителя". Тя съхранява много от вещите му. Учителят й се явява във видение и казва, че е време да си замине от този свят. Тя пожелава да остане още няколко години на Земята. Пак проявява непослушание. Разболява се много тежко от паркинсон, четири години е на легло и преминава през големи мъчения.

Милка Периклиева е една светла душа, която свърза своя личен живот с братския. Тя няколко пъти не слуша Учителя и последствията са много тежки. Доста самостоятелна е и иска нещата да станат така, както тя ги разбира. Велико нещо е човек да приеме и приложи онова, което Бог иска от него. Да бъде винаги Волята Божия, а не нашата! Щом се движим по Божиите пътища, нашият живот винаги ще успява. Заминава си на 22 декември 1976 г.

Много примери има за непослушание към Волята Божия. Веднъж Учителят помолва Мария Милева да направи няколко палатки, за да могат в тях да се подслоняват приятелите от провинцията, когато идват на съборите. Тя му отговаря, че не може да направи палатки. Лулчев е там и чува разговора, отива при нея и настоява да се върне при Учителя и да му каже, че ще направи всичко, каквото желае. Милева отговаря и на него, че не може да направи това, което Учителя иска от нея. По-късно умира дъщеря й, тя отива при Учителя и му казва: „Господи, възкреси ми я, само една ми е." Тогава Учителят отговаря: „Чак сега ли ме позна, Милева?" Той тръгва, но панталонът му се закачва на една тел. Спира се и казва: „Дъщеря ти не желае да се върне на Земята, затова я оставям. Аз исках да помогна на вашия род, но не ми се даде ход."

Мария Милева е дежурна в кухнята с няколко сестри. Когато започват работа, Учителят идва при нея и я пита какво ще готвят този ден. „Картофена супа, Учителю." Той й предлага да направят супата по следния начин: „Измийте добре картофите, сварете ги заедно с люспите и когато уврат, извадете картофите, обелете ги и ги сложете в същата вода, за да стане супата." „Добре", казва Милева, но понеже е голяма чистница, решава да направи супата по обикновения начин и обелва картофите. Учителят не й казва нищо, но на нея цял живот й тежи, че не е изпълнила молбата му и е проявила непослушание.

Мария живее дълго време на Изгрева и заедно с Анастасия Янакиева се грижат за цветята около салона. Редовно е дежурна в работата на братската кухня и помага на съседите си. Със своя скромен и тих живот тя дава приноса си за братския живот на Изгрева.

По време на ученическите ваканции учителките от Братството, работещи в провинцията, се събират на Изгрева и прекарват времето заедно с Учителя. От него те приемат сили и енергии, за да продължат трудната си работа. На Изгрева идва и Кина Тахчиева от Стара Загора. В една от лекциите Учителят обяснява, че водата трябва да заври, за да умрат микробите, които са в нея, и тогава да се използва за пиене. Обикновено при Учителя ври чайник с вода и от него се прави кафе, чай или друга закуска. Накарват Кина да направи чай. Понеже приятелите бързат, тя не дочаква да заври водата, а когато зашумява, я сваля и започва да разлива по чашите. Това не остава незабелязано от Алфиери Бертоли, който й казва: „Кинче, знаеш ли как се казва „Кинче" на английски език? - „Мис Кинче" - мискинче." Всички започват да се смеят на глас, а Учителят се смее със сълзи на очи. Започва да се смее и Кина.

Тя скоро поправя грешката и не я повтаря повече. Като учителка работи и прилага методите на Учителя и има много добри резултати и преподавателската си дейност с децата, Участва дейно в братския живот на групата в Стара Загора. Заедно с Георги Тахчиев ръководи детската колония в Мъглиж през 1945 и 1946 г. и дава своя ценен принос за братското дело в България.

*Виж « Изгревът» том IV стр. 269-270, 344 N37; том XV стр.316; том XVII стр. 651-652.

Занимава се с изучаване на Словото и понеже успява да си запази беседите, раздава на тези, които нямат. Винаги е отзивчива и готова да помага на приятелите. Почива в Стара Загора.

Един ден на полянката след Паневритмията при Учителя идва Мария Христова - Захарната. (Приятелите я наричат Захарната, защото от една страна, живее в квартал „Захарна фабрика", а от друга страна, е с добра обхода) Учителят раздава на всички музиканти по едно парченце геврек. В това време Мария, която винаги си носи хляб, подава едно парче на Учителя. Учителя го взима, отчупва от него и започва да го дъвче. Така парченце по парченце изяжда сухия хляб. Учителят обича тази скромна сестра и приема от нея всичко, което тя му поднася с любов.

Мария е шивачка и прекарва труден живот. Редовно посещава беседите и има много хубави срещи и опитности с Учителя, братята и сестрите на Изгрева. В края на живота и при нея живее и я гледа Тодор Арнаутски. Барачката на сестра Мария Христова е малка, ниска, с малък навес пред входната врата. Под този навес е спял брат Тодор Арнаутски. Било късна есен и времето се променя. През нощта вали и натрупва около метър сняг. Спящият Тодор не усеща нищо и целият е затрупан от снега. Сутринта един плъх търси прибежище и минава до лицето му и той се събужда. Целият е схванат. Не може да си мръдне ни ръце ни крака. Казва си: „Господи, това ли е смъртта, не мога да мръдна!" Взел да прави усилия и полека, лека размърдал ръцете си. След това започнал по-мъчното - да размърда и краката си. Успява и идва на себе си - възкръсва за живот. С много усилия се измъква от прегръдката на снега, влиза в барачката, стопля си вода и тогава се почувствал гладен. Сестра Мария лежала и спала тихо на леглото си. След този случай той влязъл в стаята и спял на земята до леглото и.

Тя си заминава с будно съзнание, като оставя светъл пример на съзнателен живот, отдаден на Делото Божие на Земята.

На Изгрева идва Лиляна Табакова, оперна певица.* Тя има силно желание да се сдобие със златен пръстен, с който да се представя пред обществото. Веднъж, като отива на посещение при Учителя, той изважда от чекмеджето един златен пръстен, подава й го и й казва да го носи. Тя го взима, благодари му и го поставя на ръката си. След едно представление в операта забелязва с ужас, че пръстена й го няма. Търси го до късно навсякъде в операта, но не го намира. Разстроена, сутринта отива при Учителя. Той я приема, подава й пръстена и казва: „Друг път бъдете по- внимателна."

*« Изгревът» том І стр. 199-203, 391-392; том V стр.595-600.

Тя често посещава Учителя и той й дава много мелодии и песни, които тя майсторски изпълнява със своя хубав глас. Много от неиздадените песни на Учителя са дадени чрез нея. Тя се сприятелява с Кръстю Кръстев и работи с него. Преподава уроци по пеене, изнася концерти пред братята и сестрите и участва в братския живот. Има силно желание да живее на Изгрева и до развалянето на салона пребивава в една барака от източната му страна. След събарянето на салона тя премества бараката си до къщата на Жечо Панайотов. Накрая влиза да живее в апартамент. Тя има няколко незаписани мелодии и песни, които могат да намерят място в бъдещата песнопойка на Учителя. Притежава будна памет и до края на живота си помни всичко. Заминава си на 1 април 1995 г.

След края на Първата световна война в Братството идва младо момиче от Македония - Олга Славчева. Сприятелява се със стенографката Паша Теодорова и с нейна помощ и поддръжка успява да завърши средно образование.*

Олга обича много поезията и ходи на частни уроци по литература при Стоян Михайловски. Той е съвременник на Учителя и възторжен привърженик на доброто. Преводачът Димитър Божков вижда машинациите на поповете и решава да започне да издава просветно списание, с което да разнася истината по духовните въпроси. Отива при Иван Вазов и го пита дали е съгласен да съдейства на тава списание. Вазов приема веднага. След това посещава Михайловски и иска неговото съдействие. Той също се съгласява. Списанието започва да излиза, подпомогнато от перото на двамата видни писатели, и затъмнява напълно църковния вестник. Поповете, за да поправят положението, отиват при Стоян Михайловски и му предлагат 300 лева, за да пише техния черковен вестник. На времето това е доста голяма сума.

Той се съгласява и започва да сътрудничи на вестника. По тяхно нареждане Михайловски написва няколко остри статии против Петър Дънов и неговото учение, без да го познава, а само въз основа на прочетеното в пресата. Понеже няма никаква литература по този въпрос, той решава да се запознае лично с някои беседи и отива на „Опълченска" N66. Там Михайловски стои прав в двора, слуша беседа, която много му харесва. Казва си: „Чакай да извикам и Вазов, да не би да се заблуждавам от това, което чух." На следващата беседа отиват двамата и слушат внимателно. След като си тръгват, дълго време вървят мълчаливо по улицата. Най-после Вазов отбелязва: „Българите търсят хора за просвещението на българския народ. Ето един голям философ и просветител. Нашите синодални старци са полудели, като пишат толкова много глупости срещу него."

След няколко беседи Михайловски променя мнението си за Дънов. Веднъж, когато Олга Славчева е на урок по литература, идва човек от Синода в стаята на Михайловски. Тя се скрива зад кадифената завеса на прозореца, чува и вижда как представителят на Синода предлага на Михайловски голяма сума, като му казва: „Много статии писахме срещу господин Дънов, но не можахме да го оборим. Ти си човек с огнено перо, напиши една статия и веднъж завинаги да престане да ни пречи и трови българския народ." Стоян Михайловски му отговаря, че в момента е много зает и не може да се занимава с този въпрос - да си вземе парите, а ако се освободи в бъдеще, ще му се обади.

Олга Славчева разказва всичко това на Учителя. Един път след свършване на урока, Стоян Михайловски я прегръща и целува. Възмутена, тя отива при Учителя и му се оплаква, като заявява, че няма вече да ходи при него. Учителят й казва да го търпи и да продължава да посещава уроците. Тя се вслушва в съвета и не прекъсва. Скоро Стоян Михайловски става за кратко време министър на вътрешните работи. Първата му работа е да намери и събере всички фалшиви документи и преписки за викането на Учителя над 45 пъти в полицията. Той изгаря и ликвидира тези лъжливи доноси.

Олга Славчева се записва студентка по литература и отива да живее в мазето на банкера Борис Русев, срещу което слугува - мие чиниите и помага на господарката си. Тя изпълнява добре задълженията си и жената на Русев, Зорница, последователка на Учителя, е много доволна от нея. По това време в България идва изтъкнат италиански пианист Алфред Корто, който изнася няколко концерта в столицата. Обикновено всички видни хора, които идват в София, са канени от банкера Русев на вечеря. Поканват и Корто, а едновременно с него и Учителя, за да каже нещо за него. Приготвят богата вечеря и в средата на масата определят две места - за Учителя и за Корто**. Учителят идва в дома на Русев и Зорница го посреща радостно. Той я пита: „Рекох, тук ли е Олга?" „Тук е, Учителю " „Може ли да я повикате да дойде при мен?" „Разбира се." Тя отива в мазето и извиква Олга Славчева. Олга знае, че Учителя ще бъде гост в техния дом, и когато Зорница я поканва, облича се бързо и с голяма радост отива в приемната. Учителят я поканва да седне на стола при него и започва да разправя за нейния минал живот. Как, като християнка, е хвърлена на лъвовете. По-късно, пак като християнка, е изгорена на клада. Учителят обръща всичкото си внимание към образа на един свой ученик, а за Корто не казва нищо. Корто седи накрая на масата, а Олга е най-щастливият човек в този момент.

След свършване на вечерята Корто отива при Учителя и го пита: „Господин Дънов, как да се освободя от жените - повече от 100 ме преследват навсякъде?" Учителят се усмихва и му казва: „Ожени се за една от тях и тя ще те пази от другите жени." Той послушва съвета на Учителя и се отървава от женското обкръжение.

След известно време Русеви се скарват с Олга и я изгонват от дома си. Вечерта тя отива на полянката на Изгрева, сяда на пейката и започва да плаче неутешимо. Посред нощ при нея идва Учителя и тихо я пита: „Изгониха ли те, Олге?" „Да, Учителю, изгониха ме." „Ще видиш какво ще стане с тях. От този дом нищо няма да остане." Учителят й дава ключа от малкия салон, за да преспи до сутринта. На другия ден й намират барака до печатницата, в която тя се настанява до завършване на образованието си. Става учителка и работи в Силистра и другаде. При първата бомбардировка през 1943 г. къщата на Борис Русев е разрушена до основи и нищо не остава от нея и скъпата мебелировка.

Олга Славчева е от вътрешната школа на Учителя и описва в книгата си „Асавита" едно свое излъчване до планетите и Слънцето. Тя написва и много стихотворения.

Олга Славчева слуша радио „Лондон" на български език. Една вечер чува да предават, че евреите ще създават държава в Палестина. Сутринта тя отива при Учителя и му казва тази новина. Учителят обича да слуша това, което предава радио „Лондон", защото винаги е истина. Той я пита: „Ти, Олге, как мислиш, добре ли е това нещо?" Тя отговаря: „Това е много добре, Учителю, стига са ги топили на сапун, избивали и гонили по целия свят. Нека имат мир и отечество, където да живеят." Учителят обяснява: „Всякъде другаде можеше да е добре, но в Палестина евреите ще минат големи страдания. Докато евреите не приемат християнството, през страшни страдания ще минат. Ще теглят и ще платят."

След заминаването на Учителя Олга Славчева се включва най-активно в братския живот. Постоянно пише стихотворения и записки от преживяното в екскурзиите. Често посещава приятелите от провинцията, където прекарва повече от месец, изнася беседи и споделя някои от многобройните си опитности с Учителя.

С нея сме добри приятели и тя желае да я изпращам на гарата. Често провеждаме разговори за борбите в Братството и мъчнотиите на братския съвет. Аз й казвам как ще завърши всичко това - че Борис ще бъде осъден и затворен, след което ще излезе от затвора. Почти всичко се сбъдва, затова тя ме нарича „Пророче".

Тя има много роднини и близки в София, които посещава и с някои от тях ме запознава. Тя ме обикна в 1935 г., когато Учителя ни съди за скъсването на една палатка на сестра Елена Андреева. КогатоУчителя ме попита: „Ти как се излъга да дойдеш на Земята?" Отговорих Му: „Учителю, аз съм дошъл за Вашето учение, да го уча и прилагам в живота, да бъда ваш ученик." Оставям цялата гръцка философия настрана. Тя не ме интересува."

Другата 1936 г., майка ми я ухапа пепелянка и Учителя я спаси. Сестра Олга ме взе на гърба си и ме занесе от Вада на Бивака. Няколко години след освобождаването на Борис Николов тя си заминава на 2 януари 1967 г. Оставя много тетрадки със записки и спомени от преживяното на Рила и Витоша и случки от братския живот.

__________________

* Виж « Изгревът» том XIII стр. 595-597.

** Виж« Изгревът» том І стр. 210-213; т ом III стр.100-106;том IV стр.575-576; том VI стр. 640-649; том XV стр. 241-244; томXXII стр. 652-653, 692.

В село Каменна река, Хасковско, живее един Диньо Господинов - Железарят. На 19-годишна възраст научава за Учителя и отива при него. Пита го кога да стане вегетарианец - преди казармата или след това. Учителят отговаря: „Веднага!" На Изгрева се абонира за всички издавани беседи и вестник „Братство" и сам се подвизава в затънтеното село. Отива войник и взима със себе си две торби храна, за да може да се справи с вегетарианството. Условията за хранене са много трудни. Старият набор се уволнява заедно с артелчика. За артелчик избират Диньо и той отлично изкарва военната служба. Това е една невидима помощ от Учителя за него и неговото послушание да стане веднага вегетарианец.

Веднъж при среща с Учителя Диньо го моли: „Учителю, моля ти се покажи ми някои от моите минали прераждания." Учителят му отговаря: „Много трудни прераждания имаш. Да не ти стане страшно и да се омъчниш?" Диньо настоява на своето желание и пред него се явява една картина, в която вижда, че е осъден на разчекване: връзват го между четири коня и го разпъват. При това видение той целият се разтърсва, изпотява се и казва на Учителя: „Учителю, благодаря ти, не искам да гледам повече от своите минали прераждания."

В същото село идва като учителка Наталия Чакова и заедно с Диньо и други братя образуват група, която редовно се събира и води интензивен братски живот 17 години. На събранията присъстват към 10 души. Наталия, която е учителка в селото, често ходи до Стара Загора и София през ваканциите. Като се връща, тя им разправя за братския живот в тези градове. Всички я обичат и почитат. В кръжока заедно с Диньо е и Иван - баща на Естирка. Наталия му казва, че едно от неговите деца ще влезе в Братството и ще приеме с любов новия живот. Впоследствие това се сбъдва и дъщеря му Естирка* влиза в Братството. Макар че той не може да се откаже от месото до края на живота си, Естирка става усърдна последователка на Учителя.

След напускането на селото от Наталия Чакова Диньо живее и се подвизава сам, като проповядва и раздава беседи на всички, които се интересуват. Заминава си на 84-годишна възраст през 1991 г.

От него много млади хора възприемат новото учение и се включват в новия живот.

Стамат Тодоров Михайлов е един от дейните братя, роден на 13 март 1896 г в Осенец, Варненско. Завършил прогимназия и млад започнал да работи като цветар в Морската градина. По време на Първата световна война попада във фелдшерската група, ръководена от Пеньо Киров. Там се запознава с идеите на Бялото Братство След края на войната започва да посещава от 1919 г. съборите на Братството в Търново. Отива в София и през 1923 г. Учителят му предлага да се грижи за братските имоти в Търново, които са 26 дка.: три лозя, ниви и овощни градини. Стамат с голяма любов обработва братските имоти и получава добри реколти. Често отива до София и носи от плодовете на градината.

Една сестра разбира за пътуванията му и го моли да попита Учителя как да се справи с ревматизма на крака й. Стамат е добър и отзивчив. Когато си тръгва за Търново той пита Учителя, който му дава необходимия съвет. Сестрата изпълнява съвета и оздравява напълно. След 2-3 дни Стамат получава силни болки в краката - болестта на сестрата се прехвърля върху него и той я носи повече от месец.

Често пътува до София. Брат го моли да попита Учителя как да се освободи от кашлицата, която го мъчи няколко месеца. Услужливият Стамат се обръща към Учителя и предава съвета му. Братът бързо оздравява, но кашлицата се прехвърля върху Стамат и той кашля повече от месец. Жена го моли, като се срещне с Учителя, да попита как да се излекува от гастрит. Отново се получава същото - тя се излекува бързо, а той получава силни болки в стомаха в продължение на два месеца. Друг го моли да попита Учителя за неговото болезнено състояние. Стамат е научил добре урока си и му казва: „Идете сам и питайте Учителя."

Вилата на Атанас Бойнов, в която се провеждат съборите, е направена хубаво с улуци и цялата дъждовна вода се събира в една щерна до къщата. Водата се използва за пиене и битови нужди. Стамат използва една пещера в скалите, в която поставя грозде и то се запазва свежо до Петровден. Между другото той сее и метла и прави майсторски метли, с които снабдява приятелите. Има много добро сърце и услужва на всички с каквото може.

След заминаването на Учителя от 1946 г. той е ръководител на Братството в Търново. През 1964 г. отчуждават братските имоти, за да построят блокове. Викат Стамат в милицията и му нареждат веднага да напусне Търново. Силно разтревожен, той се качва на влака за София, където получава удар и си заминава на 10 декември 1964 г.

Учителят прибра този отличен работник на Братството. Той казваше за него: „Ние го направихме цар в Търново." Той е бил там през богомилският период и на това място богомилите са се събирали да посрещат слънцето. Той е видял недалеч от къщата златна площадка и стълба, по която ръководителя се е качвал заедно с братята и сестрите и от площадката са посрещали изгрева. Той всяка година ни посещаваше и оставаше по един месец в дома на брат Петър. Когато милицията го изгонва от дома му, той тръгва да дойде при нас, но получава инфаркт. От милицията ни съобщиха, че си е заминал и ние се погрижихме за погребението му.

24. Ради Танчев

Друг, който участва дейно в братската работа на Изгрева, е Ради Танчев.* Като младеж той става борец и е много здрав. Запознава се с учението и Учителя. Оставя семейството си и идва да живее на Изгрева, като пожелава да обработва братската градина. Учителят разкрива, че Ради е прероденият патриарх Евтимий, а сега е душа в почивка, т.е. дошъл е с празна стомничка при Учителя, за да я напълни със знания за новия живот и в бъдеще да проповядва. Главната му задача е да снабдява кухнята с продукти, някои от които изкарва от градината.

В нея работи непрекъснато и почти никой не му помага. Много пъти Учителят взима мотика и отива да копае при него. Тогава и приятелите се сещат и набързо прекопават градината.

* Виж« Изгревът» том І стр. 145-150; том III стр. 94-95; том IX стр.130-134 199-201.

Ради често ходи на пазар в града. Там го среща скулпторът Марко Марков, оглежда го добре и го моли да му позира, за да направи паметник на Патриарх Евтимий. Ради знае много добре от Учителя и го пита какво да прави. Учителят отговаря, че този скулптор е негов ученик, когато е бил патриарх Евтимий. Като го вижда, го познава подсъзнателно и затова пожелава той да му позира. Учителят дава съгласието си Ради да стане модел на скулптора. Днес всеки може да види образа на Ради на паметника на патриарх Евтимий, поставен на улица „Граф Игнатиев".

Ради отдава целия си съзнателен живот за устройване и подреждане на братската градина. В постоянна услуга е на братския живот около салона и кухнята. Под влиянието на Учителя той става патриарх на земята, обича много работата си, обработва градината с голяма любов и тя отговаря с обилно плодородие. Значи, най-важното в живота е работата, която човек върши, да е с любов.

С брат Ради бяхме приятели и аз често му помагах в работата, особено при ваденето и пренасянето на картофите. Той ми се отплащаше и ми даваше продукти. Имаше мазе под сцената на салона и там бяха туршиите, картофите и плодовете. Той ме пращаше в това топло мазе и ми казваше какво да си взема. Забелязах, че в него имаше много беседи и тетрадки, донесени от близките на заминали братя и сестри. Брат Ради ги даваше на желаещите. Аз имах беседи и не съм взел нищо. В 1938 г. на Изгрева дойде сестра Ганка Бончева и тя се включи в работата по градината и тримата по-лесно се справяхме. По-късно след заминаването на брат Ради, сестра Ганка пое градината и аз й помагах. Насадихме много ягоди и имаше изобилно ягоди за приятелите, които ги купуваха пресни. Ягодите бяха много сладки, едри и вкусни. Давахме и наряд на държавата няколко тона.

В разговор брат пита: „Учителю, къде се намира сега твоят първи ученик и какво прави той?" Учителят се усмихва, поглежда брата и отговаря: „Моят пръв ученик сега оре на нивата с воловете си."

През 1952 г. отбивах военната си повинност в гр. Димитровград. С писмо брат Боян Боев ми изпрати адреса на ръководителя на Братството в града - брат Паню Балдъров * Запознах се с него, жена му и дъщеря му Мария. След известни мъчнотии, прекарани в казармата започнах редовно да посещавам домът му, в който по-голямата му стая се използваше като салон за събиране на братята и сестрите за беседа. В неделя след беседата имаше общ братски обяд и всеки носеше храна, приготвена за обеда и двете дълги маси се изпълваха с баници, тутманици и различни вегетариански ястия. Аз, понеже бях прекарал дълъг пост в казармата, ядях малко и лека храна. Намирах някоя чиния компот, който ме задоволяваше. Идваха около 60 братя и сестри, които живееха много задружно.

Брат Паню, брат Динко и Тодю бяха неразделни приятели и център, около който се сплотяваха братята и сестрите. Брат Паню беше директор на предприятието „Вторични суровини". Често го посещавах и в канцеларията му. Той беше изключително гостоприемен, сладкодумен и приятел с всички хора около него. Услужваше на всеки с каквото можеше. Беше висока представителна личност с винаги усмихнато лице. Намираше общ език със всички, които го посещаваха. През есента имаше общо братска среща на братско лозе, което се намираше източно от село Крепост. На нея идваха всичките приятели от различни течения, които имаше в града: лековисти, кръстниковисти, протестанти и други. Събираха се над 500 души и прекарвахме един хармоничен ден. Там се запознах с брат Влайчо и станахме приятели.

Запознах се с братята и сестрите от Братството и често ги посещавах. Дъщерята на брат Паню дойде в София на Изгрева и живееше в дома на брат Тодор Стоименов и учеше цигулка в музикалното училище. Аз се грижех да й доставям струни „Томастик", които тогава бяха 4 лева комплекта и други материални пособия. Често посещавах Димитровград и отсядах в дома на брат Паню. Той редовно поддържаше четенето на беседите, Паневритмията и общите братски срещи.

На 6.12.1956 г. по нареждане на Партията, Милицията иззе беседите от братята и сестрите в цяла България. Сутринта рано идват и в дома на брат Паню, който като никога взел да чете някакъв вестник. Неговите беседи бяха наредени в кухненският шкаф на два реда, подвързани с бяла книга. Милиционерите влизат и го питат: „Къде са ти беседите?" Той отговаря: „Ето тук." На масата имало две беседи, които те веднага прибират, без да забележат наредените в шкафа.

* Виж « Изгревът» том VIстр. 537-538; том XVII стр. 661-662. N28.

Тарашуват повече от час и си отиват. Обират беседите на всички приятели в града. След няколко дена Милицията изпраща в чували конфискуваните беседи в предприятието „Вторични суровини" да се изпратят за претопяване. Брат Паню извиква нашите приятели и всеки си познава беседите и ги взима. Чувалите ги напълват с други книги, донесени при брат Паню, като отгоре слагат по 2-3 скъсани беседи. Така беседите остават пак в собствениците им, за обща радост на всички.

Дъщеря му Мария завърши музикалното училище и трябваше да продължи образованието си в Академията. Оказа се, че тя много добре рисува и предпочете да се яви в Художествената Академия, където я приеха, и я завърши. Отиде в град Търново, където стана преподавател по художество.

По-късно гонението срещу Братството се усили. Брат Паню го уволниха от предприятието и на неговото място поставиха свой човек - комунист. Подобна съдба сполетя и брат Динко. Двата с Паню продават къщите си в Димитровград и се преселиха да живеят в село Белащица, Пловдивско. Бяха много доволни от спокойствието и тишината в селото и голямото изобилие на плодове и зеленчуци.

Срещахме се на седемте езера на Рила, а и той често посещаваше София, отбиваше се при брат Боев, брат Т. Стоименов и нас. За 22 юни Еленка, Павел и аз посетихме в. Мусала. Времето не беше много приветливо и валеше често дъжд и суграшка. Стигнахме хижата, където се изсушихме и преспахме. Сутринта рано поехме пътя за Мусала. Беше навалял нов сняг и цялата планина беше бяла и много красива. Ние внимателно се движехме нагоре, понеже пътеката беше доста плъзгава. Призори стигнахме каменният заслон при езерото „Окото" и в него заварихме брат Паню, който дошъл там предният ден и преспал. Беше обут с гьонени половинки, които се плъзгаха много по новият сняг и той се чудеше как ще си слезе надолу. Аз му казах: „Ти си дошъл да се качиш на върхът и след това ще си слезеш. Снега ще се стопи и ще можеш свободно да се движиш." Той ме погледна недоверчиво и остана в Заслона, а ние с Павел и Еленка се качихме на Мусала и посрещнахме слънцето. Облаците се разпръснаха и се установи топло слънчево време. Снега започна да се топи и намалява. Слязохме на Заслона при брат Паню. Аз му казах: „Снега почти напълно се стопи. Тръгвай нагоре с Павел, той ще те изведе догоре." Ние ги чакахме на Заслона с Елена и се греехме на топлите слънчеви лъчи. Като дойдоха, закусихме заедно и после слязохме надолу към хижата и Боровец.

От пресният сняг нямаше и следа, само че пътя беше много мокър и течаха по него малки вадички вода. Благополучно стигнахме до Боровец и се прибрахме у дома. Това беше последната екскурзия на брат Паню на Мусала. След известно време той напусна този свят. Остана в мен като скъп спомен, неговото усмихнато лице, любящото му сърце и постоянната му готовност да взима участие и помага във всяко братско дело. Той беше един изключително всеотдаен и благороден, изпълнителен брат, готов на жертви за благото на другите.