Светулка

На Рила сестра Буча Бехар получи перфорация на язвата, която блокира организма и. Нямаше време да се свали надолу и приятелите решиха да и направят млечен компрес. Сутринта ми съобщиха, че трябва веднага да отида до х. „Иван Вазов", откъдето да вземе един литър мляко преди 9 часа, защото по това време хижарката го квасела. Наоколо нямаше овчари и мляко. Аз сложих едно шише в торбата си и по най-краткия път, покрай 6-тото езеро, Острец се озовах на х. „Иван Вазов" за по-малко от 1 час. Влязох точно на време, когато хижарката приготвяше подквасата, за да подкваси една тенджера мляко. Помолих я да ми даде един литър за болен човек и тя ми даде.

Аз тръгнах обратно за лагера и пристигнах там чак към обяд. Веднага направиха компрес на сестра Буча, който изтегли отровите от спуканата язва. Положението и се подобри и тя оживя. След известно време в София и правят пълно изследване, при което лекарите констатират, че е имала перфорация на язвата и се чудят как е останала жива. На зададения и въпрос тя отговаря, че се е спасила с млечен компрес.

В един период от развитието на братския живот рилските въпроси се движеха от брат Никола Антов. На него трябваше предварително да се даде сумата за времето, което ще престоиш горе, и за пътните. Само така можеше организирано да се отиде на езерата. По това време сестра Буча Бехар водеше сметките на рилския лагер. По едно време се оказа, че липсват пари от касата на магазина и взеха да подозират мене, че вероятно вземам продукти. Разбрах от намека, който ми направиха, и аз престанах да влизам в магазина и оставих те да го оправят.

След Молитвения връх и закуската вземах раницата си и правех големи, средни и малки Паневритмии по върховете. Бях се доста застоял, зает с общата работа. Голямата Паневритмия беше от 2-ото, 3-тото езеро, по лифта на 5-ото, Кабул, Острец, билото и през Салоните и Чистотата - на лагера. Средната беше пак по същия път, но слизането по 7-те езера или по лифта покрай Харамията и Бивака. Малката Паневритмия е по езерата със слизане покрай езерото на Чистотата.

След няколко свободни дни дойдоха при мене и ме помолиха да отида пак в магазина. Там подреждах всичките продукти - чушки, домати, моркови, зеле, картофи, плодове и др, и всички, които започваха да се развалят, ги давах на дежурните да ги готвят веднага. Срамота е на Рила да се хвърлят продукти поради небрежност, защото за тях е платена цената плюс два превоза.

Работата в кухнята тръгна пак нормално. Брат Влад Пашов ми беше дал да чета беседа в петък, когато аз постех, но един „брат" ме атакува и аз едва я прочетох. Повече тази личност не дойде в лагера. Брат Влад ми се скара строго, че съм постил и затова не съм могъл да прочета добре беседата. Следващата година, като търсихме скрития братски инвентар в камъните под Молитвения връх, открихме 3 кутии от халва/по 5 кг./, пълни с паниран кашкавал, приготвен от приятеля С., за да го използва следващата година. Кашкавалът беше гранясал и този човек не дойде вече на езерата. Това бяха загубените пари, които търсехме в магазина.

Когато се махна купонната система, аз не отидох с първата група, понеже поправях покрива на бараката си. Тръгнах с третата група. Казаха ми да взема и занеса в лагера 50 хляба. Купих и напълних 2 кафеза с типов хляб. Когато пристигнах на бивака, бай Янко беше отишъл за хляб преди 2 дена и приятелите нямаха хляб. На Молитвения връх казах, че имам 2 кафеза хляб в палатката на брат Гради и всички, които имат нужда, да си вземат толкова, колкото им е необходимо. Приятелите минаха покрай палатката и до обяд изпразниха кафезите. След 2 дена бай Янко докара от Сапарева баня бял хляб и приятелите ми го върнаха.

Започнах редовно да посещавам Рила с първата група. Бяха въвели следната система за лагеруване. От цялата провинция и от София багажът се събираше пред малкия салон, където се измерваше, и килограмите се написваха върху багажа с химически молив, за да може конярят лесно да го товари.

Събираше се много багаж и част от него носехме при къщата на брат Пеньо Ганев. От Самоков идваха 2 камиона, които натоварвахме до 2 метра височина над ритлите и го привързвахме добре. Най-отгоре пътувахме ние - участниците в първата работна група. Стоварвахме багажа при горския дом „Гюлечица", където бай Янко ни чакаше, натоварваше конете и започваше извозването на багажа.

Оставяхме един от нас да пази багажа, а останалите се качвахме на езерата.

Ще опиша едно такова отиване. В групата бяхме; Гради Колев, Гавраил Величков, Тодор Стоименов, Катя Грива, Драган Петков и аз. По пътя с камиона дърветата често ни обрулваха главите и ние лягахме между багажите. Пристигнахме на „Гюлечица", разтоварихме камионите, бай Янко натовари конете и с него заедно тръгнахме нагоре. Имаше доста трудности по пътя и някои разногласия между приятелите, но стигнахме на бивака. Бай Янко стовари багажа и се върна за следващия курс. Ние отидохме в пещерите на Молитвения връх, където бяха скрити гредите и колците, и ги извадихме. Построихме кухнята и заслона на магазина, като за покрив сложихме по едно голямо платнище, които носехме с нас.

След това започнахме да си строим палатките. Тодор Симеонов не взе участие в общата работа, а си построи своя палатка. Когато започнахме да строим нашите палатки и бяха хванали колците на една от тях, започна да се излива проливен дъжд и ние държахме колците до спирането му. В това време сестра Катя Грива ходила някъде из лагера и като почва дъждът влиза в палатката на Тодор Симеонов, който грубо я изгонва и тя плачешком, цялата мокра, пристигна при нас. Приютихме я и я успокоихме, а дъждът в това време спря. Ние се изсушихме, а след това построихме палатките си. Аз бях в една палатка с брат Гради, до самия магазин.

Моята по- нататъшна работа бе да направя на всички приятели палатките, понеже знаех всеки кой къде ги построява, да пренеса багажа им и го сложа вътре.

След една седмица братята и сестрите пристигнаха, разопаковаха багажа си и започнаха лагеруването си в построените палатки. Най-много ми се радваха сестра Райна Найденова и Мариола Калпакчиева. Първата ме нарече Светлата заря. Скоро в тази работа се включиха Ганка Бончева, Гита Стратева, сестра и Кина и много други. Вода носехме от изворчето с една 20-литрова бензинова туба с две презрамки за гърба. Обикновено пълнех големия чайник и казана, запалвах огъня и отивах на върха. Дежурните ми благодаряха, а някои приятели ме укоряваха, че съм голяма будала да си хабя така силите.

През следващата 1947 г. отидохме на езерата с брат Йордан Бобов и се включихме активно в общата работа. Бай Янко отиде да вземе хляб с купони от Сапарева баня, но се забави повече от една седмица. Изгладняхме много и решихме да идем в Малко Пазардере, където имаше няколко мандри за сирене. Сложихме по една тенекия в раниците си - аз, Йордан и племенникът му Георги, и без много усилия се озовахме в Малко Пазардере. Имаше 6 мандри и около всяка имаше бурета с цвик, който овчарите даваха на магаретата. Ние се напихме до насита и си взехме по една тенекия със сирене.

На връщане раниците тежаха доста и бавно се прибрахме в лагера през Езерото на Чистотата. Бяхме радостни, че сме си осигурили храна и няма да гладуваме повече. На другия ден ядохме само сирене за закуска, обяд и вечеря, на следващия пак. Обаче, вечерта ни се схванаха челюстите - не можахме повече да преглъщаме. След това 2-3 месеца не искахме да погледнем сирене. Спаси ни бай Янко, който ни донесе дългоочаквания хляб - много твърд, но беше като мехлем за стомаха ни, измъчван дотогава само със сирене.

След заминаването на Учителя през 1946 г., голяма група от Братството посещава лагера на Седемте езера. Решихме и ние, малчуганите, с брат ми и Димитър Тодоров - син на Гледача, да отидем на езерата. Приготвихме раниците си с хляб и малко храна и застанахме на Цариградско шосе на стоп. Там се качихме на един военен камион, който ни закара в Самоков, Оттам - друг, и пристигнахме вечерта в Говедарци. Видяхме, че след Говедарци има голяма светлина около Почивния дом на печатарските работници и решихме там да преспим. Легнахме до сградата и сложихме раниците си вместо възглавници.

През нощта нещо дърпаше раниците ни и на сутринта констатирахме, че кучетата от селото ни бяха измъкнали хляба. Станахме и гладни тръгнахме към езерата. Нямаше очертан път, а множество пътеки, по които трябваше да се оправяме и стигнем така желаните от нас езера. Аз застанах отпред и по интуиция започнах да налучквам пътя. Така, без много премеждия, следобед пристигнахме на езерата гладни и уморени. Посрещнаха ни брат Бертолий, който отлично ни познаваше, и група приятели. Веднага ни нахраниха и настаниха в палатка. Брат Бертолий плати храната ни до края на лагеруването на отговорника по обедите и ние прекарахме много добре летуването, като помагахме с каквото можем в общия живот.

При един разговор Учителят казва, че истинска екскурзия е тази, при която всеки да доведе по трима бедни братя или сестри, да плати пътя им до Рила и обратно и разноските по прехраната им. Такава екскурзия на езерата е благословена. Учителят се грижеше за всички, които работеха в лагера, а нямаха достатъчно средства, да им се дава безплатен обяд.

Следват снимки с Учителя от номер 105 до 112

„Щом е дошъл тук, той трябва да поеме грижата за още трима души: да им плати билета за автомобила или за трена и през всичкото време да се грижи за храната им, както за себе си... Вън от близките си всеки трябва да се погрижи за още трима." /"Царският път на душата", с. 149/

Един беден брат от провинцията имал силно желание да посети лагера на Рила. Помолил се на Учителя да му съдейства за това желание. Едва успял да събере пари само за път. За храна взел една торбичка с жито и решил, когато братята и сестрите седнат за обяд да се хранят, той да се скрие в клековете и там ще яде сурово жито.

Братът пристигнал от провинцията на езерата и там го настаняват в една палатка. Като приспива на другия ден за обяд той изпълнява замисъла си и се скрива зад клек, за да обядва. Всички сядат на обяд, но Учителят не прави молитва. Приятелите му казват, че всичко е готово и може да каже молитвата. Учителят им отговаря, че докато не дойде този брат, който се е скрил в клековете и яде сурово жито, и не седне да се храни с всички, няма да каже молитва. Братята веднага го намират и го довеждат до трапезата. Сипват му една пълна чиния с ядене и тогава Учителят казва молитва и обядът започва. След свършването на обяда и прочитането на молитвата Учителят се обръща към дежурните и им казва: „От днес нататък всеки обяд ще сипвате ядене първо на този брат и след това на всички други." Така братът изкарва отлично на Рила.

Учителя всичко вижда и има грижа за всички.

Гаврил Величков, Димитър Костов и Стефан Дойнов решават да отидат на Рила през зимата. В събота вечерта брат Галилей, облечен туристически, със ски на рамо, среща Марето и сестра Теофана Савова пред салона, които го питат: „Къде ще ходиш в това студено време?" Той им отговаря, че ще ходи на Рила. Оставя ските си до стълбата и се качва пред Горницата на Учителя. Почуква. Учителят му отваря, той влиза пред него и споделя решението на тримата да отидат на Рила - на гости на съществата. Учителят го поглежда много строго и му казва: „Аз ще ви спестя едно ходене, останете тук, защото съществата ще дойдат утре тук. Съблечете се, оставете ските и елате утре в клас."

Тримата остават и отиват на беседа. На следващия ден - понеделник на Рила се разразява голяма снежна буря, при която, ако нашите приятели бяха отишли, щяха да загинат. Учителят ги избавя от явна смърт, за което те отиват и му благодарят.

В лагера се поддържаше ред и порядък. Учителят отделяше специално внимание на нас, малките палавници, които през 1939 г. бяхме 40 деца. Ние по цял ден ходехме свободно, обикаляхме езерото, кухнята, чешмичката, Молитвения връх, но знаехме, че той винаги ни пази и помага. Брат и сестра от Ямбол започнаха да правят и продават мекици в лагера на езерата. Често Учителят купуваше по една тава мекици и пращаше някоя сестра да ги раздаде на всичките деца.

През 1937 г. по време на лагеруването ни на езерата, един ден аз изчезвам от палатката. Моите родители разтревожени започват да ме търсят усилено при кухнята, изворчето, конете, но никъде не ме намират. Най-после баща ми решава да се качи при Учителя и да го пита къде може да ме намери, идва и вижда, че аз съм седнал в коленете на Учителя и той ми разказва приказки. Аз и не подозирах, че съм причинил такава голяма тревога на родителите си.

През 1939 г. представители от цял свят дойдоха в София и на Рила бяха над 80 чужденци, които постоянно придружаваха Учителя. Ние, децата, всеки петък правехме супата за обяд. Всеки си имаше задача, която изпълняваше точно. Разбира се, имаше и няколко възрастни сестри, които ни ръководеха. Едни белеха картофи, други точеха ножовете на точилото, а трети носеха дърва за огъня. Аз пренасях с лодката вода от изворчето с три казана. Брат Димитър Стоянов беше довел с ламарини водата от изворчето чак до езерото и тя направо течеше в казаните, поставени в лодката.

Учителят постоянно беше заобиколен от групата чужденци и наши приятели, като ежедневно правеха излети. Отначало времето беше дъждовно, но се оправи и стана слънчево и ясно. За сметка на хубавите топли дни, нощите бяха ясни и студени. Понеже светът се готвеше за Втората световна война, отрицателните мисли изстудяваха атмосферата и температурата на Рила падаше под 0 градуса. Сутрин, като ставахме, водата в кофите беше замръзнала, счупвахме леда отгоре, обливахме си малко лицата с вода, взимахме по едно одеяло и отивахме на Молитвения връх, където с нетърпение очаквахме изгрева на топлото слънце.

Присъствието на Учителя ни стопляше, повдигаше духа ни и ние лесно понасяхме несгодите и капризите на времето. Пленени от красотата и величието на този обширен Божи свят, който ни заобикаляше, ние забравяхме мъчнотиите. Денят започваше с музика. Някой брат или сестра с цигулка ни събуждаше рано за отиване на Молитвения връх.

Вечер, при общия огън пред кухнята, наобиколили Учителя, пеехме общо братски песни, някои рецитираха стихове, а музикантите изнасяха цигулкови концерти. По този начин ние изказвахме своята благодарност за хубавите условия, при които се намирахме. Концертът завършваше с общ а молитва, след която бързо се настанявахме в палатките за почивка.

Всеки ден, прекаран в планината, е една вълшебна приказка, един хармоничен разказ или поетично стихотворение. Незабравими са дните, прекарани с Учителя на Рила. Не по-малко интензивни и хармонични са и дните, прекарани на езерата след заминаването на Учителя през 1944 г. Всяко посещение, даже всеки ден на езерата оставят своите красиви картини в нашето съзнание.

Много пъти Учителят спасява братя и сестри, загубили пътя в мъглата или попаднали в опасни места в планината.

През 1936 г., макар че той беше физически тежко болен, спаси живота на майка ми - Стефка Крумова, ухапана от пепелянка. Неговата бащинска десница, охрана и покровителство беше върху всички страдащи и измъчени души.

Под негово ръководство се направи и трудната пътека за Езерото на Чистотата. Понеже братята и сестрите се интересуваха откъде идва той, Учителят им нареди да преброят стъпалата по пътеката и от числото на стъпалата да извадят заключение на кой свят е представител.*** Оттогава досега тези стъпала са поправяни няколко пъти, като и аз съм участвал 2 пъти в основното им подреждане. И сега не знам точно колко са.

*Вж Изгревът, т. Ill, с. 164-165, N28

**Вж Изгревът, т. V, с. 428-430, N 165

* **Вж Изгревът, т. Ill, с. 175-176, N37

Отначало първите години братята и сестрите са пазарили коне и магарета за прекарване на багажа си от село Сапарева баня. Селяните се оказали нечестни и много лакоми и на втората и третата година започнали да искат невъзможни цени за превоз. Тогава Учителят нарежда на братята да не вземат повече коне от тях. Запознават се с бай Янко от Сапарева баня, който става наш постоянен и много стабилен коняр със своите 16 коня, а и с тези на роднините му стигаха до 30.* * Беше много честен в сметките и с много хубаво отношение към нас. Сутрин, още по тъмно, той е на Вада, и чака да дойде камионът с багажа. Щом пристигне багажът, той натоварва конете и тръгва нагоре. Редовно правеше по З курса на ден. Така успяваше да извози багажа и продуктите на многото приятели, които посещаваха Рила.

Учителят ни разказа, че по времето, когато сме били в робство на египтяните като евреи, и сме правили кирпичи със слама, бай Янко редовно ни превозвал кирпичите до приемните складове. И сега беше дошъл пак да ни помага в рилския живот.

През 1934 г. ние отидохме през Сапарева баня за езерата. Мен и брат ми Косьо ни поставиха в един кош от круши от едната страна на магарето, а в другата страна в коша беше Иван - син на Симаня Андреева, който беше значително по- тежък от нас. На следващата година баща ни ни носеше в раницата. Като наближихме лагера, се мръкна и ние загубихме пътеката в клека. Виждахме огъня в кухнята и чувахме песните, които пееха братята и сестрите, но не можехме да отидем при тях.

Преспахме в клека, сутринта намерихме пътеката и отидохме в лагера. Михал, който сега ни обслужва, е внук на бай Янко, но няма неговите хубави качества. Бай Янко не пиеше вино и ракия. Аз постоянно му помагах и ходех заедно с конете и багажа, Той ми казваше:" Светозаре, ела постоянно да работиш с мене и ще делим парите по равно, макар че ти нямаш коне." Аз му отговарях, че не съм дошъл на Рила да печеля пари, а да помагам на общия братски живот.: „Понеже ти помагаш на Братството, аз пък помагам на тебе."

Отначало около езерата не идват никакви чужди хора. Два пъти братята срещат глутница вълци, която минава край второто езеро бързо, без да нападне никого. Тя върви по пътеката и се отправя надолу, към първото езеро.

Появяват се рибари, които започват да ловят риба във 2-рото и в 3-тото езеро.* Един ден рибарите успяват да уловят една голяма риба във 2-рото езеро и я слагат в кофа с вода, която носят. Учителят забелязва всичко и веднага изпраща двама братя да купят рибата и я донесат при него. След малък пазарлък братята донасят кофата с рибата при Учителя. Той се приближава близо до нея и известно време и говори нещо, след това нарежда на братята да я пуснат в езерото. Когато братята го питат защо е постъпил така, той обяснява, че тази риба е царят на рибите в езерото и Учителят му казал как да се пазят от въдиците на рибарите, за да не страдат. След този случай рибарите не могат повече да уловят никаква риба във второто езеро. Те престават да досаждат и се преместват около 3-тото езеро.

През 1939 г. играехме Паневритмия при третото езеро, а оркестърът беше застанал на малкото баирче до пътеката, по която сега вървим, а ние обикаляхме в кръг наоколо. Нямаше го тресавището, което сега се е образувало в южната част на езерото. Няколко рибари заложиха въдиците в езерото и застанаха настрани да гледат Паневритмията. Ние, няколко малки палавници, без да ни видят, взехме въдиците с пръчките им и ги хвърлихме между скалите, в една морена.

Няколко пъти от Долината на Съзерзанието в лагера проникваха мечки и обикаляха край палатката на брат Борис Николов - в ниската част, след палатката на Учителя. Те не направиха пакост на никого.

В лагера имаше много змии - пепелянки, които постоянно се навъртаха около палатките ни. Учителят ни научи да слагаме обелени скилидки чесън около палатките ни, от които змиите бягат. Първоначално змиите бяха много и братята ги ловяха с ръкавици, слагаха ги в торби и ги хвърляха в стръмнината към първото езеро. Ние, младежите знаехме, че първото езеро е змийско езеро. По този начин змиите значително намаляха. Те са много умни и обикновено отиват да спят под възглавниците на хората, за да черпят енергия.

Една година сестра Елена Андреева с група нейни приятелки си бяха построили палатките до второто езеро, някъде, където е сега конярят Михал. При тръгването им ние отидохме да свалим палатките и да ги опаковаме като багаж за конете. Палатките бяха с подове и под всяка палатка излязоха по 3-4 змии пепелянки.

Мишките бяха чести посетители и ортаци на нашата храна. Те бяха много чисти и спокойно влизаха в палатките ни. Не се плашеха от нас, защото и ние не се отнасяхме зле с тях, а чакаха да им дадем по нещо.

Когато бяхме на лагер под Зелени рид, при нас дойдоха на гости две невестулки, които постоянно обикаляха лагера, а нощем играеха по покрива на малката палатка на Елена Симеонова и Донка Стоянова. Ние разбирахме, че много обичат пушено сирене, и им оставяхме до палатките. Те редовно го изяждаха. Щом имаше невестулки, нямаше никакви мишки - те ги изтребваха.

Когато работехме при конете, сваляхме или качвахме багажа, често ни нападаха бълхи, които се въдеха в тяхната козина, и ни хапаха много силно. Спасението беше да съблечем дрехите си, да ги оставим навън на студа и да облечем други. Бълхите умираха от студа - обикновено температурата нощем е под нулата, и ние се отървавахме от това зло.

Орлите, които кръжаха над лагера в 1938 г,, се загубиха. Понеже правили много пакости на овчарите - задигали малки агънца, последните заложили на няколко места месо с отрова, от което почти всички орли се отровили.

През 1939 г. нямаше орли на езерата. Сега тук-там се среща по някое малко семейство от този вид, Има доста планински черни гарги, които понякога ни служат като барометър. Когато времето ще се развали, те идват и кацат около хижата, където знаят, че могат да намерят храна. Не минават 1-2 дена, идва депресия с дъжд, сняг, буря. Често се срещат калинки и пъстроцветни пеперуди. Тази година имаше много скакалци по поляните, особено около езерото Махабур. Езерата до петото са украсени с много бели водни лилии - лютичета, които по времето на Учителя почти липсваха. Навсякъде се среща каменоломчето - едно бяло цвете, което расте върху скалите и около тях. Срещат се дори и петров кръст, и диви рози, които имат много хубав аромат. Има много червени и черни боровинки, а по-ниско,към Вада е пълно с малини. Много хора идват с колите си на Вада и берат с кофи малини.

______________________________

*Вж. Изгревът, т. Ill, с. 146-147, N14

Всичко в планината е символи и има значение, но ние трябва да ги знаем и да ги пазим. Често приятелите са ходили на първото езеро, където са играли Паневритмия, и след свършването и са вземали дърва от изгорялата гора. Учителят, и той взима голямо дърво и го носи до кухнята. Навсякъде макар и значително по- възрастен от нас той ни даваше личен пример на работа и постоянство. Той обикновено на никого не нареждаше да свърши някаква работа, но пращаше мисъл и братът сам се залавяше за работа, като смяташе, че това е негова идея.

Духът на Учителя насочваше живота на школата на Рила по най-правия път за учениците, необходим за тяхното духовно развитие. Всяка работа на Рила се благославя и всеки, който върши нещо за общото, чувства в себе си една лекота, едно разположение и любов към всички присъстващи в лагера. Често най-скромните и слаби физически на вид братя и сестри вършеха чудеса на геройство в изпълнение на трудни задачи. Зад всички беше той - Духът Беинса Дуно, който ни ръководеше и вдъхновяваше.

През 1930 г. след устройването на лагера при Седемте езера, приятелите се радват една седмица на хубаво слънчево време. Те не са добре екипирани: с тънки дрехи и палатки, повечето от които направени от войнишки брезент, опънат на два кола. Внезапно времето се променя, небето се заоблачава и започва да вали сняг, който скоро достига 10 см. Приятелите, неподготвени за такава изненада, се умърлушват и отправят умоляващите си погледи към Учителя, който в това време стои до палатката си. Той отлично чувства тяхната уплаха и безпомощност пред природната стихия. Бързо отива зад палатката си, казва няколко неразбираеми за приятелите думи и махва с дясната си ръка. Снегът, както внезапно е завалял, така и спира. Облаците се пръскат и огрява топлото слънце, снегът бързо се стопява и полицата на всички братя и сестри заиграва благодарствена усмивка, отправена към Учителя.

Много такава случаи има, когато Учителят променя времето, но само когато всички приятели отправят мисълта си към него и очакват помощта му.*

На 20 юли 1932 г. в рилския лагер брат Любомир Лулчев отива при Учителя и му казва, че на другия ден в планината ще стане голяма буря и затова му предлага да слязат с братята и сестрите надолу.** Учителят му отговаря: „Аз ще остана тук, няма да сляза." Брат Лулчев с няколко души от неговата упанишада: Невена Неделчева, Йордан Бобев, Елена Андреева и др. бързо напуска лагера. На 21 юли сутринта става голяма буря, която събаря много палатки. Вятърът се усилва, братята и сестрите отиват при Учителя и го молят да спре тази хала, защото, ако продължи още малко, ще помете целия лагер.

Учителят излиза от палатката си, обръща се с лице на запад, откъдето идва бурята, и тя започва да намалява, утихва и скоро вятърът спира напълно. Показва се и топлото слънце. Първият въпрос, който поставят братята и сестрите на Учителя, виждайки това чудо, е: „Учителю, защо не спряхте по-рано бурята, а оставихте вятъра да събори повече от половината ни палатки в лагера?"

А Учителят отговаря усмихнато, че тази буря е била предвидена за тях, в пътя на тяхното развитие. Те трябва да придобият смелост, да не се плашат от бурите. Такава буря ще имат и в живота си долу, но като я преживеят тук, в планината, лесно ще разрешат въпросите си долу.

Братята и сестрите бързо оправят повредите на лагера, зашиват скъсаните палатки и на следващия ден не остават никакви следи от щетите, нанесени от бурята. Понеже стенографката Елена Андреева напуска лагера, Учителят я изпраща в провинцията да работи две години като учителка. Една от причините за тази буря е опозицията на Сатурн със Слънцето на 21 юли, след която буря съм дошъл и аз на тази земя. През 1937 г. Учителят премества палатката си от долната площадка на по- горната, където е сега. До нея братята правят 72 стъпала.

В лагера идват Ангел Вълков и Тодора Тодорова от братството и започват да строят своята палатка над тази на Учителя. Започва голяма буря, която събаря няколко палатки и непрекъснато се усилва. Пред лагера стои голяма опасност да бъде пометен от бурята. Веднага при Учителя отиват брат Гради Колев, брат Иван Антонов, брат Цеко Матов и др. с молба да спре бурята. Той им казва, че трябва да свалят веднага палатката на Ангел и Тодора, за да не пострада лагерът***.

Веднага братята с Учителя отиват и свалят за минута палатката. Учителят се приближава до Ангел Вълков, хваща го за гърлото и казва: „Хванах ли те, дяволе!" Братята предлагат на Учителя веднага да ги изхвърлят от лагера в посока към Вада. Учителят ги спира и им казва да ги оставят. Бурята спира и всички се събират около големия огън, запален пред кухнята, за да се стоплят и изсушат дрехите, намокрени от дъжда. Там Учителят се среща с Ангел и Тодора и започва спокойно да разговаря с тях, след като вече е хванал, вързал и изпратил на мястото му дявола, който обсебил Ангел Вълков.

Следващата дейност, която братята подемат, е разчистване на камъните на полянката пред кухнята, за да може тя да се използва за Паневритмията. По време на разчистването приятелите решават да съберат всички излишни камъни в средата и да направят една спирала, на която на обяд да се сяда**.

Постепенно братята се добират до един голям камък, който се търкулва от мястото си и застава точно на пътеката. Правят много усилия да го преместят, но безуспешно. Идва Учителят и мълчаливо следи тяхната работа. Един брат от групата решава с удари с лоста да го разцепи на две и така по-лесно да го махне от пътя. Учителят веднага се намръщва и отива настрани от работното място.

Братът удря много пъти с лоста, но камъкът не се дава. Той забелязва, че Учителят е недоволен от неговата дейност, спира да удря с лоста, отива при Учителя и му предлага да използват пейките, построени от греди за сядане, и така да преместят камъка от пътеката.

При тези думи лицето на Учителят се прояснява, светва и той казва: „Може, може." Започва една обмислена, планомерна работа. Камъкът е подхванат с лостовете и пейките, изправен на една страна и подпрян с по-малки камъни. След това с дружни усилия братята успяват да го обърнат няколко пъти. Учителят следи с жив интерес работата им и посочва къде да се постави този голям камък: накрая на наредените камъни, като завършек на спиралата.

*Вж Изгревът. т. Ill, с. 165-166. N29; т. VII, с. 204-205, N10

** Вж Изгревът, т. Ill, с. 170-172, N33, том II, снимка N10 и N11

Той посочва как да легне камъкът и накъде да се ориентира. Братята, придобили опитност изпълняват точно неговите съвети. Учителят е усмихнат и много доволен. Нарежда на един брат да издълбае една стрелка, ориентирана по компаса и сочеща точно посоката север- юг и буквите N-S. Друг брат написва отстрани, отдолу на камъка, датата и часа, когато е поставен на това място. За връх върху големия камък Учителят посочва да се постави един по-малък камък, които има естествена конична спираловидна форма. Така завършва работата по спиралата.

Тогава Учителят казва:

„Север символизира Истината. Истината е крайната цел на човешката еволюция. Тя сваля всички окови и човек влиза в Свободата. Тогава той проявява онова, което Бог първоначално е вложил в неговата душа. Големите камъни ще се вдигнат от пътя ви. Големите мъчнотии се дигнаха снощи.

Има закон в природата:

„Каквото правим долу, е направено горе, направено вътре в нас, в света на нашите мисли и чувства. Всичко, каквото правите тук, има отражение и в социалния живот. Всичко, каквото правим тук, има отражение във всеобщия живот."

/"Разговори при Седемте езера" с. 254/

Този камък е свързан с мъчнотиите и кармата на България и от неговото запазване зависи бъдещия живот на българите и разчистването на пътя им към новия живот - към Шестата раса. Когато през 1956 г. започна строежът на хижата при второто езеро, за да не го разцепят и използват като материал за строеж, брат Борис Николов с група братя изтърколиха този хубав бял камък и го заровиха до близката морена. Конусовидният връх на спиралата сега се намира на мястото на

палатката на Учителя.

Честите превалявания от дъжд по времето на лагеруването на приятелите ги кара да се замислят - да направят един постоянен навес. Учителят нарежда да се започне строеж на северната страна на езерото вдясно от оттока на езерото, където има много камъни. Братята събират дървета от изгорялата гора под първото езеро за гредоред на покрива, донасят хубави плочи за покриване от 5-о и 6-о езеро.

Така без шум и без заповеди всеки извършва необходимата работа и се подготвят условията за строежа. Започват да градят стените, Един брат пита: Учителю, какво правим? Учителят слага показалеца си на устните и казва: „Тихо!" В това време над Харамията се събират черни облаци, започва да святка и гърми и братята разбират, че приближава буря. Всички започват да работят още по-интензивно - издигат стените, слагат гредите за покрива и върху тях нареждат донесените плочи. Щом слагат последните плочи и завършват покрива, над лагера се излива пороен дъжд с град. Всички приятели са при строежа и се приютяват под направения навес. Тогава Учителят се обръща към питащия брат и му казва: „Кухня правим. Ако бях казал това по-рано, когато ме питаше, тъмните сили щяха да ни нападнат с град и дъжд и ние нямаше да можем да я покрием. Сега сме под покрива на Всевишнаго."*

От тази буря много палатки са надупчени от градушката, но приятелите остават невредими под покрива на новата кухня. Учителят обяснява, че в природата има един велик закон, според който всичко, което се прави, трябва да става в тайна, без да се говори за него, защото отрицателните същества са слухари и щом чуят, че се прави нещо хубаво, веднага се активизират и всячески се стремят да спрат и да развалят работата. Когато човек реши да направи нещо и никой не знае за това му намерение, той успява напълно. Ако само един знае за работата му, тя ще се реализира наполовина. Ако повече хора знаят за твоите намерения, то почти нищо няма да се реализира от тях. Трябва постоянно да се учим от природата, която винаги работи в абсолютна тайна и накрая, като завърши работата си, излага своето произведение пред всички същества, за да си кажат мнението.

Навсякъде Учителят намира хубава вода, която е символ на живота, за да се ползваме от нея. При първите посещения на езерата се е ползвала езерната вода на Елбур за пиене, миене и готвене. При една обиколка с група приятели около езерото Учителят спира пред една голяма скала, южно от езерото, почуква с бастуна си земята и казва, че на това място има вода. Братята започват веднага да копаят и под скалата започва да тече буйна вода. Учителят обяснява, че тази вода идва от Езерото на Чистотата, където денем се затопля, минава през златоносни пластове и е отлична за пиене. Приятелите, радостни и доволни от хубавата вода, започват да правят чешма.

*Вж Изгревът, т. XVI, с. 74, N60, сн, N22-23

Най-напред правят едно корито за водата, дъното на което покриват с бял опушен кварц. На предния край монтират две ръце, издялани от мрамор, през който да изтича водата. Около коритото правят ограда от бял опушен кварц, като най- отпред слагат един голям камък, за който Учителят казва, че е царят, и друг до него - царицата, а по-късно /след 16 юни 1937 г./ и един малък, представляващ сина им.

Цялата голяма работа около извора „Ръцете, които дават" завършва на 25 юли 1930 г., в 12 часа на обяд. Оттогава чешмата започва да функционира - да дава своите чисти води на братята и сестрите и всички, приходящи на това място.

На северната страна на камъка, под който изтича водата, е изсечена котва с въже и петолиние, символ на вярата и непрестанната връзка на душите с Бога.

От южната страна е изсечен следният надпис:

„Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вие служители на живота, отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор."*

Вдясно от този надпис са изсечени на първия ред знакът на слънцето /кръг с точка в средата/ и две успоредни линии, завършващи с ъгли, на горната линия левият ъгъл е нагоре, а десният надолу, на долната линия - обратно: левият надолу, а десният нагоре.

Вдясно от линиите е изсечен един равностранен триъгълник. Слънцето е източник на живота и знакът му показва пълната хармония, която царува в Божествения свят. Двете линии с ъглите показват разумните движения, които стават в този свят, и са насочени нагоре към Бога, с когото всички същества имат непрекъсната връзка, и надолу да помагат постоянно за хармониране на духовния и физическия свят. Равностранният триъгълник е символ на качествата на съществата от Божествения свят, които имат и проявяват абсолютно хармоничен ум, сърце и воля. На такива същества винаги може да се разчита.

На втория ред кръгът е пресечен с един хоризонтален диаметър, който отговаря на Духовния свят, където силите и възможностите са два пъти по-малки от тези в Божествения. Това показва и големите промени, които стават там. Вдясно има две взаимно перпендикулярни линии с ъгли, насочени надолу и нагоре, които показват силната изява на положителните и негативните сили, от която се раждат и големите противоречия. До тях е издълбан един квадрат, който е символ на противоречия в живота . Проектиран на земята , квадратът представлява семейството: бащата, майката, синът и дъщерята, които трябва да хармонират своя живот - да разрешат правилно въпроса за доброто и злото в себе си.

На третия ред кръгът е пресечен от два взаимно перпендикулярни диаметъра, което отговаря на физическия свят, в който силите и възможностите са 4 пъти по-малки от тези в Божествения и 2 пъти по-малки от Духовния свят. Този символ показва големите противоречия, които съществуват на Земята.

Вдясно от него има един полукръг, нагоре, хоризонтална линия и полукръг надолу. Този знак показва, че обикновено човек започва живота си с издигане до най-висока точка и слизане надолу, изкарване на един период на равновесие и слизане надолу до най- ниското стъпало на живота. С други думи казано, човек започва с богатство /хубави условия/ постепенно го загубва, живее един период на обикновен среден живот и влиза в сиромашията /големите страдания/.

Случва се и обратният процес, който е за предпочитане - човек започне с мъчнотиите и страданията, за да се кали и научи, а накрая придобива богатство, власт и мъдрост. Когато човек в младежкия период живее охолно, при много благоприятни условия, той не може да се закали и при първата криза или болест, която се изпречи на пътя му, той може да замине рано от този свят.

Под тези три реда, на четвъртия ред са написани на санскритски годината, датата, месецът и часът на откриването на чешмичката /1930 г. 25.7.12/. Пред чешмичката на голям хоризонтален камък е изрисуван пак знакът на слънцето - голям кръг с точка.

*Вж Изгревът, т. Ill, с. 166-168, N30;T. VI, с. 107-108; т. VII, с. 150-151. N

24; т. IX, с. 47-48, с. 381-382

По първоначалния път за х. „Скакавица", който се използва до 1935 г. непрекъснато, на един от завоите има малка рекичка, която образува мочурище. То пречи на нас и на туристите, на стадата, които минават оттам. Учителя предлага да се направи мост на това мочурливо място. Една голяма група от братя под негово ръководство отива рано сутринта и до обяд построява моста. Един брат пита как да се кръсти мостът. Учителя отговаря: Ще го кръстим „Моста на будалите".* Той пояснява защо: „Ето защо: някои, като минават оттук, ще пипат: Колко платиха на тия, които направиха моста? Ще им кажат, че те са работили безплатно. Тогава пътниците ще кажат: „Те са будали." Ние ще преведем тази дума така: „Будала" значи: Буден е Аллах в тях. Новото работене е да работим без пари, от Любов."

/"Разговори при Седемте езера", с. 152/

Голямо щастие е за всички братя и сестри, които са посещавали Рила с Учителя. Той е бил винаги баща и майка, брат, сестра, благ, мил и отзивчив към мъчнотиите на всеки един. Мълчаливо участва във всички мероприятия и понякога дава тихи съвети за свършване на някоя работа. С мисъл и поглед той насочваше работата в нейното най-правилно русло. Първата грижа на Учителя бе да създаде нормални битови условия за правилното лагеруване на братята и сестрите. Под неговото вещо ръководство се организира лагерът, прави се временен навес за възвиране на гореща вода и готвене. Започва оформяне и прокарване на пътеки в непроходимия клек, оправя се и пътеката за конете, които ежедневно доставят храна и носят багажите. Прави се мост при оттока на второто езеро, та конете и хората да могат да преминават лесно тази понякога доста широта река. Този мост функционира и досега.

Учителят е крайно отзивчив към разумните желания на братята и сестрите. През 1935 г. по време на лагеруването на езерата брат Стефан Дойнов и Пеньо Ганев правят излет до Калинините върхове и като се връщат в лагера, разказват на всички приятели за невижданите красоти, които има там. Цялото братство се импулсира от техния разказ и всички пожелават да отидат на Калинините върхове. Учителят пита двамата младежи за колко време може да се отиде дотам. Те отговарят - за два-три часа. Всички приятели от лагера се подготвят за дългата екскурзия. Учителят предлага на възрастните братя и сестри да останат в лагера, но никой не иска да изпусне хубавата екскурзия. На 19 август сутринта всички тръгват за Калинитете върхове. Групата напредва бавно нагоре, като прави чести почивки. Във въздуха над нея кръжат големи ята от орли, които по това време, необезпокоявани от никого, са се развъдили много. Едва привечер групата стига целта, качва се на един от върховете и при залез слънце тръгва обратно за лагера. По нареждане на Учителя към всеки възрастен брат или сестра се прикрепва по един младеж, който да ги води в тъмнината. На връщане се минава по ръба над Урдините езера, слиза се покрай езерото на Чистотата и в 2 часа сутринта се прибират благополучно в лагера. Храната, сготвена от дежурните за съборния ден -19 август, остава за следващия ден, когато Учителят не държи сутринта беседа*.

Така Учителят задоволява едно голямо желание на приятелите да посетят едно от най-красивите места на Рила. В беседата си преди обяд той отбелязва: „Вчера направихме една разходка до Калинините върхове. Някои от приятелите пожелаха да обиколят всичките върхове. Според мене, това желание говори за човешкото тщеславие. Безпредметно е да се качва човек от един връх на друг. Когато стигне до един от върховете, нека разглежда другите отдалеч. Така ще има повече време да чете онова, което Божия Дух е писал по върховете.

*Вж Изгревът, т. XVI, с. 57-59

Някои запитват защо тези върхове се наричат Калинини. Има едно старо предание за тия върхове. Наричат ги Калинини, защото някога си живяла една работна, спретната мома Калина, която постоянно чепкала, прела и тъкала вълна. Като нямало пазар за нейната вълна, тя я разстилала на тези места, от което впоследствие се образували

Калинините върхове. Двете езера, пък наречени Карагьол, са двете очи на Калина, които всъщност не са черни, но светли, почти сини. На тъмно изглеждат черни, а на слънце са бели, до синкави. Канарите, които обикалят тези езера, им придават тъмен цвят. Калинините върхове са отворена книга, по които може да се чете всичко, което Божият Дух е писал." /"Царският път на душата", с. 122/

„Някой казва: Защо трябва да посрещаме слънцето? Ако не посрещаш слънцето, живот няма да имаш. Нямаш ли живот, от тебе нищо не може да стане. Още преди изгрева на слънцето човек трябва да бъде на крак, да получи дажбата си."

„Слънцето изгря ясно, хубаво, без облаци, но е малко студено, слана е паднала. Всичко това е хубаво, защото днес ние сме във всемирния университет, дето се учат хора от разни възрасти на разни науки и професии,"

/"Ценното от книгата на великия живот", с. 231, 189/

„Сега, като излизате сутрин, вие казвате: Дано изгрее слънцето! Казвам, не е само физическото слънце, което трябва да изгрее. Освен него има още две слънце /духовното и Божественото/, които също така трябва да изгреят."

/"Нашето място", с. 186/

„И тъй, след като посрещне човек изгрева на физическото слънце, той трябва да посрещне изгрева на духовното и Божественото слънца. Те изгряват едно след друго, но човек трябва да знае точно часа и посоката на изгряването им."

/"Ценното от книгата на великия живот", с. 227/

„Значи при изгрева на слънцето човек учи, а при залеза той вече е научил урока си и го повтаря, за да не го забрави." /"Любов към Бога", с. 168/

„Поздравявам ви с приятната сутрин, с чистото небе и с красивия изгрев. Хубавото време днес показва, че през тази година /1937 г./ големите страдания могат да се избегнат. Слънцето носи своето благословение."

/"Лъчи на живота", с. 7/

„Наистина слънцето е мъдро, защото широко простира светлината и топлината си. То е умно, защото кара хората да мислят. То е добро, защото болни лекува. То е велика книга на Божествения свят. Сутрин, като излиза да посреща слънцето, човек може да определи за себе си как ще прекара деня. През деня човек ще мине онова, за което съзнанието му се е пробудило в момента на изгряване на слънцето, Всяка светла мисъл или всяко възвишено чувство, които човек е преживял в този момент, ще внесат радост в душата му, понеже няма сила в света, която може да се противопостави на Божественото."

„Сега при изгрева на слънцето някои станаха прави, а други продължиха да седят на местата си, докато аз не станах. Първите станаха прави по свое разбиране, а останалите - по подражание... Следователно, когато слънцето изгрява и гледам на него като на запалена свещ, аз няма да стана. Защо? Защото аз седя по-високо от тази свещ. Обаче, ако зад свещта зад слънцето виждам Бога, който държи в ръката си тази запалена свещ, аз непременно ще стана. И тъй, когато се намираш пред Великото, стани прав. Когато се намираш пред малкото, отдай му своето внимание... В това отношение слънцето е благо за човека - велик извор на благословения." /"Лъчи на живота", с. 28, 29/

„Казвам: ако погледнете на живота през очите на любовта, вие ще разберете смисъла, който Бог е вложил в него. Без любов животът няма смисъл. За пример камъните, с които тук сме заобиколени, имат смисъл само при Любовта. Без нея те представляват развалини." /"Любов към Бога", с. 20/

„За пример, който стъпва внимателно по камъните, ще се ползва от тяхната енергия и ще бъде щастлив. Който стъпва невнимателно, той може да падне, да се осакати по някакъв начин и да се чувства нещастен... Сутрин и вечер не сядайте на голите камъни. На обяд, когато слънцето грее силно, можете да сядате направо на камъните. Те са приели много слънчева енергия и действат лечебно върху човека."

/"Лъчи на живота", с. 33/

„Скържави са канарите. Много трябва да работиш върху тях, за да получиш малко. Сега знаете ли защо аз проповядвам на канарите? За да не станете скържави, като тях... Слънчевата топлина, която са погълнали през деня, те я дават, всеки може да се ползва от нея... Значи гишето на камъните е отворено сам от 10 ч. преди обяд до 2 ч. следобед. По всяко друго време те взимат."

/"Ценното от книгата на великия живот", с. 244/

„Мъглата, която днес ви обикаля, е дошла, за да изпита вътрешната ви сила. В това отношение този ден за вас е пробен. Днес искат да ви изпитат какво можете да направите." /"Лъчи на живота", с. 212/

„Какво представляват мъглите в човешкия живот? Те не са нищо друго, освен противоречия. Щом слънцето изгрее, мъглите се разпръскват. Щом Бог живее в човека, противоречията изчезват."

„Мъглата, която ни обикаляше няколко дни /17,08.1940 г./, представя човешкото вино. Днес мъглата започва да се вдига. Значи ние влизаме в процеса на пробуждането, което се дължи на пиенето на живата вода. Като влезе в процеса на събуждането си, човек стъпва на своето място... Това място наричаме Божествено."

/"Божествен и човешки свят", с. 9, 180/

„Какво ще кажете за мъглата, която ви обикаля? Защо не можете да се освободите от нея? Защото любовта и е по-голяма от вашата. Вие се подчинявате на мъглата, защото любовта и е силна. Човек се подчинява на всеки, който има по- голяма любов от неговата. Мъглата ви обикаля, защото иска да вземе нещо от вас, но вие не сте доволни. Защо? Намирате, че има нещо користолюбиво в нея. Вие искате да се освободите от користолюбието на мъглата и да го заместите с нещо по-високо." /"Божествен и човешки свят", с. 206/

„Както виждате, ние сме заобиколени с мъгла. Какво означава тази мъгла? Когато Мойсей се качи на Синайската гора, гъст облак го закри, гръмотевици се чуваха, но никой не виждаше какво става там. Така беше по-добре. И сега Господ казва: Външният свят не е готов още да види моето лице, нито да вижда какво става тук. Затова днес мъглата се разстила пред нас. Дълго време трябва да работи Божественото рало върху вас, за да възприемете Божествената светлина."

/"Петимата братя", с. 226/

„Лекцията, която тази сутрин ви държах, остана малко неразбрана за вас, понеже мъглата не се дигна през всичкото време. Това показва, че разбирането ви е малко." /"Нашето място", с. 38/

„Когато човек започне да разбира, и мъглата постепенно ще се оттегли от неговото съзнание. Този процес става постепенно, последователно, обаче действието между частите на този процес става моментално."

/"Ценното из книгата на великия живот", с. 162/

„Някои се оплакват, че са се наквасили от тази мъгла. Няма защо да се оплаквате. Това са нежни целувки, които крият в себе си известно благословение. Без тях няма растене, няма живот. Слабият ветрец, който сега полъхва, също така носи своята любов. Той ви завива със своята мека магнетична дреха... Мъглата, влагата, чистият въздух, в който сте потопени днес, не могат да се сравнят с най- топлия слънчев ден. Те носят велики блага за човешката душа."

„Днес вече сте свободни от мъглата. Тя ви арестува цели шест дена. Аз намирам, че любовта на водните капки в мъглата е още много егоистична. Такава любов уморява хората." /" Лъчи на живота", с. 223, 248/

„Сега, като гледате мъглите пред вас, вие си казвате: защо дойдоха тези мъгли да ни попречат да видим изгряването на слънцето? Колко пъти досега сте виждали изгрева на слънцето? /"Ценното от книгата на великия живот", с. 122/

„Като наблюдавате небето, вие виждате малки облачета по него. Те показват, че има нещо в човека, което трябва да се изчисти. Кой ще му помогне? Вятърът. Той духа днес зад гърба ви, с което ви подканва да вървите напред, без да мислите за земята. Изобщо небето е чисто, с приятен син цвят. Погледнете ли към него, вие изпитвате радост. Такова трябва да бъде небето на вашата душа. То трябва да бъде огряно от Любовта. За да постигнете това, стремете се да обичате хората, без да очаквате те да ви обичат." /"Езикът на любовта", с. 14/

„Вятърът, който духа сега, е продължение на снощния. Всички опитахте силата му. Той разтури палатките ви, не ви остави да спите. Кога не спи човек? Когато има да решава някакви въпроси. Следователно, вятърът подразбира мисъл. Той иска да ви каже, че трябва да мислите, за да разрешите правилно въпросите си." /"Закони на доброто", с. 364/

„Вятърът подтиква човека към мисъл, кара го да мисли за благословението, което всеки ден получава. Кара го да мисли, да търси начин как по-разумно да употреби благословението, което е получил."

„Днес времето е облачно. Това показва какво е разбирането на сегашните хора. Каквото е разбирането им, такава е и светлината им. Който има правилни разбирания, той ще види, че в противоречията има красота. Когато Божествените ветрове духат и разнасят облаците, тогава само човек разбира с каква любов е обкръжен." /"Лъчи на живота", с. 60, 195/

„Виждате облаците на небето. Как са образувани големите облаци? От малките облаци. Когато малки облаци се съберат на едно място, те образуват голям облак, който закрива слънцето. Така и вашите малки погрешки, мъчнотии и страдания образуват голяма завеса, която скрива Божественото. Ето защо като направите една малка погрешка, обърнете се към Божественото в себе си, то да я изправи. Кажи си: Господи, съгреших. Сам не мога да изправя погрешката си; научи ме как да постъпя." /"Петимата братя", с. 212/

„Сега, като седите на този връх и наблюдавате небето, виждате, че облаците са под вас... Облаците са под нас, понеже преобладаващите енергии на Земята и на небето са положителни. Вследствие на това в атмосферата има голямо налягане. Облаците служат като граница между двата свята: горния и долния. Горният свят оказва голямо влияние върху долният, но и долният от своя страна му противодейства. Тази е причината, поради която при толкова наситени облаци не може да вали дъжд." /"Двигатели в живота", с. 75/

„Защо днес вали дъжд? Защото човек има големи недъзи, той е голям егоист. Лош ли е човек? Не, той е добър, но само за себе си."

„Може да попитате: „Защо седим на този дъжд?" Той е предметно учение. Когато нивата е посята, дъждът е благословение; когато нивата не е посята, дъждът е нещастие. Когато нивата е посята и вали дъжд върху нея, житото ще израсте; когато нивата не е посята и дъжд пада, само бодилите ще израстат Следователно, когато във вашия живот дойде Божественото благословение, а вие нищо не сте посели, бодили и тръни ще израстат и нещастията ще вървят едно подир друго, както сянката тича подир колелото. Не се самоизлъгвайте. Животът не седи във външните прояви." /"Петимата братя", с. 218, 214/

„Като наблюдавате времето днес, вие считате, че в реда на нещата е този ден /19 август 1930 г./ да бъде ясен, хубав, какъвто е в действителност. Този ден е едно изключение от другите дни. Като този ден подобен не е имало: атмосферата е особено пречистена със специфични вибрации, съзнанието на ангелите, които взимат участие заедно с нас, е също така специфично. Никога ангелите не са мислили така, както днес. Техните умове и сърца са широко отворени днес: те изпращат своето благословение към нас... От вас зависи да го приемете навреме или не... Днес ние правим нашата Божествена среща със светиите и ангелите, които също така се срещат."

*Вж Изгревът, т. Ill, с. 174, N36

Учителят тук ни разкрива великата картина, образувана при посрещането на новата Божествена година на 19 август 1930 г., 5 ч. сутринта, на Рила. Цялото небе участва в този велик празник, като същевременно на Слънцето става събор от най-издигнатите същества в Слънчевата система. Природата сияе и всичко говори за голямото присъствие на светлите същества на езерата.

„В сегашната среща вашите напреднали братя имат за цел да ви предадат своето завещание в следния смисъл: ако искате да имате успех във всяко добро начинание на живота си, не изпущайте случай да приложите всяка Божествена мисъл, която е дошла до вас, не изпускайте да реализирате всяко Божествено желание, което е дошло до вас! Бъдете като нас. Ние всякога сме прилагали Божествените мисли и реализирали Божествените желания. Не се плашете, ние сме с вас. "

„Тъй, щото днешната светлина е израз на ангелите, които присъстват между нас и носят радост, която вие чувствате."

„Казвам: напредналите възвишени същества, които днес присъстват тук, уреждат вашия живот. Днес ангелите влагат нещо във вашите каси. За вас е важно да знаете дали това, което те влагат, ще израсте. Ще израсте, разбира се. И вие трябва да вложите нещо в техните каси. Какво трябва да вложите? Вашата благодарност към тях. Няма по-велика поезия в живота на човека от тази, да може той да благодари." /"Благословена между жените", с. 34, 37, 39, 40/

„Когато е тъжен, скръбен, недоволен, човек се затваря в себе си. Той не иска да се среща с хора, с никого не иска да говори. Той прекарва в пълно мълчание. Щом работите му се наредят добре, той се облича хубаво и излиза навън. Когото срещне, поздравява го и започва да се разговаря с него. Той се отваря за всички. Щом отвътре му е добре, и отвън му е добре. Днес небето е отворено, изобилно излива любов. Днес всичко говори за любовта на Бога към хората. И хората, от своя страна, трябва да отговорят на Бога с любов." /"Лъчи на живота", с. 283/

„Пазете следното правило: Каквото правите, правете го съзнателно и с любов. Като ви накарах да пренасяте камъни, аз имам предвид ползата от това упражнение. Ще работите половин час, но като вдигате и слагате камъните, вие възприемате електричеството и магнетизма, които те съдържат. Когато сте неразположени , хвърлете няколко камъни надолу. Като ги хвърляте, вие възприемате енергията им и сменяте състоянието си."

„За пример като сте дошли тук, мнозина мислят, че са на курорт и трябва да си починат. Всъщност , те започнаха да пренасят камъни, да правят мостове. Това е задача, която природата им възлага... Всички имат в себе си извори, поточета, които са буренясали и тинести. За да се ползвате от водата им, трябва да ги изчистите. С чистенето на изворите в природата и строенето на мостове, вие подобрявате своя вътрешен живот. Всичко, което става в природата, става и у човека. Затова именно ви дадох задачата да изчистите изворите, които срещате на планината, и да построите мостове." /"Закони на доброто", с. 356, 355/

„Като се освобождавате постепенно от накитите си /болестите/, вие ги хвърляте настрани от вас, и оставате само с Божественото , което ви следва навсякъде... Щом човек започне някаква работа /на Рила/, състоянието му се изменя. Тук имате благоприятни условия за работа, за служене, както на себе си, така и на другите. Ще разпределите времето си така, че да поработите за себе си, за ближните си и за Бога."

„Днешния ден ще наречем Ден на Божествената работа. Този ден ще посветите за работа около лагера: навсякъде, където има криви пътеки, ще се оправят, дето има пътеки обрасли с трева, клекове, ще се изчистят. Каквито промени направите отвън, каквото очистите отвън, това става и вътре във вас."

/"Любов към Бога", с. 98, 133/

„Човешката ръка не може да направи това, което природата е наредила. Ако планинският път трябва да се изглади, първо природата ще направи това. Човешките сили не са в състояние да оправят пътищата на природата. Там други сили работят." /"Доброто оръжие", с. 261/

„Днес /Рила, 1939 г./ ние се радваме на всички приятели, които са дошли от далечни страни, защото са се отзовали на поканата на Божествения свят. Ние се радваме, че и те стават проводници на новата любов, която иде вече в света (французи, англичани, латвийци, руснаци, италианци, германци, финландци, шведи, гърци, югославяни). Всички народи, на които сега не споменавам имената, ще ги споменем в бъдеще, когато имат възможност да се отзоват на великата покана на Възвишения свят." /"Езикът на любовта с. 322/

„Тази сутрин времето ви благоприятстваше да се качите на върха, да слушате Словото. Сега сте на брой около 72 души. Числото 72 представлява броя на Христовите ученици, които Го напуснаха и се пръснаха по света да си поживеят. Днес, тези ученици се обръщат отново към Христа, да свършат учението и да приложат Любовта в живота си." / Двигатели на живота", с. 5/

През 1937 г. палатката на Учителя се премести на сегашното място и братята направиха една стълба до нея със 72 стъпала - всички разпръснати по света ученици да отидат при него. Тази стълба и сега води към Христа, към Учителя на новия живот.*

„Днес от всеки човек се иска физическа, сърдечна и умствена чистота. Дето ходи, той трябва да пази абсолютна чистота. По улиците, в дома си или на планината човек трябва да пази абсолютна чистота. Трябва ли след него да вървят слуги и да чистят?... Когато планината се възмущава от нечистотата на човека, тя праща бури и ветрове, гръмотевици, светкавици и дъжд, да се чисти и да покаже на хората, че мястото им не е там."

„Кога можем да кажем, че животът на човека е чист? Когато има висок идеал, когато живее съзнателно, когато е здрав."

/"Определени движения", с. 228, 221/

„Питам: какво придобихте, като дойдохте на този планински въздух? Външно, скъсахте обущата си, скъсахте тук-там дрехата си, но все придобихте нещо. На планината човек придобива само чистота. Планината е кредитор, който дава на своите клиенти... Дойдете ли на планината, вие трябва да изтеглите нещо от нея. Не изтеглите ли нужното, не сте се ползвали от планината. Щом сте дошли на планината, ще изтеглите всичко, което ви е определено. И после като се върнете в света, в полето, там ще обработвате онова, което сте приели."

/"Ценното от книгата на великия живот", с. 55/

„Чистота и святост са синоними. След светостта ще дойде служенето. Който не е чист и свят, той не може да служи. Най-после след служенето ще дойде Любовта." /"Определени движения", с.252/

„И тъй, като ходите по планинските върхове, пазете чистота. Това е най- простият израз, с който можете да покажете, че цените това, което разумната природа е създала. По този начин вие ще се свържете с напредналите същества в невидимия свят, които ще ви помагат. Иначе, те ще се откажат от вас."

/"Царският път на душата", с. 123/

„И тъй, ако искате да се ползвате от благата на природата, всеки ден трябва да си миете краката до коленете, и то поне по три пъти: Сутрин се мийте с топла вода, на обяд можете да се измивате в езерото и вечерта - пак с топла вода. Мийте си краката и не се страхувайте," /"Любов към Бога", с.113

„Сега искам да обърна внимание на баните, които правите в езерата. Ако искате да направите студена баня, потопете се във водата и бързо излезте вън. Не стойте много врем е в студената вода . Можете и десет пъти да се гмурнете / потопите/ на обяд във водата, но веднага да излезете на брега."

/"Любов към Бога", с. 215/

Освен, че се къпем в езерата, някои приятели се забавляват, като хвърлят плочести камъни по повърхността им и правят много кръгове върху водата. Това не е позволено. Учителят казва: „Водата не обича да я задяват с камъни. Ако искаш да поставиш някой камък във водата, ще вземеш да го измиеш настрани и внимателно, полека ще го поставиш във водата, Вие трябва да знаете, че водата крие в себе си разумна сила." /"Пътят на ученика" с. 84/

„Сега, когато сте дошли на езерата, вие искате да използвате планината, с всичките нейни блага. Някои правят студени бани, а други - топли. Студените бани са за героите, обаче за предпочитане са топлите бани... Който пристъпва към къпането с топла вода без страх и със съзнание, той не може да се простуди."

/"Закони на доброто", с. 345/

„Сега, като сте дошли тук, аз ви считам за добри хора. Защо? Вие сте оставили удобствата си, нарушили сте всекидневното си спокойствие и сте дошли тук да ви вали дъжд, да ви брули вятър и т. н. Мнозина могат да мислят за вас, че сте глупави, дето се излагате на такива трудни условия. Други пък ви съжаляват. Благодарете и на едните, и на другите. Нека мислят както искат, а вие бъдете доволни и радостни, че се ползвате от благата, които планината ви предлага, със своя чист въздух, чиста вода и красиви, величествени изгледи. Помнете едно нещо: планината, високите места не търпят лоши мисли, чувства и желания. Атмосферата, както и всички условия на планината, са толкова чувствителни, че не могат да понасят никаква дисхармония. Най-малката погрешка, най-малкото престъпление се отразява върху нея...

*Вж Изгревът, т. IV, с. 418, N26

Дойдат ли лоши условия на планината - бури, гръмотевици, ще знаете, че те са резултата на лошия живот, на погрешките на хората, които се намират там. Силните гръмотевици, които стават на планината, са предметно учение. Те показват какво нещо е истината. Силно нещо е истината! С нея не може да се играе. Истината изисква от човека абсолютно чист живот."

/"Двигатели в живота", с. 135/

През 1992 г. при лагеруването на езерата с една малка група бяхме на езерото на Съзерцанието. Времето беше слънчево, топло и приятно. Към обяд на бивака взе да гърми. Аз казах на приятелите: „Пак някои са се скарали в лагера." Веднага тръгнахме и пристигнахме в лагера. Там бяха дошли един мъж Виктор и приятелката му Марика от Белгия и си построили палатка. Една сестра, като ги видяла, ги попитала кои са и откъде идват. Те и отговорили на френски, че са посетили Братството на Михаил Иванов във Франция, където научили, че всяка година на Рила има лятна школа. Като разбрала това, сестрата им казала строго веднага да напуснат лагера, понеже били михайловисти. Чужденците останали като попарени, били гладни и нямали хляб. Аз веднага отидох при тях и колкото можах, разговарях с тях на френски. Веднага им занесох хляб и ядене и им помогнах да си окопаят палатката. Те се нахраниха и се развеселиха. Облаците се разпръснаха, без да завали дъжд. Следващите години те редовно посещаваха лагера на езерата. Нямаха нищо общо с Михайловисткото братство.

„Сега, като сте дошли на планината, вие трябва да живеете добре, да не опетнявате природата, която е част от цялото Битие. От всички се искат чисти мисли и чувства, за да не нарушавате хармонията на природата. Най-малкото нарушение води след себе си голямо наказание." /"Двигатели на живота",

„Сега, като сте дошли на планината, трябва да се учите. Планината иска от вас чиста мисъл. Ако мисълта ви не е чиста, ще дойдат бури, ветрове, дъжд, гръмотевици. Планината не търпи нечисти мисли и чувства. Тя не търпи никакъв нечист живот. Лошият живот на хората, които посещават планините, разваля времето. Щом времето се развали, те напускат планината. По този начин тя се освобождава от тях. Планината е единственото място, дето хората могат да научат какво нещо е чистотата." /"Лъчи на живота", с. 257/

„Ако искате да познаете доколко даден човек е чист, ще го видите на планината. Ако пази чистота на планината, може да се каже, че е чист. Като дохождате на планината, всеки трябва да си носи лопатка, да заравя боклуците и нечистотиите си. Планината не обича нечисти хора. Ако нарушите чистотата и, тя ще ви изпъди с дъжд, сняг, гръмотевици. Навсякъде можете да се разхождате, но ще пазите реда и порядъка, който съществува в природата. Бъдете доволни и благодарни, че сте дошли на планината." /"Отворени форми", с. 176/

„Марс е свързан с този ден /вторник/, затова трябва да воювате. С какво ще воювате? С работа около палатките си, с чистене, с пране на дрехите си... Тъй щото, каквито са резултатите във физическия свят, такива ще бъдат и в духовния.., Без чистота - лична и обща, никакво развитие не може да има. Чистотата е първото и необходимо условие за правилно развитие на човека." /"Л/обов към Бога", с. 206/

„И тъй лагерът ви трябва да бъде чист. Вие трябва да бъдете чисти. Мислитe, чувствата и постъпките ви трябва да бъдат сортирани."

/"Ценното от книгата на великия живот", с. 118/

„Първото нещо, което се изисква от всички, които са дошли на екскурзия в Рила, е абсолютна чистота: чистота физическа, чистота сърдечна и чистота умствена. Второто необходимо нещо за всинца ви е да ставате рано, да не се облинявате. Щом сте дошли тук, всички ще пеете заедно, ще работите заедно, ще се молите заедно и т. н. Не мислете, че като се уедините, много работа ще свършите."

/"Любов към Бога", с. 125/