Ани

44. Д-Р ЖЕКОВ И ПЕТЪР ДЪНОВ А как се запознава д-р Жеков с Петър Дънов? Учителят отива в печатницата да печата Своята първа книжка - «Науката и възпитанието». А д-р Жеков щял да печата една брошура по социализма. Учителят му казал: - Първом моята книжка, а после идва ред на твоята. И така стана. От 1900 г. до 1944 г. Учителят беше на Изгрева, а след това дойдоха комунистите, та чак досега. А когато през 1917 г. Учителят е бил заточен в гр. Варна, то д-р Жеков се разтичал по разни началници да Го защитава. А той е оттам, там работи като ветеринарен лекар и всички го познават. А тогава ветеринарни лекари няма, той е завършил в Италия и е на голяма почит. А защо? Тогава България е земеделска страна и за да се обработва земята, е необходима стока - коне, говеда, крави, овци и т. н. Та, благодарение на неговата защита, Учителят получава разрешение да се разхожда сутрин с приятели до едно възвишение във Варна, наричано Ташлъ-тепе. Разхождали са се покрай морето.

43. СРЕЩАТА НА ЮРДАНКА С ПЕТЪР ДЪНОВ После Юрданка отива във Варна и отива в църквата, където е служел бащата на Учителя като свещеник. Там започва да прислужва, да мие, да чисти. Тогава дедо поп казал: - Сега ще те запозная с моя син. Но тя се притеснява и избягва през задния вход. На третия път Учителят минава през задния вход и казва: - А, хванах ли те! И така тя се освобождава от смущението. Започва да ходи редовно на беседи на Учителя. И оттам започва връзката с Учителя.[1] ----------------------------------- [1] За Юрданка Жекова вж. «Изгревът», том VII, стр. 584-627, а нейни снимки - в том XII, № 21, 22, 23. (бел. на съставителя Вергиий Кръстев)

42. ЮРДАНКА ЖЕКОВА. СРЕЩАТА С ЯСНОВИДКАТА КОРТЕЗА[1] Юрданка е родена през 1864 г. в с. Килифарево. Учила е, но доколко е учила, не се знае. Но в Горна Оряховица идва ясновидката Кортеза от гр. Сливен. Тя е запалена по духовните въпроси. Един мъж бил яко жена си, че се занимава с такива глупости. Кортеза започнала да говори, а същият мъж извикал: - Ти лъжеш, нищо не виждаш! - Не виждам ли? Виждам много добре как днес ти преби жена си, да не дойде тук, а ти сега ще видиш какво ще стане. На твоя таван са дрехите на баща ти, а в един джоб има една десетолевка сребърна. Ще отидеш и ще я вземеш. Свършва беседата, а онзи се качва на тавана, следван от Кортеза, и намира голямата пара. Кортеза го предупредила, че ако още веднъж удари жена си, след три дни ще умре. Онзи се уплашил. А всичко това го е наблюдавала Юрданка и много я е впечатлило чутото и видяното. ------------------ [1] За Кортеза вж. «Изгревът», том XVI, стр. 9-11, стр. 33-36 и снимка N? 66. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

41. УЧЕНИК В СОФИЯ И КВАРТИРАНТ НА ЮРДАНКА И ИВАН ЖЕКОВИ Аз дойдох да уча в София. Отначало бях на квартира на едно друго място. Но Юрданка, като видя и като разбра чий син съм, то тя ме покани да живея у тях. И така се преселих у тях. И останах до края на живота им при тях. Аз обитавах съседната стая на д-р Иван Жеков. Бараката беше скована от дъски, но от годините те се бяха разсъхнали и между дъските имаше процепи, че не само се чуваше, но се и виждаше какво става в съседната стая. А там живееше д-р Жеков. Той си седеше в стаята, не скучаеше, а като се досети нещо от живота си, започваше да го разправя сам на себе си. Разказва го на висок глас, а в стаята е самичък. Разказва го на някой друг, когото аз не виждам. Но аз го слушам. И много истории съм научил по този начин. Д-р Жеков на висок глас ги разказва в своята си стая, а аз ги слушам в моята стая. А гласът му беше басов, плътен глас, и се разнасяше и преминаваше през дървената стена. А той пееше много добре. Имаше басов глас и така си го запази до края на живота си. Аз съм в стаята си, а той пее от другата страна. Какво пееше ли? Пееше песните на Учителя. Имаше изработен бас и такъв остана до края на живота му. Така накрая аз на неговото място построих голяма къща. Ще я оставя за Братството. На кое Братство? За мен Братството не е само идея, но и живот. И друго искам да кажа. Когато играехме Паневритмия на Изгрева, двойките, които играеха в кръга, играеха на една ръка разстояние помежду си. А как ставаше така, че кръгът на Паневритмията не се смаляваше, нито се увеличаваше? Той си остана непроменен. Вероятно двойките, които играеха, винаги бяха едно и също число. Някой това го ръководеше от Небето.

40. КОЛКО ХОРА БЯХА НА ИЗГРЕВА Сега слушам, че някой разправя, че на Изгрева е имало 200-300 души. Това не е вярно. Имало е много къщи и бараки. И това не е вярно. Имаме документи, имаме нотариалните актове на парцелите и на местата на Изгрева. Имаме имената на собствениците им. Имаме имената на хората, които са живеели в бараките и в къщите. Имаме улиците също. Затова трябва да се направи скица на Изгрева, да се видят улиците, да се обозначат къщите и бараките и да се напишат хората, които са живели там. Това трябва да го направите, за да се знае каква е истината за Изгрева. Ще ви предам списъците на живущите на Изгрева още от 1927 г. Бележка на съставителя на «Изгревът...» Вергилий Кръстев През есента на 2005 г. помолих Светозар Няголов да направи скица на улиците и къщите и хората, които са живели на Изгрева. Преди това му бях дал една скица, направена от Галилей Величков. Бях му дал и една скица на Салона на Изгрева, с размерите. Той работи денонощно и подготви материала, направи скицата на Изгрева на един голям картон, а в една тетрадка написа под номера къщите на обитателите и имената им. Така че сме изпълнили заръката на Савата. Дано е жив и здрав, за да види, че сме го послушали и изпълнили онова, което ни е казал. Той ми даде списък, направен от д-р Иван Жеков, направен от него собственоръчно, на живущите на Изгрева през 1927 г. Този списък ще бъде приложен, както и списъци на лицата, собственици на парцели и собственици на постройките от 1929 г.

39. БУЛГУРЪТ И НЕПОСЛУШНИЦИТЕ НА ИЗГРЕВЪТ Д-р Жеков бе разработил една задача как да се храни най-естествено и най-рационално българинът, като прибавяше различни смеси от различни житни растения. Искаше да се приложи булгурът навсякъде. Настояваше пред Учителя, но чу Неговия категоричен глас: «Тази работа няма да стане.» Но д-р Жеков не Го послуша, а започна да развива още по-голяма дейност. Имаше голям склад на Изгрева със зърнени храни. Накрая сключи договор с един домакин в едно военно поделение и започна да изпраща цели чували от булгура. Но когато трябва да му платят - нищо не става. Изиграват го. После ходи по съдилища да се съди. Накрая бе завлечен, беше изигран и фалира. Загуби време, сили, средства. Така се случва с ония, които не слушат Учителя. Ама той не е първият, нито последният, който не е слушал Учителя. Всички, които са били на Изгрева по различно време, не са Го слушали.

37. ВЕТЕРИНАРЕН ЛЕКАР Баща му го изпраща да учи в Букурещ ветеринарна медицина. Там се сблъсква с румънските чокойски синове, които са били богати и са унижавали българите. А в Румъния по това време има много българи, които са останали още от турско време и не са се преселили в България. Студентът Иван често им гостува, вижда онеправданото им състояние - че са роби на румънските чокои, и се опитва да се бори срещу тях. Влиза в дрязги със синовете на чокоите. И напуска Букурещ и се връща в България. После баща му го изпраща в гр. Парма, в Италия, и той там завършва. Връща се в България. Отначало е ветеринарен лекар в гр. Шумен, после е служел и е охранявал българската граница, като е осигурявал санитарния контрол на добитъка, който се прекарва през границата. Накрая се завръща във Варна. Понеже е бил веселяк, човек на живота, то всяка вечер са се събирали в градското казино и са се веселели с песни, ядене и пиене. А той е бил душата на компанията. Има запазени снимки и картички до него, като го обявяват за цар на компанията и по веселба. А да те обявят за цар, трябва да си го заслужил и доказал.

36. ИВАН ЖЕКОВ - СОЦИАЛИСТ И КОМУНИСТ Като ученик, Иван Жеков започва да изучава социализма и много му допада. Започва да защитава бедните и онеправданите. А това в училище тогава не се позволява. Изключват го от Варна заради тези негови социалистически идеи. Отива да учи в Търново. И оттам го изключват. Отива в гр. Казанлък и там завършва гимназия. Той е така устроен, че е много социално заангажиран. Присъствува и на връх Бузлуджа на конгреса на социалдемократите на Димитър Благоев и са ги били и пребили селяните с тояги, че една баба от гр. Казанлък го е лекувала и го е спасила. Участвува и в други конгреси. Той е бил гарант да се приеме Васил Коларов за социалист в кръжока му. А след време Васил Коларов и Георги Димитров стават големи личности в комунистическото движение в България. През целия си живот беше социалист по убеждения и социално свързан с тях.

33. НЕПОСЛУШАНИЕТО «Като дойдохме на Изгрева, идеята беше да няма телени мрежи. Като дойдоха първите, пионери, като приеха моето учение, какво направиха? Казвам: вземайте места по хиляда метра, широки дворове да имате. Те взеха по триста метра, да има за всички. Всеки взе по триста метра и тури телени мрежи. Каква култура може да има - по 300 метра, и направиш по една дървена барака. Мислиш, че прогресираш. Прогресираш в туй, че като стане земетресение, като паднат, няма да те затиснат, няма да те убият. Прогресът е там. Вие очаквате, като дойдете за бъдеще. Защо целият Изгрев да няма една телена мрежа, пък вътре да няма никакви мрежи. Всичките изгревяни аз ги наричам помаци. Казвам: не може да стане, то беше. Казват: «Да направим кооперация.» Още по-лошо ще бъде, ако направим кооперация. «Да турим правило.» Каквото правило туриш, ще бъде по-лошо. Ако искате закон, светът е пълен със закони. Да вземем, тия закони са много хубави. Всеки трябва да бъде закон за себе си. Сегашният порядък е отличен. Ако се тури справедливост, онези чиновници, които са на работа, всеки да извърши работата си с честност, да се намали трудът, отличен е този порядък. Не е необходимо да работиш 8 часа. Чакаме ние да дойде бъдещето. За бъдеще, умните хора като дойдат, ще се измени редът. В Русия приложиха, но пак насила. В руския порядък, както изнасят германците, 13 милиона хора станаха жертва, за да се тури редът на болшевизма. Всички казват: «Да очистим богатите, да останат сиромасите.» Сиромасите като останат, пак същият порядък ще бъде. Малкото вълче, малкото мече, което е безопасно като малко, може да го милваш, но като стане мечка, носи същия характер, непоправимо е вече. Най-първо хората като сиромаси са малки мечета, тогава човек всичко обещава. Ние очакваме да се оправи светът. Ще дойде едно оправяне на света. Но сега какво трябва да се прави? Онези от вас, които сте умни, трябва да се направи един опит. Да опита човек кое е възможно. Изгревчани може да се опитат да махнат всички телени мрежи. Казвате: «Ще изгубим мястото.» Като се махне телената мрежа, мястото му къде ще бъде?»[1] ----------------- [1] МАЛКИЯТ ОПИТ: 8-а лекция от Учителя, държана на 11 XI.1942 г., сряда, 5 ч сутринта, Изгрев. - Във: факти, закони, принципи. Т. I. Общ окултен клас, Г. XXII (1942-1943). Изд. «Бяло Братство», София, 2002 г., стр. 108. Тези извадки от 15. и от 8. лекция лично ги бе подготвил Сава Симеонов и ми ги предаде за публикуването на своя разказ, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев).

31. МЕСТА НА ИЗГРЕВА ПО 300 МЕТРА Голямата трагедия и драма на Изгрева започна оттам, че не послушаха Учителя. Беше им казал да закупят по 1000 метра, та всеки да си оформи парцел, да си построи барака и да може да се обработва земята и с нея да се изхранват. Тогава много хора бяха без професии и без работа. Имаше гладни на Изгрева. Но не послушаха и раздробиха парцелите по на 300 метра. По- късно по плана Мусман стана регулация и се оформиха улици и границите на закупените по 300 м места се промениха. Някои бяха орязани. Започнаха разправии, караници, че дори се съдиха за 1-2 метра. Грозни сцени пред лицето на Учителя. А Той всичко търпеше. Най-добър пример е случаят с Петко Епитропов и д-р Иван Жеков. Съдят се. Петко разрушава част от къщата на д-р Жеков и построява триетажна къща. След големи ожесточения се примиряват. В тази построена къща на Петко, той никога не живя там. Наследниците му я продадоха, а през 1972 г. бе разрушена от държавата. Никаква следа от нея, но остана поуката. «После, всички слушат, всички имат желание, искате да поправите Изгрева. Изгревът е поправен, вие не сте поправени. Всеки, който иска да поправя Изгрева, прилича на онзи, който отива в училището, за да поправя училището, ще даде тон на професора. Дошъл тук някой, да поправя Изгрева. Вие нямате понятие. Не поправяйте Изгрева! Той е университетът; професорът си знае работата. Вие ще учите там. След като свършите университета, ще излезете навън и тогава ще видите някои погрешки. Оставете се от този мерак - да поправяте Изгрева. Това не е право. Изгревът е място, гдето се учим. Че нас Господ ни е събрал. «Ние не сме добри хора» - така да казвате, не е право. В даден случай може да не сме добри, но в друг случай ние сме добри. Някой път сме неразположени, но някой път сме разположени. Докато сме добри, направим една погрешка и веднага я поправяме.»[1] ----------------- [1] ДВА БОЖЕСТВЕНИ ПРОЦЕСА: 15-а лекция от Учителя, държана на 30XII.1942 г., сряда, 5 ч сутр., Изгрев. - Във: Факти, закони, принципи. Т. I. Общ окултен клас, Г. XXII (1942-1943). Изд. «Бяло Братство», София, 2002 г., стр. 201. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев).

30. МИНЕРАЛНИЯТ ИЗВОР В СЕЛО РУДАРЦИ Това е топъл извор в село Рударци. По времето на Учителя всички, които са се били преселили от София в село Мърчаево, са ходели много често до този извор. Има много направени снимки с Учителя на този извор. Донасяли са си минерална вода с дамаджани. А Учителят е бил казал веднъж, че тя е лековита. И е обяснил защо.[1] На този минерален извор сутрин рано пристигаха жените, натоварени с волските коли, разтоварваха дрехите и започваха да перат. А тогава всичко се переше на ръка с големи домашни сапуни. Да перете дрехи е много уморително. Часове се пере. Но водата е топла, минерална. Освен това е много мека и е добра за пране. Пере се лесно, сапунът се разпенва лесно и лесно се изплаква. След това дрехите се простират по трънете, за да съхнат. По-късно сковаха простора за дрехите. А понякога времето беше лошо и си докарвахме опраните дрехи, които ги слагахме в празни, но измити каци. Тогава ги разстилахме по стобора у дома. На този извор идваха жените от съседните села. Перяха, перяха, па после се къпеха на него. Чак вечерта се завръщаха обратно с колите и говедата. А през това време стоката пасеше наоколо. Та, не минаваше ден да няма перачки на извора. По-късно, по време на социализма, там направиха ресторант, до извора, и направиха басейн и баня. А нашата бригада през 1958 г. направи мозайката на тези обекти. И оттам дойдоха от милицията през 1958 г. и арестуваха Борис Николов, започна се следствието, че процесът, после - затворът, и бе освободен на 1 януари 1962 г. Това е вече известно. ------------------ [1] Вж. «Изгревът», том II, стр. 313. (бележки на съставителя Вергилий Кръстев)

29. ЖИВАТА ВОДА Брат Темелко, Петър Стоянов, Елена Хаджи Григорова, Пеню Ганев и Веса Козарева тръгват до посетят извора «Живата вода». Той е над язовир «Студена». Има две села - Боснек и Крепец, които са близко до извора и Чуй- петльово е отгоре. Там има една поляна с един извор, който тече 15 минути, па после спре да тече. Пак 15 минути тече, и пак спре. Бяха направили чешма с корито. Та, ходеха да я видят, защото много се говореше за нея. Отиват и Пеню се съблича и по гащета влиза в коритото. А е заредил фотоапарата и е направил снимки с всички онези, които са били на този извор. Та, това е за тази снимка. Тази снимка е от «Живата вода».[1] Там има пещери. И водата идва оттам. Казвали са, че е много лековита. А тогава много се вярваше в извори с лековита вода. Затова им казваха «Живата вода». Който пие от нея, оживява. А който пие обикновена вода, от нея живее, докато си умре. Това е разликата между двете води. --------------- [1] Публикува се в настоящия том на «Изгревът» - том XXIII.

28. ПЕТЪР СТОЯНОВ[1] Беше много активен човек. Той нямаше деца и беше свободен от семейни грижи. Беше като предприемач за каменоделците, и така осигуряваше работа и хляба на мърчаевци. От с. Мърчаево караха камъни за строежа на Съдебната палата. Изкараха и насякоха камък 7 м дълъг, 1 м висок, 80 см широк, и се наеха 15 чифта волове, завързани един за друг. А колко е мъчно да ги накараш всеки впряг в едно и също време да почне да тегли. А нямаше тогава път до с. Владая. Как сме го докарали този камък, аз не зная. Специални коли бяха направени. А от с. Владая го докараха с 3 чифта волове до Овча купел. Тогава се запалиха осите на колелетата, от търкането на колелетата. После го докарахме до ул. «Козлодуй», където имаше работилница за дялане на камъни. По време на бомбардировките Руският паметник беше полуразрушен, бяха разместени плочите и той ръководи, за да се ремонтира. София се строеше. Нямаше тротоарни бордюри. Тези камъни се изрязваха в кариерата на с. Мърчаево и се докарваха в София. Това го организира Петър Стоянов. Така мърчаевци се изхранваха. От друго място няма откъде да вземат лев. --------------- [1] Снимка на Петър Стоянов вж. в «Изгревът», том XXII, под №101. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

27. ВЛАДО НИКОЛОВ - РУСНАКА[1] Владимир Николов и брат му Сергей побягват от Русия по време на Гражданската война и пристигат в България около 1922 г., когато тук ври и кипи от белогвардейци. Тези двама братя се заселват в село Мърчаево. Дядо ми има къща, паянтова къща, и има две свободни стаи. Дава им ги, да живеят там. Един от братята - Сергей, се оженва за мърчаевка и баща ми му е кум. А Владо е бил един от тези петима пияници, гдето с баща ми отиват на ул. «Опълченска» да слушат на беседа Учителя. И той, и брат му Сергей се отказват от пиенето и стават вегетарианци. А Владо става каменоделец и работи с Темелко на кариерата за добиване на камъни, павета и други каменни изделия. А когато откриват извора «Ръцете» на Рила, там има една голяма скала. Учителят му дава думите, написал ги е на лист, а Владо с чук и длето изчуква буквите, които и досега си стоят. После буквите ги боядисват със синя боя, за да се откроява по-добре надписът. Той прави и първите «ръце», които стават чучур на извора. Брат му Сергей беше също каменоделец. Той правеше т. нар. еврейски плочи. Отрежат камък, метър дълъг, широк 60 см. Изравни го, търка го, полира го, после напише имената на умрелите и ги докарват в София. Така се изхранваха. _______________________________________________________ [1] За Владо Руснака вж. «Изгревът», том XXII, снимки № 93 и 102.

25. СИРЕНЕТО НА КАРАКАЧАНИТЕ Петър Киров и Стойна решили да отидат на Витоша при кошарите на каракачаните. А те имаха стада и правеха сирене. А долу по селата нямаше нищо. Всичко беше с купонна система и се даваше само по парче хляб. Качват се горе, взимат една тенекия сирене, слизат долу в с. Мърчаево и си я разделят. Стойна е предан човек и си държи сиренето при Юрданка, която отговаря за домакинството и кухнята по това време в къщата на Темелко. Учителят знае тая работа. От време на време Учителят се обръща към Юрданка: - Дай малко сирене! Юрданка Му дава. Днеска, утре - и сиренето се свършва. Половината тенекия се свършва. А Стойна е шивачка. Ходи по селото и от къща на къща седи и шие на селянките и дъщерите им рокли. Ама те я хранят, те я поят и понякога преспива при тях. А тя е много контактна и селяните я обичат. По едно време Стойна се обръща към Юрданка: - Дай малко сирене от тенекията! - Няма сирене, тенекията се изпразни. Учителят искаше от сиренето и аз Му давах. - Така ли? Тя започнала да скача и да се радва, че Учителят е изял сиренето, което тя е донесла от каракачаните. Тази нейна реакция толкова много озадачила Юрданка, че отива и споделя с Учителя. - Това е защото аз винаги благодарих за сиренето на овцете, на каракачаните и на Стойна. Та, тя беше една от тези, които изпитаха силата на благодарността на Учителя. А това е благословение.

24. СТОЙНА КОНДАРЕВА И ПАНТАЛОНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Имаше една сестра, Стойна Кондарева. За нея Учителят казал на Юрданка: - Извикай Стойна и дай тези панталони на Стойна, понеже много ги малтретирам, да ги опере. Стойна е достойна да ги опере. Юрданка се чуди какво означава това. Та, Учителят много си малтретирал панталоните - от онези, които са ги перяли, и те започнали да се оплакват на Него, и затова Той решил кой да ги опере. А Стойна е достойна. Има рима, но е било вярно. Дават панталоните на Стойна, опира ги, изглажда ги и Му ги връщат. Той ги взима, оглежда ги и казва: - Хубаво. - Учителю, кой казва «хубаво»? Вие или панталоните? Усмихнал се и казал: - И аз, и панталоните. Накрая Юрданка и Стойна въздъхнали от облекчение.[1] Това е била голяма задача, да ги переш внимателно, да не ги малтретираш, а още по-внимателно да ги гладиш и да не ги прегориш. Не е било лесна работа. Ютията навремето се запаляше с дървени въглища, които се разпалваха по особен начин, с кюнец от печка. ---------------- [1] Вж. «Изгревът», том XXII, снимка № 22 на Стойна Христова Кондарева и Юрданка Жекова, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

23. ПЕТЪР КИРОВ[1] Петър Киров е от село Мърчаево. Той е от Братството. Беше много деен и в неговата къща се събирахме и четяхме беседи редовно. Та, той беше ръководител на Братството. Баща ми и Темелко не ходеха при него, но другите се събираха. Там редовно го посещавахме, на беседите. Там аз започнах и се запознах с Школата на Учителя - беседи, лекции, песни и задачи, които ни се даваха. Когато идваше в София, заедно с него спяхме в кухнята на доктора. Тези хора вече ги няма. Той бе по професия юрганджия и беше направил юрган за Учителя. Носи го през гората, но по това време започнало да пръска дъжд. И той започнал да търчи. Но колкото повече бягал с юргана, толкова повече се мокрел. Пристига при Учителя и Му връчва юргана. - Учителю, ето юргана, ама малко го намокрих от дъжда. - О, няма нищо, че го намокрил дъжд. Това е благословение за твоя труд. От горе идва благословение. Петър въздъхнал от облекчение. В неговата къща бяха отседнали много братя и сестри по време на евакуацията от София. Той имаше две паянтови къщи, но те се бяха напълнили от софиянци. Нямаше празно място. Той контактуваше с много хора. Викат го да им прави юрган и за два дни го направи. А пък мене като викнат за мозайка; по 20-30 дни работех. Така и аз имах своите познати. ------------ [1] Снимки на Петър Киров - виж. в «Изгревът», том XXII, N° 93. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

18. ВТОРИЯТ ЕТАЖ НА КЪЩАТА На Изгрева Елена Хаджи Григорова и Пеню Ганев живеят в обща къща. В източната част живее Елена, а той - в другата част. Къщата е тухлена, неизмазана, и стои така 2-3 години. По едно време Пеню* започва да прекарва материали - тухли, греди, за да вдига още един етаж. Учителят му казва: - Няма да дигаш! Той спира. Като минават 5-6 години, Пеню Ганев се приготвя да вдига още един етаж. Вика майстори. Учителят отново му казва: - Кой ти каза да вдигаш етаж? Няма да вдигаш! Три пъти му казва. А той иска да вдига етаж. Не слуша. А Учителят е имал нещо друго пред вид, но не му го казва. След 9. IX. 1944 г. дойдоха комунистите на власт, в София дойдоха много техни хора от селата и трябваше да ги настаняват по квартири. А София бе разрушена от американските бомбардировки. Ако имаше още един етаж, щяха да му сложат със съдебно решение комунистите. Тогава така ставаше - чрез съда ти се определяше квартира, къде да живееш и колко наем да плащаш и какво да ползваш от къщата и двора. После Пеню се ожени, народиха му се деца и живееха в тази къща. Та, послушанието е най-важното. Само тогава човек може да провери онзи, който го закриля. А този случай Пеню го разказваше за поука. Но нямаше вече кой да го слуша. Нямаше ги слушателите. А защо ли? Заради своето непослушание към Учителя всеки си беше тръгнал по свой път и така се разминаваха помежду си и с времето. И с Учителя, и с учението Му. __________________________________________- * За Пеню Ганев вж. «Изгревът», том XVI. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

17. ДВИЖЕНИЕТО НА ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС НА ИЗГРЕВА Веднъж на Изгрева Учителят казал на Теофана: - Излез навън и се разходи из гората. А защо ли? Цял ден тя виси пред вратата Му права. Тя излиза навън, в гората, и се разхожда. А там имаше немско поделение, към ж.-п. линията, и се разхождаха насам-нататък германски войници. Ние знаехме това, защото ги виждахме отдалеч. Изведнъж Теофана се озовава до войниците. Тя се уплашва от тях и извиква: - Учителю! През това време сестра й Мара отива при Учителя и Го пита къде е Теофана. Отговаря й, че е излязла да се разходи в гората. Марето отива до края на гората и започва да я вика с глас: - Фани, Фани! Но - никакъв ефект и глас от нея. Учителят по това време също излязъл и започнал да вика: - Фани, Фани! Къде си? Около Него имало братя и сестри и гласът Му се чувал най-много до 10 метра. Но Той продължавал да я вика. След време тя се върнала невредима от германците и от гората. А какво ние представляваме като личности всеки поотделно - ние не знаем нищо. Знае само Учителят. Не знам нищо за себе си и не знам за другите. Като гледат Теофана, тя е отнесена. Такива й са възможностите. Мара, сестра й, е същата - отнесена. Така са построени. А пребиваването на всеки на Изгрева е строго определено, то не е произволно. Движението на всеки на Изгрева е много добре регистрирано - къде се ходи и кой какво прави. Всичко се следи от Онзи, Който управлява Изгрева. А това е Учителят. Движението на всеки на Изгрева е строго определено. Само че ние това не осъзнаваме. И не знаем.

16. ВРЪЗКАТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО С УЧИТЕЛЯ Теофана и Мара Савови цял ден стоят до вратата на Учителя. Неговата стая е малка. А там, гдето стоят, е тясно и пречат на другите да преминават насам-натам. А те подпират вратата на Учителя. Всички знаят за историята с Темелко, гдето им бе казал да се махат от вратата и да не пречат на Учителя. Затова всички си мълчат и ги търпят. Щом Учителят ги търпи, трябва и те да ги търпят. Търпяха ги заради Него. Ето, идва Игнат Котаров, вижда ги и отива при Учителя. - Учителю, как ги търпите тия двете да стоят пред стаята Ви по цял ден? Отговорил му така: - Те не ми пречат. По-добре тук да стоят, пред стаята, без да вършат нещо, отколкото да тръгнат от къща на къща и да правят бели. Без тях е по- лошо. А Игнат е буен и е як и с двете си ръце веднага ще ги изхвърли навън. Но се вразумява. Не минава много време, ето идва друг, вижда ги тия двете, отива при Учителя и Го пита: - Абе, Учителю, тия нямат ли друга работа, та по цял ден висят пред вратата Ви? Учителят го погледнал строго: - Това им е работата - да стоят пред вратата. Те са връзката на човечеството на Земята с мене. Е, какво ще кажете сега? Значи те вършеха също някаква работа, но ние не знаехме каква е тази работа. Учителят от село Мърчаево ръководеше съдбините на човечеството. А това човечество се беше разделило и воюваше и се изтребваше. От месец януари до месец октомври 1944 г. Учителят бе в село Мърчаево, а Втората световна война бе в разгара си и милиони хора умираха по фронтовете на войната.

15. МАСЛОТО, КОЕТО ПРЕДИЗВИКА КАВГАТА Един брат от Ботевградско идват с жена си при Учителя и носят едно пакетче масло. Тогава бе криза, нямаше хранителни продукти, беше война и имаше купонна система. И олио нямаше. И маслото е оставено на бюфета в коридорчето. Всички виждат и знаят това. Маслото си седи и Учителят не го пипа. Тогава Катя Зяпкова отива при Юрданка, която е готвачката, и я предупреждава: - Сестра Юрданке, това масло ще се развали. Вземи, че го сготви. Юрданка отива при Учителя и Го пита за маслото. Чува думите Му: - Не бързай! Минават няколко дни. Там живееше едно семейство под наем, а Темел- ко искаше да ги махне, та да си освободи стаята за семейството си. Но Учителят му казва: - Не бързай! Няма да ги махнеш. Нека си седят. А те живееха до стаята на Учителя. Сготвили яденето накрая с маслото. Тогава Учителят им казал: - Ха занесете това, дето го сготвихте, на това семейство. Изненадали се, но няма какво да сторят - занесли го. Онези благодарили, седнали и го изяли. Минали няколко часа, онези не се отровили от яденето, но започнали страшни кавги и гюрултия, продължили през деня и през нощта. На другия ден Учителят се обръща и им казва: - Видяхте ли какво стана с маслото? Ако бяхте го яли вие, то с вас щеше да стане същото. А защо е така? Като понесли маслото насам, за с. Мърчаево, си говорели: - Абе, ние носим това масло на Учителя, но ще го ядат накрая други. Беше вложена в маслото друга мисъл и трябваше да се види каква е. Видя се чрез кавгата, която през нощта бе стигнала до бой. Това го видяха всички и накрая научиха един окултен закон - че мисълта също може да се материализира чрез човека.

14. ЗАЩО УЧИТЕЛЯТ ЩЕШЕ ДА СИ ТРЪГНЕ ОТ С. МЪРЧАЕВО Имаше две рождени сестри, Мара и Теофана Савови, които бяха също дошли в Мърчаево и живееха в нашата къща. Беше и майка им. Както са живеели на Изгрева, така същото го правят тук. На Изгрева са били непрекъснато пред стаята на Учителя. И тук застават пред вратата Му и цял ден висят. Но тук е много тясно, не можеш да се разминеш. Понякога стоят и на балкона. И сега, идва Катя Зяпкова, която е настроена срещу тях още в София, среща се с брат Темелко и му наприказва защо ги държи тук, та да смущават Учителя, а не ги изгони. Цял ден стоят и никаква работа не вършат. Брат Темелко отива и ги разгонва. А Учителят по това време е излязъл от къщата и е на разходка. Като се връща, вижда, че тия двете ги няма, и пита: - Къде е Теофана? А някой Му казва: - Брат Темелко ги изгони, за да не Ви пречат. - Така ли? Отиваме си. Събирайте си багажа! Отиваме си. Съберете се всички и приберете багажа! Отиваме си. Идва Юрданка Жекова и разбира какво е станало, отива при Темелко и го пита: - Какво си направил? - Ама, така ми казаха. - Скоро при Учителя, ще целуваш ръка на Учителя, а ние ще правим молитва. Ще Му искаш прошка. Темелко отива с цялото си семейство и Му иска прошка. - Учителю, аз не знаех как са работите. Така Учителят остана в село Мърчаево. И оттогава Темелко беше си обещал на никого да не прави забележка. Беше си предоставил къщата и имота си на Братството и Учителя.[1] --------------------- [1] Вж «Изгревът», том XXII, снимки № 95,96,97,98,99. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) Учителят приел цялото му семейство в малката стаичка.

13. ПРЕДПРИЕМАЧЪТ Има и един друг факт, при който не съм задавал никакъв въпрос. Учителят отива към изворчето «Изворът на Доброто». Аз съм при извора. До мене е Бандерски, а до него е Верка Куртева и една друга сестра. А Тодор Бандерски е капитан и каза на Учителя: - Аз съм донесъл камъчета от Бяло море, да можем да ги сложим тук. А пък Верка Куртева казва: - Ако е тук Борис Николов, щеше да ги нареди хубаво. А пък Борис е майстор по мозайката и нарежда камъчета - та това са съображенията на Верка. А Учителят е на 10 метра от нас и говори с Кирил Икономов. По едно време Учителят дочува какво казва Верка Куртева. Като чу това, като скочи, и тръгна към нас. - Какъв е тоя Борис Николов? Борис Николов ли? Какъв е тоя Борис Николов? Гласът Му беше строг, беше недоволен и отхвърлящ едновременно Борис. Странно впечатление ми направи това. Аз не познавах Борис. А пък после се запознах с него, след 5 години, когато дойдох в София. Учителят искаше да каже, че Борис ще направи някаква грешка към мене. А каква ли беше? Борис една година работи мозайка при Бертоли, после се отдели от него и започна сам да работи. Усвои занаята мозайка, после наемаше сам обекти, а ние ги изпълнявахме. Беше събрал работници все от Братството. Той ще мине към нас, ще поработи малко, но онова, което се върши и работи непрекъснато, това сме ние. Той е като предприемач. Това е той - предприемачът. Ако че е от Братството. Пример. Работим мозайката на Софийската опера. Това е голям обект. Трябват работници. През това време Борис е наел обект и Резиденцията в Лозенец и още няколко обекта. На обекта при операта долу се бърка мозайката с машина, после се качваше горе и се разстилаше. Имаше общи работници за грубата работа, но нямаше майстори. Ние работим с Крум Въжаров като майстори - двамата. А какво сме изработили, то Борис го смяташе и го представяше за заплащане. Но много от работниците не бяха доволни от заплащането, протестираха или напускаха. А ние оставахме с Борис. Нали сме от Братството, трябва да имаме общ живот и обща работа. Но после това се разруши от предприемача. А как това стана, ще го разкажа, когато му дойде времето. Предприемачът винаги си остава такъв. Ако да се пише, че е от Братството. В Братството трябва да има само ученици. И никакъв предприемач. Където се яви предприемачът, се създават отношения на чорбаджия и слуги, на господар и роби.

12. УЧИТЕЛЯТ МИ ОПРЕДЕЛИ ПЪТЯ НА ЗЕМЯТА Та, това беше животът ми на село. Защо го разказвам? За да ви станат ясни думите на Учителя: «Ако останеш тука, ще ти одерат кожата.» Това бе първата Му дума към мене. А кой ще ми одере кожата? Аз работя и не искам нищо. Това е мое разбиране, изковал съм го у себе си от беседите. Това не е шега работа. Аз само чета беседи и никъде не ходя. Нямам свободен ден. А то е един изход за мен. Иска да каже, че «имаш вечно благо, но от него, нищо няма да разбереш». И Учителят започна да изрежда така замислен, съсредоточен. - А-а, ти ще отидеш там, после ще отидеш там, но и там няма да стане. Учителят изрежда едно след друго, но е недоволен от това как ще ме приемат там, където ще отида. Приказва, че ще правя смени, но какви смени, откъде да знам? Нямам понятие за това. И накрая каза: - През 1964 година ще се оправи, ще се оправи това. - После: туй ще стане, онуй ще стане, и накрая каза: - Защо се боиш от комунистите? И накрая каза: - Защо ще е нависоко, а не нашироко. А това не можех тогава да го разбера. - А, то ще се оправи, ще се оправи. Учителят го вижда и все едно, че говори с него. Вдига дясната Си ръка нагоре и вика: «А, то ще се оправи, то ще се оправи.» И накрая каза: - Ама ти си добре, дръж връзката. Ще се оправят нещата. Това е връзката с Учителя. После си взимам довиждане и се прибирам. Беше събота, бях в отпуска от казармата и накрая в неделя си отидох в казармата.

5. КОГА И КАК УЧИТЕЛЯТ ПРИСТИГНА В С. МЪРЧАЕВО Това стана няколко дни след голямата бомбардировка над София. Ще ви разкажа как това стана. Аз тогава бях в школата за запасни офицери като телефонист. На 10 януари 1944 г. бе голямата бомбардировка и около школата паднаха големи бомби. Голямо напрежение и тревога. Във Военната болница, в Александровската болница паднаха бомби. В нашия район падна бомба върху един хангар през деня и обърна нагоре релсите на ж.-п. линията. През нощта на 10 срещу 11 януари 1944 г. дадоха тревога, падат бомби, гърмят гърмежи, прожектори разкрояват небето, като търсят самолети, за да ги обстрелват от противовъздушната отбрана, която бе около тухларните фабрики. Аз като телефонист дадох тревога, предадох тревогата и избягах. В този хаос през нощта аз избягах. В школата имаше хиляди хора и когато обядваха, дойдоха самолетите и хвърляха бомби. А през нощта нищо не се вижда. Аз избягах, но на следващия ден към 9 часа се връщам, фелдфебелът ми казва: «Ще те съдят, понеже си избягал.» Но беше голям хаос, 10 000 войници тичат насам-натам, няма роти, всичко е разрушено. На 13 януари 1944 г. три школни роти ни евакуираха в гр. Радомир и мен ме взеха за «свръзка», нали бях телефонист. И оттам можех да ходя до Мърчаево и да се виждам с Учителя.